Съдържанието на скорошното ни общение беше за разпознаване на различни видове хора — разграничаване на техните различни категории и класификации въз основа на произхода им, а след това и разпознаване на същността на различните видове хора чрез разнообразните им проявления в реалния живот. Да се научите да разпознавате различните видове хора е от полза за това как да се отнасяте правилно към тях и как да се отнасяте правилно към себе си, нали? (Да.) Общението за тези неща не преобърна ли и предишните представи и фантазии на хората за вярващите в Бог? Например, много хора се отнасяха към всички вярващи като към братя и сестри. Стига някой да беше в църквата, стига да изпълняваше ентусиазирано дълга си, тогава независимо колко зло бе извършил, колко ужасна бе човешката му природа или колко надменен, лукав или измамен бе нравът му, тези хора се отнасяха към него като към брат или сестра и му помагаха с любов. Имат ли такива хора проницателност? (Не.) През тези последни няколко години на поене и хранене вашите гледни точки са се променили значително, нали? (Да.) Сега, след като гледните ви точки са се променили, не сте ли относително принципни в отношението си към различните видове хора? (Да.) Не са ли гледните ви точки и нагласи към различните видове хора различни от преди? (Да, различни са.) Преди общението по тези въпроси хората нямаха проницателност за различните видове хора, като вярваха, че стига някой да вярва в Бог, той е добър човек, член на Божия дом, и че Бог възнамерява да спаси дори онези с лоша човешка природа. Сега, като се замислите, така ли е? (Не.) Вече не е така. Така че, като се замислите сега, добрите хора ли са повече, или лошите? (Мисля, че има повече лоши хора. Преди смятах много хора за доста добри, но чрез Божието общение и свързването му с проявленията на различните видове хора, чувствам, че има повече лоши хора.) Преди най-много да имахте известна проницателност за онези, които очевидно бяха неверници, опортюнисти, зли духове, скверни демони, и за онези, които можеха да причинят очевидни прекъсвания и смущения, като знаехте, че те не са добри хора или братя и сестри. Сега, чрез такова общение, освен че можете да разпознавате онези с очевидни проявления, не сте ли всъщност способни да разпознавате всички хора въз основа на техните разкривания и проявления? (Да.) И така, след такова общение, когато си взаимодействате отново с хора, не се ли чувствате по-различно от преди? (Малко по-различно е. Сега, когато си взаимодействам с хора, се съсредоточавам върху наблюдаването на техните разкривания и какви гледни точки изразяват, когато се сблъскат с неща, за да преценя дали са преродени от хора, животни или дяволи. Започнах да се съсредоточавам върху разпознаването на хората въз основа на тяхната същност и класификация.) Това означава, че си се научил да разпознаваш хората. Можеш ли тогава да разпознаеш себе си? (Малко.) Накратко, общението по тази тема е от полза за разпознаването на хората. То може да ви помогне да разпознаете поведението и гледните точки на различните видове хора и да прозрете същността на тези хора. По този начин ще се отнасяте към различните видове хора според принципите и когато се сблъскате с някои специални хора, събития или неща, няма да се отнасяте към тях въз основа на представи и фантазии и ще можете да схванете някои основни принципи при справянето с проблемите, като по този начин ще вършите по-малко глупости. Например, преди, когато виждахте някои хора с ненормално поведение или с изопачени мисли и възгледи, може би сте си мислили, че такива хора имат слаби заложби и нямат способност за възприемане, или че са слушали малко проповеди и имат твърде плитка основа, и че затова трябва да положите усилия да ги поите и да им помагате повече. Сега, чрез общение, след като сте придобили проницателност за преродените от животни и преродените от дяволи, ще изоставите тези предишни глупави практики и вече няма да се занимавате с безплодни задачи. И така, можете ли да се отнасяте към хората според истините принципи? (Можем да го правим донякъде.) Ще имате ли отклонения в практикуването си? (Ако не мога да преценя точно същността на даден човек, може да имам отклонения в практикуването си.) При какви обстоятелства бихте имали отклонения в практикуването си? Да предположим, че външното им поведение силно съответства на представите на повечето хора — те могат да платят цена и да се отрекат от неща, често казват правилни неща и често дават милостиня и помагат на другите — по отношение на човешката природа този човек се счита за добросърдечен, но в същото време той просто не е нормален и често проявява някакво крайно поведение и показва някои свръхестествени проявления, бихте ли могли да разпознаете такъв човек? Знаете ли как да се отнасяте към него? (Само благодарение на Божието общение от миналия път знам, че такъв човек е един от онези, които са се преродили от дяволи.) Ти можеш да окачествиш същността им като дяволска и можеш да прозреш този факт, но можеш ли да определиш какъв е подходящият начин да се отнасяш към тях въз основа на проявленията им в ежедневието и настоящото им състояние? Това включва принципите на отношение към хората. И така, какъв е подходящият начин да се отнасяме към този тип хора? Ако състоянието на живота им е общо взето нормално, не са причинявали смущения в делото на църквата и не са смущавали другите, тогава се отнасяй към тях правилно — ако могат да служат, нека го правят; ако не могат и са причинили смущения на другите, и повечето хора са прозрели техните проявления и разкривания и могат да определят, че същността им е дяволска, тогава не е твърде късно да се справите с тях, като ги премахнете. Това не е ли принцип? (Да.) Това е принцип; трябва да си наясно в сърцето си. Независимо как ще се процедира с тях след това, моментът трябва да е подходящ. Да предположим, че ти ги прозреш, но повечето хора не са имали контакт с тях, още по-малко са ги прозрели. Ако тогава ти директно ги окачествиш и се справиш с тях, без да разговаряш за истината и да обясниш как да бъдат разпознати, това е твърде прибързано. И да предположим, че след като прозреш същността им, започнеш да изпитваш отвращение към тях и след това търсиш възможности да ги кастриш или винаги ги критикуваш с думите и действията си, както и когато разговаряш за истината — това добър начин на действие ли е? (Не.) Защо не? (Защото, ако се отнасяме към тях по този начин, повечето хора няма да знаят какво става и може дори да развият погрешни разбирания. Същността на този човек трябва да бъде разкрита и изложена на показ чрез факти и едва когато хората имат проницателност за тях, тогава е уместно да ги разобличим и да ги разнищим или да ги кастрим — тогава всички ще разберат. Ако този човек не е някой, който се стреми към истината, но не причинява смущения и все още може да служи донякъде, тогава трябва да го оставим да служи. Ако знаем, че не е човек, който се стреми към истината, но въпреки това постоянно го кастрим, това ще се отрази на изпълнението на дълга му.) Да се действа по този начин е безпринципно. Когато се отнасяш към преродените от дяволи и преродените от животни, дори да си прозрял същността им чрез контактуване и наблюдение за дълъг период от време, трябва да проявиш известна мъдрост и да се отнасяш към тях според принципите. Мъдростта е приемлива, но не можеш да нарушаваш принципите. Отнасянето с такива хора според принципите включва много подробности. Една от тях е, че дори да виждаш ясно, че те са хора, изпитващи неприязън към истината, чиято същност е дяволска, не можеш винаги да им намираш кусури или да се заяждаш с тях, за да ги кастриш или да ги разобличаваш на всяка крачка. Те няма да знаят какво става; няма да имат представа и няма да знаят защо ги кастриш и ги нападаш. Това дори ще се отрази на изпълнението на дълга им. Дори ако в очите на другите не грешиш в това, което правиш или казваш, подобно действие не само не дава резултати, но дори води до неблагоприятни последици и не съответства на истините принципи. Ето защо, независимо с какъв тип човек си имаш работа, трябва да се отнасяш към него според принципите и безпристрастно; не действай въз основа на чувствата си. Приемливо е да проявиш известна мъдрост, но трябва да се отнасяш към тях според принципите. Като се действа по този начин, от една страна, се спазва редът и се следват правилата, и е по-малко вероятно да се причинят прекъсвания; от друга страна, това също доказва, че имаш богобоязливо сърце, че не вилнееш, като вършиш злосторничества, и не правиш нещата своеволно или безразсъдно според собствените си намерения. Трябва да имаш принципи в отношението си към всеки тип човек. Независимо дали са дяволи, животни или хора, трябва да се отнасяш към тях според принципите. Трябва да можеш да разпознаваш тези видове хора и да схванеш принципите за отношение към хората. Не бива да имаш изопачено разбиране, когато става въпрос за това, нали? (Правилно.) Не прави нищо, което прекъсва. Ако направиш нещо, което причинява прекъсвания или смущения, тогава си твърде глупав; това не е нещо, което човек трябва да прави. Разбрахте ли? (Разбрахме.)

Преди общувахме за проявленията на същностите на преродените от животни и преродените от дяволи, които са от две различни класификации. Това помогна на хората да видят, че макар всички видове хора да имат човешки облик, разликите в тяхната същност и класификация могат да бъдат разпознати чрез различното отношение, което имат към истината. Независимо какъв е външният вид на човека — може би някой има правилни черти, изглежда доста изтънчен и добросърдечен, или изглежда образован, възпитан, притежава статус и благородство и дори изглежда да има достойнство, да е доста велик, а не обикновен човек — нито едно от тези неща не е основание за окачествяване на същността му. Независимо как изглежда, дали е висок или нисък, дебел или слаб, какъв е цветът на кожата му или дали животът му е охолен или беден, нито едно от тези неща не може да покаже каква е истинската му същност. Окачествяването на същността на даден човек не може да се основава на критериите на човешката традиционна култура или на поговорки за морално поведение, нито може да се основава на девизи или известни мисли на прочути личности, обобщени от хората в хода на историята, или на заблуждаващите твърдения на управляващите партии. Тогава на какво трябва да се основава? Хората трябва да използват Божиите слова, истината, изразена от Бог, и Божиите изисквания към хората като основа за преценка и определяне на същността на различните видове хора. Човек категорично не бива да съди за хората въз основа на външния им вид, дарбите им или знанията, които са усвоили, и със сигурност не въз основа на статуса на човека или ролята, която играе в обществото и сред хората. Всички такива начини за преценка на хората са погрешни. Човек трябва да съди за хората въз основа на Божиите слова; само Божиите слова са истината. От една страна, трябва да се основава на истината; от друга страна, трябва да се основава на отношението на човека към истината и на това дали той може да възприеме истината. Най-точно е да се разпознае същността на човека и да се определи неговата класификация въз основа на истината. Със сигурност няма да има грешка.

След като общувахме за проявленията на тези два вида хора — преродените от животни и преродените от дяволи — следва да общуваме за проявленията на онези, които са преродени от истински хора. Сега стигнахме до най-важната част. Преродените от животни имат определени животински проявления и характеристики, както и преродените от дяволи имат дяволски такива. И така, преродените от хора също ли имат съответните проявления и характеристики? (Да.) Това е сигурно. Споменахме някои от основните проявления и характеристики на човешката природа, притежавани от истинските човешки същества. Днес ще общуваме за конкретните проявления и характеристики на преродените от хора. Като се има предвид, че класификацията на този тип хора е „човешко същество“, преди официално да започнем общението, нека първо помислим какви са основните характеристики на това да бъдеш човек. Или, въз основа на многото ти години на взаимодействие и общуване с хора, какви са характеристиките, които си наблюдавал при този тип хора, които имат класификацията на хора? Какви са техните проявления? Кажи. (Този тип човек, който има класификацията на човешко същество, притежава съвест и разум. Например, ако направи нещо погрешно, или навреди на някого, или направи нещо, което нарушава истината, съвестта му го упреква.) (Този тип човек може поне да възприеме истината, обича положителните неща и презира отрицателните неща. Съвестта и разумът му са здрави.) Да можеш да възприемеш истината е сравнително висок критерий. Преди да срещне истината, какви характеристики на човешката природа притежава този тип човек? Какви са характеристиките на техните действия, реч и как постъпват и се справят със света? Какви са проявленията и разкритията на нормалната човешка природа, които те показват? Тоест, когато взаимодействат и общуват с хора, какви проявления показват, които позволяват на другите да видят, че те са положителни личности? (Те са сравнително разумни, добросърдечни са, не вършат неща, с които да мамят или да нараняват другите, и нямат намерение да вредят на другите.) Това, за което можете да се сетите, са тези положителни проявления, които сравнително съответстват на човешката природа, които в съзнанието на хората са проявления на добър човек. Да бъдат добросърдечни, да не мамят или да не нараняват другите, да държат на думата си, да имат чувство за отговорност, да могат да се разбират добре с другите, да копнеят за положителни неща и да презират отрицателните неща — всичко това са някои положителни проявления на човешката природа. Има ли още? (Има също и притежаване на духовно разбиране — да можеш да разбираш Божиите слова.) Притежаването на духовно разбиране не е свързано с човешката природа, която обсъждаме в момента. Ние говорим главно за различните гледни точки на хората с човешка природа при справянето с неща, както и за проявленията на същността на поведението и отношението им към другите, техните принципи и минимални критерии, когато става въпрос за тяхното поведение и действия, и така нататък. Положителните проявления на човешката природа, които хората могат да видят и за които могат да научат, са малко на брой. Изглежда, че онези сред човечеството, които разбират как да постъпват, са наистина рядкост. Не е чудно, че мнозина казват, че са се провалили в постъпките си. Вижте как актьорите във филмите и телевизионните сериали представят положителните герои — когато става въпрос за разкриване на определена гледна точка, проявление или отношение по даден въпрос, актьорите не знаят как да играят или да го изразят и в разбирането им в тази област има празнота. Ако ги помолите да изиграят хулиган, бандит, мафиотски бос, проститутка, развратна жена или известен или велик човек, те могат да изиграят ролята много добре, като представят всеки жест на тези хора, всяка дума и действие, дори мимолетен поглед с абсолютна живост и прецизност. След като са ги видели да играят отрицателна роля, някои зрители дори погрешно смятат, че те наистина са лошият човек от сериала, и ако някога ги видят, ще поискат да ги ударят. Някои дори ще ги заплюят. Вижте по какъв ярък начин представиха героя си, наистина вдъхнаха живот на този лош човек. А когато става въпрос за изиграване на добър човек? Могат ли хората да получат някакво вдъхновение от тяхното изпълнение, като знаят как да бъдат хора с човешка природа? Наистина няма такива актьори. Човечеството няма никаква представа, когато става въпрос за това как да бъдеш човек с човешка природа. Не само сценаристите и режисьорите нямат представа, но и публиката няма представа — никой не разбира какво означава да имаш човешка природа. И така, във филмите и телевизионните сериали това е представено абсолютно безсъдържателно. Например, когато актьор играе член на комунистическата партия, който затваря очи точно преди да умре, зрителите казват: „Той със сигурност още не е мъртъв, не си е платил партийния членски внос!“. И наистина, след по-малко от секунда той отваря очи и треперещ вади няколко монети от джоба си, като казва: „Това е моят партиен членски внос. Не мога да дължа на Партията. Нека Партията бъде спокойна. Когато отида отвъд, пак ще бъда верен на Партията, непоколебимо, дори в смъртта!“. Едва тогава той издъхва. Ето така е представен човек с човешка природа във филмите и телевизионните сериали. В очите на публиката това всъщност е напълно празно. Такива хора не съществуват в реалния живот и за хората е много трудно да постигнат това. Следователно човечеството просто не разбира какво е истинска човешка природа и му е много трудно да определи нейния критерий. Или критерият е твърде висок и е напълно безсъдържателен, или хората нямат представа и го определят произволно. Всъщност човешката природа, притежавана от истинския човек, е много проста. Колко проста? Тя е нещо, което е достъпно за теб, нещо, което можеш да постигнеш. Какво означава да е достъпно за теб? Това означава, че е много практично, много реално, много обективно, изобщо не е безсъдържателно. Тъй като е много обективно и практично, хората смятат, че е много обикновено и изобщо не си струва да се споменава, още по-малко смятат, че тези проявления са това, което човечеството трябва да показва. Това човечество поддържа неща, които са велики, възвишени и впечатляващи. Много хора не само не притежават проявленията на истинската човешка природа, но и ги презират, защото проявленията на нормалната човешка природа са много практични, много обикновени, много делнични, и вместо това те се стремят към знание и го почитат. По този начин в цялото общество се е формирала една зла тенденция, която презира и гледа отвисоко на проявленията на истинското човешко същество. Дори човек, който наистина има човешка природа, не смята, че да постъпва по този начин означава да бъде истинско човешко същество или човек с човешка природа. Напротив, те се стремят да станат така наречените благородни и необикновени хора, поддържани от злите тенденции в обществото. Това отрича и прикрива човешката природа същност, притежавана от някои хора, които имат човешка природа. Какво означава „прикрива“ тук? Това означава, че никой не те смята за човек с човешка природа. Това означава, че каквото и да правиш, другите те изключват и те гледат отвисоко, и че сред хората нямаш място, където да използваш талантите си, няма място, където да говориш, и няма възможност да изявиш силните си страни. „Отрича“ означава, че твоята нормална човешка природа просто не си струва да се споменава сред поквареното човечество. Да имаш човешка природа не е нещо, което те поддържат. Какво поддържат те? Поддържат това да угаждат на тълпата, да умеят да лавират, да ласкаят и да се подмазват, да лъжат и да мамят, да могат да казват всичко, независимо колко е сладникаво или противно на истинските им чувства. Казването на истината няма да те доведе до никъде в това общество. Колкото и добра да е твоята човешка природа, това общество не я поддържа и ще я отрече. Ако кажеш някои положителни, справедливи или честни неща, или съвестни думи, ако кажеш някои разумни неща, докато заемаш правилното си място, те ще те изключат, ще се отрекат от теб и ще те омаловажат. Има дори някои, които ще ти се подиграват, ще те осмиват, ще те унижават и след това ще съберат всички нечестиви сили и енергии, за да те нападнат и отлъчат от обществото, като в крайна сметка те накарат да се чувстваш твърде засрамен, за да покажеш лицето си, и те накарат да се отречеш от себе си. Накрая ще си мислиш: „Аз не ставам, не мога да се адаптирам към тенденциите в обществото, нито към тези хора. Не знам как да плета интриги, не мога да кроя планове или номера, така че ми е много трудно да оцелея сред тези хора“. Започваш да се чувстваш много непълноценен, като смяташ, че не можеш да се впишеш сред тези хора. Всъщност ти не си способен да усвоиш техните философии за светските отношения, техните методи и средства за справяне с неща и техния начин на оцеляване. След като тази зла тенденция и тези зли хора са се отрекли от теб, ти се отричаш от собствената си човешка природа и след това опитваш с всички възможни средства да се адаптираш към тях, да ги следваш, да се впишеш в обществото, да се впишеш сред тези зли хора и да се впишеш в тази зла тенденция. Опитваш се да копираш как другите използват номера, интриги и кроежи, и също така се опитваш да копираш как другите изричат думи на ласкателство, сладникави думи и думи, противни на истинските им чувства. Но независимо как се опитваш да копираш тези неща и независимо колко усилия полагаш, като цяло чувстваш, че това не са думите, които искаш да кажеш, или нещата, които искаш да правиш. Всяка дума, която казваш, е толкова противоположна на истинските ти чувства, и всяко нещо, което правиш, те кара да чувстваш угризения на съвестта; чувстваш, че това не е, което трябва да казваш или правиш. Живееш така всеки ден, носейки маска. Макар да изглежда, че по отношение на поведение, реч или някои мисли и възгледи си се вписал в тази зла тенденция и в това покварено човечество, дълбоко в себе си си измъчен, потиснат и изпълнен с негодувание. След като си имал такъв житейски опит, започваш да копнееш за честно и справедливо отношение, за положителни неща и за светлината. И така, какви характеристики на човешката природа притежава такъв човек, които му позволяват да има такива чувства и такива преживявания сред други хора и зли тенденции? Всъщност е много просто: когато човек притежава човешката природа същност на съвест и разум, той ще има такива преживявания, когато живее сред хора.

