Третата техника, която антихристите използват, за да контролират хората: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината. Някои хора обичат положителните неща, справедливостта и светлината, и обичат да разговарят за истината. Те често намират братя и сестри, които се стремят към истината и които я търсят, за да общуват с тях. Антихристът избухва, когато види нещо подобно. За него всеки, който се стреми към истината, е треска в окото, трън в петата. Той би направил така, че всички, които се стремят към истината, да станат обект на неговите нападки, отхвърляне и атаки. Разбира се, антихристът няма да атакува тези хора само с брутални, варварски тактики, които са достатъчно очевидни, за да бъдат прозрени от хората. Той ще възприеме общението за истината като начин и с няколко думи и доктрини ще съди хората и ще ги атакува. Това кара хората да си мислят, че това, което прави, е правилно и разумно, че се опитва да помогне — че няма нищо лошо в това, което прави. Какви са тези негови „правилни и разумни“ методи? (Той цитира Божиите слова, за да съди хората и да ги атакува.) Правилно — той цитира Божиите слова, за да разобличава хората и да ги съди. Това е най-често използваният от антихриста метод. На пръв поглед този начин на говорене изглежда справедлив, разумен и съвсем правилен, но вътрешно намерението му не е да помага на другите в тяхна полза, а да ги разобличава, да ги съди, да ги заклеймява и омаловажава. Точно това е целта, която иска да постигне. Така че проблемът е в отправната им точка. Проницателните хора могат да видят, че той прави това, защото тези хора се стремят към истината и я обичат, и защото представляват заплаха за антихриста. А каква е тази заплаха? По какъв начин тяхната любов към истината пречи на антихриста? (Те могат да го прозрат и да го разпознаят.) Точно така. Най-голямата заплаха, която тези хора, обичащи истината, създават за антихриста, е, че могат да разпознаят всяко лошо нещо, което той върши, каквото и да е то. Те могат да прозрат същността му и са способни навсякъде и по всяко време да го разобличат, да докладват за него и да го извадят наяве, а след това да го заклеймят и отхвърлят, и да го изчистят от църквата. Ако това се случи, той ще загуби завинаги своя статус и власт, а перспективата му да бъде благословен ще бъде напълно унищожена. Ето защо, освен инакомислещите, хората, които се стремят към истината, са най-голямата заплаха за един антихрист.

В допълнение към такива привидно благоприлични методи, като използването на общение върху Божиите слова, за да се нахвърлят върху онези, които се стремят към истината, антихристите дори прибягват до крайни мерки срещу тях. Какви са тези крайни мерки? Например те ще се възползват от някое моментно прегрешение на някой водач или работник. Без да вземат предвид контекста или дали този човек е придобил познание от него и би могъл да се покае, нито дали се стреми към истината, те ще преувеличават значението на случилото се, за да го осъдят и заклеймят, и за да го премахнат. Антихристите смятат, че за да се отърват от тревата, трябва да изчистят корена, и затова премахват такива хора от църквата, за да не представляват те заплаха за техния статус. Всички зли хора и антихристи умеят да се възползват от неща, които могат да бъдат използвани срещу водачи и работници, и след като го направят, ги осъждат като лъжеводачи и антихристи. А това не е леко обвинение! Водачите и работниците са подбрани от Божиите избраници. Защо тогава винаги се хващаш за неща, които да използваш срещу тях? Какво целиш като се сдобиеш с това надмощие? Да не би да искаш да ги замениш и да станеш водач? Ако един зъл човек обвини някой водач или работник в това, че е лъжеводач или антихрист, и ако след това изброи конкретни примери, които да убедят Божиите избраници, че това отговаря на фактите, това вещае неприятности. Такъв водач или работник лесно би могъл да бъде премахнат от църквата. Да бъдеш определен за лъжеводач или антихрист е толкова тежко обвинение, че след като бъде доказано, обвиняемият е заклеймен, а кариерата му на вярващ в Бог приключва. Това просто ще го унищожи, нали? Колко зло е това! Нещо повече, ако след това антихристът използва възможността да бъде избран за водач и да поеме управлението на църквата, няма ли Божиите избраници тогава да попаднат под контрола на антихриста? Няма ли тази църква да се превърне в негово царство? (Ще се превърне.) Това е сериозна опасност! Имат ли злите хора и антихристите други техники за нападане и отхвърляне на онези, които се стремят към истината? Някои от тях не изпращат ли братя и сестри, които се стремят към истината, да работят на най-опасните места, за да заграбят властта и да затвърдят собствения си статус? Те казват: „Има новосъздадена църква с много братя и сестри, които са нови във вярата. Те нямат основа и им липсва мъдрост. Нуждаят се от някой, който разбира истината, за да ги пои и да им предоставя ресурс. Ти разбираш истината за виденията. Tези новоповярвали имат нужда от човек като теб, който да ги пои. Никой друг не е подходящ“. И така антихристът отпраща надалеч човек, който представлява сериозна скрита заплаха. Но дали наистина прави това, за да може този човек да ръководи тази църква и да ѝ осигурява ресурс? (Не.) Не, той го прави, защото мястото е враждебна, опасна среда. Поставя този човек на опасно място, за да върши църковна работа, в нетърпеливо очакване да бъде грабнат от големия червен змей. Ако този човек бъде хванат, вече няма да има кой да заплашва статуса на антихриста и той ще може да поеме контрола над църквата. Не е ли това неговата тактика? Изпраща този човек надалеч под претекст, че е особено подходящ да пои новоповярвалите, и така никой не може да види нечестивите му намерения. Не е ли това хитро от негова страна? А братята и сестрите си мислят, че антихристът е умен и мъдър заради направените от него разпоредби, че той е човек, който действа в съответствие с Божиите намерения, но в крайна сметка антихристът просто ги е мамил и заслепявал. Подходът на антихриста изглежда доста прям. Никой не може ясно да види какво всъщност се случва и всички в крайна сметка са подведени. Тези, които са подведени, смятат, че действията на антихриста са справедливи и разумни, че той ги върши от загриженост за работата, но никой не може да прозре намеренията му. Антихристите са злонамерени, нали? Където има опасност, именно там те изпращат, като си казват: „Не се ли стремиш към истината? И не ми ли се противопоставяш? Не ме ли разпознаваш винаги и не се ли хващаш за неща, които да използваш срещу мен? Добре тогава — ще използвам тази възможност, за да те изпъдя оттук. Най-добре ще е, ако те хванат — никога повече няма да си стъпиш на краката!“. Със сигурност повечето от хората, които антихристите примамват в капан и тормозят в църквата, са тези с по-силен стремеж. Какво е отношението на антихристите към тези хора, когато ги преследват и отхвърлят? Те си казват: „Тези хора постоянно слушат проповеди, разбират някои истини. Не мога просто да не им позволя да слушат — проповедите са за всички, така че няма как да оправдая такова ограничение. Но ако им позволя да слушат, тъй като много от казаното в проповедите разобличава лъжеводачи и антихристи, ще бъде ли добре за мен, ако чуят достатъчно и придобият разбиране и проницателност? Рано или късно ще трябва да отстъпя позицията си на водач, нали? Това няма да стане. Трябва да направя първия ход!