II. Интересите на антихристите

Г. Техните перспективи и съдба

Миналия път разговаряхме по четвърта точка от интересите на антихристите: техните перспективи и съдба, която е разделена на пет допълнителни точки. Първо, прегледайте тези пет точки. (1. Как антихристите се отнасят към Божиите слова; 2. Как антихристите се отнасят към дълга си; 3. Как антихристите се отнасят към кастренето; 4. Как антихристите се отнасят към званието „обслужващ“; 5. Как антихристите подхождат към статуса си в църквата.) Миналия път разговаряхме по първата от тези точки: „Как антихристите се отнасят към Божиите слова“. На първо място, използвахме думата „изучаване“, за да разобличим едно от основните отношения на антихристите към Божиите слова. „Изучаването“ е основно и фундаментално отношение на хора като антихристите към Божиите слова. Те изобщо не подхождат към Божиите слова с отношение на приемане или покорство, а вместо това ги проучват внимателно. Те в никакъв случай не приемат и не считат Божиите слова за истина или за път, към който хората трябва да се придържат, и не подхождат към Божиите слова с отношение на търсене или приемане на истината. Вместо това целта им във всичко са собствените им желания и амбиции, собствените им перспективи и съдба, и те търсят в Божиите слова желаните от тях крайни цели, както и перспективи и съдба. Едно от основните им отношения в подхода им към Божиите слова е, че по всеки въпрос те свързват Божиите слова със своите перспективи и съдба. Като се съди по отношението им в подхода към Неговите слова, природата същност на този тип хора е, че те не вярват истински, не приемат и не се покоряват на Божиите слова, а вместо това ги проучват внимателно и ги анализират в търсене на благословии и облаги в тях, за да придобият голямо предимство. Като се съди по отношението им към Божиите слова, доколко те вярват в Бог? Имат ли истинска вяра в Него? Като се съди по тяхната същност, те нямат истинска вяра в Бог. Тогава защо все пак могат да държат Божиите слова и да ги четат? Като се съди по тяхната природа същност, намерения и желания, те не искат да придобият от Божиите слова истината и пътя за промяна на своя нрав, като по този начин постигнат спасение. Вместо това те искат да търсят в Божиите слова всичко, което желаят. Какво търсят те? Търсят мистерии, търсят тайни, известни само на Небето, и търсят някои възвишени доктрини и дълбоки познания. Следователно, като се съди по отношението на този тип хора в подхода им към Божиите слова и по тяхната природа същност, всички те са отявлени неверници. Това, което искат, не е нищо повече от добра крайна цел, добри перспективи и добра съдба. Те не приемат искрено Божиите слова, а вместо това се опитват да намерят в Неговите слова различни възможности и пътища, чрез които да получат желаните от тях неща и да задоволят своите желания и амбиции за придобиване на благословии. Следователно този тип хора никога няма да считат Божиите слова за истината или за пътя, към който трябва да се придържат. Ако антихристите подхождат към Божиите слова с такова отношение, тогава какво е отношението им към едно от най-основните изисквания към човечеството в Божиите слова — изпълняването на дълга им като сътворени същества? Днес ще разговаряме по втората точка — как антихристите се отнасят към дълга си — и ще разобличим какви проявления и какво отношение имат антихристите, когато изпълняват дълга си.

2. Как антихристите се отнасят към дълга си

Антихристите не се отнасят към Божиите слова с нагласата за приемане и покорство, затова, разбира се, те не могат да се отнасят към изискването в Неговите слова човечеството да изпълнява дълга си като сътворено същество с нагласата за приемане на истината. Следователно, от една страна, те изпитват съпротива към дълга, поверен на човека от Бог, и не искат да изпълняват дълга си, а от друга страна, се страхуват да не изгубят възможността да придобият благословии. Това поражда един вид сделка. Каква е тази сделка? Те откриват от Божиите слова, че ако хората не изпълняват дълга си, може да бъдат отстранени, че ако не изпълняват дълга си като сътворени същества, няма да имат възможност да придобият истината, и че ако не изпълняват дълга си като сътворени същества, в бъдеще може да изгубят благословиите си в небесното царство. Какво означава това? Това означава, че ако някой не изпълнява дълга си, той неминуемо ще изгуби шанса си да придобие благословии. След като антихристите са получили такава информация от Божиите слова и от много общения и проповеди, дълбоко в сърцата им се развива желание и интерес да изпълняват дълга си като сътворени същества. Дали развиването на такова желание и интерес показва, че те могат искрено да отдават всичко на Бог и искрено да изпълняват дълга си? Като се съди по природата същност на антихристите, тази точка е много трудна за постигане. Тогава какво ги кара да изпълняват своя дълг? За това трябва да има запис в сърцето на всеки човек и вътре в него трябва да има някои конкретни истории. И така, как изглежда този запис в сърцето на антихриста? Той прави много тънки, точни, прецизни и усърдни сметки, така че да не му се обърка сметката. Когато реши да изпълнява дълга си, първо пресмята: „Ако сега ще изпълнявам дълга си, ще трябва да се откажа от радостта да бъда заедно със семейството си, ще трябва да се откажа от кариерата си и от светските си перспективи. Ако оставя тези неща, за да изпълня дълга си, какво мога да придобия? Божиите слова казват, че в този последен етап онези, които могат да се срещнат с бог, които могат да изпълнят дълга си в божия дом и които могат да останат накрая, са хората, които могат да придобият големи благословии. Щом божиите слова казват това, предполагам, че бог може да го направи и да го осъществи според тях. Освен това бог дава много обещания на хората, които могат да изпълняват дълга си и да му отдават всичко!“. Чрез изучаване на Божиите слова антихристите тълкуват много обещания, дадени от Бог в последната епоха на хората, които изпълняват дълга си, и това, наред с личните им фантазии и всички представи, създадени от собствения им анализ и внимателна проверка на тези слова, създава дълбок интерес и стимул да изпълняват дълга си. След това те отиват пред Бог да се молят, като дават тържествени обещания и клетви, с които потвърждават решимостта си да се отрекат от всичко и да отдадат всичко на Бог, да посветят този живот на Него и да се откажат от цялото плътско щастие и перспективи. Въпреки че се молят по този начин и всичките им думи изглеждат правилни, това, което мислят дълбоко в себе си, е известно само на тях самите и на Бог. Молитвите и решимостта им изглеждат чисти, сякаш те правят това само за да изпълнят Божието поръчение и своя дълг и да удовлетворят Божията воля, но дълбоко в сърцата си те пресмятат как да получат благословии и да получат нещата, които искат, като изпълняват дълга си, и какво могат да направят, за да може Бог да види всичко, което са платили, и да Го впечатли дълбоко това, което са платили и направили, така че Той да запомни това, което са направили, и накрая да ги дари с желаните от тях перспективи и благословии. Преди да решат да изпълняват дълга си, в дълбините на сърцата си антихристите са преизпълнени с очаквания за перспективите си, за придобиване на благословии, за добра крайна цел и дори за венец и имат пълната увереност, че ще постигнат тези неща. С такива намерения и стремежи идват да изпълняват дълга си в Божия дом. И така, дали изпълняването на дълга им съдържа искреността, истинската вяра и предаността, които Бог изисква? На този етап още не може да се види тяхната истинска преданост, вяра или искреност, защото всеки таи напълно пресметливо мислене преди да изпълни дълга си, и всеки взема решението да изпълнява дълга си, воден от интересите си, а също и въз основа на предварителните си безмерни амбиции и желания. С какво намерение изпълняват дълга си антихристите? То е да сключат сделка, да направят размяна. Може да се каже, че това са условията, които те поставят, за да изпълняват дълга си: „Ако изпълня дълга си, трябва да получа благословии и да имам добра крайна цел. Трябва да получа всички благословии и блага, които бог е казал, че са подготвени за човечеството. Ако не мога да ги получа, няма да изпълнявам този дълг“. Те идват да изпълняват дълга си в Божия дом с такива намерения, амбиции и желания. Изглеждат така, сякаш притежават известна искреност и, разбира се, за новоповярвалите, които тепърва започват да изпълняват дълг, това може да се нарече и ентусиазъм. В това обаче няма никаква истинска вяра или преданост; има само такава степен на ентусиазъм. Това не може да се нарече искреност. Като се съди по това отношение на антихристите към изпълнението на дълга им, то е съвсем пресметливо и е изпълнено с техните желания за облаги, като това да получат благословии, венец и награди и да влязат в небесното царство. Затова външно изглежда така сякаш много антихристи, преди да бъдат отлъчени, изпълняват дълга си и дори са изоставили повече и са страдали повече от обикновения човек. По това, което отдават, и цената, която плащат, са наравно с Павел, а и те не са по-малко ангажирани от Павел. Това е нещо, което всеки може да види. От гледна точка на тяхното поведение и решимостта им да страдат и да платят цената, те не би трябвало да не получат нищо. Бог обаче не се отнася към човека въз основа на външното му поведение, а въз основа на неговата същност, на неговия нрав, на това, което разкрива, и на естеството и същността на всяко едно нещо, което прави. Когато хората съдят и се отнасят към другите, те определят какви са те единствено въз основа на външното им поведение, на това колко страдат и каква цена плащат, което е груба грешка.

