Миналия път разговаряхме за три конкретни проявления на девиантност при онези, преродени от дяволи: развратност, сексуална провокативност и разпуснатост — тоест, девиантни проявления, които хората имат по отношение на сексуалното желание. Основният проблем при такива хора е, че отношението им към сексуалното желание е особено разпуснато; те преминават границите на съвестта и разума на нормалната човешка природа и не въздържат или контролират сексуалните си желания при никакви обстоятелства, а по-скоро им дават пълна свобода. Има и една част хора, които са особено разпуснати; тоест, на основата на това, че са разпуснати, те стават безскрупулни и от лоши по-лоши. Някои от тях дори намират и устройват всякакви възможности да задоволят сексуалните си желания, докато проповядват евангелието. Специално проповядват евангелието на представители на противоположния пол и щом намерят подходяща мишена, минават в настъпление, като използват различни методи и средства, за да подмамят отсрещната страна да лапне въдицата, като дори използват долни трикове, за да постигнат целите си. Докато проповядват евангелието, тези хора не само се държат по този начин, но и вършат неща, които много посрамват Божието име. Не става въпрос само за това, че таят похотливи мисли, а по-скоро, че използват възможността за проповядване на евангелието като предлог да задоволят сексуалните си желания. Освен това правят една и съща грешка отново и отново, като вършат същите неща с хора на различна възраст и с различни обстоятелства. Кажете Ми, когато такива хора бъдат разкрити, как трябва да се постъпи с тях? Трябва ли да им се позволи да продължат да изпълняват дълга за проповядване на евангелието или трябва да бъдат отпратени и спрени да изпълняват този дълг? (Трябва да бъдат отпратени.) Жалко ли е да бъдат отпратени? Ами ако биха могли да спечелят още един човек? (Ако бъдат задържани и им се позволи да продължат да проповядват евангелието, последствията ще бъдат още по-тежки. Почнат ли да се занимават с разпътни дейности, Божието име е посрамено.) Кажете Ми, могат ли такива хора, чиито умове са постоянно ангажирани със сексуално желание, да придобиват хора, когато проповядват евангелието? (Не, не могат.) Дори понякога да придобият няколко души чрез проповядване на евангелието, те също така са способни да вършат неща, които посрамват Божието име. Използването на такива хора не носи ли повече вреда, отколкото полза? (Да.) Тогава все още ли е жалко да бъдат отпратени? (Не.) Може ли този тип човек да се промени? Лесен ли е за разрешаване проблемът му? (Не е. Това е проблем на неговата природа същност; тя не може да се промени.) Хората, които са изпълнени с похот, не са човешки същества; в тях живее дявол, който използва плътта им, за да каже каквото иска да каже и да направи каквото иска да направи. Ако другите използват увещания и предупреждения, които са в съгласие със съвестта и разума, могат ли тези неща да променят тяхната природа същност? (Не могат.) Тогава може ли този техен проблем да бъде разрешен чрез общение за истината, за да им се помогне? (Не може.) Дори да бъдат кастрени, някой да бъде назначен да ги надзирава или да бъдат преместени в различна среда, така че да нямат възможност да се отдават на сексуалните си желания, може ли дяволската природа в тях да бъде преодоляна? (Не.) Преродените от дяволи хора са лишени от човешка природа във всичко, което правят. Това се определя от природата им същност. Следователно, независимо как разговаряш за истината, за да ги увещаваш или да им помагаш, това не може да разреши проблема с тяхната природа същност. От една страна това е така, защото природата същност на дяволите е, че мразят истината и не могат да приемат истината и в най-малка степен. От друга страна, на преродените от дяволи им липсва съвест и разум и те нямат ни най-малка осъзнатост за злото, което извършват, и никога не изпитват срам, разкаяние или мъка. Така те не притежават усещане за неудобство или усещане за срам, които нормалните хора трябва да имат. Не разбират човешкия морал и етика или достойнството и усещането за срам, които човек трябва да притежава в постъпките си. Не разбират нито едно от тези неща. Дори да могат да излязат с някои хубаво звучащи доктрини, това не доказва, че притежават нормална човешка природа; те са просто лицемерни и лъжовни хора. Следователно, за каквито и истини да се разговаря с такива хора, тяхната природа същност не може да се промени. Тогава има само едно решение: не използвайте такива хора за дълг. Изчистете ги. Това решава проблема. Някои хора казват: „Ако те бъдат отстранени и премахнати и вече не се отдават на сексуалното си желание и не смущават делото в Божия дом, тогава няма ли все пак да навредят на хората, ако вършат тези неща сред невярващите? Не трябва ли да бъдат задържани в Божия дом, като някой бъде назначен да ги надзирава, за да им се попречи да навредят на хората в обществото?“. Правилно ли е това твърдение? (Не.) Защо е неправилно? (Задържането им в Божия дом вреди на братята и сестрите, смущава работата на църквата и прекъсва Божието дело. Това е неуместно. Нека се върнат в света. В света има толкова много дяволи и сатани и каквито и смущения да причиняват, не може да се счита, че вредят на дяволи. Тъй като всички те са дяволи, това, което правят, не може да се счита за нанасяне на вреда.) Това гледище не е ли в съгласие с реалността? (В съгласие е.) Това гледище е правилно. Онези, които се отдават на сексуални желания, са дяволи и не може да им се позволи да останат в Божия дом, за да вредят на братята и сестрите. Каквото и да правят навън в обществото, то няма нищо общо с Божия дом, защото онези, които не вярват в Бог, са лишени от човешка природа и до един са дяволи. Без значение как дяволите се борят помежду си, това няма да смути делото на Божия дом. Всички те принадлежат на Сатана и преди всичко са в съюз със Сатана. Борят се помежду си и си вредят едни на други от хиляди години. Какво ни засяга това? Нанасят си взаимни вреди, което е нещо, в което участват доброволно. Всички са от един дол дренки; подушват се като крастави магарета. С две думи, Божият дом не иска този тип човек. Тъй като хората, които са дяволи, не се занимават с уместни задачи и нямат съвест или разум, те само причиняват смущения където и да се намират и се занимават само със саботаж и разруха. Не могат да направят нищо полезно за хората. Могат само да вредят на хората. Дори да могат да служат до известна степен, причинените от тях загуби надвишават това, че служат. На пръв поглед такива хора може да са доста примерни и да изглежда, че не са направили нищо лошо, но щом им се отдаде възможност, са способни да извършат наистина лоши неща. Следователно с такива хора трябва да се действа незабавно, като бъдат премахнати. Въпреки че биха могли да служат до известна степен и да правят някои правилни неща, това не означава, че истински са се покаяли, още по-малко, че природата им същност се е променила. Независимо от сегашното им състояние, човек не бива да се подвежда от фалшивата им външност, още по-малко да им се доверява или да вярва, че могат да вършат някаква работа. Тъй като природата им същност е тази на дяволи, където и да водят църковен живот, те са тиктакаща бомба със закъснител и представляват заплаха за всекиго. Дори временно да се въздържат от вършене на лоши неща, всяка тяхна дума и действие, всеки техен ход все пак ще пречи на настроението и емоциите ти и може дори да повлияе на възгледите ти. Това е последствието от това да имаш дявол наблизо. Да предположим например, че напоследък си бил в лошо състояние или си бил донякъде негативен, или си чул някаква негативна пропаганда и безпочвени слухове, които са те накарали да развиеш представи за Бог. Ако близо до теб има дявол, може постоянно да сънуваш кошмари, когато спиш. Може дори след като разговаряш с дяволи, състоянието ти не само да не успее да стане положително и приповдигнато, но да се чувстваш все по-потиснат и мрачен в духа си. Колкото повече се приближаваш до тях, толкова по-малко можеш да усетиш Божието присъствие. Колкото по-дълго си в контакт с тях, толкова повече се отдалечава сърцето ти от Бог, толкова повече чувстваш, че да вярваш в Бог е безсмислено, и дори всяка тяхна дума и действие ще засегне мислите ти и ще повлияе на възгледите и нагласите ти към хората, събитията и нещата около теб. Когато обаче общуваш и дружиш с обикновени покварени хора, е различно и няма да имаш тези неблагоприятни реакции. Следователно, дори ако хората не могат осезаемо да усетят вредата, причинена от такива хора, които са дяволи, когато са наблизо, нанесената от тях вреда на другите е постоянна, както и заплахата, която представляват. Дори да изглеждат доста дружелюбни към теб, да дават вид, че не те мразят и да не са те съдили или нападали, щом са дяволи, а не хора, техните думи и действия, реч и поведение все пак ще имат въздействие върху теб. Това въздействие се появява без да осъзнаваш и онези, които не разбират истината, може да не го възприемат. Следователно, ако в евангелските екипи бъдат открити хора, които са преродени от дяволи, особено хора, които безразборно се отдават на сексуалните си желания, с тях трябва незабавно да се действа и да бъдат премахнати. На злите хора не бива да се угажда или да бъдат толерирани. Хората винаги си мислят, че наличието на още един човек в евангелските екипи добавя една част сила към евангелските усилия. Наличието на още един човек е приемливо, но добавянето на дявол означава беда. Ако е още един човек, дори заложбите му да са донякъде слаби и да може да върши само прости задачи, най-малкото няма да смущава или да вреди на делото на църквата, както би направил един дявол. Но дяволът е различен. Може би външно е сладкодумен и красноречив и въз основа на заложбите си би могъл да е компетентен като надзорник за определена област на работа. Като се има предвид обаче каква е природата му същност, е абсолютно невъзможно да върши добре работата. Може само да я направи пълна бъркотия, защото каквото и да правят дяволите, то носи прекъсване, смущение и вреда. Следователно злодеянията на такива хора трябва своевременно да бъдат разобличени и разпознати, за да могат Божиите избраници да идентифицират и разпознаят злодеянията на дяволите. Освен ако не си открил или осъзнал, че са дяволи, и смяташ, че са нормални хора, които само понякога разкриват известна нечестива похот — това би могло едвам да оправдае оставането им за по-нататъшно наблюдение. Ако установиш, че не просто разкриват нечестива похот от време на време, а изпитват удоволствие от това като онези разпътни хора, за които — където и да отидат — е приоритет да намерят представители на противоположния пол, които харесват, за да се отдадат на сексуалните си желания — като дяволи, търсещи души, които да погълнат, като подвеждат, хващат в капан и вредят на хората навсякъде — и с когото и да влязат в контакт, бива подложен на техния тормоз, и постоянно оставят такива проблеми след себе си, тогава това не е поведение на човек; това несъмнено е поведение на дявол. Дяволите трябва да бъдат премахнати възможно най-скоро, за да се предотвратят бъдещи беди. Всеки може понякога да прави грешки, да загуби контрол и дори да прави неща, които преминават границите на човешката природа, но това поведение не е постоянно, той не изпитва удоволствие от него, а след като извърши неправда и прегреши, изпитва разкаяние, вина и срам. Когато отново се сблъска със същата ситуация или въпрос, може да избегне изкушението и да покаже признаци на обрат и покаяние. Обаче дяволите никога не постигат обрат, защото не могат да се покаят, нито се покайват. Виждал ли си някога да се промени природата на дяволите, която е да се съпротивляват на Бог, да хулят Бог и да нападат Бог? Не се е променила. Без значение колко дълго Бог е господствал над човечеството и го е управлявал, и без значение колко от Своето всемогъщество, мъдрост и власт е разкрил, Сатана остава непокорен и продължава да протестира шумно срещу Бог. Въпреки че винаги е бил победеният враг на Бог, той все още протестира шумно срещу Бог и все още Го напада и Му се съпротивлява. Следователно, ако природата същност на даден човек е тази на дявол, девиантната му природа същност не може да се промени за вечни времена. Девиантността е истинското му лице, девиантността е неговото предпочитание, а също и неговата природа, така че няма да се промени. В която и църква да видиш този тип човек, трябва възможно най-бързо да го разобличиш, разпознаеш и след това да го премахнеш. Не давай на дяволите шанс да се покаят. Този подход е от полза за делото на църквата и за Божиите избраници. Тогава на какъв тип човек трябва да се даде шанс да се покае? Трябва да си сигурен, че такъв човек е нормален човек, а не дявол, и че е прегрешил само поради временна слабост или при специални обстоятелства, но след това е изпитал разкаяние, като дори е намразил себе си и си е удрял шамари. Трябва да си сигурен, че съвестта му може да функционира. На такива хора може да се даде шанс да се покаят. Но дяволите се отдават на сексуалните си желания винаги, когато имат възможност. Това се определя от тяхната природа. Следователно на дяволите не може да се дава шанс да се покаят и с тях трябва да се действа възможно най-рано, като бъдат премахнати или отлъчени. Това е принципът на отношение към този тип човек и това е най-добрият начин да се справите с него. Сега ясен ли е този въпрос? (Да.)

