Да разбере целта на Божието дело, ефекта, който Неговото дело постига у човека и какви точно са Неговите намерения за човека: това е нещото, което всеки човек, който следва Бог, трябва да постигне. В наши дни знанието за Божието дело е точно това, което липсва на всички хора. Делата, които Бог е извършил при хората, целостта на Божието дело и какви точно са Божиите намерения за човека от сътворението на света до сега — това са неща, които човек нито знае, нито разбира. Този недостатък се вижда не само в целия религиозен свят, но и у всички онези, които вярват в Бог. Когато дойде денят, в който ти наистина съзреш Бог, когато наистина оцениш Неговата мъдрост, когато забележиш всички дела, които Бог е сътворил, когато познаеш какво е Бог и какво има — когато си видял Неговата щедрост, мъдрост, чудо и всичко, което Той е сътворил при хората — тогава ще си постигнал успех във вярата си в Бог. Когато се казва, че Бог е всеобхватен и всещедър, по какъв начин точно Той е всеобхватен и по какъв начин е всещедър? Ако не разбираш това, тогава не може да се смята, че вярваш в Бог. Защо казвам, че тези в религиозния свят не вярват в Бог, а са злодеи, подобни на дяволи? Когато казвам, че те са злодеи, това е, защото не разбират Божиите намерения и не могат да видят Неговата мъдрост. В нито един миг Бог не им разкрива делото Си. Те са слепи; те не могат да видят Божиите дела, те са изоставени от Бог и напълно лишени от грижата и закрилата на Бог, да не говорим за работата на Светия Дух. Тези, на които липсва Божието дело, са злодеи и противници на Бог. Противниците на Бог, за които говоря, са онези, които не познават Бог, онези, които признават Бог с устните си, но въпреки това не Го познават, онези, които следват Бог, но не Му се покоряват, и онези, които се наслаждават на благодатта на Бог и въпреки това не са в състояние да свидетелстват за Него. Без разбиране на целта на Божието дело или разбиране на работата, която Бог върши у човека, той не може да бъде в съгласие с Божиите намерения, нито може да свидетелства пред Бог. Причината, поради която човек се противопоставя на Бог, произтича, от една страна, от неговия покварен нрав, а от друга страна, от непознаването на Бог и липсата на разбиране на принципите, по които Бог работи, и на Неговите намерения за човека. Тези две страни, взети заедно, съставляват историята на човешката съпротива срещу Бог. Новопокръстените във вярата се противопоставят на Бог, защото това противопоставяне е в тяхната природа, докато противопоставянето на Бог от тези, които много години упражняват вярата, е резултат от тяхното невежество по отношение на Него, в допълнение към техния покварен нрав. Във времето преди Бог да стане плът, мярката за това дали човек се противопоставя на Бог се е основавала на това дали е спазвал законите, създадени от Бог на небето. Например, в Епохата на Закона всеки, който не спазваше законите на Йехова, се смяташе за противопоставящ се на Бог; всеки, който крадеше приношенията за Йехова или който се противопоставяше на любимците на Йехова, бе смятан за противопоставящ се на Бог и щеше да бъде убит с камъни; всеки, който не уважаваше баща си и майка си и който удряше или ругаеше другиго, се смяташе за неспазващ законите. И всички, които не спазваха законите на Йехова, бяха смятани за Негови противници. Това вече не бе така в Епохата на благодатта, когато всеки, който се изправеше срещу Исус, бе смятан за човек, който застава срещу Бог, и всеки, който не се покоряваше на словата, изречени от Исус, бе смятан за човек, който застава срещу Бог. По това време начинът, по който се определяше противопоставянето на Бог, стана едновременно по-точен и по-практичен. Във времето, когато Бог все още не бе станал плът, мярата за това дали човекът се противопоставя на Бог, се основаваше на това, дали човек почиташе и славеше невидимия Бог в небето. Начинът, по който беше дефинирано противопоставянето на Бог по това време, не беше толкова практичен, тъй като човек не можеше да види Бог, нито знаеше какъв е образът на Бог или как Той работи и говори. Човекът нямаше никакви представи за Бог и вярваше в Бог смътно, защото Бог още не се бе явил на човека. Следователно, както и да вярваше човек в Бог във въображението си, Бог не осъждаше човека, нито поставяше прекалено високи изисквания към него, защото човекът бе напълно неспособен да види Бог. Когато Бог става плът и идва да работи сред хората, всички Го виждат и чуват Неговите слова, и всички виждат делата, които Бог върши чрез тялото Си от плът. В този момент всички човешки представи се изпаряват. Що се отнася до онези, които са видели Бог да се явява в плът, те няма да бъдат осъдени, ако доброволно Му се покоряват, докато онези, които целенасочено Му се противопоставят, ще бъдат заклеймени като противници на Бог. Такива хора са антихристи, врагове, които умишлено се противопоставят на Бог. Онези, които имат представи за Бог, но все пак са готови и желаят да Му се покоряват, няма да бъдат осъдени. Бог осъжда човека въз основа на неговите намерения и действия, никога заради неговите мисли и идеи. Ако Той трябваше да осъди човека въз основа на неговите мисли и идеи, тогава нито един човек не би могъл да избяга от гневните ръце на Бог. Тези, които умишлено се опълчват срещу въплътения Бог, ще бъдат наказани за своето непокорство. Що се отнася до тези хора, които умишлено се опълчват срещу Бог, тяхното противопоставяне произтича от факта, че те таят представи за Бог, което на свой ред ги тласка към действия, които смущават Божието дело. Тези хора умишлено се съпротивляват и разрушават Божието дело. Те не просто имат представи за Бог, но и участват в дейности, които смущават Неговото дело и поради тази причина подобни хора ще бъдат осъдени. Онези, които не смущават умишлено Божието дело, няма