“. Появи ли се у антихриста такова намерение, той преминава към действие. Малко хора биха могли да разпознаят антихрист, ако не разбират истината. Защо на антихристите успява да им се размине, докато хората, които се стремят към истината, стават жертви? Една причина със сигурност е на лице: тези хора може да имат някаква любов към истината и към положителните неща в сърцето си, може и да имат някакво желание да се стремят към истината, но те просто са твърде страхливи. Не разбират истината, липсва им проницателност и са твърде безразсъдни. Не могат да прозрат същността на един антихрист и никога не събират смелост да го разобличат, което позволява на антихриста да направи първия ход и да им навреди. Ако получат такъв резултат или ако стигнат дотам, как ще се е случило това? Няма ли да са били направени на пух и прах от антихриста? (Да.) Каква поука трябва да си извлекат от това онези, които се стремят към истината? С какво отношение трябва да подхождат хората към един водач или работник? Ако това, което прави водачът или работникът, е правилно и съответства на истината, тогава може да му се подчиниш, а ако това, което прави, е грешно и не съответства на истината, не бива да му се подчиняваш и можеш да го разобличиш, да му се противопоставиш и да изразиш различно мнение. Ако не е способен да върши действителна работа или върши злодеяния, които смущават работата в църквата, и се разкрие, че е фалшив водач, фалшив работник или антихрист, тогава можеш да го прозреш, да го разобличиш и да съобщиш за него. Някои от Божиите избраници обаче не разбират истината и са особено страхливи. Опасяват се, че фалшивите водачи и антихристи ще ги потискат и измъчват и затова не смеят да отстояват принципите. Те си казват: „Ако водачът ме изгони, с мен е свършено и ако накара всички да ме разобличат или да ме изоставят, повече няма да съм способен да вярвам в Бог. Ако ме отлъчат от църквата, Бог няма да ме иска и няма да ме спаси. И няма ли да е напразна вярата ми тогава?“. Не е ли нелепо такова мислене? Такива хора имат ли истинска вяра в Бог? Дали фалшивият водач или антихрист би представлявал Бог, когато те отлъчва? Когато някой фалшив водач или антихрист те измъчва и те отлъчи, това е дело на Сатана и няма нищо общо с Бог. Когато хората са прочистени или отлъчени от църквата, това е в съответствие с Божиите намерения само тогава, когато има съвместно решение на църквата и всички Божии избраници и когато прочистването или пропъждането е в пълно съответствие с работните порядки на Божия дом и истините принципи в Божиите слова. Как би могло отлъчването от фалшив водач или антихрист да означава, че не можеш да бъдеш спасен? Това е преследване от страна на Сатана и антихриста и не означава, че няма да бъдеш спасен от Бог. От Бог зависи дали ще бъдеш спасен или не. Нито един човек не е компетентен да решава дали можеш да бъдеш спасен от Бог. Трябва да си наясно с това. И не разбираш ли неправилно Бог, ако приемаш отлъчването си от фалшив водач или антихрист като отлъчване от Бог? Така е. И това не е само погрешно разбиране на Бог, а и бунтуване срещу Него. То е и вид богохулство. И не е ли невежо и глупаво да Го разбираш така погрешно? Защо не потърсиш истината, когато те отлъчи фалшив водач или антихрист? Защо не потърсиш някой, който разбира истината, за да придобиеш известна проницателност? И защо не съобщиш за това на висшестоящите? Това доказва, че не вярваш, че истината има върховна власт в Божия дом, показва, че нямаш истинска вяра в Бог и че не вярваш истински в Него. Ако вярваш в Божието всемогъщество, защо тогава се боиш от отмъщението на лъжеводач или антихрист? Могат ли те да определят съдбата ти? Ако имаш проницателност и откриеш, че действията им са в разрез с истината, защо не разговаряш с Божиите избраници, които разбират истината? Имаш уста, тогава защо не смееш да говориш? Защо толкова се боиш от лъжеводач или антихрист? Това доказва, че си страхливец, никаквец, лакей на Сатана. Ако, когато те заплашва лъжеводач или антихрист, не смееш да го докладваш на висшестоящите, това показва, че вече си обвързан от Сатана и че имаш същото сърце като тях. Не е ли това следване на Сатана? Как е възможно такъв човек да бъде един от Божиите избраници? Той е чисто и просто измет. Всички, които са в единомислие с лъжеводачите и антихристите, не могат никога да бъдат нищо добро, те са злодеи. Такива хора са родени, за да бъдат слуги на дявола — те са лакеи на Сатана и за тях изкупление няма. Всички, които не смеят да разобличат антихристите, когато ги видят да вършат зло, които се страхуват да не ги оскърбят, които дори ги прикриват и им се подчиняват — не са ли те глупави, невежи хора? Ако ясно осъзнаваш истините принципи и въпреки това ги нарушаваш, като дори създаваш съюзи и клики със зли хора и антихристи, не действаш ли като съучастник и слуга на Сатана? Така че, когато в крайна сметка бъдеш третиран като зъл човек и съучастник на антихристите, не го ли заслужаваш? Ако вярваш в Бог, но вместо Него, следваш антихристите, действайки като един от техните слуги или съучастници, тогава не копаеш ли сам гроба си, не подписваш ли собствената си смъртна присъда? Ако вярваш в Бог, но вместо да Му се покоряваш, се поддаваш и се подслоняваш при Неговите врагове — антихристите — и в резултат на това биваш манипулиран и тормозен от тях, тогава сам си си го причинил. Нима не го заслужаваш? Ако се отнасяш към антихриста като към свой господар, като към свой водач, като към рамо, на което да се опреш, тогава ти се подслоняваш при Сатана, следваш Сатана, което означава, че си се залутал, поел си по грешния път и си стъпил на пътя, от който няма връщане назад. Какво отношение трябва да имаш към антихристите? Трябва да ги разобличиш и да се бориш срещу тях. Ако сте само един или двама и сте твърде слаби, за да се изправите срещу антихристите сами, трябва да обедините силите си с няколко души, които разбират истината, за да ги докладвате и разобличите, и да продължите, докато бъдат премахнати. Чух, че през последните две години Божиите избраници в някои пастирски райони в континентален Китай са се обединили, за да отстранят лъжеводачи и антихристи от длъжност. Някои лъжеводачи и антихристи дори били начело на групите за взимане на решения, но въпреки това били отстранени от Божиите избраници. Божиите избраници не е трябвало да чакат одобрение от Горното. Въз основа на истината принципи те успели да разпознаят тези лъжеводачи и антихристи — които не вършели истинска работа, а само тормозели братята и сестрите, държали се своеволно и смущавали делото на Божия дом — и незабавно се справили с тях. Някои били изгонени от групите за вземане на решения, други били премахнати от църквата — и това е чудесно! Това показва, че Божиите избраници вече са стъпили на правилния път на вярата в Бог. Някои от Божиите избраници вече са разбрали истината и сега притежават известен духовен ръст, те вече не са контролирани и заблуждавани от Сатана, осмеляват се да се изправят и да се борят със злите сили на Сатана. Това също показва, че силите на лъжеводачите и антихристите в църквата вече нямат надмощие. Така че те вече не смеят да бъдат толкова дръзки в думите и действията си. В момента, в който се издадат, ще има някой, който да ги наблюдава, да ги разпознае и да ги отхвърли. Това означава, че в сърцата на онези, които истински разбират истината, вече не господстват статусът, репутацията и властта. Такива хора не обръщат внимание на тези неща. Когато някой може своевременно да търси истината и да общува за нея, когато започне да преосмисля и разсъждава размишлява върху пътя, по който трябва да вървят вярващите в Бог, и върху това как трябва да се отнасят към водачите и работниците, когато започне да обмисля кого трябва да следват хората, кои видове поведение са свързани със следването на човек и кои със следването на Бог, и когато, след като е търсил слепешком тези истини и ги е преживявал в продължение на няколко години, без да осъзнава, започне да разбира някои истини и да има проницателност — тогава той ще е придобил известен духовен ръст. Да можеш да търсиш истината във всички неща означава, че си тръгнал по правилния път на вярата в Бог.

