Ежедневни Божии слова  Откъс 556

Човек може да успее да промени нрава си само като се стреми към истината — това е нещо, което хората трябва напълно да схванат и да разберат. Ако не разбираш достатъчно истината, лесно ще се подхлъзнеш и заблудиш. Ако искаш да израснеш в живота, трябва във всичко да търсиш истината. Независимо какво правиш, следва да търсиш как да се държиш, за да бъдеш в съответствие с истината, и да откриеш нечистотиите в себе си, които я нарушават; трябва ясно да разбираш тези неща. Независимо какво правиш, следва да размислиш дали то съответства на истината, или не, и дали има стойност и смисъл. Може да правиш неща, които са в съответствие с истината, но не бива да правиш неща, които не ѝ съответстват. Колкото до нещата, които можеш да направиш или не, ако те могат да бъдат изоставени, следва да ги изоставиш. В противен случай, ако известно време ги правиш, а сетне откриеш, че е трябвало да не им обръщаш внимание, бърже вземи решение и веднага ги загърби. Трябва да следваш този принцип във всичко, което правиш. Някои хора повдигат следния въпрос: защо диренето на истината и прилагането ѝ на практика е толкова трудно — все едно гребеш в лодка срещу течението и ако престанеш да гребеш, то ще те отнесе назад? И още: защо е толкова по-лесно да вършиш зли или безсмислени неща — все едно да пуснеш лодката по течението? Защо е така? Така е, защото на човешката природа е присъщо да предава Бог. У хората природата на Сатана играе водеща роля, а това е антагонистична сила. Хората, в чиято природа е да предават Бог, разбира се, са много податливи да правят неща, които Го предават, и положителните дела по природа са им трудни за вършене. Това зависи изцяло от природата същност на човечеството. Щом действително проумееш истината и започнеш да я обичаш от сърце, ще откриеш, че е лесно да вършиш неща, които са в съгласие с истината. Ще изпълняваш дълга си и ще практикуваш истината нормално — дори без усилие и с радост, и ще усещаш, че вършенето на всяко негативно нещо изисква големи усилия. Това е защото истината е заела господстваща роля в сърцето ти. Ако действително разбираш истините за човешкия живот, то ще имаш път, който да следваш по отношение на това какъв човек да бъдеш, как да бъдеш някой, който е прям и порядъчен, и някой, който е честен, както и как да бъдеш някой, който свидетелства за Бог и Му служи. И щом разбереш тези истини, никога повече няма да можеш да извършваш зли дела, които Му се съпротивляват, нито някога ще играеш ролята на лъжеводач, лъжеработник или антихрист. Дори ако Сатана се опита да те подведе, или някой зъл те подстрекава, ти няма да извършваш зло и да се съпротивляваш на Бог; без значение кой се опитва да те подведе или да те подстрекава, няма да извършиш зло. Ако хората придобият истината и истината стане техен живот, те ще станат способни да мразят злото и да изпитват отвращение към негативните неща и ще им бъде трудно да извършват зло. Причината за това е, че техният живот нрав се е променил и те са усъвършенствани от Бог.

Ако действително разбираш истината в сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да се покориш на Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремежа към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и е в съответствие с Божиите намерения, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаше надменен и самонадеян нрав, нямаше да има никакъв смисъл да ти се казва да не се съпротивляваш на Бог, защото нямаше да можеш да се контролираш — това би било нещо, което не зависи от теб. Не би го направил нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти биха те карали да презираш и да пренебрегваш Бог; биха те направили склонен към самопревъзнасяне и самоизтъкване на всяка крачка; биха те накарали да гледаш отвисоко на останалите и в сърцето си да не оставяш никого, освен себе си; биха ти отнели мястото на Бог в твоето сърце и накрая биха те накарали да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се покоряват, и биха те накарали да благоговееш пред собствените си идеи, мисли и представи, като пред истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа! За да решат проблема със злодеянията си, те първо трябва да се справят със своята природа. Без промяна в нрава не би било възможно този проблем да се реши из основи. Когато имаш някакво разбиране за Бог, когато можеш да прозреш собствената си поквара и да осъзнаеш колко достойни за презрение и грозни са надменността и самонадеяността, ще се почувстваш погнусен, отвратен и огорчен. Ще можеш съзнателно да правиш някои неща, с които да удовлетвориш Бог, и тогава ще се чувстваш спокоен. Ще можеш да четеш Божието слово съзнателно, да възхваляваш Бог, да свидетелстваш за Него и в сърцето си ще изпитваш наслада. Съзнателно ще се разкриеш и ще разобличиш собствената си грозота, а така вътрешно ще се почувстваш добре и настроението ти ще се подобри. Да се стремиш да разбереш Божиите слова и да навлезеш в истината е първата крачка в стремежа към промяна в нрава. Можеш да постигнеш проницателност единствено като разбираш истината; само когато притежаваш проницателност, можеш да прозреш нещата; едва когато ги прозреш, можеш наистина да опознаеш себе си; едва когато наистина се опознаеш, можеш да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината, и постепенно да се покориш на Бог. Така стъпка по стъпка ще поемеш по правилния път във вярата си в Бог. Зависи от това каква е решимостта на даден човек да се стреми към истината. Ако наистина притежават решителност, хората поемат по правилния път след шест месеца или година. До три или пет години ще видят резултати и ще почувстват, че напредват в живота. Ако вярват в Бог, но не се стремят към истината и не се съсредоточават върху практикуването ѝ, хората може да вярват и десет или двадесет години, без да претърпят никаква промяна. И в крайна сметка дори ще си помислят, че именно това е вярата в Бог. Ще си помислят, че почти няма разлика от предишния им светски живот и че няма смисъл да живеят. Това наистина показва, че животът е пуст без истината. Те може и да са способни да изреждат някои думи и доктрини, но все още ще се чувстват безутешни и неустойчиви. Ако имат някакво познание за Бог, знаят как да живеят смислен живот и могат да правят някои неща, за да удовлетворят Бог, хората ще чувстват, че това е истински живот, че само като живеят по този начин, животът им има смисъл, и че само като живеят по този начин, хората могат да удовлетворят Бог, да Му се отплатят и да се чувстват спокойни. Ако могат съзнателно да удовлетворяват Бог, да прилагат истината на практика, да се опълчат на себе си и да изоставят собствените си идеи и по този начин да бъдат покорни и да проявяват внимание към Божиите намерения — ако са способни съзнателно да вършат всички тези неща — тогава ще прилагат истината на практика точно и истински. Не е както преди, просто да разчитат на фантазии и да следват правила, и да си мислят, че това е практикуване на истината. Всъщност това, което е най-изтощително, е да разчиташ на фантазии и да следваш правила, и да правиш нещата, без да разбираш истината и без принципи, а още по-изтощително е сляпото безцелно вършене на неща. Когато разбереш истината, няма да бъдеш възпиран от никакви хора, събития или неща. Ще действаш принципно и с лекота и радост. Няма да се чувстваш така, сякаш полагаш куп усилия, нито ще смяташ, че страдаш много. Ако си в такова състояние, то ти си човек, който притежава истината и човешка природа, и някой, чийто нрав се е променил.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)

Ежедневни Божии слова  Откъс 557

Каквото и да се случва в процеса на преживяване на живота, трябва да се научиш да търсиш истината. Трябва да обмисляш въпроса задълбочено според Божиите слова и истината и да знаеш кой начин на действие е в пълно съответствие с Божиите намерения, а така ще можеш да загърбиш онези неща, които идват от собствената ти воля. Щом знаеш как да действаш в съответствие с Божиите намерения, ще действаш по този начин — ще изглежда, че всичко тече естествено, и ще ти се струва много спокойно и лесно. Това е начинът, по който хората, които разбират истината, вършат нещата. Ще можеш да покажеш на хората, че наистина си постигнал резултати при изпълнението на дълга си, че в начина, по който вършиш нещата, наистина има принципи, че твоят живот нрав наистина се е променил и че си направил много добри неща за Божиите избраници. Това е човек, който разбира истината и със сигурност има човешко подобие. Разбира се, твоето ядене и пиене на Божиите слова ще е постигнало резултат. Когато някой наистина разбира истината, той ще е в състояние да разпознава различните си състояния, ще може да вижда ясно сложните въпроси и така ще разбира как да практикува по подобаващ начин. Ако даден човек не разбира истината и не може да разпознае собственото си състояние, тогава дори и да иска да се опълчи на себе си, той нито знае на какво да се опълчи, нито как да се опълчи, и дори и да иска да изостави собствената си воля, той не знае какво не е наред с нея, като все така мисли, че собствената му воля в много голяма степен е в съответствие с истината, и може би дори разглежда собствената си воля като просветлението на Светия Дух. Тогава как може такъв човек да изостави собствената си воля? Със сигурност няма да може и е изключено да се опълчи на плътта. Следователно, когато не разбираш истината, лесно можеш погрешно да приемеш нещата, които идват от собствената ти воля, нещата, които са съобразени с човешките представи, и човешката доброта, любов, страдание и саможертва, за правилни и в съответствие с истината. Как тогава би могъл да се опълчиш на тези човешки неща? Ти не разбираш истината и не знаеш какво означава да практикуваш истината. В пълно неведение си и се чудиш какво да правиш, така че можеш да правиш само това, което смяташ за добро, и в резултат на това има изопачавания в някои от твоите действия. Някои от твоите действия следват правила, някои се вършат от ентусиазъм, а някои произлизат точно от смущенията на Сатана. Такива са хората, които не разбират истината. Когато вършат нещо, те ту се отклоняват в една посока, ту в друга, винаги имат отклонения и дори да искат да схванат принципите, изобщо не са точни. Хората, които не разбират истината, виждат нещата по абсурден начин — също като невярващите. Как биха могли да практикуват истината? Как биха могли да решават проблеми? Разбирането на истината не е нещо просто. Независимо колко добри или лоши заложби има някой — дори след цял живот преживяване, количеството истина, което той може да разбере, е ограничено, и количеството Божие слово, което може да разбере, също е ограничено. Хората, които са относително опитни, разбират някои истини, и в най-добрия случай те могат да престанат да вършат неща, с които се съпротивляват на Бог, и да престанат да вършат очевидно зли неща. За тях е невъзможно да действат без каквито и да било примеси от собствената им воля. Тъй като човешките същества имат нормално мислене и е възможно техните мисли невинаги да са в съгласие с Божието слово, примесването със собствената им воля е неизбежно. Важното е да има проницателност за всички неща, които идват от собствената воля и са против Божието слово, истината и просветлението от Светия Дух. Това изисква да работиш усилено, за да разбереш Божието слово; само когато разбираш истината, ще имаш проницателност, и само тогава можеш да бъдеш сигурен, че няма да вършиш зло.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)

Ежедневни Божии слова  Откъс 558

За да опознаеш себе си, трябва да познаваш своите разкривания на поквара, своя покварен нрав, своите фатални слабости и своята природа същност; трябва да се самоанализираш въз основа на разкриванията си по всеки въпрос, с който се сблъскваш в ежедневието си. Докато ядеш и пиеш Божиите слова, трябва да изследваш своите мотиви, гледни точки и нагласа към всяко едно нещо и да се опознаваш от своите разкривания по тези въпроси. Разбира се, за да опознаеш себе си на по-дълбоко ниво, трябва да използваш Божиите слова; само като опознаеш себе си въз основа на Божиите слова, можеш да постигнеш резултати. Когато става въпрос за приемане на правосъдието на Божиите слова, не се страхувай от това да изпиташ болка в сърцето си, не се страхувай от това да загубиш достойнството си и да изгубиш реномето си, когато си разобличен от Божиите слова, и още повече не се страхувай от това грозните ти състояния да бъдат разобличени и другите да ги прозрат. Само като изтърпиш тези болки, можеш да опознаеш покварения си нрав, да прозреш истината за своята дълбока поквара, да намразиш себе си и Сатана от цялото си сърце и лесно да се опълчиш на плътта си и на Сатана. Когато си способен да прилагаш истината на практика, ще си се отървал от покварения си нрав. За хората е толкова полезно да страдат по този начин, докато приемат правосъдие. Като вярващ в Бог, трябва да четеш повече от Божиите слова, които съдят и наказват хората, особено тези, които разобличават същността на покварата на човечеството. Трябва повече да ги свързваш с действителното си състояние и повече да ги прилагаш за себе си, а по-малко за другите. Различните състояния, които Бог разобличава, се появяват доста у всеки човек и всички те могат да бъдат открити в него. Ако не вярваш, опитай да го преживяваш. Колкото повече преживяваш, толкова повече ще се опознаваш и толкова по-силно ще чувстваш, че Божиите слова са много точни. След като прочетат Божиите слова, някои хора не са способни да ги свържат със себе си и смятат, че части от тези слова не се отнасят за тях, а за други хора. Например когато Бог разобличава хора като езавелите и блудниците, някои сестри смятат, че тъй като са били безупречно верни на съпрузите си, подобни слова не би трябвало да се отнасят за тях. Други сестри смятат, че тъй като не са омъжени и никога не са правили секс, подобни слова не би трябвало да се отнасят и за тях. Някои братя смятат, че тези слова са насочени само към жените и изобщо не ги касаят. Някои хора вярват, че Божиите слова на разобличаване на човека са твърде строги и не отговарят на действителността, затова не могат да ги приемат. Дори има хора, които твърдят, че в някои случаи Божиите слова са неточни. Това ли е правилното отношение към Божиите слова? Очевидно е погрешно. Всички хора се възприемат въз основа на външното си поведение. Не са способни да се самоанализират и да опознават покварената си същност чрез Божиите слова. Тук „езавели“ и „блудници“ се отнасят до същността на покварата, нечистотията и развратността на човечеството. Независимо дали е мъж или жена, женен или не, всеки има покварени мисли за разврат. Така че как може да няма нищо общо с теб? Божиите слова разобличават покварения нрав на хората. Независимо дали става дума за мъже или жени, степента на покварата им е еднаква. Това не е ли факт? Първо трябва да осъзнаем, че всичко, което Бог казва, е истината и съответства на фактите, и че независимо колко са строги Неговите слова, които съдят и разобличават хората, или колко са нежни словата, с които разговаря за истината или увещава хората, независимо дали Неговите слова съдят или благославят, дали заклеймяват или проклинат, дали пораждат у хората горчиво или сладко чувство, хората трябва да приемат всички тях. Такова отношение трябва да имат хората към Божиите слова. Какво е това отношение? Дали това е благочестива нагласа, търпелива нагласа или нагласа на понасяне на страдания? Вие сте донякъде объркани. Казвам ви, че не е нито едно от тях. В своята вяра хората трябва твърдо да поддържат, че Божиите слова са истината, и тъй като са истината, хората трябва да ги приемат с разум. Независимо дали са способни да го осъзнаят или приемат, първата им нагласа трябва да бъде напълно да приемат Божиите слова в сърцата си; само това е нагласа на покорство пред Бог. Ако смяташ, че Божиите слова не те разобличават — е, ти не си ли също член на поквареното човечество? Всички членове на поквареното човечество трябва да приемат Божието правосъдие и наказание — наистина ли би могъл да си изключение? Всеки член на поквареното човечество има дял в проблемите, разобличени от Божиите слова. Всяко изречение, казано от Бог, разобличава поквареното човечество и всеки има дял в това — разбира се, ти не си изключение. Нито едно изречение от Божиите слова не разобличава външни прояви или някакъв вид състояние, още по-малко пък външно правило или проста форма на поведение у хората. Божиите слова не са такива. Ако смяташ, че всяко изречение от Божиите слова просто разобличава някакъв обикновен вид човешко поведение или външни прояви, тогава нямаш духовно разбиране и не разбираш какво е истината. Божиите слова са истината. Хората усещат, че Божиите слова са дълбоки. По какъв начин са дълбоки? Всяка Божия дума разобличава покварения нрав на хората и дълбоко вкоренени неща в живота им. Те са неща на същността, а не външни прояви и по-конкретно не външно поведение. Ако погледнеш външните прояви на много личности, те може да изглеждат добри хора. Но защо тогава Бог казва, че някои хора са зли духове, а други — нечисти духове? Този въпрос не е видим за теб. Затова Божиите слова не бива да се разглеждат от гледна точка на човешките представи или фантазии, или на слухове, които се разпространяват между хората, и определено не бива да се разглеждат от гледна точка на изявленията на управляващата партия. Единствено Божиите слова са истината; всички думи на човека са заблуда. След като чухте това общение, изживяхте ли промяна в отношението си към Божиите слова? Колкото и голяма или малка да е промяната, следващия път, когато четете Божиите слова на съдене и разобличаване на хората, поне не бива да се опитвате да спорите с Бог. Трябва да престанете да се оплаквате от Него, като казвате: „Божиите слова на разобличаване и съдене на хората са наистина строги. Няма да чета тази страница. Просто ще я пропусна. Нека потърся да прочета нещо за благословии и обещания, за да намеря някаква утеха“. Повече не бива да четете Божието слово, като отсявате и избирате според собствената си воля. Трябва да приемете както истината, така и съда и наказанието на Божиите слова, и да се самоанализирате и да опознавате себе си. Само по този начин поквареният ви нрав може да се пречисти и само по този начин можете да постигнете спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Значението и пътят на стремежа към истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 559

