На каква тема разговаряхме миналия път? Разговаряхме за някои конкретни проявления на три аспекта — вродени условия, човешка природа и покварен нрав. Обсъдихме тези конкретни проявления и по този начин разпознахме към кой от трите аспекта принадлежат. Ако видите в ежедневието си тези проявления, за които разговаряхме, по принцип можете да ги окачествите и категоризирате — дали принадлежат към вродените условия, към човешката природа или към покварения нрав. А що се отнася до проявленията, за които не разговаряхме, знаете ли сега как да ги категоризирате според тези принципи или според същността, която проявяват? (Смятаме, че сме малко по-добри в това от преди — способни сме да разсъждаваме в тази насока, но все още не сме достигнали напълно до момента, в който да можем да разпознаваме.) По принцип можете да разпознавате проявленията, за които разговаряхме, но що се отнася до онези, за които не разговаряхме и които нямат никаква връзка с общението за проявленията по-рано, не знаете дали сте способни да ги разпознаете. (Точно така.) В последните няколко проповеди разговаряхме за някои проявления на интереси, хобита и силни страни в рамките на вродените условия, както и за проблемите, свързани с тези аспекти, които се проявяват у хората. Разговаряхме също и за отношението и пътя на практикуване, които хората трябва да имат по отношение на тези въпроси, както и за Божиите изисквания към хората, които притежават интереси, хобита и силни страни. Общението за това има за цел главно да покаже на хората мислите и гледните точки, които трябва да имат — наред с пътя на практикуване, който трябва да разбират — по отношение на интересите, хобитата и силните страни, както и Божиите намерения и изисквания, свързани с тези аспекти, които трябва да разбират. По въпросите за интересите, хобитата и силните страни разговаряхме само в общ смисъл, а не конкретно какви погрешни мисли и гледни точки имат хората в това отношение, по какви погрешни пътища на практикуване може да поемат или какви погрешни разбирания имат относно Божиите изисквания в това отношение. Така че нека сега да разговаряме подробно за конкретните въпроси, които хората трябва да разберат по отношение на интересите, хобитата и силните страни, въз основа на тези проблеми, които хората имат.

Забелязали ли сте какви погрешни разбирания или изопачени схващания имате по отношение на интересите, хобитата и силните страни? При повечето проблеми вярно ли е, че разбирате само докато разговарям, а след това нито размишлявате, нито сравнявате казаното с нещата в живота си, но въпреки това смятате, че разбирате всичко и гледате на въпросите като на нещо много просто? Първо, помислете върху този въпрос: има ли разлика между интереси и хобита, и силни страни? (Да.) Каква е разликата? Ако можеш да видиш, че има разлика, по какво се различават? (Да имаш интерес и хоби просто означава, че човек много харесва определено нещо, но не означава непременно, че притежава силна страна в тази област.) Основните разграничителни точки бяха в основни линии изложени — горе-долу така стоят нещата. От гледна точка на човешката природа, интересите и хобитата се отнасят до това, че човек се интересува от определен вид специализирана дейност или вид нещо, желае да му обръща внимание или да се занимава с него. Тоест, личните му предпочитания относително клонят към нещата, от които се интересува и по които е запален. Той не просто има леко влечение към професионалните умения в това отношение, а се интересува силно от тях, като надхвърля нивото на влечение или любов, което може да има към обикновени неща. Това са интересите и хобитата. Въпреки това, по отношение на вида специализирана дейност или нещото, от което се интересува и по което е запален, от гледна точка на неговите заложби, дали е вещ в него, дали може да го прави добре и до какво ниво може да го прави — нищо от това не е сигурно. Следователно интересите и хобитата се отнасят до нещата, от които хората се интересуват и които харесват, неща, с които са готови често да се занимават и за които са готови да отделят време и енергия, като им обръщат внимание и ги правят в ежедневието. А що се отнася до това колко добре могат да правят тези неща, това зависи от техните заложби и от това дали са вещи в тях. Да предположим, че дадено нещо особено ги интересува и те са запалени по него, и в същото време са и вещи в него — тоест, освен че се интересуват от това нещо и са запалени по него, те могат и да го правят много добре, да постигат значителни резултати и да имат големи постижения. С други думи, тяхната вещина в този интерес и хоби надминава тази на средния човек, а тяхната схватливост, скорост на учене и скоростта, с която схващат принципите в тази област, надвишават тези на средния човек. Когато са налице такива проявления, това се нарича силна страна. Други хора може да се нуждаят от официално, дългосрочно професионално обучение, образование, придобиване на знания и практика, както и от напътствия, ръководство, проверка, стандартизация и съвети от съответните професионалисти, наред с други подобни неща, преди да могат самостоятелно да направят нещо добре. Хората със силни страни обаче като цяло имат определено ниво на схватливост в професионалните умения, в които са вещи, без да преминават през професионално обучение или систематично учене. Те притежават известно практическо разбиране, практическо преживяване или лични постижения в тази област. А с професионално обучение тяхната силна страна в тази област може да достигне още по-високо ниво. Накратко казано, да имаш силна страна означава да си много вещ в нещата, от които се интересуваш и по които си запален, надминавайки средния човек. Какво означава да си „вещ“? (Да имаш силна страна в определена област, да си сравнително осведомен за тези неща и да се справяш с тях с лекота и вещина.) Да си вещ в нещо не е просто да си осведомен за него; по-скоро означава да имаш изключителни способности и сравнително силен вроден талант в тази област. Дори без насоки от другите, такива хора могат да разберат неща, които другите не могат да схванат. А в съчетание с официално обучение или наставления от известен учител, те могат да се справят още по-добре в тази област. Когато се говори за силна страна, това означава, че човек е особено силен в определен интерес или хоби, с изключителни способности в тази област. Способността му за възприемане, схватливостта му и способността му за учене в тази област са изключително силни и той схваща всичко много бързо. Забележимо по-вещ е в тази област в сравнение със средния човек. Ето какво означава да имаш силна страна.

След като разбрахте какво представляват силните страни, нека поговорим за интересите и хобитата. Каква е разликата между интереси и хобита, и силни страни? Едно и също нещо ли са интересите и хобитата, и силните страни? (Не са едно и също.) Защо интересите и хобитата не са същото като силните страни? (Защото това, че се интересуваш от нещо, не означава непременно, че можеш да го правиш добре, нито пък непременно означава, че си вещ в него; освен това не означава непременно, че можеш да схванеш това нещо толкова бързо.) Да имаш интереси и хобита означава, че харесваш определена категория неща, но дали това е твоя силна страна зависи от твоята способност за възприемане, способност за учене и схватливост, свързани с тази област, както и от естествената ти дарба в тази област и от това дали си естествено вещ в нея. Ако си вещ в нея, тогава това е твоя силна страна. Ако не си вещ в нея и това е просто лично предпочитание — област, от която се интересуваш — но заложбите ти са слаби и естествената ти дарба липсва, което означава, че имаш малка способност за възприемане по отношение на този твой интерес и хоби, изобщо не си вещ в него, правиш го непохватно, липсва ти ефективност и не постигаш никакви резултати в тази област, тогава тази област не е твоя силна страна — за теб тя остава само на нивото на интерес и хоби. Защо е само твой интерес и хоби, а не твоя силна страна? Защото не си вещ в него. Например някои хора казват: „Наистина обичам да пея“. Колко много обичат да го правят? От момента, в който отворят очи сутрин, си пускат поп песни; слушат всякакви песни, включително чуждестранни песни, западни и китайски опери — всичко, което се счита за музика, те обичат да слушат. Също искат и да пеят, но има голям проблем — по природа нямат музикален слух или просто нямат силна страна в тази област. Има и хора, които дори след като учат пеене няколко години, все още не могат да намерят правилните техники. Не знаят как да пеят по най-приятния начин, как да направят пеенето си вълнуващо или как да постигнат добри резултати чрез пеенето си. Въпреки че обичат да пеят от деца и това е един от техните интереси и хобита, поради ограниченията на вродените им условия, техният интерес и хоби могат да останат само на нивото на интерес и хоби — това не е силна страна. Когато например човек, който е вещ в пеенето, учи химн, той може да изпее основната мелодия, след като го е изпял само около три пъти. А след четири или пет пъти може в общи линии да изпее цялата песен. Обаче тези, които обичат да слушат песни, но не са вещи в пеенето, може все още да не са способни да запомнят общата мелодия, след като са я слушали три пъти. Дори след пет пъти може все още да не са способни да я изпеят и постоянно да трябва да гледат текста или нотите. Когато стане въпрос за същинското пеене, те не могат да усетят песента или да намерят правилната вокална постановка. Също така не успяват да запомнят текста, а понякога дори излизат извън тоналността. Освен това, когато пеят сравнително емоционални песни, те никога не могат да контролират правилно изразяването на емоциите. Другите казват, че пеенето им е неприятно за слушане и не доставя удоволствие, но те не се обезсърчават и не се отказват — все още упорито продължават да се учат и да пеят. Разбира се, пеенето е лична свобода и лично право; никой не ги ограничава. Обаче това, за което разговаряме днес, е разликата между интереси и хобита, и силни страни. Ако се съди по тези проявления, техният интерес и хоби не е нещо, в което са вещи. Тогава защо трябва да разговаряме ясно по този въпрос? За да помогнем на хората да разберат, че интересите и хобитата им не са същото като силните им страни. Ако въз основа на всички аспекти на твоите вродени условия, не си вещ в определена област, тогава дори това да е твой интерес и хоби, ограниченията на твоите вродени условия определят, че твоят интерес и хоби не е твоя силна страна. Въпреки че наистина го харесваш, дори до степен, че го обичаш толкова много, колкото и живота си, за съжаление това просто не е нещото, в което си вещ. Някои хора например наистина обичат да танцуват. Винаги, когато чуят музика, телата им започват да се движат в такт с ритъма и мелодията и те се чувстват доста доволни, докато се движат. Естествената им външност обаче не е добра, не са много високи, крайниците им не са особено дълги и телосложението им не е особено елегантно. Като цяло, танците им не са много привлекателни визуално. Но те просто обичат да танцуват и понякога го правят до пълна самозабрава на обществени места или край пътя. Минувачите го намират за глупаво, но те танцуват така, все едно няма никой наоколо, напълно безразлични към това как ги виждат другите, сякаш изобщо нямат съзнание за това. До такава степен са обсебени от това. Въпреки че смятат, че танцуват доста добре, в действителност не са вещи в това. Не могат да схванат същността на танца, нито знаят кои движения са подходящи, кои движения са грациозни и кои движения са по-способни да предадат различни видове човешки емоции. Тоест те наистина не разбират много аспекти, свързани с танца. Дори с напътствията на професионален учител и обучение от професионално училище, от гледна точка на собствените им вродени заложби, те не са вещи в това и не могат да схванат същността му. Следователно, като се имат предвид всички аспекти на вродените им условия, обичаните от тях танци не са нещо, в което са вещи. Въпреки че наистина ги харесват и се опияняват от тях, като често се възхищават на собствените си движения и присъствие, когато танцуват пред камера или огледало, ако погледнем реалната ситуация, те не са вещи в танците. С други думи, танците са само техен интерес и хоби, а не тяхна силна страна.

Някои хора наистина обичат литературата. Обичат да пишат статии, да рецитират и да съчиняват поезия, обичат литературните форуми, а също така обичат да четат романи и различни художествени произведения, както чуждестранни, така и местни, както съвременни, така и класически — харесват всички тези произведения. Харесват различните термини от лексиката и езиковите стилове, които авторите използват в своите литературни произведения, а също така харесват и различните идеи, които авторите изразяват в творбите си. Това техен интерес и хоби ли е? (Да.) Съвсем ясно е, че това е техен интерес и хоби. Това, което човек харесва, от което се интересува в сърцето и ума си, е вродено — не е нещо, което придобива по-късно в живота, още по-малко е нещо, развито от родителите или семейството му. Някои хора обичат литературата и са прочели много литературни произведения. Някои са изучавали систематично литература в университет. Някои дори са работили като професионални преподаватели по литература или са се занимавали с работа и кариера, свързани с литературата, като дори са се занимавали с тази кариера дълго време; прекарали са по-голямата част от живота си, занимавайки се с въпроси, свързани с техния интерес и хоби; на практика всеки ден от живота им е включвал литература, от която се интересуват и по която са запалени. Но означава ли това, че техният интерес и хоби е наистина тяхна силна страна? Не е задължително — трябва да се види дали притежават знания или мисли и гледни точки в литературата, които надминават или се отличават от тези на обикновените хора. Ако това, което са схванали и възприели в литературата, е просто това, което са научили от книгите или се състои само от традиционни общи познания, които всеки може да научи и схване, тогава това не се брои за силна страна. Например, ако ги помолиш да напишат статия, в нея няма да има граматически грешки, пунктуацията е използвана правилно, абзаците са добре структурирани и общата структура на статията е доста добра. В цялата статия дори е използван много образен език. Има обаче един проблем — когато става въпрос за изразяване на определено нещо, определена гледна точка или определен сюжет, те нямат уникален метод на изразяване, нито пък имат особено артистични или умни методи на изразяване. Тези качества липсват във всичките им литературни произведения. Тоест статиите им изглеждат доста добре структурирани и много професионални, с внимателно подбрани думи, но им липсва уникалният метод на изразяване на мисли и гледни точки, явления или сюжети, който един вещ литературен практик трябва да притежава. Повечето от статиите им са по-скоро посредствени. Тяхната структура и начин на изразяване на идеи са особено сковани, тромави и догматични; те не са нито новаторски, нито уникални, липсва им мъдрост и интелигентност и със сигурност не могат да се считат за елегантни. Какво показва това явление? (Те не са вещи в писането и нямат дарба за това.) Не са вещи в писането и не могат гъвкаво да създават разкази въз основа на предисторията на събитията или прототипа на такива разкази. В крайна сметка, когато хората четат техните статии и литературни произведения, те всички им се струват монотонни и повтарящи се, следващи една и съща формула. Защо казваме, че им се струват монотонни и повтарящи се? Като цяло статиите им изглеждат доста добре структурирани, стандартизирани и професионални; когато става въпрос за технически аспекти, средният човек едва ли би имал много критики — дори структурата е по същество винаги една и съща. Въпреки че могат да научат различни форми на литературни произведения, включително чуждестранна поезия, проза и белетристика, те никога не са способни да ги адаптират или прилагат към собственото си литературно творение. Това е така, защото нивото на литературните им умения и постижения винаги ще остане на това на интересите и хобитата, никога няма да достигне нивото на силна страна. Възможно е да имат големи познания по литература, но всъщност нямат никакви литературни постижения. С други думи, те всъщност нямат никакви нововъведения в литературата, няма как да създадат свои представителни творби и им липсват уникални мисли и гледни точки, и уникален начин на изразяване. Това доказва, че литературата не е тяхна силна страна. Притежават начетеност и общи познания за литературата само защото тази област е техен интерес и хоби, но нямат силна страна в литературата. Разбираш ли, много хора четат книги, включително различни литературни произведения; мнозина твърдят, че са ентусиасти по отношение на литературата или литературни творци, но сред тези, които се занимават с литературно творчество, колко наистина имат свои собствени произведения? Колко са написали литературни произведения, които могат да издържат проверката на времето и да станат класика? Много малко, нали? Повечето от тези хора имат някакъв вроден интерес към литературата и са запалени по нея, а по-късно учат, обучават и практикуват в професионални училища и случайно започват работа, свързана с литературата. Въпреки че се занимават с работа, свързана с литературата, което на пръв поглед може да показва, че този интерес и хоби може да ги съпътства през целия им живот, това колко завършени творби създават, колко приноси правят и колко оригинални творения имат в течение на работата си в тази област зависи от това дали притежават силна страна в литературата. Много хора се занимават с професия, която харесват и по която са запалени, и от нея придобиват средства за препитание или определени ползи, но не постигат добри резултати в тази професия. Това е достатъчно доказателство, че професията, която харесват и по която са запалени, не е тяхна силна страна. От друга страна някои хора, въпреки че не се занимават с професия, свързана с техните интереси и хобита, успяват да имат реални постижения, защото това е тяхна силна страна. Например има изобретатели, хора с изключителен принос в различни области, хора, които са пионери в своите собствени уникални стилове в различни области, и водещи фигури в различни области, наред с други. Така че като се имат предвид тези ситуации, да имаш интереси и хобита не означава непременно да имаш силна страна в тези области. Някои хора обаче не могат да разпознаят връзката между интереси и хобита, и силни страни. Те мислят, че интересите и хобитата им са силните им страни, но след като много години са се занимавали в някоя област, от която се интересуват и по която са запалени, всъщност не постигат никакви резултати. След като придобихме яснота за тези неща, как трябва хората да се отнасят към своите интереси и хобита, и към своите силни страни? Много е просто — трябва да се отнасят към тях правилно. Ако Божият дом се нуждае от теб да изпълняваш дълг в определена област, която включва професионални знания, умения или таланти, свързани с твоите интереси и хобита, тогава трябва да се отнесеш към това според принципите за изпълнение на дълга — нито да го отхвърляш, нито да изричаш гръмки идеи или да бъдеш прибързан. Ако това е нещо, в което не си вещ, нещо извън твоите способности, което не можеш да направиш, тогава не ставай негативен и не се оплаквай от Бог; трябва да можеш да се отнесеш към това правилно. Какво означава да се отнесеш към това правилно? Означава, че ако смяташ, че твоят интерес и това, че си запален по тази област са уникални, но когато извършваш работа, свързана с нея, никога не успяваш да отговориш на изискванията на Божия дом, нито пък някога можеш да достигнеш принципите, изисквани от Божия дом, тогава трябва да постигнеш това, което можеш да постигнеш. Бог никога не кара рибите да живеят на сушата или прасетата да летят. Бог знае колко можеш да постигнеш и каква тежест можеш да понесеш. С повече преживяване и ти ще разбереш. Въз основа на реалните обстоятелства и твоите вродени условия, постигни толкова, колкото си в състояние — не си създавай трудности. Ако си способен, не се сдържай; ако не си способен, не ставай негативен и не се насилвай извън способностите си — отнеси се към това правилно.

