Ако човек наистина може да навлезе в съответствие с делото на Светия Дух, в живота си той ще израства бързо, като бамбукова клонка след пролетен дъжд. Ако се съди по сегашното положение на огромното мнозинство от хората, те не отдават никакво значение на живота, а вместо това придават важност на определени неща, които изглеждат несъществени. Или пък се втурват насам-натам, работят без цел, произволно и разсеяно, не знаят в коя посока трябва да вървят и още по-малко за кого. Те само „смирено се скриват“. Истината е, че малцина от вас знаят нещо за Божиите намерения в последните дни. Едва ли някой от вас знае какви са Божиите следи, но дори по-лошо — никой не знае какво ще бъде крайното Божие постижение. И все пак всеки, благодарение на своята твърдост и издръжливост, е подложен на дисциплинирането и кастренето от другите — сякаш надува мускули и се готви за битка^[1] в очакване на часа, в който ще триумфира. Няма да коментирам тези „странни гледки“ сред хората, но има нещо, което всички вие трябва да разберете. В момента повечето хора вървят към анормалност^[2] и в своите стъпки в навлизането отиват право в задънена улица^[3]. Може би има мнозина, които си мислят, че това е утопия извън света на хората, за която човекът копнее, и вярват, че тя е царството на свободата, но всъщност не е така. Или вероятно може да се каже, че хората вече са изгубили пътя. Но независимо от това какво правят те, Аз все пак искам да говоря за това, в какво трябва да навлезе човекът. Достойнствата и недостатъците на множествата не са основната тема на този разговор. Надявам се, че всички вие, братя и сестри, ще успеете да проумеете думите Ми по правилния начин и няма да разберете погрешно намерението Ми.

