Наскоро разговаряхме по една тема, а именно — как се разграничават различните категории хора въз основа на техния произход. Това е специална тема, която възниква в рамките на по-широката тема за вродените условия, човешката природа и покварения нрав на хората. Разговаряхме за съдържание, свързано с тази специална тема — какво включваше то? (Бог категоризира хората на три типа според произхода им: преродени от животни, преродени от дяволи и преродени от хора. Първия път Бог разговаря за четирите характеристики на преродените от животни: първата е, че имат изопачено възприемане; втората е, че са особено безчувствени; третата е, че са особено объркани; а четвъртата характеристика е, че са глупави. Втория път Бог разговаря за характеристиките на преродените от дяволи: първата е, че са закоравели лъжци; втората е, че притежават девиантност; а третата е, че са зли. Основният акцент на общението беше върху двете проявления — че са закоравели лъжци и че притежават девиантност.) Основното проявление на това да си закоравял лъжец е измамата. Що се отнася до проявленията на девиантност, ние също ги категоризирахме — колко проявления имаше? (Имаше три. Първото се отнася до нрава, а именно — да си зловещ и анормален. Второто включва нечестивата похот на плътта. А третото е да си странен, тоест често да получаваш слухови и други сетивни халюцинации и винаги да показваш анормално поведение.) Общо взето това се включваше.

Миналия път разговаряхме за някои проявления на девиантния аспект на хората, преродени от дяволи. Четох за проявленията на един човек в документите за отстраняване, съставени от църквата — чуйте и вижте всички дали проявленията му са свързани с това, за което разговаряхме. Тази личност отговаряше за отглеждането на зеленчуци в една ферма. Основните проявления бяха описани така: „Човешката му природа е злобна, а отношението му към Горното е непочтително“, като бяха изброени няколко конкретни проявления. Първото проявление беше: „Той небрежно избра едно място, където да отглежда зеленчуци за Горното. По-късно се установи, че теренът на това място е нисък и то е податливо на заблатяване. Използваният там тор се отми от водата, в резултат на което зеленчуците пораснаха много дребни. Той знаеше, че трябва отново да се натори, но просто не го направи. Виждаше, че зеленчуците не вървят добре, но не направи нищо — умишлено даваше на Горното да яде лошо гледани зеленчуци“. Това беше първото проявление. Второто проявление беше: „Обикновено той се грижеше само за зеленчуците, отглеждани за братята и сестрите, и след това си тръгваше. Що се отнася до зеленчуците, отглеждани за Горното, не се грижеше за тях, нито отговаряше за тях — не се интересуваше от въпроса, нито правеше нещо по него“. Третото проявление беше: „Той знаеше, че зеленчуците бяха нападнати от много вредители, които ги бяха прояли като решето, което изглеждаше отвратително и ги правеше негодни за ядене, но просто небрежно напръска с малко пестицид, без да го е грижа дали е ефективен. Когато другите му напомняха да почисти вредителите от зеленчуците, той беше напълно безразличен, като си мислеше: „За какво е цялата тази врява? Имам толкова много задачи — не мога по цял ден да се въртя около тези зеленчуци!“. Виждаш ли, това си мислеше той в сърцето си — дори когато другите му напомняха, той все пак не действаше. Четвъртото проявление беше: „Това, което си мислеше в сърцето за отглеждането на зеленчуци за Горното, беше: „Каквито станат зеленчуците, които отглеждам, такива ще трябва да ядеш. Ако станат добри, ще имаш хубави зеленчуци за ядене. Ако не съм ги отгледал добри, тогава не ги яж. Във всеки случай съм ги отгледал за теб — трябва да си ми благодарен!““. Това бяха злобните мисли в сърцето му и той казваше тези мисли на онези, с които живееше. „Когато другите му напомняха да не използва кошницата за изгнили зеленчукови листа, когато доставя зеленчуци на Горното, той казваше: „Не мога да дам никакви гаранции за това““. Виждаш ли, другите му напомняха, а той пак не слушаше. Просто правеше каквото си иска. Това беше четвъртото проявление. Петото проявление беше: „Той се отнасяше по този начин към зеленчуците, отглеждани за Горното, без никаква осъзнатост в сърцето си, без ни най-малко угризение. Всеки път, когато някой му напомняше, като му казваше да е по-изпълнителен, той реагираше със съпротива и неприязън. Който и да му даваше предложения — той го намразваше“. Водачите и работниците обобщиха общо пет проявления. Те обобщиха обичайните проявления на тази личност, както и отношението му към истината и отношението му към дълга, като изброиха и конкретни примери. Обобщението беше доста добро. Как се чувствате, след като чухте това? Има ли добра човешка природа някой, който има тези проявления? (Не.) Колко лоша беше? Съобразени ли бяха проявленията на този човек с тези на хората, преродени от дяволи, за които разговаряхме? (Да.) С кое проявление бяха съобразени? (С проявлението на такива хора, че са зли.) Освен че е зъл, имаше ли той някакви проявления на девиантност, които са характерни за хората, преродени от дяволи? (Да.) По какво ли личеше това? (Когато отглеждат зеленчуци за Горното, обикновените хора биха дали приоритет на избора на добър парцел, но той избра да се подмазва на братята и сестрите — грижеше се само за зеленчуците, отглеждани за братята и сестрите. За зеленчуците, отглеждани за Горното, той избра лош парцел, не се грижеше за тях, нито се справяше с вредителите и винаги даваше на Горното да яде лоши зеленчуци. Отношението му към Горното, към Бог, беше враждебно.) Защо отношението му към Горното беше враждебно? Беше ли го оскърбило Горното? (Не. Отношението му се определяше от неговата природа същност — той мразеше Бог и мразеше положителните неща.) Всъщност Аз никога не познавах тази личност — никога не бях имал вземане-даване с него. Тогава как можеше да таи такава дълбока омраза в сърцето си? Това е проблем с природата му. От една страна това беше зло; от друга страна беше девиантно, нали? Не е ли същото като на големия червен змей? (Да.) В начина, по който се отнасяше към Бог и положителните неща, имаше някаква омраза в сърцето му. Ако го беше попитал какъв е проблемът, той самият нямаше да може да го обясни ясно — просто изпитваше омраза. Мразеше по-специално Бог и истината, мразеше по-специално положителните неща. Това не е ли девиантност? (Да.) Този тип човек е дявол. Ако го попиташ: „В кого всъщност вярваш?“, със сигурност би казал, че вярва в Бог. Вярва в Бог, но въпреки това мрази Бог — това разкрива нагласата на дявол. Това е девиантност. Защо казвам това? Първо, изобщо не познавах този човек и никога не съм го кастрил, но въпреки това той таеше такава дълбока омраза към Мен — това е девиантност. Второ, братята и сестрите бяха тези, които уредиха той да отглежда тези зеленчуци. Ако не желаеше да го прави, можеше да повдигне въпроса, но вместо това си изкара яда на зеленчуковата градина. След засаждането не се грижеше за нея както трябва и даваше на Горното да яде лошо отгледани зеленчуци. Трето, той беше доста отзивчив, когато ставаше въпрос за това да гледа зеленчуци за братята и сестрите и се грижеше доста добре за тях, но що се отнасяше до гледането на зеленчуци за Горното, в сърцето си нямаше желание. Беше изпълнен с особена омраза и не е ясно защо — никой не го беше оскърбил, но въпреки това се отнасяше към Горното и към Бог по този начин. Това не е ли девиантност? (Да.) Тази девиантна движеща сила е толкова голяма! От една страна това е зло; от друга страна е девиантно — това е природата на дявол. Без значение колко толерантно и търпеливо се отнася Божият дом към дяволите с любов, без значение как Божият дом им дава възможности да постигнат спасение, те изобщо не разбират тези неща. В сърцата си просто мразят Бог и Божия дом. Това е изцяло защото природата на дявола е именно да мрази Бог и да мрази положителните неща. Никой не може да каже ясно каква е причината за това — дяволите просто таят безпочвена омраза към Бог и положителните неща. Това е, което се нарича да си девиантен. За какво си мислеше той всеки ден? „Каквито станат зеленчуците, които отглеждам, такива ще трябва да ядеш. Ако станат добри, ще имаш хубави зеленчуци за ядене. Ако не съм ги отгледал добри, тогава не ги яж. Във всеки случай съм ги отгледал за теб — трябва да си ми благодарен!“. Не бяха ли девиантни нещата в сърцето му? Това, което си мислеше, беше все нечестиво, зловещо и анормално. Хората със съвест и разум смятат, че мислите му са неразгадаеми — не могат да проумеят защо би мислил по този начин. Точно така действат дяволите. Това, за което си мислеше и за което разсъждаваше в сърцето си, бяха все мрачни и нечестиви неща. Може ли някой подобен — който е дявол — да приеме истината? (Не.) Той дори не притежаваше основен човешки морал, нито съвест и разум. Когато се споменеше Бог, той се разгневяваше и изпитваше ненавист. Когато другите го помолеха да свърши някаква друга задача, той не се съпротивляваше толкова; само когато ставаше въпрос за отглеждане на зеленчуци за Горното, той оказваше особена съпротива. Това е да си зъл, това е да си девиантен. Би могъл да го попиташ защо се съпротивлява толкова — това е въпрос на сърцето и е възможно той да не е способен да каже ясно къде точно се корени проблемът. Способни ли сте да видите ясно къде се корени този проблем? Защо той се отнасяше с Бог по този начин? Повечето хора биха сметнали това за напълно необяснимо: „Как може някой, който вярва в Бог, да се отнася с Бог по този начин? Нима не е невярващ?“. Сега, чрез общението за истината, способни ли сте да видите малко по-ясно същността и произхода на различните типове хора? (Да.) Сега би трябвало да можете да виждате малко по-ясно — именно това е типът хора, които са преродени от дяволи, и тяхната природа е да мразят Бог.

Кажете Ми, могат ли хората, преродени от дяволи, да се променят? (Не могат.) Те са точно като големия червен змей. Могат също да казват правилните думи, да казват думи, които са съобразени със съвестта и морала, но категорично не могат да изпълняват нещата, които казват. Могат да изрекат много приятни за слуха думи, но когато дойде време да вършат реални неща, не могат да направят нито едно. Защо не могат да ги направят? Защото отвътре са дяволи. Вътрешно биха се чувствали обезпокоени и тревожни, ако правеха положителни неща и неща, които отговарят на критерия за човешка съвест. Само когато вършат зло, когато правят това, което правят дяволите, и мислят това, което мислят дяволите, вътрешно се чувстват комфортно и радостно. Това е истинското лице на този вид хора. Ако си бъбриш безцелно с тях, ако говориш по въпроси от плътския живот или дори обсъждаш текущи събития и политика, те са способни да седят мирно. Но щом съдържанието на общението засегне положителни неща, истината, Бог, Божията идентичност, Божията същност, Божието дело, Божиите намерения за човека или Божиите изисквания към човека, в сърцата си те започват да изпитват неприязън и съпротива — не искат да слушат това. Започват да се чешат по ушите и бузите, сякаш седят на тръни. Вълнение и безпокойство плъзват в сърцата им, сякаш вътре в тях избуяват плевели. Чувстват, че да останат дори секунда повече е като да бъдат измъчвани, а някои от тях дори ще станат и ще излязат веднага. Дори някои хора да седят там много учтиво от приличие и да не си тръгват, умовете им вече блуждаят надалеч — мислите им отдавна са отлетели отвъд облаците и те просто не слушат какво казваш. Защо имат тези проявления? Защото в сърцата си изпитват антипатия към Бог и към положителните неща. Не се интересуват от истината, не могат да я възприемат и не желаят да я приемат. Ако има общение за истината по време на сбирка, измислят всякакви оправдания да си тръгнат, като казват: „Трябва да отида да свърша нещо“ или „Трябва да върна едно обаждане“. Просто искат да използват всяко оправдание, за да избягат. Такива хора просто притежават девиантност. Ако някой признава, че е човек, който вярва в Бог и Го следва, тогава не би трябвало да има тези проявления. Но когато става въпрос за неща, които засягат положителни неща или Бог, преродените от дяволи хора имат тези проявления — това е извън контрола им и опира до тяхната природа същност. Определя се от произхода им и никой не може да промени този факт. Когато разговаряш за истината, за положителни неща, за Божиите намерения, за Божиите слова, те имат чувството, че ги съдиш, че това ще сложи край на живота им. Това е истинското вътрешно състояние на това как се отнасят с Бог, истината и положителните неща. Разбира се, това също е един вид проявление на нечестивата същност на такива хора. Тъй като са отблъснати от положителните неща, истината и Бог и ги ненавиждат, това, за което мислят и разсъждават във вътрешния си свят всеки ден, няма абсолютно нищо общо с положителните неща, истината или Божието дело. Всичко, за което мислят в сърцата си, е свързано с девиантни неща. Това, за което мислят, е как да се изтъкнат, за да могат да имат статус и престиж сред хората, как да действат така, че да подвеждат хората, да придобият статус и да накарат повече хора да ги одобряват и да им се възхищават, как да действат така, че да спечелят сърцата на хората и да получат одобрението им, и как да заслужат признание и повишение от Божия дом или от водачите на всяко ниво. Всичко, за което мислят, и всичко, което правят, носи природата на съперничество, борба, заграбване, измама, кроежи, заговори, подстрекаване, залъгване, контролиране и подвеждане, нали? (Да.) Не пестят средства, когато правят тези неща — готови са да понесат всякакви трудности. По време на целия процес на своето страдане те мътят планове и интриги какво зло да сторят, срещу кого да си направят сметката и какви цели да постигнат. Във всичко, което правят, има стратегия, има конкретен умисъл. Погледнато отвън, не говорят публично неща, които противоречат на истината, нито правят публично неща, които прекъсват или смущават църковното дело, и още по-малко съдят, нападат или хулят Бог публично. Не вършат тези очевидни злодеяния. Но във вътрешния си свят никога не мислят за нищо, свързано с истината или с положителните неща, и дори никога не разглеждат нищо, свързано с човешката съвест и разум или с морала. Тогава кое е това, което разглеждат? Съзнанието им е изцяло в капана на замисли, уловки, сметки, конспирации и заговори. Така че дори ако външно не виждаш да се съпротивляват на Бог публично или не ги чуваш да изричат думи на жалване от Бог, подозрение към Бог, съдене на Бог или дори хули срещу Бог, в сърцата си все пак са изпълнени с нагласи на презрение, пренебрежение и непочтителност към Божиите слова, Божието дело и всичко, свързано с Божието дело. Независимо какво казва Бог, какви са Божиите изисквания към хората, какви са Божиите намерения или какви са принципите в основата на различните видове дела, които Бог върши, те никога не им обръщат внимание и не ги приемат — вътре в тези хора просто няма резервоар, който да побере тези положителни неща. Въпреки че не виждаш публично да се съпротивляват на тези положителни неща или да ги заклеймяват, от гледна точка на това, което е скрито дълбоко в сърцето, те изпитват неприязън към тях и ги ненавиждат. Когато слушат проповеди, не размишляват как да приемат истината и да я практикуват, а по-скоро как да обобщят новата светлина и чутите фрази и да ги превърнат в свои собствени думи, за които да разговарят с другите и които да споделят с тях с цел да накарат хората да им се възхищават и да им се прекланят. Мислят си: „Ако след това проповядвам тези слова на онези, които току-що са се присъединили към църквата, ще мога да спечеля възхищението и преклонението на още повече хора и ще имам още по-висок статус сред хората. Този статус ще е основан на това колко доктрина разбирам и схващам, и колко изчерпателно я схващам“. Дори ако седят там и слушат проповеди — дори да слушат много внимателно и старателно и да полагат много усилия — отношението им не е положително и подбудите им не са чисти. Не слушат с нагласата да приемат истината, а да я обмислят все едно изучават богословие, като сравняват казаното в проповедите с Библията. Не приемат Божиите слова и не се сравняват с тях, като се стремят да разберат собствените си разнородни проблеми и от тях да намерят път за решения и принципи за практикуване, така че да могат да опознаят себе си, да стигнат до истинско разкаяние, да се отърват от покварения си нрав, да действат и да се държат по начин, който съответства на истините принципи, и да удовлетворят Божиите намерения — това категорично не е тяхната цел. Каква е целта им? Тя е да се въоръжат с повече доктрини, за да могат да парадират и да се изтъкват, и да карат хората да им се възхищават и прекланят. Това е първата цел. Втората им цел е да намерят най-лесния път към придобиване на благословии. След като са слушали проповеди и са потвърдили, че това е истинският път, те започват да размишляват колко надежда имат да придобият благословии, колко надежда имат да постигнат спасение. След това решават да използват метода на понасяне на страдания и плащане на цена, за да спечелят чрез измама доверието на Божиите избраници и Божия дом, и да накарат Бог да види страданията, които понасят и цената, която плащат. Мислят си, че могат да придобият големи благословии и чудесна крайна цел, като вярват в Бог по този начин. Разбираш ли, отношението им към проповедите и към всеки аспект на истината не е просто да я приемат и след това да я практикуват и преживяват — те по-скоро имат скрити планове и замисли. Винаги се надяват да използват определени фрази или класически цитати от проповеди и общения, за да въоръжат собствените си умове и да попълнят арсенала на реториката си, така че да подведат братята и сестрите, да накарат всички да им се прекланят, което да им позволи да придобият позиция сред хората и да могат да се радват на голямо уважение от другите. Не са ли достатъчни да покажат тези мисли, намерения и нагласи, които имат, когато слушат проповеди, че такива хора са много девиантни? (Да.) Може ли някой да коригира тази девиантна движеща сила у тях? Ако им кажеш: „Да мислиш по този начин не е приемане на истината — това не е нагласата, която трябва да има човек, който се стреми към истината. Ако мислиш по този начин, истината няма да има ефект върху теб; тя няма да ти даде възможност да постигнеш спасение. Трябва да приемеш истината, да намериш принципите за практикуване в нея и да практикуваш и преживяваш Божиите слова в реалния живот, така че Божиите слова да станат твоята истина реалност и в крайна сметка да станат твоят живот“ — дали биха могли да постигнат това? (Не биха могли.) Защо не? Дали защото не са положили достатъчно усилия или защото нашето общение за истината не е взело под внимание чувствата им или не е включвало подходящ приток на истината, насочен към тяхното състояние? (Нито едно от двете.) Тогава каква е причината? (Определя се от тяхната същност на омраза към истината.) Следователно трябва да се каже, че проявленията на тези хора са неотделими от тяхната същност — те са тясно свързани. Никой не може да коригира мислите в сърцата им и никой не може да промени нечестивата природа същност на тези хора, които са дяволи. Те мразят истината и отхвърлят истината, така че истината не е в състояние да ги промени. Може ли тогава да се каже, че за този тип човек е невъзможно да се намери помощ? (Да.) Отговорът определено е да. Защо? Защото природата му същност е такава на дявол. Всичко, което разкрива, се управлява изцяло от природата на дяволи — това категорично не е временно разкриване на поквара, нито е разкриване на нечестивия покварен нрав на поквареното човечество. Причината е, че е дявол, а не сътворено човешко същество — това е коренът на проблема.

