II. Интересите на антихристите

В. Кроене на планове за собствени облаги

Днес ще продължим нашето общение по точка девет от различните проявления на антихристите и по онази част от тази точка, която се отнася до интересите на антихристите. Миналия път разговаряхме по трета точка от интересите на антихристите: облагите. В тази точка изброих конкретни проявления на няколко аспекта и разгледах основно поведението на антихристите, техните мисли и възгледи, и различните неща, които вършат, подвластни на тези мисли и възгледи. Миналия път разговаряхме по два аспекта: първият беше присвояването на активите на Божия дом, а вторият — използването на братята и сестрите, за да им служат и да работят за тях. Това са две конкретни проявления на това как антихристите кроят замисли за собствена облага. След като разговаряхме по тези въпроси, имате ли разбиране за природата същност на антихристите? Всъщност, що се отнася до различните проявления на антихристите, няма голяма разлика между покварените хора, независимо дали става въпрос за техния нрав, или за природата им същност. Приликите са повече от разликите; различават се единствено по това дали човешката им природа е добра, или зла, и има само осезателна разлика, що се отнася до отношението им към истината. Въпреки че поквареният нрав на хората е един и същ, антихристите са способни да мразят истината, да се съпротивляват на Бог, да съдят Бог и да богохулстват, а също и да вършат зло и да смущават делото на църквата. Именно в това антихристите и обикновените покварени хора се различават осезателно. Всеки човек има нрава на антихрист, но ако не е вършил зло и не е смущавал делото на църквата, и не се е противопоставял пряко на Бог, тогава не може да бъде окачествен като антихрист. Въпреки че покварените хора имат еднакви или сходни мисли, възгледи и покварен нрав, ако нечия човешка природа същност не е на зъл човек, то това е осезателна разлика между него и антихристите. Повечето хора не виждат тази разлика и слагат под общ знаменател хората с нрав на антихрист и хората, които вървят по пътя на антихриста, като ги окачествяват като антихристи — по този начин е лесно да се навреди на добри хора! Ако не разбирате ясно същността на антихристите, това е огромно препятствие и за вашето себепознание. Ако видиш, че поквареният ти нрав е същият като на антихрист, ще си помислиш, че си антихрист, и ако видиш, че пътят, по който вървиш, е същият като на антихрист, тогава също ще си помислиш, че си антихрист. Пак ще се окачествиш като антихрист, ако видиш, че начинът ти на действие, мислите и възгледите ти са същите като на антихрист. Ако се възприемаш като антихрист в тези три аспекта, тогава ще се окачествиш като антихрист. До какви последствия ще доведе това? Със сигурност ще станеш негативен до известна степен и ще се откажеш от себе си. Да разбираш себе си по такъв начин е донякъде изопачено. Тогава ненужно ли е да разбираш своя антихристки нрав? Не, разбира се, че е необходимо. Целта на общението и разнищването на нрава на антихристите е да ви даде възможност да го съпоставяте със себе си и да стигнете дотам, че наистина да разберете себе си. Ако разбираш само, че имаш обикновен покварен нрав, но не осъзнаваш, че имаш нрава на антихрист, тогава твоето разбиране за себе си е много повърхностно и едностранчиво; то не е такова, каквото трябва да бъде. Възможно е в момента все още да не осъзнавате това. Повечето хора си мислят: „Аз не вървя по пътя на антихриста, нито съм антихрист, нито имам същността на антихрист, затова няма нужда да стигам дотам, че да разбирам, че имам нрава на антихрист, способен съм да вървя по пътя на антихриста и може да стана антихрист. Ако това беше моето разбиране за себе си, нямаше ли да се принизявам?“. Затова вие не се интересувате особено от тези теми за разобличаването на антихристите. Независимо дали се интересуваш, или не, ако си човек, който се стреми към истината, в крайна сметка ще дойде ден, в който постепенно ще започнеш да разбираш тези аспекти на истината и тези слова. Чувал съм някои хора, които разговарят за своето разбиране за преживяване, но изобщо не споменават, че имат нрава на антихрист или че вървят по пътя на антихриста. Очевидно е, че техните мисли, възгледи и нрав са напълно същите като на антихрист — те са идентични — но те не разбират това. Това е достатъчно доказателство, че степента на себепознание на много хора е много повърхностна: те са способни да разберат само, че имат покварен нрав, че се съпротивляват на Бог и се бунтуват срещу Него, че човешката им природа не е много добра и че не обичат особено истината. В действителност това, което проявяват и разкриват, е нрава на антихрист, а пътят, по който вървят, е този на антихриста, но те не разбират това. Защо не го разбират? Това е, защото не разбират различните проявления, свързани с нрава на антихриста, и дори има много хора, които се страхуват да кажат, че имат нрава на антихрист или че са на пътя на антихриста. Дори и да го разбират, не смеят да го кажат; ако го кажат на глас, е сякаш са прокълнати или заклеймени. В действителност, положението ти не е ли същото, независимо дали го казваш, или не? Може ли това да промени факта, че имаш нрава на антихрист? Не, не може. Фактът, че не разбираш това, доказва, че твоето възприемане на истината е твърде повърхностно и че нямаш истинско разбиране за себе си.

3. Използване на длъжността им, за да се сдобият с храна, напитки и други желани неща чрез измама

След това ще разговаряме за третото проявление на това как антихристите кроят замисли за собствена облага — използването на длъжността им, за да се сдобият с храна, напитки и други желани неща чрез измама. Разбира се, „използването на длъжността им“ може да се нарече и сдобиване с храна, напитки и други желани неща чрез измама под претекст, че вярват в Бог. Опитвали ли сте се някога преди да обмислите тази точка и да помислите върху нея? (Не, не сме.) Срещали ли сте някога такъв човек? Имате ли някакво мнение за такъв човек? Изпитвате ли някакво отвращение или погнуса? Изпитвате ли презрение към такъв човек? (Да.) Какъв тип човек е той? Каква е неговата човешка природа? Защо върши тези неща? Каква е гледната му точка за вярата в Бог? Дали такъв човек е от тези, които Бог спасява? В крайна сметка каква е целта на вярата му в Бог? Тези хора са се отрекли от семействата и кариерите си и са проявили признаци на понасяне на трудности и плащане на цена, но в крайна сметка каква е целта им да използват длъжността си, за да се сдобият с храна и напитки чрез измама? Знаят ли, че когато правят това, Бог го ненавижда и не Му е угодно? Мислили ли сте някога преди за тези въпроси? Честно казано, повечето от вас не са. А защо не сте? Някои казват: „В обществото има твърде много такива хора, така че не е голяма работа да има няколко от тях в Божия дом. Нещо повече, ние самите не сме непременно толкова чисти“. Ти се смяташ за човек, който се стреми към истината, и въпреки това никога не вземаш собствените си дела, мисли и идеи, както и делата и поведението на другите, и не ги свързваш с истината, за да ги разглеждаш и определяш през призмата на истината. Тогава нима все още си човек, който се стреми към истината? Истините, които си разбрал във вярата си в Бог, все още ли имат стойност и смисъл за теб? Не, нямат. Всички, които се преструват на духовни, когато нямат духовно разбиране, имат фалшива духовност и не се интересуват от нищо друго, освен да прекарват целия ден в сляпо придържане към правила или в говорене на думи и доктрини, което е подобно на това, което са правили древните учени: „Посвещават се изцяло на изучаването на книгите на мъдреците и не обръщат внимание на външните въпроси“. Хората, които се преструват на духовни, мислят, че каквото и да правят другите, това не ги засяга, че както и да мислят другите, това си е тяхна работа, и отказват да се научат как да разпознават хората, да прозират нещата и да разбират Божиите намерения въз основа на Божиите слова. Повечето хора са такива; след като са изслушали проповед или са прочели Божии слова, те си го записват на хартия, съхраняват го в сърцата си и се отнасят към него като към доктрини или правила, които спазват формално, и с това приключват. Що се отнася до това как нещата, които се случват около тях, или различните постъпки и проявления, които виждат у хората около тях, са свързани с тези истини, те никога не мислят за това, нито се опитват да го обмислят в сърцата си, нито се молят, нито търсят. Духовният живот на повечето хора е в такова състояние. Затова много хора навлизат в истината бавно и повърхностно; духовният им живот е изключително монотонен, те просто следват правила и в начина им на действие няма никакви принципи. Може да се каже, че при много хора духовният им живот е откъснат от реалния живот и е празен, и така, дори когато става въпрос за явните постъпки и проявления на зли хора и антихристи, те нямат абсолютно никакво понятие, още по-малко някакви определения, нито имат някакви идеи, нито проявяват разпознаване. Що се отнася до поведението, проявленията и думите на антихристите в замислите им за лични облаги, може да сте виждали доста, но в сърцата си никога не сте се опитвали да обмислите точно какъв тип хора са те, дали могат да придобият истината във вярата си в Бог, дали са хора, които се стремят към истината, и други подобни въпроси. По-скоро по цял ден се носите по течението в дълга си, без истинска ангажираност, като отбивате номера във всичко, което правите, и не се стремите да можете да придобиете истината или да разберете истината реалност и да навлезете в нея. Антихристите използват длъжността си, за да кроят замисли за собствена облага, и използват вярата в Бог като претекст, за да придобият чрез измама всякакви желани неща в Божия дом. Тези желани неща естествено включват храна и напитки, както и определени материални удоволствия и други подобни. Същността на такива хора е същата като материалистичната същност на антихристите, за която говорихме преди — това е характерът на същия тип човек. Те се стремят единствено да се наслаждават на всякакви материални облаги; те не се стремят към истината и още по-малко подготвят добри дела. Те само се преструват, че се стремят към истината, и го правят привидно. Това, към което се стремят дълбоко в сърцата си, са всъщност плътските удоволствия от ядене, пиене и добро отношение, които постоянно са в ума им. Наоколо има доста такива хора; във всяка църква вероятно има по един-двама, а може би и повече. Днес няма да говоря за проявленията, поведението и същността на тези хора в теоретичен смисъл. Първо ще разкажа за няколко конкретни представителни случая и ще ви оставя всички да слушате, да придобиете прозрение от тях и да видите как хора като тези са свързани с тази точка, по която разговаряме, и дали използват длъжността си и развяват знамето на вярата в Бог, за да придобият чрез измама храна, напитки, пари и материални неща. Опитайте се да разпознаете този тип човек, а след това помислете дали хората, с които контактувате, имат тези проявления, за които говорим. Ако някой ви дойде наум, можете също да дадете няколко примера. Кажете Ми, по-добре ли е да се дават примери, или просто да разговаряме като цяло по този начин? (По-добре е да се дават примери.) Кое е предимството на даването на примери? Първо, повечето хора са склонни да слушат тези истории и случаи от реалния живот. Те имат герои и сюжет и повечето хора ги намират за интересни. Точно както ако говориш за личното си преживяване: ако напишеш статия за него, хората обикновено ще я прочетат веднъж-дваж и с това се приключва, но ако направиш филм или театрална постановка за него, повече хора ще го гледат и то не само веднъж. По този начин хората ще разгледат този аспект на истината или съответните хора, събития и неща по-задълбочено и с по-голяма яснота и това ще им направи по-дълбоко впечатление. Освен това даването на някои конкретни примери помага на хората по-точно да правят съпоставки и връзки между всеки аспект на истината и себе си.

