Допълнение: Допълнителни истини при проповядване на евангелието

Темата, която беше обсъдена на предишните няколко събирания, беше изпълнението на собствения дълг по начин, който е съгласно критериите, и ние категоризирахме видовете дълг, които хората трябва да изпълняват, както и служителите. Какви са конкретните категории? (Първата категория са евангелските работници, втората категория включва водачите и работниците на различни нива в църквата, третата категория обхваща служителите, които извършват различни видове специален дълг, четвъртата се състои от онези, които изпълняват обикновен дълг, петата категория включва онези, които изпълняват дълг в свободното си време, а шестата категория се отнася до онези, които не изпълняват дълг.) Има общо шест категории. Последния път обсъдихме първата категория, която засяга принципите и истините, свързани с дълга за проповядване на евангелието, включвайки тематика от всички аспекти на проповядването на евангелието, включително точки за внимание, подходящи принципи и истини и сфери, в които хората би трябвало да бъдат предпазливи, както и често срещани грешки и изопачавания, които възникват в процеса на изпълнение на този дълг. След като изслушате проповед на конкретна тема, можете ли да обобщите основните точки в нея? Ако можете да схванете ключовото съдържание на една тема, да вземете присърце свързаните истини, а след това постепенно, в процеса на изпълняване на дълга си, да ги превърнете в своя собствена реалност, в свой собствен живот и в свой собствен път на практикуване, тогава наистина сте попили съдържанието, за което съм разговарял. Ако след общението за една проповед имате само обща представа или помните определени събития и истории, но не разбирате какви може да са основните истини и принципи и защо са се обсъждали тези неща, това брои ли се за възприемане? Това брои ли се за разбиране на истината? (Не се брои.) Не се брои за разбиране на истината; с други думи, не сте разбрали какви истини са били изразени, не сте вникнали в тях и не сте ги приели. Тогава можете ли да направите обобщение? Може ли някой да Ми каже основните точки от последното ни общение? (Ние обобщихме седем точки: първо, как да определяме евангелските работници; второ, същността на дълга за проповядване на евангелието; трето, отношенията на хората към този дълг, както и техните вътрешни гледни точки; четвърто, конкретни принципи на практикуване за проповядване на евангелието, като например кой се подчинява на принципите за приемане на проповядването на евангелието и кой не; пето, как да се отнасяме към онези, които се съобразяват с принципите на приемане на проповядването на евангелието; шесто, последствията, когато евангелските работници изоставят постовете си и избягат в процеса на изпълнение на дълга си; седмо, саможертвата на светци при проповядването на евангелието в исторически план и как трябва да ценим настоящите възможности да изпълняваме дълга си и бързо да се въоръжим с истината.) Обобщението ви в общи линии покрива ключовите аспекти на предишното ни общение — много добре. Беше ли пропуснато нещо? (Има още една точка: да променяме гледните точки на хората, за да разберат, че проповядването на евангелието не е дълг само на евангелските работници, а отговорност, която всички онези, които вярват в Бог и Го следват, не могат да избягват. Това е истина, която Божиите избраници трябва да схванат.) Проповядването на евангелието е отговорност и задължение на всеки индивид — това също е един от аспектите му. Знаете ли каква е целта на общението за тази истина? Целта е да се занимаем с отклоненията във възприемането на хората. Знаете ли в кои аспекти има отклонения? (Не знам.) Незнанието доказва, че не разбирате този аспект на истината. И така, защо беше необходимо да разговарям за тази истина? Положителното е, че това е един аспект от истината, който хората трябва да разберат. Отрицателното е, че това е необходимо, за да се занимаем с отклоненията, които всички хора имат в разбирането си за проповядването на евангелието.

Много хора имат отклонения в разбиранията си на този въпрос за проповядването на евангелието. Някои хора мислят: „В момента изпълнявам специален дълг, поради което проповядването на евангелието няма нищо общо с мен. Това не е моя грижа. Следователно истините, принципите и изискванията на Бог, които трябва да бъдат разбрани, за да се проповядва евангелието, не се отнасят за мен. Няма нужда да разбирам тези неща“. Затова, когато се общува за този аспект на истината относно проповядването на евангелието, те са небрежни, не обмислят внимателно и не обръщат внимание. Дори да слушат, те не знаят какво се обсъжда. Има и такива, които казват: „След като повярвах в Бог, винаги съм бил водач. Имам заложби и работоспособност. Роден съм за водач. Изглежда, че дългът, който Бог ми е дал, и мисията на живота ми са да бъда водач“. Те непряко имат предвид, че проповядването на евангелието няма нищо общо с тях. Затова когато се разговаря за истината относно проповядването на евангелието, те не го взимат на сериозно. Когато ги помолят да обобщят за какво се е общувало на последното събиране, някои хора дълго време прелистват бележките си и пак не знаят. Защо се случва това? Заради лошата им памет ли е? (Не.) Защото имат прекалено много на главата си и умовете им са препълнени? (Не.) Не е. Това показва, че отношението на хората към истината е на неприязън и че не обичат истината. Затова поучавам всекиго и обяснявам на всички, че проповядването на евангелието не е специална отговорност на определен тип човек или група хора, а е отговорност на всеки човек, който следва Бог. Защо трябва хората да разберат истината на проповядването на евангелието? Защо трябва хората да знаят тези истини? Като сътворено същество, като един от онези, които следват Бог, независимо от възрастта, пола, дали си млад, или стар, проповядването на евангелието е мисия и отговорност, която всеки трябва да приеме. Ако ти бъде възложена тази мисия и ако тя изисква да отдадеш всичко от себе си, да платиш някаква цена или дори да жертваш живота си, какво трябва да направиш? Длъжен си да я приемеш. Това е истината, това е нещо, което трябва да разбереш. Това не е проста доктрина — това е истината. Защо казвам, че това е истината? Защото независимо как се променят времената, как минават десетилетията или как се променят местата и пространствата, проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог винаги ще бъде нещо положително. Неговото значение и стойност никога няма да се променят: то по никакъв начин не се влияе от промените във времето или географското положение. Проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог е вечно и като сътворено същество трябва да го приемеш и практикуваш. Това е вечната истина. Някои хора казват: „Да проповядвам евангелието не е дългът, който изпълнявам“. Обаче истината, свързана с проповядването на евангелието, е нещо, което хората трябва да разбират, тъй като това е истина, свързана с видения, и всички онези, които вярват в Бог, трябва да я разбират; тя е в основата на вярата в Бог и е ползотворна за навлизането в живота. Освен това, независимо какъв дълг изпълняваш в църквата, ще имаш възможности да влезеш в контакт с невярващи и съответно отговорност да им проповядваш евангелието. Щом разбереш истината на проповядването на евангелието, ще знаеш в сърцето си: „Моя отговорност е да разгласявам новото дело на Бог и евангелието на Божието дело по спасяване на човечеството. Независимо от времето и мястото и независимо каква е позицията или ролята ми, ако аз служа като действащо лице, имам задължение да проповядвам евангелието; и ако в момента съм църковен водач, също имам задължение да проповядвам евангелието. Независимо кой точно дълг изпълнявам в момента, аз имам задължение да разгласявам евангелието на царството. Винаги когато имам възможност или свободно време, трябва да отида и да проповядвам евангелието. Това е отговорност, която не мога да избегна“. Така ли мислят повечето хора в момента? (Не.) А какво мислят повечето хора? „В момента имам постоянен дълг. Изучавам и овладявам точно определена професия, клон на науката, така че проповядването на евангелието няма нищо общо с мен“. Какво отношение е това? Това е отношение, при което човек отбягва отговорността и мисията си, това е негативно отношение. Тези хора не проявяват внимание към Божиите намерения, те се бунтуват срещу Него. Независимо кой си, ако нямаш бреме за проповядване на евангелието, не е ли това признак, че ти липсват съвест и разум? Ако не сътрудничиш активно, като поемеш нещата и се покориш, тогава пасивно и негативно извършваш нещата през пръсти — такова отношение е неприемливо. Независимо какъв дълг изпълняваш, независимо каква професия или какъв клон на науката включва той, един от основните изходи, които постигаш, трябва да е способността ти да свидетелстваш за евангелието на Божието дело по спасяването на човечеството и да го разгласяваш. Това е минималното изискване за едно сътворено същество. Ако не можеш да изпълниш дори това минимално изискване, какво си получил от изпълнението на дълга си през всичките тези години на вяра в Бог? Какво си придобил? Разбираш ли Божиите намерения? Въпреки че изпълняваш дълга си от много години и си станал умел в професията си, ако не можеш да кажеш нищо или не можеш да общуваш за никой аспект от истината, когато те помолят да свидетелстваш за Бог, тогава какъв е проблемът? Проблемът е, че не разбираш истината. Някои хора може да чувстват, че не е честно да се каже, че не разбират истината. Те може да мислят, че са били ефективни в изпълнението на дълга си, но не разбират виденията на Божието дело и Божието намерение за спасяване на човечеството. Това равнява ли се на разбиране на истината? Най-малкото, не си създал основа за вярата си в Бог на истинския път. Ти не носиш бреме за разгласяването на Божието дело и на евангелието за Неговото спасение на човечеството и ти липсва прозрение, разбиране или възприемане. Може ли тогава да се смяташ за някой, който следва Бог? Установил ли си нормални отношения с Бог? Ако не си постигнал никое от тези неща, тогава не притежаваш истината реалност.

А сега нека се върнем към темата, която обсъждахме по-рано. Проповядването на евангелието е отговорност и задължение на всички Божии избраници. След като обсъдихме този аспект на истината, кое е нещото, което всеки трябва да разбере? Независимо дали човек плаща цена, отрича се от семейството си и от работата си, за да отдаде всичко на Бог, или дори принесе живота си, в действителност всички тези неща са повърхностни. Какво в крайна сметка изисква Бог от хората? То е, че докато духовният ти ръст нараства и животът ти съзрява, с течение на времето ти постепенно започваш да разбираш различните истини за Божието дело и Неговото намерение да спаси човечеството. Твоето бреме да проповядваш евангелието и да свидетелстваш за Бог става все по-очевидно и твоята решимост да носиш този дълг става по-силна. Ако един църковен водач работи от много години, но с течение на годините, през които води църквата, не се чувства толкова мотивиран, по-малко се трогва и носи по-малко бреме, щом стане дума за проповядване на евангелието, доколко добре изпълнява дълга си? (Не добре.) Как така? Какъв е проблемът, който възниква? Ако той се развива или живее в такова състояние, поне едно нещо е сигурно: този човек не се е стремил към истината през тези години и не е свършил никаква действителна работа. Той е като бюрократичния кадър на големия червен змей. В резултат на това той няма никакво бреме и никакво прозрение да провъзгласява Божието име и да свидетелства за Неговото дело. Не е ли това резултатът? (Да.) Това е неизбежен резултат. Независимо колко години е работил този човек, дори ако смята, че има голям духовен ръст, че може да проявява внимание към Божието бреме и може да служи според Божиите намерения, все пак, щом стане дума за проповядване на евангелието, той се отдръпва, не знае как да го направи. Когато срещне хора, които копнеят за Божието явяване и идват да търсят и изследват истинския път, той онемява. Не може да изрече и дума и не знае откъде да започне. Какъв е проблемът тук? Проблемът е, че той не разбира истината и не е придобил истината, затова не може да свидетелства за Бог. Само онези, които разбират истината, могат да свидетелстват за Бог. Проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог попадат в обхвата на твоя дълг. Ако ти разбираш истината, ако си придобил истината, защо нямаш какво да кажеш, когато срещнеш хора, които изследват истинския път? Това не е ли проблем? Често ли вие попадате в такива ситуации? (Да.) Какъв е проблемът тук? Нямате бреме. Проблем ли е да нямате бреме? Можете ли да изпълнявате дълга си без бреме? Дори и да изпълнявате дълга си, можете ли да го правите предано? Можете ли да го правите по начин, който е съгласно критериите? Макар че липсата на бреме може да не е фатален проблем, тя все пак е сериозен проблем, защото влияе върху това доколко добре изпълнявате дълга си. Не трябва ли този проблем да бъде разрешен? (Да, трябва.) И така, как да разрешите това? Трябва да преобърнете погрешните си възгледи относно проповядването на евангелието и да разберете неговата истина. Цялата работа, с която се занимавате в момента, е пряко свързана с тази на проповядването на евангелието и попада в обхвата на проповядването на евангелието. Тя е насочена към свидетелстване за Бог, разпространяване на евангелската работа, свидетелстване за Божието име и разгласяване на това евангелие на Божието дело по спасяване на човечеството, така че повече хора да го опознаят и повече хора да дойдат пред Бог, да приемат Божието завоюване, да получат Божието спасение и в крайна сметка, ако имат късмета Бог да ги усъвършенства — това е дори още по-добре. Какво означава повече хора да дойдат пред Бог и какъв е крайният изход, който това трябва да постигне? (Да накара повече хора да получат Божието спасение.) Защо трябва да се постигне тази цел? Защото това е Божието намерение. Ето защо неуморно обясняваме тези истини. Ако нямаше нищо общо с Божието намерение, говоренето за тези неща би било безполезно и празно. Тъй като това е Божието намерение, ние го изясняваме и помагаме на всички да го разберат, така че да знаят, че това е истината и че всеки трябва да положи усилия в тази истина на проповядването на евангелието, така че всеки човек да има такъв вид прозрение и да развие такъв вид бреме.

