Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Какви действия идват от Сатана? В действията, които идват от Сатана, виденията вътре в хората са неясни; хората са лишени от нормална човешка природа, мотивите за техните действия са неправилни и въпреки че искат да обичат Бог, в тях винаги има обвинения и тези обвинения и мисли предизвикват постоянно смущение вътре в тях, ограничават развитието на живота им и им пречат да дойдат пред Бог в нормално състояние. Това означава, че щом действието на Сатана навлезе в хората, сърцата им не могат да бъдат спокойни пред Бог. Те не знаят какво да правят със себе си — когато видят хора, които се събират, искат да избягат и не могат да затворят очи, когато другите се молят. Действието на злите духове разрушава нормалната връзка между човек и Бог и разстройва предишните видения на хората или предишния им път на навлизане в живота; в сърцата си те никога не могат да се доближат до Бог и винаги се случват неща, които ги смущават и възпират. Сърцата им не могат да намерят покой и те остават без силата да обичат Бог и падат духом. Такива са проявленията на действието на Сатана. Проявленията на действието на Сатана са: неспособност да отстояваш позициите си и да свидетелстваш, в резултат от което се превръщаш в човек, който е виновен пред Бог и който не е верен на Бог. Когато Сатана предизвиква смущения, ти губиш любовта и предаността към Бог в себе си, лишаваш се от нормална връзка с Него, не се стремиш към истината или към лично усъвършенстване; отстъпваш и ставаш негативен, угаждаш на себе си, даваш свобода на разпространението на греха и не изпитваш омраза към него; освен това намесата на Сатана те прави разпуснат; тя прави така, че Божието докосване да изчезне от теб и те кара да се оплакваш от Бог и да Му се противопоставяш, вследствие от което започваш да изпитваш съмнения в Бог; съществува дори риск да изоставиш Бог. Всичко това идва от Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Действието на Светия Дух и действието на Сатана)

Когато хората имат познание за Бог, те с радост страдат и живеят за Бог, но Сатана все още контролира слабостите им, Сатана все още е способен да ги накара да страдат, злите духове все още могат да работят и да ги смущават отвътре, да проникват в тях, да всяват умопомрачение и притеснение, и напълно да ги смутят. Има неща в мислите и съзнанието на хората, които могат да бъдат контролирани и манипулирани от Сатана. Следователно понякога ти си болен или обезпокоен, има моменти, когато чувстваш, че светът е пуст или че няма смисъл да живееш, а дори има моменти, когато може да се стремиш към смъртта и да искаш да се самоубиеш. С други думи, тези болки са подвластни на Сатана и те са смъртната слабост на човека. Каквото е покварено и потъпкано от Сатана, все още може да бъде използвано от Сатана. Това е оръжието на Сатана. […] Когато злите духове работят, няма място, което да не използват. Те могат да ти говорят в теб или да ти шепнат в ухото, или да смущават ума ти и да нарушат мислите ти, като те направят безчувствен към докосването на Светия Дух, като ти пречат да го усещаш, и тогава злите духове започват да те смущават, да хвърлят мислите ти в хаос и да те карат да загубиш разума си, дори да накарат душата да напусне тялото ти. Това е работата, която злите духове вършат в хората и хората са в голяма опасност, ако не могат да различат какво е това в действителност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Значението на това, че Бог изпита земното страдание)

Някои хора казват, че Светият Дух действа в тях през цялото време. Това е невъзможно. Ако кажат, че Светият Дух е винаги с тях, това би било реалистично. Ако кажат, че мисленето и чувствата им са нормални през цялото време, това също би било реалистично и би показало, че Светият Дух е с тях. Ако кажат, че Светият Дух винаги действа в тях, че са просветени от Бог и докоснати от Светия Дух във всеки един момент и постоянно придобиват нови знания, тогава това в никакъв случай не е нормално! То е напълно свръхестествено! Без никакво съмнение такива хора са зли духове! Дори когато Божият Дух идва в плът, има моменти, в които Той трябва да се храни и да си почива — да не говорим за хората. Онези, които са обладани от зли духове, изглежда нямат слабостта на плътта. Те са способни да изоставят и да се откажат от всичко, лишени са от чувства, могат да понасят мъчения и не изпитват ни най-малка умора, сякаш са надмогнали плътта. Не е ли това изключително свръхестествено? Делото на злите духове е свръхестествено — никой човек не би могъл да постигне такива неща! Онези, на които им липсва проницателност, завиждат, когато видят такива хора: казват, че те са изключително енергични в своята убеденост в Бог, имат голяма вяра и никога не показват и най-малкия признак на слабост! Всъщност всичко това е проява на работата на зъл дух. Защото нормалните хора неизбежно имат човешки слабости; това е нормалното състояние на онези, които имат присъствието на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (4))

