Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Как действа Светият Дух в човека? Как действа Сатана в човека? Как действат злите духове в човека? Какви са техните проявления? Когато ти се случи нещо, от Светия Дух ли идва то и трябва ли да му се подчиниш или да го отхвърлиш? В действителната практика на хората много неща произлизат от човешката воля, за която хората неизменно вярват, че идва от Светия Дух. Някои неща идват от зли духове, но въпреки това хората си мислят, че са дошли от Светия Дух, а понякога Светият Дух напътства хората вътре в тях, но те се страхуват, че това напътствие идва от Сатана и затова не смеят да се подчинят, докато в действителност това напътствие е просвещението на Светия Дух. Следователно, ако човек не прави разграничение между двете, няма как да изпита това в практическите си преживявания; без разграничение човек няма как да спечели живот. Как действа Светият Дух? Как действат злите духове? Какво произлиза от човешката воля? И какво се ражда от напътствието и просвещението на Светия Дух? Ако разбереш характера на действието на Светия Дух в човека, тогава в ежедневието си и по време на практическите си преживявания ще можеш да развиваш знанията си и да намираш различията; ще опознаеш Бог, ще можеш да разбираш и разпознаваш Сатана; няма да се объркваш в подчинението или стремежа си и ще бъдеш човек с ясни мисли, който се покорява на действието на Светия Дух.

Действието на Светия Дух е форма на проактивно напътствие и положително просвещение. То не позволява на хората да бъдат пасивни. Носи им утеха, дава им вяра и решителност и им позволява да се стремят към усъвършенстване от Бог. Когато Светият Дух действа, хората са способни да навлизат активно; те не са пасивни, нито са под принуда, а действат по своя инициатива. Когато Светият Дух действа, хората се радват, готови са да се подчиняват и с радост се смиряват. Въпреки че вътрешно са измъчени и крехки, те имат решимостта да сътрудничат; приемат страданията с радост, могат да се подчиняват и са неопетнени от човешката воля, неопетнени от човешкото мислене и без съмнение са неопетнени от човешките желания и мотиви. Когато хората изпитват действието на Светия Дух, дълбоко в себе си те са свети по особен начин. Тези, които са обладани от действието на Светия Дух, изживяват своята любов към Бог и към своите братя и сестри, намират радост в нещата, които радват Бог, и ненавиждат нещата, които Бог ненавижда. Хората, които са докоснати от действието на Светия Дух, имат нормална човешка природа, постоянно се стремят към истината и са обладани от своята човешка природа. Когато Светият Дух действа в хората, тяхното състояние постепенно се подобрява, човешката им природа става все по-нормална и макар че тяхното сътрудничество може да е донякъде глупаво, мотивацията им е правилна, тяхното навлизане е положително, не се опитват да предизвикват смущения и в тях няма злонамереност. Действието на Светия Дух е нормално и реално, Светият Дух действа в човека според правилата на нормалния човешки живот и носи вътрешно просвещение и напътствие според действителния стремеж на нормалните човешки същества. Когато Светият Дух действа в хората, Той ги напътства и просвещава според нуждите на нормалните човешки същества. Той се грижи за тях според нуждите им, дава им позитивни напътствия и просвещение в зависимост от това, което им липсва, и според техните недостатъци. Делото на Светия Дух е да просвещава и напътства хората в реалния живот; само ако преживяват Божиите думи в реалния си живот, те могат да видят делото на Светия Дух. Ако в ежедневието си хората са в положително състояние и имат нормален духовен живот, значи са обладани от действието на Светия Дух. В такова състояние, когато ядат и пият Божиите думи, те имат вяра; когато се молят, те са вдъхновени; когато се сблъскат с нещо, те не са пасивни; и когато се случват различни неща, те умеят да разберат поуката от тези неща — това, което Бог изисква от тях да научат. Те не са пасивни или слаби и въпреки че срещат истински трудности, са готови да се подчиняват на всички Божии наредби.

