Ежедневни Божии слова Откъс 556

Човек може да успее да промени нрава си само като се стреми към истината — това е нещо, което хората трябва напълно да схванат и да разберат. Ако не разбираш достатъчно истината, лесно ще се подхлъзнеш и заблудиш. Ако искаш да израснеш като човек, трябва във всичко да търсиш истината. Независимо какво правиш, следва да установиш как да се държиш, за да бъдеш в съответствие с истината, и да откриеш пороците си, които я нарушават; трябва ясно да разбираш тези неща. Независимо какво правиш, следва да размислиш дали то съответства на истината, или не, и дали има стойност и смисъл. Може да правиш неща, който са в съответствие с истината, но не бива да правиш неща, които не ѝ съответстват. Колкото до нещата, които можеш да направиш или не, ако те могат да бъдат пренебрегнати, следва да ги пренебрегнеш. В противен случай, ако известно време ги правиш, а сетне откриеш, че е трябвало да не им обръщаш внимание, бърже вземи решение и веднага ги загърби. Трябва да следваш този принцип във всичко, което правиш. Някои хора повдигат следния въпрос: защо диренето на истината и прилагането ѝ на практика е толкова трудно — все едно гребеш в лодка срещу течението и ако престанеш да гребеш, то ще те отнесе назад? И още: защо е толкова по-лесно да вършиш зли или безсмислени неща — все едно да пуснеш лодката по течението? Защо е така? Така е, защото на човешката природа е присъщо да предава Бог. У хората природата на Сатана играе водеща роля, а това е антагонистична сила. Хората, в чиято природа е да предават Бог, разбира се, са много податливи да правят неща, които Го предават, и положителните дела по природа са им трудни за вършене. Това зависи изцяло от природата същност на човечеството. Щом действително проумееш истината и започнеш да я обичаш от сърце, ще откриеш, че е лесно да вършиш неща, които отговарят на истината. Ще изпълняваш дълга си и ще практикуваш истината естествено — дори без усилие и с радост, и ще усещаш, че вършенето на всяко негативно нещо изисква големи усилия. Това е защото истината е заела господстваща роля в сърцето ти. Ако действително разбираш истините за човешкия живот, тогава ще имаш път за следване по отношение на това какъв човек да бъдеш, как да бъдеш човек, който е прям и открит, честен човек, човек, който свидетелства за Бог и Му служи. И щом проумееш тези истини, повече никога не ще бъдеш способен да извършваш злодеяния, които Му се портивопоставят, нито пък ще играеш ролята на лъжеводач, на лъжеработник или на антихрист. Дори ако Сатана те измами, или някой зъл те подтиква, ти не ще го направиш. Независимо кой се опитва да те застави, ти пак няма да действаш така. Ако хората придобият истината и тя стане техен живот, те ще станат способни да мразят злото и да чувстват вътрешно отвращение към негативните неща. Ще им бъде трудно да вършат зло, защото техният живот нрав се е променил и Бог ги е усъвършенствал.

Ако действително разбираш истината със сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да се покориш пред Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремеж към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божиите намерения, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Нищо не можеш да направиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш, постоянно да се изтъкваш и да презираш останалите. В сърцето ти няма да остане място за никого, освен за теб самия. Надменността и самонадеяността ти ще откраднат мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се подчиняват. Ще те карат да се прекланяш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа! За да решат проблема със злодеянията си, те първо трябва да се справят със своята природа. Без промяна в нрава не би било възможно този проблем да се реши из основи. Когато имаш някакво разбиране за Бог, когато можеш да прозреш собствената си поквара и да осъзнаеш колко достойни за презрение и грозни са надменността и самонадеяността, ще се почувстваш възмутен, отвратен и огорчен. Ще можеш съзнателно да правиш някои неща, с които да удовлетвориш Бог, и ще се чувстваш спокоен. Ще можеш да четеш Божието слово съзнателно, да възхваляваш Бог, да свидетелстваш за Него и в сърцето си ще изпитваш наслада. Съзнателно ще се разкриеш и ще разобличиш собствената си грозота, а така ще се почувстваш добре и ще усетиш, че си в по-добро състояние на духа. Да се опиташ да разбереш Божиите слова и да навлезеш в истината е първата крачка в стремежа към промяна в нрава. Можеш да постигнеш проницателност единствено като разбираш истината, а само когато притежаваш проницателност, можеш да разбираш нещата задълбочено. Едва когато ги разбереш задълбочено, можеш да опознаеш себе си и едва след като наистина се опознаеш, можеш да се опълчиш на плътта и така да практикуваш истината, което постепенно ще те направи покорен към Бог и стъпка по стъпка ще те отведе до правилния път на вярата ти в Бог. Това зависи от решителността на хората да се стремят към истината. С истинска решителност хората поемат по правилния път след шест месеца или година. До три или пет години ще видят резултати и ще почувстват, че напредват в живота. Ако вярват в Бог, но не се стремят към истината и не се съсредоточават върху практикуването ѝ, хората може да вярват и десет или двадесет години, без да претърпят никаква промяна. И в крайна сметка ще си помислят, че именно това е вярата в Бог. Ще си помислят, че почти няма разлика от предишния им светски живот и че няма смисъл да живеят. Това наистина показва, че животът е пуст без истината. Те може и да са способни да изреждат някои думи и доктрини, но ще продължават да се чувстват безутешни и неспокойни. Ако хората имат известно познание за Бог, ако знаят как да водят смислен живот и ако могат да правят някои неща, за да удовлетворят Бог, те ще почувстват, че това е истинският живот, че само ако живеят така, животът им ще има смисъл и че именно така трябва да живеят, за да удовлетворят Бог, да Му се отплатят и да се почувстват спокойни. Ако могат съзнателно да удовлетворят Бог, да практикуват истината, да се опълчат на себе си, да загърбят собствените си идеи и да са покорни и внимателни към Божиите намерения — ако са способни съзнателно да постигнат всичко това — значи практикуват истината точно и действително, а не като преди, когато просто се разчиташе на представи и се следваха правила с мисълта, че така се практикува истината. Всъщност е много уморително да се уповаваш на фантазии и да следваш правила, както и да не разбираш истината и да вършиш всичко без принципи, а когато го вършиш безцелно и на сляпо, е още по-уморително. Никакви хора, събития и неща няма да те ограничават, когато разбереш истината. Едва тогава действително ще си свободен и спокоен. Ще постъпваш принципно, ще си спокоен и щастлив и няма да имаш чувството, че това изисква твърде много усилия или че ти причинява твърде много страдания. Ако си в подобно състояние, притежаваш истината и човешка природа, а нравът ти се е променил.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само чрез търсене на истината може да се постигне промяна в нрава“)

Ежедневни Божии слова Откъс 557

Каквото и да се случва при придобиването на жизнен опит, трябва да се научиш да търсиш истината и да обмисляш внимателно въпросите в съответствие с Божието слово и истината. Когато разбереш как да вършиш нещата, които са в пълна хармония с Божията воля, ще бъдеш способен да не обръщаш внимание на нещата, които идват от собствената ти воля. Щом узнаеш как да действаш в съответствие с Божията воля, ти просто трябва да действаш така, сякаш се движиш по естественото течение. Усещането да вършиш нещата по този начин е на отпуснатост и лекота и хората, които разбират истината, вършат нещата така. Ако можеш да покажеш на хората, че при изпълняването на дълга си наистина резултатен, и че в начина, по който правиш нещата, има принципи, че твоят живот нрав наистина се е променил, че си направил много добри неща за Божиите избраници, тогава ти си човек, който разбира истината и определено има човешки образ; и това, разбира се, се отразява върху твоето ядене и пиене на Божиите слова. Когато някой наистина разбира истината, той ще е в състояние да различава различните си състояния, ще може да вижда ясно сложните въпроси и така ще разбира как да практикува по подобаващ начин. Когато човек не разбира истината и не може да разпознава собственото си състояние, ако пожелае да се откаже от себе си, няма да знае от какво или как да се откаже. Ако иска да се откаже от собствената си воля, няма да знае какво не е наред с волята му, ще мисли, че тя съответства на истината и дори може да сметне собствената си воля за просветление от Светия Дух. Как може такъв човек да се откаже от собствената си воля? Той няма да бъде способен на това и ще бъде още по-неспособен да се отрече от плътта. Ето защо, когато не разбираш истината, лесно можеш погрешно да приемеш нещата, които се случват по твоята воля, нещата, които съответстват на човешките представи, доброта, обич, страдание и заплащане на цена за правилни и в съгласие с истината. Как тогава би могъл да се откажеш от тези човешки неща? Ти не разбираш истината и не знаеш какво означава да практикуваш истината. Намираш се в пълно неведение и няма откъде да знаеш какво да направиш, така че можеш да правиш само това, което мислиш, че е добро, и в резултат в някои неща се отклоняваш. В някои от тях защото следваш правила, в някои от ентусиазъм и в някои поради смущенията на Сатана. Така е при хората, които не разбират истината. Когато вършат нещо, те са много хаотични и неизменно се отклоняват, като изобщо не са точни. Хората, които не разбират истината, виждат нещата по абсурден начин — също като неверниците. Как биха могли да практикуват истината? Как биха могли да решават проблеми? Разбирането на истината не е нещо просто. Независимо колко добри или лоши заложби има някой — дори след опита от цял живот, количеството истина, което той може да разбере, е ограничено, и количеството Божие слово, което може да разбере, също е ограничено. Хората, които са относително по-опитни, разбират някои истини, и в най-добрия случай те могат да престанат да вършат неща, които се противопоставят на Бог, и да престанат да вършат очевидно зли неща. За тях е невъзможно да действат, без да намесват собствените си намерения. Тъй като човешките същества имат нормално мислене и е възможно техните мисли невинаги да съответстват на Божието слово, намесването на собствената им воля е неизбежно. Важното е да се различават всички неща, които идват от собствената воля и са против Божието слово, истината и просветлението от Светия Дух. Това изисква да работиш усилно, за да разбереш Божието слово; само когато разбираш истината, ще имаш вярна преценка, и само тогава можеш да бъдеш сигурен, че няма да вършиш зло.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само чрез търсене на истината може да се постигне промяна в нрава“)

Ежедневни Божии слова Откъс 558

За да опознаеш себе си, трябва да познаваш собствените си прояви на поквара, покварения си нрав, собствените си слабости, които са от съществено значение, както и природата си същност. Освен това трябва да познаваш до най-малката подробност нещата, които се разкриват в ежедневието ти – мотивите, перспективите и отношението ти към всяко едно нещо – независимо дали си вкъщи или навън, когато си на събирания, когато ядеш и пиеш от Божиите слова или при всеки един проблем, с който се сблъскваш. Чрез тези аспекти трябва да опознаеш себе си. Разбира се, за да се познаваш на по-дълбоко ниво, трябва да включиш Божиите слова. Можеш да постигнеш резултати само като се опознаеш въз основа на Неговите слова. Когато приемате правосъдието на Божиите слова, не се страхувайте от страданието или болката, а още по-малко — че Божиите слова ще проникнат в сърцата ви и ще разкрият грозните ви състояния. Толкова е полезно да изстрадате тези неща. Ако вярвате в Бог, трябва да четете повече Божии слова, които съдят и наказват хората, особено онези, които разкриват същината на човешката поквара. Трябва повече да ги сравнявате с практическото си състояние и да ги свързвате предимно със себе си, а по-малко с другите. Видовете състояния, които Бог разкрива, съществуват у всеки човек и всички те могат да се открият у теб. Ако не вярваш, опитай да го изживееш. Колкото повече изживяваш, толкова повече ще се опознаваш и толкова по-силно ще чувстваш, че Божиите слова са много верни. След като прочетат Божиите слова, някои хора не са способни да ги свържат със себе си и смятат, че части от тези слова не се отнасят за тях, а за други хора. Например когато Бог разобличава хора като езавелите и блудниците, някои сестри смятат, че тъй като са били безупречно верни на съпрузите си, подобни слова не би трябвало да се отнасят за тях; други сестри смятат, че тъй като не са омъжени и никога не са правили секс, подобни слова не би трябвало да се отнасят и за тях. Някои братя смятат, че тези слова са насочени само към жените и изобщо не ги касаят. Някои хора вярват, че Божиите слова на откровение са твърде строги и не отговарят на действителността, затова отказват да ги приемат. Дори има хора, които твърдят, че в някои случаи Божиите слова са неточни. Това ли е правилното отношение към Божиите слова? Очевидно е погрешно. Всички хора се възприемат въз основа на външното си поведение. Не са способни да се самоанализират и да опознават покварената си същина чрез Божиите слова. Тук „езавели“ и „блудници“ се отнасят до същината на покварата, нечистотията и развратността на човечеството. Независимо дали е мъж или жена, женен или не, всеки има покварени мисли за разврат. Така че как може да няма нищо общо с теб? Божиите слова разобличават покварения нрав на хората. Независимо дали става дума за мъже или жени, степента на покварата им е еднаква. Това не е ли факт? Първо трябва да осъзнаем, че всичко, което Бог казва, е истината и съответства на фактите, и че независимо колко са строги Неговите слова, които съдят и разобличават хората, или колко са нежни словата, с които говори за истината или насърчава хората, независимо дали Неговите слова съдят или благославят, дали заклеймяват или проклинат, дали пораждат у хората горчиво или сладко чувство, хората трябва да приемат всички тях. Такова отношение трябва да имат хората към Божиите слова. Какво е това отношение? Дали е набожно, благочестиво или търпеливо, или е отношение на приемане на страданието? Малко сте объркани. Казвам ви, че не е нито едно от тях. В своята вяра хората трябва твърдо да отстояват мнението, че Божиите слова са истината. Тъй като те действително са истината, хората трябва да ги приемат рационално. Независимо дали са способни да признаят Божиите слова или да се съгласят с тях, хората първо трябва да ги приемат безусловно. Кого разобличава Божието слово, ако не теб? И ако не цели да те разобличи, защо се иска от теб да го приемеш? Дали това не е противоречие? Бог говори на цялото човечество и всяко изречение, произнесено от Бог, разобличава поквареното човечество, и никой не прави изключение, което естествено включва и теб. Нито ред от Божиите слова не касае външния вид или някакво състояние, камо ли външно правило или проста форма на поведение при хората. Те не са за това. Ако смяташ, че всеки изречен от Бог ред просто разкрива обикновен вид човешко поведение или външен вид, значи нито разбираш духовните въпроси, нито разбираш какво е истината. Божиите слова са истината. Хората могат да почувстват мъдростта им. Колко са мъдри те? Всяко Божие слово разобличава покварения нрав на хората, както и съществени и дълбоко вкоренени неща в живота им. Те са съществени неща, а не външни прояви, и най-вече не са външно поведение. Ако съдим по външния им вид, всички хора може да изглеждат добри. Но защо тогава Бог казва, че някои хора са зли духове, а други – нечисти духове? Този въпрос не е видим за теб. Затова Божиите слова не бива да се разглеждат от гледна точка на човешките представи или фантазии, или на слухове, които се разпространяват между хората, и определено не бива да се разглеждат от гледна точка на изявленията на управляващата партия. Единствено Божиите слова са истината, а всички думи на човека са заблуда. След като чухте това общение, изживяхте ли промяна в отношението си към Божиите слова? Колкото и голяма или малка да е промяната, следващия път, когато четете Божиите слова на съд и разобличение за хората, поне не бива да се опитвате да спорите с Бог. Трябва да престанете да се оплаквате от Него и да твърдите, че: „Божиите слова на разобличение и съд са наистина строги. Няма да чета тази страница. Просто ще я пропусна. Нека потърся да прочета нещо за благословии и обещания, за да намеря някаква утеха“. Повече не бива да четете Божието слово, като подбирате по ваш вкус. Трябва да приемете както истината, така и съда и наказанието на Божиите слова, и едва тогава може да се пречисти поквареният ви нрав, и само тогава можете да постигнете спасение.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Значението и пътят на стремежа към истината“)

