Бог е практичен Бог: всички Негови дела са практични, всички слова, които Той изрича, са практични и всички истини, които Той казва, са практични. Всичко, което не е Негово слово, е празно, несъществуващо и нездраво. Днес Светият Дух трябва да насочва хората към Божиите слова. Ако хората се стремят да навлязат в реалността, те трябва да я търсят и да я познават, след което трябва да я изпитат и да живеят в нея. Колкото повече хората опознават реалността, толкова по-способни са да разпознават дали другите казват истината; колкото повече хората опознават реалността, толкова по-малко представи имат; колкото повече хората преживяват реалността, толкова повече опознават делата на практичния Бог и толкова по-лесно се освобождават от своя покварен, сатанински нрав; колкото повече реалност имат хората, толкова повече познават Бог и толкова повече се отвращават от плътта и обичат истината; и колкото по-потопени са хората в реалността, толкова повече се доближават до стандартите на Божиите изисквания. Хората, които са спечелени от Бог, са тези, които са обладани от реалността, които познават реалността и които са опознали практическите Божии дела чрез преживяване на реалността. Колкото повече си сътрудничиш с Бог по практичен начин и дисциплинираш тялото си, толкова повече ще придобиеш делото на Светия Дух, толкова повече ще придобиеш реалност и толкова по-просветлен ще бъдеш от Бог, и по този начин познанията ти за практическите Божии дела ще стават все по-големи. Ако можеш да живееш в настоящата светлина на Светия Дух, тогава настоящият път на практикуване ще ти стане по-ясен и ще можеш по-успешно да се отделиш от религиозните представи и отминалите практики. Днес фокусът е действителността: колкото повече хората са потопени в реалността, толкова по-ясно е познанието им за истината и толкова по-голямо е разбирането им за Божиите намерения. Реалността може да преодолее всички думи и доктрини, тя може да преодолее всяка теория и експертни познания и колкото повече хората се фокусират върху реалността, толкова по-истински те обичат Бог, толкова повече гладуват и жадуват за Неговите думи. Ако винаги се фокусираш върху реалността, тогава твоята философия за светските отношения, религиозни представи и природа ще бъдат естествено изтрити, следвайки Божието дело. Тези, които не се стремят към реалността и не я познават, вероятно ще се стремят към свръхестественото и лесно ще бъдат измамени. Светият Дух няма как да действа в такива хора и затова те чувстват празнота и че животът им няма смисъл.

Светият Дух може да действа в теб само когато се обучаваш практически, търсиш практически, молиш се практически и си готов да страдаш в името на търсенето на истината. Онези, които не търсят истината, нямат нищо друго освен думи и учения, и празна теория, а онези, които не познават истината, естествено имат много представи за Бог. Такива хора копнеят единствено Бог да превърне плътското им тяло в духовно, за да могат да се възнесат на третото небе. Колко глупави са те! Всички, които говорят така, не познават нито Бог, нито реалността; тези хора не могат да сътрудничат на Бог и могат само пасивно да чакат. Ако хората искат да разберат истината и да я възприемат ясно, и ако освен това искат да навлязат в нея и да я приложат на практика, те трябва действително да се обучават, действително да търсят и действително да гладуват и жадуват. Когато гладуваш и жадуваш и когато действително сътрудничиш на Бог, Божият Дух със сигурност ще те докосне и ще работи в теб, което ще ти донесе повече просветление, ще ти даде повече познания за реалността и ще ти бъде от по-голяма полза в живота.

Ако хората искат да опознаят Бог, те трябва първо да знаят, че Бог е практичен Бог, и да познават Божиите слова, практическото появяване на Бог в плът и практическото Му дело. Само след като знаеш, че цялото Божие дело е практично, ще можеш действително да си сътрудничиш с Бог и само по този път ще можеш да постигнеш израстване в живота си. Всички онези, които не познават реалността, нямат възможност да преживеят Божиите слова, впримчени са в представите си, живеят във фантазиите си и затова не познават Божиите слова. Колкото по-голямо е познанието ти за реалността, толкова по-близо си до Бог и толкова по-близък си с Него; колкото повече се стремиш към неяснота, абстрактност и доктрина, толкова повече ще се отдалечаваш от Бог и затова толкова повече ще чувстваш, че преживяването на Божиите слова е натоварващо и трудно и че не си способен да навлезеш. Ако искаш да навлезеш в реалността на Божиите слова и в правилния път на духовния си живот, първо трябва да опознаеш реалността и да се разграничиш от неясните и свръхестествени неща, което означава, че първо трябва да разбереш как Светият Дух те просветлява и води практически. По този начин, ако наистина успееш да разбереш практическото дело на Светия Дух в човека, тогава ще си навлязъл в правия път към усъвършенстване от Бог.