Първи случай: Преструване, че работят, за да си изпросят храна и напитки

Първо, нека дадем няколко примера, които са често срещани сред Божиите избраници. Някои водачи и работници отиват на ново работно място, където се срещат с различни братя и сестри, откриват някои хубави неща и си мислят: „Това са хубави неща. Защо аз ги нямам?“. Нямат ли нечисти помисли в себе си? Алчността им е надигнала глава. Щом алчността им надигне глава, тези низки и безсрамни негодници се заковават на място и намират всякакви извинения да работят на това място и да не си тръгват. Каква е целта им да не си тръгват? (За да могат един ден да се възползват.) Точно така, искат да се възползват. Ако не получат тази облага, няма да спят добре през нощта. Притесняват се, че ако отидат другаде, някой друг ще получи тази облага и те няма да имат тази възможност отново, затова намират извинение да проповядват и да работят на това място. Всъщност сърцата им постоянно мислят за тези желани неща, а очите им са постоянно насочени към тях. Накрая те се установяват на това място и повечето братя и сестри ги харесват, знаят, че са проповедници, и им се покланят и ги боготворят. Сега е моментът тези водачи и работници да споменат, че има нещо, което искат, затова измислят всякакви различни начини да засегнат темата, но колкото повече говорят, толкова по-тревожни стават. Те си мислят: „Как да подходя, за да поискам това нещо? Не мога да позволя на братята и сестрите да разберат, че харесвам това нещо и го искам. Трябва да ги накарам да ми го дадат по своя инициатива; не бива да ги карам да мислят, че го искам, а по-скоро, че е нещо, което ми дават по собствено желание, и разбира се, че е нещо, което заслужавам да имам“. След това питат братята и сестрите: „Как е навлизането ви в живота напоследък?“. Братята и сестрите казват: „Откакто ти дойде, църковният ни живот се подобри и всички са ободрени“. „Фактът, че сте ободрени, означава, че състоянието на духа ви е по-добро. И бизнесът ви върви добре. С божията воля в бъдеще бизнесът ви ще върви още по-добре“. Докато водачите и работниците говорят, те насочват разговора към нещото, което искат. Когато на братята и сестрите им стане ясно, че водачите и работниците искат това нещо, те казват, че водачите и работниците трябва да вземат малко със себе си, когато си тръгват. Водачите и работниците казват: „Не, не мога да взема. Това не е съгласно принципите. Бог няма да е доволен“. „Няма проблем. Ти заслужаваш да имаш малко“. „Дори и да го заслужавам, не мога“. След като кажат това, те се притесняват, че братята и сестрите всъщност няма да им го дадат, затова казват някои неща заобиколно, за да накарат братята и сестрите да им благодарят за добрината им, като в същото време активно повдигат въпроса за нещото, което искат, така че братята и сестрите да не забравят да им дадат. След това на братята и сестрите им става ясно какво имат предвид водачите и работниците и казват: „Нека не говорим за това сега. Можем да говорим, когато си тръгваш“. Когато водачите и работниците чуят братята и сестрите да казват това, сърцата им се изпълват с радост и те си мислят: „Отлично. Най-накрая ще получа това, което искам!“. И тогава си мислят: „Ако си тръгна още утре, ще бъде твърде очевидно за хората, че искам това нещо. Вместо това ще си тръгна след два-три дни“. Когато най-накрая идва третият ден, докато си тръгват, братята и сестрите им дават много тежък пакет. Водачите и работниците виждат, че в пакета е нещото, което са искали, но се преструват, че не са го видели, и не го отказват. Просто вземат пакета, без да кажат и дума. Що за хора са това? Това са хора, които използват работата си като средство, а труда си — като разменна монета, в схема за придобиване на желани неща и които изкопчват вещи от братята и сестрите. Не е ли това форма на измама? Каква е целта на тяхната работа? Да придобият желани неща, като мамят другите. Щом открият място с нещо желано и което искат, те се заковават на място и не искат да си тръгнат. Те вземат всяко хубаво нещо за собствения си дом. След като са били водачи или работници в продължение на няколко години, много неща в домовете им са измъкнати с измама от братята и сестрите. Някои от тях измъкват с измама тайни семейни рецепти или семейни реликви от братята и сестрите, а други — местни специалитети. Вярата в Бог на тези хора изглежда така, сякаш те обикалят от място на място и вършат работа, без да искат нищо в замяна, но всъщност са измъкнали с измама твърде много желани неща от братята и сестрите.

След като един водач пристига в определена църква, той вижда, че хинапът в този район е прочут в цялата страна, и си мисли: „Обичам да ям хинап. Ако бях роден тук, щях да мога да ям хинап всеки ден, но за съжаление не мога да остана много дни, а хинапът още не е узрял. Кога ще мога да си хапна? Знам! Мога да намеря причина да остана, докато хинапът узрее, и тогава ще мога да си хапна, нали?“. След това той си намира извинение, като казва, че повечето братя и сестри тук са в лошо състояние и не постигат нищо в работата си, затова трябва да бъде разположен тук за дълго време и да се постарае да задвижи всеки елемент от работата, преди да си тръгне. Дали обаче в действителност мисли така в сърцето си? (Не.) В сърцето си той пресмята: „Когато хинапът узрее и мога да взема малко със себе си, тогава ще си тръгна“. Сърцето му е изпълнено с тази мисъл и това го заковава на място, и той се установява там. През времето си там той проповядва някои думи и доктрини и върши някои повърхностни неща, но не постига много в работата. Най-накрая хинапът узрява и сърцето му прелива от щастие: „Най-накрая мога да ям хинап. Денят, за който мечтаех, най-накрая дойде!“. Щом хинапът узрее, той започва да го яде, като в същото време размишлява в сърцето си: „Не е редно просто да ям хинап тук всеки ден. Не мога да остана само за да ям хинап. Ами ако братята и сестрите забележат? Трябва да измисля начин да ги накарам да ми дадат да взема малко със себе си. Ако не ми дадат, трябва да се постарая и да кажа нещо повече, за да придвижа този въпрос“. Щом братята и сестрите, които живеят там, видят, че той обича да яде хинап, те казват, че ще му дадат малко да вземе със себе си, когато си тръгва. Когато чуе това, той е щастлив, но от устата му излиза: „Не бих могъл. Това не е съгласно принципите. Вярващите не могат да ламтят за това. Няма ли да се възползвам от вас? Не мога да го взема, без да ви платя. Когато си тръгна, ще ви платя за него“. Това са само празни думи от негова страна. Когато вече се е наял до насита и е време да си тръгва, в сърцето си той все още постоянно си мисли: „Нищо ли няма да ми дадат, или ще ми дадат само от лошите? Искам да ям от големите, от хубавите“. Два дни преди да си тръгне, той постоянно казва: „Почти целият хинап е обран, нали? Кога ще узрее догодина?“. С което иска да напомни на братята и сестрите да не забравят да му дадат да вземе със себе си. Щом го чуят, всички братя и сестри разбират: „Изглежда, че задължително трябва да му дадем да вземе със себе си, преди да си тръгне, и трябва да изберем от хубавите, за да му дадем; в противен случай може да ни създаде проблеми“. Когато най-накрая идва време да си тръгне, братята и сестрите му дават три големи кашона, които да вземе със себе си. Не може да ги носи сам и кара други хора под негово ръководство да му помогнат. Точно преди да си тръгне, той яде колкото може повече — дори и да му стане лошо, той смята, че си заслужава. Страхува се, че няма да може да си хапне отново, след като си тръгне. Когато си тръгва, все още го прави неохотно и си мисли: „Този път си хапнах достатъчно. Ще дойда отново по това време догодина. Не е нужно да идвам твърде рано, но не мога и да дойда твърде късно. Трябва да дойда точно когато хинапът узрява. Така ще мога да ям пресен, а когато го изсушат, ще мога да ям и сушен. Мога също да взема още малко със себе си, когато си тръгвам“. Не го ли изчислява много подробно? Цялото му сърце мисли само за тези неща. Той постоянно мисли как да се възползва и да крои замисли, за да получи желани неща, както и с измама да измъкне от братята и сестрите неща, които са в негов собствен интерес. Той няма да пропусне нито едно желано нещо, което види. Дори и да е нещо, което не се набива на очи, стига да привлече погледа му и да се запечата в ума му, гарантирано е, че в крайна сметка ще попадне в ръцете му. Не е ли това поведението на антихрист? Не са ли човешката природа и характерът на хората от този тип особено низки? Без значение колко добре хората от този тип могат да понасят трудности и да плащат цена на повърхността и колко добре могат да се отрекат от семейството си и да се откажат от кариерата си, може ли да се каже, че те са хора, които се стремят към истината? Категорично не. Тези хора са от типа, които придобиват храна и напитки чрез измама, като развяват знамето на вярата в Бог.

Някои хора отиват на всякакви места, за да проповядват евангелието и да вършат работа, а когато се приберат у дома, носят различни местни специалитети от всяко място или дори неща, които са изкопчили от братята и сестрите. Независимо дали става въпрос за маркови дрехи, или за електроника, стига да им привлече погледа, те не го пропускат и го искат. Ако не им го дадеш, те ще измислят всякакви причини, за да те кастрят, ще те накарат да разбереш защо те кастрят и няма да отстъпят, докато накрая не им го дадеш. Тези хора измъкват с измама всякакви желани неща за себе си, като развяват знамето на изпълнението на своя дълг, и са безмилостни, когато се опитват да придобият тези желани неща. Понякога братята и сестрите им дават по нещо малко, но тези хора смятат, че то не струва много пари, и казват: „Не, благодаря. Бог ме е благословил богато. Нищо не ми липсва“. Те използват такива думи, за да откажат, и заблуждават братята и сестрите, за да ги харесат и да ги ценят високо. Ако обаче нещото, което братята и сестрите им дават, е нещо, за което тези хора са мечтали, и нещо, от което се нуждаят и за което постоянно мислят, когато видят тези неща, те искат да ги присвоят и в никакъв случай няма да се въздържат. Някои жени присвояват козметика, хубави дрехи и хубави обувки от ръцете на братята и сестрите, а някои мъже измъкват с измама уреди, мотоциклети или електроника от ръцете на братята и сестрите. Те се стремят да притежават всяко желано нещо. Без значение какви хубави неща имат братята и сестрите, стига да привлекат погледа на тези хора, те ще измислят всякакви начини да го придобият чрез измама. Освен това тези хора дори измислят всякакви предлози и намират всякакви извинения, за да се събират на вечеря и да се тъпчат с ядене и пиене. До каква степен? Където и да отидат, те гледат чие семейство има пари и чие семейство се храни добре, след което остават в това семейство и не си тръгват. След това измислят всякакви предлози, за да провеждат събирания за съработници и да организират вечери. И какви са встъпителните им думи на всяка вечеря? „Днешното ни събиране е събиране на царството. Тази маса с храна ни дава предварително вкусване на пиршеството на царството“. Хората, които им се подмазват, бързат да кажат: „Амин. Благодарение на бог!“. Има някои така наречени водачи и работници, които тъпчат с ядене и пиене, където и да отидат. Всяко ястие трябва да има хранителни съставки и трябва да има риба и месо, и дори ястията трябва да се сменят всяка седмица; не могат да се повтарят. След вечеря трябва да пият хубав чай и се извиняват, като казват: „Не мога без чай. Всеки ден имам голямо натоварване и трябва да работя до късно през нощта. Ако не пийна малко чай, за да се събудя, няма да мога да работя през нощта“. Това казва устата им, но какво си мислят в сърцата си? „Не беше лесно да стигна до положението, което имам днес. Не трябва ли малко да се възползвам от влиянието си? Освен това съм мечтал да се насладя на някои от по-хубавите неща в живота, така че не трябва ли сега да измисля всякакви начини да се насладя на тези неща? Ако не използвам властта си сега, когато я имам, няма да имам възможност да го направя отново, когато я няма. Трябва да ям и да пия колкото се може повече. Кой знае дали няма да дойде ден, в който вече няма да имам това положение и няма да мога да се наслаждавам на тези неща. Вече няма да имам тази възможност. Тогава целият ми живот няма ли да е пропилян напразно?“. Хората от този тип придобиват храна и напитки чрез измама, като развяват знамето на вършенето на работа. Те вършат малко работа и проповядват няколко думи и доктрини, а след това искат да измъкнат с измама желани неща и да ядат хубави неща.

Някога имаше един човек, който работеше на определено място, и братята и сестрите, които живееха в този район, трябваше да му колят по едно пиле всеки ден. Той си беше създал навик да яде по едно пиле на ден, всеки ден. След като чухте това, как се чувствате? (Отвратени.) Братята и сестрите отглеждали пилета заради яйцата им и колели пиле, за да го ядат, само когато остарее. Откакто този човек пристигнал, дори кокошките носачки трябвало да бъдат клани и в резултат на това пилетата ставали все по-малко, а братята и сестрите били стигнали до предела на силите си. По-късно той бил освободен от длъжност и се прибрал у дома, но все още не можел да промени този свой порочен навик. Караше жена си да му коли по едно пиле всеки ден, за да яде; в противен случай се караше с нея. Що за човек е това? Яденето на пилешко се беше превърнало в част от самия него. Той го ядеше всеки ден, на всяко хранене. Дори след като беше освободен от длъжност, той все още трябваше да яде пилешко — беше станал пристрастен към него. Няма ли проблем този човек? Какво ще кажете, добри хора ли са хората от този тип? (Не.) Казано накратко, всеки, който развява знамето на вярата в Бог и използва възможностите, които възникват в хода на изпълнение на дълга му, за да изкопчва вещи от братята и сестрите при всяка възможност и да придобива храна и напитки чрез измама на всяка крачка, не е добър човек. Същността му е на антихрист. Без значение къде отиват да работят или каква работа вършат, такива хора първо избират семейства домакини, които са относително заможни и живеят относително удобно, за да ги приемат. С каква цел търсят тези места? За да се хранят добре и да отсядат в хубав дом — да задоволят плътта. Има някои места, където не могат да останат поради неблагоприятната среда, но дали ще се избавят от алчността си и от тези си мисли? Не, няма. Те ще търсят други подобни места, където да ги настанят. В резултат на това, след като тези хора са работили няколко години в чужди райони, те изглеждат напълно различни и когато се върнат у дома, братята и сестрите там няма да ги познаят — лицата им ще са по-пълни, коремите им ще са по-закръглени; ще са облечени по-добре; ще са по-придирчиви и ще си придават повече важности. Как ще напредва растежът на живота им? Животът им изобщо няма да е израснал; те просто ще се хранят и обличат добре, ще са напълнели и ще са се угоили до степен да имат двойна брадичка и шкембе. В ужасна среда като континентален Китай, без значение какъв дълг изпълнява човек, това е напрегнато занимание. Въпреки че понякога може да се хранят добре и да отсядат в удобни домове на домакини, те няма да могат да напълнеят. И така, какви хора са тези, които могат да ядат, докато не се угоят до степен да имат двойна брадичка и шкембе? (Хора, които се отдават на предимствата на статуса.) Това са тези, които постоянно мислят какво ще ядат и пият и на какво ще се наслаждават по време на трите си хранения на ден. Ако хората от този тип не се нахранят добре, те нямат настроение да работят или да изпълняват дълга си. Ако стомахът им не е доволен, те губят вътрешно равновесие: „Днес ядох толкова зле. Изобщо нямаше месо, а след ядене не ми предложихте чай. Затова ще ви пренебрегна. Когато разговаряте за делото на църквата, няма да говоря. Ще ви отмъстя. Кой ви каза, че може да не ми давате хубава храна? Трябва да ям такава храна, а вие все още искате да разговарям с вас. Няма начин!“. Това си мислят те, но не могат да го кажат на глас. Те просто казват: „Снощи работих до твърде късно, затова трябва да подремна този следобед“. Не са ли големи измамници? Те спят до четири-пет следобед и там има много хора, които ги чакат, но те не искат да стават. Внезапно усещат миризма на ябълки и скачат от леглото, разтревожени, че няма да успеят да си хапнат. Ето как работят и ето как изпълняват дълга си. Без значение къде отиват тези хора и без значение как ядат и пият Божиите слова или слушат проповеди, те няма да променят своите намерения и цели, нито ще се избавят от своите амбиции и желания. Всички материални неща са цел на техния стремеж в този живот; да се хранят добре, да се обличат добре и да се радват на добро отношение са целите на вярата им в Бог в този живот. Те смятат, че ако, като вярват в Бог в този живот, могат постоянно да ядат хубави неща, да носят хубави дрехи и да живеят в хубави къщи, както и да имат подкрепата на братята и сестрите — ако успеят да придобият тези неща чрез измама — ще бъдат удовлетворени в този живот. В този свят усърдната работа на обикновена длъжност няма да донесе на човек много пари и не е лесно да се печелят пари от бизнес — те няма да могат да се наслаждават на такива неща. И така, след като го обмислят добре, те все още смятат, че е най-добре да вярват в Бог, тъй като не е необходимо да полагат много усилия. Всичко, което трябва да правят, е да кажат няколко думи, да потичат малко наоколо и да поемат малко риск, и тогава могат да се хранят и обличат добре, дори да накарат много хора да им прислужват и да се наслаждават на отношение като към големци. Те смятат, че такъв живот е прекрасен и че са били богато благословени за вярата си в Бог. Затова те често казват неискрени неща пред братята и сестрите, като например: „Бог ни е дарил твърде много, твърде богато и повече, отколкото човек някога е искал или желал“. Тези думи са правилни, но са напълно несъвместими с личните им стремежи и характер, както и с техните мисли, намерения и цели. Всичко, което казват, заблуждава хората. Външният им вид на хора, които тичат наоколо и отдават всичко, също е изцяло, за да заблуждава хората. Само сметките, намеренията и алчността в сърцата им са истински. Това е характерът на тези хора. Без значение какво правят или къде отиват, тези материални удоволствия вземат връх в сърцата им и те никога няма да се избавят от тях и никога няма да ги забравят. Без значение как разговаряш за истината или за Божиите намерения, те ще изпълняват дълга си, докато упорито се придържат към тази алчност и тези желания и таят тези намерения и цели, и без значение дали имат статус, или не, намеренията им няма да се променят.