Следващият въпрос е защо трябва да дадем възможност на повече хора да разберат Божието намерение, така че да могат да проповядват евангелието и да изпълняват дълга си? Защо трябва да се прави това? Някои може да кажат: „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел, затова трябва да дадем възможност на повече хора да приемат Божието дело“. Това твърдение е вярно, но то не е същественият отговор на въпроса. И така, какъв е същественият отговор на този въпрос? Знаете ли? (Бог иска да придобие група от хора, които са в единомислие с Него.) Бог иска да придобие група от хора, които са в единомислие с Него, а това трябва да се постигне чрез разпространение на евангелието. Това, за което говорим сега, е широкото проповядване на евангелието. Има ли разлика между широкото проповядване на евангелието и придобиването на група от хора? (Да.) Тогава каква е целта на широкото проповядване на евангелието? (Да бъдат спасени колкото може повече хора.) Да бъдат спасени колкото може повече хора е принцип на Божието спасение, но не е отговорът на този въпрос. Откакто започна това дело, Аз многократно съм говорил за това как този път Бог е дошъл да работи, за да положи началото на една епоха, да донесе една нова епоха и да сложи край на старата — да донесе Епохата на царството и да сложи край на Епохата на благодатта. Всички онези, които приемат Божието дело в последните дни, са станали свидетели на този факт. Бог извършва ново дело, като изразява истината, за да съди човечеството, като пречиства и спасява човечеството. Евангелието на царството е започнало да се разпространява в много страни. Това човечество вече е излязло от Епохата на закона и Епохата на благодатта. Хората вече не четат Библията, те вече не живеят под кръста и вече не зоват името на Спасителя Исус. Вместо това те се молят в името на Всемогъщия Бог и едновременно с това приемат Божиите настоящи слова като принципи, методи и цели на оцеляване в живота си. В този смисъл тези хора не са ли вече навлезли в нова епоха? (Да.) Те са навлезли в нова епоха. И така, в коя епоха продължават да живеят дори още повече хора, които не са приели евангелието в последните дни и новите Божии слова? Те все още живеят в Епохата на благодатта. Сега, каква е вашата отговорност? Тя е да изведете хората от Епохата на благодатта и да ги въведете в новата епоха. Можете ли да изпълните Божието поръчение само като се молите на Бог и призовавате името Му? Достатъчно ли е просто да проповядвате няколко Божии слова? Определено не е достатъчно. Това изисква всички вие да поемете бремето да приемете това поръчение за проповядване на евангелието, да разпространявате надлъж и нашир Божиите слова, да ги разгласявате по различни начини и да разгласявате и да разпространявате евангелието на царството. Какво означава да разпространявате? Означава да предадете Божиите слова на онези хора, които не са приели Божието дело от последните дни, да позволите на повече хора да узнаят, че Бог върши ново дело, и след това да свидетелствате за Божиите слова пред тях, да използвате собствените си преживявания, за да свидетелствате за Божието дело, и да въведете и тях в новата епоха — така и те ще навлязат в нея, също като вас. Божието намерение е ясно. Бог иска да въведе цялото човечество в новата епоха, а не само вас, които сте чули словата Му, приели сте ги и сте Го последвали. Това е Божието намерение и то е истина, която всеки, който следва Бог сега, трябва да разбере. Бог не води в новата епоха група хора, малка фракция или малка етническа група, а възнамерява да въведе цялото човечество в нея. Как може да се постигне тази цел? (Чрез широкото проповядване на евангелието.) Действително тя трябва да се постигне чрез широко проповядване на евангелието, като за целта се използват различни методи и канали. Лесно е да се говори за широкото проповядване на евангелието, но как конкретно трябва да се върши това? (Изисква сътрудничество от страна на хората.) Точно така, това изисква сътрудничество от страна на хората. Ако хората все се придържат към едни и същи стари неща в сърцата си, все таят определени изопачени елементи, придържат се към стари правила и практики, а не приемат сериозно евангелското дело и не приемат Божието поръчение, като не смятат, че евангелското дело се отнася за тях, могат ли такива хора да бъдат издигнати и оползотворени от Бог? Могат ли да бъдат годни да живеят пред Бог? Могат ли да получат Божието одобрение? Категорично не. Поради това Аз трябва да ви съветвам за начина ви на мислене, като взимам под внимание всякакви елементи, които не разбирате, и неуморно да обяснявам съответните истини, докато не ги схванете. Колкото и невъзприемчиви и тъпоумни да сте, Аз трябва да продължа да ви говоря и да ви накарам да разберете, че това е Божието намерение, това е дългът, който трябва да изпълнявате, и това е вашата мисия и задължение в този живот. Ако не обръщаш внимание на това, което казвам, или не го разбираш, трябва да продължа да говоря. Дори да ти е омръзнало, трябва да продължа да говоря, докато не разбереш истината. Какво е истината? Истината е това, което Бог изразява; това са Божиите намерения, Божиите изисквания към човечеството и истината реалност, която хората в новата епоха трябва да притежават. Как трябва да се отнасят хората към Божиите намерения? Те трябва безрезервно и безусловно да ги приемат, след това да се покорят и да сътрудничат, като по този начин удовлетворят Божиите намерения. Това е задължение на човека. Разбирате ли, когато го казвам така? Някои може да кажат: „Леле, Бог изисква от хората да приемат Неговото поръчение, но какво общо има това с нас, незначителните хора?“. Мислите ли, че има нещо общо с тях? (Да, има.) Какво общо има с тях? Нека обясня. Бог е Създателят, а хората са Негови сътворени същества. Каква е връзката между „създавам“ и „сътворен“? Това е връзката между действието и това, върху което се действа, между създаването и това да бъдеш сътворен. Тъй като намеренията на Създателя са ти били разкрити, с какво отношение трябва да отговориш? (Да ги приема и да сътруднича с всички сили.) Точно така, трябва да им се покориш и да ги приемеш, като сътрудничиш с всички сили, независимо от цената. Това сътрудничество включва ли търсене на истината? Включва ли разбиране на истината? Включва и двете. Тъй като разбираш Божиите изисквания и поръчение, те са свързани с твоята мисия, те са твой дълг — щом знаеш това, трябва да го приемеш. Това е, което човек със съвест и разум трябва да направи. Ако знаеш Божиите изисквания и поръчение, но не можеш да ги приемеш, значи си лишен и от съвест, и от разум и не заслужаваш да се наричаш човешко същество. Някои хора може все още да не разбират и си мислят: „Какво общо имат Божиите намерения с нас?“. Ако Божиите намерения нямат нищо общо с теб, тогава ти не си следовник на Бог или член на Божия дом. Например родителите ти са те родили и са те отглеждали в продължение на много години; ти си ял храната им, живял си в къщата им и си харчил парите им. Но когато у дома има проблем и ти казваш, че няма нищо общо с теб, пренебрегваш го и просто бягаш, какъв вид отрепка е това? Да се каже, че си външен човек, звучи приятно; в действителност ти си бунтовна отрепка, звяр в човешки дрехи, по-долен от звяр. Божието намерение ти е изяснено и Бог казва: „Вие приехте този етап на делото и Аз вече ви дадох тези слова най-напред, за да можете първо вие да ги чуете, и вие ги чухте, разбрахте ги и ги възприехте. Сега ще ви кажа и Моето намерение и Моето изискване към вас. Трябва да разгласявате Моето дело, Моите слова и нещата, които ще извърша, за да позволите на цялото човечество да чуе Моя глас; трябва да разпространявате Моето евангелие на царството, за да позволите на цялото човечество бързо да приеме Божието дело и да навлезе в Епохата на царството. Това е Божието намерение и изискване“. Как трябва да размишляваш, след като чуеш това? Какво отношение трябва да имаш? Как трябва да избереш? Как трябва да изпълниш добре дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълни? Някои хора може да чувстват, че бремето е тежко, но самото чувство не е достатъчно; трябват ти действия и истинско разбиране. Трябва да се молиш на Бог така: „О, Боже, Ти си ми поверил отговорността да проповядвам евангелието — това е Твоето възхваляване. Въпреки че разбирам твърде малко от истината, аз съм готов да направя всичко възможно, за да изпълня това поръчение. Чух толкова много проповеди и разбрах някои истини — всичко това е Твоята благословия и сега имам тази отговорност да свидетелствам за Божиите слова и дело, за да изпълня това поръчение“. Това е правилно; когато хората имат сърце на покорство към Бог, Той ги води. Бог вече ясно е казал на хората и е рекъл, че разгласяването на Божието евангелие е задължение и отговорност, които никой не може да избегне. Това е пожизнен дълг, дълг на всяко сътворено същество. Тези думи съдържат ли заповед от Бог? Съдържат ли Неговото увещание? (Да, съдържат.) Съдържат ли Божието намерение? (Да.) Съдържат ли истини, които хората трябва да разберат? (Да.) Има ли тук принципи и пътища на практикуване, които човек може да следва? (Да.) Колко точки споменах общо? (Четири точки: Първата е Божията заповед и увещание. Втората е Божието намерение. Третата са истините, които трябва да разберем. Четвъртата са принципите и пътищата на практикуване, които човек трябва да следва.) Точно така; споменах общо тези четири точки. Сега нека разговаряме за конкретното съдържание на всяка от тях.

Първата точка е Божията заповед. Каква е Божията заповед? (Да разгласяваме евангелието на царството.) Тя е да се проповядва нашироко евангелието на царството. Втората точка е Божието намерение. Какво е Божието намерение? То е да се даде възможност на повече хора да узнаят, че Бог вече е дошъл, че Той върши ново дело, че Бог възнамерява да промени епохата, да сложи край на старата епоха и да въведе човечеството в нова епоха. Това е Божието намерение, нали? Може ли да се каже, че Божието намерение е да се разпространява евангелието? Не е толкова просто. Разпространяването на евангелието има крайна цел и резултат — какви трябва да бъдат те? (Да се даде възможност на повече хора да узнаят, че Бог е дошъл, че Той върши ново дело и че възнамерява да сложи край на старата епоха и да въведе цялото човечество в нова епоха.) Точно така, да въведе цялото човечество в нова епоха. Какво въздействие има това върху човечеството? Човечеството навлиза в нова епоха; тази епоха се преобразява. И така, какво е Божието намерение? Моля, повторете го. (Бог възнамерява да промени епохата, да сложи край на старата епоха и да въведе човечеството в нова епоха.) Не можете да пропуснете нищо — записахте ли всичко? (Да.) Третата точка е истината, която хората трябва да разберат. Каква трябва да бъде тази истина? (Проповядването на евангелието е дълг и отговорност на всяко сътворено същество.) Това е истината. В рамките на тази истина това, което хората трябва да направят, е да приемат дълга за проповядване на евангелието и после в това твърдение да намерят принципите и пътищата на практикуване. Това твърдение е истината за хората. Какво е твърдението? (Проповядването на евангелието е дълг и отговорност на всяко сътворено същество.) Трябва да бъде дългът и мисията. Как разбирате дълг и мисия? Дългът е отговорността, която човек трябва да изпълни, а отговорността, която човек трябва да изпълни, е и негов дълг. Но мисията е различна; мисията е по-голяма, по-подходяща, с по-дълбок смисъл и по-голяма тежест от отговорността. Записахте ли това? (Да.) Сега, забелязах нещо; цялото това съдържание, което обсъждаме, трябва да бъде записано писмено, преди да имате представа за него. Ако не го записвате, а просто слушате по този начин, то дори не оставя впечатление. Какво показва това? Показва, че хората не разбират истината; те схващат само малко доктрини и знаят определението, концепцията и очертанията на някои истини. Когато става въпрос за конкретните детайли на тези истини, как да ги практикуват и прилагат, те са напълно невежи, нали? За повечето от вас не е трудно да говорите за доктрина в продължение на два или три часа, но когато става въпрос за прилагане на истината за разрешаване на ситуации, като използвате принципите и пътищата на практикуване, които сте преживели и разбрали — това е трудно. Какъв е проблемът тук? Неразбиране на истината, нали така? Нека сега преминем към четвъртата точка. Коя е четвъртата точка? (Принципите и пътищата на практикуване, които човек трябва да следва.) Как се определят тези принципи и пътища? Те се определят въз основа на две неща: едното е Божието намерение, а другото е истината. Тези две неща са това, което хората трябва да разберат. Например, ако нямаш желание да проповядваш евангелието, когато те помолят да го направиш, но Бог казва, че проповядването на евангелието е Неговото намерение, какво трябва да направиш? Какви трябва да бъдат твоите принципи на практикуване? Какво трябва да бъде твоето отношение? Трябва да се покориш и да го приемеш изцяло, без да отказваш, без анализ или внимателно проучване, без да питаш за причината. Това е истинско покорство. Това е важен принцип, който трябва да се следва при практикуването на истината. Когато говорим за Божието намерение по определящ начин, какво обикновено се има предвид? Божието намерение е по същество Божието желание, целта, източникът и отправната точка за Неговите действия. В духовен смисъл то се нарича Неговото „намерение“ или „видение“. Когато Бог ти разкрие Своето намерение, Той ти дава обща посока, за да знаеш какво възнамерява да направи. Въпреки това, ако Бог не предостави подробности или принципи, знаеш ли точния път и посока за практикуване? Няма да знаеш. Ето защо, когато казвам на хората да направят нещо, след като го приемат, онези, които имат глави на раменете си, които имат сърце и дух, веднага ще потърсят подробностите и как точно да го направят. Онези без глави на раменете си, без сърце и дух, може да си помислят, че е лесно и да се втурнат в действие, без да чакат повече подробности. Ето това означава да нямаш глава на раменете си и да изпълняваш задача на сляпо. Когато получиш поръчение от Бог и се стремиш да изпълниш дълга си добре и да завършиш мисията си, първо трябва да разбереш Божието намерение. Трябва да знаеш, че това поръчение идва от Бог, че това е Неговото намерение и трябва да го приемеш, да проявиш внимание към него и, което е по-важно, да му се покориш. Второ, трябва да потърсиш кои истини е нужно да разбереш, за да изпълниш този дълг, кои принципи трябва да следваш и как да практикуваш по начин, който да е от полза за Божиите избраници и за делото на Божия дом. Това са принципите на практикуване. След като разбереш Божието намерение, трябва незабавно да потърсиш и разбереш истините, свързани с изпълнението на този дълг, и след като разбереш истината, да установиш принципите и пътя за практикуване на тези истини. Какво се има предвид под „принципи“? По-конкретно, принципът се отнася до нещо, на което трябва да се основава постигането на цел или постигането на резултати при практикуването на истината. Например ако ти е възложено да закупиш даден артикул, какви са конкретните принципи на практикуване? Първо, трябва да разбереш спецификациите и модела на артикула, който трябва да бъде закупен, стандартите за качество, на които трябва да отговаря, и дали цената е подходяща. В процеса на търсене ще придобиеш яснота относно конкретните принципи на практикуване. Тези принципи ти предоставят мащаб и обхват — ще се справиш добре, стига да останеш в този обхват. След като си разбрал основните принципи относно спецификациите, качеството и цената на артикула, това показва, че си схванал изискваните нива за тази задача. Това означава, че по същество си се научил как да практикуваш. Човек трябва да схване принципите, за да практикува истината: принципите са ключът, най-основният елемент. След като си схванал основните принципи за изпълнение на дълга си, това показва, че разбираш изискваните нива за изпълнение на този дълг. Овладяването на тези принципи е равносилно на това да знаеш как да практикуваш истината. И така, на каква основа е изградена тази способност за практикуване? Въз основа на разбирането на Божието намерение и на истината. Смята ли се за разбиране на истината, ако знаеш само едно изречение от това, което Бог изисква? Не, не се смята. Какви нива трябва да бъдат постигнати, за да се счита, че разбираш истината? Трябва да разбереш значението и стойността на изпълнението на дълга си и след като вече си наясно с тези два аспекта, си разбрал истината за изпълнението на дълга си. Освен това, след като разбереш истината, трябва да схванеш и принципите за изпълнение на дълга си и пътищата на практикуване. След като можеш да схванеш и прилагаш принципите за изпълнение на дълга си, а понякога и да прилагаш малко мъдрост, можеш да гарантираш ефективността на изпълнението на дълга си. Като схващаш тези принципи и действаш според тях, можеш да си годен да практикуваш истината. Ако изпълняваш дълга си, без да смесваш никакви човешки намерения, ако е изпълнен в абсолютно покорство на Божиите изисквания и според работните разпоредби на Божия дом, ако е напълно съобразен с Божиите слова, тогава изцяло си изпълнил дълга си добре съгласно критериите и дори в резултатите да има някои несъответствия с Божиите изисквания, това все пак се счита за постигане на Божиите изисквания. Ако изпълняваш дълга си в пълно съответствие с принципите, ако си предан, даваш най-доброто от себе си, тогава изпълнението на дълга ти е в пълно съответствие с Божието намерение. Ти си изпълнил добре дълга си като сътворено същество с цялото си сърце, ум и сила, което е резултатът, постигнат чрез практикуване на истината. Сега, за да схванете принципите и пътищата на практикуване, какво е първото нещо, което трябва да разберете, за да постигнете този резултат? (Първо, трябва да разберем Божието намерение, а след това да го приемем и да му се покорим изцяло и без да отказваме.) Това е, което хората трябва да притежават, що се отнася до практиката и отношението. Какво трябва да се разбере след това? Трябва да разберете истината, а детайлите в истината съставляват принципите и пътищата. За да схванете принципите и пътищата на практикуване, които трябва да следвате, първото нещо, което трябва да разберете, е Божието намерение, последвано от истината. Това са двете основни точки, а всичко останало се състои от подробности, съдържащи се в тях.

Засега ще спрем дотук с първата категория, отнасяща се до онези, които изпълняват дълга си, като проповядват евангелието. Днес добавих още малко като допълнение, което да послужи като напомняне за основната тема, обсъждана миналия път. В същото време то служи като предупреждение, за да накара всички да осъзнаят важността на тази истина, така че всяка задача, с която се занимаваш в момента, и всеки дълг, който изпълняваш, да бъдат ориентирани към тази посока и цел и да се извършват на тази основа — всичко, свързано с проповядването на евангелието. Въпреки че не си на предната линия във взаимодействието с потенциални приемници на евангелието, може да се каже, че всички видове дълг, които изпълняваш в момента, са свързани с евангелската работа. Предвид това не трябва ли всеки да има по-ясно и по-озарено разбиране на истината, свързана с проповядването на евангелието? (Да.) Придобихте ли ясна представа за тежестта и важността на дълга за проповядване на евангелието чрез днешното допълнение? (Да.) Добре тогава, какво е най-подходящото и уместно отношение, което трябва да имате към тази истина в бъдеще? Разпространяването на евангелието е Божието намерение. Бог възнамерява да сложи край на тази стара епоха и да доведе повече хора пред Себе Си, за да излязат от старата епоха и да влязат в новата. Това е Божието намерение и е нещо, което всеки трябва да разбере. Някои може да кажат: „Разбирам, но не мога да натрупам необходимото усърдие, за да проповядвам евангелието, нито имам сърце да изпълня своята част“. Какъв е проблемът тук? (Липса на човешка природа.) Точно така. Ти се признаваш за сътворено същество и следовник на Бог, но ако не обръщаш внимание и не слушаш, когато става въпрос за Божието намерение, за което Той често напомня на всички, за Неговото неотложно намерение, обяснено ясно на всички хора, какъв човек те прави това? Това е проявление на липса на човешка природа. Ти искаш да почиташ Бог като велик и казваш, че Той е твой Бог и твой Господ, но когато става въпрос за Божието намерение, не проявяваш ни най-малко уважение, абсолютно никакво внимание. Това е липса на човешка природа и такъв човек е безсърдечен. Тази тема приключва тук.

