II. Интересите на антихристите

Г. Техните перспективи и съдба

Първо нека да преговорим за какво разговаряхме на последното събиране. (Последния път Бог разговаря по втора точка от начина, по който антихристите се отнасят към своите перспективи и съдба — как антихристите се отнасят към дълга си. Антихристите имат три вида отношение към своя дълг. Първо, Бог осигурява ресурс за човечеството и го води, затова да изпълняваш дълга си като сътворено същество пред Бог е напълно уместно, естествено и обосновано и е най-справедливото и красиво нещо сред човечеството, но антихристите го считат за вид сделка и искат да разменят изпълнението на дълга си за добри перспективи и добра крайна цел. Второ, когато Бог върши делото Си, Той изразява много истини. Антихристите не само не считат Божието слово за истината, като нещо, което човечеството трябва да притежава, към което трябва да се стреми, което трябва да приеме и в което трябва да навлезе, за да бъде спасено, а напротив, те считат преследването на перспективи, крайна цел, репутация и статус за истината и за неща, които трябва да отстояват и да придобият. Трето, Бог върши делото Си, за да управлява и да спаси човечеството, но от гледна точка на антихристите това е просто сделка и игра. Те вярват, че хората могат да придобият благословиите на небесното царство само чрез усърдна работа и сделки. Ако се съди по отношението на антихристите към истината за това, че Бог изисква хората да изпълняват дълга си, техният нрав е нечестив.) Има ли какво да се добави? (Антихристите считат изпълнението на дълга си като единствен начин да се стремят към благословии. Щом желанието им да придобият благословии бъде осуетено, те могат незабавно да изоставят дълга си или дори да оставят Бог. Такова е отношението на антихристите, когато желанието им да придобият благословии е осуетено.) (Антихристите не се каят истински. Когато са освободени или отлъчени, защото са причинили прекъсвания и смущения или са извършили злодеяния, и Божият дом им даде още един шанс да изпълняват дълга си, те не са благодарни. Вместо това се оплакват и осъждат, като казват: „Викате ме обратно, когато имате нужда от мен, а просто ме изритвате, когато нямате“. Това показва, че антихристите никога няма да се покаят.) Казано накратко, същността, която антихристите проявяват в отношението си към своя дълг и в отношението си към Божието слово, в общи линии е една и съща. Те просто проявяват един и същ нрав и една и съща същност в отношението си към тези различни неща. Миналия път в общи линии разговаряхме за всяка същност, която антихристите проявяват в отношението си към своя дълг. Първа точка: те не вярват и отказват да признаят, че Божието слово е истината. Втора точка: дори да разговаряш с тях за Божието слово и те да могат да разберат истината, те не я приемат. Трета точка: те отказват да се покорят на Божието върховенство и подредби. Четвърта точка: те никога не се каят истински. Това не е ли същността на техните проявления? (Да.) Обобщихте ли тези четири точки? (Не.) Повечето от това, за което говорихте, бяха някои от проявленията, за които разговаряхме миналия път, но все още не сте прозрели каква същност се крие зад тези проявления. Същността, която антихристите проявяват пред истината и пред Бог, винаги е отказ да признаят, да приемат, да се покорят или да се покаят. След като антихристите се отнасят така към Божието слово и към своя дълг, как се отнасят към кастренето? Какви други проявления има, които дават възможност на хората да видят, че те притежават гореспоменатата същност и да потвърдят, че те са антихристи, врагове на Бог и врагове на истината? Това е третата точка, за която ще разговаряме днес: как антихристите се отнасят към кастренето. Тази точка е третата подтема за това как антихристите се отнасят към своите перспективи и съдба. Виждате ли, общуването по всяка истина изисква такова конкретно общуване и конкретно търсене и размишление. Ако говорех само в общи линии, нямаше да можеш да разбереш реалностите на всяка истина по-конкретно. Добре, няма да преговаряме повече съдържанието, за което разговаряхме миналия път. Този път ще разговаряме официално по третата точка.

3. Как антихристите се отнасят към кастренето

Кастренето е нещо, което всеки, който вярва в Бог, може да преживее. По-специално в хода на изпълнение на дълга, с увеличаването на преживяването им на кастрене, повечето хора все повече осъзнават смисъла на кастренето. Те чувстват, че от кастренето има толкова много ползи и са все по-способни да се отнасят правилно към него. Разбира се, стига да могат да изпълняват даден дълг и независимо какъв дълг изпълняват, всеки човек ще има възможността да бъде кастрен. Нормалните хора могат да се отнасят правилно към кастренето. От една страна, те могат да приемат кастренето с богопокорно сърце, а от друга страна, могат също така да се самоанализират и да опознаят какви проблеми имат. Това е обичайното отношение и гледна точка на хората, които се стремят към истината, по отношение на кастренето. И така, дали антихристите също се отнасят към кастренето по този начин? Категорично не. Отношението на антихристите и това на хората, които се стремят към истината, със сигурност е различно, що се отнася до тяхното отношение към кастренето. На първо място, що се отнася до антихристите, те не са способни да приемат, когато ги кастрят. И за неспособността им да го приемат си има причини, като основната е, че когато ги кастрят, те чувстват, че са посрамени, че са изгубили репутацията, статуса и достойнството си, че са останали без способността да надигнат глави в групата пред всички. Тези неща оказват влияние върху сърцата им, затова намират за трудно да приемат кастренето и смятат, че всеки, който ги кастри, им има зъб и е техен враг. Такъв е манталитетът на антихристите, когато ги кастрят. Можете да сте сигурни в това. Всъщност именно при кастренето най-ясно се разкрива дали даден човек може да приеме истината и дали може наистина да се покори. Фактът, че антихристите толкова силно се противопоставят на кастренето, е достатъчен, за да покаже, че те изпитват неприязън към истината и че изобщо не я приемат. Следователно именно това е същината на проблема. Не гордостта им е същината на проблема, а неприемането на истината. Когато ги кастрят, антихристите настояват това да се прави с любезен тон и добро отношение. Ако тонът на този, който го прави, е сериозен и отношението му е строго, антихристът ще се съпротивлява, ще се противопоставя и ще се разлюти от срам. Изобщо не го интересува дали това, което се разобличава у него, е вярно или дали е истина, и не се замисля къде е сгрешил или дали трябва да приеме истината. Мисли само за това дали суетата и гордостта му са накърнени. Антихристите са напълно неспособни да признаят, че кастренето помага на хората, че е изпълнено с любов и носи спасение, че е от полза за хората. Дори не могат да го видят. Дали това не е малко непроницателно и неразумно от тяхна страна? И така, какъв нрав разкрива антихристът, когато е изправен пред кастрене? Без никакво съмнение, това е нрав на неприязън към истината, както и надменен и непримирим нрав. Това разкрива, че природата същност на антихристите се състои в това, че изпитват неприязън към истината и я мразят. Следователно антихристите най-много се страхуват да бъдат кастрени. Щом ги кастрят, грозното им състояние се разобличава напълно. Когато антихристите са кастрени, какви проявления показват и какви неща може да кажат или да направят, които позволяват на другите ясно да видят, че антихристите са антихристи, че се различават от обикновения покварен човек и че тяхната природа същност е различна от тази на онези, които се стремят към истината? Ще дам няколко примера, а вие можете да се замислите върху тях и да ги допълните. Когато антихристите са кастрени, те първо пресмятат и мислят: „Що за човек ме кастри? Какво цели? Откъде знае за това? Защо ме кастри? Дали не ме презира? Да не съм казал нещо, с което да го обидя? Да не ми отмъщава, защото имам нещо хубаво и не съм му го дал, и използва тази възможност да ме изнудва?“. Вместо да се самоанализират и да осъзнаят собствените си прегрешения, минали простъпки и покварения нрав, който са разкрили, те искат да намерят улики в самото кастрене. Те считат, че в него има нещо подозрително. Ето как се отнасят към кастренето. Има ли тук някакво истинско приемане? Има ли някакво истинско познание или самоанализ? (Не.) Когато повечето хора са кастрени, това може да е, защото са разкрили покварен нрав. Може да е и защото са направили нещо нередно поради невежество и са предали интересите на Божия дом. Може да е и защото са били нехайни в дълга си и това е причинило загуби за делото на Божия дом. Най-отвратителното е, че хората безсрамно правят каквото си искат без задръжки, нарушават принципите и прекъсват и смущават делото на Божия дом. Това са основните причини, поради които хората са кастрени. Кое е най-важното отношение, което трябва да имаш към това, че те кастрят, независимо какви обстоятелства са го наложили? Първо, трябва да го приемеш. Който и да те кастри, по каквато и причина да го прави, независимо дали звучи грубо или какви са тонът и формулировката, трябва да го приемеш. След това трябва да признаеш къде си сгрешил, какъв покварен нрав си разкрил и дали си действал в съответствие с истините принципи. Преди всичко, това е отношението, което трябва да имаш. А дали антихристите притежават такова отношение? Не, от началото до края отношението, което те излъчват, е отношение на съпротива и отвращение. Дали могат да са смирени пред Бог и скромно да приемат кастренето? Не, не могат. И така, какво ще направят тогава? На първо място, ожесточено ще спорят и ще се оправдават, ще се защитават и ще привеждат доводи, че не са допуснали грешки и не са показали покварен нрав, с надеждата да спечелят разбирането и прошката на хората, така че да не се налага да поемат каквато и да е отговорност или да приемат думите, с които ги кастрят. Какво отношение проявяват, когато ги кастрят? „Не съм съгрешил. Нищо лошо не съм направил. Ако съм допуснал грешка, имало е причина за това; ако съм допуснал грешка, не съм го направил нарочно, не трябва да поемам отговорност за нея. Кой не допуска грешки понякога?“. Те се хващат за тези твърдения и фрази, но не търсят истината, нито признават грешките, които са допуснали, или покварения нрав, който са разкрили, и определено не признават с какви намерения и цели са извършили злодеянието. Колкото и очевидни да са грешките, които са допуснали, или колкото и голяма загуба да са причинили, те си затварят очите за тези неща. Не изпитват ни най-малко тъга или вина и съвестта им изобщо не ги укорява. Вместо това те се оправдават с всички сили и водят словесна война, като си мислят: „Всеки има основателна гледна точка. Всеки си има причини. Всичко се свежда до това кой е по-добър в говоренето. Ако успея да прокарам оправданието и обяснението си пред мнозинството, тогава печеля, а истините, които ти изричаш, не са истини, и твоите факти не са валидни. Искаш да ме заклеймиш? Няма начин!“. Когато антихристът е кастрен, в дълбините на сърцето и душата си той категорично и решително се съпротивлява, изпитва отвращение и го отхвърля. Неговото отношение е: „Каквото и да кажеш, колкото и да си прав, няма да го приема и няма да го призная. Вината не е моя“. Колкото и ясно фактите да разкриват покварения им нрав, те не го признават и не го приемат, а продължават да се противопоставят и съпротивляват. Каквото и да говорят другите, те не го приемат и не го признават, а си мислят: „Да видим кой кого може да надприказва. Да видим кой говори по-добре“. Това е един вид отношение, с което антихристите подхождат към кастренето.

Дали човек може да приеме истината, или не, се разкрива, когато го кастрят. Всички антихристи говорят много ясно, когато изричат думи и доктрини, но когато ги кастрят, те продължават да се съпротивляват, да спорят и да предизвикват, и изобщо не приемат истината. Те не могат да приложат на практика нито една от думите и доктрините, които обикновено бълват. Защо е така? Причината е, че антихристите по същество изпитват неприязън към истината. Нравът на антихристите е жесток и изключително надменен. Тяхното отношение пред истината и фактите винаги е непримиримо, изпълнено със съпротива и антипатия. Когато ги кастрят, освен че се оправдават и обясняват, доколкото могат, за да запазят собствената си репутация, антихристите имат най-силното убеждение: „Аз вярвам в бог, а не в някой човек. Бог е праведен и независимо как този човек ме кастри, той не може да реши съдбата ми. Аз не приемам истината, но какво може да направи той по въпроса?“. В сърцата си те са предизвикателни: „Колкото и правилни или съответстващи на истината да са нещата, които казва този човек на земята, те не са истината, само директните слова от бог на небето са истината. Колкото и този човек на земята да съди и да наказва хората, колкото и да ги кастри, той не е праведен, само бог на небето е праведен“. Какъв е негласният им намек? „Колкото и правилни или съответстващи на истината да са нещата, които казва бог на земята, те не са истината. Само бог на небето е истината, бог на небето е най-великият. Въпреки че бог на земята също може да изразява истината, той не може да се сравнява с бог на небето“. Нямат ли това предвид? (Да.) „Това, в което вярвам, е бог на небето, а не бог на земята. Колкото и правилни или съответстващи на истината да са думите, които ти, обикновеният човек, изричаш, ти все пак не си бог на небето. Бог на небето господства над всичко. Бог на небето определя съдбата ми. Бог на земята не може да определи съдбата ми. Колкото и да са съвместими с истината нещата, които казва този бог на земята, аз няма да ги приема. Аз приемам само бог на небето и само на него се покорявам. Както и да се отнася с мен бог на небето, аз ще му се покоря“. Всички тези думи са думи, които антихристите разкриват, когато ги кастрят. Това са все думи, които идват от сърцата им. Тези техни сърдечни думи напълно представят техния нрав и разкриват тяхната природа същност, която изпитва неприязън към истината и я мрази. Когато антихристите разкрият тези думи, истинското им лице е напълно изложено на показ. Може да се каже, че всеки, който може да изрече тези думи, е истински антихрист и неподправен дявол и Сатана. Някои антихристи проявяват непреклонно отношение, което не е нито раболепно, нито надменно, когато ги кастрят. Те не приемат истината и не приемат да бъдат кастрени, нито наистина опознават себе си. Вместо това те се оттеглят в онова свое убеждение и го използват, за да защитят собствената си репутация, статус и усещане за значимост, като напълно разобличават своята същност на неверници. Те използват думите „вярвам в бог, а не в някой човек, и бог е праведен“, за да опровергаят и победят всички, да отрекат истината и да отрекат Бог на земята. В същото време те използват тези думи, за да прикрият и да избегнат отговорността за собствените си грехове и да прикрият своя покварен нрав и своята природа същност. Антихристите използват своето убеждение и своите теории, за да прикрият собствените си злодеяния, а също така ги използват, за да се утешават и да се предпазват. Как се утешават? Мислят си: „Всичко е наред, думите на този човек на земята не се броят. Колкото и да са правилни нещата, които казва, няма да ги приема. Щом не ги приемам, значи нещата, които казва, не са факти и не са в съгласие с истината. Така че не е необходимо да поемам отговорност за каквито и да било грешки, простъпки или прегрешения, които върша, мога просто да правя каквото си искам, да се перча и да правя нещата по свой начин, както преди“. И така, антихристите продължават да вървят по пътя си по този начин, без никакви опасения и все така без никакво чувство за срам, като до самия край се придържат към желанието и намерението си да придобият благословии. Това е истинското лице на антихристите.

