Ежедневни Божии слова Откъс 483

Защо вярваш в Бог? Повечето хора са объркани от този въпрос. Те винаги имат две напълно различни гледни точки относно практическия Бог и Бог в небето, което показва, че те вярват в Бог не за да Му се подчиняват, а за да получат определени облаги или за да избегнат страданието от някакво бедствие; само тогава те са донякъде покорни. Тяхното покорство е условно; то е с оглед на техните лични перспективи и им е натрапено. И така, ти защо по-точно вярваш в Бог? Ако е само заради твоите перспективи и твоята съдба, би било по-добре изобщо да не вярваш. Такава вяра е самозаблуда, самоувереност и самовъзхищение. Ако вярата ти не е изградена върху основата на послушание към Бог, в крайна сметка ще бъдеш наказан за това, че Му се противопоставяш. Всички онези, които не се стремят към послушание към Бог във вярата си, Му се противопоставят. Бог иска хората да търсят истината, да жадуват за Неговите думи, да ядат и пият Неговите думи и да ги прилагат на практика, за да могат да постигнат послушание към Бог. Ако това са истинските ти намерения, тогава Бог със сигурност ще те издигне и със сигурност ще бъде милостив към теб. Това е несъмнено и непроменимо. Ако намерението ти не е да се подчиняваш на Бог и имаш други цели, тогава всичко, което казваш и правиш — твоите молитви към Бог и дори всяко твое действие — ще бъде противопоставяне срещу Него. Може да си любезен и вежлив, всяко твое действие и израз може да изглеждат правилни и може да изглежда, че си покорен, но когато става въпрос за твоите намерения и твоите възгледи относно вярата в Бог, всичко, което правиш, е в противовес на Бог; всичко, което правиш, е зло. Хората, които изглеждат послушни като овце, но в чиито сърца се таят зли намерения, са вълци в овчи кожи. Те директно обиждат Бог и Бог няма да пощади нито един от тях. Светият Дух ще разкрие всеки един от тях и ще покаже на всички, че онези, които са лицемери, със сигурност ще бъдат презрени и отхвърлени от Светия Дух. Не се тревожи: Бог ще си разчисти сметките и ще се справи с всеки един от тях на свой ред.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Във вярата си в Бог трябва да се подчиняваш на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 484

Ако не си в състояние да приемеш новата светлина от Бог и не можеш да разбереш всичко, което Бог прави днес, и не се стремиш към него, или пък се съмняваш в него, осъждаш го или го разглеждаш и анализираш внимателно, то тогава ти нямаш съзнанието да се подчиниш на Бог. Ако, когато се появи светлината на тук и сега, ти все още цениш светлината на вчерашния ден и се противопоставяш на новото Божие дело, то тогава ти не си нищо повече от абсурден — ти си един от онези, които съзнателно се противопоставят на Бог. Ключът към послушанието към Бог е да оцениш новата светлина и да можеш да я приемеш и приложиш на практика. Само това е истинско послушание. Онези, които нямат волята да копнеят за Бог, не са способни съзнателно да Му се подчинят и могат само да Му се противопоставят в резултат на удовлетворението си от статуквото. Такъв човек не може да се подчини на Бог, защото е обладан от това, което е било преди. Нещата от миналото са дали на хората всякакви понятия и представи за Бог и те са се превърнали в образа на Бог в съзнанието им. Следователно това, в което те вярват, са техните собствени представи и стандартите на собственото им въображение. Ако сравняваш Бог, който върши действително дело днес, с Бог на твоето собствено въображение, то тогава вярата ти идва от Сатана и е опетнена от твоите собствени предпочитания — Бог не иска такава вяра. Независимо колко големи са постиженията им и независимо от тяхната отдаденост — дори да са посветили целия си живот на усилия за Неговото дело и да са се измъчили — Бог не одобрява хора с такава вяра. Той просто им дава малко благодат и им позволява да ѝ се насладят за известно време. Такива хора са неспособни да приложат истината на практика. Светият Дух не действа в тях и Бог ще пропъди всеки от тях на свой ред. Тези, които не се подчиняват на Бог във вярата си и имат грешни намерения, били те млади или стари, са тези, които се противопоставят и прекъсват, и такива хора безспорно ще бъдат пропъдени от Бог. Тези, които са без ни най-малко послушание към Бог, които просто признават Неговото име и имат някакво усещане за Божията доброта и прелест, но не вървят в крак със стъпките на Светия Дух и не се подчиняват на настоящото дело и думите на Светия Дух — такива хора живеят сред Божията благодат и няма да бъдат спечелени или усъвършенствани от Него. Бог прави хората съвършени чрез тяхното послушание, чрез това, че ядат, пият и се наслаждават на Божиите думи и чрез страданието и облагородяването в живота им. Само чрез такава вяра могат да се променят нагласите на хората и само тогава те могат да притежават истинското знание за Бог. Да не се задоволяваш с живот сред Божията благодат, активно да копнееш и да търсиш истината и да се стремиш да бъдеш спечелен от Бог — това означава съзнателно да се подчиняваш на Бог и точно това е вярата, която Той иска. Хората, които не правят нищо повече от това да се наслаждават на Божията благодат, не могат да бъдат направени съвършени или да бъдат променени, а покорството, благочестието, любовта и търпението им са повърхностни. Тези, които само се наслаждават на Божията благодат, не могат наистина да познаят Бог и дори когато Го познаят, знанието им е повърхностно и те казват неща като „Бог обича човека“ или „Бог е състрадателен към човека“. Това не олицетворява живота на човек и не показва, че хората наистина познават Бог. Ако, когато Божиите думи ги облагородят или когато Неговите изпитания ги връхлетят, хората не са в състояние да се подчинят на Бог — ако вместо това се усъмнят и паднат — то тогава те не са ни най-малко покорни. В тях има много правила и ограничения относно вярата в Бог, стари преживявания, които са в резултат на много години вяра, или различни правила, основани на Библията. Могат ли такива хора да се подчинят на Бог? Тези хора са пълни с човешки неща — как биха могли да се подчинят на Бог? Тяхното „послушание“ е според личните им предпочитания — Бог би ли искал подобно послушание? Това не е послушание към Бог, а придържане към правила; това е тяхното собствено удовлетворение и успокоение. Ако твърдиш, че това е послушание към Бог, не богохулстваш ли срещу Него? Ти си египетски фараон. Извършваш зло и изрично се ангажираш с това да се противопоставяш на Бог — Бог така ли иска да служиш? Най-добре е да побързаш да се покаеш и да се опиташ да придобиеш известно самосъзнание. Ако не успееш, по-добре се прибери у дома; това ще ти донесе повече полза, отколкото привидното ти служене на Бог. Няма да прекъсваш и смущаваш; ще си знаеш мястото и ще живееш добре — така няма ли да е по-добре? И няма да бъдеш наказан, че се противопоставяш на Бог!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Във вярата си в Бог трябва да се подчиняваш на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 485

Всеки ден делото на Светия Дух е различно. То се издига по-високо с всяка стъпка, откровението за утрешния ден е по-висше от днешното, изкачва се все по-високо, стъпка след стъпка. Такова е делото, чрез което Бог усъвършенства човека. Ако хората не могат да вървят в крак с него, те могат да бъдат отхвърлени по всяко време. Ако в сърцето им няма послушание, няма да могат да следват до края. Предишната епоха е отминала; днес е нова епоха. А в новата епоха трябва да се върши нова работа. Особено в последната епоха, когато хората биват усъвършенствани, Бог ще извършва нови дела, по-бързо, така че без послушание в сърцата си хората трудно ще следват стъпките Му. Бог не се придържа към никакви правила, нито пък смята за неизменен който и да е етап от работата Си. Вместо това делото, което Той върши, е все по-ново и все по-висше. С всеки следващ етап Неговото дело става все по-практическо и все по-съобразено с действителните нужди на човека. Хората могат да постигнат окончателната трансформация на своя нрав, едва след като са преживели делото на Бог. Познанията на човек за живота достигат все по-високи нива, а същото важи и за делото на Бог. Само по този начин човек може да стане съвършен и пригоден да бъде използван от Бог. Бог работи по този начин, от една страна, за да противодейства и да обърне представите на човека, а от друга — за да доведе човека до едно по-висше и естествено състояние, до най-висшата сфера на вярата в Бог, така че в крайна сметка да може да се изпълни волята Му. Всички непослушни хора, които съзнателно се противопоставят, ще бъдат изгоненина този етап от бързото и яростно напредващо Божие дело; само онези, които доброволно се подчиняват и с радост се смиряват, могат да стигнат до края на пътя. В тази работа всички трябва да се научите да се подчинявате и да се отказвате от представите си. Трябва да бъдете предпазливи във всяка своя стъпка. Ако сте невнимателни, със сигурност ще се превърнете в човек, който е отблъснат от Светия Дух, в човек, който нарушава Божието дело. Преди да се премине през този етап на работа, старите правила и закони на човека са били толкова безбройни, че той се е увлякъл и в резултат на това се е възгордял и се е самозабравил. Всичките тези препятствия пречат на човек да приеме новото Божие дело; те са врагове на човешкото познание за Бог. Опасно е хората да нямат в сърцата си нито послушание, нито стремеж към истината. Ако ти се подчиняваш само на прости дела и думи, и не си способен да приемеш нещо по-дълбоко, тогава си човек, който се придържа към старите порядки и не може да върви в крак с делото на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“)

Ежедневни Божии слова Откъс 486

Делото на Бог е различно, в зависимост от времето, в което се върши. Ако в един момент показваш послушание към Божието дело, но в следващия послушанието ти е слабо или не съществува изобщо, тогава Бог ще те изостави. Ако вървиш в крак с Бог, когато Той прави тази стъпка, тогава трябва да продължиш, когато Той прави следващата крачка; само тогава ще бъдеш човек, който е послушен на Светия Дух. След като вярваш в Бог, трябва да останеш постоянен в послушанието си. Не можеш просто да се подчиняваш, когато ти харесва, и да не се подчиняваш, когато не ти харесва. Този вид послушание не се възхвалява от Бог. Ако не можеш да вървиш в крак с новото дело, което Аз споделям, и продължаваш да се придържаш към казаното преди, тогава как може да има напредък в твоя живот? Работата на Бог е да ти предава Словото Си. Когато се подчиниш и приемеш Словото Му, Светият Дух със сигурност ще действа в теб. Той работи точно по този начин; прави каквото съм казал и Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Освобождавам нова светлина, за да я съзерцавате, като ви въвеждам в светлината на настоящето, и когато влезеш в тази светлина, Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Някои може да се съпротивляват и да казват: „Просто няма да изпълня това, което казваш“. В такъв случай ти казвам, че вече си стигнал до края на пътя; изсъхнал си и нямаш повече живот в теб. Така че, за да преживееш трансформацията на нрава си, няма нищо по-решаващо от това да си в крак със светлината. Светият Дух действа не само в определени хора, които са използвани от Бог, но освен това и в църквата. Той може да действа във всеки човек. Възможно е да действа в теб в момента и ти ще изпиташ действието Му. През следващия период Той може да работи в някой друг, като в този случай трябва да побързаш да го последваш; колкото по-отблизо следваш днешната светлина, толкова повече животът ти ще израства. Без значение какъв човек е някой, ако Светият Дух действа в него, тогава ти трябва да го последваш. Приеми неговите преживявания чрез своите собствени и ще получиш още по-висши неща. По този начин ще напредваш по-бързо. Това е пътят на съвършенството на човека и начинът, по който животът израства. Пътят към усъвършенстването се постига чрез твоето послушание към работата на Светия Дух. Не знаеш чрез какъв човек Бог ще работи за твоето усъвършенстване, нито чрез какъв човек, събитие или нещо ще ти позволи да придобиеш или видиш нещата. Ако можеш да стъпиш на този правилен път, това показва, че има голяма надежда да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако не можеш, това показва, че бъдещето ти е мрачно, лишено от светлина. Щом веднъж тръгнеш по правилния път, ще получиш откровение във всичко. Без значение какво Светият Дух разкрива на другите, ако основавайки се на техните знания започнеш да преживяваш нещата сам, тогава този опит ще стане част от живота ти и ще можеш да предаваш този опит и на другите. Тези, които повтарят папагалски думи пред другите, са хора, които не са имали никакъв опит; трябва да се научиш да намираш, чрез просветлението и озарението на другите, начин на практикуване, преди да можеш да започнеш да говориш за собствения си действителен опит и знание. Това ще бъде от по-голяма полза за собствения ти живот. Трябва да изпиташ това, подчинявайки се на всичко, което идва от Бог. Трябва да търсиш Божията воля във всичко и да научаваш уроците във всичко, за да може животът ти да расте. Такава практика осигурява най-бърз напредък.

Светият Дух те просветлява чрез твоя практически опит и те усъвършенства чрез твоята вяра. Наистина ли желаеш да бъдеш усъвършенстван? Ако това действително е така, тогава ще имаш смелостта да отхвърлиш плътта си, ще можеш да изпълняваш Божиите думи и няма да бъдеш пасивен или слаб. Ще можеш да се подчиняваш на всичко, което идва от Бог, и всички твои действия, независимо дали са извършени публично или насаме, ще могат да бъдат представени пред Бог. Ако си честен човек и практикуваш истината във всичко, тогава ще бъдеш усъвършенстван. Онези измамни хора, които действат по един начин пред другите, а по друг — зад гърба им, не желаят да бъдат усъвършенствани. Всички те са синове на погибелта и унищожението; те не принадлежат на Бог, а на Сатана. Те не са от хората, избрани от Бог! Ако действията и поведението ти не могат да бъдат представени пред Бог или разгледани от Божия Дух, това е доказателство, че нещо не е наред с теб. Само ако приемеш Божия съд и наказание и се погрижиш за преобразяването на своя нрав, ще можеш да стъпиш на пътя към усъвършенстването. Ако наистина желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог и да изпълняваш Божията воля, тогава трябва да се подчиняваш на цялото Божие дело, без да се оплакваш и без да се осмеляваш да го оценяваш или съдиш. Това са минималните изисквания за усъвършенстване от Бог. Необходимото изискване за онези, които се стремят да бъдат усъвършенствани от Бог, е следното: действай с боголюбиво сърце във всичко. Какво означава да действаш с боголюбиво сърце? Това означава, че всички твои действия и поведения могат да бъдат представени пред Бог. И тъй като имаш правилни намерения, независимо дали действията ти са правилни или погрешни, не се страхуваш да ги покажеш на Бог или на братята и сестрите си и се осмеляваш да положиш клетва пред Бог. Трябва да представяш всяко свое намерение, мисъл и идея пред Бог, за да ги провери; ако практикуваш и навлизаш по този начин, тогава напредъкът в живота ти ще бъде бърз.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“)

Ежедневни Божии слова Откъс 487

След като вярваш в Бог, трябва да се довериш на всички Негови думи и на всички Негови дела. Което ще рече, че след като вярваш в Бог, трябва да Му се подчиняваш. Ако не си в състояние да направиш това, тогава няма значение дали вярваш в Бог или не. Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се подчинявал и не приемаш изцяло Неговите думи, а вместо това искаш Бог да се подчини на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си невярващ. Как биха могли такива хора да са способни да се подчиняват на Божиите дела и думи, които не отговарят на човешките представи? Най-непокорни от всички са онези, които умишлено се противопоставят и съпротивляват на Бог. Те са враговете на Бог, антихристите. Тяхната нагласа винаги е враждебна към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се подчинят, нито пък някога с радост са се подчинявали или смирявали. Те издигат себе си пред другите и никога не се подчиняват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на словото и за най-умелите в работата върху другите. Никога не изхвърлят притежаваните от тях „съкровища“, а се отнасят към тях като към семейни реликви за поклонение, за проповядване пред другите и ги използват, за да поучават онези глупаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „непобедими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на словото (доктрината) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те се занимават с енергичното изпълнение на своя „свещен и ненарушим“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница демони се стреми да обедини усилията си и да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми? Дори онези, които са само наполовина покорни, не могат да продължат до края на дните, още по-малко тези тирани без ни най-малко послушание в сърцата си! Божието дело не се печели лесно от човек. Дори да използват цялата сила, която имат, хората могат да спечелят само една малка част от него, която в крайна сметка им позволява да бъдат доведени до съвършенство. Какво да кажем тогава за децата на архангела, които се опитват да унищожат Божието дело? Нима те нямат още по-малка надежда да бъдат придобити от Бог? Моята цел в делото на завоеванието не е единствено да завоювам заради самото завоевание, а да завоювам, за да разкрия праведността и неправедността, да получа доказателство за наказанието на човека, да осъдя нечестивите и освен това да завоювам заради усъвършенстването на онези, които доброволно се подчиняват. Накрая всички ще бъдат разделени според вида си, а усъвършенствани ще бъдат онези, чиито мисли и идеи са изпълнени с послушание. Това е делото, което в крайна сметка ще бъде извършено. Междувременно онези, чието всяко действие е непокорно, ще бъдат наказани и изпратени да горят в огньове, подложени на вечно проклятие. Когато това време настъпи, онези „велики и непобедими герои“ от миналите векове ще се превърнат в най-низшите и отбягвани „слаби и безсилни страхливци“. Само това може да онагледи всеки аспект на Божията правда и Неговия нрав, който е ненакърним от човека, и само това може да успокои омразата в сърцето Ми. Не сте ли съгласни, че това е напълно разумно?

