II. Интересите на антихристите

Днес ще продължим да разговаряме за девета точка от проявленията на антихристите. Деветата точка за техните проявления е следната: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава. Миналия път разговаряхме за малка част от това, като просто започнахме нашата тема и разговаряхме за това какво представляват интересите, което е първата точка. По втора точка разговаряхме за това какви са интересите на хората и каква е същността на интересите на хората. Третата точка, за която разговаряхме, беше какви са Божиите интереси и каква е същността на Божиите интереси — в общи линии това беше съдържанието на трите точки, за които разговаряхме. Това, за което разговаряхме миналия път, по същество бяха концептуални истини, като стигнахме до определение за различните аспекти на интересите и предоставихме на хората разбиране за основните понятия. Този път няма да навлизаме по-подробно в гореспоменатото съдържание, защото темата, по която ще разговаряме за нашата девета точка, има за цел да подчертае различните проявления на антихристите. Следователно ще продължим да се съсредоточаваме върху проявленията на антихристите в нашето общение по тази точка. Ще разнищим предимно отношението и поведението на антихристите към различните интереси, свързани със самите тях, в опит да определим природата същност и нрава на антихристите и ще ги разнищим от тази гледна точка. Ще започнем, като разговаряме за това кои, в очите на антихристите, са нещата, свързани с техните интереси.

В очите на антихристите Бог, Божият дом и църквата са просто етикети, може би нищо повече от имена, без никаква действителна стойност. Следователно те гледат на интересите на Бог, на Божия дом и на църквата с презрение и е под достойнството им да им обърнат внимание или не заслужават внимание. За разлика от това, личните интереси на антихристите имат за тях най-голямо значение. Вследствие на това антихристите често предават интересите на църквата и Божия дом в замяна на личните си интереси. Сега, нека категоризираме и разнищим подробно кои неща са свързани с интересите на антихристите, за да предоставим на хората ясна представа за възгледите им по въпроси от техен интерес. На първо място, независимо как са обозначени антихристите, било то като антихристи, зли хора или личности, които не практикуват истината или таят враждебност към нея, този тип хора не живеят във вакуум. Те живеят в плът и имат същите нужди на нормалния човешки живот. Следователно хора като антихристите, които живеят сред братята и сестрите или в Божия дом и църквата, също имат интереси, свързани със собствената им безопасност. Това е първата подточка за интересите на антихристите — тяхната собствена безопасност. Втората подточка за интересите на антихристите е тяхната собствена репутация и статус, което е свързано с тяхната власт. Третата подточка за интересите на антихристите включва тяхната облага. По-ясно ли е да се разнищят интересите на антихристите чрез тези три подточки в сравнение с това да се разговаря за тях по неструктуриран, прям начин? (Да.) Ако ви помоля да разговаряте въз основа на тези три подточки, имате ли някакви прозрения? Можете ли да разговаряте за някакво разбиране? (Може би мога да обсъдя някои прозрения относно втората подточка, но не съм много наясно относно личната безопасност и облагата.) Добре, докато аз разговарям, вие можете да допълвате там, където можете да говорите ясно, а аз ще разговарям за това, което ви се струва неясно. Става ли така? (Да.)

А. Тяхната собствена безопасност

Ще започнем общуването си с първия подраздел от интересите на антихристите — тяхната собствена безопасност. Смисълът на този подраздел трябва да е ясен за всички. Той се отнася до физическата безопасност на човека. В континентален Китай да вярваш в Бог означава да живееш в опасна среда. Всеки човек, който следва Бог, е изправен пред ежедневния риск да бъде арестуван, осъден и подложен на жестоко преследване от страна на големия червен змей. Антихристите не правят изключение. Макар че в рамките на Божия дом те могат да бъдат окачествени като антихристи, великият червен змей, в съюз с религиозния свят, постоянно прави всичко възможно, за да потиска и преследва Божията църква и Божиите избраници, и, разбира се, антихристите също се намират в такава среда и не са извън заплахата от арест. Следователно на тях често им се налага да се сблъскват с въпроса за собствената си безопасност. Това повдига въпроса за това как те се справят със собствената си безопасност. В този подраздел общуваме главно за отношението на антихристите към собствената им безопасност. А какво е тяхното отношение? (Те правят всичко възможно, за да осигурят собствената си безопасност.) Антихристите правят всичко възможно, за да осигурят собствената си безопасност. Това, което си мислят, е: „Трябва непременно да подсигуря безопасността си. Независимо кой ще хванат, това не трябва да съм аз“. По този въпрос те често се обръщат към Бог с молитва, като Го молят да ги защити от неприятности. Смятат, че независимо от всичко, наистина изпълняват работата на ръководство на църквата и че Бог трябва да ги закриля. Антихристите често зоват и умоляват за собствената си безопасност, за да я съхранят, за да не бъдат арестувани, за да избегнат всякакво преследване и за да се установят в безопасна среда. Истински се осланят на Бог и Му се отдават само когато е засегната собствената им безопасност. Имат истинска вяра в това отношение и действително се уповават на Бог. Правят си труда да се молят на Бог само за да поискат да защити собствената им безопасност, и изобщо не се замислят за делото на църквата или за дълга си. В работата си се водят от принципа на личната си безопасност. Ако едно място е безопасно, антихристите ще изберат да работят именно там и наистина ще изглеждат много инициативни и положително настроени, като демонстрират своето огромно „чувство за отговорност“ и „преданост“. Ако някоя работа е свързана с риск и може да доведе до инцидент, ако има опасност големият червен змей да разбере кой я върши, такива хора си измислят извинение, отказват я и намират възможност да я избегнат. Щом възникне опасност или дори само при признаци за такава, те намират начини да се измъкнат и да зарежат дълга си и изобщо не ги е грижа за братята и сестрите. Интересува ги единствено как да се измъкнат от опасността. Може би вече са подготвени в сърцето си. Щом възникне опасност, веднага изоставят работата, която вършат, и не ги интересува развитието на църковното дело, загубите, които може да причинят на Божия дом или безопасността на братята и сестрите. За тях е важно да избягат. Дори държат „коз в ръкава си“, план за самозащита. Щом ги застигне опасност или бъдат арестувани, те казват всичко, което знаят, като се оправдават и се освобождават от всякаква отговорност, за да опазят собствената си кожа. Това е планът, който са подготвили. Тези хора не желаят да бъдат подлагани на преследване заради вярата си в Бог. Страхуват се да не ги арестуват, измъчват и осъдят. В действителност отдавна са се поддали на Сатана в сърцата си. Те се ужасяват от властта на сатанинския режим, а още повече се страхуват да не ги сполетят неща като мъчения и жестоки разпити. Следователно, ако всичко върви гладко при антихристите и няма никакви заплахи или проблеми, свързани с безопасността им, и възможността за опасност е напълно изключена, те могат да посветят своя устрем, „предаността си“ и дори свое имущество. Ще бъдат обаче изключително внимателни, няма да проповядват евангелието и няма да свидетелстват за Бог, нито ще изпълняват дълга си, ако обстоятелствата са неблагоприятни и има опасност да ги арестуват по всяко време за това, че вярват в Бог и изпълняват дълга си, и ако заради вярата си в Бог може да загубят служебното си положение или да бъдат изоставени от близките си. Свиват се в черупките си дори при малък признак на неприятности и искат незабавно да върнат в църквата книгите с Божиите слова и всичко, свързано с вярата в Бог, за да се предпазят и да останат невредими. Не са ли опасни? Няма ли да се превърнат в Юда, ако ги арестуват? Антихристите са толкова опасни, че по всяко време може да се превърнат в Юда, а вероятността да предадат Бог присъства постоянно. Освен това са крайно егоистични и подли. Това се определя от природата същност на антихристите.

Някои може да кажат: „Може би хората с тези проявления се срещат само в страната на големия червен змей, в социалния контекст на Китай. Когато отидеш в чужбина, няма преследване или арест, така че личната безопасност става без значение. Все още има ли нужда от тази тема?“. Според вас има ли нужда? (Да.) Дори в чужбина много хора, които изпълняват дълг в Божия дом, често проявяват тези модели на поведение. Щом стане въпрос за нападки, клевети и действия, насочени срещу Божия дом от политическия режим на дадена страна, от невярващи или от религиозния свят, определени хора изпитват дълбок страх и малодушие дълбоко в себе си. Те дори може да смятат, че в този момент биха се чувствали по-добре и по-свободни, ако не вярваха в Бог, някои от тях съжаляват, че са повярвали в Бог, а в сърцата си някои дори обмислят да отстъпят и подхранват идеи да се откажат. По всяко време хора като тези таят притеснения за собствената си безопасност, като смятат, че нищо не е по-важно от това. Техният живот и собствената им безопасност са най-големите им грижи дълбоко в сърцата им. И така, когато се изправят пред това как светът и цялото човечество злепоставят, клеветят и заклеймяват църквата и делото на Бог, в сърцата си тези хора не застават на страната на Бог. Вместо това, когато тези неща се случат, когато чуят гласове, които злепоставят и заклеймяват Бог, дълбоко в себе си те застават в опозиция на Бог. Те силно желаят да начертаят разделителна линия между себе си и Бог, Неговия дом и църквата. Освен това в моменти като тези да признаят, че вярват в Бог, е трудна и болезнена задача за тях. Те отчаяно искат да нямат нищо общо с Бог, Неговия дом или църквата. В такива моменти те се чувстват неспокойни и дори се срамуват, и не могат да си покажат лицето заради това, че са членове на Божия дом. Такива хора наистина ли са последователи на Бог? Наистина ли са се отрекли от всичко, за да следват Бог? (Не.) Когато хората в континентален Китай вярват в Бог, те често се сблъскват с преследване и арест и често се натъкват на въпроси за личната си безопасност; въпреки че средата в чужбина не е толкова сурова, хората все пак се сблъскват с подобни обстоятелства. Те се сблъскват с клевети и заклеймяване от религиозния свят и трябва да се борят с безразличието или с определени изявления на неразбиране от страна на различни държави към църквата. Някои се чувстват объркани и дори не са сигурни и се съмняват дали делото на Бог е истинско, като още повече поставят под въпрос правотата на Бог. Следователно, тъй като често мислят за собствената си безопасност, те не могат да изпълняват дълга си в Божия дом с непоколебимо и спокойно сърце. Тези личности наистина ли са предали живота си на Бог? (Не, не са.) Някои дори си мислят: „Идването в чужбина означава да избягаме от ноктите на големия червен змей, нали? Няма ли религиозна свобода в чужбина? Не е ли всичко волно и освободено? Щом Бог ни е довел в чужбина, за да изпълняваме дълга си, защо все още трябва да се сблъскваме със същите сурови условия? Защо все още трябва да учим тези уроци и да преминаваме през това страдание в чужбина?“. Някои хора изпитват съмнения в сърцата си, а други не само се съмняват, но и се съпротивляват, като таят въпроси като: „Щом това е истинският път, щом това е делото на Бог, защо ние, които сме предани в изпълнението на дълга си, които сме се отрекли от всичко, за да отдадем всичко на Бог, все още трябва да понасяме такова неравностойно отношение в този свят?“. Те не разбират. Тъй като не разбират и поставят собствената си безопасност над всичко останало, те превръщат това неразбиране в оплаквания и съмнения, насочени към Бог. Не е ли така? (Да.) Някои хора в чужбина дори се страхуват да поемат рискове в изпълнението на дълга си. Ако им бъде възложен дълг, който включва известен риск, те намират извинения като: „Не съм подходящ за този дълг. Семейството ми все още е в континентален Китай и ако големият червен змей ме открие, няма ли да е проблем за мен?“. Те отказват да изпълняват такъв дълг. Те избират да се съхранят, да защитят собствената си безопасност и да спасят собствения си живот. Те си оставят вратичка, вместо напълно да се отдадат, да се избавят от всичко и да се отрекат от всичко, за да приемат дълга си. Те не могат да постигнат това. Това са някои от техните модели на поведение, когато става въпрос за собствената им безопасност. Някои хора се чувстват неспокойни в сърцата си и често се молят за това. Някои хора често изпитват страх и малодушие, като си мислят, че силите на Сатана са твърде мощни и как един обикновен човек като тях може да се съпротиви? Затова те често се страхуват и се тревожат за това. Някои дори смятат, че щом бъдат арестувани, църквата или Божият дом няма да могат да направят нищо, че никой няма да е от полза, ако нещо се случи. Затова те смятат, че е най-важно да се защитават сами. Следователно, когато трябва да се изложат на опасност и да поемат рискован дълг, те се крият и никой не може да ги убеди. Те твърдят, че не са компетентни, като намират всякакви извинения и причини, за да откажат важния дълг, поверен им от Божия дом. Ако средата е добра, тези хора може дори да застанат на обществено място пред голяма тълпа с микрофон и да крещят: „Аз вярвам във Всемогъщия Бог, аз съм член на Църквата на Всемогъщия Бог. Надявам се, че всички могат да дойдат и да изследват истинския път“. Те могат да правят това без никакъв страх, когато личната им безопасност не е изложена на риск. Щом има и най-малък намек за заплаха или някаква ситуация, която включва собствената им безопасност, или когато възникнат внезапни обстоятелства, ентусиазмът им изчезва, „предаността“ им се изпарява и „вярата“ им избледнява. Те знаят само да бягат насам-натам, като винаги се опитват да намерят някаква незабележима, задкулисна работа, която да вършат, като прехвърлят на други хора задачите и дълга, които изискват излагане на опасност и поемане на рискове. Щом средата се подобри, те се появяват отново като шутове на сцената. Защо се появяват отново? За да започнат да се изтъкват, да уведомят хората за съществуването си, да покажат на Бог своя ентусиазъм, да уведомят Бог за своята преданост в този момент и в същото време да се поправят за стореното преди, в отчаян опит да спасят положението. Въпреки това, при най-малкия знак за неприятности или промяна в средата, тези хора отново изчезват и се скриват.