Когато антихристите са кастрени, те се разкриват. Това е моментът, в който тяхната природа същност е най-вероятно да бъде разобличена. Първо, могат ли да признаят злодеянията си? Второ, могат ли да се самоанализират и да опознаят себе си? И трето, когато са кастрени, могат ли да го приемат от Бог? По тези три критерия може да се види природата същност на антихриста. Ако човек може да се покори, когато го сполети кастрене, да се самоанализира и по този начин да опознае собственото си разкриване на поквара и покварената си същност, тогава това е човек, който може да приеме истината. Той не е антихрист. Именно тези три критерия липсват на антихриста. Вместо това антихристът прави нещо друго, нещо неочаквано, т.е. когато го кастрят, той отправя неоснователни контраобвинения. Вместо да признае прегрешението си и да осъзнае покварения си нрав, той заклеймява човека, който го кастри. Как го прави? Казва: „Не всяко кастрене е непременно правилно. Кастренето е изцяло заклеймяване и осъждане от страна на човека; то не се прави от името на бог. Само бог е праведен. Който заклеймява другите, ще бъде заклеймен“. Това не е ли неоснователно контраобвинение? Що за човек би отправил такива неоснователни контраобвинения? Само безумно обезпокоителен човек, който не се вразумява, би го направил, и само някой, който е от рода на дяволите и Сатана, би го направил. Човек със съвест и разум никога не би постъпил така. Затова тези, които отправят неоснователни контраобвинения, когато ги кастрят, определено са зли хора. Всички те са дяволи. Какво казват често антихристите, когато отправят неоснователни контраобвинения? „Вярвам в бог, а бог е праведен! Покорявам се на бог, а не на някой човек! Не всяко кастрене е непременно правилно. Ако бог ме кастри, ще го приема, но ако хората ме кастрят, няма да го приема!“ Първото нещо, което антихристите ще кажат, е: „Бог е праведен!“. Можеш да чуеш, че тонът им носи в себе си злобен манталитет. Второто нещо, което казват, е: „Покорявам се на бог, а не на някой човек!“. Чували ли сте тези две твърдения? (Да.) Изричали ли сте ги някога? (Не.) Повечето хора не смеят да изрекат тези две твърдения. Едва когато им се случи нещо, което те смятат за положително и което трябва да приемат, казват: „Бог наистина е праведен, правилно беше да бъда кастрен и дисциплиниран“. Те го приемат по положителен начин и изобщо не използват тези думи, за да защитават собствените си интереси или да се оправдават и обясняват. Те наистина приемат и признават тези думи и този факт от дълбините на сърцето си. Отношението на антихристите е различно. В контекста на кастренето те биха могли да използват този тон на гласа или този вид намерение, за да кажат: „Вярвам в бог, а бог е праведен! Покорявам се на бог, а не на някой човек!“. Какво означава това? Дали те са хора, които приемат истината? Със сигурност не са. Те отричат, че кастренето идва от Бог и е одобрено от Бог. Тяхната неспособност да го приемат от Бог напълно доказва, че не признават Божието върховенство над всичко и не вярват, че Божиите слова са истината. Как тогава могат да признаят, че Бог е праведен? Те очевидно използват тези думи, които на пръв поглед изглеждат правилни, за да заклеймяват другите, да заклеймяват онези, които са неблагосклонни към тях, които ги кастрят и които разобличават покварения им нрав. Това не са ли действия на зли хора? Това са зли хора. Злите хора може да използват правилни думи, за да се съпротивляват на Бог и да се противопоставят на истината в критични моменти, и да използват правилни думи, за да защитят собствените си интереси, собствения си имидж и собствения си престиж и репутация. Не е ли това безсрамно? „Нечестив човек прави дръзко лицето си“ (Притчи 21:29), това изречение се потвърждава при злите хора и антихристите. Антихристите са хора от този тип.

Друго нещо, което антихристите казват, е: „Вярвам в бог, а не в някой човек!“. На пръв поглед това изречение звучи ли погрешно? (Не.) Да вярваш в Бог, разбира се, е правилно — човек не може да вярва в някой човек. Тези думи са толкова благопристойни и правилни, в тях няма нищо лошо. За съжаление, смисълът на това изречение се променя, когато излиза от устата на антихрист. Какво показва тази промяна в смисъла? Че антихристите използват правилни думи, за да се измъкнат от неприятности и да се обяснят. Какво е намерението им, когато изричат тези думи? Каква е причината да изричат тези думи? Кои аспекти на тяхната същност доказва това? (Неприемане на истината, мразене на истината.) Правилно, те не приемат истината. И така, те не приемат истината, но дали ще кажат открито: „Не я приемам; дори това, което ти каза, да е вярно, аз не го приемам.“? Ако кажат това, хората ще са способни да ги разпознаят, всички ще ги отхвърлят и те няма да могат да запазят позициите си, затова не могат да го кажат. Те разбират ясно тези неща в сърцата си. Именно в това се крие измамността и нечестивостта на антихристите. Те си мислят: „Ако открито ти се съпротивлявам, ако открито протестирам шумно срещу теб и ти се противопоставям, ти ще кажеш, че не приемам истината. Тогава няма да ти позволя да видиш, че не приемам истината. Ще използвам други средства, за да разреша този въпрос и да се защитя“. Затова те казват: „Вярвам в бог, а не в някой човек“. Независимо дали вярват в Бог или в някой човек, това, което разнищваме тук, е дали антихристите приемат истината. Не смесват ли понятията, като казват това? Те смесват понятията и се опитват да хвърлят прах в очите на хората. За да попречат на хората да видят, че не приемат истината, те казват, че признават Бог и признават истината, че вярват в Бог и вярват, че Бог е истината, и че щом Бог е истината, Бог не може да стане човек, а ако стане човек, тогава Той няма истината и този човек не е Бог. Ако се съди по това, не са ли те вече разкрити като антихристи? Те просто не признават, че Бог може да стане Христос и да стане обикновен човек. Те смятат, че само Бог на небето, само онзи Бог, Който е невидим и неосезаем и Когото човек може произволно да си представя и да използва, е Бог. Има ли прилики между този възглед и този на Павел? (Да.) Какво беше отношението на Павел към Христос на земята? Признаваше ли Го? Приемаше ли Го? (Не.) Павел каза: „Христос е син на живия бог и ние също сме синове на живия бог. Това означава, че всички ние сме братя и сестри на христос и по старшинство всички сме равни. Богът, в когото вярваме, е на небето. На земята няма бог. Затова не разбирайте погрешно, този човек на земята е христос, той е син на бог. Той не е същият като бог. Не може да представлява бог на небето, човек не може да го счита за истината и човек няма нужда да го следва“. Какво можем да разнищим от думите „Вярвам в бог, а не в някой човек“, които казват антихристите? Подобно на Павел, те признават само неясния Бог на небето и не признават, че Христос е Бог. С други думи, те не признават факта, че Бог е станал плът и е станал обикновен човек — по този въпрос антихристите са точно като Павел. Те имат предвид: „Ако вярваш в бог, тогава вярвай в бог, а не в някой човек. Безполезно е да вярваш в някой човек, не можеш да придобиеш благословии от вярата в някой човек. За да вярваш в бог, трябва да вярваш в бог на небето, в невидимия бог. Бог на небето е толкова велик и толкова всемогъщ, какво може да направи бог на земята? Той може просто да изрази някои истини и да изрече някои правилни думи“. Ако разнищим и преценим тяхната същност въз основа на тези думи, те се съпротивляват на Христос, не признават Христос и отричат факта, че Бог е станал плът. Те са отявлени антихристи.

Когато антихристите са кастрени, когато се сблъскват с неуспехи и когато някой ги разобличи, те използват фразата „Бог е праведен“, за да се защитят, да отрекат разобличаването си от другия човек и да отрекат кастренето си от другия човек. Каквото и да става, когато ги кастрят, основното им отношение е на предизвикателство, съпротива и неприемане, като правят всичко възможно, за да се обяснят и защитят. Някои дори казват: „Времето ще разкрие всичко. Бог е праведен. Нека един ден бог разкрие това вместо мен!“. Тъй като са покварени хора, колкото и големи загуби да нанасят на делото на Божия дом в хода на изпълнение на дълга си, те не се интересуват и не обръщат никакво внимание на това. Ако този факт бъде разобличен, те все така не признават, че тези загуби са причинени от тях, и не желаят да поемат отговорност. Накрая те все пак искат да оставят Бог да го разкрие вместо тях, сякаш Бог е там, за да им служи и трябва да ги защитава, когато правят грешки, сякаш Той е такъв Бог. Те не приемат истината, не могат да приемат да бъдат кастрени и не са способни да опознаят себе си, но това не е всичко — те дори искат от Бог да им даде обяснения и оправдания. Не е ли това срамно? Толкова е срамно! Всички антихристи са изключително безсрамни, а също и изключително нечестиви. Това е един аспект. Кои две твърдения често изричат антихристите, когато ги кастрят? („Вярвам в бог, а не в някой човек!“, „Бог е праведен!“) Това са два израза, които те обичайно използват. Те не могат да изрекат никакъв друг софизъм, не смеят да го направят. Те използват две правилни твърдения, за да подведат хората, да спорят неразумно в своя полза, като се опитват да превърнат нещо погрешно в нещо правилно, да превърнат нещо нечестиво в нещо справедливо, да превърнат грешките си и загубите, които са причинили, в нещо обосновано. Искат да използват тези две твърдения, за да заличат всички тези неща с един замах, да ги изтрият напълно и да се преструват, че те не съществуват, и продължават да вярват, както винаги са вярвали. Има ли покаяние в това проявление на антихристите? (Не, няма.) Те не само че не се каят, но и проявяват друг аспект на антихристите — неприязън към истината, надменност, нечестивост и жестокост. Тяхната надменност се проявява във факта, че те презират всеки, който ги кастри, като си мислят: „Ти си просто човек, не ме е страх от теб!“. Това не е ли надменно? (Да.) По какъв начин се проявява тяхната нечестивост? (Като отправят неоснователни контраобвинения.) Отправянето на неоснователни контраобвинения е един аспект, а друг аспект е използването на правилни думи, за да се обясняват, оправдават и защитават. Какъв друг нрав се крие в това? Отправянето на неоснователни контраобвинения също е жестоко. Антихристите не признават, че Божието слово е истината. Ако някой разобличи тази тяхна същност, те все така не приемат факта, че не признават истината. Те не се самоанализират и не се опитват да опознаят себе си. Вместо това отправят неоснователни контраобвинения и използват правилни и хубаво звучащи думи, за да заклеймяват другите. Методите и изразите, които използват, за да заклеймяват другите, са едновременно коварни и нечестиви. Те знаят кои думи да използват, за да заклеймяват другите и да им затворят устата, така че другите хора да не знаят какво повече да кажат и да не могат да им направят нищо. Това е нечестивост. Този техен метод и практика са проявление на отявлен жесток нрав. Това са няколко типа нрав на антихристите, които можем да разнищим от въпроса за кастренето на антихристите. Тези типове нрав и разкривания на антихристите не съвпадат ли с четирите точки, за които говорихме преди? (Да.) Кои са тези четири точки? (Първа точка е, че не вярват и отказват да признаят, че Божието слово е истината. Втора точка е, че дори да разговаряш с тях за Божието слово и те да могат да разберат истината, те не я приемат. Трета точка е, че отказват да се покорят на Божието върховенство и подредби. Четвърта точка е, че никога не се каят истински.) Невярване, неприемане, непокорство и непокаяние — тези „четири не-та“ представляват същността на антихристите. Антихристите никога няма да приемат истината и никога няма да сведат глави пред фактите. Това е упорито непокаяние и то е нещо, което се излива от природата на антихристите. Това е първото проявление на това как антихристите се отнасят към кастренето. Въпреки че антихристите споделят един и същ нрав същност, известните поговорки и великите девизи, които излизат от устата им, със сигурност не са абсолютно еднакви. Понякога антихристите може да казват това, а друг път — онова, но каквато и реч да излиза от устата им, нейните характерни черти и същност ще бъдат еднакви — същността на думите им е на неприемане на истината. Ако не приемат истината, тогава какви точно са тези техни думи? Дали са думи, които са в съгласие с истината? Дали са човешки думи или думи, които са в съгласие с етиката? Дали са думи, които са в съгласие със съвестта и разума? (Това са дяволски думи.) Правилно. Да ги наречем празни думи или объркани думи не ги окачествява съвсем точно, но да кажем, че са дяволски думи, обяснява проблема.