Този тип човек има някои допълнителни проявления, когато слуша проповеди — всеки път, когато Божият дом разговаря за истината и това включва разобличаване и разнищване на злодеянията и проявленията на определени хора, той казва неща като: „Не говориш ли за онази случка, която стана преди? Знам цялата история. Знам точно каква е целта ти, като повдигаш този въпрос. Не се ли опитваш просто да използваш общението и разнищването на този въпрос, за да установиш собствената си власт и да накараш хората да те слушат? Не искаш ли просто да дадеш урок на някои хора и да ги потиснеш? Не означава ли това, че просто подемаш кампания? Само един глупак би повярвал на това, което казваш! Само един глупак би те слушал и би практикувал според истините принципи!“. Виждаш ли, дори когато чуе някои примери, твърдения или конкретни проявления на хора, които се отнасят до някой аспект на истината, това, което разбира, е напълно различно от това, което разбират другите. Не може да възприеме тези неща правилно или да се отнася правилно към тях и дори може да изопачава фактите и да осъжда и заклеймява положителните неща. Това, за което мисли в сърцето си е винаги толкова мрачно, но въпреки това смята, че е особено умен и знае истинските факти. Това не е ли девиантност? Точно както при големия червен змей — големият червен змей казва, че когато Църквата на Всемогъщия Бог премахва хора или отлъчва хора, това се прави като демонстрация на сила, за да видят другите, но никога не казва, че когато Божият дом, църквата, премахва хора, това пречиства църквата. Това е така, защото те са невярващи дяволи, които не могат да възприемат истината; винаги изопачават, съдят и заклеймяват положителните неща и категорично няма да се отнасят към положителните неща с правилна нагласа. Биха предпочели да вярват, че са еволюирали от маймуни, че са потомци на змейове, отколкото да признаят, че хората са сътворени от Бог. Съвсем наскоро дори чух някои изследователи да казват, че прародителят на човечеството е бил вид гигантски плъх отпреди стотици милиони години — каква нелепа и странна теория! Ако се опиташ да ги накараш да признаят, че хората са сътворени от Бог, да повярват, че хората са сътворени от Бог, независимо как го казваш, те отказват да го признаят. Дори когато този факт е изложен точно пред очите им, те пак не вярват. Просто вярват, че хората са еволюирали от маймуни или че са потомство на плъхове, или че са потомци на змейове. Биха предпочели да вярват на подобни дяволски думи, отколкото да повярват, че хората са сътворени от Бог — че човешкият живот и дихание са дадени от Бог. Не вярват в това, не го признават и не желаят да приемат този факт. Това не е ли девиантност? (Да.) Ако кажеш, че са потомци на змейове, те са във възторг. Ако кажеш, че са еволюирали от маймуни и са потомци на маймуни, или че техният прародител е гигантски плъх, казват: „Да, каква чест!“. Но ако кажеш, че хората са сътворени от Бог, стават враждебни — очите им пламват от гняв и се изпълват с омраза към теб. Това е толкова девиантно!

Преродените от дяволи хора са тези, които с най-голяма неохота чуват слова на общение за истината. Особено когато такива слова засягат самопознанието, разнищването на състоянията на различни типове хора, начина на навлизане в истините реалности или принципите за практикуване на истината, те изпитват крайно отвращение в сърцата си и в същото време разпространяват изопачени разбирания и мнения. Когато например църквата премахне някои злодеи, този тип човек подстрекава другите, като казва неща от сорта на: „В божия дом няма любов към хората. Все едно колят вола, след като нивата е изорана“ или „Тези хора бяха премахнати, защото оскърбиха висшите водачи“. Той не е способен да се отнася правилно към делото на пречистване на църквата в Божия дом, нито има чисто възприемане — мисли и говори за това по изкривен начин. От устата му няма да чуеш никакви думи на съвест или разум, нито думи, които са положителни неща, а още по-малко нещо, което е съобразено с истините принципи. Сърцето му е изпълнено с оплаквания, непокорство и недоволство. Когато изразява гледната си точка без въздържане, казаните от него неща и разкритите от него мисли и гледни точки са все девиантни и изкривени. Намираш това за немислимо — казваш си как е вярвал в Бог и е слушал проповеди толкова много години, и как външно изглежда доста дисциплиниран и не е лош, и се чудиш как може да говори тези неразумни неща в решаващи моменти. Най-накрая е показал истинските си мисли, неща, които е крил в сърцето си дълго време — това не разкрива ли наистина проблема му? (Да.) Истинските мисли, които е показал, са напълно изкривени доводи и ерес. А нима той изрази тези изкривени доводи и ерес поради временно лошо настроение? (Не.) Категорично не. Независимо колко години е вярвал в Бог и е слушал проповеди, тези мисли винаги са били скрити в сърцето му без никога да видят бял свят. Но когато настъпи решаващ момент и повече не може да задържа това, което иска да каже, то изригва като вулкан — клокочело е твърде бурно вътре в него, един ден повече не може да го сдържа и този девиантен гняв се отприщва. Когато дяволската му природа изригне, излизат всякакви изкривени доводи, ереси и заблуди — изрича думи на оплакване от Бог, думи на хули срещу Бог, думи на обида към Бог, думи на завист и омраза към хората, думи на подстрекателство — бълва всякакви дяволски думи и едва тогава осъзнаваш, че е дявол и е бил напълно разкрит. Преди това си забелязал, че проповедите винаги са му минавали през ушите и че никога не е разбирал истината през всичките години, в които е вярвал в Бог. Предполагал си, че има лоши заложби и че истината е непостижима за него, затова си го смятал за брат или сестра и си се опитвал да му помогнеш. Доверявал си му се и си говорил за това как се е пречистил собственият ти покварен нрав. Но независимо как си общувал с него, той никога не е отварял сърцето си, за да говори за това какъв е наистина. Никога не си могъл да разбереш: защо не можа да отвори сърцето си? Защо не разголи истинското си състояние? Възможно ли е никога да не е разкривал покварен нрав? Никога не си могъл да го прозреш и дори си мислел, че е дисциплиниран, простодушен и откровен. Едва сега, когато дяволската му природа е изригнала и е казал толкова много неща, с които се оплаква от Бог и Го хули, виждаш, че всъщност няма човешка природа и е изцяло с дяволска природа. Смяташ: „Този човек е ужасяващ! Вярвал е в Бог всичките тези години, но се оказва, че в сърцето си винаги е мразил истината и се е съпротивлявал срещу нея! Нищо чудно, че никога не се е разкривал пред никого — страхувал се е, че другите ще прозрат дяволската му природа! Той е същински дявол!“. Щом прозреш същността му, чувстваш, че си бил напълно сляп през всичките тези години — изпълнявал си дълга си всеки ден и си водил църковен живот с него, като през цялото време си го смятал за добър човек, за член на Божия дом, за един от Божиите избраници, и не си имал никаква проницателност за него. Това е много плашеща ситуация! Ако живееш и взаимодействаш с братя и сестри и откриеш, че някой има прояви на покварен нрав или нарушава принципите при изпълнение на дълга си, а ти разговаряш за истината с тях и им помагаш, и те са способни да я приемат и да изразят благодарност, тогава ще се чувстваш доста удовлетворен — ще чувстваш, че този човек е много добър, че обича истината; категорично няма да изпитваш неприязън към него. Ако обаче няколко години общуваш с дявол и винаги се отнасяш с него като с брат или сестра и често му помагаш, подкрепяш го и му показваш любов, търпение и толерантност, но въпреки това той се отнася към теб с голяма враждебност, винаги се пази от теб сякаш си му враг и ти все повече осъзнаваш, че в сърцето си той изобщо не приема истината и че не е нищо друго освен дявол — как би се почувствал? Що се отнася до току-що споменатия човек, който беше отлъчен — ако сте общували с такъв човек и един ден откриете, че човешката му природа е толкова зла, че в сърцето си той не само мрази Бог и изобщо не приема истината, но също така мрази онези, които му помагат от любов, което те кара да си сигурен, че този тип човек е същински дявол, как би се почувствал? (Бих почувствал, че наистина съм бил глупав.) Първо би почувствал, че си бил глупав и би се зачудил как си изразходвал толкова много безполезни усилия за такъв човек. Какво друго? (Бих изпитал известно отвращение.) Отвращение към кого? Отвращение към него или към себе си? (Отвращение към него, но също и към себе си, че не съм могъл да го разпозная.) Тогава би ли искал все още да го виждаш или да общуваш с него в бъдеще? (Не.) Тогава какъв вид връзка би искал да имаш с него? Какъв вид подход би искал да възприемеш в общуването си с него? (Никога повече не бих искал да го виждам — колкото по-далеч мога да стоя от него, толкова по-добре.) Тогава какво ще стане, ако по време на изпълнение на дълга си понякога все пак трябва да го виждаш или да обсъждаш работата с него и не можеш да го избегнеш — какво би направил тогава? Обобщили ли сте някакви принципи и пътища на практикуване за това? Отвратени сте от него и затова искате да го избегнете и да не го виждате, но ако избягвате да го виждате при изпълнение на дълга си, това ще забави работата и ще ѝ повлияе — тогава какво трябва да направите? Имате ли някакви добри решения? (Не.) Тогава ще ви кажа две. Първото е, ако този тип човек може да остане в църквата, за да служи, тогава, когато не е необходимо да си в контакт с него при изпълнение на дълга си, не си длъжен да го правиш. Това е така, защото изпитваш отвращение към него, контактът с него е неловък и болезнен, и защото той също вижда, че си отвратен от него, което го разстройва. Така че вече не е необходимо да му разкриваш сърцето си и да му казваш най-съкровените си мисли както преди. Вместо това просто бъди толерантен и търпелив и взаимодействай с него, като използваш мъдри методи — това е достатъчно. Това е единият принцип. Другият е, че когато в работата си трябва да си в контакт с него, трябва ясно да му обясниш задачата, която му се възлага, и свързаните с нея истини принципи. Тук има един момент, на който трябва да обърнеш внимание — трябва да видиш дали е способен успешно да завърши задачата, която му е възложена. Ако обикновено е способен да свърши част от тази задача, тогава разговаряй с него и се справи с въпроса по безпристрастен и обективен начин. Обаче ако винаги е нехаен и безотговорен в тази задача, тогава не можеш да си спокоен да му предадеш задачата и вместо това трябва да избереш някой друг. Ако в този момент няма подходящ кандидат и нямаш друг избор, освен да го оползотвориш, тогава какво трябва да направиш? Трябва да уредиш някой да го надзирава. Щом се установи, че не върши реална работа или се държи по начин, който води до смущения или прекъсвания, това трябва да се докладва незабавно. Ако лицето, което го надзирава, не се справя ефективно с това, тогава има още едно решение: водачите и работниците трябва лично да го надзирават и да проследят работата му, а честотата на тези проследявания трябва да бъде малко по-голяма. Това е така, защото такива хора са изключително ненадеждни; в момента, в който не се наблюдават изкъсо, те са склонни да вършат зло и да прекъсват и смущават църковното дело, и тогава загубите, които съпътстват оползотворяването им, биха надвишили ползите. Така че ако трябва да взаимодействаш с тях по работа, не можеш да избегнеш това. Не можеш да се дистанцираш или да ги игнорираш само защото си способен да ги разпознаеш и да видиш истинското им лице — това би било проявление на безотговорност. Тъй като си способен да ги разпознаеш и тъй като знаеш, че природата им същност е такава на дявол, и знаеш, че те могат да сторят зло и да предизвикат смущения, тогава още повече имаш отговорността да ги надзираваш и да проследяваш работата им вместо да ги игнорираш от страх или отвращение. Като водач или работник най-голямата ти отговорност е да пазиш портите на Божия дом, да защитаваш делото на Божия дом и да се грижиш за братята и сестрите. Сега, когато един дявол е разкрил истинския си облик и ти вече си го прозрял и знаеш що за негодник е, трябва още повече да го надзираваш добре, така че той ефективно да служи във възможно най-голяма степен — това е, което трябва да направиш. Не бива, понеже си го прозрял, да отказваш да му обръщаш внимание или да не му обясняваш ясно работата, която трябва да му се обясни, или да отказваш да разговаряш с него, дори ако те пита за проблеми, свързани с работата. Това не означава ли да си изкарваш яда на делото на Божия дом? Това не означава ли да пренебрегваш делото на Божия дом и навлизането на братята и сестрите в живота? Ако правиш това, значи си в грешка — това означава, че не си изпълнил отговорността си. В личния си живот може изобщо да нямаш вземане-даване с него и може вече да не общуваш с него както преди. Но ако делото на Божия дом изисква да си взаимодействаш и да общуваш с него, тогава не можеш да избягаш от тази отговорност — това е твоят дълг и твоята отговорност и не можеш да си търсиш оправдания, за да ги избегнеш. Що се отнася до дяволите, подходът просто да спазваш дистанция, да ги отхвърляш, да ги избягваш и в сърцето си да изпитваш ненавист и неприязън към тях не е подход, който е съгласно Божиите намерения. Трябва също така да ги надзираваш и да ги въздържаш. Ако са готови да служат, трябва да им помагаш и да ги оползотворяваш, за да служат подобаващо — да им дадеш възможност ефективно да служат във възможно най-голяма степен. Ако не служат подобаващо и когато бъдат оставени без наблюдение дори за миг, могат да смущават и съсипват делото на църквата, тогава причинената от тях вреда надвишава ползата от тях и трябва незабавно да бъдат премахнати. Такива негативни примери трябва да бъдат поставяни за разнищване винаги, когато е необходимо, така че братята и сестрите да могат да придобият проницателност, да прозрат природата същност на дяволи и сатани, а след това да ги отхвърлят в сърцето си, да не бъдат подвеждани, смущавани или контролирани от тях. Това означава да се оползотворяват дяволи и сатани, да се оползотворяват всички неща, за да служат на Божиите избраници. Това е вашата отговорност — това трябва да правите. Вие обаче нямате това чувство за отговорност. Точно както казахте по-рано — щом имате проницателност за този тип човек, се чувствате отвратени и повече не искате да го виждате, а ако все пак го видите, заобикаляте, като стоите колкото се може по-далеч. Това е всичко, което имате като решение. Нямате никакво усещане за бреме за делото на Божия дом, за интересите на Божия дом или за навлизането на братята и сестрите в живота. Това е вашият духовен ръст — разкрит е, нали? Прозираш същността на един дявол и след това го избягваш винаги, когато го видиш. Обаче не защитаваш братята и сестрите и в резултат на това те са наранени. Не успяваш да изпълниш отговорността си като водач или работник — това е бягство от отговорност. Докато дяволът все още не е разкрит, трябва да биеш тревога за братята и сестрите, да им напомниш да се пазят от зли хора, да им кажеш какво е направил дяволът, защо е направил такива неща, каква е природата на действията му, какво могат да причинят тези действия и какви последствия могат да донесат, как Бог окачествява този дявол и по какъв начин трябва да се отнасят с него. Щом братята и сестрите са придобили проницателност и дяволът е приключил с това да служи и няма стойност за братята и сестрите или за Божия дом, тогава трябва да го премахнете, като сложите край на самия живот на този дявол и Сатана. Това се нарича мъдрост — това е да вършиш работа с принципи и да имаш път за практикуване. От теб зависи как общуваш с този тип човек в личния си живот — това е твоя свобода. Но като водач или работник има отговорност, с която трябва да се нагърбиш: трябва да защитаваш братята и сестрите и да пазиш интересите на Божия дом и делото на църквата. Въз основа на този принцип, по отношение на този тип човек, който е дявол, ако той в момента служи, не бива да бързаш да предприемаш действие срещу него. Трябва да надзираваш работата му и внимателно да наблюдаваш всяко негово движение, за да видиш какво прави. Щом се появят някакви признаци, че нещо не е наред, трябва незабавно да практикуваш разобличаване и кастрене или да го отстраниш от позицията му. Ако след разобличаването и кастренето е способен донякъде да служи, това е от полза за църковното дело. Но щом се установи, че не желае да служи, не поема по добър път и е на път да прекъсва и смущава, и показва дяволските си нокти, за да подведе братята и сестрите, точно тогава дяволът разкрива истинския си облик и точно това е правилният момент да се предприеме действие срещу него. Беше му дадена възможност да служи, но той не го направи подобаващо — тогава го изпратете в група „Б“. Ако ситуацията е сериозна, практикувайте премахването или отлъчването му — това е и моментът да се сложи край на съдбата на Сатана. Стига да се придържате към тези два принципа, ще можете да се отнасяте със злите хора и дяволи по принципен начин. Ако го правите по този начин, изпълнявате ли отговорността си? (Да.) От една страна, ще имаш проницателност за дяволите, вече няма да си подвеждан или смущаван от тях и вече няма да правиш глупави неща — най-малкото вече няма да разговаряш за истината с хора като тях, които са дяволи. В сърцето си ще знаеш: този тип е дявол — да разговаряш с него за истината е същото като да хвърляш бисери на свинете; без значение как се разговаря за истината с него, ще е напразно. Така няма да продължаваш да вършиш глупави неща. Просто ще му говориш за някои доктрини, които трябва да разбере и за правилата, които трябва да спазва — това е достатъчно. Ако практикуваш по този начин, църковното дело няма да бъде засегнато. Ако обаче не разбираш принципите, ще има вероятност да вършиш глупави неща. От друга страна, водачите и работниците трябва правилно да надзирават и да оползотворяват тези обслужващи и дяволи, които изобщо не приемат истината. Практикуването по този начин може да гарантира, че църковното дело няма да бъде накърнено, като същевременно защитава братята и сестрите от това да бъдат подведени и смутени от дяволи и сатани. Разбирате ли? (Да.) Категорично не бива да се отнасяте със злите хора и дяволите като с братя и сестри. Стига да имате проницателност за дяволи и зли хора, вече няма да правите глупави неща. В миналото на хората им липсваше проницателност и вършеха много глупави неща — винаги се отнасяха със зли хора и дяволи като с братя и сестри, като само оставяха дяволите да им се присмиват за тяхна сметка. Когато ти отвори сърцето си да общуваш с дяволи, те си мислеха: „Толкова си честен, толкова чист и открит — наистина си глупав!“, като вътрешно ти се подиграваха. Сега, когато имаш проницателност за дяволи, вече няма да правиш подобно глупаво нещо. Вече знаеш, че за да отвориш сърцето си в общение или да подкрепиш и помогнеш на някого, трябва да го правиш с истински братя и сестри, с онези, които се стремят към истината и имат човешка природа — не с дяволи. Това е единият аспект. Другият е, че вече не се чувстваш плах или уплашен от дяволи. Знаеш, че са дяволи, и знаеш какво мислят в сърцата си. Сега, когато имаш проницателност за тях, знаеш как да се отнасяш с тях по подходящ начин. Винаги трябва да ги държиш под око — да виждаш какво се опитват да направят, какво пресмятат и кроят в сърцата си, в кои области на работата биха могли да прекъсват, смущават и саботират, какъв вид думи биха могли да използват, за да подстрекават и подвеждат другите, и какви цели се опитват да постигнат. Щом видиш ясно всички тези неща, ще знаеш как да действаш по подходящ начин и ще се придържаш към истините принципи.

