Хората смятат, че могат да се променят само в предела на църковния живот. Ако не са в църковния живот, се чувстват неспособни да се променят, сякаш промяната не може да се постигне в реалния живот. Можете ли да видите проблема тук? И преди съм говорил за това как Бог може да бъде въведен в реалния живот; за онези, които вярват в Бог, това е пътят, по който могат да навлязат в реалността на Божиите слова. Всъщност църковният живот е само един ограничен начин за усъвършенстване на хората. Основната среда за усъвършенстване на хората все още е реалният живот. Това е действителната практика и действителното обучение, за които говорих, които позволяват на хората да постигнат нормален човешки живот и да живеят като истински личности в ежедневния си живот. От една страна, човек трябва да учи, за да повиши собственото си ниво на образование, да разбере Божиите слова и да постигне способността да разбира. От друга страна, човек трябва да разполага с основните знания, които са необходими, за да живее като човешко същество, за да постигне проницателността и разума на нормалната човешка природа, защото хората са лишени почти напълно от тези знания. Освен това човек трябва постигне наслада от Божиите слова чрез църковния живот и постепенно да придобие ясно разбиране за истината.

Защо се казва, че вярвайки в Бог, човек трябва да пренесе Бог в реалния живот? Не само църковният живот променя хората; по-важното е хората да навлязат в реалността в истинския живот. Винаги сте говорили за духовното си състояние и по духовни въпроси, като в същото време сте пренебрегвали практикуването на много неща в реалния живот и навлизането си в тях. Всеки ден сте писали, всеки ден сте слушали и всеки ден сте чели. Дори сте се молили, докато готвите: „О, Боже! Бъди животът в мен! Както и да протече днешният ден, моля Те да ме благословиш и да ме просветлиш. За каквото и да ме просветлиш днес, моля Те, позволи ми да го разбера в този момент, така че Твоите слова да станат мой живот“. Молили сте се и докато вечеряте: „О, Боже! Ти ни дари с тази храна. Благослови ни! Амин! Да живеем чрез Теб! Бъди с нас! Амин!“. След приключване на вечерята си, докато сте миели съдовете, сте започвали да говорите несвързано: „О, Боже, аз съм тази купа. Покварени сме от Сатана и сме точно като купи, които са били използвани и трябва да бъдат почистени с вода. Ти си водата, а Твоите слова са живата вода, която ми дава живот“. Преди да се усетите, е ставало време за лягане и отново сте започвали да бърборите: „О, Боже! Ти ме благослови и ме напътства през деня. Наистина съм Ти благодарен…“. Така сте прекарвали деня си, а след това сте потъвали в дрямка. Повечето хора живеят така всеки ден и дори и сега пренебрегват действителното навлизане, като се съсредоточават само върху това да се молят на думи. Това е предишният им живот — старият им живот. И повечето са такива — нямат никакво действително обучение и претърпяват много малко истински промени. Молят се само на думи, приближават се към Бог само с думите си, но им липсва дълбочина в разбирането. Да вземем най-простия пример — подреждането на дома ти. Виждаш, че домът ти е разхвърлян, затова седиш и се молиш: „О, Боже! Виж покварата, която Сатана ми причини. Аз съм точно толкова мръсен, колкото и този дом. О Боже! Искрено Те възхвалявам и Ти благодаря. Без Твоето избавление и просветление нямаше да осъзная този факт“. Просто си седиш и бръщолевиш, молиш се дълго, а след това се държиш така, сякаш нищо не се е случило, като че ли си бъбрива старица. Така преминаваш през духовния си живот, без изобщо да навлезеш истински в реалността, с твърде много повърхностни практики! Навлизането в действително обучение включва реалния живот на хората и техните практически трудности — това е единственият начин, по който те се променят. Без реалния живот хората не могат да бъдат променени. Каква е ползата от това да се молиш само на думи? Без разбиране на човешката природа всичко е загуба на време, а без път за практикуване всичко е загуба на усилия! Обикновената молитва може да помогне на хората да запазят нормалното си вътрешно състояние, но тя не може да ги промени коренно. Познаването на човешката самоправедност, надменност, самонадеяност и високомерие, както и познаването на покварения нрав на човека — познанието за тези неща не се постига с молитва — те се откриват чрез вкусването на Божиите слова и се опознават чрез просветление от Светия Дух в реалния живот. Днес всички хора могат да говорят доста добре и са слушали най-възвишени проповеди — по-възвишени от всички останали през вековете — но много малко от това всъщност се прилага в реалния им живот. Тоест, в реалния им живот няма Бог; те не притежават живота, какъвто има новият човек след промяната. Те не преживяват истината в реалния живот, нито пък въвеждат Бог в реалния живот. Те живеят като децата на ада. Това не е ли очевидно отклонение?

