Темата, по която разговаряхме миналия път, се отнасяше до това как да разпознаваме хората и как да гледаме на тях. Може да се каже, че този вид тема представлява интерес за хората, но тъй като е донякъде специална и се отнася до важния въпрос за перспективите и съдбата на хората, тя поражда у слушателите някои чувства, които се различават от чувствата, предизвикани от други аспекти на истината. За неколцина тези чувства не са особено приятни. След като чуят тази тема, някои хора може да преживеят значително вътрешно вълнение, а онези, които са безчувствени, също може да преживеят леко вътрешно вълнение. Нали? (Да.) Каквито и да са реакциите на хората, във всеки случай, след като се разговаря по тези теми, Божиите избраници получават известна помощ в разпознаването на хората и в прозирането на различни въпроси и им се дава възможност да придобият известна прозорливост и проницателност. Нали? (Да.) Миналия път разговаряхме за някои проявления и характеристики на хората, преродени от животни. И така, какви са основните характеристики на хората от този сорт? (Миналия път разговаряхме, че преродените от животни хора имат четири характеристики: първо, имат изопачено възприемане; второ, те са особено безчувствени; трето, те са особено объркани; и четвърто, те са особено глупави.) Тези четири черти са същностните характеристики на хората, които са преродени от животни. И така, вие всички обобщихте ли какви точно са същностните проявления на хората от този сорт? С други думи, ако съдим по външния им вид — по речта и постъпките им, и по различните проявления на човешката им природа — какви проявления имат те, които са свързани с тези четири характеристики? Какви са например характеристиките на начина, по който подхождат към истината, и на съвестта и разума на тяхната човешка природа? Разбира се, тези черти по принцип спадат към четирите характеристики изопачено възприемане, безчувственост, обърканост и глупост, нали? (Да.) Сега, въз основа на някои от проявленията, които можете да видите и срещнете в реалния живот, обяснете тези четири характеристики по-подробно. За какви други проявления се сещате? Например хората, които са преродени от животни, са много безчувствени. Ако им посочиш проблема, като просто дадеш символичен пример, те пак няма да разберат, дори и да им кажеш за този проблем няколко пъти. Така че трябва изрично да кажеш: „Говоря за теб“, за да осъзнаят, че става въпрос за тях. В противен случай предполагат, че става въпрос за проблема на някой друг, че това няма връзка с тях и смятат, че са си много добре. Това не е ли безчувственост? (Да.) Трябва да им го навреш точно под носа, за да реагират поне малко. Така че могат ли да възприемат истината? (Не.) Защо не могат да възприемат истината? (Защото реагират мудно и не могат да разберат значението на Божиите слова. Когато другите посочват проблемите им, те схващат само някаква доктрина или правило; не могат да го възприемат от положителна гледна точка и следователно е невъзможно да имат положително навлизане.) Това означава да си лишен от способност за възприемане. Що се отнася до безчувствеността, когато някой посочи дадено състояние, те просто не могат да осъзнаят какво общо има то с тях, дали наистина имат такова състояние и дали те самите наистина имат такъв проблем — не могат да осъзнаят тези неща, нито да разберат какво казва другият човек. Дори ако уточниш какво са направили, какви думи са казали или какво проявление са показали в конкретен ден и знаят, че говориш за тях, схващат единствено някакъв въпрос, твърдение или изречение, и го запаметяват по мъгляв, повърхностен начин. След като го запаметят, просто се придържат към дадено правило: не казвай тези думи и не прави тези неща; прави онези неща и постъпвай по онзи начин. Могат да спазват това правило цял живот, като отказват да приемат чието и да е общение, и дори диви коне не биха могли да ги отклонят. С развитието на ситуацията, поради промени във времето, географската среда, хората, събитията, нещата и т.н., ти им казваш, че да действат както преди вече не върши работа и че трябва да приспособят подхода или стратегията си — макар че принципът всъщност не се е променил — но те не могат да го възприемат. Казват: „Практикувал съм по този начин толкова много години и ми се струва нормално. Практикувал съм въз основа на това, за което водачите и работниците разговаряха преди много години. Защо трябва да променям начина, по който практикувам?“. Те дори имат основа, но в действителност просто са спазвали едно правило в продължение на години, без дори да знаят или да осъзнават това сами.

Що се отнася до характеристиката да имат изопачено възприемане, повечето хора, преродени от животни, показват проявления на изопачено възприемане. Техният начин на мислене се различава от този на нормалните хора. Идеите им са много ексцентрични, странни, а понякога дори удивително неочаквани — просто не можеш да си представиш защо биха мислили по този начин и никога не си си представял, че някой в този свят би разглеждал въпросите по такъв странен начин. Идеите им могат да те оставят слисан. Това е така, защото хората с нормално мислене обикновено разглеждат въпросите според един нормален начин на мислене, докато начинът на мислене на преродените от животни е много особен. Те често изказват някои странни и чудати твърдения и когато някой с нормално мислене ги чуе, той ще се стресне. Ако се опиташ да следваш техния начин на мислене, за да разгледаш даден въпрос, ще откриеш, че той е много странен и води до задънена улица. Тъй като имат такъв начин на мислене, в реалния живот — независимо дали изпълняват дълга си, общуват с другите или са изправени пред определени обстоятелства, хора, събития и неща — идеите им винаги са много чудати и те не могат да се разбират с повечето хора. Не приличат на същества, които живеят в човешкия свят, а вместо това изглежда, че живеят в друг свят. Никога не можеш да разбереш защо мислят по начина, по който го правят, или защо им хрумват такива мисли. Начинът, по който разглеждат въпросите, често надхвърля обхвата на мисленето на нормалната човешка природа и се отклонява от правилния път на нормалното мислене. Крайният резултат е, че всички намират техния маниер, позиция и принципи за разглеждане на въпросите за много странни. Ако такъв човек присъства, докато всички разглеждат даден въпрос или разговарят по него, и на повечето от присъстващите им липсва проницателност, липсва им собствено мнение или не разбират истините принципи, често се случва ходът на мисълта им да спре или нормалната дискусия да бъде смутена и прекъсната поради някоя от изопачените мисли и възгледи на този човек. И какъв е крайният резултат? След обсъждания хората откриват, че изложеният от този човек възглед се отклонява от правилния път, че не е нито обективен, нито практически, и че освен това е силно ексцентричен, а начинът му на разглеждане на въпросите е дори изключително странен. Когато нормалните хора си бъбрят и си говорят, разговорът става по-оживен, разглежданите въпроси стават по-ясни на всички и темата напредва все повече, колкото повече разговарят. Но ако този човек вмъкне и дума, разговорът се отклонява от темата. Другите хора не знаят какво да кажат, всички усещат, че думите на този човек са твърде странни и не могат да им отговорят. Така темата на дискусията се прекъсва. Макар че този тип хора имат „уникални“ мисли и възгледи, те неизменно се различават от възгледите, излагани от хората с нормално мислене. Техните мисли и възгледи не са такива, каквито нормалната човешка природа трябва да притежава и не са в обхвата на мисленето на нормалната човешка природа, така че нещата, които казват, звучат странно на другите хора или дори са немислими, а техните решения и пътища не са от никаква помощ за хората и освен това естеството им е такова на прекъсване, смущение, подкопаване и саботаж. Няма проблем, ако си мълчат и ходът на мислите на всички хора остане донякъде ясен, но щом прекъснат и заявят мнението си или предложат нещо, всички усещат смущение и прекъсване, когато го чуят, възникват отклонения по отношение на обсъжданата тема и е трудно да се постигнат добри резултати. Обаче човек с наистина добри заложби може точно да определи същината на проблема, може да схване ключовия момент и да сподели правилен път за разрешаване на проблема. Най-малкото може да даде някои смислени и ценни предложения, които надграждат хода на мисълта на другите хора. Ако той направи предложение и всички го намерят за подходящо и са готови да го приемат, тогава това означава, че предложението, направено от този човек с добри заложби, е улучило в целта, защото този човек е способен да прозре нещата. Ако не каже нищо, всички може да обсъждат три дни, без да стигнат до заключение. Виждате ли, и двата типа хора имат уникални възгледи, които са различни от тези на другите хора, но възгледите, изложени от човек с добри заложби, могат да помогнат на другите да прозрат същността на даден проблем и да помогнат на хората да намерят правилната посока и път на практикуване, когато са объркани. Човекът с изопачено възприемане е различен. Неговите възгледи и изопачен начин на мислене често имат разрушителен и смущаващ ефект, когато хората обсъждат някакви въпроси или водят нормални разговори. Така че ако някой човек с изопачено възприемане, който е прероден от животно, участва в някоя църква или в някой аспект на работата, той вероятно ще предизвика смущения и прекъсвания и на всички ще им дойде до гуша от него, като си мислят: „Просто побързайте и го отпратете — той е твърде досаден! Всеки ден дрънка несвързани глупости и въпреки това се смята за толкова дълбокомислен, докато в действителност всичко, което казва, са заблуди“. Първоначално някои хора може да го поставят на пиедестал, но с времето ще го прозрат и ще кажат: „Този човек няма никакви задълбочени прозрения. Просто по цял ден се преструва на мъдър по един превзет начин. Всъщност възгледите и идеите, които излага, са напълно нелепи и просто нямат нищо общо с въпросите, които трябва да бъдат решени“. Ще започнат да го намират за дразнещ и постепенно да се отвратят от него. Така че ако този тип човек отговаря за някаква високо техническа или професионална работа или поема някакви важни задачи, докато изпълнява дълга си, той бързо ще предизвика раздразнение у другите, защото възгледите и изискванията, които поставя, винаги оставят хората в недоумение и несигурност относно подходящия начин на действие. Ако е просто обикновен последовател, който само се подчинява на наставления и повели, тогава в нещата, които прави, често ще се появяват някои отклонения. Водачите, работниците и хората около него ще трябва постоянно да го проследяват и надзирават. Щом го изпуснат от поглед, той ще допусне грешки и другите неизменно ще трябва да му помагат да оправя и коригира грешките си, и да разчиства бъркотията си. В крайна сметка, когато всички видят, че този тип човек е безнадежден случай, ще кажат: „Той винаги предизвиква смущения тук и никой не може да намери покой. Не може ли да го отпратят? Нека отиде където си иска!“. Това ще е реакцията на всички. Първоначално ще бъдат търпеливи с него, като си мислят: „Всички сме братя и сестри, никой от нас няма голям духовен ръст и разбирането ни за истината е повърхностно — нека се подкрепяме и си помагаме“. Но в течение на дългосрочния си контакт с него ще го прозрат. Оказва се, че проблемът му не е в това, че има малък духовен ръст — има проблем със заложбите и възприемането му. Не е въпросът в това, че възприемането му е повърхностно или мисленето му е детинско, а по-скоро в това, че възприемането му е изопачено. Начинът, по който гледа на нещата, и мислите и възгледите му попадат извън обхвата на нормалното мислене, а мненията му често се различават от тези на всички останали. Отказва да приеме това, което другите казват, дори когато е правилно, и не иска да чуе никакви обяснения. Щом веднъж се вкопчи в собствената си идея, дори диви коне не биха могли да го откъснат от нея. С други думи, не може да разграничи добро от лошо. Нещата, които счита за добри в своите мисли и възгледи, за хората с мисленето на нормалната човешка природа не са нищо друго освен изопачени неща — неща, които не могат да бъдат представени открито. Възгледите му не са просто детински или низки и безполезни; просто не са мисли или възгледи, породени от мисленето на нормалната човешка природа. Така че този тип човек не може да се разбира с повечето хора. Това не се дължи на покварен нрав или на бариери, причинени от разлики в житейските навици или езикови пречки, и със сигурност не се дължи на това, че върши някакви злодеяния или има странно поведение. Това се дължи главно на тези характеристики, които човешката му природа проявява — изопачено възприемане, безчувственост, обърканост и глупост — които правят невъзможно за него да се разбира с повечето хора. Естествено, злите хора и антихристите също не могат да се разбират с повечето хора, но макар да имат същата черта, същността или явлението на тяхната неспособност да се разбират с другите се различава от тези на хората, които са преродени от животни. Злите хора и антихристите не могат да се разбират с другите, защото по своята същност са дяволи, докато на преродените от животни хора напълно им липсват мисленето и интелектът на нормалната човешка природа, както и съвестта и разумът на нормалната човешка природа, и затова за нормалните хора е много трудно да разговарят с тях — те могат да говорят само за тривиални, домашни въпроси, които не засягат принципите, което прави обхвата на разговора много ограничен. Хората, които са преродени от животни, все пак не са преродени от дяволи, те се различават от хората от този сорт и също принадлежат към категорията на живите същества. Така че стига да не са намесени основни принципи, те все пак успяват да общуват, комуникират и взаимодействат с другите в ежедневието си или докато изпълняват дълга си. Намесят ли се обаче основни истини принципи или избор по кой път да се поеме, този тип човек изпада в пълна дисхармония с повечето хора и вече не може да се разбира с тях. Например бъбриш си с този тип човек по теми от ежедневието — какви храни и ястия харесваш, как да ги сготвиш добре, неща за родния ти край и т.н. Колкото повече говорите, толкова повече неща имате да си казвате и толкова по-сърдечен става разговорът. Означава ли това, че двамата си съответствате? Означава ли, че принадлежите към една и съща категория? (Не.) Не можеш да разбереш тези неща само въз основа на такъв разговор. Но когато говорите по теми като това защо вярвате в Бог и за възгледите ви за вярата в Бог, теми, които включват мисли и възгледи, истини принципи, схващания за живота, ценности, пътищата, по които хората вървят, човешките стремежи и т.н., вашите мисли, възгледи и начини на мислене все повече се разминават и вече не са в една и съща посока, а разговорът замира. И защо е така? Защото възприемането му е изопачено. Когато за първи път го чуеш да говори, го намираш за доста прозорлив, но с времето откриваш, че говори само думи и доктрини и е доста надменен. Чувството ти към него се променя, вече не е толкова сърдечно, възникват прегради и започват да се разграничават категориите, към които всеки от вас принадлежи. Разбирате ли, когато обсъждате семейния живот или личното си минало, или си бъбрите по теми в обхвата на ежедневието като храна, напитки, свободно време, интереси и хобита, все още можете да разговаряте. Но щом разговорът засегне мисли и възгледи, истини принципи, схващания за живота, ценности, житейски пътища или отношение към Бог и дълга, той замира. Твоето виждане за този човек се променя, а неговото виждане за теб също се променя. В сърцето си започваш да чувстваш известно раздразнение към него, а в неговото сърце възникват прегради към теб. Той не те харесва и ти не го харесваш. Постепенно се отдалечавате един от друг и вече нямате общ език. Така се вижда разликата между различните категории хора. Следователно, за да се различи към коя категория принадлежи някой, трябва да се види каква е способността му за възприемане, дали притежава съвестта и разума на нормален човек и дали има нормално мислене и интелект. Що се отнася до този тип човек, който е прероден от животно, повече няма да разговаряме конкретно за него. Сега ще продължим с общение за останалите два типа хора. След като приключим с него, ще се върнем и ще сравним тези три типа. Чрез това сравнение ще стане още по-ясно и отчетливо как да разпознавате тези три типа хора.

Миналия път споменахме, че хората общо взето се разделят на три категории. Как се разграничават тези три категории? Разграничават се въз основа на техния произход. Първата категория са онези, които са преродени от животни, втората категория са онези, които са преродени от дяволи, а третата категория са онези, които са преродени от хора. Приключихме с обсъждането на характеристиките на онези, които са преродени от животни, а сега нека поговорим за характеристиките на онези, които са преродени от дяволи. Какви са основните характеристики на преродените от дяволи хора, за които се сещате? (Те са враждебни към истината и към Бог.) Това е доста общо твърдение; трябва да опишете същностните им проявления и трябва да обобщите характеристиките на хората от този тип, като използвате ежедневните им разкривания и конкретните им проявления в живота. Знаете ли какво е характеристика? Характеристиката е проявление, което представлява същността на определен тип човек. Ако някой притежава характеристиките на определен тип човек, той има същността на този тип човек, и ако някой е такъв тип човек, той естествено ще притежава тези характеристики — никой не прави изключение. Това представлява характеристиката. Сещате ли се за характеристиките на хората, които са преродени от дяволи? (Те изпитват особена неприязън към истината и я мразят. Реагират с ярост и отвращение, когато чуят истината.) Реагирането с ярост и отвращение при вида на истината е конкретно проявление. За какво друго се сещате? (Те са нечестиви и коварни. Не знам дали това се брои за характеристика?) Това е донякъде уместно. (Те са също така безмилостни и надменни.) Да си безмилостен е друго конкретно проявление. Надменността е обща характеристика, която покварените хора притежават, и тя не се притежава само от онези, които са преродени от дяволи; преродените от животни и преродените от хора — тези два типа — също я притежават. Освен тези конкретни прояви на сатанински покварен нрав, какви конкретни характеристики притежават онези, които са преродени от дяволи, по отношение на човешката им природа? Тоест, какви са основните характеристики на това, което разкриват, казват и правят в ежедневието си? (Жестокост.) Това е една характеристика. Какви други характеристики има? Онези, които са преродени от дяволи, както и онези, които са преродени от животни, притежават някои специфични и същностни характеристики, но характеристиките на тези два типа са напълно различни. Характеристиките на онези, които са преродени от животни, са изопачено възприемане, безчувственост, обърканост и глупост. Защо точно тези характеристики? Тези характеристики са достатъчни да докажат, че по отношение на своята същност този тип човек не е на висотата на човешките характеристики и на подходящия интелект и начин на мислене, които хората притежават. Следователно тези много типични характеристики доказват, че хората от този сорт са преродени от животни. Преродените от дяволи са различни от онези, преродени от животни. Какви са техните характеристики? Тъй като са преродени от дяволи, те са дяволи, превърнали се в хора. Тяхната вътрешна същност е на дявол. Въпреки че не са животни — не са глупави или безчувствени и може би нямат изопачено възприемане — те не са също така и хора и нямат нормалното мислене на хората. Тъй като са преродени от дяволи, те със сигурност са напълно съвместими и идентични с дяволи по отношение на същността и истинския си облик, без никакви разлики. И така, какви са характеристиките на онези, които са преродени от дяволи? Първата характеристика е, че са закоравяли лъжци. Независимо как лъжат, те не се изчервяват, сърцата им не трепват и се държат изключително нормално и естествено, без изобщо да се подхлъзнат или нещо да ги издаде. Никой не може да разпознае кои техни думи са истина и кои — лъжа. Втората характеристика е отклонение от нормата. Вие току-що споменахте третата характеристика, която е зло. Хората, които са преродени от дяволи, имат три характеристики — въпреки че са е една по-малко от характеристиките на преродените от животни, разрушителната сила и степента на тежка вреда, която нанасят на хората, са много по-големи от болката или щетите, причинени от преродените от животни, защото са дяволи. По отношение на степента, способите на дяволите да вредят тежко на хората са много по-сурови от тези на животните, които нараняват хора. На дяволите им е вродено да впримчват и потъпкват хората, да ги правят безчувствени, да ги подвеждат и да им вредят сериозно; това е тяхната природа същност. Що се отнася до животните, стига да не са свирепи, те обикновено нямат голяма разрушителна сила спрямо хората; само определени животни донякъде вредят сериозно на хората, като ядат човешка плът или нараняват хора по инстинкт. Дяволите са различни. Няма значение дали са големи или малки дяволи — няма нужда да се прави разлика между различните типове дяволи — всички те нанасят еднаква болка и тежки вреди на хората. Всякакви така наречени разлики се проявяват само в средствата или методите, но що се отнася до същността на дяволите, тя винаги е да вредят сериозно на хората. Независимо дали си ги провокирал, тяхната природа същност винаги е да нараняват хора. Стига да се сближиш с тях, стига да ги засягат големи или малки въпроси от твоя живот, има вероятност да бъдеш наранен от тях. Ако разбираш някои истини, притежаваш някои истини реалности и имаш проницателност по отношение на тези дяволи, тогава степента, в която ще бъдеш наранен от тях, е сравнително намалена или ограничена. Но ако духовният ти ръст е малък, не разбираш истината и си някой, който не притежава истината и живота, тогава ще бъдеш наранен до степен, която може лесно да се предположи — ще те наранят по такъв начин, по какъвто те искат и до такава степен, каквато те искат. Това е вредата, причинена на хората от онези, които са преродени от дяволи. Разбираш ли, когато дяволите са на власт, дори и да ги подкрепяш, пак ще бъдеш наранен от тях, а ако не ги подкрепяш или им се противопоставяш, пак ще бъдеш наранен. Стига да си управляван от тях, стига да си под тяхната власт, стига да следваш Бог, но да не си придобил истината или да не си бил напълно придобит от Бог, тогава стопроцентово си победеният противник на дяволите, тяхната жертва и никой не прави изключение от това. Това се отнася до големите дяволи. Що се отнася до онези, преродени от дяволи, те са малки дяволи от реалния живот, те са разнородни типове дяволи. Ако живееш заедно с тях, едно от най-честите явления ще бъде, че те ще са закоравяли лъжци. Винаги ще бъдеш изиграван от тях и винаги ще бъдеш лъган от тях; няма да знаеш кои от думите им са истина и кои са лъжа, и ще бъдеш смущаван до такава степен, че ще се чувстваш неспокоен всеки ден. „Това, което казаха, истина ли е или лъжа? Пак ли се опитват да ме изиграят? Как мога да разпозная дали това, което казват, е правилно или погрешно?“. Разбираш ли, ако живееш заедно с тях, ще страдаш дълбоко от вредата им. Само този въпрос с постоянните им лъжи ще те смущава до такава степен, че ще си напълно объркан и в сърцето ти всеки ден няма да има спокойствие, мир или радост.

