Слова от Библията

„Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха: Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога, той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед. Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: „Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди“ (Матей 15:1-9).

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, дори и когато за показ дълго се молите; затова ще приемете по-голямо осъждане.

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.

„Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото? Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. Безумни и слепи! Че кое е по-голямо — дарът ли или олтарът, който освещава дара? И така, който се закълне в олтара, заклева се в него и във всичко, което е върху него. И който се закълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него. И който се закълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона — правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате. Слепи водачи, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото почиствате външността на чашата и блюдото, но отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие отвън изглеждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците и украсявате гробовете на праведните, и казвате: Ако ние бяхме живели в дните на бащите си, нямаше да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с което свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците. Допълнете и вие мярката на бащината си вина. Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете осъждането в пъкъла? Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, други от тях ще биете в синагогите си и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас цялата кръв на праведниците, пролята на земята — от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение“ (Матей 23:13-36).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Искате ли да знаете в какво се корени противопоставянето на фарисеите на Исус? Искате ли да узнаете същността на фарисеите? Те бяха изпълнени с фантасмагории за Месията. Нещо повече, те вярваха само, че Месията ще дойде, но не се стремяха към живота истина. И така, дори и днес те все още очакват Месията, тъй като не познават пътя на живота и не знаят какъв е пътят на истината. Как според вас такива глупави, упорити и невежи хора биха могли да придобият Божието благословение? Как биха могли да съзрат Месията? Те се противопоставяха на Исус, защото не познаваха насоката на делото на Светия Дух, защото не познаваха пътя на истината, изречена от Исус, и дори повече, защото не разбираха Месията. И тъй като никога не бяха виждали Месията и никога не бяха контактували с Него, те допуснаха грешката да се придържат само към името на Месията, а се противопоставяха на същността Му с всички възможни средства. По същество тези фарисеи бяха упорити, надменни и не се подчиняваха на истината. Принципът на тяхната вяра в Бог беше: колкото и задълбочена да е Твоята проповед, колкото и висша да е Твоята власт, Ти не си Христос, ако не си наречен Месията. Това убеждение не е ли абсурдно и нелепо?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята)

