Ежедневни Божии слова Откъс 520

Докато следваше Исус, Петър си създаде много преценки за Него и винаги съдеше за Него от своята гледна точка. Въпреки че Петър притежаваше някакво разбиране за Духа, то не беше напълно ясно, поради което той каза: „Трябва да следвам този, който е изпратен от Небесния Отец. Трябва да призная този, който е избран от Светия Дух“. Той не разбираше нещата, които вършеше Исус, и му липсваше яснота за тях. Петър вече бе следвал Исус от известно време, когато интересът му към делата и думите на Исус започна да нараства, както и интересът му към Самия Исус. Той започна да усеща, че Исус поражда любов и вдъхва уважение; харесваше му да общува с Исус, да бъде близо до Него и да слуша думите Му, които удовлетворяваха нуждите му и му помагаха. Докато следваше Исус, Петър наблюдаваше и взимаше присърце всичко в живота Му: Неговите дела, думи, движения и изрази. Той придоби дълбокото разбиране, че Исус не е като обикновените хора. Въпреки че човешкият Му облик бе изключително обикновен, Исус беше изпълнен с любов, състрадание и толерантност към хората. Всичко, което Той правеше или казваше, помагаше изключително много на другите, и Петър успя да види и да придобие от Исус неща, които никога не бе виждал и никога не бе притежавал. Видя, че макар и Исус да не притежаваше нито висок ръст, нито необичайна човешка същност, в него имаше нещо наистина необикновено и изключително. И въпреки че Петър не можеше напълно да го обясни, той виждаше, че Исус действа различно от всеки друг, тъй като нещата, които правеше, напълно се различаваха от онова, което вършеха обикновените хора. От момента на първия му досег с Исус, Петър осъзна, че характерът Му бе различен от този на обикновения човек. Той винаги действаше уверено и без да бърза, никога не преувеличаваше, нито омаловажаваше значението на даден предмет и водеше такъв начин на живот, който разкриваше едновременно нормален и достоен за възхищение характер. В разговорите Исус винаги говореше просто и предразполагащо, общуваше по весел, но спокоен начин — и все пак, докато вършеше делото Си, Той никога не губеше достойнство. Петър видя, че Исус понякога бе необщителен, а друг път говореше непрекъснато. Понякога Той беше толкова щастлив, че приличаше на подскачащ игрив гълъб, а друг път беше толкова тъжен, че изобщо не говореше и изглеждаше обременен от мъка, сякаш бе някоя изхабена и уморена майка. Понякога бе изпълнен с гняв, като смел войник, който се втурва да убие врага, а понякога дори наподобяваше ръмжащ лъв. Понякога Той се смееше, а друг път се молеше и плачеше. Независимо как се държеше Исус, в душата на Петър растяха безгранична любов и уважение към Него. Смехът на Исус го изпълваше с радост, тъгата Му го потапяше в скръб, гневът Му го плашеше, а Неговото милосърдие, прошка и строгите изисквания, които Той поставяше към хората, накараха Петър наистина да Го обикне и породиха у него истински страх от Исус и силен копнеж по Него. Петър, разбира се, стигна до осъзнаването на всичко това постепенно, след като бе живял заедно с Исус в продължение на няколко години.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как Петър опозна Исус“)

Ежедневни Божии слова Откъс 521

В живота на Петър имаше един кулминационен момент, когато тялото му беше почти напълно смазано, но Исус го насърчи вътрешно. Веднъж Той му се яви. Когато Петър страдаше ужасно и чувстваше, че сърцето му е разбито, Исус го наставляваше: „Ти беше с Мен на земята и Аз бях с теб тук. И въпреки че преди бяхме заедно на небето, все пак това беше в духовния свят. Сега ти си на земята, а Аз се върнах в духовния свят, защото не принадлежа на земята, и макар ти също да не принадлежиш на земята, трябва да изпълниш функцията си тук. Тъй като си служител, трябва да изпълниш своя дълг“. Като чу, че ще може да се върне при Бог, Петър намери утеха. По това време Петър беше почти прикован на легло поради мъките си; той се разкая до такава степен, че каза: „Аз съм толкова покварен, че не мога да угодя на Бог“. Исус му се яви и каза: „Петре, дали не си забравил решението, което веднъж взе пред Мен? Наистина ли си забравил всичко, което казах? Нима си забравил за решението си, взето заради Мен?“. Петър видя, че това е Исус и стана от леглото, а Исус го утеши с думите: „Вече ти казах, че не принадлежа на земята. Трябва да разбереш това. Но не забрави ли още нещо, което ти казах? Че и ти не си от земята, нито от този свят. Сега те чака работа, която трябва да свършиш. Не бива да тъгуваш така. Не бива да страдаш така. Въпреки че хората и Бог не могат да съжителстват в един свят, Аз имам Моето дело, а ти имаш твоето, и един ден, когато работата ти приключи, ще се окажем заедно в едно царство и Аз ще те заведа там, където ще бъдеш с Мен завинаги“. Тези думи утешиха и насърчиха Петър. Той разбра, че страданието му е нещо, което трябвада изпита и изтърпи, и оттогава се въодушеви. Във всички ключови моменти Исус се явяваше на Петър, даваше му специално просветление и наставления и свърши много работа върху него. И за какво най-много съжаляваше Петър? Скоро след думите на Петър „Ти си Синът на Живия Бог“, Исус му зададе още един въпрос (макар че това не е написано в Библията по този начин). Исус го попита: „Петре! Обичал ли си Ме някога?“. Петър разбра значението на думите Му и отвърна: „Господи! Някога обичах Небесния Отец, но признавам, че Теб никога не съм Те обичал“. Тогава Исус каза: „Ако хората не обичат Отца, който е на небето, как могат да обичат Сина, който е на земята? И ако хората не обичат Сина, изпратен от Бог Отец, как могат да обичат Небесния Отец? Ако хората наистина обичат Сина, който е на земята, тогава те наистина обичат Отца, който е на небето“. Когато Петър чу тези думи, той осъзна какво му бе липсвало. Винаги го бе измъчвало до сълзи разкаянието му от собствените му думи, че „Някога обичах Небесния Отец, но Теб никога не съм Те обичал“. След възкресението и възнесението на Исус той изпитваше още по-голямо разкаяние и печал заради тези си думи. Като си спомняше за миналите си дела и си напомняше за сегашния си духовен ръст, Петър често се обръщаше към Исус в молитва, винаги с чувство на разкаяние и неизпълнен дълг заради това, че не бе изпълнил Божията воля и не бе отговорил на Божиите изисквания. Тези проблеми станаха най-тежкото му бреме. Той каза: „Един ден ще Ти посветя всичко, което имам, и всичко, което представлявам, и ще Ти дам най-ценното си“. Той каза: „Боже! Имам само една вяра и само една любов. Животът и тялото ми не струват нищо. Имам само една вяра и само една любов. Вярата в Теб е в ума ми и любовта към Теб е в сърцето ми. Имам само тези две неща, които да ти дам, и нищо друго“. Петър беше много окуражен от думите на Исус, тъй като преди да бъде разпнат, Той му бе казал: „Аз не съм от този свят, ти също не си от този свят“. По-късно, когато Петър изпитваше силни страдания, Исус му напомни: „Петре, нима си забравил? Аз не съм от този свят, напуснах го по-рано само заради моето дело. Ти също не си от този свят, наистина ли си го забравил? Казах ти го два пъти, не помниш ли?“. Щом го чу, Петър отговори: „Не съм забравил!“. Тогава Исус каза: „Някога беше щастлив, когато беше с Мен на небето и беше до Мен. Липсвам ти и ти Ми липсваш. Въпреки че в Моите очи сътворените същества дори не си струва да бъдат споменавани, как да не обичам този, който е невинен и достоен за обич? Забрави ли обещанието Ми? Трябва да приемеш поръчението Ми на земята, трябва да изпълниш задачата, която ти възложих. Един ден непременно ще те заведа там, където ще бъдеш до Мен“. Като чу това, Петър се обнадежди още повече и се вдъхнови още повече, дотолкова, че когато беше разпнат на кръста, той успя да каже: „Боже! Не съм способен да Те обичам достатъчно! Дори да ме молиш да умра, любовта ми все още е твърде малка. Където и да изпратиш душата ми, независимо дали ще изпълниш предишните си обещания или не, каквото и да правиш след това, аз Те обичам и вярвам в Теб“. Онова, което го поддържаше, беше неговата вяра и истинска любов.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как Петър опозна Исус“)

Ежедневни Божии слова Откъс 522

Сега вече трябва да ти е ясно точно кой път бе избрал Петър. Ако виждаш ясно пътя му, значи ще си сигурен в делото, което се извършва днес, и няма да се оплакваш, да бъдеш пасивен или да копнееш за каквото и да било. Трябва да изпиташ настроението, което тогава бе завладяло Петър: той беше поразен от мъка, вече не питаше за бъдещето и не искаше благословения. Той не търсеше изгода, щастие, слава или късмет в този свят, а се стремеше единствено да живее възможно най-смислен живот, тоест да се отплати за Божията любов и да посвети на Бог всичко най-ценно, което имаше. Само тогава сърцето му щеше да се изпълни с удовлетворение. Петър често се молеше на Исус, изричайки следните думи: „Господи Исусе Христе, някога Те обичах, но никога не съм Те обичал истински. Макар да казах, че вярвам в Теб, никога не съм Те обичал с искрено сърце. Само Ти се възхищавах, обожавах Те и ми липсваше, но никога не съм Те обичал, нито съм имал истинска вяра в Теб“. Той непрекъснато се молеше в стремежа си да намери решителност и постоянно се насърчаваше от думите на Исус, и черпеше мотивация от тях. По-късно, след определен период на натрупване на опит, Исус го подложи на изпитание, като предизвика у Петър чувство на още по-голям копнеж към Него. Петър каза: „Господи Исусе Христе! Как ми липсваш! Как жадувам да Те погледна! Липсва ми толкова много и не мога да се отплатя за любовта Ти. Моля Те да ме вземеш скоро. Кога ще имаш нужда от мен? Кога ще ме вземеш? Кога ще мога да погледна лицето Ти отново? Не искам повече да живея в това тяло и да продължа да се покварявам, не искам повече да бъда непокорен. Готов съм да Ти посветя всичко, което имам, възможно най-скоро и не искам да Те натъжавам повече“. Така се молеше той, но по това време не знаеше какво ще усъвършенства Исус в него. По време на мъчителните изпитания Исус отново му се яви и каза: „Петре, искам да те направя съвършен, за да станеш такъв плод, който да бъде кристализация на усъвършенстването ти от Мен и на който да се насладя. Можеш ли наистина да свидетелстваш за Мен? Изпълни ли онова, което те помолих? Изживя ли думите Ми? Някога Ме обичаше, но макар да Ме обичаше, изживя ли Ме? Какво направи за Мен? Признаваш, че не си достоен за любовта Ми, но какво направи за Мен?“. Петър осъзна, че не бе направил нищо за Исус, и си спомни, че някога се бе заклел да даде живота си на Бог. Затова той спря да се оплаква и след това молитвите му станаха много по-добри. Той се молеше със следните думи: „Господи Исусе Христе! Веднъж Те напуснах и Ти също ме напусна веднъж. Прекарахме известно време разделени и известно време заедно. Ти обаче ме обичаш повече от всички други. Неведнъж съм се бунтувал срещу Теб и неведнъж съм Те натъжавал. Как да забравя това? Винаги си го спомням и никога не забравям работата, която си извършил върху мен, и онова, което си ми възложил. Направих всичко по силите си за работата, която извърши върху мен. Знаеш какво мога да направя и освен това знаеш каква роля мога да играя. Искам да се подчиня на Твоето ръководство и ще Ти посветя всичко, което имам. Само Ти знаеш какво мога да направя за Теб. Въпреки че бях толкова измамен от Сатана и се бунтувах срещу Теб, вярвам, че няма да ме запомниш с тези прегрешения и няма да се основаваш на тях в отношението Си към мен. Искам да посветя целия си живот на Теб. Не искам нищо, както и нямам други надежди или намерения. Искам само да действам според плана Ти и да изпълнявам волята Ти. Ще пия от горчивата Ти чаша и съм Твой смирен слуга“.

Трябва ясно да си представите пътя, по който вървите; трябва ясно да си представите пътя, по който ще поемете в бъдеще, какво точно ще усъвършенства Бог и какво точно ви е поверено. Може би един ден ще се сблъскате с изпитание и ако тогава можете да се вдъхновите от опита на Петър, това ще покаже, че наистина вървите по същия път като него. Бог похвали Петър за истинската му вяра и любов и за предаността му към Него. Точно заради неговата честност и копнежа за Бог в сърцето му Бог го направи съвършен. Ако наистина имате същата любов и вяра като Петър, тогава Исус със сигурност ще ви направи съвършени.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как Петър опозна Исус“)

Ежедневни Божии слова Откъс 523

Когато Бог го порицаваше, Петър се молеше: „О, Боже! Моята плът е непокорна и Ти ме порицаваш и съдиш. Радвам се на Твоето порицание и съд и дори да не ме искаш, в този съд аз виждам Твоя свят и праведен нрав. Когато ме съдиш, за да могат другите да видят Твоя праведен нрав в Твоята присъда, аз чувствам удовлетворение. Ако тя може да изрази Твоя нрав и да позволи праведният Ти нрав да бъде видян от всички създания, и ако може да направи любовта ми към Теб по-чиста, за да мога да постигна подобие на праведник, тогава Твоят съд е добър, защото такава е милостивата Ти воля. Знам, че в мен все още има много непокорство и че все още не съм достоен да застана пред Теб. Искам Ти да ме съдиш още повече, независимо дали това става чрез враждебна среда или големи изпитания. Без значение какво правиш Ти, за мен то е ценно. Твоята любов е толкова дълбока и аз съм готов да се предам на милостта Ти без никакви оплаквания“. Това е знанието на Петър, след като беше изживял Божието дело, и то също така е свидетелство за неговата любов към Бог. Днес вие вече сте завоювани, но как се изразява това завоюване във вас? Някои хора казват: „Моето завоюване е върховната благодат и възвишеност на Бог. Едва сега осъзнах, че животът на човека е празен и безсмислен. Човекът прекарва живота си в бързане, създава и отглежда поколение след поколение деца и в крайна сметка остава без нищо. Днес, едва след като бях завоюван от Бог, разбрах, че няма нищо ценно в това да се живее по този начин; такъв живот наистина е безсмислен. Сякаш е по-добре да умра и да приключа с това!“. Могат ли такива хора, които са били завоювани, да бъдат спечелени от Бог? Могат ли те да станат образци и модели? Такива хора са урок по пасивност. Те нямат стремежи и не полагат усилия да се усъвършенстват. Въпреки че се смятат за завоювани, такива пасивни хора не са способни да се усъвършенстват. Към края на живота си, след като беше доведен до съвършенство, Петър каза: „О, Боже! Ако живея още няколко години, бих желал да постигна по-чиста и по-дълбока любов към Теб“. Когато щеше да бъде прикован на кръста, в сърцето си той се помоли: „О, Боже! Твоето време вече настъпи; времето, което Ти си подготвил за мен, настъпи. Трябва да бъда разпнат за Теб, трябва да свидетелствам за Теб и се надявам, че моята любов може да удовлетвори Твоите изисквания и че може да стане по-чиста. Да мога днес да умра за Теб и да бъда прикован на кръста за Теб е утеха и успокоение за мен, защото няма нищо по-приятно за мен от това да мога да бъда разпнат за Теб и да удовлетворя Твоите желания, да мога да се отдам на Теб, да принеса живота си в жертва на Теб. О, Боже! Ти си толкова обичлив! Ако ми позволиш да живея, аз още по-силно ще желая да Те обичам. Докато съм жив, ще Те обичам. Искам да Те обичам по-дълбоко. Ти ме съдиш, порицаваш ме и ме изпитваш, защото не съм праведен, защото съм съгрешил. И Твоят праведен нрав става все по-очевиден за мен. Това е благословия за мен, защото мога да Те обичам по-дълбоко и съм готов да Те обичам така, дори ако Ти не ме обичаш. Готов съм да видя Твоя праведен нрав, защото това ме прави по-способен да изживея живот, в който има смисъл. Чувствам, че животът ми сега е по-смислен, защото съм разпнат заради Теб и има смисъл в това да умра заради Теб. И все пак не се чувствам удовлетворен, защото знам твърде малко за Теб, знам, че не мога изцяло да изпълня Твоите желания и съм Ти се отблагодарил с твърде малко. В живота си не съм успял да се върна изцяло към Теб; далеч съм от това. Сега, когато поглеждам назад, се чувствам толкова задължен към Теб и имам само този момент, за да компенсирам всичките си грешки и цялата любов, за която не съм Ти се отплатил“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

Ежедневни Божии слова Откъс 524

Човекът трябва да се стреми да живее смислен живот и да не се задоволява с временните си обстоятелства. За да изживее образа на Петър, той трябва да притежава неговите знания и опит. Човекът трябва да се стреми към по-висши и по-дълбоки неща. Той трябва да се стреми към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава човекът ще бъде същият като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху това да бъдеш инициативен по отношение на навлизането си от положителна страна и не трябва покорно да си позволяваш да отстъпваш назад в името на това да ти е леко за момента, пренебрегвайки по-дълбоки, по-конкретни и по-практични истини. Твоята любов трябва да бъде практична и трябва да намериш начини да се освободиш от този покварен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш. За всеки, който се стреми да обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш Неговите желания? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш такъв стремеж и постоянство и да не бъдеш като тези, които са безгръбначни, тези, които са слаби. Трябва да се научиш как да изживяваш смислен живот и да изживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова небрежно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли друга възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Ти трябва да имаш същите стремежи и съвест като Петър. Животът ти трябва да е смислен и не трябва да си играеш със себе си. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да можеш внимателно да обмислиш как да се отнасяш към живота си, как да се принесеш в жертва на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър. Днес ти не можеш да се задоволяваш само с това, че си завоюван, но трябва да помислиш и за пътя, по който ще вървиш в бъдеще. Трябва да имаш стремежи и смелостта да бъдеш доведен до съвършенство и не трябва винаги да се смяташ за неспособен. Има ли истината свои любимци? Може ли истината умишлено да се противопоставя на хората? Ако се стремиш към истината, може ли тя да бъде непосилна за теб? Ако останеш непоколебим в защита на справедливостта, ще те повали ли тя? Ако наистина се стремиш към живота, може ли животът да ти се изплъзне? Ако не познаваш истината, това не е защото тя те пренебрегва, а защото ти стоиш далеч от нея. Ако не можеш да отстояваш справедливостта, това не е защото има нещо нередно в справедливостта, а защото смяташ, че тя не съответства на фактите. Ако не си спечелил живот, след като си се стремял към него в продължение на много години, това не е защото животът е безсъвестен към теб, а защото ти си безсъвестен към живота и си се отдалечил от него. Ако живееш в светлина и не си успял да спечелиш светлина, това не е защото светлината не може да те освети, а защото ти не си обърнал внимание на съществуването на светлината и така тя тихо се е отдалечила от теб. Ако не се стремиш към това, може само да се каже, че си безполезен боклук, нямаш смелост в живота си и нямаш дух да се противопоставиш на силите на мрака. Ти си твърде слаб! Не можеш да избягаш от силите на Сатана, които те обсаждат, и си готов да водиш единствено този вид безопасен и сигурен живот и да умреш в невежество. Това, което трябва да постигнеш, е стремежът да бъдеш завоюван; това е твоят морален дълг. Ако ти е достатъчно само да бъдеш завоюван, тогава ти прогонваш съществуването на светлината. Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се отдадеш на истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, а за да спечелиш повече от истината, трябва да преминеш през още повече страдания. Ето какво трябва да направиш. Не бива да отхвърляш истината в името на спокойния семеен живот и не бива да губиш достойнството и почтеността на живота си в името на моментното удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Нима не пропиляваш живота си, ако го живееш по такъв вулгарен начин, без да преследваш никакви цели? Какво можеш да спечелиш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да отхвърляш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

