II. Интересите на антихристите

Г. Техните перспективи и съдба

4. Как антихристите се отнасят към званието „обслужващ“

Днес ще продължим да разговаряме по девета точка от различните проявления на антихристите: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава. По тази точка основната ни тема за общение е разнищването на интересите на антихристите, а днес ще разговаряме по четвъртата подтема в четвърта точка от интересите на антихристите — как те се отнасят към званието „обслужващ“ — и ще разнищим как антихристите се отнасят към това звание. Онези, които са следвали Бог досега, са запознати с думата „обслужващ“ и повечето от тях по същество са приели това звание в сърцата си. От гледна точка на субективните им наклонности, няма съпротива към това звание. Когато обаче се стигне до конкретиката да се каже, че даден човек е обслужващ, този човек проявява предимно неохота и нежелание, като се чувства онеправдан, без наистина да иска да бъде наричан така и без наистина да иска да бъде обслужващ. Ако се съди по израженията на хората, макар че от гледна точка на субективните си наклонности те са съгласни, че „обслужващ“ не е лошо звание, от обективна гледна точка хората все още се отнасят към званието „обслужващ“ с известни елементи на дискриминация, враждебност и дори нежелание — те изпитват тези чувства към него. Независимо какво мислят хората за званието „обслужващ“, дали могат искрено да го приемат и да бъдат обслужващи, или дали това, което мислят за това звание, носи много от човешките нечистотии и желания, днес първо ще разговаряме за това какво точно е обслужващ, как точно се определя и окачествява званието „обслужващ“ в Божиите очи, каква е същността на тези обслужващи, за които говори Бог, как Бог гледа на думата „обслужващ“ и как това се различава от начина, по който хората гледат на нея, така че всички вие да можете да придобиете точно разбиране и схващане в сърцата си за званието „обслужващ“.

а. Определение и произход на званието „обслужващ“

Думата „обслужващ“ буквално означава човек, който работи и полага усилия за нещо. Ако измерим това звание от гледна точка на позицията, то се отнася за някого, който се използва за временен период. Тоест, ако някой е считан за обслужващ и се заеме с дадена работа или започне работа в дадена сфера, то това не е дългосрочна кариера или работа в тази сфера, която той поема, а по-скоро е временна. Временно го карат да положи известни усилия и да служи за известно време в тази сфера или работа. Той няма перспективи, няма бъдеще и не получава никакви материални облаги. Не е необходимо да носи никаква отговорност; плаща му се само за труда. Когато възложената му работа приключи, той вече не е необходим и просто си взима заплащането и си тръгва. Накратко, това е временно и от него се иска да работи, когато е необходим. Това е буквалното разбиране за обслужващ. Ако тълкуваме думата „обслужващ“ според представите на човечеството, тогава обслужващите се наричат „работници на договор“ и „временни работници“ — хора, които временно работят или полагат усилия за дадена работа или сфера. Единствената им връзка е с периода от време, в който са необходими за дадена работа, и след като този период приключи, те вече нямат никаква стойност. Това е така, защото вече не са необходими и полезни — стойността им е била изчерпана през това време. Това е буквалното значение, което хората могат да разберат и да видят по отношение на думата „обслужващ“. В рамките на значението, което човешкият език може да изрази, тоест значението на званието „обслужващ“, изречено от Бог, което хората могат да схванат, има ли ниво на значение, което е в съгласие с истината? Има ли ниво на значение, което съответства на нормалната човешка природа и рационалност? Има ли ниво на значение, което хората трябва да разбират като истински сътворени същества? Има ли ниво на значение, което касае начина, по който Бог се отнася към това звание? (Не.) Откъде знаете, че няма? Озадачени сте, не можете да го обясните. Сред вас има студенти, аспиранти, докторанти и професори, но никой от вас не може да обясни това ясно, нали? (Да, така е.) Това е разликата между знанието и истината. Може да си образован, може да познаваш отделните термини „обслужване“ и „извършител“ и когато тези термини се съчетаят, за да образуват дума, за да опишат тип човек и група хора, можеш да разбереш същността на тези хора, техните проявления и техния ранг сред цялото човечество, но когато не си способен да разбереш тази дума от гледна точка на истината и от гледна точка на сътворено същество, откъде точно идва твоето разбиране? Каква точно е същността на тази дума, която разбираш? Не е ли това разбиране на думата „обслужващ“, което е дошло от това покварено човечество, от това общество и от знанието на човечеството? (Да, така е.) Знанието на човечеството съответства ли на истината, или е враждебно към истината? (Враждебно е към истината.) И така, когато ти имаш това разбиране и възприемане за тази дума, ти в опозиция на Бог ли стоиш, или на страната на съответствието с Бог? Очевидно е, че когато разбираш и възприемаш тази дума със своето знание, с мозъка си, ти неволно и несъзнателно заставаш в опозиция на Бог. Когато използваш знанието си, за да разбереш тази дума, нещата, които си разбрал, неизбежно те карат да изпитваш съпротива, отблъскване, отвращение и дори омраза към думата „обслужващ“. Има ли тук някакво покорство? Има ли истинско приемане? (Не.) Някои хора казват: „Приемам добрите думи, но защо да приемам тази лоша дума? Достатъчно е, че не изпитвам съпротива към нея. Например, приемам положителни термини като „получаване на венец“, „получаване на награди“, „получаване на благословии“, „навлизане в царството“, „отиване на небето“, „неотиване в ада“, „ненаказване“ и „да бъдеш първороден син“. Това е естествено, това е обикновената реакция на човека и това са неща, към които хората трябва да се стремят. Що се отнася до негативни термини като „зли хора“, „антихристи“, „наказване“ и „отиване в ада“, никой не обича да ги приема. Думата „обслужващ“ е неутрална, но в съответствие с моето разбиране, не мога да я приема и е достатъчно да не я презирам. Ако трябва доброволно да я приема, да ѝ се покоря и да я приема от Бог, то това е просто невъзможно“. Не мислят ли хората така? (Да, така е.) Правилен или погрешен е този начин на мислене? (Погрешен е.) Кога разбра, че е погрешен? Току-що, нали? Това е проблем. Ти едва сега разбра, че това е погрешно. Преди да го осъзнаеш, на пръв поглед изглеждаше, че вече си приел званието „обслужващ“, и вече си го приел субективно — а това приемане истинско ли беше, или фалшиво? (Беше фалшиво.) Ясно е, че не е било истинско, нито си бил напълно готов да го приемеш. Тук е имало лъжа, преструвка и неохота, а също и усещане, че нямаш друг избор.

Това, за което току-що разговаряхме, бяха истинските реакции и проявления на хората по отношение на званието „обслужващ“ и те напълно демонстрират мненията, възгледите и възприемането на хората за това звание, като напълно разкриват, че отношението на хората към това звание е на неохота, на дискриминация и отблъскване, и на съпротива от дълбините на сърцата им. Това е така, защото хората презират да бъдат обслужващи, презират думата „обслужващ“, не желаят да бъдат обслужващи и мразят да бъдат обслужващи. Това е разбирането и отношението на хората към това звание. Сега нека да разгледаме как точно Бог вижда обслужващите, как се е появила думата „обслужващ“, каква е същността на това звание в Божиите очи и какъв е произходът му. Буквалното значение на „обслужващ“ е, ако използваме езика на човечеството, временен работник, някой, който временно служи в дадена сфера или работа и който е необходим на временна основа. В Божия план за управление, в Божието дело и в Божия дом тази група хора, наречени обслужващи, са незаменими. Когато тези хора дойдоха в Божия дом, на мястото на Божието дело, те не знаеха нищо за Бог или за вярата в Бог, още по-малко за Божието дело или Неговия план за управление. Те не разбираха нищо; бяха просто външни хора, невярващи. Когато хора, които са невярващи в Божиите очи, дойдат в Божия дом, какво могат да направят за Него? Може да се каже, че не могат да направят нищо. Тъй като хората са изпълнени с покварен нрав и изобщо не познават Бог, и поради природата същност на хората, всичко, което могат да направят, е да правят каквото Бог им нареди. Те следват Божието дело до каквато и точка да стигне то, познанието им се простира докъдето ги отведат Божиите слова; те само познават Неговите слова и изобщо не ги разбират. Тези хора пасивно изпълняват всяка работа, която Бог изисква от тях — те са напълно пасивни, а не активни. Тук „пасивен“ означава, че те не знаят какво ще направи Бог, не знаят какво Бог иска от тях да направят, не знаят значението или стойността на работата, която Бог иска от тях да свършат, и не знаят какъв път трябва да следват. Когато дойдат в Божия дом, те са като машини, функциониращи само по начина, по който Бог ги управлява. От какво се нуждае Бог от тях? Знаете ли? (Хората са обекти, на които Бог да изразява истината, за да съди. Хората са обекти на Божиите слова.) Това е една част; хората са обекти на Божиите слова. Какво друго? Ами дарбите на хората? (Да.) Ами мисленето на нормалната човешка природа? (Да.) Бог те използва само ако имаш мисленето на нормалната човешка природа. Ако си без съвест и разум, тогава не си пригоден дори да бъдеш обслужващ. Какво друго има? (Уменията и специалните таланти на хората.) Те са включени в дарбите и също са част от тях — различните умения, които хората притежават. Какво друго? (Решимостта да се сътрудничи с Бог.) Тя също е част от това, желанието да се подчиняваш и покоряваш, и разбира се, може да се каже, че това е и желанието на хората да обичат положителните неща и да обичат истината. Желанието да се подчиняваш и покоряваш е решимостта за сътрудничество с Бог, но кой е най-подходящият начин да се каже това? (Желанието да се подчиняваш и покоряваш.) Точно така, думата „желание“ е сравнително по-широка и обхваща по-голям диапазон. Ако използваме думата „решимост“, обхватът е малко по-тесен. Освен това „желание“ е сравнително по-леко по степен от „решимост“, което означава, че след като имаш желание, постепенно генерираш различни видове решимост; решимостта е по-конкретна, докато желанието е малко по-широко. Що се отнася до Създателя, това са няколкото неща, от които Бог се нуждае от поквареното човечество. Тоест, когато външен човек, който не знае абсолютно нищо за Бог, за Божието управление, за Божията същност, за Божиите слова и за Божия нрав, дойде в Божия дом, той е като машина и това, което може да направи за Бог и в сътрудничеството си с Божието дело, по същество няма нищо общо с изискваното от Бог ниво — истината. Нещата на такива хора, които Бог може да използва, са нещата, които току-що бяха споменати: първо е, че тези хора могат да станат обекти на Божиите слова; второ са дарбите, които тези хора притежават; трето е, че тези хора притежават мисленето на нормалната човешка природа; четвърто са различните умения, които тези хора притежават; пето — и това е най-важното — е, че тези хора имат желанието да се подчиняват и покоряват на Божиите слова. Всички тези неща са от решаващо значение. След като някой притежава всички тези неща, той тогава започва да работи в служба на Божието дело и за Неговия план за управление и официално да бъде на прав път, което означава, че официално е станал обслужващ в Божия дом.

Когато хората не разбират Божиите слова, истината или Божиите намерения и ни най-малко не се боят от Бог, за всеки от тях не може да има друга роля освен тази на обслужващ. Тоест, ти си обслужващ, независимо дали искаш да бъдеш такъв, или не — не можеш да избягаш от това звание. Някои хора казват: „Вярвам в Бог през целия си живот. Откакто започнах да вярвам в Исус досега, минаха десетилетия — наистина ли все още съм просто обслужващ?“. Какво мислите за този въпрос? Кого питат за това? Трябва да попитат себе си и да се самоанализират: „Разбирам ли сега Божиите намерения? Когато сега изпълнявам дълга си, дали просто полагам усилия, или практикувам истината? Следвам ли пътя на стремежа към истината и разбирането ѝ? Навлязъл ли съм в истината реалност? Имам ли богобоязливо сърце? Покорявам ли се на Бог?“. Те трябва да се самоанализират, като вземат предвид тези неща. Ако са изпълнили тези критерии, ако могат да останат непоколебими, когато се сблъскат с Божиите изпитания, и ако могат да се боят от Бог и да отбягват злото, тогава, разбира се, те вече не са обслужващи. Ако не са изпълнили дори един от тези критерии, тогава несъмнено си остават обслужващи и това е нещо неизбежно и непредотвратимо. Някои хора казват: „Вярвам в Бог повече от 30 години, което дори не включва годините, които прекарах във вяра в Исус. Още от времето, когато Бог се въплъти, яви се, вършеше делото Си и започна да изрича Своите слова, аз съм последовател на Бог. Бях сред първите, които лично преживяха Божието дело, и бях сред първите, които чуха слова, изречени от Неговата уста. Оттогава минаха толкова много години, а аз все още вярвам в Бог и Го следвам. Няколко пъти съм се сблъсквал с арести и преследвания и съм срещал толкова много опасности, а Бог винаги ме е защитавал и ме е напътствал през тях; Бог никога не ме е изоставял. Сега все още изпълнявам дълга си, положението ми става все по-добро, вярата ми непрекъснато расте и изобщо не се съмнявам в Бог — наистина ли все още съм обслужващ?“. Кого питаш? Не питаш ли грешния човек? Не трябва да задаваш този въпрос. След като вярваш от толкова много години, не знаеш ли дали си обслужващ, или не? Ако не знаеш това, тогава защо не се запиташ дали притежаваш истината реалност, дали имаш богобоязливо сърце и дали се държиш по начин, който отбягва злото? Бог е вършил делото Си през всичките тези години, изрекъл е всички тези слова, а колко си разбрал и в колко от тях си навлязъл? Колко си придобил? Колко случаи на кастрене и колко изпитания и облагородявания си приел? Когато прие тези неща, остана ли непоколебим в свидетелството си? Способен ли си да свидетелстваш за Бог? Когато се сблъскаш с изпитания като тези, с които се сблъска Йов, способен ли си да се отречеш от Бог? Колко точно голяма е вярата ти в Бог? Вярата ти просто някакво вярване ли е, или е истинска вяра? Задай си тези въпроси. Ако не знаеш отговорите на тези въпроси, значи си объркан човек и мога да кажа, че просто следваш тълпата — дори не заслужаваш да бъдеш наречен обслужващ. Човек, който таи такова отношение към званието „обслужващ“ и все още е напълно объркан в сърцето си, е толкова жалък. Той дори не знае какъв е, докато Божието отношение към всички хора е напълно ясно и прозрачно.

