Ежедневни Божии слова  Откъс 520

Докато следваше Исус, Петър си създаде много преценки за Него и винаги съдеше за Него от своята гледна точка. Въпреки че Петър притежаваше някакво разбиране за Духа, то не беше напълно ясно, поради което той каза: „Трябва да следвам този, който е изпратен от Небесния Отец. Трябва да призная този, който е избран от Светия Дух“. Той не разбираше нещата, които вършеше Исус, и му липсваше яснота за тях. Петър вече бе следвал Исус от известно време, когато интересът му към делата и думите на Исус започна да нараства, както и интересът му към Самия Исус. Той започна да усеща, че Исус поражда любов и вдъхва уважение; харесваше му да общува с Исус, да бъде близо до Него и да слуша думите Му, които удовлетворяваха нуждите му и му помагаха. Докато следваше Исус, Петър наблюдаваше и взимаше присърце всичко в живота Му: Неговите дела, думи, движения и изрази. Той придоби дълбокото разбиране, че Исус не е като обикновените хора. Въпреки че човешкият Му облик бе изключително обикновен, Исус беше изпълнен с любов, милост и толерантност към хората. Всичко, което Той правеше или казваше, помагаше изключително много на другите, и Петър успя да види и да придобие от Исус неща, които никога не бе виждал и никога не бе притежавал. Видя, че макар и Исус да не притежаваше нито висок ръст, нито необичайна човешка същност, в него имаше нещо наистина необикновено и изключително. И въпреки че Петър не можеше напълно да го обясни, той виждаше, че Исус действа различно от всеки друг, тъй като нещата, които правеше, напълно се различаваха от онова, което вършеха обикновените хора. От момента на първия му досег с Исус, Петър осъзна, че характерът Му бе различен от този на обикновения човек. Той винаги действаше уверено и без да бърза, никога не преувеличаваше, нито омаловажаваше значението на даден предмет и водеше такъв начин на живот, който разкриваше едновременно нормален и достоен за възхищение характер. В разговорите Исус винаги говореше просто и предразполагащо, общуваше по весел, но спокоен начин — и все пак, докато вършеше делото Си, Той никога не губеше достойнство. Петър видя, че Исус понякога бе необщителен, а друг път говореше непрекъснато. Понякога Той беше толкова щастлив, че приличаше на пъргав и подскачащ наоколо гълъб, а друг път беше толкова тъжен, че изобщо не говореше и изглеждаше обременен от мъка, сякаш бе майка, преживяла безброй несгоди. Понякога бе изпълнен с гняв, като смел войник, който се втурва да убие врага, а понякога дори наподобяваше ръмжащ лъв. Понякога Той се смееше, а друг път се молеше и плачеше. Независимо как се държеше Исус, в душата на Петър растяха безгранична любов и уважение към Него. Смехът на Исус го изпълваше с радост, тъгата Му го потапяше в скръб, гневът Му го плашеше, а Неговото милосърдие, прошка и строгите изисквания, които Той поставяше към хората, накараха Петър наистина да Го обикне и породиха у него истински страх от Исус и силен копнеж по Него. Петър, разбира се, стигна до осъзнаването на всичко това постепенно, след като бе живял заедно с Исус в продължение на няколко години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как Петър опозна Исус)

Ежедневни Божии слова  Откъс 521

В живота на Петър имаше един кулминационен момент, когато тялото му беше почти напълно смазано, но Исус го насърчи вътрешно. Веднъж Той му се яви. Когато Петър страдаше ужасно и чувстваше, че сърцето му е разбито, Исус го наставляваше: „Ти беше с Мен на земята и Аз бях с теб тук. И въпреки че преди бяхме заедно на небето, все пак това беше в духовния свят. Сега ти си на земята, а Аз се върнах в духовния свят, защото не принадлежа на земята, и макар ти също да не принадлежиш на земята, трябва да изпълниш функцията си тук. Тъй като си служител, трябва да изпълниш своя дълг“. Като чу, че ще може да се върне при Бог, Петър намери утеха. По това време Петър беше почти прикован на легло поради мъките си; той се разкая до такава степен, че каза: „Аз съм толкова покварен, че не мога да угодя на Бог“. Исус му се яви и каза: „Петре, дали не си забравил решението, което веднъж взе пред Мен? Наистина ли си забравил всичко, което казах? Нима си забравил за решението си, взето заради Мен?“. Петър видя, че това е Исус и стана от леглото, а Исус го утеши с думите: „Вече ти казах, че не принадлежа на земята. Трябва да разбереш това. Но не забрави ли още нещо, което ти казах? Че и ти не си от земята, нито от този свят. Сега те чака работа, която трябва да свършиш. Не бива да тъгуваш така. Не бива да страдаш така. Въпреки че хората и Бог не могат да съжителстват в един свят, Аз имам Моето дело, а ти имаш твоето, и един ден, когато работата ти приключи, ще се окажем заедно в едно царство и Аз ще те заведа там, където ще бъдеш с Мен завинаги“. Тези думи утешиха и насърчиха Петър. Той разбра, че страданието му е нещо, което трябвада изпита и изтърпи, и оттогава се въодушеви. Във всички ключови моменти Исус се явяваше на Петър, даваше му специално просветление и наставления и свърши много работа върху него. И за какво най-много съжаляваше Петър? Скоро след думите на Петър „Ти си Синът на Живия Бог“, Исус му зададе още един въпрос (макар че това не е написано в Библията по този начин). Исус го попита: „Петре! Обичал ли си Ме някога?“. Петър разбра значението на думите Му и отвърна: „Господи! Някога обичах Небесния Отец, но признавам, че Теб никога не съм Те обичал“. Тогава Исус каза: „Ако хората не обичат Отца, който е на небето, как могат да обичат Сина, който е на земята? И ако хората не обичат Сина, изпратен от Бог Отец, как могат да обичат Небесния Отец? Ако хората наистина обичат Сина, който е на земята, тогава те наистина обичат Отца, който е на небето“. Когато Петър чу тези думи, той осъзна какво му бе липсвало. Винаги го бе измъчвало до сълзи разкаянието му от собствените му думи, че „Някога обичах Небесния Отец, но Теб никога не съм Те обичал“. След възкресението и възнесението на Исус той изпитваше още по-голямо разкаяние и печал заради тези си думи. Като си спомняше за миналите си дела и си напомняше за сегашния си духовен ръст, Петър често се обръщаше към Исус в молитва, винаги с чувство на разкаяние и неизпълнен дълг заради това, че не бе удовлетворил Божиите намерения и не бе отговорил на Божиите изисквания. Тези проблеми станаха най-тежкото му бреме. Той каза: „Един ден ще Ти посветя всичко, което имам, и всичко, което представлявам, и ще Ти дам най-ценното си“. Той каза: „Боже! Имам само една вяра и само една любов. Животът и тялото ми не струват нищо. Имам само една вяра и само една любов. Вярата в Теб е в ума ми и любовта към Теб е в сърцето ми. Имам само тези две неща, които да ти дам, и нищо друго“. Петър беше много окуражен от думите на Исус, тъй като преди да бъде разпнат, Той му бе казал: „Аз не съм от този свят, ти също не си от този свят“. По-късно, когато Петър изпитваше силни страдания, Исус му напомни: „Петре, нима си забравил? Аз не съм от този свят, напуснах го по-рано само заради моето дело. Ти също не си от този свят, наистина ли си го забравил? Казах ти го два пъти, не помниш ли?“. Щом го чу, Петър отговори: „Не съм забравил!“. Тогава Исус каза: „Някога беше щастлив, когато беше с Мен на небето и беше до Мен. Липсвам ти и ти Ми липсваш. Въпреки че в Моите очи сътворените същества дори не си струва да бъдат споменавани, как да не обичам този, който е невинен и достоен за обич? Забрави ли обещанието Ми? Трябва да приемеш поръчението Ми на земята, трябва да изпълниш задачата, която ти възложих. Един ден непременно ще те заведа там, където ще бъдеш до Мен“. Като чу това, Петър се обнадежди още повече и се вдъхнови още повече, дотолкова, че когато беше разпнат на кръста, той успя да каже: „Боже! Не съм способен да Те обичам достатъчно! Дори да ме молиш да умра, все още не мога да Те обичам достатъчно. Където и да изпратиш душата ми, независимо дали ще изпълниш предишните си обещания или не, каквото и да правиш след това, аз Те обичам и вярвам в Теб“. Онова, което го поддържаше, беше неговата вяра и истинска любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как Петър опозна Исус)

Ежедневни Божии слова  Откъс 522

Сега вече трябва да виждаш ясно точно какъв път бе избрал Петър. Ако виждаш ясно пътя му, значи ще си сигурен в делото, което се извършва днес, и няма да се оплакваш, да бъдеш негативен или да копнееш за каквото и да било. Трябва да преживееш съкровените чувства на Петър по онова време: той беше поразен от мъка, вече не търсеше сигурни перспективи и не искаше благословии, и не преследваше светска слава, придобивки, щастие, богатство или статус, а се стремеше единствено да изживее възможно най-смислен живот, който включваше отплата за Божията любов и посвещаване на Бог на всичко най-ценно, което имаше. Само тогава сърцето му щеше да се изпълни с удовлетворение. Петър често се молеше на Исус, изричайки следните думи: „Господи Исусе Христе, някога Те обичах, но никога не съм Те обичал истински. Макар да казах, че вярвам в Теб, никога не съм Те обичал с искрено сърце. Само Ти се възхищавах, обожавах Те и ми липсваше, но никога не съм Те обичал, нито съм имал истинска вяра в Теб“. Той непрекъснато се молеше в стремежа си да намери решителност и постоянно се насърчаваше от думите на Исус, и черпеше мотивация от тях. По-късно, след определен период на натрупване на опит, Исус го подложи на изпитание, като предизвика у Петър чувство на още по-голям копнеж към Него. Петър каза: „Господи Исусе Христе! Как ми липсваш! Как жадувам да Те погледна! Толкова много не ми достига и не мога да се отплатя за любовта Ти. Моля Те да ме вземеш скоро. Кога ще имаш нужда от мен? Кога ще ме вземеш? Кога ще мога да погледна лицето Ти отново? Не искам повече да живея в тази плът и да продължа да се покварявам, не искам повече да бъда непокорен. Готов съм да Ти посветя всичко, което имам, възможно най-скоро и не искам да Те натъжавам повече“. Така се молеше той, но по това време не знаеше какво ще усъвършенства Исус в него. По време на мъчителните изпитания Исус отново му се яви и каза: „Петре, искам да те доведа до съвършенство, за да станеш такъв плод, който да бъде кристализация на усъвършенстването ти от Мен и на който да се насладя. Можеш ли наистина да свидетелстваш за Мен? Изпълни ли онова, което поисках да направиш? Изживя ли изречените от Мен слова? Някога Ме обичаше, но макар да Ме обичаше, изживя ли Ме? Какво направи за Мен? Признаваш, че не си достоен за любовта Ми, но какво направи за Мен?“. Петър осъзна, че не бе направил нищо за Исус, и си спомни, че някога се бе заклел да положи живота си за Бог. Затова той спря да се оплаква и след това молитвите му бяха много по-добри. Той се молеше със следните думи: „Господи Исусе Христе! Веднъж Те напуснах и Ти също ме напусна веднъж. Прекарахме известно време разделени и известно време заедно. Ти обаче ме обичаш повече от всички други. Неведнъж съм се бунтувал срещу Теб и неведнъж съм Те натъжавал. Как да забравя това? Винаги си го спомням и никога не забравям работата, която си извършил върху мен, и онова, което си ми възложил. Направих всичко по силите си за работата, която извърши върху мен. Знаеш какво мога да направя и освен това знаеш каква роля мога да играя. Искам да се поставя под милостта на Твоето устройване и ще Ти посветя всичко, което имам. Само Ти знаеш какво мога да направя за Теб. Въпреки че Сатана толкова ме заблуди и се бунтувах срещу Теб, вярвам, че не помниш прегрешенията ми заради това и отношението Ти към мен не се основава върху това. Искам да посветя целия си живот на Теб. Не искам нищо, както и нямам други надежди или намерения. Искам само да действам според намеренията Ти и да следвам волята Ти. Ще пия от горчивата Ти чаша и оставам на Твоите заповеди“.

Трябва да сте наясно с пътя, по който вървите; трябва да сте наясно с пътя, по който ще поемете в бъдеще, какво точно ще усъвършенства Бог и какво точно ви е поверено. Може би един ден ще се сблъскате с изпитание и ако тогава можете да се вдъхновите от опита на Петър, това ще покаже, че наистина вървите по същия път като него. Бог похвали Петър за истинската му вяра и любов и за предаността му към Него. Точно заради неговата честност и копнежа за Бог в сърцето му Бог го направи съвършен. Ако наистина имате същата любов и вяра като Петър, тогава Исус със сигурност ще ви направи съвършени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как Петър опозна Исус)

Ежедневни Божии слова  Откъс 523

Когато Бог го наказваше, Петър се молеше: „Боже! Моята плът е бунтовна и Ти ме наказваш и съдиш. Радвам се на Твоето наказание и съд и дори да не ме искаш, в този съд аз виждам Твоя свят и праведен нрав. Когато ме съдиш, ако в Твоя съд другите могат да видят Твоя праведен нрав, тогава аз изпитвам удовлетворение. Достатъчно е съдът Ти да може да изрази Твоя нрав и да позволи праведният Ти нрав да бъде видян от всички сътворени същества, и да направи по-чисто сърцето ми, което Те обича, за да мога да постигна образ на праведник. Този Твой съд е добър, защото такова е Твоето добро намерение. Знам, че в мен все още има много непокорство и че все още не съм достоен да застана пред Теб. Искам Ти да ме съдиш още повече. Независимо дали ще ме поставяш във враждебна среда или големи мъки, каквото и да правиш, за мен то е ценно. Твоята любов е толкова дълбока и аз съм готов да се оставя на милостта на устроеното от Теб без никакви оплаквания“. Това е знанието на Петър, след като беше изживял Божието дело, и то също така е свидетелство за неговата любов към Бог. Днес вие вече сте завоювани, но как се изразява това завоюване във вас? Някои хора казват: „Моето завоюване е огромната благодат и въздигане от Бог. Едва сега осъзнах, че животът на човека е празен и безсмислен. Поколение след поколение човекът прекарва живота си в бързане напред-назад, в създаване и отглеждане на деца и в крайна сметка остава без нищо. Днес, едва след като бях завоюван от Бог, разбрах, че няма нищо ценно в това да се живее по този начин; такъв живот наистина е безсмислен. Сякаш е по-добре да умра и да приключа с това!“. Могат ли такива хора, които са били завоювани, да бъдат спечелени от Бог? Могат ли те да станат образци и модели? Такива хора са урок по негативност. Те нямат никаква решимост и не полагат усилия да постигнат напредък. Въпреки че се смятат за завоювани, такива негативни хора не са способни да се усъвършенстват. Към края на живота си, след като беше доведен до съвършенство, Петър каза: „Боже! Ако живея още няколко години, бих желал да постигна по-чиста и по-дълбока любов към Теб“. Когато щеше да бъде прикован на кръста, в сърцето си той се помоли: „Боже! Твоето време вече настъпи; времето, което Ти си подготвил за мен, настъпи. Трябва да бъда разпнат за Теб, трябва да свидетелствам за Теб и се надявам, че моята любов може да удовлетвори Твоите изисквания и че може да стане по-чиста. Да мога днес да умра за Теб и да бъда прикован на кръста за Теб ме кара да се чувствам утешен и спокоен, защото мога да бъда разпнат за Теб и да удовлетворя Твоите желания. Да се отдам на Теб и да Ти принеса живота си ме удовлетворява напълно. Боже! Ти си толкова обичлив! Ако ми позволиш да живея, аз още по-силно ще желая да Те обичам. Докато съм жив, ще Те обичам. Искам да Те обичам по-дълбоко. Ти ме съдиш, наказваш ме и ме изпитваш, защото не съм праведен, защото съм съгрешил. И Твоят праведен нрав става все по-очевиден за мен. Това е благословия за мен, защото мога да Те обичам по-дълбоко. Готов съм да Те обичам така, дори ако Ти не ме обичаш. Готов съм да видя Твоя праведен нрав, защото това ме прави по-способен да изживея живот, в който има смисъл. Винаги чувствам, че животът ми сега е по-смислен, защото съм разпнат заради Теб и има смисъл в това да умра заради Теб. И все пак не се чувствам удовлетворен, защото знам твърде малко за Теб, знам, че не мога изцяло да изпълня Твоите желания и съм Ти се отблагодарил с твърде малко. В живота си не съм успял напълно да Ти се отплатя; далеч съм от това. Сега, когато поглеждам назад, се чувствам толкова задължен към Теб и имам само този момент, за да компенсирам всичките си грешки и цялата любов, за която не съм Ти се отплатил“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 524

Всички хора трябва да се стремят да изживеят смислен живот и да не се задоволяват със сегашните си обстоятелства. Трябва да изживеят образа на Петър и трябва да притежават неговото познание и преживяване. Трябва да се стремят към по-висши и по-дълбоки неща. Трябва да се стремят към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава те ще бъдат същите като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху инициативното навлизане от положителна страна и не бива да си негативен и да си позволяваш да отстъпваш назад, защото се задоволяваш с временното удобство, като в същото време пренебрегваш по-дълбоки, по-подробни и по-практични истини. Трябва да притежаваш практическа любов и трябва да намериш всички възможни начини да се освободиш от този упадъчен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш. За всеки, който има решимост и обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш намеренията Му? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш този вид решимост и постоянство и да не бъдеш безгръбначен слабак. Трябва да се научиш как да преживяваш смислен живот и да преживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова нехайно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли все още този вид възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Трябва да имаш същата решимост и съвест като Петър; трябва да живееш смислен живот, а не да се залъгваш. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да обмисляш живота си и да подхождаш към него внимателно — като обмисляш как да се принесеш на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър. Днес ти не можеш да се задоволяваш само с това как ще бъдеш завоюван, но трябва да обмисляш и как трябва да вървиш по пътя, който лежи пред теб. Трябва да имаш решимостта и смелостта да бъдеш доведен до съвършенство и не трябва винаги да се смяташ за неспособен. Може ли истината да се отнася несправедливо с човека? Може ли истината умишлено да се противопоставя на човека? Ако се стремиш към истината, тя може ли да те надвие? Ако отстояваш непоколебимо справедливостта, ще те повали ли тя? Ако наистина си решен да се стремиш към живота, може ли животът да ти се изплъзне? Ако не притежаваш истината, това не е защото тя те пренебрегва, а защото ти стоиш далеч от нея. Ако не можеш да отстояваш справедливостта, това не е защото има нещо нередно в справедливостта, а защото смяташ, че тя изопачава фактите. Ако не си придобил живот след много години стремеж, това не е защото животът не ти показва съвест, а защото ти не показваш съвест на живота и си го прогонил. Ако живееш в светлина, но не си придобил светлината, това не е защото светлината не може да те озари, а защото ти не си обърнал внимание на съществуването на светлината и така тя тихо се е отдалечила от теб. Ако не се стремиш, може само да се каже, че си безполезен боклук и ти липсва смелостта да живееш, и нямаш дух да се противопоставиш на силите на мрака. Ти си твърде страхлив! Не можеш да се освободиш от обсадата на силите на Сатана и желаеш единствено да прекараш живота си в този вид мир и сигурност и да умреш в невежество. Стремежът да бъдеш завоюван е нещото, което трябва да постигнеш; това е твое неотменимо задължение. Ако се задоволяваш просто да бъдеш завоюван, тогава ти прогонваш съществуването на светлината. Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 525

