Ежедневни Божии слова  Откъс 483

Защо точно вярваш в Бог? Повечето хора са все още объркани, когато стане дума за този въпрос, и винаги имат две напълно различни гледни точки относно практическия Бог и Бог в небето. Това показва, че човекът вярва в Бог не за да Му се покорява, а за да получи определени облаги или за да избегне страданието от бедствие; само тогава е донякъде покорен. Този вид покорство е условен — неговата лична перспектива е предпоставка за неговото покорство; той се покорява поради липса на алтернатива. И така, ти защо по-точно вярваш в Бог? Ако е само заради твоите перспективи и твоята съдба, би било по-добре да не вярваш в Него. Такова вярване означава да се заблуждаваш, да се самоуспокояваш и да се възхищаваш на себе си. Ако вярата ти не е изградена върху основата на покорство към Бог, в крайна сметка ще бъдеш наказан за това, че Му се противопоставяш. Всички онези, които не се стремят към покорство към Бог във вярата си, са хора, които се противопоставят на Бог. Бог иска човекът да търси истината, да жадува за Неговите слова, да яде и да пие Неговите слова и да ги прилага на практика, като всичко това е за да може да постигне покорство към Бог. Ако това е истинското ти намерение, тогава Бог със сигурност ще те въздигне и със сигурност ще бъде милостив към теб. Това е несъмнено и непроменимо. Ако намерението ти не е да се покориш на Бог и имаш други цели, тогава всичко, което казваш и правиш — дори твоите молитви пред Бог и още повече, дори всяко твое движение — ще бъде противопоставяне срещу Него. Дори думите ти да са благи и да си любезен, дори всяко твое движение и изражение да изглеждат правилни на другите, сякаш си покорен човек, когато става въпрос за твоите намерения и твоите възгледи относно вярата в Бог, всяко едно от действията ти се противопоставя на Бог, представлява вършене на зло. Хората, които изглеждат покорни като овце, но в чиито сърца се таят зли намерения, са вълци в овчи кожи и са онези, които директно нанасят оскърбление на Бог. Бог няма да пощади нито един от тях, а Светият Дух ще разкрие всеки един от тях Всички ще видят, че онези, които са лицемери, със сигурност ще бъдат отритнати от Светия Дух. Не бъди нетърпелив: Бог ще си разчисти сметките и ще се справи с всеки един от тях на свой ред.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Във вярата си в Бог трябва да Му се покориш)

Ежедневни Божии слова  Откъс 484

Ако не си в състояние да приемеш новата светлина от Бог и не търсиш, когато не виждаш ясно какво прави Бог днес, и се съмняваш в него, осъждаш го или го проучваш и анализираш внимателно, то тогава ти не си човек, който има съзнанието да се покори на Бог. Ако, когато се появи настоящата светлина, ти все още цениш светлината на вчерашния ден и се противопоставяш на новото Божие дело, то тогава ти не си нищо повече от абсурден — ти си един от онези, които съзнателно се противопоставят на Бог. Ключът към покорството към Бог е да приемеш най-новата светлина и да можеш да я приемеш и приложиш на практика. Само това е истинско покорство. Онези, които нямат решимостта да копнеят за Бог, не са способни съзнателно да Му се покорят и могат само да Му се противопоставят в резултат на удовлетворението си от статуквото. Човекът не може да се покори на Бог, защото е обладан от това, което е било преди. Нещата от миналото са създали всякакви представи и различни фантазии за Бог у човека и те са се превърнали в образа на бог в съзнанието му. Следователно това, в което той вярва, са неговите собствени представи и критериите на собственото му въображение. Ако сравняваш Бог, който върши практическо дело днес, с бог на твоето собствено въображение, то тогава вярата ти идва от Сатана и се основава на твоите собствени предпочитания — Бог не иска такава вяра. Независимо колко големи са постиженията му и независимо от неговата отдаденост — дори да е отдал цял живот усилия в работа за Него и да е стигнал дотам, че се е превърнал в мъченик — Бог не одобрява никого с такава вяра. Той просто им дарява малко благодат и им позволява да ѝ се насладят за известно време. Такива хора са неспособни да приложат истината на практика. Светият Дух не действа върху тях и Бог ще отстрани всеки от тях на свой ред. Тези, които не са покорни на Бог във вярата си и имат грешни намерения, били те млади или стари, са тези, които се противопоставят и прекъсват, и такива хора безспорно ще бъдат отстранени от Бог. Тези, които са без ни най-малко покорство към Бог, които просто признават Неговото име и имат някакво усещане за Божията достъпност и обичливост, но не вървят в крак със стъпките на Светия Дух и не се покоряват на настоящото дело и думите на Светия Дух — такива хора живеят сред Божията благодат и не могат да бъдат спечелени или доведени до съвършенство от Него. Бог прави хората съвършени чрез тяхното покорство, чрез това, че ядат, пият и се наслаждават на Божиите думи и чрез страданието и облагородяването в живота им. Само чрез такава вяра могат да се променят нагласите на хората и само тогава те могат да притежават истинското знание за Бог. Да не се задоволяваш с живот сред Божията благодат, активно да копнееш и да се стремиш към истината и да се стремиш да бъдеш придобит от Бог — това означава съзнателно да се покоряваш на Бог и точно това е вярата, която Той иска. Хората, които не правят нищо повече от това да се наслаждават на Божията благодат, не могат да бъдат направени съвършени или да бъдат променени; те могат да имат само повърхностно покорство, благочестие, любов и търпение. Тези, които само се наслаждават на Божията благодат, не могат наистина да познаят Бог и дори когато Го познаят, знанието им е повърхностно и те казват неща като „Бог обича човека“ или „Бог проявява милост към човека“. Това не олицетворява живота на човека и не означава, че хората наистина познават Бог. Ако, когато Божиите слова ги облагородят или когато Неговите изпитания ги връхлетят, хората не са в състояние да се покорят на Бог — ако вместо това се усъмнят и дори пропаднат — то тогава те не са ни най-малко покорни. В тях има много правила и ограничения относно вярата в Бог и дори дългогодишно преживяване, натрупано през дългите години на вярата им, или различни правила, основани на Библията. Могат ли такива хора да се покорят на Бог? Тези хора са пълни с човешки неща — как биха могли да се покорят на Бог? Тяхното „покорство“ се основава на личните им предпочитания — Бог би ли искал подобно покорство? Това е придържане към правилата, а не покорство пред Бог; това е тяхното собствено удовлетворение и успокоение. Ако твърдиш, че това е покорство към Бог, не богохулстваш ли срещу Него? Ти си египетски фараон. Извършваш зло и изрично се ангажираш с това да се противопоставяш на Бог — Бог така ли иска да служиш? Най-добре е да побързаш да се покаеш и да се опиташ да придобиеш известно самосъзнание. Ако не успееш, по-добре се прибери у дома; това ще ти донесе повече полза, отколкото „служенето ти на Бог“. Няма да прекъсваш и смущаваш; ще си знаеш мястото и ще живееш добре — така няма ли да е по-добре? И няма да се противопоставяш на Бог, и няма да бъдеш наказан!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Във вярата си в Бог трябва да Му се покориш)

Ежедневни Божии слова  Откъс 485

Всеки ден делото на Светия Дух е различно. То се издига по-високо с всяка стъпка, откровението за утрешния ден е по-висше от днешното, изкачва се все по-високо, стъпка след стъпка. Такова е делото, чрез което Бог усъвършенства човека. Ако хората не могат да вървят в крак с него, те могат да бъдат отстранени по всяко време. Ако нямат богопокорно сърце, няма да могат да следват до края. Предишната епоха е отминала; днес е нова епоха. А в новата епоха трябва да се върши ново дело. Особено в последната епоха, когато хората биват усъвършенствани, Бог ще извърши по-ново дело по-бързо, така че, ако хората не се покорят съзнателно, ще им бъде трудно да следват стъпките Му. Бог не се придържа към никакви правила, нито пък смята за вечно неизменен който и да е етап от делото Си. Вместо това Той последователно върши дело, което е все по-ново и все по-висше. С всеки следващ етап Неговото дело става все по-практическо и все по-съобразено с действителните нужди на човека. Само като преживеят такова дело, хората могат да постигнат окончателната трансформация на своя нрав. Познанията на човек за живота достигат все по-високи нива, и по същия начин Божието дело достига все по-високи нива. Само по този начин човек може да бъде доведен до съвършенство и да стане годен да служи на Бог. Бог върши делото по този начин, от една страна, за да противодейства и да обърне представите на човека, а от друга — за да доведе човека до едно по-висше и по-практическо състояние, до най-висшата сфера на вярата в Бог, така че в крайна сметка да може да се изпълни добре волята Му. Всички хора с непокорна природа, които съзнателно се противопоставят, ще бъдат отстранени на този етап от бързото и мощно Божие дело; само онези, които съзнателно се покоряват и с радост се смиряват, могат да стигнат до края на пътя. В тази работа всички трябва да се научите да се подчинявате и да се отказвате от представите си. Трябва да бъдете предпазливи във всяка своя стъпка. Ако сте невнимателни, със сигурност ще се превърнете в човек, който е отблъснат от Светия Дух, в човек, който нарушава Божието дело. Преди да премине през този етап на делото, старите правила и закони на човека бяха толкова безбройни, че той се увлече и в резултат на това стана самонадеян и се самозабрави. Всичките тези препятствия пречат на човек да приеме новото Божие дело; те са врагове на човешкото познание за Бог. Опасно е хората да нямат в сърцата си нито покорство, нито стремеж към истината. Ако ти се подчиняваш само на прости дела и думи, и не си способен да приемеш нещо по-дълбоко, тогава си човек, който се придържа към старите порядки и не може да върви в крак с делото на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

Ежедневни Божии слова  Откъс 486

Делото на Бог е различно, в зависимост от епохата. Ако на даден етап се покоряваш добре на Божието дело, но в следващия покорството ти е слабо или не съществува изобщо, тогава Бог ще те изостави. Вървиш в крак с Бог, когато Той прави тази стъпка, и трябва да продължиш, когато Той прави следващата крачка; само тогава ще бъдеш човек, който е покорен на Светия Дух. След като вярваш в Бог, трябва да останеш постоянен в покорството си. Не можеш просто да се покоряваш, когато ти харесва, и да не се покоряваш, когато не ти харесва. Този вид покорство не се одобрява от Бог. Ако не можеш да вървиш в крак с общението Ми за новото дело и продължаваш да се придържаш към казаното преди, тогава как може да има напредък в твоя живот? Работата на Бог е да ти предоставя ресурс чрез Словото Си. Когато се покориш и приемеш Словото Му, Светият Дух със сигурност ще действа в теб. Той работи точно така, както казвам; прави каквото съм казал и Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Освобождавам нова светлина, за да я съзерцавате, като ви въвеждам в светлината на настоящето, и когато влезеш в тази светлина, Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Някои може да проявят незачитане и да кажат: „Просто няма да практикувам това, което казваш“. В такъв случай ти казвам, че вече си стигнал до края на пътя; изсъхнал си и си без живот. Така че, за да преживееш трансформацията на нрава си, няма нищо по-решаващо от това да си в крак със светлината. Светият Дух действа не само в определени хора, които са използвани от Бог, но освен това и в църквата. Той може да действа във всеки човек. Възможно е да действа в теб в момента и ти ще изпиташ действието Му. През следващия период Той може да работи в някой друг, като в този случай трябва да побързаш да го последваш; колкото по-отблизо следваш днешната светлина, толкова повече животът ти ще израства. Без значение какъв човек е някой, ако Светият Дух върши делото Си в него, тогава ти трябва да го последваш. Докато сам преминаваш през неща, придобий реално преживяване на онова, през което са преминали те, и ще получиш още по-висши неща. Чрез този вид практикуване ще напредваш по-бързо. Това е пътят на съвършенството на човека и начин, по който животът израства. Пътят към усъвършенстването се постига чрез твоето покорство към работата на Светия Дух. Не знаеш чрез какъв човек Бог ще работи за твоето усъвършенстване, нито чрез какъв човек, събитие или нещо ще ти позволи да придобиеш и да видиш нещата. Ако можеш да стъпиш на този правилен път, това показва, че има голяма надежда да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако не можеш, това показва, че бъдещето ти е мрачно, лишено от светлина. Щом веднъж тръгнеш по правилния път, ще получиш откровение във всичко. Независимо какво Светият Дух разкрива на другите, ако основавайки се на техните знания започнеш да преживяваш нещата сам, тогава това ще стане част от живота ти и ще можеш да предаваш този опит и на другите. Тези, които предоставят ресурс на другите, повтаряйки като папагали, са хора, които не са имали никакъв опит; трябва да се научиш да намираш, чрез просветлението и озарението на другите, начин на практикуване, преди да можеш да започнеш да говориш за собствения си действителен опит и знание. Това ще бъде от по-голяма полза за собствения ти живот. Трябва да изпиташ това, покорявайки се на всичко, което идва от Бог. Трябва да търсиш Божиите намерения във всички неща и да научаваш уроци във всички неща, за да може животът ти да расте. Такава практика осигурява най-бърз напредък.

Светият Дух те просветлява чрез твоите действителни преживявания и те усъвършенства чрез твоята вяра. Наистина ли желаеш да бъдеш усъвършенстван? Ако наистина желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог, тогава ще имаш смелостта да се отречеш от плътта си, ще можеш да практикуваш Божиите слова и няма да бъдеш негативен или слаб. Ще можеш да се покоряваш на всичко, което идва от Бог, и ще можеш да представиш пред Бог всички твои действия — независимо дали са извършени пред други или зад гърбовете им. Ако действаш като честен човек и практикуваш истината във всичко, тогава ще бъдеш човек, който е усъвършенстван. Онези измамни хора, които действат по един начин пред другите, а по друг — зад гърба им, не желаят да бъдат усъвършенствани. Всички те са синове на погибелта и синове, които ще погинат; те принадлежат на Сатана, а не са избрани от Бог. Бог не избира такива хора! Ако действията и поведението ти не могат да бъдат представени пред Бог или проучени внимателно от Божия Дух, това е доказателство, че нещо не е наред с теб. Трябва да приемеш Божия съд и наказание и да се съсредоточиш върху преобразяването на своя нрав; само тогава ще можеш да стъпиш на пътя към усъвършенстването. Ако наистина желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог и да следваш Божията воля, тогава трябва да се покоряваш на цялото Божие дело, без изобщо да се оплакваш, без да правиш произволни преценки или заключения за делото на Бог. Това са минималните изисквания за усъвършенстване от Бог. Необходимото изискване за онези, които се стремят да бъдат усъвършенствани от Бог, е следното: действай с боголюбиво сърце във всичко. Какво означава да действаш с боголюбиво сърце? Това означава, че всички твои действия и поведения могат да бъдат представени пред Бог. И тъй като имаш правилни намерения, независимо дали действията ти са правилни или погрешни, не се страхуваш да ги покажеш на Бог или на братята и сестрите си и се осмеляваш да положиш клетва пред Бог. Трябва да представяш всяко свое намерение, мисъл и идея пред Бог, за да ги наблюдава; ако практикуваш и навлизаш по този начин, тогава напредъкът в живота ти ще бъде бърз.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

Ежедневни Божии слова  Откъс 487

След като вярваш в Бог, трябва да се довериш на всички Негови слова и на всичкото Му дело. Което ще рече, че след като вярваш в Бог, трябва да Му се покоряваш. Ако не можеш да направиш това, тогава няма разлика дали вярваш, или не. Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се покорявал и не приемаш всички Негови слова, а вместо това искаш Бог да се покори на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си неверник. Как биха могли такива хора да са способни да се покоряват на Божието дело и слова, които не отговарят на човешките представи? Най-непокорни от всички са онези, които умишлено отказват да отстъпят пред Бог и Му се съпротивляват. Те са враговете на Бог, антихристите. Винаги таят нагласа на враждебност към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се покорят, нито някога с радост са се покорявали или смирявали. Пред другите те са най-самомнителните и никога не се покоряват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на „проповеди“ и за най-умелите във вършенето на работа върху другите. Никога не се отказват от притежаваните от тях „съкровища“; вместо това се отнасят към тях като към семейни реликви, на които да се покланят и за които да проповядват на другите, и ги използват, за да поучават онези тъпаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „династия от непоколебими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на „проповеди“ (доктрини) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те непреклонно изпълняват своя „свещен и неприкосновен“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница зли демони се стреми да обедини усилията си, за да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми? Дори онези, които са само наполовина покорни, не могат да продължат до края на дните, още по-малко тези тирани без ни най-малко покорство в сърцата си! Божието дело не се придобива лесно от човек. Дори да използват цялата сила, която имат, хората могат да придобият само част от него, която в крайна сметка им позволява да бъдат доведени до съвършенство. Какво да кажем тогава за децата на архангела, които се опитват да унищожат Божието дело? Нима те нямат още по-малка надежда да бъдат придобити от Бог? Моята цел в делото на завоюването не е единствено да завоювам заради самото завоюване, а да завоювам, за да разкрия праведността и неправедността, да получа доказателство за наказанието на човека, да заклеймя злото и най-вече да завоювам заради усъвършенстването на онези, които съзнателно се покоряват. Накрая всички ще бъдат сортирани според вида си, а мислите и идеите на онези, които ще бъдат усъвършенствани, ще бъдат изпълнени с покорство. Това е делото, което в крайна сметка ще бъде извършено. Междувременно онези, изпълнени с непокорни действия, ще бъдат наказани и запокитени в пламтящия огън, и ще бъдат подложени на вечно проклятие. Когато това време настъпи, тази „династия на велики и непобедими герои“, която е съществувала през вековете, ще се превърне в най-низшата и отбягвана „династия на слаби и безсилни страхливци“. Само това може да разкрие цялата Божия праведност и Неговия нрав, който не търпи накърняване от човека, и само това може да успокои омразата в сърцето Ми. Не сте ли съгласни, че това е напълно разумно?

