Вярата в Бог изисква нормален духовен живот, който е основата за преживяването на Божиите слова и навлизането в реалността. Дали цялата ви сегашна практика на молитви, приближаване към Бог, пеене на химни, възхваляване, вглъбяване и размишление върху Божиите слова представлява „нормален духовен живот“? Като че ли никой от вас не знае. Нормалният духовен живот не се ограничава до практики като молитви, пеене на химни, участие в църковния живот и ядене и пиене на Божиите слова, а се състои в това да водите нов и изпълнен с жизненост духовен живот. Важното е не как практикувате, а какви плодове дава вашата практика. Повечето хора вярват, че нормалният духовен живот задължително включва молитви, пеене на химни, ядене и пиене на Божиите слова или размишляване върху тях, независимо дали тези практики действително имат някакъв ефект и дали водят до истинско разбиране. Тези хора се фокусират върху повърхностни процедури, без да се замислят за резултатите от тях; те са хора, които живеят в религиозни ритуали, а не хора, които живеят в църквата, а още по-малко са хора от царството. Техните молитви, пеене на химни и ядене и пиене на Божиите слова са просто следване на правила, извършвано по принуда и за да бъдат в крак с тенденциите, а не от желание или от сърце. Колкото и да се молят или пеят тези хора, техните усилия няма да донесат никакви плодове, защото практиката им се свежда до правилата и ритуалите на религията; всъщност те не практикуват Божиите слова. Те се съсредоточават само върху това да изтъкват как практикуват и се отнасят към Божиите слова като към правила, които трябва да се следват. Такива хора не прилагат Божиите слова на практика; те просто задоволяват плътта и вършат неща, които другите хора да видят. Всички тези религиозни правила и ритуали са човешки по произход; те не идват от Бог. Бог не следва правила, нито се подчинява на закони. Той по-скоро прави нови неща всеки ден и върши действителна работа. Подобно на хората в Тройно самостойната църква^[а], които се ограничават до практики като ежедневно посещаване на сутрешните служби, казване на вечерни молитви и молитви на благодарност преди хранене и изказване на благодарност за всичко — колкото и пъти да го правят и колкото и дълго да го правят, те няма да имат делото на Светия Дух. Когато хората живеят в рамките на правила и сърцата им са съсредоточени върху методите на практикуване, Светият Дух не може да работи, защото сърцата им са заети от правила и човешки представи. Затова Бог не е в състояние да се намеси и да работи върху тях и те могат единствено да продължат да живеят под контрола на законите. Такива хора завинаги остават неспособни да получат Божието одобрение.

Нормалният духовен живот е живот, живян пред Бог. Когато се моли, човек може да смири сърцето си пред Бог и чрез молитва може да потърси просветлението на Светия Дух, да познае Божиите слова и да разбере Божиите намерения. Като ядат и пият Неговите слова, хората могат да придобият по-ясно и по-задълбочено разбиране на текущото Божие дело. Те могат да получат и нов път за практикуване, вместо да се вкопчват в стария; всичко, което практикуват, ще бъде за постигане на развитие в живота. Що се отнася до молитвата, целта ѝ не е да изречете няколко хубаво звучащи думи или да избухнете в сълзи пред Бог, за да покажете колко сте Му задължени; по-скоро нейната цел е човек да се научи да използва духа, което му дава възможност да смири сърцето си пред Бог, да се научи да търси напътствия по всички въпроси в Божиите слова, така че сърцето му да бъде привличано към нова, ободрителна светлина всеки ден и така че човек да не бъде негативен или мързелив, а да може да тръгне по правилния път към прилагането на Божиите слова на практика. Повечето хора в днешно време се съсредоточават върху методите на практикуване, но не го правят, за да преследват истината и да постигнат развитие в живота, и в това се състои грешката им. Има и такива, които са способни да приемат нова светлина, но методите им на практикуване не се променят. Те носят със себе си старите си религиозни представи, но същевременно се стремят да разберат днешните Божии слова, вследствие на което пак разбират доктрина, оцветена от религиозни представи; те просто не приемат днешната светлина. В резултат на това техните практики са опетнени; те са същите стари практики в нови опаковки. Колкото и добре да практикуват, те са лицемери. Бог въвежда хората във вършенето на нови неща всеки ден, като изисква всеки ден да придобиват ново прозрение и разбиране и да не бъдат старомодни и стереотипни. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години, но методите ти на практикуване изобщо не са се променили, и ако си все още усърден и деен в повърхностни неща, но нямаш спокойно сърце, което да доведеш пред Бог, за да се насладиш на Неговите слова, тогава няма да получиш нищо. Когато става въпрос за приемане на ново Божие дело, ако не съставиш нов план, ако не практикуваш по нов начин и не преследваш ново разбиране, а вместо това се придържаш към старото и приемаш само ограничена нова светлина, без да променяш начина, по който практикуваш, тогава си като хората, които са само на думи в този поток; в действителност те са религиозни фарисеи извън потока на Светия Дух.