Ежедневни Божии слова Откъс 559

Как разбирате човешката природа? Разбирането на природата ви всъщност означава да изследвате дълбините на душата ви — нещата в живота ви и цялата логика и философия на Сатана, според които си живял — което е животът на Сатана, според който си живял. Само като откриеш скритите в дълбините на душата ти неща, ще успееш да разбереш природата си. Как могат да бъдат открити тези неща? Те не могат да бъдат открити или анализирани чрез един или два въпроса. Много пъти, след като свършиш да правиш нещо, все още си в неведение. Може да отнеме три или пет години, за да успееш да постигнеш съвсем незначително осъзнаване или разбиране. Така че трябва да се самоанализираш в много ситуации и да се опознаеш. Трябва да копаеш дълбоко в себе си и да се анализирате според Божиите слова, за да постигнете някакви резултати. Тъй като разбирането ти за истината става все по-задълбочено, ти постепенно ще опознаеш същината на природата си чрез самоанализиране и самоопознаване.

За да опознаете природата си, трябва да постигнете разбиране за нея по няколко начина. Първо, трябва да имате ясно разбиране какво харесвате. Не става въпрос какво обичате да ядете или какви дрехи харесвате, а по-скоро за онези неща, които ви доставят удоволствие, нещата, за които завиждате, нещата, на които се прекланяте, нещата, които търсите, и нещата, на които обръщате внимание в сърцето си; с кои хора ви е приятно да общувате, когато се срещате, на какви хора се възхищавате и какви боготворите в сърцето си. Например мнозина харесват хора с високо положение, хора, които говорят и се държат изискано, или обичат да са с красноречиви ласкатели или с хора, които се преструват. Гореспоменатото е за хората, с които обичат да общуват. Що се отнася до нещата, от които хората изпитват удоволствие, те включват: готовност да участват в дейности, които са лесни; удоволствие да правят неща, които според другите са добри и които ще накарат хората да ги превъзнасят и да им правят комплименти. В човешката природата има обща черта за нещата, които те харесват. Тоест харесват се хора, събития и неща, на които другите завиждат заради външния вид, харесват се хора, събития и неща, които изглеждат много красиви и луксозни, и се харесват хора, събития и неща, заради които другите да им се прекланят. Нещата, които хората обичат, са страхотни, ослепителни, прекрасни и грандиозни. Всички хора се прекланят на такива неща. Ясно е, че такива хора не са усвоили нищо от истината, нито имат подобие с истинските човешки същества. Няма ни най-малка степен на значимост в преклонението пред такива неща, но хората все пак ги харесват. Нещата, които хората харесват, изглеждат особено добри за тези, които не вярват в Бог, и всички те са нещата, към които хората са особено склонни да се стремят. […] Нещата, към които хората се стремят и за които копнеят, имат светски уклон, тези неща са на Сатана и дяволите, те са ненавиждани от Бог и са лишени от всякаква истина. Нещата, за които хората са склонни да копнеят, позволяват да се разкрие тяхната природа същност. Предпочитанията на хората могат да се видят в начина, по който се обличат. Някои с готовност носят привличащи вниманието цветни дрехи или странни тоалети. С готовност носят аксесоари, които никой друг не е носил преди, и обичат неща, които могат да привлекат противоположния пол. Това, че носят тези дрехи и аксесоари, разкрива предпочитанията, които имат към тях в живота си и дълбоко в сърцата си. Нещата, които харесват, не са достойни или прилични. Те не са неща, към които един нормален човек трябва да се стреми. В привързаността към тях има неправедност. Възгледите на такива хора са абсолютно същите като на светските хора. В това не се вижда нищо, което да е в съответствие с истината. Следователно какво харесваш, върху какво се фокусираш, на какво се прекланяш, за какво завиждаш и за какво мислиш в сърцето си всеки ден — това са показателите за твоята природа. Пристрастието ти към светските неща е достатъчно доказателство, че по природа обичаш неправедността, а в сериозни случаи природата ти е зла и нелечима. Трябва да анализираш природата си по следния начин. Разгледай какво обичаш и от какво се отричаш в живота си. Може да си добър с някого известно време, но това не доказва, че го харесваш. Това, което наистина харесваш, показва точно какво има в природата ти; дори костите ти да са счупени, ти пак ще се наслаждаваш и никога не ще се отречеш от него. Това не е лесно да се промени. Вземете например намирането на партньор — хората търсят подобни на себе си. Ако една жена наистина се влюби в някого, тогава никой не би могъл да я спре. Дори краката ѝ да са счупени, тя пак ще иска да бъде с него; тя ще иска да се омъжи за него, дори ако това означава, че трябва да умре. Как е възможно това? Възможно е, защото никой не може да промени онова, което е дълбоко вкоренено в хората, дълбоко в сърцата им. Дори човек да умре, душата му пак ще харесва същите неща; такива са нещата от човешката природа и те показват същината на човека. Нещата, които хората харесват, съдържат известна неправедност. Някои хора очевидно са привързани към тези неща, докато други не са; някои изпитват силна симпатия към тях, докато други — не; някои хора имат самоконтрол, докато други не могат да се контролират. Някои хора са склонни да потъват в тъмни и зли неща, което доказва, че те не притежават живот. Други могат да преодолеят изкушенията на плътта и да не бъдат обсебени или ограничавани от тези неща, което доказва, че имат малък ръст, и че нравът им малко се е променил. Някои хора разбират някои истини и чувстват, че имат живот и че обичат Бог, но всъщност все още е твърде рано, а преминаването през промяна на нечий нрав не е лесна работа. Лесна ли е за разбиране същината на природата на човека? Дори ако някой разбира малко, той трябва да премине през много обрати, за да постигне това разбиране, а дори и с малко разбиране промяната не е лесна. Това са всичките трудности, с които се сблъскват хората, а човек не може да се опознае без волята да търси истината. Независимо от това как хората, ситуациите или нещата около вас могат да се променят и независимо от това как светът може да се обърне с главата надолу, ако истината те води отвътре, ако тя е пуснала корени в теб и Божиите слова ръководят живота, предпочитанията, преживяванията и съществуването ти, тогава ти ще се промениш наистина. Сега така наречената промяна на хората е просто да си сътрудничат малко, да могат неохотно да приемат да бъдат скастряни и да се разправят с тях, активно да изпълняват задълженията си и да имат малко ентусиазъм и вяра, но това не може да се счита за промяна в нрава и не доказва, че хората имат живот. Това са просто предпочитанията и склонностите на хората — нищо повече.

За да се постигне разбиране на природата, в допълнение към разкриването на нещата, които хората харесват в природата си, трябва да се разкрият и няколко от най-важните аспекти, отнасящи се до тяхната природа. Например гледните точки на хората за нещата, методите и целите на хората в живота, житейските ценности на хората и възгледите им за живота, както и възгледите и идеите за всички неща, свързани с истината. Всички тези неща са дълбоко в душите на хората и имат пряка връзка с промяната на нрава. Какъв тогава е поквареният възглед на човечеството за живота? Може да се каже така: „Всеки да си гледа интереса“. Всички хора живеят само за себе си; честно казано, те живеят за плътта. Те живеят само за да слагат храна в устата си. С какво такова съществуване се различава от това на животните? Няма никаква стойност да живееш така, да не говорим за смисъл. Възгледите за живота са свързани с това на какво разчиташ, за да живееш в света, за какво живееш и как живееш — и всичко това са неща, свързани със същината на човешката природа. Като анализираш човешката природа, ще видиш, че всички хора се противопоставят на Бог. Всички са дяволи и няма истински добър човек. Само чрез анализиране на човешката природа можеш наистина да познаеш покварата и същината на човека и да разбереш към какво всъщност принадлежат хората, какво наистина им липсва, с какво трябва да бъдат въоръжени и как трябва да изживеят човешко подобие. Истинският анализ на нечия природата не е лесна работа и не може да се осъществи, без да изживеете Божиите слова или без да имате истински преживявания.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав“)

Ежедневни Божии слова Откъс 560

Как да опознае човек природата си? Кои неща съставляват природата на човека? Знаеш само за недостатъците, дефектите, намеренията, представите, негативността и непокорството на човека, но не си способен да откриеш това, което се крие в природата му. Знаеш само за външния слой, но не си способен да откриеш неговия произход, а това не представлява познание за природата на човека. Някои хора признават недостатъците и негативността си, и казват: „Разбирам природата си. Виждате ли, признавам надменността си. Нали това означава, че познавам природата си?“. Надменността е част от природата на човека, това е вярно. Не е достатъчно обаче да го признаеш в доктринален смисъл. Какво е да познаваш собствената си природа? Как може да се опознае тя? От кои страни се опознава? Как конкретно трябва да се разбере природата на човека от това, което той разкрива? Първо, можете да схванете природата на човека чрез неговите интереси. Някои хора например са големи почитатели на известни и изтъкнати личности, други много обичат певци или кинозвезди, а трети имат особена страст към игрите. От тези предпочитания можем да разберем каква е природата на тези хора. Ето един прост пример: някои хора може наистина да боготворят даден певец. До каква степен го боготворят? До такава степен, че са обсебени от всеки жест, усмивка и дума на този певец. Те се вторачват в него и дори снимат всичко, което носи, и след това му подражават. Какъв проблем показва тази степен на боготворене на дадена личност? Това показва, че в сърцето си човекът таи само чувства на неверник и че не притежава истината, няма положителни неща, а още по-малко пази Бог в сърцето си. Всички неща, за които този човек мисли, които обича и търси, са на Сатана. Те заемат сърцето му и то им се отдава. Можете ли да кажете каква е природата им същност? Ако човек обича нещо до крайност, то може да се превърне в неговия живот и да заеме сърцето му, а това напълно доказва, че човекът е идолопоклонник, който не иска Бог, а обича дявола. Следователно може да се заключи, че природата на подобен човек обича и почита дявола, не обича истината и не иска Бог. Не е ли това правилният начин да се разглежда природата на даден човек? Напълно правилен е. Така трябва да се анализира природата на човека. Някои хора например специално издигат в култ Павел. Те обичат да излизат, да произнасят речи и да работят, обичат да посещават събирания и да проповядват, и им харесва, когато хората ги слушат, почитат ги и се въртят около тях. Те обичат да заемат място в сърцата на останалите и им харесва, когато другите ценят образа, който представят. Нека анализираме тяхната природа въз основа на това поведение. Каква е тяхната природа? Ако наистина се държат така, това е достатъчно, за да покаже, че са надменни и самонадеяни. Те изобщо не почитат Бог, а се стремят към по-висок статус и искат да имат власт над останалите, да ги притежават и да заемат място в сърцата им. Това е класическият образ на Сатана. Аспектите на тяхната природа, които се открояват, са надменност и самонадеяност, нежелание да почитат Бог и желание да бъдат почитани от останалите. Подобно поведение може да ви даде много ясна представа за тяхната природа. Например някои хора наистина обичат да се възползват несправедливо за сметка на останалите и се стремят да удовлетворят собствените си интереси по всички въпроси. Каквото и да правят, трябва да извлекат изгода от него, иначе няма да го правят. Не се занимават с нищо, освен ако не им дава някакво предимство, и зад действията им винаги има скрити мотиви. Говорят добре за всеки, който им е полезен, и насърчават всеки, който ги ласкае. Дори когато любимите им хора имат проблеми, те ще кажат, че тези хора са прави, и ще се постараят да ги защитят и прикрият. Що за природа имат такива хора? От това поведение можете съвсем ясно да разберете тяхната природа. Чрез действията си се стремят несправедливо да получат предимства, постоянно се държат пресметливо във всяка ситуация и можете да сте сигурни, че ламтят за изгода с цялата си природа. Във всичко, което правят, преследват собствените си интереси. Няма да станат рано, ако не им е от полза. Те са най-егоистичните хора и са крайно ненаситни. Тяхната природа се проявява чрез любовта им към изгодата и липсата на каквато и да е любов към истината. Някои мъже са очаровани от жените и където и да ходят, винаги мърсуват с тях. Красивите жени са обект на привързаността им и заемат най-високо място в сърцата им. Такива мъже са готови да дадат живота си и да пожертват всичко за красивите жени. Жените изпълват сърцата им. Каква е природата на тези мъже? В природата им е да обичат красивите жени, да ги почитат и да обичат нечестивостта. Те са развратници с нечестива, алчна природа. Защо казвам, че природата им е такава? Техните действия разкриват алчна природа. Тези постъпки не са само случайни прегрешения, нито подобни хора са само малко по-лоши от обикновените хора; те по-скоро постепенно са били напълно обладани от тези неща, които са станали тяхна природа и същина. Така тези неща са се превърнали в разкривания на тяхната природа. Елементите на природата на човека се разкриват постоянно. Всичко, което човек прави, каквото и да е то, може да разкрие природата му. Хората имат собствени мотиви и цели за всичко, което правят, и независимо дали става дума за гостоприемство, проповядване на евангелието или какъвто и да е друг вид работа, те несъзнателно могат да разкрият елементи от своята природа, защото природата на човека е неговият живот. Хората се ръководят от природата си, докато са живи. Природата на човека не се разкрива само по случайност или по стечение на обстоятелствата, а може изцяло да представлява същината на човека. Всичко, което извира от костите и кръвта на хората, представлява природата и живота им. Някои хора обичат красивите жени. Други обичат парите. Трети проявяват особена любов към статуса. Някои ценят най-вече репутацията и личния си образ. Някои особено обичат или почитат идоли. А някои хора са особено надменни и самонадеяни, в сърцата си не отстъпват пред никого и се стремят към статус, обичат да се отличават от останалите и да имат власт над тях. Има всякакви различни видове природа. Те могат да варират от човек до човек, но общите им елементи са съпротивата и предателството срещу Бог. В това отношение всички са еднакви.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“)