Бог Се е въплътил в континенталната част на Китай, или по думите на сънародниците от Хонконг и Тайван — във „вътрешността“. Когато Бог дойде от небето на земята, нямаше никой, който да знае за това — нито на небето, нито на земята, защото това е истинското значение на завръщането на скрития Бог. Той отдавна работи и живее в плът, но никой не знае за това. И до ден днешен никой не приема този факт. Вероятно това ще остане загадка завинаги. Този път идването на Бог в плът е нещо, което никой човек не може да усети. Без значение колко широкомащабно и мощно е влиянието на делото на Духа, Бог винаги остава тих и никога не издава нищо. Може да се каже, че този етап от Неговото дело е същият, както ако се извършваше в небесното царство. Въпреки че е очевидно за всички, които имат очи да видят, никой не осъзнава това. Когато Бог завърши този етап от делото Си, цялото човечество ще се раздели със своята обичайна нагласа^[4] и ще се събуди от дългия сън. Спомням си, че веднъж Бог каза: „Да дойдеш в плът сега е все едно да попаднеш в леговището на тигър“. Това означава, че тъй като в този етап от Божието дело Той идва в плът и се ражда в обиталището на големия червен змей и — като идва на земята сега — опасността, пред която е изправен, е по-голяма от преди. Това, с което Той се сблъсква, са ножове, пистолети, бухалки и тояги; сблъсква се с изкушения; сблъсква се с тълпи от хора, на чиито лица е изписано желание да убиват. Във всеки един момент има риск за живота Му. Бог дойде и донесе със Себе Си гняв. Но Той дойде, за да извърши делото на усъвършенстването, което означава, че дойде, за да извърши втората част от Своето дело, тази, която продължава след делото на изкуплението. В този етап от Своето дело Бог е вложил най-много мисъл и грижа и използва всички възможни средства, за да избегне атаките на изкушението, като смирено крие Себе Си и никога не изтъква Своята самоличност. Спасявайки човека от кръста, Исус завърши делото на изкуплението, но не и делото на усъвършенстването. Така беше извършено само половината от Божието дело, а завършването на делото на изкуплението беше само половината от целия Му план. Когато новата епоха предстоеше да започне, а старата да избледнее, Бог Отец започна да обмисля втората част от Своето дело и да Се подготвя за нея. Това въплъщение в последните дни не беше ясно предсказано в миналото и така се положиха основите на по-дълбоката тайнственост около Божието идване в плът този път. С настъпването на зората, незнайно защо за множеството хора, Бог дойде на земята и започна Своя живот в плът. Хората не знаеха, че този момент идва. Може би всички бяха заспали дълбоко; може би мнозина, които бяха будни и внимателни, чакаха, а може би мнозина се молеха мълчаливо на Бог в небесата. И все пак сред всички тези хора нито един не знаеше, че Бог вече е дошъл на земята. Бог работеше по този начин, за да извърши Своето дело по-гладко и да постигне по-добри резултати, а също и за да предотврати още повече изкушения. Когато пролетната дрямка на човека бъде прекъсната, Божието дело отдавна ще е приключило и Той ще си отиде, като завърши Своя живот на скитник и пришълец на земята. Тъй като Божието дело изисква Той да действа и да говори лично и тъй като няма начин човек да се намеси, Бог е понесъл изключителни страдания, за да дойде на земята и Сам да извърши това дело. Човекът не е в състояние да замести Божието дело. Поради тази причина Бог се осмели да Се изправи пред опасности, хиляди пъти по-големи от тези през Епохата на благодатта, за да слезе в земята, където живее големият червен змей, и да извърши Своето собствено дело, отдавайки цялата Си мисъл и грижа, за да изкупи тази група осиромашели хора — групата хора, затънали в купчина тор. Въпреки че никой не знае за съществуването на Бог, Той не е обезпокоен, защото това е от голяма полза за Неговото дело. Като се има предвид, че всички са крайно отвратителни и порочни, как биха търпели те съществуването на Бог? Ето защо, дошъл на земята, Той запазва мълчание. Независимо от това, че човекът е достигнал до най-ужасните прояви на жестокост, Бог не приема нищо от това присърце, а само продължава да върши делото, което трябва да извърши, за да изпълни по-великото поръчение, което Му е възложил Небесният Отец. Кой от вас е разпознал Божията обичливост? Кой проявява по-голямо внимание към бремето на Бог Отец от Неговия Син? Кой може да разбере волята на Бог Отец? Духът на Бог Отец на небето често е неспокоен, а Неговият Син на земята се моли непрестанно заради волята на Бог Отец и разкъсва сърцето Му от тревога. Има ли някой, който да познава любовта на Бог Отец към Неговия Син? Има ли някой, който да познава сърцето, с което възлюбеният Син чувства отдалечеността на Бог Отец? Разкъсани между небето и земята, двамата се взират един в друг отдалеч и вървят заедно в Духа. Хора! Кога ще се погрижите за сърцето на Бог? Кога ще проумеете Божиите намерения? Отец и Син винаги са зависели един от друг. Тогава защо да бъдат разделени, единият — горе на небето, а другият — долу на земята? Отецът обича Своя Син, както Синът обича Своя Отец. Защо тогава Отецът трябва да чака, изпълнен с такъв дълбок и болезнен копнеж по Сина? Може би не са били разделени за дълго, но кой знае колко дни и нощи Отецът е чувствал този болезнен копнеж и колко дълго е жадувал бързото завръщане на Своя възлюбен Син? Той наблюдава, седи в тишина и чака; няма нищо, което да не прави в името на бързото завръщане на Своя възлюбен Син. Синът, Който се е скитал до краищата на земята: кога ще се съберат пак Двамата? Въпреки че след като се съберат отново, Те ще бъдат заедно завинаги, как може Бог да издържи хилядите дни и нощи на раздяла, когато единият е горе на небето, а другият е долу на земята? Десетилетията на земята са като хилядолетия на небето. Как е възможно Бог Отец да не се тревожи? Когато Бог идва на земята, Той преживява безбройните превратности на човешкия свят също като хората. Бог е невинен, тогава защо трябва да понася същите страдания като човека? Не е учудващо, че Бог Отец толкова силно копнее за Своя Син; кой може да вникне в сърцето Му? Бог дава на човека толкова много; как човекът може да се отплати подобаващо на Божието сърце? И все пак човекът дава на Бог твърде малко; тогава как може Бог да не бъде разтревожен?

