Допълнение: какво е истината

Днес ще продължим да разговаряме за съдържанието от миналия път. Каква беше темата, за която разговаряхме миналия път? („Да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“ не е истината.) И така, преди смятахте ли, че това е истината? Преди хората подсъзнателно са считали, че това е истината, или най-малкото, че е нещо доста положително, вдъхновяващо и че евентуално може да ги насърчи да бъдат активни и да гледат напред. Ако погледнем на нея от този пласт на значение, хората са считали, че тя е доста близо до истината и че е доста близо до положителните неща. Следователно много хора подсъзнателно са вярвали, че поговорката „Да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“ е доста положителен израз, или най-малкото, че има по-скоро положителен, отколкото негативен смисъл, както и че има роля в подпомагането на живота и постъпките на хората. Но след като разговаряхме за нея, видяхме, че това съвсем не е така и че има големи проблеми с нея. Търсихте ли още изрази, които са подобни или свързани с този израз, или които имат подобна роля и които хората подсъзнателно считат за доста положителни или доста добри, и разнищихте ли ги? (Не.) Кажете Ми, уместен ли е тук изразът „Да си вадиш много поуки от един случай“? (Да.) Трябва да се каже, че този израз има практически приложения, когато става въпрос за търсене на истината и за практикуване на истината. Миналия път разговаряхме за „да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“. Какви други изрази от подобен вид има? Кои други изрази имат приблизително същото значение или могат да имат същата роля? Няма нищо лошо в това да разнищвате изрази като „да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“ по Моя начин, да разговаряте за тях помежду си и да придобиете някои нови разбирания. Когато сте способни да прозрете тяхната заблуда, ще ги отхвърлите и след това ще поемете по пътя на практикуване на истината и на стремежа към истината изцяло въз основа на Божиите слова.

Нека да продължим темата, по която разговаряхме предишните два пъти. Каква беше тя? (Какво е истината.) Точно така, какво е истината. И така, какво точно е истината? (Истината е критерият за постъпките, действията и почитта на хората към Бог.) Изглежда, че сте запомнили това изречение по отношение на теорията и определението. И така, след предишните ни две общения има ли някаква разлика в определението, знанието и възприемането на истината дълбоко в сърцата ви сега, в сравнение с преди? (Да, има.) Каква точно е тази разлика? Макар че в краткосрочен план може да нямате знанието от практическо преживяване, най-малкото имате някакво знание, което се основава на възприятията. Разкажете Ми въз основа на собственото си преживяване, знание и разбиране. (Преди знаех, че когато ме сполетят въпроси, трябва да практикувам според истината на Божиите слова, но никога не съм могъл да го приложа на практика. Това е същото, както когато обикновено имам склонност да разкривам прибързаност и, макар че от Божиите слова знам, че е погрешно да разкривам прибързаност, и знам какви са Божиите изисквания към хората, въпреки това го правя и никога не съм бил способен да открия първопричината. Едва след като изслушах Божието общение миналия път, осъзнах, че хората често разкриват поквара, защото са контролирани от сатанински мисли, и че аз разкривам прибързаност, защото в себе си имам следната сатанинска логика: „Няма да нападна, освен ако не ме нападнат. Ако ме нападнат, със сигурност ще отговоря“. Мисля, че тази поговорка е правилна и че действам по този начин като средство за самозащита. Повлиян от това сатанинско мислене и този възглед, аз съм неспособен да практикувам истината. Но в действителност, макар външно тези сатанински неща да изглеждат правилни, в действителност значенията, които те предават, противоречат на това, което се изисква от Божиите слова, и те са погрешни. Само Божиите слова са истината и само действията в съответствие с Божиите слова са напълно верни.) Много добре. Кой може да добави нещо към това? (Бих искал да добавя нещо. Преди знаех също така, че трябва да търся и да практикувам истината, когато ме сполетят някакви въпроси, но все още бях малко объркан относно това как да практикувам. След като слушах Божието общение, считам, че истината е много реалистична и се отнася до всеки аспект на живота. Вземете някои от примерите, споменати от Бог. Китайците се научават да пият и кафе, след като пристигнат в западни държави. Това не е проблем с начина, по който човек действа, а е проблем с мислите и възгледите на хората, а това е свързано с истината. Освен това, след като проследих как Бог разнищва някои често срещани поговорки и идиоми, които хората считат за правилни, започнах да мисля, че трябва да размишлявам над собственото си поведение и практики, които изглеждат верни, върху намеренията, мислите и възгледите, които стоят зад това поведение, както и за това какво точно изживявам, като разчитам на тези неща. Сега чувствам, че разполагам с повече конкретика относно това как да търся и да практикувам истината, когато ме сполетят въпроси, и тя вече не е толкова абстрактна.) Изглежда, че чрез тези две общения повечето хора са придобили основно разбиране за това какво е истината и за някои теми, които са свързани с истината, и че в сърцето си вече са започнали да премислят дали постъпките и действията им са свързани с истината, както и за това кои точно от нещата, към които се придържат и които чуват във вярата си в Бог, са истината и кои не са истината, и дали нещата, които считат за правилни, всъщност са истината, както и каква е връзката на тези неща с истината. След като премислят, тогава хората могат да определят какво точно е истината, както и точно кои неща са истината и кои неща не са истината. След като са слушали проповеди в продължение на толкова много години и са яли и пили Божиите слова в продължение на толкова много години, повечето хора са придобили някои неща и могат ясно да видят един факт: Божиите слова действително са истината, Божиите изисквания са истината и всичко, което идва от Бог, е истината. Хората, които истински вярват в Бог, вече от сърце са признали и приели този факт, но в реалния живот те често несъзнателно казват неща, които нямат нищо общо с истината или които са в разрез с нея. Някои от тях дори считат за истината неща, които хората смятат за правилни и добри, и по-конкретно не са разпознали благовидните заблуди и дяволските думи, които идват от Сатана, които те не само отдавна са приели в сърцето си, но дори считат за положителни неща. Например много сатанински философии като „Зъб за зъб, око за око“, „С техните камъни по техните глави“, „Разумните хора са добри в това да се защитават и се стремят само да избягват допускането на грешки“, „Няма да нападна, освен ако не ме нападнат“ и т.н. се считат от хората за истината и за житейски девизи и те дори се чувстват особено доволни от себе си, че се придържат към тези сатанински философии, и едва след като прочетат Божиите слова, осъзнават, че тези неща от Сатана всъщност не са истината, а са по-скоро благовидни ереси и заблуди, които подвеждат хората. Откъде идват тези неща? Някои идват от училищното образование и от учебниците, други — от семейното възпитание, а трети са обусловени от обществото. Накратко казано, всички те идват от традиционната култура и произлизат от възпитанието на Сатана. Имат ли тези неща нещо общо с истината? Те нямат абсолютно нищо общо с нея. Но хората не могат да разпознаят какви са тези неща в действителност и продължават да ги считат за истина. Дали този проблем е станал твърде сериозен? Какви са последствията от това, че считаме тези неща от Сатана за истината? Могат ли хората да се отърват от покварения си нрав, като се придържат към тези неща? Могат ли да изживеят нормална човешка природа, като се придържат към тях? Могат ли да живеят според съвестта и разума си, като се придържат към тях? Могат ли да се издигнат до критериите на съвестта и разума, като се придържат към тях? Могат ли да придобият Божието одобрение, като се придържат към тях? Те не могат да направят нито едно от тези неща. Тъй като не могат да направят нито едно от тях, тези неща, към които хората се придържат, истината ли са? Могат ли те да служат за живот на човека? Какви са последствията от това, че хората считат тези негативни неща — като например това, което считат за правилни и добри философии за светските отношения, стратегиите за оцеляване, законите за оцеляване и дори традиционната култура — за истината и се придържат към тях? Човечеството се е придържало към тези неща в продължение на хиляди години. Променили ли са се те изобщо? Променило ли се е изобщо сегашното положение на човечеството? Дали поквареното човечество не става все по-нечестиво и все по-съпротивляващо се на Бог? Бог изразява много истини всеки път, когато върши Своето дело, и хората могат да видят, че тези истини имат власт и могъщество, но как става така, че хората все още са способни да отричат Бог и да се съпротивляват на Бог? Защо все още не могат да приемат Бог и да се покорят на Бог? Това е достатъчно, за да покаже, че човечеството е твърде дълбоко покварено от Сатана, че поквареното човечество е изпълнено със сатанински нрав, че изпитва неприязън към истината, че я мрази и че изобщо не я приема. Коренът на този проблем е, че човешките същества са приели твърде много сатанински философии и твърде много сатанинско знание. Дълбоко в сърцата си хората са пропити от всякакви сатанински мисли и възгледи и така са развили нрав да изпитват неприязън към истината и да я мразят. Можем да видим от изключително многото хора, които вярват в Бог, че макар да признават, че Божиите слова имат власт и могъщество, те не приемат истината. Това означава, че когато хората ядат и пият Божиите слова, макар да признават устно, че „Божиите слова са истината, че няма нищо над истината, че истината е в сърцата ни и ние приемаме стремежа към истината за цел на съществуването“, в реалния живот те все още живеят според добре познатите сатанински поговорки и сатанински философии, загърбват Божиите слова и истината и се придържат към неща като човешко богословско знание и духовна доктрина и ги практикуват, сякаш те са истината. Това ли е истинското състояние на повечето хора, които вярват в Бог? (Да.) Ако продължавате да се придържате по този начин и не разнищвате и не разбирате тези дълбоко вкоренени неща от сатанинската традиционна култура въз основа на Божиите слова и ако не можете да разпознаете първопричината за тях или да придобиете пълно разбиране за тях, или да ги изоставите, какъв ще бъде резултатът? Има един резултат, който е сигурен, а именно, че хората вярват в Бог в продължение на много години и въпреки това не знаят какво е истината или по какъв път да поемат, и в крайна сметка всички те имат на езика си набор от духовни доктрини и богословски теории, и всичко, което казват, звучи хубаво и е все доктрина, която е в съгласие с истината. Но всъщност тези хора са архетипи на лицемерните фарисеи по отношение на това, което практикуват и изживяват. Какви са последствията от това? Безспорно те са заклеймени от Бог и прокълнати от Него. Онези, които вярват в Бог, но не приемат истината, са фарисеи и никога не могат да придобият Божието одобрение.

Например по въпроса за възпитанието на децата някои бащи виждат, че децата им са непокорни и не изпълняват същинския си дълг, и казват: „Древните хора са имали право, когато са казали: „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Такива бащи не се отнасят към този въпрос въз основа на Божиите слова. В сърцата си имат само думите на хората, вместо Божиите слова. Така че притежават ли те истината реалност? Не. Въпреки че вярват в Бог и разбират някои истини, и би трябвало да знаят, че трябва да използват истината, за да възпитават децата си в изпълнение на бащинските си отговорности, те не практикуват по този начин. Когато видят, че децата им вървят по грешен път, те въздишат и казват: „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Що за израз е това? Чия е тази добре известна поговорка? (Добре известната поговорка на Сатана.) Бог казвал ли е някога този израз? (Не.) Тогава откъде идва той? (От Сатана.) Той идва от Сатана, от този свят. Хората толкова много „се стремят към“ истината, толкова много „обичат“ истината и толкова много я „възхваляват“, но защо тогава казват сатанински изрази като този, когато ги сполетят такива неща? Дори считат, че е справедливо и достойно да го кажат. Те казват: „Вижте колко много почитам и уважавам истината и Бог. За мен е естествено да кажа „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“ — каква велика истина е това! Бих ли могъл да кажа този израз, ако не вярвах в Бог?“. Това не е ли нещо, което се представя за истината? (Да.) И така, този израз истината ли е? (Не.) Какво означава изразът „да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“? Защо е погрешен? Този израз означава, че ако децата са непослушни или незрели, за това е отговорен бащата, което ще рече, че родителите не са ги възпитали добре. Но дали това действително е така? (Не.) Някои родители постъпват правилно, но въпреки това синовете им са хулигани, а дъщерите им — проститутки. Мъжът, който е в ролята на бащата, се ядосва и казва: „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата. Разглезил съм ги!“. Правилно ли е да се каже това, или не? (Не, неправилно е.) Защо е неправилно? Ако можеш да разбереш какво не е наред с този израз, това доказва, че разбираш истината и разбираш какво не е наред с проблема, който се крие в този израз. Ако не разбираш истината по този въпрос, тогава не можеш да го обясниш ясно. Сега след като сте изслушали обяснението и определението за истината, можете да почувствате и да кажете, че: „Този израз е погрешен, това е светски израз. Ние, които вярваме в Бог, не казваме такива неща“. Ти просто си променил начина, по който говориш по този въпрос. Това не означава, че разбираш истината — всъщност ти не знаеш какво не е наред с израза „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Когато се сблъскаш с въпроси като този, какво трябва да кажеш, което да съответства на истината? Как трябва да действаш в съответствие с истините принципи? Нека първо да поговорим за това как да разбираме и как да обясняваме правилно подобни въпроси. Какво казва Бог по този въпрос? В Божиите слова има ли нещо конкретно, което се казва по тези въпроси? Бог е изразил толкова много истини и всичко това е, за да ги приемат хората и да ги превърнат в свой живот. Така че когато възпитават децата си, не трябва ли те да използват Божиите слова, за да ги учат? Божиите слова са изречени за цялото човечество. Независимо дали е възрастен или дете, мъж или жена, стар или млад, всеки трябва да приеме Божиите слова. Само Божиите слова са истината и само те могат да се превърнат в живот на хората. Само Божиите слова могат да изведат хората на правилния път в живота. Хората, които вярват в Бог, би трябвало да са способни да придобият пълно разбиране по този въпрос. Как си обяснявате израза „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“? (Пътят, по който човек поема, се определя от неговата природа същност. Освен това наказанието, на което ще бъде подложен, или благословиите, които ще получи в този живот, са свързани с предишния му живот. Следователно твърдението „Ако децата не следват правилния път, то е, защото родителите им не са ги възпитали добре“ не издържа на внимателна проверка и напълно отрича факта, че Бог господства над съдбата на човечеството.) Според това, което казваш, децата, които не следват правилния път, имат ли нещо общо с Божието върховенство? Бог позволява на хората да направят своя собствен избор и да изберат да поемат по правилния път. Те обаче имат сатанинска природа и всички правят свой собствен избор, всички избират свой предпочитан път и не са готови да се покорят на Божието върховенство. Ако това, което казваш, е в съгласие с истината, тогава трябва ясно да го обясниш, за да могат хората да се убедят в него.

А сега ще разговаряме за израза „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Първото нещо, което трябва да изясним, е, че е погрешно да се казва: „Неуспехът на децата да следват правилния път се дължи на техните родители“. Който и да е от тях, ако е определен тип човек, той ще върви по определен път. Нима това не е сигурно? (Да, така е.) Пътят, по който човек поема, определя какъв е той. Пътят, по който поема, и типът човек, в който се превръща, зависят от самия него. Това са неща, които са предопределени, вродени и са свързани с природата на човека. Тогава каква е ползата от родителското възпитание? Може ли то да управлява природата на човека? (Не.) Родителското възпитание не може да управлява човешката природа и не може да реши проблема за това по кой път да поеме човек. Какво е единственото възпитание, което родителите могат да осигурят? Някои прости модели на поведение в ежедневието на децата им, някои доста повърхностни мисли и правила за постъпките им — това са нещата, с които родителите имат нещо общо. Преди децата им да навършат пълнолетие, родителите трябва да изпълнят вменената им отговорност, която се състои в това да възпитат децата си да следват правилния път, да учат усърдно и да се стремят да са способни да се издигнат над останалите, след като пораснат, а не да вършат лоши неща или да станат лоши хора. Родителите трябва също така да насочват поведението на децата си, да ги учат да бъдат учтиви и да поздравяват по-възрастните, когато ги видят, да ги учат на други неща, свързани с поведението — това е отговорността, която родителите трябва да изпълняват. Да се грижат за живота на детето си и да го възпитават в някои основни правила за постъпките му — ето до какво се свежда родителското влияние. Що се отнася до личността на детето, родителите не могат да влияят на това. Някои родители са спокойни и вършат всичко в спокойно темпо, докато децата им са много нетърпеливи и не могат да останат на едно място дори за кратко. Когато са на 14 или 15 години, те тръгват сами да изкарват прехраната си, вземат самостоятелни решения за всичко, не се нуждаят от родителите си и са много независими. На това ли ги учат родителите им? Не. Следователно личността, нравът и дори същността на човека, както и пътят, който ще избере в бъдеще, нямат никакво отношение към родителите му. Има някои хора, които опровергават това, като казват: „Как така това да няма нищо общо с тях? Някои хора произхождат от семейство на учени или от семейство с поколения специалисти в дадена професия. Например едно поколение учи живопис, следващото поколение също учи живопис, както и следващото поколение. Това потвърждава верността на израза „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Правилно или погрешно е да се каже това? (Погрешно е.) Погрешно и неточно е да се използва този пример, за да се онагледи този проблем, защото това са две различни неща. Влиянието на семейство с поколения специалисти се разпростира само върху един аспект на експертното познание и може да се окаже, че тази семейна среда води до това всички да учат едно и също. На пръв поглед детето също избира същото нещо, но в основата си всичко това е Божие предопределение. Как човекът се е преродил в това семейство? Не е ли то също нещо, над което Бог господства? Родителите са отговорни само за отглеждането на децата си до зряла възраст. Децата се влияят от родителите си само по отношение на външното си поведение и житейски навици. Но след като пораснат, целите, които преследват в живота, и съдбата им в живота нямат абсолютно никакво отношение към родителите им. Някои родители са просто обикновени земеделци, които живеят според положението си, но децата им са способни да станат чиновници и да вършат велики неща. Има и деца, чиито родители са юрист и лекар и всеки от тях е способен, но въпреки това децата са непрокопсаници, които не могат да си намерят работа, където и да отидат. На това ли са ги научили родителите им? Когато бащата е юрист, има ли вероятност да не се старае да образова децата си и да им влияе? Категорично не. Никой баща не казва: „Толкова благоденствах в живота си, надявам се, че децата ми няма да благоденстват като мен в бъдеще, това би било твърде уморително. Достатъчно е в бъдеще те да бъдат просто говедари“. Той със сигурност трябва да възпитава децата си да се учат от него и да бъдат като него в бъдеще. Какво ще се случи с децата му, след като престане да ги възпитава? Децата ще станат такива, каквито им е писано да станат, и съдбите им ще бъдат такива, каквито им е писано да бъдат, и никой не може да промени това. Какъв факт долавяте тук? Пътят, по който поема едно дете, няма абсолютно никакво отношение към родителите му. Някои родители вярват в Бог и възпитават децата си да вярват в Него, но каквото и да говорят, децата им не вярват и родителите не могат да направят нищо по въпроса. Други родители не вярват в Бог, докато децата им вярват в Него. Щом децата им започнат да вярват в Бог, те Го следват, отдават Му всичко, способни са да приемат истината и да придобият Божието одобрение, и така съдбата им се променя. Това резултат от родителското възпитание ли е? Съвсем не, то е свързано с Божието предопределение и избор. Съществува проблем с израза „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Въпреки че родителите са отговорни за възпитанието на децата си, съдбата на детето не се определя от родителите, а от неговата природа. Може ли възпитанието да разреши проблема с природата на детето? Изобщо не може да го разреши. Пътят, по който човек поема в живота, не се определя от родителите му, а е предопределен от Бог. Казано е, че „Съдбата на човека се определя от Небето“, и тази поговорка е обобщена от човешкото преживяване. Преди човек да достигне зряла възраст, не можеш да кажеш по какъв път ще поеме. След като стане възрастен, започне да мисли и може да размишлява над проблемите, той ще избере какво да прави в по-широката общност. Някои хора казват, че искат да бъдат висши служители, други — адвокати, трети — писатели. Всеки има свой собствен избор и свои собствени идеи. Никой не казва: „Просто ще чакам родителите ми да ме възпитат. Ще стана такъв, какъвто ме възпитат родителите ми“. Никой не е толкова глупав, че да мисли така. След достигане на зряла възраст идеите на хората започват да се раздвижват и постепенно узряват, като по този начин пътят и целите пред тях стават все по-ясни. По това време малко по малко става ясно какъв тип човек е той и от коя група е част. От този момент нататък индивидуалността на всеки човек постепенно става ясно очертана, както и неговият нрав, а също и пътят, по който върви, посоката му на живот и групата, към която принадлежи. На какво се основава всичко това? В крайна сметка това е нещо, което Бог е предопределил — то няма нищо общо с родителите на човека. Сега виждате ли ясно това? И така, кои неща имат нещо общо с родителите? Външният вид, ръстът, гените и някои семейни болести имат малко сходство с родителите. Защо казвам малко? Защото не е така в 100% от случаите. В някои семейства всяко поколение страда от определена болест, но след това едно дете се ражда без нея. Как е възможно това? Има хора, които казват: „Това е така, защото това дете е с добра индивидуалност“. Това е мнението на хората, но откъде произтича въпросът? (От Божието предопределение.) Това е точно така. И така, изразът „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“ всъщност правилен ли е, или е погрешен? (Погрешен е.) Вече сте наясно с това, нали? Няма да стане, ако не знаете как да разпознавате. Без истината не можете да видите ясно нито един въпрос.

В ежедневието си всеки човек има в съзнанието си доста от тези благовидни възгледи от Сатана. Те остават натрупани и съхранени вътре в него и се разкриват винаги, когато нещо се случи. Някои хора казват: „Добрият мъж не се бие с жени. Виж колко съм благороден, аз съм мъжествен, енергичен мъж, а ти си свенлива теменужка, така че няма да се бия с теб“. За какво считат този израз? (За истината.) Те се отнасят към него като към истината и като към принцип за практикуване на истината. Има и хора, които виждат някой с наистина красиви черти, който изглежда като благороден джентълмен, но който е подъл и винаги се прикрива, който е особено измамен и коварен при взаимодействието си с другите, и много хора не могат да го разберат, затова казват: „Вярвам в Бог само за да постъпвам като почтен и добросърдечен човек и да бъда приветлив към другите, вместо да съм враждебен“. Както се казва в поговорката: „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“. Някои от Божиите слова също имат този смисъл“. Какво мислите за това, което казват тези хора? „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“. Виждаш ли, щом нещо се случи на хората, всички тези често срещани поговорки, пословици и идиоми, които са вътре в тях, веднага излизат на повърхността и се изливат, и в тях няма нито дума истина. Накрая тези хора дори казват: „Благодаря на Бог, че ме просветли“. Правилна или погрешна е поговорката „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“? (Погрешна е.) Всички знаете, че е погрешна, но какво е погрешното в нея? Погрешното с фалшивите джентълмени е, че те са фалшиви. Никой не желае да бъде фалшив джентълмен, а желае да бъде истински злодей. Какво е това, което хората одобряват в истинските злодеи? Именно защото са истински, те печелят одобрението на всички, въпреки че са злодеи. Тогава ти какъв желаеш да бъдеш — истински злодей или фалшив джентълмен? (Нито едното.) Защо да не бъдете тези два типа хора? (Нито един от тях не е в съгласие с истината, в Божиите слова не се казва нищо за това.) Можете ли да намерите съответното основание за твърдението, че Бог не е казал на хората да бъдат фалшиви джентълмени или истински злодеи? (Бог иска хората да бъдат честни.) Бог иска хората да бъдат честни. Тогава каква е разликата между честните хора и истинските злодеи? Думата „злодеи“ не е добра, но те са доста искрени. Защо истинските злодеи не са добри? Можете ли да обясните ясно това? Какво е основанието да се твърди, че нито истинските злодеи, нито фалшивите джентълмени са добри хора? Какво представляват злодеите? Кои думи обикновено се свързват със злодеите? (Достойни за презрение.) Точно така. Как е описан и определен терминът „достоен за презрение“ в Божиите слова? В Божиите слова „достоен за презрение“ като добър или лош израз се определя? (Лош израз.) Лош израз, който е заклеймен от Бог. Хората с достойни за презрение действия и с достойни за презрение възгледи са злодеи. Как по друг начин се определят нравът и същността на злодея? Егоистични, нали? (Да.) Този тип хора са егоистични и достойни за презрение. Дори ако това, което разкриват, е искрено и е истинският им темперамент, те въпреки това са истински злодеи. Фалшивият джентълмен е измамен и нечестив и винаги се прикрива и създава у другите фалшиво впечатление, като им позволява да видят неговата светла, бляскава и дружелюбна страна. Той държи в тайна истинския си нрав, мнения и възгледи, така че никой да не може да ги види или разгадае. Какъв нрав имат такива хора? (Измамен и нечестив.) Те просто са нечестиви хора. Така че нито злодеите, нито джентълмените са добри хора. Единият е лош отвътре, а другият — отвън. Всъщност нравът им е един и същ — и двамата са изключително нечестиви, егоистични и измамни. Стремят ли се тези два типа изключително нечестиви и измамни хора да бъдат честни хора? (Не.) Ето защо, независимо от това в кой от тези два типа хора се превръщаш, ти не си добрият или честен човек, каквото е Божието изискване. Ти си човек, който Бог ненавижда, и ти не си човекът, който Бог изисква от теб да бъдеш. Така че кажете Ми дали изразът „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“ е истината? (Не.) Ако го разгледаме от тази гледна точка, този израз не е истината. Много хора, с цел да нападат и заклеймяват фалшивите джентълмени, за да могат самите те да се представят за добри хора, казват „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“, сякаш „злодейството“ на тези злодеи ги прави особено справедливи и истински, като някаква сила на справедливостта. Как можеш ти, като злодей, да твърдиш, че си справедлив? Ти си този, който заслужава да бъде заклеймен.