Отношението на антихристите в подхода им към техния дълг е такова от самото начало. Те идват в Божия дом да изпълняват дълга си с амбиции, желания и сделки. Ето какво пресмятат и планират дълбоко в сърцата си, преди да изпълняват дълга си. Какъв е техният план? Какво е ядрото и фокусът на техните сметки? Те се стремят да придобият благословии, да имат добра крайна цел, а някои хора дори се стремят да избегнат бедствие. Това е тяхното намерение. Те проучват внимателно Божиите слова отново и отново, но за нищо на света не могат да видят, че всички Божии слова са истина, че в Божиите слова се крие пътят на практикуване и че Божиите слова могат да позволят на хората да бъдат пречистени, да постигнат промяна в нрава и да достигнат спасение. Те не могат да видят тези неща, колкото и усърдно да гледат. Независимо как четат Божиите слова, това, което ги интересува най-много и на което отдават най-голямо значение, не е нищо друго освен благословиите и обещанията, които Бог дарява на онези, които се отричат, отдават, понасят трудности и плащат цена за Него. Когато намерят в Божиите слова това, което според тях е най-централното и най-важното съдържание, е сякаш са намерили спасителен пояс. Те чувстват, че изглежда ще придобият големи благословии, и мислят, че са най-благословените хора и най-големите късметлии в тази епоха. Затова се радват дълбоко в сърцата си: „Попаднал съм на добро време в този живот; никой от онези апостоли и пророци през вековете не е срещал христос от последните дни. Днес аз следвам христос от последните дни, така че не мога да пропусна тази възможност да придобия големи благословии. Това е шанс да бъда възнаграден и да получа венец! Невярващите няма да имат този късмет, и без значение колко добре се наслаждават на този живот или колко висок статус имат, когато дойдат големите катаклизми, всички те ще бъдат унищожени. Затова трябва да се откажа от плътските удоволствия на света, защото колкото и да се наслаждавам на тези неща, те са временни и мимолетни. Ще гледам към бъдещето и ще придобия по-големи благословии и награди, и по-голям венец!“. И така, в сърцата си те се предупреждават: „При изпълнението на дълга си, без значение колко страдам или колко трябва да тичам насам-натам, без значение дали съм хвърлен в затвора или измъчван, и без значение какви трудности срещам, трябва да постоянствам, да постоянствам и пак да постоянствам! Не мога да се обезсърчавам, трябва да понасям всяко унижение, да нося тежко бреме и да постоянствам до последния момент. Вярвам, че казаното от бог: „Този, който върви докрай, със сигурност ще бъде спасен“, непременно ще се сбъдне за мен.“. Дали някоя от идеите и мненията, които те мислят и в които вярват в сърцата си, съответства на истината? (Не.) Нито една от тях не съответства на истината, нито е в съответствие с Божиите слова или с Божиите намерения — всички те са сметки и планове за личните им перспективи и съдба. Дълбоко в сърцата си те не проявяват никакъв интерес към никое изискване към човечеството, споменато в Божиите слова; те не им обръщат никакво внимание. Дълбоко в сърцата си те изпитват отвращение и съпротива към разобличаването на човечеството и изискванията към хората в Божиите слова, и дори си създават представи, така че, когато видят тези слова, изпитват съпротива към тях и се чувстват неудобно, и впоследствие ги прескачат, без да ги четат. Що се отнася до увещанията, утехата, напомнянията, милостта и съчувствието към човечеството в Божиите слова, те проявяват нетърпение и не желаят да приемат или да слушат, като смятат, че тези слова са фалшиви. В сърцата си те изпитват отвращение и съпротива към Божиите слова на правосъдие и наказание и към Неговото дело на изпитания сред хората, и не желаят да ги приемат и ги избягват. Вместо това те проявяват голям интерес само към словата за Божиите обещания или благословии за човечеството и дори ги четат често, за да задоволят нетърпеливото желание на сърцата си да придобият благословии, нетърпеливи да бъдат грабнати веднага в небесното царство и да бъдат освободени от всяко страдание. Когато вече не могат да постоянстват в хода на изпълнението на дълга си и развият съмнения дали могат да придобият благословии, и тяхната „вяра“ се разклати, или когато волята им не е непоколебима и искат да дадат заден ход, те четат тези слова и ги превръщат в своя мотивация за изпълнение на дълга си. Те никога не се опитват да размишляват над истината в Божиите слова, в която и да е от техните глави или откъси, и не искат ни най-малко да преживеят правосъдието на Божиите слова, камо ли да опознаят себе си и да видят ясно реалността на дълбоката поквара на човечеството чрез онези Божии слова, които разобличават покварената същност на човечеството. Те също така си запушват ушите за Божиите намерения, изисквания и увещания към човечеството, като не им обръщат внимание и подхождат към тях с отношение на неуважение и безразличие. Дълбоко в сърцата си те вярват: „Това, което бог казва и прави, е просто формалност. Кой може да го приеме? Кой може да го разбере? Кой може наистина да практикува според словата на бог? Тези слова на бог са напълно излишни. Най-реалистичното е хората да разменят изпълнението на дълга си за благословии — нищо не е по-реалистично от това“. Така те търсят в Божиите слова отново и отново и след като намерят този път, считат изпълнението на дълга за единствения път към придобиване на благословии. Това са намеренията, целите и най-съкровените сметки на антихристите, когато изпълняват дълга си. И така, какви проявления и разкриване показват те в хода на изпълнението на дълга си, които позволяват на хората да видят, че във всяко отношение същността на такива хора е същност на антихрист? Неслучайно антихристите са способни да изпълняват дълга си — те категорично изпълняват дълга си със собствените си намерения и цели и с желанието да придобият благословии. Какъвто и дълг да изпълняват, целта и отношението им, разбира се, са неразривно свързани с придобиването на благословии, добрата крайна цел и добрите перспективи и съдба, за които те мислят и с които се занимават денонощно. Те са като предприемачи, които не говорят за нищо друго освен за работата си. Каквото и да правят антихристите, всичко е свързано със славата, придобивките и статуса — всичко е свързано с придобиването на благословии, перспективи и съдба. Дълбините на сърцата им са изпълнени с такива неща. Това е природата същност на антихристите. Именно поради този вид природа същност другите са в състояние ясно да видят, че накрая резултатът за тях е да бъдат отстранени.

В Божиите слова Бог има изисквания към всякакви хора и има изисквания и ясни указания за всякакви видове дълг и работа. Тези слова са все Божии изисквания към човечеството и тези изисквания са това, което хората трябва да спазват, да практикуват и да постигат. Какво отношение имат антихристите към Божиите слова и Божиите изисквания? Приемат ли те отношение на покорство? Приемат ли отношение на смирено приемане? Със сигурност не. Като се има предвид техният нрав, когато антихристите идват в Божия дом да изпълняват дълга си, могат ли да го вършат добре в съответствие с Божиите изисквания и разпоредбите на Божия дом? (Не, не могат.) Категорично не могат. Когато антихристите изпълняват дълга си, първата им мисъл не е да търсят принципите, които включва изпълнението на дълга им, нито да търсят какво изисква Бог, или какви са правилата на Божия дом. Вместо това първо се интересуват дали ще бъдат благословени или възнаградени за изпълнението на този дълг. Ако не е сигурно, че ще бъдат благословени или възнаградени, те не желаят да изпълняват този дълг; и дори да го правят, ще бъдат нехайни. Антихристите неохотно изпълняват дълга си, за да придобият благословии. Те също така се интересуват дали ще могат да се изтъкнат и хората да ги гледат с благоговение, като изпълняват този дълг, и дали Горното или Бог ще знаят, ако изпълняват този дълг. Всичко това са неща, които те обмислят, когато изпълняват дълг. Първото нещо, което искат да установят, е какви ползи могат да получат, като изпълняват дълг, и дали могат да бъдат благословени. Това е най-важното за тях. Те никога не мислят как да проявят внимание към Божиите намерения и да се отплатят за Божията любов, как да проповядват евангелието и да свидетелстват за Бог, така че хората да придобият Божието спасение и да получат щастие, още по-малко се стремят да разберат истината или да търсят как да преодолеят покварения си нрав и да изживеят човешко подобие. Те никога не обмислят тези неща. Те мислят само за това дали могат да бъдат благословени и да придобият облаги, как да се утвърдят, как да придобият статус, как да накарат хората да ги гледат с благоговение и как да се отличат и да станат най-добрите в църквата и сред тълпата. Те категорично не желаят да бъдат обикновени последователи. Винаги искат да бъдат първи в църквата, да имат последната дума, да станат водачи и да накарат всички да ги слушат. Едва тогава могат да бъдат удовлетворени. Можете да видите, че сърцата на антихристите са пълни с тези неща. Дали те искрено отдават всичко на Бог? Дали те искрено изпълняват дълга си като сътворени същества? (Не.) Тогава какво искат да правят? (Да държат властта.) Точно така. Те казват: „Що се отнася до мен, в светския свят искам да надмина всички останали. Трябва да бъда първи във всяка група. Отказвам да бъда втори и никога няма да бъда подгласник. Искам да бъда водач и да имам последната дума във всяка група хора, в която се намирам. Ако нямам последната дума, тогава ще опитам всички възможни средства, за да ви убедя всички, да ви накарам всички да ме гледате с благоговение и да ме изберете за водач. Щом имам статус, ще имам последната дума, всички ще трябва да ме слушат. Ще трябва да правите нещата по моя начин и ще трябва да бъдете под мой контрол.“. Независимо какъв дълг изпълняват антихристите, те ще се опитват да се поставят на висока позиция, в позиция на превъзходство. Никога не биха могли да се задоволят с мястото си на обикновен последовател. А какво ги вълнува най-много? То е да стоят пред хората, да раздават заповеди и да ги гълчат, да ги карат да правят това, което те им казват. Никога не се замислят как да изпълняват дълга си правилно — още по-малко, докато изпълняват дълга си, търсят истините принципи, за да практикуват истината и да удовлетворят Бог. Вместо това си блъскат главите как да намерят начини да се отличат, да накарат водачите да имат високо мнение за тях и да ги повишат, за да могат самите те да станат водачи или работници и да ръководят други хора. Прекарват цял ден да мислят и да се надяват именно за това. Антихристите не желаят да бъдат водени от други хора, нито желаят да бъдат обикновени последователи, камо ли да вършат тихо дълга си без фанфари. Какъвто и да е техният дълг, ако не могат да бъдат начело и в центъра, ако не могат да бъдат над другите хора и да ги водят, те намират изпълнението на дълга си за скучно, стават негативни и започват да не си дават зор. Без похвалите или преклонението на другите това е още по-безинтересно за тях и те имат още по-малко желание да изпълняват дълга си. Но ако могат да бъдат начело и в центъра, докато изпълняват дълга си, и да имат последната дума, те се чувстват енергични и биха понесли всякакви несгоди. Винаги имат лични намерения при изпълнението на дълга си и винаги искат да се отличат с цел да задоволят потребността си да побеждават другите хора и да удовлетворят желанията и амбициите си. Докато изпълняват дълга си, освен че не спират да се състезават — състезават се във всяко отношение да изпъкнат, да бъдат на върха, да се издигнат над другите — те мислят и за това как да запазят сегашния си статус, репутация и престиж. Ако има някой, който застрашава техния статус или престиж, те не се спират пред нищо и не показват милост, докато не го свалят и не се отърват от него. Те дори използват достойни за презрение средства, за да потиснат онези, които са способни да се стремят към истината, които изпълняват дълга си предано и с чувство за отговорност. Освен това те са изпълнени със завист и омраза към братята и сестрите, които отлично изпълняват дълга си. Те изпитват особена омраза към онези, които останалите братя и сестри подкрепят и одобряват. Те смятат, че такива хора са сериозна заплаха за това, към което се стремят, за тяхната репутация и статус, и в сърцата си се кълнат: „Или ти, или аз, или аз, или ти, за двама ни няма място и ако не те срина и не се отърва от теб, няма да мога да се помиря със себе си!“. Те са безмилостни към братята и сестрите, които изразяват различно мнение, които ги разобличават или които застрашават техния статус: мислят за всичко, което могат да направят, за да се доберат до нещо за тях, за да ги съдят и заклеймят, да ги дискредитират и да ги сринат, и няма да се успокоят, докато не го направят. В поведението си към всеки човек имат само едно отношение: ако този човек застрашава статуса им, те ще го сринат и ще се отърват от него. Всички техни заклети последователи са хора, които ги ласкаят, и каквито и лоши неща да вършат тези хора и колкото и вреди да нанасят на работата на църквата и на интересите на Божия дом, те ще ги прикриват и защитават. В хода на изпълнението на своя дълг антихристите винаги управляват собствената си слава, придобивки и статус, управляват собственото си независимо царство. Същността на изпълнението на дълга им е да се борят за своето независимо царство и да се борят за собствените си перспективи и съдба.