Вярвате в Бог от толкова много години и повечето от вас изпълняват дълга си повече от три години — не са само една-две години, откакто изпълнявате определен дълг в Божия дом. Тогава, по отношение на дълга, който изпълняваш, или на определена професионална работа, която извършваш, наясно ли си в сърцето си колко можеш да постигнеш и какво ниво можеш да достигнеш, и колко можеш да вложиш и до каква степен? (Да.) По принцип си наясно с всичко това. Някои хора все още не са достигнали до вещина в определен дълг, защото са имали малко практика. Други обаче вършат тази работа от много години и са практикували много, но все още не могат да достигнат принципите, изисквани от Божия дом. Те не са много вещи в тази област. Въпреки че наистина харесват да изпълняват този дълг и са запалени по него, и за тях е чест и щастие да го изпълняват, просто не са вещи в него. Без значение какви са изискванията на Божия дом, те просто не могат да отговорят на тях. Не че са непокорни и не се подчиняват, нито че не изпълняват своята част; по-скоро техните вродени условия не могат да го постигнат и имат ограничения. Тогава какво трябва да се направи? Просто оставете нещата да следват своя ход — не бъдете негативни, не бъдете слаби и не се оплаквайте, нито чувствайте в сърцето си, че е несправедливо. Някои хора казват: „Обичам да танцувам, но съм роден с два леви крака и не съм привлекателен. Искам да изпълнявам дълг, свързан с танци, но не мога. Тогава какво да правя? Наистина искам да танцувам“. Желанието ти да танцуваш е твое лично желание и твое предпочитание, но трябва ли Бог да удовлетворява предпочитанията ти? Не трябва. Божият дом си има принципите, които изисква, и своите разпоредби. Изборът кой каква работа да върши се основава на принципи. Не можеш насила да изискваш, въз основа на личното си желание, лично предпочитание или лично настроение, Божият дом да те удовлетвори — това е неуместно. Ако не си подходящ да изпълняваш дълг в тази област, тогава в сърцето си тихомълком пожелай благословения на онези, които могат да изпълняват дълг в тази област. Просто прави каквото можеш или можеш да бъдеш невъзпят работник зад кадър — да помагаш с напътствия и проверка, да помагаш с репетициите или с монтажа на постпродукцията при танцовите видеоклипове, да помагаш в търсенето на различни материали или да помагаш в търсенето на истината. Има много работа, която може да се свърши в различни области, а обхватът на работата, свързана с твоите интереси и хобита, е широк. Не е задължително ти да си този на екрана — можеш да поемеш и работа зад кадър на непълен работен ден. Това също е изпълнение на дълга ти. По този начин едновременно удовлетворяваш личните си желания и отговаряш на принципа и критериите за удовлетворяване на Бог чрез изпълнение на дълга си — това е толкова страхотно! Не е ли това да убиеш с един куршум два заека? (Да.) Тъй като Бог не ти е дал силни страни в тази област като част от твоите вродени условия, тогава нямаш избор. Не можеш да се оплакваш, да недоволстваш или да таиш негодувание само защото по рождение ти липсва нещо в тази област и не можеш да отговориш на нивото за избор на таланти в тази област от Божия дом, и след това да не желаеш да изпълняваш дълг в тази област, като отказваш да го правиш, дори ако Божият дом го изисква от теб — това е неуместно. Това не е правилното отношение при изпълнение на дълга. Каквото можеш да правиш, просто го направи. Не можеш да откажеш да го направиш, като отказваш да го направиш дори ако Божият дом го изисква от теб, само защото не си подходящ за това или не си вещ в него. Като правиш така, не изпълняваш дълга си — ти удовлетворяваш лични желания и вършиш лични дела. Не изпълняваш дълг с отношение на покорство пред Бог, нито с отношение на искреност и преданост към Бог. Това е неуместно. Това е нещо, което хората трябва да разберат. От една страна, правилно да разбират интересите, хобитата и силните страни; освен това, правилно да се отнасят към интересите, хобитата и силните страни.

Някои хора обичат да пишат статии и да се занимават с работа, свързана с литературата. Те винаги искат да редактират и коригират статии, да се занимават със статии всеки ден. Обаче поради различни причини — както субективни, така и обективни — те не са подходящи за тази работа. От една страна им липсват основни познания в областта на литературата; от друга, заложбите им са сравнително слаби и не притежават способност за възприемане. Следователно, дори да са запалени по литературата и да практикуват от няколко години, те все още не могат да достигнат нивото за притежаване на писателски способности. Божият дом обаче изисква хората да притежават поне основни заложби, за да се занимават с работа с текст. Ако заложбите им не са подходящи за извършване на работа с текст и дори редактирането и коригирането на статии от тяхна страна не отговарят на нивото, тогава те могат само да изберат друг дълг. Може би вместо това са горе-долу подходящи да вършат някаква работа, свързана с общи въпроси, или да събират материали. Накратко казано, работата с текст, която харесват в сърцата си, е нещо, което не могат да вършат — дори и да не бъдат освободени от работата с текст, те просто ще бъдат статисти и няма да постигнат реални резултати. Как трябва хората да възприемат такъв въпрос по чист начин? (Трябва да се научат да се покоряват на разпоредбите на Божия дом и да бъдат разумни.) Това е общата посока — как трябва конкретно да практикуват? Ако става въпрос за човек, който е склонен към изопачаване, той би казал: „Всички казват, че интересите и хобитата са дадени от Бог, че са вродени условия. Тъй като Бог ми е дал този интерес и хоби, то със сигурност Бог ме е предопределил да се занимавам с работа, свързана с него. Тъй като е повелено от Бог, тогава в Божия дом работата, свързана с този интерес и хоби, трябва да бъде дадена на мен — аз трябва да имам дял в нея. Ако не поискат от мен да върша тази работа, тогава проблемът е в хората — това означава, че хората ме гледат отвисоко, означава, че водачите и работниците не знаят как да преценяват хората. Ето ме, надарен човек, но няма проницателен откривател на таланти, който да ме забележи! Толкова много обичам литературата и съм наистина вещ в нея — редактирането на статии е твърде лесно за мен. Да ме изпратят да проповядвам евангелието или да полагам физически труд — не е ли това все едно да използваш чук, за да счупиш орех? Не е ли това да пропилееш един талантлив човек? Не е ли това като да заровиш злато в калта? Нищо не мога да направя — под нисък покрив човек няма друг избор, освен да сведе глава! Има обаче една поговорка: „Истинското злато рано или късно ще заблести“. Само почакайте — може би това е Бог, който ме облагородява, изпитва ме. Един ден със сигурност ще се занимавам с работата, която Бог е повелил за мен, работата, свързана с моя интерес. Хубавите неща си струват чакането. Когато всички вие бъдете отстранени, тогава ще дойде моето време да блесна — тогава ще имам шанса да използвам уменията си! Както се казва в поговорките: „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“ и „Докато дишам, се надявам“. Какво мислите за тези гледни точки? Не са правилни, нали? Такива хора със сигурност мислят пожелателно и дори си правят дългосрочни планове, но дали наистина имат реални способности, не се знае. Някои хора дори се чувстват онеправдани, като казват: „Аз съм роден литературен талант, а са ме изпратили да върша физически труд, покрит с кал по цял ден. И пред кого мога да се оплача за това? Нищо не мога да направя — така го е устроил Бог. Какъв избор имам?“. В действителност коректорският екип вече ги е изпитал и писателските им умения са недостатъчни. Те нямат литературна основа, дори не използват правилно пунктуацията. Навсякъде, където трябва да се прекъсне изречение или да се направи пауза, те използват запетая. И все пак все още се смятат за литературни гении, като вярват, че извършването на физически труд е загуба на талант. Сърцата им са пълни с огорчение: „Роден съм с любов към литературата. Като дете обичах да чета приказки. Като пораснах, обичах да чета произведения на известни хора. Прочел съм много литературни класики както от местни, така и от чуждестранни автори; прочел съм много произведения от всички жанрове, включително драми, проза, поезия. Работата с текст не ми коства усилия; писането на статия е детска игра за мен. Но вижте ме сега — принуден съм да извършвам мръсен, изтощителен труд. Любовта ми към литературата, която е с мен през половината ми живот, беше отречена в Божия дом. Всички знания, които съм натрупал през живота си, не намериха приложение в Божия дом — литературната ми кариера приключи! Преди си мислех, че Божият дом е място, където истината има власт, където справедливостта и праведността имат власт. Някой като мен — голям талант, ентусиаст в литературата — беше пренебрегван и гледан отвисоко в света, без шанс да използвам уменията си. Мислех си, че в Божия дом ще мога да задействам останалите си усилия. Изпълнен с ентусиазъм, се записах в коректорския екип, само за да установя, че не бях избран. Само ме погледнете — като стоя тук сега, кой може да каже, че съм ентусиаст в литературата, литературен талант? Целият ми литературен усет беше похабен от този мръсен, изтощителен труд. Сега единствените неща, които излизат от устата ми, са груби и простовати думи“. Чувстват се много огорчени в сърцата си. Въпреки че на глас казват, че се покоряват на Божието устройване и ще направят всичко, което Божият дом поиска от тях, в сърцата си те имат неточна самооценка, погрешно са приели своите интереси и хобита за силни страни, за нещо подходящо за оползотворяване от Бог, не са намерили мястото си, не са осъзнали действителното си положение, не знаят мярката си и не знаят дали техните интереси и хобита са всъщност това, в което са вещи — не са наясно и са невежи по отношение на всичко това, но все пак твърдят, че са литературни таланти, като малко им остава да се нарекат литературни майстори. Какъв е крайният резултат от това? (Пълни са с оплаквания относно подредбите на църквата и в сърцата си не желаят да се покорят.) Постоянно се чувстват онеправдани в сърцата си. Въпреки че не се отпускат, когато изпълняват дълга си и могат да положат пълни усилия — като едва-едва се покоряват — поради неточната си самооценка се чувстват онеправдани. В ума им често проблясва мисълта: „В света има много бързи коне, но малко добри познавачи на коне“. Какви бързи коне? Какви добри познавачи на коне? Тъй като имат известен интерес в дадена област и са запалени по нея, а по-късно я изучават систематично, те се смятат за несравними, мислят се за „бързи коне“, като вярват, че са талантливи. Не е ли това пълна липса на самосъзнание? Те вярват само, че интересите и хобитата са дадени от Бог, но не успяват да разпознаят какви заложби им е дал Бог. Не са наясно дали наистина са вещи в нещата, от които се интересуват и по които са запалени, и дали наистина могат да изпълняват добре работата и дълга, свързани с техните интереси и хобита, дали са компетентни в тях и дали могат да се нагърбят с тях. Не са наясно с това и не знаят за това. Не е ли това много обезпокоително? (Да.) Тъй като не могат да разпознаят или да намерят мястото си, се чувстват много онеправдани. Какво показват външно? Често въздъхват тежко и често изразяват решимостта си пред Бог, като се надяват, че един ден Бог ще им създаде възможност, ще поправи несправедливостите към тях, ще отсъди справедливо за тях и ще им позволи да постигнат желанието си да изпълняват дълг, свързан с техните интереси и хобита. Вижте песента, която често пеят: „Не мисля за пътя напред“. Кой е следващият стих? („Единственият ми дълг е да следвам Божията воля.“) За тези, които наистина имат този духовен ръст, които наистина притежават тази реалност и които наистина са способни да следват Божията воля, изпълнението на тази песен е напълно подходящо — то е точно на място. Но когато този тип хора пеят тази песен, какво е емоционалното им състояние? В каква ситуация я пеят? (Когато се оплакват и се чувстват онеправдани.) Така че когато пеят, не е ли изпятото от тях пълно с негодувание? (Да.) Това, което пеят, е пълно с оплаквания, неподчинение и недоволство — не е нищо друго освен скръб и негодувание. Когато ги чуеш да пеят тази песен, тогава те са в най-меланхоличното си състояние. В Китай има една поговорка — какво гласи тя? „Мъжете изразяват скръбта си с пеене, жените — с плач, а старите баби — с мърморене на глупости.“ Разбираш ли, различните типове хора изразяват скръбта си по различен начин. Когато се сблъскат с такава ситуация, някои жени просто плачат, постоянно бършейки сълзите си тайно. Те не могат да я преодолеят и всеки път, когато се сетят за това, очите им се зачервяват от сълзи, а сърцата им се чувстват онеправдани и огорчени. Просто не могат да се отнесат правилно към този въпрос. В действителност това е много прост въпрос — интересите и хобитата, и силните страни по своята същност са две отделни неща. Ако имаш определена силна страна, независимо дали тя е твой интерес и хоби, ти си много подходящ за работа, свързана с тази силна страна — тоест твоите вродени заложби, талант или способности те правят вещ в извършването на това конкретно нещо и ти можеш да го правиш добре — в такъв случай, когато се занимаваш с тази работа, можеш да постигнеш определени резултати и е сравнително подходящо да я вършиш. Ако обаче имаш само интерес и хоби в тази област, но не притежаваш силна страна в нея, тогава може и да не успееш да я вършиш добре. Това е много прост въпрос. Поради твърдоглавието и изопаченото възприятие на хората, съчетани с тяхната глупост и невежество, когато не са в състояние да се занимават с работата, от която се интересуват, те се обезсърчават, униват, стават негативни и се оплакват, като преливат от всякакви негативни емоции. Ето защо е много необходимо хората да разберат действителното положение на своите интереси, хобита и силни страни. След като го разберат, трябва да се отнасят правилно към тях — това е единият аспект. Другият аспект е, че трябва да се покоряват на подредбите на Божия дом и да изпълняват дълга си според принципите, изисквани от Божия дом. Ако Божият дом изисква от теб да изпълняваш дълга си в определена област, но ти не си вещ в тази област на работа, а само се интересуваш от нея, запален си по нея и обичаш да вършиш тази работа, и все пак според най-ниското ниво, изисквано от Божия дом, можеш да бъдеш горе-долу компетентен в нея, тогава трябва да се покориш и да се стремиш да изпълниш своята част — не намирай всякакви обективни извинения, за да откажеш или да я отхвърлиш. Разбира се, ако вродените ти условия в различни области са ограничени или имаш определени реални проблеми и Божият дом не може да ти позволи да изпълняваш дълг в тази област, тогава не трябва да имаш оплаквания, нито да ставаш негативен или слаб. Каквото можеш да направиш, просто го направи. Що се отнася до твоите интереси и хобита, запази ги за себе си — хората от църквата няма да се намесват, нито ще ти отнемат правото да се интересуваш от определени неща или да си запален по тях. Това е твой личен въпрос. Когато обаче става въпрос за изпълнение на дълга, трябва ясно да разпознаваш всички различни въпроси, свързани с интересите, хобитата и силните страни, и трябва да можеш да се отнасяш правилно към всички тях — това е най-важното. Разбирате ли? (Да.)