Ежедневни Божии слова Откъс 561

Цялото човечество е покварено от Сатана, а в природата на човека е да предава Бог. Въпреки това сред всички хора, които са били покварени от Сатана, има такива, които могат да се подчинят на Божието дело и да приемат истината. Това са хората, които могат да получат истината и да постигнат промяна в нрава си. Някои хора не търсят истината, а просто се носят по течението. Те ще се подчинят и ще направят каквото им кажете, могат да изоставят нещата, да дадат всичко от себе си и да понесат всяко страдание. Такива хора имат малко съвест и разум, надяват се да бъдат спасени и да оцелеят, но нравът им не може да се промени, защото не се стремят към истината, а се задоволяват само с това, че разбират доктрината. Те не казват и не вършат неща, които са в разрез със съвестта им, могат искрено да изпълняват дълга си и да приемат общение за истината по отношение на всеки проблем. Те обаче не полагат сериозни усилия да търсят истината, умовете им са объркани и никога не могат да разберат същността на истината. Невъзможно е техният нрав да се промени. Ако искате да се очистите от покварата и да промените житейския си нрав, трябва да обичате истината и да сте способни да я приемете. Какво означава да приемеш истината? Приемането на истината означава, че независимо от това какъв вид покварен нрав имаш или кои от отровите на големия червен змей — отровите на Сатана — има в природата ти, когато Божиите слова ги разкрият, трябва да ги признаеш и да се подчиниш — нямаш друг избор — и трябва да познаваш себе си според Божиите слова. Това означава да си способен да приемеш Божиите слова и да приемеш истината. Каквото и да казва Бог, колкото и строги да са Неговите слова и каквито и думи да използва, вие можете да ги приемете, стига това, което казва, да е истината, и можете да ги признаете, стига да отговарят на действителността. Можете да се подчините на Божиите слова, независимо от това колко задълбочено ги разбирате, и да приемете и да се подчините на светлината, която се разкрива от Светия Дух и която споделят вашите братя и сестри. Когато такъв човек е търсил истината до известна степен, той може да придобие истината и да постигне промяна в нрава си. Дори хората, които не обичат истината, ако имат малко човешка природа, могат да извършат някои добри дела, могат да се отрекат и да отдадат всичко на Бог, са объркани по отношение на истината и не се отнасят сериозно към нея, затова житейският им нрав никога не се променя. Можеш да видиш, че Петър имаше сходна човешка природа с тази на останалите ученици, но се отличаваше с пламенното си търсене на истината. Каквото и да казваше Исус, Петър сериозно размишляваше върху него. Исус попита: „Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?“ Петър отговори честно: „Аз обичам само Отца, Който е на небето, но не съм обичал Господ на земята“. По-късно се осъзна и си помисли: „Това не е правилно, Бог на земята е Бог на небето. Не е ли един и същ Бог и на небето, и на земята? Ако обичам само Бог на небето, тогава любовта ми не е истинска. Трябва да обичам Бог на земята, защото само тогава любовта ми ще е истинска“. Така Петър разбра истинското значение на Божието слово от това, което Исус го попита. За да обича Бог и за да бъде тази любов истинска, човек трябва да обича въплътения Бог на земята. Любовта към един неясен и невидим Бог не е нито реалистична, нито практична, докато любовта към практическия, видим Бог е истина. От думите на Исус Петър придоби истината и разбирането за Божията воля. Ясно е, че вярата на Петър в Бог е била насочена единствено към търсенето на истината. В крайна сметка той постигна любов към практическия Бог — Бог на земята. Петър беше особено сериозен по отношение на своето търсене на истината. Всеки път, когато Исус го съветваше, той размишляваше сериозно върху думите Му. Може би е размишлявал месеци наред, година или дори години, преди Светият Дух да го просветли и преди да разбере същината на Божиите слова. Така Петър навлезе в истината, а когато го направи, животът му нрав се промени и обнови. Ако човек не търси истината, никога няма да я разбере. Можете да говорите за думите и доктрините десетки хиляди пъти, но те ще си останат само думи и доктрини. Някои хора просто казват: „Христос е истината, пътят и животът“. Дори да повториш тези думи десетки хиляди пъти, от това няма да има никаква полза; ти не разбираш смисъла им. Защо се казва, че Христос е истината, пътят и животът? Можеш ли да изразиш знанието, което си придобил за това от преживяване? Навлязъл ли си в реалността на истината, пътя и живота? Бог е изрекъл Своите слова, за да можете да ги преживеете и да получите познание. Безполезно е само да изричате думи и доктрини. Можеш да опознаеш себе си само след като си разбрал и навлязъл в Божиите слова. Ако не ги разбираш, тогава не можеш да опознаеш себе си. Можеш да получиш проницателност само когато разбереш истината. Без да я разбереш, не си способен на проницателност. Можеш да видиш нещата ясно само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да ги видиш ясно. Можеш да опознаеш себе си само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да се опознаеш. Нравът ти може да се промени само когато си придобил истината. Без истината нравът ти не може да се промени. Само след като си придобил истината, можеш да служиш в съответствие с Божията воля. Ако не си я придобил, не можеш да служиш в съответствие с Божията воля. Само след като придобиеш истината, можеш да се покланяш на Бог. Без да разбираш истината, дори и да Му се покланяш, поклонението ти няма да е нищо повече от изпълняване на религиозни ритуали. Без истината нищо от това, което правиш, не е истинско. С придобиването на истината всичко, което правиш, е истинско. Всички тези неща зависят от придобиването на истината от Божиите слова.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“)

Ежедневни Божии слова Откъс 562

Постигането на истинско разбиране на Божиите слова не е никак лесно. Не мислете по следния начин: „Мога да тълкувам буквалното значение на Божиите слова и всички казват, че тълкуванието ми е добро, и ми вдигнат палец, значи разбирам Божиите слова.“ Това не е същото като разбирането на Божиите слова. Ако сте придобили известна светлина от Божиите слова и сте разбрали истинското им значение, ако можете да изразите намерението, което се крие зад тях, и какво въздействие ще постигнат накрая — ако имате ясно разбиране за всички тези неща, може да се смята, че имате известно разбиране за Божиите слова. Следователно, разбирането на Божиите слова не е толкова просто. Това, че можете да дадете цветисто обяснение на буквалното значение на Божиите слова, не означава, че ги разбирате. Колкото и да можете да обясните буквалното им значение, обяснението ви все още се основава на човешкото въображение и човешкия начин на мислене. Това е безполезно! Как можете да разберете Божиите слова? Ключът е в това да се търси истината вътре в тях. Само така можете да разберете истински Божиите слова. Бог никога не изрича празни думи. Всяко изречение, което Той произнася, съдържа подробности, които със сигурност ще бъдат разкрити по-нататък в Неговите слова и могат да бъдат изразени по различен начин. Човекът не може да разбере начините, по които Бог изразява истината. Божиите слова са много проникновени и не могат да се разберат лесно посредством човешкия начин на мислене. Хората могат да открият почти пълното значение на всеки аспект от истината, стига да положат усилия. Подробностите, които остават, трябва да бъдат попълнени от тях по време на последващото им изживяване чрез просветлението на Светия Дух. От една страна е размишляването върху Божиите слова, разбирането им и търсенето на конкретното им съдържание, като ги четем. От друга страна е разбирането на значението на Божиите слова чрез изживяването им и получаването на просветление от Светия Дух. Чрез постоянен напредък в тези два аспекта можете да започнете да разбирате Божието слово. Ако го тълкувате буквално, на текстово ниво или въз основа на собственото си мислене и представи, тогава дори да го обяснявате цветисто и красноречиво, все още не разбирате истината и все още всичко се основава на човешкото мислене и представи. То не се получава от просветлението на Светия Дух. Хората са склонни да тълкуват Божиите слова въз основа на своите идеи и представи и дори могат да изтълкуват неправилно Божиите слова извън контекста, заради което са предразположени към погрешно разбиране и са склонни да съдят Бог, а това е обезпокоително. Затова истината се постига главно чрез разбиране на Божиите слова и чрез просветлението от Светия Дух. Да си способен да разбереш и обясниш буквалното значение на Божието слово не означава, че си придобил истината. Ако разбирането на буквалното значение на Божието слово означаваше, че разбирате истината, тогава щеше да е достатъчно да имате малко образование и познания, така че защо ще се нуждаете от просветлението на Светия Дух? Дали Божието дело е нещо, което човешкият ум може да разбере? Затова разбирането на истината не се основава на човешки идеи или представи. Имате нужда от просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, за да придобиете истински опит и знание. Това е процесът на разбиране и придобиване на истината, който е и необходимо условие.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“)

Ежедневни Божии слова Откъс 563

Как да разберете човешката природа? Най-важното е да се разпознае от гледна точка на светогледа, житейския възглед и ценностите на човека. Всички онези, които принадлежат на дявола, живеят за себе си. Техните житейски възгледи и принципи произлизат главно от думите на Сатана, като например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“ и други подобни заблуди. Всички тези думи, изречени от онези царе на дявола, велики хора и философи, са се превърнали в самия живот на хората. По-специално, повечето от думите на Конфуций, когото китайците изтъкват като „мъдрец“, са се превърнали в живота на хората. Има и известни пословици от будизма и даоизма, както и често цитирани класически поговорки на различни известни личности. Всички те са обобщение на философията на Сатана и на неговата природа. Те най-добре илюстрират и обясняват природата на Сатана. Всички тези отрови, които са се влели в сърцето на човека, идват от Сатана и нито една от тях не произлиза от Бог. Такива дяволски думи също са в пряко противоречие с Божието слово. Съвсем ясно е, че реалностите на всички положителни неща произлизат от Бог, а всички негативни неща, които тровят човека, идват от Сатана. Затова можете да разберете каква е природата на човека и на кого принадлежи, като погледнете неговите житейски възгледи и ценности. Сатана покварява хората чрез образованието и влиянието на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е добре известна сатанинска поговорка, която е втълпена на всички, и това се е превърнало в основа на човешкия живот. Има и други подобни думи от различни житейски философии. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, заблуждава и покварява хората, като води човечеството към падение и поглъщане от безкрайната бездна на унищожението, а накрая Бог унищожава хората, защото те служат на Сатана и се противопоставят на Бог. Някои хора работят като държавни служители в обществото от десетки години. Представете си, че им зададете следния въпрос: „Вие се справяте толкова добре в това си качество, кои са основните известни максими, според които живеете?“ Те вероятно ще кажат: „Едно нещо съм разбрал — държавните служители не поставят пречки за тези, които носят подаръци, а тези, които не ни ласкаят, нищо не постигат.“ Това е сатанинската философия, на която се основава тяхната кариера. Нима тези думи не са показателни за природата на такива хора? Безскрупулното използване на всякакви средства за заемане на длъжности е станало тяхна природа, а целите им са чиновничество и успех в кариерата. Все още има много сатанински отрови в живота на хората, в тяхното поведение и маниери. Например техните житейски философии, начини на действие и максими са изпълнени с отровите на големия червен змей и всичките идват от Сатана. Така всички неща, които преминават през костите и кръвта на хората, са от Сатана. Всички тези служители, хората с власт и хората, които са постигнали успехи, имат свои собствени пътища и тайни за успех. Нима тези тайни не дават отлична представа за тяхната природа? Те са направили толкова големи неща в света и никой не може да разгадае схемите и интригите, които стоят зад тях. Това показва колко коварна и отровна е тяхната природа. Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Отровата на Сатана тече в кръвта на всеки човек и може да се каже, че човешката природа е покварена, зла, антагонистична и противоположна на Бог, изпълнена с философиите и отровите на Сатана и потопена в тях. Тя изцяло се е превърнала в природата и същността на Сатана. Това е причината хората да се противопоставят на Бог и да застават срещу Него. Човек лесно може да опознае себе си, ако природата му се анализира по този начин.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“)