Не всички, които изпитват действието на Светия Дух, нито тези, които са в този поток, могат да получат живот. Животът не е обща собственост, споделяна от всички хора, и промените в нрава не се постигат лесно от всички тях. В покорството пред Божието дело трябва да има реалност и то трябва да се изживява. Само повърхностното покорство не може да получи Божието одобрение, а простото покорство пред повърхностните аспекти на Божието слово, без да има стремеж към промяна в нрава, не е в съответствие с Божиите намерения. Покорството към Бог и покорството към Неговото дело са едно и също нещо. Онези, които се покоряват само на Бог, но не и на Неговото дело, не могат да бъдат смятани за покорни, още по-малко онези, които не се покоряват истински, а се подмазват външно. Всички онези, които наистина се покоряват на Бог, са способни да се възползват от делото и да постигнат разбиране за Божия нрав и дело. Само такива хора наистина се подчиняват на Бог. Те са способни да придобият ново познание и да бъдат променени чрез новото дело. Само те са одобрени от Бог, само тези хора са усъвършенствани и само те са тези, чиито нрав се е променил. Тези, които са одобрени от Бог, са онези, които с радост Му се подчиняват, подчиняват се на Неговото слово и дело. Само такива хора са хора на място, само те искрено искат Бог и искрено го търсят. Що се отнася до онези, които само говорят с уста за вярата си в Бог, но по същество Го засипват с обиди, те са хора, които се маскират, които носят отровата на змията; те са най-коварните от всички. Рано или късно на тази банда злосторници ще им бъдат свалени гнусните маски. Не е ли това работата, която се върши днес? Злите хора винаги ще бъдат зли и никога няма да избегнат деня на наказанието. Добрите хора винаги ще бъдат добри и ще бъдат разкрити, когато Божието дело приключи. Нито един от злите няма да бъде признат за праведен, нито пък някой от праведните ще бъде признат за зъл човек. Бих ли допуснал някой човек да бъде несправедливо обвинен?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

Ежедневни Божии слова  Откъс 488

С напредването на живота трябва винаги да имате ново навлизане и нови, по-висши прозрения, които да се задълбочават с всяка стъпка. В това трябва да навлезе всеки. Ако чрез общение, слушане на проповеди, четене на словото Божие или разглеждане на някакъв въпрос придобиваш ново прозрение и ново просветление, изобщо не живееш в рамките на старите правила и старите времена и винаги живееш в новата светлина, без да се отклоняваш от Божието слово, точно това се има предвид под тръгване по правилния път. Не става просто да плащаш цена на някакво повърхностно ниво; ден след ден Божието слово достига по-големи висоти и всеки ден се появяват нови неща, а човекът също трябва всеки ден да извършва ново навлизане. Както Бог говори, така Той осъществява всичко, което е казал, и ако ти не можеш да си в крак с него, тогава ще изостанеш. Трябва да се задълбочиш в молитвите си; яденето и пиенето на Божието слово не може да бъде с прекъсвания. Задълбочавай просветлението и озарението, които получаваш, и твоите представи и въжделения трябва постепенно да отстъпят. Трябва също така да укрепиш разсъдъка си и каквото и да срещнеш, трябва да имаш свои собствени мисли за него и да имаш свои собствени гледни точки. Чрез разбирането на някои духовни въпроси трябва да придобиеш прозрение за външните неща и да схванеш същността на тези проблеми. Ако не си снабден с тези качества, как ще можеш да ръководиш църквата? Ако говориш само за думи и доктрини без никаква реалност и без метод на практикуване, ще можеш да се справиш само за кратък период от време. Това може да е допустимо в малка степен, когато говориш на новоповярвалите, но след време, когато те са имали някакво практическо преживяване, вече няма да можеш да им предоставяш ресурс. Тогава как си годен за Божията служба? Без ново просветление не можеш да работиш. Тези, които нямат ново просветление, са онези, които не умеят да преживяват, а такива хора никога не придобиват ново знание или нов опит. И по въпроса за осигуряването на ресурс за живот те никога не могат да изпълняват функциите си, нито пък могат да станат годни за оползотворяване от Бог. Такъв тип човек е некадърник, само хаби въздуха. Всъщност такива хора са напълно неспособни да изпълняват функцията си в делото, всички са негодни за нищо. Те не само не изпълняват функцията си, но всъщност носят много ненужни проблеми на църквата. Призовавам тези „достопочтени старци“ да побързат и да напуснат църквата, за да не се налага повече другите да ги гледат. Те не разбират новото дело и са изпълнени с представи. Не изпълняват никаква функция в църквата, а по-скоро всяват раздори и разпространяват негативни коментари навсякъде, и дори безразсъдно вършат злосторничества и предизвикват неприятности в църквата, като по този начин хвърлят в смут и безпорядък онези, на които им липсва проницателност. Тези живи дяволи, тези зли духове трябва да напуснат църквата възможно най-скоро, за да не понесе тя загуби заради тях. Може би не се страхуваш от днешната работа, но не се ли страхуваш от справедливото наказание на утрешния ден? В църквата има голям брой хора, които са използвачи, и голям брой вълци, които се опитват да съсипят нормалното Божие дело. Всички тези неща са демони, изпратени от главния демон, злобни вълци, които се стремят да погълнат невежите агнета. Ако тези така наречени хора не бъдат изгонени, те ще се превърнат в паразити на църквата, молци, които изяждат даренията. Рано или късно ще дойде ден, в който тези презрени, невежи, подли, низки червеи ще бъдат наказани!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

Ежедневни Божии слова  Откъс 489

Придобиването на познание за реалността и задълбоченото разбиране на Божието дело — и двете неща се виждат в Неговите слова и само чрез тези слова можеш да получиш просветление. Затова трябва повече да се въоръжиш с Божиите слова. Разговаряй за разбирането си за Божиите слова, така че чрез твоето общение другите да могат да се просветлят и да имат път напред — това е практическият път. Преди Бог да нагласи среда за теб, всеки един от вас трябва първо да се въоръжи с Неговите слова. Това е нещо, което всеки трябва да направи; то е неотложен приоритет. Първо, достигни до момент, в който знаеш как да ядеш и да пиеш Божието слово. За всичко, което не знаеш как да направиш, търси в Неговите слова път за практикуване; при всички въпроси, които не разбираш, или при всички трудности, които може да имаш, потърси в словото Му. Направи Божиите слова свой запас и им позволи да ти помагат в разрешаването на действителните ти трудности и проблеми; също така позволи на Неговите слова да се превърнат в твоя помощ в живота. Тези неща ще изискват усилия от твоя страна. При яденето и пиенето на Божието слово, трябва да постигаш резултати; трябва да можеш да смириш сърцето си пред Него. Когато се сблъскаш с проблеми, практикувай в съответствие с Неговите слова, а когато не си изправен пред нищо, просто се занимавай с ядене и пиене на Неговото слово. Понякога може да се молиш и да съзерцаваш Божията любов, да разговаряш за разбирането си за Неговите слова и да разговаряш за просветлението и озарението, които преживяваш в себе си, както и за реакциите, които си имал, докато четеш тези слова. Освен това можеш да дадеш на хората път напред. Само това е практично. Целта на това действие е да позволиш на Божиите слова да се превърнат в твой практически ресурс.

По колко часа на ден си истински пред Бог? Каква част от деня ти е посветена на Бог? Каква част от него е посветена на плътта? Сърцето ти винаги да е насочено към Бог, е първата стъпка към това да си на правилния път към усъвършенстване от Него. Ако можеш да посветиш сърцето, тялото и цялата си истинска любов на Бог, да ги поставиш пред Него, да Му бъдеш напълно покорен и напълно да проявяваш внимание към Неговите намерения, и да не действаш заради плътта, заради семейството и заради личните си желания, а заради интересите на Божия дом, като приемаш Божиите слова за свой принцип и основа във всичко, тогава, като правиш това, всички твои мотиви и гледища ще бъдат правилни и тогава ти ще бъдеш човек, който получава Божието одобрение в Неговото присъствие. Бог харесва хората, които са безрезервни по отношение на Него; Той харесва хората, които могат да бъдат предани единствено на Него. Тези, които Бог ненавижда, са онези, които са колебливи спрямо Него и които се бунтуват срещу Него. Той ненавижда онези, които вярват в Него и винаги искат да Му се наслаждават, като същевременно не са в състояние да отдадат всичко заради Него. Той ненавижда онези, които казват, че Го обичат, но в сърцата си се бунтуват срещу Него; Той ненавижда онези, които използват красноречиви и цветисти думи, за да участват в измама. Онези, които не са истински посветени на Бог или не са се покорили истински на Него, са ужасно бунтовни и прекалено надменни по природа. В частност, онези, които не могат да бъдат истински покорни пред нормалния, практически Бог, са още по-надменни, а те са най-вече послушното потомство на архангела. Хората, които наистина отдават всичко на Бог, Му посвещават цялото си същество и поставят себе си пред Него — те могат да се покоряват на всички Негови слова и дело, да практикуват Неговите слова и да ги приемат като основа на своето съществуване и да търсят искрено в Неговите слова, за да разберат кои части да практикуват. Такива са хората, които наистина живеят пред Бог. Ако ти практикуваш по този начин, това ще бъде от полза за живота ти. Чрез яденето и пиенето на Неговите слова можеш да придобиеш познание за собствения си покварен нрав, както и да удовлетвориш нуждите на живота си и да компенсираш своите недостатъци, така че твоят живот нрав да бъде преобразен. Това ще удовлетвори Божиите намерения. Ако действаш в съответствие с Божиите изисквания и ако не задоволяваш плътта, а вместо това удовлетворяваш Неговите намерения, тогава с това ще си навлязъл в реалността на Неговите слова. Навлизането в реалността на Божиите слова означава, че можеш да изпълняваш дълга си и да отговаряш на нуждите на Божието дело. Само този вид практически действия могат да се нарекат навлизане в реалността на Неговите слова. Ако си в състояние да навлезеш в тази реалност, тогава ще притежаваш истината. Това е началото на навлизането в реалността; първо трябва да предприемеш това обучение и едва след това ще можеш да навлезеш в още по-дълбоки реалности. Помисли как да спазваш заповедите и как да бъдеш отдаден пред Бог; не мисли постоянно за това кога ще можеш да навлезеш в Царството. Ако нравът ти не се промени, тогава каквото и да мислиш, ще бъде безполезно! За да навлезеш в реалността на Божиите слова, първо трябва да стигнеш дотам, че всичките ти идеи и мисли да са за Бог — това е най-необходимото.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които могат безусловно да се покорят на Божията практичност, са онези, които истински обичат Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 490

Понастоящем има много хора, които са всред изпитания и не разбират Божието дело, но Аз ти казвам: ако не го разбираш, по-добре е да не даваш оценки за него. Може би ще дойде ден, когато истината ще излезе наяве в своята цялост, и тогава ще разбереш. Да не даваш оценки би било полезно за теб, но не можеш просто да чакаш пасивно. Трябва да се стремиш да навлезеш активно; само тогава ще бъдеш човек, който има реално навлизане. Заради непокорството си хората винаги развиват представи за практическия Бог. Поради това е необходимо всички хора да се научат да бъдат покорни, защото практическият Бог е огромно изпитание за човечеството. Ако не можеш да устоиш твърдо, тогава всичко е свършено; ако нямаш разбиране за практичността на практическия Бог, тогава няма да можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог. Решаваща стъпка за това дали хората могат да бъдат усъвършенствани, или не, е тяхното разбиране за практичността на Бог. Практичността на въплътения Бог, дошъл на земята, е изпитание за всеки човек; ако си в състояние да устоиш твърдо в това отношение, тогава ще бъдеш човек, който познава Бог, и ще бъдеш човек, който наистина Го обича. Ако не можеш да устоиш твърдо в това отношение и вярваш само в Духа, и не си способен да повярваш в Божията практичност, тогава колкото и добре да вярваш в Бог, това ще бъде безполезно. Ако не можеш да вярваш във видимия Бог, тогава можеш ли да вярваш в Божия Дух? Дали не се опитваш просто да заблудиш Бог? Ти не си покорен на видимия и осезаем Бог, така че способен ли си да се покориш на Духа? Духът е невидим и неосезаем, така че когато казваш, че се подчиняваш на Божия Дух, не говориш ли просто глупости? Ключът към спазването на заповедите е в разбирането на практическия Бог. Щом имаш разбиране за практическия Бог, ще можеш да спазваш заповедите. Съществуват два аспекта за спазването им: единият е да се придържаш здраво за същността на Неговия Дух и пред Духа да можеш да приемеш внимателната проверка на Духа; другият е да можеш да имаш истинско разбиране за въплътената плът и да постигнеш истинско покорство. Независимо дали е пред плътта, или пред Духа, човек винаги трябва да има в сърцето си покорство към Бог и богобоязливост. Само такъв човек е достоен да бъде усъвършенстван. Ако имаш разбиране за практичността на практическия Бог — т.е. ако си устоял твърдо в това изпитание — тогава нищо няма да бъде твърде много за теб.

Някои хора казват: „Лесно е да се спазват заповедите; трябва само да говориш правдиво и благочестиво пред Бог и да не правиш никакви жестове; това е спазването на заповедите“. Така ли е? Значи, ако направиш няколко неща зад гърба на Бог, които Му се противопоставят, това смята ли се за спазване на заповедите? Трябва да имате задълбочено разбиране за това какво включва спазването на заповедите. То е свързано с това дали имаш истинско разбиране за практичността на Бог; ако имаш разбиране за практичността и не се спъваш и не падаш по време на това изпитание, тогава можеш да се считаш за човек със силно свидетелство. Решителното свидетелство за Бог е свързано преди всичко с това дали имаш разбиране за практическия Бог и дали си в състояние да се покориш пред този човек, който е не само обикновен, но и нормален, и да се покориш дори до смърт. Ако чрез това покорство наистина свидетелстваш за Бог, това означава, че си бил придобит от Бог. Ако можеш да се покориш до смърт и пред Него да не се оплакваш, да не съдиш, да не клеветиш, да нямаш никакви представи и да нямаш никакви скрити мотиви, то по този начин Бог ще придобие слава. Да се покориш пред обикновен човек, на когото хората гледат с пренебрежение, и да можеш да се покориш до смърт, без да имаш никакви представи — това е истинско свидетелство. Реалността, в която Бог изисква от хората да навлязат, се състои в това да си в състояние да се покориш на Неговите слова, да ги приложиш на практика, да се поклониш пред практическия Бог и да познаваш собствената си поквара, да отвориш сърцето си пред Него и в крайна сметка да бъдеш спечелен от Него чрез тези Негови думи. Бог придобива слава, когато тези слова те завоюват и те направят напълно покорен пред Него; чрез това Той посрамва Сатана и завършва делото Си. Когато нямаш никакви представи за практическата приложимост на въплътения Бог, т.е. когато си устоял твърдо в това изпитание, тогава си свидетелствал добре и за това. Ако дойде ден, в който ще имаш пълно разбиране за практическия Бог и ще можеш да се покориш до смърт, както направи Петър, тогава ще бъдеш придобит и усъвършенстван от Бог. Всичко, което Бог прави и което не е в съответствие с твоите представи, е изпитание за теб. Ако Божието дело беше в съответствие с твоите представи, то нямаше да изисква от теб да страдаш или да бъдеш облагороден. Именно защото Неговото дело е толкова практично и не съответства на твоите представи, то изисква от теб да се откажеш от тези представи. Ето защо то е изпитание за теб. Именно поради Божията практичност всички хора са всред изпитания; Неговото дело е практично, а не свръхестествено. Като разбираш напълно практическите Му думи и практическите Му слова без никакви представи и си способен повече да Го обичаш истински, колкото по-практическо е Неговото дело, ти ще бъдеш придобит от Него. Групата хора, които Бог ще спечели, са тези, които познават Бог, т.е. тези, които познават Неговата практичност. Нещо повече, те са онези, които са способни да се подчинят на Божието практическо дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които могат безусловно да се покорят на Божията практичност, са онези, които истински обичат Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 491

Докато Бог е в плът подчинението, което Той изисква от хората, не включва въздържане от съждения или съпротива, както те си представят; по-скоро Той изисква от хората да използват Неговите слова като принцип, според който да живеят, и като основа за своето съществуване, непременно да прилагат на практика същността на Неговите слова и да удовлетворяват напълно Неговите намерения. Единият аспект на изискването хората да се подчиняват на въплътения Бог се отнася до прилагането на Неговите слова на практика, а другият аспект се отнася до способността да се подчиняват на Неговата нормалност и практичност. И двата аспекта трябва да бъдат безусловни. Тези, които могат да постигнат и двата аспекта, са всички онези, които имат истински боголюбиви сърца. Всички те са хора, които са били спечелени от Бог, и всички те обичат Бог така, както обичат собствения си живот. Въплътеният Бог носи нормална и практическа човешка природа в Своето дело. Затова, Неговата външна обвивка от нормална и практическа човешка природа се превръща в огромно изпитание за хората; тя става най-голямата им трудност. Нормалността и практичността на Бог обаче не могат да бъдат избегнати. Той опита всичко, за да намери решение, но в крайна сметка не можа да се отърве от външната обвивка на Своята нормална човешка природа. Това е така, защото, в края на краищата, Той е Бог, станал плът, а не Бог на Духа на небето. Той не е Богът, когото хората не могат да видят, а Богът, облечен в обвивката на сътворено същество. Така че да се отърве от черупката на нормалната Си човешка природа никак няма да е лесно. Ето защо, независимо от всичко, Той все още върши делото, което иска да извърши, от гледна точка на плътта. Това дело е израз на нормалния и практичен Бог, така че как би могло да е правилно хората да не се подчиняват? Какво изобщо могат да направят хората по отношение на делата на Бог? Той върши каквото иска да върши; това, което Му е угодно, просто е такова, каквото е. Ако хората не се подчиняват, тогава какви други разумни планове могат да имат? Досега само покорството е било в състояние да спаси хората; няма никаква друга брилянтна стратегия. Ако Бог иска да изпита хората, какво могат да направят те по въпроса? Нито едно от тези неща обаче не е желанието на Бог на небето; то е желанието на въплътения Бог. Той иска да направи това, така че никой човек не може да го промени. Бог на небето не се намесва в това, което прави въплътеният Бог, така че не би ли трябвало хората още повече да Му се покоряват? Въпреки че е едновременно практически и нормален, Той е именно въплътеният Бог. Той следва Своите желания, за да прави каквото иска. Небесният Бог е предал всички задачи на Него; ти трябва да се подчиниш на всичко, което Той прави. Въпреки че има човешка природа и е съвсем обикновен, Той умишлено е организирал всичко това, така че как може хората да Го гледат с очи, изпълнени с неодобрение? Той иска да бъде обикновен, затова е обикновен. Той иска да живее в рамките на човешката природа, така че живее в рамките на човешката природа. Той иска да живее в рамките на божествеността, затова живее в рамките на божествеността. Хората могат да го възприемат както си искат, но Бог винаги ще бъде Бог, а хората винаги ще бъдат хора. Неговата същност не може да бъде отречена заради някаква дребна подробност, нито пък Той може да бъде изтласкан извън „личността“ на Бог заради едно дребно нещо. Хората имат свободата на човешки същества, а Бог има достойнството на Бог; те не си пречат. Не могат ли хората да дадат на Бог малко свобода? Не могат ли да търпят Бог да бъде малко по-непринуден? Не бъдете толкова строги към Бог! Трябва да проявяваме толерантност един към друг; няма ли тогава всичко да се уреди? Ще продължи ли да съществува някакво отчуждение? Ако някой не може да толерира такъв тривиален въпрос, как тогава изобщо може да каже нещо от рода на „Великодушният човек прощава грешките“? Как може да бъде истински човек? Не Бог е този, Който причинява трудности на човечеството, а човечеството причинява трудности на Бог. Те винаги се справят с нещата, като правят от мухата слон. Те наистина правят от мухата слон, а това е нещо, което в никакъв случай не бива да правят! Когато Бог работи в рамките на нормалната и практическа човешка природа, това, което Той прави, не е дело на човек, а дело на Бог. Хората обаче не виждат същността на Неговото дело; те винаги виждат само външната обвивка на Неговата човешка природа. Те не са видели такова велико дело, а вместо това са видели Неговата обикновена и нормална човешка природа и не искат да се откажат от нея. Как може това да се нарече покорство към Бог? Бог на небето сега се е „превърнал“ в Бог на земята и Бог на земята сега е Бог на небето. Няма значение дали външният Им вид е един и същ, нито пък има значение как точно действат. В края на краищата Този, Който върши собственото дело на Бог, е Самият Бог. Ти трябва да се покориш, независимо дали искаш, или не — това не е въпрос, в който имаш избор! Хората трябва да се покоряват на Бог и то безпрекословно, без ни най-малка преструвка.

Групата хора, които въплътеният Бог иска да спечели днес, са тези, които са в съгласие с Неговите намерения. Хората трябва само да се покорят на Неговото дело и да престанат постоянно да се занимават с желанията на Бог на небето, да живеят в мъглявост и да затрудняват Бог в плътта. Тези, които са способни да Му се покоряват, са онези, които безпрекословно се вслушват в словата Му и се подчиняват на Неговите разпоредби. Такива хора изобщо не обръщат внимание на това какъв би могъл да бъде Бог на небето в действителност или какво дело може да върши Бог на небето в момента върху човека; те принасят сърцата си на Бог на земята и поставят цялото си същество пред Него. Те никога не обръщат внимание на собствената си безопасност, нито обръщат прекалено внимание на нормалността и практичността на Бог в плът. Онези, които се подчиняват на Бог в плът, могат да бъдат усъвършенствани от Него. Онези, които вярват в Бог на небето, няма да спечелят нищо. Това е така, защото не Бог на небето, а Бог на земята е Този, Който дава обещания и благословения на хората. Хората не бива винаги да почитат Бог като велик на небето, докато на Бог на земята гледат като на обикновен човек; това е несправедливо. Техният Бог на небето е велик и прекрасен, с удивителна мъдрост, но той изобщо не съществува; Бог на земята е съвсем обикновен и незначителен, а също така е и съвсем нормален. Той не притежава необикновен ум и не извършва разтърсващи земята действия; Той просто върши делото и говори по съвсем нормален и практически начин, не говори чрез гръмотевици и не призовава вятъра и дъжда. Той обаче наистина е въплъщение на Бог на небето и наистина е Бог, който живее сред хората. Хората не бива да уважават този, когото са в състояние да разберат и който отговаря на собствените им фантазии, като Бог, или да го почитат като велик, докато възприемат този, когото не могат да приемат и изобщо не могат да си представят, като нископоставен. Всичко това идва от бунтарството на хората; всичко това е източник на съпротивата на човечеството срещу Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които могат безусловно да се покорят на Божията практичност, са онези, които истински обичат Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 492

Хората не могат да усетят Божията обичливост, ако се вслушват единствено в това, което долавят с разума си. Ако разчитат единствено на разума си, любовта им към Бог ще бъде слаба. Ако говориш само за отплата за Божията благодат и любов, няма да имаш никакъв стимул за любовта си към Него; да Го обичаш въз основа на това, което долавяш с разума си, е пасивен подход. Защо казвам, че това е пасивен подход? Това е практически въпрос. Каква е вашата любов към Бог? Нима не е просто заблуждаване на Бог и извършване на машинални действия за Него? Повечето хора вярват, че тъй като няма награда за любовта към Бог и въпреки всичко ще бъдат наказани за това, че не Го обичат, то като цяло е достатъчно просто да не съгрешават. Така че да обичаш Бог и да се отплащаш за Неговата любов въз основа на това, което долавяш с разума си, е пасивен подход и не е любов към Бог, която идва спонтанно от сърцето. Любовта към Бог трябва да бъде искрено чувство, което се заражда дълбоко в човешкото сърце. Някои казват: „Аз самият съм готов да търся Бог и да Го следвам. Дори ако сега Бог иска да ме изостави, аз ще продължа да Го следвам. Независимо дали Той ме иска, или не, аз пак ще Го обичам и накрая трябва да Го спечеля. Предлагам сърцето си на Бог и независимо от това какво прави Той, ще Го следвам през целия си живот. Независимо от всичко, трябва да обичам Бог и да Го спечеля; няма да се успокоя, докато не Го спечеля“. Имаш ли такава решителност?