Как разбирате човешката природа? Разбирането на природата ти всъщност означава да изследваш дълбините на душата си — нещата в живота ти и цялата логика и философия на Сатана, според които си живял — което е животът на Сатана, според който си живял. Само като откриеш скритите в дълбините на душата ти неща, ще успееш да разбереш природата си. Как могат да бъдат открити тези неща? Те не могат да бъдат открити или анализирани чрез едно или две неща. Много пъти, след като свършиш да правиш нещо, все още не си постигнал разбиране. Може да отнеме три или пет години, за да успееш да постигнеш съвсем незначително осъзнаване или разбиране. Така че трябва да се самоанализираш в много ситуации и да се опознаеш. Трябва да копаеш дълбоко в себе си и да се анализираш според Божиите слова, за да постигнеш някакви резултати. Тъй като разбирането ти за истината става все по-задълбочено, ти постепенно ще опознаеш своята природа същност чрез самоанализиране и самоопознаване.

За да опознаеш природата си, трябва да постигнеш разбиране за нея през няколко аспекта. Първо, трябва да имаш ясно разбиране какво харесваш. Не става въпрос какво обичаш да ядеш или какви дрехи харесваш, а по-скоро за онези неща, които ти доставят удоволствие, нещата, за които завиждаш, нещата, пред които се прекланяш, нещата, към които се стремиш, и нещата, на които обръщаш внимание в сърцето си; с какви типове хора ти е приятно да общуваш, на какви типове хора се възхищаваш и какви боготвориш в сърцето си. Например мнозина харесват хора с високо положение, хора, които говорят и се държат изискано, или са сладкодумни, или хора, които се преструват. Гореспоменатото е за хората, с които обичат да общуват. Що се отнася до нещата, от които хората изпитват удоволствие, те включват: готовност да участват в дейности, които са лесни; удоволствие да правят неща, които според другите са добри и които хората биха одобрили и похвалили. В човешката природа има обща черта за нещата, които те харесват. Тоест харесват хора, събития и неща, на които другите завиждат заради външния вид, харесват се хора, събития и неща, които изглеждат много красиви и луксозни, и се харесват хора, събития и неща, заради които другите да им се прекланят. Нещата, които хората обичат, са страхотни, ослепителни, прекрасни и грандиозни. Всички хора се прекланят на такива неща. Ясно е, че хората не притежават нищо от истината, нито имат подобие на истински човешки същества. Няма ни най-малка степен на значимост в преклонението пред такива неща, но хората все пак ги харесват. Нещата, които хората харесват, изглеждат особено добри за тези, които не вярват в Бог, и всички те са нещата, към които хората са особено склонни да се стремят. […] Нещата, към които хората се стремят и за които копнеят, принадлежат към светските тенденции, тези неща принадлежат на Сатана и дяволите, те са ненавиждани от Бог и са лишени от всякаква истина. Нещата, за които хората са склонни да копнеят, позволяват да се разкрие тяхната природа същност. Предпочитанията на хората могат да се видят в начина, по който се обличат. Някои с готовност носят привличащи вниманието цветни дрехи или странни тоалети. С готовност носят аксесоари, които никой друг не е носил преди, и обичат неща, които могат да привлекат противоположния пол. Това, че носят тези дрехи и аксесоари, разкрива предпочитанията, които имат към тях в живота си и дълбоко в сърцата си. Нещата, които харесват, не са достойни или прилични. Те не са неща, към които един нормален човек трябва да се стреми. В обичта към тях има неправедност. Възгледите на такива хора са абсолютно същите като на светските хора. В това не се вижда нищо, което да е в съответствие с истината. Следователно какво харесваш, върху какво се фокусираш, на какво се прекланяш, за какво завиждаш и за какво мислиш в сърцето си всеки ден — това са показателите за твоята природа. Пристрастието ти към светските неща е достатъчно доказателство, че по природа обичаш неправедността, а в сериозни случаи природата ти е нечестива и нелечима. Трябва да анализираш природата си по следния начин. Разгледай какво обичаш и от какво се отричаш в живота си. Може да си добър с някого известно време, но това не доказва, че го харесваш. Това, което наистина харесваш, показва точно какво има в природата ти; дори костите ти да са счупени, ти пак ще се наслаждаваш и никога не ще се отречеш от него. Това не е лесно да се промени. Вземете например намирането на партньор — хората търсят подобни на себе си. Ако една жена наистина се влюби в някого, тогава никой не би могъл да я спре. Дори краката ѝ да са счупени, тя пак ще иска да бъде с него; тя ще иска да се омъжи за него, дори ако това означава, че трябва да умре. Как е възможно това? Възможно е, защото никой не може да промени онова, което е дълбоко вкоренено в хората, дълбоко в сърцата им. Дори човек да умре, душата му пак ще харесва същите неща; такива са нещата от човешката природа и те показват същността на човека. Нещата, които хората харесват, съдържат известна неправедност. Някои хора очевидно са привързани към тези неща, докато други не са; някои изпитват силна симпатия към тях, докато други — не; някои хора имат самоконтрол, докато други не могат да се контролират. Някои хора са склонни да потъват в тъмни и нечестиви неща, което доказва, че те не притежават живот. Други могат да преодолеят изкушенията на плътта и да не бъдат обсебени или ограничавани от тези неща, което доказва, че имат малък ръст, и че нравът им малко се е променил. Някои хора разбират някои истини и чувстват, че имат живот и че обичат Бог, но всъщност все още е твърде рано, а преминаването през промяна на нечий нрав не е лесна работа. Лесна ли е за разбиране природата същност на човека? Дори ако някой разбира малко, той трябва да премине през много обрати, за да постигне това разбиране, а дори и с малко разбиране промяната не е лесна. Това са всичките трудности, с които се сблъскват хората, а човек не може да се опознае без решимостта да търси истината. Независимо от това как хората, събитията и нещата около теб могат да се променят и независимо от това как светът може да се обърне с главата надолу, ако истината те води отвътре, ако тя е пуснала корени в теб и Божиите слова ръководят живота, предпочитанията, преживяванията и съществуването ти, в този момент ти ще се промениш наистина. Сега така наречената промяна на хората е просто да си сътрудничат малко, да могат неохотно да приемат да бъдат кастрени, активно да изпълняват дълга си и да имат малко ентусиазъм и вяра, но това не може да се счита за промяна в нрава и не доказва, че хората имат живот. Това са просто предпочитанията и склонностите на хората — нищо повече.

За да се постигне разбиране на природата на хората, в допълнение към разравянето на нещата, които хората харесват в природата си, трябва да се разровят и няколко най-важни аспекта в тяхната природа. Например гледните точки на хората за нещата, методите и целите на хората в живота, житейските ценности на хората и възгледите им за живота, както и възгледите и мненията за всички неща, свързани с истината. Всички тези неща са дълбоко в душите на хората и имат пряка връзка с промяната на нрава. Какъв тогава е възгледът за живота на поквареното човечество? Може да се каже така: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Всички хора живеят само за себе си; казано по-просто, те живеят за плътта и живеят само за да слагат храна в устата си. С какво такова съществуване се различава от това на зверовете? Няма никаква стойност да живееш така, да не говорим за смисъл. Възгледите за живота са това на какво разчита човек, за да живее в света, за какво живее и как живее — и всичко това са съществени неща в човешката природа. Като анализираш човешката природа, ще видиш, че всички хора се съпротивляват на Бог. Всички са дяволи и няма истински добър човек. Само чрез анализиране на човешката природа можеш наистина да познаеш покварата и същността им и да разбереш какво всъщност представляват хората, какво наистина им липсва, с какво трябва да бъдат въоръжени и как трябва да изживеят човешко подобие. Истинският анализ на нечия природа не е лесна работа и не може да се осъществи, без да преживееш Божиите слова и без да имаш истински преживявания.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да се знае за промяната на нрава)

Ежедневни Божии слова  Откъс 560

Как да опознае човек природата си? Кои неща съставляват природата на човека? Знаеш само за недостатъците, дефектите, намеренията, представите, негативността и непокорството на човека, но не си способен да откриеш това, което се крие в природата му. Знаеш само за външния слой, но не си способен да откриеш неговия произход, а това не представлява познание за природата на човека. Някои хора признават недостатъците и негативността си, и казват: „Разбирам природата си. Виждате ли, признавам надменността си. Нали това означава, че познавам природата си?“. Надменността е част от природата на човека, това е вярно. Не е достатъчно обаче да го признаеш в доктринален смисъл. Какво е да познаваш собствената си природа? Как може да се опознае тя? От кои страни се опознава? Как конкретно трябва да се разбере природата на човека от това, което той разкрива? Първо, можеш да схванеш природата на човека чрез неговите интереси. Някои хора например са големи почитатели на известни и изтъкнати личности, други много обичат певци или кинозвезди, а трети имат особена страст към игрите. От тези предпочитания можем да разберем каква е природата на тези хора. Ето един прост пример: някои хора може наистина да боготворят даден певец. До каква степен го боготворят? До такава степен, че са обсебени от всеки жест, усмивка и дума на този певец. Те се вторачват в него и дори снимат всичко, което носи, и след това му подражават. Какъв проблем показва тази степен на боготворене на дадена личност? Това показва, че в сърцето си човекът таи само онези неща на невярващите и че не притежава истината, няма положителни неща, а още по-малко пази Бог в сърцето си. Всички неща, за които този човек мисли, които обича и към които се стреми, принадлежат на Сатана. Те заемат сърцето му и то им се отдава. Можете ли да кажете каква е природата им същност? Ако човек обича нещо до крайност, то може да се превърне в неговия живот и да заеме сърцето му, а това напълно доказва, че човекът е идолопоклонник, който не иска Бог, а обича дявол. Следователно може да се заключи, че природата на подобен човек обича и почита дявол, не обича истината и не иска Бог. Не е ли това правилният начин да се разглежда природата на даден човек? Напълно правилен е. Така трябва да се анализира природата на човека. Някои хора например особено боготворят Павел. Те обичат да излизат и да произнасят речи, и да работят, обичат да провеждат събирания и да проповядват, и им харесва да карат хората да ги слушат, да ги боготворят и да се въртят около тях. Харесва им да заемат място в сърцата на другите и другите да обръщат внимание на образа, с който се представят. Нека анализираме тяхната природа въз основа на тези проявления. Каква е тяхната природа? Ако наистина показват тези проявления, това е достатъчно, за да демонстрира, че са надменни и самонадеяни, че изобщо не се покланят на Бог, а преследват висок статус и искат да имат власт над останалите, да ги овладяват и да заемат място в сърцата им. Това е класическият образ на Сатана. Аспектите на тяхната природа, които особено се открояват, са, че те са надменни и самонадеяни, не се покланят на Бог и се опитват да накарат останалите да се покланят на тях. Подобни проявления могат да ви дадат много ясна представа за тяхната природа. Например някои хора наистина обичат да се възползват несправедливо от неща и се стремят да удовлетворят собствените си интереси по всички въпроси. Те вършат всичко въз основа на това дали могат да извлекат изгода от него, или не. Ако имат изгода, го вършат; ако за тях няма изгода, не го вършат. Зад действията им винаги има скрити мотиви. Говорят добре за всеки, който им е полезен, и повишават всеки, който ги ласкае. Дори когато любимите им хора имат проблеми, те ще кажат, че тези хора са прави, и ще се постараят да ги защитят и прикрият. Що за природа имат такива хора? От това поведение можете съвсем ясно да разберете тяхната природа. Чрез действията си се стремят да се възползват несправедливо от неща, постоянно се държат пресметливо във всяка ситуация и можете да сте сигурни, че природата им е търгашеска. Във всичко, което правят, преследват собствените си интереси. Няма да си мръднат пръста, ако не могат да получат печалба. Те са най-егоистичните хора и са крайно ненаситни. Тяхната природа се проявява чрез любовта им към изгодата и липсата на каквато и да е любов към истината. Някои мъже са очаровани от жените и където и да ходят, винаги мърсуват с тях. Красивите жени са обект на привързаността им и заемат най-високо място в сърцата им. Такива мъже са готови да дадат живота си и да пожертват всичко за красивите жени. Жените изпълват сърцата им. Каква е природата на тези мъже? В природата им е да обичат красивите жени, да ги почитат и да обичат нечестивостта. Те са развратници с нечестива, алчна природа. Защо казвам, че природата им е такава? Защото това са проявления на алчността, която е станала част от човешката природа. Тези постъпки не са само случайни прегрешения, нито подобни хора са само малко по-лоши от обикновените хора; те по-скоро постепенно са били напълно обладани от тези неща, които са станали тяхна природа и същина. Така тези неща са се превърнали в разкривания на тяхната природа. Елементите на природата на човека се разкриват постоянно. Всичко, което човек прави, каквото и да е то, може да разкрие природата му. Хората имат собствени мотиви и цели за всичко, което правят, и независимо дали става въпрос за изпълняване на дълга на домакин, проповядване на евангелието или какъвто и да е друг вид работа, те несъзнателно могат да разкрият елементи от своята природа, защото природата на човека е неговият живот. Хората се ръководят от природата си, докато са живи. Природата на човека не се разкрива само по случайност или по стечение на обстоятелствата, а може изцяло да представлява същината на човека. Всичко, което извира от костите и кръвта на хората, представлява природата и живота им. Някои хора обичат красивите жени. Други обичат парите. Трети проявяват особена любов към статуса. Някои ценят най-вече репутацията и личния си образ. Някои особено обичат или почитат идоли. А някои хора са особено надменни и самонадеяни, в сърцата си не отстъпват пред никого и се стремят към статус, обичат да се отличават от останалите и да имат власт над тях. Има всякакви различни видове природа. Те могат да варират от човек до човек, но общите им елементи са съпротивата и предателството срещу Бог. В това отношение всички са еднакви.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Ежедневни Божии слова  Откъс 561