Ежедневни Божии слова Откъс 525

Бог порицава и съди човека, защото това се изисква от Неговото дело и — нещо повече — защото е необходимо на човека. Човекът трябва да бъде порицаван и съден и само тогава може да постигне любов към Бог. Днес вие сте напълно убедени, но когато се сблъскате с най-малкия неуспех, вие сте в беда. Вашият духовен ръст все още е твърде малък и трябва да изпитате още от това порицание и съд, за да постигнете по-дълбоко познание. Днес вашите сърца са малко или много богобоязливи донякъде и вие се страхувате от Него, и знаете, че Той е истинският Бог, но нито изпитвате голяма любов към Него, нито сте постигнали чиста любов. Знанията ви са твърде повърхностни и духовният ви ръст все още е недостатъчен. Когато наистина се сблъскате с някоя среда, вие все още не сте свидетелствали, твърде малка част от вашето навлизане е по ваша инициатива и нямате представа как да практикувате. Повечето хора са пасивни и бездейни. Те само тайно обичат Бог в сърцата си, но нямат начин да практикуват, нито пък са наясно какви са целите им. Онези, които са доведени до съвършенство, не само притежават нормална човешка природа, но и истини, които надхвърлят мерките на съвестта, които са по-високи от стандартите на съвестта. Те не само използват своята съвест, за да се отплатят за Божията любов, но нещо повече — те са познали Бог и са видели, че Бог е обичлив и достоен за човешката любов, и че в Бог има толкова много, което може да бъде обичано. Човек не може да не Го обича! Любовта към Бог на онези, които са доведени до съвършенство, има за цел да осъществи техните собствени стремежи. Тяхната любов е спонтанна, любов, която не иска нищо в замяна и която не е сделка. Те обичат Бог единствено заради познанието си за Него. Такива хора не се интересуват дали Бог им дава благодат и не им е необходимо нищо повече от това да задоволят Бог. Те не сключват сделки с Бог и не измерват любовта си към Него по съвест: „Ти си ми дал и в замяна на това аз Те обичам; ако не ми дадеш, аз нямам нищо за Теб в замяна“. Онези, които са доведени до съвършенство, винаги вярват в следното: „Бог е Създателят и Той извършва Своето дело върху нас. Тъй като имам тази възможност, условие и подготвеност да бъда доведен до съвършенство, моят стремеж трябва да бъде да живея смислен живот и да удовлетворявам Бог“. Точно това е изживяното от Петър: когато беше най-слаб, той се помоли на Бог и каза: „О, Боже! Независимо от времето и мястото, Ти знаеш, че винаги Те помня. Независимо от времето и мястото, Ти знаеш, че искам да Те обичам, но моят духовен ръст е твърде малък, аз съм твърде слаб и немощен, моята любов е твърде ограничена, а искреността ми към Теб е твърде слаба. В сравнение с Твоята любов аз съм просто недостоен да живея. Искам само животът ми да не е напразен и да мога не само да се отплатя за Твоята любов, но и да мога да посветя всичко, което имам, на Теб. Ако мога да Те удовлетворя, тогава като създание ще съм спокоен и няма да искам нищо повече. Въпреки че сега съм слаб и немощен, няма да забравя Твоите напътствия и няма да забравя Твоята любов. Сега не правя нищо повече от това да се отплащам за Твоята любов. О, Боже, чувствам се ужасно! Как мога да Ти върна любовта, която имам в сърцето си, как мога да направя всичко, на което съм способен, да изпълня желанията Ти и да предложа всичко, което имам, на Теб? Ти познаваш слабостта на човека. Как мога да бъда достоен за Твоята любов? О, Боже! Ти знаеш, че духовният ми ръст е малък, че любовта ми е твърде слаба. Как мога да направя най-доброто, на което съм способен, в такава среда? Знам, че трябва да се отплатя за любовта Ти, знам, че трябва да Ти дам всичко, което имам, но днес ръстът ми е твърде малък. Моля Те да ми дадеш сила и увереност, за да бъда по-способен да притежавам чиста любов, която да посветя на Теб, и да съм по-способен да посветя всичко, което имам, на Теб. Аз не само ще мога да се отплатя за Твоята любов, но и ще съм по-способен да изживея Твоето порицание, съд и изпитания, и дори по-тежки проклятия. Ти ми позволи да видя Твоята любов и аз не мога да не Те обичам, и макар че днес съм слаб и немощен, как бих могъл да забравя за Теб? Твоята любов, порицание и съд ме накараха да Те позная, но се чувствам и неспособен да осъществя любовта Ти, защото Ти си толкова велик. Как мога да посветя всичко, което имам, на Създателя?“. Такава беше молбата на Петър, но духовният му ръст беше твърде недостатъчен. В този момент той се почувства така, сякаш нож се заби в сърцето му. Беше изпаднал в агония и не знаеше какво да прави при тези условия. Въпреки това той продължаваше да се моли: „О, Боже! Човекът е с ръст на дете, съвестта му е слаба и единственото, което мога да постигна, е да се отплатя за Твоята любов. Днес не знам как да удовлетворя Твоите желания и искам само да направя всичко, което мога, да дам всичко, което имам, и да посветя всичко, което имам, на Теб. Независимо от Твоя съд, независимо от Твоето порицание, независимо от това, което ми даваш, независимо от това, което ми отнемаш, освободи ме и от най-малкото оплакване към Теб. Много пъти, когато Ти ме порицаваше и съдеше, аз роптаех и бях неспособен да постигна чистота или да изпълня Твоите желания. Отплатата ми за Твоята любов беше породена от принуда и в този момент се мразя още повече“. Петър се молеше по този начин, защото търсеше по-чиста любов към Бог. Той търсеше и умоляваше, и освен това той се самообвиняваше и изповядваше греховете си пред Бог. Чувстваше се длъжник на Бог и изпитваше омраза към самия себе си, но беше и малко тъжен и пасивен. Винаги се чувстваше така, сякаш не беше достатъчно добър за Божиите желания и не беше способен да даде най-доброто от себе си. При тези условия Петър продължаваше да се стреми към вярата на Йов. Той виждаше колко голяма е била вярата на Йов, защото Йов беше видял, че всичко, което има, е дадено от Бог и е естествено Той да вземе всичко от него, че Бог ще даде на когото пожелае — такъв беше праведният нрав на Бог. Йов нямаше оплаквания и все още можеше да възхвалява Бог. Петър също познаваше своята природа и в сърцето си се молеше: „Днес не трябва се задоволявам само с това, че се отплащам за Твоята любов, като използвам съвестта си и че Ти отдавам толкова любов, защото мислите ми са твърде покварени и защото не съм способен да виждам в Теб Създателя. Тъй като все още съм недостоен да Те обичам, трябва да развия способността да посветя всичко, което имам, на Теб — бих направил това с готовност. Трябва да знам всичко, което си направил, и да нямам избор, трябва да виждам Твоята любов и да мога да изричам похвали за Теб и да величая Твоето свято име, така че Ти да спечелиш голяма слава чрез мен. Готов съм да стоя твърдо в това свидетелство за Теб. О, Боже! Твоята любов е толкова ценна и красива; как бих могъл да искам да живея в ръцете на Лукавия? Не съм ли създаден от Теб? Как бих могъл да живея под властта на Сатана? По-скоро желая цялото ми същество да живее в Твоето порицание. Не желая да живея под властта на Лукавия. Ако мога да стана чист и да посветя всичко на Теб, готов съм да предам тялото и ума си на Твоя съд и порицание, защото ненавиждам Сатана и не желая да живея под неговата власт. Чрез Твоята присъда над мен Ти показваш праведния Си нрав. Аз съм доволен и нямам никакви оплаквания. Ако мога да изпълня своя дълг като създание, желая целият ми живот да бъде съпътстван от Твоя съд, чрез който ще опозная праведния Ти нрав и ще се избавя от влиянието на Лукавия“. Петър винаги се молеше така, винаги търсеше така и достигна, относително казано, високо царство. Той не само успя да се отплати за Божията любов, но, което е по-важно, изпълни и своя дълг като създание. Той не само че не беше обвинен от съвестта си, но също така успя да надхвърли стандартите на съвестта. Молитвите му продължаваха да се издигат пред Бог, така че стремежите му ставаха все по-високи, а сърцето му — все по-боголюбиво. Въпреки че страдаше от мъчителна болка, той все пак не забравяше да обича Бог и се стремеше да придобие способността да разбира Божията воля. В молитвите си той изрече следните думи: „Не съм постигнал нищо повече от това да се отплатя за Твоята любов. Не съм свидетелствал за Теб пред Сатана, не съм се освободил от влиянието на Сатана и все още живея в света на плътта. Искам да използвам любовта си, за да победя Сатана, да го засрамя и по този начин да удовлетворя Твоето желание. Искам да се отдам изцяло на Теб, да не дам и най-малката частица от себе си на Сатана, защото Сатана е Твой враг“. Колкото повече търсеше в тази посока, толкова повече се вълнуваше и толкова по-големи ставаха познанията му по тези въпроси. Без да го осъзнава, той разбра, че трябва да се освободи от влиянието на Сатана и да се върне изцяло при Бог. Такова беше царството, което той достигна. Той преодоляваше влиянието на Сатана и се отърваваше от удоволствията и насладите на плътта, като желаеше да преживее по-дълбоко както Божието порицание, така и Неговия съд. Той каза: „Въпреки че живея сред Твоето порицание и Твоя съд, независимо от трудностите, които произтичат от това, все пак не желая да живея под властта на Сатана, все пак не желая да страдам от хитростите на Сатана. Радвам се, че живея сред Твоите проклятия и изпитвам болка от живота сред благословиите на Сатана. Обичам Теб, като живея сред Твоя съд, и това ми носи голяма радост. Твоето порицание и съд са праведни и святи. Те ме пречистват, и дори нещо повече, те ме спасяват. Бих предпочел да прекарам целия си живот сред Твоя съд, за да бъда под Твоите грижи. Не желая да живея под властта на Сатана нито за миг. Искам да бъда пречистен от Теб. Дори да изпитам трудности, не искам да бъда използван и мамен от Сатана. Аз, това създание, трябва да бъда използван от Теб, притежаван от Теб, съден и порицаван от Теб. Дори трябва да бъда прокълнат от Теб. Сърцето ми се радва, когато Ти пожелаеш да ме благословиш, защото съм видял Твоята любов. Ти си Създателят, а аз съм създание: не бива да Те предавам и да живея под властта на Сатана, нито пък да бъда използван от Сатана. Аз трябва да бъда Твоят кон или вол, а не да живея за Сатана. Предпочитам да живея сред Твоето порицание, без физическо блаженство, и това ще ми донесе наслада, дори и да загубя Твоята благодат. Въпреки че Твоята благодат не е с мен, аз се радвам да бъда порицаван и съден от Теб. Това е Твоята най-добра благословия, Твоята най-голяма благодат. Макар че Ти винаги си величествен и гневен към мен, аз все още не съм способен да Те напусна и все още не мога да Те заобичам достатъчно. Предпочитам да живея в Твоя дом, предпочитам да бъда проклинан, порицаван и поразяван от Теб, не желая да живея под властта на Сатана, нито пък да бързам и да съм зает само с плътта и още по-малко съм готов да живея за плътта“. Любовта на Петър беше чиста. Това е изживяването на довеждането до съвършенство и е най-висшата степен на усъвършенстването. Няма живот, който да е по-смислен от този. Той приемаше Божието порицание и съд, ценеше Божия праведен нрав и това беше най-ценното у Петър. Той каза: „Сатана ми дава материални удоволствия, но аз не ги ценя. Сполетява ме Божието порицание и съд — това е благодат за мен, в това намирам радост и в това съм благословен. Ако не беше Божият съд, никога нямаше да обичам Бог, все още щях да живея под властта на Сатана, той все още щеше да ме управлява и да ми заповядва. В такъв случай никога не бих станал истинско човешко същество, защото нямаше да мога да удовлетворя Бог и нямаше да се посветя изцяло на Него. Въпреки че Бог не ме благославя и ме оставя без вътрешна утеха, сякаш в мен гори огън, и макар че нямам мир и радост, и Божието порицание и дисциплина никога не са далеч от мен, в Божието порицание и съд аз мога да видя Неговия праведен нрав. Изпитвам удоволствие от това; в живота няма нищо по-ценно и по-смислено. Въпреки че Неговата закрила и грижа са се превърнали в безмилостно порицание, съд, проклятия и удари, аз все пак изпитвам радост от тези неща, защото те могат по-добре да ме пречистят и променят, да ме приближат до Бог, да ме направят по-способен да обичам Бог и да направят любовта ми към Бог по-чиста. Това ме прави способен да изпълнявам дълга си като създание и ме отвежда пред Бог и далеч от влиянието на Сатана, така че вече да не служа на Сатана. Когато не живея под властта на Сатана и мога да посветя всичко, което имам, и всичко, което мога да направя, на Бог, без да задържам нищо — тогава ще бъда напълно удовлетворен. Божието порицание и съд ме спасиха, а животът ми е неразделен от Божието порицание и съд. Животът ми на земята е под властта на Сатана и ако не бяха грижата и защитата на Божието порицание и съд, винаги щях да живея под властта на Сатана и нямаше да имам възможността и средствата да живея смислен живот. Само ако Божието порицание и съд никога не ме напускат, ще мога да бъда пречистен от Бог. Само със суровите думи и праведния нрав на Бог и с величествения Божи съд аз получих най-висшата защита, заживях в светлина и получих Божиите благословии. Да мога да се пречистя, да се освободя от Сатана и да живея във властта на Бог — това е най-голямата благословия в живота ми днес“. Това е най-висшето царство, което изживя Петър.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

Ежедневни Божии слова Откъс 526

Човекът живее в света на плътта, което означава, че живее в човешки ад, и без Божия съд и порицание той е мръсен като Сатана. Как може човекът да бъде свят? Петър вярваше, че порицанието и съдът от Бог са най-силната защита и най-голямата благодат за човека. Само чрез порицание и съд от Бог човекът може да се пробуди и да намрази плътта, да намрази Сатана. Строгата дисциплина на Бог освобождава човека от влиянието на Сатана, освобождава го от неговия малък свят и му дава възможност да живее в светлината на Божието присъствие. Няма по-добро спасение от порицанието и съда! Петър се молеше: „Боже! Докато ме порицаваш и съдиш, ще знам, че не си ме изоставил. Дори да не ми даваш радост или мир, да ме караш да живея в страдание и да ме порицаваш безброй пъти, щом не ме изоставяш, моето сърце ще бъде спокойно. Днес Твоето порицание и съд се превърнаха в моя най-добра защита и най-велика благословия. Благодатта, която Ти ми даваш, ме защитава. Благодатта, която Ти ми даряваш днес, е проява на Твоя праведен нрав и тя е порицание и съд; освен това е изпитание, и нещо повече — тя е живот в страдание“. Петър успя да остави настрана удоволствията на плътта и да потърси по-дълбока любов и по-силна защита, защото беше спечелил толкова много благодат от Божието порицание и съд. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да води смислен живот и да изпълни дълга, който има като Божие създание, тогава трябва да приеме Божието порицание и съд и да не допуска Божието дисциплиниране и поразяване да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието порицание и съд са светлина; те са светлината на спасението на хората и за човека няма по-добра благословия, благодат или защита. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плът. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме порицаваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и понасям неописуеми страдания, въпреки че има сълзи и тъга, Ти знаеш, че тази тъга е заради моето неподчинение и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя желанията Ти, изпитвам скръб и съжаление, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна това царство, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето порицание ми донесе защита и ми даде най-доброто спасение. Твоят съд засенчва Твоята поносимост и търпение. Без Твоето порицание и съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов е надминала границите на небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е порицание и съд. Твоето порицание и съд ми дадоха толкова много. Без Твоето порицание и съд нито един човек няма да бъде пречистен и нито един човек няма да може да изпита любовта на Създателя. Въпреки че съм преживял стотици изпитания и трудности и дори съм бил близо до смъртта, те ми позволиха да Те позная истински и да получа най-висшето спасение. Ако Твоето порицание, съд и дисциплина се отдалечат от мен, тогава ще живея в тъмнина, под властта на Сатана. Каква е ползата от човешката плът? Ако Твоето порицание и съд ме напуснат, ще бъде сякаш Твоят Дух ме е изоставил, сякаш Ти вече не си с мен. Ако беше така, как щях да продължа да живея? Ако Ти ми изпратиш болест и ми отнемеш свободата, аз мога да продължа да живея, но ако Твоето порицание и съд някога ме напуснат, няма да има как да продължа да живея. Ако нямах Твоето порицание и съд, щях да изгубя Твоята любов — любов, която е твърде дълбока, за да я изразя с думи. Без Твоята любов щях да живея под властта на Сатана и нямаше да мога да видя Твоето славно лице. Как бих могъл да продължа да живея? Не бих могъл да понеса такъв мрак, такъв живот. Да Те имам с мен е все едно да Те виждам, така че как бих могъл да Те оставя? Умолявам Те, моля Те да не ми отнемаш най-голямата утеха, дори ако това са само няколко думи на увереност. Наслаждавах се на Твоята любов и днес не мога да бъда далеч от Теб; как бих могъл да не Те обичам? Пролял съм много сълзи на съжаление заради Твоята любов, но винаги съм чувствал, че живот като този е по-смислен, че той може повече да ме обогати, да ме промени и да ми позволи да постигна истината, която трябва да притежават създанията“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

Ежедневни Божии слова Откъс 527

Целият живот на хората преминава под властта на Сатана и няма нито един човек, който да може сам да се освободи от влиянието на Сатана. Всички хора живеят в един мръсен свят, в поквара и празнота, без никакъв смисъл или стойност; те живеят толкова безгрижно за плътта, за похотта и за Сатана. Съществуването им няма и най-малка стойност. Човекът не може да открие истината, която да го освободи от влиянието на Сатана. Въпреки че човекът вярва в Бог и чете Библията, той не разбира как да се освободи от влиянието на Сатана. През вековете много малко хора са открили тази тайна, малцина са я разбрали. Ето защо, въпреки че човекът ненавижда Сатана и ненавижда плътта, той не знае как да се отърве от поробващото влияние на Сатана. Днес не сте ли все още под властта на Сатана? Не съжалявате за своите непокорни постъпки, а още по-малко чувствате, че сте мръсни и непокорни. След като се противопоставите на Бог, вие дори получавате душевен мир и усещате голямо спокойствие. Дали твоето спокойствие не се дължи на това, че си покварен? Дали този душевен мир не идва от твоето неподчинение? Човекът живее в своя ад, живее под тъмното влияние на Сатана; по цялата земя заедно с човека живеят духове, които посягат на човешката плът. На земята ти не живееш в прекрасен рай. Мястото, където се намираш, е царството на дявола, човешкият ад, долният свят. Ако човекът не бъде пречистен, значи той остава изтъкан от мръсотията; ако Бог не го закриля и не се грижи за него, тогава той пак ще е пленник на Сатана; ако не бъде съден и порицаван, той няма да може да избяга от потисничеството на тъмното влияние на Сатана. Поквареният нрав, който проявяваш, и непокорното поведение, с който живееш, са достатъчни, за да докажат, че все още се намираш под властта на Сатана. Ако умът и мислите ти не са били пречистени и твоят нрав не е бил осъден и порицан, тогава цялото ти същество все още се управлява от властта на Сатана, умът ти се управлява от Сатана, мислите ти се манипулират от Сатана и цялото ти същество се управлява от ръцете на Сатана. Знаеш ли колко далеч си сега от равнището на Петър? Притежаваш ли тези качества? Колко знаеш за порицанието и съда днес? Каква част от това, което Петър научи, притежаваш ти? Ако днес не можеш да разбереш, ще успееш ли да постигнеш това познание в бъдеще? Човек, който е толкова ленив и страхлив като теб, просто не е способен да разбере порицанието и съда. Ако се стремиш към спокойствието на плътта и към удоволствията на плътта, тогава няма да имаш възможност да се пречистиш и накрая ще се върнеш при Сатана, защото това, което изживяваш, е Сатана, а той е плътта. Днес изглежда, че има много хора, които не се стремят към живота, а това означава, че не се интересуват от пречистване или навлизане в по-дълбоки житейски преживявания. Тогава как могат да бъдат направени съвършени? Тези, които не се стремят към живота, нямат възможност да бъдат направени съвършени, а тези, които не се стремят към познание за Бог, които не се стремят към промени в своя нрав, са неспособни да избегнат тъмното влияние на Сатана. Те не се отнасят сериозно към познаването на Бог и към навлизането в промени в своя нрав, точно както онези, които вярват в религията, които просто следват церемонията и посещават редовни служби. Не е ли това загуба на време? Ако във вярата си в Бог човекът не се отнася сериозно към въпросите на живота, не се стреми към навлизане в истината, не се стреми към промени в своя нрав, а още по-малко към познаване на Божието дело, тогава той не може да бъде доведен до съвършенство. Ако искаш да бъдеш доведен до съвършенство, трябва да разбереш Божието дело. По-специално, трябва да разбереш значението на Неговото порицание и съд и защо това дело се извършва върху човека. Можеш ли да приемеш това? По време на подобно порицание можеш ли да постигнеш същите изживявания и знания като Петър? Ако се стремиш към познание за Бог и за действието на Светия Дух и ако се стремиш към промени в своя нрав, тогава имаш възможност да бъдеш доведен до съвършенство.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