Днес всичко започва от реалността. Божието дело е най-практичното и може да бъде докоснато от хората; то е това, което хората могат да преживеят и да постигнат. В хората има много неща, които са неясни и свръхестествени, което им пречи да опознаят настоящото Божие дело. Така в преживяванията си те винаги се отклоняват и винаги чувстват, че нещата са трудни, и всичко това се дължи на техните представи. Хората не са в състояние да схванат принципите на работата на Светия Дух, не познават реалността и затова винаги са негативни по пътя си към навлизането. Те гледат Божиите изисквания отдалеч, без да могат да ги постигнат; виждат само, че Божиите слова наистина са добри, но не могат да намерят пътя към навлизането. Светият Дух работи според следния принцип: чрез сътрудничеството на хората, чрез активната им молитва, чрез търсене и приближаване към Бог, могат да се постигнат резултати и хората да бъдат просветлени и озарени от Светия Дух. Не става дума, че Светият Дух действа самостоятелно или че човекът действа самостоятелно. И двамата са незаменими и колкото повече хората сътрудничат и колкото повече се стремят да постигнат изискваното от Бог ниво, толкова по-голямо е действието на Светия Дух. Само практическото сътрудничество на хората в допълнение към делото на Светия Дух може да доведе до практически изживявания, както и до познаване на същността на Божиите слова. Постепенно, чрез това изживяване, в крайна сметка се създава съвършен човек. Бог не прави свръхестествени неща; в представите на хората Бог е всемогъщ и всичко се прави от Него — в резултат на което хората чакат пасивно, не четат Божиите слова и не се молят, а само очакват докосването на Светия Дух. Тези обаче, които имат правилни разбирания, вярват в това: Божиите действия могат да стигнат само дотам, докъдето аз сътруднича, и ефектът, който Божието дело има в мен, зависи от това как аз сътруднича. Когато Бог говори, аз трябва да направя всичко по силите си да търся и да се стремя към Божиите слова; това е, което трябва да постигна.

В примерите на Петър и Павел вие ясно можете да видите, че именно Петър обръща най-голямо внимание на реалността. От това, през което премина Петър, може да се види, че неговите преживявания са обобщение на уроците на онези, които са се провалили в миналото, и че той е усвоил силите на светиите от миналото. От това може да се види, че преживяванията на Петър бяха толкова практически, че хората са в състояние да се пресегнат, да ги докоснат, както и да ги постигнат. Павел обаче беше различен: всичко, за което той говореше, беше неясно и невидимо, неща като отиване на третото небе, възнасяне на престола и венец на правдата. Той се съсредоточаваше върху външното: върху статута и говоренето пред хората, върху това да покаже своето старшинство, да бъде докоснат от Светия Дух и т.н. Нищо от това, към което се стремеше, не беше реалистично, а голяма част от него беше фантазия, като по този начин може да се види как всичко, което е свръхестествено, като например колко много Светият Дух докосва хората, голямата радост, на която се радват те, отиването на третото небе или степента, в която се наслаждават на редовното си обучение, степента, в която се наслаждават на четенето на Божието слово — нищо от това не е реалистично. Цялото дело на Светия Дух е нормално и много реалистично. Когато четеш Божието слово и се молиш, вътрешно си озарен и непоколебим, външният свят не може да те смути; вътрешно си готов да обичаш Бог, готов си да се занимаваш с положителни неща и ненавиждаш злия свят. Това е живот в Бог. Това не е, както казват хората, да изпитваш голямо удоволствие — такива приказки не са реалистични. Днес всичко трябва да започне от действителността. Всичко, което Бог прави, е практично и в преживяванията си трябва да обръщаш внимание на това да познаваш Бог по практически начин и да търсиш стъпките на Божието дело и средствата, чрез които Светият Дух докосва и просвещава хората. Ако ядеш и пиеш Божиите слова, молиш се и сътрудничиш по начин, който е по-практичен, като усвояваш доброто от отминалите времена и отхвърляш лошото като Петър, ако слушаш с ушите си и наблюдаваш с очите си, често се молиш и размишляваш в сърцето си и правиш всичко възможно, за да сътрудничиш на Божието дело, тогава Бог със сигурност ще те напътства.