Втори случай: Негодувание от невъзможността да се отиде в чужбина

Когато вършех дело в континентален Китай, имаше един водач, който си мислеше, че може да отиде в чужбина с нас, и беше много щастлив от това. Той си мислеше: „Най-накрая успях. Най-накрая мога да се радвам на големи благословии с бог! Преди понасях трудности с бог. Днес най-накрая бях възнаграден. Заслужавам го. Най-малкото, аз съм водач и съм преживял много мъки, така че, когато това хубаво нещо се появи, трябва да имам дял в него — трябва да мога да се насладя на това желано нещо“. Така си мислеше той. Въпреки това, след като прекарах известно време в тясна близост с него, забелязах, че беше безпринципен в думите и делата си, нямаше добра човешка природа, намерението и желанието му да бъде благословен бяха доста силни и понякога се нуждаеше от кастрене. След като беше кастрен няколко пъти, той си помисли: „С мен е свършено. Горното ме прозря и повече не спомена за отиване в чужбина. Изглежда, няма надежда да отида в чужбина“. Той постоянно премисляше тези неща в сърцето си. Всъщност ние виждахме, че той не беше човек, който се стреми към истината, беше изначално неподходящ да отиде в чужбина и че дори да отидеше в чужбина, нямаше да може да върши никаква работа, затова не говорихме с него за това. Той почувства, че няма надежда да отиде в чужбина, затова започна да прави други планове. Един ден той излезе и повече не се върна. Остави само едно писмо, в което пишеше: „Вярвах в бог толкова много години и свърших известна работа. Сега вие отивате в чужбина, но аз не съм подходящ да дойда с вас. В идните дни ще отделя време, за да компенсирам това. Бог ме ненавижда, затова ще го напусна. Няма да го карам да гледа някого, когото ненавижда. Ще се скрия“. Тези думи звучаха смислено и в тях нямаше голям проблем. След това казваше: „Така е, откакто съм се родил. С когото и да съм, просто ме използват. Мога да понасям несгоди с другите, но не и да се радвам на благословии с тях“. Какво искаше да каже с това? (Мислел си е, че е бил използван от Бог.) Точно това имаше предвид. Особено когато каза: „С когото и да съм, мога само да понасям несгоди с тях, не мога да се радвам на благословии с тях“, това, което имаше предвид, беше: „Понесох толкова много несгоди и поех толкова голям риск заедно с вас, но когато дойде време да се радвам на благословии с вас, вие не желаете“. С тези думи той се оплакваше и в него се беше породило негодувание в резултат на този въпрос. С устата си той каза: „Бог ме ненавижда. Ще напусна бог. Няма да го карам да изпитва ненавист“, но в сърцето си всъщност негодуваше: „Вие отивате в чужбина, за да се радвате на благословии, и искате да се отървете от мен!“. Това ли се случи в действителност? (Не.) Тогава какво се случи? Той си мислеше, че го кастрим, защото искаме да се отървем от него, а не защото не се стреми към истината или е безпринципен в думите и делата си. Той не разбираше, че има проблем. Вместо това си мислеше: „Аз понасях несгоди с теб, затова трябва да се радвам на благословии с теб. Ти непременно трябва да ми позволиш да вляза в царството и да стана част от народа на царството. Каквото и да правя, никога не бива да ме изоставяш“. Не си ли мислеше именно това? (Да.) Каква е същността на този начин на мислене? (Това е същата същност като тази на Павел, когато се е опитвал да сключи сделка с Бог в замяна на венец.) Точно така, това е същността на Павел. Той вярваше в Бог, следваше Бог, понасяше несгоди и плащаше цена, за да получи венец и да бъде благословен. Той нямаше истинска вяра, нито се стремеше към истината. Просто се опитваше да сключва сделки с Бог. Ако сделката се провалеше, той не беше благословен и се чувстваше ощетен, тогава се вбесяваше, смяташе, че всичко е загубена кауза и действаше безразсъдно, и в сърцето му се пораждаше негодувание. Това са нещата, които той проявяваше, докато говореше. Какво направи този човек след това? Впоследствие този човек се зае с бизнес и около него се въртяха няколко млади дами. Въпреки че не каза, че не вярва в Бог, той не изпълняваше дълга си и не беше последовател на Бог. Никой никога не си е мислил, че той ще се откаже от шанса си да следва Бог и ще се заеме с бизнес само защото е бил кастрен малко. Неговото яростно държание и начинът, по който се проявяваше преди, бяха като на двама различни души. Това беше неговата природа, която се саморазобличи. Преди той не правеше това чисто и просто защото обстоятелствата не го позволяваха. Това е единият аспект. Другият аспект е, че той криеше кой е, преструваше се, че не е такъв, и се въздържаше да го прави. Ако ти си наистина добър човек, без значение в каква ситуация попаднеш, първо трябва да останеш непоколебим на мястото си и да знаеш кой си. Освен това, могат ли хората, които наистина имат някаква човешка природа, да вършат неща и злосторничества, които са лишени от човешка природа? (Не.) Категорично не могат. От този случай става ясно, че когато хората не са способни да приемат истината, това е най-бунтовното нещо и те са в най-голяма опасност. Ако никога не са способни да приемат истината, тогава те са неверници. Ако желанието на такъв човек да бъде благословен се разбие на пух и прах, той ще остави Бог. Защо е така? (Защото това, към което се стреми, е да бъде благословен и да се радва на благодат.) Такива хора вярват в Бог, но не се стремят към истината. За тях спасението е украшение и хубаво звучаща дума. Това, към което се стреми сърцето им, са награди, венец и желани неща — те искат да получат стократно повече в този живот и искат да получат вечен живот в идния свят. Ако не могат да получат тези неща, тогава няма да вярват; истинското им лице ще се прояви и те ще оставят Бог. Това, в което вярват в сърцето си, не е Божието дело, нито са истините, които Бог изразява, а това, към което се стремят, не е спасение, камо ли доброто изпълнение на дълга им като сътворени същества; по-скоро е същото като при Павел — да бъдат богато благословени, да притежават голяма власт, да носят голям венец и да бъдат на едно ниво с Бог. Това са техните амбиции и желания. Затова всеки път, когато в Божия дом има някаква облага или нещо, което желаят, те се борят да го получат, започват да класират хората според пригодността и старшинството им и размишляват: „Аз съм пригоден. Трябва да имам дял от това. Трябва да се боря, за да го получа“. Те поставят себе си на първо място в Божия дом, след което смятат, че е съвсем редно да се радват на тези облаги на Божия дом. Например по въпроса за отиването в чужбина първата мисъл на този човек беше, че трябва да може да има дял, че по-голямата част от хората не са толкова добри като него, не са понесли толкова несгоди, колкото него, не са така пригодни като него, не са вярвали в Бог толкова години, колкото него, и не са били водачи толкова дълго, колкото него. Той използваше всяко извинение и метод за оценка, за да се класира. Без значение как класираше хората, той винаги поставяше себе си начело и в редиците на тези, които бяха пригодни. Накрая той почувства, че е съвсем редно да се радва на такова отношение. В момента, в който не го получи, и в момента, в който фантазията му да бъде благословен и да придобие неща в свой интерес се разби на пух и прах, той щеше да направи нещо по въпроса, да се вбеси, да спори с Бог, вместо да се покори и да търси истината. Ясно е, че сърцето му вече беше изпълнено с тези неща, към които се стремеше, и е достатъчно да се покаже, че нещата, към които се стремеше, са напълно несъвместими с истината. Без значение колко работа вършеше, неговата цел и намерение не бяха нищо повече от това да получи венец — също като целта и намерението на Павел — и той се беше вкопчил в това и никога не се отказваше. Без значение как му се говореше за истината, без значение как беше кастрен, разобличаван и разнищван, той все така упорито се придържаше към намерението да бъде благословен и не го пускаше. Когато не получи Божието одобрение и видя, че желанието му да бъде благословен е разбито на пух и прах, той стана негативен и се отдръпна, изостави дълга си и избяга. Той не беше изпълнил истински добре дълга си, нито беше служил добре при разпространяването на евангелието на царството и това напълно разкрива, че той нямаше истинска вяра в Бог, не се покоряваше истински и нямаше нито грам истинско свидетелство за преживяване — той беше просто вълк в овча кожа, който се спотайваше в стадо овце. В крайна сметка човек, който беше неверник до мозъка на костите си, беше напълно разкрит и отстранен и животът му като вярващ приключи. Това е единият случай.