[…]

Какви действия идват от Сатана? В действията, които идват от Сатана, виденията вътре в хората са неясни; хората са лишени от нормална човешка природа, мотивите за техните действия са неправилни и въпреки че искат да обичат Бог, в тях винаги има обвинения и тези обвинения и мисли предизвикват постоянно смущение вътре в тях, ограничават развитието на живота им и им пречат да дойдат пред Бог в нормално състояние. Това означава, че щом действието на Сатана навлезе в хората, сърцата им не могат да бъдат спокойни пред Бог. Те не знаят какво да правят със себе си — когато видят хора, които се събират, искат да избягат и не могат да затворят очи, когато другите се молят. Действието на злите духове разрушава нормалната връзка между човек и Бог и разстройва предишните видения на хората или предишния им път на навлизане в живота; в сърцата си те никога не могат да се доближат до Бог и винаги се случват неща, които ги смущават и сковават. Сърцата им не могат да намерят покой и те остават без силата да обичат Бог и падат духом. Такива са проявленията на действието на Сатана. Проявленията на действието на Сатана са: неспособност да отстояваш позициите си и да свидетелстваш, в резултат от което се превръщаш в човек, който е виновен пред Бог и който не е верен на Бог. Когато Сатана предизвиква смущения, ти губиш любовта и предаността към Бог в себе си, лишаваш се от нормална връзка с Него, не се стремиш към истината или към лично усъвършенстване; отстъпваш и ставаш пасивен, угаждаш на себе си, даваш свобода на разпространението на греха и не изпитваш омраза към него; освен това намесата на Сатана те прави разпуснат; тя прави така, че Божието докосване да изчезне от теб и те кара да се оплакваш от Бог и да Му се противопоставяш, вследствие от което започваш да изпитваш съмнения в Бог; съществува дори риск да изоставиш Бог. Всичко това идва от Сатана.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Действието на Светия Дух и действието на Сатана“)

Действието на Светия Дух в хората е съвсем нормално; хората не могат да го усетят и изглежда, че то идва от самия човек, въпреки че всъщност е дело на Светия Дух. Във всекидневието Светият Дух върши както големи, така и малки дела във всеки човек, и само степента на тези дела е различна. Някои хора са с добри качества и бързо разбират нещата, а просвещението на Светия Дух е особено силно в тях. В същото време някои хора са с по-скромни качества и на тях е необходимо повече време, за да разберат нещата, но Светият Дух ги докосва отвътре и те също са способни да постигнат вярност към Бог — Светият Дух действа във всички, които се стремят към Бог. Когато в ежедневието си хората не се противопоставят и не се бунтуват срещу Бог, не правят неща, които прекъсват Божието управление, и не прекъсват Божието дело, тогава Божият Дух действа в по-голяма или по-малка степен във всеки един от тях; Той ги докосва, дава им просвещение, вяра, сила и ги подтиква да навлизат активно, да не бъдат мързеливи и да не желаят плътските удоволствия, да искат да живеят според истината и да копнеят за Божиите думи. Всичко това е действие, което идва от Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Действието на Светия Дух и действието на Сатана“)

Цялото дело на Светия Дух е нормално и реално. Когато четеш Божието слово и се молиш, вътрешно си озарен и непоколебим, външният свят не може да те смути; вътрешно си готов да обичаш Бог, готов си да се занимаваш с положителни неща и ненавиждаш злия свят. Това е живот в Бог. Това не е, както казват хората, да изпитваш голямо удоволствие — такива приказки не са практични. Днес всичко трябва да започне от реалността. Всичко, което Бог прави, е реално и в преживяванията си трябва да обръщаш внимание на това наистина да познаваш Бог и да търсиш следите от Божието дело и средствата, чрез които Светият Дух докосва и просвещава хората. Ако ядеш и пиеш Божиите слова, молиш се и сътрудничиш по начин, който е по-реален, като усвояваш доброто от отминалите времена и отхвърляш лошото като Петър, ако слушаш с ушите си и наблюдаваш с очите си, често се молиш и размишляваш в сърцето си и правиш всичко възможно, за да сътрудничиш на Божието дело, тогава Бог със сигурност ще те напътства.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да опознаем реалността“)