Някои хора не могат да прозрат нещата. Виждат, че някои от онези, които са дяволи, са в доста напреднала възраст, но все още постоянно се впускат в играта на сексуалното желание. Независимо как другите разговарят за истината, те не ѝ обръщат внимание. Дори ако признаят лице в лице, че са сторили неправда, след това пак правят каквото си искат. Хората, които не могат да прозрат нещата, остават озадачени: „Как може дяволите да имат толкова силни сексуални желания? Как може все още да са толкова девиантни в такава напреднала възраст? Този човек е закоравял нарушител в тези неща, постоянно се държи по този начин. Как може да няма чувство за срам? Как така не знае що е въздържане?“. Не е ли това неспособност да прозрат нещата? След като са вярвали в Бог толкова много години, те все още не знаят, че трябва да се отнасят с хората въз основа на тяхната природа същност, нито разбират, че природата същност на дяволите никога не се променя. Това не е ли много глупаво и невежо? Дяволите се раждат такива; независимо дали са мъже или жени, каквато и да е възрастта им, те са точно такъв сорт създания. Тяхната природа същност е тази на дяволи. Едно проявление на развратността, сексуалната провокативност и разпуснатостта на дяволите е това, че специално се занимават с играта на сексуално желание, като го правят, докато плътта им погине. Следователно, до колкото и години да доживеят, те си остават този тип хора и няма да се променят — в това няма нищо странно. Виждаш, че не са млади и външно не приличат на типа, който се занимава с играта на сексуално желание, но тъй като в тях живеят дяволи, те се впускат в играта на сексуалното желание, без да са ограничени от възрастта или пола на плътта си, нито от средата си. Това не е непременно свързано и със семейството или родителите им; не е въпрос на гени, а проблем на вътрешната им природа същност. Те имат девиантна природа същност и това определя, че тяхното характерно свойство е това на дявол. Тъй като природата им същност вече е била разобличена и тя определя характерното им свойство, при хората от този тип, независимо с каква професия са се занимавали преди, независимо на колко години са сега и независимо какви са уменията им да говорят или какви са вродените им дадености — нищо от това не засяга характерното им свойство. Ако гледаш само външния им вид, ще бъдеш лесно подведен от него, като казваш: „Този човек изглежда много изтънчен и културен и говори доста изискано; със сигурност е някой, който разбира от благоприличие, праведност, почтеност и срам. Как би могъл да върши такива нечестиви неща? Не прилича на типа човек, който се занимава с играта на сексуално желание!“. Не можеш да прозреш този въпрос; намираш го донякъде за немислим и донякъде труден за вярване. Много е глупаво от твоя страна да поддържаш тази гледна точка! Един дявол може да върши дяволски неща независимо от плътта, която носи. Без значение как изглежда този човек отвън, на колко години е или каква е индивидуалността му, той ще прави каквото е в съгласие с неговата природа. Това няма нищо общо с външния му вид, възрастта или образованието му, нито с религиозния му произход, а още по-малко с етническата му принадлежност, и разбира се, няма нищо общо и със семейната му среда. Това, че може да върши тези неща и да има тези проявления се определя от неговата същност и природа. Следователно, от една страна не го намирай за странно или немислимо, а от друга — не прави глупави неща. Не искай винаги да го толерираш, да си търпелив с него и да му даваш шансове да се покае, като искаш да го спасиш, така че да се промени, и се опитваш да го накараш да обича истината, за да може да се върне в релсите на нормалната човешка природа. Ако все още имаш намерение да помагаш на тези хора, които са дяволи, и да ги спасяваш, тогава си твърде глупав — не разбираш същността на този тип човек, не разбираш принципите за отношение към него, не разбираш истината и не разбираш Божиите намерения. Ако виждаш, че има девиантна природа същност и все пак възнамеряваш да му помогнеш, за да се покае, това показва, че не вярваш на Божиите слова; не разглеждаш или преценяваш хората, събитията и нещата въз основа на Божиите слова и нямаш истинско покорство пред Божиите слова, нито ги приемаш. Искаш само да разглеждаш и преценяваш различните хора, събития и неща въз основа на това, което виждаш, и на външни явления, и искаш само да действаш въз основа на собствения си ентусиазъм и добри намерения. Това е погрешна мисъл и гледище, а също и проявление на непокорство. Решението за справяне с този тип човек, който се занимава с играта на сексуално желание, е много просто: отнасяй се с него според същността му. Стига да си сигурен, че е от този тип човек, справи се с него, като го премахнеш; няма нужда да му се дава друг шанс да се покае. Не бъди възпиран, дори другите да не разбират. Същността на дяволите няма да се промени. Те са такъв сорт същества в младостта си, остават такъв тип хора на средна възраст, а в напреднала възраст — въпреки годините си — все още са такъв сорт същества; няма да се променят. Кажете Ми, има ли седемдесет-осемдесетгодишни мъже, които подмамват млади момичета, или шейсет-седемдесетгодишни жени, които си намират млади мъже? (Да.) В обществото има много такива странни и девиантни неща. Дали са започнали да се занимават с играта на сексуално желание едва когато са остарели? (Не.) Били са такива на младини; били са такъв сорт създания през целия си живот. Какви изрази използват невярващите, за да опишат това? Те наричат това „да си хванеш младо гадже“; наричат това да си „влюбчив“. Вижте колко евфемистичен е изказът им. Те използват термини или изрази като „влюбчив“, „разкрепостен“, „знае как да живее“ или „способен да разчупи светските условности“, за да опишат този тип нещо и този тип човек. Термините и изразите, които невярващите използват, за да определят такива въпроси, са отблъскващи. Те не могат да приложат правилна терминология, за да окачествят тези въпроси из основа, от същността им, защото от една страна, невярващият свят и самото сегашно човечество са девиантни, а от друга страна никой не може да прозре до основата на такива проблеми. Следователно гледните им точки при определянето на тези въпроси са много повърхностни, а също и много нелепи и нечестиви; те са откъснати от същността на тези въпроси.

След като разговаряхме за проявленията на развратност, разпуснатост и сексуална провокативност в рамките на девиантността при онези, които са преродени от дяволи, нека разговаряме за друго проявление на девиантност — странността. Думата „странен“ обхваща много съдържание, което със сигурност има някакви връзки с конкретните проявления на странността. Освен да си странен, има и проявления като това да бъдеш свръхестествен, краен и анормален; всичко това са девиантни проявления на онези, които са сатани и дяволи. Тези аспекти — да си странен, свръхестествен, краен и анормален — са неща, които хората виждат от време на време в ежедневието или в общуването си с другите. Нека започнем с най-тежките случаи, след което ще обсъдим умерените. Във всеки случай, независимо как се проявява всичко това, то включва природата същност на девиантност. Най-тежката ситуация е честото говорене на разни езици. Това се случва особено по време на молитва на сбирки, където човек би могъл да говори на някакви странни езици, които не са езикът на нито една етническа група и които никой не може да разбере. Когато това се случи, вече не говори самият човек, а по-скоро той е контролиран от друг дух. Самият той дори не знае какво казва; не го е научил сам, нито някой друг го е учил на това, но в определена ситуация просто го изговаря. Понякога говори на разни езици активно, друг път пасивно; понякога съзнателно, друг път без да го осъзнава. Това не е ли много странно? След като свърши да говори, ако го помолиш да повтори, няма да може. Ако го попиташ какво е казал, също няма да знае. Това е единият вид ситуация. Има и хора, които често чуват гласове, които нормалните хора не могат да чуят. Например може да чуят някой наблизо да им говори, но другите не могат да видят или чуят никого. Всъщност те разговарят и приказват с неизвестни същества. Говорят разпалено и не можеш да ги прекъснеш или да вмъкнеш някоя дума. Освен това съдържанието на речта им е несвързано; думите изскачат внезапно, без връзка и без причина. Като страничен наблюдател, това те плаши и те побиват тръпки. Такива проявления не са ли много странни? (Да.) Освен това този тип човек често вижда странни неща, невидими с просто око неща в материалния свят. Например, някои от тези хора виждат починали роднини да им махат, да им се усмихват или да им кимат, или дори да ги поздравяват. Вълнуват се особено много, след като видят това. Има дори някои хора, които често виждат фигури в черно да се приближават и да ги връзват здраво; те се борят и от устата им се чува: „Пусни ме! Няма да тръгна! Няма да отида никъде!“. Хората около тях питат какво не е наред, но те не усещат, че някой им говори и просто продължават да се борят, като викат: „Боже, спаси ме!…“. Фигурите в черно се изплашват и бягат, след което тези хора се връщат към нормалното. След като дойдат на себе си, питат околните дали са видели фигурите в черно. Нормалните хора не могат да ги видят; би било сериозен проблем, ако можеха. Но тези личности могат да ги видят и усетят. Има и друг вид ситуация: някои хора обикновено са тихи, не обичат да се шегуват или да вдигат шум, но някак си внезапно започват да се въртят в кръг на място, да плачат, да се смеят, да вдигат врява и да се потят обилно. Има дори някои, които внезапно започват да пълзят по земята като змии или някои, които ходят като патици. Изведнъж жив човек се превръща в животно; държанието и действията му стават точно като на животно, напълно различни от тези на човек. Те имат тези проявления от време на време. Това не е ли странно? (Да.) Тези странни проявления не са ли свръхестествени? (Да.) Тези проявления са много свръхестествени. Свръхестествено означава анормално, нещо отвъд естествените или нормални обстоятелства — това се нарича свръхестествено. Това е нещо необичайно, различно от нормалните проявления на обикновените хора; то е анормално. Това се нарича да бъдеш странен, свръхестествен, анормален. Разбира се, тези проявления нямат нищо общо с това да си краен, но ако се съди по природата на това да си странен, свръхестествен и анормален, тези проявления имат девиантна същност и не съответстват на проявленията на нормалните покварени хора от плът. Нормалните хора от плът са ограничени, възпирани и контролирани от човешките инстинкти, свободната воля, нормалното мислене, разума и различните нормални човешки способности. Но тези странни, свръхестествени, анормални проявления при хората, които са дяволи, вече са надхвърлили обсега на нормалните човешки инстинкти, свободната воля, способностите, нормалното мислене и нормалния разум. Тоест, те вече не са контролирани от нормалната човешка природа; извън контрол са. Да си извън контрол означава да действаш анормално. В тях се виждат някои необичайни проявления и практики, които нормалните хора не би трябвало да показват. Това означава, че такива хора не са контролирани от нормален разум, нормално мислене или свободна воля, а са контролирани и подтиквани от нещо външно или някакъв зъл дух, който ги кара да правят неща, които надхвърлят нормалната човешка природа, неща, които са неразгадаеми, озадачаващи и дори зловещи за другите. Това се нарича да си странен, свръхестествен, анормален. Кажете Ми, не са ли девиантни тези проявления? (Да.) Тези странни проявления със сигурност могат да се нарекат девиантни. Преродените от дяволи имат множество странни проявления. Някои хора например често чуват някой да им говори необяснимо, но другите не могат да го чуят. Също така често чуват някакъв глас да разговаря с тях в съзнанието им, като ги наставлява да правят това или онова. Някои винаги могат да видят неща, които нормалните хора не могат да видят или усетят. Те казват: „Видях отряд войници да минава по пътя, наброяващ от триста до петстотин, ако не и хиляда или две хиляди, с оръдия и танкове — голяма дандания беше!“. Другите не могат да видят тези неща, но те могат. Не ни интересува дали онова, което виждат, е факт или явление от духовния свят; самият факт, че могат да виждат тези неща, е крайно необичаен. Защо казвам, че е необичаен? Защо казвам, че това е проявление на девиантност? Защото всеки сетивен орган, сътворен от Бог в нормалния човек, има определен предел на това, което може да възприеме, независимо дали е околната среда или хората, събитията и нещата около него. Всички те се възприемат в обхвата, постижим чрез инстинктите на плътта; независимо дали става дума за нещо, което може да се види, чуе, помирише или усети от плътта, има някакъв предел. За какво се отнася този предел? Отнася се за това, че тези неща са ограничени до сферата на материалния свят. Тогава защо Бог даде на хората такива сетивни органи? За да може всичко, което не принадлежи на материалния свят, независимо дали е положително или негативно нещо от духовния свят, да не пречи на живота на хората, да не пречи на нито един от човешките сетивни органи и да не засяга порядките и закономерностите на живота на хората в материалния свят. Следователно хората живеят в този материален свят и независимо какво друго съществува извън материалния свят, Бог няма да ти позволи да видиш, чуеш или усетиш тези неща отвъд предела на твоите плътски сетивни органи. Това е с цел да защити съзнанието и разума ти от намесата на всякакви същества извън материалния свят, като ти позволява да живееш нормално. Докато съзнанието и разумът на даден човек са нормални, свободната му воля ще функционира нормално, преценката му ще бъде нормална и всички аспекти на вродените му човешки дадености ще останат невредими в първоначалното си състояние. За какво се отнася „невредими“? Означава, че нервната ти система, сетивните ти органи, заложбите ти и всички други аспекти на вродените ти дадености са нормални и здрави в обхвата на плътския живот. Когато съзнанието и разумът са нормални, всички тези аспекти на човека ще бъдат нормални и ще могат да поддържат първоначалното си състояние. Ако това, което сетивните органи на човек могат да възприемат, надхвърля обхвата, постижим от плътта и вече не подлежи на това възпиране, тогава ще възникнат проблеми със съзнанието и разума му; той ще бъде повлиян, засегнат и смущаван от неща извън материалния свят. Тогава ще възникнат проблеми с нервите му и съзнанието му ще се обърка. До каква ситуация ще доведе това? Ще стане психично болен; ще полудее, ще говори безсмислици, ще тича наоколо безсрамно, като плаче и вдига врява. Тогава такъв човек ще е напълно погубен. За какво се отнася „погубен“? Означава, че нещо друго е влязло в сърцето на човека, като смущава и уврежда съзнанието и разума му, и кара сърцето му да не бъде контролирано от нормалния разум, а от някакъв друг вид нещо. Щом това друго нещо контролира човека, външното проявление, медицински погледнато, е шизофрения. Щом човек има шизофрения, все още ли е нормален човек? (Не.) Вече не е нормален човек и Бог няма да върши делото Си при такива хора. Разбрахте ли? (Разбрахме.)

Каква роля играят за хората свободната воля, нормалното мислене и съвестта и разумът, които Бог им дава? Не играят ли ролята да защитават съзнанието и разума на хората? (Да.) Да играят ролята на защита на съзнанието и разума на хората е равносилно на това да играят ролята на защита на хората; те гарантират, че психическото състояние и разумът на хората са нормални, че не са смущавани от неща извън материалния свят, нито обезпокоявани от каквито и да било звуци или образи извън материалния свят. Това позволява на хората да вярват в Бог спокойно и да живеят нормално, и гарантира личната им безопасност. Това е хубаво нещо. Но онези, изпълнени със странни, свръхестествени и анормални проявления не притежават свободната воля, нормалното мислене и съвестта и разума на нормалните хора. По всяко време и навсякъде те могат да виждат странни неща или сцени, невидими за обикновените хора, да чуват звуци, недоловими от обикновените хора, или да правят неща, които обикновените хора не могат да правят, като показват странно поведение. Хората около тях не могат да го разберат и не са способни да прозрат същността на такива въпроси. Този тип човек е прероден от дявол; той не е част от човечеството. Не че Сатана го е пленил по-късно в живота; по-скоро този тип човек по същество е дявол. Казано по прост начин, съзнанието и разумът на някого, който е дявол, не са нормални по рождение; тоест неговата свободна воля, мислене и разум са нездрави. Дори да получи образование, не притежава тези неща на нормалната човешка природа. Виждаш го да говори сравнително нормално в типични обстоятелства, когато не е в криза, но това не означава, че е нормален човек. Това, че има тези странни проявления показва, че не е нормален човек, а е нечовек — дявол. Тези техни необясними, свръхестествени и анормални проявления не са научени от никого, нито са предадени от никого. Тогава как са се появили? Вродени са; характерното свойство на такъв човек е това на дявол. Какво означава да имаш характерното свойство на дявол? Има две значения. Първото значение е, че този тип човек е прероден от дявол. Второто е, че е роден без човешки дух и по-късно е обладан от дявол. С две думи, природата същност на такива хора е тази на дявол, не на човек. Именно защото не е човек, сетивните му органи и всички аспекти на вродените му дадености са различни и се отличават от тези на нормалните хора. По отношение на сетивните органи, той често може да усети неща, които нормалните хора не могат да усетят, видят или чуят. По отношение на инстинктите на плътта, нещата, които прави или казва, някои от проявленията му — те често карат хората да чувстват, че той надминава обхвата на нормалните човешки инстинкти; много свръхестествен е. Какво означава свръхестествен? Означава излизане извън пределите на инстинктите на плътта. Нормалните хора не могат да надхвърлят пределите, постижими от инстинктите на плътта, но тези индивиди го правят с лекота; те не са контролирани или ограничени от инстинктите на плътта, така че естествено показват често странни, свръхестествени и анормални прояви на поведение или практики. Ясна ли ви е вече същността на този тип човек? (Да.) Завиждате ли на този тип човек? (Не.) Добре ли е да му се завижда? (Не.) Някои хора казват: „Виж, те могат да говорят на разни езици по време на молитва; ние не можем да разберем това или да го говорим. А също така знаят няколко езика, без да са ги учили. Никога не се разболяват, не чувстват глад след дни без храна и не чувстват умора след дни без сън“. Други казват: „Този тип има способности; той може да погледне в миналото и да предскаже бъдещето, знае всичко — от астрономия до география, може да чете съдбите на хората по лицата им и може да врачува. Без значение как изглежда човек, той знае съдбата му с един поглед. Истински майстор е! През нощта го виждаш да спи, но всъщност той е отишъл при Хадес да слугува“. Някои хора завиждат на този тип човек за способностите му. Не е ли глупаво да се завижда на такива хора? (Да.) Завиждали ли сте някога на тези свръхестествени хора със специални сили, като сте казвали: „Аз нямам никакви специални сили. Де да знаех малко магия; ако е горещо и ми се дояде сладолед, само с едно махване на ръка щях да мога да си направя няколко сладоледа на клечка — шоколадов, ягодов, какъвто вкус поискам.“? Имали ли сте някога такива мисли? Всеки има детински мисли; когато хората видят ясно, че тези мисли са погрешни, те могат естествено да се избавят от тях. Бог просто иска нормалните хора да преживяват живота, да вкусват живота, да преживяват радостите и скърбите на живота, различните му трудности и несполуки, и в процеса на преживяване да оценят Божието върховенство, да разпознаят различните неправилни нагласи, които сътворените същества имат към Създателя, и след това да се върнат на правилния път, като постигнат преклонение пред Бог и покорство пред Божието върховенство и подредби. Когато хората имат тези преживявания на живота, те ще осъзнаят факта, че Създателят господства над човешката съдба, след което ще признаят факта, че Създателят господства над човешката съдба, ще повярват в този факт и ще му се покорят. След това могат да се върнат към правилния път и да бъдат порядъчни сътворени същества. Не живейте според някакви нереалистични мисли; тези неща никога няма да станат реалност. Тези свръхестествени, странни и анормални неща са завинаги запазена територия на сатани и дяволи; те нямат нищо общо с нормалните хора. Следователно, независимо кога, никога не си помисляй да станеш свръхестествен човек, човек, пълен със специални сили, нито си помисляй да надхвърлиш собствените си инстинкти или собствените си граници. Просто бъди обикновен човек, стъпил здраво на земята, стой си на полагащото ти се място и изпълнявай дълга си. Именно това би трябвало да правят хората.