Това не беше изолиран случай. Това не беше единственият човек, който се препъна и беше разкрит посредством въпроса за отиването в чужбина. Примерът, който току-що дадохме, беше за мъж, но имаше и друг, в който беше жена. Първоначално планът беше също да позволим на тази жена да дойде с нас в чужбина. Когато това се случи, вътрешно тя беше много щастлива и започна да планира и да се подготвя за това, но в крайна сметка поради различни причини не можа да отиде. По това време тя не беше информирана, защото ситуацията беше твърде опасна. Веднъж на събрание за съработници тя разбра за това решение. Анализирайте следното. Какъв би могъл да е резултатът, когато тази жена разбра? (Ако човек имаше мисленето на нормален човек, вероятно не би реагирал твърде силно, след като разбере. Щеше да сметне, че не може да отиде в чужбина, защото ситуацията е опасна, и щеше да може да се справи правилно с въпроса. Ако обаче тази жена разбереше, можеше да се вбеси и да се опита да спори с Бог.) Точно така, вие донякъде сте схванали характера на хората от този тип. Такива са хората от този тип — без значение какъв е въпросът, те няма да приемат да бъдат ощетени, а по-скоро ще се възползват. Във всичко те трябва да надминават всички останали и да бъдат по-добри от всички останали. Във всичко те трябва да са най-добрите; трябва да получат всяко нещо, което желаят, и е неприемливо за тях да нямат дял в нещо. След като жената разбра за това, тя се ядоса на момента и разгневена се търкаляше по земята. Демоничната ѝ страна се прояви и тя хокаше съработниците си и изливаше гнева си върху тях. Откъде дойде гневът ѝ? Изглеждаше, че е ядосана на братята и сестрите, но всъщност на кого беше ядосана? (Беше ядосана на Бог.) Ето какво ставаше. Тогава каква беше причината за гнева ѝ? Къде се коренеше? (В това, че желанията ѝ не бяха удовлетворени.) В това, че тя не получи нещо, което желаеше, и целта ѝ не беше постигната. Този път не успя да се възползва; по-скоро други хора се възползваха, а тя не можа да участва, затова беше вбесена; не можеше повече да се преструва; изля и освободи цялото недоволство и негодувание на сърцето си. В миналото тя винаги трябваше първа да узнае какво прави Горното. Тя винаги искаше да има контакт с Горното и не общуваше с братята и сестрите. Винаги се отнасяше към себе си като към личност от висша класа, а не като към обикновен член, затова си мислеше, че този път и тя трябва да отиде в чужбина — ако никой друг не трябва, тя трябва. Тя беше основният кандидат и трябваше да има удоволствието да бъде третирана по този начин. Именно това всъщност си мислеше сърцето ѝ. Сега тя видя, че няма да има удоволствието да бъде третирана по този начин, всички несгоди, които е понесла през тези години, са били напразни. Тя нямаше нищо от статуса, който старателно беше градила, и от отношението, което искаше. В този миг всичко това се превърна в нищо. Не беше за вярване, че тя не можа да измъкне с измама желано нещо от такъв мащаб. Не беше за вярване, че тя беше изключена, затова си помисли, че не заема високо място в Божието сърце и е обикновен човек. Защитната линия в сърцето ѝ напълно се срина и тя повече не се преструваше и не прикриваше нищо. Започна да избухва, да крещи на хората, да дава воля на чувствата си, да се ядосва и да разобличава естествената си същност, без да се интересува какво казват другите или как го виждат. Впоследствие беше изпратена в един екип, за да изпълнява дълг. Докато изпълняваше дълга си, тя извърши много лоши неща и накрая братята и сестрите в екипа написаха заедно писмо с искане да бъде отлъчена. Каква беше причината да бъде отлъчена? Братята и сестрите съобщиха, че злото, което е извършила, може да се опише с една фраза: толкова много, че не може да бъде изписано! С други думи, тя извърши твърде много зло и естеството на това, което направи, беше твърде сериозно — не можеше да се предаде ясно само с едно или две изречения, нито можеше да се разкаже само в една или две истории. Тя извърши безброй зли неща и това разгневи хората, затова църквата я отлъчи. Тези зли неща, които тя извърши, не бяха правени преди да възникне въпросът за отиването в чужбина, така че защо беше способна да ги направи, след като той възникна? Защото въпросът за отиването в чужбина не се разви така, както тя желаеше. Ясно е, че злите неща, които извърши, и грозотата, която разкри, бяха вид отмъщение и изливане на чувствата, причинени просто от това, че не получи това желано нещо. Кажете Ми, когато човек, който наистина се стреми към истината и който има човешка природа, се сблъска с такава ситуация, дори и да не разбира много истини, способен ли е да породи тези проявления? Способен ли е да разкрие тези неща? Всеки, който има малко човешка природа, малко съвест и малко чувство за срам, няма да направи тези неща, а ще се въздържи. Въпреки че сърцето му не е щастливо, недоволно е и е малко наранено, той си мисли, че е просто обикновен човек, че не трябва да се бори, за да получи това нещо, че тези, които вярват в Бог, трябва да се стремят към истината, във всичко да се покоряват на устроеното от Бог, че не трябва да имат никакъв избор и че хората са сътворени същества и не са нищо впечатляващо. Такива хора ще бъдат нещастни няколко дни, но след това ще бъде минало-заминало. Те все още ще вярват, както трябва, и няма да вършат зло или да отмъщават заради този въпрос, нито ще изливат чувствата си заради него. За разлика от тях, хората, които не се стремят към истината и чийто характер е отвратителен, са способни да проявят всички тези злодеяния, които никога преди не са проявявали, само заради един малък въпрос. Това обяснява проблема. То обяснява човешката им природа същност и обяснява истинските стремежи на този тип хора, а именно, че истинското им лице е напълно извадено на светло чрез разкриването на този въпрос. Първо, тяхната същност е изцяло тази на антихрист. Второ, те никога не са се стремили към истината, нито някога са се отнасяли към себе си като към обект на спасение, като се покоряват на устроеното и подреденото от Бог. Те не се стремят към покорство пред Бог; те се стремят само към статус и наслада; те се стремят само към добро отношение и се стремят само да бъдат на едно ниво с Бог. На каквото се радва Бог, на това се радват и те. По този начин те не следват Бог напразно. Това са нещата, към които се стремят. Това е природата същност на хората от този тип; това е истинското им лице и вътрешният свят на сърцата им. Този въпрос сложи край на двадесет години вяра за тази жена — всичко отиде на вятъра.

Кажете Ми, къде би трябвало да са тези двама души сега? В църквата или някъде другаде? (В невярващия свят.) Защо казвате така? Как решихте това? На какво се основават думите ви? (Защото са неверници и вярата им в Бог не е с цел да се стремят да изпълняват дълга си като сътворени същества. В крайна сметка хора като тях не могат да останат непоколебими във вярата си и могат само да се върнат в света.) В крайна сметка те не могат да останат непоколебими във вярата си, но все още не е краят, така че защо са изчезнали? Ти трябва да погледнеш какво са си мислели вътрешно. Те можеха да правят такива неща и да правят такъв избор само когато в сърцата им са протичали някакви вътрешни дейности. По какъв начин са анализирали и оценили този въпрос, за да изберат такъв път? В сърцата си те са си мислили: „Вярвал съм в бог през всичките тези години и съм претърпял много трудности. Винаги съм копнял за деня, в който ще мога да си изградя име. Като съм с Горното, мога да си изградя име и да се изтъкна. Сега най-накрая имам шанс да отида в чужбина. Това е нещо огромно! Това е нещо, за което никога не съм смеел да си помисля, преди да повярвам в бог. Все едно да получиш венец, като вярваш в бог, но се оказва, че няма да бъда част от нещо толкова голямо и желано. Не мога да го получа. Преди си мислех, че имам определено място в сърцето на бог, но сега виждам, че не е така. Изглежда, че не мога да получа нищо желано от следването на бог. Те не се сетиха за мен, когато ставаше въпрос за голямо нещо като отиването в чужбина, така че няма ли още по-малък шанс да получа венец в бъдеще? Не е сигурно кой ще го получи и изглежда, че няма надежда това да съм аз“. Все още ли бяха готови да следват Бог, когато си мислеха, че няма надежда? Преди с каква цел понасяха несгоди и да плащаха цена? Само заради тази малка надежда, заради тези малки идеи, които имаха в сърцата си, те действаха по този начин и се проявяваха по този начин. Сега, когато надеждите им са разбити на пух и прах и идеите им са се оказали напразни, могат ли да продължат да вярват? Могат ли да продължат да се задоволяват с това да останат в Божия дом и да изпълняват дълга си? Могат ли да са готови да не получат нищо и да се покорят на устроеното и подреденото от Бог? Амбициите и желанията на антихристите са толкова големи, че те в никакъв случай няма да са съгласни усилията им и цената, която са платили, да доведат до такъв резултат. Това, за което мечтаят, е цената, която плащат, и усилията им да им донесат в замяна венец и желани неща, мечтаят да получат дял от нещо желано в Божия дом, независимо какво е то — всичко е наред, ако другите не получат, но те трябва. Могат ли хора с толкова силни амбиции и алчност да изпълняват дълга си, без да получат нищо в замяна, и да полагат усилия, без да получат нищо в замяна? Категорично не могат да постигнат това. Някои хора казват: „Нека се стремят към истината. След като са слушали много истини, няма ли да могат да го постигнат?“. Има и други хора, които казват: „Ако Бог ги наказва и съди, няма ли това да ги промени?“. Така ли е? Бог не наказва и не съди такива хора, нито спасява такива хора. Точно такива хора Той ще отстрани. Какво е различното в това, което казах, в сравнение с това, което вие казахте току-що? Това, което вие казахте, истинската дейност на сърцата им ли е? Проявление на същността на хората от този вид ли е? (Не.) Тогава какво е това, което вие казахте? (Чувства и празни теории.) Естеството на това, което вие казахте, клони малко към анализ и оценка и е оценяването и определянето им въз основа на теория. Това не са техните истински мисли и разкриване, нито са техните истински възгледи. Това е проявление на хора от този вид, които имат същността на антихрист. Ако има нещо желано, което не са получили, полза, на която не са се насладили, или изгода, която не са получили, те се вбесяват, губят вярата си във вярването в Бог и в стремежа към истината, не желаят да вярват в Бог, искат да избягат и искат да вършат лоши неща. Те вършат лоши неща, за да излеят чувствата си и да си отмъстят — да излеят погрешните си разбирания за Бог и негодуванието си към Бог. Как трябва да се постъпи с тези хора? Трябва ли да им се позволи да продължат да изпълняват дълга си в църквата? (Не.) Тогава как трябва да се постъпи с тези хора? (Трябва да бъдат отлъчени.) Има ли някой, който е спрял да вярва, защото не е могъл да отиде в чужбина? (Да.) Какви са тези хора? (Неверници. Те вярват в Бог само за да се стремят да бъдат благословени и когато амбициите и желанията им не са удовлетворени, те предават Бог.) Те са способни да спрат да вярват в Бог заради такова малко нещо. За такива хора не може да се каже, че имат истинска или лъжлива вяра — характерът им е толкова долен!

Трети случай: Да открият, че е невъзможно да продължат да живеят след завръщането си у дома на село

Някои хора се раждат на село и семействата им не са много заможни. Вещите, които използват в ежедневието си, са прости и освен твърдо легло, гардероб и бюро, в къщата им няма други мебели. Подът им е от тухли или пръст — нямат дори циментов под. Живеят в много скромни условия. След като повярват в Бог, те изпълняват дълга си да проповядват евангелието и отиват в някои богати райони. Имаше една такава жена, която се огледала и видяла, че повечето братя и сестри имали в домовете си или дървен под, или теракота; стените били с тапети; къщите им били много чисти и можели да се къпят всеки ден. Освен това имали много мебели в къщите си: поставки за телевизор и големи гардероби, както и дивани и климатици. В спалните им имало легла „Симънс“, а в кухните им — всякакви уреди: хладилници, микровълнови печки, фурни, готварски печки, абсорбатори и т.н. Гледката била главозамайваща. Освен това в големи градове като този имало места, където можела да се качва и да слиза с асансьор между етажите. Това място ѝ отвори очите и след като поработи и проповядва евангелието там известно време, тя не искаше да се връща. Защо стана така? Тя си мислеше: „Къщата от кал на моето семейство по никакъв начин не може да стъпи и на малкия пръст на това място. Всички вярваме в бог, та как така тези хора живеят толкова по-добре от моето семейство? Животът на тези хора е като в рая. Моето семейство живее в кочина — много по-зле е от тези хора!“. След като направи това сравнение, тя се разстрои, почувства се още по-привързана към това място и още по-малко ѝ се искаше да се връща. Тя си мислеше: „Ако мога да работя тук дългосрочно, тогава няма да ми се налага да се прибирам, нали? Онази кална дупка не е годна за обитаване от хора“. Тя остана в големия град за известно време и се научи да се храни, да се облича и да се наслаждава на живота като гражданите, и се научи да живее като тях. Чувстваше, че през онези дни животът е толкова хубав. Хубаво беше да имаш пари. Бедността не даваше на хората бъдеще. Бедните хора просто бяха презирани от другите, а дори и те самите се презираха. Колкото повече мислеше за това, толкова по-малко искаше да се връща, но нямаше какво да направи — трябваше да се прибере у дома. След като се прибра у дома, в сърцето си тя изпита смесица от различни чувства и ѝ беше много тежко. Щом влезе в къщата, видя, че подът е пръстен, а когато седна на одъра, ѝ се стори толкова твърдо и неудобно. Когато докосна стените, ръката ѝ се покри с пръст. Когато спомена нещо вкусно, което искаше да яде, никой не разбираше имената, а нямаше и условия да се изкъпе, когато искаше да се измие преди лягане. Тя смяташе, че да живееш така е твърде мизерно и таеше обида към родителите си, задето са толкова бедни, че не могат да си позволят нищо, което тя иска, и винаги им се ядосваше. Откакто се върна, сякаш беше станала друг човек. Гледаше с неодобрение членовете на семейството си и гледаше с неодобрение всичко в дома си, като си мислеше, че е толкова селско, че не може повече да живее там и че ако продължи да живее там, ще умре от огорчение. Напускането на дома ѝ беше отворило очите, но се беше превърнало в нещо лошо, което много ядоса родителите ѝ. В този момент в главата ѝ се появи една мисъл: „Ако родителите ми не вярваха в бог и ако аз не вярвах в бог, тогава животът ни определено щеше да е по-добър от сега. Дори и да не можехме да спим на легла „Симънс“, поне щяхме да се храним по-добре и щяхме да сложим плочки на пода“. Тя мислеше, че това е резултат от вярата в Бог, че да вярваш в Бог означава, че трябва да си беден, че не можеш да имаш хубав живот, ако вярваш в Бог, и че не можеш да ядеш хубави неща или да носиш хубави дрехи. Оттогава нататък тази изключителна героична жена, постигнала нещо в няколко провинции, не можеше да се вдигне на крака и по цял ден ѝ се спеше. Сутрин се мъчеше да стане, а първото нещо, което правеше, беше да се приготви и да се гримира, след което да облече дрехи, каквито често носят хората в града. След това се мръщеше и размишляваше кога ще може да се отърве от този провинциален живот и да заживее като хората в града. Проповедите, които преди изнасяше, и решимостта, която имаше, бяха изчезнали — беше забравила всичко. Дори не знаеше дали е вярваща. Ето колко бързо се промени. Тъй като очите ѝ се бяха отворили малко и средата и качеството ѝ на живот се бяха променили, тя беше разкрита.

