Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Знаете ли какво всъщност е фарисей? Има ли около вас фарисеи? Защо тези хора се наричат „фарисеи“? Как са описвани фарисеите? Това са хора, които са лицемерни, напълно фалшиви и играят роля във всичко, което правят. Каква роля играят? Те се преструват, че са добри, мили и позитивни. Такива ли са в действителност? Съвсем не. Като се има предвид, че са лицемери, всичко, което проявяват и разкриват в тях е фалшиво. Всичко е преструвка — не е истинското им лице. Къде е скрито истинското им лице? Скрито е дълбоко в сърцата им, за да не го видят никога другите. Всичко отвън е роля, всичко е фалшиво, но те могат да заблудят само хората, не могат да заблудят Бог. Ако хората не се стремят към истината, ако не практикуват и не преживяват Божиите слова, те нямат истинско разбиране за истината и затова независимо колко добре звучат думите им, тези думи не са истината реалност, а са думи и доктрини. Някои хора се съсредоточават само върху повтарянето на думи и доктрини, те подражават на всеки, който изнася най-висшите проповеди, в резултат на което само за няколко години изреждането на думи и доктрини се развива все повече и мнозина им се възхищават и ги почитат, след което те започват да се маскират и отделят голямо внимание на това, което казват и правят, за да се представят като особено набожни и духовни. Използват тези така наречени духовни теории, за да се прикриват. Това е всичко, за което говорят, където и да идат, благовидни неща, които отговарят на човешките представи, но им липсва всякаква истина реалност. И като проповядват тези неща — неща съгласно човешките представи и вкусове — те подвеждат много хора. За другите такива хора изглеждат много благочестиви и скромни, но всъщност това е нереално. Те изглеждат толерантни, снизходителни и любящи, но това всъщност е преструвка. Те казват, че обичат Бог, но всъщност играят. Други смятат такива хора за святи, но това е фалшиво. Къде може да се намери човек, който е наистина свят? Човешката святост е цялата фалшива. Всичко е роля, преструвка. Отвън те изглеждат отдадени на Бог, но всъщност това е само представление за другите. Когато никой не ги гледа, те не са ни най-малко отдадени и всичко, което правят, е нехайно. Външно те отдават всичко на Бог и се отказват от семействата и кариерата си. Но какво правят тайно? Изпълняват собствените си операции и собствените си дела в църквата, като живеят на гърба на църквата и крадат тайно приношенията под претекст, че работят за Бог… Тези хора са съвременните лицемерни фарисеи. Откъде идват фарисеите? От невярващите ли произлизат? Не, всички те произлизат от вярващите. Защо тези хора стават фарисеи? Да не би някой да ги е направил такива? Това очевидно не е така. Каква е причината? Причината е, че тяхната природа същност е такава, което се дължи на пътя, по който са поели. Използват Божиите слова само като инструмент да проповядват и да живеят на гърба на църквата. Въоръжават умовете и устите си с Божиите слова, проповядват фалшиви духовни теории и се представят като святи, а после използват това като капитал, за да постигнат целта си да живеят на гърба на църквата. Те просто проповядват доктрини, но никога не прилагат истината на практика. Що за хора са онези, които продължават да проповядват думи и доктрини, макар никога да не са следвали Божия път? Те са лицемерни фарисеи. Така нареченото им добро поведение и добри проявления и малкото, от което са се отказали, и отдаването на всичко на Бог са постигнати изцяло чрез въздържане и прикриване с усилие на собствената им воля. Тези действия са напълно фалшиви и всички са преструвка. В сърцата на тези хора няма и най-малка боязън от Бог, нито те имат някаква искрена вяра в Бог. Нещо повече, те са неверници. Ако хората не се стремят към истината, тогава те ще вървят по такъв път и ще станат фарисеи. Не е ли това ужасно? Религиозните места, на които се събират фарисеите, стават пазар. В Божиите очи това е религия, не е църквата на Бог, нито е място, на което Той е почитан. Следователно, ако хората не се стремят към истината, тогава без значение с колко дословни думи и повърхностни доктрини за Божиите слова се въоръжават, няма да има полза.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота)

Причината фарисеите да са лицемерни, причината да са нечестиви е, че изпитват неприязън към истината, но обичат знанието, затова те само изучават Светото писание и се стремят към библейско знание, но никога не приемат истината или Божиите слова. Те не се молят на Бог, когато четат Неговите слова, нито търсят истината или разговарят за нея. Вместо това изучават Божиите слова, изучават какво е казал и направил Бог, като по този начин превръщат Божиите слова в теория, в доктрина, на която да учат другите, което се нарича академично изследване. Защо се занимават с академично изследване? Какво изследват? В техните очи това не са Божии слова или Божий израз, а още по-малко истината. По-скоро това е вид начетеност или дори може да се каже, че е богословско знание. Според тях да се разгласява това знание, тази начетеност, означава да се разгласява Божият път, да се разгласява евангелието — това наричат те проповядване, но всичко, което проповядват, е богословско знание.

