Вашата работа и навлизане са доста слаби; човекът не отдава значение на това как да работи и е още по-непостоянен при навлизането в живота. Човекът не гледа на тези неща като на уроци, в които трябва да вникне; затова, според вашия опит, на практика всичко, което човекът вижда, са празни миражи. Що се отнася до работата, от вас не се иска много, но като хора, които трябва да бъдат усъвършенствани от Бог, трябва да научите уроците си относно работата за Бог, за да можете скоро да сте в съгласие с Божията воля. През вековете тези, които са работили, са били наричани работници или апостоли — думи, които се отнасят до малък брой хора, използвани от Бог. Но работата, за която говоря днес, не се отнася само до тези работници или апостоли, а е насочена към всички, които трябва да бъдат усъвършенствани от Бог. Вероятно има много хора, които нямат особен интерес към това, но заради навлизането би било най-добре да се говори за истината по този въпрос.

Що се отнася до работата, човек вярва, че работата е да си ангажиран за Бог, да проповядваш навсякъде и да отдаваш всичко от себе си за Него. Въпреки че това убеждение е правилно, то е твърде едностранчиво; това, което Бог иска от човека, не е само да е ангажиран за Него; освен това, тази работа е свързана и със служение и приток в духа. Много братя и сестри, дори и след многогодишен опит, никога не са мислили да работят за Бог, защото работата, както я схваща човек, е несъвместима с това, което Бог иска. Ето защо човекът няма никакъв интерес към работата и точно поради тази причина навлизането на човека в нея също е доста едностранчиво. Всички вие трябва да започнете своето навлизане с работа за Бог, така че да можете да преминете по-добре през всички аспекти на опита. Ето в какво трябва да навлезете. Работата не се отнася до това да бъдете ангажирани за Бог, а до това дали животът на човека и това, което той изживява, могат да доставят наслада на Бог. Работата се отнася до хора, които използват своята преданост към Бог и познанието си за Бог, за да свидетелстват за Него, а също и за да се грижат за нуждите на хората. Такава е отговорността на човека и всички хора трябва да разберат това. Може да се каже, че вашето навлизане е вашата работа и че вие се стремите да навлезете по време на работата си за Бог. Да изживяваш Божието дело не означава само да знаеш как да ядеш и пиеш Неговото слово; по-важното е, че трябва да знаете как да свидетелствате за Бог, да можете да служите на Бог и да можете да се грижите за хората и да им осигурявате ресурс. Това е работа, но също така е и вашето навлизане; това е, което всеки човек трябва да постигне. Има много хора, които се съсредоточават само върху това да са ангажирани за Бог и да проповядват навсякъде, но пренебрегват индивидуалния си опит и пренебрегват навлизането си в духовния живот. Именно това е довело дотам, че тези, които служат на Бог, са се превърнали в хора, които се противопоставят на Бог. Тези, които са служили на Бог и са се грижели за нуждите на хората през всичките тези години, просто са смятали работата и проповядването за навлизане и никой от тях не е приемал индивидуалния си духовен опит за важен в навлизането. Вместо това те са възприемали просвещението, което получават от действието на Светия Дух, като свой капитал, който да използват в обучението на другите. Когато проповядват, те са много натоварени и получават действието на Светия Дух, като чрез това освобождават гласа на Светия Дух. В такъв момент тези, които работят, са изпълнени със самодоволство, сякаш действието на Светия Дух се е превърнало в техен индивидуален духовен опит; те чувстват, че всички думи, които изричат, принадлежат на тяхното индивидуално същество, но в същото време техният собствен опит не им изглежда толкова ясен, колкото са го описали. Нещо повече, преди да започнат да говорят, те изобщо нямат представа какво ще кажат, но когато Светият Дух подейства в тях, думите им се изливат в безкраен поток. След като веднъж си проповядвал по такъв начин, ти усещаш, че действителният ти духовен ръст не е толкова малък, колкото си смятал преди, и като в ситуация, в която Светият Дух е действал в теб няколко пъти, решаваш, че вече имаш духовен ръст, и погрешно вярваш, че действието на Светия Дух е твоето собствено навлизане и твоето собствено същество. Когато постоянно преживяваш по този начин, ще станеш небрежен по отношение на собственото си навлизане, ще изпаднеш в леност, без да забележиш, и ще престанеш да отдаваш значение на индивидуалното си навлизане. Поради тази причина, когато се грижиш за нуждите на другите, трябва ясно да разграничаваш своя духовен ръст от действието на Светия Дух. Това може да улесни още повече навлизането ти и да донесе повече ползи за твоя опит. Когато човекът възприеме действието на Светия Дух като свое индивидуално изживяване, това се превръща в източник на поквара. Ето защо казвам, че какъвто и дълг да изпълнявате, трябва да гледате на навлизането си като на жизненоважен урок.