Пътят на вярата в Бог е същият като пътя на любовта към Него. Ако вярваш в Него, трябва да Го обичаш; но любовта към Него не се отнася само до това да Му се отплащаш за Неговата любов или да Го обичаш въз основа на това, което долавяш с разума си — това е чиста любов към Бог. Понякога хората не са способни да почувстват Божията любов само с разума си. Защо винаги съм казвал: „Нека Божият Дух развълнува душите ни“? Защо не говорих за това, че разумът на хората трябва да бъде насочен към това да обичат Бог? Защото разумът на хората не може да почувства обичливостта на Бог. Ако тези думи не те убеждават, опитай се да използваш разума си, за да почувстваш Неговата любов. В момента може и да имаш някакъв стремеж, но той скоро ще изчезне. Ако долавяш Божията обичливост само с разума си, ще бъдеш насочван, докато се молиш, но скоро след това подтикът ще избледнее и ще изчезне. Защо се получава така? Ако използваш единствено разума си, няма да успееш да събудиш любовта си към Бог; когато наистина почувстваш Божията обичливост в сърцето си, духът ти ще се развълнува от Него и едва тогава разумът ти ще може да изиграе първоначалната си роля. Това означава, че когато Бог движи човешкия дух и когато човек има познание и е насърчен в сърцето си, тоест когато е натрупал опит, само тогава той ще може действително да обича Бог със своя разум. Да обичаш Бог с разума си не е грешно — това е най-ниската степен на любов към Бог. Да обичаш, като „едва отдаваш дължимото на Божията благодат“, просто няма да подтикне човека да навлезе активно. Когато хората получат част от делото на Светия Дух, тоест когато видят и почувстват Божията любов в своя практически опит, когато познават Бог в известна степен и наистина видят, че Бог е толкова достоен за любовта на хората и колко прекрасен е Той, едва тогава са способни искрено да обичат Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската любов към Бог е спонтанна)

Ежедневни Божии слова  Откъс 493

Когато хората се докоснат до Бог със сърцата си, когато сърцата им са способни да се обърнат изцяло към Него, това е първата стъпка в любовта на човека към Бог. Ако искаш да обичаш Бог, първо трябва да си способен да обърнеш сърцето си към Него. Какво е да обърнеш сърцето си към Бог? Това е, когато всичко, към което се стремиш в сърцето си, е в името на това да обичаш и да спечелиш Бог. Това показва, че си обърнал сърцето си към Бог. Освен Бог и Неговите слова в сърцето ти няма почти нищо друго (семейство, богатство, съпруг, съпруга, деца и т.н.). Дори и да има, такива неща не могат да заемат сърцето ти и ти не мислиш за бъдещите си перспективи, а се стремиш единствено да обичаш Бог. В този момент ще си обърнал сърцето си изцяло към Бог. Представи си, че все още кроиш планове за себе си в сърцето си и винаги се стремиш към лична изгода, винаги мислиш: „Кога мога да отправя малка молба към Бог? Кога семейството ми ще забогатее? Как мога да си взема хубави дрехи?…“. Ако живееш в такова състояние, това показва, че сърцето ти не се е обърнало напълно към Бог. Ако в сърцето си пазиш само Божиите слова и ако си способен да се молиш на Бог и да си близо до Него по всяко време — сякаш Той е много близо до теб, сякаш Бог е в теб и ти си в Него — ако си в такова състояние, това означава, че сърцето ти е в присъствието на Бог. Ако се молиш на Бог и всеки ден ядеш и пиеш Неговите слова, винаги мислиш за делото на църквата и ако проявяваш внимание към Божиите намерения, използваш сърцето си, за да Го обичаш искрено и да удовлетворяваш Неговото сърце, тогава сърцето ти ще принадлежи на Бог. Ако сърцето ти е заето от редица други неща, то все още е заето от Сатана и не е обърнато истински към Бог. Когато нечие сърце наистина се обърне към Бог, той ще изпитва истинска, спонтанна любов към Него и ще може да показва разбиране към Божието дело. Макар да е възможно все още да има моменти на глупост и неразумност, той показва загриженост за интересите на Божия дом, за Неговото дело и за промяната на своя собствен нрав, а сърцето му е добронамерено. Някои хора все твърдят, че всичко, което правят, е за църквата, а всъщност работят за собствена изгода. Такива хора имат грешни намерения. Те са криви и измамни и повечето неща, които правят, са за тяхна лична изгода. Такива хора не се стремят към любов към Бог; сърцата им все още принадлежат на Сатана и не могат да се обърнат към Бог. Затова Бог няма как да придобие такъв човек.

Ако искаш да обичаш Бог истински и да бъдеш спечелен от Него, първата стъпка е да обърнеш сърцето си изцяло към Бог. За всяко нещо, което правиш, се вглеждай в себе си и се питай: „Дали правя това от боголюбиво сърце? Крият ли се някакви лични намерения зад това? Каква е действителната ми цел в това начинание?“. Ако искаш да отдадеш сърцето си на Бог, първо трябва да подчиниш собственото си сърце, да се откажеш от всички свои намерения и да постигнеш състояние, в което принадлежиш изцяло на Бог. Това е пътят да практикуваш отдаване на сърцето си на Бог. Какво означава да подчиниш собственото си сърце? Това означава да се откажеш от екстравагантните желания на плътта си, да не ламтиш за удобство или за предимствата на статуса. Това е да правиш всичко, за да удовлетвориш Бог, и да отдадеш сърцето си напълно на Него, а не на себе си. Това е достатъчно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската любов към Бог е спонтанна)

Ежедневни Божии слова  Откъс 494

Истинската любов към Бог идва от дълбините на сърцето; това е любов, която съществува само въз основа на познанието на човека за Бог. Когато нечие сърце е изцяло насочено към Бог, тогава той изпитва любов към Бог, но тази любов не е непременно чиста и не е непременно пълна. Това е така, защото все още има известна разлика между пълното насочване на сърцето на човек към Бог, истинското разбиране на Бог и истинското обожание към Него. Начинът, по който човек постига истинска любов към Бог и опознава Божия нрав, е като обърне сърцето си към Бог. Когато човек отдаде искреното си сърце на Бог, започва да навлиза в житейския опит. Така нравът му започва да се променя, любовта му към Бог постепенно расте и познанието му за Бог също постепенно се увеличава. Така че насочването на сърцето към Бог е само предпоставка за навлизане в правилния път на житейския опит. Когато хората поставят сърцата си пред Бог, те имат само копнеещо по Него сърце, но не и сърце, което Го обича, защото не Го разбират. Въпреки че при тези обстоятелства те изпитват някаква любов към Него, тя не е спонтанна и не е истинска. Това е така, защото всичко, което произлиза от човешката плът, е плод на емоции, а не резултат от истинско разбиране. Това е само моментен импулс и не може да доведе до дълготрайно обожание. Когато хората не разбират Бог, те могат да Го обичат само според собствените си предпочитания и индивидуални представи; такава любов не може да се нарече спонтанна любов, нито истинска любов. Сърцето на човек може наистина да се обърне към Бог и да е способно да мисли за Божиите интереси във всичко, но ако той не разбира Бог, няма да е способен да изпитва истински спонтанна любов. Единственото, което ще може да прави, е да изпълнява някои функции за църквата или да изпълнява част от задълженията си, но ще му липсва основа в това, което прави. Трудно е да се промени нравът на такива хора; те или не се стремят към истината, или не я разбират. Дори ако човек обърне напълно сърцето си към Бог, това не означава, че боголюбивото му сърце е напълно чисто, защото тези, които пазят Бог в сърцата си, невинаги изпитват любов към Бог в сърцата си. Това се отнася до разграничаването между това дали човек се стреми, или не се стреми да разбере Бог. Щом човек Го разбере, това показва, че е обърнал сърцето си напълно към Бог и че искрената любов към Бог в сърцето му е спонтанна. Само такива хора пазят Бог в сърцата си. Да обърнеш сърцето си към Бог е предпоставка за навлизане в правилния път, за разбиране на Бог и за постигане на любов към Бог. Това не е показател за изпълняване на дълга да обичаш Бог, нито за истинска любов към Него. Единственият начин някой да постигне истинска любов към Бог е да обърне сърцето си към Него, което е и първото нещо, което човек трябва да направи като едно от Неговите сътворени същества. Онези, които обичат Бог, са всички хора, които се стремят към живота, тоест хора, които се стремят към истината и искрено желаят Бог; всички те имат просветлението на Светия Дух и са водени от Него. Всички те са в състояние да получат Божието напътствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската любов към Бог е спонтанна)

Ежедневни Божии слова  Откъс 495

Днес, като се стремите да обичате и познавате Бог, от една страна трябва да понесете трудности и облагородяване, а от друга трябва да платите определена цена. Никой урок не е по-задълбочен от урока за любовта към Бог и може да се каже, че урокът, който хората научават през целия си живот на вяра, е да обичат Бог. Тоест, ако вярваш в Бог, трябва да обичаш Бог. Ако само вярваш в Бог, но не Го обичаш, не си постигнал познанието за Бог и никога не си обичал Бог с истинска любов, която идва от вътрешността на сърцето ти, тогава твоята вяра в Бог е напразна; ако в своята вяра в Бог не обичаш Бог, тогава живееш напразно и целият ти живот е най-низкият от всички животи. Ако през целия си живот никога не си обичал или удовлетворявал Бог, тогава какъв е смисълът да живееш? И какъв е смисълът от твоята вяра в Бог? Не е ли това загуба на усилия? Това означава, че ако хората искат да вярват в Бог и да Го обичат, те трябва да платят определена цена. Вместо външно да се стремят да действат по определен начин, те трябва да търсят истинско прозрение в дълбините на сърцата си. Ако пееш и танцуваш с голяма енергия, но не си способен да приложиш истината на практика, може ли да се каже, че обичаш Бог? Да обичаш Бог изисква да търсиш Божиите намерения във всичко, да изследваш дълбоко в себе си, когато ти се случи каквото и да било, да се опиташ да схванеш Божиите намерения и да видиш какви са те по тези въпроси, какво изисква Бог да постигнеш и как трябва да проявиш внимание към Неговите намерения. Например случва се нещо, което изисква от теб да страдаш, и тогава трябва да разбереш какво е Божието намерение и как трябва да проявиш внимание към Неговото намерение. Не трябва да удовлетворяваш себе си. Първо се откажи от себе си. Нищо не е по-жалко от плътта. Трябва да се стремиш да удовлетвориш Бог и да изпълниш дълга си. С такива мисли Бог особено ще те просветли по този въпрос и сърцето ти също ще намери утеха. Независимо дали е голямо или малко, когато ти се случи нещо, първо трябва да се избавиш от своето „аз“ и да гледаш на плътта като на най-незначителното нещо от всичко. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова повече свобода отнема тя; ако я задоволиш този път, следващия път тя ще поиска повече. Докато това продължава, ти ще обичаш плътта все повече. Плътта винаги има екстравагантни желания; тя винаги иска да я задоволиш и да ѝ угодиш вътрешно, независимо дали става дума за нещата, които ядеш или носиш, или за това да загубиш самообладание, или да се поддадеш на собствените си слабости и мързел… Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи стават нейните желания и толкова по-ненаситна става плътта, докато се стигне дотам, че плътта ти таи още по-дълбоки представи, бунтува се срещу Бог, въздига себе си и се усъмнява в Божието дело. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи са нейните слабости; винаги ще си мислиш, че никой не проявява внимание към слабостите ти, винаги ще вярваш, че Бог е отишъл твърде далеч и ще казваш: „Как може Бог да е толкова суров? Защо не дава мира на хората?“. Когато хората задоволяват плътта и я ценят твърде много, тогава те се погубват. Ако обичаш Бог истински, а не задоволяваш плътта си, ще видиш, че всичко, което Бог прави, е толкова правилно и толкова добро и че проклинането Му на твоето непокорство и съдът Му за твоята неправедност са оправдани. Ще има моменти, в които Бог ще те укорява и дисциплинира, ще издига среда, която те калява, като те принуждава да се изправиш пред Него, и ти винаги ще чувстваш, че това, което Бог прави, е прекрасно. Така ще почувстваш, че сякаш болката не е толкова голяма и че Бог е толкова обичлив. Ако угаждаш на слабостите на плътта и твърдиш, че Бог отива твърде далеч, тогава ще чувстваш, че винаги изпитваш болка и винаги си печален, а цялото Божие дело ще бъде неясно за теб, сякаш Бог изобщо не е съпричастен към човешката слабост и не осъзнава трудностите на човека. И така винаги ще се чувстваш нещастен и самотен, сякаш си претърпял голяма несправедливост, и тогава ще започнеш да се оплакваш. Колкото повече угаждаш на слабостите на плътта по този начин, толкова повече ще имаш усещането, че Бог отива твърде далеч, докато не стане толкова лошо, че да отречеш Божието дело, да започнеш да се противопоставяш на Бог и да се изпълниш с непокорство. Затова трябва да се опълчиш на плътта, а не да ѝ угаждаш: „Съпругът (съпругата) ми, децата, перспективите, бракът, семейството — нищо от това не е от значение! Само Бог е в сърцето ми и трябва да дам всичко от себе си, за да удовлетворя Бог, а не да задоволя плътта“. Трябва да имаш тази решителност. Ако винаги притежаваш такава решителност, тогава, когато приложиш истината на практика и се избавиш от своето „аз“, ще можеш да го направиш с минимални усилия. Казват, че имало навремето селянин, който видял напълно замръзнала змия на пътя. Селянинът я вдигнал и я притиснал до гърдите си, но тя, след като се съживила, го ухапала смъртоносно. Плътта на човека е като змията: нейната същина е да навреди на живота му. Когато плътта ти постигне своето напълно, животът ти е унищожен. Плътта е от Сатана. В нея винаги има екстравагантни желания, тя винаги мисли за себе си, винаги жадува за удобство и иска да се отдава на лекота, без тревожност или чувство за неотложност, като тъне в безделие. Ако я задоволиш до известна степен, в крайна сметка тя ще те погълне. Тоест, ако я задоволиш този път, тя ще поиска да я задоволиш отново следващия път. Тя винаги има прекомерни желания и нови изисквания и се възползва от това, че ѝ угаждаш, за да те накара да я обгрижваш още повече и да живееш в нейните удобства и ако никога не можеш да я преодолееш, в крайна сметка ще се погубиш. Дали ще можеш да придобиеш живот пред Бог и какъв ще бъде изходът ти накрая зависи от това как практикуваш опълчване на плътта. Бог те е спасил, избрал и предопределил, но ако днес не искаш да Го удовлетвориш, като не искаш да приложиш истината на практика и не искаш да се опълчиш на собствената си плът с истински боголюбиво сърце, в крайна сметка ще погубиш себе си и така ще изтърпиш изключително страдание. Ако винаги угаждаш на плътта, Сатана постепенно ще те погълне, като те остави без живот или без докосването на Духа, докато дойде ден, в който ще си изпълнен с мрак отвътре. Когато живееш в мрак, ще си в плен на Сатана, Бог вече няма да е в сърцето ти и тогава ще отречеш съществуването на Бог и ще Го оставиш. Затова, ако хората искат да обичат Бог, те трябва да платят цената на болката и да страдат. Няма нужда от външен ентусиазъм и трудности, такива като повече четене и тичане насам-натам; вместо това те трябва да се избавят от нещата в себе си, които са вътре в тях: екстравагантните мисли, личните интереси и собствените си планове, представи и намерения. Такова е Божието намерение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 496