Някои антихристи водят десетина души в малък екип, а някои водят църква или дори повече хора. Без значение колко души водят, те вече контролират тези хора, когато изпълняват дълга си, и упражняват властта като цар сред тях. Те не се интересуват как Бог заклеймява и ненавижда такива неща, а се интересуват само от това да се държат здраво за властта в ръцете си и да контролират изкъсо хората под тях, които могат да контролират. Следователно, ако се съди по намеренията и мотивите на антихристите при изпълнението на дълга им, тяхната същност е жестока и нечестива. И така, въз основа на поведението им при изпълнението на дълга, какъв нрав разкриват те? Техният нрав също е жесток. Как се окачествява този жесток нрав? Макар че може да понасят трудности и да плащат цена, когато изпълняват дълга си, нито един дълг, който изпълняват, не е изпълнен според Божиите слова. В хода на изпълнението на дълга си те изобщо не прилагат работните разпоредби, камо ли да търсят принципите, установени от Божия дом за всяка задача. Те задоволяват само личните си предпочитания и желанието си за власт, а също и личното си желание винаги да правят нещо. Това са все условия, в замяна на които антихристите вярват, че могат да получат венец. Те се самозалъгват: „Ако просто правя нещата по този начин, като плащам цена, отричам се и отдавам всичко, бог със сигурност ще ми даде венец и ще ме възнагради накрая!“. Те никога не се вслушват и не приемат на сериозно изискванията и принципите, които са подчертани и многократно представени на човечеството в Божиите слова; те ги считат само за набор от изказвания. Манталитетът им е следният: „Каквито и да са твоите изисквания, не мога да отслабя властта си или стремежите си и не мога да се откажа от желанията или амбициите си. Ако нямам тези неща, тогава какъв стимул или мотивация имам да изпълнявам дълга си?“. Това са някои от проявленията на антихристите, когато изпълняват дълга си. Каквото и да казват Божиите слова, каквото и да е изискваното ниво и каквито и принципи да има Горното за различните задачи, антихристите не слушат и не обръщат внимание. Колкото и конкретни да са словата на Горното, колкото и строги да са изискванията за този аспект на работата, те се преструват, че не чуват или не разбират, и все така действат безразсъдно и своеволно, и вилнеят долу, като правят нещата според собствените си намерения. Те вярват, че ако правят нещата според Божиите изисквания и според методите, изисквани от Горното, ще загубят статуса си, а властта, която държат, ще бъде прехвърлена и ще се разпадне. Те вярват, че правенето на нещата според истината и според изискванията в Божиите слова е незабележимо посегателство върху властта им и лишаване от нея — това е посегателство върху личната им репутация. Те си мислят: „Не съм толкова глупав. Ако приема вашите мнения, няма ли да изглеждам некомпетентен и лишен от лидерски талант? Ако приема вашите мнения, ако призная, че греша, тогава братята и сестрите ми ще ме слушат ли след това? Ще имам ли все още престиж? Ако правя нещата според изискванията на горното, няма ли да загубя шанса да се изтъкна? Ще ми се покланят ли все още братята и сестрите ми тогава? Ще слушат ли все още какво казвам? Ако никой от тях не слуша какво казвам, тогава какъв е смисълът да изпълнявам този дълг? Как мога все още да върша тази работа? Ако нямам авторитет в групата и престижът ми е намален, и ако всички те слушат божиите слова и практикуват според истините принципи, тогава моето ръководство няма ли да бъде празно? Няма ли да стана марионетка? Тогава какъв ентусиазъм ще имам да правя тези неща? Ако ръководството ми е празно и каквото и да правя е безсмислено, тогава ще имам ли все още някакви бъдещи перспективи?“. Това, което антихристите искат, е да бъдат поставени над всички останали във всяка дадена група, като по този начин получат в замяна бъдещ венец и бъдещи награди. Те вярват, че стига да станат изключителна личност и водач на другите сред Божиите избраници, ще имат право да получат в замяна бъдещ венец и да получат големи благословии в бъдеще. Затова антихристите няма да отслабят властта, която държат, по никое време и няма да отслабят бдителността си при никакви обстоятелства. Те се страхуват, че ако дори малко отслабят бдителността си, властта в ръцете им ще бъде отнета или отслабена. Когато изпълняват дълга си, те не го правят по най-добрия начин според възможностите си на своята позиция, като изпълняват добре дълга си и свидетелстват за Бог според принципите на Божиите слова и Неговите изисквания. Вместо това те използват такива възможности, за да се хванат здраво за венеца, който вярват, че са напът да получат. Дори ако някои антихристи са способни да се съобразят с изискванията на Божия дом като набор от правила, това все още не може да покаже, че те са хора, които приемат истината и се покоряват на Божиите слова. Каква е причината за това? Някои антихристи, в хода на изпълнението на дълга си, винаги искат да заграбят власт и да задоволят желанието си за нея, и винаги искат да имат статус, да поучават хората и да им нареждат от позицията на статуса си. Но някои антихристи са различни и имат следното притеснение: „Вятърът брули високите дървета. Това означава, че който си показва главата и прави грешки, ще пострада. Аз няма да бъда такъв глупак. Без значение колко съм способен, ще вложа само тридесет процента, а останалите седемдесет ще запазя за себе си, за да имам резервен план — трябва да се въздържам малко. Каквото и да казва или изисква от мен божият дом, на повърхността ще се съглася и няма да бъда човек, който прекъсва и смущава. Който и да води, ще го следвам и ще одобрявам каквото и да каже. Ще бъда добре, стига да се придържам към правилата, дадени от горното, и да не ги нарушавам. Що се отнася до посвещаването на моята преданост на бог и искреното отдаване на всичко на Бог, няма нужда от това. Ще положа малко усилия в изпълнението на дълга си, достатъчно е да направя колкото трябва, и няма да бъда глупак. Каквото и да правя, трябва да се въздържам малко, за да избегна да не получа нищо и накрая да не остана с празни ръце“. Такива антихристи вярват, че е глупаво другите да поемат отговорности при изпълнението на дълга си и винаги да си показват главата, за да решават проблеми, и че те самите не трябва да бъдат такива глупаци. В сърцата си те знаят, че ако някой преследва статус и упражнява собствената си власт, рано или късно ще бъде разобличен, но за да практикуват истината, трябва да платят цена, да положат усилия, да предложат своята искреност и да бъдат предани. Ще трябва да претърпят много трудности, а те не желаят да го правят. Те възприемат компромисен подход, като нито си показват главата, нито дават заден ход, като следват средния път. Те вярват: „Ще правя каквото ми се каже. Просто ще отбия номера и ще приключа, а ако ме помолят да го направя по-добре, просто няма да го направя. За да го направя по-добре, ще трябва да платя по-висока цена и да проверя повече материали — ще бъде толкова уморително! Ако бог ми даде допълнителни награди за това, тогава добре, но в божиите слова не изглежда да се казва нищо за допълнителни награди. Щом е така, тогава няма нужда да страдам и да се уморявам; по-добре е просто да го карам по-леко“. Може ли такъв човек да изпълнява добре дълга си? Може ли да придобие истината? Могат ли онези, които не се стремят към истината, а вместо това са нехайни или негативни и се скатават в работата си, да получат Божието одобрение? Категорично не.

Кое е най-очевидното проявление на антихриста? Първо, антихристите не приемат истината — нещо, което всеки може да види. Не само че не приемат предложенията на другите хора, но най-важното е, че не приемат и да бъдат кастрени. Извън всякакво съмнение е сигурно, че антихристите не приемат истината; ако можеха да приемат истината, тогава нямаше да бъдат антихристи. И така, защо антихристите все пак изпълняват дълга си? Какво точно е тяхното намерение при изпълнението на дълга им? То е „да получиш стократно повече в този живот и вечен живот в идния свят“. Те изцяло следват този израз в своя дълг. Не е ли това сделка? Това категорично е сделка. Ако се съди по естеството на тази сделка, не е ли това нечестив нрав? (Да.) И така, в какво се състои тяхната нечестивост? Може ли някой да Ми каже? (Въпреки че антихристите чуват толкова много истини, изразени от Бог, те никога не се стремят към тях. Те се държат здраво за статуса си и не го пускат, като изпълняват дълга си само за лична изгода и за да упражняват власт над другите.) Този отговор е донякъде правилен, донякъде си го схванал, но не е достатъчно конкретен. Ако знаят много добре, че е грешно да сключват сделки с Бог, но все пак упорстват докрай и отказват да се покаят, тогава този проблем е сериозен. В днешно време повечето хора изпълняват дълга си с намерението да придобият благословии. Всички те искат да използват изпълнението на дълга си, за да бъдат възнаградени и да получат венец, и не разбират значението на изпълняването на дълга. По този проблем трябва да се общува ясно. И така, нека първо поговорим за това как точно се е появил дългът на хората. Бог извършва делото Си, за да управлява човечеството и за да го спаси. Разбира се, Бог има изисквания към хората и тези изисквания са техен дълг. Очевидно е, че дългът на хората произтича от Божието дело и Неговите изисквания към човечеството. Какъвто и дълг да изпълнява човек, това е най-правилното нещо, което би могъл да направи, най-красивото и най-справедливото нещо сред хората. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга си и само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под господството на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и оправдано и е постановено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят на земята; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изразени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-гръмкото и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълни дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява сред хората като приказка, която да бъде възхвалявана. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълнят дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно да бъде запомнено — то е нещо положително. А що се отнася до това как Създателят се отнася към онези, които могат да изпълнят дълга си на сътворени същества, и какво им обещава, това е работа на Създателя; това не е работа на сътвореното човечество. Казано малко по-просто и ясно, това зависи от Бог и хората нямат право да се месят. Ще получиш всичко, което Бог ти даде, а ако Той не ти даде нищо, тогава нищо не можеш да кажеш по въпроса. Когато едно сътворено същество приеме Божието поръчение и съдейства на Създателя, като изпълнява своя дълг и прави всичко възможно, това не е сделка или търговия; хората не бива да се опитват да търгуват с изразяването на отношение, действията или поведението си, за да получат някакви обещания или благословии от Бог. Когато Създателят ви повери тази работа, правилно и уместно е вие, като сътворени същества, да приемете този дълг и това поръчение. Има ли някаква сделка тук? (Не.) От страна на Създателя, Той е готов да повери на всеки от вас дълга, който хората трябва да изпълняват; а от страна на сътвореното човечество, хората трябва с радост да приемат този дълг като свое житейско задължение и като ценност, която трябва да изживеят в този живот. Тук няма сделка, това не е равностойна размяна, а още по-малко включва някаква отплата или други условия, които хората си представят. Това в никакъв случай не е търговия; не става дума за размяна на цената, която хората плащат, или на усърдната работа, която вършат, когато изпълняват дълга си, срещу нещо друго. Бог никога не е казвал това и хората не бива да го разбират по този начин. Създателят дава на човечеството поръчение, а сътвореното същество, след като получи от Създателя поръчението, което Бог му дава, се заема да изпълни своя дълг. По този въпрос, в този процес няма никаква размяна; това е доста просто и правилно нещо. Точно както е при родителите, които, след като се роди детето им, го отглеждат без да поставят условия и без да се оплакват. Що се отнася до това дали детето ще има синовно отношение към родителите си, когато порасне, родителите му не са поставяли такива изисквания от деня на раждането му. Няма нито един родител, който, след като му се роди дете, да каже: „Отглеждам го само за да ми служи и да ме уважава в бъдеще. Ако няма да ме уважава, ще го удуша още сега“. Няма нито един такъв родител. Така че, ако съдим по начина, по който родителите отглеждат децата си, това е задължение и отговорност, нали? (Да.) Родителите ще продължават да отглеждат детето си, независимо дали то има синовно отношение, или не, и, независимо от трудностите, ще го отглеждат, докато стане възрастен, и ще се надяват то да е добре. В отговорността и задължението, които родителите имат към своето дете, няма нищо условно или делово. Онези, които имат съответния опит, могат да разберат това. Повечето родители нямат задължителни стандарти за това дали детето им има синовно отношение. Ако детето им има синовно отношение към тях, те ще бъдат малко по-весели, отколкото биха били иначе, и ще бъдат малко по-щастливи на старини. Ако детето им няма синовно отношение, те просто ще се примирят. Така мислят повечето родители, които са сравнително непредубедени. Като цяло, независимо дали става въпрос за родители, които отглеждат децата си, или за деца, които подкрепят родителите си, това е въпрос на отговорност и задължение и влиза в рамките на ролята, която се очаква даден човек да изпълнява. Разбира се, всичко това са дреболии в сравнение с изпълнението на дълга на сътвореното същество, но сред нещата в човешкия свят те са едни от най-красивите и най-справедливите. Излишно е да се казва, че това важи в още по-голяма степен за изпълнението на дълга на едно сътворено същество. Като сътворено същество, когато човек дойде пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Така е много правилно да се постъпи и хората трябва да изпълнят тази отговорност. При условие че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството, Той изпълни още една стъпка от делото Си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Бог, докато изпълняват дълга си, и така да се отърват от покварения си нрав и да се пречистят, да бъдат в състояние да удовлетворяват Божиите намерения и да тръгнат по правилния път в живота, а накрая да бъдат способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е крайният резултат, който Бог възнамерява да постигне с това, че кара човечеството да изпълнява своя дълг. Следователно, в процеса на изпълнение на твоя дълг Бог не просто те кара да видиш ясно едно нещо и да разбереш една малка истина, нито те оставя просто да се наслаждаваш на благодатта и благословиите, които получаваш, изпълнявайки дълга си като сътворено същество. По-скоро Той ти позволява да бъдеш пречистен и спасен и накрая да заживееш в светлината от лика на Създателя. Тази „светлина от лика“ на Създателя включва голямо количество разширени значения и съдържание — няма да се занимаваме с тях днес. Разбира се, Бог със сигурност ще даде обещания и благословии на такива хора и ще направи различни изявления за тях — това е друг въпрос. От гледна точка на тук и сега, какво получава от Бог всеки, който застава пред Него и изпълнява дълга си на сътворено същество? Истината и живота — най-ценните и красиви неща сред човечеството. Нито едно сътворено същество сред човечеството не може да получи лесно такива благословии от ръката на Създателя. Толкова красиво и толкова велико нещо е изкривено от подобните на антихристите в сделка, в която те търсят венци и награди от Божията ръка. Такава сделка превръща нещо най-красиво и справедливо в нещо най-уродливо и нечестиво. Не правят ли точно това антихристите? Ако съдим по това, не са ли нечестиви антихристите? Те наистина са доста нечестиви! Това е проявление на тяхната нечестивост.