Много хора имат интереси и хобита в определена област. Има и някои хора, които изобщо нямат интереси или хобита. Тоест, те нямат особен интерес или влечение по отношение на нито една от професиите или видовете специализирани дейности, или различните хора, събития и неща, с които хората често влизат в контакт в света — те са просто обикновени хора. Например, ако някой ги попита дали са запалени по литературата, дали обикновено си водят дневник или пишат статии, те казват: „Не съм запален по това и не съм вещ в него. Щом започна да чета или пиша, ме заболява главата“. Ако им се дадат да прочетат някои литературни шедьоври, те намират това за непосилно и в сърцето им напълно липсва желание. Някои дори казват: „Взирането в текст през цялото време напряга очите ми и ме състарява, затова не обичам литературата“. Ако ги попиташ дали обичат да танцуват, те казват: „Танците не са благоприлично занимание, това е нещо, което хората правят, когато са без работа и нямат какво по-добро да правят. Не обичам да танцувам“. Разбираш ли, те не харесват танците и дори намират причина за това, като казват, че не са благоприлично занимание. Други танцуват, за да възхваляват Бог — колко положително нещо е това само! Да се пее, танцува, свири на арфа и лира, за да се възхвалява Бог — това се прави от древни времена; това е нещо, което Бог одобрява, така че как може да не е благоприлично занимание? Те обаче омаловажават всичко, което не харесват, и говорят за него като за нещо негативно. Когато ги попитат: „Не обичаш да танцуваш — тогава обичаш ли да пееш?“, „Какво „пеене“? Щом започна да пея, излизам от тоналност. Дори на мен ми е непоносимо да се слушам. Не обичам да пея. Едва сега, като вярващ в Бог, започнах да уча някои химни с Божиите слова и химни за преживявания. Преди да повярвам в Бог, никога не съм пял; когато другите пееха, дори не исках да слушам“. „Тогава как се изразяваш, когато си в добро настроение?“. „Когато съм в добро настроение, просто си подремвам“. „А какво правиш, когато се сблъскаш с болезнени въпроси и си в лошо настроение?“. „Тогава хапвам някакви закуски или просто си подремвам“. „Не обичаш да пееш — тогава обичаш ли да слушаш музика?“. „Нямам такъв интерес и не разбирам какво се изразява в музиката. Всички казвате, че музиката изразява различните емоции на хората, че изразява мислите и чувствата на хората, но аз не ги разбирам и те не се отнасят до мен. Музиката е висше изкуство — един простоват човек като мен не може да я разбере и не я харесвам“. „Обичаш ли хубава храна?“. „И хубава храна не обичам. Мога да ям всичко. Роден съм недодялан човек. Мога да ям царевично брашно, мога да ям торта, мога да ям китайска или западна храна — всичко. А ако умирам от глад и нямам какво да ям, мога дори да ям кучешка храна“. Такива хора са си просто недодялани. Попитайте някои жени: „Обичаш ли козметиката?“. Те казват: „Нямам интерес към нея. Каквато съм се родила, такава изглеждам — който иска да ме гледа, да ме гледа, а който не иска да ме гледа, просто да отвърне поглед!“. Попитайте някои мъже: „Обичаш ли електрониката или механични неща като коли?“. Те казват: „Каква е ползата да харесваш тези неща? Това изцежда ума и уморява мозъка. Ако имам време, по-добре да си подремна или да си побъбря!“. Те не харесват нищо и нямат никакви интереси или хобита. Независимо дали е нещо биологично, технологично, от висок или нисък клас, те не го харесват. Когато ги попитат: „Тези неща, които засягат човешката природа, независимо дали са изтънчени или се нравят на мнозина — не харесваш нито едно от тях. Тогава обичаш ли животинки като котки, кучета и птици?“. „Тях пък ги харесвам още по-малко. Животните не могат да говорят с хората — каква е ползата да ги харесваш?“. Някои хора се интересуват от кучета. Често говорят на кучетата, а кучетата дори могат да разбират човешка реч. Някои хора изобщо нямат хобита и не се интересуват от нищо — има много такива хора. Някои казват: „Родени сме с някакви интереси и хобита — те са дадени от Бог. Особено тези от нас, които имат силна страна в определена област, тези, родени с изключителен и забележителен талант в тази област — всичко това е Божия благодат, Божие възвисяване, Бог, който ни гледа с благосклонност. Особено в днешно време поемането на дълг, свързан с нашите интереси, хобита или силни страни в Божия дом, още повече прави нашата идентичност и стойност несравнимо благородни и изключителни. Тези, които нямат хобита или силни страни, могат да извършват само някакъв основен труд и работа, която не е технически трудна, като например домакинстване, готвене, чистене или гледане на зеленчуци, развъждане на прасета и хранене на пилета. Така че по отношение на интересите, хобитата и силните страни на хората, не се ли разграничават хората на извисени и принизени, благородни и низки? Няма ли йерархична разлика между тях?“. Правилна ли е тази гледна точка? (Не.) Разбираш ли, Бог е дал на някои хора силни страни, повелил е някои хора да имат определени интереси и хобита, докато за други други хора не е повелил нищо — те изобщо нямат силни страни, не могат да пеят или танцуват, не разбират от литература и са напълно невежи по отношение на всякакви професионални умения. Точно както се случва, може да има семейство домакини, което отглежда две кучета, така че да се накара такъв човек без силни страни да храни кучетата би трябвало да е подходящо — това е най-простата задача. Но освен да храни кучетата, той не ги разхожда и не знае как да се грижи за тях. След като ги храни една-две години, дори кучетата не го разпознават като свой господар и не са близки с него. Кажете Ми, що за човек е това? В сравнение с тези, които имат интереси и хобита или силни страни в определена област, няма ли разлика? Ясно е, че това са два типа хора, които имат разлики при вродените си условия: единият тип живее със силно чувство за превъзходство, като води богат и пълноценен живот, докато другият тип води празен живот без никакво чувство за превъзходство. Така че ако хората се разграничават по статуса и стойността въз основа на този принцип, подходящо ли е това? (Не.) Тогава според какъв принцип е подходящо да се разграничават? Кажете Ми, има ли различия между хората? (Да.) Къде се крият различията? Как трябва да се разграничават хората? Най-малкото човек трябва да гледа дали обичат истината — да разграничава тяхната същност, тяхната висота и низост, тяхното благородство и подлост, и тяхната категория въз основа на отношението им към истината. Теоретично, не могат ли хората да бъдат разграничени по този начин много лесно? (Да.) Добър ли е този начин на разграничаване на хората? (Да.) Не е ли обаче малко опростено да се разграничават по този начин? Някои хора нямат никакви вродени силни страни, нито пък имат някакви интереси или хобита — те са много посредствени хора, много семпли хора. Въпреки това обичат истината, разбират истината, имат преживяване и разбиране за истината и когато разговарят за истината, могат да споделят разбирането си за Божиите слова; при навлизането в живота са по-добри от средния човек. Могат да помогнат на много хора. Та можеш ли да кажеш, че такива хора са долни и безполезни? (Не.) Теоретично, същността на хората, тяхната висота и низост, тяхното благородство и подлост, и тяхната категория трябва да се разграничават въз основа на отношението им към истината, но как точно трябва да се разграничават? Именно за това ще разговаряме днес.

Дали човек по рождение има някакви интереси, хобита и силни страни е предопределено от Бог. Ако Бог ти ги даде, тогава ги имаш; ако Бог не ти ги даде, тогава ги нямаш — не можеш да ги научиш, нито можеш да ги придобиеш чрез подражание. Ако обаче притежаваш силна страна в определена област и кажеш: „Изпълнението на дълг, свързан с тази силна страна, е твърде изтощително; не искам тази силна страна“, дори и да не я искаш, не можеш да я премахнеш, нито другите могат да я отнемат. Това, което имаш, другите не могат да отнемат; това, което нямаш, не можеш да си го присвоиш или да го получиш, като се състезаваш за него. Всичко това е свързано с Божието предопределение. Предвид казаното обаче, това, че Бог ти дава определен интерес, хоби или силна страна, не означава, че Бог непременно трябва да те накара да изпълняваш някакъв дълг или работа, свързани с твоя интерес, хоби или силна страна. Някои хора казват: „След като от мен не се изисква да изпълнявам дълг в тази област или да се занимавам с работа, свързана с това, тогава защо ми е даден такъв интерес, хоби или силна страна?“. Бог е дал на огромното мнозинство от хората определени интереси и хобита въз основа на различните условия на всеки човек. Разбира се, има множество неща, които се вземат предвид: от една страна, това е за препитанието и оцеляването на хората; от друга, това е за обогатяване на живота на хората. Понякога животът на човек изисква определени интереси и хобита, било то за забавление и развлечение или за да може да се занимава с някои подходящи задачи, като по този начин прави човешкия си живот пълноценен. Разбира се, без значение от кой аспект се гледа, има причина за това Бог да дава, а Бог има и Своите причини и основания да не дава. Може би твоят човешки живот или твоето оцеляване не изискват Бог да ти дава интереси, хобита и силни страни и ти можеш да поддържаш препитанието си или да обогатяваш човешкия си живот и да го направиш пълноценен чрез други средства. Накратко казано, независимо дали Бог е дал на хората интереси, хобита и силни страни, това не е проблем със самите хора. Дори ако някой няма силни страни, това не е дефект на човешката му природа. Хората трябва да възприемат това правилно и да се отнасят към него правилно. Ако човек притежава определени интереси, хобита и силни страни, тогава трябва да ги цени и да ги прилага правилно; ако ги няма, не бива да се оплаква. От гледна точка на интересите, хобитата и силните страни, това е действителното положение. Това дали човек има тези неща обаче не отразява неговата стойност, статус или идентичност. Така че какво казва това на хората? Дори Бог да ти е дал изтънчени интереси, хобита и силни страни — това са твоите лични притежания, те са твоите благоприятни условия — това, че ги имаш, не означава, че си по-благороден от всеки друг, че си по-облагодетелстван или привилегирован да правиш каквото и да било от всеки друг. Това е така, защото в Божиите очи, без значение какви вродени условия има човек, той е член на поквареното човечество. Въпреки че вродените условия не съдържат елементи на поквара, всички хора, които притежават вродени условия, са били покварени от Сатана и живеят според сатанински нрав. Техният живот същност е техният сатанински покварен нрав. Следователно, независимо какви са твоите вродени условия и независимо дали имаш интереси, хобита и силни страни, в Божиите очи, тъй като животът същност на всички хора е еднакъв, твоята стойност е равна на тази на другите. Хората трябва ясно да видят, че дори да имат определени благоприятни условия или определени предимства, по отношение на човешката същност и покварения нрав, същността на всички хора е еднаква и всички хора са еднакви. Те трябва да преминат през Божието наказание и правосъдие и всички те са тези, които Бог желае да спаси. По отношение на живота същност на човешката плът, хората са еднакви. От друга гледна точка обаче има някои различия между хората и трябва да разговаряме подробно за тези различия. Как трябва да се установят тези различия? Те трябва да се изследват от произхода на хората. За какво се отнася „произход“? Отнася се до това от какво е прероден човек — различията се установяват въз основа на това как са възникнали хората и откъде са дошли. Най-общо казано, настоящото човечество е разделено на три категории. Първата категория са тези, преродени от животни, втората са тези, преродени от различни дяволи, а третата са тези, преродени от хора. Тези три категории разграничават хората в самия им корен. Причината да могат да разграничават хората е, че произходът на различните категории не е еднакъв. Така че как може човек да знае кой е прероден от животно, кой е прероден от дявол и кой е прероден от човек? Това трябва да се определи въз основа на това какво изживява и на характеристиките, които проявява. Чували ли сте някога такава информация преди, било то във фолклора или по други канали? (Да.) Значи тази тема не ви е напълно непозната, нали? (Не, не е.) Преродените от животни, преродените от дяволи, преродените от хора — за коя категория искате да чуете първо? (За първата.) Първата категория са тези, преродени от животни. Ако действително научите истината по този въпрос, ще окаже ли това влияние върху живота ви? Ще донесе ли неприятности или пречки? (Може би ще започна да се чудя от какво съм прероден.) Някои хора, след като наистина узнаят към коя категория принадлежат и се съпоставят с определена категория, ако наистина са преродени от хора, се чувстват късметлии и са доста доволни. Но ако не са преродени от хора, няма ли това да им се стори смущаващо? (Да.) Това би донесло известни трудности, а също и известно безпокойство, нали? (Да.) Тъй като може да донесе безпокойство и известни трудности, по-добре ли е хората да знаят или да не знаят? (Да знам като че ли би било по-добре.) По какъв начин би било по-добре? (Като знае, човек може да разбере истината в това отношение, а освен това ще може да разпознава някои от хората, събитията и нещата около себе си.) Тогава нека разговаряме за това.

Нека първо да разговаряме за онези, които са преродени от животни. Прераждането от животни, както подсказва името, означава, че такъв човек е прероден от животно. Обхватът на животните е доста широк — що се отнася до това колко точно вида животни могат да се преродят като хора, това не е в обхвата на нашето общение. Накратко, има категория хора, чието минало съществуване е било като животно, което означава, че тяхната първоначална идентичност или сътворена категория не е била сред сътвореното човечество. Тяхната първоначална, първа биологична категория е била тази на животно. Така че в Божиите очи тяхната идентичност в биологичното царство е тази на животно. При това прераждане са станали хора, което означава, че това животно вече не се преражда сред животните, а вместо това се е преродило като човек, роден в определено време, в определено семейство, род и държава. Животно, преродено в човек означава, че тези хора са родени като такива, но предишното им съществуване не е било на хора — било е на животни. Преди това те са съществували в животинското царство, прераждайки се сред животните; сега, при настоящото прераждане, те вече не са в животинското царство. Идентичността им се е променила и те са станали членове на човечеството. Това се нарича животни да се преродят като хора. Когато животно се прероди като човек, неговият външен вид и инстинкти са по същество същите като тези на всеки човек в човечеството. Тоест, то напълно притежава характеристиките на човек — може да ходи изправено, има човешки черти на лицето и външен вид, притежава човешко мислене, човешки инстинкти и нормален човешки живот, а също така има и уникалната човешка способност за език. Ето това се разбира под прераждане на животно в човек. Тоест от неговата физическа форма, външен вид и физически характеристики на живота, можеш да видиш само човешки черти; не се виждат животински черти. Тогава как можеш да разбереш, че този човек е прероден от животно? Ето това вълнува най-много хората. Разбира се, възможно е да се види, че е прероден от животно. Ако нямаше разлики между тези, преродени от животни и тези, преродени от хора, тогава тази категория хора нямаше да има никакви очевидни характеристики. Именно защото има очевидни разлики между преродените от животни и преродените от истински хора, тези две категории хора могат лесно да бъдат разграничени по този начин въз основа на характеристиките им. И така, какви са характеристиките на хората, преродени от животни? Първата характеристика е, че имат изопачено възприемане. Втората характеристика е, че са особено несъобразителни. Третата характеристика е, че са особено объркани. Четвъртата характеристика е, че са глупави. Само тези четири характеристики са достатъчни, за да направят очевидна разликата между човек, прероден от животно, и истински човек.