Ако в днешно време се появи човек, който може да показва знамения и чудеса, да изгонва демони, да изцерява болните и да върши много чудеса, и ако този човек твърди, че е Исус, който е дошъл, то тогава той би бил измамник, изпратен от нечисти духове, които имитират Исус. Запомнете това! Бог не повтаря едно и също дело. Исусовият етап от делото е вече завършен и Бог повече никога няма да повтори този етап от делото. Делото на Бог е несъвместимо с представите на човека. Например Старият Завет предрича идването на Месия и резултатът от това пророчество е идването на Исус. След като това вече се е случило, няма да е редно друг Месия да идва отново. Исус вече веднъж дойде и няма да е редно да дойде отново. За всяка епоха има по едно име и във всяко име се съдържат характеристиките на епохата. В човешките представи Бог винаги трябва да показва знамения и чудеса, винаги трябва да изцерява болните и да изгонва демони, винаги трябва да бъде точно като Исус. Този път обаче Бог изобщо не е такъв. Ако в последните дни Бог все още показва знамения и чудеса, все още изгонва демони и изцерява болни — ако върши точно същото, което е вършел Исус — тогава Бог ще повтаря едно и също дело и делото на Исус нямаше да бъде значимо или стойностно. И така във всяка епоха Бог изпълнява по един етап от делото. Щом един етап от Неговото дело бъде приключен, нечистите духове веднага започват да го имитират, и след като Сатана започне да следва Бог по петите, Бог променя метода. Веднага щом Бог завърши даден етап от делото Си, нечистите духове започват да го имитират. Трябва да сте наясно с това.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаване на Божието дело днес)

Има хора, които са обладани от зли духове и крещят силно: „Аз съм Бог!“. Но в крайна сметка те биват разобличени, тъй като грешат в това, което представляват. Те представляват Сатана и Светият Дух не им обръща внимание. Колкото и високо да се превъзнасяш или колкото и силно да викаш, ти все пак си сътворено същество и то принадлежащо на Сатана. Аз никога не викам: „Аз съм Бог, Аз съм възлюбеният Син на Бог!“. Но делото, което върша, е Божие дело. Трябва ли да крещя? Не е необходимо да се превъзнасям. Бог Сам върши Своето дело и няма нужда човек да Му дава статут или почетна титла: Неговото дело представлява Неговата личност и статут. Преди Своето кръщение Исус не беше ли Самият Бог? Не беше ли Той въплътената плът на Бог? Със сигурност не може да се каже, че едва след като получи свидетелство, Той стана единородният Син на Бог. Много преди Той да започне делото Си нямаше ли вече човек на име Исус? Не можеш да създаваш нови пътища или да представляваш Духа. Не можеш да изразиш делото на Духа или думите, които Той изрича. Не можеш да вършиш делото на Самия Бог или на Духа. Мъдростта, чудото и неразгадаемостта на Бог или целият нрав, чрез който Бог наказва човека, са отвъд това, което си в състояние да изразиш. Затова би било безполезно да се опитваш да претендираш, че си Бог; ти би имал само името, но не и същността. Самият Бог е дошъл, но никой не Го разпознава, въпреки това Той продължава делото Си и го прави в представителство на Духа. Дали ще Го наречеш човек или Бог, Господ или Христос, или ще Я наречеш сестра, няма значение. Но делото, което Той върши, е дело на Духа и представлява делото на Самия Бог. Той не се интересува от това с какво име Го нарича човекът. Може ли това име да определи Неговото дело? Без значение как ще Го наречеш, от гледна точка на Бог, Той е въплъщение на Божия Дух. Той е олицетворение на Духа и е одобрен от Него. Ако не си в състояние да проправиш път на нова епоха или да сложиш край на старата, или да въведеш нова епоха, или да извършиш ново дело, тогава не можеш да се наречеш „Бог“!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (1))