Цялото човечество е покварено от Сатана, а в природата на човека е да предава Бог. Въпреки това сред всички хора, които са били покварени от Сатана, има такива, които могат да се подчинят на Божието дело и да приемат истината. Това са хората, които могат да получат истината и да постигнат промяна в нрава си. Някои хора не търсят истината, а просто се носят по течението. Те се подчиняват и ще направят каквото им кажете, могат да изоставят нещата, да дадат всичко от себе си и да понесат всяко страдание. Такива хора имат малко съвест и разум, надяват се да бъдат спасени и да оцелеят, но нравът им не може да се промени, защото не се стремят към истината, а се задоволяват само с това, че разбират доктрината. Те не казват и не вършат неща, които са в разрез със съвестта им, могат искрено да изпълняват дълга си и да приемат общение за истината по отношение на всеки проблем. Те обаче не полагат сериозни усилия, когато става въпрос за истината, умовете им са объркани и никога не могат да разберат същността на истината. Невъзможно е техният нрав да се промени. Ако искаш да бъдеш пречистен от покварата и твоят живот нрав да бъде променен, трябва да обичаш истината и да си способен да я приемеш. Какво означава да приемеш истината? Приемането на истината означава, че независимо от това какъв покварен нрав имаш или кои от отровите на големия червен змей — отровите на Сатана — има в природата ти, когато Божиите слова разобличат тези неща, трябва да ги признаеш и да се покориш — нямаш друг избор — и трябва да познаваш себе си според Божиите слова. Това означава да си способен да приемеш Божиите слова и да приемеш истината. Да предположим, че каквото и да казва Бог, колкото и сурови да са Неговите слова и каквито и думи да използва, вие можете да ги приемете, стига това, което казва, да е истината, и можете да ги признаете, стига да отговарят на действителността. Можете да се покорите на Божиите слова, независимо от това колко задълбочено ги разбирате, и дори братята и сестрите да разговарят за светлината от просветлението на Светия Дух, вие все така сте способни да я приемете и да ѝ се покорите. Когато такъв човек се е стремил към истината до известна степен, той може да придобие истината и да постигне промяна в нрава си. Дори ако хората, които не обичат истината, имат малко човешка природа, могат да извършат някои добри неща и могат да се отрекат и да отдадат всичко на Бог, те са объркани и не проявяват педантичност по отношение на истината, затова техният живот нрав никога не се променя. Можеш да видиш, че човешката природа на Петър и тази на другите ученици бяха горе-долу еднакви, но отличителна черта на Петър беше фактът, че той особено се стремеше към истината. Независимо какво казваше Исус, той сериозно размишляваше над него, като се самоанализираше чрез тези слова и търсеше Божиите намерения. Исус попита: „Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?“. Петър отговори честно: „Аз обичам само Отца, Който е на небето, но не съм обичал Господ на земята“. По-късно се осъзна и си помисли: „Това не е правилно, Бог на земята е Бог на небето. Не е ли само този Бог на небето и на земята? Ако обичам само Бог на небето, тогава любовта ми не е практическа. Трябва да обичам Бог на земята и само тогава любовта ми ще е практическа“. Така Петър разбра истинското значение на Божието слово от това, което Исус го попита. Любовта на човека към Бог е практическа само ако човек обича въплътения Бог на земята. Любовта към неясния и невидимия Бог не е нито реалистична, нито практическа, докато любовта към практическия, видим Бог е истина. От думите на Исус Петър придоби истината и разбирането за Божието намерение. Ясно е, че вярата на Петър в Бог е била съсредоточена единствено върху стремежа към истината. В крайна сметка той постигна любов към практическия Бог — Бог на земята. Петър беше особено сериозен по отношение на своя стремеж към истината. Всеки път, когато Исус му даваше напътствия, той размишляваше сериозно върху думите Му. Може би е размишлявал месеци наред, година или дори години, преди Светият Дух да го просветли и преди да разбере същността на Божиите слова. Така Петър навлезе в истината, а когато го направи, неговият живот нрав се промени и обнови. Ако човек не търси истината, никога няма да я разбере. Можете да говорите за думите и доктрините десетки хиляди пъти, но те ще си останат само думи и доктрини. Някои хора просто казват: „Христос е истината, пътят и животът“. Дори да повториш тези думи десетки хиляди пъти, от това няма да има никаква полза; ти не разбираш смисъла им. Защо се казва, че Христос е истината, пътят и животът? Можеш ли да изразиш познанието си за преживяване на това? Навлязъл ли си в реалността на истината, пътя и живота? Бог е изрекъл Своите слова, за да можете да ги преживеете и да получите познание. Безполезно е само да изричате думи и доктрини. Можеш да опознаеш себе си само след като си разбрал и навлязъл в Божиите слова. Ако не ги разбираш, тогава не можеш да опознаеш себе си. Можеш да получиш проницателност само когато разбереш истината. Без да я разбереш, не си способен на проницателност. Можеш да видиш нещата ясно само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да ги видиш ясно. Можеш да опознаеш себе си само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да се опознаеш. Нравът ти може да се промени само когато си придобил истината. Без истината нравът ти не може да се промени. Само след като си придобил истината, можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения. Ако не си я придобил, не можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения. Само след като придобиеш истината, можеш да се покланяш на Бог. Без да разбираш истината, дори и да Му се покланяш, поклонението ти няма да е нищо повече от изпълняване на религиозни ритуали. Без истината нищо от това, което правиш, не е реалността. С придобиването на истината всичко, което правиш, има реалност. Всички тези неща зависят от придобиването на истината от Божиите слова.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Ежедневни Божии слова  Откъс 562

Постигането на истинско разбиране на Божиите слова не е никак лесно. Не мислете по следния начин: „Мога да тълкувам буквалното значение на Божиите слова и всички казват, че тълкуванието ми е добро, и ми вдигнат палец, значи разбирам Божиите слова.“ Това не е същото като разбирането на Божиите слова. Ако сте придобили известна светлина от Божиите слова и сте разбрали истинското им значение, ако можете да изразите намерението, което се крие зад тях, и какво въздействие ще постигнат накрая — ако имате ясно разбиране за всички тези неща, може да се смята, че имате известно разбиране за Божиите слова. Следователно, разбирането на Божиите слова не е толкова просто. Това, че можете да дадете цветисто, преувеличено обяснение на буквалното значение на Божиите слова, не означава, че ги разбирате. Колкото и да можете да обясните буквалното им значение, обяснението ви все още се основава на човешкото въображение и човешкия начин на мислене. Това е безполезно! Как можете да разберете Божиите слова? Ключът е в това да се търси истината вътре в тях. Само така можете да разберете истински Божиите слова. Бог никога не изрича празни думи. Всяко изречение, което Той произнася, съдържа подробности, които със сигурност ще бъдат разобличени по-нататък в Неговите слова и могат да бъдат изразени по различен начин. Човекът не може да разбере начините, по които Бог изразява истината. Божиите слова са много проникновени и не могат да се разберат лесно посредством човешкия начин на мислене. Хората могат да открият почти пълното значение на всеки аспект от истината, стига да положат усилия. Подробностите, които остават, трябва да бъдат попълнени от тях по време на последващото им изживяване чрез просветлението на Светия Дух. От една страна е размишляването върху Божиите слова, разбирането им и търсенето на конкретното им съдържание, като ги четем. От друга страна е разбирането на значението на Божиите слова чрез изживяването им и получаването на просветление от Светия Дух. Чрез постоянен напредък в тези два аспекта можете да започнете да разбирате Божието слово. Ако го тълкувате буквално, на текстово ниво или въз основа на собственото си мислене и представи, тогава дори да го обяснявате с цветисти украси, все още не разбирате истината и все още всичко се основава на човешкото мислене и представи. То не се получава от просветлението на Светия Дух. Хората са склонни да тълкуват Божиите слова въз основа на своите идеи и представи и дори могат да изтълкуват неправилно Божиите слова извън контекста, заради което са предразположени към погрешно разбиране и са склонни да съдят Бог, а това е обезпокоително. Затова истината се постига главно чрез разбиране на Божиите слова и чрез просветлението от Светия Дух. Да си способен да разбереш и обясниш буквалното значение на Божието слово не означава, че си придобил истината. Ако разбирането на буквалното значение на Божието слово означаваше, че разбирате истината, тогава щеше да е достатъчно да имате малко образование и познания, така че защо ще се нуждаете от просветлението на Светия Дух? Дали Божието дело е нещо, което човешкият ум може да разбере? Затова разбирането на истината не се основава на човешки идеи или представи. Имате нужда от просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, за да придобиете истинско познание за преживяване. Това е процесът на разбиране и придобиване на истината, който е и необходимо условие.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Ежедневни Божии слова  Откъс 563

Как да разберете човешката природа? Най-важното е да се разпознае от гледна точка на светогледа, житейския възглед и ценностите на човека. Всички онези, които принадлежат на дяволи, живеят за себе си. Техните житейски възгледи и девизи произлизат главно от поговорките на Сатана, като например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“ и други подобни заблуди. Думите, изречени от онези дяволски царе, велики личности и философи, са се превърнали в самия живот на хората. По-специално, повечето от думите на Конфуций, когото китайците изтъкват като „мъдрец“, са се превърнали в живота на хората. Има и известни поговорки от будизма и даоизма, както и класически поговорки, често повтаряни от различни известни личности. Всички те са обобщение на философията на Сатана и на неговата природа. Те най-добре илюстрират и обясняват природата на Сатана. Всички тези отрови, насадени в сърцето на човека, идват от Сатана и нито една от тях не идва от Бог. Такива дяволски думи също са в пряко противоречие с Божието слово. Съвсем ясно е, че реалностите на всички положителни неща произлизат от Бог, а всички негативни неща, които тровят човека, идват от Сатана. Затова можете да разпознаете каква е природата на човека и на кого принадлежи, като погледнете неговите житейски възгледи и ценности. Сатана покварява човека чрез образованието и обуславящото въздействие на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е известна сатанинска поговорка, която се е пропила във всички хора и се е превърнала в самия им живот. Това важи и за други думи от философии за светските отношения. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, подвежда и покварява хората, като ги кара да паднат в безкрайна бездна на унищожение и накрая да бъдат унищожени от Бог, защото служат на Сатана и се съпротивляват на Бог. Някои хора работят като държавни служители в обществото от десетки години. Представете си, че им зададете следния въпрос: „Като се има предвид, че ти успя да станеш държавен служител и да имаш такава безпроблемна кариера, кои са основните известни поговорки, чрез които постигна това?“. Те биха могли да кажат: „Единственото нещо, което разбирам, е следното: „Държавните служители не поставят пречки за тези, които носят подаръци, а тези, които не ласкаят, нищо не постигат“. Те разчитаха на тази сатанинска философия, за да станат държавни служители. Тези думи не са ли представителни за природата на такива хора? Прибягването до безскрупулни средства за получаване на позиция се е превърнало в тяхна природа. Тяхната цел е да бъдат държавни служители, които изпъкват и постигат главоломен възход. Има много други сатанински отрови в живота, действията и постъпките на хората. Например техните философии за светските отношения, тактики за вършене на нещата и максими са изпълнени с отровите на големия червен змей и всичките идват от Сатана. Така всички неща, които са се просмукали в костите и кръвта на хората, са от Сатана. Всички тези служители, хората с власт и хората, които са постигнали успехи, имат свои собствени пътища и тайни за успех. Нима тези тайни не дават отлична представа за тяхната природа? Те са способни да осъществяват големи начинания в света и никой не може да разгадае кроежите и интригите, които стоят зад тях. Това показва колко коварна и злобна е тяхната природа. Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Отровата на Сатана тече в кръвта на всеки човек и може да се каже, че човешката природа е покварена, нечестива, антагонистична и се противопоставя на Бог, изпълнена с философиите и отровите на Сатана и потопена в тях. Тя изцяло се е превърнала в природа същност на Сатана. Това е причината хората да се съпротивляват на Бог и да са враждебни спрямо Него. Хората могат лесно да опознаят себе си, ако природата им се анализира по този начин.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Ежедневни Божии слова  Откъс 564