Съвестта и разумът са двете най-основни неща, които трябва да притежават хората с човешка природа. Въпреки че тези две неща са обсъждани многократно, те са изключително важни за хората, а също са и най-важният критерий за преценка дали класификацията на даден човек е човешко същество. Какво по-конкретно представлява съвестта? Казвал съм и преди, че съвестта е дарование, което се поражда в сърцето на човека, и че тя поставя определени изисквания към хората, като се проявява главно в принципите за постъпване и минималните критерии за постъпките. По-конкретно, веруюто на човека за това как да постъпва, принципите му за постъпване и за отношение към света, както и разкриванията на неговата човешка природа могат да докажат дали той има съвест, или не. Току-що, когато попитах какво по-конкретно представлява съвестта, вие не можахте да отговорите. Съсредоточавате се само върху това, което смятате за дълбоки истини, но що се отнася до истини от този вид, вие ги смятате за твърде незначителни, твърде обикновени и твърде маловажни, за да си струва да се споменават, така че просто не им обръщате внимание и не ги приемате на сериозно. Ако човек има съвест, това означава, че неговата човешка природа притежава две характеристики: едната е порядъчност, а другата е доброта. Може да не си в състояние да разбереш по външния вид дали даден човек е добър, или не, но ако е добросърдечен, ще разбереш веднага щом започнеш да общуваш с него. Каква е основата за преценка дали даден човек е порядъчен? Това са неговите принципи за постъпване и за отношение към света. Ако в начина, по който постъпва и се отнася към света, той е коварен, хитър, лукав, обигран, крои неща и е непроницаем, тогава този човек определено не е порядъчен. Ако начинът, по който постъпва и се отнася към света, е много прост, много директен, много прям, ако говори на другите много недвусмислено, не прибягва до изкривяване или измама, когато общува с хората, в говоренето и действията му няма лъжливост — нарича черното черно, а бялото бяло, като разграничава много ясно тези неща, — може да се придържа към положителните неща и не прави компромиси със злите сили, тогава този човек е доста порядъчен. Ако човек е едновременно порядъчен и добър, тогава този човек има съвест, той притежава минималните характеристики на човешката природа. Друга характеристика на човешката природа е разумът. Разумът също е термин и тема, които често обсъждаме, но никой никога не е определял изрично какво е разум. Какво включва разумът и какви проявления съставляват проявленията на наличие на разум — ясно ли ви е това? На повечето хора не им е много ясно; разбирането им в тази област все още е сравнително неясно. И така, какво означава да имаш разум? Означава да можеш да казваш това, което трябва да се каже, и да правиш това, което трябва да се направи, като същевременно заемаш правилната позиция; това е да имаш разум. Ако ти си човек с човешка природа, тогава твоите думи и действия ще бъдат премерени. Ще знаеш какви думи трябва да кажеш, какви неща трябва да направиш, каква трябва да бъде позицията ти, когато изричаш тези думи, и какъв начин на изразяване трябва да използваш, за да изразиш дадено нещо в настоящата среда и въз основа на твоята идентичност и статус. В сърцето си ще имаш критерии и сдържаност за тези неща. Тоест, твоят разум ще може да регулира твоите думи и поведение, като ги направи подходящи, така че външно другите да ги възприемат като рационални и премерени, а думите и действията ти са съвсем точни и могат да изграждат хората. Независимо дали думите, които изричаш, и нещата, които вършиш, са съвсем подходящи, или не са, като се имат предвид твоите заложби, твоето ниво на образование или твоята възраст, ти поне ще имаш граници в сърцето си, критерий, който те контролира, като ти позволява да говориш и действаш в рационално състояние. Ето какво означава да имаш разум. Независимо с кого се сблъсква човек с разум — с богат или беден, със статус или без — във всяка ситуация речта и действията му не са възпирани от това дали е в добро или лошо настроение, нито пък се замисля дали има изгода от дадено нещо, или няма; в сърцето си той винаги притежава въздържаност, критерий или граница, която да го направлява. Той няма нарочно да декламира изкривени аргументи, нито ще бъде неразумно заядлив. Дори понякога да е ядосан и много изнервен вътрешно и изборът му на думи да не е съвсем подходящ, нещата, които казва, не представляват изкривени аргументи или заблуди; по-скоро те са представителни и убедителни. Какво означава „убедителни“? Означава, че дори казаното от него да не съответства непременно на истината, в очите на повечето хора това „разсъждение“ има смисъл; то е общопризнато като нещо правилно и никой не му се противопоставя. Такъв човек е човек с разум.

Тези два аспекта, съвестта и разумът, бяха обяснени ясно. Тези двете са основните проявления на притежаването на човешка природа: едното е притежаването на съвест, а другото е притежаването на разум. Кажете Ми, празни понятия ли са тези два аспекта, или не са? (Не са.) Не са ли много реални? (Да.) Много са реални, а не празни. Тогава защо човечеството не ги поддържа? Защото човек със съвест притежава порядъчност и доброта, а сред злите тенденции и сред злото, покварено човечество, порядъчните и добри хора се смятат за отблъскващи, както и за изключително незначителни, презирани от всички. Ако ти си порядъчен и добър човек, те дори ще те разпитват: „Каква е ползата от това да си порядъчен и добър? Имаш ли знания? Имаш ли социален статус? Имаш ли признание или власт в обществото?“. Ти казваш: „Нямам нито признание, нито власт; аз съм просто донякъде порядъчен и добър човек“. Всички ще ти се смеят и ще те отхвърлят с презрение. В техните очи това, че имаш съвест и че си порядъчен и добър, не е капитал — в обществото няма да стигнеш доникъде без знания, статус и признание или власт. Те казват: „Ти имаш съвест, но колко струва съвестта? Какво можеш да направиш? Можеш ли да използваш интриги и кроежи или да мамиш хората? Можеш ли да спечелиш сърцата на хората и да купиш благоволението им?“. Не можеш да направиш нито едно от тези неща. Ако ти притежаваш съвест, ако притежаваш порядъчност и доброта — тези два аспекта на човешката природа — тогава няма да се интересуваш от онези неща, които се откриват в злите тенденции на обществото, няма да следваш тези тенденции, така че няма да стигнеш доникъде в обществото и ще бъдеш низвергнат от хората. Защо ще те низвергнат? Защото повечето хора почитат злите тенденции, а злите тенденции са се превърнали в общоприети тенденции в обществото — ако ти действаш според съвестта си и със всичко се справяш безпристрастно, тогава другите ще те възприемат като аутсайдер и ще те изключат. Ако в църквата можеш да разчиташ на съвестта си и да се придържаш към истините принципи в думите и действията си, и се осмеляваш да разобличаваш и разнищваш злите хора, тогава онези, които принадлежат на дяволите, ще загубят почва под краката си и ще бъдат разкрити; техните интриги и кроежи, както и тяхната сатанинска природа, която мрази истината, ще бъдат напълно разголени. Затова тези хора, които принадлежат на дяволите, се страхуват особено много от присъствието в църквата на такива, които се придържат към истините принципи. Видят ли някой, който разбира истината, те го изключват и потискат, като много се страхуват, че онези, които разбират истината, ще се надигнат, за да ги разобличат, което ще доведе до тяхното разкриване и премахване. Тяхната сатанинска природа ги подтиква да действат по този начин. Онези, които принадлежат на дяволите, не могат да останат непоколебими в Божия дом именно защото в Божия дом властва истината, властва Бог. Но в невярващия свят е различно. Тъй като в този свят преобладават атеизмът и злите тенденции, хората с човешка природа не могат да намерят почва под краката си сред злите тенденции и сред злото, покварено човечество. Междувременно онези, които са безмилостни в тактиките си, коварни и хитри, често са водачи, изтъкнати личности, така нареченият елит сред хората. Човек с човешка природа, независимо от неговите заложби, дарби, силни страни или таланти, е изключен и няма възможност да преуспее. Стига да каже няколко справедливи думи или да се справи безпристрастно с нещата, тези зли хора и дяволи ще го измъчват. Следователно това зло човечество, което принадлежи на дяволите, пренебрегва съвестта; само онези с човешка природа притежават съвест. Що се отнася до разума, притежаването на разум се проявява като човек може да се отнася рационално към всичко, което го сполети, да говори и да действа справедливо, той няма да действа според чувствата си или според признанието или статуса си и няма да принуждава или възпира другите. Той е способен да се отнесе към дадено нещо рационално: ако е правилно, значи е правилно; ако е неправилно, значи е неправилно; ако е вярно, значи е вярно; ако е погрешно, значи е погрешно. Той оценява нещата безпристрастно и върши нещата справедливо, според принципите, и не преминава моралните граници на човешката природа. Така се проявява притежаването на разум. Тези две неща, съвестта и разумът, не са убедителни в обществото, особено в злите страни и сред злите тенденции, където са още по-неубедителни и са несъстоятелни. Съвестта и разумът обаче са именно двете основни характеристики, които притежава нормалната човешка природа, и освен това са характеристики, които човечеството трябва да има. Само когато притежаваш тези две характеристики, си истински човек. Ако си човек със съвест и човешка природа, тогава, от една страна, ще бъдеш особено принципен в начина, по който постъпваш, и ще можеш да се отнасяш към хората сравнително справедливо. Независимо какви са отношенията ти с някого или дали те е наранил, ти можеш да се отнасяш към него правилно и да го оценяваш обективно. Това е порядъчност, характеристика на човешката природа. Освен това ако притежаваш доброта, друга характеристика на човешката природа, тогава ще поддържаш определени граници в отношенията си с хората или когато вършиш неща, които могат да те възпрат да говориш или действаш против съвестта си. Например злите хора винаги изричат изкривени думи и изкривени аргументи, като превръщат черното в бяло и изкривяват фактите. Те са злопаметни и се опитват да измислят всякакви начини да намерят възможност да измъчват и да отмъщават на всеки, който им вреди или който ги е наранил, или ги е взел на прицел. Но тъй като човек с човешка природа притежава порядъчност и доброта, които са част от съвестта, дори ако някой го е наранил или измамил и той иска да отвърне и да си отмъсти, и в моменти на избухливост може да каже нещо грубо като: „Мразя го и в червата си!“, когато се появи реална възможност за отмъщение, сърцето му омеква и той отстъпва; не може да се насили да го направи, сърце не му дава. А след известно време вече не може да събере тази омраза. Такъв е добрият човек. Ако някой те е измамил или наранил и ти имаш възможност за отмъщение, възможност да видиш врага си да изтърпи наказание и възмездие, ще можеш ли да предприемеш действия и да направиш нещо, за да му отмъстиш? Когато си изпълнен с негодувание, може да кажеш: „Определено ще му отмъстя! Той е абсолютно ужасен и безмилостен!“. Но когато наистина се появи възможност за отмъщение, ти не можеш да се насилиш да го направиш. Ще кажеш: „Забрави, това беше толкова отдавна. Нека му сложим край“. Няма да го преследваш безкрайно, нито ще настояваш да видиш врага си да изтърпява наказание или да свърши зле. Няма да живееш с постоянна омраза в сърцето си; след известно време омразата ще се разсее. Така се проявява притежаването на добро сърце. Добротата е характерно проявление на човек, който има съвест, а също и характеристика на принадлежността към класификацията да си човек. Разбира се, в очите на някои добротата е слабост. Някои невярващи може дори да мислят, че си безхарактерен и дори да те подстрекават с думите: „Трябва да си безмилостен и коравосърдечен. Когато се появи възможност за отмъщение, трябва да отвърнеш зъб за зъб, да го укротиш сам и да убиеш врага си със собствените си ръце“. Но ти размишляваш: „Ако убия врага си със собствените си ръце, няма ли да извърша зло? Това, че е жив, не ме засяга; просто онова, което направи, беше прекалено и ме нарани, но всичко това е в миналото“. С времето установяваш, че вече не го мразиш. Някои хора казват, че си твърде страхлив, недостатъчно безмилостен. Самият ти също намираш това за озадачаващо: „Защо не мога да бъда безмилостен? Защо винаги съм снизходителен към враговете си и не мога да съм злопаметен?“. В очите на някои притежаването на добро сърце е слабост на човешката природа. Но в действителност това е характеристика на човешката природа, нали? (Да.)