… Фарисеите смятаха богословските теории, които разбираха, за знание и инструмент, с който да оценяват и заклеймяват хората, като дори го използваха върху Господ Исус. Ето как бе заклеймен Господ Исус. Начинът, по който оценяваха или са отнасяха към даден човек, никога не зависеше от същността на човека, нито от това дали проповядваното от човека е истината, а още по-малко от източника на думите, които човекът казваше — начинът, по който фарисеите оценяваха или заклеймяваха даден човек, зависеше само от правилата, думите и доктрината, които разбираха от Стария завет на Библията. Въпреки че фарисеите знаеха в сърцата си, че това, което Господ Исус каза и направи не е грях или нарушение на закона, те все пак Го заклеймиха, защото истините, които Той изрази, както и знаменията и чудесата, които извърши, накараха много хора да Го следват и да Го възхваляват. Фарисеите изпитваха все по-голяма омраза към Него и дори искаха да Го премахнат от картинката. Те не признаха, че Господ Исус е Спасителят, който трябваше да дойде, нито признаха, че Неговите слова съдържат истината, а още по-малко, че Неговото дело се придържа към истината. Те отсъдиха, че Господ Исус говори самонадеяни думи и прогонва демони чрез Велзевул, принца на демоните. Това, че можаха да припишат тези грехове на Господ Исус показва колко голяма омраза изпитваха към Него. Затова работиха трескаво, за да отрекат, че Господ Исус е изпратен от Бог, че Той е Божият Син и че Той е Спасителят. Това, което имаха предвид, беше следното: „Нима бог би постъпил по този начин? Ако бог бе въплътен, щеше да се роди в семейство с огромен статус. И щеше да трябва да приеме наставничество от книжниците и от фарисеите. Щеше да трябва да изучава систематично Светото писание, да има разбиране за библейското знание и да бъде въоръжен с цялото знание в Светото писание, преди да може да носи името „въплътен бог“. Господ Исус обаче не беше въоръжен с това знание, затова те Го заклеймиха с думите: „Първо, по този начин не си пригоден, така че не можеш да си бог. Второ, без това библейско знание не можеш да вършиш делото на бог, а още по-малко да бъдеш бог. Трето, не трябва да работиш извън храма — сега не работиш в храма, а си винаги сред грешниците, така че делото, което вършиш, е извън обхвата на Светото писание, което прави възможността да си бог още по-малка“. Откъде дойде основанието за тяхното заклеймяване? От Светото писание, от ума на хората и от богословското образование, което са получили. Тъй като фарисеите преливаха от представи, фантазии и знание, те смятаха, че това знание е правилно, че е истината, че е валидно основание и че в нито един момент Бог не може да оспори тези неща. Търсиха ли истината? Не. Какво търсиха? Един свръхестествен бог, който да се яви във формата на духовно тяло. Затова те определиха параметрите на Божието дело, отрекоха делото Му и отсъдиха дали Бог е прав или крив според представите, фантазиите и знанието на човека. И какъв бе крайният резултат от това? Не само че заклеймиха Божието дело, но и приковаха въплътения Бог на кръста. Ето какво произтече от това, че използваха своите представи, фантазии и знание, за да оценят Бог, и ето какво представлява тяхната нечестивост.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (трета част))