Ключът към самоанализа и самоопознаването е следният. Колкото повече чувстваш, че в определени области си се справил добре или си постъпил правилно, и колкото повече мислиш, че можеш да удовлетвориш Божиите намерения или че има с какво да се похвалиш, толкова повече си струва да опознаваш себе си в тези области и толкова по-дълбоко си струва да задълбаваш в тях, за да видиш какви нечистотии има в теб, както и кои неща в теб не могат да удовлетворят Божиите намерения. Да вземем за пример Павел. Павел беше изключително знаещ, той изстрада много, докато проповядваше и работеше, и мнозина го боготворяха изключително много. В резултат на това, след като свърши много работа, той предположи, че за него вече е запазен венец. Това го накара да върви все по-нататък по грешния път, докато накрая не беше наказан от Бог. Ако по онова време той се беше самоанализирал и разнищил, нямаше да изрече онези надменни думи, които бяха лишени от разум. По време на проповядването на евангелието Павел се съсредоточаваше само върху вършенето на работата и не се стремеше към истината. От посланията на Павел може да се види, че той никога не е търсил, нито е събирал словата, изречени от Господ Исус, нито е разгласявал словата, изречени от Господ Исус. Очевидно Павел никога не се е самоанализирал в рамките на словата на Господ Исус, нито е видял ценността на словата на Господ Исус, така че е трудно да се каже какво истинско познание е имал Павел за Господ Исус. Павел само си мислеше, че разбира Библията, и вярваше единствено в собствените си представи и фантазии. Той си мислеше, че стига да има някои добри практики и да проявява някакво добро поведение, може да получи Божието одобрение и да бъде възнаграден от Бог. В резултат на това той пое по пътя на служене на Бог, докато Му се противопоставя. И въпреки това през последните две хиляди години на вярващите в Господ им липсва проницателност за Павел. Те не познават Павел, нито пътя, по който е вървял. Само защото посланията му са записани в Библията, хората винаги са боготворили Павел, поставяли са го като цел на своя стремеж и са го смятали за идол, към когото да се устремят и в когото да се опитат да се превърнат. В резултат на това всички, които боготворят Павел и му подражават, са поели по пътя на антихристите. Случаят с Павел служи като предупреждение за всеки един от Божиите избраници. Особено когато ние, които следваме Бог, можем да понасяме страдания и да плащаме цена в изпълнението на дълга си и в служенето си на Бог, и така смятаме, че сме отдадени и че сме хора, които обичат Бог — в моменти като този трябва още повече да се самоанализираме и да разбираме себе си относно пътя, по който поемаме, което е много необходимо. Това е така, защото ти ще определиш, че нещата, които смяташ за свои добри страни, и нещата, които мислиш, че си направил по правилния начин, са правилни, и няма да се съмняваш в тях, да размишляваш над тях или да разнищваш дали в тях има нещо, което се противопоставя на Бог. Има хора например, които вярват, че самите те са изключително добросърдечни. Те никога не мразят и не нараняват другите и винаги подават ръка на брат или сестра, чието семейство е в нужда, за да не остане техният проблем нерешен. Те са изключително доброжелателни и правят всичко по силите си, за да помогнат на всеки, на когото могат. Но те никога не се съсредоточават върху практикуването на истината и не навлизат в живота. Какъв е резултатът от такава отзивчивост? Възпрепятстват собствения си живот. И все пак са доста доволни от себе си и изключително удовлетворени от всичко, което са свършили. Нещо повече, те се гордеят много с това и вярват, че във всичко, което са направили, няма нищо, което да противоречи на истината, че то определено ще удовлетвори Божиите намерения и че те са истински вярващи в Бог. Те възприемат природната си доброжелателност като капитал и я приемат за даденост като истина. Всъщност те просто правят човешко добро. Изобщо не практикуват истината, защото това, което правят, е пред хората, а не пред Бог, и още по-малко практикуват според Божиите изисквания и истината. Затова всичките им дела са напразни. Нищо от това, което правят, не е практикуване на истината или на Божиите слова, да не говорим за следване на Неговата воля; по-скоро използват човешката доброжелателност и добро поведение, за да помагат на другите. Накратко казано, те не търсят Божиите намерения във всичко, което правят, нито действат в съответствие с Неговите изисквания. Бог не одобрява такова добро поведение; за Бог то е за заклеймяване и не заслужава да се помни от Него.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински)

Ежедневни Божии слова  Откъс 565

Ключът към постигането на промяна в нрава е да познаваш собствената си природа, а това трябва да стане според Божието разобличаване. Само в Божиите слова човек може да опознае своята отвратителна природа, различните сатанински отрови, които се крият в нея, своята глупост и невежество, както и крехките и негативни елементи в природата си. След като опознаеш напълно тези неща и си наистина способен да намразиш себе си, да се опълчиш на плътта, да постоянстваш в практикуването на Божиите слова, да постоянстваш в стремежа към истината, докато изпълняваш дълга си, за да постигнеш промяна в нрава и да станеш човек, който истински обича Бог, ти ще си поел по пътя на Петър. Без Божията благодат или просветлението и напътствието от Светия Дух би било трудно да се върви по този път, защото без истината хората не могат да се опълчат на себе си. Вървенето по пътя на Петър за усъвършенстване зависи преди всичко от това човек да има решителност, да има вяра и да се уповава на Бог. Освен това човек трябва да се покорява на делото на Светия Дух и никога и в нищо да не се отклонява от Божиите слова. Това са решаващите аспекти, които никога не бива да се нарушават. В хода на преживяванията е много трудно човек да опознае себе си и без делото на Светия Дух няма да има никакви резултати. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да се съсредоточи върху опознаването на себе си и върху преобразяването на своя нрав. Пътят на Павел не беше път на стремеж към живот или на съсредоточаване върху себепознанието, а път с особен акцент върху вършенето на работа и върху величието и престижа на извършената работа. Неговото намерение беше да размени своята работа и страдание за Божиите благословии и награди. Това намерение беше погрешно. Павел не се съсредоточаваше върху живота, нито отдаваше значение на преобразяването на своя нрав. Той се съсредоточаваше само върху наградите. Целта, която преследваше, беше погрешна. Естествено, тогава и пътят, по който вървеше, също беше погрешен. Това се дължеше на неговата надменна и самонадеяна природа. Ясно е, че Павел не притежаваше нито частица истина, нито имаше съвест или разум. Когато спасява и променя хората, Бог променя предимно техния нрав. Целта на Божиите слова е да доведат до преобразяване на нрава на хората и да им дадат възможност да опознаят Бог и да Му се покорят, както и да могат да Му се покланят по нормален начин. Това е целта на Божиите слова и дело. Начинът на стремеж на Павел беше в пряко противоречие и в конфликт с Божиите намерения. Той беше в пълно противоречие с тях. Начинът на стремеж на Петър обаче беше напълно в съответствие с Божиите намерения. Петър се съсредоточаваше върху живота и върху промените в нрава, което е точно онова, което Бог иска да постигне в хората със Своето дело. Затова пътят на Петър беше благословен и одобрен от Бог, докато пътят на Павел беше именно този, който Бог ненавиждаше и проклинаше, защото беше в разрез с Неговите намерения. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да познава Божиите намерения. Той може да има точно разбиране за това по кой път да върви, само ако е наистина способен да разбере напълно Божиите намерения чрез Неговите слова, което означава да разбере какво Бог иска да постигне в човека и в крайна сметка какви резултати желае да постигне. Ако не разбираш напълно пътя на Петър и просто искаш да го следваш, няма да можеш да поемеш по него. С други думи, може да знаеш много доктрини, но в крайна сметка няма да можеш да навлезеш в реалността. Дори да имаш малко повърхностно навлизане, няма да можеш да постигнеш никакви реални резултати.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 566

Повечето хора имат много повърхностно разбиране за себе си. Те изобщо не познават ясно нещата в своята природа. Те имат познание само за някои от покварените състояния, които разкриват, за нещата, които е вероятно да направят, или за недостатъците, които имат, и това ги кара да мислят, че познават себе си. Ако след това се придържат към няколко правила, грижат се да не допускат грешки в определени области и успяват да избегнат извършването на определени прегрешения, те започват да мислят, че притежават реалност във вярата си в Бог, и приемат, че ще бъдат спасени. Това не е нищо друго освен човешки фантазии. Ако се придържаш към тези неща, наистина ли ще станеш способен да се въздържаш от прегрешения? Наистина ли ще си постигнал промяна в нрава си? Наистина ли ще си изживял подобието на човешко същество? Наистина ли ще си способен да удовлетвориш Бог? Категорично не. Това е сигурно. Хората трябва да имат висок критерий във вярата си в Бог: трябва да придобият истината и да претърпят някои промени в своя живот нрав. Това първо изисква хората да положат усилия да опознаят себе си. Ако познанието на човек за себе си е твърде повърхностно, това изобщо няма да разреши никакви проблеми и неговият живот нрав категорично няма да се промени. Трябва да познаваш себе си в дълбока степен. Това означава да познаваш природата си и да знаеш какви елементи съдържа тя, откъде произлизат тези неща и откъде идват. Освен това наистина ли си способен да намразиш тези неща? Видял ли си собствената си грозна душа и нечестивата си природа? Ако наистина видиш истината за себе си, ще намразиш себе си. Когато намразиш себе си и след това се опиташ да приложиш на практика Божиите слова, ще бъдеш способен да се опълчиш на плътта и да придобиеш силата да практикуваш истината, и вече няма да ти се струва като борба. Защо много хора действат според плътските си предпочитания? Защото се смятат за доста добри и чувстват, че действията им са напълно уместни и оправдани, без никакви недостатъци и дори напълно правилни, и затова действат самоуверено. Когато наистина узнаят каква е природата им — колко е грозна, достойна за презрение и жалка — те ще престанат да имат толкова високо мнение за себе си и да бъдат толкова надменни, и вече няма да се чувстват толкова доволни от себе си. Ще си помислят: „Трябва да практикувам някои от Божиите слова, като съм стъпил здраво на земята. В противен случай няма да отговарям на критерия да бъда човек и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Те наистина ще видят себе си като малки и наистина незначителни. В този момент за тях ще стане лесно да практикуват истината и донякъде ще изглеждат така, както трябва да изглежда един човек. Само когато човек наистина намрази себе си, той е способен да се опълчи на плътта. Ако не намрази себе си, няма да може да се опълчи на плътта. Да намразиш себе си истински не е проста работа. Това изисква човек да разбира някои истини: първо, трябва да притежава познание за своята природа. Второ, трябва да види, че е беден и жалък, че е изключително малък и незначителен, и трябва да види своята жалка, мръсна душа. Когато стигне до пълно прозрение за това какъв е в действителност — когато този резултат бъде постигнат — той наистина придобива познание за себе си и може да се каже, че познанието му за себе си е точно. Едва в този момент той може да намрази себе си, дори да се прокълне, като наистина почувства, че хората са били дълбоко покварени от Сатана до такава степен, че са лишени от всякакво човешко подобие. Един ден, ако наистина се изправи пред заплахата от смърт, той ще си помисли: „Това е Божието праведно наказание. Бог наистина е праведен. Аз заслужавам да умра!“. В този момент той няма да изразява недоволството си, а още по-малко ще се оплаква от Бог — просто ще почувства, че е напълно беден, жалък, мръсен и покварен и че трябва да бъде отстранен и унищожен от Бог, и ще почувства, че душа като неговата не е годна да живее на земята. Затова той няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, а още по-малко ще Го предаде. Но ако не познава себе си и все още се смята за доста добър, тогава, когато заплахата от смъртта наближи, той ще си помисли: „Справих се много добре във вярата си. Толкова усърдно се стремях към истината, пожертвах толкова много и страдах толкова много, но в крайна сметка, бог ме оставя да умра. Не знам къде е божията праведност. Защо той ме оставя да умра? Ако дори човек като мен трябва да умре, кой може да бъде спасен? Не е ли свършено с целия човешки род?“. Преди всичко той ще има представи за Бог. Второ, ще се оплаква от Него и изобщо няма да има никакво покорство. Той е точно като Павел, който не познаваше себе си, дори когато беше на път да умре. Когато Божието наказание го сполети, вече ще е твърде късно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 567

За да сме точни, да поемем по пътя на Петър във вярата си означава да вървим по пътя на търсенето на истината, който е и пътят на истинското опознаване на самия себе си и на промяната на нрава на човека. Единствено чрез вървене по пътя на Петър човек ще върви по пътя на усъвършенстването от Бог. Човек трябва да е наясно как точно да върви по пътя на Петър, както и как да го приложи на практика. Първо, човек трябва да остави настрана собствените си намерения, неправилните си стремежи и дори семейството си и всичко от собствената си плът. Човек трябва да се отдаде с цялото си сърце, тоест, трябва напълно да се посвети на Божието слово, да се съсредоточи върху яденето и пиенето на Божиите слова, да се концентрира върху търсенето на истината и на Божиите желания в Неговите слова и да се опита да разбира Божиите намерения във всичко. Това е най-основополагащият и жизненоважен практически метод. Това е, което Петър направи, след като видя Исус, и само като практикува по този начин, човек може да постигне най-добрите резултати. Всеотдайната преданост към Божието слово включва преди всичко търсенето на истината и Божиите желания в Неговите слова, съсредоточаването върху разбирането на Божиите намерения и разбирането и получаването на повече истина от Божиите слова. Когато четеше Божиите слова, Петър не се съсредоточаваше върху разбирането на доктрините, а още по-малко се съсредоточаваше върху сдобиването с богословско знание. Вместо това той се съсредоточаваше върху разбирането на истината и схващането на Божиите намерения, както и върху постигането на познание за Божия нрав и обичливост. Петър също се опитваше от Божиите слова да опознае различните покварени състояния на човека, човешката природа същност и действителните недостатъци на човека. Само по този начин можеше лесно да покрие Божиите изисквания, за да Го удовлетвори. Когато ставаше въпрос за Божиите слова, Петър имаше толкова много точни практики. Това беше в най-голямо съответствие с Божиите намерения и беше най-добрият начин, по който човек може да сътрудничи, докато преживява Божието дело. Когато преживяваше стотиците изпитания, изпратени от Бог, Петър се съпоставяше строго с всяка дума на Божието съдене и разобличаване на човека и спрямо всяка дума от Неговите изисквания към човека — изследваше се и се стремеше да схване точно значението на Божиите слова. Той усърдно размишляваше над всяка дума, която Исус му казваше, като запечатваше всяка дума в съзнанието си — и този подход даде много добри резултати. Практикувайки по този начин, той успя да се опознае чрез Божиите слова и не само успя да опознае различните покварени състояния и недостатъци на човека, но и опозна същността и природата му. Това означава човек наистина да се познава. От Божиите слова Петър, от една страна, постигна истинско себепознание, а от друга страна, видя праведния нрав, който Бог изрази, това, което Бог притежава и представлява, Божиите намерения за Неговото дело и Божиите изисквания към човечеството. От тези слова той наистина стигна до опознаване на Бог. Стигна до опознаване на Божия нрав и на Неговата същност. Стигна до опознаване и разбиране на това, което Бог притежава и представлява, както и на Божията обичливост и Божиите изисквания към човека. Въпреки че тогава Бог не говореше толкова много, колкото днес, все пак у Петър бяха постигнати резултати в тези аспекти. Това беше рядко и ценно нещо. Петър премина през стотици изпитания. Той не страда напразно. Той не само се опозна от Божиите слова и от Божието дело, но и опозна Бог. Освен това в Божиите слова той обърна особено внимание на Божиите изисквания към човека и към аспектите, в които човек трябва да удовлетвори Бог, за да бъде в съответствие с Божиите намерения, и беше способен да вложи големи усилия в тези неща, като постигна пълна яснота. Това беше изключително полезно по отношение на навлизането му в живота. Независимо за кой аспект от Божиите слова ставаше въпрос, стига тези слова да можеха да служат като живот и да бяха истината, Петър ги запечатваше в сърцето си, за да размишлява върху тях и да ги възприема често. След като чуваше думите на Исус, той успяваше да ги приеме в сърцето си, което показва, че той беше особено съсредоточен върху Божиите слова и накрая наистина постигна резултати. Това означава, че той можеше умело да приложи Божиите слова на практика, да практикува истината точно и да действа съгласно Божиите намерения, да върши неща изцяло в съответствие с Божиите желания и да се откаже от собствените си лични мнения и представи. По този начин Петър навлезе в реалността на Божиите слова. Службата на Петър беше в съответствие с Божиите намерения най-вече защото той беше направил това.