Ежедневни Божии слова Откъс 528

За тези, които трябва да бъдат доведени до съвършенство, този етап от делото на завоюването е задължителен. Само след като човекът е завоюван, той може да изживее делото на усъвършенстването. Ако само изпълняваш ролята на завоюван, това няма голяма стойност и няма да те направи годен за употреба от Бог. Ти няма да имаш възможност да участваш в разпространението на Евангелието, тъй като не се стремиш към живот, не се стремиш към промяна и обновление в себе си и затова нямаш реални изживявания в живота. По време на това поетапно дело ти някога си действал като обслужващ и като противовес, но ако в крайна сметка не се стремиш да бъдеш Петър и стремежът ти не е съобразен с пътя, по който Петър беше доведен до съвършенство, тогава, естествено, няма да изживееш промени в нрава си. Ако ти си човек, който се стреми да бъде доведен до съвършенство, тогава ти ще си свидетелствал и ще кажеш: „В това поетапно Божие дело аз приех Божието дело на порицание и съд и въпреки че понесох големи страдания, разбрах как Бог довежда човека до съвършенство, спечелих делото, извършено от Бог, познах Божията праведност и Неговото порицание ме спаси. Неговият праведен нрав дойде върху мен и ми донесе благословии и благодат; Неговият съд и порицание са тези, които ме защитиха и пречистиха. Ако не бях порицаван и съден от Бог и ако не бяха дошли суровите Божии думи, нямаше да позная Бог и нямаше да бъда спасен. Днес аз виждам: като създание човекът не само се радва на всички неща, създадени от Създателя, но, което е по-важно, всички създания трябва да се радват на праведния нрав на Бог и на Неговия праведен съд, защото Божият нрав е достоен за насладата на човека. Като създание, покварено от Сатана, човекът трябва да се радва на Божия праведен нрав. В Неговия праведен нрав има порицание и съд, но освен това има и голяма любов. Въпреки че днес не мога да спечеля напълно Божията любов, имах щастието да я видя и в това бях благословен“. Това е пътят, по който вървят онези, които изживяват усъвършенстването, и това е знанието, за което те говорят. Такива хора са същите като Петър; те имат същите изживявания като Петър. Такива хора са и тези, които са спечелили живот, които притежават истината. Когато изживеят всичко до самия край, по време на Божия съд те със сигурност ще се отърват напълно от влиянието на Сатана и ще бъдат спечелени от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

Ежедневни Божии слова Откъс 529

Адам и Ева, създадени от Бог в началото, бяха святи хора. По-точно казано, докато бяха в Едемската градина, те бяха святи, неопетнени от мръсотия. Освен това бяха верни на Йехова и нямаха представа как може да бъде предаден Йехова. Това е така, защото не бяха смущавани от влиянието на Сатана, в тях я нямаше сатанинската отрова и те бяха най-чистите от цялото човечество. Живееха в Едемската градина, неосквернени от мръсотия, необсебени от плътта и в страх от Йехова. По-късно, когато бяха изкушени от Сатана, у тях се появи отровата на змията и желанието да предадат Йехова и те заживяха под влиянието на Сатана. В началото те бяха святи и се бояха от Йехова; само в това състояние те бяха хора. По-късно, след като бяха изкушени от Сатана, те ядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото и заживяха под влиянието на Сатана. Постепенно бяха покварени от Сатана и загубиха първоначалния човешки образ. В началото човекът имаше диханието на Йехова, в него нямаше никакво непокорство и в сърцето му нямаше зло. По онова време човекът беше наистина човешко същество. След като беше покварен от Сатана, човекът се превърна в звяр. Мислите му се изпълниха със зло и мръсотия, без добро и святост. Нима това не е Сатана? Ти си преживял много от Божието дело, но не си се променил и не си бил пречистен. Все още живееш под властта на Сатана и не се подчиняваш на Бог. Такива са хората, които са били завоювани, но не са доведени до съвършенство. И защо се казва, че такива хора не са били доведени до съвършенство? Това е така, защото тези хора не се стремят към живота или към познание за Божието дело, а желаят единствено плътски удоволствия и временна утеха. В резултат на това няма промени в начина им на живот и те не са възвърнали първоначалния си облик на човек, създаден от Бог. Такива хора са ходещи трупове, те са мъртъвци, които нямат дух! Онези, които не се стремят към познание на въпросите в духа, не се стремят към святост и не се стремят да изживеят истината, които се задоволяват само с това да бъдат завоювани от отрицателната страна и които не могат да живеят според Божиите слова и да станат свети хора — това са хора, които не са спасени. Защото, ако е лишен от истината, човекът не може да остане непоколебим в Божиите изпитания. Само тези, които могат да останат непоколебими в Божиите изпитания, са спасени. Това, което искам, са хора като Петър, които се стремят да бъдат доведени до съвършенство. Днешната истина се дава на онези, които копнеят за нея и я търсят. Това спасение се дава на онези, които копнеят да бъдат спасени от Бог, и то не е предназначено само да бъде спечелено от вас. Неговата цел е вие да бъдете спечелени от Бог; вие спечелвате Бог, за да може Бог да ви спечели. Днес ви говорих тези думи, вие ги чухте и трябва да практикувате според тези думи. В края на краищата моментът, в който ще приложите тези думи на практика, ще бъде моментът, в който ще ви спечеля чрез тях. В същото време и вие ще спечелите тези думи, тоест, ще спечелите това най-висше спасение. След като бъдете пречистени, вие ще станете истински човешки същества. Ако не можеш да изживееш истината или да изживееш подобието на някой, който е доведен до съвършенство, тогава може да се каже, че не си човек, а ходещ труп, звяр, защото си без истината, което означава, че си без диханието на Йехова и по този начин си мъртъв човек, който няма дух! Въпреки че е възможно да свидетелстваш, след като си бил завоюван, това, което печелиш, е само малко спасение и ти не си станал живо същество, притежаващо дух. Въпреки че си изживял порицание и съд, твоят нрав не е обновен или променен в резултат на това. Все още си старото си аз, все още принадлежиш на Сатана и не си някой, който е бил пречистен. Само тези, които са доведени до съвършенство, имат стойност и само такива хора са спечелили истински живот.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

Ежедневни Божии слова Откъс 530

Днес някои хора се стремят да бъдат използвани от Бог, но след като са били завоювани, те не могат да бъдат използвани директно. Що се отнася до думите, изречени днес, ако, когато Бог използва хората, ти все още не можеш да ги изпълниш, тогава ти не си бил доведен до съвършенство. С други думи, настъпването на края на периода, когато човекът ще бъде доведен до съвършенство, ще определи дали човекът ще бъде пропъден или използван от Бог. Онези, които са били завоювани, не са нищо повече от примери за пасивност и негативност. Те са образци и модели, но не са нищо повече от контрапункт. Едва когато животът нрав на човека се промени и той постигне вътрешна и външна промяна, той ще бъде направен напълно пълноценен. Какво искаш днес: да бъдеш завоюван или да бъдеш доведен до съвършенство? Какво искаш да постигнеш? Изпълнил ли си условията, за да бъдеш доведен до съвършенство? Кои условия все още ти липсват? Как трябва да се подготвиш и как да компенсираш за недостатъците си? Как трябва да навлезеш в пътя към това да бъдеш доведен до съвършенство? Как трябва да се подчиниш напълно? Ти молиш да бъдеш доведен до съвършенство, така че стремиш ли се към святост? Дали си човек, който се стреми да изживее порицание и съд, за да бъде пречистен? Стремиш се да бъдеш пречистен, така че желаеш ли да приемеш порицание и съд? Ти молиш да познаеш Бог, но имаш ли познание за Неговото порицание и съд? Днес по-голямата част от делото, което Той върши върху теб, е порицание и съд. Какво е твоето познание за това дело, което е извършено върху теб? Порицанието и съдът, които си изживял, пречистиха ли те? Промениха ли те? Имаха ли някакво въздействие върху теб? Уморен ли си от по-голямата част от днешното дело — проклятия, присъди и разкрития — или смяташ, че тези неща са от голяма полза за теб? Ти обичаш Бог, но защо Го обичаш? Обичаш Бог, защото си получил малко благодат? Или обичаш Бог, след като си спечелил мир и радост? Или обичаш Бог, след като си бил пречистен от Неговото порицание и съд? Какво точно те кара да обичаш Бог? Кои условия изпълни Петър, за да бъде доведен до съвършенство? След като беше доведен до съвършенство, какъв беше решаващият начин, по който това беше изразено? Дали той обичаше Господ Исус, защото копнееше за Него, или защото не можеше да Го види, или защото беше укоряван? Или пък обичаше Господ Исус още повече, защото беше приел страданието в изпитанията и беше опознал собствената си мръсотия и неподчинение, беше опознал светостта на Господ? Дали боголюбивото му сърце стана по-чисто заради Божието порицание и съд, или заради нещо друго? Кое е вярното? Ти обичаш Бог заради Божията благодат и защото днес Той ти е дал някакво малко благословение. Това истинска любов ли е? Как трябва да обичаш Бог? Трябва ли да приемеш Неговото порицание и съд и след като видиш Неговия праведен нрав, да можеш да Го обичаш истински, така че да си напълно убеден и да Го познаваш? Подобно на Петър, можеш ли да кажеш, че не успяваш да обичаш достатъчно Бог? Дали това, към което се стремиш, е да бъдеш завоюван след порицание и съд, или да бъдеш пречистен, защитен и обгрижван след порицание и съд? Към кое от тези неща се стремиш? Смислен ли е животът ти, или е безсмислен и без стойност? Плътта ли искаш, или истината? Съд ли искаш, или утеха? След като си изживял толкова много от Божието дело и си видял Божията святост и праведност, как трябва да се стремиш? Как трябва да вървиш по този път? Как трябва да приложиш на практика любовта си към Бог? Имаха ли Божието порицание и съд някакво въздействие върху теб? Дали имаш познание за Божието порицание и съд зависи от това как изживяваш и доколко обичаш Бог! Устните ти казват, че обичаш Бог, но това, което изживяваш, е стария, покварен нрав; нямаш нито богобоязливо сърце, нито съвест. Такива хора обичат ли Бог? Верни ли са такива хора на Бог? Те ли са хората, които приемат Божието порицание и съд? Казваш, че обичаш Бог и вярваш в Него, но не се отказваш от своите представи. В твоята работа, в навлизането ти, в думите, които изричаш, и в живота ти няма проявление на твоята любов към Бог и няма богобоязливо сърце. Нима това е човек, който е спечелил порицание и присъда? Възможно ли е такъв човек да бъде Петър? Дали тези, които са като Петър, имат само знанието, но не и изживяванията му? Кое е условието, което днес изисква от човека да изживее истински живот? Дали молитвите на Петър не бяха нищо повече от думи, които излизаха от устата му? Не бяха ли думи от дълбините на сърцето му? Дали Петър само се молеше, но не прилагаше истината на практика? Заради кого е твоят стремеж? Какво трябва да направиш, че да получиш защита и пречистване по време на Божието порицание и съд? Нима Божието порицание и съд са безполезни за човека? Порицание ли е всеки съд? Възможно ли е само мирът и радостта, само материалните благословии и моментният комфорт да са полезни за живота на човека? Ако човек живее в приятна и удобна среда и в живота му няма съд, може ли да бъде пречистен? Ако човек иска да се промени и да се пречисти, как трябва да приеме да бъде доведен до съвършенство? Кой път трябва да избереш днес?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

Ежедневни Божии слова Откъс 531

Когато стане дума за Петър, хората се надпреварват да го възхваляват. Веднага си спомнят трите пъти, когато се отрекъл от Бог, как подложил Бог на изпитание, служейки на Сатана, как накрая бил разпнат с главата надолу в името на Бог и прочие. Сега ще ви опиша как Ме опозна Петър и какъв беше краят му. Духовният ръст на Петър беше добър, но бе живял при по-различни обстоятелства от Павел: родителите му Ме преследваха, бяха обсебени от Сатана демони и затова не бяха научили Петър на нищичко за Бог. Петър беше умен, талантлив и родителите му от малък го обсипваха с обич и грижи. Но когато порасна, той се превърна в техен враг, защото неуморно се стремеше да Ме опознае и впоследствие окончателно им обърна гръб. Случи се така, защото над всичко беше вярата му, че небето, земята и всички неща са в ръцете на Всемогъщия и че всички добри неща идват от Бог и Той е пряк техен източник, без Сатана да е успял да ги омърси с намесата си. Съпоставяйки Ме със своите родители, Петър успя да оцени по-добре Моята любяща доброта и милост и това усили желанието му да Ме търси. Той не просто ядеше и пиеше Моето слово, а успя да вникне в Моята воля и бе непрестанно бдителен в сърцето си. В резултат на това духът му неизменно откликваше и затова всички негови действия бяха според Моето сърце. За да поддържа стремежа си, Петър и за миг не забравяше провалите на някои хора в миналото, защото го гнетяха опасения и той да не попадне в клопката на неуспеха. По същия начин съсредоточи усилия да усвои вярата и любовта на всички възлюбили Бог през вековете. Ето така, учейки се не само от отрицателните, а също и от далеч по-важните положителни примери, той доби по-бързо такъв ръст, че по знанието си за Мен превъзхождаше всички, които са пред лицето Ми. Следователно, не е трудно да си представите как Петър положи всичко свое в Моите ръце, как дори остави на Мен решенията какво да яде и да облича, къде да живее и да спи и вместо това се наслаждаваше на Моето богатство като Ме удовлетворяваше във всичко. Подложих го на безчет изпитания, които почти го убиха, но посред стотиците изпитания вярата му в Мен остана непоклатима и той нито веднъж не изпита разочарование към Мен. Дори когато казах, че съм го изоставил, той не се обезсърчи и продължи да Ме обича практически и в съгласие със старите принципи за практикуване. Рекох му, че макар и да Ме обича, няма да го похваля и че накрая ще го хвърля в ръцете на Сатана. Но всред тези изпитания, които не засягаха плътта му, а се изразяваха в думи, той пак отправи към Мен молитва, възкликвайки: „О, Боже! Има ли сред небесата, на земята и във всички неща човек, създание или нещо, което да не е в Твоите ръце, Всемогъщи? Когато проявиш милостта Си към мен, сърцето ми ликува поради Твоята милост. Когато ме съдиш, макар и да съм недостоен, добивам по-добро усещане за необозримостта на Твоите постъпки, защото Ти си изпълнен с мощ и с мъдрост. Макар че плътта ми страда от трудностите, духът ми намира утеха. Как бих могъл да не възхваля Твоята мъдрост и делата Ти? Дори и да намеря смъртта си след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност? Всемогъщи! Наистина ли не желаеш да ми позволиш да Те видя? Наистина ли съм недостоен за осъждане от Теб? Възможно ли е в мен да има нещо, което Ти не желаеш да виждаш?“. Макар че по време на тези изпитания Петър не успя да схване съвсем точно волята Ми, беше очевидно, че премеждията не го разстройваха, а се чувстваше горд и поласкан (при все че Му въздадох осъждане, за да покажа на човечеството Своето величие и гняв). Поради предаността си към Мен и заради Моята благословия, той служи като образец за подражание на хората вече хиляди години. Нима Петър не е примерът, който да следвате? Помислете много добре защо посветих на Петър толкова дълго обяснение; това следва да са принципите, определящи действията ви.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 6“)

Ежедневни Божии слова Откъс 532

Петър следва Исус в продължение на няколко години и вижда в Него много неща, каквито няма в другите хора. След като Го следва една година, Петър е избран от Исус измежду дванадесетте апостоли. (Разбира се, Исус не казва това на глас и другите изобщо не го разбират.) В живота Петър съпоставя себе си с всичко, което Исус прави. По-специално посланията, които Исус проповядва, са запечатани в сърцето му. Той е напълно отдаден и верен на Исус и никога не надига глас срещу Него. В резултат на това той става верен спътник на Исус навсякъде. Петър наблюдава ученията на Исус, Неговите кротки слова, храната Му, дрехите Му, подслона Му и как пътува. Петър подражава на Исус във всяко отношение. Той никога не е самоправеден, а отхвърля всичко остаряло, като следва примера на Исус както в думите, така и в делата. Именно тогава Петър разбира, че небесата, земята и всички неща са в ръцете на Всемогъщия и че поради тази причина той няма личен избор. Петър възприема също така всичко, което е Исус, и го използва като пример. Животът на Исус показва, че Той не е самоправеден в това, което прави: вместо да се хвали със Себе Си, Той трогва хората с любов. Различни неща показват какъв е Исус и поради тази причина Петър Му подражава във всичко. Преживяванията на Петър му дават все по-голямо усещане за обичливостта на Исус и той казва следното: „Търсих Всемогъщия из цялата вселена и видях чудесата на небесата, земята и всички неща, и така получих дълбок усет за обичливостта на Всемогъщия. Но аз никога не бях изпитвал истинска любов в сърцето си и никога не бях виждал обичливостта на Всемогъщия със собствените си очи. Днес, в очите на Всемогъщия, аз получих Неговия благосклонен поглед и най-накрая почувствах Божията обичливост. Най-накрая открих, че човечеството обича Бог не само заради това, че създал всички неща; аз открих Неговата безгранична обичливост в своето ежедневие. Как би могла тя да се ограничи до това, което се вижда в момента?“. С течение на времето голяма част от обличливостта се проявява и в Петър. Той става силно покорен на Исус, но разбира се, претърпява и доста неуспехи. Когато Исус го води да проповядва на различни места, Петър винаги се смирява и слуша проповедите на Исус. Той никога се възгордява заради годините, през които е следвал Исус. След като Исус му казва, че причината, поради която е дошъл, е да бъде разпнат, за да може да завърши делото Си, Петър често изпитва болка в сърцето си и плаче тайно, когато е сам. Въпреки това този „злощастен“ ден най-накрая настъпва. След като Исус е арестуван, Петър плаче сам в рибарската си лодка и казва много молитви за това. Но в сърцето си знае, че това е волята на Бог Отец и че никой не може да я промени. Той страда и очите му са пълни със сълзи само заради любовта си. Това е човешка слабост, разбира се. Когато научава, че Исус ще бъде прикован на кръста, той Го пита: „След като си тръгнеш, ще се върнеш ли, за да бъдеш сред нас и да бдиш над нас? Ще можем ли все още да Те виждаме?“. Въпреки че тези думи са много наивни и пълни с човешки представи, Исус познава горчивината от страданието на Петър и така чрез Своята любов Той показва разбиране към слабостта на Петър: „Петре, Аз те възлюбих. Знаеш ли това? Въпреки че няма причина за думите, които казваш, Отецът е обещал, че след Моето възкресение Аз ще се явявам на хората в продължение на 40 дни. Не вярваш ли, че Моят Дух често ще дарява благодат на всички вас?“. Въпреки че Петър се чувства донякъде утешен от това, той все пак чувства, че има едно нещо, което липсва, и затова, след като е възкресен, Исус му се явява открито за първи път. За накара Петър да спре да се придържа към представите си обаче, Исус отказа пищната храна, която Петър Му е приготвил, и изчезва мигновено. От този момент нататък Петър най-накрая започва да разбира по-задълбочено Господ Исус и Го обиква още повече. След Своето възкресение Исус често се явява на Петър. Той се му се явява още три пъти, след като изтичат четиридесетте дни и се възнася на небето. Всяка появя е точно тогава, когато делото на Светия Дух е на път да бъде завършено и новото дело е на път да бъде започнато.