Току-що разговаряхме за това какво точно първоначално е имал предвид Бог по отношение на думата „обслужващ“. Когато хората влязат в Божия дом, в самото начало, когато не разбират истината и притежават само различни желания или известна решимост да сътрудничат, ролята, която играят през този период, може да бъде само тази на обслужващ. Разбира се, думата „обслужване“ не звучи твърде приятно. Казано по друг начин, това означава да служиш и да работиш в служба на Божието дело на управление за спасението на човечеството; това означава да полагаш усилия. Тези хора не разбират никакви истини, нито разбират Божиите намерения и не могат да допринесат с никакви усилия или да сътрудничат по какъвто и да е начин на конкретното дело, с което Бог се занимава, за да спаси и управлява човечеството, нито на различните дела, свързани с истината. Те имат само някои умения и дарби и могат само да положат известни усилия и да кажат няколко неща за определена работа по общи въпроси и да извършват някаква периферна обслужваща работа. Ако това е същността на работата, извършвана от хората, които изпълняват дълга си, ако те просто играят обслужваща роля, тогава за тях е трудно да се отърсят от званието „обслужващ“. Защо е трудно да се отърсят? Има ли това нещо общо с Божието определение на това звание? Да, категорично има. За хората е много лесно да положат малко усилия и да правят нещата според естествените си способности, дарби и ум, но да живеят според истината, да навлязат в истината реалност и да действат в съответствие с Божиите намерения е много изнурително; това изисква време, Божие напътствие, Божие просветление и Божия дисциплина, а още повече изисква приемане на правосъдието и наказанието на Божиите слова. Ето защо, докато хората работят за постигането на тези цели, това, което повечето хора могат да направят и да осигурят, са нещата, които току-що бяха споменати: да бъдат обекти на Божиите слова, да притежават определени дарби и донякъде да бъдат от полза в Божия дом, да притежават мисленето на нормалната човешка природа и да могат да възприемат и да изпълняват всяка работа, която им е възложена, да притежават определени умения и да могат да използват специалните си таланти в определена работа в Божия дом и, най-важното, да имат желанието да се подчиняват и покоряват. Когато служиш в Божия дом, когато полагаш усилия в интерес на Божието дело, ако имаш дори само малко желание да се подчиняваш и покоряваш, няма да станеш негативен и да се отпуснеш. Вместо това ще направиш всичко възможно, за да проявиш самоконтрол и да вършиш по-малко лоши неща, докато вършиш повече добри неща. Не е ли това състоянието и положението, в което се намират повечето хора? Разбира се, сред всички вас има едно много малко малцинство от хора, които вече са оставили зад гърба си това положение и обхват. А какво е придобило това много малко малцинство от хора? Те са стигнали до разбиране на истината, до притежаване на истината реалност. Когато се сблъскат с проблеми, те могат да се молят и да търсят Божиите намерения и могат да действат в съответствие с истините принципи. Желанието им да се подчиняват и покоряват вече не спира само на нивото на решимостта, а по-скоро те могат активно да практикуват Божиите слова, да действат според Божиите изисквания и да имат богобоязливо сърце, когато се сблъскат с проблеми. Те не говорят и не действат необмислено, а вместо това са предпазливи и внимателни. Особено когато кастренето им е в разрез със собствените им идеи, те не съдят Бог, не спорят с Него и не изпитват съпротива в сърцата си. От дълбините на сърцата си те наистина приемат Божията идентичност, статус и същност. Има ли някаква разлика между тези хора и обслужващите? Какви са тези разлики? Първата разлика е, че те разбират истината, а втората е, че могат да прилагат някои истини на практика. Трето, те имат известно познание за Бог, и четвърто, тяхното подчинение и покорство вече не са просто желания, а са се превърнали в субективно отношение — те са станали наистина покорни. Пето — и това е най-важната и най-ценната от тези точки — в тях се е появило богобоязливо сърце. Може да се каже, че онези, които притежават тези неща, вече са се отърсили от званието „обслужващ“. Това е така, защото, ако се съди по различните им аспекти на навлизане, както и по отношението им към истината и нивото на познанието им за Бог, те вече не просто извършват една-единствена професионална работа в Божия дом и вече не са временни работници, които са били временно повикани да свършат малко работа. Тоест тези хора не са тук за временни награди; те не са наети за временна употреба и наблюдавани по време на периода на използването им, за да се види дали могат да поемат тази работа дългосрочно. Вместо това те са в състояние да практикуват истината и да изпълняват добре дълга си. Ето защо тези хора са се отърсили от званието, от наименованието „обслужващ“. Виждали ли сте такива хора? В църквата има такива хора. Искате да знаете кои са тези хора и колко са те, но не мога да кажа това точно сега; когато стигнете до разбиране на истината, ще можете да ги разпознаете. Това, което трябва да знаете, е в какво положение се намирате, кой е пътят пред вас, който следвате, и кой е пътят, който трябва да следвате — това са нещата, които трябва да знаете.

Сега, дали званието „обслужващ“ е наложено на хората от Бог? Дали Бог използва това звание, за да омаловажава хората, да ги категоризира и оценява? (Не.) И така, как е определил Бог това звание? Когато Бог дава звание на хората, Той не им дава произволно някакъв прякор и не го определя въз основа на външния вид; това звание не е просто звание. Името на човек е просто обозначение, наименование, което не носи реален смисъл. Например, някои китайски родители се надяват дъщеря им да бъде умна и красива, затова използват в името ѝ йероглифа за „красива“, но това е просто надежда и няма нищо общо с нейната същност. Тя може наистина да е глупава и да стане непривлекателна, когато порасне. Какъв тогава е смисълът да я наричат „красива“? Има и някои момчета, които се наричат „Ченглонг“ или „Ченгху“, като се използват йероглифите, които означават да станеш като дракон или тигър — дали наистина са страховити, като ги наричат с такива имена? Те може да са страхливци или непрокопсаници. Това са просто надежди, които родителите имат за децата си; те им дават такива имена, а тези имена нямат никаква връзка със същността им. Ето защо имената и званията на хората носят техните фантазии и добри пожелания, но те са просто наименования и обозначения и не се дават въз основа на тяхната същност. Званията и имената, които Бог определя обаче, в никакъв случай не се дават въз основа на външния вид на хората, нито, разбира се, се основават на собствените желания на Бог. Иска ли Бог хората да бъдат обслужващи? (Не.) Чели ли сте някога в Божиите слова Бог да казва: „Искам всеки човек да стане обслужващ и не искам никой да бъде спасен“? (Не.) И така, какво иска Бог? Преди хората са казвали: „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел“. Това е желание. Званието „обслужващ“ обаче не е дошло от нищото. Точно както Бог определи имената „дърво“ и „трева“. Дърветата са големи и високи неща и когато някой спомене дърво, всеки знае, че дърветата са големи и високи, а когато някой спомене трева, всеки знае, че тревата е малка и ниска, нали? (Да.) И така, какво да кажем за званието „обслужващ“? Това звание е възникнало според същността и проявленията на човека и според етапа на Божието дело. Ако хората могат постепенно да разберат истината в крак с Божието дело, да навлязат в истината реалност и да постигнат покорство и богобоязливост, тогава по това време това звание се променя. Ето защо, дори ако си един от обслужващите, това не ти пречи да изпълняваш дълга на сътворено същество и да се стремиш към истината и да я практикуваш, а още по-малко ти пречи да се покоряваш на Бог и да се боиш от Него.

Има ли хора, които никога няма да се отърсят от званието „обслужващ“? (Да.) Кой тип хора? Това е типът хора, които не се стремят към истината, които може да разбират истината, но не я практикуват, а още по-малко обичат истината, и дори често в сърцата си се чувстват отблъснати от истината и изпитват неприязън към нея. Защо остават в Божия дом, ако изпитват неприязън към истината? Те искат да получат някаква полза, полагат известни усилия и проявяват добро поведение в Божия дом, водени от желанието да получат облаги. Те използват цената, която плащат, даването и отдаването на всичко, както и пропиляването на част от младостта си и прекарването на част от времето си в замяна на каквато и да е полза, която искат да получат. Поради пътя, който тези хора следват, в крайна сметка те не са способни да навлязат в истината реалност, не могат да постигнат покорство към Бог, още по-малко могат да постигнат богобоязливост — те завинаги ще бъдат окачествявани като обслужващи. Сред този тип хора в Божия дом има някои, които могат да служат до самия край, и някои, които не могат, и има малка разлика в човешката природа между тези, които могат да служат до самия край, и тези, които не могат. Онези, които не се стремят към истината, но които могат да служат до самия край — тоест онези хора, които могат да посветят известни усилия в Божия дом за Божието дело, докато делото на Божия план за управление продължава — имат относително добра и доброжелателна човешка природа. Те не вършат зло, не предизвикват смущения, докато служат, и не са премахнати от църквата. Такива хора могат да служат до самия край и това са тези, които винаги ще бъдат обслужващи. Що се отнася до другите, тъй като тяхната човешка природа е много лоша, тъй като имат низък характер и са непочтени, те често смущават и прекъсват различните дела в Божия дом, докато служат, и причиняват загуби на голяма част от делото на Божия дом. Те не се сещат да се покаят, когато са кастрени или изолирани многократно, и просто се връщат към старите си лоши навици; те изобщо не разбират никаква истина, не приемат истината, а вместо това действат безразсъдно и такива хора биват отстранявани. Защо биват отстранявани? Хора като тези дори не могат да служат. Те не могат да работят добре, когато полагат известни усилия в Божия дом, а докато полагат усилия, те вършат и зло и карат Божия дом и братята и сестрите да плащат цената. Повече се губи, отколкото се печели, като се използват такива хора. Многократно им се дават възможности да се самоанализират, но в крайна сметка природата им остава непроменена и каквото и да има да им каже някой, те не слушат. Такива хора не заслужават дори да служат в Божия дом, нито са способни на това, и затова биват изчиствани.