Преди това тази жена обикаляше навсякъде, проповядваше и вършеше работа. Тя имаше силна решимост и голяма сила, но това беше само външно. Дори самата тя не знаеше към какво се стреми дълбоко в себе си, какво харесва и какъв човек е. Едно преживяване в града беше променило из основи състоянието на живота ѝ, а един период, в който бе преживяла охолен начин на живот, беше променил напълно посоката на живота ѝ. Каква точно беше причината? Кой я промени? Не може да е бил Бог, нали? Разбира се, че не. Тогава каква беше причината? Причината беше, че средата я беше разкрила, беше разкрила нейната природа същност и беше разкрила стремежите ѝ и пътя, по който вървеше. По какъв път вървеше тя? Това не беше пътят на стремежа към истината, нито пътят на Петър, нито пътят на тези, които са спасени и усъвършенствани, нито пътят на стремежа да се изпълни добре дългът на едно сътворено същество, а по-скоро пътят на антихрист. По-конкретно, пътят на антихрист е път на преследване на репутация, преследване на статус и преследване на материални удоволствия. Това е същността на хора като нея. Ако не преследваше тези неща, а беше човек, който се стреми към истината, тогава една малка промяна в средата като тази в никакъв случай нямаше да я разкрие. Най-много сърцето ѝ да бъде малко слабо, да се чувства малко разстроена и да ѝ бъде малко болезнено, или да има някои глупави проявления, но не и до степен да бъде напълно разкрита. Каква е същността на стремежите на хора като нея? Те преследват същите неща като невярващите и същите неща като всеки човек на този свят, който преследва слава, придобивки и зли тенденции. Те харесват модерните премени на невярващите, харесва им как невярващите следват зли тенденции и още повече харесват манията на невярващите по екстравагантния плътски начин на живот. Следователно с една промяна в средата ѝ възгледът на тази жена за живота и отношението ѝ към този свят и към живота напълно се промениха. Тя смяташе, че вярата в Бог и стремежът към истината не са най-важното и че когато хората са живи на този свят, те трябва да се наслаждават на плътта и на живота, трябва да следват тенденциите и трябва да бъдат като харизматичните и шикозни личности в обществото, които привличат погледите, докато вървят, предизвикват завист у другите и карат хората да ги боготворят. Има хора, които, след като се сблъскат с повече среди, с всякакви хора и след като очите им се отворят, понеже се стремят към истината и понеже разбират Божиите намерения, са по-способни да прозрат тези зли тенденции, както и хората. Сърцата им са по-способни да ненавиждат пътя, по който вървят светските хора, както и да го разпознават и напълно да го изоставят в стремежа си да вървят по пътя, по който Бог ги води. Що се отнася до онези хора, които не се стремят към истината и които имат същността на антихриста, щом очите им се отворят и се сблъскат с различни среди, техните амбиции и желания не само не намаляват, а напротив — растат и се увеличават. След като амбициите и желанията им се увеличат, тези хора завиждат още повече на живота на онези хора по света, които се радват на хубави неща и имат пари и влияние, и дълбоко в сърцата си развиват презрение към живота на вярващите. Те смятат, че повечето вярващи не се стремят към света, нямат пари, статус, влияние и не са видели голяма част от света, че не са толкова харизматични като невярващите, не разбират как да се наслаждават на живота толкова добре, колкото невярващите, и не се перчат толкова, колкото невярващите. В резултат на това противопоставянето и враждебността по отношение на вярата в Бог нарастват дълбоко в сърцата им. Следователно за много хора със същността на антихрист, от момента, в който са започнали да вярват в Бог досега, не може да се каже дали те действително са хора със същността на антихриста, но един ден, когато се появи подходящата среда, тя ще ги разкрие. Преди да бъдат разкрити, хората, които бяха разкрити, също спазваха правилата и правеха каквото трябва. Каквото и да поискаше да направят Божият дом, те го правеха и бяха способни да понасят страдания и да плащат цена. Изглеждаше, че са съвестни, че са хора, които са на правилния път, и че имат подобието и държанието на хора, които вярват в Бог. Въпреки това, независимо какво правеха външно, тяхната същност и пътят, по който вървяха, не устояха на времето, нито издържаха изпитанието на различните среди. Независимо колко години вярва един човек в Бог и независимо колко силна е основата на вярата му, ако има същността на антихриста и е на пътя на антихриста, тогава той непременно ще се стреми към материални удоволствия, ще се стреми към екстравагантен начин на живот, ще се стреми към богато материално благополучие и освен това ще се стреми към всякакви желани неща, като в същото време завижда на отношението и подхода, които светските хора имат към живота. Това е сигурно. Следователно, въпреки че сега всички слушат проповеди, ядат и пият Божиите слова и изпълняват дълга си, хората, които правят тези неща, но не се стремят към истината, непременно ще се стремят към материални неща. Тези неща ще заемат първо място в сърцата им и щом се появи подходящата среда или обстоятелство, желанията им ще нараснат и ще се проявят. В момента, в който се стигне дотам, те ще бъдат разкрити. Ако хората не се стремят към истината, рано или късно за тях ще дойде този ден. Що се отнася до хората, които се стремят към истината, разбират истината и за които истината е тяхна основа, когато дойдат тези изкушения и среди, те са способни да подходят към тях правилно, да ги отхвърлят и да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Когато дойдат тези изкушения, те също са способни да разпознаят кое е положително и кое е негативно и да знаят дали това е нещо, което искат. Точно както някои жени не се интересуват от мъжете, които ги ухажват, независимо колко пари имат. Защо не се интересуват? Защото тези мъже нямат добър характер. Някои жени не си търсят партньор, защото никой богат мъж не ги ухажва. Ако мъж с пари ги ухажва и им купи маркова рокля, която струва 20 000 юана, това би ги привлякло, а ако след това им купи палто от норка на стойност 100 000 юана или голям диамант, красива голяма къща и кола, те веднага биха се съгласили да се омъжат за него. И така, когато тези жени са казвали, че няма да се омъжат, това истина ли е било, или лъжа? Било е лъжа. Следователно има много хора, които казват, че не се стремят към света и не се стремят към перспективите и удоволствията на света, но това е, когато пред тях няма изкушения; средата не е благоприятна за това. Щом се появи благоприятна среда, те ще затънат дълбоко в нея и няма да могат да се измъкнат. Точно като примера, който току-що дадохме. Жената не се измъкна от ситуацията. След като се наслаждаваше на градския живот известно време, тя не знаеше коя е и изгуби пътя си. Ако я сложат в дворец, тогава нима няма да накара родителите си да се самоубият възможно най-скоро, за да не петнят името ѝ? Хора като нея са способни да направят всякакви глупости заради своето удоволствие, репутация, екстравагантен начин на живот и високо качество на живот. Безполезни са и имат низък характер. Стремели ли са се някога такива хора към истината? (Не.) Тогава откъде са дошли проповедите, които е изнасяла? Имала ли е проповеди, които да изнася? Това, което тя проповядваше, не бяха проповеди, а доктрина. Тя разиграваше театър и подвеждаше хората, а не изнасяше проповеди. Тя изнесе толкова много проповеди, та как така не можеше да реши дори собствените си проблеми? Знаеше ли, че може да стигне дотук? Виждаше ли нещата ясно? Тя изнесе толкова много проповеди, но след като се наслаждаваше на живота в града известно време, не можа да преодолее изкушения като тези и не можа да остане непоколебима в свидетелството си. И така, това, което тя проповядваше, проповеди ли бяха? Очевидно не. Това е третият случай.

Четвърти случай: Използване на приношения чрез измама за изплащане на дългове

Преди, когато бях в континентален Китай, трябваше да намерим сравнително безопасно място за срещи на съработниците, така че намерихме семейство домакин. Това семейство беше готово да ни настани и помагаше за опазването на мястото. След известно време обаче в семейството започнаха да се зараждат мисли: „Изглежда, че вие смятате да се събирате тук дългосрочно. Не можете да се събирате никъде другаде освен в моята къща, така че трябва да се възползвам от възможността да извлека полза от ситуацията. Няма ли да съм глупак, ако не го направя?“. Веднъж, когато се събрахме за събрание на съработниците и още не бяха пристигнали всички участници, в къщата на семейството домакин без видима причина дойде един човек, седна във всекидневната и не си тръгваше. Домакинът дойде и каза, че този човек е дошъл да си събере дълг и че те били взели пари назаем от него преди няколко години и не му ги били върнали. Какво мислите, че се случваше тук? Този човек можеше да дойде по-рано или по-късно, но се случи така, че дойде да си събере дълга точно в този момент. Дали това беше просто съвпадение, или някой умишлено го беше планирал така? Човек не можеше да не се усъмни. Имаше нещо гнило. Какво всъщност се случваше? Дали семейството нямаше лоши намерения и не беше повикало този човек да дойде нарочно? (Да.) Аз казах: „Накарай го да си тръгне веднага“. Домакинът отвърна: „Няма да си тръгне, докато не му се плати“. Аз казах: „Защо не му върнеш парите?“. Семейството увърташе, с което даваше да се разбере, че няма да му платят, дори и да имаха парите — искаха безлихвен заем. Събирачът на дългове чакаше там и все още не си беше тръгнал, когато някои от другите съработници бяха напът да пристигнат. Какво смяташе да прави домакинът? Нима това не беше предварително замислен план? (Да.) По-късно казах на някого да даде пари на домакина и да го накара веднага да отпрати събирача на дългове. Като му дадоха парите, събирачът на дългове си тръгна след по-малко от половин час. Здравият разум подсказва, че събирачът на дългове не би трябвало да се връща, но случаят все още не беше приключил. Месец по-късно, преди едно събрание на съработниците, събирачът на дългове дойде отново. Домакинът каза, че последния път е била изплатена само част от дълга, а не целият. С каква цел казваше това? Да накара Божия дом отново да плати дълга вместо него. Беше същото като последния път — след като дадохме парите на домакина, събирачът на дългове си тръгна. Оттогава нататък, когато и да отидехме там за събрание, събирачът на дългове повече не дойде, защото вече бяхме изплатили дълга му на две вноски. Той се е притеснявал, че ако поиска толкова много пари наведнъж, ние няма да се съгласим да платим, затова ги е поискал на две вноски. Как трябва да се гледа на тези пари? Дали Божият дом му ги е заел, или той е манипулирал Божия дом да му ги даде? (Манипулирал е Божия дом.) Всъщност той с измама накара Божия дом да му даде парите. И така, защо Божият дом му даде парите? Не можехме ли да не му ги дадем? В края на краищата е разумно и законно да не му ги даваме, но това би означавало, че съработниците не биха могли да се събират. И така, каква беше нашата обосновка да му ги дадем? По онова време Моите разсъждения бяха да третирам тези пари като наем. Ако наемехме хостел или спортна зала, нима и това нямаше да ни струва пари? Не можем да се събираме на такива места, а и не е безопасно. Тук домакинът помага за опазването на мястото и безопасността ни е гарантирана, така че разумно ли е Божият дом да похарчи малко пари, за да изплати дълговете му? (Да.) Просто парите не бяха дадени по почтен начин. В среда като страната на големия червен змей обаче често се налага да се правят такива неща.

Някои хора имат зла човешка природа и не са напълно готови да изпълняват дълга на домакин. Ние ги използваме, за да пазят мястото, където се намираме, така че трябва да им позволим да се възползват от ситуацията. След като се възползват обаче, могат ли все още да постигнат спасение? Не, не могат. Не че Бог не би ги спасил, но този тип хора не могат да постигнат спасение. Те мамят всекиго и се възползват от всекиго. Когато изпълняват дълга си и се опитват да подготвят добри дела, те винаги трябва да измъкнат нещо, което желаят, от това и без значение с кого общуват, те се придържат към принципа само да се възползват и никога да не бъдат ощетявани. Това е принципът, който следват, когато изпълняват дълг в Божия дом. И така, откъде идват тези „добри дела“? Те са купени и платени от Божия дом, а не че самите хора са подготвили добрите дела; те не подготвят добри дела. Те предоставят място, Божият дом харчи пари и го третира като наем. Това няма нищо общо с добрите дела и не е тяхно добро дело. Какво поведение е това, когато човек под предлога, че осигурява място за братята и сестрите от името на Божия дом, придобива по измамен начин пари или вещи от Божия дом? Какъв характер има такъв човек? Може ли поведението му да бъде запомнено от Бог? Къде се нарежда характерът му в сърцата на хората и в Божието сърце? Подготвянето на добри дела е нещо, което ти трябва да подготвиш — ти подготвяш добри дела заради своята крайна цел и всичко, което правиш, е за теб самия, а не за другите. Като правиш това, което трябва, ти вече си получил награда и си получил желаното нещо, което си целял. Как тогава те вижда Бог в Своето сърце? Ти вършиш добри дела, за да получиш нещо в свой интерес, а не за да придобиеш истината или да придобиеш живот, камо ли да удовлетвориш Бог. Може ли Бог все пак да спаси такива хора? Не, не може. Те просто подготвят едно малко добро дело и изпълняват малко задължение и дълг, но протягат ръце и искат заплащане от Божия дом, издребняват с Божия дом, измислят всякакви начини да го измамят и да получат желани неща, и се грижат никога да не са ощетени, сякаш правят бизнес. При това положение, това добро дело вече не е добро дело — то се е превърнало в злодеяние и не само че Бог няма да го запомни, но Той ще отнеме правото им да бъдат спасени и ще ги лиши от него. Когато онзи домакин накара Божия дом да изплати дълга му вместо него, нима естеството на това не беше донякъде измамно? Това правят антихристите. Когато искат пари, те не го правят по почтен начин, а по-скоро по начин, чието естество е измамно, като се възползват от възможността да изнудват. Спасява ли Бог онези, които изнудват, за да присвоят приношенията за Него? (Не.) Ако тези хора се покаят и имат истинска вяра, трябва ли да бъдат спасени? (Не.) Защо? (Фактът, че тези хора са могли да действат измамно спрямо Божия дом, означава, че Бог няма място в сърцата им — те са типични неверници.) Ще се покаят ли неверниците? Типът неверници, които са антихристи, няма да се покаят. Всичко, което правят, се върти около собствените им интереси и те никога няма да се покаят, дори и да умрат. Те не признават, че са направили нещо нередно, нито признават, че са извършили зло, така че за какво биха се покаяли? Покаянието е за хора, които имат човешка природа, които имат съвест и разум и които могат ясно да видят и да признаят своята поквара. Когато изпълняваше малък дълг, онова семейство домакин трябваше да измъкне нещо желано от това и дори не пропусна такава възможност. Те бяха големи измамници. Това е четвъртият случай.