Когато евангелската работа тъкмо започваше да се разпространява, беше особено трудно да се проповядва евангелието. По онова време нямаше много хора, които можеха да проповядват евангелието, а тези, които го правеха, имаха доста повърхностно разбиране за истината. Те не можеха да разпознават добре религиозните представи на хората и беше предизвикателство да се придобият хора. Освен това проповядването на евангелието също носеше рискове. Когато попаднеш на хора с относително добра човешка природа, най-много да откажат да го приемат и с това се приключваше, но те нямаше да ти навредят или да те обидят. Ако поддържаше контакт с тях, все още можеше да има надежда да ги придобиеш, което щеше да доведе до някакви резултати. Когато обаче попаднеш на зли хора или пастори и старейшини от различни вероизповедания, тези хора не само отказваха да приемат, но дори щяха да те нападнат вкупом, да те принудят да си признаеш греховете и ако не го направеше, можеха да извършат физическо насилие над теб. В по-тежки случаи можеха дори да те докладват в полицията и да те предадат в участъка, като те изложат на опасност от задържане по всяко време. Някои църковни водачи не се възпираха от тези неща. Те продължаваха да изпълняват дълга си, когато трябваше, и дори водеха в проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог. Някои така наречени водачи или лъжеводачи обаче не действаха по този начин. Когато се изправеха пред такива опасности, те не отиваха лично, а изпращаха други. Чух за една водачка, която разбрала, че един потенциален приемник на евангелието е водач в дадено вероизповедание. Тя възнамерявала да уреди някой да му проповядва евангелието. След като обмислила, не могла да намери подходящ човек и си помислила, че е по-подходящо да отиде сама. Тя обаче се страхувала от опасността и не искала да отиде, затова вместо това уредила една млада сестра на осемнадесет или деветнадесет години да отиде. Какво мислите? Трябвало ли е да урежда тази млада сестра да отиде? (Не е трябвало.) Защо не е трябвало? (Защото потенциалният приемник на евангелието е бил водач в дадено вероизповедание с много религиозни представи. Младата сестра е била с малък духовен ръст, имала е повърхностно разбиране на истината, не е можела да разговаря за истината, за да разреши проблемите на потенциалния приемник на евангелието, и не само че е можело да не бъде способна да го обърне във вярата, но и самата тя е можело да бъде подведена.) Като се има предвид възрастта ѝ, колко от истината е можела наистина да разбере тази млада сестра? Колко познания за Библията е притежавала? Каква е вероятността тя да обърне във вярата водача от това вероизповедание? Предвид възрастта ѝ, тя със сигурност не е имала много опит в проповядването на евангелието. Освен това тя току-що е била навършила пълнолетие и ѝ е липсвал опит. Би ли могла тя да прозре представите, идеите и трудностите на възрастните? (Не, не би могла.) Със сигурност не. На нейната възраст тя просто не е била на нивото да се справи с мислите на възрастните. Кажете Ми, като се има предвид възрастта ѝ, тази млада сестра ли е била най-добрият избор? (Не.) Тя не е била най-добрият избор. И така, като е изпратила младата сестра, имала ли е тази водачка правилното намерение? (Не е имала правилното намерение.) Тя не е имала правилното намерение. Не е трябвало да изпраща младата сестра. По-късно, когато младата сестра влязла в контакт с водача на това вероизповедание и установила, че той не е добър човек, тя докладвала на водачката, като изразила, че се чувства особено уплашена и не смее да отиде отново. Тази водачка ѝ оказала натиск, като настоявала: „Не, това е твой дълг и ти трябва да отидеш!“. Младата сестра била докарана до сълзи и казала: „Това е мой дълг и трябва да отида, но не мога да се справя, не мога да го направя“. Въпреки това тази водачка не отстъпила и продължила да казва: „Дори и да не можеш да го направиш, трябва да отидеш; няма никой друг, така че трябва да си ти!“. Що за водач мислите, че е това? Не само че се е предпазила, когато е наближила опасност, но и е поставила друг на пътя на опасността, докато тя се е отдръпнала. Дори в ситуации, в които тази млада сестра е изразила своята неспособност и дори е плакала от страх, тя все пак не се съгласила. Що за отрепка е това? Това човешко същество ли е? (Не.) Не е човешко същество. Тя не е взела предвид безопасността на своите братя и сестри, а само себе си. Тя дори е разменила безопасността на другите за собствения си интерес, точно като онези пристрастени към хазарта родители, които, когато са загубили всичките си пари и нямат нищо останало, предлагат собствените си дъщери като обезпечение, за да изплатят дълговете си, да преживеят трудни времена и да избягат от бедствие, като жертват тези, които обичат най-много, в замяна на собственото си щастие. Що за отрепка е тази водачка? Останала ли ѝ е някаква човешка природа? (Не.) В нея няма и следа от човешка природа. Въз основа на това поведение могат ли хора като тези да бъдат окачествени като антихристи? (Могат.) Категорично могат! Някои може да кажат: „Това, което правят, е в името на делото на църквата, за проповядването на евангелието. Нямат ли добри намерения? Не го ли правят, за да защитят интересите на Божия дом? Как могат да бъдат окачествени като антихристи?“. Някога някой мислил ли е по този начин? Може ли да се изтъкне този довод? (Не, не може.) И така, кажете Ми, какво е естеството на този проблем? (Тази водачка, в името на собствените си интереси и безопасност, е разменила живота и сигурността на младата сестра, тоест умишлено я е бутнала в пропаст — тя има особено злобна човешка природа.) Казано по-ясно, с пълното съзнание, че младата сестра е напълно неспособна за тази задача, тази водачка е уредила това с цел да се съхрани. В същото време тя го е направила, за да може да се отчете за изпълнението на собствения си дълг, пожертвала е интересите и безопасността на друг, за да постигне личните си цели. Това е било нейното намерение. Тя просто не е обмислила кой е способен да свърши тази работа, кой може да обърне този човек във вярата или кой може да свърши тази работа ефективно, като намери най-добрия човек за задачата. Същността на нейните действия не е била в изпълнението на дълга ѝ или в изпълнението на нейната преданост или отговорност, а в това да може да даде отчет на своите началници и да се съхрани, като пожертва интересите на другите и дори причини вреда на другите. Тя е действала по начин, който е навредил на другите, за да се съхрани и да постигне собствените си цели — не е ли това същността? (Да.) Това е същността. Следователно действията на тази водачка могат да бъдат окачествени като действия на антихрист. Не е ли това коренът на въпроса? (Да, така е.) Точно такъв е случаят. Ако нямаше подходящи кандидати и тази млада сестра не беше там, ако ѝ беше казано сама да отиде да обърне във вярата водача на това вероизповедание, щеше ли да отиде? Щеше ли да може да каже: „Ако няма подходящи кандидати, тогава аз ще отида. Не се страхувам. Дори и да означава да пожертвам живота си, за да придобия този човек, аз съм готова да го отдам, защото това е мой дълг и моя отговорност“? Можеше ли да направи това? (Не.) Защо казваме, че не можеше да го направи? Тук не спекулираме. На какво се основаваме, като казваме, че не можеше? (Защото, когато е изпълнявала дълга си, не е било наистина, за да постигне резултати и да обърне този потенциален приемник на евангелието. Следователно тя просто е отбивала номера, като е изпратила младата сестра. Ако младата сестра не беше там, тя нямаше лично да отиде, за да придобие този човек.) Точно така, така щеше да бъде. Ако е видяла, че няма налични подходящи кандидати, не трябваше ли сама да отиде? (Да.) Ако беше наистина предана на дълга си и не мислеше за личната си безопасност, нямаше да позволи на младата сестра да отиде, а щеше да отиде сама. И така, какъв е проблемът, подчертан от това, че не е отишла сама? (Тя е съхранявала собствената си безопасност и интереси.) Точно така, така се е развило. Ако беше наистина предана на дълга си, щеше сама да поеме тази тежка отговорност. Тя обаче не го е направила; вместо това е избрала най-неподходящия кандидат да отиде на нейно място. Дали нейното намерение е било да изпрати най-неподходящия човек на най-опасното място, за да постигне собствената си цел да се предпази от опасност и да се съхрани? (Да.) Това е поведението на антихристите. Това е свързано с уреждането на хора.