Не всички, които изпитват действието на Светия Дух, нито тези, които са в този поток, могат да получат живот. Животът не е обща собственост, споделяна от цялото човечество, и промените в нрава не се постигат лесно от всички хора. Подчинението на Божието дело трябва да бъде реално и действително и трябва да се изживява. Само повърхностното подчинение не може да получи Божията похвала, а простото подчинение на повърхностните аспекти на Божието слово, без да се търси промяна в нрава, не е по Божието сърце. Послушанието към Бог и покорството към Неговото дело са едно и също нещо. Онези, които се подчиняват само на Бог, но не и на Неговото дело, не могат да бъдат смятани за послушни, още по-малко онези, които не се подчиняват истински, а се подмазват външно. Всички онези, които наистина се покоряват на Бог, са способни да се възползват от делото и да постигнат разбиране за Божия нрав и дело. Само такива хора наистина се подчиняват на Бог. Те са способни да придобият нови знания и да бъдат променени от новите дела. Само те са възхвалявани от Бог, само тези хора са усъвършенствани и само те са тези, чиито нрав се е променил. Тези, които са похвалени от Бог, са онези, които с радост Му се подчиняват, подчиняват се на Неговото слово и дело. Само такива хора са в правото си, само те искрено искат Бог и искрено го търсят. Що се отнася до онези, които само говорят с уста за вярата си в Бог, но по същество Го проклинат, те са хора, които се маскират, които носят отровата на змията; те са най-коварните от всички. Рано или късно на тези негодници ще им бъдат свалени гнусните маски. Не е ли това работата, която се върши днес? Нечестивите хора винаги ще бъдат нечестиви и никога няма да избегнат деня на наказанието. Добрите хора винаги ще бъдат добри и ще бъдат разкрити, когато Божието дело приключи. Нито един от нечестивите няма да бъде признат за праведен, нито пък някой от праведните ще бъде признат за нечестив. Бих ли допуснал някой човек да бъде несправедливо обвинен?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“)

Ежедневни Божии слова Откъс 488

С напредването на живота трябва винаги да имате ново навлизане и нови, по-висши прозрения, които да се задълбочават с всяка стъпка. В това трябва да навлязат всички хора. Чрез общуване, слушане на проповеди, четене на словото Божие или разглеждане на някакъв въпрос ти ще придобиеш ново прозрение и ново просветление и няма да живееш в рамките на старите правила и старите времена; винаги ще живееш в новата светлина и няма да се отклоняваш от словото Божие. Ето какво се има предвид под тръгване по правилния път. Плащането на цена на някакво повърхностно ниво няма да даде резултат; ден след ден словото Божие навлиза в по-висша сфера и всеки ден се появяват нови неща, а човекът също трябва всеки ден да извършва ново навлизане. Както Бог говори, така Той осъществява всичко, което е казал, и ако ти не можеш да си в крак с него, тогава ще изостанеш. Трябва да се задълбочиш в молитвите си; яденето и пиенето на Божието слово не може да бъде с прекъсвания. Задълбочавай просветлението и озарението, които получаваш, и твоите представи и въжделения трябва постепенно да отстъпят. Трябва също така да укрепиш разсъдъка си и каквото и да срещнеш, трябва да имаш свои собствени мисли за него и да имаш свои собствени гледни точки. Като разбираш някои неща в духа, трябва да вникнеш във външните неща и да схванеш същността на всеки въпрос. Ако не си снабден с тези качества, как ще можеш да ръководиш църквата? Ако говориш само за думи и доктрини без никаква реалност и без метод на практикуване, ще можеш да се справиш само за кратък период от време. Това може да е допустимо в малка степен, когато говориш на новоповярвалите, но след време, когато те вече имат някакъв реален опит, вече няма да можеш да им помагаш. Тогава как си годен за Божията служба? Без ново просветление не можеш да работиш. Тези, които нямат ново просветление, са онези, които не умеят да преживяват, а такива хора никога не придобиват ново знание или нов опит. И по въпроса за осигуряването на живота те никога не могат да изпълняват функциите си, нито пък могат да станат годни за Божията служба. Такива хора не стават за нищо, те са обикновени разсипници. Всъщност те са напълно неспособни да изпълняват функцията си в делото, всички са негодни за нищо. Те не само не изпълняват функцията си, но всъщност създават много излишно напрежение в църквата. Призовавам тези „достопочтени старци“ да побързат и да напуснат църквата, за да не се налага повече другите да ги гледат. Те не разбират новото дело и са изпълнени с безкрайни идеи. Не изпълняват никаква функция в църквата, а по-скоро правят пакости и разпространяват негативизъм навсякъде, дори до степен да се занимават с всякакви нарушения и смущения в църквата, като по този начин хвърлят в смут и безпорядък онези, които не могат да разграничават добро от зло. Тези живи дяволи, тези зли духове трябва да напуснат църквата възможно най-скоро, за да не бъде тя опорочена заради тях. Може би не се страхуваш от днешната работа, но не се ли страхуваш от справедливото наказание на утрешния ден? В църквата има голям брой хора, които са използвачи, и голям брой вълци, които се опитват да нарушат нормалното Божие дело. Всички те са демони, изпратени от царя на демоните, злобни вълци, които се стремят да погълнат неосъзнатите агнета. Ако тези така наречени хора не бъдат изгонени, те ще се превърнат в паразити на църквата, молци, които изяждат даренията. Рано или късно ще дойде ден, в който тези презрени, невежи, низки и отблъскващи червеи ще бъдат наказани!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“)

Ежедневни Божии слова Откъс 489

Придобиване на практически познания и задълбочено разбиране на Божието дело — и двете неща се виждат в Неговите думи и само чрез тези слова можеш да получиш просветление. Затова трябва да се постараеш повече, за да се въоръжиш с Божиите думи. Предавай разбирането си за Божиите думи в общение и по този начин можеш да просветлиш другите и да им дадеш изход — това е практическият път. Преди Бог да устрои среда за теб, всеки от вас трябва първо да се въоръжи с Неговите думи. Това е нещо, което всеки трябва да направи; то е неотложен приоритет. Първо, достигни до момент, в който знаеш как да ядеш и пиеш от Божието слово. За всичко, което не си в състояние да направиш, търси в Неговите думи път за практикуване и проучвай тези слова относно всички въпроси, които не разбираш, или за всички трудности, които може да имаш. Направи Божиите думи свой запас и им позволи да ти помагат в разрешаването на практическите ти трудности и проблеми; също така позволи на Неговите думи да се превърнат в твоя помощ в живота. Тези неща ще изискват усилия от твоя страна. Ядейки и пиейки от Божието слово, трябва да постигаш резултати; трябва да можеш да смириш сърцето си пред Него и трябва да практикуваш в съответствие с Неговите слова, когато се сблъскваш с някакви проблеми. Когато не си се сблъскал с никакви проблеми, трябва просто да се занимаваш с ядене и пиене на Неговото слово. Понякога може да се молиш и да съзерцаваш Божията любов, да споделяш в общение разбирането си за Неговите думи и да говориш за просветлението и озарението, които изпитваш в себе си, и за реакциите, които си имал, докато четеш тези слова. Освен това можеш да дадеш на хората изход от ситуацията. Само това е практично. Целта на това действие е да позволиш на Божиите думи да се превърнат в твой практически ресурс.

Колко часа на ден прекарваш, в които си истински пред Бог? Каква част от деня ти е посветена на Бог? Каква част от него е посветена на плътта? Да имаш сърце, винаги насочено към Бог, е първата стъпка към това да си на правилния път към усъвършенстване от Него. Ако можеш да посветиш сърцето, тялото и цялата си истинска любов на Бог, да ги поставиш пред Него, да бъдеш напълно покорен пред Него и да се съобразяваш изцяло с Неговата воля — не заради плътта, не заради семейството и не заради личните си желания, но за интересите на Божия дом, като приемаш Божието слово за принцип и основа във всичко — тогава, като правиш това, твоите намерения и перспективи ще бъдат на правилното място и ти ще бъдеш човек пред Бог, който получава Неговата похвала. Хората, които Бог харесва, са тези, които са безусловни спрямо Него; те са тези, които могат да бъдат посветени единствено на Него. Тези, които Бог мрази, са онези, които са колебливи спрямо Него и които се бунтуват срещу Него. Той ненавижда онези, които вярват в Него и винаги искат да Му се наслаждават, като същевременно не са в състояние да се раздадат напълно заради Него. Той ненавижда онези, които казват, че Го обичат, но в сърцата си се бунтуват срещу Него; Той ненавижда онези, които използват красноречиви и цветисти думи, за да участват в измама. Онези, които не са истински посветени на Бог или не са се подчинили истински пред Него, са коварни и прекалено арогантни по природа. Онези, които не могат да бъдат истински покорни пред нормалния, практичен Бог, са още по-надменни, а те са най-вече послушните потомци на архангела. Хората, които наистина се раздават за Бог, посвещават цялото си същество на Него и Му се предлагат; те могат да се подчиняват на всички Негови думи и дела и са способни да прилагат думите Му на практика. Те могат да приемат Божиите думи и да ги направят основа на своето съществуване и са способни да търсят усърдно в Божиите думи, за да открият кои части да практикуват. Такива са хората, които наистина живеят пред Бог. Ако практикуваш по този начин, това ще бъде полезно за живота ти и чрез яденето и пиенето на Неговите думи можеш да посрещнеш вътрешните си нужди и недостатъци, така че житейският ти нрав да се преобрази. Тогава това ще удовлетвори Божията воля. Ако действаш в съответствие с Божиите изисквания и ако не задоволяваш плътта, а вместо това задоволяваш Неговата воля, тогава с това ще си навлязъл в реалността на Неговите думи. Навлизането в реалността на Божиите думи означава, че можеш да изпълняваш дълга си и да отговаряш на изискванията на Божието дело. Само този вид практически действия могат да се нарекат навлизане в реалността на Неговите думи. Ако си в състояние да навлезеш в тази реалност, тогава ще притежаваш истината. Това е началото на навлизането в реалността; първо трябва да предприемеш това обучение и едва след това ще можеш да навлезеш в още по-дълбоки реалности. Помисли как да спазваш заповедите и как да бъдеш лоялен пред Бог; не мисли постоянно за това кога ще можеш да навлезеш в Царството. Ако нравът ти не се промени, тогава каквото и да мислиш, ще бъде безполезно! За да навлезеш в реалността на Божиите думи, първо трябва да стигнеш дотам, че всичките ти идеи и мисли да са за Бог — това е най-необходимото.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност“)

Ежедневни Божии слова Откъс 490

Понастоящем има много хора, които са всред изпитания и не разбират Божието дело, но Аз ти казвам: ако не го разбираш, по-добре е да не даваш оценки за него. Може би ще дойде ден, когато истината ще излезе наяве в своята цялост, и тогава ще разбереш. Да не даваш оценки би било полезно за теб, но не можеш просто да чакаш пасивно. Трябва да се стремиш да навлезеш активно; само тогава ще бъдеш човек, който наистина навлиза. Заради бунтарството си хората винаги развиват представи за практическия Бог. Поради това е необходимо всички хора да се научат да бъдат покорни, защото практическият Бог е огромно изпитание за човечеството. Ако не можеш да устоиш твърдо, тогава всичко е свършено; ако нямаш разбиране за практичността на практическия Бог, тогава няма да можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог. Решаваща стъпка за това дали хората могат да бъдат усъвършенствани, или не, е тяхното разбиране за практичността на Бог. Практичността на въплътения Бог, дошъл на земята, е изпитание за всеки човек; ако си в състояние да устоиш твърдо в това отношение, тогава ще бъдеш човек, който познава Бог, и ще бъдеш човек, който наистина Го обича. Ако не можеш да устоиш твърдо в това отношение и вярваш само в Духа, и не си способен да повярваш в Божията практичност, тогава колкото и голяма да е вярата ти в Бог, тя ще бъде безполезна. Ако не можеш да вярваш във видимия Бог, тогава можеш ли да вярваш в Божия Дух? Дали не се опитваш просто да заблудиш Бог? Ти не си покорен пред видимия и осезаем Бог, така че способен ли си да се покориш пред Духа? Духът е невидим и неосезаем, така че когато казваш, че се подчиняваш на Божия Дух, не говориш ли просто глупости? Ключът към спазването на заповедите е в разбирането на практическия Бог. Щом имаш разбиране за практическия Бог, ще можеш да спазваш заповедите. Съществуват два компонента за спазването им: единият е да се придържаш към същността на Неговия Дух и пред Духа да можеш да приемеш проверката на Духа; другият е да можеш да имаш истинско разбиране за въплътената плът и да постигнеш истинско подчинение. Независимо дали е пред плътта, или пред Духа, човек винаги трябва да таи в сърцето си покорство и страх от Бог. Само такъв човек е достоен да бъде усъвършенстван. Ако имаш разбиране за практичността на практическия Бог — т.е. ако си устоял твърдо в това изпитание — тогава нищо няма да бъде твърде много за теб.

Някои хора казват: „Лесно е да се спазват заповедите; трябва само да говориш откровено и благочестиво пред Бог и да не правиш никакви жестове; това е спазването на заповедите“. Така ли е? Значи, ако направиш няколко неща зад гърба на Бог, които Му се противопоставят, това смята ли се за спазване на заповедите? Трябва да имаш задълбочено разбиране за това какво включва спазването на заповедите. То е свързано с това дали имаш истинско разбиране за практичността на Бог; ако имаш разбиране за практичността и не се спъваш и не падаш по време на това изпитание, тогава можеш да се считаш за човек със силно свидетелство. Решителното свидетелство за Бог е свързано преди всичко с това дали имаш разбиране за практическия Бог и дали си в състояние да се покориш пред този човек, който е не само обикновен, но и нормален, и да се покориш дори до смърт. Ако чрез това покорство наистина свидетелстваш за Бог, това означава, че си бил придобит от Бог. Ако можеш да се покориш до смърт и пред Него да не се оплакваш, да не даваш оценки, да не клеветиш, да нямаш никакви представи и да нямаш никакви скрити мотиви, то по този начин Бог ще придобие слава. Да се покориш пред обикновен човек, на когото хората гледат с пренебрежение, и да можеш да се покориш до смърт, без да имаш никакви представи — това е истинско свидетелство. Реалността, в която Бог изисква от хората да навлязат, се състои в това да си в състояние да се подчиниш на Неговите думи, да ги приложиш на практика, да се поклониш пред практическия Бог и да познаеш собствената си поквара, да отвориш сърцето си пред Него и в крайна сметка да бъдеш спечелен от Него чрез тези Негови думи. Бог печели слава, когато тези слова те завоюват и те направят напълно покорен пред Него; чрез това Той посрамва Сатана и завършва делото Си. Когато нямаш никакви представи за практическата приложимост на въплътения Бог, т.е. когато си устоял твърдо в това изпитание, тогава си свидетелствал добре и за това. Ако дойде ден, в който ще имаш пълно разбиране за практическия Бог и ще можеш да се покориш до смърт, както направи Петър, тогава ще бъдеш придобит и усъвършенстван от Бог. Всичко, което Бог прави и което не е в съответствие с твоите представи, е изпитание за теб. Ако Божието дело беше в съответствие с твоите представи, то нямаше да изисква от теб да страдаш или да бъдеш облагороден. Именно защото Неговото дело е толкова практично и не съответства на твоите представи, то изисква от теб да се откажеш от тези представи. Ето защо то е изпитание за теб. Именно поради Божията практичност всички хора са всред изпитания; Неговото дело е практично, а не свръхестествено. Като разбираш напълно практичните Му думи и практичните Му слова без никакви представи и си способен да Го обичаш истински, докато делото Му става все по-практично, ти ще бъдеш спечелен от Него. Групата хора, които Бог ще спечели, са тези, които познават Бог, т.е. тези, които познават Неговата практичност. Освен това те са онези, които са способни да се подчинят на Божието практично дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност“)

Ежедневни Божии слова Откъс 491

По време на пребиваването на Бог в плът подчинението, което Той изисква от хората, не включва въздържане от съждения или съпротива, както те си представят; по-скоро Той изисква от хората да използват Неговите думи като принцип, според който да живеят, и като основа за своето оцеляване, непременно да прилагат на практика същността на Неговите думи и да удовлетворяват напълно Неговата воля. Единият аспект на изискването хората да се подчиняват на въплътения Бог се отнася до прилагането на Неговите думи на практика, а другият аспект се отнася до способността да се подчиняват на Неговата нормалност и практичност. И двата аспекта трябва да бъдат безусловни. Тези, които могат да постигнат и двата аспекта, са всички онези, които имат истински боголюбиви сърца. Всички те са хора, които са били спечелени от Бог, и всички те обичат Бог така, както обичат собствения си живот. Въплътеният Бог носи нормална и практична човешка природа в Своето дело. По този начин Неговата външна обвивка от нормална и практична човешка природа се превръща в огромно изпитание за хората; тя става най-голямата им трудност. Нормалността и практичността на Бог обаче не могат да бъдат избегнати. Той опита всичко, за да намери решение, но в крайна сметка не можа да се отърве от външната обвивка на Своята нормална човешка природа. Това е така, защото, в края на краищата, Той е Бог, станал плът, а не Бог на Духа на небето. Той не е Богът, когото хората не могат да видят, а Богът, облечен в обвивката на сътворено същество. Така че да се отърве от черупката на нормалната Си човешка природа никак няма да е лесно. Ето защо, независимо от всичко, Той все още върши делото, което иска да извърши, от гледна точка на плътта. Това дело е израз на нормалния и практичен Бог, така че как би могло да е правилно хората да не се подчиняват? Какво, за бога, могат да направят хората по отношение на действията на Бог? Той върши каквото иска да върши; това, което Му е угодно, просто е такова, каквото е. Ако хората не се подчиняват, тогава какви други разумни планове могат да имат? Досега само подчинението е било в състояние да спаси хората; никой не е имал други светли идеи. Ако Бог иска да изпита хората, какво могат да направят те по въпроса? Всичко това обаче не е измислено от Бог на небето; то е измислено от въплътения Бог. Той иска да направи това, така че никой човек не може да го промени. Бог на небето не се намесва в това, което прави въплътеният Бог, така че не е ли това още по-голяма причина хората да Му се подчиняват? Въпреки че е едновременно практичен и нормален, Той е изцяло Бог, станал плът. Основавайки се на собствените си идеи, Той прави каквото иска. Небесният Бог е предал всички задачи на Него; ти трябва да се подчиниш на всичко, което Той прави. Въпреки че има човешка природа и е съвсем обикновен, Той умишлено е организирал всичко това, така че как може хората да Го гледат с очи, изпълнени с неодобрение? Той иска да бъде обикновен, затова е обикновен. Той иска да живее в рамките на човешката природа, така че живее в рамките на човешката природа. Той иска да живее в рамките на божествената природа, затова живее в рамките на божествената природа. Хората могат да го възприемат както си искат, но Бог винаги ще бъде Бог, а хората винаги ще бъдат хора. Неговата същност не може да бъде отречена заради някаква дребна подробност, нито пък Той може да бъде изтласкан извън „личността“ на Бог заради едно дребно нещо. Хората имат свободата на човешки същества, а Бог има достойнството на Бог; те не си пречат. Не могат ли хората да дадат на Бог малко свобода? Не могат ли да търпят Бог да бъде малко по-непринуден? Не бъдете толкова строги към Бог! Трябва да проявяваме толерантност един към друг; няма ли тогава всичко да се уреди? Ще продължи ли да съществува някакво отчуждение? Ако някой не може да толерира такъв тривиален въпрос, как тогава изобщо може да каже нещо от рода на „Великодушният човек прощава грешките“? Как може да бъде истински човек? Не Бог е този, Който причинява трудности на човечеството, а човечеството причинява трудности на Бог. Те винаги се справят с нещата, като правят от мухата слон. Те наистина правят от мухата слон, а това е толкова ненужно! Когато Бог работи в рамките на нормалната и практична човешка природа, това, което Той прави, не е дело на човечеството, а дело на Бог. Хората обаче не виждат същността на Неговото дело; те винаги виждат само външната обвивка на Неговата човешка природа. Те не са видели такова велико дело, но въпреки това настояват да видят Неговата обикновена и нормална човешка природа и не искат да се откажат от нея. Как може това да се нарече покорство пред Бог? Бог на небето сега се е „превърнал“ в Бог на земята и Бог на земята сега е Бог на небето. Няма значение дали външният Им вид е един и същ, нито пък има значение как точно действат. В края на краищата Този, Който върши собственото дело на Бог, е Самият Бог. Ти трябва да се покориш, независимо дали искаш, или не — това не е въпрос, в който имаш избор! Хората трябва да се подчиняват на Бог и то безпрекословно, без ни най-малка преструвка.