През целия си живот Петър се занимава с риболов, за да изкарва прехраната си, но освен това живее, за да проповядва. В по-късните си години той написва първото и второто послание на Петър, както и няколко писма до църквата във Филаделфия от онова време. Хората от този период са дълбоко трогнати от него. Вместо да ги поучава, като използва собствения си авторитет, той им осигурява съответния запас от живот. Той никога не забравя онова, което Исус го е учил преди да си отиде, и се вдъхновява от тях през целия си живот. Като следва Исус, той решава да се отплати за любовта на Господ със смъртта си и да следва Неговия пример във всичко. Исус се съгласява с това, така че когато Петър е на 53 години (повече от 20 години след заминаването на Исус), Исус му се явява, за да му помогне да изпълни стремежа си. През следващите седем години Петър прекарва живота си в опознаване на себе си. Един ден, в края на тези седем години, той е разпънат с главата надолу, което слага край на неговия необикновен живот.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „За живота на Петър“)

Ежедневни Божии слова Откъс 533

Какво е влиянието на тъмнината? Така нареченото „влияние на тъмнината“ е влиянието на сатанинската измама, разврат, обвързване и контрол над хората. Влиянието на Сатана е влияние, окръжено от ореола на смъртта. Всички онези, които живеят под властта на Сатана, са обречени на погибел. Как, след като си придобил вяра в Бог, можеш да се избавиш от влиянието на тъмнината? Когато искрено се молиш на Бог, сърцето ти е изцяло обърнато към Него и в този момент то се движи от Божия Дух. Ставаш готов да Му се отдадеш напълно и в този момент ще се отървеш от влиянието на тъмнината. Ако всичко, което човек прави, е угодно на Бог и е в съответствие с Неговите изисквания, тогава това е човек, който живее според Божиите слова и под Неговата грижа и закрила. Ако хората не могат да претворят в живота си Божиите слова, ако те винаги се опитват да Го заблудят, ако постъпват с пренебрежение спрямо Него и не вярват в Неговото съществуване, то това са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Онези, които не са приели Божието спасение, живеят под властта на Сатана, тоест всички те живеят под влиянието на тъмнината. Тези, които не вярват в Бог, живеят под властта на Сатана. Дори хората, които вярват в съществуването на Бог, може да не живеят непременно в Неговата светлина, защото тези, които вярват в Него, може всъщност да не живеят според Неговите думи и да не се подчиняват на Бог. Човек е ограничен в това да вярва само в Бог, но тъй като няма познание за Него, той все още живее по старите правила, сред мъртви думи, живее живот, който е мрачен и несигурен, без да е напълно пречистен от Бог или да е изцяло придобит от Него. Следователно, макар и да се разбира от само себе си, че онези, които не вярват в Бог, живеят под влиянието на тъмнината, дори тези, които вярват в Него, все още могат да бъдат под нейно влияние, защото са лишени от действието на Светия Дух. Тези, които не са получили Божията благодат или Неговата милост, и онези, които не могат да видят делото на Светия Дух, те всички живеят под влиянието на тъмнината; в повечето случаи така живеят и хората, които просто се радват на Божията благодат, но не познават Самия Бог. Ако човек вярва в Бог, но живее по-голямата част от живота си под влиянието на тъмнината, тогава съществуването на този човек е загубило своя смисъл; а има ли смисъл да споменаваме хората, които не вярват, че Бог съществува?

Всички онези, които не могат да приемат Божието дело, или които приемат Божието дело, но не са способни да изпълнят Неговите изисквания, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Само онези, които се стремят към истината и са способни да отговорят на Божиите изисквания, ще получат благословения от Него и само те ще избягнат влиянието на тъмнината. Тези, които не са били освободени, които винаги се намират под контрола на нещо конкретно и които не са в състояние да отдадат сърцата си на Бог, са хора, намиращи се под робството на Сатана, и живеят окръжени от ореола на смъртта. Тези, които се отнасят недобросъвестно към собствените си задължения, които не изпълняват Божиите поръчения и които не изпълняват задълженията си в църквата, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Тези, които съзнателно смущават църковния живот, които умишлено сеят раздор между своите братя и сестри или които създават клики, са хора, които се намират под още по-дълбоко влияние на тъмнината и са в робска зависимост от Сатана. Тези, които имат неестествени взаимоотношения с Бог, които винаги имат причудливи желания, които винаги искат да са с предимство пред другите и които никога не желаят да променят нрава си, са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Тези, които винаги са небрежни и никога не се отнасят сериозно към претворяването на истината в живота им, и които не се стремят да изпълняват Божията воля, а се стремят само да задоволят собствената си плът, също са хора, които живеят под влиянието на тъмнината, обгърнати от смъртта. Тези, които се занимават с нечестиви дела и с измами, докато работят за Бог, които се отнасят към Бог по повърхностен начин, които мамят Бог и които постоянно кроят планове за себе си, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Всички онези, които не могат искрено да обичат Бог, които не се стремят към истината и които не се съсредоточават върху промяната на своя нрав, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 534

Ако искаш Бог да те похвали, тогава първо трябва да се отървеш от мрачното влияние на Сатана, като отвориш сърцето си за Бог и го обърнеш напълно към Него. Ще похвали ли Бог онова, което правиш сега? Обърна ли сърцето си към Бог? Дали нещата, които вършиш, са това, което Бог изисква от теб? Съответстват ли те на истината? Изпитвай себе си по всяко време и се съсредоточи върху това, как ядеш и пиеш Божиите слова; открий сърцето си пред Него, обичай Го искрено и изцяло посвети себе си на Бог. Хората, които правят това, със сигурност ще получат Божията похвала. Всички, които вярват в Бог, но не се стремят към истината, няма как да избегнат влиянието на Сатана. Всички онези, които не живеят честно живота си, които се държат по един начин пред другите, а по друг начин зад гърба им, които на вид са изпълнени със смирение, търпение и любов, макар че същността им е коварна, хитра и лишена от преданост към Бог — такива хора са типични представители на онези, които живеят под влиянието на тъмнината: те са от рода на змията. Тези, които винаги вярват в Бог само за своя собствена полза, които са самодоволни и надменни, които се самоизтъкват и които защитават собственото си положение, са хора, които обичат Сатана и се противопоставят на истината. Тези хора отблъскват Бог и принадлежат изцяло на Сатана. Онези, които не обръщат внимание на Божието бреме, които не служат на Бог с цялото си сърце, които винаги са загрижени за собствените си интереси и интересите на семействата си, които не са в състояние да изоставят всичко, за да се посветят изцяло на Бог, и които никога не живеят според Неговите думи, са хора, живеещи извън Неговите думи. Такива хора не могат да получат Божията похвала.

Навремето Бог създал хората, за да могат да се наслаждават на Неговото изобилие и истински да Го обичат — така хората биха живели в Неговата светлина. В днешно време всички онези, които не могат да обичат Бог, които не обръщат внимание на Неговото бреме, не са способни изцяло да Му отдадат сърцата си, не могат да приемат сърцето Му като свое и не могат да поемат Неговото бреме като свое собствено — Божията светлина не огрява такива хора и затова всички те живеят под влиянието на тъмнината. Те вървят по път, който е диаметрално противоположен на Божията воля, и във всичко, което правят, няма и капка истина. Те се въргалят в тинята със Сатана — те са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Ако можеш често да ядеш и да пиеш Божиите слова, да се отнасяш с внимание към Неговата воля и да прилагаш Неговите думи на практика, тогава ти принадлежиш на Бог и си човек, който живее според Неговите думи. Готов ли си да се избавиш от властта на Сатана и да живееш в светлината на Бог? Ако живееш според Божиите слова, тогава Светия Дух ще може да извърши Своето дело; ако живееш под влиянието на Сатана, тогава няма да дадеш на Светия Дух такава възможност. Работата, която Светия Дух извършва в хората, светлината, с която Той ги озарява, и увереността, която им дава, траят само миг. Но ако хората са небрежни и не обръщат внимание на това, тогава работата на Светия Дух ще ги подмине. Ако хората живеят според Божиите слова, тогава Светия Дух ще бъде с тях и ще работи върху тях. Ако хората не живеят според Божиите слова, тогава те живеят в оковите на Сатана. Ако хората живеят с развратен нрав, тогава у тях го няма присъствието или действието на Светия Дух. Ако живееш в границите на Божиите слова и ако живееш така, както Бог изисква, тогава ти си човекът, който Му принадлежи и върху който ще бъде осъществено Неговото дело; ако не живееш в рамките на Божиите изисквания, а вместо това живееш под властта на Сатана, тогава ти несъмнено живееш под влиянието на сатанинската поквара. Можеш да изпълниш Неговите изисквания само като живееш в рамките на Божиите слова и Му отдаваш сърцето си. Трябва да вършиш онова, което Бог казва, като превърнеш Неговите слова в основа на своето съществуване и в реалност на своя живот: само тогава ще принадлежиш на Бог. Ако ти действително постъпваш в съответствие с Божията воля, Той ще свърши работата Си върху теб и тогава ще живееш с Неговото благословение и в светлината на Неговия лик: ще разбереш работата, която извършва Светия дух, и ще почувстваш радостта от Божието присъствие.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 535

За да се избавиш от влиянието на тъмнината, първо трябва да си предан на Бог и със сърце, жадуващо да се стреми към истината: само тогава твоето състояние ще бъде правилно. Животът в правилно състояние е необходимото условие за избавяне от влиянието на тъмнината. Състоянието ти е неправилно тогава, когато не си предан на Бог и сърцето ти не желае искрено да търси истината — в такъв случай и дума не може да става за избавянето ти от влиянието на тъмнината. Моите думи са в основата на човешкото избавление от тъмните влияния, а хората, които не могат да постъпват в съответствие с Моите думи, няма да могат да се отърват от оковите на влиянието на тъмнината. Живот в правилно състояние означава живот под ръководството на Божиите слова, живот в състояние на преданост към Бог, живот в състояние на търсене на истината, живот в реалността на искрено посвещаване на Бог и живот в състояние на истинска любов към Бог. Тези, които живеят в такова състояние и в такава реалност, постепенно ще се преобразяват, докато навлизат в дълбините на истината, и ще се преобразяват, докато Божията работа навлиза в дълбочина. В края на краищата те непременно ще станат хора, които са придобити от Бог и които истински Го обичат. Тези, които са се избавили от влиянието на тъмнината, могат постепенно да си изяснят каква е Божията воля и с времето да я разберат, като в крайна сметка ще спечелят доверието на Бог. Те не само няма да имат каквито и да е представи за Бог и няма да се бунтуват срещу Него, но и ще мразят още повече предишните си представи и бунтарство, и в сърцата им ще пламне истинска любов към Бог. Хората, които не са в състояние да се избавят от влиянието на тъмнината, са изцяло погълнати от плътта и са обзети от бунтовен дух. Сърцата им са изпълнени с човешки представи и житейски философии, както и със собствените им стремежи и разсъждения. Това, което Бог изисква от човека, е неговата неразделна любов; това, което Той изисква, е човек да бъде обзет от Неговите думи и сърцето му да е изпълнено с любов към Него. Да живее според Божиите слова, да търси в думите Му онова, което трябва да открие, да обича Бог заради Неговите думи, да се стреми към думите Му, да живее заради думите Му — това са целите, които човек трябва да се стреми да постигне. Всичко трябва да се гради върху Божиите думи и само тогава човек ще може да отговори на Божиите изисквания. Ако човек не е въоръжен с Божиите слова, тогава той не е нищо друго, освен един червей, обладан от Сатана! Помисли върху това: каква част от Божиите слова е пуснала корени в теб? Кое в живота ти протича според Неговите думи и кое не си изживял в съответствие с тях? Ако Божиите думи не са те завладели напълно, тогава какво точно изпълва сърцето ти? Във всекидневния си живот контролиран ли си от Сатана или си изпълнен с Божиите слова? Дали Неговите думи са фундамента, върху който се основават твоите молитви? Излязъл ли си от негативното си състояние благодарение на просветлението на Божиите слова? Да приемеш Божиите думи като основа на твоето съществуване — ето върху какво трябва да се стреми всеки. Ако Неговите думи не присъстват в твоя живот, тогава ти живееш под влиянието на тъмнината, бунтуваш се срещу Бог, противиш Му се и позориш Неговото име. Вярата на такива хора в Бог не е нищо друго, освен вреда и пречка. Каква част от своя живот си изживял в съответствие с Неговите думи? А каква част не си изживял в съгласие с тях? Колко от онова, което Божието слово е изискало от теб, си изпълнил? Колко е било изгубено в теб? Разсъждавал ли си задълбочено върху тези неща?

За да се избавим от влиянието на тъмнината е необходимо както действието на Светия Дух, така и всеотдайното сътрудничество от страна на човека. Защо казвам, че човек не върви по прав път? Хората, които следват правия път, са способни преди всичко да отдадат сърцата си на Бог. Това е задача, за изпълнението на която е необходимо много време, защото човешкият род винаги е живял под влиянието на тъмнината и е бил под робството на Сатана в продължение на хиляди години. Ето защо изпълнението на тази задача не може да бъде постигнато само за ден-два. Повдигнах този въпрос днес, за да могат хората да придобият представа за собственото си състояние. Щом човек започне да прави разлика между това какво представлява влиянието на тъмнината и какво означава да живееш в светлината, тогава изпълнението на задачата става по-лесно. Това е така, защото ти трябва да разбереш какво е влиянието на Сатана, преди да можеш да се избавиш от него, и едва след това ще имаш възможността да го отхвърлиш. А какво ще правят след това, решават вече самите хора. Изпълнявай всичко с положителна нагласа и никога не оставай пасивен. Само по този начин можеш да бъдеш придобит от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 536

Всяко Божие слово удря по някое от нашите уязвими места, като ни оставя наранени и изпълнени с ужас. Той разкрива нашите представи, нашите фантазии и нашия покварен нрав. Думите Му разкриват нашата природа същност, всичко, което казваме и правим, всяка наша мисъл и идея, което ни кара да треперим от страх, без да има къде да се скрием от срам. По ред ни разказва за всичките ни действия, за нашите цели и намерения и дори за нашия покварен нрав, който самите ние никога не сме забелязали, като ни кара да се чувстваме разголени в цялото си жалко несъвършенство и нещо повече — да се чувстваме напълно спечелени. Той ни съди за това, че Му се противопоставяме, порицава нашето богохулство и осъждането Му от нас и ни кара да чувстваме, че в Неговите очи не притежаваме нито едно положително качество, че сме същински Сатана. Надеждите ни са разбити, вече не смеем да Му отправяме неразумни искания или да кроим нещо против Него, и дори мечтите ни се изпаряват за миг. Това е факт, който никой от нас не може да си представи и който никой от нас не може да приеме. Ние в миг губим вътрешното си равновесие и не знаем нито как да продължим по пътя, който се простира напред, нито какво да правим по-нататък с нашите убеждения. Изглежда, че нашата вяра отново се е върнала в първоначалното си състояние и сякаш никога не сме срещали или познавали Господ Исус. Всичко пред нашия поглед ни обърква и ни потапя в колебливост и нерешителност. Ние сме обезкуражени, разочаровани сме и в дълбините на сърцата ни има неукротим гняв и срам. Опитваме се да намерим отдушник, да намерим изход и най-вече се опитваме да продължим да чакаме нашия Спасител Исус, за да разкрием сърцата си пред Него. Въпреки че има моменти, когато външно изглеждаме уравновесени, не проявяваме нито високомерие, нито смирение, сърцата ни се измъчват от чувство на загуба, каквото не сме изпитвали досега. И въпреки че понякога може да изглеждаме необичайно спокойни, в съзнанието ни бушува море от страдание. Неговите съд и наказание ни лишиха от всичките ни надежди и мечти, сложиха край на нашите необуздани желания и породиха у нас нежелание да повярваме, че Той е нашият Спасител и е в състояние да ни спаси. Неговите съд и наказание отвориха такава дълбока пропаст между нас и Него, че никой не иска да я прекоси. Неговите съд и наказание са първият път, когато ние претърпяваме такъв огромен провал, такова голямо унижение. Неговият съд и наказание ни подтикнаха наистина да оценим Божието достойнство и Неговата нетърпимост към обидите от човека, в сравнение с които ние сме толкова долни, толкова нечисти. Неговите съд и наказание ни накараха да осъзнаем за първи път колко сме надменни и надути и до каква степен човек никога няма да бъде равен на Бог или на същото ниво като Бог. Неговите съд и наказание ни накараха да копнеем за живот без такъв покварен нрав, да се избавим колкото се може по-скоро от тази природа същност и повече да не предизвикваме у Него отвращение и презрение. Неговите съд и наказание ни накараха с готовност да се подчиняваме на думите Му и повече да не се бунтуваме срещу Неговите подредби и организация. Неговите съд и наказание отново ни дадоха желанието да оцелеем и ни накараха с готовност да Го приемем за наш Спасител… Приключихме с делото на завоюването, с ада, с долината на смъртната сянка… Всемогъщият Бог придоби нас, тази група хора! Той триумфира над Сатана и победи безбройните Си врагове!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 4: Вижте явлението Божие в Неговите съд и наказание“)

Ежедневни Божии слова Откъс 537

Едва когато отхвърлиш покварения си нрав и постигнеш изживяване на нормална човешка природа, ще бъдеш усъвършенстван. Въпреки че няма да можеш да правиш предсказания или да говориш за тайнства, ще живееш и ще имаш облика на човешко същество. Бог създаде човека, но след това Сатана поквари човека, така че хората се превърнаха в „мъртъвци“. Така, след като се промениш, ти вече няма да си като тези „мъртъвци“. Словото на Бог запалва духа на хората и ги води към прераждане, а когато духовете на хората се преродят, те се съживяват. Когато говоря за „мъртъвци“, имам предвид трупове без дух, хора, чийто дух е мъртъв в тях. Когато искрата на живота се запали в духа на хората, те се съживяват. Светците, за които се говореше в отминали времена, са хора, които са се съживили, които са били под влиянието на Сатана, но са го победили. Избраните хора от Китай са понесли жестокото и нечовешко преследване и подлостта на големия червен змей и това е опустошило умовете им, и ги е оставило без най-малката смелост да живеят. И така, събуждането на духа им трябва да започне от същността им. Същността им, духът им трябва да бъдат пробудени малко по малко. Когато един ден те се съживят, няма да има повече пречки и всичко ще върви гладко. За момента това остава непостижимо. Повечето хора живеят по начин, който предизвиква много смъртоносни течения. Тези хора са скрити в аурата на смъртта и страдат от липсата на много неща. Думите на някои хора носят смърт, действията им носят смърт и почти всичко, което се вижда от начина им на живот, се състои от смърт. Ако днес хората публично свидетелстват за Бог, те ще се провалят в тази задача, защото още не са се съживили напълно, а и защото сред вас има твърде много мъртъвци. Днес много хора питат защо Бог не дава знаци и не извършва чудеса така, че да може бързо да разпространи делата Си сред езичниците. Мъртвите не могат да свидетелстват за Бог, само живите са способни на това, но повечето хора днес са „мъртъвци“; прекалено много хора живеят под булото на смъртта, под влиянието на Сатана, и не могат да го победят. След като това е така, как биха могли те да свидетелстват за Бог? Как биха могли те да разпространяват делото на Евангелието?

Всички тези, които живеят под въздействието на тъмнината, живеят сред смъртта и са обладани от Сатана. Без да бъдат спасени от Бог и без да са съдени и порицавани от Него, хората не могат да избягат от влиянието на смъртта; не могат да оживеят. Тези „мъртъвци“ не могат да свидетелстват за Бог, нито могат да бъдат използвани от Бог, а още по-малко могат да влязат в царството Му. Бог иска свидетелствата на живите, не на мъртвите, и иска живите, а не мъртвите, да работят за Него. „Мъртвите“ са тези, които се противопоставят на Бог и въстават против Него; те са онези, които са бездушни и не разбират Божиите слова; те са онези, които не прилагат истината на практика и нямат и най-малка вярност към Бог; те са онези, които живеят под властта на Сатана и са експлоатирани от него. Мъртвите се проявяват, като се противопоставят на истината, въстават срещу Бог и постъпват долно, низко, зловредно, животинско, измамно и подло. Дори ако тези хора ядат и пият Божиите слова, те не са в състояние да живеят, както Бог повелява, и въпреки че са живи, те са просто ходещи и дишащи трупове. Мъртвите са напълно неспособни да удовлетворят Бог, а още по-малко да Му се подчинят напълно. Те могат единствено да Го лъжат, да богохулстват срещу Него и да Го предават и всичко, което показват с начина си на живот, разкрива природата на Сатана. Ако хората искат да станат живи същества и да свидетелстват за Бог, както и да бъдат одобрени от Него, те трябва да приемат Божието спасение; трябва с радост да приемат присъдата и порицанията Му и трябва с радост да приемат това, че Бог ги скастря и се разправя с тях. Само тогава те ще могат да приложат на практика истините, изисквани от Бог, и само тогава ще получат спасение от Бог и наистина ще се превърнат в живи същества. Живите получават спасение от Бог; те са били съдени и порицавани от Бог, те са готови да се посветят и с удоволствие ще жертват живота си за Бог и с радост ще посветят целия си живот на Бог. Само когато живите свидетелстват за Бог, Сатана може да бъде посрамен; само живите могат да разпространяват Божието евангелие, само живите са според Божието сърце и само живите са истински хора. В самото начало сътвореният от Бог човек бе жив, но поради покварата от Сатана човекът живее в смъртта и живее под влиянието на Сатана, и така хората се превърнаха в бездушни мъртъвци и станаха врагове, които се противопоставят на Бог, превърнаха се в оръдия на Сатана и негови пленници. Всички живи хора, създадени от Бог, се превърнаха в мъртъвци и така Бог загуби свидетелството Си и загуби човечеството, което беше създал и което е единственото нещо, притежаващо Неговия дъх. Ако Бог Си вземе обратно свидетелството и онези, които създаде със собствените Си ръце, но които са пленени от Сатана, Той трябва да ги възкреси, за да станат отново живи същества. Той трябва отново да ги приеме при себе Си, за да живеят в светлината Му. Мъртвите са онези, които нямат дух, които са крайно безчувствени и се противопоставят на Бог. Те преди всичко са тези, които не познават Бог. Тези хора нямат и най-малкото намерение да се подчиняват на Бог; те само въстават срещу Него и Му се противопоставят и не изпитват абсолютно никаква лоялност. Живите са тези, чийто дух е прероден, тези, които знаят да се подчиняват на Бог и които са Му верни. Те притежават истината и свидетелствата и единствено тези хора радват Бог в дома Му. Бог спасява тези, които могат да се съживят, които виждат Божието спасение, които могат да са верни на Бог и искат да Го търсят. Той спасява онези, които вярват в Божието въплъщение и появата Му. Някои хора могат да се съживят, а други не могат, в зависимост от това дали тяхната същност може да бъде спасена, или не. Много хора са слушали много от Божиите слова, но не разбират Божията воля и поради това не са в състояние да ги приложат на практика. Тези хора са неспособни да живеят съгласно каквато и да е истина и умишлено смущават Божиите дела. Те са неспособни да работят за Бог, не могат да Му посветят нищо и също така тайно харчат парите на църквата и се хранят безплатно в Божия дом. Тези хора са мъртви и няма да бъдат спасени. Бог спасява онези, които са в делата Му, но има и такива хора, които не могат да получат спасението Му; малцина могат да получат спасението Му. Това е така, защото повечето хора са твърде дълбоко покварени и са се превърнали в мъртъвци; те не могат да бъдат спасени, защото са напълно експлоатирани от Сатана и по природа са прекалено зловредни. Тази малка група хора също не може напълно да се подчинява на Бог. Те не са тези, които са били изцяло предани на Бог от самото начало или тези, които са изпитвали безкрайна любов към Бог от началото, а по-скоро са се подчинили на Бог заради Неговото дело на завоеванието, те виждат Бог заради върховната Му любов, в нрава им настъпват промени поради праведния нрав на Бог и те познават Бог в Неговите дела — дела, които са едновременно действителни и нормални. Колкото и добри да са тези хора, без Божиите дела те все още щяха да принадлежат на Сатана, все още щяха да принадлежат на смъртта и да са мъртви. Фактът, че днес тези хора могат да получат Божието спасение, се дължи единствено на това, че те желаят да сътрудничат на Бог.