Първата характеристика на преродените от животни хора е, че имат изопачено възприемане. Първо, какво включва изопачаването? То включва проблеми с техните мисли и гледни точки; включва и познавателните им способности да разглеждат, възприемат и разбират нещата. Тази категория хора не може да възприеме нищо правилно, нито може да гледа правилно на нищо. Начинът, по който гледат на хората и нещата, както и постъпките и действията им са особено абсурдни, твърдоглави и нелепи — напълно несъответстващи на мисленето на нормалната човешка природа и на мислите и гледните точки на нормалната човешка природа за нещата. Разбира се, хората с изопачено възприемане са далеч от разбирането или опознаването на истината. Истината е напълно извън техния обсег, а какво остава да разбират истините принципи. Гледните им точки са напълно изопачени, когато става въпрос за това как се отнасят към каквото и да било или когото и да било. След като проведеш общение с тях, те го разбират от гледна точка на доктрината, но познанието им след това си остава също толкова изопачено. Когато след това обясниш нещата по-ясно и конкретно, като даваш примери, в момента те може да разберат, но по-късно, когато се сблъскат със същия вид нещо, гледната им точка остава все така изопачена и без значение как се разговаря с тях, това не коригира гледната им точка. Също така това тяхно състояние — този начин на възприемане на нещата — ще продължи безкрайно без промяна. Ничие общение за истината не може да ги промени; дори Аз да разговарям и да държа проповеди, това пак няма да може да промени техните изопачени мисли и гледни точки, и изопачен начин на възприемане на нещата. Такива хора са много проблемни. Например, когато направят нещо нередно и ти им кажеш: „Това, което направи, беше неправилно, то не се съобразява с принципите; в него имаше личен примес“, те ще кажат: „Не го направих нарочно. Не възнамерявах да стане така. Щом всички сте толкова добри, притежавате истината и знаете как да правите нещата, защо сами не го направите вместо да ме карате аз да го правя? Казвате, че съм го направил грешно — не е ли това просто защото съм ви неприятен? След като всички имате човешка природа, а аз съм единственият без нея, просто ще отида в ада, а вие всички можете да отидете в рая!“. Те дори може да се опитат да се защитят и оправдаят с доводи, и да измислят извинения, за да избягат от отговорност. Отказват да признаят, че са сгрешили, нямат правилното отношение и не се ангажират да се поправят в бъдеще и да кажат, че разбират как трябва да действат следващия път. Никога няма да разбират по този начин и никога няма да възприемат въпроса от гледна точка на човешката природа по чист начин. Има дори някои хора, които, когато посочиш проблеми в работата им и разговаряш с тях за истината, казват: „Не ме ли гледаш просто отвисоко? Не е ли просто защото съм необразован и от село? Не е ли просто защото статусът ми е нисък? Дори Бог не ме презира, така че какво право имаш ти да го правиш?“. Те никога няма да признаят, че са сгрешили, след което да потърсят истината, да се самоанализират, за да видят къде са сгрешили, и да потърсят правилния път на практикуване, за да преодолеят грешката си. Защо никога няма да направят това? Защото не са хора. Нямат нормално човешко мислене и не могат да подходят към възникналите грешки по начина, по който би го направил нормален човек. Нямат отношението, което нормален човек трябва да има към грешките. Срещали ли сте някога такива хора? Най-добре е и ти да се самоанализираш, за да видиш дали разумът ти е нормален или не. Например, след като някой измие пода, повърхността е все още доста мокра. Някой друг, без да знае за това, минава и се подхлъзва. Изправя се и казва на другия: „Не си подсушил пода както трябва, след като си го измил. Трябваше да поставиш табела с няколко думи, за да предупредиш хората! За щастие съм млад — ако падна, мога да се изправя. Обаче ако беше някой възрастен човек, нямаше ли да си счупи нещо? Наистина не беше достатъчно внимателен!“. Правилни и нормални ли са тези думи? (Да, нормални са.) Човекът, който изми пода, не беше достатъчно внимателен при изпълнението на тази задача, така че следващия път трябва да бъде по-внимателен. Тъй като някой падна заради това, е ясно, че е допуснал грешка в този случай. Това бе пропуск и никой не е заклеймявал този човек — той просто трябва да го коригира. Обаче не е способен да обмисли този въпрос или да подходи към него правилно и рационално от гледната точка на човек или с мисленето на човек. Вместо това се обръща и казва: „Не видя ли, че подът е мокър? Сляп ли си? Подхлъзна се и падна — така ти се пада! Не гледаш къде ходиш, а после аз съм виновен! След като човек е измил пода, разбира се, че ще е мокър — защо мина отгоре? Не съм ти казвал да минаваш оттам. Просто признай, че имаше лошия късмет да паднеш. Аз нямам нищо общо!“. Рационални ли са тези думи? (Не.) Не са рационални — как се казва това на разговорен език? Такива думи са неразумни. Измил си пода, но не си го подсушил и това е причината някой да се подхлъзне — макар че не е абсолютно необходимо да изразяваш вина и да се извиняваш, трябва поне да приемеш напомнянията и указанията на другите относно твоята грешка. Трябва да попиташ: „Удари ли се? Трябва ли да отидеш в болницата за преглед или лечение? Поемам пълната отговорност“. Това е правилното отношение. Ето как човек трябва рационално да се отнася към нещо, което е направил погрешно от гледна точка на човешката природа, и да размишлява над него. Обаче хората, преродени от животни, нямат човешка природа и имат изопачено възприемане. Те никога не говорят по този начин, нито пък някога обмислят който и да е въпрос по този начин. Вместо това са своенравно неразумни. Въпросният човек не подсуши пода след измиването му, което стана причина някой да се подхлъзне; тогава следващия път просто трябва да постъпи по различен начин, да внимава повече и да поправи грешката — това е всичко. Проблемът би бил решен. Въпросът е много прост: никой не е казал нищо за това и никой не го е заклеймил за това. От него също не се е изисквало да понесе някаква правна отговорност. Той обаче отказва да приеме фактите и вместо това казва: „О, значи всички вие сте добри хора, вие сте единствените с човешка природа! Сигурно аз съм зъл човек! Умишлено наранявам другите! Имам лоши намерения! Всички ще отидете в рая, а аз ще отида в ада!“. Кажете Ми, може ли нормален човек да изрече такива глупости? (Не.) Само типът хора, преродени от животни, възприемат всичко и гледат на всичко от особено крайна, твърдоглава и нелепа гледна точка. За най-малкия въпрос — нещо напълно основателно — те могат да избълват цял куп неразумни, погрешни аргументи, като оставят другите в недоумение дали да се смеят, или да плачат. Ако бъдат кастрени, как се държат? Полагат големи усилия да се оправдаят и защитят, като обясняват защо са постъпили по този начин и колко са страдали за това, и като в отговор спорят с всякакви доводи. Когато разговаряш с тях защо са били кастрени и как трябва да коригират грешките си, когато ги правят, и как трябва да търсят истините принципи, и какви са принципите за справяне с въпроса, те отказват да приемат и една дума. Вместо това спотаяват яростта и гнева си, като се чувстват онеправдани и унизени. Зад кулисите дори се оплакват на другите, като казват: „Хм! Не бях обмислил тези въпроси и не възнамерявах умишлено да го направя по този начин. И все пак те ме заклеймяват и казват, че съм прекъсвал и смущавал — наистина ли съм толкова зъл? Зъл човек ли съм?“. Когато става въпрос за истините принципи, те винаги ще бъдат под нивото им и никога няма да ги разберат; тяхното възприемане винаги е особено изопачено и особено нелепо. Без значение за какви истини принципи се разговаря, когато това стигне до тях, то се превръща в една фраза, един начин на действие — става формалност, ритуал, правило. Не става въпрос само за едностранчиво възприемане на истините принципи; по-скоро тяхното възприемане е особено нелепо и абсурдно. Начинът, по който този тип хора възприемат истината, изглежда особено непохватен и идиотски. До каква степен е идиотски? До степен, че хората дори не изпитват съжаление към тях, а вместо това изпитват открито отвращение, не знаят да се смеят ли, или да плачат, и са напълно безмълвни. Нещата вече са обяснени до такава степен, че да се каже нещо повече е излишно — всякакви по-нататъшни думи биха били само глупави. Няма смисъл да се продължава да се говори за истините принципи с тези хора. Без значение с какво се занимават, дори с най-малкия въпрос в ежедневието, те го правят по такъв ненормален, нелеп и изопачен начин. Не са способни да гледат на въпросите и да се справят с тях в границите на човешкия разум. Ето колко твърдоглава и нелепа е гледната им точка към всичко — възгледите, които биха могли да изразят по който и да е въпрос, биха те накарали да се чувстваш отвратен за цял живот, след като ги чуеш. Ако случайно се храниш, докато ги слушаш, може просто да повърнеш на мига. Кажете Ми, колко изопачени трябва да са? Това е една от основните характеристики на хората, преродени от животни — те са твърдоглави и нелепи. От гледна точка на човешката природа, тази твърдоглавост и нелепост е предимно липсата на нормалното мислене на човешката природа. Те не са способни да обмислят който и да е въпрос според нормалното мислене на човешката природа — крайни са, склонни са към изопачаване и са твърдоглави. Без значение как разговаряш за истината, обективните факти или конкретните ситуации, те се вкопчват здраво в своите разсъждения и отказват да се избавят от тях. Мислят си: „Разумът е на моя страна и не съм ти дал нищо, което да използваш срещу мен. Просто ще се придържам към това разсъждение и то ще се превърне в истина. Нищо, което кажеш, няма да има никаква полза!“. Това е една от характеристиките на хората, преродени от животни — тяхното възприемане е изопачено.

Друго проявление на хората, преродени от животни е, че те са особено несъобразителни в лицето на много хора, събития и неща. Те не само гледат на въпросите по твърдоглав и изопачен начин, но и изобщо не могат да възприемат каква е природата, същността или първопричината на всичко, което възниква, какво влияние може да донесе то или какви последици може да причини. Те все още не могат да възприемат тези неща и остават невежи за тях, дори когато някои хора вече са казали или направили определени неща, или са разкрили определени знаци и индикации — все едно са глупаци. Докато ги възприемат, въпросът вече е приключен и последиците вече са настъпили. Дори след като са чули толкова много истини, те не знаят и не могат да усетят какъв тип хора са тези около тях, каква е тяхната същност или какво са способни да направят. Някои хора казват неща, които очевидно са проблемни, но те не могат да го усетят. Например, когато някои хора се хвалят, говорят големи приказки, изтъкват се и се перчат, това очевидно е разкриване на надменен нрав, но хората, преродени от животни, не могат да възприемат проблема. Вместо това те мислят, че тези хора са способни, възхищават им се и ги гледат с уважение, и дори искат да следват такива хора по-нататък. Това показва, че са несъобразителни. Очевидно зли хора и злодеяния, очевидни разкривания на покварен нрав, посоката, в която нещата очевидно се движат — такива хора не могат да възприемат нищо от това. Те не знаят каква е същността на въпроса или какъв е коренът на проблема; изобщо не могат да го усетят, дори нямат осъзнатост за това. Те са това, което често наричаме трупове без душа. Този тип хора се провалят още повече, когато стане дума за въпроси, засягащи истините принципи. Ти им казваш според кой принцип трябва да практикуват, но те не разбират; само запомнят правилата, които се очаква да спазват. Не могат да разберат принципите, за които разговаряш, те са извън техния обсег. Ти посочваш определено състояние в тях, което е проявление на разкриването им на покварен нрав, но те мислят, че говориш за някой друг. Дори ако гласно признаят, че и те имат този вид покварен нрав, не разпознават кои думи са изрекли или кои действия са предприели, които съответстват на това състояние или на това проявление. Не разбират и не знаят за какво говориш. Когато се разговаря за истината по време на събирания, докато другите вече са преминали към следващата тема, те все още връщат дискусията, за да говорят за предишната. Не е ли това да си тъп и несъобразителен? Когато другите говорят, те не могат да ги следят — не защото мисленето им не може да ги следва, а защото заложбите им са недостатъчни и не са на висота. Когато определени зли хора се опитват да ги измамят, да си играят с тях или да ги измъчват, те не могат да го усетят, а вместо това се отнасят към злите хора като към братя и сестри и се сближават с тях, и едва след като бъдат наранени от тях осъзнават, че са били изиграни. Тогава си мислят: „Толкова съм глупав! Не знам как да преценявам хората, не знам как да разпознавам хората! Този път наистина си научих урока — занапред няма да вярвам на никого, ще вярвам само на себе си. Това е най-висшата мъдрост!“. След като са били изиграни веднъж, те смятат, че са придобили прозрение и дори мислят, че сега са по-умни, като минават от една крайност в друга. Хората, преродени от животни, са несъобразителни по всеки въпрос. Един такъв човек например отговаряше за животновъдството и земеделието. Един ден температурата падна и аз му казах: „Тази нощ ще бъде минус пет градуса. Не трябва ли да се погрижим за тези растения и животни, които не могат да издържат на студ?“. След като чу това, той отговори: „Имам яке с памучна подплата и нощем спя с юрган и одеяло, така че няма да ми е студено“. Разбра ли какво имах предвид? Въз основа на този отговор, той очевидно не разбра. Не е ли това да си несъобразителен? (Да, така е.) Ако бях казал: „Тази нощ ще бъде минус пет градуса. Ако цветята са в двора, ще измръзнат до смърт. Животните, които са чувствителни към студа, и слабите животни трябва да се държат в обори. Трябва да окачиш допълнителна завеса на вратата и да запълниш всички места в оборите, откъдето духа“, той щеше да се замисли за момент след тези думи и да си каже: „О, Ти си имал предвид животните и растенията. Тогава няма ли да е достатъчно просто да преместя цветята вътре? Има толкова много животни, а Ти не каза кои са чувствителни към студа и кои не, кои трябва да се приберат вътре и кои не“. Наистина, не уточних — но не можеш ли да действаш според принципите? Ти дори не осъзнаваш, че цветята, оставени навън през зимата, могат да измръзнат до смърт, и ако не ти възложа да направиш тези неща, ти няма да ги направиш — що за проблем е този? Не е ли това да си несъобразителен? (Така е.) Това показва, че е несъобразителен. Например навън е слънчево и дрехите са прострени в двора да съхнат, и някой казва: „Изглежда, че следобед може да завали. Дали дрехите, които съхнат навън, ще се намокрят?“ — тези думи носят нотка на напомняне. Човек с нормално човешко мислене ще чуе това и ще разсъждава: „Трябва да внимавам — когато небето се заоблачи, бързо ще прибера дрехите вътре“. Но тези, които не притежават мисленето на нормалната човешка природа, няма да осъзнаят това. Когато кажеш, че следобед ще вали, те чуват това и си мислят: „Какъв е смисълът да се казва това? Няма нищо общо с мен. Ще бъда вътре, така че няма да се намокря, ако вали. Освен това какво мога да направя, ако вали? Няма смисъл да ми казваш това!“. Те просто не осъзнават защо им се казва това или защо се повдига този въпрос. Така че как трябва да им говориш, за да разберат наистина? Трябва да им кажеш: „Следобед в еди-колко си часа ще вали. Преди да завали, когато видиш, че се заоблачава, бързо прибери дрехите вътре. Ако не го направиш, те ще се намокрят и ще трябва да се перат отново. Също така, когато събираш дрехите, провери дали в двора има нещо друго, което не трябва да се мокри или да е изложено на дъжд, и също го прибери“. Трябва да ги наставляваш така. Ако не ги наставляваш по този начин, те няма да осъзнаят, че трябва да приберат дрехите, нито ще осъзнаят, че трябва да съберат всякакви други предмети, които не могат да се мокрят от дъжда. Няма да направят тези неща. Защо? Защото са твърде несъобразителни, не притежават мисленето на нормалната човешка природа и не отговарят на нивото на нормалната човешка природа. Тоест, тяхната интелигентност и заложби не достигат нивото на нормалната човешка природа. Такива са хората, преродени от животни. Когато помоля такъв човек да направи нещо, въпреки че вече многократно съм му дал наставления и той го е правил много пъти преди, все още трябва да го наставлявам отново. Ако не го наставлявам, той няма да осъзнае какво трябва да се направи, нито ще може да го направи. Така че всеки път, когато се сблъска с такъв вид задача, трябва да му кажеш точно какво трябва да се направи и как да се направи, като го наставляваш за всяка стъпка в процеса. Ако пропуснеш дори едно нещо, той няма да направи това нещо или вероятно дори ще обърка всичко. И ако след това посочиш проблемите му, той ще отговори с куп изопачени доводи и отново ще започне да е своенравно неразумен. Това е проявление на несъобразителност.

Тази характеристика на хората, преродени от животни — тяхната безчувственост — е много очевидна. Например от общение за истината те разбират от гледна точка на доктрината как да разпознаят дали даден църковен водач върши истинска работа, дали е водач, който отговаря на критериите, или е лъжеводач или антихрист. Когато обаче стане въпрос да разпознаят към коя категория спада собственият им църковен водач, дори когато станат свидетели на определени проявления от страна на църковния водач, те не знаят как да го разпознаят. Ако ги попиташ: „Вашият църковен водач върши ли истинска работа?“, те казват: „Виждам, че всеки ден е зает със събрания и се суети наоколо, като организира разни неща, раздал е книги на братята и сестрите и е проследил евангелската работа“. Тогава питаш: „А колко добре си върши работата? Дали е човек, който се стреми към истината?“. Те отговарят: „Отрекъл се е от кариерата и семейството си. Дори когато родителите му дойдоха на гости, той беше твърде зает да изпълнява дълга си, за да ги види. Сигурно е човек, който се стреми към истината, нали?“. Те гледат само тези външни проявления на църковния водач, но колкото и злини да върши водачът тайно, дори и да ги видят, не ги определят като проблем, не знаят, че това е проблем. Независимо колко от тези неща се случват пред очите им, те сякаш никога не са видяли нищо, сякаш не живеят сред хора, а в съвсем друг свят. Не са ли такива хора изключително безчувствени? (Да.) Това е да си безчувствен. Когато срещнат някого, който притежава делото на зли духове, който винаги обръща внимание на свръхестествени въпроси и винаги говори за неща, които усеща, винаги казва неща като: „Чух глас, Бог ме просветли, Бог ме озари, Бог ме напътства, Бог отново разкри нещо вътре в мен“, безчувствените хора си мислят: „Той наистина обича Бог. Получил е откровения — защо аз не съм?“. Те просто не осъзнават, че това е делото на зли духове. Едва когато един ден този човек внезапно полудее, направи ужасна сцена пред всички, като се търкаля по земята и тича гол по улиците, те най-накрая виждат, че това е зъл дух. Всъщност преди този човек да полудее, вече имаше много индикации и тези проявления щяха да са достатъчни, за да го окачествят като обладан от зли духове и да се справят с него отрано, като го премахнат. Но те са безчувствени, не могат да възприемат тези неща и не осъзнават какви последици може да донесе това такъв човек да остане в църквата — не е ли вероятно това да причини бедствия? Някои зли духове и зли демони дори стигат дотам, че нараняват хора, но безчувствените хора все още не могат да ги възприемат такива, каквито са. Те дори смятат, че такива личности наистина обичат Бог и че са пълни с усърдие, като често стоят до късно през нощта, четат Божиите слова и учат химни, не ядат и не спят с дни, но все пак не се чувстват уморени. Въпреки че това очевидно е ненормално, те твърдят, че е любов към Бог. Не са ли твърде безчувствени? От една страна, безчувствените хора не могат да прозрат нещата; те не са способни да погледнат отвъд повърхностните явления, за да прозрат същността на проблемите. По този начин за тях е много трудно да окачествят точно каквито и да било проблеми. Освен това безчувствените хора нямат нормални начини на мислене или способността да идентифицират нещата, така че остават в пълно неведение за много неща, които се случват около тях. Подобни хора могат да живеят на дадено място няколко години, но когато ги попитат: „Какъв е климатът там? Какви са сезонните особености? Удобно място ли е за живеене?“, те не могат да отговорят. Казват: „Какво за климата? Не знам. Така или иначе, цветята цъфтят през април, листата пожълтяват и окапват около септември или октомври, а когато дойде зимата, е време за сняг“. Ако ги попитат: „Какви са местните обичаи? Каква е социалната система? Има ли расова дискриминация? Как са правителствените политики? Как се отнасят към хората от други места?“, те нямат никаква представа, пулят се слисани, неспособни да кажат нищо. Дори когато стане дума за най-важния въпрос — отношението на правителството към религиозната вяра — те не могат да кажат нищо, а само отговарят: „Ами ние живеем там и правителството никога не ни създава проблеми“. Те са като дървени марионетки, напълно не съзнават нищо — това е крайна безчувственост. Има и някои хора, които казват, че са твърде заети да изпълняват дълга си и нямат време да обобщават тези неща — това не е ли просто извинение? (Да.) Очевидно е, че е извинение. Такива прости неща изискват ли изрично внимание и водене на записки? Не, не изискват. Ако притежаваш мисленето на нормалната човешка природа, след като си живял на едно място повече от три години, по принцип би трябвало да имаш представа за местния климат, обичаите, начина на живот, положението по отношение на религиозната вяра, политиките на правителството и отношението му към хората от други места. Няма да е необходимо специално да учиш, да намираш или да събираш тази информация — просто ще я знаеш. Всеки с мисленето на нормалната човешка природа би могъл да схване тези неща съвсем естествено. Ако дори не си способен да схванеш проблемите, които нормалните хора могат да схванат и да видят ясно, какво показва това? Показва, че не притежаваш мисленето или рационалността на нормалната човешка природа и че не отговаряш на нивото на нормалната човешка природа. Основната причина този тип хора да не отговарят на нивото на нормалната човешка природа е, че не са преродени от хора, а от животни. Разбирате ли? (Да.) Ако нечия характеристика на безчувственост е много очевидна, това говори повече от всякакви думи за проблема.