Групата хора, които въплътеният Бог иска да спечели днес, са тези, които се съобразяват с Неговата воля. Те трябва само да се подчинят на Неговото дело и да престанат да се занимават постоянно с идеите на Бог на небето, да живеят в неяснота и да затрудняват Бог в плът. Тези, които са способни да Му се подчиняват, са онези, които безпрекословно се вслушват в думите Му и се подчиняват на Неговите разпоредби. Такива хора изобщо не обръщат внимание на това какъв би могъл да бъде Бог на небето в действителност или какво дело може да върши Бог на небето в момента сред човечеството; те изцяло отдават сърцата си на Бог на земята и поставят цялото си същество пред Него. Те никога не обръщат внимание на собствената си безопасност, нито пък вдигат шум около нормалността и практичността на Бог в плът. Онези, които се подчиняват на Бог в плът, могат да бъдат усъвършенствани от Него. Онези, които вярват в Бог на небето, няма да спечелят нищо. Това е така, защото не Бог на небето, а Бог на земята е Този, Който дава обещания и благословения на хората. Хората не бива винаги да величаят Бог на небето, докато на Бог на земята гледат като на обикновен средностатистически човек; това е несправедливо. Бог на небето е велик и прекрасен, с чудесна мъдрост, но това изобщо не съществува; Бог на земята е съвсем посредствен и незначителен, а също така е и съвсем обикновен. Той не притежава необикновен ум и не извършва разтърсващи земята действия; Той просто работи и говори по съвсем нормален и практичен начин. Макар да не говори чрез гръмотевици и да не призовава вятъра и дъжда, Той наистина е въплъщение на Бог на небето и наистина е Бог, който живее сред хората. Хората не бива да възвеличават този, когото са в състояние да разберат и който отговаря на собствените им представи, като Бог, докато възприемат този, когото не могат да приемат и изобщо не могат да си представят, като нископоставен. Всичко това идва от бунтарството на хората; всичко това е източник на съпротивата на човечеството срещу Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност“)

Ежедневни Божии слова Откъс 492

Хората не могат да усетят Божията обичливост, ако се вслушват единствено в това, което долавят с разума си. Ако разчитат единствено на разума си, любовта им към Бог ще бъде слаба. Ако говориш само за отплата за Божията благодат и любов, няма да имаш никакъв стимул за любовта си към Него; да Го обичаш въз основа на това, което долавяш с разума си, е пасивен подход. Защо казвам, че това е пасивен подход? Това е практически въпрос. Каква е вашата любов към Бог? Нима не е просто заблуждаване на Бог и извършване на машинални действия за Него? Повечето хора вярват, че тъй като няма награда за любовта към Бог и въпреки всичко ще бъдат порицани за това, че не Го обичат, то като цяло е достатъчно просто да не съгрешават. Така че да обичаш Бог и да се отплащаш за Неговата любов въз основа на това, което долавяш с разума си, е пасивен подход и не е любов към Бог, която идва спонтанно от сърцето. Любовта към Бог трябва да бъде искрено чувство, което се заражда дълбоко в човешкото сърце. Някои казват: „Аз самият съм готов да търся Бог и да Го следвам. Дори ако сега Бог иска да ме изостави, аз ще продължа да Го следвам. Независимо дали Той ме иска, или не, аз пак ще Го обичам и накрая трябва да Го спечеля. Предлагам сърцето си на Бог и независимо от това какво прави Той, ще Го следвам през целия си живот. Независимо от всичко, трябва да обичам Бог и да Го спечеля; няма да се успокоя, докато не Го спечеля“. Имаш ли такава решителност?

Пътят на вярата в Бог е същият като пътя на любовта към Него. Ако вярваш в Него, трябва да Го обичаш; но любовта към Него не се отнася само до това да Му се отплащаш за Неговата любов или да Го обичаш въз основа на това, което долавяш с разума си — това е чиста любов към Бог. Понякога хората не са способни да почувстват Божията любов само с разума си. Защо винаги съм казвал: „Нека Божият Дух развълнува душите ни“? Защо не говорих за това, че разумът на хората трябва да бъде насочен към това да обичат Бог? Защото разумът на хората не може да почувства обичливостта на Бог. Ако тези думи не те убеждават, опитай се да използваш разума си, за да почувстваш Неговата любов. В момента може и да имаш някакъв стремеж, но той скоро ще изчезне. Ако долавяш Божията обичливост само с разума си, ще бъдеш насочван, докато се молиш, но скоро след това подтикът ще избледнее и ще изчезне. Защо се получава така? Ако използваш единствено разума си, няма да успееш да събудиш любовта си към Бог; когато наистина почувстваш Божията обичливост в сърцето си, духът ти ще се развълнува от Него и едва тогава разумът ти ще може да изиграе първоначалната си роля. Това означава, че когато Бог движи човешкия дух и когато човек има познание и е насърчен в сърцето си, тоест когато е натрупал опит, само тогава той ще може действително да обича Бог със своя разум. Да обичаш Бог с разума си не е грешно — това е най-ниската степен на любов към Бог. Да обичаш, като „едва отдаваш дължимото на Божията благодат“, просто няма да подтикне човека да навлезе активно. Когато хората получат част от делото на Светия Дух, тоест когато видят и почувстват Божията любов в своя практически опит, когато познават Бог в известна степен и наистина видят, че Бог е толкова достоен за любовта на хората и колко прекрасен е Той, едва тогава са способни искрено да обичат Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската любов към Бог е спонтанна“)

Ежедневни Божии слова Откъс 493

Когато хората се докоснат до Бог със сърцата си, когато сърцата им са способни да се обърнат изцяло към Него, това е първата стъпка в любовта на човека към Бог. Ако искаш да обичаш Бог, първо трябва да си способен да обърнеш сърцето си към Него. Какво е да обърнеш сърцето си към Бог? Това е, когато всичко, към което се стремиш в сърцето си, е в името на това да обичаш и да спечелиш Бог. Това показва, че си обърнал сърцето си към Бог. Освен Бог и Неговите слова в сърцето ти няма почти нищо друго (семейство, богатство, съпруг, съпруга, деца и т.н.). Дори и да има, такива неща не могат да заемат сърцето ти и ти не мислиш за бъдещите си перспективи, а се стремиш единствено да обичаш Бог. В този момент ще си обърнал сърцето си изцяло към Бог. Представи си, че все още кроиш планове за себе си в сърцето си и винаги се стремиш към лична изгода, винаги мислиш: „Кога мога да отправя малка молба към Бог? Кога семейството ми ще забогатее? Как мога да си взема хубави дрехи?…“. Ако живееш в такова състояние, това показва, че сърцето ти не се е обърнало напълно към Бог. Ако в сърцето си пазиш само Божиите слова и ако си способен да се молиш на Бог и да си близо до Него по всяко време — сякаш Той е много близо до теб, сякаш Бог е в теб и ти си в Него — ако си в такова състояние, това означава, че сърцето ти е в присъствието на Бог. Ако се молиш на Бог и всеки ден ядеш и пиеш от Неговите слова, винаги мислиш за делото на църквата и ако проявяваш внимание към Божията воля, използваш сърцето си, за да Го обичаш искрено и да удовлетворяваш Неговото сърце, тогава сърцето ти ще принадлежи на Бог. Ако сърцето ти е заето от редица други неща, то все още е заето от Сатана и не е обърнато истински към Бог. Когато нечие сърце наистина се обърне към Бог, той ще изпитва истинска, спонтанна любов към Него и ще може да показва разбиране към Божието дело. Макар да е възможно все още да има моменти на глупост и неразумност, той показва загриженост за интересите на Божия дом, за Неговото дело и за промяната на своя собствен нрав, а сърцето му е добронамерено. Някои хора все твърдят, че всичко, което правят, е за църквата, а всъщност работят за собствена изгода. Такива хора имат грешни намерения. Те са нечестни и лъжливи и повечето неща, които правят, са за тяхна лична изгода. Такива хора не се стремят към любов към Бог; сърцата им все още принадлежат на Сатана и не могат да се обърнат към Бог. Затова Бог няма как да придобие такъв човек.

Ако искаш да обичаш Бог истински и да бъдеш спечелен от Него, първата стъпка е да обърнеш сърцето си изцяло към Бог. За всяко нещо, което правиш, се вглеждай в себе си и се питай: „Дали правя това от боголюбиво сърце? Крият ли се някакви лични намерения зад това? Каква е действителната ми цел в това начинание?“. Ако искаш да отдадеш сърцето си на Бог, първо трябва да подчиниш собственото си сърце, да се откажеш от всички свои намерения и да постигнеш състояние, в което принадлежиш изцяло на Бог. Това е пътят да практикуваш отдаване на сърцето си на Бог. Какво означава да подчиниш собственото си сърце? Това означава да се откажеш от екстравагантните желания на плътта си, да не ламтиш за удобство или за предимствата на общественото положение. Това е да правиш всичко, за да удовлетвориш Бог, и да отдадеш сърцето си напълно на Него, а не на себе си. Това е достатъчно.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската любов към Бог е спонтанна“)

Ежедневни Божии слова Откъс 494

Истинската любов към Бог идва от дълбините на сърцето; това е любов, която съществува само въз основа на познанието на човека за Бог. Когато нечие сърце е изцяло насочено към Бог, тогава той изпитва любов към Бог, но тази любов не е непременно чиста и не е непременно пълна. Това е така, защото все още има известна разлика между пълното насочване на сърцето на човек към Бог, истинското разбиране на Бог и истинското обожание към Него. Начинът, по който човек постига истинска любов към Бог и опознава Божия нрав, е като обърне сърцето си към Бог. Когато човек отдаде искреното си сърце на Бог, започва да навлиза в житейския опит. Така нравът му започва да се променя, любовта му към Бог постепенно расте и познанието му за Бог също постепенно се увеличава. Така че насочването на сърцето към Бог е само предпоставка за навлизане в правилния път на житейския опит. Когато хората поставят сърцата си пред Бог, те имат само копнеещо по Него сърце, но не и сърце, което Го обича, защото не Го разбират. Въпреки че при тези обстоятелства те изпитват някаква любов към Него, тя не е спонтанна и не е истинска. Това е така, защото всичко, което произлиза от човешката плът, е плод на емоции, а не резултат от истинско разбиране. Това е само моментен импулс и не може да доведе до дълготрайно обожание. Когато хората не разбират Бог, те могат да Го обичат само според собствените си предпочитания и индивидуални представи; такава любов не може да се нарече спонтанна любов, нито истинска любов. Сърцето на човек може наистина да се обърне към Бог и да е способно да мисли за Божиите интереси във всичко, но ако той не разбира Бог, няма да е способен да изпитва истински спонтанна любов. Единственото, което ще може да прави, е да изпълнява някои функции за църквата или да изпълнява част от задълженията си, но ще му липсва основа в това, което прави. Трудно е да се промени нравът на такива хора; те или не се стремят към истината, или не я разбират. Дори ако човек обърне напълно сърцето си към Бог, това не означава, че боголюбивото му сърце е напълно чисто, защото тези, които пазят Бог в сърцата си, невинаги изпитват любов към Бог в сърцата си. Това се отнася до разграничаването между това дали човек се стреми, или не се стреми да разбере Бог. Щом човек Го разбере, това показва, че е обърнал сърцето си напълно към Бог и че искрената любов към Бог в сърцето му е спонтанна. Само такива хора пазят Бог в сърцата си. Да обърнеш сърцето си към Бог е предпоставка за навлизане в правилния път, за разбиране на Бог и за постигане на любов към Бог. Това не е показател за изпълняване на дълга да обичаш Бог, нито за истинска любов към Него. Единственият начин някой да постигне истинска любов към Бог е да обърне сърцето си към Него, което е и първото нещо, което човек трябва да направи като едно от Неговите творения. Онези, които обичат Бог, са всички хора, които се стремят към живота, тоест хора, които се стремят към истината и искрено желаят Бог; всички те имат просветлението на Светия Дух и са водени от Него. Всички те са в състояние да получат Божието напътствие.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската любов към Бог е спонтанна“)

Ежедневни Божии слова Откъс 495

Днес, като се стремите да обичате и познавате Бог, от една страна трябва да понесете изпитания и облагородяване, а от друга трябва да платите определена цена. Никой урок не е по-задълбочен от урока за любовта към Бог и може да се каже, че урокът, който хората научават от вярата през целия си живот, е как да обичат Бог. Тоест, ако вярваш в Бог, трябва да обичаш Бог. Ако само вярваш в Бог, но не Го обичаш, не си постигнал познанието за Бог и никога не си обичал Бог с истинска любов, която идва от вътрешността на сърцето ти, тогава твоята вяра в Бог е напразна; ако в своята вяра в Бог не обичаш Бог, тогава живееш напразно и целият ти живот е най-низкият от всички животи. Ако през целия си живот никога не си обичал или удовлетворявал Бог, тогава какъв е смисълът да живееш? И какъв е смисълът от твоята вяра в Бог? Не е ли това загуба на усилия? Това означава, че ако хората искат да вярват в Бог и да Го обичат, те трябва да платят определена цена. Вместо да се опитват да дават външен израз на своите действия по определен начин, те трябва да търсят истинско прозрение в дълбините на сърцата си. Ако пееш и танцуваш с ентусиазъм, но не си способен да приложиш истината на практика, може ли да се каже, че обичаш Бог? Да обичаш Бог изисква да търсиш Божията воля във всичко, да изследваш дълбоко в себе си, когато нещо ти се случи, да се опиташ да разбереш Божията воля и да се опиташ да видиш каква е Божията воля по въпроса, какво иска Той да постигнеш и как трябва да се съобразиш с Неговата воля. Например: случва се нещо, което изисква от теб да понесеш изпитание, и тогава трябва да разбереш каква е Божията воля и как трябва да се съобразиш с Неговата воля. Не трябва да удовлетворяваш себе си. Първо остави себе си настрана. Нищо не е по-жалко от плътта. Трябва да се стремиш да удовлетвориш Бог и да изпълниш дълга си. С такива мисли Бог ще ти донесе особено просветление по този въпрос и сърцето ти ще намери утеха. Независимо дали е голямо или малко, когато ти се случи нещо, първо трябва да оставиш себе си настрана и да гледаш на плътта като на най-незначителното нещо от всичко. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова повече свобода отнема тя; ако я задоволиш този път, следващия път тя ще поиска повече. Докато това продължава, хората ще обичат плътта все повече. Плътта винаги има екстравагантни желания; тя винаги иска да я задоволиш и да ѝ угодиш вътрешно, независимо дали става дума за нещата, които ядеш или носиш, или за това да загубиш самообладание, или да се поддадеш на собствените си слабости и мързел… Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи стават нейните желания и толкова по-покварена става плътта, докато се стигне дотам, че плътта на хората да таи още по-дълбоки прищевки, да не се подчинява на Бог, да се превъзнася и да се съмнява в Божието дело. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи са нейните слабости; винаги ще си мислиш, че никой не съчувства на слабостите ти, винаги ще вярваш, че Бог е отишъл твърде далеч и ще казваш: „Как може Бог да е толкова суров? Защо не дава мира на хората?“. Когато хората задоволяват плътта и я ценят твърде много, тогава те се погубват. Ако обичаш Бог предано, а не задоволяваш плътта си, ще видиш, че всичко, което Бог прави, е толкова правилно и толкова добро и че проклятието Му за твоето непокорство и това, че осъжда липсата на праведност у теб, са оправдани. Ще има моменти, в които Бог ще те порицава и дисциплинира, ще създава среда, която те калява, като те принуждава да се изправиш пред Него, и ти винаги ще чувстваш, че това, което Бог прави, е прекрасно. Ще почувстваш, че болката не е толкова много и че Бог е толкова прекрасен. Ако угаждаш на слабостите на плътта и твърдиш, че Бог отива твърде далеч, тогава винаги ще изпитваш болка и винаги ще бъдеш потиснат, а цялото Божие дело ще бъде неясно за теб и ще ти се струва, че Бог изобщо не е съпричастен към човешката слабост и не осъзнава трудностите на човека. И така винаги ще се чувстваш нещастен и самотен, сякаш си претърпял голяма несправедливост, и тогава ще започнеш да се оплакваш. Колкото повече угаждаш на слабостите на плътта по този начин, толкова повече ще имаш усещането, че Бог отива твърде далеч, докато не стане толкова лошо, че да отречеш Божието дело, да започнеш да се противопоставяш на Бог и да се изпълниш с непокорство. Затова трябва да въстанеш срещу плътта, а не да ѝ угаждаш: „Съпругът (съпругата) ми, децата, перспективите, бракът, семейството — нищо от това не е от значение! Само Бог е в сърцето ми и трябва да дам всичко от себе си, за да удовлетворя Бог, а не да задоволя плътта“. Трябва да имаш тази решителност. Ако винаги притежаваш такава решителност, когато приложиш истината на практика и оставиш себе си настрана, ще можеш да го направиш с минимални усилия. Казват, че имало навремето селянин, който видял напълно неподвижна змия на пътя. Селянинът я вдигнал и я притиснал до гърдите си, но тя, след като се съживила, го ухапала смъртоносно. Плътта на човека е като змията: нейната същност е да навреди на живота и когато постигне своето напълно, животът ти става загубен. Плътта принадлежи на Сатана. У нея има екстравагантни желания, тя мисли само за себе си, иска да се отдава на удобство и да се наслаждава на спокойствие, като тъне в леност и безделие, и след като я задоволиш до известна степен, в крайна сметка ще бъдеш погълнат от нея. Тоест, ако я задоволиш този път, следващия път ще поиска повече. Тя винаги има екстравагантни желания и нови изисквания и се възползва от това, че ѝ угаждаш, за да те накара да я обгрижваш още повече и да живееш сред нейните удобства и ако не я преодолееш, в крайна сметка ще се погубиш. Дали ще можеш да получиш живот пред Бог и как ще свършиш накрая зависи от това как се противопоставяш на плътта. Бог те е спасил, избрал и предопределил, но ако днес не си склонен да Го удовлетвориш, не искаш да приложиш истината на практика, не искаш да въстанеш срещу собствената си плът с истински боголюбиво сърце, в крайна сметка ще се погубиш и така ще изпиташ изключителна болка. Ако винаги угаждаш на плътта, Сатана постепенно ще те погълне и ще те остави без живот или без допир до Духа, докато дойде ден, в който ще си съвсем тъмен отвътре. Когато живееш в мрак, ще си в плен на Сатана, Бог вече няма да е в сърцето ти и тогава ще отречеш съществуването на Бог и ще Го изоставиш. Затова, ако хората искат да обичат Бог, те трябва да платят цената на болката и да понесат страданието. Няма нужда от външно усърдие и страдание, от повече четене и повече суетене; вместо това те трябва да оставят настрана нещата, които са вътре в тях: екстравагантните мисли, личните интереси и собствените си съображения, представи и намерения. Такава е Божията воля.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 496

