II. Интересите на антихристите

Последния път разговаряхме за девета точка от различните проявления на антихристите: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава. След това разделихме интересите на антихристите на няколко точки. Първата е тяхната собствена безопасност, втората — тяхната собствена репутация и статус, а третата — облагите. Какво включват тези облаги? (Първата е присвояване на активите на Божия дом, втората е използване на братя и сестри, за да им служат и да работят за тях, а третата е използване на длъжността им, за да се сдобият с храна, напитки и други желани неща чрез измама под прикритието на вярата в Бог.) Тези „други неща“ включват специално отношение, уреждане на личните им дела и така нататък, нали? (Да.) Това, че разговаряме по този начин, като разделяме основните теми на подтеми, а подтемите — на различни аспекти, за които да разговаряме, обърква ли ви? (Не, не ни обърква.) Всъщност, колкото повече общението се провежда по този начин, толкова по-ясни би трябвало да стават нещата. Разговаряхме за три точки от интересите на антихристите, но има и още една, която е най-важната — четвъртата от интересите на антихристите: техните перспективи и съдба. Перспективите и съдбата са вероятно основната цел, която антихристите таят във вярата си в Бог. Те са и най-голямото домогване, което таят в сърцата си, и най-висшите неща, към които се стремят дълбоко в сърцата си. Най-вероятно сте запознати с темата за перспективите и съдбата. Тя засяга къде ще се озоват хората, къде ще отидат или накъде са се запътили в бъдещето или в следващата епоха — накратко, тяхната бъдеща крайна цел. Нима това не е най-голямото и най-важното нещо в сърцето на всеки един вярващ в Бог? (Да.) Перспективите и съдбата са изключително важни за всички, които вярват в Бог. И така, от само себе си се разбира, че за антихристите най-съществената част от интересите им трябва да са техните перспективи и съдба, тоест тяхната крайна цел.

Г. Техните перспективи и съдба

Нека също така да разговаряме за перспективите и съдбата в рамките на интересите на антихристите от различни ъгли и аспекти, така че нещата да бъдат относително ясни. Различните интереси на антихристите, за които разговаряхме преди, включват както материални, така и нематериални интереси. Например собствената безопасност, репутация и статус са все нематериални интереси; те са просто неосезаеми неща в техните духовни светове. Докато материалните интереси включват имущество, храна и напитки, както и специално отношение, материални удоволствия и така нататък. И така, какво включват перспективите и съдбата, за които разговаряме днес? Ако ги погледнем от гледна точка на човешките представи, това осезаеми или неосезаеми неща са? (Те са неосезаеми неща.) Следователно те трябва да са неща, които съществуват в духовните светове на хората, в техните представи и фантазии, и в техните умове. За хората тези неща са вид надежда и опора и те са онова, към което хората се стремят през целия си живот. Въпреки че тези неща са невидими и неосезаеми за хората, те заемат господстващо положение в сърцата им, доминират в целия им живот и контролират техните мисли и действия, техните намерения и посоката на техните стремежи. И така, перспективите и съдбата са изключително важни за всеки! Макар че перспективите и съдбата са важни, антихристите се стремят към тях по начин, който е напълно различен от този на нормалните, обикновени хора. Каква точно е разликата? Кои аспекти демонстрират това и дават възможност на хората ясно да видят и да разпознаят, че това е методът на стремеж на антихриста и характерната черта на антихриста? Това не заслужава ли обсъждане и общение? Разбира се, проявленията на много хора са сходни в много отношения с тези на истинските антихристи и на онези, които имат същността на антихристи. Но дори когато техните проявления и нрав са еднакви, същността им е различна. Нека да разговаряме за четвъртата точка от интересите на антихристите — техните перспективи и съдба — от различни аспекти.

Как можем да разнищим перспективите и съдбата? Какъв метод и кои примери можем да използваме, за да разнищим това, че перспективите и съдбата в интересите на антихристите не са съгласно истината и че те са разкривания на същността на антихристите? От кои аспекти могат да бъдат разнищени? Това изисква внимателно проучване. Нека разделим това на няколко широки категории, така че хората да могат да разберат същността на антихристите по-точно и по-ясно. Първата е как антихристите се отнасят към Божиите слова, втората е как антихристите се отнасят към дълга си, третата е как антихристите се отнасят към кастренето, четвъртата е как антихристите се отнасят към званието „обслужващ“, а петата е как антихристите подхождат към статуса си в църквата. Защо тези пет категории? Опитайте се да го разберете. Можете ли да придобиете малко разбиране за всяка една от тях? Можете ли да намерите някои съответстващи проявления или нрав, които принадлежат на антихристите? Какво точно трябва да бъде разнищено въз основа на тези пет категории? По отношение на тези категории кои са основните характерни черти на антихристите и основният нрав, който те проявяват, и какви са проявленията на нормалните хора, които се стремят към истината, и на обикновените покварени хора? Какви са разликите между антихристите и обикновените покварени хора? В какво се състоят тези разлики? Каква е разликата между пътищата, които са избрали? Каква е разликата в техните проявления? Имате ли някакво разбиране за тези категории? (В тези пет категории антихристите основно не гледат на нещата въз основа на истината в Божиите слова. Те винаги използват повърхностния вид на определени неща или собственото си положение, за да гадаят за Божиите намерения въз основа на собствените си представи и фантазии, за да видят дали имат някакви перспективи и съдба. Например, когато става въпрос за техния дълг, ако могат да попаднат в светлината на прожекторите и да задоволят своите желания, суета и гордост, те ще се почувстват като полезни хора в Божия дом и сякаш имат перспективи и съдба. Щом бъдат кастрени, те ще почувстват, че Бог е недоволен от тях, че Бог е неудовлетворен от тях, и ще се обезсърчат и разочароват от вярата в Бог, и в тях ще възникнат негативност и противопоставяне.) Това обобщение дава известна светлина и засяга донякъде истината по този въпрос. Ако се съди по общия смисъл на казаното от вас, вероятно имате основно разбиране за тези пет категории. Сега ще разговаряме за тях една по една.

1. Как антихристите се отнасят към Божиите слова

Първата категория е как антихристите се отнасят към Божиите слова. Антихристите също са хора, които вярват в Бог и Го следват; те също имат Божиите слова в ръцете си, слушат проповеди, посещават събирания и имат нормален духовен живот. За антихристите четенето на Божиите слова също е част от живота им и те го правят често. Макар и едните, и другите да четат Божиите слова, антихристите се различават от тези, които се стремят към истината; те имат напълно различно отношение към Божиите слова. И така, как антихристите се отнасят към Божиите слова? Първо, те проучват и анализират Божиите слова, като ги изучават от странна гледна точка и позиция. Защо го наричам „изучаване“? Въз основа на обективната ситуация антихристите трябва да признаят, че това са Божиите слова, а също така в сърцата си чувстват, че Божиите слова са толкова възвишени, че обикновените хора не биха могли да ги изразят и че тези слова не могат да бъдат намерени никъде другаде. На тази основа те нямат друг избор, освен да признаят, че това са Божиите слова, но приемат ли Божиите слова като истината? Не ги приемат. Тогава защо антихристите все пак четат Божиите слова? Защото в Божиите слова има неща, от които се нуждаят, неща, които искат да знаят, и неща, които ги поддържат в техните духовни светове. Какви са тези неща? Те, разбира се, са тясно свързани с перспективите и съдбата на антихристите. Когато антихристите изучават Божиите слова, те постоянно търсят слова, свързани с крайни цели, изходи, къде ще се озоват хората в бъдеще и така нататък. Затова четенето на Божиите слова от антихристите се нарича „изучаване“ — те проучват, анализират и съдят Божиите слова, докато ги четат. Те проучват словата Му, докато четат: „От тона на бог изглежда, че той не харесва този тип хора. Защо имам чувството, че съм един от тях? Трябва да разбера каква крайна цел бог дава на тези хора“. Когато видят, че Бог говори за ритане на такива хора в бездънната пропаст, те си мислят: „Това не е добре. Да те ритнат в бездънната пропаст означава, че си свършен, нали? Хората от този тип нямат перспективи и нямат добра крайна цел, така че какво да правя?“. Те усещат тъпа болка, безпокойство и дискомфорт в сърцата си. „Наистина ли бог се отнася така с такива хора? Не, не мога да се откажа“. С това те продължават да търсят в Божиите слова. Когато видят Божиите слова, които казват: „Синове Мои, ще направя това и това за вас и това и това ще ви се случи“, те вече не се чувстват зле. „Божиите слова стоплят сърцето ми, те са прекрасни. Аз съм един от „синовете“, за които говори бог“. След това виждат в Божиите слова да се споменават „първородни синове“ и „царуват като царе“ и си мислят: „Чудесно! Има облаги и обещаващо бъдеще във вярата в бог. Избрал съм правилния път. Направил съм правилния залог. Трябва да бъда усърден във вярата си и да се държа за одеждите на бог. Не трябва да се отказвам, дори в последния момент!“. Докато продължават да четат, виждат в Божиите слова да се споменава, че „този, който върви докрай, със сигурност ще бъде спасен“. За антихристите прочитането на това е като да се хванат за спасителна сламка. „Ще практикувам според тези слова. Без значение кога и къде, и без значение какво се случва, дори моретата да пресъхнат и скалите да се превърнат в прах, дори сините морета да се превърнат в зелени поля, тези слова няма да се променят. Дори небето и земята да преминат, тези слова няма да преминат. Щом се придържам към тези слова, няма ли да имам добър изход, добра крайна цел? Няма ли перспективите и съдбата ми да бъдат уредени? Чудесно! Трябва да бъда от онези, които следват докрай!“. Като търсят отново и отново, като проучват така и анализират иначе, те най-накрая намират спасителна сламка в Божиите слова и откриват най-голямата „тайна“. Изпълват се с радост: „Най-накрая не трябва да се тревожа, че ще бъда отстранен, не трябва да се тревожа, че ще отида в езерото от огън и жупел, не трябва да се тревожа, че ще отида в ада. Най-накрая намерих своята крайна цел и най-накрая намерих проход към небето, красивата крайна цел на човечеството — колко прекрасно!“. Но това не трае дълго и когато прочитат главата от Божиите слова „За крайната цел“, те си мислят: „Какво казват тези слова за крайните цели? Бог изглежда не говори много конкретно за крайните цели на различните типове хора. Какво точно има предвид бог? Какво да правя? Не бива да се тревожа, трябва да продължа да чета“. След това, когато виждат Бог да казва: „Подгответе си достатъчно много добри дела за вашата крайна цел“, те се замислят още малко. „Ако искам да имам добра крайна цел, трябва да подготвя достатъчно добри дела. Сега, след като бог е поставил условията, това улеснява нещата. Не трябва да продължавам да се занимавам с безсмислени начинания и напразно да работя усърдно — сега знам къде да насоча усилията си“. Чрез общение антихристите научават какво са добрите дела, намират „път“ и имат решение. „Оказва се, че било толкова просто. Даването на милостиня и приношения са добри дела. Проповядването на евангелието и придобиването на повече хора са добри дела. Подкрепата на братята и сестрите е добро дело. Да раздавам нещата, които ценя, е добро дело. Заради моята крайна цел ще заложа всичко; ще раздам всички тези неща!“. Но после си мислят: „Не. Ако раздам всичките си пари и материални притежания, как ще живея в бъдеще? Трябва първо да прочета божиите слова, за да видя кога ще свърши делото му и кога хората вече няма да имат нужда от тези неща в живота си на земята. Не бива да бързам. Но ако не предложа тези неща, тогава как мога да подготвя добри дела? Да бъда домакин на някои братя и сестри и да проповядвам евангелието, за да придобивам хора, са лесни неща. Мога да постигна тези неща“. Докато подготвят добри дела, в сърцата си те постоянно броят колко добри дела са подготвили и колко е вероятно да имат добра крайна цел. „Подготвил съм толкова много добри дела, но защо бог не ми дава окончателно решение? Божието дело все още не е приключило, така че какво да правя? Не, трябва да видя какво още казват божиите слова за перспективите и съдбата и какви други конкретни обяснения съдържат“. Те продължават да търсят в Божиите слова отново и отново. Ако намерят нещо, което е от полза за техните перспективи и съдба, се чувстват щастливи; ако намерят нещо, което е в противоречие с техните перспективи и съдба, се чувстват огорчени. По този начин през годините, в които четат Божиите слова, те многократно се чувстват негативни и слаби заради Божиите слова и многократно се чувстват позитивни, щастливи и безкрайно радостни заради Неговите слова. Въпреки това, без значение какви състояния или емоции пораждат, те просто не могат да избягат от манията си за своята крайна цел, перспективи и съдба и продължават да търсят в Божиите слова определения и твърдения относно изходите на различните типове хора. Накратко, те влагат всички усилия, на които са способни, в Божиите слова. Независимо как четат Божиите слова, те просто не знаят, че в Божиите слова има истина, път и живот. Те знаят само, че в Божиите слова могат да намерят своята крайна цел, крайната цел на човечеството и начин да избегнат отиването в ада и загубата на своята крайна цел. И така, след като са чели по този начин Божиите слова в продължение на много години, какво са придобили? Те могат да говорят за много правилни доктрини и духовни теории, но категорично не могат да свържат Божиите слова със своята същност на противопоставяне на Бог, бунтуване срещу Бог, непрактикуване на истината и пълна липса на любов към истината.