Фарисеите бяха най-добрите в проповядването на доктрини и в скандирането на лозунги. Те често стояха по ъглите на улиците и викаха: „О, могъщи боже“ или „Почитаеми боже!“. В очите на другите хора те изглеждаха особено благочестиви и не правеха нищо против закона, но дали Бог ги одобри? Не ги одобри. По какъв начин ги заклейми Той? Като ги нарече „лицемерните фарисеи“. В миналото фарисеите са били уважавана класа в Израел, но защо сега името се е превърнало в нарицателно? Това е така, защото фарисеите станаха представителни за един вид хора. Какви са характерните черти на този тип хора? Те са умели в това да бъдат фалшиви, да изглеждат добре в очите на другите и да се преструват. Наглед те притежават голямо благородство, святост, порядъчност и кристално чисто благоприличие, и лозунгите, които скандират, звучат добре, но в действителност ни най-малко не практикуват истината. Какво е тяхното добро поведение? Те четат Писанието и проповядват. Учат другите да спазват закона и правилата и да не се съпротивляват на Бог. Всичко това е добро поведение. Всичко, което казват, звучи добре, но когато другите обърнат гърбовете си, те тайно крадат приношения. Господ Исус казва за тях: „прецеждате комара, а камилата поглъщате“ (Матей 23:24). Това означава, че цялото им поведение изглежда добро на повърхността — те демонстративно скандират лозунги, развиват възвишени теории и думите им звучат приятно, но делата им са пълна каша и напълно се съпротивляват на Бог. Всяко тяхно външно поведение е преструвка, всичко е измамно. В сърцата си те нямат ни най-малка любов към истината, нито към положителните неща. Те изпитват неприязън към истината, положителните неща и всичко, което идва от Бог. Какво обичат те? Обичат ли справедливостта и праведността? (Не.) По какво разбирате, че не обичат тези неща? (Господ Исус е разпространявал евангелието на небесното царство, което те не само отказвали да приемат, но и заклеймили.) Ако не го заклеймяваха, щеше ли да бъде възможно да се разбере това? Не. Явяването и делото на Господ Исус разкри всички фарисеи и единствено чрез тяхното заклеймяване и съпротива спрямо Господ Исус другите видяха тяхното лицемерие. Ако не беше явяването и делото на Господ Исус, никой нямаше да прозре фарисеите, и ако хората гледаха само външните им постъпки, щяха дори да им завиждат. Не беше ли неискрено и измамно от страна на фарисеите да използват фалшиво добро поведение, за да спечелят доверието на хората? Могат ли такива измамни хора да обичат истината? Категорично не могат. Каква беше целта на техните външни прояви на добри постъпки? От една страна, целта беше да измамят хората, а от друга — да ги подведат и да ги спечелят на своя страна, за да имат те високо мнение за тях и да ги обожават. Не на последно място фарисеите искаха да бъдат възнаградени. Каква измама! Бяха ли това хитри номера? Дали тези хора обичаха справедливостта и праведността? Със сигурност не. Това, което обичаха, беше статус, слава и придобивки, а това, което искаха, беше награда и венец. Те изобщо не практикуваха словата, на които Бог учеше хората, и никога не изживяха истините реалности в ни най-малка степен. Всичките им добри постъпки бяха преструвки и те мамеха и печелеха на своя страна хората с лицемерието си, за да подсигурят собствения си статус и репутация, които след това използваха, за да събират капитал и да изкарват прехраната си. Не е ли това достойно за презрение? От цялото им поведение можете да видите, че в същността си те не обичаха истината, тъй като никога не я практикуваха. Кое показва, че те не практикуваха истината? Най-великото нещо от всички: че Господ Исус дойде, за да извърши делото на изкуплението, и че всички слова, които Господ Исус изрече, са истината и имат власт. Как реагираха фарисеите на това? Макар да признаваха, че думите на Господ Исус имат власт и могъщество, те не само не ги приеха, но и ги заклеймиха и охулиха. Защо беше така? Защото не обичаха истината и в сърцата си изпитваха неприязън към нея и я мразеха. Те признаха, че Господ Исус е прав във всичко, което казва, че думите Му имат власт и могъщество, че Той е напълно безгрешен и че не могат да намерят никакво основание да Го обвинят. Но те искаха да заклеймят Господ Исус, затова обсъдиха въпроса, наговориха