Това, че Бог се занимава с външния нрав на хората, също е част от Неговото дело, например с външната, ненормална човешка природа или с техния начин на живот и навици, техните маниери и обичаи, както и с техните външни практики и тяхната страст. Но когато Той иска от хората да приложат истината на практика и да променят нравите си, това, на което най-вече трябва да се обърне внимание, са техните намерения и представи. Да се справиш само с външния си нрав не е трудно; това е все едно от теб да се иска да не ядеш нещата, които обичаш, а това е лесно. Не е лесно обаче да се откажеш от това, което засяга съкровените ти представи. Това изисква хората да въстанат срещу плътта, да платят определена цена и да страдат пред Бог. Това е особено приложимо за намеренията на хората. Хората таят много неправилни намерения, откакто започнаха да вярват в Бог. Когато не прилагаш истината на практика, смяташ, че всичките ти намерения са правилни, но когато ти се случи нещо, ще видиш, че имаш много неправилни намерения. Така, когато Бог усъвършенства хората, Той ги кара да осъзнаят, че в тях има много представи, които препятстват познанието им за Бог. Когато осъзнаеш, че намеренията ти са погрешни, ако си в състояние да спреш да практикуваш според представите и намеренията си и ако си в състояние да свидетелстваш за Бог и да останеш непоколебим в позицията си за всичко, което ти се случва, това доказва, че си въстанал срещу плътта. Когато въстанеш срещу плътта, неизбежно ще се стигне до битка вътре в теб. Сатана ще се опита да накара хората да го следват, ще се опита да ги накара да следват приумиците на плътта и да отстояват интересите на плътта, но Божиите слова ще просветят и озарят хората отвътре и тогава зависи от теб дали ще следваш Бог, или ще следваш Сатана. Бог иска от хората да приложат истината на практика, най-вече за да се справят с нещата, които са вътре в тях, да се справят с мислите и представите си, които не са по Божието сърце. Светият Дух докосва сърцата на хората и ги просветлява и озарява. Така че зад всичко, което се случва, се крие битка: всеки път, когато хората прилагат истината на практика или прилагат любовта към Бог на практика, се води голяма битка и макар че всичко може да изглежда наред с плътта им, в дълбините на сърцата им всъщност ще се води битка на живот и смърт — и едва след тази напрегната битка, след много размишления, може да се реши дали ще има победа, или поражение. Човек не знае дали да се смее, или да плаче. Тъй като много от намеренията на хората са погрешни или защото голяма част от Божието дело е в противоречие с техните представи, когато хората прилагат истината на практика, зад кулисите се води голяма битка. След като приложат тази истина на практика, зад кулисите, хората ще са пролели безброй сълзи от тъга, преди най-накрая да решат да удовлетворят Бог. Заради тази битка хората понасят страдания и се облагородяват; това е истинско страдание. Когато битката те връхлети, ако си способен предано да заемеш страната на Бог, ще можеш да удовлетвориш Бог. Докато практикува истината, човек неизбежно ще страда вътрешно; ако при прилагането на истината на практика всичко в хората беше правилно, тогава нямаше да е необходимо да бъдат усъвършенствани от Бог, нямаше да има битка и те нямаше да страдат. Тъй като у хората има много неща, които не са годни за използване от Бог, и тъй като у тях има много от непокорния нрав на плътта, хората трябва да научат по-задълбочено урока за въставането срещу плътта. Така Бог нарича страданието, което Той поиска от човека да понесе заедно с Него. Когато се сблъскаш с трудности, побързай да се помолиш на Бог: „О, Боже! Искам да Те удовлетворя, искам да изтърпя последното страдание, за да удовлетворя Твоето сърце, и колкото и големи да са неуспехите, които ме сполитат, пак трябва да Те удовлетворя. Дори ако трябва да се откажа от целия си живот, пак трябва да Те удовлетворя!“. С тази решителност, когато се молиш така, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си. Всеки път, когато прилагат истината на практика, всеки път, когато се облагородяват, всеки път, когато са подложени на изпитания, и всеки път, когато ги застигне Божието дело, хората трябва да понасят изключителна болка. Всичко това е изпитание за хората и затова във всеки от тях се води битка. Това е действителната цена, която плащат. Четенето на повече от Божиите слова и по-голямото суетене са част от тази цена. Това е, което хората трябва да правят, това е техен дълг и отговорност, които трябва да изпълнят, но хората трябва да оставят настрана онова в себе си, което е необходимо да бъде оставено настрана. Ако не го направиш, колкото и голямо да е външното ти страдание, колкото и да се суетиш, всичко ще бъде напразно! Тоест, само промените в теб могат да определят дали твоето външно страдание има стойност. Когато вътрешния ти нрав се е променил и когато си приложил истината на практика, тогава всички твои външни страдания ще получат Божието одобрение; ако не е настъпила промяна във вътрешния ти нрав, тогава без значение колко страдания понасяш или колко се суетиш привидно, няма да получиш одобрение от Бог, а страданието, което не е потвърдено от Бог, е напразно. Така че дали цената, която си платил, е одобрена от Бог, се определя от това дали в теб е настъпила промяна и от това дали прилагаш истината на практика и дали въставаш срещу собствените си намерения и представи, за да постигнеш удовлетворение на Божията воля, познаване на Бог и вярност към Бог. Колкото и да се суетиш, ако никога не си умеел да въстанеш срещу собствените си намерения, а само търсиш външни действия и пламенност и никога не обръщаш внимание на живота си, тогава страданието ти ще е било напразно. Ако в дадена среда има нещо, което искаш да кажеш, но вътрешно усещаш, че не е правилно да го кажеш, че не е от полза за твоите братя и сестри да го кажеш и че може да ги нарани, тогава няма да го кажеш, а ще предпочетеш да се измъчваш вътрешно, защото тези думи не могат да изпълнят Божията воля. Тогава вътре в теб ще се води битка, но ти ще си готов да страдаш и да се откажеш от това, което обичаш. Ще бъдеш готов да понесеш това изпитание, за да удовлетвориш Бог, и въпреки че вътрешно ще изпитваш болка, няма да се поддадеш на плътта и Божието сърце ще бъде удовлетворено, а така и ти вътрешно ще бъдеш утешен. Това е истинското заплащане на цена и е цената, желана от Бог. Ако практикуваш по този начин, Бог непременно ще те благослови; ако не успееш да постигнеш това, тогава колкото и да разбираш или колкото и добре да можеш да говориш, всичко това ще бъде напразно! Ако по пътя към любовта към Бог си способен да заемеш страната на Бог, когато Той се сражава със Сатана, и не се върнеш при Сатана, тогава ще си постигнал любовта към Бог и ще си останал непоколебим в свидетелството си.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 497

Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка организация или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, беше дело на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка. Например, ако си предубеден към братята и сестрите си, ще има думи, които искаш да кажеш — думи, които усещаш, че може да са неприятни за Бог, но ако не ги кажеш, ще изпиташ вътрешно притеснение и в този момент ще започне битка вътре в теб: „Да говоря ли, или да не говоря?“. Това е битката. Така във всичко, с което се сблъскваш, има битка, а когато битката е вътре в теб, благодарение на твоето действително съдействие и действително страдание Бог работи в теб. В крайна сметка успяваш да оставиш въпроса настрана в себе си и гневът естествено угасва. Такъв е резултатът от твоето съдействие на Бог. Всичко, което хората правят, изисква от тях да платят определена цена в своите усилия. Без истинско страдание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги! Могат ли тези празни лозунги да удовлетворят Бог? Когато Бог и Сатана се сражават в духовната сфера, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш. Макар че отстрани, когато се случват, тези неща може да изглеждат маловажни, те показват дали обичаш Бог, или не. Ако го обичаш, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си за Него, а ако не си приложил на практика любовта си към Него, това показва, че не си човек, който прилага истината на практика, че си без истината и без живот, че си плява! Всичко, което се случва на хората, се случва, когато Бог има нужда да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Въпреки че в момента не ти се случва нищо съществено и не даваш силно свидетелство, всеки детайл от ежедневието ти е въпрос на свидетелство за Бог. Ако успееш да спечелиш възхищението на братята и сестрите си, на членовете на семейството си и на всички около теб; ако един ден невярващите дойдат и се възхитят на всичко, което правиш, и видят, че всичко, което Бог прави, е прекрасно, тогава ще си свидетелствал. Въпреки че ти липсва проницателност и качеството ти е незначително, чрез усъвършенстването ти от Бог си способен да Го удовлетвориш и да се съобразиш с Неговата воля, като покажеш на останалите какво велико дело е извършил Той в хора от най-незначително качество. Когато хората опознаят Бог и излязат победители пред Сатана, когато са предани на Бог в голяма степен, никой няма да има по-силен характер от тази група хора и това е най-голямото свидетелство. Въпреки че не си способен да вършиш велики дела, ти си в състояние да удовлетвориш Бог. Други не могат да оставят настрана желанията си, но ти можеш; други не могат да свидетелстват за Бог по време на действителните си преживявания, но ти можеш да използваш действителния си духовен ръст и действия, за да се отплатиш за Божията любов и да дадеш силно свидетелство за Него. Само това се счита за истинска любов към Бог. Ако не си способен на това, не свидетелстваш нито сред роднините си, нито сред братята и сестрите си, нито пред хората по света. И ако не можеш да свидетелстваш пред Сатана, Сатана ще ти се присмее, ще се отнася към теб като към шега, като към играчка, често ще те прави на глупак и ще те докара до лудост. В бъдеще може да те сполетят големи изпитания, но днес, ако обичаш Бог с предано сърце и ако независимо от това колко големи са предстоящите изпитания, независимо от това какво се случва с теб, ти си способен да останеш непоколебим в свидетелството си и си способен да удовлетвориш Бог, тогава твоето сърце ще се утеши и ти няма да се страхуваш, независимо колко големи изпитания ще срещнеш в бъдеще. Не можете да видите какво ще се случи в бъдеще; можете единствено да удовлетворите Бог в днешните обстоятелства. Вие сте неспособни да извършите каквото и да е велико дело и трябва да се съсредоточите върху удовлетворяването на Бог, като преживеете Неговите слова в реалния живот и дадете силно и гръмко свидетелство, което да посрами Сатана. Въпреки че плътта ти ще остане неудовлетворена и ще е страдала, ти ще си удовлетворил Бог и ще си посрамил Сатана. Ако винаги практикуваш по този начин, Бог ще открие път пред теб. Когато един ден дойде голямо изпитание, други ще паднат, а ти все още ще можеш да останеш непоколебим. Заради цената, която си платил, Бог ще те защити, за да можеш да останеш непоколебим и да не паднеш. Ако обикновено си в състояние да прилагаш истината на практика и да удовлетворяваш Бог с истински боголюбиво сърце, тогава Бог със сигурност ще те защити по време на бъдещи изпитания. Дори и да си глупав, нищожен на ръст и с незначитело качество, Бог няма да се разграничи от теб. Зависи от това дали намеренията ти са правилни. Днес си способен да удовлетвориш Бог, в което си внимателен до най-малкия детайл, удовлетворяваш Бог във всичко, имаш истински боголюбиво сърце, отдаваш преданото си сърце на Бог и въпреки че има някои неща, които не можеш да разбереш, можеш да дойдеш пред Бог, за да поправиш намеренията си, да търсиш Божията воля и да правиш всичко необходимо, за да удовлетвориш Бог. Възможно е твоите братя и сестри да те изоставят, но сърцето ти ще удовлетворява Бог и няма да ламтиш за удоволствията на плътта. Ако винаги практикуваш по този начин, ще бъдеш защитен, когато те сполетят големи изпитания.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 498

Към какво вътрешно състояние на хората са насочени изпитанията? Те са насочени към непокорния нрав на хората, който не е в състояние да удовлетвори Бог. У хората има много нечисти неща и много лицемерие и затова Бог подлага хората на изпитания, за да ги пречисти. Но ако днес си в състояние да удовлетвориш Бог, бъдещите изпитания ще бъдат усъвършенстване за теб. Ако днес не си в състояние да удовлетвориш Бог, бъдещите изпитания ще те изкушат, неволно ще паднеш и тогава няма да можеш да си помогнеш, защото не можеш да следваш Божието дело и не притежаваш истински духовен ръст. И така, ако искаш да си способен да останеш непоколебим в бъдеще, да удовлетвориш по-добре Бог и да Го следваш до самия край, днес трябва да изградиш здрава основа. Трябва да удовлетвориш Бог, като във всичко прилагаш истината на практика и се съобразяваш с Неговата воля. Ако винаги практикуваш по този начин, у теб ще има основа и Бог ще вдъхнови в теб сърце, което Го обича, и ще ти даде вяра. Един ден, когато наистина те сполети изпитание, може да изпиташ болка и тъга до известна степен и да изпиташ съкрушителна скръб, сякаш си умрял, но боголюбивото ти сърце няма да се промени, а ще стане още по-силна. Такива са Божиите благословии. Ако си способен да приемеш с покорно сърце всичко, което Бог казва и прави днес, със сигурност ще бъдеш благословен от Бог и така ще бъдеш някой, който е благословен от Бог и получава Неговото обещание. Ако днес не практикуваш, когато един ден те сполетят изпитания, ще останеш без вяра или любящо сърце и тогава изпитанието ще се превърне в изкушение; ще попаднеш сред изкушенията на Сатана и няма да имаш възможност за избавление. Днес може да си непоколебим, когато те сполети малко изпитание, но това не означава, че непременно ще можеш да останеш непоколебим, когато един ден те сполети голямо изпитание. Някои хора са самонадеяни и мислят, че вече са почти съвършени. Ако в такива моменти не се задълбочиш, а останеш самодоволен, ще бъдеш в опасност. Днес Бог не изпълнява дела с по-големи изпитания и всичко изглежда наред, но когато Бог те подложи на изпитание, ще откриеш, че си твърде слаб, защото духовният ти ръст е твърде малък и не си способен да издържиш на големи изпитания. Ако останеш такъв, какъвто си, и ако си в състояние на инертност, когато дойдат изпитанията, ще паднеш. Често трябва да се вглеждате в това колко малък е вашият духовен ръст; само по този начин ще постигнете напредък. Ако едва по време на изпитанията видиш, че ръстът ти е толкова малък, че волята ти е толкова слаба, че твърде малко у теб е истинско и че не си подходящ за Божията воля — ако едва тогава осъзнаеш тези неща, ще бъде твърде късно.

Ако не познаваш Божия нрав, неизбежно ще паднеш по време на изпитанията, защото не знаеш как Бог усъвършенства хората, с какви средства Той ги усъвършенства, и когато те сполетят Божиите изпитания и те не съответстват на твоите представи, няма да успееш да останеш непоколебим. Истинската Божия любов е целият Му нрав и когато целият Божи нрав се проявява пред хората, какво носи това на твоята плът? Когато праведният Божи нрав се покаже на хората, плътта им неминуемо ще понесе много болка. Ако не изстрадаш тази болка, не можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог, нито ще можеш да отдадеш истинска любов на Бог. Ако Бог те усъвършенства, Той непременно ще разкрие целия Си нрав пред теб. От момента на сътворението до днес Бог никога не е показвал целия Си нрав пред човека, но през сетните дни Той го разкрива пред тази група от хора, които е предопределил и избрал, и като усъвършенства хората, Той разкрива Своя нрав, чрез което Той прави пълноценна една група хора. Такава е истинската Божия любов към хората. За да изпитат истинската Божия любов, хората трябва да понесат изключителна болка и да платят висока цена. Едва след това те ще бъдат придобити от Бог и ще могат да Му отвърнат с истинската си любов и само тогава Божието сърце ще бъде удовлетворено. Ако хората искат да бъдат усъвършенствани от Бог и ако искат да изпълнят Неговата воля и напълно да отдадат истинската си любов на Бог, те трябва да изпитат много страдания и много мъчения в своето положение, да понесат болка, по-страшна от смъртта. В крайна сметка те ще бъдат принудени да отдадат обратно истинското си сърце на Бог. Дали някой наистина обича Бог, се разкрива по време на трудности и облагородяване. Бог пречиства любовта на хората, а това също се постига само в условията на трудности и облагородяване.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 499

Същината на вярата на повечето хора в Бог е религиозното убеждение: те не са способни да обичат Бог, могат само да Го следват автоматично, но не и да копнеят за Него истински или да Го обожават. Те само Го следват мълчаливо. Много хора вярват в Бог, но малцина са тези, които Го обичат; те само „се боят“ от Бог, защото се страхуват от катастрофа, или пък се „възхищават“ на Бог заради Неговото величие и могъщество, но в техния страх и възхищение няма любов или истински копнеж. В своите преживявания те търсят дребните подробности от истината или пък някакви незначителни тайни. Повечето хора просто следват, като „ловят“ благословения в мътни води; те не търсят истината и не се подчиняват искрено на Бог, за да получат Божиите благословения. Животът на вярата на всички хора в Бог е безсмислен, той няма стойност и в него са личните им съображения и стремежи; те не вярват в Бог, за да го обичат, а за да бъдат благословени. Много хора постъпват както желаят, правят каквото си искат и никога не се замислят за интересите на Бог или дали това, което правят, е в съответствие с Божията воля. Такива хора дори не могат да достигнат до истинска вяра, да не говорим за любов към Бог. Хората трябва не само да вярват в Божията същност, но и да разберат, че тя е достойна да бъде обичана. Но много от тези, които вярват в Бог, не са способни да открият тази „тайна“. Хората нито се осмеляват да обичат Бог, нито се опитват да Го обичат. Те така и не са открили, че Бог притежава толкова много неща, които заслужават да бъдат обичани; още не са открили, че Бог е Бог, Който обича човека, и че Той е Бог, който трябва да бъде обичан от човека. Обичливостта на Бог се изразява в Неговите дела: само чрез преживяване на делата Му хората могат да открият Неговата обичливост; само в реалните си преживявания те могат да оценят обичливостта на Бог; и без да я наблюдава в реалния живот, никой не може да открие Божията обичливост. Има толкова много неща, които заслужават да бъдат обичани в Бог, но без да имат досег с Него, хората са неспособни да ги открият. Може да се каже, че ако Бог не беше станал плът, хората нямаше да имат досег с Него, а ако не можеха да имат досег с Него, нямаше да могат да преживеят и делото Му — и така любовта им към Бог щеше да бъде опетнена с много лъжа и въображение. Любовта към Бог на небето не е толкова реална, колкото любовта към Бог на земята, тъй като познанието на хората за Бог на небето се основава на техните фантазии, а не на това, което са видели със собствените си очи и което са преживели лично. Когато Бог идва на земята, хората могат да видят Неговите действителни дела и Неговата обичливост, могат да видят всичко от Неговия практичен и нормален нрав — всичко това е хиляди пъти по-реално от познанието за Бог на небето. Независимо колко много хората обичат Бог на небето, в тази любов няма нищо истинско и тя е изпълнена с човешки идеи. Колкото и слаба да е любовта им към Бог на земята, тя е истинска; дори и да е съвсем малко, тя все пак е истинска. Бог кара хората да Го опознаят чрез истинска работа и чрез това познание Той спечелва любовта им. Това е като с Петър: ако не беше живял с Исус, за него щеше да е невъзможно да Го обожава. Така и неговата вярност към Исус беше изградена върху досега му с Исус. За да накара хората да Го обикнат, Бог е дошъл сред хората и живее заедно с тях и всичко, което Той кара хората да видят и преживеят, е реалността на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина“)