Антихристите често проучват Божиите слова и търсят в тях Божието разбулване на мистерии. Те също така търсят в словата Му нови термини, нови неща и нови твърдения, като дори стигат дотам, че търсят някои мистерии, които са неизвестни на никой човек, духовен или друг, като например какво е смокинята, какво е значението на 144 000 мъжки чеда и какво е победител, както и някои твърдения и термини в Откровението на Йоан, които хората са изследвали толкова много години, без да ги разберат. Те работят особено усърдно по тези неща и постоянно търсят и проучват дали в тези слова има някакви твърдения за крайните цели на хората и дали има някакви ясни обяснения за крайните цели на хората. Но колкото и усърдно да търсят, усилията им винаги са напразни. Затова, докато антихристите четат Божиите слова, следват Бог и се носят по течението в църквата, те винаги се чувстват неспокойни дълбоко в сърцата си. Те често се питат: „Мога ли да получа благословии? Какви точно са моите перспективи и съдба? Ще има ли място за мен в божието царство? Когато дойде моята крайна цел, ще гледам ли синьото небе, или ще бъда в свят, толкова тъмен, че дори не мога да видя собствената си ръка? Каква точно е моята крайна цел?“. Докато продължават да се питат така в сърцата си, те също така мълчаливо задават въпроси на Бог в дълбините на сърцата си: „Пригоден ли съм да вляза в небесното царство? Мога ли да избегна отиването в ада? Мога ли да вляза в небесното царство, като се стремя по този начин? Мога ли да получа бъдещи благословии? Ще вляза ли в идния свят? Какво е отношението на бог? Защо бог не ми дава точно и конкретно изявление по този въпрос, за да мога да бъда спокоен? Какъв точно е моят изход?“. Нима не това мислят антихристите дълбоко в сърцата си, докато изучават Божиите слова и докато се носят по течението и нямат друг избор, освен да вървят напред? Това е отношението, което таят към своите перспективи и съдба в дълбините на сърцата си: умовете им са постоянно заети с тези неща, те се вкопчват отчаяно в тях и отказват да ги пуснат.

Когато антихристите изучават Божиите слова, има нещо, което ги интересува повече от търсенето на техните крайни цели и изследването на мистерии; това е кога въплътеният Бог ще напусне земята, кога ще приключи Своето служение, кога ще бъде завършено Неговото велико дело, кога ще приключи Неговото дело, кога онези, които Го следват, ще се радват на големи благословии и ще видят Неговата истинска личност. Дали ще могат да видят как Бог напуска земята също е най-голямата им грижа. В допълнение към деня, в който Божият план за управление ще бъде успешно завършен, те са по-загрижени за това кога Христос ще напусне земята, какво ще бъде, когато Христос напусне земята, на колко години са сега, дали ще бъдат все още живи, за да видят как Христос напуска земята след 10 или 20 години, какво ще се случи, ако го видят, и какво ще се случи, ако не могат; такива са сметките в умовете им. Някои си размишляват: „Вече съм на 60 години. Ако съм все още жив след 10 години, би трябвало да мога да видя как христос напуска земята, но ако вече съм мъртъв, когато божието дело приключи след 10 години, какъв е смисълът от моята вяра в бог? Въпреки че бог е повелил да се родя в тази епоха, ако аз, последовател на бог, пропусна шанса да стана свидетел на такова велико и голямо събитие, тогава не мога да се считам за благословен човек и няма да съм получил никакви големи благословии!“. Такива мисли пораждат в тях нещастие и недоволство. До каква степен са недоволни? „Вече съм толкова стар; защо бог все още не е напуснал земята? Защо божието дело все още не е приключило? Кога ще приключим с проповядването на евангелието? Нека божието дело бързо приключи, нека бог бързо завърши великото си дело, нека катаклизмите бързо се стоварят, нека бог побърза да унищожи Сатана и да накаже злите хора!“. Какво правят те? Не предявяват ли изисквания към Бог въз основа на личната си воля с надеждата да Го накарат да действа според тяхната воля? Не се ли съдържат личните им интереси в тази тяхна воля? Поради собствените си интереси те с нетърпение се надяват Бог да завърши Своето велико дело, катаклизмите бързо да се стоварят, Бог да побърза да накаже злите и да възнагради добрите, и Бог да получи Своята слава. Какви мотиви таят в сърцата си? Проявяват ли внимание към Божиите намерения? (Не.) Какво правят? (Надяват се да получат благословии.) Те искат да накарат делото на Божия план за управление да се върти около техните крайни цели заради собствените им интереси и крайни цели. Това не е ли достойно за презрение и безсрамно? Във всички неща каква е същността, проявена от антихристите? Поставянето на техните интереси над всичко останало и това да оставят интересите им да властват като пълни господари. Тоест, те не позволяват нищо да е в противоречие с техните интереси, дори Божият план за управление. Кога ще приключи Божието дело, кога ще бъде завършено Неговото велико дело, кога Той ще получи слава и кога ще унищожи човешкия род — всичко това трябва да се върти около техните интереси и техните крайни цели, всичко това трябва да бъде свързано с техните крайни цели. В противен случай те ще отрекат Бог, ще се откажат от вярата си в Него и дори ще Го прокълнат.

Едно от основните проявления на това как антихристите се отнасят към Божието слово е изучаването. Това е отношението, с което един истински неверник се отнася към Божието слово. Какво изучават те? Те не изучават истината, нито това, което Бог изисква от човечеството, нито Неговите слова, които разобличават човечеството, нито Неговите слова, които съдят човечеството, и със сигурност не изучават Неговите намерения — те изучават собствените си перспективи и съдба. Без значение коя част от Божието слово четат, ако тя съдържа слова, които се отнасят до техните перспективи и съдба — което ги засяга най-много — те ще изучават такива части внимателно и ще ги отбелязват като важни. Например, когато видят Божии слова, които разобличават и разнищват хора като тях, или окачествявания или твърдения за хора като тях, те ще изучават старателно такива слова и ще ги четат отново и отново. Какво търсят те? Дали търсят да видят как могат да разберат Божиите намерения и да намерят принципите на практикуване? Дали търсят да видят как могат да разберат себе си чрез Божието слово? Не. Те се стремят да четат между редовете, за да могат зад тези слова ясно да видят отношението, което Бог таи към хора като тях — дали Бог ги мрази и се отвращава от тях, или ще ги спаси. Те проучват внимателно не само съдържанието на тези Божии слова, но и тона и отношението на Неговите слова и мислите зад тях. След като съберат всички части от Божието слово, които се отнасят до крайните цели на хора като тях, и открият, че Неговото отношение към тях е на отритване, а не на спасение, отношението им към вярата в Него веднага ще охладнее с 80 до 90 процента. В сърцата им веднага ще се надигне неверие и отношението им ще претърпи промяна на 180 градуса. Каква е степента на тази промяна? Те вече няма да желаят да изпълняват дълга, който са планирали да изпълняват, нито да се отрекат от това, от което са планирали да се отрекат. Въпреки че първоначално са искали да проповядват евангелието на семействата си, те вече няма да го правят — тъй като вече не вярват, не може да става и дума хората в семействата им също да повярват. Накратко, те ще унищожат всичките си първоначални планове и ще се откажат от тях. Нима това не е същественото отношение, което антихристите таят към Божието слово? Целта им при изучаването на Божието слово не е да се стремят към истината и да намерят принципите за прилагане на истината на практика, така че да могат да разберат Неговите намерения и да Му бъдат предани; целта им е да намерят точно изявление за това как Бог определя изходите и крайните цели за хора като тях. Когато намерят искрица надежда, те ще се държат за нея като удавник за сламка; заради тази искрица надежда те ще могат да се отрекат от всичко и отношението им ще се промени драстично. Но когато всяка надежда за получаване на благословии бъде разбита, отношението им отново ще се промени драстично, до степен да загубят вярата си и да прибягнат до предателство, и дори да прокълнат Бог в сърцата си. Това са проявленията на антихристите.