В съзнанието на всеки има доста изрази и неща от този сорт, затова и много хора поддържат този вид възглед. Независимо дали става въпрос за традиционната култура, народните пословици, семейните девизи, семейните правила или правната система на дадена държава, хората често използват тези неща, които са се разпространявали дълго и навред в обществото и които дори са били обявявани и популяризирани като положителни неща в обществото и сред човечеството дълго време, за да възпитават поколение след поколение. Някои изрази се считат дълбоко в сърцата на хората за принципи на практикуване и за принципи на човешкото съществуване. Някои са изрази, които предават гледна точка, с която хората само се съгласяват, но не желаят непременно да я прилагат. Независимо дали си готов да ги приложиш, или не, дълбоко в сърцето си ти всъщност приемаш тези изрази като принципи на практикуване за своите постъпки. Накратко казано, тези неща са голяма пречка за вярата на хората в Бог и за стремежа им към истината. Те само им вредят, вместо да им носят полза. Например една тема, за която често говорят съвременните хора, е „Животът е ценен, а любовта е още по-ценна. Но заради свободата бих се отказал и от двете“. Този израз е добре известна поговорка, застъпвана и почитана от хората на Изток и на Запад, които имат възвишени идеали, които се стремят към свобода и които искат да се отърват от традиционната феодална система. Към какво е насочен стремежът на хората тук? Към живота ли? Или към любовта? (Не, към свободата.) Точно така, той е насочен към свободата. И така, дали този израз е истината? Смисълът на този израз е, че за да се стремиш към свободата, можеш да захвърлиш живота, както и да се откажеш от любовта, т.е. човекът, когото обичаш, също може да бъде изоставен, за да се втурнеш към тази красива свобода. Как изглежда тази свобода за светските хора? Как да обясним това нещо, което те смятат за свобода? Превъзмогването на традицията е вид свобода, превъзмогването на старите обичаи е вид свобода и превъзмогването на феодалната монархия също е вид свобода. Какво още? (Да не бъдеш контролиран от някакъв политически режим.) Другото е да не бъдеш контролиран от властта или от политиката. Това, към което се стремят, е този вид свобода. И така, свободата, за която те говорят, истинска свобода ли е? (Не.) Има ли тя сходство със свободата, за която говорят хората, които вярват в Бог? (Не.) Някои хора, които вярват в Бог, може също така да имат този възглед в сърцата си: „Вярването в Бог е прекрасно, то те освобождава и ти дава волност. Не е нужно да следваш никакви обичаи или традиционни формалности, не е нужно да се тревожиш за организирането или участието в сватби и погребения, просто се избавяш от всички светски неща. Вие наистина сте толкова свободни!“. Така ли е? (Не.) И така, какво точно е свободата? Вие свободни ли сте сега? (Малко.) И как получихте тази малка частица свобода? Какво означава тази свобода? (Разбиране на истината и превъзмогването на мрачното влияние на Сатана.) След като превъзмогнете мрачното влияние на Сатана, чувствате малко освобождаване и известна степен на свобода. Ако обаче не разнищя този въпрос, вие бихте си помислили, че сте истински свободни, но всъщност не сте. Истинската свобода не е видът свобода и освобождаване на тялото в пространствено и материално отношение, както си мислят хората. По-скоро става въпрос за това, че щом хората разберат истината, те ще имат верни възгледи за различни хора, събития, неща и за света и ще могат да се стремят към верните цели и посока в живота, а когато хората не са подложени на възпиранията на сатанинското влияние и на сатанинските идеи и възгледи, сърцето им се освобождава — това е истинската свобода.

Има един младеж, невярващ, който си мисли, че харесва свободата, лети навред като птица и живее необуздан живот, затова презира тези противни правила и поговорки в семейството си. Той често казва на приятелите си: „Макар че съм роден в най-традиционното семейство, при това много голямо, с много правила и традиции, което дори днес все още има родова гробница с подредени в нея паметни плочи за всяко следващо поколение, самият аз съм превъзмогнал тези традиции и не се влияя от тези семейни правила, семейни установени практики и общоприети обичаи. Не виждате ли, че съм изключително нетрадиционен човек?“. Приятелите му казват: „Забелязали сме, че си много нетрадиционен“. Как са забелязали това? Той има пиърсинг на езика, халка на носа, четири или пет пиърсинга на двете уши, пиърсинг на пъпа и татуировка на змия на ръката си. Китайците считат змиите за лош знак, но той настояваше, че трябва да има една върху тялото си и хората да се страхуват, когато я видят. Това е нетрадиционно, нали? (Да, така е.) Много е нетрадиционно, а освен това той говори с маниера на авангардна личност. Всеки, който го види, казва: „Този човек е страхотен! Той е нетрадиционен, истински нетрадиционен!“. Той вярва, че не може просто да изразява нетрадиционността си по тези начини, а трябва да я направи малко по-осезаема и хората да станат по-способни да забележат признаците на това колко нетрадиционен е той. Вижда, че другите обикновено имат китайски приятелки с жълта кожа, и нарочно си избира за приятелка бяла чужденка, за да може всички да са още по-убедени, че той наистина е нетрадиционен. След това подражава на приятелката си във всяка ситуация, като прави всичко, което му каже тя и което го помоли да направи. Когато идва рожденият му ден, приятелката му купува тайнствен подарък, опакован в голяма кутия, и той с удоволствие започва да го разопакова. След като отлепя всички слоеве на опаковката, вижда вътре зелена шапка. Всички китайци знаят алюзията за „зелените шапки“, нали? Това със сигурност е нещо много традиционно. Щом я вижда, той се ядосва и казва: „Що за подарък е това? За кого си купила този подарък?“. Приятелката му си мислеше, че ще се зарадва — но защо той е толкова ядосан от това? Тя не може да се досети защо и не може да го разбере, затова казва: „Не беше лесно да намеря тази зелена шапка. Гаранция, че ще изглеждаш добре с нея“. Той казва: „Знаеш ли какво представлява тази шапка?“. Приятелката казва: „Не е ли това просто шапка? Зелените шапки просто изглеждат добре“. И тя настоява да го накара да я носи. Той обаче не иска да я носи за нищо на света. Знаят ли западняците алюзията за „зелените шапки“? (Не, не я знаят.) Така че не трябва ли този въпрос да бъде обяснен ясно и да се разкрие? Никой от вас не може да отговори на този въпрос — защо не се осмелявате да го обясните ясно? Със сигурност не е станало нищо особено, нали? Вие сте точно като този човек — развявате знамето на нетрадиционността, на това да се избавите от традицията и да се отървете от представите за сатанинската традиционна култура, за да се стремите към истината и свободата, и въпреки това сте се вкопчили силно в тази зелена шапка. Приятелката на този младеж го моли да я носи, но той не иска да я носи за нищо на света, като накрая казва: „Настояваш да ме накараш да я нося. Ако я нося, ще трябва да търпя унижения от страна на другите!“. Това е същината на въпроса и точно оттам идва проблемът — това е традиция. Тази традиция не се отнася до това какъв цвят е нещо или какъв вид е то, а по-скоро до символа и възгледа, който предизвиква у хората. Какво точно символизира това нещо — зелената шапка? Какво представлява тя? Хората определят шапките с този цвят като нещо лошо, затова отхвърлят шапките в този цвят. Защо ги отхвърлят? Защо не могат да приемат такова нещо? Защото у тях има някакъв вид традиционно мислене. Само по себе си това традиционно мислене не е истината. То е като нещо материално, но това общество и този човешки род неусетно са го превърнали в нещо негативно. Например хората превръщат бялото в символ на святост, черното — в символ на мрак и нечестивост, а червеното — в символ на празничност, кръв и страст. В миналото китайците са носели червени дрехи, когато са се женели, като са вярвали, че това е празнично. Когато западняците се женят, те носят бели дрехи, които са красиви и чисти и символизират святостта. Разбирането на двете култури за брака е различно. В едната той е представен в червено, а в другата — в бяло. И двата цвята представляват отношение на благословия към брака. Различните етнически групи и раси използват едни и същи неща за различни цели и така възниква техният културен произход. След като възникне този културен произход, заедно с него се създават и културните традиции. По този начин различните общества и различните раси развиват различни обичаи и тези обичаи оказват влияние върху хората от съответните раси. Така китайците са повлияни от тази алюзия за зелените шапки. Какъв е полученият резултат от това, че им е била внушена? Мъжете не могат да носят зелени шапки и жените също не ги носят. Виждате ли някои жени да ги носят? Всъщност тази културна традиция е насочена само към мъжете, което означава, че носенето на зелени шапки от мъжете е лош знак, и тя не се отнася за жените. След като възниква тази културна традиция обаче, независимо от контекста, в който възниква, тя поражда своеобразна дискриминация към това нещо от страна на всеки човек от тази раса. След като възникне такава дискриминация, това нещо несъзнателно се превръща от съвсем невинно, материално нещо в негативно нещо. В действителност то е невинно и изобщо няма положителни или негативни качества. То е просто материално нещо, цвят и предмет с форма. Но след като бъде разтълкувано и повлияно от традиционната култура по този начин, какъв е крайният резултат? (Негативен.) Той е негативен. След като стане негативен, хората не могат да се отнасят правилно към това нещо или да го използват правилно. Помислете за това — на китайския пазар има шапки с различни цветове, — червени, розови, жълти и т.н., но няма зелени. Хората са възпирани и повлияни от това традиционно мислене. Това е въздействието, което един конкретен въпрос на традиционната култура оказва върху хората.

Макар че някои хора отиват в чужбина и се сблъскват с някои от културите, традициите, правилата и материалните неща, като например основните жизнени потребности в Европа и други азиатски държави, и се запознават с някои от законите и нещата от общо достояние в други държави, те трудно се отърсват от традициите на собствената си държава. Макар че си напуснал родината си и си приел всекидневните аспекти на живота в друга държава, и дори нейните закони и системи, ти не знаеш за какво да мислиш всеки ден, как да се изправяш пред проблемите, когато те сполети нещо, какъв е твоят възглед и каква е гледната точка, която да възприемеш. Някои хора си мислят: „Аз съм на Запад, дали съм западняк?“ или „Аз съм в Япония, дали съм японец?“. Така ли е? (Не.) Японците казват: „Най-много обичаме да ядем суши и нудли удон. Това не ни ли прави благородни?“. Южнокорейците казват: „Ние обичаме да ядем ориз и кимчи. Нима нашата велика южнокорейска нация не е благородна? Вие, китайците, казвате, че вашата култура е древна и е с хилядолетия по-стара от нашата, но проявявате ли синовна почит към по-възрастните като нас? Традиционни ли сте като нас? Имате ли толкова много правила, колкото нас? В днешно време не говорите за тези неща, изостанали сте. Ние сме истински традиционалисти и нашата култура е истинска култура!“. Те смятат, че тяхната традиционна култура е възвишена, и след това се надпреварват да обявяват много неща за световно наследство. Защо е тази конкуренция? Всяка държава, всяка раса и дори всяка малка етническа група вярва, че нещата, правилата, традициите, обичаите и установените практики, оставени от техните предци, са добри и положителни и могат да бъдат разпространени от човешкия род. Тази тяхна идея и възглед не предполагат ли, че това са истини, че това са добри и положителни неща и че те трябва да бъдат предавани на поколенията от този човешки род? И така, тези неща, които се предават, противоречат ли на свободата? Току-що дадох примера с младежа, който се е освободил от оковите на семейството си, покрит е с пиърсинги и халки и има татуировки по цялото си тяло, и дори има приятелка чужденка. По отношение на външния си вид и плътта той наглед не спазва семейните правила и се е отървал от традициите. По отношение на формалностите и в поведението си, и дори по отношение на субективната си воля, той се е отървал от неща като семейство, традиции и обичаи. Но един подарък за рождения ден го разобличава, развенчава и заклеймява убеждението му, че е „много нетрадиционен“. И така, всъщност този човек традиционен ли е, или не е? (Той е традиционен.) Да бъдеш традиционен нещо добро ли е, или е нещо лошо? (Лошо е.) Ето защо, независимо дали се считаш за традиционен или нетрадиционен и независимо от расата ти — дали си от така наречената благородна раса или от обикновена раса — твоите вътрешни мисли са ограничени. Колкото и да се стремиш към свобода и да я почиташ, колкото и голяма да е решимостта, желанието и амбицията ти да се освободиш от силите на традицията и от традиционните установени семейни практики, колкото и вдъхновяващи и силни да са реалните ти действия, ако не разбираш истината, можеш само да се въртиш сред ученията и заблудите, които Сатана ти внушава, без да можеш да изплуваш. Някои хора са повлияни от традиционната култура, други — от идеологическото образование, трети — от положението и статуса, а четвърти — от някаква идеологическа система. Вземете например хората, които се занимават с политика, като шайката хора, които пропагандираха комунизма. Те започнаха като група пролетарии, приеха комунистическия манифест и комунистическите теории, скъсаха с традициите, скъсаха с феодалната монархия, скъсаха с някои стари обичаи, а след това приеха марксизма-ленинизма и комунизма. След като приеха тези неща, свободни ли бяха, или през цялото време бяха ограничени? (През цялото време бяха ограничени.) Те считаха, че като преминат от старото към новото, ще получат свобода. Тази идея не е ли погрешна? (Да, погрешна е.) Тя е погрешна. Хората могат да преминат от нещо старо към нещо ново, но щом то не е истината, те завинаги ще бъдат оплетени в мрежата на Сатана — това не е истинска свобода. Някои хора се посвещават на комунизма или на определена кауза, други — на клетва, трети — на теория, а четвърти се придържат към поговорки като „Бих поел куршум за приятел“ или „Един верен поданик не може да служи на двама царе“, или „Когато нацията е в беда, всеки има отговорността да даде своя принос“. Принадлежат ли те към традиционната култура? (Да.) На пръв поглед сред човечеството тези неща може да изглеждат като нещо много положително, много правилно и особено възвишено и благородно, но всъщност, погледнато от друга гледна точка и с помощта на различни средства, те обвързват душите на хората, ограничават хората и им пречат да постигнат истинска свобода. Преди хората да разберат истината обаче, те могат единствено да се чувстват изгубени и затова да приемат за свой начин на съществуване тези неща, които сред човечеството се считат за относително положителни. Следователно тези така наречени традиционни култури — тези неща, които човешките същества считат за доста добри в света — са естествено приети от хората. След като ги приемат, хората считат, че живеят с капитал, с увереност и с мотивация. Например някои хора са приели позицията на това общество и на този човешки род по отношение на знанията и квалификациите. Каква е тази позиция? (Знанието може да промени съдбата ти.) (Другите стремежи са незначителни, книгите са по-ценни от всичко останало.) Дълбоко в сърцата си хората са съгласни с тези неща, приемат ги и ги одобряват. Едновременно с приемането и одобряването им, колкото по-дълго се борят със злочестините в това общество, толкова повече ценят тези неща. Защо е така? В живота си всички хора разчитат на знанието. Без знание и без тези квалификации не се чувствате способни да се утвърдите в обществото. Другите ще те тормозят и ще те подлагат на дискриминация и затова ти отчаяно преследваш тези неща. Колкото по-големи са твоите квалификации, толкова по-висок е социалният ти статус в обществото или сред твоята раса или общност, а възхищението на хората от теб, отношението им към теб и различни други неща ще бъдат по-големи и по-добри. В известен смисъл квалификациите на човека са започнали да определят неговия социален статус.

В миналото група от седем или осем университетски преподаватели замина за Пекин, за да продължат проучванията си. В онези дни може би все още нямаше транспортни или таксиметрови услуги, така че след пристигането си в Пекин те трябваше да вземат автобус. В действителност професори като тях имаше навсякъде в Пекин. Те не бяха считани за нещо особено, а просто за обикновени хора. Но самите професори не знаеха това и тук се крие сериозността на проблема — този въпрос възникна въз основа на този проблем. Какво се случи? Тази група професори чакаше автобуса на спирката. Докато чакаха, се събираха все повече хора, а с нарастването на тълпата всички ставаха неспокойни. Когато автобусът пристигна, всички се струпаха пред него, без да изчакат пътниците вътре да слязат, бутаха се помежду си, блъскаха се с лакти и предизвикаха голяма суматоха. Това беше сцена на голям хаос. Тези професори се замислиха и си казаха: „Явно на нашите съграждани в Пекин не им е лесно, тъй като всеки ден пътуват с автобус до работа и обратно. Като университетски преподаватели трябва да се съобразяваме с положението на хората. Като високопоставени интелектуалци не можем да се съревноваваме с обикновените хора. Трябва да покажем безкористния дух на Лей Фън, като ги оставим да се качат първи в този автобус, затова по-добре да не се натъпкваме в него“. Всички те се съгласиха с това и решиха да изчакат следващия автобус. Но се оказа, че когато следващият автобус дойде, в него имаше също толкова много хора и те отново се натъпкаха в него като разюздана тълпа. Професорите останаха смаяни. Гледаха как автобусът се пълни и потегля, а те отново не успяха да се натъпчат в него. Обсъдиха го отново и казаха: „Не бързаме за никъде. Все пак ние сме високопоставени интелектуалци, не можем да се бием с обикновените хора, за да се качим на автобусите. Нека не бързаме, може би няма да има толкова много чакащи хора за следващия автобус“. Докато чакаха третия автобус, тези професори станаха малко неспокойни. Някои от тях стиснаха юмруци и казаха: „Ако и за този автобус има толкова много хора, ще се натъпчем ли? Ако не се натъпчем, считам, че може да не успеем да се качим в петия или дори в шестия автобус, така че е по-добре и да се натъпчем!“. Други казаха: „Може ли високопоставени интелектуалци да се натъпкват по автобусите? Това би навредило на имиджа ни! Колко срамно ще бъде, ако един ден хората разберат, че ние, високопоставените интелектуалци, дори сме се натъпкали в автобусите!“. Мненията им се разделиха. Докато обсъждаха, се събра още една тълпа от чакащи хора. В този момент професорите се бяха изнервили много и престанаха да обсъждат. Когато автобусът пристигна, веднага щом вратите се отвориха и още преди всички да са слезли, професорите повториха действията на последната тълпа от хора, като си запробиваха път с всички сили. Някои от тях успяха да се вмъкнат, докато няколко изтънчени интелектуалци — изтънчени учени — не успяха да си проправят път и да се вмъкнат, защото им липсваше този устрем и борбен дух. Да оставим този въпрос настрана. Кажете Ми, това не е ли факт? (Да.) Това струпване на хора в автобусите е твърде често срещано явление и тези интелектуалци бяха твърде добри в това да се преструват! Кажете Ми, какъв е проблемът тук? Нека първо да поговорим за тези интелектуалци, които получиха по-високо ниво на образование и станаха професори, които преподаваха и образоваха хората, и които станаха високопоставени интелектуалци. Това означава, че образованието, което получиха, и знанията, които притежаваха, бяха по-високи от нивото, достигнато от средните хора, и знанията им бяха достатъчни, за да бъдат учители и наставници на хората, да ги образоват и да им предават знания — затова се наричат високопоставени интелектуалци. Имаше ли някакви проблеми с идеите и възгледите на тези високопоставени интелектуалци? Със сигурност имаше проблеми. И в какво се състояха техните проблеми? Нека да анализираме този въпрос. След като бяха получили толкова много знания и толкова високо ниво на образование, дали мисленето им беше закостеняло, или беше свободно? (Закостеняло е.) Откъде знаете, че е закостеняло? Къде се криеха проблемите им? На първо място, те се обявиха за високопоставени интелектуалци. Имаше ли нещо нередно в това твърдение? (Да.) Имаше проблем с това твърдение. След това те казаха: „Когато ние, високопоставените интелектуалци, се качваме в автобуса, не трябва да се бием и да се блъскаме с други хора, за да се качим в него“. Имаше ли проблем с това изречение? (Да.) Това беше вторият проблем. Третият проблем беше, когато казаха: „Ние, високопоставените интелектуалци, можем да изчакаме следващия автобус“ — имаше ли някакъв проблем с тази точка? (Да.) Имаше проблем с всичките тези точки. Давайте, разнищете въпроса въз основа на тези три точки, за да видите какви бяха проблемите. Ако придобиете задълбочено разбиране за проблемите, тогава, първо, вече няма да боготворите високопоставените интелектуалци и, второ, вече няма да искате да бъдете някакъв високопоставен интелектуалец.

Каква беше първата точка? Това, че те се провъзгласиха за високопоставени интелектуалци. Имаше ли някакъв проблем с това твърдение? (Да.) Няма нищо лошо в термина „самопровъзгласяване“, който в този случай означава да се самоопределиш като високопоставен интелектуалец. И така, има ли проблем с израза „като високопоставен интелектуалец“? Факт е, че в обществото университетските преподаватели са високопоставени интелектуалци. Тъй като това е факт, защо имаше проблем с тази фраза? (Те смятаха, че след като са придобили знания, са по-високопоставени от другите.) По-високопоставени от другите — зад това определено се криеше нрав. (Те смятаха, че тъй като са придобили повече знания, са по-високопоставени от другите. В действителност тези неща не могат да променят нрава на човека.) Това е отчасти правилно, но не го обяснява ясно. Кой може да добави нещо? (Боже, не бяха ли те самодоволни и самоправедни?) Това е правилно, но не сте обяснили ясно същността, обяснете малко по-подробно. (След като бяха придобили някакви знания, те смятаха, че са по-възвишени и по-благородни от другите, затова не можеха да се считат за обикновени хора. За нормалните хора, живеещи в това общество, необходимостта да се натъпкват в автобусите е продиктувана от реалната им житейска среда и е нещо нормално. След като тези интелектуалци започнаха да се смятат за много възвишени и благородни обаче, те вече не можеха да действат като нормални хора и смятаха, че действията на нормалните хора вредят на тяхната идентичност, затова считам, че те не са нормални.) Те не бяха нормални. Смисълът, който се влага в това, че се провъзгласяват за високопоставени интелектуалци, не е нормален. Тоест имаше нещо изкривено в тяхната човешка природа. Те смятаха, че са по-възвишени и по-стойностни от другите. Какво беше основанието им за това? Че бяха получили толкова високо образование и бяха пълни със знания, и когото и да срещнеха, никога не изчерпваха това, което имаха да кажат, и можеха да го научат на нещо. За какво считаха те знанието? Считаха го за критерий за постъпките и за действията на човека, както и за негов морал. Вярваха, че след като имат знания, тяхната почтеност, характер и идентичност са благородни, ценни и стойностни, като подтекстът беше, че високопоставените интелектуалци са светци. Не стоят ли така нещата? (Да, така е.) За тях именно това означаваше да си високопоставен, така че когато трябваше да се натъпчат в автобуса, те не искаха да го правят. Защо не искаха да се тъпчат? От какво се ръководеха? На какви възпирания и ограничения бяха подложени? Смятаха, че натъпкването в автобуса би навредило на тяхната идентичност и на техния имидж. Вярваха, че идентичността и имиджът им са им дадени от знанието, затова се провъзгласиха за високопоставени интелектуалци. Въз основа на този анализ не е ли възмутително това, което казаха? Доста възмутително е. Въпреки това те се хвалеха навред, като казваха „ние, високопоставените интелектуалци“. Всъщност другите си мислеха, че те са просто едни интелектуалци, с техния обеднял и педантичен маниер, на който хората гледаха дори с пренебрежение, но самите те все още смятаха, че са особено благородни. Това не беше ли проблемно? Те вярваха, че са много благородни и с възвишена идентичност, до такава степен дори, че искаха да минават за светци. Този възглед по някакъв начин възпираше ли ги? Каква беше позицията им по отношение на знанието? Тя беше, че щом хората имат знания, тяхната почтеност е по-голяма, че те стават изтъкнати и благородни и че трябва да бъдат уважавани. Затова някои относително нормални действия, които обикновените хора извършват, са презирани и заклеймявани от тях. Например, когато интелектуалците кихнат, те поглеждат хората около тях и бързат да се извинят, а когато обикновените хора кихнат, те не мислят за това. Всъщност оригването и кихането са нормални неща в живота, но в очите на тези интелектуалци това е вулгарно и невъзпитано поведение, затова те го презират и гледат на него с пренебрежение, като казват: „Вижте тези невъзпитани простаци, начинът, по който кихат, сядат и стоят, е толкова неприличен, а когато идват автобуси, те се тълпят в тях и изобщо не се сещат да ти направят път!“. Що се отнася до знанието, тяхната позиция е следната: знанието е символ на идентичността и то може да промени съдбата на хората, както и тяхната идентичност и стойност.

