През няколкото хилядолетия на поквара всички хора са станали напълно несъобразителни и бавносхващащи; всички те са се превърнали в зли демони, които се противопоставят на Бог, до такава степен, че тяхното непокорство срещу Бог е документирано в историческите записи и дори самите хора са неспособни да дадат пълен отчет за своето непокорно поведение — защото са дълбоко покварени от Сатана и са подведени от Сатана така, че не знаят накъде да се обърнат. Дори и днес хората все още предават Бог. Когато виждат Бог, те Го предават, и когато не могат да Го видят, също Го предават. Има дори такива, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, все пак Го предават. И затова казвам, че човешкият разум е загубил първоначалната си функция и че човешката съвест също е загубила първоначалната си функция. В Моите очи всички хора са зверове в човешки одежди и отровни змии. Колкото и жалки да се опитват да изглеждат в Моите очи, Аз никога няма да бъда милосърден към тях, защото те нямат абсолютно никаква представа за разликата между черното и бялото и никой от тях не разбира разликата между истината и неистината. Техният разум е толкова вцепенен, но те все пак желаят да получат благословии; човешката им природа е толкова низка, но те все пак желаят да царуват и да държат властта. На кого биха могли да бъдат царе с такъв разум? Как биха могли с такава човешка природа да седят на престоли? Хората са наистина безсрамни! Те са отрепки, които надценяват себе си! Предлагам на вас, които желаете да получите благословии, първо да си намерите огледало и да погледнете собственото си грозно отражение. Имаш ли необходимото, за да бъдеш цар? Имаш ли чертите на лицето на човек, който би могъл да получава благословии? Не е настъпила ни най-малката промяна в твоя нрав и не си успял да приложиш нищо от истината на практика, а все пак желаеш едно прекрасно утре. Това е чиста заблуда! Човекът, който е роден в такава скверна земя, е заразен до сериозна степен от обществото, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, философията за светските отношения, достойна за презрение, напълно безполезното съществуване и низките обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест, и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безмилостен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и невъздържано покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова порочно човечество да има каквато и да било възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?

Промяната на човешкия нрав трябва да започне с познанието за човешката същност и чрез промени в мисленето, природата и мисловната нагласа на човека, т.е. чрез фундаментални промени. Само по този начин ще се постигнат истински промени в нрава на човека. Първопричината за появата на покварени нрави в човека е подвеждането, покварата и отровата на Сатана. Човекът е окован и контролиран от Сатана и дълбоко страда от разрушението, което Сатана е нанесъл на неговото мислене, морал, проникновение и разум. Човекът се противопоставя на Бог и не може да приеме истината именно поради това, че нещата, които са фундаментални за човека, са покварени от Сатана и са напълно различни от това, което Бог е създал първоначално. Следователно, за да има промени в нрава на човека, това, което първо трябва да се направи, е да се промени познанието му за Бог и познанието му за истината по отношение на неговото мислене, проникновение и разум. Онези, които са се родили в най-дълбоко покварената от всички земи, са още по-невежи за това какво е Бог и какво означава да вярваш в Бог. Колкото по-покварени са хората, толкова по-малко знаят за съществуването на Бог и толкова по-слаби са техният разум и проникновение. Първопричината за противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е морално покварен, мислите му са изродени и мисловната му нагласа е изостанала. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът първоначално се е покорявал на Бог и се е покорявал на словата Му, след като ги е чул. Първоначално е имал здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като човекът е бил покварен от Сатана, първоначалният му разум, съвест и човешка природа са станали безчувствени и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал ненормален, нравът му е станал същият като на звяр, а непокорството му срещу Бог непрекъснато нараства и става по-сериозно. И все пак човекът все още нито знае, нито разбира това, а само се противопоставя и се бунтува упорито. Разкриванията на човешкия нрав са изрази на неговия разум, проникновение и съвест. Тъй като разумът и проникновението му са нездрави, а съвестта му е крайно безчувствена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проникновението на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божиите намерения. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен да бъде оползотворен от Бог. „Нормален разум“ означава покорство и преданост към Бог, копнеж за Бог, безрезервност по отношение на Бог и притежаване на съвест пред Бог. Това означава единомислие с Бог и да няма умишлено противопоставяне на Бог. Не е така, когато имаш ненормален разум. Откакто човекът е покварен от Сатана, той си е създал представи за Бог и не е имал никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го съди, а освен това сипе обиди зад гърба Му. Човекът съди Бог зад гърба Му, като много добре знае, че Той е Бог; човекът няма абсолютно никакво намерение да се покорява на Бог, но просто не спира да отправя искания и молби към Него. Такива хора, хора с ненормален разум, не са способни да осъзнаят собственото си поведение, достойно за презрение, или да съжаляват за своите бунтовнически прояви. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали малко от разума си; колкото повече хората се бунтуват срещу Бог и все така не познават себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

Разкриването на покварения нрав на човека произтича само от притъпената му съвест, злонамерената му природа и нездравия му разум; ако съвестта и разумът на човека успеят отново да станат нормални, тогава той ще се превърне в човек, годен за употреба пред Бог. Именно защото човешката съвест винаги е била притъпена и защото човешкият разум, който никога не е бил здрав, отслабва все повече, човекът става все по-непокорен спрямо Бог — дотолкова, че дори приковава Исус на кръста и отказва на Божието въплъщение в последните дни да влезе в дома му, осъжда Божията плът и вижда Божията плът като низша. Ако човек имаше поне малко човечност, той нямаше да бъде толкова жесток в отношението си към въплътения Бог; ако имаше поне малко разум, нямаше да бъде толкова порочен в отношението си към плътта на въплътения Бог; ако имаше поне малко съвест, нямаше да „благодари“ на въплътения Бог по този начин. Човекът живее в епохата на въплъщението на Бог, но не е способен да благодари на Бог, че му е дал такава добра възможност, и вместо това проклина идването на Бог или напълно пренебрегва факта на Божието въплъщение, и явно се противи и изпитва неприязън към него. Независимо от това как човекът се отнася към идването на Бог, накратко казано, Бог винаги е продължавал търпеливо Своето дело, въпреки че човекът не е бил ни най-малко благосклонен към Него и сляпо е отправял молби към Него. Човешкият нрав е станал изключително порочен, разумът му се е притъпил до крайност, а съвестта му е напълно потъпкана от Лукавия и отдавна е престанала да бъде изначалната съвест на човека. Човекът не само е неблагодарен на въплътения Бог за това, че е дарил толкова много живот и благодат на човечеството, но дори е възмутен от Бог за това, че му е дал истината; точно защото човекът няма ни най-малък интерес към истината, той е възмутен от Бог. Човекът не само че не е способен да даде живота си за въплътения Бог, но и се опитва да извлече облаги от Него и претендира за лихва, която е десетки пъти по-голяма от това, което той е дал на Бог. Хората с такава съвест и разум все така не виждат нищо погрешно в това и продължават да вярват, че са отдали толкова много от себе си заради Бог и че Бог им е дал твърде малко. Има хора, които, след като са Ми дали купичка вода, протягат ръце и искат да им платя за две купички мляко, или, след като са Ми дали стая за една нощ, настояват да им платя наем за няколко. С такава човешка природа и такава съвест как можете все още да искате да получите живот? Какви презрени отрепки сте вие! Тази човешка природа и тази човешка съвест са причината въплътеният Бог да се скита по земята, без да има къде да намери подслон. Онези, които наистина притежават съвест и човешка природа, трябва да почитат въплътения Бог и да Му служат с цялото си сърце не заради това колко работа е свършил, а дори и да не свърши никаква работа. Ето това трябва да правят онези, които имат здрав разум, и това е дълг на човека. Повечето хора дори говорят за условия, когато служат на Бог: Те не се интересуват дали Той е Бог или човек, а говорят само за собствените си условия и се стремят да задоволят само собствените си желания. Когато готвите за Мен, изисквате плащане за услугата, когато бягате заради Мен, изисквате плащане за бягането, когато работите за Мен, изисквате плащане за работата, когато перете дрехите Ми, изисквате плащане за прането, когато се грижите за църквата, изисквате плащане за възстановяването ви, когато говорите, изисквате плащане за оратор, когато раздавате книги, изисквате плащане за разпространението им, а когато пишете, изисквате плащане за писането. Онези, които съм кастрил, дори искат отплата от Мен, а онези, които са били изпратени вкъщи, искат обезщетение за накърненото си име; онези, които са неомъжени, искат зестра или компенсация за изгубената си младост; онези, които убиват пиле, искат касапска такса, онези, които пържат храна, искат такса за пържене, а онези, които правят супа, искат заплащане и за това… Това е вашата възвишена и могъща човешка природа и това са действията, които ви диктува вашата добра съвест. Къде е вашият разум? Къде е вашата човечност? Нека ви кажа! Ако продължавате така, ще спра да работя сред вас. Няма да работя сред глутница зверове