След като разговаряхме за разпознаването на девиантните проявления на хората, преродени от дяволи, повечето от вас сега вероятно имат известна яснота в сърцата си, а също и някаква проницателност — например кои хора, след всичките тези години на взаимодействие с тях, изглеждат като дяволи, с които вече няма да споделяте истинските си чувства; и кои хора са братя и сестри, с които ще общувате повече, ще се сближавате и — когато възникне нещо — ще разговаряте повече. По този начин отношението ви към всеки тип човек ще бъде принципно и няма да правите грешки. Но могат ли повечето хора да достигнат момента, в който разпознават дяволи, прозират природата на дяволи? И ако някой дявол е готов да служи, могат ли да оползотворят служенето на дявола? Повечето братя и сестри не са способни да практикуват по този начин, но водачите и работниците трябва да могат. Защо казвам, че трябва да могат? Защото като водач или работник ти трябва да проверяваш нещата добре. Щом откриеш зъл човек да върши зло, трябва да си способен своевременно да го разобличиш и разнищиш, и да обуздаеш смущенията и прекъсванията от него. Ако можеш да практикуваш по този начин, ще си способен да гарантираш нормалното протичане на църковното дело, а братята и сестрите ще бъдат защитени — проницателността им ще нарасне и навлизането им в живота няма да претърпи загуба поради смущения от дяволи. Ако не си способен да практикуваш по този начин — ако не можеш да обуздаеш дяволите, не можеш да опазиш портата — тогава дяволите постоянно ще идват да смущават. Днес смущават един човек, като го правят негативен и го карат да стане безучастен към проповядването на евангелието; утре смущават друг, в резултат на което той не иска да изпълнява дълга си, като работата се забавя и си принуден да намериш заместник. Постоянно ще трябва да се справяш с някакви внезапни, неочаквани ситуации. Не е ли вършенето на работа по този начин много пасивно? (Така е.) Тогава като водач или работник, не си ли далеч от това да отговаряш на критериите? Ако не служеше като водач или работник, щеше да можеш да се справяш със собственото си навлизане в живота, със собственото си ядене и пиене на Божиите слова и със своя дълг. Но щом започнеш да служиш като водач или работник, си зает всеки ден — трескаво се суетиш, тичаш като луд. Или се появява антихрист или зъл човек и смущава църквата, или някои братя и сестри стават негативни и не искат да изпълняват дълга си, или някой нов вярващ е подведен от слухове, не иска да вярва повече и се оттегля. Работата не се върши адекватно, което води до постоянно възникване на проблеми навсякъде, а непрекъснатата поява на тези проблеми ежедневно те оставя претрупан, изцеден и неспособен да се справиш, неспособен да се храниш или спиш добре — и въпреки това работата не върви добре. Това означава да си напълно некомпетентен за работата. Такъв водач или работник изобщо не отговаря на критериите. Защо казвам, че не отговаряш на критериите? Защото предварително не си разговарял ясно за тези проблеми, които неминуемо ще възникнат, за да дадеш възможност на всеки да разбере истината и да придобие проницателност, така че когато проблемите се появят, да могат да се разрешат своевременно. С други думи, не си имунизирал повечето хора, за да ги подсилиш със способността да устоят на тези неща. В крайна сметка, когато тези неща се случват едно след друго, ти ставаш много пасивен — винаги се оправяш с някоя бъркотия, винаги се оправяш с последствията. Това означава, че си далеч от това да отговаряш на критериите като водач или работник. В начина, по който се отнасяш с различните типове дяволи, методите ти за справяне с тях са неподходящи, работата, която вършиш, не е адекватна, и така църковното дело е постоянно смущавано, постоянно затормозено от проблеми. Винаги трябва да оправяш нещата и да ги слагаш в ред, така че се чувстваш изключително зает и тази работа става много изнурителна.