се помежду си и казаха: „Разпни го. Или той, или ние“ и така фарисеите застанаха срещу Господ Исус. По онова време никой не разбираше истината и никой не можеше да разпознае Господ Исус като въплътения Бог. От човешка гледна точка обаче Господ Исус изразяваше много истини, пропъждаше демони и цереше болни хора. Той извърши много чудеса, нахрани 5 000 души с пет хляба и две риби, извърши множество добри неща и дари толкова много благодат на хората. Има толкова малко такива добри и праведни хора — защо тогава фарисеите искаха да осъдят Господ Исус? Защо толкова настояваха да Го разпънат на кръст? Фактът, че те предпочетоха да освободят престъпник, а не Господ Исус, показва колко зли и злобни бяха фарисеите от религиозния свят. Каква злонамереност! Разликата между злите изражения на лицето, които издаваха фарисеите, и тяхната престорена външна добронамереност беше толкова голяма, че много хора не можеха да прозрат кое от двете е истинско и кое е фалшиво, но явяването и делото на Господ Исус ги разкри изцяло. Фарисеите умееха да се прикриват толкова добре и външно изглеждаха толкова благочестиви, че никой дори не би допуснал, че могат така жестоко да се съпротивляват на Господ Исус и да Го преследват. Ако фактите не бяха разкрити, никой нямаше да може да ги прозре. Изразяването на истината от въплътения Бог разкрива толкова много за човека!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Има и такива, които са способни да приемат нова светлина, но методите им на практикуване не се променят. Те носят със себе си старите си религиозни представи, но същевременно се стремят да разберат днешните Божии слова, вследствие на което пак разбират доктрина, оцветена от религиозни представи; те просто не приемат днешната светлина. В резултат на това техните практики са опетнени; те са същите стари практики в нови опаковки. Колкото и добре да практикуват, те са лицемери. Бог въвежда хората във вършенето на нови неща всеки ден, като изисква всеки ден да придобиват ново прозрение и разбиране и да не бъдат старомодни и стереотипни. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години, но методите ти на практикуване изобщо не са се променили, и ако си все още усърден и деен в повърхностни неща, но нямаш спокойно сърце, което да доведеш пред Бог, за да се насладиш на Неговите слова, тогава няма да получиш нищо. Когато става въпрос за приемане на ново Божие дело, ако не съставиш нов план, ако не практикуваш по нов начин и не преследваш ново разбиране, а вместо това се придържаш към старото и приемаш само ограничена нова светлина, без да променяш начина, по който практикуваш, тогава си като хората, които са само на думи в този поток; в действителност те са религиозни фарисеи извън потока на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За нормалния духовен живот)

Някои хора имат склонност да привличат вниманието към себе си. В присъствието на своите братя и сестри те може да казват, че са задължени на Бог, но зад гърба им да не практикуват истината и да действат по съвсем различен начин. Не са ли това религиозни фарисеи? Човекът, който истински обича Бог и носи у себе си истината, е този, който е верен Нему, но не се изтъква като такъв. Такъв човек е готов да практикува истината, когато се налага, и не говори и не действа по начин, който противоречи на съвестта му. Такъв човек проявява мъдрост, когато възникне нещо, и е принципен в действията си независимо от обстоятелствата. Такъв човек може да служи истински. Има хора, които често само на думи признават своя дълг към Бог. Те прекарват дните си с тревожно сключени вежди, като се правят на засегнати и окаяни. Колко отвратително! Ако ги попитате: „Можете ли да ми разкажете как сте задължени на Бог?