Бог наказва и съди човека, защото това се изисква от Неговото дело и — нещо повече — защото е необходимо на човека. Човекът трябва да бъде наказван и съден и само тогава може да постигне любов към Бог. Днес вие сте напълно убедени, но когато се сблъскате с най-малкия неуспех, вие сте в беда. Вашият духовен ръст все още е твърде малък и трябва да изпитате още от това наказание и този съд, за да постигнете по-дълбоко познание. Днес вашите сърца са малко или много богобоязливи донякъде и вие се страхувате от Него, и знаете, че Той е истинският Бог, но не изпитвате голяма любов към Него, а още по-малко сте постигнали чиста любов. Знанията ви са твърде повърхностни и все още нямате духовен ръст. Когато наистина се сблъскате с някоя среда, вие все още не сте свидетелствали, имате твърде малко положително навлизане и нямате представа как да практикувате. Повечето хора са негативни и пасивни. Те само тайно обичат Бог в сърцата си, но нямат начин да практикуват, нито пък са наясно какви са целите им. Онези, които са доведени до съвършенство, не само притежават нормална човешка природа, но и истини, които надхвърлят мерките на съвестта, които са по-високи от стандартите на съвестта. Те не само използват своята съвест, за да се отплатят за Божията любов, но нещо повече — те са познали Бог и са видели, че Бог е обичлив и е достоен за човешката любов, че у Бог има толкова много, което може да бъде обичано, и че човек не може да не Го обича! Любовта към Бог на онези, които са доведени до съвършенство, има за цел да осъществи тяхната собствена решимост. Тяхната любов е спонтанна, любов, която не иска нищо в замяна и която не е сделка. Те обичат Бог единствено заради познанието си за Него. Такива хора не се интересуват дали Бог им дава благодат и не им е необходимо нищо повече от това да задоволят Бог. Те не водят преговори с с Бог и не измерват любовта си към Него по съвест: „Ти си ми дал и в замяна на това аз Те обичам; ако не ми дадеш, аз нямам нищо за Теб в замяна“. Онези, които са доведени до съвършенство, винаги вярват в следното: „Бог е Създателят и Той извършва това дело върху нас. Тъй като имам тази възможност, условие и подготвеност да бъда доведен до съвършенство, моят стремеж трябва да бъде да живея смислен живот и да удовлетворявам Бог“. Точно това е изживяното от Петър: когато беше най-слаб, той се помоли на Бог и каза: „Боже! Ти знаеш, че, независимо от времето и мястото, винаги ми липсваш и че, независимо от времето и мястото, искам да Те обичам, но моят духовен ръст е твърде малък, аз съм твърде слаб и немощен, моята любов е твърде ограничена, а искреността ми към Теб е твърде оскъдна. В сравнение с Твоята любов аз съм просто недостоен да живея. Искам само животът ми да не е напразен и да мога не само да се отплатя за Твоята любов, но и да мога да посветя всичко, което имам, на Теб. Ако мога да Те удовлетворя, тогава като сътворено същество ще имам умствен покой и няма да искам нищо повече. Въпреки че сега съм слаб и немощен, няма да забравя Твоите наставления и няма да забравя Твоята любов. Сега не правя нищо повече от това да се отплащам за Твоята любов. Боже, чувствам се ужасно! Как мога да Ти върна любовта, която имам в сърцето си, как мога да направя всичко, на което съм способен, да изпълня желанията Ти и да предложа всичко, което имам, на Теб? Ти познаваш слабостта на човека. Как мога да бъда достоен за Твоята любов? Боже! Ти знаеш, че духовният ми ръст е малък, че любовта ми е твърде оскъдна. Как мога да направя най-доброто, на което съм способен, в такава среда? Знам, че трябва да се отплатя за любовта Ти, знам, че трябва да Ти дам всичко, което имам, но днес ръстът ми е твърде малък. Моля Те да ми дадеш сила и вяра, за да бъда по-способен да Ти отдам чиста любов и не само да съм способен да Ти се отплатя за любовта, но нещо по-важно — да съм по-способен да преживея Твоето наказание, съд и изпитания, и дори по-тежки проклятия. Ти ми позволи да видя Твоята любов и аз не мога да не Те обичам, и макар че днес съм слаб и немощен, как бих могъл да забравя за Теб? Твоята любов, наказание и съд — всички те ме накараха да Те опозная, но се чувствам и неспособен да удовлетворя любовта Ти, защото Ти си толкова велик. Как мога да посветя всичко, което имам, на Създателя?“. Такава беше молбата на Петър, но му липсваше духовен ръст. В този момент той се почувства така, сякаш нож се заби в сърцето му. За него беше много мъчително и той не знаеше какво да прави при това положение. Въпреки това той продължаваше да се моли: „Боже! Човекът е с детински духовен ръст, съвестта му е слаба и единственото, което мога да постигна, е да се отплатя за Твоята любов. Днес не знам как да удовлетворя намеренията Ти и искам само да направя всичко, което мога, да дам всичко, което имам, и да посветя всичко, което имам, на Теб. Независимо от Твоя съд, независимо от Твоето наказание, независимо дали ме даряваш с неща или ми отнемаш неща, моля Те, освободи ме и от най-малкото оплакване към Теб. Много пъти, когато Ти ме наказваше и съдеше, Винаги съм имал оплаквания в себе си и съм бил неспособен да постигна чистота или да удовлетворя Твоите желания. Отплатата ми за Твоята любов беше породена от принуда и в този момент се мразя още повече“. Петър се молеше по този начин, защото търсеше по-чиста любов към Бог. Той търсеше и отправяше прошение, и освен това се самообвиняваше и изповядваше греховете си пред Бог. Чувстваше се длъжник на Бог и изпитваше омраза към самия себе си, но беше и малко тъжен и негативен. Винаги се чувстваше така, сякаш не можеше да достигне нивото на Божиите намерения и не беше способен да даде най-доброто от себе си. При тези условия Петър продължаваше да се стреми към вярата на Йов. Той видя колко голяма е била вярата на Йов, защото Йов беше видял, че всичко, което има, е дадено от Бог и е естествено Той да вземе всичко от него, че Бог ще даде на когото пожелае — такъв беше праведният нрав на Бог. Йов нямаше оплаквания и все още можеше да възхвалява Бог. Петър също познаваше своята природа и в сърцето си се молеше: „Днес не бива да се задоволявам с това, че се отплащам за Твоята любов, като използвам съвестта си, и не бива да се задоволявам от това с колко любов ти отвръщам. защото мислите ми са твърде покварени и защото не съм способен да Те видя като Създателя. Тъй като все още съм недостоен да Те обичам, Трябва да стигна дотам, че да посветя всичко, което имам, на Теб, и да го направя с готовност. Трябва да знам всичко, което си направил, и да не правя никакъв свой избор, трябва да виждам Твоята любов и да мога да изричам похвали за Теб и да величая Твоето свято име, така че Ти да спечелиш голяма слава чрез мен. Готов съм да остана непоколебим в това свидетелство за Теб. Боже! Твоята любов е толкова скъпоценна и красива. Как бих могъл да желая да живея в ръцете на злия? Не съм ли създаден от Теб? Как бих могъл да живея под властта на Сатана? По-скоро бих пожелал цялото ми същество да живее сред Твоето наказание, отколкото да живея под властта на злия. Готов съм да принеса тялото и сърцето си на съда и наказанието Ти, стига да мога да бъда пречистен и да мога да посветя всичко свое на Теб, защото ненавиждам Сатана и не желая да живея под неговата власт. Чрез Своя съд над мен Ти изразяваш праведния Си нрав. Изпълнен съм с готовност и нямам ни най-малко оплакване. Стига да съм способен да изпълня добре своя дълг на сътворено същество, желая целият ми живот да бъде съпътстван от Твоя съд и така да опозная праведния Ти нрав и да се отърва от влиянието на злия“. Петър винаги се молеше така, винаги търсеше така и достигна относително високо ниво. Той не само успя да се отплати за Божията любов, но, което е по-важно, изпълни и своя дълг като сътворено същество. Той не само че не беше обвинен от съвестта си, но също така успя да надхвърли стандартите на съвестта. Молитвите му продължаваха да достигат до Бог, така че решимостта му ставаше все по-силна, а сърцето му — все по-боголюбиво. Въпреки че страдаше от мъчителна болка, той все пак не забравяше да обича Бог и се стремеше да придобие способността да разбира Божиите намерения. В молитвите си той изрече следните думи: „Не съм постигнал нищо повече от това да се отплатя за Твоята любов. Не съм свидетелствал за Теб пред Сатана, не съм се освободил от влиянието на Сатана и все още живея в света на плътта. Искам да използвам любовта си, за да победя Сатана, да го засрамя и по този начин да удовлетворя Твоите намерения. Искам да се отдам изцяло на Теб, да не дам и най-малката частица от себе си на Сатана, защото Сатана е Твой враг“. Колкото повече търсеше в тази посока, толкова повече се вълнуваше и толкова по-големи ставаха познанията му по тези въпроси. Без да го осъзнава, той разбра, че трябва да се освободи от влиянието на Сатана и да се върне изцяло при Бог. Такова беше нивото, до което той достигна. Той преодоляваше влиянието на Сатана и се отърваваше от удоволствията и предпочитанията на плътта, като желаеше да преживее по-дълбоко както Божието наказание, така и Неговия съд. Той каза: „Въпреки че живея сред Твоето наказание и Твоя съд, колкото и да е болезнено, все така не желая да живея под властта на Сатана, все така не желая да живея живот, в който да бъда изигран от Сатана. Смятам живота сред Твоите проклятия за щастие и смятам живота сред благословиите на Сатана за болка. Обичам Те, докато живея сред Твоя съд, и това изпълва сърцето ми с голяма радост. Твоето наказание и съд са праведност и святост. Те са за да ме пречистят и дори нещо повече ‒ да ме спасят. Бих предпочел да прекарам целия си живот сред Твоя съд, като получавам Твоите грижи, отколкото дори и за миг да живея под властта на Сатана. Искам да бъда пречистен от Теб. Дори да се налага да страдам, не искам да бъда експлоатиран и изигран от Сатана. Аз, това сътворено същество, трябва да бъда оползотворен от Теб, притежаван от Теб, трябва също да бъда съден и наказван от Теб и дори прокълнат от Теб. Сърцето ми се възрадва, когато Ти пожелаеш да ме благословиш, защото видях Твоята любов. Ти си Създателят, а аз съм сътворено същество: не бива да Те предавам и да живея под властта на Сатана, нито да бъда използван от Сатана. Аз трябва да бъда Твоят кон или вол, а не да живея за Сатана. Предпочитам да живея сред Твоето наказание, без плътско блаженство, и това ще ми донесе удоволствие, дори и да загубя Твоята благодат. Макар че Твоята благодат няма да е с мен, аз все пак ще придобия наслада от Твоето наказание и от Твоя съд. Това е Твоята най-добра благословия, Твоята най-голяма благодат. Макар че Ти винаги си величествен и гневен към мен, аз все още не съм способен да Те напусна и все още не мога да Те заобичам достатъчно. Предпочитам да живея в Твоя дом, предпочитам да бъда проклинан, наказван и поразяван от Теб, отколкото да живея под властта на Сатана или да бързам напред-назад и да съм зает само с плътта, а още по-малко съм готов да живея за плътта“. Любовта на Петър беше чиста. Това е изживяването на довеждането до съвършенство и е най-висшата степен на довеждането до съвършенство. Няма живот, който да е по-смислен от този. Той приемаше Божието наказание и съд, ценеше Божия праведен нрав и това беше най-ценното у Петър. Той каза: „Сатана ми дава материални удоволствия, но аз не ги ценя. Сполетява ме Божието наказание и съд — считам това за благодат, за източник на наслада и за благословия. Ако не беше Божият съд, никога нямаше да обичам Бог, все още щях да живея под властта на Сатана, все още щях да бъда контролиран от Сатана и да бъда в неговата хватка. В такъв случай никога не бих станал истинско човешко същество, защото нямаше да мога да удовлетворя Бог и нямаше да мога да се отдам изцяло на Бог. Въпреки че Бог не ме благославя и ме оставя без вътрешна утеха, сякаш в мен гори огън, и макар че нямам мир и радост, и Божието наказание и дисциплина никога не са далеч от мен, в Божието наказание и съд аз мога да видя Неговия праведен нрав. Изпитвам удоволствие от това; в живота няма нищо по-ценно и по-смислено. Въпреки че Неговата закрила и грижа са се превърнали в безмилостно наказание, съд, проклятия и удари, аз все пак изпитвам радост от тези неща, защото те могат по-добре да ме пречистят и променят, да ме приближат до Бог, да ме направят по-способен да обичам Бог и да направят любовта ми към Бог по-чиста. Това ме прави способен да изпълнявам дълга си като сътворено същество и ме отвежда пред Бог и далеч от влиянието на Сатана, и прави така, че вече да не служа на Сатана. Когато не живея под властта на Сатана и мога да посветя всичко, което имам, и всичко, което мога да направя, на Бог, без да задържам нищо — тогава ще бъда напълно удовлетворен. Божието наказание и съд ме спасиха, а животът ми е неразделен от Божието наказание и съд. За мен това да живея на земята е все едно да живея под властта на Сатана и ако не бяха грижата и защитата на Божието наказание и съд, винаги щях да живея под властта на Сатана и освен това нямаше да имам възможността и средствата да живея смислен живот. Само когато Божието наказание и съд никога не ме напускат и ми позволят непрекъснато да бъда пречистван от Бог, и суровите слова и праведният нрав на Бог, и величественият Божи съд са с мен, аз придобивам най-висшата защита, заживявам в светлината и придобивам Божиите благословии. Да мога да се пречистя, да се освободя от Сатана и да живея във властта на Бог — това е най-голямата благословия в живота ми“. Това е най-голямата висота, до която достига Петър в своите преживявания.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 526

Човекът живее в плътта, което означава, че живее в човешки ад, и без Божия съд и наказание той е мръсен като Сатана. Как би могъл човекът да е свят? Петър вярваше: наказанието и съдът от Бог са най-добрата защита и най-голямата благодат за човека. Само чрез наказание и съд от Бог човекът може да се пробуди и да намрази плътта, да намрази Сатана. Строгата дисциплина на Бог освобождава човека от влиянието на Сатана, освобождава го от неговия малък свят и му дава възможност да живее в светлината на Божия лик. Няма по-добро спасение от наказанието и съда! Петър се молеше: „Боже! Докато ме наказваш и съдиш, ще знам, че не си ме изоставил. Дори да не ми даваш радост или мир, да ме караш да живея в страдание и да ме укоряваш безброй пъти, щом не ме изоставяш, моето сърце ще бъде спокойно. Днес Твоето наказание и съд се превърнаха в моя най-добра защита и най-велика благословия. Благодатта, която Ти ми даваш, ме защитава. Днес Ти ми даряваш благодат и тази благодат е разкриване на Твоя праведен нрав и тя е наказание и съд; още повече, тя е изпитание и живот в страдание“. Петър успя да се избави от удоволствията на плътта и да потърси по-дълбока любов и по-голяма защита, защото беше придобил толкова много благодат от Божието наказание и съд. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да изживее смислен живот и да изпълни добре дълга, който има като сътворено същество, тогава трябва да приеме Божието наказание и съд и не бива да допуска Божието дисциплиниране и удари да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието наказание и съд са светлина; те са светлината на спасението на човека и за него няма по-добра благословия, няма по-велика благодат или по-добра защита. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плътта. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме наказваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и съм изтърпял неизразими страдания, въпреки че имам сълзи и печал, Ти знаеш, че тази печал е заради моето непокорство и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя намеренията Ти, изпитвам печал и угризение, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна това ниво, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето наказание служи като моя защита и най-доброто спасение за мен. Твоят съд засенчва Твоята толерантност и търпение. Без Твоето наказание и съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов надминава небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е наказание и съд. Придобих толкова много от Твоето наказание и съд. Без Твоето наказание и съд нито един човек не би бил пречистен и нито един човек не би могъл да изпита любовта на Създателя. Въпреки че съм преживял стотици изпитания и мъки и дори съм се разминал на косъм със смъртта, те ми позволиха да Те позная истински и да придобия безмерно спасение. Ако Твоето наказание, съд и дисциплина се отдалечат от мен, тогава бих живял в тъмнина, под властта на Сатана. Каква е ползата от човешката плът? Ако Твоето наказание и съд ме напуснат, това би било сякаш Твоят Дух ме е изоставил, сякаш Ти вече не си с мен. Ако беше така, как щях да продължа да живея? Ти ми изпрати болест и ми отне свободата, аз можах да продължа да живея, но ако Твоето наказание и съд някога ме напуснат, не бих имал начин да продължа да живея. Ако нямах Твоето наказание и съд, щях да изгубя Твоята любов. Твоята любов е твърде дълбока, за да я изразя с думи. Без Твоята любов щях да живея под властта на Сатана и нямаше да мога да видя Твоето славно лице. Как бих могъл да продължа да живея? Едва ли бих могъл да продължа в такъв мрак, в такъв живот. Да Те имам с мен е все едно да Те виждам, така че как бих могъл да Те оставя? Умолявам Те с цялата си искреност, моля Те да не ми отнемаш най-голямата утеха, дори Твоите утешителни слова само да са пръснати тук-там. Наслаждавах се на Твоята любов и днес не мога да бъда далеч от Теб; как бих могъл да не Те обичам? Пролял съм много сълзи на печал заради Твоята любов, но винаги съм чувствал, че живот като този е по-смислен, че той може повече да ме обогати, да ме промени и да ми позволи да постигна истината, която трябва да притежават сътворените същества“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 527

Целият живот на човека преминава под властта на Сатана и няма нито един човек, който да може сам да се освободи от влиянието на Сатана. Всички хора живеят в един мръсен свят, в поквара и празнота, без никакъв смисъл или стойност; те живеят толкова безгрижно за плътта, за похотта и за Сатана. Съществуването им няма и най-малка стойност. Човекът не може да открие истината, която да го освободи от влиянието на Сатана. Въпреки че човекът вярва в Бог и чете Библията, той не разбира как да се освободи от контрола на влиянието на Сатана. През вековете много малко хора са открили тази тайна, малцина са я разбрали. Ето защо, въпреки че човекът ненавижда Сатана и ненавижда плътта, той не знае как да се отърве от вредното влияние на Сатана. Днес не сте ли все още под властта на Сатана? Не съжалявате за своите бунтовни постъпки, а още по-малко чувствате, че сте мръсни и непокорни. След като се противопоставите на Бог, вие дори получавате душевен мир и усещате голямо спокойствие. Дали твоето спокойствие не се дължи на това, че си покварен? Дали това усещане за спокойствие не идва от твоето непокорство? Човекът живее в своя ад, живее под тъмното влияние на Сатана; по цялата земя заедно с човека живеят духове, които посягат на човешката плът. На земята ти не живееш в прекрасен рай. Мястото, където се намираш, е царството на дяволите, човешкият ад, долният свят. Ако човекът не бъде пречистен, значи той принадлежи на мръсотията; ако Бог не го закриля и не се грижи за него, тогава той пак ще е пленник на Сатана; ако не бъде съден и наказван, тогава още по-малко ще може да избяга от потисничеството на тъмното влияние на Сатана. Поквареният нрав, който проявяваш, и непокорното поведение, с което живееш, са достатъчни, за да докажат, че все още се намираш под властта на Сатана. Ако умът и мислите ти не са били пречистени и твоят нрав не е бил съден и наказан, тогава цялото ти същество все още е в хватката на властта на Сатана, умът ти се контролира от Сатана, мислите ти се манипулират от Сатана и цялото ти същество е в ръцете на Сатана. Знаеш ли колко далеч си сега от равнището на Петър? Притежаваш ли тези заложби? Колко знаеш за наказанието и съда днес? Каква част от това, което Петър научи, притежаваш ти? Ако днес не можеш да разбереш, ще успееш ли да постигнеш това познание в бъдеще? Човек, който е толкова ленив и страхлив като теб, просто не е способен да разбере наказанието и съда. Ако се стремиш към спокойствието на плътта и към удоволствията на плътта, тогава няма да имаш възможност да се пречистиш и накрая ще бъдеш даден на Сатана, защото това, което изживяваш, е Сатана, а той е плътта. Днес изглежда, че има много хора, които изобщо не се стремят към живота, а това означава, че не се интересуват от пречистване или навлизане в по-дълбоки житейски преживявания. Тогава как могат да бъдат направени съвършени? Тези, които не се стремят към живота, нямат възможност да бъдат направени съвършени, а тези, които не се стремят към познание за Бог, които не се стремят към промени в своя нрав, са неспособни да избегнат тъмното влияние на Сатана. Те не се отнасят сериозно към познаването на Бог и към навлизането в промени в своя нрав, точно както онези, които вярват в религията, които просто следват ритуали и посещават служби. Това не е ли безполезно? Ако във вярата си в Бог човекът не се отнася сериозно към въпросите на живота, не се стреми към навлизане в истината, не се стреми към промени в своя нрав, а още по-малко към познаване на Божието дело, тогава той не може да бъде доведен до съвършенство. Ако искаш да бъдеш доведен до съвършенство, трябва да разбереш Божието дело. По-специално, трябва да разбереш значението на Неговото наказание и съд и защо това дело се извършва върху човека. Можеш ли да приемеш това дело? По време на подобно наказание можеш ли да постигнеш същите изживявания и знания като Петър? Ако се стремиш към познание за Бог и за делото на Светия Дух и ако се стремиш към промени в своя нрав, тогава имаш възможност да бъдеш доведен до съвършенство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 528