Как се проявяват нечестивите страни на фарисеите? Първо, нека започнем обсъждането си с това как фарисеите се отнесоха с въплътения Бог, а след това може би ще разберете малко повече. Като говорим за въплътения Бог, първо трябва да поговорим в какво семейство и среда се роди въплътеният Бог преди две хиляди години. Преди всичко Господ Исус изобщо не се роди в богато семейство — родът Му не беше толкова знатен. Неговият приемен баща Йосиф беше дърводелец, а майка Му Мария беше обикновена вярваща. Идентичността и социалният статус на родителите Му представляват семейната среда, в която се роди Господ Исус, и е ясно, че Той е роден в обикновено семейство. […] Какво послание дава това на по-късните поколения? Този обикновен и нормален човек, който бе въплътеният Бог, нямаше нито възможността, нито условията да получи висше образование. Той бе същият като обикновените хора, живееше в обикновена социална среда, в обикновено семейство и около Него нямаше нищо специално. Именно поради това, след като чуха за проповедите и действията на Господ Исус, тези книжници и фарисеи се осмелиха да се изправят и открито да Го съдят, хулят и заклеймяват. Какво основание имаха да го заклеймяват? Несъмнено се основаваха на законите и правилата на Стария завет. Първо, Господ Исус водеше учениците Си в това да не спазват Съботата — Той все още вършеше делата Си в Събота. Освен това Той не спазваше законите и правилата и не ходеше в храма, а когато срещаше грешници, някои хора Го питаха как да се справят с тях, но Той не се справяше с тях според закона, а вместо това им показваше милост. Нито един от тези аспекти на действията на Господ Исус не съответстваше на религиозните представи на фарисеите. Тъй като те не обичаха истината и затова мразеха Господ Исус, използваха претекста, че Господ Исус нарушава закона, за да Го заклеймят пламенно и решиха, че Той трябва да бъде изпратен на смърт. Ако Господ Исус се беше родил в знатно и видно семейство, ако беше високообразован и ако беше в близки отношения с тези книжници и фарисеи, тогава нещата по онова време нямаше да се развият за Него така, както се развиха по-късно — те можеше да се променят. Именно поради Неговата обикновеност, Неговата нормалност и произхода на Неговото рождение Той беше заклеймен от фарисеите. Какво беше основанието им да заклеймят Господ Исус? Това бяха онези правила и закони, към които те се придържаха и за които смятаха, че никога няма да се променят във вечността. Фарисеите смятаха богословските теории, които разбираха, за знание и инструмент, с който да оценяват и заклеймяват хората, като дори го използваха върху Господ Исус. Ето как бе заклеймен Господ Исус. Начинът, по който оценяваха или са отнасяха към даден човек, никога не зависеше от същността на човека, нито от това дали проповядваното от човека е истината, а още по-малко от източника на думите, които човекът казваше — начинът, по който фарисеите оценяваха или заклеймяваха даден човек, зависеше само от правилата, думите и доктрината, които разбираха от Стария завет на Библията. Въпреки че фарисеите знаеха в сърцата си, че това, което Господ Исус каза и направи не е грях или нарушение на закона, те все пак Го заклеймиха, защото истините, които Той изрази, както и знаменията и чудесата, които извърши, накараха много хора да Го следват и да Го възхваляват. Фарисеите изпитваха все по-голяма омраза към Него и дори искаха да Го премахнат от картинката. Те не признаха, че Господ Исус е Спасителят, който трябваше да дойде, нито признаха, че Неговите слова съдържат истината, а още по-малко, че Неговото дело се придържа към истината. Те отсъдиха, че Господ Исус говори самонадеяни думи и прогонва демони чрез Велзевул, принца на демоните. Това, че можаха да припишат тези грехове на Господ Исус показва колко голяма омраза изпитваха към Него. Затова работиха трескаво, за да отрекат, че Господ Исус е изпратен от Бог, че Той е Божият Син и че Той е Спасителят. Това, което имаха предвид, беше следното: „Нима бог би постъпил по този начин? Ако бог бе въплътен, щеше да се роди в семейство с огромен статус. И щеше да трябва да приеме наставничество от книжниците и от фарисеите. Щеше да трябва да изучава систематично Светото писание, да има разбиране за библейското знание и да бъде въоръжен с цялото знание в Светото писание, преди да може да носи името „въплътен бог“. Господ Исус обаче не беше въоръжен с това знание, затова те Го заклеймиха с думите: „Първо, по този начин не си пригоден, така че не можеш да си бог. Второ, без това библейско знание не можеш да вършиш делото на бог, а още по-малко да бъдеш бог. Трето, не трябва да работиш извън храма — сега не работиш в храма, а си винаги сред грешниците, така че делото, което вършиш, е извън обхвата на Светото писание, което прави възможността да си бог още по-малка“. Откъде дойде основанието за тяхното заклеймяване? От Светото писание, от ума на хората и от богословското образование, което са получили. Тъй като фарисеите преливаха от представи, фантазии и знание, те смятаха, че това знание е правилно, че е истината, че е валидно основание и че в нито един момент Бог не може да оспори тези неща. Търсиха ли истината? Не. Какво търсиха? Един свръхестествен бог, който да се яви във формата на духовно тяло. Затова те определиха параметрите на Божието дело, отрекоха делото Му и отсъдиха дали Бог е прав или крив според представите, фантазиите и знанието на човека. И какъв бе крайният резултат от това? Не само че заклеймиха Божието дело, но и приковаха въплътения Бог на кръста. Ето какво произтече от това, че използваха своите представи, фантазии и знание, за да оценят Бог, и ето какво представлява тяхната нечестивост.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (трета част))