За да живее нормален духовен живот, човек трябва да е способен да приема нова светлина всеки ден и да се стреми към истинско разбиране на Божиите слова. Човек трябва да вижда истината ясно, да намира пътя на практикуване във всички неща, да открива нови въпроси, като чете Божиите слова всеки ден, и да осъзнава собствените си недостатъци, за да има копнеещо и търсещо сърце, което да движи цялото му същество, за да може да бъде смирен пред Бог през цялото време от страх да не изостане. Човек с такова копнеещо, търсещо сърце, който е готов непрекъснато да постига проникновение, е на правилния път към духовния живот. Тези, които са вдъхновени от Светия Дух, които желаят да се справят по-добре, които се стремят да бъдат усъвършенствани от Бог, които копнеят за по-дълбоко разбиране на Божиите слова, които не преследват свръхестественото, а плащат реална цена, които наистина проявяват внимание към Божиите намерения, които действително постигат проникновение, така че техните преживявания да са по-истински и реални, които не преследват празни думи и доктрини или не се стремят да усетят свръхестественото, които не се кланят на велики личности — това са тези, които са навлезли в нормалния духовен живот. Всичко, което правят, е с цел да постигнат по-нататъшно развитие в живота и да станат бодри и жизнени по дух; те винаги са в състояние активно да постигат навлизане. Без да го осъзнават, те прозират истината и навлизат в реалността. Хората, които имат нормален духовен живот, намират освобождаването и свободата на духа всеки ден и могат да практикуват Божиите слова свободно, така че да Го удовлетворят. Молитвата не е формалност или процедура за тези хора; всеки ден те могат да вървят в крак с новата светлина. Например, никой не може да обезпокои хората, които се учат да смиряват сърцата си пред Бог и чиито сърца могат да бъдат наистина смирени пред Бог. Никой човек, никое събитие и нищо не може да ограничи нормалния им духовен живот. Такова обучение цели да доведе до резултати, а не да кара хората да следват правила. Този вид практика не предполага следване на правила, а има за цел да насърчи развитието в човешкия живот. Ако гледаш на тази практика само като на правила, които да следваш, животът ти никога няма да се промени. Може да участваш в същата практика като другите, но докато те в крайна сметка успяват да вървят в крак с работата на Светия Дух, ти си отстранен от потока на Светия Дух. Не се ли заблуждаваш? Целта на тези думи е да дадат възможност на хората да смирят сърцата си пред Бог, да обърнат сърцата си към Бог, така че Божието дело в тях да бъде безпрепятствено и да постигне резултат. Едва тогава хората могат да бъдат в съгласие с Божиите намерения.

Забележка:

а. Бел. прев.: самоуправлявани и затворени за външни влияния църкви на самоиздръжка в Китайската народна република.