Каква беше втората точка? (Че високопоставените интелектуалци не могат да се блъскат с други хора, за да се качат в автобусите.) Те не могат да се блъскат с други хора, за да се качат в автобусите. Натъпкването в автобуса беше просто едно малко нещо, с което се сблъскаха в живота си. Какво представлява това нещо? Това, че те вярваха, че речта и държанието на хората, които имат определено количество знания, трябва да бъдат изискани и да съответстват на тяхната идентичност. Например, такива хора трябва да ходят спокойно и когато влизат в контакт с хора, трябва да накарат другите да считат, че са дружелюбни, отзивчиви и че заслужават уважение, а речта и държанието им трябва да бъдат изискани. Те не можеха да бъдат същите като обикновените хора, трябваше да накарат хората да забележат разликата между тях и обикновените хора — само по този начин можеха да изтъкнат, че идентичността им се отличава и е различна от тази на останалите. Дълбоко в сърцето си тези професори вярваха, че неща като натъпкването в автобуси е характерно за хора от по-ниските слоеве на обществото и за тези, които не са получили високо ниво на образование, а също и за тези, които нямат напредничави познания или идентичност като тази на високопоставения интелектуалец. Тогава какви неща вършеха тези високопоставени интелектуалци? Стояха на катедрата и проповядваха доктрини, предаваха знания и разсейваха съмненията на хората — това беше техният дълг, който е представителен за тяхната идентичност, имидж и професия. Те можеха да правят само тези неща. Всекидневните домакински задължения и рутинните дейности на обикновените хора не биваше да имат нищо общо с тях, тъй като те са такава класа хора, които са откъснати от тези „вулгарни, низки вкусове“. Как окачествяваха ежедневните домакински задължения и рутинните дейности на обикновените хора и дори такива действия като струпването на хора в автобусите? (Вулгарни.) Точно така, вулгарни и груби. Това беше определение от дълбините на сърцето им за простите, обикновени хора, които бяха на по-ниско ниво от тях.

Нека да поговорим за третата точка — „Ние, високопоставените интелектуалци, можем да изчакаме следващия автобус“ — що за дух е това? Не е ли това духът на Кун Жун, който се отказва от по-големите круши, както се разказва в традиционната култура? Влиянието на традиционната култура върху интелектуалците е особено силно. Те не само приемат традиционната култура, но и приемат в сърцата си много идеи и възгледи от нея и се отнасят към тях като към положителни неща, дори до степен да считат някои известни поговорки за девизи, и по този начин поемат по грешния път в живота. Традиционната култура е представена от конфуцианската доктрина. Конфуцианската доктрина включва цял набор от идеологически теории, насърчава главно традиционната нравствена култура и открай време е почитана от управляващите класи на династиите, които са почитали Конфуций и Менций като светци. Конфуцианската доктрина препоръчва човек да отстоява ценности като добронамереност, праведност, благоприличие, мъдрост и благонадеждност, да се научи първо да бъде спокоен, сдържан и снизходителен, когато се случват неща, да запази хладнокръвие и да разговаря за нещата, а не да се кара и да се боричка за тях, да се научи да бъде учтив и сговорчив и да печели уважението на всички — това означава да постъпваш прилично. Тези интелектуалци се поставят на по-високо място от народа и в техните очи всички хора са обект на тяхната търпимост и толерантност. „Резултатите“ от знанието са доста големи! Тези хора много приличат на фалшиви джентълмени, нали? Хората, които придобиват твърде много знания, стават фалшиви джентълмени. Ако тази група от изтънчени учени трябва да се опише с една фраза, това е изтънчена учена елегантност. Какви са принципите, по които тези изтънчени учени взаимодействат помежду си? Какъв е техният подход към светските отношения? Например обикновените хора наричат мъжете с фамилия Ли „Лао Ли“ или „Сяо Ли“^[а]. Дали интелектуалците биха се обръщали към тях по този начин? (Не.) Как биха се обръщали към тях? (Господин Ли.) Ако видят жена, биха се обърнали към нея с „госпожа Еди-коя-си“ и биха се държали особено почтително и елегантно, точно като джентълмени. Те са се специализирали в изучаването и подражаването на изисканата елегантност, проявявана от джентълмените. С какъв тон и по какъв начин говорят и обсъждат нещата заедно? Изражението на лицето им е много нежно, и те говорят учтиво и сдържано. Изразяват само собствените си възгледи и дори да знаят, че възгледите на другите са погрешни, не казват нищо. Никой не наранява чувствата на никого, а думите им са изключително меки, сякаш са увити в памучна вата, за да не наранят или да подразнят някого, в резултат на което на човек започва да му се повдига, да изпитва тревога или яд, само като ги слуша. Факт е, че възгледите на никого не са категорични и никой не отстъпва на никого. Този тип хора са толкова добри в това да се прикриват. Когато се сблъскат дори с най-баналния въпрос, те се прикриват и покриват и никой от тях не дава ясно обяснение. Каква поза искат да заемат пред обикновените хора и какъв образ искат да си създадат? Това е — да позволят на обикновените хора да видят, че са скромни джентълмени. Джентълмените превъзхождат другите и са обект на почит от страна на хората. Хората си мислят, че джентълмените имат по-големи прозрения от обикновените хора и че разбират по-добре нещата в сравнение с обикновените хора, така че всички се консултират с тях, когато имат проблем. Точно такъв резултат искат тези интелектуалци и всички те се надяват да бъдат почитани като светци.

Ако погледнем от трите гледни точки, които току-що разнищихме, след като тези професори получиха титлата „високопоставен интелектуалец“, дали мисленето им беше по-свободно или по-ограничено? (Ограничено.) То трябва да е било ограничено. Ограничено от какво? (От знанието.) Знанието е нещо в рамките на тяхната професия. Всъщност знанието не ги ограничаваше истински. Какво ги ограничаваше? Това беше отношението им към знанието и влиянието, което знанието оказваше върху мисленето им, както и възгледите, които то им внушаваше — това е проблемът. Следователно колкото по-високо ниво на знания придобиваха, толкова повече чувстваха, че тяхната идентичност и статус са различни от тези на останалите, и толкова повече се чувстваха благородни и велики, и същевременно толкова повече мисленето им ставаше ограничено. Ако погледнем на това от тази гледна точка, дали хората, които са придобили повече знания, са придобили свобода, или са изгубили свобода? (Изгубили са свобода.) Всъщност те са изгубили свобода. Знанието оказва влияние върху мисленето на хората и върху статуса им в обществото, и влиянието, което то оказва върху хората, не е положително. Никога не се случва така, че колкото повече знания придобиваш, толкова по-добре ще разбираш принципите, посоката и целите, които трябва да имаш по отношение на постъпките си. Напротив, колкото повече знания преследваш и колкото по-задълбочени знания придобиваш, толкова повече ще се отдалечаваш от мислите и възгледите, които хората с нормална човешка природа трябва да имат. Точно като онази група интелектуалци, които бяха получили много знания и образование, но не разбираха дори елементарни неща, свързани със здравия разум. Какъв е този здрав разум? Когато има много хора, трябва да се натъпчеш, за да се качиш в автобуса. Ако не се натъпчеш, никога няма да се качиш в автобуса — те не знаеха дори това най-просто правило. Кажи Ми, умни ли са станали или глупави? (Станали са глупави.) Всъщност те бяха банда глупаци. Обикновените хора не са получили такива напреднали знания или образование на високо ниво и нямат този статус, но разбират този момент и казват: „Когато се качваш в автобус и има много хора, трябва да се натискаш и да се напънеш здраво, защото ако се отпуснеш и най-малко и мозъкът ти реагира с една идея по-бавно, може да се окажеш в края на тълпата и да се наложи да вземеш следващия автобус“. Това е основен въпрос на здравия разум в живота, който е познат на обикновените хора, но който тези интелектуалци не бяха разбрали, затова чакаха автобус след автобус. От какво бяха ограничени? Те бяха силно обвързани от твърдението, че „ние сме високопоставени интелектуалци“. Ето какво се случи. Те дори не знаеха как да се изправят пред такъв прост проблем от реалния живот или как да се справят с него. Бяха банда глупаци! Какво им донесе знанието? Това, което им донесе, беше, че ги откъсна от останалата част от населението, че не знаеха как да живеят и как да се справят с нещата, които се случват в реалния живот. Използваха някаква възвишена теория, за да се справят с един от най-често срещаните проблеми, с които обикновените хора се сблъскват в реалния живот, и не знаеха какви ще са последствията, след като се справят с него по този начин — може би не го разбират и до ден днешен. Вероятно ще могат да прозрат този въпрос едва когато достигнат преклонна възраст. Тогава вече няма да имат никакви лаври, и ще им е напълно достатъчно, че са се наслаждавали на почетната репутация на високопоставен интелектуалец през целия си живот. Един ден може би ще си спомнят колко жалки са били онзи път в автобуса и изведнъж ще осъзнаят, че не са нито толкова благородни, нито толкова възвишени, и изведнъж ще осъзнаят: „Може ли моята научна изтънченост да ми осигури храната на масата? Нима все още не се нуждая от три хранения на ден като обикновените хора? Не съм по-различен от другите хора. На стари години не ходя ли и аз прегърбен? И не треперя ли и аз от страх и не изпитвам ли страх, когато се сблъскам с опасност? И когато се сблъскам със смъртта на любим човек или с радостно събитие, не съм ли и аз тъжен или щастлив, както се очаква от всеки човек? Не живея ли и аз просто като обикновените хора? Не се различавам от останалите!“. Към онзи момент това знание ще дойде твърде късно за тях. Това са различните видове уродливост, проявявани от хора, които приемат няколко така наречени положителни поговорки и възгледи, когато не разбират истината. Когато хората не знаят дали тези възгледи са правилни, или не, те често смятат тези възгледи и поговорки за истини, към които трябва да се придържат и които да прилагат, а когато ги прилагат, обикновено страдат от всевъзможни последствия и за тях настъпват всевъзможни неудобства. Какви са последствията от това за хората? Докато хората постоянно се стремят към свобода, те също така постоянно се мятат от един вихър в друг и от един вид робство в друг вид робство. Не е ли така? Следователно, когато не разбираш истината — независимо дали това, към което твърдо се придържаш, е възглед, традиционна култура или някакво правило, система или теория, и дали тези неща са относително остарели в обществото, или са доста авангардни и модерни — тези неща никога не могат да заменят истината, защото те не са истината. Независимо колко добре се придържаш към тях или колко добре ги прилагаш, накрая те само ще те накарат да се отдалечиш от истината, вместо да я придобиеш. Колкото повече се придържаш към тези неща, толкова повече ще се отдалечаваш от истината и толкова повече ще се отклоняваш от Божия път и от пътя на истината. От друга страна, ако можеш активно да поемеш инициативата да се избавиш от тези така наречени положителни неща, теории и фалшиви истини, тогава ти можеш относително бързо да навлезеш в истината. По този начин хората няма да използват вместо истината и Божиите слова тези така наречени традиционни култури и тези фалшиви истини като принципи на практикуване в ежедневието си и тези неудобства постепенно ще бъдат облекчени и постепенно ще бъдат преодолени.

Някои хора считат, че са получили истината, като са се отървали от традиционната култура на семейството и държавата и са приели чуждестранна традиционна култура от чужбина. Някои хора считат, че са получили истината, като са се отървали от старата традиционна култура и от старите идеи и възгледи и са приели малко по-напредничави и малко по-модерни идеи. Ако погледнем сега на този въпрос, тези хора прави ли са, или грешат? (Грешат.) Всички те грешат. Хората мислят, че просто като се отърват от старото, ще придобият свобода. Какво означава да придобиеш свобода? Това означава, че човек е получил истината и истинския начин на живот, който трябва да има. Хората мислят, че истинският начин се получава точно така. В действителност така ли е? Правилно ли е това? Не. Независимо колко модерна и напредничава култура приема човечеството, в крайна сметка тя си остава традиционна култура и нейната същност не се променя. Традиционната култура завинаги ще си остане традиционна култура. Независимо дали може да издържи проверката на времето или проверката на фактите, или дали е почитана от човечеството, накрая тя си остава традиционна култура. Защо тези традиционни култури не са истината? Всичко се свежда до това, че тези неща са идеи, възникнали след като човечеството беше покварено от Сатана. Те не идват от Бог. Те са примесени с някои от човешките фантазии и представи и освен това са последствията, постигнати от покваряването на човечеството от Сатана. Сатана използва идеите, възгледите и всякакви поговорки и аргументи на поквареното човечество, за да обвърже мисленето на хората и да го поквари. Ако Сатана използваше някои неща, които са очевидно абсурдни, нелепи и погрешни, за да подвежда хората, тогава те щяха да имат проницателност. Щяха да са способни да различават правилното от грешното и щяха да използват тази проницателност, за да отрекат и заклеймят тези неща. Така тези учения нямаше да издържат на внимателна проверка. Когато Сатана обаче, за да обуславя, влияе и внушава на хората, използва някои идеи и теории, които отговарят на представите и фантазиите на хората, и за които счита, че ще издържат на внимателна проверка, когато бъдат изречени на глас, човечеството лесно се подвежда, а тези поговорки лесно се приемат и разпространяват от хората и така те продължават да се разпространяват от поколение на поколение, та чак до наши дни. Вземете например някои истории за китайски герои като патриотичните истории за Юе Фей, генералите от семейство Ян и Уен Тянсян. Как се случва така, че тези идеи са достигнали до наши дни? Ако погледнем въпроса от гледна точка на хората, във всяка епоха има тип човек или тип управник, който постоянно използва тези примери и идеите и духа на тези личности, за да учи поколение след поколение, така че поколение след поколение покорно и кротко да приема неговото управление и да може лесно да управлява поколение след поколение и да направи управлението си по-стабилно. Като разказва за сляпата преданост на Юе Фей и генералите от семейство Ян, както и за патриотичния дух на Уън Тянсян и Ку Юан, той възпитава своите поданици и им дава да разберат едно правило, а именно, че човек трябва да постъпва предано — че човек с благороден морален характер трябва да притежава точно това. Преданост до каква степен? До такава, че „когато императорът заповяда на своите подчинени да умрат, те нямат друг избор, освен да умрат“ и „един верен поданик не може да служи на двама царе“ — това е друга поговорка, която той почита. Той почита и тези, които обичат държавата си. Да обичаш държавата си означава да обичаш какво или кого? Да обичаш земята? Да обичаш хората в нея? А какво е държавата? (Управниците.) Управниците са представителите на държавата. Ако кажеш: „Любовта ми към моята държава всъщност е любов към родния ми град и към родителите ми. Не обичам вас, управниците!“, тогава те ще се ядосат. Ако кажеш: „Любовта ми към моята държава е любов към управниците от най-съкровените дълбини на сърцето ми“, те ще го приемат и ще одобрят тази любов. Ако ги накараш да разберат и им разясниш, че те не са тези, които обичаш, тогава няма да одобрят. Кого представляват управниците през вековете? (Сатана.) Те представляват Сатана, те са членове на бандата на Сатана и са дяволи. Те няма как да възпитават хората да се покланят на Бог, да се покланят на Създателя. Няма как да направят това. Вместо това казват на хората, че управникът е син на небето. Какво означава „син на небето“? Означава, че Небето дава власт на някого и този човек се нарича „син на небето“ и има властта да управлява всички хора под небето. Това идея, внушена на хората от управниците ли е? (Да.) Когато даден човек стане син на небето, това е определено от Небето и волята на Небето е с него, така че хората трябва да приемат безусловно управлението на този човек, каквото и да е то. Това, което те внушават на хората, е тази идея, която те кара да приемеш този човек като син на небето въз основа на твоето признание за съществуването на Небето. Каква е целта на това да те накарат да приемеш този човек като син на небето? Целта не е да те накарат да признаеш, че има Небе, или че има Бог, или че има Създател, а да те накарат да приемеш самия факт, че този човек е син на небето, и че тъй като е син на небето, което се дължи на съществуването на волята на Небето, хората трябва да приемат неговото управление — това са идеите, които те внушават. Зад всички тези идеи, които са се развили от началото на човечеството до наши дни — независимо дали това, което разнищваме, са фрази и идиоми, които съдържат алюзии, или са народни пословици и често срещани поговорки, които са напълно лишени от алюзии — се крият оковите на Сатана и подвеждането на човечеството, както и погрешното определение на самото покварено човечество за самите тези идеи. Какво влияние оказва това погрешно определение върху човечеството в по-късни периоди? Дали е добро, положително или негативно? (Негативно.) В основата си то е негативно. Да вземем например поговорките „Да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“, „Да криеш светлината си и да събираш сили в мрака“, „Да понасяш унижения и да поемаш тежко бреме“, „Никога не се предавай“, както и „Преструвай се, че правиш едно, докато правиш друго“ — какво влияние оказват тези поговорки върху човечеството в по-късни периоди? То е, че след като хората приемат тези идеи от традиционната култура, всяко следващо поколение все повече се отдалечава от Бог и все повече се отдалечава от Божието сътворение и от спасяването на хората, както и от Неговото дело по плана за управление. След като хората приемат тези погрешни възгледи от традиционната култура, те все повече чувстват, че човешката съдба трябва да бъде в собствените им ръце, че щастието трябва да бъде създадено със собствените им ръце и че възможностите са запазени за онези, които са подготвени, което води човечеството до все по-голямо отричане на Бог, до отричане на Божието върховенство и до това да живее под властта на Сатана. Ако сравните това, за което хората в съвременната епоха обичат да говорят, и това, за което са обичали да говорят преди две хиляди години, значението на мисленето, което стои зад тези неща, всъщност е едно и също. Просто хората в днешно време говорят за тези неща по-конкретно и са по-открити по отношение на тях. Не само че отричат съществуването и върховенството на Бог, но и се съпротивляват на Бог и Го заклеймяват във все по-сериозна степен.

Например в древността хората са казвали: „Когато нацията е в беда, всеки има отговорността да даде своя принос“ — поговорка, която е достигнала до наши дни. Хората ценят тази поговорка, особено патриотите, които я считат за свой девиз. Сега, когато сте дошли в чужбина, ако някой каже, че в Китай се е случил някакъв инцидент, има ли това нещо общо с вас? (Не.) Защо казвате, че това няма нищо общо с вас? Има хора, които казват: „Мразя тази държава. В момента комунистите са на власт, тази зла политическа партия. Комунистическата партия е дяволът Сатана, тя е тоталитарен режим и няма нищо общо с мен. Тя ни преследва и ни пречи да вярваме в Бог. Мразя я“. Да предположим, че един ден тази държава е на път да загине — може би няма да почувстваш нищо в сърцето си, но когато чуеш, че провинцията, от която първоначално си дошъл, е била завладяна и окупирана от чуждестранни групировки, ще се почувстваш така, сякаш си станал бежанец, скитник, който няма дом, където да отиде, и ще се разстроиш и ще почувстваш, че не можеш да се върнеш към корените си, подобно на падащите листа. Връщането към корените, подобно на падащите листа — това е друга традиционна идея. И да предположим, че един ден след това изведнъж чуеш, че родният ти град — земята, в която си роден и израснал — е завладян и окупиран от чуждестранни групировки, пътят, по който всеки ден си ходил на училище, е окупиран от чуждестранни групировки, а къщата и земята на семейството ти са присвоени от чуждестранни групировки. Това, което някога е било твое, е изчезнало — този малък парцел земя, който се е врязал дълбоко в съзнанието ти, парцелът земя, с който имаш най-тясна връзка, е изчезнал, и всички твои роднини там са изчезнали. В този момент ще си помислиш: „Как мога да имам дом, ако нямам държава? Сега наистина съм станал бежанец, наистина съм бездомник, станал съм скитник. Изглежда, че поговорката „Когато нацията е в беда, всеки има отговорността да даде своя принос“ е вярна!“. Когато дойде това време, ще се промениш. Така че защо сега не мислиш, че тази поговорка е вярна? Има предистория и предпоставка за това, защото тази държава те преследва и ти причинява твърде много мъки, не те приема и ти я мразиш. Факт е, че това, което наистина мразиш, не е тази земя. Това, което мразиш, е сатанинският режим, който те преследва. Ти не я признаваш за своя държава, така че в момента, когато другите казват: „Когато нацията е в беда, всеки има отговорността да даде своя принос“, ти казваш: „Това няма нищо общо с мен“. Но когато един ден земята, в която си се родил и израснал, вече не ти принадлежи и вече нямаш роден град, ще почувстваш, че си скитник и че си човек без националност, и че наистина си загубил държавата си. В този момент ще почувстваш остра болка в сърцето. Защо ще почувстваш остра болка в сърцето? Възможно е сега все още да не я усещаш силно, но един ден тя ще те докосне дълбоко. При какви обстоятелства ще те докосне дълбоко? Не е страшно, ако държавата ти загине и ти станеш част от завоювана нация. Кое е страшното? Когато станеш част от завоювана нация и бъдеш тормозен, порицаван, дискриминиран, потъпкван и нямаш място, където да живееш спокойно, тогава ще си помислиш: „Да имаш държава е толкова ценно. Без държава хората нямат истински дом. Хората имат дом въз основа на това, че имат държава, затова в поговорката е казано добре: „Когато нацията е в беда, всеки има отговорността да даде своя принос“. В изречението „всеки има отговорността да даде своя принос“ за какво се отнася това „има отговорността“? За спокойствието на собствения ти дом, за да можеш да защитиш собствения си дом. Когато си мислиш за това, когато си дискриминиран от чуждестранни групировки или в чужда държава, когато имаш нужда от място, към което да принадлежиш, и когато имаш нужда от държава зад гърба си, която да се застъпва за твоето достойнство, имидж, идентичност и статус, как ще се почувстваш? Ще си помислиш: „Ако в чужда държава човек има мощна подкрепа зад гърба си, тя трябва да е от велика родина!“. Ще бъде ли различно душевното ти състояние тогава, в сравнение със сега? (Да.) Сега ти просто си в пристъп на възмущение, затова казваш, че каквото и да се случва в твоята държава, не е твоя работа. Ако все още можеш да говориш такива неща, когато дойде това време, какъв вид духовен ръст трябва да имаш? Има един факт на този свят, който може би е известен на всеки, а именно, че без подкрепата на силна родина, ти определено ще бъдеш дискриминиран и тормозен в чужди държави. Когато дойде време действително да преживееш това, какво ще поискаш преди всичко? Някои ще кажат: „Щеше да е чудесно, ако бях евреин или японец. Никой нямаше да посмее да ме тормози. Щях да бъда високо уважаван от хората във всяка държава, в която отида. Защо съм се родил в Китай? Държавата е некомпетентна и китайците биват тормозени, където и да отидат“. За какво ще си помислите първо, когато се случи нещо подобно? (Имаме вяра в Бог и се покоряваме на устроеното и подреденото от Бог.) Това е правилно. Но колко истини трябва да разбира човек, какво преживяване трябва да е имал и колко разбиране за преживяване трябва да притежава, за да е способен да каже такова нещо и да го превърне в свой собствен духовен ръст? Когато се случи нещо подобно, какви идеи, разбиране и практическо преживяване трябва да имаш, за да не си слаб? И за да не се чувстваш разстроен дори ако някой те оплюе и те нарече част от завоюван народ? Какъв духовен ръст трябва да имаш, за да не се чувстваш разстроен и да не страдаш от тези възпирания? Имате ли такъв духовен ръст сега? (Не.) Сега го нямате, но може би ще го имате някой ден? С какви истини трябва да се въоръжите? Какви истини трябва да разберете? В днешно време някои хора щом чуят, че членове на семействата им в континентален Китай са били арестувани за това, че са вярвали в Бог, това, което разбират в сърцата си — а именно, че всичко е в ръцете на Бог — става доктрина за тях и те са възпирани от факта, че членовете на семействата им са арестувани, и не са склонни да изпълняват дълга си. Ако чуят, че техен роднина е мъртъв, може да припаднат на място. Как бихте се почувствали, ако тази земя бъде унищожена и всички хора в нея умрат? Каква тежест имат дълбоко в сърцата ви традиционните неща като държава, дом, роден град и родина, както и някои традиционни идеи и култура, свързани с тези думи? В твоя живот те все още ли ръководят всички твои действия, както и всички твои мисли и модели на поведение? Ако сърцето ти все още е заето от всички тези традиционни неща, с които си свързан, като държава, раса, нация, семейство, роден град, земя и т.н., т.е. ако тези неща все още имат определен оттенък на традиционна култура в твоето сърце, тогава проповедите, които слушаш, и истините, които разбираш, са все доктрини за теб. Ако си слушал толкова много проповеди, но не можеш да се избавиш дори от най-елементарните неща, от които хората трябва да се избавят и от които трябва да се отделят, и ако не можеш да се отнасяш правилно към тях, какви точно проблеми разрешават тези истини, които разбираш?

