Слова от Библията

„Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха: Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога, той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед. Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: „Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди“ (Матей 15:1-9).

„Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, дори и когато за показ дълго се молите; затова ще приемете по-голямо осъждане.

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.

„Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото? Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. Безумни и слепи! Че кое е по-голямо — дарът ли или олтарът, който освещава дара? И така, който се закълне в олтара, заклева се в него и във всичко, което е върху него. И който се закълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него. И който се закълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона — правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате. Слепи водачи, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото почиствате външността на чашата и блюдото, но отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие отвън изглеждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците и украсявате гробовете на праведните, и казвате: Ако ние бяхме живели в дните на бащите си, нямаше да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с което свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците. Допълнете и вие мярката на бащината си вина. Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете осъждането в пъкъла? Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, други от тях ще биете в синагогите си и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас цялата кръв на праведниците, пролята на земята — от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение“ (Матей 23:13-36).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Искате ли да знаете в какво се корени противопоставянето на фарисеите на Исус? Искате ли да узнаете същността на фарисеите? Те имаха измислени представи за Месията. Нещо повече, те вярваха само, че Месията ще дойде, но не се стремяха към живота истина. И така, дори и днес те все още очакват Месията, тъй като не познават пътя на живота и не знаят какъв е пътят на истината. Как според вас такива глупави, упорити и невежи хора биха могли да получат Божието благословение? Как биха могли да съзрят Месията? Те се противопоставяха на Исус, защото не познаваха целта на делото на Светия Дух, защото не познаваха пътя на истината, изречена от Исус, и освен това защото не разбираха Месията. И тъй като никога не бяха виждали Месията и никога не бяха прекарвали време с Него, те допуснаха грешката да се придържат само към името на Месията, а се противопоставяха на същността Му с всички възможни средства. По същество тези фарисеи бяха упорити, арогантни и не се подчиняваха на истината. Принципът на тяхната вяра в Бог беше: колкото и мъдра да е Твоята проповед, колкото и висша да е Твоята власт, Ти не си Христос, ако не си наречен Месията. Това убеждение не е ли абсурдно и нелепо?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“)