Сега като цяло разбирате ли това звание „обслужващ“? Дали „обслужващ“ е дискриминиращо звание, което Бог дава на човечеството? Дали Бог умишлено използва това звание, за да омаловажава хората? Дали Бог използва това звание, за да разкрива и изпитва хората? Дали Бог използва това звание, за да накара хората да узнаят какво точно представляват човешките същества? Дали Бог има предвид тези неща? Всъщност Бог няма предвид нито едно от тези неща. Бог няма намерение да разкрива хората, нито да ги омаловажава и да им се подиграва, нито има намерение да използва това звание „обслужващ“, за да изпитва хората. Единственото значение, което Бог придава на званието „обслужващ“, е, че Той окачествява и формира това звание според представянето и същността на хората, според ролята, която хората играят по време на Божието дело, както и според това, което хората могат да направят и с какво са способни да сътрудничат. От това значение виждаме, че всеки човек в Божия дом служи на Божия план за управление и в даден момент е бил в тази роля на обслужващ. Можем ли да кажем това? (Да.) Наистина можем и сега всички вие можете да го разберете. Бог не иска да използва това звание, за да обезсърчава хората или да изпитва вярата им, още по-малко да ги омаловажава или да ги кара да се държат по-добре и да бъдат покорни, или да им покаже каква е тяхната идентичност и позиция, а още по-малко Бог иска да използва това звание „обслужващ“, за да лиши хората от правото им да изпълняват дълга на сътворено същество. Това звание е изцяло определено според различните типове покварен нрав, които хората разкриват, и истинските състояния на хората, докато следват Бог. Ето защо това звание няма абсолютно нищо общо с това какви ще бъдат идентичността, статусът, позицията и крайната цел на хората, след като Божието дело на управление приключи. Това звание произтича изцяло от нуждите на Божия план за управление и делото на управлението и е истинско положение на поквареното човечество в Божието дело на управлението. Що се отнася до това хората да служат в Божия дом като обслужващи и да бъдат използвани като машини, дали това положение ще продължи до самия край, или може да се промени към по-добро по пътя им на следване на Бог, зависи от техния стремеж. Ако някой се стреми към истината и може да постигне промяна в нрава, покорство към Бог и богобоязливост, тогава той напълно ще се отърве от званието „обслужващ“. А в какво се превръщат хората, след като се отърват от званието „обслужващ“? Те стават истински последователи на Бог, Божи народ и народ на царството, тоест стават народ на Божието царство. Ако, докато следваш Бог, се задоволяваш само с полагане на усилия, страдание и плащане на цена, не се стремиш към истината и не я прилагаш на практика, поквареният ти нрав изобщо не се променя, никога не правиш нещата в съответствие с принципите на Божия дом и накрая не си способен да постигнеш покорство към Бог и богобоязливост, тогава това звание „обслужващ“, тази „корона“ ще ти пасне идеално, точно по мярка, и никога няма да можеш да се отърсиш от нея. Ако все още си в това състояние, когато Божието дело приключи и нравът ти все още не се е променил, тогава званието „народ на Божието царство“ няма да има никаква връзка с теб и ти завинаги ще бъдеш обслужващ. Как можете да разберете тези думи? Трябва да разберете, че в момента, в който Божието дело приключи, тоест когато всички хора, които Бог иска да спаси, са спасени, когато делото, което Бог иска да извърши, е постигнало напълно своя ефект и своите цели, Бог вече няма да говори или да напътства хората, Той вече няма да извършва никакво дело на спасението върху човека и Неговото дело ще приключи точно там, както и пътят на вярата в Бог, който всеки човек следва. В Библията има следния стих: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят“ (Откровение 22:11). Какво означава това? Означава, че в момента, в който Бог каже, че Неговото дело е приключило, това означава, че Бог вече няма да извършва Своето дело на спасението на човека и на наказването и съденето на човека, Бог вече няма да просветлява или напътства човека и Той вече няма да говори на човека слова, с които ревностно и грижовно, и искрено го увещава или кастри — Бог вече няма да извършва това дело. Какво означава това? Означава, че тогава ще бъдат разкрити изходите на всички неща, тогава ще бъдат определени изходите на хората и никой няма да може да промени това, и вече няма да има шанс хората да бъдат спасени. Ето какво означава това.

Когато някой се отърве от званието „обслужващ“ в края на Божието дело, когато се отърве от това наименование, от това положение, това означава, че този човек вече не е външен човек или невярващ в очите на Бог, а по-скоро е човек от Божия дом и Божието царство. А как е възникнало това звание „човек от Божия дом и Божието царство“? Как хората получават това звание? Ти ставаш човек от Божия дом чрез стремеж към истината, разбиране на истината, страдание и плащане на цена, и така изпълняваш добре дълга си, достигаш определено ниво на промяна в нрава и си способен да се покоряваш на Бог и да се боиш от Него. Подобно на Йов и Петър, вече не трябва да ти бъде причинявана вреда от Сатана, нито да бъдеш покваряван от него, можеш да живееш свободно в Божието царство и в Божия дом, вече не е необходимо да се бориш с покварения си нрав и в Божиите очи ти си истинско сътворено същество, истинско човешко същество. Не е ли това нещо, което трябва да се отпразнува с радост? Какво означава това? Означава, че животът на страдание и трудности на човек, който е бил покварен от Сатана, напълно е приключил и той започва да живее живот на радост, мир и щастие. Той може да живее в светлината на лика на Създателя, да живее заедно с Бог, и това е нещо, което трябва да се отпразнува с радост. Що се отнася обаче до другия тип хора, които до края не са успели да се отърват от званието „обслужващ“, какво означава за тях, ако все още не са свалили това звание, тази „корона“ от главите си, когато Божието дело приключи? Означава, че те си остават външни хора и че все още са невярващи в Божиите очи. Причината за това е, че те изобщо не приемат истината и не я практикуват, не са постигнали промяна в нрава, не са способни да се покоряват на Бог и нямат богобоязливо сърце. Тези хора трябва да бъдат отстранени от Божия дом и нямат място в Божието царство. Ако няма място за тях в Божието царство, къде са те? Те са извън Божието царство и са група, отделена от Божия народ. Такива хора все още се наричат „обслужващи“ и това означава, че не са станали хора от Божия дом, никога няма да бъдат последователи на Бог, Бог не ги признава и никога повече няма да получат благословии или благодат от Бог. Разбира се, това означава също, че нямат шанс да се насладят на добри благословии с Бог в Неговото царство или да получат мир и радост — този шанс е изгубен. И така, дали този момент е нещо, което трябва да се отпразнува с радост, що се отнася до тях, или е тъжно събитие? Това е тъжно събитие. А що се отнася до това каква ще бъде тяхната награда за носенето на това звание „обслужващ“ извън Божия дом и извън Божието царство, това е въпрос за по-късно. Във всеки случай разликата между наградата, дадена на обслужващите, и тази, дадена на народа на Божието царство, е толкова голяма; има разлики в позицията, в наградата и в други подобни аспекти. Не е ли жалко, че хора като тези не са придобили истината и не са успели да постигнат промяна в нрава, докато Бог е извършвал Своето дело за спасението на хората? Толкова е жалко! Това са няколко думи относно званието „обслужващ“.

Има някои хора, които казват: „Изпитвам съпротива, когато се споменават обслужващи. Не искам да бъда обслужващ и не се чувствам щастлив в тази роля. Ако съм един от Божия народ, тогава мога да приема това, дори и да съм най-незначителният от тях, и е добре, стига да не съм обслужващ. Нямам друг стремеж и не тая друго въжделение в този живот; просто очаквам с нетърпение да се отърва от званието „обслужващ“. Не искам много“. Какво мислите за такива хора? Това ли е отношението на човек, който се стреми към истината? (Не.) Какво е това отношение? Не е ли негативно отношение? (Да, такова е.) Що се отнася до званието „обслужващ“, не е необходимо да се стремиш да се отърсиш от него, защото това звание се дава въз основа на нивото на напредък, което постигаш в живота си, и не може да бъде решено от това, което ти искаш. То не зависи от това, което искаш, а по-скоро зависи от пътя, който следваш, и от това дали нравът ти се е променил. Ако целта ти е само да се стремиш да можеш да се отървеш от това звание „обслужващ“, тогава нека ти кажа истината: докато си жив, никога няма да можеш да се отървеш от него. Ако се съсредоточиш върху стремежа към истината и можеш да постигнеш промяна в нрава, тогава това звание бавно ще се промени. Погледнато от тези две гледни точки, дали званието „обслужващ“ е наложено на хората от Бог? Категорично не! Това не е звание, което Бог налага на хората, нито е обозначение — това е звание, дадено въз основа на нивото на напредък, което хората постигат в живота си. Това, че си обслужващ, намалява с толкова, колкото напредваш в живота си и колкото се променя нравът ти. Когато един ден си способен да постигнеш покорство към Бог и богобоязливост, тогава, дори и да искаш да бъдеш обслужващ, ти вече не си обслужващ и това се решава от твоя стремеж, от отношението ти към истината и от пътя, който следваш. Има и такива, които казват: „Искам да се отърся от това звание „обслужващ“ и не искам да бъда такъв, но не разбирам истината и не желая да се стремя към истината. И така, какво мога да направя?“. Има ли решение? Бог определя изходите на всички типове хора въз основа на Своите слова и на истината — няма място за компромиси. Ако обичаш истината и можеш да поемеш по пътя на стремежа към истината, то това е нещо, на което да се радваш; ако изпитваш неприязън към истината и избереш да не следваш пътя на стремежа към истината, то това е причина за скръб. Това са единствените два пътя — няма среден път, който да избереш. Словата, които Бог изрича, никога няма да преминат; макар че всички неща ще преминат, нито едно Божие слово не може да премине. Божиите слова са критериите за съдене и отсъждане по отношение на всички неща; Божиите слова са истината и никога не могат да преминат. Когато този свят, човечеството и всички неща се променят и преминат, нито една дума от Божиите слова няма да премине, а вместо това всички Негови слова ще се изпълнят. Изходите на човечеството и на всички неща се определят и разкриват поради Божиите слова — никой не може да промени това и по този въпрос не може да има обсъждане. Ето защо, когато става въпрос за това, че Бог господства над изходите на хората и ги определя, ако хората се отдават на самозалъгване, тогава те са абсолютни глупаци. За тях няма втори път, който да изберат по този въпрос, тъй като Бог не е дал на хората втори път. Това е Божият нрав, това е Божията праведност и хората не могат да се намесят по този въпрос, дори и да искат. Ти си мислиш, че си в невярващия свят, където хората могат да похарчат малко пари и да използват връзките си, за да уреждат въпроси, но това не става при Бог. Запомни: това няма да ти свърши работа при Бог!