Няма да навлизаме в повече подробности за съвестта и разума, тези два важни компонента на характеристиките на човешката природа. Нека поговорим за два други, най-конкретни аспекта, които най-лесно се пренебрегват или които хората никога не са осъзнавали. Ако просто кажем, че човек притежава съвестта и разума на човешката природа, това изглежда сравнително общо за хората и ще бъде много трудно да се определи какви неща е направил човек или какви проявления има, които показват, че той наистина има съвест и разум, и ще бъде трудно да се прецени дали той наистина има нормална човешка природа. Затова няма да разговаряме от гледната точка на конкретните проявления на съвестта и разума, а от два други аспекта. Тоест, ако човек притежава човешка природа същност, тогава, от една страна, той може да разпознае доброто и лошото и освен това знае кое е правилно и кое неправилно. Дали някой притежава тези два аспекта е достатъчно, за да покаже дали притежава съвест и разум. Това е по-конкретен начин да се разнищи дали човешката природа на някого притежава съвест и разум. Само когато човек притежава тези два аспекта — да разпознава доброто и лошото и да знае кое е правилно и кое неправилно — това наистина показва, че той притежава съвестта и разума на човешката природа. Ако не притежава тези два аспекта, тогава твърдението му, че има съвест и разум, е лъжливо и не е в съгласие с фактите. Нека първо разгледаме способността да се разпознава доброто и лошото. „Разпознавам“ означава да разбирам, да знам, да осъзнавам и да възприемам. Какво означава „добро и лошо“? Добро и лошо се отнасят до положителни неща и негативни неща. Тогава какво означава да се знае кое е правилно и кое неправилно? Например: „Човечеството е създадено от Бог“. Това твърдение правилно ли е, или неправилно? (Правилно е.) „Човечеството е еволюирало от маймуни“. Това твърдение правилно ли е, или неправилно? (Неправилно.) Ако ти можеш да разпознаваш и да преценяваш кои възгледи са правилни и кои неправилни, това е да знаеш кое е правилно и кое неправилно. Дяволите казват: „Човечеството е еволюирало от маймуни“. След като чуеш това, ти казваш: „Това не е правилно. Човечеството е създадено от Бог“. Тогава по този въпрос ти не си объркан и знаеш кое е правилно и кое неправилно. Има ли тогава разлика между правилно и неправилно и добро и лошо? (Да.) „Бог господства над съдбата на цялото човечество“. Това твърдение правилно ли е, или неправилно? (Правилно е.) „Човечеството контролира собствената си съдба“. Това твърдение правилно ли е, или неправилно? (Неправилно.) „Колко дълго живее човек зависи от това как се грижи за себе си и как поддържа здравето си“. Това твърдение правилно ли е, или неправилно? (Неправилно.) „Продължителността на живота на човека е повелена от Бог“. Правилно или неправилно? (Правилно.) Сега знаете какво означава да знаеш кое е правилно и кое неправилно, нали? (Да.) Тогава нека разгледаме разпознаването на добро и лошо. За какво току-що казахме, че се отнася „добро и лошо“? (За положителни неща и негативни неща.) Например да си честен човек — това положително нещо ли е, или негативно? (Положително нещо.) Ами „светът се върти около парите“? (Това е негативно нещо.) Кой може да даде друг пример? (За хората е напълно естествено и обосновано да се покланят на Бог. Това е положително нещо.) Ами паленето на тамян и покланянето на Буда? (Това е негативно нещо.) Да търсиш истината, когато вършиш нещо. (Това е положително нещо.) Да следваш собствената си воля и да вземаш едностранни решения, каквото и да правиш. (Това е негативно нещо.) Ти знаеш кои неща са положителни и кои негативни, а също така можеш да прецениш кои възгледи са правилни и кои неправилни — това се нарича да можеш да разпознаваш доброто и лошото и да знаеш кое е правилно и кое неправилно. Да имаш това прозрение и разбиране и да имаш способността да разпознаваш тези неща в сърцето си — това показва, че си човек с качеството на човешката природа. Да можеш да разпознаваш доброто и лошото и да знаеш кое е правилно и кое неправилно означава, че човешката природа на човек има вродена способност да идентифицира някои положителни и негативни неща. Освен това в сърцето му има и известно осъзнаване и усещане дали определени неща са правилни, или не. Дори без да е чувал истината или да я разбира, неговата човешка природа притежава този вид проницателност. Дори и да не може да го изрази с думи, той знае в сърцето си кои неща са положителни и кои негативни и знае, че негативните неща са неправилни. Ако освен това чувства отвращение в сърцето си и може да отхвърля и да не следва тези неща, това е още по-добре. Когато не разбира истината, дори и да не може да разпознае много ясно положителните и негативните неща, в сърцето си той се чувства и се отнася по различен начин към тях. Например по отношение на някои зли тенденции в обществото, когато хората с човешка природа видят тези зли тенденции, те изпитват дълбоко отвращение в сърцата си. Усещат, че тези неща не са правилният път, не са положителни неща и не са неща, към които хората трябва да стремят или които да правят. Въпреки факта, че като човек, който живее в тази социална среда, той няма друг избор, освен да следва злите тенденции, дълбоко в себе си той ги презира. И докато ги презира, той също така търси всяка възможност да избяга от тази среда или измисля всякакви начини да я избегне и да отхвърли тези зли тенденции.

Разпознаването на доброто и лошото е много важно за човека. Тъй като доброто и лошото засягат положителните и негативните неща, кои според вас са някои положителни неща и кои са някои негативни неща? (Вярата в Бог, следването на Бог, покланянето на Бог, покорството пред Бог, както и изпълнението на дълга и това да бъдеш честен човек — всичко това са положителни неща. Лъжата и измамата, съпротивата срещу Бог, бунтът срещу Бог, предаването на Бог — това са негативни неща.) (Положителните неща идват главно от Бог и съответстват на истината. Например различните резултати, постигнати от Божието дело, както и истинското познание на хората за Божия нрав и същност — всичко това са положителни неща и всички те съответстват на истината.) Не смятайте положителните неща за толкова празни или толкова възвишени. В действителност положителни неща са различните положителни хора и хора на място, събитията и нещата, които са полезни за хората. Всичко, което е полезно за хората, всичко, което е полезно и не е вредно за нормалния им живот, е положително нещо. Например природните правила и закони положителни неща ли са? (Да.) Всички Божии слова са истина и всички са положителни неща; всичко, което включва истината, е положително нещо. Божието предоставяне на живот и истина на човечеството, както и съдържанието на Божието дело по управлението и спасяването на човечеството, са положителни неща, свързани с истината. Всички изисквания на Бог към хората, всяко Божие слово, принципите на практикуване за различните истини — всичко това са положителни неща. Освен Божието дело по управлението на човечеството има много други положителни неща, които са полезни за човешкото оцеляване и не са вредни за хората. Можете ли да ги видите? Можете ли да ги идентифицирате? Можете ли да ги приемете и одобрите от дълбините на сърцата си? Можете ли да ги спазвате, да се адаптирате към тях и да ги следвате? Например, законите на четирите сезона положителни неща ли са? (Да.) През пролетта времето се затопля и цветята разцъфват, всичко расте и се съживява, ледът и снегът се топят. Това положително нещо ли е? (Да.) През лятото слънцето свети ярко, лъчите му парят и всичко расте бързо, като се грее на слънчевата светлина. Това положително нещо ли е? (Да.) През есента изгарящата жега постепенно отстъпва място на ясно небе и свеж въздух; различните растения постепенно узряват, като дават семена и плодове и раждат реколта. Това положително нещо ли е? (Да.) През зимата температурите падат, времето постепенно застудява и понякога вали сняг. Въпреки че не е толкова приятно, удобно или свободно, колкото през другите сезони, през зимата всички неща могат да запазят енергията си, а човечеството също си почива и се възстановява. Тогава този закон положително нещо ли е? (Да.) При изгрев слънце чучулигите пеят, ранобудните птици чуруликат, напомняйки на хората, че е утро и е време да стават, че трябва да започнат да се трудят за живота, за препитанието и за продължаващото оцеляване на човечеството. Това положително нещо ли е? (Да.) Човечеството става при зова на ранобудните птици и чучулигите и започва дневния си труд. Това е положително нещо. През нощта различни насекоми и създания, в съответствие със собствените си закони, се занимават с всякакъв вид дейности — някои излизат да търсят храна, а други започват да се обаждат. По това време човечеството утихва и се унася в сън. Като слушат свиренето на щурците, придружено от звуците на различни създания и от техните нощни дейности, хората се отнасят към света на сънищата, като спят толкова сладко, толкова блажено и спокойно. Това положително нещо ли е? (Да.) За хората всички тези положителни неща са неща, които се случват често. Ти можеш да получаваш техните различни знаци и сигнали, а също така можеш да усещаш ползите, които те носят на живота ти, както и различните промени и влияния, които ти носят, докато живееш живота си. Ако реагираш правилно на съществуването на различните положителни неща около теб и ги възприемаш правилно, и се отнасяш към тези положителни неща по правилен начин, това показва, че ти си човек, който има известно разбиране за добро и лошо, че си отзивчив, чувствителен и възприемчив към жизнената среда, съставена от всички неща, сътворени от Бог, и че имаш благодарно сърце за влиянието на всички тези неща около теб или за тяхното присъствие в живота ти. Това показва, че ти можеш да усетиш, че съществуването на Бог и всички неща, които Той е сътворил, са толкова неоспоримо реални и да усетиш ползите от всички неща за теб и тяхното влияние върху теб в различни аспекти. Ако можеш да получиш такива послания и да изпиташ тези чувства, тогава ти си човек, който може да разбере кое е добро и кое е от лошо и притежава човешка природа. Можеш правилно да възприемеш положителните неща, можеш да се адаптираш към тях, да ги съблюдаваш и да съществуваш заедно с тях. И не само че не си отблъснат от тези неща; напротив, тъй като вярваш в Бог и разбираш някои истини, ти си още по-убеден, че всички тези положителни неща идват от Бог, от Създателя, и можеш да бъдеш по-благодарен за съществуването на тези положителни неща. Съответно, ти изпитваш отвращение и ненавист в сърцето си към негативните неща. И така, кои са някои негативни неща? (Замърсяване на околната среда, прекомерен добив.) Унищожаването и замърсяването на околната среда, безразборната сеч, прекомерният добив и експлоатация — всичко това са негативни неща. Кои неща, освен тези, смятате за негативни и явно ненавиждате в сърцата си? Човечеството винаги иска да завоюва природата — това положително нещо ли е или негативно? (Негативно нещо.) Например на някои места често има урагани, така че някои хора винаги разсъждават: „Тези урагани вдигат прах навсякъде, като унищожават къщи и ниви. Трябва да опитаме всичко възможно, за да построим стена, която да ги спре, за да покажем, че човешките технологии са напреднали и че човешките способности са станали по-силни“. Това положително нещо ли е или негативно? (Негативно нещо.) Какво чувствате в сърцата си, след като чухте това? (Чувствам, че хората надценяват собствените си способности.) Точно това е. На някои места има обширни пасища, затова някои хора казват: „Пастирите живеят номадски живот на пасищата и едва успяват да ядат свястна храна през цялата година. През половината година те са винаги на открито, като пасат добитък и овце на пасищата. Кога ще свършат тези трудни дни? Трябва да намерим начини да подобрим живота на пастирите, да превърнем пасищата и ливадите в сгради и градове, така че пастирите вече да не трябва да преживяват чрез пастирство. Тогава те ще се радват на по-добър живот и ще благодарят на държавата и правителството“. Това положително нещо ли е или негативно? (Негативно нещо.) Можете ли да усетите, че това е негативно нещо? Превръщането на пасищата в сгради и градове — това е погрешна мисъл и възглед; тази практика е толкова абсурдна! Не можете да прозрете същността на този въпрос, нали? Мислите си: „Това е работа на правителството, ние нищо не можем да направим по въпроса“ и не изпитвате нищо във връзка с това. Също така човечеството винаги напредва в изследването на космоса, винаги иска да отиде на Луната, да проучи Марс и Юпитер. Дори иска да изследва слънцето, но тъй като температурата на слънцето е твърде висока, не може да отиде там. Затова строи космически кораби, за да преодолее земната гравитация и да лети до Луната и Марс. Това положително нещо ли е или негативно? (Негативно нещо.) Това е негативно нещо. И така, има ли някакви положителни неща, свързани с науката? Има ли твърдения, които са положителни и съответстват на природните закони на всички неща, сътворени от Бог? (Някои инструменти, изобретени и произведени чрез научни средства, като компютрите, могат да подобрят ефективността на нашата работа. Това са положителни неща.) Това не са нито положителни, нито негативни неща. Това са просто инструменти. Те не включват конкретна мисъл, теория или аргумент. Положителните и негативните неща, за които говорим, засягат същността и основните принципи на нещата, както и мотивите зад различните научни изследователски проекти, провеждани от човечеството. Въз основа на тях определяме дали нещо е положително или негативно. И така, какви други негативни неща има? (Понастоящем човечеството не следва законите за растеж на всички неща, а използва научни средства, за да промени тези закони. Например пилетата се хранят с фураж, пълен с хормони, и могат да станат готови за пазара за тридесет дни, отглеждат се и несезонни зеленчуци и плодове. Изглежда, че науката и технологиите са напреднали, но това нарушава законите за растеж на всички неща и е с цел задоволяване на човешките апетити за храна. Това е негативно нещо.) Това е негативно нещо. Някои хора искат да подчинят тигрите и лъвовете. Те виждат, че тигрите изглеждат страшни — дори една прозявка на тигъра кара хората да побягнат — затова искат да ги подчинят, а след това да извадят зъбите им и да ги държат в дворовете си, като карат тигрите да пазят къщите им като кучета. Това положително нещо ли е или негативно? (Негативно нещо.) Това е негативно нещо. Всичко, което хората правят, и различните неща, които изобретяват в стремежа си към плътска наслада, като използват различни научни средства и нарушават природните закони, са все негативни, а не положителни неща, защото нанасят огромна вреда на човечеството и причиняват сериозни щети на жизнената среда на човека. Например, някои места са изключително сухи, затова правителството използва самолети, за да разпръсква вещества за засяване на облаци, за да предизвика валежи. Това положително нещо ли е или негативно? (Негативно нещо.) На някои места вали твърде много дъжд, което причинява наводнения, затова правителството изпраща самолети, за да разпръснат облаците и да контролират дъжда. Това не нарушава и не унищожава ли природните закони? (Да.) Унищожаването на природните закони, нарушаването на природните закони, несъобразяването с природните закони, всеки да прави каквото си иска, перченето с напреднали човешки технологии — това са негативни неща. Освен тези, какви други негативни неща има? Провеждането на изследвания върху биологични агенти и генетичните модификации положително нещо ли е или негативно? (Негативно нещо.) Поради проведените научни изследвания в областта на генетиката хората могат да ядат повече генетично модифицирани храни. Тогава генетично модифицираните храни положителни неща ли са или негативни? (Негативни неща.) Защо казвате, че са негативни? Някои хора казват: „Това е научно постижение, целящо да позволи на повече хора да имат достатъчно храна и да не гладуват. Нещо повече, хората ядат генетично модифицирани храни от десетилетия и растат високи и едри — особено младите хора днес са по-високи от предишното поколение. Всичко това е благодарение на приноса на науката за човечеството. Тъй като генетично модифицираните храни носят толкова големи ползи на хората, защо се казва, че са негативни неща?“. Можете ли да обясните това? (Въпреки че хората сега са по-високи, физическото им състояние се влошава и се разболяват от повече болести — всичко това е причинено от факта, че хората ядат тези научно преработени неща. Значи те са негативни неща.) На пръв поглед генетично модифицираните храни изглеждат полезни за хората — хората са по-високи и по-едри, но физическото им състояние се е влошило. Като цяло те оказват негативно влияние върху хората, като им вредят, вместо да им носят полза. Независимо дали хората ги възприемат като полезни или вредни, те са негативни неща, категорично не са положителни неща, защото нарушават природните закони, сътворени от Бог, и противоречат на функциите, които различните първоначални живи същества, сътворени от Бог, е трябвало да имат в човешкото тяло. Въздействието им върху хората първоначално може да не се усети, но неблагоприятните последици стават очевидни двадесет години по-късно: много хора страдат от всякакви странни болести и дори плодовитостта им е засегната. Това е достатъчно, за да докаже, че такива храни не са положителни неща. Въпреки че от човешка гледна точка генетично модифицираната храна е продукт на технологията, принос на науката за човечеството, от гледна точка на положителните и негативните неща тя категорично не е положително нещо.