Това, че Бог кастри външния нрав на хората, също е част от Неговото дело. Той кастри външната, ненормална човешка природа или с техния начин на живот и навици, техните маниери и обичаи, както и с техните външни практики и тяхната страст. Но когато Той иска от хората да приложат истината на практика и да променят нравите си, това, което най-вече кастри, са техните намерения и представи. Да се кастри само външният ти нрав не е трудно; това е все едно от теб да се иска да не ядеш нещата, които обичаш, а това е лесно. Когато обаче става дума за представите вътре в теб, не е лесно да се избавиш от тях. Това изисква хората да въстанат срещу плътта, да платят определена цена и да страдат пред Бог. Това е особено приложимо за намеренията на хората. Хората таят много неправилни намерения, откакто започнаха да вярват в Бог. Когато не прилагаш истината на практика, смяташ, че всичките ти намерения са правилни, но когато ти се случи нещо, ще видиш, че имаш много неправилни намерения. Така, когато Бог усъвършенства хората, Той ги кара да осъзнаят, че в тях има много представи, които препятстват познанието им за Бог. Когато осъзнаеш, че намеренията ти са погрешни, ако си способен да избегнеш да практикуваш според представите и намеренията си, и ако можеш да свидетелстваш за Бог и да останеш непоколебим в позицията си за всичко, което ти се случва, това доказва, че си въстанал срещу плътта. Когато въстанеш срещу плътта, неизбежно ще се стигне до битка вътре в теб. Сатана ще се опита да те накара да го следваш, ще се опита да те накара да следваш представите на плътта и да защитаваш интересите на плътта, но Божиите слова ще те просветляват и озаряват отвътре, и тогава зависи от теб дали ще следваш Бог или ще следваш Сатана. Когато Бог иска от хората да приложат истината на практика, това е преди всичко с цел да кастри нещата, които са вътре в тях, и да кастри мислите и представите, които не са в съответствие с Божиите намерения — Светият Дух докосва техните сърца, просветлява ги и ги озарява. Така че зад всичко, което се случва, се крие битка: всеки път, когато хората прилагат истината на практика или практикуват любов към Бог, се води голяма битка и макар че всичко може да изглежда наред с плътта им, в дълбините на сърцата им всъщност ще се води битка на живот и смърт — и едва след тази напрегната битка, след много размишления, може да се реши дали ще има победа, или поражение. Човек не знае дали да се смее, или да плаче. Тъй като много от намеренията на хората са погрешни или тъй като голяма част от Божието дело не се съобразява с техните представи, когато хората прилагат истината на практика, зад кулисите се води голяма битка. След като приложат тази истина на практика, зад кулисите, хората ще са пролели безброй сълзи от тъга, преди най-накрая да решат да удовлетворят Бог. Заради тази битка хората понасят страдания и се облагородяват; това е истинско страдание. Когато битката те връхлети, ако си способен предано да заемеш страната на Бог, ще можеш да удовлетвориш Бог. Докато практикува истината, човек неизбежно ще страда вътрешно; ако при прилагането на истината на практика всичко в хората беше правилно, тогава нямаше да е необходимо да бъдат усъвършенствани от Бог, нямаше да има битка и те нямаше да страдат. Тъй като в хората има много неща, които не са годни за оползотворяване от Бог, и тъй като плътта има много непокорен нрав, хората трябва да научат по-задълбочено урока за опълчването срещу плътта. Така Бог нарича страданието, което Той поиска от човека да понесе заедно с Него. Когато се сблъскаш с трудности, побързай да се помолиш на Бог: „Боже! Искам да Те удовлетворя, искам да изтърпя последното страдание, за да удовлетворя Твоето сърце, и колкото и големи да са неуспехите, с които се сблъсквам, пак трябва да Те удовлетворя. Дори ако трябва да се откажа от живота си, пак трябва да Те удовлетворя!“. С тази решителност, когато се молиш така, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си. Всеки път, когато прилагат истината на практика, всеки път, когато се облагородяват, всеки път, когато са подложени на изпитания, и всеки път, когато ги застигне Божието дело, хората трябва да понасят изключителна болка. Всичко това е изпитание за хората и затова във всеки от тях се води битка. Това е действителната цена, която плащат. Четенето на повече от Божиите слова и по-голямото тичане насам-натам също са един вид цена. Това е, което хората трябва да правят, това е техен дълг и отговорност, които трябва да изпълнят, но хората трябва да се избавят от онова у себе си, от което е необходимо да се избавят. Ако не го направиш, колкото и голямо да е външното ти страдание, колкото и да се суетиш, всичко ще бъде напразно! Тоест, само промените в теб могат да определят дали твоето външно страдание има стойност. Когато вътрешния ти нрав се е променил и когато си приложил истината на практика, тогава всички твои външни страдания ще получат Божието одобрение; ако не е настъпила промяна във вътрешния ти нрав, тогава независимо на пръв поглед колко голямо страдание понасяш или колко тичаш насам-натам, няма да получиш одобрение от Бог, а страданието, което не е потвърдено от Бог, е напразно. Така че дали цената, която си платил, е одобрена от Бог, се определя от това дали в теб е настъпила промяна и от това дали прилагаш истината на практика и дали въставаш срещу собствените си намерения и представи, за да постигнеш удовлетворение на Божиите намерения, познаване на Бог и вярност към Бог. Колкото и да тичаш напред-назад, ако никога не си умеел да въстанеш срещу собствените си намерения, а преследваш само външни дела и външен устрем и никога не обръщаш внимание на живота си, тогава страданието ти ще е било напразно. Ако в дадена среда има нещо, което искаш да кажеш, но вътрешно усещаш, че не е правилно да го кажеш, че казаното не изгражда твоите братя и сестри и че може да ги нарани, тогава няма да го кажеш, а ще предпочетеш да се измъчваш вътрешно, защото тези думи не могат да удовлетворят Божиите намерения. Тогава вътре в теб ще се води битка, но ти ще си готов да страдаш и да се откажеш от това, което обичаш. Ще бъдеш готов да понесеш това страдание, за да удовлетвориш Бог, и въпреки че вътрешно ще изпитваш болка, няма да се поддадеш на плътта и Божието сърце ще бъде удовлетворено, а така и ти вътрешно ще бъдеш утешен. Това е истинското заплащане на цена и е цената, желана от Бог. Ако практикуваш по този начин, Бог непременно ще те благослови; ако не успееш да постигнеш това, тогава колкото и да разбираш или колкото и добре да можеш да говориш, всичко това ще бъде напразно! Ако по пътя към любовта към Бог си способен да заемеш страната на Бог, когато Той се сражава със Сатана, и не се върнеш при Сатана, тогава ще си постигнал любов към Бог и ще си останал непоколебим в свидетелството си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 497

Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породена от човешка подредба или от човешко смущение. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и те изискват хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Например, когато Йов бе подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, с което се сблъска Йов, бяха действията и смущението на хората. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка. Например, ако си предубеден към братята и сестрите си, ще има думи, които искаш да кажеш — думи, които чувстваш, че са неприятни за Бог, но ако не ги кажеш, ще изпиташ вътрешно притеснение и в този момент ще започне битка вътре в теб: „Да говоря ли, или да не говоря?“. Това е битката. Така при всичко, с което се сблъскваш, се води битка. Когато вътре в теб се води битка, Бог върши делото Си върху теб чрез твоето действително сътрудничество и действителното ти страдание, и накрая вътрешно ще можеш да се избавиш от това, а гневът ти ще угасне по естествен начин. Това също е резултат от твоето сътрудничество с Бог. Всичко, което хората правят, изисква определено количество от кръвта на сърцето им. Без истинско страдание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги! Могат ли тези празни лозунги да удовлетворят Бог? Когато Бог и Сатана се сражават в духовния свят, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш. Макар че отстрани, когато се случват, тези неща може да изглеждат незначителни, те показват дали обичаш Бог, или не. Ако Го обичаш, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си за Него, а ако не си практикувал любов към Бог, това показва, че не си човек, който прилага истината на практика, че си без истината и без живот, че си плява! Във всичко, което се случва на хората, Бог има нужда да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Въпреки че в момента не ти се случва нищо съществено и не даваш силно свидетелство, всички подробности от ежедневието ти са свързани със свидетелство за Бог. Ако успееш да спечелиш възхищението на братята и сестрите си, на членовете на семейството си и на всички около теб; ако един ден невярващите дойдат и се възхитят на всичко, което правиш, и видят, че всичко, което Бог прави, е прекрасно, то това ще бъде твоето свидетелство. Въпреки че ти липсва проницателност и заложбите ти са незначителни, чрез усъвършенстването ти от Бог си способен да Го удовлетвориш и да проявиш внимание към Неговите намерения, като покажеш на останалите какво велико дело е извършил Той върху хора с най-незначителни заложби. Когато хората опознаят Бог и излязат победители пред Сатана, когато са предани на Бог в голяма степен, никой няма да има повече решителна непоколебимост от тази група хора и това е най-голямото свидетелство. Въпреки че не си способен да вършиш велики дела, ти си в състояние да удовлетвориш Бог. Другите не могат да се избавят от представите си, но ти можеш; други не могат да свидетелстват за Бог по време на действителните си преживявания, но ти можеш да използваш действителния си духовен ръст и действия, за да се отплатиш за Божията любов и да дадеш гръмко свидетелство за Него. Само това се счита за истинска любов към Бог. Ако не си способен на това, не свидетелстваш нито сред роднините си, нито сред братята и сестрите си, нито пред хората по света. И ако не можеш да свидетелстваш пред Сатана, Сатана ще ти се присмее, ще се отнася към теб като към шега, като към играчка и често ще те прави на глупак и ще обърка ума ти. В бъдеще може да те връхлетят големи изпитания, но днес, ако обичаш Бог с искрено сърце и ако независимо от това колко големи са предстоящите изпитания, независимо от това какво се случва с теб, ти си способен да останеш непоколебим в свидетелството си и си способен да удовлетвориш Бог, тогава твоето сърце ще се утеши и ти няма да се страхуваш, независимо колко големи изпитания ще срещнеш в бъдеще. Не можете да видите какво ще се случи в бъдеще; можете единствено да удовлетворите Бог в днешните обстоятелства. Вие сте неспособни да извършите каквото и да е велико дело — трябва да се съсредоточите върху удовлетворяването на Бог, като преживеете Неговите слова в реалния живот, и трябва да дадете силно и гръмко свидетелство, с което да посрамите Сатана. Въпреки че плътта ти няма да е удовлетворена и ще е страдала, ти ще си удовлетворил Бог и ще си посрамил Сатана. Ако винаги практикуваш по този начин, Бог ще открие път пред теб. Когато един ден дойде голямо изпитание, други ще паднат, а ти все още ще можеш да останеш непоколебим. Заради цената, която си платил, Бог ще те защити, за да можеш да останеш непоколебим и да не паднеш. Ако обикновено си в състояние да прилагаш истината на практика и да удовлетворяваш Бог с истински боголюбиво сърце, тогава Бог със сигурност ще те защити по време на бъдещи изпитания. Макар да си глупав, с малък духовен ръст и с незначителни заложби, Бог няма да бъде предубеден спрямо теб. Зависи от това дали замислите ти са правилни. Да предположим, че днес си способен да удовлетвориш Бог, с това, че си взискателен дори към дребните подробности и удовлетворяваш Бог във всичко, имаш истински боголюбиво сърце, отдаваш искреното си сърце на Бог и въпреки че има някои неща, които не можеш да видиш ясно, можеш да дойдеш пред Бог, за да поправиш помислите си, да търсиш Божиите намерения и да правиш всичко, за да удовлетвориш Бог. И макар че твоите братя и сестри може да те отхвърлят, сърцето ти удовлетворява Бог и ти не ламтиш за удоволствията на плътта. Ако винаги практикуваш по този начин, ще бъдеш защитен, когато те сполетят големи изпитания.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 498

Към какво вътрешно състояние на хората са насочени изпитанията? Те са насочени към непокорния нрав у хората, който им пречи да удовлетворяват Бог. В хората има много нечистотии и много лицемерие и затова Бог подлага хората на изпитания, за да ги пречисти. Но ако днес си в състояние да удовлетвориш Бог, бъдещите изпитания ще бъдат усъвършенстване за теб. Ако днес не си в състояние да удовлетвориш Бог, то бъдещите изпитания ще те изкушат, неволно ще паднеш и тогава нищо няма да можеш да направиш, защото няма да бъдеш способен да следваш Божието дело и няма да притежаваш реален духовен ръст. И така, ако искаш да си способен да останеш непоколебим в бъдеще, да удовлетвориш по-добре Бог и да Го следваш до самия край, днес трябва да изградиш здрава основа. Трябва да удовлетвориш Бог, като във всичко прилагаш истината на практика и проявяваш внимание към Неговите намерения. Ако винаги практикуваш по този начин, у теб ще има основа и Бог ще вдъхнови в теб сърце, което Го обича, и ще ти даде вяра. Един ден, когато наистина те споходи изпитание, може да страдаш от известна болка, да се разстроиш до определена степен и да изпиташ съкрушителна скръб, сякаш си умрял, но боголюбивото ти сърце няма да се промени, а ще стане още по-дълбоко. Такива са Божиите благословии. Ако си способен да приемеш с покорно сърце всичко, което Бог казва и прави днес, със сигурност ще бъдеш благословен от Бог и така ще бъдеш човек, който наследява Неговите благословии и обещания. Ако днес не практикуваш, когато един ден те споходят изпитания, ще останеш без вяра или любящо сърце и тогава изпитанието ще се превърне в изкушение; ще попаднеш сред изкушенията на Сатана и няма да има начин да избягаш. Днес може да си способен да оставаш непоколебим, когато се изправиш пред малко изпитание, но няма непременно да си способен да останеш непоколебим, когато един ден се изправиш пред голямо изпитание. Някои хора са доста доволни от себе си и мислят, че няма как да бъдат по-добри. Ако в такива моменти не се задълбочиш, а останеш самодоволен, то ще бъдеш в опасност. Днес, когато Бог не изпълнява делото посредством по-големи изпитания, изглежда, че се справяш добре във всички отношения, но когато Бог те изпита, ще откриеш, че си лишен от много неща, защото духовният ти ръст е твърде малък и не си способен да устояваш на големи изпитания. Ако останеш такъв, какъвто си, и си доволен да спреш да напредваш, тогава, когато дойдат изпитанията, ще паднеш. Често трябва да се вглеждате в това колко малък е вашият духовен ръст; само по този начин ще постигнете напредък. Ако едва по време на изпитанията видиш, че ръстът ти е толкова малък, че волята ти е толкова слаба, че твърде малко у теб е истинско и че не си подходящ за Божиите намерения — ако едва тогава осъзнаеш тези неща, ще бъде твърде късно.

Ако не познаваш Божия нрав, неизбежно ще паднеш по време на изпитанията, защото не знаеш как Бог усъвършенства хората, с какви средства Той ги усъвършенства, и когато те сполетят Божиите изпитания и те не съответстват на твоите представи, няма да успееш да останеш непоколебим. Истинската Божия любов е целият Му нрав и когато целият Божи нрав е разкрит на хората, какво носи това на тяхната плът? Когато праведният Божи нрав е разкрит на хората, плътта им неминуемо ще изстрада много болка. Ако не изстрадаш тази болка, не можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог, нито ще можеш да отдадеш истинска любов на Бог. Ако Бог те усъвършенства, Той трябва да разкрие целия Си нрав пред теб. От момента на сътворението до днес Бог никога не е разкривал целия Си нрав пред човека, но през сетните дни Той го разкрива пред тази група от хора, които е предопределил и избрал, и като усъвършенства хората, Той разкрива Своя нрав, чрез което Той прави пълноценна една група хора. Такава е истинската Божия любов към хората. За да изпитат истинската Божия любов, хората трябва да понесат изключителна болка и да платят висока цена. Едва тогава хората в крайна сметка могат да бъдат придобити от Бог и най-после ще могат да Му отвърнат с истинската си любов и само тогава Божието сърце ще бъде удовлетворено. Ако хората искат да бъдат доведени до съвършенство от Бог и ако искат да следват Неговата воля и напълно да принесат истинската си любов на Бог, те трябва да преживеят много болка и много мъчения в своите обстоятелства и така да бъдат подложени на мъчително страдание, подобно на това да бъдат доведени до прага на смъртта, което в крайна сметка ги принуждава да отдадат истинското си сърце обратно на Бог. Дали някой наистина обича Бог, се разкрива по време на страдание и облагородяване. Божието пречистване на любовта на хората също се постига само чрез страдание и облагородяване.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 499

Същността на вярата на повечето хора в Бог е религиозното убеждение: те не са способни да обичат Бог и само Го следват като роботи, но не са способни да копнеят за Него истински или да Го обожават. Те само Го следват мълчаливо. Много хора вярват в Бог, но малцина са тези, които Го обичат; те „се боят“ от Бог само защото се страхуват от бедствие, или пък се „възхищават“ на Бог заради Неговото величие и могъщество, но в техния страх и възхищение няма любов или истински копнеж. В своите преживявания хората търсят дребните подробности от истината или пък някакви незначителни тайни. Повечето хора просто следват и правят това само за да „ловят“ благословии в мътни води, а не за да търсят истината или да се покоряват искрено на Бог, за да получат Божиите благословии. Животът на вярата на всички хора в Бог е безсмислен, той няма стойност и в него са личните им съображения и стремежи; те не вярват в Бог, за да го обичат, а за да бъдат благословени. Много хора постъпват както желаят, правят каквото си искат и никога не се замислят за интересите на Бог или дали това, което правят, е в съответствие с Божиите намерения. Такива хора дори не могат да достигнат до истинска вяра, да не говорим за любов към Бог. Божията същност не е само за да вярват в нея хората, а по-скоро, за да я обичат. Но много от тези, които вярват в Бог, не са способни да открият тази „тайна“. Хората нито се осмеляват да обичат Бог, нито се опитват да Го обичат. Те така и не са открили, че Бог притежава толкова много неща, които заслужават да бъдат обичани; още не са открили, че Бог е Бог, Който обича човека, и че Той е Бог, който трябва да бъде обичан от човека. Обичливостта на Бог се изразява в Неговите дела: само чрез преживяване на делата Му хората могат да открият Неговата обичливост; само в реалността могат да преживеят обичливостта на Бог; и без да я преживява и наблюдава в реалния живот, никой не може да открие Божията обичливост. Има толкова много неща, които заслужават да бъдат обичани в Бог, но без да имат досег с Него, хората са неспособни да ги открият. Може да се каже, че ако Бог не беше станал плът, хората нямаше да имат досег с Него, а ако не можеха да имат досег с Него, нямаше да могат да преживеят и делото Му — и така любовта им към Бог щеше да бъде опетнена с много лъжовности и фантазии. Любовта на хората към Бог на небето не е толкова практическа, колкото любовта към Бог на земята, тъй като познанието на хората за Бог на небето се основава на техните фантазии, а не на това, което са видели със собствените си очи и което са преживели лично. Когато Бог идва на земята, хората могат да видят Неговите практични дела и Неговата обичливост, могат да видят всичко от Неговия практичен и нормален нрав — всичко това е хиляди пъти по-практическо от познанието им за Бог на небето. Независимо колко много хората обичат Бог на небето, в тази любов няма нищо практическо и тя е изпълнена с човешки идеи. Колкото и слаба да е любовта им към Бог на земята, тя е практическа; дори и да е съвсем малко, тя все пак е практическа. Бог кара хората да Го опознаят чрез практическа работа и чрез това познание Той спечелва любовта им. Това е като с Петър: ако не беше живял с Исус, за него щеше да е невъзможно да Го обожава. Така и неговата вярност към Исус беше изградена върху досега му с Исус. Тъй като Бог иска хората да Го обикнат, Той лично е дошъл сред хората и живее заедно с тях и всичко, което Той кара хората да видят и да преживеят, е практичността на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

Ежедневни Божии слова  Откъс 500

Бог използва практичността и появата на факти, за да доведе хората до съвършенство; Божиите слова изпълняват част от Неговото усъвършенстване на хората и това е работата по напътствието и отварянето на пътя. Това означава, че в Божиите слова човекът може да намери пътя на практикуването и знанието за виденията. Като разбира тези неща, човек ще има път и видения в действителната си практика и ще може да получи просвещение чрез Божиите слова; ще може да разбере, че този въпрос е дошъл от Бог и ще има голяма способност за разпознаване. След като вече има това разбиране, човекът трябва незабавно да навлезе в тази реалност и да използва Божиите слова, за да удовлетвори Бог в своя реален живот. Бог ще те напътства във всичко и ще ти даде път на практика, ще те накара да почувстваш, че Той е изключително прекрасен, и ще ти позволи да видиш, че всяка стъпка от Божието дело върху теб има за цел да те доведе до съвършенство. Ако искаш да видиш Божията любов, ако искаш наистина да я изпиташ, трябва да навлезеш дълбоко в реалността, трябва да навлезеш дълбоко в реалния живот и да видиш, че всичко, което Бог прави, е да обича и да спасява, че всичко, което Той прави, е да даде възможност на хората да се отърват от това, което е нечисто, и да облагороди в човека тези неща, които не могат да удовлетворят Божиите намерения. Бог предоставя ресурс, като едновременно с това използва слова; Той нагласява обстоятелствата на реалния живот, за да могат хората да ги преживеят, и ако хората ядат и пият много от Божиите слова, тогава в реалната си практика те могат да преодолеят всички трудности в живота си, като използват много Божии слова. Това означава, че трябва да имаш Божиите слова, за да навлезеш дълбоко в реалността; ако не ядеш и не пиеш Божиите слова и си лишен от Божието дело, тогава няма да имаш път в реалния живот. Ако никога не ядеш и не пиеш Божиите слова, ще бъдеш смутен, когато ти се случи нещо. Ще знаеш само, че трябва да обичаш Бог, но няма да си способен на никаква проницателност и няма да имаш път на практикуване; ще си объркан и ще си в недоумение, а понякога дори ще вярваш, че като удовлетворяваш плътта, ти удовлетворяваш Бог. Всичко това е следствие от това, че не ядеш и не пиеш Божиите слова. Това означава, че ако не разполагаш с помощта на Божиите слова и само се луташ в реалността, тогава ти си поначало неспособен да намериш пътя на практиката. Такива хора просто не разбират какво означава да вярваш в Бог, а още по-малко какво означава да обичаш Бог. Ако, използвайки просвещението и напътствията на Божиите слова, често се молиш, напипваш, търсиш и откриваш това, което трябва да практикуваш, намираш възможности за действието на Светия Дух, наистина си сътрудничиш с Бог и не си разстроен и объркан, тогава ще имаш път в реалния живот и наистина ще удовлетвориш Бог. Когато си удовлетворил Бог, Неговите напътствия ще бъдат вътре в теб, ще бъдеш изключително благословен от Бог, а това ще ти даде усещане за радост: ще се почувстваш изключително щастлив, че си удовлетворил Бог, ще се почувстваш изключително светъл отвътре, а в сърцето си ще чувстваш яснота и спокойствие. Съвестта ти ще се облекчи и ще се освободи от обвинения, а когато видиш братята и сестрите си, ще се почувстваш вътрешно щастлив. Ето какво означава да се радваш на Божията любов и само това е истинската радост от Бог. Човешката радост от Божията любов се постига чрез преживявания: преживявайки страдание и прилагайки истината на практика, хората получават Божиите благословения. Ако само казваш, че Бог наистина те обича, че Бог наистина е платил висока цена заради хората, че търпеливо и искрено е изрекъл толкова много слова и винаги спасява хората, това, че говориш с такива думи, е само едната страна на радостта от Бог. И все пак по-голямата радост — истинската радост — е когато хората прилагат истината на практика в реалния си живот, след което чувстват спокойствие и яснота в сърцата си. Те се чувстват силно развълнувани отвътре и усещат, че Бог е толкова обичлив. Ще почувстваш, че цената, която си платил, е повече от справедлива. След като си отдал кръвта на сърцето си, ще бъдеш изключително светъл отвътре: ще почувстваш, че наистина се радваш на Божията любов, и ще разбереш, че Бог е извършил делото на спасението върху хората, че Неговото облагородяване на хората има за цел да ги пречисти и че Бог изпитва хората, за да провери дали те наистина Го обичат. Ако винаги прилагаш истината на практика по този начин, постепенно ще придобиеш ясно познание за голяма част от Божието дело и тогава винаги ще чувстваш, че Божиите слова са чисти като кристал пред теб. Когато.ясно разбираш много истини, ще почувстваш, че както този, така и онзи въпрос е лесен за прилагане на практика, че можеш да преодолееш всеки проблем и да преодолееш всяко изкушение, ще видиш, че нищо не е проблем за теб, и това ще ти даде огромна свобода. В този момент ти ще се радваш на Божията любов и истинската Божия любов ще е дошла при теб. Бог благославя тези, които имат видения, които имат истината, които имат знание и които наистина Го обичат. Ако хората искат да видят Божията любов, те трябва да прилагат истината в реалния живот, да са готови да понасят болка и да изоставят това, което обичат, за да удовлетворят Бог, и въпреки сълзите в очите си да могат да удовлетворят Божието сърце. По този начин Бог със сигурност ще те благослови и ако преживееш такива трудности, те ще бъдат последвани от действието на Светия Дух. Чрез реален живот и чрез преживяването на Божиите слова хората могат да видят Божията обичливост и само ако са вкусили Божията любов, те могат да Го обичат истински.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