Определения за водачи и работници и причини за тяхното назначение

А сега нека да обсъдим втората категория: онези, които изпълняват дълга на водачи и работници. Макар и малко на брой, такива хора играят важна роля поради природата на тяхната работа. Дългът на водачите и работниците също включва много истини — дори повече истини, отколкото проповядването на евангелието. Защо казвам това? Този дълг има много широк обхват. Единият аспект на този дълг е разпространението на евангелската работа навън, а другият е поенето и снабдяването на Божиите избраници отвътре, доброто управление на църковния живот, както и справянето с църковните въпроси и решаването на всякакви проблеми. Тоест, водачите и работниците трябва да разбират повече истини, към тях се предявяват по-стриктни изисквания по отношение на определени принципи на практикуване и връзката им с Бог трябва да бъде по-тясна. Да си водач или работник включва практикуване и навлизане в различни аспекти на истината, пътищата, по които хората поемат, както и много други аспекти. В сравнение с изпълнението на дълга за проповядването на евангелието, дългът на водача или работника е по-тясно свързан с навлизането в живота и освен това изисква постигане на нравствена промяна. Това означава, че различните истини, свързани с това как да се върши добре работата на водачите, са по-многобройни и по-обширни. Но колкото и да са много, те все още се вписват в няколко основни теми, така че нека да ги разгледаме точка по точка, пункт по пункт, и вие постепенно ще ги разберете. Нека започнем, като говорим за определението за водачи и работници. Защо е необходимо да ги определяме? Определението е равносилно на позиционирането на нещо, тоест то съобщава на хората природата и обхвата на отговорностите на този дълг, както и техните титли — с други думи, как да ги наричат. Чрез точното определяне на този дълг, хората могат да придобият умствена яснота по отношение на позицията, която тази категория хора имат в Божия ум, какво Той изисква от тях и какви изисквания има към тях за изпълнението на този дълг, какъв път трябва да поемат и какви принципи трябва да практикуват. Независимо дали са млади или стари, с високо и благородно положение, или с ниско и простонародно положение, и независимо от произхода им, във всеки случай Бог има необходими критерии за тези хора. С други думи, има истини, които хората, изпълняващи такъв дълг, трябва да разберат, има принципи на истината, които те трябва да схванат и да практикуват, и има определен път, който трябва да следват. И така, как обикновено се определят онези, които са избрани измежду Божиите последователи да ръководят и да работят? Какво е точното определение? Какво според хората е определението? И каква точно позиция заемат тези хора в сърцата на другите? Това не е ли свързано с определянето на тяхната идентичност и статус? Как другите позиционират тази група хора в сърцата си? Дали като апостоли? Не. Дали като ученици? Не е и като ученици. Има ли някой, който да ги нарича пастири? (Да.) Дали „пастири“ е подходяща титла? (Не е.) Защо не е? (Това е погрешна позиция.) Способни ли са хората да изпълняват ролята на пастири? (Не.) Щом те не са апостоли или ученици, и „пастири“ също не е подходящо, какво точно е най-подходящото название за хората, които изпълняват този дълг? Кой е по-подходящият термин? (Блюстител.) Подходящ ли е „блюстител“? Не виждам никаква разлика между тази титла и „пастири“. Това е грандиозно звучащо име, но делото, което тези хора вършат е по-скоро маловажно. Нито една от тези титли не е подходяща. И така, въз основа на природата на дълга, който тези хора изпълняват, кое е по-подходящото название и определение? Какви са принципите за определяне на такива хора? Определението трябва да отговаря на природата на тяхната работа, както и на тяхната идентичност и статус, и трябва да е точно, и не твърде импозантно. Ако определим тези хора като „апостоли“, това би ли било твърде грандиозно? (Да.) Или като пък „блюстител“? (Това е още по-грандиозно.) Способен ли си да бдиш над хората? Ако не, значи не си блюстител. Какво ще кажете за „пастири“? Какво означава „пастири“? (Хора, които се грижат за стадо.) Това се отнася за хората, които се грижат за стадо овце и го пазят. Названието всъщност подхожда на тази група, само въз основа на природата на тяхната работа. Въпреки това, като се има предвид с какво могат да се нагърбят хората в днешно време, какво могат да постигнат и покварения им нрав, подходящо ли е названието „пастири“? (Не.) То е малко грандиозно. Те не са способни на това, нито пък това отговаря на природата или обхвата на работата, която хората вършат в наши дни. Очевидно е, че тази титла не им подхожда. Тогава кой е най-подходящият начин да определим тази категория хора? (Като водачи и работници.) Този израз е сравнително подходящ.

По каква причина се появяват хора от категорията водачи и работници? Как се появиха? Най-общо те са необходими за Божието дело, а по-конкретно — те са необходими за делото на църквата и са необходими на Божиите избраници. Независимо от тяхната идентичност или статус, както и от ролята, която играят, те са равностойни на редовите членове на Божиите избраници; тяхната идентичност и статус пред Бог са едни и същи. Въпреки че в църквата съществува терминът „водачи и работници“ и въпреки че тези хора са „водачи“ и „работници“, които изпълняват дълг, различен от този на техните братя и сестри, тяхната титла „сътворени същества“ пред Бог все още е същата; тази идентичност няма да се промени. Разликата между водачите и работниците и редовите членове сред Божиите избраници е само в една особеност на дълга, който изпълняват. Тази особеност се проявява най-вече в ролята им на водачи. Например, колкото и да са хората в дадена църква, водачът е начело. И така, каква роля изпълнява този водач сред членовете? Той води всички Божии избраници в църквата. А какво влияние оказва върху цялата църква? Ако този водач поеме по грешен път, всички от църквата ще последват водача по грешния път, а това ще окаже огромно влияние върху всички Божии избраници в църквата. Вземете например Павел. Той ръководеше Божиите избраници и много от църквите, които основа. Когато Павел се заблуди, църквите и Божиите избраници, които той водеше, също се заблудиха. Така, когато водачите поемат по свой собствен отклоняващ се път, това засяга не само тях самите, но и църквите, както и Божиите избраници, които водят. Ако водачът е подходящ човек, който върви по правилния път, стреми се към истината и практикува истина, тогава хората, които води, ще ядат и пият Божиите слова по нормален начин и ще се стремят към истина по нормален начин, а в същото време житейският опит и растежът на водача ще бъдат видими за останалите и ще им въздействат. И така, кой е правилният път, който трябва да следва един водач? Той е да може да води другите към разбиране на истината и навлизане в нея, както и да доведе хората пред Бог. Кой е грешният път? Той е да се стреми към статус, слава и придобивки, често да се изтъква и да свидетелства за себе си, а за Бог — никога. И какво постига той сред Божиите избраници? (Води хората пред себе си.) Те ще се отдалечат от Бог и ще попаднат под властта на този водач. Ако караш хората да идват пред теб, значи ги караш да идват пред един покварен човек и пред Сатана, а не пред Бог. Единствено когато водиш хората към истината, ги водиш към Бог. Независимо дали вървят по правилния, или по грешния път, водачите и работниците оказват пряко влияние върху Божиите избраници. Когато все още не разбират истината, повечето от Божиите избраници следват сляпо. Водачът може да е някой добър и те ще го следват; водачът може да е някой лош и те също ще го следват — те не правят разлика. Те следват, докато ги водят, независимо кой е водачът. Затова е изключително важно църквите да избират добри хора за свои водачи. Пътят, по който върви всеки човек, който вярва в Бог, е пряко свързан с пътя, по който вървят неговите водачи, и може в различна степен да бъде повлиян от тези водачи и работници. Нека започнем с общуване по тези две линии относно различните истини, свързани с дълга на водачите и работниците — правилния път, от една страна, и грешния път, от друга. За кое от тези две неща трябва да разговаряме първо? (Грешния път.) Защо избирате него? Правилния път ли е по-добре да обсъдим първо, или грешния път? (Грешния.) Всъщност и двата са правилни — но това кой от тях ще обсъдим първо, ще повлияе по-различен начин. Ако започнем с обсъждане на грешния път, хората ще могат да открият повече за правилния път в рамките на грешния път, а също и да открият много негативни неща или знания, които могат да използват, за да се назидават. Те могат да извлекат нещо положително от това и ако след това обсъдим правилния път, хората ще могат да възприемат кое е положително на по-дълбоко ниво и по-бързо. В основата си този подход е жизнеспособен и е от полза за хората. Затова нека да започнем с обсъждане на грешния път.

Похватите, които антихристите използват, за да контролират хората

След като един човек е избран за водач или работник и е започнал да изпълнява дълга си, трябва ли той да възприеме определено поведение? Някои питат: „Какво поведение? Трябва ли да се качва на облаците или да заповядва на вятъра и дъжда?“. Нито едното, нито другото не е правилно. Въпреки че не трябва да се качва на облаците или да заповядва на вятъра и дъжда, и със сигурност не трябва да вика от покривите, понеже е покварено човешко същество с покварен нрав и сатанинска същност, в такива моменти всеки човек усеща гръмотевична сила дълбоко в себе си. Всички те имат възвишени амбиции и чувстват стимул да успеят в кариерата си, да покажат уменията си, да направят фурор и да дават всичко от себе си. Нека за момента да не обсъждаме, дали този вид стимул е правилен или грешен. Когато някой е избран за водач или работник, дълбоко в себе си той таи много сложни чувства. Какво имам предвид под „сложни?“. Някои смятат, че съвсем не е лесно да бъдеш избран за водач, и макар да не са сигурни дали ще се справят добре с тази работа и не знаят какъв ще бъде бъдещият им път, присъщата им природа е такава, че те много се радват на тази възможност, много са щастливи да приемат тази почетна отговорност и тежко бреме. Също така, дълбоко в себе си те се чувстват малко самодоволни и късметлии. За какво се чувстват късметлии? Те вярват: „Бях избран измежду десетки други — значи трябва да съм доста изключителен и способен. Сигурно съм по-добър от обикновените хора, имам по-добро възприемане и повече духовно разбиране от останалите. Вярвам в бог от много години, отдадох всичко и положих много усилия. Фактите доказват, че съм пригоден да поема водачеството в църквата, като напътствам хората в навлизането в божието слово и разбирането на истината. Има толкова много хора, които са по-умни, по-образовани и по-красноречиви от мен, тогава защо аз бях избран вместо тях? Това показва, че съм способен и имам добра човешка природа. Това е божия благодат“. Това е техният вътрешен монолог. „Божията благодат“ е поставена в края, но всъщност истинските им мисли и истинското им разбиране са в първата част на монолога им. Те си мислят: „Въпреки че не съм се състезавал или борил за това, все пак съм избран. И какво трябва да правя сега? Не мога да разочаровам всички, трябва да дам най-доброто от себе си!“. И как те дават най-доброто от себе си? В първия си работен ден те свикват надзорниците на всеки екип на събрание, където се държат по определен начин и излъчват определена енергия. Какъв вид енергия? Те действат бързо и решително и говорят сериозно, нетърпеливи да поставят впечатляващо начало. Първо се опитват да покажат на всички колко са способни, а след това се опитват да накарат хората да разпознаят и да се отрекат от предшественика им. Те казват: „Днес нека първо да отделим известно време, за да анализираме моя предшественик, например начините, по които възпираше хората, в кои аспекти на делото грешеше или кои от тях занемаряваше, и така нататък — можем да разговаряме за всички тези неща. Когато приключим общението и имате ясна проницателност за предишния водач, можете да се отречете от него, вече не сте възпирани от него и не копнеете за него — тогава може да се счита, че притежавате разбиране, че сте предани и покорни на бог. На днешното събиране ще започнем с критика към предишния лъжеводач и антихрист. Нека да го разобличим“. В отговор всички казват, че вече са разговаряли за това и са разпознали, че предшественикът е бил лъжеводач и антихрист, така че няма какво повече да разобличават. Но тези нови водачи не са съгласни и започват да посочват хората и да ги въвличат в общение. Общението на някои хора не им харесва, затова молят някой от братята и сестрите, които са били най-близки с бившия водач, да го разобличи и анализира. Но след като изслушат общението на този човек, новите водачи си мислят: „Той няма никаква проницателност за моя предшественик и не се е отрекъл от него. Изглежда, че той все още има място в сърцето на този човек. Няма да стане така; днес трябва да измисля начин напълно да разоблича своя предшественик“. След това призовават някого, който е бил в най-лоши отношения с предишния водач, да стане и да го разобличи. Щом този човек разобличи предишния водач, те са доволни и смятат, че този човек е достоен за изграждане. А какво искат да изградят? Искат да изградят съучастник, да изградят свои собствени сили. Ето така преминава първото събиране. А могат ли да постигнат целта си само с едно събиране? Не толкова изчерпателно и не толкова бързо. Какво замислят в сърцата си? „Нищо не е по-неразгадаемо от човешкото сърце и нищо не е по-зловещо. Трябва да изясня какво мисли всеки човек за моя предшественик и да бъда наясно с това какво мислят за мен — дали знаят за миналото ми, дали са наясно с всички подробности за мен — и в крайна сметка да покажа на всички, че с мен шега не бива. Но трябва внимателно да подбирам методите и тактиките си. Не мога да разкривам намеренията си; трябва да ги прикривам“. А откъде произлизат всички тези мисли, методи на работа и мотиви? От тяхната сатанинска природа. Вие имате ли такива проявления? В деня, когато бяхте избрани за водачи или работници, може би започнахте с предупреждение към себе си да не поемате по грешния път, да не вървите по пътя на лъжеводачите и антихристите. Може би сте си казали, че трябва да се избавите от статуса и да не работите заради собствената си слава, придобивки или статус, нито да се ръководите от желанията си, а вместо това да се трудите усърдно, за да изпълнявате дълга си, и да бъдете предани на Бог. И все пак, с течение на времето, има такива, които не могат да се сдържат — и щом кажат или направят нещо, целта им става много ясна — веднага се опитват да затвърдят собствения си статус и да спечелят сърцата на хората. Щом някой разкрие и най-малък признак на недоволство или предизвикателство, това ги дразни, и въпреки че може да не изключат или да не нападнат открито този човек, дълбоко в себе си те чувстват силна антипатия към него. Как проявяват това чувство на антипатия? (Те игнорират този човек.) Игнорирането им е тиха проява, а какви конкретни действия включва тази антипатия? Например, на събиранията те настаняват хората, които харесват, да сядат с лице към тях, а хората, които не харесват, намират причина да ги настанят да сядат отстрани. Това нападение ли е? (Да.) Това е началото на тяхната атака. Те предприемат действия, нали? (Да.) Действията са по-сериозни и жестоки от думите или мислите. Защо те са по-жестоки? Да мислиш за нещо, но да не го правиш — това произтича от ума и мислите на човека. Но щом има действие, то става факт. Когато се превърне в поведение, то не е просто покварен нрав на Сатана, а злодеяние. След като хората бъдат избрани за водачи, те внасят своите собствени желания, амбиции и домогвания в работата, която вършат, и в дълга, който изпълняват. Но кое е общото проявление, което имат всички хора, притежаващи покварения нрав на Сатана? Какво е общото между всички тях? Те се опитват да завземат властта и да затвърдят собствения си статус. По какви начини се опитват да завземат властта? Първо, те наблюдават кой в групите се опитва да спечели тяхната благосклонност и да се доближи до тях. След това те активно се сближават с тези хора и, било чрез ласкателства, било чрез предлагане на дребни услуги, създават задкулисни връзки и се умилкват около тях, така че тези хора — с които споделят общи предпочитания, интереси и необуздани амбиции или една и съща природа — да се превърнат в техни ревностни последователи и да обединят сили с тях. А каква е целта им, като карат тези хора да се обединяват с тях? Да затвърдят своя статус и да разширят обхвата на силите си. След като веднъж придобият власт, не става въпрос само за това те да имат последната дума и това да е всичко — те също така искат да накарат повече хора да ги следват, да ги подкрепят и да се застъпват за тях, така че дори когато кажат нещо грешно, направят нещо лошо или нападнат и ограничат хората, все още ще има такива, които правят това, което те казват, и ги одобряват. Това е тяхната цел. Тогава, ако Горното открие проблемите им и един ден ги освободи, все още ще има хора, които правят всичко възможно да се застъпват за тях, да ги защитават и да се опитват да пазят репутацията им. И какъв метод използват те за тези свои действия, за да постигнат такъв резултат? Спечелване на човешките сърца. Те използват метода за спечелване на сърцата на хората, за да затвърдят статуса си и да разширят обхвата на силите си. Това е един от методите, чрез които антихристите завземат властта.