Човечеството винаги се опитва да изследва Луната и проучва дали някакви други планети са подходящи за човешко обитаване. Положително или негативно нещо е това научно изследване, тази гледна точка? (Негативно нещо.) Защо е негативно нещо? (Бог сътвори хората, за да живеят на Земята; Той никога не е възнамерявал да живеем на други планети. Хората винаги са амбициозни и искат да ходят навсякъде. В крайна сметка това е напразно усилие и те не могат да отидат никъде.) От гледна точка на хората изследването на тези неща е съвсем нормално; това е създаване на условия за живот за бъдещето на човечеството, което е добро нещо. Много от функциите, които Бог е установил на Земята, са унищожени; често се случват различни бедствия, жизнената среда на Земята е увредена, въздухът, водата и почвата са силно замърсени и всякакви видове живи същества са изправени пред изчезване. Станало е трудно да се живее на Земята. Поради това някои научноизследователски институции започнаха да изследват други планети с надеждата, че човечеството може да отиде на други планети и да се засели там. Те смятат, че за да оцелеят потомците на човечеството, хората трябва да се подготвят предварително — ако не се подготвят сега и човечеството не може да оцелее на Земята в бъдеще, няма ли човешката раса да остане без изход? Тогава в крайна сметка тази гледна точка, това научно изследване, негативно нещо ли е или е положително? (Негативно нещо.) Въз основа на какво казвате, че е негативно нещо? (Въз основа на това, че Бог просто не е подготвил подходящи условия за хората на други планети. Да не говорим за други планети, дори много горещите и много студените места на Земята не са подходящи за човешко обитаване. Но хората винаги са амбициозни, винаги искат да се откъснат от Божието върховенство и от устроеното от Бог, като искат да отидат да живеят на други планети — това противоречи на Божиите подредби и повели. Следователно това е негативно нещо.) Бог сътвори Земята — чудесна жизнена среда — за хората, но хората не я управляват добре. Те винаги развиват наука и съвременна индустрия и в резултат на това са унищожили екологичната среда на Земята и са замърсили въздуха, водата и дори почвата. Хората вече нямат достъп до биологично отгледани зърнени храни и зеленчуци и се разболяват от всякакви болести. Станало е трудно да се оцелее на Земята и сега те мислят да отидат на други планети, без да помислят дали тяхната тленна плът изобщо е способна да отиде там. Хората, тези същества от тленна плът, са пригодени единствено да обитават Земята и могат да правят това само на Земята. Такава е Божията повеля. Къде изобщо могат да отидат хората, като разчитат само на различните си вродени условия? Птиците могат да махат с криле и да летят на хиляди метри височина, но хората не могат да летят сами дотам; те се нуждаят от помощта на самолети. Но летенето със самолети понякога е опасно. Следователно хората са най-подходящи за живот на Земята. Физическите дадености на хората са съвместими с почвата на Земята и с всички аспекти на условията за живот на Земята, като всички неща, четирите сезона и природните закони. Затова човечеството може да бъде наречено само земляни. Тези закони за човешко съществуване и тези условия за живот са били предопределени за хората, когато Бог е сътворил всички неща. Затова човечеството е пригодено само за съществуване на Земята, а не да обитава други планети. Човечеството е съсипало и увредило Земята до такава степен, че тя е необитаема, и то иска просто да си тръгне и да приключи с това, като винаги се стреми да обитава други планети. Това е напразна борба. Тази практика не спазва природните закони, повелени от Бог за земляните; по-скоро тя нарушава законите за физическо оцеляване на земляните и е много неразумна практика. Така че това е негативно нещо. Дори и да има няколко планети, които имат въздух, и земляните да могат да отидат там, за да погледнат, това не означава, че човечеството може да оцелее на тези планети. Дори на Земята ти можеш да отидеш на Южния или на Северния полюс, за да погледнеш, можеш да стъпиш там, но ако трябваше да живееш там много години, би ли могъл да го понесеш? Има и някои сравнително горещи места, където е над шестдесет градуса по Целзий целогодишно; те също не са подходящи за човешко оцеляване. Хората не са пригодени за дългосрочно оцеляване на шепа места на Земята поради специалната географска среда, камо ли да живеят на други планети. Това не е част от Божиите подредби. Въз основа на характеристиките на човешката плът, това човечество е пригодено да живее само на Земята; това е добре обосновано. Целта на Бог при сътворяването на Земята е била да устрои подходяща жизнена среда за човечеството. Ако ти искаш да избягаш от такава среда и да намериш друг изход, това ще доведе само до гибел. Следователно това е негативно нещо. Ако знаеш, че постоянното проучване на възможността за обитаване на други планети е негативно нещо, но в сърцето си все още одобряваш научните изследвания на човечеството за намиране на начин да се живее на други планети, тогава това доказва, че има проблем с твоята човешка природа, че ти не разбираш доброто и лошото и че не можеш да разпознаеш правилното и неправилното. Ако ти ясно знаеш, че този път е неприложим, но въпреки това копнееш и очакваш да можеш да живееш на други планети в следващата епоха, тогава ти не си нормален човек — ти си чудак.

Човек, който разбира доброто и лошото, може, от една страна, да обича и приема положителните неща и да има ясно разбиране за тях. Освен това той може да разпознава негативните неща и тъй като има човешка природа и разум, той изпитва в сърцето си неприязън и ненавист към негативните неща. Разбира се, той може също да ги презира, критикува и отрича въз основа на разбирането на някои истини. Ако не можеш да правиш това, тогава ти не си човек, който разбира доброто и лошото. Може също да се каже, че на теб ти липсва нещо по отношение на човешката природа. Ако в човешката ти природа липсва способността да разпознаваш доброто и лошото, тогава на нея ѝ липсва едно много важно условие, един много важен компонент. Това означава, че нямаш нормална човешка природа и не можеш да бъдеш наречен истински човек. Някои хора може да кажат: „Току-що дадените примери засягат някои неща, свързани с основните нужди от ежедневието на хората, а също засягат и науката. Ако тези неща са негативни и изискват от нас да ги разпознаваме, тогава трябва ли да ги отхвърлим?“. Това не е необходимо. Разпознаването на доброто и лошото означава, че ти имаш проницателност за положителните и негативните неща в сърцето си. В рамките на твоята човешка природа ти имаш критерий за преценка и знаеш кои неща са положителни и кои неща са негативни. Освен това имаш ясна нагласа, като знаеш как да се отнасяш към положителните и негативните неща. Можеш да приемеш положителните неща, да си в съгласие с тях и да се адаптираш към тях и нямаш съпротива или неприязън в сърцето си към тях. Що се отнася до негативните неща, ти можеш да ги разпознаеш от дълбините на сърцето си и можеш да ги презираш, да изпитваш неприязън към тях и да ги ненавиждаш, и дори да имаш свои собствени възгледи за тях, които използваш, за да ги критикуваш. Това е отношението и проявлението, което трябва да има човек, който може да разпознава доброто и лошото. Да предположим обаче, че вътрешно презираш и ненавиждаш неща, които са явно положителни, и дори ги намираш за невзрачни в сравнение с негативните неща, както и за твърде обикновени, твърде делнични и твърде недостойни за споменаване. Освен това вътрешно се възхищаваш на негативни неща, копнееш за тях и ги преследваш, и дори одобряваш онези негативни неща в обществото и света. И независимо как се общува за истината или за принципите на разпознаване, ти не можеш да ги възприемеш или да ги приемеш. В такъв случай твоята човешка природа не е нормална. Ако, когато става въпрос за положителни и негативни неща, нямаш разбиране или ясни възгледи, защото си млад и ти липсва житейски опит или прозорливост, или защото тези неща не са те засягали или не са навлизали в живота ти, тогава все още не може да се каже, че ти си човек, който не може да разпознава доброто и лошото. Но след общение за това какво са положителни неща и какво са негативни неща, ако все още не можеш да приемеш положителните неща от дъното на сърцето си или да си в съгласие с тях, а вместо това изпитваш неприязън и ги презираш, докато енергично преследваш негативните неща и копнееш за тях, тогава ти не си човек, който може да разпознава доброто и лошото. От тази гледна точка е пределно ясно, че такъв човек няма човешка природа. Въпросът за разпознаването на доброто и лошото разкрива ориентацията на човек към положителните и негативните неща, като по този начин ни позволява да определим каква всъщност е класификацията на този човек. С каквото и да се сблъска, ако е склонен към негативни, вместо към положителни неща, тогава е ясно, че този човек няма човешка природа и не притежава съвест и разум. Защо казвам това? Той копнее за зли неща, копнее за различни начинания, изследователски проекти или определени аспекти на технологиите, които Сатана и злото човечество застъпват, одобряват и с които се занимават, вместо да копнее за първоначалните правила и закони на положителните неща, които идват от Бог, и да ги следва. Тогава такива хора със сигурност са нечовеци. Това ясно ли е? (Да.)

Току-що говорихме за способността да се разпознава доброто и лошото в човешката природа, тоест дали хората могат да разпознават положителните и негативните неща. Не много хора са способни на тази проницателност, но в живота си хората често влизат в контакт както с положителни, така и с негативни неща. Например, нормалните човешки емоции — радост, гняв, тъга, щастие — положителни или негативни неща са? (Положителни неща.) Ами бунтарството на хората срещу Бог? Това положително или негативно нещо е? (Негативно нещо.) Ами прекомерните желания, които хората отправят към Бог? Те положителни или негативни неща са? (Негативни неща.) Хората всъщност нямат усет, когато става въпрос за много от нещата, с които се сблъскват в ежедневието си. Някои положителни неща са винаги с хората в техния живот и съществуване; те играят много важна роля в живота им и тяхното положително въздействие върху човешкото оцеляване не може да бъде заменено от въздействието на никое негативно нещо. Хората обаче често пренебрегват тези положителни неща, като вместо това вярват, че много негативни неща, които са винаги с хората, поддържат живота им и ги придружават в тяхното съществуване. От това може да се види, че много хора всъщност нямат усет за положителните неща. Липсата на усет за тези неща няма голямо значение. Стига да не изпитваш неприязън към положителните неща, след като знаеш, че са такива, и дори можеш да копнееш за тях и да ги обичаш от дълбините на сърцето си, тогава това доказва, че твоята човешка природа копнее за това, което е положително. Да предположим, че знаеш кои са положителните и кои са негативните неща, но все още не можеш да се насилиш да харесваш положителните неща. Вместо това в сърцето си харесваш негативните неща, дори проявяваш особен интерес към тях и дори още повече, със сигурност ще ги преследваш и ще се опиташ да ги получиш, ако условията са подходящи и имаш възможност. Това показва, че когато става въпрос за предпочитанието ти към положителните и негативните неща, ти обичаш това, което е негативно, а не това, което е положително. Ако не обичаш положителните неща, това показва, че не си положителна личност. Ако не си положителна личност, тогава със сигурност не си човек със съвест и разум; ти си негативна личност. Ако не си човек със съвест и разум, тогава не си човек, не си личност. Например някой отглежда домати. Той чува, че след като доматите пораснат, зелените могат да бъдат накарани да почервенеят за една нощ, само като се приложи химически агент, и след това веднага да бъдат готови за продажба. Тогава той си мисли: „Това е страхотно. Всички останали ги продават по този начин, така че и аз ще го направя. Така мога да забогатея, а също така мога да ям домати по-рано. Това е перфектно!“. И така, той продава тези домати и ги яде и той самият. Някой му напомня, че доматите, узрели с химически агенти, са вредни за хората и че продажбата на такива неща вреди на другите, но той отказва да приеме това, като казва: „Как може това да вреди на хората? Това е плод на научно изследване; това е положително нещо. Науката служи на човечеството и тъй като тези неща са изобретени чрез науката, те трябва да бъдат широко прилагани в живота на хората. Животът на хората не може без науката; трябва да разчитаме на нея“. Някои хора дори се отнасят към науката като към истината и учат хората да обичат, да учат и да използват науката, както и да основават всичко на нея. Някои хора може би вече са открили, че науката не е непременно правилна и че някои неща, изобретени чрез науката, са вредни за хората — например химическите оръжия и усъвършенстваните оръжия са способни да избиват човечеството, а генетично модифицираните храни в частност са безкраен бич за човечеството. Но много хора не мислят така, като казват: „Може ли науката да греши? Ако науката грешеше, държавата щеше ли да я подкрепя? Цялото човечество учи и използва науката — възможно ли е цялото човечество да греши?“. Правилно ли е това твърдение? Те вярват, че тъй като цялото човечество почита и използва науката и това е обществената тенденция, колкото и негативно да е нещо, то може да стане положително. Такива хора могат ли да разпознават доброто и лошото? (Не.) Какви са тези думи, които те изричат? (Заблуди.) Те са заблуди, ереси и изопачени аргументи. Въпреки че повечето хора сред злото човечество са съгласни и признават тези твърдения, независимо колко хора ги признават и одобряват, това, което е лошо, винаги ще бъде лошо, негативните неща винаги ще бъдат негативни неща, а изопачените разсъждения винаги ще бъдат изопачени разсъждения. Невъзможно е те да станат положителни неща, нито пък някога могат да станат истината.