Когато антихристите са кастрени, когато са критикувани и разобличавани от братята и сестрите, какви други думи казват те? Някои антихристи правят грешка или изричат някакви дяволски думи, за да подведат хората. Когато братята и сестрите видят това, те ги критикуват и кастрят, като ги разобличават като хлъзгави и измамни. Въпреки че външно не се противопоставят, вътрешно те се съпротивляват, сякаш казват: „Какво знаеш ти? По-знаещ ли си от мен? Вярвал ли си в бог толкова години, колкото мен? От колко години вярваш в бог? Няма да падам на твоето ниво!“. Когато водачите и работниците ги кастрят, те може да възприемат отношение на хитруване, да ги баламосват повърхностно и да кажат някои приятни за ухото думи, но тайно са недоволни и непокорни, като търсят удобен случай за отмъщение. Ако ги кастри обикновен брат или сестра, антихристите не се държат толкова добре — те ще се разгневят и разярят, ще контраатакуват и ще отмъстят. Когато контраатакуват и отмъщават, те често казват нещо от рода на: „Още си зелен, за да ме кастриш! Ако не вярвах в бог, от никого нямаше да се страхувам!“. Има ли нещо нередно в тези думи? Това са думи, които обикновено се изричат от невярващи и от сериозно немарливи хора. Как може такова нещо да се чуе в църквата? Хората, които могат да говорят така, са уникална група и тази уникална група притежава уникален темперамент. В какво е уникален техният темперамент? Такива хора често се позовават на старшинство в църквата. Те гледат на всички като на по-непълноценни от тях, не харесват никого и искат да им четат конско, да измъчват и да манипулират всички. Те мислят, че въпреки че вярват в Бог, никой не е пригоден да им бъде партньор. Нищо чудно, че изричат тези надменни думи, когато хората се отнасят към тях като към братя и сестри и водят с тях сърдечни разговори, като разобличават покварения им нрав и кастрят думите и действията, които са проявили и които не са съгласно истината. Те гледат на Божия дом като на общество и като на свое собствено владение и гледат на братята и сестрите в църквата като на свои младши. Те мислят, че братята и сестрите знаят малко и имат само повърхностно разбиране за обществените въпроси, че са на дъното на обществото и трябва да бъдат презирани, разигравани и потъпквани от другите. Те мислят, че братята и сестрите са лесни за мачкане и разиграване, и те няма да бъдат такъв тип хора. Следователно те мислят, че всеки, който ги кастри и разобличава, ги тормози, омаловажава и изключва. Те вече са се предпазили в сърцата си: „Не си и помисляй, че можеш да ме измъчваш и тормозиш! Още си зелен!“. Това не е ли нещо, което би казал някой с „героичен дух“? За съжаление, тези думи не са истината. Колкото и дух или морална почтеност да имаш, Бог няма да те одобри. Бог ненавижда такъв нрав и хората, които изричат тези думи. Хората, които казват такива неща пред Бог, са заклеймени и отритнати от Бог. Хората, които се придържат към тези думи, сякаш са истината, никога не могат да бъдат спасени от Бог. И така, нека разгледаме отново, какво не е наред с тези думи? Всеки е равен пред истината и няма разлика по отношение на възрастта или в низостта и благородството на хората, които изпълняват дълга си в Божия дом. Всички са равни пред дълга си, просто вършат различна работа. Между тях няма различия въз основа на това кой има старшинство. Пред истината всеки трябва да запази смирено, покорно и приемащо сърце. Хората трябва да притежават този разум и това отношение. И така, нима хората, които казват: „Още си зелен, за да ме кастриш!“, не са изпълнени с атмосферата, идеологията и немарливостта на обществото? Те гледат на Божия дом като на общество, на братята и сестрите в Божия дом — като на уязвима група от най-ниското ниво на обществото, а на себе си — като на шефове на всичко, които никой не може да докосне или провокира и които се грижат нещата да не свършат добре за онези, които ги разобличават и кастрят. Те мислят, че Божият дом е същият като обществото, че който е непреклонен и властен, ще може да устои, че никой няма да посмее да докосне онези, които са безмилостни, свирепи и зли, и вярват, че всички хора, които приемат да бъдат кастрени, са некомпетентни и некадърни. Те мислят, че никой няма да посмее да докосне хората, които имат някакви способности, че никой няма да посмее да ги разобличи, дори и да направят грешки, и че те са непоклатими като скала! Антихристите мислят, че независимо в коя от групите по света се намират, те трябва да са силни и достатъчно безмилостни и зли, за да не бъдат тормозени или разигравани с лека ръка от другите. Те мислят, че това е способност и компетентност, и искат да използват тази способност, за да придобият статус, слава и придобивки и в крайна сметка да си осигурят добра крайна цел. Какъв нрав е това? Той е едновременно жесток и нечестив. Без значение колко проповеди слушат антихристите, те не могат да разберат истината. Те не могат да видят, че истината царува в Божия дом. Те не могат да видят промените, които претърпяват онези, които приемат истината, и дори да ги видят, не ги признават за промени. Те мислят, че тези промени са резултат от преструвки и самовъздържание и че те няма да се въздържат и да приемат нещата безропотно заради това. Тъй като имат такава логика, те могат да казват неща като: „Не си и помисляй, че можеш да ме измъчваш и тормозиш!“. Не е ли това нечестивостта на антихристите? Такива мисли и гледни точки са нечестиви. Това, че могат да изричат тези думи и да действат по този начин, е разкриване на жестокия им нрав. Има ли такива хора в църквата? Когато братята и сестрите водят сърдечен разговор с тях, разобличават ги, говорят за техните проблеми, недостатъци и разкривания на поквара, те мислят, че са тормозени, унижавани и не са приемани на сериозно. Тогава казват: „Още си зелен, за да ме кастриш!“. Когото и да видят да приема кастрене, те винаги ще си мислят: „Можеш ли да придобиеш истината, като приемаш кастрене? Това би било невъзможно!“. Те не признават това. Мислят, че да кастриш хората е да ги тормозиш и да им намираш някакъв недостатък, с който да ги измъчваш, и че хората са тормозени, когато правят някои малки грешки, защото са твърде простодушни. Те не признават, че да кастриш хората е да ги обичаш и да им помагаш. Те не признават, че хората могат истински да се покаят и променят само когато приемат да бъдат кастрени, а още по-малко признават факта, че истината царува в Божия дом. Следователно антихристите често си казват: „Който и да ме кастри, никога няма да оставя нещата така. Няма как да позволя на някого да ме тормози!“. Какви хора са способни да изрекат такива думи? Само онези, които не приемат истината и я мразят, могат да изрекат такива думи. Всеки човек, който има такъв жесток нрав и може да изрече такива думи, има природата същност на антихристите и е от рода на Сатана.

Когато ги кастрят, антихристите казват и друга фраза: „Ако не вярвах в бог, за никого нямаше да ми пука!“. Какво означава тази фраза? Това е често срещано твърдение, изричано от определен вид антихристи. Щом казват това, нека го разнищим. Щом могат да изрекат тези думи, те трябва да имат определен смисъл. На пръв поглед тези думи сякаш казват, че откакто са започнали да вярват в Бог, тези хора са претърпели голяма промяна. В тези думи сякаш има чувство на благодарност, като например: „Бог ме промени, бог ме завоюва. Ако бог не ме беше променил, щях да бъда един непоносимо надменен човек“. На пръв поглед тези думи сякаш носят определена нагласа на благодарност, но разнищени от друга гледна точка, с тях има голям проблем. Антихристите казват, че преди да повярват в Бог, за никого не им е пукало. Какъв е нравът на тези хора? (Надменен и жесток.) Това са изключително надменни и жестоки хора и ако не вярваха в Бог, щяха да бъдат изключително зли хора. Да не ти пука за никого означава да не зачиташ никого, означава, че всички са потъпкани под краката им и че колкото и велики или добри да са другите хора, в техните очи те са нищо. Те не отстъпват пред никого, презират всички и не служат на никого. Ако ги помолят да служат на някого, това би накърнило достойнството им. Ако има някой, достоен за тяхната служба, това е само Бог на небето. Сега, когато вярват в Бог, те са сдържали проявлението и разкриването на това, че не им пука за никого, и след като са дошли в Божия дом, те неохотно са се принизили да работят с другите в група, да се занимават с нещо и да взаимодействат с другите като нормални хора. Но когато се занимават с нещо и взаимодействат с другите, някои неща неизбежно не се случват така, както биха искали, и това кара онзи техен нрав да избухне отново, което поражда тези думи. Първоначално, в света навън, когато не са вярвали в Бог, те не са отстъпвали пред никого и са мислили, че никой не е достоен да взаимодейства с тях. И така, откакто са започнали да вярват в Бог, отстъпили ли са пред някой брат или сестра в Божия дом? (Не.) Независимо в коя група е бил, дали човек с нормална човешка природа и нормална рационалност би постъпил така? (Не.) Дори невярващите казват: „Сред всеки трима души, които вървят заедно, има поне един, който може да ми бъде учител“. Тоест, сред всеки трима души определено има един, който е по-силен и по-добър от теб, който може да ти бъде учител и да ти помогне. Невярващите казват такива думи, така че признават ли тези надменни хора правилността на тези думи? Могат ли да взаимодействат наравно с другите в група? Могат ли да бъдат здравомислещи? (Не.) И така, когато са сред невярващите, които нямат вяра в Бог, какви хора са тези антихристи? (Те са проблемни хора.) Точно така, те са негодници, те са проблемни хора. Няма начин някой да направи нещо по въпроса. Никой не смее да ги провокира, ядосва или докосва. Те са негодници! Ако ги ядосаш, ще има последствия, все едно си ядосал жесток демон. Обикновено в обществото никой не смее да се закача с такива хора. Техният нрав и принципите им при справяне с нещата са да бъдат груби и неразумни и да създават проблеми на всяка крачка. Никой не смее да ги ядосва, никой не смее да ги докосва и никой не смее да ги тормози; те са единствените, които тормозят хората. Това постига целта им. И така, могат ли да се променят, след като дойдат в Божия дом? Променили ли са се? (Не, не са.) Какво ни показва, че не са се променили, че не могат да се променят? (Фактът, че казват: „Ако не вярвах в бог, за никого нямаше да ми пука!“.) Обикновено те не изричат тези думи — в какъв контекст ги изричат? Когато някой посочи недостатъците им, каже неща, които накърняват достойнството им, или засегне болна тема, те изтърсват тази фраза: „Ако не вярвах в бог, за никого нямаше да ми пука! Ти смееш да се бориш с мен, за какъв се мислиш?“. Какъв нрав е това? Те дори добавят една встъпителна фраза, като казват: „Преди да повярвам в бог, за никого не ми пукаше“. Нима не продължаваш да не отстъпваш пред никого и да не слушаш никого, сега, когато вярваш в Бог? Не си ли все същият непокътнат дявол и Сатана? Те смятат, че са се променили към по-добро, след като са повярвали в Бог. Ако са се променили към по-добро, как могат да изричат тези думи? Те изобщо нямат съвест или разум и смеят открито да вдигат врява и да дават на другите да разберат: „Аз съм бандит и от никого не се страхувам!“. С какво може да се хвали един тиранин, негодник и бандит? С какво има да се перчи? И все пак антихристите се перчат по този начин. Те смятат факта, че някога са били тирани, за свое славно минало и се фукат с него в Божия дом. Какво място е Божият дом? Това е място, където царува истината. Това е свято място, където Бог спасява хората. Как може да толерира това да изричаш тези дяволски думи? Антихристите нямат чувство за срам, не знаят, че това са дяволски думи, и дори парадират с тях, сякаш са добри думи и истината. Те са наистина безсрамни индивиди, не познават срам, и са отвратителни! Когато такъв човек ви говори дяволски думи, имате ли да кажете нещо подходящо за опровержение? (Веднъж срещнах такъв човек; той не отстъпваше пред никого в църквата. По онова време той каза такива думи, за да ме критикува. Аз нямах никаква проницателност и му казах, че го приемам.) Ти отговори така. Беше неправилно да отговориш така; не си свидетелствал. Трябва да посочиш проблемите му и да го засрамиш. Когато той говори дяволски думи, не бива да се предаваш и не бива да се подчиняваш на тези дяволски думи. Трябва да го разобличиш. За да бъдеш един от Божиите победители и да свидетелстваш за Бог, трябва да можеш да засрамваш дяволите и Сатана и да изричаш думи, които могат да засрамят Сатана и които съответстват на истината. Дори и да не го приеме, той няма да има какво да каже, ще се държи прилично и ще се покори. Дали сплашването на такъв човек ще проработи? Ами заклеймяването му? Ами да обсъждате с него и да го увещавате? (Не.) Тогава какво ще проработи? Ако някой каже такива думи в църквата, аз бих казал: „Да не се опитваш да се държиш безобразно? Ако можеш нормално да слушаш братята и сестрите, които разговарят за истината, и да приемеш истината, тогава добре, но ако искаш да се държиш безобразно тук, тогава си тръгвай. Божият дом не ти позволява да се държиш безобразно тук. Тези твои думи не съответстват на истината. Не се излагай тук!“. Тези думи са много силни, но хората от този тип са тирани и бандити. Страхуват ли се от такива думи? (Не, не се страхуват.)