Сега вече ясни ли са в основни линии проявленията на странност при онези, които са дяволи? Това са някои проявления, които са най-тежките. Те ясно карат хората да чувстват и осъзнават, че такива хора не са от същия тип като нормалните хора. Те изглеждат крайно необичайни сред нормалните хора. Това отклонение при тях кара хората да чувстват, че поведението и държанието им, както и различните им проявления в ежедневието, са особено странни, свръхестествени и анормални — просто са различни от тези на обикновените хора. Не са ограничени от инстинктите на плътта и не могат да въздържат ирационалното си поведение, и изглеждат сякаш нямат никаква осъзнатост, все едно са обладани от зли духове. Това трябва да се окачестви като един аспект на девиантната природа същност на дяволите, нещо, което хората трябва да отхвърлят. На тези свръхестествени и анормални неща не бива да се завижда, още по-малко да бъдат обект на стремеж. Ако някога си имал намерение да се стремиш да си свръхестествен човек или да правиш тези свръхестествени неща, тогава удари спирачките. Обърни се и спасителният бряг е наблизо. Не планирай да бъдеш такъв човек. Щом тръгнеш по този път и в ума ти се вмъкне дявол, Бог повече няма да те иска и ще бъдеш погубен. Защо казвам, че ще бъдеш погубен? Защото щом дявол те обладае и контролира ума ти, няма да свършиш добре. Щом дявол те обладае, той започва да ти пречи, като смущава мислите ти и съзнанието ти. Той участва в ежедневието ти, участва в мисловния ти процес, когато обръщаш внимание на хората, събитията и нещата. Ако не можеш да отхвърлиш намесата му, постепенно ще загубиш волята си и накрая смирено ще се покориш. Когато някой дявол напълно те контролира, на медицински език ще бъдеш диагностициран като шизофреник, а в Божия дом ще бъдеш осъден на смърт. С теб ще е свършено. Погубен си. Нормален човек ли е някой, диагностициран като шизофреник? (Не.) Иска ли Бог все още такъв човек? Що за човек е той в Божиите очи? (Нечовек.) В Божиите очи ти си бил пленен от Сатана. Това би могло да звучи малко абстрактно. Казано направо, това означава, че Сатана контролира сърцето ти. Означава, че Сатана царува и има власт в сърцето ти, и че си станал марионетка на Сатана. Това означава, че си бил пленен от Сатана. Щом някой бъде пленен от Сатана, той става същият като онези, които са дяволи, и бързо става странен, свръхестествен и анормален. За такива хора няма спасение. Какво имам предвид с това? Казвам ти, че трябва да имаш проницателност относно странните проявления на онези, които са дяволи. След като придобиеш проницателност, трябва да стоиш далеч от такива хора и да не се сближаваш с тях. Каквото и да казват или правят, не се замесвай с тях. Не ги приемай сериозно. Да предположим например, че говорят за нещо, което ти изобщо не можеш да видиш или усетиш. Целта им да ти казват това е да се сближат с теб и да те подмамят. Ако изпитваш любопитство и пламенно им завиждаш и ги следваш, тогава си в голяма опасност. Защо казвам, че си в опасност? Защото това е Сатана, който заблуждава и подмамва хората, и търси души, които да погълне. Ако нямаш никаква проницателност спрямо Сатана и все още изпитваш любопитство и завист, вече си се поддал на изкушението и е много вероятно Сатана да се възползва от възможността да действа в теб. Следователно си в голяма опасност. Подхождаш към Сатана без никаква предпазливост — това не е ли глупаво? (Да.) Когато Сатана види, че нямаш никаква предпазливост към него, той непрестанно ще се опитва да те дразни и примамва, като мошеник. Ако не откажеш, той приема, че даваш мълчаливо съгласие, така че ще продължи да прави повече. Ако винаги изпитваш любопитство към странните, свръхестествени и анормални неща, говорени от онези, които са сатани, и дори проявяваш интерес и разпитваш за тях, това не доказва ли, че такива неща те привличат, а не те отблъскват? Да се интересуваш от такива неща не е добър знак. Ако се интересуваш от тези неща, в очите на Сатана това означава, че не се интересуваш от Бог, истината или положителните неща. Това го радва и естествено, той с радост ще ти подаде „приятелска“ ръка с намерението да започне да действа в теб. По този начин ти си в опасност. Следователно, когато срещнеш такива хора, не се сближавай лекомислено с тях и не се интересувай от тях. Вместо това трябва да имаш проницателност, да се пазиш от тях и да се дистанцираш от тях. Някои хора казват: „Ако не се доближаваме до тях или не се интересуваме от тях, как можем да ги разпознаем? Както гласи поговорката: „Опознай себе си и опознай врага си, и никога няма да бъдеш победен“. Ако не проникнем в тила на врага, как можем да опознаем себе си и да опознаем врага си?“. Правилно ли е това твърдение? Това е както когато избухне пандемия и някои учени и изследователи настояват да се доберат до вируса и да го изучават, и в резултат на това някои от тях се заразяват и умират. Следователно трябва зорко да се пазиш от онези дяволи, които имат странни и свръхестествени проявления. По-добре е да си свръхпредпазлив, отколкото да им дадеш възможност да ти навредят. Това е умният начин за практикуване. От една страна, не се интересувай от тях и не влизай в контакт с тях, нито се сближавай с тях. От друга страна, не се стреми към техните странни, свръхестествени проявления и не им подражавай. Това е също начинът, по който трябва да практикуваш. Ако често влизаш в контакт с тези свръхестествени, странни и анормални хора и поради липса на предпазливост бъдеш повлиян от тях, и постоянно чуваш за техните проявления и ги виждаш, техните странни проявления несъзнателно ще се запазят в сърцето и паметта ти. Тогава, без да го осъзнаваш, ще искаш да се стремиш към тях и да им подражаваш. Това е още по-опасен сигнал. Щом поискаш да се стремиш към тях и да им подражаваш, това означава, че отбраната на сърцето ти е напълно рухнала. Това е равносилно на това да се съгласиш да позволиш на Сатана да влезе в сърцето ти, за да те контролира и обсеби. Така предаваш себе си на Сатана и по този начин Сатана може бързо да поеме контрол над теб. Тогава не си ли погубен? За хората е наистина трудно да отдадат сърцата си на Бог. Не е лесно за Бог да държи властта в човешките сърца. Бог не поема лесно управлението и не държи лесно властта в човешките сърца. Делото, което Бог върши за човечеството, включва поене, пастирстване, просветляване, озаряване, напътстване и пазене на хората въз основа на вродените им дадености. Освен това Бог ги дисциплинира, укорява, наказва и съди, като същевременно нагласява всякакви ситуации за хората. Това им позволява, докато съзряват, постепенно да придобиват познание за Божието дело и различните аспекти на истината в обективни ситуации. Тогава постепенно — съгласно мисленето на нормалната човешка природа — Божиите слова и истината пускат корен в сърцата им и стават техен живот, и така тези хора биват придобити от Бог. За всичко това си има процес. Но подвеждането и покваряването на хората от Сатана е различно. Защо казваме, че същността на Сатана е девиантна? Той насилствено обсебва и контролира хората. Този аспект е достатъчен да докаже, че същността на Сатана е девиантна. Това е конкретно доказателство. Когато искаш да се стремиш към това да си типът човек, който е дявол, и когато се стремиш към тези странни, свръхестествени и анормални проявления, поведение и способности, сърцето ти се отваря за Сатана. Това е все едно в сърцето си да казваш на Сатана: „Влез, има запазено място за теб. Можеш да контролираш цялото ми същество“. Какво ще ти каже Сатана? „Ако ме слушаш и ми позволиш да властвам в сърцето ти, можеш да научиш всичко, което искаш да притежаваш. Ще имаш всички странни, свръхестествени неща, ще надминеш обикновените хора и ще превъзхождаш простолюдието“. Стремежът на хората към тези странни, свръхестествени и анормални случаи на поведение и проявления или способности е равносилен на това да разговарят със Сатана, а също така е равносилен на това да приемат Сатана в сърцата си. Ако се стремиш към тези странни, свръхестествени неща, Сатана бързо ще започне да действа в сърцето ти. В този момент, когато отново слушаш Божиите слова, вече няма да имаш мислите, възгледите и нагласите на нормален човек, а ще си направил завой на 180 градуса. Нагласата ти към истината ще е напълно различна от тази на нормален човек. Това, което ще проявяваш, ще е неприязън към истината и враждебност към истината. Така стоят нещата. Ако изпитваш неприязън и враждебност към истината, можеш ли все още да придобиеш истината? Не можеш. Бил си пленен от Сатана. Следователно, по отношение на странните, свръхестествени и анормални проявления на преродените от дяволи, хората трябва зорко да се пазят от тях, да се отнасят с тях предпазливо и благоразумно и да не ги пренебрегват като маловажни. С други думи, трябва да имаш проницателност за тези проявления. Не се интересувай от тях и не се сближавай с такива хора, още повече не им завиждай тайно, не им се възхищавай или дори недей да се стремиш към тях и да им подражаваш в сърцето си. Вместо това трябва да стоиш далеч от този тип човек, да имаш проницателност за него, да имаш ясна позиция и да поставиш ясна граница между него и себе си. Разбрахте ли? (Разбрахме.)

Това, за което току-що разговаряхме, бяха най-тежките проявления на странност при онези, които са дяволи. Тези проявления донякъде са по-лесни за разпознаване от хората. Има и някои проявления, които съвсем малко отстъпват по тежест на тези. Тоест, в ежедневието тези хора често имат някои крайни мисли и възгледи, както и крайно поведение и практики; действията им често надхвърлят пределите, които нормалната човешка природа може да понесе. Например, ако кажат или направят нещо погрешно, те се мразят, удрят си шамари и дори се наказват, като не ядат през деня и не спят през нощта. Често използват крайни методи, за да накажат плътта си, като използват това като начин да покажат своята решимост да поправят грешките си. Някой би могъл да ги посъветва: „Това няма да реши проблема. Първо трябва да се самоанализираш и да се опознаеш въз основа на Божиите слова, след това да намериш принципите и пътя на практикуване и едва тогава може да настъпи постепенна промяна. Промяната на какъвто и да е покварен нрав не е нещо, което може да се случи за ден или два; изисква се известно време, трябва да има процес“. Това е точно твърдение, но те нито го приемат, нито го практикуват. Не подхождат към различните проблеми въз основа на истините принципи, а предприемат крайни мерки. Колко крайни са те? Ами често използват методи, които вредят на собствената им плът, и методи, които измъчват самите тях, за да решат проблемите. Това не е ли крайно? (Да.) Отнасят се и към другите по този начин, като използват крайни методи срещу тях. Използват крайни методи и за да се отнасят към различни въпроси. Да кажем например, че дадена жена често има чувството, че е много заета с дълга си и смята, че да отделя време за подстригване и миене на косата си е твърде голяма занимавка, затова просто бръсне цялата си глава. За да намали честотата на бръснене, тя дори нанася някои химически продукти, за да ограничи нормалния растеж на косата. Това не е ли крайно? Като виждат, че е плешива, хората предполагат, че е мъж, но съдейки по гласа и фигурата ѝ, мислят, че би могла да е жена — просто не могат да кажат дали е мъж или жена. Едва след като попитат други братя и сестри, научават, че е жена и че си е обръснала главата, за да си спести усилия. Някои непроницателни хора дори изразяват одобрение на това, като се възхищават на такъв човек: „Виждате ли, нейната решителност да се опълчи на плътта наистина е отвъд тази на обикновените хора. Нейната омраза към плътта е истинска омраза; тя наистина предприема действия, когато става въпрос за това да не милее за плътта! Един ден и аз ще си обръсна главата като нея“. Някои дори ѝ подражават! Не са ли от същия тип като нея? Срещнали са сроден дух; не само че им липсва проницателност по този въпрос, но и много го хвалят и искат да му подражават. Това не са ли крайни хора? (Да.) Кажете Ми, крайните хора не правят ли всичко с девиантна движеща сила? (Да.) Откъде идва тази девиантна движеща сила? Има ли я тази девиантна движеща сила в нормалната човешка природа? (Не.) Тогава защо я няма в нормалната човешка природа? Защото ако хората имат мисленето, съвестта и разума на нормалната човешка природа, те ще разглеждат въпросите по относително нормален, положителен и практичен начин; така категорично няма да се занимават с тези прояви на крайно поведение. Тоест независимо какво правят, дали е нещо, което харесват, или не, те ще се държат нормално и здравомислещо и няма да изпадат в крайности. Може ли тогава да се каже, че има нещо нередно с мисленето на този тип човек, който изпада в крайности? (Да.) Има някакъв проблем с неговото възприемане, нали? (Да.) Например, Бог изисква от хората да са предани в изпълнението на дълга си. Те размишляват как да постигнат това да са предани и стигат до заключението, че трябва да понасят страдания, затова практикуват понасяне на страдания: спазват правила при всяко хранене, като ядат определен брой зрънца ориз и късчета зеленчуци; когато дрехите им се износят, ги кърпят и продължават да ги носят, като в очите на другите изглеждат като аскети; докато другите спят по шест до осем часа в денонощието, те спят само час-два. Смятат, че имат решимостта да понасят страдания и че са по-предани от всеки друг. Винаги размишляват върху тези крайни мисли и поведение, които нормалните хора не могат да разберат. Ако примерно кажат нещо неправилно или объркат някоя дума, докато разговарят с някого и им се присмеят, те се чувстват опозорени и размишляват: „Никога повече в живота си няма да използвам тази дума и това не е всичко — никога повече в живота си няма да се виждам с този човек и никога няма да говоря с този човек, за да не може да ми придиря!“. И те могат да го направят — могат да се придържат към това. Могат цял живот да се придържат към всякакво крайно поведение или мисъл и възглед и да отказват да бъдат убедени от когото и да било. Просто се придържат по този начин и дори имат причини и основания да го правят, като вярват, че това е проявление на покорство пред истината, проявление на любов към Бог и проявление на преданост. Кажете Ми, такива хора не са ли проблемни? (Да.) Лесно ли се разбира човек с тях? (Не.) Тогава как възниква тяхното поведение? Не е ли породено от някакъв вид крайно мислене? Те считат това крайно поведение и тези проявления за практикуване на истината и упорстват да правят това. Това поведение при този тип човек не се ли корени именно в крайните му мисли и възгледи? Той смята, че да прави нещата по този начин е практикуване на истината и изразяване на преданост към Бог, и освен това вътрешно заклеймява и дискриминира всеки, който не прави същото, като показва презрение. Да вземем например споменатата по-рано жена, която си обръсна главата; като вижда, че другите не си бръснат главите, тя си мисли: „Хм, държите си косите толкова дълги, дори си правите различни прически. Всички сте толкова суетни; не обичате бог! Вижте ме, толкова години ходя без коса и никога не съм се страхувала, че ще ми се присмиват; не съм суетна. Държите косите си толкова дълги и трябва да ги миете често — каква загуба на време! С цялото това време не би ли било чудесно да четете повече божии слова и да изпълнявате малко повече дълг?“. Тя дори заклеймява другите! Този тип човек слуша толкова много Божии слова и слуша проповеди толкова много години, но въпреки това не разбира какво е истината. Все още има много крайни мисли и под напътствието на тези многобройни крайни мисли има много прояви на крайно поведение, практики и маниери, а след това определя себе си като този, който обича Бог най-много и е най-предан. Не е ли това друго проявление на девиантност? (Да.) Изпадането в крайности във всичко е девиантно. Кажете Ми, тези крайни проявления не вредят на другите, така че защо казваме, че са девиантни? (Тези проявления не съответстват на мисленето на нормалните хора; те не са поведение и практики, които нормалните хора би трябвало да имат.) Тези крайни проявления нямат никаква връзка с мисленето и проявленията на нормалните хора; те са откъснати от реалността, откъснати са от обективния, практически живот, който хората с нормална човешка природа трябва да имат. При тях се възприема радикален подход към различни въпроси, след което тези крайни, радикални мисли, възгледи и поведение се определят като положителни неща, докато истината се определя като негативно нещо. Това не е ли объркване на правилно и грешно, превръщане на черното в бяло? (Да.) Объркване на правилно и грешно, превръщане на черното в бяло, лъжовна подмяна на понятията — това е девиантност. Както и да разговаряш с такъв човек за нормалната човешка природа, съвестта и разума, мисленето на нормалните хора или мислите и възгледите, които нормалните хора трябва да имат по различни въпроси, той не може да го възприеме и вътрешно просто не го приема. Освен че не го приема, дори формулира някои нелепи и странни практики, поведение и дори мисли и възгледи, които са откъснати от пътя на нормалната човешка природа, прилага ги в себе си и едновременно използва това като критерий за измерване на всички хора, събития и неща, като смята, че каквото не съответства на крайните му мисли, възгледи и поведение е грешно, докато каквото съответства на крайните му мисли, възгледи и поведение е правилно и съответства на истината. Това не е ли объркване на правилно и грешно? Това не е ли превръщане на черното в бяло, не е ли лъжовна подмяна на понятията? Това е друго проявление на девиантност при преродените от дяволи. Тоест, те никога не приемат положителните неща, а вместо това представят неположителните или негативните неща като положителни, за да подражават хората на тях и да ги имитират, като по този начин постигат целта да отдалечат хората от Бог. Това също е вид крайно поведение.