Ежедневни Божии слова  Откъс 501

Тези, които обичат Бог, обичат и истината, а колкото повече тези, които обичат истината, я прилагат на практика, толкова повече от нея имат; колкото повече я прилагат на практика, толкова повече от Божията любов имат; и колкото повече я прилагат на практика, толкова по-благословени са от Бог. Ако винаги практикуваш по този начин, Божията любов към теб постепенно ще ти даде възможност да прогледнеш, точно както Петър опозна Бог: Петър каза, че Бог не само има мъдростта да сътвори небето, земята и всички неща, но Той също така има мъдростта да извършва практическо дело върху хората. Петър каза, че Той е достоен за любовта на хората не само заради това, че е създал небето, земята и всичко останало, но и заради способността Му да създаде човека, да го спаси, да го доведе до съвършенство и да му завещае Своята любов. Също така Петър каза, че в Него има много неща, които са достойни за човешката любов. Петър каза на Исус: „Нима създаването на небето, земята и всички неща е единствената причина, поради която Ти заслужаваш любовта на хората? В Теб има още неща, които заслужават да бъдат обичани. Ти действаш и се движиш в реалния живот, Твоят Дух ме докосва отвътре, Ти ме дисциплинираш, Ти ме укоряваш — тези неща са още по-достойни за любов“. Ако искаш да видиш и да изпиташ Божията любов, трябва да напипваш и да търсиш в реалния живот и да си готов да загърбиш собствената си плът. Ти трябва да вземеш това решение. Трябва да си човек, в който има решителност, който е способен да удовлетворява Бог във всичко, без да бъде ленив или да желае насладите на плътта, като живее не за плътта, а за Бог. Може би този път не удовлетворяваш Бог, защото не разбираш Божиите намерения; следващия път дори да трябва да положиш известни усилия, трябва да удовлетвориш Него, а не плътта. Когато преживяваш по този начин, ти ще си опознал Бог. Ще видиш, че Бог може да създаде небето, земята и всички неща, че Той се е въплътил, за да могат хората да Го виждат по реален и осезаем начин и за да общува с тях по реален и осезаем начин; ще видиш, че Той може да върви сред хората и че Неговият Дух може да доведе хората до съвършенство в реалния живот; ще видиш, че всичко това им позволява да видят Неговата обичливост и да преживеят Неговото дисциплиниране, укора Му и благословиите Му. Ако винаги преживяваш по този начин, в реалния живот ще бъдеш неотделим от Бог и ако един ден връзката ти с Бог престане да бъде нормална, ти ще можеш да търпиш порицание и да се разкайваш. Когато имаш нормална връзка с Бог, никога няма да пожелаеш да Го напуснеш, а ако един ден Бог каже, че ще те изостави, ще се уплашиш и ще кажеш, че по-скоро предпочиташ да умреш, отколкото Бог да те изостави. Щом усетиш това, ще почувстваш, че не си способен да напуснеш Бог, и по този начин ще имаш основа и ще се наслаждаваш истински на Божията любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

Ежедневни Божии слова  Откъс 502

Хората често говорят за това, че оставят Бог да бъде техният живот, но преживяванията им все още не са стигнали дотам. Ти просто казваш, че Бог е твоят живот и че Той те напътства всеки ден, ядеш и пиеш Неговите слова всеки ден и Му се молиш всеки ден, и така Той е станал твоят живот. Познанията на тези, които казват това, са доста повърхностни. При много хора липсва основа; в тях Божиите слова са посадени, но те все още не са поникнали, а още по-малко са дали плод. Докъде са стигнали твоите преживявания днес? Едва сега, след като Бог те е принудил да стигнеш дотук, ти чувстваш, че не можеш да Го напуснеш. Един ден, когато твоите преживявания достигнат определена точка, ако Бог те накара да си тръгнеш, ти няма да можеш да го направиш. Винаги ще чувстваш, че не можеш да бъдеш без Бог вътре в теб; можеш да бъдеш без съпруг, съпруга или деца, без семейство, без майка или баща, без удоволствията на плътта, но не можеш да бъдеш без Бог. Да останеш без Бог би било все едно да загубиш живота си; ти не би могъл да живееш без Бог. Когато стигнеш до този момент, ще си постигнал успех във вярата си в Бог и тогава Бог ще се превърне в твой живот, ще стане основа на твоето съществуване. Ти никога повече няма да можеш да напуснеш Бог. Когато твоите преживявания достигнат дотам, ще се насладиш истински на Божията любов, връзката ти с Бог ще стане толкова близка, че Той ще бъде твоят живот, твоята любов, и в този момент ще се помолиш на Бог и ще кажеш: „Боже! Не мога да Те оставя. Ти си моят живот. Мога да живея без всичко останало, но без Теб не мога да продължа да живея“. Това е истинският духовен ръст на хората; това е истинският живот. Някои хора са били принудени да стигнат дотам, докъдето са стигнали днес: те е трябвало да продължат, независимо дали искат, или не, и винаги са се чувствали така, сякаш са заклещени между чука и наковалнята. Ти трябва да преживяваш така, че Бог да е твоят живот, така, че ако Бог бъде отнет от сърцето ти, това да бъде все едно да загубиш живота си; Бог трябва да е твоят живот и за теб трябва да е невъзможно да Го напуснеш. Тогава ти наистина ще си придобил практическо преживяване за Бог и в този момент, когато обичаш Бог, ще Го обичаш искрено и това ще бъде целенасочена, чиста любов. Може да дойде ден в твоите преживявания, в който животът ти е достигнал определена точка, когато се молиш на Бог, ядеш и пиеш Божиите слова, когато няма да можеш да оставиш Бог, Който е в теб, и няма да можеш да Го забравиш, дори да искаш. Бог ще се е превърнал в твой живот; ти ще можеш да забравиш света, ще можеш да забравиш съпругата си, съпруга си или децата си, но ще ти е трудно да забравиш Бог — това би било невъзможно. Това ще бъде твоят истински живот и твоята истинска любов към Бог. Когато любовта ти към Бог достигне определена точка, в която твоята любов към Бог не може да се сравни с любовта ти към нищо друго и е на първо място, тогава ще можеш да се откажеш от всичко останало и да си готов да приемеш всякакво кастрене от Бог. Когато си постигнал любов към Бог, която превъзхожда всичко останало, ти ще живееш в реалността и в Божията любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

Ежедневни Божии слова  Откъс 503

Щом Бог стане животът в хората, те не могат да Го напуснат. Не е ли това Божието дело? Няма по-велико свидетелство! Бог е работил до определен момент; Той е казал на хората да положат труд, да бъдат наказани или да умрат, но хората не са се отдръпнали, което показва, че са били завоювани от Бог. Хората, които имат истината, са тези, които в реалните си преживявания могат да стоят твърдо в своето свидетелство, да стоят твърдо на позицията си, да стоят на страната на Бог, без никога да отстъпват, и които могат да имат нормални взаимоотношения с хора, които обичат Бог, които, когато им се случват неща, са способни да се покоряват напълно на Бог и могат да се покоряват на Бог до смърт. Твоята практика и откровения в реалния живот са свидетелство за Бог, те са изживяване на човека и свидетелство за Бог, а това е истинската радост от Божията любов; когато си стигнал в преживяванията си до този момент, очакваният ефект ще бъде постигнат. Притежаваш реален живот и всяко твое действие се възприема с възхищение от другите. Облеклото и външният ти вид са незабележителни, но ти изживяваш изключително благочестив живот и когато разговаряш за Божиите слова, си воден и просвещаван от Него. Можеш да изказваш Божиите намерения чрез думите си, да разговаряш за реалности и разбираш много въпроси на служенето в духа. Говориш уравновесено, благоприличен и порядъчен си, не се впускаш в спорове и не водиш разпътен живот, способен си да се покоряваш на Божиите подредби и да оставаш непоколебим в свидетелството си, когато ти се случи нещо, и си спокоен и уравновесен, независимо с какво се занимаваш. Такъв човек наистина е видял Божията любов. Има хора, които все още са млади, но се държат като че ли са на средна възраст; те са зрели, познават истината и другите им се възхищават — и това са хората, които имат свидетелство и са проявлението на Бог. Това означава, че когато хората натрупат преживявания до определен момент, вътре в себе си ще имат прозрение за Бог и външният им нрав също ще се стабилизира. Много хора не прилагат истината на практика и не стоят твърдо в своето свидетелство. В такива хора няма нито любов към Бог, нито свидетелство за Бог и това са хората, които Той най-много ненавижда. Те четат Божиите слова по време на събранията, но това, което изживяват, е дело на Сатана, то е опозоряване на Бог, представяне на Бог в погрешна светлина и богохулство. При такива хора знакът на Божията любов не е видим и в тях Светият Дух изобщо не извършва дело. Така че думите и действията им представляват Сатана. Ако сърцето ти винаги е смълчано пред Бог и винаги обръщаш внимание на хората, събитията и нещата около теб, ако проявяваш внимание към Божието бреме и винаги имаш богобоязливо сърце, тогава Бог често ще те просвещава отвътре. В църквата има хора, които са „надзиратели“: те се стремят да наблюдават грешките на другите и след това да им подражават. Не са способни да проявят проницателност, не презират греха, не изпитват ненавист или отвращение към сатанинските неща. Такива хора са изпълнени със сатанински неща и в крайна сметка ще бъдат напълно изоставени от Бог. Винаги трябва да имаш богобоязливо сърце пред Бог, трябва да бъдеш умерен в думите и действията си и никога да не желаеш да се противопоставяш на Бог или да Го огорчаваш. Никога не бива да желаеш Божието дело върху теб да е било напразно или да позволяваш всички трудности, които си преживял, и всичко, което си приложил на практика, да се окажат напразни. Трябва да си готов да работиш повече и да обичаш Бог повече по пътя напред. Това са хората, които имат видение като своя основа. Това са хората, които се стремят към напредък.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

Ежедневни Божии слова  Откъс 504

Ако хората вярват в Бог и преживяват Божиите слова с богобоязливо сърце, тогава в тях може да се види Божието спасение и Божията любов. Тези хора са способни да свидетелстват за Бог; те изживяват истината и това, за което свидетелстват, също е истината — какво е Бог и какъв е Божият нрав. Те живеят сред Божията любов и са видели Божията любов. Ако хората искат да обичат Бог, те трябва да преживеят Божията обичливост и да видят Божията обичливост; само тогава в тях може да се събуди боголюбиво сърце и сърце, което предано отдава всичко на Бог. Бог не кара хората да Го обичат чрез думи или чрез фантазиите си и не ги принуждава да Го обичат. Вместо това Той ги оставя да Го обичат по своя собствена воля и им позволява да видят Неговата обичливост в делото и словата Му — тогава в тях се заражда любовта към Бог. Само по този начин хората могат наистина да свидетелстват за Бог. Хората не обичат Бог, защото други са ги подтикнали да го правят, и това не е моментен емоционален импулс. Те обичат Бог, защото са видели Неговата обичливост, защото са видели, че в Него има толкова много неща, които са достойни за любовта на хората, защото са видели Божието спасение, мъдрост и чудни дела — и в резултат на това истински хвалят Бог, истински копнеят за Него и в тях се пробужда такава страст, че те не биха могли да оцелеят, ако не спечелят Бог. Причината, поради която тези, които наистина свидетелстват за Бог, са способни да го направят толкова гръмко, е, че тяхното свидетелство почива на основата на истинското познание и истинския копнеж за Бог. Такова свидетелство не е плод на емоционален импулс, а това става според познанието на тези хора за Бог и Неговия нрав. Тъй като са опознали Бог, те чувстват, че непременно трябва да свидетелстват за Бог и да накарат всички, които копнеят за Бог, да Го опознаят и да осъзнаят Божията обичливост и Неговата практичност. Подобно на любовта на хората към Бог, тяхното свидетелство е спонтанно; в него има реалност, то има реално значение и стойност. То не е пасивно, празно и безсмислено. Причината, поради която се казва, че само тези, които наистина обичат Бог, имат най-голяма стойност и смисъл в живота си и истински вярват в Бог, е, че тези хора могат да живеят в Божията светлина и могат да живеят за Божието дело и управление. Защото те не живеят в тъмнина, а в светлина; не живеят безсмислен живот, а живот, който е благословен от Бог. Само тези, които обичат Бог, могат да свидетелстват за Бог, само те са Божии свидетели, само те са благословени от Бог и само те могат да наследят Божиите обещания. Тези, които обичат Бог, са Божии довереници; те са възлюбени от Бог хора и могат да се наслаждават на благословии заедно с Бог. Само такива хора ще живеят навеки и само те ще живеят завинаги под Божията грижа и закрила. Бог е Бог, Когото хората трябва да обичат, и Той е достоен за любовта на всички хора, но не всички хора са способни да обичат Бог и не всички хора могат да свидетелстват за Бог и да царуват заедно с Бог. Тъй като могат да свидетелстват за Бог и да посвещават всичките си усилия на Божието дело, тези, които наистина обичат Бог, могат да ходят навсякъде под небесата, без никой да се осмели да им се противопостави, и могат да царуват над земята и да властват над целия Божи народ. Тези хора са се събрали от цял свят. Те са хора от цял свят, които говорят различни езици и имат различен цвят на кожата, но значимостта на тяхното съществуване е същата; всички те имат боголюбиво сърце, всички те притежават еднакво свидетелство, имат една и съща решимост и едно и също желание. Тези, които обичат Бог, могат да ходят свободно по целия свят, а тези, които свидетелстват за Бог, могат да пътуват из цялата вселена. Тези хора са възлюбени от Бог, те са благословени от Бог и завинаги ще живеят в Неговата светлина.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

Ежедневни Божии слова  Откъс 505

Колко точно обичаш Бог днес? И точно колко знаеш за всичко, което Бог е извършил върху теб? Това са уроците, които трябва да научиш. Когато Бог пристига на земята, всичко, което Той е извършил върху човека и е позволил на човек да види, има за цел човек да Го обикне и опознае истински. Това, че човекът е в състояние да страда за Бог и е успял да стигне дотук, от една страна е поради Божията любов, а от друга — поради Божието спасение; дори повече, именно заради съда и делото на наказанието, което Бог е извършил върху човека. Ако нямате съд, наказание и изпитания от Бог, и ако Бог не ви е накарал да страдате, тогава, честно казано, няма да обичате Бог истински. Колкото по-голямо е Божието дело върху човека, колкото по-голямо е човешкото страдание, толкова повече то демонстрира колко изпълнено със смисъл е Божието дело и толкова повече човешкото сърце е способно да обича Бог истински. Как се постига урокът за любовта към Бог? Без трудности и облагородяване, без болезнени изпитания — и ако при това всичко, което Бог е дарил на човека, е благодат, любяща доброта и милост — ще успееш ли да достигнеш до точката на истинска любов към Бог? От една страна по време на Божиите изпитания човек разбира недостатъците си и вижда, че е нищожен, достоен за презрение и низък, че няма нищо и е нищо; от друга страна по време на изпитанията Бог нагласява някои среди за човека, така че в тях човекът да може по-добре да преживее обичливостта на Бог. Въпреки че болката е голяма и понякога непреодолима — дори достигаща нивото на съкрушителна скръб — след като я е изпитал, човек вижда колко обичливо е Божието дело в него и само на тази основа в човека се ражда истинската любов към Бог. Днес човекът вижда, че само с благодатта, любящата доброта и милостта на Бог той не е в състояние истински да опознае себе си, а още по-малко е в състояние да опознае същината на човека, и че само чрез правосъдието и облагородяването на Бог, и в самия процес на облагородяване човек може да разбере недостатъците си и да осъзнае, че няма нищо. По този начин любовта на човека към Бог се изгражда на основата на облагородяването и съда на Бог. Ако ти се наслаждаваш само на Божията благодат, като имаш спокоен семеен живот или материални благословии, това не означава, че си придобил Бог, нито означава, че си бил успешен в своята вяра в Бог. Бог вече е извършил един етап от делото на благодатта в плътта и наистина е дарил човека с материални благословии, но човекът не може да бъде доведен до съвършенство само с благодат, любяща доброта и милост. В преживяванията си човекът вкусва малко от Божията любов и вижда Божията любяща доброта и милост, но след като е преживявал известен период от време, той вижда, че Божията благодат и Неговата любяща доброта и милост са неспособни да доведат човека до съвършенство, неспособни са да разобличат това, което е покварено в него, и са неспособни да го избавят от неговия покварен нрав или да доведат до съвършенство неговата любов и вяра. Божието дело на благодат е било дело за определен период и човек не може да разчита на насладата в Божията благодат, за да опознае Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