Някои хора обикновено се държат много нормално в обичайните обстоятелства: говорят с другите и общуват с тях съвсем нормално, изглеждат като нормални хора и не правят нищо лошо. Когато обаче идват на събирания, четат Божиите слова и разговарят за истината, някои от тях не желаят да слушат, на други им се доспива, трети изпитват неприязън към това и им е трудно да го понесат, не искат да го слушат, а някои несъзнателно заспиват и напълно изключват — за какво става въпрос тук? Защо се проявяват толкова много анормални явления, когато някой започне да разговаря за истината? Някои от тези хора са в анормално състояние, но някои проявяват нечестивост. Не може да се изключи възможността да са обладани от зли духове, а понякога хората не могат напълно да възприемат това или ясно да го разпознаят. В антихристите има зли духове. Ако ги попиташ защо са враждебни към истината, те казват, че не са враждебни към истината и упорито отказват да го признаят, докато всъщност в сърцето си знаят, че не обичат истината. Когато никой не чете Божиите слова, те се разбират с другите като нормални хора и ти не си наясно какво се крие в тях. Когато обаче някой чете Божиите слова, те не искат да слушат и в сърцето им се надига отвращение. Това е природата им, която се разкрива — те са зли духове. Те са такъв тип същества. Дали Божиите слова са разобличили същността на тези хора или са ги уцелили в болното място? Нито едното, нито другото. Когато посещават събирания, те не искат да слушат никого да чете Божиите слова — нима това не е проява на нечестивост от тяхна страна? Какво означава да бъдеш нечестив? Означава да бъдеш враждебен към истината, към положителните неща и към положителните хора без причина. Самите те дори не знаят каква е причината, просто трябва да действат по този начин. Това означава да бъдеш нечестив, а казано разбираемо — това е просто да си противен. Някои антихристи казват: „Някой само трябва да започне да чете божиите слова и аз не искам да слушам. Трябва само да чуя някой да свидетелства за бог и изпитвам отвращение — и аз самият не знам защо. Когато видя някой да обича истината и да се стреми към нея, не мога да се разбера с него, искам да му се противопоставя, винаги искам да го проклинам, да му навредя зад гърба му и да го съсипя“. Дори самите те не знаят защо се чувстват така — това означава да проявават нечестивост. Каква е действителната причина за това? Антихристите просто нямат в себе си духа на нормален човек, те просто нямат нормална човешка природа — в крайна сметка всичко се свежда до това.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (първа част))

За да могат братята и сестрите да развият проницателност и на практика да научат урок, Бог нагласи една ситуация. Каква беше тази ситуация? Той уреди човек, обладан от демон, да живее сред тях. В началото начинът на говорене и на вършене на нещата на този човек беше нормален, както и разумът му; той изобщо не изглеждаше проблемен. Но след известен период на контакт, братята и сестрите откриха, че всичко, което казва, е безсмислено и лишено от правилна структура и ред. По-късно се случиха някои свръхестествени неща: той постоянно казваше на братята и сестрите, че е имал това или онова видение и е получил такова или онакова откровение. Един ден например му се разкри, че трябва да направи питки на пара — задължително — и на следващия ден по някаква случайност му се наложи да излезе, затова взе питките със себе си. По-късно му се разкри в сън, че трябва да тръгне на юг; на десет километра разстояние го чакаше някой. Той отиде да види и точно там имаше човек, който се беше изгубил; той свидетелства на този човек за Божието дело от последните дни и човекът го прие. Той постоянно получаваше откровения, постоянно чуваше глас, постоянно му се случваха свръхестествени неща. Всеки ден, когато ставаше въпрос за това какво да яде, къде да отиде, какво да прави, с кого да общува, той не следваше законите на живота на нормалната човешка природа, нито търсеше Божиите слова като основа или принцип, нито търсеше хора, с които да разговаря. Винаги разчиташе на чувствата си и чакаше глас, откровение или сън. Нормален ли беше този човек? (Не.) Изглеждаше, че има установен режим в трите му хранения на ден и в ежедневието му, но той постоянно чуваше гласове. Някои хора го разпознаха и казаха, че това са проявления на обладаване от зъл дух. Малко по малко братята и сестрите ставаха все по-проницателни спрямо него, докато един ден той получи пристъп на психично заболяване, започна да говори лудости и избяга гол и с разрошена коса, в състояние на психоза. С това въпросът най-накрая приключи. Нямат ли сега братята и сестрите прозрение и проницателност за конкретните проявления на работата на зъл дух и демонично обладаване? Разбира се, някои от тях се бяха сблъсквали с подобни неща и преди и вече притежаваха проницателност за тях, докато други не бяха вярвали в Бог от дълго време и не бяха преминавали през подобни неща, и следователно имаше вероятност да бъдат подведени. Но независимо дали бяха подведени, или имаха проницателност, ако Бог не беше нагласил тази среда, биха ли могли те да имат истинска проницателност за работата на един зъл дух или за обладаването от него? (Не.) И така, каква точно беше целта и значението на това Бог да нагласи тази среда и да извърши тези неща? Това имаше за цел да им даде възможност на практика да придобият проницателност и да научат урок, и да знаят как да разпознават онези, върху които работят зли духове или които са обладани от демони. Ако на хората просто им се каже каква е работата на зъл дух — както когато учител преподава от книга и просто говори за теории от учебника, без да кара учениците си да правят каквито и да било практически упражнения или да преминават каквото и да е практическо обучение — хората биха разбрали само някои доктрини и твърдения. Можеш ясно да обясниш каква точно е работата на зъл дух и кои са конкретните му проявления само когато лично си станал свидетел на това, видял си го със собствените си очи и си го чул със собствените си уши. И тогава, когато отново срещнеш такива хора, ще можеш да ги разпознаеш и да ги отхвърлиш; ще можеш правилно да се заемеш и да се справиш с такива въпроси.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Петнадесета точка: те не вярват в съществуването на Бог и отричат същината на Христос (първа част))