Онези, които са дяволи, имат още едно проявление на девиантност: ни най-малко не обичат истината. Харесва им да се стремят към анормални, свръхестествени неща, като винаги искат да формулират набор от изцяло духовни теории и поговорки, дори искат да изследват основата на тези свръхестествени въпроси. Отнасят се към тези неща като към истина, като към напътствия, ръководство и цели за действия в ежедневието, използват ги, за да се отнасят към всички типове хора, събития и неща, и да ги съдят. Когато например нещата не вървят гладко за тях, те си припомнят какви сънища са имали предната нощ, дали около тях са се случили някакви анормални явления или дали е имало някакви злокобни знаци, като се опитват да намерят в тях основа, върху която да определят съдбата си; това са нещата, които винаги преследват. Особено когато срещнат хора със сериозни заболявания, те смятат, че носят нещастие, като вярват, че контактът с такива хора ще изсмуче собствената им жизнена енергия и ще им донесе лош късмет. Така че след контакт с такива хора често се гледат в огледалото, за да видят дали челото им не е помръкнало или дали във вида им не се долавя някакъв лош късмет. Обикновено винаги размишляват какъв точно ще бъде късметът им. Всеки път, когато имат свободен момент, те прелистват стария алманах или търсят гадателски предсказания в интернет. Сънят, който са сънували, или някое суеверно твърдение, чуто от другите — могат да приемат всичко това за основа да преценят дали късметът им е добър или лош. Въпреки че вярват в Бог, никога не използват Божиите слова за основа на това как да се отнасят към хората, събитията и нещата около себе си, нито използват истината за основа на това как да се отнасят към всяко събитие, което се случва около тях. Вместо това винаги търсят някакви необичайни усещания. Например, ако някой ден се чувстват малко неразположени, докато пеят, си мислят: „Дали бог ме спира? Нима бог не иска да пея?“. Ако един ден излязат да проповядват евангелието, въпреки че ясно са уговорили времето и мястото с някого, те все пак трябва да се молят, за да уловят чувството в духа си. След като се помолят, изчакват няколко минути, но не чувстват нищо. Тогава гледат да видят дали има някакви анормални явления със слънцето този ден или дали навън цвърчат свраки или грачат врани, като използват това, за да преценят какъв ще бъде късметът им този ден, дали излизането да проповядват евангелието ще мине гладко и дали ще придобият хора. Ако тези методи не проработят, те дори ще хвърлят монета, за да решат дали да тръгнат или не. Ако се падне ези, за тях това означава, че нещата ще вървят гладко и ще могат да придобият хора; ако е тура, това означава, че нещата няма да вървят гладко и няма да придобият хора. Те решават дали да излязат въз основа на тези неща. Без значение колко дълго вярват в Бог такива хора, те никога не използват истината за своя основа или за свой принцип на практикуване. Вместо това винаги се осланят на онези суеверни поговорки или анормални усещания и явления, за да преценяват хората, събитията и нещата, за да се справят с различните въпроси, които се случват около тях, или за да определят принципите, според които трябва да практикуват. Винаги търсят тези безпочвени, странни, чудати, свръхестествени усещания и винаги действат и живеят въз основа на тях. Когато видят черна котка на излизане, някои хора смятат, че това представлява лош късмет и по-скоро биха отложили нещата, отколкото да излязат. На други би могла да се повреди колата на път да свършат нещо и те смятат, че това е Бог, Който ги спира, че късметът им е лош този ден и че не е бивало да излизат. Някои, като видят ковчег на излизане смятат, че този ден ще им провърви с пари. Когато прави каквото и да било, този тип човек винаги търси основание в някакъв вид суеверна поговорка; няма точни принципи на практикуване, основани на истината. Без значение как другите разговарят или как Божият дом върши работата, той никога не се научава да живее и работи според истините принципи. Ако вкъщи случайно възникнат някакви анормални явления, като например кранът внезапно да се счупи и да протече, той подозира, че това е лошо знамение. Ако случайно някой порив на вятъра отвори прозореца и стъклото се счупи, той смята: „Този порив на вятъра не е нормален; прилича на знак за бедствие. Дали бог не ме спира да изляза?“. Ако завали сняг, когато излиза, той казва: „Гледай, заваля сняг веднага щом излязох. Хората често казват: „Знатните хора привличат вятър и сняг, когато излизат“. Изглежда съм знатен човек!“. Това не са ли глупости? Той използва тези чудати и странни поверия за основа на това да преценява и решава всичко. Например, ако презрамката на раницата му се закачи за дръжката на вратата, когато излиза, той смята, че в това има някакво поверие и някакъв скрит смисъл. Бързо се допитва до алманаха и вижда, че това е поверието за излизане да се вършат задачи по това време: „Всички дела са неблагоприятни; не е подходящо за излизане“. Той размишлява: „Всички дела са неблагоприятни — това означава, че не мога да правя нищо, трябва да си остана вкъщи. Това е Бог, който ми позволява да се наслаждавам на спокойствие и комфорт; това е Божията закрила!“. Той намира основание дори за това. Това не е ли нелепо? Каквато и да е ситуацията, той смята, че за нея има някакво поверие. Това не е ли странно? Всичко, случващо се около него, се разглежда като странно явление, а основанието за това как се справя с тези „странни явления“ са всякакви видове странни поверия. Той използва тези различни странни поверия, за да разглежда всичко, което се случва около него. Следователно, ако живееш с този тип човек, често чувстваш, че е особено странен. Би могъл внезапно да каже нещо, което да накара сърцето ти да прескочи и да те побият тръпки. Да чуеш например куче да лае късно през нощта е много нормално, но за него това е голямо събитие. Той трябва да потърси информация, да се обърне към гадаене и предсказване, за да разбере какво поверие обяснява лаенето на куче в този час. Какво ще чувстваш, след като взаимодействаш и общуваш с него известно време? Със сигурност често ще бъдеш смущаван от някои абсурдни поверия. Ще имаш ли мир и радост в сърцето си? (Не.) Без мир и радост ще станеш неспокоен като него, като ще имаш нужда да намираш поверие за всичко. Докато търсиш отново и отново, Бог ще изчезне от сърцето ти и в сърцето ти ще останат само онези суеверни поговорки. Това означава, че си смущаван от зли духове, дяволи и сатани до такава степен, че мислите ти са разбунени, в сърцето ти няма мир или радост, мисленето ти е хаотично и губиш проявленията на нормалната човешка природа. Нормалният ред и привички в живота на хората са хвърлени в пълен безпорядък от тези хаотични мисли и хаотични поверия. Без значение какво се случва, този тип човек може да го обясни с някое странно поверие и в крайна сметка да се отнесе към него по нелеп, чудат начин. Това е девиантност. Има дори някои хора, които след кастрене от водач размишляват: „Тази сутрин почувствах, че нещо не е наред с тялото ми. Докато си миех лицето, забелязах, че челото ми е помръкнало. И разбира се, днес бях кастрен. Виждаш ли, има знаци. Така че трябва да се гледам в огледалото всеки ден, когато имам миг свободно време. Ако открия, че челото ми е помръкнало, трябва да внимавам — може би ще бъда кастрен, може би ще ударя на камък или нещо ще ме изнерви“. Когато някои хора отидат да проповядват евангелието и видят, че потенциалният приемник на евангелието е доста добър човек със сърце, което копнее и търси, и може да приеме истината, когато се разговаря за нея, освен че благодарят на Бог, те също така размишляват: „Снощи сънувах, че си мия краката в извор. Този извор представлява богатство, а придобиването на богатство представлява придобиване на някого чрез проповядване на евангелието. Така че трябва също да благодаря на бог за придобиването на този човек днес; бог вече даде знак!“. Без значение с какво се сблъскват или какво чувстват, те винаги искат да проследят първопричината и винаги трябва да намерят основание. Някои хора вярват на суеверната поговорка: „Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие“ и използват това като основание да съдят за нещата, които ги сполетяват. Те никога не влагат усилия в истината, нито търсят истината и не я използват като основание да съдят за различни въпроси. Сърцата им са пълни догоре с различни странни, нелепи, чудати и дори свръхестествени поверия, мисли и възгледи, както и ереси и заблуди; те са погълнати от тези неща.

Някои хора изглеждат съвсем нормални отвън; животът им, работата им и взаимодействията им с другите не показват никакви крайни, свръхестествени или странни проявления. Но след като човек общува с тях дълго време, открива, че умовете и сърцата им са изпълнени докрай с всякакви нелепи, странни и изопачени суеверни поговорки, които произлизат от зли тенденции, и те използват тези поверия като основание да съдят за различните въпроси, които се случват около тях. Дори когато признават, че нещата са под Божието върховенство, подредби и закрила, те пак търсят някаква суеверна поговорка като основание да обяснят такива въпроси, като тълкуват Божието върховенство и подредби със суеверни поговорки. Това не е ли девиантност? (Да.) След като са чули толкова много истина, как така все още не могат да разберат истината, не могат да гледат на проблемите чрез истината и не могат да кажат нито едно нещо, което да съответства на истината? Как може сърцата им да са лишени от истина, а вместо това да са обладани и изпълнени с онези ереси, заблуди и суеверия? Това не е ли девиантност? (Да.) Някои хора дори казват: „Не бива да стъпваш върху мравки! Мравката също е живо същество. Ако стъпиш върху някоя и я убиеш, и тя се върне в духовния свят и те докладва на стареца в небето, ще те застигне възмездие“. „Ако убиеш някоя риба и устата ѝ е отворена срещу теб, това означава, че те обвинява! Не можеш да ядеш тази риба; ако я изядеш, ще те застигне възмездие! Да убиваш пилета, кучета, волове, прасета — всичко това е да отнемеш живот; ще те застигне възмездие за това!“. Откъде се вземат тези ереси и заблуди у тях? Не ги ли чуват от това зло човечество? Научават някое поверие тук, друго — там, приемат ги до едно и дори гледат на тези поверия като на върховни повели, като ги зачитат толкова високо, колкото и Божията воля. Някои хора, след като са вярвали в Бог няколко години, все още казват неща като: „Не можеш да убиваш пилета. Ако убиеш пиле в този живот, в следващия живот сам ще станеш пиле и ще бъдеш убит от някого. Така че не можеш да отнемаш живот; ще те застигне възмездие за това, че си отнел живот!“. Казват това, но когато се стигне до ядене на пиле, сами могат да изядат цяло пиле на едно ядене. Това не е ли да си девиантен? Други казват: „Не можеш да носиш животински кожи. След като животните умрат, душите им все още могат да чувстват. Ако носиш животински кожи, все едно се загръщаш с душата на животното. Ако това животно е умряло несправедливо, то може да те намери и да те преследва, а започне ли да те преследва, мира няма да имаш“. Кажете Ми, не са ли странни тези поверия? (Да.) Трети пък, като видят някой друг да носи перука, също имат какво да кажат: „Първоначалният собственик на тази перука, която носиш, може да е умрял несправедливо; душата му е още в косата. Ако носиш косата му, душата му ще те следва“. Всякакви странни, чудати и абсурдни поверия стават неща, за които този тип човек милее в сърцето си; те са негови върховни директиви. Той спазва тези абсурдни и нелепи поверия, сякаш са истина, и въпреки това смята, че следва Божия път. Не само че самият той ги спазва, но казва и на другите да го правят. Ако другите не се съобразяват, той дори използва ужасяващи поверия, от които на човек може да му настръхне косата, за да им се закани и да ги сплаши, като ги принуждава да се съобразяват. Онези, които не разбират истината, са уплашени от него. Тези странни и нелепи поверия са някои безпочвени слухове и заблуди, разпространявани от дяволи и от Сатана в човешкия свят. От една страна те се намесват в нормалното мислене и свободната воля на хората и ги контролират; от друга страна дяволите и Сатана използват тези ереси и заблуди, за да завладеят някои хора, като ги карат да им служат в този човешки свят и да станат техни проводници, реализаторите на техните различни чудати и странни мисли. Следователно, ако се съди по което и да е проявление на тези странни хора, тяхната природа същност е нечестива. Те ни най-малко не приемат истината и почитат най-много девиантните неща. Точно в това се състои проблемът. Когато хората не разбират истината и им липсва проницателност, те често биват неволно повлияни и подведени от тези странни и чудати поверия. След като обаче разберат истината, те знаят, че трябва да определят какво трябва и какво не трябва да правят въз основа на преценката на нормалния разум и нормалното мислене, както и как да действат, какво да отстояват и от какво да се отрекат, когато ги сполетят разни неща. Именно това трябва да разбират и отстояват хората с нормална човешка природа, а не да използват тези странни и нелепи поверия, за да разпознават, преценяват и решават как да се отнасят към хората, събитията и нещата. След като сте придобили проницателност за този тип странен човек, виждате ли ясно неговата същност? Каква е същността му? Същност на девиантност. Той не почита Бог като велик, а почита Сатана като велик. Дори когато иска да говори за някой аспект на истината, да благодари на Бог или да приеме средата, която Бог е нагласил, той намира някакво странно, чудато, нелепо или абсурдно поверие за своя основа. За него тези странни и нелепи поверия и възгледи са над истината и над Божието върховенство. Следователно природата същност на този тип човек е безспорно девиантна същност. Тъй като това, съгласно което живее, е животът на Сатана, то нещото, което възхвалява, пропагандира и на което се възхищава не е истината, а ересите и заблудите на Сатана. Дори това, което виждаш, да е личното му поведение, то движещата сила на проявите му на лично поведение са различните мисли и възгледи на дяволи и на Сатана. Въпреки че външно изглежда като човек, той е проводник, наследник и свидетел на различните ереси и заблуди на дяволи и на Сатана. Това, за което свидетелства и което пропагандира, са ересите и заблудите на Сатана, а не истината. Това е проявлението на девиантната му природа същност.