Когато Светият Дух действа, за да просвети хората, Той обикновено им дава познание за Божието дело и за тяхното истинско навлизане и истинско състояние. Той също така им позволява да разберат неотложните Божии намерения и Неговите изисквания към днешния човек, така че да имат решимостта да пожертват всичко, за да удовлетворят Бог, да обичат Бог дори ако срещнат преследване и несгоди, и да свидетелстват за Бог дори ако това означава да пролеят кръвта си или да дадат живота си, и да го правят без съжаление. Ако имаш такава решителност, това означава, че имаш влиянието и действието на Светия Дух — но знай, че не си обладан от такова влияние във всеки един момент. Понякога по време на събранията, когато се молиш и ядеш и пиеш Божиите думи, може да се чувстваш изключително развълнуван и вдъхновен. Чувстваш се толкова нов и освежен, когато другите споделят някакво общение за своя опит и разбиране на Божиите думи, а сърцето ти е съвършено ясно и светло. Всичко това е дело на Светия Дух. Ако си водач и Светият Дух ти дава изключително просвещение и озарение, когато отиваш в църквата да работиш, дава ти прозрение за проблемите, които съществуват в църквата, позволява ти да знаеш как да споделиш общение за истината, за да ги разрешиш, прави те невероятно ревностен, отговорен и сериозен в работата ти, всичко това е делото на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (1)“)

Начинът, по който делото на Светия Дух най-вече помага на хората, е, като ги просветлява и озарява, което им позволява да схванат истината и Божията воля, да могат да правят нещата съобразно Божите изисквания и да не се отклоняват от правия път. Каква е целта на делото на Светия Дух за просветлението на хората? Понякога функцията му е да показва пътя, понякога служи като напомняне, за да те вразуми, понякога те озарява и ти помага да разбереш истината и ти дава път за практикуване. Когато си се отклонил от собствения си път, Той те поддържа и ти помага като патерица, като те води към правия път и те напътства. С каквато и светлина и знания Светият дух да просветлява хората — като те може да се различават в зависимост личните им истории — те ни най-малко не противоречат на истината и не са в конфликт с нея. Ако всеки има такива преживявания, в които има истинско търсене и молитва и истинско подчинение, а Светият Дух непрестанно работи, за да го просветлява и ръководи, и ако е умен и схватлив и може да практикува и навлезе в нещата, за които Светият дух го просветлява, то духовният му ръст би се разраснал много бързо. Така той ще се е възползвал от възможността. Една от характеристиките на делото на Светия Дух е, че е много бързо. Приключва за миг, за разлика от делото на злите духове, които винаги подтикват и принуждават хората да правят неща по такъв начин, че те не могат да не ги направят. Понякога Светият Дух работи, като кара хората да изпитват определено чувство, когато са на ръба на опасност, което ги кара да се чувстват неспокойни и изключително тревожни. Това се случва при специални обстоятелства. Обикновено когато хората се приближат до Бог и търсят истината или когато четат Божието слово, Светият Дух им дава чувство или прозрение, или идея. Или може да ти предаде някакво твърдение или послание. Усеща се като че ли има глас, но е някак безгласно, като напомняне, и можеш да разбереш какво има предвид. Ако вземеш значението, което си разбрал, и го изразиш с правилните думи, ще спечелиш нещо и ще поучиш и останалите. Ако изживяването на хората винаги е такова, постепенно ще разберат много истини. Ако делото на Светия Дух винаги е до хората и винаги има нова светлина, която да ги ръководи, те със сигурност никога няма да се отклонят от истинския път. Дори ако никой не разговаря с теб, никой не те напътства и нямаш работни ангажименти, ако вървиш в посоката, в която Светият Дух те води, то ти със сигурност няма да се отклониш от пътя.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Спечелването на истината е най-важното във вярата в Бог“)

