Бог е поверил много неща на хората и също така е обърнал внимание на тяхното навлизане по безброй начини. Но тъй като заложбите на хората са доста лоши, много от Божиите слова не са успели да пуснат корени. Причините за тези лоши заложби са различни, като например покварата на човешките мисли и морал и липсата на правилно възпитание; феодалните суеверия, които сериозно са завладели човешкото сърце; развратният и упадъчен начин на живот, който е поставил много злини в най-дълбоките кътчета на човешкото сърце; повърхностното разбиране на културната грамотност, като почти деветдесет и осем процента от хората нямат образование в областта на културната грамотност и нещо повече, много малко от тях получават по-високо ниво на културно образование. Следователно хората по същество нямат представа какво се има предвид под Бог или Духът, а имат само мъглява и неясна представа за Бог, придобита от феодалните суеверия. Пагубните влияния, които хилядите години на „възвишения дух на национализма“ са оставили дълбоко в човешкото сърце, както и феодалното мислене, с което хората са обвързани и оковани, без капка свобода, без воля за издигане и упоритост, без желание за постигане на прогрес, останали вместо това негативни и назадничави, вкоренени в робския манталитет и така нататък — тези обективни фактори са придали неизличимо мръсен и грозен облик на идеологическите възгледи, идеалите, морала и нрава на човечеството. Хората, изглежда, живеят в мрачния свят на тероризма, който никой от тях не се опитва да преодолее, и никой от тях не мисли да премине към един идеален свят; по-скоро те са доволни от своята житейска участ, доволни са да прекарват дните си в раждане и отглеждане на деца, да се борят, да се потят, да изпълняват ежедневните си задължения, да мечтаят за обезпечено и щастливо семейство, да мечтаят за съпружеска обич, за внуци, за радост в залеза на своите години, докато спокойно изживяват живота си… В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал съвършен живот, всички са се стремили само към това да се избиват взаимно в този мрачен свят, да се надпреварват за слава и богатство и да плетат интриги един срещу друг. Кой някога е търсил Божиите намерения? Някой обръщал ли е внимание на Божието дело? Всички части от човечеството, които са под влиянието на тъмнината, отдавна са се превърнали в човешка природа и затова е доста трудно да се извършва Божието дело, а хората имат дори още по-малко смелост да обърнат внимание на това, което Бог им е поверил днес. Във всеки случай вярвам, че хората няма да имат нищо против да изрека тези слова, тъй като това, за което говоря, е история от хиляди години. Да се говори за история означава факти, а освен това и скандали, които са очевидни за всички, така че какъв е смисълът да се казва това, което е в противоречие с фактите? Но също така вярвам, че разумните хора, като видят тези думи, ще се събудят и ще положат усилия да постигнат напредък. Бог се надява, че хората ще могат да живеят и работят в мир и доволство и в същото време ще могат да обичат Бог. Божието намерение е цялото човечество да навлезе в почивка; нещо повече — съкровеното желание на Бог е да изпълни цялата земя с Божията слава. Жалко е само, че човешките същества остават потънали в забрава и непробудени, толкова силно покварени от Сатана, че днес вече не приличат на хора. Така че човешката мисъл, моралът и образованието образуват важна връзка, а обучението по културна грамотност е втора връзка, която позволява да се повишат културните заложби на хората и да се промени техният духовен мироглед.

Всъщност Божиите изисквания към човечеството не са толкова високи, но тъй като разликата между заложбите на хората и стандарта, който Бог изисква, е толкова голяма, повечето хора просто вдигат глави и гледат нагоре към Божиите изисквания, но нямат способността да ги изпълнят. Вродените дарби на хората, заедно с това, което получават след раждането си, далеч не са достатъчни, за да отговорят на Божиите изисквания. Но простото признаване на това не е сигурно решение. Далечната вода не може да утоли непосредствената жажда. Дори и хората да знаят, че са по-нисши от пръстта, ако нямат решимостта да удовлетворят Божието сърце, а още по-малко да поемат напредничавия път, за да изпълнят Божиите изисквания, тогава каква стойност има това знание? Не е ли като да вадиш вода с плетена кошница — напълно безсмислено? Същността на това, което казвам, е свързана с навлизането; това е основната тема.