Способността на Божиите избраници да разпознават и да отхвърлят лъжеводачи и антихристи е нещо добро, едно добро явление. Някои водачи не могат да вършат истинска работа. Всичко, което правят, е да предизвикват прекъсвания и смущения, така че животът в църквата да бъде лишен от спокойствие. Всички братя и сестри ги намират за неприятни и в крайна сметка ги отхвърлят. Правилно ли е да постъпват така? (Правилно е.) Има и други, които са избрани за водачи, и в началото братята и сестрите казват: „Това е човекът, когото избрахме, така че трябва да си сътрудничим с него в работата му“. След известно време обаче се оказва, че изборът е бил погрешен: те са ентусиазирани във вярата си в Бог, но нямат духовно разбиране. Склонни са към изопачавания и също така са надменни и самоправедни, не обсъждат въпросите с другите, не вършат нищо според принципите, а просто действат безразсъдно. Това води до пробиви в сигурността. Братята и сестрите в църквата непрекъснато биват арестувани, а работата на църквата търпи тежки загуби. Не само че водачът не размишлява над действията си, но се оправдава, спори в своя защита и отклонява отговорността. В крайна сметка групата го освобождава от поста му. Смятате ли, че групата е постъпила правилно в тази ситуация? (Да.) Да, наистина! И веднага след като са се погрижили за този човек, избират друг и след известно време е очевидно за всички, че този човек е много по-добър от лъжеводача, доказвайки, че групата има проницателност и е израснала. Това е процесът, чрез който Божиите избраници растат в живота. Съвсем нормално е. Смятахте ли, че когато хората слушат проповеди в продължение на толкова години, всички ще придобият проницателност и ще направят правилния избор за всеки водач и работник — че когото и да изберат, той ще остане на поста си? Така ли става? (Не.) Когато хората не разбират истините принципи, при избора на водач ти винаги се съсредоточават върху това да изберат някой с пъргав ум, някой, който е добър оратор, някой надарен. Едва когато този човек се разкрие като лъжеводач или антихрист след известно време на този пост, хората започват да развиват проницателност. След това повече няма да изберат такъв човек. Тогава кой точно трябва да бъде избран, когато се избират водачи и работници? Няма установени правила. Зависи най-вече от това дали е правилният човек и дали се стреми към истината. И обратното, ако някой е зъл човек или антихрист, не трябва да го избираш, независимо какъв човек е. Ако го избереш, сам ще изкопаеш гроба си. Не е ли така? (Така е.)

Ако се върнем към темата, която току-що разгледахме, а именно, че антихристите нападат и отхвърлят онези, които се стремят към истината: в общи линии казахме всичко, което има да се каже по нея, нали? Как антихристът изолира и напада хората, които се стремят към истината? Той често използва средства, които другите смятат за разумни и правилни, и дори прибягва до дебати за истината с цел спечелване на влияние, за да напада, осъжда и подвежда хората. Антихристът смята например, че ако партньорите му са хора, които се стремят към истината, те могат да застрашат статуса му и затова ще произнася възвишени проповеди и ще обсъжда духовни теории, за да подведе хората и да се издигне в очите им. Така може да принизи и потисне своите партньори и сътрудници, както и да внуши на хората, че макар и партньорите на техния водач да са хора, които се стремят към истината, те не са му равни по заложби и умения. Някои хора дори казват: „Проповедите на нашия водач са възвишени и никой не може да се мери с него“. За един антихрист е изключително удовлетворяващо да чуе подобен коментар. Той си мисли: „Ти си мой партньор. Не притежаваш ли някакви истини реалности? Защо не можеш да говориш така красноречиво и възвишено като мен? Сега си напълно унизен. Макар да нямаш нужната способност, ти се осмеляваш да се съревноваваш с мен!“. Ето какво си мисли антихристът. Каква е целта му? С всички възможни средства той се опитва да потисне и принизи другите хора и да се постави над тях. Ето как се отнася към всеки, който се стреми към истината или работи с него. Всичко, което върши един антихрист, се върти около собствената му власт и статус и има за цел да му спечели уважението и преклонението на другите. Той не позволява на никого да го надмине. Всеки, който е по-добър от него, е обречен на принизяване, отхвърляне и потискане. Зад всички средства, които антихристът използва срещу хората, които се стремят към истината, стоят мотиви и цели. Вместо да се стреми да опази делото на Божия дом, целта му е да опази собствената си власт и статуса си, както и позицията и образа си в сърцата на Божиите избраници. Методите и поведението му прекъсват и смущават делото на Божия дом и имат пагубно въздействие върху църковния живот. Не е ли това най-честото проявление на злодеянията на антихриста? Освен тези злодеяния антихристите вършат и нещо още по-подло, а именно, все търсят начин да спечелят влияние над хората, които се стремят към истината. Например, ако някой е прелюбодействал или е извършил някакво друго прегрешение, антихристът се възползва от това, за да го нападне и да търси възможности да го обиди, разобличи и оклевети, да му лепне етикет, за да потуши ентусиазма му да изпълнява дълга си и да го накара да се чувства негативно. Антихристът също така кара Божиите избраници да го дискриминират, отбягват и отхвърлят, за да изолира хората, които се стремят към истината. Накрая антихристът постига целта си, когато всички, които се стремят към истината, се почувстват негативно настроени и слаби, вече не изпълняват активно дълга си и не желаят да посещават събирания. Тъй като хората, които се стремят към истината, вече не представляват заплаха за неговия статус и за властта му, и никой не смее да го докладва или разобличи, антихристът може да се чувства спокоен. Тези, които антихристът мрази най-много в църквата, са хората, които се стремят към истината, особено онези със силно чувство за справедливост, които биха се осмелили да разобличат и докладват лъжеводач и антихрист. Антихристът гледа на такива хора като на трън в очите си, като на трън в петата си. Ако случайно види някой, който се стреми към истината и с готовност изпълнява своя дълг, в сърцето му се надигат злоба и враждебност без ни най-малка капка любов. Антихристът не просто няма да помогне или да подкрепи хората, които се стремят към истината, независимо от техните трудности или от това колко слаби и негативни могат да бъдат — той няма просто да го подмине. Вместо това той тайно ще се радва на това. А ако някой е отправил обвинения срещу тях или ги е разобличил, той ще използва възможността да ги стъпче, когато са най-уязвими, като им припише всякакви нарушения, за да им даде урок, да ги заклейми, да ги остави в безизходица и в крайна сметка да ги направи толкова негативни, че да не могат да изпълняват дълга си. Тогава антихристът