Макар че Светият Дух действа, в хората поквареният нрав още е налице; въпреки това, по време на действието на Светия Дух, за хората е лесно да открият и разпознаят своето непокорство, мотиви и фалшификации. Само тогава хората изпитват угризения на съвестта и желанието им да се покаят нараства. Така техният непокорен и покварен нрав постепенно бива отхвърлен в рамките на Божието дело. Действието на Светия Дух е съвсем нормално; когато Той действа в хората, те пак имат проблеми, пак плачат и страдат, пак са слаби и много неща още не са им ясни, но в това състояние те са способни да спрат своя упадък и могат да обичат Бог, и въпреки че плачат и са огорчени, все още могат да хвалят Бог; действието на Светия Дух е съвсем нормално и в него няма нищо свръхестествено. Повечето хора вярват, че щом Светият Дух започне да действа, в състоянието им настъпват промени и нещата, които са съществени за тях, се премахват. Такива убеждения са погрешни. Когато Светият Дух действа в човека, пасивните страни на човека все още присъстват и неговият духовен ръст остава същият, но той получава озарението и просвещението на Светия Дух и така състоянието му става по-активно, състоянията в него стават нормални и той се променя бързо.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Действието на Светия Дух и действието на Сатана“)

Действието на Светия Дух позволява на хората да постигат положителен напредък, докато действието на Сатана ги кара да стават негативни и да се оттеглят, да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, да губят вяра в Него и да стават слаби в изпълнението на дълга си. Всичко, което произтича от просвещението на Светия Дух, е съвсем естествено; то не ти е наложено насила. Ако му се подчиниш, ще имаш мир, а ако не се подчиниш, после ще бъдеш порицан. С просвещението на Светия Дух нищо от това, което правиш, няма да бъде смутено или ограничавано; ти ще бъдеш освободен, ще има път, по който да практикуваш действията си, и няма да си подвластен на никакви ограничения, а ще можеш да действаш по волята на Бог. Действията на Сатана те смущават в много неща; те правят така, че да не желаеш да се молиш, правят те твърде мързелив да ядеш и пиеш Божиите думи, неразположен да живееш живота на църквата и те отдалечават от духовния живот. Действието на Светия Дух не се намесва в ежедневието ти и не пречи на нормалния ти духовен живот. Не можеш да разпознаеш много неща в момента, в който се случват, но след няколко дни сърцето ти става по-светло, а умът — по-ясен. Започваш да разбираш духовните неща и постепенно можеш да разпознаеш дали дадена мисъл е дошла от Бог или от Сатана. Някои неща явно те карат да се противопоставяш на Бог и да се бунтуваш срещу Него или ти пречат да прилагаш на практика Божиите думи; всички тези неща идват от Сатана. Някои неща не са очевидни и ти не можеш да разбереш какви са в момента; след това можеш да видиш проявленията им и да използваш своята проницателност. Ако можеш ясно да разпознаваш кои неща идват от Сатана и кои са насочвани от Светия Дух, тогава няма да е лесно да бъдеш подведен в своите преживявания.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Действието на Светия Дух и действието на Сатана“)