Нека ви разкажа нещо. В миналото срещнах един човек, който е бил готвач, преди да повярва в Бог. Веднъж той Ми каза: „Когато бях готвач в света навън и онези големци и чиновници идваха да пият, не исках да имам нищо общо с тях. Когато им готвех, държах едната си ръка на кръста, единия си крак на пръсти и им готвех с една ръка“. Той демонстрираше това, докато говореше, и държанието му изглеждаше толкова възмутено, колкото и предизвикателно. Подтекстът му беше: „Нито един от невярващите не може да се мери с мен и няма да отстъпя пред никого от тях. Аз съм много способен и в света навън хората като мен са почтени. Обикновено не ми пука за чиновниците!“. Той жестикулираше, докато говореше, звучеше доволен от себе си и демонстрираше тези движения с лекота. Виждах, че е много вещ в показването на тези движения, това държание и тази поза — че ги е изпълнявал често. Разбрах, че прави това представление с известно намерение да се покаже и да се похвали със своето „славно минало“ в опит да накара другите да му се възхищават. Когато го видях да се държи така, се усмихнах, а след това му казах: „Значи, ти имаш лош нрав“. Казах това с усмивка и не казах нищо повече. Лицето му веднага помръкна, той незабавно спря движенията си и замълча. Оттогава нататък той повече не говореше за своето „славно минало“. Какво му казах? (Ти имаш лош нрав.) Какъв беше смисълът на това? (То е посочило неговата природа същност и той е бил засрамен.) Правилно. Ядосах ли го? Спорих ли с него? Накърних ли достойнството му? (Не.) Отнесох ли се прибързано с него и казах ли: „Махай се оттук! За какво вярваш в Бог?“ или „Още си зелен, за да Ми говориш за своето „блестящо минало“!“? Използвах ли тези методи? (Не.) Без да намеквам нищо от това, просто казах едно изречение: „Значи, ти имаш лош нрав“, и той се засрами и замълча. Изразих гледната си точка, без да се налага да обяснявам повече. Ако умен човек чуе това, веднага ще разбере какво означава и в бъдеще ще бъде по-сдържан. Какво мислите за този подход? (Добър е.) Би ли било уместно да споря с него с гневен поглед? (Не, не би било.) Ако някой каже: „Ако не вярвах в бог, за никого нямаше да ми пука!“, ти трябва да му кажеш: „Ако за никого не ти е пукало, преди да повярваш в Бог, това означава, че си имал лош нрав. Ако все още не искаш да ти пука за никого, сега, когато вярваш в Бог, това означава, че имаш още по-лош нрав и има нещо нередно в твоята същност“. Просто кажи това и наблюдавай реакцията и поведението му. Това се нарича да го настъпиш по мазола. Ще се натъжат ли злите хора, като чуят тези думи? Ще се разстроят. Ще си помислят: „Мислех си, че съм постигнал промяна във вярата си в бог, и дори използвах тези думи, за да покажа пригодността си и да се похваля със славното минало, което имах, преди да повярвам в бог. Не очаквах, че някой с разбиране ще разобличи срамната тайна зад това и ще разкрие, че имам лош нрав“. Какво означава лошият нрав? Казано по-меко, това означава, че човешката му природа не е добра; казано по-грубо, означава, че не е стока. Кои хора в обществото не са стока? (Хулигани, бандити, тирани и негодници.) Правилно, това са тези хора. Щом кажеш, че не е стока и че нравът му е лош, той ще разбере. Ще разбере, че имаш предвид побойници, хулигани, тирани и зли хора — тези термини и типове хора. Ще се почувства ли добре, когато чуе, че принадлежи към тази категория? (Не.) Изобщо няма да се почувства добре. И ще трябва ли да казваш нещо повече? (Не.) Срамната му тайна ще бъде разкрита с това едно изречение. „Значи такъв човек си ти. Все още се перчиш тук, хвалиш се с негативни неща, сякаш са положителни. Какво се опитваш да направиш? Това е Божият дом, не се перчи тук. Това не е място, където да се перчиш. Ако искаш да се перчиш, тогава си тръгни. Божият дом е място, където царува истината, а не място, където да се разхождаш наперено и да провъзгласяваш злодеянията си. Какво имаш предвид, като се хвалиш с нечестиви и негативни неща в Божия дом? Имаш предвид, че Божието дело е постигнало резултати в теб. Бог ли каза това? Ти не благодариш на Бог, а се хвалиш със злодеянията си. Кого се опитваш да измамиш с тези думи? Може да заблудиш тригодишно дете, но не можеш да заблудиш братята и сестрите. Няма да ти се размине!“. Той е разобличен по този начин. След като антихристите чуят това, първо, те ще усетят, че не таиш злоба към тях; второ, думите ти ще уцелят в целта; трето, няма да си ги набелязал; и четвърто, тези думи са факти и изобщо няма да си преувеличил, като си ги казал. След като чуят тези думи, те веднага ще се въздържат. Защо ще се въздържат? Думите ти ще ги смутят и ще ги накарат да се засрамят. Когато отново са в твое присъствие, ще им е неудобно да повтарят такива думи. И дори отново да кажат такива неща, ще трябва да намерят подходящия повод и да проверят кой слуша. Във всеки случай няма да посмеят да ги кажат отново в твое присъствие. Това не ги ли е укротило? Ако срещнете такъв човек, ще се осмелите ли да му говорите така? (Да.) Има начин за справяне с такъв тип хора. Не е нужно да си избухлив или груб, просто ги укроти с усмивка. Това се нарича разобличаване и засрамване на Сатана. Това се нарича да останеш непоколебим в свидетелството си. Способността ти да ги разобличиш доказва, че си ги прозрял, че не харесваш хора като тях, че мразиш хора като тях, че гледаш отвисоко на хора като тях. Тези хора са в редиците на негативните персонажи, а ти си точно обратното на тях. Пред теб те се чувстват непълноценни; ти си по-силен и по-почтен от тях.

Когато антихристите са кастрени, когато понякога са разобличавани от братя и сестри, кои две безсрамни изречения казват те? („Още си зелен, за да ме кастриш!“, „Ако не вярвах в бог, за никого нямаше да ми пука!“) Повечето хора не биха могли да кажат тези две изречения, нали? Какви отличителни белези имат тези думи? Те са бандитски и подли, с внушителния маниер на сатанинска напереност и сатанински нечестив нрав. Тези думи очевидно не биха излезли от устата на нормален човек, особено не и от някой, който се стреми към истината. От само себе си се разбира, че тези, които изричат тези думи, имат жестокия нрав на Сатана. Те са зли и са антихристи. Те не обичат истината и почитат злите сили, насилието и жестоките сили и нрава на Сатана. Тази същност може да бъде забелязана само от тези две изречения, които те казват. Когато изричат тези думи, нравът и същността им се разкриват. Сред обикновеното, нормално, покварено човечество, всеки, който често изрича тези думи, не е стока, а всеки, който не изрича тези думи, въпреки че ги е чувал, който мисли, че тези, които ги изричат, са срамни и жестоки, който не би могъл сам да говори по този начин, който не би могъл да изрече тези думи, колкото и да мрази, да негодува и да гледа отвисоко на някого, и който презира хората, които казват тези думи — такива хора все още имат известно чувство за срам и почтена страна на своята човешка природа. Но тези, които често изричат тези думи, които често ги смятат за най-висши принципи за това как да се справят с нещата и да постъпват, без съмнение са антихристи, които са част от шайката на Сатана. Някои хора казват: „Преди да повярвам в Бог, не знаех дали тези думи са добри или лоши. Използвах ги, когато бях млад, но спрях да ги казвам по-късно, когато пораснах малко и станах по-зрял“. Това антихристи ли са? Не са. Когато хората са млади и невежи, когато за първи път се сблъскват с обществото и хората като цяло, те смятат тези думи за добри думи, за изразителни думи. Те просто са твърде млади и незрели. Когато пораснат малко и са способни да различават добро от зло, да разграничават добри от лоши хора, те вече не изричат тези думи. Такива хора все пак имат малко съвест и рационалност. Откъде идва малкото съвест и рационалност? Тя идва от способността им да различават добро от зло, да знаят кое е вярно и кое е лъжа, кое е правилно и кое е грешно, от това, че избират начина, по който действат, говорят, справят се с нещата и постъпват, и се ограничават по отношение на това. Тя идва от това, че не са сатани, не са зли хора, не са зверове, от това, че имат стандарти и принципи в постъпките си и са почтени хора.

Чрез разобличаването на антихристите се разкриват техните „мъдри думи“, техните житейски девизи и често изричаните от тях поговорки. С разкриването им излиза наяве и тяхната природа същност, което позволява на другите да я виждат все по-ясно. Ако тези неща не се разобличат и хората смятат тези понякога или често чувани думи за обикновени думи и нямат проницателност за тях, те няма да могат да ги окачествят. Ако не можеш да ги окачествиш, тогава каква е ползата от твоето разбиране на истината или от твоето познание за правилно и грешно? Могат ли те да повлияят на твоята позиция? Могат ли да повлияят на твоята гледна точка? (Не, не могат.) Тогава ти не си способен да разпознаеш кое е нормално разкриване на поквара и кое е проявление на същността на антихриста. Когато можеш ясно да разпознаеш тази същност, точно да я окачествиш и категоризираш и ясно да разпознаеш различните проявления, разкривания, нрав и същност на положителното и негативното, на нормалното и ненормалното, едва тогава ще можеш по-точно да разпознаваш хората и нещата. В противен случай погрешно ще мислиш, че проявлението на антихриста е обикновена поквара или нормално разкриване, а понякога ще бъркаш някои обикновени разкривания на поквара с проявления на същността на антихристите. Не е ли объркано това? Да кажем, че си водач и в района, за който отговаряш, има антихристи. Ако им позволиш да останат, а отлъчиш обикновени братя и сестри, които имат разкривания на поквара, това не е ли грешка? (Да.) Следователно разбирането на тези подробни и специфични разграничения е от решаващо значение.

Когато антихристите са кастрени, техните проявления отиват много по-далеч от това, което току-що обсъдихме. Те не просто ще кажат няколко неприятни изречения или ще бъдат малко обидени. Те ще направят повече неща и ще кажат повече неприятни думи. Още повече, те ще направят някои още по-зли неща, неща, които сериозно смущават делото на Божия дом и смущават нормалния църковен живот. Сега се опитайте да проведете общение за това какво друго биха могли да направят антихристите, освен да изрекат тези няколко изречения, което позволява на хората ясно да видят и да разпознаят, че те са антихристи, че техните дела и постъпки са на антихристи и че техният нрав е на антихристи. По този начин тези антихристи могат да бъдат разпознати и идентифицирани като антихристи от братята и сестрите, преди да причинят по-големи смущения. Така, от една страна, братята и сестрите могат да избегнат по-големи вреди за навлизането си в живота, а от друга страна, може да се предотврати прекъсването и смущението, които тези антихристи причиняват на делото на Божия дом. Не е ли по-добре този проблем да се открие, разреши, предотврати и поправи по-рано, отколкото по-късно? (Да.) Тогава проведете общение. (Когато антихристите са кастрени, те не приемат истината и казват някои думи, за да нападат хората. Без значение кой им дава съвет, щом засяга статуса или гордостта им, антихристите ще осъждат този човек в църквата и дори ще изопачават истината, за да защитят статуса и гордостта си.) Има ли нещо друго? (Веднъж срещнах един зъл човек, който заплашваше да съсипе всеки, който направи нещо, което е в негов ущърб. По онова време не разбирахме истината и ни липсваше проницателност. Страхувахме се от него. Той действаше своеволно и безразсъдно, когато изпълняваше дълга си, и когато видяхме някои проблеми в работата му и искахме да ги докладваме, той ни попречи и не ни позволи да направим доклад. Не притежавахме истината, затова по онова време не смеехме да му възразим, нито го докладвахме своевременно, което в крайна сметка причини големи загуби на делото на църквата. Това беше причинено от липсата ни на проницателност за антихристите. Той беше отлъчен едва по-късно, когато извърши много повече злодеяния.) По този въпрос вие не останахте непоколебими в свидетелството си, нито защитихте интересите на Божия дом, и позволихте делото на Божия дом да претърпи загуби. Вие носите отговорност за това. Сега изглежда, че този човек правилно е бил отлъчен и не са се отнесли несправедливо с него. Ако срещнете такъв човек отново в бъдеще, ще можете ли да го разпознаете? (Чрез Божието общение се чувствам малко по-наясно с този аспект на истината за разпознаването на антихристите.)

Защо Божият дом иска да отлъчи антихристите? Би ли било редно да ги задържим и да ги оставим да служат? Би ли било редно да им дадем шанс да се покаят? (Не, не би било.) Има ли някакъв шанс те да се стремят към истината? (Антихристите не могат да се стремят към истината.) Сега сте открили, че антихристите са зли хора, които принадлежат на Сатана и не могат да се покаят, поради което са отлъчвани. Никой не се отлъчва лекомислено. Божият дом проявява търпение отново и отново, многократно им дава възможности да се покаят и им дава свобода на действие, така че добрите хора да не бъдат погрешно обвинени и никой да не бъде отлъчен или съсипан лекомислено. Не е лесно за тях да вярват в Бог толкова много години; Божият дом е толерантен към всеки, докато не бъде напълно прозрян, докато не бъде напълно разкрит. Но могат ли антихристите да се покаят? Те не могат да се покаят. Ролята, която играят в Божия дом, е на слуги на Сатана, които разрушават, прекъсват и смущават делото на Божия дом. Дори да имат някакви дарби и талант, те не биха могли да работят усърдно, за да изпълняват добре дълга си, или да поемат по правилния път. Дори антихристите да имат някои полезни аспекти, те категорично няма да дадат положителен принос за Божието дело в Божия дом. Те не правят нищо друго, освен да прекъсват, смущават и подкопават Божието дело, и не вършат добри неща. Ти ги задържа, за да ги наблюдаваш, и им даде шанс да се покаят, но те бяха неспособни на покаяние. В крайна сметка решението, което беше взето, беше да бъдат отлъчени. Преди да ги отлъчиш, ти вече беше прозрял факта, че този тип хора са антихристи, които по-скоро биха умрели, отколкото да се покаят, че са антагонистично настроени към Бог и истината. Следователно те бяха отлъчени. Щяха ли да бъдат отлъчени, ако бяха добри хора? Щяха ли да бъдат отлъчени, ако можеха да приемат истината и да се покаят? Най-много щяха да бъдат освободени от дълга си и изпратени да се занимават с духовни практики и самоанализ, нямаше да бъдат отлъчени. Щом Божият дом реши да отлъчи някого, това означава, че този човек би бил напаст в Божия дом, ако му бъде позволено да остане. Той не би вършил добри неща, а само би причинявал прекъсвания и смущения и би вършил всевъзможни лоши неща. В която и църква да се намираше, тя щеше да бъде смутена от него до такава степен, че да се разпръсне като пясък, работата да застои, повечето хора да се чувстват много унили и да загубят вярата си в Бог, а някои хора дори да искат да спрат да вярват и да не могат да продължат да изпълняват дълга си. Каква е причината за това? Причинено е от смущенията на антихриста. Антихристът трябва да бъде озаптен, премахнат и отлъчен, за да има тази църква някаква надежда, за да стане църковният живот нормален и за да могат Божиите избраници да навлязат в правилния път на вярата в Бог. Някои хора казват: „Бог е любов, така че трябва да дадем и на антихристите шанс да се покаят“. Тези думи звучат много хубаво, но наистина ли е така? Наблюдавайте внимателно: кои антихристи и зли хора, които бяха отлъчени, по-късно опознаха себе си и бяха способни да се стремят към истината и да я обичат? Кои се покаяха? Нито един от тях не се покая и всички упорито отказваха да признаят греховете си, и колкото и години по-късно да ги видиш отново, те все още са такива, все още се вкопчват в онези неща, които са се случили тогава, и не ги пускат в опит се да се оправдаят и обяснят. Нравът им изобщо не се е променил. Ако ги приемеш обратно и им позволиш да възобновят църковния живот и да изпълняват дълг, те пак ще прекъсват и смущават делото на църквата. Точно като Павел, те ще правят същите стари грешки, ще се превъзнасят и ще свидетелстват за себе си. Те изобщо не могат да вървят по пътя на стремежа към истината и ще вървят по стария си път, пътя на антихриста, пътя на Павел. Това е основанието за отлъчване на антихристите.

