Ежедневни Божии слова  Откъс 520

Докато следваше Исус, Петър си създаде много преценки за Него и винаги съдеше за Него от своята гледна точка. Въпреки че Петър притежаваше някакво разбиране за Духа, то не беше напълно ясно, поради което той каза: „Трябва да следвам този, който е изпратен от Небесния Отец. Трябва да призная този, който е избран от Светия Дух“. Той не разбираше нещата, които вършеше Исус, и му липсваше яснота за тях. Петър вече бе следвал Исус от известно време, когато интересът му към делата и думите на Исус започна да нараства, както и интересът му към Самия Исус. Той започна да усеща, че Исус поражда любов и вдъхва уважение; харесваше му да общува с Исус, да бъде близо до Него и да слуша думите Му, които удовлетворяваха нуждите му и му помагаха. Докато следваше Исус, Петър наблюдаваше и взимаше присърце всичко в живота Му: Неговите дела, думи, движения и изрази. Той придоби дълбокото разбиране, че Исус не е като обикновените хора. Въпреки че човешкият Му облик бе изключително обикновен, Исус беше изпълнен с любов, милост и толерантност към хората. Всичко, което Той правеше или казваше, помагаше изключително много на другите, и Петър успя да види и да придобие от Исус неща, които никога не бе виждал и никога не бе притежавал. Видя, че макар и Исус да не притежаваше нито висок ръст, нито необичайна човешка същност, в него имаше нещо наистина необикновено и изключително. И въпреки че Петър не можеше напълно да го обясни, той виждаше, че Исус действа различно от всеки друг, тъй като нещата, които правеше, напълно се различаваха от онова, което вършеха обикновените хора. От момента на първия му досег с Исус, Петър осъзна, че характерът Му бе различен от този на обикновения човек. Той винаги действаше уверено и без да бърза, никога не преувеличаваше, нито омаловажаваше значението на даден предмет и водеше такъв начин на живот, който разкриваше едновременно нормален и достоен за възхищение характер. В разговорите Исус винаги говореше просто и предразполагащо, общуваше по весел, но спокоен начин — и все пак, докато вършеше делото Си, Той никога не губеше достойнство. Петър видя, че Исус понякога бе необщителен, а друг път говореше непрекъснато. Понякога Той беше толкова щастлив, че приличаше на пъргав и подскачащ наоколо гълъб, а друг път беше толкова тъжен, че изобщо не говореше и изглеждаше обременен от мъка, сякаш бе майка, преживяла безброй несгоди. Понякога бе изпълнен с гняв, като смел войник, който се втурва да убие врага, а понякога дори наподобяваше ръмжащ лъв. Понякога Той се смееше, а друг път се молеше и плачеше. Независимо как се държеше Исус, в душата на Петър растяха безгранична любов и уважение към Него. Смехът на Исус го изпълваше с радост, тъгата Му го потапяше в скръб, гневът Му го плашеше, а Неговото милосърдие, прошка и строгите изисквания, които Той поставяше към хората, накараха Петър наистина да Го обикне и породиха у него истински страх от Исус и силен копнеж по Него. Петър, разбира се, стигна до осъзнаването на всичко това постепенно, след като бе живял заедно с Исус в продължение на няколко години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как Петър опозна Исус)

Ежедневни Божии слова  Откъс 521

В живота на Петър имаше един кулминационен момент, когато тялото му беше почти напълно смазано, но Исус го насърчи вътрешно. Веднъж Той му се яви. Когато Петър страдаше ужасно и чувстваше, че сърцето му е разбито, Исус го наставляваше: „Ти беше с Мен на земята и Аз бях с теб тук. И въпреки че преди бяхме заедно на небето, все пак това беше в духовния свят. Сега ти си на земята, а Аз се върнах в духовния свят, защото не принадлежа на земята, и макар ти също да не принадлежиш на земята, трябва да изпълниш функцията си тук. Тъй като си служител, трябва да изпълниш своя дълг“. Като чу, че ще може да се върне при Бог, Петър намери утеха. По това време Петър беше почти прикован на легло поради мъките си; той се разкая до такава степен, че каза: „Аз съм толкова покварен, че не мога да угодя на Бог“. Исус му се яви и каза: „Петре, дали не си забравил решението, което веднъж взе пред Мен? Наистина ли си забравил всичко, което казах? Нима си забравил за решението си, взето заради Мен?“. Петър видя, че това е Исус и стана от леглото, а Исус го утеши с думите: „Вече ти казах, че не принадлежа на земята. Трябва да разбереш това. Но не забрави ли още нещо, което ти казах? Че и ти не си от земята, нито от този свят. Сега те чака работа, която трябва да свършиш. Не бива да тъгуваш така. Не бива да страдаш така. Въпреки че хората и Бог не могат да съжителстват в един свят, Аз имам Моето дело, а ти имаш твоето, и един ден, когато работата ти приключи, ще се окажем заедно в едно царство и Аз ще те заведа там, където ще бъдеш с Мен завинаги“. Тези думи утешиха и насърчиха Петър. Той разбра, че страданието му е нещо, което трябвада изпита и изтърпи, и оттогава се въодушеви. Във всички ключови моменти Исус се явяваше на Петър, даваше му специално просветление и наставления и свърши много работа върху него. И за какво най-много съжаляваше Петър? Скоро след думите на Петър „Ти си Синът на Живия Бог“, Исус му зададе още един въпрос (макар че това не е написано в Библията по този начин). Исус го попита: „Петре! Обичал ли си Ме някога?“. Петър разбра значението на думите Му и отвърна: „Господи! Някога обичах Небесния Отец, но признавам, че Теб никога не съм Те обичал“. Тогава Исус каза: „Ако хората не обичат Отца, който е на небето, как могат да обичат Сина, който е на земята? И ако хората не обичат Сина, изпратен от Бог Отец, как могат да обичат Небесния Отец? Ако хората наистина обичат Сина, който е на земята, тогава те наистина обичат Отца, който е на небето“. Когато Петър чу тези думи, той осъзна какво му бе липсвало. Винаги го бе измъчвало до сълзи разкаянието му от собствените му думи, че „Някога обичах Небесния Отец, но Теб никога не съм Те обичал“. След възкресението и възнесението на Исус той изпитваше още по-голямо разкаяние и печал заради тези си думи. Като си спомняше за миналите си дела и си напомняше за сегашния си духовен ръст, Петър често се обръщаше към Исус в молитва, винаги с чувство на разкаяние и неизпълнен дълг заради това, че не бе удовлетворил Божиите намерения и не бе отговорил на Божиите изисквания. Тези проблеми станаха най-тежкото му бреме. Той каза: „Един ден ще Ти посветя всичко, което имам, и всичко, което представлявам, и ще Ти дам най-ценното си“. Той каза: „Боже! Имам само една вяра и само една любов. Животът и тялото ми не струват нищо. Имам само една вяра и само една любов. Вярата в Теб е в ума ми и любовта към Теб е в сърцето ми. Имам само тези две неща, които да ти дам, и нищо друго“. Петър беше много окуражен от думите на Исус, тъй като преди да бъде разпнат, Той му бе казал: „Аз не съм от този свят, ти също не си от този свят“. По-късно, когато Петър изпитваше силни страдания, Исус му напомни: „Петре, нима си забравил? Аз не съм от този свят, напуснах го по-рано само заради моето дело. Ти също не си от този свят, наистина ли си го забравил? Казах ти го два пъти, не помниш ли?“. Щом го чу, Петър отговори: „Не съм забравил!“. Тогава Исус каза: „Някога беше щастлив, когато беше с Мен на небето и беше до Мен. Липсвам ти и ти Ми липсваш. Въпреки че в Моите очи сътворените същества дори не си струва да бъдат споменавани, как да не обичам този, който е невинен и достоен за обич? Забрави ли обещанието Ми? Трябва да приемеш поръчението Ми на земята, трябва да изпълниш задачата, която ти възложих. Един ден непременно ще те заведа там, където ще бъдеш до Мен“. Като чу това, Петър се обнадежди още повече и се вдъхнови още повече, дотолкова, че когато беше разпнат на кръста, той успя да каже: „Боже! Не съм способен да Те обичам достатъчно! Дори да ме молиш да умра, все още не мога да Те обичам достатъчно. Където и да изпратиш душата ми, независимо дали ще изпълниш предишните си обещания или не, каквото и да правиш след това, аз Те обичам и вярвам в Теб“. Онова, което го поддържаше, беше неговата вяра и истинска любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как Петър опозна Исус)

Ежедневни Божии слова  Откъс 522

Сега вече трябва да виждаш ясно точно какъв път бе избрал Петър. Ако виждаш ясно пътя му, значи ще си сигурен в делото, което се извършва днес, и няма да се оплакваш, да бъдеш негативен или да копнееш за каквото и да било. Трябва да изпиташ настроението, което тогава бе завладяло Петър: той беше поразен от мъка, вече не питаше за бъдещето и не искаше благословения. Той не търсеше изгода, щастие, слава или късмет в този свят, а се стремеше единствено да живее възможно най-смислен живот, тоест да се отплати за Божията любов и да посвети на Бог всичко най-ценно, което имаше. Само тогава сърцето му щеше да се изпълни с удовлетворение. Петър често се молеше на Исус, изричайки следните думи: „Господи Исусе Христе, някога Те обичах, но никога не съм Те обичал истински. Макар да казах, че вярвам в Теб, никога не съм Те обичал с искрено сърце. Само Ти се възхищавах, обожавах Те и ми липсваше, но никога не съм Те обичал, нито съм имал истинска вяра в Теб“. Той непрекъснато се молеше в стремежа си да намери решителност и постоянно се насърчаваше от думите на Исус, и черпеше мотивация от тях. По-късно, след определен период на натрупване на опит, Исус го подложи на изпитание, като предизвика у Петър чувство на още по-голям копнеж към Него. Петър каза: „Господи Исусе Христе! Как ми липсваш! Как жадувам да Те погледна! Толкова много не ми достига и не мога да се отплатя за любовта Ти. Моля Те да ме вземеш скоро. Кога ще имаш нужда от мен? Кога ще ме вземеш? Кога ще мога да погледна лицето Ти отново? Не искам повече да живея в тази плът и да продължа да се покварявам, не искам повече да бъда непокорен. Готов съм да Ти посветя всичко, което имам, възможно най-скоро и не искам да Те натъжавам повече“. Така се молеше той, но по това време не знаеше какво ще усъвършенства Исус в него. По време на мъчителните изпитания Исус отново му се яви и каза: „Петре, искам да те направя съвършен, за да станеш такъв плод, който да бъде кристализация на усъвършенстването ти от Мен и на който да се насладя. Можеш ли наистина да свидетелстваш за Мен? Изпълни ли онова, което те помолих? Изживя ли думите Ми? Някога Ме обичаше, но макар да Ме обичаше, изживя ли Ме? Какво направи за Мен? Признаваш, че не си достоен за любовта Ми, но какво направи за Мен?“. Петър осъзна, че не бе направил нищо за Исус, и си спомни, че някога се бе заклел да даде живота си на Бог. Затова той спря да се оплаква и след това молитвите му станаха много по-добри. Той се молеше със следните думи: „Господи Исусе Христе! Веднъж Те напуснах и Ти също ме напусна веднъж. Прекарахме известно време разделени и известно време заедно. Ти обаче ме обичаш повече от всички други. Неведнъж съм се бунтувал срещу Теб и неведнъж съм Те натъжавал. Как да забравя това? Винаги си го спомням и никога не забравям работата, която си извършил върху мен, и онова, което си ми възложил. Направих всичко по силите си за работата, която извърши върху мен. Знаеш какво мога да направя и освен това знаеш каква роля мога да играя. Искам да се поставя под милостта на Твоето устройване и ще Ти посветя всичко, което имам. Само Ти знаеш какво мога да направя за Теб. Въпреки че бях така изигран от Сатана и се бунтувах срещу Теб, вярвам, че не помниш прегрешенията ми заради това и отношението Ти към мен не се основава върху това. Искам да посветя целия си живот на Теб. Не искам нищо, както и нямам други надежди или намерения. Искам само да действам според намеренията Ти и да следвам волята Ти. Ще пия от горчивата Ти чаша и оставам на Твоите заповеди“.

Трябва да сте наясно с пътя, по който вървите; трябва да сте наясно с пътя, по който ще поемете в бъдеще, какво точно ще усъвършенства Бог и какво точно ви е поверено. Може би един ден ще се сблъскате с изпитание и ако тогава можете да се вдъхновите от опита на Петър, това ще покаже, че наистина вървите по същия път като него. Бог похвали Петър за истинската му вяра и любов и за предаността му към Него. Точно заради неговата честност и копнежа за Бог в сърцето му Бог го направи съвършен. Ако наистина имате същата любов и вяра като Петър, тогава Исус със сигурност ще ви направи съвършени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как Петър опозна Исус)

Ежедневни Божии слова  Откъс 523

Когато Бог го наказваше, Петър се молеше: „О, Боже! Моята плът е бунтовна и Ти ме наказваш и съдиш. Радвам се на Твоето наказание и съд и дори да не ме искаш, в този съд аз виждам Твоя свят и праведен нрав. Когато ме съдиш, за да могат другите да видят Твоя праведен нрав в Твоя съд, аз чувствам удовлетворение. Достатъчно е съдът Ти да може да изрази Твоя нрав и да позволи праведният Ти нрав да бъде видян от всички сътворени същества, и ако може да направи любовта ми към Теб по-чиста, за да мога да постигна подобие на праведник. Този Твой съд е добър, защото такова е Твоето добро намерение. Знам, че в мен все още има много непокорство и че все още не съм достоен да застана пред Теб. Искам Ти да ме съдиш още повече, независимо дали това става чрез враждебна среда или големи премеждия. Без значение какво правиш Ти, за мен то е ценно. Твоята любов е толкова дълбока и аз съм готов да се оставя на милостта на устроеното от Теб без никакви оплаквания“. Това е знанието на Петър, след като беше изживял Божието дело, и то също така е свидетелство за неговата любов към Бог. Днес вие вече сте завоювани, но как се изразява това завоюване във вас? Някои хора казват: „Моето завоюване е върховната благодат и възвишеност на Бог. Едва сега осъзнах, че животът на човека е празен и безсмислен. Човекът прекарва живота си в бързане, създава и отглежда поколение след поколение деца и в крайна сметка остава без нищо. Днес, едва след като бях завоюван от Бог, разбрах, че няма нищо ценно в това да се живее по този начин; такъв живот наистина е безсмислен. Сякаш е по-добре да умра и да приключа с това!“. Могат ли такива хора, които са били завоювани, да бъдат спечелени от Бог? Могат ли те да станат образци и модели? Такива хора са урок по негативност. Те нямат стремежи и не полагат усилия да се усъвършенстват. Въпреки че се смятат за завоювани, такива негативни хора не са способни да се усъвършенстват. Към края на живота си, след като беше доведен до съвършенство, Петър каза: „О, Боже! Ако живея още няколко години, бих желал да постигна по-чиста и по-дълбока любов към Теб“. Когато щеше да бъде прикован на кръста, в сърцето си той се помоли: „О, Боже! Твоето време вече настъпи; времето, което Ти си подготвил за мен, настъпи. Трябва да бъда разпнат за Теб, трябва да свидетелствам за Теб и се надявам, че моята любов може да удовлетвори Твоите изисквания и че може да стане по-чиста. Да мога днес да умра за Теб и да бъда прикован на кръста за Теб е утеха и успокоение за мен, защото няма нищо по-приятно за мен от това да мога да бъда разпнат за Теб и да удовлетворя Твоите желания, да мога да се отдам на Теб, да принеса живота си в жертва на Теб. О, Боже! Ти си толкова обичлив! Ако ми позволиш да живея, аз още по-силно ще желая да Те обичам. Докато съм жив, ще Те обичам. Искам да Те обичам по-дълбоко. Ти ме съдиш, наказваш ме и ме изпитваш, защото не съм праведен, защото съм съгрешил. И Твоят праведен нрав става все по-очевиден за мен. Това е благословия за мен, защото мога да Те обичам по-дълбоко и съм готов да Те обичам така, дори ако Ти не ме обичаш. Готов съм да видя Твоя праведен нрав, защото това ме прави по-способен да изживея живот, в който има смисъл. Чувствам, че животът ми сега е по-смислен, защото съм разпнат заради Теб и има смисъл в това да умра заради Теб. И все пак не се чувствам удовлетворен, защото знам твърде малко за Теб, знам, че не мога изцяло да изпълня Твоите желания и съм Ти се отблагодарил с твърде малко. В живота си не съм успял да се върна изцяло към Теб; далеч съм от това. Сега, когато поглеждам назад, се чувствам толкова задължен към Теб и имам само този момент, за да компенсирам всичките си грешки и цялата любов, за която не съм Ти се отплатил“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 524

Човекът трябва да се стреми да живее смислен живот и да не се задоволява с временните си обстоятелства. За да изживее образа на Петър, той трябва да притежава неговите знания и опит. Човекът трябва да се стреми към по-висши и по-дълбоки неща. Той трябва да се стреми към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава човекът ще бъде същият като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху инициативното навлизане от положителна страна и не трябва да си пасивен и да си позволяваш да отстъпваш назад в името на временна лекота, пренебрегвайки по-дълбоки, по-подробни и по-практични истини. Трябва да притежаваш практическа любов и трябва да намериш всички възможни начини да се освободиш от този упадъчен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш. За всеки, който има решимост и обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш намеренията Му? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш този вид решимост и постоянство и да не бъдеш като тези, които са безгръбначни слабаци. Трябва да се научиш как да изживяваш смислен живот и да изживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова небрежно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли все още този вид възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Ти трябва да имаш същата решимост и съвест като Петър. Животът ти трябва да е смислен и не трябва да си играеш със себе си. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да можеш да обмисляш живота си и да подхождаш към него внимателно — като обмисляш как да се принесеш на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър. Днес ти не можеш да се задоволяваш само с това, че си завоюван, но трябва да обмисляш и как трябва да вървиш по пътя, който лежи пред теб. Трябва да имаш решимостта и смелостта да бъдеш доведен до съвършенство и не трябва винаги да се смяташ за неспособен. Показва ли истината предпочитания? Може ли истината умишлено да се противопоставя на хората? Ако се стремиш към истината, може ли тя да бъде непосилна за теб? Ако останеш непоколебим в защита на справедливостта, ще те повали ли тя? Ако наистина се стремиш към живота, може ли животът да ти се изплъзне? Ако не познаваш истината, това не е защото тя те пренебрегва, а защото ти стоиш далеч от нея. Ако не можеш да отстояваш справедливостта, това не е защото има нещо нередно в справедливостта, а защото смяташ, че тя не съответства на фактите. Ако не си спечелил живот, след като си се стремял към него в продължение на много години, това не е защото животът е безсъвестен към теб, а защото ти си безсъвестен към живота и си се отдалечил от него. Ако живееш в светлина и не си успял да спечелиш светлина, това не е защото светлината не може да те освети, а защото ти не си обърнал внимание на съществуването на светлината и така тя тихо се е отдалечила от теб. Ако не се стремиш към това, може само да се каже, че си безполезен боклук, нямаш смелост в живота си и нямаш дух да се противопоставиш на силите на мрака. Ти си твърде слаб! Не можеш да избягаш от силите на Сатана, които те обсаждат, и си готов да водиш единствено този вид безопасен и сигурен живот и да умреш в невежество. Това, което трябва да постигнеш, е стремежът да бъдеш завоюван; това е твоят морален дълг. Ако ти е достатъчно само да бъдеш завоюван, тогава ти прогонваш съществуването на светлината. Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 525