За тези, които трябва да бъдат доведени до съвършенство, този етап от делото на завоюването е задължителен. Само след като човекът е завоюван, той може да изживее делото на усъвършенстването. Ако само изпълняваш ролята на завоюван, това няма голяма стойност и няма да те направи годен за оползотворяване от Бог. Ти няма да имаш възможност да участваш, когато се разпространява евангелието, тъй като не се стремиш към живот, не се стремиш към промяна и обновление в себе си и затова нямаш практически преживявания на живота. По време на това поетапно дело ти някога си действал като обслужващ и като контрастиращ предмет, но ако в крайна сметка не се стремиш да бъдеш Петър и стремежът ти не е съобразен с пътя, по който Петър беше доведен до съвършенство, тогава, естествено, няма да изживееш промени в нрава си. Ако ти си човек, който се стреми да бъде доведен до съвършенство, тогава ти ще си свидетелствал и ще кажеш: „В това поетапно Божие дело аз приех Божието дело на наказание и съд и въпреки че понесох големи страдания, разбрах как Бог довежда човека до съвършенство, спечелих делото, извършено от Бог, познах Божията праведност и Неговото наказание ме спаси. Неговият праведен нрав дойде върху мен и ми донесе благословии и благодат; Неговият съд и наказание са тези, които ме защитиха и пречистиха. Ако не бях наказван и съден от Бог и ако не бяха дошли суровите Божии думи, нямаше да позная Бог и нямаше да бъда спасен. Днес аз виждам: като сътворено същество човекът не само се радва на всички неща, създадени от Създателя, но, което е по-важно, всички сътворени същества трябва да се радват на праведния нрав на Бог и на Неговия праведен съд, защото Божият нрав е достоен за насладата на човека. Като сътворено същество, покварено от Сатана, човекът трябва да се радва на Божия праведен нрав. В Неговия праведен нрав има наказание и съд, но и нещо повече — има голяма любов. Въпреки че днес не мога да спечеля напълно Божията любов, имах щастието да я видя и в това бях благословен“. Това е пътят, по който вървят онези, които изживяват усъвършенстването, и това е знанието, за което те говорят. Такива хора са същите като Петър; те имат същите изживявания като Петър. Такива хора са и тези, които са спечелили живот, които притежават истината. Когато преживеят всичко до самия край, по време на Божия съд те ще могат да се отърват напълно от влиянието на Сатана и ще бъдат спечелени от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 529

Адам и Ева, създадени от Бог в началото, бяха чисти хора. По-точно казано, докато бяха в Едемската градина, те бяха чисти, неопетнени от скверността. Освен това бяха предани на Йехова и нямаха представа как може да бъде предаден Йехова. Това е така, защото не бяха смущавани от влиянието на Сатана, в тях нямаше сатанинска отрова. Те бяха най-чистите от цялото човечество. Живееха в Едемската градина, неосквернени от мръсотия, необсебени от плътта и в страх от Йехова. По-късно, когато бяха изкушени от Сатана, у тях се появи отровата на змията и желанието да предадат Йехова и те заживяха под влиянието на Сатана. В началото те бяха чисти и се бояха от Йехова; само в това състояние те бяха хора. По-късно, след като бяха изкушени от Сатана, те ядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото и заживяха под влиянието на Сатана. Постепенно бяха покварени от Сатана и загубиха първоначалния човешки образ. В началото човекът имаше диханието на Йехова, в него нямаше никакво непокорство и в сърцето му нямаше зло. По онова време човекът беше наистина човешко същество. След като беше покварен от Сатана, човекът се превърна в звяр. Мислите му се изпълниха със зло и мръсотия, без добро или святост. Нима това не е Сатана? Ти си преживял много от Божието дело, но не си се променил и не си бил пречистен. Все още живееш под властта на Сатана и не се подчиняваш на Бог. Такива са хората, които само са били завоювани, но не са доведени до съвършенство. И защо се казва, че такива хора не са били доведени до съвършенство? Това е така, защото тези хора не се стремят към живота или към познание за Божието дело, а желаят единствено плътски удоволствия и временна утеха. В резултат на това няма промени в техния живот нрав и те не са възвърнали първоначалното си подобие на човек, създаден от Бог. Такива хора са ходещи трупове, те са мъртъвци, които нямат дух! Онези, които не се стремят към познание на въпросите на духа, не се стремят към освещаване и не се стремят да изживеят истината, които се задоволяват само с това да бъдат завоювани от отрицателната страна и които не могат да живеят според Божиите слова и да станат осветени хора — това са хора, които не са спасени. Защото, ако е лишен от истината, човекът не може да остане непоколебим в Божиите изпитания. Само тези, които могат да останат непоколебими в Божиите изпитания, са спасени. Това, което искам, са хора като Петър, които се стремят да бъдат доведени до съвършенство. Днешната истина се дарява на онези, които копнеят за нея и я търсят. Тази спасителна благодат се дарява на онези, които копнеят да бъдат спасени от Бог. Тази спасителна благодат не е предназначена само за това да бъде получена от вас; тя ви позволява да бъдете придобити от Бог — вие придобивате Бог, за да може Бог да ви придобие. Днес ви говорих тези слова, вие ги чухте и трябва да практикувате според тези слова. Ако в крайна сметка приложите тези слова на практика, тогава ще съм ви придобил чрез тях. В същото време и вие ще придобиете тези слова, тоест, ще получите тази огромна спасителна благодат. След като сте пречистени, вие ще станете истински човешки същества. Ако не можеш да изживееш истината или да изживееш подобието на някой, който е доведен до съвършенство, тогава може да се каже, че не си човек, а ходещ труп, звяр, защото си без истината, което означава, че си без диханието на Йехова и по този начин си мъртъв човек, който няма дух! Въпреки че е възможно да свидетелстваш, след като си бил завоюван, това, което получаваш, е само малко спасителна благодат и ти не си станал живо същество, притежаващо дух. Въпреки че си изживял наказание и съд, твоят нрав не е обновен или променен в резултат на това. Все още си старото си аз, принадлежиш на Сатана и не си някой, който е бил пречистен. Само тези, които са доведени до съвършенство, имат стойност и само такива хора са спечелили истински живот.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 530

Днес някои хора се стремят да бъдат използвани от Бог, но след като са били завоювани, те не могат да бъдат използвани директно. Що се отнася до думите, изречени днес, ако, когато Бог използва хората, ти все още не можеш да ги изпълниш, тогава ти не си бил доведен до съвършенство. С други думи, настъпването на края на периода, когато човекът ще бъде доведен до съвършенство, ще определи дали човекът ще бъде отстранен или използван от Бог. Онези, които са били завоювани, не са нищо повече от примери за пасивност и негативност. Те са образци и модели, но не са нищо повече от контрапункт. Едва когато животът нрав на човека се промени и той постигне вътрешна и външна промяна, той ще бъде направен напълно пълноценен. Какво искаш днес: да бъдеш завоюван или да бъдеш доведен до съвършенство? Какво искаш да постигнеш? Изпълнил ли си условията, за да бъдеш доведен до съвършенство? Кои условия все още ти липсват? Как трябва да се подготвиш и как да компенсираш за недостатъците си? Как трябва да навлезеш в пътя към това да бъдеш доведен до съвършенство? Как трябва да се подчиниш напълно? Ти молиш да бъдеш доведен до съвършенство, така че стремиш ли се към освещаване? Дали си човек, който се стреми да преживее наказание и съд, за да бъде пречистен? Стремиш се да бъдеш пречистен, така че желаеш ли да приемеш наказание и съд? Ти молиш да познаеш Бог, но имаш ли познание за Неговото наказание и съд? Днес по-голямата част от делото, което Той върши върху теб, е наказание и съд. Какво е твоето познание за това дело, което е извършено върху теб? Наказанието и съдът, които си изживял, пречистиха ли те? Промениха ли те? Имаха ли някакво въздействие върху теб? Уморен ли си от по-голямата част от днешното дело — проклятия, съд и разобличения — или смяташ, че тези неща са от голяма полза за теб? Ти обичаш Бог, но защо Го обичаш? Обичаш Бог, защото си получил малко благодат? Или обичаш Бог, след като си спечелил мир и радост? Или обичаш Бог, след като си бил пречистен от Неговото наказание и съд? Какво точно те кара да обичаш Бог? Кои условия изпълни Петър, за да бъде доведен до съвършенство? След като беше доведен до съвършенство, какъв беше решаващият начин, по който това беше изразено? Дали той обичаше Господ Исус, защото копнееше за Него, или защото не можеше да Го види, или защото се чувстваше укоряван? Или пък обичаше Господ Исус още повече, защото беше приел страданието в мъките и така беше опознал собствената си скверност и непокорство, както и светостта на Господ? Дали боголюбивото му сърце стана по-чисто заради Божието наказание и съд, или заради нещо друго? Кое е вярното? Ти обичаш Бог заради Божията благодат и защото днес Той ти е дал някакво малко благословение. Това истинска любов ли е? Как трябва да обичаш Бог? Трябва ли да приемеш Неговото наказание и съд и след като видиш Неговия праведен нрав, да можеш да Го обичаш истински, така че да си напълно убеден и да Го познаваш? Подобно на Петър, можеш ли да кажеш, че не успяваш да обичаш достатъчно Бог? Дали това, към което се стремиш, е да бъдеш завоюван след наказание и съд, или да бъдеш пречистен, защитен и обгрижван след наказание и съд? Към кое точно от тези неща се стремиш? Смислен ли е животът ти, или е безсмислен и без стойност? Плътта ли искаш, или истината? Съд ли искаш, или искаш утеха? След като си изживял толкова много от Божието дело и си видял Божията святост и праведност, как трябва да се стремиш? Как точно трябва да вървиш по този път? Как трябва да практикуваш любовта към Бог? Имаха ли Божието наказание и съд някакво въздействие върху теб? Дали имаш познание за Божието наказание и съд, или не зависи от това как изживяваш и доколко обичаш Бог! Устните ти казват, че обичаш Бог, но това, което изживяваш, е стария, покварен нрав; нямаш нито богобоязливо сърце, нито съвест. Такива хора обичат ли Бог? Верни ли са такива хора на Бог? Те ли са хората, които приемат Божието наказание и съд? Казваш, че обичаш Бог и вярваш в Него, но не се отказваш от своите представи. В твоята работа, в навлизането ти, в думите, които изричаш, и в живота ти няма и капчица проявление на твоята любов към Бог и няма богобоязливо сърце. Нима това е човек, който е спечелил наказание и присъда? Възможно ли е такъв човек да бъде Петър? Дали тези, които са като Петър, имат само знанието, но не и изживяванията му? Кое е условието, което днес се изисква от човека да изпълни, за да изживее истински живот? Дали молитвите на Петър не бяха нищо повече от думи, които излизаха от устата му? Не бяха ли думи от дълбините на сърцето му? Дали Петър само се молеше, но не прилагаше истината на практика? Заради кого е твоят стремеж? Какво трябва да направиш, че да получиш защита и пречистване по време на Божието наказание и съд? Нима Божието наказание и съд са безполезни за човека? Наказание ли е всеки съд? Възможно ли е само мирът и радостта, само материалните благословии и моментният комфорт да са полезни за живота на човека? Ако човек живее в среда на спокойствие и комфорт, в живота му няма съд, може ли да бъде пречистен? Ако човек иска да се промени и да се пречисти, как трябва да приеме да бъде доведен до съвършенство? Кой път трябва да избереш днес?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 531

Когато стане дума за Петър, хората се надпреварват да го възхваляват. Веднага си спомнят трите пъти, когато се отрекъл от Бог, как е изкушавал Бог, служейки на Сатана, как накрая бил разпнат с главата надолу в името на Бог и прочие. Сега ще ви опиша как Ме опозна Петър и какъв беше краят му. Заложбата на Петър беше добра, но бе живял при по-различни обстоятелства от Павел: родителите му Ме преследваха, бяха обсебени от Сатана демони и затова не бяха научили Петър на нищичко за Бог. Петър беше умен, талантлив и родителите му от малък го обсипваха с обич и грижи. Но когато порасна, той се превърна в техен враг, защото неуморно се стремеше да Ме опознае и впоследствие окончателно им обърна гръб. Случи се така, защото над всичко беше вярата му, че небето, земята и всички неща са в ръцете на Всемогъщия и че всички добри неща идват от Бог и Той е пряк техен източник, без Сатана да е успял да ги омърси с намесата си. Съпоставяйки Ме със своите родители, Петър успя да оцени по-добре Моята любяща доброта и милост и това разпали още повече желанието му да Ме търси. Той се бе съсредоточил не само върху яденето и пиенето на Моето слово, но най-вече върху разбирането на Моите намерения и бе непрестанно бдителен в сърцето си. В резултат на това той бе винаги чувствителен в духа си и затова всички негови действия бяха в съответствие с Моите намерения. За да се подтиква, Петър обикновено обръщаше внимание на това да извлича поуки от някои хора, които са се проваляли в миналото, защото го гнетяха опасения и той самият да не попадне в клопката на неуспеха. По същия начин той отдаде значение на усвояването на вярата и любовта на всички възлюбили Бог през вековете. Ето така, учейки се не само от отрицателните, а също и от далеч по-важните положителни примери, той доби по-бързо такъв ръст, че по знанието си за Мен превъзхождаше всички, които са пред лицето Ми. Следователно, не е трудно да си представите как Петър положи всичко свое в Моите ръце, как дори се отказа да взима решения за това какво да яде и да облича, къде да живее и да спи и вместо това се наслаждаваше на Моето богатство като Ме удовлетворяваше във всичко. Подложих го на безчет изпитания — и, разбира се, той беше измъчван почти до смърт — но посред стотиците изпитания вярата му в Мен остана непоклатима и той нито веднъж не изпита разочарование към Мен. Дори когато казах, че съм го изоставил, той не се обезсърчи, нито се разочарова, а продължи да Ме обича практически в съгласие с досегашните принципи за практикуване. Рекох му, че макар и да Ме обича, няма да го похваля и че накрая ще го хвърля в ръцете на Сатана. Но всред тези изпитания, които не засягаха плътта му, а се изразяваха в думи, той пак отправи към Мен молитва, казвайки: „О, Боже! Има ли сред небесата, на земята и във всички неща човек, нещо или събитие, което да не е в Твоите ръце, Всемогъщи? Когато проявиш милостта Си към мен, сърцето ми ликува поради Твоята милост. Когато ме съдиш, макар и да съм недостоен, добивам по-добро усещане за необозримостта на Твоите постъпки, защото Ти си изпълнен с власт и с мъдрост. Макар че плътта ми страда от трудностите, духът ми намира утеха. Как бих могъл да не възхваля Твоята мъдрост и делата Ти? Дори и да намеря смъртта си след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност? Всемогъщи! Наистина ли не желаеш да ми позволиш да Те видя? Наистина ли съм недостоен за правосъдие от Теб? Възможно ли е в мен да има нещо, което Ти не желаеш да виждаш?“. Макар че по време на тези изпитания Петър не успя да схване съвсем точно намеренията Ми, беше очевидно, че изпитанията не го разстройваха, а се чувстваше горд и поласкан (при все че Му въздадох правосъдие, за да покажа на човечеството Своето величие и гняв). Поради предаността си към Мен и заради Моята благословия, той служи като пример и модел на хората вече хиляди години. Нима Петър не е примерът, който да следвате? Помислете много добре защо посветих на Петър толкова дълго обяснение; това следва да са принципите, определящи действията ви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 6)

Ежедневни Божии слова  Откъс 532

Петър следва Исус в продължение на няколко години и вижда в Него много неща, каквито няма в другите хора. След като Го следва една година, Петър е избран от Исус измежду дванадесетте апостоли. (Разбира се, Исус не казва това на глас и другите изобщо не го разбират.) В живота Петър съпоставя себе си с всичко, което Исус прави. По-специално посланията, които Исус проповядва, са запечатани в сърцето му. Той проявява невероятно внимание и преданост към Исус и никога не надига глас срещу Него. В резултат на това той става верен спътник на Исус навсякъде. Петър наблюдава ученията на Исус, Неговите кротки слова, храната Му, дрехите Му, подслона Му и как пътува. Петър подражава на Исус във всяко отношение. Той никога не е самоправеден, а отхвърля всичко остаряло, като следва примера на Исус както в думите, така и в делата. Именно тогава Петър разбира, че небесата, земята и всички неща са в ръцете на Всемогъщия и че поради тази причина той няма личен избор. Петър възприема също така всичко, което е Исус, и го използва като пример. Петър вижда в живота на Исус, че Той не е самоправеден в това, което прави: вместо да се хвали със Себе Си, Той трогва хората с любов. Петър вижда в различните неща какъв е Исус и поради тази причина Му подражава във всичко. Преживяванията на Петър му дават все по-голямо усещане за обичливостта на Исус и той казва следното: „Търсих Всемогъщия из цялата вселена и видях чудесата на небесата, земята и всички неща, и така получих дълбок усет за обичливостта на Всемогъщия. Но аз никога не бях изпитвал истинска любов в сърцето си и никога не бях виждал обичливостта на Всемогъщия със собствените си очи. Днес, в очите на Всемогъщия, аз получих Неговия благосклонен поглед и най-накрая почувствах Божията обичливост. Най-накрая открих, че човечеството обича Бог не само заради това, че създал всички неща; аз открих Неговата безгранична обичливост в своето ежедневие. Как би могла тя да се ограничи до това, което се вижда в момента?“. С течение на времето голяма част от обичливостта се проявява и в Петър. Той става силно покорен на Исус, но разбира се, претърпява и доста неуспехи. Когато Исус го води да проповядва на различни места, Петър винаги се смирява и слуша проповедите на Исус. Той никога се възгордява заради годините, през които е следвал Исус. След като Исус му казва, че причината, поради която е дошъл, е да бъде разпнат, за да може да завърши делото Си, Петър често изпитва болка в сърцето си и плаче тайно, когато е сам. Въпреки това този „злощастен“ ден най-накрая настъпва. След като Исус е арестуван, Петър плаче сам в рибарската си лодка и казва много молитви за това. Но в сърцето си знае, че това е волята на Бог Отец и че никой не може да я промени. Той страда и очите му са пълни със сълзи само заради любовта си. Това е човешка слабост, разбира се. Когато научава, че Исус ще бъде прикован на кръста, той Го пита: „След като си тръгнеш, ще се върнеш ли, за да бъдеш сред нас и да бдиш над нас? Ще можем ли все още да Те виждаме?“. Въпреки че тези думи са много наивни и пълни с човешки представи, Исус познава горчивината от страданието на Петър и така чрез Своята любов Той показва разбиране към слабостта на Петър: „Петре, Аз те възлюбих. Знаеш ли това? Въпреки че няма причина за думите, които казваш, Отецът е обещал, че след Моето възкресение Аз ще се явявам на хората в продължение на 40 дни. Не вярваш ли, че Моят Дух често ще дарява благодат на всички вас?“. Въпреки че Петър се чувства донякъде утешен от това, той все пак чувства, че има едно нещо, което липсва, и затова, след като е възкресен, Исус му се явява открито за първи път. За да накара Петър да спре да се придържа към представите си обаче, Исус отказа пищната храна, която Петър Му е приготвил, и изчезва мигновено. От този момент нататък Петър най-накрая започва да разбира по-задълбочено Господ Исус и Го обиква още повече. След Своето възкресение Исус често се явява на Петър. Той се му се явява още три пъти, след като изтичат четиридесетте дни и се възнася на небето. Всяка поява е точно тогава, когато делото на Светия Дух е на път да бъде завършено и новото дело е на път да бъде започнато.

През целия си живот Петър се занимава с риболов, за да изкарва прехраната си, но освен това живее, за да проповядва. В по-късните си години той написва първото и второто послание на Петър, както и няколко писма до църквата във Филаделфия от онова време. Хората от този период са дълбоко трогнати от него. Вместо да ги поучава, като използва собствената си квалификация, той им осигурява съответния запас от живот. Той никога не забравя онова, което Исус го е учил преди да си отиде, и се вдъхновява от тях през целия си живот. Като следва Исус, той решава да се отплати за любовта на Господ със смъртта си и да следва Неговия пример във всичко. Исус се съгласява с това, така че когато Петър е на 53 години (повече от 20 години след заминаването на Исус), Исус му се явява, за да му помогне да изпълни стремежа си. През следващите седем години Петър прекарва живота си в опознаване на себе си. Един ден, в края на тези седем години, той е разпънат с главата надолу, което слага край на неговия необикновен живот.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, За живота на Петър)

Ежедневни Божии слова  Откъс 533

Какво е влиянието на тъмнината? Така нареченото „влияние на тъмнината“ е влиянието на подвеждането, разврата, обвързването и контрола на Сатана над хората. Влиянието на Сатана е влияние, окръжено от ореола на смъртта. Всички онези, които живеят под властта на Сатана, са обречени на погибел. Как, след като си придобил вяра в Бог, можеш да се избавиш от влиянието на тъмнината? Когато искрено се молиш на Бог, сърцето ти е изцяло обърнато към Него и в този момент то е трогнато от Божия Дух и ти ставаш готов изцяло да Му се отдадеш, и в този момент ще се отървеш от влиянието на тъмнината. Ако всичко, което човек прави, е угодно на Бог и е съгласно Неговите изисквания, то той е човек, който живее в Божиите слова и под Неговата грижа и закрила. Ако хората не могат да претворят в живота си Божиите слова, ако те винаги се опитват да Го заблудят, ако постъпват с пренебрежение спрямо Него и не вярват в Неговото съществуване, то това са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Онези, които не са приели Божието спасение, живеят под властта на Сатана, тоест всички те живеят под влиянието на тъмнината. Тези, които не вярват в Бог, живеят под властта на Сатана. Дори хората, които вярват в съществуването на Бог, може да не живеят непременно в Неговата светлина, защото тези, които вярват в Него, може всъщност да не живеят според Неговите слова и да не се подчиняват на Бог. Човек е ограничен в това да вярва само в Бог, но тъй като няма познание за Него, той все още живее по старите правила, сред мъртви думи, живее живот, който е мрачен и несигурен, без да е напълно пречистен от Бог или да е изцяло придобит от Него. Следователно, макар и да се разбира от само себе си, че онези, които не вярват в Бог, живеят под влиянието на тъмнината, дори тези, които вярват в Него, все още са под нейно влияние, защото са лишени от делото на Светия Дух. Тези, които не са получили Божията благодат или Неговата милост, и онези, които не могат да видят делото на Светия Дух, те всички живеят под влиянието на тъмнината; в повечето случаи така живеят и хората, които просто се радват на Божията благодат, но не познават Самия Бог. Ако човек вярва в Бог, но живее по-голямата част от живота си под влиянието на тъмнината, тогава съществуването на този човек е загубило своя смисъл; а има ли смисъл да споменаваме хората, които не вярват, че Бог съществува?