Типът човек, който е прероден от дявол, е закоравял лъжец и всичко, което прави, е много лукаво. Каквото и да казва тайно на другите или каквото и да прави задкулисно, след това не казва истината за това, а представя различна история. Той злослови за другите пред теб, а пред другите злослови за теб. В резултат на това между теб и тези други хора възникват бариери и вие мислите лошо един за друг. Всъщност вие изобщо не се познавате и не знаете много един за друг. Именно защото този дявол си е измислил разни неща, за да посее раздор между вас, вие сте станали врагове. Бил си изигран от дявола и въпреки това все още не знаеш какво става и си мислиш, че казаното от дявола е вярно и че той е добър с теб. Разберете, някой, който е закоравял лъжец, може да си играе с хората до такава степен. Той лъже постоянно; често клюкарства, сее раздори и произволно скалъпва слухове, като преувеличава и украсява историите и прави необосновани твърдения, когато е с теб. Това те смущава до такава степен, че се чувстваш неспокоен и постоянно трябва да разпознаваш и да си нащрек: „Какви лоши неща каза еди-кой си за мен? Как трябва да се отнасям към еди-кого си?“. Той те смущава до такава степен, че си в пълен смут, нарушавайки ритъма на живота ти, навиците ти и текущото ти състояние. Когато духовният ти ръст е малък и не разбираш истината, и когато все още не си придобил истината, често си подвластен на неговото влияние и дори си подведен, смутен, възпрян и обвързан от някои от неговите лъжи. Да предположим например, че си избран за църковен водач и той ти каже: „Еди-кой си каза за теб: „Този човек си мисли, че може да е водач? Всъщност е едно нищо, а все още има наглостта да разговаря за истината с хората!““. В действителност този човек изобщо не е казал това; то е това, което този дявол е искал да каже, и той прехвърля вината за това на някой друг. Само тази една негова забележка те кара да се чувстваш слаб и ти идваш пред Бог и се молиш: „О, Боже, моят духовен ръст наистина е малък и не мога да се нагърбя с тази работа. Длъжник съм Ти, не съм си свършил добре работата. Искам да подам оставка, но се страхувам, че това не би било предано. Какво да правя?“. Той те е смутил до такава степен, че не можеш да продължиш работата си; дори и да продължиш, го правиш с някаква негативна емоция, като постепенно губиш усещането си за бреме за църковното дело, докато накрая работата съвсем спре. Бил си смутен, нали? (Да.) Наистина е неприятно да живееш, да взаимодействаш и да работиш с такъв тип човек. В думите му има твърде много неискреност, твърде много подправеност, твърде много от собствената му воля и твърде много от собствените му мотиви; всичко, което казва, са лъжи. Постоянно трябва да разпознаваш: „Кои от думите му са верни и кои са лъжливи? Какво всъщност е правил задкулисно и какво не е правил? Истински вярващ в Бог ли е? Казва, че в бъдеще определено ще изпълнява добре дълга си и че определено ще оправдае това повишение, което Божият дом му е дал — дали тези думи са действително искрени? Ще постъпи ли според клетвата, която е дал, и решимостта, която е изразил?“. Когато видиш поведението му, умът ти е залят от поредица въпроси. Често чувстваш, че е ужасяващ, но думите му звучат доста достоверно и разумно. И все пак нощем в сънищата си виждаш, че лицето му се е превърнало в лице на дявол, че оголва зъбите си и показва ноктите си, и се чудиш: „Наистина ли е човек? Кои от думите му са верни и кои са лъжливи? Как така не мога да го прозра? Този тип човек е твърде ужасяващ!“. Чувстваш, че е ужасяващ и ненадежден, но когато провериш работата му, тя е общо взето приемлива, а когато го слушаш да говори, не забелязваш никакви пропуски. Обаче просто не си способен да го прозреш — имаш едно неизразимо подозрение в духа си и винаги чувстваш в сърцето си, че може да създаде проблеми, винаги чувстваш, че думите му са неискрени и не съвсем достоверни. Може би един ден лъжливата му природа ще бъде разобличена и чувството ти за него ще се потвърди: откриваш, че подозрението и чувството ти за него тогава са били правилни и че макар думите, които е изричал, да са звучали много хубаво и достоверно, всички те са били лъжливи и измамни; задкулисно той просто изобщо не е вършил никаква истинска работа. Така че може ли все още да се вярва на този тип човек? (Не.) Въпреки че в сърцето си чувстваш, че вече не може да му се вярва, когато го срещнеш отново и го чуеш да говори, възприемането му изглежда доста чисто, казаното от него звучи хубаво и не можеш да намериш никакви проблеми с думите му, а външно той също така може да понася трудности и да плаща цена. Ти размишляваш: „Какво става тук? Може би съм го преценил погрешно, може би съм бил злонамерен. Нека му се доверя още веднъж. Така или иначе, в момента не мога да намеря подходящ човек, който да го замести в тази работа, така че ще го използвам още веднъж“. След това продължаваш да го използваш и крайният резултат е все същият: откриваш, че отново си бил измамен от него. Той говори хубаво, но всъщност задкулисно просто върши личните си дела и не прави нищо реално. Ако придобие десет души за един месец проповядване на евангелието, той настоява, че са били петдесет. Просто няма да каже истината. Той е закоравял лъжец, експерт в лъжите. Ти му вярваш и го използваш отново и отново, а в резултат на това си заблуждаван отново и отново. И кой в крайна сметка понася загуба? Разбира се, чрез преживяването на тези неща хората развиват проницателност по отношение на другите, прозрението им расте, преживяването им се увеличава и стават по-добри в преценката на хората, но какво наистина понася загуба? Това е делото на църквата. Та кажете Ми, само тази единствена природа същност на хората, които са преродени от дяволи — тази на закоравели лъжци — причинява ли голяма вреда на другите или не? (Причинява.) Колко голяма е тази вреда? Могат ли да те подведат? (Да, можем да бъдем подведени и използвани.) Можеш да бъдеш подведен, използван и смущаван — може ли да се стигне дотам, че да бъдеш манипулиран? (Да.) Ако си млад и ти липсва преживяване, и не разбираш истината и не можеш да прозреш нещата, можеш да бъдеш манипулиран от тях. Какво означава да бъдеш манипулиран от тях? Означава, че си безпомощен срещу тях, контролиран си от тях, с вързани ръце и крака, начинът ти на мислене за нещата, мислите и възгледите ти са повлияни и насочвани от тях, следващите ти стъпки протичат изцяло според техния план и ти попадаш напълно в капана, който са ти скроили — ето какво означава да си манипулиран. Те планират всичко предварително задкулисно, използвайки всякакви тактики, за да заговорничат срещу теб. Прозират те напълно — какво разбираш и какво не можеш да прозреш, по кои въпроси имаш проницателност и по кои не, какви са границите ти, как можеш да бъдеш използван и какви думи могат да те подведат. Накрая се възползват от твоите недостатъци и различни слаби места, за да измислят лъжи и да те заблуждават. В сърцето си ясно знаеш, че направеното от тях е погрешно или че има проблем с това, което са казали, и че са лъгали, но нямаш мъдростта да се справиш с това; чувстваш се потиснат, но си безпомощен срещу тях и можеш само да бъдеш воден за носа от тях. Това не е ли да бъдеш манипулиран от тях? (Да.) В крайна сметка посоката, в която се развива ситуацията чак до крайния резултат, протича според техния план — това означава, че си бил манипулиран от тях. Тоест, ти напълно губиш способността да контролираш посоката на развитие на ситуацията и си изцяло воден за носа от тях. Те в крайна сметка постигат своето по отношение на каквато и цел да искат да постигнат, каквото и да искат да осъществят, когото и да искат да използват и както и да искат да правят нещата. Кажете Ми, това не е ли да бъдеш манипулиран от тях? (Така е.)

Кажете Ми, само по отношение на природата на закоравели лъжци на хората, преродени от дяволи, голяма ли е вредата, която нанасят на Божиите избраници и особено на църковното дело? (Голяма е.) Вредата е огромна! И така, освен че засягат ежедневието на някои личности, каква друга голяма вреда нанасят на хората? (Смущението, причинено на околните от действията на хората, които са преродени от дяволи, е много сериозно. Преди попаднах на подобен човек; където и да се намираше, това място се изпълваше с интриги и борба за власт и статус, между хората възникваха бариери, а братята и сестрите също чувстваха мрак в сърцата си.) Това създаде хаос, нали? (Да.) Да накараш хората да се подозират и да се карат един с друг, и да навлязат в състояние на хаос — тази вреда е огромна! И така, след това всички ли придобиха проницателност за този дявол? (Да.) Беше ли изчистен? (Беше изчистен.) След като беше изчистен, всички ли обобщиха нещата? Основните специфични проявления на лъжите му, казаните от него лъжи, нещата, заради които лъжеше, методите и тонът на гласа, които използваше, когато лъжеше, целта, която искаше да постигне — всички вие обобщихте ли тези специфични методи и проявления? (Направихме го. Той например е закоравял лъжец; думите му имат природата да объркват правилното и грешното и да наричат черното бяло, представяйки положителните фигури като негативни, а негативните фигури като положителни. Той отправяше безпочвени обвинения към всички, на които завиждаше или които мразеше, а също така подстрекаваше братята и сестрите да им се противопоставят, като създаваше хаос. Също така потискаше някои добри хора или онези, които постигаха резултати в дълга си, докато повишаваше онези, на които гледаше с добро око и които му се подмазваха.) Това е антихрист, нали? (Да.) Кои са основните методи на лъжа, използвани от този тип човек? Да си съчиняват неща от въздуха, да украсяват и преувеличават разказите си, да прехвърлят вината върху другите, да сплетничат, за да създават конфликт и да сеят раздори — какво друго? (Да наливат масло в огъня.) Да наливат масло в огъня и да разгарят конфликти. Например, двама души се разбират доста добре, като не искат да спорят за нищо или да си създават врагове, но този тип човек подклажда конфликт между тях, за да ги накара да започнат да се карат. Ако види тези двама души да се карат, тогава се чувства щастлив и заговорът му е успял. Във всяка група има хора от този сорт. Всеки има покварен нрав, но дали хората, които са преродени от хора, биха правили тези неща? (Не.) Защо не? Каква е разликата между тях и хората, които са преродени от дяволи? (Нормалните хора притежават минималното ниво на съвест.) Точно така. Те притежават минималното ниво на съвест; в своите постъпки са възпирани от съвестта. Няма да направят тези морално покварени неща, тези неща, които означават загуба на почтеност и достойнство, или тези неща, които вредят на другите и облагодетелстват тях самите. Да имат съвест означава, че имат минимално ниво и по този начин действията им са възпирани. Така че имат ли съвест тези хора, които са преродени от дяволи? (Не.) Тогава що за сърца имат? (Злобни сърца.) Те имат злобни и нечестиви сърца и затова могат да са закоравяли лъжци, а без значение как лъжат, вътрешно не се чувстват неловко. Защо не се чувстват неловко? Защото са дяволи и нямат съвест, и затова когато лъжат и вършат зло, не се чувстват неловко, нито се чувстват порицани. Обратно, ако не лъжат, и ако — там, където са — не вършат някакво зло или не предизвикват някакво вълнение и хаос, а всеки живее мирно и радостно, и всеки живее пред Бог, вътрешно те се чувстват разстроени и изпитват дискомфорт. Защо изпитват дискомфорт? Защото всеки идва пред Бог, размишлява над Неговите слова, действа според Неговите слова и истините принципи, живее в рамките на нормалната човешка природа и не им се прекланя; те не се открояват сред хората и не се чувстват важни, затова си мислят: „Да живееш така е толкова скучно, не е забавно!“. За да се забавляват, да направят живота интересен, да живеят достойно и с чувство за важност, те трябва да подклаждат някакви неприятности и да създават някакви проблеми, да мътят водата и да предизвикват известен смут и хаос сред хората. Как беше онзи израз? Да предизвикаш буря. Този тип хора обичат да предизвикват буря, където и да се намират; не им харесва да си знаят мястото. Нормалните хора искат да си знаят мястото — да водят стабилен живот и да правят това, което трябва, по установен ред — те не обичат да предизвикват бури. Но хората, които са преродени от дяволи, не си знаят мястото. Защо не си знаят мястото? Защото в този тип човек живее дявол, а дяволите обичат да създават проблеми във всяка група, в която се намират. Дори и да не си ги провокирал или дразнил, те просто сами раздухват неприятности — това е да предизвикаш буря. В каквато и група да се намира този тип човек, независимо дали я гледаш отдалеч или се интересуваш от обстоятелствата на членовете ѝ, винаги усещаш, че там има демонична атмосфера. От време на време чуваш, че човек А има конфликт с човек Б, че човек В не се разбира с човек Г и не си говорят, че човек Д има спорове с човек Е в работата си, че човек Ж винаги се бори за статус, а работата им винаги трябва да се направи повторно. Ако видиш някоя църква, в която винаги има хаотична и смутна атмосфера, където няма мир, където хората все не могат да се разбират или да си сътрудничат хармонично, в нея има един или дори няколко дяволи, които причиняват смущения. Без значение колко дяволи причиняват смущения в една църква, всички останали хора, които имат някакво минимално ниво на съвест и искат да действат според истините принципи, са дълбоко наранени от тях. След като всички типове дяволи са били изчистени, когато всички отново живеят църковен живот и изпълняват дълга си заедно, атмосферата е различна. Въпреки че не можеш да кажеш, че всички са изпълнени с плам, поне всеки чувства, че хората там имат човешка топлота и не създават неприятности; атмосферата там не е демонична, а човешка. На места, където атмосферата е демонична, когато хората говорят заедно, има нещо нередно в погледите им, както и в тона на гласа им и в атмосферата, когато говорят. Те не осъществяват зрителен контакт, когато говорят; освен това казаното от тях е много просто, никой от тях не желае да говори от сърце и няма словесно общуване. Сякаш между тях има стена. Между тях няма комуникация; те таят омраза в сърцата си. Възможно е тези хора да са жертвите. Независимо дали тези хора са жертви или преследвачи на жертви, с две думи в тази група има примесени дяволи, които причиняват смущения, като смущават сърцата на хората до такава степен, че те са загазили и не могат да намерят никакъв покой. Когато хората в тази група живеят заедно, те винаги чувстват, че нещата са незадоволителни и не вървят гладко, не могат да живеят заедно в хармония и, разбира се, хармоничното сътрудничество е още по-невъзможно. Когато говорят, действат и изпълняват дълга си в тази група, хората винаги се чувстват вътрешно недоволни, а между тях има и бариери. Това е така, защото в тази група има дяволи, които причиняват смущения, и затова всички са възпирани и се чувстват нещастни.