Заради своята преданост към Бог живите ще бъдат спечелени от Бог и ще живеят съгласно обещанията Му. Поради противопоставянето си на Бог мъртвите ще бъдат презрени и отхвърлени от Бог и ще живеят наказани и прокълнати от Него. Такъв е праведният нрав на Бог, който не може да бъде променен от никой човек. Хората получават Божието одобрение и живеят в светлината заради своите собствени търсения; заради своите подли заговори хората са прокълнати от Бог и наказани; хората са наказани от Бог заради своите злодеяния и благословени от Него заради своите стремежи и вярност. Бог е справедлив: Той благославя живите и проклина мъртвите, за да останат те завинаги при смъртта и никога да не живеят в Божията светлина. Бог ще приеме живите в царството Си и ще ги благослови да живеят с Него завинаги. Колкото до мъртвите, Той ще ги порази и ще ги осъди на вечна смърт; те ще станат обект на унищожение и завинаги ще бъдат притежание на Сатана. Бог не се отнася несправедливо към никого. Онези, които наистина търсят Бог, със сигурност ще останат в Божия дом, а всички онези, които не се подчиняват на Бог и не съответстват на Него, със сигурност ще изпитат Неговото наказание. Може би ти не си сигурен относно Божието дело в плът, но един ден Божията плът няма директно да определи края на човека; вместо това Неговият Дух ще определи назначението на човека и тогава хората ще разберат, че Божията плът и Неговият дух са едно цяло, че Неговата плът не може да греши, а Неговият Дух — още по-малко. В крайна сметка Той със сигурност ще прибере в царството Си онези, които са се върнали към живота — нито един повече, нито един по-малко. Колкото до мъртвите, които не са се съживили, те ще бъдат хвърлени в бърлогата на Сатана.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Ти от съживилите се ли си?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 538

Първата стъпка от пътя на Светия Дух в човека е преди всичко да отвлече сърцето му от хората, събитията и нещата и да го насочи към Божиите думи, като накара сърцето му да повярва, че Божиите думи са извън всякакво съмнение и са напълно истинни. Ако вярваш в Бог, трябва да вярваш и в Неговите думи; ако след много години вяра в Бог продължаваш да не познаваш пътя, по който върви Светият Дух, наистина ли си вярващ? За да постигнеш нормален човешки живот — нормален човешки живот, който има нормални взаимоотношения с Бог — първо трябва да повярваш в Неговите думи. Ако не си постигнал първата стъпка от делото на Светия Дух в хората, тогава нямаш никаква основа. Ако не можеш да следваш дори и най-маловажните принципи, как ще вървиш по пътя напред? Да стъпиш на правилния път, по който Бог усъвършенства човека, означава да навлезеш в правилния път на настоящото дело на Светия Дух; това означава да стъпиш на пътя, по който върви Светият Дух. Настоящите думи на Бог днес са пътят, по който върви Светият Дух. В този смисъл, ако хората искат да стъпят на пътя на Светия Дух, те трябва да се подчиняват, да ядат и да пият настоящите думи на въплътения Бог. Делото, което Той върши, е дело на думите; всичко започва от Неговите думи и всичко се гради върху Неговите думи, върху Неговите настоящи думи. Независимо дали става дума за това да сме сигурни за въплътения Бог, или да познаваме въплътения Бог — всяко от тези неща изисква да полагаме повече усилия върху Неговите думи. В противен случай хората не могат да постигнат нищо и ще останат без нищо. Единствено като градят върху основата на яденето и пиенето на Божиите думи и по този начин Го опознават и удовлетворяват, хората могат постепенно да изградят нормална връзка с Бог. За човека няма по-добро сътрудничество с Бог от това да яде и пие Неговите думи и да ги прилага на практика. Чрез такава практика хората най-добре могат да устоят твърдо в свидетелството си на Божии хора. Когато хората разбират и са способни да се подчиняват на същината на настоящите Божии думи, те живеят по пътя, по който ги води Светият Дух, и са стъпили на правилния път на Божието усъвършенстване на човека. По-рано хората можеха да спечелят Божието дело просто като търсеха Божията благодат или като търсеха мир и радост, но сега нещата са различни. Без думите на въплътения Бог, без реалността на Неговите думи, хората не могат да получат Божието одобрение и всички ще бъдат изпъдени от Бог. За да постигнат нормален духовен живот, хората трябва първо да ядат и пият Божиите думи и да ги прилагат на практика, а след това, на тази основа, да установят нормални отношения с Бог. Ти как сътрудничиш? Как стоиш твърдо в свидетелството на Божия народ? Как изграждаш нормални взаимоотношения с Бог?

Как да разбереш дали имаш нормални взаимоотношения с Бог в ежедневието си:

1. Вярваш ли в свидетелството на Самия Бог?

2. Вярваш ли в сърцето си, че Божиите думи са истинни и непогрешими?

3. Дали си човек, който прилага думите Му на практика?

4. Верен ли си на Неговото поръчение? Какво правиш, за да си верен на Неговото поръчение?

5. Дали всичко, което правиш, е с цел да удовлетвориш Бог и да Му бъдеш верен?

С помощта на изброените по-горе въпроси можеш да си дадеш сметка дали на настоящия етап имаш нормални взаимоотношения с Бог.

Ако си в състояние да приемеш Божието поръчение, да приемеш Неговото обещание и да следваш пътя на Светия Дух, значи следваш Божията воля. Дали ясно виждаш вътре в себе си пътя на Светия Дух? Точно сега действаш ли в съответствие с пътя на Светия Дух? Приближава ли се сърцето ти към Бог? Искаш ли да си в крак с най-новата светлина на Светия дух? Искаш ли да бъдеш спечелен от Бог? Искаш ли да станеш проявление на Божията слава на земята? Имаш ли решимост да постигнеш това, което Бог изисква от теб? Ако при изричането на Божиите думи в теб има решителност да сътрудничиш и решителност да удовлетвориш Бог — ако това е твоята мисъл, това означава, че Божиите думи са дали плод в твоето сърце. Ако ти липсва такава решителност, ако нямаш цели, които да преследваш, това означава, че сърцето ти не е движено от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите думи“)

Ежедневни Божии слова Откъс 539

В стремежа към промяна на житейския нрав на човека пътят на практиката е прост. Ако в практическия опит си в състояние да следваш настоящите думи на Светия дух и да преживееш Божието дело, тогава твоят нрав може да бъде променен. Ако следваш всичко, което казва Светият Дух, и търсиш всичко, което казва Светият Дух, тогава си човек, който Му се подчинява, и в твоя нрав ще настъпи промяна. Нравът на хората се променя с настоящите думи на Светия Дух; ако винаги се придържаш към старите си преживявания и правила от миналото, тогава твоят нрав не може да се промени. Ако днешните думи на Светия Дух изискват от всички хора да навлязат в живота на нормалния човешки род, но ти оставаш фиксиран върху външните неща, объркваш се в реалността и не я приемаш сериозно, тогава си човек, който не е съумял да следва делото на Светия Дух, човек, който не е навлязъл в пътя на напътствията на Светия Дух. Дали нравът ти може да се промени или не, зависи от това дали си в крак с актуалните думи на Светия Дух и дали имаш истинско знание. Това е различно от онова, което разбрахте преди. Промяната в нрава ти, която разбираше преди, е, че ти, който бързо съдиш, си престанал да говориш необмислено за Божията дисциплина; но това е само един аспект на промяната. Точно сега най-критичният момент е следването на ръководството на Светия Дух: следвай всичко, което Бог казва, и се подчинявай на всичко, което Той казва. Хората не могат да променят собствения си нрав; те трябва да преминат през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите думи или да бъдат третирани, дисциплинирани и кастрени от Неговите думи. Само тогава те могат да постигнат послушание и вярност към Бог и повече да не бъдат повърхностни спрямо Него. Именно под въздействие на облагородяването на Божиите думи се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, осъждането, дисциплинирането и справянето, осъществявани с Неговите думи, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те са способни да се подчинят на настоящите Божии думи и на Неговото дело, дори то да не е в съответствие с човешките представи, те са способни да оставят тези представи настрана и с готовност да се подчинят. В миналото говоренето за промени в нрава се е отнасяло главно до способността да се отречеш от себе си, да позволиш на плътта да страда, да дисциплинираш тялото си и да се отървеш от плътските предпочитания — което е един вид промяна в нрава. Днес всеки знае, че истинският израз на промяната в нрава е да се подчиняваш на настоящите думи на Бог и да познаваш истински Неговото ново дело. По този начин предишното разбиране на хората за Бог, което бе оцветено от собствените им представи, може да бъде заличено и те да постигнат истинско познание и послушание към Бог — само това е истинският израз на промяната в нрава.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите думи“)

Ежедневни Божии слова Откъс 540

Стремежът на хората да навлязат в живота се основава на Божиите думи. По-рано се казваше, че всичко се постига благодарение на Неговите думи, но никой не виждаше този факт. Ако навлезеш в преживяването на настоящата стъпка, всичко ще ти бъде ясно и ще изградиш добра основа за бъдещите изпитания. Каквото и да казва Бог, съсредоточи се само върху навлизането в Неговите думи. Когато Бог каже, че ще започне да порицава хората, приемете порицанието Му. Когато Бог иска от хората да умрат, приеми това изпитание. Ако винаги живееш според най-новите Му слова, Божиите думи ще те усъвършенстват накрая. Колкото повече навлизате в Божиите думи, толкова по-бързо ще бъдете усъвършенствани. Защо в общение след общение ви моля да познавате и да навлизате в Божиите думи? Само когато се стремиш и преживяваш в Божиите думи и навлизаш в реалността на Неговите думи, Светият Дух има възможност да работи в теб. Следователно всички вие сте участници във всеки метод, чрез който Бог действа, и независимо от степента на вашето страдание, накрая всички вие ще получите „спомен“. За да постигнете окончателното си съвършенство, вие трябва да навлезете във всички Божии думи. Усъвършенстването на хората от Светия Дух не е едностранно; Той изисква сътрудничеството на хората, Той се нуждае от това всеки да Му сътрудничи съзнателно. Каквото и да казва Бог, съсредоточете се само върху навлизането в Неговите думи — това ще бъде по-полезно за живота ви. Всичко е в името на постигането на промяна във вашия нрав. Когато навлезеш в Божиите думи, сърцето ти ще бъде движено от Него и ти ще можеш да знаеш всичко, което Бог иска да постигне на този етап от Своето дело, и ще имаш решимостта да го постигнеш. По време на порицанието имаше хора, които вярваха, че това е метод на работа, и не вярваха в Божиите думи. В резултат на това те не се подложиха на облагородяване и излязоха от времето на порицанието, без да придобият или разберат нищо. Имаше и такива, които наистина навлизаха в тези думи без капка съмнение, които казваха, че Божиите думи са непогрешима истина и че човечеството трябва да бъде порицано. Те се бориха с тях за определен период от време, като се отказваха от бъдещето и съдбата си, и когато излязоха, техният нрав бе претърпял известна промяна и бе придобил по-дълбоко разбиране за Бог. Всички онези, които излязоха от порицанието, почувстваха прелестта на Бог и осъзнаха, че тази стъпка на делото въплъщава великата Божия любов, която се спуска в тях, че това е завоюването и спасението на Божията любов. Те също така казваха, че Божиите помисли са винаги добри и че всичко, което Бог прави в човека, идва от любов, а не от омраза. Онези, които не вярваха в Божиите думи, които не внимаваха в Неговите думи, не се подложиха на облагородяване по време на порицанието и в резултат на това Светият Дух не беше с тях и те не спечелиха нищо. За тези, които навлязоха във времето на порицанието, въпреки че преминаха през облагородяване, Светият Дух работеше скрито в тях и в резултат на това житейският им нрав се промени. Някои от тях на пръв поглед изглеждаха много положително настроени, изпълнени с добро настроение през целия ден, но те не навлязоха в състоянието на облагородяване на Божиите думи и така изобщо не се промениха, което беше последица от това, че не вярваха в Божиите думи. Ако не вярваш в Божиите думи, тогава Светият Дух няма да работи в теб. Бог се явява на всички онези, които вярват в Неговите думи, и онези, които вярват и приемат Неговите думи, ще могат да спечелят Неговата любов!

За да навлезете в реалността на Божиите думи, трябва да намерите пътя на практиката и да знаете как да прилагате Божиите думи на практика. Само по този начин ще настъпи промяна в житейския ви нрав, само по този път можете да бъдете усъвършенствани от Бог и само хората, които са усъвършенствани от Бог по този начин, могат да бъдат в хармония с Неговата воля. За да получите нова светлина, трябва да живеете според Неговите думи. Да бъдете движени от Светия Дух само един път изобщо няма да е достатъчно — трябва да се задълбочите. За тези, които са били движени само веднъж, вътрешната им ревност се събужда и те искат да търсят, но това не може да продължи дълго; те трябва да бъдат постоянно движени от Светия Дух. Много пъти в миналото съм споменавал за надеждата си, че Божият Дух може да раздвижи душите на хората, така че те да се стремят към промени в житейския си нрав, и докато се стремят да бъдат движени от Бог, да разберат собствените си недостатъци и в процеса на преживяване на Неговите думи да отхвърлят нечистотиите в себе си (самодоволство, високомерие, представи и т.н.). Не си мислете, че само активността при получаването на нова светлина е достатъчна — трябва да отхвърлите и всичко негативно. От една страна, вие трябва да навлезете от положителен аспект, а от друга, трябва да се отървете от всичко нечисто от отрицателен аспект. Трябва постоянно да се изследваш, за да видиш кои нечистотии все още съществуват в теб. Религиозните представи на човеците, техните намерения, надежди, самодоволство и арогантност са все нечисти неща. Вгледай се в себе си и постави всичко редом с всички Божии думи на откровение, за да видиш кои религиозни представи имаш. Само когато наистина ги разпознаеш, можеш да ги отхвърлиш. Някои хора казват: „Сега е достатъчно просто да следваме светлината на настоящото действие на Светия Дух. Няма нужда да се занимаваме с нищо друго“. Но тогава, когато се появят твоите религиозни представи, как ще се отървеш от тях? Смяташ ли, че следването на Божиите думи днес е нещо просто? Ако си религиозен човек, смущенията могат да възникнат от твоите религиозни представи и традиционните богословски теории в сърцето ти, а когато тези неща възникнат, това прекъсва възприемането на нови неща. Всички тези проблеми са реални. Ако само следваш настоящите думи на Светия Дух, не можеш да изпълниш Божията воля. Едновременно със стремежа за следването на настоящата светлина на Светия Дух трябва да разпознаваш кои представи и намерения таиш, каква човешка самонадеяност имаш и кое поведение е непокорно на Бог. И след като си разпознал всички тези неща, трябва да ги отхвърлиш. Отказът от предишните ти действия и поведение ти позволява да следваш думите, които Светият Дух говори днес. Промяната в нрава, от една страна, се постига чрез Божиите думи, а от друга, изисква съдействие от страна на човеците. Има Божие дело, а след това има и човешка практика, като и двете са задължителни.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите думи“)

Ежедневни Божии слова Откъс 541

Как можете да изпълнявате Божията воля в бъдещия си път на служение? Един от най-важните моменти е да се стремите да навлезете в живота, да се стремите към промяна на нрава и да се стремите към по-дълбоко навлизане в истината — това е пътят към постигане на съвършенство и придобиване от Бог. Всички вие сте получатели на Божието поръчение, но какво е това поръчение? Това е свързано със следващата стъпка на делото; следващата стъпка на делото ще бъде по-велико дело, което се извършва в цялата вселена, така че днес вие трябва да се стремите към промени в житейския си нрав, за да можете в бъдеще наистина да бъдете доказателство за това, че Бог печели слава чрез Своето дело, превръщайки ви в образци на Неговото бъдещо дело. Днешният стремеж е изцяло в името на това да положите основите на бъдещото дело, за да можете да бъдете използвани от Бог и да свидетелствате за Него. Ако превърнеш това в цел на стремежа си, ще успееш да получиш присъствието на Светия Дух. Колкото по-високо поставиш целта на твоя стремеж, толкова повече ще можеш да се усъвършенстваш. Колкото повече се стремиш към истината, толкова повече Светият Дух действа. Колкото повече енергия влагаш в твоя стремеж, толкова повече ще спечелиш. Светият Дух усъвършенства хората в зависимост от тяхното вътрешно състояние. Някои хора казват, че не желаят да бъдат използвани от Бог или да бъдат усъвършенствани от Него, че просто искат плътта им да остане невредима и да не ги сполети някакво нещастие. Някои хора не желаят да влязат в Царството, но са готови да се спуснат в бездънната пропаст. В този случай Бог също ще изпълни желанието ти. Към каквото и да се стремиш, Бог ще го осъществи. И така, към какво се стремиш в момента? Усъвършенства ли се то? Дали настоящите ти действия и постъпки са с цел да бъдеш усъвършенстван от Бог и да бъдеш спечелен от Него? В ежедневието си ти трябва постоянно да се съизмерваш с това. Ако вложиш цялото си сърце в преследването на една-единствена цел, Бог със сигурност ще те усъвършенства. Такъв е пътят на Светия дух. Пътят, по който Светият дух води хората, се постига чрез тяхното преследване. Колкото повече жадуваш да бъдеш усъвършенстван и придобит от Бог, толкова повече Светият Дух ще работи в теб. Колкото по-малко се стремиш и колкото по-негативен и назадничав си, толкова повече лишаваш Светия Дух от възможността да работи; с течение на времето Светият Дух ще те изостави. Искаш ли да бъдеш усъвършенстван от Бог? Искаш ли да бъдеш спечелен от Бог? Искаш ли да бъдеш използван от Бог? Трябва да се стремите да правите всичко в името на това да бъдете усъвършенствани, спечелени и използвани от Бог, така че вселената и всички неща да могат да видят Божиите действия, проявени във вас. Вие сте господарят сред всички неща и сред всичко, което съществува, ще позволите на Бог да се наслаждава на свидетелство и слава чрез вас — това е доказателство, че вие сте най-благословени от всички поколения!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите думи“)

Ежедневни Божии слова Откъс 542

Колкото повече изпълняваш Божията воля, толкова по-голямо бреме носиш, а колкото по-голямо бреме носиш, толкова по-богат ще стане твоят опит. Когато зачиташ волята Му, Бог ще те натовари с бреме, а след това ще те просвети за задачите, които ти е поверил. Когато Бог ти даде това бреме, ще обърнеш внимание на всички свързани с него истини, докато ядеш и пиеш от Божиите думи. Ако имаш бреме, свързано със състоянието на живота на твоите братя и сестри, това е бреме, което ти е поверено от Бог и винаги ще носиш това бреме със себе си в ежедневните си молитви. Това, което Бог върши, е стоварено върху теб и ти си готов да правиш това, което Бог иска да върши; ето какво означава да поемеш Божието бреме като свое. В този момент, докато ядеш и пиеш Божиите думи, ще се съсредоточиш върху такива въпроси и ще се чудиш: „Как ще реша тези проблеми? Как мога да помогна на моите братя и сестри да се освободят и да намерят духовно наслаждение?“. Ще се съсредоточиш също върху решаването на тези проблеми, докато общуваш, а когато ядеш и пиеш от Божиите думи, ще се съсредоточиш върху яденето и пиенето на такива думи, които се отнасят до тези въпроси. Ще носиш бреме и докато ядеш и пиеш от Неговите думи. Веднъж разбрал Божиите изисквания, ще имаш по-ясна представа по кой път да поемеш. Това са просветлението и озарението на Светия Дух, донесени от твоето бреме, а също и Божието напътствие, което ти е дадено. Защо казвам това? Ако нямаш бреме, няма да внимаваш, докато ядеш и пиеш от Божиите думи, а когато ядеш и пиеш от Божиите думи, докато носиш бреме, можеш да разбереш същността им, ще намериш пътя и ще зачиташ волята Му. Ето защо, в молитвите си, трябва да искаш Бог да постави по-голямо бреме върху теб и да ти повери още по-големи задачи, така че пред теб да има по-голям път, по който да практикуваш, и яденето и пиенето на Божиите думи да даде по-добър резултат, за да можеш да станеш по-способен да разбереш същината на Неговите думи и да бъдеш по-подготвен за напътствията на Светия Дух.