Ежедневни Божии слова Откъс 564

Ключът към самоанализа и самоопознаването е следният. Колкото повече чувстваш, че в определени области си се справил добре или си постъпил правилно, и колкото повече мислиш, че можеш да удовлетвориш Божията воля или си способен да се похвалиш с постижения в определени области, значи толкова повече си струва да опознаваш себе си в тези области и толкова по-дълбоко си струва да задълбаваш в тях, за да видиш какви нечистотии има в теб, както и кои неща в теб не могат да удовлетворят Божията воля. Да вземем за пример Павел. Павел бил изключително знаещ, той изстрадал много в своята проповедническа дейност и мнозина го обожавали изключително много. В резултат на това, след като свършил много работа, той предположил, че за него е предопределен венец. Това го накарало да върви все по-нататък по грешния път, докато накрая не бил наказан от Бог. Ако тогава той бе разсъждавал върху себе си и се бе анализирал, нямаше да мисли по този начин. С други думи, Павел не се съсредоточил върху търсенето на истината в думите на Господ Исус; той вярвал само в собствените си представи и възгледи. Мислел си, че само като направи някои добри неща и покаже добро поведение, ще бъде похвален и възнаграден от Бог. В крайна сметка собствените му представи и възгледи заслепили сърцето му и прикрили истината за неговата поквара. Но хората не били способни да разпознаят това и нямали познания по тези въпроси, затова преди Бог да го разобличи, те винаги определяли Павел като стандарт, към който да се стремят, пример, по който да живеят, и го смятали за идола, който са търсили и са копнеели да бъдат. Случаят на Павел е предупреждение към всеки един от Божиите избраници. Особено когато ние, които следваме Бог, може да страдаме и да платим цената, докато изпълняваме дълга си и служим на Бог, ние чувстваме, че сме верни и обичаме Бог, и в моменти като този трябва да се замислим и да разберем себе си още повече относно пътя, по който поемаме, което е много важно. Това е така, защото онова, което смяташ за добро, ти определяш като правилно и не се съмняваш в него, нито разсъждаваш върху него, нито анализираш дали в него има нещо, което се противопоставя на Бог. Например има хора, които се смятат за изключително добродушни. Те никога не мразят и не нараняват другите и винаги подават ръка на брат или сестра, чието семейство е в нужда, за да не остане техният проблем нерешен; те са изключително доброжелателни и правят всичко по силите си, за да помогнат на всеки, на когото могат. Но те никога не се съсредоточават върху практикуването на истината и не навлизат в живота. Какъв е резултатът от такава отзивчивост? Собственият им живот е в застой, но въпреки това са доста доволни от себе си и изключително удовлетворени от всичко, което са свършили. Нещо повече, те се гордеят много с това и вярват, че във всичко, което са направили, няма нищо, което да противоречи на истината, че то определено ще удовлетвори Божията воля, и че те са истински вярващи в Бог. Те възприемат природната си доброта като нещо, от което трябва да се възползват, и веднага щом го сторят, я приемат за даденост като истина. Всъщност те просто правят човешко добро. Изобщо не практикуват истината, защото това, което правят, е пред хората, а не пред Бог, и още по-малко практикуват според Божиите изисквания и истината. Затова всичките им дела са напразни. Нищо от това, което правят, не е практикуване на истината или на Божиите думи, да не говорим за следване на Неговата воля; по-скоро те използват човешката доброта и добро поведение, за да помагат на другите. Накратко казано, те не търсят Божията воля във всичко, което правят, нито действат в съответствие с Неговите изисквания. Бог не насърчава такова добро поведение; за Бог то е за заклеймяване и не заслужава да се помни от Него.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само ако признае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински“)

Ежедневни Божии слова Откъс 565

Ключът към постигане на промяна на нрава е да познаваме собствената си природа, а това трябва да стане според разкритията от Бог. Само в Божието слово човек може да опознае собствената си отвратителна природа, да разпознае в собствената си природа различните отрови на Сатана, да осъзнае, че е глупав и невеж, и да открие слабите и отрицателните черти в природата си. След като те са напълно опознати и ти наистина си способен да се намразиш и да се отречеш от плътта, последователно да изпълняваш Божието слово, последователно да се стремиш към истината, докато изпълняваш задълженията си, да постигнеш промяна в нрава си и станеш човек, който наистина обича Бог, тогава ще тръгнеш по пътя на Петър. Без Божията благодат и без просветление и напътствие от Светия Дух е трудно да се върви по този път, защото хората не притежават истината и не са способни да изменят на себе си. Вървенето по пътя към съвършенството на Петър се крепи главно на решителността, вярата и осланянето на Бог. Освен това човек трябва да се подчини на делото на Светия Дух; човек не може да се справи с нищо без Божиите слова. Това са ключовите аспекти и нито един от тях не бива да се престъпва. Опознаването на себе си чрез опит е много трудно; то е безсмислено без делото на Светия Дух. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да се съсредоточи върху самоопознаването и върху промяната на нрава си. Пътят на Павел не е път на стремеж към живота или на съсредоточаване върху себепознанието; Павел се съсредоточава специално върху извършването на дело и влиянието и резултатите на това дело. Той се води от желанието да спечели Божиите благословии в замяна на своята работа и страдание и да получи награди от Бог. Такива мотиви са грешни. Павел не се съсредоточава върху живота, нито придава значение на постигането на промяна на нрава; той обръща внимание само на наградите. Тъй като има грешни цели, пътят, по който върви, разбира се, също е грешен. Това се дължи на високомерния му и самонадеян нрав. Очевидно Павел не е притежавал никаква истина, нито е имал съвест или разум. Като спасява и променя хората, Бог променя преди всичко техния нрав. Целта на Неговите слова е хората да притежават променен нрав и способността да познават Бог, да Му се подчиняват и да Го почитат нормално. Това е целта на Божиите слова и на Неговото дело. Начинът, по който Павел търси, е в пряко нарушение и в противоречие с Божията воля, в пълен разрез с нея. Начинът на търсене на Петър обаче е изцяло според Божията воля. Той се съсредоточава върху живота и върху промените на нрава — точно това е резултатът, който Бог желае да постигне в човешките същества чрез Своето дело. Поради това пътят на Петър е благословен и получава Божието одобрение. Тъй като пътят на Павел е в нарушение на Божията воля, Бог го мрази и го проклина. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да знае Божията воля. Само ако човек наистина е способен да разбере напълно Неговата воля чрез словата Му, което означава да разбере какво Бог иска да направи от човека и в крайна сметка какъв резултат желае да постигне, човек може да има точно разбиране по кой път да тръгне. Ако не разбираш напълно пътя на Петър, а просто имаш желание да го следваш, тогава няма да си способен да тръгнеш по него. С други думи, може да знаеш много доктрини, но в крайна сметка няма да си способен да навлезеш в реалността. Дори и да успееш да навлезеш повърхностно в живота, няма да си способен да постигнеш реален резултат.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 566

В днешно време повечето хора имат много повърхностно разбиране за себе си. Те изобщо не са стигнали до ясното познаване на нещата, които са част от природата им. Те познават само малка част от покварените състояния, които разкриват, знаят за нещата, които е вероятно да направят, или за някои от недостатъците си и поради това вярват, че познават себе си. Ако освен това те спазват някои правила, гледат да не правят грешки в определени области и успяват да избегнат извършването на определени прегрешения, те смятат, че притежават реалност в своята вяра в Бог и приемат, че ще бъдат спасени. Това е изцяло човешка фантазия. Ако се придържаш към тези неща, ще можеш ли наистина да се въздържаш от извършването на каквито и да било прегрешения? Ще постигнеш ли истинска промяна на нрава? Наистина ли ще изживееш човешко подобие? Можеш ли наистина да удовлетвориш Бог по този начин? Категорично не, това е сигурно. Вярата в Бог работи само когато човек има високи стандарти и е постигнал истината и известна промяна в своя живот нрав. Това изисква преди всичко да си отдаден на самоопознаването си. Ако познанията на хората за самите тях са твърде повърхностни, те ще открият, че е невъзможно да разрешават проблеми и техният живот нрав просто няма да се променят. Необходимо е човек да се познава в дълбочина, което означава опознаване на собствената природа: от какви елементи е съставена тази природа, как са възникнали те и откъде са дошли. Нещо повече, наистина ли си способен да намразиш тези неща? Виждал ли си собствената си грозна душа и злата си природа? Ако наистина си способен да видиш истината за себе си, тогава ще се отвратиш от себе си. Когато се отвратиш от себе си и след това практикуваш Божието слово, ще можеш да се отречеш от плътта и да имаш силата да изпълниш истината, без да смяташ, че е непосилна. Защо много хора следват своите плътски предпочитания? Тъй като се смятат за доста добри, като усещат, че действията им са правилни и оправдани, че нямат грешки и дори че са абсолютно прави, те са способни да действат с мисълта, че справедливостта е на тяхна страна. Когато човек узнае каква е истинската му същност — колко грозна, колко презряна и колко жалка е — тогава той не се гордее прекалено много със себе си, не е толкова ужасно високомерен и не е толкова доволен от себе си, както преди. Такъв човек мисли: „Трябва да съм сериозен и земен в практикуването на някои от Божиите слова. Иначе няма да отговарям на стандарта за човешко същество и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Тогава човек наистина вижда колко е нищожен, колко е незначителен. В този момент ще му стане лесно да прилага истината и той ще изглежда донякъде като човека, който трябва да бъде. Само когато истински ненавиждат себе си, хората могат да се отрекат от плътта си. Ако не се отвращават от себе си, няма да могат да се отрекат от плътта. Да се ненавиждаш истински не е лесна работа. Има няколко неща, които трябва да могат да се открият у тях. Първо, познаване на собствената природа, и второ, осъзнаване на това колко беден и жалък е човекът, колко е нищожен и незначителен и колко жалка и мръсна е душата му. Когато човек напълно разбере какъв е в действителност и този резултат бъде постигнат, тогава той наистина получава разбиране за себе си и може да се каже, че е опознал себе си напълно. Едва тогава човек може наистина да намрази себе си, да стигне дотам да се прокълне и наистина да почувства, че толкова дълбоко е покварен от Сатана, че дори не прилича на човешко същество. Тогава един ден, когато се появи заплахата от смърт, такъв човек ще си помисли: „Това е Божието справедливо наказание. Бог наистина е праведен. Наистина трябва да умра!“. В този момент той няма да се оплаква, още по-малко ще обвинява Бог, а просто ще разбира, че е толкова беден и жалък, толкова мръсен и покварен, че трябва да бъде изпъден и унищожен от Бог, а на душа като неговата не подобава да живее на земята. Следователно този човек няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, още по-малко ще Го предаде. Ако човек не познава себе си и все пак се смята за доста добър, когато смъртта почука на вратата му, той ще си помисли: „Справих се толкова добре във вярата си. Колко усърдно търсих! Дадох толкова много, страдах толкова много, а накрая Бог иска от мен да умра. Не знам къде е Божията праведност. Защо Той иска да умра? Ако трябва аз да умра, кой ще бъде спасен тогава? Няма ли да дойде краят на човешката раса?“. Първо, този човек има представи за Бог. Второ, този човек се оплаква и не показва никакво подчинение. Той е точно като Павел: когато беше напът да умре, Павел не познаваше себе си, а когато Божието наказание наближи, вече беше твърде късно.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 567

За да сме точни, да поемем пътя на Петър във вярата си означава да вървим по пътя на търсенето на истината, който е и пътят на истинското опознаване на самия себе си и на промяната на нрава на човека. Единствено чрез вървене по пътя на Петър човек ще върви по пътя на усъвършенстването от Бог. Човек трябва да е наясно как точно да върви по пътя на Петър, както и как да го приложи на практика. Първо, човек трябва да остави настрана собствените си намерения, неправилните си занимания и дори семейството си и всичко от собствената си плът. Човек трябва да се отдаде с цялото си сърце, тоест, трябва напълно да се посвети на Божието слово, да се съсредоточи върху яденето и пиенето на Божиите слова, да се концентрира върху търсенето на истината и на Божиите намерения в Неговите слова и да се опита да разбира Божията воля във всичко. Това е най-основополагащият и жизненоважен практически метод. Това е, което Петър направи, след като видя Исус, и само като практикува по този начин, човек може да постигне най-добрите резултати. Всеотдайната преданост към Божието слово включва преди всичко търсенето на истината и Божиите намерения в Неговите слова, съсредоточаването върху разбирането на Божията воля и разбирането и получаването на повече истина от Божиите слова. Когато четеше Божиите слова, Петър не се съсредоточаваше върху разбирането на доктрините, а още по-малко се съсредоточаваше върху сдобиването с богословско знание. Вместо това той се концентрираше върху разбирането на истината и схващането на Божията воля, както и върху постигането на разбиране за Божия нрав и обичливост. Петър също се опитваше да разбере различните покварени състояния на човека от Божиите слова, както и човешката природа същност и действителни недостатъци, като по този начин лесно отговаряше на Божиите изисквания, за да Го удовлетвори. Петър имаше толкова много правилни практики, които се подчиняваха на Божиите слова. Това беше най-съвместимо с Божията воля и беше най-добрият начин, по който човек може да сътрудничи, докато преживява Божието дело. Когато преживяваше стотиците изпитания, изпратени от Бог, Петър се изследваше строго спрямо всяка дума на Божието правосъдие и откровение за човека и спрямо всяка дума от Неговите изисквания към човека и се стремеше да разбере точно значението на тези слова. Той усърдно се стараеше да размишлява и да запомня всяка дума, която Исус му казваше, и постигна много добри резултати. Практикувайки по този начин, той успя да постигне разбиране за себе си от Божиите слова и не само успя да разбере различните покварени състояния и недостатъци на човека, но и разбра същността и природата му. Това означава истински да разбираш себе си. От Божиите слова Петър не само постигна истинско разбиране за самия себе си, но и видя Божия праведен нрав, това, което Бог притежава и представлява, Божията воля за Неговото дело и Божиите изисквания към човечеството. От тези слова Той наистина стигна до опознаване на Бог. Той стигна до опознаване на Божия нрав и на Неговата същина. Той стигна до опознаване и разбиране на това, което Бог притежава и представлява, както и на Божията обичливост и Божиите изисквания към човека. Въпреки че тогава Бог не говореше толкова много, колкото днес, все пак у Петър бяха постигнати резултати в тези аспекти. Това беше рядко и ценно нещо. Петър премина през стотици изпитания, но не страда напразно. Той не само започна да разбира себе си от Божиите слова и Божието дело, но и започна да познава Бог. Освен това той се съсредоточи с особено внимание върху Божиите изисквания към човечеството, съдържащи се в Неговите слова. Във всички аспекти, в които човек да трябва да удовлетвори Бог, за да бъде в съответствие с Божията воля, Петър беше способен да положи големи усилия и да постигне пълна яснота. Това беше изключително полезно по отношение на навлизането му в живота. Без значение за какво говореше Бог, доколкото тези слова можеха да станат живот и бяха истината, Петър беше в състояние да ги гравира в сърцето си, за да размишлява върху тях и да ги разбира често. След като чуваше думите на Исус, той успяваше да ги приеме в сърцето си, което показва, че той беше особено съсредоточен върху Божиите слова и накрая наистина постигна резултати. Това означава, че Той можеше свободно да приложи Божиите слова на практика, да практикува истината точно и да бъде в съответствие с Божията воля, да действа изцяло в съответствие с Божието намерение и да се откаже от собствените си лични мнения и представи. По този начин Петър навлезе в реалността на Божиите слова. Службата на Петър беше в съответствие с Божията воля най-вече защото той беше направил това.