Ежедневни Божии слова Откъс 500

Бог използва реалността и появата на факти, за да доведе хората до съвършенство; Божиите слова изпълняват част от Неговото усъвършенстване на хората и това е работата по напътствието и отварянето на пътя. Това означава, че в Божиите слова ти трябва да намериш пътя на практиката и знанието за виденията. Като разбира тези неща, човек ще има път и видения в действителната си практика и ще може да получи просвещение чрез Божиите слова; ще може да разбере, че тези неща са дошли от Бог и ще има голяма способност за разпознаване. След като вече има това разбиране, човекът трябва незабавно да навлезе в тази реалност и да използва Божиите слова, за да удовлетвори Бог в своя реален живот. Бог ще те напътства във всичко и ще ти даде път на практика, ще те накара да почувстваш, че Той е изключително прекрасен, и ще ти позволи да видиш, че всяка стъпка от Божието дело в теб има за цел да те доведе до съвършенство. Ако искаш да видиш Божията любов, ако искаш наистина да я изпиташ, трябва да навлезеш дълбоко в реалността, трябва да навлезеш дълбоко в реалния живот и да видиш, че всичко, което Бог прави, е да обича и да спасява, че всичко, което Той прави, е да даде възможност на хората да изоставят това, което е нечисто, и да облагороди тези неща в човека, които не могат да удовлетворят Божията воля. Бог използва слова, за да дава на човека; Той подрежда обстоятелствата на реалния живот, за да могат хората да ги преживеят, и ако хората ядат и пият много от Божиите слова, тогава, когато действително ги прилагат на практика, те могат да разрешат всички трудности в живота си, като използват много Божии слова. Това означава, че трябва да имаш Божиите слова, за да навлезеш дълбоко в реалността; ако не ядеш и не пиеш Божиите слова и си лишен от Божието дело, тогава няма да имаш път в реалния живот. Ако никога не ядеш и не пиеш Божиите думи, ще бъдеш смутен, когато ти се случи нещо. Ти знаеш само, че трябва да обичаш Бог, но не си способен на никакво разграничение и нямаш път на практика; ти си разстроен и объркан, а понякога дори вярваш, че като удовлетворяваш плътта, ти удовлетворяваш Бог — такива са последствията, когато не ядеш и не пиеш Божиите слова. Това означава, че ако не разполагаш с помощта на Божиите слова и само се луташ в реалността, тогава ти си поначало неспособен да намериш пътя на практиката. Такива хора просто не разбират какво означава да вярваш в Бог, а още по-малко какво означава да обичаш Бог. Ако, използвайки просвещението и напътствията на Божиите слова, често се молиш, изследваш и търсиш и по този начин откриваш това, което трябва да приложиш на практика, намираш възможности за действието на Светия Дух, наистина си сътрудничиш с Бог и не си разстроен и объркан, тогава ще имаш път в реалния живот и наистина ще удовлетвориш Бог. Когато си удовлетворил Бог, Неговите напътствия ще бъдат вътре в теб, ще бъдеш изключително благословен от Бог, а това ще ти даде усещане за радост: ще се почувстваш изключително щастлив, че си удовлетворил Бог, ще се почувстваш изключително светъл отвътре, а сърцето ти ще бъде чисто и спокойно. Съвестта ти ще се облекчи и ще се освободи от обвинения, а когато видиш братята и сестрите си, ще се почувстваш вътрешно щастлив. Ето какво означава да се радваш на Божията любов и само това е истинската радост от Бог. Човешката радост от Божията любов се постига чрез преживявания: преживявайки трудности и прилагайки истината на практика, хората получават Божиите благословения. Ако само казваш, че Бог наистина те обича, че Бог наистина е платил висока цена заради хората, че търпеливо и любезно е изрекъл толкова много думи и винаги спасява хората, това, че говориш с такива думи, е само едната страна на радостта от Бог. И все пак по-голямата радост — истинската радост — е когато хората прилагат истината на практика в реалния си живот, след което са спокойни и чисти в сърцата си. Те се чувстват силно развълнувани отвътре и усещат, че Бог е изключително обичлив. Ще почувстваш, че цената, която си платил, е повече от справедлива. След като платиш висока цена за усилията си, ще бъдеш изключително светъл отвътре: ще почувстваш, че наистина се радваш на Божията любов, и ще разбереш, че Бог е извършил делото на спасението в хората, че Неговото облагородяване на хората има за цел да ги пречисти и че Бог изпитва хората, за да провери дали те наистина Го обичат. Ако винаги прилагаш истината на практика по този начин, постепенно ще придобиеш ясно познание за голяма част от Божието дело и тогава ще почувстваш, че Божиите слова пред теб са чисти като кристал. Ако можеш ясно да разбереш много истини, ще почувстваш, че всички въпроси са лесни за прилагане на практика, че можеш да се справиш с всеки проблем и да преодолееш всяко изкушение, ще видиш, че нищо не е проблем за теб, и това ще ти даде огромна свобода. В този момент ти ще се радваш на Божията любов и истинската Божия любов ще е дошла при теб. Бог благославя тези, които имат видения, които имат истината, които имат знание и които наистина Го обичат. Ако хората искат да видят Божията любов, те трябва да прилагат истината в реалния живот, да са готови да понасят болка и да изоставят това, което обичат, за да удовлетворят Бог, и въпреки сълзите в очите си да могат да удовлетворят Божието сърце. По този начин Бог със сигурност ще те благослови и ако преживееш такива трудности, те ще бъдат последвани от действието на Светия Дух. Чрез реалния живот и чрез преживяването на Божиите думи хората могат да видят Божията обичливост и само ако са вкусили Божията любов, те могат да Го обичат истински.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина“)

Ежедневни Божии слова Откъс 501

Тези, които обичат Бог, обичат и истината, а колкото повече тези, които обичат истината, я прилагат на практика, толкова повече от нея имат; колкото повече я прилагат на практика, толкова повече от Божията любов имат; и колкото повече я прилагат на практика, толкова по-благословени са от Бог. Ако винаги практикуваш по този начин, Божията любов към теб постепенно ще ти даде възможност да прогледнеш, точно както Петър опозна Бог: Петър каза, че Бог не само има мъдростта да сътвори небето, земята и всички неща, но че Той също има мъдростта да върши истински дела в хората. Петър каза, че Той е достоен за любовта на хората не само заради това, че е създал небето, земята и всичко останало, но и заради способността Му да създаде човека, да го спаси, да го доведе до съвършенство и да му завещае Своята любов. Също така Петър каза, че в Него има много неща, които са достойни за човешката любов. Петър каза на Исус: „Нима създаването на небето, земята и всички неща е единствената причина, поради която Ти заслужаваш любовта на хората? В Теб има още неща, които заслужават да бъдат обичани. Ти действаш и се движиш в реалния живот, Твоят Дух ме докосва отвътре, Ти ме дисциплинираш, Ти ме укоряваш — тези неща са още по-достойни за любовта на хората“. Ако искаш да видиш и да изпиташ Божията любов, трябва да изследваш и да търсиш в реалния живот и да си готов да загърбиш собствената си плът. Ти трябва да вземеш това решение. Трябва да си човек, в който има решителност, който е способен да удовлетворява Бог във всичко, без да бъде ленив или да желае насладите на плътта, като живее не за плътта, а за Бог. Може да има моменти, в които няма да удовлетвориш Бог. Това е така, защото ти не разбираш Божията воля; следващия път, въпреки че ще ти отнеме повече усилия, трябва да удовлетвориш Него, а не плътта. Когато преживяваш по този начин, ти ще си опознал Бог. Ще видиш, че Бог може да създаде небето, земята и всички неща, че Той е станал плът, за да могат хората да Го виждат и да контактуват с Него; ще видиш, че Той може да върви сред хората и че Неговият Дух може да доведе хората до съвършенство в реалния живот, като им позволява да видят Неговата обичливост и да изпитат Неговата дисциплина, укора Му и благословенията Му. Ако винаги преживяваш по този начин, в реалния живот ще бъдеш неотделим от Бог и ако един ден връзката ти с Бог престане да бъде нормална, ти ще можеш да търпиш порицание и да се разкайваш. Когато имаш нормална връзка с Бог, никога няма да пожелаеш да Го напуснеш, а ако един ден Бог каже, че ще те напусне, ще се уплашиш и ще кажеш, че по-скоро предпочиташ да умреш, отколкото Бог да те изостави. Щом изпиташ тези емоции, ще почувстваш, че не си способен да напуснеш Бог, и по този начин ще имаш основа и ще се наслаждаваш истински на Божията любов.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина“)

Ежедневни Божии слова Откъс 502

Хората често говорят за това, че оставят Бог да бъде техният живот, но преживяванията им все още не са стигнали дотам. Ти просто казваш, че Бог е твоят живот, че Той те води всеки ден, че ядеш и пиеш Неговите думи всеки ден и че Му се молиш всеки ден, така че Той е станал твоят живот. Познанията на тези, които казват това, са доста повърхностни. При много хора липсва основа; в тях Божиите слова са посадени, но те все още не са поникнали, а още по-малко са дали плод. Докъде са стигнали твоите преживявания днес? Едва сега, след като Бог те е принудил да стигнеш дотук, ти чувстваш, че не можеш да Го напуснеш. Един ден, когато твоите преживявания достигнат определена точка, ако Бог те накара да си тръгнеш, ти няма да можеш да го направиш. Винаги ще чувстваш, че не можеш да бъдеш без Бог вътре в теб; можеш да бъдеш без съпруг, съпруга или деца, без семейство, без майка или баща, без удоволствията на плътта, но не можеш да бъдеш без Бог. Да останеш без Бог би било все едно да загубиш живота си; ти не би могъл да живееш без Бог. Когато стигнеш до този момент, ще си постигнал успех във вярата си в Бог и по този начин Бог ще се превърне в твой живот, ще стане основа на твоето съществуване. Ти никога повече няма да можеш да напуснеш Бог. Когато твоите преживявания достигнат дотам, ще се насладиш истински на Божията любов и когато имаш достатъчно близка връзка с Бог, Той ще бъде твоят живот, твоята любов и в този момент ще се помолиш на Бог и ще кажеш: „О, Боже! Не мога да Те оставя. Ти си моят живот. Мога да живея без всичко останало, но без Теб не мога да продължа да живея“. Това е истинският духовен ръст на хората; това е истинският живот. Някои хора са били принудени да стигнат дотам, докъдето са стигнали днес: те трябва да продължат, независимо дали искат или не, и винаги се чувстват така, сякаш са заклещени между чука и наковалнята. Ти трябва да преживяваш така, че Бог да е твоят живот, така, че ако Бог бъде отнет от сърцето ти, това да бъде все едно да загубиш живота си; Бог трябва да е твоят живот и за теб трябва да е невъзможно да Го напуснеш. По този начин ти действително ще си изпитал Бог и в този момент, когато обичаш Бог, ще Го обичаш искрено и това ще бъде една-единствена, чиста любов. Един ден, когато твоите преживявания са такива, че животът ти е достигнал определена точка, когато се молиш на Бог и ядеш и пиеш Божиите слова, ти няма да можеш да напуснеш Бог, който е в теб, нито ще можеш да Го забравиш, дори и да искаш. Бог ще се е превърнал в твой живот; ти можеш да забравиш света, можеш да забравиш съпругата си, съпруга си или децата си, но ще ти е трудно да забравиш Бог — това би било невъзможно, това е твоят истински живот и твоята истинска любов към Бог. Когато любовта на хората към Бог достигне определена степен, тяхната любов към Бог не може да се сравни с любовта им към нищо друго; тяхната любов към Бог е на първо място. По този начин вие можете да се откажете от всичко останало и сте готови да приемете всякакво разправяне и окастряне от Бог. Когато си постигнал любов към Бог, която превъзхожда всичко останало, ти ще живееш в реалността и в Божията любов.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина“)

Ежедневни Божии слова Откъс 503

Щом Бог стане животът в хората, те не могат да Го напуснат. Не е ли това Божието дело? Няма по-велико свидетелство! Бог е работил до определен момент; Той е казал на хората да положат труд, да бъдат порицани или да умрат, но хората не са се отдръпнали, което показва, че са били завоювани от Бог. Хората, които имат истината, са тези, които в реалните си преживявания могат да стоят твърдо в своето свидетелство, да стоят твърдо на позицията си, да стоят на страната на Бог, без никога да отстъпват, и които могат да имат нормални взаимоотношения с хора, които обичат Бог, които, когато им се случват неща, са способни да се подчиняват напълно на Бог и могат да се подчиняват на Бог до смърт. Твоята практика и откровения в реалния живот са свидетелство за Бог, те са изживяване на човека и свидетелство за Бог, а това е истинската радост от Божията любов; когато си стигнал в преживяванията си до този момент, очакваният ефект ще бъде постигнат. Притежаваш реален живот и всяко твое действие се възприема с възхищение от другите. Облеклото и външният ти вид са незабележителни, но ти живееш изключително благочестив живот и когато споделяш Божиите слова, си воден и просвещаван от Него. Можеш да изказваш Божията воля чрез думите си, да предаваш реалността и разбираш много за служенето в духа. Откровен в своята реч, порядъчен и честен, неконфликтен и скромен, ти си способен да се подчиняваш на Божиите наредби и да отстояваш твърдо своето свидетелство, когато те сполети нещо, и си спокоен и уравновесен, независимо с какво се занимаваш. Такъв човек наистина е видял Божията любов. Има хора, които все още са млади, но се държат като че ли са на средна възраст; те са зрели, познават истината и другите им се възхищават — и това са хората, които имат свидетелство и са проявлението на Бог. Това означава, че когато натрупат преживявания до определен момент, вътре в себе си ще имат прозрение за Бог и външният им нрав също ще се стабилизира. Много хора не прилагат истината на практика и не стоят твърдо в своето свидетелство. В такива хора няма нито любов към Бог, нито свидетелство за Бог и това са хората, които Той най-много ненавижда. Те четат Божиите слова по време на събранията, но това, което изживяват, е дело на Сатана, то е опозоряване, оклеветяване и хулене на Бог. При такива хора знакът на Божията любов не е видим и в тях Светият Дух изобщо не действа. Така че думите и действията на хората представляват Сатана. Ако сърцето ти винаги е спокойно пред Бог и винаги обръщаш внимание на хората и нещата около теб, на това, което се случва около теб, ако си загрижен за Божието бреме и винаги имаш богобоязливо сурце, тогава Бог често ще те просвещава отвътре. В църквата има хора, които са „надзиратели“: те се стремят да наблюдават грешките на другите и след това да им подражават. Те не са способни да правят разграничения, не мразят греха, не изпитват ненавист или отвращение към сатанинските неща. Такива хора са изпълнени със сатанински неща и в крайна сметка ще бъдат напълно изоставени от Бог. Твоето сърце трябва да бъде винаги изпълнено със страх от Бог, трябва да бъдеш умерен в думите и действията си и никога да не желаеш да се противопоставяш на Бог или да Го огорчаваш. Никога не бива да желаеш Божието дело в теб да е било напразно или да позволяваш всички трудности, които преживяваш, и всичко, което прилагаш на практика, да се окаже напразно. Трябва да си готов да работиш повече и да обичаш Бог повече по пътя напред. Това са хората, които имат видение като своя основа. Това са хората, които се стремят към прогрес.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина“)

Ежедневни Божии слова Откъс 504

Ако хората вярват в Бог и преживяват Божиите думи с богобоязливо сърце, тогава в тях може да се види Божието спасение и Божията любов. Тези хора са способни да свидетелстват за Бог; те живеят според истината и това, за което свидетелстват, също е истина — какъв е Бог и какъв е Божият нрав. Те живеят сред Божията любов и са видели Божията любов. Ако хората искат да обичат Бог, те трябва да вкусят Божията обичливост и да видят Божията обичливост; само тогава в тях може да се събуди боголюбиво сърце, сърце, което вдъхновява хората да се отдават във вярност на Бог. Бог не кара хората да Го обичат чрез думи или чрез тяхното въображение и не ги принуждава да Го обичат. Вместо това Той ги оставя да Го обичат по своя собствена воля и им позволява да видят Неговата обичливост в делата и словата Му — тогава в тях се заражда любовта към Бог. Само по този начин хората могат наистина да свидетелстват за Бог. Хората не обичат Бог, защото други са ги подтикнали да го правят, и това не е моментен емоционален импулс. Те обичат Бог, защото са видели Неговата обичливост, защото са видели, че в Него има толкова много неща, които са достойни за любовта на хората, защото са видели Божието спасение, мъдрост и чудни дела — и в резултат на това истински хвалят Бог, истински копнеят за Него и в тях се пробужда такава страст, че те не биха могли да оцелеят, ако не спечелят Бог. Причината, поради която тези, които наистина свидетелстват за Бог, са в състояние да дадат категорично свидетелство за Него, е, че тяхното свидетелство почива на основата на истинското познание и истинския копнеж за Бог. Такива свидетелства не се дават поради емоционален импулс, а това става според знанието на тези хора за Бог и Неговия нрав. Тъй като са опознали Бог, те чувстват, че непременно трябва да свидетелстват за Него и да накарат всички, които копнеят за Бог, да Го опознаят и да осъзнаят Божията обичливост и Неговата реалност. Подобно на любовта на хората към Бог, тяхното свидетелство е спонтанно; то е истинско и има реално значение и стойност. То не е пасивно, празно и безсмислено. Причината, поради която само тези, които наистина обичат Бог, имат най-голяма стойност и смисъл в живота си, причината, поради която само те наистина вярват в Бог, е, че тези хора могат да живеят в Божията светлина и могат да живеят за Божието дело и управление. Защото те не живеят в тъмнина, а в светлина; не живеят безсмислен живот, а живот, който е благословен от Бог. Само тези, които обичат Бог, могат да свидетелстват за Него, само те са Божии свидетели, само те са благословени от Бог и само те могат да получат Божиите обещания. Тези, които обичат Бог, са Божии довереници; те са възлюбени от Бог хора и могат да се радват на благословения заедно с Бог. Само такива хора ще живеят вечно и само те ще живеят завинаги под Божията грижа и закрила. Бог заслужава да бъде обичан от хората и Той е достоен за любовта на всички хора, но не всички хора са способни да обичат Бог и не всички хора могат да свидетелстват за Бог и да притежават власт от Бог. Тъй като могат да свидетелстват за Бог и да посвещават всичките си усилия на Божието дело, тези, които наистина обичат Бог, могат да ходят навсякъде под небесата, без никой да се осмели да им се противопостави, и могат да притежават власт на земята и да управляват целия Божи народ. Тези хора са се събрали от цял свят. Те говорят различни езици и имат различен цвят на кожата, но тяхното съществуване има един и същ смисъл; всички те имат боголюбиви сърца, всички те свидетелстват за едно и също, имат една и съща решимост и едно и също желание. Тези, които обичат Бог, могат да се разхождат свободно по целия свят, а тези, които свидетелстват за Него, могат да пътуват из цялата вселена. Тези хора са възлюбени от Бог, те са благословени от Бог и завинаги ще живеят в Неговата светлина.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина“)

Ежедневни Божии слова Откъс 505

Доколко обичаш Бог днес? И доколко знаеш за всичко, което Бог е направил в теб? Това са нещата, които трябва да научиш. Когато Бог пристига на земята, всичко, което Той е направил в човека и е позволил на човек да види, има за цел човек да Го обикне и опознае истински. Такъв човек е в състояние да страда за Бог и е успял да стигне дотук от една страна поради Божията любов, а от друга — поради Божието спасение; нещо повече, именно заради съда и делото на въздаянието Бог е извършил това в човека. Ако нямате съд, въздаяние и изпитания от Бог, и ако Бог не ви е накарал да страдате, тогава, честно казано, не обичате Бог истински. Колкото по-голямо е Божието дело в човека и колкото по-голямо е човешкото страдание, толкова по-очевидно е колко изпълнено със смисъл е Божието дело и толкова повече човешкото сърце е способно да обича Бог истински. Как се научаваш да обичаш Бог? Без мъчения и облагородяване, без болезнени изпитания — и ако при това всичко, което Бог е дал на човека, е благодат, любов и милост — ще успееш ли да достигнеш до точката на истинска любов към Бог? От една страна по време на Божиите изпитания човек разбира недостатъците си и вижда, че е нищожен, жалък и низък, че няма нищо и е нищо; от друга страна по време на Своите изпитания Бог създава различни обкръжения за човека, които го правят по-способен да преживее обичливостта на Бог. Въпреки че болката е голяма и понякога непреодолима — дори достигаща нивото на съкрушителна скръб — след като я е изпитал, човек вижда колко прекрасно е Божието дело в него и само на тази основа в човека се ражда истинската любов към Бог. Днес човекът вижда, че само с благодатта, любовта и милостта на Бог той не е в състояние истински да опознае себе си, а още по-малко е в състояние да опознае същността на човека. Само чрез облагородяването и съда на Бог и в самия процес на облагородяване човек може да разбере недостатъците си и да осъзнае, че няма нищо. По този начин любовта на човека към Бог се изгражда на основата на облагородяването и съда на Бог. Ако се радваш само на Божията благодат, имаш спокоен семеен живот или материални благословения, тогава не си спечелил Бог и вярата ти в Него не може да се счита за успешна. Бог вече е извършил един етап от делото на благодатта в плътта и е дал материални благословения на човека, но човек не може да стане съвършен само с благодат, любов и милост. В преживяванията си човек се натъква на известна част от Божията любов и вижда Божията любов и милост, но след като ги е преживял за определен период от време разбира, че Божията благодат, любов и милост не могат да направят човека съвършен, не могат да разкрият покварата в човека и не могат да освободят човека от покварения му нрав или да усъвършенстват любовта и вярата му. Божието дело на благодат е било дело за определен период и човек не може да разчита на насладата в Божията благодат, за да опознае Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаването през болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост“)