Помните ли двата принципа на отношение към хората, преродени от дяволи? Кой е основният? Не се страхувайте от дяволи и сатани и не ги отбягвайте. Вместо това се научете да ги разпознавате и да прозирате същността им, и схващайте накъде клонят мислите им; тоест вижте ясно какво искат да направят в църквата и какви цели искат да постигнат. По този начин можете да превърнете пасивността в инициативност и активно да преминете в настъпление, за да ги разобличите и да се справите с тях. Ако видите дяволи и сатани да говорят и действат, и само изпитвате отвращение и не искате да им обръщате никакво внимание или да работите заедно с тях, и това е всичко — като дори пренебрегвате това, че виждате дяволи и сатани да смущават и прекъсват църковното дело — тогава дали това поведение е съобразено с Божиите намерения? (Не.) След като дяволи и сатани проникнат в църквата, те няма да водят църковен живот по начин, при който спазват правилата, а още по-малко ще служат по начин, при който спазват правилата. Те неизбежно ще говорят открито и ще вършат разни неща, дори до степен да не се отказват, докато целите им не бъдат постигнати. Следователно в отношението си към дяволи трябва да сте мъдри и да действате според истините принципи. Онези, които трябва да бъдат разобличени и отхвърлени, задължително се разобличават и отхвърлят. Когато даден дявол все още не е бил разкрит, ако е готов да служи, тогава го използвайте да служи и го следете отблизо, докато го прави. Например, ако не можеш съвсем да прозреш даден надзорник, който отговаря за конкретна задача — виждаш, че не е толкова простодушен и открит като другите братя и сестри, че никога не казва цялата истина на никого и че когато се сблъска с трудности или проблеми в работата, не търси решение — тогава трябва да поемеш инициативата, за да проучиш из основи ситуацията му. Не бива да си пасивен, като чакаш да оплеска работата, и след това да се опитваш да спасиш положението, когато вече е твърде късно. Трябва да говориш с него и да видиш какво е отношението му към дълга му, дали има конкретни планове и подредби за работата, дали има принципи за изпълнение на работата, дали може да работи съгласно работните разпоредби и дали е способен да мами висшестоящите и да крие неща от подчинените си, и да прави нещата по свой начин. Не са ли това неща, на които трябва да обърнеш внимание? (Така е.) Да предположим, че откриеш, че някой е дявол, и поради това вече не общуваш с него, като дори казваш: „Този дявол е напълно ужасяващ — изпитвам отвращение само като го видя. Няма да говоря повече с него. Трябва да сложа ясна граница между мен и него и да накарам братята и сестрите също да сложат ясна граница — всички трябва да го игнорират“. Редно ли е да се действа по този начин? Това е глупав начин на действие. Не е нито умно, нито мъдро и не означава да притежаваш духовен ръст. Мислиш ли, че си умен само защото не говориш с него? Дали си някой, който проявява внимание към Божиите намерения? Изпълнил ли си отговорността си? Нагърбил ли си се с бремето да пазиш стадото и да вардиш портата на Божия дом? Не трябва ли да помислиш и за тези неща? Божието изискване хората да имат проницателност за дяволите категорично не означава, че е достатъчно просто да отхвърляш дяволите. Трябва също да си способен да надзираваш и ограничаваш дяволите; ако даден дявол все още не е бил разкрит и иска да служи, трябва също така да си способен да го използваш — тези неща също са дългът, който трябва да извършиш и отговорността, която трябва да изпълниш, и това е изцяло в името на защитата на църковното дело. Ако видиш, че някой е изключително непроницаем, че всичко, което казва, е неопровержимо и никой не може да го разгадае, тогава този човек е много опасен и не заслужава доверие. Особено ако видиш някой да се държи по особено зловещ, анормален, подмолен и хитър начин — който никога не казва цялата истина на никого и когото повечето братя и сестри, които взаимодействат или общуват с него, не могат да прозрат — тогава такъв човек не може просто да бъде подминат и оставен на мира. Вместо това трябва да подходиш към него, да влезеш в контакт и да говориш с него, за да натрупаш проницателност и прозрение, да видиш какво мисли, да видиш какъв е източникът и мотивацията на действията му, какво планира да направи, дали е способен да се нагърби с работа, докато изпълнява дълга си, дали е възможно да смути църковното дело и да създаде независимо царство, и дали изпълнението на дълга от негова страна носи повече вреда, отколкото полза, и в крайна сметка се оказва, че загубата превишава ползата. Виж — дали това да си водач или работник е проста работа? Когато такъв човек бъде открит в църквата, ти не само не бива да се дистанцираш от него и да го отбягваш, а трябва активно да подходиш към него и да влезеш в контакт с него. Каква е целта на това? Да вникнеш в ситуацията му и да вземеш предпазни мерки. Ако например срещнеш агент или шпионин на ККП, който постоянно търси възможности да се рови в личната ти информация и в сърцето си усещаш, че е шпионин, трябва да се пазиш от него и категорично не бива да му казваш какво е истинското ти положение. Трябва също да запомниш един още по-важен въпрос: не можеш да го оставиш да научи телефонния ти номер, имейла ти и т.н. Ако обаче само се пазиш от това да не проучва собственото ти положение, но напълно игнорираш и подминаваш други неща като например с кого още е в контакт, за чия информация разпитва и за каква ситуация в църквата разпитва — като дори си мислиш, че си доста умен, като правиш това — тогава как се справяш с този въпрос? Проявил ли си някаква мъдрост? Показал ли си, че имаш духовен ръст? Изпълнил ли си отговорността си? Опазил ли си интересите на Божия дом и защитил ли си братята и сестрите? Ако изобщо не отчиташ тези въпроси, тогава си егоистичен и достоен за презрение човек в пълния смисъл на думата. Да кажем, че срещнеш някой, който е дявол, и той те попита откъде си и дали някой от семейството ти вярва в Бог; знаеш, че разпитва за информация, така че небрежно казваш няколко неща, за да го отпратиш, без да разкриваш истинската си ситуация, и след това обръщаш въпросите и го питаш: „Ти откъде си? Кой в твоето семейство вярва в Бог? Как е църковният живот в църквата в родния ти град? ККП арестува ли вярващи там? Ти бил ли си някога арестуван?“. Като чуе това, агентът или шпионинът на ККП си мисли: „Винаги аз съм бил този, който задава въпросите — никой никога не е обръщал нещата и не ме е разпитвал. Този човек има акъл!“. Като вижда, че продължаваш да му задаваш въпроси, той се притеснява, че самоличността му ще бъде разобличена и така сменя темата. Трябва внимателно да наблюдаваш този тип човек. Ако установиш, че е изключително подозрителен и има осемдесет процента вероятност да е шпионин на ККП, тогава трябва да се пазиш от него — не бива да издаваш дори частица информация за братята и сестрите. Ако братята и сестрите изобщо не се пазят от него и казват на този човек всичко, което знаят, без задръжки, готови да говорят за всичко, тогава това лесно излага на опасност църквата и братята и сестрите. Така че трябва да държиш под око такъв човек — наблюдавай с кого постоянно влиза в контакт, от кого постоянно се опитва да получи информация, дали тайно проверява телефонните номера на братята и сестрите или профилите им в компютрите им, или дали рови във вътрешната информация на Божия дом зад гърба на хората. Трябва да го следиш изкъсо — не бива да му позволяваш да постигне своето. Освен това трябва да кажеш на братята и сестрите да се пазят от този човек — ако той многократно разпитва за информация, трябва да бъде отбягван и трябва да бъде предупреден да не тормози хората. Освен това трябва също да видиш какви ереси и заблуди разпространява, за да подведе братята и сестрите — ако откриеш такива проблеми, тогава трябва да се справиш с тях и да ги разрешиш своевременно. Да се практикува по този начин означава да се защити църковното дело и да се предпазят братята и сестрите — това е отговорността на водачите и работниците, а също така отговорността на Божиите избраници. Ако стоиш безучастен и не правиш нищо, като му позволяваш да обикаля и да се рови на воля, е възможно някои глупави хора или новоповярвали, чиято основа на вярата им все още е нестабилна, да му кажат всичко. След това полицията в континентален Китай може незабавно да започне да арестува членове на семействата им и роднини, като навлече неприятности на определени църкви и определени братя и сестри. Каквито и неприятности да изникнат, във всеки случай, ако като водач или работник откриеш човек, който е дявол, но не взимаш своевременно мерки, не извършваш правилно предохранителни действия и в резултат на това някои глупави и невежи хора издават много неща, които не бива да се издават, и допускат изтичане на информация за братята и сестрите, като навличат неприятности на църковното дело и на братята и сестрите, тогава това е неизпълнение на отговорността ти. Кажи Ми, какво е било твоето изпълнение на дълга в този случай? Справи ли се добре? (Не.) Да не изпълняваш добре дълга си — това въпрос ли е, по който си разочаровал Бог? (Да.) Това е да разочароваш Бог. Ако вие самите сте в пълна безопасност отвъд океана, но бъдете надхитрени от агент на ККП поради собствената си глупост, това ще доведе до опасни последици — ще донесе бедствие за църквите и за братята и сестрите в родния ви град на континента. Бихте ли искали да видите такава последица? (Не.) Ако човек има капка съвест и частица човешка природа, той не би трябвало да иска да види как се случва подобно нещо; независимо къде се намира самият той в момента, не би искал да види които и да било братя и сестри на континента да страдат от преследване. Ако някой каже: „Е, сега съм в безопасност в чужбина — какво ме интересува кой ще бъде арестуван! Ако някой страда, какво общо има това с мен? Дори не ме е грижа за собственото ми семейство. Не изпитвам обич“ — такъв човек има ли човешка природа? (Не.) Няма човешка природа — човек не бива да мисли така. Ако твърдиш, че имаш съвест и човешка природа, тогава най-малкото не бива да навличаш неприятности на роднините си и на църквата на континента. Така че когато се изправяш срещу дяволи, не е достатъчно просто да имаш проницателност за тях — трябва също така да мислиш всеобхватно. Трябва да мислиш как да действаш по такъв начин, че да си сигурен, че няма да се разкриеш, като същевременно също си сигурен, че родителите и роднините ти, и братята и сестрите на континента няма да пострадат. Трябва да изпълниш отговорността си да опазиш църковното дело и да вардиш портата на Божия дом. Това е отговорността, която хората трябва да изпълняват. Ако си положил максимални усилия, тогава дори нещо да се е объркало, защото е имало неща, които не си могъл да направиш или защото не си прозрял някой въпрос, не си виновен — всичко е в Божиите ръце. Но от гледна точка на хората, трябва да си наясно с отговорността, която хората трябва да изпълняват. Не бива да бягаш от нея и не можеш да мислиш само за себе си — трябва също да имаш предвид братята и сестрите около теб и делото на църквата. Сега ясен ли е този път на практикуване? (Да.) Виждаш ли, ако не бяхме разговаряли по тези въпроси, щяхте да пренебрегнете най-съществените и най-важните неща и все още щяхте да смятате, че знаете как да се отнасяте с дяволи и сатани. В действителност не разбирате принципите на практикуване — това е истинският ви духовен ръст.

Независимо дали можеш или не можеш да доловиш отношението на дяволите към истината, положителните неща и Бог, тяхната същност във всеки случай е омраза към истината, омраза към положителните неща и омраза към Бог. Това означава да си девиантен. Независимо дали е от думите, които дяволите разкриват, или от мислите и гледните точки в сърцата им, възможно е да се види отношението им към истината, към положителните неща и към Бог. Ако се съди по това отношение, може да се каже със сигурност, че дяволите категорично не приемат истината, категорично не приемат положителните неща и, разбира се, категорично не се прекланят пред Бог. Следователно не приемат никакви правилни предложения, твърдения или увещания от хората. В допълнение, що се отнася до истините принципи от Бог, Божиите напътствия, Божиите изисквания и Божиите поучения за хората, те още повече пренебрегват всичко това и никога не го приемат. Вместо това в сърцата си кроят планове за всичко, което им харесва, всичко, което е изгодно за самите тях. Кроят планове за своя статус, своята репутация, своята гордост и своята крайна цел; кроят планове за всякакви ползи, на които искат да се наслаждават, които искат да получат и да придобият в реалния си живот. Това е техният вътрешен свят и той е достатъчен да покаже, че природата им същност е нечестива. Тази девиантна природа същност никога няма да се промени. От началото до края всичко, което правят, и всичките им мисли и гледни точки нямат никаква връзка с истината реалност и нямат нищо общо с Божиите учения или с правилния път на човешкия живот; всички те са нечестиви негативни неща. Независимо как разговаряш за истината с хора с нечестива същност, независимо как се опитваш да им помогнеш с любов, не можеш да ги трогнеш, не можеш да промениш мислите и гледните им точки и не можеш да промениш начина им на живот, при който всичко, за което мислят всеки ден, е зло. Разбира се, не можеш да промениш и целите, към които се стремят, нито начина и посоката, в която кроят всеки въпрос. Тези хора, които са дяволи, си остават същите от началото до края. Нечестивата им същност няма да се промени. Дори винаги да са изпълнявали дълг в Божия дом, без да се отричат от Божието име или да напускат истинския път, заради това, че не приемат истината и всичко, за което мислят и разсъждават, е свързано с негативни неща и с нечестиви неща, не е възможно да се отърват от покварения си нрав, а човешката им природа също няма как да претърпи някаква промяна. Разбира се, едно нещо е сигурно: за тези хора е невъзможно да постигнат спасение. Що се отнася до това каква е крайната им цел, това се разбира от само себе си. Каква е крайната им цел не е това, за което разговаряме тук. Това, върху което сме се съсредоточили, е разпознаването и разнищването на природата им същност.

Вече изцяло разговаряхме за първото проявление на девиантната природа същност на хората, преродени от дяволи — „да си зловещ и анормален“. Разговаряхме главно за различните им нагласи и проявления в това как се отнасят към положителните неща, както и различните мисли и гледни точки, които таят и пазят в сърцата си. Независимо дали става въпрос за техните конкретни разкривания и проявления или за нещата, скрити дълбоко в сърцата им, които не смеят да извадят на показ, всичко това доказва, че не са обикновени покварени хора. Те не притежават съвестта и разума на обикновените покварени хора. Може също да се каже, че тези хора не притежават човешката природа на обикновените покварени хора. Казано направо, тези хора нямат човешка природа. Без значение колко нечестиви са мислите и гледните им точки, без значение колко нечестиви и колко несъвместими с човешката природа са техните техните изказвания, действия, поведение и държание, те нямат никаква осъзнатост за това. Никога не окачествяват собствената си природа същност като нечестива, противоречаща или враждебна на истината. Независимо как разговаряш с тях, те все така си живеят в света на покварения си нрав. Когато общуват помежду си, тези хора се разбират особено добре и особено много си допадат в своята мерзост. В сърцата си обаче изпитват крайно отвращение към хора, които разбират истината и се стремят към нея, и ги ненавиждат.