Ако човек може да удовлетвори Бог, като изпълнява своя дълг, ако е принципен в своите думи и действия и навлезе в реалността на всички аспекти на истината, тогава той е човек, който е усъвършенстван от Бог. Може да се каже, че Божието дело и Божиите слова са постигнали напълно ефекта си върху него: Божиите слова са станали негов живот и той е придобил истината и може да живее в съответствие с Божиите слова. След това природата на неговата плът, тоест първичната основа на неговото съществуване, ще се разклати и ще се срути. Едва след като хората притежават Божиите слова като свой живот, те ще станат нови хора. Ако Божиите слова станат живот за хората, ако видението за Божието дело, Неговото разобличаване на човечеството и изискванията Му към него и критериите за човешкия живот, на които Бог изисква хората да отговарят, станат техен живот, ако хората живеят според тези слова и истини, то те са усъвършенствани от Божиите слова. Такива хора са родени отново и са станали нови хора чрез Божиите слова. Това е пътят, по който Петър се стремеше към истината. Това е пътят на усъвършенстването. Петър беше усъвършенстван от Божиите слова, той придоби живот от Божиите слова, истината, изразена от Бог, стана неговият живот и едва тогава той стана човек, който е придобил истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

Ежедневни Божии слова  Откъс 568

Преди човекът да преживее Божието дело и да разбере истината, природата на Сатана го овладява и контролира отвътре. И какво точно съдържа в себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствения си статус? Защо се влияеш толкова от чувствата си? Защо харесваш тези неправедни неща и тези зли неща? Каква е основата да харесваш такива неща? Откъде идват тези неща? Защо ги харесваш и приемаш? Досега всички вие сте разбрали: основната причина е, че отровите на Сатана са в човека. И така, какви са отровите на Сатана? Как могат да бъдат изразени? Например, ако питаш: „Как трябва да живее човекът? За какво трябва да живее човекът?“, всички ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Само тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за човека. Независимо към какво се стреми човекът, той всъщност го прави за себе си — и така човекът живее за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истински портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е заради собствените си желания, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес хората са станали покварени от Сатана до такава степен. Всички те имат сатанинска природа, всички имат склонността да отричат Бог и да Му се противопоставят и искат да вземат съдбите си в собствените си ръце и се опитват да се противопоставят на устроеното и подреденото от Бог. Техните амбиции и желания вече са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е природа на Сатана. Всъщност много девизи и афоризми, следвани от хората, представляват човешката природа и отразяват покварената същност на човека. Нещата, които хората избират, отразяват техните собствени предпочитания и всички те представляват нравът и стремежите на хората. Във всяка дума, която човек казва, и във всяко нещо, което прави, независимо колко маскирано е то, тази маска не може да прикрие тяхната природа. Така например фарисеите обикновено проповядваха доста хубаво, но когато чуха проповедите и истините, изразени от Исус, вместо да ги приемат, те ги заклеймиха. Това разкри природата същност на фарисеите да изпитват неприязън към истината и да я мразят. Някои хора са доста сладкодумни и са добри в прикриването си, но след като други хора общуват с тях за известно време, те откриват, че тези хора са силно измамни по природа и изобщо не са честни. След дълго общуване с тези хора те откриват тяхната природа същност. В крайна сметка стигат до следното заключение: Тези хора никога не говорят истината и са измамни. Това твърдение представлява природата на такива хора и е най-добрата илюстрация и доказателство за тяхната природа същност. Тяхната философия за светските отношения е да не казват на никого истината, както и да не се доверяват на никого. Сатанинската природа на човека съдържа много философии и отрови на Сатана. Понякога самият ти не осъзнаваш това. Ако не разбираш истината, не можеш да разпознаваш сатанинския нрав. И все пак ти живееш според нрава на Сатана всяка минута на всеки ден и смяташ, че това е съвсем правилно и разумно, и изобщо не е погрешно. Това е достатъчно, за да покаже, че когато живееш според философиите на Сатана, ти живееш според нрава на Сатана, и че философиите и нравът на Сатана са се превърнали в твоя природа. Твърде често хората живеят според философиите на Сатана, но все пак смятат това за доста добро и нямат никакво чувство за покаяние. Защо е така? Защото хората не разбират истината. Следователно те постоянно разкриват своята сатанинска природа на всяка крачка и постоянно живеят според философиите на Сатана на всяка крачка. Природата на Сатана е животът на човека и тя е неговата природа същност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

Ежедневни Божии слова  Откъс 569

Вече имате известна проницателност за покварения нрав, който разкривате. Пречистването на покварения ви нрав ще е лесно, щом видите ясно кои видове покварен нрав все още сте склонни да разкривате при обикновени обстоятелства и кои неща, които не са в съответствие с истината, все още е вероятно да правите. Защо хората не могат да се владеят в много отношения? Защото поквареният им нрав ги контролира през цялото време и във всеки аспект и ги възпира и смущава във всичко. Когато всичко върви добре и те не са се препънали или не са станали негативни, някои хора неизменно смятат, че имат духовен ръст, и не обръщат внимание, когато видят зъл човек, лъжеводач или антихрист, който е разкрит и отстранен. Дори ще се хвалят пред всички: „Всеки друг може да се препъне, но не и аз. Всеки друг може да не обича Бог, но аз го обичам“. Мислят, че могат да останат непоколебими в свидетелството си във всяка ситуация или при всякакви обстоятелства. Но накрая идва ден, в който са подложени на изпитание и започват да се оплакват и роптаят срещу Бог. Това не е ли провал, не е ли препъване? Нищо не разкрива хората повече, отколкото изпитанията. Бог проучва внимателно най-съкровеното кътче в сърцето на човека и хората никога не бива да се хвалят. Един ден, рано или късно, ще се препънат именно в това, за което са се хвалили. Когато виждат други да се препъват и да се провалят в определени обстоятелства, те не го приемат сериозно и дори смятат, че те самите не могат да се провалят, че ще могат да останат непоколебими, но и те в крайна сметка се препъват и се провалят при същите обстоятелства. Как е възможно това? Причината е, че хората не разбират напълно собствената си природа същност и познанията им за проблемите със собствената им природа същност все още не са достатъчно задълбочени, така че практикуването на истината е много изнурително за тях. Някои хора например са много измамни и нечестни в думите и действията си, но ако попиташ такъв човек в какво отношение поквареният му нрав е най-тежък, той казва: „Малко съм измамен“. Просто казва, че е малко измамен, но не казва, че самата му природа е измамна и не казва, че е измамен човек. Той не познава толкова задълбочено собственото си покварено състояние и не гледа на него като на нещо толкова сериозно или дълбоко, колкото другите. От гледна точка на другите хора, този човек е толкова измамен и толкова крив, има хитрини във всичко, което казва, и думите и действията му никога не са честни, но той самият не е способен да опознае себе си толкова задълбочено. Дори когато има някакво познание, то е само повърхностно. Всеки път, когато говори и действа, той разкрива част от своята природа, но не осъзнава това. Убеден е, че не разкрива поквара с тези постъпки, и смята, че вече практикува истината, но за наблюдателите този човек остава твърде крив и измамен, а думите и действията му остават дълбоко нечестни. Тоест хората имат много повърхностно разбиране за собствената си природа и има огромно несъответствие между това разбиране и Божиите слова, които съдят и разобличават хората. Грешката не е в това, което Бог разобличава, а по-скоро хората не разбират достатъчно задълбочено собствената си природа. Хората нямат основно или съществено разбиране за себе си, а вместо това съсредоточават своята енергия върху разбирането на действията и външните си проявления и я отдават за това. Дори и някои хора понякога да са способни да кажат нещичко за своето себепознание, то няма да е много задълбочено. Никой никога не е мислил за себе си, че е определен вид човек или има определен вид природа, защото е направил или е разкрил определено нещо. Бог е разобличил природата и същността на човека, но това, което хората разбират, е, че начините им на действие и начините им на говорене са погрешни и имат недостатъци, а в резултат на това практикуването на истината е сравнително изнурителна задача за тях. Хората си мислят, че грешките им са само моментни проявления, които се разкриват небрежно, а не са разкриване на тяхната природа. Когато си мислят така, на хората им е много трудно да се опознаят истински и да разберат и практикуват истината. Тъй като не познават истината и не жадуват за нея, когато я практикуват, те просто нехайно следват правила. Хората не възприемат собствената си природа като много лоша и по тяхно убеждение не са толкова лоши, че да се налага да погинат или да бъдат наказани. И все пак според Божиите критерии хората са твърде дълбоко покварени, все още са далеч от критериите за спасение, защото притежават само някои способи, които външно не личи да нарушават истината, а всъщност хората не практикуват истината и не са покорни пред Бог.

Промените в поведението или държанието на хората не предполагат промяна в природата им. Причината за това е, че промените в поведението на хората не могат да променят из основи първоначалния им вид, камо ли да променят природата им. Едва когато хората разберат истината, придобият познание за собствената си природа същност и са способни да практикуват истината, тяхната практика ще е достатъчно задълбочена и ще е нещо повече от спазване на набор от правила. Начинът, по който хората практикуват истината днес, все още не е достигнал стандарта и не може напълно да постигне всичко, което истината изисква. Хората практикуват само част от нея, и при това само когато са в определени състояния и обстоятелства, могат да практикуват малка част от истината. Това не означава, че са способни да практикуват истината при всякакви обстоятелства и ситуации. Понякога, когато човек е щастлив и състоянието му е добро или когато общува с други и в сърцето си има път за практикуване, той е способен временно да върши някои неща, които съответстват на истината. Когато обаче живее с хора, които са негативни и не се стремят към истината, и се влияе от тези хора, в сърцето си губи своя път и не е способен да практикува истината. Това показва, че духовният му ръст е твърде малък и че всъщност все още не разбира истината. Някои са способни да практикуват истината, ако ги напътстват и водят правилните хора; от друга страна, ако някой лъжеводач или антихрист ги подвежда и смущава, не само че са неспособни да практикуват истината, но и има опасност да бъдат подведени да следват тези личности. Такива хора все още са изложени на риск, нали? Хората като тях, които имат такъв духовен ръст, няма как да са способни да практикуват истината по всички въпроси и във всяка ситуация. Дори и да практикуват истината, това ще е само когато са в добро настроение или под напътствията на други. Без добър човек, който да ги води, понякога ще са способни да вършат неща, които нарушават истината, и да се отклонят от Божиите слова. И защо е така? Защото си опознал само няколко от състоянията си, нямаш познание за собствената си природа същност и все още не си достигнал до духовния ръст, при който да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината. При това положение нямаш контрол върху бъдещите си действия и не можеш да гарантираш, че ще си способен да останеш непоколебим при всякакви обстоятелства или изпитания. Има моменти, когато си в състояние и можеш да практикуваш истината и сякаш малко си се променил, но при различни обстоятелства не си способен да я практикуваш. Това е нещо извън твоя контрол. Понякога можеш да практикуваш истината, а друг път не можеш. В един момент разбираш, а в следващия си объркан. В момента не правиш нищо лошо, но след малко може и да направиш. Това доказва, че вътре във вас все още съществуват покварени неща, и ако не си способен да се опознаеш наистина, те няма да се преодоляват лесно. Ако не можеш да постигнеш задълбочено разбиране за собствения си покварен нрав и в крайна сметка си способен да се съпротивляваш на Бог с действията си, тогава си в опасност. Ако можеш да прозреш собствената си природа и да я намразиш, тогава ще можеш да се владееш, да се опълчиш на себе си и да практикуваш истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 570

Целта на ясното общение за истината е да даде възможност на хората да я разберат и да я практикуват, както и да постигнат промяна в своя нрав. Тя не е просто да внесе светлина и малко щастие в сърцата им, след като разберат истината. Ако разбираш истината, но не я практикуваш, значимостта на общението и разбирането на истината се губи. Какъв е проблемът, когато хората разбират истината, но не я практикуват? Това е доказателство, че не обичат истината, че в сърцата си не я приемат, а в такъв случай ще пропуснат Божиите благословии и възможността за спасение. Що се отнася до това дали хората са способни да постигнат спасение, от решаващо значение е тяхната способност да приемат и да практикуват истината. Ако приложиш на практика истините, които разбираш, ще получиш просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, ще си способен да навлезеш в истината реалност, да постигнеш по-задълбочено разбиране на истината, и накрая да придобиеш истината и Божието спасение. Някои хора не са способни да практикуват истината и постоянно се оплакват, че Светият Дух не ги просвещава или озарява, че Бог не им дава сила. Това е грешно; това е погрешно разбиране на Бог. Просветлението и озарението на Светия Дух се градят на основата на сътрудничеството на хората. Те трябва да имат искрено сърце и да искат да практикуват истината, и независимо дали тяхното разбиране е задълбочено или повърхностно, те трябва да са способни да практикуват истината. Само тогава ще бъдат просветлени и озарени от Светия Дух. Не са ли хората изключително пасивни, ако разбират истината, но не я практикуват, а просто чакат Светият Дух да върши делото Си и да ги принуди да я практикуват? Бог никога не принуждава хората да правят каквото и да е. Ако те разбират истината, но не желаят да я практикуват, значи не обичат истината или състоянието им не е нормално и има нещо, което им пречи. Но ако хората са способни да се молят на Бог, Той също ще върши делото Си. Истинската тревога е, че ако те не желаят да практикуват истината и освен това не се молят на Бог, тогава Светият Дух няма как да върши делото Си в тях. Всъщност на каквато и трудност да се натъкнат хората, тя винаги може да се разреши. От съществено значение е дали могат да практикуват в съответствие с истината. Сега проблемите с покварата във вас не са рак, не са неизлечими болести. Ако можете да се решите да практикувате истината, ще получите делото на Светия Дух и този покварен нрав ще може да се промени. Всичко зависи от това дали можеш да имаш решителността да практикуваш истината — това е същественото. Ако практикуваш истината и вървиш по пътя на стремеж към истината, тогава ще си способен да получиш делото на Светия Дух и със сигурност можеш да бъдеш спасен. Ако пътят, по който вървиш, е грешен, тогава ще загубиш делото на Светия Дух. Една грешна стъпка ще доведе до друга и за теб всичко ще приключи, и колкото и години да продължиш да вярваш, няма да си способен да постигнеш спасение. Някои хора например, когато работят, никога не мислят за това как да свършат работата, така че да е от полза за делото на Божия дом и да е съгласно Божиите намерения. В резултат на това вършат много егоистични и подли неща, с които си навличат Божията ненавист и омраза, и така са разкрити и отстранени. Ако хората са способни да търсят истината и да практикуват според нея във всичко, тогава вече са навлезли в правилния път на вярата в Бог и следователно имат надежда да станат хора, които съответстват на Божиите намерения. Някои хора разбират истината, но не я практикуват. Вместо това смятат, че истината не е кой знае какво и че не е способна да разреши проблема със собствената им воля и покварения им нрав. Не са ли наистина смешни такива хора? Не са ли крайно нелепи? Не се ли мислят за много умни? Ако хората са способни да практикуват според истината, тогава поквареният им нрав може да се промени. Ако вярата и служенето на Бог са според собствената им природна индивидуалност, тогава никой от тях няма да може да постигне промени в своя нрав. Има хора, които прекарват по цял ден, потънали в безпокойство, причинено от собствените си грешни избори. При наличието на готови истини те не ги изследват и не се опитват да ги прилагат на практика, а настояват да изберат свой собствен път. Що за нелеп начин на действие! Те наистина не знаят как да се насладят на благословиите, които имат. Те са родени да страдат. Практикуването на истината е толкова просто; единственото, което има значение, е дали я практикуваш или не. Ако имаш решимостта да практикуваш истината, постепенно ще преодолееш и промениш негативността, слабостта и покварения си нрав. Всичко зависи от това дали сърцето ти обича истината, дали си способен да я приемеш, дали можеш да страдаш и да платиш цена, за да я придобиеш. Ако наистина обичаш истината, ще си способен да понасяш всякаква болка, за да придобиеш истината — независимо дали това означава хората да те клеветят, съдят или отхвърлят, трябва да понасяш всичко това с търпение и толерантност. Бог ще те закриля и благослови, Той няма да те изостави или пренебрегне — това е категорично. Ако се молиш на Бог с богобоязливо сърце, осланяш се на Бог и се уповаваш на Него, няма да има трудност, която да не можеш да преодолееш. Може да имаш покварен нрав и да извършваш прегрешения, но ако имаш богобоязливо сърце и внимателно вървиш по пътя на стремежа към истината, тогава несъмнено ще си способен да останеш непоколебим и несъмнено Бог ще те води и закриля.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 571