б. Начините, по които антихристите се отнасят към званието „обслужващ“

Темата на днешното общение е разнищването на отношението на антихристите към званието „обслужващ“. Сега, след като приключихме с общението за определението на званието „обслужващ“, повечето хора нямат ли положително разбиране за това звание? Все още ли изпитвате съпротива или нежелание към това звание? (Не.) И така, нека сега да разгледаме как антихристите се отнасят към званието „обслужващ“ и какво е отношението им към него. Това, което антихристите ценят най-много, са високата позиция, високият престиж и абсолютната власт. Когато става въпрос за някои много обикновени, простонародни и по-нископоставени звания, както и за други звания, които хората намират за доста унизителни, антихристите изпитват силна съпротива и дискриминация в сърцата си и най-вече изпитват това по отношение на званието „обслужващ“. Колкото и толерантен и търпелив да е Бог към тази група хора, известни като обслужващи, и каквото и да е Божието обяснение и тълкуване на званието „обслужващ“, антихристите все още гледат отвисоко на това звание дълбоко в сърцата си. Те смятат, че това звание е твърде низко и че ако те самите бяха обслужващи, твърде много щяха да се срамуват, че да си покажат лицата. Те смятат, че в момента, в който им се даде това звание, тяхната почтеност, гордост и репутация се оспорват и омаловажават, стойността им рязко спада и вече няма смисъл в живота. Ето защо при никакви обстоятелства антихристите няма да приемат званието „обслужващ“. Ако поискаш от тях да отидат в Божия дом и да служат на Божието дело, те казват: „Званието „обслужващ“ е твърде унизително и аз така или иначе не желая да бъда такъв. Като искаш от мен да бъда обслужващ, ти ме обиждаш. Не съм дошъл да вярвам в бог, за да ме обиждаш — дойдох да получа благословии. В противен случай за какво съм се отрекъл от семейството си, напуснал съм работата си и съм се отказал от светските си перспективи? Не съм дошъл да бъда обслужващ; не съм дошъл да работя за теб и да ти служа. Ако ми кажеш да бъда обслужващ, тогава по-скоро изобщо няма да вярвам!“. Не е ли това отношението на антихристите? Има дори антихристи, които казват: „Ако ми кажеш да бъда обслужващ в божия дом, тогава какъв е смисълът да вярвам в бог? Какъв смисъл има все още?“. Ето защо, когато поемат работа и приемат поръчение или задача в Божия дом, те първо искат да разберат следното: „След като поема тази работа, ще бъда ли църковен водач или ръководител на екип, или просто ще бъда дребен слуга, който служи на другите и работи за тях?“. Преди да разберат това, те се захващат за работа за момента. През този период те наблюдават думите и израженията на хората, държат очите и ушите си отворени и искат информация от различни източници. Те искат да знаят дали служат тук временно, или могат да вършат тази работа дългосрочно, дали са някой, който може да бъде развиван, или някой, който просто се използва временно, за да запълни свободно място. Ако просто се използват, за да запълнят свободно място, и от тях се иска да служат за заслугите на другите и за позицията и властта на другите, тогава те в никакъв случай няма да го направят. Не ги интересува дали Божият дом се нуждае от тях, за да изпълняват дълг, или колко важен е дългът, който изпълняват, за делото на Божия дом — не ги интересуват тези неща. Щом осъзнаят, че служат тук, без властта да командват парада и да вземат решения, те стават нехайни в действията си, пренебрегват дълга си, действат безразсъдно, а освен това стават автократични и дори могат да се откажат от дълга си и да си тръгнат във всеки един момент; те се отнасят към делото на Божия дом и към собствения си дълг, сякаш са детски игри. Те имат житейско мото, което гласи следното: „Няма да се трудя зад кулисите, докато другите са в светлината на прожекторите“. Те си мислят: „Роден съм да бъда водач. Роден съм с властта да командвам парада и да вземам решения. Ако загубя тези две неща, тогава какъв ще е смисълът да живея повече? Какъв смисъл ще има повече да вярвам в бог? Защо вярвам в бог? Не се ли отказах от малки ползи, за да получа големи благословии? Ако това желание не може да се изпълни, тогава безспорно по-скоро ще последвам светските тенденции и ще отида в ада!“. Какъв е девизът на антихристите? „Няма начин да позволя на когото и да било да ме използва по пътя си към върха; аз съм този, който използва другите. Ако хората се възнаграждават въз основа на приноса им, тогава аз трябва да съм начело на списъка. Само тогава ще работя енергично и ще дам всичко от себе си, в противен случай можете да забравите да ме накарате да го направя. Ако ме помолите да се напрягам, да ви давам съвети и да работя с цялото си сърце и душа, но в крайна сметка, когато дойде време хората да бъдат възнаградени въз основа на приноса им, аз не получа нищо, тогава можете да забравите да ме молите да работя за вас, да се старая за вас и да ви служа!“. Не са ли това истинските разкривания и проявления на нрава на антихристите? Въпреки че те не се опитват умишлено да се отърсят от званието „обслужващ“, от гледна точка на нрава им същност, те постоянно се отърсват от него и постоянно се борят, работят усърдно и се мъчат да се отърват от това звание. Когато поеме някаква работа, ако един антихрист има шанса да се изтъкне и да заеме централно място, или ако има последната дума и взема решения, стане водач, има позиция, влияние и престиж и има няколко човека под себе си, той се чувства толкова доволен. Ако един ден някой разобличи проблем с него и го кастри с думите: „Има много неща, които не вършиш според принципите, а вместо това ги вършиш, както си искаш. Това е поведението на някой, който чисто и просто служи; ти не изпълняваш дълга си“, може ли антихристът да приеме това? (Не.) Първо, той ще претендира за своята невинност, ще го обясни и ще се защити, и второ, веднага ще изпита неприязън и съпротива към думата „служене“, и в никакъв случай няма да я приеме. Той ще каже: „Платил съм толкова висока цена и съм страдал толкова много. Започвам работа рано и свършвам късно през нощта, губя съня си и забравям да ям, а ти все пак казваш, че служа? Наистина ли има хора, които служат по този начин? Платил съм толкова висока цена и всичко, което получавам за това, е това звание, това определение, „обслужващ“. На какво да се надявам тогава? Какъв е смисълът да вярвам в бог? Каква е мотивацията? По-добре е да не вярвам в такъв бог!“. Той губи ентусиазма си. След като бъде кастрен, антихристът не само отказва да го приеме, но и изпитва съпротива и неприязън, и още повече си създава погрешни разбирания. Когато след това работи и изпълнява дълга си, отношението му се променя и той си мисли: „Сега съм обслужващ, независимо какво правя, така че, когато върша тази работа, по-добре да се въздържам, да си оставя резервен план и да не давам всичко от себе си. Всички казват, че бог е праведен. Защо тогава не мога да видя това? Къде е божията праведност? Тъй като съм обслужващ, независимо какво правя, отсега нататък ще променя начина, по който вярвам в бог; просто ще служа и ще видим кой от кого се бои. След като няма да бъда хвален или одобряван за нищо, което правя, така да бъде, ще променя начина си на живот и начина, по който върша нещата. Ще правя каквото ме помолиш, и няма да говоря, ако имам някакви идеи — който иска да говори, да го направи. Ако някой ме кастри, на пръв поглед ще се съглася с него, а ако някой сгреши в работата си, няма да кажа нищо, дори и да го забележа. Ако някой действа без разбиране на принципите, няма да му кажа принципите, дори и да ги разбирам. Просто ще го гледам как се държи като глупак, ще го оставя да прави грешки, за да го кастрят като мен, и ще видя дали може да понесе вкуса на това какво е да бъдеш окачествен като обслужващ. Тъй като вие ми вгорчихте живота, тогава и аз ще вгорча вашия и няма да позволя да ви е лесно!“. Само това, че е кастрен и дисциплиниран, го кара да изпитва толкова силни емоции и чувства на съпротива — това отношение на приемане на истината ли е? (Не.) Какво му е лошото на служенето? Лошо ли е да служиш на Бог? Служенето на Бог накърнява ли достойнството ти? Бог не е ли достоен да Му служиш? Тогава какво заслужаваш да направи Бог за теб? Защо си толкова чувствителен и съпротивляващ се на тези думи? Създателят се е смирил, за да стане човек, който живее сред хората и служи на всяко покварено човешко същество, на човешки същества, които Му се противопоставят и Го отхвърлят. Защо тогава хората не могат да послужат малко в интерес на Божия план за управление? Какво лошо има в това? Има ли нещо позорно в него? Има ли нещо неописуемо в него? В сравнение със смирението и скритостта на Бог, човешките същества завинаги ще бъдат достойни за презрение и грозни. Не е ли така?

Покварените хора, които се стремят към истината, сега може само за момент да се почувстват разстроени, когато чуят званието „обслужващ“, но това може да се превърне в мотивиращ фактор, който може да ги вдъхнови да се стремят към истината, за да достигнат до покорство на Бог; те не са толкова чувствителни към това звание, което Бог дава на хората. Но това не е така при антихристите. Те винаги са много придирчиви към званията, които Бог дава на хората, и ги приемат присърце. Не е нужно много, за да може някоя фраза, която Бог казва, да накърни интересите им и да ги нарани, а когато нещо, което Бог казва, противоречи на намерението и желанието им да получат благословии, това наранява самочувствието им. В момента, в който самочувствието и достойнството им са наранени, те съдят, отхвърлят и предават Бог; те искат да оставят Бог, не желаят да продължат да изпълняват дълга си, като в същото време проклинат Бог, че е неправеден и че не съчувства на хората. Някои хора дори казват, че на Бог е твърде трудно да се угоди и че нищо, което правят, не е правилно. Тези думи, чувства и нрав идват от антихристите. Освен че са напълно лишени от отношение на покорство към Бог, те също така се вторачват в дреболии, когато става въпрос за различните неща, които Бог казва, и са небрежни и безразлични към различните изисквания на Бог. Те постоянно се съпротивляват на това звание „обслужващ“ и нямат намерение да го приемат или да се покорят, още по-малко имат намерение да разберат Божието намерение. Всичко, което правят, е упорито да се стремят да се отърват от това наименование и идентичност, от този статус и позиция на „обслужващ“, и ни най-малко не търсят как да сътрудничат с Бог, за да удовлетворят Божието намерение, или как да постигнат промяна в нрава, да навлязат в истината реалност и да се покорят на Бог. Те изобщо не се стремят към тези положителни неща и дори когато са разобличени като обслужващи, възмущението и прибързаността, които изпитват, избухват изведнъж. Колко сериозно може да бъде това? Някои антихристи тайно проклинат Бог на обществени места, докато Го проклинат на висок глас зад затворени врати с думите: „Бог не е праведен. По-добре изобщо да не вярвам в такъв бог!“. Те открито предизвикват Бог и Му се противопоставят. Само тази дума „обслужващ“ кара същността на антихристите, която се противопоставя на Бог и изпитва неприязън към истината, да бъде разкрита. Техните нечестиви лица са напълно демаскирани пред думата „обслужващ“ и те са напълно разголени. Какво точно е разголено? Това, че те не вярват в Бог, за да приемат Неговото спасение или да приемат истината, нито вярват в Бог, защото Бог е истината или защото Бог е Върховният владетел над всички неща. По-скоро те вярват в Бог, защото искат нещо от Него. Те се подлагат на идването в Божия дом в интерес на собствените си амбиции и желания. Те напразно се опитват да се откроят от тълпата и да получат благословии чрез собствените си средства, усилия, усърдна работа и борби, или, още по-добре, може би да получат още по-голяма награда в следващия си живот. Ето защо в техните очи думата „обслужващ“ завинаги е нещо унизително и пренебрежителен термин, нещо, което никога не могат да приемат. Някои братя и сестри си мислят: „Служенето на Бог е нашата благословия. Това е добро нещо, почетно нещо“. Антихристите обаче никога не приемат този факт и казват: „Служенето на бог да е нашата благословия? Що за думи са това? Какви глупости! Къде е благословията в това? Къде е удоволствието? Какво може да се спечели от служенето на бог? Можеш ли да спечелиш пари, злато или съкровище от служенето? Или можеш да получиш къща и кола? Всеки, който служи, ще бъде отстранен; има ли обслужващи, които са добри хора? Никой, който служи, никога няма да спечели нищо“. Те не приемат факта, за който разговарят братята и сестрите, че „служенето на Бог е благословия за човечеството“, и изпитват съпротива и отвращение към него; те биха предпочели да слушат всичко друго.

Антихристите могат да се стараят за всеки чиновник или всеки с позиция и престиж в света, да му служат и да му наливат напитки и дори ще приемат да служат на тези хора и ще бъдат повече от готови да го направят. Само когато дойдат да служат на Бог, те стават нежелаещи и неохотни, пълни с оплаквания, съпротива и чувства. Що за същества са тези хора? Това ли са проявленията, които трябва да има един последовател на Бог? Това очевидно са проявления на същността на антихристите. Ако един антихрист отиде в света, за да служи на кмет, областен управител или на който и да е престижен политик, той би си помислил, че това е нещо, което прославя предците му и кара семейството му да се гордее. Той би бил неописуемо щастлив; щеше да се носи в облаците. Ако някой го попита каква е работата му, той ще каже: „Служа на кмета. Аз съм приближен прислужник на кмета и негова лична охрана!“. Или ще каже: „Грижа се за ежедневните нужди на президента!“. Той ще каже това толкова гордо. Ще си помисли, че това е хубава работа и че цялото му семейство ще сподели славата от нея. Ще сънува през нощта и ще се събужда щастлив, и няма да крие какво прави, независимо къде отива. Защо е така? Той няма да гледа на работата си като на срамна; ще чувства, че е почетна, работа, която го поставя над другите, работа, която поставя ореол над главата му. След като обаче такъв човек дойде да вярва в Бог, ако от него се поиска да служи на Бог, той не желае да го направи, изпитва съпротива и дори се оплаква от Бог и Го проклина, а може и да предаде Бог и да се отрече от Него. Като сравним тези две неща, виждаме, че антихристите са антихристи, че са част от шайката на Сатана. Без значение как служат на Сатана и без значение колко мръсна, изтощителна или унизителна е тази работа, те я смятат за чест. Когато обаче вършат неща за Бог в Неговия дом, колкото и смислени, ценни или благородни да са нещата, които правят, и колкото и да са възвисени, като ги правят, те винаги смятат, че тези неща не си струва да се споменават. Независимо колко голяма благословия е и колко почетно е да се служи на Бог и на Божието дело и каква ценна възможност е това за човечеството, те просто не могат да се зарадват на това. Защо е така? Има само една причина: антихристите са част от шайката на Сатана — те принадлежат на Сатана и са живи сатани, по своята същност враждебни на Бог. Ако се поиска от тях да служат на Бог и да служат за Бог, те просто не могат да се зарадват на това. Без значение как Божият дом разговаря за истината с хората или се опитва да накара хората да разберат Божието намерение по отношение на званието „обслужващ“, антихристите не могат да го приемат от Бог или да приемат някоя от истините, свързани с него, камо ли да приемат факта или истината, че сътворено същество, което служи на Създателя, е почетно, ценно и смислено нещо — това е отношението, което антихристите таят към званието „обслужващ“. Изправени пред това звание и пред факта, че хората служат на Бог, всичко, което антихристите някога са правили, е да се стремят да се отърват от това звание и да избягват този факт, вместо да приемат факта, да приемат от Бог това звание „обслужващ“ и след това да се стремят към истината, да слушат Божиите слова, да се покоряват на Бог и да се боят от Него. Ако се съди по проявленията, които антихристите показват към званието „обслужващ“, трябва да се каже, че антихристите са от рода на Сатана, че са част от враждебните сили на Сатана и че са враждебни на Бог, на истината и на всички положителни неща.