Миналия път, когато обсъждахме девиантната природа същност на хората, преродени от дяволи, споменахме тяхната „развратност“ и „сексуална провокативност“ — два вида проявления на сексуалното желание на плътта. В допълнение към тези два вида има и друг аспект, свързан с „развратността“ и „сексуалната провокативност“, вид външно поведение или изживяване на човешката природа, което е „разюзданост“. „Развратността“ и „разюздаността“ обикновено вървят ръка за ръка. Знаете ли какво означава „разюзданост“? (Поведение и постъпки, които са разпуснати и невъздържани, и лекомислено задяване на другите.) „Разюзданост“ означава отдаване на страстите — означава да си разпуснат и невъздържан. Тези три аспекта би трябвало да са достатъчни, за да се разнищят нечестивите проявления на този тип хора по отношение на сексуалното желание на плътта. Възрастните би трябвало да могат да разбират проявленията на развратност, сексуална провокативност и разюзданост. Това не е абстрактно, защото такива неща и такива хора често се виждат и за тях се чува в ежедневието. И така, какви са основните проявления на такива хора? Когато става въпрос за отношенията между мъже и жени, тези хора са невъздържани, нямат граници и нямат усещане за срам. Когато става въпрос за сексуално желание, те му се отдават особено много, не го обуздават и нямат никакво въздържане. В същото време не изпитват никакъв срам от това, че се отдават на сексуалното си желание. Независимо на каква възраст са, от какъв пол са или какво е семейното им положение, те се интересуват особено много от противоположния пол и му обръщат специално внимание. Всеки път, когато попаднат сред група хора, обръщат внимание на представителите на противоположния пол, от които се интересуват. Това внимание не е просто да им хвърлят погледи повече от обичайното, да си бъбрят с тях или да общуват нормално с тях — става въпрос за това, че попадат в капана на сексуалното желание между мъже и жени и влизат в любовни отношения. Що се отнася до човека, когото харесват, независимо на каква възраст е той и независимо дали отсрещната страна е съгласна, стига да са харесали този човек, те ще поемат инициативата да го задяват, като дори стигат дотам, че извършват някои необичайни действия или постъпки, за да привлекат вниманието на отсрещната страна. Например, от време на време ще приготвят хубава храна за другия човек; по празници ще му правят подаръци; ще му изпращат съобщения с причина или без причина — сутрин питат: „Стана ли вече?“, а вечер: „Изкъпа ли се?“. След няколко дни ще кажат: „Времето напоследък е студено — гледай да се обличаш дебело и да не настинеш. Ако имаш нужда от нещо, можеш да ме потърсиш за помощ!“. Те често изразяват загриженост, като я използват като предлог да досаждат на другия човек. Този тип хора никога не флиртуват само с един или двама, или двама-трима — правят го с всеки, когото харесат. Хлътват по всеки, когото видят; щом намерят някого за привлекателен или имат хубаво усещане за него, веднага се появяват похотливи мисли и се опитват да съблазнят този човек. Без значение в каква група или в каква среда се намират, никога не забравят това. Където и да отидат, винаги си набелязват трима или петима, или около десетина приятели или доверени хора от противоположния пол, които харесват. Ако могат да имат физически контакт, смятат целта да влязат в любовни отношения за изпълнена. А ако все още не се е стигнало до нивото на любовни отношения, самото задяване на другите по този начин вече ги кара да се чувстват просто прекрасно — усещат дните си сладки и удовлетворяващи. Ако средата не го позволява и не могат да задяват противоположния пол, се чувстват разстроени. Ако някой им напомни, че такова поведение е неуместно, в сърцата си те му имат зъб. Ако някой ги ограничи да не свалят безразсъдно хората, започват да се съпротивляват и да се противят в сърцата си, и дори си мислят: „Това е мое право — какво те прави пригоден да ме ограничаваш? Това, което правя, е моя свобода! Нито нарушавам закона, нито извършвам престъпление, така че кой си ти да се опитваш да ме контролираш?“. Независимо от средата, този тип човек винаги изпитва нужда да си намери някакво забавление, с което да се занимава — винаги изпитва нужда да си намери няколко приятели от противоположния пол или сексуални партньори, за да убива времето, да запълни живота си и да го направи по-приятен. Иначе има чувството, че животът му е празен, скучен и лишен от интерес. Някои хора, след като са били настойчиво сваляни, не могат да се сдържат да не влязат в интернет, за да гледат порнография, като живеят сред сексуалното желание на плътта си, разпуснати и невъздържани, и стига условията да позволяват, са способни да направят всичко. Преродените от дяволи хора, независимо от повода или от средата, независимо колко труден е животът им, без оглед на това колко са натоварени с работа и дали средата го позволява или не, винаги имат нужда да се отдават на сексуално желание и търсят възможности да осъществят контакт с противоположния пол и да свалят някого, като напълно задоволяват сексуалното си желание. Ако сексуалното желание на плътта им не може да бъде задоволено, тогава ще е достатъчно дори да задоволят само желанието на ума си. Това се нарича да си девиантен — те са толкова девиантни. Някои хора са вече в напреднала възраст с деца, които са женени и имат свои семейства, но въпреки това все още са изключително разпуснати и невъздържани в сексуалното си желание, напълно лишени от чувство за срам. Когато видят представител на противоположния пол, когото харесват, измислят всякакви начини да си намерят поводи да останат насаме с него — след което държат ръката на другия човек, прегръщат го или го докосват и правят някои флиртаджийски, игриви забележки, или казват някои провокативни неща. Като правят това, постепенно стигат дотам да причинят смущение у някои представители на противоположния пол. Това означава да си развратен. До каква степен е развратен този тип човек? Когато види някого от противоположния пол, който е привлекателен или има хубава фигура, у него се появяват похотливи мисли. Дори само да чуе някого от противоположния пол да говори с нежен, магнетичен и относително приятен глас, това може да разпали похотливи мисли в него. Разпалят ли се тези похотливи мисли, той вече не се сеща за тези неща от време на време, а по-скоро мисли за тях много често. Мисли за тях, докато се храни, докато работи, дори когато сънува, като съзнанието му прелива от тези похотливи мисли всеки ден. Тъй като притежава нечестивата същност на развратност, той ще се отдава на сексуалното желание на плътта си без каквото и да било въздържане. Дори когато види някого от добро семейство, който има богатство и статус — богата млада дама или заможна съпруга, или висок, богат и красив мъж, или заможен бизнесмен — в него се появяват похотливи мисли. Само вижте колко безкрайно развратни са такива хора! А има и още по-лоши случаи. В църквата имаше един брат, който пееше добре. Не беше някакъв певец от нивото на някоя звезда — просто имаше донякъде приятен глас. Явно у някои жени се породиха чувства, след като го чуха да пее, и те поискаха да се омъжат за него. Тези жени дори не бяха виждали как изглежда този брат. Не знаеха на колко години е, що за индивидуалност има, какво е образованието му, какви са заложбите му или каква е вярата му в Бог. Не помислиха за нито едно от тези неща, но въпреки това искаха да се омъжат за него, като похотливите им мисли се разпалиха само от това, че чуха гласа му. Кажете Ми, нямат ли такива дяволи девиантна природа? Един нормален човек, като чуе някой да пее добре, най-много да изпита известна завист, но никога не би му хрумнало да се жени за този човек. Ако наистина иска да се ожени за някого, би опознал характера и семейното положение на този човек преди да вземе такова решение — например на колко години е, как изглежда, какъв характер има, от какво семейство е и само ако всички аспекти са удовлетворяващи, би помислил да се жени. Но хората, които са дяволи, са различни — някои жени, след като чуят даден мъж да пее добре, искат направо да се омъжат за него; някои мъже, като видят привлекателна жена, искат направо да се оженят за нея. Не са ли плашещи такива хора? Те са едновременно плашещи и отблъскващи! Когато видят някого със статус, познания, красноречие или конкретна силна страна, или ако видят някоя красива жена или красив мъж, в тях се появяват похотливи мисли. Когато видят такива хора, винаги ги гледат в захлас с широко отворени очи; погледът им е вторачен, но умът им е много активен и сексуалното им желание кипи — това означава да имаш похотливи мисли. Когато някой постоянно гледа в захлас хора от противоположния пол, без да отмества поглед — а има дори някои, които разкриват нечестив поглед или точат лиги с отворена уста — това означава да имаш похотливи мисли. Щом похотливите им мисли се разпалят, те започват да пускат ръце на другите. Това се нарича да показваш девиантност. Независимо от ситуацията, стига зрителната им похот, слуховата им похот или сексуалното желание на плътта им да бъдат провокирани, ще имат похотливи мисли — такива хора са дяволи. Съвестта и разумът на човешката природа ограничават ли или въздържат ли сексуалното желание на дяволите? То не се въздържа, така че сексуалното им желание постоянно прелива и те постоянно показват проявления на разюзданост — особено разпуснати са. Не се интересуват колко хора има около тях, на каква възраст са самите те или дали отсрещната страна ги харесва или изпитва отвращение и ненавист към тях — стига да е някой, който им харесва, те ще имат похотливи мисли и ще се отдават на фантазии, като задоволяват сексуалното си желание в най-голяма степен. Това не е ли отвратително? Подобни хора са изключително развратни. Дори ако не могат да намерят възможност да имат отношения с противоположния пол, те все пак искат да задяват другите. Проявленията на това поведение са, че често изпращат сигнали на флирт, като ти хвърлят погледи, измислят всевъзможни начини да осъществят контакт с теб и да се доближат до теб — умишлено минават покрай теб и докосват леко ръката, рамото или гърба ти — и казват закачливи неща, като всичко това е преднамерено. Това показва, че сърцата им вече са изпълнени с похот. Когато нормалните възрастни общуват с представители на противоположния пол, те спазват граници, мярка и ограничения. Независимо дали по отношение на неща като сексуално желание, мисли, реч, физически контакт или физическо разстояние между хората, всичко това се управлява и се въздържа от тяхната съвест и разум. Но хората, които са развратни и разюздани, не са такива. Независимо какъв е поводът, колко хора има наоколо или каква е ситуацията в момента, и независимо от собствената им възраст и семейно положение, от това дали отсрещната страна е съгласна или дали отсрещната страна изпитва отвращение към тях, те пак правят каквото си искат, като се отдават необуздано на сексуалното си желание. Това се нарича да си разюздан. Подобни хора не се въздържат от нищо — те дори не спазват морални граници; напълно разпуснати са. Всъщност докъде стигат някои хора в своята разпуснатост? Толкова далеч, че открито гледат в захлас интимните части на противоположния пол. Ако някой от противоположния пол има блестящи, хубави очи, те ще намерят всякаква възможност да споделят какво е в сърцето им, да си бъбрят или да обсъждат работата с него, като втренчено го гледат в очите. Ако някой от противоположния пол има светла, гладка, нежна кожа, те често се взират в нея, независимо дали умишлено или неволно. Ако някой от противоположния пол има висока, стройна фигура, те тайно го гледат отзад, като зяпат без да отместват поглед. Това означава да си изпълнен със сексуално желание. Девиантни ли са подобни хора? (Да.) Има и някои непълнолетни или женени пълнолетни, които често гледат порнография или конкурси за красота като „Мис Свят“, където жените са облечени много оскъдно — достатъчно, за да задоволят зрителната им похот. Колкото повече се отдават по този начин, толкова по-трудно става да обуздаят и контролират сексуалното си желание и похотливи мисли. Това проявление на дяволи ли е? (Да.) Нормалните хора биха ли живели по този начин? Биха ли постъпвали по този начин? (Не.) Някои мъже от Изтока са сравнително консервативни и когато дойдат на Запад и видят много жени, облечени разголено, стават любопитни и искат да хвърлят още някой и друг поглед, но след известно време, когато свикнат, вече не са любопитни — това е нормално проявление. Има и някои неженени хора, които са малко любопитни по въпросите на сексуалното желание или които понякога, поради обективната среда, развиват известна нечестива похот. Всичко това са нормални физиологични реакции — това не може да се нарече девиантност. Но хората, които са дяволи, не са същите като обикновените хора. Тяхната девиантност надхвърля тази на нормалните хора — тя е особено анормална. Не става въпрос просто за това, че са любопитни за сексуалното желание или че имат нормални физиологични реакции или нужди — те са разпуснати и не подбират партньорите си. Когато се отдават на нечестива похот, изобщо не изпитват срам. Това се нарича да си девиантен. До каква степен са девиантни? Само като погледнат кожата, очите, фигурата или външния вид на противоположния пол — или дори само като чуят гласа му — започват да имат похотливи мисли, а след това си намират всякакъв възможен повод да влязат в контакт с другия човек или да се доближат до него, като стигат още по-далеч, за да предприемат действия, които да задоволят сексуалното им желание. Това се нарича да бъдеш девиантен.

Друго проявление на това да бъдеш девиантен е, че тези хора, независимо в каква среда се намират, винаги са заобиколени от различни хора от противоположния пол. Такъв човек ще сваля няколко представители на противоположния пол едновременно и често ще поддържа неопределени връзки с множество хора. Какво се има предвид под неопределена връзка? Това е връзка, която прилича на приятелство, но също и на любовна връзка — никой не може ясно да каже каква връзка имат всъщност такива хора. Те нямат ясни граници с противоположния пол; връзките им са особено неопределени — има постоянно флиртуване и нещата са съмнителни и неясни. Дали тези проявления се управляват от развратна природа? (Да.) Що се отнася до морала и етиката на човешките отношения, злите тенденции на днешния свят вече дори не критикуват този вид явление. Хората наричат това да си способен, да си модерен — наричат го да си сексуално освободен. Така някои хора внасят този вид мисли и гледни точки в църквата. Те смятат: „Без значение с колко хора от противоположния пол имам любовни отношения, това е моя свобода. Дори законът не осъжда това сега, така че имам право да избирам с колко приятели от противоположния пол да имам любовни отношения, имам право да избирам как да се справям със сексуалното си желание. Не бива да си правя лоша услуга — трябва да дам пълна воля на сексуалното си желание“. Това не е ли нечестив довод? (Да.) Независимо колко хора са съгласни с мненията, насърчавани от тенденциите на обществото, или се застъпват за тях, независимо колко хора ги практикуват, в Божия дом този вид ерес и заблуди се окачествяват като „девиантни“, а онези, които се придържат към този вид ерес и заблуди, също се окачествяват като „девиантни“ — казано по-конкретно, те са „развратни“ и „разюздани“. Точно ли е това окачествяване? (Да.) Всяка функция и инстинкт на човешкото тяло изисква фундаментално ниво на регулиране въз основа на човешката природа. И на какво разчита това регулиране? На съвестта и разума на хората. Чувството за срам в рамките на съвестта и разума би трябвало правилно да регулира физиологичните нужди на човек и неговото сексуално желание. Ако не го регулираш или въздържаш, а вместо това се отдаваш на сексуалното желание, тогава това се нарича да си разюздан, това се нарича да си развратен. Ако имаш такива проявления, тогава си девиантен. Девиантността е нещо негативно — тя категорично не е положително нещо. Това е така, защото излиза извън границите на чувството за срам, притежавано от човешката природа на хората, извън границите на нормалната рационалност, която Бог изисква от хората; тя преминава границите на човешката природа и представлява смущение и увреждане на нормалния живот на братята и сестрите. Следователно девиантността категорично се окачествява като нещо нечестиво, като негативно нещо; категорично не е положително нещо. Църквата, Божият дом, категорично не насърчава сексуалната освободеност. Какво насърчава Божият дом? (Да бъдеш достоен и порядъчен и да изживяваш нормалната човешка природа.) Божият дом насърчава това да притежаваш благоприличието на светец и да постъпваш със съвест и разум. Най-малкото, когато става въпрос за сексуално желание и физиологични нужди, човек трябва да има чувство за срам. Тоест, ако искаш да встъпиш в брак, ако искаш да имаш нормална любовна връзка, тогава това трябва да е в съответствие с принципите на брака, които Бог е повелил за хората — не може да включва кръвосмешение, разюзданост или развратност. Разбирате ли? (Да.)

Току-що разговаряхме за някои проявления на девиантността при хората, които са дяволи. Добре ли е, че разговаряхме по такава тема, за да ви помогна да придобиете известна проницателност? (Да.) Без значение какво е проявлението, ако то надхвърля обхвата на покварения нрав на нормалните хора или излиза извън обхвата на присъщата природа и инстинкти на хората, тогава то е анормално — това е проявление на дяволи. Сред нещата, за които току-що разговаряхме, освен онези хора, чиито мисли и поведение са особено зловещи и анормални, има и друг тип човек, който може да не показва тези очевидно зловещи и анормални проявления, но чието ясно проявление е, че е особено развратен и разюздан. Наличието на тези ясни проявления доказва също така, че той притежава един аспект от девиантната същност на дяволите. Тогава може ли да се каже със сигурност, че хората, които имат тези ясни проявления, са дяволи? (Да.) Те се отдават на сексуалното си желание по всяко време, сърцата им преливат от нечестива похот и се интересуват особено много от въпроси, свързани със сексуалното желание на плътта — интересът им надхвърля физиологичните нужди на нормалните хора. Тоест, независимо на каква възраст са, от какъв пол са или какво е семейното им положение, техните проявления на плътско сексуално желание надхвърлят тези на нормалните хора, а също така надхвърлят и нуждите на нормалните хора. Това е достатъчно, за да се каже, че проявленията им в тази област не са нормални. Ако използваме две думи, за да ги окачествим, те са особено „развратни“ и „разюздани“. Тоест, физиологичните им нужди са изключително анормални. Всеки път, когато видят човек от противоположния пол, който има определена силна страна или благоприятно вродено условие в някоя област, те могат да имат похотливи мисли и да освобождават сексуално желание. Когато примерно видят някого от противоположния пол с бели, прави зъби и чиято усмивка е особено красива и сладка, или с особено красива коса или очи, те могат да имат похотливи мисли. Без значение коя черта на противоположния пол им изглежда добре или красиво, те могат да имат похотливи мисли — и използват освобождаването на сексуалното си желание като начин да изразят своята симпатия и възхищение към другия човек. Това не е ли отвратително? Изключително отвратително е! В някои нечестиви хора се надигат похотливи мисли всеки път, когато видят някой от противоположния пол да направи определено изражение на лицето, като например леко да повдигне вежди, докато говори, или да му се появят трапчинки, или да покаже особено пленителен поглед, когато се усмихва. Честотата и броят на случаите, в които у тях се пораждат похотливи мисли, са немислими и невъобразими. Нормалните хора просто го намират за необяснимо: „Ако някой изглежда добре, няма лошо да му хвърлиш още някой и друг поглед — но как може това да доведе до похотливи мисли и освобождаване на сексуално желание? Това не е ли извратено?“. Неща, които нормалните хора смятат, че не биха предизвикали похотливи мисли, могат да накарат нечестивите хора да имат похотливи мисли и да освобождават похот, а нормалните хора не могат да го разберат. Това се нарича да си девиантен. На прост език се нарича да си извратен, да си перверзен. Някои жени могат да имат похотливи мисли дори само като видят мъж с добре развити мускули, добре оформени черти на лицето и висок ръст. Или когато видят мъж с някакви умения, някаква способност и отгоре на това с богатство и статус, у тях постоянно се пораждат похотливи мисли. Те не просто го ценят високо или смятат, че е свестен, не просто изпитват някаква симпатия към него и искат да имат любовни отношения с него или се стремят към връзка с него — по-скоро у тях постоянно се пораждат похотливи мисли за него. Кажете Ми, това не е ли отвратително? Това не е ли девиантно? (Да.) Честото пораждане на похотливи мисли е анормално — то е девиантно.