Е изключително важно да знаеш как да ядеш и пиеш Божиите слова, ако искаш да постигнеш разбиране на истината. Ако четеш Божиите слова твърде малко, не ги четеш сериозно и не ги обмисляш със сърцето си, тогава няма да си способен да разбереш истината. Ще можеш да разбереш единствено малка част от доктрината и затова ще ти е много трудно да разбереш Божиите намерения и Божиите цели в Неговите слова. Ако не разбираш целите и резултатите, които Божиите слова целят да постигнат, ако не разбираш какво търсят да постигнат Неговите слова и какво се стремят да усъвършенстват в човека, това доказва, че все още не разбираш истината. Защо Бог казва това, което казва? Защо говори с този тон? Защо е толкова сериозен и искрен във всяка дума, която изрича? Защо избира да използва определени думи? Знаеш ли? Ако не можеш да кажеш със сигурност, това означава, че не разбираш Божиите намерения или Неговите цели. Как можеш да разбереш или да практикуваш истината, ако не разбираш контекста на Неговите слова? За да придобиеш истината, първо трябва да разбереш какво има предвид Бог с всяка дума, която изрича, и след като разбереш тези слова, да ги практикуваш и така да изживееш Божиите слова в себе си и те да се превърнат в твоя реалност. Така ще навлезеш в истината реалност. Можеш да разбереш истината действително, едва когато имаш задълбочено разбиране на Божието слово. Щом разбереш само няколко думи и доктрини, вече си мислиш, че разбираш истината и притежаваш реалността. Това е самозаблуда. Дори не разбираш защо Бог изисква хората да практикуват истината. Това доказва, че не разбираш Божиите намерения и че все още не разбираш истината. Всъщност Бог изисква това от хората, за да ги пречисти и спаси, за да могат да се отърват от покварения си нрав и да станат хора, които се покоряват на Бог и Го познават. Тази цел иска да постигне Бог, като изисква от хората да практикуват истината.

Бог изразява истината за хората, които я обичат, жадуват за нея и я търсят. Що се отнася до хората, които се занимават с думи и доктрини и обичат да произнасят дълги и помпозни речи, те никога няма да придобият истината и се заблуждават. Погледът им върху истината и Божиите слова е грешен, изкривяват си вратовете, за да четат това, което е право, а гледната им точка е напълно погрешна. Някои хора предпочитат да изучават Божиите слова. Постоянно изучават казаното в Божиите слова за крайната цел или за това как да бъдат благословени. Най-много се интересуват от такива слова. Ако Божиите слова не съответстват на представите им и не удовлетворяват желанието им за благословии, те ще станат негативни, повече няма да се стремят към истината и няма да искат да отдадат всичко на Бог. Това показва, че не се интересуват от истината. В резултат на това не се отнасят сериозно към истината и са способни да приемат само онази истина, която съответства на представите и фантазиите им. Макар да вярват пламенно в Бог и всячески да се опитват да вършат добри неща и да се представят добре, подобни хора го правят само за да имат добро крайната цел в бъдеще. Макар че участват и в църковния живот, като ядат и пият Божиите слова, те не практикуват истината, нито ще я придобият. Има хора, които ядат и пият Божиите слова, но просто симулират дейност и си мислят, че са придобили истината само защото са разбрали няколко думи и доктрини. Какви глупаци са те! Въпреки това, човек не е задължително да разбере и да придобие истината, след като прочете Божиите слова. Ако не успееш да придобиеш истината чрез ядене и пиене на Божиите слова, придобиваш думи и доктрини. Ако не знаеш как да практикуваш истината или как да постъпваш според принципите, значи все още не си придобил истината реалност. Може често да четеш Божиите слова, но после да не успяваш да разбереш Божиите намерения и да усвояваш само някои думи и доктрини. Как да ядеш и пиеш Божиите слова така, че да разбереш истината? Първо, трябва да осъзнаеш, че Божието слово не е толкова просто. Божието слово има изключително дълбок смисъл. За да се изживее дори едно изречение от Божиите слова, е нужен цял един живот. Как би могъл да разбереш Божието слово, без да имаш няколко години опит? Означава ли, че разбираш истината, ако четеш Божиите слова, но при това не разбираш Божиите намерения и не разбираш целите на Неговите слова, откъде идват те и какъв резултат търсят да постигнат или какво искат да изпълнят? Може да си чел Божиите слова много пъти и вероятно можеш да рецитираш наизуст много откъси, но не можеш да практикуваш истината и изобщо не си се променил, и връзката ти с Бог е все така отдалечена и отчуждена. Когато се натъкнеш на нещо, което е в разрез с представите ти, оставаш със съмнения към Бог и не Го разбираш, но спориш с Него и таиш представи и погрешни разбирания за Него, съпротивляваш Му се и дори Го хулиш. Що за нрав е това? Това е надменен нрав на изпитване на неприязън към истината. Как могат хора, които са толкова надменни и които изпитват такава неприязън към истината, да я приемат или да я практикуват? Такива хора определено никога няма да са способни да придобият истината или Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 572

Казано е, че „този, който върви докрай, със сигурност ще бъде спасен“, но лесно ли е да се приложи това на практика? Не е, и мнозина, които са издирвани и преследвани от големия червен змей, стават твърде плахи и се страхуват да следват Бог. Защо паднаха? Защото им липсва истинска вяра. Някои хора могат да приемат истината, да се молят на Бог, да се уповават на Него и да останат непоколебими в изпитанията и в мъките, докато други не могат да следват до края. В някакъв момент по време на изпитанията и мъките те ще паднат, ще загубят своето свидетелство и няма да са способни да се изправят и да продължат. Всички неща, големи или малки, изникващи всеки ден, които могат да разклатят твоята решимост, да обсебят твоето сърце или да те възпрат да изпълняваш дълга си или да вървиш напред, трябва да се приемат сериозно — трябва внимателно да изследваш себе си и да търсиш истината. Всичко това са проблеми, които трябва да бъдат решени, докато преживяваш. Когато се сблъскат с трудности, някои хора стават негативни, оплакват се и се отказват от дълга си, и не са в състояние да се изправят на крака след всеки неуспех. Всички тези хора са упорити глупаци, които не обичат истината, и те не биха я придобили дори с цял живот вяра. Как биха могли такива упорити глупаци да следват докрай? Ако едно и също нещо ти се случи десет пъти и всеки път не търсиш истината, и не си вземаш ни най-малка поука от него, тогава ти си един некадърник и най-безполезният човек. Прозорливите хора и онези, които наистина имат заложби и духовно разбиране, са хора, които търсят истината; тогава, изправени пред десет ситуации, може би в осем от тези случаи ще получат известно просветление, ще си вземат някаква поука, ще разберат някаква истина и ще постигнат известен напредък. Когато на глупак — някой, който няма духовно разбиране — му се случат неща десет пъти, това нито веднъж няма да е от полза за живота му, нито веднъж няма да го промени и нито веднъж няма да го накара да познае своята грозота; с такива хора е напълно свършено. Всеки път, когато нещо им се случи, те падат, и всеки път, когато паднат, се нуждаят от някого другиго да ги подкрепя и да ги успокоява; без подкрепа и успокояване те не могат да се изправят и всеки път, когато нещо се случи, те са в опасност да паднат и да деградират. Това не е ли краят за тях? Каква надежда за спасение би могло да има все още за такъв безполезен човек? Божието спасение на човека е спасяване на онези, които обичат истината, спасяване на онази част от тях, която има воля и решимост, и на онази част от тях, която в сърцето си копнее за истината и за справедливостта. Решимостта на човека е тази част от сърцето му, която копнее за справедливост, доброта и истина и притежава съвест. Бог спасява тази част и чрез нея променя покварения му нрав, за да може той да разбере и да придобие истината, за да се пречисти покварата му и да се промени неговият живот нрав. Ако нямаш тези неща в себе си, за теб няма изкупление. Ако в теб няма любов към истината или въжделение за справедливост и светлина; ако всеки път, когато се сблъскаш с някакво зло, нямаш нито волята да се освободиш от него, нито решимостта да понесеш несгоди; ако освен това съвестта ти е притъпена, вродената ти способност да приемаш истината също е притъпена и не си възприемчив към истината или към възникващите събития; и ако си непроницателен по всички въпроси и каквото и да те сполети, не си способен да търсиш истината, за да намериш решения, и постоянно си негативен, тогава няма как да бъдеш спасен. Няма за какво да се препоръчва такъв човек и в него няма нищо, върху което да си струва да работи Бог. Съвестта му е притъпена, умът му е замъглен и той нито обича истината, нито копнее за справедливост дълбоко в сърцето си. Колкото и ясно и разбираемо да обяснява Бог истината, той изобщо не реагира, сякаш сърцето му вече е мъртво. Дали нещата не са приключили за него? Това е както при човек, който в последния си дъх може да бъде спасен чрез дишане уста в уста, но ако вече е умрял и душата му го е напуснала, това няма да помогне. Ако човек се отдръпва и избягва проблемите и трудностите, пред които е изправен, изобщо не търси истината и избира да бъде негативен и немарлив в работата си, тогава се разкрива какъв е в действителност. Подобни хора изобщо нямат свидетелство за преживяване. Те са просто паразити, боклук, безполезни са в Божия дом и са напълно обречени. Само хората, които могат да търсят истината, за да решават проблеми, са хора с духовен ръст, и само те могат да останат непоколебими в свидетелството си. Когато се сблъскаш с проблеми и трудности, трябва да ги посрещнеш хладнокръвно, да се отнесеш с тях правилно и трябва да направиш избор. Трябва да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите. Независимо дали истините, които обикновено разбираш, са дълбоки или повърхностни, трябва да се възползваш от тях. Истините не са просто думи, които излизат от устата ти, когато нещо ти се случи, нито се използват изрично за решаване на проблемите на другите, а трябва да ги използваш, за да решаваш собствените си проблеми и трудности. Това е най-важното. И само когато решиш собствените си проблеми, ще си способен да решаваш проблемите на другите. Защо се твърди, че Петър е плод? Защото в него има стойностни неща, неща, които си струва да бъдат доведени до съвършенство. Той търсеше истината във всичко, имаше решителност и твърда воля; той имаше разум, беше готов да понесе трудности и обичаше истината в сърцето си; когато го сполетяваха неща, той не ги оставяше да отидат на вятъра и беше способен да извлече поука от всичко. Всичко това са силни страни. Ако нямаш нито една от тези силни страни, това е проблем. Няма да ти е лесно да придобиеш истината и да бъдеш спасен. Ако не знаеш как да преживяваш или не си преживявал, няма да можеш да разрешиш затрудненията на други хора. Тъй като си неспособен да практикуваш и преживяваш Божиите слова, нямаш представа какво да правиш, когато ти се случи нещо, разстройваш се и избухваш в сълзи, когато се сблъскваш с проблеми, и ставаш негативен и бягаш, когато претърпиш някакъв дребен неуспех, и не си способен да се отнасяш правилно с тези неща. Поради всичко това е невъзможно да придобиеш навлизане в живота. Как можеш да предоставяш ресурс на другите, без да навлезеш в живота? За да предоставяш ресурс за живота на хората, трябва ясно да разговаряш за истината и да си способен да разговаряш ясно за принципите на практикуване, за да разрешаваш проблемите. На човек, който има сърце и дух, е достатъчно да се каже само малко и той ще го разбере. Не е достатъчно обаче да разбере само малка част от истината. Трябва да има и път и принципи на практикуване. Само това ще му помогне да практикува истината. Дори и хората да имат духовно разбиране и да им трябват само няколко думи, за да ги разберат, ако не практикуват истината, няма да навлязат в живота. Ако не могат да приемат истината, тогава всичко за тях е свършило и никога няма да са способни да навлязат в истините реалности. Може да държиш някои хора за ръка, докато ги учиш, и в този момент ще изглежда, сякаш разбират, но веднага щом ги пуснеш, те отново ще се объркат. Това не са хора, които имат духовно разбиране. Ако независимо от проблемите, с които се сблъскваш, си негативен и слаб, нямаш каквото и да е свидетелство и не вършиш своята част по отношение на нещата, които хората трябва да правят и в които трябва да свършат своята част, това доказва, че Бог не е в сърцето ти и не обичаш истината. Като оставим настрана как делото на Светия Дух подтиква хората, само от преживяването на Божието дело толкова много години и слушането на толкова много истини, в допълнение към наличието на малко съвест и това да се въздържат чрез силата на волята си, хората би трябвало поне да могат да покрият минималния критерий да не бъдат укорявани от съвестта си и не бива да са толкова несъобразителни и слаби, колкото са сега. Просто е немислимо, че са в това състояние. Може би през тези изминали години сте претупвали нещата, като изобщо не сте се стремили към истината и не сте постигнали никакъв напредък. Иначе как бихте могли все още да сте толкова несъобразителни и тъпи? Това се дължи изцяло на факта, че сте глупави и невежи и не търсите, нито приемате истината, и не можете да вините никой друг. Истината не е пристрастна към определени хора вместо към други. Как можеш да се промениш, ако не приемаш истината и не я търсиш, за да разрешаваш проблемите? Някои хора усещат, че техните заложби са твърде слаби и че нямат способност за възприемане, затова отсъждат за себе си. Те усещат, че независимо колко се стремят към истината, няма да могат да отговорят на Божиите изисквания и че независимо колко много се стараят, те просто са си такива. Винаги са негативни. В резултат на това, дори след години вяра в Бог, те не са придобили никаква истина. Без да полагаш усилия да се стремиш към истината, ти казваш, че твоите заложби са твърде слаби, отказваш се от себе си и винаги живееш в негативно състояние. В резултат на това не разбираш истината, която трябва да разбереш, нито практикуваш истината, която си способен да практикуваш — не си ли ти този, който сам се възпрепятства? Винаги казваш, че заложбите ти са слаби и недостатъчни — това не е ли бягане и изплъзване от отговорност? Ако можеш да страдаш, да платиш цена и да придобиеш делото на Светия Дух, тогава със сигурност ще можеш да разбереш някои истини и да навлезеш в някои реалности. Ако не се уповаваш на Бог, нито разчиташ на Него и се откажеш от себе си, без да положиш никакво усилие или да платиш цена, и просто се предадеш, тогава ти си некадърник и ти липсва и капка съвест и разум. Каквито и да са заложбите ти, стига да имаш малко съвест и разум, трябва усърдно да изпълняваш дълга си и да завършиш мисията си. Дезертирането е отвратително бунтовно действие; когато човек е предал Бог, това е непоправимо. Стремежът към истината изисква твърда воля и хората, които са твърде крехки и имат твърде много негативност в себе си, няма да постигнат нищо. Те няма да могат да вярват в Бог докрай, а надеждата да придобият истината и да постигнат промяна на нрава е още по-малка. Само онези, които се стремят към истината и имат решимост, могат да я придобият и да бъдат усъвършенствани от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 573

