Завършихме общението относно спечелването на човешките сърца — първото проявление на това как антихристите контролират хората, а сега ще разговаряме за второто проявление. Второто средство, което антихристите използват, за да контролират хората, е да нападат и отхвърлят инакомислещите. Първото средство включва подвеждане на хората и спечелване на сърцата им. На пръв поглед ще изглежда, че такъв човек говори много кротко, съгласно човешките представи и не причинява никаква вреда на другите, че е относително тактичен и скромен. Другите хора не могат да видят злите му намерения и злобните му, жестоки и войнствени проявления. Той не използва нищо друго освен хитроумни методи. Второто средство — нападането и отхвърлянето на инакомислещите, е по-неприкрито. От значението на думите „нападане и отхвърляне“ се вижда, че те не са положителни, а пренебрежителни. Това средство на нападане и отхвърляне е нещо, което е очевидно публично и може да бъде видяно от всички. Също като опърничавите жени, които се карат на улицата и разобличават недостатъците си — думите им са откровени и недвусмислени, и са разбираеми за всички, които ги чуват. В думите им има известна агресивност, те не показват въздържаност, а по-скоро поемат инициативата за нападение. Публичното потискане на хората, отхвърлянето им, нападките срещу хората и разобличаването на техните проблеми от страна на антихристите са все целенасочени. Без съмнение те използват подобни средства, за да се прицелят в онези, които се стремят към истината и които могат да ги разпознаят. Като пречупват тези хора, те постигат целта да укрепят собствената си позиция. По своята природа нападането и отхвърлянето на хора по този начин е злонамерено. В езика и начина им на говорене има агресия: разобличаване, заклеймяване, клевети и злословия. Те дори изопачават фактите, като говорят за положителните неща, сякаш са негативни, и за негативните неща, сякаш са положителни. Като представят бялото за черно и бъркат правилното с погрешното по този начин, антихристите постигат целта си да провалят хората и да съсипят името им. От каква нагласа се поражда това нападение и отхвърляне на инакомислещите? В повечето случаи то идва от завистлива нагласа. При порочен нрав завистта носи със себе си силна омраза, а в резултат на завистта си антихристите нападат и отхвърлят хора. В подобна ситуация, ако антихристите бъдат разобличени, докладвани, изгубят статуса си и претърпят нападение в съзнанието си, те няма да се покорят, нито ще са доволни от това и ще им бъде още по-лесно да си създадат силна нагласа за отмъщение. Отмъщението е вид нагласа, а също така и вид покварен нрав. Когато антихристите видят, че това, което някой е направил, им е навредило, че други хора са по-способни от тях или че нечии твърдения и предложения са по-добри или по-мъдри от техните и всички са съгласни с твърденията и предложенията на този човек, антихристите считат, че позицията им е застрашена, в сърцата им се пораждат завист и омраза и те нападат и си отмъщават. Когато си отмъщават, антихристите обикновено нанасят изпреварващ удар по целта си. Те действат инициативно, когато нападат и пречупват хората, докато другата страна не се покори. Едва тогава считат, че са изпуснали парата. Какви други проявления на нападане и отхвърляне на хората съществуват? (Омаловажаване на другите.) Омаловажаването на другите е един от начините на проявление. Независимо колко добре си вършиш работата, антихристите пак ще те омаловажат или заклеймят, докато не станеш негативен и слаб и не можеш да търпиш повече. Тогава те ще бъдат щастливи и ще са постигнали целта си. Дали заклеймяването е част от онова, което означава да омаловажаваш другите? (Да.) Как антихристите заклеймяват хората? Те правят от мухата слон. Например ти си направил нещо, което не представлява проблем, но антихристите искат да вдигнат голям шум около това, за да те нападнат. Затова измислят всевъзможни