Бог наказва и съди човека, защото това се изисква от Неговото дело и — нещо повече — защото е необходимо на човека. Човекът трябва да бъде наказван и съден и само тогава може да постигне любов към Бог. Днес вие сте напълно убедени, но когато се сблъскате с най-малкия неуспех, вие сте в беда. Вашият духовен ръст все още е твърде малък и трябва да изпитате още от това наказание и този съд, за да постигнете по-дълбоко познание. Днес вашите сърца са малко или много богобоязливи донякъде и вие се страхувате от Него, и знаете, че Той е истинският Бог, но нито изпитвате голяма любов към Него, нито сте постигнали чиста любов. Знанията ви са твърде повърхностни и духовният ви ръст все още е недостатъчен. Когато наистина се сблъскате с някоя среда, вие все още не сте свидетелствали, твърде малка част от вашето навлизане е по ваша инициатива и нямате представа как да практикувате. Повечето хора са пасивни и бездейни. Те само тайно обичат Бог в сърцата си, но нямат начин да практикуват, нито пък са наясно какви са целите им. Онези, които са доведени до съвършенство, не само притежават нормална човешка природа, но и истини, които надхвърлят мерките на съвестта, които са по-високи от стандартите на съвестта. Те не само използват своята съвест, за да се отплатят за Божията любов, но нещо повече — те са познали Бог и са видели, че Бог е обичлив и достоен за човешката любов, и че в Бог има толкова много, което може да бъде обичано. Човек не може да не Го обича! Любовта към Бог на онези, които са доведени до съвършенство, има за цел да осъществи техните собствени стремежи. Тяхната любов е спонтанна, любов, която не иска нищо в замяна и която не е сделка. Те обичат Бог единствено заради познанието си за Него. Такива хора не се интересуват дали Бог им дава благодат и не им е необходимо нищо повече от това да задоволят Бог. Те не сключват сделки с Бог и не измерват любовта си към Него по съвест: „Ти си ми дал и в замяна на това аз Те обичам; ако не ми дадеш, аз нямам нищо за Теб в замяна“. Онези, които са доведени до съвършенство, винаги вярват в следното: „Бог е Създателят и Той извършва Своето дело върху нас. Тъй като имам тази възможност, условие и подготвеност да бъда доведен до съвършенство, моят стремеж трябва да бъде да живея смислен живот и да удовлетворявам Бог“. Точно това е изживяното от Петър: когато беше най-слаб, той се помоли на Бог и каза: „О, Боже! Ти знаеш, че, независимо от времето и мястото, винаги ми липсваш и че, независимо от времето и мястото, искам да Те обичам, но моят духовен ръст е твърде малък, аз съм твърде слаб и немощен, моята любов е твърде ограничена, а искреността ми към Теб е твърде оскъдна. В сравнение с Твоята любов аз съм просто недостоен да живея. Искам само животът ми да не е напразен и да мога не само да се отплатя за Твоята любов, но и да мога да посветя всичко, което имам, на Теб. Ако мога да Те удовлетворя, тогава като сътворено същество ще имам умствен покой и няма да искам нищо повече. Въпреки че сега съм слаб и немощен, няма да забравя Твоите увещания и няма да забравя Твоята любов. Сега не правя нищо повече от това да се отплащам за Твоята любов. О, Боже, чувствам се ужасно! Как мога да Ти върна любовта, която имам в сърцето си, как мога да направя всичко, на което съм способен, да изпълня желанията Ти и да предложа всичко, което имам, на Теб? Ти познаваш слабостта на човека. Как мога да бъда достоен за Твоята любов? О, Боже! Ти знаеш, че духовният ми ръст е малък, че любовта ми е твърде оскъдна. Как мога да направя най-доброто, на което съм способен, в такава среда? Знам, че трябва да се отплатя за любовта Ти, знам, че трябва да Ти дам всичко, което имам, но днес ръстът ми е твърде малък. Моля Те да ми дадеш сила и увереност, за да бъда по-способен да притежавам чиста любов, която да посветя на Теб, и да съм по-способен да посветя всичко, което имам, на Теб. Аз не само ще мога да се отплатя за Твоята любов, но ще съм по-способен да изживея Твоето наказание, съд и изпитания, и дори по-тежки проклятия. Ти ми позволи да видя Твоята любов и аз не мога да не Те обичам, и макар че днес съм слаб и немощен, как бих могъл да забравя за Теб? Твоята любов, наказание и съд — всички те ме накараха да Те опозная, но се чувствам и неспособен да удовлетворя любовта Ти, защото Ти си толкова велик. Как мога да посветя всичко, което имам, на Създателя?“. Такава беше молбата на Петър, но духовният му ръст беше твърде недостатъчен. В този момент той се почувства така, сякаш нож се заби в сърцето му. Беше изпаднал в агония и не знаеше какво да прави при тези условия. Въпреки това той продължаваше да се моли: „О, Боже! Човекът е с детински духовен ръст, съвестта му е слаба и единственото, което мога да постигна, е да се отплатя за Твоята любов. Днес не знам как да удовлетворя намеренията Ти и искам само да направя всичко, което мога, да дам всичко, което имам, и да посветя всичко, което имам, на Теб. Независимо от Твоя съд, независимо от Твоето наказание, независимо дали ме даряваш с неща или ми отнемаш неща освободи ме и от най-малкото оплакване към Теб. Много пъти, когато Ти ме наказваше и съдеше, Винаги съм имал оплаквания в себе си и съм бил неспособен да постигна чистота или да удовлетворя Твоите желания. Отплатата ми за Твоята любов беше породена от принуда и в този момент се мразя още повече“. Петър се молеше по този начин, защото търсеше по-чиста любов към Бог. Той търсеше и умоляваше, и освен това той се самообвиняваше и изповядваше греховете си пред Бог. Чувстваше се длъжник на Бог и изпитваше омраза към самия себе си, но беше и малко тъжен и негативен. Винаги се чувстваше така, сякаш не можеше да достигне нивото на Божиите намерения и не беше способен да даде най-доброто от себе си. При тези условия Петър продължаваше да се стреми към вярата на Йов. Той виждаше колко голяма е била вярата на Йов, защото Йов беше видял, че всичко, което има, е дадено от Бог и е естествено Той да вземе всичко от него, че Бог ще даде на когото пожелае — такъв беше праведният нрав на Бог. Йов нямаше оплаквания и все още можеше да възхвалява Бог. Петър също познаваше своята природа и в сърцето си се молеше: „Днес не бива да се задоволявам с това, че се отплащам за Твоята любов, като използвам съвестта си, и не бива да се задоволявам от това с колко любов ти отвръщам. защото мислите ми са твърде покварени и защото не съм способен да Те видя като Създателя. Тъй като все още съм недостоен да Те обичам, Трябва да стигна дотам, че да посветя всичко, което имам, на Теб, и да го направя с готовност. Трябва да знам всичко, което си направил, и да не правя никакъв свой избор, трябва да виждам Твоята любов и да мога да изричам похвали за Теб и да величая Твоето свято име, така че Ти да спечелиш голяма слава чрез мен. Желая да застана непоколебим в това свидетелство за Теб. О, Боже! Твоята любов е толкова скъпоценна и красива. Как бих могъл да желая да живея в ръцете на злия? Не съм ли създаден от Теб? Как бих могъл да живея под властта на Сатана? По-скоро бих пожелал цялото ми същество да живее сред Твоето наказание, отколкото да живея под властта на злия. Готов съм да принеса тялото и сърцето си на съда и наказанието Ти, стига да мога да бъда пречистен и да мога да посветя всичко свое на Теб, защото ненавиждам Сатана и не желая да живея под неговата власт. Чрез Своя съд над мен Ти изразяваш праведния Си нрав. Изпълнен съм с готовност и нямам ни най-малко оплакване. Стига да съм способен да изпълня добре своя дълг на сътворено същество, желая целият ми живот да бъде съпътстван от Твоя съд и така да опозная праведния Ти нрав и да се отърва от влиянието на злия“. Петър винаги се молеше така, винаги търсеше така и достигна, относително казано, високо царство. Той не само успя да се отплати за Божията любов, но, което е по-важно, изпълни и своя дълг като сътворено същество. Той не само че не беше обвинен от съвестта си, но също така успя да надхвърли стандартите на съвестта. Молитвите му продължаваха да се издигат пред Бог, така че стремежите му ставаха все по-високи, а сърцето му — все по-боголюбиво. Въпреки че страдаше от мъчителна болка, той все пак не забравяше да обича Бог и се стремеше да придобие способността да разбира Божиите намерения. В молитвите си той изрече следните думи: „Не съм постигнал нищо повече от това да се отплатя за Твоята любов. Не съм свидетелствал за Теб пред Сатана, не съм се освободил от влиянието на Сатана и все още живея в света на плътта. Искам да използвам любовта си, за да победя Сатана, да го засрамя и по този начин да удовлетворя Твоите намерения. Искам да се отдам изцяло на Теб, да не дам и най-малката частица от себе си на Сатана, защото Сатана е Твой враг“. Колкото повече търсеше в тази посока, толкова повече се вълнуваше и толкова по-големи ставаха познанията му по тези въпроси. Без да го осъзнава, той разбра, че трябва да се освободи от влиянието на Сатана и да се върне изцяло при Бог. Такова беше царството, което той достигна. Той преодоляваше влиянието на Сатана и се отърваваше от удоволствията и насладите на плътта, като желаеше да преживее по-дълбоко както Божието наказание, така и Неговия съд. Той каза: „Въпреки че живея сред Твоето наказание и Твоя съд, колкото и да е болезнено, все пак не желая да живея под властта на Сатана, все пак не желая да живея под хитростите на Сатана. Изпитвам радост от това да живея сред Твоите проклятия и изпитвам болка от това да живея сред благословиите на Сатана. Обичам Те, докато живея сред Твоя съд, и това изпълва сърцето ми с голяма радост. Твоето наказание и съд са праведност и святост. Те са за да ме пречистят и дори нещо повече ‒ да ме спасят. Бих предпочел да прекарам целия си живот сред Твоя съд, като получавам Твоите грижи, отколкото дори и за миг да живея под властта на Сатана. Искам да бъда пречистен от Теб. Дори да се налага да страдам, не искам да бъда използван и мамен от Сатана. Аз, това сътворено същество, трябва да бъда оползотворен от Теб, притежаван от Теб, трябва също да бъда съден и наказван от Теб и дори прокълнат от Теб. Сърцето ми се възрадва, когато Ти пожелаеш да ме благословиш, защото видях Твоята любов. Ти си Създателят, а аз съм сътворено същество: не бива да Те предавам и да живея под властта на Сатана, нито да бъда използван от Сатана. Аз трябва да бъда Твоят кон или вол, а не да живея за Сатана. Предпочитам да живея сред Твоето наказание, без плътско блаженство, и това ще ми донесе удоволствие, дори и да загубя Твоята благодат. Макар че Твоята благодат няма да е с мен, аз все пак ще придобия наслада от Твоето наказание и от Твоя съд. Това е Твоята най-добра благословия, Твоята най-голяма благодат. Макар че Ти винаги си величествен и гневен към мен, аз все още не съм способен да Те напусна и все още не мога да Те заобичам достатъчно. Предпочитам да живея в Твоя дом, предпочитам да бъда проклинан, наказван и поразяван от Теб, не желая да живея под властта на Сатана, нито пък да бързам и да съм зает само с плътта и още по-малко съм готов да живея за плътта“. Любовта на Петър беше чиста. Това е изживяването на довеждането до съвършенство и е най-висшата степен на усъвършенстването. Няма живот, който да е по-смислен от този. Той приемаше Божието наказание и съд, ценеше Божия праведен нрав и това беше най-ценното у Петър. Той каза: „Сатана ми дава материални удоволствия, но аз не ги ценя. Сполетява ме Божието наказание и съд — това е благодат за мен, в това намирам радост и в това съм благословен. Ако не беше Божият съд, никога нямаше да обичам Бог, все още щях да живея под властта на Сатана, той все още щеше да ме управлява и да ми заповядва. В такъв случай никога не бих станал истинско човешко същество, защото нямаше да мога да удовлетворя Бог и нямаше да се посветя изцяло на Него. Въпреки че Бог не ме благославя и ме оставя без вътрешна утеха, сякаш в мен гори огън, и макар че нямам мир и радост, и Божието наказание и дисциплина никога не са далеч от мен, в Божието наказание и съд аз мога да видя Неговия праведен нрав. Изпитвам удоволствие от това; в живота няма нищо по-ценно и по-смислено. Въпреки че Неговата закрила и грижа са се превърнали в безмилостно наказание, съд, проклятия и удари, аз все пак изпитвам радост от тези неща, защото те могат по-добре да ме пречистят и променят, да ме приближат до Бог, да ме направят по-способен да обичам Бог и да направят любовта ми към Бог по-чиста. Това ме прави способен да изпълнявам дълга си като сътворено същество и ме отвежда пред Бог и далеч от влиянието на Сатана, така че вече да не служа на Сатана. Когато не живея под властта на Сатана и мога да посветя всичко, което имам, и всичко, което мога да направя, на Бог, без да задържам нищо — тогава ще бъда напълно удовлетворен. Божието наказание и съд ме спасиха, а животът ми е неразделен от Божието наказание и съд. За мен това да живея на земята е все едно да живея под властта на Сатана и ако не бяха грижата и защитата на Божието наказание и съд, винаги щях да живея под властта на Сатана и нямаше да имам възможността и средствата да живея смислен живот. Само ако Божието наказание и съд не ме напускат никога и ми позволят непрекъснато да бъда пречистван от Бог, и суровите слова и праведният нрав на Бог, и величественият Божи съд са с мен, аз ще съм придобил най-висшата защита и ще съм заживял в светлината, и ще съм придобил Божиите благословии. Да мога да се пречистя, да се освободя от Сатана и да живея във властта на Бог — това е най-голямата благословия в живота ми днес“. Това е най-висшето царство, което изживя Петър.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 526

Човекът живее в плътта, което означава, че живее в човешки ад, и без Божия съд и наказание той е мръсен като Сатана. Как може човекът да бъде свят? Петър вярваше: наказанието и съдът от Бог са най-силната защита и най-голямата благодат за човека. Само чрез наказание и съд от Бог човекът може да се пробуди и да намрази плътта, да намрази Сатана. Строгата дисциплина на Бог освобождава човека от влиянието на Сатана, освобождава го от неговия малък свят и му дава възможност да живее в светлината на Божия лик. Няма по-добро спасение от наказанието и съда! Петър се молеше: „Боже! Докато ме наказваш и съдиш, ще знам, че не си ме изоставил. Дори да не ми даваш радост или мир, да ме караш да живея в страдание и да ме наказваш безброй пъти, щом не ме изоставяш, моето сърце ще бъде спокойно. Днес Твоето наказание и съд се превърнаха в моя най-добра защита и най-велика благословия. Благодатта, която Ти ми даваш, ме защитава. Благодатта, която Ти ми даряваш днес, е проява на Твоя праведен нрав и тя е наказание и съд; освен това е изпитание, и нещо повече — тя е живот в страдание“. Петър успя да остави настрана удоволствията на плътта и да потърси по-дълбока любов и по-силна защита, защото беше спечелил толкова много благодат от Божието наказание и съд. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да изживее смислен живот и да изпълни добре дълга, който има като сътворено същество, тогава трябва да приеме Божието наказание и съд и не бива да допуска Божието дисциплиниране и наказване да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието наказание и съд са светлина; те са светлината на спасението на хората и за човека няма по-добра благословия, няма по-велика благодат или по-добра защита. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плът. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме наказваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и понасям неописуеми страдания, въпреки че има сълзи и тъга, Ти знаеш, че тази тъга е заради моето непокорство и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя намеренията Ти, изпитвам скръб и съжаление, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна тази висота, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето наказание ми донесе защита и ми даде най-доброто спасение. Твоят съд засенчва Твоята поносимост и търпение. Без Твоето наказание и съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов надминава небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е наказание и съд. Придобих толкова много от Твоето наказание и съд. Без Твоето наказание и съд нито един човек не би бил пречистен и нито един човек няма да може да изпита любовта на Създателя. Въпреки че съм преживял стотици изпитания и трудности и дори съм бил близо до смъртта, те ми позволиха да Те позная истински и да получа най-висшето спасение. Ако Твоето наказание, съд и дисциплина се отдалечат от мен, тогава ще живея в тъмнина, под властта на Сатана. Каква е ползата от човешката плът? Ако Твоето наказание и съд ме напуснат, ще бъде сякаш Твоят Дух ме е изоставил, сякаш Ти вече не си с мен. Ако беше така, как щях да продължа да живея? Ти ми изпрати болест и ми отне свободата, аз можах да продължа да живея, но ако Твоето наказание и съд някога ме напуснат, няма да има как да продължа да живея. Ако нямах Твоето наказание и съд, щях да изгубя Твоята любов. Твоята любов е твърде дълбока, за да я изразя с думи. Без Твоята любов щях да живея под властта на Сатана и нямаше да мога да видя Твоето славно лице. Как бих могъл да продължа да живея? Едва ли бих могъл да продължа в такъв мрак, в такъв живот. Да Те имам с мен е все едно да Те виждам, така че как бих могъл да Те оставя? Умолявам Те с цялата си искреност, моля Те да не ми отнемаш най-голямата утеха, дори и да е само поръсване с Твоите утешителни слова. Наслаждавах се на Твоята любов и днес не мога да бъда далеч от Теб; как бих могъл да не Те обичам? Пролял съм много сълзи на съжаление заради Твоята любов, но винаги съм чувствал, че живот като този е по-смислен, че той може повече да ме обогати, да ме промени и да ми позволи да постигна истината, която трябва да притежават сътворените същества“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 527

Целият живот на хората преминава под властта на Сатана и няма нито един човек, който да може сам да се освободи от влиянието на Сатана. Всички хора живеят в един мръсен свят, в поквара и празнота, без никакъв смисъл или стойност; те живеят толкова безгрижно за плътта, за похотта и за Сатана. Съществуването им няма и най-малка стойност. Човекът не може да открие истината, която да го освободи от влиянието на Сатана. Въпреки че човекът вярва в Бог и чете Библията, той не разбира как да се освободи от контрола на влиянието на Сатана. През вековете много малко хора са открили тази тайна, малцина са я разбрали. Ето защо, въпреки че човекът ненавижда Сатана и ненавижда плътта, той не знае как да се отърве от вредното влияние на Сатана. Днес не сте ли все още под властта на Сатана? Не съжалявате за своите бунтовни постъпки, а още по-малко чувствате, че сте мръсни и непокорни. След като се противопоставите на Бог, вие дори получавате душевен мир и усещате голямо спокойствие. Дали твоето спокойствие не се дължи на това, че си покварен? Дали този душевен мир не идва от твоето непокорство? Човекът живее в своя ад, живее под тъмното влияние на Сатана; по цялата земя заедно с човека живеят духове, които посягат на човешката плът. На земята ти не живееш в прекрасен рай. Мястото, където се намираш, е царството на дяволите, човешкият ад, долният свят. Ако човекът не бъде пречистен, значи той остава изтъкан от мръсотията; ако Бог не го закриля и не се грижи за него, тогава той пак ще е пленник на Сатана; ако не бъде съден и наказван, той няма да може да избяга от потисничеството на тъмното влияние на Сатана. Поквареният нрав, който проявяваш, и непокорното поведение, с което живееш, са достатъчни, за да докажат, че все още се намираш под властта на Сатана. Ако умът и мислите ти не са били пречистени и твоят нрав не е бил съден и наказан, тогава цялото ти същество все още е в хватката на властта на Сатана, умът ти се управлява от Сатана, мислите ти се манипулират от Сатана и цялото ти същество е в ръцете на Сатана. Знаеш ли колко далеч си сега от равнището на Петър? Притежаваш ли тези заложби? Колко знаеш за наказанието и съда днес? Каква част от това, което Петър научи, притежаваш ти? Ако днес не можеш да разбереш, ще успееш ли да постигнеш това познание в бъдеще? Човек, който е толкова ленив и страхлив като теб, просто не е способен да разбере наказанието и съда. Ако се стремиш към спокойствието на плътта и към удоволствията на плътта, тогава няма да имаш възможност да се пречистиш и накрая ще се върнеш при Сатана, защото това, което изживяваш, е Сатана, а той е плътта. Днес изглежда, че има много хора, които не се стремят към живота, а това означава, че не се интересуват от пречистване или навлизане в по-дълбоки житейски преживявания. Тогава как могат да бъдат направени съвършени? Тези, които не се стремят към живота, нямат възможност да бъдат направени съвършени, а тези, които не се стремят към познание за Бог, които не се стремят към промени в своя нрав, са неспособни да избегнат тъмното влияние на Сатана. Те не се отнасят сериозно към познаването на Бог и към навлизането в промени в своя нрав, точно както онези, които вярват в религията, които просто следват церемонията и посещават редовни служби. Това не е ли безполезно? Ако във вярата си в Бог човекът не се отнася сериозно към въпросите на живота, не се стреми към навлизане в истината, не се стреми към промени в своя нрав, а още по-малко към познаване на Божието дело, тогава той не може да бъде доведен до съвършенство. Ако искаш да бъдеш доведен до съвършенство, трябва да разбереш Божието дело. По-специално, трябва да разбереш значението на Неговото наказание и съд и защо това дело се извършва върху човека. Можеш ли да приемеш това дело? По време на подобно наказание можеш ли да постигнеш същите изживявания и знания като Петър? Ако се стремиш към познание за Бог и за делото на Светия Дух и ако се стремиш към промени в своя нрав, тогава имаш възможност да бъдеш доведен до съвършенство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 528