Много хора стават неспособни да преживяват в мига, в който дългът им стане натоварен, и не могат да поддържат нормално състояние, а в резултат на това непрекъснато искат събрание и изискват да се разговаря с тях за истината. Какво се случва? Те не разбират истината, липсва им основа в истинския път — когато изпълняват дълга си, подобни хора са задвижвани от пламенност и не могат да издържат дълго. Когато хората не разбират истината, действията им не се основават на принципи. Ако от тях се изисква да направят нещо, те го оплескват и се отнасят нехайно, без да търсят принципи, а в сърцата им няма покорство — това доказва, че те не обичат истината и са неспособни да изживеят Божието дело. Независимо какво правиш, първо трябва да разбереш защо го правиш, какво намерение те води, какъв е смисълът да го правиш, какво е естеството на това нещо и дали е положително или негативно. Трябва да си наясно с всички тези неща; това ти е нужно, за да можеш да действаш според принципите. Ако правиш нещо, което се брои за изпълняване на дълга ти, тогава трябва да размишляваш: „Как трябва да действам, така че да изпълня този дълг правилно и да го направя, без да съм нехаен?“. Трябва да се молиш и да се приближаваш до Бог по този въпрос. Целта на молитвата към Бог е да се търси истината, път на практикуване, Божието желание и как да се удовлетвори Бог — да се постигне този резултат. Практиките на молитва към Бог, приближаване до Бог и четене на Божиите слова не са участие в религиозни ритуали или повърхностни действия. Те се правят с цел търсене на Божиите намерения и след това практикуване в съответствие с истината. Ако винаги казваш „благодаря на Бог“, преди ти да направиш нещо, и изглеждаш много духовен и способен да прозираш нещата, но когато дойде време за действие, все още следваш собствената си воля, без изобщо да търсиш истината, тогава това твое „благодаря на Бог“ не е нищо повече от мантра. Това е фалшива духовност. Когато изпълняваш своя дълг, трябва винаги да мислиш: „Как трябва да изпълнявам този дълг? Какво е Божието желание? Какви са Божиите изисквания?“. Молитвата към Бог и приближаването до Бог, за да търсиш истината и принципите за своите действия, като търсиш в сърцето си какво е Божието желание и не се отклоняваш от Божиите слова или истините принципи във всичко, което правиш — само правенето на това показва, че ти наистина вярваш в Бог. Онези, които не обичат истината, не могат да правят тези неща. Има много хора, които, каквото и да правят, не търсят истините принципи, а вместо това винаги действат според собствените си идеи. Те мислят за нещата много опростено и никога не обмислят как да действат в съответствие с Божиите изисквания или как да действат така, че да могат да удовлетворят Бог. Знаят единствено да следват твърдоглаво собствената си воля, когато вършат неща. Такива хора нямат абсолютно никакво място за Бог в сърцата си и нямат никакво богобоязливо сърце. Някои хора казват: „Моля се на Бог само когато се сблъскам с трудности, но нямам усещането, че това върши някаква работа. Затова когато се сблъскам с обичайни неща, не се моля на Бог, защото няма полза“. Бог напълно отсъства от сърцата на такива хора. Те не търсят истината, независимо какво правят в обичайното време. Следват единствено собствените си идеи. Така че има ли принципи в действията им? Категорично не. Те виждат всичко по опростен начин. Дори когато хората разговарят за истините принципи, те няма да ги приемат. Понеже в техните действия никога не е имало никакви принципи и в сърцата им няма място за Бог, а само за самите тях. Те смятат, че техните идеи са добри, че не са свързани с вършене на зло или нарушаване на истината. Смятат, че да действат според собствените си идеи е практикуване на истината и че като правят това, се покоряват на Бог. В действителност те не се молят истински на Бог и не търсят истината в нещата, с които се сблъскват, а вместо това действат според собствената си воля и идеи. Не изпълняват дълга си според Божиите изисквания, нямат богопокорно сърце и още по-малко имат желанието да удовлетворят Бог. Това е най-голямата грешка, която хората правят в своето практикуване. Ако ти вярваш в Бог, но Той не е в сърцето ти, не мамиш ли Бог? И какви резултати може да даде такава вяра? Какво точно можеш ти да придобиеш от нея? Какъв е смисълът на такава вяра?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 574

Как би трябвало да се самоанализираш и да се стремиш да се опознаеш, когато си направил нещо, което престъпва истините принципи и не се харесва на Бог? А когато се канеше да извършиш това нещо, помоли ли Му се? Замисли ли се изобщо: „Дали този начин на вършене на нещата е в съответствие с истината? Как би възприел Бог този въпрос, ако бъде поднесен на вниманието Му? Дали би се зарадвал Той, или би се раздразнил, ако знаеше за него? Дали би го намразил, или би го възневидял?“. Не си проучил този въпрос, нали? А дори и другите да ти бяха напомнили, пак щеше да си кажеш, че случилото се не е кой знае какво, не е в разрив с никакви принципи и не е грях. Вследствие на това ти си накърнил Божия нрав и си предизвикал Неговия гняв, дори до степен Той да те намрази. Това се поражда от непокорството на хората. Затова трябва да търсиш истината във всичко. Това трябва да следваш. Няма да сбъркаш, ако можеш да се изправиш искрено пред Бог и първо да се помолиш, а после да потърсиш истината според Божието слово. Възможно е да възникнат отклонения в практикуването ти на истината и трудно ще ги избегнеш, но след като се сдобиеш с известен опит, ще можеш да практикуваш правилно. Ако обаче знаеш как да действаш в съответствие с истината, но въпреки това не я практикуваш, то проблемът е в това, че не харесваш истината. Онези, които не обичат истината, никога няма да я потърсят, независимо какво им се случва. Само онези, които обичат истината, имат богобоязливи сърца и са способни да търсят истината, когато им се случват неща, които не разбират. Ако не можеш да разбереш Божиите намерения и не знаеш как да практикуваш, трябва да общуваш с хора, които разбират истината. Ако не можеш да намериш такива хора, които разбират истината, трябва да потърсиш неколцина с чисто разбиране и да се молиш на Бог с тях, с един ум и едно сърце, да търсиш Бог, да очакваш Неговото време и да чакаш Бог да отвори път за теб. Докато всички вие копнеете за истината, търсите истината и разговаряте за нея помежду си, вероятно ще настъпи и моментът, когато някой от вас ще намери добро решение. Ако всички вие смятате решението за подходящо и за добър подход, то това вероятно ще се дължи на просветлението и озарението на Светия Дух. Ако след това продължите да разговаряте, за да стигнете до по-точен път за практикуване, то той обезателно ще е в съответствие с истините принципи. Ако в хода на практикуването си установите, че подходът ви е някак неподходящ, то трябва бързо да го коригирате. Ако сгрешиш малко, Бог няма да те заклейми, защото намеренията в действията ти са правилни и ти практикуваш в съответствие с истината. Просто си малко объркан по отношение на принципите и си допуснал грешка в практикуването си, което е простимо. Когато обаче повечето хора вършат нещо, те действат според своята представа за това как би трябвало да се извърши то. Те не си служат с Божиите слова, за да размишляват как да практикуват според истината или как да спечелят одобрението на Бог. Вместо това те мислят само как да получат облага, как да накарат околните да им се възхищават и как да спечелят уважението им. Те действат изцяло на базата на собствените си идеи и единствено и само за свое собствено удовлетворение, което е проблемно. Подобни хора никога не могат да вършат нещата в съответствие с истината и Бог винаги ще ги ненавижда. Ако действително си човек със съвест и разум, то ти ще можеш да се изправиш пред Бог, да се молиш и да търсиш, независимо от случващото се, ще можеш сериозно да изследваш мотивите и нечистотията в действията си, ще можеш да определиш какво е правилно да вършиш в съответствие с Божиите слова и изисквания, като отново и отново преценяваш и обмисляш кои постъпки удовлетворяват Бог, кои Го отвращават и кои спечелват Неговото одобрение. Трябва да прехвърляш тези въпроси непрекъснато в съзнанието си, докато ги разбереш ясно. Ако ти е известно, че имаш свои собствени мотиви за действията си, то ти трябва да се замислиш какви точно са те и дали целта им е да удовлетворят теб, или Бог, дали носят полза за теб, или за Божиите избраници и какви са последствията, които произтичат от тях… Ако търсиш и размишляваш повече по този начин в молитвите си и си задаваш повече въпроси, за да търсиш истината, то отклоненията в действията ти ще стават все по-малки и по-малки. Само онези, които могат да дирят истината по този начин, са богобоязливи хора, които проявяват внимание към Божиите намерения, защото ти търсиш в съответствие с изискванията на Божието слово и имаш богопокорно сърце, а заключенията, до които достигаш след едно такова търсене, ще са в съответствие с истините принципи.

Ако действията на един вярващ са далеч от истината, то той е същият като невярващия. Един такъв човек не носи Бог в сърцето си и страни от Него, той е като един наемен работник в Божия дом, който извършва случайни задачи за господаря си и получава малка компенсация за тях, след което си тръгва. Той просто не е човек, който вярва в Бог. Първото нещо, което трябва да изследваш и към което да се стремиш, когато вършиш нещо, е какво да направиш, за да си спечелиш Божието признание; то следва да е принципът зад действията ти и техният обхват. Причината, поради която трябва да се увериш, че постъпките ти са в съответствие с истината, е, че ако те действително я следват, то със сигурност ще са в съгласие с Божиите намерения. Не е необходимо да преценяваш дали дадено нещо е правилно, или погрешно, или е съгласувано с предпочитанията на всички останали, или съответства на твоите собствени желания; по-скоро трябва да се увериш дали съответства на истината, както и дали е от полза за работата и интересите на църквата, или не. Ако се замисляш над тези неща, действията ти ще бъдат все повече и повече съгласувани с Божиите намерения. Ако не вземаш предвид тези аспекти и разчиташ само на собствената си воля в постъпките си, то тогава ти неминуемо ще постъпваш неправилно, защото човешката воля не е истината и, разбира се, не съответства на Бог. Ако искаш да бъдеш признат от Бог, то тогава трябва да практикуваш спрямо истината, а не спрямо собствената си воля. Някои хора се въвличат в определени лични дела в името на изпълнението на своя дълг. Тогава техните братя и сестри възприемат поведението им като неподходящо и ги порицават, но тези хора не приемат, че са виновни. Те смятат, че става дума за нещо лично, което не е обвързано с работата, финансите и хората на църквата, не е някакво злодеяние и другите не бива да се намесват в него. Възможно е някои неща да ти се струват като лични дела, които нямат нищо общо с какъвто и да е принцип или истина. Само че един поглед върху стореното от теб показва, че си бил много себичен. Не си зачел работата на църквата или интересите на Божия дом, нито си помислил дали това би било задоволително за Бог; отчел си само своята собствена полза. Това вече засяга нормите за добро поведение на светиите, както и човешката природа на хората. Въпреки че действията ти не са били обвързани с интересите на църквата или с истината, да твърдиш, че чрез въвличането си в едно лично дело ти изпълняваш дълга си, не е съобразяване с истината. Независимо какво вършиш, колко значимо или незначително е то и дали става дума за дълга ти към Божието семейство, или за твои лични дела, ти трябва да се замисляш дали действията ти са в съгласие с Божиите намерения и дали са нещо, което човек с човешка природа трябва да прави. Ако търсиш по този начин истината във всичко, което правиш, то ти си човек, който наистина вярва в Бог. Ако се отнасяш така сериозно към всяко нещо и към всяка истина, то ти ще можеш да постигнеш промени в своя нрав. Някои си мислят: „Основателно е да се иска от мен да практикувам истината, когато изпълнявам дълга си, но не ме интересува какво гласи истината, когато се грижа за личните си дела — ще правя каквото реша и каквото е необходимо, за да извлека полза за себе си“. По тези им думи личи, че те не обичат истината. В действията им няма принципи. Те ще направят онова, което им носи полза, без дори да се замислят за отражението, което то ще има върху Божия дом. В резултат на това, когато са извършили нещо, Бог не присъства в тях и те се чувстват мрачно, разстроени са и не знаят какво се случва. Не си ли го заслужават? Ако не практикуваш истината в действията си позориш Бог, то ти извършваш грях срещу Него. Ако някой не обича истината и често действа според собствените си идеи, тогава често ще оскърбява Бог. Той ще го отритне и ще го остави настрана. Действията на такива хора често не биват признати от Бог и ако нямат волята да се покаят, скоро ще бъдат изправени пред наказание.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 575