Ако хората могат да удовлетворят Бог, като изпълняват своя дълг, ако са принципни в своите думи и действия и навлязат в реалността на всички аспекти на истината, тогава те са личности, които са усъвършенствани от Бог. Може да се каже, че Божието дело и Божиите слова са били напълно ефективни за тях, че Божиите слова са станали техен живот, че те са придобили истината и са способни да живеят в съответствие с Божиите слова. След това природата на тяхната плът, тоест самата основа на тяхното първоначално съществуване, ще се разклати и ще се срути. Едва след като хората притежават Божиите слова като свой живот, те ще станат нови хора. Ако Божиите слова станат животът на хората, ако визията за Божието дело, Неговите откровения и изисквания към човечеството и стандартите за човешкия живот, които Бог изисква хората да изпълнят, станат техният живот, ако хората живеят според тези слова и истини, то те са усъвършенствани от Божиите слова. Такива хора са родени отново и са станали нови хора чрез Божиите слова. Това е пътят, по който Петър се стремеше към истината. Това е пътят на усъвършенстването. Петър беше усъвършенстван от Божиите слова, той придоби живот от Божиите слова, истината, изразена от Бог, стана неговият живот и той стана човек, който е придобил истината.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да вървим по пътя на Петър“)

Ежедневни Божии слова Откъс 568

Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана е това, което ги управлява отвътре. Какво конкретно включва тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни емоции? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. Но каква е отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на покварената сатанинска природа на човечеството. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е в името на собствения си апетит, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес степента, в която хората са станали покварени от Сатана, е следната: всички те имат сатанинска природа, всички се опитват да отричат и да се противопоставят на Бог и искат да контролират собствените си съдби, и се опитват да се противопоставят на ръководството и подредбите на Бог. Техните амбиции и желания са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е сатанинска природа. Всъщност девизите и афоризмите на много хора представляват човешката природа и отразяват същината на човешката поквара. Нещата, които хората избират, са техни собствени предпочитания и всички те представляват нравът и стремежите на хората. Във всяка дума, която човек казва, и във всяко нещо, което прави, без значение колко прикрито е то, не може да се прикрие тяхната природа. Така например фарисеите обикновено проповядваха доста хубаво, но когато чуха проповедите и истините, изразени от Исус, вместо да ги приемат, те ги заклеймиха. Това разкри природата същност на фарисеите да мразят истината и да се гнусят от нея. Някои хора говорят доста претенциозно и са добри в прикриването си, но след като други хора общуват с тях за известно време, те откриват, че тяхната природа е дълбоко лъжлива и нечестна. След дълго общуване с тях всички останали узнават тяхната природа същност. В крайна сметка останалите правят следното заключение: те никога не говорят истината и са измамни. Това твърдение представлява природата на такива хора и е най-добрата илюстрация и доказателство за тяхната природа същност. Тяхната житейска философия е да не казват на никого истината, както и да не се доверяват на никого. Сатанинската природа на човека съдържа много сатанински философии и отрови. Понякога ти самият дори не си наясно с тях и не ги разбираш. Въпреки това всеки момент от живота ти се основава на тези неща. Нещо повече, ти смяташ, че тези неща са съвсем правилни и разумни и в тях няма нищо погрешно. Това е достатъчно, за да покаже, че философиите на Сатана са станали природата на хората и че те живеят в пълно съответствие с тях, мислейки този начин на живот за добър, и без никакво чувство на покаяние. Затова те постоянно разкриват своята сатанинска природа и постоянно живеят според сатанинските философии. Природата на Сатана е животът на човечеството и това е природата същност на човечеството.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да вървим по пътя на Петър“)

Ежедневни Божии слова Откъс 569

Вече сте способни донякъде да разпознаете покварения нрав, който разкривате. Пречистването на покварения ви нрав ще е лесно, щом видите ясно кои покварени черти все още сте склонни да разкривате редовно и кои от нещата, които все още е вероятно да правите, са в разрез с истината. Защо хората не могат да се владеят в много отношения? Защото поквареният им нрав ги контролира през цялото време и във всеки аспект и ги ограничава и смущава във всичко. Когато всичко върви добре и те не са се препънали или не са станали негативни, някои хора неизменно смятат, че имат духовен ръст, и не обръщат внимание, когато видят зъл човек, фалшив водач или антихрист, който е разобличен и пропъден. Дори ще се хвалят пред всички: „Всеки друг може да се препъне, но не и аз. Всеки друг може да не обича Бог, но аз го обичам“. Мислят, че могат да останат непоколебими в свидетелството си във всяка ситуация или при всякакви обстоятелства. И какъв е резултатът? Идва ден, в който са подложени на изпитание и започват да се оплакват и роптаят срещу Бог. Това не е ли провал, не е ли препъване? Нищо не разобличава хората повече, отколкото подлагането им на изпитание. Бог наблюдава най-съкровеното кътче в сърцето на човека и хората никога не бива да се хвалят. Един ден, рано или късно, ще се препънат именно в това, за което са се хвалили. Когато виждат други да се препъват и да се провалят в определени обстоятелства, те не се замислят за това и дори смятат, че те самите изобщо не могат да сгрешат, че ще могат да останат непоколебими, но и те в крайна сметка се препъват и се провалят при същите обстоятелства. Как е възможно това? Причината е, че хората не разбират напълно собствената си природа същност и познанията им за проблемите със собствената им природа същност все още не са достатъчно задълбочени, така че практикуването на истината е много изморително за тях. Някои хора например са много измамни и нечестни в думите и действията си, но ако попиташ такъв човек в какво отношение нравът му е най-тежко покварен, той казва: „Малко съм измамен“. Просто казва, че е малко измамен, но не казва, че самата му природа е измамна и не казва, че е измамен човек. Той не познава толкова задълбочено собственото си покварено състояние и не го разглежда толкова сериозно и подробно, колкото другите. От гледна точка на другите хора, този човек е толкова измамен и лъжлив, има заблуда във всичко, което казва, и думите и действията му никога не са честни, но той самият не е способен да се опознае толкова задълбочено. Каквото и познание да има, то е само повърхностно. Всеки път, когато говори и действа, той разкрива част от своята природа, но не осъзнава това. Убеден е, че не разкрива поквара с тези постъпки, и смята, че вече практикува истината, но за наблюдателите този човек е твърде лъжлив и измамен, а думите и действията му са много нечестни. Тоест хората имат много повърхностно разбиране за собствената си природа и има огромно несъответствие между това разбиране и Божиите слова, които съдят и разобличават хората. Грешката не е в това, което Бог разкрива, а по-скоро хората не разбират достатъчно задълбочено собствената си природа. Нямат основно или съществено разбиране за себе си, а вместо това се съсредоточават и посвещават енергията си на опознаването на действията и външните си проявления. Дори и някои хора понякога да са способни да кажат нещичко за своето себепознание, то няма да е много задълбочено. Никой никога не е мислил за себе си, че е определен вид човек или има определен вид природа, защото е направил или е разкрил определено нещо. Бог е разкрил природата и същината на човека, но това, което хората разбират, е, че техните начини на действие и говорене са несъвършени и имат недостатъци, а в резултат на това практикуването на истината е сравнително изморителна задача за тях. Хората си мислят, че грешките им са само моментни проявления, които се разкриват небрежно, а не са изблик на тяхната природа. Когато си мислят така, на хората им е много трудно да се опознаят истински и да разберат и практикуват истината. Тъй като не познават истината и не жадуват за нея, когато я практикуват, те просто формално следват правила. Хората не възприемат собствената си природа като много лоша и по тяхно убеждение не са толкова лоши, че да се налага да бъдат унищожени или наказани. И все пак според Божиите критерии хората са твърде дълбоко покварени, все още са далеч от критериите за спасение, защото притежават само някои способи, които външно не личи да нарушават истината, а всъщност хората не практикуват истината и не са покорни пред Бог.

Промените в поведението или държанието на хората не предполагат промяна в природата им. Причината за това е, че промените в поведението на хората не могат да променят из основи първоначалния им вид, камо ли да променят природата им. Едва когато хората разберат истината, придобият познание за собствената си природа същност и са способни да практикуват истината, тяхната практика ще е достатъчно задълбочена и ще е нещо повече от спазване на набор от правила. Начинът, по който хората практикуват истината днес, все още не е на ниво и не може напълно да постигне всичко, което истината изисква. Хората практикуват само част от нея, и при това само когато са в определени състояния и обстоятелства, могат да практикуват малка част от истината. Това не означава, че са способни да практикуват истината при всякакви обстоятелства и ситуации. Понякога, когато човек е щастлив и състоянието му е добро или когато споделя с други и в сърцето си има път за практикуване, той е способен временно да върши някои неща, които съответстват на истината. Когато обаче живее с хора, които са негативни и не се стремят към истината, и се влияе от тези хора, в сърцето си губи своя път и не е способен да практикува истината. Това показва, че духовният му ръст е твърде малък и че всъщност все още не разбира истината. Някои са способни да практикуват истината, ако ги напътстват и водят правилните хора; от друга страна, ако някой фалшив водач или антихрист ги мами и смущава, не само че са неспособни да практикуват истината, но и има опасност да бъдат подлъгани да следват тези личности. Такива хора все още са изложени на риск, нали? Хората като тях, които имат такъв духовен ръст, няма как да са способни да практикуват истината по всички въпроси и във всяка ситуация. Дори и да практикуват истината, това ще е само когато са в добро настроение или под напътствията на други. Без добър водач понякога ще са способни да вършат неща, които нарушават истината, и да се отклонят от Божиите слова. И защо е така? Защото си опознал само няколко от състоянията си, нямаш познание за собствената си природа същност и все още не си достигнал до духовния ръст, при който да се отречеш от плътта и да практикуваш истината. При това положение нямаш контрол върху бъдещите си действия и не можеш да гарантираш, че ще си способен да останеш непоколебим при всякакви обстоятелства или изпитания. Има моменти, когато си в състояние и можеш да практикуваш истината и сякаш малко си се променил, но при различни обстоятелства не си способен да я практикуваш. Това е нещо неволно. Понякога можеш да практикуваш истината, а друг път не можеш. В един момент разбираш, а в следващия си объркан. В момента не правиш нищо лошо, но след малко може и да направиш. Това доказва, че вътре във теб все още съществуват черти на поквара, и ако не си способен да се опознаеш наистина, те няма да се променят лесно. Ако не можеш да постигнеш задълбочено разбиране за собствения си покварен нрав и в крайна сметка си способен да се противопоставяш на Бог с действията си, тогава си в опасност. Ако можеш да прозреш собствената си природа и да я намразиш, тогава ще можеш да се владееш, да се отречеш от себе си и да практикуваш истината.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 570

Целта на ясното общение за истината е да даде възможност на хората да я разберат и да я практикуват, както и да постигнат промяна в своя нрав. Тя не е просто да внесе светлина и малко щастие в сърцата им, след като разберат истината. Ако разбираш истината, но не я практикуваш, няма смисъл от общението и от разбирането ѝ. Какъв е проблемът, когато хората разбират истината, но не я практикуват? Това е доказателство, че не обичат истината, че в сърцата си не я приемат, а в такъв случай ще пропуснат Божиите благословии и възможността за спасение. От решаващо значение за способността на хората да постигнат спасение е тяхната способност да приемат и практикуват истината. Ако практикуваш всички истини, които разбираш, ще получиш просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, ще си способен да навлезеш в истината реалност, ще постигнеш по-задълбочено разбиране на истината, ще придобиеш истината и ще постигнеш Божието спасение. Някои хора не са способни да практикуват истината и постоянно се оплакват, че Светият Дух не ги просвещава или озарява, че Бог не им дава сила. Това е грешно; това е погрешно разбиране на Бог. Просветлението и озарението на Светия Дух се градят на основата на сътрудничеството на хората. Те трябва да са искрени и да искат да практикуват истината, и независимо дали тяхното разбиране е задълбочено или повърхностно, те трябва да са способни да практикуват истината. Само тогава ще бъдат просветлени и озарени от Светия Дух. Не са ли хората изключително пасивни, ако разбират истината, но не я практикуват, а просто чакат Светият Дух да върши делото Си и да ги принуди да я практикуват? Бог никога не принуждава хората да правят каквото и да е. Ако те разбират истината, но не желаят да я практикуват, значи не обичат истината или състоянието им не е нормално и има някаква пречка. Но ако хората са способни да се молят на Бог, Той също ще действа. Само ако не искат да практикуват истината и освен това не се молят на Бог, Светият Дух няма да има възможност да работи в тях. Всъщност на каквато и трудност да се натъкнат хората, тя винаги може да се разреши. От съществено значение е дали могат да практикуват в съответствие с истината. Проблемите с покварата във вас днес не са рак, не са някаква неизлечима болест. Ако можете да се решите да практикувате истината, ще получите делото на Светия Дух и ще е възможно този покварен нрав да се промени. Всичко зависи от това дали можеш да имаш решителността да практикуваш истината, това е същественото. Ако практикуваш истината, ако вървиш по пътя на стремеж към истината, тогава ще си способен да получиш делото на Светия Дух и със сигурност можеш да бъдеш спасен. Ако пътят, по който вървиш, е грешен, тогава ще загубиш делото на Светия Дух. Една грешна стъпка ще доведе до друга и за теб всичко ще приключи, и колкото и години да продължиш да вярваш, няма да си способен да постигнеш спасение. Някои хора например, когато работят, никога не мислят за това как да свършат работата, така че да е от полза за Божия дом и да съответства на Божията воля; в резултат на това вършат много егоистични и подли неща, които Бог презира и мрази, и така се стига до тяхното разобличаване и пропъждане. Ако хората са способни да търсят истината и да практикуват според нея във всичко, тогава вече са навлезли в правилния път на вярата в Бог и следователно имат надежда да станат хора, които съответстват на Божията воля. Някои хора разбират истината, но не я практикуват. Вместо това смятат, че истината не е нищо повече от това и не е способна да разреши техните собствени наклонности и покварения им нрав. Не са ли смешни такива хора? Не са ли нелепи? Не са ли всезнайковци? Ако хората са способни да постъпват според истината, тогава поквареният им нрав може да се промени. Ако вярата и полагането на труд за Бог са според собствената им природна индивидуалност, тогава никой от тях няма да може да постигне промени в своя нрав. Има хора, които прекарват по цял ден, потънали в скръбта от собствените си грешни избори. При наличието на готова истина те не се замислят за нея и не се опитват да я практикуват, а настояват да изберат свой собствен път. Що за нелепо поведение е това? В действителност дори когато имат благословии, такива хора не могат да им се насладят и са обречени да имат труден жребий в живота. Практикуването на истината е толкова просто; единственото, което има значение, е дали я практикуваш или не. Ако си решен да практикуваш истината, постепенно ще преодолееш и промениш негативността, слабостта и покварения си нрав. Всичко зависи от това дали сърцето ти обича истината, дали си способен да я приемеш, дали можеш да страдаш и да платиш цена, за да я придобиеш. Ако наистина обичаш истината, ще си способен да понасяш всякаква болка, за да я придобиеш, независимо дали това означава хората да те клеветят, съдят или отхвърлят. Трябва да понасяш всичко това с търпение и толерантност; тогава Бог ще те благослови, ще те закриля и няма да те изостави или пренебрегне — това е сигурно. Ако се молиш на Бог с богобоязливо сърце, уповаваш се на Бог и се отнасяш към Него с почтителност, няма да има нищо, което да не можеш да преодолееш. Може да имаш покварен нрав и да прегрешаваш, но ако имаш богобоязливо сърце и внимателно вървиш по пътя на стремеж към истината, тогава несъмнено ще си способен да останеш непоколебим и несъмнено Бог ще те води и закриля.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 571