се изпълва с гордост и започва да ликува над нещастието на този човек. Именно в това антихристите са най-добри — най-вещи са в отхвърлянето, нападането и заклеймяването на онези, които се стремят към истината. Какви са мислите на антихриста, заради които е способен на подобно зло? „Ако хората, които се стремят към истината, често слушат проповеди, един ден може да прозрат действията ми и тогава със сигурност ще ме разобличат и ще ме заменят. Статусът, престижът и репутацията ми са застрашени, ако изпълняват дълга си. По-добре аз да нанеса първия удар, да намеря начин да се възползвам от влиянието си, за да ги смутя и заклеймя, да ги настроя негативно, за да загубят всякакво желание да изпълняват дълга си. Ще провокирам и конфликти между водачите и работниците и хората, които се стремят към истината, така че водачите и работниците да ги ненавиждат, да странят от тях и повече да не ги ценят и насърчават. Така вече няма да имат каквото и да е желание да се стремят към истината или да изпълняват дълга си. Най-добре е хората, които се стремят към истината, да останат негативни“. Това е целта, която антихристът иска да постигне. Когато антихрист или зъл човек те впримчи, заклейми и унизи чрез своите измами, можеш ли да разпознаеш какво се случва? Можеш ли да прозреш хитростите на Сатана? Трябва да се научиш да бъдеш проницателен: „Това, което казаха, звучеше съвсем правилно, но защо след това се почувствах негативно? Защо не искам повече да изпълнявам дълга си? Защо имам опасения относно Бог? Имаше ли проблем в това, което казаха? Защо имаше такъв негативен ефект? Защо след това у мен се породиха погрешно разбиране и представи за Бог, и защо вече не желая да се покорявам? Защо вече нямам предишния си ентусиазъм и решимост да отдам всичко на Бог? И защо изведнъж започнах да имам някои опасения относно Божието дело — чувствам, че виденията ми са неясни. Не знам за какво служи изпълняването на дълга ми по този начин и имам чувството, че нямам какво да покажа за всички тези години, през които съм вярвал в Бог, и след всички трудности, през които съм преминал. Сега в сърцето ми има някаква тъмнина“. Това е малко необичайно. Защо слушането на думи, които на пръв поглед изглеждат правилни, води до такива последствия? Не усещаш ли, че има нещо нередно в тези думи? Що за думи са това тогава, че предизвикват такива реакции у теб, когато ги чуеш? Що за думи те карат да се съмняваш в Бог, когато ги чуеш? На първо място, едно нещо е сигурно: всички думи на антихристите са подвеждащи. Както змията, те подтикват хората към грях, отдалечават ги от Бог и ги карат да Го отхвърлят. Нито една тяхна дума не предоставя ресурс на хората и не им помага. Откъде идват техните думи? От дявола Сатана. Проницателни ли сте, когато става въпрос за думите, които антихристите използват, за да нападат и заклеймяват онези, които се стремят към истината? Единственото, от което антихристите се боят, са хората, стремящи се към истината. Страх ги е хората да не се покорят на Бог, да се надигнат, за да Го следват и да поемат дълга на сътворени същества. Страх ги е хората да не се явят пред Бог и да потърсят истината. От това се боят най-много. Това е така, защото щом Божиите избраници поемат по пътя на стремежа към истината, техният растеж в живота се ускорява, а с него израстват и до все по-голям духовен ръст — и когато истината царува в сърцата на хората и стане техният живот, това ще бъде последният ден на антихристите: тогава те ще бъдат заклеймени, разкрити, отстранени и напълно изоставени. Затова антихристите най-много мразят онези, които се стремят към истината. В очите на един антихрист те са омразни врагове, мишени на техните нападения и принуда, както и на тяхната омраза и отхвърляне, на тяхното нараняване и тормоз, a още повече — те са мишени, които трябва да бъдат подведени. Антихристите няма как да подведат, контролират или впримчат сърцата на онези, които се стремят към истината, и не могат открито да ги отхвърлят и нападат безразборно, така че единственото, което им остава, е да говорят правилни и приятни неща, използвайки меки тактики, за да ги принизят до своето ниво. А ако тези хора не ги последват и не могат да им бъдат полезни, антихристите ще използват всякакви подли тактики, за да ги отхвърлят, да ги направят негативни и слаби, дори да ги накарат да не искат повече да изпълняват дълга си — и в крайна сметка да напуснат Бог. Това е едно от основните зли дела на антихристите и е още една отличителна черта на тяхната природа същност. Каква е тази черта? Тяхната коварност, хитрост, злоба. За да постигнат своята амбиция и цел да властват в църквата антихристите постоянно прибягват до подвеждане, отхвърляне и нападение над тези, които се стремят към истината. Те правят това, за да постигнат своите неизказани цели, оставяйки всеки, който се стреми към истината, негативен и слаб, хладен във вярата си и изпълнен с неправилно разбиране на Бог. Защото щом у тези хора се породят неправилно разбиране на Бог и оплаквания от Него, те вече няма да се стремят към истината, нито ще изпълняват дълга си с желание — и така ще се отдалечат от Бог. А какво означава това за един антихрист? На първо място, това означава, че никой няма да застрашава позицията му. На второ място, щом тези позитивни личности станат пасивни и слаби и се отдалечат от Бог, антихристът ще има пълна свобода в църквата да подвежда и възпира хората, да контролира Божиите избраници, така че те да го следват, подкрепят и да му се кланят раболепно. По този начин антихристът постига целта си. Докато правят това, изпълняват ли антихристите дълга си? (Не.) Тогава какъв е характерът на всичко, което вършат? (Те вършат зло.) „Вършенето на зло“ е доста общо понятие, по-конкретно, те смущават и възпрепятстват хората, пречат им да вървят по пътя на стремежа към истината и да бъдат спасени от Бог. Когато антихристът види някой, който се стреми към истината, той обезумява, мрази го. До каква степен стига тази омраза? Когато види някой, който да се стреми към истината и да следва Христос, а не да следва него или да му се покланя и не върви по същия път като него, антихристът ще нападне, отхвърли и потъпче този човек с неистовото желание да го накара да изчезне. Толкова силна е неговата омраза. В обобщение, въз основа на тези проявления на антихристите можем да определим, че те не изпълняват дълга си на водачи, защото не водят хората да ядат и пият Божиите слова или да разговарят за истината, не ги поят и подхранват, за да им позволят да придобият истината. Вместо това те прекъсват и смущават църковния живот, разрушават и унищожават делото на църквата и препъват хората по пътя им на стремеж към истината и получаване на спасение. Те искат да отклонят Божиите избраници и да им отнемат шанса да получат спасение. Такава е крайната цел, която антихристите искат да постигнат с това, че прекъсват и смущават делото на църквата.