При изживяването на Божието дело наличието на делото на Светия Дух се случва периодично, докато присъствието на Светия Дух е почти постоянно. Докато разумът и мисленето на хората са нормални и докато състоянията им са нормални, тогава Светият Дух със сигурност е с тях. Когато разумът и мисленето на хората не са нормални, тогава тяхната човешка природа не е нормална. Ако в този момент действието на Светия Дух е в теб, тогава и Светият Дух със сигурност ще бъде с теб. Но ако Светият Дух е с теб, от това не следва, че Той непременно действа в теб, защото Светият Дух действа в специални моменти. Наличието на присъствието на Светия Дух може само да поддържа нормалното съществуване на хората, но действието на Светия Дух е само в определени моменти. Например ако си водач или работник, когато се грижиш и осигуряваш продоволствието на църквата, Светият Дух ще те просветли за определени думи, които са назидателни за другите и могат да разрешат някои практически проблеми на твоите братя и сестри — в такива моменти Светият Дух действа. Понякога, когато ядеш и пиеш Божиите думи, Светият Дух те просветлява с определени думи, които са особено подходящи за собствените ти изживявания, което ти позволява да придобиеш по-голямо познание за собствените си състояния; това също е дело на Светия Дух. Понякога, докато Аз говоря, вие слушате и можете да съпоставите собствените си състояния с Моите думи, а понякога сте докоснати или вдъхновени; всичко това е дело на Светия Дух. Някои хора казват, че Светият Дух действа в тях през цялото време. Това е невъзможно. Ако кажат, че Светият Дух е винаги с тях, това би било реалистично. Ако кажат, че мисленето и чувствата им са нормални през цялото време, това също би било реалистично и би показало, че Светият Дух е с тях. Ако кажат, че Светият Дух винаги действа в тях, че са просветени от Бог и докоснати от Светия Дух във всеки един момент и постоянно придобиват нови знания, тогава това в никакъв случай не е нормално! То е напълно свръхестествено! Без никакво съмнение такива хора са зли духове! Дори когато Божият Дух идва в плът, има моменти, в които Той трябва да се храни и да си почива — да не говорим за хората. Онези, които са обладани от зли духове, изглежда нямат слабостта на плътта. Те са способни да изоставят и да се откажат от всичко, лишени са от емоции, могат да понасят мъчения и не изпитват ни най-малка умора, сякаш са надмогнали плътта. Не е ли това изключително свръхестествено? Делото на злите духове е свръхестествено — никой човек не би могъл да постигне такива неща! Онези, на които им липсва проницателност, завиждат, когато видят такива хора: казват, че те са изключително енергични в своята убеденост в Бог, имат голяма вяра и никога не показват и най-малкия признак на слабост! Всъщност всичко това е проява на работата на зъл дух. Защото нормалните хора неизбежно имат човешки слабости; това е нормалното състояние на онези, които имат присъствието на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (4)“)

Бог работи по нежен, деликатен, любящ и грижовен начин, който е изключително премерен и подходящ. Неговият похват не предизвиква у теб силни емоционални реакции като: „Бог трябва да ми позволи да направя това“ или „Бог трябва да ми позволи да направя онова“. Бог никога не предизвиква у теб толкова интензивни мисли или емоции, че да стане непоносимо. Нима не е така? Как се чувстваш, когато приемаш Божиите слова на съд и порицание? Какво изпитваш, когато почувстваш Божията власт и сила? Чувстваш ли, че Бог е свещен и неприкосновен? Чувстваш ли се отдалечен от Бог в такива моменти? Усещаш ли колко плашещ е Бог? Не — по-скоро изпитваш боязън от Него. Нима причината за всички тези чувства на хората не е в Божието дело? Дали щяха да изпитват тези чувства, ако работеше Сатана? Категорично не. […]

Кое е типично за делото на Сатана върху човека? Би трябвало да сте способни да научите това от собствените си преживявания — това е характерната черта на Сатана, това, което той непрекъснато прави, това, което се опитва да направи с всеки един човек. Може и да не успявате да видите тази особеност и по тази причина да не считате, че Сатана е толкова страшен и омразен. Знае ли някой коя е тази особеност? (Той съблазнява, примамва и изкушава хората.) Правилно; това са няколко начина, по които се проявява тази особеност. Сатана също така заблуждава, напада и обвинява хората — това са все проявления. Има ли още? (Той лъже.) Измамата и лъжата са съвсем естествени за Сатана. Той често прави такива неща. Освен това той командва хората, подстрекава ги и ги принуждава да вършат разни неща, заповядва им и насилствено ги обсебва. Сега ще ви опиша нещо, от което ще ви настръхнат косите, но не го правя, за да ви плаша. Бог работи върху хората и показва любов към тях, както в отношението си, така и в сърцето си. От друга страна, Сатана изобщо не цени хората и прекарва цялото си време в мислене как да им навреди. Нима не е така? Когато мисли да навреди на хората, той припрян ли е? (Да.) Затова, що се отнася до работата на Сатана върху хората, ето две понятия, които напълно могат да опишат злото и злонамереността на Сатана, които наистина могат да ви помогнат да разберете омразата на Сатана: в своя подход към хората Сатана винаги иска насилствено да ги обсеби и обладае, всеки един от тях, до такава степен, че да може да придобие пълен контрол над хората и сериозно да им навреди и така да постигне целта си и да осъществи необузданата си амбиция. Какво означава „насилствено да ги обсеби“? С твоето съгласие ли се случва това или без него? С твоето знание ли се случва това или без него? Отговорът е, че се случва без изобщо да знаеш! Случва се в ситуации, в които не си наясно, вероятно без дори да ти казва или прави нещо, без причина, без оглед на ситуацията — ето го Сатана, обикаля около теб, обгражда те. Търси възможност да се възползва и след това те обладава, обсебва те и постига целта си да придобие пълен контрол над теб и да ти причини вреда. Това е съвсем типично намерение и поведение на Сатана, който се бори да откъсне човешкия род от Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IV“)