Не са ли хората, които винаги преследват обществените тенденции и обичат да говорят заблуди, такива, които особено обичат негативните неща? (Да.) Могат ли те да приемат истината и положителните неща? (Не.) Те не могат да приемат положителните неща. Например някои хора се разболяват и болестта им всъщност може да бъде излекувана чрез упражнения и промяна в ежедневния им режим, но те настояват да използват съвременни, високотехнологични средства и методи за лечение. Ти може да кажеш: „Въпреки че медицината сега е напреднала и това лечение има очевидни резултати, то има странични ефекти, последиците от които ще бъдат необратими. Трябва да използваш естествен подход — като упражнения, промяна в ежедневния режим и промяна на хранителните навици и модели — за да накараш тялото си постепенно да влезе в нормален, естествен ритъм, след което някои симптоми постепенно ще бъдат облекчени“. Някои хора могат да приемат този вид гледна точка, но други не могат. Те си мислят: „Това е остарял подход. Това е бил начинът и философията, по които човечеството е лекувало болести преди хиляди години. Идеята, че оздравяването е тридесет процента лечение и седемдесет процента възстановяване, просто вече не върши работа! Медицината сега е напреднала, а високотехнологичните лечения носят бързи резултати. Лекарствата те излекуват за миг!“. Според техните възгледи, стига медицината да напредва и да може да лекува различните болести на човечеството, и да позволява на хората да живеят дълго, значи се е превърнала в положително нещо и хората трябва да вярват в медицината и да вярват в науката, и да оставят науката да господства над съдбите им. Мислят си, че от колкото и болести да се разболяват хората, те няма от какво да се страхуват — всяка сложна, труднолечима болест може да бъде излекувана с високотехнологични средства и дори да има странични ефекти, няма за какво да се притесняват. Точни ли са тези възгледи? Те са заблуди. Кажете Ми, ако говорите с такъв човек за това какво представляват положителните неща, можете ли да го убедите? Може ли той да го приеме? (Не, не можем да го убедим.) Една от причините, поради които не можете да го убедите, е, че той самият не може да приеме положителни гледни точки. А друга е, че цялото човечество по целия свят е повлечено от зли тенденции, без нито едно изключение. Въпреки че вярват в Бог, дълбоко в сърцата си те не приемат истината, не приемат положителните неща и не гледат на хората и нещата въз основа на Божиите слова. Вместо това те все още използват възгледите на Сатана и продължават на гледат на всичко и да подхождат към всичко въз основа на злите тенденции на Сатана. Затова този тип човек не променя възгледите си за нещата, които поддържа в реалния живот, нито има промяна в избора му между негативни и положителни неща, въпреки че е вярвал в Бог в продължение на много години, слушал е някои проповеди и е изпълнявал дълга си, и твърди, че е готов да приеме истината. Негативните неща, които е приел, вече са се вкоренили в сърцето му и дори да знае, че тези неща не са истината, той все пак ще се придържа към тях. Това много ясно показва, че в сърцето си той искрено обича негативните неща, а не истината. Въпреки че е чел Божиите слова и е слушал проповеди за истината, и разбира от гледна точка на доктрината, че тези слова са правилни и са истината, той все още не е склонен да се откаже от негативните неща, които отдавна е приел в дълбините на сърцето си, и никога не използва Божиите слова като основа за разпознаване на негативните неща. Когато се сблъска с конкретни неща, в сърцето си той все още се придържа към първоначалните си, неправилни възгледи и все още разглежда негативните неща като положителни, а неправилните възгледи като правилни. Що се отнася до положителните неща, въпреки че не казва изрично, че са негативни, в сърцето си той не е склонен да се откаже от негативните неща и да приеме положителните, защото чувства, че „положителните неща изглежда имат твърде малко влияние и твърде малко хора могат да ги приемат. Те не са приложими в обществото — това е обективен факт“. Това доказва, че той няма способността да разпознава доброто и лошото в сърцето си и че има проблем с неговата човешка природа. Този тип човек не се интересува от положителни неща и често иска да промени природата, да промени законите за оцеляване на природата, да промени законите на човешката физиология и да промени законите за човешкото оцеляване, като винаги иска да покори природата и да покори различни живи същества. Например той винаги размишлява върху неща като: „Как можем да дадем на кучетата гените на котките, така че кучетата да могат да ловят мишки като котките? И няма ли да е прекрасно, ако котките можеха както да ловят мишки, така и да пазят къщата като кучета?“. „Ако кокошките можеха както да снасят яйца, така и да кукуригат, тогава щеше да е необходимо да отглеждаме само кокошки — колко хубаво би било това!“. Виждаш ли, той винаги размишлява върху неправилни неща. Ако беше някой, който може да разпознава доброто и лошото, той би си помислил: „Животните, които Бог е създал, са толкова прекрасни! Петлите могат да кукуригат и да правят компания на кокошките, а кокошките могат да снасят яйца и да мътят пилета, а хората могат да ядат месото както на петлите, така и на кокошките. Кучетата могат да пазят дома и да правят компания на стопаните си, а котките могат да ловят мишки, а понякога могат да станат и незабележими членове на семейството. Всичко това е страхотно, всяко има своя собствена функция — всичко, което Бог е създал, е добро!“. Но тези, които не могат да възприемат положителните неща, ще използват възгледите на Сатана, за да ги отричат и заклеймяват, и дори ще се опитат, въз основа на възгледите на Сатана, да променят законите за оцеляване на различните създания, да променят различните закони на природата и дори да променят законите за оцеляването на хората, всичко това, за да позволят на науката да властва. Такива хора със сигурност нямат нормална човешка природа. На тяхната човешка природа ѝ липсва характеристиката да може да разпознава доброто и лошото. Освен това те не знаят как да управляват живота си според природните закони и винаги искат да правят нещата според човешката воля, като използват технологични средства или изкуствени методи, за да променят нормалните закони на физическия живот. Например, един нормален човек се нуждае от седем или осем часа почивка на ден, за да бъде пълен с енергия и да може да издържи един ден на живот и работа, но този тип човек размишлява: „Няма ли да е страхотно, ако хората можеха да живеят и да работят нормално всеки ден, без да е необходимо да спят или да ядат? Чудя се какви високотехнологични средства биха могли да се използват, за да се постигне това?“. В умовете им просто могат да възникнат нелепи и странни идеи. Те не размишляват как да се адаптират и да следват тези закони от гледна точка на нормалната човешка природа и по този начин правилно да се справят с различните нужди и проблеми на плътта, а вместо това винаги искат да променят тези закони, да бъдат различни от обикновените хора, да могат да надхвърлят физическите си инстинкти и да не бъдат контролирани или въздържани от плътта си. Не е ли това ужасяващо? Те винаги искат да се открояват в тълпата. Другите спят по осем часа на ден, но те искат да спят само десет минути или най-много един или два часа и все пак да имат достатъчно енергия за деня. Това е нещо, което нормалните хора не могат да постигнат. Природните закони на човешкото тяло вече са установени според Божията повеля. Колко голям е апетитът на човек, какви са законите за функциониране на вътрешните му органи, колко енергия има човек, колко работа може да свърши за един ден, за колко неща може да мисли мозъкът му дневно и колко дълго може да мисли за тях — всичко това е установено. От гледна точка на човешката природа тези закони всъщност са нормални и са положителни неща. Само като следва определени закони, човечеството може да продължи да живее година след година, може да продължи да се размножава и да живее поколение след поколение и човечеството може да продължи да съществува. Така е за всички живи същества. Продължителността на живота им може да се поддържа само чрез следването на определени природни закони и определени закони на живота и чрез наличието на периоди както на почивка, така и на активност. Ако някой наруши природните закони, той ще се сблъска с проблеми в продължителността на живота си и може да не живее много дълго. Ако възникне проблем с физическото състояние на човек, ще бъде засегнат неговият нормален живот, ежедневните му хранения, както и нормалното му мислене, нормалната му преценка и количеството работа, което може да свърши за един ден, и така нататък. Затова природните закони на човечеството защитават нормалното оцеляване на човечеството. Това са положителни неща и не бива да бъдат презирани от хората, нито пък хората трябва да изпитват неприязън към тях. По-скоро трябва да ги уважават и да ги следват. Онези нечовеци, които принадлежат на Сатана, винаги си мислят: „Следването на тези природни закони на човечеството кара хората да изглеждат напълно неспособни и безполезни! Винаги сме ограничавани от тези природни закони — когато си уморен, трябва да спиш; когато си гладен, трябва да ядеш. Ако не правиш тези неща, мислите изостават от речта ти, ръцете ти започват да треперят, сърцето ти започва да бие учестено, а краката ти отслабват и не можеш да стоиш стабилно. Това е такъв проблем! Представете си, ако можехте просто да вземете някакво лекарство и да живеете нормално, или ако можехте да бъдете пълни с енергия дори след като не сте си почивали няколко дни, което би ви направило по-невероятни дори от робот. Или си представете, че когато сте гладни, можете просто да натиснете определена акупунктурна точка и гладът веднага ще изчезне. Или си представете да не ядете няколко дни и все пак да сте добре, плътта ви да не отслабва, енергията ви да не намалява, а тялото ви все още да е нормално и здраво. Това би било невероятно!“. Хората винаги искат да променят тези природни закони. Това не е ли отричане и противопоставяне на положителните неща? (Да.) Съществуването на тези положителни неща осигурява нормалното съществуване на човечеството и поддържа нормалния живот на човечеството, така че хората не само трябва да ги следват, но и да се отнасят здравомислещо към тях. Те не бива да ги пренебрегват, да ги потискат или да влизат в противоречие с тях, още по-малко да им се противопоставят. От друга страна, онези неща, които са извън природните закони на човечеството, фантазиите на хората, някои от техните ненормални идеи и чудато поведение са все негативни неща. Тъй като всички те са негативни неща, хората трябва да ги разпознават и отхвърлят, а не да ги приемат. Ако ти имаш проницателност за положителните и негативните неща и можеш да се отнасяш с тях правилно и да се справяш с тях по здравомислещ начин в хода на живота, тогава твоята човешка природа е нормална. Ако ти често не усещаш върху себе си положителното въздействие на тези положителни неща и често искаш да им се противопоставиш и да правиш неща, които са в противоречие с тях, и често се опитваш да промениш тези положителни неща въз основа на някои негативни твърдения и гледни точки, като нарушаваш обективните закони на нещата, тогава това доказва, че твоята човешка природа няма способността да разбира кое е добро и кое е лошо. Сега, след като общувахме по този начин, разбирате ли? (Да.)

Ако човек има човешка природа, не трябва ли да разбира кои са положителните неща и да ги приема? (Да.) И не трябва ли също така да може да разпознава негативните неща, като в същото време може да ги ненавижда и отхвърля от сърце? (Да.) И така, кои други неща хората не могат да определят като положителни или негативни? Да вярваш и да следваш Бог положително или негативно нещо е? (Положително нещо.) Божието господство над съдбата на човека положително или негативно нещо е? (Положително нещо.) Божието господство над съдбата на човека е положително нещо. И така, кои са основните гледни точки, които поддържат противопоставянето на поквареното човечество на Божието върховенство и устроеното от Него? (Хората вярват, че съдбата на човек е в собствените му ръце и че знанието може да промени съдбата му.) Това са гледните точки, които поддържат отричането на Бог и съпротивата срещу Бог от страна на поквареното човечество; те са наистина негативни неща. Как тогава хората трябва да възприемат въпроса за това, че Бог господства над съдбата на човека? Някои хора, макар да признават, че като въпрос на доктрина твърдението „Бог господства над съдбата на човека“ е правилно и е положително нещо, все пак продължават да вярват в сърцата си, че човек може да промени съдбата си със собствени усилия, че съдбата му може да бъде в собствените му ръце и че той има последната дума. Те смятат, че ако не учат усърдно и не се стараят прилежно, няма да могат да влязат в добър университет и няма да имат добра работа, добри перспективи или добри условия за живот. Такива вид хора могат ли да разпознават доброто и лошото? (Не.) След като са живели двадесет или тридесет години, те все още не знаят какво означава твърдението „Бог господства над съдбата на човека“. Вярвали са в Бог в продължение на много години, но все още мислят, че съдбата им е в собствените им ръце, че знанието може да промени съдбата им и че ако искат добра крайна цел и да се наслаждават на хубави неща, и да водят добър живот, трябва да разчитат на собствените си усилия — точно както казват невярващите: „Трябва да заложиш всичко, за да спечелиш“. Такъв човек може ли да разпознава доброто и лошото? (Не.) Човек, който не може да разпознава доброто и лошото, човешко същество ли е? (Не.) Те се радват на добър живот, хранят се и се обличат добре и са високо ценени от другите в обществото, и смятат, че животът, който имат сега, е изцяло благодарение на собствения им упорит труд. Затова смятат, че твърдението „Трябва да заложиш всичко, за да спечелиш, и съдбата на човека зависи от него самия, а не от другите“ е вярно и е правилна гледна точка. Това проявление на нормална човешка природа ли е? (Не.) Преди хората да придобият знания, те не разбират тези неща, но след като са усвоили някои знания, те напълно отричат твърдението „Бог господства над съдбата на човечеството“ и вместо това мислят: „Съдбата на човека е в собствените му ръце; човек може да създаде щастие със собствените си ръце“. Това човек, който може ли да разпознава доброто и лошото, ли е? (Не.) Тогава какво същество е такъв човек? Не е ли лишен от човешка природа? (Да.) Такъв човек е някой, който няма съвест и разум, а някой без съвест и разум не може да разпознава доброто и лошото. Дори след като наистина са преживели фактите на живота, те все още не могат наистина да възприемат кои са положителните неща, нито могат наистина да оценят каква е същността на положителните неща. Това показва, че те не могат да разпознават доброто и лошото. Такъв човек няма човешка природа; той категорично не е човешко същество. Има и някои хора, които могат да бълват доктрини, като казват: „Законите на всички неща идват от Бог, те са положителни неща, полезни са за човечеството и са това, което човечеството трябва да следва, а също и това, за което човечеството трябва да копнее и към което да се стреми“, но когато се сблъскат с някаква високотехнологична информация и високотехнологични неща, възгледите им по тези въпроси се променят. В какви възгледи се превръщат? Те казват: „Ние, вярващите в Бог, винаги говорим за законите на живота, законите на всички неща и законите за оцеляване на всички неща, и мислим, че това са положителни неща. Това е толкова изостанало! То показва липса на знания, това е като да си кон с капаци! Технологиите сега са толкова напреднали; има много неща, които не е необходимо да правиш сам, тъй като технологичните продукти могат да ги свършат вместо теб — това се нарича напреднало! Виж, някои коли могат да се управляват сами. След като се качиш в колата, задаваш дестинацията, а след това просто казваш една дума и колата потегля. Това е наистина висока технология, толкова е възхитително! Човечеството е развило напреднала технология и ние сме станали господари на всички неща, без да сме си мръднали пръста. Така че само науката е абсолютната истина! Хората, които нямат образование и знания и не разбират науката, са изостанали и некултурни!“. Възгледът им се е променил, нали? В сърцата си те не са разпознали разликата между положителните и негативните неща. Има и някои хора, които след като посетят музей на авиацията, възкликват: „Леле, това ми отвори очите, науката е напреднала толкова много! Ние, обикновените хора, се чувстваме съвсем не на място там — не можем да разберем нищо от това. Дори не можете да си представите до каква степен се е развила науката сега. Дори не сме се сблъсквали с тези съвременни, напреднали технологични неща! А ние все още вярваме в Бог и говорим за природни правила и закони — толкова сме изостанали!“. След като видят тези ослепителни неща на съвременното общество, такива хора напълно отричат от дълбините на сърцата си теориите за положителните и негативните неща, които преди са разбирали. Те не определят по-ясно кои са положителните неща, а вместо това вярват, че положителните неща са изостанали и остават назад от съвременните технологии и съвременния темп на човешко развитие. Не само това, но те също така особено одобряват тези негативни неща и копнеят за тях с надеждата да станат едни от тези, които развиват съвременни, напреднали технологии. Това човек, който разбира доброто и лошото, ли е? (Не.) Тъй като способността да се разпознава доброто и лошото е характеристика на човешката природа, тя е нещо присъщо и вродено на човешката природа, а не нещо, което се формира по-късно. Тоест, способността да се разпознава доброто и лошото, тази характеристика на човешката природа, няма да се промени с течение на времето или с промените в географската среда или в хората, събитията и нещата. Никой не може да я промени и нищо не може да я промени или премахне. В дълбините на сърцата на хората, които могат да разпознават доброто и лошото, положителните неща са винаги онова, за което те копнеят, докато негативните неща са винаги това, към което те изпитват неприязън и ненавист, и не са това, от което се нуждае тяхната човешка природа. От какво се нуждаят те? Нуждаят се от неща, които са от полза за законите на физическия живот и за физическото им оцеляване, неща, които са естествени, които карат хората да се чувстват мирни и спокойни и които съответстват на нуждите на съвестта и разума на нормалната човешка природа, а не неща, които са грандиозни, възвишени и впечатляващи. Виждаш ли, когато става въпрос за това как постъпва човек, някои хора харесват животът им да е малко по-прост и по-скромен; те не харесват да живеят забележителен живот, а просто харесват спокойствието и да имат мир и радост, да живеят живота си много тихо. Други хора обаче не харесват това; те харесват да живеят забележителен живот, харесват неща, които са грандиозни, възвишени и впечатляващи, харесват представленията, харесва им да се открояват от тълпата и да бъдат известни, и не харесват простотата или естествеността. Това показва разликата в човешката природа на хората.