Как трябва Божиите избраници да се отнасят към антихристите? Те трябва да ги разпознават, разобличават, докладват и отритват. Само тогава може да се гарантира следването на Бог до самия край и навлизането в правилния път на вярата в Бог. Антихристите не са твои водачи, независимо как са подвели другите да ги изберат за водачи. Не ги признавай и не приемай тяхното водачество — трябва да ги разпознаваш и отритваш, защото те не могат да ти помогнат да разбереш истината, нито могат да те подкрепят или да ти предоставят ресурс. Това са фактите. Ако не могат да те водят към истината реалност, те не са достойни да бъдат водачи или работници. Ако не могат да те водят към разбиране на истината и към преживяване на Божието дело, те са онези, които се противопоставят на Бог, и трябва да ги разпознаваш, разобличаваш и отритваш. Всичко, което правят, е с цел да те подведат да ги следваш, да те накарат да се присъединиш към техните редици, за да подкопават и смущават делото на църквата, и да те примамят да тръгнеш по пътя на антихристите, по който те самите вървят. Искат да те завлекат в ада! Ако не можеш да ги разпознаеш такива, каквито са, и вярваш, че тъй като са твои водачи, трябва да им се подчиняваш и да им отстъпваш, тогава си човек, който предава както истината, така и Бог, а такива хора не могат да бъдат спасени. Ако искаш да бъдеш спасен, не само трябва да преодолееш препятствието на големия червен змей и да можеш да го разпознаеш, да прозреш отвратителния му лик и напълно да му се опълчиш — трябва да преодолееш и препятствието на антихристите. В църквата антихристът не е само враг на Бог, но и враг на Божиите избраници. Ако не можеш да разпознаеш един антихрист, рискуваш да бъдеш подведен и спечелен на негова страна, да тръгнеш по пътя на антихристите и да бъдеш проклет и наказан от Бог. Ако това се случи, вярата ти в Бог напълно се е провалила. Какво трябва да притежават хората, за да им бъде предоставено спасение? Първо, трябва да разбират много истини и да могат да разпознават същността, нрава и пътя на антихриста. Това е единственият начин да се уверим, че докато вярват в Бог, няма да почитат или следват хора, а ще следват само Него до самия край. Само хора, които могат да разпознават антихристите, могат истински да вярват в Бог, да Го следват и да свидетелстват за Него. Някои ще попитат: „Какво да правя, ако в момента нямам истината за това?“. Трябва спешно да се въоръжиш с истината, трябва да се научиш да вникваш в хората и в нещата. Да разпознаеш антихристи не е никак лесна задача и изисква способността ясно да се видиш същността им и да прозреш техните заговори, номера, намерения и цели. Така няма да бъдеш подведен или контролиран от тях и ще можеш да останеш непоколебим, да се стремиш към истината безопасно и сигурно и твърдо да вървиш по пътя на стремежа към истината и постигането на спасение. Ако не можеш да преодолееш препятствието на антихристите, тогава може да се каже, че си в сериозна опасност и си склонен да бъдеш подведен и пленен от антихрист и да живееш под влиянието на Сатана. Възможно е сред вас да има такива, които пречат и препъват хората, които се стремят към истината, и са техни врагове. Приемате ли това? Някои не смеят да се изправят пред този факт, нито смеят да го приемат като факт. Но антихристите наистина подвеждат хората в църквите и това се случва често, просто хората не могат да го разпознаят. Ако не можеш да преминеш това изпитание — изпитанието на антихристите, тогава или си подведен и контролиран от тях, или си принуден да страдаш, да бъдеш измъчван, изхвърлян, потискан и тормозен от тях. В крайна сметка мизерният ти живот няма да издържи дълго и ще повехне, ще загубиш вяра в Бог и ще кажеш: "Бог дори не е праведен! Къде е бог? В този свят няма справедливост или светлина и няма такова нещо като божието спасение на човечеството. По-добре да прекараме дните си в работа и печелене на пари!". Отричаш се от Бог, отдалечаваш се от Него и вече не вярваш, че Той съществува. Всяка надежда да получиш спасение е напълно изгубена. Затова, ако искаш да стигнеш дотам, че да можеш да получиш спасение, първото изпитание, което трябва да преминеш, е способността да усетиш и прозреш Сатана и трябва също така да имаш смелостта да се изправиш срещу Сатана, да го разобличиш и да се отречеш от него. Къде тогава е Сатана? Сатана е до теб и около теб. Той може дори да живее в сърцето ти. Ако живееш според нрава на Сатана, може да се каже, че принадлежиш на Сатана. Не можеш да видиш или докоснеш Сатана и злите духове от духовния свят, но сатаните и живите дяволи в реалния живот са навсякъде. Всеки човек, който изпитва неприязън към истината, е зъл, а всеки водач или работник, който не приема истината, е антихрист или лъжеводач. Не са ли такива хора сатани и живи дяволи? Тези хора може би са точно онези, които почиташ и на които гледаш с уважение. Това може да са хората, които те водят, или хората, на които отдавна се възхищаваш, доверяваш, разчиташ и на които се надяваш в сърцето си. Всъщност обаче те са пречки на пътя ти, които те възпрепятстват да се стремиш към истината и да получиш спасение. Те са лъжеводачи и антихристи. Могат да контролират живота ти и пътя, по който вървиш, и могат да унищожат шанса ти да получиш спасение. Ако не успееш да ги разпознаеш и прозреш, тогава по всяко време можете да бъдеш подведен и пленен. Следователно си в голяма опасност. Ако не можеш да се измъкнеш от тази опасност, си жертва на Сатана. Както и да е, хората, които са подведени и контролирани и стават последователи на антихрист, никога, ама никога няма да постигнат спасение. Защото те не обичат истината и не се стремят към нея, неизбежно е да бъдат подведени и да последват някой антихрист.