Когато хората имат познание за Бог, те с радост страдат и живеят за Бог, но Сатана все още контролира слабостите им, Сатана все още е способен да ги накара да страдат, злите духове все още могат да работят и да ги смущават отвътре, да проникват в тях, да всяват умопомрачение и притеснение, и напълно да ги смутят. Има неща в мислите и съзнанието на хората, които могат да бъдат контролирани и манипулирани от Сатана. Следователно понякога ти си болен или обезпокоен, има моменти, когато чувстваш, че светът е пуст или че няма смисъл да живееш, а дори има моменти, когато може да се стремиш към смъртта и да искаш да се самоубиеш. С други думи, тези болки са подвластни на Сатана и те са смъртната слабост на човека. Каквото е покварено и потъпкано от Сатана, все още може да бъде използвано от Сатана. Това е оръжието на Сатана. […] Когато злите духове работят, няма място, което да не използват. Те могат да ти говорят или да ти шепнат в ухото, или да смущават ума ти и да нарушат мислите ти, като те направят безчувствен към докосването на Светия Дух, като ти пречат да го усещаш, и тогава злите духове започват да ти пречат, да хвърлят мислите ти в хаос и да те карат да загубиш разума си, дори да накарат душата да напусне тялото ти. Това е работата, която злите духове вършат в хората и хората са в голяма опасност, ако не могат да различат какво е това в действителност.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Значението на това, че Бог изпита земното страдание“)

Днес има някои зли духове, които заблуждават човека чрез свръхестественото; това не е нищо друго освен имитация от тяхна страна, като имат за цел да заблудят човека чрез онова дело, което в момента не върши Светият Дух. Много хора правят чудеса, изцеляват болни и изгонват демони. Но това са именно делата на злите духове, тъй като в момента Светият Дух вече не върши такива дела. Всички онези, които оттогава имитират делото на Светия Дух, са наистина зли духове. Цялото дело, което беше извършено по онова време в Израел, беше свръхестествено дело, въпреки че Светият Дух не работи по такъв начин и сега подобни действия са имитация и лъжи на Сатана, негови опити да попречи. Но не всички свръхестествени неща могат да се нарекат дело на зли духове. Това зависи от епохата на Божието дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)

Бог не повтаря делото Си, не върши дело, което не е реалистично, не поставя прекомерни изисквания към човека и не върши дело, което е отвъд разума на човека. Цялото дело, което Той върши, е в рамките на нормалния човешки разум, не надхвърля разума на нормалната човешка природа и се извършва според обикновените изисквания на човека. Ако това е дело на Светия Дух, хората и тяхната човешка природа стават още по-нормални. Хората натрупват все повече знания за своя покварен сатанински нрав и за същността на човека, а също така придобиват все по-голям копнеж за истината. С други думи, животът на човека се разраства все повече и повече, а поквареният му нрав става все по-способен на промяна — което е смисълът на това Бог да стане животът на човека. Ако един път не е в състояние да разкрие онези неща, които са същността на човека, не е в състояние да промени нрава му и освен това не е в състояние да доведе хората пред Бог или да им даде истинско разбиране за Бог и дори кара тяхната човешка природа да става все по-незначителна и разума им все по-ненормален, тогава този път не може да е истинският, а може да е дело на зъл дух или да е старият път. Накратко, той не може да бъде настоящото дело на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни“)