“, ще останат без думи. Ако сте предани на Бог, тогава не говорете публично за това. Вместо това демонстрирайте любовта си към Бог чрез реални действия и Му се молете с истинско сърце. Всички онези, които се занимават с Бог само на думи и повърхностно, са лицемери! Някои говорят за дълг към Бог всеки път, когато се молят, и започват да плачат всеки път, когато се молят, дори без да са трогнати от Светия Дух. Такива хора са обладани от религиозни ритуали и представи. Те живеят според тях и вярват, че действията им са угодни на Бог и че Той благославя повърхностното благочестие или скръбните сълзи. Какво добро може да произлезе от такива абсурдни хора? За да демонстрират смирение, някои се преструват на любезни, когато говорят в присъствието на другите. Някои нарочно раболепничат в присъствието на останалите и се държат като агънца без грам сила. Такова поведение подхожда ли на хората от Царството? Хората от Царството трябва да са живи и свободни, невинни и открити, честни и любвеобилни и да живеят в състояние на свобода. Те трябва да притежават почтеност и достойнство и да могат да свидетелстват, където и да отидат. Такива хора са обичани и от Бог, и от хората. Онези, които са нови в областта на вярата, съблюдават твърде много външни практики. Те трябва първо да преминат през период на кастрене и пречупване. Хората, които дълбоко в себе си имат вяра в Бог, не се отличават външно от другите, но действията и постъпките им са похвални. Само за такива хора може да се смята, че живеят според Божието слово. Ако проповядвате Евангелието всеки ден на различни хора в опит да ги доведете до спасение, но в крайна сметка все още живеете по правила и доктрини, не можете да донесете слава на Бог. Такива хора са не само религиозни фигури, но и лицемери. Когато тези религиозни хора се съберат, те могат да попитат: „Сестро, как си тези дни?“. Тя може да отговори: „Чувствам, че имам дълг към Бог и че не съм в състояние да удовлетворя Неговата воля“. Друг може да каже: „Аз също се чувствам длъжник на Бог и усещам, че не съм в състояние да удовлетворя Неговите намерения“. Само тези няколко изречения и думи изразяват гнусните неща, които се крият дълбоко в тях, такива думи са изключително отвратителни и отблъскващи. Природата на такива хора е в противовес на Бог. На тези, които се съсредоточават върху реалността, каквото им е на сърцето, това им е на устата; те отварят сърцата си в общение. Те не се занимават с фалшиви работи, нито проявяват подобни учтивости или празни любезности. Винаги са откровени и не спазват никакви светски правила. Някои хора имат склонност към демонстрации, дори до пълно умопомрачение. Ако някой запее, започват да танцуват, без дори да осъзнават, че млякото в тенджерата им е загоряло. Такива хора не са нито благочестиви, нито почтени и са твърде лекомислени. Всички тези неща показват загуба на връзка с реалността. Когато някои хора общуват по въпросите на духовния живот, макар да не говорят за това, че дължат нещо на Бог, те все пак дълбоко в себе си хранят истинска любов към Него. Чувството ви за дълг към Бог няма нищо общо с другите хора, защото сте длъжници на Бог, а не на човечеството. Каква е ползата да говорите постоянно за това на другите? Вие трябва да отдавате значение на вникването в реалността, а не на външния устрем и външните прояви. Какво представляват повърхностните добри дела на хората? Те въплъщават плътското и дори най-добрите външни практики не представляват живота, а могат само да покажат индивидуалния ви темперамент. Външните човешки практики не могат да удовлетворят Божиите намерения. Постоянно говорите колко сте задължени на Бог, но не можете да предоставите ресурс за живота на другите или да стимулирате боголюбивите им сърца. Вярвате ли, че тези ваши действия ще удовлетворят Бог? Смятате, че Божието намерение