Фарисеите бяха най-добрите в проповядването на доктрини и в скандирането на лозунги. Те често стояха по ъглите на улиците и викаха: „О, могъщи боже“ или „Почитаеми боже!“. В очите на другите хора те изглеждаха особено благочестиви и не правеха нищо против закона, но дали Бог ги одобри? Не ги одобри. По какъв начин ги заклейми Той? Като ги нарече „лицемерните фарисеи“. В миналото фарисеите са били уважавана класа в Израел, но защо сега името се е превърнало в нарицателно? Това е така, защото фарисеите станаха представителни за един вид хора. Какви са характерните черти на този тип хора? Те са умели в това да бъдат фалшиви, да изглеждат добре в очите на другите и да се преструват. Наглед те притежават голямо благородство, святост, порядъчност и кристално чисто благоприличие, и лозунгите, които скандират, звучат добре, но в действителност ни най-малко не практикуват истината. Какво е тяхното добро поведение? Те четат Писанието и проповядват. Учат другите да спазват закона и правилата и да не се съпротивляват на Бог. Всичко това е добро поведение. Всичко, което казват, звучи добре, но когато другите обърнат гърбовете си, те тайно крадат приношения. Господ Исус казва за тях: „прецеждате комара, а камилата поглъщате“ (Матей 23:24). Това означава, че цялото им поведение изглежда добро на повърхността — те демонстративно скандират лозунги, развиват възвишени теории и думите им звучат приятно, но делата им са пълна каша и напълно се съпротивляват на Бог. Всяко тяхно външно поведение е преструвка, всичко е измамно. В сърцата си те нямат ни най-малка любов към истината, нито към положителните неща. Те изпитват неприязън към истината, положителните неща и всичко, което идва от Бог. Какво обичат те? Обичат ли справедливостта и праведността? (Не.) По какво разбирате, че не обичат тези неща? (Господ Исус е разпространявал евангелието на небесното царство, което те не само отказвали да приемат, но и заклеймили.) Ако не го заклеймяваха, щеше ли да бъде възможно да се разбере това? Не. Явяването и делото на Господ Исус разкри всички фарисеи и единствено чрез тяхното заклеймяване и съпротива спрямо Господ Исус другите видяха тяхното лицемерие. Ако не беше явяването и делото на Господ Исус, никой нямаше да прозре фарисеите, и ако хората гледаха само външните им постъпки, щяха дори да им завиждат. Не беше ли неискрено и измамно от страна на фарисеите да използват фалшиво добро поведение, за да спечелят доверието на хората? Могат ли такива измамни хора да обичат истината? Категорично не могат. Каква беше целта на техните външни прояви на добри постъпки? От една страна, целта беше да измамят хората, а от друга — да ги подведат и да ги спечелят на своя страна, за да имат те високо мнение за тях и да ги обожават. Не на последно място фарисеите искаха да бъдат възнаградени. Каква измама! Бяха ли това хитри номера? Дали тези хора обичаха справедливостта и праведността? Със сигурност не. Това, което обичаха, беше статус, слава и придобивки, а това, което искаха, беше награда и венец. Те изобщо не практикуваха словата, на които Бог учеше хората, и никога не изживяха истините реалности в ни най-малка степен. Всичките им добри постъпки бяха преструвки и те мамеха и печелеха на своя страна хората с лицемерието си, за да подсигурят собствения си статус и репутация, които след това използваха, за да събират капитал и да изкарват прехраната си. Не е ли това достойно за презрение? От цялото им поведение можете да видите, че в същността си те не обичаха истината, тъй като никога не я практикуваха. Кое показва, че те не практикуваха истината? Най-великото нещо от всички: че Господ Исус дойде, за да извърши делото на изкуплението, и че всички слова, които Господ Исус изрече, са истината и имат власт. Как реагираха фарисеите на това? Макар да признаваха, че думите на Господ Исус имат власт и могъщество, те не само не ги приеха, но и ги заклеймиха и охулиха. Защо беше така? Защото не обичаха истината и в сърцата си изпитваха неприязън към нея и я мразеха. Те признаха, че Господ Исус е прав във всичко, което казва, че думите Му имат власт и могъщество, че Той е напълно безгрешен и че не могат да намерят никакво основание да Го обвинят. Но те искаха да заклеймят Господ Исус, затова обсъдиха въпроса, наговориха се помежду си и казаха: „Разпни го. Или той, или ние“ и така фарисеите застанаха срещу Господ Исус. По онова време никой не разбираше истината и никой не можеше да разпознае Господ Исус като въплътения Бог. От човешка гледна точка обаче Господ Исус изразяваше много истини, пропъждаше демони и цереше болни хора. Той извърши много чудеса, нахрани 5 000 души с пет хляба и две риби, извърши множество добри неща и дари толкова много благодат на хората. Има толкова малко такива добри и праведни хора — защо тогава фарисеите искаха да осъдят Господ Исус? Защо толкова настояваха да Го разпънат на кръст? Фактът, че те предпочетоха да освободят престъпник, а не Господ Исус, показва колко зли и злобни бяха фарисеите от религиозния свят. Каква злонамереност! Разликата между злите изражения на лицето, които издаваха фарисеите, и тяхната престорена външна добронамереност беше толкова голяма, че много хора не можеха да прозрат кое от двете е истинско и кое е фалшиво, но явяването и делото на Господ Исус ги разкри изцяло. Фарисеите умееха да се прикриват толкова добре и външно изглеждаха толкова благочестиви, че никой дори не би допуснал, че могат така жестоко да се съпротивляват на Господ Исус и да Го преследват. Ако фактите не бяха разкрити, никой нямаше да може да ги прозре. Изразяването на истината от въплътения Бог разкрива толкова много за човека!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Според Библията оценката на фарисеите за Самия Исус и нещата, които Той върши, е: „[…] казваха, че не бил на Себе Си. […] Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете“ (Марк 3:21-22). Преценката на книжниците и фарисеите за Господ Исус не беше просто подражание на словата на други хора, нито беше необосновано предположение — това беше заключението, което те направиха за Господ Исус от това, което видяха и чуха за Неговите действия. Въпреки че заключението им привидно беше направено в името на справедливостта и на хората им изглеждаше, като че ли е основателно, арогантността, с която те съдеха Господ Исус, беше трудна за овладяване дори за тях. Безумната енергия на омразата им към Господ Исус разкриваше собствените им необуздани амбиции и злите им сатанински физиономии, както и злата им природа, с която се противопоставяха на Бог. Нещата, които казаха, за да осъдят Господ Исус, бяха продиктувани от техните необуздани амбиции, ревността и грозната и злонамерена природа на тяхната враждебност към Бог и истината. Те не изследваха източника на действията на Господ Исус, нито изследваха същността на това, което Той каза или направи. По-скоро сляпо, в състояние на безумна възбуда и с умишлена злоба, те атакуваха и поставяха под съмнение това, което Той беше направил. Те стигнаха дотам, че съзнателно клеветяха Неговия Дух, тоест Светия Дух, Който е Божият Дух. Това имаха предвид, когато казаха, „че не бил на Себе Си“, „Веелзевул“ и „началника на бесовете“. Тоест те казаха, че Божият Дух е Веелзевул и началник на бесовете. Те характеризираха като лудост делото на въплътения Божи Дух, Който се беше облякъл в плът. Те не само хулеха Божия Дух като Веелзевул и началник на бесовете, но и осъдиха Божието дело и осъдиха и похулиха Господ Исус Христос. Същността на тяхната съпротива и богохулство беше съвсем същата като същността на съпротивата и богохулството срещу Бог от страна на Сатана и демоните. Те не просто представляваха покварени хора, а по-скоро бяха въплъщение на Сатана. Те бяха проводник за Сатана сред човечеството и бяха съучастници и лакеи на Сатана. Същността на тяхното богохулство и тяхното очерняне на Господ Исус Христос беше борбата им с Бог за статут, съревноваването им с Бог и безкрайното им изпитване на Бог. Същността на тяхната съпротива срещу Бог и враждебното им отношение към Него, както и техните думи и мисли, директно хулеха и разгневяваха Божия Дух. Така Бог определи разумна присъда въз основа на това, което те казаха и направиха, и Бог определи делата им да бъдат грях на богохулство срещу Светия Дух. Този грях е непростим както в този, така и в бъдещия свят, както се вижда от следния откъс от писанието: „хулата против Духа няма да се прости“ и „ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия“.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