Отношението, което антихристите таят към званието „обслужващ“, е на неприемане, съпротива, отвращение и ненавист. Без значение от кого идва това звание, те постоянно изпитват съпротива към него и не го приемат, като вярват, че да бъдеш обслужващ е низко и че винаги е низко, без значение на кого служат. Те смятат, че „обслужващ“ не е определение, което Бог дава на човека въз основа на човешката същност, а по-скоро е предизвикателство и проява на презрение към идентичността и стойността на човека — това е основният възглед на антихристите за званието „обслужващ“. От отношението на антихристите към Божиите слова виждаме, че те не ги разглеждат като критерии или като истината, а по-скоро като неща, които те да проучват внимателно и да анализират. Тоест те не приемат Божиите слова с презумпцията да разберат истината или да приемат, че Бог е Създателят, а по-скоро подхождат към Божиите слова с презумпцията да ги проучват внимателно, да изпитват съпротива и да им се противопоставят. За тях всяка дума, която Бог казва, и всяко изказване, което Той произнася, е обект на внимателна проверка, и званието „обслужващ“ не е изключение. Те полагат усилия да проучват внимателно и да размишляват над думата „обслужващ“ и в Божиите слова виждат, че Бог не смята обслужващите за добри, а по-скоро за низки, за непълноценни, за безполезни, за хора, които Бог не обича, и за хора, които Бог ненавижда. Въпреки че това е Божието отношение към званието „обслужващ“, има контекст и причина Той да има такова отношение — то се основава на същността на човека. Има и друг факт, който те не са видели: без значение колко много Бог ненавижда и мрази поквареното човечество, Бог никога не се е отказвал да спасява човечеството, нито е спирал делото на Своя план за управление за спасението на човечеството. Антихристите не вярват на този факт, нито го признават, нито го виждат. Те просто се вторачват в това, което Бог казва за изходите на различните типове хора, и по-специално по отношение на званието „обслужващ“ те имат изключително чувствително отношение. Те не искат да бъдат обслужващи и не искат да бъдат определяни като обслужващи от Бог, още по-малко да служат на Бог, като носят званието „обслужващ“. Ето защо, когато антихристите дойдат в Божия дом, те се допитват до много различни кръгове, като питат дали те самите са обслужващи, и от Божиите слова и от това, което хората казват за тях, те искат да чуят честни думи и да стигнат до истината по въпроса — дали са обслужващи, или не? Ако са, тогава те незабавно и веднага си тръгват; те не служат на Бог или на Божия дом. Те имат толкова силна реакция срещу званието „обслужващ“ и става очевидно, че идентичността, позицията, перспективите, съдбата и крайната цел, що се отнася до антихристите, са елементи, които трябва да се преследват постоянно, и интереси, които никога не се изоставят. За антихристите обслужващите се нареждат най-ниско сред човечеството, както е определено от Бог. Каквото и да казваш, колкото и хора да приемат този факт и това звание, антихристите категорично няма да го приемат. Когато вършат работа, те само изискват другите да им служат, да ги слушат, да им се подчиняват и да се въртят около тях, и никога не изискват от себе си да сътрудничат или да обсъждат неща с другите, или да искат мнението на другите, да се допитват до Божиите намерения или да търсят истините принципи. Те си мислят: „Ако трябваше да сътруднича и да обсъждам неща с другите и да търся истините принципи, когато върша нещо, тогава щях да се унижа и да загубя своята автономия, а това не би ли било служене? Нямаше ли да се трудя зад кулисите, докато другите са в светлината на прожекторите? Нямаше ли да се грижа за другите и да им служа?“. Това е нещо, което те в никакъв случай не искат да правят. Те просто изискват другите да се грижат за тях, да им се предават, да ги слушат, да ги ценят, да ги възхваляват, да ги карат да изглеждат добре във всичко, да им оставят място, да им служат и да работят за тях, и дори изискват Бог да им даде подходящи награди и подходящ венец в съответствие с това, което са направили. Дори когато някой спомене колко голяма цена е платил Бог и колко много е страдал за спасението на човечеството, как се е смирил и колко много е предоставил на човечеството, когато антихристите чуят тези думи и видят тези факти, те остават безразлични и ги приемат за даденост. Как антихристите тълкуват такива неща? Те казват: „Бог трябва да прави всичко за човека и трябва да дарява най-доброто на човека, да дарява благословии и благодат, и да дарява мир и радост на човека. Той трябва да посвети всичко това на човека; това е негово задължение. А когато хората се отричат от неща, отдават всичко и плащат цена заради бог, когато предлагат всичко на бог, те трябва да получат награди от бог и да получат нещо още по-добро. Не е ли това справедлива сделка? Равностойна размяна? Какво има да се говори за това? Каква заслуга има бог? Защо не съм видял никаква заслуга на бог? Бог дарява неща на човека, така че не е ли естествено човек да заслужава да ги получи? Хората са плащали цена!“. Те не вярват, че всички тези неща, които Бог прави за човека, са най-голямата благодат за човека; те не са благодарни и не мислят да се отплатят на Бог. Вместо това те искат да разменят цената, която плащат, за красивата крайна цел, която Бог е обещал на човечеството, и естествено вярват, че е редно да желаят благословии и да таят всички тези намерения, и така, както и да се погледне, Бог не трябва да прави хората Свои обслужващи. Те вярват, че хората имат достойнство и почтеност и ако хора, които имат толкова голяма любов и които могат да дават милостиня, да отдават всичко и да се отричат от неща, бъдат накарани да служат на Бог, тогава те са сериозно унизени и отношението към тях е твърде несправедливо. За антихристите всички тези неща, които Бог прави, не си струва да се споменават. По-скоро те безкрайно преувеличават нещата, които правят самите те, дори и да е нещо съвсем малко, и третират тези неща като капитал, за да получат благословии.

Когато изпълняват дълга си в църквата, някои хора никога не вършат нищо както трябва. Ако братята и сестрите не приемат нещата, които вършат, уменията и талантите, които предоставят, или идеите и предложенията, които дават, тогава те ще откажат да продължат да работят и ще поискат да се откажат от дълга си и да си тръгнат — ще поискат да изоставят Бог. Ако поискаш от тях да си сътрудничат с някого, те няма да го направят, и ако поискаш да направят всичко възможно при изпълнението на дълга си, те също няма да го направят. Те просто ще издават заповеди наляво и надясно, ще карат другите да ги слушат и ще карат хората да им угаждат, да станат техни обслужващи и да им служат, вместо да изпълняват собствения си дълг в Божия дом. И ако не получат такова отношение или ако го загубят — това отношение другите да им прислужват, да работят за тях и да следват заповедите им — тогава те искат да приключат с всичко и да си тръгнат. Те вярват, че Бог не е праведен, сърцата им са пълни с оплаквания и гняв срещу Бог, развиват омраза към братята и сестрите и никой не е способен да им помогне. Те не могат да си сътрудничат хармонично с никого и не могат да общуват с никого като с равен. Правилата им за общуване с другите са, че само те могат да стоят над останалите, когато говорят и действат, да гледат как другите правят всичко за тях и следват всяка заповед и лозунг, които изричат. Никой не е достоен да си сътрудничи с тях и никой не е пригоден да общува с тях като с равен. Ако някой се отнася с тях като с приятел или като с обикновен брат или сестра и говори с тях, обсъжда работата с тях и разговаря за разбирането си с тях като с равни, то те приемат това като ужасна обида и огромно предизвикателство към почтеността им. В сърцата си те мразят такива хора и изпитват враждебност към тях и ще търсят удобен случай да си отмъстят на всеки, който се отнася с тях като с равен или който не ги приема на сериозно. Нима антихристите не правят именно това? Това е йерархичната гледна точка, която антихристите разкриват, когато става въпрос за общуване с други хора. Разбира се, това е свързано с истинското мнение и отношение, което антихристите таят към званието „обслужващ“. Те не могат да приемат дори звание, което Бог дава на човечеството. Могат ли тогава да приемат заклеймяването, разобличаването и оценката на другите? Още по-малко са способни да приемат тези неща. От една страна, те изпитват враждебност и съпротива към званието и същността на „обслужващ“, но от друга, неуморно привличат повече хора и ги въвличат, за да им служат, да им прислужват, да им угаждат и да им се подчиняват. Това не е ли достойно за презрение? Същността на такива хора е нечестива и това е абсолютно вярно. Те желаят да контролират другите. Самите те очевидно са безполезни и не могат да направят нищо. Те са просто отпадък в Божия дом, нямат нормална човешка природа и не могат да общуват нормално с другите, камо ли да имат някакъв нормален разум. Те изобщо не разбират истината, не са просветлени за истината, имат само малко професионални познания и владеят няколко умения, и не могат да изпълнят добре нито един дълг. И все пак те не се държат както трябва и искат да заграбят властта, а когато не могат да я заграбят, чувстват, че с тях е свършено, като си мислят: „Сигурно съм служил, когато вършех онези неща преди. Не желая да служа. По-добре да побързам и да си тръгна сега, преди да съм вложил твърде много усилия или да съм загубил твърде много“. Това е идеята, която имат. Те винаги вземат такова твърдо решение и стигат до такова заключение. Те могат да спрат да вярват и да си тръгнат по всяко време, да изоставят дълга си във всеки един момент и да се измъкнат, като се връщат в обятията на Сатана и стават негов съучастник в злодеянията. Има ли такива хора? (Да.) Когато става въпрос за някой аспект от професионалната работа, те може да разбират малко, но са напълно невежи по отношение на истините принципи, които трябва да схванат за този аспект от професионалната работа. Когато става въпрос за аспект от знанието или дарбите, те може да притежават някои от тях, но що се отнася до истините принципи, които трябва да разберат, за да изпълняват дълга си, те отново са напълно невежи и възприемането им е изопачено. Те не могат да си сътрудничат хармонично с другите и нямат общ език с тях, когато разговарят заедно. За какво са подходящи такива хора? Ако наистина имат съвест и разум, тогава ще могат да се отнасят правилно с другите хора и когато хората казват неща, които са правилни и съответстват на истината, те ще могат да ги приемат, ще се покоряват доброволно и ще могат да се опълчат на плътта си. Те не бива винаги да искат да се открояват над тълпата, да водят другите и да ги контролират. Вместо това трябва да се откажат от амбицията и желанието си да превъзхождат другите и да желаят да бъдат най-незначителните от хората, дори ако това включва служене — те трябва да правят каквото могат. Самите те са обикновени хора, така че трябва да се върнат на позицията на обикновени хора, да направят всичко възможно, за да изпълнят дълга си, и да постъпват практично. Хора като тези ще могат да останат непоколебими накрая. Ако не изберат този път, а вместо това се мислят за велики и благородни, ако никой не може да ги докосне или да достигне до тях, и ако искат да бъдат местен побойник, тиранин и да следват пътя на антихристите, тогава им е отредено да бъдат зли хора. Ако не желаят да бъдат най-незначителният човек, да бъдат напълно неизвестни или далеч от светлината на прожекторите, или да дадат всичко от себе си, тогава те със сигурност са антихристи и не могат да бъдат спасени — това е опасно за тях. Ако някой такъв може да се самоанализира, да има самосъзнание, да приеме Божието върховенство и подредби, да заеме подходящата си позиция, да бъде обикновен човек и повече да не се преструва, тогава той ще има шанс да постигне спасение. Ако ти винаги искаш да си властен и неразумен и да се представяш за силна фигура, тогава това е безполезно. Божият дом е пълен с Божии избраници и колкото и да си страховит, свиреп или зъл, няма полза. Божият дом не е бойна арена, така че ако искаш да се биеш, иди и го прави на арената на света. Никой в Божия дом не иска да се бие с теб. Никой не се интересува от това, нито има свободно време за него. Божият дом е място, което проповядва истината, което помага на хората да разберат истината и да я прилагат на практика. Ако ти не можеш да практикуваш истината, тогава е трудно да се справиш и това само показва, че не принадлежиш тук. Ако винаги искаш да се биеш, винаги искаш да си свиреп, винаги искаш да си безмилостен и винаги искаш да си властен и неразумен, тогава църквата не е правилното място за теб. Повечето хора в Божия дом обичат истината. Те искат да следват Бог и да придобият живот и не обичат да се замесват в интриги и да се борят с дяволи. Само антихристите обичат да се борят наляво и надясно и да се съревновават за власт и печалба, и затова антихристите не могат да останат непоколебими в Божия дом.