е да действате по този начин, че действията ви са духовни, но всъщност всички те са абсурдни! Вярвате, че това, което ви доставя удоволствие, и това, което сте готови да направите, са точно онези неща, които радват Бог. Могат ли вашите симпатии да олицетворяват Бог? Може ли характерът на даден човек да представлява Бог? Онова, което ви доставя удоволствие, е точно онова, от което Бог се отвращава, а вашите навици са онези, които Бог отритва. Ако се чувствате длъжници, отидете и се помолете пред Бог; няма нужда да говорите за това на другите. Ако не се молите пред Бог, а вместо това постоянно привличате вниманието към себе си в присъствието на другите, може ли това да удовлетвори Божиите намерения? Ако действията ви винаги са повърхностни, това означава, че сте изключително суетни. Какви хора са тези, които извършват само повърхностни добри дела и нямат чувство за реалност? Те са просто лицемерни фарисеи и религиозни фигури! Ако не се отървете от своите външни практики и не сте в състояние да направите промени, тогава елементите на лицемерие във вас ще нарастват още повече. Колкото по-големи са елементите на лицемерие у вас, толкова по-голяма е съпротивата към Бог. В крайна сметка такива хора със сигурност ще бъдат отстранени!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Във вярата човек трябва да се съсредоточи върху реалността — участието в религиозни ритуали не е вяра)

Има хора, които се снабдяват с истини само за да работят, проповядват и да предоставят ресурс на другите, не за да разрешават своите проблеми, а още по-малко за да ги прилагат на практика. Тяхното общение може да изразява чисто разбиране и да е в съгласие с истината, но те не я свързват със себе си, нито я практикуват или преживяват. Какъв е проблемът тук? Те действително ли са приели истината като свой живот? Не, не са. Колкото и чиста да е, доктрината, която човек проповядва, не гарантира, че той притежава истината реалност. За да се въоръжи с истината, човек първо трябва сам да навлезе в нея и трябва да приложи истината на практика, когато я разбере. Ако човек не се съсредоточи върху своето навлизане, а проповядва истината на другите, за да се изтъква, намерението му е грешно. Много лъжеводачи работят по този начин, разговаряйки непрестанно с другите за истините, които разбират, като предоставят ресурс на новите вярващи, учат хората да практикуват истината, да изпълняват добре дълга си, да не бъдат негативни. Всички тези думи са правилни и добри и тези лъжеводачи могат да се считат любящи, но защо самите те не практикуват истината, нито имат навлизане в живота? За какво всъщност става въпрос тук? Такъв човек действително ли обича истината? Трудно е да се каже. Фарисеите в Израел са тълкували на другите писанията по същия начин, но те самите не са спазвали Божиите заповеди. Когато Господ Исус се появи и действа, те чуха гласа Божи, но се противопоставиха на Господ. Разпънаха Господ Исус и бяха прокълнати от Бог. Следователно всички хора, които не приемат или не практикуват истината, ще бъдат осъдени от Бог. Колко окаяни са те! Щом думите и доктрините, които проповядват, могат да помогнат на другите, защо не помагат и на самите тях? Такъв човек трябва да наричаме лицемер без реалност. Той предоставя на другите думите на истината и кара другите да я практикуват, но самият той не я практикува ни най-малко. Не е ли такъв човек безсрамен? Той няма истината реалност, но все пак проповядва думите и доктрините на другите, за да се престори на човек, който притежава истината реалност. Не е ли това умишлено подвеждане и нанасяне на вреда на хората? Такъв човек трябва да вини само себе си, ако бъде разкрит и отстранен. Такива хора няма да са достойни за съжаление.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)