начини, за да те окалят и заклеймят, като от мухата правят слон, така че другите, които слушат, да си мислят, че това, което антихристите казват, има смисъл, и че ти си направил нещо нередно. По този начин антихристите постигат целта си. Това е заклеймяване, нападане и отхвърляне на инакомислещите. Какво означава да те отхвърлят? Означава, че в сърцето си антихристите знаят, че това, което си направил, е правилно, но завиждат и те мразят, умишлено се опитват да те нападнат, затова казват, че това, което си направил, е нередно. После те ще използват собствените си възгледи и заблуди, за да те оборят, говорейки убедително, така че всички слушатели да почувстват, че това, което антихристите казват, е правилно и добре изразено; тогава всички тези хора ще ги одобрят и ще застанат на тяхна страна срещу теб. Антихристите използват това, за да те нападнат и да те направят негативен и слаб. С това те постигат целта си да нападат и отхвърлят инакомислещите. Отхвърлянето на инакомислещите понякога може да стане под формата на дебат лице в лице, а в някои случаи чрез осъждане на някого, наливане на масло в огъня, оклеветяване и измисляне на неща зад гърба му. Например, когато антихристите искат да отхвърлят инакомислещ, те първо разбират с кого инакомислещият е в добри отношения. След това отиват при въпросния човек и казват: „Знаеш ли, еди-кой си каза, че ти липсват заложби, имаш слаба способност за възприемане, нямаш духовно разбиране и изпълняваш безпринципно дълга си. Аз спорих с него, защото смятам, че ти всъщност си много добър човек“. След като по този начин всеят раздор, отношенията между тези двама души се влошават. Антихристите стоят настрана, като непрекъснато раздухват пламъка на раздора, докато връзката не се разпадне напълно. По този начин антихристите всяват раздор между хората и инакомислещия, като карат хората да се държат на разстояние от инакомислещия, за да постигнат целта си да го изолират. Антихристите продължават да търсят възможности да спечелят преимущество над инакомислещите, докато те не бъдат победени и името им не бъде опетнено. Антихристите смятат това за отстраняване на опонента, така че въпросният човек да не представлява заплаха за техния статус. Антихристите вярват, че е най-добре инакомислещият да бъде подчинен, но ако той не може да бъде подчинен, тогава те правят всичко възможно да го изолират и след това отхвърлят. Ако инакомислещите не могат да бъдат отхвърлени, антихристите продължават да ги изолират, като накрая ги поставят на колене и ги карат да молят за милост. Антихристите привличат и използват определени сили, за да нападат хората, които се стремят към истината или чиито мнения не съвпадат с тяхното. Те разрушават църквата и я разделят на фракции, като в крайна сметка църквата се разделя на две или три клики — една, която ги слуша, друга, която не ги слуша, и трета, която е неутрална. Под тяхното „блестящо“ ръководство все повече хора ги слушат, а все по-малко хора не ги слушат. Все повече хора отстъпват пред тях, а тези, които имат различно мнение от това на антихриста, биват изолирани и не смеят да надигнат глас. Все по-малко хора могат да ги разпознаят или да им се противопоставят, и така антихристите постепенно придобиват контрол над мнозинството в църквата и се сдобиват с власт. Това е целта, към която се стремят. Когато се сблъскват с хора, които имат различно от тяхното мнение, антихристите проявяват нулева толерантност. Те си мислят: „Дори и да имаш различно мнение, трябва да се покориш на моята водеща роля, защото сега аз имам последната дума. Ти си по-долу от мен. Ако си дракон, трябва да се свиеш на кълбо; ако си тигър, трябва да легнеш по гръб; независимо какви способности имаш, докато съм тук, можеш да забравиш, че ще получиш предимство или че ще предизвикаш неприятности!“. Това е целта, към която се стреми антихристът — едностранно да контролира църквата и да контролира Божиите избраници.