Разбира се, антихристите ще използват Божиите слова и за да търсят лична облага, докато ги изучават. Каква облага? Докато изучават Божиите слова, те обобщават какви са правилата на Божията реч, какъв е тонът Му, когато кастри хората, какъв е начинът Му на говорене, когато разобличава човечеството, как утешава и увещава хората, какви методи използва и каква мъдрост има. Антихристите се специализират в ученето и имитирането на начина, по който Бог говори и работи; в същото време те използват и думи, често изричани от Бог, за да говорят и да общуват с другите. Докато изучават Божиите слова, те постоянно се въоръжават и със словата на различните истини в тях, превръщат ги в свои неща, използват тези Божии слова, за да вършат работа и да натрупват капитал. Какво се има предвид под този капитал? Смятат например, че^[a] по време на събиране всеки, който е по-способен да изрича правилните думи и доктрини, който е запомнил повече от Божиите слова, цитира повече от Божиите слова и обяснява повече от Божиите слова, може да е типът човек в църквата, който е най-способен да получи спасение. Без значение какво правят антихристите, то е свързано с техните перспективи и съдба. Те никога няма просто да практикуват Божиите слова като истината, нито ще страдат или ще плащат цена заради практикуването на Божиите слова. По-скоро те използват Божиите слова, за да подвеждат хората, използват ги, за да издигнат собствената си репутация, и ги използват, за да подготвят достатъчно условия за своето спасение. Следователно същността на начина, по който антихристите се отнасят към Божието слово е, че когато и да е това, те никога не считат Божието слово за истината или за път, който хората трябва да следват. Въпреки че антихристите държат Божиите слова и ги четат всеки ден и въпреки че слушат четения на Неговите слова, едно нещо е сигурно: те не практикуват Божиите слова. Винаги, когато дойде време да практикуват Неговите слова, тяхната искреност изчезва — те кроят тайни планове само за собствените си перспективи и съдба. Външно те представят фасада на любов към Божиите слова и копнеж за тях. Но в действителност, като четат и натрупват Божии слова всеки ден, целта им е да постигнат условията за своето спасение; те правят това с надеждата да направят добро впечатление на Бог в замяна. Те не вярват, че Бог проучва внимателно сърцата на хората — те знаят само, че хората гледат само външния вид, така че и Бог трябва да гледа само външния вид, и затова по тези въпроси те се занимават с прикриване и измама, като прибягват до хитрости. Те си мислят: „Трябва само да правя това външно. Няма значение какво мисля в сърцето си — хората не могат да го видят, нито бог може. Всъщност, без значение как чета божиите слова, не го правя, за да стана някакво истинско сътворено същество. Ако не касаеше моите перспективи и съдба, нямаше да понасям тези несгоди, нито щях да търпя тази неправда!“. В техните умове, колкото и добре да звучат Божиите слова, те не могат да бъдат осъществени и хората не биха могли да ги изживеят. Дори ако шепа хора изживеят малко от Божиите слова, те също трябва да го правят за свои собствени цели. Както казват невярващите: „Няма такова нещо като безплатен обяд“. Те си мислят: „Ние понасяме такива несгоди заради вярата си в бог, четем и слушаме неговите слова всеки ден, живеем според неговите слова — за какво е всичко това? Не е ли само за тази една цел? Всеки е наясно в сърцето си, че всичко е заради техните перспективи и съдба; в противен случай защо бихме се отказали от прекрасните времена на преследване на света, само за да страдаме тук?“. По този въпрос какъв факт са отрекли те? Божието слово е истина и истината може да спаси хората, да ги промени и да им помогне да се отърват от покварения си нрав. Нима това не е резултатът, който Божието слово може да донесе? (Така е.) Признават ли антихристите този факт? Те го отричат, като казват: „Всички твърдят, че божието слово може да спаси хората, но кого е спасило? Кой е видял това да се случва? Защо не вярвам в това?“. Защо се казва, че Божието слово може да спаси хората, да ги промени и да им помогне да се освободят от покварения нрав на Сатана? Защото Божието слово е истината и то може да бъде животът на хората. Когато хората имат Божието слово за свой живот, те могат да бъдат спасени; те стават тези, които са спасени. Този факт не се признава от антихристите. Те вярват, че само в интерес на получаването на благословии и добра крайна цел хората са стигнали дотук и че това е единствената причина хората да изпълняват дълга си в Божия дом. Те отричат плодовете на Божието слово, отричат резултатите, които истината постига у хората, и отричат, че истината може да завоюва хората, да ги промени и да ги спаси. Те вярват, че хората следват Бог само от загриженост за собствените си перспективи и съдба и в стремеж към тях. Те не вярват, че Божието слово може да промени хората, да ги направи предани на Бог, да ги накара да се покорят безусловно на Бог или да ги накара да изпълняват дълга си като сътворени същества в Божия дом — те не вярват в нищо от това. Затова антихристите, които поставят интересите си на първо място, не се стремят към истината; докато се отнасят към Божиите слова като към вид риторика, вид твърдение, те не вярват, че тези Божии слова могат да спасят хората. Те смятат, че всички, които са искрени и предани на Бог, са фалшиви и са замесени собствените им интереси. Без значение колко от Божиите слова чуват, без значение колко от Божиите проповеди слушат, това, което в крайна сметка остава в сърцата им, са само тези две думи — перспективи и съдба. Тоест Божиите слова, Божието дело и Божият план за управление могат да донесат добри перспективи и съдба на хората и да им донесат добра крайна цел. За антихристите това е най-истинското, това е най-висшата истина. Ако не беше това, първо, те нямаше да вярват в Бог. Второ, те нямаше да понасят такива неправди, за да останат в Божия дом. Трето, те нямаше да изпълняват никакъв дълг в Божия дом. Четвърто, те нямаше да понасят никакви несгоди в Божия дом. И пето, те отдавна щяха да са се върнали към светския живот, за да се отдадат на богатство и слава, да преследват света, да преследват слава и придобивки, да преследват пари и да преследват нечестиви тенденции. Сега те временно пребивават в Божия дом само защото се касае до техните перспективи и съдба. Те имат решително отношение към осигуряването на своите перспективи и съдба, като същевременно таят манталитета да изпробват късмета си с надеждата, че когато Божието дело приключи, те ще бъдат сред онези, които влизат в небесното царство и получават големи благословии. Какъв е този манталитет? Те искат да търсят печалба от Бог, за да постигнат целите си, но не искат да Му се покорят; освен това те дори не вярват на всички слова, които Бог е изрекъл, нито вярват, че Бог господства над всички неща. Не е ли това малко нечестиво? Що се отнася до тяхното отношение към изучаването на Божието слово, те са неверници. Това, че антихристите могат да използват такова отношение, за да изследват, да четат и да третират Божиите слова, показва, че те са христоматийни неверници, пълни неверници до мозъка на костите си. Тогава защо все пак могат да извършват някаква повърхностна работа в Божия дом и да продължават да следват, без да отпадат? Без значение как са кастрени, защо могат да останат и дори да участват в църковния живот, и да продължават да слушат и да четат Божиите слова? Защо е така? (Те искат да получат благословии.) Защото искат да получат благословии. Както казват невярващите: „Който ми дава пари, ми е баща, който ме храни, ми е майка“. Що за логика е това? Тази логика не е ли изпълнена с философията на Сатана за светските отношения? Именно под влиянието на тази сатанинска философия те вярват в Бог: „Не ме интересува какво изключително дело си извършил — какъвто и да е твоят нрав или същност, стига да можеш да ми дадеш благословии, добра крайна цел и добро бъдеще, и да ми позволиш да имам големи благословии, аз ще те следвам и засега ще те считам за бог“. Има ли тук някакъв компонент на истинска вяра? (Не.) Следователно, по отношение на това как се отнасят към Божиите слова, окачествяването на такива хора като антихристи и неверници е твърде точно!

Отношението на антихристите към Божиите слова е изучаване. Те никога не считат Божието слово за Божие слово. А за какво го считат? За сборник с мистерии? За фантастична история? За неясни и неразбираеми текстове? Когато четат Божиите слова, те не търсят Неговите намерения, нито се опитват да разберат Неговите намерения или нрав. Нито искат да опознаят Бог, камо ли да проявяват внимание към Неговите намерения. Когато четат Божиите слова: „Моето спешно желание в момента е да потърся група хора, които са способни да проявяват пълно внимание към Моите намерения“, дали са трогнати? Те казват: „Какви са тези работи за търсене на хора, които проявяват внимание към божиите намерения? Каква е ползата от проявяването на внимание към твоите намерения? Това ще ме нахрани ли или ще ми позволи да печеля пари? Дали проявяването на внимание към божиите намерения води до добра крайна цел? Може ли да ми донесе големи благословии? Ако не може, тогава забрави. Няма нужда да проявявам внимание. Търся път, по който да избегна хвърлянето в ада и да си осигуря добра крайна цел. Ако проявяването на внимание към твоите намерения може да ми донесе благословии, тогава ще проявя внимание. Просто ми кажи как“. Смятате ли, че те могат да изпълнят изискванията, поставени от Бог? (Не.) Бог предлага само едно: да следваш Божията воля, да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Като правиш това, ти проявяваш внимание към Неговите намерения и можеш да получиш големи благословии. Когато чуят това, антихристите си мислят: „Прибързах, не трябва да ме приемат на сериозно. Не съм способен да проявявам внимание към божиите намерения, забрави. Този начин няма да проработи. Ще намеря друг“. След това започват да полагат усилия в други аспекти на Божиите слова. Полагат усилия да проучват и да анализират други аспекти, но след целия анализ всичко, което получават от това, са само няколко думи и доктрини. Понеже не обичат истината и понеже считат собствените си интереси, перспективи и съдба за пожизнени обекти на своя стремеж, Божиите слова са се превърнали в техни крилати фрази. Те никога не са изпитвали никакво удоволствие от Божието дело или от напътствията на Светия Дух. Когато четат Божиите слова, не виждат никаква светлина и не получават никакво просветление или опора. Всичко, което придобиват, са няколко думи и доктрини и някои разкрития и изказвания за мистерии и крайни цели. Когато считат тези изказвания и доктрини за капитал, изглежда, че смятат, че са поели контрол над собствените си крайни цели, че са си осигурили собствените си крайни цели. Въпреки това сред непрекъснатото разобличаване, правосъдие и наказание на Божиите слова или сред Божиите изисквания към човека на различни етапи, те се чувстват така, сякаш са загубили своите крайни цели и не могат да бъдат спасени. През този период те винаги се чувстват вътрешно неспокойни. Дълбоко в себе си те постоянно водят мисловни борби в интерес на това да си осигурят добра крайна цел. Те ще се борят заради едно Божие изречение, ще станат негативни заради друго Божие изречение и ще се почувстват щастливи заради някое друго. Въпреки това, независимо дали са щастливи, или се хващат за сламка като удавници, за такива хора това е само мимолетно. И така, в крайна сметка някои антихристи чувстват, че хора като тях сякаш не могат да бъдат спасени. Те виждат от Божиите слова, че Той изглежда не харесва хора като тях — могат ли да получат благословии, или не? Какви точно са техните перспективи и съдба? Те чувстват, че това са неизвестни, не са сигурни в тях. В този момент какво ще направят? Могат ли да се покаят? Могат ли, подобно на ниневийците, да изоставят злото в ръцете си, да се обърнат, за да се изповядат и да се покаят пред Бог, да приемат Божиите слова за свой живот и да приемат Божиите слова за основа на своето съществуване? Не могат. Следователно след много години на стремеж, много години на надежда и много години на изучаване на Божиите слова, ако стигнат до заключението, че хора като тях просто не могат да получат благословии, нямат никаква надежда, в никакъв случай не са тези, които Бог ще спаси, и не могат да получат това, което искат, какво ще направят? (Ще оставят Бог.)