В последните дни Бог идва въплътен, за да извърши дело, изразява много истини, разкрива на човечеството всички мистерии на Божия план за управление и предоставя всички истини, които хората трябва да разберат и в които трябва да навлязат, за да бъдат спасени. Тези истини и тези Божии слова са съкровища за всички, които обичат положителните неща. Истините са потребност на поквареното човечество, а също и безценни съкровища за човечеството. Всяко Божие слово, всяко изискване и всяко намерение са неща, които хората трябва да разберат и да схванат, те са неща, които хората трябва да спазват, за да постигнат спасение, и са истини, които човешките същества трябва да придобият. Но антихристите считат тези слова за теории и лозунги, те дори си запушват ушите за тях, и още по-лошо, те ги презират и отричат. Антихристите считат най-ценните неща сред човечеството за лъжите на шарлатани. Антихристите вярват в сърцата си, че няма Спасител, камо ли истина или положителни неща в света. Те мислят, че всяко красиво нещо или всяка полза трябва да бъде спечелена с човешки ръце и взета насила чрез човешка борба. Антихристите мислят, че хората без амбиции и мечти никога няма да успеят, но сърцата им са изпълнени с неприязън и омраза към истината, изразена от Бог. Те считат истините, изразени от Бог, за теории и лозунги, но считат властта, интересите, амбицията и желанието за справедливи каузи, които трябва да се управляват и преследват. Те също така използват служенето с дарбите си като средство за сделка с Бог в опит да влязат в небесното царство, да получат венци и да се насладят на по-големи благословии. Не е ли това нечестиво? Как те тълкуват Божиите намерения? Те казват: „Бог определя кой е шефът, като гледа кой отдава всичко и страда най-много за него и кой плаща най-високата цена. Той определя кой може да влезе в царството и кой получава венци, като гледа кой е способен да тича насам-натам, да говори красноречиво и кой има бандитски дух и може да завзема неща със сила. Както казва Павел: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8)“. Те следват тези думи на Павел и вярват, че неговите думи са истина, но пренебрегват всички Божии изисквания и изявления към човечеството, като си мислят: „Тези неща са маловажни. Всичко, което има значение, е, че след като съм водил своята битка и съм свършил пътя си, накрая ще получа венец. Това е истина. Бог няма ли това предвид? Бог е изрекъл хиляди и хиляди слова и е изнесъл безброй проповеди. В крайна сметка това, което той иска да каже на хората, е, че ако искате венци и награди, от вас зависи да се биете, да се борите, да завземате и да ги вземете“. Не е ли това логиката на антихристите? В дълбините на сърцата си антихристите винаги гледат така на Божието дело и така тълкуват Божието слово и план за управление. Техният нрав е нечестив, нали? Те изкривяват Божиите намерения, истината и всички положителни неща. Те считат Божия план за управление за спасение на човечеството за чиста сделка и считат дълга, който Създателят изисква от човечеството да изпълнява, за чиста експроприация, агресия, измама и сделка. Не е ли това нечестивият нрав на антихристите? Антихристите вярват, че за да получат благословии и да влязат в небесното царство, трябва да го получат чрез сделка и че това е справедливо, разумно и напълно допустимо. Това не е ли нечестива логика? Това не е ли сатанинска логика? Антихристите винаги поддържат такива възгледи и нагласи дълбоко в сърцата си, което доказва, че нравът на антихристите е твърде нечестив.

От няколкото точки със съдържание, за които току-що разговаряхме, успяхте ли да видите нечестивия нрав на антихристите? (Да.) Първата точка беше как антихристите гледат на своя дълг, нали? И така, как антихристите гледат на своя дълг? (Антихристите считат своя дълг за сделка, която разменят за собствената си крайна цел и собствените си интереси. Без значение колко много Бог е работил върху хората, колко много слова им е говорил и колко много истини им е изразил, те отхвърлят с лека ръка всичко това и все пак изпълняват дълга си с намерението да сключат сделка с Бог.) Антихристите считат своя дълг за сделка. Те изпълняват дълга си с намерението да сключат сделка и да придобият благословии. Те мислят, че вярата в Бог трябва да бъде с цел придобиване на благословии и че придобиването на благословии чрез изпълнение на дълга е уместно. Те изопачават положителното нещо, което е изпълнението на дълга, и омаловажават стойността и значението на изпълнението на дълга като сътворено същество, като същевременно омаловажават и основателността на това; те превръщат в сделка дълга, който сътворените същества трябва естествено да изпълняват. Това е нечестивостта на антихристите; това е първата точка. Втората точка е, че антихристите не вярват в съществуването на положителни неща или на истината и не вярват и не признават, че Божиите слова са истината. Не е ли това нечестиво? (Да, така е.) Какво е нечестивото в това? Божиите слова са реалността на всички положителни неща, но антихристите не могат да я видят и не я признават. Те считат Божиите слова за лозунги, за вид теория, и изопачават факта, че Божиите слова са истината. Кой е най-големият и основен проблем тук? Бог иска да използва тези слова, за да спаси човечеството, и човек трябва да приеме Божиите слова, преди да може да бъде пречистен и да постигне спасение — това е факт и това е истината. Антихристите не признават и не приемат това Божие обещание към човечеството. Те казват: „Да бъда спасен? Да бъда пречистен? Каква полза от това? Безполезно е! Ако бъда пречистен, мога ли наистина да бъда спасен и да вляза в небесното царство? Не мисля така!“. Те не обръщат внимание на този въпрос и не се интересуват от него. Какъв е скритият смисъл в това? Той е, че те не вярват, че Божиите слова са истината; те смятат, че те са просто изказвания и доктрини. Те не вярват и не признават, че Божиите слова могат да пречистят или да спасят хората. Това може да се сравни с момента, в който Бог по онова време определи Йов като човек, който се бои от Бог и отбягва злото, и като съвършен човек. Истина ли са тези слова, които Бог каза? (Да.) И така, защо Бог би казал такова нещо? Каква е основата за това? Бог наблюдава поведението на хората, проучва внимателно сърцата им и вижда тяхната същност, и въз основа на това Той каза, че Йов се бои от Бог и отбягва злото и е съвършен човек. Бог наблюдаваше Йов не само ден или два, а и проявленията на Йов да се бои от Бог и да отбягва злото, също обхващаха повече от ден или два и със сигурност не засягаха само един или два въпроса. И така, какво отношение зае Сатана към този факт? (Отношение на скептицизъм и съмнение.) Сатана не беше просто скептичен, той го отрече. Неговите думи, казано направо, бяха: „Ти си дал на Йов толкова много, включително крави, овце и безброй притежания. Той има причини да ти се покланя. Ти казваш, че Йов е съвършен човек, но думите ти не издържат. Твоите думи не са истината, те не са реални, не са точни и аз отричам твоите думи“. Сатана нямаше ли предвид точно това? (Да, така е.) Бог каза: „Йов се бои от Бог и отбягва злото, той е съвършен човек“. Какво каза Сатана? (Нима той ще се покланя на бог без причина?) Сатана каза: „Не е вярно, той не е съвършен човек! Той е получил ползи и благословии от теб, затова се бои от теб. Ако отнемеш тези ползи и благословии, той няма да се бои от теб — той не е съвършен човек“. И така, Сатана ще постави въпросителен знак и кръст върху всяко изречение, казано от Бог. Сатана отрича Божиите слова и отрича Божиите определения или изявления за каквото и да било. Можем ли да кажем, че Сатана отрича истината? (Да.) Това е фактът. И така, какво е отношението на антихристите към Божиите слова, които разобличават, съдят и наказват човечеството и поставят различни конкретни изисквания към човечеството? Признават ли ги и казват ли „Амин“? Могат ли да ги следват? (Не, не могат.) Може да се каже, че непосредствената реакция на антихристите към всякакви Божии слова в сърцата им е: „Не е вярно! Наистина ли е така? Как така твоята дума да е закон? Това не е правилно — не вярвам в това. Защо казаното от теб е толкова неприятно? Бог не би говорил така! Ако аз трябваше да говоря, би трябвало да се каже така“. Като се съди по тези нагласи на антихристите към Бог, могат ли те да се придържат към Божиите слова като към истината? Категорично не. Това е нечестивото в тях; това е втората точка. Третата точка е какво мислят антихристите за целта на Божия план за управление, а именно, че Бог иска да спаси човечеството и да му позволи да се освободи от покварения нрав на Сатана и от силите на мрака и да постигне спасение. Защо се казва, че техният нрав е нечестив? Те вярват, че това е сделка, и дори вярват, че това е просто игра. Кой с кого играе? Игра между един бог от легендите и група невежи и глупави хора, които искат да влязат в небесното царство и да бъдат освободени от света на страданието. Това е също и сделка, в която и двете страни са доброволни участници, където едната страна е готова да даде, а другата е готова да получи. Това е такъв вид игра. Ето как те виждат Божия план за управление — не е ли това разкриването на нечестивия нрав на антихристите? Тъй като антихристите са пълни с амбиции и тъй като желаят крайна цел и благословии, те изкривяват най-красивото начинание на човечеството и Божието делото на управлението за спасение на човечеството в игра, в сделка — това е нечестивият нрав на антихристите. Освен това антихристите имат и друго проявление, което звучи доста комично и нелепо. Защо е нелепо? Антихристите не вярват в цялото дело, което Бог е извършил, нито вярват, че всичко, което Бог е казал, е истината и може да спаси човечеството, но желанието им да понасят трудности, да плащат цена и да сключват и улесняват тази сделка е неизчерпаемо. Не е ли това смешно? Разбира се, това не е нечестивостта на антихристите, а глупостта на антихристите. От една страна, те не вярват, че Бог съществува, не признават, че Божиите слова са истината, и дори изопачават Божия план за управление, но от друга страна, все пак искат да получат лични облаги от Божиите слова и Неговия план за управление. С други думи, от една страна, те не вярват в съществуването на всички тези факти, камо ли в тяхната автентичност, докато от друга, все пак искат да се домогнат до печалба и да се възползват от всяко предимство, като искат да бъдат опортюнисти и да получат нещата, които не могат да придобият в света, като през цялото време все така си мислят, че са изключително умни. Това не е ли смешно? Те се самозалъгват и са изключително глупави.