Някои хора преживяха сериозно смущение от дяволи и по същество бяха манипулирани от тях. Когато ги видях след месец-два, лицата им изглеждаха някак неестествено, сякаш са били направени на глупаци. Възможно ли бе в тях да липсва делото на Светия Дух и присъствието на Бог? Как така изглеждаха толкова неловко? По-късно, след внимателно проучване установих, че наистина се е случило нещо: двама дяволи бяха контролирали всички тези хора. До каква степен ги контролираха? Дяволите правеха каквото си искат; работните разпоредби, издадени от Горното, и принципите, за които Горното разговаряше, не можеха да се приложат — всички те съществуваха само на думи. С тези двама дяволи, които спъваха всичко, никой не смееше да изрази мнение или да докладва за проблеми. След това някои хора толкова се ядосваха, когато се споменаваха тези двама дяволи, че избухваха в сълзи. Защо не ги разобличи още тогава? Дори при толкова много хора там никой не смееше да се изправи и да разобличи дяволите — колко голяма власт трябва да са имали тези дяволи? Външно изглеждат като хора, но същността им реално е на дявол. Другите хора се страхуват от този тип човек, където и да отиде той. Хората трябва само да влязат в контакт с него, за да се уплашат, да ги побият тръпки. Ако някое дете срещне такъв човек, ще се разплаче от страх. До каква степен се страхуват простодушните хора, когато срещнат този вид човек? Когато са пред него, не смеят да дишат дълбоко или да говорят високо, и дори бързо се опитват да го избегнат, като го заобикалят. Някой видя, че тези дяволи не изпълняват работата според работните разпоредби и каза: „Да се прави така не е правилно; това не съответства на принципите, за които Горното разговаря“. Един от тези дяволи се сопна: „Аз командвам тук. Ако прекрачиш границата, вярваш или не, мога да те отлъча още сега!“. Човекът се уплаши толкова много, че пребледня и не посмя повече да изрази мнение, като каза с плачевен глас: „Сгреших. Просто се направи, че нищо не съм казал. Моля те, моля те, не ме отлъчвай!“. Другите видяха това и казаха: „Той е твърде страховит, властта му е твърде голяма! Ще отлъчи всеки, който не му се подчинява! Възможността ни да изпълняваме дълга си в Божия дом беше трудно извоювана. Ако ни отлъчи, къде ще можем да се оплачем? Няма ли да сме свършени? Няма ли надеждата ни за спасение да изчезне? Наистина не трябва да изразяваме мненията си; не бива да ни отлъчат заради един момент на лекомислие“. Виждате ли до каква степен се страхуваха. Накрая, когато дяволите бяха разобличавани, някои хора разобличиха това как дяволите са сеели раздори и са формирали фракции, докато други разобличиха заблудите, които дяволите са разпространявали, за да подведат хората. Всъщност тези хора ясно бяха видели злото, сторено от дяволите по онова време; просто никой не беше посмял да каже и дума или да се възпротиви. Някои дори плачеха, докато говореха, и изглеждаха доста жалки. Защо обаче не се съпротивляваха, когато дяволите ги манипулираха и контролираха? Защо тогава бяха лишени от сила? Сега, когато Горното щеше да се справи с дяволите, те намериха силата си. Кажете Ми, ако Бог не беше бдял и пазил тези хора, които бяха с малък духовен ръст и не разбираха истината, и ако нямаха Божията защита, нямаше ли дяволите сериозно да им навредят до такава степен, че с тях да е свършено? Не е ли така? (Да.) Виждаш ли, хората не се страхуват толкова от Бог, но когато дяволи и сатани измъчват хората, те са толкова уплашени, че целите треперят и дори не могат да плачат свързано — толкова безкрайна е уплахата им! Когато Горното разобличи тези двама дяволи и се справи с тях, тези хора чуха новината и най-накрая се почувстваха освободени. През тези няколко месеца те бяха контролирани от дяволи и живееха под властта на Сатана, бяха потънали в мрак, без светлина в края на тунела, и виковете им отекваха в пустошта. Животът им беше толкова окаян! Накрая тези двама дяволи бяха изчистени и всички бяха освободени и щастливи. Зачудих се: „Този път Горното изчисти тези двама дяволи, така че ако тези хора отново се сблъскат с дяволи, които вършат зло и контролират хората, ще могат ли да ги разпознаят? Ще могат ли да премахнат дяволите от постовете им, без да е необходимо Горното да се намесва и да решава въпроса? Ще могат ли всички заедно да разобличат дяволите, да обобщят всичките им злодеяния и след това да ги премахнат от постовете им, а не да ги слушат и да бъдат възпирани от тях в изпълнението на дълга си, и да ги изхвърлят от църквата?“. Но съдейки по техния духовен ръст, страхувам се, че не могат да постигнат това. Въпреки че тези хора искрено вярват в Бог, имат решимостта да страдат, готови са да изпълняват дълга си отдадено и да се стремят към истината, просто са твърде страхливи. Когато се появи само един малък дявол и започна да причинява смущения, тези хора се свиха и уплашиха, независимо на каква възраст бяха, до един можеха да бъдат контролирани от него и не смееха да се съпротивляват. Като видях това, изведнъж се сетих какво съжаление будят тези хора. Ако Бог не закриляше хората, не се грижеше за тях и не бдеше над тях, тази човешка раса нямаше как да оцелее. Погледнете тези неща, които се случват в реалния живот: поведението на различни дяволи, техните цели, както и техните методи и тактики за вършене на нещата са по същество последователни и лесни за разпознаване, и все пак когато се появят различни дяволи, за да причиняват прекъсвания и смущения, да възпират и контролират Божиите избраници, да ги държат в зависимост и да им вредят сериозно, малцина се осмеляват да се изправят и да се съпротивляват, никой не поема инициативата да разобличи тези дяволи, да ги премахне от постовете им и да ги изчисти от църквата; те просто позволяват на дяволите да контролират Божиите избраници и да смущават и саботират църковното дело. Тези окаяни хора просто понасят всичко; сърцата им са разтревожени и те плачат горчиво, докато се молят на Бог, но нямат решения; нямат мъдри методи и не използват истината като мощно оръжие, за да се съпротивляват на дяволите, да се борят с тях и да се справят с тях. Никой не прави това, нито смее да го направи; нямат дори смелостта да водят битка с дяволите. Във всяка църква, ако се появят зли хора или дяволи, за да контролират хората и да прекъсват и смущават църковното дело, повечето хора просто го понасят. В крайна сметка Божият дом е този, който се намесва, за да се справи с тези различни типове дяволи, като слага край на престоя им и дава възможност на братята и сестрите да бъдат закриляни, да водят нормален църковен живот, да ядат и пият нормално Божиите слова и да изпълняват нормално дълга си, и като позволява на различните аспекти на църковното дело да продължат по организиран начин. Това, че тези незрели, невежи и слаби хора са закриляни, за да не бъдат подвеждани и сериозно засегнати от зли хора и антихристи се дължи изцяло на факта, че Бог изпраща хора и Божият дом лично подрежда и напътства изпълнението на тази специфична работа. Колко жалки са тези глупави и невежи хора, които не разбират истината! В по-широката среда цялата човешка раса е била покварена от Сатана; в конкретна житейска среда хората са смущавани, контролирани и сериозно засегнати от различни дяволи. Някои хора са с малък духовен ръст и имат слаба основа, така че когато се сблъскат със смущенията от зли хора, не могат да прозрат тези неща. Те винаги си мислят, че в църквата не би трябвало да съществуват зли хора, и мислят, че между хората няма любов или човешка топлота. Някои дори вече не искат да изпълняват дълга си, като казват: „По-добре би било да вярвам в Бог у дома. Защо се позволява на такива хора да съществуват в църквата?“. Хората, които не разбират истината, не могат да прозрат тези неща. Не са способни да си извлекат поуки от тези въпроси; не знаят, че зад това да са изправени пред такива неща стоят Божиите добри намерения; не знаят на чия страна трябва да застанат или как да подходят към тези въпроси, като използват истините принципи; не са способни да се обединят с истинските братя и сестри, за да се противопоставят на дяволите и да се борят тях. Не е ли това да си с малък духовен ръст? Не буди ли това съжаление? (Да.)

Първата характеристика на типа човек, прероден от дявол, която се разкрива в ежедневието му, е тази на закоравял лъжец. Независимо от възрастта, пола или произхода, независимо от това колко години е вярвал в Бог, стига речта на някого винаги да съдържа лъжи, стига да е пълен с лъжи и да е закоравял лъжец, тогава той е прероден от дявол; не е човек. Хората също лъжат, защото имат покварен нрав; измамността и нечестивостта в покварения нрав могат да накарат хората да лъжат. Но степента, в която хората лъжат, е различна от тази на преродените от дяволи. Ако някой е закоравял лъжец, само този факт е достатъчен да докаже, че в своята същност той не е човек, а дявол. Поради действието на съвестта е абсолютно невъзможно за хората да стигнат дотам, че да са закоравяли лъжци. Въпреки че има и моменти, когато хората лъжат и се занимават с измама, техните лъжи са само нормално разкриване на покварен нрав; те включват случайни лъжи по определени въпроси. Въпреки че лъжите на хората и тези на дяволите може да изглеждат еднакво отвън, по същество има разлика. Когато дяволите лъжат, те никога не изпитват угризения на съвестта или съжаление. Освен това се чувстват доволни от себе си, удовлетворени и имат усещането, че са постигнали нещо по отношение на лъжите, които казват, и действията на измама, които извършват. Ако една лъжа е неуспешна, ще положат повече усилия, като казват повече лъжи и използват по-усъвършенствани измамни тактики, за да измамят повече хора. Обаче след като нормалните хора с покварен нрав излъжат, те имат неспокойна съвест и чувстват угризения, и се чувстват твърде опозорени, за да живеят. Ако са измамили някого, се чувстват донякъде засрамени, когато го срещнат отново. Ако от тях се поиска публично да признаят, че са излъгали, и да обещаят никога повече да не лъжат, а само да казват истината, сегашният им духовен ръст все още не е на това ниво. Те обаче имат вътрешна осъзнатост; изпитват срам, вина и безпокойство за лъжите, които са казали; вътрешно се чувстват обвинени. Но този тип човек, прероден от дявол, е закоравял лъжец. След като излъже, той не чувства вътрешно угризение и никакво чувство за вина. Защо не се чувства виновен? Защото е дявол. Да се чувстваш виновен пред хората или Бог, да чувстваш угризение в сърцето си — това е нормалната осъзнатост на човешкото същество. Тъй като е дявол, той е лишен от такава осъзнатост. Следователно може да продължи да лъже и дори да ускори усилията си; ще продължи да лъже и никога няма да се промени. В крайна сметка кога спира да лъже? Едва след последния дъх на физическия му живот, когато вече не може да говори, лъжите му престават. Но духът на лъжливия дявол вътре в него се преражда в друг човек и този човек тогава ще продължи да лъже. Следователно лъжливата природа на дяволите никога не се променя. Това е да си закоравял лъжец. Хората, преродени от дяволи, мамят всекиго и могат да кажат всякаква лъжа. Могат да лъжат във всяка ситуация и по всеки въпрос, а лъжовните им тактики са особено изтънчени; никой не може да види, че лъжат. Разбираш ли, когато хората, които често лъжат, кажат лъжа, това е все едно нормален човек да казва истината — изглежда много естествено, без никакви разпознаваеми недостатъци. Можеш да си помислиш, че казват истината. Ако приемеш лъжите им за истина, те ще ти се смеят в сърцето си, като си мислят: „Глупако, просто те дразня, а ти го прие за истина ли? Наистина си съвършено глупав!“. Следващия път, когато те видят, те пак ще лъжат и ще си играят с теб, само за да видят каква е реакцията ти, след като чуеш лъжата. Ако отново я приемеш за истина, те ще се зарадват още повече, ще придобият по-голямо усещане за постижение и ще почувстват още повече, че са успешни в начина, по който постъпват. Кажете Ми, хора ли са те? Имат ли човешка осъзнатост? Имат ли човешко усещане за съвест? Очевидно не. Колкото по-ефективни са лъжите им, толкова по-доволни и щастливи са вътрешно, толкова по-голямо е усещането им за постижение и толкова по-способни се чувстват. Ако мине и ден, в който не са излъгали, за да измамят или да изиграят някого, те чувстват, че денят е бил проблемен и безполезен, и трябва да намерят възможност да измамят хората. Например, ако един дявол види двама души да имат добри отношения и да си сътрудничат хармонично в дълга си, вътрешно той се чувства не както трябва и размишлява: „Нека посея малко раздор и да пусна някои слухове, за да ви накарам двамата да се обърнете един срещу друг и няма да можете да се сдобрите, дори и да искате“. Само с няколко думи този дявол впримчва тези двама души в мрежа от смут и тогава те имат разногласия и спорове, и вече не са толкова хармонични, както преди, което кара този дявол да се чувства възхитен, изключително щастлив. Дяволите, скрити в църквата, винаги правят такива неща. Дяволите от невярващия свят арестуват братя и сестри по жесток начин. Стига да кажеш, че вече не вярваш в Бог или не Го следваш, или ако се оплакваш от Бог или Го предадеш, те са доволни. Можеш да правиш всичко — можеш да ядеш, да пиеш, да блудстваш и да залагаш; можеш да извършваш палежи, убийства и грабежи; можеш да извършваш всякакви престъпления — стига да не вярваш в Бог, те са доволни. Има ли връзка между нещата, които дяволите правят сред хората, и нещата, които Сатана прави в духовния свят? Има ли някакви прилики? Тези дяволи особено мразят всеки, който вярва в Бог и върви по правилния път. Всеки, който се стреми към истината, или винаги настоява да действа според принципите, или често свидетелства за Бог, или изпълнява отдадено дълга си — когато видят такива хора, те се ядосват и ги смятат за врагове. Това не е завист; това е омраза. За да постигнат целта на унищожението, един от методите, които възприемат, е измама чрез лъжи, за да те смутят, да те подведат и да те повлекат надолу. Това може да не им донесе никаква полза, но след като са те повлекли надолу, така че да загубиш вяра в Бог, да станеш негативен и слаб и да не желаеш да изпълняваш дълга си, или вече да не можеш да си сътрудничиш хармонично с другите, те са постигнали целта си и са щастливи, и грижите им изчезват. Не е ли това, което правят дяволите? (Да.) Фактът, че дяволите са закоравели лъжци, е извън всяко съмнение. Вземете който и да е човек — независимо от неговата раса, външния му вид, дали е висок или нисък, дебел или слаб, грозен или красив, независимо от нивото му на образование или личността му, независимо дали дарбите му са големи или малки, дали има силни страни, какви са интересите и хобитата му — необходимо е само да има една характеристика, че е закоравял лъжец и никога да не се променя. Това не е да излъжеш случайно, нито да нямаш друг избор, нито да трябва да използваш мъдрост по определен въпрос, а по-скоро независимо от необходимостта, независимо от ситуацията или предисторията, независимо от въпроса, той настоява да лъже, да си измисля, да върти номера и да се занимава с дребнави ходове. Ако има тази характеристика, тогава този сорт е стопроцентов дявол. Категорично не вярвайте, че може да стане добър човек, и категорично не вярвайте на хубаво звучащите думи, които излизат от устата му. Дори и да изразява решимост или да дава ужасни клетви, не му вярвайте, защото той е дявол, а не човек. Дори и дяволите да дават ужасни клетви, това е само за да се справят временно със ситуацията; всичко е измама. Те изначално не са способни да действат според клетвите, които дават. Ако им повярваш, значи си глупав; не можеш да прозреш същността на дяволите. Те могат да лъжат за всичко, така че ужасните клетви, които дават, също са лъжи. Тъй като никога не вярват, че Бог проучва внимателно всичко и не вярват, че Бог ще даде възмездие според действията на всеки човек — те не вярват, че Бог може да действа по този начин, затова в действията си просто следват собствената си воля, като лъжат и мамят както им е угодно; способни са да направят всичко, за да постигнат целите си. Това е характеристика на дяволи, а също и тяхната природа същност. Сега виждате ясно този въпрос, нали? (Да.)