Всички онези, които не могат да приемат Божието дело, или които приемат Божието дело, но не са способни да изпълнят Неговите изисквания, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Само онези, които се стремят към истината и са способни да отговорят на Божиите изисквания, ще получат благословения от Него и само те ще избягнат влиянието на тъмнината. Тези, които не са били освободени, които винаги са възпирани от нещо конкретно и които не са в състояние да отдадат сърцата си на Бог, са хора, намиращи се под робството на Сатана, и живеят окръжени от ореола на смъртта. Тези, които се отнасят недобросъвестно към собствените си задължения, които не изпълняват Божиите поръчения и които не изпълняват задълженията си в църквата, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Тези, които съзнателно смущават църковния живот, които умишлено сеят раздор между своите братя и сестри или които създават клики, са хора, които се намират под още по-дълбоко влияние на тъмнината и са в робска зависимост от Сатана. Тези, които имат неестествени взаимоотношения с Бог, които винаги имат причудливи желания, които винаги искат да са с предимство пред другите и които никога не желаят да променят нрава си, са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Тези, които винаги са небрежни и никога не се отнасят сериозно към претворяването на истината в живота им, и които не се стремят да удовлетворят Божиите намерения, а се стремят само да задоволят собствената си плът, също са хора, които живеят под влиянието на тъмнината, обгърнати от смъртта. Тези, които изкривяват и мамят, докато работят за Бог, които се отнасят към Бог по повърхностен начин, които мамят Бог и които постоянно кроят планове за себе си, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Всички онези, които не могат искрено да обичат Бог, които не се стремят към истината и които не се съсредоточават върху промяната на своя нрав, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 534

Ако искаш Бог да те похвали, тогава първо трябва да се отървеш от мрачното влияние на Сатана, като отвориш сърцето си за Бог и го обърнеш напълно към Него. Ще похвали ли Бог онова, което правиш сега? Обърна ли сърцето си към Бог? Дали нещата, които вършиш, са това, което Бог изисква от теб? Съответстват ли те на истината? Изпитвай себе си по всяко време и се съсредоточи върху това, как ядеш и пиеш Божиите слова; открий сърцето си пред Него, обичай Го искрено и изцяло посвети себе си на Бог. Хората, които правят това, със сигурност ще получат Божията похвала. Всички, които вярват в Бог, но не се стремят към истината, няма как да избегнат влиянието на Сатана. Всички онези, които не живеят честно живота си, които се държат по един начин пред другите, а по друг начин зад гърба им, които на вид са изпълнени със смирение, търпение и любов, макар че същността им е коварна, хитра и лишена от преданост към Бог — такива хора са типични представители на онези, които живеят под влиянието на тъмнината: те са от рода на змията. Тези, които винаги вярват в Бог само за своя собствена полза, които са самодоволни и надменни, които се самоизтъкват и които защитават собственото си положение, са хора, които обичат Сатана и се противопоставят на истината. Тези хора отблъскват Бог и принадлежат изцяло на Сатана. Онези, които не обръщат внимание на Божието бреме, които не служат на Бог с цялото си сърце, които винаги са загрижени за собствените си интереси и интересите на семействата си, които не са в състояние да изоставят всичко, за да се посветят изцяло на Бог, и които никога не живеят според Неговите думи, са хора, живеещи извън Неговите думи. Такива хора не могат да получат Божията похвала.

Навремето Бог създал хората, за да могат да се наслаждават на Неговото изобилие и истински да Го обичат — така хората биха живели в Неговата светлина. В днешно време всички онези, които не могат да обичат Бог, които не обръщат внимание на Неговото бреме, не са способни изцяло да Му отдадат сърцата си, не могат да приемат сърцето Му като свое и не могат да поемат Неговото бреме като свое собствено — Божията светлина не огрява такива хора и затова всички те живеят под влиянието на тъмнината. Те вървят по път, който е диаметрално противоположен на Божиите намерения, и във всичко, което правят, няма и капка истина. Те се въргалят в тинята със Сатана — те са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Ако можеш често да ядеш и да пиеш Божиите слова, да проявяваш внимание към Неговите намерения и да прилагаш Неговите слова на практика, тогава ти принадлежиш на Бог и си човек, който живее според Неговите слова. Готов ли си да се избавиш от властта на Сатана и да живееш в светлината на Бог? Ако живееш според Божиите слова, тогава Светия Дух ще може да извърши Своето дело; ако живееш под влиянието на Сатана, тогава Светият Дух няма да има такава възможност. Работата, която Светия Дух извършва в хората, светлината, с която Той ги озарява, и увереността, която им дава, траят само миг. Но ако хората са небрежни и не обръщат внимание на това, тогава работата на Светия Дух ще ги подмине. Ако хората живеят според Божиите слова, тогава Светия Дух ще бъде с тях и ще работи върху тях. Ако хората не живеят според Божиите слова, тогава те живеят в оковите на Сатана. Ако хората живеят с развратен нрав, тогава у тях го няма присъствието или действието на Светия Дух. Ако живееш в границите на Божиите слова и ако живееш така, както Бог изисква, тогава ти си човекът, който Му принадлежи и върху който ще бъде осъществено Неговото дело; ако не живееш в рамките на Божиите изисквания, а вместо това живееш под властта на Сатана, тогава ти несъмнено живееш под влиянието на сатанинската поквара. Можеш да изпълниш Неговите изисквания само като живееш в рамките на Божиите слова и Му отдаваш сърцето си. Трябва да вършиш онова, което Бог казва, като превърнеш Неговите слова в основа на своето съществуване и в реалност на своя живот: само тогава ще принадлежиш на Бог. Ако ти действително практикуваш в съответствие с Божиите намерения, Той ще върши делото Си върху теб и тогава ще живееш с Неговото благословение и в светлината на Неговия лик: ще схванеш делото на Светия Дух и ще почувстваш радостта от Божието присъствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 535

За да се избавиш от влиянието на тъмнината, първо трябва да си предан на Бог и със сърце, жадуващо да се стреми към истината: само тогава твоето състояние ще бъде правилно. Животът в правилно състояние е необходимото условие за избавяне от влиянието на тъмнината. Състоянието ти е неправилно тогава, когато не си предан на Бог и сърцето ти не желае искрено да търси истината — в такъв случай и дума не може да става за избавянето ти от влиянието на тъмнината. Моите думи са в основата на човешкото избавление от тъмните влияния, а хората, които не могат да постъпват в съответствие с Моите думи, няма да могат да се отърват от оковите на влиянието на тъмнината. Живот в правилно състояние означава живот под ръководството на Божиите слова, живот в състояние на преданост към Бог, живот в състояние на търсене на истината, живот в реалността на искрено посвещаване на Бог и живот в състояние на истинска любов към Бог. Тези, които живеят в такова състояние и в такава реалност, постепенно ще се преобразяват, докато навлизат в дълбините на истината, и ще се преобразяват, докато Божията работа навлиза в дълбочина. В края на краищата те непременно ще станат хора, които са придобити от Бог и които истински Го обичат. Тези, които са се избавили от влиянието на тъмнината, могат постепенно да схванат какви са Божиите намерения и с времето да ги разберат, като в крайна сметка ще спечелят доверието на Бог. Те не само няма да имат каквито и да е представи за Бог и няма да се бунтуват срещу Него, но и ще мразят още повече предишните си представи и бунтарство, и в сърцата им ще пламне истинска любов към Бог. Хората, които не са в състояние да се избавят от влиянието на тъмнината, са изцяло погълнати от плътта и са обзети от бунтовен дух. Сърцата им са изпълнени с човешки представи и философии за светските отношения, както и със собствените им стремежи и разсъждения. Това, което Бог изисква от човека, е неговата неразделна любов; това, което Той изисква, е човек да бъде обзет от Неговите слова и сърцето му да е изпълнено с любов към Него. Да живее според Божиите слова, да търси в словата Му онова, което трябва да открие, да обича Бог заради Неговите слова, да се стреми към словата Му, да живее заради словата Му — това са целите, които човек трябва да се стреми да постигне. Всичко трябва да се гради върху Божиите слова и само тогава човек ще може да отговори на Божиите изисквания. Ако човек не е въоръжен с Божиите слова, тогава той не е нищо друго, освен един червей, обладан от Сатана! Помисли върху това: каква част от Божиите слова е пуснала корени в теб? Кое в живота ти протича според Неговите слова и кое не си изживял в съответствие с тях? Ако Божиите слова не са те завладели напълно, тогава какво точно изпълва сърцето ти? Във всекидневния си живот контролиран ли си от Сатана или си изпълнен с Божиите слова? Дали Неговите слова са фундамента, върху който се основават твоите молитви? Излязъл ли си от негативното си състояние благодарение на просветлението на Божиите слова? Да приемеш Божиите слова като основа на твоето съществуване — ето върху какво трябва да се стреми всеки. Ако Неговите слова не присъстват в твоя живот, тогава ти живееш под влиянието на тъмнината, бунтуваш се срещу Бог, противиш Му се и позориш Неговото име. Вярата на такива хора в Бог не е нищо друго, освен вреда и пречка. Каква част от своя живот си изживял в съответствие с Неговите слова? А каква част не си изживял в съгласие с тях? Колко от онова, което Божието слово е изискало от теб, си изпълнил? Колко е било изгубено в теб? Разсъждавал ли си задълбочено върху тези неща?

За да се избавим от влиянието на тъмнината е необходимо както действието на Светия Дух, така и всеотдайното сътрудничество от страна на човека. Защо казвам, че човек не върви по прав път? Хората, които следват правия път, са способни преди всичко да отдадат сърцата си на Бог. Това е задача, за изпълнението на която е необходимо много време, защото човешкият род винаги е живял под влиянието на тъмнината и е бил под робството на Сатана в продължение на хиляди години. Ето защо изпълнението на тази задача не може да бъде постигнато само за ден-два. Повдигнах този въпрос днес, за да могат хората да придобият представа за собственото си състояние. Щом човек започне да прави разлика между това какво представлява влиянието на тъмнината и какво означава да живееш в светлината, тогава изпълнението на задачата става по-лесно. Това е така, защото ти трябва да разбереш какво е влиянието на Сатана, преди да можеш да се избавиш от него, и едва след това ще имаш възможността да го отхвърлиш. А какво ще правят след това, решават вече самите хора. Изпълнявай всичко с положителна нагласа и никога не оставай пасивен. Само по този начин можеш да бъдеш придобит от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 536

Всяко Божие слово удря нашите уязвими места, като ни оставя наранени и ни ужасява. Той разкрива нашите представи, нашите фантазии и нашия покварен нрав. Думите Му разкриват нашата природа същност, всяка наша дума и действие, всяко наше движение, всяка наша мисъл и идея, което ни кара да треперим от страх, без да има къде да се скрием от срам. По ред ни разказва за всичките ни действия, за нашите цели и намерения и дори за нашия покварен нрав, който самите ние никога не сме забелязали, като ни кара да се чувстваме разголени в цялото си жалко несъвършенство и нещо повече — да се чувстваме напълно спечелени. Той ни съди за това, че Му се противопоставяме, наказва нашето богохулство и осъждането Му от нас и ни кара да чувстваме, че в Неговите очи не притежаваме нито едно положително качество, че сме същински Сатани. Надеждите ни са разбити, вече не смеем да отправяме прекомерни искания към Него или да кроим нещо против Него, и дори мечтите ни се изпаряват за миг. Това е факт, който никой от нас не може да си представи и който никой от нас не може да приеме. Ние в миг губим вътрешното си равновесие и не знаем нито как да продължим по пътя, който се простира напред, нито какво да правим по-нататък с нашите убеждения. Изглежда, че нашата вяра отново се е върнала в първоначалното си състояние и сякаш никога не сме срещали или познавали Господ Исус. Всичко пред нашия поглед ни обърква и ни потапя в колебливост и нерешителност. Ние сме обезкуражени, разочаровани сме и в дълбините на сърцата ни има неукротим гняв и срам. Опитваме се да намерим отдушник, да намерим изход и най-вече се опитваме да продължим да чакаме нашия Спасител Исус, за да разкрием сърцата си пред Него. Въпреки че има моменти, когато външно нито изглеждаме високомерни, нито смирени, сърцата ни изпитват чувство на загуба, каквото не сме изпитвали досега. И въпреки че понякога може да изглеждаме необичайно спокойни, в съзнанието ни бушува море от страдание. Неговите съд и наказание ни лишиха от всичките ни надежди и мечти, сложиха край на нашите необуздани желания и породиха у нас нежелание да повярваме, че Той е нашият Спасител и е в състояние да ни спаси. Неговите съд и наказание отвориха такава дълбока пропаст между нас и Него, че никой не иска да я прекоси. Неговите съд и наказание са първият път, когато ние претърпяваме такъв огромен провал, такова голямо унижение. Неговият съд и наказание ни подтикнаха наистина да почувстваме Божието достойнство и Неговата нетърпимост към обидите от човека, в сравнение с които ние сме толкова долни, толкова мръсни. Неговите съд и наказание ни накараха за пръв път да осъзнаем нашата надменност и самонадеяност и как човек никога няма да бъде равен на Бог или сравним с Него. Неговите съд и наказание ни накараха да копнеем за живот без такъв покварен нрав, да се избавим колкото се може по-скоро от тази природа същност и повече да не предизвикваме у Него омраза и отвращение. Неговите съд и наказание ни накараха с готовност да се покоряваме и подчиняваме на словата Му и повече да не се бунтуваме срещу Неговите подредби и организация. Неговите съд и наказание отново ни дадоха желанието да оцелеем и ни накараха с готовност да Го приемем за наш Спасител… Приключихме с делото на завоюването, с ада, с долината на смъртната сянка… Всемогъщият Бог придоби нас, тази група хора! Той триумфира над Сатана и победи безбройните Си врагове!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 4: Вижте явлението Божие в Неговите съд и наказание)

Ежедневни Божии слова  Откъс 537

Едва когато отхвърлиш покварения си нрав и постигнеш изживяване на нормална човешка природа, ще бъдеш усъвършенстван. Въпреки че няма да можеш да правиш предсказания или да говориш за тайнства, ще живееш и ще имаш облика на човешко същество. Бог създаде човека, но след това Сатана поквари човека, така че хората се превърнаха в „мъртъвци“. И така, след като си се променил, ти вече няма да си като тези „мъртъвци“. Божиите слова са тези, които съживяват духа на хората и ги карат да се възраждат, а когато духът на хората е съживен, те ще са оживели. Когато говоря за „мъртъвци“, имам предвид трупове без дух, хора, чийто дух е мъртъв в тях. Когато духът на хората е съживен, тогава те оживяват. Светите хора, за които се говореше в отминали времена, са хора, които са се съживили, които са били под влиянието на Сатана, но са го победили. Избраните хора от Китай са понесли жестокото и нечовешко преследване и измама на големия червен змей и това е опустошило умовете им, и ги е оставило без най-малката смелост да живеят. И така, събуждането на духа им трябва да започне от същността им. Същността им, духът им трябва да бъдат пробудени малко по малко. Когато един ден те се съживят, няма да има повече пречки и всичко ще върви гладко. За момента това остава непостижимо. Повечето хора живеят по начин, който предизвиква много смъртоносни течения. Тези хора са скрити в аурата на смъртта и страдат от липсата на много неща. Думите на някои хора носят смърт, действията им носят смърт и почти всичко, което изживяват, се състои от смърт. Ако днес хората публично свидетелстват за Бог, те ще се провалят в тази задача, защото още не са се съживили напълно, а и сред вас има твърде много мъртъвци. Днес много хора питат защо Бог не дава знаци и не извършва чудеса така, че да може бързо да разпространи делата Си сред езичниците. Мъртвите хора не могат да свидетелстват за Бог, само живите са способни на това, но повечето хора днес са „мъртви“; прекалено много хора живеят под булото на смъртта, под влиянието на Сатана и не могат да го победят. След като е така, как биха могли да свидетелстват за Бог? Как биха могли да разпространяват евангелската работа?

Всички, които живеят под влиянието на мрака, живеят сред смъртта и са притежавани от Сатана. Без да бъдат спасени от Бог и без да са съдени и наказвани от Бог, хората не могат да избягат от влиянието на смъртта; не могат да станат живи хора. Такива мъртъвци не могат да свидетелстват за Бог, нито могат да бъдат оползотворени от Бог, а още по-малко могат да влязат в царството. Бог иска свидетелствата на живите, не на мъртвите, и иска живите, а не мъртвите, да работят за Него. „Мъртвите“ са тези, които се противопоставят на Бог и се бунтуват срещу Него; те са онези, които са вцепенени в духа си и не разбират Божиите слова; те са онези, които не прилагат истината на практика и нямат и най-малка преданост към Бог; те са онези, които живеят под властта на Сатана и са експлоатирани от Сатана. Проявленията на мъртвите са да се противопоставят на истината, да се бунтуват срещу Бог и да бъдат низки, долни, безжалостни, нетърпящи възражения, лукави и коварни. Дори ако тези хора ядат и пият Божиите слова, те не са способни да изживеят Божиите слова, и въпреки че са живи, те са просто ходещи трупове, дишащите мъртви. Мъртвите са напълно неспособни да удовлетворят Бог, а още по-малко да Му се покорят напълно. Те могат единствено да Го мамят, да богохулстват срещу Него и да Го предават и това, което изживяват е пълно разкриване на природата на Сатана. Ако хората искат да станат живи същества и да свидетелстват за Бог, както и да бъдат счетени за достойни от Бог, те трябва да приемат Божието спасение; трябва с радост да се покорят на Неговото правосъдие и наказание и трябва с радост да приемат кастренето от Бог. Едва тогава те ще могат да приложат на практика всички истини, изисквани от Бог, и едва тогава ще получат Божието спасение и наистина ще се превърнат в живи същества. Именно живите са спасените от Бог; те са били съдени и наказвани от Бог, те са готови да се посветят на Бог и с удоволствие ще жертват живота си за Бог, и с радост ще отдадат целия си живот на Бог. Едва когато живите свидетелстват за Бог, Сатана може да бъде посрамен; само живите могат да разпространяват евангелското дело на Бог, само живите са в съгласие с Божиите намерения и само живите са истински хора. В самото начало сътвореният от Бог човек бе жив, но поради покварата от Сатана човекът живее в смъртта и живее под влиянието на Сатана, и така хората се превърнаха в бездушни мъртъвци и станаха врагове, които се противопоставят на Бог, превърнаха се в оръдия на Сатана и негови пленници. Живите хора, създадени от Бог, се превърнаха в мъртъвци и така Бог загуби свидетелството Си и загуби човечеството, което беше създал и което е единственото нещо, притежаващо Неговия дъх. Ако Бог Си вземе обратно свидетелството и онези, които създаде със собствените Си ръце, но които са пленени от Сатана, Той трябва да ги възкреси, за да станат отново живи същества, и трябва да Си ги върне всичките, за да живеят в светлината Му. Мъртвите са онези, които нямат дух, които са крайно несъобразителни, които се противопоставят на Бог и най-вече които не познават Бог. Тези хора нямат и най-малкото намерение да се покоряват на Бог; те само въстават срещу Него и Му се противопоставят и не изпитват абсолютно никаква лоялност. Живите са тези, чийто дух е бил съживен, тези, които знаят да се покоряват на Бог, които са Му предани и които притежават истина и свидетелство — единствено тези хора радват Бог в дома Му. Бог спасява тези, които могат да се съживят, които виждат Божието спасение, които могат да са предани на Бог, които искат да търсят Бог, които вярват в Божието въплъщение и които вярват в явяването Му. Някои хора могат да се съживят, а други не могат, в зависимост от това дали тяхната същност може да бъде спасена, или не. Много хора са слушали много от Божиите слова, но не разбират Божиите намерения и поради това не са в състояние да ги приложат на практика. Тези хора са неспособни да живеят съгласно каквато и да е истина и умишлено смущават Божиите дела. Те са неспособни да работят за Бог и не могат да Му отдават всичко — напротив, те тайно харчат парите на църквата и паразитират в Божия дом. Те са мъртви хора, които не могат да бъдат спасени. Бог спасява онези, които са в делата Му, но има и такива хора, които не могат да получат спасението Му; малцина могат да получат спасението Му. Това е така, защото повечето хора са били покварени твърде дълбоко и са се превърнали в мъртъвци; те не могат да бъдат спасени, защото са напълно експлоатирани от Сатана и по природа са прекалено зловредни. Тази малка група хора също не може напълно да се покорява на Бог. Те не са тези, които са били изцяло предани на Бог от самото начало или тези, които са изпитвали безкрайна любов към Бог от началото, а по-скоро са се покорили на Бог заради Неговото дело на завоюването, те виждат Бог заради върховната Му любов, постигат промяна в нрава поради Божия праведен нрав и опознават Бог поради делото Му — дело, което е едновременно действително и практично. Колкото и добри да са тези хора, без Божиите дела те все още щяха да принадлежат на Сатана, все още щяха да принадлежат на смъртта и да са мъртви. Фактът, че днес тези хора могат да получат Божието спасение, се дължи единствено на това, че те желаят да сътрудничат на Бог.