Току-що разнищихме нечестивия нрав на антихристите чрез три проявления и завършихме с още едно: антихристите са толкова глупави, че човек не знае да се смее ли, или да плаче. Кои са трите проявления? (Първо, антихристите считат изпълнението на дълга си за сделка; второ, антихристите не признават Божието слово, не вярват, че Божието слово е положително нещо и не признават, че Божието слово може да спаси хората, а вместо това считат Божието слово за теории и лозунги; трето, антихристите считат Божието дело на управление за спасението на човечеството за чиста сделка и игра.) И още едно проявление? (Абсурдността и крайната глупост на антихристите.) Не са ли доста конкретни? (Да.) Бихте ли казали, че човек, който притежава такъв нрав, има донякъде ненормално психическо състояние и разум? (Да.) В какво се изразява тяхната ненормалност? (Антихристите искат да сключват сделки с Бог и да получат перспективи и крайна цел от Бог, но въпреки това не вярват в Божия план за управление, нито в това, че Бог може да спаси човечеството. Тяхното мислене е противоречиво, нещата, които искат, са нещата, които отричат. Това по същество няма смисъл, така че разумът им е ненормален и има нещо нередно в психическото им състояние.) Това показва, че им липсва нормална човешка природа. Те не знаят, че с тези си разсъждения и сметки противоречат на самите себе си. Как се стига до това? (Те винаги следват грешния път, защото никога не приемат истината, нито я практикуват.) А знаят ли, че пътят, по който вървят, е грешен? Със сигурност не знаят. Ако знаеха, че по този начин ще претърпят загуба, тогава със сигурност не биха го направили. Те смятат, че така печелят предимство: „Вижте колко съм умен. Никой от вас не може да прозре нещата; всички сте глупаци. Как може да сте толкова простодушни? Къде е бог? Не мога да го видя, нито да го докосна, и няма гаранция, че божиите обещания могат да се осъществят! Вижте колко съм проницателен — когато правя една крачка напред, мисля десет крачки напред, а вие дори не правите сметки за една-единствена крачка“. Те се мислят за много умни. Затова, след като са изпълнявали дълга си в продължение на две-три години, някои хора си мислят: „Изпълнявам дълга си от няколко години и все още не съм спечелил нищо, не съм станал свидетел на никакви чудеса, нито съм видял някакви необичайни явления. Преди се хранех по три пъти на ден, и сега все още се храня по три пъти. Ако пропусна едно хранене, съм гладен. Ако спя с час или два по-малко през нощта, през деня пак ми се спи. Не съм развил никакви специални сили! Всички казват, че бог е всемогъщ и можеш да получиш големи благословии, ако изпълняваш дълга си. Изпълнявам дълга си от няколко години и нищо не е по-различно. Не е ли все така? Често изпитвам слабост и негативизъм и имам оплаквания. Всички казват, че истината може да промени хората и божието слово може да промени хората, но аз изобщо не съм се променил. В сърцето си все още често тъгувам по родителите си, по децата си и дори си спомням с носталгия за дните си в света преди. И така, какво точно прави бог с хората? Какво съм спечелил? Всички казват, че когато хората вярват в бог и придобият истината, тогава печелят нещо, но ако бяха я придобили, нямаше ли да са по-различни от останалите? Сега остарявам и здравето ми не е каквото беше. Бръчките по лицето ми се увеличиха много. Не казват ли, че колкото по-дълго живеят хората, които вярват в бог, толкова по-млади стават? Защо остарях, вместо да се подмладя? Така или иначе, божиите слова не са точни, трябва да си правя планове за себе си. Виждам, че това е всичко, което представлява вярата в бог — всеки ден съм зает да чета божието слово, да присъствам на събирания, да пея химни и да изпълнявам дълга си. Изглежда скучно и не се чувствам по-различен от преди“. Щом започнат да мислят така, ще си навлекат неприятности, нали? Те продължават да си мислят: „Сега наистина страдам, докато изпълнявам дълга си, божиите обещания и благословии изглеждат много далечни. Освен това някои хора, които вярват в бог, умират при бедствия, така че има ли изобщо такова нещо като божията закрила над човека? Да кажем, че няма, тогава написаните от някои хора статии със свидетелства, в които се казва, че бог е извършил чудеса, за да спаси живота им в най-опасните моменти, истина ли са, или лъжа?“. Те го премислят и в сърцата си са несигурни, а когато продължават да изпълняват дълга си, се чувстват апатични и лишени от ентусиазъм и вече не са инициативни. Те постоянно се отдръпват и започват да вършат нещата неохотно и нехайно. Какви сметки правят в умовете си? „Ако не получа благословии, ако винаги е така, тогава трябва да си направя други планове. Трябва да препланирам дали ще продължа да изпълнявам дълга си, или не, и как ще го правя в бъдеще. Не бива отново да бъда толкова глупав. В противен случай в бъдеще няма да получа своите перспективи и съдба, нито венеца си, а няма и да съм се насладил на светското щастие. Тогава няма ли всички тези усилия да бъдат напразни и безполезни? Ако продължавам да не получавам нищо, както сега, тогава преди бях по-добре — работех и преследвах света, докато на думи вярвах в бог. Ако бог никога не каже кога ще приключи делото, кога ще възнагради хората, кога ще свърши дългът и кога бог ще се яви открито на човечеството, ако бог никога не даде на хората точни обяснения, тогава какъв е смисълът да си губя времето тук? По-добре да се върна да печеля пари в света и да се наслаждавам на светското щастие. Поне няма да съм пропилял живота си. А що се отнася до идния свят, кой знае? Всичко е неизвестно, засега просто ще изживея добре този живот“. Не е ли настъпила промяна в умовете им? Когато правят такива сметки и поемат по грешен път, могат ли все пак да изпълняват добре дълга, който им е възложен? (Не, не могат.) Някои хора казват: „Антихристите обичат статуса, нали? Ако им дадете пост, няма ли да останат в Божия дом?“. Нуждаят ли се антихристите от статус в този момент? Може би статусът не е най-важното за тях в този момент. От какво се нуждаят? Това, от което се нуждаят, е Бог да им даде точно обяснение. Ако не могат да получат благословии, тогава ще си тръгнат. От една страна, ако не могат да бъдат поставени на важна позиция през цялото време, докато изпълняват дълга си, тогава те чувстват, че перспективите им са несигурни, мрачни и безнадеждни. От друга страна, ако в процеса на изпълнение на дълга им нещата никога не се случват така, както очакват — ако не станат лично свидетели на това как Бог слиза в Своята прослава в деня, когато великото Му дело е завършено, или ако Бог не им каже с ясни думи коя година, месец, ден, час и минута ще се яви открито на човечеството, кога ще приключи Божието дело и кога ще дойдат големите катаклизми, ако Той не им каже тези неща с ясни думи, тогава сърцата им ще бъдат неспокойни. Те не са способни да изпълняват дълга си, като същевременно си знаят мястото, и не могат да се чувстват доволни от тази ситуация. Това, което искат, е резултат, това, което искат, е Бог да им даде изявление с точни думи и да им даде възможност да знаят точно дали могат да получат всички неща, които искат. Ако чакат твърде дълго напразно за това изявление, те ще направят друга сметка в умовете си. Каква сметка? Ще пресметнат кой може да им даде щастие, кой може да им даде нещата, които искат, и ако не могат да получат нещата в идния свят, тогава трябва да получат всичко, което искат, в този живот. Ако този свят и човечеството могат да им дадат благословии, утеха и плътски удоволствия, както и репутация и статус в този живот, тогава те ще се отрекат от Бог по всяко време и при всякакви обстоятелства и ще заживеят своя добър живот. Това са сметките на антихристите. В Божия дом те могат да се откажат от дълга си и да оставят работата в ръцете си по всяко време и при всякакви обстоятелства, за да преследват светско щастие и перспективи. Някои хора дори могат да издадат братята и сестрите, да продадат интересите на Божия дом и да предадат Бог, за да получат светски облаги и перспективи. Ето защо, колкото и изключителни да изглеждат антихристите в изпълнението на дълга си, колкото и съревнователен дух да имат, всички те могат да зарежат дълга си, да продадат Бог и да напуснат Божия дом по всяко време и при всякакви обстоятелства. Те биха могли да предадат Божия дом по всяко време и при всякакви обстоятелства, като се превърнат в Юда. Ако антихристите изпълняват дълга си, те неизбежно ще го използват като разменна монета. Те със сигурност ще се опитат да задоволят собственото си желание да получат благословии за кратък период от време — като най-малкото се опитат първо да задоволят желанието си за предимствата на статуса и да спечелят обожанието на другите, а след това се опитат да влязат в небесното царство и да получат своята награда. Техният срок за изпълнение на дълга може да бъде три години, а може да бъде и пет, дори десет или двадесет години. Това е определеното време, което те дават на Бог, и е най-дългото време, което дават на себе си за изпълнение на дълга. Когато този срок изтече, тяхната издръжливост също ще е достигнала своя предел. Макар че могат да правят отстъпки заради собственото си желание за благословии, за красива крайна цел, за венец и награди, и да понасят трудности и да плащат цената в Божия дом, течението на времето никога няма да ги накара да забравят или да се откажат от своите перспективи и съдба, или от личните си амбиции и желания, още по-малко тези неща ще се променят или ще отслабнат с течението на времето. Ето защо, ако се съди по тази същност на антихристите, те са отявлени неверници и опортюнисти, които не харесват положителните неща и обичат само негативните, група дегенерати, които искат да се промъкнат с блъф в Божия дом. Тези хора са позорни.

Едно от основните намерения и нагласи на антихристите към техния дълг е да го използват като възможност да сключат сделка с Бог и да получат облагите, които искат. Те също така вярват: „Когато хората изоставят семействата си и се отказват от светските си перспективи, за да изпълняват дълга си в божия дом, от само себе си се разбира, че трябва да спечелят нещо, да получат нещо в замяна, само това е справедливо и разумно. Ако изпълняваш дълга си и не получаваш нищо, дори и да получиш някои истини, не си струва. Промяната на нрава също не е толкова осезаема полза — дори и да си получил спасение, никой няма да може да го види!“. Тези неверници си затварят очите за всяко изискване, което Бог има към човечеството. Те не го признават, нито вярват в него, и възприемат нагласа на отричане. Ако се съди по нагласите и намеренията, с които антихристите се отнасят към своя дълг, те очевидно не са хора, които се стремят към истината, а са неверници и опортюнисти; те са от Сатана. Чували ли сте Сатана да може да изпълнява предано дълг? (Не.) Ако Сатана може да изпълнява своя „дълг“ пред Бог, то този дълг трябва да е в кавички, защото Сатана го прави пасивно и по принуда, Сатана е управляван от Бог и Бог се възползва от него. Ето защо, поради своята антихристка същност и защото не обичат истината, изпитват неприязън към истината и още повече, поради своята нечестива природа, антихристите не могат да изпълняват дълга си като сътворени същества безусловно или без компенсация, нито могат да се стремят към истината или да я придобият, докато изпълняват дълга си, или да го правят според изискванията на Божиите слова. Поради тази тяхна природа, нагласата, с която се отнасят към своя дълг, и различните проявления в хода на изпълнението на дълга им, отношението на антихристите към техния дълг е пренебрежително. В хода на изпълнението на дълга си те могат да вършат зло и да играят ролята на прекъсващи и смущаващи делото на Божия дом по всяко време и при всякакви обстоятелства. Кое е основното и ярко изразено проявление в хода на изпълнението на техния дълг? Това е да действат своеволно и произволно, да действат на своя глава и да вършат нещата, без да се съветват с другите. Те вършат нещата, както им харесва, без да се замислят за последствията. Те обмислят само как могат да излязат напред и как могат да контролират повече хора чрез изпълнението на дълга си. Те искат само да покажат на Бог, че са понесли трудности и са платили цената, докато са изпълнявали дълга си, че имат капитал и имат право да искат от Бог награди и венец, за да осъществят своите амбиции и желания и да постигнат целта си да получат благословии.