Хората, преродени от животни, също лъжат подобно на дяволи, защото имат покварен нрав, но когато ги укоряват, те донякъде го признават в сърцата си. Въпреки че могат да го признаят, поради животинската си природа те не могат да възприемат истината, така че никога не разбират какво точно означава да не лъжеш или какво означава да действаш според принципите. Дори и да кажат: „Никога повече няма да лъжа, искам да казвам истината“, когато се опитат да приложат това на практика, изглеждат много непохватни и глупави. Другите намират тази гледка за смешна и казват: „Кой практикува истината по този начин? За първи път виждам такова нещо — наистина ми разшири хоризонта!“. Това е все едно животно да ходи изправено като човек; изглежда много неуместно и странно. Някои хора, преродени от животни, също искат да са честни и да правят добри неща, но не могат да намерят точните принципи на практикуване. Когато практикуват, го правят много нелепо и стават за смях. Другите намират гледката за смешна, но въпреки това тези хора все още си мислят, че са честни. Не е ли това нелепо? Да предположим, че им кажеш: „Ако искаш да си честен човек, трябва да се погрижиш да не лъжеш, да не си намираш извинения, да не се опитваш да се оправдаваш или да спориш неразумно. Да правиш това е достатъчно. Това е да си честен. Ако правиш неща, които нарушават истината и по този начин прегрешаваш, можеш да се разкриеш и да се изложиш на показ. Просто приемай всичко, което някой казва и което е в съгласие с истината. Не прави неща, лишени от разум или нелепи неща“. Те обаче не разбират това. Когато го приложат на практика, грешат. Какъв според вас е най-големият проблем на този тип хора? Той е, че не отговарят на критериите за нормални хора. Има ли разлика между хората, преродени от животни, и хората, преродени от дяволи? (Да.) Къде се крие разликата? (Тяхното изопачено практикуване не е защото са дяволи с дяволска природа, а главно защото им липсват заложби и не могат да постигнат нормалното мислене и разума, които хората трябва да притежават.) Точно така, заложбите им не са на ниво. Хората с лоши заложби може субективно да искат да практикуват истината, но не могат да схванат принципите; могат само да се придържат към правила. Така че тяхното практикуване е крайно, глупаво и тъпо. Хората искат да им помогнат, но нравът им наподобява таралеж, покрит с бодли, което оставя хората в недоумение откъде да започнат. Без значение как се разговаря с тях за истината, явно не могат да я разберат или схванат. След пет или шест години помощ и подкрепа, те разбират само няколко думи и доктрини и все още не могат да практикуват истината. Заложбите им са твърде лоши. И въпреки това тези глупави хора винаги вършат отвратителни неща. Когато не става дума за важни или правилни въпроси, все пак можеш да се насилиш да говориш с тях от учтивост или от загриженост за репутацията си. Но щом се стигне до същински въпроси, например когато се обсъжда изпълнението на дълга или работата, започваш да се чувстваш неловко, неудобно, като се боиш, че те по някакъв начин ще се съпротивляват или ще се противопоставят и ще те поставят в неудобно положение. Този тип хора са недостойни за това с тях да се обсъждат същински въпроси. Просто не можеш да се занимаваш с тях; занимаването с тях носи твърде много проблеми и също така ще се отрази на същинските въпроси. Те винаги изтърсват изопачени аргументи и коментари извън темата, които са просто отвратителни за слушане. Какви други изопачени неща са правили този тип хора? Ако развият чувства към някого от противоположния пол и имат нечестива похот, те си мислят, че трябва да са честни хора и че трябва да се разкрият за това и то не може да остане стаено в тях, така че по време на сбирка публично говорят по този въпрос. Когато чуе това, човекът от противоположния пол, към когото имат чувства, се чувства неловко и неудобно, и се притеснява. Ако се опиташ да ги спреш, те се разстройват и казват: „Аз говоря от сърце и съм честен. Какво право имаш да ме спираш да практикувам истината? Това е мое право! Най-накрая събрах смелост да говоря за това, а ти ме ограничаваш! Дори Бог не ме ограничава, така че какво право имаш ти да го правиш? Бог дори ми дава шанс да бъда честен човек; само ти ме гледаш отвисоко и не ми позволяваш да бъда честен. Ако държа този въпрос потиснат в себе си и не говоря открито за него, не е ли това укриване на факти? Не е ли това да си измамен човек? Тогава нямаше да съм честен човек. Ако не съм честен човек, Бог ще ме спаси ли все пак?“. Както можеш да разбереш, всички слушатели се чувстват неловко и са смутени, но въпреки това този човек настоява да навлезе в подробности и ти дори не можеш да го ограничиш. Кажете Ми, трябва ли човек да е толерантен и търпелив по този въпрос или трябва да разговаря за истините принципи с него, за да го ограничи? (Трябва да разговаряме за истините принципи, за да го ограничим.) Ако човек първо се опита да помогне от любов, като го увещава да не казва такива неща, които не извисяват духовно другите в бъдеще, ще може ли той да разбере и приеме това? (Не.) Тогава този тип хора са склонни към изопачавания, донякъде глупави са и разумът им не е много здрав, така че човек може само да прибегне до ограничаването им. Всеки има нечестива похот, а понякога човек може да има някакви чувства към някого от противоположния пол или да таи някакви мисли за него. Достатъчно е да си признае това насаме. Ако нещата вървят в лоша посока, човек трябва да сведе до минимум контакта си с него или да избягва да остава насаме с него в бъдеще. Хората с нормална човешка природа ще използват мъдри методи и ще действат според принципите, когато се занимават с такива въпроси. Те знаят, че този вид въпрос не може да се реши единствено чрез прилагане на принципите на практикуване за това да бъдеш честен човек и че трябва да се приложат и някои принципи на мъдростта. Но хората, преродени от животни, не знаят как да се справят с такива въпроси и дори смятат публичното разкриване на такива неща за честност. Те не знаят какви последици ще донесе това. Когато се опитват да бъдат честни, те просто се придържат към дадено правило и формалност. И какъв е резултатът? Навличат си неприятности, а също и на човека, към когото имат чувства, и на всички останали. Човекът, към когото имат чувства, е засегнат и възпрян от този въпрос, като се чувства неспособен да се изправи пред ситуацията. Всички останали също се чувстват малко смутени, когато чуят това и си мислят: „Ако слушаме, все едно се ровим в нечий личен живот; но ако не го правим, той ще продължи да настоява да говори, като смята, че е честен“. Виждаш ли, всички намират този въпрос за щекотлив и обезпокоителен. Не би ли казал, че този тип човек създава големи грижи? Ако разговаряш за принципите, той не ги приема, като казва: „Когато вие сте честни и се разкривате, можете да кажете всичко, но когато аз кажа нещо, не е редно. Не съм ли и аз честен? Защо нямам право да говоря?“. Той дори не обръща внимание на това, което казват другите. Подходящ ли е неговият въпрос за публично общение? Този тип човек просто не може да прозре това и не разбира принципите на това да си честен. В крайна сметка кара всички да чувстват, че е доста трудно да се справят със ситуацията. Хората от същия тип ще му подражават, като казват: „Вижте, той може да разговаря дори за подобни неща. Той наистина има решителност, наистина е честен!“. Когато чуят това, онези с чисто възприемане знаят, че практикуването му е погрешно и че се е отклонило. Ако искаш да му помогнеш, той просто няма да го приеме. Какво ще каже? „Няма да можеш да ми помогнеш. Моето възприемане е различно от твоето. Просто ще практикувам по този начин“. Какво може да се направи тогава? Можеш ли да му помогнеш? (Не.) Ако наистина се опиташ да му помогнеш, накрая само ще влошиш нещата. Той не само няма да го приеме, но и ще спори и ще се заяжда с теб. Не е ли това обезпокоително? (Да.)

Хората, преродени от животни, също показват проявления на лъжи, но техните лъжи не се проявяват точно по същия начин като при преродените от дяволи. Тяхното отношение към лъжите и методите, които възприемат при лъжите, също са различни. Когато бъдат разобличени лъжите, изречени от онези, които са дяволи, дори ако външно признаят, че са излъгали при липсата на друга алтернатива, те все още се чувстват напълно оправдани. Не смятат, че това е голям проблем. Или дори ако изразят позицията си и признаят пред всички, че са сгрешили, като са излъгали, задкулисно те все още лъжат и мамят по същия начин, без да се променят ни най-малко. Те просто не гледат на лъжата като на нечестив въпрос или нещо негативно. Това е тяхното оръжие за оцеляване — как биха могли да се откажат от него? Онези, които са закоравели лъжци, смятат следното: „Живеейки в този човешки свят, ако човек не лъже, ако се разкрива и изважда на показ всичко пред другите, и ако другите са наясно с всичко и го разберат, ще има ли той все още собствено аз? Ще има ли животът все още някакъв смисъл? Ще има ли този човек все още достойнство? Освен това, ако човек винаги говори чистата истина за всичко, колко блудкав и скучен би бил животът! Човек просто трябва да лъже, независимо дали има или няма причина“. От всякаква гледна точка, независимо дали лъжат умишлено или не, това е естествено разкриване на тяхната природа. Накратко, това да са закоравели лъжци е видна характеристика на дяволите — това е сигурно извън всяко съмнение. Ако го разглеждаме само от тази страна, за хората от този тип е абсолютно невъзможно да приемат истината и да са честни; те категорично не могат да го направят. Освен това изпитват презрение към Божието изискване да са честни хора. Независимо дали са изправени пред конкретен въпрос, отношението им към Божието изискване хората да са честни винаги е отношение на презрение, подигравка, отвращение и ненавист. Те гледат с пренебрежение на Божието изискване и на принципа на постъпката си относно това да си честен човек. От дълбините на сърцата си изпитват неприязън към истината и не я приемат; дори открито се противопоставят на това да са честни хора и отказват да бъдат такива.

Да си закоравял лъжец е много очевидна характеристика на онези, които са преродени от дяволи. Стига да имаш близък контакт с тях, стига да си взаимодействаш и да общуваш с тях, и да имаш връзка с тях в работата или в живота, тази характеристика или истинско лице на това да са закоравели лъжци постепенно ще бъде разобличено. Следователно е много лесно да се разпознае този тип човек. Не е необходимо да гледаш нечии мисли и възгледи за други хора, събития или неща. Стига да откриеш, че е закоравял лъжец, само въз основа на тази точка можеш да кажеш със стопроцентова сигурност, че е дявол, а не човек. Някои хора питат: „Има ли дори един процент шанс някой, който е закоравял лъжец, да не е дявол и все още да има надежда да постигне спасение?“. Казвам ви, категорично няма никаква възможност. Всеки, който е закоравял лъжец, е стопроцентов дявол; няма дори един процент шанс за друго. Разбрано? Някои хора казват: „Възможно ли е някои хора да са закоравели лъжци, защото са били покварени твърде дълбоко, били са твърде силно повлияни от злите тенденции на обществото и съвестта и разумът на човешката им природа са били погребани, или са били напълно претопени от дяволи, поради което са станали закоравели лъжци? Ако съвестта им може постепенно да се събуди и разумът им постепенно да се възстанови след някакъв период на помощ и подкрепа от братята и сестрите, и след като са били поени и хранени с Божиите слова, няма ли да се променят и да спрат да са закоравели лъжци?“. Казвам ти, няма такава възможност, шансът дори не е едно на десет милиона. Следователно всеки, който е закоравял лъжец, е дявол, категорично не е човек и няма нормална човешка природа в ни най-малка степен. Разбрано? (Разбрано.) Това е сигурно; няма изключения и няма специални обстоятелства. Трябва ясно да разберете този въпрос. Може би виждаш някого, който при справянето с даден въпрос казва нещо невярно на невярващи — нещо като лъжа — за да защити интересите на Божия дом и да предпази братята и сестрите. Тогава започваш да се съмняваш по този въпрос, като си казваш: „Преди си мислех, че той е някой, който се стреми към истината, така че как би могъл да лъже по такъв важен въпрос? Ако може да лъже по този важен въпрос, дали е дявол? Дали стремежът му към истината не е фасада?“. Правилен ли е този начин на разбиране? (Не.) Какво не е наред с него? Как трябва да се гледа правилно на този въпрос? (Не е разпознал намерението, което се крие зад действията на този човек или постигнатия ефект. Ако някой каже нещо невярно, но го прави, за да постигне положителен ефект — да защити интересите на Божия дом и да предпази братята и сестрите — това не е лъжа; това е вид мъдрост. Не е разпознал разликата между лъжата и проявата на мъдрост.) Трябва да виждаш ясно природата на лъжата. Погледни на какъв принцип се основава лъжата и каква цел се стреми да постигне. Ако някой каже нещо невярно, за да постигне положителен ефект и да отстоява принципи, това не е лъжа — това е мъдрост. Освен това, наблюдавай дали е човек, който е закоравял лъжец в ежедневието. Ако е излъгал само в един случай, не можеш да определиш, че е лъжец или че е закоравял лъжец, нали? (Да.) Ако по някакъв важен въпрос е казал нещо невярно, за да защити интересите на Божия дом, а ти го определиш като човек, който е закоравял лъжец, това е изопачено. Да окачествяваш хората и да гледаш на тях по този начин не е в съгласие с принципите. Ако са излъгали в един случай, за да защитят собственото си име и репутация, но като цяло не лъжат по повечето въпроси, а дори да излъжат, след това могат да се коригират, тогава такива хора също не могат да бъдат определени като закоравели лъжци. Само онези, преродени от дяволи, са закоравели лъжци. Някои хора казват: „Ти казваш, че са закоравели лъжци, но те понякога казват и истината. Например когато купиха нещо и някой ги попита за цената, те я посочиха достоверно; не излъгаха за това. Как можеш да кажеш, че са закоравели лъжци?“. Когато не е намесен личният живот, интересите, статусът или репутацията, те нямат нужда да лъжат. За тях също е уморително да лъжат, така че за да си спестят неприятности, не лъжат за дребни неща. Обаче само защото не лъжат в един случай или не лъжат за дребни неща не означава, че не са закоравели лъжци. Просто трябва да наблюдаваш дали лъжат, когато общуват с другите, когато описват важни събития или разказват за тях, когато са замесени собствените им интереси, слава и придобивки, статус, перспективи или отговорности, или когато са замесени собствените им гледни точки. В такава ситуация наблюдавайте какво количество недостоверност има в думите им и какво количество правдивост и достоверност. Ако думите им съдържат твърде много недостоверност, като практически превръщат черното в бяло, изсмукват неща от пръстите си и прехвърлят вината на другите; ако приписват на другите лошите неща, които са направили, а на себе си приписват заслугите за добрите неща, които другите са направили; ако са сгрешили по даден въпрос и би трябвало да носят отговорност, но са се измъкнали с приказки, като напълно са избягали от отговорността си и са я прехвърлили на друг; ако не са си свършили добре работата или не са платили цена, нито са изпълнили отговорността си, или не са го направили, защото са се бояли от опасност, и са излъгали, давайки сравнително разумно извинение, за да скрият истината и да се освободят от отговорност — това не са ли лъжи? (Да.) Всичко това са лъжи. Това е да си закоравял лъжец. Тоест, винаги когато въпросите засягат личните им интереси, отговорности, репутация, статус и т.н., те лъжат по отношение на всички тях. Например някой купи един стол за семейството на домакините, който струваше седемдесет юана. Когато отчете разхода след завръщането си, той си помисли: „Това пътуване беше доста уморително и не съм тичал напразно. Трябва да спечеля тридесет юана по някакъв начин. Тези тридесет са за труда ми, за свършената поръчка“. Така той казва, че столът струва сто юана. Виждате ли, той излъга, нали? Защо излъга? (Искаше малко да се облагодетелства.) Искаше да спечели малко. Да кажем, че изпълнява дълга си заедно с братята и сестрите и като вижда двама души да се разбират добре, си мисли: „Никой не е приятел с мен, всички ме гледат отвисоко и никой не се разбира с мен. Нека разбуня нещата между вас двамата и да посея малко раздор във връзката ви“. И така, той казва на единия човек: „Еди-кой си каза, че си мислиш, че си добре образован, и че ако си толкова образован, как така не можеш да пишеш статии?“. След това отива при другия човек и казва: „Еди-кой си каза, че макар да си висок, фигурата ти не е много пропорционална и горната част на тялото ти не е съразмерна спрямо долната“. С тези няколко думи той посява раздор между двамата. Когато те се срещнат отново, спомняйки си тези думи на раздора, се гледат с неприязън и се чувстват неловко. Каква полза е извлякъл подстрекателят? Отвън изглежда, че не е придобил нищо, но като вижда как двамата се отдалечават и връзката им се разваля, вътрешно той се чувства добре и вече не завижда. Тогава смята, че е спечелил предимство. Следователно лъже дори по този въпрос. Някой би могъл да каже: „Това не е ли да вредиш на другите, без да се облагодетелстваш? Ако онези двамата проведат разговор, няма ли да разберат, че ти си подклаждал нещата между тях? Няма ли да си навлякъл беда на себе си?“. Интересува ли го това? Не го интересува. Стига двамата да са разделени, той вече не чувства ревност и смята, че е спечелил предимство. Не е ли това нещо, което правят дяволите? (Да.) Точно така действат дяволите.

Хората, преродени от дяволи, може да говорят правдиво за тривиални, незначителни въпроси, но това не означава, че нямат лъжлива природа. По всички въпроси, независимо дали са значими или незабележими, стига да смятат, че имиджът им е замесен, стига да се чувстват раздразнени или да искат да получат някаква полза или да постигнат някаква цел — стига да имат намерение и да искат да действат — подходът им със сигурност ще бъде да използват лъжи, за да го постигнат. Това е да си закоравял лъжец. Може би не лъжат, когато става въпрос за храна, облекло или подслон; обикновено не биха си направили труда да изразходват умствена енергия, за да лъжат за дребни неща. Освен това, в техните очи някои хора просто не са на същото ниво или от същия ранг като тях, те дори не си правят труда да ги признаят и не извличат никакво чувство за постижение от това да си играят с тях или да ги манипулират, така че не се занимават да действат срещу тях по никакъв начин. Ако ще действат срещу някого, той трябва да е човек, когото смятат за равен, някой, с когото могат да играят игрички, и техен съперник — само тогава ще признаят този човек. Това е друга характеристика на дяволите. Ако си обикновен човек, те мислят, че ти липсва интелигентност, че не си способен или достоен да играеш игрички с тях и намират това за безинтересно, така че те игнорират. Дяволите са избирателни по отношение на това с кого си играят. Когато живееш редом с тях, може би никога не ги виждаш да лъжат или никога не забелязваш да лъжат умишлено за нещо, но стига да са дяволи, те със сигурност ще лъжат; това е вродената природа на дяволите. Ако не лъжат теб, това може да е защото не те смятат за достоен. Мислят си: „Хм! Дори няма да си правя труда да те лъжа, а ти се страхуваш, че ще си играя с теб. Кой си ти? Мислиш, че си важен ли?“. Те просто не те зачитат; забрави това да те лъжат, те дори не си правят труда да говорят с теб. Това е като да попиташ объркан човек за връзката му с някого и той каже: „Аз не съм от неговата класа. Той има по-добри заложби от мен, има акъл в главата. Аз съм обикновен човек, не съм толкова благороден като него. Той не би искал да се занимава с мен“. Дори обърканите хора се чувстват по този начин. Сега нека видим с кого дяволите обичат да си играят, с кого обичат да се състезават, кого обичат да подвеждат, експлоатират и манипулират. Нямат ли и те критерии и определен обхват? (Да.) Когато избират група хора, тези хора трябва да са такива, които се занимават с психически игрички и въртят номера като тях. Само когато общуват с такива хора, те се чувстват щастливи и го намират за забавно, и само тогава могат да получат някакво усещане за постижение от игричките си. Следователно, когато става въпрос за преродените от дяволи, човек трябва да прозре тяхната характеристика и същност на закоравял лъжец. Само защото не са те лъгали не означава, че не лъжат и не означава, че нямат лъжлива природа. Ако не са общували отблизо с теб и дори не те признават, и просто си мислят, че си обикновен вярващ, че не си високо образован човек — просто една домакиня или един фермер — и изобщо не те зачитат, тогава ще смятат, че да те лъжат би означавало да се унижат, че би означавало да пилеят мозъчни клетки, и дори не биха си направили труда да те лъжат. Тогава как можеш да прозреш този тип хора? Тъй като са дяволи, които са закоравели лъжци, природата им ще се разкрие в други подходящи ситуации, дори и да не се разкрие в тази. Само защото не са те лъгали не означава, че няма да лъжат. Стига да имат същността на дявол, лъжливата им природа със сигурност ще бъде разобличена; тя не може да остане скрита. Независимо дали я крият добре, независимо колко от нея е разобличена, стига да имат лъжлива природа и често да лъжат, тогава са дяволи; категорично не са хора. Истинските хора не лъжат често; с други думи, преродените от хора не лъжат често. Защо казвам, че не лъжат често? Защото веднага щом излъжат, съвестта им ги гризе и обвинява. Ако кажат една голяма лъжа, която води до последствия, ще се чувстват отвратени от себе си до края на живота си; в сърцата си ще започнат да изпитват ненавист към лъжата и няма да лъжат за ненужни неща. Така ще лъжат все по-малко. Тъй като съвестта ги гризе, ще се въздържат, така че ще извършват по-малко подобни неправди, като в крайна сметка стигнат до това изобщо да не ги извършват. Това е нещо, което хората могат да постигнат. Дяволите обаче не могат да постигнат това. След като излъжат, те не чувстват угризение, така че когато искат да лъжат, няма въздържане; нищо не може да ги въздържи — никаква среда не може да ги въздържи, нито пък може да го направи който и да е човек с положение или статус, а разбира се истината също няма никаква въздържаща сила за тях. Това, че други хора ги разобличават, няма как да ги въздържа, да не говорим за истината, която за тях е просто текст, написан на хартия, просто доктрини и правила, и изобщо не може да ги въздържи. Без въздържане, лъжата им е тяхното естествено разкриване; по всяко време и навсякъде могат да казват най-различни лъжи според необходимостта. Това е природата им; тя никога няма да се промени в който и да е момент. Как тогава човек може да прозре природата им? Погледнете как ги оценяват хората около тях. Ако хората, които ги познават, казват: „Този тип е закоравял лъжец, всичко, което излиза от устата му, е лъжа. Лъже без да се изчерви или да му мигне окото и може да лъже за всичко; никой не смее да повярва и на дума от това, което казва“, тогава може да се определи, че те са дяволи, а не хора. Сега, след като казах толкова много, можете ли да прозрете тази характеристика на закоравял лъжец при онези, които са преродени от дяволи, и да потвърдите присъствието ѝ в тях? Това правило, този извод — „Онези, които са закоравели лъжци, са равностойни на дяволи“ — остава непроменен във всеки един момент. Разбрано? (Разбрано.)