Ежедневни Божии слова Откъс 506

Днес повечето хора нямат това знание. Те вярват, че страданието няма стойност, светът ги е изоставил, семейният им живот е проблемен, не са възлюбени от Бог и перспективите им са мрачни. Страданието на някои хора стига до крайност и мислите им се обръщат към смъртта. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, не са постоянни, а са слаби и безсилни! Бог желае човек да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. Ако Го обичаш, тогава ще те сполети всякакъв вид страдание, а ако не Го обичаш, тогава вероятно при теб всичко ще върви гладко и всичко около теб ще е спокойно. Когато обичаш Бог, ще почувстваш, че около теб има доста непреодолими неща и тъй като духовният ти ръст е твърде малък, ще бъдеш облагороден; освен това ще си неспособен да удовлетвориш Бог и винаги ще чувстваш, че Божията воля е твърде възвишена, че е извън обсега на човека. Поради всичко това ще бъдеш облагороден — тъй като в теб има много слабости и много неща, които не са способни да удовлетворят Божията воля, ще бъдеш вътрешно облагороден. И все пак трябва ясно да разберете, че очистването се постига само чрез облагородяване. Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да продължавате да сте верни на Бог и на Божието водителство; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и разтърсващо свидетелство. Когато си изкушаван от Сатана, трябва да кажеш: „Сърцето ми принадлежи на Бог и Бог вече ме спечели. Не мога да те удовлетворя — трябва да дам всичко от себе си да удовлетворя Бог“. Колкото повече удовлетворяваш Бог, толкова повече Бог те благославя и толкова по-голяма е силата на любовта ти към Бог; така ще имаш вяра и решителност и ще почувстваш, че нищо не е по-достойно или значимо от живот, прекаран в любов към Бог. Може да се каже, че е достатъчно човек да обича Бог, за да живее без скръб. Въпреки че има моменти, когато плътта ви е слаба и сте сполетени от многобройни реални проблеми, в такива периоди наистина ще разчитате на Бог и в духа си ще бъдете утешени, ще почувствате сигурност и ще има на какво да разчитате. По този начин ще можеш да преодолееш много обстоятелства и няма да се оплакваш от Бог поради страданието, което те мъчи. Вместо това ще искате да пеете, да танцувате и да се молите, да се събирате и общувате, да мислите за Бог и ще почувствате, че всички хора, проблеми и неща около вас, които са допуснати от Бог, са необходими. Ако не обичаш Бог, всичко, което гледаш, ще ти бъде досадно и нищо няма да е приятно за очите ти; в духа си няма да бъдеш свободен, а потиснат; сърцето ти винаги ще се оплаква от Бог и винаги ще чувстваш, че страдаш от толкова много мъки и че това е толкова несправедливо. Ако не преследваш на всяка цена щастието, а се стремиш да удовлетвориш Бог и да не бъдеш обвинен от Сатана, този стремеж ще ти даде голяма сила да обичаш Бог. Човек е способен да изпълни всичко, което е изречено от Бог, и с всичко, което прави, може да удовлетвори Бог — именно това означава да владееш реалността. Целта да удовлетвориш Бог означава да използваш боголюбивото си сърце, за да приложиш думите Му на практика; независимо от времето — дори когато останалите са безсилни — в теб все още има боголюбиво сърце, което дълбоко копнее за Него и Бог му липсва. Това е истински духовен ръст. Колко точно ще се извисиш зависи от това колко боголюбиво е сърцето ти, от това дали си способен да устояваш, когато си изпитван, дали си слаб, когато те застигне определено обстоятелство и дали можеш да отстояваш позицията си, когато братята и сестрите ти те отхвърлят; тези факти ще покажат какво точно е боголюбивото ти сърце. В голяма част от Божието дело се вижда, че Бог наистина обича човека, въпреки че очите на човешкия дух все още не са напълно отворени и той не е в състояние ясно да види голяма част от Божието дело и Неговата воля, нито многото прекрасни неща, свързани с Бог; човек има твърде малко истинска любов към Бог. Ти си вярвал в Бог през цялото това време и днес Бог е отрязал всички възможности за бягство. Реално погледнато, нямаш друг избор, освен да поемеш по правилния път, правилната пътека, до която си бил доведен от суровия съд и върховното Божие спасение. Само след като изпита трудности и облагородяване, човек разбира, че Бог е прекрасен. Преживявайки това до днес, може да се каже, че човек е познал част от Божията прелест, но това все още не е достатъчно, защото на човека му липсва толкова много. Той трябва да изпита повече от чудното Божие дело и повече от цялото облагородяване на страданието, отредено от Бог. Само тогава житейският нрав на човека може да се промени.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаването през болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост“)

Ежедневни Божии слова Откъс 507

Всички вие сте в процес на преминаване през изпитание и облагородяване. Как трябва да обичате Бог по време на облагородяването? След като претърпят облагородяване, хората са способни да възнесат истинска възхвала на Бог и насред облагородяването могат да се убедят колко много са недостатъците им. Колкото по-голямо е твоето облагородяване, толкова по-способен си да се отречеш от плътта; колкото по-голямо е облагородяването на хората, толкова по-силна е тяхната любов към Бог. Ето какво трябва да разберете. Защо хората трябва да се облагородяват? Какъв резултат се цели да се постигне? Какво е значението на Божието дело за облагородяването на човека? Ако наистина търсиш Бог, тогава, след като си претърпял Неговото облагородяване до определена степен, ще почувстваш, че то е изключително добро и крайно необходимо. Как трябва човек да обича Бог по време на облагородяването? Като използваш решимостта да обичаш Бог, за да приемеш Неговото облагородяване: по време на облагородяването ти се измъчваш отвътре, сякаш нож пробожда сърцето ти, но си готов да удовлетвориш Бог, като използваш своето боголюбиво сърце, а не искаш да се грижиш за плътта. Това се разбира под практикуване на любов към Бог. Боли те отвътре и страданието ти е достигнало определен предел, но все още си готов да застанеш пред Бог и да се молиш, като изричаш: „О, Боже! Не мога да Те оставя. Въпреки че в мен има тъмнина, искам да Те удовлетворя; Ти познаваш сърцето ми и искам да вложиш повече от любовта Си в мен“. Това е практикуване по време на облагородяване. Ако използваш боголюбивото си сърце като основа, облагородяването може да те доближи до Бог и да те направи по-близък с Него. Тъй като вярваш в Бог, трябва да Му отдадеш сърцето си. Ако принесеш и положиш сърцето си пред Бог, тогава по време на облагородяването ще бъде невъзможно да се отречеш от Бог или да Го оставиш. По този начин връзката ти с Бог ще става все по-близка и по-нормална, а общуването ти с Бог — все по-често. Ако винаги практикуваш по този начин, ще прекарваш повече време в Божията светлина и повече време под напътствието на Неговите слова. Освен това ще настъпват все повече промени в нрава ти, а знанията ти ще се увеличават с всеки изминал ден. Когато дойде денят, в който внезапно те сполетят Божиите изпитания, не само ще можеш да застанеш на страната на Бог, но и ще можеш да свидетелстваш за Бог. Тогава ще бъдеш като Йов и като Петър. След като си свидетелствал за Бог, ти ще Го обичаш истински и с радост ще дадеш живота си за Него; ще бъдеш Божи свидетел и Бог ще те обича. Любовта, която е преживяла облагородяване, е силна, а не слаба. Независимо от това кога и как Бог те подлага на Своите изпитания, ти си способен да отхвърлиш притесненията си за това дали ще живееш, или ще умреш, с радост да отхвърлиш всичко в името на Бог и с радост да понесеш всичко за Бог — така любовта ти ще бъде чиста, а вярата ти — истинска. Едва тогава ще бъдеш човек, който наистина е обичан от Бог и който наистина е доведен до съвършенство от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаване през облагородяване човек може да притежава истинска любов“)

Ежедневни Божии слова Откъс 508

Ако хората попаднат под влиянието на Сатана, те не таят любов към Бог, а предишните им видения, любов и решителност изчезват. Някога хората са смятали, че трябва да страдат за Бог, а днес смятат, че това е срамно и са пълни с оплаквания. Това е дело на Сатана, знак, че човек е паднал под властта на Сатана. Ако изпаднеш в такова състояние, трябва да се молиш и да го промениш възможно най-скоро — това ще те предпази от атаките на Сатана. Именно по време на мъчителното облагородяване човек най-лесно може да попадне под влиянието на Сатана, така че как трябва да обичаш Бог по време на такова облагородяване? Трябва да призовеш волята си, да положиш сърцето си пред Бог и да Му посветиш времето, което ти остава. Независимо от това как Бог те облагородява, трябва да можеш да прилагаш истината на практика, за да удовлетвориш Божията воля, и трябва да се заемеш да търсиш Бог и да търсиш общение. В такива моменти колкото си по-пасивен, толкова по-негативен ще станеш и толкова по-лесно ще се върнеш назад. Когато е необходимо да изпълняваш функцията си, макар и да не я изпълняваш добре, правиш всичко по силите си и го правиш, като използваш единствено боголюбивото си сърце; независимо от това какво казват другите — без значение дали казват, че си се справил добре, или че си се справил зле — намеренията ти са правилни и не си самодоволен, защото действаш от името на Бог. Когато другите те разбират погрешно, можеш да се помолиш на Бог и да кажеш: „О, Боже! Не искам другите да ме търпят или да се отнасят добре с мен, нито да ме разбират или одобряват. Моля се само да мога да Те обичам в сърцето си, да съм спокоен в сърцето си и съвестта ми да е чиста. Не искам другите да ме хвалят или да ме уважават; стремя се само да Те удовлетворя от сърце; изпълнявам ролята си, като правя всичко по силите си, и макар да съм лекомислен, глупав, с ниско качество и сляп, знам, че Ти си прекрасен, и съм готов да Ти посветя всичко, което имам“. Щом се помолиш така, боголюбивото ти сърце се появява и ти олеква на сърцето. Това се разбира под практикуване на любов към Бог. Докато се учиш от опита си, ще се провалиш два пъти и ще успееш веднъж, или ще се провалиш пет пъти и ще успееш два пъти, и докато придобиваш опит по този начин, само насред провалите ще си способен да видиш обичливостта на Бог и да откриеш собствените си недостатъци. Следващия път, когато се сблъскаш с подобни ситуации, трябва да си внимателен, да правиш по-предпазливи крачки и да се молиш по-често. Постепенно ще развиеш способността да побеждаваш в такива ситуации. Ако това се случи, молитвите ти са били ефективни. Когато видиш, че този път си успял, ще бъдеш вътрешно удовлетворен, а когато се молиш, ще си способен да почувстваш Бог и да усетиш, че присъствието на Светия Дух не те е напуснало — едва тогава ще разбереш как Бог работи в теб. Практикуването по този начин ще ти даде път към изживяването. Ако не прилагаш истината на практика, тогава ще останеш без присъствието на Светия Дух в теб. Но ако прилагаш истината на практика, когато се сблъскваш с нещата такива, каквито са, тогава, въпреки че вътрешно те боли, след това Светият Дух ще бъде с теб, ще си в състояние да усещаш Божието присъствие, когато се молиш, ще имаш силата да практикуваш Божиите слова, а по време на общуването с твоите братя и сестри нищо няма да тежи на съвестта ти и ще се чувстваш спокоен, а така ще си способен да извадиш наяве това, което си свършил. Независимо от това, което казват другите, ти ще си способен да имаш нормална връзка с Бог, няма да бъдеш ограничаван от другите, ще се издигнеш над всичко и по този начин ще покажеш, че твоето практикуване на Божиите слова е било ефективно.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаване през облагородяване човек може да притежава истинска любов“)

Ежедневни Божии слова Откъс 509

Колкото по-голямо е облагородяването от Бог, толкова повече сърцата на хората са способни да обичат Бог. Мъката в сърцата им е от полза за живота им, те са по-способни да бъдат смирени пред Бог, връзката им с Бог е по-близка и те са по-способни да видят върховната Божия любов и Неговото върховно спасение. Петър преживя облагородяване стотици пъти, а Йов премина през няколко изпитания. Ако искате Бог да ви доведе до съвършенство, вие също трябва да преминете през облагородяване стотици пъти; само ако преминете през този процес и разчитате на тази стъпка, ще сте способни да удовлетворите Божията воля и да бъдете доведени до съвършенство от Бог. Облагородяването е най-доброто средство, чрез което Бог довежда хората до съвършенство; само облагородяването и мъчителните изпитания могат да разкрият истинската любов към Бог в сърцата на хората. Без трудности хората са лишени от истинска любов към Бог; ако не са подложени на вътрешни изпитания, ако не са подложени на истинско облагородяване, тогава сърцата им винаги ще витаят навън. След като си бил облагороден до определена степен, ще видиш собствените си слабости и затруднения, ще видиш колко много недостатъци имаш и че не си в състояние да преодолееш множеството проблеми, с които се сблъскваш, и ще видиш колко голямо е твоето непокорство. Само по време на изпитания хората са способни да опознаят истинското си състояние; изпитанията правят хората по-способни да бъдат усъвършенствани.

През живота си Петър преживя облагородяване стотици пъти и претърпя много болезнени изпитания. Това облагородяване се превръща в основа на върховната му любов към Бог и в най-значимия опит в целия му живот. Това, че е успял да придобие върховна любов към Бог, се дължи в известен смисъл на решимостта му да обича Бог; по-важното е обаче, че се дължи на облагородяването и страданието, през които премина. Това страдание се превърна в негов пътеводител по пътя на любовта към Бог и в най-запомнящото се нещо за него. Ако хората не преминат през болката на облагородяването, когато обичат Бог, тяхната любов е пълна с поквара и лични предпочитания; такава любов е изпълнена с идеите на Сатана и по същество е неспособна да удовлетвори Божията воля. Решителността да обичаш Бог не се равнява на истинската любов към Бог. Въпреки че всичко, за което мислят в сърцето си, е в името на любовта към Бог и Неговото удовлетворяване и въпреки че мислите им изглеждат изцяло посветени на Бог и лишени от всякакви човешки идеи, когато мислите им се представят пред Бог, Той не одобрява и не благославя такива мисли. Дори когато хората са разбрали напълно всички истини — когато са опознали всички тях — не може да се каже, че това е признак за любов към Бог, не може да се каже, че тези хора действително обичат Бог. Въпреки че са разбрали много истини, без да са преминали през облагородяване, хората не са способни да приложат тези истини на практика; само по време на облагородяване хората могат да разберат истинското значение на тези истини и само тогава могат истински да оценят дълбокия им смисъл. В този момент, когато опитат отново, те са в състояние да приложат истините на практика правилно и в съответствие с Божията воля; в този момент човешките им идеи са избледнели, човешката им поквара е намалена и човешките им емоции са отслабени; само в този момент практиката им е истинско проявление на любовта към Бог. Ефектът на истината за любовта към Бог не се постига с изговорено знание или вътрешно желание, нито може да се постигне просто чрез разбиране на тази истина. Изисква се хората да платят определена цена, да преминат през много мъка по време на облагородяването и едва тогава любовта им ще стане чиста и по Божието сърце.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаване през облагородяване човек може да притежава истинска любов“)

Ежедневни Божии слова Откъс 510

Изправен пред състоянието на човека и отношението му към Бог, Бог е извършил ново дело, като дава възможност на човека да притежава както познание за Него, така и подчинение към Него, и както любов, така и свидетелство. Затова човек трябва да преживее Божието облагородяване, както и да изпита Неговото правосъдие, разправяне и кастрене, без които човек никога не би познал Бог и не би бил способен да Го обича истински и да свидетелства за Него. Божието облагородяване на човека не цели само един ефект, а цели многостранен ефект. Само така Бог извършва делото по облагородяването на онези, които искат да търсят истината, за да може Бог да доведе до съвършенство тяхната решителност и любов. За онези, които искат да търсят истината и копнеят за Бог, нищо не е по-смислено и по-полезно от подобно облагородяване. За човека не е толкова лесно да познае или разбере Божия нрав, защото Бог в крайна сметка е Бог. В края на краищата невъзможно е Бог да има същия нрав като човека и затова за човека не е лесно да познава Неговия нрав. Истината не е изначално притежавана от човека и не се разбира лесно от онези, които са били покварени от Сатана; човекът е лишен от истината и от решимостта да я прилага на практика и ако не страда и не бъде облагороден или съден, тогава неговата решителност никога няма да бъде доведена до съвършенство. За всички хора облагородяването е болезнено и много трудно за приемане, но именно по време на облагородяването Бог разкрива Своя праведен нрав пред човека и оповестява Своите изисквания към човека, осигурява повече просветление и по-реално кастрене и справяне; чрез сравнението между фактите и истината Той помага на човека по-добре да опознае себе си и да разбере по-добре истината и Божията воля, като по този начин помага на човека да има по-истинска и по-чиста любов към Бог. Такива са Божиите цели, когато извършва облагородяване. Цялото дело, което Бог върши в човека, има своите цели и значение; Бог не върши безсмислени дела, нито върши дела, които не са полезни за човека. Облагородяването не означава отстраняване на хората от погледа на Бог, нито означава унищожението им в ада. По-скоро означава промяна на нрава на човека по време на облагородяването, промяна на намеренията му, на старите му възгледи, на любовта му към Бог и на целия му живот. Облагородяването е истинско изпитание за човека и форма на реално обучение, а само по време на облагородяване любовта му може да изпълни изначалната си функция.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаване през облагородяване човек може да притежава истинска любов“)