За тези, които трябва да бъдат доведени до съвършенство, този етап от делото на завоюването е задължителен. Само след като човекът е завоюван, той може да изживее делото на усъвършенстването. Ако само изпълняваш ролята на завоюван, това няма голяма стойност и няма да те направи годен за употреба от Бог. Ти няма да имаш възможност да участваш в разпространението на Евангелието, тъй като не се стремиш към живот, не се стремиш към промяна и обновление в себе си и затова нямаш реални изживявания в живота. По време на това поетапно дело ти някога си действал като обслужващ и като контрастиращ предмет, но ако в крайна сметка не се стремиш да бъдеш Петър и стремежът ти не е съобразен с пътя, по който Петър беше доведен до съвършенство, тогава, естествено, няма да изживееш промени в нрава си. Ако ти си човек, който се стреми да бъде доведен до съвършенство, тогава ти ще си свидетелствал и ще кажеш: „В това поетапно Божие дело аз приех Божието дело на наказание и съд и въпреки че понесох големи страдания, разбрах как Бог довежда човека до съвършенство, спечелих делото, извършено от Бог, познах Божията праведност и Неговото наказание ме спаси. Неговият праведен нрав дойде върху мен и ми донесе благословии и благодат; Неговият съд и наказание са тези, които ме защитиха и пречистиха. Ако не бях наказван и съден от Бог и ако не бяха дошли суровите Божии думи, нямаше да позная Бог и нямаше да бъда спасен. Днес аз виждам: като сътворено същество човекът не само се радва на всички неща, създадени от Създателя, но, което е по-важно, всички сътворени същества трябва да се радват на праведния нрав на Бог и на Неговия праведен съд, защото Божият нрав е достоен за насладата на човека. Като сътворено същество, покварено от Сатана, човекът трябва да се радва на Божия праведен нрав. В Неговия праведен нрав има наказание и съд, но освен това има и голяма любов. Въпреки че днес не мога да спечеля напълно Божията любов, имах щастието да я видя и в това бях благословен“. Това е пътят, по който вървят онези, които изживяват усъвършенстването, и това е знанието, за което те говорят. Такива хора са същите като Петър; те имат същите изживявания като Петър. Такива хора са и тези, които са спечелили живот, които притежават истината. Когато изживеят всичко до самия край, по време на Божия съд те със сигурност ще се отърват напълно от влиянието на Сатана и ще бъдат спечелени от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 529

Адам и Ева, създадени от Бог в началото, бяха чисти хора. По-точно казано, докато бяха в Едемската градина, те бяха чисти, неопетнени от мръсотия. Освен това бяха верни на Йехова и нямаха представа как може да бъде предаден Йехова. Това е така, защото не бяха смущавани от влиянието на Сатана, в тях я нямаше сатанинската отрова и те бяха най-чистите от цялото човечество. Живееха в Едемската градина, неосквернени от мръсотия, необсебени от плътта и в страх от Йехова. По-късно, когато бяха изкушени от Сатана, у тях се появи отровата на змията и желанието да предадат Йехова и те заживяха под влиянието на Сатана. В началото те бяха чисти и се бояха от Йехова; само в това състояние те бяха хора. По-късно, след като бяха изкушени от Сатана, те ядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото и заживяха под влиянието на Сатана. Постепенно бяха покварени от Сатана и загубиха първоначалния човешки образ. В началото човекът имаше диханието на Йехова, в него нямаше никакво непокорство и в сърцето му нямаше зло. По онова време човекът беше наистина човешко същество. След като беше покварен от Сатана, човекът се превърна в звяр. Мислите му се изпълниха със зло и мръсотия, без добро или святост. Нима това не е Сатана? Ти си преживял много от Божието дело, но не си се променил и не си бил пречистен. Все още живееш под властта на Сатана и не се подчиняваш на Бог. Такива са хората, които са били завоювани, но не са доведени до съвършенство. И защо се казва, че такива хора не са били доведени до съвършенство? Това е така, защото тези хора не се стремят към живота или към познание за Божието дело, а желаят единствено плътски удоволствия и временна утеха. В резултат на това няма промени в начина им на живот и те не са възвърнали първоначалното си подобие на човек, създаден от Бог. Такива хора са ходещи трупове, те са мъртъвци, които нямат дух! Онези, които не се стремят към познание на въпросите в духа, не се стремят към святост и не се стремят да изживеят истината, които се задоволяват само с това да бъдат завоювани от отрицателната страна и които не могат да живеят според Божиите слова и да станат свети хора — това са хора, които не са спасени. Защото, ако е лишен от истината, човекът не може да остане непоколебим в Божиите изпитания. Само тези, които могат да останат непоколебими в Божиите изпитания, са спасени. Това, което искам, са хора като Петър, които се стремят да бъдат доведени до съвършенство. Днешната истина се дава на онези, които копнеят за нея и я търсят. Това спасение се дава на онези, които копнеят да бъдат спасени от Бог, и то не е предназначено само да бъде спечелено от вас. Неговата цел е вие да бъдете спечелени от Бог; вие спечелвате Бог, за да може Бог да ви спечели. Днес ви говорих тези думи, вие ги чухте и трябва да практикувате според тези думи. Ако в крайна сметка приложите тези думи на практика, тогава ще съм ви придобил чрез тях. В същото време и вие ще спечелите тези думи, тоест, ще спечелите това най-висше спасение. След като сте пречистени, вие ще станете истински човешки същества. Ако не можеш да изживееш истината или да изживееш подобието на някой, който е доведен до съвършенство, тогава може да се каже, че не си човек, а ходещ труп, звяр, защото си без истината, което означава, че си без диханието на Йехова и по този начин си мъртъв човек, който няма дух! Въпреки че е възможно да свидетелстваш, след като си бил завоюван, това, което печелиш, е само малко спасение и ти не си станал живо същество, притежаващо дух. Въпреки че си изживял наказание и съд, твоят нрав не е обновен или променен в резултат на това. Все още си старото си аз, все още принадлежиш на Сатана и не си някой, който е бил пречистен. Само тези, които са доведени до съвършенство, имат стойност и само такива хора са спечелили истински живот.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 530

Днес някои хора се стремят да бъдат използвани от Бог, но след като са били завоювани, те не могат да бъдат използвани директно. Що се отнася до думите, изречени днес, ако, когато Бог използва хората, ти все още не можеш да ги изпълниш, тогава ти не си бил доведен до съвършенство. С други думи, настъпването на края на периода, когато човекът ще бъде доведен до съвършенство, ще определи дали човекът ще бъде отстранен или използван от Бог. Онези, които са били завоювани, не са нищо повече от примери за пасивност и негативност. Те са образци и модели, но не са нищо повече от контрапункт. Едва когато животът нрав на човека се промени и той постигне вътрешна и външна промяна, той ще бъде направен напълно пълноценен. Какво искаш днес: да бъдеш завоюван или да бъдеш доведен до съвършенство? Какво искаш да постигнеш? Изпълнил ли си условията, за да бъдеш доведен до съвършенство? Кои условия все още ти липсват? Как трябва да се подготвиш и как да компенсираш за недостатъците си? Как трябва да навлезеш в пътя към това да бъдеш доведен до съвършенство? Как трябва да се подчиниш напълно? Ти молиш да бъдеш доведен до съвършенство, така че стремиш ли се към святост? Дали си човек, който се стреми да изживее наказание и съд, за да бъде пречистен? Стремиш се да бъдеш пречистен, така че желаеш ли да приемеш наказание и съд? Ти молиш да познаеш Бог, но имаш ли познание за Неговото наказание и съд? Днес по-голямата част от делото, което Той върши върху теб, е наказание и съд. Какво е твоето познание за това дело, което е извършено върху теб? Наказанието и съдът, които си изживял, пречистиха ли те? Промениха ли те? Имаха ли някакво въздействие върху теб? Уморен ли си от по-голямата част от днешното дело — проклятия, присъди и разкрития — или смяташ, че тези неща са от голяма полза за теб? Ти обичаш Бог, но защо Го обичаш? Обичаш Бог, защото си получил малко благодат? Или обичаш Бог, след като си спечелил мир и радост? Или обичаш Бог, след като си бил пречистен от Неговото наказание и съд? Какво точно те кара да обичаш Бог? Кои условия изпълни Петър, за да бъде доведен до съвършенство? След като беше доведен до съвършенство, какъв беше решаващият начин, по който това беше изразено? Дали той обичаше Господ Исус, защото копнееше за Него, или защото не можеше да Го види, или защото беше укоряван? Или пък обичаше Господ Исус още повече, защото беше приел страданието в изпитанията и беше опознал собствената си мръсотия и непокорство, беше опознал светостта на Господ? Дали боголюбивото му сърце стана по-чисто заради Божието наказание и съд, или заради нещо друго? Кое е вярното? Ти обичаш Бог заради Божията благодат и защото днес Той ти е дал някакво малко благословение. Това истинска любов ли е? Как трябва да обичаш Бог? Трябва ли да приемеш Неговото наказание и съд и след като видиш Неговия праведен нрав, да можеш да Го обичаш истински, така че да си напълно убеден и да Го познаваш? Подобно на Петър, можеш ли да кажеш, че не успяваш да обичаш достатъчно Бог? Дали това, към което се стремиш, е да бъдеш завоюван след наказание и съд, или да бъдеш пречистен, защитен и обгрижван след наказание и съд? Към кое точно от тези неща се стремиш? Смислен ли е животът ти, или е безсмислен и без стойност? Плътта ли искаш, или истината? Съд ли искаш, или искаш утеха? След като си изживял толкова много от Божието дело и си видял Божията святост и праведност, как трябва да се стремиш? Как точно трябва да вървиш по този път? Как трябва да приложиш на практика любовта си към Бог? Имаха ли Божието наказание и съд някакво въздействие върху теб? Дали имаш познание за Божието наказание и съд, или не зависи от това как изживяваш и доколко обичаш Бог! Устните ти казват, че обичаш Бог, но това, което изживяваш, е стария, покварен нрав; нямаш нито богобоязливо сърце, нито съвест. Такива хора обичат ли Бог? Верни ли са такива хора на Бог? Те ли са хората, които приемат Божието наказание и съд? Казваш, че обичаш Бог и вярваш в Него, но не се отказваш от своите представи. В твоята работа, в навлизането ти, в думите, които изричаш, и в живота ти няма и капчица проявление на твоята любов към Бог и няма богобоязливо сърце. Нима това е човек, който е спечелил наказание и присъда? Възможно ли е такъв човек да бъде Петър? Дали тези, които са като Петър, имат само знанието, но не и изживяванията му? Кое е условието, което днес изисква от човека да изживее истински живот? Дали молитвите на Петър не бяха нищо повече от думи, които излизаха от устата му? Не бяха ли думи от дълбините на сърцето му? Дали Петър само се молеше, но не прилагаше истината на практика? Заради кого е твоят стремеж? Какво трябва да направиш, че да получиш защита и пречистване по време на Божието наказание и съд? Нима Божието наказание и съд са безполезни за човека? Наказание ли е всеки съд? Възможно ли е само мирът и радостта, само материалните благословии и моментният комфорт да са полезни за живота на човека? Ако човек живее в среда на спокойствие и комфорт, в живота му няма съд, може ли да бъде пречистен? Ако човек иска да се промени и да се пречисти, как трябва да приеме да бъде доведен до съвършенство? Кой път трябва да избереш днес?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 531

Когато стане дума за Петър, хората се надпреварват да го възхваляват. Веднага си спомнят трите пъти, когато се отрекъл от Бог, как е изкушавал Бог, служейки на Сатана, как накрая бил разпнат с главата надолу в името на Бог и прочие. Сега ще ви опиша как Ме опозна Петър и какъв беше краят му. Заложбата на Петър беше добра, но бе живял при по-различни обстоятелства от Павел: родителите му Ме преследваха, бяха обсебени от Сатана демони и затова не бяха научили Петър на нищичко за Бог. Петър беше умен, талантлив и родителите му от малък го обсипваха с обич и грижи. Но когато порасна, той се превърна в техен враг, защото неуморно се стремеше да Ме опознае и впоследствие окончателно им обърна гръб. Случи се така, защото над всичко беше вярата му, че небето, земята и всички неща са в ръцете на Всемогъщия и че всички добри неща идват от Бог и Той е пряк техен източник, без Сатана да е успял да ги омърси с намесата си. Съпоставяйки Ме със своите родители, Петър успя да оцени по-добре Моята любяща доброта и милост и това разпали още повече желанието му да Ме търси. Той се бе съсредоточил не само върху яденето и пиенето на Моето слово, но най-вече върху разбирането на Моите намерения и бе непрестанно бдителен в сърцето си. В резултат на това той бе винаги чувствителен в духа си и затова всички негови действия бяха в съответствие с Моите намерения. За да се подтиква, Петър обикновено обръщаше внимание на това да извлича поуки от някои хора, които са се проваляли в миналото, защото го гнетяха опасения и той самият да не попадне в клопката на неуспеха. По същия начин той отдаде значение на усвояването на вярата и любовта на всички възлюбили Бог през вековете. Ето така, учейки се не само от отрицателните, а също и от далеч по-важните положителни примери, той доби по-бързо такъв ръст, че по знанието си за Мен превъзхождаше всички, които са пред лицето Ми. Следователно, не е трудно да си представите как Петър положи всичко свое в Моите ръце, как дори се отказа да взима решения за това какво да яде и да облича, къде да живее и да спи и вместо това се наслаждаваше на Моето богатство като Ме удовлетворяваше във всичко. Подложих го на безчет изпитания — и, разбира се, той беше измъчван почти до смърт — но посред стотиците изпитания вярата му в Мен остана непоклатима и той нито веднъж не изпита разочарование към Мен. Дори когато казах, че съм го изоставил, той не се обезсърчи, нито се разочарова, а продължи да Ме обича практически в съгласие с досегашните принципи за практикуване. Рекох му, че макар и да Ме обича, няма да го похваля и че накрая ще го хвърля в ръцете на Сатана. Но всред тези изпитания, които не засягаха плътта му, а се изразяваха в думи, той пак отправи към Мен молитва, казвайки: „О, Боже! Има ли сред небесата, на земята и във всички неща човек, нещо или събитие, което да не е в Твоите ръце, Всемогъщи? Когато проявиш милостта Си към мен, сърцето ми ликува поради Твоята милост. Когато ме съдиш, макар и да съм недостоен, добивам по-добро усещане за необозримостта на Твоите постъпки, защото Ти си изпълнен с власт и с мъдрост. Макар че плътта ми страда от трудностите, духът ми намира утеха. Как бих могъл да не възхваля Твоята мъдрост и делата Ти? Дори и да намеря смъртта си след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност? Всемогъщи! Наистина ли не желаеш да ми позволиш да Те видя? Наистина ли съм недостоен за правосъдие от Теб? Възможно ли е в мен да има нещо, което Ти не желаеш да виждаш?“. Макар че по време на тези изпитания Петър не успя да схване съвсем точно намеренията Ми, беше очевидно, че изпитанията не го разстройваха, а се чувстваше горд и поласкан (при все че Му въздадох правосъдие, за да покажа на човечеството Своето величие и гняв). Поради предаността си към Мен и заради Моята благословия, той служи като пример и модел на хората вече хиляди години. Нима Петър не е примерът, който да следвате? Помислете много добре защо посветих на Петър толкова дълго обяснение; това следва да са принципите, определящи действията ви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 6)

Ежедневни Божии слова  Откъс 532

Петър следва Исус в продължение на няколко години и вижда в Него много неща, каквито няма в другите хора. След като Го следва една година, Петър е избран от Исус измежду дванадесетте апостоли. (Разбира се, Исус не казва това на глас и другите изобщо не го разбират.) В живота Петър съпоставя себе си с всичко, което Исус прави. По-специално посланията, които Исус проповядва, са запечатани в сърцето му. Той проявява невероятно внимание и преданост към Исус и никога не надига глас срещу Него. В резултат на това той става верен спътник на Исус навсякъде. Петър наблюдава ученията на Исус, Неговите кротки слова, храната Му, дрехите Му, подслона Му и как пътува. Петър подражава на Исус във всяко отношение. Той никога не е самоправеден, а отхвърля всичко остаряло, като следва примера на Исус както в думите, така и в делата. Именно тогава Петър разбира, че небесата, земята и всички неща са в ръцете на Всемогъщия и че поради тази причина той няма личен избор. Петър възприема също така всичко, което е Исус, и го използва като пример. Петър вижда в живота на Исус, че Той не е самоправеден в това, което прави: вместо да се хвали със Себе Си, Той трогва хората с любов. Петър вижда в различните неща какъв е Исус и поради тази причина Му подражава във всичко. Преживяванията на Петър му дават все по-голямо усещане за обичливостта на Исус и той казва следното: „Търсих Всемогъщия из цялата вселена и видях чудесата на небесата, земята и всички неща, и така получих дълбок усет за обичливостта на Всемогъщия. Но аз никога не бях изпитвал истинска любов в сърцето си и никога не бях виждал обичливостта на Всемогъщия със собствените си очи. Днес, в очите на Всемогъщия, аз получих Неговия благосклонен поглед и най-накрая почувствах Божията обичливост. Най-накрая открих, че човечеството обича Бог не само заради това, че създал всички неща; аз открих Неговата безгранична обичливост в своето ежедневие. Как би могла тя да се ограничи до това, което се вижда в момента?“. С течение на времето голяма част от обичливостта се проявява и в Петър. Той става силно покорен на Исус, но разбира се, претърпява и доста неуспехи. Когато Исус го води да проповядва на различни места, Петър винаги се смирява и слуша проповедите на Исус. Той никога се възгордява заради годините, през които е следвал Исус. След като Исус му казва, че причината, поради която е дошъл, е да бъде разпнат, за да може да завърши делото Си, Петър често изпитва болка в сърцето си и плаче тайно, когато е сам. Въпреки това този „злощастен“ ден най-накрая настъпва. След като Исус е арестуван, Петър плаче сам в рибарската си лодка и казва много молитви за това. Но в сърцето си знае, че това е волята на Бог Отец и че никой не може да я промени. Той страда и очите му са пълни със сълзи само заради любовта си. Това е човешка слабост, разбира се. Когато научава, че Исус ще бъде прикован на кръста, той Го пита: „След като си тръгнеш, ще се върнеш ли, за да бъдеш сред нас и да бдиш над нас? Ще можем ли все още да Те виждаме?“. Въпреки че тези думи са много наивни и пълни с човешки представи, Исус познава горчивината от страданието на Петър и така чрез Своята любов Той показва разбиране към слабостта на Петър: „Петре, Аз те възлюбих. Знаеш ли това? Въпреки че няма причина за думите, които казваш, Отецът е обещал, че след Моето възкресение Аз ще се явявам на хората в продължение на 40 дни. Не вярваш ли, че Моят Дух често ще дарява благодат на всички вас?“. Въпреки че Петър се чувства донякъде утешен от това, той все пак чувства, че има едно нещо, което липсва, и затова, след като е възкресен, Исус му се явява открито за първи път. За да накара Петър да спре да се придържа към представите си обаче, Исус отказа пищната храна, която Петър Му е приготвил, и изчезва мигновено. От този момент нататък Петър най-накрая започва да разбира по-задълбочено Господ Исус и Го обиква още повече. След Своето възкресение Исус често се явява на Петър. Той се му се явява още три пъти, след като изтичат четиридесетте дни и се възнася на небето. Всяка поява е точно тогава, когато делото на Светия Дух е на път да бъде завършено и новото дело е на път да бъде започнато.