В хода на изпълнение на дълга си антихристите постоянно пресмятат собствените си перспективи и съдба: колко години вече изпълняват дълга си, колко трудности са понесли, както и колко са изоставили заради Бог, каква цена са платили, колко от енергията си са вложили, от колко години от младостта си са се отказали и дали сега имат правото да получат награди и венец, дали са натрупали достатъчно капитал през тези няколко години, когато са изпълнявали дълга си, дали са облагодетелствани хора в Божиите очи пред Него и дали са хора, които могат да получат награди и венец в Божиите очи. В хода на изпълнението на дълга си те постоянно претеглят, изчисляват и планират по този начин, като същевременно наблюдават думите и изразите на другите и следят оценките и изказванията на братята и сестрите за тях. Разбира се, най-много ги вълнува дали Горното знае, че те съществуват и че изпълняват дълга си. Още по-загрижени са за това как Горното ги вижда, как говори за тях и как ги оценява, дали Горното разбира техните „ревностни и грижовни намерения“ при понасянето на трудностите и плащането на цената, дали Горното е добре запознато със страданията и изпитанията, които са понесли в годините на следване на Бог, и как Бог на небето преценява всичко, което правят. Докато тези хора се занимават с дълга, който изпълняват, техните умове също така непрекъснато пресмятат и те се стремят да получат информация от различни източници и да преценят дали могат да избегнат бедствията, да придобият Божието одобрение и да получат онази неизвестна корона и благословии. Това са нещата, които те често изчисляват дълбоко в сърцата си, най-основните и ключовите неща, които изчисляват всеки миг от всеки ден. Те обаче никога не се опитват да разсъждават или да размишляват върху това дали самите те са хора, които практикуват истината, колко от истината разбират, колко от истината, която разбират, могат действително да практикуват, дали нравът им е претърпял истинска промяна, дали в нещата, които вършат за Бог, се съдържа и най-малката частица искреност или някакви фалшификации, сделки или искания, колко поквара са разкрили при изпълнението на дълга си, дали всеки дълг и задача, които вършат всеки ден, се изпълняват в съответствие с истините принципи и дали изпълнението на дълга им е на ниво и дали удовлетворява Божиите намерения. Никога не се замислят и не се опитват да размишляват върху тези неща. Само пресмятат дали могат да придобият благословии в бъдеще и каква е тяхната крайна цел. Те изчисляват само собствените си интереси и собствените си придобивки и загуби, но никога не влагат енергия или усилия за истината, за промяна на нрава или за това как да удовлетворят Божиите намерения. Антихристите никога не практикуват размисъл, познаване или разнищване на собствения си покварен нрав или на погрешните пътища, по които са поели, и никога не обмислят как да променят собствената си погрешна перспектива. Те никога няма да намразят това, че са нарушили истината и са извършили много злини, за да се противопоставят на Бог, никога няма да намразят себе си за това, че живеят според покварения си нрав, и никога няма да почувстват разкаяние за погрешните пътища, по които са поели, или за нещата, които са направили, за да прекъсват и смущават. В хода на изпълнението на дълга си, освен че на всяка цена прикриват собствените си недостатъци, слабости, негативизъм, пасивност и покварен нрав, те правят всичко възможно да се изтъкнат, за да могат да напреднат, и мислят за всеки възможен начин, по който да накарат Бог и Божиите избраници да видят техните таланти, дарби и способности. Те използват това, за да се успокоят и да си внушат, че разполагат с капитала и сигурността, за да получат корона и награди, и че не е необходимо да вървят по пътя на стремежа към истината. Следователно разумът на антихристите е нездрав. Както и да се общува за истината и колкото и ясно да се общува за нея, те все още не разбират Божиите намерения, нито защо е нужно да се вярва в Бог и какъв е правилният път, по който хората трябва да поемат. Заради нечестивия си нрав, заради нечестивата си природа и заради природата същност на такива хора дълбоко в себе си те не могат да различат просто кое е истината и кои са положителните неща, просто кое е правилно и кое е погрешно. Те се придържат твърдо към собствените си амбиции и желания, като ги смятат за истината, за единствените цели в живота и за най-справедливото начинание. Те не знаят истината, че ако нравът на човека не се промени, то той завинаги ще бъде враг на Бог, както и не знаят, че това какви благословии Бог дава на човека и как Бог се отнася към него, не се основава на неговите заложби, дарби, таланти или капитал, а на това колко истина практикува и колко истина придобива и дали е човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Това са истини, които антихристите никога няма да разберат. Антихристите никога няма да видят това и именно тук те се проявяват като най-глупави. От началото до края какво е отношението на антихристите към техния дълг? Те вярват, че изпълнението на дълга е сделка, че който отдава всичко за изпълнението на дълга си, който прави най-голям принос за Божия дом и който издържи най-много години в Божия дом, ще има по-голям шанс да бъде благословен и да получи венец накрая. Това е логиката на антихристите. Правилна ли е тази логика? (Не.) Лесно ли е да се обърне този вид перспектива? Не е лесно да се обърне. Това се дължи на природата същност на антихристите. В сърцата си антихристите изпитват неприязън към истината, изобщо не търсят истината и поемат по грешен път, така че не е лесно да се обърне перспективата им за сключване на сделки с Бог. В крайна сметка антихристите не вярват, че Бог е истината, те са неверници, те са тук, за да спекулират и да получават благословии. Неверници да вярват в Бог, това само по себе си е несъстоятелно, то е нещо абсурдно, а те искат да сключат сделка с Бог и да получат благословии, като понасят страдания и плащат цената за Бог, което е още по-абсурдно.

Антихристите вярват в Бог само за да получат благословии и венец. Те не са поели по този път, защото някой ги е принудил, камо ли защото Божиите слова са ги подвели по някакъв начин. Бог даде обещания на човечеството, но едновременно с даването на обещания Той му дари и голям брой истини и постави много изисквания към него, които нормалните хора би трябвало да могат да видят. Какво си мислят хората с разума на нормалната човешка природа? „Не е лесно да се получат тези благословии, затова трябва да действам според Божиите изисквания и да вървя по правилния път; не бива да вървя по пътя на Павел. Ако хората вървят по пътя на Павел, тогава с тях е напълно свършено. Само когато хората вярват, приемат и се покоряват на Божиите слова, всички обещания, благословии, перспективи и съдба, за които Бог е говорил, ще имат нещо общо с тях. Ако не вярват на тези Божии слова, не ги приемат и не им се покоряват, тогава всички тези обещания и благословии, за които Бог е говорил, няма да имат нищо общо с тях“. Хората с разума на нормалната човешка природа ще мислят така. Но защо антихристите не мислят така? Антихристите са сатани, те са дяволи и нямат разума на нормалната човешка природа — това е първата причина. Второ, антихристите изпитват неприязън към истината, не вярват на всяка дума, изречена от устата на Бог, и изпитват неприязън към положителните неща. Може ли човек, който не признава истината и изпитва неприязън към положителните неща, да практикува според истината и според положителните неща? (Не, не може.) Това е като да накараш вълк да пасе трева като овца — той по начало не може да го прави. Когато няма месо и е напът да умре от глад, може да бъде принуден да изяде малко трева, но щом има месо за ядене, първият му избор със сигурност е да яде месо; това се определя от природата на вълка. Антихристите имат такава природа. Техните интереси могат да ги подтикнат да проявят добро поведение, да платят определена цена и да покажат някои добри проявления, но те никога не могат да се откажат от стремежа и желанието за тези облаги. Например това, към което се стремят в хода на изпълнението на дълга си, са личните интереси, а това, за което мислят, е как да превърнат изпълнението на дълга си в капитал, за да получат благословии за себе си. Щом тази надежда се разбие и щом тази защитна линия се срине, те могат да се откажат от дълга си по всяко време и при всякакви обстоятелства. Когато дойде това време и им кажеш колко добро и колко напълно естествено и обосновано е да се изпълнява дългът, ще слушат ли те все още? (Не, няма.) Когато решат да се откажат и да си тръгнат, хората се опитват да ги убедят: „Трябва да останеш. Да изпълняваш дълга си е толкова хубаво, а да се върнеш в света е толкова трудно. Няма да спечелиш нищо, ще те тормозят и ще се изтощаваш, няма да придобиеш истината и няма да имаш шанс да бъдеш спасен“. Хората може да си мислят, че е добре да им дадат съвет, но те не само че няма да останат, а и ще се разплачат от неудобство. Защо ще плачат? (Чувстват се онеправдани.) Това е вярно. И в какво са онеправдани? (Чувстват се онеправдани, защото смятат, че са претърпели много страдания и са платили голяма цена, но не са получили това, което са искали.) Те смятат, че не са спечелили нищо и са изпълнени с огорчение. Бог върши такова велико дело, а то никога не ги е трогнало, нито някога са проронили сълза за него, но когато другите се опитват да ги убедят, те започват да плачат. Ако са се чувствали онеправдани, защо не са го казали? Няма ли да се решат нещата, ако го заявят ясно? За какво плачат? Защо просто не говорят открито? Защото мислите им са толкова неизразими, че дори те се чувстват неудобно да говорят за тях. В началото те са дали клетва пред Бог, която е разтърсила небето и земята, а сега какво? „Съжалявам за това, което направих; как можах да бъда толкова глупав? Ако знаех, че ще се стигне дотук, нямаше да постъпя така в миналото! Тогава не разбирах нищо. Казаха, че да вярваш в бог е хубаво, затова повярвах в него. Дори се отрекох семейството и работата си, за да изпълнявам дълга си в божия дом. Страдах много, бях преследван и арестуван, но не спечелих абсолютно нищо от изпълнението на дълга си през последните няколко години“. Те се чувстват онеправдани и опечалени и съжаляват за всичко, което са направили. Смятат, че не си е струвало, и мислят, че са били измамени и изиграни. Какво бихте казали, че трябва да се направи с такъв човек? (Трябва да бъде накаран да си тръгне бързо.) Все още ли ще се опитвате да го убеждавате? (Не.) Ако продължите да се опитвате да го убеждавате, той ще се търкаля по пода и ще се гневи. Категорично не бива да се опитвате да убеждавате такива хора.