Каква е основната цел на антихриста, когато напада и отхвърля инакомислещите? Антихристите се стремят да създадат такава ситуация в църквата, в която никой не надига глас срещу тях, а властта им, лидерството и думите им са безусловни. Всички трябва да се съобразяват с тях и дори и да имат различно мнение, не бива да го изразяват, а да го оставят да се нагноява в сърцето им. Всеки, който се осмели открито да не се съгласи с антихристите, става техен враг и те ще измислят какъвто и да е начин да усложнят нещата за инакомислещия, и нямат търпение да го принудят да се махне. Това е един от начините, по които антихристите нападат и отхвърлят инакомислещия, за да могат да засилят статуса си и да защитят властта си. Антихристът разсъждава така: „Добре е да имаш различно мнение, но не можеш да се разхождаш наоколо и да говориш за антихристите както ти се иска, още по-малко да компрометираш моята власт и статус. Ако имаш нещо да кажеш, можеш да ми го кажеш насаме. Ако го кажеш пред всички и ме накараш да изгубя престижа си, ти си търсиш белята и аз ще трябва да се погрижа за теб!“. Що за нрав е това? Антихристите не позволяват на другите да говорят свободно. Ако тези хора имат мнение — независимо дали е за антихриста, или за нещо друго — те не могат да го изкажат случайно, трябва да вземат под внимание престижа на антихриста. В противен случай антихристът ще ги заклейми като врагове, ще ги нападне и отхвърли. Що за природа е това? Това е природата на антихриста. И защо антихристите правят това? Те не допускат в църквата да има алтернативни гласове, не допускат инакомислещи в нея, не позволяват на Божиите избраници да общуват открито за истината и да разпознават хората. Това, от което най-много се страхуват, е да бъдат разобличени и разпознати от хората. Антихристите постоянно се опитват да укрепят властта си и статуса, които имат в сърцата на хората и които според тях никога не бива да бъдат отслабени. Никога не биха позволили нещо, което заплашва или засяга тяхната гордост, репутация или статус и стойността им като лидери. Не е ли това проявление на злобната природа на антихристите? Без да са задоволени от властта, която вече притежават, те я укрепват и подсигуряват и се стремят към вечно господство. Те искат да контролират не само поведението на другите, но и сърцата им. Похватите, които антихристите използват, са изцяло с цел да защитят властта и статуса си и са изцяло резултат от желанието им да се задържат на власт. Ако антихристите действат открито и честно, и съгласно истината, тогава защо ще се страхуват от това, че другите ще надигнат глас, като правят различни намеци и ги разобличават? Това е така, защото те имат зловещи мотиви и угризения на съвестта. Антихристите знаят, че са извършили много злодеяния и че след като бъдат разобличени, не само ще бъде трудно да запазят статуса си, но ще има и опасност да бъдат премахнати или отлъчени. Ето защо те не пестят усилия в ограничаването и възпирането на другите, като им пречат да общуват за истината и да проявяват проницателност. Особено онези, които притежават силно чувство за справедливост или се осмеляват да разобличават злите хора, са трън в очите на антихристите, един постоянен дразнител за тях. Антихристите смятат, че ако хората с чувство за справедливост бъдат покорени и дискредитирани, никой повече няма да се осмели да ги разобличава и няма да има повече гласове на несъгласие, което ще даде на антихриста чувство за сигурност. Това е последователната тактика на антихриста. Антихристите категорично няма да пуснат властта от хватката си и никога няма да намалят усилията си да я затвърдят — всяко изречение, което изричат, и всичко, което правят, е насочено към защита на властта и статуса им. Това важи с особена сила за случаите, когато присъства инакомислещ и антихристът чуе, че той се изказва за антихристите или ги критикува зад гърба им. В този случай антихристите ще решат въпроса в кратък срок, дори ако това означава да пропуснат да спят и ядат един ден. Как е възможно антихристите да полагат такива усилия? Правят това, защото усещат, че статусът им е в опасност, че е оспорван. Те смятат, че ако не предприемат такива действия, властта и статусът им ще бъдат застрашени, че след като злодеянията и скандалните им постъпки бъдат разобличени, те не само няма да могат да запазят статуса и властта си, но и ще бъдат премахнати или отлъчени от църквата. Ето защо с отчаяно нетърпение мислят за начини да потулят въпроса и да разсеят всички скрити опасности за тях. Това е единственият начин, по който могат да запазят статуса си. За антихристите статусът е дъхът на живота. Щом чуят, че някой ще ги разобличи или докладва, те се ужасяват до смърт, страхувайки се, че утре ще загубят статуса си и никога повече няма да се наслаждават на чувството за привилегия, което статусът им е донесъл, нито на ползите от него. Те се страхуват, че никой повече няма да се съобразява с тях или да ги следва, че никой повече няма да им се подмазва или да изпълнява заповедите им. Но това, което е най-непоносимо за тях, е не само, че ще загубят статуса и властта си, но и че може да бъдат премахнати или отлъчени. Ако това се случи, всички предимства и чувството за привилегия, които статусът и властта им дават, както и надеждата за всички благословии и награди, придобити от вярата в Бог, ще бъдат изгубени в един миг. Тази перспектива е изключително трудно поносима за тях. Щом изгубят предимствата и чувството за привилегия, които властта и статусът им предоставят, добрите им дни ще приключат. Също така поради това, че са извършили много злодеяния, те ще се окажат в бедствие, очаквайки Божието наказание.