В континентален Китай големият червен змей постоянно и брутално потиска, арестува и преследва вярващите в Бог, като често ги поставя в опасна среда. Например правителството използва различни предлози, за да арестува вярващи. Винаги, когато открият района, в който пребивава антихрист, кое е първото нещо, за което антихристът се сеща? Не е как да уреди правилно делото на църквата, а как да избяга от тази опасна ситуация. Когато църквата е изправена пред потисничество и арести, антихристите никога не се занимават с последващата работа. Те не уреждат основните църковни ресурси или персонал. Вместо това намират извинения и причини, за да си осигурят безопасно място и с това да приключат. Щом личната им безопасност е гарантирана, те рядко се включват лично в уреждането на църковното дело, персонал или ресурси, нито се осведомяват по въпроса, нито правят някакви конкретни подредби. Това води до това, че ресурсите и финансите на църквата не се прехвърлят своевременно на сигурни места и в крайна сметка много от тях се ограбват и отнемат от големия червен змей, което причинява значителни загуби на църквата и води до залавянето на още братя и сестри. Това е резултат от избягването на отговорност от страна на антихристите по отношение на делото. Дълбоко в сърцата на антихристите личната им безопасност винаги е на първо място. Това е въпрос в сърцата им, който е постоянна грижа за тях. Те си мислят: „Не трябва да си навличам неприятности. Който и да бъде заловен, аз не мога да си го позволя — трябва да остана жив. Все пак чакам да споделя божията слава, когато божието дело приключи. Ако ме хванат, ще постъпя като Юда и с мен ще е свършено. За мен няма да има добър изход. Ще бъда наказан“. Затова винаги, когато отидат да работят на ново място, те първо проучват кое домакинство е най-безопасно и най-влиятелно, къде могат да се скрият от правителствените претърсвания и да се чувстват сигурни. Второ, те търсят домакинства с по-добри условия на живот, където има месо на всяко хранене, климатик през лятото и отопление през зимата. Освен това те питат кой от вярващите е по-ентусиазиран и има по-силна основа, някой, който може да осигури защита, когато възникнат проблеми. Те първо проучват всички тези въпроси. След проучването си те намират място, където да се установят, и вършат някаква повърхностна работа, изпращат писмо или предават устно някаква информация или подредби за работата. Сега, мислите ли, че антихристите са способни да вършат работа? Когато погледнете колко щателно и подредено обмислят и уреждат личната си безопасност, може да изглежда, че знаят как да вършат конкретна работа, в сърцата си знаят как да я вършат. Намеренията им обаче не са правилни, те мислят само за лични придобивки и изпитват неприязън към истината; дори и да знаят, че това, което правят, е в разрез с истината и е егоистично и достойно за презрение, те настояват да вършат нещата по свой начин и да действат своеволно и безразсъдно. Всичко, което правят, е за да запазят собствената си безопасност. След като се установят и почувстват, че са вън от опасност, че опасността е преминала, тогава антихристите пристъпват към извършването на някаква повърхностна работа. Антихристите са доста щателни в своите подредби, но зависи с кого си имат работа. Те мислят много внимателно за въпроси, които засягат собствените им интереси, но когато става въпрос за делото на църквата или за собствения им дълг, те изваждат наяве своя егоизъм и низост и не проявяват отговорност, като им липсва дори и следа от съвест или разум. Точно поради тези модели на поведение те са окачествени като антихристи. Ако трябваше да съдим само въз основа на заложбите, като се има предвид колко добре обмислят и правят щателни и конкретни планове за собствената си безопасност, не им липсват заложби и имат глава на раменете си. Те би трябвало да са способни да се справят с делото на Божия дом. Сега, ако погледнете на това въз основа на тяхната способност, те не би трябвало да се наричат антихристи, така че защо все пак са наричани така? Това се определя въз основа на тяхната същност, на това дали могат да приемат истината и да я практикуват, на това дали са хора, които се стремят към истината. Те обмислят и уреждат внимателно и конкретно своята жизнена среда, храната и напитките си, както и безопасността си. Когато обаче става въпрос за делото на Божия дом, те стават напълно различни хора, особено егоистични и достойни за презрение, без да проявяват никакво внимание към Божиите намерения. Това със сигурност не са хора, които се стремят към истината. Антихристите се отнасят към делото на Божия дом и към работните подредби на Горното, като ги отсяват. Те избирателно отсяват какво са и какво не са склонни да правят и какво е и какво не е свързано със собствената им безопасност. След това вършат някаква лесна работа, която не носи опасност, само за да не открие Горното, че са готови за ядене, но не и за работа, и че не се занимават с същинския си дълг. След като уредят работата, те никога не се осведомяват за конкретните задачи и не надзирават как се изпълняват те. Например Божият дом има конкретни принципи и правила относно приношенията и различните ресурси: как да се уреждат, къде да се поставят, как да се пазят и кой трябва да ги пази. Антихристите, от друга страна, само говорят за тези неща и след като са направили подредбите, смятат, че е приключено. Без значение дали средата е подходяща, или не, те никога не посещават мястото, за да огледат; просто си движат устните и в сърцата си не разбират и не се осведомяват, не проучват и не се интересуват дали конкретните подредби за тези ресурси на Божия дом са подходящи или безопасни. И така, по време на ръководството на антихристите, в рамките на тяхната работа, някои книги с Божии слова се изземат от зли хора. Някои книги мухлясват поради неправилно съхранение, а в някои случаи определени книги или ресурси се поставят на места, където никой не се грижи за тях. Антихристите не само не успяват да направят конкретни подредби по тези въпроси, те със сигурност не се осведомяват, не проучват и не се интересуват от тях. Вместо това те смятат задачата си за изпълнена, след като направят подредбите. Те само говорят и с това се приключва; само отбиват номера, без да търсят действителни резултати. Проявяват ли антихристите преданост чрез тези модели на поведение? (Не.) Те нямат преданост. Когато става въпрос за уреждането на различни ресурси на църквата, антихристите никога не се осведомяват. Какво означава „никога не се осведомяват“? Означава ли, че изобщо не правят подредби? Те отбиват номера и правят подредби, за да заблудят хората, за да не би някой да ги докладва на началниците. Но никога не вършат конкретна работа. Какво означава конкретна работа? Тя включва определяне къде трябва да се поставят тези неща, дали е безопасно, или не, дали може да им се случи нещо, дали гризачи могат да дойдат и да ги нагризат, дали могат да бъдат наводнени или откраднати, дали лицата, отговорни за пазенето, са подходящи и т.н. Антихристите обаче никога не се осведомяват, никога не проучват и никога не се интересуват. В сърцата си те вярват, че не могат да се наслаждават на тези неща; те не ги ценят и нямат полза от тях. Те принадлежат на други хора, на Божия дом и не са свързани с тях. Изобщо не ги е грижа; нека който иска да се тревожи за това — те не се тревожат. Те уреждат нещата и с това се приключва. Някои антихристи дори не си правят труда да уреждат. Те смятат, че няма да получат никакви награди, дори и да свършат добре тази работа, и че никой няма да ги държи отговорни за това, че е свършена лошо. Кой ще ги докладва за нещо толкова незначително? Ще ги накаже ли Бог за това? Отношението и възгледите на антихристите към техния дълг са точно такива: те отбиват номера и се отнасят към нещата нехайно. Докато тези неща не засягат собствения им статус или безопасност, те не се интересуват дали се управляват, или не. Дали тези неща са изгубени, намалени или повредени, всичко това не е свързано с тях. В съзнанието на антихристите тези ресурси на Божия дом се считат за обществена собственост. Не е нужно да се притесняват за тях, не е нужно да им обръщат внимание и не е нужно да изразходват никаква енергия, за да ги управляват. И така, по време на ръководството на антихристите, поради тяхната небрежност към дълга им, фокуса им върху личното удоволствие и неуспеха им да изпълнят конкретни задачи, различни ресурси в Божия дом се ограбват или отнемат от големия червен змей или се изземат от някои зли хора. Имаше много такива случаи. Някои може да кажат: „В такава враждебна среда кой би могъл да се погрижи за всичко толкова щателно? Кой би могъл да избегне малко небрежност или да не направи няколко грешки?“. Само за няколко грешки ли става въпрос? Смея да кажа, че ако хората можеха да изпълняват своите отговорности и да проявяват преданост, загубата на тези ресурси нямаше да е толкова голяма; тя определено щеше да намалее и ефективността на делото щеше да се подобри много.

Антихристите вярват в Бог, за да получат благословии. Те никога не се интересуват от нищо, свързано с Божия дом или с Божиите интереси. Каквото и да правят, то трябва да се върти около личните им интереси. Ако делото на Божия дом не засяга личните им интереси, те просто не се интересуват и не питат за него. Колко са егоистични! Когато някои антихристи действаха като водачи, големият червен змей ограби големи количества приношения, които бяха в обхвата на техния надзор, и беше загубено удивително количество. Но тези антихристи изобщо не обвиниха себе си. Дори след това казаха: „Това не е само моя отговорност. Как може вината за всичко да се хвърля върху мен? Освен това такава ситуация е неизбежна“. Те изобщо не изпитваха угризения, прехвърлиха вината на други хора и изпълнени с оправдания, се опитаха да се защитят. Що за отрепки са? Не трябва ли хора като тези да бъдат отлъчени? Не трябва ли да бъдат проклети и наказани? (Да.) След като допуснаха такава значителна грешка, тези антихристи нямаха абсолютно никакви угризения! Какви проявления би проявил един нормален човек, човек с човешка природа, човек, който е предан на Бог, или човек с богобоязливо сърце, ако неговата небрежност доведе до заграбването на активите на Божия дом от големия червен змей? (Би изпитал угризения, би се обвинил и в сърцето си би почувствал, че не е изпълнил дълга си правилно.) Какво би направил след това? Би помислил как да поправи нещата. От дъното на сърцето си би изпитал чувство на вина и угризения; независимо какво казват другите, той не би изрекъл нито дума на оплакване, не би се защитавал. Би признал, че това е небрежност от негова страна, негово прегрешение. Би приел всичко, което Бог му каже, както и всеки начин, по който Божият дом реши да се справи с него. Тогава защо антихристите не приемат това? Защо се чувстват изпълнени с огорчение, след като са отлъчени? Това разкрива природата на антихристите. Тези антихристи нанесоха такива значителни загуби на делото на Божия дом, толкова много усилия на други хора отидоха на вятъра поради тяхното пренебрегване на дълга им и толкова много приношения бяха заграбени от големия червен змей, но те не изпитаха никакво самообвинение, никакво чувство на вина и дори се защитаваха. Когато Божият дом се справи с тях, те отказаха да се покорят и разпространяваха непокорството си навсякъде. Що за отрепки са? Не си ли просят смъртта? (Да.) Това е да си просиш смъртта. Като се погледне сърцевината на антихристите, тяхната природа същност е враждебност към истината и Бог. Липсва им човешка природа; те са живи демони, сатани, зверове в човешки дрехи. Когато хора с човешка природа направят малка грешка или кажат нещо нередно, те изпитват самообвинение. Но живите демони, антихристите, не изпитват това. Дори след като допуснаха такава груба грешка, тези антихристи не изпитаха никакво самообвинение и дори се опитаха да се защитят. И така, какво е истината за тях? В сърцата си признават ли истината? Божиите слова са истината и Бог е истината — признават ли този факт? (Не го признават.) Те очевидно не го признават. В сърцата си те смятат себе си за истината, за Бог; те мислят, че освен тях няма друг Бог. Не са ли това дяволи? (Да.) Това са дяволи, типични дяволи. Антихристите изобщо не се осведомяват за ресурсите на църквата, нито правят някакви конкретни подредби за тях. Но ако самите те притежават нещо ценно, можеш да бъдеш сигурен, че ще се погрижат отлично за него. Те няма да разкрият и дума за него, дори когато говорят насън, и никой не би могъл да го изтръгне от тях с бой. Те го пазят изключително добре. Когато обаче става въпрос за ресурсите на Божия дом, отношението им е напълно различно. Те всъщност имат следното отношение: „Какво общо има това с мен? Аз не мога да се наслаждавам на този ресурс и той не ми принадлежи. Дори и да се грижа добре за него, той може да бъде даден на някого другиго! Каква е ползата да го пазя толкова добре?“. Те не смятат този въпрос за свой дълг. Не е ли това липса на човешка природа? (Да.) Това е проявление на липса на човешка природа. Как се нарича това? Нарича се неблагонадеждност. Бог е поверил това дело на теб и ти е дал дълга, който трябва да изпълняваш — това е част от работата ти. Трябва да се справиш с тези въпроси правилно, като ги изпълняваш един по един и следваш изискваните от Бог принципи и работните подредби на Божия дом, и като ги уреждаш правилно, тогава отговорността ти ще бъде изпълнена. Но имат ли антихристите този начин на мислене или идея? (Не, нямат.) Ни най-малко. Това е пълна липса на човешка природа. Какво е конкретното проявление на липсата на човешка природа? То е, че не ги е грижа за съвест или разум и са егоистични и достойни за презрение, липсва им благонадеждност, не може да се разчита на тях и те не са достойни да им се повери каквото и да било.