Пети случай: Изискване на заплата за работа за Божия дом

В континентален Китай има работа, която е относително опасна и рискована и за която са нужни умни хора с определена квалификация. По онова време имаше един човек, който притежаваше такава квалификация, затова Горното му уреди да свърши една работа. Докато я вършеше, той отправи молба, като каза, че щом започне да върши тази работа, вече няма да може да ходи на редовната си работа всеки ден, а на семейството му е малко трудно да свързва двата края. Божият дом му даде малко пари за издръжка, той беше много щастлив от това и се зае с възложената му работа. Работата му обаче беше само посредствена. След известно време семейството му нямаше проблеми с прехраната, но се появи нещо друго, за което той спомена в Божия дом, и Божият дом му даде още малко пари за издръжка, за да е сигурно, че може да преживява. Той неохотно се съгласи да продължи да върши работата си, но колко добре я вършеше? Беше пълна каша. Ако му се правеше нещо, вършеше по малко, а ако не му се правеше, не вършеше абсолютно нищо. Това забави работата, нанесе известни загуби на делото на църквата, и се наложи други хора да отидат да оправят кашата. По-късно Божият дом се свърза с него, за да му каже да положи усилия в работата си и че Божият дом ще продължи да му помага да разреши всички трудности, които има. Той не го каза директно в лицето на Божия дом, а насаме каза на няколко братя и сестри: „Нима ми липсват пари за издръжка? Какъв голям проблем може да реши тази нищожна сума пари? Като върша тази работа, аз решавам толкова огромен проблем за Божия дом. И Божият дом трябва да решава моите големи проблеми. В момента синът ми няма пари за таксата за обучение и този въпрос не е решен. Не тази малка сума пари ми липсва“. Това бяха думите, които той наистина си мислеше, но не можеше да се насили да ги каже в лицето на Божия дом; вместо това те се разкриха, когато изливаше недоволството си насаме. Как трябва да се разреши тази ситуация? Трябва ли Божият дом да продължи да го използва, или да намери друг? (Да намери друг.) Защо? Неговият характер и същност вече са разкрити. Той не само искаше Божият дом да издържа на семейството му, но също така искаше Божият дом да плати таксата за обучение на сина му, а по-късно каза, че жена му е болна, и искаше Божият дом да плати за лечението ѝ. Нима не искаше все повече? Той си мислеше, че като е свършил нещо дребно за Божия дом, е дал голям принос и че Божият дом трябва безусловно да предостави всичко, от което се нуждае. Ако работеше на редовна работа, щеше ли да може да си позволи да изпрати сина си в университет? Щеше ли да може да си позволи лечението на жена си? Не е задължително. Защо тогава постоянно искаше пари от Божия дом, когато вършеше тази дребна работа в Божия дом? Какво си мислеше? Каква беше гледната му точка по въпроса? Той си мислеше, че без него Божият дом няма да има кой друг да свърши работата, затова трябва да се възползва от тази възможност да намери причини да иска още пари от Божия дом, че не бива да я изпуска за нищо и че ако пропусне този шанс, повече няма да го има. Нямаше ли това предвид? Той си мислеше, че вършенето на тази работа е като да ходиш на работа и да печелиш пари, затова трябва да изнудва Божия дом. Впоследствие, когато осъзна, че не може да изнудва Божия дом, той не си вършеше работата. Дали това е човек, който истински вярва в Бог? (Не.)

Хората, които истински вярват в Бог, не се страхуват да понасят трудности, докато изпълняват дълга си. Някои хора не споменават за трудностите, които семействата им имат, докато изпълняват дълга си. Някои хора в бедни райони изпълняват дълга на домакин и когато дойдат братя и сестри и няма ориз за ядене, те излизат и вземат пари назаем, но не казват нищо. Ако кажеха нещо, можеше ли Божият дом да им даде пари? (Да.) Божият дом може да си позволи нещата, от които се нуждаят, за да настанят братя и сестри. Тогава защо не казват нищо? Ако им ги предложиш, те ще откажат. След като излязат и вземат пари назаем, те постепенно ще си ги върнат сами. Те не искат пари от Божия дом. Антихристите са пълната противоположност. Те поставят условия, протягат ръце и предявяват искания, преди да са свършили каквато и да е работа. Как е толкова лесно за тях да протягат ръце? Как могат да протягат ръце по такъв нагъл начин? Такива хора нямат срам, нали? След като поискат малко пари, те искат още. Ако не им се дадат пари, те няма да свършат никаква работа — няма да си мръднат и пръста, докато не видят сигурна печалба: „Ще свърша толкова работа, за колкото ми платиш. Ако не ми платиш, тогава забрави да ме караш да върша каквато и да е друга работа за теб. За мен това е работа и ако няма облага за мен, няма да я върша. Излагам се на риск, за да изпълнявам дълга си, така че трябва да има нещо за мен в това и то трябва да е съизмеримо с това, което влагам. Не мога да съм ощетен!“. И така, те трябва да искат нещата, които смятат, че заслужават, и трябва да търсят извинения, за да ги поискат — трябва да си блъскат главите, за да ги поискат, и да измислят всякакви начини, за да ги поискат. Ако може да им се дадат, още по-добре, а ако не им се дадат, тогава ще зарежат всичко и ще си тръгнат, и няма да са претърпели никакви загуби. Освен това те си мислят, че цялата тази работа, която Божият дом върши, включва риск и че ако Божият дом не им даде нещата, които искат, ще се страхува, че ще го издадат, и че няма никой друг подходящ, така че трябва да използва тях, а щом ги използва, трябва да им плати. Естеството на това не ли е донякъде измамно? Естеството му не е ли донякъде експлоататорско? Считат ли се такива хора за вярващи? Това са неверници, които не са част от Божия дом — те дори не са приятели на църквата. Когато приятелите на църквата видят, че вярващите са чудесни хора, те помагат да им осигурят прикритие и помагат да се свършат някои неща. Такива хора могат да бъдат малко благословени. За разлика от тях, антихристите вярват в Бог единствено за да получат желани неща. Ако не могат да получат желани неща, тогава няма да изпълняват никакъв дълг, няма да изпълняват никакво задължение и изобщо няма да отдадат нищо от себе си. Когато Божият дом им уреди да изпълняват дълг, те първо питат какви желани неща се предлагат и ако не се предлага нищо желано, тогава няма да го изпълнят. Каква е разликата между тях и измамниците от невярващия свят? Тези хора все така искат да бъдат спасени и да бъдат благословени от Бог. Нима не искат невъзможни неща? Ако тези хора нямаха низък характер и не бяха напълно безсрамни, тогава как сърцата им щяха да са способни да измислят такива извратени начини на действие? Как могат да имат такова отношение към изпълнението на дълга си? Вие способни ли сте да правите тези неща? (Да, ние също сме способни.) До каква степен? Има ли граница? В кой момент бихте си помислили, че е много сериозно и че не можете повече да продължавате да правите тези неща? (Понякога изпитвам укор в сърцето си и съвестта ми изпитва чувство на вина. Има и моменти, когато се страхувам, че другите ще разобличат нещата, които съм направил, затова не ги правя повече.) Без значение какво правят хората, техният характер е изключително важен. Човек, който няма абсолютно никакъв срам, е способен да извърши всякакви лоши неща. Той е напълно зъл човек. Няма граница за нищо, което прави, и не действа според съвестта си. Какви хора са онези, чиято човешка природа е безсъвестна? Те са зверове и демони и Бог няма да ги спаси. Не са добри хора онези, които са способни по измамен начин да придобиват Божиите приношения и да изнудват, за да ги присвоят, докато Бог върши Своето дело. Не са добри хора и тези, които искат заплащане от Божия дом. Те си мислят, че е лесно да се измами Божият дом, че за имуществото му никой не носи отговорност и то не принадлежи на никого, така че могат да го притежават и да го вземат с измама, както си искат. Те си мислят, че по този начин са извлекли изгода. Наистина ли е толкова лесно да се извлече тази изгода? Изгодата, която си извлякъл, не е голяма, но каква е последицата от извличането ѝ? Загубата на живота ти.

Ако човек наистина има някаква човешка природа и малко съвест, ще бъде ли способен да прави тези неща? Ти вярваш в Бог, но си способен да Го мамиш и да изнудваш за приношенията за Него. Що за човек си ти? Човек ли си изобщо? Само демоните правят такива неща. Зверовете не правят такива неща. Просто погледнете едно куче. Стопанинът на кучето го е отгледал и то пази къщата на стопанина си. Когато дойде лош човек, то вдига тревога и го напада. То преследва всеки, който вземе нещата на стопанина му. Когато кокошките, патиците и гъските в дома на стопанина му избягат, то му помага да ги търси. Когато прасетата в дома на стопанина му се бият, то се опитва да ги разтърве. Кучето знае, че стопанинът му иска то да пази прасетата, затова е в състояние да изпълни тази отговорност. Кучето не спори със стопанина си и не казва: „Пазих прасетата за теб, та защо не ми дадеш малко пилешко или нещо друго за ядене?“. То никога не казва това. Дори едно куче е способно да пази дома на стопанина си и да изпълнява задълженията си към него безвъзмездно, но тези хора не могат да се сравнят дори с животните. След като изпълнят малко задължение, те си мислят, че са ощетени, а след като изпълнят някои отговорности и положат малко усилия, се чувстват неудобно, че сделката не е равностойна и че са били използвани, затова измислят всякакви начини да изравнят нещата. Когато ти вярваш в Бог, Бог те закриля и те води и ти дарява толкова много истини. Как може да не мислиш да Му се отплатиш? Ти не мислиш да Му се отплатиш, но Бог не обръща внимание на това. Когато обаче изпълняваш малко задължение, отиваш при Бог, за да изравните нещата. Когато изпълняваш малко задължение, искаш да изнудваш и по измамен начин да придобиеш нещо — измисляш всякакви начини да си го наваксаш. Нима не си търсиш смъртта? Нима това, което Бог ти е дал, не е много? От гледна точка на проявленията на хората, какво заслужават те? Дали хората имат нещата, на които се наслаждават и които притежават днес, защото са ги заслужили? Не. Това са неща, които Бог ти е дарил, и неща, с които те е благословил. Ти вече си получил много. Бог ти е дарил живота, истината и пътя, без да иска нищо в замяна. Как си Му се отплатил? Когато изпълняваш малко от своите задължения и дълг, вътрешно ти е трудно да го приемеш и чувстваш, че си претърпял загуба, и измисляш всякакви начини да изравниш нещата. Ако искаш да изравните нещата, Бог може да ти даде нещо в замяна, но след като го получиш, ще можеш ли все пак да бъдеш спасен? Ще дойде ден, когато тези хора ще знаят точно кое е най-важното и кое е най-ценното. Хората, които имат същността на антихрист, никога няма да узнаят стойността на истината. Когато дойде денят, в който изходът им бъде разкрит и когато всичко бъде разкрито и оповестено публично, тогава те ще узнаят. Няма ли да е твърде късно тогава? Изходът на всички неща наближава и всички неща ще преминат. Само Божиите слова и Неговата истина ще останат за вечността. Онези, които притежават истината и практикуват Божиите слова, ще останат заедно с Неговите слова и с Неговата истина. Това е ценността и мощта на Божиите слова. Антихристите обаче никога няма да са наясно с този факт, затова си блъскат главите, измислят всякакви начини и използват всички възможни средства, за да кроят планове за различни облаги, като действат под знамето на вярата в Бог, и използват още по-непохватни измамни средства, за да придобият Божиите приношения и да присвояват и заграбват Неговите приношения. Всички действия и постъпки на тези хора се записват буквално в Божия бележник. Когато дойде денят за разкриване на техния изход, Бог ще определи изхода на всеки човек въз основа на тези записи. Всички тези неща са истина. Независимо дали вярваш, или не, всички тези неща ще бъдат разкрити. Това е петият случай. Що за човек е този мъж? Благороден ли е характерът му, или низък? (Низък.) В Божиите очи той не е почтен, а долен човек. Накратко, нарича се „нищожество“.