Едва ли някой сред хората разбира неотложността в душевното състояние на Бог, защото качеството на човешките същества е твърде ниско, а духът им — съвсем притъпен, и затова никой от тях не се вслушва и не обръща внимание на това, което прави Бог. Това е причината Бог да е постоянно неспокоен за хората, сякаш тяхната чудовищна природа може да се прояви във всеки един момент. Оттук още по-ясно се вижда, че идването на Бог на земята е съпроводено с изключително големи изкушения. Но за да направи една група от хора пълноценна, Бог, изпълнен със слава, разказа на човека за всички Свои намерения, без да крие нищо от него. Той е твърдо решен да направи тази група хора пълноценна и затова, независимо от трудностите или изкушенията, Бог отклонява Своя поглед и пренебрегва всичко. Той само тихо върши Своята работа и твърдо вярва, че един ден, когато Бог придобие славата Си, човекът ще Го познае. Той вярва, че след като човекът бъде направен пълноценен от Бог, той ще разбере напълно Божието сърце. Сега може да има хора, които да изкушават Бог, да Го разбират погрешно или да Го обвиняват; Бог не приема нищо от това присърце. Когато Бог слезе в слава, всички хора ще разберат, че всичко, което Бог прави, е за щастието на човечеството, и ще разберат, че всичко, което Бог прави, е за да може човечеството да живее по-добре. Бог идва и носи изкушение, но също така идва и носи величие и гняв. В момента, в който Бог напуска човека, Той вече отдавна е придобил Своята слава и си тръгва изцяло изпълнен със слава и с радост от завръщането. Бог, Който извършва делото Си на земята, не приема нещата присърце, независимо от това колко хора Го отхвърлят. Той само продължава да върши Своето дело. Бог е сътворил света преди хиляди години. Той е дошъл на земята, за да свърши безкрайно количество работа, и е изпитал в пълна степен отхвърлянето и клеветите на човешкия свят. Никой не посреща с радост пристигането на Бог; посрещат Го хладно. През тези няколко хилядолетия на трудности поведението на човека отдавна е наранило Бог дълбоко в сърцето. Той вече не обръща внимание на бунта на хората и вместо това има друг план за преобразяване и пречистване на човека. Подигравките, клеветите, преследванията, скръбта, страданията от разпъването на кръста, отхвърлянето от страна на хората и всичко останало, с което Бог се е сблъскал, след като е дошъл в плът: Бог е опитал достатъчно от тези неща, а що се отнася до трудностите на човешкия свят, Бог, Който е дошъл в плът, е изстрадал всичко това докрай. Духът на Бог Отец на небесата отдавна възприема подобни гледки като непоносими, така че — отметнал глава назад и затворил очи — Той чака Своя възлюбен Син да се върне. Единственото, което Бог желае, е човечеството да Го слуша и да Му е покорно и да може, след като е изпитало най-големия срам пред Неговата плът, да спре да се бунтува срещу Него. Единственото, което желае, е човечеството да може да повярва в съществуването на Бог. Той отдавна е престанал да поставя по-големи изисквания към човека, защото Бог е платил твърде висока цена, но човекът спи спокойно^[5] и изобщо не взема присърце Божието дело.

Въпреки че това, което казвам днес за Божието дело, може да съдържа много „необосновани нелепости“^[6], то все пак има дълбоко значение за навлизането на човека. Говоря малко за работата и малко за навлизането, но и двата аспекта са еднакво необходими, а когато са съчетани, те са още по-полезни за живота на хората. Тези два аспекта се допълват взаимно^[7] и са много полезни, тъй като позволяват на хората да разберат по-добре Божиите намерения и дават възможност за общуване между хората и Бог. Чрез днешната беседа за работата връзката на човечеството с Бог се подобрява още повече, взаимното разбиране се задълбочава и човекът може да прояви по-голямо внимание и грижа към бремето на Бог; така човекът може да усети какво чувства Бог, да бъде по-уверен, че ще бъде променен от Бог, и да чака Неговото повторно явяване. Това е единственото изискване, което Бог отправя към днешния човек — да живее по образа на този, който обича Бог, като направи така, че светлината на кристализацията на Божията мъдрост да изгрее в епохата на мрака, а животът на човека да остави след себе си блестяща страница в Божието дело, която да свети завинаги на Изток, да привлича вниманието на света и да предизвиква възхищението на всички. Това със сигурност е още по-добро навлизане за онези, които в настоящата епоха обичат Бог.

Забележка:

1. Изразът „надува мускули и се готви за битка“ е използван подигравателно.

2. „Анормалност“ означава, че в навлизането на хората има отклонения и че техните изживявания са едностранчиви.

3. „Задънена улица“ означава, че пътят, по който хората вървят, противоречи на Божиите намерения.

4. „Ще се раздели със своята обичайна нагласа“ се отнася до това как се променят представите и възгледите на хората за Бог, след като са Го опознали.

5. „Спи спокойно“ означава, че хората се отнасят безгрижно към Божието дело и не го смятат за важно.

6. „Необосновани нелепости“ означава, че хората са поначало неспособни да разберат основата на словата, които Бог казва, и нямат представа за какво говори Той. Тази фраза е използвана иронично.

7. „Допълват се взаимно“ означава, че съчетаването на „работа“ и „навлизане“ в общението би било още по-полезно за нашето познание за Бог.