Ясно ли беше общението за първата характеристика на онези, които са преродени от дяволи — че са закоравели лъжци? (Да, ясно е.) Това съдържание би трябвало да е лесно за приемане и разбиране. Защо? Защото често виждате този тип хора в ежедневието си; просто преди това сте смятали техните проявления на лъжа за нормални разкривания на поквара. Сега, чрез общение, научихте защо тяхната лъжлива природа и проявления на лъжа никога не се променят — оказва се, че това се определя от тяхното свойство, така че този тип хора не могат да се променят. Какво трябва да се прави, когато попадате на такива хора в бъдеще? (Няма нужда да се разговаря с такива хора или да им се помага. Ако са надзорници, трябва да бъдат освободени. Ако вече са показали някои проявления на злодеяния и са започнали да прекъсват и смущават църковното дело, тогава трябва да бъдат изчистени подобаващо и да не им се позволява да останат в църквата и ден повече.) Дяволите са закоравели лъжци; сигурно е, че не могат да се променят. Има обаче един тип дяволи, които имат някои дарби или силни страни в определени области. Ако са готови да служат, могат да бъдат използвани за служба. Бог оползотворява всички неща, за да служат в Неговото дело; големият червен змей е едно такова средство за служене и контрастиращ предмет. За да работи в Божия дом, човек трябва да има мъдрост; това е също така принцип. Ако преродените от дяволи са готови или подходящи да служат, използвайте ги за служене. Ако дори не могат да служат или служенето им носи повече вреда, отколкото полза и причинява твърде много щети, и Божият дом не получава никакъв положителен ефект от използването им, а вместо това трябва да се тревожи за тях, тогава те не са подходящи да служат, така че приемливостта им да служат трябва да бъде отменена. Подходящо ли е да се постъпи така? (Да, постъпването по този начин е принципно.) Трябва да се отнасяме с тях според принципите. Разпознаването е едно на ръка, но когато става въпрос за това как да се справиш с тях, трябва да имаш мъдрост и принципи и да го правиш въз основа на действителната ситуация. Целта на общението по тези въпроси е да придобиеш разпознаване, да знаеш ясно какви са същностите на различните типове хора и чрез същността на даден човек да определиш дали той може да приеме истината и да постигне спасение. Не от теб обаче зависи да прилагаш универсален подход при справянето с всички онези, окачествени като дяволи, като ги премахваш. По-скоро това трябва да те накара ефективно да оползотворяваш дяволите да служат според принципите и потребностите на делото на Божия дом. Да предположим, че някои дяволи кажат: „Виждайки, че съм дявол, искаш да ме използваш да служа. Ако не мога да постигна спасение, няма да служа!“. Какво трябва да се направи в тази ситуация? (Ако не са склонни да служат, оставете ги да си вървят.) Ако дори не са склонни да служат, тогава ги оставете бързо да си тръгнат. Някои дяволи казват: „Искаш да ме използваш да служа? Няма начин! Няма да служа за теб! Няма да правя нищо лошо, просто ще си внасям хаос в Божия дом. Когато дойде време за работа, просто ще бъда нехаен, просто ще отбивам номера; няма да я върша съвестно за теб!“. Какво трябва да се направи, когато се открият такива хора? (Трябва да бъдат изчистени.) Щом един дявол бъде ясно идентифициран, просто бързо го изчистете; не проявявайте милост. Ако някои дяволи се държат добре и знаят, че са закоравели лъжци и че са дяволи, и че не могат да бъдат честни хора и не могат да постигнат спасение, защото природата им го диктува, но след като са слушали истината толкова много години, те също искат да следват Бог и в крайна сметка да придобият благословения, и правят каквото Божият дом им каже — ако такива хора не причиняват смущения и за тях има подходяща работа, може да им се даде възможност да служат. Що се отнася до дълга, даден от Създателя, всички сътворени същества, независимо от признака на категорията, към която принадлежат, трябва да се отнасят към него като към свой собствен дълг; това е нещо неотменимо. Дори някой да е дявол и Сатана, ако доброволно служи на Бог, Бог няма да се отнесе несправедливо с него; това е Божият принцип за Неговото отношение към всички сътворени същества. Ако се смяташ за сътворено същество и независимо от своя признак си готов да се прекланяш пред Създателя, готов си да се предадеш на господството на Създателя и да изпълняваш дълга си на сътворено същество, и си готов да служиш, дори за теб накрая да няма добър изход или крайна цел, това също е допустимо. Бог не отхвърля това; Бог дава на хората възможност да служат. Просто зависи от това как хората подхождат към този въпрос. Някои от тях казват: „Тъй като вроденото ми свойство не е добро и няма надежда да постигна спасение независимо какъв дълг изпълнявам, повече няма да изпълнявам дълг, няма да служа! Искате да ме оползотворите за служба, а в крайна сметка вие ще придобиете благословения и ще навлезете в небесното царство, а за мен няма да има дял, така че повече няма да вярвам!“. Идеално. Ако дяволите искат да си тръгнат, нека си тръгнат. Ако не си тръгнат, изчистването им е напълно в съответствие с принципите. Някои дяволи казват: „Не мога да отрека, че съм закоравял лъжец — лъжа всички, дори Бог. Но без значение дали Божият дом ме кара да служа или ме кара да играя ролята на контрастиращ предмет — без значение как се отнасят с мен, дори и да не се отнасят с мен като с човек, нямам оплаквания. Фактът, че съм дявол, не може да се промени, нали? Както и да поискат от мен да служа, каквито и усилия да поискат от мен да положа, аз съм готов да го направя“. Трябва ли да се приемат такива хора? (Да.) По принцип, те също могат да се приемат. Стига да има искрица надежда за тяхното спасение, трябва да се приемат. Независимо дали признават, че са дяволи, поне имат известно самопознание, готови са да служат и имат някакво покорство; това е достатъчно, за да се изпълнят условията за приемане. Що се отнася до това дали могат да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите, това предстои да се види, нали? (Да.) Накратко казано, без значение какъв тип човек е някой, дори ако неговият признак е бил разпознат, все пак трябва да се действа според принципите в отношението към този човек. Разбира се, тук няма само един принцип — това не означава, че всички дяволи трябва да бъдат отхвърлени и изчистени, че всички дяволи трябва да бъдат хвърлени в ада; това не е единственият принцип. Бог господства над всички неща и оползотворява всички неща, за да служат. Кои неща могат да служат, кои неща каква служба извършват и как я извършват, на кой етап служат, колко дълго служат, колко служба извършват, при какви обстоятелства вече не се използват и при какви обстоятелства могат да продължат да се използват — за всичко това има принципи и във всичко това има Божия мъдрост. Хората не могат да подхождат към този въпрос прибързано; те трябва да търсят принципите. Ако всички смятат, че да действат по определен начин е правилно и съответства на принципите, тогава действайте по този начин; действайте по този начин, по който трябва да се действа. Нарушаването на принципите, сляпото и неоснователно справяне с даден човек въз основа на моментен гняв, е отношение, което не означава взискателност към истината и Божиите слова; строго погледнато, това е и проявление на липса на богобоязливо сърце, така че категорично не действайте по този начин. В общи линии това е всичко, за което да се разговаря по първата характеристика на преродените от дяволи — че са закоравели лъжци; принципите във всички аспекти бяха ясно обяснени.

Втората характеристика на преродените от дяволи е „девиантност“. Тъй като е характеристика, тя не е временно проявление, а нещо, което често се разкрива от природата им и може напълно да представлява техните мисли и възгледи, както и техния нрав и същност. И така, какви са конкретните проявления на характеристиката „девиантност“ при онези, които са дяволи? Какво е девиантност? С коя дума често се съчетава девиантността? (Нечестивост.) Какво друго? (Уродлива природа.) Уродлива природа, нечестива похот. Какви други проявления са уродливи? Да си коварен и анормален, нали? (Да.) Освен да си коварен и анормален, какво друго? (Също така да си изключително пресметлив и непроницаем, да си закоравял интригант, да излъчваш усещане за някаква неразгадаемост.) В общи линии това включва всичко. Да си коварен, подмолен, изобретателен, пресметлив и непроницаем, както и закоравял интригант — всичко това са конкретни проявления и характеристики на девиантността. Тогава по какви въпроси дяволите проявяват тези характеристики? По същество, освен онова, за което се сещат хората — коварството, лукавството, изобретателността и т.н., свързани с нрава или проявени в методите на нечии постъпки и справяне с въпросите — какъв друг вид девиантност има? Това е нечестивата похот на хората; този вид девиантност трябва да се нарече разврат. Тъй като е използвана думата „девиантност“, не говорим за нормалните физиологични нужди или реакции на плътта, а за разврат — това също се нарича девиантност. Споменатите току-що коварство, лукавство и т.н. се отнасят до нрава; развратът е девиантност, свързана с плътта. Думата „разврат“ не е ли доста подходяща? (Да.) Ето и друг термин, който е още по-подходящ — сексуална провокативност. Невярващите често казват, че някой е прикрито похотлив, че е развратник; всички тези термини се отнасят до аспекта на нечестивата похот. Освен разврата и сексуалната провокативност, има ли други? (Низостта не е ли сред тях?) Низостта не е; низостта е различна от разврата. Низостта се отнася до нечие достойнство и почтеност, докато развратът и сексуалната провокативност се отнасят главно до въпроси, свързани с междуличностното поведение на човек. Това, за което току-що говорихме, са два аспекта на девиантността: единият е свързан с нрава, а другият — с плътската похот. Има и трети аспект, който се състои в това, че този тип хора често преживяват слухови и други сетивни халюцинации — винаги имат някакви анормални проявления. Например често казват: „Бог ми разкри, че в шест часа тази сутрин трябва да отида на изток; там един потенциален приемник на евангелието иска да се срещне с мен“. „Снощи сънувах сън; може би днес в дома ми ще дойдат двама братя или сестри“. Те често имат слухови и други сетивни халюцинации, винаги ръководят живота си въз основа на явления като необичайни сънища, видения или внезапни проблясъци на думи, а когато се случи нещо необичайно, действат по анормален начин — особено крайни са. Понякога стават в три или четири сутринта, за да се молят и да четат Божиите слова; понякога нощем, когато всички останали си почиват, те стоят будни половината нощ, като настояват да четат Божиите слова или да учат химни. Спят, когато другите се хранят или работят и стават енергични, когато другите си почиват; винаги са анормални, винаги са различни от нормалните хора. Може ли това също да се счита за проявление на девиантност? (Да.) Има ли подходяща дума, с която да се опише тази анормалност? Представете си, че някой външно изглежда нормален, но винаги върши и възприема нещата по особено изопачен и краен начин; независимо как разговаряте с него, той не може да разбере. Понякога преживява слухови и други сетивни халюцинации; друг път, макар да няма ясен глас или твърдение, в него се появяват странни мисли, които му казват да направи това или онова. Но каквото и да прави, то няма нищо общо с истината и дори не покрива изискванията за спазване на правилата. Не можете да се сетите за подходяща дума, с която да опишете този тип човек, нали? (Не, не можем.) Смятате ли, че думата „странен“ е подходяща? Външното му поведение изглежда особено странно и анормално и той винаги е непостоянен и нестабилен. Обаче ако го заклеймиш, не можеш да посочиш някакви големи проблеми, които да има, а ако го считаш за добър човек, той все пак изглежда някак ексцентричен — някак си не си способен да го прозреш. Когато само от време на време го чуеш да говори, той изглежда нормално, но ако тайно го наблюдаваш, ще откриеш, че действията му са много ексцентрични, с много аномалии. Това не е добър знак; не се знае какво може да направи. По-късно се установява, че той може да говори на непознати езици по време на молитва; също така обикновено си говори сам непрекъснато, сякаш си бъбри с някого, като дори се смее, докато го прави, което изглежда доста зловещо. Това също е проявление на девиантност. Нека засега да използваме думата „странен“, за да опишем този аспект. Накратко, обобщихме проявленията на девиантност при онези, които са дяволи. Има общо три аспекта: единият е нечестивата похот на плътта; другият е, че винаги имат някакви анормални проявления, като са особено странни; а третият аспект се отнася до нрава — че са много коварни. Коварството означава, че този тип човек е вероломен и хитър до определена степен, неразгадаем за обикновените хора. Когато хората общуват с такъв тип човек, те често се чувстват притеснени, тревожни и уплашени; често се страхуват, че накрая ще бъдат продадени от него и въпреки това ще му помогнат да си преброи рестото — страхуват се да не попаднат в капаните му. Този тип човек е особено лукав и изобретателен. Може да говори в лицето ти по много учтив и изискан начин, но зад гърба ти да е кроил планове срещу теб, да се е борил срещу теб дълго време, без да знаеш. Когато откриеш това, ще те избие студена пот и ще си помислиш: „За щастие Бог ме защити! Ако не вярвах в Бог, той щеше да ми навреди; можеше дори да загубя живота си!“. Това е нечестивостта на този тип дявол. Защо казвам, че такива хора са девиантни? Наистина не е лесно да се каже по това как изглеждат външно; трябва да започнете от нещата, които планират да направят и от думите, които разкриват всеки ден — това е достатъчно, за да видите ясно девиантната същност и природа на този тип хора.

За какво мислят всеки ден онези, които са преродени от дяволи? Да предположим например, че една сестра е повишена до водач. Тогава те разсъждават: „Това момиче беше повишено до водач на толкова млада възраст. С какво е по-добра от мен? Преди я гледах отвисоко, никога не ѝ се подмазвах, нито изградих добри отношения с нея. Сега тя е водач, мой пряк ръководител, така че трябва да ѝ се подмазвам. Трябва да видя дали има нужда от помощ в ежедневието си или в материално или духовно отношение. Ако не се хване на това, ако не мога да я спечеля, тогава ще опитам други меки подходи — ще кажа пред нея някои меки думи, някои покорни думи, някои угоднически думи. Първо трябва да видя какъв подход работи при нея. Дали се хваща на подмазване или на мошеническите похвати на злите хора? Дали харесва храна или забавления? Дали харесва дрехи или бижута? Какво харесва? Трябва да я разгадая, да се сближа с нея, да ѝ се подмажа, да изградя добри отношения с нея и да се опитам да проуча какво мисли“. Независимо кой става водач, те обмислят как да се сближат с него и да изградят добри отношения. По-рано, когато тази сестра не беше водач, те се противяха на всичко, което казваше тя. Ако примерно кажеше: „Отсега нататък нека се събираме веднъж седмично“, след като чуеха това, те размишляваха: „Другите църкви се събират два пъти седмично, а ние ще се събираме веднъж. Защо трябва да правим както казваш ти? За коя се мислиш?“. Сега, когато тази сестра е водач, реакцията им е различна, когато тя говори; вече не изричат думи на опровержение както преди, а вместо това казват: „Това, което казва тази сестра, е истината!“. Външно се държат много раболепно, сякаш са хора, които могат да се подчиняват, но вътрешно си казват: „Какво знаеш ти? Била си водач само няколко дни! Преди аз вършех тази работа, но сега ти си водач. Добре, водачът има последната дума. Първоначално ще се съгласявам с теб, но как действам зад гърба ти си е мое решение. Просто ще си играя с теб!“. Някои хора биват избирани за водачи и когато ги попитат: „Изборите за водачи във вашата църква проведоха ли се според принципите?“, те размишляват: „Ако бяха проведени според принципите, можех ли все пак да стана водач? Не мога обаче да ти кажа истината“. Затова казват: „Проведоха се според принципите. Служил съм два мандата като църковен водач. Първоначално не исках да го правя отново; страхувах се, че братята и сестрите ще възразят, ако го направя, затова оттеглих кандидатурата си. Но в крайна сметка братята и сестрите все пак ме избраха, така че го правя с неохота. Щом се появи нов кандидат за водач, ще отстъпя“. Това звучи хубаво, но дали наистина възнамеряват да направят това? Изобщо нямат намерение да го правят. Просто лъжат и си играят с теб, като казват само неща, които звучат хубаво, които те удовлетворяват, които могат да те измамят и подведат. Когато става въпрос за по-висшестоящите водачи, те разсъждават как да им се подмажат и да спечелят благоволението им, и как да ги подведат така, че тези водачи да ги ценят и да ги повишат. Ако не могат да бъдат повишени, тогава обмислят как могат да скрият от водачите пропуските, отклоненията и грешките, които преди са причинили по време на работа, както и прегрешенията и измамното поведение, които са имали задкулисно, така че водачите да не разберат за тях, и как могат да се измъкнат безнаказано от тези неща, без да носят никаква отговорност. Това проявления ли са, които човешката природа трябва да притежава? Положителни или негативни са? (Негативни.) До каква степен са негативни? До такава степен, че още преди някой да проследи или да провери работата им, те вече са обмислили предварително тези неща наум, отдавна са били психически подготвени — умовете им отдавна са били изпълнени с тези неща. Кажете Ми, това не е ли коварно? (Да.) Този тип човек се нагажда хитро според събеседника си, като говори различни неща на различните водачи. Ако водачът е жена, я възхвалява като богиня; ако водачът е мъж, го възхвалява като красавец, като здравеняк. Това не е ли подло? (Да.) Това е основна характеристика на девиантността. Отношението и проявленията му към водачите са такива — много лукави и много коварни. Вътрешният му свят е изключително сложен; там са натъпкани толкова много мисли, но нито една от тях не е положителна. Той не размишлява върху човешката природа, истината или правия път; размишлява само как да се подмаже и да спечели благоволението на водачите, как да запази собствения си статус, как да се измъкне безнаказано, как да продължи да си губи времето и да живее на гърба на църквата, като яде и пие без да дава нищо в замяна, без да го разкрият и без да носи никаква отговорност. В ума си само планира, крои интриги и мисли по тези въпроси; играе всякакви номера, а съвестта му никога не изпитва угризение или съжаление. Когато попадне сред група хора, той ги оглежда внимателно: „На онези няколко домакини им липсва прозорливост; не биха могли да имат никаква проницателност за мен. Не биха могли да схванат номерата, които въртя. Дори и да можеха, не биха могли да ме повалят. Дребните риби не могат да докарат големи вълни; няма да са проблем. Няма нужда да им обръщам внимание. Що се отнася до неколцината останали, единият е църковен водач, другата е по-възрастна сестра, която вярва в Бог от много години, а третата е млада сестра, която очевидно е учила психология в университета. Тези неколцина представляват известна заплаха за мен. С кого да се заема първо? С кого да се сближа и кого да спечеля пръв? Как мога да стана един от тях? Как мога да установя авторитет? Кой ще ми е помощник и кой ще ми е противник? С кого трябва да се сприятеля, от кого трябва да стоя настрана и от кого трябва да се пазя? Тези въпроси изискват дългосрочно планиране; трябва да ги обмисля“. След като наблюдава няколко дни, той решава с кого трябва да се сближи и с кого да влезе в заговор, кой може да бъде привлечен и използван, кой съставлява враждебната му сила и кой разбира истината и поддържа принципите, и от кого трябва да се пази — той разбира всички тези неща. Разсъждава в сърцето си: „Трябва да се пазя от онези, които имат проницателност за мен. Не мога да ги оскърбявам, нито трябва да се сближавам с тях. Категорично трябва да стоя далеч от тях, да не би да стъпя накриво и да ме прозрат. В тяхно присъствие категорично не бива да говоря небрежно, да не би да намерят нещо, което да използват срещу мен, за да ме разобличат и разнищят в църквата. Ако братята и сестрите придобият проницателност, ще ме изчистят. Не става така!“. Всеки ден той мисли само за тези неща. С кого да се бори и как да се бори, за да спечели слава и да се изкара добър, с кого да се сближи, за да може да спечели предимства, без да претърпи загуби, как да компенсира загубите, които е претърпял по определени въпроси — по цял ден обмисля само тези неща. Може дори да прекара половин ден в размисъл относно това как някой го е погледнал: „Вчера еди-кой си ме погледна доста пронизващо. Какво означаваше това? Дали има проницателност за мен? Това не е добър знак. Какъв мой проблем е видял? Трябва да внимавам през следващите няколко дни и да не се издам с нищо. Също така трябва да се науча да чета нещата в погледите на другите и не трябва да съм небрежен. От два дни нещо ми играе окото; изглежда, че ще се случи нещо лошо. Трябва да внимавам, наистина се надявам нищо да не се обърка; може да ме изчистят, ако не внимавам“. Отвън не могат да се видят никакви проблеми в начина, по който общува с хората. Изглежда, че се храни, спи и работи нормално. Но това, което е в сърцето и ума му, не е нормално. Какви са проявленията на тази анормалност? Това, че нещата, за които мисли, до едно са много коварни, неразбираеми за другите.