Какво представлява инакомислещият? Кои са хората, които антихристът смята за инакомислещи? Най-малкото това са онези, които не приемат насериозно антихриста като лидер, което означава, че не го гледат с уважение и не му се кланят, а го третират като обикновен човек. Това е единият вид. После има и такива, които обичат истината и се стремят към нея, стремят се към промяна в нрава си и към любов към Бог. Те поемат по път, различен от този на антихриста, и в очите на антихриста са инакомислещи. Има ли някакви други? (Тези, които винаги правят предложения на антихристите и които се осмеляват да ги разобличават.) Всички, които се осмеляват да направят предложения за антихристите и да ги разобличат или чиито възгледи са различни от тези на антихристите, са смятани от тях за инакомислещи. А има и друг вид: такива, които са равностойни на антихристите по заложби и способности, чиито умения за говорене и действия са подобни на техните или които те смятат за по-горе от тях, и които могат да ги разпознаят. За антихриста това е абсолютно неприемливо, заплаха за статуса му. За антихриста такива хора са най-големите инакомислещи. Антихристът не смее да пренебрегва такива хора или изобщо да се отпуска. Той ги смята за трън в очите, за постоянен дразнител, нащрек е и се пази от тях по всяко време, и ги избягва във всичко, които те правят. Особено когато антихристът види, че някой инакомислещ ще го разпознае и разобличи, го обзема особена паника; той отчаяно се опитва да отхвърли и нападне такъв инакомислещ, така че няма да се задоволи, докато не махне този инакомислещ от църквата. С такъв манталитет и със сърце, изпълнено с тези неща, на какво ли още са способни антихристите? Ще се отнасят ли към тези братя и сестри като към врагове и ще измислят ли за начини да ги повалят и да се отърват от тях? Със сигурност ще го направят. Ще си напрягат мозъците в опит да измислят начини как да поставят инакомислещите на колене и ще положат всички усилия да ги победят на всяка цена, нали? Да поставят инакомислещите на колене означава, че антихристите карат всички останали хора да ги слушат, като направят така, че никой да не смее да каже нещо друго или да има различно мнение, камо ли да ги разобличи. Побеждаването на инакомислещите означава, че антихристът ги набеждава неоснователно и ги заклеймява, създавайки фалшиви впечатления, така че инакомислещият е направен на глупак и е кастрен, като репутацията му удря дъното. Не е ли извършването на подобно нещо най-висшата форма на злодеяние? Не оскърбява ли то Божия нрав? Антихристът разполага с много средства и похвати за нападане и отхвърляне на инакомислещите. Освен публичната конфронтация и незачитането най-впечатляващите му средства включват привличане и вербуване на инакомислещите, като ги карат всички да го слушат. Ако инакомислещите не слушат, антихристът ще ги потиска, тъпче и дискредитира по същия начин, по който невярващите се справят с политическите си опоненти. Ето колко нечестиви и жестоки са антихристите. Но понякога антихристите използват мек подход, за да привлекат хората. Например, ако има инакомислещ, чието мнение не съвпада с тяхното, те ще разберат какво харесва този човек и къде са слабите му места, като ще използват всякакви презрени средства, за да го подчинят. Или пък ще се престорят на покорни и ще признаят грешките си пред инакомислещия, или ще положат всички усилия, за да му донесат ползи и да го удовлетворят, или може би ще накарат свои близки приятели да убедят инакомислещия, а след това ще се преструват, че общуват за истината с този инакомислещ, като казват „Нашето партньорство в църковната работа е просто перфектно. Можем да си поделим тази църква на половина в бъдеще. Въпреки че аз съм водачът, ще изслушам всички твои предложения. Всъщност аз съм този, който ще си сътрудничи с теб“. Ако инакомислещият е човек, който не разбира истината, за антихриста ще е лесно да го вербува. Онези, които разбират истината, ще прозрат това и ще кажат: „Ясно, този е интригант; той не напада открито, а използва хитрост — вместо с твърда тактика той настъпва меко“. За антихриста инакомислещият е заплаха за неговия статус и власт. За всеки, който заплашва техния статус и власт, независимо кой е той, антихристите ще използват всякакви мерки, за да се „погрижат“ за него. Ако тези хора наистина не могат да бъдат подчинени или вербувани, тогава антихристите ще ги унищожат или махнат. В крайна сметка антихристите ще постигнат целта си да имат абсолютна власт и сами да са си господари. Това е един от похватите, които антихристите обикновено използват, за да запазят статута и властта си — те нападат и отхвърлят инакомислещите.