Човек работи, за да удовлетвори волята на Бог, да доведе всички онези, които са в съгласие с волята Му, пред Него, да доведе човека при Бог и да представи действието на Светия Дух и Божието ръководство на човека, като по този начин усъвършенства плодовете на Божието дело. Ето защо е наложително да сте напълно наясно със същността на делото. Като използван от Бог, всеки човек е достоен да работи за Бог, тоест всеки има възможност да бъде използван от Светия Дух. Има обаче нещо, което трябва да осъзнаете: когато човек върши работата, която е поръчана от Бог, на него му е дадена възможността да бъде използван от Бог, но това, което се казва и разбира от човека, не е изцяло равнозначно на неговия духовен ръст. Всичко, което можете да направите, е да опознаете по-добре своите слабости по време на работата си и да получите по-голямо просвещение от Светия Дух. Така ще имате възможност да спечелите по-добро навлизане в хода на работата си. Ако човекът разглежда напътствията, които идват от Бог, като свое собствено навлизане и като нещо, което е присъщо на самия него, тогава няма да има потенциал за растеж на човешкия духовен ръст. Просвещението, което Светият Дух извършва в хората, се случва, когато те се намират в нормално състояние; в такива моменти хората често бъркат просветлението, което получават, с действителния си духовен ръст, защото начинът, по който Светият Дух просвещава, е изключително нормален и Той използва това, което е присъщо на човека. Когато хората работят и говорят или когато се молят и правят своите духовни поклонения, има истини, които внезапно им се изясняват. В действителност обаче това, което човекът вижда, е само просветление от Светия Дух (естествено, това просветление е свързано със сътрудничеството на човека) и не представлява неговия истински духовен ръст. След период на изживявания, в който човекът се сблъсква с някои трудности и изпитания, неговият истински духовен ръст става очевиден при тези обстоятелства. Едва тогава човекът ще открие, че неговият духовен ръст не е толкова голям и егоизмът, личните съображения и алчността му излизат наяве. Едва след няколко цикъла на подобни изживявания много от пробудилите се в духа си хора ще осъзнаят, че това, което са преживели в миналото, не е било тяхната собствена индивидуална реалност, а моментно просветление от Светия Дух и че човекът само е получил тази светлина. Когато Светият Дух просвещава човека, за да разбере той истината, това често става по ясен и отчетлив начин, без обяснение за това как са възникнали нещата или накъде отиват. Това означава, че вместо да включва човешките трудности в това откровение, Той директно разкрива истината. Когато човекът се сблъска с трудности в процеса на навлизане и след това получи просветлението на Светия Дух, това се превръща в негово действително изживяване. Например една неомъжена сестра говори така по време на общение: „Ние не се стремим към слава и богатство, нито пък жадуваме за щастието на любовта между съпруг и съпруга; ние се стремим единствено към това да посветим своето чисто и целеустремено сърце на Бог“. Тя каза и това: „Когато хората се оженят, има много неща, които ги притесняват, и боголюбивото им сърце вече не е истинско. Сърцата им винаги са заети със семейството и половинката им и така техният вътрешен свят става много по-сложен…“. Докато тя говореше, изглеждаше сякаш това, което излиза от устата ѝ, беше това, което мислеше в сърцето си; думите ѝ бяха звучни и силни, сякаш всичко, което казваше, идваше от най-съкровените дълбини на сърцето ѝ, сякаш имаше горещо желание да се посвети изцяло на Бог и се надяваше, че братята и сестрите като нея ще споделят същата решителност. Може да се каже, че решителността и вълнението, които усещаш в този момент, идват изцяло от действието на Светия Дух. Когато методът на Божието дело се промени, ти също ще си пораснала с няколко години; ще видиш, че всички твои