Кажете Ми, добро нещо ли е човек да може да вижда ангели? Ако човек наистина може да вижда ангели, това е добро нещо, разбира се. Но ако този ангел не е истински ангел, а такъв, за какъвто Сатана се представя, тогава да го видиш е много опасно. Ако Сатана се представя за ангел и ти позволи да го видиш, това добро или лошо нещо е за теб? (Лошо нещо.) Защо казвате, че е лошо нещо? При нормални обстоятелства може ли тленната плът да вижда ангели? (Не.) Имат ли хората тази вродена способност? (Нямаме.) По-точно казано, хората нямат вродената способност да виждат Сатана или ангели, които принадлежат на духовния свят. Но ако все пак ги виждаш, за какво става въпрос? Не означава ли това, че вродената способност на плътта ти се е променила донякъде? (Да.) Точно така е. Когато се е случило свръхестествено явление с вродената способност на плътта, тя от Бог ли е била променена, от нещо друго или от самия теб? (Вероятно е променена от нещо друго.) Тогава Бог би ли я променил за теб? (Не, Бог не се занимава с това.) Докато хората са живи, би ли променил Бог вродените им способности, за да направи вярата им по-непоколебима, като им позволи да виждат ангели или някои неща от духовния свят? Би ли направил Бог тези неща? (Не.) Можем да кажем със сигурност, че не би ги направил. Преди даден човек да постигне спасение, Бог категорично няма да направи тези неща; това е сигурно извън всякакво съмнение. Тогава, ако вродената способност на плътта ти внезапно се промени и настъпи свръхестествено явление — и тя не е била променена от Бог, нито пък ти си могъл да я промениш сам — за какво става въпрос? Бог не би направил такова нещо, а ти не би могъл да я промениш сам. Единствената възможност е, че Сатана и зли духове са работили в теб; тоест Сатана и зли духове са те подвели и контролирали, като са направили така, че да се занимаваш със свръхестествени практики, позволили са ти да виждаш неща, които нормалните хора не могат да виждат и да чуваш думи, които нормалните хора не могат да чуват. Това категорично не е добро нещо. Ако Сатана ти позволи да виждаш неща, които другите не могат да виждат, каква е неговата цел? Дали за да разшири кръгозора ти, да те накара да повярваш в съществуването на духовния свят или да ти даде вяра в Бог? (Не.) Когато Сатана прави това с теб, има ли добри намерения или добри подбуди? (Не.) Определено не. Сатана използва тази твоя свръхестествена вродена способност, за да ти позволи да виждаш някои неща, които обикновено не можеш да видиш, като по този начин те примамва и те кара да се интересуваш повече от въпросите на духовния свят. Той ти дава тази малка награда, дава ти малко да усетиш вкуса, след което те примамва да приемеш това, което ще направи по-нататък. А какво ще е то? Ще ти дари ли Сатана истина? Ще ти предостави ли живот? Не, той ще те разяде, ще унищожи различните вродени способности на плътта ти, след което ще те обсеби, ще те изтръгне от страната на Бог и ще те накара да се отречеш от Бог. Независимо дали Сатана позволява на човек да вижда ангели или каквито и да било явления от духовния свят, кажете Ми, добро нещо ли е това? (Не.) Ако някой може често да вижда неща, които другите не могат да виждат, или казва, че често вижда ангели да летят около покрива му, и казва, че ангелите са красиви и чисти и често разговарят с него, какво трябва да направиш, когато срещнеш такъв човек? (Бързо стой далеч.) Трябва бързо да стоиш далеч от такъв човек; не обсъждай нищо с него. Ако се интересуваш от този въпрос и го обсъждаш с него, това е опасно. Не му казвай: „Ти си в опасност; винаги виждаш неща, които другите не виждат. Ти си девиантен, повече няма да общувам с теб“. Няма нужда да казваш тези неща; просто бъди наясно в сърцето си — това е достатъчно. Дяволи и Сатана вече са го набелязали или този човек по природа е дявол, а не човек. Хората не могат да общуват с дяволи. Има само един краен изход за хората, които общуват с дяволи: да бъдат погълнати от дяволи. Когато срещнеш този тип човек, който преживява свръхестествени явления, независимо какви чудати или странни неща говори, в никакъв случай не бива да проявяваш любопитство. Бързо стой далеч от такива хора; не ги наблюдавай, не ги изследвай и не се опитвай да ги променяш, още по-малко да им проповядваш евангелието и да ги караш да вярват в Бог. Ако правиш това, си твърде глупав. Дори Бог не иска хора, които са дяволи; а ти би довел дявол в Божия дом и би го накарал да изпълнява дълг. Може ли това да донесе полза за работата на църквата? Не само че няма да донесе никаква полза, но и ще донесе смущение и прекъсване на църковната работа. Въпреки че правиш това с добри намерения, Бог няма да го запомни и дори ще те осъди; това е злодеяние. Така че никога не бива да вършиш такива неща. Независимо дали става въпрос за някого, когото познаваш или не, дали е твоето семейство, най-близки роднини или приятели, или братя и сестри, с които си сътрудничиш — ако те често виждат някой да се разхожда в двора им или някой винаги да наднича към тях през пролука на вратата, и също така често казват, че могат да разговарят с ангели, че могат да чуват какво им казва Бог, че вече се чувстват като победоносни синове, че са първородният син, някой, който ще бъде грабнат — можеш ли все още да се отнасяш към такъв човек като към брат или сестра? (Не.) Трябва да сте наясно в сърцата си; не бъркайте такива хора с братя и сестри, не бъдете глупави. Ако си глупав и като видиш такива хора, си мислиш: „Те са победители, първородни синове, хора, които са усъвършенствани; те притежават истината, трябва да се сближа с тях“, тогава не само си в опасност, но и лесно ще бъдеш подведен от тях, което ще създаде проблеми. Не можеш да разпознаваш хората или да прозираш тяхната природа същност. Бог би ли вършил такъв вид дело? Бог не спасява дяволи и сатани. Делото, което Бог върши, е да предоставя истината на хората, като им позволява чрез разбиране, практикуване и покорство пред истината да постигнат това истината да стане техен живот и да придобият истинско познание и истинска боязън от Бог, като по този начин се освободят напълно от влиянието на Сатана и постигнат спасение. Това е делото, което Бог върши. Само истината може да спаси хората, а не някакви странни поверия, ереси или заблуди. Тези ереси и заблуди нямат никаква връзка с истината; те могат само да подвеждат и покваряват хората, и категорично не могат да направят хората способни да постигнат спасение. За да постигнат спасение, да постигнат покорство пред Бог и отбягване на злото, единственият път за хората е да приемат истината и да практикуват истината; няма друг път. Не се опитвайте да представите някакви крайни методи или поверия, или нелепи и странни поверия за истината или да замествате истината с тях, за да постигнете спасение. Нито един от тези пътища не води до резултат; те не са от Бог.

След като приключихме с общението за проявленията на девиантност при онези, които са преродени от дяволи, нека сега разговаряме за едно друго тяхно проявление — злото. Проявленията на зло имат прилики с тези на девиантност, но има и разлики. Проявленията на девиантност не съответстват на мисленето, съвестта, разума или инстинктите на нормалната човешка природа, нито съответстват на различните вродени дадености на нормалната човешка природа, повелени от Бог за сътворените човешки същества; те по-скоро надхвърлят тези различни вродени дадености на нормалната човешка природа. Цялостното проявление е да бъдеш анормален, свръхестествен, краен и странен. С други думи, хората с разума и съвестта на нормалната човешка природа намират такива личности за много странни, както по отношение на техните проявления и поведение, така и по отношение на техните мисли и възгледи. Просто не можеш да проумееш защо биха мислили или действали по този начин. Сега, чрез общението, разбирате. И така, къде се корени това? Корени се в природата им същност и в характерния им белег на дяволи. Това са в общи линии проявленията на девиантност. Обаче злото при дяволите включва не само някои често срещани външни проявления; то по-скоро пряко засяга отношението на този тип човек към истината. То е дори по-противно и по-сериозно от девиантността. Разбира се, проявленията на зло се характеризират и с това как такива хора се отнасят към истината. Първо, онези, които са дяволи, са враждебни към истината; това е първото проявление на зло. Второто проявление на зло е, че в допълнение към нагласата на враждебност към истината, дяволите също така активно я нападат. Третото проявление на зло е, че освен враждебността и атаката към истината, дяволите отиват крачка по-далеч и искат да заменят истината. Техните проявления на зло никога няма да спрат само на нивото на враждебност към истината и атака на истината; по-скоро на основата на тези две проявления, те също така искат да заменят истината. Това е същността им. Много от проявленията на зло у дяволите са същите като проявленията на онези със същността на антихристи, за които сме разговаряли преди, така че няма нужда да навлизаме в тези аспекти. Днес основно ще разнищим тези три проявления на зло при дяволите: враждебни са към истината, нападат я и се опитват да я заменят.

Първо, нека разговаряме за проявлението на враждебност към истината при онези, които са дяволи. Преди доста сме разговаряли по темата за враждебността към истината; това не е първата ви среща с такава тема. Проявлението на враждебност към истината е много очевидно при онези, които са дяволи. Тоест, те не могат да приемат никакво положително нещо, нищо, което е правилно и съответства на съвестта и разума на човешката природа. Особено когато е нещо, което засяга истините принципи, те са още по-малко способни да го приемат. Неспособността им да го приемат не е просто въпрос на това да поклатят глава и да откажат; по-скоро в сърцата си изпитват отвращение и ненавист, както и омраза. Колко дълбока е омразата им? Ако някой разговаря за истината конкретно и с реалност, те намират този човек за неприятен. Това не е просто някаква завист — това е враждебност. Какво е враждебност? Това означава някой да се отнася с теб така, сякаш си убил баща му. Всъщност може да не си имал никакви задълбочени взаимодействия с него, нито пък той непременно да те познава, но ако разбираш истината и разговаряш за истината, той изпитва отвращение в сърцето си. Не изпитва отвращение към някого, който говори думи и доктрини, но изключително го отблъсква всеки, който разговаря за истината с него, като чувства, че това сякаш го убива — до такава степен стига омразата му. Какви са конкретните му проявления? Когато другите разговарят за истините принципи или за Божиите намерения, той изпитва неприязън, когато чуе това и не може да седи на едно място. Някои си намират оправдание и си тръгват, докато други дори стават и излизат без никакви угризения. Хората със съвестта и разума на нормалната човешка природа, от друга страна, дори и да не копнеят за правилните думи или да не ги одобряват — особено тези, които съответстват на истината — най-много няма да ги приемат в сърцата си, но все пак могат да изтърпят и да останат седнали, за да запазят доброто си име. Но онези, които са сатани, не могат да седят мирно. Чуят ли истината, изпитват отвращение и смут в сърцата си, а когато са толкова неспокойни, че не могат да останат там, излизат. Ако не могат да направят това, влизат в интернет да гледат видеоклипове, оставят ума си да блуждае и да се занимава с някакви разсейващи действия, сменят темата и се впускат в празни приказки или се превъзнасят и свидетелстват за собствената си „славна“ история, докато омаловажават и поучават другите. Накратко, ако разговаряш за истината, те чувстват отвращение; отношението им към истината е на крайна враждебност. Ако не разговаряш за истината, а разговаряш само за някаква административна работа или по общи въпроси, споделяш някои любопитни случки от проповядването на евангелието или бъбриш по външни въпроси, те са способни да седят мирно и да бъбрят заедно с всички останали, като изглеждат доста хармонични. Но щом се заговори за истината, особено когато се четат Божиите слова, тяхната същност и истинското им лице излизат наяве. Стават неспокойни и чувстват, че ако слушат дори още малко, главите им сякаш ще експлодират. Колкото повече четеш Божиите слова, толкова повече чувстват, че сякаш ги съдят и толкова повече чувстват, че ще бъдат заклеймени и отстранени и че животът им е в опасност. Колкото повече четеш Божиите слова, толкова повече отвращение и ненавист чувстват в сърцата си, сякаш са хванали някаква болест. Кажете Ми, този проблем не е ли много сериозен? Могат ли такива хора все пак да бъдат спасени? Особено когато става въпрос за практикуване на истината и за това да си честен човек, онези, които се стремят към истината, понеже искат да бъдат честни, се упражняват да говорят истината, да се разкриват и оголват. Когато дяволите чуят това, в сърцето си чувстват отвращение, презират те и те мразят. Смятат, че си низък, защото практикуваш истината, докато те са почтени — и по-благородни, и по-велики от теб — защото не практикуват истината. Що за възглед е това? Не е ли това да изкараш черното бяло? Точно такива са онези, които са враждебни към истината. Ако разговаряш за истината или за някой принцип на практикуване, те не само те презират в сърцата си, но и изпитват неприязън към теб; дори няма да те погледнат в очите. Ако искаш да обсъдиш църковната работа с тях, те винаги те избягват; не искат да говорят с теб и смятат, че нямате нищо общо. Можеш да бъбриш с тях на всякаква тема с изключение на тази, която включва истината или Божието дело за спасяване на човека; те не искат да обсъждат тези теми. Ако например им кажеш: „Нека разговаряме за това как да изпълняваме дълга си предано и да обсъдим какви проблеми все още съществуват на този етап при изпълнението на дълга ни и как да ги разрешим“, щом чуят това, те имат чувството, че главите им ще експлодират, в сърцето си чувстват крайно отвращение, а в очите им може дори да лумне огън, докато се настройват антагонистично към теб. Готови са да понесат всякакви трудности, за да бъдат предани на Сатана, но изпитват особено отвращение към Бог и истината, като ни най-малко не приемат истината. Без значение кой разговаря за истината с тях, те не могат да я възприемат. Ако ги накараш да изучават знания или известни литературни творби, те са много склонни, като се чувстват много благородни. Но когато слушат проповеди или другите да разговарят за истината, за тях е все едно да са малтретирани или изправени на съд. Това, към което изпитват най-голяма неприязън, е четенето на Божиите слова и разговарянето за истината. Следователно в ежедневието си, макар че ще вършат някаква работа, свързана с общи въпроси и неща, които са от полза за техния статус, репутация и изгледи за придобиване на благословии, такива хора никога не четат Божиите слова, нито се занимават с духовна практика. Освен това не разговарят за истината по време на сбирки и никога не споделят личното си познание за преживяване; присъствието им на сбирки е просто формалност. Ако ги накараш да разговарят за познанието си за Божиите слова или истината, те не могат да обелят нито дума и чувстват отвращение в сърцата си, като си мислят: „Общението за божиите слова и истината е за домакините и хората от ниските слоеве на обществото. Как би могла велика фигура като мен да прави такива неща? Аз съм човек, който върши велики неща и велико дело, някой, който ще получи големи благословии. Когато навляза в царството, ще бъда стълб и опора в божието царство. Аз съм човек, който носи на плещите си големи отговорности. За кои се мислите вие? Под достойнството ми е дори да посещавам сбирки в една и съща църква с вас!“. Вижте колко са надменни! Тяхната враждебност към истината е враждебност към всички хора и неща, свързани с истината, както и към практики и твърдения, свързани с истината; враждебни са дори към положителните неща. Ако например споменеш, че братята и сестрите в църквата трябва да имат благоприличие на светци, че общуването между половете — било то в работата или в ежедневието — трябва да се осъществява в определени граници, че всеки трябва да е достоен и благоприличен, да не се занимава с безразсъдни флиртове и да уважава отношенията между мъжете и жените, и да уважава брака, че човек трябва да практикува в това отношение според Божиите слова и че Божият дом не насърчава сексуалната освободеност, какво ще си помислят, щом чуят това? „Това е остаряло разбиране, клише. В коя епоха живеем сега, та още да говорим за благоприличие на светци и граници между мъжете и жените! В миналото императорите в дворците си са имали цели хареми само за себе си — колко грандиозно е било това! Ако имах способността и средствата, дори да не можех да имам харем, щях да имам поне подбран кръг от хора, с които да се забавлявам!“. Те никога не приемат никакво положително нещо, никакво правилно твърдение, особено словата на истината, и дори изпитват значително отвращение към тях и ги мразят. Следователно, на основата на враждебността си към истината тези хора постоянно нападат истината и положителните неща. Без значение за кой аспект на истината или за кое конкретно изискване на Бог се разговаря, те винаги имат набор от ереси и заблуди, с които да го критикуват и съдят. Тази критика и съдене не са ли атака? (Да.) Без значение колко хора приемат истината и положителните неща, те никога няма да го направят. Смятат, че това, което Божият дом насърчава и това, което истината изисква от хората да практикуват, са само лозунги и формалности и че това, което наистина отговаря на човешките нужди, са светските тенденции; каквото и да пропагандират светските тенденции сега, това е най-висшата истина. Нима това не означава човек да тачи злото? Така че без значение за кой аспект на истината разговаряш, те са субективно враждебни към него и нещо повече — ще го съдят, нападат и хулят. Например, Бог изисква от хората да са честни. Как определят те това да си честен човек? „Да бъдеш честен човек е за глупаци; само глупаците практикуват това да бъдат честни хора. Само глупаците казват на другите какво мислят в сърцата си, личните си неща. Само глупаците говорят истината. Само глупаците поверяват съдбата си на други, които да я контролират. Аз не съм глупак; съдбата ми е в собствените ми ръце и другите нямат право да се намесват! Дали искам да кажа какво мисля в сърцето си или не, другите нямат право да се намесват. Ако не е нещо, което искам да кажа на хората, дори не си мечтайте да разберете какво е то!“. Не е ли това неприязън към истината и омраза към истината? (Да.) Хората, които са дяволи, не приемат истината и не я практикуват. Освен че са враждебни към истината и я нападат, те правят следващата стъпка и използват различни сатанински отрови, възгледи и практики от Сатана, за да заменят истината. Използват например интриги, лъжи, различни способи или фасадата на това да понасят страдания и да плащат цена, за да подвеждат другите, като условия за придобиване на благословии и пазарене с Бог. Смятат, че когато човек вярва в Бог, не е нужно да бъде честен, не е нужно да бъде предан на дълга си и не е нужно да приема и практикува истината; стига да понася повече трудности, да плаща по-висока цена, да върши повече работа, да прави повече добри неща и да трупа повече заслуги, да прави повече неща, които печелят одобрението и високото уважение на хората, и чрез тези способи да печели доверието на братята и сестрите, както и тяхното възхваляване и подкрепа, тогава може да постигне целта да размени всичко това за благословиите на небесното царство. Не е ли тази гледна точка невероятно нелепа? (Да.)