Когато става дума за въпроси, свързани с персонала в рамките на църквата, като например кой къде каква работа върши, дали я върши правилно, дали изпълнява дълга си ефективно, дали са възникнали някакви случаи на прекъсвания или смущения, или каква е обратната връзка от братята и сестрите, антихристите никога не се интересуват в подробности и не вземат мерки по отношение на тези неща. Например, когато Божият дом иска от тях да осигурят различни типове талантливи личности, антихристите само хвърлят поглед на писмените представяния на тези лица, без конкретно да разберат или да се поинтересуват за тяхното положение — например, дали те имат основа във вярата си, каква е тяхната човешка природа, дали могат да приемат истината, дали техните конкретни таланти и технически умения съответстват на критериите, които се изискват от Божия дом, и дали те са подходящи за култивиране и за поемане на важен дълг. Антихристите просто отбиват номера по отношение на тези неща, прикриват се зад маска, преглеждат накратко писмените представяния и това е всичко. В действителност те никога не взаимодействат с представените лица, нито търсят подробно или задълбочено разбиране за тях. В резултат на това повечето от хората, които избират, биват отстранявани, защото не успяват да изпълнят дълга си или да се справят със същинската си работа. Как антихристите възприемат тази ситуация? „Не е като да ме повишават, за да изпълнявам този дълг. Нямам никакво участие в него. Какво значение има кой ще отиде? Стига да одобрявам препоръките и да осигурявам тези хора, брои се, че си върша работата. Освен това повишените лица ще ми дължат услуга. Дали са подходящи за култивиране или не, не е моя работа“. Ако антихристите осигуряват неподходящи лица, като създават пречки пред работата на Божия дом, носят ли те някаква отговорност? (Да.) Те носят голяма отговорност, но тези дяволски неща изобщо не извършват никакви проверки. Някои казват: „На определени места със сурова среда не можем да взаимодействаме с хората лице в лице. Как можем да ги проверяваме?“. Колкото и сурова да е средата, все пак има методи и подходи за справяне с тези въпроси. Зависи от това дали сте отговорни и истински ангажирани. Не е ли така? (Да, така е.) Ако предложиш своята преданост и отговорност, тогава дори крайният резултат да не е идеален, Бог го проучва внимателно, знае за това и отговорността няма да падне върху теб. Но ако не предложиш своята преданост и отговорност, тогава дори нищо да не се обърка и накрая да не се стигне до никакви последствия, Бог ще го проучи внимателно. Естеството на тези два подхода е различно и Бог ще се отнесе към тях по различен начин. Освен това антихристите кроят интриги, когато става въпрос за предоставяне на ресурс на хората, те имат и егоистични мотиви, достойни за презрение, и им липсва преданост. Каквото и да правят, антихристите си правят своите сметки и не се придържат към принципи. Освен това, за да се свърши добре конкретната работа, те трябва да си покажат лицата, да пътуват насам-натам, като се срещат с повече хора, да понасят трудности и да поемат рискове. Щом нещо засегне въпроса за собствената им безопасност, антихристите пак започват да пресмятат и природата им се разкрива. Какво се разкрива? Те смятат, че общуването с твърде много хора е риск за собствената им безопасност и че не могат произволно да влизат в контакт с хора. Антихристите не общуват с онези, с които трябва, и не се срещат с никого, вместо това намират сигурно убежище, в което да останат, като се крият и вършат само прости задачи. Що се отнася до това колко добре се вършат другите аспекти на делото, дали има хора, които причиняват смущения, или дали се разпространяват работните подредби, различните книги с Божии слова или записаните проповеди, антихристите никога не правят конкретни подредби, нито се осведомяват за тези неща. Това не означава, че трябва да поемат рискове, да си показват лицата и да се сблъскват с неприятности, за да бъдат смятани за предани. Какъв е проблемът тук? Кой може да обясни? (Когато първоначално са започнали тази работа, те никога не са обмисляли как да я свършат добре или дали препоръчаните кадри са подходящи, и никога не са действали с цялото си сърце, нито са изпълнявали отговорността си. Те никога не са мислили за тези неща.) Те просто не проявяват преданост. Има разлика в естеството на начина, по който работят хората с преданост към Бог, в сравнение с тези без нея. Когато и едните, и другите се сблъскат с въпроси, свързани с опасност, тези с преданост са способни да се изправят пред опасността и да си вършат работата, като използват мъдрост и методи, за да изпълнят работните подредби. Антихристите обаче не се занимават с конкретна работа, независимо дали е свързана с опасност, или не, и работните подредби никога не се изпълняват от тях. В това е разликата. Антихристите може устно да питат за положението в църквата, за различни задачи и т.н., но дори техните запитвания са просто формалности, те просто полагат повърхностни усилия и изобщо не са старателни в това. Отвън може да изглежда, че вършат конкретна работа, но в действителност те не разбират работата, не си водят бележки, не размишляват над нея и не се молят, нито търсят. Те не влагат енергия да обмислят как напредват различните сегменти на работата, кой е отговорен за областите, в които нещата не се вършат добре, кои църковни водачи може да са неподходящи или къде работата не е изпълнена. Те не обмислят тези неща, просто отбиват номера и когато установят проблеми, не ги решават. Някои така наречени водачи само събират хората на сбирки, питат за положението и анализират и проучват работата. Щом се касае за някаква конкретна работа, която изисква от тях да страдат и да плащат цена и включва излагане на личната им безопасност на риск и определено ниво на трудност, те не я вършат. В този момент те спират да работят, като дават приоритет на самосъхранението. Дори когато разпознават проблеми, те не правят конкретни подредби. Ако са добре познати заради вярата си и са в опасност да бъдат заловени, възлагат ли тези задачи на други? Не, не го правят. Те не уреждат други да вършат тези задачи и това е проблемът. И така, каква същност се разкрива от такива хора? Липсва им преданост, егоистични са и са достойни за презрение и във всичко са загрижени за собствената си безопасност. Те никога не се осведомяват дали работните подредби на Божия дом се изпълняват, или за напредъка на делото на Божия дом и не се интересуват от тези неща. Те не са предложили своята преданост и не проявяват преданост. За тях е достатъчно да отбият номера по отношение на тези въпроси; те смятат това за вършене на работа. Ако рискът е малък, те може неохотно да свършат някаква работа. Но ако рискът е голям и има вероятност да бъдат заловени, те няма да го направят, колкото и важна да е задачата. Това е същността на антихристите. Дълбоко в сърцата си, стига техните интереси да са в безопасност, те са способни да предадат всекиго. Техните интереси се постигат за сметка на интересите на Божия дом; за тях техните интереси са над всичко. Могат ли антихристите да бъдат предани, след като поемат дълг? (Не, не могат.) Предаността за тях е невъзможна. Могат ли да вземат предвид живота и безопасността на своите братя и сестри? (Не могат.) Когато става въпрос за собствената им безопасност, антихристите ще се погрижат единствено за себе си, като тласкат братята и сестрите си към огнената пропаст и ги използват като жертвени пионки. Това е природата същност на антихристите.

Освен че се грижат за собствената си безопасност, за какво още мислят някои антихристи? Те казват: „Точно сега средата ни е неблагоприятна, затова нека се показваме по-малко и да проповядваме евангелието по-малко. По този начин вероятността да бъдем заловени е по-малка, а работата на църквата няма да бъде унищожена. Ако избегнем залавянето си, няма да се превърнем в Юда и тогава ще можем да останем и в бъдеще. Нали така?“. Нима няма антихристи, които използват подобни оправдания, за да подвеждат своите братя и сестри? Някои антихристи много се страхуват от смъртта и протакат нищожното съществуване. Те също така обичат репутацията и статуса и са готови да поемат ролята на водачи. Макар да знаят, че: „Не е лесно да поема на плещите си работата на водача — ако големият червен змей разбере, че съм станал водач, ще стана известен, може да се окажа обявен за издирване и веднага щом ме хванат, животът ми ще бъде в опасност“, в името на това да се отдават на ползите от този статус, те пренебрегват тези опасности. Когато служат като водачи, те се отдават само на плътското си удоволствие и не се занимават с действителна работа. Освен че се занимават с малко кореспонденция с различни църкви, те не правят нищо друго. Те се крият на някое място и не се срещат с никого, като се държат плътно изолирани, а братята и сестрите не знаят кой е техният водач — ето до такава степен се страхуват. Не е ли правилно тогава да кажем, че те са водачи само на думи? (Да, така е.) Те не се занимават с никаква действителна работа като водачи. Интересуват се единствено от това да се скрият. Когато другите ги попитат: „Как е да си водач?“, те ще кажат: „Невероятно съм зает и в името на безопасността трябва да продължавам да се местя от къща в къща. Тази среда е толкова обезпокоителна, че не мога да се съсредоточа върху работата си“. Винаги имат чувството, че ги наблюдават много очи, и не знаят къде е безопасно да се скрият. Освен че се дегизират, крият се на различни места и не се задържат на едно място, те не вършат никаква реална ежедневна работа. Съществуват ли такива водачи? (Да.) Какви принципи следват те? Тези хора казват: „Хитрият заек има три заешки дупки. За да може един заек да се предпази от нападение на хищник, той трябва да подготви три дупки, в които да се крие. Ако човек се сблъска с опасност и трябва да избяга, но няма къде да се скрие, това приемливо ли е? Трябва да се учим от зайците! Сътворените от бог животни имат тази способност за оцеляване и хората трябва да се учат от тях“. Откакто са поели ролите на водачи, те са осъзнали тази доктрина и дори смятат, че са разбрали истината. В действителност те са ужасно уплашени. Щом чуят за водач, за когото е подаден сигнал в полицията, защото мястото, на което е живеел, не е било безопасно, или за водач, който е бил набелязан от шпионите на големия червен змей, защото твърде често е излизал да изпълнява дълга си и е общувал с твърде много хора, и за това как тези хора в крайна сметка са били арестувани и осъдени, те веднага се плашат. Мислят си: „О, не, аз ли ще съм следващият арестуван? Трябва да се поуча от това. Не бива да бъда прекалено активен. Ако мога да избегна вършенето на някаква църковна работа, няма да я върша. Ако мога да избегна показването на лицето си, няма да го показвам. Доколкото е възможно, ще сведа работата си до минимум, ще избягвам да излизам, ще избягвам да общувам с когото и да било и ще се погрижа никой да не знае, че съм водач. В днешно време кой може да си позволи да се интересува от другиго? Самото оживяване си е предизвикателство!“. Щом поемат ролята на водач, освен да носят чанта и да се крият, те не вършат никаква работа. Живеят в напрегнато очакване, в постоянен страх, че ще бъдат заловени и осъдени. Да предположим, че чуят някого да казва: „Ако те хванат, ще те убият! Ако не беше водач, ако беше просто обикновен вярващ, можеше и да те пуснат, след като просто платиш малка глоба, но щом си водач, е трудно да се каже. Това е твърде опасно! Някои водачи или работници, които бяха хванати, отказаха да предадат каквато и да било информация и бяха пребити до смърт от полицията“. Щом чуят за това, че някой е бил пребит до смърт, страхът им се усилва и още повече ги дострашава да работят. Всеки ден мислят единствено за това как да не ги хванат, как да не показват лицата си, как да не бъдат наблюдавани и как да избегнат контакт с братята и сестрите си. Блъскат си главите да мислят за тези неща и напълно забравят за дълга си. Предани ли са тези хора? Могат ли такива хора да се справят с каквато и да било работа? (Не, не могат.) Такива хора са просто плахи и само въз основа на това проявление не можем категорично да ги окачествим като антихристи. Какво обаче е естеството на това проявление? Същността на това проявление е тази на неверника. Те не вярват, че Бог може да опази безопасността на хората, и със сигурност не вярват, че да се посветят на това да отдадат всичко на Бог е да се посветят на истината и че това е нещо, което Бог одобрява. В сърцата си те не се боят от Бог. Страхуват се само от Сатана и от нечестивите политически партии. Те не вярват в съществуването на Бог, не вярват, че всичко е в Божиите ръце, и със сигурност не вярват, че Бог ще одобри човек, който отдава всичко заради Него и в името на това да следва Неговия път и да довърши Неговото поръчение. Те не могат да видят нищо от това. В какво вярват те? Вярват, че ако попаднат в ръцете на големия червен змей, ще ги сполети лош край, че може да бъдат осъдени или че дори рискуват да изгубят живота си. В сърцата си те мислят само за собствената си безопасност, а не за работата на църквата. Не са ли неверници? (Да, такива са.) Какво казва Библията? „Който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39). Вярват ли те на тези думи? (Не, не вярват.) Ако от тях се иска да поемат риск, докато изпълняват дълга си, те ще искат да се скрият и да не позволят на никого да ги види — ще искат да бъдат невидими. До такава степен се страхуват. Те не вярват, че Бог е опора за човека, че всичко е в Божиите ръце, че ако нещо наистина се обърка или действително ги хванат, това е позволено от Бог и че хората трябва да имат покорни сърца. Тези хора не притежават такива сърца, това разбиране или тази подготовка. Наистина ли вярват в Бог? (Не, не вярват.) Същността на това проявление не е ли тази на неверник? (Да, така е.) Така стоят нещата. Такива хора са изключително плахи, ужасно уплашени и се страхуват от физическо страдание и от това да не им се случи нещо лошо. Те стават уплашени като пърхащи птици и повече не могат да изпълняват работата си. Този тип хора, за които говорихме по-рано, просто не вършат никаква работа, дори и да са способни да я свършат. Дори и да знаят, че има проблем, те няма да се справят с него. Те просто защитават себе си и са особено егоистични и достойни за презрение. И двата типа хора са неверници. Първият тип е хитър и коварен, страхува се от трудностите и умората, загрижен е за плътта си и не се занимава с действителна работа. Вторият тип е плах и уплашен, не се осмелява да върши действителна работа и се страхува да не бъде хванат и преследван от големия червен змей. Няма ли някаква разлика между тези два типа хора? (Има.)