Какъв е произходът на методите, проявленията, мотивите за действие и източниците на действие при нападението и отхвърлянето на инакомислещи от страна на антихристите? (От Сатана.) По-конкретно, те произлизат от човешките амбиции и желания, както и от природата на Сатана. Тогава каква е целта на антихриста? Целта му е да заграби властта, да контролира сърцата на хората и да се наслаждава на ползите от своя статус. Това е, което прави истинският антихрист. Как тълкува антихристът значението на думата „водач“ и ролята, която играе водачът, от позицията на двете точки — спечелването на сърцата на хората и нападението и отхвърлянето на инакомислещи? Той вярва, че водачът е някой, който притежава власт и статус, че има властта да нарежда, привлича, заблуждава, заплашва и контролира хората, които води. Ето така разбира той думата „водач“. Затова, когато е на ръководна позиция, той прилага тези тактики в работата си и така изпълнява своя дълг. Тогава какво всъщност прави, когато изпълнява дълга си? Може уверено да се каже, че върши злодеяния и, по-точно, създава свое собствено независимо царство, съревновавайки се с Бог за избраниците, за сърцата на хората и за статус. Той иска да замени мястото на Бог в сърцата на хората, да ги накара да му се покланят. Не таите ли и вие често такива намерения и мотиви и не проявявате ли такова поведение и практики? Не разкривате ли често тези сатанински нрави? (Да.) Колко сериозно може да бъде разкриването на тези сатанински нрави? Достигнало ли е дотам, че да не можете да се контролирате? Когато това се случи, способни ли сте да проявите някаква осъзнатост, въздържаност и дисциплина? (Да.) Кажете Ми, има ли някой, който изобщо не желае власт? Има ли някой, който не харесва властта? Има ли някой, който не жадува за ползите от статуса? Не, няма такъв. Каква е причината за това? Това е така, защото всички хора са покварени от Сатана; всички те имат сатанинска природа. Общото между всички хора е, че харесват властта, статуса и насладата от ползите, които те носят. Това е черта, която споделят всички хора. Тогава защо някои хора са смятани за антихристи, докато други просто разкриват нрава на антихриста или вървят по пътя на антихриста? Какви са разликите между тези две групи? Първо, ще говоря за разликата в тяхната човешка природа. Имат ли антихристите човешка природа? Какви са разликите между човешката природа на хората, които вървят по пътя на антихристите, и самите антихристи? (Антихристите нямат съвест и разум, нямат човешка природа, докато хората, които вървят по пътя на антихристите, все още имат малко съвест и разум. Те все още могат да приемат истината и да приемат Божия съд и наказание, а също и да проявят истинско покаяние.) Проявяването на покаяние е отличителна точка. Знаят ли антихристите как да се покаят? (Не, не знаят.) Антихристите не приемат истината ни най-малко; дори и да се ударят в стена, те няма да се покаят. Те никога няма да познаят себе си. Когато става въпрос за човешката природа, има още един начин, по който хората, които вървят по пътя на антихристите, се различават от антихристите, а именно разликата между обикновен добър човек и зъл човек. Добрите хора говорят и вършат неща със съвест и разум, докато злите хора нямат съвест и разум. Когато злите хора направят нещо лошо и бъдат разобличени, те не се подчиняват: „Хм, дори и всички да знаят, какво могат да направят? Ще правя каквото си искам! Не ме интересува кой ме разобличава или критикува. Какво всъщност може да ми направи някой?“. Независимо колко лоши неща върши един зъл човек, той не изпитва срам. Когато обикновен човек направи нещо лошо, той иска да го прикрие и потули. Ако някой в крайна сметка го разобличи, той е твърде засрамен, за да се изправи пред когото и да било, и дори не иска да живее повече: „Ах, как можах да направя такова нещо? Наистина съм безсрамен!