Ежедневни Божии слова Откъс 511

Ако вярваш в Бог, тогава трябва да Му се подчиняваш, да прилагаш истината на практика и да изпълняваш всички свои задължения. Освен това трябва да разбереш какво следва да преживееш. Ако преживяваш само справяне, дисциплиниране и съдене, ако можеш само да се радваш на Бог, но не и да усетиш кога Той те дисциплинира или се справя с теб — това е неприемливо. Вероятно в този случай на облагородяване ще успееш да защитиш своята позиция, но това все още не е достатъчно; ти трябва да продължиш да вървиш напред. Урокът да обичаш Бог никога не спира и няма край. Хората смятат, че да вярваш в Бог е нещо изключително просто, но след като придобият практически опит, разбират, че вярата в Бог не е толкова проста, колкото си представят. Когато Бог работи с цел да облагороди човека, човекът страда. Колкото по-облагороден е един човек, толкова по-боголюбиво ще е сърцето му и толкова повече Божието могъщество ще се разкрива в него. И обратното, колкото по-малко облагородяване получава човек, толкова по-малко боголюбиво ще е сърцето му и толкова по-малко Божието могъщество ще се разкрива в него. Колкото по-голямо е облагородяването и болката на такъв човек и колкото повече мъчения преживява той, толкова по-дълбока ще бъде неговата любов към Бог, толкова по-истинска ще стане вярата му в Бог и толкова по-задълбочени ще бъдат знанията му за Него. В своя опит ще видиш хора, които страдат много, докато биват облагородявани, хора, с които Бог се справя много и които много дисциплинира, и ще видиш, че именно тези хора хранят дълбока обич към Бог и имат по-задълбочени и проникновени знания за Него. Онези, които не са имали опита да се справят с тях, имат само повърхностни знания и могат да кажат само: „Бог е толкова добър, Той дарява хората с благодат, за да могат те да Му се радват“. Когато хората са преживявали справяне и дисциплиниране, те могат да говорят за истинското знание за Бог. Така че колкото по-чудно е Божието дело в човека, толкова по-ценно и значимо е то. Колкото по-неразгадаемо е то за теб и колкото е по-несъвместимо с твоите представи, толкова по-успешно Божието дело може да те завоюва, да те спечели и да те доведе до съвършенство. Колко голямо е значението на Божието дело! Ако Бог не облагородяваше човека по този начин, ако не работеше по този метод, тогава Неговото дело щеше да бъде безрезултатно и нямаше да има никакво значение. В миналото беше казано, че Бог ще избере и спечели тази група хора и че ще ги направи пълноценни в последните дни; това има изключително значение. Колкото по-голямо е делото, което Той извършва във вас, толкова по-дълбока и по-чиста е вашата любов към Бог. Колкото по-голямо е Божието дело, толкова по-способен става човек да разбере нещо от мъдростта на Бог и толкова по-задълбочено става човешкото познание за Него. Шестхилядолетният план за управление на Бог ще приключи в последните дни. Нима наистина може да приключи лесно? Ще завърши ли Своето дело Бог, след като завоюва човечеството? Нима може да е толкова просто? На хората наистина им се струва, че е толкова просто, но Бог не прави нещата по този елементарен начин. Която и част от Божието дело да се вземе за пример, това дело винаги ще бъде необяснимо за човека. Ако можеше да го проумееш, тогава Божието дело нямаше да има никакво значение или стойност. Делото, което Бог извършва, е необяснимо; то е в пълно противоречие с твоите представи и колкото по-несъвместимо е с тези представи, толкова по-видно става, че Божието дело е смислено; ако беше съвместимо с твоите представи, то нямаше да има смисъл. Днес ти усещаш, че Божието дело е толкова чудно, и колкото по-чудно ти се струва то, толкова по-силно чувстваш, че Бог е необясним, и виждаш колко велики са Божиите дела. Ако Той вършеше само някаква повърхностна, небрежна работа, за да завоюва човека, и след това не правеше нищо друго, тогава човекът нямаше да може да види значението на Божието дело. Въпреки че облагородяването, което получаваш сега, е малко, то е много полезно за израстването ти в живота; затова е крайно необходимо да преминеш през тези трудности. Днес получаваш малко облагородяване, но по-късно наистина ще можеш да видиш делата на Бог и накрая ще кажеш: „Божиите дела са толкова чудни!“. Това ще кажеш в сърцето си. След като преживяха Божието облагородяване за известно време (изпитанието на полагащите труд и времето на порицанието), някои хора накрая казаха: „Да вярваш в Бог е много трудно!“. Това, че използваха думите „много трудно“, показва, че делата на Бог са необясними, че Божието дело има огромно значение и стойност и че Неговото дело е много достойно да бъде ценено от човека. Ако, след като съм свършил толкова много работа, ти нямаше никакви знания, тогава може ли Моето дело изобщо да има стойност? Това ще те накара да кажеш: „Да служиш на Бог е много трудно, Божиите дела са толкова чудни и Бог наистина е мъдър! Бог е толкова обичлив!“. Ако след като си преминал през период на натрупване на опит, можеш да изречеш такива думи, това е доказателство, че си спечелил Божието дело в себе си. Един ден, когато разпространяваш Евангелието в чужди страни и някой те попита: „Как се развива твоята вяра в Бог?“, ти ще можеш да кажеш: „Делата на Бог са толкова невероятни!“. Те ще почувстват, че думите ти говорят за реални преживявания. Това означава да свидетелстваш истински. Ще кажеш, че делата на Бог са изпълнени с мъдрост, че Неговото дело в теб наистина те е убедило и е завоювало твоето сърце. Ти винаги ще Го обичаш, защото Той е повече от достоен за любовта на хората! Ако можеш да изречеш тези неща, тогава можеш да развълнуваш сърцата на хората. Всичко това означава да свидетелстваш. Ако успяваш да свидетелстваш по категоричен начин, да трогваш хората до сълзи, това показва, че наистина обичаш Бог, защото можеш да свидетелстваш, че обичаш Бог, и чрез теб Божиите действия могат да бъдат потвърдени със свидетелство. Чрез твоето свидетелство други ще бъдат подтикнати да търсят Божието дело, да го преживяват и те ще могат да запазят твърдост във всяка среда, в която се намират. Това е единственият истински начин да се свидетелства и точно това се изисква от теб сега. Ти трябва да разбереш, че Божието дело има изключителна стойност и е достойно да бъде ценено от хората, че Бог е толкова скъпоценен и толкова богат; Той може не само да говори, но и да съди хората, да облагородява сърцата им, да им носи радост, да ги печели, да ги завоюва и да ги усъвършенства. От опита си ти ще разбереш, че Бог е много достоен за любов. И така, колко обичаш Бог сега? Можеш ли наистина да кажеш тези неща от сърце? Когато можеш да кажеш тези думи дълбоко от сърце, тогава ще можеш да свидетелстваш. След като твоят опит достигне това ниво, ще можеш да бъдеш свидетел за Бог и ще бъдеш подготвен за това. Ако не достигнеш това ниво в опита си, тогава все още ще си твърде далеч. Нормално е по време на процеса на облагородяване хората да показват слабости, но след облагородяването ти трябва да можеш да кажеш: „Бог е толкова мъдър в Своите дела!“. Ако наистина успееш да стигнеш до практическо разбиране на тези думи, това ще се превърне в нещо, което ще цениш високо, и твоят опит ще има стойност.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

Ежедневни Божии слова Откъс 512

Към какво трябва да се стремиш сега? Дали можеш да свидетелстваш за Божието дело, дали можеш да станеш свидетелство и проявление на Бог и дали си подходящ да бъдеш използван от Него — това са нещата, които трябва да се опитваш да откриеш. Колко дела наистина е извършил Бог в теб? Колко си видял, колко си докоснал? Колко си преживял и какво си изпитал? Независимо от това дали Бог те е изпитвал, справял се е с теб или те е дисциплинирал, Неговите действия и Неговото дело са били извършени върху теб. Но като вярващ в Бог и като човек, който се стреми да бъде усъвършенстван от Него, можеш ли да свидетелстваш за Божието дело, като се основаваш на своя практически опит? Можеш ли да изживяваш Божието слово чрез практическия си опит? Можеш ли да се грижиш за другите чрез собствения си практически опит и да отдадеш целия си живот в името на свидетелстването за Божието дело? За да свидетелстваш за Божието дело, трябва да разчиташ на своя опит, на знанията си и на цената, която си платил. Само така можеш да удовлетвориш Неговата воля. Дали си човек, който свидетелства за Божието дело? Стремиш ли се към това? Ако можеш да свидетелстваш за Неговото име и още повече — за Неговото дело, и ако можеш да живееш по образа, който Той изисква от Своя народ, тогава ти си свидетел за Бог. Как всъщност свидетелстваш за Бог? Правиш това, като се стремиш и копнееш да изживяваш Божието слово и като свидетелстваш с думите си, позволявайки на хората да опознаят Неговото дело и да видят Неговите действия. Ако наистина се стремиш към всичко това, тогава Бог ще те усъвършенства. Ако единственото, към което се стремиш, е да бъдеш усъвършенстван от Бог и да бъдеш благословен в самия край, тогава гледната точка на твоята вяра в Бог не е чиста. Трябва да се стремиш към това да виждаш Божиите дела в реалния живот, да удовлетворяваш Бог, когато Той ти разкрива волята Си, да се стремиш да свидетелстваш за това колко удивителен и мъдър е Бог и да свидетелстваш за това как Той те дисциплинира и как се справя с теб. Всичко това са неща, които трябва да обмислиш сега. Ако имаш боголюбиво сърце единствено, за да участваш в Божията слава, след като Той те усъвършенства, тогава твоята любов все още е недостатъчна и не може да отговори на Божиите изисквания. Ти трябва да можеш да свидетелстваш за Божието дело, да удовлетворяваш Неговите изисквания и да изживяваш на практика делото, което Той извършва върху хората. Независимо дали става дума за болка, сълзи или тъга, ти трябва да изпиташ всички тези неща в практиката си. Те са предназначени да те усъвършенстват като човек, който свидетелства за Бог. Какво точно те кара сега да страдаш и да търсиш съвършенството? Дали сегашното ти страдание е наистина заради любовта към Бог и свидетелстването за Него? Или е заради блаженствата на плътта, заради твоите бъдещи перспективи и съдба? Всички твои намерения, подбуди и цели, към които се стремиш, трябва да бъдат коригирани и не могат да бъдат ръководени от собствената ти воля. Ако един човек се стреми към съвършенство, за да получи благословения и да властва, а друг се стреми към съвършенство, за да удовлетвори Бог и да свидетелства на практика за Божието дело, в коя от двете посоки би избрал да тръгнеш, за да търсиш? Ако избереш първата, тогава все още ще си твърде далеч от стандартите на Бог. Веднъж казах, че Моите действия ще станат известни в цялата вселена и че ще властвам като цар във вселената. От друга страна, това, което е поверено на вас, е да излезете, за да свидетелствате за Божието дело, а не да станете царе и да се явите пред цялата вселена. Нека Божиите дела изпълнят космоса и небесната твърд. Нека всички ги видят и признаят. Тези думи са изречени във връзка със Самия Бог и това, което хората трябва да правят, е да свидетелстват за Бог. Колко знаеш за Бог сега? Какво можеш да засвидетелстваш за Бог? С каква цел Бог усъвършенства човека? След като разбереш Божията воля, как трябва да проявиш внимание към Неговата воля? Ако желаеш да се усъвършенстваш и да свидетелстваш за Божието дело чрез това, което изживяваш, ако имаш тази движеща сила, тогава нищо не е прекалено трудно. Това, от което хората се нуждаят сега, е вяра. Ако имаш тази движеща сила, тогава е лесно да се откажеш от всяка негативност, пасивност, леност и представи на плътта, житейски философии, непокорен нрав, емоции и т.н.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

Ежедневни Божии слова Откъс 513

Докато преминават през изпитания, за хората е нормално да са слаби, да изпитват негативизъм в себе си или да нямат яснота за Божията воля или за своя път за практикуване. Но във всеки случай ти трябва да имаш вяра в Божието дело и да не се отричаш от Бог, също като Йов. Въпреки че Йов беше слаб и прокълна деня, в който се беше родил, той не отрече, че всички неща в човешкия живот са дарени от Йехова и че Йехова е Този, който може да ги отнеме. Независимо от изпитанията, през които премина, той запази тази вяра. В твоя опит, независимо на какво облагородяване си подложен от Божиите думи, накратко, това, което Бог изисква от хората, е тяхната вяра и боголюбивото им сърце. Това, което Той усъвършенства, като работи по този начин, е вярата, любовта и стремежите на хората. Бог извършва делото на усъвършенстването върху хората, а те не могат да го видят, не могат да го усетят; при такива обстоятелства това, което се изисква от теб, е твоята вяра. Вярата на хората се изисква, когато нещо не може да се види с просто око, а твоята вяра се изисква, когато не можеш да се откажеш от собствените си представи. Когато нямаш яснота за Божието дело, това, което се изисква от теб, е да имаш вяра, да заемеш твърда позиция и да свидетелстваш. Когато Йов стигна до този момент, Бог му се яви и му говори. Това означава, че само чрез вярата, която имаш вътре в себе си, ще можеш да видиш Бог, и когато имаш вяра, Бог ще те усъвършенства. Без вяра Той не може да направи това. Бог ще те дари с всичко, което се надяваш да спечелиш. Ако нямаш вяра, ти не можеш да бъдеш усъвършенстван и няма да можеш да видиш действията на Бог, а още по-малко Неговото всемогъщество. Когато имаш вяра, че ще видиш Неговите действия в своя практически опит, тогава Бог ще ти се яви и ще те просвети и напътства отвътре. Без тази вяра Бог няма да може да направи това. Ако си загубил надежда в Бог, как ще можеш да преживееш Неговото дело? Ето защо само когато имаш вяра и не таиш съмнения към Бог, само когато имаш истинска вяра в Него, независимо какво прави, Той ще те просвети и озари чрез твоя опит и само тогава ще можеш да видиш Неговите действия. Всички тези неща се постигат чрез вяра. Вярата идва само чрез облагородяване, а когато липсва облагородяване, вярата не може да се развие. За какво се отнася тази дума — „вяра“? Вярата е истинското убеждение и искреното сърце, които хората трябва да притежават, когато не могат да видят или да докоснат нещо, когато Божието дело не съответства на човешките представи, когато е недосегаемо за човека. Това е вярата, за която говоря. Хората се нуждаят от вяра по време на трудности и облагородяване, а вярата е нещо, след което идва облагородяването; облагородяването и вярата не могат да бъдат разделени. Независимо от начина, по който Бог работи, и независимо от средата, в която се намираш, ти можеш да се стремиш към живота и да търсиш истината, да търсиш знания за Божието дело, да разбираш действията на Бог и да постъпваш според истината. Да действаш по този начин означава да имаш истинска вяра и това показва, че не си загубил своята вяра в Бог. Можеш да имаш истинска вяра в Бог само ако си способен да упорстваш в търсенето на истината чрез облагородяване, ако си способен истински да обичаш Бог и да не се съмняваш в Него, ако независимо от всичко, което Той прави, ти продължаваш да практикуваш истината, за да Го удовлетворяваш, и ако можеш да търсиш задълбочено Неговата воля и да се съобразяваш с Неговата воля. В миналото, когато Бог каза, че ти ще властваш като цар, ти Го обичаше, а когато Той открито застана пред теб, ти Го следваше. Но сега Бог е скрит, ти не можеш да Го видиш и те сполетяха беди — губиш ли тогава надежда в Бог? Така че ти трябва винаги да се стремиш към живота и да се опитваш да удовлетвориш Божията воля. Това се нарича истинска вяра, а тя е най-вярната и най-красивата любов.

В миналото всички хора заставаха пред Бог, за да вземат своите решения, и казваха: „Дори ако никой друг не обича Бог, аз трябва да Го обичам“. Но сега те спохожда облагородяване и тъй като то не съответства на твоите представи, ти губиш вяра в Бог. Това истинска любов ли е? Чел си много пъти за делата на Йов — нима си забравил за тях? Истинската любов може да се оформи само от дълбините на вярата. Чрез облагородяванията, на които си подложен, ти развиваш истинска любов към Бог и именно благодарение на своята вяра можеш да се съобразяваш с Божията воля в практическия си опит; именно благодарение на вярата се отричаш от собствената си плът и се стремиш към живота; това е, което хората трябва да правят. Ако правиш това, ще можеш да разбереш Божиите действия, но ако ти липсва вяра, няма да можеш да разбереш Божиите действия или да преживееш Неговото дело. Ако искаш да бъдеш използван и усъвършенстван от Бог, трябва да притежаваш всичко: готовност да страдаш, вяра, издръжливост, покорство и способност да преживяваш Божието дело, да разбираш Неговата воля, да се съобразяваш с Неговата скръб и т.н. Усъвършенстването на човека не е лесно и всяко едно облагородяване, което преживяваш, изисква твоята вяра и любов. Ако искаш да бъдеш усъвършенстван от Бог, не е достатъчно само да бързаш напред по пътя, нито пък само да даваш всичко от себе си за Бог. Трябва да притежаваш много неща, за да можеш да се превърнеш в човек, който е усъвършенстван от Бог. Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана грижата за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да намериш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се поколебае или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да се подчиняваш на Неговия замисъл и да си готов да прокълнеш собствената си плът, вместо да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да удовлетвориш Бог, въпреки че може да плачеш горчиво или да не желаеш да се разделиш с нещо, което обичаш. Само това е истинска любов и вяра. Независимо какъв е реалният ти ръст, първо трябва да притежаваш воля да понасяш трудностите и истинска вяра, а също така трябва да имаш волята да се отречеш от плътта. Трябва да си готов да понасяш трудности, с които се сблъскваш лично, да понасяш загуби, свързани с личните ти интереси, за да удовлетвориш Божията воля. Също така трябва да можеш да изпитваш съжаление за себе си в сърцето си: в миналото не си успял да удовлетвориш Бог и сега можеш да съжаляваш за себе си. Не трябва да ти липсва нито едно от тези неща — именно чрез тях Бог ще те усъвършенства. Ако не успееш даизпълниш тези критерии, тогава ти не можеш да бъдеш усъвършенстван.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