Заради своята преданост към Бог живите ще бъдат спечелени от Бог и ще живеят съгласно обещанията Му. Поради противопоставянето си на Бог мъртвите ще бъдат отритнати от Бог и ще живеят наказани и прокълнати от Него. Такъв е праведният нрав на Бог, който не може да бъде променен от никой човек. Хората получават Божието одобрение и живеят в светлината заради своите собствени търсения; заради своите подли заговори хората са прокълнати от Бог и наказани; заради своите злодеяния хората са наказани от Бог, а заради своите стремежи и вярност хората получават Божиите благословии. Бог е справедлив: Той благославя живите и проклина мъртвите, за да останат те завинаги при смъртта и никога да не живеят в Божията светлина. Бог ще приеме живите в царството Си и в благословиите Си, за да съществуват редом с Него вовеки. Колкото до мъртвите, Той ще ги остави на вечна смърт; те ще станат обект на унищожение и завинаги ще бъдат притежание на Сатана. Бог категорично няма да се отнесе с никого несправедливо. Онези, които наистина търсят Бог, със сигурност ще останат в Божия дом, а всички онези, които са непокорни към Бог и не съответстват на Него, със сигурност ще изпитат Неговото наказание. Може би изпитваш несигурност относно делото, извършено от Божията въплътена плът — но един ден Божията плът няма директно да подреди изхода на човека; вместо това Неговият Дух ще определи крайната цел на човека и тогава хората ще разберат, че Божията плът и Неговият дух са едно цяло, че Неговата плът не греши, а още по-малко Неговият Дух. В крайна сметка Той със сигурност ще прибере в царството Си онези, които са се върнали към живота — нито един повече, нито един по-малко. Колкото до мъртвите, които не са се съживили, те със сигурност ще бъдат хвърлени в бърлогата на Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Ти от съживилите се ли си?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 538

Първата стъпка от пътя на Светия Дух в човека е преди всичко да отвлече сърцето му от всички хора, събития и неща и да го насочи към Божиите слова, като накара сърцето му да повярва, че Божиите слова са извън всякакво съмнение и са напълно истинни. Ако вярваш в Бог, трябва да вярваш и в Неговите слова; ако след много години вяра в Бог продължаваш да не познаваш пътя, по който върви Светият Дух, наистина ли си вярващ? За да постигнеш нормален човешки живот — нормален човешки живот, който има нормални взаимоотношения с Бог — първо трябва да повярваш в Неговите слова. Ако не си постигнал първата стъпка от делото на Светия Дух върху хората, тогава нямаш никаква основа. Ако не можеш да следваш дори и най-маловажните принципи, как ще вървиш по пътя напред? Да стъпиш на правилния път, по който Бог усъвършенства човека, означава да навлезеш в правилния път на настоящото дело на Светия Дух; това означава да стъпиш на пътя, по който върви Светият Дух. Настоящите думи на Бог днес са пътят, по който върви Светият Дух. В този смисъл, ако хората искат да стъпят на пътя, по който е поел Светият Дух, те трябва да се покоряват, да ядат и да пият настоящите думи на въплътения Бог. Делото, което Той върши, е дело на думите; всичко започва от Неговите слова и всичко се гради върху Неговите слова, върху Неговите настоящи думи. Независимо дали става дума за това да сме сигурни за въплътения Бог, или да познаваме въплътения Бог — всяко от тези неща изисква да полагаме повече усилия върху Неговите слова. В противен случай хората не могат да постигнат нищо и ще останат без нищо. Единствено като градят върху основата на яденето и пиенето на Божиите слова и по този начин Го опознават и удовлетворяват, хората могат постепенно да изградят нормална връзка с Бог. За хората няма по-добро сътрудничество с Бог от това да яде и пие Неговите слова и да ги прилага на практика. Това е практиката, чрез която те най-добре могат да останат непоколебими в свидетелството си на Божия народ. Когато хората проумяват и са способни да се покоряват на същината на настоящите Божии слова, те живеят по пътя, ръководен от Светия Дух, и са стъпили на правилния път на Божието усъвършенстване на човека. По-рано хората можеха да спечелят Божието дело просто като търсеха Божията благодат или като търсеха мир и радост, но сега нещата са различни. Без думите на въплътения Бог, без реалността на Неговите слова, хората не могат да получат Божието одобрение и всички ще бъдат отстранени от Бог. За да постигнат нормален духовен живот, хората трябва първо да ядат и пият Божиите слова и да ги прилагат на практика, а след това, на тази основа, да установят нормални отношения с Бог. Ти как сътрудничиш? Как стоиш твърдо в свидетелството на Божия народ? Как изграждаш нормални взаимоотношения с Бог?

Как да разбереш дали имаш нормални взаимоотношения с Бог в ежедневието си:

1. Вярваш ли в свидетелството на Самия Бог?

2. Вярваш ли в сърцето си, че Божиите думи са истинни и непогрешими?

3. Дали си човек, който прилага думите Му на практика?

4. Отдаден ли си на Неговото поръчение? Какво правиш, за да си отдаден на Неговото поръчение?

5. Дали всичко, което правиш, е с цел да удовлетвориш Бог и да Му бъдеш отдаден?

С помощта на изброените по-горе въпроси можеш да оцениш дали на настоящия етап имаш нормална връзка с Бог.

Ако си в състояние да приемеш Божието поръчение, да приемеш Неговото обещание и да следваш пътя, по който върви Светият Дух, значи следваш Божията воля. Дали ясно виждаш вътре в себе си пътя на Светия Дух? Точно сега действаш ли в съответствие с пътя, по който върви Светият Дух? Приближава ли се сърцето ти към Бог? Искаш ли да си в крак с най-новата светлина на Светия дух? Искаш ли да бъдеш спечелен от Бог? Искаш ли да станеш проявление на Божията слава на земята? Имаш ли решимостта да постигнеш това, което Бог изисква от теб? Ако при изричането на Божиите слова в теб има решимост да сътрудничиш и решимост да удовлетвориш Бог — ако това е твоята умствена дейност — това означава, че Божиите слова са дали своя резултат в твоето сърце. Ако нямаш такава решимост, ако нямаш цели, които да преследваш, това означава, че сърцето ти не е движено от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чийто нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Ежедневни Божии слова  Откъс 539

В стремежа към промяна на житейския нрав на човека пътят на практиката е много прост. Ако в действителното си преживяване си в състояние да следваш настоящите думи на Светия дух и да преживееш Божието дело, тогава твоят нрав може да бъде променен. Ако следваш всичко, което казва Светият Дух, и се стремиш според онова, което казва Светият Дух, тогава си човек, който Му се покорява, и в твоя нрав ще настъпи промяна. Нравът на хората се променя с настоящите думи на Светия Дух; ако винаги се придържаш към преживяванията си и правилата от миналото, тогава твоят нрав не може да се промени. Ако днешните слова на Светия Дух изискват от всички хора да навлязат в живота на нормалния човешки род, но ти оставаш фиксиран върху повърхностните неща, объркваш се в реалността и не я приемаш сериозно, тогава си човек, който не е съумял да следва делото на Светия Дух, човек, който не е навлязъл в пътя, ръководен от Светия Дух. Дали нравът ти може да се промени или не, зависи от това дали си в крак с актуалните думи на Светия Дух и дали имаш истинско знание. Това е различно от онова, което разбрахте преди. Промяната в нрава ти, която разбираше преди, е, че ти, който бързо съдиш, си престанал да говориш произволно чрез Божията дисциплина; но това е само един аспект на промяната. Точно сега най-критичният момент е следването на ръководството на Светия Дух: следвай всичко, което Бог казва, и се покорявай на всичко, което Той казва. Нравът на хората не може да бъде променен от самите хора; те трябва да преминат през съда и наказанието, изпитанията и облагородяването на Божиите слова или да бъдат кастрени и дисциплинирани от Неговите слова. Само тогава могат да постигнат покорство и преданост към Бог и повече да не бъдат нехайни спрямо Него. Именно при облагородяването на Божиите слова се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, правосъдието, дисциплинирането и кастренето, осъществявани с Неговите слова, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те ще могат да се покорят на настоящите Божии слова и на Неговото дело. Дори това да не е съгласно човешките представи, те ще могат да се избавят от тези представи и съзнателно да се покорят. В миналото говоренето за промени в нрава се е отнасяло главно до способността да се опълчиш на себе си, да позволиш на плътта да страда, да дисциплинираш тялото си и да се отървеш от плътските предпочитания — което е един вид промяна в нрава. Днес всеки знае, че истинският израз на промяната в нрава е да се покориш на настоящите слова на Бог и да познаваш истински Неговото ново дело. По този начин предишното познание на хората за Бог, което бе основано на представи, може да бъде заличено и те да постигнат истинско познание и покорство към Бог — само това е истинският израз на промяната в нрава.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чийто нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Ежедневни Божии слова  Откъс 540

Стремежът на хората да навлязат в живота се основава на Божиите думи. По-рано се казваше, че всичко се постига благодарение на Неговите думи, но никой не виждаше този факт. Ако навлезеш в сегашния етап и имаш преживяване за него, всичко ще ти бъде ясно и ще изградиш добра основа за бъдещите изпитания. Каквото и да казва Бог, съсредоточи се само върху навлизането в Неговите слова. Когато Бог каже, че ще започне да наказва хората, приемете наказанието Му. Когато Бог иска от хората да умрат, приеми това изпитание. Ако винаги живееш според най-новите Му слова, Божиите думи ще те усъвършенстват накрая. Колкото повече навлизате в Божиите думи, толкова по-бързо ще бъдете усъвършенствани. Защо в общение след общение ви моля да познавате и да навлизате в Божиите думи? Само когато се стремиш и преживяваш в Божиите слова и навлизаш в реалността на Неговите слова, Светият Дух има възможност да извършва делото Си върху теб. Следователно всички вие сте участници във всеки метод, чрез който Бог действа, и независимо от степента на вашето страдание, накрая всички вие ще получите „спомен“. За да бъдете в крайна сметка доведени до съвършенство, вие трябва да навлезете във всички Божии слова. Усъвършенстването на хората от Светия Дух не е едностранно; Той изисква сътрудничеството на хората, Той се нуждае от това всеки да Му сътрудничи умишлено. Каквото и да казва Бог, съсредоточете се само върху навлизането в Неговите слова — това ще бъде по-полезно за живота ви. Всичко е в името на постигането на промяна във вашия нрав. Когато навлезеш в Божиите думи, сърцето ти ще бъде движено от Него и ти ще можеш да знаеш всичко, което Бог иска да постигне на този етап от Своето дело, и ще имаш решимостта да го постигнеш. По време на наказанието имаше хора, които вярваха, че това е метод на работа, и не вярваха в Божиите думи. В резултат на това те не се подложиха на облагородяване и излязоха от времето на наказанието, без да придобият или разберат нищо. Имаше и такива, които наистина навлизаха в тези думи без капка съмнение, които казваха, че Божиите слова са правдиви и непогрешими, и че човечеството трябва да бъде наказано. Те се бориха с тях за определен период от време, като се отказваха от бъдещето и съдбата си, и когато излязоха, техният нрав бе претърпял известна промяна и бе придобил по-дълбоко разбиране за Бог. Всички онези, които излязоха от наказанието, почувстваха прелестта на Бог и осъзнаха, че този етап от делото въплъщава великата Божия любов, която се спуска върху тях, че това е завоюването и спасението на Божията любов. Те също така казваха, че Божиите помисли са винаги добри и че всичко, което Бог извършва върху човека е любов, а не омраза. Онези, които не вярваха в Божиите слова, които не обръщаха внимание на Неговите слова, не се подложиха на облагородяване по време на наказанието и в резултат на това Светият Дух не беше с тях и те не спечелиха нищо. За тези, които навлязоха във времето на наказанието, въпреки че преминаха през облагородяване, Светият Дух работеше скрито в тях и в резултат на това житейският им нрав се промени. Някои от тях на пръв поглед изглеждаха много положително настроени, изпълнени с добро настроение през целия ден, но те не навлязоха в състоянието на облагородяване на Божиите думи и така изобщо не се промениха, което беше последица от това, че не вярваха в Божиите думи. Ако не вярваш в Божиите слова, тогава Светият Дух няма да извършва делото Си върху теб. Бог се явява на всички онези, които вярват в Неговите думи, и онези, които вярват и приемат Неговите думи, ще могат да спечелят Неговата любов!

За да навлезете в реалността на Божиите слова, трябва да намерите пътя на практиката. Вашият живот нрав може да се промени само когато сте способни да прилагате Божиите слова на практика. Само чрез този път можете да бъдете усъвършенствани от Бог и само хората, които са усъвършенствани от Бог по този начин, могат да бъдат в хармония с Неговите намерения. За да получите нова светлина, трябва да живеете според Неговите слова. Да бъдете движени от Светия Дух само един път изобщо няма да е достатъчно — трябва да се задълбочите. При онези, които са били движени само веднъж, просто е пробудено вътрешното им усърдие и желание за стремеж, но това не може да продължи дълго; те трябва да бъдат постоянно движени от Светия Дух. Много пъти в миналото съм споменавал за надеждата си, че Божият Дух може да раздвижи душите на хората, така че те да се стремят към промени в житейския си нрав, и докато се стремят да бъдат движени от Бог, да разберат собствените си недостатъци и в процеса на преживяване на Неговите слова да се отърват от нечистите неща в себе си (самоправедност, високомерие, представи и т.н.). Не си мислете, че само активността при получаването на нова светлина е достатъчна — трябва да отхвърлите и всичко негативно. От една страна, вие трябва да навлезете от положителен аспект, а от друга, трябва да се отървете от всичко нечисто от негативен аспект. Трябва постоянно да се самоизследваш, за да видиш кои нечисти неща все още съществуват в теб. Религиозните представи на човеците, техните намерения, надежди, самодоволство и високомерие са все нечисти неща. Вгледай се в себе си и постави всичко редом до всички Божии слова на разобличаване, за да видиш кои религиозни представи имаш. Само когато наистина ги разпознаеш, можеш да ги отхвърлиш. Някои хора казват: „Сега е достатъчно просто да следваме светлината на настоящото действие на Светия Дух. Няма нужда да се занимаваме с нищо друго“. Но тогава, когато се появят твоите религиозни представи, как ще се отървеш от тях? Смяташ ли, че следването на сегашните Божии слова е нещо просто? Ако си религиозен човек, смущенията могат да възникнат от твоите религиозни представи и традиционните богословски теории в сърцето ти, а когато тези неща възникнат, това прекъсва възприемането на нови неща. Всички тези проблеми са реални. Ако само следваш настоящите думи на Светия Дух, не можеш да удовлетвориш Божиите намерения. Едновременно със стремежа за следването на настоящата светлина на Светия Дух трябва да разпознаваш кои представи и намерения таиш, каква човешка самонадеяност имаш и кое поведение е бунтовно спрямо Бог. И след като си разпознал всички тези неща, трябва да ги отхвърлиш. Опълчването ти срещу предишните ти действия и поведение ти позволява да следваш думите, които Светият Дух говори днес. Промяната в нрава, от една страна, се постига чрез Божиите слова, а от друга, изисква съдействие от страна на човеците. Има Божие дело, а след това има и човешка практика, като и двете са задължителни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чийто нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Ежедневни Божии слова  Откъс 541

Как можете да удовлетворявате Божиите намерения в бъдещия си път на служение? Един от най-важните моменти е да се стремите да навлезете в живота, да се стремите към промяна на нрава и да се стремите към по-дълбоко навлизане в истината — това е пътят към постигане на съвършенство и придобиване от Бог. Всички вие сте получатели на Божието поръчение, но какво е това поръчение? Това е свързано със следващата стъпка на делото; следващата стъпка на делото ще бъде по-велико дело, което се извършва в цялата вселена, така че днес вие трябва да се стремите към промени в житейския си нрав, за да можете в бъдеще наистина да бъдете доказателство за това, че Бог печели слава чрез Своето дело, и вие може да се превърнете в образци за Неговото бъдещо дело. Днешният стремеж е изцяло в името на това да положите основите на бъдещото дело, за да можете да бъдете използвани от Бог и да свидетелствате за Него. Ако превърнеш това в цел на стремежа си, ще успееш да получиш присъствието на Светия Дух. Колкото по-високо поставиш целта на твоя стремеж, толкова повече ще можеш да се усъвършенстваш. Колкото повече се стремиш към истината, толкова повече Светият Дух действа. Колкото по-силен е подтикът ти да се стремиш, толкова повече ще придобиеш. Светият Дух усъвършенства хората в зависимост от тяхното вътрешно състояние. Някои хора казват, че не желаят да бъдат използвани от Бог или да бъдат усъвършенствани от Него, че просто искат плътта им да бъде невредима и да не ги сполети някакво нещастие. Някои хора не желаят да влязат в Царството, но са готови да се спуснат в бездънната пропаст. В този случай Бог също ще изпълни желанието ти. Към каквото и да се стремиш, Бог ще го осъществи. И така, към какво се стремиш в момента? Усъвършенства ли се то? Дали настоящите ти действия и постъпки са с цел да бъдеш усъвършенстван от Бог и да бъдеш спечелен от Него? В ежедневието си ти трябва постоянно да се съизмерваш с това. Ако вложиш цялото си сърце в преследването на една-единствена цел, Бог със сигурност ще те усъвършенства. Такъв е пътят, по който върви Светият дух. Пътят, ръководен от Светия Дух се достига чрез стремежа на хората. Колкото повече жадуваш да бъдеш усъвършенстван и придобит от Бог, толкова повече Светият Дух ще работи в теб. Колкото по-малко се стремиш и колкото по-негативен и назадничав си, толкова по-малко възможности има Светият Дух да извършва делото Си; с течение на времето Светият Дух ще се отрече от теб. Искаш ли да бъдеш усъвършенстван от Бог? Искаш ли да бъдеш спечелен от Бог? Искаш ли да бъдеш използван от Бог? Трябва да се стремите да правите всичко в името на това да бъдете усъвършенствани, спечелени и използвани от Бог, така че вселената и всичко, което съществува да могат да видят Божиите действия, проявени във вас. Вие сте господарят сред всички неща и сред всичко, което съществува, вие трябва да направите така, че Бог да се наслаждава на свидетелство и слава чрез вас. Само това доказва, че вие сте най-благословените от всички поколения!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чийто нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Ежедневни Божии слова  Откъс 542

Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме ще носиш, а колкото по-голямо бреме носиш, толкова по-богат ще стане твоят опит. Когато проявяваш внимание към намеренията Му, Бог ще те натовари с бреме, а след това ще те просвети за задачите, които ти е поверил. Когато Бог ти даде това бреме, ще обърнеш специално внимание на свързаните с него истини, докато ядеш и пиеш Божиите слова. Ако имаш бреме за състоянието на живота на братята и сестрите, това е бреме, което ти е поверено от Бог и винаги ще носиш това бреме със себе си в ежедневните си молитви. Наложено ти е това, което Бог върши, и ти си готов да правиш това, което Бог иска да върши; ето какво означава да поемеш Божието бреме като свое. В този момент ще насочиш яденето и пиенето на Божиите слова към тези видове въпроси и ще се чудиш: „Как ще реша тези проблеми? Как мога да помогна на моите братя и сестри да бъдат освободени и да имат наслада в духа си?“. Когато общуваш, също ще се съсредоточаваш върху решаването на тези проблеми, а когато ядеш и пиеш Божиите слова, ще се съсредоточаваш върху яденето и пиенето на слова, които се отнасят до тези въпроси. Като ядеш и пиеш Божиите слова с чувство за бреме, ще разбереш Неговите изисквания и тогава пътят напред за теб ще стане по-ясен. Когато имаш бреме, това ти носи просветлението и озарението на Светия Дух, и това също е Божието напътствие за теб. Защо казвам това? Ако нямаш бреме, тогава няма да си внимателен, докато ядеш и пиеш Божиите слова; когато ти ядеш и пиеш Божиите слова с бреме в сърцето си, ще можеш да схванеш тяхната същност, да намериш пътя си и да проявиш внимание към Божиите намерения. Следователно трябва да се молиш Бог да положи повече бреме върху теб и да ти повери още по-големи поръчения, така че да можеш в бъдеще да имаш по-ясен път за твоята практикуване; така че твоето ядене и пиене на Божиите слова да даде по-големи резултати; така че да станеш способен да схванеш същността на Неговите слова; и така че ти да станеш по-способен да бъдеш докоснат от Светия Дух.