Яденето и пиенето на Божиите думи, практикуването на молитви, приемането на Божието бреме и на задачите, които Той ти поверява — всичко това е, за да има път пред теб. Колкото по-голямо е бремето, поверено ти от Бог, толкова по-лесно ще е да бъдеш усъвършенстван от Него. Някои не желаят да си сътрудничат с другите в служба на Бог, дори когато са призовани; това са мързеливи хора, които искат само да се наслаждават на комфорта. Колкото повече се иска от теб да служиш в сътрудничество с останалите, толкова повече опит ще придобиеш. Тъй като имаш повече бреме и опит, ще получиш повече възможности да бъдеш усъвършенстван. Следователно, ако можеш да служиш на Бог искрено, ще спазваш Божието бреме и ще имаш повече възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог. Точно такава група хора се усъвършенства в момента. Колкото повече те докосва Светият Дух, толкова повече време ще посветиш на това да се съобразяваш с Божието бреме, толкова повече ще бъдеш усъвършенстван от Бог и толкова повече ще бъдеш придобит от Него — докато накрая се превърнеш в човек, когото Бог използва. В днешно време има хора, които не се обременяват за църквата. Тези хора са мързеливи и небрежни и се грижат само за собствената си плът. Такива хора са изключително егоистични, а освен това са и слепи. Ако не можеш да видиш този въпрос ясно, няма да носиш никакво бреме. Колкото повече изпълняваш Божията воля, толкова по-голямо бреме ще ти повери Той. Егоистите не желаят да изстрадат такива неща; не желаят да платят цената и в резултат на това ще пропуснат възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Нима не си причиняват вреда? Ако изпълняваш Божията воля, ще поемеш истинско бреме за църквата. Всъщност, вместо да го наричаме бреме, което поемаш за църквата, би било по-добре да го наречем бреме, което поемаш заради собствения си живот, защото целта на бремето, което поемаш за църквата, е да използваш този опит, за да бъдеш усъвършенстван от Бог. Следователно, този, който поема най-голямото бреме за църквата, и този, който носи бремето на навлизане в живота, ще бъде усъвършенстван от Бог. Разбра ли това ясно? Ако църквата, в която си, е разпиляна като пясък, но нито се тревожиш, нито се притесняваш, а дори си затваряш очите, когато твоите братя и сестри обикновено не ядат и не пият от Божиите думи, значи не носиш никакво бреме. Това не са хора, на които Бог се радва. Хората, на които Бог се радва, са жадни и гладни за праведност и изпълняват Божията воля. Затова трябва да се съобразявате с Божието бреме тук и сега; не трябва да чакате Бог да разкрие Своя праведен нрав пред цялото човечество, за да се загрижите тепърва за Божието бреме. Нима тогава няма да е твърде късно? Сега има добра възможност да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако допуснеш тази възможност да ти се изплъзне, ще съжаляваш до края на живота си, точно както Мойсей не успя да влезе в добрата ханаанска земя, съжаляваше за това до края на живота си и умря в разкаяние. Щом Бог разкрие праведния Си нрав на всички народи, ще се изпълниш със съжаление. Дори Бог да не те порицае, ти сам ще се порицаеш поради собственото си разкаяние. Някои не са убедени в това, но ако не вярваш, просто изчакай и ще видиш. Има хора, чиято единствена цел е да изпълнят тези думи. Готов ли си да се жертваш в името на тези думи?

Ако не търсиш възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог и ако не се стремиш да изпревариш останалите в стремежа си към съвършенство, накрая ще бъдеш изпълнен с разкаяние. Най-добрата възможност за постигане на съвършенство е в настоящето; сега е изключително подходящ момент. Ако не се стремиш искрено към усъвършенстване от Бог, когато Неговото дело приключи, ще бъде твърде късно — ще си пропуснал възможността. Колкото и големи да са стремежите ти, ако Бог вече не извършва това дело, независимо от усилията, които полагаш, никога няма да можеш да постигнеш съвършенство. Трябва да се възползваш от тази възможност и да сътрудничиш, докато Светият Дух работи усилено. Ако пропуснеш тази възможност, друга няма да ти бъде дадена, независимо от усилията, които полагаш. Някои от вас реват: „Боже, готов съм да се съобразявам с Твоето бреме и съм готов да удовлетворя Твоята воля!“. Въпреки това, нямаш път, по който да практикуваш, така че бремето ти няма да трае дълго. Ако пред себе си имаш път, тогава ще трупаш опит стъпка по стъпка и опитът ти ще бъде структуриран и организиран. Когато приключиш с едно бреме, ще ти бъде дадено друго. Със задълбочаването на житейския ти опит и бремето ти ще става по-тежко. Някои хора носят бреме само когато са докоснати от Светия Дух, а след време, когато вече нямат път, по който да практикуват, те престават да носят всякакво бреме. Не можеш да носиш бреме просто като ядеш и пиеш от Божиите думи. С разбирането на много истини ще придобиеш проницателност, ще се научиш да решаваш проблеми с помощта на истината и ще придобиеш по-точно разбиране на Божиите думи и Божията воля. Така ще поемеш бреме, което да понесеш, и едва тогава ще можеш да вършиш работата правилно. Ако имаш бреме, но нямаш ясно разбиране за истината, това също няма да помогне; трябва лично да преживееш Божиите думи и да знаеш как да ги практикуваш. Едва когато самият ти си навлязъл в реалността, ще можеш да се грижиш за другите, да водиш другите и да бъдеш усъвършенстван от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съобразявай се с Божията воля, за да постигнеш съвършенство“)

Ежедневни Божии слова Откъс 543

В момента Божието дело е всеки да влезе в правия път, да има нормален духовен живот и истински преживявания, да бъде воден от Светия Дух и — с това като основа — да приеме Божиите поръчения. Целта на навлизането в обучението на царството е всяка ваша дума, действие, движение, мисъл и идея да навлязат в Божиите думи; да бъдете докосвани по-често от Бог и така сърцето ви да стане боголюбиво; и да поемете повече от тежестта на Божията воля, така че всеки да е на пътя към усъвършенстването от Бог и всеки да е на прав път. Щом си тръгнал по този път на усъвършенстване от Бог, значи си на прав път. Щом мислите и идеите ти, както и погрешните ти намерения, могат да бъдат поправени, щом си в състояние да преминеш от внимание към плътта към внимание към Божията воля, и щом си в състояние да устоиш на смущението на погрешни намерения, когато те се появят, като вместо това действаш в съответствие с Божията воля — ако си в състояние да постигнеш такава промяна, значи си на правия път на житейския опит. След като молитвените ти практики са на прав път, ще бъдеш докоснат от Светия Дух в молитвите си. Всеки път, когато се молиш, ще бъдеш докосван от Светия Дух; всеки път, когато се молиш, ще можеш да смиряваш сърцето си пред Бог. Всеки път, когато ядеш и пиеш откъс от Божиите думи, само ако си в състояние да разбереш делото, което Той извършва в този момент, и ако можеш да научиш как да се молиш, как да сътрудничиш и как да постигаш навлизане, яденето и пиенето на Божиите думи ще даде резултат. Когато, чрез Божиите думи, успееш да откриеш пътя за навлизане и да разпознаеш движещата сила на Божието дело в този момент, както и посоката на действие на Светия Дух, ще си влязъл в правия път. Ако не си разбрал същността, докато ядеш и пиеш от Божиите думи, и след това, ако все още не можеш да намериш път, по който да практикуваш, това ще покаже, че все още не знаеш как да ядеш и пиеш от Божиите думи правилно и че не си открил метода или принципа за това. Ако не си разбрал делото, което Бог извършва в този момент, няма да можеш да приемаш задачите, които Той би ти поверил. Делото, което Бог върши в момента, е точно това, в което хората трябва да навлязат и да разберат сега. Имате ли представа за тези неща?

Ако ядеш и пиеш от Божиите думи ефективно, духовният ти живот става нормален и независимо от това с какви изпитания се сблъскаш, в какви обстоятелства се окажеш, какви физически заболявания претърпиш, какво отчуждение от братя и сестри или семейни трудности изпиташ, можеш да ядеш и пиеш от Божиите думи нормално, да се молиш нормално и да продължиш църковния си живот нормално; ако можеш да постигнеш всичко това, то ще покаже, че си на прав път. Някои хора са твърде крехки и им липсва постоянство. Когато се сблъскат с незначително препятствие, те хленчат и стават негативни. Стремежът към истината изисква постоянство и решителност. Ако този път не си успял да изпълниш Божията воля, трябва да можеш да се отвратиш от себе си и дълбоко в себе си да бъдеш твърдо решен да успееш следващия път. Ако този път не си се съобразил с Божието бреме, трябва да си твърдо решен, когато в бъдеще се сблъскаш със същото препятствие, да въстанеш срещу плътта и да изпълниш Божията воля. Така ще станеш достоен за похвала. Някои хора не знаят дори дали собствените им мисли или идеи са правилни — тези хора са глупаци! Ако искаш да подчиниш сърцето си и да въстанеш срещу плътта, първо трябва да знаеш дали намеренията ти са правилни; едва тогава можеш да подчиниш сърцето си. Нима можеш да подчиниш сърцето си и да въстанеш срещу плътта, ако не знаеш дали намеренията ти са правилни? Дори и да въстанеш, ще го направиш по объркан начин. Трябва да знаеш как да въстанеш срещу погрешните си намерения; ето какво означава да въстанеш срещу плътта. Щом осъзнаеш, че намеренията, мислите и идеите ти са погрешни, трябва бързо да обърнеш посоката и да тръгнеш по правия път. Първо разреши този проблем и се научи да постигаш навлизане в това отношение, защото ти най-добре знаеш дали имаш правилни намерения или не. Когато грешните ти намерения са поправени и вече са в името на Бог, тогава ще си постигнал целта да подчиниш сърцето си.

Най-важното нещо, което трябва да направите сега, е да придобиете познание за Бог и Неговото дело. Трябва също да знаеш как действа Светият Дух върху човечеството; тези действия са от съществено значение за навлизане в правия път. Ще ти бъде по-лесно да го направиш, след като си разбрал този важен момент. Вярваш в Бог и познаваш Бог, а това показва, че твоята вяра в Бог е истинска. Ако продължаваш да трупаш опит, но в крайна сметка все пак не можеш да познаеш Бог, тогава със сигурност си човек, който се противопоставя на Бог. Онези, които вярват само в Исус Христос, без да вярват и във въплътения Бог на днешния ден, са осъдени. Всички те са съвременни фарисеи, защото не признават днешния Бог; всички те се противопоставят на Бог. Независимо колко предано се прекланят пред Исус, всичко ще бъде напразно; Бог няма да ги похвали. Всички онези, които издигат плакати, на които пише, че вярват в Бог, но които нямат истинско познание за Бог в сърцата си, са лицемери!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съобразявай се с Божията воля, за да постигнеш съвършенство“)

Ежедневни Божии слова Откъс 544

За да се стреми да бъде усъвършенстван от Бог, човек първо трябва да разбере какво означава да бъде усъвършенстван от Него, както и на какви условия трябва да отговаря, за да бъде усъвършенстван. Веднъж разбрал тези въпроси, човек трябва да потърси пътя на практиката. За да бъде усъвършенстван, човек трябва да има определени качества. Много хора не са достатъчно качествени по природа и в този случай трябва да платиш цената и лично да работиш усилено. Колкото по-лоши са качествата ти, толкова повече лични усилия трябва да вложиш. Колкото по-добре разбираш Божиите думи и колкото повече ги прилагаш на практика, толкова по-бързо можеш да стъпиш на пътя към усъвършенстването. Чрез молитви можеш да бъдеш усъвършенстван в областта на молитвата; можеш също така да бъдеш усъвършенстван, като ядеш и пиеш от Божиите думи, разбираш тяхната същност и изживееш тяхната реалност. Като преживяваш Божиите думи всеки ден, би трябвало да разбереш какво ти липсва; освен това би трябвало да разпознаеш пагубния си недостатък и слабостите си и да се молиш, и да отправяш молби към Бог. По този начин постепенно ще бъдеш усъвършенстван. Пътят към съвършенството е: молитвата, яденето и пиенето на Божиите думи, разбирането на същността на Божиите думи, навлизането в преживяване на Божиите думи, опознаването на това, което ти липсва, подчиняването на Божието дело, съобразяването с Божието бреме, отричането от плътта чрез боголюбивото ти сърце и честото общуване с твоите братя и сестри, което може да обогати твоя опит. Независимо дали става дума за живота в общността, или за личния ти живот и дали става дума за големи или малки събирания, всички те могат да ти позволят да придобиеш опит и да получиш обучение, за да може сърцето ти да се смири пред Бог и да се върне при Него. Всичко това е част от процеса на усъвършенстване. Да преживееш Божиите думи, както вече споменахме, означава да можеш действително да ги вкусиш и да си позволиш да ги изживееш, за да придобиеш по-голяма вяра и любов към Бог. По този начин постепенно ще се отървеш от покварения си сатанински нрав, ще се освободиш от неправилни мотиви и ще заживееш като нормален човек. Колкото по-голяма е любовта ти към Бог, тоест колкото по-голяма част от теб е била усъвършенствана от Бог, толкова по-малко ще си завладян от покварата на Сатана. Чрез своя практически опит постепенно ще стъпиш на пътя към съвършенството. Затова, ако искаш да бъдеш усъвършенстван, особено важно е да се съобразяваш с Божията воля и да преживееш Неговите думи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съобразявай се с Божията воля, за да постигнеш съвършенство“)

Ежедневни Божии слова Откъс 545

Сега Бог иска да придобие определена група от хора, съставена от онези, които се стремят да Му съдействат, които могат да се посветят на делото Му, които вярват в истинността на думите Му и които могат да претворят в живота си Божиите изисквания. Това са хора, които имат истинно разбиране в сърцата си, които могат да бъдат направени съвършени и които неминуемо ще поемат по пътя на усъвършенстването. Онези, които не могат да бъдат направени съвършени, са хора без ясно разбиране на Божието дело, хора, които не ядат и не пият Божиите думи, които не обръщат внимание на словата Му и които изобщо нямат боголюбиви сърца. Онези, които се съмняват във въплътения Бог, винаги са изпълнени с несигурност към Него, никога не приемат думите Му сериозно и винаги Го заблуждават, са хора, които се противопоставят на Бог и принадлежат на Сатана — такива хора не могат да бъдат направени съвършени.

Ако искаш да получиш съвършенство, трябва преди всичко да имаш Божието благоволение, защото Бог прави съвършени онези, които се радват на Неговото благоволение и които изпълняват Божията воля. Ако желаеш да следваш Божията воля, то сърцето ти трябва да се подчини на делото Му, трябва да се стремиш към истината и да приемеш Божия надзор във всичко. Дали всичко, което си правил, е преминало под Божия надзор? Правдиви ли са намеренията ти? Ако са правдиви, Бог ще те похвали; ако намеренията ти са порочни, това показва, че сърцето ти обича не Бог, а плътта и Сатана. Следователно трябва да използваш молитвата като начин да приемеш Божия надзор във всичко. Когато се молиш, макар и Аз да не стоя лично пред теб, Светият Дух е с теб и ти се молиш едновременно на Мен и на Божия Дух. Защо вярваш в тази плът? Вярваш, защото у Него е Божият Дух. Би ли вярвал в този човек, ако Божият Дух не беше у Него? Когато вярваш в Него, ти вярваш в Божия Дух. Когато се боиш от този човек, това е страх от Божия Дух. Вярата в Божия Дух е вяра в този човек, както вярата в този човек е вяра и в Божия Дух. Когато се молиш, ти чувстваш, че Божият Дух е с теб и че Бог е пред теб, затова се молиш на Неговия Дух. Днес повечето хора не се осмеляват да представят делата си пред Бог; можеш да заблудиш Неговата плът, но не можеш да заблудиш Неговия Дух. Всичко, което не може да издържи Божия надзор, противоречи на истината и трябва да бъде отхвърлено; не бъде ли направено, значи се съгрешава срещу Бог. Затова когато се молиш, когато говориш и общуваш с братята и сестрите си, когато изпълняваш задълженията си и се занимаваш със своите дела, винаги разкривай сърцето си пред Бог. Той е с теб, докато изпълняваш онова, което ти е назначено, и стига намеренията ти да са правилни и да го вършиш заради делото на Божия дом, Бог ще приеме всичко, което правиш. Трябва искрено да се посветиш на изпълнението на онова, което ти е назначено. Когато се молиш, ако имаш боголюбиво сърце и ако търсиш Божията грижа, защита и надзор, ако такива са намерениятати, то тогава молитвите ти ще дадат резултат. Например, докато се молиш по време на събирания, ако разкриеш сърцето си и в молитвата си към Бог Му кажеш какво ти е на сърце и не говориш лъжливо, тогава молитвите ти със сигурност ще дадат резултат. Ако сърцето ти е истински боголюбиво, тогава се закълни пред Него: „Боже, който си на небето и на земята, и във всички неща, заклевам Ти се: нека духът Ти проверява всичко, което правя, нека да ме пази и да се грижи за мен по всяко време и да направи така, че всичките ми дела да устоят в Твоето присъствие. А ако любовта към Тебе някога пресъхне в сърцето ми или ако някога Те предам, тогава ме подложи на най-суровото Си порицание и проклятие. И нека няма прошка за мен нито в този живот, нито в следващия!“. Смееш ли да положиш такава клетва? Ако не, това показва, че си малодушен и че все още обичаш себе си. Има ли я тази решителност у вас? Ако наистина я притежавате, трябва да положите този обет. Ако притежаваш решимостта да дадеш тази клетва, Бог ще осъществи намеренията ти. Когато се заклеваш пред Бог, Той слуша. Бог определя дали си грешен или праведен въз основа на твоята молитва и твоите действия. Такъв е процесът на вашето усъвършенстване и ако ти наистина вярваш в получаването на съвършенството, тогава ще представиш всичките си дела пред Бог и ще приемеш Неговия надзор. Ако извършиш някакво дръзко неподчинение или предадеш Бог, Той ще изпълни клетвата ти и каквото и да ти се случи тогава, било то погибел или наказание, вината за това ще е изцяло твоя. Положил си клетва, значи си длъжен да я изпълниш. Ако положиш клетва, но не я изпълниш, те очаква погибел. Тъй като ти си положил тази клетва, Бог ще я изпълни така, както си я изрекъл. След като отправят молитвата си, някои хора се плашат и се жалват: „Всичко свърши! Вече не мога да се отдавам на поквара. Вече не мога да върша нечестиви неща. Вече не мога да се отдавам на земните си желания!“. Такива хора все още обичат обикновения живот и греха и със сигурност ги очаква погибел.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог прави съвършени онези, които изпълняват Неговата воля“)