Има една духовна поговорка: „Подновявам клетвата си да обичам Бог: посвещавам Му тялото и сърцето си“. Тази поговорка е много „велика“. Когато за пръв път чух тези думи, дълбоко в сърцето Си усетих „величието“ на човешкия език. Хората считат клетвите си за толкова ценни, толкова чисти и безупречни. Те считат посвещаването на любовта си за толкова чисто и свято. Способни ли са антихристите да подновят клетвите си да обичат Бог и да Му посветят телата и сърцата си? (Не са.) Защо не? Някои хора казват: „След като прочетох толкова много Божии слова, когато видя, че моят начин на мислене не работи или не дава резултати, просто подновявам клетвата си да обичам Бог и повтарям клетвата, която първоначално съм дал пред Него. Не е ли това връщане назад? Не е трудно“. Могат ли антихристите да направят такова нещо? (Не могат.) Защо не могат? Нима „Подновявам клетвата си да обичам Бог“ не е най-мъдрото твърдение на човека? Нима това не е най-великата и най-чистата любов на човека? Тогава защо антихристите не могат да се справят с това? (Антихристите нямат разбиране за Бог, камо ли истинска любов. Тяхната любов е изцяло фалшива и се основава на техните интереси. Щом няма ползи, които да придобият, те ще обърнат гръб и ще си тръгнат.) Когато антихристите стигнат до този момент, те усещат, че нещо се е объркало и че са направили грешен залог. За да повдигнат духа си, те трябва да използват лозунг или теория, за да подкрепят духовния си свят. Какъв лозунг? „Подновявам клетвата си да обичам Бог: посвещавам Му тялото и сърцето си“. Това означава, че ще започнат отначало. В противен случай няма да могат да продължат да живеят и вярата им в Бог ще приключи. Бог говори всеки ден по време на Своето дело и всеки път, когато говори, словата Му са изцяло за истината — те са все слова, които разобличават покварения нрав на човека, които изискват как хората трябва да навлязат в истините реалности и да разберат истините принципи — те са все такива слова. И така, антихристите си мислят: „Защо нито едно от тези слова не говори за крайни цели или не споменава въпроси, свързани с придобиването на благословии? Не означава ли това, че нашите перспективи и съдба са се превърнали в нищо в ръцете на бог? Божието обещание към нас вече не съществува ли? Ако бог никога не споменава тези неща, тогава може би надеждите ни ще бъдат попарени. Ако надеждите ни бъдат попарени, какво трябва да направим? Лесно е. Ако божиите слова не казват нищо за тези неща, тогава нека използваме човешки метод: нека подновим клетвите си да обичаме бог!“. Как хората са имали такъв голям ентусиазъм, такава голяма любов и вяра, когато за пръв път са повярвали в Бог? Когато те достигнаха своя връх, хората взеха решение пред Бог и положиха клетви, като казаха: „Без значение кога и къде съм в този живот, ще отдам всичко на Бог и ще се посветя на Него без никакви оплаквания или съжаления. Било то при дъжд или слънце, независимо от възходите и паденията, независимо дали съм болен и независимо от мъките, ще Го следвам докрай, докато моретата пресъхнат и скалите се превърнат в прах. Ако наруша тази клетва, ще бъда поразен от гръм от небето и няма да имам добра крайна цел“. Защо сега клетвите им ги няма? Те смятат, че това е така, защото е минало твърде много време и то е износило вярата и любовта им. В сърцата си те си мислят: „Не, трябва да повдигна духа си. Трябва да бъда толкова свеж и жизнен и да имам толкова вяра и ентусиазъм, колкото тогава. Трябва да си върна въжделенията, крайната цел и желанието да получа благословии. По този начин вярата ми в бог и любовта ми към него няма ли да бъдат толкова големи, колкото преди? Истинското ми посвещение на бог няма ли да бъде същото като преди?“. Въпреки това, колкото и да се бори дълбоко в сърцето си човек, който изобщо не се стреми към истината, или колкото и да си припомня първоначалната си вяра в Бог и ентусиазма си към Него, това не може да промени сегашното му положение. Какво е това положение? Когато перспективите и съдбата им се превърнат в нищо, когато перспективите и съдбата им се отдалечават все повече от тях, когато желанието им да получат благословии е почти разбито и когато всичките им обнадеждени мисли и всичките им желания не могат да се осъществят, за такива хора става много трудно да постоянстват — много е болезнено за тях в дълбините на сърцето им да постоянстват по този начин. Те често изпадат в състояние и настроение, в което изглежда, сякаш вече не могат да издържат. Често очакват с нетърпение кога ще приключи Божието дело, за да могат да се насладят на благословиите на небесното царство. Някои хора дори се надяват: „Нека божието дело бързо да приключи, нека бързо настъпят големите катаклизми — ако небето падне, всички ще умрат, никой не бива да очаква добри резултати. Ако аз не мога да получа благословии, тогава никой не бива да получава!“. Дълбоко в сърцата си те не се надяват Божието царство да дойде, не се надяват великото Божие начинание да бъде завършено и не се надяват Божият шестхилядолетнен план за управление най-накрая да бъде прославен или Бог да придобие победители сред човешкия род и да го отведе до красива крайна цел — те не се надяват на тези неща. Напротив, когато всичките им желания за благословии са изправени пред унищожение, дълбоко в сърцата си те проклинат Божието дело, изпитват неприязън към Божието дело и още повече изпитват неприязън към Неговите слова.

Сега, след като слушат проповеди толкова много години, някои хора колкото повече слушат, толкова повече разбират, толкова повече се проясняват сърцата им и толкова повече искат да слушат. За разлика от тях, други хора изпитват все по-голямо отвращение, колкото повече слушат проповеди. Щом чуят Божиите слова, тяхната демонична страна се разкрива. Щом чуят Бог да разговаря за истината и това да засяга покварения нрав на човека, тяхната бунтовна нагласа излиза на повърхността и отвращението им се проявява с пълна сила — докъде стигат те? Някои проклинат в сърцата си: проклинат Бог, проклинат истината, проклинат църковните водачи и работници и проклинат онези, които се стремят повече към истината. Когато видят такива хора, те не ги харесват и искат да ги нападнат. Когато видят такива хора да проповядват Божиите слова, да размишляват върху Божиите слова и да разговарят за Божиите слова, те проклинат в сърцата си, докато се уморят и им се доспи. Затова очите на някои хора грейват, щом чуят общение за Божиите слова, докато други, когато чуят общение за Божиите слова или чуят някой да казва, че е получил някаква светлина от Божиите слова, умовете им се объркват, мислите им стават неясни и духовете им потъват. Сърцата им така се задушават, че не могат да дишат и винаги копнеят да излязат навън, за да си поемат глътка свеж въздух. Но когато разговаряш за неща като перспективи и съдби, Божиите благословии, кога ще приключи Божието дело и мистерии, без значение колко малка е стаята или колко лош е въздухът, те не излизат на въздух, нито задремват, а наострят уши и слушат. Няма значение колко дълго говориш, дори ако трябва да останат без сън или храна. Когато някои новоповярвали влязоха в контакт с Мен, Аз разговарях с тях за състоянията на хората и за това как хората трябва да се стремят към истината, но те не разбраха и Ме попитаха дали мога да говоря за някои мистерии. Аз казах: „Искате да чуете за мистерии? Тогава първо нека ти кажа един факт. Онези, които постоянно питат за мистерии и винаги обръщат внимание на проучването на тези неща в Божиите слова, не са стока. Те са все неверници и фарисеи“. Новоповярвалите останаха като гръмнати от Моя отговор и твърде засрамени, за да питат повече, но по-късно намериха възможност да попитат отново и Аз им отговорих по същия начин. Какво мислите за начина, по който им отговорих? (Бил е добър. Можел е да им помогне да се самоанализират.) Дали биха се самоанализирали? Не биха. Тогава как можете да им помогнете? Просто им кажете: „Мистериите не са живот, нито истина. Без значение колко мистерии разбираш, това няма да е равносилно на това да разбираш истината. Дори да разгадаеш всяка мистерия, няма да е равносилно на това да можеш да отидеш на небето или да имаш добра крайна цел“. Какво мислите за това да им помогнете с тези думи? Не обяснява ли това въпроса перфектно? Когато хората, които имат духовно разбиране, обичат истината и се стремят към истината, чуят тези думи, те казват: „Мислех, че мистериите са живот, но сега, след като знам, че не са, няма да ги проучвам повече. И така, какво е живот?“. Това показва, че са разбрали малко. И така, дали на антихристите им се помага, след като чуят тези думи? Преобразяват ли се? Те не са способни да се преобразят. Те не намират никаква полза от тези думи, вярват, че в тези думи няма благословии, че те не засягат техните перспективи и съдба, че не се отнасят до техните перспективи и съдба и не са свързани с тях, както и че са безполезни, затова не могат да ги приемат. И така, кое общение е свързано с техните перспективи и съдба? Можеш да кажеш например: „В днешно време в света се появяват много странни явления. На някои места са се появили четири луни, а няколко пъти е наблюдавана кървава луна. Често се случват странни небесни явления. В човешкия свят са се появили и различни епидемии и бедствия, а на някои места хората са се отдавали на канибализъм. Като гледаме ситуацията, вече сме стигнали до времето на чашите и язвите, които бяха пророкувани в Откровението на Йоан“. Когато антихристите чуят тези думи, очите им грейват и наострят уши. Те се радват: „Добре, че съм роден в тази епоха. Мога да получа големи благословии. Наистина съм умен! Не избрах да се стремя към светски неща. Отказах се от светските си перспективи и от семейството си, за да следвам този етап от божието дело — толкова се радвам, че успях да следвам досега. Божият ден е близо. Въз основа на ситуацията изглежда, че ще мога да доживея деня, в който божието дело ще бъде завършено, преди да умра. В този ден със сигурност ще бъда един от спасените от него. Колко прекрасно!“. В сърцата си те тайно се радват, че са избрали правилния път, намерили са правилната врата и са платили известна цена. Радват се също, че са следвали до този момент, без да се отказват, че все още са в Божия дом и не са причинили никакви неприятности, нито са били премахнати или отлъчени. И така, оттогава нататък ще практикуват ли истината, или ще продължат да се придържат към същите надежди? Тяхното най-съкровено отношение няма да се промени. Следователно, когато намерят част от Божиите слова, която според тях е изпълнена, те се чувстват така, сякаш са намерили съкровище. Веднага се чувстват късметлии, че са избрали правилния път, влезли са през правилната врата и са избрали правилния Бог, и че са мъдри хора и мъдри девици. „За щастие, тогава се отказах от работата си. Направих правилния избор. Как може да съм толкова умен? Ако навремето не бях толкова внимателен, сега можеше да пропусна благословиите. Трябва да продължа да бъда внимателен в бъдеще и да посветя живота си на борба за моите перспективи и съдба“. Каква същност на антихристите виждате в това? Тези хора не са ли опортюнисти? Те нямат истинска вяра в Бог, в Неговите слова или в Неговото дело. Те са опортюнисти, хора, които са се промъкнали в Божия дом. Следователно в Божия дом тези хора винаги са просто запълващи места, които прекарват дните си в безделие. Те броят на пръсти колко години са следвали Бог, цената, която са платили, великите неща, които са направили, Божието дело, което лично са преживели, и стъпките на Божието дело, за които имат известно разбиране. По цял ден пресмятат тези неща в сърцата си, отново и отново, като загърбват най-важните неща, които принадлежат на истината и живота. Те вярват в Бог само за да получат благословии — това е опортюнизъм. Нито едно от Божиите слова, нито нечие познание за преживяване, не може никога да промени тяхното опортюнистично отношение. Такива са антихристите. Те никога няма да направят никакви отстъпки, когато става въпрос за собствените им интереси. Те никога няма да променят възгледите си, да променят посоката и целите на пътя, по който вървят, или да променят принципите си на постъпване в интерес на своите перспективи и съдба. Те няма да приложат на практика нито едно от Божиите слова заради своите перспективи и съдба, нито едно. Някои казват: „Те понякога прилагат на практика някои слова, като например да се отричат от неща или да отдават всичко“. Каквото и да прилагат на практика, те го правят при условие, че имат перспективи и съдба и могат да получат благословии. Каквато и истина да прилагат на практика, тя е опорочена и това се прави с намерение и цел. Това е напълно различно от практикуването, изисквано от Бог.