Знаете ли някакви примери за това как антихристите защитават собствената си безопасност? (Боже, знам за един такъв случай. Имаше една църква, която беше разбита от големия червен змей, защото беше контролирана от антихрист, който безчинстваше, като вършеше зли неща, и водачите, дяконите и няколко братя и сестри бяха арестувани. По това време антихристът се страхуваше да не бъде заловен. Без да направи подредби за работата по справяне с последствията, той се скри на отдалечено място. Той дори отказа да остане при семейство домакин и вместо това настоя да използва приношения, за да наеме жилище. Тъй като не направи подходящи подредби за последващата работа и не отстрани своевременно скритите опасности, тогава няколко братя и сестри бяха арестувани, а делото на църквата беше принудено да спре. Ясно е, че антихристите са изключително егоистични и достойни за презрение. В критични моменти те защитават само собствените си интереси и изобщо не защитават интересите на Божия дом.) Антихристите са крайно егоистични и долни. Не изпитват истинска вяра в Бог, камо ли преданост към Него. Когато са изправени пред проблем, само себе си защитават и пазят. Нищо не е по-важно за тях от собствената им безопасност. Не ги интересува колко вреди са нанесени на делото на църквата. Значение има единствено това да оцелеят и да не ги арестуват. Тези хора са крайни егоисти и изобщо не мислят за братята и сестрите, нито за делото на църквата, а само за собствената си безопасност. Те са антихристи. И така, когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, които имат истинска вяра в Него, как се справят те с тях? По какво се различават действията им от действията на антихристите? (Когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, те ще обмислят всякакви начини да защитят интересите на Божия дом, да предпазят Божиите приношения от загуби и ще направят необходимото за водачите и работниците, както и за братята и сестрите, за да сведат загубите до минимум. В същото време антихристите първо обезпечават собствената си защита. Те не са загрижени за работата на църквата или за безопасността на Божиите избраници и когато църквата се сблъска с арести, това води до загуби за църковното дело.) Антихристите изоставят делото на църквата и Божиите приношения и не уреждат нещата така, че хората да се справят с последствията. Все едно да позволят на големия червен змей да заграби приношенията за Бог и Божиите избраници. Дали това не е тайно предателство спрямо приношенията за Бог и Божиите избраници? Когато хората, които са предани на Бог, ясно осъзнават, че дадена среда е опасна, те пак поемат риска да свършат работата по справяне с последствията и свеждат до минимум загубите за Божия дом, преди самите те да се оттеглят. Те не отдават първостепенно значение на собствената си безопасност. Какво ще кажете, кой може да гарантира, че е безопасно да вярваш в Бог и да изпълняваш даден дълг в тази нечестива страна на големия червен змей? Какъвто и дълг да поеме човек, той е свързан с известен риск — но изпълнението на дълга е Божие поръчение и докато следва Бог, човек трябва да поема риска да изпълнява дълга си. Човек трябва да проявява мъдрост и е необходимо да вземе мерки, за да осигури безопасността си, но не бива да поставя личната си безопасност на първо място. Трябва да се съобразява с Божията воля, като поставя на първо място работата в Божия дом и разпространяването на евангелието. Най-важно за него е да изпълни Божието поръчение и то е на първо място. Антихристите отдават първостепенно значение на личната си безопасност. Те смятат, че нищо друго не ги засяга. Не ги интересува, когато нещо се случи на когото и да било друг. Стига да не се случи нищо лошо на самите антихристи, те се чувстват спокойни. Те нямат никаква преданост, а това се определя от природата същност на антихристите. Възможно ли е в условията на континентален Китай да се избягва поемането на рискове и да се осигури, че нищо лошо няма да се случи, докато човек изпълнява дълга си? Дори и най-предпазливият човек не може да гарантира това. Но предпазливост е необходима. Добрата предварителна подготовка ще подобри малко нещата и може да помогне да се сведат до минимум загубите, когато нещо все пак се обърка. Ако няма никаква подготовка, загубите ще бъдат съществени. Можете ли да видите ясно разликата между тези две ситуации? Следователно независимо дали става въпрос за събирания или за изпълнение на някакъв вид дълг, най-добре е да бъдете предпазливи и е необходимо да вземете някои превантивни мерки. Когато един предан човек изпълнява своя дълг, той може да мисли малко по-всеобхватно и задълбочено. Той иска да подреди тези неща възможно най-добре, така че ако нещо се обърка, загубите да бъдат сведени до минимум. Той счита, че трябва да постигне този резултат. Някой, на когото липсва преданост, не се замисля за тези неща. Той счита, че тези неща нямат значение, и не се отнася към тях като към своя отговорност или свой дълг. Когато нещо се обърка, той не изпитва никакво чувство на вина. Това е проявление на липса на преданост. Антихристите не проявяват никаква преданост към Бог. Когато им се възложи работа, те я приемат с голяма готовност и правят някои хубави изявления, но когато настъпи опасност, побягват най-бързо. Те са първите, които побягват, първите, които се измъкват. Това показва, че техният егоизъм и достойната им за презрение природа са особено тежки. Нямат никакво чувство за отговорност или преданост. Когато се сблъскат с проблем, знаят само как да избягат и как да се скрият, и мислят само как да защитят себе си, без никога да се замислят за отговорностите и дълга си. В името на личната си безопасност антихристите неизменно проявяват своята егоистична и достойна за презрение природа. Те не дават приоритет на работата в Божия дом или на собствения си дълг. Още по-малко дават приоритет на интересите на Божия дом. Вместо това те дават приоритет на собствената си безопасност.

Не е ли свързана подточката, за която току-що разговаряхме, с деветата точка от различните проявления на антихристите — те никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава? (Да.) За да се предпазят, за да избегнат опасност и физическо страдание, антихристите възприемат нехайно отношение към делото на Божия дом и към собствения си дълг. Те заемат постове, без да вършат действителна работа. Не е ли това предаване на интересите на Божия дом? Не е ли това пренебрегване на интересите на Божия дом, на Божието дело и на собствените им отговорности в замяна на лична безопасност? (Да.) Проявленията, които разнищихме в тази подточка, напълно разобличават егоистичната същност на антихристите, достойна за презрение. За какво основно разговаряхме тук? Антихристите, от страх да не си навлекат неприятности и за да се съхранят, не изпълняват дълга си и не проявяват абсолютно никаква преданост към Бог. Има ли някаква истина реалност в това проявление? Не е ли това загуба на съвест и разум? Това е пълна липса на човешка природа!

Б. Тяхната собствена репутация и статус

Нека продължим с втората подточка от общението: собствената репутация и статус на антихристите. Това също засяга и интересите на антихристите. Сега, тези три подточки, които обсъждаме — собствената безопасност на антихристите, собствената им репутация и статус и собствените им облаги — всички те са свързани със собствените интереси на антихристите. Имат ли те някаква връзка с делото на Божия дом? (Да, имат.) Каква е връзката? (За да се предпазят и да защитят репутацията и статуса си, антихристите могат да смущават и подкопават делото на църквата.) За да запазят собствените си интереси, антихристите действат в ущърб на интересите на Божия дом и делото на църквата. Ако погледнем егоистичната и достойна за презрение природа на антихристите, какво цени този тип човек, освен че особено много пази собствената си безопасност? (Те много харесват репутацията и статуса.) Точно така. Антихристите много харесват репутацията и статуса. Репутацията и статусът са тяхната жизнена сила; те смятат, че без репутация и статус животът е безсмислен и нямат енергия да правят каквото и да било без репутация и статус. За антихристите както репутацията, така и статусът са тясно свързани с личните им интереси; те са тяхната ахилесова пета. Ето защо всичко, което правят антихристите, се върти около статуса и репутацията. Ако не бяха тези неща, те може би изобщо нямаше да вършат никаква работа. Без значение дали антихристите имат статус, или не, целта, за която се борят, посоката, в която се стремят, е към тези две неща — репутация и статус. Когато вярват в Бог в автократична среда като тази в континентален Китай, в интерес на подсигуряването на собствената си безопасност, антихристите не зачитат изобщо интересите на Божия дом. От една страна, те с всички сили се стремят към статус, като здраво се държат за властта и контролират църквата. От друга страна, те винаги говорят, работят, тичат насам-натам и се трудят заради собствената си репутация и статус. Това е ядрото, около което се върти всичко, което антихристите казват и правят. Антихристите никога не вършат никаква действителна работа за навлизането в живота на Божиите избраници и никога не вършат никаква действителна работа за разпространяване на евангелието на царството. Когато плащат цена, вижте защо плащат цена. Когато пламенно спорят по даден въпрос, вижте защо го правят. Когато коментират или заклеймяват даден човек, вижте какво намерение и цел имат. Когато са разстроени или ядосани за нещо, вижте какъв нрав разкриват. Хората не могат да виждат вътре в човешките сърцата, но Бог може. Когато Бог погледне в сърцата на хората, какво използва Той, за да прецени същността на това, което хората казват и правят? Той използва истината, за да я прецени. В очите на човека защитата на собствената репутация и статус е нещо редно. Тогава защо в Божиите очи това се окачествява като разкриване и израз на антихристите и като същност на антихристите? Това се основава на подбудите и мотивацията за всичко, което правят антихристите. Бог проучва внимателно подбудите и мотивацията за това, което правят, и накрая определя, че всичко, което правят, е за собствената им репутация и статус, а не за да изпълняват дълга си, още по-малко, за да практикуват истината и да се покоряват на Бог.