Затова е изключително важно да знаеш как да ядеш и пиеш Божиите слова, ако искаш да постигнеш разбиране на истината. Ако четеш Божиите слова твърде малко, не ги четеш сериозно и не ги обмисляш със сърцето си, тогава няма да си способен да разбереш истината. Ще можеш да разбереш единствено малка част от учението и затова ще ти е много трудно да разбереш Божията воля и Божията цел в Неговите слова. Ако не разбираш целите и резултатите, които Божиите слова целят да постигнат, ако не разбираш какво търсят да постигнат Неговите слова и какво се стремят да усъвършенстват в човека, това доказва, че все още не разбираш истината. Защо Бог казва това, което казва? Защо говори с този тон? Защо е толкова сериозен и искрен във всяка дума, която изрича? Защо избира да използва определени думи? Знаеш ли? Ако не можеш да кажеш със сигурност, това означава, че не разбираш Божията воля или Неговите намерения. Как можеш да разбереш или да практикуваш истината, ако не разбираш контекста на Неговите слова? За да придобиеш истината, първо трябва да разбереш какво има предвид Бог с всяка дума, която изрича, и след като разбереш тези слова, да ги практикуваш и така да изживееш Божиите слова в себе си и те да се превърнат в твоя реалност. Така ще навлезеш в истината реалност. Можеш да разбереш истината действително, едва когато имаш задълбочено разбиране на Божието слово. Щом разбереш само няколко думи и доктрини, вече си мислиш, че разбираш истината и притежаваш реалността. Това е самозаблуда. Дори не разбираш защо Бог изисква хората да практикуват истината. Това доказва, че не разбираш Божията воля и че все още не разбираш истината. Всъщност Бог изисква това от хората, за да ги пречисти и спаси, за да могат да се избавят от покварения си нрав и да станат хора, които се подчиняват на Бог и Го познават. Тази цел иска да постигне Бог, като изисква от хората да практикуват истината.

Бог изразява истината за хората, които я обичат, жадуват за нея и я търсят. Що се отнася до хората, които се занимават с думи и доктрини и обичат да произнасят дълги и помпозни речи, те никога няма да придобият истината и се заблуждават. Погледът им върху истината и Божиите слова е грешен, изкривяват си вратовете, за да четат това, което е правилно, а гледната им точка е напълно погрешна. Някои хора предпочитат да изучават Божиите слова. Постоянно изучават казаното в Божиите слова за назначението или за това как да бъдат благословени. Най-много се интересуват от такива слова. Ако Божиите слова не съответстват на представите им и не удовлетворяват желанието им за благословии, те ще станат негативни, повече няма да се стремят към истината и няма да искат да отдадат всичко на Бог. Това показва, че не се интересуват от истината. В резултат на това не се отнасят сериозно към истината и са способни да приемат само онази истина, която съответства на представите и фантазиите им. Макар да вярват пламенно в Бог и всячески да се опитват да вършат добри дела и да се представят добре, подобни хора го правят само за да имат добро назначение в бъдеще. Макар че участват и в църковния живот, като ядат и пият Божиите слова, те не практикуват истината, нито ще я придобият. Има хора, които ядат и пият Божиите слова, но просто симулират дейност и си мислят, че са придобили истината само защото са разбрали няколко думи и доктрини. Какви глупаци са те! Божието слово е истината. За да разбереш и да придобиеш истината обаче, не е достатъчно да прочетеш Божиите слова. Ако не успееш да придобиеш истината чрез ядене и пиене на Божиите слова, придобиваш думи и доктрини. Ако не знаеш как да практикуваш истината или как да постъпваш според принципите, значи все още не си придобил истината реалност. Може често да четеш Божиите слова, но после да не успяваш да разбереш Божията воля и да усвояваш само някои думи и доктрини. Как да ядеш и пиеш Божиите слова така, че да разбереш истината? Първо, трябва да осъзнаеш, че Божието слово не е толкова просто. Божието слово има изключително дълбок смисъл. За да се изживее дори едно изречение от Божиите слова, е нужен цял един живот. Как би могъл да разбереш Божието слово, без да имаш няколко години опит? Означава ли, че разбираш истината, ако четеш Божиите слова, но при това не разбираш Божията воля и не разбираш намеренията на Неговите слова, откъде идват те и какъв резултат търсят да постигнат или какво искат да изпълнят? Може да си чел Божиите слова много пъти и вероятно можеш да рецитираш наизуст много откъси, но не можеш да практикуваш истината и изобщо не си се променил, и връзката ти с Бог е все така отдалечена и отчуждена. Когато се натъкнеш на нещо, което е в разрез с представите ти, оставаш със съмнения към Бог и не Го разбираш, но спориш с Него и таиш представи и погрешни разбирания за Него, противопоставяш Му се и дори Го хулиш. Що за нрав е това? Това е надменен нрав на отегчение от истината. Как могат хора, които са толкова надменни и на които толкова им е омръзнало от истината, да я приемат или да я практикуват? Такива хора определено никога няма да са способни да придобият истината или Бог.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 572

Казано е, че „този, който върви докрай, ще бъде спасен“, но лесно ли е да се приложи това на практика? Не е, и мнозина, които са издирвани и преследвани от големия червен змей, стават твърде плахи и се страхуват да следват Бог. Защо паднаха? Защото им липсва истинска вяра. Някои хора могат да приемат истината, да се молят на Бог, да се уповават на Него и да останат непоколебими в изпитанията и в страданията, докато други не могат да следват до края. В някакъв момент по време на изпитанията и страданията те ще паднат, ще загубят своето свидетелство и няма да са способни да се изправят и да продължат. Всички неща, големи или малки, които възникват всеки ден и могат да разклатят решителността ти, да обсебят сърцето ти или да ограничат способността ти да изпълняваш дълга си и да напредваш, изискват усърдно отношение; трябва да ги проучиш внимателно и да потърсиш истината. Това са все проблеми, които трябва да се решат, докато си в процеса на изживяване. Някои хора стават негативни, оплакват се и изоставят дълга си, когато се сблъскат с трудности, и не са способни да се изправят на крака след всеки неуспех. Всички тези хора са глупаци, които не обичат истината, и те не биха я придобили, дори и да вярват цял живот. Как може такива глупаци да следват докрай? Ако едно и също нещо ти се случи десет пъти, но не спечелиш нищо от него, значи си посредствен, безполезен човек. Проницателните хора с истински заложби, които разбират духовните въпроси, търсят истината и ако нещо им се случи десет пъти, то може би в осем от тези случаи ще успеят да придобият известно просветление, да научат някакъв урок, да разберат някаква част от истината и да постигнат някакъв напредък. Когато на един глупак, на човек, който не разбира духовните въпроси, му се случи нещо десет пъти, то нито веднъж няма да му донесе полза в живота, нито веднъж няма да го промени и нито веднъж няма да стане причина да опознае грозното си лице, а в такъв случай за този човек всичко е приключило. Всеки път, когато нещо му се случи, той пада, и всеки път, когато падне, има нужда от някой друг, който да го подкрепя и да го увещава. Без подкрепа и увещание не може да се изправи и всеки път, когато нещо му се случи, има опасност да падне и да деградира. Не е ли това краят за него? Има ли други основания такива безполезни хора да бъдат спасени? Божието спасение на човечеството е спасяване на онези, които обичат истината, спасяване на онази част от хората, която има воля и решителност, и на онази част от тях, която в сърцето си копнее за истина и справедливост. Решителността на човека е тази част от сърцето му, която копнее за справедливост, доброта и истина и притежава съвест. Бог спасява тази част от хората и така променя покварения им нрав, за да могат те да разберат и да придобият истината, за да се очисти тяхната поквара и да се промени житейският им нрав. Ако нямаш тези неща в себе си, не можеш да бъдеш спасен. Ако в теб няма любов към истината или стремеж към справедливост и светлина; ако всеки път, когато се сблъскаш с някакво зло, нямаш волята да го отхвърлиш или решимостта да понесеш страдание; ако освен това съвестта ти е притъпена; ако и способността ти да приемаш истината е притъпена и не си възприемчив към истината или към възникващите събития; и ако си непроницателен по всички въпроси и каквото и да те сполети, не си способен да търсиш истината, за да разрешаваш проблеми, и постоянно си негативен, тогава няма как да бъдеш спасен. Няма за какво да се препоръчва такъв човек и в него няма нищо, върху което да си струва да работи Бог. Съвестта му е притъпена, умът му е замъглен и той нито обича истината, нито копнее за справедливост дълбоко в сърцето си, и колкото и ясно и прозрачно да говори Бог за истината, той изобщо не реагира, сякаш сърцето му вече е мъртво. Дали нещата не са приключили за него? Човек, в когото е останал дъх, може да бъде спасен чрез изкуствено дишане, но ако вече е умрял и душата му го е напуснала, изкуственото дишане няма да помогне. Ако човек се отдръпва и избягва проблемите и трудностите, пред които е изправен, значи изобщо не търси истината, а предпочита да бъде негативен и отпуснат в работата си, и тогава се разкрива какъв е в действителност. Подобни хора изобщо нямат свидетелство за преживяване. Те са просто паразити, излишен товар, безполезни са в Божия дом и са напълно обречени. Само хората, които могат да търсят истината, за да решават проблеми, са хора с духовен ръст, и само те могат да останат непоколебими в свидетелството си. Когато се сблъскаш с проблеми и трудности, трябва да ги посрещнеш хладнокръвно, да реагираш по правилния начин и трябва да направиш избор. Трябва да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите. Независимо дали истините, които обикновено разбираш, са дълбоки или повърхностни, трябва да се възползваш от тях. Истините не са просто думи, които излизат от устата ти, когато нещо ти се случи, нито се използват изрично за решаване на проблемите на другите, а трябва да ги използваш, за да решаваш собствените си проблеми и трудности. Това е най-важното. И само когато решиш собствените си проблеми, ще си способен да решаваш проблемите на другите. Защо се твърди, че Петър е плод? Защото в него има стойностни неща, неща, които си струва да бъдат доведени до съвършенство. Той търсеше истината във всичко, имаше решителност и твърда воля; той имаше разум, беше готов да понесе трудности и обичаше истината в сърцето си; той не се отказваше от това, което се случваше, и беше способен да извлече поука от всичко. Всичко това са силни страни. Ако нямаш нито една от тези силни страни, това е проблем. Няма да ти е лесно да придобиеш истината и да бъдеш спасен. Ако не знаеш как да изживяваш или не си изживявал, няма да можеш да разрешиш затрудненията на други хора. Тъй като си неспособен да практикуваш и изживяваш Божиите слова, нямаш представа какво да правиш, когато ти се случи нещо, защото се разстройваш и избухваш в сълзи, когато се сблъскваш с проблеми, и защото се настройваш негативно и бягаш, когато претърпиш някакъв дребен неуспех, и не си способен да реагираш по правилния начин — поради всичко това е невъзможно да придобиеш навлизане в живота. Как можеш да подхранваш другите, без да навлезеш в живота? За да подхранваш живота на хората, трябва ясно да разговаряш за истината и да си способен да разговаряш ясно за принципите на практикуване, за да разрешаваш проблемите. На човек, който има сърце и дух, е достатъчно да се каже само малко и той ще го разбере. Не е достатъчно обаче да разбере само малка част от истината. Трябва да има и път и принципи на практикуване. Само това ще му помогне да практикува истината. Дори и хората да разбират духовните въпроси и да им трябват само няколко думи, за да ги разберат, ако не практикуват истината, няма да навлязат в живота. Ако не могат да приемат истината, тогава всичко за тях е свършило и никога няма да са способни да навлязат в истините реалности. Може да държиш някои хора за ръка, докато ги учиш, и в този момент ще изглежда, сякаш разбират, но веднага щом ги пуснеш, те отново ще се объркат. Това не са хора, които разбират духовните въпроси. Ако независимо от проблемите, с които се сблъскваш, си негативен и слаб, нямаш каквото и да е свидетелство и не сътрудничиш за това, което трябва да правиш и за което трябва да сътрудничиш, това доказва, че не пазиш Бог в сърцето си и не обичаш истината. Независимо как делото на Светият Дух вдъхновява хората, само като изживяват Божието дело в продължение на много години, слушат толкова много истини, имат малко съвест и разчитат на самоконтрол, хората би трябвало да са способни поне да отговорят на минималните критерии и да нямат угризения на съвестта. Хората не бива да са толкова сковани и слаби, както сега, и просто е немислимо да са в това състояние. Може да сте прекарали последните няколко години като замаяни, без изобщо да сте се стремили към истината и без да постигнете какъвто и да било напредък. Ако случаят не е такъв, как може все още да сте толкова сковани и глупави? Когато сте в такова състояние, това се дължи изцяло на собствената ви глупост и невежество и не можете да обвинявате никого другиго. Истината не е пристрастна към определени хора за сметка на други. Как можеш да се промениш, ако не приемаш истината и не я търсиш, за да разрешаваш проблемите? Някои хора чувстват, че заложбите им са твърде малки и че не умеят да разбират, затова се самоограничават и смятат, че колкото и да се стремят към истината, няма да са способни да изпълнят Божиите изисквания. Те си мислят, че колкото и да се стараят, е безполезно и толкоз, затова постоянно са негативни и в резултат на това, дори и след години на вяра в Бог, не са придобили никаква истина. Без да положиш усилия да се стремиш към истината, казваш, че заложбите ти са твърде слаби, предаваш се и постоянно живееш в негативно състояние. В резултат на това не разбираш истината, която трябва да разбереш, и не практикуваш истината в рамките на възможностите си. Дали сам не си пречиш? Дали не е избягване и отказ от отговорност, ако винаги твърдиш, че заложбите ти не са достатъчно добри? Ако можеш да страдаш, да платиш цена и да получиш делото на Светия Дух, неминуемо ще си способен да разбереш някои истини и да навлезеш в някои реалности. Ако не разчиташ на Бог и не се уповаваш на Него, а се предаваш, без да полагаш никакви усилия или да платиш цена, и просто отстъпваш, значи си безполезен и нямаш и капка съвест и разум. Независимо дали заложбите ти са ограничени или са изключителни, ако имаш малко съвест и разум, трябва да изпълниш правилно мисията си и това, което трябва да свършиш. Да си дезертьор е ужасно; това е предателство към Бог. То е непоправимо. Стремежът към истината изисква твърда воля и хората, които са прекалено негативни или слаби, няма да постигнат нищо. Те няма да са способни да вярват в Бог до края и ако искат да придобият истината и да постигнат промяна на нрава си, имат още по-малко надежда. Само хората, които са решени и се стремят към истината, могат да я придобият и да бъдат доведени до съвършенство от Бог.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 573