Що се отнася до похватите, които антихристите използват за да затвърдят статуса си, първият е спечелване на сърцата на хората, а вторият — нападение и изключване на инакомислещите. Спечелването на сърцата на хората означава, че те използват метода за спечелване на хора при онези, които им се подмазват, които се доближават до тях, които им се доверяват и които ги следват, без значение дали са прави или грешни. Нападението и изключването на инакомислещите означава, че те разглеждат като врагове всички онези, които разбират истината и които следователно могат да ги разпознаят, да се въздържат от следването им и да стоят далече от тях. Те се отнасят към тези хора като към трън в очите и гащите, а похватът, който използват спрямо тях е да ги нападат и изключват. Например да речем, че един антихрист забележи, че всеки път, когато общува, хората са много ентусиазирани, като някои си водят бележки или ги записват на диктофон. Има само една млада сестра, която никога не си води бележки и не се изказва. Затова, той си мисли: „Дали тя има проблем с мен? Или пък смята, че не общувам добре? Освен това всеки път, когато пристигна, другите хора ме поздравяват и ми кимат приятелски, наливат ми вода и ми предлагат да седна, но тя никога не се е отнасяла така с мен. Изглежда сякаш не ми се поддава — трябва да измисля начин и да намеря възможност да ѝ дам урок! Каква възможност да потърся? Ще уредя тя да се справи с нещо, с което със сигурност ще се справи зле — това ще ми даде повод да я поуча. Това е най-добрият ми шанс да я накарам да ми се поддаде“. Впоследствие той урежда тази сестра да отиде да работи на някое опасно място. Той си мисли: „Ще я накарам да отиде и да проповядва евангелието на един стар религиозен пастор, който е малко развратен и не приема истината. Да видим дали тя ще може да промени мнението му. Какво ще каже тя за себе си, ако не успее? Ако не ми се поддаде, ще я изпъдя!“. След това той ѝ казва: „В момента мнозина от другите братя и сестри много те ценят. Ти вярваш в бог от много години и разбираш много истини. Има един религиозен пастор, който добре знае Библията, и ти си най-подходящият човек да отиде и да му проповядва евангелието“. Когато сестрата се среща с пастора, той вижда, че тя е млада и красива, и я харесва — дори си позволява някои волности с нея. След като се връща, сестрата казва, че не иска да се ходи отново там, на което антихристът отговаря: „Църквата е възложила на теб да му проповядваш евангелието. Това е твой дълг, ти трябва да отидеш!“. Като чува това, на сестрата не ѝ остава друг избор, освен да се подчини, в резултат на което плаче след всяко едно посещение. Този водач е способен да прави такива неща, да напада и да отмъщава на другите. Какъв е този човек? Зъл човек. Ако той беше жена, щеше ли да отиде в такава ситуация? (Не.) Категорично не. Той би я избягвал повече от всеки друг. Той вижда кой не му харесва, кой е лесен за тормозене, кой не му се поддава и не му се подмазва, а след това намира възможности да плете интриги срещу тези хора и да им отмъщава. Кажи Ми, когато някой има лоши и зли намерения, не е ли той способен да извършва всякакви ужасни неща? И как се появяват тези лоши, зли намерения? Една от главните причини е, че тяхната природа същност е твърде лоша и злобна, а другата е, че те нямат богобоязливо сърце. Когато хората не притежават богобоязливо сърце, няма нещо, което да не посмеят да направят; те не само ще вредят на другите хора, но дори могат да правят неща като съдене и продаване на Бог — за тях е фасулска работа да вредят на хората. Те няма да смятат, че това е голяма работа, независимо колко много вредят на другите хора; те не изпитват съчувствие към другите и са злобни издъно. И каква беше целта на този антихрист, когато тласна тази млада сестра към огнената яма? Той не направи това, за да проповядва евангелието и да придобие хора, а само за да я измъчи. Какъв тип хора измъчва той? Ако това е някой, който се съобразява с него и му се подчинява, ще го измъчва ли? Не, няма. Тогава защо сестрата беше подложена на такова отношение? (Защото не му се поддаде.) Тъй като тя не му се поддаде, не му се подмаза, не направи така, както каза той или не се отнесе към него като към нещо значимо, а вместо това го пренебрегна — тя беше третирана по този начин и пострада в резултат на това. Когато антихристите вредят на хората по този начин, как обикновено ще реагират онези, които имат малък духовен ръст и не разбират истината? Те ще си помислят: „Местните служители имат повече контрол отколкото държавните служители. В момента сме под контрола на този човек, така че трябва да правим така, както той казва и да ходим където той ни казва. Както другите хора се отнасят към него, и ние така трябва да се отнасяме към него. Трябва да се интегрираме в групата. Трябва да му се подмазваме по същия начин, по който го правят другите хора, и трябва да го правим по-добре и по-внимателно от другите. Само така можем да държим този водач далеч от нас. На този водач не е лесно да се служи — не бива да се шегуваме с него!“. И не е ли точно това резултатът, който антихристът иска да види? (Да.) В това той е постигнал целта си. Това не е ли същото като подхода, който Сатана използва, за да измъчва хората? (Това е.) Какво показва това? Че техните действия представляват Сатана. Те са се превърнали в негови проводници и представители; действат от негово име. Дали изпълнението на дълга по този начин е истинско изпълнение на дълг? Това ли е служене на Бог? (Не.) Такива водачи не са годни да бъдат наричани водачи — те са зли хора и сатани.

Веднага щом антихристите станат водачи, първото нещо, което правят, е да се опитат да спечелят сърцата на хората, да накарат хората да им повярват, да им се доверят и да ги подкрепят. Когато статусът им е сигурен, те започват да стават ненормални. За да запазят статуса и властта си те започват да нападат и да изключват инакомислещите. Към инакомислещите — особено към хората, които се стремят към истината — те ще опитат всичко, използвайки стабилни, точни и безмилостни методи, за да ги потискат и нападат, за да ги измъчват. Само като свалят и очернят някого, който застрашава статуса им, те се чувстват спокойни. Всеки антихрист е такъв. С каква цел използват тези безбройни тактики, за да спечелят и потискат хората? Целта им е да придобият власт, да затвърдят статуса си, да подвеждат и контролират хората. Какво представляват техните намерения и мотиви? Те искат да създадат свое собствено, независимо царство, искат да се изправят срещу Бог. Такава същност е по-тежка от покварения нрав: необузданите амбиции и коварните кроежи на Сатана са напълно разкрити. Това не е само проблем на разкриването на покварен нрав. Например когато хората са малко надменни и самоправедни или понякога са малко измамни и лъжливи, това са просто разкрития на покварен нрав. Всичко, което антихристите правят, междувременно е с цел да спечелят сърцата на хората, да нападат и изключват инакомислещите, да затвърдят статуса си, да завземат властта и да контролират хората. Каква е природата на тези действия? Те практикуване на истината ли са? Водят ли те Божиите избраници в навлизането в Божиите слова и идването пред Бог? (Не.) И така, какво правят те? Те се борят с Бог за Неговите избраници, състезават се за сърцата на хората и се опитват да създадат свое собствено, независимо царство. Кой трябва да има място в сърцата на хората? Бог трябва да има място. Но всичко, което правят антихристите е точно обратното на това. Те не позволяват на Бог или на истината да заемат място в сърцата на хората; вместо това те искат човекът, водачът, какъвто са те, и Сатана да заемат място в сърцата на хората. Веднага щом открият, че нямат място в нечие сърце, че този човек не се отнася към тях като към водач, те са крайно недоволни и вероятно ще се опитат да го потискат и да го измъчват. Всичко, което антихристите правят и казват, се върти около техния статус и репутация и е предназначено да накара хората да ги ценят, да ги накара да им завиждат и да им се покланят — дори да ги накара да се страхуват от тях. Те искат да накарат Божиите избраници да се отнасят към тях като към Бог, като си мислят: „Независимо в коя църква съм, хората трябва да ме слушат, трябва да вземат пример от мен. Независимо кой какъв проблем докладва на горното, той трябва да премине през мен, позволено им е да докладват само на мен, а не директно на горното. Ако някой ми каже „не“, ще го накажа, така че всеки, който ме види, да почувства страх, трепет и тръпки в сърцето си. Нещо повече, ако дам заповед или твърдя нещо, никой да не посмее да не се съгласи; каквото и да кажа, хората трябва да са съгласни с него. Те трябва да ме слушат безпрекословно, да ми се подчиняват във всичко и аз трябва да съм този, който се разпорежда“. Точно това е тонът, с който говорят антихристите, това е гласът на антихристите, това е начинът, по който антихристите се опитват да властват над църквите. Ако Божиите избраници правят така, както те казват, и им се подчиняват, не се ли превръщат тези църкви в царства на антихристите? Те казват: „Работните разпоредби, издадени от горното, трябва да бъдат щателно проверени от мен, аз трябва да поема отговорността за вас, аз трябва да бъда този, който анализира правилното и грешното, резултатът трябва да бъде решен от мен. Вие нямате достатъчен духовен ръст и не сте достатъчно пригодни. Аз съм водачът на църквата и всичко зависи от мен“. Не са ли изключително надути хората, които казват тези неща? Те наистина са толкова надменни, че им липсва всякакъв разум! Не се ли опитват да създадат свое собствено, независимо царство? Какъв вид хора са склонни да се опитат да създадат свое собствено царство? Не са ли те истински антихристи? Нима всичко, което антихристите казват и правят, не е с цел да запазят собствения си статус? Не се ли опитват те да подвеждат и контролират хората? Защо ги наричат антихристи? Какво е значението на „анти“? Това означава противоположност и омраза. Означава враждебност към Христос, враждебност към истината и враждебност към Бог. Какво означава „враждебност“? Това означава, че стои на противоположната страна, че те третира като враг, сякаш човекът е изпълнен с голяма и дълбока омраза; означава, че е в диаметрална противоположност на теб. Такъв е манталитетът, с който антихристите се отнасят към Бог. Как подобни хора, които мразят Бог, се отнасят към истината? Способни ли са те да обичат истината? Способни ли са да приемат истината? Със сигурност не. Следователно хората, които се противопоставят на Бог, са хора, които мразят истината. Първото нещо, което се проявява у тях, е неприязън към истината и омраза към истината. Щом чуят истината или Божиите слова, в сърцата им има омраза, и когато някой им чете Божиите слова, на лицата им се появява изражение на гняв и ярост, точно както когато Божиите слова се четат на демон, когато хората проповядват евангелието. В сърцата си хората, които изпитват неприязън към истината и мразят истината, изпитват изключителна неприязън към Божиите слова и истината, имат отношение на съпротива и даже стигат дотам, че мразят всеки, който им чете Божиите слова или общува с тях за истината, дори третират този човек като враг. Те изпитват крайна неприязън към различните истини и към положителните неща. Всички истини, такива като да се покоряваш на Бог, да изпълняваш предано дълга си, да бъдеш честен човек, да търсиш истината във всичко и така нататък — имат ли те малко субективен копнеж или любов? Не, ни най-малко. Следователно, като се има предвид вида на природата същност, който имат, те вече стоят в пряка опозиция на Бог и истината. Несъмнено такива хора дълбоко в себе си не обичат истината или каквото и да е положително нещо; дълбоко в себе си те дори изпитват неприязън към истината и я ненавиждат. Например хората на ръководни позиции трябва да са в състояние да приемат различните мнения на своите братя и сестри, трябва да са в състояние да се разкриват и да се разголват пред братята и сестрите, да са в състояние да понасят упреците им и да не налагат статуса си. Какво би казал един антихрист за всички тези правилни начини на практикуване? Той би казал: „Ако се вслушвах в мненията на братята и сестрите, тогава щях ли все още да съм водач? Дали все още щях да имам статус и престиж? Ако нямам престиж, тогава каква работа мога да върша?“. Точно такъв вид нрав притежава един антихрист; той ни най-малко не приема истината и колкото по-правилен е един начин на практикуване, толкова повече му се противопоставя. Той не приема, че действането съгласно принципа е практикуване на истината. Какво според него е практикуването на истината? Той мисли, че трябва да използва заговори, хитрости и насилие срещу всеки, вместо да се позовава на Божиите слова, истината и любовта. Всяко негово средство и път са нечестиви. Всичко това е напълно представително за природата същност на антихристите. Мотивите, мненията, възгледите и намеренията, които те често разкриват, са все нрави на неприязън и омраза към истината — това е природата същност на антихристите. Какво тогава означава да се противопоставяш на истината и на Бог? Това означава да мразиш истината и положителните неща. Например когато някой каже: „Като сътворено същество, човек трябва да изпълнява дълга си на сътворено същество. Независимо от това какво може да каже Бог, хората трябва да се покоряват, защото сме сътворени същества“, как мисли антихристът? „Да се покоряваме? Не е невярно, че съм сътворено същество, но когато става дума за покоряване, това зависи от ситуацията. Преди всичко трябва да има някаква полза за мен, не трябва да бъда поставен в неизгодно положение и моите интереси трябва да са на първо място. Ако има награди или големи благословии за придобиване, тогава може да се покоря, но без награди и без крайна цел, защо трябва да се покорявам? Не мога да се покоря“. Това е отношение на неприемане на истината. Тяхното покорство на Бог е условно и ако условията им не са изпълнени, те не само не се покоряват, но и могат да се противопоставят и съпротивляват на Бог. Например Бог иска от хората да бъдат честни, но тези антихристи вярват, че само глупаците се опитват да бъдат честни, а умните хора не се опитват да бъдат честни. Каква е същността на подобно отношение? Това е омраза към истината. Такава е същността на антихристите и тяхната същност определя пътя, по който вървят, а пътят, по който вървят, определя всичко, което те правят. Щом същността на антихристите е омраза към истината и към Бог, какви неща са склонни да вършат? Те могат да се опитат да спечелят сърцата на хората, да нападат и изключват инакомислещите и да измъчват хората. Целта, която те се опитват да постигнат, е да упражняват власт, да контролират Божиите избраници и да създадат свое собствено, независимо царство. В това няма съмнение. Всеки човек, който, след като придобие статус, не е способен на абсолютно покорство на Бог и не е в състояние да следва Бог или да се стреми към истината — е антихрист.