През целия си живот Петър се занимава с риболов, за да изкарва прехраната си, но освен това живее, за да проповядва. В по-късните си години той написва първото и второто послание на Петър, както и няколко писма до църквата във Филаделфия от онова време. Хората от този период са дълбоко трогнати от него. Вместо да ги поучава, като използва собствената си квалификация, той им осигурява съответния запас от живот. Той никога не забравя онова, което Исус го е учил преди да си отиде, и се вдъхновява от тях през целия си живот. Като следва Исус, той решава да се отплати за любовта на Господ със смъртта си и да следва Неговия пример във всичко. Исус се съгласява с това, така че когато Петър е на 53 години (повече от 20 години след заминаването на Исус), Исус му се явява, за да му помогне да изпълни стремежа си. През следващите седем години Петър прекарва живота си в опознаване на себе си. Един ден, в края на тези седем години, той е разпънат с главата надолу, което слага край на неговия необикновен живот.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, За живота на Петър)

Ежедневни Божии слова  Откъс 533

Какво е влиянието на тъмнината? Така нареченото „влияние на тъмнината“ е влиянието на подвеждането, разврата, обвързването и контрола на Сатана над хората. Влиянието на Сатана е влияние, окръжено от ореола на смъртта. Всички онези, които живеят под властта на Сатана, са обречени на погибел. Как, след като си придобил вяра в Бог, можеш да се избавиш от влиянието на тъмнината? Когато искрено се молиш на Бог, сърцето ти е изцяло обърнато към Него и в този момент то се движи от Божия Дух и ти ставаш готов изцяло да Му се отдадеш, и в този момент ще се отървеш от влиянието на тъмнината. Ако всичко, което човек прави, е угодно на Бог и е в съответствие с Неговите изисквания, тогава това е човек, който живее според Божиите слова и под Неговата грижа и закрила. Ако хората не могат да претворят в живота си Божиите слова, ако те винаги се опитват да Го заблудят, ако постъпват с пренебрежение спрямо Него и не вярват в Неговото съществуване, то това са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Онези, които не са приели Божието спасение, живеят под властта на Сатана, тоест всички те живеят под влиянието на тъмнината. Тези, които не вярват в Бог, живеят под властта на Сатана. Дори хората, които вярват в съществуването на Бог, може да не живеят непременно в Неговата светлина, защото тези, които вярват в Него, може всъщност да не живеят според Неговите слова и да не се подчиняват на Бог. Човек е ограничен в това да вярва само в Бог, но тъй като няма познание за Него, той все още живее по старите правила, сред мъртви думи, живее живот, който е мрачен и несигурен, без да е напълно пречистен от Бог или да е изцяло придобит от Него. Следователно, макар и да се разбира от само себе си, че онези, които не вярват в Бог, живеят под влиянието на тъмнината, дори тези, които вярват в Него, все още са под нейно влияние, защото са лишени от действието на Светия Дух. Тези, които не са получили Божията благодат или Неговата милост, и онези, които не могат да видят делото на Светия Дух, те всички живеят под влиянието на тъмнината; в повечето случаи така живеят и хората, които просто се радват на Божията благодат, но не познават Самия Бог. Ако човек вярва в Бог, но живее по-голямата част от живота си под влиянието на тъмнината, тогава съществуването на този човек е загубило своя смисъл; а има ли смисъл да споменаваме хората, които не вярват, че Бог съществува?

Всички онези, които не могат да приемат Божието дело, или които приемат Божието дело, но не са способни да изпълнят Неговите изисквания, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Само онези, които се стремят към истината и са способни да отговорят на Божиите изисквания, ще получат благословения от Него и само те ще избягнат влиянието на тъмнината. Тези, които не са били освободени, които винаги са възпирани от нещо конкретно и които не са в състояние да отдадат сърцата си на Бог, са хора, намиращи се под робството на Сатана, и живеят окръжени от ореола на смъртта. Тези, които се отнасят недобросъвестно към собствените си задължения, които не изпълняват Божиите поръчения и които не изпълняват задълженията си в църквата, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Тези, които съзнателно смущават църковния живот, които умишлено сеят раздор между своите братя и сестри или които създават клики, са хора, които се намират под още по-дълбоко влияние на тъмнината и са в робска зависимост от Сатана. Тези, които имат неестествени взаимоотношения с Бог, които винаги имат причудливи желания, които винаги искат да са с предимство пред другите и които никога не желаят да променят нрава си, са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Тези, които винаги са небрежни и никога не се отнасят сериозно към претворяването на истината в живота им, и които не се стремят да удовлетворят Божиите намерения, а се стремят само да задоволят собствената си плът, също са хора, които живеят под влиянието на тъмнината, обгърнати от смъртта. Тези, които изкривяват и мамят, докато работят за Бог, които се отнасят към Бог по повърхностен начин, които мамят Бог и които постоянно кроят планове за себе си, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Всички онези, които не могат искрено да обичат Бог, които не се стремят към истината и които не се съсредоточават върху промяната на своя нрав, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 534

Ако искаш Бог да те похвали, тогава първо трябва да се отървеш от мрачното влияние на Сатана, като отвориш сърцето си за Бог и го обърнеш напълно към Него. Ще похвали ли Бог онова, което правиш сега? Обърна ли сърцето си към Бог? Дали нещата, които вършиш, са това, което Бог изисква от теб? Съответстват ли те на истината? Изпитвай себе си по всяко време и се съсредоточи върху това, как ядеш и пиеш Божиите слова; открий сърцето си пред Него, обичай Го искрено и изцяло посвети себе си на Бог. Хората, които правят това, със сигурност ще получат Божията похвала. Всички, които вярват в Бог, но не се стремят към истината, няма как да избегнат влиянието на Сатана. Всички онези, които не живеят честно живота си, които се държат по един начин пред другите, а по друг начин зад гърба им, които на вид са изпълнени със смирение, търпение и любов, макар че същността им е коварна, хитра и лишена от преданост към Бог — такива хора са типични представители на онези, които живеят под влиянието на тъмнината: те са от рода на змията. Тези, които винаги вярват в Бог само за своя собствена полза, които са самодоволни и надменни, които се самоизтъкват и които защитават собственото си положение, са хора, които обичат Сатана и се противопоставят на истината. Тези хора отблъскват Бог и принадлежат изцяло на Сатана. Онези, които не обръщат внимание на Божието бреме, които не служат на Бог с цялото си сърце, които винаги са загрижени за собствените си интереси и интересите на семействата си, които не са в състояние да изоставят всичко, за да се посветят изцяло на Бог, и които никога не живеят според Неговите думи, са хора, живеещи извън Неговите думи. Такива хора не могат да получат Божията похвала.

Навремето Бог създал хората, за да могат да се наслаждават на Неговото изобилие и истински да Го обичат — така хората биха живели в Неговата светлина. В днешно време всички онези, които не могат да обичат Бог, които не обръщат внимание на Неговото бреме, не са способни изцяло да Му отдадат сърцата си, не могат да приемат сърцето Му като свое и не могат да поемат Неговото бреме като свое собствено — Божията светлина не огрява такива хора и затова всички те живеят под влиянието на тъмнината. Те вървят по път, който е диаметрално противоположен на Божиите намерения, и във всичко, което правят, няма и капка истина. Те се въргалят в тинята със Сатана — те са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Ако можеш често да ядеш и да пиеш Божиите слова, да проявяваш внимание към Неговите намерения и да прилагаш Неговите слова на практика, тогава ти принадлежиш на Бог и си човек, който живее според Неговите слова. Готов ли си да се избавиш от властта на Сатана и да живееш в светлината на Бог? Ако живееш според Божиите слова, тогава Светия Дух ще може да извърши Своето дело; ако живееш под влиянието на Сатана, тогава Светият Дух няма да има такава възможност. Работата, която Светия Дух извършва в хората, светлината, с която Той ги озарява, и увереността, която им дава, траят само миг. Но ако хората са небрежни и не обръщат внимание на това, тогава работата на Светия Дух ще ги подмине. Ако хората живеят според Божиите слова, тогава Светия Дух ще бъде с тях и ще работи върху тях. Ако хората не живеят според Божиите слова, тогава те живеят в оковите на Сатана. Ако хората живеят с развратен нрав, тогава у тях го няма присъствието или действието на Светия Дух. Ако живееш в границите на Божиите слова и ако живееш така, както Бог изисква, тогава ти си човекът, който Му принадлежи и върху който ще бъде осъществено Неговото дело; ако не живееш в рамките на Божиите изисквания, а вместо това живееш под властта на Сатана, тогава ти несъмнено живееш под влиянието на сатанинската поквара. Можеш да изпълниш Неговите изисквания само като живееш в рамките на Божиите слова и Му отдаваш сърцето си. Трябва да вършиш онова, което Бог казва, като превърнеш Неговите слова в основа на своето съществуване и в реалност на своя живот: само тогава ще принадлежиш на Бог. Ако ти действително постъпваш в съответствие с Божиите намерения, Той ще свърши работата Си върху теб и тогава ще живееш с Неговото благословение и в светлината на Неговия лик: ще разбереш работата, която извършва Светия дух, и ще почувстваш радостта от Божието присъствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 535

За да се избавиш от влиянието на тъмнината, първо трябва да си предан на Бог и със сърце, жадуващо да се стреми към истината: само тогава твоето състояние ще бъде правилно. Животът в правилно състояние е необходимото условие за избавяне от влиянието на тъмнината. Състоянието ти е неправилно тогава, когато не си предан на Бог и сърцето ти не желае искрено да търси истината — в такъв случай и дума не може да става за избавянето ти от влиянието на тъмнината. Моите думи са в основата на човешкото избавление от тъмните влияния, а хората, които не могат да постъпват в съответствие с Моите думи, няма да могат да се отърват от оковите на влиянието на тъмнината. Живот в правилно състояние означава живот под ръководството на Божиите слова, живот в състояние на преданост към Бог, живот в състояние на търсене на истината, живот в реалността на искрено посвещаване на Бог и живот в състояние на истинска любов към Бог. Тези, които живеят в такова състояние и в такава реалност, постепенно ще се преобразяват, докато навлизат в дълбините на истината, и ще се преобразяват, докато Божията работа навлиза в дълбочина. В края на краищата те непременно ще станат хора, които са придобити от Бог и които истински Го обичат. Тези, които са се избавили от влиянието на тъмнината, могат постепенно да схванат какви са Божиите намерения и с времето да ги разберат, като в крайна сметка ще спечелят доверието на Бог. Те не само няма да имат каквито и да е представи за Бог и няма да се бунтуват срещу Него, но и ще мразят още повече предишните си представи и бунтарство, и в сърцата им ще пламне истинска любов към Бог. Хората, които не са в състояние да се избавят от влиянието на тъмнината, са изцяло погълнати от плътта и са обзети от бунтовен дух. Сърцата им са изпълнени с човешки представи и философии за светските отношения, както и със собствените им стремежи и разсъждения. Това, което Бог изисква от човека, е неговата неразделна любов; това, което Той изисква, е човек да бъде обзет от Неговите слова и сърцето му да е изпълнено с любов към Него. Да живее според Божиите слова, да търси в словата Му онова, което трябва да открие, да обича Бог заради Неговите слова, да се стреми към словата Му, да живее заради словата Му — това са целите, които човек трябва да се стреми да постигне. Всичко трябва да се гради върху Божиите слова и само тогава човек ще може да отговори на Божиите изисквания. Ако човек не е въоръжен с Божиите слова, тогава той не е нищо друго, освен един червей, обладан от Сатана! Помисли върху това: каква част от Божиите слова е пуснала корени в теб? Кое в живота ти протича според Неговите слова и кое не си изживял в съответствие с тях? Ако Божиите слова не са те завладели напълно, тогава какво точно изпълва сърцето ти? Във всекидневния си живот контролиран ли си от Сатана или си изпълнен с Божиите слова? Дали Неговите слова са фундамента, върху който се основават твоите молитви? Излязъл ли си от негативното си състояние благодарение на просветлението на Божиите слова? Да приемеш Божиите слова като основа на твоето съществуване — ето върху какво трябва да се стреми всеки. Ако Неговите слова не присъстват в твоя живот, тогава ти живееш под влиянието на тъмнината, бунтуваш се срещу Бог, противиш Му се и позориш Неговото име. Вярата на такива хора в Бог не е нищо друго, освен вреда и пречка. Каква част от своя живот си изживял в съответствие с Неговите слова? А каква част не си изживял в съгласие с тях? Колко от онова, което Божието слово е изискало от теб, си изпълнил? Колко е било изгубено в теб? Разсъждавал ли си задълбочено върху тези неща?

За да се избавим от влиянието на тъмнината е необходимо както действието на Светия Дух, така и всеотдайното сътрудничество от страна на човека. Защо казвам, че човек не върви по прав път? Хората, които следват правия път, са способни преди всичко да отдадат сърцата си на Бог. Това е задача, за изпълнението на която е необходимо много време, защото човешкият род винаги е живял под влиянието на тъмнината и е бил под робството на Сатана в продължение на хиляди години. Ето защо изпълнението на тази задача не може да бъде постигнато само за ден-два. Повдигнах този въпрос днес, за да могат хората да придобият представа за собственото си състояние. Щом човек започне да прави разлика между това какво представлява влиянието на тъмнината и какво означава да живееш в светлината, тогава изпълнението на задачата става по-лесно. Това е така, защото ти трябва да разбереш какво е влиянието на Сатана, преди да можеш да се избавиш от него, и едва след това ще имаш възможността да го отхвърлиш. А какво ще правят след това, решават вече самите хора. Изпълнявай всичко с положителна нагласа и никога не оставай пасивен. Само по този начин можеш да бъдеш придобит от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 536

Всяко Божие слово удря нашите уязвими места, като ни оставя наранени и уплашени. Той разкрива нашите представи, нашите фантазии и нашия покварен нрав. Думите Му разкриват нашата природа същност, всяка наша дума и действие, всяко наше движение, всяка наша мисъл и идея, което ни кара да треперим от страх, без да има къде да се скрием от срам. По ред ни разказва за всичките ни действия, за нашите цели и намерения и дори за нашия покварен нрав, който самите ние никога не сме забелязали, като ни кара да се чувстваме разголени в цялото си жалко несъвършенство и нещо повече — да се чувстваме напълно спечелени. Той ни съди за това, че Му се противопоставяме, наказва нашето богохулство и осъждането Му от нас и ни кара да чувстваме, че в Неговите очи не притежаваме нито едно положително качество, че сме същински Сатани. Надеждите ни са разбити, вече не смеем да Му отправяме неразумни искания или да кроим нещо против Него, и дори мечтите ни се изпаряват за миг. Това е факт, който никой от нас не може да си представи и който никой от нас не може да приеме. Ние в миг губим вътрешното си равновесие и не знаем нито как да продължим по пътя, който се простира напред, нито какво да правим по-нататък с нашите убеждения. Изглежда, че нашата вяра отново се е върнала в първоначалното си състояние и сякаш никога не сме срещали или познавали Господ Исус. Всичко пред нашия поглед ни обърква и ни потапя в колебливост и нерешителност. Ние сме обезкуражени, разочаровани сме и в дълбините на сърцата ни има неукротим гняв и срам. Опитваме се да намерим отдушник, да намерим изход и най-вече се опитваме да продължим да чакаме нашия Спасител Исус, за да разкрием сърцата си пред Него. Въпреки че има моменти, когато външно изглеждаме уравновесени, не проявяваме нито високомерие, нито смирение, сърцата ни се измъчват от чувство на загуба, каквото не сме изпитвали досега. И въпреки че понякога може да изглеждаме необичайно спокойни, в съзнанието ни бушува море от страдание. Неговите съд и наказание ни лишиха от всичките ни надежди и мечти, сложиха край на нашите необуздани желания и породиха у нас нежелание да повярваме, че Той е нашият Спасител и е в състояние да ни спаси. Неговите съд и наказание отвориха такава дълбока пропаст между нас и Него, че никой не иска да я прекоси. Неговите съд и наказание са първият път, когато ние претърпяваме такъв огромен провал, такова голямо унижение. Неговият съд и наказание ни подтикнаха наистина да почувстваме Божието достойнство и Неговата нетърпимост към обидите от човека, в сравнение с които ние сме толкова долни, толкова мръсни. Неговите съд и наказание ни накараха за пръв път да осъзнаем нашата надменност и самонадеяност и как човек никога няма да бъде равен на Бог или сравним с Него. Неговите съд и наказание ни накараха да копнеем за живот без такъв покварен нрав, да се избавим колкото се може по-скоро от тази природа същност и повече да не предизвикваме у Него омраза и отвращение. Неговите съд и наказание ни накараха с готовност да се покоряваме и подчиняваме на словата Му и повече да не се бунтуваме срещу Неговите подредби и организация. Неговите съд и наказание отново ни дадоха желанието да оцелеем и ни накараха с готовност да Го приемем за наш Спасител… Приключихме с делото на завоюването, с ада, с долината на смъртната сянка… Всемогъщият Бог придоби нас, тази група хора! Той триумфира над Сатана и победи безбройните Си врагове!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 4: Вижте явлението Божие в Неговите съд и наказание)

Ежедневни Божии слова  Откъс 537

Едва когато отхвърлиш покварения си нрав и постигнеш изживяване на нормална човешка природа, ще бъдеш усъвършенстван. Въпреки че няма да можеш да правиш предсказания или да говориш за тайнства, ще живееш и ще имаш облика на човешко същество. Бог създаде човека, но след това Сатана поквари човека, така че хората се превърнаха в „мъртъвци“. Така, след като се промениш, ти вече няма да си като тези „мъртъвци“. Словото на Бог запалва духа на хората и ги води към прераждане, а когато духовете на хората се преродят, те се съживяват. Когато говоря за „мъртъвци“, имам предвид трупове без дух, хора, чийто дух е мъртъв в тях. Когато искрата на живота се запали в духа на хората, те се съживяват. Светците, за които се говореше в отминали времена, са хора, които са се съживили, които са били под влиянието на Сатана, но са го победили. Избраните хора от Китай са понесли жестокото и нечовешко преследване и подлостта на големия червен змей и това е опустошило умовете им, и ги е оставило без най-малката смелост да живеят. И така, събуждането на духа им трябва да започне от същността им. Същността им, духът им трябва да бъдат пробудени малко по малко. Когато един ден те се съживят, няма да има повече пречки и всичко ще върви гладко. За момента това остава непостижимо. Повечето хора живеят по начин, който предизвиква много смъртоносни течения. Тези хора са скрити в аурата на смъртта и страдат от липсата на много неща. Думите на някои хора носят смърт, действията им носят смърт и почти всичко, което се вижда от начина им на живот, се състои от смърт. Ако днес хората публично свидетелстват за Бог, те ще се провалят в тази задача, защото още не са се съживили напълно, а и защото сред вас има твърде много мъртъвци. Днес много хора питат защо Бог не дава знаци и не извършва чудеса така, че да може бързо да разпространи делата Си сред езичниците. Мъртвите не могат да свидетелстват за Бог, само живите са способни на това, но повечето хора днес са „мъртъвци“; прекалено много хора живеят под булото на смъртта, под влиянието на Сатана, и не могат да го победят. След като това е така, как биха могли те да свидетелстват за Бог? Как биха могли те да разпространяват делото на Евангелието?

Всички, които живеят под влиянието на мрака, живеят сред смъртта и са притежавани от Сатана. Без да бъдат спасени от Бог и без да са съдени и наказвани от Бог, хората не могат да избягат от влиянието на смъртта; не могат да станат живи хора. Такива мъртъвци не могат да свидетелстват за Бог, нито могат да бъдат оползотворени от Бог, а още по-малко могат да влязат в царството. Бог иска свидетелствата на живите, не на мъртвите, и иска живите, а не мъртвите, да работят за Него. „Мъртвите“ са тези, които се съпротивляват на Бог и се бунтуват срещу Него; те са онези, които са вцепенени в духа си и не разбират Божиите слова; те са онези, които не прилагат истината на практика и нямат и най-малка преданост към Бог; те са онези, които живеят под властта на Сатана и са експлоатирани от Сатана. Мъртвите се проявяват, като се противопоставят на истината, бунтуват се срещу Бог и постъпват долно, низко, безжалостно, брутално, коварно и подмолно. Дори ако тези хора ядат и пият Божиите слова, те не са способни да изживеят Божиите слова, и въпреки че са живи, те са просто ходещи трупове и дишащи мъртъвци. Мъртвите са напълно неспособни да удовлетворят Бог, а още по-малко да Му се покорят напълно. Те могат единствено да Го мамят, да богохулстват срещу Него и да Го предават и това, което изживяват е пълно разкриване на природата на Сатана. Ако хората искат да станат живи същества и да свидетелстват за Бог, както и да бъдат счетени за достойни от Бог, те трябва да приемат Божието спасение; трябва с радост да се покорят на Неговото правосъдие и наказание и трябва с радост да приемат кастренето от Бог. Едва тогава те ще могат да приложат на практика всички истини, изисквани от Бог, и едва тогава ще получат Божието спасение и наистина ще се превърнат в живи същества. Именно живите са спасените от Бог; те са били съдени и наказвани от Бог, те са готови да се посветят на Бог и с удоволствие ще жертват живота си за Бог, и с радост ще отдадат целия си живот на Бог. Едва когато живите свидетелстват за Бог, Сатана може да бъде посрамен; само живите могат да разпространяват евангелското дело на Бог, само живите са в съгласие с Божиите намерения и само живите са истински хора. В самото начало сътвореният от Бог човек бе жив, но поради покварата от Сатана човекът живее в смъртта и живее под влиянието на Сатана, и така хората се превърнаха в бездушни мъртъвци и станаха врагове, които се противопоставят на Бог, превърнаха се в оръдия на Сатана и негови пленници. Всички живи хора, създадени от Бог, се превърнаха в мъртъвци и така Бог загуби свидетелството Си и загуби човечеството, което беше създал и което е единственото нещо, притежаващо Неговия дъх. Ако Бог Си вземе обратно свидетелството и онези, които създаде със собствените Си ръце, но които са пленени от Сатана, Той трябва да ги възкреси, за да станат отново живи същества. Той трябва отново да ги приеме при себе Си, за да живеят в светлината Му. Мъртвите са онези, които нямат дух, които са крайно безчувствени и се противопоставят на Бог. Те преди всичко са тези, които не познават Бог. Тези хора нямат и най-малкото намерение да се покоряват на Бог; те само въстават срещу Него и Му се противопоставят и не изпитват абсолютно никаква лоялност. Живите са тези, чийто дух е прероден, тези, които знаят да се покоряват на Бог и които са Му верни. Те притежават истината и свидетелствата и единствено тези хора радват Бог в дома Му. Бог спасява тези, които могат да се съживят, които виждат Божието спасение, които могат да са верни на Бог и искат да Го търсят. Той спасява онези, които вярват в Божието въплъщение и появата Му. Някои хора могат да се съживят, а други не могат, в зависимост от това дали тяхната същност може да бъде спасена, или не. Много хора са слушали много от Божиите слова, но не разбират Божиите намерения и поради това не са в състояние да ги приложат на практика. Тези хора са неспособни да живеят съгласно каквато и да е истина и умишлено смущават Божиите дела. Те са неспособни да работят за Бог, не могат да Му посветят нищо и също така тайно харчат парите на църквата и се хранят безплатно в Божия дом. Тези хора са мъртви и няма да бъдат спасени. Бог спасява онези, които са в делата Му, но има и такива хора, които не могат да получат спасението Му; малцина могат да получат спасението Му. Това е така, защото повечето хора са твърде дълбоко покварени и са се превърнали в мъртъвци; те не могат да бъдат спасени, защото са напълно експлоатирани от Сатана и по природа са прекалено зловредни. Тази малка група хора също не може напълно да се покорява на Бог. Те не са тези, които са били изцяло предани на Бог от самото начало или тези, които са изпитвали безкрайна любов към Бог от началото, а по-скоро са се покорили на Бог заради Неговото дело на завоеванието, те виждат Бог заради върховната Му любов, в нрава им настъпват промени поради праведния нрав на Бог и те познават Бог в Неговите дела — дела, които са едновременно действителни и практични. Колкото и добри да са тези хора, без Божиите дела те все още щяха да принадлежат на Сатана, все още щяха да принадлежат на смъртта и да са мъртви. Фактът, че днес тези хора могат да получат Божието спасение, се дължи единствено на това, че те желаят да сътрудничат на Бог.