Много хора стават неспособни да преживяват в мига, в който се затрупат със задължения, и не могат да поддържат нормално състояние, а в резултат на това непрекъснато търсят събрание и изискват истината да бъде споделена с тях. Какво се случва? Те не разбират истината, липсва им основа в истинския път — когато изпълняват дълга си, подобни хора са задвижвани от пламенност и не могат да издържат дълго. Когато хората не разбират истината, действията им не се основават на принципи. Ако от тях се изисква да направят нещо, те го оплескват и се отнасят нехайно, без да се стремят към принципи, а в сърцата им няма покорство — това доказва, че те не обичат истината и са неспособни да изживеят Божието дело. Без значение с какво си се захванал, най-напред трябва да разбереш защо го правиш, какви са намеренията, които те насочват към това нещо, каква е значимостта на извършването му, какво е естеството на съдържанието му и дали то е нещо положително, или е отрицателно. Трябва да имаш ясно понятие от всички тези въпроси; подчертано необходимо е да можеш да действаш с принципи. Ако правиш нещо, което може да се определи като изпълнение на дълга ти, то тогава трябва да се замислиш: „Как да изпълня дълга си така, че да не действам просто повърхностно?“. Трябва да се молиш и да се приближиш до Бог в това отношение. Да се молиш на Бог е да търсиш истината, начина на практикуване, Божиите намерения и как да удовлетвориш Бог. Молитвата е средството, с което да постигнеш тези резултати. Молитвата към Бог, приближаването към Бог и четенето на Божиите слова не са религиозни обреди или повърхностни действия. Те се извършват с цел да практикуваш в съответствие с истината, след като си потърсил Божията воля. Ако постоянно казваш „благодаря на Бога“, когато сам не си направил нищо, може и да изглеждаш като много духовна и прозорлива личност, но когато настъпи моментът за действия и пак постъпиш както ти искаш, без изобщо да търсиш истината, то твоето „благодаря на Бога“ няма да е нищо повече от една мантра, то е лъжедуховност. Когато изпълняваш дълга си, винаги трябва да се замисляш: „Как следва да изпълня този дълг? Каква е Божията воля?“. Да се молиш на Бог и да се приближаваш към него, за да можеш да потърсиш принципите и истината за твоите действия, да търсиш Божията воля в сърцето си и да не се отклоняваш от Божието слово и истините принципи в което и да е твое действие — само това означава да бъдеш човек, който вярва истински в Бог. Всичко това е недостижимо за хората, които не обичат истината. Много хора следват собствените си идеи във всичко, което правят, и възприемат всичко в крайно опростен вид, като също така и не търсят истината. При тях се наблюдава пълна липса на принципи и те не се запитват в сърцата си как да действат спрямо Божиите повели или по начин, който удовлетворява Бог; те знаят само как да следват твърдоглаво собствената си воля. Бог няма място в сърцата на такива хора. Някои хора казват: „Моля се на Бог само когато срещам трудности, но като че ли не усещам никакъв ефект — затова като цяло вече не се моля на Бог, щом ми се случи нещо, защото да се молиш на Бог няма никакъв смисъл“. Бог липсва напълно в сърцата на такива хора. Те не търсят истината независимо какво вършат обичайно; следват само собствените си представи. Основават ли се тогава действията им на принципи? Определено не. Те възприемат всичко в опростен вид. И дори когато хората споделят истините принципи с тях, те не са способни да ги приемат, защото действията им никога не са се основавали на принципи, а Бог няма място в сърцата им, тъй като в тях са само те самите и никой друг. Те чувстват, че са добронамерени, че не извършват зло и че не може да се счита, че нарушават истината — те смятат, че като постъпват спрямо своите собствени намерения, практикуват истината и съответно се подчиняват на Бог в действията си. Всъщност в този случай нито търсят истински Бог, нито му се молят, а действат импулсивно и спрямо собствените си ревностни намерения, като не изпълняват дълга си както Бог иска, не притежават богопослушно сърце и са лишени от стремежа към него. Това е най-голямата грешка в практикуването на хората. Ако вярваш в Бог, но Той не е в сърцето ти, не се ли опитваш да Го подлъжеш? И какъв резултат би дала една такава вяра в Бог? Какво по-точно печелиш ти от това? И какъв е смисълът от такава вяра в Бог?

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 574

Как би трябвало да разсъждаваш върху себе си и да се стремиш да се опознаеш, когато си направил нещо, което престъпва истините принципи и не се харесва на Бог? А когато се канеше да извършиш това нещо, помоли ли Му се? Замисли ли се изобщо: „Дали този начин на вършене на нещата е в съответствие с истината? Как би възприел Бог този въпрос, ако бъде поднесен на вниманието Му? Дали би се зарадвал Той, или би се раздразнил, ако знаеше за него? Дали би го намразил, или би бил отвратен от него?“. Не си проучил този въпрос, нали? А дори и другите да ти бяха напомнили, пак щеше да си кажеш, че случилото се не е кой знае какво, не е в разрив с никакви принципи и не е грях. Вследствие на това ти си обидил Божия нрав и си предизвикал Неговия гняв, дори до степен Той да те презре. Това се поражда от непокорството на хората. Затова трябва да търсиш истината във всичко. Това трябва да те води. Няма да сбъркаш, ако можеш да се изправиш искрено пред Бог и първо да се помолиш, а после да потърсиш истината според Божието слово. Възможно е да възникнат отклонения в практикуването ти на истината и трудно ще ги избегнеш, но след като се сдобиеш с опит, ще можеш да практикуваш правилно. Ако обаче знаеш как да действаш в съответствие с истината, но въпреки това не я практикуваш, то проблемът е в това, че не харесваш истината. Онези, които не обичат истината, никога няма да я потърсят, независимо какво им се случва. Само онези, които обичат истината, имат богобоязливи сърца и са способни да търсят истината, когато им се случват неща, които не разбират. Ако не можеш да разбереш Божията воля и не знаеш как да практикуваш, трябва да общуваш с хора, които разбират истината. Ако не можеш да намериш такива хора, които разбират истината, трябва да потърсиш неколцина с непокварено разбиране и да се молиш на Бог с тях, с един ум и едно сърце, да търсиш Бог, да очакваш Неговото време и да чакаш Бог да отвори път за теб. Докато всички вие копнеете за истината, търсите истината и разговаряте за нея помежду си, вероятно ще настъпи и моментът, когато някой от вас ще намери добро решение. Ако всички вие смятате решението за подходящо и за добър подход, то това вероятно ще се дължи на просветлението и озарението на Светия Дух. Ако след това продължите да разговаряте, за да стигнете до по-точен път за практикуване, то той обезателно ще е в съответствие с истините принципи. Ако в хода на практикуването си установите, че подходът ви е някак неподходящ, то трябва бързо да го коригирате. Ако съгрешиш леко, Бог няма да те заклейми, защото намеренията в действията ти са правилни и ти практикуваш в съответствие с истината. Просто си малко объркан по отношение на принципите и си допуснал грешка в практикуването си, което е простимо. Когато обаче повечето хора вършат нещо, те действат според своята представа за това как би трябвало да се извърши то. Те не си служат с Божиите слова, за да размишляват как да практикуват според истината или как да спечелят одобрението на Бог. Вместо това те мислят само как да получат облага, как да накарат околните да им се възхищават и как да спечелят уважението им. Те действат изцяло на базата на собствените си идеи и единствено и само за свое собствено удовлетворение, което е проблемно. Подобни хора никога не могат да вършат нещата в съответствие с истината и Бог винаги ще ги мрази. Ако действително си човек със съвест и здрав разум, то ти ще можеш да се изправиш пред Бог, да се молиш и да търсиш, независимо от случващото се, ще можеш сериозно да изследваш мотивите и преструвките в действията си, ще можеш да определиш какво е правилно да вършиш в съответствие с Божиите слова и изисквания, като отново и отново преценяваш и обмисляш кои постъпки удовлетворяват Бог, кои го отвращават и кои спечелват Неговото одобрение. Трябва да прехвърляш тези въпроси непрекъснато в съзнанието си, докато ги разбереш ясно. Ако ти е известно, че имаш свои собствени мотиви за действията си, то ти трябва да се замислиш какви точно са те и дали целта им е да удовлетворят теб, или Бог, дали носят полза за теб, или за Божиите избраници и какви са последствията, които произтичат от тях… Ако търсиш и размишляваш повече по този начин в молитвите си и си задаваш повече въпроси, за да търсиш истината, то отклоненията в действията ти ще стават все по-малки и по-малки. Само онези, които могат да дирят истината по този начин, са богобоязливи хора, които зачитат Божията воля, защото търсят в съответствие с изискванията на Божието слово и с имат богопослушно сърце, а заключенията, до които достигат след едно такова търсене, ще са в съответствие с истините принципи.

Ако действията на един вярващ са далеч от истината, то те са действия на неверник. Един такъв човек не носи Бог в сърцето си и страни от Него, той е като един наемен работник в Божия дом, който извършва случайни задачи за господаря си и получава малка компенсация за тях, след което си тръгва. Той просто не е човек, който вярва в Бог. Първото нещо, за което трябва да се замислиш и към което да се стремиш, когато вършиш нещо, е какво да направиш, за да си спечелиш Божието одобрение; то следва да е принципът зад действията ти и техният обхват. Причината, поради която трябва да се увериш, че постъпките ти са в съответствие с истината, е, че ако те действително я следват, то със сигурност ще са съобразени и с Божията воля. Не е необходимо да преценяваш дали дадено нещо е правилно, или погрешно, или е съгласувано с предпочитанията на всички останали, или съответства на твоите собствени желания; по-скоро трябва да се увериш дали съответства на истината, както и дали е от полза за работата и интересите на църквата, или не. Ако се замисляш над тези неща, действията ти ще бъдат все повече и повече съгласувани с Божията воля. Ако не вземаш предвид тези аспекти и разчиташ само на собствената си воля в постъпките си, то тогава ти неминуемо ще постъпваш неправилно, защото човешката воля не е истината и, разбира се, не е съвместима с Бог. Ако искаш да бъдеш одобрен от Бог, то тогава трябва да практикуваш спрямо истината, а не спрямо собствената си воля. Някои хора се въвличат в определени лични дела в името на изпълнението на своя дълг. Тогава техните братя и сестри възприемат поведението им като неподходящо и ги порицават, но тези хора не приемат, че са виновни. Те смятат, че става дума за нещо лично, което не е обвързано с работата, финансите и хората на църквата, не е някакво злодеяние и другите не бива да се намесват в него. Възможно е някои неща да ти се струват като лични дела, които нямат нищо общо с какъвто и да е принцип или истина. Само че един поглед върху стореното от теб показва, че си бил много себичен. Не си зачел работата на църквата или интересите на Божия дом, нито си помислил дали това би било задоволително за Бог; отчел си само своята собствена полза. Това вече засяга нормите за добро поведение на светиите, както и човешката природа на хората. Въпреки че действията ти не са били обвързани с интересите на църквата или с истината, да твърдиш, че чрез въвличането си в едно лично дело ти изпълняваш дълга си, не е съобразяване с истината. Независимо какво вършиш, колко значимо или незначително е то и дали става дума за дълга ти към Божието семейство, или за твои лични дела, ти трябва да се замисляш дали действията ти са в съответствие с Божията воля и дали са присъщи на човек, отличаващ се с човешка природа. Ако търсиш по този начин истината във всичко, което правиш, то ти си човек, който наистина вярва в Бог. Ако се отнасяш така сериозно към всяко нещо и към всяка истина, то ти ще можеш да постигнеш промени в своя нрав. Някои си мислят: „Основателно е да се иска от мен да практикувам истината, когато изпълнявам дълга си, но не ме интересува какво гласи истината, когато се грижа за личните си дела — ще правя каквото реша и каквото е необходимо, за да извлека полза за себе си“. По тези им думи личи, че те не обичат истината. В действията им няма принципи. Те ще направят онова, което им носи полза, без дори да се замислят за отражението, което то ще има върху Божия дом. В резултат на това, когато са извършили нещо, Бог не присъства в тях и те се чувстват мрачно, разстроени са и не знаят какво се случва. Не си ли го заслужават? Ако не практикуваш истината в действията си и не почиташ Бог, то ти извършваш грях срещу Него. Онези, които не обичат истината и често действат спрямо собствената си воля, често обиждат Бог. Той ще ги презре и отхвърли, ще ги изолира. Действията на един такъв човек често не получават Божието одобрение и ако покаянието му е чуждо, то скоро ще го сполети наказание.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 575