След като много китайци дойдат на Запад, те искат да внушат на западняците своята традиционна култура и нещата, които считат за правилни и добри. По същия начин западняците не остават по-назад от тях и вярват, че собствените им традиционни култури също датират отдавна. Например древният Рим, древният Египет и древна Гърция — всички те съдържат в себе си думата „древен“, а културите им са на повече от три хиляди години. Ако се позовем на тези данни, в тях има определено културно наследство и нещата, създадени от това културно наследство, се смятат от човечеството за квинтесенция на целия човешки живот и за обобщение на най-квинтесенциалните неща, произлезли от живота, съществуването и постъпките на човечеството. Как се наричат най-квинтесенциалните неща, завещани от човечеството? Традиционна култура. Поколение след поколение хората са си предавали тази традиционна култура и в сърцето си всеки счита, че това е най-доброто нещо. Независимо дали хората могат да се придържат към него или не, като цяло хората от всички раси го считат за нещо, което е над всичко останало, и го считат за истината. Следователно всяка човешка раса има някои традиционни неща, които издържат на внимателна проверка и които имат особено дълбоко влияние върху нея, и използва тези неща, за да се бори и да се сравнява с другите, и дори да се опитва да ги надмине. Например китайците казват: „Нашият китайски ликьор байджу е добър, има наистина високо съдържание на алкохол!“. Западняците казват: „Какво толкова има във вашия ликьор? Съдържанието на алкохол е толкова високо, че след като го изпиете, се опиянявате, а освен това е наистина вреден за черния дроб. Червеното вино, което ние, западняците, пием, е с ниско съдържание на алкохол, не вреди особено на черния дроб и освен това подпомага кръвообращението“. Китайците казват: „Нашето байджу също подпомага кръвообращението и върши много добра работа в тази насока. Щом го изпиеш, то отива в главата ти и цялото ти лице засиява. Това ваше червено вино не е достатъчно силно, не се напиваш от него, колкото и да пиеш. Виждаш ли, ние имаме алкохолна култура за пиенето на алкохол и чаена култура за пиенето на чай“. Западняците казват: „Ние също имаме чаена култура за пиенето на чай и кафена култура за пиенето на кафе, алкохолна култура за пиенето на алкохол, а в днешно време имаме дори култура на бързото хранене“. Като се сравняват помежду си, никой не отстъпва на никого и никой не приема нищо от никого. Всички мислят, че техните неща са истината, но всъщност нито едно от тях не е истината. Като оставим настрана невярващите, най-жалкото е, че дори тези, които вярват в Бог — и още по-лошо, тези, които са приели този етап на делото от 20-30 години — не осъзнават, че тези неща изобщо не са истината. Има хора, които казват: „Може ли да се каже, че това е свързано с истината?“. Дори не е нормално да се каже, че е свързано с истината. То не е истината, няма никаква асоциация или връзка с истината, няма прилика между тях и те не са едно и също нещо. Точно както медта си остава мед, независимо колко добре е покрита със злато или дали е полирана, докато златото, което не е полирано, лъскаво или блестящо, си остава злато — те не са едно и също нещо.

Има хора, които се питат: „Лесно ли е за хората, които са получили сравнително добро традиционно културно образование и обуславяне, да приемат истината?“. Не, това са два отделни въпроса. Само начинът им на живот е малко по-различен, но отношението на хората към приемането на истината, различните им мисли и възгледи, както и степента на поквара на целия човешки род са едни и същи. Когато Бог започна да говори в този етап от Своето дело, този на последните дни, Той говореше в контекста на китайския народ, и отправяше думите Си към него. Изминаха тридесет години и когато тези слова се разгласиха до всички различни раси в други части на Азия и на места като Европа и Америка и т.н., след като хората, били те черни, бели, кафяви или жълти, ги прочетоха, всички казват: „Тези слова говорят за нас“. Божиите слова разобличават покварения нрав на всички човешки същества. Малко хора казват: „Всички тези слова са адресирани до вас, китайците“. Те говорят за покварения нрав на вас, китайците, какъвто ние нямаме“. Само много малък брой хора, онези, които нямат духовно разбиране, биха казали такива неща. В миналото южнокорейците имаха този вид погрешно разбиране. Те вярваха, че южнокорейският народ живее в демократична и свободна обществена система и че е повлиян от християнската култура, както и от хилядите години корейска култура, така че тяхната раса е по-изявена и по-благородна от тази на китайците. Защо смятаха така? Защото след като много китайци пристигнаха в Южна Корея, те направиха местата, в които ходеха, по-мръсни и по-шумни, кражбите и престъпността се увеличиха и това имаше неблагоприятно въздействие върху социалния климат. Затова братята и сестрите в Южна Корея вярваха, че „китайците са потомци на големия червен змей и на Моав. Ние, южнокорейците, не сме били покварени от големия червен змей“. Какво намекваха те, като казваха това? То беше, че „не сме били покварени от големия червен змей, затова не сме толкова покварени като китайците. Китайците са по-покварени от нас. Ние сме по-добри от китайците“. Какво имаха предвид под „по-добри“? (Че поведението им е по-добро.) От една страна, става дума за поведение. От друга страна, те вярваха от все сърце, че традиционната култура, която южнокорейският народ е създал и приел от началото на историята, е благородна, дори по-благородна от културата и традициите на китайската нация, и че хората и расата, обусловени от този вид традиционна култура, са по-благородни от тези, обусловени от китайската традиционна култура. Затова когато четяха Божиите слова и видяха, че Бог казва: „Вие евтини боклуци“, си помислиха, че Той говори за китайците. Китайските братя и сестри казаха: „Това „вие“, за което Бог говори, се отнася за човечеството“. Южнокорейците казаха: „Това не е правилно, Бог говори за „вас“, а не за нас. Това, за което Бог намеква, не включва южнокорейците“. Това си мислеха те. С други думи, независимо от какъв аспект разглеждаха нещата, техните възгледи и гледни точки не изразяваха гледната точка на истината, камо ли една обективна и справедлива гледна точка. Вместо това те разглеждаха нещата в контекста на една раса и една традиционна култура. Затова независимо как разглеждаха нещата, последващите резултати бяха в противоречие с истината. Защото независимо как разглеждаха нещата, тяхната отправна точка винаги беше: „Всичко за нашата велика южнокорейска нация е правилно, всичко, свързано с нея, е критерий и всичко по отношение на нея е правилно“. Те възприемаха всичко и оценяваха всичко от погрешна гледна и отправна точка, така че дали резултатите, по начина по който те ги възприемаха, бяха правилни или грешни? (Грешни.) Със сигурност бяха грешни. Тогава какъв трябва да бъде критерият, по който се оценява всичко? (Истината.) Би трябвало да е истината — това е критерият. Техният критерий сам по себе си беше погрешен. Те оценяваха всички неща и всички събития от грешна гледна точка и с грешен възглед, така че измерените резултати определено бяха погрешни, не бяха справедливи, не бяха правилни, а още по-малко бяха обективни. Затова им беше трудно да приемат някои чуждестранни неща, а освен това мисленето им беше много крайно, откъснато, тесногръдо и склонно да прибързва. Откъде идваше тяхната прибързаност? От това, че каквото и да кажеха, трябваше да споменат „нашата велика южнокорейска нация“ и настояваха да добавят думата „велика“. Какво означава „велика“? Думата „велика“ не отразява ли надменност? Ако пътуваш по света или погледнеш атлас, колко голяма е Южна Корея? Ако тя наистина е по-голяма от другите държави и наистина може да се нарече велика, тогава добре, наречете я „велика“. Но в сравнение с други държави на земята Южна Корея няма голяма площ, така че защо настояваха да я наричат „велика“? Освен това, независимо дали една държава е голяма или малка, правилата и традиционната култура, които тя създава, не идват от Бог и категорично не идват от истината. Това е така, защото преди човек да приеме истината и преди да приеме Божието спасение, всички идеи, които приема, идват от Сатана. Какво правят с хората всички идеи, възгледи и традиционната култура, създадени от Сатана? Това, което правят, е да подвеждат, покваряват, обвързват и ограничават хората, в резултат на което поквареното човечество има тесногръди и крайни мисли и едностранчиви и пристрастни възгледи за нещата, които стигат дори до степен на нелепост и абсурдност — това са последствията от покваряването на човечеството от Сатана. И така, когато хората в много държави и дори сред някои раси чуят думите „Бог се въплъти в Китай“, каква е първата им реакция? Една дума — невъзможно! Къде според тях би могло да се намира това място? (Израел.) Точно така, Израел. Хората най-много обичат да следват правила и да се придържат към представи. Те считат, че Израел е мястото, където Бог е вършил делото Си, и затова Бог трябва да се яви в Израел или в някоя могъща империя, която почитат, или пък считат, че Бог трябва да се яви в държава, която в техните представи и фантазии някога е била древна цивилизация. Китай не е точно такава държава, така че им е трудно да приемат свидетелството, че Бог се е въплътил в Китай, и само това е достатъчно, за да изгубят възможността да бъдат спасени. Кой е причинил това? (Сами са си го причинили.) Тъй като таят такава представа, станаха непокорни и изобщо не търсят истината, за да разрешат проблема, те си нанесоха ужасна вреда и провалиха този единствен шанс за постигане на спасение.

Много от фантазиите и представите, които хората имат, когато не разбират истината, и дори някои от нещата, на които се покланят, са много нелепи и абсурдни. Една южнокорейска дама, която е в Съединените щати и харесва страната, влиза в контакт с американци и един от тях я пита: „Празникът на пролетта съвсем е наближил. Какво ядат китайците по време на Празника на пролетта?“. Тя отговаря: „Аз не съм китайка, аз съм южнокорейка“. Американецът отговаря: „А южнокорейците не празнуват ли също Празника на пролетта?“. На което тя отговаря: „Ние, южнокорейците, не празнуваме Празника на пролетта“. Американецът казва: „Аз мислех, че южнокорейците празнуват Празника на пролетта, точно както китайците“. Тя отговаря с изключително рязък тон: „Ние не сме същите като китайците! Правилно ли е да смятате че празнуваме Празника на пролетта? Това сериозно накърнява достойнството на нас, южнокорейците!“. Наистина ли южнокорейците не празнуват Празника на пролетта? (Празнуват го.) В действителност южнокорейците също празнуват Празника на пролетта. Тогава тя защо каза, че южнокорейците не го празнуват? Нека да обсъдим този въпрос. Правилно ли е да се празнува Празника на пролетта или не? Можете ли да обясните ясно този въпрос? За чужденците празнуването на Празника на пролетта само по себе си не е нещо срамно. Това е специален ритуал, който отбелязва важен ден в живота на хората. За хората, живеещи в този свят на традиционна култура, празнуването на Празника на пролетта не е нещо лошо или нещо срамно, така че защо жената не се осмелява да признае, че празнува Празника на пролетта? Защото щом признае, че празнува Празника на пролетта, тя вече не е западнячка и ще ѝ бъде лепнат етикета на много традиционна източноазиатка, а тя не иска хората да мислят, че е традиционна източноазиатка. Тя иска хората да си мислят, че не спазва източноазиатските традиции и че не разбира източноазиатските традиции или че дори не знае нищо за тях. Тя иска също така да знаят, че говори свободно английски, че изрусява косата, че носи сини контактни лещи, че се облича като западнячка и че е също толкова смела и необвързана, освободена, независима и проницателна като западните жени — така иска да я възприемат хората. Затова под влиянието на това мислене, когато я сполети нещо, начинът, по който действа, ще е в съгласие с това мислене. Когато някой я попита дали южнокорейците празнуват Празника на пролетта, тя отговаря: „Ние, южнокорейците, не празнуваме Празника на пролетта“. Ако близките ѝ кажат: „Очевидно е, че празнуваме Празника на пролетта, защо казваш, че не го празнуваме?“, какво би отговорила тя? „Вие сте глупави. Ако кажа, че празнуваме Празника на пролетта, няма ли да разберат, че съм традиционна южнокорейка?“. Тя иска хората да мислят, че е родена и израснала в Съединените щати. Ако я попиташ: „Ти си родена тук, но колко поколения от твоето семейство са били тук?“, тя ще отговори: „Нашите предци са израснали тук“. Счита, че това е символ на идентичност и статус, затова стига дотам, че да казва тази лъжа, и не се страхува, че другите ще я разкрият. Що за мислене е това? Струва ли си да се лъже по този въпрос? Струва ли си да се рискува? Не си струва. Дори такава дреболия може да разобличи мислите и възгледите на даден човек. Какви мисли и възгледи биват разобличавани? Някои китайски момичета са наистина красиви, но настояват да си изрусяват косата, да я къдрят, да носят различни нюанси контактни лещи, които променят цвета на очите им, и да се представят за чужденки — наистина е неловко да се наблюдава това. Защо настояват да бъдат като този тип хора? Дали произходът им се е променил, след като са започнали да се обличат по този начин? Дори ако произходът им се е променил и в следващия си живот се преродят в бял човек или в човек от раса, за която имат добро мнение — какво ще стане тогава? Можете ли да възприемете ясно този въпрос? Ако някой настоява да постъпва с определен стил и темперамент и да се представя за член на нация или раса, която почита, защо го прави? Има ли някакво скрито мислене, което стои в основата на това? Какво е мисленето, което стои в основата му? То е същото като това на онази южнокорейка. Когато американците я питат дали може да играе тенис на маса, тя отговаря: „Какво е тенис на маса? Само китайците го играят. Ние играем тенис и голф“. Що за човек може да постъпва и да говори по този начин? Не е ли той малко фалшив? Всичко, което тя прави, е фалшиво и това прави живота ѝ толкова изтощителен! Вие бихте ли постъпвали по този начин? Някои китайци, които са живели на Запад в продължение на десетилетия, вече не могат да говорят китайски, когато се върнат в родния си град. Това лошо ли е? (Да.) Някои хора казват: „Не бива да забравяме корените си. Бог също казва, че хората не бива да забравят корените си. Бог е коренът на хората. Хората са сътворени от Бог и всичко в хората произлиза от Бог, така че като сътворени същества хората трябва да се покланят на Бог — ето какво означава да не забравяш корените си“. Не е ли така? Във всяка ситуация трябва да се търси истината, но хората не търсят истината и се придържат изцяло към традиционната култура. Защо е така? Някои хора казват: „Ние никога не забравяме корените си. Където и да отидем, признаваме, че сме китайци, и признаваме, че държавата ни е бедна и изостанала. Никога, ама никога няма да забравим корените си“. Правилно ли е това? Всички тези проблеми, от една страна, се дължат на прекалено дълбокото влияние и възпитание на тези така наречени традиционни култури върху човечеството. Друг аспект е, че дори след като хората са слушали проповеди толкова много години, те не разсъждават внимателно и не търсят каква е истината. Вместо това често използват традиционната култура и упадъчните неща, които вече имат, които вече са научили и които следователно са здраво вкоренени, и ги представят за истини. Това е вторият аспект. На трето място, след като са слушали проповеди, хората не търсят истината в Божиите слова. Вместо това използват традиционните гледни точки и знанията и ученията в човешките представи, които вече познават, за да оценяват Божиите слова. Така че досега, макар че хората са слушали много проповеди, т.нар. принципи на поведение и т.нар. принципи на изпълнение на дълга и служене на Бог, които хората си предават от уста на уста, често се основават и на някои знания, пословици и често срещани поговорки, които те считат за правилни. Например, ако някои хора направят нещо нередно и църковните водачи или братята и сестрите ги кастрят, те ще си помислят: „Хм, това е като в онези поговорки: „От екзекуция само падат глави“ и „Не вдигай ръка срещу усмихнато лице“. Аз търпеливо съм приел този мой дребен недостатък с усмивка — защо продължаваш да ме разобличаваш заради него?“. Външно слушат и се покоряват послушно, но всъщност дълбоко в сърцата си използват традиционните представи, за да възразяват и да се съпротивляват. Каква е причината за тяхната открита съпротива? Тя е, че считат поговорките „От екзекуция само падат глави“ и „Не вдигай ръка срещу усмихнато лице“ за правдоподобни истини и за правилни, и че считат за погрешно някой да продължава непрекъснато да ги кастри и разобличава без ни най-бегъл намек за чувство, и това не е истината.

Придобихте ли по-дълбоко разбиране на истината от съдържанието, за което току-що разговаряхме? (Да.) Някои може да кажат: „Сега, след като Ти ни каза това, не знаем какви принципи трябва да спазваме при практикуването. Как трябва да живеем без тези традиционни култури, без тези представи и знания? Как трябва да действаме? Как можем да отворим устата си и да проповядваме Божиите слова без тези неща, от които да се ръководим? Без тях не изчезва ли основата, върху която можем да проповядваме Божиите слова? И тогава какво друго ни остава?“. Е, това, което им казвам, е, че ако ти наистина нямаш тези неща, ще ти е по-лесно да търсиш истината, ще ти е по-лесно да приемеш истината и да се върнеш при Бог. Преди това, когато си отвореше устата, всичко, което излизаше, бяха сатанински философии и културни познания, като например: „Мъдрият човек се покорява на обстоятелствата“, „Не вдигай ръка срещу усмихнато лице“, „От екзекуция само падат глави“ и т.н. Сега разсъждаваш и си мислиш: „Не мога да кажа, че всички тези поговорки са погрешни, те са отхвърлени и заклеймени, така че какво трябва да кажа? Да се заема с четенето на Божиите слова смирено и надлежно и да намеря основанието от Божиите слова“. Хората изпълняват своя дълг и следват Бог, но когато отворят уста, всичко, което излиза от тях, са тези пословици, поговорки и някои неща и възгледи, които получават от традиционната култура. Когато и да го сполети нещо, никой не може да възхвалява напълно Бог или да свидетелства за Бог и да каже: „Бог казва това“ или „Бог казва онова“. Никой не говори така, никой не си отваря устата и не изрича Божиите слова на един дъх. Ти не можеш да изречеш Божиите слова на един дъх, но можеш бързо да изречеш тези често срещани поговорки, така че с какво точно е изпълнено твоето сърце? С всички онези неща, които идват от Сатана. Някои хора, когато ръководителят на екипа им проверява работата им, казват: „Какво проверяваш? Не се съмнявай в онези, които използваш, нито използвай онези, в които се съмняваш. Ако винаги се съмняваш в мен, тогава защо ме използваш? Просто намери някой друг, който да го направи“. Те смятат, че това е правилният начин на действие, и не позволяват на другите да ги надзирават и критикуват. Има и хора, които са изстрадали много при изпълнението на дълга си, но понеже не са търсили принципите и са предизвиквали прекъсване и смущение в работата на църквата, накрая ги освобождават, а на всичкото отгоре и ги кастрят. След като изслушат някои осъдителни забележки, те са дръзки и си мислят: „Има една поговорка, която гласи: „Дори да нямам никакви постижения, аз съм понесъл несгоди. Ако не несгоди, то умора!“. Просто допуснах тази малка грешка, какво значение има това?“. Тъй като първо са научили тази често срещана поговорка и съответно тя е здраво вкоренена в тях, като управлява и повлиява мислите им, това ги подтиква да използват тази поговорка — в тази среда и след като е възникнала тази ситуация — като основа за съпротива и непокорство към отношението на Божия дом към тях. При това положение могат ли те все пак да се покорят? Все още ли им е лесно да приемат истината? Дори и външно да се покорят, то е, защото нямат алтернатива и няма как иначе. Въпреки че външно не се съпротивляват, в сърцата им все още има съпротива. Това истинско покорство ли е? (Не.) Това е отбиване на номера, не е истинско покорство. Тук няма покорство, а само рационализиране, негативизъм и противопоставяне. Как се появи това рационализиране, негативизъм и противопоставяне? Те възникнаха от тази поговорка: „Дори да нямам никакви постижения, аз съм понесъл несгоди. Ако не несгоди, то умора!“. Какъв вид нрав е породила тази поговорка у тези хора? Неподчинение, непримиримост, противопоставяне и рационализиране. Вие придобихте ли допълнително разбиране за истината от това общение? След като ясно разнищиш и разпознаеш тези негативни неща и ги изровиш от сърцето си, ще бъдеш способен да търсиш истината и да практикуваш истината винаги, когато те сполети нещо, защото старите неща са отречени и вече не могат да те подтикнат да разчиташ на тях при изпълнението на дълга си, при служенето на Бог и при следването на Бог. Тези неща вече не са принципи на твоите постъпки, не са принципите, които трябва да спазваш при изпълнението на дълга си, а вече са критикувани и заклеймени. Ако ги вземеш и ги използваш отново, какво ще се случи дълбоко в сърцето ти? Ще бъдеш ли все така щастлив? Ще бъдеш ли все така сигурен, че си в правото си? Ясно е, че това е малко вероятно да се случи. Ако тези неща вътре в теб бъдат наистина премахнати, тогава трябва да потърсиш в Божиите слова кои точно са истинските принципи и какви точно са Божиите изисквания. Някои хора често казват: „Прави каквото ти заповядва господарят, иначе колкото и ревностни и грижовни усилия да полагаш, нищо няма да постигнеш“. Правилна или погрешна е тази поговорка? Определено е погрешна. С какво е погрешна? За кого се отнася „господарят“ в изречението „прави каквото ти заповядва господарят“? За твоя работодател, за твоя шеф, за твоя началник. Тази дума „господар“ сама по себе си е погрешна. Бог не е твоят работодател, нито твоят шеф, нито твоят ръководител. Бог е твоят Бог. Ръководителите, шефовете и началниците са все от един и същи вид и са на същото ниво като хората. По същество те си приличат. Всички те са покварени човешки същества. Ти ги слушаш, получаваш заплата от тях и правиш каквото поискат от теб. Те ти плащат за някакъв обем работа, която вършиш, и нищо повече. Какво означава „да постигнеш“ в израза „иначе колкото и ревностни и грижовни усилия да полагаш, нищо няма да постигнеш“? (Похвала.) Похвала и възнаграждение. Стимулът за твоите действия е да получиш заплащане. Това не изисква преданост или подчинение, не изисква търсене на истината и поклонение — няма нищо такова, това е просто една сделка. Точно това се критикува и заклеймява в хода на твоята вяра в Бог, в изпълнението на дълга ти и в стремежа ти към истината. Ако считаш за истина поговорката „Прави каквото ти заповядва господарят, иначе колкото и ревностни и грижовни усилия да полагаш, нищо няма да постигнеш“, то това е сериозна грешка. Когато се опитваш да накараш някои хора да разберат истината, реакциите им ще бъдат бавни и мудни и колкото и да ядат и да пият Божиите слова, няма да са способни да разберат дори една-две истини, нито ще са способни да запомнят дори една-две фрази от Божиите слова. Но когато става въпрос за ключови фрази, пословици и често срещани поговорки, които често се разпространяват сред населението, и за тези неща, които обикновените хора често казват, те ги приемат изключително бързо. Колкото и да е глупав човек, дори той приема тези неща изключително бързо. Как е възможно това? Каквато и да е расата или цветът на кожата ти, в крайна сметка ти си всички човешки същества и всички вие сте от един и същи вид. Само Бог е от различен по вид от човека. Човешките същества завинаги ще бъдат от един и същи вид с други човешки същества. Следователно, когато Бог върши нещо, за цялото човечество не е лесно да го приеме, но когато някой от човечеството прави нещо, независимо кой или колко нископоставен е човекът, който го прави, ако то отговаря на представите на всички, всички бързо ще го приемат, защото идеите, възгледите, начините на мислене, нивата и пътищата на разбиране на хората са в общи линии едни и същи и се различават само в малка степен. Следователно, щом някой каже нещо, което е характерно за представите и е несъвместимо с истината, някои хора бързо ще го приемат и това е точно така.