Тук ще приключим с нашето общение за проявленията на развратност и разюзданост при хората, преродени от дяволи. Сега нека поговорим за „сексуалната провокативност“. Сексуалната провокативност всъщност е свързана както с развратността, така и с разюздаността; това е просто начин да се говори за едно и също нещо от различна гледна точка. Тя се отнася до това как някои хора, за да съблазнят противоположния пол и да му направят добро впечатление, често парадират със своя съблазнителен чар пред него. Например, някои жени обичат да си слагат яркочервено и предизвикателно червило, да гримират очите си така, че да изглеждат много съблазнително, и дори да си слагат руж, въпреки че са доста възрастни. Когато избират тоалети, те винаги се фокусират върху това да бъдат секси, пленителни и да привличат погледите; когато говорят, нарочно кокетничат или си придават сладникав маниер, който може да плени противоположния пол и т.н. Някои мъже често се представят като герои със силни рамене, на които жените могат да се облегнат. Те често демонстрират мускулите си пред жени, с готовност свалят ризата си, за да покажат плочките си на корема, като използват тези средства, за да привлекат противоположния пол. Целта им не е просто да накарат представителите на противоположния пол да останат с добро впечатление за тях или да намерят някого, с когото да излизат, а по-скоро да съблазнят представители на противоположния пол, да ги заинтересуват и след това да ги хванат в капана на сексуалното желание. Това е тяхната цел. Не е ли това да си сексуално провокативен? (Да.) Това е да си провокативен. Невярващите наричат такива хора „мръсници“. Що за неща правят тези „мръсници“? Ако е жена, тя е придирчива дори за червилото, което избира. Няма да използва обикновен балсам за устни, а освен това презира червилата, използвани от достойните и порядъчни хора, като ги намира за недостатъчно класни. Тя специално избира страстни цветове, които правят устните ѝ да изглеждат особено секси и съблазнителни, с цел да развълнува мъжките сърца, да ги плени, напълно да завърти главите на мъжете и да ги накара да хлътнат по нея. В общуването си с мъже тя често проявява предизвикателно поведение, като освобождава сексуално желание, и всичко това е с цел да ги съблазни. Колкото повече мъже присъстват, особено от типа, който тя харесва, толкова по-оживена и активна става тя и толкова повече прави всевъзможни неща да се покаже, като парадира с красноречието си, използва по-изтънчен речник, обръща особено внимание на израженията на лицето си и се облича по особено кокетен начин. Това се нарича да си провокативен. Има ли разлика между провокативните хора и развратните хора? Един и същ тип ли са? (Да.) От един дол дренки са. Едните самоинициативно съблазняват, другите самоинициативно се впускат в развратност. И двете са проявления на отдаване на сексуално желание, проявления на преливащо сексуално желание и на разпуснатост, като всички те се управляват от девиантна природа същност. Хората от този провокативен тип, независимо дали са мъже или жени, без оглед на възраст или семейно положение, не въздържат поведението си в никаква обстановка, нито овладяват или управляват сексуалното си желание. Вместо това са разпуснати и небрежни, дори поемат инициативата да правят намеци — носят специални дрехи, използват специални изражения, специален език, специални начини на говорене и правят някои специални неща, за да привлекат вниманието на противоположния пол, да го подмамят към разговор, да го накарат да захапе въдицата и т.н. Следователно такива хора са не просто развратни, но и провокативни. Думата „провокативен“ наистина е доста отблъскваща. Накратко, независимо дали такива хора показват развратност или провокативност, начинът, по който освобождават сексуално желание, е разюздан, естеството на освобождаването им на сексуално желание е разюздано, а същността им е девиантна. Проявленията на такива хора, независимо дали са развратни или провокативни, надхвърлят физиологичните нужди на нормалните хора и им липсва въздържането на съвестта и разума. Следователно такива хора са стопроцентови нечестивци. Както и да го погледнеш, те не са добри хора, а дяволи. В която и да е група, присъствието дори на един такъв дявол ще предизвика смущение. Достойните и порядъчни хора изпитват отвращение към тях, докато онези с малък духовен ръст или онези без никаква проницателност или позиция — особено онези, които са преродени от животни — често биват подведени от тях и търпят техния тормоз. В обобщение, дяволите, които показват тези нечестиви проявления, са напаст във всяка група, в която се намират, като не носят никаква полза или помощ на никого, защото в много случаи сексуалното им желание прелива, като често смущава ежедневието и нормалните мисли на някои хора.

Кажете Ми, лесно ли се разпознават нечестивите хора от този развратен, разюздан и провокативен тип? (Да.) Възрастните могат да ги разпознаят, а може би дори и непълнолетните деца в днешно време могат. Следователно повечето хора, когато срещнат онези с нечестивата същност на дяволи, би трябвало да имат някакво усещане, някаква проницателност; няма да бъдат толкова глупави, че да не могат да разберат. Така че когато срещнете такива хора, знаете ли как да се отнасяте с тях? Ще ги отхвърлите ли? Ако срещнеш някого, който не ти допада, би могъл да го отхвърлиш. Но ако е някой, който наистина ти допада — твоят мечтан любим, твоят идеален съпруг — би ли ти било лесно да го отхвърлиш? Знаеш добре, че е такъв тип човек, но тъй като външният му вид е твърде пленителен или някоя негова силна страна те вълнува твърде много, той ти открадва сърцето и те пленява — в такава ситуация за теб става трудно да го отхвърлиш. Ако не го отхвърлиш, не си ли в опасност? (Да, това означава да се поддадеш на изкушение.) Дали е само да се поддадеш на изкушение? Това е да се озовеш във водовъртежа на сексуалното желание. Лесно ли е за някого, хванат във водовъртежа на сексуалното желание, да се измъкне? (Не, не е.) Другият човек ти показва загриженост и внимание, обич и грижа, плюс това постоянно ти прави малки услуги. Чувстваш сърцето си изключително пълно, като си мислиш: „Няма никой друг на света, който да се отнася с мен толкова добре; това е моят принц от приказките, моят мечтан любим“. Не осъзнаваш, че ако е развратен и разюздан човек, той се отнася по същия начин и с другите. Ти си просто един от всичките му приятели от противоположния пол; за него си просто някой, когото подминава — просто кратка спирка — в дългото му житейско пътуване. Когато ти се насити и вече не го привличаш, ставаш един от тези, които зарязва. Зарязва те толкова безмилостно, колкото изхвърля дреха или парцал, и точно тогава ще почувстваш болката. Когато реши да те зареже, е безполезно да плачеш, безполезно е да го умоляваш, безполезно е дори да се влачиш на колене пред него; някои хора дори се самоубиват, но и това е безполезно — нищо не може да го трогне. Щом вече няма сексуални нужди по отношение на теб, ще каже, че вече няма чувства към теб, че вече не те обича и ще тръгне да търси следващата плячка, с която да те замени. Тогава откриваш, че такива хора не са подходящи брачни партньори, че представата за принца на бял кон, сродна душа или мечтан любим е просто измамен трик, и едва тогава осъзнаваш, че сексуалното желание не е истинска любов. Без значение с кого излизат такива развратни и разюздани хора, те имат само сексуално желание и никаква истинска любов. Никога нямат намерение да бъдат с теб завинаги или да изпълняват каквато и да е отговорност. Просто се отдават на играта на сексуално желание. Щом ти се наситят и сексуалното им желание е задоволено, дори няма да искат да те погледнат втори път и дори няма да си направят труда да те съжалят. Щом си намерят нова тръпка, ти ставаш старата изгора и всичко, което можеш да направиш тогава, е да плачеш. Така че независимо дали е мъж или жена, когато човек излиза на срещи или си търси партньор, понякога попада на такива нечестиви хора. Те развиват похотливи мисли към теб и те съблазняват, за да влезеш в капана им, а ти вярваш, че те наистина те обичат, и поверяваш щастието на живота си на такъв човек. Едва когато бъдеш изритан и зарязан осъзнаваш, че си го преценил погрешно, че този човек не е някой с човешка природа, който може да изпълнява отговорности, а е развратен и разюздан човек. Тогава е твърде късно за съжаление; това е да поемеш по стръмния път, що се отнася до брака. За човек с нормална човешка природа преживяването да бъде разиграван може да причини болка за цял живот, но дяволите остават безразлични, независимо колко хора разиграват; те дори се чувстват късметлии, радостни и доволни, като горят от желание да могат да задяват и да разиграват още повече представители на противоположния пол. Смятат това за щастието на живота си, като го наричат свое умение и способност. Нормалните хора не могат да понесат последствията от това да се забъркат с тях. Така че ако искаш да имаш връзка, отваряй си очите и виждай нещата ясно; каквото и да правиш, не избирай дявол. Ако излизаш с нормален човек, дори да се разделите, той няма да те нарани твърде дълбоко; най-малкото можете да останете обикновени приятели. Но ако се забъркаш с дявол, целият ти живот ще бъде съсипан в ръцете му. Кажете Ми, колко искреност и истинска обич има един нормален човек? Колко енергия има в този живот? Ако всеки път, когато влизаш във връзка с някого, накрая се оказваш измамен, така че си дълбоко наранен от това, че си бил лъган и разиграван, тогава ще извървиш целия си житейски път в тази сянка, което прави съществуването много болезнено. Следователно, независимо дали излизаш на срещи или общуваш с противоположния пол, онези, от които трябва най-много да се пазиш, са тези развратни и разюздани хора. Независимо дали си мъж или жена, ако не можеш да прозреш хората и не знаеш дали някой е развратен и разюздан, тогава не общувай с него лекомислено, за да избегнеш това да те измами и да съжаляваш цял живот. Щом възникнат горчиви последици, ти си единственият, който трябва да се изправи пред тях; никой не може да заеме мястото ти и никой не може да утеши нараненото ти сърце. Дори да казваш, че можеш да прозреш хората, възможно е да не си способен да го правиш точно. В днешно време човек не може да е сигурен в никого. Преди някой да получи спасение, той има само желанието да се стреми към истината; може да изглежда, че има порядъчна човешка природа, но не е сигурно какви ще са нещата в действителност, ако живееш с него. Всеки, който не разбира истината и не е бил спасен, не е надежден. Защо не е надежден? Кажете Ми, като хората живеят в този зъл свят, има ли някой, който без да е придобил истината, може да устои на всякакво изкушение и да остане непоколебим сред всякакви зли тенденции? Нито един. Следователно няма надеждни хора. Какво означава, че няма надеждни хора? Означава, че за всекиго, мъж или жена, встъпването в брак е началото на трагедия. Тъй като двойката трябва да се грижи за ежедневните нужди и да се сблъсква с различните тривиалности и неприятности на живота ден след ден, е трудно да се каже дали може да стигне до края, дали ще се подкрепя взаимно по пътя, дали ще има щастие и дали ще има допирни точки и общи стремежи. Следователно щом човек встъпи в брак и се сблъска с реалния живот, страданието започва. Разбираш ли, когато си сам, с всичко се справяш лесно; сам можеш да вземаш решения за нещата. Но когато двама души живеят заедно, можеш ли просто да вземаш всички решения сам? Ще се съобразява ли другият човек с теб? Ти ще се съобразяваш ли с него? Ще го е грижа ли за теб и ще бъде ли внимателен с теб? Ще те е грижа ли за него? Всичко това са неизвестни. Дори човекът, когото срещнеш, да не е развратен и разюздан, и ти да смяташ, че сте подходящи един за друг и можете да встъпите в брак, не е ясно дали той в крайна сметка може да изпълни отговорностите си в рамките на брака, както не е ясно и дали ти можеш да вървиш с него до края в тези рамки. Самият ти нямаш сигурност и увереност дори в себе си, което доказва, че и при другите е същото — това се разбира от само себе си, нали? (Да.)

Ако в ежедневието си срещнеш хора от този развратен, провокативен и разюздан тип и те се опитат да се сближат с теб, трябва да знаеш каква е целта им да правят това. Ако не ги отхвърлиш или ако им позволиш да постигнат своето поради твоята плахост, наивност, глупост и невежество или липса на познание за преживяване, което води до възникването на неблагоприятни последици, тогава в крайна сметка ти си този, който ще понесе последствията. Развратните и разюздани хора — дяволите — никога не изпитват вина или разкаяние за това, че освобождават сексуално желание или че вършат неморални неща. Те чувстват, че няма значение; мислят си, че се възползват от преимущество и че хората трябва да бъдат такива в живота. Но ако си нормален човек, съвестта и разумът в твоята човешка природа просто не могат да понесат такива удари, мъчения и тежки вреди. Следователно, ако срещнеш такива развратни и разюздани хора, трябва да внимаваш. Трябва да се молиш на Бог, като искаш от Него да те пази, за да не попаднеш в изкушение. Особено ако другият човек си е наумил много неща, опитен играч е и е също така е твоят мечтан любим — този, към когото се стремиш в мечтите си — тогава можеш много лесно да се поддадеш на изкушение и много лесно да се окажеш в непоправима ситуация, като в крайна сметка претърпиш лош изход, който никой не иска да вижда. Дотогава твоето сърце, ум и плът ще са претърпели известно опустошение. След това, когато дойдеш да изпълняваш дълга си и дойдеш пред Бог да Го следваш, много неща ще бъдат различни — те никога няма да бъдат такива, каквито са били в началото и никога не могат да се върнат към това, което са били преди. Щом някой е преминал през някои анормални или мъчителни преживявания, свързани със сексуално желание, това оставя някои ужасни следи в сърцето му, които всяка нормална личност няма да забрави лесно през целия си живот. Въпреки че с времето тези спомени и тази болка може постепенно да избледнеят, ако тези събития са ти причинили определена вреда и опустошение, тогава завинаги ще бъдат кошмар, който тегне в сърцето ти. В този живот никога няма да можеш да се върнеш към предишния си живот; вътрешният ти свят вече няма да бъде толкова чист и лесен като преди и за теб ще е невъзможно да възвърнеш предишното си състояние. В този момент, когато дойдеш да изпълняваш дълга си, ще имаш допълнителен товар в сърцето си, от който ще искаш да се отърсиш, но няма да можеш. За какво се отнася този товар? Отнася се за различните спомени от преживяването да бъдеш наранен. От мисълта за тези спомени ще ти се повдига и те също така често ще смущават сърцето ти и емоциите ти. Така вътрешният ти свят вече няма да бъде толкова чист и лесен като преди; емоциите ти сега ще съдържат много неща, които не би трябвало да съществуват в нормалната човешка природа. До известна степен това ще пречи на живота ти, на изпълнението на дълга ти, а също ще пречи и на вярата ти в Бог и стремежа ти към истината. Това се нарича товар. Следователно, независимо от възрастта, щом някой попадне в изкушението на любовна връзка с дявол, той естествено изпада в необяснима безнадеждност. За нормален човек това не е добро явление.