Антихристите се домогват до репутация и статус, така че със сигурност говорят и работят, за да поддържат репутацията и статуса си. Те ценят репутацията и статуса си повече от всичко останало. Ако някой около тях има добри заложби и се стреми към истината, и този човек придобие известен престиж сред братята и сестрите, и бъде избран за водач на екип, а братята и сестрите наистина се възхищават на този човек и го одобряват, как ще реагират антихристите? Със сигурност няма да са щастливи от това и в тях ще се породи завист. Кажете Ми, ако антихристите таят завист, могат ли да се държат прилично? Няма ли да им се наложи да направят нещо по въпроса? (Да, така е.) Какво ще направят, ако наистина завиждат на този човек? В ума си със сигурност ще направят такова изчисление: „Този човек има доста добри заложби, притежава известно разбиране за тази професия и е по-силен от мен. Това е от полза за работата в божия дом, но не и за мен! Дали той ще заеме моята позиция? Ако наистина ме замести един ден, това няма ли да доведе до неприятности? Трябва да действам изпреварващо. Ако един ден е способен да се изправи на собствените си крака, няма да ми е толкова лесно да се оправя с него. За мен е по-добре да ударя пръв. Ако се забавя и му позволя да ме разобличи, кой знае какви ще са последствията. И така, как мога да му нанеса удар? Трябва да намеря извинение, да намеря възможност“. Кажете Ми, ако хората искат да измъчват някого, не е ли лесно за тях да намерят извинение и възможност да го направят? Коя е една от тактиките на дявола? („Който е намислил да бие кучето си, лесно ще намери тоягата си“.) Точно така: „Който е намислил да бие кучето си, лесно ще намери тоягата си“. В света на Сатана съществува подобна логика и се случват такива неща. При Бог това изобщо не съществува. Антихристите са от Сатана и те са най-умели във вършенето на такива неща. Те ще разсъждават върху това: „Който е намислил да бие кучето си, лесно ще намери тоягата си. Ще ти припиша обвинение, ще намеря удобен случай да те измъчвам, ще смажа твоето високомерие и горделивост и ще попреча на братята и сестрите да те уважават и да те изберат за водач на екип следващия път. Тогава вече няма да си заплаха за мен, нали? Ако отстраня този потенциален проблем и премахна този конкурент, няма ли да се чувствам спокоен?“. Ако съзнанието им е заето с подобни мисли, могат ли външно да се въздържат да действат? Като се знае каква е природата на антихристите, могат ли те да държат тази идея заровена в себе си и да не предприемат нищо? Категорично не. Те със сигурност ще намерят начин да действат. В това се състои злонамереността на антихристите. Те не само че наистина мислят по този начин, но и искат да постигнат тази цел. Затова отчаяно ще разсъждават по този въпрос и ще си блъскат главата. Няма да се съобразяват с интересите на Божия дом, нито с работата на църквата. Още по-малко ще ги интересува дали действията им са в съответствие с Божието намерение. Всичко, за което се замислят, е как да запазят репутацията и статуса си, как да защитят властта си. Смятат, че съперникът им вече представлява заплаха за статуса им, затова се опитват да намерят възможност да го свалят. Когато научат, че без да се посъветва с тях, съперникът им е освободил някого, който е изпълнявал дълга си по системно нехаен начин, в това ще видят идеалната възможност да припишат нещо на съперника си. Пред братята и сестрите казват: „Понеже днес всички са тук, нека подложим този въпрос на разнищване. Не е ли акт на диктатура да освободиш някого без разрешение, без да го обсъдиш с колегите или партньорите си? Защо някой би допуснал такава грешка? Дали няма проблем с неговия нрав? Не трябва ли да бъде кастрен? Не трябва ли братята и сестрите да го изоставят?“. Те се хващат за този въпрос и го раздуват до крайност, за да очернят съперника си и да издигнат себе си. В действителност ситуацията не е толкова тежка. Напълно приемливо е да се направи доклад, след освобождаването на даден член на екипа или след като възложеният му дълг е адаптиран, стига това освобождаване или адаптиране да съответства на принципите. Антихристите обаче раздуват този въпрос до крайност. Те целенасочено атакуват съперника си и възвеличават себе си. Не е ли това проявление на измъчване на другите? Те злобно кастрят съперника си и отправят преувеличени обвинения по негов адрес. След като чуят за това, братята и сестрите си мислят: „Какво става тук? Нещо не изглежда наред. Това, което казва, не е съобразено с действителността! Човекът, чийто възложен дълг беше адаптиран, не изпълняваше отговорно дълга си — това е всепризнат факт. Той беше освободен, за да се защити делото на църквата. Изпълняването на дълга по този начин е сериозен и отговорен подход, както и проявление на преданост. Тогава защо да определяме това като акт на диктатура? Това очевидно е случай от типа на „Който е намислил да бие кучето си, лесно ще намери тоягата си!“. Всеки, който има някакво разбиране за истината и малко проницателност, може да разпознае от пръв поглед, че тези антихристи просто незаслужено се възползват от влиянието си и изливат раздразнението си върху своя съперник. Как може това да е поемане на отговорност за работата? Как може това да е кастрене на човека? Тези антихристи правят от мухата слон: това просто е чисто отмъщение и лично възмездие. Това идва от човешката воля и Сатана, не идва от Бог. Със сигурност не идва от нагласа за поемане на отговорност за работата и дълга им — не такова е намерението им. Антихристите разкриват намеренията си твърде ясно и някои хора могат да видят това. Могат ли антихристите да го усетят? (Да.) В това се състои хитростта на антихристите. Те са най-умели в това да защитават статуса си, в софистиката, в спечелването на хората на своя страна и особено в това да проявяват „проницателност“ за сърцата на хората. Те си мислят: „Мога да прозра всяка мисъл, която имате в сърцата си. Може да разбирате истината, но не можете да ме прозрете. Аз мога да ви прозра. Разбирам кой не е убеден от думите ми“. Но казват ли нещо от това? Не. Те използват няколко приятни думи и изрази, за да убедят всички, за да ги накарат да мислят, че са били разумни, като са кастрили този човек. Какви думи използват? Те казват: „Не те кастрих поради егоистичен, личен мотив. В действителност между нас няма лична вражда. Просто когато ти своеволно отстрани този човек от дълга му, това причини загуби на интересите на Божия дом. Мога ли да си затворя очите за това? Ако ти позволя да го направиш, това би било безотговорно от моя страна. Не го правя, за да нападам теб или когото и да било конкретно. Ако греша, братята и сестрите могат да ме критикуват и укоряват. Няма да се кандидатирам на следващите избори“. Когато някои хора чуят това, те напълно се объркват. Те си мислят: „Изглежда съм го разбрал погрешно. Той дори е готов да не се кандидатира по време на избори. Той не е кастрил този човек, за да се съревновава за статус, действието му се основава на нагласа за поемане на отговорност за делото на църквата. В това няма нищо нередно“. Тези антихристи успяват отново да подведат някои хора. Не са ли лукави антихристите? (Да, лукави са.) Те са изключително лукави! Може да се каже, че антихристите си блъскат главата, гмуркат се в дълбините на ума си и използват всякакви необходими средства заради репутацията и статуса си. Има една поговорка: „Удря ти шамар, а после ти подава захаросана фурма“. Нима антихристите не биха използвали тази тактика? След като те удари, може да каже няколко приятни думи, за да те придума, да те утеши и да те накара да почувстваш, че е невероятно толерантен, търпелив и любящ. В крайна сметка трябва да го одобриш и да кажеш: „Вижте, този човек има толкова ясни цели в работата си и е толкова вещ в нея — какво голямо умение! Ясно е, че има качества на водач и всички ние се чувстваме непригодни в сравнение с него“. Нима тогава тези антихристи не са постигнали целта си? Това са номерата на антихристите.