Разбрахте ли в общи линии какво е истината и кои неща не са истината, но претендират да са истината? Какви други такива неща има в съзнанието ви? Все още не можете да ги кажете сега, без да се замисляте, защото те не се считат за знание, не приличат на нещо в книга, на което просто можете да попаднете, като прелиствате страниците. По-скоро това са неща, които не можете да се въздържите да не изречете на глас, когато нещо се случи, по един изключително естествен начин, който не можете да контролирате. Това доказва, че тези неща са се превърнали във ваш живот и са пуснали корени дълбоко в костите ви. Не можете да си ги припомните, когато ви помолят за това, но не можете и да се съпротивлявате да ги изречете, когато ви помолят да не ги изричате. Винаги, когато нещо се случи, тези изопачени възгледи ще излязат наяве — това е факт. Отделете време, за да преживявате. Отсега нататък трябва да обръщате внимание на онези неща, които хората казват често и които считат за правилни. По-рано споменахме някои от отровите на големия червен змей и от философиите на Сатана за светските отношения. Тези неща може да са лесни за разпознаване от гледна точка на буквалното им значение, т.е. хората могат веднага да разберат, че те определено не са истината, и могат ясно да кажат, че те са отровата на големия червен змей и че зад тях се крият лукави кроежи. Тези неща са лесни за разпознаване и смятам, че в общи линии вие можете да ги разграничите, когато от вас бъде поискано да ги разнищите. Отхвърлили сте онези неща, които очевидно са сатанински, но в сърцата ви все още има много поговорки, като например: „Да понасяш унижения и да поемеш тежко бреме“, „Да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“, „Не вдигай ръка срещу усмихнато лице“, „Справедливата кауза привлича щедра подкрепа, а несправедливата — малка“ и „Джентълменът не яде обидни подаяния“. Дълбоко в сърцата си може би все още поставяте отметка до тези поговорки и си мислите: „Те са ценни. Всичко благоприлично за това как трябва да постъпвам в този живот е събрано в тези поговорки“, а тези неща все още не са изровени. След като бъдат старателно изровени и вие имате проницателност за тях, в бъдеще, когато тези неща от традиционната култура излязат наяве, независимо дали това е естествена реакция, или е отражение на обективни условия, вие веднага ще осъзнаете, че тези неща са погрешни и че определено не са истината. В този момент нивото на вашето познание и разпознаване на истината ще бъде по-високо от сегашното. Какво имам предвид под „по-високо от сегашното“? Имам предвид, че ще си достигнал определен духовен ръст, способността ти да разпознаваш ще се е подобрила, твоето преживяване и разбирането ти на истината ще са по-дълбоки от сега и ти ще почувстваш какво е истината в действителност. Сега може да си мислиш: „Всички традиционни култури, които идват от Сатана и които са се развили от културния произход на всички етнически групи на този свят, са погрешни“. Това е един общ начин да се говори за тях, но ти вероятно все още не знаеш кои от тях са погрешни и защо са погрешни. Затова трябва да разнищиш и да разбереш всяка от тях последователно, а след това да достигнеш до момента, в който да можеш да се избавиш от нея, да я заклеймиш, напълно да се разграничиш от нея и да не живееш според нея, а според Божиите слова. В момента ти може да знаеш само по отношение на субективната си воля, че тези пословици, често срещани поговорки, известни сентенции и онези думи, които често се размахват, нямат нищо общо с Божиите слова и не са истината, но винаги, когато нещо се случи, ти все още несъзнателно използваш тези думи като основа за заклеймяване на другите, за себевъздържане и за направляване на поведението си. Те ограничават и манипулират мислите и възгледите ти, което може да доведе до неприятности, и ще повлияе на навлизането ти в истината. Въпреки че един ден тези неща от Сатана все още могат да се появят в сърцето ти, ако си способен да ги разпознаеш, да живееш, без да разчиташ на тях, и да практикуваш според истините принципи, наистина ще имаш духовен ръст. Сега имаш ли този духовен ръст? Все още не. Ако има някаква поговорка, която всички вие признавате за правилна, и ако подобни твърдения вероятно могат да се открият в Божиите слова — макар че не са изразени по съвсем същия начин — ти може погрешно да вярваш, че тази поговорка също е истина и че е същата като Божиите слова. Ако все още не можеш да видиш ясно тези въпроси и все още се придържаш към човешките думи, и не си готов да се откажеш от тях, тогава тази поговорка ще повлияе на навлизането ти в истината, защото тя не е Божиите слова и не може да замени истината.

В днешно време постоянно разговарям за това какво е истината. Това означава, че се отнасям сериозно към вас. За да разберете истината, трябва да вземем различните идеи и възгледи на хората, добрите им дела и добрите им намерения, някои правилни поговорки и практики, основани на здравия разум, на които хората разчитат, за да живеят, както и някои идеи и възгледи от традиционната култура, и да разнищим и разпознаем всички тях, за да видим дали наистина са в съгласие с истината и дали наистина имат нещо общо с истината. Ако ти вярваш, че са истината, на какво се основава това твое твърдение? Ако ги окачествяваш като истина въз основа на сатанински теории и учения, тогава ти принадлежиш на Сатана. Ако тези неща не са в съгласие с истината, тогава те идват от Сатана, така че трябва да разнищиш каква точно е тяхната същност. По-специално човек трябва да има правилно разбиране и правилно отношение към многобройните поговорки и възгледи в традиционната култура, които се предават от уста на уста от поколение на поколение. Само по този начин хората могат наистина да разберат и да знаят каква е истината, да разберат какво точно Бог изисква от тях и да разберат какво наистина означава фразата „Всичко, което Бог казва, е истината“. В същото време това дава възможност на хората да разберат защо — при положение че имат тези възгледи и поговорки, които уж са в съгласие с нравствената етика, човешката природа и светските установени практики за човешките отношения, и при положение че имат тези идеи, възгледи и поговорки, на които разчитат, за да живеят — Бог въпреки това изразява истини, за да спаси хората, и още повече — защо Бог казва, че само истината може да спаси хората и само истината може да ги промени. Очевидно тук могат да се намерят истини. Най-малкото една от точките е, че идеите, възгледите и поговорките, на които хората разчитат в живота, идват от поквареното човечество, че са обобщени от поквареното човечество и че са представи и фантазии на хората и нямат абсолютно нищо общо с истината. Освен това тези неща по същество са в противоречие с истината и са враждебни към нея. Те не могат да заменят истината, със сигурност не са истината и никога няма да бъдат истината. От гледна точка на Бог тези неща са определени като неправилни и са заклеймени, и те изобщо не са истината. Божиите действия и истината, която Бог изразява, изобщо нямат нищо общо с тези неща. Тоест истината, която Бог изразява, няма ни най-малко общо с покварените светски установени практики на човешките отношения или с традиционните култури на хората, с техните идеи, възгледи и добри дела, нито с техните определения за морал, достойнство и положителни неща. Когато Бог изразява истината, Той изразява Своя нрав и същността Си; това, че Бог изразява истината, не се основава на различните положителни неща и твърдения, които хората смятат, че са обобщени от човечеството. Божиите слова са Божии слова; Божиите слова са истина. Те са единствената основа и закон, по който съществува човечеството, и всички така наречени догми, които произлизат от човека, са погрешни, нелепи и заклеймени от Бог. Те не получават Неговото одобрение, а още по-малко са източникът или основата на Неговите слова. Бог изразява Своя нрав и същността Си чрез Своите слова. Всички слова, изразени от Бог, са истина, защото Той има същността на Бог и Той е реалността на всички положителни неща. Където и да поставя Божиите слова това покварено човечество, както и да ги определя, както и да ги възприема или разбира, Божиите слова са вечната истина и това е факт, който никога не се променя. Колкото и Божии слова да са изречени и колкото и поквареното, нечестиво човечество да ги заклеймява и отхвърля, остава един факт, който е вечно неизменен: Божиите слова винаги ще бъдат истината и човекът никога не може да промени това. В крайна сметка човекът трябва да признае, че Божиите слова са истината и че почитаните от човечеството традиционна култура и научно познание никога не могат да се превърнат в положителни неща и че те никога не могат да станат истината. Това е категорично. Традиционната култура и стратегиите за оцеляване на човечеството няма да се превърнат в истина поради промените или изминалото време, нито Божиите слова ще станат човешки поради заклеймяването или забравянето им от страна на човечеството. Истината винаги е истина; тази същност никога няма да се промени. Какъв е фактът тук? Че всички тези често срещани поговорки, които човечеството е събрало, произлизат от Сатана и човешките фантазии и представи, или възникват в резултат на прибързаността и покварения нрав на хората, и нямат нищо общо с положителните неща. От друга страна, Божиите слова са израз на Божията същност и идентичност. По каква причина Той изрича тези слова? Защо казвам, че те са истина? Причината е, че Бог господства над всички закони, правила, корени, същност, реалности и тайни на всички неща. Те са в ръцете Му. Затова само Бог знае правилата, действителните обстоятелства, фактите и тайните на всички неща. Бог знае произхода на всички неща и знае какъв точно е коренът на всички неща. Само определенията за всички неща, представени в Божиите слова, са най-точни и само Божиите слова са стандартите и принципите за живота на човешките същества, както и истините и критериите, по които човешките същества могат да живеят, докато сатанинските закони и теории, на които човекът разчита, за да живее, откакто е покварен от Сатана, са едновременно в противоречие с факта, че Бог господства над всички неща, и с факта, че Той господства над законите и правилата на всички неща. Всички човешки сатанински теории произлизат от човешките представи и фантазии, а те са от Сатана. Каква роля играе Сатана? Първо, той се представя за истината. На следващо място, той смущава, унищожава и потъпква всички закони и правила на всички неща, които Бог е създал. Следователно онова, което произлиза от Сатана, твърде много съвпада със същността на Сатана и е изпълнено с нечестивата цел на Сатана, с фалша и преструвките и с непроменящата се амбиция на Сатана. Независимо дали покварените човешки същества могат да разпознаят тези философии и теории от Сатана, независимо колко хора ги рекламират, популяризират и следват, и независимо от това колко години и векове поквареното човечество им се е възхищавало, покланяло им се е и ги е проповядвало, те няма да станат истина. Понеже тяхната същност, произход и източник е Сатана, който е враждебен на Бог и е враждебен на истината, тези неща следователно никога няма да станат истина — те винаги ще бъдат негативни неща. Когато няма истина, с която да се сравняват, те може да минават за добри и положителни неща, но когато истината се използва, за да ги разобличи и разнищи, те не са безпогрешни, не могат да издържат на внимателна проверка и са неща, които бързо биват заклеймени и отхвърлени. Истината, изразена от Бог, съвсем точно съвпада с потребностите на нормалната човешка природа на човечеството, което Бог е създал, докато нещата, които Сатана внушава на хората, са напълно противоположни на потребностите на нормалната човешка природа на човечеството. Те карат нормалния човек да стане ненормален и да стане краен, тесногръд, надменен, глупав, нечестив, непримирим, жесток и дори непоносимо високомерен. Има момент, в който нещата стават толкова сериозни, че хората обезумяват и дори не знаят кои са. Те не искат да бъдат нормални или обикновени хора, а вместо това настояват да бъдат свръхчовеци, хора с необикновени сили или високопоставени хора — тези неща са деформирали човешката природа на хората и техния инстинкт. Истината прави хората способни да съществуват по-инстинктивно според правилата и законите на нормалната човешка природа и всички онези правила, установени от Бог, докато именно тези така наречени често срещани пословици и подвеждащи поговорки карат хората да вървят срещу човешкия инстинкт и да заобикалят законите, отредени и формулирани от Бог, дори до такава степен, че да се отклонят от пътя на нормалната човешка природа и да вършат някои крайни неща, които нормалните хора не бива да правят или не бива да си помислят. Тези сатанински закони не само деформират човешката природа на хората, но и ги карат да изгубят нормалната си човешка природа и нормалния си човешки инстинкт. Например сатанинските закони гласят: „Съдбата на човека е в собствените му ръце“ и „Човек създава щастието със собствените си две ръце“. Това противоречи на Божието върховенство и е в разрез с човешкия инстинкт. Когато тялото и инстинктът на хората достигнат предела или когато съдбата им е на критичен кръстопът, хората, които зависят от тези сатанински закони, не са способни да издържат това. Повечето чувстват, че натискът е надхвърлил предела им и е преминал границата на това, което умът им може да понесе, и накрая някои хора изпадат в шизофрения. Хората, които в момента полагат приемни изпити за колеж, страдат от огромния натиск, на който ги подлагат тези изпити. Физическото състояние и психическите качества на хората са различни. Някои могат да се адаптират към такава система, а други не могат. Накрая някои хора изпадат в депресия, други в шизофрения, и дори скачат от сгради и се самоубиват — случват се всякакви неща. Как се стига до тези последствия? Причината е, че Сатана подвежда хората, като ги кара да се стремят към слава и придобивки, което им вреди. Ако хората могат да живеят по естествен начин според правилата, определени от Бог, да живеят според начина, който Бог е отредил за тях, да четат Божиите слова и да живеят пред Бог, ще обезумеят ли? Ще издържат ли на толкова голям натиск? Категорично няма да издържат. Бог върши Своето дело, за да могат хората да разберат истината, да се отърват от покварения си нрав и да се покорят на Божието върховенство и на Божиите подредби. По този начин те могат да живеят пред Бог без натиск и да придобият единствено волност и освобождаване. Човечеството е създадено от Бог и само Бог познава човешкия инстинкт и знае всичко за хората. Бог използва формулираните от Него правила, за да напътства хората и да предоставя ресурс за техните нужди, докато Сатана съвсем не прави това. Той кара хората да нарушават всички тези правила и ги принуждава да бъдат свръхчовеци и да преуспяват. Не си ли играе по този начин с тях? Те всъщност са нормални и обикновени хора — как могат да бъдат свръхчовеци или хора с необикновени сили? Това не ги ли съсипва? Колкото и да се бориш, колкото и големи да са амбициите и желанията ти, не можеш да станеш свръхчовек или човек с необикновени сили. Дори да се съсипеш до степен, че да загубиш всякакво подобие на човешка природа, не можеш да станеш свръхчовек или човек с необикновени сили. Каквато и кариера да има човек в живота си, тя е предопределена от Бог. Ако не живееш според законите и правилата, формулирани от Бог, а избереш подвеждащите и дяволски думи на Сатана и се стремиш да бъдеш свръхчовек или човек с необикновени сили, ще трябва да преминеш през мъчения и да умреш. Това означава, че ако избереш да приемеш да бъдеш съсипан, потъпкан и покварен от Сатана, тогава всичко, което понасяш, е последица от собствените ти действия, то е това, което заслужаваш, и се случва по твоя собствена воля. Някои хора се явяват на приемен изпит за колеж, провалят се два-три пъти и накрая полудяват заради това, че така и не успяват да го издържат. Сами ли са си причинили това нещо? Защо искаш да вземеш приемния изпит за колеж? Дали не е просто за да изпъкнеш над останалите и да почетеш предците си? Ако се откажеш от тези две цели — да изпъкнеш над останалите и да почетеш предците си — и не преследваш тези неща, а вместо това се насочиш към правилна цел, натискът няма ли да изчезне тогава? Ако приемеш покварата от Сатана и ако приемеш всички тези идеи и възгледи от него, тогава тялото ти ще трябва да изтърпи всякаква болка и тя няма да е по-малка от тази, която заслужаваш! Това последствие е твой собствен избор и твое собствено дело. То не е предопределено от Бог. Бог не те кара да живееш така. Божиите слова вече са изяснили нещата много ясно и ти си този, който не практикува според Божиите слова. Съществува предел, до който тялото, волята и психическите качества на човека могат да издържат, но самите хора не осъзнават това и не мислят така, а дори казват, че съдбата им е в техните ръце, но в крайна сметка не успяват да извоюват контрол над съдбата си и вместо това умират от злочеста и трагична смърт. Как това може да бъде улавяне на собствената ти съдба? Ето как Сатана използва всевъзможни погрешни идеи и всякакви ереси и заблуди, за да покварява хората. Самите хора не знаят това и дори се чувстват добре с тях, като си мислят „Обществото непрекъснато напредва, трябва да сме в крак с времето и да приемем цялата тази положителна енергия“. Това са изцяло дяволски думи. Как е възможно да има някаква положителна енергия в един демоничен невярващ свят? Всичко това е негативна енергия, всичко това е рак и всичко това е бомба със закъснител. Ако приемеш тези неща, ще трябва да понесеш неблагоприятните им последици и ще трябва да бъдеш измъчван и опустошен от Сатана. Ето какво произлиза от това, че не се стремиш към истината. Какъв добър край може да има, ако следваш Сатана? Сатана ще направи всичко възможно, за да те отрови и да ти влее отрова. Бог те спасява. Сатана ти вреди. Бог лекува болестите ти. Сатана ти влива отрова, за да те разболее. Колкото повече отрова приемаш от Сатана, толкова по-трудно става за теб да приемеш истината. Това е точно така. Тук приключва нашето общение по темата за това какво е истината. Следващото ни общение ще бъде на друга тема.

Разнищване на антихристите, които изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции, като никога не проявяват внимание към интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава

I. Какво са Божиите интереси и какво са интересите на хората

Този път ще разговаряме за девета точка от различните проявления на антихристите — те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не проявяват внимание към интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава. В нашето ежедневие често наблягаме на Божиите интереси и на интересите на Божия дом. Някои хора обаче често са склонни да не проявяват внимание към интересите на Божия дом, а вместо това поставят собствените си интереси на преден план и в центъра на всичко. Тези хора са особено егоистични. Освен това, при справянето с делата си, те често защитават собствените си интереси в ущърб на интересите на Божия дом, до такава степен, че дори отправят завоалирани искания към Божия дом, за да удовлетворят собствените си желания. Коя е ключовата дума тук? За какво се говори основно? (Интересите.) Какво се има предвид под „интереси“? Какво се включва в този термин? Какво се счита за интереси на хората? Какво се обхваща от интересите на хората? Статус, репутация и неща, които се отнасят до материални интереси. Например, когато някой подвежда другите да му се възхищават и да му се покланят, той преследва своите психологически интереси; има и материални интереси, които хората преследват, като например да се възползват от другите, да извличат ползи за себе си или да крадат собствеността на Божия дом и др. Антихристите винаги търсят единствено изгода. Без значение дали преследват психологически, или материални интереси, антихристите са алчни и ненаситни и ще се опитат да заграбят всичко това за себе си. Въпросите, засягащи интересите на даден човек, го разкриват в най-голяма степен. Интересите са тясно свързани с живота на всеки човек и всичко, до което той се докосва всеки ден, включва неговите интереси. Например, когато казвате нещо или говорите по даден въпрос, какви интереси са замесени? Когато двама души обсъждат някакъв въпрос, става дума за това кой е красноречив и кой не е, кой е високо ценен от другите и кой е презиран от тях, а също така и за различните последици от различните им начини на говорене. Не е ли това въпрос на интереси? И така, какво правят хората, когато ги сполетяват подобни неща? Хората се опитват всячески да се изтъкнат, като напрягат мозъците си да подредят думите си, за да обяснят въпроса ясно, така че думите да бъдат изразени по-елегантно, да звучат по-приятно, а също и да са структурирани и да оставят трайно впечатление у хората. Използването на този подход, използването на собственото красноречие, ум и знания, за да се спечели благоволението на хората и да се остави дълбоко впечатление у тях — това е вид интерес. Какви други аспекти включват интересите, които хората преследват? Когато се занимават с делата си, хората постоянно претеглят нещата, пресмятат и размишляват в ума си, като си напрягат мозъците да мислят кои действия са в техен интерес, кои действия не са в техен интерес, кои действия могат да подпомогнат техните интереси, кои действия най-малкото не вредят на интересите им и кои действия могат да им спечелят най-много слава и най-големи материални придобивки и да ги превърнат в най-големия печеливш. Това са двата интереса, за които хората се борят, когато нещо ги сполети. Интересите, които хората преследват, са съсредоточени върху тези два аспекта и нищо повече: от една страна, да получават материални облаги, или най-малкото да не губят и да се възползват от другите; освен това, на психологическо ниво, да накарат хората да ги гледат с уважение и възхищение и да спечелят сърцата им. Понякога, за да придобият власт и статус, хората дори могат да се откажат от материални интереси — тоест да претърпят малка загуба, за да получат впоследствие по-голямо предимство пред другите. Накратко, всички тези неща, свързани с репутацията, статуса, славата и материалните неща, попадат в категорията на човешките интереси и са все интереси, които хората преследват.

Какво е естеството на стремежа на хората към тези интереси? Защо хората преследват тези неща? Допустимо ли е да се преследват? Разумно ли е? В съгласие ли е с Божиите изисквания към хората? Това ли е критерият, който Бог изисква от сътворените същества? В Божиите слова Той споменава ли: „Трябва да преследвате собствените си интереси и да ги увеличите максимално. Не жертвайте собствените си интереси само защото вярвате в Бог и изпълнявате дълг. Трябва да цените статуса, репутацията и властта си и да ги защитавате на всяка цена. Ако Бог ти даде статус, трябва да го цениш и да го превърнеш в своя слава, а не в свой срам. Това е Божието поръчение към теб“ — казвал ли е някога Бог това? (Не.) Тъй като в Божиите слова няма такова нещо, тогава какво изисква Бог от сътворените същества в сърцето Си? Как Бог изисква от хората да гледат на интересите? От една страна, Бог иска хората да се откажат от своите интереси — това е казано в общи линии. Освен това Бог дава на хората подходящи пътища за практикуване в още повече аспекти, като им казва как да действат, така че да следват пътя, по който трябва да вървят, как да практикуват така, както трябва да практикува едно сътворено същество, какви възгледи и нагласи трябва да имат хората към материалните неща, славата и придобивките и как трябва да избират. От само себе си се разбира, че макар Божиите слова да не казват директно на хората как да гледат на интересите, между редовете словата Му изразяват и какви точно са Божиите възгледи за интересите на поквареното човечество и много ясно показват, че хората трябва да загърбят собствените си възгледи, да вършат нещата в съответствие с истините принципи, да действат според положението си на сътворени същества и да се придържат към собственото си място. В Божието сърце, дали Той умишлено лишава хората от техните интереси, като изисква от тях да действат по този начин? Категорично не. Някои хора казват: „В църквата винаги се говори за интересите на божия дом и за интересите на църквата, но как така никой не говори за интересите на нас, хората? Кой се грижи за нашите интереси? Не трябва ли и ние да имаме някакви човешки права? Трябва да ни се дадат и някои малки придобивки. Защо не ни се дава по малко? Как така всички интереси принадлежат на бог? Нима и бог не е егоист?“. Да се каже това е изключително непокорно и вероломно. Това очевидно е погрешно. Човек с човешка природа със сигурност не може да каже това, само дяволите се осмеляват да казват всякакви непокорни неща. Други казват: „Бог винаги казва на хората да не проявяват внимание към личните си интереси. Той винаги казва да не се кроят планове за собствена изгода. Хората искат да се откроят, като направят нещо или постигнат нещо, което да накара всички да им се покланят. Бог казва, че това е амбиция. Хората искат да се борят за собствените си интереси, да ядат хубава храна, да се наслаждават на живота, да се отдават на плътските удобства и да живеят достойно сред човечеството. Бог казва, че по този начин хората само задоволяват собствените си интереси и трябва да ги загърбят. Ако загърбим всички тези интереси, как можем да живеем по-добре?“. Ако хората не разбират Божиите намерения, те винаги ще се съпротивляват на Божиите изисквания и винаги ще спорят с Бог по тези въпроси. Също като някои родители, които са работили усърдно половината си живот, за да отгледат децата си, и са толкова уморени, че имат всякакви болежки. Родителите се тревожат, че здравето им ще се влоши и децата им няма да имат на кого да разчитат, затова си купуват някои продукти за здраве. Децата не разбират и като видят тези продукти, казват: „Не съм си купувал нови дрехи от няколко години, как така ти все пак можеш да си купуваш продукти за здраве? Трябва да спестиш тези пари, за да отида в колеж“. Наранява ли тази забележка чувствата на родителите? Родителите правят всичко това не за собствените си интереси, не защото искат да се отдадат на удобствата на плътта, или защото искат да живеят малко по-дълго и малко по-удобно и да споделят добрия късмет на децата си в бъдеще. Не е заради тези причини. За какво го правят? Правят го заради децата си. Децата не разбират това и дори обвиняват родителите си — не е ли това вероломство? (Да.) Ако децата не разбират намеренията на родителите си, те могат да влязат в конфликт с тях, дори до степен да предизвикат спорове и да наранят чувствата на родителите си. И така, разбирате ли вие Божието сърце? Това е въпрос на разбиране на истината. Защо практиките на хората да задоволяват собствените си интереси и амбиции са заклеймени от Бог? Дали Бог е егоист? Дали Бог казва на хората да не преследват лични интереси, за да ги направи бедни и жалки? (Не.) Със сигурност не е това. Бог иска хората да бъдат добри и Бог идва да извърши Своето дело за спасение на хората, за да дари благословии на човечеството и да доведе хората до красива крайна цел. Всичко, което Бог прави, е за да могат хората да придобият истината и да придобият живот, така че да могат да бъдат пригодни да получат Божието обещание и благословии. Хората обаче са били дълбоко покварени от Сатана, имат покварен нрав и трябва да страдат много, за да придобият истината и живота. Ако всички преследват лични интереси и искат да живеят добър живот, за да задоволят прекомерните желания на плътта, но не полагат усилия да се стремят към истината, какви ще бъдат последствията? Те няма да могат да получат истината и няма да могат да бъдат пречистени и спасени. Какви са последствията от това, че не са спасени? Всички те трябва да умрат в бедствията. Сега ли е времето да се отдават на удоволствията на плътта? Не. Който не придобие истината, трябва да умре. Ето защо Бог изисква от хората да се откажат от плътските си интереси и да се стремят към истината. Това е заради хората, заради техния живот и заради тяхното спасение. Щом хората придобият истината и бъдат спасени, Божието обещание и благословии ще дойдат по всяко време. Благословиите, които Бог дарява на хората, са кой знае колко стотици или хиляди пъти по-големи от удоволствията на плътта, които хората си представят. Как така хората не ги виждат? Всички хора ли са слепи за тях? Защо тогава Бог винаги изисква от хората да загърбят собствените си интереси и да защитават Божиите интереси и интересите на Божия дом? Кой може да обясни този въпрос? (Бог изисква от хората да се откажат от личните си интереси, защото хората са били покварени от Сатана и техните интереси не са съгласно истината. Като изисква от хората да защитават интересите на Божия дом, Бог учи хората как да постъпват. Също така, защото цялото дело, което Бог върши, е за да спаси хората, и ако някой не знае как да защитава интересите на Божия дом, той не е достоен да бъде наречен човек.) В това, което казваш, има някои практически моменти. (Бих искал да добавя нещо. Бях обсебен от слава, придобивки и статус. Чувствах, че имам някои дарби и трябва да бъда повишен в надзорник. Въпреки това, всеки път, когато имаше избори, ги губех и в сърцето си се оплаквах от Бог — защо Бог не ми изпълни поне това малко желание? По-късно, след като преживях някои неуспехи и след това прочетох Божиите слова и се самоанализирах, и осъзнах, че често се занимавах със завист и раздори поради стремежа си към слава, придобивки и статус, и не си сътрудничех хармонично с братята и сестрите си. Не само че не бях постигнал никакъв напредък в живота си, но и бях причинил някои загуби на делото на Божия дом. Осъзнах, че преследването на слава, придобивки и лични интереси не е правилен възглед за живота, нито правилна цел за преследване; това е погрешен възглед, който Сатана внушава на хората, за да ги подведе, и такъв стремеж е много опасен. Бог казва на хората да не преследват слава, придобивки и статус не защото иска да им създава проблеми, нито защото иска да бъде суров с тях, а защото това е много опасен път и такива стремежи могат да доведат човек единствено до това накрая да остане с празни ръце.) С „празни ръце“ и „много опасен“, каква според вас е опасността, за която той говори? Наистина ли е само въпрос на това да останеш с празни ръце и нищо повече? Що за път е това? (Пътят към унищожението.) Този стремеж е път на съпротива срещу Бог. Това не е стремеж към истината, а по-скоро преследване на статус и престиж. Това е вървене по пътя на антихристите. Без значение колко основателни смяташ, че са твоите желания и домогвания, това, което Бог иска, не е това; не е този вид стремеж. Бог не иска да се стремиш по този начин. Ако настояваш да се придържаш към собствения си курс, тогава крайният ти резултат ще бъде не само че ще останеш с празни ръце, но и че ще поемеш по пътя на съпротива срещу Бог. Каква е опасността в това? Ще се съпротивляваш на Бог, ще Го нападаш и ще Му се противопоставяш, и ще застанеш в опозиция на Бог, а резултатът ще бъде унищожение. Имате ли да добавите нещо? (Боже, бих искал да добавя нещо. Току-що Бог попита защо Бог не иска хората да защитават собствените си интереси, а по-скоро да защитават интересите на Божия дом. Както аз го разбирам, Бог е създал всичко и всичко идва от Бог. Всяко едно нещо, което Бог е създал, е за хората. Каквото и да прави Бог — включително това, че се е въплътил два пъти, за да извърши цялото това дело, и включително цялото това дело сега за установяване на църквата — всъщност всичко е заради спасението на хората. Щом хората повярват в Бог, започнат да живеят църковен живот и могат да изпълняват дълга си, те имат път на спасение. Следователно, като иска от нас да загърбим личните си интереси, Бог не ни лишава от нищо, защото в крайна сметка ние самите се облагодетелстваме от защитата на Божиите интереси и интересите на Божия дом.) Много добре. Общият смисъл на това, за което разговаряхте, по същество е правилен. Някои хора говорят за своите лични преживявания, а други говорят за това от теоретична гледна точка. По същество това, което разбирате, е в смисъл, че Божиите интереси са основателни, а интересите на хората не са основателни. Само Божиите интереси могат да се нарекат интереси, докато интересите на хората не бива да съществуват. В частност, „интересите на хората“ — тази фраза, този израз, този факт — не са нещо, на което хората трябва да се наслаждават. Божиите интереси са над всичко останало и трябва да бъдат защитавани. В общи линии това разбирате. Тоест хората трябва да имат отговорността да защитават Божиите интереси и трябва да гледат на Божиите интереси правилно, докато интересите на хората трябва да се гледат с презрение и да бъдат отстранявани, защото интересите на хората не са толкова славни. От човешка гледна точка — защото в основата си хората имат покварен нрав и вътрешно са примесени с покварен нрав — всички интереси на хората, по какъвто и начин да ги погледнете и независимо дали са осезаеми, или неосезаеми, попадат в категорията на неоснователните. Следователно, независимо дали хората могат да ги загърбят, или не, те вече субективно са осъзнали, че интересите на хората трябва да бъдат загърбени и че хората трябва да се борят за Божиите интереси и да ги защитават. По този въпрос има консенсус. Сега, след като постигнахме консенсус, нека разговаряме за това какви точно са Божиите интереси.