Какво започнахте да разбирате от нашето общение току-що относно характеристиките на хората, преродени от животни? Забелязахте ли един факт — че както изопаченото възприемане, така и безчувствеността, тези две характеристики, са много очевидни при тази категория хора? (Да.) Защо тези хора имат тези две проявления? Какво липсва в тяхната човешка природа? (Нормално мислене.) Това е донякъде подходящо — те не притежават човешки интелект. На пръв поглед изглежда, че тези хора имат слаби заложби — доколко слаби? Те са едновременно склонни към изопачавания и безчувствени; когато става дума за някои въпроси, които хората с нормална човешка природа често срещат и с които могат самостоятелно да се справят и да разрешат, те не са на нужната висота и не могат да ги разрешат, като изглеждат много детински, нелепо и незряло. В по-сериозни случаи някои от тези хора нямат способността да оцеляват самостоятелно — те не могат да се издържат и независимо дали излизат, за да работят или се занимават с каквато и да е работа, те са неспособни. Където и да отидат, работодателите или не ги искат, или ги освобождават. Освен това основното е, че когато са изправени пред различни проблеми в обхвата на собствения си живот, като например често срещани проблеми в живота и дори някои тривиални въпроси, те не могат да се справят добре с тях. Могат дори да направят бъркотия от някой най-обикновен въпрос; винаги просто прилагат правила сляпо. Методите и подходите, които използват за справяне с нещата, са изключително идиотски и тромави; не притежават методите и способите, които един възрастен би използвал, за да се справя с нещата в света. Това е много показателно, че не притежават човешки интелект. Например, един такъв човек се разболява и винаги се чувства зле. Търси информация и в нея пише, че може да е сериозна болест или тежко заболяване; той се ужасява и се втурва в болницата за преглед. Лекарят казва: „Тази болест е много тежка. Има изключително висока смъртност. Ако не се лекува, ще се влоши и ще доведе до смърт. Единственият начин за лечение е операция. Ако не се оперираш, остават ти най-много три месеца живот“. Като чува това, той се уплашва изключително много и не знае какво да прави. Без да се подлага на допълнителни прегледи, за да потвърди диагнозата, той просто слуша лекаря и решава да се оперира. Преди операцията дори не пита какви предпазни мерки трябва да се вземат, дали ще има последствия след операцията — дори не се сеща да зададе тези въпроси и просто се оставя да бъде сплашен от лекаря и послушно ляга на операционната маса. Накрая след операцията чувства дискомфорт тук-там и дори лекарствата не помага. По-късно чува от други, че за тази болест не се изисква операция, че всъщност не е тежко заболяване и че с упражнения и прием на някои обикновени лекарства тя постепенно ще се подобри и няма да прогресира или да се влоши. За да печелят пари, лекарите понякога правят стряскащи изказвания, за да плашат хората, а безчувственият човек няма собствени идеи и не може да преценява; като чуе какво казва лекарят, той се изплашва до смърт и когато лекарят му каже да се подложи на операция, той го прави. Когато го сполетят такива неща, ако наоколо има някой със собствени идеи, решителност и интелект, за да му помогне да прецени нещата, той ще може да избегне заобикалянето и ще страда малко по-малко. Но ако бъде оставен да се справя сам с такива въпроси, особено с важни въпроси, той или ще се отклони в една или друга посока, или ще бъде изигран, или ще пострада; винаги предприема крайни мерки. Просто не е способен да прецени нещата цялостно въз основа на принципи или често използвани начини и методи за справяне с такива въпроси и след това да намери най-разумния и рационален начин да се отнесе към тях. Всеки може да го измами, да си играе с него, да му повлияе и да го подведе. Някои хора питат: „Тези хора нямат ли собствени мисли или мнения?“. Всъщност не че нямат собствени мисли или мнения — разбираш ли, когато вършат злодеяния и бълват погрешни аргументи, те със сигурност са прекалено самоуверени. Който и да казва правилни неща, те не слушат и дори някой да казва неща, които са правилни, не ги зачитат и просто упорстват в своите погрешни, изопачени аргументи. Но когато всъщност е необходимо да използват нормален разум и нормално мислене, за да се изправят пред въпроси, които възникват в ежедневието, и правилно да подходят към тях и да се справят с тях, те не знаят какъв метод или процедура да използват, за да се справят с тях, не знаят как да подходят към тях, нямат начини или методи и нямат собствени мисли или мнения. В крайна сметка могат само да бъдат манипулирани от другите — правят каквото другите им кажат. Липсата на интелекта на нормалната човешка природа е характеристика на хората, преродени от животни. И така, защо са способни да упорстват в своите погрешни, изопачени аргументи, дори могат да ги изричат на глас и да ги разпространяват навсякъде? Това доказва, че по отношение на интелекта си те не са в състояние да разпознаят кое е истина и кое е погрешно разсъждение, кое съответства на нормалната рационалност и кое не — те не могат да направят разлика между тези неща; следователно, когато споделяш правилни разсъждения, те не могат да ги приемат и не ги разбират. Просто упорстват в собствените си изопачени, изкривени разсъждения и вярват, че са правилни. Без значение какъв метод използва някой друг, за да им говори, без значение колко добър или пълен с мъдрост е начинът му на говорене, преродените от животни не могат да го възприемат и не го разбират — изпята им е песента. Това показва, че нямат интелекта на нормалната човешка природа. Дори за най-нормалния въпрос в ежедневието, когато ги убеждаваш, това не достига до тях — те продължават да упорстват в своите изкривени разсъждения. Когато хората видят това, си мислят: „Защо този човек е толкова странен? Защо е толкова неподатлив за разума? Прилича едновременно на психичноболен и на човек, който още не е пълнолетен — защо винаги говори по детински начин?“. Тези хора обаче не са млади — когато са на петдесет или шестдесет, са такива, а когато стигнат осемдесет, все още са такива. През целия си живот са хора с липсващ интелект; през целия си живот не притежават нормално човешко мислене или нормален човешки интелект. Това е характеристика на хората, преродени от животни. Очевидна ли е тази характеристика? (Да.) Да вземем за пример една глупава жена с нелоша външност, която е съблазнена от някакъв мръсен негодник, след което те заживяват заедно. Този мръсен негодник флиртува навсякъде през цялото време, но когато тя разбере, не се ядосва — във всеки случай за нея няма проблем, стига той да се отнася добре с нея. По-късно мръсният негодник се забърква с друга, но когато тя разбира, не ѝ пука и все още остава с него с непоколебима отдаденост. Дори казва: „Стига да не ме изостави, няма проблем“. Някой я съветва, като казва: „Той вече е паднал толкова ниско — трябва да спреш да бъдеш с него“. Тя казва: „Не, не мога без него. Той ме обича и аз го харесвам!“. Такъв човек заслужава да остане с този мръсен негодник и да страда цял живот — тя просто не може да разпознае кой е добър човек или кой е почтен човек. Хваща се с мръсен негодник и дори си мисли, че той наистина я обича. Мръсният негодник ѝ казва няколко сладки приказки и ѝ купува хубава храна, и просто ей така я приласкава в обятията си. Той си играе с нея, сякаш си играе с пластелин. Когато флиртува зад гърба ѝ и тя разбере, само с няколко думи замазва нещата, като я мами, а тя просто не може да прозре това. В крайна сметка мръсният негодник заграбва цялото ѝ имущество и къщата ѝ, след което я зарязва. Тя го проклина, че няма съвест, но просто не казва, че е била измамена, защото не може да прозре хората. Защо този мръсен негодник не измами други, а успя да измами нея? Не е ли защото е глупава? Основните характеристики на този тип хора са, че те са твърдоглави и абсурдни в начина, по който възприемат всичко и се отнасят към всичко, и че не притежават интелекта на нормалната човешка природа. Ето защо казваме, че са преродени от животни. Тъй като са животни, не притежават човешки интелект. Фактът, че не притежават човешки интелект е достатъчен, за да докаже, че същността в тях не е същността на хората. Следователно те не могат да се справят с човешки въпроси или да се занимават с проблеми и да разрешават проблеми, с които нормалните хора би трябвало да могат да се занимават и да могат да разрешават. Дори когато става въпрос за подхода им към нещата в собственото им ежедневие — ежедневните им хранения, основните нужди, както и междуличностните отношения и заобикалящата ги среда — те също са много безчувствени. Освен това, когато се сблъскат с определени въпроси, пред които трябва да се изправят и с които да се справят, те нямат интелекта на нормалните хора, а да не говорим за мъдрост, разбира се. Когато са изправени пред тези проблеми, те се справят с тях с голяма трудност, голямо изтощение и изключителна непохватност. Толкова са възрастни и са живяли толкова дълго: как могат да се справят с нещата по този начин? Защо нещата, които казват, звучат толкова отвратително и толкова неловко? Защо не говорят като нормални хора? Живяли са толкова много години и са преживели доста, но когато се справят с такъв прост въпрос, как биха могли да се държат така? Нямат дори най-основните граници на човешката природа или най-фундаменталните принципи, които хората трябва да имат.

Освен двете характеристики — да имат изопачено възприемане и да са безчувствени — хората, които са преродени от животни, притежават и друга характеристика, а именно, че са особено объркани. В миналото, когато разговаряхме за истината, засегнахме само широката рамка и ръководство — общението беше сравнително общо. Що се отнася до различните детайли на истината, не разговаряхме конкретно за тях, а обсъдихме само някои концептуални твърдения и съдържание. През тези години на общение се е разговаряло конкретно и в детайли за различни аспекти на истината. Когато обаче слушат словата, изречени в общение сега, хората, които са преродени от животни смятат, че са горе-долу същите като онези, изречени в общение и преди, и че просто начините на изразяване са се променили донякъде, съдържанието е станало малко по-богато, а количеството на общението се е увеличило значително в сравнение с преди. И така, те се чудят защо през този дълъг период на слушане само стават по-объркани. Слушали са проповеди толкова много години, но не са придобили нищо от това. Що се отнася до това как човек да постъпва, как да се отнася с другите, как да опознае себе си, как да преживява Божието дело, за да постигне познание за Бог, и особено как да се отнася към Бог и Неговите слова, от самото начало те не са били в състояние да разберат тези неща и дори сега все още не могат да ги разберат. Това не е лека, а тежка степен на обърканост. Без значение колко конкретно са обяснени различните аспекти на истината, те ги смесват. Това, което схващат, са само няколко лозунга и доктрини, например: „Трябва да отдаваме всичко на Бог, да сме предани на Бог и да изпълняваме добре дълга си!“. Те се придържат към няколко правила, лозунги и теории и си мислят, че практикуват истината. Колкото по-конкретно разговаряш, толкова по-озадачени стават те и толкова повече чувстват, че това е извън техните възможности, че преди е било по-добре, когато общението е било просто. Освен това, колкото по-подробно е обяснението, толкова повече трудности изпитват: „Как мога да запомня нещо толкова подробно? Практикуването преди беше доста просто. Защо сега, колкото повече разговаряме, толкова повече твърдения има? Защо става така, че колкото повече се казва, толкова по-малко знам как да практикувам? Преди изпълнението на дълга беше доста просто — беше просто да се отричаш, да отдаваш всичко, да тичаш насам-натам, да проповядваш много евангелието и да свидетелстваш много за Бог. Сега истините за изпълнението на дълга бяха обяснени в детайли, както и всички други аспекти на истината, но колкото повече се обясняват тези неща, толкова по-малко ги разбирам и толкова повече са извън моите възможности“. Колкото по-подробно е обяснението, толкова повече тези истини са извън техните възможности — не е ли това да си объркан? Те са крайно объркани, нали? Въпреки че са били подробно обяснени различни аспекти на истината, те все още не се ориентират и са винаги объркани за някои термини, свързани с концепции и определения. Например не знаят и не могат да прозрат какви са злите хора или какви са лъжеводачите; също така не знаят какво е добра човешка природа и какво е лоша човешка природа, нито пък знаят разликата между практикуването на истините принципи и придържането към правила. Тези конкретни въпроси са пълна каша за тях. Не разбират дори тези концептуални неща — мисленето им е хаотично. Освен това каквото и да правят, не могат да намерят принципите, нямат стъпки, които да следват, нямат конкретни планове и не знаят какви методи трябва да използват или какви резултати трябва да постигнат; също така не могат да видят ясно какви последици ще донесе действието по определен начин. В съзнанието си се питат: „Защо да си правя труда да се занимавам с тези неща? Ако не знам как да направя нещо, просто ще го направя сляпо — във всеки случай, стига сърцето ми да е искрено към Бог, това е достатъчно“. Виждаш ли, такива хора са невероятно объркани, нали? Вярвали са в Бог много години, но не знаят кои аспекти на истината са разбрали, нито знаят дали са практикували истината. Когато ги попитат дали имат навлизане в живота, те отговарят: „Ами вярвал съм в Бог много години и съм се отрекъл от семейството си“. Не са наясно с всички тези неща — това означава да си крайно объркан. По време на събирания с песни и танци те са пълни с енергия, но когато дойде време за проповеди и общение за истината, ги обзема сънливост, клепачите им натежават и може дори да заспят. Що се отнася до вършенето на работа, те са готови да положат усилия и казват: „Нека изпълняваме добре дълга си и да предложим своята преданост на Бог!“. Но когато става въпрос за общение за истината, ако ги попитат: „Пожънахте ли някакви придобивки напоследък? Разпознахте ли какъв покварен нрав сте разкрили? След като го разпознахте, намерихте ли път за преодоляването му?“, те отговарят: „Нямам представа. Разпознал съм го донякъде, но не знам дали това, което съм разпознал, е правилно или не. Така или иначе, просто продължих и практикувах по този начин, но не знам дали той е точен“. Те не могат да прозрат нищо, а умовете им са объркани и неясни. Не знаят в какво са вещи, нито знаят какво не им достига. По време на общение за опознаването на покварения нрав признават, че имат покварен нрав, че също така лъжат, а понякога хитруват и се скатават. Когато обаче се сблъскат с реални ситуации, ако ги попиташ: „Защо се измъкна и се ската? Защо прибягна до измама?“, те казват: „Не съм! Не съм го направил нарочно — мислех, че това е правилният начин, затова го направих така“. Да предположим, че някой ги разобличи, като каже: „Мислеше си, че това е правилният начин, но имаше ли в теб някакви лични намерения или схеми? Знаеш ли как да се самоанализираш? Знаеш ли какви последици ще донесе това да го направиш по този начин?“. Те отговарят: „Стига да не съм имал лоши намерения, всичко е наред“. „Да нямаш лоши намерения същото ли е като да действаш в съответствие с истините принципи?“. „Не знам“. Те не знаят нищо. Слушали са толкова много истини и толкова много общение, и в ежедневието си са се сблъсквали с всякакви въпроси, свързани с истината, но все още нямат яснота и са на тъмно по отношение на всяка истина. Не могат да кажат кои неща са истини и кои не са, нито знаят как да практикуват истината, когато се сблъскат със ситуации. Не са наясно дали техните действия и поведение са в съгласие с истините принципи и просто правят нещата по какъвто и да е начин, който смятат за добър. Не е ли това да си объркан? (Да.) Нямат принципи в нищо, което правят, нито имат принципи в начина, по който се отнасят към когото и да било. Например, когато стане въпрос за това как се отнасят със злите хора, някои зли хора имат определени силни страни или професионални умения и за момента все още могат да служат — тогава на такива хора може да се позволи да служат. Но някои хора просто не могат да го проумеят: „Нали Бог не харесва злите хора? Тогава защо все още ги оползотворяват?“. Когато разговаряш с тях, че това е мъдрост, а също и принцип, те го обмислят и си казват: „Какъв принцип? Не е ли това просто да мамиш хората? Не е ли това да експлоатираш хората?“. Ето как го възприемат. Кажете Ми, имат ли мисленето на нормалната човешка природа? Те не знаят как да определят принципите за действие според реалните обстоятелства — могат ли да достигнат нивото на нормалния човешки интелект? (Не.) Всички онези с мисленето на нормалната човешка природа и нормалния интелект могат да разберат и схванат този въпрос, но хората, преродени от животни, не могат да схванат дори този прост въпрос. Как тогава биха могли изобщо да разберат истината? Едно нещо, което често казват, е: „Миналия път каза това по този въпрос. Защо днес казваш нещо различно? Думите ти не са надеждни — как можеш просто да ги променяш по всяко време?“. Те не знаят, че статусът на този въпрос сега е различен, така че и подходът за справяне с него трябва да се промени. Принципите и целите обаче остават същите. Просто методът за справяне с въпроса се е променил — той се коригира според конкретните обстоятелства, като се адаптира и реагира, когато е необходимо въз основа на статуса на този въпрос, за да се постигнат по-добри резултати. Когато хората, преродени от животни, се сблъскат с такива въпроси, те не могат да ги прозрат. Смятат, че истините принципи са правила и че трябва да се спазват без промяна по всяко време. Така че когато коригираш метода за извършване на нещо въз основа на истините принципи, те не го проумяват или разбират и не могат да го приемат. Някои от тях може дори да те заклеймят и да намерят за какво да се хванат срещу теб. Вътрешно те не могат да видят ясно същността или природата на нищо. Мислите им са объркани. Когато разглеждат нещо, просто прилагат правила спрямо него; никога не знаят как да го измерят въз основа на истините принципи, нито знаят как да приемат различни методи, за да го разрешат и да реагират на него въз основа на закона на неговото развитие. У хората, които са преродени от животни, тази характеристика да са объркани е много очевидна, нали? (Да.)