Поради своята злобна природа антихристите не отстъпват пред никого, който се стреми към истината. Те гледат отвисоко на всички водачи и работници, които могат да вършат някаква реална работа, и дори лепят етикети на всички водачи и работници като лъжливи, сякаш само те самите са прави, а всички останали грешат. Без значение как се общува с тях за истината, те изобщо няма да приемат да бъдат кастрени и все пак ще поддържат собствените си възгледи. Ако някой, който ги кастри, не успее напълно да ги убеди, те няма да го приемат. Те смятат, че кастренето е безполезно и няма нищо общо с истината. Това е техният възглед. Те винаги поддържат собствените си възгледи, така че им е много трудно да приемат истината, а в същото време осъждат и заклеймяват тези, които ги кастрят. Какъв нрав разкриват антихристите в начина, по който се отнасят към кастренето? Можете ли да видите каква е природата същност на антихриста? Една от основните черти в природата на антихристите е жестокостта. Какво означава „жестокост“? Означава, че имат особено подло отношение към истината — не само че не ѝ се подчиняват и отказват да я приемат, но дори упрекват хората, които ги кастрят. Това е жестокият нрав на антихристите. Те смятат, че всеки, който приема да го кастрят, е податлив на тормоз, и че хората, които винаги кастрят другите, постоянно искат да ги дразнят и да ги тормозят. Така че антихристът ще се противопостави на всеки, който го кастри, и ще му създава неприятности. И за всеки, който повдигне въпроса за недостатъците или покварата му, или разговаря с него за истината и Божиите намерения, или го подтиква да се опознае, антихристът смята, че този човек му вгорчава живота и го намира за неприятен. Мрази този човек от дъното на душата си и ще му отмъсти и ще му създава неприятности. Това е друго проявление на начина, по който антихристите се отнасят към кастренето, за което ще имаме общение. Те мразят всеки, който ги кастри и разобличава. Това е много очевидно проявление при антихристите. Какви хора притежават такъв жесток нрав? Зли хора. Факт е, че антихристите са зли хора. Следователно само злите хора и антихристите притежават такъв жесток нрав. Жестокият човек не приема с благодарност или смирение никакви добронамерени увещания, обвинения, поучения или помощ, а се гневи от срам и изпитва крайна враждебност, омраза и дори си отмъщава. Има хора, които кастрят и разобличават антихриста, като казват: „Напоследък се държиш необуздано, не действаш според принципите и постоянно се перчиш, докато изпълняваш дълга си. Работил си заради статуса и си направил пълна бъркотия от дълга си. Постъпил ли си правилно спрямо Бог? Защо не си търсил истината, когато си изпълнявал дълга си? Защо не си действал според принципите? Защо не си го приел, когато братята и сестрите са разговаряли с теб за истината? Защо си ги пренебрегнал? Защо си продължил да правиш каквото ти е угодно?“. Тези няколко „защо“, тези думи, които разобличават тяхното разкриване на поквара — те им влизат под кожата: „Защо? Няма „защо“ — правя каквото си искам! Какво ти дава правото да ме кастриш? Кой си ти, че да го правиш? Аз съм своеволен; какво можеш да направиш по въпроса? Сега, когато съм стигнал до тази възраст, никой не смее да ми говори така. Само аз мога да говоря така на другите; никой друг не може да ми говори така. Кой смее да ме поучава? Човекът, който може да ме поучава, още не се е родил! Наистина ли мислиш, че можеш да ме поучаваш?“. Омразата се надига дълбоко в сърцата им и те търсят възможност за отмъщение. Те пресмятат на ум: „Човекът, който ме кастри, има ли власт в църквата? Ако му отмъстя, ще се застъпи ли някой за него? Ако го накарам да страда, ще се разправя ли църквата с мен? Имам решение. Няма да му отмъщавам. Ще направя нещо абсолютно тайно. Ще направя нещо на семейството му, за да му причиня страдание и неудобство, така ще се освободя от тази неприязън. Трябва да си отмъстя. Не мога да оставя въпроса така. Не съм започнал да вярвам в бог, за да ме разиграват, и не съм дошъл тук, за да позволявам на хората да ме тормозят, както си искат; дойдох, за да получа благословии и да вляза в небесното царство! Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си. Хората трябва да имат гръбнак, за да се борят за достойнството си. Как смееш да ме разобличаваш. Това е тормоз! Щом не се отнасяш с мен като с важна личност, ще ти стъжня живота и ще те накарам да си понесеш последствията. Нека се сбием и да видим кой е по-свиреп!“. Само няколко прости думи на разобличение вбесяват антихристите и провокират такава голяма омраза в тях, като ги карат да стигат до такива крайности, за да си отмъстят. Техният жесток нрав е напълно разкрит. Разбира се, когато отмъщават на друг поради омраза, това не е защото таят омраза към този човек или стара вражда с него, а защото този човек е разобличил грешките им. Това показва, че самият акт на разобличаване на антихриста, независимо кой го прави и каква е връзката му с антихриста, може да предизвика омразата му и да провокира отмъщение. Независимо за кого се отнася, дали той разбира истината, или дали е водач, работник или обикновен член на Божиите избраници, стига някой да разобличи и да кастри антихриста, той ще се отнася с този човек като с враг. Дори открито ще каже: „Ще бъда твърд с всеки, който ме кастри. Никога няма да оставя на мира никого, който ме кастри, разобличи тайните ми, причини отлъчването ми от дома на бог или ме лиши от моя дял от благословиите. Такъв съм и в светския живот: никой не смее да ми създава проблеми. Човекът, който смее да ме притеснява, още не се е родил!“. Това са типът безмилостни думи, които антихристите изричат, когато са изправени пред кастрене. Когато изричат тези безмилостни думи, това не е, за да сплашат другите, нито се изпускат, за да се защитят. Те наистина са способни да вършат зло и ще прибегнат до всякакви налични средства. Това е жестокият нрав на антихристите. Когато някои водачи и работници се сблъскат с такива антихристи, те нямат смелостта да ги разобличат или да предприемат действия срещу тях, и антихристите в крайна сметка стават още по-лоши. Злодеянията им стават още по-нагли, те продължават да се опитват да подвеждат и смущават хората и накрая подвеждат и контролират по-голямата част от тях. Това води до бедствие. Когато някои антихристи разберат, че злодеянията им са разобличени или докладвани на висшестоящите от братята и сестрите, те си отмъщават и ги предават на големия червен змей — предават ги на режима на Сатана. Това е жесток нрав, нали? И като се има предвид, че антихристите са толкова жестоки, вярват ли те наистина в Бог? Категорично не. Те са слуги на Сатана и са дошли да смущават църквата; те са зли демони, които са се промъкнали в Божия дом и не правят нищо друго, освен да прекъсват и подкопават делото на Бог, и се противопоставят на Бог. Така че антихристите са врагове на Бог и на Божиите избраници. Да се отнасяш с антихристите, злите демони, като с братя и сестри, би било груба грешка; трябва да си сляп, за да направиш такова нещо. Ако антихристът бъде поен, хранен и подкрепян, сякаш е брат или сестра, или ако бъде повишен и му бъде дадена важна роля, сякаш е някой, който се стреми към истината, водачът извършва голямо зло. Той участва в злото на антихриста и трябва да бъде отстранен. Такива лъжеводачи са съучастници на антихристите и е справедливо да се каже, че те самите са антихристи, които трябва да бъдат премахнати и отлъчени.

Когато антихристите са кастрени, тяхното отношение не е на приемане и подчинение. Вместо това те се съпротивляват и изпитват неприязън към него, което поражда омраза. Дълбоко в сърцата си те мразят всеки, който ги кастри, всеки, който разкрива тайните им и разобличава действителното им състояние. Те до каква степен те мразят? Скърцат със зъби от омраза, искат ти да изчезнеш от погледа им и чувстват, че двамата не можете да съществувате заедно. Ако антихристите са такива с хората, тогава могат ли да приемат Божиите слова, които ги разобличават и заклеймяват? Не, не могат. Който и да ги разобличи, те ще го мразят само за това, че ги разобличава и не е благосклонен към тях, и ще му отмъстят. Иска им се да могат да накарат човека, който ги е кастрил, да се махне от погледа им. Те не могат да понасят да виждат този човек да се справя добре. Ако този човек умре или го сполети бедствие, те ще бъдат щастливи; докато този човек е жив и все така изпълнява дълга си в Божия дом и всичко продължава както обикновено, те изпитват страдание, безпокойство и досада в сърцата си. Когато няма как да отмъстят на някого, те тайно го проклинат или дори се молят Бог да му наложи наказание и възмездие и Бог да удовлетвори жалбите им. След като антихристите породят тази омраза, това води до поредица от действия. Тези действия включват отмъщение и проклятия, и разбира се, някои други действия, като натопяване, клеветене и заклеймяване на другите, които произтичат от омраза. Ако някой ги кастри, те ще го злепоставят зад гърба му. Когато този човек каже, че нещо е правилно, те ще кажат, че е грешно. Те ще изопачат всички положителни неща, които този човек прави, и ще ги превърнат в негативни, като разпространяват тези лъжи и причиняват смущения зад гърба му. Те ще подстрекават и привличат други, които са невежи и не могат да прозрат нещата или да ги разпознаят сами, така че тези хора да се присъединят на тяхна страна и да ги подкрепят. Ясно е, че човекът, който ги кастри, не е направил нищо лошо, но те все пак искат да му припишат някои злосторничества, така че всички погрешно да повярват, че той върши такива неща, и след това да накарат всички да се обединят, за да отхвърлят този човек. Антихристите смущават църковния живот по този начин и смущават хората при изпълнението на техния дълг. Каква е целта им? Да създадат неприятности на човека, който ги кастри, и да накарат всички да го изоставят. Има и някои антихристи, които казват: „Ти ме кастри и ми създаде неприятности, така че и аз ще ти създавам трудности. Ще те накарам да вкусиш какво е да бъдеш кастрен и изоставен. Както ти се отнасяш с мен, така и аз ще се отнасям с теб. Ако не ме оставиш на мира, не си и помисляй, че и на теб ще ти е лесно!“. Когато антихристите вършат зло, някои водачи и работници ги викат на разговор, казват им, че трябва да се покаят, и им четат Божии слова, за да им помогнат и да ги подкрепят. Не само че не го приемат, но и започват да разпространяват безпочвени слухове, че водачът не върши никаква реална работа и никога не използва Божието слово за решаване на проблеми. Всъщност водачът току-що е свършил такава работа, но те се обръщат и изопачават фактите и клеветят човека, който им помага. Не е ли това жестоко? Напълно съзнателно тези зли хора и антихристи твърдят, че положителните неща са негативни, че нередните, грешните, нечестивите и злобните неща, които са вършили, са положителни неща, които съответстват на истината. Колкото и голяма грешка да направят, докато изпълняват дълга си, колкото и голяма вреда да причинят на делото на църквата, те изобщо не го признават и не го приемат на сериозно. Когато говорят за това, те го омаловажават и го подминават. Човекът, който ги кастри заради това, става грешник в техните очи и вместо това става обект на критика. Не е ли това да наричаш бялото черно? Някои антихристи дори отправят лъжливи контраобвинения, когато са кастрени от водач или работник с думите: „Каквито и грешки да правим братята и сестрите, всички те са причинени от невежество и от това, че водачите и работниците не си вършат добре работата. Ако водачите и работниците знаеха как да изпълняват работата си, даваха ни своевременни напомняния и управляваха нещата добре, тогава нямаше ли загубите за дома на бог да бъдат намалени? Следователно, без значение какви грешки правим, водачите и работниците са изцяло виновни и трябва да поемат най-голямата отговорност“. Не е ли това отправяне на лъжливи контраобвинения? Тези лъжливи контраобвинения са наричане на бялото черно и форма на отмъщение.