да бъдат осъждани като грешници, защото са способни доброволно да се покоряват и да не участват в дейности, които причиняват прекъсване и смущение. Такива хора няма да бъдат осъждани. Въпреки това, когато хората са изпитвали от опит Божието дело в продължение на много години, ако продължават да таят представи за Бог и остават неспособни да опознаят работата на въплътения Бог, и ако, без значение колко години са изпитвали Неговото дело, те продължават да бъдат изпълнени с представи за Бог и все още не могат да Го опознаят, тогава дори и да не участват в смущаващи деяния, сърцата им все пак са изпълнени с много представи за Бог и дори тези представи да не станат очевидни, подобни хора не са от никаква полза за Божието дело. Те не са в състояние да разпространяват Евангелието за Бог или да свидетелстват за Него. Такива хора са нищожества и малоумници. Тъй като те не познават Бог и освен това са напълно неспособни да отхвърлят представите си за Него, те са осъдени. Може да се каже така: нормално е за новопокръстените във вярата да имат свои представи за Бог или да не знаят нищо за Него, но за човек, който е вярвал в Бог в продължение на много години и е преживял голяма част от Неговото дело, не би било нормално да продължава да има свои представи, а още по-малко да няма познание за Бог. Именно защото това не е нормално състояние, те са осъдени. Всички тези ненормални хора са боклук; те са тези, които се противопоставят най-много на Бог и които са се радвали на Божията благодат за нищо. Всички подобни хора накрая ще бъдат отстранени!

Онзи, който не разбира целта на Божието дело, е такъв, който Му се противопоставя, и всеки, който е разбрал целта на Божието дело, но все още не се стреми да удовлетвори Бог, може още повече да се смята за противник на Бог. Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да съответства на Божиите намерения. Всички те са безполезни, долни люде, които се издигат високо, за да корят Бог. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят Неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и препъникамъни, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души? Онези, които се величаят в присъствието на Бог, са най-гнусните хора, докато онези, които са смирени, са най-почитани. И онези, които смятат, че познават Божието дело и които освен това са способни да разгласяват Божието дело на другите с много шум, дори когато гледат право към Него — това са най-невежите хора. Такива хора не са свидетели на Бог, те са високомерни и изпълнени със самонадеяност. Онези, които вярват, че имат твърде малко познание за Бог, въпреки че имат действителен опит и практически познания за Него, са тези, които са най-обичани от Него. Само такива хора наистина имат свидетелство и са наистина способни да бъдат усъвършенствани от Бог. Онези, които не разбират Божиите намерения, са противници на Бог; онези, които разбират Божиите намерения и въпреки това не практикуват истината, са противници на Бог; онези, които ядат и пият словата на Бог и въпреки това се противопоставят на същността на Божиите думи, са противници на Бог; онези, които имат представи за въплътения Бог и освен това са склонни да се бунтуват, са противници на Бог; онези, които съдят Бог, са противници на Бог; и който не е в състояние да познае Бог или да свидетелства за Него, е противник на Бог. Затова ви призовавам: ако наистина имате вяра, че можете да извървите този път, тогава продължавайте да го следвате. Но ако не сте в състояние да се въздържате от противопоставяне на Бог, тогава по-добре се отдръпнете, преди да е станало твърде късно. В противен случай шансовете нещата да завършат зле за вас са твърде големи, защото вашата природа е просто твърде покварена. Нямате нито грам вярност или покорство, нито пък сърце, което жадува за правда и истина, нито любов към Бог. Може да се каже, че вашето положение пред Бог е пълна разруха. Не можете да спазвате това, което трябва да спазвате, и не сте в състояние да кажете, каквото трябва да се каже. Не сте успели да приложите на практика това, което трябва да прилагате на практика, и не сте успели да изпълните функцията, която трябва да изпълните. Нямате верността, съвестта, покорството или решимостта, които са нужни. Не сте издържали на страданието, което се изисква да издържите и нямате вярата, която е необходима. Просто казано, вие сте напълно лишени от всякаква заслуга: не се ли срамувате да продължите да живеете? Позволете Ми да ви убедя, че ще е по-добре да затворите очи във вечен покой, като по този начин спестите на Бог притеснението заради вас и страданието заради вас. Вие вярвате в Бог и въпреки това не знаете Неговите намерения; ядете и пиете думите на Бог и въпреки това не сте в състояние да се придържате към това, което Бог изисква от човека. Вярвате в Бог и въпреки това не Го познавате, и живуркате без цел, към която да се стремите, без никакви ценности, без никакъв смисъл. Живеете като човешко същество и все пак нямате съвест, почтеност или правдоподобност дори в най-малката степен — можете ли все още да се наричате човешки същества? Вие вярвате в Бог и все пак Го заблуждавате; нещо повече, вие вземате парите на Бог и изяждате приношенията, които са му поднесени. При все това пак не успявате да покажете и най-малка съпричастност към Божиите чувства или капка съвест към Него. Не можете да отговорите дори и на най-обикновените Божии изисквания. Можете ли все още да се наричате човешки същества? Ядете храната, която Бог ви осигурява, и дишате кислорода, който Той ви дава, наслаждавате се на Неговата благодат, но в крайна сметка нямате и най-малко познание за Бог. Напротив, вие сте станали негодници, които се противопоставят на Бог. Това не ви ли прави звяр, по-низък дори от куче? Сред животните има ли такива, които са по-злостни от вас?

