Откакто хората са започнали да вървят по правилния път на вярата в Бог, е имало много неща, които остават неясни за тях. Те все още са напълно объркани по отношение на Божието дело и на голяма част от работата, която трябва да вършат. Това се дължи, от една страна, на отклоненията в техните изживявания и на ограниченията в способността им да разбират, а от друга — на факта, че Божието дело все още не е довело хората до този етап. И така, във всеки човек има неяснота относно повечето духовни въпроси. Вие не само не сте наясно в какво трябва да навлезете, но сте още по-невежи по отношение на Божието дело. Това не е само въпрос на недостатъците, които съществуват във вас: това е голям пропуск, който е характерен за всички хора в религиозния свят. Тук се крие ключът към причината, поради която хората не познават Бог и затова тази грешка е обща за всички, които Го търсят. Нито един човек не е познал Бог и не е видял истинското Му лице. Именно поради това Божието дело става толкова трудно — колкото преместването на планина или пресушаването на морето. Толкова много хора са пожертвали живота си за Божието дело; толкова много са били пропъдени заради Неговото дело; толкова много са били измъчвани до смърт заради Неговото дело; толкова много хора, чиито очи са били пълни със сълзи от любов към Бог, са умрели несправедливо; толкова много са били подложени на жестоки и нечовешки гонения… Това, че тези трагедии се случват, не се ли дължи на липсата на познание на хората за Бог? Как може някой, който не познава Бог, да има дързостта да застане пред Него? Как може някой, който вярва в Бог и въпреки това Го преследва, да има дързостта да застане пред Него? Това не са недостатъци единствено на хората от религиозния свят — те са често срещани и при тях, и при вас. Хората вярват в Бог, без да Го познават; именно това е причината сърцата им да не са богобоязливи и в тях да няма ужас от Него. Дори има такива, които открито и нагло вършат работа, която сами си измислят в рамките на този поток, и вършат делата, поръчани от Бог, според собствените си изисквания и прекомерни желания. Много хора действат необуздано и следват собствената си воля, без да уважават Бог. Не са ли тези примери съвършени проявления на егоистичните сърца на хората? Не показват ли те, че в хората има прекалено много измама? Хората може действително да са изключително интелигентни, но могат ли техните дарби да заместят Божието дело? Хората може действително да са загрижени за Божието бреме, но не трябва да действат твърде егоистично. Наистина ли делата на хората са подобни на Божиите дела? Може ли някой да бъде сто процента сигурен? Да свидетелстват за Бог, да наследяват Неговата слава — в това Бог прави изключение и издига хората; как хората могат да бъдат достойни? Божието дело едва сега започва и Неговото слово едва сега започва да бъде изричано. В този момент хората са доволни от себе си, но дали така не се излагат на унижение? Те разбират твърде малко. Дори и най-талантливият теоретик, най-красноречивият оратор не може да опише цялото Божие изобилие, та нима вие ще успеете да направите това по-добре? Не бива да мислите, че цената ви е стигнала небето, а по-скоро трябва да считате, че стоите по-долу от всички разумни хора, които се стремят да обичат Бог. Това е пътят, по който трябва да навлезете: да се възприемате като значително по-низши от всички останали. Защо се считате за толкова висши? Защо се оценявате толкова високо? В дългия път на живота вие сте направили само няколко първи стъпки. Виждате само Божията ръка, но не и целия Бог. Вие сте длъжни да виждате повече от Божието дело, да откривате повече от това, в което трябва да навлезете, защото сте се променили твърде малко.