Антихристите имат изключително зъл нрав. Ако се опиташ да ги кастриш или да ги разобличаваш, ще те намразят и ще впият зъби в теб като отровни змии. Няма да си способен да ги отхвърлиш или да се отървеш от тях, колкото и да се опитваш. Когато се сблъскате с такива антихристи, изпитвате ли страх? Някои хора наистина се страхуват и казват: „Не смея да ги кастря. Те са толкова свирепи, като отровни змии са, и ако се увият около мен, с мен е свършено“. Какви са тези хора? Те имат твърде малък духовен ръст, не стават за нищо, не са добри войници на Христос и не могат да свидетелстват за Бог. И така, какво трябва да направите, когато се сблъскате с такива антихристи? Ако те заплашат или се опитат да ти отнемат живота, ще се уплашиш ли? В такива ситуации трябва бързо да се обединиш с твоите братя и сестри и да се изправите, да разследвате, да събирате доказателства и да разобличавате антихриста, докато той не бъде премахнат от църквата. Това е пълно разрешаване на проблема. Когато откриете антихрист и недвусмислено определите, че той има чертите на зъл човек и е способен да измъчва другите и да им отмъщава, не чакайте да извърши зло и да съберете доказателства, преди да се захванете с него. Това е пасивно поведение и вече ще е довело до няколко загуби. Най-добре е, когато антихристите покажат, че притежават чертите на зъл човек, когато разкрият коварния си и злонамерен нрав и се канят да действат, да се занимаете с тях, да се справите с тях, да ги премахнете и да ги отлъчите. Това е най-разумният подход. Някои хора се страхуват, че антихристите ще им отмъстят и не смеят да ги разобличат. Това не е ли глупаво? Не си способен да защитиш интересите на Божия дом, което по същество показва, че не си предан на Бог. Страхуваш се, че антихристът може да намери лостове за влияние, за да ти отмъсти — в какво е проблемът? Възможно ли е да е в това, че не се доверяваш на Божията праведност? Нима не знаеш, че в Божия дом властва истината? Дори антихристът да успее да се добере до някои проблеми с твоята поквара и да вдигне шум около тях, не трябва да се страхуваш. В Божия дом проблемите се разрешават въз основа на истините принципи. Извършването на прегрешения не означава, че някой е зъл човек. Божият дом никога не се занимава с някого заради моментно разкриване на поквара или случайно прегрешение. Божият дом се занимава с онези антихристи и зли хора, които постоянно създават смущения и вършат зло и които не приемат дори частица от истината. Божият дом никога няма да извърши неправда срещу добър човек. Той се отнася справедливо към всички. Дори ако лъжеводачи или антихристи погрешно обвинят добър човек, Божият дом ще го оправдае. Църквата никога няма да премахне или да се занимава с добър човек, който може да разобличи антихристите и който има чувство за справедливост. Хората винаги се страхуват, че антихристите ще намерят лостове за влияние, за да им отмъстят. Но не се ли страхувате, че ще накърните Бог и ще си навлечете Неговото отритване? Ако се страхуваш, че антихристът ще намери лостове, за да ти отмъсти, защо не се възползваш от доказателствата за злодеянията на този антихрист, за да го докладваш и разобличиш? По този начин ще спечелиш одобрението и подкрепата на Божиите избраници и най-важното — Бог ще си спомни за добрите ти дела и за проявите ти на справедливост. Така че защо не го направиш? Божиите избраници винаги трябва да имат предвид Божието поръчение. Изчистването на злите хора и антихристите е най-решаващата битка в борбата срещу Сатана. Ако тази битка бъде спечелена, тя ще се превърне в свидетелство на победителя. Битката срещу сатаните и злите дяволи е свидетелство за преживяване, което Божиите избраници трябва да имат. Това е истина реалност, която победителите трябва да притежават. Бог е дарил толкова много истина на хората, водил те е толкова дълго време и ти е предоставил толкова много ресурс с цел да свидетелстваш и да пазиш делото на църквата. Оказва се, че когато злите хора и антихристите вършат злодеяния и смущават работата на църквата, ти ставаш плах и се отдръпваш, като побягваш, покрил главата си с ръце — ти си нищожество. Не можеш да победиш сатаните, не си свидетелствал и Бог те ненавижда. В този критичен момент ти трябва да се изправиш и да поведеш война срещу сатаните, да разобличиш злодеянията на антихристите, да ги заклеймиш и да ги прокълнеш, като не им дадеш възможност да се скрият и да ги изчистиш от църквата. Само това може да се счита за придобиване на победа над сатаните и прекратяване на тяхната съдба. Ти си един от Божиите избраници, последовател на Бог. Не може да се страхуваш от предизвикателствата. Трябва да действаш в съответствие с истините принципи. Ето какво означава да бъдеш победител. Ако се страхуваш от предизвикателства и правиш компромиси, защото се страхуваш от отмъщението на зли хора или антихристи, тогава ти не си последовател на Бог и не си един от Божиите избраници. Ти си едно нищожество, което стои още по-ниско от обслужващите. Някои страхливци може да кажат: „Антихристите са толкова страховити. Те са способни на всичко. Какво ще стане, ако ми отмъстят?“. Това са объркани приказки. Ако се страхуваш, че антихристите ще ти отмъстят, къде е твоята вяра в Бог? Нима Бог не те е защитавал през толкова много години от живота ти? Нима антихристите не са също в Божиите ръце? Ако Бог не го допусне, какво могат да ти направят? Освен това, колкото и зли да са антихристите, на какво са способни те в действителност? Не е ли твърде лесно Божиите избраници да се обединят, да ги разобличат и да се справят с тях? Така че защо се страхуваш от антихристите? Такива хора са нищожества и не са достойни да следват Бог. Върни се у дома, отгледай децата си и живей живота си. С оглед на това, че антихристите смущават работата на църквата и вредят на Божиите избраници, как трябва да реагират Божиите избраници на техните злодеяния? Как онези, които следват Бог, трябва да останат непоколебими в свидетелството си? Как трябва да се борят срещу силите на Сатана и антихристите? Дали се покоряваш и си предан на Бог, или седиш отстрани и предаваш Бог, ще се разкрие напълно, когато антихристите смущават, вършат зло и се противопоставят на Бог. Ако не си някой, който се покорява на Бог и който е предан на Бог, тогава ти си някой, който Го предава. Няма друг вариант. Някои объркани хора и такива, на които им липсва проницателност, избират да заемат междинна позиция и да се превърнат в странични наблюдатели. В Божиите очи на тези хора им липсва преданост към Бог и те са Негови предатели. Някои объркани хора, поради своята плахост, се страхуват от измъчването от страна на антихристите и в сърцата си непрестанно питат: „Какво ще правя?“. Не това е въпросът, който трябва да задаваш. Какво трябва да направиш? (Да изпълняваме собствения си дълг, напълно да разобличаваме злодеянията на антихристите, да дадем възможност на нашите братя и сестри да се научат как да практикуват проницателност и да отхвърлят антихристите. Не бива да се тревожим за собствената си безопасност. Най-важното, което трябва да обмислим, е как да изпълним дълга си добре, когато зли хора смущават делото на църквата.) Ами ако това засегне твоето семейство? (Трябва без колебание да изпълним добре дълга си. Не бива да изоставяме дълга си или да не оставаме непоколебими в свидетелството си поради сантиментална загриженост за безопасността на семейството ни.) Правилно. Първо, трябва да останеш непоколебим в свидетелството си и да се бориш срещу антихристите и злите хора докрай, като направиш така, че те да нямат място в Божия дом. Ако са готови да полагат труд, нека го правят според правилата и да правят каквото могат. Ако не желаят да полагат труд, тогава всички трябва да се обединят и да ги отлъчат, за да не могат да прекъсват, смущават или съсипват делото на църквата в Божия дом. Това е първото нещо, което трябва да направиш, и свидетелството, в което трябва да останеш непоколебим. Освен това трябва да разбереш, че твоето семейство и твоят живот са изцяло в Божиите ръце и Сатана не смее да действа прибързано. Бог е казал: „На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение, няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог“. До каква степен си способен да повярваш в тези думи? Борбата срещу антихристите и злите хора разкрива размера на твоята вяра. Ако имаш истинска вяра в Бог, значи имаш истинска вяра. Ако имаш само малка вяра в Бог и тя е смътна и куха, тогава нямаш истинска вяра. Ако не вярваш, че Бог може да господства над всичко това и че Сатана е под Божието господство, а все още се страхуваш от антихристите и злите хора, можеш да ги търпиш да извършват зло в църквата, да смущават и да съсипват работата на църквата, ако можеш да правиш компромиси със Сатана или да молиш за неговата милост, за да се предпазиш, без да смееш да се изправиш и да се бориш с тях, и си се превърнал в дезертьор, угодник и страничен наблюдател, тогава ти липсва искрена вяра в Бог. Вярата ти в Него се превръща във въпросителен знак, което прави вярата ти ужасно жалка! Когато виждаш антихристи и зли хора да причиняват смущения и прекъсвания в Божия дом, но оставаш безразличен; когато предаваш интересите на Божия дом и на Божиите избраници, за да защитиш собствения си живот, семейството си и всички свои интереси, тогава ти ставаш предател, Юда. Това е просто и ясно. Често имаме общение за антихристите и злите хора и ги разнищваме, като обсъждаме как да ги разпознаваме и идентифицираме, всичко това с цел да имаме ясно общение за истината и да дадем на хората проницателност срещу злите хора и антихристите, така че те да могат да ги разобличат. По този начин Божиите избраници вече няма да бъдат подвеждани или смущавани от антихристите и ще могат да се освободят от влиянието и робството на Сатана. Въпреки това някои хора все още таят в сърцата си философии за светските отношения. Те не се опитват да разпознаят злите хора и антихристите, а вместо това играят ролята на човекоугодници. Те не се борят срещу антихристите, не се разграничават от тях и избират размит, компромисен подход, за да защитят собствените си интереси. Те оставят тези дяволи — тези зли хора и антихристи — да останат в Божия дом, като приканват опасността, като подхранват дяволи. Те позволяват на тези дяволи да смущават безконтролно делото на църквата и да пречат на братята и сестрите да изпълняват дълга си. Каква роля играят такива хора? Те стават щит за антихристите и техни съучастници. Въпреки че може да не правиш същите неща като антихристите или да не извършваш същите злодеяния, ти имаш дял в техните злодеяния — ти си заклеймен. Ти толерираш и приютяваш антихристите, като им позволяваш да сеят хаос около теб, без да предприемаш никакви действия или да правиш каквото и да било. Нямаш ли дял в злото на антихристите? Ето защо някои лъжеводачи и човекоугодници стават съучастници на антихристите. Всеки, който е свидетел на това как антихристите смущават делото на църквата, но не ги разобличава, нито се разграничава ясно от тях, става техен лакей и съучастник. На такива хора им липсва покорство и преданост към Бог. В критичните моменти на битката между Бог и Сатана те застават на страната на Сатана, като защитават антихристите и предават Бог. Такива хора са отвратителни за Бог.

Когато антихристите се сблъскат с кастрене, те често проявяват голяма съпротива, а след това започват да правят всичко възможно да се оправдават, като използват софистика и красноречие, за да подвеждат хората. Това е доста често срещано. Проявлението на отказа на антихристите да приемат истината напълно разобличава сатанинската им природа на омраза и неприязън към истината. Те са изцяло от рода на Сатана. Каквото и да правят антихристите, техният нрав и същност се разкриват напълно. Особено в Божия дом всичко, което правят, противоречи на истината, заклеймено е от Бог и е злодеяние, което се съпротивлява на Бог, и всички тези неща, които правят, напълно потвърждават, че антихристите са сатани и зли демони. Ето защо, когато става въпрос за кастрене, те в никакъв случай не го приемат с охота и желание. Напротив, освен че се съпротивляват и противопоставят, те също така мразят кастренето, мразят онези, които ги кастрят, и мразят онези, които разобличават тяхната природа същност, и които разобличават злодеянията им. Антихристите смятат, че всеки, който ги разобличава, просто им създава проблеми, затова се съревновават и се борят с всеки, който ги разобличава. Поради тази си природа антихристите никога няма да са добри към никого, който ги кастри, нито ще търпят или ще понасят някого, който го прави, камо ли да изпитват благодарност към него или да го похвалят. Напротив, ако някой ги кастри и накърни достойнството им и ги засрами, в сърцата си ще таят омраза към него и ще търсят възможност да му отмъстят. Каква омраза изпитват към другите! Ето какво си мислят и открито ще заявят пред останалите: „Днес ти ме кастреше. Е, сега враждата ни е трайна. Ти върви по своя път, а аз по моя, но се кълна, че ще си отмъстя! Ако ми признаеш вината си, преклониш глава пред мен или коленичиш и ме помолиш, ще ти простя, иначе никога няма да забравя това!“. Каквото и да казват или правят антихристите, те никога не смятат, че ги е споходила Божията любов и спасение, когато някой ги кастри добронамерено, или искрено им помага. Вместо това го възприемат като унизително клеймо, като мига, в който са били най-засрамени. Това показва, че антихристите изобщо не приемат истината, че имат нрав на неприязън и омраза към истината. Срещали ли сте зли хора или антихристи, които са си отмъщавали на други, защото са били кастрени? (Да.) Как си отмъщаваха? Ужасен ли беше начинът, по който си отмъщаваха? (Да, беше ужасен. Веднъж срещнах един антихрист, който извърши някои злодеяния в църквата, и след като църковният водач разобличи поведението му, той започна да разпространява безпочвени слухове в църквата, като казваше, че този водач не върши никаква истинска работа и че говори думи и доктрини, за да накара хората да дойдат пред него. След това, когато отидохме да разобличим този антихрист, в началото той успя да се прикрие, но когато продължихме да го разобличаваме, той ни заплаши с думите: „Зад къщата ми има полицейски участък, те често идват вкъщи“. Искаше да каже, че ако го разобличим отново, ще ни докладва в полицията. Жестокостта му се разкри.) (Веднъж се сблъсках с един антихрист. Една сестра беше написала писмо, в което докладваше за него, и когато той видя това писмо, се случи така, че на мястото, където живееше тази сестра, беше възникнала опасна ситуация, затова той събра всички основни съработници на църквата и каза: „Защо внезапно възникна опасна ситуация там, където живее тази сестра, след като тя написа писмо, в което докладва за мен? Бог със сигурност не върши безполезна работа. Може би ще разкрие някого!“. След това каза някои провокативни неща, които накараха всички да сочат сестрата с пръст, като вярваха, че с нея има проблем. В крайна сметка тази сестра беше освободена и отпратена, а писмото ѝ беше оставено настрана и не беше разгледано. След това сравнихме какво беше казал антихристът от началото до края и открихме, че на всеки от нас беше казал различни неща. Видяхме, че е бил ужасно зловещ и измамен. Накрая го разпознахме чрез общение и въпросът беше решен справедливо.) Сега е потвърдено, че всички антихристи са зли хора и докато злите хора притежават власт, всички те са антихристи.