Какви неща правят антихристите, докато изпълняват дълга си на водачи? Току-що говорихме за това как те се опитват да спечелят сърцата на хората, а също така да нападат и изключват инакомислещите, но антихристите имат още едно общо проявление — какво е отношението им към онези, които се стремят към истината? (Омраза.) И какво ги кара да правят това? Дали просто мразят тези хора и това е? Не, те търсят начини да ги изключат и потискат. Те нападат и изключват инакомислещите. Тези инакомислещи може да са хора, които са малко объркани, които не знаят как да се подмазват на другите или да използват философията за светските отношения. Те могат да бъдат и хора, които са сравнително ревностни и които доста се стремят към истината. И така, какъв е третият подход на антихристите? Те изключват и нападат онези, които се стремят към истината. Има и още един: те се опитват да си осигурят място в сърцата на хората. Как се нарича това? (Завладяване на човешките сърца.) Ето това се опитват да постигнат те. Какви средства използват, за да направят това? (Възвеличават себе си и свидетелстват за себе си.) А каква е целта на антихристите като се възвеличават и свидетелстват за себе си? Тя е да завладяват сърцата на хората и да ги контролират. За какви неща обикновено говорят хората, когато се възвеличават и свидетелстват за себе си? Едното от нещата е да говорят за своята пригодност. Например някои хора говорят за това как са домакинствали на определени църковни водачи от по-високо ниво. Някои дори казват: „Бях домакин на Самия Бог и Той беше доста мил с мен — със сигурност ще бъда доведен до съвършенство“. Какво имат предвид с това? (Опитват се да накарат хората да имат високо мнение за тях.) Те имат цел, казвайки тези неща. Други казват: „Влязох в контакт с Горното, те имат доста високо мнение за мен и ме подтикнаха да работя усилено в стремежа ми“. Всъщност никой няма представа какво мисли за него Горното. Някои хора наистина преувеличават, а понякога дори си измислят. Те не биха знаели какво да правят, ако се събере група от хора, за да потвърди и провери техните истории. Горното може и да каже на някого: „Ти си с добри заложби и имаш способност за възприемане. Трябва да практикуваш да напишеш своите свидетелства за преживяване. След като имаш житейско преживяване, би могъл да станеш водач“. Какво се подразбира от това? Въпреки че този човек е талантлив, той все пак трябва да се обучава и да преживява нещата за определен период от време. Каква е природата на това, че този човек се изтъква и се показва преди обучение или придобиване на преживяване? Той е надменен и самонадеян и е загубил разума си, нали? Дори ако братът в Горното казва, че този човек притежава заложби и че е талантлив, това е само за да го насърчи или да му даде оценка. Какво цели този човек, като се излага на показ по този начин? Да накара хората да го ценят, да накара другите да му се покланят. Ето какво казва той: „Виж — братът от Горното има високо мнение за мен, а ти защо нямаш? Сега, след като ти казах това, ти също трябва да имаш високо мнение за мен“. Това е целта, която той иска да постигне. Има и такива, които казват: „Преди бях водач. Бях водач на област, окръг, църква — продължавах да падам все по-ниско по стълбицата и да се изкачвам все по-нагоре по стъпалата — бил съм повишаван и понижаван няколко пъти. В крайна сметка Небесата бяха трогнати от моята искреност и днес отново съм водач от по-високо ниво. И нито веднъж не съм бил негативен“. Когато ги попитате защо никога не се е чувствал негативно, той отговаря: „Имам вяра, че е предопределено истинското злато рано или късно ще заблести“. Това е изводът, до който е стигнал. Това ли е истината реалност? (Не.) Тогава какво е това, ако не е истината реалност? Това е странна теория; също така бихме могли да кажем, че това е заблуда. Какви последици може да има от това, че той говори така? Някои хора могат да кажат: „Този човек наистина се стреми към истината. Той не е станал негативен, след като е бил повишаван и понижаван толкова много пъти. И сега отново го направиха водач — истинското злато наистина заблестява. Да бъде усъвършенстван е само въпрос на време“. Нима човекът не целеше това? Всъщност той целеше точно това. Независимо от начина, по който антихристите говорят, с това винаги целят да накарат хората да имат високо мнение за тях и да им се покланят, да заемат определено място в сърцата им, дори да заемат там позицията на Бог — това са все цели, които антихристите искат да постигнат, когато свидетелстват за себе си. Винаги когато мотивацията зад това, което хората казват, проповядват и общуват е да накарат другите да имат високо мнение за тях и да им се покланят, такова поведение е възвеличаване и свидетелстване за самите тях; то е направено, за да заемат място в сърцата на другите. Въпреки че начините, по които тези хора говорят, не са напълно еднакви, в по-голяма или по-малка степен те водят до свидетелстване за самите себе и карат другите да им се покланят. Това поведение съществува в различна степен в почти всички водачи и работници. Ако достигнат до определена точка, където не могат да се спрат и им е трудно да се въздържат, и прикриват особено силно и ясно намерение и цел, искайки да накарат хората да ги третират сякаш са Бог или идол, и по този начин постигнат целта си да възпират и контролират другите, да накарат другите хора да им се подчиняват и да им се покланят — тогава природата на всичко това е възвеличаване и свидетелстване за самите тях, и в него има качество на антихрист. Какви средства обикновено използват хората, за да се възвеличават и да свидетелстват за себе си? (Говорят за капитала.) Какво включва говоренето за капитала? Говорене за това от колко време вярват в Бог, колко са страдали, каква цена са платили, колко работа са свършили, колко далеч са пътували, както и колко хора са придобили и колко унижения са изтърпели заради проповядването на евангелието. Някои хора също така често говорят за това колко пъти са били арестувани и вкарани в затвора, без никога да продадат църквата или братята и сестрите, как са оставали непоколебими в свидетелството си и така нататък; всички тези неща принадлежат към говоренето за капитала. Под прикритието, че вършат делото на църквата, те се занимават с личните си дела, затвърждават своя статус, създават добро впечатление за себе си в сърцата на хората. В същото време те използват всякакви методи и трикове, за да спечелят сърцата на хората, като дори стигат дотам, че нападат и изключват всеки, който има възгледи, различни от техните, и по-специално правят всичко възможно да изключат и потискат онези, които се стремят към истината и се придържат към принципите. А що се отнася до онези, които са глупави, невежи и объркани във вярата си, както и до онези, които са повярвали в Бог отскоро и са с малък духовен ръст, какви методи използват спрямо тях? Подвеждат ги, впримчват ги и дори ги заплашват, като използват тези стратегии, за да постигнат целта си да затвърдят статуса си. Това са всичките тактики на антихристите.

Подобни неща се случват често в църквите: някои братя и сестри слушат проповеди и общения, в които Горното казва, че ако някой водач или работник направи нещо, което нарушава работните разпоредби на Божия дом, Божиите избраници имат право да докладват за това. След като чуят това и разпознаят, че някой водач в тяхната църква работи по начин, който не е съгласно работните разпоредби, някои от тях решават, че искат да докладват водача. Тогава водачът научава за това и си мисли: „Оказва се, че все още има хора, които имат наглостта да ме докладват. Как смеят! Кои са тези хора?“. Впоследствие той разследва всеки един от няколкото десетки членове на църквата. Колко далеч стига той в това разследване? Той проверява възрастта на всеки, откога вярва в Бог, какъв дълг е изпълнявал в миналото, какъв е текущият му дълг, с кого контактува, дали може да се свърже с Горното или не може и така нататък. Той проучва всички тези неща, влагайки толкова много усилия в това. След като задълбоченото му разследване приключи, той открива, че двама или трима души изглеждат подозрителни, затова по време на следващото събиране водачът изнася проповед, която е насочена специално към този въпрос. Той казва: „Хората трябва да имат съвест. В твоята вяра в бог, кой те е водил досега? Сега ти разбираш толкова много истини; ако аз не провеждах събирания и не общувах с теб, щеше ли да разбереш тези истини? Църквата ни е привлякла толкова много хора, като им проповядва евангелието, и евангелската ни работа е постигнала такъв огромен напредък. Ако аз не бях тук да я ръководя, щяхте ли да можете да привлечете някого? На кого изобщо трябва да се благодари за всичко това?“. Някои хора размишляват върху това и си мислят: „Бог е Този, на когото трябва да благодаря; какъв принос има човекът?“. Но след това водачът продължава с думите: „Ако аз не бях донесъл тези книги с божиите слова за вас, щяхте ли да можете да се сдобиете с тях? Ако аз не бях организирал събирания, щяхте ли вие да можете да се събирате? Хората трябва да имат съвест! И така, ако имате съвест, какво трябва да направите? Когато вашият водач понякога допуска незначителна грешка, не бива да я разследвате твърде задълбочено. Като се хващаш за недостатъците му и отказваш да се избавиш от тях, не се ли опитваш да се бунтуваш срещу него? Ако се появи нещо незначително, трябва да се справим с него помежду си. Какъв е смисълът да се докладва? Хората, които докладват въпроси, са некомпетентни и с малък духовен ръст. Уместно ли е да се докладва за всичко на горното? Как горното би могло да има време да решава такива проблеми? Ако те трябва да бъдат решени, тогава църковните водачи ще ги решат. Не може ли нещата да се обсъждат при закрити врати? Трябва ли да докладвате за всичко на горното? Няма ли това само да смути горното? Слушай, ако ти ми докладваш за нещо, аз спокойно и приятелски ще намеря решение, без да те кастря. Но знаеш ли какво ще бъде отношението на горното, ако му докладваш? С горното шега не бива — те са като лъвове и орли. Могат ли хората с малък духовен ръст като нас да достигнат тяхното ниво? Нищо добро няма да излезе от това, че докладваш проблем на горното; ти определено ще бъдеш подложен на кастрене. Това ми се е случвало много пъти; как би могъл някой с малък духовен ръст, като твоя, да издържи? Може дори да спреш да вярваш и кой ще понесе последствията от това? Ако искаш да докладваш за нещо, ти ще си понесеш последствията. Когато дойде времето и ти бъдеш кастрен и станеш негативен и слаб, не идвай да ме обвиняваш. Ако искаш да подадеш доклад, няма да те спра. Направи го, а аз ще видя кой докладва!“. Дали някой би се осмелил да подаде доклад, когато този водач се държи толкова заплашително? (Не.) Някои хора биха искали да го направят, но са твърде уплашени. Нима тези хора не стават за нищо? От какво се страхуват те? Как могат да се уплашат толкова от водача? Дори ако този водач искаше да ги измъчва до смърт, животът им не е в ръцете на този водач; как този водач би се осмелил да ги измъчва без Божието позволение? След няколко заплашителни думи на този водач има хора, които наистина биха се уплашили да подадат доклад; те биха си помислили: „Бог не се вижда никъде. Ще се справи ли Горното с водача, ако подам доклад? А ако не го направи — водачът ще ми отмъсти ли? След това ще мога ли да изпълнявам дълга си нормално? Затова не трябва да подавам доклад. Освен това този въпрос не е моя работа. Никой друг не го е докладвал, защо пък да го правя аз?“. Те биха се отдръпнали, без да смеят да подадат доклад. Вероятно ли е антихристът да прояви милост към такива хора? (Не.) Какво ще направи той с тях? След като установи кой планира да го докладва, кой не е в единомислие с него, той ще започне да си мисли: „Ти винаги кроиш нещо; винаги искаш да бълваш високопарни идеи, винаги гледаш да създаваш неприятности, винаги искаш да докладваш за моите проблеми — това е възмутително! Ти търсиш възможност да се свържеш с горното, за да можеш да им докладваш за моята ситуация. Сега се отдръпваш, не смееш да го направиш; но кой знае, ако намериш подходящия случай, може все пак да ме докладваш. О, аз ще те хвана!“. И така, антихристът ще търси поводи и възможности да злепостави тези хора, да накара братята и сестрите да изпитват отвращение към тях. След това той ще измисли всякакви начини да ги хване в грешка, да им създава проблеми и да опетни репутацията им. И какво мислят тези хора за себе си след това? „Това е ужасно! Не се подчиних на водача, слепешката се опитах да го докладвам, а сега той ме накара да страдам. Трябва да запомня този урок: съвсем не трябва да оскърбявам водача! Точно сега водачът е този, който командва. Ако той казва „изток“, не мога да кажа „запад“; ако казва „едно“, не мога да кажа „две“. Трябва да правя каквото ми казва водачът. Категорично не трябва да се свързвам с Горното, за да докладвам за проблеми. Това е наистина сериозно! Водачът ме е накарал да страдам, а Горното не знае за това — кой ще се застъпи за мен? Както се казва: „Местните служители имат повече контрол от държавните служители!“. Тези хора са станали негативни. Те не вярват, че в Божия дом управлява истината, а още по-малко, че Бог господства над всички неща. Дали те все още имат Бог в сърцата си? Не, те нямат Бог в сърцата си. Липсва им истинска вяра в Бог, искат да докладват за проблем, но се страхуват от този зъл човек, изобщо не разпознават нечестивите сили, страдат от този зъл човек на мястото, където той държи властта, и са станали безполезни. Първоначално са имали малко чувство за справедливост, което е желано качество, но тъй като не разбират истината и не знаят как да действат съгласно принципите, те са били смазани от този зъл човек, лъжеводач и антихрист до степен, че да загубят всякаква вяра; те не знаят как да се уповават на Бог, за да търсят истината или да действат въз основа на мъдростта. Сега те се страхуват и плашат всеки път, когато виждат антихрист. Колко са страхливи? Те си мислят: „Зли хора държат властта в този свят. В която и група да съм, трябва да се държа прилично. Липсват ми такава свирепост и смелост, така че където и да отида, ще трябва доброволно да търпя лошо отношение и доброволно да се подчинявам на другите — трябва да се отнасям към тях като към предците ми. Ако кажат „изток“, аз не мога да кажа „запад“. Не мога да изразявам различни мнения, не мога да подавам доклади за проблемите на другите хора и не мога да си пъхам носа в чуждите работи. Мога само да се фокусирам върху вярването в Бог. Не бива да оскърбявам водачите и работниците, да се придържам към принципите на истината, да копнея за светлина или да обичам справедливостта — в този свят няма светлина или справедливост. Просто ще се съсредоточа върху това да издържа докрай и ще помня, че където и да отида в бъдеще, винаги трябва да давам предимство на опазването на спокойствието!“. Това е заключението, до което те стигат. Нима не са били победени от този антихрист? (Да.) Кое го потвърждава? След като са били потиснати от онзи антихрист, те са се уплашили до смърт, боят се твърде много да кажат или да направят нещо. Те са изгубили истинската си вяра и вече не изпълняват предано дълга си; в сърцата им е угаснало малкото пламъче на любовта им към справедливостта; те са напълно победени и сразени от този антихрист. Не са ли те нищожества? Не са ли страхливци? (Да.) Как можеш да разбереш? Ако ги питаш: „Как е еди-кой си във вашата църква?“, те ще отговорят: „Не е зле“. Ако кажеш: „А какво ще кажеш за новия църковен водач, когото всички вие избрахте; познаваш ли го?“, те ще отговорят: „Не съм много запознат с него“. Ако попиташ: „Какъв е църковният живот там сега? Някой причинява ли смущения?“, те ще отговорят: „Добре е, върви добре“. За каквото и да ги питате, те ще отговорят само с тези няколко думи. Не е ли поради това, че са били уплашени? Защо са толкова уплашени? Защото не познават праведността на Бог; не могат да прозрат нечестивостта, жестокостта, безмилостността и мрака на Сатана; те не знаят какво означава да управлява истината, нито пък какво значение има това — и затова се страхуват. Следователно, за каквото и да питаш, отговорът им ще бъде неясен и мъгляв; няма да получиш от тях отговор за това, което наистина се случва в църквата, нито ще разбереш какво наистина мислят вътрешно. Те ще се свият в себе си толкова плътно, че дори няма да бъдеш сигурен за какво говорят. Няма да кажат нищо за проблемите, които съществуват в църквата, или за това какви са водачите и работниците, и няма да научиш нищо за трудностите, с които се сблъскват Божиите избраници. Няма да разбереш нищо от това — те ще разговарят с теб само по този начин. И какво ще почувстваш, докато ги слушаш? Ще почувстваш, че нещо стои между сърцата ви. Техният манталитет е такъв: „Не се опитвай да научиш нещо за мен, не искам да ти разкривам никаква информация или какво наистина се случва. Стой далеч от мен; ако се опитваш да разбереш от мен какво става в църквата, значи се опитваш да ми причиниш неприятности и да нарушиш сегашната ми жизнена среда, рутина и ситуация. Не се намесвай в нито един аспект на живота ми; остави ме да се справя сам с тези неща“. Те се страхуват, че антихристът ще ги накара да страдат или ще им отмъсти, и се страхуват да докладват за каквито и да било проблеми, свързани с тяхната църква. Това не е ли капитулация пред този антихрист? Не са ли те подвеждани и контролирани от този антихрист? (Да.) И на антихриста му е приятно да вижда това. Той е измъчил хората до такава степен, че те вече не смеят да докладват за проблемите му, така че той има пълен контрол над църквата. Много ли хора в църквата са контролирани от антихриста по този начин? Самите вие спирали ли сте някога някого да докладва за някакъв проблем? Възможно е да сте го направили, но да не го осъзнавате, или да го направите в бъдеще. И така, спечелването и контролирането на хората от антихристи може ли да се смята за проблем? (Да.) Някои хора казват: „Определени хора в църквата се страхуват от антихриста, но те не вярват в този антихрист и не следват този антихрист, какво остава да служат на този антихрист. Те просто са били малко възпирани от този антихрист и са закъснели с навлизането в правилния път на вярата в Бог. Защо казваш, че това е проблем?“. От една страна, като погледнете методите, които антихристите използват, за да спечелят и контролират хората, трябва да сте в състояние да видите, че тяхната природа същност е същността на Сатана; тя е враждебна на истината и на Бог. Антихристите искат да се борят с Бог за хората, да се състезават за Неговите избраници. От друга страна, методите и начините, по които действат антихристите, наистина могат да повлияят на хората, които са глупави, невежи, объркани и не разбират истината. Те наистина могат да подведат тези хора, да държат поведението им под контрола на антихристите, и да ги накарат да се съветват с антихристите и да им се подчиняват във всичко. Антихристите не само държат устата на тези хора затворена; те също така контролират действията им, влияят на мислите и идеите им и на посоката, в която те вървят. Това са ефектите и последствията от действията на антихристите, сполетяващи онези, които са глупави и невежи.