По време на навлизането на човека животът винаги е скучен, изпълнен с монотонните елементи на духовния живот, като молитва, ядене и пиене на Божиите слова или организиране на събирания, и затова хората винаги чувстват, че вярата в Бог не носи голяма наслада. Такива духовни дейности винаги се извършват въз основа на първоначалния нрав на човечеството, който е бил покварен от Сатана. Въпреки че понякога хората могат да получат просвещението на Светия дух, тяхното първоначално мислене, нрав, начин на живот и навици все още са вкоренени в тях и затова природата им остава непроменена. Суеверните дейности, с които хората се занимават, са това, което Бог мрази най-много, но мнозина все още не могат да се откажат от тях, като смятат, че те са постановени от Бог, и дори днес все още не са се отървали напълно от тях. Такива неща като приготовленията, които младите хора правят за сватбени тържества и булчински чеизи; паричните подаръци, банкетите и други подобни начини, с които се празнуват радостни събития; предадените древни формули; всички безсмислени суеверни дейности, извършвани за мъртвите и техните погребения: те са още по-отвратителни за Бог. Дори денят за поклонение (включително съботата, както се спазва от религиозния свят) е отвратителен за Него; а социалните взаимоотношения и светското общуване между хората са още по-отритнати от Бог. Дори Пролетният фестивал и Рождество Христово, които са известни на всички, не са постановени от Бог, да не говорим за играчките и украсата за тези празници като куплети, фойерверки, фенери, Свето причастие, коледни подаръци и коледни тържества — не са ли те идоли в съзнанието на хората? Разчупването на хляба в съботата, виното и финият лен са още по-категорично идоли. Всички традиционни празници, популярни в Китай, като Денят на издигането на драконовите глави, Фестивалът на драконовите лодки, Фестивалът в средата на есента, Фестивалът Лаба и Нова година, както и фестивалите в религиозния свят като Великден, Денят на Светото кръщение и Коледа — всички тези празници, за които няма оправдание, са били организирани и предавани от много хора от древността до днес. Богатото въображение и изобретателният помисъл на човечеството са позволили те да бъдат предадени до наши дни. Те изглеждат без недостатъци, но всъщност са хитрости, с които Сатана си играе с човечеството. Колкото по-многобройни са сатаните на едно място и колкото по-остаряло и изостанало е то, толкова по-дълбоко са вкоренени неговите феодални обичаи. Тези неща толкова здраво привързват хората, че не позволяват никакво движение. Много от фестивалите в религиозния свят изглеждат оригинални и сякаш създават мост към Божието дело, но всъщност те са невидимите връзки, с които Сатана обвързва хората и им пречи да опознаят Бог — всички те са хитри уловки на Сатана. Всъщност, когато един етап от Божието дело е завършен, Той вече е унищожил инструментите и стила на онова време, без да остави никаква следа. Въпреки това „благочестивите вярващи“ продължават да се покланят на тези осезаеми материални предмети; междувременно те оставят това, което Бог притежава, на заден план, не го изучават повече и изглеждат изпълнени с любов към Бог, докато всъщност отдавна са Го избутали от къщата и са поставили Сатана на масата, за да му се покланят. Портретите на Исус, Кръста, Мария, Кръщението на Исус и Тайната вечеря — хората ги почитат като Господар на небето, като през цялото време многократно викат: „Господи, небесни Отче“. Не е ли смешно всичко това? И до днес много подобни поговорки и практики, които са били предавани сред човечеството, са омразни на Бог; те сериозно пречат на пътя пред Бог и освен това създават огромни спънки за навлизането на човечеството. Като оставим настрана степента, до която Сатана е покварил човечеството, отвътре хората са изцяло изпълнени с неща като закона на Уитнес Лий, преживяванията на Лорънс, проучванията на Уочмън Ни и делото на Павел. Бог просто няма как да работи върху човешките същества, защото те имат в себе си твърде много индивидуализъм, закони, правила, разпоредби, системи и други подобни; тези неща, в допълнение към феодалните суеверни наклонности на хората, са пленили и погълнали човечеството. Сякаш мислите на хората са интересен филм, който разказва цветна приказка с фантастични същества, които се носят по облаците, толкова въображаеми, че изумяват хората, оставяйки ги зашеметени и безмълвни. В интерес на истината делото, което Бог идва да свърши днес, е най-вече кастрене на суеверните белези на човешките същества и тяхното разсейване, а също и пълно преобразяване на тяхната мисловна нагласа. Божието дело не се е запазило до днес благодарение на наследството, което е предавано от човечеството през поколенията; то е дело, започнато лично от Него и завършено от Него, без да е необходимо да се приема наследството на определен велик духовен човек или да се наследява някакво дело с представителен характер, извършено от Бог в някоя друга епоха. Човешките същества не трябва да се интересуват от тези неща. Днес Бог има друг стил на говорене и работа, така че защо хората трябва да се притесняват? Ако хората вървят по пътя на днешния ден в рамките на текущия поток, продължавайки наследството на своите „предци“, те няма да достигнат до своята крайна цел. Бог изпитва дълбоко отвращение към този конкретен начин на човешко поведение, точно както се отвращава от годините, месеците и дните в човешкия свят.