Какви точно са Божиите интереси? Могат ли интересите на Бог, интересите на Божия дом и интересите на църквата да бъдат приравнени? Може да се каже, че „Бог“ е титла, а също и синоним на Божията същност. А „Божият дом“ и „църквата“? Божият дом е с доста широк обхват, докато църквата е по-конкретна. Могат ли да бъдат приравнени интересите на Бог, интересите на Божия дом и интересите на църквата? (Не, не могат.) Някои хора казват, че не могат, но могат ли всъщност? Едно и също нещо ли са управленските закони на Божия дом, управленските закони на църквата и управленските закони, провъзгласени от Бог? (Да.) Те са едно и също нещо. От тази гледна точка и трите вида интереси могат да бъдат приравнени. Божият дом възниква едва с Бог и Неговите избраници, а църквата възниква едва с тези избраници от Божия дом. Църквата е по-конкретно „подчинено звено“ на Божия дом. Божият дом е по-широк термин, докато църквата е по-конкретна. Могат ли да бъдат приравнени интересите на Бог, интересите на Божия дом и интересите на църквата? Мислите ли, че трябва да се приравняват? Не знаете ли? Тогава нека първо се опитаме да ги приравним, за да ги анализираме. Например Божията слава е Божият интерес. Добре ли би било да се каже, че това е славата на Божия дом? (Не.) Това не би било добре. Божият дом е име, то не представлява същността на Бог. Добре ли би било да се каже, че славата на Бог е славата на църквата? (Не.) Очевидно и това не би било добре. Славата на църквата е славата на всички братя и сестри. Да се приравни с Божията слава би било възмутително. Хората не могат да понесат тази слава, нито Божият дом, нито църквата. От тази гледна точка могат ли да се приравнят интересите на Бог, интересите на Божия дом и интересите на църквата? (Не, не могат.) Не, не могат. От друга гледна точка, могат ли да се приравнят част от делото, което Бог върши, част от делото на Божия дом и част от делото на църквата? Например Бог казва на хората да проповядват евангелието и да разгласяват Божиите слова. Това е Божието намерение, а също и това, което Бог възлага на хората. Когато това поръчение се даде на Божия дом, може ли това дело да се приравни с делото, което Бог планира да извърши? Това, което Бог възлага, също е част от Неговото дело и тази конкретна част може да се приравни с делото, което Бог планира да извърши. Когато това поръчение се даде на църквата, може ли то да се приравни с Божието дело? (Да.) Да, може. Единият от тези два примера включва нещо от Божията същност, в който случай Бог, Божият дом и църквата не могат да бъдат приравнени. Другият пример се отнася до делото, което Бог върши, Божието поръчение и по-конкретно Божиите изисквания към всеки човек — тези неща могат да бъдат приравнени. Когато става въпрос за неща, които включват Божията слава, Божията идентичност, Божията същност и Божието свидетелство, могат ли Бог, Божият дом и църквата да бъдат приравнени? (Не.) Божият дом и църквата не могат да притежават това свидетелство и слава и не могат да бъдат приравнени с Бог, но когато става въпрос за конкретна задача или определено поръчение, те могат да бъдат приравнени. По-рано разговаряхме за интересите на Божия дом и на църквата, за които говорихме много. Днес ще се съсредоточим върху общението за това какви точно са Божиите интереси и кои точно са нещата, които са неизвестни на хората, за които хората никога не са се замисляли и които са тясно свързани с Бог и се считат за Божии интереси. Независимо дали става въпрос за съществително име, израз или нещо, свързано с Божията същност и идентичност, кои неща са Божии интереси? (Божията слава.) Божията слава, свидетелството, което Бог получава от хората, определено е Божи интерес. Какво още? Божието дело, Божият план за управление, Божието име, Божието свидетелство, Божията идентичност и Божият статус — всичко това са Негови интереси. Що се отнася до Бог, кое е най-ценното нещо, което Той иска да защити? Дали това е Божието име, Божията слава, Божието свидетелство или Божията идентичност и статус? Какво е то всъщност? Божият план за управление за спасение на човечеството е най-ценното нещо, което Бог иска да защити. Божият 6000-годишен план за управление е цялото дело, което Бог планира да извърши в рамките на този 6000-годишен период. За Бог това е най-важното нещо. Може да се каже, че това трябва да е интересът на Бог, който може да се види в очите на сътворените човешки същества. Това, което хората могат повече или по-малко да разберат за Божиите интереси и което хората трябва да разберат, по същество може да спре дотук. Сега нека поговорим за интересите на Божия дом. Когато става въпрос за интересите на Божия дом, освен защитата на Божието име, Божията слава и Божието свидетелство, какво друго е възложил Бог на човечеството, което хората трябва да защитават? (Божия план за управление.) Точно така, най-голямото Божие поръчение към човечеството е най-големият интерес на Божия дом. И така, какъв е този интерес? Божият 6000-годишен план за управление да бъде осъществен сред човечеството, а това, разбира се, включва всякакви аспекти. И така, какво включва? Включва установяването и формирането на църквата и произвеждането на водачи и работници на всички нива в църквата, така че различните аспекти на църковното дело и делото за разпространяване на Божието евангелие да могат да протичат безпрепятствено — всичко това включва интересите на църквата. Това са най-важните неща в интерес на Бог, Божия дом и църквата, за които често говорим. Божието дело да се разпространява, Божият план за управление да протича безпрепятствено, Божието намерение и Божията воля да се изпълняват безпрепятствено сред човечеството и Божиите слова да се разпространяват, разнасят и разгласяват по-широко сред хората, така че повече хора да дойдат пред Бог — това са целите и същината на цялото Божие дело. При това положение, всичко, което включва интересите на Божия дом и интересите на църквата, със сигурност трябва да включва Божията воля и Божия план за управление. По-конкретно, въпросът е дали във всяка епоха и на всеки етап Божието дело е в състояние да протича безпрепятствено и да се разпространява и дали се осъществява гладко и напредва гладко сред човечеството. Ако всичко това протича нормално, тогава интересите на Божия дом и на църквата ще бъдат защитени, както и Божията слава и Божието свидетелство ще бъдат защитени. Ако Божието дело в Божия дом и в църквата е възпрепятствано и не може да протича безпрепятствено, а Божието намерение и делото, което Бог планира да извърши, са възпрепятствани, тогава интересите на Божия дом и на църквата със сигурност ще бъдат силно накърнени — тези неща са свързани. Тоест, когато интересите на Божия дом и на църквата са силно накърнени или възпрепятствани, тогава Божият план за управление със сигурност е сериозно осуетен и Божиите интереси също ще бъдат силно накърнени.

След като приключихме общението за това какви са Божиите интереси, сега нека поговорим за това какви са интересите на хората. Току-що поговорихме малко за интересите на хората, сега нека поговорим за естеството на човешките интереси по отношение на тяхното определение и да ги окачествим. Защо Бог изисква от хората да загърбят своите интереси? Нима хората нямат това право? Нима Бог не дава на хората това право? Нима хората не заслужават такива права? Не е ли така? Ако погледнем от тези няколко аспекта на човешките интереси, за които току-що говорихме, за какво хората преследват интереси? (За себе си.) „За себе си“ е обобщение. Кой е „себе си“? (Сатани.) Ако хората разбират истината и могат да живеят според истината, постигнат промяна в нрава и бъдат спасени, и преследват това, което искат, няма ли този стремеж да съответства на Бог? Но преди да се променят и да бъдат спасени, единствените неща, които хората преследват, са слава и придобивки, безбройните аспекти, свързани с плътта; те са напълно враждебни и противоречащи на истината. Те са самото нарушение на истината; пълната ѝ противоположност. Ако човек твърди, че обича истината и че се стреми към нея, но в същността си цели да се отличи, да се изтъкне, да накара хората да имат високо мнение за него, да удовлетвори собствените си интереси, и ако изпълнява дълга си не за да се покори на Бог или да го удовлетвори, а за да постигне слава, придобивки и статус, тогава стремежът му е грешен. При това положение действията му пречат ли на делото на църквата, или помагат за развитието му? Очевидно пречат, а не помагат да се развива. Някои хора тръбят, че вършат работата на църквата, но се стремят към лична слава, придобивки и статус, занимават се с лични дела, създават своя собствена малка група, свое собствено малко царство. Такива хора изпълняват ли дълга си? Цялата работа, която вършат, съществено прекъсва, смущава и руши делото на църквата. Какви последствия има стремежът им към слава, придобивки и статус? Първо, засяга начина, по който Божиите избраници ядат и пият нормално Божието слово и разбират истината, възпрепятства навлизането им в живота, пречи на поемането им по правилния път на вярата в Бог и ги води по грешния път, а това вреди на избраниците и ги води към гибел. И как в крайна сметка се отразява това на делото на църквата? Смущава го, уврежда го и го руши. Това е следствието от стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Когато изпълняват дълга си така, дали не може да се определи като следване на пътя на антихриста? Когато Бог иска хората да загърбят славата, придобивките и статуса си, Той не го прави, за да ги лиши от правото на избор, а по-скоро защото, докато се стремят към слава, придобивки и статус, те прекъсват и смущават делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници и дори могат да повлияят на това как още хора ядат и пият Божиите слова и как разбират истината, и следователно на постигането им на Божието спасение. Това е неоспорим факт. Когато хората се стремят към собствена слава, придобивки и статус, те определено няма да се стремят към истината и няма да изпълняват дълга си предано. Те ще говорят и действат само в името на славата, придобивките и статуса си. Цялата работа, която вършат, без никакво изключение, е заради тези неща. Подобно поведение и такива постъпки несъмнено означават, че тези хора следват пътя на антихристи. Това прекъсва и смущава Божието дело, а всевъзможните последствия от него възпрепятстват разпространяването на евангелието на царството и извършването на Божията воля в църквата. Затова определено може да се каже, че пътят, който следват хората, които се стремят към слава, придобивки и статус, е пътят на противопоставяне на Бог. Те умишлено Му се противопоставят и Го отричат, а така съдействат на Сатана да се съпротивлява и противопоставя на Бог. Това е естеството на стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Грешката при хората, които се стремят към собствените си интереси, е, че целите, които преследват, са целите на Сатана, а те са нечестиви и несправедливи цели. Когато хората се стремят към лични интереси като например слава, придобивки и статус, те несъзнателно се превръщат в инструмент, проводник и дори във въплъщение на Сатана. Те играят негативна роля в църквата. Смущават и рушат делото на църквата, нормалния църковен живот и нормалния стремеж на Божиите избраници и им оказват неблагоприятно и негативно влияние. Когато човек се стреми към истината, той е способен да проявява внимание към Божиите намерения и Неговото бреме. Когато изпълнява дълга си, той защитава делото на църквата във всяко отношение. Той е способен да възхвалява Бог и да свидетелства за Него, носи полза за братята и сестрите, подкрепя ги и ги подхранва, а Бог получава слава и свидетелство, което унижава Сатана. Благодарение на стремежа му Бог придобива сътворено същество, което наистина е способно да се бои от Бог и да отбягва злото, и което е способно да почита Бог. В резултат на неговия стремеж също така се изпълнява Божията воля, а Божието дело напредва. В Божиите очи този стремеж е положителен и открит. Подобен стремеж носи огромна полза на Божиите избраници. Освен това е много полезен за делото на църквата, помага му да напредва и е одобрен от Бог.

Сега ще разговаряме за интересите на Бог, интересите на Божия дом и интересите на църквата. Нека засега не говорим за това дали може да има нещо общо между тези три интереса, тоест, когато говорим за един интерес, дали той може да се приравни на останалите. Нека първо да поговорим за Божиите интереси. Току-що споменах, че Божиите интереси включват Божията слава, Божието свидетелство, Божието име и най-важното — Божия план за управление и разпространението на Божието дело, които са най-големите и най-важните неща, що се отнася до Бог. Засега нека не споменаваме Божията слава, Божието име и Божието свидетелство, които са доста далечни за хората. Нека първо да поговорим за Божието дело. Какво дело всъщност върши Бог? Какво е съдържанието на Божието дело? Какво е естеството на Божието дело? Какво носи на човечеството Божието дело? Какво точно е неговото въздействие върху човечеството? Нека първо да поговорим за тези неща. И така, какво точно е Божието дело? (Спасяване на човечеството.) Тази тема не може да се промени, целта на делото не може да се промени, а именно да спаси човечеството, което е под властта на Сатана и е дълбоко покварено от Сатана. Това дело е да се спаси една група хора, които са били покварени от Сатана до такава степен, че им липсва всякакво човешко подобие, една група хора, които са изпълнени със сатанинския покварен нрав и с нрав, който се съпротивлява на Бог, за да се променят, така че да имат човешко подобие, и да ги накара да разберат истината, и да разберат и да проумеят кое е справедливо и кое — несправедливо, и кои неща са положителни и кои са негативни, както и как трябва да живеят хората, за да изживеят подобието на истински хора, и на каква позиция трябва да стоят, така че да са на позицията, която Бог е предопределил за хората. Това е основното съдържание на Божието дело и всички вие го знаете на теория. Ако наистина разбирате Божието намерение, трябва да знаете дали Бог съди хората, за да ги заклейми и унищожи, или за да ги пречисти и усъвършенства, и дали Бог съди и наказва хората, за да ги тласне в огнена пропаст, или за да ги спаси и да ги доведе в светлината. Всички можем да видим, че Бог изразява толкова много истини, разобличава различните покварени състояния на хората, поправя отклоненията на хората в тяхната вяра и техните представи за вярата и води хората да разберат истината и да живеят според Божиите слова, и да изживеят подобието на истински човешки същества, и че някои резултати вече са постигнати сред Божиите избраници. Бог разобличава надменния нрав на хората и им пречи да станат свръхчовеци или велики хора, като им позволява да станат истински сътворени същества и хора със съвест и разум. Бог разобличава лицемерната същност на фарисеите, като позволява на хората да видят лицемерните лица на фарисеите и ги въвежда в истината реалност на Божиите слова. Бог разобличава абсурдността на традиционната култура и оковите, които тя поставя на хората, и вредата, която им нанася, така че хората да могат да се освободят от оковите на традиционната култура и да могат да приемат истината и да живеят според Божиите слова… Всичко това може да се обобщи по следния начин: Божието дело на спасяване на хората е да върне хората от тенденциите на нечестивия свят обратно в Божия дом, а след това усърдно да ги учи и да им предостави истина и живот, така че да могат да разберат и да знаят кои са истинските принципи на постъпките им и как трябва да постъпват хората, за да се измъкнат от вредата, която нечестивите тенденции на Сатана и различните сатанински философии и сатанински отрови нанасят на хората. От началото до сега Бог е извършил всевъзможни дела, от Своето дело в Епохата на закона, до Своето дело в Епохата на благодатта, до делото на правосъдието, което Той сега върши в последните дни. Сега, след като сте наясно с тези три етапа от Божието дело, какво точно е естеството на Божието дело в Неговия 6000-годишен план за управление? Как трябва да се окачестви? (Това е най-справедливата кауза сред човечеството.) Точно така. Божието дело на управление и спасяване на човечеството продължава вече 6000 години и през тези 6000 години Бог неуморно е търпял, чакал и говорил, като е водил човечеството досега. Бог не се е отказал и това дело, което Бог върши, е най-справедливата кауза сред човечеството. Погледнато от естеството на Божието дело, не са ли Божиите интереси най-справедливите и най-основателните? (Да.) Ако Божиите интереси са защитени, какво ще се случи с човечеството? Човечеството може да продължи да оцелява добре, да изживява подобието на хора, да живее в законите на всички неща, които Бог е формулирал, и да се наслаждава на всичко, което Бог е дарил на човечеството, и човешките същества по този начин ще станат истински господари на всички неща. Вие трябва да видите, че Божието дело на управление в крайна сметка е най-вече в интерес на хората. Тогава, не е ли Божието дело на спасяване на човечеството най-справедливата кауза сред човечеството? Това е неоспоримо и извън съмнение — това е най-справедливата кауза. Следователно, ако някой заради собствените си интереси стигне дотам, че да навреди на интересите на Божия дом и да попречи на разпространението на Божието дело, какъв е този човек? Това очевидно е нечестив индивид и дявол. Бог само предоставя ресурс на човечеството, без да иска нищо в замяна. Докато Бог върши делото, което е от най-голяма полза за човечеството, и предприема най-справедливата кауза, хората не само не ценят или не благодарят на Бог и не мислят да Му се отплатят, а напротив, те прекъсват, смущават и подкопават Божието дело и преследват собствените си лични интереси. Такива хора изобщо нямат съвест или разум. Заслужават ли все пак да се наричат хора? Това са същински дяволи и сатани! Дори ако, въпреки че прави всичко това, Бог не може да трогне хората, имат ли те все пак сърца? Не, нямат. Да нямаш сърце означава да нямаш съвест. Такива хора нямат чувство за съвест. Когато в човешката природа липсва съвест, човек вече не е човек, а животно, дявол и Сатана. Това е много очевидно. За да бъдат спасени хората, Бог е решен да плати всяка цена и работи неуморно. Колкото и погрешно да разбират или колкото и да се съмняват хората, Бог винаги е бил търпелив и продължава да предоставя ресурс на хората, като отново и отново им казва различни аспекти на истината и ги кара да разбират малко по малко, кара ги да размишляват и да изследват и им дава възможност да разберат Божието сърце и да проумеят Божието сърце. И когато хората чуят тези Божии слова, те се трогват и проливат няколко сълзи. Но когато се обърнат, не само че не проявяват внимание към Божиите намерения, но все още преследват собствените си интереси и все още преследват благословии. Кажете Ми, такива хора нямат ли съвест и разум? Какво най-много им липсва на такива хора? Най-много им липсва съвест и разум, най-много им липсва човешка природа. Бог понася всякакви болки с най-голямо търпение, за да върши делото и да спасява хората, но хората все още разбират погрешно Бог, постоянно се изправят срещу Него, постоянно защитават собствените си интереси, без да се интересуват от интересите на Божия дом, и винаги искат да живеят нашироко, но не искат да допринасят за славата на Бог — може ли изобщо да се говори за някаква човешка природа във всичко това? Въпреки че хората шумно провъзгласяват свидетелство за Бог, в сърцата си те казват: „Това е делото, което аз извърших, което постигна резултати. Аз също съм полагал усилия, аз също съм платил цена. Защо да не се свидетелства за мен?“. Те винаги искат да имат дял в Божията слава и свидетелство. Достойни ли са хората за тези неща? Думата „слава“ не принадлежи на хората. Славата може да отиде само при Бог, при Създателя, и няма нищо общо със сътворените човешки същества. Дори ако хората полагат усилия и сътрудничат, те все пак са под ръководството на делото на Светия Дух. Ако няма дело на Светия Дух, какво могат да направят хората? Думата „свидетелство“ също не принадлежи на хората. Независимо дали става дума за съществителното „свидетелство“ или глагола „свидетелствам“, и двете думи сами по себе си нямат нищо общо със сътворените човешки същества. Само Създателят е достоен да се свидетелства за Него и е достоен за свидетелството на хората. Това се определя от Божията идентичност, статус и същност, както и от факта, че всичко, което Бог прави, идва от Божиите усилия и Бог го заслужава. Това, което хората могат да направят, е строго ограничено и всичко е резултат от просветлението, ръководството и напътствието на Светия Дух. Що се отнася до човешката природа, хората стават надменни, след като разберат някои истини и могат да свършат малко работа. Ако нямат съпътстващи ги правосъдие и наказание от Бог, никой не може да постигне покорство пред Бог и да свидетелства за Него. В резултат на Божието предопределение хората може да имат някои дарби или специални таланти, да са усвоили някаква професия или умения или да имат малко ум и така стават непоносимо надменни и постоянно искат Бог да сподели Своята слава и Своето свидетелство с тях. Не е ли това крайно неразумно? Това е крайно неразумно. Това показва, че те стоят на грешна позиция. Те се смятат не за човешки същества, а за отделна порода, за свръхчовеци. Хората, които не знаят собствената си идентичност и същност, както и на каква позиция трябва да стоят, нямат самосъзнание. Смирението на хората не е нещо, което се постига чрез унижение — хората поначало са скромни и незначителни. Божието смирение обаче идва от унижението. Да се каже, че хората са скромни, означава да ги превъзнасяш — всъщност те са незначителни. Хората винаги искат да се съревновават за слава, придобивки и статус и да се съревновават с Бог за Неговите избраници. По този начин те играят ролята на Сатана и това е природата на Сатана. Те наистина са потомци на Сатана, без ни най-малка разлика. Да предположим, че Бог даде на хората малко власт и сила и да предположим, че те могат да показват знамения и чудеса и да правят някои необикновени неща, и да приемем, че правят всичко според Божиите изисквания и го правят прецизно. Но могат ли да надминат Бог? Не, никога. Не са ли способностите на Сатана, архангела, по-големи от тези на хората? Той винаги иска да надмине Бог, но какъв е крайният резултат? В крайна сметка той трябва да слезе в бездънната пропаст. Бог завинаги ще бъде олицетворение на справедливостта, докато Сатана, дяволът, архангелът, завинаги ще бъде олицетворение на нечестивостта и представител на силите на нечестивостта. Бог вечно ще бъде справедлив и този факт не може да бъде променен. Това е изключителната и необикновена страна на Бог. Дори ако човешките същества придобият всички Божии истини от Него, те са само малки сътворени същества и не могат да надминат Бог. Това е разликата между човечеството и Бог. Хората могат да съществуват подредено само в рамките на всички правила и закони, формулирани от Бог, и могат да управляват всичко, създадено от Бог, само в рамките на тези правила и закони. Хората не могат да създават никакви живи същества, нито могат да променят съдбата на човечеството — това е факт. Какво показва този факт? Това е, че без значение колко власт и способности Бог дава на човечеството, в крайна сметка никой не може да надхвърли Божията власт. Колкото и години, или колкото и поколения, или колкото и хора да има, хората могат да съществуват само под Божията власт и върховенство. Това е вечно неизменен факт, който никога, никога няма да се промени!