Има един тип хора, които са изключително чувствителни към неща като идентичност, позиция и статус и които в частност изпитват огромна съпротива и отвращение към званието „обслужващ“ и категорично не могат да го приемат — такива хора са антихристи. Те не само не се стремят към истината и изпитват неприязън към нея, но и изпитват неприязън към това да бъдат наричани „обслужващ“. Онези, които изпитват неприязън към званието „обслужващ“, всъщност трябва да се стремят към истината — ако бяха способни да се стремят към истината, нямаше ли тогава да се отърват от званието „обслужващ“? Но точно тук е проблемът. Тъй като изпитват изключителна неприязън към истината, те никога няма да тръгнат по пътя на стремежа към нея и практикуването ѝ. Ето защо в делото на Божия план за управление те завинаги ще играят ролята на обслужващи. Разбира се, все пак е благословия за антихристите да могат да действат като обслужващи в Божия план за управление. Това е шанс за тях да видят делата на Създателя, да чуят Създателя да изразява истината и да споделя най-съкровените Си мисли с човечеството, както и да оценят мъдростта и всемогъщите дела на Създателя. За тях не е лошо да бъдат обслужващи на Създателя и независимо дали могат да го възприемат, или не, да бъдат Божии обслужващи и да служат в Божия дом би трябвало да е нещо, което тези антихристи и спътници на Сатана винаги ще помнят, дори ако Божието дело приключи по-късно. По време на целия процес на противопоставяне на поквареното човечество на Бог, антихристите несъзнателно служат на Божия план за управление и това е мъничката частица стойност в съществуването на всеки антихрист — това е факт. Антихристите допринасят, като позволяват на Божиите избраници да разпознават и да осъзнават антихристите от негативната страна. Независимо дали желаят да признаят този факт, или не, и независимо дали са съгласни, радостни и щастливи да бъдат обслужващи, във всеки случай, да служат на Божието дело като обслужващи и да поемат тази роля са неща, които си заслужават — това е издигането им от Бог. Някои хора казват: „Нима Бог издига и антихристите?“. Какво лошо има в това? Те са сътворени същества. Нима Бог не може да ги издига? Това, което казвам, е вярно. А сега, как се чувстват антихристите, когато чуят тези думи? Те не бива да се опитват да намират недостатъци и трябва да получат известна утеха. Най-малкото са допринесли с известна доза усилия за великото дело на Божия план за управление. Независимо дали са го направили доброволно и дали са го направили активно или пасивно, във всеки случай това е било издигането им от Бог и те трябва да приемат това с радост, а не да му се съпротивляват. Ако антихристите могат да се опълчат на предците си, да се опълчат на Сатана и да се стремят към истината и към покорство на Създателя, тогава Ми кажете, ще бъде ли Бог щастлив? (Да, ще бъде.) Това е късмет и за Божиите избраници и те също трябва да са щастливи — това е нещо добро. Независимо дали този факт е приложим, или не, във всеки случай, ако антихристите могат да променят курса и да тръгнат по пътя на покаянието, тогава, разбира се, това е нещо добро. И така, защо казвам, че това е късмет за Божиите избраници? Ако един антихрист служеше доброволно, нямаше ли да има една напаст по-малко в Божия дом? Ако сред вас имаше един дявол по-малко, един смутител и размирник по-малко, нямаше ли дните ви да бъдат много по-спокойни? Погледнато от тази гледна точка, ако антихристите наистина желаеха да служат, то това също би било нещо добро, което си заслужава да се отпразнува. Вие трябва да ги насърчавате и да им помагате, а не да ги отхвърляте напълно. Ако имате добри намерения и им позволите да останат, но тяхното служене носи повече неприятности, отколкото полза, и води до бедствие, тогава с тях трябва да се постъпи според принципите. Не е ли това добър начин да се правят нещата? (Да, така е.)

Има и друг тип хора, които си струва да се споменат. Има някои хора, които са способни да страдат и да плащат цена в хода на изпълнението на дълга си, а понякога могат и да се подчиняват и покоряват или да се справят с нещата според принципите. Субективното им желание е да вървят по пътя на стремежа към истината, те винаги могат да се покорят на всичко, устроено от Горното или от църквата, и винаги могат да изпълняват задачите навреме. Те не причиняват прекъсвания и смущения в Божия дом, а работата, която вършат, и дългът, който поемат, носят много ползи и предимства на братята и сестрите. Макар на пръв поглед да не са извършили никакво зло, да не прекъсват и смущават и да не изглеждат като зли хора, те правят нещо, което обикновените хора не могат и не правят, а именно, обичат да развиват влиянието си и да създават свои собствени независими царства. Когато им бъде възложена някаква задача, в момента, в който станат надзорници на тази работа, те могат да започнат да създават свои собствени независими царства и да започнат несъзнателно да развиват властта и връзките си в обхвата на своето влияние. В този обхват всеки е напълно и изцяло спечелен от тях на тяхна страна и хората отправят гръмки похвали и се възхищават силно на всичко, което правят, на всичко, което казват, и на цената, която плащат. Те разглеждат обхвата на своето управление като свое собствено малко семейство в Божието семейство. Отвън изглежда, че могат да плащат цена, да страдат и да носят отговорност — изглежда, че няма проблем. В решаващи моменти обаче те са способни да предадат интересите на Божия дом. За да защитят собствения си престиж и мястото си на върха на планината и за да защитят абсолютната си позиция, достойнство и власт в църквата, те не оскърбяват и не нараняват никого. Дори ако някой навреди на интересите на Божия дом или ги предаде и дори ако някой смущава или унищожава делото на Божия дом, те не разглеждат въпроса, не му обръщат внимание и могат да го толерират. Стига този човек да не застрашава позицията им и да продължава да работи в тяхна полза под тяхно влияние, тогава всичко е наред — това е най-висшият им критерий. Без значение какви смущения причинява този човек, те не го виждат, не го забелязват и не го кастрят, нито го порицават, камо ли да се справят с него. Такива хора са опасни елементи. Те са трудни за разпознаване от обикновения човек и може би ти няма да можеш да забележиш нищо нередно в тях, когато нямат позиция. Щом обаче получат позиция, природата им същност е напълно разкрита. И какво точно е разкрито? Това, че има цел в цената, която плащат, и във всичко, което правят. Те не правят тези неща, за да защитят интересите на Божия дом, не изпълняват истински дълга си и не правят всички тези неща, за да ги види Бог, а по-скоро, за да ги видят хората. Те искат да привлекат погледа, очите и вниманието на другите и дори повече от това, искат да подведат сърцата на хората, така че хората да ги гледат с благоговение, да им се възхищават и да ги хвалят. Ето защо не ги е грижа как Бог ги вижда или се отнася с тях. Ако Бог каже, че те са там само за да служат, те са безразлични. Стига хората да могат да коленичат в краката им и да им се покланят, тогава всичко е наред. Тези хора са опасни елементи и не са в единомислие с Бог и Божия дом, а сърцата им не са същите като на Божиите избраници, които искрено се стремят към истината. Те развиват влияние за себе си, а също така развиват влияние и за Сатана. Ако се съди по различните им проявления, дългът, който изпълняват, и всичко, което правят, е начин да се изтъкват и да се подмазват на другите, доколкото е възможно.

Антихристите донякъде могат да служат в Божия дом и в делото на Божия план за управление, а на един етап може дори да са добри обслужващи. Въпреки това, поради пътя, по който вървят, и поради целите и посоката, които избират, както и поради желанието им за позиция и власт и копнежа им за слава и придобивки, които таят вътре в себе си, те никога не могат да се отърсят от званието „обслужващ“, не могат да разберат истината, не могат да проумеят какво е истината реалност, нито да навлязат в нея, не са способни да практикуват истината, не могат да постигнат истинско покорство и не могат да постигнат боязън от Бог. Такива хора са опасни елементи. Те имат дълбоки философии за светските отношения, имат много умни начини да постъпват и да се справят със света, обръщат особено внимание на начина, по който говорят и се изразяват, когато говорят с другите, а също така обръщат голямо внимание на методите, които използват, когато общуват с хората. Въпреки че може да не изглеждат коварни и зли на повърхността, сърцата им са изпълнени с нечестиви идеи, мисли и възгледи и дори с представи и погрешно разбиране за истината и неразбиране на Бог. Въпреки че хората не могат да видят в какво се състои злото на тези хора или да видят, че те са зли хора, тъй като същността им е толкова нечестива и тъй като те никога не могат да изпълняват дълга си съгласно истините принципи или да вървят по пътя на стремежа към истината и да достигнат истинско покорство на Бог, в крайна сметка те завинаги са неспособни да се отърват от това звание „обслужващ“. Тези хора са дори по-потайни и по-способни да подвеждат другите от явните антихристи и злите хора. Отвън изглежда, че нямат мнение за званието „обслужващ“ и не таят никакво отношение към него, още по-малко изпитват някаква съпротива към него. Факт е обаче, че ако се съди по същността им, дори и да служат на Бог, те все още таят намерения и цели. Те не служат безусловно и не го правят, за да придобият истината. Тъй като тези хора са нечестиви и хитри отвътре, не е лесно да бъдат разпознати от другите. Само при решаващи въпроси и в решаващи моменти се разкриват природата им същност, мислите, възгледите и пътят, по който вървят. Ако това продължи, ако тези хора изберат този начин на стремеж и изберат да вървят по такъв път, тогава може да се предположи, че такива хора няма да могат да постигнат спасение. Те използват доверието, което Божият дом им гласува, и възможността на Божието дело, за да кроят планове за собствените си облаги, да контролират и да измъчват хората и да задоволяват собствените си амбиции и желания. В крайна сметка те не придобиват истината, а вместо това биват разобличени, защото са извършили всевъзможни злини. Когато бъдат разобличени, става ясно, че тези хора не се стремят към истината и че не вярват в Бог заради стремежа към истината и постигането на спасение. След като са слушали Божиите слова и Неговото разобличаване на всякакви хора, ако тези хора последователно използват принципите, средствата и методите за справяне със света, за да изпълняват дълга си, тогава може да има само един краен изход: те трябва да поемат ролята на обслужващ в Божието дело на управление и накрая да бъдат разкрити и отстранени — това е факт. Имали ли сте някога преживявания с такива хора? Когато са разобличени и отлъчени, някои антихристи стават командири без армия. Злото, което са извършили, е било твърде много и твърде голямо и братята и сестрите се отвращават от тях и ги изоставят. Има и друг тип хора, които, когато бъдат разкрити и когато бъдат заклеймени и отхвърлени от църквата, имат много съучастници и помощници, които говорят в тяхна защита, вдигат се на борба за тях и протестират шумно срещу Бог. Нима тези хора не са още по-способни да подвеждат другите? Такива хора са още по-опасни. Що се отнася до това как антихристите се отнасят към званието „обслужващ“ и какви скрити практики, идеи и проявления показват, засега ще приключим нашето общение дотук.