Хората, които са преродени от животни, не са способни да разпознават другите. Когато видят някой, който говори доста честно, но въпреки това върши нещата по малко непочтен начин, те не могат да прозрат какъв тип човек е всъщност, дали наистина е човек, който се стреми към истината. Когато се сблъскат със сложни ситуации, които изискват диалектическо мислене, те са озадачени и неспособни да ги проумеят и не знаят как да ги преценят. Объркани са в мисленето си; мисленето им е като оплетена бъркотия и никога не могат да сложат в ред собствените си мисли. Без значение колко пъти им казваш принципите, те не знаят как да прилагат истините принципи, за да разпознават различните хора, събития и неща. Когато например става въпрос за докладване на проблеми, не могат да докладват нещата точно въз основа на реалната ситуация. Някои водачи са способни да вършат някаква реална работа, но в определени случаи може да има някои отклонения в изпълнението на работата им и те могат да покажат някои разкривания на покварен нрав; обаче по отношение на човешката им природа и работоспособността им, в общи линии отговарят на критериите. Въпреки това някои объркани хора не гледат факта, че тези водачи могат да вършат реална работа, нито гледат достойнствата на тяхната човешка природа — вместо това се вглеждат изключително в техните дефекти, недостатъци и някои тривиални, незначителни въпроси, които да докладват. За разлика от тях истинските антихристи и зли хора, тези, които извършват големи злини, са неспособни да вършат каквато и да било реална работа и говорят само думи и доктрини, за да подвеждат другите, външно правят нещата с голяма показност, но в действителност човешката им природа не отговаря на критериите, избраният от тях път е погрешен, човешката им природа е тази на зли хора и антихристи, а пътят, по който вървят, е този на антихристите, на това да не се стремят към истината, и въпреки всичко тези объркани личности не могат да прозрат тези неща. Виждат, че тези хора се правят на много важни, когато вършат работата си, и приемат, че имат талант на водачи и организационни умения, че могат да свършат работата добре. Що се отнася до това какви резултати всъщност дава работата им, дали са се покаяли и променили, или дали човешката им природа отговаря на критериите, те не знаят нищо от тези неща. Дори да бъдат подвеждани и контролирани от антихристите, те няма да имат съзнание за това; ще следват антихристите и ще им се подчиняват, но все пак ще вярват, че следват Бог, че проповядват евангелието и свидетелстват за Бог. В действителност антихристите отдавна ще са поели контрол над тях; те няма да вярват в Бог, а ще следват хора, ще следват дяволи и сатани — и въпреки това няма да го знаят. Вътрешно те отдавна ще са изпълнени с мрак, отдавна ще са изгубили Божието присъствие и отдавна ще са изгубили делото на Светия Дух. Тъй като са много безчувствени, тъй като възприемането им е изопачено и тъй като не разбират никакви истини принципи, те не могат да прозрат нещата и не са способни да разпознават хората. Не само че не докладват проблеми или не правят така, че антихристите да бъдат остранени, но дори ги защитават. За разлика от това, когато става въпрос за водачи и работници, които наистина са способни да вършат някаква реална работа, ако забележат незначителни недостатъци или малки проблеми, те настояват да ги докладват и да посочват тези проблеми, дори и да не са принципни въпроси. Те са крайно объркани! Не могат да прозрат никакви принципни въпроси — дори когато става въпрос за това с кого трябва да общуват в ежедневието, от кого могат да придобият съдействие и ползи или от кого трябва да стоят настрана, те не могат да разпознаят или да прозрат тези неща. Някои от тях са в много добри отношения с неверници и невярващи, като мислят, че тези хора са знаещи, имат заложби и по този начин могат да им помогнат, и че напълно си струва да се общува с тях. Те дори често хвалят тези, които издигат в култ, като казват колко са способни и колко престиж имат. Прекланят се пред дяволи като пред идоли — не е ли това да си объркан? (Да.)

За какво конкретно се отнася това да си объркан? (Да имаш слаби заложби.) Това е в общи линии — по-конкретно, да си объркан означава, че човек няма точни мисли и гледни точки, за да разпознае каквото и да било, и че при разглеждането на каквото и да било няма принципи или основа, а възгледът му за него е объркан. Това е единият аспект. Освен това хората от този тип не могат да различат правилно от грешно и черно от бяло — те често бъркат негативните неща с положителни и наричат положителните неща негативни. Не могат да разпознаят кои неща са положителни и кои — негативни. Например някои хора казват: „Този бог, в когото вярвате, е просто човек“. Те обмислят това и казват: „Не, не е вярно. Този, в когото вярвам, е бог. Ако беше просто човек, как би могъл да изрази истината? Този, в когото вярвам, е бог — сигурен съм в това“. По този въпрос не са объркани. Но когато някой каже: „Този бог, в когото вярвате, офейка с куп пари, като избяга в САЩ, за да си живее охолно там“, те се озадачават и биват подведени. Ако даден човек с интелект чуе тези думи, той ще разпознае, че това е скалъпен слух. Как може това да се нарече „да офейкаш с куп пари“? При преминаване през митница всеки подлежи на строга проверка и сумата в брой, която може да носи, е регламентирана. Да носиш тази малка сума пари би ли се брояло за „офейкване с куп пари“? Освен това чии са парите? Ако някой е присвоил или заграбил парите на други хора, това би било „да офейкаш с куп пари“ — но ако са негови собствени пари, може ли това да се нарече „да офейкаш с куп пари“? Това не е „да офейкаш с пари“, а да носиш пари нормално. Това е единият аспект. Освен това, какво означава „да офейкаш“? Беглец, който бяга след извършване на престъпление, „офейква“. Извърши ли престъпление въплътеният Христос? Той просто изрази много истини и извърши Своето дело на правосъдието в континентален Китай, като придоби група хора, които Го следваха, и заради това понесе бруталното потисничество и яростните арести на ККП. В крайна сметка единственият Му избор беше да изведе някои хора извън страната, за да продължи Божието дело отвъд океана. Как може това да се нарече „да офейкаш с куп пари“? Това бе нормално пътуване, преминаване през митница и качване на самолет за Съединените щати по напълно нормален начин. Той напусна страната, защото беше преследван от ККП, като нямаше къде да Си почине и къде да отседне. Под диктаторското управление на ККП не само че няма религиозна свобода, но вярата в Бог води и до арест и преследване; що се отнася до Христос, който изразява истината, за да спаси човечеството, ако бъде заловен, Той ще бъде изправен пред смъртна присъда и разпъване на кръст. Само заради нуждите на делото Христос избра да отиде в демократична и свободна страна и получи паспорт и виза по нормални канали, преди да пристигне в Съединените щати. В САЩ Той няма приятели или роднини, не познава мястото и води обикновен живот, като яде обикновена домашно приготвена храна — изобщо не става дума „да си живее охолно“. Не са ли думите „да си живее охолно“ просто начин на изразяване на тези със скрити мотиви? Не е ли лъжа? Христос живее като обикновен човек в САЩ: яде домашно приготвена храна, нито веднъж не е вечерял в луксозен ресторант, за да се наслади на разкошно ястие, още по-малко пък е отсядал в луксозен хотел и много рядко пътува — достатъчно е да пътува из близките райони. Нито едно от тези неща не представлява особен интерес за Него. Някои хора обичат да ядат и искат да опитат всичко, което не са опитвали преди, като дори стигат дотам, че си поръчват храна, доставена по въздух, само за да я опитат. Правил ли съм някога това? Никога. И въпреки това някои хора със скрити мотиви са направили от нищо нещо по този въпрос! Тези хора са дяволи. Те са родени като врагове на Бог и това, че действат по този начин, е тяхна вродена природа; разчитат предимно на лъжата, за да мамят хората и да клеветят Бог. Това, че са дяволи, не подлежи на съмнение. Така че какъв човек е този, който може да повярва на лъжите на тези дяволи? Разбира се, той също трябва да е дявол — само дяволи вярват на думите на дяволи. Някои хора казват: „Този христос, в когото вярвате, офейка с куп пари“, а те веднага вярват и го приемат напълно. Някои хора казват: „Този христос, в когото вярвате, избяга в САЩ и си живее охолно там, яде толкова много деликатеси, че му е писнало от тях, отсяда в луксозни хотели, вози се в луксозни коли, с личен готвач и прислужници, и пътува в чужбина, за да обикаля известни живописни места — прекарва цялото си време в охолен живот“. След като бъдат промити мозъците им от Сатана, тези объркани хора веднага вярват. Казвам, че такива хора трябва да бъдат предадени на Сатана — те не са достойни да вярват в Бог. Без значение колко проповеди са чули, те просто не разбират и все още могат да вярват на тези слухове. Такива хора не са човешки същества. Ако не са човешки същества, какви са? Те са животни. Макар и да не са зли хора, те са крайно объркани, неспособни да различат доброто от лошото, положителното от негативното, правилното от грешното, истината от нечестивостта и изопачените разсъждения. Такива хора трябва да бъдат изчистени — ако не напуснат сами, трябва да бъдат изчистени от църквата. Трябва незабавно да им се покаже вратата и ние с радост ще ги изпратим. ККП има свой собствен начин да описва изчистването на хора от църквата, като казва, че изчистването и отлъчването на хора е проява на сила. Виждаш ли, дяволи и сатани разбират всеки въпрос по такъв нелеп начин. Това просто разобличава факта, че много от действията на ККП се извършват с цел проява на сила; по този начин тя тълкува изчистването на хора от църквата като проява на сила. Тя приема, че другите мислят по същия начин като нея. Никога няма да разбере, че църквата прави това изцяло въз основа на истината и Божиите слова — изчистването на църквата е част от управленските закони на църквата. Не са ли дяволите нечестиви? (Такива са.) Те са наистина нечестиви! И има много объркани хора — независимо колко нечестиви са дяволите, обърканите хора не могат да видят, че са нечестиви. Когато дяволи скалъпят слухове за Бог, обиждат Бог и хулят Бог, те вярват на всяка дума. Но без значение колко истински и положителни са Божиите слова, те не им вярват. Без значение колко полза носят Божиите слова на хората, те не могат да я видят. А в момента, в който Сатана каже една-единствена дума, те биват подведени и му вярват безрезервно. Може да се каже, че са от рода на Сатана, но Сатана наистина не ги иска. Защо? Защото глупаци като тях, такива пълни идиоти, са твърде глупави дори за Сатана. Неспособен си да направиш нищо, така че всичко, което Сатана прави, е да те подведе да не вярваш в Бог и да предадеш Бог — Сатана не иска някого като теб. Какво изобщо би могъл да направиш? Имаш ли уменията да извършваш шпионаж? Дори нямаш човешки интелект. Би разкрил самоличността си, преди да завършиш и три изречения. Дори да искаше да си шпионин за ККП, ККП не би те искала. Тъй като си глупав, объркан, толкова лесен за измама и не притежаваш човешки интелект, дори Сатана те гледа отвисоко и не те иска. Така че когато Божият дом те помоли да изпълняваш дълга си, това е Бог, Който те възхвалява — не се чувствай онеправдан. Вярваш на всичко, което казва Сатана, а независимо колко много дела е извършил Бог или колко много слова е изрекъл Бог, не вярваш в тях. Нямаш истинска вяра в Бог и оставаш пълен със съмнения. Сатана казва една-единствена дума и ти си пленен от нея. Що за нещастник си? Какво достойнство имаш? Каква стойност имаш? Не си нищо повече от един объркан човек, а все пак се мислиш за доста добър и се смяташ за благороден. Не можеш да разпознаеш дори такива очевидни лъжи на Сатана не можеш да видиш с каква цел ги казва Сатана — не е ли това крайна степен на обърканост? ККП казва: „Този христос, в когото вярвате, офейка с куп пари и си живее охолно в САЩ“. Когато тези объркани хора чуят това, сърцата им сякаш спират за миг: „Така ли? Как не съм знаел за това? Офейкал е с всичките пари, които съм принесъл? Не са били използвани за църковното дело, така ли? Били са похарчени за негово лично удоволствие, така ли? Били са използвани за хубава храна, хубави дрехи и скъпоценни бижута за него, така ли? Аз дори не можах да им се насладя — принесох ги на него, а той ги е използвал за собствено удоволствие. Категорично отказвам да приема това. Вече не вярвам! Трябва да си върна парите!“. Ако съжаляваш, че си предложил пари, Божият дом може да ти ги върне, но от този момент нататък ще бъдеш напълно откъснат от Божия дом. Слушал си проповеди толкова много години — колко истина си получил безплатно? Радвал си се на Божията благодат, благословения, защита и грижа толкова много години — похарчил ли си и един цент? Искал ли ти е някога Бог пари? Божията благодат, благословения, грижа и защита — включително самия ти живот — всичко това ти е дарено от Бог. Можеш ли да купиш с пари това, което Бог дарява? За какво би могъл да го размениш? Можеш ли да размениш тези няколко твои мръсни монети за него? Тези неща са безценни съкровища — не можеш да размениш нищо за тях; никой не може! Те са ти дарени, защото Бог желае да го направи, защото Бог ти показва благодат и защото Бог се отнася с теб като със сътворено същество. Те не са неща, които си купил с пари, нито неща, които си получил в замяна на това, че си платил цена. Обърканите хора не могат да прозрат тези неща. В сърцата си са винаги объркани; винаги си мислят: „Дали бог има някаква мрачна тайна? Освен да изнася проповеди, няма ли много други неща, които трябва да ни бъдат изяснени и обяснени? Не трябва ли да има някакво обяснение, някакъв отчет? Не трябва ли личният му живот и думите и действията му зад кулисите да бъдат разкрити на всички?“. Много объркани хора имат този начин на мислене — може да не казват такива неща на глас, но именно това мислят в сърцата си. Трябва ли Бог да разбулва всичко, което прави, на поквареното човечество? Бог вече е изразил толкова много истини и това е най-великото разбулване — то разкрива всички хора. Ако не вярваш, че всичко, което Бог прави, е истината, тогава изобщо нямаш познание за Бог. Ако правиш произволни коментари за Бог, ти Го нападаш и Му се съпротивляваш. Бог вече е направил цялата истина публична, така че хората да могат да използват истината, за да гледат на нещата. Как трябва човек да гледа на хората, как трябва да гледа на нещата и какви гледни точки и принципи трябва да има в поведението и действията си — всичко това е в Божиите слова. Ако все още не знаеш това и не си наясно с него, то е защото си объркан — ти си объркана личност. Обърканите хора са недостойни да знаят за делата на Бог и на Божия дом — дяволите още по-малко — защото обърканите хора и дяволите нямат никакво разбиране за истината; те са склонни сляпо да прилагат правила за тези дела, да правят слепи преценки за тях и сляпо да ги заклеймяват. Нямат проницателност и нямат принципи. Може да се каже със сигурност: обърканите хора и дяволите са недостойни да останат в Божия дом — трябва да се махат! Обърканите и нелепите хора не притежават основните условия, за да разберат истината, нито притежават основните условия, за да постигнат спасение — могат да бъдат пленени от Сатана по всяко време и на всяко място. Кажете Ми, кога Бог е изнасял проповеди или е обяснявал истината на животни? Така че това, че хората могат да чуят толкова много проповеди, независимо дали могат да разберат истината или не, се дължи изцяло на Божията благодат и Божието възхваляване. Ако винаги се съмняваш в Бог, като си мислиш: „Дали Единственият, в Когото вярвам, действително е истинският Бог? Съществува ли наистина Бог? Наистина ли Бог господства над всичко? Наистина ли Бог е добър към хората или просто се преструва? Наистина ли Бог е истината и може ли наистина да спасява хората?“ — ако мислиш по този начин и се отнасяш към Бог с такава нагласа, тогава заслужаваш смърт. Рано или късно Бог ще нагласи определена среда, чрез която да те предаде на Сатана, и връзката ти с Бог ще бъде напълно прекъсната. Връзката между теб и Бог вече няма да бъде тази между сътворено същество и Създателя и от този момент нататък няма да имаш нищо общо с Бог.