Какво чувствате, след като чухте тези неща? Някои хора казват: „Преди мислех за тези неща в съзнанието си, но несъзнателно започнах да смятам, че способностите ми растат. С напредването на възрастта мислите ми също съзряха и можех да мисля за много въпроси по-изчерпателно, а като слушах повече от Божиите слова, можех да разбера някои от Неговите намерения, така че почувствах, че съм силен и нямам нужда Бог да господства над мен. Несъзнателно започнах да чувствам, че съм способен и че съм придобил Бог“. Добро ли е това чувство? (Не.) Защо не е добро? Това не е добър знак. И така, какъв е добрият знак? Колкото по-дълго живеят хората, толкова повече смятат, че „човешките същества са като прах и са по-низши от мравките. Без значение колко силни или достойни са хората, или колко доктрина разбират, или колко зрели са мислите им, те не могат да надхвърлят Божието върховенство“. Колкото по-дълго живеят хората, толкова повече чувстват величието на Божията власт и всемогъществото на Божията власт. Колкото по-дълго живеят хората, толкова повече чувстват незначителността на хората. Колкото по-дълго живеят, толкова повече чувстват неразгадаемостта на Бог. Такова състояние на ума е нормално. Имате ли такова състояние сега? Още не, нали? Все още често сте в разгара на борба, като балансирате на ръба на интересите, а понякога дори изпращате някои малки сигнали с думите: „Защо Бог не сподели малко от Своите интереси с мен? Защо бог не ми прави комплименти? Защо бог не накара хората около мен да ме ценят високо? Защо бог не накара хората да свидетелстват за мен? Платил съм цена и съм допринесъл. Как ще ме възнагради Бог?“. Все още често се потапяте в самодоволно, самонадеяно мислене. Често не знаете кои сте и често чувствате, че сте способни. Тази ситуация е ненормална. Това не е напредък в живота. Как се нарича това? Поквареният нрав отново се надува. Някои хора са малко по-скромни и незабележими, когато нямат никакъв принос. Щом свършат нещо важно и допринесат с нещо, и почувстват, че имат капитал, когато видят хората около себе си, те се чудят: „Защо не докладвате за моя принос? Всички вие свидетелствате за Божието име и за Божията същност, защо тогава да не направите презентация за мен? Дори и да не свидетелствате за мен, можете просто да направите презентация за мен. Аз, сестра еди-коя-си, вярвам в Бог от 25 години. Сега съм на 45 години, все още неомъжена и необвързана, и до днес съм се стремила благочестиво и ентусиазирано. Тъй като съм опора на църквата, много пъти съм била в списъка на издирваните от китайското комунистическо правителство, преследвана съм и съм се крила на всякакви места, скитайки се из повече от десет провинции, преди да се преместя в чужбина. След всичко това продължих да служа като надзорник на важна работа в Божия дом, като през това време съм представила много конструктивни предложения, идеи и концепции за определени задачи на Божия дом, като съм допринесла неизличимо за напредъка на църковното дело и разпространението на Божието евангелие на царството. Защо не ме представите така? Защо Бог не ми даде някаква среда и повод да покажа талантите си, така че всеки да може да научи за мен и да знае за мен? Защо Бог винаги ни задушава? В Божия дом не сме толкова волни, нито сме толкова спокойни, освободени или щастливи!“. Тя дори иска да бъде спокойна, освободена и щастлива. Как можем да те направим спокойна, освободена и щастлива? Като те поставим начело на класацията? После, след като те поставим на върха, като направим презентация за теб: в света този човек е бил известен лекар, който е спечелил първа награда за известни лекари на нацията, а името ѝ впоследствие е включено в „Енциклопедия на световноизвестните лекари“. Тя е завършила много научни трудове и след като е дошла в Божия дом, е продължила да бъде опора и талантлив човек, а сега е станала старши водач. Няма ли тогава да бъде щастлива? Тя ще си мисли: „Аз съм талантлив човек. Преди бях знаменитост и след като дойдох в Божия дом, все още съм знаменитост. Аз съм като злато, което блести, където и да го сложиш, и никой не може да сдържи блясъка му. Тези мои способности са видими за всички! Въпреки че Бог не свидетелства, тези факти свидетелстват гръмко за мен“. Какво мислите за това мнение? Ако не можеш да се избавиш от стремежа си към слава и придобивки за един ден, тогава все още си обвързан от славата, придобивките и статуса и не можеш да бъдеш истински спокоен и щастлив. Докато си обвързан, ограничен и заробен от оковите на славата и придобивките, няма да напредваш в стремежа си към истината, а можеш само да останеш в застой. Някои хора може да попитат: „Ще се върна ли назад?“. Факт е, че щом не напредваш, си заседнал на място или се връщаш назад. Това показва, че твоята природа същност е това нещо и без значение колко години вярваш в Бог, никога няма да постигнеш какъвто и да било напредък и дори до края може все така да вършиш много зло. Може да се каже с пълна сигурност, че ще бъдеш разкрит. След като такъв човек има правилната среда, след като придобие статус, амбицията му ще бъде разобличена. Всъщност, без тази среда и статус, няма ли да има амбиция? Пак ще я има. Той просто е това нещо и тази същност и амбицията му не може да бъде сдържана. Щом има правилната среда, той изведнъж ще „експлодира“ и никакви ограничения няма да могат да го задържат, и той ще започне да върши зло, и грозното му лице на дявол ще бъде напълно разобличено. Това е случай на разкриване. Трябва да разбираш думата „разкривам“ по следния начин: Бог не е възнамерявал да те разкрие, Бог е искал да ти даде възможност да практикуваш. Но ти не позна доброто, когато го видя, и дори наистина се изложи. Не ти ли се пада да бъдеш разкрит? Това е твой собствен избор. Не че Бог умишлено е възнамерявал да те разкрие и отстрани. Твоите мотиви и амбиции са те разкрили. Кого другиго можеш да виниш?

Що се отнася до интересите на хората и Божиите интереси, разговаряли ли сме горе-долу достатъчно за истината в това отношение? Какви са личните интереси на хората? Те са нещата, които хората преследват, включително слава, придобивки и статус, амбицията и желанието да получат благословии, както и суетата и гордостта на хората, семейството, роднините, материалните интереси и така нататък. Същността на интересите на хората е егоистична и достойна за презрение, тя е нечестива и сатанинска, противоречи на истината и прекъсва, смущава и унищожава делото на Божия дом, докато Божиите интереси са най-справедливата кауза за спасяването на човечеството и представляват Божията любов, Божието дело и Божията святост и праведност. Следователно Бог е в пълното Си право да защитава Своите интереси. Той защитава справедлива кауза. Това не е защото Бог е егоист и иска да защити собственото Си достойнство. Това е справедливо и основателно и е от неизмерима полза за човешкия род, когото Бог спасява. Само когато Бог защитава Своите интереси, човечеството може да бъде спасено, в резултат на това да получи по-големи ползи, да придобие истината, пътя и живота, и само тогава хората могат най-накрая да станат истински сътворени същества, да живеят в рамките на всички закони и правила, установени от Бог, и да живеят сред всички неща, които Бог е създал за тях, и само тогава човечеството може да получи радост и истински красив живот. Всичко, което Бог прави, справедлива кауза ли е? То е изключително справедливо! Това дело и това управление от Бог, както и всички задачи в църквата, които включват Божието спасение на човечеството — като проповядване на евангелието, снимане на филми, писане на статии със свидетелства, правене на видеоклипове, превеждане на Божиите слова и поддържане на нормалния ред на църковния живот — тези задачи са важни и трябва да бъдат гарантирани. Има и аспект на гарантиране на живота на всички Божии избраници, които изпълняват своя дълг. Въпреки че това е най-основната задача, подобна на спомагателни услуги, и изглежда няма много общо с основното дело на Божия дом, тя също е много важна и е необходимо да се спомене тук. Нормални неща като храна, облекло, подслон и транспорт — това е, което Бог осигурява за хората, и те са също така напълно допустими физически потребности, които хората с нормална човешка природа трябва да притежават. Бог няма да лиши хората от тези потребности, а по-скоро Той трябва да ги защитава. Ако винаги смущавате, прекъсвате и подкопавате нещата, които Бог иска да защити, ако винаги показвате презрение към тях и винаги имате представи и мнения за тях, тогава вие се противопоставяте на Бог и заставате срещу Него. Ако не считате делото и интересите на Божия дом за важни, а винаги искате да ги подкопавате и винаги искате да причинявате унищожение или винаги искате да извличате печалба от тях, да мамите или да присвоявате, тогава Бог ще ви се разгневи ли? (Да.) Какви са последствията от Божия гняв? (Ще бъдем наказани.) Това е сигурно. Бог няма да ти прости, категорично няма! Защото това, което правиш, е разрушаване и унищожаване на църковното дело и то е в противоречие с делото и интересите на Божия дом. Това е голямо зло, това е влизане в съперничество с Бог и то е нещо, което пряко накърнява Божия нрав. Как може Бог да не ти се разгневи? Ако някои хора, поради това, че са с лоши заложби, не са компетентни в работата си и неволно правят неща, които предизвикват прекъсвания и смущения, това е извинимо. Ако обаче поради личните си интереси се впускаш в ревност и разправии и умишлено вършиш неща, които прекъсват, смущават и унищожават делото на Божия дом, това е умишлено нарушаване и представлява накърняване на Божия нрав. Бог ще ви прости ли? Бог върши делото Си по Своя шестхилядолетен план за управление и в него е вложена цялата кръв на Божието сърце. Ако някой се противопоставя на Бог, ако умишлено вреди на интересите на Божия дом и умишлено преследва личните си интереси, личния си престиж и статус за сметка на увреждането на интересите на Божия дом и не се колебае да разруши делото на църквата, като предизвика възпрепятстване и унищожаване на делото на Божия дом и дори нанесе огромни материални и финансови щети на Божия дом, смятате ли, че на такива хора трябва да се прости? (Не, не трябва.) Всички вие казвате, че не може да им се прости, така че Бог гневен ли е на такива хора? Със сигурност е гневен. Бог е свършил толкова велико дело по изразяването на истината и спасяването на хората и е вложил цялата кръв на сърцето Си в това. Бог се отнася толкова сериозно към тази най-справедлива кауза. Цялата кръв на сърцето Му е пролята за тези хора, които Той иска да спаси, всичките Негови очаквания също са възложени на тези хора, а крайните резултати и славата, които Той иска да получи от Своя шестхилядолетен план за управление, ще бъдат осъществени върху тези хора. Ако някой влезе в съперничество с Бог, ако се противопостави на резултата от тази кауза, ако смути или унищожи този резултат, ще му прости ли Бог? (Не.) Това накърнява ли Божия нрав? Ако продължаваш да казваш, че следваш Бог, че се стремиш към спасение, че приемаш Божията внимателна проверка и Божието напътствие, че приемаш Божия съд и наказание и му се покоряваш, но през цялото време, докато изричаш тези думи, въпреки това прекъсваш, смущаваш и унищожаваш различните дейности на църквата и поради твоето смущаване, прекъсване и унищожаване, поради твоята небрежност или поради неизпълнението на дълга ти, или поради твоите егоистични желания и преследване на собствените ти интереси, интересите на Божия дом, интересите на църквата и множество други аспекти биват накърнени, дори до степен, че работата на Божия дом бива сериозно смутена и унищожена, как тогава Бог трябва да претегли твоя изход в книгата на твоя живот? Как трябва да бъдеш окачествен? В интерес на истината трябва да бъдеш наказан. Това се нарича да си получиш заслуженото. Какво разбирате сега? Какви са интересите на хората? (Те са нечестиви.) Интересите на хората са всъщност всичките им прекомерни желания. Казано направо, всички те са изкушения, всички са лъжа и всички са примамка, използвана от Сатана, за да изкушава хората. Домогването до слава, придобивки и статус и преследването на собствените интереси — това е сътрудничество със Сатана в извършването на зло и е противопоставяне на Бог. За да попречи на Божието дело, Сатана издига различни среди, за да изкушава, смущава и подвежда хората, да им пречи да следват Бог и да пречи на способността им да се покоряват на Бог. Вместо това те си сътрудничат със Сатана и го следват, като умишлено се надигат, за да смущават Божието дело и да го унищожават. Колкото и Бог да разговаря за истината, те все така не се освестяват. Колкото и Божият дом да ги кастри, те все така не приемат истината. Те изобщо не се покоряват на Бог, а вместо това настояват нещата да се случват по техния начин и да правят, каквото си искат. В резултат на това те смущават и унищожават работата на църквата, сериозно засягат напредъка на различните църковни дела и нанасят огромна вреда на навлизането в живота на Божиите избраници. Този грях е твърде голям и такива хора със сигурност ще бъдат наказани от Бог.

В съзнанието ви сега кои задачи в църквата са най-важни и са свързани с разрастването на Божия план за управление? (Проповядването на евангелието.) Евангелската работа е основна задача. За Бог Божието дело е дело, но за хората то е техен дълг. Освен евангелска работа има и филмопроизводство, преводаческа работа, работа по химните и разнообразна работа с текст. В днешно време повечето хора, които изпълняват дълга си на пълно работно време, са ангажирани с дейности, свързани с тези задачи. Кажете Ми, коя от тези задачи може да бъде пропусната? Някои хора казват: „При музиката е въпрос само на няколко ноти, които не смятам за важни. Божиите слова пак могат да бъдат разгласявани и разпространявани по същия начин и без всички тези мелодии, и пак могат да доведат хората пред Бог“. Правилно ли е да се каже това? (Не, не е правилно.) Защо е неправилно? Различните видове видео продукции щяха ли да са добри без музика? (Не.) Освен че е необходима за пеенето на химни в църквата, музика е необходима и за всички филми, музикални клипове, хорови изпълнения и сценични пиеси, както и за видео рециталите на Божиите слова и така нататък. Макар на пръв поглед музиката наистина да е просто въпрос на ноти, щом хората я чуят, тя е по-ефективна в разгласяването на Божиите слова и може да изиграе роля в насърчаването на разпространението на евангелието, затова е незаменима. Дори ако просто си говорите непринудено, а на заден план звучи музика, ефектът ще бъде различен, нали? Така че този дълг е много важен. Някои хора казват: „Тогава важна ли е нашата видеообработка?“. Вие Ми кажете, важна ли е видеообработката? (Да.) Например голяма част от образите, създадени чрез технология за специални ефекти, не биха могли да бъдат заменени с никакви сурови видео кадри, нито биха могли да бъдат заснети — това е модерно изкуство. Има и такива, които казват: „Божият дом дори говори за модерно изкуство. Това не означава ли да се върви в крак с времето?“. Как така да се върви в крак с времето? Това се нарича да се възползваш от Сатана, за да служи. Разбира се, не става въпрос да се възползваш от братя и сестри, за да служат. Имам предвид, че ако можеш да усвоиш някои технически и артистични професии и да използваш тези професионални знания в делото за разпространяване на евангелието и разгласяване на Божиите слова, тогава това, което си усвоил, е полезно. Ако можеш да го усвоиш, това е Божия благодат и тогава можеш да изпълняваш съответния дълг и ще бъдеш благословен. Това не е ли благословия за теб? (Да.) Така че не е важно какво усвоявате, а дали го използвате за своя дълг. Има и други, които казват: „Ние се занимаваме с работа с текст, но никой никога не научава за нас, никой не ни споменава и много хора дори не ни виждат. Станали сме ненужни“. Това означава да не гледаш на въпроса ясно. Хората не могат да те видят, но Бог може да те види, Бог те проучва внимателно, Бог те напътства, Бог те благославя, защо не можеш да го почувстваш? Има ли значение дали хората те виждат или ви споменават? Коя истина не ви е била предоставена? От кои беседи и общения бяхте изключени? В действителност техническото съдържание на работата с текст не е много високо и професионалните аспекти не се нуждаят от толкова голямо подсилване. Едно нещо обаче е незаменимо. Трябва да разбираш истината. Ако не разбираш истината, няма да можеш да напишеш нищо. Ти имаш познания по писане, можеш да стандартизираш езика, да организираш езика и можеш да изложиш структура и идеи в писмен вид. Самата структура обаче не е статията. Тя трябва да бъде изпълнена със съдържание. Какво точно трябва да се напише като съдържание и как точно трябва да се напише, за да се постигне резултатът от свидетелстването за Бог — ето в какво трябва да навлезете. Ако се задържате само на тази основа, тази на свидетелстването за Божиите слова и разгласяването на този етап от Божието дело, тогава вашият духовен ръст никога няма да нарасне. Ако в допълнение към свидетелстването за новото Божие дело, противопоставянето на представите на хората и общуването за някои истини на виденията, можете също така да общувате и за някои истини за навлизането в живота и да използвате някои факти, истории и някои доста фино описани детайли, за да изразите всички различни състояния дълбоко в сърцата на хората, така че хората да разпознаят своята поквара и да разберат какви са Божиите изисквания към човечеството и какви са Божиите намерения, и освен това да разпознаят най-съществените въпроси — какво точно е истината, какъв е пътят, по който хората трябва да поемат, къде е грешката в грешните пътища, по които хората вървят сега, какви хора Бог изисква да бъдат човешките същества и какъв е пътят, по който Бог изисква хората да поемат — ако можете да напредвате стъпка по стъпка към това, тогава дългът, който изпълнявате, ще бъде изключително ценен. Но това е трудната част, това е най-трудното нещо. Навлизането на хората в живота не се случва в рамките на ден или два. За много въпроси отнема една или две години от първото им споменаване, докато хората осъзнаят за тях. Нужни са от две до три години или дори от три до пет години от неясното осъзнаване до ясното осъзнаване, нужни са от две до три години от проясняването на осъзнаването до разбирането на естеството на този въпрос, а след това са нужни още две или три години, за да се разбере сериозността на този проблем. Хората, които са вцепенени и имат слаби заложби, могат да достигнат само дотук. Хората с по-добри заложби и буден дух, знаят, че трябва активно да търсят какво е истината, което отнема още две или три години… Преди да се усетят, целият им живот е минал. Ето колко бавно е навлизането в живота! Разбирането и запомнянето на истината от хората далеч надхвърлят скоростта, с която хората преживяват и възприемат истината. Какво имам предвид с това? Имам предвид, че преживяването и възприемането винаги са бавни, защото това е живот, докато разбирането и запомнянето изискват само ума. Хората с добра памет, силна способност за разбиране, някои заложби и известна образователна основа могат да постигнат тези неща бързо. Но след като разбере, човек има ли познание? Не. След като разбере, човек просто спира до знанието за какво се отнася този въпрос и нищо повече, но това все още няма да е достатъчно при предприемане на действия. Защо няма да е достатъчно? Често доктрината, която разбирате, не може да бъде приложена или свързана със случващото ви се. В резултат на това, едва след като се провалите многократно, претърпите доста загуби, направите доста отклонения и получите много правосъдие, наказания и кастрене, вие най-накрая разбирате истината и сте способни да практикувате и да преживявате Божиите слова във всички различни неща, които ви се случват. Дотогава ще са изминали толкова много години, че лицето ви може да е покрито с бръчки — не е ли това много бавно? Животът на хората напредва много бавно, защото истината, която разбират, включва тяхната природа същност, съществуването им и нещата, според които живеят, а това води до трансформация на нрава и до промени в живота им. Как може твоят живот много лесно да се промени в друг живот? От една страна, за това е необходимо Божието дело, но в същото време е необходимо и активното съдействие на хората. Наред с това има изпитания на външната среда, както и твоят личен стремеж. Освен това трябва да имаш достатъчно заложби и прозрение, а след това Бог ще ти даде допълнително просветление и напътствие. Нещо повече, Бог ще ти наложи някои наказания, известно правосъдие и кастрене, а братята и сестрите ще те критикуват, но въпреки това ти трябва да се стремиш нагоре, за да може да се отстранят нещата, които принадлежат на Сатана — само тогава положителните неща, които принадлежат на истината, могат да навлязат малко по малко. Някои хора казват: „Когато хората разберат истината, животът им се променя“. Правилно или погрешно е да се каже това? (Това е погрешно.) В какво се състои грешката? Разбирането на истината не е равносилно на притежаването на истината, и щом я разбереш, тя не е и твоят живот. Щом чуеш истината, възприемеш я и разбереш това, което чуваш, колко дълго може да съществува в сърцето ти? Възможно е месец по-късно тези слова, които по онова време си смятал за най-важни, да са изчезнали напълно, и когато ги чуеш отново, да се чувстваш така, сякаш никога преди не си ги чувал. Ако обаче притежаваш такъв духовен ръст, не е нужно да ги слушаш отново и отново. Ако не го правиш, трябва да продължиш да слушаш, и ако не слушаш, тогава това, което разбираш, постепенно ще намалее и ще изчезне, докато станеш точно като невярващите. Следователно Божиите слова и истината трябва да се слушат и четат постоянно. Четенето или слушането им твърде малко няма да е достатъчно. Всички вие имате дълбоко осъзнаване за това, нали? (Да.) Понякога, след като не сте пели химни или не сте се молили на Бог в продължение на два-три дни, чувствате празнина в сърцето си и не можете да разберете Бог, затова се чудите къде да отидете на разходка, за да се отпуснете. В резултат на това, колкото повече се отпускате, толкова по-недисциплинирани ставате, и когато отидете в църквата за общение с братята и сестрите си за истината, се чувствате непривикнали и щом се спомене църковното дело, се чувствате донякъде неловко. В рамките на два-три дни сте се променили и сте станали като друг човек, така че чувствате, че дори вече не се разпознавате. Как е възможно това? Не си мисли, че след като си слушал много проповеди, истината е станала твоят живот и че си придобил истината. Все още си далеч от това! Не си мисли, че само защото си написал статия за свидетелство или си имал такъв вид преживяване, вече си спасен. Все още не си достигнал дотам! Това е само малък фрагмент от дългото ти житейско преживяване. Този фрагмент може да е само моментно настроение, моментно чувство, моментно желание или амбиция и нищо повече. Когато един ден си слаб и се обърнеш назад и се заслушаш в свидетелствата, които някога си дал, в клетвите, които някога си изрекъл, и в разбиранията, до които някога си стигнал, те ще ти се сторят непознати и ще си кажеш: „Това аз ли бях? Нима съм имал такъв голям духовен ръст? Как така не ми е известно? Това със сигурност не бях аз?“. В този момент ще осъзнаеш, че животът ти все още не се е променил. Какво показва това, че животът ти не се е променил? Означава, че нравът ти все още не се е променил. Как ще се почувстваш, когато откриеш, че — въпреки че си дал свидетелства и по онова време си смятал, че вече си с голям духовен ръст — все още можеш да станеш толкова негативен, колкото си сега? Дали няма да си помислиш, че преобразяването на нрава е твърде трудно? Истината не е нещо, което може да се вгради в хората за една нощ. Ако хората наистина придобият истината като свой живот, те ще бъдат благословени и животът им ще бъде различен. Вече няма да бъдат такива, каквито са сега — често разкриващи покварен нрав, а ще могат да се покорят безпрекословно на Бог, да изпълняват предано дълга си и ще бъдат напълно преобразени.