Ежедневни Божии слова  Откъс 506

Днес повечето хора нямат това познание. Те вярват, че страданието няма стойност и че светът ги отхвърля, че семейният им живот е проблемен, че Бог не ги счита за угодни и че перспективите им са мрачни. Някои хора дори искат да умрат, когато страдат до определена степен. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, нямат постоянство, безхарактерни и безсилни са! Бог копнее човекът да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. Ако Го обичаш, тогава ще те сполети всякакъв вид страдание, а ако не Го обичаш, тогава вероятно при теб всичко ще върви гладко и всичко около теб ще е спокойно. Когато обичаш Бог, винаги ще ти се струва, че много неща около теб са непреодолими. И тъй като духовният ти ръст е твърде малък, ще бъдеш облагороден и ще си неспособен да удовлетвориш Бог — винаги ще чувстваш, че Божиите намерения са твърде възвишени, че са извън обсега на човека. Поради всичко това ще бъдеш облагороден — тъй като в теб има много слабости и в много отношения си неспособен да удовлетвориш Божиите намерения, ще бъдеш вътрешно облагороден. И все пак трябва ясно да разберете, че пречистването се постига само чрез облагородяване. Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да сте предани на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство. Когато си изкушаван от Сатана, трябва да кажеш: „Сърцето ми принадлежи на Бог и Бог вече ме спечели. Аз не мога да удовлетворя теб — трябва да удовлетворя Бог правилно“. Колкото повече удовлетворяваш Бог, толкова повече Бог ще те благославя и толкова по-силно ще става твоето желание да обичаш Бог; също така ще имаш вяра и решимост и ще чувстваш, че един живот, изживян в любов към Бог, е най-ценният и смислен живот. Може да се каже, че щом обикнеш Бог, ще бъдеш освободен от скръб. Въпреки че има моменти, когато плътта ти е слаба и имаш много реални трудности, ако през тези моменти наистина се уповаваш на Бог, ще бъдеш утешен и ще се чувстваш спокоен и подкрепен в духа си. По този начин ще можеш да преодолееш много ситуации и няма да се оплакваш от Бог заради страданието, което понасяш. Вместо това ще искаш да пееш химни, да танцуваш и да се молиш, да се събираш и да общуваш, и да мислиш за Бог, и ще чувстваш, че всички хора, събития и неща около теб, които Бог е устроил, са подходящи. Ако не обичаш Бог, всичко, което погледнеш, няма да ти бъде по вкуса и нищо няма да е приятно за очите ти; няма да имаш освобождение и ще бъдеш потиснат в духа си, и винаги ще таиш оплаквания от Бог, и винаги ще чувстваш, че страданието, което понасяш, е твърде голямо и че си бил твърде много онеправдан. Ако не се стремиш заради щастие, а за да удовлетвориш Бог и да не бъдеш обвиняван от Сатана, тогава този стремеж ще ти даде голямо желание да обичаш Бог. Когато си способен да практикуваш всичко, което е изречено от Бог, и всичко, което правиш, може да удовлетвори Бог, това се нарича да притежаваш реалност. Да се стремиш към удовлетворяването на Бог означава да използваш своето боголюбиво сърце, за да прилагаш Неговите слова на практика. Без значение кога, ти винаги имаш боголюбиво сърце в себе си, дори когато другите са без сили, и копнееш и мислиш за Бог дълбоко в себе си. Това е истински духовен ръст. Колко точно висок е духовният ти ръст зависи от това колко боголюбиво е сърцето ти, от това дали си способен да устоиш, когато си подложен на изпитание, дали си слаб, когато те застигне определено обстоятелство и дали можеш да отстояваш позицията си, когато братята и сестрите ти те отхвърлят; Постъпването на фактите ще покаже точно какво е боголюбивото ти сърце. В голяма част от Божието дело се вижда, че Бог наистина обича човека толкова много. Просто очите на човешкия дух все още не са напълно отворени и той не е в състояние ясно да види голяма част от Божието дело и Неговите намерения, нито многото обичливи неща, свързани с Бог; човек има твърде малко истинска любов към Бог. Ти си вярвал в Бог през цялото това време и днес Бог е отрязал всички възможности за бягство. Истината е, че нямаш друг избор, освен да поемеш по правилния път, и именно суровият съд и огромното Божие спасение те водят по този правилен път. Само след като преживее трудности и облагородяване, човек разбира, че Бог е обичлив. Преживявайки това до днес, може да се каже, че човек е познал част от Божията обичливост, но това все още не е достатъчно, защото на човека му липсва толкова много. Човек трябва да преживее повече от чудното Божие дело и повече от усилното облагородяване, което Бог нагласява за него. Само тогава животът нрав на човека може да се промени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

Ежедневни Божии слова  Откъс 507

Всички вие сте в процес на преминаване през изпитания и облагородяване. Как трябва да обичате Бог по време на облагородяването? След като претърпят облагородяване, хората са способни да възнесат истинска възхвала на Бог и насред облагородяването могат да се убедят колко много са недостатъците им. Колкото повече си облагородяван, толкова по-способен си да се опълчиш на плътта; колкото повече са облагородявани хората, толкова повече любов дават на Бог. Ето какво трябва да разберете. Защо хората трябва да се облагородяват? Какъв резултат се цели да се постигне? Какво е значението на Божието дело за облагородяване на човека? Ако наистина търсиш Бог, тогава, след като си претърпял Неговото облагородяване до определена степен, ще почувстваш, че то е изключително добро и крайно необходимо. Как трябва човек да обича Бог по време на облагородяването? Като използваш решимостта да обичаш Бог, за да приемеш Неговото облагородяване: по време на облагородяването ти се измъчваш отвътре, сякаш нож пробожда сърцето ти, но си готов да удовлетвориш Бог, като използваш своето боголюбиво сърце, а не искаш да се грижиш за плътта. Това се разбира под практикуване на любов към Бог. Боли те отвътре и страданието ти е достигнало определен предел, но все още си готов да застанеш пред Бог и да се молиш, като изричаш: „Боже! Не мога да Те оставя. Въпреки че в мен има тъмнина, искам да Те удовлетворя; Ти познаваш сърцето ми и дано вработиш повече от любовта Си в мен“. Това е практикуване по време на облагородяване. Ако използваш боголюбиво сърце като основа, облагородяването може да те доближи до Бог и да те направи по-близък с Него. Тъй като вярваш в Бог, трябва да отдадеш сърцето си пред Бог. Ако принесеш и положиш сърцето си пред Бог, тогава по време на облагородяването със сигурност няма да се отречеш от Бог или да Го оставиш. По този начин връзката ти с Бог ще става все по-близка и по-нормална, а общението ти с Бог — все по-често. Ако винаги практикуваш по този начин, ще прекарваш повече време в Божията светлина и повече време под напътствието на Неговите слова. Освен това ще настъпват все повече промени в нрава ти, а знанията ти ще се увеличават с всеки изминал ден. Когато дойде денят, в който внезапно те споходят Божиите изпитания, не само ще можеш да застанеш на страната на Бог, но и ще можеш да свидетелстваш за Бог. Тогава ще бъдеш като Йов и като Петър. Когато си свидетелствал за Бог, това ще означава, че си човек, който Го обича истински, човек, който с радост ще даде живота си за Него, и че си Божи свидетел и човек, когото Бог обича. Любовта, която е преживяла облагородяване, е силна, а не крехка. Независимо от това кога и как Бог те подлага на Своите изпитания, ти си способен да пренебрегнеш собствения си живот, с радост да отхвърлиш всичко заради Бог и с радост да понесеш всичко заради Бог — така любовта ти ще бъде чиста, а вярата ти ще има реалност. Едва тогава ще бъдеш човек, който наистина е обичан от Бог и който наистина е доведен до съвършенство от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

Ежедневни Божии слова  Откъс 508

Ако хората попаднат под влиянието на Сатана, те не таят любов към Бог, а предишните им видения, любов и решителност изчезват. Някога хората са смятали, че трябва да страдат за Бог, но днес смятат, че е срамно да правят това и са пълни с оплаквания. Това е дело на Сатана, знак, че са паднали под властта на Сатана. Ако изпаднеш в такова състояние, трябва да се помолиш веднага и да го промениш възможно най-скоро — това ще ти предостави защита, когато Сатана атакува. Именно по време на мъчителното облагородяване човек най-лесно може да попадне под влиянието на Сатана, така че как трябва да обичаш Бог по време на такова облагородяване? Трябва да призовеш решимостта си, да положиш сърцето си пред Бог и да Му посветиш времето, което ти остава. Независимо от това как Бог те облагородява, трябва да можеш да прилагаш истината на практика, за да удовлетвориш Божиите намерения, и трябва да се заемеш да търсиш Бог и да търсиш общение. В такива моменти колкото си по-пасивен, толкова по-лесно ще станеш негативен и толкова по-лесно ще се откажеш. Когато е необходимо да изпълняваш функцията си, макар и да не я изпълняваш добре, правиш всичко по силите си и го правиш, като използваш единствено боголюбивото си сърце; независимо от това какво казват другите — независимо дали казват, че си се справил добре, или че си се справил зле — общо взето намеренията ти са правилни и не си самоправеден, защото действаш в името на Бог. Когато другите те разбират погрешно, си способен да се помолиш на Бог и да кажеш: „Боже! Не искам другите да ми покажат търпение или да се отнасят добре с мен, нито да ме разбират или одобряват. Моля се само да мога да Те обичам в сърцето си, да съм спокоен в сърцето си и съвестта ми да е чиста. Не искам другите да ме хвалят или да ме уважават; стремя се само да Те удовлетворя от сърце. Изпълнявам функцията си, като правя всичко по силите си. Макар да съм глупав, с ниска заложба и сляп, знам, че Ти си прекрасен, и съм готов да Ти посветя всичко, което имам“. Щом се помолиш така, боголюбивото ти сърце се появява и ти се чувстваш много по-спокоен в сърцето си. Това се разбира под практикуване на любов към Бог. Докато се учиш от опита си, ще се провалиш два пъти и ще успееш веднъж, или ще се провалиш пет пъти и ще успееш два пъти, и докато придобиваш опит по този начин, само насред провалите ще си способен да видиш обичливостта на Бог и да откриеш собствените си недостатъци. Когато следващия път се сблъскаш с подобна ситуация, трябва да проявиш предпазливост, да забавиш темпото си и да засилиш молитвите си, и постепенно ще можеш да възтържествуваш в този вид ситуация. Ето какво означава молитвите ти да дадат плодове. Само когато видиш, че си успял този път, че си изпитал вътрешно удовлетворение, и че щом се помолиш, можеш да почувстваш Бог, и че присъствието на Светия Дух не те е напуснало, ще разбереш как Бог извършва дело върху теб. Ако практикуваш по този начин, ще имаш път в своето преживяване. Ако не прилагаш истината на практика, тогава ще останеш без присъствието на Светия Дух в теб. Но ако прилагаш истината на практика, когато се сблъскваш с неща, тогава, въпреки че вътрешно те боли, след това Светият Дух ще бъде с теб, ще си в състояние да усещаш Божието присъствие, когато се молиш, ще имаш силата да практикуваш Божиите слова, а по време на общение с твоите братя и сестри нищо няма да тежи на съвестта ти и ще се чувстваш спокоен, а така ще си способен да извадиш наяве това, което си свършил. Независимо от това, което казват другите, ако връзката ти с Бог продължава да бъде нормална, ако не си възпиран от другите и можеш да се издигнеш над всичко, това показва, че твоето практикуване на Божиите слова е било резултатно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

Ежедневни Божии слова  Откъс 509

Колкото повече Бог облагородява човека, толкова повече сърцето му е способно да обича Бог. Страданието в сърцето му е от полза за живота му; то го прави по-способен да притихне пред Бог и да има по-близка връзка с Бог, както и по-способен да види неизмеримата Божия любов и Неговото огромно спасение. Петър преживя облагородяване стотици пъти, а Йов премина през няколко изпитания. Ако искате Бог да ви доведе до съвършенство, вие също трябва да преминете през облагородяване стотици пъти — трябва да преминете през този процес и да разчитате на тази стъпка — само тогава ще сте способни да удовлетворите Божиите намерения и да бъдете доведени до съвършенство от Бог. Облагородяването е най-доброто средство, чрез което Бог довежда човека до съвършенство; само чрез облагородяване и горчиви изпитания в сърцето на човека може да се зароди истинска любов към Бог. Без страдание човекът няма истинска любов към Бог; ако не е изпитван вътрешно, ако не е подложен на истинско облагородяване, тогава сърцето му винаги ще блуждае навън. След като си бил облагороден до определена степен, ще видиш собствените си слабости и затруднения, ще видиш, че имаш много недостатъци и че си неспособен да преодолееш множеството трудности, с които се сблъскваш, и ще видиш, че си се бунтувал толкова много. Само по време на изпитания човек е способен истински да опознае реалното си състояние; изпитанията са по-способни да усъвършенстват човека.

През живота си Петър преживя облагородяване стотици пъти и претърпя много болезнено каляване. Това облагородяване се превръща в основа на върховната му любов към Бог и в най-значимия опит в целия му живот. Това, че е успял да придобие върховна любов към Бог, се дължи в известен смисъл на решимостта му да обича Бог; по-важното е обаче, че се дължи на облагородяването и страданието, през които премина. Това страдание се превърна в негов пътеводител по пътя на любовта към Бог и в най-запомнящото се нещо за него. Ако хората не преминат през болката на облагородяването, когато обичат Бог, тяхната любов е пълна с поквара и лични предпочитания; такава любов е изпълнена с идеите на Сатана и по същество е неспособна да удовлетвори Божиите намерения. Решителността да обичаш Бог не се равнява на истинската любов към Бог. Дори ако всичко, за което мислят в сърцето си, е в полза на това да обичат и удовлетворяват Бог — изглежда лишено от всякакви човешки идеи, сякаш всичко това е в името на Бог — когато такова практикуване на любовта към Бог е представено пред Него, Той не го одобрява и не го благославя. Дори хората да разбираха и да опознаваха напълно всички истини, не би могло да се каже, че това е признак за любов към Бог, не би могло да се каже, че тези хора имат реалността да обичат Бог. Въпреки че са разбрали много истини, без да са преминали през облагородяване, хората не са способни да приложат тези истини на практика; само по време на облагородяване хората могат да разберат истинското значение на тези истини и само тогава могат истински да оценят дълбокия им смисъл. В този момент, когато практикуват тези истини, те могат да го направят точно и в съответствие с Божиите намерения; при практикуването им в този момент собствените им идеи са избледнели, покварата им е намалена и човешките им чувства са отслабени. Само в този момент практиката им е истинско проявление на любовта към Бог. Ефектът на истината за любовта към Бог не се постига с изговорено знание или вътрешно желание, нито може да се постигне просто чрез разбиране на тази истина. Изисква се хората да платят определена цена, да преминат през много болка по време на облагородяването и едва тогава любовта им ще стане чиста и ще е в съответствие с Божиите намерения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

Ежедневни Божии слова  Откъс 510

Изправен пред състоянието на човека и отношението му към Бог, Бог е извършил ново дело, като дава възможност на човека да притежава както познание за Него, така и покорство към Него, и както любов, така и свидетелство. Затова човек трябва да преживее Божието облагородяване, както и да изпита Неговото правосъдие и кастрене, без които човек никога не би познал Бог и не би бил способен да Го обича истински и да свидетелства за Него. Божието облагородяване на човека не цели само един ефект, а цели многостранен ефект. И така, Бог извършва делото по облагородяването върху онези, които са готови да търсят истината, за да може Бог да доведе до съвършенство тяхната решителност и любов. За онези, които искат да търсят истината и копнеят за Бог, нищо не е по-смислено и по-полезно от подобно облагородяване. За човека не е толкова лесно да разбере или възприеме Божия нрав. Тъй като Бог в крайна сметка е Бог и все пак е невъзможно Бог да има същия нрав като човека, за човека не е лесно да разбере Неговия нрав. Истината не е вродено притежавана от човека и не се възприема лесно от онези, които са били покварени от Сатана; човекът е лишен от истината и от решимостта да я прилага на практика и ако не страда и не бъде облагороден или съден, тогава неговата решимост никога няма да бъде доведена до успешен край. За всички хора облагородяването е изключително болезнено и много трудно за приемане, но именно по време на облагородяването Бог разкрива Своя праведен нрав пред човека и открива Своите изисквания към човека, и осигурява повече просветление и повече практическо кастрене. Чрез сравнението между фактите и истината човек придобива по-голямо познание за себе си и за истината и по-добро разбиране на Божиите намерения, и така човекът може да има по-истинска и по-чиста любов към Бог. Такива са Божиите цели, когато извършва делото на облагородяването. Цялото дело, което Бог извършва върху човека, има своите цели и значение; Бог не върши безсмислени дела, нито върши дела, които не са полезни за човека. Облагородяването не означава отстраняване на човека от пред Бог, нито означава унищожаването му в ада. По-скоро чрез облагородяването се променя нравът на човека, променят се неговите намерения, старите му възгледи, променя се любовта му към Бог и се променя целият му начин на живот. Облагородяването е практическо изпитание за човека и форма на практическо обучение и само по време на облагородяване любовта му може да изпълни изначалната си функция.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

Ежедневни Божии слова  Откъс 511

При вярата си в Бог трябва да се покоряваш на Бог, да прилагаш истината на практика и да изпълняваш целия си дълг. Освен това трябва да разбереш какво следва да преживееш. Ако преживяваш само кастрене, дисциплиниране и съдене, ако само се наслаждаваш на Бог, но не можеш да почувстваш кога Бог те дисциплинира или те кастри — това е неприемливо. Вероятно в този случай на облагородяване оставаш непоколебим, но това все още не е достатъчно; ти трябва да продължиш да вървиш напред. Урокът да обичаш Бог е безкраен и никога няма да приключи. Хората смятат, че да вярваш в Бог е нещо изключително просто, но щом наистина го преживеят, разбират, че вярата в Бог не е толкова проста, колкото си представят. Когато Бог работи с цел да облагороди човека, човекът страда. Колкото по-голямо е облагородяването на човек, толкова по-голямо ще е боголюбивото му сърце и толкова повече от Божието велико могъщество ще се разкрива в него. И обратното, колкото по-малко облагородяване претърпява човек, толкова по-малко ще е боголюбивото му сърце и толкова по-малко Божието велико могъщество ще се разкрива в него. Колкото по-големи са облагородяването и болката на човек и колкото повече мъчения преживява той, толкова по-дълбока ще бъде неговата любов към Бог, толкова по-истинска ще стане вярата му в Бог и толкова по-задълбочени ще бъдат познанията му за Него. В своите преживявания ще видиш, че тези хора, които преминават през голямо облагородяване и страдание, хора, които Бог кастри много и които много дисциплинира, хранят дълбока любов към Бог и имат по-задълбочено и изчерпателно познание за Него. Онези, които не са преживели кастрене, имат само повърхностно познание. Те могат да кажат само: „Бог е толкова добър, Той дава на хората благодат, за да могат те да Му се радват“. Когато са преживели кастрене и дисциплиниране, те могат да говорят за истинското познание за Бог. Така че колкото по-чудно е Божието дело върху човека, толкова по-ценно и значимо е то. Колкото по-неразгадаемо е то за теб и колкото е по-несъвместимо с твоите представи, толкова повече Божието дело може да те завоюва, да те придобие и да те доведе до съвършенство. Колко голямо е значението на Божието дело! Ако Бог не облагородяваше човека по този начин, ако не работеше по този метод, тогава Неговото дело щеше да бъде безрезултатно и нямаше да има никакво значение. В това се крие изключителното значение на онова, което беше споменато в миналото — Бог избира и придобива тази група хора и ги прави пълноценни в последните дни. Колкото по-велико е делото, което Той извършва върху вас, толкова по-дълбока и по-чиста е вашата любов към Бог. Колкото по-голямо е Божието дело, толкова по-способен става човек да разбере нещо от мъдростта на Бог и толкова по-задълбочено става човешкото познание за Него. Шестхилядолетният план за управление на Бог ще приключи в последните дни. Нима наистина може да приключи лесно? Ще завърши ли Своето дело Бог, след като завоюва човечеството? Нима може да е толкова просто? На хората им се струва, че е толкова просто, но това, което върши Бог не е толкова просто. Всяка част от делото, което Бог извършва, е неразгадаема за човека. Ако можеше да го проумееш, тогава Божието дело нямаше да има никакво значение или стойност. Делото, извършено от Бог, е неразгадаемо; то е твърде несъответстващо на твоите представи и колкото повече не съответства на твоите представи, толкова по-значимо е Божието дело; ако съответстваше на твоите представи, то нямаше да има смисъл. Днес ти усещаш, че Божието дело е толкова чудно, и колкото по-чудно ти се струва то, толкова по-силно чувстваш, че Бог е необясним, и виждаш колко велики са Божиите дела. Ако Той вършеше само някаква повърхностна, небрежна работа, за да завоюва човека, и след това не правеше нищо друго, тогава човекът нямаше да може да види значението на Божието дело. Въпреки че сега си подложен на малко облагородяване, то е много полезно за израстването ти в живота; затова за вас е крайно необходимо да преживеете такова страдание. Днес си подложен на малко облагородяване, но по-късно наистина ще можеш да видиш делата на Бог и накрая ще кажеш: „Божиите дела са толкова чудни!“. Това ще кажеш в сърцето си. След като преживяха Божието облагородяване за известно време (изпитанието на полагащите труд и времето на наказанието), някои хора накрая казаха: „Да вярваш в Бог е много трудно!“. Това, че използваха думите „много трудно“, показва, че делата на Бог са необясними, че Божието дело има огромно значение и стойност и че Неговото дело е много достойно да бъде ценено от човека. Ако, след като съм свършил толкова много работа, ти нямаше никакви знания, тогава може ли Моето дело изобщо да има стойност? Това ще те накара да кажеш: „Да служиш на Бог е много трудно, Божиите дела са толкова чудни и Бог наистина е мъдър! Бог е толкова обичлив!“. Ако след като си преминал през период на преживяване можеш да изречеш такива думи, то това доказва, че си придобил Божието дело върху себе си. Един ден, когато проповядваш в чужбина и някой те попита: „Как се развива твоята вяра в Бог?“, ти ще можеш да кажеш: „Делата на Бог са толкова удивителни!“. Той ще почувства, че думите ти говорят за практически преживявания. Това е истинско свидетелство. Ще кажеш, че Божието дело е изпълнено с мъдрост, че Неговото дело върху теб наистина те е убедило и е завоювало сърцето ти, че винаги ще Го обичаш, защото Той е повече от достоен за любовта на хората! Ако можеш да изречеш тези неща, тогава можеш да развълнуваш сърцата на хората. Всичко това е свидетелство. Ако си способен да даваш гръмко това свидетелство, като трогваш хората до сълзи, това показва, че си човек, който наистина обича Бог, защото си способен да свидетелстваш за любящия Бог, и чрез теб Божиите дела могат да бъдат потвърдени със свидетелство. Ако твоето свидетелство дава възможност на другите да търсят Божието дело, да преживяват Божието дело и да остават непоколебими във всяка среда, която преживяват, единствено този вид свидетелство е истинско свидетелство и е точно това, което се изисква от теб сега. Ти трябва да разбереш, че Божието дело има изключителна стойност и е достойно да бъде ценено от хората, че Бог е толкова скъпоценен и толкова богат; Той може не само да говори, но и да съди хората, да облагородява сърцата им, да им носи радост, да ги печели, да ги завоюва и да ги усъвършенства. От опита си ти ще разбереш, че Бог е много достоен за любов. И така, колко обичаш Бог сега? Можеш ли наистина да кажеш тези неща от сърце? Когато си способен да изразиш тези думи от дълбините на сърцето си, тогава ще имаш свидетелство. След като твоето преживяване достигне това ниво, ще бъдеш способен да свидетелстваш за Бог и ще бъдеш пригоден да вършиш това. Ако не достигнеш това ниво в опита си, тогава все още ще си твърде далеч. Нормално е по време на процеса на облагородяване хората да показват слабости, но след облагородяването ти трябва да можеш да кажеш: „Бог е толкова мъдър в Своите дела!“. Ако наистина успееш да постигнеш практическо разбиране на тези думи, това ще бъде скъпоценно и твоето преживяване ще има стойност.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Ежедневни Божии слова  Откъс 512