в. Защо антихристите не желаят да бъдат обслужващи

Антихристите не желаят да бъдат обслужващи и не се примиряват с това да бъдат обслужващи. Те смятат, че като са обслужващи, ще понесат огромна обида и дискриминация. И така, какви точно искат да бъдат? Каква е целта им, когато започват да вярват в Бог и идват в Божия дом? Желаят ли да бъдат част от Божия народ, Божии последователи? Желаят ли да бъдат човек, който е усъвършенстван? Щастливи ли са да бъдат като Петър и Йов и да се задоволят с това? (Не.) Казва ли някой, че е щастлив да бъде един от Божиите избраници във вярата си в Бог, че това му е достатъчно? Има ли някой, който желае да бъде играчка в ръцете на Бог? Не, хората никак не желаят да бъдат това. Когато някой дойде в Божия дом, той идва, за да получи облаги, благословии, награди и венец. Като приемат да бъдат разобличавани и съдени от Божиите слова, те узнават, че като таят такива намерения във вярата си в Бог, няма да могат да разберат истината и в крайна сметка няма да могат да постигнат спасение. Затова много хора тогава избират първо да се откажат от желанието си за благословии и от желанието си за венец и награди, да се откажат от всички тези облаги и първо да чуят какво казва Бог, какви са Неговите изисквания към човека и какво има да каже на човека. Много хора, които слушат Божиите слова, изпитват тайна радост в сърцата си, като си казват: „Бог разобличава нашата поквара, Той разобличава грозното ни истинско лице и Той разобличава същността ни на противопоставяне на Бог и неприязън към истината — всичко това са факти. За мой късмет не избързах да протегна ръце към Бог, за да поискам благополучие, благодат и благословии. За късмет първо се отказах от тези неща. Ако не се бях отказал от тях, нямаше ли да се изложа? Всичко, което Бог казва, разобличава човешката природа и същност. Как тогава бих могъл да се отърва от тези неща? Бог е казал, че хората трябва първо да започнат да изпълняват дълга си и да сътрудничат на делото в рамките на Божия план за управление. По време на този процес, ако хората могат да тръгнат по пътя на разбирането и приемането на истината, тогава те ще имат надежда да постигнат спасение и ще могат да получат много облаги в бъдеще“. В този момент много хора спират да мислят за тези неща. Прекрасните им желания, копнежът и надеждите им за бъдещето вече не изглеждат толкова реалистични. Те чувстват, че в този момент как да изпълняват добре дълга си, как да удовлетворят Божиите намерения и как да разберат истината и да останат непоколебими, са по-реалистични, важни и решаващи от тези желания и стремежи. Ето защо в този решаващ момент повечето хора избират да изпълняват дълга си, да преживяват Божието дело, да придобият истината, да посветят времето и младостта си и да се отрекат от семейството си, работата си и светските си перспективи заради Бог и заради изпълнението на дълга си, а някои хора дори се отказват от брака си заради това. Тези видове проявления, поведение и действия на хората несъмнено показват един вид отношение на подчинение на положителните неща и всички изисквания, за които говори Бог, както и покорство към тях, и именно това отношение е необходимото условие, което хората трябва да притежават, за да могат да разберат истината, да я практикуват, да се покоряват на Бог и накрая да постигнат спасение. Това са различните проявления и мисли на всеки нормален човек преди да дойде в Божия дом, за да изпълнява дълга си. Откакто тези хора за пръв път са започнали да вярват в Бог досега, техните мисли и възгледи претърпяват постоянни промени, а отношението им към истината и Бог също претърпява постоянна трансформация. В същото време, докато тези предишни желания и амбиции на човека претърпяват постоянно унищожение, те постепенно и активно се отказват от тези неща и ги изоставят. Това е добрият плод, който в крайна сметка се произвежда от желанието на хората да си сътрудничат с Бог и да Му се покоряват. Това е положително и добро проявление и е добър резултат. Докато хората постигат постоянен напредък, онези, които искрено се стремят към истината, почти са се отказали от желанието и намерението си да получат благословии и затова повечето хора по принцип не са много чувствителни към различните обещания, които Бог е дал на човека преди, нито се интересуват от тях. Това е така, защото, измерено според разума на нормалния човек, ако някой не може да изпълнява дълга си по начин, който отговаря на критериите, и не успее да разбере истината, той ще пропусне шанса си да получи всички благословии, обещани от Бог, и няма да има нищо общо с тях. Всеки трябва да разбира тази най-проста логика. Разбира се, сега има много хора, които вече разбират този факт, а също така го признават и го приемат. Само антихристите са тези, които не го приемат. Защо не го приемат? Защото са антихристи. Те не приемат този факт. А какво искат да правят тогава? Когато идват в Божия дом, те проучват внимателно Божиите слова и намират в тях различни звания и статуси като „Божията личност“, „първородни синове“, „Божии синове“, „Божия народ“ и „обслужващи“ и очите им светват. Желанията и амбициите им бързо се задоволяват и те си мислят: „Да си един от синовете на бог е твърде обикновено. Повечето хора са божии синове. Да си част от божия народ означава да си обикновен човек, част от масите, просто редови човек без власт или влияние. И дори не си помисляйте да ме направите обслужващ. Докато съм жив, няма да имам нищо общо с това да бъда обслужващ. Това няма нищо общо с мен“. И така, те впиват поглед в двете звания „Божията личност“ и „първородни синове“. В своите представи те вярват, че „Божията личност“ е Самият Бог, че „първородните синове“ са Божиите първородни синове и че тези две звания носят власт и влияние и могат да царуват сред човечеството, да контролират хората, да контролират Божиите избраници, да притежават абсолютна власт и да имат властта да вземат решенията, властта да бъдат водачи и властта да устройват хората и да решават дали хората да живеят или да умрат — те вярват, че тази власт е толкова голяма. Ето защо е невъзможно да ги накараш да бъдат обслужващи. Ако им беше позволено да избират сами, те биха избрали да бъдат първородни синове или Божията личност. В противен случай биха спрели да вярват в Бог. Когато изпълняват дълга си или действат като водачи и работници в Божия дом, те действат, плащат цена, страдат и тичат насам-натам в преследване на тези две цели. През това време те непрекъснато пресмятат колко далеч са стигнали, докато препускат стремглаво, колко хора са придобили, когато проповядват евангелието, колко хора ги почитат и гледат на тях с благоговение, дали братята и сестрите, които се сблъскват с проблеми, отиват при други или идват при тях, когато ръководят църквата, и дали могат да контролират мислите и възгледите на другите и да им влияят. Те непрекъснато пресмятат, претеглят и наблюдават тези неща с цел да постигнат това, което искат: да царуват в Божия дом. Повечето хора, след като дойдат в Божия дом и разберат някои истини, могат нормално да изпълняват дълга на сътворено същество, но не и антихристите. Те вярват, че са от благородно потекло, че са част от благородна и специална група и че трябва да бъдат наричани велики в Божия дом. В противен случай няма да вярват в Бог. Ако трябва да вярват в Бог, тогава те трябва да бъдат почитани като велики в Божия дом и да бъдат първенци. В същото време те също изчисляват и пресмятат колко заслуги имат в Божия тефтер и дали са достатъчно пригодни да царуват заедно с Бог. Следователно източникът, отправната точка и мотивацията за някои антихристи, които идват в Божия дом, за да изпълняват дълга си, е да дойдат в Неговия дом, за да царуват. Те със сигурност не желаят да изпълняват дълга си, само за да бъдат обикновени и най-незначителни последователи, и в момента, в който амбицията и желанието им бъдат потушени, те изведнъж стават враждебни и отказват да изпълняват дълга си.

Сега в Божия дом има някои хора, които изпълняват дълга си от няколко години, но правят всичко зле и където и да изпълняват дълга си, те са отстранявани. Тъй като имат ужасна човешка природа и са непочтени, не се стремят към истината и имат жесток и нечестив нрав, който изпитва неприязън към истината, в крайна сметка те са отхвърлени от братята и сестрите. Щом видят, че желанието им за благословии е напът да се превърне в пух и прах и че мечтата им да царуват и да се открояват в Божия дом вече не може да се осъществи, как живеят в личния си живот? Те не четат Божиите слова, не слушат химни, не посещават събирания, пренебрегват Божия дом, когато от тях се иска да изпълнят някой дълг, и дори се налага братята и сестрите да ги призовават, да ги канят и да им напомнят, когато е време да присъстват на събирания. Някои от тях неохотно продължават да посещават събирания, но по време на събиранията не казват нито дума, не общуват и изпитват отвращение към всичко, което казват другите, нито искат да го чуят. Когато братята и сестрите се молят, те също затварят очи, но не казват нищо — нямат какво да кажат на Бог. А какво правят някои други хора по време на събирания, когато слушат проповеди или когато братята и сестрите разговарят за истината? Някои заспиват, някои гледат телефоните си и четат новини, някои разговарят с други, а някои играят игри онлайн. При вярата си в Бог, те смятат, че ако в Божия дом не могат да бъдат харесвани, не могат да бъдат в добри отношения с другите, нямат поддръжници, които да се тълпят около тях, и не могат да им бъдат възлагани важни задачи, то няма да могат да царуват с Бог в бъдеще и следователно за тях Бог не съществува. Дали Бог съществува, за тях е свързано с това дали могат да получат благословии, или не. Не се ли държат така антихристите? Те вярват, че ако един бог не може да им позволи да получат благословии, то той не е бог и не притежава истина и че само бог, който може да им позволи да действат безразсъдно, да заграбват властта в църквата и да царуват в бъдеще, е бог. Това е логиката на Сатана — тя обърква правилното и грешното и изопачава фактите. Като вярващи в Бог, причината, поради която те не могат да следват Божиите стъпки и не желаят да изпълняват дълга си, е, че изпитват неприязън към истината, че в сърцата си почитат само философиите на Сатана, знанието, славата, придобивките и позицията. Те отричат, че Бог е истина, не обръщат внимание на Божието дело и затова на събиранията гледат телефоните си, играят игри, ядат закуски и си бъбрят непринудено — правят каквото си искат и все пак се чувстват доволни от себе си. В момента, в който са разбити надеждите им да бъдат благословени, те вече не намират смисъл във вярата в Бог, а когато не намират смисъл във вярата в Бог, те разглеждат църквата — мястото, където братята и сестрите се събират — като детска площадка, разглеждат времето на събиране като време за развлечение и смятат събиранията и слушането на проповеди за потискащи, скучни и отегчителни. За какво смятат проповедите, които братята и сестрите слушат, и истината? Те ги смятат за лозунги, за безпочвени глупости и разглеждат времето, прекарано в събиране с братята и сестрите, като загубено време. Не са ли разкрити тези хора? Те внасят своите амбиции, желания и илюзии във вярата си в Бог и това е сигнал, който определя, че те няма да могат да следват пътя докрай и че са недостойни дори да служат на Божието дело и Божия план за управление. Те гледат с презрение на онези, които слушат проповеди, и на братята и сестрите, които се стремят към истината, и нещо повече, те отричат Божието дело, Божието съществуване и съществуването на факта на делото на Божия план за управление.

Когато антихристите — онези хора, които изпитват неприязън към истината — помислят, че вярата в Бог няма да им донесе никакви облаги, се разкрива демоничният им лик. Някои жени антихристи се гримират вкъщи, докато заприличат на призраци. Те носят всичко, което е модерно или привлекателно за противоположния пол, а някои дори тайно играят маджонг, залагат и пушат — тези хора са твърде ужасни и отвратителни. Те идват в Божия дом с преструвка и какво се случва накрая? Не могат да я поддържат, нали? Само истината може да разкрие хората и ако някой не обича истината, изпитва неприязън към нея и има жесток нрав, тогава му е отредено да бъде враждебен към истината и да не може да се задържи. Трябва ли все пак църквата да отстранява такива хора? Трябва ли все пак Бог да ги заклеймява? Трябва ли все пак Бог да отхвърля такъв човек? Не, Бог изобщо не им обръща внимание. За Бог тези хора са просто буболечки, недостойни дори да бъдат обслужващи — те просто не са на ниво. Когато имат такова презрително отношение към събиранията, църковния живот и дълга си, какво доказва това? Бог не бди над тях, нито ги закриля, нито ги води. Той не извършва никакво дело на просветление, напътствие или дисциплиниране върху тях и затова те живеят такъв ужасен и грозен живот. Самите те обаче си мислят: „Аз не вярвам в бог. Аз съм свободен. Вие, хората, които вярвате в бог, трябва да страдате и да плащате цена, да се отричате от семействата и кариерите си, докато аз не трябва да понасям каквото и да било. Мога да се наслаждавам на спокойствието у дома, да се отдавам на удоволствията на плътта и да се наслаждавам на радостите на живота“. Те вярват, че са придобили щастие и свобода. Обръща ли им Бог някакво внимание? (Не.) Защо не? За Бог тези хора са буболечки, а не хора, и не заслужават Неговото внимание. Ако Бог не им обръща внимание, ще ги спаси ли все пак? Тъй като Бог няма да ги спаси, това, което правят, има ли нещо общо с Бог? Има ли някаква връзка с управленските закони на Божия дом? Не, няма. Следователно отвън изглежда, че живеят много удобно, свободно и разпуснато, всеки ден изглеждат доста щастливи. Ти мислеше ли, че това е нещо добро? Един поглед към това, което изживяват, и пътя, който следват, и знаеш, че с тях е свършено, че Бог вече не ги иска. Тези буболечки са наистина смрадлива шайка! Бог изобщо не обръща внимание на такива хора.