Когато антихристите четат Божиите слова, те основно използват Неговите слова, за да търсят своята крайна цел и мистерии, заедно със съдържание, свързано с това кога ще приключат Божието дело и планът Му за управление, и кога ще настъпят катаклизмите, и така нататък. Заради собствената си крайна цел те могат да положат много усилия и да направят много неща. И така, когато Божието дело приключи и настъпят големите катаклизми, дали нещата, които са направили, цената, която са платили, и нещата, които са изоставили, могат да бъдат разменени за благословиите, които желаят, и дали могат да избегнат страданието от катаклизмите — ето какво искат да знаят и за какво ги е грижа. През целия процес на изучаване на Божиите слова от тях, независимо колко години отнема, те се интересуват само от собствените си перспективи и съдба. Следователно фокусът им, докато четат Божиите слова, и съдържанието, което търсят в Божиите слова, всички те имат някои специални знаци и характерни черти. Обикновено през първите шест месеца или година новоповярвалите търсят такива теми в Божиите слова. Но след като минат шест месеца или година, някои хора виждат, че са чели всички тези части преди, и откриват, че е безсмислено да ги проучват повече, че те не могат да дадат възможност на хората да навлязат в истината и че дори могат да им повлияят и да ги смутят при навлизането в истината, затова вече не четат тези части. За тях е достатъчно просто от време на време да ги погледнат и да ги разберат. През останалото време те размишляват: „Как мога да навляза в истината? Има много Божии слова, които разобличават човешкия род. Те разобличават измамността, непокорството и надменния нрав на хората. Те разобличават различните религиозни представи и отношение на хората към Бог. Нещо повече, те разобличават различните проявления на ненормалната човешка природа на хората. И така, как мога да намеря в Божиите слова онова, което хората трябва да практикуват?“. Хората, които обичат истината и се стремят към нея, посвещават усилията си на тези неща. Те често питат за действителни проблеми, които трябва да разберат и в които трябва да навлязат в реалния си живот, като например: „Какво трябва да правим по-нататък и как трябва да практикуваме? След като повярваме в Бог, със сигурност ще бъдем различни от невярващите и от хората с религиозни убеждения, така че какви качествени промени трябва да настъпят в живота ни? По отношение на това как да постъпваме и да се справяме със света, как трябва да говорим и да действаме, как трябва да общуваме с другите и как трябва да прилагаме истината на практика?“. Въпреки това, дори антихристите да вярват 10, 20 или 30 години, те никога няма да зададат тези въпроси. Те изучават Божиите слова и търсят надеждата да получат благословии и своята крайна цел в Божиите слова, и дори да търсят 20 или 30 години, няма да им омръзне да правят това. Щом се появи и най-малкият признак на неприятност, те бързо търсят съдържание, свързано с тяхната крайна цел, в Божиите слова, след което преценяват какво би могло да бъде отношението на Бог към тях въз основа на настоящата им вяра. Изглежда, че те преценяват своята крайна цел по цикли и периоди. Те никога няма да променят мислите и отношението си и да започнат да се стремят към истината заради промените в начина, по който Бог върши делото Си, или заради изразяването на Неговото неотложно намерение към човешкия род. Те никога няма да направят такова нещо. Следователно някои хора, които вярват от 20 или 30 години, все още посвещават усилията си на онези мистерии и онези теми, споменати от Бог, които засягат съдбата и крайната цел на човечеството. До каква степен някои хора посвещават усилията си? Те казват: „Когато сравних всяка част от божиите слова, открих най-голямата мистерия. Когато христос напусне земята, ще бъде пролет“. Какво мислите, че чувствам, след като чуя това? Щастлив ли съм, или съм тъжен? Не се чувствам нито щастлив, нито тъжен. Смятам, че е нелепо. Наистина има хора, които посвещават усилията си на това, до степен да знаят конкретния сезон. Ако могат да отидат по-далеч и да открият конкретния час, до степен, че да са точни до минута и секунда, те наистина биха били „гении“! Това, че такива „гении“ могат да открият нещо, което дори Аз Самият не знам, наистина е едновременно нелепо и вбесяващо. Защо е нелепо? Никой не знае точния час, в който Бог се е въплътил, дори Сатана не знае това. Дали Бог би позволил на някой човек да узнае нещо, което дори Сатана не знае? Разбира се, че не. По същия начин, що се отнася до времето, в което Бог ще завърши Своето велико начинание и кога Неговата плът ще приключи делото Си на земята и ще си тръгне — дали Бог би казал това на някого? Има ли причина всеки да знае това? (Няма.) Дали когато говори, Бог ще се изпусне да каже нещо, което не иска хората да знаят? Категорично не. И все пак някои хора всъщност казват, че са намерили в Неговите слова времето, когато Бог ще напусне земята. Дори казват, че ще бъде през пролетта. Не е ли това странно? Не е ли нелепо? На кои Божии слова основават тези хора това твърдение? Когато Бог е говорил, че ще направи нещо през пролетта, Той може да е имал предвид нещо друго. Възможно ли е да е имал предвид това? Как биха могли да го проектират върху това? Бог ще каже на хората ясно и изрично онова, което иска те да знаят. Хората няма да могат да разберат онова, което Той не иска те да знаят, без значение колко много проучвания правят. Такива неща са невъзможни за узнаване от човешкия род. Тези хора казват, че знаят и че проучването им е дало резултати. Дори посочват конкретно време. Това не е ли говорене на глупости? Това е подвеждане на хората, смущаване на умовете им и прекъсване на тяхното видение. Това идва от Сатана и категорично не е просветление от Бог. Той не би просветлил хората за това. За тях е безполезно да го знаят. Бог абсолютно никога не би се изпуснал случайно да каже нещо, което не иска хората да знаят. Ето защо казвам, че е нелепо. И така, защо е вбесяващо? (Бог изразява истината, за да могат хората да променят покварения си нрав чрез тези слова и за да им даде възможност да се стремят към истината и да я придобият, но антихристите използват Неговите слова, за да проучват крайни цели и мистерии.) Това също е донякъде вбесяващо, но каква е истинската причина за Моето вбесяване? Например, ако един богат родител изкарва много пари за децата си, а децата му са все още малки и трябва да разчитат на родителя си да ги отгледа, и прехраната им зависи изцяло от този родител, дали тези деца ще се надяват родителят им да умре бързо? Ще намерят ли гадател, който бързо да изчисли кога ще умре родителят им? Някой постъпва ли по този начин? (Не.) Ако го направят, няма ли да е вбесяващо? Ще бъде вбесяващо! Такива хора са омразни! Сега, когато Бог е дошъл на земята, дори ако Неговата плът може да живее повече от сто години и да работи сто години, истините, които хората могат да разберат, са ограничени. Помислете, от въплъщението на Господ Исус до настоящия етап на Божието дело, колко истини е придобил човешкият род през тези две хиляди години? Човешкият род по същество не разбира истината. В този етап Бог върши делото Си от 30 години и говори от близо 30 години. Онези, които са чели най-много Божии слова, ги четат от 30 години. Колко истини са разбрали хората? Разбирането им е много ограничено. Скоростта, с която човешкият род навлиза в истината, е бавна. Тоест да се вложи истината в хората и да се превърне в техен живот, е доста трудно и много бавно. И все пак, колкото и бавно да е, някои хора все още се надяват: „Кога бог ще напусне земята? Кога ще приключи божието дело?“. Дали напускането на земята от Бог и приключването на Неговото дело ще им донесе полза? В деня, в който Бог напусне земята, те ще умрат. Ще бъдат осъдени на смърт. На какво имат да се радват? Що за хора са това? Не им ли липсва морал? Сред светските хора ги наричат неблагодарни синове. Ние ги наричаме неверници и антихристи и те не са стока.

Когато се изразяваше съдържанието на книгата „Словото се явява в плът“, много хора вярваха, че: „въплътеният бог просто върши дело. Той извършва няколко стъпки от делото, има няколко начина на работа и няколко начина на говорене и това е всичко, след това делото му ще бъде завършено. След като делото му бъде завършено, плътта вече няма да бъде от полза и няма да има нужда той да говори повече. Ние ще сме придобили нещо и просто трябва да очакваме с нетърпение деня, в който божието дело ще бъде завършено. Щом можем да говорим за тези божии слова и да ги проповядваме, ще имаме крайна цел и ще получим големи благословии“. Някои хора таяха такова отношение. След това проведох общение за много повече слова, а именно словата от „За познаването на Бог“, както и словата, за които разговарям през този период от време. Когато видяха това, някои хора си помислиха: „Нима всички божии слова не се съдържат в „Словото се явява в плът“? Защо сега той е изразил тома „За познаването на Бог“? Защо бог продължава да изразява все повече слова? Отсега нататък той трябва да говори за някои мистерии, за някои небесни въпроси и за това как хората ще вървят с бог на небето в бъдеще. Говоренето за тези неща наистина ни повдига духа!“. Що за хора имаха тези мисли? (Антихристи.) Защо развиха тези мисли? Защото изобщо не се интересуват от истината. Те си мислеха: „Ние следваме бог от много години. Знаем как бог е работил в началото. Лично сме преживели няколко стъпки от божието дело. Лично сме преживели и начините, по които бог говори, и сме видели това със собствените си очи. Ние сме божии свидетели и поколението, което е най-достойно да получи благословии“. Те не следваха Бог, защото Той говореше и изразяваше истината, а заради Божието предопределение. Бог ги водеше да преживеят няколко стъпки от делото и те следваха Бог пасивно. По-късно, когато Божието дело продължи да напредва, Той избра повече хора, които можеха да бъдат в крак с настоящия Му етап на делото. Основните получатели на Божието дело непрекъснато се разширяваха и изместваха. Някои хора, които следваха Бог в началото, постепенно бяха отстранени, защото не се стремяха към истината, защото бяха започнали да таят различни представи и погрешни разбирания за Бог и защото в тях се бяха породили различни видове неподчинение и недоволство спрямо Бог. Имаше както субективни, така и обективни причини за отстраняването на тези хора. Субективно погледнато, защото не се стремяха към истината и приемаха Божиите слова като доктрини и ги проповядваха надлъж и нашир, подобно на фарисеите. Досега някои хора все още не разбират какво представляват истините реалности — те са като мъртъвци. Обективно погледнато, хората, които бяха отстранени, бяха хора, които лично преживяха началото на новото Божие дело, но поради своя характер, стремеж и заложби те не бяха пригодни за последващото, по-ново Божие дело. Поради това тези хора бързо бяха отстранени и отхвърлени от стъпките на Божието дело. Може да се каже, че за определен период от време, преди да бъдат изразени словата от „За познаването на Бог“, много хора тайно се радваха дълбоко в сърцата си, като казваха: „Човекът, на когото се противопоставях и когото заклеймявах, най-накрая няма какво да каже. Стъпките на неговото дело най-накрая са завършени. В миналото имах представи за него. Не му се подчинявах и изпитвах недоволство от него, а също така го заклеймявах и му се противопоставях. Разбира се, бях прав. Той не е бог; не е христос. Няма значение как се отнасям към него, защото той не е бог. Той е само проводник на бог, говорител на бог“. Нещо повече, някои дори казваха: „Тази плът не се различава от нас. Духът в него е този, който говори и върши дело. Това няма нищо общо с тази плът“. Някои хора тайно заклеймяваха и хулеха Христос по този безочлив начин. Когато бяха изразени истините от „Словото се явява в плът Том 2: За познаването на Бог“, тези хора, които заклеймяваха и хулеха Христос, се почувстваха неспокойни в сърцата си. Каква беше причината за това безпокойство? От една страна, те дълго време бяха таили представи в сърцата си, бяха се противопоставяли на личността, която изразяваше истината. Те не се подчиняваха на тази личност и изпитваха недоволство от нея и дори Я заклеймяваха и хулеха. От друга страна, словата, изразени от Бог след 2013 г., разкриха много мистерии, дотогава непознати на човешкия род. Тези мистерии имаха известен ефект на укрепване на вярата на новоповярвалите, които все още не бяха положили солидни основи, и за миг внесоха сигурност в съмняващите им се сърца. Докато на онези, които бяха вярвали в Бог от много години, но преди това се бяха противопоставяли, бяха заклеймявали и хулели Христос, тези мистерии им нанесоха челен удар, като ги накараха да се чувстват още по-обезпокоени. Те си мислеха: „Сега сме напълно свършени. Бяхме отстранени от бог. Той не ни иска. Бог изрази толкова много слова преди, но ние винаги го считахме за човешко същество. Мислехме, че след като стъпките на неговото дело бъдат завършени, останалото няма да има нищо общо с него, че този човек ще е приключил службата си и че оттогава нататък ще общуваме с бог на небето и ще вярваме в бог на небето. Таяхме представи за бог на земята. Не му се подчинявахме и го презирахме“. Чрез словата, изразени през периода на 2013 г., голяма част от безочието на тези хора беше потушено. Преди това някои хора развиха съмнения относно Божието дело. Те се съпротивляваха и хулеха въплътената Божия плът, а някои дори изоставиха вярата си. Защо беше така? Защото развиха представи. Те не само отричаха въплътения Бог и Божието дело, но също така отричаха и съществуването на Бог. Въз основа на отношението на тези хора към Бог, какъв изход трябва да имат те? Въз основа на тяхното отношение и възглед към Бог, каква е тяхната същност? (На неверник.) Първата основна характерна черта на неверниците е опортюнизмът. Щом намерят собствените си интереси в Божието слово, те ще се вкопчат в тях, ще откажат да ги пуснат и ще се опитат да се възползват от Неговите слова. Втората е, че са способни да хулят Бог по всяко време и навсякъде, да развиват представи за Бог по всяко време и навсякъде и когато едно малко нещо не е съгласно техните представи, да съдят и да заклеймяват Бог, както и да Му се противопоставят. Те изобщо не се боят от Бог. Всички тези хора имат същността на антихристи. Всички те са антихристи. Коя е другата им характерна черта? Тези хора изобщо не обичат истината. Те бяха първите, които получиха Божиите слова, те бяха първите, които чуха Божиите слова, и те бяха също така тези, които лично преживяха стъпките и методите на Божието дело. Тези хора вярват вече 30 години, но огромното мнозинство от тях не могат да изпълняват никакъв дълг в Божия дом и нямат преживявания, за които да говорят. Където и да отидат, те просто говорят за онези мъртви думи и доктрини. Коя е най-очевидната им характерна черта? Те вярват в Бог от 30 години, но нравът им изобщо не се е променил и те нямат никаква боязън или разбиране по отношение Бог. Те са способни небрежно да съдят въплътената Божия плът тайно и дори да правят проблем и да заклеймяват Бог без ни най-малко страхопочитание или боязън. Те не обичат истината, изпитват неприязън към истината и се противопоставят на истината. Когато става въпрос за въплътения Бог, те се осмеляват да кажат всичко. Те се осмеляват да оценяват и да съдят всичко и винаги, когато развият представи, се осмеляват да ги разпространяват. Не са ли отвратителни тези хора? (Да, такива са.) Дали те са хора, избрани от Бог? Те вярват в Бог от 30 години, но не притежават никакви реалности и нравът им изобщо не се е променил — не са ли това мъртъвци? Нима онези, които наистина се стремят към истината и наистина притежават нормална човешка природа, не могат да разберат някои истини и да навлязат в тях, след като вярват в Бог само три години? (Могат.) Но има хора, които вярват в Бог от 30 години, без да имат никакви преживявания. Ако ги помолиш да говорят за своите преживявания, те ще говорят само за доктрини, лозунги и поучителни думи. Тогава какви усилия са положили те в Божиите слова през последните 30 години? Какво са придобили? От само себе си се разбира, че те не приемат Божиите слова. Те приемат Божиите слова за даване на благословии и обещания на човешкия род, Неговите приятно звучащи слова, Неговите утешителни и увещателни слова и слова, които са приятни за ухото, но не приемат нито една от истините, изразени от Бог, нито някое от Неговите изисквания към човешкия род. Те не приемат нито едно. Не трябва ли тези хора да бъдат отстранени? (Трябва.) Дали отстраняването на такива хора е несправедливост? (Не.) Това е така, защото те умишлено съгрешават, въпреки че ясно знаят истината.