Току-що говорих за различни истини, свързани с изпълнението на дълга на водача или работника. Разобличих също така някои проблеми, които имат водачите и работниците, като се съсредоточих предимно върху проявленията на най-безжалостния тип човек — и какъв е този тип човек? (Антихристите.) Кое е общото проявление, което се споделя от всички антихристи? Те се опитват да завземат властта за себе си и да контролират църквата. Желанието им за власт надминава всичко останало; властта е техният живот, техният корен; тя е темата, посоката и целта, около която се върти всичко, което правят в живота си. Ето защо действията на антихристите и нравът, които те разкриват, са идентични с тактиката, която Сатана използва, за да заблуди, спечели и контролира хората. Може да се каже, че всичко, което върши този тип хора, не ги прави нищо друго освен проводник, олицетворение и израз на Сатана; основната цел на всяко тяхно действие и поведение е да притежават власт. И кого се опитват да контролират те? Това са хората, които водят, последователите на Бог, това са хората, които са в обхвата на тяхната власт, които са в състояние да контролират. Преди малко говорихме и за похватите, които антихристите използват, за да контролират хората. Първият е да спечелят сърцата на хората; вторият е да нападат и изключват инакомислещите; третият е да изключват и нападат хората, които се стремят към истината; четвъртият е постоянно да се самовъзвеличават и да свидетелстват за себе си; и петият е да подвеждат, впримчват, заплашват и контролират хората. Всичките тези пет основни проявления са основните похвати и средства, използвани от антихристите, за да получат власт, да притежават и контролират хората. Това са основните категории. А сега ще анализираме тези основни категории и ще разговаряме за тях по-подробно.

Анализ на това как антихристите се опитват да спечелят сърцата на хората

А. Привличане на хора чрез дребни услуги

Първият похват, който антихристите използват, за да контролират хората, е да спечелят сърцата им. Колко са начините да се спечели човешкото сърце? Единият е да привлечеш човека с дребни услуги. Понякога антихристите дават на хората някакви хубави неща, понякога ги хвалят, друг път им дават малки обещания. А понякога антихристите виждат, че има дълг, който позволява на хората да застанат под светлината на прожекторите, или пък другите мислят, че този дълг може да донесе предимства на онзи, който го изпълнява, и да накара всички да го ценят, и възлагат този дълг на онези, които искат да спечелят. „Дребните услуги“ включват много неща: понякога са материални, понякога са невеществени; понякога са приятни думи, които хората искат да чуят. Например човек става слаб, когато го сполети нещо, и губи мотивация в дълга си, и когато изложи тази своя слабост на Божиите слова, осъзнава, че това е липса на преданост към Бог, нежелание да изпълнява дълга си и липса на истинско покорство, и се чувства много порицан. Водач, който вижда това, може да каже: „Ти просто имаш малък духовен ръст. Бог няма да види проблема по този начин. Ти вярваш отскоро. Не можеш да очакваш твърде много от себе си. Тези неща отнемат време — не можеш да ги пришпорваш. Бог няма високи изисквания към хората и за теб, човек, който вярва в Него едва отскоро, е нормално понякога да си малко слаб и не трябва да се тревожиш от това“. Тези думи означават, че няма защо да се тревожиш, че си слаб, още по-малко, ако продължаваш да си слаб, и че всичко това е нормална негативност и Бог не я запомня. Някои хора са прекомерно сантиментални и винаги са възпирани от своите чувства, когато изпълняват дълга си, а техният водач им казва: „Това се дължи на малкия ти духовен ръст, нормално е“. Някои хора са мързеливи и не са предани в дълга си, но водачът им не ги порицава, вместо това им казва приятните неща, които тези хора искат да чуват на всяка крачка, за да им угоди и те да го смятат за добър, и за да им покаже колко е разбиращ и любящ. Такива хора си мислят: „Нашият водач е като любяща майка. Той наистина ни обича — наистина представлява Бог. Това наистина е от Бог!“. Неизказаният намек е, че техният водач може да действа като говорител на Бог, че той може да представлява Бог. Това ли е целта на този водач? Може би не е толкова ясно, но една от целите му е очевидна: той би искал хората да казват за него, че е чудесен водач, загрижен за другите, отнася се със съчувствие към слабостите на хората и разбира добре техните сърца. Когато някои църковни водачи видят, че братя или сестри изпълняват дълга си нехайно, те не ги упрекват, макар да е редно. Когато ясно вижда, че интересите на Божия дом са засегнати, той нито се занимава с това, нито разследва и не причинява ни най-малко оскърбление на никого. Всъщност той реално не проявява внимание към слабостите на хората, а намерението и целта му е да спечели сърцата на хората. Напълно осъзнава следното: „Стига да продължавам така и да не оскърбявам никого, ще ме смятат за добър водач. Ще имат добро и високо мнение за мен. Ще ме одобряват и ще ме харесват“. Не се интересува колко се ощетяват интересите на Божия дом и колко големи загуби се причиняват на навлизането в живота на Божиите избраници, нито колко се смущава църковният живот, той просто упорито продължава да следва сатанинската си философия и да не оскърбява никого. Никога не се самоукорява в сърцето си. Когато види, че някой прекъсва и смущава, най-много да си проговори с него за това, като омаловажи въпроса, и с това се приключва. Няма да разговаря за истината, нито ще посочи на този човек каква е същността на проблема, камо ли да разнищи състоянието му, и никога няма да разговаря за това какви са Божиите намерения. Лъжеводачите никога не разобличават или анализират грешките, които хората често допускат, нито покварения нрав, който често разкриват. Не решава никакви реални проблеми, а винаги проявява снизходителност към неправилното практикуване на хората и разкриването на поквара у тях и независимо колко негативни или слаби са те, не го приема на сериозно. Той просто проповядва някои думи и доктрини, изрича няколко поучителни думи, за да се справи нехайно със ситуацията, като се опитва да поддържа хармонията. В резултат на това Божиите избраници не умеят да се самоанализират и да опознават себе си, няма разрешаване на покварения нрав, който са разкрили, и те живеят сред думи и доктрини, представи и фантазии, без изобщо да навлизат в живота. В сърцата си дори вярват: „Нашият водач разбира слабостите ни дори по-добре от Бог. Духовният ни ръст е твърде малък, за да отговори на Божиите изисквания. Просто трябва да изпълним изискванията на нашия водач. Като се покоряваме на водача си, ние се покоряваме на Бог. Ако дойде ден, в който Горното освободи водача ни, ще си кажем думата. За да запазим водача си и да попречим на освобождаването му, ще преговаряме и ще принудим Горното да приеме нашите изисквания. Така ще постъпим правилно спрямо водача си“. Когато хората таят такива мисли в сърцата си и са установили такава връзка със своя водач, и в сърцата им се е появила такава зависимост от него, такава завист и почит към него, те започват да имат още по-силна вяра в този водач и винаги искат да слушат неговите думи, вместо да търсят истината в Божиите слова. Такъв водач почти е заел Божието място в сърцата на хората. Ако един водач е готов да поддържа такива отношения с Божиите избраници, ако в сърцето си изпитва удоволствие от това и вярва, че Божиите избраници трябва да се отнасят към него така, тогава няма разлика между този водач и Павел, той вече е поел по пътя на антихриста, а Божиите избраници вече са били подведени от антихриста и са напълно лишени от проницателност. Всъщност този водач не притежава истината реалност и изобщо не носи бреме, що се отнася до навлизането в живота на Божиите избраници. Той може само да проповядва думи и доктрини и да поддържа отношенията си с другите. Той умее да се изтъква чрез лицемерни методи, речите и действията му съответстват на представите на хората и по този начин той ги подвежда. Той не знае как да разговаря за истината или да опознае себе си и така за него става невъзможно да въведе другите в истината реалност. Той работи само заради репутацията и статуса си и говори само приятно звучащи думи, за да вкара в клопка хората, като ги кара да му се покланят и да му се възхищават, което сериозно влияе на делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници и ги забавя. Не е ли такъв човек антихрист? Някои хора се държат по същия начин като антихристите, но когато видят антихриста разкрит, те могат да се съпоставят с този антихрист за сравнение. Чувстват, че пътят, по който вървят, е пътят и на антихристите, че трябва да се отдръпнат от ръба на бедствието и веднага да се покаят пред Бог, да престанат да се съсредоточават върху личния си статус и имидж; мислят си, че трябва да възхваляват Бог и да свидетелстват за Него във всички неща, да накарат хората да имат място за Бог в сърцата си и да Го почитат като велик — чувстват, че само тогава ще познаят истински мир в сърцата си. Само човек, който постъпва така, е този, който обича и може да приеме истината. Ако човек има природа на антихрист, той също ще се чувства неспокойно в сърцето си, когато чува думи, които разобличават антихристите, но няма да може да приеме съда и наказанието на Божиите слова, нито да се разкрие и да оголи покварения си нрав. Това показва, че той не може да приеме истината и че истинското покаяние е невъзможно за него. Той ще продължи упорито да отстоява своя статус, да се наслаждава на ползите от него и да се радва на това, че Божиите избраници му се покланят и възхищават. Това кара онези, които са били подведени от него, да се отклонят от истинския път и от Божиите слова; те отбягват Бог и вместо това следват този човек. Но този човек изобщо не се самоанализира. Без да съзнава, че вече е изпаднал в опасност, той все още има добро мнение за себе си и продължава да подвежда другите и да ги спечелва. Докато хората се вслушват в това, което той казва, и му се подчиняват, независимо от това, колко е нехаен или безотговорен в изпълнението на дълга си, те ще си затварят очите за това. Нещо повече, той с удоволствие ще се наслаждава на това, че тези невежи, глупави хора му се покланят и възхищават, и даже ще им предостави закрила, като не позволява на никого да ги разобличава или разпознава. Не създава ли антихристът независимо царство за себе си по този начин? Антихристът не върши истинска работа, не общува за истината, за да решава проблеми, не напътства хората в яденето и пиенето на Божиите слова и в навлизането в истината реалност. Той работи само за статус, слава и придобивки, грижи се единствено за утвърждаването си, за защитата на мястото, което заема в сърцата на хората, и за това да кара всеки да му се покланя, да му се възхищава и да го следва през цялото време — това са целите, които той иска да постигне. Ето как антихристът се опитва да спечели сърцата на хората и да контролира Божиите избраници — не е ли нечестив такъв начин на работа? Това просто е твърде отвратително! Той работи така известно време, като печели благоразположението на хората, кара ги да му се доверят, да разчитат на него — но какви са последствията? Тези хора не само са неспособни да разбират истината, не само никак не успяват да напреднат в навлизането си в живота — вместо това те приемат антихриста за свой духовен родител, като заместник на Бог, позволявайки на антихриста да измести Божия статус в сърцата им. Когато някой има проблем, той вече не идва пред Бог и какъвто и проблем да го сполети, не се моли на Бог, не се уповава на Него и не търси истината в Неговите слова. Вместо това отива да пита този водач за него. Той моли водача да му покаже пътя и все повече и повече гледа този водач с уважение и зависи от него. Той не знае как да търси Бог, не знае как да гледа към Него и да се уповава на Него, а още по-малко как да действа в съответствие с истината и принципите. Независимо какво го сполетява, той чака със затаен дъх водачът да вземе решение. Той прави всичко, което водачът му казва, че трябва да направи, и изпълнява упътванията на водача, каквито и да са те. Довеждайки хората до тази точка, антихристът не ги ли подвежда и контролира? Защо Божиите избраници не търсят истината от Бог, когато им се случва нещо? Защо Божиите избраници сляпо се подчиняват на това, което казва техният водач, без да изследват думите му или да проявяват проницателност? Защо Божиите избраници могат да се подчинят на думите на своя водач веднага щом ги чуят, но не могат да направят това с Божиите слова? Те търсят желанията на своя водач, вместо да търсят Божиите желания; те се вслушват в думите на своя водач, вместо да се вслушват в Божиите слова и вместо да търсят и да се подчиняват на истината. Те разчитат на водача си той да действа, да ги подкрепя, да говори от тяхно име и да взема решения вместо тях, вместо да се уповават на Бог, да гледат към Него и да Му се покоряват. Нима тези така наречени водачи не са заели определена позиция в сърцата на хората? Това е последицата от подвеждането и вкарването в капан на хората от страна на антихриста.

Когато на някои хора се случи нещо и ти им казваш да се молят на Бог, те казват, че духовният им ръст е твърде малък и не знаят как да търсят. Ако им кажеш да ядат и пият Божиите слова, те казват, че нямат заложби и не могат да достигнат велика светлина. Ако им казваш да слушат проповеди, те казват, че съдържанието на проповедите е твърде възвишено и дълбоко за тях, че не е по силите им. Те вярват, че ако човек е със слаби заложби, има слабости и е неспособен във всяко отношение, то му е нужно да се обръща към водачите. Да предположим, че ти ги попиташ: „Защо е нужно да се обръщаш към водача? Защо не търсиш Бог и не идваш пред Него?“. Те казват: „За хората е много трудно да дойдат пред Бог: ние имаме представи, заложбите ни са слаби и сме глуповати и вцепенени. Божиите слова не са винаги толкова ясни и в Неговите слова няма примери, които да показват какво означават. Нашият водач просто ни казва направо какво да правим, по начин, който е наистина ясен, както едно плюс едно е равно на две. Когато става въпрос за четене на Божиите слова, ако мога да ги чета на глас, това вече е доста добре, но нямам представа какво означават те и не знам какво Бог изисква от човека или как да практикувам по начин, който е съгласно Божиите намерения. Никога не мога да намеря отговори. Тъй като съм човек със слаби заложби, човек, който е с толкова малък духовен ръст, който е вцепенен и глуповат, който не може да прозре нищо, трябва да питам нашия водач за всичко, което се случва, и да го карам да взема решения. Нашият водач може да намери отговорите за мен; аз просто правя каквото ми казва той. Точно такъв вид човек съм — прост и покорен“. „Няма нищо лошо в това да бъдеш прост и покорен, но дали вашият водач наистина има истината реалност? Наистина ли е човек, който се покорява на Бог? Ако всичко, което той може да прави, е да проповядва думи и доктрини и не е някой, който се покорява на Бог, то дали това, че ти му се покоряваш, означава, че се покоряваш на Бог?“. Те казват: „Нашият водач има високи заложби и всичко, което казва, е правилно. Това доказва, че той разбира истината и че той е съгласно Божиите намерения“. В това, което те казват, има някакво логично разсъждение, нали? Всичко е основано на личните им чувства. Техните заложби са слаби и им липсва проницателност, така че ако наистина имаше нещо нередно в техния водач, те нямаше да могат да го видят. Повечето хора са глупави, невежи и със слаби заложби, но нека засега да оставим тази причина настрана. Ако погледнем на това от гледната точка на водача, ако хората демонстрират такива проявления, имат такава зависимост от водача си и таят такъв вид възгледи и отношение към него, няма ли това някаква връзка с тактиката и методите на водача за спечелването на сърцата на хората? (Има.) Колко голяма е тази връзка? Свързвано ли се пряко с начина на работа на водача? Можем да кажем със сигурност, че има безпрекословна, пряка връзка, че тези неща са свързани на сто процента. Защо казвам това? Има много водачи, които от гледна точка на субективната си воля биха искали да доведат хората пред Бог, но тъй като не разбират истината или не знаят как да разрешават различни реални проблеми, могат да се справят само с някои административни задачи и общи въпроси и да се перчат, за да ги почитат хората, те несъзнателно тръгват по пътя на антихристите. Те използват своите собствени начини и средства, за да се опитват да спечелят сърцата на хората и да контролират техните сърца, поведение и мисли, така че хората винаги да правят това, което те казват, в своите действия, в практикуването на истината и във всеки аспект от изпълнението на дълга си. Ако хората се покоряват на антихриста, а не се покоряват истински на Бог — ако се покоряват на антихриста много повече, отколкото на Бог — и изпълнението на дълга им не дава никакви резултати и те не изпълняват добре човешкия си дълг, то ще бъдат ли такива хора спасени? Хората имат „точни“ пътища за практикуване на подчинение и преданост към водачите и работниците, но те дори не практикуват точно, когато става въпрос за покорство на Бог и преданост към Него — никой не разговаря за този въпрос и никой не изпълнява този аспект на реалната работа. Всички хора обичат да говорят и да действат заради собствения си статус и репутация, и си блъскат главата и забравят да ядат или да спят, работейки, за да накарат Божиите избраници да им се подчиняват и покланят. Очевидно е, че те правят всичко това, за да постигнат целта си да царуват в църквата като водачи или работници. Каква е причината за това? Тя е, че цялото покварено човечество има еднакъв нрав и еднакви предпочитания. Когато някой ти посочи път и ти имаш голямо желание да го практикуваш, това не означава, че практикуваш истината — това означава, че правиш това, което този човек казва, и че му се подчиняваш. И така, защо хората не желаят да идват пред Бог или да Го търсят? Защото в човешката природа няма нищо, което да съответства на истината. Това, което хората харесват, за което копнеят и което държат в сърцата си, всичко това противоречи на истината, в разрез с нея. Следователно, ако поискаш от някого да потърси истината, когато му се случи нещо, ще му е по-трудно, отколкото да полети до Луната — но ако го помолиш да се вслуша в някой човек, ще му е много по-лесно. Очевидно е, че антихристите постигат много бързо резултати, когато използват похвата за спечелване на сърцата на хората, за да контролират хората. Само с един коментар, подхвърлен между другото, те могат да накарат някого да си състави благоприятно мнение за тях; само с един небрежен коментар, който крие някакъв умисъл или гледна точка, те могат да накарат някого да ги види по нов начин, в нова светлина. Това разкрива точно какви са нещата вътре в хората. Това означава, че ако ти не се стремиш към истината, а вместо това поемаш по пътя на стремежа към статус и власт, въздействието и последствията от всичко, което правиш, за който и да е член на поквареното човечество, ще бъдат да го накараш да обърне гръб на истинския път, да отбегне истината, да отбегне Бог и да отхвърли Бог. Това е единственото последствие, единственият резултат. Лесно е да се види.