в човешки облик, няма да страдам за такава група хора, чиито светли лица крият сърца на зверове, не ще търпя заради такава глутница животни, която няма и най-малкия шанс за спасение. Денят, в който ви обърна гръб, ще бъде денят, в който вие ще умрете, денят, в който тъмнината ще ви обхване, и денят, в който ще бъдете изоставени от светлината. Нека ви го кажа! Никога няма да бъда благосклонен към група като вашата — група, която стои по-долу дори от животните! Има граници на Моите думи и действия, а с човешка природа и съвест като вашите няма да работя повече, защото вие сте твърде лишени от съвест, причинили сте Ми твърде много болка и вашето подло поведение Ме отвращава твърде много. Хората, на които толкова им липсва човечност и съвест, никога няма да имат възможност за спасение; Аз никога не бих спасил такива безсърдечни и неблагодарни хора. Когато дойде Моят ден, ще изсипя за вечни времена изгарящите Си пламъци върху синовете на бунтарството, които някога предизвикаха свирепия Ми гняв, ще наложа вечното Си наказание върху онези животни, които някога хвърляха обиди по Мен и Ме изоставиха, ще изгоря за вечни времена с огъня на Моя гняв синовете на бунтарството, които някога ядоха и живяха заедно с Мен, но не повярваха в Мен, които Ме обидиха и предадоха. Ще подложа на наказание всички онези, които предизвикаха гнева Ми; ще изсипя целия Си гняв върху онези зверове, които някога искаха да застанат до Мен като равни, но не Ме почетоха и не Ми се покориха; жезълът, с който ще ударя човека, ще падне върху онези животни, които някога се радваха на Моите грижи и на тайните, които изказах открито, и които някога се опитаха да получат материални наслади от Мен. Няма да простя на никой човек, който се опитва да заеме мястото Ми; няма да пощадя никого от онези, които се опитват да отнемат храна и дрехи от Мен. Засега вие оставате невредими и продължавате да прекалявате с исканията, които отправяте към Мен. Когато настъпи денят на гнева, няма да отправяте повече искания към Мен; тогава ще ви оставя да се „наслаждавате“ до насита, ще забия лицата ви в земята и никога повече няма да можете да станете! Рано или късно ще „изплатя“ този дълг към вас и се надявам търпеливо да изчакате настъпването на този ден.

Ако тези достойни за презрение хора наистина могат да оставят настрана екстравагантните си желания и да се обърнат обратно към Бог, то те все още имат възможност за спасение; ако човекът наистина има сърце, което копнее за Бог, тогава той няма да бъде изоставен от Него. Човекът не успява да спечели Бог не защото Бог има плътски чувства или защото Бог не желае да бъде спечелен от човека, а защото човекът не иска да придобие Бог и защото човекът няма сърце, което нетърпеливо търси Бог. Как може един от тези, които наистина търсят Бог, да бъде прокълнат от Него? Как може човек със здрав разум и чувствителна съвест да бъде прокълнат от Бог? Как може човек, който наистина се прекланя пред Бог и Му служи, да бъде погълнат от огъня на Неговия гняв? Как може човек, който е готов да се покори на Бог, да бъде изгонен от Божия дом? Как може човек, който смята, че никога не може да обича Бог достатъчно, да живее в Божието наказание? Как може човек, който е готов да се отрече от всичко заради Бог, да остане без нищо? Човекът не желае да се стреми към Бог, не желае да даде имуществото си за Бог и не желае да посвети усилията през целия си живот на Бог; вместо това той казва, че Бог прекалява, че твърде много неща, свързани с Него, се разминават с представите на човека. С такава човешка природа, дори и да сте полагали непрестанни усилия, пак няма да можете да получите Божието одобрение, да не говорим за това, че не търсите Бог. Нима не знаете, че вие сте увредената част от човечеството? Не знаете ли, че няма по-долна човешка природа от вашата? Не знаете ли как ви наричат другите, за да ви отдадат заслуженото? Тези, които наистина обичат Бог, ви наричат баща на вълка, майка на вълка, син на вълка и внук на вълка; вие сте потомци на вълка, хора на вълка и трябва да знаете своята идентичност и никога да не я забравяте. Не си мислете, че сте по-висши: вие сте най-порочната група нечовеци сред хората. Нима не знаете нищо от това? Знаете ли колко голям е рискът, който поемам, работейки сред вас? Ако разумът ви не може да стане отново нормален и съвестта ви не може да работи нормално, тогава никога няма да се освободите от името „вълк“, никога няма да избегнете деня на проклятието и никога няма да избегнете деня на наказанието си. Вие сте родени непълноценни, без никаква стойност. Вие по природа сте глутница гладни вълци, купчина отломки и боклук и, за разлика от вас, Аз не работя върху вас заради лични придобивки, а поради необходимостта от делото. Ако продължавате да сте така непокорни, Аз ще спра делото Си и никога повече няма да върша делото Си над вас; напротив, ще прехвърля делото Си към група, която харесвам, и така ще ви напусна завинаги, защото не желая да виждам онези, които са във вражда с Мен. И така, да Ми съответствате ли искате, или да бъдете във вражда с Мен?