Независимо дали става въпрос за съдене и заклеймяване на истината, враждебност към истината и атака срещу нея или постоянно желание да се използват ересите и заблудите на Сатана, за да се замени истината, всичко това са конкретни проявления на начина, по който дяволите се отнасят към истината. Независимо кои са проявленията, всички те напълно разобличават злата същност на дяволите. Да си враждебен към истината, да нападаш истината и да се опитваш да замениш истината — това са действия, които само дяволи могат да извършат. Само дяволи се отнасят към истината и Бог с такава омраза, съдене и заклеймяване и са способни да не подбират средства, за да подвеждат, мамят и примамват хората далеч от истината и далеч от Бог. Само дяволи ще измислят всевъзможни начини, за да спечелят чрез измама доверието, подкрепата и похвалите на хората, за да постигнат целта си да купят сърцата на хората и да ги контролират в опит да заменят мястото на Бог в сърцата им. С две думи, фактът, че дяволите възприемат такова отношение към истината и към онези, които се стремят към истината, разобличава същността им като зла. Положителните неща и истината са това, за което всички сътворени човешки същества копнеят и което обичат, и то също така е достойно да бъде тачено от хората. Разбира се, това е нещото, от което сътворените човешки същества се нуждаят най-много. Това е така, защото истината е основното нещо, за да може човечеството да се освободи от влиянието на Сатана, да върви по правия път и да може да се бои от Бог и да отбягва злото. За да постигнат нормалните хора спасение, стремежът към истината, приемането на истината и практикуването на истината са необходим процес; няма друг път. Дори ако им е трудно да приемат и практикуват истината, защото имат покварен нрав, от гледна точка на съкровеното им същество и субективната им воля, те не са враждебни към истината; субективната им нагласа не е такава, която ще бъде враждебна към истината, нито е нагласа на умишлено атакуване на истината или опит да се използват с всякакви способи каквито и да било ереси и заблуди, за да се замени истината. Само Сатана може да направи това; неговата същност на враждебност към истината е същата като тази на големия червен змей. Всичко, което е положително нещо, което включва истината, се отрича, заклеймява и отхвърля от Сатана. Дори тези истини да не представляват заплаха за него, той все пак е враждебен към тях и ги мрази; това е продиктувано от природата му. Тъй като дяволите имат зла природа, истината за тях е техен враг. Какво предполага думата „враг“? Предполага, че враговете никога не могат да бъдат съответстващи, никога не могат да бъдат приятели, никога не могат да бъдат съмишленици. Това е като при големия червен змей. Той се отнася към онези, които вярват в Бог, с особена омраза и враждебност. Стига да спреш да вярваш в Бог и да обиждаш Бог, можеш да вършиш всякакво зло в обществото — за него няма значение дали крадеш, грабиш или се занимаваш с разврат; можеш да влезеш в сговор с него и да вършиш всякакви лоши неща. Но ако вярваш в Бог и вървиш по правия път, той няма да позволи това; ще те арестува, ще те преследва и дори ще те предаде на смърт. Просто няма да ти позволи да съществуваш. Докато съществуваш, ти си трън в очите му; всеки ден, в който съществуваш, той се чувства измъчен и неспокоен отвътре. Едва когато те е унищожил, когато престанеш да съществуваш, той се чувства победител, спокоен и в мир. Отношението към истината на онези, които са дяволи, по природа е същото като омразата на големия червен змей към истината. Ако се стремиш към истината, практикуваш истината, правиш всичко според принципите, имаш позиция и отстояваш принципите, те ще те намират за неприятен и ще те мразят. Ако станат водачи и придобият власт, ще измислят всевъзможни начини да намерят повод да те измъчват и дори да те натопят за някое оскърбление, за да те изчистят. Когато всички, които се стремят към истината, бъдат изключени от тях и онези, които останат в църквата, са все объркани хора и такива, които ни най-малко не разбират истината, те се чувстват в безопасност, че няма какво да ги заплашва и че дните им са леки. Следователно онези, които са дяволи, са не само враждебни към истината, но и враждебни към онези, които обичат истината и се стремят към нея. Това не показва ли, че имат зла природа? (Да.) След като са били заклеймени, изключени и измъчвани от дяволи, някои хора казват: „Не съм ги оскърбил, защо тогава ме намират за неприятен?“. Това не са ли объркани приказки? Това не е ли неспособност да се прозрат нещата и да се разпознават хората? Дали големият червен змей арестува и преследва християни, защото християните нарушават закони и извършват престъпления? Или защото християните участват в политически дейности, за да го съборят и да заграбят политическата му власт? (Нито едното.) Тогава защо го прави? Ние не участваме в политиката, нито му се противопоставяме или го разобличаваме, още по-малко се занимаваме с политически дейности, за да заграбим властта му. Тогава защо потиска и арестува онези от нас, които вярваме в Бог по този начин? Мрази те просто защото следваш Бог, приемаш истината и почиташ Бог като велик и Му се прекланяш. Смята, че си го предал; не го следваш, не му се прекланяш и не му се покоряваш, затова те мрази. По този начин иска да те потисне и отстрани, за да постигне целта да те накара да изчезнеш. Просто защото е зъл дявол и има природа същност, която е враждебна към истината, ако следваш Бог, той ще е враждебен към теб, ще те мрази и ще опитва всякакви способи да те измъчва, да те отстрани и да те изтръгне от страната на Бог. Това е целта му. Ако спреш да следваш Бог, няма да бъде толкова враждебен към теб. Разбира се, все още ще се опитва да те погуби, поквари, разиграва и контролира. Ако можеш да му се прекланяш и да го следваш, тогава той ще е доволен и няма да те измъчва, но накрая можеш само да бъдеш погребан заедно с него. Никой, който се прекланя на Сатана, никога не свършва добре!