Бог е извършил толкова голямо дело и е изрекъл толкова много слова в последните дни, а хората са го преживели и са станали свидетели на всяка стъпка от Божието дело със собствените си очи. От каквато и гледна точка да се разглежда, това, че Бог изразява толкова много истини и спасява толкова много хора, е неоспоримо и никой не бива да го поставя под въпрос. Колкото и обикновен и нормален да е въплътеният Бог, колкото и незабележим да изглежда на човека, хората все пак трябва да приемат Неговите слова като истината. Някои казват: „Тъй като въплътеният бог е толкова незначителен и толкова обикновен, и изобщо не е велик, как бихме могли да бъдем накарани да му се възхищаваме? Може ли такава обикновена плът да е способна на някакво велико дело? Можем ли наистина да получим големи благословии от него? Не знаем. Всичко, което можем да направим, е да се отнасяме към него като към обикновен човек“. Други казват: „Тъй като някои от нещата, които си направил, не ни убедиха, а някои ни създадоха представи, а някои са неразбираеми за нас, и тъй като си казал някои неща, които са неприемливи за нас, ти не можеш да представляваш бог на небето — и затова трябва да се борим с теб до самия край. Ако ни помолиш да проповядваме евангелието, няма да го направим. Ако ни помолиш да изпълняваме дълга си, няма да го направим. И ако ни помолиш да приемем истината, няма да го направим. Ще се борим със самата ти личност до самия край — да видим какво можеш да ни направиш“. В сърцата на тези хора, които изобщо не приемат истината, има хиляда — десет хиляди — причини да отричат Божието дело, да отричат, че Божиите слова са истината, и да отричат Неговата въплътена плът. Но има едно нещо, което може би не им е толкова ясно: колкото и причини да имат, ако не приемат тези истини, те няма да бъдат спасени. Ако не приемаш човека, който съм Аз, или не се покоряваш на Божието дело, няма проблем — Аз няма да те принуждавам. Но ако не признаваш тези Божии слова за истина и не ги прилагаш на практика като истина, съвсем честно ти казвам, че ти никога няма да бъдеш спасен, нито някога ще преминеш през портата на небесното царство. Ако заобиколиш тези Божии слова, тези истини и този Христос, който работи и спасява човешкия род, тогава без значение колко доктрини разбираш или колко големи трудности понасяш, няма да придобиеш истината. Ти си просто отпадък. По каквато и причина да вярваш в Бог и с каквато и цел да изпълняваш дълга си, ти не можеш да бъдеш спасен. А ако не можеш да бъдеш спасен, какви благословии можеш да получиш? Някои хора се съревновават с Бог на небето, някои се съревновават с Бог на земята и се осмеляват да оспорват словата на Бог и истината, до степен, че дори не ги е грижа какъв ще бъде техният изход и крайна цел. Не е ли това подло? Тези дегенерати са толкова нечестиви! Всеки един от тях е зъл човек. Всички те са неверници, опортюнисти, безсрамници и това е същността на антихристите.

Току-що общувах относно отношението на антихристите към Божиите слова. Когато антихристите подхождат към Божиите слова, те не търсят истината или принципите на практикуване в тях. Те не се стремят да разберат от Божиите слова как да постигнат пътя на богобоязливостта и отбягването на злото и със сигурност не се стремят да разберат намеренията на Бог, така че да могат да станат хора, които удовлетворяват Неговите намерения. Вместо това те искат да намерят желаната от тях крайна цел в Божиите слова, както и различните ползи, които желаят, включително дали могат да получат благословии и как могат да получат повече благодат в този живот, и дали могат да получат стократно повече в идния свят, и така нататък. Ето какво търсят в Божиите слова. Следователно, от каквато и гледна точка да го погледнете, антихристите никога не считат Божиите слова за истината, нито мислят, че Божиите слова са истината и трябва да бъдат приети от човешкия род. Тяхното отношение към Божиите слова е, че искат да използват Божиите слова, за да получат желаните от тях благословии и крайна цел. Те искат да използват Божиите слова като трамплин, за да постигнат нещата, към които се стремят, и да постигнат целите си. Въз основа на техния стремеж, пътя, по който вървят, и отношението им към Божиите слова, тези хора са група неверници, група опортюнисти. Когато антихристите не могат да намерят желаните от тях ползи и крайна цел в Божиите слова или когато в процеса на изучаване на Божиите слова, Божиите слова за перспективите и съдбите или Божиите обещания към човешкия род ги разочароват и желанията им не могат да бъдат удовлетворени, те безцеремонно и без колебание оставят настрана словата на Бог, които държат в ръцете си, отричат се от Бог и Го изоставят, и се стремят към живота, който желаят. Те не идват пред Бог, за да приемат Неговото спасение. Когато четат Божиите слова, те не ги считат за истина, а вместо това искат да използват Божиите слова, за да постигнат личните си цели и да удовлетворят личните си желания и амбиции. Поради това те неуморно търсят в Божиите слова своя изход и крайна цел. Те търсят какво казва Бог за бедствията, какво разкрива за мистериите, какво разкрива за развитието на човешкия род и някои задкулисни сведения за Неговото дело. Това е съдържанието, което ги интересува. Те не се интересуват от нищо извън този обхват. Те дори често презират и се съпротивляват на някои от Божиите изисквания към покварения човешки род. Дори изпитват неприязън към Божието разобличаване на покварения човешки род. Те често намират недостатъци в използваните думи и тона на говорене в Божиите слова и се опитват да намерят нещо, което могат да използват срещу Бог. Например, когато Бог разобличава човешкия род като „блудници“ и „проститутки“, те казват: „Как може това да са божии слова? Бог не би говорил така! Бог трябва да говори по изискан, нежен и внимателен начин“. Когато става въпрос за някои от Божиите слова, които не са съгласно човешките представи, не са съгласно човешката граматика и не са съгласно конвенционалното мислене на покварените хора, те си мислят: „Това не са божии слова, бог не би говорил така! Бог е толкова върховен, велик и неразгадаем, така че как биха могли неговите слова да бъдат толкова обикновени? Как биха могли да бъдат толкова в разрез с конвенционалното мислене? Ако божиите слова са истината, те трябва да бъдат изречени по такъв начин, че всеки да ги цени високо, да се прекланя пред тях и да им се възхищава. Всички те трябва да бъдат неразгадаеми — такива трябва да бъдат божиите слова!“. Когато става въпрос за Божиите слова, те имат различни представи, различни ограничения и дори различни изисквания. Въз основа на техните изисквания и ограничения може да се види, че същността на антихристите е същността на Сатана. Тяхното отношение към Бог и Божиите слова е да проучват, да се съпротивляват, да съдят, да търсят нещо, което да използват срещу Бог, и да намират недостатъци. Те не полагат никакви усилия над истината в Божиите слова, нито ѝ се покоряват, нито я приемат или практикуват. Следователно същността на антихристите е същността на Сатана и злите духове. Както антихристите се отнасят към Божиите слова, така се отнасят и към Бог. Божиите слова представляват Самия Бог. Всички истини, изразени от Бог, представляват Неговия нрав, Неговата същност и нещо повече — Неговата идентичност и статус. Без значение дали тези слова са изразени от Божията плът или от Божия Дух и без значение какво съдържание изразява Той, тези слова несъмнено представляват Бог. Следователно проучването и анализирането на Божиите слова от антихристите и развиването на представи за тях е равносилно на развиване на представи за Бог. Те проучват внимателно Бог. Не вярват на Божиите слова и не приемат Божиите слова, което означава, че не вярват в съществуването на Бог, със сигурност не вярват, че Божиите слова са истината, а още по-малко са способни да се покорят на Бог. Това е същността на антихристите.