В реалния живот хората често срещат развратни и разюздани личности. След като днес разговаряхме за тези слова, тъй като придобихте проницателност относно този тип хора и знаете, че те не са нормални хора, а дяволи, когато се опитат да те съблазнят, можеш твърдо да ги отхвърлиш. Не ги отхвърляй завоалирано и тактично, нито се чувствай твърде неловко да ги отхвърлиш, или дори да се боиш от такива хора. Разбира се, ако не те интересува дали са дяволи и казваш: „Вече прехвърлих трийсет или четирийсет години и още нямам преживяване за брак; ако някой наистина има такава нужда от мен, с радост бих приел“, тогава, щом не те интересува какви последствия биха могли да възникнат, нито те интересуват психологическите травми, няма да кажа нищо повече. Целта ми, като казвам това, е да позволя на някои глупави хора, които нямат бдителност или предпазни мерки срещу съблазняването от противоположния пол, да узнаят какво правилно отношение трябва да възприемат, когато ги сполети изкушение. Ако не те е грижа, че някой е развратен и разюздан, не те е грижа, че е дявол, и се чувстваш изключително поласкан само защото те харесва — точно както гласи поговорката на невярващите: „Джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират, докато дамата ще се разкраси за обожателя си“ — и си мислиш: „Като жена, ако някой наистина ме харесва, това показва, че външният ми вид е приемлив, така че трябва да се чувствам изключително поласкана. Нека тогава смело да дойде при мен; добре дошъл е и ще го приема с отворени обятия“ — как ви звучи това отношение? Кажете Ми, показва ли уважение към жените поговорката: „Дамата ще се разкраси за обожателя си.“? (Не.) Мъжът трябва да пожертва живота си за онези, които го разбират, а жената трябва да се разкрасява за своя обожател — правилна ли е тази поговорка? (Не.) Защо жените са толкова долнопробни? Мъжете също са долнопробни. Значи мъжете трябва да отдават живота си за другите. Който ти е доверен приятел, той ти е господар, за него трябва да пожертваш живота си — защо животът ти е толкова безполезен? Нима животът ти принадлежи на другите, а не на теб самия? Бог цени най-много човешкия живот, защото този живот, това дихание е дадено от Бог; то е главното условие сътворената плът да може да се движи и да стане живо същество. Ако не цениш живота си, а лекомислено го предаваш на другите и го жертваш за тях, какво показва това? Не показва ли, че си долнопробен? (Да.) Показва, че животът ти не струва нищо. Не цениш живота си, не използваш живота си, за да вършиш най-смислените и ценни неща, а можеш лекомислено да умреш за всеки, който те разбира. Това показва, че животът ти е твърде евтин; той е просто скапан и стойността му е колкото тази на живота на някое куче, котка или пиле. И така, правилна ли е поговорката: „Джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират.“? (Не.) Тази поговорка унизява хората, не показва уважение към хората; това е поговорка, която не цени живота. Да умреш с лека ръка за другите — лесно ли се дава човешкият живот? Животът не се дава лесно; човек не може просто току-така да умре. Следователно поговорката „джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират“ е неправилна и несъстоятелна. Тогава правилна ли е поговорката: „Дамата ще се разкраси за обожателя си.“? (Също не е правилна.) По какъв начин е неправилна? Някога харесвахте ли наистина тази поговорка, одобрявахте ли я наистина, като дори я смятахте за истина, за мото? Имало ли е някога някой, който ти се е възхищавал? Ако човекът, който ти се е възхищавал, е бил някой, когото си харесвал, чувствал ли си се поласкан? (Не точно поласкан, може би вътрешно щастлив.) Тогава това не е далеч от това да се чувстваш поласкан. Това щастие добро ли е? (Не.) Защо не? (За една жена да се издокарва заради възхищението и симпатията на мъжа, да живее само за мъжете, да влага всичките си мисли в това — смятам, че подобен живот е доста долнопробен.) Някой има ли различно мнение? Самата поговорка „дамата ще се разкраси за обожателя си“ поставя жените в неравностойно положение спрямо мъжете. Тя изисква от жените да се издокарват, за да се харесват на мъжете, да живеят в името на щастието на мъжете и да се чувстват поласкани винаги когато някой ги харесва и им се възхищава. Това не е равностойно; това само по себе си е истинско отражение на ниския статус на жените. Подтекстът на поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“ е, че независимо дали една жена е харесвана от другите заради външния си вид или привлича симпатиите на мъжете, защото знае как да се кипри, за да е приятна за окото, тя трябва да се чувства щастлива и поласкана от това. Това само по себе си е унижение за жените. Тази поговорка казва на жените, че стойността на съществуването им, източникът на щастието им е това да има някой, който ги харесва, и че ако няма такъв човек, те трябва да се чувстват нещастни и разстроени и трябва да размишляват защо никой не ги харесва и дали като жени не живеят безполезен и провален живот. Така че не е ли унижение за жените поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“? (Да.) В израза „дамата ще се разкраси за обожателя си“, обожателят не се ли отнася обикновено за мъж? Тази поговорка сама по себе си поставя мъжете в позицията на господари, които са над жените. Тя означава, че една жена трябва да се чувства поласкана, че някой мъж — господар — я харесва и оценява. Ако някой мъж — господар — не я харесва, тогава нещо с нея не е наред, тя не е достойна за обич, провалила се е в живота и не е пригодна да бъде жена. Разбираш ли, това неусетно издига статуса на мъжете, като им позволява да стъпят върху врата на жените и да доминират над тях. В това се състои грешката в поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“. Освен това, дали мъжете харесват жените само заради външния им вид и накитите им? Или харесват жените просто защото виждат, че са нежни, добродетелни, достойни и грациозни? Дали мъжете харесват жените само за да зарадват очите си? (Не, за да задоволят сексуалното желание на плътта.) Тогава каква е целта жените да се опитват да се харесат на мъжете и да ги направят щастливи? (Същата — да се отдадат на сексуалното желание на плътта.) Тоест както мъжете, така и жените се нуждаят един от друг, а най-основната нужда е сексуалното желание на плътта. Нуждата на мъжа от жена не е просто да харесва външния ѝ вид, а въз основа на това да я има във физическо отношение — казано направо, да получи тялото ѝ, за да задоволи собственото си сексуално желание. Следователно целта, залегнала в поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“, е всъщност да задоволи сексуалното желание на мъжете. Тя изисква от жените не само да направят външния си вид и украшенията по себе си приятни за мъжете, но и да задоволят мъжкото сексуално желание. Това не е ли доста принизен начин на живот? Ако жените все още смятат, че тази поговорка е правилна, че е нещо, което трябва да постигнат и към което да се придържат, тогава унижават себе си. Мъжете имат сексуални нужди спрямо жените и искат да си играят с телата им; ако жените, вместо да намират това за достойно за презрение и омразно, все пак се издокарват за своите обожатели, като чувстват, че това е най-голямата чест в живота им, върховната чест, тогава не се ли унижават? (Да.) Това напълно лишава жените от правата им. Не само че лишава жените от правото им на съществуване, от достойнството им и от човешките им права, но и ги кара да мислят, че това е най-голямата чест. Това не е ли жестоко? Напълно жестоко е! Освен че жената няма никаква автономия и никакви човешки права, нейното щастие, радост и наслада могат да бъдат постигнати само въз основа на това да се харесва на мъжете и да ги задоволява напълно. Без значение какво нечовешко отношение търпят жените, от тях се изисква все пак да се гордеят с това. Нима това не е злоупотреба с жените и тяхното погубване? Независимо дали са съвременни или древни жени, всички те приемат поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“ като свое мото, като своя житейска цел. Това не е ли напълно погрешно? Не е ли това номер, използван от Сатана, за да злоупотребява с хората и да ги подвежда? (Да.) Ако си жена и един мъж изпитва удоволствие от теб, като сърцето му е изпълнено с нечестива похот към теб, би ли се чувствала отвратена или изключително поласкана, ако знаеше? (Отвратена.) Когато мисли за теб, той мисли само за тялото ти и за външния ти вид, като същевременно освобождава собственото си сексуално желание. Колкото повече удоволствие изпитва от теб, толкова по-изпълнен е със сексуално желание към теб; това, което се поражда в него, когато става въпрос за теб, са изцяло похотливи мисли. Той дори опитва всякакви средства да те докопа, за да може да се наслади на тялото ти, напълно да задоволи сексуалното си желание и да освободи сексуалното си желание. Ако знаеше, че има такива намерения към теб, щеше ли все още да мислиш, че поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“ е правилна? Щеше ли все още да чувстваш, че е чест да бъдеш харесвана и ценена от някого? (Не.) Ако си жена с някакво усещане за срам и с достойнство, тогава трябва да изпитваш отвращение от тази поговорка и да ненавиждаш и отхвърляш това да си харесвана от такива хора. Само като живееш по този начин, имаш достойнство. Някой, който наистина ти се радва и те оценява, го прави заради качеството на твоя характер, твоите стремежи, защото разбираш истината, и той също иска да придобие нещо духовно извисяващо от теб и да получи помощ от теб — а не защото иска да оцени тялото ти, за да се отдаде на сексуалното си желание и да го задоволи. Ако някой те оценява без оглед на характера ти или на това дали се стремиш към истината, а само защото външният ти вид и фигурата ти са приятни за окото и могат напълно да задоволят сексуалното му желание, и въпреки това ти не изпитваш отвращение или ненавист към това, а вместо това чувстваш, че те харесва — по-конкретно, тъй като е предприел физически ходове към теб, ти още повече чувстваш, че те харесва — и дори се чувстваш поласкана от това, тогава унижаваш себе си. Без значение кой има някакви планове или нечестиви намерения към тялото ти, ако не те е грижа и стига да те харесва, ти смяташ това за специална чест спрямо теб и се чувстваш поласкана от това, тогава не си човек с почтеност и достойнство, нито си добра жена. Да предположим, че някой има сексуални нужди към теб, а ти чувстваш, че си намерила мъж, който те разбира, и също така си намерила възможност да освободиш сексуално желание; за един танц трябват двама и вие се събирате, защото сте от един дол дренки. В такъв случай си човек без никаква почтеност и достойнство, недостоен да бъде харесван; от същия тип си като развратните и разюздани хора. Ако наистина си жена с достойнство, трябва да изпитваш ненавист, антипатия и отвращение от това, че си харесвана от такива развратни и разюздани хора. Разбира се, ако причината някой да те харесва е наистина твоята човешка природа, твоите стремежи или защото имаш определена силна страна, това също не е нещо, за което си струва да се чувстваш поласкана. Целта хората да казват „дамата ще се разкраси за обожателя си“, определено не е толкова проста, колкото това даден мъж да оценява дадена жена. Тази поговорка категорично поставя мъжете в позиция, в която те са издигнати над жените. По-точно казано, тази поговорка е възникнала при обществената нагласа, че мъжете са висши, а жените — нисши. Освен това реалността е, че жените са уязвима група при всяка социална система, разглеждани като придатъци и играчки на мъжете. Следователно поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“ е пълен позор за всички жени. Ако жените особено одобряват тази поговорка, те са за оплакване и човек трябва да изпитва презрение към всички жени, които я одобряват. Тогава трябва ли мъжете да одобряват гледната точка, че „дамата ще се разкраси за обожателя си“? (Не.) Ако някой мъж види жена, която се издокарва за своя обожател, няма ли да смята, че такава жена живее по много унизителен начин и няма ли също да гледа отвисоко на такава жена? (Да.)

Сега виждате ли ясно дали е правилна или неправилна поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“? (Неправилна е.) Тази поговорка не е положително нещо, нито е правилна мисъл или гледище. Погледнете в Библията и в словата, изразени от Бог — има ли някакво изречение, което да казва на жените, че трябва да се разкрасяват за онези, които им се възхищават? Има ли някакво изречение, което да разделя статуса на мъжете и жените на нива, като казва, че мъжете са над жените? Не, няма. Това, което е записано в книгата Битие в Библията, е, че жената е кост от костите на мъжа и плът от плътта му. Както мъжете, така и жените са човешки същества, сътворени от Бог; те са равни пред Бог, без разделение на нива, без разграничение между висши и нисши. Разделянето на хората на висши и нисши и разграничаването на нива на статус е дело на Сатана; това е реално доказателство за потисничеството и гонението на жените от страна на Сатана. Още от самото начало, когато Бог сътвори човечеството, мъжете и жените са били равни в Божиите очи. И двата пола са сътворени същества и обекти на Божието спасение. Бог никога не е казвал, че мъжете са висши, а жените — нисши, нито е казвал, че мъжете трябва да бъдат глава на жените или техни господари, че мъжете трябва да се извисяват над жените, че мъжете трябва да имат предимство пред жените във всяка работа или че мъжете имат собствено мнение и са устоите, докато жените трябва да слушат повече мъжете. Бог никога не е казвал такива неща. Единствено поради покварата на Сатана сред хората са възникнали поговорки за това, че мъжете са висши, а жените — нисши, и след това тази тенденция се е оформила в цялото общество и сред цялото човечество, като постоянно потиска жените под мъжка власт. Поради липса на разбиране на истината, след като жените бъдат повлияни и подведени от всякакви зли тенденции на Сатана, те чувстват, че са второстепенни спрямо мъжете или с по-нисък статус от тях. Ето защо до ден днешен много жени все още вярват, че е правилна поговорката „дамата ще се разкраси за обожателя си“. Това е много тъжно. Ако хората не разбират истината, те все още биват подвеждани и контролирани от различни мисли и гледища на Сатана по много конкретни въпроси. Дори този малък въпрос е много показателен, нали? (Да.) Каква е причината жените доброволно да се унижават? Причината е, че цялостната обществена среда прави така, че жените да не могат да имат равен статус с мъжете и жените да трябва да правят път на мъжете и да създават благоприятни условия за тях, а също така трябва да правят много жертви и да плащат висока цена, за да удовлетворяват мъжете. Това е причинено от обществото, от различните зли тенденции, водени от Сатана. Така че сега, след като разбрахте истината в това отношение, няма ли окончателен извод относно поговорката: „Дамата ще се разкраси за обожателя си.“? (Има.) Тази поговорка е погрешна и не съответства на истината, нали? (Да.) След като жените чуят какво е действителното положение, не чувстват ли, че през всичките тези години са живели по много огорчен и потиснат начин? Тогава трябва ли все още да се разкрасяват за своите обожатели? (Не.) Като членове на сътвореното човечество, жените се различават от мъжете само по пол и физиология; в други аспекти няма никакви разлики. В Божиите очи мъжете и жените нямат абсолютно никакви разлики в статуса. Никога и при никакви обстоятелства Бог не е поставял изисквания към жените, които да се различават от тези, които Той поставя към мъжете. В аспекти като броя на хората, които Бог избира, надеждата за спасение, възможностите им да изпълняват дълг, какъв дълг могат да изпълняват и каква работа могат да вършат, жените по същество са равни на мъжете; жените не са второстепенни спрямо мъжете. Това е действителното положение.