Антихристите са особено коварни и лукави. Всичко, което казват, е сериозно обмислено. Никой не е по-умел в това да се преструва. Но щом истината излезе наяве, щом хората ги видят такива, каквито са в действителност, те правят всичко възможно, за да изтъкнат аргументи в своя защита, измислят начини да поправят ситуацията и блъфират, за да спасят имиджа и репутацията си. Антихристите живеят всеки ден само заради репутацията и статуса, живеят само за да се отдават на ползите от статуса, това е всичко, за което мислят. Дори когато от време на време понасят някакви дребни несгоди или плащат някаква незначителна цена, това е в името на придобиването на статус и репутация. Стремежът към статус, притежаване на власт и водене на лесен живот са основните неща, за които антихристите винаги правят кроежи, след като повярват в Бог, и не се отказват, докато не постигнат целите си. Ако някога злодеянията им бъдат разобличени, те изпадат в паника, сякаш небето е на път да се срине върху тях. Не могат да се хранят или да спят и изглеждат като в транс, сякаш страдат от депресия. Когато хората ги попитат какво се е случило, те си измислят лъжи и казват: „Вчера бях толкова зает, че не спах цяла нощ, затова съм много уморен“. Но всъщност няма нищо вярно в това, всичко това е измама. Те се чувстват по този начин, защото постоянно разсъждават: „Лошите неща, които направих, бяха разобличени, така че как мога да възстановя репутацията и статуса си? Какви средства мога да използвам, за да изкупя вината си? Какъв тон мога да използвам с всички, за да обясня това? Какво мога да кажа, за да не ме прозрат хората?“. Дълго време не могат да разберат какво да правят и затова изпадат в депресия. Понякога очите им се взират с празен поглед в една точка и никой не знае какво гледат. Въпросът ги кара да си блъскат главата, да изчерпват всеки ред на мисли и да не искат да ядат или да пият. Въпреки това те пак си придават вид, че се интересуват от църковната работа, и питат хората: „Как върви работата по евангелието? Колко ефективно се проповядва евангелието? Братята и сестрите придобиха ли напоследък някакво навлизане в живота? Някой причинявал ли е прекъсвания или смущения?“. Тези техни запитвания относно работата на църквата са с цел да се покажат пред другите. Ако наистина научат за проблеми, те няма да имат начин да ги разрешат, така че въпросите им са просто формалност, задават ги с цел да изглеждат загрижени за делото на църквата. Ако някой им докладва за проблемите на църквата, за да ги разрешат, те просто ще поклатят глава. Никаква схема не би им помогнала и макар че биха искали да се прикрият, не биха могли и биха рискували да бъдат разобличени и разкрити. Това е най-големият проблем, с който антихристите се сблъскват през целия си живот. В този момент антихристите са като мравка върху гореща плоча, която от време на време поклаща глава, сякаш иска да каже: „Това не може да продължава“. После потупват главите си с ръце, сякаш си мислят: „Как може да съм толкова глупав? Как можах да се препъна по този въпрос?“. Антихристите не могат да приемат този факт и могат само да въздъхнат. Те полагат труд, страдат и плащат цената само заради собствената си репутация и собствения си статус, като се отдават на всякакви злодеяния, за да удовлетворят амбициите и желанията си. Разобличаването им от Божиите избраници е неизбежен резултат. Хората са обречени рано или късно да паднат от това, че не се стремят към истината. Тази поговорка важи с пълна сила по отношение на антихристите. Макар че умеят да се маскират и са способни да говорят убедително и да подвеждат другите, ако Божиите избраници разбират истината и могат да разпознаят същността на дадения човек, тогава независимо колко дълбоко се прикриват антихристите или колко зло вършат, те могат напълно да ги разпознаят. Има две поговорки: „Ако упорито се вкопчваш в злото, ще се самоунищожиш“ и „Който си играе с огъня, ще се изгори“. Това са обективни закони, които управляват развитието на нещата, установени от Бог за развитието на всички неща и събития. Никой не може да ги избегне. Въпреки че работата на църквата продължава и при управлението на антихристите, нейната ефективност е значително намаляла. Някои важни дейности все още се контролират от зли хора, а работните подредби на Божия дом не са изпълнени. Въпреки че всеки от Божиите избраници изпълнява своя дълг, няма реален резултат и различните задачи отдавна се намират в състояние на парализа. Каква е първопричината за тези проблеми? Причината е, че антихристите са поели контрол над църквата. Навсякъде където антихристите държат властта, независимо от обхвата на тяхното влияние, дори да става въпрос само за един екип, те ще повлияят на работата на Божия дом и на навлизането в живота на част от Божиите избраници. Ако те държат властта в една църква, там църковната работа и Божията воля са възпрепятствани. Защо в някои църкви не е възможно да се приложат работните подредби на Божия дом? Защото антихристите държат властта в тези църкви. Всеки, който е антихрист, няма искрено да отдаде всичко на Бог, изпълнението на дълга му ще бъде само въпрос на формалност и отбиване на номера. Те няма да вършат истинска работа, дори да са водачи или работници, и ще говорят и действат само заради слава, придобивки и статус, без изобщо да защитят работата на църквата. И така, какво правят антихристите по цял ден? Те се занимават с това да изнасят представления и да се перчат. Правят само неща, свързани със собствената им слава, придобивки и статус. Заети са с това да подвеждат другите, да привличат хора и когато натрупат сили, ще продължат, за да контролират още църкви. Те желаят единствено да царуват като царе и да превърнат църквата в свое независимо царство. Те желаят единствено да бъдат великият водач, да имат пълна, еднолична власт, да контролират повече църкви. Нищо друго не ги интересува ни най-малко. Те не се интересуват от работата на църквата или от навлизането в живота на Божиите избраници, а още по-малко се интересуват от това дали се изпълнява Божията воля. Те се интересуват единствено от това кога ще могат самостоятелно да поемат властта, да контролират Божиите избраници и да застанат на равна нога с Бог. Желанията и амбициите на антихристите наистина са огромни! Колкото и трудолюбиви да изглеждат антихристите, те са заети само със собствените си начинания, с това, което им харесва да правят, и с неща, свързани със собствената им слава, придобивки и статус. Те дори не се замислят за отговорностите си или за дълга, който трябва да изпълняват, и никога не вършат нищо, както трябва. Точно такива са антихристите — те са дяволи и сатани, които прекъсват и смущават Божието дело.

В миналото имаше един водач, на когото поверих пет задачи по време на неговия мандат. След два месеца обаче нито една от тях не беше изпълнена. На пръв поглед изглеждаше, че водачът не седи без работа, беше доста зает и изтощен и почти никога не се виждаше. И така, с какво беше зает и защо не успя да изпълни задачите, които му възложих? Тук имаше проблем. Водачът не изпълни някои от задачите, защото не му харесваше да ги върши, като смяташе, че те не влизат в дълга му. Това беше един проблем. Освен това той имаше различни мнения по някои задачи, като умишлено ги оставяше настрана. Имаше и задачи, които представляваха известно предизвикателство, като изискваха помощ от други и бяха донякъде сложни, с които водачът не искаше да се занимава. Това бяха сценариите, които възникнаха. Така минаха два месеца и нито една задача не беше изпълнена. Някои хора казаха: „Възможно ли е всички тези задачи да се завършат в рамките на два месеца?“. Възможно е, тези задачи можеха да бъдат завършени за два месеца, а повечето от тях — в рамките на ден или два, но водачът не ги изпълни. Когато някой друг пое и изпълни тези задачи, всичките пет бяха завършени в рамките на една седмица. Мислите ли, че такъв водач трябва да бъде освободен? (Да.) Ако се натъкнете на някой такъв, който не изпълнява нито една от задачите, възложени от Горното, но на пръв поглед изглежда доста зает, тогава той е лъжеводач. Такива хора трябва незабавно да бъдат освободени или отстранени. Какво мислите за този принцип? (Добър е.) Не гледайте външния им ентусиазъм и факта, че изглеждат доста заети по цял ден. В действителност те не вършат никаква действителна работа; те се занимават с незначителни въпроси. Какво правят те? Действията им се разделят на няколко различни категории. Първо, те поемат задачи, с които смятат, че могат да се справят, тези, които са безопасни и не са свързани с голям риск. Какво имам предвид под „не са свързани с голям риск“? Имам предвид, че при изпълнението на тези задачи е лесно да се избегнат грешки, не се налага да взаимодействат с Горното и могат да избегнат неправилното изпълнение и кастренето. Освен това те се занимават със задачи, в които са вещи, където е по-малко вероятно да направят грешки. По този начин те могат да избегнат носенето на отговорност и в голяма степен да се предпазят от кастрене, премахване или отлъчване. Тези задачи са безрискови и не включват отговорност, така че те могат да откликнат на тях и да се справят с тях. В действителност тук има скрит елемент. Биха ли изпълнили тези задачи, ако можеха да ги изпълнят, без никой да ги види? Ако няма лична полза за тях, биха ли ги изпълнили? Определено не биха. Какви задачи предпочитат? Те предпочитат задачи, които са относително лесни, прости и могат да бъдат изпълнени без твърде много страдания. Освен това те са готови да слушат и да запаметяват повече проповеди, които ги интересуват и които са съобразени с техните представи. След като ги разберат, те могат да обсъждат тези проповеди с други, като правят това, за да се покажат и да си спечелят възхищение от другите. Освен това, ако изпълнението на тези задачи им позволява да взаимодействат с повече хора и да покажат на другите, че са заети с работа, че са на ръководна позиция и имат този статус и идентичност, те ще ги изпълняват. Те избират задачи от такова естество. Но ако работата, която трябва да изпълнят, е сложна и надхвърля техните способности, и ако някой друг е по-квалифициран от тях, и има риск да се изложат, ако се провалят, да бъдат пренебрегнати от другите, тогава те не желаят да изпълняват тези задачи. Те се страхуват от тежка работа, умора и неудобство от лошото изпълнение. Освен това те са особено мързеливи и са склонни да избягват напрегнати и трудоемки задачи, като се крият далеч от тях. Вместо това те предпочитат да вършат задачи, които подобряват имиджа им и са леки, където могат да работят през пръсти и да спечелят сърцата на хората, без да бъдат прозрени от Горното. Всички тези са присъщи черти на антихристите. Когато става въпрос за изпълнение на техния дълг, те подбират само най-доброто. Те имат лични избори, планове и дори кроежи. Те просто никак не са покорни на подредбите на Божия дом; вместо това те правят свои собствени избори. По отношение на определени подредби от Горното, ако не са съгласни с тях, те изобщо няма да ги изпълнят. Те напълно блокират тези въпроси и братята и сестрите в църквата не знаят за тях. Ако прилагането на тези подредби от Горното би довело до конфликт с определени хора или би оскърбило хора, биха ли ги приложили? Не биха. В сърцата си те си мислят: „Ако горното иска да се направи това, аз няма да го направя. Дори и да го направя, трябва да го направя от името на горното с твърдението, че е било наредено от него. Не мога да си позволя да оскърбя тези хора“. Антихристите са лукав тип хора, нали? За всичко, което правят, те кроят планове и го пресмятат осем или десет пъти, или дори повече. Главите им са пълни с мисли за това как да си осигурят стабилни позиции в тълпата, как да имат добра репутация и висок престиж, как да се подмажат на Горното, как да накарат братята и сестрите да ги подкрепят, обичат и уважават, и те правят всичко необходимо, за да постигнат тези резултати. По какъв път вървят те? За тях интересите на Божия дом, интересите на църквата и делото на Божия дом не са от първостепенно значение, а още по-малко са тяхна грижа. Какво мислят те? „Тези неща нямат нищо общо с мен. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните; хората трябва да живеят за себе си и за собствената си репутация и статус. Това е най-висшата цел. Ако някой не знае, че трябва да живее за себе си и да се защитава, тогава той е тъпак. Ако се поиска от мен да практикувам според истините принципи и да се покорявам на бог и на подредбите на неговия дом, тогава ще зависи от това дали има полза за мен и дали има някакви предимства в това. Ако непокорството към подредбите на божия дом носи риск да бъда премахнат и да загубя възможността да получа благословии, тогава ще се покоря“. И така, за да защитят собствената си репутация и статус, антихристите често избират да направят някои компромиси. Може да се каже, че заради статуса антихристите са способни да издържат всякакви страдания, а заради добрата репутация са способни да платят всякаква цена. Поговорката „Великият човек знае кога да отстъпи и кога да не отстъпва“ е вярна за тях. Това е логиката на Сатана, нали? Това е философията на Сатана за светските отношения, а също така е и принципът на Сатана за оцеляване. Това е крайно отвратително!