Шести случай: Полагане на неимоверни усилия, за да се спечели пост заради храната и дрехите

След като повярват в Бог, много хора винаги се стремят към статус и към това другите да ги ценят високо. В Божия дом те винаги искат да се открояват от тълпата и да са начело на стадото. Заради тези неща те се отричат от семействата си и се отказват от кариерите си, понасят несгоди и плащат цена, и накрая желанието им се сбъдва и те стават водачи. След като станат водачи, животът на тези хора е наистина различен. Те проявяват всеки аспект от образа и стила на длъжностно лице, който са имали в ума си — от начина, по който се обличат и се докарват, до начина, по който говорят и действат. Те се научават да говорят като чиновници, научават се да командват хората и се научават да карат хората да вършат личните им дела. С една дума, те се научават как да бъдат чиновници. Когато отидат на дадено място, за да бъдат водачи, това означава, че отиват там, за да бъдат чиновници. Какво означава да си чиновник? Това означава, че „полагат неимоверни усилия, за да спечелят пост заради храната и дрехите“. Това е въпрос, който се отнася до плътските удоволствия. След като станат водачи, с какво животът им е по-различен отпреди? Храната, облеклото и вещите, които използват, са различни. Когато се хранят, те държат храната да е питателна и вкусна. Държат на марката и стила на дрехите, които носят. След като са били водачи на дадено място в продължение на една година, те са станали подпухнали и дебели; облечени са от главата до петите в маркови дрехи, а мобилният им телефон, компютърът и уредите в дома им са все от марки от висок клас. Имали ли са тези условия, преди да станат водачи? (Не.) След като станат водачи, те не са полагали усилия да печелят пари, така че откъде са взели парите да купят всички тези неща? Братята и сестрите ли са им дарили тези неща, или Божият дом им ги е разпределил? Чували ли сте някога Божият дом да разпределя тези неща на всеки водач и работник? (Не.) И така, как са ги получили? Във всеки случай това не са неща, които са придобили чрез собствения си упорит труд, а по-скоро неща, които са получили, след като са придобили статус и са станали „чиновници“ — където са се радвали на предимствата на статуса — чрез изнудване на другите и чрез измама и присвояване. В църквите навсякъде имаше ли такива хора сред всички различни рангове водачи и работници, с които сте общували? Когато за пръв път станат водачи, те нямат нищо, но за по-малко от три месеца имат маркови компютри и мобилни телефони от висок клас. След като станат водачи, някои хора смятат, че трябва да се радват на специално отношение — когато излизат, трябва да се возят в кола; компютрите и мобилните телефони, които използват, трябва да са по-добри от тези на обикновените хора, трябва да са от известна марка и когато моделът остарее, трябва да го сменят с нов. Има ли Божият дом такива правила? Божият дом никога не е имал такива правила и няма нито един брат или сестра, които да мислят така. Тогава откъде идват тези неща, на които се радват тези водачи? От една страна, те са получили тези неща, като са изнудвали братята и сестрите и са карали богатите хора да им ги купуват под претекст, че вършат делото на Божия дом. Освен това те са си купили тези неща, като са злоупотребявали с приношенията и са ги крали. Не са ли те измет, която чрез измама придобива храна и напитки? Различава ли се това от хората в предишните няколко случая, които споделих? (Не.) Какво е общото между тях? Всички те са използвали длъжността си, за да присвояват приношения и да ги получават чрез изнудване. Някои хора казват: „Като работят в Божия дом и са водачи или работници, не са ли те пригодни да се радват на тези неща? Не са ли пригодни да споделят Божиите приношения заедно с Него?“. Кажете Ми, така ли е? (Не.) Ако трябва да купят някои неща, за да вършат делото на Божия дом, в този случай Божият дом има правила, които казват, че могат да ги купят, но дали тези хора купуват неща в рамките на предписанията на правилата? (Не.) По какво виждате, че не го правят? (Ако наистина им трябваше за работа, те щяха да смятат, че нещо ги устройва, стига да може да се използва, но това, към което се стремят антихристите, са луксозни маркови вещи и те използват най-доброто от всичко. Съдейки по това, можем да видим, че те използват статуса си, за да се наслаждават на тези материални неща.) Точно така. Ако беше необходимо за работа, нещо щеше да ги устройва, стига да може да се използва. Защо трябва да използват толкова луксозни и скъпи вещи? Освен това, когато са купували тези неща, други хора участвали ли са в решението и съгласили ли са се с него? Не е ли това проблем? Ако други хора бяха участвали в решението, можеха ли всички те да се съгласят с купуването на тези луксозни неща? Категорично не. Много е очевидно, че са получили тези неща, като са крали приношения. Това е ясно като бял ден. Освен това Божият дом има правило — във всяка църква нито опазването на приношенията, нито сътрудничеството за извършване на делото е работа само на един човек. И така, защо тези хора като отделни личности са могли да използват и харчат приношенията, както им е угодно? Това не е съгласно принципите. Естеството на тези неща, които правят, не е ли кражба на приношения? Те са купили и придобили тези неща, без да получат съгласието и одобрението на другите водачи и работници, да не говорим за уведомяването на други хора, и без никой друг да знае какво правят. Естеството на това не е ли малко като кражба? Това се нарича кражба на приношения. Кражбата е измама. Защо се нарича измама? Защото те са купили тези луксозни неща и са ги получили под претекст, че вършат делото на Божия дом. Този вид поведение се нарича мошеничество и се нарича измама. Прекалих ли, като го окачествих по този начин? Правя ли от мухата слон? (Не.) Не само това, но след като тези така наречени водачи останат на дадено място за известно време, те разузнават много ясно какво работят братята и сестрите в света, какви социални връзки имат, какви ползи могат да изкопчат и получат от тези хора и какви връзки могат да използват. Например кои братя и сестри работят в болница, в държавна институция или в банка, или кой е предприемач, чие семейство притежава магазин, кола или голяма къща и т.н. — те разузнават тези неща много ясно. Тези неща в обхвата на работата на тези водачи ли са? Защо разузнават тези неща? Те искат да използват тези връзки и да използват тези братя и сестри, които имат специални позиции в света, за да ги обслужват, да им служат, и да им осигурят удобства. Мислиш ли, че правят това, за да вършат делото на църквата и да разговарят за истината, за да се справят с трудностите на Божиите избраници? Това ли правят? Зад всички тези неща, които правят, стоят намерение и цел. Когато истинските водачи и работници работят, те се съсредоточават върху решаването на проблеми и върху доброто изпълнение на църковното дело. Те не обръщат внимание на неща, които нямат нищо общо с църковното дело. Те се съсредоточават само върху това да питат кой в църквата изпълнява дълга си искрено, кой е ефективен в дълга си, кой може да приеме истината и да я практикува и кой е предан в изпълнението на дълга си. След това ги повишават, а онези, които причиняват прекъсвания и смущения, ги разследват и се справят с тях според принципа. Само хора, които практикуват по този начин, са истински водачи и работници. Антихристите правят ли тези неща? (Не.) Какво правят те? Те вършат неща и правят подготовка, за да си набавят желани неща за себе си и заради собствените си интереси, но не се посвещават на църковното дело и не го смятат за важно. Следователно, след като се утвърдят на дадено място, те вече са разузнали кои братя и сестри какви услуги могат да им предоставят. Например, който работи във фармацевтична фабрика, може да им даде безплатни лекарства, когато са болни, и да им даде висококачествени вносни лекарства; който работи в банка, може да ги улесни при внасянето и тегленето на пари; и така нататък. Те разузнават всички тези неща много ясно. Събират тези хора пред себе си, без да се интересуват дали човешката им природа е добра, или не. Стига тези хора да ги следват и да са готови да бъдат техни помощници и поддръжници, антихристите ще им дават желани неща, ще ги държат близо до себе си, ще ги подхранват и защитават, а в замяна тези хора работят, за да затвърдят позицията на тези антихристи в църквата и да поддържат силите им. И така, когато искаш да видиш дали един църковен водач върши реална работа, попитай го за реалната ситуация на братята и сестрите в тази църква и как върви църковното дело, и ще можеш да видиш ясно дали той действително е човек, който върши реална работа. Някои хора разузнават ясно семейните въпроси и условията на живот на братята и сестрите в църквата. Ако ги попиташ кой работи във фармацевтична фабрика, чие семейство притежава магазин, чие семейство има кола, чие семейство има голям бизнес или кой работи в някой местен отдел и може да върши услуги на братята и сестрите, те могат да ти кажат точно. Ако ги попиташ кой се стреми към истината, кой е нехаен в дълга си, кой е антихрист, кой се опитва да спечели хората на своя страна, кой е ефективен в проповядването на евангелието или колко потенциални приемници на евангелието има на местно ниво, те не знаят тези неща. Какви хора са това? Те искат да използват всички социални връзки на мястото, където се намират, и да ги обединят, за да се превърнат в малка социална група. Следователно мястото, където са тези водачи, не може да се нарече църква. След като приключат с него, то се е превърнало в социална група. Когато тези хора се съберат, те не отварят сърцата си, за да споделят преживяванията и разбиранията си; вместо това гледат кой има по-силни връзки, кой има високо положение в обществото и е много успял, кой е добре познат в обществото, кой има влияние в обществото и кой може да предостави особено удобни услуги и желани неща на водача. Който и да е такъв, той има положение в сърцето на водача. Не е ли това, което правят антихристите? (Да.) Какво правят антихристите? Те изграждат ли църквата? Те рушат църквата и я унищожават, и смущават и прекъсват делото на Божия дом. Те създават свое собствено независимо царство, своя собствена частна група и клика. Ето какво правят антихристите.

Толкова много години съм в контакт с вас, но питам ли какво правят семействата ви, колко са заможни или какъв е произходът ви? (Не.) Защо не питам за тези неща? Няма смисъл да се пита за тях. Божият дом не е общество. Няма нужда да се подмазваш на другите или да „смазваш“ връзките с тях. Питането за тези неща няма абсолютно никаква връзка с вярата в Бог. Не превръщайте Божия дом в общество. Независимо какъв е семейният ти произход, дали е беден или богат, в каква среда живееш, дали е град или село, това няма значение. Ако не се стремиш към истината, колкото и високо положение да си имал преди в обществото, няма значение. Аз не гледам това. Когато разговарям с хората, никога не съм питал за семейното им положение. Ако те самите искат да говорят за това, аз слушам, но никога не съм се отнасял към тези неща като към важна информация, за която трябва да питам, камо ли да се опитвам да събера някаква информация, с която да използвам хората. Когато обаче антихристите питат за тези неща, те със сигурност не го правят просто за да си говорят, а по-скоро, за да си набавят желани неща. Например, ако семейството на някого притежава магазин, който продава здравословни продукти и може да им позволи да ги купуват на цени на едро, те се сближават с това семейство; или ако някой има приятел, когото могат да използват, за да им помогне да си купят хубави неща, те ще го запомнят. Те си правят списък с тези „връзки“ и с тези хора, които смятат за специални таланти, и ги използват в решаващи моменти. Мислят, че тези хора са талантливи и са им от голяма полза. Правилен ли е този възглед? (Не.) Хората, които не се стремят към истината и които принадлежат на света и на Сатана, смятат тези неща за по-важни от живота и истината. Ако даден човек е бил обикновен работник в обществото и щом чуе това, водачът не иска да му обръща никакво внимание, независимо колко усърдно се стреми той във вярата си, но когато види, че някой е бил ръководител и семейството му е заможно, има охолен начин на живот и живее живота на елита, водачът му се подмазва, добър водач ли е това? (Не.) Били ли сте подлагани на такова отношение? Какво си помислихте, след като бяхте подложени на такова отношение? Почувствахте ли, че в Божия дом няма любов или топлота? Антихристите представляват ли Божия дом? Те не представляват Божия дом. Те представляват Сатана. Начинът, по който действат, и тяхната същност изцяло принадлежат на Сатана и нямат абсолютно нищо общо с истината. Те представляват само себе си. Има и някои антихристи, които, след като държат тези „връзки“ в ръцете си и се свържат с тях, използват тези връзки, за да уреждат лични въпроси за себе си или дори да уреждат работа за членовете на семействата си. Кажете Ми, случват ли се такива неща? (Да.) Антихристите са напълно способни да правят тези неща. Един безсъвестен, безсрамен, егоистичен и долен до крайност човек е способен на всичко — способен е да извърши всяко нещо, което не е в съгласие с истината и което противоречи на морала и на съвестта. И така, в очите на антихристите използването на положението им за уреждане на лични въпроси, за извличане на ползи и други подобни неща е най-нормалното нещо на света и не бива да се повдига за разпознаване или разбиране. Точно както казват невярващите: „Полагат неимоверни усилия, за да спечелят пост заради храната и дрехите“. Това е и целта, която антихристите преследват, като са водачи. Точно както и стремежът им, те също работят усилено в тази посока без капка самообвинение, като използват властта в ръцете си и положението си, за да заплашват братята и сестрите да вършат разни неща, сякаш това е напълно резонно, и им представят всякакви практики и изисквания, които не са в съгласие с принципите. Някои объркани хора, на които им липсва проницателност, са използвани и командвани от тези водачи против волята им, а може дори да има и такива, които използват собствените си пари, за да вършат неща за тях, но не могат да кажат нищо и си мислят, че като правят това, изпълняват дълга си и подготвят добри дела. Нека ти кажа: всъщност грешиш. Като правиш това, ти не подготвяш добри дела, а по-скоро помагаш на лош човек да върши лоши неща и увеличаваш силата на зъл човек. Защо казвам това? Когато правиш тези неща, това не е съгласно принципите. Ти не изпълняваш дълга си. Ти помагаш на един антихрист да крои планове за личните си облаги и уреждаш лични въпроси за него. Това не е твой дълг, не е твоя отговорност. Това не е поръчението, което Бог ти е дал, нито е делото на Божия дом. Като правиш това, ти служиш на Сатана и работиш за Сатана. Ще си спомни ли Бог за теб, задето си работил за Сатана? (Не.) Тогава какво ще си спомни Бог? В Библията има един израз. Господ Исус е казал: „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матей 25:40). Ето какво е постановил Бог. Какво означават тези думи? Ако си способен да направиш нещо за най-малкия от братята и сестрите, тогава това нещо със сигурност е направено според принципите и според Божиите изисквания. Ти не гледаш колко висок е статусът на човека, а по-скоро вършиш нещата според принципа. Някои хора вършат неща, полагат усилия и работят само за онези, които имат статус, и ентусиазирано ги подкрепят, но ако човек без статус ги помоли да направят нещо, дори и да е дълг или отговорност, които трябва да изпълнят, те не му обръщат никакво внимание. Как тогава се окачествяват нещата, които те вършат? От гледна точка на Бог тези неща се окачествяват като работа за Сатана и Той изобщо няма да си спомни за тях. Това е шестият случай. Някой от вас виждал ли е подобни случаи? (Аз видях един такъв случай, Боже. Преди, когато там, където бяхме, имаше един антихрист, който беше водач, тя използваше длъжността си, за да задържа за себе си хубавата храна, полезните вещи, гримовете и други неща, дарени от братята и сестрите. Някои неща вече бяха с изтекъл срок на годност, но тя пак не ги даваше на братята и сестрите; тя присвои всички тези неща. Освен това си купи пухено яке, но по-късно, когато видя, че една сестра си е купила пухено яке, което не струваше много и беше с добро качество, тя измисли всякакви неща, които да каже на сестрата, за да я измами и да ѝ вземе якето, и накара сестрата да похарчи още пари, за да си купи свое собствено пухено яке.) Може да се каже, че всеки антихрист е зъл човек и че те нямат човешка природа, нямат съвест, а характерът им е особено долен. Тези хора в крайна сметка трябва да бъдат разкрити и отстранени.