Някои хора си мислят, че се стремят към истината, и казват, че могат да разпознават антихристите. Те надценяват себе си, нали? Ако срещнеш очевиден антихрист, който показва ноктите си, има лоша човешка природа и е извършил някои зли дела, естествено ще успееш да го разпознаеш. Но ако срещнеш антихрист, който изглежда благочестив, любезен и изглежда като добър човек — антихрист, който отговаря на представите на хората — все още ли си достатъчно смел, за да заявиш, че можеш да разбереш какъв е в действителност? Осмеляваш ли се да го наречеш антихрист? Ако не си способен да го разпознаеш, непременно ще му се възхищаваш и ще си благосклонен към него, като в този случай неговото поведение, неговите възгледи и мнения, неговите действия — дори неговото възприемане на истината — непременно ще ти повлияят. До каква степен ще ти повлияят тези неща? Ще завиждаш на антихриста, ще го имитираш, ще му подражаваш, ще го следваш, което ще повлияе на навлизането ти в живота. Ще повлияе на стремежа ти към истината и навлизането в реалността, ще повлияе на отношението ти към Бог и ще определи дали наистина се покоряваш на Бог и Го следваш до самия край. В крайна сметка антихристът ще се превърне в твой идол, ще заеме място в сърцето ти и няма да успееш да избягаш от него. Когато си бил подведен до такава степен, надеждата ти за спасение е съвсем нищожна, защото връзката ти с Бог е разрушена, изгубил си нормалната си връзка с Него и си на ръба на опасността. А за теб това бедствие ли е или благословия? Разбира се, че е бедствие, в никакъв случай не е благословия. Въпреки че някои антихристи могат да ти помогнат и да ти бъдат от полза в дребните неща или могат да проповядват думи и доктрини, за да те просветят, щом вече си бил подведен от тях, почиташ ги и ги следваш, имаш проблем. Ще си си навлякъл разруха и ще си загубил шанса си за спасение. Някои хора казват: „Той не е Сатана или зъл човек, изглежда като някой духовен, някой, който се стреми към истината“. Дали тези думи отговарят на истината? (Не.) Защо не? Влиянието на всеки, който наистина се стреми към истината, или ползата от неговите напътствия, помощ и ресурси служат за това да те доведат пред Бог, за да потърсиш Неговите слова и истината, да застанеш пред Бог и да се научиш да разчиташ на Него и да Го търсиш, а връзката ти с Него да става все по-силна. И обратното — какво ще се случи, ако връзката ти с антихрист става все по-силна, докато не станеш изцяло на негово разположение? Ще се отклониш от правилния път и ще си навлечеш разруха. Когато имаш силна връзка с антихрист, връзката ти с Бог отслабва. А какви ще са последиците от това? Той ще те изведе пред себе си, а ти ще се отдалечиш от Бог. Ако имаш идол в сърцето си, щом започнеш да имаш представи за Божиите слова и дело или когато Божиите слова разобличат твоя идол, веднага ще се разбунтуваш срещу Бог и дори може да Му се противопоставиш и да Го предадеш. Ще застанеш на страната на своя идол и ще се противопоставиш на Бог. Това се случва често. Когато някои лъжеводачи и антихристи биват заменени или отлъчени, техните съучастници и слуги започват да ги защитават и да се оплакват, а някои дори стават негативни и престават да вярват в Бог. Това не е ли често срещано? И защо престават да вярват? Казват: „Нашият водач беше заменен и отлъчен, тогава каква надежда имам аз, един обикновен вярващ?“. Не са ли това глупости? Техните думи показват, че следват антихриста, че са били напълно подведени от него. А какви са последиците от това, че са били подведени? Антихристът се е превърнал в идола, когото те почитат, превърнал се е в техен предшественик: как да не напуснат, щом техният предшественик е бил отлъчен? Те слушат само антихриста и са изцяло под негов контрол. Мислят, че всичко, което казва и прави, е правилно и че трябва да бъде прието като истина и да му се подчиняваме, и затова не търпят никой в Божия дом да разобличава и заклеймява антихриста. Щом антихристът бъде отлъчен от Божия дом, онези, които го следват, решават сами да напуснат църквата. „Без водач стадото се разпръсва“, както се казва. Такива неща показват, че антихристите и техните последователи са слуги на Сатана, които са дошли, за да прекъсват и смущават Божието дело. Щом бъдат разкрити, разобличени и отритнати от Божиите избраници, вярата им в Бог секва. Всички последователи на антихристи имат една ясно разпознаваема черта: ничии думи не стигат до тях, те се вслушват само в антихристи. А щом бъдат подведени от антихристи, престават да слушат Божиите слова и признават само антихриста за свой господар. В този смисъл не са ли били подведени, не са ли контролирани? Само последователите на антихристи биха се опитали да се застъпят за тях. Когато антихристите са разобличени и разкрити, хората, които ги следват, започват да се тревожат за тях, проливат сълзи за тях, оплакват се от тяхно име и се опитват да ги защитят. В такива моменти те са забравили Бог, вече не Му се молят, нито търсят истината. Всичко, което правят, е да защитават антихристите и да се опитват да измислят нещо. Вече дори не разпознават Бог. Наистина ли вярват в Бог? В кого всъщност вярват? Това вече е напълно ясно. Независимо какво казват или правят, антихристите имат само една цел: да водят хората, да бъдат техни господари, искат всички да ги следват робски и да им се подчиняват, като в крайна сметка ги почитат като Бог. По какво това се различава от пътя, по който е вървял Павел? Когато делото на Павел стигнало своя завършек, той изрекъл думите в сърцето си. Павел казал, че за него да живее означава христос, и целта на тези му думи била да накара всички, които вярват в Господ, да му подражават, да го следват и да се отнасят с него като с Бог. Не е ли била това целта на Павел, когато е казал тези думи? И ако делото на антихристите действително стигне до там, че хората да ги почитат и да им се подчиняват, тогава Бог вече няма да има място в сърцата на тези хора, техните сърца вече ще са завладени от антихристите. Това е последствието. Казваш, че не се тревожиш дали ще бъдеш подведен от антихрист, че не се боиш от това да последваш антихрист, но няма смисъл да го заявяваш. Това е объркано твърдение. Това е така, защото ако не се стремиш към истината и винаги почиташ и следваш хората, то без да го осъзнаеш, ще поемеш по пътя на антихристите. Да вярваш в Бог в продължение на години, но да нямаш никакво свидетелство за преживяване, и не само че не си придобил истината и живота, но си се превърнал в човек, който се противопоставя на Бог — това е крайното последствие от следването на антихристи и е последствие, от което не можеш да се избавиш, това е неизменим факт. Точно както когато някой докосне електрически ток — със сигурност ще бъде ударен. Някои може да кажат: „Не вярвам в това, не ме е страх“, но нима въпросът е в това дали вярваш или те е страх? Докосни тока и… тряс! Ще те удари. Липсата на вяра няма да ти помогне. Да не вярваш е проява на невежество, това е безотговорно твърдение. Затова, независимо дали си склонен да следваш антихрист или не, ако не се стремиш към истината и усилията ти винаги са насочени към слава, печалба и статус, вече си тръгнал по пътя на антихристите. Това последствие ще се прояви малко по малко, като отломки, изплуващи на повърхността. Неизбежно е. Това, което правят антихристите, е да довеждат хората пред себе си, да ги накарат да приемат техния контрол и манипулация, вместо да приемат устроеното от Бог и Неговите подредби или да се подчинят на Божието върховенство. Антихристите искат да привлекат хората на своя страна, искат да ги придобият, тяхната цел е да контролират всички Божии избраници, да ги държат в ръцете си. Те са търговци. А какво използват антихристите, за да постигнат своята цел за контрол над хората? Те използват духовната доктрина, която хората почитат, използват привидно правдоподобни теории, възползват се от човешкия покварен манталитет на преклонение пред теориите, за да дрънкат и украсяват, с цел да подвеждат хората. В крайна сметка, всичко, което казват, са само думи и доктрини, празни теории, неща, които са показни и противоречат на истината. Ако хората не разбират истината, със сигурност ще бъдат подведени. Най-малкото ще бъдат подведени за известно време, преди да дойдат на себе си. Когато дойдат на себе си, тогава маските на антихристите ще бъдат свалени, а тези хора ще изпитат дълбоко съжаление. Хората, които следват антихристите, отдавна са загубили делото на Светия Дух. Това е така, защото те почитат идоли в сърцата си, следват хора и са отритнати от Бог, Който ги е оставил настрана, за да ги разкрие. Затова е изключително опасно да се следват антихристи. Както те, така и онези, които ги следват, са сред най-ненавижданите от Бог. А каква е Божията цел да остави тези хора настрана? Той чака Божиите избраници да се вразумят, да могат да разпознаят и да разобличат антихристите и да ги отхвърлят напълно, след което ще настъпят последните дни на антихристите. Всичко, което правят антихристите, не е ли вредно за хората? Те не се стремят към истината и се опитват да подвеждат и контролират Божиите избраници, не позволяват на хората да се стремят към истината, не се покоряват на Божието дело и се опитват да подведат Божиите избраници, за да ги накарат да ги следват — всичко това показва, че антихристите изобщо нямат сърце, което да се бои от Бог и да Му се покорява, нито пък имат любов към истината. Вместо това те измислят всякакви начини да си издействат статус и власт, за да се противопоставят на Бог и да се съревновават с Него за Неговите избраници, като в крайна сметка създават свое собствено царство, противопоставено на Бог — всичко това показва, че антихристите са смъртни врагове на въплътения Бог и са точно обектите на Божието унищожение. Нищо не е по-опасно за вярата на хората в Бог от това да бъдат подведени и контролирани от антихристи. Ако хората вече са започнали да следват антихристи, ако вече напълно са на страната на антихристите, тогава те са хора, които са предали Бог и се противопоставят на Бог, в който случай техният край е предрешен.