Хората, които не могат да разпознават доброто и лошото, може да се съгласяват с някои правилни и положителни твърдения или външно може да следват другите в харесването на някои положителни неща и копнежа по тях. Въпреки това, след като мине време, средата се промени и хората, събитията и нещата също се променят, тези положителни неща незабавно ще се превърнат в негативни неща в дълбините на сърцата им, а негативните неща, които те истински харесват, тогава ще станат положителни неща, като се превърнат в обекти на техния стремеж. Тоест, преди да са видели каквито и да е негативни неща, които да харесват, за тях положителните неща са просто доктрина и те могат да се носят по течението и да следват стадото, но с напредването на възрастта и с течение на времето, нещата, които те истински обичат в сърцата си, и техните истински възгледи ще излязат наяве по естествен начин. Например някои хора често казват: „Да вярваш в Бог е нещо добро; онези, които вярват в Бог, вървят по правия път и не вършат зло; всички те са добри хора“. Но след като са вярвали в Бог в продължение на няколко години и видят, че всички проповеди и общения в Божия дом казват на хората да бъдат честни, да се стремят към истината и да се покоряват на Бог, и да изпълняват дълга на сътворено същество, те започват да изпитват неприязън към това и чувстват, че да вярваш в Бог е безсмислено, и искат да напуснат църквата и да се върнат в света; сърцата им не са в църквата. Такива са хората, които не обичат истината. Всъщност хората от този тип не обичат положителните неща и имат много изкривени разсъждения и ереси в сърцата си. За тях тези изкривени разсъждения и ереси са положителни неща, докато в дълбините на сърцата си те изпитват неприязън към истински положителните неща, ненавиждат ги и ги презират, и никога не ги приемат. Именно защото те никога не приемат положителните неща и защото това, което харесват, са негативните неща, човешката природа на този тип хора не притежава способността да разпознава доброто и лошото. Това е точно като някои хора, които, когато за пръв път започнат да вярват в Бог, се стремят единствено към благословии. След като са слушали проповеди в продължение на много години, те най-накрая разбират: „Да вярваш в Бог означава, че от хората се изисква да бъдат честни, да бъдат отдадени и готови да платят цена при изпълнението на дълга си, да бъдат искрени към Бог, да не действат безразсъдно и своеволно, и да защитават интересите на Божия дом. Особено когато интересите на Божия дом влязат в конфликт с техните собствени, те трябва да защитават интересите на Божия дом и да се отрекат от личните си интереси“. След като научат за всички различни аспекти на истината, те съжаляват, че са повярвали в Бог, като казват: „Мислех, че да вярваш в Бог означава да имаш голяма група, мощна сила, на която да разчиташ, и че стига хората да се отрекат от много неща, да страдат и да плащат цена, те биха могли да влязат в царството и да имат добра крайна цел, и да влязат с гръм и трясък в следващата епоха, да бъдат нейни господари и да властват като царе. Но се оказва, че не е така. Вярата в Бог означава единствено хората да бъдат научени как да постъпват, как да се покоряват на Бог и да отбягват злото. По-конкретно, ако хората вярват в Бог, от тях винаги се иска да бъдат честни и да говорят честно, и винаги се иска да практикуват истината; не им е позволено да имат последната дума. Тогава какъв е смисълът да се вярва в Бог?“. Тогава в сърцата им се заражда негодувание и те искат да се откажат от вярата. Но после си мислят: „Вярвал съм в Бог няколко години; ако спра сега, няма ли да съм вярвал напразно?“. В този момент те изпитват неохота да се откажат. Но ако продължат да вярват, те не се интересуват от истината. Божият дом винаги говори за стремеж към истината и навлизане в реалността, за покоряване на Бог, търсене на истината и действане според принципите. Омръзнало им е да слушат за тези неща и не искат да слушат повече за тях. Особено когато Божият дом говори за практикуване на истината, вътрешно те се чувстват разстроени и измъчени; когато се споменават положителни неща, те изпитват неприязън и ги презират в сърцата си, и не желаят да слушат. След като осъзнаят, че дори да вярват докрай, няма да придобият истината или добра крайна цел, някои хора просто спират да вярват. Някои от тях отиват да си намерят работа или да се занимават с бизнес, а някои се връщат у дома, за да се оженят. Те спират да вярват в Бог, защото не обичат истината. Божият дом винаги говори за истината и общува за истината, към което те изпитват особена неприязън. Това показва, че този тип хора нямат съвест и разум и не могат да разпознават доброто и лошото. Неспособността да се разпознава доброто и лошото означава, че в човешката си природа нямат критерия и способността да идентифицират положителните и негативните неща; това е нещо, което те не притежават. Тогава такъв човек има ли нормална човешка природа? (Не.) Те са нечовеци. Ако някой наистина има човешка природа, едно нещо може да го докаже: в сърцето си той обича положителните неща и копнее за тях. Дори когато не разбира истината, той копнее за справедливо общество, в което няма мрак, копнее за положителни неща и копнее да властва истината. Но това зло общество не им осигурява това пространство и хората биват отхвърляни и потискани, ако разкрият нещо, което е положително. При тези обстоятелства хората с човешка природа не могат да придобият положителните неща, които харесват и за които копнеят, затова чувстват раздразнение в сърцата си. Но след като повярват в Бог, като четат Божиите слова и слушат проповеди, те разбират много истини и тези истини са в съответствие и съвпадат с положителните неща, които тяхната човешка природа обича, като удовлетворяват точно нуждите им от положителни неща. Следователно сърцата им копнеят за положителните неща още повече. Въпреки че сега не могат напълно да приложат истината на практика — поради ограниченията на средата, малкия си ръст или защото са възпрени и оковани от определени видове покварен нрав — те все пак имат решимостта и желанието някой ден да могат напълно да практикуват според истината и Божиите слова, като по този начин постигнат покорство на Божиите слова и удовлетворят нуждите си, произтичащи от любовта им към положителните неща. Такива хора са онези, чиято човешка природа притежава качеството да може да разпознава доброто и лошото; те са хора с човешка природа. Ако ти само твърдиш, че обичаш положителните неща, и устно признаваш, че всичко, което Бог върши, е добро, това е само говорене на доктрини и скандиране на лозунги. Да се изричат приятни думи и правилни теории или да се бълват високопарни думи — това всеки може да го направи. То не показва, че ти наистина обичаш положителните неща. Но ако, когато чуваш истината, можеш да я обикнеш и да копнееш за нея, и колкото повече чуваш истината, толкова повече копнееш за нея и толкова повече си подтикван да я търсиш, и толкова по-твърда става вярата ти в следването на Бог и постигането на спасение; и ако в процеса на вярване в Бог реализираш придобивки в различните си стремежи, постепенно се отървеш от покварения си нрав и действията ти на съпротива срещу Бог и на бунтуване срещу Бог стават все по-малко и по-малко — тогава ти си някой, който обича положителните неща, ти си някой, който притежава истината реалност. Такива хора дават плод и постигат придобивки във вярата си в Бог. Ти можеш да почувстваш, че си се променил и че отношението ти към Бог и истината е различно отпреди. Преди се бунтуваше срещу Бог и не Му се покоряваше, и не можеше да практикуваш истината дори в много малки неща. Но чрез тези години на стремеж, чрез тези години на изпълнение на дълга ти и чрез усилията ти във всички аспекти, ти си разбрал част от истината и когато се сблъскаш с проблеми, можеш да търсиш истината и да се опълчваш на желанията на плътта си. В някои важни въпроси, включващи принципи, ти също можеш да се придържаш към принципите и да не действаш според собствената си воля, и можеш да защитаваш интересите на Божия дом и работата на църквата. Това означава, че имаш определен ръст, че имаш известно практикуване и навлизане в опълчването срещу себе си и приемането и покоряването на истината и че различните ти видове покварен нрав също са се променили в различна степен. Това е проявлението на разпознаване на доброто и лошото у хората, които наистина имат човешка природа.

Хората, които не могат да разпознават доброто и лошото, може също да искат да приемат истината и да са готови да се стремят към спасение, но когато се натъкнат на неща, те не могат да приложат истината на практика. Все още живеят според покварения си нрав, като често се бунтуват срещу Бог и Му се съпротивляват, без да осъзнават, че го правят. Така се бунтуваха срещу Бог преди десет години и все още могат да го правят десет години по-късно. Те нито приемат, нито практикуват истината. Има две причини за това: едната е, че те изобщо не разбират какво е истината и просто се придържат към собствените си разсъждения, собствените си твърдения и собствените си възгледи. Другата е, че те изобщо не са хора, които приемат истината. Както и да са се бунтували срещу Бог преди десет години, те продължават да го правят по същия начин десет години по-късно, без промяна. Независимо колко години са вярвали в Бог, те нямат свидетелство за приемане на истината и покоряване на Бог, още по-малко каквото и да е свидетелство за опълчване срещу плътта и техния покварен нрав. Това показва, че те не са хора, които приемат истината. Такива хора не са от онези, които разпознават доброто и лошото. Може също да се каже, че те не са хора с човешка природа — казано направо, те не са човешки същества. Като чуят тези думи, някои хора не се чувстват убедени в сърцата си. Те казват: „Вярвал съм в Бог повече от десет години и винаги съм изпълнявал дълга си. Просто понякога правя някои грешки и съм подложен на известно кастрене. Не е ли това съвсем нормално? Всички имат покварени нрави; кой не греши? Във всеки случай, аз съм истински вярващ. Как можеш да казваш, че нямам човешка природа?“. Вярно е, че си истински вярващ, но това, че си истински вярващ, означава ли, че можеш да приемеш истината? Това, че си истински вярващ, означава ли, че можеш да се опълчиш на плътта и че няма да бъдеш своеволен? Това, че си истински вярващ, означава ли, че можеш да се покориш на Бог? Не означава. Да бъдеш истински вярващ не е всичко и не означава, че ти можеш да постигнеш спасение. Ключът към постигането на спасение се крие в това дали твоята човешка природа може да приеме истината и дали можеш да разпознаваш доброто и лошото. Да бъдеш истински вярващ не е най-важното условие, нито е основно условие, за да могат хората в крайна сметка да постигнат спасение. Казваш, че си истински вярващ, но колко истина си разбрал и придобил? Когато става въпрос за интересите на Божия дом, колко пъти ги защити? Ако мислиш, че си истински вярващ, че имаш съвест и човешка природа и че си истински човек, тогава, ако преди десет години можа да се разбунтуваш срещу Бог, можеш ли, изправен пред същия тип проблем, да се разбунтуваш срещу Бог и сега? Променил ли си се? Опълчил ли си се на плътта? Ако не си се опълчил на плътта, ще можеш ли да го направиш през следващите десет години? Ако все още не можеш да се опълчиш на плътта и все още можеш да се бунтуваш срещу Бог, това показва, че има проблем с твоята човешка природа. Не можеш да практикуваш истината, така че дори да казваш, че си истински вярващ, това е безполезно. Казваш, че си готов да страдаш и да платиш цена, и че си готов отдадено да изпълняваш дълга си, но тази готовност е безполезна. Това е просто предпоставка за това да можеш да практикуваш истината и да се покоряваш на Бог, но дали в крайна сметка ще можеш да я приложиш на практика, зависи от това дали имаш човешка природа. Ако сърцето ти е постоянно неспособно да въздържа и контролира покварения ти нрав и ти избираш да защитаваш собствените си интереси, и избираш негативни неща вместо положителни неща, то това показва, че твоята човешка природа не обича истината и няма способността да контролира покварения ти нрав. Ако не си бил способен да контролираш разкриванията на покварения си нрав, когато не си разбирал истината, това може да бъде извинено. Но сега е различно. Слушал си проповедите за истината много години, но все още не можеш да въздържаш покварения си нрав, така че да можеш да практикуваш според истините принципи и да правиш правилни избори, когато се натъкваш на неща. Ти ясно виждаш зли хора да смущават делото на църквата, но не можеш да се изправиш, за да защитиш интересите на Божия дом. Но когато някой накърни собствените ти интереси, можеш да направиш всичко по силите си, за да ги защитиш. Това е достатъчно да докаже, че в твоята човешка природа няма съвест или разум, които да те регулират и въздържат, така че да избереш правилния път и принципите на практикуване. Ако вършиш такива неразумни неща, но все още твърдиш, че си човек, това показва, че съвестта и разумът ти вече не функционират. Тогава ти не си нормален човек, защото в твоята човешка природа няма съвест и разум, нито има нещо, което да ти даде възможност да правиш правилни избори. Разбираш ли? Някои хора казват: „Ръстът ми е малък сега. Поради семейната ми среда и възпитание аз съм своеволен, угаждам си и съм горделив. Но в реалния живот знам кои са положителните неща и кои са негативните неща и знам какво трябва да правя и какво не трябва да правя. Просто понеже ръстът ми е малък и не е имало някой, който разбира истината, да ме просветлява, надзирава и подтиква, аз не съм приложил истината на практика и съм извършил някои прегрешения, и вътрешно изпитвам известно съжаление“. В реалния живот такива хора могат да използват съвестта си, за да регулират поведението си и да се въздържат, така че да вървят по правилния път. Те са хора, които могат да бъдат спасени. Това е, защото те могат да приемат истината, могат да приложат част от истината на практика и са претърпели някои промени. Просто темпото им на напредък е малко по-бавно от средното, а израстването им е малко по-ограничено, но те се променят. Точно както някои семена растат бързо в добра почва, докато други растат по-бавно и с по-голяма трудност в пясък или скални пукнатини; но стига в тях да има живот, те ще растат. Същото е и с хората. Стига тяхната човешка природа да притежава съвестта и разума, които хората трябва да имат, това доказва, че те имат човешки живот — след като приемат истината, те ще се променят. Дори промяната да е бавна — други постигат голям напредък за десет години, докато те постигат само малко за двадесет или тридесет години — въпреки бавността, те се развиват в положителна посока, променят се и животът им непрекъснато расте. Независимо колко бързо или бавно расте, този вид човек притежава качеството на човешката природа. Има обаче един друг вид човек, който е вярвал в Бог много години, но изобщо не е реализирал растеж в живота. Който и да общува за истината, той изпитва чувство на неприязън и не желае да слуша. Каквато и среда да нагласи Бог, той не търси истината и не може да си вземе поуки от нея, и не може да придобие положително напътствие и помощ от нея. Той изпитва неприязън към положителните неща в сърцето си. Нравът и самоволният му начин на живот никога не са се променяли. Такива хора са тези без съвест и разум. Те не са хора — те са нечовеци. Като го обяснявам така, става ли по-ясно и по-разбираемо за вас? (Да.)