Фарисеите бяха най-добрите в проповядването на доктрини и в скандирането на лозунги. Те често стояха по ъглите на улиците и викаха: „О, могъщи Боже“ или „Почитаеми Боже!“. В очите на другите хора те изглеждаха особено благочестиви и не правеха нищо против закона, но дали Бог ги похвали? Не го направи. По какъв начин ги заклейми Той? Като ги нарече „лицемерните фарисеи“. В миналото фарисеите са били уважавана класа в Израел, но защо сега името се е превърнало в нарицателно? Това е така, защото фарисеите станаха представителни за един вид хора. Какви са характеристиките на този вид хора? Те са умели в това да бъдат фалшиви, да изглеждат добре в очите на другите и да се преструват. Наглед те притежават голямо благородство, святост, праведност и кристално чисто благоприличие, и лозунгите, които скандират, звучат добре, но в действителност ни най-малко не практикуват истината. Какво е тяхното добро поведение? Те четат Писанието и проповядват. Учат другите да спазват закона и правилата и да не се противопоставят на Бог. Всичко това е добро поведение. Всичко, което казват, звучи добре, но когато другите обърнат гърбовете си, те тайно крадат дарения. Господ Исус казва за тях: „прецеждате комара, а камилата поглъщате“ (Матей 23:24). Това означава, че цялото им поведение изглежда добро на повърхността — те демонстративно скандират лозунги, развиват възвишени теории и думите им звучат приятно, но делата им са пълна каша и са напълно противопоставящи се на Бог. Всяко тяхно външно поведение е преструвка, всичко е измамно. В сърцата си те нямат ни най-малка любов към истината, нито към положителните неща. Те ненавиждат истината, ненавиждат положителните неща и ненавиждат всичко, което идва от Бог. Какво обичат те? Обичат ли справедливостта и праведността? (Не.) По какво разбирате, че не обичат тези неща? (Господ Исус разпространяваше евангелието на небесното царство, което те не само отказваха да приемат, но и заклеймяваха.) Ако не го заклеймяваха, щеше ли да бъде възможно да се разбере това? Не. Появата и делото на Господ Исус изобличи всички фарисеи и единствено чрез тяхното осъждане и съпротива спрямо Господ Исус другите видяха тяхното лицемерие. Ако не беше появата и делото на Господ Исус, никой нямаше да прозре фарисеите, и ако хората гледаха само външното им поведение, щяха дори да им завиждат. Не беше ли неискрено и измамно от страна на фарисеите да използват фалшиво добро поведение, за да спечелят доверието на хората? Могат ли такива измамни хора да обичат истината? Категорично не могат. Каква беше целта на техните външни прояви на добро поведение? От една страна, целта беше да подлъгват хората, а от друга — да ги заблуждават и да ги печелят на своя страна, за да да имат те високо мнение за тях и да ги уважават. Не на последно място фарисеите искаха да бъдат възнаградени. Каква измама! Бяха ли това хитри номера? Дали тези хора обичаха справедливостта и праведността? Със сигурност не. Това, което обичаха, беше статус, слава и печалба, а това, което искаха, беше награда и корона. Те изобщо не практикуваха думите, на които Бог учеше хората, и никога не изживяха истините реалности в ни най-малка степен. Цялото им добро поведение беше преструвка и те мамеха и печелеха на своя страна хората с лицемерието си, за да подсигурят собствения си статус и репутация, които след това използваха, за да събират капитал и да изкарват прехраната си. Не е ли това отвратително? От цялото им поведение можете да видите, че дълбоко в себе си те не обичаха истината, тъй като никога не я практикуваха. Какво показва, че те не практикуваха истината? Най-великото нещо от всички: че Господ Исус дойде, за да извърши делото на изкуплението, и че всички слова, които Господ Исус изрече, са истината и имат власт. Как реагираха фарисеите на това? Макар да признаваха, че думите на Господ Исус имат власт и мощ, те не само не ги приеха, но и ги заклеймиха и охулиха. Защо беше така? Защото не обичаха истината и в сърцата си се гнусяха от нея и я мразеха. Те признаха, че Господ Исус е прав във всичко, което казва, че думите Му имат власт и мощ, че Той е напълно безгрешен и че нямат никаква власт над Него. Но те искаха да осъдят Господ Исус, затова обсъдиха въпроса, наговориха се помежду си и казаха: „Разпни Го. Или Той, или ние“ и така фарисеите отрекоха Господ Исус. По онова време никой не разбираше истината и никой не можеше да разпознае Господ Исус като въплътения Бог. От човешка гледна точка обаче Господ Исус изричаше много истини, прогонваше демони и цереше болни хора. Той извърши много чудеса, нахрани 5 000 души с пет хляба и две риби, извърши множество добри дела и дари толкова много благодат на хората. Има толкова малко добри и праведни хора като Него — защо фарисеите искаха да осъдят Господ Исус? Защо толкова настояваха да Го разпънат на кръст? Фактът, че те предпочетоха да освободят престъпник, а не Господ Исус, показва колко зли и злобни бяха фарисеите от религиозния свят. Каква злонамереност! Разликата между злите изражения на лицето, които издаваха фарисеите, и тяхната престорена външна добронамереност беше толкова голяма, че много хора не можеха да прозрат кое от двете е истинско, но появата и делото на Господ Исус ги изобличи изцяло. Фарисеите умееха да се прикриват толкова добре и външно изглеждаха толкова благочестиви, че никой дори не би допуснал, че могат така жестоко да се противопоставят на Господ Исус и да Го преследват. Ако фактите не бяха разкрити, никой нямаше да може да ги прозре. Изразяването на истината от въплътения Бог разкрива толкова много за човека!