Еврейските фарисеи използваха закона на Моисей, за да осъдят Исус. Те не търсеха как да съответстват на Исус от онова време, а се отнасяха към всеки член на закона толкова сериозно, че след като Го обвиниха в неспазване на старозаветния закон и че Той не е Месията, в крайна сметка приковаха невинния Исус на кръста. Каква беше същината им? Не беше ли това, че те не търсеха пътя за съответствие на истината? Те отделяха прекомерно внимание на всяка дума от Писанието, без да обръщат внимание нито на Моите намерения, нито на стъпките и методите на Моето дело. Те не бяха хора, които търсеха истината, а хора, които твърдо се придържаха към думите; те не бяха хора, които вярваха в Бог, а хора, които вярваха в Библията. По същество те бяха кучета-пазачи на Библията. За да защитят интересите на Библията, да запазят нейното достойнство и да защитят репутацията ѝ, те стигнаха дотам, че приковаха милостивия Исус на кръста. Те направиха това единствено с цел да защитят Библията и да запазят статуса на всяка дума от Библията в сърцата на хората. Затова предпочетоха да изоставят бъдещето си и приноса за грях и осъдиха на смърт Исус, който не отговаряше на доктрината на Писанието. Не бяха ли всички те лакеи на всяка дума от Писанието?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да търсиш път да съответстваш на Христос)

Свързани химни

Коренът на съпротивата на фарисеите срещу Исус

Всички, които използват Библията, за да осъдят Бог, са фарисеи