Заради своята преданост към Бог живите ще бъдат спечелени от Бог и ще живеят съгласно обещанията Му. Поради противопоставянето си на Бог мъртвите ще бъдат отритнати от Бог и ще живеят наказани и прокълнати от Него. Такъв е праведният нрав на Бог, който не може да бъде променен от никой човек. Хората получават Божието одобрение и живеят в светлината заради своите собствени търсения; заради своите подли заговори хората са прокълнати от Бог и наказани; хората са наказани от Бог заради своите злодеяния и благословени от Него заради своите стремежи и вярност. Бог е справедлив: Той благославя живите и проклина мъртвите, за да останат те завинаги при смъртта и никога да не живеят в Божията светлина. Бог ще приеме живите в царството Си и ще ги благослови да живеят с Него завинаги. Колкото до мъртвите, Той ще ги порази и ще ги осъди на вечна смърт; те ще станат обект на унищожение и завинаги ще бъдат притежание на Сатана. Бог не се отнася несправедливо към никого. Онези, които наистина търсят Бог, със сигурност ще останат в Божия дом, а всички онези, които са непокорни към Бог и не съответстват на Него, със сигурност ще изпитат Неговото наказание. Може би ти не си сигурен относно Божието дело в плът, но един ден Божията плът няма директно да определи края на човека; вместо това Неговият Дух ще определи крайната цел на човека и тогава хората ще разберат, че Божията плът и Неговият дух са едно цяло, че Неговата плът не може да греши, а Неговият Дух — още по-малко. В крайна сметка Той със сигурност ще прибере в царството Си онези, които са се върнали към живота — нито един повече, нито един по-малко. Колкото до мъртвите, които не са се съживили, те ще бъдат хвърлени в бърлогата на Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Ти от съживилите се ли си?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 538

Първата стъпка от пътя на Светия Дух в човека е преди всичко да отвлече сърцето му от хората, събитията и нещата и да го насочи към Божиите слова, като накара сърцето му да повярва, че Божиите слова са извън всякакво съмнение и са напълно истинни. Ако вярваш в Бог, трябва да вярваш и в Неговите слова; ако след много години вяра в Бог продължаваш да не познаваш пътя, по който върви Светият Дух, наистина ли си вярващ? За да постигнеш нормален човешки живот — нормален човешки живот, който има нормални взаимоотношения с Бог — първо трябва да повярваш в Неговите слова. Ако не си постигнал първата стъпка от делото на Светия Дух в хората, тогава нямаш никаква основа. Ако не можеш да следваш дори и най-маловажните принципи, как ще вървиш по пътя напред? Да стъпиш на правилния път, по който Бог усъвършенства човека, означава да навлезеш в правилния път на настоящото дело на Светия Дух; това означава да стъпиш на пътя, по който върви Светият Дух. Настоящите думи на Бог днес са пътят, по който върви Светият Дух. В този смисъл, ако хората искат да стъпят на пътя на Светия Дух, те трябва да се покоряват, да ядат и да пият настоящите думи на въплътения Бог. Делото, което Той върши, е дело на думите; всичко започва от Неговите слова и всичко се гради върху Неговите слова, върху Неговите настоящи думи. Независимо дали става дума за това да сме сигурни за въплътения Бог, или да познаваме въплътения Бог — всяко от тези неща изисква да полагаме повече усилия върху Неговите слова. В противен случай хората не могат да постигнат нищо и ще останат без нищо. Единствено като градят върху основата на яденето и пиенето на Божиите слова и по този начин Го опознават и удовлетворяват, хората могат постепенно да изградят нормална връзка с Бог. За човека няма по-добро сътрудничество с Бог от това да яде и пие Неговите слова и да ги прилага на практика. Чрез такава практика хората най-добре могат да устоят твърдо в свидетелството си на Божии хора. Когато хората проумяват и са способни да се покоряват на същината на настоящите Божии слова, те живеят по пътя, по който ги води Светият Дух, и са стъпили на правилния път на Божието усъвършенстване на човека. По-рано хората можеха да спечелят Божието дело просто като търсеха Божията благодат или като търсеха мир и радост, но сега нещата са различни. Без думите на въплътения Бог, без реалността на Неговите слова, хората не могат да получат Божието одобрение и всички ще бъдат отстранени от Бог. За да постигнат нормален духовен живот, хората трябва първо да ядат и пият Божиите слова и да ги прилагат на практика, а след това, на тази основа, да установят нормални отношения с Бог. Ти как сътрудничиш? Как стоиш твърдо в свидетелството на Божия народ? Как изграждаш нормални взаимоотношения с Бог?

Как да разбереш дали имаш нормални взаимоотношения с Бог в ежедневието си:

1. Вярваш ли в свидетелството на Самия Бог?

2. Вярваш ли в сърцето си, че Божиите думи са истинни и непогрешими?

3. Дали си човек, който прилага думите Му на практика?

4. Верен ли си на Неговото поръчение? Какво правиш, за да си верен на Неговото поръчение?

5. Дали всичко, което правиш, е с цел да удовлетвориш Бог и да Му бъдеш верен?

С помощта на изброените по-горе въпроси можеш да си дадеш сметка дали на настоящия етап имаш нормални взаимоотношения с Бог.

Ако си в състояние да приемеш Божието поръчение, да приемеш Неговото обещание и да следваш пътя на Светия Дух, значи следваш Божията воля. Дали ясно виждаш вътре в себе си пътя на Светия Дух? Точно сега действаш ли в съответствие с пътя на Светия Дух? Приближава ли се сърцето ти към Бог? Искаш ли да си в крак с най-новата светлина на Светия дух? Искаш ли да бъдеш спечелен от Бог? Искаш ли да станеш проявление на Божията слава на земята? Имаш ли решимост да постигнеш това, което Бог изисква от теб? Ако при изричането на Божиите думи в теб има решителност да сътрудничиш и решителност да удовлетвориш Бог — ако това е твоята мисъл, това означава, че Божиите думи са дали плод в твоето сърце. Ако ти липсва такава решителност, ако нямаш цели, които да преследваш, това означава, че сърцето ти не е движено от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Ежедневни Божии слова  Откъс 539

В стремежа към промяна на житейския нрав на човека пътят на практиката е много прост. Ако в действителното си преживяване си в състояние да следваш настоящите думи на Светия дух и да преживееш Божието дело, тогава твоят нрав може да бъде променен. Ако следваш всичко, което казва Светият Дух, и се стремиш според онова, което казва Светият Дух, тогава си човек, който Му се покорява, и в твоя нрав ще настъпи промяна. Нравът на хората се променя с настоящите думи на Светия Дух; ако винаги се придържаш към преживяванията си и правилата от миналото, тогава твоят нрав не може да се промени. Ако днешните думи на Светия Дух изискват от всички хора да навлязат в живота на нормалния човешки род, но ти оставаш фиксиран върху външните неща, объркваш се в реалността и не я приемаш сериозно, тогава си човек, който не е съумял да следва делото на Светия Дух, човек, който не е навлязъл в пътя на напътствията на Светия Дух. Дали нравът ти може да се промени или не, зависи от това дали си в крак с актуалните думи на Светия Дух и дали имаш истинско знание. Това е различно от онова, което разбрахте преди. Промяната в нрава ти, която разбираше преди, е, че ти, който бързо съдиш, си престанал да говориш необмислено за Божията дисциплина; но това е само един аспект на промяната. Точно сега най-критичният момент е следването на ръководството на Светия Дух: следвай всичко, което Бог казва, и се покорявай на всичко, което Той казва. Нравът на хората не може да бъде променен от самите хора; той трябва да премине през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите слова или да бъде дисциплиниран и кастрен от Неговите слова. Само тогава той може да постигне покорство и преданост към Бог и повече да не бъде повърхностен спрямо Него. Именно при облагородяването на Божиите слова се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, правосъдието, дисциплинирането и кастренето, осъществявани с Неговите слова, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те ще могат да се покорят на настоящите Божии слова и на Неговото дело. Дори това да не е съгласно човешките представи, те ще могат да се избавят от тези представи и съзнателно да се покорят. В миналото говоренето за промени в нрава се е отнасяло главно до способността да се опълчиш на себе си, да позволиш на плътта да страда, да дисциплинираш тялото си и да се отървеш от плътските предпочитания — което е един вид промяна в нрава. Днес всеки знае, че истинският израз на промяната в нрава е да се покориш на настоящите слова на Бог и да познаваш истински Неговото ново дело. По този начин предишното познание на хората за Бог, което бе основано на представи, може да бъде заличено и те да постигнат истинско познание и покорство към Бог — само това е истинският израз на промяната в нрава.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Ежедневни Божии слова  Откъс 540

Стремежът на хората да навлязат в живота се основава на Божиите думи. По-рано се казваше, че всичко се постига благодарение на Неговите думи, но никой не виждаше този факт. Ако навлезеш в преживяването на настоящата стъпка, всичко ще ти бъде ясно и ще изградиш добра основа за бъдещите изпитания. Каквото и да казва Бог, съсредоточи се само върху навлизането в Неговите думи. Когато Бог каже, че ще започне да наказва хората, приемете наказанието Му. Когато Бог иска от хората да умрат, приеми това изпитание. Ако винаги живееш според най-новите Му слова, Божиите думи ще те усъвършенстват накрая. Колкото повече навлизате в Божиите думи, толкова по-бързо ще бъдете усъвършенствани. Защо в общение след общение ви моля да познавате и да навлизате в Божиите думи? Само когато се стремиш и преживяваш в Божиите думи и навлизаш в реалността на Неговите думи, Светият Дух има възможност да работи в теб. Следователно всички вие сте участници във всеки метод, чрез който Бог действа, и независимо от степента на вашето страдание, накрая всички вие ще получите „спомен“. За да постигнете окончателното си съвършенство, вие трябва да навлезете във всички Божии думи. Усъвършенстването на хората от Светия Дух не е едностранно; Той изисква сътрудничеството на хората, Той се нуждае от това всеки да Му сътрудничи съзнателно. Каквото и да казва Бог, съсредоточете се само върху навлизането в Неговите думи — това ще бъде по-полезно за живота ви. Всичко е в името на постигането на промяна във вашия нрав. Когато навлезеш в Божиите думи, сърцето ти ще бъде движено от Него и ти ще можеш да знаеш всичко, което Бог иска да постигне на този етап от Своето дело, и ще имаш решимостта да го постигнеш. По време на наказанието имаше хора, които вярваха, че това е метод на работа, и не вярваха в Божиите думи. В резултат на това те не се подложиха на облагородяване и излязоха от времето на наказанието, без да придобият или разберат нищо. Имаше и такива, които наистина навлизаха в тези думи без капка съмнение, които казваха, че Божиите думи са непогрешима истина и че човечеството трябва да бъде наказано. Те се бориха с тях за определен период от време, като се отказваха от бъдещето и съдбата си, и когато излязоха, техният нрав бе претърпял известна промяна и бе придобил по-дълбоко разбиране за Бог. Всички онези, които излязоха от наказанието, почувстваха прелестта на Бог и осъзнаха, че тази стъпка на делото въплъщава великата Божия любов, която се спуска в тях, че това е завоюването и спасението на Божията любов. Те също така казваха, че Божиите помисли са винаги добри и че всичко, което Бог прави в човека, идва от любов, а не от омраза. Онези, които не вярваха в Божиите думи, които не внимаваха в Неговите думи, не се подложиха на облагородяване по време на наказанието и в резултат на това Светият Дух не беше с тях и те не спечелиха нищо. За тези, които навлязоха във времето на наказанието, въпреки че преминаха през облагородяване, Светият Дух работеше скрито в тях и в резултат на това житейският им нрав се промени. Някои от тях на пръв поглед изглеждаха много положително настроени, изпълнени с добро настроение през целия ден, но те не навлязоха в състоянието на облагородяване на Божиите думи и така изобщо не се промениха, което беше последица от това, че не вярваха в Божиите думи. Ако не вярваш в Божиите думи, тогава Светият Дух няма да работи в теб. Бог се явява на всички онези, които вярват в Неговите думи, и онези, които вярват и приемат Неговите думи, ще могат да спечелят Неговата любов!

За да навлезете в реалността на Божиите слова, трябва да намерите пътя на практиката и да знаете как да прилагате Божиите слова на практика. Само по този начин ще настъпи промяна в житейския ви нрав, само по този път можете да бъдете усъвършенствани от Бог и само хората, които са усъвършенствани от Бог по този начин, могат да бъдат в хармония с Неговите намерения. За да получите нова светлина, трябва да живеете според Неговите слова. Да бъдете движени от Светия Дух само един път изобщо няма да е достатъчно — трябва да се задълбочите. За тези, които са били движени само веднъж, вътрешната им ревност се събужда и те искат да търсят, но това не може да продължи дълго; те трябва да бъдат постоянно движени от Светия Дух. Много пъти в миналото съм споменавал за надеждата си, че Божият Дух може да раздвижи душите на хората, така че те да се стремят към промени в житейския си нрав, и докато се стремят да бъдат движени от Бог, да разберат собствените си недостатъци и в процеса на преживяване на Неговите слова да отхвърлят нечистотиите в себе си (самодоволство, високомерие, представи и т.н.). Не си мислете, че само активността при получаването на нова светлина е достатъчна — трябва да отхвърлите и всичко негативно. От една страна, вие трябва да навлезете от положителен аспект, а от друга, трябва да се отървете от всичко нечисто от отрицателен аспект. Трябва постоянно да се изследваш, за да видиш кои нечистотии все още съществуват в теб. Религиозните представи на човеците, техните намерения, надежди, самодоволство и арогантност са все нечисти неща. Вгледай се в себе си и постави всичко редом с всички Божии слова на откровение, за да видиш кои религиозни представи имаш. Само когато наистина ги разпознаеш, можеш да ги отхвърлиш. Някои хора казват: „Сега е достатъчно просто да следваме светлината на настоящото действие на Светия Дух. Няма нужда да се занимаваме с нищо друго“. Но тогава, когато се появят твоите религиозни представи, как ще се отървеш от тях? Смяташ ли, че следването на Божиите слова днес е нещо просто? Ако си религиозен човек, смущенията могат да възникнат от твоите религиозни представи и традиционните богословски теории в сърцето ти, а когато тези неща възникнат, това прекъсва възприемането на нови неща. Всички тези проблеми са реални. Ако само следваш настоящите думи на Светия Дух, не можеш да удовлетвориш Божиите намерения. Едновременно със стремежа за следването на настоящата светлина на Светия Дух трябва да разпознаваш кои представи и намерения таиш, каква човешка самонадеяност имаш и кое поведение е бунтовно спрямо Бог. И след като си разпознал всички тези неща, трябва да ги отхвърлиш. Опълчването ти срещу предишните ти действия и поведение ти позволява да следваш думите, които Светият Дух говори днес. Промяната в нрава, от една страна, се постига чрез Божиите слова, а от друга, изисква съдействие от страна на човеците. Има Божие дело, а след това има и човешка практика, като и двете са задължителни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Ежедневни Божии слова  Откъс 541

Как можете да удовлетворявате Божиите намерения в бъдещия си път на служение? Един от най-важните моменти е да се стремите да навлезете в живота, да се стремите към промяна на нрава и да се стремите към по-дълбоко навлизане в истината — това е пътят към постигане на съвършенство и придобиване от Бог. Всички вие сте получатели на Божието поръчение, но какво е това поръчение? Това е свързано със следващата стъпка на делото; следващата стъпка на делото ще бъде по-велико дело, което се извършва в цялата вселена, така че днес вие трябва да се стремите към промени в житейския си нрав, за да можете в бъдеще наистина да бъдете доказателство за това, че Бог печели слава чрез Своето дело, превръщайки ви в образци на Неговото бъдещо дело. Днешният стремеж е изцяло в името на това да положите основите на бъдещото дело, за да можете да бъдете използвани от Бог и да свидетелствате за Него. Ако превърнеш това в цел на стремежа си, ще успееш да получиш присъствието на Светия Дух. Колкото по-високо поставиш целта на твоя стремеж, толкова повече ще можеш да се усъвършенстваш. Колкото повече се стремиш към истината, толкова повече Светият Дух действа. Колкото повече енергия влагаш в твоя стремеж, толкова повече ще спечелиш. Светият Дух усъвършенства хората в зависимост от тяхното вътрешно състояние. Някои хора казват, че не желаят да бъдат използвани от Бог или да бъдат усъвършенствани от Него, че просто искат плътта им да остане невредима и да не ги сполети някакво нещастие. Някои хора не желаят да влязат в Царството, но са готови да се спуснат в бездънната пропаст. В този случай Бог също ще изпълни желанието ти. Към каквото и да се стремиш, Бог ще го осъществи. И така, към какво се стремиш в момента? Усъвършенства ли се то? Дали настоящите ти действия и постъпки са с цел да бъдеш усъвършенстван от Бог и да бъдеш спечелен от Него? В ежедневието си ти трябва постоянно да се съизмерваш с това. Ако вложиш цялото си сърце в преследването на една-единствена цел, Бог със сигурност ще те усъвършенства. Такъв е пътят на Светия дух. Пътят, по който Светият дух води хората, се постига чрез тяхното преследване. Колкото повече жадуваш да бъдеш усъвършенстван и придобит от Бог, толкова повече Светият Дух ще работи в теб. Колкото по-малко се стремиш и колкото по-негативен и назадничав си, толкова повече лишаваш Светия Дух от възможността да работи; с течение на времето Светият Дух ще те изостави. Искаш ли да бъдеш усъвършенстван от Бог? Искаш ли да бъдеш спечелен от Бог? Искаш ли да бъдеш използван от Бог? Трябва да се стремите да правите всичко в името на това да бъдете усъвършенствани, спечелени и използвани от Бог, така че вселената и всички неща да могат да видят Божиите действия, проявени във вас. Вие сте господарят сред всички неща и сред всичко, което съществува, ще позволите на Бог да се наслаждава на свидетелство и слава чрез вас — това е доказателство, че вие сте най-благословени от всички поколения!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Ежедневни Божии слова  Откъс 542

Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме носиш, а колкото по-голямо бреме носиш, толкова по-богат ще стане твоят опит. Когато проявяваш внимание към намеренията Му, Бог ще те натовари с бреме, а след това ще те просвети за задачите, които ти е поверил. Когато Бог ти даде това бреме, ще обърнеш внимание на свързаните с него истини, докато ядеш и пиеш от Божиите слова. Ако имаш бреме, свързано със състоянието на живота на твоите братя и сестри, това е бреме, което ти е поверено от Бог и винаги ще носиш това бреме със себе си в ежедневните си молитви. Това, което Бог върши, е стоварено върху теб и ти си готов да правиш това, което Бог иска да върши; ето какво означава да поемеш Божието бреме като свое. В този момент, докато ядеш и пиеш Божиите слова, ще се съсредоточиш върху такива въпроси и ще се чудиш: „Как ще реша тези проблеми? Как мога да помогна на моите братя и сестри да се освободят и да намерят духовно наслаждение?“. Ще се съсредоточиш също върху решаването на тези проблеми, докато общуваш, а когато ядеш и пиеш от Божиите слова, ще се съсредоточиш върху яденето и пиенето на такива думи, които се отнасят до тези въпроси. Ще носиш бреме и докато ядеш и пиеш от Неговите слова. Веднъж разбрал Божиите изисквания, ще имаш по-ясна представа по кой път да поемеш. Това са просветлението и озарението на Светия Дух, донесени от твоето бреме, а също и Божието напътствие, което ти е дадено. Защо казвам това? Ако нямаш бреме, няма да внимаваш, докато ядеш и пиеш от Божиите слова, а когато ядеш и пиеш от Божиите слова, докато носиш бреме, можеш да разбереш същността им, ще намериш пътя и ще проявяваш внимание към намеренията Му. Ето защо трябва да се молиш Бог да постави по-голямо бреме върху теб и да ти повери още по-големи задачи, така че пред теб да има по-голям път, по който да практикуваш, и яденето и пиенето на Божиите слова да даде по-добър резултат, за да можеш да станеш по-способен да разбереш същината на Неговите слова и да бъдеш по-подготвен за напътствията на Светия Дух.