Някои казват: „Въплътеният бог е твърде незначителен и твърде обикновен. Неговите слова и действия често ме карат да развивам представи и изобщо не са съгласно моите фантазии. Виждам, че въплътеният бог е просто обикновен човек. Той не представлява бог, така че без значение колко истини изразява в своите слова и дело, той не е като бог“. Откъде идват тези думи? Какво представляват те? Не представляват ли Сатана? От началото до края Сатана никога не е признавал идентичността и статуса на Бог. Той никога не е вярвал, че Божиите слова са истината и със сигурност никога не е приемал Божиите слова. Поради това, когато Сатана говори на Бог, той иска да го прави като равен. Начинът, по който говори, е да се подиграва и да се присмива на Бог, да мами Бог и в сърцето му няма място за Бог. А нещата, които антихристите правят, и думите, които антихристите казват, са абсолютно същите като тези на Сатана. Тяхната същност е същата, с изключение на това, че Сатана е невидим за човешкия род, докато антихристите са видими и осезаеми. Те са сатани, облечени в човешка кожа. Ако не бяха сатани, те не биха могли да правят и да казват такива неща. Сатана често лъже и вярва, че Божиите слова също са лъжи. Сатана често мами хората и е крив, измамен и нечестив, и вярва, че Бог говори по същия начин. Каквото и да казва Бог, антихристите винаги ще добавят нещо към Божиите слова, като придават свой собствен смисъл и дават произволни обяснения. Нещо повече, те дори мислят, че някои от Божиите слова не са толкова блестящи като техните, не са на тяхното ниво и високи стандарти и не са достатъчни, за да завоюват покварения човешки род. Следователно те искат да представят начините, тона и съдържанието на Божиите слова пред някои хора, за да ги анализират и съдят, и нещо повече, за да ги критикуват и заклеймяват. С каква цел правят това? Докато следват Бог, те очакват с нетърпение да получат от този Бог перспективите и съдбата, които искат, и чакат да получат от този Бог крайната цел, която искат. И така, защо все още действат по този начин? Не си ли удрят шамар сами? Има само една причина. Тя е, че в техните очи словата, изречени от такъв Бог, са твърде обикновени и банални — Неговите действия също са твърде обикновени. Такъв Бог не е този, когото искат да почитат, или този в техните фантазии, и Той не им съответства. Ако следват такъв Бог, тяхната крайна цел и техните перспективи и съдба може да се провалят. Следователно те яростно се противопоставят на такъв Бог. Те Го съдят, злепоставят Го и се опитват да саботират, смущават и съсипват Неговото дело, така че Той да не може да го извърши. Тогава целта им ще бъде постигната. Някои казват: „Ако постигнат целта си, тогава няма ли да изчезне и тяхната крайна цел?“. Този тип хора просто не признават съществуването на Бог, нито признават въплътената Божия плът, камо ли факта на Неговото дело на управление, спасяващо човешкия род. Те просто залагат и играят хазарт. Ако този Бог наистина бъде свален, тогава те могат да правят каквото си искат и вече няма да им се налага да понасят такива трудности в Божия дом. Тогава те могат да се чувстват спокойни да се върнат в света, към нечестивите тенденции и към това, което наричат нормален живот. Няма да е нужно да понасят никакви бедствия, няма да е нужно да преминават през какъвто и да е вид облагородяване и със сигурност няма да им се налага да понасят правосъдието и наказанието на Божиите слова. Всичко това ще престане да съществува и светът ще продължи както обикновено. Ето за какво копнеят в сънищата си. Не са ли лоши тези хора? Къде се корени това, че са толкова лоши? (Тяхната същност е Сатана, затова те мразят Бог.) Всъщност дълбоко в сърцата на тези антихристи, зли демони, в техните духове, те могат да го почувстват — те знаят как Бог гледа на хора като тях. Бог мрази хора като тях. Те не съответстват на Бог. Тяхната човешка природа и природа същност са ненавиждани от Бог. Следователно, колкото и усърдно да работят и колкото и много да искат да получат благословии, крайният им резултат няма да зависи от тяхната воля. Те не могат да променят нито един от фактите. Те не съответстват на Бог. Те не съответстват на Божиите слова. Те не съответстват на Христос. И така, как ще свършат в крайна сметка? Всички те са обречени да загинат. В сърцата си те имат смътно разбиране за този резултат, така че защо все още остават в Божия дом? Те просто не са склонни да се откажат от такава добра възможност да получат благословии, затова искат да рискуват: „Ако рискувам по този начин, може би все пак ще получа благословии. Може би все пак ще успея да се промъкна и да оцелея. Може би, ако бог не е внимателен и не обърне внимание, ще се промъкна през портата на небесното царство“. С това самозалъгване за вероятности те продължават да се носят по течението в Божия дом, но техният възглед и отношението им към Бог никога не се променят. Те презират Божиите слова, презират истината и презират всички положителни неща.

Бог изисква от хората да бъдат честни. Като чуят това, някои си мислят: „Нима това не е много нисък критерий? От години вярваме в бог, защо сега ни казва да сме „честни“? Ако това е словото на бог, то трябва да е дълбоко, все по-възвишено, все по-непроницаемо, все по-недостижимо за човека. Това, от което се нуждаем, е по-високо изисквано ниво, а не това обикновено, незначително, ниско ниво“. Такива хора не разбират какво е истината реалност. Когато онези, които не разбират истината, чуят тази проповед, те се чувстват разстроени, но с общение, преживяване и след известен период на преминаване през това те осъзнават, че тези Божии слова са онова, от което се нуждаят хората. Защо са онова, от което се нуждаят хората? Човекът е покварен от Сатана до най-дълбока степен и затова никой човек не е честен. Този свят е пълен с лъжи и това важи и за онези, които вярват в Бог. Всеки ден хората изричат лъжа след лъжа. Речта им е препълнена със сатанински лъжи и измама. Затова Бог е поставил на човека това най-просто и прямо изискване: да бъде честен. С времето и преживяването хората развиват разбиране за Божиите слова и възприемане на Неговите изисквания и Неговите намерения. Под напътствието и ръководството на Неговите слова те постепенно осъзнават колко практични са словата Му, как всяко Негово слово трябва да бъде разбрано и в него да се навлезе, как нито едно от Неговите слова не е празно, че всичките Му слова са онова, от което се нуждае човечеството, колко задълбочено Бог възприема хората и може да ги прозре, и че Той разбира много добре тяхната поквара. Това е пътят, по който преминава обикновеният човек. И все пак, когато антихристите видят тази фраза, в която Бог изисква от хората да бъдат честни, те я възприемат с отношение на презрение, подигравка, сарказъм и дори съпротива. След като си изградят мнение за тази фраза, те я изтикват на заден план в съзнанието си, презрението им към Бог се увеличава и те гледат на Него и на Неговото слово с все по-голямо пренебрежение, до степен, че дори вече не изучават Неговото слово. Когато някои хора говорят за преживяванията си относно това как са разкрили измамния си нрав и как са се покаяли и са се опитали да бъдат честни, в умовете на тези антихристи възникват съпротива, отвращение и презрение. Те не само отказват да приемат казаното от тези хора, но и изпитват съпротива и отвращение към познанието за преживяване, за което братята и сестрите разговарят, до степен, в която изпитват омраза и презрение към онези, които разговарят повече и притежават по-добро познание. Те си мислят: „Вие сте глупаци. Бог ви казва да бъдете честни и вие просто го правите. Как може да сте толкова покорни? Защо не се вслушвате в думите, които аз говоря? Погледнете ме — никой от вас не знае какво е истинското ми състояние, никой не знае колко съм измамен и проницателен. И няма да ви разказвам за тези неща. Мислите ли, че заслужавате да ги чуете?“. Това е отношението, което те имат към Божието изискване. Те не само отказват да го приемат, но и му се съпротивляват и го заклеймяват. Нима това не са проявленията на неверници? Това са типични неверници. На пръв поглед те не са заклеймили открито Божието слово, не са хвърлили книги с Неговото слово да горят в пещта. Външно те четат Божието слово и слушат проповеди всеки ден, и разговарят по време на събирания, но всъщност в дълбините на сърцата им са се породили дълбоко отвращение, съпротива и отхвърляне към Божието слово. С други думи, в същия момент, в който са развили представи за Божието слово, те вече са го отхвърлили. Има някои, които казват: „Дали тези антихристи вече са отхвърлили Божието слово, преди Той да каже тези неща?“. В този момент те все още не са го отхвърлили. Защо е така? Защото са имали много представи и фантазии за Бог и те са ги карали да Го уважават и да Му се възхищават, и да Го считат за велик човек. Но когато Бог изрази Своите слова, възгледът им за Него се промени напълно и те казаха: „Словата, които бог изрича, всъщност са толкова обикновени! Те са толкова прости, толкова ясни, толкова лесни за разбиране: аз самият мога да говоря такива слова! Не казват ли всички, че бог е велик? Защо тогава ще ни казва да бъдем честни? Ако бог е толкова велик, ако е наистина върховен, не би трябвало да поставя на хората толкова малки и незначителни изисквания!“. Когато четоха Божието слово и го намериха за повърхностно, и почувстваха, че то не съответства на представите на хората, нито е в съгласие с великия образ и идентичността на Бог, те развиха представи за Божиите слова. На фона на развиването на тези представи, в тях се породи дълбоко отвращение към Божиите слова и впоследствие дигата в дълбините на сърцата им, която е удържала техните фантазии и представи за Бог, се срина напълно. Какъв е резултатът от това сриване? От самите дълбини на сърцата си те отхвърлиха и заклеймиха Божието слово. И така, какво минава през умовете на антихристите, когато хората проповядват Божието слово? Те са като странични наблюдатели, които гледат отстрани. Когато чуят някого да възхвалява Божиите слова или да разговаря за преживяването си на Божиите слова, тези антихристи също са странични наблюдатели, които гледат отстрани, и никога не казват „Амин“ в дълбините на сърцата си. Понякога дори се присмиват на хората, като казват: „Какво си придобил от това, че си честен? Въпреки че се опитваш да бъдеш честен, бог не е задължително да те спаси, нито е задължително да бъдеш благословен. Много малко хора ще получат благословии. Ако аз не получа никакви благословии, тогава никой от вас също няма да получи!“. Природата същност на антихриста е антагонистична към Божието слово и към Самия Бог и поради това антихристите не са способни да приемат Божието слово, камо ли да му се покорят. Ако не приемат Божието слово и не му се покорят, могат ли да придобият преживяване от него? Не могат, така че какво е личното познание, за което говорят? Всичко е само фантазии, умозаключения, доктрини или теории, или понякога дори само няколко хубаво звучащи думи, които повтарят от други хора, а при това положение е невъзможно в тях да възникне каквото и да било преживяване или познание за Божиите слова. И така, поради различните нагласи, които антихристите таят към Бог и Неговото слово, и поради тяхната природа същност, независимо дали са вярвали в Бог 10 години, 20 години или дори по-дълго, до ден днешен ти никога няма да чуеш от тях или да видиш в тях каквото и да било преживяване на Божието слово, а още по-малко ще видиш и най-малкото познание за Бог. В речта им ти няма да чуеш да говорят за това, че имат представи и погрешни разбирания за Бог и че са просветлени чрез разобличаването от Бог, и че в крайна сметка са стигнали дотам, че вече не разбират Бог погрешно и не таят представи за Него. Те нямат това преживяване, нито имат това познание. Това е причината, поради която антихристите не могат да придобият истината или изобщо да говорят за каквото и да било лично преживяване или познание, независимо колко усилия влагат в изучаването на Божието слово. Те просто следват другите в четенето и запаметяването на някои известни откъси от Божието слово, които братята и сестрите често цитират. Те отбиват номера и се носят по течението, а след това продължават да мислят по същия начин, както винаги. Те не преобръщат представите за Бог, които възникват в тях, нито разрешават конфликтите и проблемите, които възникват между тях и Бог, колкото и значими да са те. Тези представи и проблеми винаги ги следват. Какви са последствията от това, че не решават тези проблеми? Негодуванието в сърцата им става все по-дълбоко и омразата им към Бог става все по-голяма. Ако продължават по този начин, какви ще бъдат последствията, колкото по-дълго вярват в Бог? Могат ли тези натрупани негодувания и представи да ги накарат да се откажат от своите перспективи, съдба и намерение да придобият благословии? (Не.) Ако тези проблеми не бъдат решени, какъв ще бъде крайният резултат? (Ще избухнат.) Думата „избухнат“ е доста ясна. Как ще избухнат? Колко начина има? (Спомням си едни Божии слова, които четох преди: „Дори само за една нощ те могат да се превърнат от усмихнат, „добросърдечен“ човек в отвратителен на вид, свиреп убиец“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека).) Каква е предисторията на това да станат убийци? Когато желанието им да получат благословии е разбито, те свалят ръкавиците и казват: „На никой от нас няма да му е лесно, така че не е нужно да го крия или прикривам — вярвам в бог само за да получа благословии. Ако знаех, че няма да получа благословии, щях да си тръгна отдавна!“. Те изричат всички думи, които са в сърцата им, и не се страхуват да бъдат заклеймени. Защо не се страхуват от заклеймяване? Защо са способни да захвърлят всякаква преструвка на учтивост и да избухнат? Защото вече не искат да вярват и желаят да си тръгнат. През всичките тези години те са понасяли унижения и трудности в интерес на целите си, практикуват според тези стратегии и ги използват като своя духовна опора. Днес, когато виждат, че няма надежда да получат благословии, те смятат, че е по-добре да отхвърлят всякаква преструвка на учтивост и да кажат открито: „Аз съм просто неверник. Не харесвам положителните неща. Харесва ми да се стремя към светски неща и харесвам нечестивите тенденции. Казват, че божиите слова са истината и че божиите слова могат да променят хората и да ги спасят. Защо не съм го видял? Защо не мога да го преживея или да го почувствам? Какво е променило божието слово в хората? Мисля, че божиите слова са нищо. Има само едно нещо, което има най-осезаеми ползи, и то е, че онези, които следват бог, ще бъдат благословени и ще влязат в небесното царство. Тези думи са верни. Нямаше да вярвам в бог, ако не беше заради придобиването на благословии! Къде е бог? Ако бог можеше да спаси хората, защо беше разпънат на кръст? Той не можеше дори себе си да спаси!“. Те казват това, което наистина мислят — нима в това не се разкрива демоничната им страна? Натрупаните през годините представи и негодувания избухват от тях. Това е моментът, в който антихристите най-накрая показват истинското си лице.