За да възстановят образа си на нормален човек, тоест, за да постигнат нормална човешка природа, хората не могат просто да угаждат на Бог с думите си. Като правят това, те само вредят на себе си и това не е от полза за тяхното навлизане или промяна. Следователно, за да постигнат промяна, хората трябва да практикуват постепенно. Те трябва да навлизат бавно, да търсят и изследват малко по малко, да навлизат от положителното и да водят практически живот на истината — живот на светец. След това реални неща, реални събития и реалната среда позволяват на хората да получат практическо обучение. От хората не се изисква да изричат просто думи, а да се обучават в реална среда. Хората първо осъзнават, че нямат добра заложба, а след това ядат и пият от Божиите слова нормално, а също така навлизат и практикуват нормално; само по този начин могат да получат нещо действително и така навлизането може да се случи още по-бързо. За да се променят хората, трябва да има известна практичност; те трябва да практикуват с действителни неща, действителни събития и в реална среда. Може ли човек да постигне истинско обучение, като разчита само на църковния живот? Могат ли хората да навлязат в реалността по този начин? Не! Ако хората не са в състояние да навлязат в реалния живот, те не могат да променят стария си начин на живот и поведение. Това не се дължи изцяло на мързела и високата степен на зависимост на хората, а по-скоро на това, че хората просто нямат способността да живеят, а освен това не разбират Божия критерий за подобие на нормален човек. В миналото хората винаги са говорили, приказвали, общували — и дори са ставали „оратори“ — но никой от тях не е търсил промяна в житейския си нрав, а вместо това сляпо са търсили дълбокомислени теории. Затова хората днес трябва да променят този религиозен стил на вяра в Бог в живота си. Те трябва да започнат да практикуват, като се съсредоточат върху едно събитие, едно нещо, един човек. Трябва да го правят целенасочено — само така могат да постигнат резултати. Промяната на хората започва с промяна на тяхната същност. Работата трябва да е насочена към същността на хората, към техния живот, към техния мързел, зависимост и робска нагласа — само по този начин могат да се променят.

Въпреки че църковният живот може да даде резултати в някои области, основното все пак е, че реалният живот може да промени хората. Старата природа на човека не може да бъде променена без реалния живот. Да вземем например делото на Исус през Епохата на благодатта. Когато Исус отменя предишните закони и установява заповедите на новата епоха, Той говори, като използва действителни примери от реалния живот. Една събота, докато Исус води учениците Си през пшенична нива, учениците Му огладняват и откъсват житни класове, за да ядат. Фарисеите виждат това и казват, че не са спазили Шабата. Те казват също, че не е позволено да се спасяват телетата, които са паднали в яма в събота, и заявяват, че в събота не може да се работи. Исус се позовава на тези случки, за да провъзгласи постепенно заповедите на новата епоха. По онова време Той използва много практически въпроси, за да помогне на хората да разберат и да се променят. Това е принципът, според който Светият Дух изпълнява Своето дело, и това е единственият начин, който може да промени хората. Без практически въпроси хората могат да придобият само теоретично и интелектуално разбиране — това не е ефективен начин за постигане на промяна. И така, как човек придобива мъдрост и прозрение чрез обучението? Могат ли хората да придобият мъдрост и прозрение просто като слушат, четат и повишават знанията си? Как е възможно това да е така? Хората трябва да разбират и преживяват в реалния живот! Следователно човек трябва се обучава и да не се отклонява от реалния живот. Хората трябва да обръщат внимание на различни аспекти и да имат навлизане в различни аспекти: ниво на образование, изразителност, способност да виждат нещата, проницателност, способност да проумяват Божиите слова, здрав разум, човешки правила и други неща, свързани с човешката същност, които хората трябва да притежават. След като се постигне разбиране, хората трябва да се съсредоточат върху навлизането и едва тогава може да се постигне промяна. Ако някой е постигнал разбиране, но пренебрегва практиката, как може да настъпи промяна? Сега хората разбират много, но не преживяват реалността; поради което едва разбират Божиите слова по същество. Бил си само леко просветлен; получил си слабо озарение от Светия Дух, но нямаш навлизане в реалния живот — или може би дори не се интересуваш от това — и така твоята промяна отслабва. След толкова дълго време хората разбират много. Те са в състояние да говорят много за познанията си в областта на теориите, но външният им нрав си остава същият и първоначалната им заложба си остава същата, каквато е била, без да напредва ни най-малко. Ако това е така, кога най-накрая ще навлезеш?