“. Те са изключително изпълнени с разкаяние и дори се проклинат, заклевайки се, че никога повече няма да направят подобно нещо. Този тип поведение е доказателство, че те имат чувство за срам, че все още имат някаква човешка природа. Човек, който е безсрамен, няма съвест и разум, и всички зли хора са безсрамни. Независимо какво лошо дело извърши един зъл човек, това няма да накара лицето му да се изчерви или пулсът му да се ускори, и той все така безскрупулно ще защитава действията си, като изкривява негативните аспекти в позитивни и говори за лошите дела сякаш са добри. Има ли такъв човек чувство за срам? (Не.) Ако има такова отношение, ще се покае ли истински в бъдеще? Не, той само ще продължи да действа както досега. Това означава, че е безсрамен, а безсрамието означава липса на съвест и разум. Хората със съвест и разум са твърде засрамени, за да се изправят пред когото и да било, след като бъдат разобличени за извършването на нещо лошо, и никога повече не правят това. Защо е така? Защото чувстват, че това е било срамно нещо и са твърде изпълнени със срам, за да се изправят пред когото и да било; в тяхната човешка природа има чувство за срам. Не е ли това минималният критерий за нормална човешка природа? (Да.) Може ли човек, който дори не изпитва срам, все още да се нарича човек? Не може. Има ли човек, който не изпитва срам, нормално мислене? (Не.) Той няма нормално мислене, камо ли любов към положителните неща. За него наличието на съвест и разум е твърде висок критерий, който не достига. И така, каква е най-основната разлика между антихристите и тези, които вървят по пътя на антихристите? Когато човек, който притежава същността на антихрист, бъде разобличен от някой друг за това, че се съревновава с Бог за статус, той няма да сметне, че е сгрешил. По-късно не само че няма да си извлече поука и да се обърне към Бог, ами напротив, веднага щом получи възможност да бъде избран за водач или работник, ще продължи да се съревновава с Бог за статус, като я кара точно както преди, по-скоро би умрял, отколкото да се покае. Притежават ли тези хора някаква рационалност? (Не.) А изпитват ли хората, които нямат рационалност, някакъв срам? (Не.) Такива хора нямат нито рационалност, нито чувство за срам. Когато хора, които притежават нормална човешка природа, съвест и разум, чуят други да казват, че се съревновават с Бог за статус, те ще си помислят: „О, не, това е сериозна работа! Аз съм последовател на Бог! Как бих могъл да се съревновавам с Него за статус? Колко срамно е да се бориш с Бог за статус! Колко вцепенен, колко глупав, колко неразумен съм станал, за да направя това! Как можах да направя такова нещо?“. Те ще се чувстват притеснени и засрамени от стореното и когато се сблъскат с подобни ситуации, чувството им за срам ще въздържа поведението им. Природата същност на всички хора е природата същност на Сатана, но тези, които притежават разума на нормалната човешка природа, ще имат чувство за срам и поведението им ще бъде въздържано. С постепенното задълбочаване на възприемането на истината от страна на човека и с нарастването на неговото познание и разбиране на Бог и покоряване пред истината, това чувство за срам вече няма да бъде минималният праг. Истината и богобоязливото им сърце ще ги въздържат все повече. Те ще продължават да се подобряват и да действат все повече съгласно истината. Антихристите обаче ще се стремят ли към истината? Категорично не. Те не притежават нормален човешки разум, не знаят какво означава да се стремиш към истината, изпитват неприязън към истината и нямат и капка любов към нея, така че как биха могли да се стремят към истината? Стремежът към истината е нормална човешка потребност; само тези, които гладуват и жадуват за праведност, ще обичат истината и ще се стремят към нея. Тези, които не притежават нормална човешка природа, никога няма да се стремят към истината.