Преродените от дяволи живеят много потайно. Всичко в съзнанието им може да бъде премислено, пресметнато, планирано и предварително обмислено само в мрачни кътчета. Сърцата им са изцяло изпълнени с неща като борба за слава и придобивки, кроене на интриги, сравняване, завист, съперничество, отмъщение и т.н. Те никога не търсят истината в ни най-малка степен. Независимо с какъв въпрос се занимават, те не го поставят на масата, за да се разговаря за него и да се стигне до решение по него по открит и прям начин; вместо това тайно намират няколко души и вземат решението с тях. Във всяка църква има няколко такива хора. Те са необщителни и не показват емоции. Независимо с какво се сблъскват, избират да запазят мълчание и никога не изразяват с готовност позицията си. Външно говорят учтиво с хората, но никога не казват истината, нито разкриват какво наистина има в сърцата им; нямат искрени думи за никого. Например, някои хора никога не разкриват най-съкровените си мисли, независимо с кого общуват; дори най-близките членове на семейството им не знаят за какво мислят всеки ден. Дори семейството им не ги разбира, камо ли външни хора. Дори да си най-добрият им приятел, приятел от детинство, стар приятел от много години или добър колега в работата, пак не знаеш какво пресмятат те; никой не може да ги разгадае. Независимо как говорят или действат, никой не може да ги прозре. Понякога обаче може да изпуснат няколко думи: „Еди-кой си е по-добър от мен, голяма работа! Един ден ще го надмина, само гледай!“. Зад думите „само гледай“ се крие по-дълбок смисъл; това означава, че те всеки ден умуват и размишляват в сърцата и умовете си. Външно изглеждат спокойни и невъзмутими, но в сърцата им бушува буря и безпокойство. За какви неща мислят? Ако това бяха открити и откровени въпроси, положителни неща като правилния път в живота, практикуване на истината, как да действат според съвестта си, как да постъпват, как да обичат Бог и как да изпълняват отдадено дълга си — ако често мислеха за тези неща, ако ги търсеха, размишляваха над тях, изследваха ги и се опитваха да ги разберат в сърцата си, тогава дълбоко в себе си щяха да са много спокойни и изпълнени с мир и радост, и щяха да живеят все по-нормално, а не подмолно. Хората, които живеят в тези положителни състояния, от време на време ще имат духовно съзвучие и общуване с околните и с онези, с които са сравнително близки. Но това, за което дяволите умуват и мислят в сърцата си, са все коварни неща. Коварството се отнася до нематериални неща, които нормалните хора не могат да видят, по-скоро анормални неща, неща, скрити в мрачни кътчета, които хората трудно могат да открият и възприемат, неща, които не са необходими на нормалните хора. Тези мрачни кътчета са вътрешните светове на дяволите. Сърцата им са пълни с тези коварни неща. Всеки ден те се сравняват с другите, съперничат си с другите, въртят интриги и номера с други хора, надпреварват се за статус, за репутация и за последната дума; мислят само за тези въпроси. Ако ги попиташ дали сега следват пътя на това да си честен човек, те няма да ти отговорят, няма да ти обърнат внимание и няма да искат да споменават това. Това е така, защото сърцата им са пълни с тези негативни, подмолни въпроси; мислят само за тези неща. Когато от време на време им се налага да помислят малко за въпроси, свързани с технически или професионални аспекти, те го правят само временно, поради нуждите на работата или живота си. Щом работата им в този аспект приключи, веднага започват отново да мислят за онези подмолни въпроси, като разсъждават: „Чии дарби са по-големи от моите? В кое отношение аз съм по-силен от тях, в кое отношение те са по-посредствени от мен? Не изглеждаше ли, че еди-кой си нарочно ме омаловажаваше последния път, когато си говорихме? Онези двамата изглежда не са си общували нормално от много време — какво се е случило между тях? Ако между тях е възникнал конфликт или проблем, мога ли да извлека някаква полза от това? Единият ми е полезен и може да ми помогне, и аз наистина искам да общувам с този човек, но той никога не ми обръща внимание. Ако между двамата има конфликт, мога ли да се възползвам от този удобен случай и да използвам тази добра възможност, за да завържа отношения с този човек?“. Всичко, за което умуват и мислят в сърцата си, няма нищо общо с положителните неща и нищо общо с вярата в Бог и стремежа към истината. Плашещ ли е този тип човек? (Да.) Ако общуваш с него, това е равносилно на общуване с дявол. Не кроиш интриги срещу него, но той крои интриги срещу теб и те наблюдава всеки ден, размишлява за теб и те изучава зад гърба ти: „Какво искаше да каже с това? Дали е насочено срещу мен? Как мога да отговоря така, че да не ме прозре? Как мога да отговоря по начин, който ми е изгоден? Ако не отговоря, дали ще помисли, че съм глупав, че е лесно да ме тормозят или че не вярвам истински в Бог? Би ли могъл да си помисли това? Трябва да разбера какво наистина се върти в главата му“. Когато живееш постоянно сред неговите интриги, чувстваш ли се спокоен в сърцето си? (Не.) Сякаш до теб има невидим демон; не можеш да почувстваш мир или радост. Когато общуваш с него, имаш само едно чувство: постоянно усещане за безпокойство. Това безпокойство е много нормално, защото интуицията или шестото чувство на нормалните хора ги кара да се чувстват неспокойни към дяволите, към анормалните същества, които са около тях. Дори да не ги познаваш наистина добре и да не можеш да обясниш какво точно не е наред, винаги се чувстваш неспокоен, когато си с тях, сякаш ще се случи нещо лошо. Това е достатъчно да докаже, че те таят лоши намерения, интригантстват срещу теб и кроят нещо срещу теб. Ти живееш под шпиониращите им погледи и те те изучават всеки ден — това те кара да се чувстваш по-неспокоен, отколкото ако до теб имаше тигър или лъв. Ако тигърът или лъвът бяха отгледани от теб, въпреки че са свирепи животни, никога нямаше да се чувстваш неспокоен. Но ако до теб има дявол, понеже той е с девиантна природа същност, се чувстваш неспокоен. Това безпокойство е чувство на духа; причинено е от това, че действа дявол. Може би дяволът субективно не възнамерява да ти навреди сериозно до някаква степен, но дори постоянните му кроежи срещу теб и постоянното му шпиониране ще накарат духа ти да бъде неспокоен. С дявол до себе си категорично няма да живееш в мир и радост, освен ако той не е дявол или освен ако ти имаш достатъчен духовен ръст и достатъчна вяра в Бог, или притежаваш истината като свой живот — освен ако не е изпълнено едно от тези условия, като в този случай той няма да представлява заплаха за теб или да има някакво влияние върху теб, и ти няма да се чувстваш неспокоен. Ако нито едно от тези условия не е изпълнено, когато някой дявол постоянно те шпионира, ще се чувстваш неспокоен. До каква степен ще се развие това постепенно? Ще изпитваш отвращение към него и ще се пазиш от него, ще бъдеш вътрешно смутен и ще бъдеш угрижен, възпиран и спъван по много въпроси. Ако той е наблизо, когато правиш разни неща или говориш, винаги ще трябва да се съобразяваш с погледа в очите му, с държанието му или с мнението му. Възможно е дори постоянно да се опитваш да проумееш: „Какво ще си помисли за мен? Как така не мога да го прозра? Защо имам чувството, че е пресметлив и непроницаем? Защо тази усмивка изглежда така, сякаш не показва одобрение? Защо толкова ме е страх? Защо съм толкова повлиян от него?“. Ако не разбираш истината и нямаш проницателност, тогава след известен период на общуване с този тип човек ще бъдеш естествено повлиян от него и ще се озовеш в такова състояние, което е много страшно.

Ако съдим по това, което преродените от дяволи естествено разкриват в ежедневието си и което мислят в сърцата си, те могат да бъдат окачествени като такива с девиантна същност. Ако не си имал по-дълбок, по-продължителен контакт с тях, може би не разбираш вътрешния им свят, но най-прекият и директен начин да разпознаеш този тип човек е една характеристика на външния им вид: те често разкриват един нечестив поглед и лукава усмивка. Този нечестив поглед означава играещ поглед — поглед, който не е толкова чист и бистър, или толкова честен и искрен, а по-скоро изглежда неразгадаем. Чувстваш, че в този поглед има скрит смисъл, но те просто няма да ти кажат какъв е. Освен това, когато говорят, умело загатват разни неща и така те карат да правиш предположения, като използват думи, за да намекнат това-онова и да те накарат погрешно да смяташ, че мислят по определен начин, но всъщност това е прах в очите. Това, което възприемаш, изобщо не е истинският им смисъл; просто искат да ти въртят номера и да ти се подиграват. Не можеш да откриеш никаква искреност в погледа им; този поглед е играещ и блуждаещ, в него има нещо смътно и неуловимо. В момента, в който видиш погледа им, в сърцето ти внезапно се поражда съмнение и подозираш, че казаното или направеното от теб е погрешно. Ако не виждаш погледа в очите им, чувстваш, че мнението ти е правилно, че собственото ти възприемане е чисто, че тези неща са в съгласие с истините принципи и че трябва да действаш по определен начин, и имаш твърдото убеждение да го направиш. Но щом срещнеш втренчения им поглед или се вторачат в теб с този нечестив поглед в очите, несъзнателно усещаш как те побиват тръпки. Въпреки че не са казани изрични думи, този нечестив поглед в очите им психологически ти внушава нещо, подвежда те, като те кара мигновено да се усъмниш в себе си: „Нещо погрешно ли казах? Нещо погрешно ли направих? Къде сгреших?“. Въпросът и принципът, за които става дума, очевидно са много ясни и недвусмислени, и ти беше сигурен, че трябва да се направи по този начин и че така е правилно, но след като срещна втренчения им поглед, вместо това те обзеха съмнения. Този вид поглед е погледът на дявол. Това е единият аспект: нечестивият им поглед те кара да се съмняваш. Другият аспект е, че понякога в този нечестив поглед има определен смисъл — презрение. Ти си млад, имаш повърхностно преживяване, липсва ти житейски опит и може дори да имаш някои недостатъци на човешката природа, затова когато очите им срещнат твоите, ти веднага губиш самоувереност, предаваш се и незабавно започваш да се съмняваш в себе си, като се чувстваш много незначителен и посредствен спрямо тях и ставаш принизен пред тях. Това е погледът на дявол. Този нечестив поглед понякога обърква мислите на хората, понякога смущава самоувереността на хората, а освен това понякога кара хората да се чувстват негативни и съкрушени.

Когато става въпрос за разпознаването на онези, преродени от дяволи, ако все още ти липсва опит да ги разпознаеш, като наблюдаваш погледа им, тогава виж за какво мислят всеки ден, виж за какво разговарят с хората всеки ден и дали има нормална комуникация. Ако липсва нормална комуникация и мнозинството от хората не ги разбират, а принципът им на общуване с повечето хора е да бъдат пестеливи на думи и дори най-близките до тях не знаят за какво мислят всеки ден и не могат лесно да схванат точните им мисли и възгледи или да проумеят какво наистина си мислят, тогава е ясно, че такива хора са наистина пресметливи и непроницаеми. Мълчанието им не означава, че нямат мисли и възгледи; всъщност истинските им мисли са скрити в съзнанието им, те просто не ги изричат на глас. Ако не ги изричат, как можеш да откриеш, че са хитри? Те имат нещо като лукава усмивка; често си слагат фалшива усмивка. Когато са с лице към теб, показват фалшива усмивка, но когато се обърнат настрани, лицето им става безизразно, лишено от всякаква усмивка. Този тип човек е ужасяващ, плашещ; той е дявол. Разбрано? (Разбрано.) Да предположим например, че обсъждаш нещо с него. След като изложиш своя възглед, той не изразява позицията си, а разкрива лукава усмивка. Знаеш ли какво означава лукава усмивка? Означава, че не знаеш дали тази усмивка показва одобрение или неодобрение и не знаеш дали той всъщност разбира какво имаш предвид. Просто се засмива с едно „хе-хе“. По отношение на това, което си казал, той не казва, че е правилно или грешно, не казва, че го разбира или не го разбира, и така не можеш да проумееш какво наистина означава този смях. Той ти е отговорил, но този отговор е същото като липса на отговор. Ако не беше отговорил, щеше да предположиш, че може би не е разбрал; вместо това начинът, по който ти отговаря, те озадачава. Не знаеш дали този смях означава подигравка, презрение, насмешка или съгласие и одобрение. Ако му поискаш мнението, той отново се засмива с „хе-хе“, казва „добре, добре“ и след тези думи изражението му внезапно помръква. Това неусетно оказва огромен натиск върху теб. Ако духовният ти ръст е малък и нямаш истинска позиция или правилни мисли и възгледи, можеш да бъдеш сплашен от него. Ето защо тази негова усмивка се нарича лукава — да бъдеш коварен и хитър се нарича лукавство. Той не разкрива с готовност възгледите си. Смята, че да каже една дума е твърде малко, две думи — твърде много, и че щом един възглед бъде заявен ясно или се отнася до нещо конкретно, това е провал, грешка. Така че най-добрият метод за него е да се усмихва и да те остави да гадаеш — можеш да гадаеш за каквото значение искаш, можеш да гадаеш както ти харесва, но поне чувстваш, че не е враждебен към теб, а така целта му е постигната. Наблюдавайте онези изкусни лисици, които са интриганти и изключително хитри, и онези хора, които са коварни и ловки и използват безмилостни тактики: те не казват много, нито лицата им са много изразителни, но погледът и усмивките им са притворени. Нормалните покварени хора и онези, преродени от животни, до един бягат от преродените от дяволи; те не желаят да общуват с такива хора и това да бъдат с такива хора им се струва плашещо, тръпки ги побиват. Защо ги побиват тръпки? Защото такива хора не са човешки същества, те са дяволи, а дяволите са способни на всичко. Когато нормалните хора общуват с някого, той не ги кара да ги побиват тръпки. Нормалните хора имат съвест и разум, действат с умереност и въздържане и имат минимални критерии. Когато са ядосани, най-много да те наругаят малко и да кажат някои неприятни неща, които донякъде засягат самоуважението ти. Но дяволите са различни; те не те ругаят, нито засягат самоуважението ти, обаче ти вредят. Обмислят зад гърба ти как да те подведат; копаят яма и те карат сам да скочиш в нея. След като скочиш вътре, те гледат отгоре, злорадстват над нещастието ти, като същевременно се преструват на добри хора, казвайки: „Ще те спася! Как падна вътре? Мислех, че повечето хора знаят, че тук има яма“. Дори искат да играят ролята на добрия човек, като те карат да се хванеш на номера им. Не е ли плашещ този тип човек? Тази яма е изкопана от него и той я е направил специално за теб; ако ти не скочиш в нея, кой ще го направи? След като скочиш в ямата, той протяга ръка да те спаси и като те спасява, казва: „Защо скочи?“. Докато злорадства над нещастието ти, той също прави така, че да не осъзнаеш, че ямата е изкопана от него. Ясно е, че той ти е навредил, но въпреки това те кара да чувстваш дълбока благодарност към него. Не е ли това девиантност? (Да.) Това е пълна девиантност!