Яденето и пиенето на Божиите думи, практикуването на молитви, приемането на Божието бреме и на задачите, които Той ти поверява — всичко това е, за да има път пред теб. Колкото по-голямо е бремето, поверено ти от Бог, толкова по-лесно ще е да бъдеш усъвършенстван от Него. Някои не желаят да си сътрудничат с другите в служба на Бог, дори когато са призовани; това са мързеливи хора, които искат само да се наслаждават на комфорта. Колкото повече се иска от теб да служиш в сътрудничество с останалите, толкова повече опит ще придобиеш. Тъй като имаш повече бреме и опит, ще получиш повече възможности да бъдеш усъвършенстван. Следователно, ако можеш да служиш на Бог искрено, ще се съобразяваш с Божието бреме и ще имаш повече възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог. Точно такава група хора се усъвършенства в момента. Колкото повече те докосва Светият Дух, толкова повече време ще посветиш на това да се съобразяваш с Божието бреме, толкова повече ще бъдеш усъвършенстван от Бог и толкова повече ще бъдеш придобит от Него — докато накрая се превърнеш в човек, когото Бог използва. В днешно време има хора, които не се обременяват за църквата. Тези хора не си дават зор и са немарливи и се грижат само за собствената си плът. Такива хора са изключително егоистични, а освен това са и слепи. Ако не можеш да видиш този въпрос ясно, няма да носиш никакво бреме. Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме ще ти повери Той. Егоистите не желаят да изстрадат такива неща; не желаят да платят цената и в резултат на това ще пропуснат възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Нима не си причиняват вреда? Ако проявяваш внимание към Божиите намерения, ще поемеш истинско бреме за църквата. Всъщност, вместо да го наричаме бреме, което поемаш за църквата, би било по-добре да го наречем бреме, което поемаш заради собствения си живот, защото целта на бремето, което поемаш за църквата, е да използваш този опит, за да бъдеш усъвършенстван от Бог. Следователно, този, който поема най-голямото бреме за църквата, и този, който носи бремето на навлизане в живота, ще бъде усъвършенстван от Бог. Разбра ли това ясно? Ако църквата, в която си, е разпиляна като пясък, но нито се тревожиш, нито се притесняваш, а дори си затваряш очите, когато твоите братя и сестри обикновено не ядат и не пият от Божиите думи, значи не носиш никакво бреме. Това не са хора, на които Бог се радва. Хората, на които Бог се радва, са жадни и гладни за праведност и проявяват внимание към Божиите намерения. Затова трябва да се съобразявате с Божието бреме тук и сега; не трябва да чакате Бог да разкрие Своя праведен нрав пред цялото човечество, за да се загрижите тепърва за Божието бреме. Нима тогава няма да е твърде късно? Сега има добра възможност да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако допуснеш тази възможност да ти се изплъзне, ще съжаляваш до края на живота си, точно както Мойсей не успя да влезе в добрата ханаанска земя, съжаляваше за това до края на живота си и умря в разкаяние. Щом Бог разкрие праведния Си нрав на всички народи, ще се изпълниш със съжаление. Дори Бог да не те накаже, ти сам ще се накажеш поради собственото си разкаяние. Някои не са убедени в това, но ако не вярваш, просто изчакай и ще видиш. Има хора, чиято единствена цел е да изпълнят тези думи. Готов ли си да се жертваш в името на тези думи?

Ако не търсиш възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог и ако не се стремиш да изпревариш останалите в стремежа си към съвършенство, накрая ще бъдеш изпълнен с разкаяние. Най-добрата възможност за постигане на съвършенство е в настоящето; сега е изключително подходящ момент. Ако не се стремиш искрено към усъвършенстване от Бог, когато Неговото дело приключи, ще бъде твърде късно — ще си пропуснал възможността. Колкото и големи да са стремежите ти, ако Бог вече не извършва това дело, независимо от усилията, които полагаш, никога няма да можеш да постигнеш съвършенство. Трябва да се възползваш от тази възможност и да сътрудничиш, докато Светият Дух работи усилено. Ако пропуснеш тази възможност, друга няма да ти бъде дадена, независимо от усилията, които полагаш. Някои от вас реват: „Боже, готов съм да се съобразявам с Твоето бреме и съм готов да удовлетворя Твоите намерения!“. Въпреки това, нямаш път, по който да практикуваш, така че бремето ти няма да трае дълго. Ако пред себе си имаш път, тогава ще трупаш опит стъпка по стъпка и опитът ти ще бъде структуриран и организиран. Когато приключиш с едно бреме, ще ти бъде дадено друго. Със задълбочаването на житейския ти опит и бремето ти ще става по-тежко. Някои хора носят бреме само когато са докоснати от Светия Дух, а след време, когато вече нямат път, по който да практикуват, те престават да носят всякакво бреме. Не можеш да носиш бреме просто като ядеш и пиеш от Божиите думи. С разбирането на много истини ще придобиеш проницателност, ще се научиш да решаваш проблеми с помощта на истината и ще придобиеш по-точно разбиране на Божиите думи и Божиите намерения. Така ще поемеш бреме, което да понесеш, и едва тогава ще можеш да вършиш работата правилно. Ако имаш бреме, но нямаш ясно разбиране за истината, това също няма да помогне; трябва лично да преживееш Божиите думи и да знаеш как да ги практикуваш. Едва когато самият ти си навлязъл в реалността, ще можеш да се грижиш за другите, да водиш другите и да бъдеш усъвършенстван от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения)

Ежедневни Божии слова  Откъс 543

В момента Божието дело е всеки да влезе в правия път, да има нормален духовен живот и истински преживявания, да бъде воден от Светия Дух и — с това като основа — да приеме Божиите поръчения. Целта на навлизането в обучението на царството е всяка ваша дума, действие, движение, мисъл и идея да навлязат в Божиите слова; да бъдете докосвани по-често от Бог и така сърцето ви да стане боголюбиво; и да поемете повече от тежестта на Божиите намерения, така че всеки да е на пътя към усъвършенстването от Бог и всеки да е на прав път. Щом си тръгнал по този път на усъвършенстване от Бог, значи си на прав път. Щом мислите и идеите ти, както и погрешните ти цели, могат да бъдат поправени, щом си в състояние да преминеш от внимание към плътта към внимание към Божиите намерения, и щом си в състояние да устоиш на смущението на погрешни цели, когато те се появят, като вместо това действаш в съответствие с Божиите намерения — ако си в състояние да постигнеш такава промяна, значи си на правия път на житейския опит. След като молитвените ти практики са на прав път, ще бъдеш докоснат от Светия Дух в молитвите си. Всеки път, когато се молиш, ще бъдеш докосван от Светия Дух; всеки път, когато се молиш, ще можеш да смиряваш сърцето си пред Бог. Всеки път, когато ядеш и пиеш откъс от Божиите слова, само ако си в състояние да разбереш делото, което Той извършва в този момент, и ако можеш да научиш как да се молиш, как да сътрудничиш и как да постигаш навлизане, яденето и пиенето на Божиите слова ще даде резултат. Когато, чрез Божиите слова, успееш да откриеш пътя за навлизане и да разпознаеш движещата сила на Божието дело в този момент, както и посоката на действие на Светия Дух, ще си влязъл в правия път. Ако не си разбрал същността, докато ядеш и пиеш от Божиите слова, и след това, ако все още не можеш да намериш път, по който да практикуваш, това ще покаже, че все още не знаеш как да ядеш и пиеш от Божиите слова правилно и че не си открил метода или принципа за това. Ако не си разбрал делото, което Бог извършва в този момент, няма да можеш да приемаш задачите, които Той би ти поверил. Делото, което Бог върши в момента, е точно това, в което хората трябва да навлязат и да разберат сега. Имате ли представа за тези неща?

Ако ядеш и пиеш от Божиите слова ефективно, духовният ти живот става нормален и независимо от това с какви изпитания се сблъскаш, в какви обстоятелства се окажеш, какви физически заболявания претърпиш, какво отчуждение от братя и сестри или семейни трудности изпиташ, можеш да ядеш и пиеш от Божиите слова нормално, да се молиш нормално и да продължиш църковния си живот нормално; ако можеш да постигнеш всичко това, то ще покаже, че си на прав път. Някои хора са твърде крехки и им липсва постоянство. Когато се сблъскат с незначително препятствие, те хленчат и стават негативни. Стремежът към истината изисква постоянство и решителност. Ако този път не си успял да изпълниш Божиите намерения, трябва да можеш да се отвратиш от себе си и дълбоко в себе си да бъдеш твърдо решен да успееш следващия път. Ако този път не си се съобразил с Божието бреме, трябва да си твърдо решен, когато в бъдеще се сблъскаш със същото препятствие, да въстанеш срещу плътта и да удовлетвориш Божиите намерения. Така ще станеш достоен за похвала. Някои хора не знаят дори дали собствените им мисли или идеи са правилни — тези хора са глупаци! Ако искаш да подчиниш сърцето си и да въстанеш срещу плътта, първо трябва да знаеш дали намеренията ти са правилни; едва тогава можеш да подчиниш сърцето си. Нима можеш да подчиниш сърцето си и да въстанеш срещу плътта, ако не знаеш дали намеренията ти са правилни? Дори и да въстанеш, ще го направиш по объркан начин. Трябва да знаеш как да се опълчиш на грешните си намерения; ето какво означава да въстанеш срещу плътта. Щом осъзнаеш, че намеренията, мислите и идеите ти са погрешни, трябва бързо да обърнеш посоката и да тръгнеш по правия път. Първо разреши този проблем и се научи да постигаш навлизане в това отношение, защото ти най-добре знаеш дали имаш правилни намерения или не. Когато грешните ти намерения са поправени и вече са в името на Бог, тогава ще си постигнал целта да подчиниш сърцето си.

Най-важното нещо, което трябва да направите сега, е да придобиете познание за Бог и Неговото дело. Трябва също да знаеш как действа Светият Дух върху човечеството; тези действия са от съществено значение за навлизане в правия път. Ще ти бъде по-лесно да го направиш, след като си разбрал този важен момент. Вярваш в Бог и познаваш Бог, а това показва, че твоята вяра в Бог е истинска. Ако продължаваш да трупаш опит, но в крайна сметка все пак не можеш да познаеш Бог, тогава със сигурност си човек, който се противопоставя на Бог. Онези, които вярват само в Исус Христос, без да вярват и във въплътения Бог на днешния ден, са осъдени. Всички те са съвременни фарисеи, защото не признават днешния Бог; всички те се противопоставят на Бог. Независимо колко предано се прекланят пред Исус, всичко ще бъде напразно; Бог няма да ги похвали. Всички онези, които издигат плакати, на които пише, че вярват в Бог, но които нямат истинско познание за Бог в сърцата си, са лицемери!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения)

Ежедневни Божии слова  Откъс 544

За да се стреми да бъде усъвършенстван от Бог, човек първо трябва да разбере какво означава да бъде усъвършенстван от Него, както и на какви условия трябва да отговаря, за да бъде усъвършенстван. Веднъж разбрал тези въпроси, човек трябва да потърси пътя на практиката. За да бъде усъвършенстван, човек трябва да има определени заложби. Много хора нямат достатъчно заложби по природа и в този случай трябва да платиш цената и лично да работиш усилено. Колкото по-лоши са заложбите ти, толкова повече лични усилия трябва да вложиш. Колкото по-добре разбираш Божиите слова и колкото повече ги прилагаш на практика, толкова по-бързо можеш да стъпиш на пътя към усъвършенстването. Чрез молитви можеш да бъдеш усъвършенстван в областта на молитвата; можеш също така да бъдеш усъвършенстван, като ядеш и пиеш от Божиите слова, разбираш тяхната същност и изживееш тяхната реалност. Като преживяваш Божиите слова всеки ден, би трябвало да разбереш какво ти липсва; освен това би трябвало да разпознаеш пагубния си недостатък и слабостите си и да се молиш, и да отправяш молби към Бог. По този начин постепенно ще бъдеш усъвършенстван. Пътят към съвършенството е: молитвата, яденето и пиенето на Божиите слова, разбирането на същността на Божиите слова, навлизането в преживяване на Божиите слова, опознаването на това, което ти липсва, подчиняването на Божието дело, съобразяването с Божието бреме, опълчването на плътта чрез боголюбивото ти сърце и честото общуване с твоите братя и сестри, което може да обогати твоя опит. Независимо дали става дума за живота в общността, или за личния ти живот и дали става дума за големи или малки събирания, всички те могат да ти позволят да придобиеш опит и да получиш обучение, за да може сърцето ти да се смири пред Бог и да се върне при Него. Всичко това е част от процеса на усъвършенстване. Да преживееш Божиите слова, както вече споменахме, означава да можеш действително да ги вкусиш и да си позволиш да ги изживееш, за да придобиеш по-голяма вяра и любов към Бог. По този начин постепенно ще се отървеш от покварения си сатанински нрав, ще се освободиш от неправилни мотиви и ще заживееш като нормален човек. Колкото по-голяма е любовта ти към Бог, тоест колкото по-голяма част от теб е била усъвършенствана от Бог, толкова по-малко ще си завладян от покварата на Сатана. Чрез своя практически опит постепенно ще стъпиш на пътя към съвършенството. Затова, ако искаш да бъдеш усъвършенстван, особено важно е да проявяваш внимание към Божиите намерения и да преживееш Неговите слова.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения)

Ежедневни Божии слова  Откъс 545

Сега Бог иска да придобие определена група от хора, съставена от онези, които се стремят да Му съдействат, които могат да се покорят на делото Му, които вярват в истинността на словата Му и които могат да претворят в живота си Божиите изисквания. Това са хора, които имат истинно разбиране в сърцата си, които могат да бъдат направени съвършени и които неминуемо ще поемат по пътя на усъвършенстването. Онези, които не могат да бъдат направени съвършени, са хора без ясно разбиране на Божието дело, хора, които не ядат и не пият Божиите слова, които не обръщат внимание на словата Му и които изобщо нямат боголюбиви сърца. Онези, които се съмняват във въплътения Бог, винаги са изпълнени с несигурност към Него, никога не приемат словата Му сериозно и винаги Го заблуждават, са хора, които се противопоставят на Бог и принадлежат на Сатана — такива хора не могат да бъдат направени съвършени.

Ако искаш да получиш съвършенство, трябва преди всичко да имаш Божието благоволение, защото Бог прави съвършени онези, които се радват на Неговото благоволение и които са в съгласие с Божиите намерения. Ако желаеш да си в съгласие с Божиите намерения, то сърцето ти трябва да се покори на делото Му, трябва да се стремиш към истината и да приемеш Божия надзор във всичко. Дали всичко, което си правил, е преминало под Божия надзор? Правдиви ли са намеренията ти? Ако са правдиви, Бог ще те похвали; ако намеренията ти са порочни, това показва, че сърцето ти обича не Бог, а плътта и Сатана. Следователно трябва да използваш молитвата като начин да приемеш Божия надзор във всичко. Когато се молиш, макар и Аз да не стоя лично пред теб, Светият Дух е с теб и ти се молиш едновременно на Мен и на Божия Дух. Защо вярваш в тази плът? Вярваш, защото у Него е Божият Дух. Би ли вярвал в този човек, ако Божият Дух не беше у Него? Когато вярваш в Него, ти вярваш в Божия Дух. Когато се боиш от този човек, това е страх от Божия Дух. Вярата в Божия Дух е вяра в този човек, както вярата в този човек е вяра и в Божия Дух. Когато се молиш, ти чувстваш, че Божият Дух е с теб и че Бог е пред теб, затова се молиш на Неговия Дух. Днес повечето хора не се осмеляват да представят делата си пред Бог; можеш да заблудиш Неговата плът, но не можеш да заблудиш Неговия Дух. Всичко, което не може да издържи Божията внимателна проверка, противоречи на истината и трябва да бъде отхвърлено; не бъде ли направено, значи се съгрешава срещу Бог. Затова когато се молиш, когато говориш и общуваш с братята и сестрите си, когато изпълняваш задълженията си и се занимаваш със своите дела, винаги разкривай сърцето си пред Бог. Той е с теб, докато изпълняваш онова, което ти е назначено, и стига намеренията ти да са правилни и да го вършиш заради делото на Божия дом, Бог ще приеме всичко, което правиш. Трябва искрено да се посветиш на изпълнението на онова, което ти е назначено. Когато се молиш, ако имаш боголюбиво сърце и ако търсиш Божията грижа, защита и надзор, ако такива са намерениятати, то тогава молитвите ти ще дадат резултат. Например, докато се молиш по време на събирания, ако разкриеш сърцето си и в молитвата си към Бог Му кажеш какво ти е на сърце и не говориш лъжливо, тогава молитвите ти със сигурност ще дадат резултат. Ако сърцето ти е истински боголюбиво, тогава се закълни пред Него: „Боже, който си на небето и на земята, и във всички неща, заклевам Ти се: нека духът Ти проверява всичко, което правя, нека да ме пази и да се грижи за мен по всяко време и да направи така, че всичките ми дела да устоят в Твоето присъствие. А ако любовта към Тебе някога пресъхне в сърцето ми или ако някога Те предам, тогава ме подложи на най-суровото Си наказание и проклятие. И нека няма прошка за мен нито в този живот, нито в следващия!“. Смееш ли да положиш такава клетва? Ако не, това показва, че си малодушен и че все още обичаш себе си. Има ли я тази решителност у вас? Ако наистина я притежавате, трябва да положите този обет. Ако притежаваш решимостта да дадеш тази клетва, Бог ще осъществи намеренията ти. Когато се заклеваш пред Бог, Той слуша. Бог определя дали си грешен или праведен въз основа на твоята молитва и твоите действия. Такъв е процесът на вашето усъвършенстване и ако ти наистина вярваш в получаването на съвършенството, тогава ще представиш всичките си дела пред Бог и ще приемеш Неговия надзор. Ако извършиш някакво дръзко неподчинение или предадеш Бог, Той ще изпълни клетвата ти и каквото и да ти се случи тогава, било то погибел или наказание, вината за това ще е изцяло твоя. Положил си клетва, значи си длъжен да я изпълниш. Ако положиш клетва, но не я изпълниш, те очаква погибел. Тъй като ти си положил тази клетва, Бог ще я изпълни така, както си я изрекъл. След като отправят молитвата си, някои хора се плашат и се жалват: „Всичко свърши! Вече не мога да се отдавам на поквара. Вече не мога да върша нечестиви неща. Вече не мога да се отдавам на земните си желания!“. Такива хора все още обичат обикновения живот и греха и със сигурност ги очаква погибел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог прави съвършени онези, които са в съгласие с намеренията Му)