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Според Библията оценката на фарисеите за Самия Исус и нещата, които Той върши, е: „[…] казваха, че не бил на Себе Си. […] Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете“ (Марк 3:21-22). Преценката на книжниците и фарисеите за Господ Исус не беше просто подражание на словата на други хора, нито беше необосновано предположение — това беше заключението, което те направиха за Господ Исус от това, което видяха и чуха за Неговите действия. Въпреки че заключението им привидно беше направено в името на справедливостта и на хората им изглеждаше, като че ли е основателно, арогантността, с която те съдеха Господ Исус, беше трудна за овладяване дори за тях. Безумната енергия на омразата им към Господ Исус разкриваше собствените им необуздани амбиции и злите им сатанински физиономии, както и злата им природа, с която се противопоставяха на Бог. Нещата, които казаха, за да осъдят Господ Исус, бяха продиктувани от техните необуздани амбиции, ревността и грозната и злонамерена природа на тяхната враждебност към Бог и истината. Те не изследваха източника на действията на Господ Исус, нито изследваха същността на това, което Той каза или направи. По-скоро сляпо, в състояние на безумна възбуда и с умишлена злоба, те атакуваха и поставяха под съмнение това, което Той беше направил. Те стигнаха дотам, че съзнателно клеветяха Неговия Дух, тоест Светия Дух, Който е Божият Дух. Това имаха предвид, когато казаха, „че не бил на Себе Си“, „Веелзевул“ и „началника на бесовете“. Тоест те казаха, че Божият Дух е Веелзевул и началник на бесовете. Те характеризираха като лудост делото на въплътения Божи Дух, Който се беше облякъл в плът. Те не само хулеха Божия Дух като Веелзевул и началник на бесовете, но и осъдиха Божието дело и осъдиха и похулиха Господ Исус Христос. Същността на тяхната съпротива и богохулство беше съвсем същата като същността на съпротивата и богохулството срещу Бог от страна на Сатана и демоните. Те не просто представляваха покварени хора, а по-скоро бяха въплъщение на Сатана. Те бяха проводник за Сатана сред човечеството и бяха съучастници и лакеи на Сатана. Същността на тяхното богохулство и тяхното очерняне на Господ Исус Христос беше борбата им с Бог за статут, съревноваването им с Бог и безкрайното им изпитване на Бог. Същността на тяхната съпротива срещу Бог и враждебното им отношение към Него, както и техните думи и мисли, директно хулеха и разгневяваха Божия Дух. Така Бог определи разумна присъда въз основа на това, което те казаха и направиха, и Бог определи делата им да бъдат грях на богохулство срещу Светия Дух. Този грях е непростим както в този, така и в бъдещия свят, както се вижда от следния откъс от писанието: „хулата против Духа няма да се прости“ и „ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия“.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Еврейските фарисеи използваха закона на Моисей, за да осъдят Исус. Те не търсеха как да съответстват на Исус от онова време, а усърдно следваха буквата на закона, до такава степен, че след като Го обвиниха в неспазване на старозаветния закон и че Той не е Месията, в крайна сметка приковаха невинния Исус на кръста. Що за хора бяха те? Не беше ли това, че те не търсеха как да съответстват на истината? Те отделяха прекомерно внимание на всяка дума от Писанието, без да обръщат внимание нито на Моята воля, нито на стъпките и методите на Моето дело. Те не бяха хора, които търсеха истината, а хора, които твърдо се придържаха към думите; те не бяха хора, които вярваха в Бог, а хора, които вярваха в Библията. По същество те бяха пазители на Библията. За да защитят интересите на Библията, да запазят нейното достойнство и да защитят репутацията ѝ, те стигнаха дотам, че приковаха милостивия Исус на кръста. Те направиха това единствено с цел да защитят Библията и да запазят престижа на всяка дума от Библията в сърцата на хората. Затова предпочетоха да изоставят бъдещето си и жертвата за грях и осъдиха на смърт Исус, който не отговаряше на учението на Писанието. Не бяха ли всички те лакеи на всяка дума от Писанието?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да търсиш начин да съответстваш на Христос“)

Свързани химни

Всички, които използват Библията, за да осъдят Бог, са фарисеи