Има и един друг вид хора: те знаят, че да вярваш в Бог е хубаво, но не разбират кои са положителните и негативните неща; освен това са много далеч от това да използват съвестта си, за да регулират или въздържат речта и действията си. Такива хора се разпознават по-лесно. Те са много далеч от това да обичат положителните неща, нито се доближават до разбирането на смисъла на нещата. За тях всичко това е пълна бъркотия. Ако ги попиташ кои са положителните неща, те ще говорят от гледна точка на доктрините и ще кажат, че всичко, което Бог казва и прави, е положително нещо. Това, което казват, звучи доста хубаво, но когато се натъкнат на неща, те не могат да ги свържат с Божиите слова или да ги разпознаят; умовете им стават на каша, те стават объркани и нямат яснота за нищо. Ако ги попиташ какви истини са придобили от вярата си в Бог толкова много години, те казват: „Бог господства над всички неща, всичко, което Той прави за човека, е добро и Бог обича човека. Сатана се съпротивлява на Бог и Сатана вреди на човека, преследва го и го малтретира“. Ако ги попиташ какво друго са придобили, те казват: „Трябва да изпълняваме добре дълга си, да страдаме повече и да плащаме по-голяма цена“. Ако след това ги попиташ какви принципи трябва да следва човек при изпълнението на дълга си, те казват: „Трябва да слушаме каквото и да кажат висшестоящите и да правим каквото ни се каже. Дори работата да е мръсна и изморителна, трябва да я вършим добре; не бива да прекъсваме и смущаваме или да създаваме проблеми. Трябва да правим неща, които са от полза за всички и за Божия дом“. Всички тези доктрини, които изричат, са правилни, в тях няма нито една погрешна дума. Въпреки това, когато се натъкнат на неща, те не разкриват нищо друго освен някои изопачени и глупави гледни точки, и колкото и пъти да ги поправяш, те не могат да се променят. Що за отрепки са такива хора? (Те са объркани хора.) Човешки същества ли са обърканите хора? (Не.) Какво са обърканите хора? (Зверове.) Цивилизованата дума е „животно“, а разговорният термин е „звяр“. Независимо колко проповеди слушат, те не разбират какво е истината, какво са положителните неща или какво са негативните неща. Независимо колко неща вършат, с които се бунтуват срещу Бог, те нямат осъзнатост за това в сърцата си и все още чувстват, че са по природа добросърдечни и имат състрадателно сърце. Когато видят някой да страда, те изпитват болка в сърцата си и им се иска да могат да страдат вместо него. Когато видят някой, който няма какво да яде или да облече, те искат да му дадат собствените си дрехи и храна. Независимо колко от Божиите слова, разобличаващи покварата на човечеството, слушат, те все още чувстват, че са много добри, по-добри от всеки друг. Независимо колко погрешни неща вършат, те не знаят къде са сгрешили и никога не признават, че имат покварен нрав. Ако ги попиташ: „Ти покварен човек ли си? Имаш ли покварен нрав?“ Те казват: „Да, имам. Всички имат поквара, как бих могъл аз да нямам? Говориш глупости!“. Те дори те наричат глупак. Но когато направят нещо погрешно, те не го признават и дори прехвърлят вината върху другите. Каквото и погрешно нещо да направят, те не го признават, и колкото и сериозни да са злосторничествата, които извършват, те винаги имат извинения и причини да се оправдаят. Имат ли такива хора някакъв разум? Това хора, които могат да разпознават доброто и лошото, ли са? (Те нямат разум и не могат да разпознават доброто и лошото.) Изглежда, че полагат много усилия всеки ден, като слушат проповеди и четат Божиите слова от зори до здрач, но не могат да разберат нито едно изречение от истината, не могат да направят нито едно нещо, което е в съгласие с истините принципи, и не могат да изрекат нито една дума, която е в съгласие с истината. Камо ли пък думи, които са в съгласие с истината — те не могат да изрекат дори една дума, която да е в съгласие със съвестта и разума на човешката природа; те говорят само объркани и абсурдни думи и бълват само изкривени аргументи. Такива хора са много далеч от това да имат съвест и разум; те са просто объркани хора, пълни с изкривени разсъждения. След като слушат много проповеди, те могат да изричат някои духовни думи. Когато ги чуеш да говорят духовни думи, чувстваш, че са доста компетентни и красноречиви, но когато се стигне до справяне с неща, откриваш, че са както объркани, така и абсурдни. Когато бълват изкривени аргументи, те могат да те оставят безмълвен. Какво означава „да те оставят безмълвен“? Това означава, че не можеш да си представиш, че някой би могъл да каже такива абсурдни думи или да има такъв начин на мислене, че това е просто немислимо за теб и че в крайна сметка можеш само да им отговориш с мълчание, което е най-добрият начин да се отнесеш с тях.

Ако някой е човешко същество и притежава нормална човешка природа, тогава да може да разпознава доброто и лошото е от решаващо значение. Когато не е получил ресурса на Божиите слова и не разбира истината, той може да използва своята съвест и разум, за да разбере някои прости положителни и негативни неща. Когато става въпрос за някои положителни и негативни неща, с които контактува в реалния живот, той има определени разпознавателни и познавателни способности. Може да има известна проницателност по отношение на нещата, които спадат към основния човешки здрав разум, към законите за оцеляване на човека и към някои хора, събития и неща, с които често се сблъскват. Той не е човек, който живее по объркан начин, а има разпознавателни и познавателни способности, когато става въпрос за положителните и негативните неща в човешкия свят, и разбира се, има също определени мисли, позиции и правилни нагласи към тези неща. След тридесетгодишна възраст такива хора започват постепенно да се сблъскват с различни неща от живота. Дори и да не са чели Божиите слова или да не са получили ресурса на Божиите слова, докато навършат петдесет или шестдесет години, те могат постепенно да обобщят кои са положителните и кои са негативните неща, а след това да живеят според онези положителни неща, които могат да възприемат, и да следват някои от законите на положителните неща. Що се отнася до някои негативни неща, освен че могат да ги разпознават, те могат също така да се дистанцират от тях от дълбините на сърцата си. Когато нямат друг избор, освен да следват светските тенденции или някои философии за светските отношения и поговорки, които циркулират сред хората, те чувстват, че вървят против съвестта си, и съвестта им ще ги укори. Те не приемат такива възгледи от дълбините на сърцата си; действат по този начин само в името на оцеляването или временните облаги. Вършенето на тези неща не е тяхно първоначално намерение; по-скоро това е избор, направен против волята им. След като такива хора повярват в Бог, те са по-заинтересовани от това какво точно казват Божиите слова за всички видове въпроси, като например тези, отнасящи се до човешкия живот и съществуване, какви точно са точните Божии изявления относно трудните проблеми в човешкия живот и какво точно Бог иска от хората да правят, когато са изправени пред тях. Те копнеят за отговорите на тези въпроси. Когато получат отговорите, те не смятат, че практикуването според Божиите слова е твърде трудно или твърде противоречащо на нуждите на човешката природа. Вместо това смятат, че само тези истини са правилният път, че са това, което хората трябва да притежават и постигат, и че са подобието, което хората трябва да имат в живота. Смятат, че ако хората живеят по този начин, това може наистина да удовлетвори нуждите на тяхната съвест и човешка природа и че само като живеят по този начин, не вървят против волята си и само тогава могат да се чувстват спокойни и да имат радост и мир. Освен това смятат, че само тогава хората ще имат надежда и ще искат да продължат да живеят, и че само тогава могат да се освободят от различните зли сили, различните зли тенденции и празното състояние, в което живее човечеството. Под влиянието на съвестта дълбоко в сърцата им те изпитват симпатия към различните изявления, учения и ресурси в Божиите слова и ги приемат от дълбините на сърцата си. Имат желанието да се стремят към придобиване на истината. Освен това, тъй като Божиите слова са изразявани все повече и повече, а притокът на Божиите слова става все по-практически и по-подробен, копнежът им за истината и за положителните неща е все по-удовлетворен. Не става така, че колкото повече слушат, толкова по-неспокойни стават, толкова повече им се струва, че е прекалено подробно или толкова по-объркани се чувстват. Напротив, колкото повече слушат, толкова по-ясни изглеждат нещата и толкова повече смятат, че могат да прозрат нещата и да имат път. Те чувстват, че пред тях има надежда, че виждат светлината и имат път да практикуват истината и да постигнат спасение. Сърцата им се чувстват все по-спокойни и те все повече усещат, че пътят на вярата в Бог е правилен и че цената, която са платили, и енергията и кръвта на сърцето, които са отдавали всеки ден досега във вярата си в Бог, са си заслужавали и са имали смисъл. Това се потвърждава в дълбините на сърцата им. Въпреки че желанието им е изпълнено и копнежът им за истината е донякъде задоволен, хората, които истински копнеят за истината, ще вземат твърдо решение и ще направят планове, като изискат от себе си да практикуват всички аспекти на истината и да навлязат в тях, да прилагат Божиите слова, различните истини принципи и различните Божии изисквания върху себе си, като позволят на Божиите слова да станат критерият за техните действия и постъпки в реалния живот и да станат техният живот реалност. В миналото, когато не разбираха истината, те можеха да изричат само думи и доктрини. Когато се сблъскваха с неща, те имаха само едностранчив поглед върху тях, както в притчата за слепците и слона; не бяха способни да видят същността на проблема и не знаеха какво да правят. Чувстваха, че животът е много скучен, без цели, към които да се стремят, и без надежда, и живееха по объркан начин. Но сега е различно. Божиите слова са изричани все по-ясно и за истината се разговаря все по-ясно. Те чувстват, че пътят става все по-светъл и ясен и че има път напред. И като основа за всяка дума, която изричат, всяко нещо, което правят, и всеки тип човек, с когото се сблъскват, те имат Божиите слова, които да следват. Чувстват, че Божиите слова са толкова практични и толкова добри, и са се убедили, че вярата в Бог е правилният път, че вярата в Бог може да доведе до спасение и че вярата в Бог по този начин може да им даде възможност да изживеят човешко подобие, и че това е толкова смислено и ценно! Докато копнеят за истините и ги практикуват, те също така непрекъснато навлизат в тези истини и непрекъснато жънат добри плодове. Тъй като копнежът и нуждата от положителни неща на тяхната съвест и човешка природа са удовлетворени, животът в тях също постепенно се променя. Въпреки че, когато се натъкват на неща, те често разкриват покварен нрав и се бунтуват срещу Бог, и често — неволно — действат според своя покварен нрав, плътта си и своите глупави, погрешни мисли и гледни точки, в същото време има и едно добро явление: когато правят това, съвестта им често се чувства неспокойна и те усещат, че поквареният им нрав е дълбоко вкоренен и труден за промяна. Тогава, под влиянието на съвестта си, те често изпитват угризения в сърцата си, чувстват вина и разкаяние. Често размишляват върху това къде точно са сбъркали и често се покайват. Всичко това са ефектите на съвестта. Ако хората имат съвест, те ще имат тези чувства и тези проявления; ако хората имат съвест, това е начинът, по който ще живеят, като често се самоанализират и като често се покайват и често постигат обрат. Въпреки че често се сблъскват с провали и неуспехи и често се сблъскват с кастрене, съд и наказание за това, че вършат погрешни неща, тъй като често се покайват и променят, целта им да се стремят към истината остава същата и в крайна сметка ще имат добър резултат и добра реколта. Те често се чувстват укорени и виновни и често постигат обрат и се покайват. Това е добро явление — то показва, че те вече са на правилния път и в крайна сметка ще имат реални придобивки. От една страна, техният покварен нрав е донякъде смекчен и тяхното непокорство към Бог е намаляло. Преди, когато се натъкваха на неща, които не съответстваха на техните представи, те се оплакваха, но сега вече не се оплакват и могат да търсят истината; знаят, че да се отнасят към Бог и Божието дело въз основа на представи и фантазии е абсурдно, нелепо и неправилно. Освен това, докато преди са били негативни, когато са се натъквали на трудности, сега вече не са негативни; те могат да се отнасят към тях правилно и да се покоряват на устроеното и подреденото от Бог. Въпреки че понякога може да са негативни, това не засяга изпълнението на дълга им и те са станали отдадени в изпълнението на дълга си. Съвестта им ще подскаже, че така е правилно. Когато действат по този начин, те ще имат мир в сърцата си и никакво чувство на обвинение и все повече ще чувстват, че точно така трябва да постъпват. Колкото повече практикуват по този начин, толкова повече осъзнават важността на търсенето и практикуването на истината във всички неща и толкова повече чувстват, че трябва да търсят истината и да практикуват според истините принципи, че този път е правилен и че практикуването по този начин носи придобивки. Когато хората имат такива придобивки, те откриват, че връзката им с Бог се променя, че животът в тях се променя и че техният покварен нрав все повече губи влиянието си, че оковите и възпирането, които този нрав има върху тях, намаляват; те също така откриват, че желанието им да се стремят към истината и копнежът им за нея стават по-силни и че силата им да практикуват истината и да побеждават своя покварен нрав също се увеличава. По този начин хората ще имат определен вид чувство, а именно, че за тях има надежда да се отърват от покварения нрав и да постигнат спасение, че пътят, по който вървят, е правилен и че приемането, практикуването и покоряването на истината е правилно. Това е нагласата, която хората, притежаващи съвестта и разума на човешката природа, имат към истината. Това е проявлението, което хората имат, докато постепенно приемат истината. Това е най-нормалното проявление. Съвестта на онези, които нямат това проявление, не може да играе никаква направляваща роля — това е най-малкото. Ако имаш съвест, твоята съвест със сигурност ще играе направляваща роля. Ако съвестта ти не може да играе направляваща роля, тогава тази твоя съвест не е съвест — ти нямаш съвест. Ако хората имат съвест, те ще могат да разпознават доброто и лошото, да разпознават положителните и негативните неща и ще избират положителните неща и ще изоставят негативните неща. Ако хората имат съвест и могат да разпознават доброто и лошото, те ще изберат да приемат, да практикуват и да се покоряват на истината, и да действат според истините принципи. Ако този път не практикуват истината, съвестта им ще ги укори, и ако следващия път не практикуват истината, отново ще бъдат укорени. Ако ти имаш усещане за съвест и разбираш доброто и лошото, тогава, след като си чул толкова много истини, когато многократно вършиш лоши неща, твоята съвест ще те укорява и обвинява още повече и ти ще можеш да се покориш на чувството на съвестта си и да направиш правилния избор. Някои хора казват: „Съвестта ми също ме укорява, когато върша лоши неща, но дори след като съм бил укоряван в продължение на десет или двадесет години, аз все още не искам да избера да практикувам истината“. Тогава Аз казвам, че тази твоя съвест не е съвест. Ти казваш, че се чувстваш укорен от съвестта си, но толкова много години не си успял да постигнеш обрат или да се покаеш и твоята така наречена съвест не е успяла да те направлява, така че да избереш правилния път. Тогава твоята съвест не е съвест и ти нямаш човешка природа. Ти казваш: „Аз знам какво е правилно и какво е неправилно — как можеш да казваш, че нямам съвест?“. Това може само да означава, че сърцето ти е твърде непреклонно и съвестта ти вече не функционира. Ако наистина притежаваш съвестта на човешката природа, когато вършиш лоши неща и съвестта ти те укорява, твоята човешка природа ще има склонност към положителното и съвестта ти ще те обвинява отвътре, като казва: „Това е лошо, това е толкова лишено от човешка природа!“. Ако тя винаги те укорява по този начин, какъв човек трябва да си, за да не го усетиш? Само онези без съвест нямат това усещане. Ако ти наистина имаш съвест, когато бъдеш укорен от съвестта си, можеш ли да останеш непреклонен? Ако кажеш: „Бил съм укоряван десет или двадесет години и не съм почувствал нищо особено“, тогава ти не си човек със съвест. Не е ли така? (Да.) Ти нямаш съвест, но въпреки това твърдиш, че имаш човешка природа — това не е ли мамене на хората? Ако ти имаш човешка природа, как може да нямаш съвест? Ако нямаш съвест, тогава нямаш човешка природа. Признак за липса на човешка природа е неразбирането кои са положителните неща и кои са негативните неща. Ти казваш, че имаш съвест, тогава защо не си способен да разпознаваш доброто и лошото? Чул си толкова много проповеди, тогава защо не копнееш да се стремиш към истината? Ти казваш: „Сърцето ми желае да се стреми към истината и желае да практикува истината“ — какви истини си практикувал тогава? Къде е доказателството? Ако сърцето ти обича истината и желае да се стреми към истината, тогава защо не практикуваш истината? Това не е ли мамене на хората? Не е ли точно като лъжите на един измамник? Това е точно като големия червен змей, който винаги провъзгласява, че всичко, което прави, е да служи на хората и да им даде възможност да живеят щастлив живот, но когато хората вярват в Бог и вървят по правия път, той яростно ги арестува и преследва. Не позволява на хората да следват Бог, не им позволява да приемат истината и да постигнат спасение — позволява им само да следват Партията и да се подчиняват на нейните заповеди, като ги води до това да се озоват в ада и да бъдат наказани, което радва големия червен змей. И така, истина или лъжа са думите на големия червен змей, че той „служи на хората“? Сатана винаги казва, че действа в полза на хората, но той не може да предостави истината на хората, нито може да напътства хората по правия път в живота. Той само насажда у хората ереси и заблуди, като ги кара да се отдават на развратен живот, да вървят по пътя на злото, да преследват света, да преследват слава и придобивки и да се борят едни срещу други и да си вредят едни на други, като не позволява на хората да вървят по правия път и ги грабва от страната на Бог. В крайна сметка хората се сдобиват със слава и придобивки, но телата и умовете им са напълно съсипани; те са изпълнени с ересите и заблудите на Сатана, Бог отсъства от сърцата им и те вече не вярват, че човечеството е създадено от Бог. Започват да отричат Бог и стават враждебни към Него. Сатана прави ли това за доброто на човека? Това не вреди ли на хората и не ги ли съсипва? Въпреки това хората, които не са способни да разпознават доброто и лошото, не могат да прозрат тези неща.