Понеже човечеството е толкова покварено, приемането на истината не е лесна работа, а понеже истината е толкова ценна, за Бог е още по-трудно да вгради истината в хората. Ценността и значението на истината и всички нейни многообразни аспекти са толкова ценни и значими за хората. Но тъй като хората са били толкова дълбоко покварени от Сатана и имат толкова много сатанински неща в себе си, не е толкова лесно да се вгради истината в хората, така че тя да стане техен живот. Означава ли това тогава, че истината не може да бъде вградена в хората? Не, не означава. Тя може да бъде вградена в тях, но хората трябва да имат правилно отношение и възглед и трябва да следват правилния път. Това, че е трудно да се направи, не означава, че не може да се направи, точно както в първите два етапа от Божието дело, когато Бог не извърши делото на усъвършенстване, нито изрази тези истини или изрече тези слова, но някои хора бяха усъвършенствани, а някои все пак познаха Бог. Предвид този факт е постижимо и не е невъзможно истината да бъде вградена в хората, зависи само от това дали хората се стремят към истината. И така, как трябва човек да се стреми? Най-простият начин е да се четат Божиите слова всеки ден, да се запаметяват съществени Божии слова, да се размишлява върху един пасаж от Божиите слова всеки ден и да се четат с молитва и да се общува за тези слова отново и отново. Щом сте прочели с молитва тези възгледи и изказвания — както и нагласите към различни хора, събития и неща — на които Божиите слова целят да ви научат, така че да ги разбирате и те да са навлезли в сърцето ви, тогава, преди да се усетите, положителни мисли и възгледи, както и принципи на практикуване, ще бъдат изживявани всеки път, когато ви се случват различни неща. Вие още не сте достигнали това ниво. Ти чете ли какво направи Йов? Какво правеше Йов, докато децата му се веселяха? Той дойде пред Бог да се моли и да принася жертви за децата си. Той никога не се отклони от Бог. Тоест, стой настрана от всичко, което може да накара сърцето ти да се отклони от Бог; не казвай нищо, което може да накара сърцето ти да се отклони от Бог; избягвай да гледаш неща, които могат да те накарат да се отклониш от Бог или да развиеш представи или съмнения за Него; не влизай в контакт с хора, които могат да те направят негативен, западнал и склонен към себеугаждане, или които могат да те накарат да се съмняваш, да се съпротивляваш или да се отклониш от Бог, а вместо това стой далеч от такива хора; бъди близо до всеки, от когото можеш да придобиеш изграждане на характера, помощ и приток; и не прави неща, които могат да те накарат да отритнеш истината, да не я харесваш или да се отвратиш от нея. Трябва да имаш някаква представа за тези неща в собствения си ум. Не се носи по течението на живота с мисълта: „Не ме интересува колко дълго ще живея или как ще се развие животът ми, ще оставя всичко на природата и на устроеното от Бог“. Бог е подредил среди за теб и ти е дал свободна воля да избираш, но ако не сътрудничиш и постоянно поемаш инициативата да имаш досег с онези хора, които обичат светските неща, които винаги се отдават на плътта, които не са предани на дълга си и са безотговорни, и ако постоянно си в компанията на тези хора, какъв е крайният резултат и изход? Когато тези хора нямат какво да правят, те говорят за ядене, пиене и забавления, и често разказват истории и клюкарстват. Ако се сблъскаш с такива изкушения и не стоиш настрана от тях, и дори станеш обсебен от тези неща и умишлено се мотаеш с такива хора, тогава си в опасност, защото изкушението е навсякъде около теб! Когато мъдрите хора видят такова изкушение, те стоят настрана. Те са наясно в сърцата си: „Аз нямам този духовен ръст, няма да слушам, нито искам да им обръщам внимание. Тези хора не се стремят към истината, нито обичат истината. Ще стоя настрана и ще намеря тихо място, за да чета сам Божиите слова, да успокоя сърцето си и да размишлявам известно време, и да дойда пред Бог“. Всички тези принципи и цели са: първо, не се отклонявай от Божиите слова; и второ, не се отклонявай от Бог в сърцето си. По този начин можеш постоянно да живееш пред Бог върху основата на разбирането какво е истината. От една страна, Бог ще те защити от попадане в изкушение. От друга страна, Бог ще се отнесе към теб изключително благосклонно, като ти даде възможност да разбереш какво трябва да направиш, за да практикуваш истината, и ти даде възможност да бъдеш озарен и просветлен за всички различни истини. Що се отнася до твоя дълг, Бог ще те напътства да се опитваш да не правиш грешки, винаги да правиш нещата правилно и да знаеш принципите. По този начин няма ли да бъдеш защитен? Разбира се, това не е най-голямата и крайна цел. И така, каква е крайната цел? Тя е да можеш да си вземаш поука от различни хора, събития и неща, да разбираш Божиите намерения, да познаваш Божието дело и да практикуваш според принципите, изисквани от Бог. По този начин твоят живот и духовен ръст могат да продължат да напредват, вместо да са в застой. Ако си винаги зает с дела и не се съсредоточаваш върху практикуването на истината при изпълнението на дълга си и разрешаването на трудностите на навлизането в живота, тогава няма да напреднеш в живота си. Навлизането в живота се постига чрез изпълнение на дълга. Ако човек се отклони от изпълнението на дълга си и се отклони от Божиите слова, няма да има напредък в живота. Някои хора виждат други да си бъбрят празни приказки и затова се включват и си навират носа, постоянно се месят и постоянно обичат клюките — Бог не харесва такива хора. Какви хора харесва Бог? Хора, които могат да успокоят сърцата си. За какво да се успокоят? За да бъдат кукла, която не мисли за нищо? Не, за да се молят тихо пред Бог, да търсят Божиите намерения, да молят Бог да ги закриля и да ги просветлява. Също така да търсят просветление и озарение по отношение на някой аспект на истината, който не разбират, за да постигнат разбиране и яснота по този аспект на истината или да търсят разрешение за проблемите, които ги възпрепятстват в някой аспект на работата им, и да получат Божието напътствие. Има толкова много задачи, които трябва да се предприемат, и неща, които трябва да се направят, когато човек е притихнал пред Бог. Не става въпрос в моменти на бездействие да идваш при Бог, за да се отбележиш, и да казваш: „Боже, тук съм, нося Те в сърцето си, бъди с мен, не ме оставяй да падна в изкушение!“. Ако отбиваш номера по този начин и си безцеремонен към Бог, тогава не си истински вярващ и Бог няма да дари с истината такива хора. Какво трябва първо да притежават хората, за да може Бог да им дари истината? Трябва да имат сърце, което гладува и жадува за праведност, искрено сърце. Какво означава, ако сърцето ти е искрено? Означава, че наистина обичаш истината. Ако винаги си безцеремонен към Бог и изобщо не си искрен, винаги искаш сам да вземаш решенията си за всичко и винаги искаш да идваш пред Бог, за да се отбележиш, да Го поздравиш, а след това сам да решаваш и да вършиш нещата, тогава, въпреки че Бог ти е поръчал Своето дело, ти в крайна сметка нямаш нищо общо с Бог или с истината. Как се нарича това? Това се нарича да се съпротивляваш на Бог и да се занимаваш със своите си начинания. Може ли Бог да те просветли по този начин? Не. Разбрахте ли всички вие пътя за стремеж към истината и за разбиране на истината? Трябва често да идвате пред Бог, да успокоявате сърцето си, за да търсите истината и да се молите на Бог, и трябва да се научите да се успокоявате. Да се успокоите не означава да имате празен ум, а да имате молби, мисли и бреме в сърцата си, да идвате пред Бог с искрено и копнеещо сърце, да имате копнеж за истината и Божиите намерения и да носите бреме за дълга, който изпълнявате, и за работата, която вършите — ето какво трябва да имаш, когато идваш пред Бог и се успокояваш.

Току-що разговарях за това, че цялото дело на църквата е пряко свързано с разпространяването на евангелието на Божието царство. По-конкретно, делото за проповядване на евангелието и всички длъжности, които са свързани с професии, имат важна и неразривна връзка с това дело. Следователно всичко, което е свързано с делото за разпространяване на евангелието, касае интересите на Бог и на Божия дом. Ако хората могат правилно да разберат делото за разпространяване на евангелието, те трябва да се отнасят правилно към дълга, който изпълняват, както и към дълга, изпълняван от другите. Кой е правилният начин да се отнасяме към дълга? Полагайте максимални усилия и го изпълнявайте в съответствие с Божиите изисквания. Като минимум не се ангажирайте с поведение и практики, които преднамерено причиняват вреда или смущение, и не правете умишлено нещо, за което знаете, че е грешно. Ако някой упорства да върши нещо, макар да знае, че то прекъсва и смущава делото на църквата, и никой не може да го разубеди, тогава той върши зло, играе си със смъртта и показва истинското си лице на дявол. Бързо убедете братята и сестрите да прозрат що за човек е той и след това премахнете злия човек от църквата. Ако злодеят е временно объркан и не върши зло умишлено, как трябва да се реши този въпрос? Трябва ли този човек да бъде възпитаван и да му се помага? А ако въпреки възпитанието не слуша? Братята и сестрите се събират, за да го критикуват. Ами ако човекът е компетентен в работата си, но не влага всичките си сили, за да я върши, а за момента няма кой да го замести и всички все още искат той да я върши? Всички се събират, за да кастрят човека и да го предупредят: „Бог те е издигнал и е поискал от теб да изпълняваш този дълг. Ако не влагаш всичките си сили, за да го вършиш, продължаваш да създаваш смущение и отново изоставиш работата си, тогава ти очевидно нямаш съвест и не си подходящ да изпълняваш дълга си“. Добър ли е този начин? Ако някой може да го замести, тогава го освободете. Вие бихте ли посмели да го направите? Повечето хора не биха посмели. Когато става въпрос за защита на делото на църквата, много хора не смеят да се изправят и да отстояват справедливостта. Това не означава ли, че не смеят да се придържат към истината? Някои хора си заравят главата в пясъка и са безразлични, когато виждат как делото на църквата бива прекъсвано или смущавано, сякаш това няма нищо общо с тях, и отношението им е да си затварят очите за това. Но ако някой ги критикува, като казва, че не бива да са такива, или ги презира, или ги гледа отвисоко, те се дразнят и си мислят: „За кого се мислиш? Кой си ти, че да ме критикуваш? Кой си ти, че да ме гледаш отвисоко? Трябва да изясним този въпрос“. Те приемат този въпрос присърце и се отнасят сериозно към него и не могат да се стърпят да не кажат нещо и да не заявят позицията си. Те не са почувствали нищо, когато делото на църквата е било възпрепятствано и смущавано и му е нанасяна вреда, а вместо това са си затворили очите за това. Що за хора са това? (Егоистични и достойни за презрение хора.) Дали е просто егоизъм и низост? Този проблем е толкова сериозен, че не може да се обобщи само с едно изречение. Може само да се каже, че такива хора нямат човешка природа и категорично не са добри хора. Всъщност това правят антихристите и, разбира се, лъжеводачите не са изключение. Антихристите нямат никаква представа какви са интересите на Божия дом. Когато делото на църквата бива възпрепятствано, те не го виждат. Някои хора създават пълен безпорядък, като смущават делото на църквата, но когато антихристите видят това, не го приемат на сериозно. Те го омаловажават и безсилно смъмрят извършителя с няколко прости забележки, увещават го накратко и нищо повече, без и най-малък намек за възмущение. Имат ли такива хора чувство за справедливост? Що за хора са това? Такива хора хапят ръката, която ги храни, те са предатели! Те са измет.

Току-що направих обобщен преглед на това какво представляват интересите на хората, каква е същността на интересите на хората, защо хората преследват лични интереси, какво е естеството на човешкия стремеж към лични интереси, а също и какво е естеството на Божиите интереси и как се определят те. Божиите интереси са най-справедливата кауза и трябва да се разглеждат като такива. Изобщо не е егоистично Бог да защитава Своите интереси, нито е само заради защитата на Божието достойнство и слава. По-скоро Той иска да защити напредъка и резултатите от Своето дело и да защити една справедлива кауза. Това е най-справедливото и основателно поведение и начин на действие и това е Божие деяние. Сътворените човешки същества не бива да таят никакви представи за това Божие деяние, камо ли да таят някакви упреци или осъждане. Можем ли да кажем, че Божиите интереси са над всичко останало? (Да.) Егоистично ли е да се каже това? (Не.) Хората разбират този аспект на истината и на тази основа това твърдение е валидно. То не е преднамерено пристрастно, то е безпристрастно и основателно. „Те никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава“ — това е същността на антихристите. Тяхното отношение и подходът им към интересите са от такова естество и те изобщо не се съобразяват с интересите на Божия дом. Какво означава „никога“? Именно, че изобщо не мислят за Божиите интереси, нито имат такова понятие; те се съобразяват само със собствените си интереси — ето какво означава това. Колко сериозно е това? Предават интересите на Божия дом, като ги разменят за лична слава и лични интереси. Техните интереси са първостепенни и могат да заменят Божиите интереси. Те ще се борят за своите интереси, без значение колко нечестиви, недопустими или негативни са техните интереси, и за да отстояват интересите си и да се борят за тях, те биха стигнали дотам, че да пожертват всекиго, на всяка цена. Що за поведение е това? (На антихристите.) Поведението на антихристите — ето какво прави Сатана. Сатана има надмощие над този човешки род, има надмощие над една страна, има надмощие над една раса и би стигнал дотам, че да пожертва всякакъв брой животи в замяна на стабилността на своето надмощие. Какви са неговите интереси? Власт и положение на надмощие. И така, как придобива положение на надмощие и как стабилизира това надмощие? (На всяка цена.) На всяка цена. Тоест, не го е грижа дали практиките и методите му изглеждат законни или незаконни в очите на обществото, и използва всичко — от клане и потисничество до меки и твърди тактики, принуда и примамка, и би стигнал дотам, че да пожертва живота на всекиго или всякакъв брой животи в замяна на стабилността на своето положение и властта в ръцете си — това е поведението на Сатана. Антихристите също постъпват по този начин.

Тези думи от днешното общение по ваш вкус ли са? (След като слушах днес, придобих много и по-конкретно разнищването на знанието и на интелектуалците много ме трогна. В миналото не бях съвсем съгласен с идеята, че на интелектуалците им липсва духовно разбиране, но през това време, чрез Божието разнищване на знанието, постепенно успях да се съпоставя и да видя, че в много случаи аз самият не мога да възприемам Божието слово, не го разбирам, когато го чуя, и когато разглеждам хора и събития, аз гледам на тях и ги анализирам от интелектуална гледна точка, което води до изопачено възприемане — това е липса на духовно разбиране. Сега мога да видя по-ясно същността на интелектуалците.) Като говоря за интелектуалци днес, Аз в никакъв случай не критикувам някой конкретен човек, но ако можете да се съпоставяте с Моите слова, това е добро нещо и има надежда, че можете да обърнете нещата и да навлезете. Трябва да се стремите усърдно — от момента, в който не разбирате или не възприемате истината, бавно да достигнете до момента, в който можете да разбирате някои прости, самостоятелни, не толкова дълбоки истини една след друга, така че това, което разбирате, да е истината, а не думи и доктрини. По този начин, малко по малко, ти ще имаш духовно разбиране. Ако проумяваш нещата, като се съсредоточаваш върху истината и реалността, постепенно ще разбереш истината; ако постоянно анализираш нещата, като се съсредоточаваш върху доктрината, като използваш логика и ума си, тогава това, което разбираш, ще бъде просто доктрина или теория, която никога няма да се превърне в истина, и ти никога няма да стигнеш по-далеч от основата на доктрината. Не е ли така? (Да.) Някои хора казват: „Защо не мога да разбера някои от Божиите слова, които чета? Защо не са толкова лесни за разбиране и приемане от хората, когато се измерват с граматика и въз основа на структурата на есе?“. Как обяснявате този проблем? Можете ли да го разберете сега? Аз ще ви го обясня. Бог говори на хората, откакто човечеството съществува, и всяка дума и всеки абзац от това, което Той казва, е просто език, а не есета. Докато говоря тук днес, Аз есе ли представям, доклад ли изнасям, или просто разговарям? (Разговаряш.) Аз си говоря с вас, казвам истината и говоря по темите, от които се нуждаете. Аз говоря, не представям есе. Следователно трябва да разберете какво е есе и какво е говорене — има разлики между двете. Няколкото елемента, които есетата изискват, са аспекти на знанието, които идват от човечеството, и не е нужно Бог да се придържа към това знание, когато говори. Той трябва само ясно и отчетливо да изрече истините, които възнамерява да изрече, и докато хората могат да разбират истините, които чуват, това е достатъчно и дори няма нужда да се използват препинателни знаци. Човечеството е изобретило препинателните знаци и есетата, а също така е изобретило граматиката и елементите, които есетата изискват. Всички тези неща попадат в областта на знанието и не е нужно Бог да се придържа към тях. Освен това езикът идва от Бог и това е положително нещо. Следователно, без значение какво казва Бог, то е правилно. Няма нужда ти да го проверяваш за граматически проблеми или да сравняваш или разнищваш граматическите проблеми. Трябва само да разбереш в дадено слово, в даден абзац и в дадено изречение какво е Божието намерение, каква е истината, какви са истините принципи, които Бог изисква от хората, и какъв е пътят на практикуване, който Бог казва на хората, и това е достатъчно. Това е разумът, който сътворените същества — хората — трябва да притежават. Не е нужно Божиите слова и действия да се придържат към всички тези установени практики и рамки, формулирани от хората, а също и към тези правила и чисто интелектуални неща, присъщи на знанието, които не е нужно да се спазват. Бог е казал много неща и без значение какво казва Той, то е истината. Колкото повече хората с духовно разбиране и хората с преживяване четат Божиите слова, толкова повече те чувстват, че Божиите слова са истината. Каква е истината, която тези слова съдържат, е нещо, което хората трябва да проумеят, да търсят и да преживяват. Бог говори на човечеството — запомнете, това, което Бог прави, е да говори, а „говоренето“ на просторечие е известно като раздумка или говорене за разни неща. Каква е същността, съдържаща се в това, което Бог иска да каже тук? Това са Божиите намерения, истината и Божиите изисквания към хората — това е съдържанието. Естеството на говоренето е да се говори просто и ясно по разговорен начин, от сърце и лице в лице, понякога с използване на разговорен език и диалект, а понякога с използване на някои думи от книжовния език. За да напишеш есе, трябва да имаш въведение в първия абзац, да развиеш и да изложиш въпроса в средата, а след това да стигнеш до кулминация и заключение. То трябва да бъде написано точно според този формат, за да се счита за есе, и едва тогава учителят ще го прочете и ще го оцени като средно, добро или отлично. Можеш ли да оценяваш Божието слово по този начин? Да приемем, че казваш: „Това произведение е добро, има добра граматика, изречено е на божествен език и напълно съответства на структурата на есе; онова произведение не е толкова добро, малко е разпокъсано и структурата не е толкова добра. Някои от думите не са толкова граматически правилни и дори има някои думи, които не изглежда да са съвсем на мястото си“. Редно ли е да се чете Божието слово по този начин? (Не.) Би било изопачено да се четат по този начин и ти никога няма да придобиеш истината. Трябва да се научиш да четеш между редовете на Божиите слова, за да видиш какво Бог изисква от теб и каква е истината, която тези слова съдържат — това е умното нещо, което трябва да направиш. Ти дори не знаеш как да гледаш на тези неща и по цял ден повтаряш: „Как така Божието слово дори не е есе? Божието слово трябва да е като реч, а Бог трябва да говори изискано“. Аз не правя така. Би било толкова уморително и на вас ще ви омръзне да слушате, а и говорещият също ще се умори. Помислете как Бог говори на небето, говори на Йов, говори на Петър, говори на Моисей и Йона — Божиите слова не бяха ли прости и ясни? Изобщо не можете да видите колко необикновени, абстрактни или велики са те, или колко строга е формулировката. Вижте, когато Сатана изкушаваше Йов, Бог каза на Сатана: „Забелязал ли си, че няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“ (Йов 1:8) и „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“ (Йов 2:6). Божиите слова бяха едновременно прости и сбити и обясниха въпроса много ясно. Това е Божият нрав и Божията същност. Бог не прибягва умишлено до загадъчни двусмислици и Неговото величие, необикновеност, достойнство, власт и могъщество не са престорени. Защо казвам, че не са престорени? Когато говори с някого, Той не се преструва, не се прикрива с възвишен образ и не казва неща, които хората не могат да разберат — Сатана прави така, Бог не прави така — и тъй като Бог го казва, Той ще те накара да го разбереш. Ако си дете, Той ще ти говори с думи, които децата могат да разберат. Ако си възрастен човек, Той ще ти говори на езика на възрастните хора. Ако си мъж, Той ще ти говори на език, който мъжете са свикнали да използват. Ако си покварено човешко същество, Той ще ти говори по начин и със структура на езика Си, които покварените хора могат да разберат. Бог говори по много начини. Понякога се шегува, понякога прави иронични забележки, понякога е саркастичен, понякога разнищва, понякога е по-строг, понякога е по-нежен, понякога те кара да се чувстваш трогнат, а понякога те утешава, след като те е кастрил… Цялото това дело, което Бог върши, и тези истини, които Той изразява, не са закостенели, те се променят. Бог е изворът на жива вода и източникът на истината е Бог. Каквото и да каже Бог, е редно, в него има истина и няма значение по какъв начин го казва. Ако някой винаги има представи за начините, по които говори Бог, структурата на Неговия език и т.н., и постоянно ги проучва внимателно и се съмнява в тях, и винаги се чувства разстроен от тези неща и си мисли: „Богът, в когото вярвам, всъщност не прилича на бог, защо е такъв? Затова не искам да го приема, би било твърде неудобно, ако го приема, по-добре да вярвам в еди-кого-си“, какъв човек е това? (Неверник.) Това е неверник. Какви хора са повечето неверници? Хора, на които им липсва духовно разбиране. Когато хора, на които им липсва духовно разбиране, четат Божиите слова, те съсредоточено ги проучват внимателно, в резултат на което все още не могат напълно да ги проумеят, затова се чудят: „Щом това е истинският път, възможно ли е наистина да придобия благословии, като вярвам по този начин? Толкова много хора вярват. Ако не вярвам, няма ли да отида в ада?“. Те дори таят дребнави козни. Те не се чудят: „Казват, че в Божиите слова има истина, тогава какво е истината? Как така не съм я видял? Трябва да чета и да слушам!“. Един ден те най-накрая „разбират това, което чуват“ и си мислят: „Това, което тези слова разкриват, е истинската ситуация, това е истината. Но езикът е твърде обикновен и изтъркан, много е простоват и може да бъде презрян и дискриминиран от интелигенцията и да се счита за най-обикновен разговор, и дори прозаичен в случая на някои думи, а някои думи, които интелектуалци от високо ниво в сферите на знанието не биха се унижили да използват, всъщност се изговарят от устата на бог — това е толкова невъобразимо и не би трябвало да е така, нали?“. Какви са последствията от това постоянно внимателно проучване? Ти ще почувстваш, че си по-добър от Бог и че Бог трябва да вярва в теб и да те възхвалява. Не е ли това проблематично? Това са хора, на които им липсва духовно разбиране. Тяхното отношение към Бог е винаги да стоят срещу Бог и да Го проучват внимателно. Едновременно с внимателното проучване на Бог, те Му се съпротивляват, а едновременно със съпротивата си мислят: „По-добре да не си бог, защото си толкова незначителен, не си като бог. Ако беше бог, нямаше да се чувствам спокоен. Ако те презирам и те проучвам внимателно, като те анализирам до такава степен, че вече не си бог и никой не вярва в теб, тогава ще бъда щастлив, а ако потърся велик бог, в когото да вярвам, ще се чувствам спокоен“. Такива хора са неверници. На повечето неверници им липсва духовно разбиране. Те никога няма да разберат или да получат истината от тези най-обикновени слова на Бог. Те просто ги проучват внимателно отново и отново, като не само не успяват да получат истината, но и провалят важния въпрос за собственото си спасение, а също така сами се разкриват и отстраняват. Нека да приключим днешното общение тук. (Благодаря на Бог!) Довиждане!

17 януари 2020 г.

Забележка:

а. „Лао“ и „Сяо“ са префикси, които се добавят пред фамилните имена в китайския език като обръщение, с което се изразява чувство на фамилиарност или непринуденост, което се споделя между говорещия и слушащия.