Това, за което току-що разговаряхме, беше третото проявление на хората, преродени от животни — че са объркани. Има и друго проявление, а именно, че са глупави. Глупостта също е свързана с интелекта — та колко точно глупави са тези хора? Какви проявления изразяват глупост? Когато проповядват евангелието, някои хора казват: „Проявявайте внимание към Божиите намерения! Бог няма къде дори глава да подслони. Божиите намерения са ревностни и грижовни! Божието дело не е лесно — то е изнурително!“. Когато невярващите чуят това, казват: „Какви са тези глупости, които говориш?“. Тези думи са неразбираеми за невярващите. Те не вярват в Бог, така че не знаят за какво се отнасят тези думи или какъв е техният произход. Тогава не е ли глупаво от твоя страна да говориш тези неща? (Да.) В какъв смисъл е глупаво? Насочени са към погрешната аудитория, нали? (Да.) Някои объркани хора, след като бъдат арестувани, биват разпитвани от злонамерената полиция: „Вие вярвате в бог — какво ви казва бог да правите? Не знаеш ли, че да вярваш в бог е незаконно? Вие сте нарушили закона. Държавата не разрешава такава вяра!“. В действителност тези злонамерени полицаи просто търсят нещо уличаващо, което да използват, за да осъдят вярващите в Бог, но този тип глупави хора не успяват да прозрат това. Те казват: „Вярата ни в Бог не е незаконна. Бог ни казва да бъдем честни хора, да вървим по правия път и да сме добри хора“. Когато дяволите чуят това, казват: „Щом бог ви казва да бъдете честни хора, тогава кажете ни — кои са водачите на вашата църква? Къде се държат парите на вашата църква? Говорете честно! Ако не говориш честно, твоят бог ще те заклейми!“. Като чуе това, този тип глупав човек се стъписва. Не е ли това да си глупав? Как може човек да говори честно пред дяволи? Как може да казва Божията истина на дяволи? Каквото и да става, никога не бива да им казва. Има и глупави хора, които питат полицията: „Защо винаги ни арестувате? Защо винаги създавате трудности на нас, вярващите в Бог? Защо винаги скапълвате слухове за нас?“. Наистина ли не знаят защо? Нима очакват да получат отговор от тях? Ще получат ли отговор? Да ги питаш защо — не е ли това нелепо, не е ли проява на глупост? Тези глупави хора обаче наистина могат да питат такива глупави неща. Те просто не разбират и продължават с въпросите: „Защо ККП винаги ни преследва? Защо винаги арестуват нас, вярващите в Бог, и дори скалъпват слухове за нас? Очевидно е, че сме преследвани и не можем да се върнем у дома, а те казват, че сме изоставили семействата си. Тези дяволи не основават думите си на факти! Не е ли това пълна измислица? Ние просто създаваме някои видеоклипове с художествени изпълнения, за да свидетелстваме за Бог и да разгласяваме Божиите слова — защо дяволи и сатани мразят това толкова много? Те винаги ходят в къщата ми, за да заплашват и сплашват семейството и роднините ми, дори инсталират камери за наблюдение — защо?“. Нужно ли е изобщо да се задава този въпрос? Не е ли глупаво да се говорят такива неща? Ако току-що си повярвал в Бог, тогава би било нормално да не разбираш какво става. Но ти вярваш в Бог от толкова много години — как все още не знаеш? А ако все пак знаеш, тогава защо питаш? Някои хора все още не могат да го проумеят: „Ние никога не сме се противопоставяли на Партията или на държавата, никога не сме се занимавали с политическа дейност, никога не сме се опитвали да свалим правителството или неговата власт, никога не сме представлявали заплаха за неговата власт — тогава защо ККП винаги ни арестува и преследва? Винаги се крием, не можем да се върнем у дома или да се обадим на семействата си, въпреки че ни се иска. Просто не разбирам — защо ККП винаги ни създава трудности?“. Ако наистина не можеш да прозреш това, тогава си твърде невеж — наистина си глупав. Да речем, че дадена жена се омъжи за невярващ съпруг. Докато излизаха заедно, той каза: „И аз ще вярвам с теб — ще влезем заедно в небесното царство“. Говореше ѝ толкова хубаво, но в действителност беше неверник, дявол — просто я залъгваше. Но когато тя се отрича от всичко, за да отдаде всичко на Бог, той изпада в ярост. Не ѝ позволява да посещава събрания, не ѝ позволява да изпълнява дълга си и не ѝ позволява да чете Божиите слова. Тази глупава жена все още се чуди: „Той не беше такъв преди. Обичаше ме толкова много, грижеше се за мен толкова много, разбираше ме толкова добре и напълно подкрепяше вярата ми в Бог. Защо сега изглежда като напълно различен човек? Едно време той също вярваше — защо е станал такъв?“. През няколкото години, в които тя е далеч от дома, за да изпълнява дълга си, постоянно размишлява върху този въпрос: „Не е възможно съпругът ми да си е потърсил друга жена. Той ме обича повече от всичко. Аз съм единствената за него, аз съм първата му любов. Никога не би обичал друга жена. Освен това съпругът ми е простодушен човек и няма някакви големи способности или умения — кой би искал да е с него?“. Всъщност, дори докато си мисли това, тя чувства безпокойство в сърцето си. Надява се, че съпругът ѝ все още я чака. Но в действителност, още докато си е била вкъщи, понеже е била заета да вярва в Бог и да изпълнява дълга си всеки ден, той вече си е намерил друга жена. И все пак тя смята, че това е невъзможно: „Всеки друг би могъл да си потърси друга жена, но не и той. Той не е такъв човек! Когато бях още вкъщи, той дори каза, че иска да вярва в Бог!“. Кажете Ми, не е ли тя изключително глупава? (Да.) През всичките тези години не е била у дома — не само че съпругът ѝ си е намерил друга, но дори децата и родителите ѝ са се отрекли от нея. Тя отдавна е престанала да бъде считана за член на това семейство. Кой знае как я обиждат зад гърба ѝ или колко силно я мразят. И все пак тя не може да прозре това — кажете Ми, не е ли това глупаво? (Да.) До каква степен е глупава? До такава степен, че напълно ѝ липсва нормален човешки интелект; следователно тя не може да използва нормално човешко мислене, за да разглежда хората и нещата. Винаги използва своите детински, изопачени, идиотски мисли и гледни точки, за да гледа на нещата и да ги преценява. В крайна сметка тя често изпада в трудни ситуации, като става много пасивна и постъпва по много невеж начин. Това не е ли глупаво? (Да.) Има някои глупави хора като нея. Да са глупави означава, че не притежават интелекта на нормалната човешка природа, така че когато разглеждат хората и нещата или се справят с въпроси, те не разполагат с основните принципи като опора, която да им позволи да постигнат добри резултати, нали? (Да.)

Накратко казано, ако преродените от животни хора бъдат преценени с помощта на истината като критерий, тяхната основна характеристика е, че те по същество не отговарят на него — този критерий е висок. Ако бъдат преценени според интелекта на нормалната човешка природа, те дори не са способни да гледат на хората, събитията, нещата или ситуациите, които възникват в ежедневието им, с мисленето на нормалната човешка природа. Строго погледнато, в ежедневието такива хора не могат дори самостоятелно да се справят със своята прехрана, облекло, подслон или транспорт, нито могат самостоятелно да реагират по тези въпроси и да се справят с тях. Дори и да успяват някак да оцелеят, без да умрат от глад, от техните проявления при справянето им с различни въпроси такива хора изглеждат много глупави и непохватни, далеч от това да притежават истинска нормална човешка природа. Вземете например някои животни — те дори не знаят сами колко храна е подходящо да изядат. Само ако хората ги хранят в определено време и с премерени количества, те могат да се хранят по здравословен начин. Вземете кучетата за пример: ако бъдат оставени да ядат свободно, без ограничения в количеството, те ще ядат твърде много. Ще продължават да ядат, докато не се натъпчат докрай и физически не могат да ядат повече. Така че една много очевидна характеристика на преродените от животни хора е това, че не могат да управляват самостоятелно много аспекти от собствения си живот. Защо не могат да го правят самостоятелно? Защото никога не знаят какви са принципите за извършване на такива неща, какви са основните условия или какви граници не бива да престъпват. Точно както някои животни, когато се хранят — те не знаят колко храна е подходяща. Ако хората не ги контролират, ще ядат, докато не преядат и не умрат. Ако има някой, който да ги контролира и храни, те биха могли да поддържат добро здраве. Тази характеристика е доста очевидна и при хората, преродени от животни. Точно както казват някои хора: „Ядат без да знаят дали са гладни или сити и спят без да знаят дали е ден или нощ“. И така, притежават ли такива хора интелекта на човешката природа? Много е ясно, че не. Такива съображения като това как трябва да се хранят, за да регулират здравето си през четирите сезона на годината, докато тялото им преживява различни състояния, кои храни са здравословни и кои не през кой сезон, кои привички са здравословни и нездравословни — един нормален човек на двадесет години може да не знае тези неща, но на тридесет знае някои от тях, а на четиридесет знае още повече. На петдесет години, въз основа на собственото си реално физическо състояние, той ще е извлякъл подходящ за себе си набор от правила, според които да живее, и това по същество ще бъде установено и фиксирано без повече големи промени. Но преродените от животни хора, дори и да доживеят до осемдесет години, все още не могат да извлекат набор от правила, според които да живеят. Те или ядат твърде много, или твърде малко, и получават или стомашно разстройство, или лошо храносмилане. Нямат представа кои здравословни проблеми са причинени от определени навици или определени храни — просто ядат безразборно. Ако ги накараш да обобщят някакъв хранителен режим или подход към храненето, който им приляга въз основа на това кои храни са подходящи или неподходящи за техния организъм, и въз основа на различна информация, те не могат да го направят. Например някой в интернет казва, че яйчените черупки са богати на калций и че яденето им може да допълни приема на калций, и те размишляват върху това: „Не съм много висок, защото ми липсва калций — ще ям яйчени черупки, за да допълня приема си на калций“. Но както се оказва, след като са ги яли известно време, изглежда няма подобрение в нивата им на калций. Кажете Ми, това не е ли изопачено? Когато попаднеш на информация в интернет, в която се казва, че яйчените черупки са богати на калций и могат да се използват като добавка за калций, как трябва да я възприемеш? Съвсем ясно е, че хората, които ядат яйчени черупки, са склонни към изопачаване. Възприемането им е неправилно, така че практикуването им е изопачено, крайно и идиотско. Тогава какъв е правилният начин да се възприеме това? Макар че яйчените черупки може да са богати на калций, те не са нещо, което можем да ядем. Това дали наистина могат да имат ефекта на калциева добавка все още не е известно, а дори да могат да допълнят нивата ти на калций, не е сигурно и дали можеш да ги усвоиш. Освен това, има ли някакви доказателства, че яйчените черупки могат да бъдат калциева добавка? Проверено ли е това твърдение? В действителност има много неща, които могат да допълнят приема на калций, и всички те са медицински доказани. Ако отказваш да приемеш тези доказани методи, тогава си нелеп човек. Не можеш ли просто да вземаш калциеви таблетки, за да допълниш приема си на калций? Това е най-простият метод. Те не вредят на стомаха, нито се отразяват на зъбите, имат приятен вкус и можеш да усетиш ефекта. Не е ли това правилното възприемане? (Да.) Но онези с изопачено възприемане не го възприемат по този начин — те изпадат в крайности. Смятат следното: „Щом някой казва, че яйчените черупки могат да допълнят приема ти на калций, значи не трябва да има проблем с това да се ядат яйчени черупки. Ако е необходимо да допълниш приема си на калций, трябва да ги ядеш“. Дори не се замислят дали тялото може да ги усвои след ядене. Това отразява едно изопачено възприемане, това е изпадане в крайност. Ако някой каже: „Банановата кора е богата на витамини и яденето ѝ може да те разкраси“, бихте ли я яли? (Не.) Защо не? (Защото някои храни, създадени от Бог, трябва да се ядат след като бъдат обелени, съгласно природните закони. Да настояваш да се яде кората означава да изпадаш в крайности. Ако някой иска да допълни приема си на витамини с разкрасителна цел, трябва да яде храни, които са не само нормални за ядене, но имат и разкрасителен ефект.) Това е правилното възприемане. Вижте обаче този глупак, който изпада в крайности — той не го възприема по този начин. Държи да се насилва да яде кората и дори казва: „Трябва да се опълча на плътта си. Трябва да ям бананови кори, за да допълня нивата си на определено хранително вещество“. Обаче не си мисли: „Банановата кора не е вкусна. Не става за ядене. Няма да я ям. Защо вместо това просто не ям нещо друго, което съдържа това хранително вещество?“. Не е ли това правилното възприемане? (Да.) Ако можеш да правиш разлика по този начин, ако можеш да възприемаш нещата по този начин, това доказва, че притежаваш човешки интелект. Ако обаче не можеш да правиш разлика по този начин и щом чуеш, че банановата кора съдържа определено хранително вещество, държиш да я ядеш, дори и да е гадна на вкус — тогава си глупак, тогава си човек, прероден от животно, и не притежаваш мисленето на нормалната човешка природа. Всякаква ерес или заблуда може да подведе такива хора и те просто не са способни да разпознаят правилността или истинността на различна информация — винаги биват измамени. Всичко това представлява проявление на начина, по който хората, преродени от животни, се отнасят към различни конкретни въпроси — те са изключително глупави, възприемането им е изопачено и нелепо и изпадат в крайности във всичко. Когато хората казват, че според изследванията нещо става за ядене, това не означава, че трябва непременно да го ядеш, нито означава, че не може да бъде заместено от нещо друго. Ако кажеш, че истината не може да бъде заместена от никаква теория, това е обективно и точно. Тези хранителни вещества обаче са материални субстанции — невъзможно е да няма никакви заместители. Бог е създал богато разнообразие от храни и има много храни, които съдържат различни хранителни вещества. Хората могат да правят прецизен избор въз основа на своя индивидуален организъм, възрастова група и текущо здравословно състояние — няма нужда да се спазват правила. След като чуят дадена информация, хората, които изпадат в крайности, не могат да се отнесат към нея правилно, нито могат да я преценят. Те са винаги подведени от тези неща и накрая казват: „Всичко онлайн е лъжа — нито една дума не е вярна!“. Виждаш ли как сега отиват в другата крайност. Можеш да търсиш информация онлайн, но трябва да знаеш как да използваш човешкия интелект и правилния начин на човешко мислене, за да я прецениш, за да направиш правилен избор какво да използваш и какво да отхвърлиш. Ако нещо е полезно за теб, можеш да го използваш; ако не е полезно или не е подходящо за теб, можеш да го разглеждаш като справка или като вид общо познание. Хората с човешко мислене практикуват по този начин. Онези, които не притежават човешко мислене, практикуват по начин, който се отклонява или наляво, или надясно — те или биват измамени, или напълно не вярват на нищо. Не са способни да вникнат внимателно в такива въпроси. Такива хора изглеждат особено инатливи, нелепи, объркани и идиотски в начина, по който се отнасят към различни видове информация или се справят с въпроси от реалния живот. Хората, които са толкова малоумни, които не могат да разпознаят правилното от неправилното или истината от лъжата — как се справят всеки ден от живота си? Само като гледаш как се държат, се тревожиш — можеш ли все още да имаш някаква надежда, че ще могат да навлязат в истината реалност?