Ежедневни Божии слова Откъс 546

Да вярваш в Бог означава да Му представиш всичките си дела и да приемеш Неговия надзор. Ако онова, което правиш, може да бъде представено пред Божия Дух, но не и пред Божията плът, това показва, че не си приел надзора на Неговия Дух. Кой е Божият Дух? Кой е този човек, за когото свидетелства Бог? Не са ли Те едно и също нещо? Повечето хора Ги приемат като две различни същности, като вярват, че Божият Дух е Божи Дух, а човекът, за когото свидетелства Бог, е просто човек. Но не се ли заблуждаваш? От чие име работи този човек? Онези, които не познават въплътения Бог, нямат духовно разбиране. Божият Дух и Неговото въплъщение са едно, защото Божият Дух е материализиран в плът. Ако този човек се държи недобре с теб, ще бъде ли добър Божият Дух? Това не те ли обърква? Днес хората, които не приемат Божия надзор, няма да получат Неговото одобрение, а хората, които не познават въплътения Бог, не могат да бъдат направени съвършени. Прегледай всичките си дела и виж дали могат да бъдат представени пред Бог. Ако не можеш да ги представиш пред Него, значи си нечестив. Могат ли да бъдат усъвършенствани нечестивите? Всичките ти дела, всяко действие, всяко намерение и всяка реакция трябва да бъдат представени пред Бог. Дори ежедневният ти духовен живот — молитвите ти, близостта ти до Бог, начинът, по който ядеш и пиеш Божиите слова, общението с твоите братя и сестри, животът ти в църквата — и участието ти в съвместни служения могат да бъдат представени пред Божия надзор. Точно това ще ти помогне да постигнеш растеж в живота. Процесът на приемане на Божия надзор е процес на пречистване. Колкото повече приемаш Божия надзор, толкова повече се пречистваш, толкова повече делата ти следват Божията воля. И тогава вече покварата няма да те привлича и сърцето ти ще живее в Божието присъствие. Колкото повече приемаш Неговия надзор, толкова по-големи са унижението на Сатана и способността ти да се отречеш от плътта. Затова приемането на Божия надзор е пътят, който хората трябва да следват. Каквото и да правиш, дори по време на общението с братята и сестрите си, ти можеш да представяш делата си пред Бог, да търсиш Неговия надзор и да се стремиш към подчинение на Самия Бог; така всичко, което практикуваш, ще бъде по-правилно. Едва когато представиш всичките си дела пред Бог и приемеш Божия надзор, можеш да бъдеш човек, който живее в Божието присъствие.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог прави съвършени онези, които изпълняват Неговата воля“)

Ежедневни Божии слова Откъс 547

Онези, които нямат разбиране за Бог, никога няма да могат напълно да Му се подчинят. Такива хора са синове на непокорството. Те са твърде амбициозни и в тях има твърде много бунтарство, затова се отдалечават от Бог и не желаят да приемат надзора Му. Не е лесно да направиш такива хора съвършени. Някои хора решават избирателно кои Божии думи да ядат и да пият, кои да приемат и кои не. Те възприемат някои части от Божието слово, които са в съответствие с техните идеи, и отхвърлят останалите. Не е ли това противопоставяне на Бог и явен бунт от тяхна страна? Ако в продължение на много години човек вярва в Бог, без да придобие дори малко разбиране за Него, то тогава той е неверник. Желаещите да приемат Божия надзор са тези, които търсят разбиране за Бог, които желаят да приемат Неговото слово. Те ще получат Божието наследство и благодат и те са най-благословените. Бог проклина онези, в чиито сърца няма място за Него, порицава ги и се отрича от тях. Ако не обичаш Бог, Той ще се отрече от теб. Ако не слушаш онова, което казвам, ти гарантирам, че Божият Дух ще те изостави. Опитай сам, ако не Ми вярваш! Днес ти показвам ясно пътя за практикуване, но от теб зависи дали ще го приемеш или не. Ако не вярваш в това, ако не го приложиш на практика, тогава сам ще видиш дали Светият Дух ще работи над теб! Ако не се стремиш към разбиране на Бог, Светият Дух няма да работи над теб. Бог работи над онези, които търсят Неговото слово и го ценят. Колкото повече цениш Божието слово, толкова повече Духът Му ще работи над теб. Колкото повече човек цени Божието слово, толкова по-вероятно е Бог да го усъвършенства. Бог усъвършенства онези, които Го обичат искрено. Той усъвършенства онези, чиито сърца са смирени пред Него. Онова, което хармонира най-добре с Божието сърце, е да цениш делото Му, да цениш просветлението Му, да цениш присъствието Му, да цениш грижата и защитата Му, да оцениш как Божието слово става твоя реалност и ти осигурява живот. Ако цениш Божието дело, тоест ако цениш цялата работа, която Бог е свършил над теб, Той ще те благослови и ще умножи всичко, което притежаваш. Ако не цениш Божието слово, Той няма да работи над теб, а просто ще ти окаже незначителна Божия милост заради вярата ти или ще те благослови с оскъдно богатство, а на семейството ти ще даде малко сигурност. Трябва да се стремиш да направиш Божиите думи своя реалност, да Му угаждаш и да изпълняваш волята Му, а не просто да се стремиш да се наслаждаваш на Божията благодат. За вярващите няма нищо по-важно от това да приемат Божието дело, да бъдат усъвършенствани и да станат изпълнители на Божията воля. Това е целта, към която трябва да се стремиш.

Всичко, към което човек се е стремил в Епохата на благодатта, вече е остаряло, защото се е появил един по-висок стандарт на стремеж — към онова, което е едновременно по-възвишено и по-практично, към онова, което може да задоволи по-добре вътрешните потребности на човека. През изминалите периоди Бог не е работил над хората, както Го прави днес, не е говорил на хората толкова, колкото говори днес, а изискванията Му към хората не са били толкова високи, колкото са днешните. Това, че Бог ви говори днес за тези неща, показва, че Божиите намерения са изцяло съсредоточени върху вас, върху тази група хора. Ако наистина искаш Бог да те усъвършенства, тогава трябва да се стремиш към това като твоя основна цел. Независимо дали тичаш наоколо до пълно изтощение в изпълнение на функцията си или си получил задача от Бог, всичко това е, за да бъдеш усъвършенстван и да изпълниш Божията воля, както и да постигнеш тези цели. Ако някой каже, че не търси усъвършенстване от Бог или навлизане в живота, а търси само плътско спокойствие и радости, тогава той е най-слепият от всички. Онези, които не търсят живота реалност, а се стремят единствено към вечен живот в отвъдното и сигурност в този свят, са най-слепите от всички. Следователно целта на всичко, което правиш, трябва да бъде усъвършенстване и придобиване от Бог.

Работата, която Бог върши над хората, е да им даде необходимото въз основа на различните им нужди. Колкото по-голям е животът на човек, толкова по-големи са неговите изисквания и толкова по-големи са стремежите му. Ако на този етап нямаш стремежи, това показва, че Светият Дух те е изоставил. Всички, които се стремят към живота, никога няма да бъдат изоставени от Светия Дух. Тези хора винаги имат стремежи и винаги таят копнеж в сърцата си. Такива хора никога не се задоволяват с нещата такива, каквито са. Целта на всеки етап от работата на Светия Дух е да постигне някакъв резултат у теб, но ако станеш самонадеян, ако изгубиш интерес, ако вече не приемаш работата на Светия Дух, тогава Той ще те изостави. Хората се нуждаят от ежедневен Божи надзор, нуждаят се ежедневно от Божието изобилие. Могат ли хората да се справят, без да ядат и пият Божието слово всеки ден? Ако някой винаги чувства, че не яде и не пие достатъчно от Божието слово, ако постоянно го търси и изпитва непрекъснат глад и жажда за него, Светият Дух винаги ще работи над такъв човек. Колкото по-голям е копнежът на човек, толкова повече практична полза ще има от общуването с него. Колкото по-усърдно търси истината, толкова по-бързо ще се обогати животът му и той ще се превърне в богат на опит и заможен обитател на Божия дом.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог прави съвършени онези, които изпълняват Неговата воля“)

Ежедневни Божии слова Откъс 548

Светият Дух трябва да извърви определен път във всеки човек, и Той дава на всеки възможност да се усъвършенства. Чрез негативността си ти опознаваш собствената си поквара, а след това, отхвърляйки негативността, ще намериш път за практикуване; това са все начини, по които биваш усъвършенстван. Освен това, чрез непрекъснатото ръководство и просветление на някои положителни неща вътре в теб, ти ще изпълняваш активно функциите си, ще израстваш в прозорливост и ще придобиваш проницателност. Когато условията ти са добри, ти си особено склонен да четеш Божието слово и особено склонен да се молиш на Бог и можеш да свържеш проповедите, които чуваш, със собственото си състояние. В такива моменти Бог те просветлява и осветява вътрешно, като те кара да осъзнаеш някои неща от положителен аспект. Така биваш усъвършенстван в положителния аспект. В негативни състояния си слаб и пасивен; чувстваш, че Бог не е в сърцето ти, но Бог те просветлява, помагайки ти да намериш пътя, по който да практикуваш. Излизането от това състояние е постигане на съвършенство в отрицателен аспект. Бог може да усъвършенства човека както в положителен, така и в отрицателен аспект — зависи от това дали си в състояние да преживееш и дали се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако наистина се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог, тогава отрицателният аспект не може да те накара да претърпиш загуба, но може да ти донесе неща, които са по-реални, и може да те направи по-способен да познаеш онова, което ти липсва, по-способен да разбереш истинското си състояние и да видиш, че човек няма нищо и не е нищо; докато не преживееш изпитания, няма да знаеш и винаги ще чувстваш, че си над другите и по-добър от всички останали. Чрез всичко това ще видиш, че всичко, което е било преди, е било направено от Бог и защитено от Бог. Навлизането в изпитания те оставя без любов и вяра, липсва ти молитва, не си в състояние да пееш химни и, без да го осъзнаваш, по този начин опознаваш себе си. Бог има много средства за усъвършенстване на човека. Той използва всякакви среди, за да се справи с покварения нрав на човека, и използва различни неща, за да оголи човека; в едно отношение Той се занимава с човека, в друго го оголва, а в трето разкрива човека, като изважда наяве и разкрива „тайните“ в дълбините на човешкото сърце и показва на човека неговата природа, като разкрива много от неговите състояния. Бог усъвършенства човека чрез много методи — чрез откровение, чрез справяне с човека, чрез облагородяване на човека и чрез порицание — за да може човекът да познае, че Бог е практичен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани“)

Ежедневни Божии слова Откъс 549

Кое е онова, което търсите сега? Да бъдете усъвършенствани от Бог, да познаете Бог, да получите Бог — или може би се стремите да се държите като Петър от 90-те години, или да имате вяра, по-голяма от тази на Йов, или може би се стремите да бъдете наречени праведни от Бог и да стигнете до Божия престол, или да можете да изявите Бог на земята и да свидетелствате мощно и гръмко за Бог. Независимо от това какво търсите, като цяло вие търсите, за да бъдете спасени от Бог. Без значение дали се стремиш да бъдеш праведен човек, дали се стремиш да подражаваш на Петър или се стремиш към вярата на Йов, или към това да бъдеш усъвършенстван от Бог, всичко това е дело, което Бог върши върху човека. С други думи, независимо какво търсиш, всичко това е заради усъвършенстването от Бог, всичко това е заради преживяването на Божието слово, за да задоволиш Божието сърце; каквото и да търсиш, всичко това е заради откриването на Божията обичливост, заради търсенето на път за практикуване в реален опит с цел да можеш да отхвърлиш собствения си непокорен нрав, да постигнеш нормално състояние в себе си, да можеш напълно да се подчиниш на Божията воля, да станеш коректен човек и да имаш правилен мотив за всичко, което правиш. Причината да преживееш всички тези неща е да стигнеш до познаването на Бог и да постигнеш израстване в живота. Въпреки че това, което преживяваш, е Божието слово и действителни събития, както и хората, нещата и вещите в заобикалящата те среда, в крайна сметка ти си в състояние да познаеш Бог и да бъдеш усъвършенстван чрез Бог. Да се стремиш да вървиш по пътя на праведния човек или да се стремиш да прилагаш Божието слово на практика — това са пистите за бягане, докато познаването на Бог и усъвършенстването от Бог са целта. Независимо дали сега се стремиш към усъвършенстване от Бог или се стремиш да свидетелстваш за Бог, всичко това в крайна сметка е с цел да познаеш Бог; то е с цел делото, което Той извършва в теб, да не бъде напразно, така че накрая да познаеш реалността на Бог, да познаеш Неговото величие, а още повече да познаеш смирението и скритостта на Бог и да познаеш огромната работа, която Бог извършва в теб. Бог се е смирил до такава степен, че върши Своето дело в тези мръсни и покварени хора и усъвършенства тази група хора. Бог не само стана плът, за да живее и да се храни сред хората, да пасе хората и да осигурява това, от което те се нуждаят. По-важното е, че Той извършва Своето могъщо дело на спасение и завоюване върху тези непоносимо покварени хора. Той дойде в сърцето на големия червен дракон, за да спаси тези най-покварени хора, така че всички хора да бъдат променени и да станат нови. Огромните изпитания, които Бог понася, не са само изпитанията, които понася въплътеният Бог, но най-вече това, че Божият Дух претърпява крайно унижение — Той се смирява и скрива дотолкова, че се превръща в обикновен човек. Бог се въплъти и прие плътски облик, за да видят хората, че Той има нормален човешки живот и нормални човешки нужди. Това е достатъчно, за да докаже, че Бог се е смирил до голяма степен. Духът на Бог се осъществява в плътта. Неговият Дух е толкова възвишен и велик, но Той приема формата на обикновен човек, на нищожен човек, за да извърши делото на Своя Дух. Качествата, проницателността, разумът, човешката природа и животът на всеки от вас показват, че наистина сте недостойни да приемете подобно Божие дело. Вие сте наистина недостойни да оставите Бог да понесе такива трудности заради вас. Бог е толкова велик. Той е толкова върховен, а хората са толкова нископоставени, но Той все още работи върху тях. Той не само се въплъти, за да осигури необходимото на хората, да им говори, но дори живее заедно с хората. Бог е толкова смирен, толкова мил. Ако, щом се спомене Божията любов, щом се спомене Божията благодат, ти проливаш сълзи, докато изричаш велика възхвала, ако стигнеш до това състояние, тогава имаш истинско познание за Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани“)

Ежедневни Божии слова Откъс 550

В днешно време има отклонение в търсенията на хората; те се стремят само да обичат Бог и да му угаждат, но нямат никакво познание за Бог и са пренебрегнали просветлението и озарението на Светия Дух в тях. Те нямат основата на истинското познание за Бог. По този начин с напредването на опита си те губят интерес. Всички онези, които се стремят да имат истинско познание за Бог, въпреки че в миналото не са били в добро състояние и са клонели към негативизъм и слабост, като често са проливали сълзи, изпадали са в обезсърчение и са губили надежда — сега, когато придобиват повече опит, състоянието им се подобрява. След като са придобили опит от разправянето с тях и съкрушаването и са преминали през кръг от изпитания и облагородяване, те са постигнали голям напредък. Негативните състояния са намалели и е настъпила известна промяна в житейския им нрав. Тъй като преминават през повече изпитания, сърцата им започват да обичат Бог. Има правило за Божието усъвършенстване на хората, което се състои в това, че Той те просвещава, като използва желаещата част от теб, така че да вървиш по пътя на практиката и да можеш да се отделиш от всички отрицателни състояния, помагайки на духа ти да постигне освобождение и правейки те по-способен да обичаш Бог. По този начин си в състояние да се отървеш от покварения нрав на Сатана. Ти си безхитростен и открит, желаеш да опознаеш себе си и да приложиш истината на практика. Бог със сигурност ще те благослови, така че когато си слаб и негативен, Той те просветлява двойно, като ти помага да опознаеш себе си повече, да си по-склонен да се покаеш и да си по-способен да практикуваш нещата, които трябва да практикуваш. Само по този начин сърцето ти може да бъде мирно и спокойно. Човек, който обичайно обръща внимание на познаването на Бог, който обръща внимание на познаването на себе си, който обръща внимание на собствената си практика, ще може често да изпитва върху себе си Божието дело, както и Неговото ръководство и просветление. Дори такъв човек да е в негативно състояние, той е способен веднага да промени нещата, било то благодарение на действието на съвестта, или на просветлението от Божието слово. Промяната на нрава на човека винаги се постига, когато той познава собственото си настоящо състояние и Божия нрав и дело. Човек, който желае да опознае себе си и да бъде отворен към Бог, ще бъде в състояние да изпълнява истината. Това е човек, който е верен на Бог, а човек, който е верен на Бог, има разбиране за Бог, независимо дали това разбиране е дълбоко или плитко, оскъдно или изобилно. Това е Божията праведност, а тя е нещо, което хората постигат; тя е тяхно собствено придобиване. Човек, който има познание за Бог, е този, който има основа, който има видение. Такъв човек е сигурен в Божията плът, сигурен е в Божието слово и в Божието дело. Независимо от това как Бог работи или говори, или как други хора предизвикват смущение, той може да отстоява позициите си и да свидетелства за Бог. Колкото повече човек е такъв, толкова повече може да изпълнява истината, която разбира. Тъй като винаги практикува Божието слово, той придобива повече разбиране за Бог и притежава решимостта завинаги да свидетелства за Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани“)

Ежедневни Божии слова Откъс 551

Да си проницателен, да проявяваш покорство и да имаш способността да прозираш нещата, така че да си проницателен духом, означава, че каквото и да се случи, Божиите думи те осветяват и просветляват отвътре. Това е проницателност в духа. Всичко, което Бог прави, е с цел да помогне за съживяването на духа на хората. Защо Бог винаги казва, че хората са занемарени и глупави? Защото духът на хората е умрял и те са се занемарили дотолкова, че са напълно несъзнателни за нещата от духа. Божието дело е да направи живота на хората да напредва и да помогне на духа им да оживее, така че да могат да виждат нещата на духа и винаги да са способни да обичат Бог в сърцата си и да Го удовлетворяват. Идването на този етап показва, че духът на човека е оживял и следващият път, когато се сблъска с нещо, той може да реагира незабавно. Той е отзивчив към проповедите и реагира бързо на ситуациите. Именно това е постигането на будност на духа. Има много хора, които имат бърза реакция на външно събитие, но щом се спомене за навлизане в реалността или за подробни неща на духа, те изтръпват и затъпяват. Те разбират нещо, само ако то им се набива на очи. Всичко това са признаци на духовна безчувственост и притъпеност, на малък опит в духовните неща. Някои хора са духовно будни и имат проницателност. Щом чуят думи, които посочват техните състояния, те не губят време да ги запишат. Щом чуят думи за принципите на практиката, те са в състояние да ги приемат и да ги приложат към последващия си опит, като по този начин се променят. Това е човек, който е силен по дух. Защо такива хора са способни да реагират толкова бързо? Защото се фокусират върху тези неща в ежедневието си. Когато четат Божиите думи, те са в състояние да сверяват състоянията си с тях и да размишляват върху себе си. Когато слушат разговор и проповеди и чуят думи, които им носят просветление и озарение, те са в състояние да ги приемат незабавно. Това е подобно на даването на храна на гладен човек: те са в състояние да ядат веднага. Ако дадеш храна на човек, който не е гладен, той не реагира толкова бързо. Ти често се молиш на Бог и тогава си в състояние да реагираш веднага, когато се сблъскаш с нещо: какво изисква Бог по този въпрос и как трябва да действаш. Бог те напътства по този въпрос миналия път; когато се сблъскаш със същото нещо днес, естествено ти ще знаеш как да действаш по начин, който удовлетворява Божието сърце. Ако винаги практикуваш по този начин и винаги преживяваш по този начин, от един момент нататък вече ще го правиш лесно. Когато четеш Божието слово, ти знаеш за какъв човек говори Бог, знаеш за какви условия на духа говори Той и си в състояние да схванеш ключовия момент и да го приложиш на практика; това показва, че си в състояние да преживяваш. Защо на някои хора им липсва подобно отношение? Защото не полагат много усилия по отношение на практиката. Въпреки че желаят да приложат истината на практика, те нямат истинско прозрение за детайлите на служението, за детайлите на истината в живота си. Те се объркват, когато нещо се случи. По този начин ти можеш да бъдеш заблуден, когато се появи лъжепророк или лъжеапостол. Трябва често да разговаряш за Божиите думи и дела — само така ще можеш да разбереш истината и да развиеш проницателност. Ако не разбираш истината, няма да имаш проницателност. Например, какво говори Бог, как работи Бог, какви са Неговите изисквания към хората, с какви хора трябва да контактуваш и какви хора трябва да отхвърляш — трябва често да разговаряш за тези неща. Ако винаги преживяваш Божието слово по този начин, ще разбираш истината и ще разбираш задълбочено много неща, а също така ще имаш и проницателност. Какво е да бъдеш дисциплиниран от Светия Дух, какво е вина, породена от човешката воля, какво е водителство от Светия Дух, какво е подреждане на средата, какво е просветление на Божиите думи вътре в нас? Ако не си наясно с тези неща, няма да имаш проницателност. Трябва да знаеш какво идва от Светия Дух, какво е бунтарски нрав, как да се подчиняваш на Божиите думи и как да отхвърлиш собственото си бунтарство; ако имаш опитно разбиране за тези неща, ще имаш основа; когато нещо се случи, ще имаш подходяща истина, спрямо която да го съизмериш, и подходящи видения като основа. Ще имаш принципи за всичко, което правиш, и ще можеш да действаш в съответствие с истината. Тогава животът ти ще бъде изпълнен с Божието просветление, изпълнен с Божиите благословии. Бог няма да се отнася несправедливо към никой човек, който искрено Го търси или който живее с Него и свидетелства за Него, и няма да прокълне никой човек, който е способен искрено да жадува за истината. Ако, докато ядеш и пиеш Божиите думи, можеш да обърнеш внимание на познаването на собственото си истинско състояние, да обърнеш внимание на собствената си практика и да обърнеш внимание на собственото си разбиране, тогава, когато се случат проблеми, ще получиш просветление и ще придобиеш практическо разбиране. Тогава във всичко ще вървиш по пътя на практиката и проницателността. Човек, който притежава истината, е малко вероятно да бъде измамен, малко вероятно е да се държи разрушително или да действа прекомерно. Благодарение на истината той е защитен, а също така благодарение на истината той придобива повече разбиране. Благодарение на истината той има повече пътища за практикуване, получава повече възможности Светият Дух да работи в него и повече възможности да бъде усъвършенстван.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани“)