Това е горе-долу всичко, за което може да се разговаря относно това как антихристите отхвърлят и нападат хората, които се стремят към истината. Тяхната цел и намерение при отхвърлянето и нападането на хора, които се стремят към истината, както и нагласата, методите и тактиките, с които се отнасят към тях, така и начините на действие спрямо антихристите, които хората, стремящи се към истината, трябва да имат — общувахме малко по всички тези въпроси, макар и не изчерпателно. В някое бъдеще общение може отново да засегнем истината в тези области според конкретните обстоятелства и случаи. Когато се провежда общение върху толкова конкретна тема, какво отношение трябва да имат слушателите на проповедта? Те трябва да бъдат съсредоточени, да притихнат пред Бог и да не се разсейват, защото всеки аспект на истината има конкретни твърдения и определения и също така съдържа специфични принципи на практикуване. Освен това ще говорим от различни ъгли и по различни начини за концептуални неща, свързани с истината във всяка област на съдържанието, както и за истините, които хората трябва да разберат, и пътя, по който трябва да практикуват. Всичко това трябва да бъде предмет на общение и задълбочено размишление, докато не стане напълно ясно, за да даде резултати. Ще видим чрез настоящото ни подробно общение, че истините принципи, свързани с изпълнението на дълга, не са толкова прости, колкото хората си мислят. Разбирането на истината представлява реална трудност за онези, които нямат способността за възприемане. Разбирането на истината, подобно на следването в университет, е свързано с известна степен на трудност, но ако човек притежава способността за възприемане, няма да му изглежда трудно. Стига човек да може да разбира истината, след като я чуе, той естествено ще има път, по който да я практикува, и колкото повече се упражнява в практикуването, толкова по-широк ще става този път и толкова по-прецизно ще схваща принципите. От друга страна, ако не слушаш такова подробно общение и разбираш само обобщени и концептуални неща, когато стане въпрос за практикуване, ще бъдеш с вързани ръце. Когато търсиш истините принципи, ще ти се струва, че който и път да избереш, все ще бъде погрешен, и ще се чувстваш неспособен да ги разбереш точно, независимо какво правиш. Но сега, когато определенията и спецификациите са толкова конкретни, когато обхватът е стеснен и истината е представена в детайли, ще бъдеш много по-свободен, когато отново започнеш да я практикуваш, защото всичко е по-подробно. Например да речем, че те помоля да купиш тетрадка. Ако ти дам само основни изисквания като размер, дебелина и цена, може да са ти нужни известни усилия да схванеш принципите и да ги приложиш на практика. Но ако ти кажа конкретния цвят на тетрадката, размера, броя на страниците, специфичното форматиране и качеството на хартията — тогава, след като ти бъдат дадени тези детайли, няма ли принципите, които схващаш, да станат по-конкретни? А ако съм още по-конкретен и ти дам лист хартия, като те помоля да купиш тетрадка с идентично качество на хартията, дебелина, цвят, размер на решетката и брой редове, или ако ти дам конкретна информация за допустимите отклонения за всяка характеристика — когато отидеш да я купиш, няма ли обхватът на избора ти да се стесни? (Ще се стесни.) Няма ли съответните принципи да станат по-конкретни и по-лесни за практическо прилагане? Това ще помогне или ще попречи на практикуването ти? (Би трябвало да помогне.) Би трябвало да е полезно, защото различните аспекти на истината са изложени по-конкретно и по-подробно, чак до спецификите на това как да се отнасяме към определени въпроси, конкретни проявления и спецификите на това как да практикуваме — всичко това ти е изчерпателно предадено. Ако въпреки това не можеш да го приложиш на практика, тогава изобщо нямаш способност да възприемаш истината.