Когато антихристите предизвикват смущения в църквата, това добро нещо ли е, или лошо? (Лошо е.) В какъв смисъл е лошо? Дали Бог е допуснал грешка? Дали Бог не е наблюдавал внимателно и е позволил на антихристите да проникнат в Неговия дом? (Не.) Тогава какво се случва? (Бог позволява на антихристите да проникнат в църквата, за да израснем в проницателност, да се научим как да прозираме тяхната природа същност, никога повече да не позволяваме на Сатана да ни заблуждава и да сме способни да останем непоколебими в свидетелството си за Бог. Това е Божието спасение за нас.) Винаги говорим колко нечестив, жесток и злобен е Сатана, че Сатана изпитва неприязън към истината и я мрази, но можеш ли да видиш това? Можеш ли да видиш какво прави Сатана в духовния свят? Как говори и действа, какво е отношението му към истината и към Бог, в какво се състои неговата нечестивост — нищо от това не можеш да видиш. Така че, независимо как казваме, че Сатана е нечестив, че се съпротивлява на Бог и че изпитва неприязън към истината, в съзнанието ти това е просто твърдение. Няма истински образ към него. То е твърде кухо и непрактично; не може да послужи за практическа отправна точка. Но когато човек влезе в досег с антихрист, той вижда по-ясно нечестивия, жесток нрав на Сатана и неговата същност на неприязън към истината, и разбирането му за Сатана е малко по-проницателно и практично. Без тези реални фигури и примери, с които хората да влязат в досег и да видят, така нареченото им разбиране за истината би било неясно, кухо и непрактично. Но когато хората влязат в реален досег с тези антихристи и зли хора, те могат да видят как вършат зло и се съпротивляват на Бог и могат да идентифицират природата същност на Сатана. Те виждат, че тези зли хора и антихристи са прероден Сатана — че са живи сатани, живи дяволи. Досегът с антихристи и зли хора може да има такъв ефект. Когато Сатана се прероди като зъл човек или антихрист, способностите на плътското му тяло са ограничени, но въпреки това той може да върши толкова много лоши неща, да причинява толкова много неприятности и да бъде толкова нечестив и коварен в делата си. Следователно злото, което Сатана върши в духовния свят, трябва да е сто или хиляда пъти по-голямо от сбора на злото, извършено от всички зли хора и антихристи, които живеят в плът. Така че поуките, които хората си вземат, като влизат в досег със зли хора и антихристи, много им помагат да развият проницателност и да видят ясно лицето на Сатана. Те им позволяват да се научат да разпознават кои неща са положителни и кои са негативни, кое е ненавиждано от Бог и кое Му е угодно, кое е истината и кое е заблуда, кое е справедливост и кое е нечестивост, какво точно мрази Бог и какво точно обича, както и кои хора Бог отхвърля и отстранява и кои одобрява и придобива. Безполезно е да се опитваме да разберем тези въпроси само от гледна точка на доктрините. Човек трябва да преживее много неща, особено подвеждането и смущението от зли хора и антихристи. Едва когато човек има истинска проницателност, може да разбере тези много истини и да стигне до по-дълбоко и по-практично разбиране на това, което Бог изисква и което иска да придобие. Не води ли това до по-голямо разбиране на Божиите намерения? Не може ли това да те направи по-сигурен, че Бог е истината и Онзи, Който е най-обичлив? (Да.) Бог кара хората да си вземат поуки и да развиват проницателност в хода на преживяването на нещата, и със сигурност Той също така обучава хората, като същевременно разкрива хора от всякакъв вид. Когато някои хора се сблъскат със зъл човек или антихрист, те не смеят да ги разобличат или идентифицират и не смеят да влязат в досег с тях. Те се страхуват и просто се опитват да ги избягват, сякаш са видели отровна змия. Такива хора са твърде малодушни, за да си вземат поука, и няма да развият проницателност. Някои хора, които се сблъскват със зъл човек или антихрист, не обръщат внимание на вземането на поука или придобиването на проницателност; те позволяват на избухливостта си да ръководи отношението им към тях и когато дойде време да разобличат и да идентифицират антихрист, те не могат да бъдат от полза или да направят нещо практично. Някои хора виждат антихрист да върши много зло и в сърцето си изпитват неприязън към това, но чувстват, че няма абсолютно нищо, което могат да направят по въпроса, че ръцете им са вързани. Вследствие на това те произволно са разигравани от антихриста и продължават да търпят това и да се примиряват с него. Те позволяват на антихриста да действа безразсъдно и да смущава делото на църквата, и не го докладват или разобличават. Те са се провалили в своята отговорност и човешкия си дълг. Казано накратко, когато злите хора и антихристите сеят хаос и правят каквото си искат, това разкрива хора от всякакъв вид и, разбира се, служи и за обучение на онези, които се стремят към истината и имат чувство за справедливост, като им позволява да израснат в проницателност и прозрение, да научат нещо и да разберат Божиите намерения от това. Кои от Божиите намерения разбират те? Те са накарани да видят, че Бог не спасява антихристите, а просто ги използва, за да служат, и че когато антихристите приключат със служенето си, Бог ги разкрива и отстранява, и накрая ги наказва, защото те са зли хора и принадлежат на Сатана. Онези, които Бог спасява, са група хора, които въпреки покварения си нрав обичат положителните неща, признават, че Бог е истината, и се покоряват на Неговото върховенство и уредби, и които, след като са извършили прегрешение, са способни наистина да се покаят. Тези хора могат да приемат да бъдат кастрени, съдени и наказвани, и още повече могат да подходят правилно към това, когато други хора ги разобличават или посочват проблемите им. Онези, които, независимо как действа Бог, могат да го приемат и да му се покорят, и да научат нещо от това — такава е групата от хора, които наистина следват Бог, преживяват Неговото дело и са придобити от Него.

С това приключва нашето общение за проявленията на това как антихристите се отнасят към кастренето. По-късно можете да намерите някои примери, които лично сте видели или преживели, да ги разнищите и да проведете общение за тях въз основа на тяхната същност, така че братята и сестрите да придобият проницателност. Каква е целта на придобиването на проницателност? Тя е да се даде възможност на повече хора да отхвърлят антихристите, да възпрепятстват и ограничават злодеянията им в църквата и да им попречат да предизвикват прекъсвания и смущения в църквата и на важни места, където хората изпълняват дълга си, или да причиняват каквито и да било загуби на делото на църквата. Това се нарича оковаване на антихристите и злите хора. Въпреки че повечето антихристи не са осъждали публично Бог или не са се съпротивлявали на Бог в църквата, те тайно извършват много зло. Те смущават църковния живот и възпрепятстват и смущават водачите и работниците, които провеждат общение за истината и действат според принципите. Те правят необмислени забележки и произволни преценки за делото на Божия дом. Те дори заклеймяват водачите и работниците, подвеждат Божиите избраници и предизвикват смущения в делото на църквата, като влияят на резултатите от изпълнението на дълга на Божиите избраници. Това е голямото зло на смущаването на Божието дело. Всички Божии избраници трябва да знаят, че злото, което антихристите вършат, е голямо зло, осъдително зло, което не подлежи на изкупление. Ето защо антихристите винаги са обект на оковаване и ограничаване в Божия дом. Антихристите трябва да бъдат отлъчени от църквата — това е в съответствие с Божието намерение. Ако на антихристите се позволи да бъдат своеволни и произволни в една църква, да крещят каквито си искат лозунги и доводи, за да контролират и заплашват, или да подвеждат и заблуждават братята и сестрите, а водачите и работниците пренебрегват това и не действат, и не смеят да разобличат или ограничат антихристите от страх да не ги обидят, и това кара братята и сестрите от тази църква да бъдат произволно разигравани и смущавани от антихристите, тогава водачите на тази църква са човекоугодници, те са отпадък, който трябва да се отстрани. Ако водачите на една църква имат проницателност за антихристите и злите хора и дават възможност на Божиите избраници да се изправят и да ги разобличат, и да премахнат дяволите, за да защитят делото на Божия дом, тогава това ще посрами дяволите и Сатана, а също така ще удовлетвори Божието намерение. Водачите на тази църква са водачи, които отговарят на критериите и притежават истината реалност. Ако една църква страда от смущението на антихрист и след като бъде идентифициран и отхвърлен от братята и сестрите, антихристът неистово си отмъщава, потиска и осъжда братята и сестрите, ако църковните водачи не правят нищо, затварят си очите и се опитват да не обидят никого, тогава тези водачи са лъжеводачи. Те са отпадък и трябва да бъдат отстранени. Като църковен водач, ако човек не е способен да използва истината за решаване на проблеми, ако не е способен да идентифицира, да ограничи и да отсее антихристите, ако дава на антихристите свобода да правят каквото си искат в църквата и да вилнеят, ако не е способен да защити Божиите избраници от подвеждане, не е способен да защити Божиите избраници, така че те да могат нормално да изпълняват дълга си — и освен това не е способен да поддържа нормалния напредък на църковното дело — тогава този водач е отпадък и трябва да бъде отстранен. Ако водачите на една църква се страхуват да разобличат, да кастрят и да ограничат даден антихрист, както и да предприемат действия срещу него, защото антихристът е жесток и безпощаден, и по този начин му позволяват да вилнее в църквата, като се превръща в тиранин, прави каквото си иска, парализира голяма част от делото на църквата и го довежда до застой, тогава водачите на тази църква също са отпадък и трябва да бъдат отстранени. Ако, поради това, че се страхуват от отмъщение, водачите на една църква никога нямат смелостта да разобличат антихрист и никога не се опитват да обуздаят злодеянията на антихриста, което води до големи пречки, смущения и щети на църковния живот и на навлизането в живота на братята и сестрите, тогава водачите на тази църква също са отпадъци и трябва да бъдат отстранени. Бихте ли подкрепили продължаващото ръководство на такива хора? (Не.) И така, какво трябва да направите вие, когато се сблъскате с такива водачи? Ти трябва да ги попиташ: „Антихристите вършат такова голямо зло, вилнеят в църквата, опитват се да я превземат — способен ли си да ги държиш под контрол? Имаш ли смелостта да ги разобличиш? Ако не смееш да предприемеш действия срещу тях, трябва да подадеш оставка. Трябва да се оттеглиш, без да губиш време. Ако защитаваш собствените си плътски интереси и предаваш братята и сестрите на антихристите и злите хора от страх от антихристите, тогава трябва да бъдеш прокълнат. Ти не си годен да бъдеш водач — ти си отпадък, ти си мъртвец!“. Такива лъжеводачи трябва да бъдат разобличавани и освобождавани. Те не вършат истинска работа; изправени пред зли хора, те не защитават братята и сестрите, а коленичат пред зли хора, правят им отстъпки и просят милост, протакат позорното си съществуване. Такива водачи са отпадъци. Те са предатели и трябва да бъдат отхвърлени.