Най-добрият начин за промяна на човешкия нрав е да се излекуват онези части в дълбините на човешките сърца, които са били най-силно отровени, като се даде възможност на хората да започнат да променят своето мислене и морал. Преди всичко хората трябва ясно да разберат, че всички тези религиозни обреди, религиозни дейности, години и месеци, както и фестивалите, са омразни на Бог. Те трябва да се освободят от оковите на феодалното мислене и да премахнат всяка следа от своята дълбоко вкоренена склонност към суеверие. Всички тези неща са включени в навлизането на човечеството. Вие трябва да разберете защо Бог извежда човечеството от светския свят, а също и защо го отвежда далеч от правилата и разпоредбите. Това е портата, през която ще влезете, и въпреки че тези неща нямат нищо общо с вашите духовни изживявания, те са най-големите препятствия, които ви пречат да навлезете, пречат ви да познаете Бог. Те образуват мрежа, в която хората се оплитат. Много хора четат Библията твърде често и дори могат да рецитират множество пасажи от нея наизуст. В своето навлизане днес хората несъзнателно използват Библията, за да измерват Божието дело, сякаш основата на този етап от Божието дело е Библията и неговият източник е Библията. Когато Божието дело е в съответствие с Библията, хората твърдо го подкрепят и се отнасят към Бог с новооткрито уважение; когато Божието дело е в противоречие с Библията, хората са толкова разтревожени, че се изпотяват, търсейки в нея основата на Божието дело; ако Божието дело не се споменава в Библията, хората пренебрегват Бог. Може да се каже, че що се отнася до Божието дело днес, повечето хора го приемат внимателно и предпазливо, покоряват му се избирателно и се отнасят безразлично към познанието за него; що се отнася до нещата от миналото, те се придържат към едната половина и изоставят другата. Може ли това да се нарече навлизане? Като считат книгите на другите за съкровища и се отнасят с тях като към златен ключ за портата на царството, хората просто не се интересуват какво Бог изисква от тях днес. Освен това много „интелигентни експерти“ държат в лявата си ръка Божието слово, а в дясната — „шедьоврите“ на другите, сякаш искат да намерят основата на днешното Божие слово в тези шедьоври, за да докажат напълно, че Божието слово е вярно, и дори обясняват Божието слово на другите, като го обединяват с шедьоврите, сякаш вършат работа. В интерес на истината сред човечеството има много „научни изследователи“, които никога не са имали високо мнение за днешните най-нови научни постижения — научни постижения, които са без прецедент (тоест Божието дело, Божието слово и пътя за навлизане в живота), така че всички хора са „уверени в себе си“, „проповядват“ надлъж и нашир със силата на красноречието си и изтъкват „доброто име на Бог“. Междувременно тяхното собствено навлизане е в опасност и изглежда, че са толкова далеч от Божиите изисквания, колкото е и творението от настоящия момент. Колко лесно е да се върши Божието дело? Изглежда, че хората вече са решили да оставят половината от себе си във вчерашния ден и да донесат другата половина в днешния, да предадат половината на Сатана, а другата половина — на Бог, сякаш това е начинът да успокоят съвестта си и да почувстват някаква утеха. Вътрешният свят на хората е толкова коварен, че те се страхуват да не загубят не само утрешния ден, но и вчерашния, дълбоко се страхуват да не обидят както Сатана, така и днешния Бог, Който изглежда да съществува и същевременно да не съществува. Тъй като хората не са успели да развият своето мислене и морал правилно, на тях изключително им липсва проницателност и те просто не могат да разберат дали днешното дело е дело на Бог, или не. Може би това е така, защото феодалното и суеверно мислене на хората е толкова дълбоко, че те отдавна са поставили суеверието и истината, Бог и идолите в една и съща категория, без да се опитват да правят разлика между тези неща, и изглежда, че не успяват да ги разграничат ясно, въпреки че си блъскат главите. Ето защо човешките същества са спрели на място и вече не се движат напред. Всички тези проблеми произтичат от липсата на правилно идеологическо образование у хората, което създава големи трудности за тяхното навлизане. В резултат на това хората никога не изпитват интерес към делото на истинския Бог, а упорито се държат за^[1] делото на човека (например на онези, които смятат за велики хора), сякаш са жигосани от него. Не са ли това най-новите теми, в които човечеството трябва да навлезе?

Забележка:

1. „Упорито се държат за“ се използва подигравателно. Тази фраза показва, че хората са твърдоглави и неотстъпчиви, държат на остарели неща и не желаят да ги изоставят.