Преди говорихме за проявленията на развратност, разюзданост и провокативност при онези нечестиви хора, които имат природата същност на дяволи, а също и за това как да се отнасяте с нечестивите хора, ако ги срещнете, когато става въпрос за започване на любовни връзки или търсене на партньор. Надявате ли се да срещнете такъв човек, за да изживеете бурен романс, да постъпите веднъж безгрижно и да се отдадете веднъж на желанието? (Не.) Тогава надявате ли се да срещнете мъжа или жената на мечтите си, своята сродна душа, идеалния съпруг или съпруга? (Не.) Няма значение дали се надяваш на това или не. Важното е да имаш проницателност относно тези развратни, разюздани и провокативни хора, чиято природа същност е нечестива, и да стоиш далеч от тях. На езика на невярващите повечето от тези хора са обиграни свалячи, разпуснати и романтични. Повечето възрастни би трябвало да могат да разпознаят този тип хора, когато ги срещнат; може би след няколко взаимодействия повечето възрастни ще разберат, че това е този тип. Този тип човек не подбира, когато задява хората; без значение на колко години си, стига да изглеждаш сравнително добре, той може да те задява, като те накара да паднеш в капана му без да имаш и най-малка представа какво се случва. Той винаги ти говори с нежни, мили думи и проявява към теб загриженост, внимание и съчувствие. Намира възможности да ти хвърля погледи, да ти поднесе чай или вода, а понякога дори ти купува подаръчета, шоколади и т.н. Когато си напълно беззащитен, той пробива отбраната ти и навлиза в сърцето ти. Само като се сетиш за него, сърцето ти несъзнателно се разтуптява; ако не го виждаш няколко дни, чувстваш, че нещо ти липсва и си мислиш: „Никой около мен не се грижи за мен така, както той. Изглежда съм се влюбила в него. Дали и той се е влюбил в мен?“. Що за състояние е това? (Да попаднеш в изкушение.) Някои обиграни свалячи са умели в това да притеглят другите, като се отдръпнат; след като са показвали загриженост към теб известно време и са възбудили апетита ти, след това изчезват, като те карат сам да налапаш въдицата. Когато осъзнаеш, че си се влюбил в такъв човек и не можеш да живееш без него, си паднал в любовната примка и си бил омагьосан. Щом веднъж си омагьосан, ти си напълно пленен от него. Каква е тази любовна примка, в която хората попадат? Това не е семейна обич, приятелство или грижата и любовта между хората, а мрежата на сексуалното желание. Щом се хванеш в примката на сексуалното желание, лесно можеш да изгубиш контрол. Повече от деветдесет и пет процента от хората, особено младите, не могат да го преодолеят и не могат да се измъкнат от такъв капан. Тогава какво трябва да се направи? След като знаеш, че е много трудно да се измъкнеш от такъв капан, не се оставяй да паднеш в него. Направи всичко възможно да стоиш далеч от хората, нещата или средата, които биха могли да те вкарат в капана. Спазвай дистанция за известно време, моли се на Бог и чети Божиите слова. Постепенно сексуалните ти нужди ще угаснат и ще изчезнат, капанът вече няма да има власт над теб и по същество ще си преодолял това изкушение. Въпреки това не се знае как ще се справиш следващия път, когато срещнеш такива изкушения и капани, дали ще можеш да ги преодолееш. Единственият начин е често да идваш пред Бог, за да се молиш и да търсиш истината, и да стоиш далеч от различни изкушения. Разбира се, най-фундаменталното нещо е да се въоръжиш с истината и да разбираш истината. Не е лесно обаче да се въоръжиш с истината; това изисква да преминеш през някои преживявания, а духовният ти ръст не се увеличава толкова бързо, така че и отбраната ти в различни аспекти също не може да бъде изградена толкова бързо. Тогава какво трябва да се направи? Трябва често да живееш пред Бог, да имаш напътствието на Божиите слова, делото на Светия Дух и Божията закрила. Когато всички тези неща са налице, плюс личната ти решимост, ще имаш отбранителни сили, когато си изправен пред такива изкушения. Освен това, когато знаеш естеството на нещата и последствията, които те ще донесат, съзнателно ще избягваш такава среда, което ще докаже, че имаш решимостта да отхвърлиш такива изкушения. Тогава Бог, заради твоето отношение и субективно желание, ще ти помогне да избягаш от такива изкушения. Ако попаднеш в такава среда и почувстваш неприязън и омраза в сърцето си, но не знаеш как да откажеш, тогава се помоли на Бог, като поискаш от Него да те защити и да премахне такава среда за теб. Когато имаш такива молби и желания, навярно — поради нуждите на църковното дело — човекът, който представлява опасно изкушение за теб, ще бъде отпратен, което ще направи неудобно за него да се свърже отново с теб и ти няма да го срещнеш повече. Ето как ти помага Бог; това е Божията закрила. Тъй като Бог вижда личното ти желание, отношение, непоколебимост и решимост, Той ще поеме инициативата да ти помогне да изпълниш желанието си изцяло, като постигне резултата да те защити. Когато този човек си тръгне и вече не те тормози, е възможно вътрешно да почувстваш известна празнота, да си помислиш как донякъде е жалко, че си е тръгнал, и дори да си фантазираш: „Ако все още беше тук, дали бихме се разбирали добре?“. Възможно е от време на време да възникнат такива мисли, но с Божията закрила в крайна сметка си далеч от изкушението. Несъзнателно, този въпрос постепенно избледнява в сърцето ти, постепенно се отдалечава от теб и с времето възстановяваш своя покой, като се връщаш към предишното си житейско състояние и нормално мислене. В този момент въпросът е приключен. Не е представлявал никаква заплаха или смущение за теб, а вместо това се е превърнал в мощно доказателство и свидетелство за твоята победа над Сатана и твоето отбягване и отхвърляне на дявола. Това не е ли много добре? (Да.) Когато това изкушение беше на път да представлява заплаха за теб, в онзи опасен момент, поради твоето отношение и сътрудничество, Бог те защити. Бог нагласи подходяща среда за теб, като ти позволи да останеш непоколебим. Това подпомага развитието на твоя духовен ръст; ще увеличи вярата ти, ще увеличи решимостта и желанието ти да практикуваш истината, ще ти даде мотивация и ще позволи на духовния ти ръст да се увеличи. Когато това изкушение те сполети, ако не желаеш да го отхвърлиш или избегнеш, липсва ти готовност да практикуваш истината, просто го оставяш да се развива свободно и си готов да приемеш това изкушение, дори си готов да приемеш тормоза на дявола и оплитането от негова страна и такова състояние все повече ти харесва, все повече желаеш да живееш в такава среда и не се молиш активно на Бог, като искаш от него да премахне такава среда — като вижда, че отношението ти към този въпрос е такова, Бог няма да те насилва. В действията Си Бог никога не принуждава никого. Тъй като толкова много харесваш този човек, тъй като чувстваш, че той може да ти донесе толкова голямо щастие и радост, като ти доставя удоволствие, Бог няма да те лиши от такава радост и щастие, нито ще отпрати този човек. Що се отнася до последствията, ти сам трябва да ги понесеш. Това, което ще се случи, е постепенното ти поддаване на изкушението и похотливото оплитане от страна на дяволи, на нечестиви, развратни и разюздани хора, докато в крайна сметка не загубиш угризенията на съвестта си и Божието присъствие. След като се насладиш на щастието и радостта от отдаването на сексуалните желания на плътта, не изпитваш срам и не можеш да се откъснеш от такова изкушение — това се нарича доброволно пропадане. Чувстваш, че си най-щастливият човек, наслаждаваш се на това щастие и радост безкрай, чувстваш се късметлия, че имаш такова щастие и радост, и си много удовлетворен да си хванат в такава любовна примка. Тогава какво би могъл още да направи или каже Бог? Бог няма да ти даде никакви подсказки, няма да те предупреди за нищо и няма да направи нищо. Просто давай, наслаждавай се. Крайните последствия за онези, хванати в примката на сексуалните желания, са предвидими. За никого, паднал в любовната примка, краят не е щастлив или радостен; напротив, изходът може да е само болезнен и трагичен. Ти сам трябва да понесеш такива последствия и заслужаваш да ги понесеш. Бог действа ли с принципи? (Да.) Бог уважава твоя избор. Недей да си мислиш: „Бог ще ме държи под око и ще ме контролира; Той няма да ми позволи да излизам по срещи, нито ще ми позволи да задоволя сексуалните си нужди“. Грешиш — Бог не се меси в работите ти. Това, което Бог иска да направи, е да те защити от попадане в изкушение, от това да не бъдеш подведен от зли хора, от това да не бъдеш съсипан и сериозно засегнат от Сатана. Но ако избереш да вървиш със Сатана, Бог казва, че това е твоя свобода и твой избор; стига да желаеш, стига да не съжаляваш, Бог няма да те принуждава; ти сам жънеш каквото си посял и когато настъпи моментът и плачеш жално, не се оплаквай, че Бог не ти е напомнил и не се оплаквай, че Бог не те е защитил. Бог иска да те защити, Бог иска да стоиш далеч от изкушението, но ти отказваш. Ако Бог беше отпратил човека, когото харесваш, човека, с когото си оплетен в любовната примка, ти щеше да тръгнеш да го търсиш, щеше да се държиш като луд, щеше да изгубиш контрол, щеше да се оплакваш от Бог, да хокаш Бог, че не се съобразява с чувствата ти и не разбира трудностите ти. Затова Бог няма да направи това; Бог няма да кара хората да правят неща, които не желаят да правят. Тъй като сам си избрал този път, ти сам трябва да понесеш ужасните последствия, които възникват накрая. Никой няма да поеме удара вместо теб. Ясен ли е този въпрос сега? (Да.)

Ако някои хора се сблъскат с оплитането от дяволи и сатани — от зли хора — и не ги отхвърлят, а са готови да прекарат живота си с тях, това е техен собствен избор. Когато това в крайна сметка доведе до горчиви последствия, те не бива да винят другите; могат само да мразят себе си, че са твърде долни и твърде девиантни, и трябва сами да си удрят шамари и да се проклинат. Каквито и горчиви плодове да береш в крайна сметка, това няма нищо общо с Бог. Не казвай: „Защо Бог не ме защити? Защо Бог не ме спря тогава?“. Казвам ти, Бог няма такова задължение; Той вече ясно ти е казал това, което трябва да ти каже. Ти си човек със способността да мислиш самостоятелно; Бог ти е дал свободна воля и ти имаш правото да избираш свободно. Следователно Бог ти дава правото да избираш, когато се сблъскаш с каквото и да било. Тъй като имаш правото да избираш, горчивите плодове, които накрая береш, произтичат от твоя собствен избор, така че не бива да се оплакваш от Бог или да прехвърляш вината винаги когато можеш. Делото, което Бог върши, е да ти каже истината и да ти покаже пътя към спасението. А дали ще избереш да следваш Бог или Сатана, това зависи от теб. Ако си благословен човек и си готов да се стремиш към истината, тогава следвай Бог. Ако не обичаш истината, а по-скоро обичаш света и нечестивостта — ако животът ти е просто безполезен — тогава избери да следваш Сатана; никой не те спира. До ден днешен някои хора все още разбират погрешно Бог и Божия дом, като винаги се оплакват: „Вече съм прехвърлил трийсет или четирийсет години, не съм излизал на срещи и не съм се женил — Божият дом не го позволява!“. Кога Божият дом някога е ограничавал хората да излизат на срещи или да се женят? Това е твоя свобода; Божият дом не се меси. Има обаче едно условие: ако направиш това, тогава не можеш да изпълняваш дълг в църква на пълно работно време, защото това да си в любовна връзка и вече да не ти е до изпълнение на дълга ще възпрепятства църковното дело. Ако наистина искаш да излизаш по срещи и да се ожениш, тогава първо предай работата, за която отговаряш, и пътищата ни временно ще се разделят. На всички ли са ясни принципите в това отношение? (Да.) Ако някой иска да излиза по срещи или да се жени, това е напълно в реда на нещата; никой не го ограничава. Обаче безразборното задяване на противоположния пол и смущаването на църковния живот не е приемливо. Онези, които безразборно задяват другите, са дяволи; те са нечестиви, развратни и разюздани хора и Божият дом категорично не допуска присъствието на такива хора. Този тип човек безразборно задява и тормози другите, независимо в коя група хора се намира. Подобно на напаст, той предизвиква паника и винаги кара хората да се чувстват неспокойни и напрегнати. Където и да води църковен живот, смущенията му създават противна атмосфера и превръщат църквата в ужасна бъркотия. Той не само саботира църковното дело, но и смущава нормалния порядък на изпълнението на дълга от братята и сестрите. Такива хора трябва да бъдат строго наблюдавани и ограничавани, а онези, които оказват сериозно въздействие, трябва да бъдат изолирани или премахнати. Някои хора казват: „Навредил съм само на няколко души — това не е голям проблем, нали?“. Ако можеш да навредиш на няколко, ти си способен да навредиш и на десетки. Просто си такъв сорт жалко нищожество. Безразсъдното задяване на другите и неуместното освобождаване на сексуално желание в църквата — като по този начин се вреди на хората — е неприемливо. Ако искаш да задяваш хората, отиди на местата за разврат в невярващия свят; там никой не те ограничава. Но Божият дом, мястото, където братята и сестрите изпълняват дълга си, е тържествено, тихо и свято; в него не се позволява на никакви дяволи или сатани да го смущават или саботират. Ако някой иска да превърне църквата в място за срещи или безразборни контакти, като се отдава на сексуалното си желание както му скимне, това е крайно неприемливо! Това е църквата, мястото на Божието дело, мястото, където действа Светият Дух, за да пречисти и усъвършенства хората. Независимо дали е мъж или жена, всеки трябва да е достоен и благоприличен и да се занимава с подходяща работа. Безразборното задяване на другите не е позволено, нито неуместното освобождаване на сексуално желание. Ако не можеш да контролираш сексуалното си желание и просто искаш да го освободиш, тогава избери подходящ човек, за когото да се ожениш; не задявай безразборно другите в църквата. Всеки, който безразборно задява другите и предизвиква възмущение у братята и сестрите, трябва бързо да бъде премахнат или отлъчен, за да не продължава да смущава църковния живот. Разбрахте ли? (Разбрахме.) Трябва да има граници между мъжете и жените. Ако един мъж винаги се върти около групи жени, не по работа, нито защото има важни въпроси, които трябва да се решат, а за да се перчи сред жените, да освобождава сексуално желание и безразборно да ги задява, това е тормоз. Ако една жена, със или без причина, винаги се върти около групи мъже, винаги безразсъдно ги задява, хвърля им погледи и демонстрира прелестите си, тя също трябва да бъде третирана като дявол. Ако обсъждаш или общуваш за работа нормално, това е приемливо, но безразборното задяване и флиртуване с другите не е. Всяко такова поведение, което предизвиква смут, представлява смущаване на църковния живот и разрушаване на нормалния порядък на църковната работа и не е позволено в Божия дом. Всеки трябва да отхвърля и да стои далеч от тези развратни, разюздани, сексуално провокативни дяволи. Когато повечето хора се надигнат да ги отхвърлят, разобличат и отбягват, като гарантират, че опитите им да задяват другите се провалят и направят така, че те да не постигат своето във всяка ситуация, те постепенно ще спрат да правят това. Ако те не могат да изпълняват дълга си нормално и просто безразсъдно задяват и смущават другите винаги, когато имат миг свободно време, мотаят се, като се впускат в любовни отношения, и се наслаждават на чувството да са в любовна връзка, тогава ги премахнете незабавно. Бързо разсечете гордиевия възел и се справете с тези развратни личности — не им давайте никакви възможности да смущават хората. Чрез нашето общение, ясен ли е този въпрос сега? (Да.) Придобихте ли нещо? Имате ли път за практикуване? Имате ли сега проницателност относно този тип развратни и разюздани хора? (Да.) Ясно ли ви е как да постъпвате, как да останете на подходящото си място и как да правите това, което трябва да правите в рамките на нормалната човешка природа? (Да.) В това се съдържат истини, които хората трябва да разберат и принципи на проницателност, с които трябва да са наясно, и разбира се, има също така истини принципи, които хората трябва да практикуват и пътища, по които трябва да поемат. Тъй като всичко това е изяснено, този въпрос бе разгледан изчерпателно.

Това е всичко от нашето общение за днес. Довиждане!

11 февруари 2024 г.