Тези пастори и старейшини, които стоят на високия амвон, учейки другите, са противници на Бог и съюзници на Сатана; не са ли тези от вас, които не стоят на високия амвон да учат другите, дори по-големи противници на Бог? Не сте ли дори повече от тях съучастници на Сатана? Онези, които не разбират целта на Божието дело, не знаят как да се съобразят с Божиите намерения. Със сигурност няма как онези, които разбират целта на делото Му, да не знаят как да се съобразят с Божиите намерения. Божието дело никога не греши; по-скоро човешките стремежи са погрешни. Не са ли тези пропаднали хора, които умишлено се противопоставят на Бог, дори по-зловещи и злонамерени от онези пастори и старейшини? Мнозина са тези, които се противопоставят на Бог, но има и много различни начини, по които те се противопоставят на Бог. Тъй както има всякакъв вид вярващи, така има и всякакъв вид хора, които се противопоставят на Бог, всеки различно от другия. Нито един от онези, които не разпознават ясно целта на Божието дело, не може да бъде спасен. Както и човекът да се е противопоставял на Бог в миналото, когато разбере целта на Божието дело и посвети усилията си да удовлетвори Бог, Бог ще заличи всичките му предишни грехове. Щом човекът търси истината и практикува истината, Бог няма да взима предвид какво е направил. Освен това на базата на това как човек практикува истината Бог го оправдава. Това е Божията праведност. Преди човек да е видял Бог или да е изпитал Неговото дело, както и човекът да действа спрямо Бог, Той не го взима предвид. Но след като човекът е видял Бог и е изпитал Неговото дело, всички дела и действия на човека ще бъдат въведени от Бог в „тефтерите“, защото човекът е видял Бог и е живял сред делото Му.

Когато човекът наистина е видял какво Бог притежава и е, когато е видял Неговото върховенство и когато наистина е опознал Божието дело и освен това, когато старият нрав на човека е променен, тогава човекът ще е отхвърлил своя непокорен нрав, който противостои на Бог. Може да се каже, че всеки в някакъв момент е възставал срещу Бог. Ако обаче с охота се покоряваш на въплътения Бог и от тази позиция удовлетворяваш Божието сърце със своята вярност, практикуваш истината, която трябва, изпълняваш дълга си както трябва и спазваш правилата, които трябва, тогава ти си този човек, който е готов да отхвърли непокорството си, за да удовлетвори Бог, и този човек, който може да бъде усъвършенстван от Бог. Ако упорито отказваш да видиш грешките си и нямаш намерение да се покаеш, ако упорстваш в своето непокорство и нямаш никакво намерение да съдействаш на Бог и да Го удовлетворяваш, тогава такъв упорит и непоправим човек като теб със сигурност ще бъде наказан и със сигурност никога няма да стане такъв, който да бъде усъвършенстван от Бог. След като това е така, ти си враг на Бог днес и утре ти пак ще бъдеш враг на Бог и ще останеш враг на Бог и на следващия ден; ти завинаги ще бъдеш противник на Бог и враг на Бог. В такъв случай как Бог може да те остави на мира? Присъщо е на човека е да се противопоставя на Бог, но той не трябва да търси целенасочено „тайната“ на противопоставянето на Бог само защото промяната на природата му е непосилна задача. Ако случаят е такъв, тогава е по-добре да се оттеглиш, преди да е станало твърде късно, за да не стане наказанието ти в бъдеще по-сурово и скотската ти природа да не избухне и да стане неуправляема, докато плътското ти тяло в крайна сметка не бъде унищожено от Бог. Ти вярваш в Бог, за да получаваш благословии; но ако в крайна сметка ти се случва само нещастие, това не би ли било жалко? Призовавам ви, по-добре си направете друг план. Каквото и да сторите, би било по-добро, отколкото да вярвате в Бог: със сигурност не може пътят да е само този. Нямаше ли да продължите да оцелявате, ако не търсехте истината? Защо трябва да си разваляте отношенията с Бог по този начин?