Яденето и пиенето на Божиите слова, обучението в молитва, приемането на Божието бреме и на поръченията, които Той ти поверява — всичко това е, за да имаш път напред. Колкото по-голямо е бремето, което имаш за Божието поръчение, толкова по-лесно ще е да бъдеш усъвършенстван от Него. Когато са призовани, някои дори не желаят да си сътрудничат с другите в служба на Бог; това са мързеливи хора, които ламтят за комфорт. Колкото повече се иска от теб да си сътрудничиш с останалите, за да служиш, толкова повече преживявания ще имаш. Тъй като имаш повече бреме и опит, ще получиш повече възможности да бъдеш усъвършенстван. Следователно, ако можеш да служиш на Бог искрено, ще проявиш внимание към Божието бреме и ще имаш повече възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог. Такава група хора се усъвършенства в момента. Колкото повече те подтиква Светият Дух с по-голяма сила, толкова по-голямо внимание ще проявяваш към Божието бреме, толкова повече ще бъдеш усъвършенстван от Бог и толкова повече ще бъдеш придобит от Него — докато накрая се превърнеш в човек, когото Бог използва. В днешно време има хора, които не носят бреме за църквата. Тези хора не си дават зор и са мудни, и се грижат само за собствената си плът. Такива хора са изключително егоистични, а освен това са и слепи. Ако не можеш да видиш този въпрос ясно, няма да носиш никакво бреме. Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме ще ти даде Той. Егоистите не желаят да изстрадат такива неща; не желаят да платят цената и в резултат на това ще пропуснат възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Нима не си причиняват вреда? Ако проявяваш внимание към Божиите намерения, тогава ще носиш истинско бреме за църквата. Всъщност вместо да го наричаме бреме, което носиш за църквата, по-добре е да го наречем бреме, което носиш за собствения си живот, защото развиваш бреме за църквата, за да може Бог да те усъвършенства чрез такива преживявания. Следователно, именно тези, които носят най-голямото бреме за църквата, които носят бреме за навлизането в живота — са хората, които Бог усъвършенства. Разбра ли това ясно? Ако църквата, в която си, е разпиляна като пясък, а ти не се тревожиш и не се вълнуваш, и дори си затваряш очите, когато братята и сестрите ти не могат да ядат и пият нормално Божиите слова, то това е проявление на липсата на бреме. Не такива хора обича Бог. Тези, които Бог обича, гладуват и жадуват за праведност и проявяват внимание към Божиите намерения. Затова трябва да проявявате внимание към Божието бреме тук и сега; не бива да чакате Бог да разкрие Своя праведен нрав на несметния брой хора, за да проявявате тепърва внимание към Божието бреме. Нима тогава няма да е твърде късно? Сега има добра възможност да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако допуснеш тази възможност да ти се изплъзне, ще съжаляваш до края на живота си, точно както Мойсей не успя да влезе в добрата ханаанска земя, съжаляваше за това до края на живота си и умря в разкаяние. Когато праведният нрав на Бог бъде разкрит на несметния брой хора, ще се изпълниш с разкаяние. Дори Бог да не те накаже, ти сам ще се накажеш поради собственото си разкаяние. Някои не са убедени в това, но ако не вярваш, просто изчакай и ще видиш. Някои хора са точно онези, които ще видят как тези думи се сбъдват в тях самите. Готов ли си ти да се превърнеш в жертва за тези думи?

Ако не търсиш възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог и ако не се стремиш да бъдеш пред другите в своя стремеж да бъдеш усъвършенстван, тогава в крайна сметка ще съжаляваш. Настоящата възможност хората да бъдат усъвършенствани е най-добрата; сега е изключително добро време. Ако не се стремиш ревностно към това да бъдеш усъвършенстван от Бог, щом Неговото дело приключи, ще си пропуснал възможността — ще бъде твърде късно. Колкото и голяма да е твоята решимост, ако Бог вече не върши делото Си, никога няма да можеш да постигнеш съвършенство, дори ако се съсипеш от работа. Трябва да се възползваш от тази възможност и да сътрудничиш, докато Светият Дух работи усилено. Ако пропуснеш тази възможност, друга няма да ти бъде дадена, независимо от усилията, които полагаш. Някои от вас реват: „Боже, готов съм да проявявам внимание към Твоето бреме и съм готов да удовлетворя Твоите намерения!“. Въпреки това нямаш път на практикуване, така че бремето ти няма да трае дълго. Ако пред себе си имаш път, тогава ще трупаш опит стъпка по стъпка и опитът ти ще бъде структуриран и организиран. Когато приключиш с едно бреме, ще ти бъде дадено друго. Със задълбочаването на житейския ти опит и бремето ти ще става по-тежко. Някои хора носят бреме само когато са подтиквани от Светия Дух; след време, когато вече нямат път на практикуване, те престават да носят всякакво бреме. Не можеш напълно да придобиеш бреме просто като ядеш и пиеш Божиите слова. Ще придобиеш бреме само като разбираш много истини, като придобиеш проницателност и като си способен да разрешаваш проблеми с помощта на истината, и така ще придобиеш по-точно разбиране за Божиите думи и Божиите намерения. Едва след като имаш бреме, ще можеш да извършваш работата правилно. Ако имаш бреме, но нямаш ясно разбиране за истината, това също няма да помогне; трябва лично да преживееш Божиите думи и да знаеш как да ги практикуваш. Едва когато самият ти си навлязъл в реалността, ще можеш да се грижиш за другите, да водиш другите и да бъдеш усъвършенстван от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения)

Ежедневни Божии слова  Откъс 543

Понастоящем Божието дело е всеки да влезе в правия път, да има нормален духовен живот и истински преживявания, да бъде воден от Светия Дух и — с това като основа — да приеме Божиите поръчения. Целта на навлизането в обучението на царството е всяка ваша дума, деяние, движение, мисъл и идея да навлязат в Божиите слова; да бъдете подтиквани повече от Бог и така сърцето ви да стане боголюбиво; и да поемете повече бреме за Божиите намерения, така че всеки да е на пътя към усъвършенстването от Бог и всеки да е на прав път. Щом си тръгнал по този път на усъвършенстване от Бог, значи си на прав път. Щом мислите и идеите ти, както и погрешните ти намерения, могат да бъдат поправени, щом си способен да преминеш от проявяване на внимание към плътта към проявяване на внимание към Божиите намерения, и щом си способен да устоиш на смущението на погрешни намерения, когато те се появят, като вместо това действаш в съответствие с Божиите намерения — ако си в състояние да постигнеш такава промяна, значи си на правия път на житейския опит. След като обучението ти в молитва е на прав път, ще бъдеш подтикван от Светия Дух в молитвите ти. Всеки път, когато се молиш, ще бъдеш подтикван от Светия Дух; всеки път, когато се молиш, ще можеш да смиряваш сърцето си пред Бог. Всеки път, когато ядеш и пиеш някоя глава от Божиите слова, само ако си способен да разбереш делото, което Той извършва понастоящем, и ако можеш да разбереш как да се молиш, как да сътрудничиш и как да навлезеш в тези слова, яденето и пиенето на Божиите слова ще даде резултат. Когато вътре в Божиите слова можеш да откриеш пътя за навлизане и да схванеш движещата сила на сегашното Божие дело, както и тенденцията на делото на Светия Дух, ще си влязъл в правия път. Ако не си разбрал същността, докато ядеш и пиеш Божиите слова, и след това не можеш да намериш път на практикуване, това ще покаже, че все още не знаеш как да ядеш и пиеш Божиите слова, и че не си открил метода или принципа за това. Ако не можеш да схванеш делото, което Бог извършва понастоящем, няма да можеш да приемаш задачите, които Той би ти поверил. Делото, което Бог върши понастоящем, е точно това, в което хората сега трябва да навлязат и което трябва да разберат. Имате ли представа за тези неща?

Ако ядеш и пиеш Божиите слова ефективно, духовният ти живот става нормален и независимо от това с какви изпитания се сблъскаш, в какви обстоятелства се окажеш, какви физически болести претърпиш, какво отчуждение от братя и сестри или семейни трудности изпиташ, ти си способен да ядеш и пиеш Божиите слова нормално, да се молиш нормално и да продължиш църковния си живот нормално; ако можеш да постигнеш всичко това, то ще покаже, че си навлязъл в прав път. Някои хора са твърде крехки и са без никакво постоянство. Когато се сблъскат с незначителен проблем, те хленчат и стават негативни. Стремежът към истината изисква постоянство и решимост. Ако този път не си успял да изпълниш Божиите намерения, трябва да можеш да се мразиш и дълбоко в себе си да бъдеш твърдо решен да успееш следващия път. Ако този път не си проявил внимание към Божието бреме, трябва да си твърдо решен, когато в бъдеще се сблъскаш със същия проблем, да въстанеш срещу плътта и да удовлетвориш Божиите намерения. Така ще станеш достоен за похвала. Някои хора не знаят дори дали собствените им мисли или идеи са правилни — тези хора са объркани глупаци! Ако искаш да подчиниш сърцето си и да въстанеш срещу плътта, първо трябва да знаеш дали намеренията ти са правилни; едва тогава можеш да подчиниш сърцето си. Нима можеш да подчиниш сърцето си и да въстанеш срещу плътта, ако не знаеш дали намеренията ти са правилни? Дори и да въстанеш, ще го направиш по объркан начин. Трябва да знаеш как да се опълчиш на погрешните си намерения; ето какво означава да въстанеш срещу плътта. Щом осъзнаеш, че намеренията, мислите и идеите ти са погрешни, трябва бързо да обърнеш посоката и да тръгнеш по правия път. Първо постигни напредък по този проблем и се обучавай да навлизаш в това отношение, защото ти най-добре знаеш дали имаш правилни намерения или не. Когато неправилните ти намерения са коригирани, така че намеренията ти вече са за Бог, тогава ще си постигнал целта да подчиниш сърцето си.

Най-важното нещо, което трябва да направите сега, е да придобиете познание за Бог и Неговото дело; трябва също да знаеш как Светият Дух извършва делото Си върху хората. Това е от съществено значение за навлизане в правия път. Ще ти бъде по-лесно да го направиш, след като си разбрал този важен момент. Вярваш в Бог и познаваш Бог, а това показва, че твоята вяра в Бог е достойна за името си. Ако продължаваш да придобиваш преживяване, но в крайна сметка все пак не можеш да познаеш Бог, тогава със сигурност си човек, който се противопоставя на Бог. Онези, които вярват само в Исус Христос, без да вярват във въплътения Бог на днешния ден, са осъдени. Всички те са съвременни фарисеи, защото не признават днешния Бог и до един се противопоставят на Бог. Дори да вярват в Исус възможно най-правилно, всичко ще бъде напразно; Бог няма да ги одобри. Всички онези, които издигат плакати, на които пише, че вярват в Бог, но които нямат истинско познание за Бог в сърцата си, са лицемери!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения)

Ежедневни Божии слова  Откъс 544

За да се стреми да бъде усъвършенстван от Бог, човек първо трябва да разбере какво означава да бъде усъвършенстван от Него, както и на какви условия трябва да отговаря, за да бъде усъвършенстван. Веднъж разбрал тези въпроси, човек трябва да намери път на практикуване. За да бъде усъвършенстван, човек трябва да има определени заложби. Много хора нямат достатъчно заложби по природа и в този случай трябва да платиш цената и лично да работиш усилено. Колкото по-лоши са заложбите ти, толкова повече лични усилия трябва да вложиш. Колкото по-добре разбираш Божиите слова и колкото повече ги прилагаш на практика, толкова по-бързо можеш да поемеш по пътя на усъвършенстването от Бог. Чрез молитва можеш да бъдеш доведен до съвършенство по време на молитва; можеш също така да бъдеш усъвършенстван, като ядеш и пиеш Божиите слова, разбираш тяхната същност и изживееш тяхната реалност. Като преживяваш Божиите слова всеки ден, би трябвало да разбереш какво ти липсва; нещо повече — ти би трябвало да разпознаеш пагубния си недостатък и слабостите си и да се молиш, и да отправяш молби към Бог. По този начин постепенно ще бъдеш усъвършенстван. Пътят към съвършенството е: молитвата, яденето и пиенето на Божиите слова, разбирането на същността на Божиите слова, навлизането в преживяването на Божиите слова, опознаването на това, което ти липсва, покоряването на Божието дело, проявяването на внимание към Божието бреме, опълчването на плътта чрез боголюбивото ти сърце и честото общуване с твоите братя и сестри, което може да обогати твоя опит. Независимо дали става въпрос за общностния живот, или за твоя личен живот, и дали става въпрос за големи събрания, или за малки, всички те могат да ти позволят да имаш преживявания, да получиш обучение и да дадат възможност на сърцето ти да притихне пред Бог и да се обърне към Него. Всичко това е част от процеса на това да бъдеш доведен до съвършенство. Преживяването на Божиите слова, както беше споменато по-рано, означава да си способен действително да ги преживееш лично и да си позволиш да ги изживяваш — така че да придобиеш по-голяма вяра в Бог и любов към Него — и като правиш това, постепенно да се отървеш от сатанинския си покварен нрав, да се отървеш от неправилните си намерения и да изживяваш подобието на нормален човек. В теб ще има все повече любов към Бог — което означава, че ще има все повече и повече части от теб, които са били доведени до съвършенство от Бог, и тогава частите от теб, които са покварени от Сатана, ще стават все по-малко. Чрез своя практически опит постепенно ще стъпиш на пътя към съвършенството. Затова, ако искаш да бъдеш усъвършенстван, особено важно е да проявяваш внимание към Божиите намерения и да преживееш Неговите слова.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения)

Ежедневни Божии слова  Откъс 545

Сега Бог иска да придобие определена група от хора, съставена от онези, които парвят всичко възможно да Му сътрудничат, които могат да се покорят на делото Му, които вярват в истинността на словата Му и които могат да претворят в живота си Божиите изисквания. Това са хора, които имат истинно разбиране в сърцата си, които могат да бъдат направени съвършени и които неминуемо ще поемат по пътя на усъвършенстването. Онези, които не могат да бъдат направени съвършени, са хора без ясно разбиране на Божието дело, хора, които не ядат и не пият Божиите слова, които не обръщат внимание на словата Му и които изобщо нямат боголюбиви сърца. Онези, които се съмняват във въплътения Бог, които винаги са изпълнени с несигурност към Него, които никога не приемат словата Му сериозно и винаги се опитват да Го измамят, са хора, които се противопоставят на Бог и принадлежат на Сатана — такива хора не могат да бъдат направени съвършени.

Ако искаш да получиш съвършенство, трябва преди всичко да намериш благосклонно отношение в Божиите очи, защото Бог усъвършенства онези, на които гледа с благосклонност и които са в съгласие с Неговите намерения. Ако желаеш да си в съгласие с Божиите намерения, то сърцето ти трябва да се покори на делото Му, трябва да правиш всичко възможно да се стремиш към истината и да приемеш Божия надзор във всичко. Дали всичко, което си правил, е преминало под Божия надзор? Правдиви ли са намеренията ти? Ако са правдиви, Бог ще те одобри; ако намеренията ти са порочни, това показва, че сърцето ти обича не Бог, а плътта и Сатана. Следователно трябва да използваш молитвата като начин да приемеш Божия надзор във всичко. Когато се молиш, макар и Аз да не стоя лично пред теб, Светият Дух е с теб и ти се молиш едновременно на Мен и на Божия Дух. Защо вярваш в тази плът? Вярваш, защото у Него е Божият Дух. Би ли вярвал в този човек, ако Божият Дух не беше у Него? Когато вярваш в този човек, ти вярваш в Божия Дух. Да си накаран да се боиш от този човек е да си накаран да се боиш от Божия Дух. Вярата в Божия Дух е вяра в този човек, както вярата в този човек е вяра и в Божия Дух. Когато се молиш, ти чувстваш, че Божият Дух е с теб и че Бог е пред теб, затова се молиш на Неговия Дух. Днес повечето хора се страхуват да представят делата си пред Бог; можеш да заблудиш Неговата плът, но не можеш да заблудиш Неговия Дух. Всичко, което не може да издържи Божията внимателна проверка, не е съгласно истината и трябва да бъде отхвърлено; не бъде ли направено, значи се оскърбява Бог. Затова, независимо дали се молиш, говориш и общуваш с братята и сестрите или изпълняваш дълга си и си вършиш работата, трябва да положиш сърцето си пред Бог. Той е с теб, докато изпълняваш онова, което ти е назначено, и стига намеренията ти да са правилни и да го вършиш заради делото на Божия дом, Бог ще приеме всичко, което правиш. Трябва искрено да изпълняваш своята функция. Когато се молиш, трябва да имаш боголюбиво сърце и да търсиш Божията грижа, закрила и внимателна проверка. Ако това са намеренията ти, то тогава молитвите ти ще дадат резултат. Например когато се молиш по време на събирания, ако разкриеш сърцето си и в молитвата си към Бог Му кажеш какво ти е на сърце и не говориш лъжливо, тогава молитвите ти със сигурност ще дадат резултат. Ако сърцето ти е истински боголюбиво, тогава се закълни пред Него: „Боже, който си на небето и на земята, и във всички неща, заклевам Ти се: нека Духът Ти да проучва внимателно всичко, което правя, нека да ме пази и да се грижи за мен по всяко време, така че всичко, което върша, да остане непоколебимо в Твоето присъствие. Ако сърцето ми не Те обича или ако някога Те предаде, тогава ме подложи на най-суровото Си наказание и проклятие. Не ме опрощавай нито в този живот, нито в идния свят!“. Смееш ли да положиш такава клетва? Ако не, това показва, че си малодушен и че все още обичаш себе си. Има ли я тази решителност у вас? Ако наистина я притежавате, трябва да положите този обет. Ако притежаваш решимостта и дадеш тази клетва, Бог ще осъществи намеренията ти. Когато се заклеваш пред Бог, Той слуша. Бог определя дали си грешен или праведен въз основа на твоята молитва и твоята практика. Сега сте в процес на усъвършенстване и ако ти наистина вярваш в получаването на съвършенството, тогава ще представиш всичките си дела пред Бог и ще приемеш Неговата внимателна проверка. Ако извършиш нещо възмутително непокорно или ако предадеш Бог, Той ще изпълни клетвата ти; тогава, независимо дали ще се изправиш пред погибел или наказание, вината за това ще е изцяло твоя. Положил си клетва, значи си длъжен да я изпълниш. Ако положиш клетва, но не я изпълниш, те очаква погибел. Тъй като ти си положил тази клетва, Бог ще я изпълни така, както си я изрекъл. След като отправят молитвата си, някои хора се плашат и се жалват: „Всичко свърши! Възможността да водя разпуснат живот изчезна; възможността да върша лоши неща изчезна; възможността да отдавам на земните си желания изчезна!“. Такива хора все още обичат света и греха и със сигурност ги очаква погибел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог усъвършенства онези, които са в съгласие с намеренията Му)