Ежедневни Божии слова Откъс 552

Ако искаш да бъдеш усъвършенстван, трябва да отговаряш на определени критерии. Чрез твоята решителност, твоята упоритост и твоята съвест и чрез твоя стремеж ще можеш да изживееш живота и да удовлетвориш Божията воля. Това е твоето навлизане и тези неща са това, което се изисква по пътя към усъвършенстването. Делото на усъвършенстването може да бъде извършено върху всички хора. Всеки, който се стреми към Бог, може да бъде усъвършенстван и има възможността и качествата да бъде усъвършенстван. Тук няма установено правило. Дали човек може да бъде усъвършенстван, зависи най-вече от това към какво се стреми. Хората, които обичат истината и са способни да живеят според нея, със сигурност могат да бъдат усъвършенствани. Хората, които не обичат истината, не се нравят на Бог; те не притежават живота, който Бог изисква, и не могат да бъдат усъвършенствани. Делото по усъвършенстването е само с цел да се спечелят хора и не е част от делото на борбата със Сатана; делото по завоюването е само с цел борба със Сатана, което означава да се използва завоюването на човека, за да се победи Сатана. Делото на завоюването е главното дело, най-новото дело, дело, което никога не е извършвано през всички епохи. Може да се каже, че целта на този етап от делото е главно да се завоюват всички хора, за да се победи Сатана. Делото по усъвършенстването на хората — това не е ново дело. Същината на целта на цялото дело по време на Божието дело в плътта е завоюването на хората. Това е като в Епохата на благодатта, когато основното дело бе изкуплението на цялото човечество чрез разпъването на кръста. „Спечелването на хора“ бе допълнително към делото в плътта и бе извършено едва след разпъването на кръста. Когато Исус дойде и извърши Своето дело, Неговата цел беше главно да използва разпъването Си на кръста, за да възтържествува над робството на смъртта и Хадес, да възтържествува над влиянието на Сатана — т.е. да победи Сатана. Едва след като Исус бе разпнат, Петър тръгна стъпка по стъпка по пътя към усъвършенстването. Разбира се, Петър бе сред онези, които следваха Исус, докато Той работеше, но не бе усъвършенстван през това време. Напротив, след като Исус завърши делото Си, Петър постепенно разбра истината и след това се усъвършенства. Въплътеният Бог идва на земята само за да завърши ключов, решаващ етап от делото за кратък период от време, а не за да живее дългосрочно сред хората на земята с намерението да ги усъвършенства. Той не върши това дело. Той не чака до момента, в който човекът ще бъде напълно усъвършенстван, за да завърши Своето дело. Това не е целта и значението на Неговото въплъщение. Той идва само за да извърши краткосрочното дело по спасяването на човечеството, а не за да извърши много дългосрочното дело по усъвършенстването на човечеството. Делото по спасяването на човечеството е представително, способно да постави началото на нова епоха. То може да бъде завършено за кратък период от време. Но усъвършенстването на човечеството изисква да се издигне човекът до определено ниво; такова дело отнема много време. Това е дело, което трябва да бъде извършено от Божия Дух, но то се извършва върху основата на истината, която бе изречена по време на делото в плътта. То се извършва и чрез Неговото издигане на апостолите, които да вършат дългосрочно пастирско дело за постигане на целта Му за усъвършенстване на човечеството. Въплътеният Бог не върши това дело. Той само говори за начина на живот, така че хората да го разберат, и само дава на човечеството истината, а не придружава непрекъснато човека в практикуването на истината, защото това не е в рамките на Неговото служение. Следователно Той няма да придружава човека до деня, в който човекът напълно разбере истината и напълно я придобие. Неговото дело в плътта приключва, когато човекът официално навлезе в правия път на вярата в Бог, когато човекът стъпи на правия път на усъвършенстването. Това, разбира се, е и моментът, когато Той напълно ще е победил Сатана и ще е възтържествувал над света. Той не се интересува от това дали по това време човекът окончателно ще е навлязъл в истината, нито от това дали животът на човека е велик, или нищожен. Нищо от това не е онова, което въплътеният Той трябва да управлява; нищо от това не е в рамките на служението на въплътения Бог. След като завърши замисленото дело, Той ще приключи и делото Си в плътта. Така че делото, което въплътеният Бог върши, е само делото, което Божият Дух не може да върши пряко. Нещо повече, това е краткосрочното дело на спасението, а не дело, което Той ще извършва на земята в дългосрочен план.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот“)

Ежедневни Божии слова Откъс 553

Това дело, което се извършва сред вас, се извършва върху вас според това каква работа трябва да се извърши. След завоюването на тези хора ще бъде усъвършенствана една група от хора. Затова и голяма част от делото в момента е подготовка за целта на вашето усъвършенстване, защото има много хора, жадни за истината, които могат да бъдат усъвършенствани. Ако делото по завоюването ви бъде извършено и след това не се работи повече, тогава няма ли да се случи така, че някои жадуващи за истината да не я получат? Настоящото дело има за цел да отвори пътя за усъвършенстване на хората по-късно. Въпреки че Моето дело е само дело на завоюването, начинът на живот, за който говоря, все пак е подготовка за усъвършенстване на хората по-късно. Делото, което идва след завоюването, се съсредоточава върху усъвършенстването на хората, а завоюването се извършва, за да се постави основата за делото по усъвършенстването. Човекът може да бъде усъвършенстван само след като бъде завоюван. Точно сега основната задача е да се завоюва; по-късно тези, които търсят и копнеят за истината, ще бъдат усъвършенствани. Да бъдеш усъвършенстван включва активните аспекти на навлизането на хората: имаш ли сърце, обичащо Бог? Каква е дълбочината на твоя опит, докато вървиш по този път? Колко чиста е любовта ти към Бог? Доколко точно е практикуването на истината от твоя страна? За да се усъвършенства, човек трябва да има основни познания за всички страни на човешката природа. Това е базово изискване. Всички онези, които не могат да бъдат усъвършенствани, след като са били завоювани, стават инструменти и в крайна сметка пак ще бъдат хвърлени в езерото от огън и жупел и пак ще паднат в бездънната яма, защото твоят нрав не се е променил и все още принадлежиш на Сатана. Ако на човек му липсват условията за усъвършенстване, той е безполезен — той е отпадък, инструмент, нещо, което не може да издържи на огненото изпитание! Доколко притежаваш боголюбиво сърце в момента? А доколко притежаваш себемразещо сърце? Колко дълбоко наистина познаваш Сатана? Укрепихте ли своята решителност? Добре ли е уреден животът ви в рамките на вашата човешка природа? Промени ли се животът ви? Живеете ли нов живот? Промениха ли се перспективите на живота ви? Ако тези неща не са се променили, ти не можеш да бъдеш усъвършенстван дори и да не отстъпваш; по-скоро само си завоюван. Когато дойде време да те изпитат, на теб ще ти липсва истината, човешката ти природа няма да бъде нормална и ще си като вързано животно. Единственото ти постижение ще бъде това, че си бил завоюван — ти ще бъдеш просто обект, който съм завоювал. Точно както магаре, веднъж изпитало камшика на господаря, става страхливо и се страхува да действа всеки път, когато види господаря, така и ти ще бъдеш просто магаре, което е било завоювано. Ако на човек му липсват тези положителни качества и вместо това е пасивен и страхлив, плах и колеблив във всичко, неспособен да различи нищо ясно, неспособен да приеме истината, все още без път за практикуване, а освен това дори без обичащо Бог сърце — ако човек няма разбиране за това как да обича Бог, как да живее смислен живот или как да бъде истински човек — как такъв човек може да свидетелства за Бог? Това би показало, че животът ти има малка стойност и си само едно завоювано магаре. Ще бъдеш завоюван, но това би означавало само, че си се отрекъл от големия червен змей и си отказал да се подчиниш на властта му; това би означавало, че вярваш, че има Бог, искаш да се покориш на всички Божии планове и нямаш оплаквания. Но що се отнася до положителните качества, способен ли си да живееш според Божието слово и да проявяваш Бог? Ако не притежаваш нито едно от тези качества, това означава, че не си бил завоюван от Бог и си само завоювано магаре. В теб няма нищо желано и Светият Дух не действа в теб. Твоята човешка природа е твърде недостатъчна; невъзможно е Бог да те използва. Трябва да бъдеш одобрен от Бог и да си сто пъти по-добър от невярващите зверове и ходещите мъртъвци — само онези, които достигнат това ниво, са достойни да бъдат усъвършенствани. Само ако човек има човешка природа и съвест, той е годен за Божията употреба. Само когато сте били усъвършенствани, можете да бъдете считани за човешки същества. Само усъвършенстваните са хора, които водят смислен живот. Само такива хора могат да свидетелстват още по-ярко за Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот“)

Ежедневни Божии слова Откъс 554

Какъв е пътят, по който Бог усъвършенства човека? Какви аспекти включва това? Дали ти желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог? Готов ли си да приемеш Неговия съд и наказание? Какво знаеш по тези въпроси? Ако ти липсват знания, за да отговориш, това е доказателство, че все още не познаваш Божието дело, че още не си просветен от Светия Дух. Такива хора е невъзможно да бъдат усъвършенствани. На тях е дадена едва частица от благодатта, и то само за кратко. Човеците не могат да бъдат усъвършенствани от Бог, ако просто се наслаждават на милостта Му. Някои са доволни, когато плътта им се наслаждава на спокойствие и радост, когато животът им е лек, без несгоди и нещастия, когато цялото им семейство живее в хармония без кавги и раздори — те може дори да вярват, че това е Божията благословия. В действителност това е просто Божията милост. Вие не бива просто да се наслаждавате на Божията милост. Подобно мислене е толкова пошло. Дори и да препрочиташ Божието слово всеки ден, дори и да се молиш всеки ден и духът ти да изпитва голяма радост и спокойствие, ако в крайна сметка няма какво да кажеш за познанието си за Бог и Неговото дело, ако нищо не си преживял, ако усърдно си ял и пил от Божието слово и при все това изпитваш само душевен мир и наслаждение, и усещаш, че сладостта на словото Му е несравнима, сякаш не можеш достатъчно да му се насладиш, но нямаш никакъв практически опит със словото Божие и си напълно лишен от реалността на Неговото слово, какво би могъл да спечелиш от тази своя вяра в Бог? Ако не можеш да изживееш същината на Божието слово, това, че го поглъщаш и изпиваш и че отправяш молитви, си остава само религиозна вяра. Такива хора не могат да бъдат усъвършенствани от Бог и не могат да бъдат придобити от Него. С Бог се сподобяват онези, които търсят истината. Бог приема не плътта човешка и не вещите и притежанията на човека, а онази част от него, която Му принадлежи. И тъй, когато Бог усъвършенства хората, Той придава съвършенство не на плътта им, а на сърцата им, като им позволява да бъдат придобити от Него. Това ще рече, че усъвършенстването на човека от Бог в същността си е усъвършенстване на човешкото сърце, за да се обърне то към Бог и да Го обикне.

Човешката плът е тленна. За Бог е безсмислено да добие плътта човешка, защото тази плът неизбежно се разлага и не може да получи Неговото наследство, нито благословията Му. Ако бъде приета само човешката плът и в потока бъде само тази плът човешка, макар и човек привидно да е в потока, сърцето му би принадлежало на Сатана. В такъв случай хората не само не биха могли да станат Божие проявление, но биха се превърнали в бреме за Него — следователно, определянето на Божии избраници би се обезсмислило. Всички онези, които Бог възнамерява да усъвършенства, ще се сдобият с благословията Му и с наследството Му, което ще рече, че те ще поемат същината на Бог и тя ще се превърне в тяхна същност; цялото Божие слово ще е втъкано в тях; каквото и да е Бог, вие ще сте в състояние да го поемете изцяло и неизменено и така да изживеете Истината. Такъв е човекът, който е усъвършенстван от Бог и е придобит от Него. Само такъв човек е достоен да получи Божиите благословии:

1. Да добие цялата Божия любов.

2. Всякога и във всичко да действа според Божията воля.

3. Да бъде напътстван от Бог, да живее в Божията светлина и да бъде озарен от Божието просветление.

4. Да изживее на земята образа, възлюбен от Бог; да обича Бог искрено, както Петър — разпнат в името на Бог и достоен да умре в отплата за Божията любов; да има същата слава като Петър.

5. Да се ползва с обичта, уважението и възхищението на всички хора.

6. Да преодолее напълно оковите на смъртта и Хадес, като не дава на Сатана никаква възможност да разиграва козните си, защото е обзет от Бог и живее със свеж и жизнерадостен дух, а не се поддава на умора.

7. През целия си живот да бъде обзет от неизразимо въодушевление и вълнение, сякаш съзира идването на деня на Божията слава.

8. Да се сдобие със слава в единението си с Бог и обликът му да наподобява възлюбените Божии светии.

9. Да се превърне в онова, което Бог обича на земята — възлюбен син Божи.

10. Да промени формата си и да се възнесе с Бог на третото небе, превъзмогвайки плътта.

Само хора, които могат да наследят Божията благословия, биват усъвършенствани и спечелени от Бог. С какво си се сдобил ти досега? До каква степен си усъвършенстван от Бог? Бог не усъвършенства човеците безразборно; Неговото усъвършенстване е под условие и има ясни, видими резултати. Човек погрешно си представя, че щом има вяра в Бог, ще може да бъде усъвършенстван и придобит от Него, че може да добие тук на земята Божията благословия и наследство. Тези неща са изключително трудно постижими, да не говорим за изменението на човешката форма. Понастоящем трябва да се стремите най-вече да бъдете усъвършенствани от Бог всячески, да бъдете усъвършенствани от Него посредством всички хора, въпроси и неща, с които се срещате, за да може повече от онова, което Бог е, да бъде втъкано у вас. Първо трябва да получите Божието наследство на земята и едва тогава ще бъдете достойни да наследите повече и по-големи Божии благословения. Това са все неща, които вие трябва да търсите и да осъзнаете преди всичко останало. Колкото повече се стремите към усъвършенстване от Бог във всяко отношение, толкова по-ясно ще осъзнавате Божията намеса във всичко и в резултат активно ще се стремите да навлезете в същността и реалността на Божието слово — от различни гледни точки и в различни ситуации. Не бива да се задоволявате с такива пасивни състояния, като например да се пазите да не съгрешите или да нямате представи, или да нямате житейска философия и човешка воля. Бог усъвършенства човека по множество начини; всички човешки дела съдържат възможността за усъвършенстване и Той може да те усъвършенства не само в положително, но и в отрицателно отношение, за да направи по-изобилна твоята печалба. Възможности за усъвършенстване и случаи за единение с Бог се явяват всеки ден и час. Изживявайки това известно време, у теб ще настъпи осезаема промяна и естествено ще осъзнаеш множество неща, които досега са ти убягвали. Няма да се нуждаеш от ничии напътствия, защото Бог неусетно ще те просвети така, че да добиеш просветление по всички неща и да осъзнаваш в подробности всички свои преживявания. Бог ще те напътства да не се залуташ вляво или вдясно и тъй ще поемеш по пътя към усъвършенстване от Него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Обещания към тези, които са усъвършенствани“)

Ежедневни Божии слова Откъс 555

Усъвършенстването от Бог не може да се ограничи само с постигане на съвършенство чрез ядене и пиене на Божието слово, защото това преживяване би било твърде едностранчиво, би съдържало само малка част от цялото и крайно би ограничило кръгозора на хората. В резултат от това те биха се лишили от голяма част от нужната им духовна храна. Ако желаете да бъдете усъвършенствани от Бог, трябва да се научите да изживявате всички аспекти, да добивате просветление чрез всичко, което ви се случва, било то добро или лошо. Всичко трябва да ти носи полза и да не те настройва негативно. При всички обстоятелства трябва да умееш да възприемаш нещата от страната на Бог, а не да ги анализираш и изучаваш от човешка гледна точка (защото това би било отклонение в твоята практика). Ако постигнеш това, тегобите на живота ще изпълват сърцето ти, ще живееш постоянно в светлината на Божия лик и няма лесно да се отклоняваш от практиката си. За такива хора бъдещето е светло. Има толкова възможности да бъдем усъвършенствани от Бог. Всичко зависи от това дали вие истински обичате Бог и дали притежавате волята да бъдете усъвършенствани от Него, да бъдете придобити от Него и да получите благословията и наследството Му. Твърдата ви решимост не е достатъчна — трябва да притежавате и много познания, за да не се отклонявате постоянно от практиката си. Бог желае да усъвършенства всеки един от вас. В днешно време, макар и отдавна приели Божието дело, на повечето хора им стига просто да се наслаждават на Божията милост и охотно приемат от Бог дребни материални удобства, но не са склонни да приемат повече и по-висши откровения. Това показва, че човешкото сърце си остава навън. Макар че делата на човека, неговата служба и боголюбивото му сърце вече съдържат по-малко нечисти примеси, съкровената му същност и назадничавото му мислене го карат постоянно да търси спокойствието и насладите на плътта, без изобщо да го е грижа какви са изискванията за усъвършенстване от Бог и каква е неговата цел. Ето защо животът на повечето хора е все така белязан от пошлост и поквара. Животът им не се е променил и на йота; те просто не гледат на вярата в Бог като на нещо важно, сякаш вярват заради другите, привидно и повърхностно, носейки се по течението на безцелния си живот. Малцина са онези, които търсят съприкосновение с Божието слово във всичко, добивайки повече и по-стойностни неща и превръщайки се в хора, притежаващи още днес по-голямо богатство в дома Божи и получаващи повече Божия благословия. Ако се стремиш към Божието усъвършенстване във всичко и си в състояние да получиш Божиите обещания на земята, ако във всичко търсиш Божието просветление и не пропиляваш безцелно годините си, това е най-подходящият път, по който съзнателно да поемеш. Само така ще се превърнеш в достоен избраник за Божието усъвършенстване. Дали ти истински желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог? Дали искрено и всецяло си посветен в постъпките си? Любовта ти към Бог сравнима ли е с Петровата любов към Него? Притежаваш ли волята да възлюбиш Бог както Исус? Много години вярваш в Исус, а прозрял ли си как Исус обичаше Бог? В Исус ли вярваш наистина? Вярваш в днешния практически Бог. А виждал ли си как въплътеният практически Бог обича небесния Бог? Вярваш в Господ Исус Христос, но не за друго, а защото разпването Му в изкупление на греховете на човечеството и сътворените от Него чудеса са всепризнати факти. Вярата на човека обаче не се поражда от познания и неподправено разбиране за Исус Христос. Ти вярваш само в името на Исус, но не вярваш в Духа Му, защото не обръщаш никакво внимание на това как Исус обичаше Бог. Вярата ти в Бог е твърде наивна. При все че вярваш в Исус толкова отдавна, ти не знаеш как да обичаш Бог. Нима това не те превръща в най-големия скудоумец на света? Това е доказателство, че с години напразно си поемал храната на Господ Исус Христос. Не само не харесвам подобни хора, но и съм убеден, че Сам Господ Исус Христос, когото почиташ, също не би ги одобрил. Подлежат ли те на усъвършенстване? Лицето ти не пламва ли от смущение? Не се ли чувстваш засрамен? Все още ли имаш дързостта да застанеш лице в лице с твоя Господ Исус Христос? Всички вие разбирате ли значението на това, което казах?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Обещания към тези, които са усъвършенствани“)