Всеки дълг, който изпълнявате, е свързан с навлизане в живота. Независимо дали дългът ти е по-скоро редовен или непостоянен, скучен или интересен, винаги трябва да постигаш навлизане в живота. Задълженията, които някои хора изпълняват, са доста монотонни; те правят едно и също всеки ден. При изпълнението им обаче състоянията, които тези хора разкриват, не са толкова еднородни. Понякога, когато са в добро настроение, хората са малко по-усърдни и вършат по-добре работата си. Друг път, поради някакво неизвестно влияние, поквареният им сатанински нрав ги подтиква към пакости, което предизвиква у тях неправилни възгледи и лошо състояние и настроение, а това води до повърхностно изпълнение на задълженията им. Вътрешното състояние на хората постоянно се мени; то може да се променя навсякъде и по всяко време. Както и да се променя състоянието ви, винаги е погрешно да действате според настроението си. Да кажем, че се справяте малко по-добре, когато сте в добро настроение, и малко по-зле, когато сте в лошо настроение — това принципен начин на действие ли е? Това ще ви позволи ли да изпълните дълга си на приемливо ниво? Независимо от настроението си, хората трябва да знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината; само така те могат да се въздържат от това да бъдат контролирани и разколебавани от своите настроения. Когато изпълнявате дълга си, винаги трябва да проверявате дали постъпвате според принципите, дали изпълнението на дълга ви е на ниво, дали просто не го изпълнявате повърхностно, дали не сте се опитали да избягате от отговорностите си и дали има някакви проблеми с отношението и начина ви на мислене. След като се самоанализирате и тези неща ви станат ясни, ще ви бъде по-лесно да изпълните дълга си. Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са се разправили с теб — трябва да се отнасяш към дълга си правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божията воля. Като правиш тези неща, ще имаш път за практикуване. Ако искате да се справите добре с изпълнението на дълга си, не трябва да се влияете от настроението си. Колкото и негативни или слаби да се чувствате, трябва да практикувате истината във всичко, което правите, с безусловна взискателност и като се придържате към принципите. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен и който носи бреме; ще бъдеш истински добър човек, който действително изпълнява дълга си на ниво и който напълно изживява подобие на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, да успеят да действат според принципите и да изпълняват дълга си на ниво. Хората, които действат принципно, изпълняват задълженията си педантично, когато са в добро настроение; те не работят повърхностно, не са надменни и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневните си задачи също толкова сериозно и отговорно и дори ако се сблъскат с нещо, което е в ущърб на изпълнението на задълженията им или което ги притиска или предизвиква смущение, докато изпълняват задълженията си, те все пак могат да смирят сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, съм решен да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, вещ или среда, които не са ограничени от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своите задължения и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се подчиняват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в реалността на истината. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга“)

Ежедневни Божии слова Откъс 576

Някои хора, какъвто и проблем да срещнат в изпълнението на дълга си, не търсят истината и винаги действат според собствените си мисли, представи, фантазии и желания. Те постоянно задоволяват собствените си егоистични желания, а поквареният им нрав винаги контролира действията им. Може наглед винаги да са изпълнявали дълга си, но тъй като никога не са приемали истината и не са били способни да вършат нещата съгласно истините принципи, в крайна сметка те не успяват да спечелят истината и живота и съвсем заслужено стават полагащи труд. На какво разчитат тези хора, когато изпълняват дълга си? Те не се уповават нито на истината, нито на Бог. Тази частица истина, която те разбират, не е взела връх в сърцата им. Те разчитат на собствените си дарби и таланти, на знанието, което са придобили, както и на собствената си воля или добри намерения, за да изпълняват този дълг. В такъв случай ще могат ли да изпълняват дълга си по приемлив начин? Когато хората разчитат на своята естественост, представи, фантазии, опит и обучение да изпълняват дълга си, дори и да изглежда, че изпълняват дълга си и не вършат зло, те не практикуват истината и не са направили нищо, което да удовлетвори Бог. Има и друг проблем, който не може да бъде пренебрегнат: ако по време на изпълнението на дълга ти твоите представи, фантазии и лични желания никога не се променят и никога не се заменят с истината, и ако твоите действия и постъпки никога не се извършват в съответствие с истините принципи, тогава какъв ще бъде крайният резултат? Няма да имаш навлизане в живота, като по този начин ще изпълниш думите на Господ Исус: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Бог нарича злодеи хората, които полагат усилия и труд? Има едно нещо, в което можем да сме сигурни, и то е, че какъвто и дълг или работа да извършват тези хора, техните мотивации, импулси, намерения и мисли произтичат изцяло от техните егоистични желания и имат за цел да защитят собствените им интереси и перспективи и да удовлетворят собствената им гордост, суета и статус. Всичко е съсредоточено около тези съображения и сметки, в сърцата им няма истина и те нямат сърце, което се страхува от Бог и Му се подчинява — това е коренът на проблема. Какво е важно да търсите днес? Във всичко трябва да търсите истината и да изпълнявате правилно дълга си според волята на Бог и според това, което Бог иска. Ако го правите, ще получите Божията похвала. И така, какво по-конкретно включва изпълнението на вашия дълг според това, което Бог иска? Във всичко, което правите, трябва да се научите да се молите на Бог, да размишлявате върху това какви намерения имате, какви мисли имате и дали тези намерения и мисли са в съответствие с истината. Ако не са, трябва да ги загърбите, след което да действате според истините принципи и да приемете Божието наблюдение. Това ще е гаранция, че прилагате истината на практика. Ако имате свои собствени намерения и цели и сте наясно, че те нарушават истината и са в противоречие с Божията воля, но пак не се молите на Бог и не търсите истината за решение, тогава това е опасно, защото лесно ще вършите зло и ще правите неща, които се противопоставят на Бог. Ако веднъж или два пъти извършите зло и се покаете, тогава все още имате надежда за спасение. Ако продължавате да вършите зло, тогава вие сте извършител на всякакви злини. Ако отново не можете да се покаете в този момент, тогава сте в беда: Бог ще ви захвърли на една страна или ще ви изостави, което означава, че сте изложени на риск да бъдете пропъдени. Хората, които извършват всякакви нечестиви дела, със сигурност ще бъдат наказани и пропъдени.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 577

Хората трябва да разберат, че има един основен принцип на отношението на Създателя към сътворените същества, който е и най-висшият принцип. Начинът, по който Създателят се отнася към сътворените същества, напълно се основава на Неговия план за управление и на изискванията на делото Му. Не Му е необходимо да се съветва с който и да е човек, нито да получава съгласието на който и да е човек. Той прави всичко, което трябва, и се отнася към хората така, както трябва, и, независимо какво прави или как се отнася към хората, всичко е в съответствие с истините принципи и принципите, по които работи Създателят. Като сътворено същество единственото, което човек трябва да прави, е да е покорен пред Създателя и не бива да прави никакъв собствен избор. Това е разумът, който сътворените същества трябва да притежават, и ако някой не го притежава, значи не е годен да се нарича човек. Хората трябва да разберат, че Създателят винаги ще бъде Създателят. Той има могъществото и умението да устройва всяко сътворено същество и да господства над него, както Му е угодно, и не се нуждае от причина за това. Това е Неговата власт. Нито едно от сътворените същества няма правото или уменията да съди дали това, което Създателят прави, е правилно или грешно, или как трябва да постъпва. Нито едно сътворено същество няма право да избира дали да приеме върховенството и подредбите на Създателя и нито едно сътворено същество няма право да поставя изисквания за това как Създателят да господства и да подрежда съдбата му. Това е най-висшата истина. Каквото и да е направил Създателят на Своите сътворени същества и както и да го е направил, хората, които Той е създал, трябва да правят само едно: да търсят, да се подчиняват, да познават и да приемат всичко, което Той е подредил. Крайният резултат ще е, че Създателят ще изпълни своя план за управление и ще довърши делото Си, като направи така, че планът Му за управление да напредва без никакви препятствия. Междувременно, тъй като сътворените същества са приели върховенството и подредбите на Създателя и са им се покорили, те ще придобият истината, ще разберат намеренията на Създателя и ще опознаят Неговия нрав. Има още един принцип, за който трябва да ви кажа: каквото и да прави Създателят, както и да се проявява и независимо дали върши велико или малко дело, Той все пак е Създателят, докато всички хора, които Той е създал, независимо какво са свършили и колко са талантливи или даровити, си остават сътворени същества. Що се отнася до сътвореното човечество, колкото и благодат и колкото и благословии или колкото и милост, любяща доброта или благосклонност да е получило от Създателя, то не бива да смята, че се отличава от масите, или да си мисли, че може да е равнопоставено на Бог и че е станало високопоставено сред сътворените същества. Колкото и дарби да ти е дал Бог или колкото и благодат да ти е дал, или колкото и мило да се е отнесъл към теб, и независимо дали ти е дал няколко специални таланта, нищо от това не е твое качество. Ти си сътворено същество и затова винаги ще си останеш сътворено същество. Никога не бива да мислиш: „Аз съм малкият любимец в Божиите ръце. Бог никога няма да ме изостави, винаги ще се отнася към мен с любов, грижа и нежни ласки, с топъл шепот за утеха и увещание“. Напротив, в очите на Създателя ти си същият като всички останали сътворени същества. Бог може да те оползотвори, както пожелае, да те ръководи, както пожелае и да подреди да изпълняваш каквато роля пожелае сред всякакви хора, събития и неща. Това трябва да знаят хората и те трябва да притежават такъв разум. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, връзката му с Бог ще стане по-нормална и той ще установи най-справедлива връзка с Него. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, той ще се ориентира правилно за положението си, ще заеме мястото си там и ще изпълнява своя дълг.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината“)

Ежедневни Божии слова Откъс 578

Познаването на Бог трябва да се извършва чрез четене, практикуване и преживяване на Божиите слова, както и чрез преживяване на много изпитания, облагородяване, кастрене и разправяне. Едва тогава е възможно да имате истинско познание за Божието дело и Божия нрав. Някои хора казват: „Не съм виждал въплътения Бог, така че как да опозная Бог?“. В действителност Божиите слова са израз на Неговия нрав. От Божиите слова можете да видите Неговата любов и спасение за хората, както и Неговия метод за тяхното спасение… Това е така, защото словата Му са изразени от Самия Бог, а не са написани от хора. Те са лично изразени от Бог. Самият Бог изразява собствените Си слова и гласа на сърцето Си, които могат да се нарекат също слова от Неговото сърце. Защо се наричат слова от Неговото сърце? Защото произлизат от Неговите дълбини и изразяват Неговия нрав, Неговата воля, Неговите идеи и мисли, Неговата любов към човечеството, Неговото спасение на човечеството и Неговите очаквания към човечеството… Божиите слова включват и строги думи, и нежни и внимателни думи, както и някои разкриващи думи, които не се съобразяват с чувствата на хората. Ако погледнеш само разкриващите думи, може да помислиш, че Бог е доста строг. Ако погледнеш само нежните думи, може да помислиш, че Бог не е много властен. Затова не трябва да ги изваждаш от контекста, а по-скоро да ги гледаш от всеки ъгъл. Понякога Бог говори от гледната точка на състраданието и тогава хората виждат любовта Му към човечеството. Понякога Той говори от много строго и тогава хората виждат, че Неговият нрав не понася никакво оскърбление, че човек е отчайващо долен и че не е достоен да види лицето на Бог или да застане пред Него, и че сега на хората е позволено да застанат пред Него изцяло поради Неговата благодат. Божията мъдрост може да се види от начина, по който Той работи, и от значимостта на Неговото дело. Хората могат да видят тези неща в Божиите слова дори и без пряк контакт с Него. Когато някой, който наистина познава Бог, влезе в контакт с Христос, срещата му с Христос може да съответства на съществуващото му познание за Бог. Обаче когато някой, който има само теоретично разбиране, срещне Христос, той не може да види съответствието. Истината за Божието въплъщение е най-дълбоката тайна — трудно е човек да я проумее. Съберете Божиите слова за тайната на въплъщението, погледнете ги от всички ъгли и след това продължете да се молите заедно, да размишлявате и да общувате относно този аспект на истината. По този начин ще можеш да получиш просветлението на Светия Дух и да стигнеш до разбиране. Тъй като хората нямат шанс да осъществят пряк контакт с Бог, те трябва да разчитат на този опит, за да налучкат пипнешком пътя си и да навлязат малко по малко, ако в крайна сметка искат да постигнат истинско познание за Бог.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 579

Какво означава да познаваш Бог? Това означава да можеш да разбереш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и по този начин да опознаеш Неговия нрав — това е истинското разбиране на Бог. Ти твърдиш, че си Го видял, но не разбираш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и не разбираш Неговия нрав. Не проумяваш нито Неговата праведност, нито милостта Му, нито знаеш какво обича или какво ненавижда. Това не е познаване на Бог. Някои хора могат да следват Бог, но не във всички случаи вярват истински в Бог. Да вярваш в Бог, означава да се покоряваш на Бог. Онези, които не се покоряват на Бог, не вярват истински в Бог — ето къде е разликата. Когато си следвал Бог в продължение на няколко години и имаш знание и разбиране за Него, когато имаш някакво разбиране и яснота за Божията воля, когато си наясно с Божието грижливо намерение да спаси човека, тогава наистина вярваш в Бог, наистина се покоряваш на Бог, наистина обичаш Бог и наистина се покланяш пред Бог. Ако вярваш в Бог, но не се стремиш към познаване на Бог и нямаш разбиране за Божията воля, Божия нрав и Божието дело, тогава ти си просто един последовател, който върши неща за Бог и следва всичко, което прави мнозинството. Това не може да се нарече истинско подчинение, а още по-малко истинско поклонение. Как се извършва истинското поклонение? Всички, които виждат Бог и наистина Го познават, Му се покланят и се боят от Него. Всички са принудени да паднат пред Него и да Му се поклонят. Понастоящем, докато въплътеният Бог върши делото Си, колкото по-голямо разбиране имат хората за Неговия нрав и за това, което Той притежава и представлява, толкова повече ще ценят тези неща и толкова повече ще се страхуват от Него. Като цяло, колкото по-малко разбиране за Бог имат хората, толкова по-небрежни са и следователно се отнасят към Бог като към човек. Ако хората наистина познаваха и виждаха Бог, щяха да треперят от ужас и да Му се покланят до земята. „а Онзи, Който идва след мен, е по-силен от мен и не съм достоен да се допра дори до сандалите Му“. (Матей 3:11). Макар че дълбоко в себе си нямаше много дълбоко познание за Бог, той знаеше, че Бог вдъхва страхопочитание. Колко хора в днешно време са способни да се боят от Бог? Ако не познават Неговия нрав, как ще могат да се боят от Бог? Ако хората не познават същината на Христос, нито разбират Божия нрав, те ще бъдат още по-малко способни да се покланят истински на практическия Бог. Ако виждат само обикновения и нормален външен вид на Христос, но не познават Неговата същина, е лесно за тях да се отнасят към Христос като към обикновен човек. Те може да възприемат непочтително отношение към Него и да Го мамят, да Му се противопоставят, да Му не се подчиняват и да Го съдят. Те може да бъдат самодоволни и да не приемат словата Му сериозно. Може дори да породят представи, осъждания и богохулство срещу Бог. За да се разрешат тези проблеми, човек трябва да познава същината и божествеността на Христос. Това е основният аспект на познаването на Бог. Всеки, който вярва в практическия Бог, трябва да навлезе в това и да го постигне.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)