Първото проявление на опитите на антихристите да спечелят сърцата на хората е привличането с дребни услуги. Дребните услуги не са непременно материални неща; те обхващат широк спектър. Понякога те са мили думи; понякога са изпълнение на нечие желание или предпочитание; а понякога са налучкване на нечии мисли и изричане на приятно звучащи неща, които човек иска да чува, за да го накарат да мисли, че водачът му е много добър и много разбиращ. С други думи, антихристите използват толерантност, обич, топлота и така наречената загриженост, за да прикрият тайната си амбиция да контролират хората. Ако братята и сестрите са дарили някои хубави неща, например, те може да споделят част от тези неща с някого, с когото са в добри отношения. Използват тези дребни услуги, за да спечелят сърцата на хората и да ги подкупят. Ако в църквата има ненатоварваща работа, която не предполага излагане на климатични условия и позволява на някого да застане под светлината на прожекторите, те ще накарат някой, с когото са в добри отношения, да я свърши. Защо са способни да правят това? Отчасти това се дължи на факта, че им е присъщо да не обичат истината и да действат без принципи. От друга страна, те запазват този добър дълг за тези, с които са в добри отношения, и след това им казват приятно звучащи думи, за да ги накарат да им бъдат благодарни. По този начин те постигат целта си да спечелят сърцата на хората. Тази тактика не се състои само в раздаване на дребни неща и изричане на мили неща тук-там — в нея има умисъл, цел. И каква е тази цел? Тя е хората да останат с благоприятна оценка за тях в сърцата си. Ако има група от десет души, те ще започнат с преценяването им: „От тези десет има двама, които са добри в подмазването. Не е нужно да се занимавам с тях, те и без това ще ми се подмазват. Има и двама объркани хора; те ще правят каквото им кажа, ако им дам някои облаги. Другите двама са хора с някакви заложби; стига да им изнеса няколко възвишени проповеди и да им кажа няколко впечатляващи думи, те ще ми се поддадат. Освен това има трима, които изглежда търсят истината, така че с тях ще е малко по-трудно. Трябва да разбера ясно каква е реалната им ситуация, да видя от какво се нуждаят и после да ги удовлетворя. Ако някой от тях не се хване и не ми се подчини, в крайна сметка ще се справя с тях и ще ги премахна. Дори и последният да е срещу мен, той не може да ми причини много неприятности и аз ще се справя лесно с него“. Само с един поглед те могат да определят с кои хора от групата могат да се справят и с кои не. Как могат да го узнаят толкова бързо? Те са способни на това, защото сърцата им са изпълнени със сатанински политика и философии. Принципите на поведението им и начините, по които постъпват и взаимодействат с другите, не се състоят в това да се държат дружелюбно с хората или да имат нормални междуличностни отношения, не се състоят в това да помагат на другите или да ги снабдяват, да ги извисяват духовно, да общуват с другите като с равни или да използват истините принципи, за да решават въпроси и да взаимодействат с другите хора. Те абсолютно не притежават и капка от тези принципи. Какви са техните принципи? „Как всеки човек се отнася към мен в сърцето си? Не ми е нужно да се занимавам с онези, които ме ценят, които ме носят в сърцето си, които се страхуват от мен, уважават ме и ме почитат. Трябва да направя това и това с онези, които не ме почитат, и да направя това и това по отношение на онези, които ме почитат, но все още не са ми се поддали напълно. А що се отнася до онези, които по принцип не обръщат много внимание на другите, трябва да постъпя с тях така и така“. Те имат поетапна процедура за контролирането на хората. Защо създават тези етапи и мисли? Защото желанието за власт в сърцата им е неконтролируемо. Ако се държаха дружелюбно с хората в групата, те биха се чувствали крайно неудовлетворени и унизени. И така, каква е целта им? Да накарат всички да имат място за тях в сърцата си — ако не на първо място, то на второ, а ако не на второ, то на трето. Да взаимодействат с другите на равна нога просто няма как да стане. Като водачи, могат ли тези хора да се вслушват в различните мнения на другите? Не могат. Около какво се върти всичко, което правят? (Власт.) Всичко, което те правят, се върти около властта. Какви неща правят, които се въртят около властта? Първо, проучват сърцето ти и го овладяват; тоест, първо те подкупват и те карат да се разкриеш пред тях, извличат истинските ти чувства и разгадават истинското ти мнение за тях. След като схванат това, те приспособяват методите си към всяка ситуация, действайки индивидуално във всеки отделен случай. Те искат да контролират сърцата на хората и когато намерят някого, който не е в единомислие с тях, някого, който не ги почита, някого, който не им е предан, тогава те нанасят удар и измъчват този човек. Така че, движещата сила на антихристите в спечелването на сърцата на хората е властта. А какви методи и похвати използват, за да придобият власт? Те напълно разбират, овладяват и контролират сърцата на хората. Посредством какво се контролират мислите на хората? Посредством сърцата и природата им. Когато сърцето на човек е контролирано от антихрист, идеите и мислите на този човек вече не са от значение. Щом антихристът контролира сърцето на някого, той контролира цялата му личност.

Б. Да се перчат със силните си страни, за да им се покланят хората

Освен използването на дребни услуги, за което току-що говорихме, какви други похвати обикновено и обичайно използват антихристите, за да спечелят сърцата на хората? Например да кажем, че всички имат лошо впечатление за някой водач. Хората мислят, че на този водач му липсва талант, че може да говори само думи и доктрини и че няма истинско разбиране за истината. Ако този водач разбере, че хората таят такова впечатление за него, ще направи ли всичко възможно да скрие тези недостатъци и слабости? (Да.) Какво ще направи? Какви неща ще каже? Да се престори, че се открива, е един аспект от това. Какво друго? (Да обяснява нещата.) Обясняването на нещата също служи като средство за прикриване. Освен това водачът може да използва силните си страни и неща, които другите смятат за страхотни, за да прикрие слабите си страни. Това често срещан похват ли е? (Да.) Например някой казва: „Вярвам в бог отскоро, така че защо бях избран за водач? Защото управлявах компания в светския свят и нашите служители нараснаха от 10 на 200 души, което показва, че имам водачески способности. Въпреки че божият дом не придава важност на такива въпроси, тази способност е полезна в някои ситуации, нали?“. След като чуят това, другите не са съгласни, така че този човек продължава с представлението си, като казва: „Например ако говориш със служителите си, но те не слушат, какво трябва да направиш? Те ще те слушат, когато постигнеш добри резултати. Аз вече изложих доказателствата си: моята компания стана публична!“. Първоначално някои може да кажат, че това е дарба, че така правят невярващите, но наистина има методи и резултати в начина, по който действа този човек, така че някои хора преминават от съмнение към доверие в него и неусетно, в процеса на действията му, започват лека полека да му се покланят. Освен това този човек подвежда другите и прикрива собствените си недостатъци; сърцата на хората биват подкупени от него, без те да се усетят, и те биват подвеждани от него и се прекланят пред него. Това не е ли похват? (Да.) Какъв е той? Да правиш всичко възможно да се перчиш с експертните си познания и с дарбите си и да се хвалиш със способностите и уменията си. Каква е целта на тези действия? Тя също е да се спечелят сърцата на другите. За да спечели сърцата на другите, освен че раздава някои хубави неща, той също трябва да накара другите да го ценят. Ако беше просто обикновен човек или неук човек без особено образование, кой щеше да го цени? Затова той умишлено парадира с дипломите си, като дава на хората да разберат, че има висши степени и висши академични квалификации, и в резултат на това подвежда някои хора. Той прави всичко възможно да се перчи със своите дарби, експертни познания и способности, за да накара другите хора да имат високо мнение и добро впечатление за него и дори често да си мислят или да са подтикнати да потърсят съвета му, докато вършат нещо. Нима всичко, което прави, за да постигне тази цел, не е също стратегия за спечелване на сърцата на хората? Това са две проявления на това как антихристите печелят сърцата на хората. Първото е използването на дребни услуги. Второто е перчене със собствените им способности и дарби, с други думи, с нещата, които им дават превъзходство, и използването на този метод, за да надминат останалите, така че да изпъкнат в тълпата, и така всички да ги ценят, да им се възхищават, доброволно да идват пред тях, за да следват заповедите им и да приемат водачеството им, и дори доброволно да приемат всичките им разпоредби и да им се подчиняват. Това не е ли форма на психологическа атака? (Да.) Спечелването на сърцата на другите е вид психологическа атака. Какво се разбира под „психологическа атака“? Това е средство, чрез което Сатана завладява и контролира сърцата на хората. Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце. Той завоюва и придобива сърцата на хората. Защо тогава изразът „придобива сърцата на хората“ не се използва, когато се говори за Сатана и антихристите? Това е така, защото Сатана и антихристите използват ненормални и нечестиви похвати, за да завладяват, подвеждат, впримчват и контролират сърцата на хората, така че те не могат да не си изградят високо мнение за тях и дълбоко да ги уважават и да им се възхищават.

Току-що разговаряхме за две тактики за спечелване на сърцата на хората. Какви други типични тактики има? Ако не сте преживявали тактиките и методите, които антихристите използват, за да подвеждат и възпират хората, може да погледнете себе си за сравнение. Вижте дали имате тези проявления в себе си. Всеки, който живее сред покварен нрав, притежава тези неща. Правенето на дребни услуги, подвеждането на хора, привличането на хора — това не са ли неща, които често правите? Имате ли навика да правите всичко възможно, за да изтъквате дарбите и силните си страни? (Да.) Особено когато правите нещо, което противоречи на истината, когато слабостите и недостатъците ви са разобличени и дори когато сте кастрени и наистина губите авторитета си, и всяка частица от престижа ви е пометена, не използвате ли тези методи и похвати, за да поправите ситуацията и да възстановите позицията и престижа си в сърцата на хората? (И ние правим такива неща.) Когато правите тези неща, имате ли някаква осъзнатост и чувствате ли, че това е грешен път и че не можете да правите така? Упреквате ли се? Често ли изпитвате безразличие, или пък се упреквате, но дори и да не искате, все пак трябва да направите тези неща, защото репутацията и имиджът ви са толкова важни за вас? Кое от двете е? (Правим ги дори и да не искаме.) Правите ги дори и да не искате — добре тогава, упреквате ли се? Или изобщо не изпитвате никакви угризения, а щом направите тези неща, ги омаловажавате и продължавате да ядете и спите, както преди? (Упрекваме се.) Ако дори леко се упреквате, значи положението не е толкова зле. Това доказва, че вашата вцепененост не е стигнала твърде дълбоко — все още притежавате осъзнатост. Хората с осъзнатост имат надежда да бъдат спасени; онези, които я нямат, нямат човешка природа, така че са в опасност.

В. Да използват измамна фасада, за да подвеждат хората и да спечелят доброто им мнение

Какви други похвати обичайно използват антихристите, за да спечелят сърцата на хората? Има и друга ситуация, а именно, че независимо какво правят антихристите, те не го правят пред Бог, а пред хората. С каква цел го правят? (За да привлекат хората.) За да привлекат сърцата на хората. Привидно са по-склонни от другите да страдат и да плащат цена; изглеждат по-духовни от другите, по-предани на Бог и по-сериозни в дълга си. Но когато няма кой да ги гледа, те не действат така. Това не е истинското намерение зад действията им; по-скоро имат скрит мотив. Те се държат така пред другите, за да видят тези хора колко добре действат и че изпълняват дълга си с такава преданост, докато всъщност вътрешно изобщо не са мотивирани от преданост. Целта им е да накарат хората да ги виждат като предани и отговорни. Като плащат цена по този начин, те напълно убеждават другите. Вследствие на това другите хора са готови да приемат тяхното водачество и да им прощават, независимо какви грешки правят. Що за поведение е това? Това е използване на измамни фасади за подвеждане на хората. Какво означава „фасади“ тук? Означава добро поведение и действия, които изглеждат съгласно истината. Използване на измамни фасади, които изглеждат съгласно истината, за подвеждане на хората и спечелване на доброто им мнение — това обобщава характеристиките на това поведение, нали? Целта им е в крайна сметка да спечелят доброто мнение на хората. След като хората имат добро мнение за антихристите, те изпитват известно уважение към тях — с използването на този метод антихристите са заели определена позиция в сърцата им. Например има един вид хора, които са готови да платят цена при изпълнението на дълга си, разчитат предимно на преживяване в действията си и по същество не нарушават нито един от основните принципи, но когато разговаряш с тях за търсене на истините принципи, какво казват? „Няма нужда да разговаряш с мен за това. Всички тези неща са в ума ми!“. Когато наистина се сблъскат с проблем, те не само не търсят, но и отказват да слушат съветите на когото и да било другиго, камо ли мненията им; просто правят каквото смятат за добре. Когато плащат цена, когато действията им ги карат да изглеждат бързи и решителни, и притежаващи известна власт, как ги възприемат другите хора в сърцата си? Имат ли добро мнение за тях, или не? От гледна точка на другите хора те не са нарушили истината по никакъв очевиден начин и са много умели в начина, по който вършат нещата. Тяхното ниво на „преданост“ и техният опит в изпълнението на дълга им са достатъчни, за да убедят другите. Хората си мислят: „Вижте ги: те вярват в Бог от много години и имат опит в изпълнението на този дълг. Те са врели и кипели. Ние не бихме могли да го направим“. Когато хората имат такова положително мнение за тях, голяма или малка тежест имат те в сърцата им? (Голяма.) Голяма; те имат тежест в сърцата им. Някои хора никога не търсят истината, отчасти защото им липсва духовно разбиране, отчасти защото нямат интерес към истината и изобщо не обичат истината, и нямат абсолютно никакво разбиране какви са истините принципи. В изпълнението на дълга си те разчитат изцяло на мимолетния си ентусиазъм, на собствените си добри намерения и на натрупания през годините опит в изпълнението на дълга си. Те обаче не желаят другите хора да знаят тези неща, затова правят всичко възможно да полагат големи усилия и да плащат цена. Ако някой открие, че им липсва духовно разбиране или че не разбират истината и нямат принципи във вършенето на нещата, те бързат да постигнат някакви резултати за пред хората. Те казват: „Погледнете и вижте дали наистина имам духовно разбиране, или не. Погледнете; вижте дали наистина имам принципи в действията си, или не, дали наистина разбирам истината“. Докато действат така, доста хора биват подведени от тях. Те казват: „Тези хора имат опит в изпълнението на дълга си и разбират принципите; ние сме тези, които не разбират“. „Ние сме тези, които не разбират“ — какво разкрива това твърдение? Разкрива, че дълбоко в себе си те одобряват външното добро поведение на тези хора. На какво е равносилно това одобрение? Равносилно е на мисълта, че те са хора, които практикуват истината, които обичат Бог и които получават Божието усъвършенстване. Това, че другите ги оценяват по такъв начин, не е ли равносилно на това те да заемат определена позиция в сърцата на хората? По-конкретно, може да се каже, че те имат някакъв престиж. И така, какво им носи този престиж? Той кара другите да ги гледат с уважение, да ги ценят и дори да зависят от тях. Как зависят другите от тях? Веднага щом имат проблем, те веднага ги търсят. Да предположим, че някой каже: „Това е сериозен въпрос и ние не го разбираме; трябва да попитаме Горното, нали?“. Тогава някои ще кажат: „Няма нужда. Можем просто да попитаме нашия водач. Нашият водач разбира всичко“. Всички приемат, че през повечето време водачите и работниците са заети с работата си и не са вършили зло, и следователно смятат, че те определено са хора, които разбират истината и имат принципи в действията си. Какво мислите за това чувство? Ако някой не е вършил зло външно, означава ли това, че разбира истината? Не е задължително. Разбирането на истината от всеки човек е ограничено. Ако вярваш, че водачите разбират всичко, и какъвто и проблем да имаш, не се молиш на Бог, не търсиш от Него или не търсиш в Неговите слова, а отиваш направо при водач, за да се допиташ до него, това няма ли да забави нещата? Ако винаги правиш това, което казват водачите, винаги ги гледаш с уважение, тогава някои неща може да се объркат и може да нанесеш загуби на делото на църквата. Ето защо почитането и гледането с уважение на хора най-лесно води до отклоняване и допускане на грешки, до понасяне на загуби за собствения ти живот и за Божия дом и делото на църквата.