Природата на Сатана да се съпротивлява на Бог никога няма да се промени. Защо онези, които принадлежат на Сатана и които са антихристи, са толкова враждебни към истината и към Бог? Кажете Ми, колко зла може да е тяхната природа същност! Не приемат истината, Божието дело, никакви положителни неща или правилни твърдения и практики, без изключение. Не само че чувстват отвращение в сърцата си и отказват да ги приемат, но и активно вършат зло, за да се съпротивляват на Бог, и разпространяват различни безпочвени слухове и заблуди, за да заклеймяват истината и положителните неща. Подобни зли хора също искат да придобият благословии, като вярват в Бог; те се промъкват в Божия дом, но понеже ни най-малко не приемат истината, биват разкрити и отстранени. Например, приемането на кастрене е положително нещо. Когато нормалните хора сгрешат и бъдат кастрени, те ще се самоанализират. Ако провинението им се дължи на погрешни намерения или покварен нрав, те ще търсят истината, за да го преодолеят. Ако провинението им е възникнало, защото заложбите им са лоши и не са виждали нещата ясно, те също така самоинициативно ще търсят път за преодоляването му, като намират хора с добри заложби, които разбират истината, за да им помагат и да ги напътстват. Казано накратко, с напътствието и регулацията на своята съвест и разум, те ще се отнесат правилно към това да бъдат кастрени. Как обаче онези, които са дяволи, се отнасят към това да бъдат кастрени? Самите дяволи са враждебни към истината, но със своята зла природа те категорично няма да спрат само до враждебността; също така ще заклеймяват истината, ще ѝ се съпротивляват и ще я хулят. Така че когато ги кастрят, те яростно се опитват да спорят и да се защитават. Не само че отричат истината, но и нападат и заклеймяват онези, които ги кастрят, и дори разпространяват такива думи: „Да вярваш в бог е твърде трудно! Онези от нас с лоши заложби, които не разбират истината, просто ще бъдат изритани накрая. Не е лесно да се живее на гърба на божия дом! Хората с лоши заложби нямат път напред; не можем да направим нищо, освен да бъдем измъчвани от другите. Без значение как ни разиграват другите, ние просто трябва да търпим това. Кого можем да виним освен собствените си лоши заложби? Ако заложбите ти са лоши, ти си по-низш от другите!“. Не само че не приемат кастрене или не се самоанализират и не опознават себе си, но и не търсят принципи на практикуване или път на практикуване, за да разрешат този проблем. Ако заложбите им наистина са лоши, тогава как могат въз основа на присъщите си дадености да дадат всичко от себе си, за да изпълняват добре дълга си и да предложат своята преданост? Биха ли мислили по този начин? Те са враждебни към истината, така че категорично не биха мислили по този начин. Нещо повече, ще отидат още по-далеч и ще се занимават със съдене и клевети, като дори тайно проклинат в сърцата си онези, които ги кастрят: „Хм! Днес ме накара да се чувствам зле. Един ден ще ти дам да се разбереш! Смяташ, че заложбите ми са лоши? Вярвал съм в бог много години, докато ти вярваш едва от няколко! Не ти се нравя? Някой ден ще те накарам да си платиш прескъпо, ще те накарам да изпиташ ужасна смърт!“. Виждаш ли, когато ги кастрят, макар да не казват нищо и дори да се усмихват, сърцата им преливат от негодувание, омраза и проклятия. Някои хора показват нежеланието си да приемат кастрене, като от време на време изричат думи на оплакване, атака или съдене. Те не само че са враждебни към кастрене, но и активно нападат онези, които ги кастрят, като не оставят на мира всеки, който прави това. Някои жени може да са дребнички и външно да изглеждат доста крехки, но когато някой наистина ги кастри, те избухват яростно: „Толкова съм страдала, докато вярвам в бог през всичките тези години — лесно ли ми е било? Дразня те — е, аз проповядвах евангелието още преди ти дори да си се родил! Опитваш се да ме тормозиш само защото съм по-възрастна ли? Да ти кажа, няма да стане! Отиди поразпитай — на кого съм отстъпвала някога през целия си живот?“. Могат ли хората с такъв вид нрав да приемат истината? Определено не. Не само че не приемат да бъдат кастрени, но и проклинат онези, които ги кастрят. Не са ли твърде злобни? Хората, които са дяволи и сатани, са коварни, хлъзгави, вероломни и хитри. Тъй като отношението им към истината е враждебност и атака, когато злодеянията им бъдат разобличени и те са изправени пред това да бъдат премахнати или отлъчени без надежда за придобиване на благословии, те категорично няма да бъдат толкова послушни или кротки, а ще прибегнат до средства на съпротива. Някои скалъпват лъжи, като казват, че водачите и работниците ги измъчват, като подстрекават другите да ги защитават и умишлено смущават делото на църквата. Други се преструват на покорни, като казват: „Без значение как се отнася с мен божият дом, дори ако бъда изпратен в трета глуха или ме премахнат, все още ще изпълнявам дълга си по същия начин. Аз съм предан на бог и никога няма да се отрека от този път или да се откажа от дълга си“. Те представят една фасада, за да заблудят хората, като правят да изглежда така сякаш са се покаяли, сякаш могат да приемат и да се покорят без значение как се отнася с тях Божият дом, и няма да се откажат от дълга си. Всъщност те мамят и си играят с теб. Мислят си: „Хм! Искате да ме използвате, за да служа? Друг път! Когато изразявам решимостта си пред теб и казвам, че имам желание да изпълнявам дълга си, това е само формалност, просто ви заблуждавам!“. Външно изглеждат особено кротки и послушни, като карат хората да мислят, че имат желание да изпълняват дълг. Но когато действително уредиш да изпълняват дълг, те са нехайни, служат си с хитрост и те мамят, и дори изчезват безследно. Възможно е да минат повече от десет дни, откакто им е възложена задача, и да няма никакъв напредък. Някои хора са невежи и им липсва проницателност, и това ще ги озадачи, като си мислят: „Те бяха доста сериозни, когато се съгласиха да го направят, като казаха, че имат желание да изпълняват дълга си. Не изглеждаше, че лъжат. Как така сега ги няма никакви?“. Нека ти кажа истината: те са просто едни големи измамници, те са дяволи. Как гледат на изпълнението на дълга онези, които са дяволи? Гледат на него с идеята, че Божият дом ги използва да служат, че си играе с тях. Това е мисленето на онези, които са дяволи, по отношение на изпълнението на дълга. Какво има в теб, което си струва да бъде използвано? Най-много да разбираш нещичко от определена професия. Ако Божият дом има нужда от тази област в работата си, в най-добрия случай това означава, че си подходящ да изпълняваш този дълг. Това да се използва въпросът за изпълнението на дълга, за да бъдеш преценен и да се поставят изисквания към теб, е възхвала за теб. Ако откажеш и не приемеш, тогава не успяваш да оцениш добрината. Ето колко неподатливи на разум са онези, които са дяволи. Искат да изпълняват дълг, а когато църквата уреди работа за тях, те си въобразяват, че Божият дом иска да ги използва. Ако наистина имаш някаква стойност, която да бъде използвана в църквата, това късмет ли е за теб? (Късмет е.) Беда или благословия е за теб? (Благословия.) Защо казвате, че е благословия? (Да можеш да служиш на Бог е Божия възхвала, така че е благословия.) Трябва да разбереш следното: служенето за Бог е Божия възхвала. Какво означава възхвала? Означава, че имаш тази частица професионална силна страна, която може да се оползотвори в работата на Божия дом, което е възможност, дадена ти от Бог, че Бог ти е дал възможност да служиш за Него, възможност да постигнеш спасение, и че това е главно условие, за да бъдеш благословен. Само когато притежаваш това главно условие, можеш да имаш възможността да приемеш истината и да практикуваш истината стъпка по стъпка, и да постигнеш спасение. Ако нямаш никакви компенсиращи качества, тогава в Божия дом не ставаш за нищо. Би ли продължил Божият дом да ти предоставя ресурс безплатно? Ако за теб няма дълг, който да изпълняваш в Божия дом, тогава ти липсва правилно и разумно средство и главно условие за поддържане на нормални отношения с Бог. Ако не можеш да бъдеш оползотворен за никаква конкретна работа в Божия дом, това означава, че не си установил никаква връзка с Бог и така нямаш възможност да дойдеш пред Бог, нямаш възможност да приемеш нито една стъпка или нито един период от делото, което извършва Бог, за да спаси човечеството. Тогава имаш ли все още възможността и условията да постигнеш спасение? Следователно, ако се каже, че имаш стойност да бъдеш използван, това би могло да прозвучи неприятно в невярващия свят и може би тук „използвам“ е отрицателен термин — но в Божия дом трябва да гледаш кой те използва. Как трябва да се тълкува това „използване“? Ако Бог те използва, това доказва, че все още имаш някаква стойност и все още можеш да служиш на Бог. Когато служиш на Бог, това не е ли възхвала от страна на Бог? (Да.) Това е Бог, Който ти дава възможност, Който те възхвалява. Това е добро нещо; то доказва, че Бог те зачита донякъде и все още желае да ти даде шанс. Така че срамно ли е да бъдеш използван от Бог? Загуба ли е? Губиш ли нещо, като те използват? Кара ли те това да изгубиш своята гордост или достойнство? Не, печелиш много повече. Това ти дава възможността да дойдеш пред Бог, за да приемеш истината и Божието спасение. Изобщо не губиш нищо; печелиш голямо предимство. Но онези, преродени от дяволи, не виждат нещата по този начин. Те имат зла природа. Без значение как Сатана ги използва и покварява, те не възразяват; съвсем доволни са от това. Ако държавни служители ги използват, те считат това за късмет, за знак на благополучие. Не разпознават това, не му се противопоставят, не се съпротивляват и не отказват. Но ако в църквата бъдат повишени да изпълняват дълг, те смятат, че това е служене, че се продават и че църквата ги използва. Например, дадена жена разбира малко от определено професионално умение, така че църквата урежда тя да върши работа в тази област. Тя не само че не може да я приеме от Бог, но чувства и особено отвращение в сърцето си: „Значи се опитвате да ме използвате? Друг път! Не съм толкова глупава! Живяла съм достатъчно дълго и никога не съм била използвана от никого. Човекът, който би могъл да ме използва, още не се е родил!“. Няма нужда да си толкова вбесен. Ако имаш желание да изпълняваш дълга си, тогава го приеми от Бог и го изпълнявай добре. Ако нямаш желание да изпълняваш дълга си, тогава напусни Божия дом. Портата на Божия дом е отворена; можеш да си тръгнеш по всяко време и да отидеш където си поискаш. Бог предоставя истината на хората даром. Божието даряване на истината и Неговото предоставяне на живот на хората са напълно безвъзмездни. Поискал ли ти е Той и една стотинка? (Не.) Ти изпълняваш дълг в малка степен и въпреки това го възприемаш все едно си използван от Бог. Това не е ли липса на съвест, неспособност да оцениш добрината? И какво ако Бог те използва? Това погрешно ли е? Самият ти живот е даден от Бог. Нима Бог не е достоен да те използва? Не е ли пригоден? Можеш ли да се държиш високомерно само защото разбираш нещичко от дадена професия? Трябва ли Бог да бъде раболепен, почтително да те умолява, да ти обещава разни неща, да те издига и да те слага на трон — това би ли те направило щастлив? Хората без нормална човешка природа не могат правилно да разберат въпроса с изпълнението на дълга. Те винаги казват: „Божият дом ме използва. Не съм толкова глупав; само глупците са готови да бъдат използвани от бог!“. Виждаш ли, тази мисъл е едновременно девиантна и зла, и напълно неразумна! Какво трябва да се прави с такива хора? Лесно е: дали ще бъдат премахнати или пренасочени в трета глуха, просто ги изчистете. Ако толкова се страхуваш да не бъдеш използван, защо все още си се вкопчил в Божия дом и казваш, че искаш да изпълняваш дълг? Това не е ли лицемерие и мамене на хората? Ако се страхуваш да не бъдеш използван, Божият дом никога няма да те използва да изпълняваш дълг; Божият дом не налага разни неща на хората. Сега е времето, когато всеки е сортиран според вида си. Този, който има желание да изпълнява дълга си, ще остане; този, който няма желание да изпълнява дълга си, трябва бързо да напусне църквата и никога да не се връща. Божият дом не задължава никого. Само онези, които с желание изпълняват дълга си, са Божиите избраници. Онези, които нямат желание да изпълняват дълга си, са все слуги на Сатана, дошли тук, за да смущават делото на църквата. Някои хора искат да придобият благословии, като изпълняват дълга си, но в същото време се страхуват да не бъдат използвани. Това хора със съвест и разум ли са? (Не.) Винаги се страхуват да не претърпят загуби, като винаги смятат, че Божият дом се възползва от тях, че търпят голяма загуба. Това не е ли неспособност да различат какво е добро за тях? Каква загуба си претърпял? Ако се опиташ да размениш техническите си умения за истината и за спасение, Аз ти казвам, че не можеш да направиш тази размяна; не си достоен, не си пригоден. Божиите слова са живот; те са най-мощното оръжие на човечеството да се отърве от покварения нрав и да се освободи от влиянието на Сатана. Само Божиите слова, само истината могат да изкоренят старото човечество, което притежава природата същност на Сатана. Само Божият живот, само истината могат да позволят на сегашното човечество да продължи да оцелява и да сложи край на съдбата на Сатана. Божият живот и истината са безценни съкровища; никое материално нещо на света и нищо, което хората считат за ценно, не може да бъде разменено за тях. Дори хората да предложат живота си, той не може да бъде разменен за тях, а още по-малко техните нищожни технически умения. Истината не е за продан; Божият дом не продава истината, не продава живота. И така, какво точно могат да направят хората, за да придобият живот? Само като приемат истината, като се покоряват на истината, като предлагат своята преданост и искреност на Бог и като изпълняват дълга на сътворени същества, могат да придобият живот.

Хората със злата същност на Сатана имат особено злобен нрав. Не само че показват враждебност към истината и нападат истината, но също така искат да използват собствените си ереси и заблуди, за да заменят истината. Основното им проявление е, че мразят и нападат всекиго, който ги кастри или разобличава, и му вгорчават живота. Този нрав същност е твърде зъл, по-жесток от този на което и да е свирепо животно. Въпреки че тигрите и лъвовете имат свиреп нрав, когато не са гладни или когато не представляваш заплаха за тях, те не ти обръщат внимание и не искат да те наранят. Дяволите обаче са различни. Дори да не им обръщаш внимание, стига да представляваш заплаха за статуса им, те няма да те оставят на мира; ще поемат инициативата да те нападат — а ако ги разобличаваш и кастриш, ще правят това неимоверно повече. Не само че никога не приемат да бъдат кастрени, но и отказват да слушат каквито и да било правилни твърдения или предложения. Вместо това измислят различни начини да отмъстят на другата страна, за да обърнат поражението в победа, като вземат връх във всяка борба и съревнование и превръщат пасивността в инициатива. Да кажем, че видиш някого в църквата, който не спазва правилата, не е ограничен от никакви задръжки, не може да понесе да бъде критикуван от никого или да му се противоречи, не приема, когато някой разговаря за истината, съпротивлява се и спори, когато е кастрен, и мрази и напада всекиго, който го разобличава — това е дявол. Някои хора допускат няколко грешки в работата си и преди другите дори да ги критикуват или разобличат за нещо, те нанасят изпреварващ удар, като измислят всевъзможни начини да намерят причини, за да се оправдаят и защитят, като казват, че има причини и обяснения за лошата им работа и че някой я е саботирал, опитват се с всички средства да прехвърлят отговорността върху другите и да изчистят собственото си име. Особено чувствителни са, когато някой разговаря за собствения си покварен нрав и го разнищва, като смятат, че всъщност става въпрос за тях, и опитват с всички средства да защитят егото си и да прикрият грешките си, като дори съдят и заклеймяват онези, които разговарят за истината. Такива хора категорично никога няма да признаят грешките си или да се самоанализират, а още по-малко ще се покаят. Вместо това измислят всякакви начини да се маскират, да са съвършени хора и безупречни личности в очите на другите, да са хора, за които другите смятат, че никога не допускат грешки. Независимо дали казват някоя фраза погрешно, дали използват погрешен термин или имат някакви отклонения или пропуски в работата си, или разкриват някакъв покварен нрав и намерения, които другите откриват, те смятат това за лошо знамение, сякаш ще се случи нещо ужасно, животът им е заложен на карта или идва краят на света. Тогава те измислят различни начини да се оправдаят и защитят; това е инстинктивната им реакция. Дори издигат някаква фасада, като казват неща, които съответстват на представите и фантазиите на хората, думи, които печелят сърцата на хората, за да заблудят онези около тях. Особено се страхуват хората да не узнаят истинското им лице, дефектите и пропуските им, и особено се страхуват истинското им положение да не бъде разобличено. Никога не признават, че заложбите им са лоши или че имат проблеми с човешката си природа, и разбира се, още по-малко признават грешките, които са допуснали или покварения нрав, който са разкрили. Те се държат плътно прикрити, като не позволяват нищо да излезе наяве. Целта им е да защитят статуса и репутацията си, да поддържат завинаги един славен, безупречен образ в сърцата на хората, като ги карат да мислят, че нямат никакви недостатъци в човешката си природа, че обичат истината и се стремят към нея, че могат да практикуват истината, да понасят страдания и да плащат цена, и нямат никакъв покварен нрав. Такива хора са дяволи, не човешки същества. Дяволите просто не приемат истината и дори измислят всевъзможни начини да се маскират като самото въплъщение на истината, като олицетворение на един съвършен образ. Това е едновременно девиантно и зло, нали? Независимо колко години вярват в Бог, те винаги се представят като съвършени хора без недостатъци. Дори да имат негативност, слабост или представи, те никога не смеят да ги разкрият, а просто ги държат прикрити. Щом някой ги разобличи, те намразват този човек и измислят различни начини да го измъчват, като едновременно използват различни методи и средства, за да възстановят реномето си. Например, някои хора винаги се защитават, като говорят някакви подвеждащи дяволски думи и умишлено превръщат черното в бяло, бъркат правилното с погрешното, за да подведат някои хора, на които им липсва проницателност, като по този начин променят възприятието на хората за тях и карат хората да преоценят тяхното окачествяване. Такива хора са истински дяволи, без капка човешка природа. Без значение колко добре могат да играят роля дяволите, без значение какви са гледните им точки по различни въпроси, с две думи, понеже имат зла природа, те ще бъдат враждебни към истината. Тоест от дълбините на сърцата си те никога не приемат истината или положителните неща. Не слушат Божиите слова, нито приемат Божиите слова; тяхната природа същност е да мразят Бог. Каквото и да каже Бог, чувстват отвращение. Вероятно не можеш да откриеш отвращението им; външно те също посещават сбирки и четат Божиите слова, и не показват нагласа на враждебност към всяка истина. Но когато се случи нещо, което не съответства на представите им или засяга интересите им, те ще съдят Бог, Божия дом и истината, ще съдят и атакуват онези, които се стремят към истината, и ще съдят всяко положително нещо — ще разкрият злата си природа. В този момент ще откриеш, че твърдението им, че имат желание да приемат истината, е само фасада; дълбоко в сърцата си те ненавиждат истината и изпитват отвращение към нея, и ни най-малко не я приемат. Но понеже са добри в това да се маскират, те мамят някои хора точно както фарисеите.