Към какво трябва да се стремиш сега? Дали си способен да свидетелстваш за Божието дело, дали си способен да станеш свидетелство за Бог и проявление на Бог и дали си пригоден да бъдеш оползотворен от Него — това са нещата, към които трябва да се стремиш. Колко много дело всъщност е извършил Бог върху теб? Колко си видял, колко си разбрал? Колко си преживял и какво си изпитал? Независимо от това дали Бог те е подложил на изпитание, кастрил те е или те е дисциплинирал, Неговите дела и Неговото дело са били извършени върху теб. Но като вярващ в Бог и като човек, който се стреми да бъде усъвършенстван от Него, можеш ли да свидетелстваш за Божието дело, като се основаваш на своя практически опит? Можеш ли да изживяваш Божието слово чрез практическия си опит? Можеш ли да се грижиш за другите чрез собствения си практически опит и да отдадеш целия си живот в името на свидетелстването за Божието дело? За да свидетелстваш за Божието дело, трябва да разчиташ на своя опит, на знанията си и на цената, която си платил. Само така можеш да удовлетвориш Неговите намерения. Дали си човек, който свидетелства за Божието дело? Имаш ли тази решимост? Ако можеш да свидетелстваш за Неговото име и още повече — за Неговото дело, и ако можеш да изживееш образа на Неговия народ, който Той изисква, тогава ти си свидетел за Бог! Как точно свидетелстваш за Бог? Ако търсиш и копнееш да изживяваш Божието слово и да свидетелстваш със собствената си уста така, че хората да могат да опознаят Неговото дело и да видят Неговите дела — ако наистина се стремиш към това, тогава Бог ще те усъвършенства. Ако единственото, към което се стремиш, е да бъдеш усъвършенстван от Бог и да бъдеш благословен в самия край, тогава гледната точка на твоята вяра в Бог не е чиста. Трябва да се стремиш към това да виждаш Божиите дела в реалния живот, да удовлетворяваш Бог, когато Той ти проявява намеренията Си, да се стремиш да свидетелстваш за това колко удивителен и мъдър е Бог и да свидетелстваш за това как Той те дисциплинира и как те кастри. Всичко това са неща, които трябва да обмислиш сега. Ако имаш боголюбиво сърце единствено, за да придобиеш слава заедно с Бог, след като Той те усъвършенства, тогава твоята любов все още е недостатъчна и не може да отговори на Божиите изисквания. Ти трябва да можеш да свидетелстваш за Божието дело, да удовлетворяваш Неговите изисквания и да преживяваш делото, което Той извършва върху хората по практически начин. Независимо дали става дума за болка, сълзи или тъга, ти трябва да преживяваш практически всички тези неща. Те са предназначени да те усъвършенстват като свидетел на Бог. Какво точно те кара сега да страдаш и да се стремиш към това да бъдеш доведен до съвършенство? Дали сегашното ти страдание е наистина заради любовта към Бог и свидетелстването за Него? Или е заради блаженствата на плътта, заради твоите бъдещи перспективи и съдба? Всички твои намерения, подбуди и цели, към които се стремиш, трябва да бъдат коригирани и не могат да бъдат ръководени от собствената ти воля. Ако един човек се стреми да бъде доведен до съвършенство, за да получи благословии и да властва като цар, докато друг се стреми да бъде доведен до съвършенство, за да удовлетвори Бог и да свидетелства по практически начин за Божието дело, кой от двата начина на стремеж би избрал? Ако избереш първия, то все още ще си твърде далеч от критериите на Бог. Веднъж казах, че Моите дела ще бъдат публично оповестени в цялата вселена и че ще властвам като Цар във вселената. От друга страна, това, което бе поверено на вас, е да свидетелствате за Божието дело, а не да станете царе и да се явите пред цялата вселена. Нека Божиите дела да изпълнят космоса и небесната твърд, нека всички да ги видят и да ги признаят — тези слова са изречени във връзка със Самия Бог, а това, което човешките същества трябва да правят, е да свидетелстват за Бог. Доколко разбираш Бог? Какво можеш да засвидетелстваш за Бог? С каква цел Бог усъвършенства човека? След като разбереш Божиите намерения, как трябва да проявиш внимание към Неговите намерения? Ако желаеш да се усъвършенстваш и да свидетелстваш за Божието дело чрез това, което изживяваш, ако имаш тази движеща сила, тогава нищо не е прекалено трудно. Това, от което хората се нуждаят сега, е вяра. Ако имаш тази движеща сила, тогава е лесно да се откажеш от всяка негативност, пасивност, леност и представи на плътта, философии за светските отношения, непокорен нрав, чувства и т.н.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Ежедневни Божии слова  Откъс 513

Докато преминават през изпитания, за хората е нормално да са слаби, да са негативни вътрешно, да не разбират Божиите намерения или да нямат яснота за пътя на практикуване. Във всеки случай обаче ти трябва да имаш вяра в Божието дело и също като Йов да не се отричаш от Бог. Въпреки че Йов беше слаб и прокълна деня, в който се беше родил, той не отрече, че всички неща, които хората притежават след раждането си, са дарени от Йехова, както и че Йехова е Този, Който отнема всички тях. Независимо на какви изпитания беше подложен, той запази това убеждение. В преживяванията ти, независимо на какво облагородяване си подложен от Божиите слова, общо взето, това, което Бог иска, е твоята вяра и боголюбиво сърце. Това, което Той усъвършенства, като извършва делото Си по този начин, е вярата, любовта и решимостта на човека. Бог извършва делото на усъвършенстването върху човека, дело, което човекът нито може да види, нито да докосне; при такива обстоятелства се изисква вяра. Когато нещо не може да се види с просто око, се изисква вяра. Когато не можеш да изоставиш собствените си представи, се изисква вяра. Когато нямаш яснота за Божието дело, това, което се изисква, е да имаш вяра, да заемеш твърда позиция и да останеш непоколебим в свидетелството си. Когато Йов стигна до този момент, Бог му се яви и му говори. Това означава, че само когато имаш вяра, ще си способен да видиш Бог. Когато имаш вяра, Бог ще те усъвършенства, а ако нямаш вяра, Той не може да направи това. Бог ще те дари с всичко, което се надяваш да спечелиш. Ако нямаш вяра, то ти не можеш да бъдеш усъвършенстван и няма да можеш да видиш делата на Бог, а още по-малко Неговото всемогъщество. Когато при реалните си преживявания имаш вярата да видиш делата Му, Бог ще ти се яви и ще те просвети и напътства отвътре. Без тази вяра Бог няма да може да направи това. Ако си загубил надежда в Бог, как ще можеш да преживееш Неговото дело? Ето защо само когато имаш вяра и не таиш съмнения към Бог, само когато имаш истинска вяра в Него, независимо какво прави, Той ще те просвети и озари чрез твоите преживявания и само тогава ще можеш да видиш Неговите дела. Всички тези неща се постигат чрез вяра. Вярата идва само чрез облагородяване, а когато липсва облагородяване, вярата не може да се развие. Какво се има предвид под вяра? Вярата е истинското убеждение и искреното сърце, които хората трябва да притежават, когато не могат да видят или да докоснат нещо, когато Божието дело не съответства на човешките представи и е недосегаемо за човека. Това е вярата, за която говоря. Хората трябва да имат вяра по време на страданията и по време на облагородяването, а когато имат вяра, те се изправят пред облагородяване; облагородяването и вярата не могат да бъдат разделени. Ако независимо от начина, по който Бог върши делото Си, и независимо от средата, в която се намираш, ти си способен да се стремиш към живота и да търсиш истината, да се стремиш към опознаване на Божието дело, и да се стараеш да познаваш делата на Бог, и си способен да постъпваш според истината, това означава да притежаваш истинска вяра и доказва, че не си изгубил своята вяра в Бог. Ако в хода на облагородяването си способен да упорстваш в стремежа към истината, истински да обичаш Бог и да не се съмняваш в Него, и ако независимо от всичко, което Той прави, ти продължаваш да практикуваш истината, за да Го удовлетворяваш, и си способен да търсиш Неговите намерения надълбоко и да проявяваш внимание към Неговите намерения, това означава да имаш истинска вяра в Бог. В миналото, когато Бог каза, че ти ще властваш като цар, ти Го обичаше, а когато Той открито ти се показа, ти се стремеше към Него. Но сега Бог е скрит, ти не можеш да Го видиш и те сполетя страдание — в този момент губиш ли надежда в Бог? Така че ти трябва винаги да се стремиш към живота и да се стремиш да удовлетвориш Божиите намерения. Това се нарича истинска вяра, а това е най-вярната и най-красивата любов.

В миналото всички хора идваха пред Бог, за да вземат своите твърди решения, и казваха: „Дори ако никой друг не обича Бог, аз трябва да Го обичам“. Но сега те спохожда облагородяване и тъй като то не съответства на твоите представи, ти губиш вяра в Бог. Това истинска любов ли е? Чел си много пъти за делата на Йов — нима си забравил за тях? Истинската любов може да се оформи само във вярата. Като развиваш истинска любов чрез облагородяванията, на които си подложен, и в действителните си преживявания с вяра проявяваш внимание към Божиите намерения, и се опълчваш на собствената си плът, и се стремиш към живот с вяра — това е, което хората трябва да правят. Ако правиш това, ще бъдеш способен да видиш Божиите дела, но ако ти липсва вяра, то няма да можеш да видиш Божиите дела или да преживееш Неговото дело. Ако искаш да бъдеш оползотворен и усъвършенстван от Бог, трябва да притежаваш всеки аспект на истината: решимост да страдаш, вяра, издръжливост, покорство и способност да търсиш истината и да разбираш Неговите намерения, способност да проявяваш внимание към скръбта и ревностните Му и грижовни намерения и т.н. Усъвършенстването на човека не е лесно и всяко едно облагородяване, което преживяваш, изисква твоята вяра и любов. Ако искаш да бъдеш усъвършенстван от Бог, не е достатъчно само да тичаш напред-назад, нито само да отдаваш всичко на Бог. Трябва да притежаваш много неща, за да можеш да се превърнеш в човек, който е усъвършенстван от Бог. Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана загрижеността за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да бъдеш способен да имаш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се промени или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да Го оставиш да устройва, както Той желае, и да предпочиташ да прокълнеш собствената си плът, отколкото да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да предпочиташ да понесеш болката от отказа от това, което обичаш, и да плачеш горчиво, отколкото да не удовлетвориш Бог. Само това е истинска любов и истинска вяра. Независимо какъв е действителният ти духовен ръст, първо трябва да притежаваш както тази решимост да страдаш, така и истинска вяра. Също така трябва да имаш решимостта да се опълчиш на плътта; трябва да предпочиташ да страдаш и да преживяваш загуби, свързани с личните ти интереси, отколкото да не успееш да удовлетвориш Божиите намерения. Също така трябва да можеш да изпитваш угризения в сърцето си: в миналото не си успял да удовлетвориш Бог и сега можеш да се разкайваш за себе си. Не трябва да ти липсва нито едно от тези неща — именно чрез тях Бог ще те усъвършенства. Ако не отговаряш на тези условия, тогава ти не можеш да бъдеш усъвършенстван.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Ежедневни Божии слова  Откъс 514

Човек, който служи на Бог, трябва не само да знае как да страда за Него, но и нещо повече — да разбира, че целта на вярата в Бог е да се стреми към любов към Него. Бог те оползотворява не само за да те облагороди и да те накара да страдаш, а по-скоро те оползотворява, за да можеш да опознаеш Неговите дела, да опознаеш истинското значение на човешкия живот и нещо повече — да знаеш, че да служиш на Бог не е лесна задача. Преживяването на Божието дело не се състои в това да се радваш на благодатта; вместо това то по-скоро е да страдаш заради това, че обичаш Бог. Щом се радваш на Божията благодат, трябва да се радваш и на Божието наказание; трябва да преживееш всичко това. Ако можеш да преживееш това, че Бог те просветлява, и ако можеш също така да преживееш това, че те кастри и те съди, твоето преживяване ще бъде всеобхватно. Бог е извършил Своето дело на правосъдие върху теб и Той е извършил и делото Си на наказание върху теб. Божието слово те е кастрило, но също така те е просветлявало и озарявало. Когато си негативно настроен и слаб, Бог все така е загрижен за теб. Цялото това дело те учи, че всичко, свързано с човека, е в рамките на Божието устройване. Може би си мислиш, че вярата в Бог се състои само в страдание или в това да правиш много неща за Него, или в това плътта ти да бъде спокойна, или в това всичко да ти върви гладко и да ти е удобно и спокойно във всичко. Никое от тези неща не е цел, която хората трябва да имат при вярата си в Бог. Ако вярваш, защото имаш такива цели, тогава възгледът ти не е правилен и за теб е просто невъзможно да бъдеш усъвършенстван. Божиите дела, Божият праведен нрав, Неговата мъдрост, Неговите слова, както и Неговата удивителност и неразгадаемост са все неща, които хората трябва да разбират. Чрез това разбиране трябва да освободиш сърцето си от личните си изисквания, надежди и представи. Само като отстраниш тези неща, можеш да изпълниш условията, които Бог изисква. Единствено чрез това можеш да имаш живот и да удовлетвориш Бог. Целта на вярата в Бог е да Го удовлетвориш и да изживееш нрава, който Той изисква, така че Неговите дела и слава да се проявят чрез тази група недостойни хора. Това е правилният възглед за вярата в Бог, както и целта, към която трябва да се стремиш. Възгледът ти за вярата в Бог трябва да бъде поправен и ти трябва да се стремиш да придобиеш Божиите слова. Трябва да ядеш и да пиеш Божиите слова и трябва да можеш да изживееш истината, и по-специално трябва да можеш да виждаш Неговите практически дела, Неговите чудни дела в цялата вселена, както и практическото дело, което Той върши в плът. Чрез действителните си преживявания хората трябва да преживеят точно как върши върху тях делото Си Бог и какви са Неговите намерения към тях. Целта на всичко това е да се отърват от своя сатанински покварен нрав. Чрез отърването от цялата нечистота и неправедност в теб и чрез отърването от грешните ти намерения ще развиеш истинска вяра в Бог. Само с истинска вяра можеш истински да обичаш Бог. Можеш истински да обичаш Бог само на основата на твоето доверие в Него. Можеш ли да постигнеш любов към Бог, без да Му вярваш? След като вярваш в Бог, не можеш да си объркан по този въпрос. Някои хора се мотивират, щом видят, че вярата в Бог ще им донесе благословии, но след това губят цялата си мотивация, щом видят, че трябва да претърпят облагородявания. Това вяра в Бог ли е? В крайна сметка ти трябва да постигнеш пълно и безпрекословно покорство пред Бог във вярата си. Ти вярваш в Бог, но ако все още Му поставяш изисквания, имаш много религиозни представи, от които не можеш да се откажеш, лични интереси, от които не можеш да се избавиш, и все още търсиш благословиите на плътта и искаш Бог да спаси плътта ти, да спаси душата ти, то показваш поведението на човек с погрешна гледна точка. Въпреки че хората с религиозни убеждения вярват в Бог, те не се стремят да променят своя нрав и не се стремят към познание за Бог, а преследват единствено интересите на плътта си. Много от вас имат вяра, която спада към категорията на религиозните убеждения; това не е истинска вяра в Бог. За да повярват в Бог, хората трябва да имат сърце, което е готово да страда за Него, и решимост за себеотдаване. Освен ако хората не изпълнят тези две условия, тяхната вяра в Бог не важи и те няма да могат да постигнат промяна в нрава си. Само хората, които искрено се стремят към истината, познание за Бог и живот, са тези, които наистина вярват в Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Ежедневни Божии слова  Откъс 515

Целта на делото на облагородяването е преди всичко да се усъвършенства вярата на хората. В крайна сметка, това, което е постигнато, е че ти искаш да си тръгнеш, но не можеш, че някои хора все още са способни да вярват дори когато са лишени и от най-мъничката надежда и че хората вече изобщо нямат никаква надежда за собствените си перспективи. Едва тогава Божието облагородяване ще бъде завършено. Ако хората все още не са достигнали етапа, в който се колебаят между живота и смъртта, и не са вкусили смъртта, то тяхното облагородяване няма да бъде завършено. Дори тези, които бяха във фазата на обслужващи, не бяха облагородени напълно. Йов беше подложен на облагородяване в най-висша степен и нямаше на какво да разчита. Хората трябва да бъдат подложени на облагородяване до същата степен — дотам, че да нямат и капчица надежда и нито едно нещо, на което да разчитат. Само това е истинското облагородяване. По времето на обслужващите, ако сърцето ти винаги е било спокойно пред Бог и ако независимо какво е правил Той и какви са били намеренията Му за теб, ти винаги си бил покорен към Неговите подредби, то в края на пътя ти ще разбереш всичко, което Бог е направил. Когато преминаваш през изпитанията на Йов, в същото време ти също преминаваш през изпитанията на Петър. Когато Йов беше изпитван, той остана непоколебим в свидетелството си и накрая Йехова се яви пред него. Едва след като остана непоколебим в свидетелството си, той беше достоен да види лицето на Бог. Защо се казва: „Крия Се от земята на скверността, но се явявам пред святото царство.“? Това означава, че само когато си осветен и оставаш непоколебим в свидетелството си, си достоен да видиш лицето на Бог. Ако не можеш да останеш непоколебим в свидетелството си, не си достоен да видиш лицето Му. Ако се отдръпваш или се оплакваш от Бог, когато си изправен пред облагородяванията, и по този начин не успяваш да останеш непоколебим в свидетелството си и ставаш посмешище за Сатана, тогава ти няма да придобиеш явяването на Бог. Ако си като Йов, който сред изпитанията проклинаше собствената си плът, но не се оплакваше от Бог, и можа да намрази собствената си плът, без да се оплаква или да съгрешава с думите си, тогава ще останеш непоколебим в свидетелството си. Когато бъдеш подложен на облагородяване до определена степен и можеш да бъдеш като Йов, напълно покорен пред Бог и без други изисквания към Него или без свои собствени представи, тогава Бог ще ти се яви. Сега Бог не се явява пред теб, защото имаш твърде много свои представи, лични предразсъдъци, егоистични мисли, индивидуални изисквания и плътски интереси и не си достоен да видиш Неговото лице. Ако можеше да видиш Бог, ти щеше да Го прецениш според собствените си представи и така щеше да Го приковеш на кръста. Ако те спохождат много неща, които не се съобразяват с твоите представи, но въпреки това си способен да се избавиш от тях и да придобиеш от тези неща познание за Божиите дела, и всред облагородяванията да разкриеш боголюбивото си сърце, то това е да оставаш непоколебим в свидетелството си. Ако домът ти е спокоен, радваш се на плътски удобства, никой не те преследва, а твоите братя и сестри в църквата ти се подчиняват, може ли да се разкрие боголюбивото си сърце? Може ли тази ситуация да те облагороди? Само чрез облагородяване твоето боголюбиво сърце може да се прояви и само когато се появят неща, които не съответстват на твоите представи, може да бъдеш усъвършенстван. С помощта на много негативни неща и с използването на всички видове проявления на Сатана — неговите действия, обвинения, смущения и подвеждане — Бог ти показва ясно отвратителното лице на Сатана и по този начин ти дава способността да разпознаеш Сатана, за да го намразиш и да се опълчиш срещу него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Ежедневни Божии слова  Откъс 516