Има едно нещо, което преродените от дяволи често правят и което всички са виждали: дяволите са най-добри в това да казват приятни неща, за да ласкаят хората. Например, когато такъв човек те види да работиш, той се скрива вътре и наблюдава. Когато свършиш с работата, излиза и казва: „О, ти си работил! Защо не ми каза? Можех да ти помогна и да поема част от товара. Ако ще е уморително, можем да се заемем заедно. Следващия път, когато работиш, просто ми кажи — това е дреболия. Не се притеснявай да ме помолиш за помощ!“. Когато чуеш това, сърцето ти се стопля и си мислиш, че въпреки че не е помогнал, е имал намерението да го направи, и думите му са достатъчни. Подмамва те с приятните си думи. Разбираш ли, той наистина може да си наложи да казва такива неща и не изпитва срам да ги каже. Тогава как можеш да знаеш, че думите му са фалшиви? Следващия път, когато свършиш със задачите си, той идва и отново казва приятни думи: „Защо не ми каза, че работиш? Всеки път не ме молиш за помощ; наистина се отнасяш с мен като с външен човек. Защо си толкова резервиран към мен?“. След като това се случи два или три пъти, ти разбираш, че той всъщност не иска да ти помогне с работата и че просто казва някои приятни думи, за да те заблуди и да ти се подмаже. Когато наистина има нещо, за което е нужна помощта му, него го няма никъде. Що за човек е това? Това е дявол, определено не е човек. Преродените от дяволи ще казват приятни неща на всеки срещнат, за да го заблудят и да постигнат собствените си цели. Те са пълни с подмолни интриги; не са хора, а дяволи. Има ли някаква стойност в общуването с такива хора? Дори не трябва да им обръщаш внимание. Има ли такива хора в ежедневието ви? (Да.) Ето как се държи такъв човек по този въпрос, а по други въпроси се държи по същия начин — винаги мами хората. Ето колко е притворен; не е искрен към хората.

Всички вие способни ли сте донякъде да разпознаете едно проявление на характеристиката „девиантност“ у онези, преродени от дяволи — а именно, коварството? (Да.) Този тип хора са особено измамни, особено коварни и особено подмолни и изобретателни. Ако все още смяташ проявленията им за нормални разкривания на поквара и все още им помагаш и ги подкрепяш като братя и сестри, това не е ли проявление на глупост? (Да.) В бъдеще не бива отново да вършиш тези глупави неща; те не са хора, а дяволи, и не са такива, на които да помагаш и които да подкрепяш. Те знаят в сърцата си какво е истината и че е добре да бъдеш честен човек. Но да знаеш е едно нещо; те нямат такова изискване към себе си и никога не практикуват това да бъдат честни хора. Не става въпрос, че искат да го практикуват, но не могат; по-скоро никога не възнамеряват да практикуват по този начин. Помислете за това — какво кроят и планират в сърцата си? Нито едно нещо не е свързано с положителни неща и нито една мисъл не е свързана с положителни мисли и възгледи. Те не възнамеряват да практикуват истината, нито възнамеряват да вървят по правилния път и затова никога не търсят истините принципи в сърцата си, нито се стремят да действат в съответствие с Божиите намерения. Освен това не възнамеряват да изпълняват дълга на сътворено същество или да са отдадени и да принасят своята искреност. Всичко, което пресмятат, са коварни неща. Някои хора казват: „Това, което пресмятат, е въпрос на вътрешния им свят — не е лесно за разпознаване. Как могат другите да знаят какво мислят, след като не се разкриват и не разговарят за това? Външно се държат доста добре, а и се занимават с текущите задачи. Защо казваш, че са коварни и ги окачествяваш като дяволи?“. Други казват: „Те просто разкриват леко нечестив поглед, леко лукава усмивка; все още не можем да прозрем какво мислят във вътрешния си свят“. Тогава как може да се разпознае, че са дяволи? Мислите на човек са нещо неосезаемо; ако той не ги изрази, не можеш да ги видиш или откриеш и няма да можеш да ги разпознаеш. Въпреки това, каквито и мисли и възгледи да има човек, каквото и да жадува или да пресмята във вътрешния си свят, той със сигурност ще действа, за да постигне целите си, и така винаги ще има неща, които изживява, някакви проявления. Стига да живее сред хора, другите ще могат да видят или да влязат в контакт с нещата, които прави. Може да не знаеш какво пресмята, крои и планира дълбоко в сърцето си, но някой ден нещата, които крои, планира и пресмята ще бъдат разкрити и проявени от него; той ще ги превърне в реалност и ще предприеме някакви действия сред хората. Когато тези неща се случат пред очите ти, няма ли да си способен да ги видиш? Няма ли да си способен да разпознаеш този човек? Някои хора казват: „Дори да видя проявленията му, пак не знам как да разпозная или окачествя този тип човек“. Лесно е да се справиш с това; този тип човек има няколко характеристики и можеш да го разпознаеш чрез тези характеристики. Първата характеристика е, че винаги действа според собствената си воля и никога не търси истините принципи. Каквото и да прави, го планира сам предварително и действа изцяло според собствените си планове, посока на мисълта и намерения, изцяло според собствената си воля. Не иска мнението на всички и разбира се, още по-малко търси истините принципи или действа според работните разпоредби. Ако можеш да видиш тези проявления, тогава дяволите не са ли напълно разобличени? (Да.) Някои хора казват: „Може би разбира истината и знае истините принципи, така че знае какво да прави без да го обсъжда с другите“. Това твърдение отново е погрешно; то отразява неспособност да се прозрат нещата. За вас нещата, които дяволите казват и правят, са поредица от трудни препятствия. Независимо дали са потърсили мнението на братята и сестрите, трябва ясно да виждаш дали целта, мотивът, отправната точка и принципът на действията им са да защитят собствената си репутация, статус и реноме или да защитят делото на църквата, и дали постигнатият краен ефект защитава интересите на Божия дом и дали носи загуби, вреди и саботаж или ползи за повечето хора. Каквото и да правят онези, преродени от дяволи, то винаги е с цел да защитят собствените си интереси; това е друга характеристика на преродените от дяволи. В техните очи интересите им са над всичко, точно както при търговец, който се занимава с бизнес: интересите са първостепенни. Чии интереси са първостепенни? Собствените интереси на дяволите са първостепенни. Ако това да правят нещо може да защити техните интереси, реноме, статус, репутация или материални притежания и пари, те категорично няма да се спрат, а ще го придвижат докрай, като го изпълнят до самия му край. Дори ако висшите водачи или братята и сестрите им се противопоставят и те не могат да го изпълнят по-нататък и ударят на камък, все пак ще използват заобиколни тактики, като изпробват всякакви средства, за да премахнат всички противници и да отстранят всички пречки, за да продължат с това, което искат да направят. Категорично няма да се спрат; всичко, което защитават, са собствените им интереси. Сега можете ясно да видите това: независимо дали става въпрос за плановете или способите, или мерките, или стъпките, които кроят, планират и измислят, всички тези неща са били пресметнати в съзнанието им; всичко, за което мислят, са интереси, а умовете им са пълни с мисли за интересите им; кого да използват, с кого да се сближат, от кого да стоят далеч, кого да подкрепят, на кого да се противопоставят, кого да накарат да бъде освободен — изработват стратегия за всичко това според интересите си. Ако в работата и изпълнението на дълга си стигнат до този момент, тогава са антихристи, дяволи, които разкриват истинската си същност. Такива хора са изключително непроницаеми и пресметливи; те обмислят тези неща всеки ден. Ако трябва да добият пълна представа за всеки в църквата, колко време би отнело това? Едва след като получат кристално ясна представа за ситуацията на всички членове на църквата, за реалните проблеми и реалните трудности на всеки един човек, и моментът е назрял, те започват да действат, като правят каквото си искат — не проявяват снизходителност към никого и никой не може да ги възпрепятства. Вършат лични дела под претекста, че се занимават с църковна работа, като се стремят да придобият ползи за себе си. В крайна сметка загуби търпят църковното дело и навлизането на братята и сестрите в живота. Постигат целта си да направят удовлетворяването на личните си интереси от първостепенно значение с цената на това да жертват навлизането на всички братя и сестри в живота и да жертват интересите на Божия дом. В този момент не можете ли ясно да ги видите? Ако се съди по начина, по който правят нещата, и крайните резултати, те са дяволи; не са хора. По цял ден дават вид, че отронват едва няколко думи и рядко изразяват възгледите си, но всъщност прекарват всеки ден в пресмятане как да действат така, че да могат да придобият ползи. Въпреки че външно изглеждат доста спокойни, доста изтънчени, доста деликатни и с доста добро поведение, и не са разговорливи, вътрешно сърцата им бушуват като бурно море. Те добиват пълна представа за тези неща и след това прилагат плановете, които са измислили, а крайният резултат е, че постигат нещата точно както са ги скроили. Не е ли това дело на дявол? (Да.) Това е дело на дявол. В този момент не можете ли да ги прозрете?

Подобен голям проблем, който възникна в миналогодишната евангелска работа, беше пряко свързан с няколко дяволи, пряко свързан с действията на дяволи. Тези дяволи никога не търсеха истините принципи, когато действаха. След като Горното възложи работа, те лично я приеха с готовност, но когато отидоха да работят в църквите, просто вилнееха, като правеха лоши неща. Не защитаваха интересите на Божия дом и в резултат на това Божиите приношения претърпяха загуби, евангелската работа претърпя загуби и църковният живот претърпя загуби; бяха претърпени загуби в няколко области, а те също така предизвикаха хаос в църковното дело. Ти може да не прозираш какво мисли един дявол, нито знаеш дали е търсил принципите. Но когато той действа и видиш първите признаци, ще разбереш, че методът и източникът на действията му са погрешни, че той единствено се изтъква, прави нещата според собствената си воля и действа произволно и своеволно, и създава независимо царство. Освен това бандите дяволи се защитават взаимно; никоя от тях не защитава интересите на Божия дом. Каквото и да правят главните дяволи, последователите и малките дяволи дават всичко от себе си да ги ласкаят и да им угодничат. Главните дяволи действат безразсъдно и своеволно, а малките дяволи им подражават и им лижат подметките — действат в комбина един с друг. Някои хора казват, че все още не могат да прозрат факта, че същността на някого е същност на дявол. В такъв случай, погледнете природата на нещо, което той прави, и последствията от него. Ако природата и последствията са много сериозни, тогава човек може да е сигурен, че това е дело на дявол. Например по отношение на въпроса с докладването на неверен брой хора, придобити при проповядване на евангелието, някои хора казаха: „Докладването на неверен брой не е ли против принципите? Трябва да докладваме действителния брой; колкото хора са придобити, за толкова трябва да докладваме. Как можем да лъжем в докладите си? Как можем да докладваме за хиляда, когато са придобити сто, или десет хиляди, когато са придобити хиляда?“. Какво каза един от тези лъжеводачи? „Трябва да го докладвате по този начин; всички го докладват по този начин. Това е направлението на Светия Дух!“. Можете ли да разпознаете това твърдение? Да се докладват неверни и измислени бройки е явен опит да се измами Бог. Как изобщо би могло това да е направлението на Светия Дух? Това е зла тенденция. Светият Дух никога не е казвал на хората да казват лъжи или да докладват неверни бройки; само дяволи могат да кажат такива неща. Можете ли да разпознаете това? Щом този лъжеводач е могъл да изрече такива нелепи думи, той не е нормален човек; този лъжеводач също принадлежи към категорията на дяволите. Можете ли да прозрете този въпрос? Можете ли да разпознаете, че такива думи се изричат от дяволи? Само дяволи и сатани могат да кажат такива неща. Ако не можете да прозрете този въпрос, тогава твърде много ви липсва проницателност. Ако онези, преродени от животни, не могат да го прозрат, това е донякъде оправдано, защото те не са хора; нямат човешки дух. Ако наистина имаш проницателност и можеш да прозреш този въпрос, тогава изпълнил ли си отговорността си? Застъпил ли си се, за да спреш и разобличиш този въпрос? Да предположим, че кажеш: „Прозрях го, но думите ми нямат много тежест поради скромния ми статус, и съм слаб и сам; не смея да го спра или разоблича!“. В такъв случай си безполезен страхливец! Не си отстоял позицията си и не си останал непоколебим в свидетелството си; не си предан слуга на Бог, не си изпълнил отговорността на човек. Просто си един объркан човек, безполезен страхливец. Кажи Ми, Бог харесва ли безполезни страхливци? (Не.) Бог ти дарява живот, снабдява те с истината и те пази от вредата на Сатана в ежедневието ти. Но се оказва, че ти не приемаш истината, а вместо това следваш Сатана в злодеянията, като живееш сред дяволи и позволяваш на Сатана да ти вреди. Ясно виждаш истинските лица на сатаните, но въпреки това не ги разобличаваш. Това е да си търсиш белята; заслужаваш да бъдеш изигран от Сатана. Бог те снабдява с истината, за да ти даде възможност да израснеш в проницателността си. Ако имаш проницателност, но въпреки това се правиш на глух и ням, без да се изправиш, за да разобличиш лъжеводачите и антихристите, тогава си безполезен страхливец! Не си изпълнил отговорността, която човек трябва да изпълни; изоставил си отговорността си, ти си боклук, един безполезен страхливец, хрантутник, некадърник! Дяволи, които принуждават хората да докладват за неверни бройки при проповядване на евангелието — тази практика би трябвало да е съвсем очевидна и да не е трудна за разпознаване. Да предположим, че някой те ритне или те удари с юмрук. Не знаеш защо се отнася с теб по този начин и не можеш да разпознаеш какво има предвид с това. След това те пробожда с нож в гърлото и едва тогава осъзнаваш: „Опитва се да ме убие!“. Кажи Ми, колко глупав си всъщност? Рита те злонамерено, а ти дори не можеш да кажеш, че е зъл човек и все още се опитваш да го вразумиш: „Не съм те обидил, защо ме риташ? Имаш ли някаква човешка природа?“. Ако те рита без причина, не е ли зъл човек? Има ли някаква полза да вразумяваш зъл човек? Ако те нападне с нож, ще бъде твърде късно за съжаления. Докато извикаш за помощ, ще е твърде късно; животът ти ще е свършил. Виж колко малък е духовният ти ръст, колко си глупав! Когато попаднеш на сатани, трябва да поемеш инициативата да атакуваш, не бъди пасивен. Ако винаги си пасивен, като реагираш и викаш към Бог да те спаси, когато сатани са на път да ти отнемат живота, това е твърде пасивно, твърде глупаво! Бог не харесва такива хора.

Някои хора докладват проблеми относно лъжеводачи и антихристи по много заобиколен начин. Не смеят да ги докладват в местната си църква, а вместо това отиват в църкви в други райони, за да го направят, като се страхуват, че някой в местния район ще разпространи новината и злите хора ще разберат и ще ги измъчват. Тези хора имат толкова малък духовен ръст. Вярваш в Бог, а толкова се страхуваш от зли хора и дяволи? Имат ли дяволите толкова голяма сила? Могат ли дяволите да ти отнемат живота? Съдбата ти в ръцете на дяволи ли е? Защо толкова се страхуваш от тях? Те са просто зли хора; какво могат да ти направят? Дори в най-лошия случай в тази страна има закони — от какво се страхуваш? Това не е Китай, където дяволите вилнеят; това е демократична правова държава. А да не говорим за факта, че имаш братя и сестри в църквата — какво могат да ти направят тези зли хора? Някои хора се плашат толкова много, само защото докладват проблеми с водачи и работници. Проблемът не е, че имат слаба вяра; това са безполезни страхливци и мижитурки, които дори не заслужават да живеят! Диханието, което Бог ти е дал, е пропиляно; по-добре да го беше дал на животно. Дори едно животно, когато е притиснато, може да ухапе човек. Ти си жив и въпреки това ти липсва дори тази частица силен дух; твърде си страхлив! Въпреки че някои хора не смеят да се сблъскат челно със злите хора, когато ги срещнат, те използват мъдрост, за да защитят църковното дело. Докладват проблемите на злите хора на висшестоящите и обединяват сили с онези, които обичат истината, за да отстранят тези зли хора от постовете им. Имат подобна решимост: „Ти си зъл човек, но аз не се страхувам от теб. Няма да ти позволя да вършиш зло, за да смущаваш и саботираш делото на Божия дом. Няма да ти позволя да постигнеш своето. Ще рискувам живота си, за да се боря с теб — какво можеш да ми направиш? В най-лошия случай ще отнемеш живота ми, но докато дишам, ще се боря с теб докрай!“. Вие имате ли тази вяра? Онези безполезни страхливци нямат такава вяра. Когато видят дяволи да смущават църковното дело, те знаят в сърцата си, че това е погрешно, че това са дяволи и антихристи, които вършат зло. Но си мислят: „Не мога да ги разоблича или докладвам; не бива да си навличам неприятности. Колкото по-малко неприятности, толкова по-добре; най-важното е да се защитя. Ако бъда отлъчен от църквата от зли хора заради това, че съм ги разобличил, и бъда лишен дори от шанса да вярвам в Бог и да постигна спасение, и дори не мога да изпълнявам дълга си, няма ли да съм бил напълно отстранен?“. Не смеят да разобличат злите хора, като много се страхуват от отмъщението им. Така че когато големият червен змей яростно потиска и преследва Божиите избраници, те със сигурност също се страхуват и ако бъдат арестувани, със сигурност ще станат Юди и ще предадат Бог. Така че ако се страхуваш от зли хора в църквата и не смееш да ги разобличиш, когато ги видиш да вършат зло, тогава това не означава ли, че се предаваш на Сатана? Бог ти предоставя истината, дава ти вяра и досега те е закрилял и те е запазил жив. Живееш с диханието, което Бог ти е дал, радваш се на истината, която ти е предоставил, и на Неговата благодат. Имаш толкова добри условия на църковен живот и живееш доста комфортно. Но когато има зли хора, които предизвикват смущения в Божия дом, ти виждаш това и го разпознаваш, но въпреки това не смееш да кажеш и една дума, не смееш дори да си поемеш дъх — що за твар си? Дори не заслужаваш да живееш! Не докладваш проблемите в местната си църква на местните водачи, а вместо това отиваш в църкви в други райони, за да ги докладваш. С този вид дребнава, страхлива нагласа можеш ли да постигнеш велики неща? И въпреки това казваш, че искаш да свидетелстваш за Бог и да бъдеш победител — ти си едно нищо, ти си по-лош и от звяр! Дори кучето знае, че трябва да пази господаря си. Ако дойде непознат, то лае с всички сили, като се страхува, че безопасността на господаря му е застрашена. Някои кучета не са големи и могат да бъдат повалени на земята с един ритник, но не се страхуват и все пак лаят с всички сили — правят това, за да защитят господарите си. Някои кучета дори рискуват живота си, за да защитят господарите си. На тези хора им липсва дори тази капка вяра и предаността им е по-малка от тази на куче пазач към господаря му — всички са безполезни нищожества! Наслаждават се на Божията благодат и приток даром, без да дават нищо в замяна и дори приемат за даденост, че Бог трябва да обича хората и да проявява милост към тях. Когато видят, че църковното дело е смущавано и саботирано, в сърцето си не се чувстват обезпокоени. Това означава, че са по-лоши от зверове, далеч по-лоши от куче пазач. Какво трябва да направиш, когато в бъдеще отново срещнеш дяволи? Ако не можеш да ги прозреш и не знаеш какви лоши неща планират да сторят, когато се усмихват, или какви нечестиви намерения се крият в погледа им, тогава можеш първо да ги наблюдаваш. Намери надежден човек да ги надзирава и виж какво говорят и правят тайно, и какво кроят със съучастниците си. Трябва да пресечеш всичките им заговори и интриги в зародиш, като не им даваш да успеят и не позволяваш интересите на Божия дом да претърпят загуби. Някои хора имат подобна решимост: „Трябва да пазя добре портата на Божия дом, трябва да бъда добро куче пазач. Не знам как другите биха се отнесли към този въпрос, но що се отнася до мен, няма да оставя нещата така; ще се боря с дяволите докрай!“. Това се нарича преданост към Бог; не става въпрос за това, че се опитват да докажат колко са способни. „Ще се осланям на Бог, за да направя това; няма шанс някой дявол да постигне своето или да успее, докато аз съм тук! Ще пазя портата на Божия дом, ще защитавам братята и сестрите, ще защитавам интересите на Божия дом и ще браня делото на Божия дом. Няма шанс някой да предизвика смущения или да се занимава със саботаж — ако видя някой да прави тези неща, няма да бъда снизходителен към него. Ако трябва да бъде освободен, ще бъде освободен, ако трябва да бъде отлъчен, ще бъде отлъчен, и ако трябва да бъде премахнат, ще бъде премахнат. Категорично няма да се спра!“ Вие имате ли тази вяра? (Да.) Ако си доста способен, когато става въпрос за борба с хора или животни, но когато трябва да се бориш с дяволи, ставаш плах и страхлив и се свиваш като костенурка в черупката си, тогава Бог казва, че с теб е свършено, че си некадърник, че няма да можеш да придобиеш истината и не можеш да постигнеш спасение. Борбата с дяволи е истинска битка; това е битка за свидетелстване за Бог. Това е битка, в която победителите, светците и последователите на Бог трябва да участват, позицията, която трябва да заемат, и непоколебимостта и решимостта, които трябва да притежават. „Бори се с дяволите докрай! Или те, или аз! Категорично няма да се страхувам, категорично няма да отстъпя и категорично няма да се обезсърча!“ Имате ли тази непоколебимост? (Сега я имаме.)