Всеки дълг, който изпълняваш, е свързан с навлизане в живота. Независимо дали дългът ти е по-скоро редовен или непостоянен, скучен или интересен, винаги трябва да постигаш навлизане в живота. Дългът, който някои хора изпълняват, е доста монотонен; те правят едно и също всеки ден. При изпълнението му обаче състоянията, които тези хора разкриват, не са толкова еднородни. Понякога, когато са в добро настроение, хората са малко по-усърдни и вършат по-добре работата си. Друг път, поради някакво неизвестно влияние, техният сатанински покварен нрав подклажда у тях смущения, като ги кара да имат неуместни възгледи; те изпадат в лоши състояния и лоши настроения и в крайна сметка изпълняват дълга си по нехаен начин. Вътрешните състояния на хората ще се променят според тяхната среда, но независимо как се променят, ако някой разбира истината, той може да действа според принципите. Грешно е да вършиш нещата въз основа на настроението си; това означава да вършиш нещата въз основа на предпочитанията си. Когато си в добро настроение, можеш да вложиш малко сърце в това, което правиш, а когато си в лошо настроение, не влагаш сърцето си в това, което правиш, и действаш нехайно — това принципен начин на вършене на нещата ли е? Това ще ти позволи ли да изпълниш дълга си по начин, който е съгласно критериите? Независимо от настроението си, хората трябва да знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината; само така те могат да избегнат възпирането и разколебаването от своите настроения. Когато изпълняваш дълга си, винаги трябва да изследваш дали постъпваш според принципите, дали изпълнението на дълга ти отговаря на критериите, дали не го изпълняваш нехайно, дали не си бил хлъзгав и не така усърден и дали има някакви проблеми с отношението и начина ти на мислене. След като се самоанализираш и тези неща ти станат ясни, ще ти бъде по-лесно да изпълниш дълга си правилно. Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са те кастрили — трябва да се отнасяш към това правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения. Като правиш тези неща, ще имаш път на практикуване. Ако искаш да се справиш добре с изпълнението на дълга си, не бива да се влияеш от настроението си. Колкото и негативен или слаб да се чувстваш, трябва да практикуваш истината, да изпълняваш добре задълженията и отговорностите си и да се придържаш към принципите във всичко, което правиш. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен, който може да поема отговорност, който е истински добър и който наистина изпълнява дълга си съгласно критериите, и напълно ще изживееш подобието на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни хора в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, така че да постигнат принципно действане и да могат да изпълняват дълга си съгласно критериите. Хората, които действат принципно, изпълняват дълга си педантично, когато са в добро настроение; те не работят нехайно, не са безочливи и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневния си дълг също толкова сериозно и отговорно и дори ако се натъкнат на нещо дразнещо, което ги притиска или предизвиква смущения, докато изпълняват дълга си, те все пак могат да смълчат сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, трябва да изпълнявам добре дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми правилно е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, нещо или среда, които не са възпирани от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своя дълг и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се покоряват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в истината реалност. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Ежедневни Божии слова  Откъс 576

Някои хора, с какъвто и проблем да се сблъскат, когато изпълняват дълга си, не търсят истината и винаги действат според собствените си представи, фантазии, мисли и желания. От началото до края те задоволяват собствените си желания и действат под контрола на покварения си нрав. Може наглед винаги да са изпълнявали дълга си, но тъй като никога не са приемали истината и не са успявали да вършат нещата съгласно истините принципи, в крайна сметка те не придобиват истината и живота и съвсем заслужено стават обслужващи. На какво разчитат тези хора, когато изпълняват дълга си? Те не се уповават нито на истината, нито на Бог. Тази частица истина, която разбират, не се е възцарила в сърцата им; разчитат на собствените си дарби и таланти, на каквито и да било знания, които са придобили, както и на собствената си сила на волята или добри намерения, за да изпълняват дълга си. А при това положение ще бъдат ли способни да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите? Когато хората разчитат на своите представи, фантазии, познание и учене, за да изпълняват дълга си, въпреки че външно изпълняват дълга си и не изглежда да са извършили някакво зло, те не са приложили истината на практика. В такъв случай всичко, което са направили, истинско покорство пред Бог ли е? Може ли да удовлетвори Бог? Има и друг проблем, който не може да бъде пренебрегнат: по време на процеса на изпълнение на дълга ти, ако твоите представи, фантазии и твоята собствена воля никога не се променят, това доказва, че никога не си приел истината и в такъв случай всичко, което правиш, е да действаш според собствената си воля, а не да действаш в съответствие с истините принципи. Тогава какъв ще е крайният резултат? Няма да имаш навлизане в живота, ще станеш обслужващ, като по този начин бъдат осъществени словата на Господ Исус: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Бог нарича злодеи тези хора, които полагат усилия и които служат? Има едно нещо, за което можем да сме сигурни, и то е, че какъвто и дълг или работа да извършват тези хора, техните мотивации, подбуди, намерения и мисли произтичат изцяло от собствените им желания и са изцяло заради собствените им интереси и перспективи, и също заради това да предпазят репутацията и статуса си и да удовлетворят суетата си. Всичките им съображения и сметки са съсредоточени около тези неща, в сърцата им няма истина и те нямат богобоязливи и богопокорни сърца. Това е коренът на проблема. Днес по какъв начин е важно да подходите към стремежа си? Във всичко трябва да търсите истината и да изпълнявате правилно дълга си според намеренията на Бог и според това, което Бог иска. Ако го правите, ще получите Божието одобрение. И така, какво по-конкретно включва изпълнението на вашия дълг според това, което Бог иска? Във всичко, което правите, трябва да се научите да се молите на Бог, трябва да премисляте какви намерения имате, какви мисли имате и дали тези намерения и мисли са в съответствие с истината; ако не са, те трябва да бъдат изоставени, след което трябва да действате в съответствие с истините принципи и да приемете Божията внимателна проверка. Това ще гарантира, че прилагате истината на практика. Ако сте напълно наясно, че намеренията и целите зад думите и действията ви нарушават истината и не са в съгласие с Божиите намерения, но въпреки това не се молите на Бог, не се самоанализирате и не търсите истината, за да ги преодолеете, тогава това е опасно и е лесно да извършите зло и да правите неща, които се съпротивляват на Бог. Ако извършите зло един-два пъти и се покаете, тогава все още имате надежда за спасение. Ако продължавате да вършите зло и в този момент все още не разбирате, че трябва да се покаете, тогава сте в беда: Бог ще ви захвърли настрана или ще се откаже от вас, което означава, че сте изложени на риск да бъдете отстранени; хората, които извършват всякакви злодеяния, със сигурност ще бъдат наказани и отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 577

Хората трябва да разберат, че има един основен принцип на отношението на Създателя към сътворените същества, който е и най-висшият принцип. Начинът, по който Създателят се отнася към сътворените същества, напълно се основава на Неговия план за управление и на нуждите на делото Му. Не Му е необходимо да се съветва с който и да е човек, нито да получава одобрението на който и да е човек. Той прави всичко, което трябва, и се отнася към хората така, както трябва, и, независимо какво прави или как се отнася към хората, всичко е в съответствие с истините принципи и принципите, по които действа Създателят. Като сътворено същество единственото, което човек трябва да прави, е да е покорен пред Създателя и не бива да прави никакъв собствен избор. Това е разумът, който сътворените същества трябва да притежават, и ако някой не го притежава, значи не е годен да се нарича човешко същество. Хората трябва да разберат следното: Създателят винаги си е Създател. Той има могъществото и е пригоден да устройва всяко сътворено същество и да господства над него, както Му е угодно, и не се нуждае от причина за това. Това е Неговата власт. Сътворените същества нямат правото и не са пригодни да преценяват дали нещо, което Създателят прави, е правилно или грешно, или как трябва да постъпва. Нито едно сътворено същество няма право да избира дали да приеме върховенството и подредбите на Създателя и нито едно сътворено същество няма право да поставя изисквания за това как Създателят да господства и да подрежда съдбата му. Това е най-висшата истина. Каквото и да е направил Създателят на Своите сътворени същества и както и да го е направил, единственото, което сътворените човеци трябва да направят, е да търсят, да се покоряват, да опознават и да приемат всичко, направено от Създателя. Крайният резултат ще е, че Създателят ще изпълни Своя план за управление и ще довърши делото Си, и планът Му за управление ще напредне без никакви препятствия. Междувременно, тъй като сътворените същества са приели върховенството и подредбите на Създателя и са им се покорили, те ще придобият истината, ще разберат намеренията на Създателя и ще опознаят Неговия нрав. Има още един принцип, за който трябва да ви кажа: каквото и да прави Създателят, каквито и проявления да показва и независимо дали върши велико или малко дело, Той все пак е Създателят, докато всички хора, които Той е създал, независимо какво са свършили и колко са талантливи или даровити, си остават сътворени същества. Що се отнася до сътвореното човечество, колкото и благодат и колкото и благословии или колкото и милост, любяща доброта или благо отношение да е получило от Създателя, то не бива да смята, че се отличава от масите, или да си мисли, че може да е равнопоставено на Бог и че е станало високопоставено сред сътворените същества. Колкото и дарби да ти е дал Бог или колкото и благодат да ти е дал, или колкото и мило да се е отнесъл към теб, или каквито и специални таланти да ти е дал, нищо от това не е твой капитал. Ти си сътворено същество и затова винаги ще си останеш сътворено същество. Никога не бива да мислиш: „Аз съм малък любимец в Божиите ръце. Бог никога няма да ме изостави; винаги ще се отнася към мен с любов, грижа и нежни ласки, с топъл шепот за утеха и увещание“. Напротив, в очите на Създателя ти си същият като всички останали сътворени същества. Бог може да те оползотвори както пожелае и също да те устрои както пожелае, и да подреди да изпълняваш каквато роля пожелае сред всякакви хора, събития и неща. Това трябва да знаят хората и те трябва да притежават такъв разум. Ако хората могат да разберат и приемат тези слова, изречени от Бог, отношенията им с Бог ще се нормализират и между тях и Бог ще се установят най-нормалните отношения; ако хората могат да разберат и приемат тези слова, изречени от Бог, те по естествен начин ще коригират позицията си, ще заемат правилното си място, ще се придържат към дълга си и ще се покоряват на всички Божии подредби.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 578

Познаването на Бог трябва да се извършва чрез четене, практикуване и преживяване на Божиите слова, както и чрез преживяване на много изпитания, облагородяване и кастрене. Едва тогава е възможно да имате истинско познание за Божието дело и Божия нрав. Някои хора казват: „Не съм виждал въплътения Бог, така че как да опозная Бог?“. В действителност Божиите слова са израз на Неговия нрав. От Божиите слова можете да видите Неговата любов и спасение за хората, както и Неговия метод за тяхното спасение… Това е така, защото словата Му са изразени от Самия Бог, а не са написани от хора. Те са лично изразени от Бог. Самият Бог изразява собствените Си слова и гласа на сърцето Си, които могат да се нарекат също слова от Неговото сърце. Защо се наричат слова от Неговото сърце? Защото произлизат от Неговите дълбини и изразяват Неговия нрав, Неговите намерения, Неговите идеи и мисли, Неговата любов към човечеството, Неговото спасение на човечеството и Неговите очаквания към човечеството… Божиите слова включват и строги думи, и нежни и внимателни думи, както и някои разкриващи думи, които не се съобразяват с чувствата на хората. Ако погледнеш само разкриващите думи, може да помислиш, че Бог е доста строг. Ако погледнеш само нежните думи, може да помислиш, че Бог не е много властен. Затова не трябва да ги изваждаш от контекста, а по-скоро да ги гледаш от всеки ъгъл. Понякога Бог говори от гледната точка на милосърдието и тогава хората виждат любовта Му към човечеството. Понякога Той говори от много строга гледна точка и тогава хората виждат, че Неговият нрав не понася никакво оскърбление, че човек е отчайващо долен и че не е достоен да види лицето на Бог или да застане пред Него, и че сега на хората е позволено да застанат пред Него изцяло поради Неговата благодат. Божията мъдрост може да се види от начина, по който Той работи, и от значимостта на Неговото дело. Хората могат да видят тези неща в Божиите слова дори и без пряк контакт с Него. Когато някой, който наистина познава Бог, влезе в контакт с Христос, срещата му с Христос може да съответства на съществуващото му познание за Бог. Обаче когато някой, който има само теоретично разбиране, срещне Христос, той не може да види съответствието. Истината за Божието въплъщение е най-дълбоката тайна — трудно е човек да я проумее. Съберете Божиите слова за тайната на въплъщението, погледнете ги от всички ъгли и след това често се молете заедно, често размишлявайте и продължете да разговаряте за този аспект на истината. По този начин ще можеш да получиш просветлението на Светия Дух и да стигнеш до разбиране. Тъй като хората нямат шанс да осъществят пряк контакт с Бог, те трябва да разчитат на това преживяване, за да налучкат пипнешком пътя си и да навлязат малко по малко, ако в крайна сметка искат да постигнат истинско познание за Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 579

Какво означава да познаваш Бог? Означава да разбираш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и да имаш познание за Неговия нрав — това е наистина да познаваш Бог. Ти твърдиш, че си Го видял, но не разбираш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и не разбираш Неговия нрав. Не проумяваш нито Неговата праведност, нито милостта Му, нито знаеш какво обича или какво ненавижда. Това не е познаване на Бог. Някои хора могат да следват Бог, но не във всички случаи вярват истински в Бог. Да вярваш истински в Бог, означава да се покоряваш на Бог. Онези, които не се покоряват на Бог, не вярват истински в Бог — ето къде е разликата. Когато си следвал Бог в продължение на няколко години и имаш знание и разбиране за Него, когато имаш някакво разбиране и яснота за Божиите намерения, когато си наясно с Божиите ревностни и грижовни намерения при спасяването на човека, тогава наистина вярваш в Бог, наистина се покоряваш на Бог, наистина обичаш Бог и наистина се покланяш пред Бог. Ако вярваш в Бог, но не се стремиш към познаване на Бог и нямаш разбиране за Божиите намерения, Божия нрав и Божието дело, тогава ти си просто един последовател, който върши неща за Бог и следва всичко, което прави мнозинството. Това не може да се нарече истинско подчинение, а още по-малко истинско поклонение. Как се извършва истинското поклонение? Всички без изключение, които виждат Бог и наистина Го познават, Му се покланят и се боят от Него. Всички са принудени да паднат пред Него и да Му се поклонят. Понастоящем, докато въплътеният Бог върши делото Си, колкото по-голямо разбиране имат хората за Неговия нрав и за това, което Той притежава и представлява, толкова повече ще ценят тези неща и толкова повече ще се страхуват от Него. Като цяло, колкото по-малко разбиране за Бог имат хората, толкова по-небрежни са и следователно се отнасят към Бог като към човек. Ако хората наистина познаваха и виждаха Бог, щяха да треперят от ужас и да Му се покланят до земята. „Онзи, Който идва след мен, е по-силен от мен и не съм достоен да се допра дори до сандалите Му“ (Матей 3:11) — защо Йоан изрече тези думи? Макар че дълбоко в себе си нямаше много дълбоко познание за Бог, той знаеше, че Бог вдъхва страхопочитание. Колко хора в днешно време са способни да се боят от Бог? Ако не познават Неговия нрав, как ще могат да се боят от Бог? Ако хората не познават същността на Христос, нито разбират Божия нрав, те ще бъдат още по-малко способни да се покланят истински на практическия Бог. Ако виждат само обикновения и нормален външен вид на Христос, но не познават Неговата същност, е лесно за тях да се отнасят към Христос като към обикновен човек. Те може да възприемат непочтително отношение към Него и да Го мамят, да Му се противопоставят, да се бунтуват срещу Него и да Го съдят. Те може да бъдат самоправедни и да не приемат словата Му сериозно. Може дори да породят представи, заклеймяване и богохулство срещу Бог. За да се разрешат тези проблеми, човек трябва да познава същността и божествеността на Христос. Това е основният аспект на познаването на Бог. Всеки, който вярва в практическия Бог, трябва да навлезе в това и да го постигне.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)