Хората, които вървят по пътя на антихриста, са различни от истинските антихристи. Някои хора виждат, че са изпълнени с нрава на антихрист, и преследват и дълбоко ценят славата, придобивките и статуса, и никога не могат да се избавят от тях. Те твърдо вярват, че имат природата на антихрист и не могат да бъдат спасени. Ако ти наистина не познаваш себе си и не знаеш дали си антихрист или зъл човек, тогава трябва да размишляваш дали имаш някакво чувство или усещане за срам. Ако нямаш, тогава си в опасност и може да се каже, че притежаваш природата същност на зъл човек или антихрист. Дори и сега да не си антихрист, може да станеш такъв в бъдеще. Това, което тези, които не търсят истината, най-малко желаят да правят, е да се самоанализират и да се опознаят. Те казват: „Не ме интересува кой казва, че съм антихрист. Кой не харесва слава, придобивки и статус? Всеки, който казва, че не харесва слава, придобивки и статус, лъже. Кой би могъл да има статус и да не се наслаждава на ползите от него? Само глупак би постъпил така. Да можеш да се наслаждаваш на ползите от статуса се нарича способност!“. Какъв човек говори такива неща? Не е ли някой, който изпитва неприязън към истината? Такъв човек е непоправимо упорит — може ли да бъде спасен? Категорично не може да бъде спасен, защото Бог не спасява зли хора; такива хора са от рода на Сатана, те са зверове. Някои хора не знаят дали могат да бъдат обект на Божието спасение. В такъв случай, когато Божиите слова разобличават твоята природа същност и твоя покварен нрав, наблюдавай дали можеш да усетиш това и да се засрамиш вътрешно, и дали смяташ, че това, което Бог разобличава, е твоето истинско аз, което след това би те накарало да изпиташ срам и да се почувстваш сякаш няма къде да се скриеш. Ако имаш това чувство на срам, ако имаш тази осъзнатост, това е добро нещо. Има дори хора, които казват: „Божиите слова напълно ме разобличиха. Твърде много се срамувам, за да се изправя пред когото и да било, и няма къде да се скрия. Мисля, че трябва да бъда изпратен в ада, не заслужавам Божието спасение. Негативността ми е такава, че дори не мисля, че заслужавам да живея. Трябва просто да умра и да приключа с това“. Да се чувстваш така добро или лошо нещо е? Добро нещо е. Някои хора не разбират и казват: „Как може това да е добро нещо?“. (Това показва, че този човек има чувство за срам.) Това не се определя от срама. Първо, да имаш такова чувство означава, че ти поне разбираш Божиите слова. Второ, каква е основата на твоето себепознание? (Приемането на Божиите слова.) Точно така. Ти признаваш, че Божиите слова са истината, което означава, че използваш Божиите слова като критерий, за да прецениш дали можеш да бъдеш спасен и какъв тип човек си — ти вече си превърнал Неговите слова в критерий за себеоценка. Това доказва, че имаш истинска вяра в тях. Само когато имаш истинска вяра в Бог, можеш да считаш Неговите слова за истина, за критерий за себеоценка. Този, който прави това, има шанс да бъде спасен — не е толкова просто, колкото дали човек има чувство за срам или не.

Що се отнася до това проявление — антихристите, които нападат и отхвърлят инакомислещи — вече обсъдихме определението на думата „инакомислещ“. И така, кои хора попадат в обхвата на този термин? Това са предимно онези, които имат различни възгледи по въпросите от антихристите и които вървят по различни пътища от тях. В очите на антихристите тези хора всички стават инакомислещи и те са мишени на атаките на антихристите. Антихристите вярват, че нападението и отхвърлянето на инакомислещи е напълно оправдано, че това е защита на делото на Божия дом и защита на църковния живот, докато в действителност това е средство и метод за защита на собствения им статус и власт. То изобщо не служи за защита на делото на Божия дом, още по-малко поддържа нормалния ред на църковния живот за Божиите избраници. Някои от споменатите тук инакомислещи са хора, които се стремят към истината. Можем да бъдем сигурни в това, защото антихристите са против хората, които се стремят към истината, и само тези, които се стремят към истината, могат да разпознаят антихристите.

22 януари 2019 г.