Ежедневни Божии слова  Откъс 546

Да вярваш в Бог означава да Му представиш всичките си дела и да приемеш Неговата внимателна проверка. Ако онова, което правиш, може да бъде представено пред Божия Дух, но не и пред Божията плът, това показва, че не си приел внимателната проверка на Неговия Дух. Кой е Божият Дух? Кой е този човек, за когото свидетелства Бог? Не са ли Те едно и също? Повечето хора Ги приемат като две различни същности, като вярват, че Божият Дух е Божи Дух, а човекът, за когото свидетелства Бог, е просто човек. Но не се ли заблуждаваш? От чие име работи този човек? Онези, които не познават въплътения Бог, нямат духовно разбиране. Божият Дух и Неговото въплъщение са едно, защото Божият Дух е материализиран в плът. Ако този човек се държи недобре с теб, ще бъде ли добър Божият Дух? Това не те ли обърква? Днес хората, които не приемат Божията внимателна проверка, няма да получат Неговото одобрение, а хората, които не познават въплътения Бог, не могат да бъдат направени съвършени. Прегледай всичките си дела и виж дали могат да бъдат представени пред Бог. Ако не можеш да ги представиш пред Него, значи си нечестив. Могат ли да бъдат усъвършенствани нечестивите? Всичките ти дела, всяко действие, всяко намерение и всяка реакция трябва да бъдат представени пред Бог. Дори ежедневният ти духовен живот — молитвите ти, близостта ти до Бог, яденето и пиенето на Божиите слова, общението с твоите братя и сестри, животът ти в църквата — и служението ти в сътрудничество могат да бъдат представени за Божията внимателна проверка. Точно такова практикуване ще ти помогне да постигнеш растеж в живота. Процесът на приемане на Божията внимателна проверка е процес на пречистване. Колкото повече приемаш Божията внимателна проверка, толкова повече се пречистваш, и толкова повече си в съгласие с Божиите намерения, за да не бъдеш въвлечен в разврат и сърцето ти ще живее в Божието присъствие. Колкото повече приемаш внимателната Му проверка, толкова по-унизен е Сатана и по-голяма способността ти да се опълчиш на плътта. Затова приемането на Божията внимателна проверка е пътят, който хората трябва да следват. Каквото и да правиш, дори по време на общението с братята и сестрите си, можеш да представяш делата си пред Бог, да търсиш внимателната Му проверка и да се стремиш към покорство пред Самия Бог; така всичко, което практикуваш, ще бъде по-правилно. Едва когато представиш делата си пред Бог и приемеш внимателната Му проверка, можеш да бъдеш човек, който живее в Божието присъствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог прави съвършени онези, които са в съгласие с намеренията Му)

Ежедневни Божии слова  Откъс 547

Онези, които нямат разбиране за Бог, никога няма да могат напълно да Му се покорят. Такива хора са синове на бунтарството. Те са твърде амбициозни и в тях има твърде много бунтарство, затова се отдалечават от Бог и не желаят да приемат надзора Му. Не е лесно да направиш такива хора съвършени. Някои хора решават избирателно кои Божии слова да ядат и да пият, кои да приемат и кои не. Те възприемат някои части от Божието слово, които са в съответствие с техните идеи, и отхвърлят останалите. Не е ли това противопоставяне на Бог и явен бунт от тяхна страна? Ако в продължение на много години човек вярва в Бог, без да придобие дори малко разбиране за Него, то тогава той е неверник. Желаещите да приемат Божия надзор са тези, които търсят разбиране за Бог, които желаят да приемат Неговото слово. Те ще получат Божието наследство и благодат и те са най-благословените. Бог проклина онези, в чиито сърца няма място за Него, наказва ги и се отрича от тях. Ако не обичаш Бог, Той ще се отрече от теб. Ако не слушаш онова, което казвам, ти гарантирам, че Божият Дух ще те изостави. Опитай сам, ако не Ми вярваш! Днес ти показвам ясно пътя за практикуване, но от теб зависи дали ще го приемеш или не. Ако не вярваш в това, ако не го приложиш на практика, тогава сам ще видиш дали Светият Дух ще работи над теб! Ако не се стремиш към разбиране на Бог, Светият Дух няма да работи над теб. Бог работи над онези, които търсят Неговото слово и го ценят. Колкото повече цениш Божието слово, толкова повече Духът Му ще работи над теб. Колкото повече човек цени Божието слово, толкова по-вероятно е Бог да го усъвършенства. Бог усъвършенства онези, които Го обичат искрено. Той усъвършенства онези, чиито сърца са смирени пред Него. Онова, което съответства най-добре на Божиите намерения, е да цениш делото Му, да цениш просветлението Му, да цениш присъствието Му, да цениш грижата и защитата Му, да оцениш как Божието слово става твоя реалност и ти осигурява живот. Ако цениш Божието дело, тоест ако цениш цялата работа, която Бог е свършил над теб, Той ще те благослови и ще умножи всичко, което притежаваш. Ако не цениш Божието слово, Той няма да работи над теб, а просто ще ти окаже незначителна Божия милост заради вярата ти или ще те благослови с оскъдно богатство, а на семейството ти ще даде малко сигурност. Трябва да се стремиш да направиш Божиите слова своя реалност, да Му угаждаш и да аи в съгласие с намеренията Му, а не просто да се стремиш да се наслаждаваш на Божията благодат. За вярващите няма нищо по-важно от това да приемат Божието дело, да бъдат усъвършенствани и да станат такива, които следват Божията воля. Това е целта, към която трябва да се стремиш.

Всичко, към което човек се е стремил в Епохата на благодатта, вече е остаряло, защото се е появил един по-висок стандарт на стремеж — към онова, което е едновременно по-възвишено и по-практично, към онова, което може да задоволи по-добре вътрешните потребности на човека. През изминалите периоди Бог не е работил над хората, както Го прави днес, не е говорил на хората толкова, колкото говори днес, а изискванията Му към хората не са били толкова високи, колкото са днешните. Това, че Бог ви говори днес за тези неща, показва, че Божиите намерения са изцяло съсредоточени върху вас, върху тази група хора. Ако наистина искаш Бог да те усъвършенства, тогава трябва да се стремиш към това като твоя основна цел. Независимо дали тичаш наоколо до пълно изтощение в изпълнение на функцията си или си получил задача от Бог, всичко това е, за да бъдеш усъвършенстван и да удовлетвориш Божиите намерения, както и да постигнеш тези цели. Ако някой каже, че не търси усъвършенстване от Бог или навлизане в живота, а търси само плътско спокойствие и радости, тогава той е най-слепият от всички. Онези, които не търсят живота реалност, а се стремят единствено към вечен живот в отвъдното и сигурност в този свят, са най-слепите от всички. Следователно целта на всичко, което правиш, трябва да бъде усъвършенстване и придобиване от Бог.

Делото, което Бог върши над хората, е да предоставя ресурс въз основа на различните им нужди. Колкото по-голям е животът на човек, толкова по-големи са неговите нужди и толкова по-големи са стремежите му. Ако на този етап нямаш стремежи, това показва, че Светият Дух те е изоставил. Всички, които се стремят към живота, никога няма да бъдат изоставени от Светия Дух. Тези хора винаги имат стремежи и винаги таят копнеж в сърцата си. Такива хора никога не се задоволяват с настоящия си статус. Целта на всеки етап от работата на Светия Дух е да постигне някакъв резултат у теб, но се изпълниш със самодоволство от настоящия си статус, ако вече нямаш потребности, ако вече не приемаш работата на Светия Дух, тогава Той ще те изостави. Хората ежедневно се нуждаят от Божията внимателна проверка, ежедневно се нуждаят от Божия изобилен ресурс. Могат ли хората да се справят, без да ядат и пият Божието слово всеки ден? Ако някой винаги смята, че не яде и не пие достатъчно от Божието слово, ако винаги търси и винаги изпитва глад и жажда за праведност, Светият Дух винаги ще работи над такъв човек. Колкото повече човек изпитва глад и жажда за праведност, толкова повече може да разговаря за практически неща. Колкото повече човек обръща внимание на търсенето на истината, толкова по-бързо ще постигне растеж в живота си и той ще се превърне в богат на преживявания и богаташ в Божия дом.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог прави съвършени онези, които са в съгласие с намеренията Му)

Ежедневни Божии слова  Откъс 548

Светият Дух трябва да извърви определен път във всеки човек, и Той дава на всеки възможност да се усъвършенства. Чрез негативността си ти опознаваш собствената си поквара, а след това, отхвърляйки негативността, ще намериш път за практикуване; това са все начини, по които биваш усъвършенстван. Освен това, чрез непрекъснатото ръководство и просветление на някои положителни неща вътре в теб, ти ще изпълняваш активно функциите си, ще израстваш в прозорливост и ще придобиваш проницателност. Когато условията ти са добри, ти си особено склонен да четеш Божието слово и особено склонен да се молиш на Бог и можеш да свържеш проповедите, които чуваш, със собственото си състояние. В такива моменти Бог те просветлява и осветява вътрешно, като те кара да осъзнаеш някои неща от положителен аспект. Така биваш усъвършенстван в положителния аспект. В негативни състояния си слаб и негативен; чувстваш, че Бог не е в сърцето ти, но Бог те просветлява, помагайки ти да намериш пътя, по който да практикуваш. Излизането от това състояние е постигане на съвършенство в отрицателен аспект. Бог може да усъвършенства човека както в положителен, така и в отрицателен аспект — зависи от това дали си в състояние да преживееш и дали се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако наистина се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог, тогава отрицателният аспект не може да те накара да претърпиш загуба, но може да ти донесе неща, които са по-реални, и може да те направи по-способен да познаеш онова, което ти липсва, по-способен да разбереш истинското си състояние и да видиш, че човек няма нищо и не е нищо; докато не преживееш изпитания, няма да знаеш и винаги ще чувстваш, че си над другите и по-добър от всички останали. Чрез всичко това ще видиш, че всичко, което е било преди, е било направено от Бог и защитено от Бог. Навлизането в изпитания те оставя без любов и вяра, липсва ти молитва, не си в състояние да пееш химни и, без да го осъзнаваш, по този начин опознаваш себе си. Бог има много средства за усъвършенстване на човека. Той използва всякакви среди, за да кастри покварения нрав на човека, и използва различни неща, за да оголи човека; в едно отношение Той кастри човека, в друго го оголва, а в трето разкрива човека, като изважда наяве и разкрива „тайните“ в дълбините на човешкото сърце и показва на човека неговата природа, като разкрива много от неговите състояния. Бог усъвършенства човека чрез много методи — чрез откровение, чрез кастрене на човека, чрез облагородяване на човека и чрез наказание — за да може човекът да познае, че Бог е практичен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 549

Кое е онова, което търсите сега? Да бъдете усъвършенствани от Бог, да познаете Бог, да получите Бог — или може би се стремите да се държите като Петър от 90-те години, или да имате вяра, по-голяма от тази на Йов, или може би се стремите да бъдете наречени праведни от Бог и да стигнете до Божия престол, или да можете да изявите Бог на земята и да свидетелствате мощно и гръмко за Бог. Независимо от това какво търсите, като цяло вие търсите, за да бъдете спасени от Бог. Без значение дали се стремиш да бъдеш праведен човек, дали се стремиш да подражаваш на Петър или се стремиш към вярата на Йов, или към това да бъдеш усъвършенстван от Бог, всичко това е дело, което Бог върши върху човека. С други думи, независимо какво търсиш, всичко това е заради усъвършенстването от Бог, всичко това е заради преживяването на Божието слово, за да задоволиш Божието сърце; каквото и да търсиш, всичко това е заради откриването на Божията обичливост, заради търсенето на път за практикуване в реален опит с цел да можеш да се отървеш от собствения си непокорен нрав, да постигнеш нормално състояние в себе си, да можеш напълно да се съобразяваш с Божиите намерения, да станеш коректен човек и да имаш правилен мотив за всичко, което правиш. Причината да преживееш всички тези неща е да стигнеш до познаването на Бог и да постигнеш израстване в живота. Въпреки че това, което преживяваш, е Божието слово и действителни събития, както и хората, събитията и нещата в заобикалящата те среда, в крайна сметка ти си в състояние да познаеш Бог и да бъдеш усъвършенстван чрез Бог. Да се стремиш да вървиш по пътя на праведния човек или да се стремиш да прилагаш Божието слово на практика — това са пистите за бягане, докато познаването на Бог и усъвършенстването от Бог са целта. Независимо дали сега се стремиш към усъвършенстване от Бог или се стремиш да свидетелстваш за Бог, всичко това в крайна сметка е с цел да познаеш Бог; то е с цел делото, което Той извършва в теб, да не бъде напразно, така че накрая да познаеш практичността на Бог, да познаеш Неговото величие, а още повече да познаеш смирението и скритостта на Бог и да познаеш огромната работа, която Бог извършва в теб. Бог се е смирил до такава степен, че върши Своето дело в тези мръсни и покварени хора и усъвършенства тази група хора. Бог не само стана плът, за да живее и да се храни сред хората, да пасе хората и да осигурява това, от което хората се нуждаят. По-важното е, че Той извършва Своето могъщо дело на спасение и завоюване върху тези непоносимо покварени хора. Той дойде в сърцето на големия червен дракон, за да спаси тези най-покварени хора, така че всички хора да бъдат променени и да станат нови. Огромното страдание, което Бог понася, не е само страданието, което понася въплътеният Бог, но най-вече това, че Божият Дух претърпява крайно унижение — Той се смирява и скрива дотолкова, че се превръща в обикновен човек. Бог се въплъти и прие плътски облик, за да видят хората, че Той има живот на нормална човешка природа и потребностите на нормалната човешка природа. Това е достатъчно, за да докаже, че Бог се е смирил до голяма степен. Духът на Бог се осъществява в плътта. Неговият Дух е толкова възвишен и велик, но Той приема формата на обикновен човек, на незначителен човек, за да извърши делото на Своя Дух. По отношение на заложбите, проницателността, разумът, човешката природа и животът на всеки от вас, вие наистина сте недостойни да приемете подобно Божие дело. Вие сте наистина недостойни Бог да понесе такива страдания заради вас. Бог е толкова възвишен. Той е върховен до такава степен, а хората са нископоставени до такава степен, но Той все пак работи върху тях. Той не само се въплъти, за да предостави ресурс на хората, да говори на хората, но Той също така живее заедно с хората. Бог е толкова смирен, толкова обичлив. Ако, щом се спомене Божията любов, щом се спомене Божията благодат, ти проливаш сълзи, докато изричаш велика възхвала, ако стигнеш до това състояние, тогава имаш истинско познание за Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 550

В днешно време има отклонение в търсенията на хората; те се стремят само да обичат Бог и да му угаждат, но нямат никакво познание за Бог и са пренебрегнали просветлението и озарението на Светия Дух в тях. Те нямат основата на истинското познание за Бог. По този начин с напредването на опита си те губят интерес. Всички онези, които се стремят да имат истинско познание за Бог, въпреки че в миналото не са били в добро състояние и са клонели към негативизъм и слабост, като често са проливали сълзи, изпадали са в обезсърчение и са губили надежда — сега, когато придобиват повече опит, състоянието им се подобрява. След като са придобили опит от кастренето им и съкрушаването и са преминали през кръг от изпитания и облагородяване, те са постигнали голям напредък. Негативните състояния са намалели и е настъпила известна промяна в житейския им нрав. Тъй като преминават през повече изпитания, сърцата им започват да обичат Бог. Има правило за Божието усъвършенстване на хората, което се състои в това, че Той те просвещава, като използва желаещата част от теб, така че да вървиш по пътя на практиката и да можеш да се отделиш от всички отрицателни състояния, помагайки на духа ти да постигне освобождение и правейки те по-способен да обичаш Бог. По този начин си в състояние да се отървеш от покварения нрав на Сатана. Ти си безхитростен и открит, желаеш да опознаеш себе си и да приложиш истината на практика. Бог със сигурност ще те благослови, така че когато си слаб и негативен, Той те просветлява двойно, като ти помага да опознаеш себе си повече, да си по-склонен да се покаеш и да си по-способен да практикуваш нещата, които трябва да практикуваш. Само по този начин сърцето ти може да бъде мирно и спокойно. Човек, който обичайно обръща внимание на познаването на Бог, който обръща внимание на познаването на себе си, който обръща внимание на собствената си практика, ще може често да изпитва върху себе си Божието дело, както и Неговото ръководство и просветление. Дори такъв човек да е в негативно състояние, той е способен веднага да промени нещата, било то благодарение на действието на съвестта, или на просветлението от Божието слово. Промяната на нрава на човека винаги се постига, когато той познава собственото си настоящо състояние и Божия нрав и дело. Човек, който желае да опознае себе си и да бъде отворен към Бог, ще бъде в състояние да изпълнява истината. Това е човек, който е верен на Бог, а човек, който е верен на Бог, има разбиране за Бог, независимо дали това разбиране е дълбоко или плитко, оскъдно или изобилно. Това е Божията праведност, а тя е нещо, което хората постигат; тя е тяхно собствено придобиване. Човек, който има познание за Бог, е този, който има основа, който има видение. Такъв човек е сигурен в Божията плът, сигурен е в Божието слово и в Божието дело. Независимо от това как Бог работи или говори, или как други хора предизвикват смущение, той може да отстоява позициите си и да остане непоколебим в свидетелството си за Бог. Колкото повече човек е такъв, толкова повече може да изпълнява истината, която разбира. Тъй като винаги практикува Божието слово, той придобива повече разбиране за Бог и притежава решимостта завинаги да остане непоколебим в свидетелството си за Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 551

Да си проницателен, да проявяваш покорство и да имаш способността да прозираш нещата, така че да си проницателен духом, означава, че каквото и да се случи, Божиите слова те осветяват и просветляват отвътре. Това е проницателност в духа. Всичко, което Бог прави, е с цел да помогне за съживяването на духа на хората. Защо Бог винаги казва, че хората са занемарени и глупави? Защото духът на хората е умрял и те са се занемарили дотолкова, че са напълно несъзнателни за нещата от духа. Божието дело е да направи живота на хората да напредва и да помогне на духа им да оживее, така че да могат да виждат нещата на духа и винаги да са способни да обичат Бог в сърцата си и да Го удовлетворяват. Идването на този етап показва, че духът на човека е оживял и следващият път, когато се сблъска с нещо, той може да реагира незабавно. Той е отзивчив към проповедите и реагира бързо на ситуациите. Именно това е постигането на будност на духа. Има много хора, които имат бърза реакция на външно събитие, но щом се спомене за навлизане в реалността или за подробни неща на духа, те изтръпват и затъпяват. Те разбират нещо, само ако то им се набива на очи. Всичко това са признаци на духовна безчувственост и притъпеност, на малък опит в духовните неща. Някои хора са духовно будни и имат проницателност. Щом чуят думи, които посочват техните състояния, те не губят време да ги запишат. Щом чуят думи за принципите на практиката, те са в състояние да ги приемат и да ги приложат към последващия си опит, като по този начин се променят. Това е човек, който е силен по дух. Защо такива хора са способни да реагират толкова бързо? Защото се фокусират върху тези неща в ежедневието си. Когато четат Божиите слова, те са в състояние да сверяват състоянията си с тях и да размишляват върху себе си. Когато слушат разговор и проповеди и чуят думи, които им носят просветление и озарение, те са в състояние да ги приемат незабавно. Това е подобно на даването на храна на гладен човек: те са в състояние да ядат веднага. Ако дадеш храна на човек, който не е гладен, той не реагира толкова бързо. Ти често се молиш на Бог и тогава си в състояние да реагираш веднага, когато се сблъскаш с нещо: какво изисква Бог по този въпрос и как трябва да действаш. Бог те напътства по този въпрос миналия път; когато се сблъскаш със същото нещо днес, естествено ти ще знаеш как да действаш по начин, който удовлетворява Божието сърце. Ако винаги практикуваш по този начин и винаги преживяваш по този начин, от един момент нататък вече ще го правиш лесно. Когато четеш Божието слово, ти знаеш за какъв човек говори Бог, знаеш за какви условия на духа говори Той и си в състояние да схванеш ключовия момент и да го приложиш на практика; това показва, че си в състояние да преживяваш. Защо на някои хора им липсва подобно отношение? Защото не полагат много усилия по отношение на практиката. Въпреки че желаят да приложат истината на практика, те нямат истинско прозрение за детайлите на служението, за детайлите на истината в живота си. Те се объркват, когато нещо се случи. По този начин ти можеш да бъдеш заблуден, когато се появи лъжепророк или лъжеапостол. Трябва често да разговаряш за Божиите слова и дела — само така ще можеш да разбереш истината и да развиеш проницателност. Ако не разбираш истината, няма да имаш проницателност. Например, какво говори Бог, как работи Бог, какви са Неговите изисквания към хората, с какви хора трябва да контактуваш и какви хора трябва да отхвърляш — трябва често да разговаряш за тези неща. Ако винаги преживяваш Божието слово по този начин, ще разбираш истината и ще разбираш задълбочено много неща, а също така ще имаш и проницателност. Какво е да бъдеш дисциплиниран от Светия Дух, какво е вина, породена от човешката воля, какво е водителство от Светия Дух, какво е устройване на средата, какво е просветление на Божиите слова вътре в нас? Ако не си наясно с тези неща, няма да имаш проницателност. Трябва да знаеш какво идва от Светия Дух, какво е бунтарски нрав, как да се покоряваш на Божиите слова и как да се отървеш от собственото си бунтарство; ако придобиеш разбиране за тези неща чрез своите преживявания, ще имаш основа; когато нещо се случи, ще имаш подходяща истина, спрямо която да го съизмериш, и подходящи видения като основа. Ще имаш принципи за всичко, което правиш, и ще можеш да действаш в съответствие с истината. Тогава животът ти ще бъде изпълнен с Божието просветление, изпълнен с Божиите благословии. Бог няма да се отнася несправедливо към никой човек, който искрено се стреми към Него или който живее с Него и свидетелства за Него, и няма да прокълне никой човек, който е способен искрено да жадува за истината. Ако, докато ядеш и пиеш Божиите слова, можеш да обърнеш внимание на познаването на собственото си истинско състояние, да обърнеш внимание на собствената си практика и да обърнеш внимание на собственото си разбиране, тогава, когато се случат проблеми, ще получиш просветление и ще придобиеш практическо разбиране. Тогава във всичко ще вървиш по пътя на практиката и проницателността. Човек, който притежава истината, е малко вероятно да бъде подведен, малко вероятно е да се държи разрушително или да действа прекомерно. Благодарение на истината той е защитен, а също така благодарение на истината той придобива повече разбиране. Благодарение на истината той има повече пътища за практикуване, получава повече възможности Светият Дух да работи в него и повече възможности да бъде усъвършенстван.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 552