Има някои антихристи, които често казват неща като: „Отрекох се от семейството и кариерата си, положих толкова много усилия и страдах толкова много във вярата си в бог, а какво получих? Нима бог не е бог, който благославя хората? Нима бог не е бог, който дава благодат на хората? И така, какво получих аз?“. Бог е предоставил на човека толкова много истини и е дал толкова много, без да иска нищо. Въпреки че хората толкова много се противопоставят и бунтуват срещу Бог, Той не помни това и все пак идва да спаси човека. Антихристите не могат да видят колко много е получил човекът от Бог. Какво всъщност имат предвид, когато казват: „Какво получих аз?“ (Благословии.) Антихристите искат всичко. Те са способни да се откажат от всичко, за да вярват в Бог и да Го следват, и смятат, че по този начин ще имат шанс да успеят и че това ще си струва. Те се отказват от света и от своите перспективи, а в бъдеще искат да притежават целия свят. Това, което искат в замяна, трябва да струва повече от нещата, от които са се отказали. Трябва да е по-ценно от тези неща и да им осигурява по-големи предимства, само тогава ще направят размяната. Смятате ли, че антихристите изричат тези думи в момент на гняв по време на избухванията си? (Не.) Те определено задържат тези думи дълго време, преди най-накрая да избухнат от тях. След това всичко, което антихристите са мислили и преследвали през годините, се разобличава, всичките им маски са свалени. Кой е ключовият момент в това, което казват? „Вярвах в бог и го следвах през всичките тези години, а какво получих?“. Това, което искат да придобият, не е истината. Те не искат истината. Не искат живот, не искат промяна в нрава, не искат Божието спасение. Те смятат, че са съвършени хора и не искат да придобият тези неща. Искат да придобият нещо допълнително, някакви по-големи благословии от тези, които могат да се получат в този свят. Тоест, те искат да разменят нещата от света, от които са се отказали, за благословиите, които Бог е обещал. Искат да получат най-голямата благословия от Бог. Когато видят, че не могат да постигнат желанията си и че всяка надежда е изгубена, те трябва да се откажат. Но когато дойде време да го направят, като се има предвид техният нрав, ще могат ли да спрат дотук? Няма да могат. Има някои семейства, в които всички са вярващи, и сред тях се появяват антихристи. Когато тези антихристи видят, че няма да получат благословии, те започват да смущават семействата си, за да им попречат да вярват. Това все още ли са семейства? Те са близки семейства по отношение на външни физически или кръвни връзки. Но когато погледнем пътя, който всеки член следва, въпреки че всички са вярвали в Бог повече от 10 години, някои се разкриват като антихристи, някои се стремят към истината и изпълняват дълга си доста добре, а някои се стремят към истината на средно ниво — така се разкрива природата им същност. Разбира се, най-лоши от тях са антихристите, които трябва да бъдат отхвърлени от човека и отлъчени от Божия дом. И така, това семейства ли са? Такива ли са истинските семейства? Това дори не са едни и същи типове хора! Някои хора са живели с дяволи толкова много години и все още ги смятат за членове на семейството. Не могат да се откажат от тях и дори глупаво вярват, че са техни близки. Що за близки са това? След като антихристите се покажат, те се занимават с всякакви злини. Могат дори да преследват истинските вярващи в семействата си. Още по-лошо, могат да предадат членовете на семействата си на нечестиви правителства. Някои родители предават децата си, а някои деца предават родителите си. Колкото и близки или интимни да са отношенията им, няма нищо, което антихристите да не направят. Щом антихристите могат да предават и да преследват истинските вярващи в семействата си, не означава ли това, че са врагове? (Да.) Появата на един или двама антихристи в църквата означава опасност за братята и сестрите. Щом антихристите видят, че няма да получат благословии, те се отписват, стават безразсъдни, свалят ръкавиците и започват да мислят как да смущават другите братя и сестри. Някои братя и сестри са слаби, с малък духовен ръст и не разбират истината. Антихристите показват на тези братя и сестри някои безпочвени слухове в интернет, а след това разпалват пламъците, като добавят свои собствени украсени обяснения, като по този начин смущават и подвеждат тези братя и сестри и в крайна сметка ги погубват. Разбира се, някои от братята и сестрите имат проницателност и веднага разпознават антихристите. Ако се справят с антихристите публично, това ще създаде неприятности, затова е достатъчно просто да намерят мъдър начин да ги изолират, така че да не могат да смущават или да тормозят другите. Когато се справят със сатани, хората трябва да действат мъдро.

Антихристите вярват в Бог и Го следват заради своите перспективи и съдба. Те се вкопчват в желанието си за благословии и носят амбициите си със себе си, когато влизат в Божия дом, и четат, приемат и проповядват Божието слово. Те правят отстъпки, понасят унижения и всякакви трудности в Божия дом заради своите перспективи и съдба. И след много години на чакане и наблюдение, когато надеждите им са разбити, те също напускат църквата и Божия дом заради своите перспективи и съдба, защото желанието и намерението им да получат благословии не могат да бъдат осъществени. Какъв е изходът за такива хора? Те ще бъдат отстранени. И защо ще бъдат отстранени? Дали Бог решава да не ги спаси от момента, в който влязат в Неговия дом, или те имат някакви свои собствени проблеми? (Те имат свои собствени проблеми.) Когато антихристите влязат в Божия дом, те се смесват като плевели сред житото. Някои хора казват: „Но нима Бог не знае за това?“. Бог знае за това. Бог проучва внимателно всичко това. Хора като тези не могат да се променят. Дори да са прочели всички Божии слова, дори да са чели за мистериите, за крайната цел на човека и за различните видове покварен нрав на човека, които са били разкрити от Бог, и други подобни слова, това е безполезно, защото те не приемат истината. Словата, изречени от Бог, са адресирани към цялото човечество. Те не са скрити от никого и са дадени на всички поравно. Всеки може да чете и да чува Божиите слова, но в крайна сметка антихристите никога няма да ги придобият, защото са антихристи, дяволи и сатани. Сатана не се е променил след толкова много години до Бог, така че нима същото не би важало и за антихристите? Дори да ги накараш да четат Божието слово всеки ден, те няма да го придобият, защото са антихристи и притежават същността на антихрист. Невъзможно е да накараш антихристите да се откажат от собствените си интереси или от своите перспективи и съдба. Това е като да накараш прасе да се покатери на дърво. Това е невъзможна задача. Антихристите искат да видят незабавни ползи, а също така искат да видят и вечни ползи в бъдеще. Ако не могат да постигнат или да задоволят едно от тези неща, те веднага ще станат враждебни и могат да си тръгнат по всяко време. Антихристите четат между редовете на Божиите слова, вслушват се в техния тон и интонация, опитват се да отгатнат значението и намерението на Неговите слова, за да преценят различните ползи, които ги интересуват и които желаят да получат. Ще бъде ли възможно за тях да разберат истината, когато подхождат към Божието слово с такова отношение? (Не.) Следователно, във всеки случай, антихристите се противопоставят и са смъртни врагове на Бог и Неговото слово. Някои хора казват: „Еди-кой си беше наистина добър. Защо сега се държи така? След като разговаряха с него за Божието слово, той каза, че го е разбрал и обеща да работи усърдно, за да изпълнява дълга си. Защо тогава не може да се промени?“. Ще ти кажа истината. Не става въпрос само за това, че не може да се промени сега — той няма да може да се промени и в бъдеще. Защо е така? Защото няма намерение да се променя. Помислете си: ако вълкът не може да намери овца за ядене, когато гладува, понякога ще изяде няколко хапки трева и ще пийне малко вода, за да утоли глада си. Но означава ли това, че природата му се е променила? (Не означава.) И така, когато антихристите не вършат нищо зло и временно проявяват добро поведение, това не означава, че са се променили или са приели истината. Щом бъдат сериозно кастрени по начин, който засяга тяхната власт и статус, и видят, че нямат надежда — че със сигурност ще бъдат отстранени — те веднага ще станат негативни, ще се откажат от работата си и първоначалното им, истинско лице ще излезе наяве. Кой може да промени такива хора? Бог не планира да ги спаси, Той просто използва фактите, за да ги разкрие и отстрани. И така, тези слуги на Сатана трябва да бъдат разпознати и отхвърлени от всички.

Разпознаването на антихристите е като разпознаването на злите хора и Сатана, а анализирането на антихристите е като анализирането на невидимия Сатана и дяволите. Антихристите, които анализираме днес, могат да бъдат видени от човека. Ти можеш да видиш какво правят и да чуеш какво казват. Можеш да видиш всичките им проявления и да разбереш намеренията им. Ти не можеш да видиш или да докоснеш Сатана или дяволите от духовния свят, затова те винаги ще бъдат само понятие и название за теб. Но антихристите, които анализираме днес, са различни. Това са живи дяволи и сатани. Те са осезаеми дяволи и сатани от плът и кръв. Тези дяволи и сатани се противопоставят на Бог и Го отхвърлят в духовния свят, и изпитват неприязън към всяко слово, изречено от Бог. Когато дойдат в църквата, те продължават да правят тези неща. Те все така се противопоставят на Божиите слова, изпитват неприязън към тях и ги отхвърлят, както преди. Често дори презират Божиите слова. Стига да идва от Божията уста, дори и най-малкото нещо ще породи много въпросителни в сърцата им. Те ще го проучват, анализират и обработват с умовете си. Следователно за антихристите Божиите слова не са обект на тяхната вяра. Те никога няма да повярват в Божиите слова. Колкото и практични, истинни или верни да са Божиите слова, те няма да повярват в тях. И така, ако се съди по тези точки, нима антихристите не са врагове на Бог? Нима тяхната вродена природа не е във вражда с истината? Този тип хора са родени врагове на Бог, родени са с неприязън към истината. Те никога няма да се отнасят към Божиите слова като към истина или да се придържат към тях. Поради тяхната същност, различните им проявления спрямо Бог и различните им нагласи към Божиите слова, в крайна сметка този тип хора са заклеймени от Божиите слова и са отритнати от Бог. И така, ще могат ли те да получат най-голямата полза, която преследват — своите перспективи и съдба? Никога. Следователно на кого Бог говори за обещанията и благословиите, които ще даде на човечеството, и за крайната цел, която е подготвил за човечеството? Има ли дял за антихристите в тези неща? (Не.) Прекрасната крайна цел, за която говори Бог и която е обещал на човечеството, е дадена на обектите на Божието спасение, на хората, които вярват в Божиите слова и ги приемат като истината. Тя не е дадена на антихристите, които са антагонистични към Бог и които считат Божието слово за лъжите на измамник.

11 април 2020 г.

Забележка:

a. Оригиналният текст не съдържа израза „Смятат, че“.