Сега ще проведем общение по още една точка, а именно как се разобличава отношението на антихристите към техните перспективи и съдба, когато са кастрени. Някои антихристи, които работят в Божия дом, мълчаливо решават да действат внимателно, за да не допускат грешки, да не бъдат кастрени и да не разгневят Горното или да не бъдат хванати от своите водачи да вършат нещо лошо, както и да се погрижат да имат публика, когато вършат добри дела. И все пак, колкото и да са внимателни, поради факта, че мотивите им и пътят, по който вървят, са неправилни, и тъй като говорят и действат само заради славата, придобивките и статуса си и никога не търсят истината, те често погазват принципите, нарушават и прекъсват работата на църквата, действат като слуги на Сатана и дори често извършват множество прегрешения. Много честа проява и много типична за такива хора е да погазват принципите и извършват прегрешения. Така че, разбира се, за тях е много трудно да избегнат кастренето. Те са видели, че някои антихристи са били разкрити и отстранени, защото са били кастрени строго. Видели са го със собствените си очи. Защо антихристите действат толкова предпазливо? Една от причините със сигурност е, че те се опасяват да не бъдат разкрити и отстранени. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен — в края на краищата, „Предпазливостта е майка на безопасността“ и „Добрите хора живеят спокойно“. Трябва да следвам тези принципи и да си напомням във всеки един момент да избягвам да допускам грешки и да се забърквам в неприятности, и трябва да потискам покварата и намеренията си. Не бива да допускам да разбират за тях. Стига да не правя грешки и да мога да издържа до самия край, ще получа благословии, ще избегна бедствията и ще успея във вярата си в бог!“. Те често се подтикват, мотивират и насърчават по този начин. Дълбоко в себе си те вярват, че ако допускат грешки, ще намалят значително шансовете си да получат благословии. Нима това не е пресметливостта и вярата, които обитават дълбините на техните сърца? Като оставим настрана дали тази пресметливост или тази вяра на антихристите е правилна, или погрешна, въз основа на това, за какво ще се притесняват най-много, когато ги кастрят? (За техните перспективи и съдба.) Те свързват кастренето с перспективите и съдбата си — това е свързано с тяхната нечестива природа. Те си мислят: „Нима ме кастрят така, защото ще бъда отстранен? Дали това се случва, защото не съм желан? Дали божият дом ще ми попречи да изпълнявам този дълг? Дали не изглеждам неблагонадежден? Дали ще бъда заменен с някой по-добър? Ако бъда отстранен, мога ли все пак да бъда благословен? Мога ли все още да вляза в небесното царство? Изглежда, че не съм се представил много задоволително, така че трябва да съм по-внимателен в бъдеще и да се науча да бъда покорен и възпитан, и да не създавам проблеми. Трябва да се науча да бъда търпелив и да оцелявам, като държа главата си наведена. Всеки ден, когато правя нещо, трябва да си представям, че вървя по тънък лед. Не мога да свалям гарда си. Въпреки че този път се издадох по невнимание и бях скастрен, тонът им не звучеше много строго. Изглежда, че проблемът не е много сериозен, че все още имам шанс — все още мога да избегна бедствията и да бъда благословен, така че трябва просто смирено да приема това. Като че ли няма да бъда освободен, камо ли отстранен или отлъчен, така че мога да приема да бъда скастрен по този начин“. Дали това е нагласа на приемане на кастренето? Дали е истинско познаване на покварения им нрав? Дали е истинско желание да се покаят и да започнат на чисто? Истинска решимост да действат в съответствие с принципите ли е това? Не, не е. Тогава защо действат по този начин? Заради онзи проблясък на надежда, че могат да избегнат бедствията и да бъдат благословени. Докато тази искрица надежда все още съществува, те не могат да се издадат, не могат да разкрият истинската си същност, не могат да кажат на другите какво се крие в дълбините на сърцата им и не могат да им позволят да разберат за обидата, която таят в себе си — трябва да скрият тези неща. Трябва да подвият опашка и да не позволят на другите да ги видят такива, каквито са в действителност. Затова изобщо не се променят, след като са били кастрени, и продължават да вършат нещата така, както са ги вършили преди. И така, какъв е принципът, на който се основават техните действия? Просто да защитават собствените си интереси във всичко — независимо от грешките, които допускат, те не позволяват на другите да разберат. Трябва да накарат всички наоколо да мислят, че са съвършени, че нямат недостатъци или дефекти, и че никога не допускат грешки. Ето как се прикриват. След като поддържат прикритието си дълго време, те се чувстват уверени, че общо взето със сигурност ще избегнат бедствията, ще бъдат благословени и ще влязат в небесното царство. Но тъй като те често нарушават принципите в действията си, за тяхна изненада се оказва, че биват кастрени. Кастренето ги наранява: „Толкова много страдах. Как може да ме кастриш? Защо великото нещо — получаването на благословии — все още не ми се е случило? Защо все още е толкова далеч от мен? Кога ще свърши това страдание?“. И когато чуят думите на кастренето, си мислят: „Ако отново съм нехаен и не се стремя към истината, и своеволно върша зли неща, които смущават делото на божия дом, тогава ще бъда отстранен и отлъчен. Няма ли тогава да изгубя перспективите и съдбата си? Цялото страдание, което съм претърпял през тези години на вяра в бог, ще бъде напразно!“. Те многократно практикуват търпение и самовъздържане и в сърцата си казват: „Трябва да издържа! Трябва да го издържа! Ако не го издържа, цялото страдание и несправедливост, които съм претърпял, ще отидат на вятъра. Трябва да продължа да упорствам. Ако упорствам до самия край, ще бъда спасен! Ако някой ми каже нещо неприятно, просто ще се преструвам, че не съм го чул. Ще се държа така, сякаш не говорят за мен, а за някой друг“. Но колкото и да слушат, те все пак чувстват, че това означава, че нямат крайна цел. Те все пак чувстват, че с това кастрене са заклеймени; смятат, че са безнадеждни, неспособни да видят светлина в тунела, без утре и без бъдеще. В този момент могат ли тези зли хора и антихристи да останат търпеливи? (Не, не могат. Те виждат надеждите си да бъдат благословени разбити, затова не могат да останат търпеливи.) Дали просто са неспособни да останат търпеливи? Няма ли да предприемат действия? (Да, ще предприемат.) Какви действия биха могли да предприемат? (Може да разпространяват негативност и да подвеждат някои братя и сестри, на които им липсва проницателност, да застанат на тяхна страна, да ги защитават и да се оплакват от несгодите им.) Правилно, щом се почувстват безнадеждни, те ще предприемат действия. Ще си помислят: „Ти вече не ме развиваш, нито ме поставяш на важни позиции, а също така искаш да ме отстраниш. Ако аз не мога да бъда благословен, тогава дори не си и помисляй ти самият да бъдеш благословен! Ако тук не ме искат, навън има място за мен, но ако си тръгна, ще повлека още двама души със себе си. Ти беше груб с мен, затова и аз ще постъпя зле с теб! Не искаше ли да ме отстраниш? Ще си платиш за тези думи!“. Те ще свалят ръкавиците и ще започнат да вдигат врява и тяхната природа същност на омраза към истината ще бъде разобличена. Тогава техният ентусиазъм, тяхното отричане, тяхното отдаване, както и страданието и цената, която са платили, ще изчезнат, тъй като надеждите им да бъдат благословени са разбити. По това време хората ще могат да видят, че първоначалният им ентусиазъм да отдават всичко на Бог, както и страданието и цената, която са платили, са били изцяло фалшиви и просто измама.

Щом антихристите бъдат освободени или отстранени, те свалят ръкавиците и се оплакват без задръжки, и демоничната им страна се разобличава. Каква демонична страна се разобличава? В миналото те изобщо не са изпълнявали дълга си, за да се стремят към истината и да постигнат спасение, а за да получат благословии, и сега казват истината за това и разкриват реалната ситуация. Те казват: „Ако не се опитвах да вляза в небесното царство или да получа благословии и голяма слава по-късно, щях ли да се смесвам с вас, хора, които сте по-долни от тор? Достойни ли сте за моето присъствие? Вие не ме развивате, нито ме повишавате, а искате да ме отстраните. Един ден ще ти покажа, че ще има цена, която да платиш за това, че ме отстраняваш, и последствия, които ще понесеш заради това!“. Антихристите разпространяват тези идеи и тези дяволски думи се изплъзват от тях. Щом свалят ръкавиците, тяхната злобна природа и жесток нрав се разобличават и те започват да разпространяват представи. Те също така започват да привличат онези, които са новоповярвали, които са със сравнително малък духовен ръст и на които им липсва проницателност, които не се стремят към истината и които често са негативни и слаби, а също така привличат и онези, които постоянно са нехайни в дълга си и които не вярват истински в Бог. Както самите те казаха: „Ако ме отстраниш, ще трябва да повлека още няколко души със себе си!“. Не е ли разкрита сатанинската им природа? Нормалните хора биха ли направили това? Обикновено хората с покварен нрав просто се чувстват тъжни и наранени, когато бъдат освободени, като смятат, че са безнадеждни, но съвестта им ги кара да си мислят: „Това е наша вина, не сме изпълнили дълга си. В бъдеще ще се стремя да се справям по-добре, а колкото до това как Бог се отнася с мен и как ме определя, това е работа на Бог. Хората нямат право да поставят изисквания към Бог. Действията на Бог не се ли основават на проявленията на хората? Ако човек тръгне по грешен път, той трябва да бъде дисциплиниран и укоряван, това се разбира от само себе си. В момента тъжното е, че имам малки заложби и не мога да удовлетворя намеренията на Бог, и че не разбирам истините принципи и действам произволно и своеволно въз основа на покварения си нрав. Заслужавам да бъда отстранен, но се надявам, че в бъдеще ще имам възможност да се поправя!“. Хората с малко съвест ще тръгнат по такъв път. Те избират да разглеждат въпроса по този начин и в крайна сметка избират и да го решат по този начин. Разбира се, в това няма много елементи на практикуване на истината, но тъй като тези хора имат съвест, те няма да стигнат дотам, че да се съпротивляват на Бог, да хулят Бог или да се противопоставят на Бог. Но антихристите не са същите. Тъй като имат жестока природа, за тях е присъщо да бъдат враждебни към Бог. Когато техните перспективи и съдба са застрашени или отнети, когато не виждат никакъв шанс да живеят, това, което избират да направят, е да разпространяват представи, да осъждат делото на Бог и да накарат неверниците, които са в съюз с тях, да смущават делото на Божия дом заедно с тях. Те дори отказват да поемат отговорност за всичките си минали злосторничества и прегрешения, както и за всички загуби, които са причинили на делото или имуществото на Божия дом. Когато Божият дом се разправя с тях и ги отстранява, те казват едно изречение, което най-често се изрича от антихристите. Какво е то? (Ако тук не ме искат, навън има място за мен.) Не е ли това още едно дяволско изречение? Това е нещо, което човек с нормална човешка природа, чувство за срам и съвест не би могъл да каже. Наричаме ги дяволски думи. Това са различни проявления на жестокия нрав, който антихристите разкриват, когато са кастрени и чувстват, че техният статус и репутация са в опасност, че техният статус и престиж са застрашени, и особено че са напът да бъдат лишени от своите перспективи и съдба; едновременно с това се разобличава и тяхната същност на неверници. В действителност Божият дом кастри хората единствено защото те действат своеволно и напосоки при изпълнение на дълга си, като по този начин прекъсват и смущават работата на Божия дом, и не се замислят или разкайват — само тогава ги кастри Божият дом. В тази ситуация кастренето им означава ли, че са отстранени? (Не, не означава.) Категорично не, хората трябва да приемат това по положителен начин. В този контекст всяко кастрене, независимо дали е от Бог или от човек, независимо дали идва от водачи и работници, или от братя и сестри, не е злонамерено и е от полза за работата на църквата. Способността да се кастри човек, когато е действал своеволно и напосоки и е смутил работата на Божия дом, е нещо справедливо и положително. Това е нещо, което трябва да правят почтените хора и тези, които обичат истината. Но когато хората, които са кастрени, поради това, че са извършили прегрешения, не го приемат, а вместо това се противопоставят, като пораждат омраза и отмъстителна нагласа, това е неправилно и нечестиво. Толкова много хора изпълняват дълг в Божия дом — кой от тях не е преживявал кастрене? Колко хора са станали негативни и предизвикателни, защото са били кастрени, или дори са се опитвали да се самоубият, защото са смятали, че няма да бъдат благословени и че са безнадеждни, и затова са искали да се откажат от дълга си, да бъдат груби и да избухнат, и са започнали да мразят другите, и дори са искали да им отмъстят? Наистина няма много такива хора. Само зли хора могат да вършат такива неща. Само зли хора могат да считат кастренето за неправилно отношение от страна на избухливи хора. Разбира се, цялото кастрене, за което говори Божият дом, е правилно, то се извършва за делото на църквата и за навлизането в живота на хората. То е положително нещо, което е в съответствие с Божието намерение и е изцяло съгласно Божието слово. Когато антихристите са кастрени, те винаги се опитват да защитят репутацията, статуса и достойнството си, като го свързват със собствените си интереси и особено с перспективите и съдбата си. Ако кастренето е неблагоприятно за репутацията, статуса и достойнството им, те не могат да го приемат. Ако бъдат кастрени сурово и това не само унищожава репутацията, статуса и достойнството им, но и застрашава техните перспективи и съдба, те още по-малко могат да го приемат. Казано накратко, независимо кой ги кастри, антихристите не са способни да го приемат от Бог, не са способни да се самоанализират и да опознаят себе си, да си вземат поука от кастренето, да постигнат истинско покаяние или да постигнат по-добро изпълнение на дълга си. Вместо това те се съпротивляват в сърцата си и възприемат отношение на противопоставяне и отказ да го приемат. Това е отношението на антихристите към кастренето и то също така представлява тяхното отношение към истината.

Какво е най-малкото, което хората трябва да знаят, когато става въпрос за кастрене? Да бъдеш кастрен е нещо, което трябва да се преживее, за да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите — това е задължително. Това е нещо, с което хората трябва да се сблъскват ежедневно и което трябва да преживяват често, за да постигнат спасение в своята вяра в Бог. Никой не може да остане настрана от кастренето. Дали нечие кастрене е нещо, което засяга перспективите и съдбата му? (Не.) И така, за какво се кастри човек? Дали е, за да се осъждат хората? (Не, това се прави, за да помогне на хората да разберат истината и да изпълняват дълга си в съответствие с принципите.) Точно така. Това е най-правилното разбиране за това. Кастренето на някого е вид дисциплиниране, вид укор, и естествено е също така и начин да се помогне на хората и да бъдат излекувани. Кастренето ти позволява навреме да промениш неправилния си стремеж. То ти позволява бързо да разпознаеш проблемите, които имаш в момента, и навреме да разпознаеш покварения нрав, който разкриваш. Независимо от всичко, кастренето ти помага да знаеш грешките си и да изпълняваш дълга си според принципите, спасява те от това да причиниш отклонения и да се заблудиш с времето и те предпазва от предизвикване на катастрофи. Нима това не е най-голямата помощ за хората, най-голямото им лекарство? Тези, които имат съвест и разум, трябва да могат да се отнасят правилно към кастренето. Защо антихристите не могат да приемат кастренето? Защото смятат, че кастренето идва от човек, а не от Бог. Те смятат, че всеки, който ги кастри, им създава трудности и ги измъчва. Ако се съди по манталитета на антихристите, те отказват да приемат кастренето предимно защото не приемат истината. Те не могат да си вземат поука от кастренето и не са способни да опознаят себе си или да търсят истината. Това е източникът на тяхното неприемане на кастренето. В сърцата им съществува толкова голям проблем, което потвърждава, че природата същност на антихристите е на неприязън и враждебност към истината.

2 май 2020 г.