Многото случаи, когато си преживявал неуспехи, слабост, многото ти периоди на негативност — за всички тях може да се каже, че са Божии изпитания. Това е така, защото всичко идва от Бог и всички неща и събития са в Неговите ръце. Независимо дали претърпяваш неуспехи, дали си слаб и се препъваш, всичко зависи от Бог и е в Неговата власт. От гледна точка на Бог това е изпитание за теб и ако не можеш да го разпознаеш като такова, то ще се превърне в изкушение. Има два вида състояния, които хората трябва да разпознават: едното идва от Светия Дух, а вероятният източник на другото е Сатана. Едното е състояние, в което Светият Дух те озарява и ти позволява да опознаеш себе си, да намразиш себе си и да чувстваш угризения заради себе си, да можеш да изпитваш истинска любов към Бог и да вземеш решение да Го удовлетвориш. Другото е състояние, в което познаваш себе си, но си негативен и слаб. Може да се каже, че това е Божие облагородяване, а също и че то е изкушение на Сатана. Ако признаеш, че това е Божието спасение за теб и ако почувстваш, че сега си Му дълбоко задължен — че от сега нататък трябва да се стараеш да поправиш стореното, да престанеш да живееш в такава порочност и правилно да ядеш и пиеш Божиите слова — и ако винаги се смяташ за безполезен, и имаш копнеещо сърце, тогава това е Божие изпитание. След като страданието свърши и отново продължиш напред, Бог пак ще те води, озарява, просвещава и поддържа. Но ако не можеш да признаеш това и ставаш негативен, ако просто се оставяш на отчаянието, ако това е начинът, по който мислиш, тогава това означава, че те е споходило изкушение на Сатана. Когато Йов беше подложен на изпитания, Бог и Сатана се обзалагаха помежду си и Бог позволи на Сатана да порази Йов. Въпреки че Йов получи изпитания от Бог, той всъщност беше споходен от Сатана. За Сатана това означаваше, че изкушава Йов, но Йов застана на страната на Бог. Ако това не беше така, Йов щеше да изпадне в изкушение. Щом хората изпаднат в изкушение, те попадат в опасност. Може да се каже, че подлагането на облагородяване е изпитание от Бог, но ако не си в добро състояние, може да се каже, че е изкушение от Сатана. Ако не си наясно с виденията, Сатана ще те обвини и ще замъгли твоето възприятие за виденията. Още преди да разбереш, ще изпаднеш в изкушение.

Ако не преживяваш Божието дело, никога няма да можеш да бъдеш усъвършенстван. При преживяването си трябва да навлезеш и в детайлите. Например кои неща те карат да развиваш представи и много мотиви, и какви подходящи практики имаш, за да разрешиш тези проблеми? Ако можеш да преживяваш Божието дело, това означава, че имаш духовен ръст. Ако само външно изглеждаш силен, това не е истински духовен ръст и ти няма да имаш никаква възможност да устоиш. Само когато можете да преживявате Божието дело и можете да го преживявате и да размишлявате за него по всяко време и където и да се намирате, когато можете да напуснете пастирите и да живеете самостоятелно, като се уповавате на Бог, и можете да видите практическите Божии дела — само тогава Божиите намерения ще бъдат удовлетворени. Сега повечето хора не знаят как да преживяват и когато се сблъскат с проблем, не знаят как да го решат; те не са способни да преживяват Божието дело и не могат да водят духовен живот. Ти трябва да приемаш Божиите слова и дело в своя реален живот.

Понякога Бог ти дава определен вид чувство — чувство, което те кара да изгубиш вътрешната си радост и да изгубиш Божието присъствие, така че да потънеш в мрак. Това е вид облагородяване. С каквото и да се захванеш, то винаги се проваля или се сблъскваш със стена. Това е Божията дисциплина. Понякога, когато правиш нещо бунтовно спрямо Бог и Му се противопоставяш, никой друг не може да знае за това, но Бог знае. Той няма да остави това да ти се размине и ще те дисциплинира. Делото на Светия Дух е много подробно. Той проучва внимателно с голяма яснота всяка дума и действие на хората, всяка тяхна постъпка и движение, всяка тяхна мисъл и идея, като им дава вътрешна осъзнатост. Правиш нещо и то се обърква, правиш нещо друго и то пак се обърква — така постепенно разбираш действието на Светия Дух. Посредством многократно дисциплиниране ти ще разбереш какво да правиш, за да бъдеш в съответствие с Божиите намерения, и какво не е в съответствие с Неговите намерения. В крайна сметка вътре в себе си ще имаш точни отговори на напътствията на Светия Дух. Понякога ще се бунтуваш и Бог ще те укорява отвътре. Всичко това идва от Божията дисциплина. Ако не цениш Божиите слова, ако пренебрегваш Неговото дело, Той няма да ти обърне внимание. Колкото по-сериозно приемаш Божиите слова, толкова повече Той ще те просвещава. Сега в църквата има някои хора, които са объркани и смутени във вярата си в Бог и вършат много неща, които преминават границата, без да бъдат дисциплинирани, и затова делото на Светия Дух не може да се види ясно в тях. За да печелят пари, някои хора изоставят поръчението си и тръгват да се занимават с бизнес, и не биват дисциплинирани за това; този тип хора са в още по-голяма опасност. Освен че в момента те нямат действието на Светия Дух, в бъдеще ще бъде трудно да бъдат усъвършенствани. Има много хора, в които не може да се види действието на Светия Дух и в които не може да се види Божията дисциплина. Те са тези, които не разбират ясно Божиите намерения и не познават Неговото дело. Ако в разгара на облагородяванията хората могат да да стоят непоколебимо, да следват Бог независимо от това какво върши Той, най-малкото да не си тръгват и да постигнат 0,1% от това, което Петър постигна, то това е достатъчно. Такива хора обаче нямат никаква ценност по отношение на оползотворяването им от Бог. Много хора разбират нещата бързо, изпитват истинска любов към Бог и могат да надминат нивото на Петър, и Бог върши делото на усъвършенстването върху тях. Дисциплината и просвещението идват при такива хора и ако в тях има нещо, което не е в съответствие с Божиите намерения, те могат веднага да го отхвърлят. Такива хора са злато, сребро и скъпоценни камъни — тяхната стойност е изключително висока! Ако Бог е извършил много дело, но ти все още си като пясък или камък, значи си безполезен!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Ежедневни Божии слова  Откъс 517

Делото на Бог в страната на големия червен змей е великолепно и необяснимо. Той ще усъвършенства една група хора и ще отстрани други, защото в църквата има всякакви хора — има такива, които обичат истината, и други, които не я обичат; има такива, които преживяват Божието дело, и такива, които не правят това; има такива, които изпълняват дълга си, и такива, които не го изпълняват; има такива, които свидетелстват за Бог, и такива, които не правят това — и една част от тях са неверници и зли хора, които със сигурност ще бъдат отстранени. Ако не познаваш ясно Божието дело, ти ще бъдеш негативно настроен; това е така, защото Божието дело може да се види само в една малка част от хората. Тогава ще се разкрие кой наистина обича Бог и кой — не. Тези, които наистина обичат Бог, имат действието на Светия Дух, а онези, които не Го обичат истински, ще бъдат разкрити с всяка стъпка от Неговото дело. Те ще са онези, които ще бъдат отстранени. Тези хора ще бъдат разкрити в хода на делото на завоюването и те са хора, които нямат нужната стойност, за да бъдат усъвършенствани. Тези, които са доведени до съвършенство, са спечелени от Бог изцяло и са способни да обичат Бог, както Петър Го обичаше. Любовта на тези, които са завоювани, не е спонтанна, а само пасивна, и те са принудени да обичат Бог. Спонтанната любов се развива чрез разбиране, което се придобива от практическия опит. Тази любов завладява сърцето на човек, което му позволява доброволно да бъде предан на Бог, да вземе Божиите думи за своя основа и да страда за Бог. Разбира се, това са неща, които притежава човек, който е бил усъвършенстван от Бог. Ако се стремиш само да бъдеш завоюван, тогава ти не можеш да свидетелстваш за Бог; ако Бог постига целта Си за спасение само чрез завоюване на хората, тогава стъпката на обслужващите щеше да е завършила делото. Завоюването на хората обаче не е крайната цел на Бог. Неговата крайна цел е да усъвършенства хората. Затова, вместо да се казва, че този етап е делото на завоюването, е по-правилно да се каже, че това е делото на усъвършенстването и отстраняването. Някои хора не са напълно завоювани и в хода на завоюването им една група хора ще бъде усъвършенствана. Тези две дейности се изпълняват в унисон. Хората не са се отклонили дори в този толкова дълъг период от делото, а това показва, че целта на завоюването е постигната — завоюването е станало факт. Облагородяванията нямат за цел завоюване, а усъвършенстване. Без облагородявания хората не биха могли да бъдат усъвършенствани. Така че облагородяванията са наистина ценни! Днес една група хора се усъвършенства и се спечелва. Всичките десет благословии, споменати по-рано, са насочени към онези, които са били усъвършенствани. Въпросът за промяната на формата, бидейки на земята, е насочен към онези, които са били усъвършенствани. Онези, които не са били усъвършенствани, не са пригодни да наследят Божиите обещания.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

Ежедневни Божии слова  Откъс 518

Да вярваш в Бог и да познаваш Бог е напълно естествено и оправдано, а днес, в епохата, в която въплътеният Бог върши Своето дело лично, е особено добро време да опознаеш Бог. Удовлетворяването на Бог е нещо, което се постига чрез надграждане върху основата на разбирането на Божиите намерения, а за да се разберат Божиите намерения, е необходимо човек да има познание за Бог. Това познание за Бог е видението, което вярващият в Него човек трябва да има; това е основата на вярата на човека в Бог. При липсата на това познание вярата на човека в Бог би съществувала в смътно състояние, сред празни доктрини. Дори и ако такива хора имат решимостта да следват Бог, те няма да придобият нищо. Всички, които не придобият нищо в този поток, ще бъдат отстранени — всички те са „гратисчии“. Какъвто и етап от Божието дело да преживееш, трябва да си съпроводен от велико видение. В противен случай би било трудно за теб да приемеш всяка стъпка от новото дело, тъй като новото Божие дело е извън възможностите на човешкото въображение и е извън границите на неговото мислене. Така че, без пастир, който да бди над човека, без водач, който да се ангажира с общение относно виденията, човек не е в състояние да приеме това ново дело. Ако човек не може да разбере видения, тогава той не може да проумее новото Божие дело, а ако човек не може да се покори на новото Божие дело, тогава той няма да може да разбере Божите намерения и така познанието му за Бог няма да струва нищо. Преди човек да практикува Божието слово, той трябва да познава Божието слово, т.е. той трябва да разбира Божиите намерения. Само по този начин Божието слово може да се практикува точно и в съответствие с Божиите намерения. Това трябва да бъде присъщо на всички, които търсят истината, и това е процесът, през който трябва да преминат всички, които се стремят да познаят Бог. Процесът на опознаването на Божието слово е процес на опознаването на Бог. Той също така е и процесът на опознаването на Божието дело. Следователно познаването на виденията не се отнася само до познаването на човешката природа на въплътения Бог, но също така включва познаване на Божието слово и дело. От Божието слово хората започват да разбират Божиите намерения и от Божието дело те започват да разбират Божия нрав и какво е Бог. Вярата в Бог е първата стъпка към познаването на Бог. Процесът на развитие от тази първоначална вяра в Бог до най-дълбоката вяра в Него е процесът на опознаването на Бог, процесът на преживяването на Божието дело. Ако вярваш в Бог единствено, за да вярваш в Него, а не за да Го опознаеш, тогава няма истинност в твоята вяра и твоята вяра не може да се пречисти — в това няма съмнение. Ако при преживяването на Божието дело човекът постепенно опознава Бог, неговият нрав постепенно ще се промени и вярата му ще става все по-истинска. По този начин, когато човек постигне успех в своята вяра в Бог, той напълно ще спечели Бог. Причината, поради която Бог отдаде толкова много от кръвта на сърцето Си, за да се въплъти за втори път и да извърши Своето дело лично, е за да може човек да Го опознае и да Го види. Познаването на Бог^[а] е крайният резултат, който трябва да бъде постигнат при приключването на Божието дело, и това е последното изискване, което Бог има към човечеството. Причината, поради която Той прави това, е в името на последното Му свидетелство — Той върши това дело, за да може човек окончателно и напълно да се обърне към Него. Човек може да започне да обича Бог само като Го опознае, а за да обича Бог, той трябва да Го познава. Без значение по какъв начин се стреми или какво се надява да придобие чрез своя стремеж, той трябва да може да постигне познание за Бог. Само по този начин човек може да удовлетвори Божието сърце. Само чрез познаването на Бог човек може да има истинска вяра в Него и само чрез познаването на Бог може истински да се бои от Него и да Му се покорява. Хората, които не познават Бог, никога няма да стигнат до истинско покорство към Бог и страх от Него. Познаването на Бог включва познаване на Неговия нрав, разбиране на Неговите намерения и знание какво е Той. Но който и аспект да опознае човек, всеки един изисква от него да плати цена и изисква решимостта да се покори, без което никой няма да може да продължи следването докрай. Божието дело е твърде несъобразено с представите на човека. Божият нрав и това, което Бог е, са твърде трудни за опознаване от човека, а всяко Божие слово и деяние, всеки Негов ход е твърде неразбираем за човека: ако човек желае да следва Бог, но не желае да Му се покорява, тогава човек няма да спечели нищо. От сътворението на света до днес Бог е извършил много дела, които са непонятни за човека и които са били трудни за приемане от човека, и Бог е казал много неща, които правят представите за човека трудни за изцеление. Но Той никога не е прекратявал Своето дело поради това, че човекът е имал твърде много трудности — по-скоро Той е продължавал да работи и да говори. Макар че голям брой „воини“ са паднали край пътя, Той все още върши Своето дело и продължава без прекъсване да избира една след друга групи от хора, които са готови да се подчинят на Неговото ново дело. Той няма милост към тези паднали „герои“ и вместо това цени онези, които приемат новото Му дело и новите Му слова. Но каква е целта Му да извършва делото Си по този начин, стъпка по стъпка? Защо винаги отстранява някои хора и избира други? Защо винаги използва такъв метод? Целта на делото Му е да позволи на човека да Го опознае и по този начин да бъде спечелен от Него. Принципът на делото Му е да работи върху хората, които са способни да се подчинят на делото, което върши днес, а не да работи върху хората, които се подчиняват на делото, което е вършил в миналото, като се противопоставят на делото, което върши днес. Това е причината, поради която Той отстранява толкова много хора.

Урокът по опознаването на Бог не може да бъде научен за ден-два: човек трябва да премине през преживявания, да изтърпи страдание и да се покори истински. На първо място, като започне от делото и словата на Бог. Наложително е да разбереш какво е включено в познаването на Бог, как да постигнеш това познание и как да видиш Бог в твоите преживявания. Това е, което всеки един трябва да направи, когато все още не познава Бог. Никой не може да разбере Божието дело и слова незабавно и никой не може да постигне познание за целостта на Бог за кратко време. Има един необходим процес на опитност, без който никой не би могъл да познае Бог или да Го следва искрено. Колкото повече работа върши Бог, толкова повече човек Го познава. Колкото повече Божието дело не е съобразено с човешките представи, толкова повече човешкото познание за Него се обновява и задълбочава. Ако Божието дело трябваше завинаги да остане фиксирано и неизменно, тогава човекът би имал само слабо познание за Бог. Трябва да познавате кристално ясно виденията за стореното от Бог в Епохата на закона, в Епохата на благодатта и за това, което Той върши в Епохата на царството, във времето от сътворението на света до днес. Трябва да познавате Божието дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

Забележка:

а. Оригиналният текст гласи: „Делото на познаването на Бог“.

Ежедневни Божии слова  Откъс 519

Човек преживява Божието дело, опознава себе си, отървава се от покварения си нрав и се стреми към растеж в живота, всичко в името на познаването на Бог. Ако се стремиш единствено да опознаеш себе си и да кастриш собствения си покварен нрав, но не знаеш каква работа върши Бог върху човека, колко велико е Неговото спасение или как преживяваш Божието дело и свидетелстваш за Неговите дела, тогава този твой опит е безсмислен. Ако смяташ, че животът на човек е достигнал зрялост само защото човекът е способен да приложи истината на практика и да прояви търпение, това означава, че ти все още не си схванал истинския смисъл на живота или Божията цел за усъвършенстване на човека. Един ден, когато си в религиозните църкви, сред членовете на Църквата на покаянието или Църквата на живота, ще срещнеш много благочестиви хора, чиито молитви съдържат „видения“ и които в стремежа си за живот се чувстват вдъхновени и ръководени от слова. Освен това, те са в състояние по много въпроси да проявяват търпение, да се избавят от своето „аз“, а не да бъдат водени от плътта. По това време няма да можеш да ги разпознаеш: ще вярваш, че всичко, което правят, е правилно, че е естественото разкриване на живота и че е много жалко, че името, в което вярват, е погрешно. Не са ли глупави тези възгледи? Защо се казва, че много хора нямат живот? Защото не познават Бог. Затова се казва, че нямат Бог в сърцата си и нямат живот. Ако вярата ти в Бог е достигнала точка, в която си способен напълно да познаваш делата на Бог, практичността Му и всеки етап от Божието дело, тогава си обладан от истината. Ако не познаваш делото и нрава на Бог, тогава твоето преживяване все още е недостатъчно. Как е извършил Исус този етап от Своето дело, как се извършва този етап сега, как е извършил Бог Своето дело в Епохата на благодатта и каква работа е била извършена, каква работа се извършва на този етап сега — ако не си наясно с тези неща, никога няма да се почувстваш сигурен и винаги ще се чувстваш нестабилен. Ако след период на опит си способен да познаваш делото, извършвано от Бог, и всеки етап от Неговото дело, и ако си придобил задълбочено познание за целите на Божиите слова и защо толкова много от изречените от Него думи не са изпълнени, тогава можеш да продължиш пътуването си смело и без задръжки, свободен от притеснения или облагородяване. Вие трябва да видите по какъв начин Бог постига толкова много от Своето дело. Той използва словата, които изрича, като облагородява човека и трансформира неговите представи с много различни видове слова. Всички страдания, които сте преживели, цялото облагородяване, което сте претърпели, кастренето, което сте приели в себе си, и просветлението, което сте преживели — всички те са постигнати чрез словата, които Бог е изрекъл. Защо човекът следва Бог? Той Го следва заради Божиите слова! Божиите слова са дълбоко мистериозни и освен това могат да трогнат човешкото сърце, да разобличат неща, погребани дълбоко в него, да го накарат да узнае неща, които са се случили в миналото, и да му позволят да проникне в бъдещето. И тъй, човек страда поради Божиите слова и пак поради Божиите слова бива усъвършенстван: едва от този момент нататък човек следва Бог. Това, което човек прави в този етап, е да приеме Божиите слова и независимо дали е доведен до съвършенство или е подложен на облагородяване, словата на Бог са най-важното нещо. Това е Божието дело и това е и видението, което човек трябва да познава днес.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)