В миналото имаше едно тричленно семейство, което дойде в чужбина, за да изпълнява дълга си. След като пристигнаха, те караха братята и сестрите всеки ден да ги водят да пазаруват — някои от тях искаха пухени якета, други — панталони, а трети — обувки. Те си измисляха извинения, като казваха, че не са донесли толкова много пари. Ако не бяха донесли толкова много пари, не трябваше да купуват, но те все пак искаха, и то не обикновени неща, а луксозни, за които братята и сестрите платиха със собствените си пари. След като семейството изпълняваше дълга си за известно време, хората започнаха да не одобряват поведението им — храната, която ядяха, мястото, където живееха, и нещата, които използваха, бяха твърде разточителни! Бащата в семейството дори караше братята и сестрите да му купуват мляко и когато беше жаден, пиеше мляко, сякаш е вода. Колко хора има на този свят, които могат да пият мляко като вода? Що за човек трябва да е това? По-късно той накара братята и сестрите да купят мандарини и портокали и те купиха една голяма торба, която семейството изяде за два дни. След това той каза, че искат допълнителни витамини, затова каза на братята и сестрите да купят череши, като дори Ме използваше за претекст с думите: „Трябва да купиш череши за бог!“. Аз казах: „Сега е зима. Не е сезонът на черешите. Аз няма да ги ям, не Ми ги купувай“. Той каза: „Все пак трябва да ги купим!“. Когато братята и сестрите купиха една кутия череши, семейството му я омете за нула време. Никога не бях виждал някой, който да може да яде така — ядяха плодове, сякаш са ориз, и пиеха мляко, сякаш е вода. И тогава, когато дойде време за ядене, те видяха, че има риба, и я ядяха лакомо. Начинът, по който я ядяха, би ви отвратил — бяха като гладни призраци, които никога преди не са яли нищо хубаво. Те мислеха, че трябва да се възползват от този шанс да имат хубави неща, затова нетърпеливо се надпреварваха да се натъпчат. Накрая детето изяде толкова много, че му стана лошо. След това детето каза нещо с изкривена логика: „Ако не бях изял тази риба заради бог, нямаше да се разболея!“. Аз дори не бях там, когато я ядеше, и не знаех нищо за това. Той я изяде по собствено желание — как можеше да хвърля вината върху Мен? Но той го направи. Как трябва да се постъпва с такива хора? (Трябва да бъдат премахнати.) Какви са те? (Дяволи и сатани.) Те са дяволи. Тогава казах на местните църковни водачи: „Премахнете ги и ги изгонете оттук, възможно най-далеч. Никога повече не искам да виждам лицата им!“.

Бил съм в някои църкви и съм общувал с не малко братя и сестри. Виждал съм всякакви лоши и зли хора, но броят на хората, с които мога да общувам нормално, е доста малък. Наистина няма как да се общува с повечето хора и има твърде много хора, с които не се вразумяват. Всичко, което казват, има изкривена и погрешна логика и те представят лъжата, сякаш е истина — те са просто зверове, дяволи и сатани и нямат и капка човешка природа или разум. Такива хора съставляват поне около една трета от хората във всяка църква. Нито един от тях не струва и нито един не може да бъде спасен; всички те трябва да бъдат отстранени възможно най-скоро. Хората, с които обичам да общувам, са тези, които могат да приемат истината, които са относително честни и които могат да говорят от сърце. Независимо каква поквара разкриват или какви отклонения имат, стига да са готови да разговарят за истината и да могат да приемат истината, мога да се разбирам с тях. Що се отнася до измамните хора и тези, които обичат да се възползват от другите, не им обръщам внимание. Някои хора винаги искат да се перчат в Мое присъствие и да Ме накарат да ги ценя високо. Пред Мен са едни, а зад гърба Ми — други, за да Ме мамят. Такива хора са дяволи и трябва да бъдат изпратени възможно най-далеч; никога повече не искам да ги виждам. Когато хората имат слабости и недостатъци, мога да ги подкрепям и да им предоставям ресурс, а когато имат покварен нрав, мога да разговарям с тях за истината, но не занимавам с дяволи, нито слушам какво казват те. Някои хора са новоповярвали и има някои истини, които не разбират, затова са способни да говорят и да постъпват невежо. Можем да разговаряме за истината, но ако разбираш някои истини и след това умишлено вдигаш шум, като се държиш неразумно с Мен и Ми търсиш кусури, тогава няма да те търпя. Защо няма да те търпя? Ти не си човек, който може да бъде спасен, така че защо да те търпя? Да търпя някого означава, че мога да го толерирам и да бъда търпелив с него. Аз съм търпелив с невежите хора и с обикновения покварен човек, но не и с врагове или дяволи. Ако дяволи и врагове се преструват, че ти казват приятни за ухото неща, и те подкупват, мамят те или ти носят моментно щастие, можеш ли да повярваш на това, което казват? (Не, не можем.) Защо? Защото те не могат да приемат истината, ти вече си видял това ясно и тези хора вече са разкрити. Те не са честни за нещата, които казват, когато разговарят за истината, всичко е лицемерно и е трудно да се разпознае дали това, което казват, е истина или лъжа. Ако можете да видите тези неща точно, тогава можете да сте сигурни, че те са дяволи и сатани. Само чрез премахването или отлъчването им проблемът може да бъде напълно разрешен. Някои хора казват: „Защо не им се даде малко свобода?“. Тези хора нямат шанс да се покаят; не е възможно да се покаят. Те са точно като Сатана — колкото и всемогъщ и мъдър да е Бог, от гледна точка на Сатана това не е същността, която Бог трябва да има. Той не се отнася към Бог като към Бог и смята, че хитрите му кроежи са мъдрост, че неговата природа същност е истината, а Бог не е истината. Това е чист Сатана и е предопределен да бъде враждебен към Бог докрай. И така, злите хора са предопределени да не могат да обичат истината и да се стремят към нея, а при това положение Бог не ги спасява. Премахването им от църквата и отлъчването им от Божия дом е най-правилното решение и ни най-малко не е грешно.

Антихристите, за които разговарях и които разнищих днес, никога няма да променят посоката и целите, които преследват. Те дават приоритет на личния интерес във всичко, към което се стремят, като използват всичките си сили и си блъскат главите, за да придобиват храна и напитки чрез измама в Божия дом. Те никога не са отдавали всичко искрено на Бог; те просто искат да си проправят път с измама до храна и напитки, интереси и добро отношение. Те мислят, че Бог не вижда това, не знае за него и не може да го проучи внимателно, затова преследват тези неща целеустремено. Разбира се, такава е тяхната природа същност — те не обичат истината, нито могат да вървят по пътя на стремежа към истината, затова са обречени да бъдат окачествени като антихристи. Това е типът хора, които Бог отстранява, и типът хора, които Божият дом трябва да отлъчи, щом бъдат открити. От момента на откриването, че даден човек е по пътя на антихриста, през извършването му на поредица от неща, които не са в съгласие с истината, до деня, в който е окачествен като антихрист — всичко това показва на всички, че антихристите не се променят. Крайният им изход е да бъдат отлъчени от Божия дом и отстранени от Бог — те са неспособни на промяна. И така, каква полза имате от това да знаете тези неща? Някои хора казват: „Ние не придобиваме храна и напитки чрез измама. Ние се стремим към истината и искаме да изпълняваме дълга си като сътворени същества. Ние следваме Бог и се покоряваме на устроеното и подреденото от Него. Ние не постъпваме като антихристи, нито планираме да вървим по пътя на антихристите. Каква полза имаме от това да знаем за тези случаи?“. За обикновените братя и сестри тези проявления и разкривания на антихристите могат да послужат като предупреждение за всеки човек и да му дадат да разбере кой път е правилният и кое поведение и начини на действие са съгласно Божиите намерения. За църковните водачи и работници на всички нива това е доказателство от реалния живот за разпознаването на антихристите. Каква полза има разпознаването на антихристите за църковното дело? То ви помага точно да идентифицирате антихристите и да ги отлъчите от църквата в подходящия момент, като по този начин правите църквата по-чиста и свободна от смущенията, прекъсванията и вредата от тези антихристи, така че онези, които истински се стремят към истината и които могат искрено да отдадат всичко на Бог, да имат чиста и спокойна среда, свободна от смущенията на дяволи и сатани. И така, що се отнася до истината за разпознаването на антихристите, независимо дали ги разпознавате от гледна точка на фактите и проявленията, или въз основа на истините принципи, трябва да овладеете и двата аспекта. Това е от полза за вашето навлизане в живота и за църковното дело — това е нещо, което трябва да разберете.

Днес говорих за няколко случая. Тези неща са все поведение, начини на действие и проявления на жестокостта, безсрамието и пълната липса на всякаква морална граница у антихристите. Всички тези случаи би трябвало да са се случвали около вас и може да се каже, че всички начини на действие на антихристите и техни проявления съществуват до известна степен във всички вас. С други думи, всички вие донякъде имате нрава на антихристите и някои от практиките на антихристите. Затова, докато разпознавате антихристите, трябва също да се проверявате, изследвате и самоанализирате относно собственото си поведение. Някои хора може да кажат: „Ти винаги говориш за такива случаи, такива клюки, и навлизаш в такива подробности. Каква полза има от това за нашето навлизане в истината? В момента сме много заети с дълга си и не искаме да си водим бележки за тези неща, нито да ги слушаме. При навлизането в истината е достатъчно да се придържаме към две неща — едното е да се покоряваме на Бог, а другото е да изпълняваме правилно дълга си. Толкова е просто!“. На теория може да е толкова просто, но ако трябва да сме точни и конкретни, не е толкова просто. Ако разбираш малко истини, твоето навлизане ще бъде грубо и повърхностно, и ако истините, които разбираш, са общи, тогава и детайлите, които преживяваш, ще бъдат малко на брой и никога няма да бъдеш пречистен в Божието присъствие. Бог иска от хората да се стремят към истината и да навлизат в истините реалности, затова хората трябва да разбират тези детайли. Какво виждате от това? Бог е решил да ви спаси, затова Той трябва да бъде сериозен с вас и в никакъв случай да не бъде небрежен, объркан или доволен от „горе-долу“ или „приблизително“. За Бог не съществуват думи като „приблизително“, „горе-долу“, „може би“ и „вероятно“. Ако искаш да бъдеш спасен и да вървиш по пътя на спасението, трябва да разбереш всички тези детайли на истината. Ако не си на висотата на задачата сега, няма проблем — не е твърде късно да започнеш да навлизаш в детайлите на истината сега. Ако просто се задоволяваш с нагласата да изпълняваш добре дълга си, без да правиш грешки, и да можеш да се покоряваш, когато ти се случват неща, тогава никога няма да навлезеш в истините реалности. Всяка истина, която Бог предоставя на хората, има много конкретни детайли и ако хората не разбират тези детайли, те никога няма да разберат истината, нито Божиите намерения. Добро нещо ли е, че Бог е сериозен с хората? (Да.) Независимо дали става въпрос за изпълнението на техния дълг, за тяхното покорство, техните междуличностни отношения, или как подхождат към въпроса за своите перспективи и съдба, или дори по отношение на нещата, за които говоря сега, като например как да разпознават антихристите, как да не вървят по пътя на антихриста и как да се отърват от нрава на антихриста, те трябва да ги схванат едно по едно. Щом наистина сте способни да разпознавате тези детайли, а не просто знаете как да проповядвате малко проста и празна доктрина, тогава ще сте навлезли в истините реалности. Само хората, които навлизат в истините реалности, имат шанс и надежда да бъдат спасени; простото проповядване на думи и доктрини е само полагане на труд. Ако хората искат да навлязат в истините реалности, те трябва да започнат с тези детайли. В противен случай те никога няма да постигнат промяна на нрава.

4 април 2020 г.