Докато Бог усъвършенства хората и преобразява техния нрав, Неговото дело никога не спира, защото на хората им липсват твърде много неща и те далеч не отговарят на стандартите, които Той е определил. И така, може да се каже, че в очите на Бог вие вечно ще бъдете новородени бебета, притежаващи много малко от съставките, които са Му угодни, защото вие не сте нищо друго освен сътворени същества в Божиите ръце. Ако човек изпадне в състояние на самодоволство, няма ли да бъде намразен от Бог? Да се каже, че днес можете да удовлетворите Бог, означава да се говори от ограничената гледна точка на тяло от плът и кръв; ако наистина трябва да се изправите срещу Бог на арената, вие винаги ще бъдете побеждавани. Човешката плът никога не е успявала да спечели победа. Само чрез действието на Светия Дух е възможно човекът да придобие качества, които да компенсират неговите недостатъци. Всъщност, от неизброимите неща в Божието творение, човекът е най-нисшият. Въпреки че е господар на всички неща, човекът е единственият сред тях, който е подвластен на хитростите на Сатана, единственият, който по всякакъв начин става жертва на неговата поквара. Човек никога не е имал суверенитет над себе си. Повечето хора живеят в нечистото жилище на Сатана и страдат от неговите подигравки; той ги дразни ту по един, ту по друг начин, докато не останат само наполовина живи, понасяйки всяка превратност, всяка трудност в човешкия свят. След като си поиграе с тях, Сатана слага край на съдбата им. Така хората преминават през целия си живот замаяни и объркани, като никога не могат да се насладят на добрите неща, които Бог е приготвил за тях — вместо това те са увредени от Сатана и съсипани. Днес те са станали толкова обезсилени и апатични, че просто нямат никакво желание да обърнат внимание на Божието дело. Ако хората нямат никакво желание да забелязват Божието дело, техният опит е обречен завинаги да остане накъсан и непълен и навлизането им завинаги ще бъде едно празно пространство. През тези няколко хиляди години, откакто Бог дойде на света, Той е използвал всякакви хора с възвишени идеали, за да работят за Него в продължение на много години; но тези, които познават делото Му, са толкова малко, че почти не съществуват. Поради тази причина огромен брой хора поемат ролята на противопоставящи се на Бог, докато в същото време работят за Него; това е така, защото вместо да вършат Неговите дела, те всъщност вършат човешка работа на позиция, която им е предоставена от Бог. Може ли това да се нарече работа? Как могат те да навлязат? Хората са взели Божията благодат и са я погребали. Поради това през изминалите поколения онези, които вършат Неговото дело, не са навлезли много. Те просто не говорят за познаване на Божието дело, защото разбират твърде малко от Божията мъдрост. Може да се каже, че въпреки че има мнозина, които служат на Бог, те не са успели да видят колко възвишен е Той и затова всички са поставили себе си в позицията на Бог, на Когото другите да се покланят.

В продължение на толкова години Бог е останал скрит в творението; наблюдавал е толкова много пролети и есени иззад воал от мъгла; гледал е от третото небе в продължение на толкова много дни и нощи; ходил е сред хората толкова много месеци и години. Той е седял над всички хора и тихо е чакал през толкова много студени зими. Нито веднъж не Се е показал открито на никого, не е издал нито един звук, тръгва си без знак и се връща също толкова безшумно. Кой може да познае истинското Му лице? Той нито веднъж не е говорил на човек и нито веднъж не се е явявал на човек. Колко лесно е за хората да вършат работата, която Бог е поръчал? Те не осъзнават, че най-трудното от всичко е да Го познаят. Днес Бог е проговорил на хората, но те никога не са Го познали, защото тяхното навлизане в живота е твърде ограничено и повърхностно. Погледнато от Неговата гледна точка, хората са напълно негодни да се явят пред Бог. Те имат твърде малко разбиране за Бог и са твърде отчуждени от Него. Освен това сърцата, с които вярват в Бог, са твърде сложни и те просто не държат образа на Бог дълбоко в себе си. В резултат на това невероятните усилия, които Бог полага, и Неговото дело, подобно на късчета злато, заровени под пясъка, не могат да излъчат блясък светлина. За Бог заложбите, мотивите и възгледите на тези хора са крайно отвратителни. Обеднели откъм способност да разбират, коравосърдечни до степен на безчувственост, унизени и пропаднали, прекалено раболепни, слаби и безволеви, те трябва да бъдат водени, както се водят говеда и коне. Що се отнася до тяхното навлизане по дух или до навлизането им в Божието дело, те не обръщат ни най-малко внимание на това, не притежават и капка решимост да страдат в името на истината. За този вид хора няма да е лесно да бъдат доведени до съвършенство от Бог. Следователно е жизненоважно да пристъпите към вашето навлизане като възприемете тази гледна точка — чрез вашата работа и вашето навлизане вие започвате да опознавате Божието дело.