Божият дом е добрата Ханаанска земя. Той е късче чиста земя. Хората идват в Божия дом и получават правосъдието и кастренето на словата, които идват от Бог, и получават Неговия ресурс, помощ, напътствия и благословии. Бог лично върши делото Си и пастирува и въпреки че хората трябва да платят известна цена и да понесат известно страдание, това си струва. Всичко, което хората правят, за да се освободят от този зъл свят, да променят нрава си и да бъдат спасени, си струва. Но за антихристите, ако не е, за да получат благословии или награди, ако венецът и наградите не съществуват, тогава вършенето на всички тези неща не си струва — те са все глупави действия и все проявления на това, че са били изиграни. Колкото и голяма да е решимостта им или колкото и възвишена клетва да са дали преди, всичко това може да бъде отписано просто така и не се зачита. Ако страдат и плащат цена при изпълнението на дълга си по този начин, а накрая не спечелят нищо, тогава за тях е по-добре да избягат от това „проблемно място“ възможно най-скоро. Антихристите считат отдаването на всичко за Бог, понасянето на трудности и плащането на цена, докато изпълняват дълга си, за неща, за които нямат друг избор, освен да ги правят, и за разменна монета, за да получат капитал, който да разменят за венец и награди. Самата тази отправна точка е погрешна, така че какъв е крайният резултат? За някои хора изпълнението на дълга им претърпява неуспех и те не могат да се трудят докрай. В същото време, поради своята природа същност, такива хора постоянно нарушават истините принципи в хода на изпълнението на дълга си, действат безразсъдно и произволно и вършат само неща, които прекъсват и смущават. И така, в какво се превръща дългът, който изпълняват? В Божиите очи това не са добри дела, а зли дела, и то куп зли дела. Такива резултати имат първопричина. Може ли човек, който просто не вярва в истината или в Божиите слова, да действа според Неговите слова? Със сигурност не може. Той ще търси всяка възможност да се изтъкне, да завземе властта, да контролира другите, да контролира поведението и мислите на другите и дори да контролира всичко у хората за собствените си цели. Ето защо някои от тези хора, които извършват много зли дела, биват отлъчвани, а някои, които са сравнително коварни и добри в прикриването, все още остават в Божия дом. Защо се казва, че тези хора остават в Божия дом? Тези хора не са извършили очевидно зло, а някои от тях дори си знаят мястото и са с добро поведение и послушни, като правят всичко, което им се каже, но що се отнася до тяхната същност, те не могат да изпълняват дълга и отговорностите си по най-добрия начин. Те не отдават всичко на Бог, а вместо това просто карат как да е и убиват време, като вярват, че ако издържат до края, ще спечелят и ще получат нещо. Какви хора са те? Те са онези опортюнисти, онези хора, които по същество не се стремят към истината. Някои хора са извършили известно зло в Божия дом, но според управленските закони на Божия дом те не са достигнали нивото да бъдат премахнати или отлъчени и все още изпълняват дълга си. Всъщност дълбоко в себе си те знаят, че причината, поради която Божият дом не ги е премахнал или отлъчил, не е защото не е добре информиран за тях или не познава истинското им състояние, а поради различни други причини. Някои от тези хора, които не са били отлъчени, също са антихристи. Защо казвам това? Защото тези хора сега нямат шанс, но въз основа на тяхната природа същност, щом получат статус и власт, веднага ще извършат много зло. Освен това, въпреки че тези хора не са били премахнати от Божия дом, обикновено минусите надделяват над плюсовете, що се отнася до изпълнението на техния дълг. Те често вършат някои лоши неща, неща, които накърняват интересите на Божия дом. Въпреки че самите те го знаят, никога не изпитват угризения, никога не мислят, че са сгрешили, и никога не мислят, че не е трябвало да постъпват така. Те не съжаляват, а вместо това какво състояние възниква в сърцата им? „Докато божият дом не ме отлъчи, просто ще протакам престоя си тук и ще кретам, докато ми дойде времето. Няма да се стремя към истината и ако ме помолят да направя нещо, ще направя каквото мога. Ако съм щастлив, ще свърша малко повече, а ако не съм щастлив, ще свърша малко по-малко. Освен това трябва да ги дърпам назад и да разпространявам малко негативизъм и представи, да разпространявам някои осъдителни думи. Когато му дойде времето, дори и да ме премахнат и отлъчат и да не получа никакви благословии, ще използвам някои хора като изкупителни жертви и ще повлека някои други надолу със себе си“. Не са ли това зли хора? Те наблюдават кои хора нямат проницателност, кои често са слаби и негативни, кои имат лоша човешка природа, кои са разпуснати, кои приличат на невярващи, и след това привличат тези хора и им разпространяват негативизъм задкулисно. Знаят ли те естеството на такива действия? Знаят го твърде добре. Тогава защо все пак могат да постъпват така? (Тяхната природа не може да се промени.) Това, че природата им не може да се промени, е нещо, което е видно на повърхността, но в действителност какво си мислят те? (Искат да се стигне до ситуация, в която всички губят, и другите да загинат заедно с тях, за да си отмъстят на Бог.) Те имат това злобно съзнание. Те знаят, че дните им са преброени и че рано или късно трябва да бъдат премахнати. Те знаят какво са направили и знаят естеството на тези неща, които са направили, но не само че не се отвръщат, не се разкайват и не се отказват от злото, което носят в себе си, а вместо това удвояват усилията си и привличат още по-зли хора, за да вършат зло с тях. Те дори разпространяват негативизъм и разнасят представи, като карат повече хора да изоставят дълга си и накърняват интересите на Божия дом. Това съдържа малко от естеството на отмъщението и това, което казват, когато го правят, е: „Не мога да продължа да вярвам и рано или късно ще бъда премахнат от божия дом, затова няма да ви улесня всички вас, нито ще улесня божия дом!“. Преди Божият дом да е взел каквото и да било решение за тях, те нанасят първия удар. Не са ли това дела на зли хора? Те вярват: „Нямам надежда да получа благословии. Не е нужно да ми казвате нещата, които съм правил преди — разбирам всичко ясно. Не е нужно да ме отлъчвате; аз сам ще се откажа“. Те дори вярват, че като постъпват така, проявяват самосъзнание и разум, че това е мъдър ход. Те казват: „Ако ти не ми позволиш да получа благословии и аз не получа нищо, не само че няма да се разкая, но и ще те дърпам назад, ще разпространявам негативизъм и ще разпространявам представи и заблуди зад гърба ти“. Такива хора не са ли злобни? Някои антихристи разпространяват и такива думи: „Хора като нас са обекти на експлоатация в божия дом; всички сме твърде глупави!“. Те виждат, че не могат да получат благословии, затова специално се съсредоточават върху разпространяването на тези неща сред онези негативни, объркани и непроницателни хора. Не съдържа ли това естеството на смущение? Щом повярват, че не могат да се утвърдят в Божия дом и че няма да бъдат благословени, и че рано или късно ще бъдат премахнати, пътят, който избират, не е да се откажат от злото, което държат, и да се изповядат и покаят пред Бог, да изпълняват дълга си с искреност и да поправят миналите си грешки. Вместо това те удвояват усилията си в разпространяването на негативизъм в Божия дом, като смущават изпълнението на дълга на другите, нанасят вреди на делото на Божия дом и го смущават в опит да накарат повече хора да вършат зло като тях, да станат негативни и да се отдръпнат, и да изоставят изпълнението на дълга си, с което постигат целта си за отмъщение. Злите хора не правят ли именно това? Имат ли все пак Бог в сърцата си такива хора? (Не, нямат.) В сърцата им има нереалистичен Бог на небето, а Бог, Който може да бъде видян от хората на земята и Който върши делото Си сред хората, те считат за човек. Има и някои хора, които правят обратното. В сърцата си те винаги са вярвали в нереалистичен Бог, но в крайна сметка се покоряват на хората, които боготворят като богове, така че се покоряват на тези хора във всичко, което правят. Какво означава да вярваш в Бог, сякаш Той е човек? Когато вярват в нереалистичен Бог, те вярват, че този нереалистичен Бог, Когото не могат да видят, може да им дари благословии и има достатъчно способности да ги преведе в следващата епоха и да им даде награди и венец. Преди да се усетят, те започват да се съмняват в практическия Бог на земята. Без значение как Го гледат, Той не им прилича на Бог, затова им е трудно да повярват в Него. В сърцата си те вярват само, че Бог на небето е истинският Бог, а тъй като практическият Бог, Когото могат да видят, е твърде незначителен, твърде нормален и твърде практичен, според тях Той няма необходимото, за да ги накара да повярват в Него, и те считат този Бог за човек. Когато считат Бог за човек, възникват техните трудности: „Освен че дава на хората истината и им дава някои обещания, какво друго може да направи този човек? Откъдето и да го погледна, той не прилича на бог и не може да донесе на хората никакви предимства или ползи. Той е просто човек. Какво може да направи този човек? Ако хората вярват в бог, те все още имат малко надежда, малко духовна опора. Но ако вярват в човек, какви предимства и ползи може да им даде този човек? Могат ли надеждите и опората на хората да се осъществят в него? Няма ли да се окажат напразни? Ако той е човек, тогава няма нужда да се страхуваме от него. Ще казвам каквото трябва и ще правя каквото трябва пред очите му“. Ето как злите хора се отнасят към Бог. Когато не са Го видели, те си представят, че Бог е толкова възвишен, толкова свещен, толкова ненакърним, но когато видят Бог на земята, техните фантазии и представи стават несъстоятелни. Какво ще направят, когато това се случи? Те се отнасят към Бог като към човек. Тогава и малкото уважение към Бог в сърцата им изчезва, да не говорим за страхопочитанието или боязънта им към Него. Без тези неща злите хора стават по-смели и защитните линии и предпазливостта в сърцата им изчезват, и тогава те ще се осмелят да направят всичко. Дори такива хора да вярват до самия край, те пак ще бъдат хора, които се съпротивляват на Бог.

За антихристите е лесно да вярват в Бог на небето, но да вярват в Бог на земята е наистина трудно за тях. Павел беше жив пример за това. Какъв беше крайният резултат от неговата вяра в Христос? В какво в крайна сметка се превърна целта, която той преследваше във вярата си в Христос? Той искаше да стане христос и да замени Христос. Той отрече Бог на земята и искаше да получи венец и благословии от Бог на небето. Тези антихристи са точно същите като Павел. Те считат Бог на земята за човек, а нереалистичния Бог на небето, Който не може да бъде видян, считат за най-великия Бог в сърцата си, Който може да бъде мамен, с Когото може да се играе на воля, да се тълкува, както им харесва, да бъде обект на представите им и да Му се противят, както им е угодно. Това е разликата в начина, по който неверниците и антихристите се отнасят към Бог на небето и към Бог на земята. Именно защото се отнасят към Бог на земята с такава нагласа, те показват различни проявления в отношението си към своя дълг. Тези проявления включват все по-малък интерес и желание да изпълняват дълга си, когато видят Бог на земята. Това ги кара да губят интерес към вярата в Бог и да формират някои негативни мисли и проявления. Ето защо всички антихристи в крайна сметка не могат да устоят; дори църквата да не ги премахне, те ще си тръгнат по собствена воля. Знаете ли за такива примери? (Да, срещал съм антихрист преди. Той беше особено своеволен. Не се стремеше към истината, нито я практикуваше, и изпълняваше дълга си нехайно и недобросъвестно. Освен това не се стараеше да изучава професията си, беше особено мързелив и се държеше надменно. Всеки ден се интересуваше само от храна и облекло и блудстваше. Когато беше отлъчен, той нямаше ни най-малко намерение да се покае, а вместо това го почувства като вид облекчение.) Хора като този не ценят възможността да изпълняват дълг, още по-малко уважават или ценят собствения си дълг, те са нехайни и си губят времето. Някой имал ли е общение с него, че това не е начинът да се изпълнява дълг? (Да. Аз също имах общение с него, но той не слушаше, отношението му беше доста нехайно.) Някой друг да даде пример. (Имаше един режисьор, който постоянно изпълняваше дълга си нехайно; голяма част от заснетия от него материал беше неподходящ, а освен това предизвикваше прекъсвания и смущения. След като беше преместен в група „Б“, той спря да изпълнява дълга си. По цял ден се занимаваше с ходене на работа и печелене на пари, мотаеше се с невярващи и накрая беше премахнат. Всъщност, дори църквата да не го беше премахнала, той щеше да се оттегли по собствена воля. Той не се стремеше към истината и в крайна сметка не успя да остане непоколебим.) Нравът същност на тези антихристи е един и същ, те изпитват неприязън към истината и към положителните неща, обичат неправдата и имат изключително силни амбиции и желания. Те се отнасят към дълга си като към игра и нехайно, а стилът им на поведение е особено непристоен и необуздан. Тяхната природа е нечестива и жестока. Те идват в Божия дом и изпълняват дълг само за да получат благословии, а ако не беше заради получаването на благословии, те нямаше да вярват в Бог! По същество няма никаква разлика между тези хора и невярващите, те са отявлени неверници и невярващи; това е тяхната същност. Ако не им позволиш да бъдат като невярващите и ги накараш да изпълняват дълга си сред вярващите в Бог, те ще намират този живот за много болезнен и всеки ден ще им се струва като мъчение. Те смятат, че е безинтересно да изпълняват дълга си с братята и сестрите в Божия дом по благоприличен начин, като си знаят мястото, и че този живот не е толкова свободен и необуздан, колкото е мотаенето с невярващи в света — те смятат този начин на живот за интересен. Ето защо идването им в Божия дом и изпълнението на дълга им се извършва просто защото нямат друг избор, то е водено от намерението да получат благословии и се прави в интерес на задоволяването на личните им амбиции и желания. Ако се съди по тяхната природа същност, те по същество не обичат истината или положителните неща, камо ли да вярват в нещата, които Бог може да постигне. Те са отявлени неверници и отявлени опортюнисти. Те не са дошли да изпълняват дълга си, а да вършат зло, да предизвикват смущения и да сключват сделки. Ето защо, ако се съди по общата съвкупност от тези проявления на антихристите, когато тези хора са в Божия дом, те полезни ли са, или вредни за неговото дело? (Вредни.) Виждал ли си някога човек с антихристка същност, който е донякъде надарен и способен и който може да си знае мястото, докато изпълнява дълга си в Божия дом, без да създава проблеми или да предизвиква прекъсвания? Да предположим, че кажеш на някой антихрист: „За човек като теб, който е извършил известно зло в миналото, не е сигурно дали ще имаш някакви перспективи или съдба в бъдеще. Тъй като си донякъде надарен, просто работи усърдно, за да служиш в Божия дом!“. Ще бъде ли той готов да полага труд, без да се интересува дали ще бъде благословен, или ще претърпи нещастие? Категорично не. Тези, които могат да постигнат това, са хора със сравнително добра човешка природа, но притежават ли антихристите такава човешка природа? (Не, не притежават.) Техният нрав е жесток. Те си мислят: „Ако не ми дадеш облаги или някакви обещания или гаранции, тогава как мога да работя усърдно за теб? Дори не си го и помисляй, няма начин!“. Това е жесток нрав. Това е цялостното проявление на начина, по който антихристите се отнасят към своя дълг, към Бог и към Божиите изисквания. Мислите ли, че има антихристи, които казват: „Бог ме е издигнал и ми е дал този дар, затова ще принеса себе си на Бог.“? (Не.) Какво биха казали те? „Искаш да ме експлоатираш? Просто харесваш моите дарби и таланти. Ако искаш да се възползваш от мен, тогава трябва да ми дадеш някакви облаги. Ако искаш да ме експлоатираш, тогава няма начин това да се случи!“. Те не вярват, че това е Бог, Който ги издига, нито вярват, че това е дадена от Бог възможност, която трябва да ценят, а вярват, че са експлоатирани. Ето в какво вярват антихристите. Някои хора може би са временно невежи, те предизвикват прекъсвания и смущения и вършат някои лоши неща, а след това биват изолирани за самоанализ. Онези, които се стремят към истината, размишляват известно време и казват: „Трябва да се изповядам и да се покая пред Бог и не мога да постъпвам така отново в бъдеще. Трябва да се науча да се покорявам, да се науча да си сътруднича с другите и да се науча да търся истината и да действам според Божието слово, не бива да върша зло отново“. След това църквата им урежда да изпълняват дълга си и те благодарят на Бог, облени в сълзи, като от все сърце ценят този шанс, който Бог им е дал. Те се чувстват удостоени с честта да имат възможност отново да изпълняват дълга си. Те чувстват, че трябва да го ценят и да не го оставят да им се изплъзне отново, и изпълняват дълга си по-добре от преди. Те имат известно познание за себе си и са претърпели някои промени. Макар че все още могат да вършат някои невежи неща и все още могат да стават негативни и слаби и понякога да захвърлят работата си, ако се съди по цялостната им нагласа и отношение, те вече са се преобразили. Те мразят предишните си действия и имат известно познание по този въпрос. Те могат да приемат истината и са донякъде покорни. По-важното е, че когато Божият дом им позволява да се върнат и да изпълняват дълга си, те не отказват, не се оправдават и не се съпротивляват, и със сигурност не казват неприятни неща. Вместо това те се чувстват удостоени с чест и смятат, че Бог не ги е изоставил и че тъй като все още имат шанса да изпълняват дълга си в Божия дом, трябва да го ценят. Тяхното отношение вече е претърпяло голяма промяна. Именно такива хора могат да бъдат спасени.