Дали вече имате способността да възприемате истината е от решаващо значение за това дали ще можете да придобиете истината и да бъдете доведени до съвършенство. Стигнах дотам, че да разделя истините, свързани с правилното изпълнение на дълга, на шест вида според персонала, който изпълнява всеки дълг. Всеки от тези видове е допълнително разделен на конкретни категории, а във всяка категория има подраздели с подробни общения. Във вашия случай този вид проповядване и общението върху такива истини води ли до по-добро разбиране на истината и дава ли ви повече принципи, според които да практикувате, или затруднява намирането на принципите? (Благодарение на това имаме повече принципи.) То трябва да ви доведе до по-добро разбиране, и ако е така, Моята подробна проповед трябва да ви бъде полезна. Тя трябва да ви донесе повече яснота, а не повече объркване. Въпросът е дали човек притежава способността да възприеме истината. Ако някой наистина е човек с добри заложби и има духовно разбиране, ще се чувства все по-ясно. Ако някой е с ниски заложби и му липсва духовно разбиране, ще бъде по-малко способен да я разбере и ще се обърква все повече и повече. Някои може да кажат: „Преди чувствах, че разбирам малко, но сега, колкото повече слушам, толкова повече се обърквам, сякаш вътре в мен вече няма нищо. Какво се случва?“. Ако разговорът за навлизане в живота е прекалено подробен, за хора, които нямат преживявания и са с ниски заложби, е трудно да го разберат. Колкото по-подробно се говори, толкова повече са склонни да затънат хората с ниски заложби. Защо са склонни да затънат? Има няколко причини за това. Едната е, че тези хора нямат духовно разбиране. Те не разбират истината — тоест, не разбират какво е истината или какво представлява дадено състояние. Те не разбират тези неща. Това е състояние на липса на способност за възприемане на истината. За такива хора има само една последна мярка: да им се казва конкретно какво трябва да правят, когато им се случват неща, точно както се програмира робот да изпълнява заповеди според изискванията. Достатъчно е просто да спазват правилата. Този метод може да даде резултат при такива хора, няма друг начин за тях. Сега използвам тази последна мярка, като говоря с най-големи подробности, чак до най-конкретните неща — като стигам постепенно до най-конкретните неща. Някои хора казват, че все още не разбират, затова ще им кажа конкретно как да се отнасят и как да се справят с всичко, което им се случва. Карам ги да спазват правилата, това е всичко, което мога да направя, защото те нямат способността да възприемат истината. Състоянието на всеки човек не е точно едно и също, но разликите са малки. Ако поискате да говоря конкретно и ясно с вас един по един за всяка една от тях, би било трудно да се справя с всичко, защото твърде много от вас са с ниски заложби. Необходимо е онези от вас, които имат духовно разбиране и способност за възприемане на истината, да поемат тази част от работата. Моята работа вече е почти приключена. Това е всичко, което може да бъде направено, направил съм всичко, което мога. Цялата свършена работа и всички слова, изговорени от въплътения Бог, са разбираеми и достъпни за обикновен човек. Това е границата на онова, което може да бъде направено с хора, които имат мислене и реакции на нормална човешка природа. Някои питат: „Няма ли Бог да извърши чудеса?“. Бог не извършва чудеса, всички тези неща трябва да се правят по реален, практически начин. Това е като Божието дело в трите етапа: започвайки с провъзгласяването на законите пред човечеството, за да ги водят в живота им, след това разпятието и извършването на делото на изкуплението, и оттам до последните дни, в които Божието въплъщение изразява всички истини, които спасяват човечеството — всеки етап е извършен по реален, практически начин, говорейки и работейки лице в лице с човека. Тук няма чудеса. Най-голямото чудо е, че Самият Бог говори и работи лично и че независимо какви методи използва, в крайна сметка Той ще направи една група хора пълноценни и ще ги придобие. Това със сигурност ще се осъществи, само въпрос на време е. Това е най-голямото знамение и чудо, и Бог няма да използва никакъв друг свръхестествен метод, за да вработи истината в сърцето на човека. Сега, след като за тези истини беше разговаряно толкова подробно, ако имаш способността за възприемане и наистина си някой, който се стреми към истината, тогава, ако наистина обръщаш внимание и полагаш малко усилие, ще бъде невъзможно да не разбереш истината или принципите на практикуване. Някои казват, че обичат истината, но след като са слушали проповеди толкова години, защо все още не я разбират? Има две възможности. Едната е, че изобщо нямат духовно разбиране и са неспособни да възприемат истината. Другата е, че всъщност не обичат истината и никога не са полагали усилие да се стремят към нея. Това са две възможни причини. Други хора казват, че не разбират истината, защото не вярват в Бог от дълго време, не са слушали много проповеди и нямат много преживявания. Това е още една причина. Въпреки това, ако си човек, който наистина обича истината, тогава колкото повече години вярваш в Бог, толкова повече ще расте разбирането ти за истината и толкова повече ще расте духовният ти ръст.

В общението върху който и да е аспект на истината не е достатъчно да се кажат само няколко думи, за да бъде напълно изложена по начин, който да разреши проблемите. За хората днес общите формулировки са просто доктрина, просто теория. И как мога да направя така, че хората да разберат и да могат, след като са приели нещо, да го превърнат в принципи за своето практикуване? Трябва да говоря по-конкретно и по-подробно. Независимо дали разказвам история, общувам за истината или говоря за практикуването, всичко това като цяло трябва да бъде по-подробно и конкретно. Конкретната реч е от полза за вас. Затова винаги трябва да Си напрягам ума, за да измислям истории и примери за вас, така че да разберете малко повече. Давам конкретна форма на всички тези истини в поредица от случки и комбинирам истините, за които общувам, с всяка разказана случка, така че в умовете ви да има образ, спрямо който да се сравнявате — да видите дали някога сте действали по такъв начин, дали ще действате като такъв човек, дали някога сте мислили по такъв начин или дали сте попадали в такова състояние. Докато слушате тези истини, Аз правя така, че постоянно да имате образно усещане за тях, сякаш сте потопени в тях. Това е причината, поради която разказвам истории и давам примери. Някои хора губят търпение, щом чуят началото на някоя история: „Още една история? Какво съм аз, тригодишно дете?“. Може да не си малък на години, но по пътя на вярата в Бог и стремежа към истината може да си дори на по-малко от три години — това е факт. Така че да се отнасям с вас с като с не-тригодишни деца не е обида за вас и не е никак прекалено. Според мен дори ви надценявам. Когато тригодишно дете чуе възрастен да казва, че ножиците са остри и не бива да се докосват, то ще запомни това като принцип. Няма да ги докосва и дори няма да пипа инструменти или остриета, които приличат на тях. То знае, че всички те са остри, знае, че трябва да овладее този принцип. Тогава могат ли хората да открият принципи в нещо, което са преживели няколко пъти в практикуването си? Тоест, можеш ли да разбереш намеренията зад Божиите дела, Неговите изисквания към теб и какви са задължителните Му критерии по даден въпрос? Съдейки по нормалния човешки интелект, би трябвало да можеш да разбереш тези неща. Тогава при какви обстоятелства хората не ги разбират, независимо какво казвам? Основната причина за това е, първо, свързана с шумната среда, в която хората живеят, с толкова много банални и натоварващи неща за уреждане, че хората не са склонни внимателно да четат с молитва Божието слово. Те не насочват никакви усилия към истината. Това е един аспект на причината. Другият е, че жаждата и любовта на хората към истината са толкова малки, че при максимален резултат от десет точки, сегашната степен на любовта ви към истината би била три или най-много пет. Така че по-голямата част от причината, поради която хората не разбират истината и в крайна сметка не са я придобили, е, че не ѝ се посвещават достатъчно и също, че не влагат сърцата си в нея и в сърцата си изобщо не обичат истината толкова много. Степента на любов към истината у хората е недостатъчна. Тя представлява просто известен интерес, но не достига до любов. Само защото хората са претърпели толкова много неуспехи и страдания в света, че вече не са могли да продължат да живеят, и защото са видели как Бог върши делото Си, спасявайки хората и общувайки за истината ежедневно, както и изобилието от всичко, с което Той снабдява човека, те чувстват, че Бог е добър и започват да желаят да четат Неговите слова и да се стремят към истината. Това е малкият интерес, който имат. На какво посвещават човешките сърца по-голяма част от времето си? Всички са заплетени в множество дребни въпроси, погълнати са от всякакви въпроси, свързани с емоционални отношения, междуличностни отношения, статус и суета, както и от тенденциите в обществото. Дори има хора, които посвещават по-голяма част от времето и енергията си на храната, облеклото, външния вид и плътските удоволствия. Те пропиляват истински ценните си дни за тези неща и го възхваляват: „Отдавам всичко на Бог!“. В крайна сметка накрая, когато се обърнат назад, виждат, че Бог е изговорил толкова много слова и е работил толкова дълго, но те не са придобили истината. Това не е защото Бог не им я е дарил, а защото те не са приели истината със сърцата си, нито са се посветили на истината, въпреки че са видели как Бог изразява толкова много от нея. Това е причината те да не са придобили истината и живота в многото си години на вяра в Бог и в крайна сметка да бъдат отстранени.

22 януари 2019г.