Ако искаш да бъдеш усъвършенстван, трябва да отговаряш на определени критерии. Чрез твоята решителност, твоята упоритост и твоята съвест и чрез твоя стремеж ще можеш да изживееш живота и да удовлетвориш Божиите намерения. Това е твоето навлизане и тези неща са това, което се изисква по пътя към усъвършенстването. Делото на усъвършенстването може да бъде извършено върху всички хора. Всеки, който се стреми към Бог, може да бъде усъвършенстван и има възможността и качествата да бъде усъвършенстван. Тук няма установено правило. Дали човек може да бъде усъвършенстван, зависи най-вече от това към какво се стреми. Хората, които обичат истината и са способни да живеят според нея, със сигурност могат да бъдат усъвършенствани. Хората, които не обичат истината, не се нравят на Бог; те не притежават живота, който Бог изисква, и не могат да бъдат усъвършенствани. Делото по усъвършенстването е само с цел да се спечелят хора и не е част от делото на борбата със Сатана; делото по завоюването е само с цел борба със Сатана, което означава да се използва завоюването на човека, за да се победи Сатана. Делото на завоюването е главното дело, най-новото дело, дело, което никога не е извършвано през всички епохи. Може да се каже, че целта на този етап от делото е главно да се завоюват всички хора, за да се победи Сатана. Делото по усъвършенстването на хората — това не е ново дело. Същината на целта на цялото дело по време на Божието дело в плътта е завоюването на хората. Това е като в Епохата на благодатта, когато основното дело бе изкуплението на цялото човечество чрез разпъването на кръста. „Спечелването на хора“ бе допълнително към делото в плътта и бе извършено едва след разпъването на кръста. Когато Исус дойде и извърши Своето дело, Неговата цел беше главно да използва разпъването Си на кръста, за да възтържествува над робството на смъртта и Хадес, да възтържествува над влиянието на Сатана — т.е. да победи Сатана. Едва след като Исус бе разпнат, Петър тръгна стъпка по стъпка по пътя към усъвършенстването. Разбира се, Петър бе сред онези, които следваха Исус, докато Той работеше, но не бе усъвършенстван през това време. Напротив, след като Исус завърши делото Си, Петър постепенно разбра истината и след това се усъвършенства. Въплътеният Бог идва на земята само за да завърши ключов, решаващ етап от делото за кратък период от време, а не за да живее дългосрочно сред хората на земята с намерението да ги усъвършенства. Той не върши това дело. Той не чака до момента, в който човекът ще бъде напълно усъвършенстван, за да завърши Своето дело. Това не е целта и значението на Неговото въплъщение. Той идва само за да извърши краткосрочното дело по спасяването на човечеството, а не за да извърши много дългосрочното дело по усъвършенстването на човечеството. Делото по спасяването на човечеството е представително, способно да постави началото на нова епоха. То може да бъде завършено за кратък период от време. Но усъвършенстването на човечеството изисква да се издигне човекът до определено ниво; такова дело отнема много време. Това е дело, което трябва да бъде извършено от Божия Дух, но то се извършва върху основата на истината, която бе изречена по време на делото в плътта. То се извършва и чрез Неговото издигане на апостолите, които да вършат дългосрочно пастирско дело за постигане на целта Му за усъвършенстване на човечеството. Въплътеният Бог не върши това дело. Той само говори за начина на живот, така че хората да го разберат, и само дава на човечеството истината, а не придружава непрекъснато човека в практикуването на истината, защото това не е в рамките на Неговото служение. Следователно Той няма да придружава човека до деня, в който човекът напълно разбере истината и напълно я придобие. Неговото дело в плътта приключва, когато човекът официално навлезе в правия път на вярата в Бог, когато човекът стъпи на правия път на усъвършенстването. Това, разбира се, е и моментът, когато Той напълно ще е победил Сатана и ще е възтържествувал над света. Той не се интересува от това дали по това време човекът окончателно ще е навлязъл в истината, нито от това дали животът на човека е велик, или нищожен. Нищо от това не е онова, което въплътеният Той трябва да управлява; нищо от това не е в рамките на служението на въплътения Бог. След като завърши замисленото дело, Той ще приключи и делото Си в плътта. Така че делото, което въплътеният Бог върши, е само делото, което Божият Дух не може да върши пряко. Нещо повече, това е краткосрочното дело на спасението, а не дело, което Той ще извършва на земята в дългосрочен план.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 553

Това дело, което се извършва сред вас, се извършва върху вас според това каква работа трябва да се извърши. След завоюването на тези хора ще бъде усъвършенствана една група от хора. Затова и голяма част от делото в момента е подготовка за целта на вашето усъвършенстване, защото има много хора, жадни за истината, които могат да бъдат усъвършенствани. Ако делото по завоюването ви бъде извършено и след това не се работи повече, тогава няма ли да се случи така, че някои жадуващи за истината да не я получат? Настоящото дело има за цел да отвори пътя за усъвършенстване на хората по-късно. Въпреки че Моето дело е само дело на завоюването, начинът на живот, за който говоря, все пак е подготовка за усъвършенстване на хората по-късно. Делото, което идва след завоюването, се съсредоточава върху усъвършенстването на хората, а завоюването се извършва, за да се постави основата за делото по усъвършенстването. Човекът може да бъде усъвършенстван само след като бъде завоюван. Точно сега основната задача е да се завоюва; по-късно тези, които търсят и копнеят за истината, ще бъдат усъвършенствани. Да бъдеш усъвършенстван включва активните аспекти на навлизането на хората: дали имаш боголюбиво сърце, колко си преживял, докато вървиш по този път, колко чиста е любовта ти към Бог, доколко точно е практикуването на истината от твоя страна? За да се усъвършенства, човек трябва да има основни познания за всички страни на човешката природа. Това е базово изискване. Всички онези, които не могат да бъдат усъвършенствани, след като са били завоювани, стават средства за обслужване и в крайна сметка пак ще бъдат хвърлени в езерото от огън и жупел и пак ще паднат в бездънната яма, защото твоят нрав не се е променил и все още принадлежиш на Сатана. Ако на човек му липсват условията за усъвършенстване, той е безполезен — той е отпадък, инструмент, нещо, което не може да издържи на огненото изпитание! Доколко притежаваш боголюбиво сърце в момента? А доколко притежаваш себемразещо сърце? Колко дълбоко наистина познаваш Сатана? Укрепихте ли своята решителност? Добре ли е уреден животът ви в рамките на вашата човешка природа? Промени ли се животът ви? Живеете ли нов живот? Промениха ли се перспективите на живота ви? Ако тези неща не са се променили, ти не можеш да бъдеш усъвършенстван дори и да не отстъпваш; по-скоро само си завоюван. Когато дойде време да те изпитат, на теб ще ти липсва истината, човешката ти природа няма да бъде нормална и ще си като вързано животно. Единственото ти постижение ще бъде това, че си бил завоюван — ти ще бъдеш просто обект, който съм завоювал. Точно както магаре, веднъж изпитало камшика на господаря, става страхливо и се страхува да действа всеки път, когато види господаря, така и ти ще бъдеш просто магаре, което е било завоювано. Ако на човек му липсват тези положителни качества и вместо това е негативен и страхлив, плах и колеблив във всичко, неспособен да различи нищо ясно, неспособен да проумее истината, все още без път за практикуване, а освен това дори без обичащо Бог сърце — ако човек няма разбиране за това как да обича Бог, как да живее смислен живот или как да бъде истински човек — как такъв човек може да свидетелства за Бог? Това би показало, че животът ти има малка стойност и си само едно завоювано магаре. Ще бъдеш завоюван, но това би означавало само, че си се опълчил на големия червен змей и си отказал да се подчиниш на властта му; това би означавало, че вярваш, че има Бог, искаш да се покориш на всички Божии планове и нямаш оплаквания. Но що се отнася до положителните качества, способен ли си да живееш според Божието слово и да проявяваш Бог? Ако не притежаваш нито едно от тези качества, това означава, че не си бил завоюван от Бог и си само завоювано магаре. В теб няма нищо желано и Светият Дух не действа в теб. Твоята човешка природа е твърде недостатъчна; невъзможно е Бог да те използва. Трябва да бъдеш одобрен от Бог и да си сто пъти по-добър от невярващите зверове и ходещите мъртъвци — само онези, които достигнат това ниво, са достойни да бъдат усъвършенствани. Само ако човек има човешка природа и съвест, той е годен за Божията употреба. Само когато сте били усъвършенствани, можете да бъдете считани за човешки същества. Само усъвършенстваните са хора, които водят смислен живот. Само такива хора могат да свидетелстват още по-ярко за Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 554

Какъв е пътят, по който Бог усъвършенства човека? Какви аспекти включва това? Дали ти желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог? Готов ли си да приемеш Неговия съд и наказание? Какво знаеш по тези въпроси? Ако ти липсват съществени знания, това е доказателство, че все още не познаваш Божието дело, че изобщо не си просветен от Светия Дух. Такива хора е невъзможно да бъдат усъвършенствани. На тях е дадена едва частица от благодатта, и то само за кратко. Човеците не могат да бъдат усъвършенствани от Бог, ако просто се наслаждават на милостта Му. Някои са доволни, когато плътта им се наслаждава на спокойствие и радост, когато животът им е лек, без несгоди и нещастия, когато цялото им семейство живее в хармония без кавги и раздори — те може дори да вярват, че това е Божията благословия. В действителност това е просто Божията милост. Вие не бива просто да се наслаждавате на Божията милост. Подобно мислене е толкова пошло. Дори и да препрочиташ Божието слово всеки ден, дори и да се молиш всеки ден и духът ти да изпитва голяма радост и спокойствие, ако в крайна сметка няма какво да кажеш за познанието си за Бог и Неговото дело, ако нищо не си преживял, ако усърдно си ял и пил от Божието слово и при все това изпитваш само душевен мир и наслаждение, и усещаш, че сладостта на словото Му е несравнима, сякаш не можеш достатъчно да му се насладиш, но нямаш никакъв практически опит със словото Божие и си напълно лишен от реалността на Неговото слово, какво би могъл да спечелиш от тази своя вяра в Бог? Ако не можеш да изживееш същината на Божието слово, това, че го изяждаш и изпиваш и че отправяш молитви, си остава само религиозна вяра. Такива хора не могат да бъдат усъвършенствани от Бог и не могат да бъдат придобити от Него. Хората, които са придобити от Бог, са онези, които се стремят към истината. Бог приема не плътта човешка и не вещите и притежанията на човека, а онази част от него, която Му принадлежи. И тъй, когато Бог усъвършенства хората, Той усъвършенства не плътта им, а на сърцата им, като им позволява да бъдат придобити от Него. Това ще рече, че усъвършенстването на човека от Бог в същността си е усъвършенстване на човешкото сърце, за да се обърне то към Бог и да Го обикне.

Човешката плът е тленна. За Бог е безсмислено да добие плътта човешка, защото тази плът неизбежно се разлага и не може да получи Неговото наследство, нито благословията Му. Ако бъде приета само човешката плът и в потока бъде само тази плът човешка, макар и човек на думи да е в потока, сърцето му би принадлежало на Сатана. В такъв случай хората не само не биха могли да станат Божие проявление, но биха се превърнали в бреме за Него — следователно, определянето на Божии избраници би се обезсмислило. Всички онези, които Бог възнамерява да усъвършенства, ще се сдобият с благословията Му и с наследството Му, което ще рече, че те ще поемат това, което Бог притежава и представлява, за да се превърне в това, което имат отвътре; цялото Божие слово е втъкано в тях; каквото и да е Бог, вие ще сте в състояние да го поемете изцяло и неизменено и така да изживеете Истината. Такъв е човекът, който е усъвършенстван от Бог и е придобит от Него. Само такъв човек е достоен да получи Божиите благословии:

1. Да добие цялата Божия любов.

2. Във всичко да действа според Божиите намерения.

3. Да бъде напътстван от Бог, да живее в Божията светлина и да придобие Божието просветление.

4. Да изживее на земята образа, възлюбен от Бог; да обича Бог искрено, както Петър — разпнат в името на Бог и достоен да умре в отплата за Божията любов; да има същата слава като Петър.

5. Да се ползва с обичта, уважението и възхищението на всички хора.

6. Да преодолее напълно оковите на смъртта и Хадес, като не дава на Сатана никаква възможност да си върши работата, защото е обзет от Бог, живее със свеж и жизнерадостен дух и не се отегчава.

7. Във всеки момент от целия си живот да бъде обзет от неизразимо въодушевление и вълнение, сякаш съзира идването на деня на Божията слава.

8. Да се сдобие със слава в единението си с Бог и обликът му да наподобява възлюбените Божии светии.

9. Да се превърне в онова, което Бог обича на земята — възлюбен син Божи.

10. Да промени формата си и да се възнесе с Бог на третото небе, превъзмогвайки плътта.

Само хора, които могат да наследят Божията благословия, биват усъвършенствани и спечелени от Бог. С какво си се сдобил ти досега? До каква степен си усъвършенстван от Бог? Бог не усъвършенства човеците безразборно; Неговото усъвършенстване е под условие и има ясни, видими резултати. Човек погрешно си представя, че щом има вяра в Бог, ще може да бъде усъвършенстван и придобит от Него, че може да получи тук на земята Божията благословия и наследство. Тези неща са изключително трудни, да не говорим за изменението на човешката форма. Понастоящем трябва да се стремите най-вече да бъдете усъвършенствани от Бог във всички неща, да бъдете усъвършенствани от Него посредством всички хора, въпроси и неща, с които се срещате, за да може повече от онова, което Бог е, да бъде втъкано у вас. Първо трябва да получите Божието наследство на земята и едва тогава ще бъдете достойни да наследите повече и по-големи Божии благословения. Това са все неща, които вие трябва да търсите и да осъзнаете преди всичко останало. Колкото повече се стремите към усъвършенстване от Бог във всички неща, толкова по-ясно ще виждате Божията ръка във всички неща и в резултат активно ще се стремите да навлезете в битието и реалността на Божието слово — от различни гледни точки и в различни ситуации. Не бива да се задоволявате с такива негативни състояния, като например да се пазите да не съгрешите или да нямате представи, или да нямате философия за светските отношения и човешка воля. Бог усъвършенства човека по множество начини; всички човешки въпроси съдържат възможността за усъвършенстване и Той може да те усъвършенства не само в положително, но и в отрицателно отношение, за да направи по-изобилна твоята печалба. Възможности за усъвършенстване и случаи за придобиване от Бог се явяват всеки ден и час. Изживявайки това известно време, у теб ще настъпи осезаема промяна и естествено ще осъзнаеш множество неща, които досега са ти убягвали. Няма да се нуждаеш от ничии напътствия, защото Бог неусетно ще те просвети така, че да добиеш просветление по всички неща и да навлезеш подробно във всички свои преживявания. Бог ще те напътства да не се залуташ вляво или вдясно и тъй ще поемеш по пътя към усъвършенстване от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обещания към тези, които са усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 555

Усъвършенстването от Бог не може да се ограничи само с постигане на съвършенство чрез ядене и пиене на Божието слово, защото това преживяване би било твърде едностранчиво, би съдържало само малка част от цялото и крайно би ограничило кръгозора на хората. В резултат от това те биха били лишени от голяма част от нужната им духовна храна. Ако желаете да бъдете усъвършенствани от Бог, трябва да се научите да изживявате всички въпроси, да добивате просветление чрез всичко, което ви се случва, било то добро или лошо. Всичко трябва да ти носи полза и да не те настройва негативно. Независимо от това трябва да умееш да възприемаш нещата от страната на Бог, а не да ги анализираш и изучаваш от човешка гледна точка (защото това би било отклонение в твоето преживяване). Ако постигнеш това, тегобите на живота ще изпълват сърцето ти, ще живееш постоянно в светлината на Божия лик и няма лесно да се отклоняваш от практиката си. За такива хора бъдещето е светло. Има толкова възможности да бъдем усъвършенствани от Бог. Всичко зависи от това дали вие истински обичате Бог и дали притежавате решимост да бъдете усъвършенствани от Него, да бъдете придобити от Него и да получите благословията и наследството Му. Решимостта ви сама по себе си не е достатъчна — трябва да притежавате и много познания, за да не се отклонявате постоянно от практиката си. Бог желае да усъвършенства всеки един от вас. В днешно време, макар и отдавна приели Божието дело, на повечето хора им стига просто да се наслаждават на Божията милост и охотно приемат от Бог малко плътска утеха, но не са склонни да приемат повече и по-висши откровения. Това показва, че човешкото сърце си остава навън. Макар че делата на човека, неговата служба и боголюбивото му сърце вече съдържат по-малко нечисти примеси, съкровената му същност и назадничавото му мислене го карат постоянно да търси спокойствието и насладите на плътта, без изобщо да го е грижа какви може да са условията за усъвършенстването на човека от Бог и каква е неговата цел. Ето защо животът на повечето хора е все така пошъл и упадъчен. Животът им не се е променил и на йота; те просто не гледат на вярата в Бог като на нещо важно, сякаш вярват заради другите, привидно и повърхностно, носейки се по течението на безцелния си живот. Малцина са онези, които търсят навлизане в Божието слово във всичко, добивайки повече и по-стойностни неща и превръщайки се в хора, притежаващи още днес по-голямо богатство в дома Божи и получаващи повече Божия благословия. Ако се стремиш към Божието усъвършенстване във всичко и си в състояние да получиш Божиите обещания на земята, ако във всичко търсиш Божието просветление и не пропиляваш безцелно годините си, това е най-подходящият път, в който активно да навлезеш. Само така ще се превърнеш в достоен избраник за Божието усъвършенстване. Дали ти истински желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог? Дали искрено и всецяло си сериозен във всички неща? Имаш ли същия дух на любов към Бог като Петър? Притежаваш ли волята да възлюбиш Бог както Исус? Много години вярваш в Исус, а прозрял ли си как Исус обичаше Бог? В Исус ли вярваш наистина? Вярваш в днешния практически Бог. А виждал ли си как въплътеният практически Бог обича небесния Бог? Вярваш в Господ Исус Христос, но не за друго, а защото разпването Му в изкупление на греховете на човечеството и сътворените от Него чудеса са всепризнати факти. Вярата на човека обаче не се поражда от познания и неподправено разбиране за Исус Христос. Ти вярваш само в името на Исус, но не вярваш в Духа Му, защото не обръщаш никакво внимание на това как Исус обичаше Бог. Вярата ти в Бог е твърде наивна. При все че вярваш в Исус толкова отдавна, ти не знаеш как да обичаш Бог. Нима това не те превръща в най-големия скудоумец на света? Това е доказателство, че с години напразно си поемал храната на Господ Исус Христос. Не само не харесвам подобни хора, но и съм убеден, че Сам Господ Исус Христос, когото почиташ, също не би ги одобрил. Подлежат ли те на усъвършенстване? Лицето ти не пламва ли от смущение? Не се ли чувстваш засрамен? Все още ли имаш дързостта да застанеш лице в лице с твоя Господ Исус Христос? Всички вие разбирате ли значението на това, което казах?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обещания към тези, които са усъвършенствани)