Някои хора казват: „Аз имам човешка природа и мога да разпознавам доброто и лошото, и имам повече съвест от повечето хора“. Тогава сравни себе си със съдържанието на днешното общение и виж дали имаш съвест, дали можеш да приемеш и практикуваш истината, дали изпитваш разкаяние и вина, когато вършиш лоши неща, и дали наистина си се покаял и променил. Ако нямаш тези проявления на навлизане в живота, това доказва, че съвестта ти не е функционирала, въпреки че си слушал проповеди толкова много години, откакто си започнал да вярваш в Бог. На какво се дължи това, че съвестта ти не функционира? Има само една причина, която може да обясни този проблем: ти си човек без съвест. Някои хора казват: „Въпреки че нямам навлизане в живота, разбирам всички истини“. Ако разбираш истината, защо не я практикуваш? Защо не си имал никакво навлизане? Как така животът ти все още не се е променил дори сега? Разбираш истината, но не я практикуваш — къде е съвестта ти? Някои хора дори спорят: „Вярвал съм в Бог толкова много години. Ако нямах съвест, щях ли да мога да се отрека от толкова много, да страдам толкова много и да платя толкова висока цена? Щях ли да мога да изпълнявам дълга си с желание?“. Ако имаш съвест, тогава какъв ефект е имала тя, след като си слушал толкова много истини? Може ли тя да те въздържа, така че да действаш според истините принципи? Може ли да управлява поведението ти и мислите ти? Слушал си проповеди толкова много години, можеш да говориш много доктрини и си страдал толкова много, и си платил толкова висока цена — тогава защо съвестта ти не играе роля в управлението на поведението ти, като те кара да действаш според принципите и ти пречи да ги нарушаваш? Ако имаш толкова много съвест и човешка природа и си разбрал толкова много истини, защо не можеш да ги приложиш на практика? Как можеш открито да нарушаваш принципите и открито да смущаваш църковното дело? Ако имаш съвест, променил ли се е животът ти, след като си изпълнявал дълга си толкова много години? Не си се променил и нямаш никакво навлизане в истината; това показва, че нямаш съвест. Някои хора казват: „Бих ли могъл да изпълнявам дълга си, ако нямах съвест?“. Ти не изпълняваш дълга си; ти полагаш труд. Полагането на труд не изисква съвест; достатъчно е да се положат малко усилия. Това точно подкрепя твърдението: хората, които полагат труд, са хора без съвест; те не се стремят към навлизане в живота или към истината и се опитват само да полагат труд и са готови да полагат усилия. Какви са характеристиките на полагането на труд? Човек да има готовност да понася трудности и да плаща цена, да търси своята радост, усещане за значимост и стойност в понасянето на трудности и плащането на цена, да се опитва да удовлетвори нечие желание за благословии и нечия амбиция за сключване на сделки с Бог и да се опитва да придобие благословии в замяна на своите страдания и жертви. Ако ги помолите да полагат усилия в работата, да понасят трудности и да плащат цена, те имат много сили за това; но ако ги помолите да действат според принципите и да практикуват истината, те стават безразлични, объркани и не знаят как да практикуват. Някои хора дори чувстват, че са били притиснати, като си мислят: „Няма проблем да ме караш да полагам усилия, да понасям страдания и да плащам цена. Мога да понеса всякакво количество страдание и няма да роптая, независимо колко съм уморен. Но да ме караш да действам според принципите — нима това не усложнява нещата за мен? Да мога да полагам усилия, да понасям трудности и да плащам цена без оплаквания е достатъчно постижение — защо все още изискваш от мен да действам според принципите? Изискванията ти към хората са твърде високи! Нека хората правят нещата както искат; стига работата да се върши, това е достатъчно. Ако не е свършена добре, може просто да се коригира с времето!“. Те просто са готови да полагат труд и са много енергични в полагането на труд, но стават безразлични, когато говорим за практикуване на истината, и стават още по-объркани, когато говорим за навлизане в живота. Въпреки това все още си мислят, че са добри хора. Често казват: „Аз съм човек със съвест и съм добър. Влагам цялата енергия, която имам, в изпълнението на дълга си и никога не се пестя. Мога да се отрека от семейството и кариерата си, за да отдавам всичко на Бог. Как мога да бъда толкова мотивиран? Аз съм добър човек по природа!“. Всъщност те не разбират никаква истина, а още по-малко могат да действат според истините принципи. Знаят само как да използват груба сила, но въпреки това смятат, че са добри. Дори на този етап изобщо нямат усещане в своята съвест и разум. Ако наистина имаше съвест, как би могъл да бълваш такива изопачени аргументи? Как може да нямаш чисто възприемане на истината? Ако имаше съвест и човешка природа, как би могъл да не слушаш внимателно Божиите слова, какви са Божиите изисквани критерии за хората и какви принципи трябва да се следват във всяко нещо, което правиш? Ако слушаш, но не разбираш, и си безчувствен към истината, тогава си човек без съвест и човешка природа. Мислиш ли, че можеш да замениш грубата сила на усилията си за истината и живота, за спасение? Това е невъзможно; този път не води доникъде. Дори и да си готов да полагаш усилия, да се трудиш искрено и да можеш да страдаш до някаква степен, и в очите на хората да си донякъде отдаден, все още е трудно да се каже дали можеш да бъдеш отдаден докрай. Не се знае кога зверската ти природа ще избухне и ще създадеш проблеми, прекъсвания и смущения, и тогава ще трябва да бъдеш изчистен. Не бяха ли изчистени няколко души от църквата съвсем наскоро? Такива хора казват много приятни думи и всеки, който ги чуе, си мисли, че разбират истината, но те просто не практикуват истината. Казват приятни неща, но не вършат реална работа. Не само че се противопоставят на хората, но се противопоставят и на Божия дом. Не е ли това съпротива срещу Бог? Може ли Божият дом да ги търпи? Ако са готови да изпълняват дълга си, трябва да го правят покорно и като спазват правилата, но те не правят така. Опитват се да командват и да държат властта, и дори причиняват смущения и разрушения. До каква степен причиняват смущения? Дори когато Аз правя нещо, те се опитват да се месят, да критикуват това и онова, да пречат и да смущават. Опитват се да смущават Моите действия — бих ли могъл да покажа милост към тях? Ако смущаваше само личния Ми живот, бих могъл да те загърбя и да не ти обръщам внимание, но Аз върша дело в Божия дом, върша реална работа за Божиите избраници, а ти въпреки това се опитваш да смущаваш и да подкопаваш това. Какъв е проблемът тук? Какво трябва да се направи с такъв човек? (Трябва да бъде изчистен.) Божият дом има принципи за справяне с хората и такива хора трябва да бъдат изчистени. Някои хора казват: „Аз съм онеправдан! Не знаех, че това Те оскърбява. Не знаех, че това означава човек да се противи на Горното и да се противи на Бог. Не го направих нарочно“. Фактът, че си могъл да направиш такова нещо показва, че си действал умишлено. Колко години си слушал проповеди? Имаш ли съвест — имаш ли човешка природа? Ако беше човек, ако имаше човешка природа и притежаваше съвест и разум, нямаше да правиш такива неща, независимо дали умишлено или не. Аз върша дело, а той умишлено го смущава и се опитва да го подкопае. Човек ли е изобщо? Не е ли дявол? Ако хората наистина имат съвест и разум и наистина имат човешка природа, дори някой да е обикновен човек, който прави нещо, стига то да е от полза за работата на църквата и за братята и сестрите, той знае, че трябва да го подкрепя, а не да го подкопава, камо ли ако е нещо, с което Аз лично се занимавам. Но той продължава да причинява смущения и да се опитва да го саботира и никой не може да го спре. Превърнал се е в завършен дявол, нали? Твърдя, че злодеянията на такива лица са сериозни — не бива да сме снизходителни с тях; Божият дом има принципи за справяне с хората и с тях трябва да се процедира, като бъдат премахнати. Това подходящ начин ли е да се отнасяме с тях? (Да.) Ако следват личните си предпочитания само в ежедневието си, това е приемливо. Например, Аз бих могъл да кажа: „Обичам да ям нудли“, на което те отговарят: „Аз не обичам нудли. Когато готвя, ще направя малко нудли за Теб, а за себе си ще направя ориз“. Този въпрос не засяга църковната работа, нито засяга някакви истини принципи, а още по-малко засяга нечия човешка природа или съвест. Тук няма проблем да следваш личните си предпочитания, но когато става въпрос за неща, засягащи църковната работа, това не е приемливо. Ако безразсъдно вършиш злосторничества и причиняваш прекъсвания и смущения, нарушаваш управленските закони. Що за човек може нагло да нарушава управленските закони? Що за човек може открито да се противи на истината и на Божия дом? (Дяволи.) Онези безразсъдни объркани хора и зверове могат да се противят и да смущават по този начин, а дяволите са още по-способни да го правят. Каквото и да прави Божият дом, дяволите винаги се опитват да го смущават — те причиняват смущения, сякаш са обсебени, без да се съобразяват с последствията. Те могат да смущават до такава степен и пак да не го осъзнават, като все още смятат, че не са причинили смущения, че са напълно невинни, и дори се защитават. Няма нужда да се разговаря за каквото и да било с такива хора; правилното нещо, което трябва да се направи, е просто да бъдат премахнати. Такива хора, които нямат съвестта и разума на човешката природа, са чиста проба дяволи; те никога няма да се променят. От теб не се изисква да се стремиш към истината, нито се изисква да практикуваш истината във всички неща, но най-малкото трябва да знаеш, че трябва да следваш правилата. Ако дори не разбираш правилата и не разбираш управленските закони на Божия дом, и дори не знаеш, че нарушаваш управленските закони, тогава имаш ли човешка природа? Нямаш човешка природа; ти си дявол. Когато дяволите вършат зло, те не могат да се сдържат. Тяхната съпротива срещу Бог, това, че съдят Бог и Го хулят са естествени разкривания на природата им. Така те могат да вършат зло по естествен начин, без никой да ги подстрекава или индоктринира. Това е така, защото в тях властва дяволската им природа.

Днес общувахме по въпроса за разпознаването на доброто и лошото, което е част от съвестта и разума на хората. Чрез това общение виждате ли сега този аспект ясно? Истинският човек има съвест и може да разпознава доброто и лошото; неговата съвест функционира. Независимо с какви хора, събития или неща се сблъсква, и независимо какви проблеми възникват, неговата съвест е, най-малкото, първата защитна линия. От една страна, съвестта ти ще ти помогне да прецениш и разпознаеш кои неща са положителни и кои са негативни; от друга страна, тя може да ти помогне да извършиш обследване и да провериш пътя пред себе си, така че да не паднеш под минималните критерии за постъпките ти, и в крайна сметка ще ти помогне да направиш компромиси и да избереш правилния път. Естествено хората, които разбират истината или които вярват в Бог от много години и имат основа във вярата си, под влиянието на своята съвест в крайна сметка ще изберат положителните неща и ще изберат да търсят и приемат истината. Следователно съвестта играе водеща роля в човешката природа; тя играе ролята да напътства хората към правия път и да ги направлява, така че да избират положителните неща. Ако човек няма съвест, тогава се подразбира, че не само няма да бъде способен да избере положителните неща и правия път, но и във всичко, което прави, ще му липсват минималното въздържане и направляване от съвестта. Такъв човек е в голяма опасност; много е вероятно той да върши зло и да се съпротивлява на Бог. Ако той е преродено животно, може да върши нещата, които вършат злите демони, а хората, които са зли демони и дяволи, могат да вършат дори по-големи злини, което е много плашещо. Така че притежаването на съвест е много важно. Това ясно ли е? (Да.) Ако човек няма съвест, която да направлява поведението му и да го напътства да върви по правия път, тогава той неизбежно ще избере погрешен път и ще върши негативни неща — последствията ще бъдат невъобразими. Ако той може безсрамно да нарушава истината и законите на развитието на нещата, а също и безразсъдно да богохулства, като съди истината и цялото дело, което Бог върши, дори открито да се съпротивлява на Бог и да нарушава Божиите управленски закони, и дръзко да проклина, осъжда и хули Бог, тогава той е точно същият като дяволите и Сатана. Може да извърши всичкото зло, което дяволите и Сатана извършват, да прави всички неща, които дяволите и Сатана правят, и да изрича всички заблуди, ереси и изопачени аргументи, които дяволите и Сатана изричат. Такива хора са чиста проба дяволи и сатани.

Какво разбрахте от днешното общение? (Разбрах, че хората с човешка природа притежават съвест и разум и могат да разпознават доброто и лошото. Относно разпознаването на доброто и лошото, като използва различни примери, Бог обясни с пределна яснота кои са положителните неща и кои са негативните неща, така че когато се натъкнем на неща, да можем да правим точни преценки и в същото време да имаме правилните гледища, които стоят зад стремежа ни — трябва да копнеем за положителните неща и да се стремим към тях, и да мразим и отхвърляме негативните неща.) Съвестта и разумът в човешката природа са най-основните условия, за да може човек да постигне спасение. Ако притежаваш тези две основни условия, но не се стремиш към истината и не практикуваш малкото истина, която разбираш, и в крайна сметка не можеш да постигнеш покорство пред истината, тогава все пак няма да можеш да постигнеш спасение. Съвестта и разумът са просто основните условия за спасение; що се отнася до това по кой път вървиш, това зависи от собствения ти избор. Ако си човек, който наистина има съвест и разум, ще имаш възможността, направляван от своята съвест, да избереш да поемеш по пътя на стремежа към истината. Ако съвестта ти те направлява и насочва, така че да избереш правилния път, но ти не желаеш да страдаш и да плащаш цена, не желаеш да се опълчиш на плътта и да се избавиш от нещата, свързани с плътските ти интереси, и не си поел по пътя на стремежа към истината, тогава ти все още няма да имаш надежда да придобиеш спасение. Надеждата за придобиване на спасение, от една страна, е пряко свързана със съвестта на твоята човешка природа; от друга страна, тя е пряко свързана и с цената, която можеш да платиш в стремежа към истината, и с твоята решителност и желание да практикуваш истината. Съвестта просто ти дава основно условие да бъдеш спасен и също така създава много възможности за теб да практикуваш истината, като ти дава шанса да поемеш по правия път, направляван от своята съвест. Тоест, твоят шанс да поемеш по правия път ще бъде относително висок и надеждата ти за придобиване на спасение също ще бъде относително висока, повече от петдесет процента — това обаче няма да бъде гарантирано. Следователно, дори ако чувстваш, че имаш съвест и човешка природа, не бъди самодоволен, като си мислиш, че само наличието на съвест и разум означава, че си добър човек и можеш да постигнеш спасение, че това е сигурна работа. Ако мислиш по този начин, тогава ти казвам, че в твоето възприемане на този въпрос има отклонения. Ако притежаваш съвест и имаш човешка природа, това само потвърждава, че ти си някой, когото Бог е избрал и призовал. Въпреки това най-важният определящ фактор за това дали в крайна сметка можеш да постигнеш спасение се крие в собствения ти стремеж. Дори ако съвестта ти обикновено е активна, като често направлява поведението ти и те направлява така, че да избереш правия път, ако ти често вървиш против съвестта си и не избираш правия път, и не избираш да практикуваш истината, а вместо това често защитаваш личните си интереси, личната си репутация и гордост, и често обмисляш личните си перспективи, амбиции и желания, тогава надеждата ти в крайна сметка да постигнеш спасение ще бъде много малка — лека-полека ще си я съсипал. Това би било много трагично нещо. Разбирате ли? (Да.) Добре, това е всичко от днешното ни общение. Довиждане!

9 март 2024 г.