съученички и приятелки, които са на същата възраст като теб, са си взели съпрузи, или ще чуеш, че след като еди-коя си се е омъжила, съпругът ѝ я взел да живее в града и тя е намерила работа там. Когато я срещнеш, ще започнеш да ѝ завиждаш, като я видиш как цялата излъчва чар и уравновесеност и как, когато разговаря с теб, има космополитен дух, без никакъв намек за провинциална селянка. Когато видиш това, в теб ще се събудят чувства. Ти, която през цялото време си давала всичко от себе си за Бог, нямаш нито семейство, нито кариера и си изтърпяла много кастрене; преди известно време си навлязла в средната възраст, а младостта ти отдавна се е изплъзнала тихо, сякаш всичко е било сън. И сега, след като си стигнала дотук, не знаеш къде да се установиш. В този момент попаднеш във вихър от мисли, сякаш си загубила разсъдъка си. Съвсем сама и без да можеш да заспиш, лежиш будна през цялата дълга нощ, и преди да се усетиш, започваш да мислиш за решението си и за тържествените си обети пред Бог и защо въпреки това си изпаднала в такова окаяно състояние? Без да знаеш, рониш тихи сълзи и усещаш сърцераздирателна болка. Когато заставаш пред Бог, за да се молиш, си спомняш за дните, когато сте били заедно с Него, колко близки и неразделни сте били. Пред очите ти изплуват сцена след сцена, а в ушите ти отново звучи клетвата, която си дала в онзи ден: „Не е ли Бог единственият ми близък?“. По това време вече се разтърсваш от ридания: „Боже! Любими Боже! Вече съм отдала сърцето си изцяло на Теб. Искам да бъда обещана на Теб завинаги и ще Те обичам непоколебимо през целия си живот…“. Едва когато се бориш в това силно страдание, ти наистина усещаш колко прекрасен е Бог и едва тогава осъзнаваш ясно: отдавна съм дала всичко на Бог. След като понесеш такъв удар, ти ставаш много по-зряла по отношение на тези въпроси и виждаш, че работата на Светия Дух в дадения момент не е била нещо, което човекът е притежавал. В изживяванията си след този момент ти вече няма да си ограничена в този аспект на навлизането; сякаш белезите от старите ти рани са допринесли значително за навлизането ти. Всеки път, когато се сблъскаш с подобна ситуация, ти веднага ще си спомняш за сълзите, които си проляла в онзи ден, сякаш си се събрала отново с Бог след раздяла, и си в постоянен страх, че връзката ти с Бог може отново да бъде прекъсната и емоционалната привързаност (нормалната връзка) между теб и Бог да бъде нарушена. Това е твоята работа и твоето навлизане. Ето защо в същото време, когато получавате действието на Светия Дух, трябва да отдавате още по-голямо значение на вашето навлизане, като виждате какво точно е действието на Светия Дух и какво е вашето навлизане, както и да включите действието на Светия Дух във вашето навлизане, за да можете да бъдете усъвършенствани от Светия Дух по много повече начини и за да може същността на действието на Светия Дух да се прояви във вас. В хода на вашето изживяване на действието на Светия Дух ще опознаете Светия Дух, както и самите себе си, и освен това, насред незнайно колко пристъпи на силно страдание, ще развиете нормална връзка с Бог и връзката между вас и Бог ще става все по-близка с всеки изминал ден. След безброй случаи на окастряне и облагородяване вие ще развиете истинска любов към Бог. Ето защо трябва да осъзнаете, че страданията, поразяването и изпитанията не са страшни; това, което е страшно, е да имате само действието на Светия Дух, но не и вашето навлизане. Когато настъпи денят, в който Божието дело ще бъде завършено, вие ще сте се трудили напразно; въпреки че сте преживели Божието дело, няма да сте познали Светия Дух и няма да сте имали свое собствено навлизане. Просвещението, което Светият Дух извършва в човека, не е за да поддържа човешката страст, а за да отвори пътя за навлизането на човека, както и за да позволи на човека да опознае Светия Дух и от този момент да развие сърце, изпълнено със страх и обожание към Бог.