Антихристите ценят собствения си статус и репутация повече от всичко останало. Освен че са хитри, измамни и злонамерени, тези хора са и изключително злобни. Какво правят, когато открият, че статусът им е застрашен, или когато загубят мястото си в сърцата на хората, когато загубят подкрепата и обичта им, когато хората вече не ги почитат и не им се възхищават, и когато изпаднат в немилост? Изведнъж стават враждебни. Щом загубят статуса си, те не искат да изпълняват никакъв дълг и нямат интерес да вършат каквото и да е, а всичко, което правят, е небрежно. Но не това е най-лошото проявление. Кое е то? Щом тези хора загубят статуса си и повече никой не им се възхищава, нито успяват да подведат когото и да било, наяве излизат омразата, ревността и отмъщението. Не само че не се страхуват от Бог, а и у тях няма никакво покорство. Освен това в сърцата си те са склонни да мразят Божия дом, църквата, водачите и работниците. Копнеят делото на църквата да се сблъска с проблеми или да замре. Искат да се присмиват на църквата и на братята и сестрите. Мразят и всеки, който се стреми към истината и се бои от Бог. Нападат и се подиграват на всеки, който е предан на дълга си и е готов да плати цена. Това е нравът на антихристите. Не е ли порочен? Това очевидно са зли хора. Антихристите по своята същност са зли хора. Дори когато събиранията се провеждат онлайн, ако видят, че сигналът е добър, тихо ругаят и си казват: „Надявам се сигналът да пропадне! Дано сигналът пропадне! По-добре никой да не може да чуе проповедите!“. Що за хора са те? (Дяволи.) Те са дяволи! Определено това не са хора от Божия дом. Такива дяволи и зли хора всяват смут по този начин, без значение в коя църква се намират. Дори ако прозорливите хора ги разобличат и ограничат, те няма да се самоанализират, нито ще признаят грешките си. Ще си помислят, че това е било само моментен пропуск от тяхна страна и че трябва да се поучат от него. Такъв човек, който категорично отказва да се покае, няма да се покори, независимо кой ще го прозре и разобличи. Той ще търси отмъщение срещу този човек. Когато им е неудобно, такива хора не искат и на братята и сестрите да им е лесно. В сърцата си те дори тайно проклинат братята и сестрите, като им желаят да им се случат лоши неща, и проклинат делото на Божия дом, като желаят в него да възникнат проблеми. Когато нещо в Божия дом се обърка, те тайно се радват и празнуват с мисълта: „Хм! Най-накрая нещо се обърка. Всичко това се случва, защото ме освободи. Добре е, че всичко се разпада!“. Те се чувстват щастливи и изпитват удоволствие, когато виждат другите да отслабват и да стават негативни, говорят с подигравки и присмех, за да очернят хората, и дори разпространяват думи на негативност и смърт, като казват: „Ние, вярващите, се отказваме от семействата и кариерите си, за да изпълняваме дълга си и да търпим страдания. Мислиш ли, че божият дом наистина може да поеме отговорност за бъдещето ни? Мислил ли си някога за това? Струва ли си цената, която плащаме? Здравето ми не е добро в момента и ако се изтощя, кой ще се грижи за мен на старини?“. Те казват такива неща, за да може всеки да се почувства негативно — само тогава ще се почувстват щастливи. Не са ли злонамерени, не са ли зловещи и злобни? Не трябва ли такива хора да получат възмездие? (Да, трябва.) Мислите ли, че такива хора наистина носят Бог в сърцата си? Те не изглеждат като истински вярващи в Бог, те поначало не вярват, че Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Не са ли неверници? Ако наистина вярваха в Бог, как биха могли да казват такива неща? Някои може да кажат, че е защото им липсва богобоязливо сърце — правилно ли е това? (Не, не е правилно.) Защо е неправилно? (Бог просто отсъства от сърцата им; те се противопоставят на Бог.) В действителност те смеят да казват такива неща, защото не вярват в съществуването на Бог. Още по-малко вярват, че Бог проучва внимателно всекиго, и не вярват, че Бог наблюдава всяка тяхна дума и дело, всяка мисъл и идея. Те не вярват в тези неща, затова не се страхуват и могат свободно и безскрупулно да говорят такива дяволски думи. Дори невярващите често казват: „Небето има очи“ и „Когато човек действа, Небето гледа“. Всеки, който има дори малко истинска вяра, не би изрекъл небрежно тези дяволски думи на неверниците. Няма ли да има сериозни последствия за вярващите, които мислят и говорят по този начин? Не е ли сериозно естеството на това? Много е сериозно! Това, че могат да отричат Бог по такъв начин, означава, че те са истински дяволи и зли хора, които са се промъкнали в Божия дом. Само дяволи и антихристи смеят открито да роптаят шумно срещу Бог. Интересите на Божия дом представляват Божиите интереси и всичко, което Божият дом прави, е под Божието ръководство, с Неговото позволение и Неговото напътствие; то е тясно свързано с Божието дело на управлението и не може да бъде отделено от него. Хората, които открито проклинат делото на Божия дом по този начин, които го клеветят в сърцата си и искат да се присмиват на Божия дом, които желаят да видят всички Божии избраници арестувани, делото на църквата напълно парализирано и вярващите да се отвърнат от вярата си, които ще бъдат щастливи, когато това се случи — какви хора са това? (Дяволи.) Те са дяволи, те са преродени зли демони! Обикновените хора имат покварен нрав, те понякога са непокорни и таят някои дребни мисли, когато се чувстват негативни и слаби, това е всичко, но не биха били толкова лоши, нито биха породили такива нечестиви и злобни мисли. Този вид същност присъства само у антихристите и дяволите. Когато антихристите имат тези мисли, подозират ли, че може би грешат? (Не, не подозират.) Защо не? (Защото смятат, че това, което мислят и казват, е истината. Те не вярват в Бог, липсва им богобоязливо сърце и природата им е да се съпротивляват на Бог.) Точно така, това е тяхната природа. Кога Сатана някога се е отнасял към Бог като към Бог? Кога е вярвал, че Бог е истината? Никога не е вярвал и никога няма да повярва. Антихристите, тези дяволи, са същите; те не се отнасят към Бог като към Бог, нито вярват, че Той е истината. Те не вярват, че Бог е Този, Който е създал всички неща и господства над тях. Ето защо те мислят, че каквото и да кажат, е правилно. Те безскрупулно мислят и действат по този начин; това е тяхната природа. Когато покварените хора правят същото, те изпитват вътрешен конфликт. Те имат съвест и човешко съзнание. Тяхната съвест, съзнание и истините, които разбират, им въздействат вътрешно и това поражда конфликт. Когато този конфликт възникне, се води битка между правилно и неправилно, вярно и грешно, справедливост и нечестивост и се стига до резултат: тези, които се стремят към истината, застават на страната на Бог, докато тези, които не се стремят към истината, застават на страната на нечестивите сили на Сатана. Всичко, което правят антихристите, е да си сътрудничат със Сатана. Те дават воля на негативността, разпространяват безпочвени слухове и се присмиват на Божия дом. Те проклинат и клеветят делото на Божия дом и проклинат братята и сестрите. Те дори се чувстват спокойни, докато правят всичко това, без никакво обвинение от съвестта си, без най-малкото угризение, и вярват, че действията им са напълно правилни. Това напълно разкрива сатанинската природа на антихристите и разкрива грозните им лица, които се съпротивляват на Бог. Следователно не е преувеличено да се каже, че антихристите са истински дяволи и сатани. Антихристите са родени дяволи и в никакъв случай не са получатели на Божието спасение. Те категорично не са част от обикновеното покварено човечество. Антихристите са преродени дяволи, те са родени зли демони. Така стоят нещата.

Основният фокус на антихристите е поставен върху репутацията и статуса. Когато става въпрос за репутация и статус, какви действия се предприемат от антихристите? Те действат безскрупулно, напрягат мозъците си, изчерпват всички мисли и не пестят средства, за да управляват собствената си репутация и статус. Тези две неща са жизненоважни за тях, те са всичко за тях. Те вярват, че получаването на тези две неща означава, че са получили всичко. В техния свят има само статус, репутация и собствените им интереси; нищо друго няма значение за тях. Следователно полезно ли е да се разговаря за истината, човешката природа, справедливостта или положителните неща с хора като антихристите? (Не е полезно.) Точно така, не е полезно. Все едно да се опитваш да разкажеш на една проститутка как да бъде жена в почтен дом или да я учиш да бъде добродетелна съпруга и майка; тя не иска да слуша, това не ѝ харесва и го намира за противно. До каква степен го намира за противно? Тя те ругае в сърцето си и се възползва от възможностите да те осмива, подиграва, напада и изключва. В днешно време в църквата няма ли хора, които, щом чуят някой да разговаря за истината или за такива истини като покоряване на устроеното и подреденото от Бог или подчиняване на подредбите на Божия дом, проявяват особено бунтовно отношение? (Да, има.) Би трябвало да има. Наблюдавайте и идентифицирайте тези, които проявяват такова поведение. Когато разговаряте за необходимостта да се покоряваме на Божието върховенство и подредби, те реагират със силно отвращение, като си мислят: „По цял ден говорят за покоряване на божиите подредби, сякаш всичко е подредено от бог и хората изобщо нямат избор!“. Щом разговаряте за истината или за необходимостта да си сътрудничат хармонично, да търсят Божиите намерения и да действат според истините принципи в дълга си, те стават особено отвратени и не желаят да слушат. Дори ако неохотно слушат, те не могат да седят мирно, а ако по някакъв начин успеят да седят мирно, е почти сигурно, че са заспали. Когато разговаряте за истината и за спазването на принципи при решаването на въпроси, те стават сънливи и задремват. След известно време без общение за истината, без кастрене, те се изпълват с енергия. Те действат безразсъдно и необмислено, вземат еднолични решения и с едната ръка грабят репутация, а с другата завземат статус. Те скачат по-високо от всеки друг и се отдават на създаването на всевъзможни проблеми. Тези хора са все антихристи; те всички се съпротивляват на Бог и могат да създадат големи проблеми във всеки един момент.

Всеки, който притежава природата на антихристите, трябва да бъде окачествен като антихрист. Когато искат да действат своеволно, те трябва да бъдат въздържани и спирани; това е извън всякакво съмнение. Някои може да кажат: „Ами ако не можем да ги спрем? Какво да правим?“. Ще ви кажа един безпогрешен начин да ги спрете само с едно изречение. Когато се сблъскаш с такава ситуация, просто кажи: „Ако спреш да своеволничиш, да вземаш еднолични решения и да имаш последната дума, ще умреш ли?“. Как ви се струва това? (Добре.) Мислите ли, че един антихрист наистина ще умре, ако му се попречи да действа еднолично? (Да.) Как стигнахте до това „да“? (Антихристите са такива в самата си сърцевина; ако не могат да действат еднолично, те се чувстват нещастни и не могат да продължат да живеят.) Точно така, такива са те в сърцевината си и ако не могат да действат по този начин, се чувстват нещастни. И така, нормални ли са тези хора? (Не.) Те не са нормални. Как би мислил един нормален човек? „Ако не мога да действам еднолично, тогава просто ще се откажа; какво толкова трудно има в това? Дори ми опростява живота!“. Така би мислил един нормален човек. Но един антихрист ще се чувства нещастен, ако ти не го оставиш да действа по този начин. Не живее ли дявол вътре в него? (Да.) Така че, ако не им се позволи да действат еднолично, това може да ги накара да се чувстват сякаш умират. Какво означава това „умират“? Означава, че дяволът ги измъчва и смущава в сърцето им, като ги кара да се чувстват неспособни да го понесат или да продължат да живеят, сякаш са на ръба на смъртта; ето какво означава. За антихристите, злите хора и онези дяволи, които се стремят да смущават делото на Божия дом, да им се каже това едно изречение е по-резултатно, отколкото да се обсъжда с тях каквато и да е истина. Това единствено твърдение е полезно за хора като антихристи, зли хора и дяволи, които смущават делото на Божия дом. Полезно ли е да се говори истината на тези хора? (Не, не е.) „Трябва да се сработваш хармонично и да изпълняваш дълга си и да решаваш въпросите според истините принципи“ — подобни думи се говорят от много години; има ли някой, който не ги разбира или не ги помни? Не би трябвало да има. Тогава защо някои хора все още действат еднолично? Това може да означава само едно: те не са господари на себе си; те не са нормални хора. Техните умове и сърца не могат да ги управляват; вътре има нещо друго, което ги управлява, което насилствено и принудително ги насочва да действат по този начин, а именно да прекъсват и смущават делото на Божия дом, да вредят на делото на Божия дом и да причиняват загуби на интересите на Божия дом. Кой би могъл да върши такива неща? Само сатани и дяволи. Тези, които следват Бог, нормалните хора, истинските сътворени същества, не биха имали мотивацията да вършат такива неща; само сатани и дяволи имат мотивацията и умишлено вършат тези неща. Запомнихте ли това твърдение? (Да.) Тогава ще приключим с нашето общение тук за днес. Довиждане.

29 февруари 2020 г.