Спечелването на сърцата на хората от антихристите се проявява по три основни начина: първият е привличане на хората чрез дребни услуги; вторият е перчене със силните им страни, дарби и таланти; третият е използване на измамни фасади за подвеждане на хората и спечелване на доброто им мнение. Тези проявления могат да бъдат открити във всеки. Някои хора често разкриват клюки, за които другите не знаят, говорят на всякакви теми или споделят уникални, експертни мнения. Как се нарича това? Има една поговорка от две части, която гласи: „Старицата си слага червило, за да има какво да гледате“. Тези хора постоянно искат да покажат уменията си и да спечелят уважението на хората. Понякога обаче не се справят добре с това и хората виждат недостатъците им, така че впоследствие правят всичко възможно, за да поправят ситуацията и да се измъкнат с аргументи. Независимо какви неща са направили, които противоречат на съвестта им и на истината или които не са свързани с изпълнението на дълга им, те никога не знаят как да признаят грешката си, да се самоанализират и да се покаят, нито пък осъзнават колко сериозен е този проблем. Напротив, те мислят усилено и си напрягат мозъците за начини да се аргументират в своя защита и да изгладят нещата. До такава степен горят от нетърпение да постигнат целите си, че дори не могат да ядат или спят от страх, че добрият им авторитет в очите на другите може да претърпи внезапен и опустошителен спад. Някои хора например смятат, че пишат добре, че са умели писатели; някои смятат, че са добри водачи, че са стълбовете, поддържащи църквата; други смятат, че са добри хора. Веднага щом тези хора загубят добрия си имидж по една или друга причина, те влагат много мисъл и плащат цена заради него, като си напрягат мозъците в опит да поправят ситуацията. Но те никога не изпитват срам, не се упрекват и не се чувстват задължени на Бог заради грешните пътища, по които са поели, или заради различните неща, които са направили в противоречие с истината. Те никога нямат такова чувство. Използват всякакви тактики, за да подвеждат хората и да спечелят сърцата им. Това изпълнение на дълга на сътворено същество ли е? Категорично не. Това ли е работата, която църковните водачи трябва да вършат? Категорично не. Те живеят според сатанински нрав, вършат зло и смущават делото на църквата, и прекъсват и смущават делото на Божия дом. Съдейки по техните действия и поведение, по пътищата, по които поемат, и по техните различни видове поведение, които подвеждат и контролират хората, те не изпълняват дълга на водач, а разрушават и прекъсват Божието дело по спасяване на човека, спират хората да дойдат пред Бог и се опитват да ги държат в собствените си ръце, под свой контрол. Това не са ли действията и поведението на антихрист? Несъмнено. Това е достатъчно доказателство, че антихристите играят ролята на Сатана до съвършенство. Съдейки по естеството на нещата, които правят, те не само не успяват да изпълнят добре дълга, който трябва да изпълнят — напротив, те играят ролята на Сатана. Всичко, което правят, е безусловно съперничество с Бог за Неговите избраници. Овцете, които принадлежат на Бог, трябва да следват Бог и да бъдат придобити от Него, но тези хора спират другите да следват Бог; те вземат Божиите овце в собствените си ръце и ги контролират, и карат хората да ги почитат и да ги следват. Такова е естеството на техните действия. Могат ли такива хора да бъдат наречени „водачи“? (Не.) Как трябва да ги наричаме тогава? (Зли слуги.) „Зли слуги“ — това е подходящо име. „Антихристи“, „зли слуги“ — и двете ще свършат работа, нали? Тези хора развяват знамето на изпълнението на дълга на водач, но не правят това, което един водач трябва да прави. Това, което правят, изобщо не е изпълнение на дълга на водач, те играят ролята на антихрист, заместват Сатана в смущаването и унищожаването на делото на Божия дом и подвеждат Божиите избраници да отбягват истинския път и да отбягват Бог. Всичките им действия и цялото им поведение разкриват нрава и природата на Сатана и постигат резултата да накарат хората да отбягват Бог, да отхвърлят истината и Бог и да почитат и следват тях. Един ден, когато напълно са подвели хората и са ги поставили под свой контрол, те ще започнат да ги почитат, да ги следват и да им се подчиняват. Тогава ще са постигнали целта си да впримчат сърцата на хората. Те са църковни водачи, но не вършат работата, която Бог им е поверил; не вършат работата на водачи и работници. Вместо това действат върху Божиите избраници, като ги подвеждат, впримчват и контролират, вземат овце, които очевидно принадлежат на Бог, в собствените си ръце, под свой контрол. Не са ли те крадци и разбойници? Като си съперничат по този начин с Бог за Неговите избраници, не служат ли като слуги на Сатана? Такива антихристи не са ли врагове на Бог? Не са ли врагове на Неговите избраници? (Да.) Сто процента. Те са врагове на Бог и на Неговите избраници; това е извън всякакво съмнение.

Навремето, когато говорех и вършех делото Си във всички църкви в континентален Китай, с Мен имаше един човек, който отговаряше за аудиозаписите и транскрибирането на проповедите. Този човек беше донякъде надарен, имаше остър ум и бързи реакции. Но в него имаше едно нещо: той беше изключително умел в изричането на ласкателни неща, които хората искаха да чуят. Ако ти кажеш, че нещо е вкусно, той ще рече: „Прав си. Опитвал съм го. Страхотно е“. Ако ти кажеш, че навън е горещо, той ще рече: „Наистина е така. Целият съм в пот“. Ако ти кажеш, че навън е студено, той ще рече: „Да, студено е. Обул съм си обувки с вълнена подплата“. Беше му трудно да каже нещо вярно или честно. Изглеждаше като човек, който наистина се стреми, но когато се появеше нещо, което изискваше да се плати цена, той се криеше. Беше потаен и измамен. Такъв човек беше той. Някои може да попитат: „Е, защо избра такъв човек?“. Не съм го избирал — обстоятелствата по онова време го наложиха. Тогава беше трудно да се намери дори такъв като него и поне имаше бързи реакции — натискаше бутона за запис веднага щом започнех да говоря. Той Ме следваше навсякъде, записваше и транскрибираше проповеди; вършеше реална работа. Но начинът, по който се държеше в Мое присъствие, и нещата, които правеше в църквата, бяха като действия на двама напълно различни души. В Мое присъствие той се държеше покорно, възпитано, усърдно, съвестно и отговорно — но такъв ли беше, когато изпълняваше дълга си в църквата? Като се има предвид, че така се държеше, когато общуваше с Горното, такъв ли беше и когато беше сред Божиите избраници? Ще се осмелиш ли да дадеш категоричен отговор? Не, няма. Как тогава би могъл да знаеш какво е било истинското му положение? За да направиш това, трябва да установиш връзка с него. След като общуваш с него известно време, всичко в неговата природа същност ще излезе наяве. Той особено обичаше статуса и беше изключително суетен; винаги, когато беше с някого, много обичаше да говори за своя капитал и да се перчи с нещата, които може да прави, с нещата, които е направил, с това колко много е страдал и колко е велик. Той правеше тези неща и говореше така много често и беше напълно различен човек в сравнение с онзи, който беше, когато бях наблизо. Освен това всеки, който беше около него, се чувстваше възпрян и тормозен и не смееше да каже нищо за това. Кой беше най-големият проблем тук? Той взе тази малка работа, която вършеше, този малък дълг, който изпълняваше, и го третираше като капитал, с който да се перчи, където и да отиде. До каква степен се перчеше с него? Всички го гледаха с уважение, почитаха го и му завиждаха. Накрая казаха: „Този човек е страдал толкова много заради Бог. Само вижте вярата, която има, и любовта, която има към Бог! Не можем да се сравняваме дори с един косъм на главата му. Колко по-нисши сме от него!“. Хората постоянно го споменаваха и онези, които не можеха да се срещнат с Мен, смятаха, че срещата с него е равносилна на среща с Мен. Влиянието, което имаше върху знанието, мислите и умовете на хората, в крайна сметка достигна това ниво. За да стигне дотук, той трябва да е казал и направил доста неща, нали? Със сигурност не е използвал само няколко думи, за да спомене какъв дълг е изпълнявал, със сигурност е говорил и разказвал за тези неща надълго и нашироко; освен това е имал свои собствени мотиви и цели, казвал е някои неща, които биха могли да съблазнят и подведат хората, като ги накарат да го почитат, и в крайна сметка е постигнал целта си. Какво мислите за такъв човек? За него беше добре да може да изпълнява дълга си до Мен, както по отношение на това да се научи как да постъпва, така и по отношение на придобиването на истината. Това беше възможност за него да бъде доведен рано до съвършенство. За съжаление, той не оцени тази възможност. Не видя колко ценна и жизненоважна беше тя, нито че това беше път, основа и източник за придобиване на истината и постигане на познание за Бог. Вместо това той използва тази възможност, за да постигне собствената си цел да се открои от масите и да спечели сърцата на хората. Това вещаеше неприятности; той вървеше по грешен път. Кажете Ми, докато така безразборно разпространяваше мълвата за това колко е страдал, как Бог го е напътствал, как Бог се е отнасял с него и как Бог му е имал доверие, можел ли да осъзнае, че в това има лично намерение? (Да.) Би трябвало да е можел. Не беше нещо, което е невъзможно да се осъзнае. Можел е да го осъзнае — тогава защо не можеше да обуздае злите си дела? Защото не обичаше истината; харесваше само влиянието и статуса. Когато човек, който наистина обича истината, разкрива поквара, когато свидетелства за това как е страдал, той се упреква и обвинява. Чувства, че това, което е направил, е било подло и е било съпротива срещу Бог, и че не бива да го прави отново. Когато в бъдеще отново поиска да го направи, той ще може да се въздържи и да сложи край на вършенето на такива неща. Това е съвсем нормално. Но в такива моменти, дори съвестта им да ги укорява, антихристите не могат да контролират необузданата си амбиция и желанието си и дори да бъдат кастрени, те няма да приемат истината. Защо природата им се надува и разширява невъзвратимо? (Защото не обичат истината.) Те не обичат истината по природа. Какво обичат тогава? (Обичат статуса.) Какво ще им донесе статусът? Ще накара хората да ги почитат, да ги уважават и да им завиждат. В крайна сметка целта им е да се радват на същия статус и отношение като Бог, както и на честта, щастието и радостта, които този статус им носи. След като изслушахте всичко, което току-що казах, не се ли чувствате отвратени? (Да.) Имаше и нещо друго, което този човек направи, което беше по-отвратително. По-късно той се разболя и се върна в родния си град, и това го накара още по-силно да чувства, че заслужава да се радва на предимствата на статуса. Според вас как би действал, докато е под контрола на тази мисъл? Няма ли да изиска още повече от хората, още по-добро отношение? (Да.) Защо изискваше това? Не смяташе ли, че е прекомерно или неразумно? Смяташе, че го заслужава. Мислеше си: „Страдах много заради бог и заради братята и сестрите си. Имам право на това; разболях се, защото страдах толкова много, така че братята и сестрите ми трябва да ми служат“. Докато беше болен, той не си мръдна пръста; просто лежеше в леглото по цял ден, като караше другите да се грижат за него и да го хранят. След като лежа дълго време, започна да му става скучно, затова накара хората да носят храна и напитки и да излизат с него, за да му разсейват скуката. Това е доста отвратително, нали? Щеше да е разбираемо, ако наистина беше толкова болен; ако не беше толкова болен, тогава със сигурност поведението му беше твърде лишено от разум, нали?

Някои хора изглеждат доста ентусиазирани във вярата си в Бог. Те обичат да се занимават с делата на църквата, да се грижат за тях и във всичко са първи. И все пак, неочаквано, щом станат водачи, те разочароват всички. Не се съсредоточават върху разрешаването на практическите проблеми на Божиите избраници, а вместо това правят всичко възможно да действат в името на собствената си репутация и статус. Обичат да се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят, и винаги говорят за това как отдават всичко на Бог и страдат за Него, но не влагат усилия в стремежа към истината и към навлизането си в живота. Не това очакват всички от тях. Макар че са много заети с работата си, изтъкват се при всяка възможност, проповядват някакви думи и доктрини, придобиват уважението и поклонението на някои хора, подвеждат сърцата на хората и затвърждават статуса си, накрая какво произлиза от това? Независимо дали тези хора използват дребни услуги, за да подкупват другите, или се перчат със своите дарби и способности, или използват различни методи, за да подвеждат хората и по този начин да печелят добро мнение за себе си, независимо какъв метод използват, за да спечелят сърцата на хората и да заемат позиция в тях, какво са изгубили те? Те са изгубили възможността да придобият истината, докато изпълняват дълга си на водач. В същото време, поради различните си проявления, те са натрупали и злодеяния, които ще доведат до крайния им изход. Независимо дали използват дребни услуги, за да подкупват и впримчват хората, или се перчат, или използват фасади, за да подвеждат хората, и независимо от това колко много ползи и колко голямо удовлетворение привидно получават от вършенето на такива неща, ако се замислим сега над това, дали този път е правилен? Това ли е пътят на стремежа към истината? Това ли е пътят, който може да доведе до нечие спасение? Очевидно не е. Независимо колко хитроумни са тези методи и похвати, те не могат да измамят Бог и накрая всички те биват заклеймени и ненавиждани от Бог, защото зад подобно поведение се крие човешката необуздана амбиция, отношението и същността на враждебност към Бог. В сърцето Си Бог абсолютно никога не би разпознал тези хора като изпълняващи дълга си, а вместо това би ги окачествил като злодеи. Каква присъда произнася Бог, когато се разправя със злодеите? „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. Когато Бог казва: „Махнете се от Мене“, къде иска да отидат тези хора? Той ги предава на Сатана, на местата, обитавани от тълпи сатани. Каква е крайната последица за тях? Те са измъчвани до смърт от зли духове, което означава, че са погълнати от Сатана. Бог не иска тези хора, което означава, че няма да ги спаси, те не са Божии овце, камо ли Негови последователи, така че не са сред онези, които Той ще спаси. Ето как Бог определя тези хора. И така, какво всъщност е естеството на опитите да се спечелят сърцата на другите? То е да се върви по пътя на антихриста, то е поведението и същността на антихриста. Още по-сериозна е същността на съперничеството с Бог за Божиите избраници. Такива хора са врагове на Бог. Ето как се окачествяват и категоризират антихристите и това е абсолютно точно.

22 януари 2019 г.