Онези, които са преродени от дяволи, нямат нищо освен враждебност, осъждане и атаки към истината; с такава нагласа им е невъзможно да приемат истината. Когато става въпрос за работните разпоредби на Божия дом, те просто ги прочитат бегло на глас, така че другите да ги чуят, и след това считат въпроса за приключен. Когато дойде време да се върши реална работа, те изобщо не практикуват според принципите, изисквани в работните разпоредби, а по-скоро действат според собствената си воля, представи и фантазии. Дори ще прилагат само онези работни разпоредби, които са от полза за статуса и репутацията им; ако работните разпоредби не са от полза за тяхната слава, придобивки и статус, те няма да ги приложат, дори ако имат заложбите да го направят. Защо е така? Защото щом работните разпоредби бъдат приложени, хората ще знаят, че Божият дом е направил това и ще благодарят само на Бог, а не на тях; хората ще чувстват, че Бог обича човека, а няма да чувстват, че те имат някаква заслуга, което означава, че няма да придобият репутация, статус или някакви облаги. Това е едната причина. Другата е, че понеже дяволите имат природа, която е враждебна към истината, те няма да правят нищо според истините принципи, а по-скоро ще действат според собствените си амбиции, желания и инстинкти. Какви са инстинктите на Сатана? Да върши зло и да се съпротивлява на Бог, да прекъсва Божието дело и да кара хората да се отдалечават от Бог, да предадат Бог, за да се прекланят вместо това на него. Целта на Сатана, когато идва в църквата, е да смущава и руши делото на църквата. Той ще направи всичко, което може да внесе хаос и смущение в работата на църквата. Дори това да не носи полза на неговия статус или репутация, стига да може да донесе прекъсване, смущение и вреда на работата на църквата, той е постигнал целта си. Например Божият дом изисква църквите във всички населени места да докладват точно и правдиво броя на хората, придобити чрез проповядване на евангелието всеки месец. Могат ли те да направят това без коварство? Не, те ще измислят всякакви начини да измамят и да докладват фалшиви бройки, като докладват сто души повече този месец, двеста души повече следващия месец и ако никой не открие това, ще докладват още няколкостотин повече. Никога не практикуват според работните разпоредби и без значение с какви проблеми се сблъскват, не търсят истините принципи; нямат морални граници в това как постъпват или действат. Те са дяволи. Без значение как се разговаря за истината, няма да я приемат. Съвестта им е лишена от чувство; те са същества без съвест. В работните разпоредби на Божия дом са заложени принципите за разпределяне на книгите с Божиите слова — кой трябва да ги получи и кой не. Могат ли те да действат според тези принципи? (Не.) В работните разпоредби е заложено колко хора са необходими за създаване на църква, колко църкви образуват район, колко района могат да образуват област и какви са условията и принципите за поставяне на водачи на всички нива. Могат ли те да практикуват според тези принципи? (Не.) Няма да свършат никаква работа, която е от полза за делото на Божия дом или за навлизането на братята и сестрите в живота. Мислят си: „Ако свърша работата добре за теб и всички братя и сестри израснат в живота и придобият проницателност за мен, ще мога ли все още да запазя положението си и да задържа статуса си? Със сигурност няма да се моря заради теб! Просто ще върша нещата безразборно. Божият дом изисква петдесет души да образуват църква, но аз ще настоявам за осемдесет или деветдесет. Що се отнася до това как се избират църковни водачи, зависи каква практика е от полза за мен. Ако избраният църковен водач не ми е по вкуса, тогава ще назнача някого, който ме слуша и ми се подчинява“. Тъй като те работят по този начин, може ли да се появи нормален църковен живот? Това ще отнеме цяла вечност. Без нормален църковен живот могат ли братята и сестрите бързо да израснат в навлизането в живота? Могат ли новите вярващи бързо да положат основи? (Не.) Тоест тези лъжеводачи и антихристи, които са дяволи, няма да вършат никаква работа, която е от полза за навлизането на братята и сестрите в живота. Виждаш ги да се суетят доста енергично, но какво правят? Правят неща само за собствената си слава, придобивки и статус. Правят каквото си искат, стига да е от полза за тях, като си дават пълна свобода на действие. Каквито и амбиции и желания да имат, ще ги осъществят в най-пълна степен, когато си осигурят власт; категорично няма да пропуснат тази възможност. Що се отнася до църковния живот, навлизането на братята и сестрите в живота, реда в църквата и това дали евангелската работа на Божия дом и работата в другите области напредват или дали напредват гладко — нищо от това не е тяхна грижа. Например, ако им се каже как дадена църква трябва да раздава книги и на кого, те размишляват: „Няма нужда да съм толкова стриктен. Просто ще ги раздам както дойде и това е“. Когато ги попитат дали е безопасно мястото, където църквата съхранява книгите, те казват: „На кого му пука дали е безопасно или не? Във всеки случай имаме място за съхранение на книгите, така че всичко е наред“. Виждаш ли, те имат контрамерки на политиките от големците. Не прилагат нито една от работните разпоредби или конкретните принципи на практикуване от Божия дом; вместо това действат според собствените си идеи и методи. Това не е ли опит да заменят истината със собствените си практики? Ако Божиите избраници попаднат в ръцете на такива дяволи, те ще пострадат — дяволите ще правят каквото си искат и всеки ще трябва да ги слуша, сякаш са бандитски главатари, местни тирани, господари или императори. За Божиите избраници ще е невъзможно да имат нормален църковен живот, невъзможно ще е бързо да положат основи в истинския път и невъзможно ще е бързо да напреднат в различните истини. Дяволите няма да свършат нито едно добро нещо. Където и дадена църква да преживява смущения от зли хора и антихристи и да възниква състояние на хаос, това доказва, че водачите на тази църква са неспособни да вършат реална работа и са просто фигуранти. Братята и сестрите, които са нови във вярата, биват подведени от антихристи преди дори да са положили основи, а църковният живот също изпада в хаос. Всичко това е причинено от лъжеводачи, които не вършат реална работа. Нима лъжеводачите нямат време да вършат реална работа? (Не.) Ако искаха да вършат тази съществена работа, щяха да имат предостатъчно време, но те просто не я вършат. Това разобличава злата природа на дяволите. Нищо не ги плаши повече от това църквата да не е в хаос, като желаят тя да стане напълно хаотична, копнеят църковната работа да бъде в състояние на хаос и застой, надяват се всички членове на църквата да се подчиняват на зли хора и антихристи и да бъдат подведени от антихристи, зли хора и дяволи, и да не следват Бог. Точно това искат и ако то е налице, биха били щастливи и доволни. Когато братята и сестрите имат нормален църковен живот, могат нормално да ядат и пият Божиите слова и да разговарят за истината, и могат да придобият нещо всеки път, когато участват в църковния живот, те се чувстват неспокойни. Защото ако хората винаги придобиват нещо и постепенно израстват в живота, те ще придобият проницателност за тях и ще ги отхвърлят, а те ще загубят статуса си, което е изход, който не искат да видят. Смятат, че колкото по-хаотична е църквата, толкова повече възможности имат да покажат талантите си, толкова повече пространство имат да разгърнат талантите си и толкова повече могат да са в свои води и да търсят победа в хаоса. Това наистина е схемата на дяволите! Там, където присъстват дяволи, не може да се приложи нито една истина принцип и никоя конкретна работна разпоредба. Братята и сестрите не са способни да четат работните разпоредби и нямат път в изпълнението на дълга си. Когато в църквата възникне хаос, тези лъжеводачи и антихристи, които са дяволи, просто не го преодоляват и дори тайно злорадстват. Те дори измислят всевъзможни начини да създадат някоя неприятност, като назначават друг дявол или антихрист за водач, което кара църквата да стане още по-хаотична; това ги прави още по-щастливи. Това не е ли същото като начина, по който действа големият червен змей? Големият червен змей не позволява на хората да вярват в Бог, да следват Бог или да изпълняват дълга си; той позволява на хората само да слушат Партията и да следват Партията. Те могат да ядат, да пият, да се веселят и да вършат всякакви престъпления; без значение какво престъпление извършат, той не ги ограничава. В обществото има много местни бандити, хулигани и проститутки; хората живеят в грях и се отдават на удоволствията на греха и така никой не го е грижа за националните въпроси и никой не разследва колко зло е извършила ККП зад кулисите. Това се нарича отвличане на вниманието. През многото си години на управление на Китай най-ефективната тактика за големия червен змей е била да въведе в Китай различни зли тенденции и зли мисли и гледища от различни страни. След това китайците са напълно освободени по отношение на секса, съзнанието им е отворено и начинът, по който говорят за секс, също е отворен. Те мислят за тези неща по цял ден. В какво се е превърнал животът на обикновените хора? Той се върти около храна и секс — естествените им желания. Обикновените хора до един са в капана на такъв порочен кръг, така че понижават бдителността си към политиката и управниците, нямат чувствителност към политиката и управниците и вече не ги е грижа за тях. Подобно на наркомани, силата на волята им залинява. Мъжете вече нямат амбицията да градят кариера, а жените вече нямат желанието да бъдат добри съпруги и любящи майки. Хората не вървят по правия път, нито се занимават с присъщите им задачи. Никой не участва в политиката и всички са напълно подчинени на големия червен змей. По този начин режимът на големия червен змей се утвърждава, защото такива хора са лесни за управление. Какво означава „лесни за управление“? Означава, че независимо как големият червен змей потиска обикновените хора, те нямат възражения и трябва да го търпят. Не е ли точно това ефектът, който е постигнат сега? (Да.) Вижте китайските филми или видеоклипове в интернет; осемдесет до деветдесет процента от тях се отнасят до сексуално желание или отношения между мъже и жени. Това оказва ужасно влияние върху хората; не защитава децата и непълнолетните. Западняците имат строги разпоредби в това отношение; те защитават децата и непълнолетните и имат въведени превантивни мерки за тях. Китайските младежи днес растат в такава социална среда. От много ранна възраст съзнанието им е претъпкано с неща като романтика, любов, секс и брак. Ужасяващо е! Ако човечеството живее в такъв обществен контекст и чрез въздействието и възпитанието на социалната среда нормалните физиологични нужди на човечеството са покварени от Сатана до степен на израждане, тогава сърцата на хората ще бъдат нечестиви и изродени. Едно проявление на нечестивост и израждане е, че хората нямат усещане за срам в това отношение или критерият им за усещане за срам в това отношение е снижен. Тъй като някои хора имат съвест и разум, в сърцата им има граница, която няма да преминат; това е минималното усещане за срам, което оскъдната им съвест и разум могат да постигнат. Но след като тези хора повярват в Бог, те все още носят сенките и следите от израстването в този обществен контекст. До ден днешен някои постепенно се отърсват от тях, докато други все още живеят в тази сянка и не са излезли от нея. Хората, израснали в такъв вид социална среда и контекст, до известна степен са с опустошено вътрешното желание за положителни неща, за справедливост, както и решимост, целеустременост или копнеж да вървят по правия път. Какво означава „опустошено“? Означава, че след като са били оформени и възпитани от такава социална среда, то решителността, постоянството и силата на волята на тези хора да копнеят за положителни неща и да се стремят към светлина и справедливост са много слаби; те не могат да издържат на никакви бури, никакви несполуки или никакви поражения. Това е като хората, които са пушили опиум; дори да се откажат, вредата от наркотика не спира дотам. Когато се сблъскат със спънки или провали, когато се чувстват обезсърчени или негативни, те биха могли отново да посегнат към опиума, за да притъпят съзнанието си и да избягат от различните трудности в живота. Тоест за тях е невъзможно да се откажат от наркотичната си зависимост веднъж завинаги; ще имат рецидиви по пътя, ще се връщат към старите си навици и ще използват същия метод за решаване на различни проблеми в живота. Тези хора, които са израснали в такава зла социална среда и контекст, са приели много ереси и заблуди от Сатана, които са пуснали много дълбоки корени в сърцата им. Волята им да се стремят към истината все още е много крехка и те не могат да устоят на това да бъдат подведени и примамени от сатанински зли сили, нито да устоят на различните изкушения на тези сили. Тоест, въпреки че тези хора следват Бог, техните възгледи за живота, ценностната им система, възгледите им за любовта и възгледите им за щастието са дълбоко повлияни и обусловени от зли тенденции, дори са овързани и оковани от тези неща. Някои все още искат да се стремят към щастлив брак, към свят за двама и да се върнат към злите тенденции на света, за да се отдадат на сексуалното желание. Много е лесно тези хора отново да бъдат обхванати или контролирани от тези зли мисли и гледища. Особено когато хората гледат някои филми за любов и брак, сърцата им се размекват, те завиждат на невярващите, които живеят в брак и любов и се наслаждават на живота, и губят желанието да се стремят към истината и да изпълняват дълга си. Това е много плашещо. От тези действителни ситуации може да се види, че всеки човек, въпреки че е преминал през безброй трудности, за да следва Бог до ден днешен, все още не е в безопасност. Може би чувстваш, че вече си вложил всичките си сили в стремежа към истината, в приемането на истината и практикуването на истината, но последиците от опустошението на човека от Сатана все още не са изкоренени от теб, така че все още си в голяма опасност.

Нека продължим да разговаряме за злите проявления на дяволи. Злите проявления на дяволи са твърде многобройни; може да се каже, че са повсеместни — ще ги откриете във всяка група хора. Основно измерваме различните зли проявления на дяволи спрямо истината, за да окачествим злата им същност. Това е най-точният начин. Въз основа на различните нагласи, които дяволите имат към истината — да са враждебни към нея, да я нападат и да се опитват да я заменят — природата същност на този тип човек е зла същност, същността на дявол. Той никога няма да се промени, защото никога не приема истината и никога не счита истината за положително нещо. Защо не счита истината за положително нещо? Защото няма човешка природа и е дявол; не може да приеме истината и няма вродена способност да приеме истината, нито има някаква потребност да приеме истината. Каква потребност има тогава? Да извършва зли неща, неща, които се антагонистични на Бог и истината, и неща, които атакуват и заменят истината. Това е мисията му и тя също така е продиктувана от неговата природа същност. Следователно, накрая такива хора могат само да бъдат премахнати от църквата. В Божия дом няма място за тях, както няма и дълг, който да изпълняват. Божият дом няма никаква нужда от тях. Онези, които искрено изпълняват дълга си в Божия дом, независимо дали обичат истината или не, най-малкото имат желание субективно да приемат истината, не са враждебни към истината, никога няма да отрекат истината и никога няма да съдят, нападат или хулят Бог. Разбира се, те също така няма умишлено да изричат никакви твърдения или да се занимават с някакво поведение или практики, които заменят истината. Злите проявления на Сатана и дяволи — враждебност към истината, атакуване на истината и замяна на истината — са достатъчни да докажат, че Сатана има зла същност; те не могат да останат в църквата. Тъй като Божиите избраници все повече разбират истината и тъй като повечето хора придобиват проницателност за различните типове хора, които изпитват неприязън и са враждебни към истината, природата същност на онези, които са дяволи, все по-ясно се разобличава и хората все по-ясно и точно я виждат и разпознават. Следователно тези хора са все повече отхвърляни от другите и все по-малко са способни да се разбират приятелски и да си сътрудничат хармонично с другите. Тогава в крайна сметка те могат само да бъдат постепенно отстранени. Готови ли сте да видите такива хора отстранени? (Да.) Тяхното постепенно отстраняване е добро нещо. От една страна то доказва, че духовният ръст на повечето Божии избраници се е увеличил и те са придобили проницателност за онези, които са дяволи, като вече не ги считат за вярващи в Бог или за братя и сестри. От друга страна нещата, извършвани от онези, които са дяволи, все повече биват разобличавани. Хората разкриват природата си същност и всички виждат, че дори служенето им не отговаря на критериите; само причиняват смущения и прекъсвания в църквата и нямат положителен ефект. След като бъдат отстранени и премахнати, работата на църквата напредва нормално. Онези, които са дяволи, нямат човешка природа; те са по-лоши от зверове. Някои зверове знаят, че трябва да слушат господарите си, работят усърдно и не създават проблеми на господарите си. Зверовете имат някакъв разум, но дяволите не могат да постигнат това. Ако ги използваш да изпълняват дълг, все пак трябва да уредиш някои хора да ги надзирават. Ако можеха да служат покорно, това щеше да е приемливо, но те няма да служат правилно. Дори ако ги надзираваш, винаги ще има моменти, когато не можеш да ги наблюдаваш. Ако откъснеш очи от тях за момент или пропуснеш дори едно нещо, дяволите ще се възползват от пролуката и ще причинят хаос и беди на църковната работа. Използваш няколко души да ги наглеждат и в крайна сметка пак имаш нужда от няколко души, за да оправят кашата, която са забъркали. Ще почувстваш, че използването им за изпълнение на дълг носи твърде голяма загуба, че не си струва и че е твърде изнурително и вбесяващо. Да ги гледаш как работят е като да гледаш зверове да работят; никога не могат да направят това, което нормалните хора могат. Накрая ще ги прозреш: такива хора са зверове, те са дяволи; никога няма да се променят. Зверовете и дяволите никога няма да приемат истината. Накрая виждаш ясно този въпрос и в крайна сметка решаваш никога повече да не използваш дяволи, и ги изчистваш. Могат ли зверовете и дяволите да станат човешки същества? Това е невъзможно. Невъзможно е да накараш големия червен змей да захвърли касапския нож; неговата природа е природата на дявол — той убива хора без да му мигне окото. Дяволите и Сатана са от една и съща порода. Както възприемаш големия червен змей, така трябва да възприемаш и тези зверове и дяволи. Това е правилното. Ако възприемаш дяволите по различен начин от начина, по който възприемаш Сатана и големия червен змей, това доказва, че все още нямаш задълбочено разбиране за същността на дяволите. Ако все още се отнасяш към тях като към хора, ако вярваш, че имат човешка природа, че имат похвални качества и все още могат да получат изкупление, и ако все още трябва да им даваш шансове, значи си невеж, отново си се хванал на въдицата им и ще трябва да платиш цената за това. За да не се хванеш на въдицата им, трябва изцяло да премахнеш дяволите. Не проявявай никакво снизхождение към тях! Добре, това е всичко от днешното общение за злите проявления на дяволи. Довиждане!

17 февруари 2024 г.