Ежедневни Божии слова  Откъс 546

Като вярващ в Бог трябва да можеш да представяш всичките си дела и действия пред Него и да приемеш Неговата внимателна проверка. Ако онова, което правиш, може да бъде представено пред Божия Дух, но не и пред Божията плът, това показва, че не си приел внимателната проверка на Неговия Дух. Кой е Божият Дух? Кой е този човек, за когото свидетелства Бог? Не са ли Те едно и също? Повечето хора Ги приемат като две различни същности, като вярват, че Божият Дух е Божи Дух, а човекът, за когото свидетелства Бог, е просто човек. Но не се ли заблуждаваш? От чие име работи този човек? Онези, които не познават въплътения Бог, нямат духовно разбиране. Божият Дух и Неговото въплъщение са едно, защото Божият Дух е материализиран в плът. Ако този човек се държи недобре с теб, ще бъде ли добър Божият Дух? Това не те ли обърква? Днес хората, които не приемат Божията внимателна проверка, няма да получат Неговото одобрение, а хората, които не познават въплътения Бог, не могат да бъдат направени съвършени. Прегледай всичките си дела и виж дали могат да бъдат представени пред Бог. Ако не можеш да ги представиш пред Него, значи си нечестив. Могат ли да бъдат усъвършенствани нечестивите? Всичките ти дела, всяко действие, всяко намерение и всяка реакция трябва да бъдат представени пред Бог. Това означава, че всичко, от твоя ежедневен духовен живот — молитва, приближаване до Бог, ядене и пиене на Божиите слова, общение с твоите братя и сестри и живеене на църковен живот — до твоето служене в сътрудничество с другите, трябва да бъде донесено пред Бог за Неговата внимателна проверка. Точно такова практикуване ще ти помогне да постигнеш растеж в живота. Процесът на приемане на Божията внимателна проверка е процес на пречистване. Колкото повече приемаш Божията внимателна проверка, толкова повече се пречистваш и толкова повече си съгласно Божиите намерения, за да не изпаднеш в разпуснатост и сърцето ти да може да живее в Божието присъствие. Колкото повече приемаш внимателната Му проверка, толкова по-унизен е Сатана и по-голяма способността ти да се опълчиш на плътта. Затова приемането на Божията внимателна проверка е пътят, който хората трябва да следват. Каквото и да правиш, дори по време на общението с братята и сестрите си, трябва да представяш делата си пред Бог, да търсиш внимателната Му проверка и трябва съзнателно да се покоряваш на Самия Бог; това ще направи практиката ти много по-точна. Едва когато представиш делата си пред Бог и приемеш внимателната Му проверка, можеш да бъдеш човек, който живее в Божието присъствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог усъвършенства онези, които са в съгласие с намеренията Му)

Ежедневни Божии слова  Откъс 547

Онези, които нямат разбиране за Бог, никога няма да могат напълно да Му се покорят. Такива хора са синове на бунтарството. Те са твърде амбициозни и в тях има твърде много непокорство, затова се отдалечават от Бог и не желаят да приемат надзора Му. Не е лесно да направиш такива хора съвършени. Някои хора решават избирателно как да ядат и пият Божиите слова, кои да приемат и кои не. Те възприемат някои части от Божието слово, които са в съответствие с техните идеи, и отхвърлят останалите. Не е ли това противопоставяне на Бог и явен бунт от тяхна страна? Ако в продължение на много години човек вярва в Бог, без да придобие дори малко разбиране за Него, то тогава той е неверник. Желаещите да приемат Божия надзор са тези, които търсят разбиране за Бог, които желаят да приемат Неговото слово. Те ще получат Божието наследство и благодат и те са най-благословените. Бог проклина онези, в чиито сърца няма място за Него, наказва ги и се отрича от тях. Ако не обичаш Бог, Той ще се отрече от теб. Ако не слушаш онова, което казвам, ти гарантирам, че Божият Дух ще те изостави. Опитай сам, ако не Ми вярваш! Днес ти показвам ясно пътя за практикуване, но от теб зависи дали ще го приемеш или не. Ако не вярваш в това, ако не го приложиш на практика, тогава сам ще видиш дали Светият Дух ще работи над теб! Ако не се стремиш към разбиране на Бог, Светият Дух няма да работи над теб. Бог работи в онези, които се стремят към Неговите слова и ги ценят. Колкото повече цениш Божиите слова, толкова повече Духът Му ще работи в теб. Колкото повече човек цени Божиите слова, толкова повече възможности да бъде усъвършенстван от Бог ще получи. Бог усъвършенства онези, които Го обичат искрено, и усъвършенства онези, чиито сърца са притихнали пред Него. Онова, което е в най-голямо съгласие с Божиите намерения, е да цениш цялото Му дело, да цениш просветлението Му, да цениш присъствието Му, да цениш грижата и защитата Му и да цениш как Божиите слова стават твоя реалност и ти предоставя ресурса на живота ти. Ако цениш Божието дело, тоест ако цениш цялото дело, което Бог е свършил върху теб, Той ще те благослови и ще умножи всичко, което притежаваш. Ако не цениш Божиите слова, Той няма да работи над теб; просто ще ти отпусне малко благодат заради вярата ти, като ти позволи да имаш малко материална благословия или даде малко сигурност на семейството ти. Трябва да се стремиш да направиш Божиите слова своя реалност, да можеш да Го удовлетвориш и да си в съгласие с намеренията Му; ни бива да се стремиш просто да се наслаждаваш на Божията благодат. За вярващите няма нищо по-важно от това да приемат Божието дело, да бъдат усъвършенствани и да станат такива, които следват Божията воля. Това е целта, към която трябва да се стремиш.

Всичко, към което човек се е стремил в Епохата на благодатта, вече е остаряло, защото се е появил един по-висок стандарт на стремеж — към онова, което е едновременно по-възвишено и по-практично, към онова, което може да задоволи по-добре вътрешните потребности на човека. През изминалите периоди Бог не е работил над хората, както Го прави днес, не е говорил на хората толкова, колкото говори днес, нито изискванията Му към хората са били толкова високи, колкото са днешните. Това, че сега Бог има такива изисквания към вас показва, че окончателното Божие намерение е съсредоточено върху вас, върху тази група хора. Ако наистина искаш Бог да те усъвършенства, тогава трябва да се стремиш към това като твоя основна цел. Независимо дали тичаш напред-назад, като отдаваш всичко от себе си, изпълняваш функция или приемаш Божието поръчение, целта ти винаги трябва да е да бъдеш усъвършенстван и да удовлетвориш Божиите намерения, да постигнеш тази цел. Ако някой каже, че не се стреми да бъде усъвършенстван от Бог или да навлезе в живота, а търси само плътско спокойствие и радости, тогава той е най-слепият сред хората. Онези, които не се стремят към живота реалност, а се стремят единствено към вечен живот в идния свят и сигурност в този живот, са най-слепите от всички хора. Следователно целта на всичко, което правиш, трябва да бъде усъвършенстване и придобиване от Бог.

Делото, което Бог върши над хората, е да им предоставя ресурс въз основа на различните им нужди. Колкото по-голям е животът на човек, толкова по-големи са неговите нужди и толкова по-големи са стремежите му. Ако на този етап нямаш стремежи, това показва, че Светият Дух те е изоставил. Всички, които преследват живота, никога няма да бъдат изоставени от Светия Дух; такива хора винаги имат нещо, което да преследват, и винаги таят копнеж в сърцата си. Такива хора никога не се задоволяват с настоящия си статус. Целта на всеки етап от работата на Светия Дух е да постигне някакъв резултат у теб, но се изпълниш със самодоволство от настоящия си статус, ако вече нямаш потребности, ако вече не приемаш работата на Светия Дух, тогава Той ще те изостави. Хората ежедневно се нуждаят от Божията внимателна проверка, ежедневно се нуждаят от Божия изобилен ресурс. Могат ли хората да се справят, без да ядат и пият Божието слово всеки ден? Ако някой винаги смята, че не яде и не пие достатъчно от Божието слово, ако винаги търси и винаги изпитва глад и жажда за праведност, Светият Дух винаги ще работи над такъв човек. Колкото повече човек изпитва глад и жажда за праведност, толкова повече може да разговаря за практически неща. Колкото повече човек се съсредоточава върху търсенето на истината, толкова по-бързо ще постигне растеж в живота си и той ще се превърне в богат на преживявания и богаташ в Божия дом.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог усъвършенства онези, които са в съгласие с намеренията Му)

Ежедневни Божии слова  Откъс 548

Светият Дух трябва да извърви определен път във всеки човек, и Той дава на всеки възможност да се усъвършенства. Чрез негативността си ти опознаваш собствената си поквара, а след това, отхвърляйки негативността, ще намериш път на практикуване; това са все начини, по които биваш усъвършенстван. Освен това непрекъснато ти се дава вътрешно напътствие и озарение чрез някои положителни неща, което ти позволява да изпълняваш активно функцията си и да израстваш в прозорливост, и да придобиваш проницателност. Когато условията ти са добри, ти си особено склонен да четеш Божиите слова и особено склонен да се молиш на Бог и можеш да свържеш проповедите, които чуваш, със собственото си състояние. В такива моменти Бог те просветлява и осветява вътрешно, като те кара да осъзнаеш някои неща от положителен аспект. Така биваш усъвършенстван в положителния аспект. В негативни състояния си слаб и негативен; чувстваш, че Бог не е в сърцето ти, но Бог те просветлява, помагайки ти да намериш пътя на практикуване. Излизането от това състояние е постигане на съвършенство в отрицателен аспект. Бог може да усъвършенства човека както в положителен, така и в негативен аспект — зависи от това дали си в състояние да преживееш и дали се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако наистина се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог, тогава негативният аспект не може да те накара да претърпиш загуба, но може да ти донесе неща, които са по-реални, и може да те направи по-способен да познаеш онова, което ти липсва, по-способен да разбереш истинското си състояние и да видиш, че човек няма нищо и не е нищо; докато не преживееш изпитания, няма да знаеш и винаги ще чувстваш, че си над другите и по-добър от всички останали. Чрез всичко това ще видиш, че всичко, което е било преди, е било направено от Бог и защитено от Бог. Навлизането в изпитания те оставя без любов и вяра, липсва ти молитва, не си в състояние да пееш химни и, без да го осъзнаваш, по този начин опознаваш себе си. Бог има много средства за усъвършенстване на човека. Той използва всякакви среди, за да кастри покварения нрав на човека, и използва различни неща, за да разкрие човека; в едно отношение Той кастри човека, в друго го разкрива, а в друго разобличава човека, като изважда наяве и разобличава „тайните“ в дълбините на човешкото сърце и показва на човека неговата природа, като разобличава много от неговите състояния. Бог усъвършенства човека чрез много методи — чрез разобличаване, чрез кастрене на човека, чрез облагородяване на човека и чрез наказание — за да може човекът да познае, че Бог е практически.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 549

Какво е това, към което се стремите сега? Да бъдете усъвършенствани от Бог, да познаете Бог, да придобиете Бог — или може би това е примерът на един Петър от 90-те години, или е вяра, по-голяма от тази на Йов, или може би това е да бъдете наречени праведни от Бог и да пристигнете пред Божия престол, или да бъдете способни да проявявате Бог на земята и да давате силно и гръмко свидетелство за Бог. Независимо към какво се стремите, като цяло, всичко това е с цел да бъдете спасени от Бог. Независимо дали се стремиш да бъдеш праведен човек, дали се стремиш да подражаваш на Петър или да имаш вярата на Йов, или да бъдеш усъвършенстван от Бог, всичко това е делото, което Бог извършва върху човека. С други думи, независимо към какво се стремиш, всичко е заради това да бъдеш усъвършенстван от Бог, всичко е заради преживяването на Божиите слова, за да удовлетвориш Божието сърце; към каквото и да се стремиш, всичко е заради откриването на Божията обичливост, заради търсенето на път на практикуване в реалното преживяване с цел да бъдеш способен да се отървеш от собствения си непокорен нрав, да постигнеш нормално състояние вътре в себе си, да бъдеш изцяло съгласно Божиите намерения, да станеш човек на място и да имаш правилен мотив във всичко, което правиш. Причината да преживееш всички тези неща е да стигнеш до познаването на Бог и да постигнеш израстване в живота. Въпреки че това, което преживяваш, са Божиите слова и действителни събития, както и хората, събитията и нещата в заобикалящата те среда, в крайна сметка ти си в състояние да познаеш Бог и да бъдеш усъвършенстван чрез Бог. Да се стремиш да вървиш по пътя на праведен човек или да се стремиш да прилагаш Божиите слова на практика: това е пистата за бягане, докато познаването на Бог и това да бъдеш усъвършенстван от Бог са крайната цел. Независимо дали сега се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог, или се стремиш да свидетелстваш за Бог, в крайна сметка всичко това е за да познаеш Бог; то е за да не бъде напразно делото, което Той извършва върху теб, така че в крайна сметка да стигнеш до познание за Божията практичност, да опознаеш Неговото величие и още повече да опознаеш Божието смирение и скритост, както и да опознаеш голямото количество дело, което Бог извършва върху теб. Бог Се е смирил до такава степен, че Той извършва Своето дело върху тези мръсни и покварени хора и усъвършенства тази група хора. Бог не само Се въплъти, за да живее и да се храни сред хората, да ги пасе и да им предоставя това, от което се нуждаят. По-важното е, че Той извършва Своето огромно дело на спасението и завоюването върху тези изключително покварени хора. Той дойде в сърцето на големия червен змей, за да спаси тези най-покварени хора, така че всички хора да могат да бъдат променени и обновени. Огромното страдание, което Бог понася, не е само страданието, което Той понася при въплъщаването Си, но най-вече е това, че Божият Дух търпи изключително унижение — Той Се смирява и Се крие толкова много, че става обикновен човек. Бог се въплъти и прие формата на плът, така че хората да видят, че Той има нормален човешки живот и нормални човешки нужди. Това е достатъчно, за да докаже, че Бог се е смирил до голяма степен. Духът на Бог се осъществява в плътта. Неговият Дух е толкова възвишен и велик, но Той приема формата на обикновен човек, на незначителен човек, за да извърши делото на Своя Дух. По отношение на заложбите, проницателността, разума, човешката природа и животът на всеки от вас, вие наистина сте недостойни да получите подобно Божие дело. Вие сте наистина недостойни Бог да понесе такива страдания заради вас. Бог е толкова възвишен. Той е върховен до такава степен, а хората са нископоставени до такава степен, но Той все пак работи върху тях. Той не само се въплъти, за да предостави ресурс на хората, да говори на хората, но Той също така живее заедно с хората. Бог е толкова смирен, толкова обичлив. Ако, щом се спомене Божията любов, щом се спомене Божията благодат, ти проливаш сълзи, докато изричаш велика възхвала, ако стигнеш до това състояние, тогава имаш истинско познание за Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 550

В днешно време има отклонение в стремежа на хората: те се стремят само да обичат Бог и да Го удовлетворят, но нямат никакво познание за Бог и са пренебрегнали просветлението и озарението на Светия Дух в тях. Те нямат основата на истинското познание за Бог. По този начин те губят ентусиазъм, докато преминават през преживявания. Макар че условията на всички онези, които се стремят към истинско познание за Бог, в миналото не са били добри и те са били склонни към негативност и слабост, често са ронели сълзи, изпадали са в обезсърчение и са губили надежда, сега условията им се подобряват, тъй като имат повече преживявания. След като са преживели това да бъдат кастрени и пречупвани, след като са преживели това да бъдат изпитвани и облагородявани, те са постигнали голям напредък. Негативните състояния са намалели и е настъпила известна промяна в техния живот нрав. Докато преминават през повече изпитания, сърцата им започват да обичат Бог. В Божието усъвършенстване на хората има едно правило, което е, че Той те просветлява, като използва желана част от теб, така че да имаш път на практикуване и да можеш да се отделиш от всички негативни състояния, като помага на твоя дух да постигне освобождение и те прави способен да Го обичаш повече. По този начин ти си способен да се отървеш от своя сатанински покварен нрав. Ако си простодушен и открит, ако си готов да опознаеш себе си и да прилагаш истината на практика, естествено Бог ще те благослови, а когато си слаб и негативен, Той ще те просветлява двойно, като ти помага да опознаеш себе си повече, да бъдеш по-готов да изпитваш разкаяние в сърцето си и да бъдеш по-способен да практикуваш нещата, които трябва да практикуваш. Само по този начин сърцето ти може да бъде спокойно и умиротворено. Човек, който обикновено обръща внимание на познаването на Бог, на себеопознаването и на опознаването на собствената си практика, ще бъде способен често да получава Божието дело, както и Неговото напътствие и просветление. Макар че такъв човек може да се намира в негативно състояние, той е способен да направи обрат в нещата веднага, било то поради действието на съвестта или на просветлението от Божиите слова. Промяната в нрава на човека винаги се постига, когато той познава своето собствено действително състояние и Божия нрав и Божието дело. Човек, който е готов да опознае себе си и да се открие, ще бъде способен да практикува истината. Този тип човек е човек, който е предан на Бог. Човек, който е предан на Бог, има разбиране за Бог, независимо дали това разбиране е дълбоко или повърхностно, оскъдно или изобилно. Това е Божията праведност и тя е нещо, което хората постигат; това е тяхната собствена придобивка. Човек, който има познание за Бог, е човек, който има основа, който има видение. Този тип човек е сигурен относно Божията плът и е сигурен относно Божиите слова и Божието дело. Независимо как Бог действа или говори или как други хора причиняват смущение, той може да отстоява позициите си и да остане непоколебим в свидетелството си за Бог. Колкото повече даден човек е такъв, толкова повече може да практикува истината, която разбира. Тъй като винаги практикува Божиите слова по този начин, той получава повече разбиране за Бог и притежава решимостта завинаги да остане непоколебим в свидетелството си за Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 551

Да си проницателен, да проявяваш покорство и да имаш способността да прозираш нещата, така че да си с буден дух, означава, че каквото и да се случи, Божиите слова те осветяват и просветляват отвътре. Това е да имаш буден дух. Всичко, което Бог прави, е с цел да помогне за съживяването на духа на хората. Защо Бог винаги казва, че хората са занемарени и глупави? Защото духът на хората е умрял и те са се занемарили дотолкова, че са напълно несъзнателни за нещата от духа. Божието дело е, за да доведе до напредък в живота на хората, да помогне на духа им да оживее и да направи така, че те да могат да вникват в духовните неща, както и винаги да са способни да обичат Бог в сърцата си и да Го удовлетворяват. Достигането до този етап показва, че духът на човек е бил съживен и следващият път, когато се сблъска с нещо, той може да реагира незабавно. Той е отзивчив към проповедите и реагира бързо на ситуациите. Именно това е постигането на будност на духа. Има много хора, които имат бърза реакция на външно събитие, но щом се спомене за навлизане в реалността или за подробни неща на духа, те изтръпват и затъпяват. Те разбират нещо, само ако то им бъде обяснено съвсем подробно. Всичко това са проявления на духовна несъобразителност и тъпота, на малък опит в духовните неща. Някои хора са духовно будни и имат проницателност. Щом чуят думи, които разкриват техните състояния, те не губят време да ги запишат. Щом чуят думи за принципите на практиката, те са в състояние да ги приемат и да ги приложат към последващия си опит, като по този начин се променят. Това е човек, който е буден по дух. Защо такива хора са способни да реагират толкова бързо? Защото се фокусират върху тези неща в ежедневието си. Когато четат Божиите слова, те са в състояние да сверяват състоянията си с тях и да се самоанализират и да се опознават. Когато слушат общение и проповеди и чуят думи, които им носят просветление и озарение, те са в състояние да ги приемат незабавно. Това е подобно на даването на храна на гладен човек: те са в състояние да ядат веднага. Ако дадеш храна на човек, който не е гладен, той не реагира толкова бързо. Ти често се молиш на Бог и тогава си в състояние да реагираш веднага, когато се сблъскаш с нещо, като си мислиш какво изисква Бог по този въпрос, как би трябвало да действаш и как Бог те напътстваше по подобен въпрос миналия път. Когато се сблъскаш със същото нещо днес, естествено ти ще знаеш как да действаш по начин, който удовлетворява Божието сърце. Ако винаги практикуваш по този начин и винаги преживяваш по този начин, от един момент нататък вече ще го правиш лесно. Когато четеш Божиите слова, ти ще знаеш за какъв човек говори Бог, ще знаеш за какво състояние на духа говори Той и ще си в състояние да схванеш ключовия момент и да го приложиш на практика; по този начин ти ще си способен да преживяваш. Защо на някои хора им липсва подобно отношение? Защото не полагат много усилия по отношение на практиката. Въпреки че желаят да приложат истината на практика, те нямат истинско прозрение за детайлите на служението, за малките истини в живота си. Те се объркват, когато нещо се случи. По този начин ти можеш да бъдеш подмамен да се отклониш, когато се появи лъжепророк или лъжеапостол. Трябва често да разговаряш за Божиите слова и дела — само така ще можеш да разбереш истината и да развиеш проницателност. Ако не разбираш истината, няма да имаш проницателност. Например, какво говори Бог, как работи Бог, какви са Неговите изисквания към хората, с какви хора трябва да контактуваш и какви хора трябва да отхвърляш — трябва често да разговаряш за тези неща. Ако винаги преживяваш Божиите слова по този начин, ще разбираш истината и ще разбираш задълбочено много неща, а също така ще имаш и проницателност. Какво е да бъдеш дисциплиниран от Светия Дух, какво е вина, породена от човешката воля, какво е напътствие от Светия Дух, какво е устройване на средата, какво е просветление на Божиите слова вътре в нас — ако не си наясно с тези неща, няма да имаш проницателност. Какво идва от Светия Дух, какво е непокорен нрав, как да се покоряваш на Божиите слова и как да се отървеш от собственото си непокорство — ако придобиеш разбиране за тези неща чрез своите преживявания, ще имаш основа; когато нещо се случи, ще имаш подходяща истина, спрямо която да го съизмериш, и подходящи видения като основа. Ще имаш принципи за всичко, което правиш, и ще можеш да действаш в съответствие с истината. Тогава животът ти ще бъде изпълнен с Божието просветление, изпълнен с Божиите благословии. Бог няма да се отнася несправедливо към никой човек, който искрено се стреми към Него или който живее с Него и свидетелства за Него, и няма да прокълне никой човек, който е способен искрено да жадува за истината. Ако, докато ядеш и пиеш Божиите слова, можеш да обърнеш внимание на познаването на собственото си реално състояние, да обърнеш внимание на собствената си практика и да обърнеш внимание на собственото си разбиране, тогава, когато се сблъскаш с някакъв проблем, ще получиш просветление и ще придобиеш практическо разбиране. Тогава във всичко ще вървиш по пътя на практиката и проницателността. Човек, който притежава истината, няма да бъде подведен и няма да причинява прекъсвания или да действа прекомерно. Благодарение на истината той е защитен, а също и благодарение на истината той получава повече разбиране. Благодарение на истината той има повече пътища на практикуване, получава повече възможности Светият Дух да извършва дело върху него и повече възможности да бъде усъвършенстван.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 552