Каква е разликата между антихристите и хората, които могат да бъдат спасени? Когато антихристите изпълняват дълга си, те искат да имат последната дума, ще се стремят към власт и облаги и просто ще правят каквото си искат. Ако не получат власт или облаги, тогава не искат да изпълняват дълга си. След като прекъснат и смутят делото на църквата и бъдат освободени, изолирани или премахнати от Божия дом, способни ли са те наистина да се покаят? Какво казват? „Искаш да се покая, за да ме експлоатираш? Привличаш ме, когато съм полезен, и ме изритваш, когато нямаш нужда от мен“. Що за изкривена логика е това? Какво означава изритване? Ако не бяха извършили зло, щеше ли Божият дом да се занимава с тях? Щеше ли Божият дом да се занимава произволно с тях, ако изпълняваха дълга си според принципите? Тези хора са нанесли загуби на делото на църквата, защото са предизвикали прекъсвания и смущения и са извършили зло. Божият дом се е заел с тях, а те не само отказват да го приемат или да размишляват над това и да се опитат да опознаят себе си, а вместо това са изпълнени с негодувание. Те чувстват, че вече не са популярни или на власт и смятат, че са тормозени и малтретирани. Когато им се даде шанс отново да изпълняват дълга си, те не само че не са благодарни в сърцата си и не ценят тази възможност, а дори отправят лъжливо контраобвинение, като казват, че Божият дом ги експлоатира. Те не приемат от Бог отношението, с което Божият дом се е отнесъл към тях. Вместо това те вярват, че хората са ги тормозили, изритвали и малтретирали. Сърцата им са пълни с оплаквания и те не искат да изпълняват отново дълга си. Оправданието им, че не искат да изпълняват отново дълга си, е, че не искат да бъдат експлоатирани, и вярват, че всеки, който изпълнява дълга си, е експлоатиран от Божия дом. Това е толкова безсмислено и погрешно! Има ли в това и една дума, която да съответства на истината, на човешката природа или на рационалността? (Не.) И така, антихристите не приемат истината, сърцата им са пълни с избухливост, пълни с жестокост, пълни с оплаквания, пълни със сделки и още повече, сърцата им са пълни с лични желания. Тези неща изпълват сърцата им. Те не могат да приемат от Бог това, че Божият дом се занимава с тях по какъвто и да е начин, или каквато и да е среда, която Бог им е устроил. Те могат да подходят към тези неща само с избухливост, зъб за зъб и око за око. Те подхождат към всичко това, като използват методите на Сатана и логиката на Сатана. Така че в крайна сметка те пак не придобиват истината и могат само да бъдат отстранени. Различните хора имат различни реакции на това, че са заменени и че дългът им е адаптиран, или дори на това, че са изолирани или премахнати. Хората, които наистина обичат истината, се отвращават от собствените си дела. Антихристите, които не обичат истината, не само че не приемат тези неща от Бог в сърцата си, но и са изпълнени с омраза. Какви са последствията от това? Това поражда в тях оплаквания, охулване, осъждане и заклеймяване. Това ги кара да отхвърлят и да хулят Бог. Това е източникът на техния изход, той се определя от тяхната природа същност. Антихристите не са способни да разбират истината, да приемат неща от Бог и да се покоряват на всичко, което Бог е подредил, затова техният изход е предрешен. Те са премахнати от Божия дом в този живот; няма нужда да се споменава какво ще се случи с тях в идния свят. Можете ли да прозрете тези неща? Ако откриете такива хора около вас, можете ли да сравните тези Мои слова с тях? Кои са най-изпъкващите проявления на антихристите? Не вярват в истината, не приемат истината, не се покоряват на устроеното и подреденото от Бог, не са способни да приемат нищо от Бог и не признават грешките си, нито се покайват, независимо какви злосторничества вършат. Това определя, че тези хора принадлежат на Сатана и че са мишени на унищожение.

Всички вие трябва да се сравните с различните разкривания, проявления и практики на антихристите, които съм разобличил; в хода на изпълнението на вашия дълг вие несъмнено ще покажете някои от тези проявления, разкривания и практики, но по какво се различавате от антихристите? Можете ли да приемете от Бог нещата, които ви сполетяват? (Да, можем.) Да можеш да приемеш от Бог това, което те сполети, е най-рядкото нещо. Можете ли да се обърнете, ако поемете по грешен път, направите нещо нередно, извършите невежи неща или извършите прегрешения? Можете ли да се покаете? (Да, можем.) Да можете да се покаете и да се обърнете е най-ценното и рядко нещо. Но на антихристите им липсва точно това. Само хората, които ще бъдат спасени от Бог, го притежават. Кои са най-важните неща, които трябва да се притежават? Първото е да вярвате, че Бог е истината; това е най-основното нещо. Можете ли да го направите? (Да, можем.) Антихристите не притежават това най-основно нещо. Второто е да приемете, че Божието слово е истината; това също може да се счита за най-основното нещо. Третото е да се покорявате на устроеното и подреденото от Бог. Това е абсолютно непостижимо за антихристите, но тук започва да става трудно за вас. Четвъртото е да приемате всичко от Бог, без да спорите, да се оправдавате, да изтъквате причини или да се оплаквате. Това е абсолютно невъзможно за антихристите. Петото е да се покаете, след като сте се бунтували или сте извършили прегрешения. Просто ще ви бъде трудно да го постигнете. То е, когато след извършване на прегрешения хората постепенно придобиват известно познание за собствения си покварен нрав през период на размисъл и търсене, тъга, негативизъм и слабост. Разбира се, това изисква време. Може да е една или две години, а може и повече. Човек може истински да се покае едва след като напълно разбере покварения си нрав и отстъпи от сърце. Въпреки че това не е лесно, в крайна сметка проявления на покаяние могат да се видят у онези, които се стремят към истината, онези, които могат да постигнат Божието спасение. Но антихристите не притежават това. Помислете си, кой антихрист не разравя последните три или пет години, или дори 10 или 20 години, след като е направил нещо лошо? Независимо колко време е минало, след като се срещнеш отново с тях, всичко, за което говорят, са все още онези техни доводи. Те все още не признават и не приемат собствените си злодеяния и дори не показват и капка угризение. Това е разликата между антихристите и обикновените покварени хора. Защо антихристите не могат да покажат угризения? Каква е първопричината? Те не вярват, че Бог е истината, което води до неспособността им да приемат истината. Това е безнадеждно и се определя от същността на антихристите. Когато Ме слушате да разнищвам различните проявления на антихристите, си мислите: „С мен е свършено. Аз също имам нрава на антихрист — не съм ли и аз антихрист?“. Не е ли това липса на проницателност? Вярно е, че ти имаш нрава на антихрист, но това, по което се различаваш от антихристите, е, че все още притежаваш положителни неща. Ти можеш да приемеш истината, да се изповядаш, да се покаеш и да се промениш, и тези положителни неща могат да ти дадат възможност да се отървеш от нрава на антихристите и да позволят на покварения ти нрав да бъде пречистен, а ти да постигнеш спасение. Не означава ли това, че имаш надежда? Все още има надежда за теб!

Всички вие намирате писането на статии със свидетелства за преживяване за много трудно и не можете да ги създадете. Някои хора пишат само една статия със свидетелство след много години преживяване. Някои пишат само една, след като са вярвали 10 или 20 години, и обобщават квинтесенцията на преживяванията от тези години, събрани заедно. Някои са вярвали в Бог 30 години и все още нямат истинско познание за преживяване. В крайна сметка те не разбират истината. И така, какво трябва да направя, изправен пред това настоящо положение, в което вие не разбирате истината? Трябва да ви говоря повече, търпеливо и искрено, да говоря повече и най-подробно, а вие трябва да имате малко търпение и да слушате повече Моето общение. Слушайте внимателно, придобийте проницателност и се стремете да разберете същността на всеки аспект на истината. Както току-що казах, ако ти разбереш кои са проявленията на онези, които притежават нрава на антихристите, кои са проявленията на онези хора със същността на антихристите и каква е разликата между двете, тогава ти ще имаш път, по който да вървиш, а в същото време ще имаш и проницателност. Ще можеш да разпознаваш собствения си покварен нрав и същността на антихристите. Ако срещнеш антихрист, ще можеш своевременно да го разпознаеш и разобличиш, своевременно да спреш и ограничиш неговите прибързани и своеволни действия и практики и да избегнеш или намалиш загубите, причинени от неговите злодеяния на делото на църквата. В противен случай, ако имате слаба способност за възприемане и ви липсва проницателност, или ако не сте добросъвестни, когато става въпрос за истината, и винаги разбирате само доктрини и не можете да прозрете същността на човека, то ще доведе до това, че не само няма да можете да разпознаете антихристите около вас, но и ще ги следвате, сякаш са добри водачи. Помислете внимателно, обмислете внимателно, нещата, които антихристите правят, повече полза ли носят или нанасят повече вреда на Божия дом? След внимателно обмисляне можете да видите, че въпреки че антихристите изглежда вършат някои добри неща, докато работят в Божия дом, те всъщност нанасят повече вреда, отколкото носят полза. Придобитото не си струва загубите. Всъщност техните добри дела носят още по-големи скрити опасности, като причиняват повече вреда, отколкото носят полза на делото на църквата. Ролята, която тези хора играят в Божия дом, е на слуги на Сатана.

25 април 2020 г.