Църковният живот е само един вид живот, в който хората се събират, за да се насладят на Божиите слова, и представлява само малка част от живота на човека. Ако реалният живот на хората можеше да е също като църковния им живот — включително да водят нормален духовен живот, като правило да се наслаждават на Божиите слова, да се молят и да бъдат близо до Бог, да живеят реален живот, в който всичко се извършва в съответствие с Божиоте намерения, да живеят реален живот, в който всичко се извършва в съответствие с истината, да живеят реален живот на практикуване на молитви и практикуване на смирение пред Бог, на практикуване на пеене на химни и танцуване — това е единственият начин на живот, който би ги довел до живот според Божиите слова. Повечето хора се съсредоточават само върху няколкото часа от църковния си живот, без да се „грижат“ за живота си извън тези часове, сякаш това не ги засяга. Има и много хора, които навлизат в живота на светците само когато ядат и пият Божиите слова, пеят химни или се молят, а извън тези моменти се връщат към старото си аз. Такъв живот не може да промени хората, а още по-малко да ги накара да опознаят Бог. При вярата в Бог, ако хората желаят да променят своя нрав, те не трябва да се откъсват от реалния живот. В реалния живот трябва да познаваш себе си, да се опълчиш на себе си, да практикуваш истината и да усвоиш принципите, здравия разум и правилата за поведение във всичко, преди да успееш да постигнеш постепенна промяна. Ако се съсредоточиш единствено върху теоретичното знание и живееш единствено сред религиозни церемонии, без да потъваш дълбоко в реалността, без да навлизаш в реалния живот, никога няма да навлезеш в реалността, никога няма да опознаеш себе си, истината или Бог и завинаги ще останеш сляп и невеж. Божието дело за спасяване на хората не е да им позволи да живеят нормален човешки живот след кратък период от време, нито е да промени техните погрешни представи и доктрини. Неговата цел по-скоро е да промени старите нрави на хората, да промени изцяло стария им начин на живот и да промени всичките им остарели начини на мислене и възгледи. Съсредоточаването единствено върху църковния живот няма да промени старите житейски навици на хората или да промени старите начини, по които са живели дълго време. Независимо от всичко, хората не трябва да се откъсват от реалния живот. Бог иска от хората да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, а не само в църковния живот; да преживяват истината в реалния живот, а не само в църковния живот и да изпълняват задълженията си в реалния живот, а не само в църковния живот. За да навлезе в реалността, човек трябва да насочи всичко към реалния живот. Ако, вярвайки в Бог, хората не могат да опознаят себе си чрез навлизане в реалния живот и ако не могат да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, те ще се превърнат в неудачници. Всички, които се бунтуват срещу Бог, са хора, които не могат да навлязат в реалния живот. Всички те са хора, които говорят за човешката същност, но живеят според природата на демоните. Всички те са хора, които говорят за истината, но вместо това живеят според доктрини. Онези, които не могат да изживеят истината в реалния живот, са онези, които вярват в Бог, но са отритнати от Него. Трябва да практикуваш навлизането си в реалния живот, да познаваш собствените си недостатъци, непокорство и невежество, да познаваш това у себе си, което противоречи на нормалната човешка природа, и слабостите си. По този начин знанията ти ще бъдат интегрирани в действителните ти положение и трудности. Само този вид познание е истинско и може да ти позволи наистина да схванеш собственото си положение и да постигнеш промяна на нрава си.

Сега, когато усъвършенстването на хората официално започна, трябва да навлезеш в реалния живот. Следователно, за да постигнеш промяна, трябва да започнеш от навлизането в реалния живот и постепенно да се промениш. Ако избягваш нормалния човешки живот и говориш само за духовни въпроси, нещата стават сухи и блудкави; те стават нереалистични, а как тогава биха могли да се променят хората? Сега ти се казва да навлезеш в реалния живот, за да практикуваш, за да създадеш основа за навлизане в истинския опит. Това е един от аспектите на това, което хората трябва да направят. Работата на Светия Дух е главно да напътства, а останалото зависи от практиката и навлизането на хората. Всеки може да постигне навлизане в реалния живот по различни пътища, така че да може да въведе Бог в реалния живот и да живее според нормалната си човешка природа. Единствено това е живот със смисъл!