Ако искаш да бъдеш усъвършенстван, трябва да отговаряш на определени критерии. Трябва да имаш преживяване, що се отнася до живота, и да удовлетвориш Божиите намерения чрез своята решимост, упоритост и съвест и чрез своя стремеж. Това е твоето навлизане и това е, което се изисква по пътя да бъдеш усъвършенстван. Делото на усъвършенстването може да бъде извършено върху всички хора. Всеки, който се стреми към Бог, може да бъде усъвършенстван и има възможността и качествата да бъде усъвършенстван. Това не е нещо, което е предопределено. Дали човек може да бъде усъвършенстван, зависи най-вече от това към какво се стреми. Хората, които обичат истината и са способни да живеят според нея, със сигурност могат да бъдат усъвършенствани. Хората, които не обичат истината, не са одобрени Бог; те не притежават живота, който Бог изисква, и не могат да бъдат усъвършенствани. Делото по усъвършенстването е единствено заради това да се придобият хората. То не е част от делото на борбата със Сатана; делото по завоюването е само с цел борба със Сатана, което означава да се използва завоюването на човека, за да се победи Сатана. Делото на завоюването е главното дело, най-новото дело, което никога не е извършвано през всички епохи. Може да се каже, че целта на този етап от делото е главно да се завоюват всички хора, за да се победи Сатана. Делото по усъвършенстването на хората — това не е ново дело. Целта на цялото дело, което Бог извършва през времето, докато действа в плътта, е главно да се завоюват хората. Това е като в Епохата на благодатта, когато основното дело бе изкуплението на цялото човечество чрез разпъването на кръста. „Спечелването на хора“ бе допълнително към делото в плътта и бе извършено едва след разпъването на кръста. Когато Исус дойде и извърши Своето дело, Неговата цел беше главно да използва разпъването Си на кръста, за да възтържествува над робството на смъртта и Хадес, да възтържествува над влиянието на Сатана — т.е. да победи Сатана. Едва след като Исус бе разпнат, Петър тръгна стъпка по стъпка по пътя към усъвършенстването. Разбира се, Петър бе сред онези, които следваха Исус, докато Той работеше, но не бе усъвършенстван през това време. Напротив, след като Исус завърши делото Си, Петър постепенно разбра истината и след това се усъвършенства. Въплътеният Бог идва на земята само за да завърши ключов, решаващ етап от делото за кратък период от време, а не за да живее дългосрочно сред хората на земята с намерението да ги усъвършенства. Той не върши това дело. Той не чака до момента, в който човекът ще бъде напълно усъвършенстван, за да завърши Своето дело. Това не е целта и значението на Неговото въплъщение. Той идва само за да извърши краткосрочното дело по спасяването на човечеството, а не за да извърши много дългосрочното дело по усъвършенстването на човечеството. Делото по спасяването на човечеството е представително, способно да постави началото на нова епоха. То може да бъде завършено за кратък период от време. Но усъвършенстването на човечеството изисква човекът да бъде обработен до определено ниво; такова дело отнема много време. Това е дело, което трябва да бъде извършено от Божия Дух, но то се извършва върху основата на истината, която бе изречена по време на Божието дело в плътта, или иначе се извършва чрез Неговото издигане на апостолите, които да вършат дългосрочно пастирско дело — по този начин се постига целта Му за усъвършенстване на човечеството. Въплътеният Бог не върши това дело. Той само говори за начина на живот, така че хората да го разберат, и само предоставя на човечеството истината, а не придружава непрекъснато човека в практикуването на истината, защото това не е в рамките на Неговото служение. Следователно Той няма да придружава човека до деня, в който човекът напълно разбере истината и напълно я придобие. Неговото дело в плътта приключва, когато човекът официално навлезе в правия път на вярата в Бог, когато човекът стъпи на правия път на усъвършенстването. Това, разбира се, е и моментът, когато Той напълно ще е победил Сатана и ще е възтържествувал над света. Той не се интересува от това дали по това време човекът окончателно ще е навлязъл в истината, нито от това дали животът на човека е велик или незначителен. Нищо от това не би трябвало да Го занимава в плътта; нищо от това не е в рамките на служението на въплътения Бог. След като завърши делото, което трябва да завърши, Той ще приключи и делото Си в плътта. Така че делото, което въплътеният Бог върши, е само делото, което Божият Дух не може да върши пряко. Нещо повече, това е краткосрочното дело на спасението, а не дело, което Той ще извършва на земята в дългосрочен план.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 553

Това дело, което се извършва сред вас, се извършва върху вас според нуждите на делото. След завоюването на тези хора ще бъде усъвършенствана една група от хора. Затова и голяма част от делото в момента е подготовка за целта на вашето усъвършенстване, защото има много хора, жадни за истината, които могат да бъдат усъвършенствани. Ако делото на завоюването беше единствената стъпка, извършена по отношение на вас, и след това не бе извършено никакво допълнително дело, тогава нямаше ли да се случи така, че някои жадуващи за истината да не я получат? Настоящото дело има за цел да отвори пътя за усъвършенстване на хората по-късно. Въпреки че Моето дело е само дело на завоюването, начинът на живот, за който говоря, все пак е подготовка за усъвършенстване на хората по-късно. Делото, което идва след завоюването, се съсредоточава върху усъвършенстването на хората, а завоюването се извършва, за да се постави основата за делото по усъвършенстването. Човекът може да бъде усъвършенстван само след като бъде завоюван. Точно сега основната задача е да се завоюва; по-късно тези, които търсят и копнеят за истината, ще бъдат усъвършенствани. Да бъдеш усъвършенстван включва позитивните аспекти на навлизането на хората: дали имаш боголюбиво сърце, колко си преживял, докато вървиш по този път, колко чиста е любовта ти към Бог и доколко точно е практикуването на истината от твоя страна. За да бъде усъвършенстван, човек трябва да има основни познания за човешката природа във всяко едно отношение. Това е базово изискване. Всички онези, които не могат да бъдат усъвършенствани, след като са били завоювани, стават средства за обслужване и в крайна сметка пак ще бъдат хвърлени в езерото от огън и жупел и пак ще паднат в бездънната яма, защото твоят нрав не се е променил и все още принадлежиш на Сатана. Ако човек не отговаря на условията за усъвършенстване, той е безполезен — той е боклук, инструмент, нещо, което не може да издържи на огненото изпитание! Доколко притежаваш боголюбиво сърце в момента? А доколко притежаваш себемразещо сърце? Колко дълбоко наистина познаваш Сатана? Укрепихте ли своята решимост? Има ли ред в начина, по който живеете в рамките на вашата човешка природа? Промени ли се животът ви? Живеете ли нов живот? Промениха ли се перспективите на живота ви? Ако тези неща не са се променили, ти не можеш да бъдеш усъвършенстван дори и да не отстъпваш; по-скоро само си завоюван. Когато дойде време да те изпитат, няма да притежаваш истината, човешката ти природа няма да бъде нормална и ще си толкова низък, колкото един звяр. Единственото, което ще си постигнал, е че си бил завоюван — ще бъдеш просто обект, който съм завоювал. Точно както магаре, веднъж изпитало камшика на господаря, става страхливо и се страхува да действа всеки път, когато види господаря, така и ти ще бъдеш просто магаре, което е било завоювано. Ако на човек му липсват тези положителни качества и вместо това е негативен и страхлив, плах и колеблив във всичко, неспособен да види нищо ясно, неспособен да проумее истината, все още без път за практикуване, а освен това дори без обичащо Бог сърце — ако човек няма разбиране за това как да обича Бог, как да живее смислен живот или как да бъде истински човек — как такъв човек може да свидетелства за Бог? Това би показало, че животът ти има малка стойност и си само едно завоювано магаре. Ще бъдеш завоюван, но това би означавало само, че си се опълчил на големия червен змей и си отказал да се подчиниш на властта му; това би означавало, че вярваш, че има Бог, искаш да се покориш на всички Божии подредби и нямаш оплаквания. Но що се отнася до положителните качества, способен ли си да живееш според Божието слово и да проявяваш Бог? Ако не притежаваш нито едно от тези качества, това означава, че не си бил завоюван от Бог и си само завоювано магаре. В теб няма нищо желано и Светият Дух не действа в теб. Твоята човешка природа е твърде недостатъчна; невъзможно е Бог да те използва. Трябва да бъдеш счетен за достоен от Бог и да си сто пъти по-добър от невярващите зверове и ходещите мъртъвци — само онези, които достигнат това ниво, са достойни да бъдат усъвършенствани. Само ако човек има човешка природа и съвест, той е годен за Божията употреба. Само когато сте били усъвършенствани, можете да бъдете считани за човешки същества. Само усъвършенстваните са хора, които водят смислен живот. Само такива хора могат да дадат по-гръмко свидетелство за Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 554

Какъв е пътят, по който Бог усъвършенства човека? Какви аспекти включва това? Дали ти желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог? Готов ли си да приемеш Неговия съд и наказание? Какво знаеш по тези въпроси? Ако ти липсват съществени знания, това е доказателство, че все още не познаваш Божието дело, че изобщо не си просветен от Светия Дух. Такива хора е невъзможно да бъдат усъвършенствани. На тях е дадена едва частица от благодатта, и то само за кратко. Човеците не могат да бъдат усъвършенствани от Бог, ако просто се наслаждават на милостта Му. Някои са доволни, когато плътта им има мир и радост, когато животът им е лек, без несгоди и нещастия, когато цялото им семейство живее в хармония без кавги и раздори — те може дори да вярват, че само това е Божията благословия. В действителност това е просто Божията милост. Не бива да се задоволявате само с това да се наслаждавате на Божията милост. Подобно мислене е толкова пошло. Дори и да препрочиташ Божието слово всеки ден, дори и да се молиш всеки ден и духът ти да изпитва голяма радост и спокойствие, ако в крайна сметка няма какво да кажеш за познанието си за Бог и Неговото дело, ако нищо не си преживял, ако усърдно си ял и пил от Божието слово и при все това изпитваш само душевен мир и наслаждение, и усещаш, че сладостта на словото Му е несравнима, сякаш не можеш достатъчно да му се насладиш, но нямаш никакъв практически опит със словото Божие и си напълно лишен от реалността на Неговото слово, какво би могъл да спечелиш от тази своя вяра в Бог? Ако не можеш да изживееш същината на Божието слово, това, че го изяждаш и изпиваш и че отправяш молитви, си остава само религиозна вяра. Такива хора не могат да бъдат усъвършенствани от Бог и не могат да бъдат придобити от Него. Хората, които са придобити от Бог, са онези, които се стремят към истината. Бог приема не плътта човешка и не вещите и притежанията на човека, а онази част от него, която Му принадлежи. И тъй, когато Бог усъвършенства хората, Той усъвършенства не плътта им, а на сърцата им, като им позволява да бъдат придобити от Него. Това ще рече, че усъвършенстването на човека от Бог в същността си е усъвършенстване на човешкото сърце, за да се обърне то към Бог и да Го обикне.

Човешкото тяло е от плът и кръв. За Бог е безсмислено да придобие плътта човешка, защото тази плът неизбежно се разлага и не може да получи Неговото наследство, нито да наследи Неговите благословии. Ако бъде приета само човешката плът и в потока бъде само тази плът човешка, макар и човек на думи да е в потока, сърцето му би принадлежало на Сатана. В такъв случай хората не само не биха могли да станат Божие проявление, но биха се превърнали в бреме за Него — следователно, определянето на Божии избраници би се обезсмислило. Всички онези, които Бог възнамерява да усъвършенства, ще наследят благословиите Му и ще получат наследството Му. Тоест те приемат това, което Бог притежава и представлява, за да се превърне то в това, което имат отвътре; цялото Божие слово е втъкано в тях; и каквото и да е Бог, те са способни да приемат всичко точно такова, каквото е то. По този начин изживяват истината. Такъв е човекът, който е усъвършенстван от Бог и е придобит от Бог. Само такъв човек е достоен да наследи благословиите, дарени от Бог:

1. Да добие цялата Божия любов.

2. Във всичко да действа според Божиите намерения.

3. Да бъде напътстван от Бог, да живее в Божието озарение и да придобие Божието просветление.

4. Да изживее на земята образа, който Бог обича; да бъде като Петър, който истински обичаше Бог, който беше разпнат в името на Бог и беше достоен да умре, за да се отплати за Божията любов; да има същата слава като Петър.

5. Да се ползва с обичта, уважението и възхищението на всички хора.

6. Да преодолее напълно оковите на смъртта и Хадес, като не дава на Сатана никаква възможност да си върши работата, да бъде завзет от Бог, като живее със свеж и жизнерадостен дух и не изпитва отегчение.

7. Във всеки момент от целия си живот да бъде обзет от неизразимо въодушевление и вълнение, сякаш съзира идването на деня на Божията слава.

8. Да придобие слава в единението си с Бог и обликът му да наподобява възлюбените Божии святи хора.

9. Да се превърне в онова, което Бог обича на земята — възлюбен син Божи.

10. Да промени формата си и да се възнесе с Бог на третото небе, превъзмогвайки плътта.

Само хора, които могат да наследят Божията благословия, биват усъвършенствани и спечелени от Бог. С какво си се сдобил ти досега? До каква степен си усъвършенстван от Бог? Бог не усъвършенства човеците безразборно; Неговото усъвършенстване е под условие и има ясни, видими резултати. Човек погрешно си представя, че щом има вяра в Бог, ще може да бъде усъвършенстван и придобит от Него, че може на земята да наследи Божиите благословии и да получи наследството на Бог. Тези неща са изключително трудни, да не говорим за изменението на човешката форма. Понастоящем това, към което най-вече трябва да се стремите, е да бъдете усъвършенствани от Бог във всички неща, да бъдете усъвършенствани от Бог посредством всички хора, събития и неща, пред които се изправите, и да имате повече от онова, което Сам Бог е обработил във вас. Първо трябва да получите Божието наследство на земята и едва тогава ще бъдете достойни да наследите повече и по-големи Божии благословения. Това са все неща, към които трябва да се стремите и които да осъзнаете преди всичко останало. Колкото повече се стремите да бъдете усъвършенствани от Бог във всички неща, толкова повече ще можете да видите Божията ръка във всички неща, в резултат на което, от различни гледни точки и по различни въпроси, активно ще се стремите да навлезете в същността на Божието слово и да навлезете в реалността на Неговото слово. Не бива да се задоволявате с такива негативни състояния, като например да се пазите да не съгрешите или да нямате представи, или да нямате философия за светските отношения и човешка воля. Бог усъвършенства човека по множество начини; има възможност да бъдеш усъвършенстван по всички въпроси и Той може да те усъвършенства не само по положителен, но и по негативен начин, за да направи това, което придобиваш, по-изобилно. Възможности за усъвършенстване и случаи за придобиване от Бог се явяват всеки ден и час. След като изживяваш така известно време, ти ще се промениш много и по естествен път ще разбереш ясно много неща, които преди не си разбирал. Няма да има нужда от ничии наставления, защото Бог неусетно за теб ще те просветли така, че да добиеш просветление във всички неща и да навлезеш във всички детайли на преживяванията си. Бог непременно ще те напътства да не се отклоняваш наляво или надясно и така ще поемеш по пътя на усъвършенстването от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обещания към тези, които са усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 555

Усъвършенстването от Бог не може да се ограничи само с постигане на съвършенство чрез ядене и пиене на Божието слово. Да преживяваш нещата по този начин би било твърде едностранчиво, би включвало твърде малко и само би ограничило хората в твърде тесен обхват. В резултат от това те биха били лишени от голяма част от нужната им духовна храна. Ако желаете да бъдете усъвършенствани от Бог, трябва да се научите да преживявате всички неща, да добивате просветление чрез всичко, което ви се случва, било то добро или лошо. Всичко трябва да ти носи полза и да не те настройва негативно. Независимо от това трябва да си способен да гледаш на нещата, като стоиш от страната на Бог, а не да ги анализираш и изучаваш от човешка гледна точка (това би било отклонение в твоето преживяване). Ако преживяваш нещата по този начин, бремето на живота ще изпълва сърцето ти, ще живееш постоянно в светлината на Божия лик и едва ли ще имаш отклонения в практиката си. За такива хора бъдещето е светло. Има толкова възможности да бъдем усъвършенствани от Бог. Всичко зависи от това дали вие истински обичате Бог и дали притежавате решимостта да бъдете усъвършенствани от Бог, да бъдете придобити от Бог, и да наследите Неговите благословии и да получите Неговото наследство. Решимостта ви сама по себе си не е достатъчна — трябва да притежавате и много познания, за да нямате постоянни отклонения в практиката си. Бог желае да усъвършенства всеки един от вас. В днешно време, макар и отдавна приели Божието дело, на повечето хора им стига просто да се наслаждават на Божията милост и охотно приемат от Бог малко плътска утеха, но не са склонни да приемат повече и по-висши откровения. Това показва, че човешкото сърце си остава навън. Макар че делата на човека, неговата служба и боголюбивото му сърце вече съдържат по-малко нечисти примеси, съкровената му същност и назадничавото му мислене го карат постоянно да търси спокойствието и насладите на плътта, без изобщо да го е грижа какви може да са условията за усъвършенстването на човека от Бог и каква е неговата цел. Ето защо животът на повечето хора е все така пошъл и упадъчен. Животът им не се е променил и на йота; те просто не гледат на вярата в Бог като на нещо важно, сякаш вярват заради другите, като вършат всичко формално, кретат както им попадне и влачат позорно съществуване. Малцина са онези, които търсят навлизане в Божието слово във всичко, добивайки повече и по-стойностни неща и превръщайки се в хора, притежаващи още днес по-голямо богатство в дома Божи и получаващи повече Божия благословия. Ако се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог във всичко и си способен да наследиш онова, което Бог обеща на земята, ако във всичко търсиш Божието просветление и не пропиляваш безцелно годините си, това е най-добрият път, за да навлезеш активно. Само така ще станеш пригоден и достоен да бъдеш усъвършенстван от Бог. Дали ти истински желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог? Дали искрено и всецяло си сериозен във всички неща? Имаш ли същия дух на любов към Бог като Петър? Притежаваш ли решимостта да възлюбиш Бог както Исус? Много години вярваш в Исус, а прозрял ли си как Исус обичаше Бог? В Исус ли вярваш наистина? Вярваш в днешния практически Бог. А виждал ли си как въплътеният практически Бог обича небесния Бог? Вярваш в Господ Исус Христос, но не за друго, а защото разпването Му в изкупление на греховете на човечеството и сътворените от Него чудеса са всепризнати факти. Вярата на човека обаче не се поражда от познания и неподправено разбиране за Исус Христос. Ти вярваш само в името на Исус, но не вярваш в Духа Му, защото не обръщаш никакво внимание на това как Исус обичаше Бог. Вярата ти в Бог е твърде наивна. При все че вярваш в Исус толкова отдавна, ти не знаеш как да обичаш Бог. Нима това не те превръща в най-големия скудоумец на света? Това е доказателство, че с години напразно си поемал храната на Господ Исус Христос. Не само не харесвам подобни хора, но и съм убеден, че Сам Господ Исус Христос, когото почиташ, също не би ги одобрил. Подлежат ли те на усъвършенстване? Лицето ти не пламва ли от смущение? Не се ли чувстваш засрамен? Все още ли имаш дързостта да застанеш лице в лице с твоя Господ Исус Христос? Всички вие разбирате ли значението на това, което казах?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обещания към тези, които са усъвършенствани)