Някои личности имат твърде малък духовен ръст. Когато срещнат хора с власт и статус, особено такива, които изглеждат свирепи, обиграни и изключително хитри, както и подмолни и лукави, те изпитват страх в сърцата си. Макар да знаят съвършено добре, че тези хора са дяволи, те все пак настояват да ги ласкаят, да им се умилкват и да им угаждат, и не смеят да ги оскърбят ни най-малко, камо ли да ги разобличат. Когато видят дяволи и сатани, те не смеят да отстояват никакви принципи, нито пък имат нещо от благоприличието на светец. Някои дори казват: „Трябва да си паснем с тези хора и да изградим добри отношения с тях, иначе църковното дело не може да напредва“. Ясно е, че от тези хора няма голяма полза в Божия дом и е ясно, че те са онези, които се окачествяват като дяволи и антихристи, и които трябва да бъдат отлъчени или премахнати, но въпреки това някои личности ги търпят. Тези личности чувстват, че не могат да се преборят с онези хора; в сърцата си са уплашени и ужасени, разтревожени са за собственото си положение и за това да не бъдат изолирани или нарочени от тях. Липсва им мъдрост да се справят с тях, липсва им достатъчен духовен ръст да се борят с тях и многократно отстъпват, многократно се предават и правят компромиси. В резултат на това минават три месеца, после шест месеца и накрая църковното дело се оказва в състояние на парализа, а църковният живот — в безпорядък. Ясно виждат как тези зли хора и дяволи предизвикват смущения, виждат как тези местни дерибеи вилнеят в църквата, но въпреки това не смеят да ги разобличат или да се справят с тях, като се страхуват, че от това ще пострада собствената им безопасност, статус, репутация и интереси. Как може твоят статус, репутация и лична безопасност да са толкова важни? Нима всяка една задача от делото в Божия дом не е по-важна от твоя животец? Дори ако в най-лошия случай поемеш някои рискове от преданост към Бог, няма ли Бог да те закриля? Ако използваш мъдрост и действаш според принципите, за да защитиш интересите на Божия дом, дали Бог ще те предаде на сатани, за да те малтретират и да ти навредят сериозно както си искат? (Не.) Бог милее много за подобен човек, няма как да милее повече от това; как би могъл да те предаде на сатани? Вярата ти е твърде слаба. Ти си точно като Петър навремето — Господ Исус го повика от морето, като му каза: „Ела“, което означаваше, че Петър трябва да върви по морето, сякаш е суша, но колкото повече вървеше Петър, толкова повече се страхуваше и загуби вяра в Бог. Ако Бог те кара да дойдеш, Той ти е дал обещание и определено може да те закриля; няма да позволи да срещнеш опасност. Дори животът ти да е в опасност, как трябва да подходиш към това? Не трябва ли просто доброволно да повериш живота си на Бог? Какво толкова? Дяволите наистина ли са толкова страшни? Големият червен змей потиска и арестува вярващи, но въпреки това ти си способен да постоянстваш във вярата си; такава сурова среда не те сплашва. Когато обаче няколко дребни дяволи се появят в църквата, ти ставаш толкова уплашен, че веднага се свиваш в черупката си и се чувстваш принуден да ги следваш в това да вършат зло. Не е ли това да загубиш свидетелството си? (Да.) Може да се каже, че това, че дяволите постигат своето в някои църкви и в определени работни среди, като хвърлят в хаос църковното дело и го оставят в пълен безпорядък точно както са искали, което води до това братята и сестрите да нямат подходяща среда за изпълнение на дълга си, е свързано с факта, че някои хора прозират тези дяволи, но въпреки това не се изправят да се борят с тях, а вместо това правят компромиси с тези дяволи и сатани, за да се защитят. Може да се каже, че тези хора умишлено позволяват на дяволи да вършат зло и да смущават църковното дело. Ако прозираш, че дяволи смущават делото на църквата, но въпреки това не се бориш с тях или не ги разобличаваш, това не означава ли, че им позволяваш да вършат зло? Ако откриеш, че дяволи вършат зло и своевременно ги разобличиш, справиш се с тях и ги спреш, тогава загубите могат да бъдат намалени и хаосът смекчен до известна степен. Това не е ли от полза както за делото на Божия дом, така и за навлизането на братята и сестрите в живота? Тогава защо не го правиш? Ако не го правиш, нямаш преданост към Бог. Независимо дали си водач или работник на някакво ниво, или обикновен последовател, стига да прозираш, че дяволи вършат зло и смущават църковното дело, но не ги разобличаваш, за да опазиш интересите на Божия дом, тогава не си останал непоколебим в свидетелството си, объркан човек си и не заслужаваш да живееш! Не си изпълнил отговорността на човешко същество, така че не заслужаваш диханието, което Бог ти е дал. Разбирате ли? (Разбираме.) Какво трябва да правят хората по този въпрос? Независимо с какъв тип дявол се сблъскаш — дали уродлив, зъл, подмолен, безмилостен или хитър — и независимо от целта му, стига да виждаш, че смущава църковното дело и стига да го разпознаеш, тогава трябва да се изправиш, за да го разобличиш и спреш. В това се състои отговорността ти. Някои казват: „Не знам какво да кажа, за да го спра“. Тогава се моли на Бог и подходи към него с помощта на мъдри методи. Засега не го провокирай; не го провокирай, като директно го разобличиш. Вместо това опитай всякакви средства, за да го спреш да не постигне своите заговори и цели. Първо опази църковното дело във възможно най-голяма степен и се увери, че интересите на Божия дом са защитени. След това намери възможност да се консултираш с онези, които разбират истината, или с водачи и работници, относно най-подходящия начин за справяне с дявола. Тази работа трябва да се свърши с мъдрост. От една страна трябва да се бориш срещу Сатана, да спреш злодеянията на сатани и дяволи, да помогнеш на братята и сестрите да придобият проницателност и да защитиш братята и сестрите, както и делото на Божия дом. От друга страна трябва също така да защитиш себе си във възможно най-голяма степен. Ако наистина е необходимо да се изправиш пред опасност или несгоди, тогава трябва да го направиш като свой неотменим дълг, без да мислиш за собствената си кожа или безопасност. Това се дължи на нуждите на църковното дело и в това се състои отговорността ти. Трябва да го направиш и е редно да го направиш; в противен случай ще бъдеш недостоен за живота, който Бог ти е дал, и за ресурса, който ти е предоставял толкова много години. Не е ли така? (Да.) Всеки трябва да има такава позиция, когато става въпрос за отношението към дяволи. Ти си сътворено същество, направено от Божията ръка. Независимо дали принадлежиш към категорията на хората или към друга категория живи същества, стига настоящата ти идентичност да е на човек, на сътворено човешко същество, тогава трябва да се нагърбиш с отговорностите на сътвореното човешко същество, не можеш да ги избегнеш. Да предположим, че знаеш, че някой краде приношения, но нито те е грижа, нито питаш за това, като казваш: „Страхувам се да не го оскърбя“. „Ако го разоблича и оскърбя, той не само ще ми създава трудности зад гърба ми, но и никога няма да ме остави на мира. Той е зъл човек! Не смея да го разоблича или докладвам!“. В такъв случай с теб е свършено, ти си безполезен страхливец и не си изпълнил отговорността си. Тогава какво трябва да направиш, ако искаш да изпълниш отговорността си? Намери възможност да напишеш бележка на водача си, не се подписвай и изложи ясно фактите, за да е наясно водачът и да може своевременно да се справи с това и да го спре, като по този начин защити приношенията от загуби. Не е необходимо водачът да знае кой е докладвал; достатъчно е Бог да знае. И така, какъв е принципът, който трябва да се спазва по въпроса със защитата на приношенията? Какво е правилното мислене? То е да се защитят приношенията от загуби и да не се позволи на зли хора да постигнат своето. Това е твоята отговорност. Божият дом не иска от всички да поемат рискове, за да защитят интересите му, да защитят братята и сестрите, да опазят делото му и да защитят Божиите приношения; не иска от всички вас да оскърбявате други хора или да се поставяте в трудни ситуации заради това. Божият дом няма това предвид. Ако се страхуваш от зли хора или от това да не оскърбиш хората, можеш да докладваш проблемите анонимно; също така можеш да разобличаваш зли хора и дяволи анонимно. По този начин, въпреки че не си се подписал с името си, все пак си изпълнил отговорността и задължението си и не си избягал от отговорността си. Ако можеш да направиш това, тогава не си изменил на отговорността си. Това е така, защото имаш такова сърце, защото чувстваш, че в това се състои отговорността ти и че трябва да изпълниш тази отговорност, като защитаваш делото на Божия дом и браниш интересите му. Това е добро дело и Бог ще го запомни. Ето една проста истина за вас: няма установена форма на борба с дяволи; да можеш да победиш дяволите, да предпазиш интересите на Божия дом, да защитиш различните елементи на църковното дело, да защитиш църковния живот и да опазиш навлизането на братята и сестрите в живота — това е най-висшият принцип. Разбирате ли? (Разбираме.) Няма установена форма на борба с дяволите; можете да използвате метода на кастренето им, можете да използвате метода на разобличаването им и разбира се, можете също да използвате метода на освобождаването им и повторното възлагане на дълга им, както и метода на обсъждане на нещата с тях и успокояването им, за да ги укротите — използват се различни мъдри методи, за да се ограничат дяволите, докато в същото време се защитават различните елементи на църковното дело. Това е проява на мъдрост. В сърцето си знаеш, че тези хора са дяволи и че независимо как се отнасяш към тях, не е погрешно, защото те не са истински братя или сестри, не са истински човешки същества и не са били избрани от Бог. Дошли са в Божия дом като слуги на Сатана, за да смущават църквата. Трябва да имаш следното отношение към дяволите: „Ако си дошъл тук да предизвикваш смущения, няма да бъда снизходителен към теб. Ако си дошъл тук да се занимаваш със саботаж, това категорично не се разрешава! Ако не предизвикваш смущения или не се занимаваш със саботаж, а кротко си стоиш в църквата, няма да ти обръщам внимание. Но щом предприемеш действие или кажеш нещо с намерение да сториш зло, няма да съм снизходителен към теб! Каквито и лоши неща да искаш да правиш, каквито и заблуди да искаш да разпространяваш, първо трябва да се справиш с мен — да видим дали ще те пощадя или няма да те пощадя. В противен случай дори не си помисляй да смущаваш делото на църквата!“. Това е отношението и принципът, които хората трябва да имат в това как се отнасят към дяволите, и това е също свидетелството, което трябва да имат.

Защо Бог изразява истината и предоставя истината на хората? За да могат вярващите в Бог да придобият истината като свой живот и за да могат хората да разпознават дяволите, да се отърват от тях и напълно да се опълчат на Сатана, злия дявол. Хората са чули толкова много истини и са получили толкова много приток на истината, но когато в крайна сметка срещнат дяволи, които вършат зло и предизвикват смущения, не успяват да ги разпознаят. Някои хора имат известна проницателност за дяволите, но не смеят да ги разобличат, и още по-малко смеят да се справят с тях — хората от този сорт са некадърници. Нямаш свидетелство и не си застанал на страната на Бог — разбил си Божието сърце. Целта на това хората да се стремят към истината и да я разбират е да отбягват дяволите, да отхвърлят дяволите и да могат да постигнат истинско покорство пред Бог, да застанат на страната на Бог и да изпълнят Божието поръчение. Що се отнася до дяволите, винаги когато откриете един от тях, премахнете го, и винаги когато откриете двама от тях, премахнете и двамата, така че църквата да остане чиста. По този начин Сатана и дяволи ще бъдат напълно посрамени и вече няма да могат да смущават църковното дело. Как предизвикват смущения в светския свят не е наша грижа; какви незаконни действия извършват, какви лоши неща правят и с кого се борят в светския свят няма нищо общо с нас. Ние нито се месим в това, нито се интересуваме от него, а и не ни е грижа. Има обаче само едно нещо: не е допустимо те да предизвикват такива смущения в Божия дом и трябва да се справите с тях, да ги спрете и да ги премахнете. Първо, водачите и работниците трябва да поемат инициативата за извършването на тази работа; те трябва да приемат това като своя неотменима отговорност. Второ, всички надзорници, ръководители на екипи и обикновени братя и сестри трябва да притежават този духовен ръст и също да имат това свидетелство. Някои хора казват: „Да не би Божият дом да стартира някакво движение? Това измъчване на хората ли е?“. Това не е измъчване на хора; това е измъчване на дяволи. Да се измъчват дяволи е това, което трябва да се прави; ние не измъчваме хора. Братята и сестрите имат разкривания на поквара, но са нормални хора и имат съвест и разум, както и минимални критерии в действията и постъпките си. Дори ако стремежът им към истината и навлизането им в живота са донякъде посредствени, и имат малък духовен ръст и не притежават много от истината реалност, трябва да сме толерантни и търпеливи с тях, да се отнасяме правилно с тях и да се справяме с тях според принципите. Но принципът за това как да се отнасяме с дяволи е различен. Ако са готови да служат, тогава можем да ги използваме да служат. Ако не са готови да служат, тогава трябва да се справим с тях, като ги премахнем; изобщо не трябва да бъдем снизходителни към тях! Това е принципът за отношението към дяволи. Когато братята и сестрите имат слабости или разкривания на покварен нрав, те могат да бъдат простени и извинени, и към тях да се прояви толерантност и разбиране. Но дяволите не са братя и сестри. Ако казват само някои негативни или безотговорни неща, но не разпространяват ереси или заблуди, за да подвеждат хората, и не са предизвикали никакви прекъсвания или смущения, тогава могат да бъдат пощадени и можеш да си затвориш очите за тях. Ако видиш, че са на път да създадат някакви проблеми и да сторят зло, и това достига определен мащаб, тогава трябва да бъдат разобличени и ограничени. Ако не могат да бъдат ограничени, направо ги премахнете. Дяволите си мислят, че църквата е място, където се действа хаотично; мислят, че всеки може да предизвика буря в църквата, точно както в обществото. Грешат, като мислят така. Църквата е място, където Божиите избраници се стремят към истината и постигат спасение, а не място, където дяволите да предизвикват буря, нито място, където дяволите да вършат лични дела или да реализират собствените си мечти, нито е място, където дяволите да задоволяват своите амбиции и желания. Щом дяволите се издадат и са на път да извършват личните си дела, да създават собствени независими царства и да смущават и саботират църковното дело — щом си покажат рогата — какво трябва да направите в този момент? Действайте според принципите; братята и сестрите трябва да се изправят и да се борят срещу тези дяволи, и категорично не трябва да проявяват милост или да са снизходителни. Ако винаги си снизходителен към дяволите, тогава си жесток към себе си. Те винаги подвеждат и смущават хората в църквата, и саботират църковното дело. При такива обстоятелства вярата и знанието за Бог, които си придобил в продължение на много години вяра, ще се изчерпат за броени дни чрез подвеждането и смущението от тези дяволи. Следователно, ако искаш да придобиеш истината, трябва самоинициативно да се изправиш, за да се бориш и да се сражаваш с дяволите. Когато видиш, че напълно са си показали рогата и ужасното им лице е разкрито, трябва да ги разобличиш и да окачествиш същността им, след което да ги изчистиш. Не е ли това нещото, което Божиите избраници трябва да правят и отговорността, която трябва да изпълнят? (Да.) Именно това е свидетелството, което победителите трябва да имат. Всеки трябва да разбере това и никога да не го забравя. Да не се боиш от сатани и дяволи не означава да се дистанцираш от тях формално, а вместо това означава да се изправиш и да се бориш с дяволи в лицето на кардинални въпроси за правилно и погрешно, в лицето на принципни въпроси, по въпроса за избора на нечий път и по въпроси, засягащи интересите на Божия дом, като спираш злодеянията им, защитаваш интересите на Божия дом и браниш нормалната среда, за да могат братята и сестрите да изпълняват дълга си. Това е задължението на всеки един от Божиите избраници.

Не приключихме ли горе-долу с нашето общение за тези две проявления на онези със същност на дявол — че са закоравели лъжци и че притежават девиантност? Гледната точка и позицията, които хората трябва да имат към този тип човек са ясни, а отговорностите, които хората трябва да изпълняват, също са ясни. И така, пред какъв въпрос сте изправени след това? Той е как да вземете проявленията и разкриванията, за които разговаряхме, и да ги съпоставите с тези хора, а след това да ги разпознаете и да прозрете същността на този тип хора. Имате ли проницателност, в сърцето си ще сте наясно какви действително са признаците на различните типове хора, принципите ви за това как да се отнасяте към хората ще бъдат по-точни и няма да правите глупави или неразумни неща, или поне няма да ги правите толкова често. Това е всичко от днешното ни общение. Довиждане.

27 януари 2024 г.