Онези, които, независимо от средата и обстоятелствата, се стремят, доколкото могат, да царуват и да бъдат наравно с Бог в идния свят, са непоправимо упорити елементи сред антихристите. Такива хора са точно като Павел. Те носят тръни в плътта си, таят съмнения относно Бог, съпротивляват се на Бог и Го заплашват и проявяват голямо нежелание, когато работят, отдават, понасят трудности и плащат цена. Те правят тези неща само в замяна на венец и в замяна на това да могат да царуват в идния свят. Целият този процес не кара ли антихристите да изглеждат толкова жалки? Всъщност те не са жалки. Не само че не са жалки, но всъщност донякъде са смешни. След като Бог е казал толкова много, ако те все така не разбират истината, тогава няма смисъл. Как може да не разбират човешки език? Как може да не разбират такъв прост принцип? Ако ти не практикуваш истината, няма да можеш да постигнеш промяна в нрава, нито да постигнеш спасение. И дори ако Бог ти е дал обещание, ти няма да можеш да го постигнеш. Всяко обещание, което Бог дава на човека, е условно. Той не дава обещания на хората без причина или условия. Бог има Своите изисквания към човека и тези изисквания никога не се променят. Бог няма да наруши истината, нито ще промени намеренията Си. Ако ти разбираше този момент, щеше ли все така упорито да се придържаш към желанията и амбициите си? Само идиоти и неразумни хора биха се придържали упорито към тези неща. Онези, които имат известна нормална рационалност и нормална човешка природа, трябва да се откажат от тези неща и да се стремят към това, към което трябва да се стремят, което да постигнат и в което да навлязат — те трябва първо да отговорят на Божиите изисквания. Второ, какво трябва да разбират и хората с нормална рационалност? В Библията има пророчества, които казват, че навеки ще царуваме с Бог, а в сегашното Божие дело Той също споменава Божията личност, първородните синове, Божиите синове, Божия народ и така нататък, като категоризира различни нива и звания за хората. След като Бог е обещал тези неща на човека, защо хората не могат да се стремят към тях? И така, какво трябва да бъде правилното разбиране и правилният подход? Ако някой разглежда царуването и обещанията, дадени от Бог, като цели, към които да се стреми, това ли е правилният път? Със сигурност не е. Това не е положително, твърде е примесено с човешка воля и този път е в противоречие с истината. Някои хора казват: „След като Ти си дал това обещание, защо да не ни позволиш да го постигнем? След като Ти си казал всички тези неща и си ги заявил публично на цялото човечество, защо да не ни позволиш да се стремим към това?“. Това е свързано с истината. От самото начало досега никой никога не е разбирал това. Към кой аспект на истината се отнася това? Ти трябва да го гледаш по този начин: Бог е дал обещание на човека и от Бог човекът е осъзнал идеята за царуване, както и различни звания като „Божията личност“, „първородни синове“, „Божии синове“ и така нататък. Това обаче са само звания. А кое звание до кои хора се отнася, зависи от стремежа и представянето на индивида. Каквото звание ти даде Създателят, това си ти. Ако Той не ти даде звание, тогава ти си нищо. Това е просто обещание от Бог, а не нещо, на което хората имат право или което заслужават. Разбира се, това обещание е цел, която хората желаят, но тази цел не е пътят, по който хората трябва да поемат, и няма нищо общо с пътя, по който хората поемат. Кой има право да взема решения по този въпрос? (Бог.) Точно така, хората трябва да разберат това. Ако Бог каже, че ти дава нещо, тогава ти имаш нещо. Ако Той каже, че ти го отнема, тогава ти нямаш нищо, ти си нищо. Ако ти кажеш: „Ще се стремя към това, дори и Бог да не ми го даде, а ако Бог ми го даде, тогава ще го приема като нещо естествено“, то това е грешно. Защо е грешно? То нарушава голямо табу. Ти не признаваш факта, че Бог винаги ще бъде Бог, а човекът винаги ще бъде човек — ето защо е грешно. Някои хора казват: „Това е пророкувано в Библията. На много места в Библията се казва, че навеки ще царуваме с Бог. Защо Бог може да каже това, а ние не можем да се стремим към него?“. Това ли е разумът, който едно сътворено същество трябва да притежава? Ти виждаш обещанието на Бог хората да царуват като нещо добро и се стремиш към него, но Бог е говорил и за обслужващи — стремиш ли се да служиш добре на Бог? Стремиш ли се да бъдеш обслужващ, който отговаря на критериите? Бог също изисква хората да изпълняват дълга си — изискваш ли от себе си да изпълняваш добре дълга си? Бог също изисква хората да действат като сътворени същества, а ти какво правиш? Разглеждаш ли това да отговаряш на критериите като сътворено същество като своя цел и стремиш ли се към нея? Това, че Бог казва, че хората ще царуват, е обещание, което Той е дал на човека, и има изрично условие и контекст за това обещание: ти трябва да си добро сътворено същество, да изпълняваш добре дълга на сътворено същество, да се отървеш от ролята на обслужващ, да постигнеш покорство на Бог и боязън от Създателя. Бог е казал, че когато постигнете всичко това, тогава вие ще можете да царувате с Бог завинаги — това е контекстът, в който са изречени тези слова. На хората им липсва разум. Щом чуят това, те си мислят: „Страхотно е, че можем да царуваме с Бог! Кога ще се случи това? Как ще царуваме? Как ще бъдем наравно с Бог? Чии царе ще бъдем? Над кого ще царуваме? Как ще царуваме? Как ще бъдем царе?“. Не липсва ли на хората разум? Въпреки че това е обещание, което Бог е дал на човека, нещо, което е изречено, за да го чуе човекът, за да знаят хората, че има такова прекрасно нещо, ти трябва да се премериш — кой си ти? Бог има тази идея и желае да позволи на човека да живее по този начин с Него, но пригоден ли си ти да го постигнеш? Защо не попиташ Бог: „Преди да постигнем това обещание, какви изисквания имаш Ти към нас? Има ли нещо, което трябва да направим? Какво трябва първо да постигнем, преди да можем да постигнем това обещание?“. Ти не питаш тези неща, а просто го изискваш. Не е ли това липса на разум? На човека му липсва този вид разум. Когато хората видят нещо полезно, те протягат ръце и се опитват да го грабнат. Хората са като разбойници. Ако не им дадеш това, което искат, те се ядосват, стават враждебни и започват да крещят обиди. Не са ли такива хората? Това е низостта на човечеството.

Една от причините, поради които на човека му липсва разум, е, че хората все още не разбират истината. Това няма нищо общо с покварения им нрав. Но когато не им се дава това, което искат, те се ядосват, крещят обиди, мразят и си отмъщават — какво е това? Тук изплува демоничният лик на Сатана. Това е техният сатанински покварен нрав. Следователно, що се отнася до обещанието, което Бог е дал на човечеството, това, което всеки един човек проявява пред Бог, не удовлетворява Бог. Хората веднага протягат ръце, за да искат, без да знаят собствената си мярка, веднага изискват, а ако не могат да получат това, което изискват, те обмислят какво могат да използват в замяна. Те се отричат от семействата и кариерите си, страдат и плащат цена, тичат насам-натам и отдават всичко, проповядват евангелието и придобиват повече хора, работят повече и използват тези неща, за да ги разменят за това, което искат. Ако не могат да разменят тези неща за това, което искат, те се вбесяват, омраза изпълва сърцата им и те започват да изпитват неприязън към всичко, свързано с вярата в Бог. Ако чувстват, че могат да разменят тези неща за това, което искат, тогава всеки ден копнеят Божието дело да приключи скоро, Бог бързо да унищожи Сатана, бързо да сложи край на човечеството, бързо да предизвика катаклизмите, в противен случай чувстват, че не могат да издържат. Какво разкрива всеки един човек в присъствието на истината? Хората разкриват например нрав на неприязън към истината и жестокост. Погледнато сега, надменността, измамността и спорадичната непримиримост на хората могат да се считат за леки и не много сериозни сред всички видове покварен нрав на човечеството. Поквареният нрав, който човечеството има в по-голяма степен, който е по-сериозен и по-дълбок, е нравът на нечестивост, неприязън към истината и жестокост — това са смъртоносните елементи в покварения нрав на човека. Разбира се, що се отнася до антихристите, този нрав е още по-сериозен и когато го разкриват, те не го приемат на сериозно, не го изследват, не изпитват никаква вина към Бог, още по-малко чувстват, че имат какъвто и да било проблем. Те не приемат истината, не познават себе си и вероятността да се покаят е още по-малка. Следователно, каквито и да са обстоятелствата, средата или контекстът, те разглеждат царуването — най-възвишеното и най-доброто обещание, което Бог е изрекъл — като своя цел, която трябва да се преследва. Както и да разговаряш с тях за истината, те няма да се откажат от този стремеж, а вместо това настояват да следват своя път и това ги прави неподлежащи на спасение. Тези хора са толкова ужасяващи! От това, което разкриват, можеш да видиш точно какви са нравът и истинското лице на Сатана. За толкова много истина е разговаряно и онези, които имат разум, които могат да приемат истината и които имат желание да се подчиняват и покоряват, всъщност разбират точно какво е Божието намерение. Те вече не преследват упорито позиция, перспективи и съдба, а са готови да се покаят под разобличението на тези Божии слова, готови са да се откажат от желанието си за благословии, да се стремят към истината, да се стремят да се покоряват на Бог и да удовлетворяват Бог, както и да се борят да постигнат спасение. Като се погледне сега към съкровените желания на повечето хора, целите, които преследват, коренно са се променили. Те желаят да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите, желаят да бъдат истински сътворени същества и желаят да постигнат спасение. Те не изпълняват дълга си, за да получат благословии, и не отбиват номера в Божия дом заради получаването на благословии. Освен антихристите, които винаги искат да царуват, повечето хора желаят да се стремят към истината. Само антихристите разглеждат стремежа към перспективи, благословии и царуване като цели и като плод, който в крайна сметка трябва да се придобие при вярата им в Бог. Те няма да се откажат от тези неща, нито ще постигнат обрат, независимо какво им казваш — не са ли в голяма беда? Те знаят много добре, че Божиите слова са истината, просто не я приемат, така че нищо не може да ги промени. Те могат само да бъдат отстранени и наказани. Това е крайният резултат от вярата на антихристите в Бог.

Разговарях ли сега ясно по този въпрос за хората, които се стремят да царуват? Постигнахте ли ново разбиране? Правилен ли е този път на стремеж към царуване? (Не.) Тогава как трябва хората да подходят към този въпрос? По този въпрос коя истина трябва да се разбере, за да се опознае същността на човека? Бог е Този, Който съди истинската същност и поведението на човека. На какво основава Бог Своя съд за всичко това? Той го основава на истината. Следователно, изходът или крайната цел на човека не се определят нито от собствената му воля, нито от предпочитанията или фантазиите му. Последната дума има Създателят, Бог. Как трябва да сътрудничат хората по този въпрос? Пред тях има един единствен път: само ако търсят истината, ако я разберат, ако се подчиняват на Божиите слова, постигнат покорство към Бог и получат спасение, накрая ще имат добър изход и добро назначение. Не е трудно да си представите перспективите и съдбата на хората, които правят обратното. И така, по този въпрос, не гледайте какво е обещал Бог на човека, какво казва за изхода на човечеството, и какво е подготвил за хората. Тези неща нямат нищо общо с теб, а касаят само Бог и не могат да бъдат получени, като се отмъкнат, изпросят или изтъргуват. Какво трябва да правиш като сътворено същество? Трябва да изпълняваш добре дълга си, да правиш каквото трябва с цялото си сърце, ум и сила. Останалото — нещата, които са свързани с перспективите, съдбата, и бъдещата крайна цел на човечеството — е в Божиите ръце и това не са неща, които можеш да решиш. Всичко това попада под върховенството на Създателя, подрежда се от Него и няма нищо общо с което и да е сътворено същество. Някои хора казват: „Защо ни го казваш, щом няма нищо общо с нас?“. Макар и да няма нищо общо с вас, то е свързано с Бог. Само Бог знае тези неща, само Той може да говори за тях и само Той има правото да ги обещае на човечеството. И ако Бог ги знае, не трябва ли да говори за тях? Да продължаваш да се стремиш към перспективите и съдбата си, когато не знаеш какви са те, е грешка. Бог не е искал от теб да се стремиш към това, Той само те уведоми, а ако погрешно повярваш, че Бог ти е казал да го превърнеш в цел на своето стремление, значи напълно си лишен от разум и не притежаваш разсъдъка на нормалната човешка природа. Достатъчно е да знаеш всичко, което Бог обещава. Трябва да приемеш един факт: каквото и да е обещанието — било то добро или обикновено, било то нещо, което хората харесват, или нещо, което не ги интересува особено — всичко е под върховенството, подредбите и определеното от Създателя. Единственият дълг и единственото задължение на сътвореното същество е да следва правилната посока и правилния път, посочени от Създателя, и да се стреми към тях. А какво ще придобиеш накрая и в кои от Божиите обещания ще имаш дял зависи от стремлението ти, от пътя, по който ще поемеш, и от върховенството на Създателя. Ясни ли са ви сега тези слова? (Да.) И ще ви помогнат ли тези слова да задоволите амбициите и желанията си, или ще ви помогнат да следвате правилния път в живота в стремежа си към истината? (Ще ни помогнат да се стремим към истината и да следваме правилния път в живота.) Що се отнася до онези, които притежават нормална човешка природа и разум, които обичат положителните неща и истината, те не само не са разочаровани, когато чуят тези слова, но и могат да бъдат непоколебими във вярата си да се стремят към истината и да приемат Божието спасение. Онези, които нямат нормална рационалност обаче, онези ненормални хора, които упорито се стремят към благословии, плътски интереси и задоволяване на амбициите и желанията си, може да загубят ентусиазъм, когато чуят тези слова, и да загубят интерес към вярата в Бог. Разбира се, има и хора, които след като чуят тези слова, не знаят как да вярват. Не е ли много важно хората да разбират истината? Истината не е ли по-способна да води хората да следват правилния път и да удовлетворяват Бог? (Да.) Само истината може да позволи на хората да постигнат спасение. Ако ти не разбираш истината, тогава по пътя към спасението често ще се отклоняваш, ще правиш грешки и ще търпиш загуби, а когато стигнеш до края на пътя във вярата си, няма да притежаваш никаква истина реалност и ще станеш същински обслужващ. Ако играеш ролята на обслужващ през всичките си много години на вяра в Бог и в крайна сметка не си способен да станеш сътворено същество, което отговаря на критериите, то това е трагедия.

9 май 2020 г.