Една жена се омъжила за мръсен негодник и си мисли: „Съпругът ми ме обича толкова много. Намерих истинската любов, влюбих се“ — чувства се много щастлива. Но другите гледат съпруга ѝ и виждат, че той дори не е човек — че е дявол — и се чудят как тя може все още да е толкова опиянена и да се забавлява толкова много. Дори те се тревожат за нея и се притесняват вместо нея. Накрая, след като му е родила деца, тя е изритана и остава без опора — животът ѝ става непоносимо труден! От глупавите неща, които преродените от животни хора са направили, става ясно, че фактът, че успяват да живеят и оцеляват, се дължи до голяма степен на Божията благодат. Бог им дава дихание, за да могат да останат живи, и им дава храна, за да могат да оцелеят. Всички птици в небето, животинки и дори мравките по земята имат какво да ядат — колко повече важи това за хората? Тъй като си се преродил като човек, Бог ти дава средствата за оцеляване. Или някой ти предоставя ресурс, или имаш определена сила, която ти позволява да поддържаш препитанието си. Това е Божията благодат. Бог не те оставя да умреш от глад, а ти дава начин да оцелееш, така че да можеш да доживееш до старини, да живееш до края. Без Божията благодат, тогава със заложбите, с които са родени преродените от животни, с липсата им на нормално мислене и с липсата дори на най-малката способност да се справят с проблеми, те не биха могли дори да си изкарат прехраната. От друга гледна точка хората, преродени от животни, всъщност са доста благословени. Като се имат предвид способностите им във всяко отношение и интелекта им, за тях би било практически невъзможно да си изкарват прехраната в този сложен и зъл свят. Но понеже Бог показва благодат и има милост към всички сътворени същества, тогава без значение дали си прероден от животно или от човек, в Божиите очи, ако си сътворено същество и Той ти е вдъхнал живот, то Той ти предоставя ресурс нормално за онова, от което се нуждаеш, за да живееш и оцеляваш, като позволява животът ти да се поддържа и ти дава възможност да продължиш да живееш. Така че, ако кажеш: „Излязъл съм и съм се борил да печеля пари, като се издържам, за да съм добре нахранен и здрав — не се ли справям достатъчно добре? Не ме ли обиждаш, като ме наричаш глупав?“, тогава грешиш. Фактът, че можеш да печелиш пари и да си предоставяш ресурс, не е непременно наистина заради собствените ти способности — деветдесет и девет процента от това е Божията благодат. Бог ти дава някаква жизненост и така ти позволява да се трудиш, за да печелиш пари за храна; Той ти дава определена сила, наред със здраво тяло, и така ти позволява да работиш, да печелиш пари, да издържаш семейство и да оцеляваш. Каква е основата на това да си способен да правиш тези неща? Всичко се основава на това, че Бог ти дава най-фундаменталното вродено условие, което е възможност да полагаш нормален човешки труд, като в крайна сметка ти позволява да си предоставяш ресурс и да поддържаш препитанието си. Накратко казано, независимо от всичко, независимо дали си глупав или объркан, точно сега, като сътворено същество с външния вид на човек, трябва да знаеш своята идентичност и своята стойност. Освен това трябва правилно да възприемаш какво ти е дарил Бог, какъв ресурс ти е предоставил, както и Божията благодат и милост. Ако отговаряш на няколкото характеристики на хората, преродени от животни, и чувстваш, че със сигурност принадлежиш към тази категория хора, какво трябва да правиш? С това е лесно да се справиш: независимо какъв е произходът ти, независимо дали по природа притежаваш човешки интелект и човешко мислене, факт е, че сега имаш човешка идентичност. Тъй като имаш човешка идентичност, трябва да изпълняваш човешки дълг — прави толкова, колкото можеш, според най-добрите си способности и в максималната възможна степен осъществявай и върши добре това, което човек трябва да прави. Някои хора казват: „Ти каза, че хората, преродени от животни, се окачествяват с изопачено възприемане, безчувственост, обърканост и глупост — това означава, че те нямат човешки интелект. Огромното мнозинство от тези хора изобщо не разбират истината — как могат да изпълняват добре и правилно дълга си?“. Ако към теб не се прилагат строги критерии, можеш да постигнеш това да го изпълняваш добре и правилно, защото в крайна сметка сега имаш човешка идентичност; стига да си покорен и да не изтъкваш изопачени доводи, можеш да постигнеш това. Ако не можеш да се справиш дори с тези две точки, тогава казвам, че си наистина в опасност и ще трябва да бъдеш изчистен от църквата. Ако кажеш: „Мога да се справя с тези две точки. Няма да изтъквам изопачени доводи и приемам правилните твърдения. Каквото ми кажат да направя, ще го направя; и както ми кажат да го направя, така ще го направя“ — ако наистина можеш да практикуваш по този начин, тогава ще си способен да постигнеш това да изпълняваш добре и правилно дълга си. Някои хора казват: „Изпълнявал съм добре и правилно дълга си, а също така искам да го изпълнявам според истините принципи“. Ако наистина имаш намерението да се стремиш към истините принципи на основата на това, че си способен да изпълняваш добре и правилно дълга си, тогава каквото и ниво да можеш да достигнеш, е добре — няма изисквания. Стига да не си вироглав, да не изтъкваш изопачени доводи, да не продължаваш да подчертаваш собствените си оправдания, да не действаш по объркан начин и да не отказваш да признаеш, когато си направил нещо глупаво, това е достатъчно. Що се отнася до това да действаш според истините принципи, можеш да правиш толкова, колкото си способен; каквото и да мислиш, че можеш да правиш, просто го прави. Изискванията към този тип хора не са високи, защото за тях е донякъде трудно да достигнат до истините принципи. Затова въз основа на техните вродени условия, от тях не се изисква строго да действат според истините принципи. Защо не се изисква? Защото са неспособни на това. Ако настояваш да изискваш те да действат според истините принципи, това би било като да караш рибата да живее на сушата. Вземи например някои животни — ако изискваш от тях да ядат точното количество на всяко хранене и да не преяждат и да не разтягат стомаха си, могат ли да го направят? Не могат. Те ядат колкото могат да поемат наведнъж, докато физически не могат да повече. Хората, преродени от животни, са същите. Ако изискваш от тях да действат според истините принципи, те не могат да го направят. Тогава това означава ли, че такива хора са изоставени? Не, не са изоставени. Но това, че не са изоставени, не означава от тях да се изисква да разбират истините принципи или да навлизат в истините принципи. Означава просто да се отнасяш с тях правилно, като ги оставяш да правят това, на което са способни. Това не означава, че отменяш пригодността им да изпълняват дълга си, нито че отменяш пригодността им да се стремят към истината, а още по-малко, че отменяш пригодността им да постигнат спасение. Означава само, че от тях не се изисква строго да практикуват според истините принципи, нито се изисква строго да достигат до истините принципи във всяко нещо. Тоест, те трябва да правят толкова, на колкото са способни. Стига да не се опитват съзнателно да предизвикват смущения, да не изтъкват изопачени доводи или безразсъдно да вършат злодеяния, когато става въпрос за принципни въпроси от съществено значение, това е достатъчно. Изискванията към такива хора не са високи. Разбирате ли? (Да.)

Що се отнася до хората, преродени от животни, разговаряхме за някои от техните проявления на същността им. Разбира се, има някои проявления, за които не сме говорили много подробно. Ако трябваше да говорим по-конкретно за тях, някои хора може би нямаше да могат да го понесат, затова говорихме по-общо, като оставихме някои неща недоизказани. Без значение от какво си се преродил, в крайна сметка сега имаш човешка идентичност. Тъй като имаш човешка идентичност, ти държиш на репутацията и достойнството си, така че ще ти оставим поне малко достойнство — няма да говорим твърде подробно за този аспект. Това, което вече обсъдихме, е в общи линии как стоят нещата — съпостави се с това. Да речем, че твоите проявления съвпадат с тези на хората, преродени от животни, и в сърцето си се чувстваш доста обезпокоен — чувстваш, че тъй като имаш този вид идентичност, от една страна стойността ти е спаднала, а от друга — почтеността ти е била накърнена и достойнството ти е било поставено под съмнение. Не знаеш как да се справиш с връзката си с Бог и внезапно чувстваш, че статусът ти се е сринал, че си по-ниско от другите, като вече не чувстваш, че има нещо достойно за уважение в теб, вече не чувстваш, че характерът ти е благороден или че имаш почтена стойност, и внезапно чувстваш в сърцето си, че нямаш никаква надежда или опора и че бъдещата ти крайна цел е несигурна. Това добри проявления ли биха били? (Не.) Тогава не трябва ли да се промениш? (Да.) Тъй като тези проявления и този вид възприемане не са добри, какво трябва да се направи? Трябва да намерим някакво решение за хора като тези, за да ги накараме да се почувстват малко по-добре. Не става дума да ги успокояваме, нито да ги заблуждаваме — става дума за това да им дадем възможност да се отнасят правилно към този въпрос и да се стремят да практикуват според истините принципи. И така, какво трябва да правят? Как трябва да възприемат този въпрос хората, преродени от животни? Първо, от гледна точка на Бог, без значение от какво е прероден даден човек, това е повелено от Бог — тук хората нямат думата. Да речем, че ти си един от тези хора. Ако трябва да избираш, би ли избрал да се преродиш като животно или като човек? (Да се преродя като човек.) Защо би избрал това? (Защото само ако сме преродени като хора, бихме имали възможността да чуем какво казва Бог и да разберем Неговите слова.) А ако беше прероден като животно? (Нямаше да имаме възможност да чуем Божиите слова.) Това означава, че никога не би имал шанса да чуеш Божия глас. И така, след като знаеш, че за едно животно да бъде преродено като човек е нещо хубаво, трябва още повече да благодариш на Бог — не бива да се оплакваш от Него. Трябва да благодариш на Бог, че ти е дал възможност да бъдеш човешко същество — което освен това е възможност, която се пада веднъж на хилядолетие. В крайна сметка Бог се въплъти, за да спаси хората и докато повечето хора не са придобили тази благодат на спасението, ти си я придобил — имал си щастието да чуеш Божия глас и да чуеш как Бог изразява истината. Това е твоето благословение. Това е нещо, което ти като сътворена форма на живот не би могъл да получиш дори в продължение на няколко живота или много епохи, дори и да се молиш за него. Бог избра именно теб в тази епоха, като ти позволи да се преродиш като човек, да живееш в Божия дом и заедно с човечеството да изпълняваш дълга на сътворено същество, като преобразува идентичността ти от тази на животно в тази на член на човечеството и ти позволи да изпълняваш дълга на човешко същество. Каква голяма чест и привилегия е това! Това е нещо, което много сътворени форми на живот биха могли само да желаят, но никога да не получат — и все пак ти си го получил и му се радваш днес. Тази възможност е изключително рядка; за всяка сътворена форма на живот това е възможност, която се пада веднъж на хилядолетие. Така че не само не бива да изпадаш в униние и да се оплакваш, и не бива да се разстройваш или да мислиш, че статусът ти е по-нисък от този на другите, а напротив — всъщност трябва да се чувстваш късметлия. Трябва да благодариш на Бог — да благодариш на Бог за възможността, която ти е дал, да Му благодариш за това, че те е възвисил, защото направеното от Него е толкова велико: това, което Той е направил, е наистина благодат и милост към сътворените същества. След като приемеш тази благодат от Бог, трябва да си благодарен, че Той е променил твоята идентичност и твоята категория. Не можеш обаче просто да Му благодариш и с това да се приключи — освен да Му благодариш, трябва също да помислиш как да сграбчиш тази възможност. Без значение каква е била първоначалната ти идентичност, сега, когато можеш да изпълняваш дълга си като човешко същество, това е добра възможност да промениш идентичността си и да промениш категорията си като сътворено същество. Та как можеш да направиш тази промяна? Първият ключов момент е да изпълняваш добре дълга си. Ако поради различни ограничения на вродените ти условия си способен само да се трудиш и да полагаш физически труд, да вършиш мръсна и уморителна работа, и въз основа на твоята идентичност и стойност дългът, който изпълняваш, може завинаги да остане само в този обхват без възможност за облекчение или подобрение, тогава какво трябва да правиш? Кой принцип трябва да спазваш? Независимо какви проявления разглеждаме, дали е твоят интелект, характер или твоите вродени условия, ако стойността ти сред хората винаги ще бъде такава — винаги ще бъдеш един безполезен, глупав, объркан, безчувствен, тъпоумен човек с изопачено възприемане и стойността ти никога няма да се повиши — тогава как трябва да се отнасяш към дълга си? Това е от изключителна важност. Да предположим, че стойността ти никога няма да се повиши и никога няма да имаш никакво достойнство сред хората. В Божиите очи ти си вечно установен на място — ти си просто това, което си. Твоята категория може да има очевидни характеристики, видими на повърхността, и ти никога няма да се промениш от животно в истински човек. Нямаш надежда за постигане на спасение, защото не можеш да разбереш истината, и дори не притежаваш човешки интелект. Не разбираш истините на виденията и в Божия дом не знаеш как да проповядваш евангелието, не си на нужната висота и не се съизмерваш с никакъв вид дълг, свързан с професионални умения — никога няма да се отървеш от мръсна и уморителна работа и няма как да промениш положението си. Да предположим, че така стоят нещата при теб — какво би направил? Би ли спрял да вярваш в Бог? Би ли се отказал от себе си? Някои хора биха ли дори отнели живота си? Биха ли казали: „Не искам да живея повече. И без това няма измъкване — какъв е смисълът да живея така?“. Ако без значение колко усилия полагаш, колко си усърден, колко се стремиш или колко голяма цена плащаш, стойността ти никога няма да се промени и в Божия дом винаги ще бъдеш просто някой, който се труди и пролива пот, един низш човек без достойнство, когото всички гледат отвисоко, тогава, стане ли дума за това как се отнасяш към дълга си, към Божието поръчение и различните изисквания на Създателя, какъв начин на практикуване трябва да избереш? Именно това е най-важното. По принцип и на теория твоята стойност и идентичност са определени, но всъщност точно сега сред хората и в Божиите очи твоята истинска идентичност е тази на човек. Защо казвам, че е тази на човек? Защото дългът, който можеш да изпълняваш, твоите ежедневни разкривания и различните инстинктивни способности на вродените ти условия попадат в основния обхват на това, което е нормално за едно човешко същество — ти притежаваш тези базови условия да бъдеш човек. Само по отношение на тази точка, как трябва да се отнасяш към дълга си? Животните не разбират истините принципи, не знаят как да изпълняват добре дълга си, как да се придържат твърдо към дълга си или как да изпълняват отдадено дълга си и да постоянстват в служенето до края — животните не разбират тези неща. Но сега, като човек, ти разбираш, знаеш, така че трябва да постигнеш тези неща. Тъй като си способен да постигнеш тези неща, Бог ще поставя изисквания към теб въз основа на този принцип. Обаче, ако поради това, че си недоволен от идентичността си и чувстваш, че Бог е несправедлив, се обезсърчиш и се оплакваш от Него, чувстваш, че животът ти е унизителен и недостоен, и след това изоставиш изпълнението на дълга си, като отказваш да правиш дори това, на което си способен — тогава си напълно непокорен. В Божиите очи не отговаряш на критериите за сътворено същество; ти си отклонение. Тогава какво трябва да направиш? Независимо дали стойността ти е достойна или незначителна и независимо от какво си произлязъл или какви проблеми има с вродените ти условия, накратко, каквото и да си способен да правиш, давай всичко от себе си да го правиш и давай всичко от себе си да го правиш добре. Ако дори след като си дал всичко от себе си, все още не си на висотата на истините принципи, Бог има минимално ниво, изисквано за всички типове хора: стига да даваш всичко от себе си, да показваш своята искреност и да предлагаш своята преданост, ще отговаряш на критериите. Бог не изисква от всеки човек да постигне сто процента — шестдесет процента са достатъчни. Какво иска Бог? Това, което Бог иска, е отношение — ако отношението ти е желание да изпълняваш дълга на сътворено същество, да се справяш добре с нещата, които трябва да правиш и които трябва да постигнеш, без да оставяш място за съжаления, тогава това отношение се приема от Бог. Бог ще одобри това отношение и то ще те закриля, така че да стигнеш до края на пътя. Някои хора казват: „Какво ще се случи, когато стигна до края на пътя?“. Няма да ти кажа сега — ще ти кажа по-късно. Когато стигнеш до края на пътя, ще знаеш. Накратко, най-важното в момента е как се отнасяш към този въпрос, как се отнасяш към дълга, който Бог ти е дал, и как изпълняваш дълга, който Бог ти е дал. Без значение какъв е този дълг, стига да е нещо, възложено ти от Божия дом, трябва да даваш всичко от себе си, за да го изпълняваш. Когато разпознаеш собствените си проблеми, трябва да дадеш всичко от себе си да не изтъкваш изопачени доводи, да не вършиш неща, които накърняват Бог, и да не казваш неща, които накърняват Бог. Вместо това трябва да вършиш неща, които са от полза за хората и за Божия дом, и да казваш неща, които са от полза за хората и за Божия дом. Някои от вас казват: „Все още не съм способен на това в момента“. Тогава си дай време — не бъди нетърпелив. Ако не можеш да го направиш днес, тогава го направи утре. Ако не можеш да го направиш тази година, опитай се да го направиш догодина. Просто си дай време. Но ако в момента, в който бъдат обявени изходите на хората, ти все още не си го постигнал, тогава просто ще трябва сам да си понесеш последствията. Никой няма да плати сметката, за да покрие твоето поведение. Разбирате ли? (Да.) Този въпрос би трябвало да е лесен за разрешаване — всичко зависи от рационалността на човека и дали той може да разбере тези слова. Ако можете да ги разберете, тогава тези неща ще бъдат доста лесни за разрешаване. Дори ако няколко личности кажат, че е малко трудно, стига да се стремят в тази посока, в крайна сметка ще постигнат някакви резултати. Ако не вървиш по този път, може би все пак ще успееш да оцелееш, но що се отнася до това какъв изход ще те чака накрая — трудно е да се каже; никой не може да го гарантира и никой няма да ти даде никакви уверения за това.

Как се чувствате, след като чухте днешната тема? Вероятно се чувствате доста емоционално разстроени, нали? Това е една от темите, с която хората най-малко желаят да се сблъскат, откакто са повярвали в Бог, нали? Не е ли дори по-мъчителна и по-трудна за приемане от темата за това да бъдеш обслужващ? Трудно ли се приема? Вие всъщност сте способни да я приемете, нали? (Да.) Ако хората са сигурни относно Божията идентичност и са намерили собственото си място, тогава тези слова и този вид въпроси не би трябвало да са твърде трудни за тях — само малцина може да изпитат известна трудност с тях. Но повечето хора, след като чуят това, едва ли ще продължат да ровят в това каква наистина е тяхната стойност и идентичност. Дори наистина да отговарят на някои от проявленията на хората, преродени от животни, те ще могат да се отнесат правилно към това и след известно време ще се почувстват добре, нали? (Да.) И така, за днес ще разговаряме дотук. Довиждане!

20 януари 2024 г.