Ежедневни Божии слова Откъс 514

Човек, който служи на Бог, трябва не само да знае как да страда за Него, но и да разбира, че целта на вярата в Бог е да се стреми да постигне любов към Него. Бог те използва не само за да те облагороди или за да те накара да страдаш, а по-скоро те използва, за да можеш да разбираш Неговите действия, да разбираш истинското значение на човешкия живот и по-специално — да разбираш, че да служиш на Бог не е лесна задача. Преживяването на Божието дело не се състои в това да се радваш на благодатта, а в това да страдаш заради любовта си към Него. Щом се радваш на Божията благодат, трябва да се радваш и на Божието порицание; трябва да преживееш всичко това. Може да преживееш Божието просвещение вътре в теб, а също така може да преживееш начина, по който Той се справя с теб и те съди. Така твоят опит ще бъде цялостен. Бог е извършил Своето дело на правосъдие и порицание върху теб. Божието слово се е справило с теб, но не само това; то също така те е просветило и озарило. Когато си негативно настроен и слаб, Бог се тревожи за теб. Всичките тези дела имат за цел да ти помогнат да разбереш, че всичко, свързано с човека, е в рамките на Божието ръководство. Може би си мислиш, че вярата в Бог означава да страдаш или да правиш всякакви неща за Него; може би си мислиш, че целта на вярата в Бог е да бъде успокоена плътта ти, всичко в твоя живот да върви гладко или да ти е удобно и спокойно във всичко. Никоя от тези цели обаче не трябва да се свързва с вярата на хората в Бог. Ако вярваш, защото имаш такива цели, тогава гледната ти точка не е правилна и за теб е просто невъзможно да бъдеш усъвършенстван. Божиите действия, Божият праведен нрав, Неговата мъдрост, Неговите слова, както и Неговата чудесна природа и неразгадаемост са все неща, които хората трябва да разбират. Като имаш това разбиране, трябва да го използваш, за да освободиш сърцето си от всякакви лични изисквания, надежди и представи. Само като се освободиш от тези неща, ти ще можеш да изпълниш условията, които Бог изисква, и само по този начин можеш да имаш живот и да удовлетвориш Бог. Целта на вярата в Бог е Той да бъде удовлетворен и да се живее според нрава, който Той изисква, така че Неговите действия и слава да се проявят чрез тази група недостойни хора. Това е правилната гледна точка за вярата в Бог, както и целта, към която трябва да се стремиш. Трябва да имаш правилна гледна точка за вярата в Бог и да се стремиш да получиш Божиите слова. Трябва да ядеш и да пиеш Божиите слова и трябва да можеш да живееш според истината, и по-специално трябва да можеш да виждаш Неговите практически дела, Неговите прекрасни дела в цялата вселена, както и практическите дела, които Той върши в плът. Чрез своя практически опит хората могат да оценят точно как Бог действа върху тях и каква е Неговата воля за тях. Целта на всичко това е да се отстрани поквареният сатанински нрав на хората. След като си пропъдил от себе си цялата нечистота и неправедност, след като си отхвърлил грешните си намерения и след като си развил истинска вяра в Бог — само с истинска вяра можеш истински да обичаш Бог. Можеш да обичаш истински Бог само ако стъпиш на основата на своята вяра в Него. Можеш ли да обикнеш Бог, без да вярваш в Него? След като вярваш в Бог, не можеш да чувстваш неяснота по този въпрос. Някои хора се изпълват със сила, щом видят, че вярата в Бог ще им донесе благословения, но след това губят цялата си енергия, щом видят, че трябва да изтърпят облагородявания. Това вяра в Бог ли е? В крайна сметка ти трябва да постигнеш пълно и безпрекословно подчинение пред Бог във вярата си. Ти вярваш в Бог, но все още имаш изисквания към Него, имаш много религиозни представи, от които не можеш да се откажеш, лични интереси, които не можеш да изоставиш, и все още търсиш блаженства на плътта и искаш Бог да спаси плътта ти, да спаси душата ти — всичко това е поведение на хора, които имат погрешна гледна точка. Въпреки че хората с религиозни убеждения вярват в Бог, те не се стремят да променят своя нрав и не се стремят към познание за Бог, а преследват единствено интересите на плътта си. Много от вас имат вяра, която спада към категорията на религиозните убеждения; това не е истинска вяра в Бог. За да повярват в Бог, хората трябва да имат сърце, което е готово да страда за Него, и воля да се предадат. Ако хората не изпълнят тези две условия, тогава тяхната вяра в Бог не е сериозна и те няма да могат да постигнат промяна в нрава си. Само хората, които искрено се стремят към истината, търсят познание за Бог и се стремят към живота, са тези, които наистина вярват в Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

Ежедневни Божии слова Откъс 515

Целта на делото на облагородяването е преди всичко да се усъвършенства вярата на хората. В крайна сметка се постига това, че ти искаш да си тръгнеш, но в същото време не можеш; някои хора продължават да вярват дори когато са лишени и от капчица надежда; а други хора вече изобщо нямат надежда за собственото си бъдеще. Едва тогава Божието облагородяване ще бъде завършено. Човекът все още не е достигнал етапа, в който се колебае между живота и смъртта, и не е вкусил смъртта, така че процесът на облагородяване все още не е завършил. Дори тези, които бяха във фазата на полагащи труд, не бяха облагородени докрай. Йов беше подложен на изключително облагородяване и нямаше на какво да разчита. Хората трябва да бъдат подложени на облагородяване до степен, в която няма да имат никаква надежда и нищо, на което да разчитат — само това е истинското облагородяване. По времето на полагащите труд, ако сърцето ти винаги е било спокойно пред Бог и ако независимо какво е правил Той и каква е била волята Му за теб, ти винаги си се подчинявал на Неговите наредби, то в края на пътя ти ще разбереш всичко, което Бог е направил. Ти преминаваш през изпитанията на Йов и в същото време преминаваш през изпитанията на Петър. Когато Йов беше подложен на изпитание, той стана свидетел и накрая Йехова се разкри пред него. Едва след като свидетелства, той беше достоен да види лицето на Бог. Защо се казва: „Скривам се от земята, пълна с нечистотии, но се разкривам пред святото царство“? Това означава, че само когато си свят и свидетелстваш, може да си достоен да видиш лицето на Бог. Ако не можеш да свидетелстваш за Него, тогава ти не си достоен да видиш лицето Му. Ако се отдръпваш или се оплакваш от Бог, когато си изправен пред облагородяванията, и по този начин не успяваш да свидетелстваш за Него и ставаш посмешище за Сатана, тогава ти няма да спечелиш явяването на Бог. Ако си като Йов, който сред изпитанията проклинаше собствената си плът и не се оплакваше от Бог, и можа да намрази собствената си плът, без да се оплаква или да съгрешава с думите си, тогава ще станеш свидетел. Когато бъдеш подложен на облагородяване до определена степен и все пак можеш да бъдеш като Йов, напълно покорен пред Бог и без други изисквания към Него или без свои собствени представи, тогава Бог ще ти се яви. Сега Бог не се явява пред теб, защото имаш твърде много свои представи, лични предразсъдъци, егоистични мисли, индивидуални изисквания и плътски интереси и не си достоен да видиш Неговото лице. Ако можеше да видиш Бог, ти щеше да Го прецениш според собствените си представи и така щеше да Го приковеш на кръста. Ако те сполетят много неща, които не съответстват на твоите представи, но въпреки това можеш да ги оставиш настрана и да извлечеш от тях познание за Божиите действия, и ако сред облагородяванията разкриеш боголюбиво сърце, това ще бъде свидетелство. Ако домът ти е спокоен, радваш се на плътски удобства, никой не те преследва, а твоите братя и сестри в църквата ти се подчиняват, можеш ли да разкриеш боголюбивото си сърце? Може ли тази ситуация да те облагороди? Само чрез облагородяване твоето боголюбиво сърце може да се прояви и само когато се появят неща, които не съответстват на твоите представи, може да бъдеш усъвършенстван. Със службата на много противоположни и отрицателни неща и с използването на всички видове проявления на Сатана — неговите действия, обвинения, смущения и измами — Бог ти показва ясно отвратителното лице на Сатана и по този начин усъвършенства твоята способност да различаваш Сатана, за да го намразиш и да се отречеш от него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

Ежедневни Божии слова Откъс 516

Многото случаи, когато си преживявал неуспехи, слабост, времената, когато си бил негативно настроен — за всички тях може да се каже, че са Божии изпитания. Това е така, защото всичко идва от Бог и всички неща и събития са в Неговите ръце. Независимо дали претърпяваш неуспехи, дали си слаб и се препъваш, всичко зависи от Бог и е в Неговата власт. От гледна точка на Бог това е изпитание за теб и ако не можеш да го разпознаеш като такова, то ще се превърне в изкушение. Има два вида състояния, които хората трябва да разпознават: едното идва от Светия Дух, а вероятният източник на другото е Сатана. Едното е състояние, в което Светият Дух те озарява и ти позволява да опознаеш себе си, да се отвратиш от себе си и да изпитваш съжаление за себе си и да можеш да изпитваш истинска любов към Бог, да се стремиш към това да Го удовлетвориш. Другото е състояние, в което познаваш себе си, но си негативно настроен и слаб. Може да се каже, че това състояние е Божие облагородяване, а също и че то е изкушение на Сатана. Ако разпознаеш това като Божие спасение за теб и ако почувстваш, че сега си Му дълбоко задължен, и ако от този момент нататък се опитваш да Му се отплатиш и повече да не изпадаш в такава поквара, ако полагаш усилия да ядеш и пиеш Неговите слова, ако винаги смяташ себе си за ограничен и ако имаш сърце, което е пълно с копнежи, тогава това е Божие изпитание. След като страданието свърши и отново продължиш напред, Бог пак ще те води, озарява, просвещава и поддържа. Но ако не осъзнаваш това и си негативно настроен, ако просто се оставяш на отчаянието, ако това е начинът, по който мислиш, значи те е споходило изкушение на Сатана. Когато Йов беше подложен на изпитания, Бог и Сатана се обзалагаха помежду си и Бог позволи на Сатана да порази Йов. Въпреки че Йов получи изпитания от Бог, той всъщност беше споходен от Сатана. За Сатана това означаваше, че изкушава Йов, но Йов беше на страната на Бог. Ако това не беше така, Йов щеше да изпадне в изкушение. Щом хората изпаднат в изкушение, те попадат в опасност. Може да се каже, че подлагането на облагородяване е изпитание от Бог, но ако не си в добро състояние, може да се каже, че е изкушение от Сатана. Ако не си разбрал видението, Сатана ще те обвини и ще скрие от теб аспекта на видението. Още преди да разбереш, ще изпаднеш в изкушение.

Ако не преживяваш Божието дело, никога няма да можеш да бъдеш усъвършенстван. В опита си трябва да навлезеш и в детайлите. Например, кои неща те карат да развиваш представи и излишък от мотиви и какви подходящи практики имаш, за да се справиш с тези проблеми? Ако можеш да преживяваш Божието дело, това означава, че имаш ръст. Ако само изглеждаш силен, това не е истински ръст и ти няма да имаш никаква възможност да устоиш. Само когато можете да преживявате Божието дело и можете да го преживявате и да размишлявате за него по всяко време и където и да се намирате, когато можете да напуснете пастирите и да живеете самостоятелно, като се уповавате на Бог, и можете да видите истинските Божии действия — само тогава Божията воля ще бъде реализирана. Сега повечето хора не знаят как да преживяват и когато се сблъскат с проблем, не знаят как да го решат; те не са способни да преживяват Божието дело и не могат да водят духовен живот. Ти трябва да възприемаш Божиите думи и дело и да ги прилагаш в своя практически живот.

Понякога Бог ти дава определен вид чувство — чувство, което те кара да изгубиш вътрешната си радост и да изгубиш Божието присъствие, така че да потънеш в мрак. Това е вид облагородяване. С каквото и да се захванеш, то винаги се проваля или се сблъскваш със стена. Това е Божията дисциплина. Понякога, когато правиш нещо непокорно и бунтовно спрямо Бог, никой друг не може да знае за това, но Бог знае. Той няма да остави това да ти се размине и ще те дисциплинира. Действието на Светия Дух е много подробно. Той много внимателно наблюдава всяка дума и действие на хората, всяка тяхна постъпка и движение, всяка тяхна мисъл и идея, така че хората да могат да придобият вътрешна осъзнатост за тези неща. Правиш нещо и то се обърква, правиш нещо друго и то пак се обърква — така постепенно разбираш действието на Светия Дух. Чрез многократно дисциплиниране ти ще разбереш какво да правиш, за да бъдеш в съответствие с Божията воля, и какво не е в съответствие с Неговата воля. В крайна сметка вътре в себе си ще имаш точни отговори на напътствията на Светия Дух. Понякога ще се бунтуваш и Бог ще те укорява отвътре. Всичко това идва от Божията дисциплина. Ако не цениш Божиите слова, ако пренебрегваш Неговото дело, Той няма да ти обърне внимание. Колкото по-сериозно приемаш Божиите думи, толкова повече Той ще те просвещава. Сега в църквата има хора, които са смутени и объркани във вярата си, те вършат много недостойни неща и в постъпките им няма дисциплина, така че действието на Светия Дух не може да се види ясно в тях. Някои хора изоставят задълженията си в името на печеленето на пари и започват да се занимават с бизнес, без да бъдат дисциплинирани; този тип хора са в още по-голяма опасност. Освен че в момента те нямат действието на Светия Дух, в бъдеще ще бъде трудно да бъдат усъвършенствани. Има много хора, в които не може да се види действието на Светия Дух и в които не може да се види Божията дисциплина. Те са тези, които не разбират ясно Божията воля и не познават Неговото дело. Тези, които могат да запазят твърдост сред облагородяванията, които следват Бог независимо от това, което Той прави, и най-малкото са способни да не си тръгват или да постигнат 0,1% от това, което Петър постигна, се справят добре, но нямат никаква стойност от гледна точка на това как Бог да ги използва. Много хора разбират нещата бързо, изпитват истинска любов към Бог и могат да надминат нивото на Петър, и Бог върши делото на усъвършенстването върху тях. Дисциплината и просвещението идват при такива хора и ако в тях има нещо, което не е в съответствие с Божията воля, те могат веднага да го отхвърлят. Такива хора са злато, сребро и скъпоценни камъни — тяхната стойност е изключително висока! Ако Бог е извършил многобройни дела, но ти все още си като пясък или камък, значи си безполезен!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

Ежедневни Божии слова Откъс 517

Делото на Бог в страната на големия червен змей е великолепно и необяснимо. Той ще усъвършенства една група хора и ще пропъди други, защото в църквата има всякакви хора — има такива, които обичат истината, и други, които не я обичат; има такива, които преживяват Божието дело, и такива, които не правят това; има такива, които изпълняват дълга си, и такива, които не го изпълняват; има такива, които свидетелстват за Бог, и такива, които не правят това — и една част от тях са невярващи и зли хора, които със сигурност ще бъдат пропъдени. Ако не познаваш ясно Божието дело, ти ще бъдеш негативно настроен; това е така, защото Божието дело може да се види само в една малка част от хората. Тогава ще стане ясно кой наистина обича Бог и кой — не. Тези, които наистина обичат Бог, имат действието на Светия Дух, а онези, които не Го обичат истински, ще бъдат разкрити с всяка стъпка от Неговото дело. Те ще станат хората, които трябва да бъдат пропъдени. Тези хора ще бъдат разкрити в хода на делото на завоюването и те са хора, които нямат нужната стойност, за да бъдат усъвършенствани. Тези, които са доведени до съвършенство, са спечелени от Бог изцяло и са способни да обичат Бог, както Петър Го обичаше. Любовта на тези, които са завоювани, не е спонтанна, а само пасивна, и те са принудени да обичат Бог. Спонтанната любов се развива чрез разбиране, което се придобива от практическия опит. Тази любов завладява сърцето на хората и ги прави доброволно отдадени на Бог; за такива хора Божиите думи стават основа и те могат да страдат за Бог. Разбира се, това са неща, които притежава човек, който е бил усъвършенстван от Бог. Ако се стремиш само да бъдеш завоюван, тогава ти не можеш да свидетелстваш за Бог; ако Бог постига целта на спасението само чрез завоюване на хората, тогава фазата на полагащите труд ще завърши делото. Завоюването на хората обаче не е крайната цел на Бог. Неговата крайна цел е да усъвършенства хората. Затова, вместо да се казва, че този етап е делото на завоюването, е по-правилно да се каже, че това е делото на усъвършенстването и пропъждането. Някои хора не са напълно завоювани и в хода на завоюването им една група хора ще бъде усъвършенствана. Тези две дейности се изпълняват в унисон. Хората не са се отклонили дори в този толкова дълъг период от делото, а това показва, че целта на завоюването е постигната — завоюването е станало факт. Облагородяванията нямат за цел завоюване, а усъвършенстване. Без облагородявания хората не биха могли да бъдат усъвършенствани. Така че облагородяванията са наистина ценни! Днес една група хора се усъвършенства и се спечелва. Десетте благословения, споменати по-рано, бяха насочени към тези, които са усъвършенствани. Всичко, свързано с промяната на техния образ на земята, е насочено към тези, които са усъвършенствани. Онези, които не са били усъвършенствани, не са подготвени да получат Божиите обещания.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

Ежедневни Божии слова Откъс 518

Да вярваш в Бог и да познаваш Бог е напълно естествено и оправдано, а днес, в епохата, в която въплътеният Бог върши Своето дело лично, е особено добро време да опознаеш Бог. Удовлетворяването на Бог е нещо, което се постига чрез надграждане върху основата на разбирането на Божията воля, а за да се разбере Божията воля, е необходимо човек да има известно познание за Бог. Това познание за Бог е видението, което вярващият в Него човек трябва да има; това е основата на вярата на човека в Бог. При липсата на това познание вярата на човека в Бог би съществувала в неясно състояние и би представлявала празна теория. Дори и ако такива хора са решени да следват Бог, те няма да спечелят нищо. Всички, които не спечелят нищо в този поток, ще бъдат пропъдени — всички те са „гратисчии“. Какъвто и етап от Божието дело да преживееш, трябва да си съпроводен от могъщо видение. В противен случай би било трудно за теб да приемеш всяка стъпка от новото дело, тъй като новото Божие дело е извън възможностите на човешкото въображение и е извън границите на неговото разбиране. Така че, без пастир, който да бди над човека, без водач, който да се ангажира с общение относно виденията, човек не е в състояние да приеме това ново дело. Ако човек не може да получи видения, тогава той не може да получи новото Божие дело, а ако човек не може да се подчини на новото Божие дело, тогава той няма да може да разбере Божията воля и така познанието му за Бог няма да струва нищо. Преди човек да изпълни Божието слово, той трябва да познава Божието слово, т.е. той трябва да разбира Божията воля. Само по този начин Божието слово може да се изпълни точно и в съответствие с Божията воля. Това трябва да бъде присъщо на всички, които търсят истината, и това е процесът, през който трябва да преминат всички, които се стремят да познаят Бог. Процесът на опознаването на Божието слово е процес на опознаването на Бог и Божието дело. Следователно познаването на виденията не се отнася само до познанието на човешката природа на въплътения Бог, но също така включва познаване на Божието слово и дело. От Божието слово хората започват да разбират Божията воля и от Божието дело те започват да разбират Божия нрав и какво е Бог. Вярата в Бог е първата стъпка към познаването на Бог. Процесът на развитие от тази първоначална вяра в Бог до най-дълбоката вяра в Него е процесът на опознаването на Бог, процесът на преживяването на Божието дело. Ако вярваш в Бог единствено, за да вярваш в Него, а не за да Го опознаеш, тогава няма истинност в твоята вяра и тя не може да се пречисти — в това няма съмнение. Ако по време на процеса, чрез който човек преживява Божието дело, той постепенно опознае Бог, неговият нрав постепенно ще се промени и вярата му ще става все по-истинска. По този начин, когато човек постигне успех в своята вяра в Бог, той напълно ще спечели Бог. Причината, поради която Бог положи толкова големи усилия, за да се въплъти за втори път и да извърши Своето дело лично, беше за да може човек да Го познае и да Го види. Познаването на Бог^[а] е крайният резултат, който трябва да бъде постигнат при приключването на Божието дело, и това е последното изискване, което Бог има към човечеството. Причината, поради която Той прави това, е в името на последното Му свидетелство — Той върши това дело, за да може човек окончателно и напълно да се обърне към Него. Човек може да започне да обича Бог само като Го опознае, а за да обича Бог, той трябва да Го познава. Без значение по какъв начин търси или какво се стреми да спечели, той трябва да може да постигне познание за Бог. Само по този начин човек може да удовлетвори Божието сърце. Само чрез познаването на Бог човек може да има истинска вяра в Него и само чрез познаването на Бог може истински да се бои от Него и да Му се подчинява. Хората, които не познават Бог, никога няма да стигнат до истинско подчинение към Бог и страх от Него. Познаването на Бог включва познаване на Неговия нрав, разбиране на Неговата воля и знание какво е Той. Но който и аспект да опознае човек, всеки един изисква от него да плати цена и изисква волята да се подчини, без което никой няма да може да продължи следването докрай. Божието дело е твърде несъвместимо с представите на човека. Божият нрав и това, което Бог е, са твърде трудни за опознаване от човека, и всичко, което Бог казва и прави, е твърде неразбираемо за човека: ако човек желае да следва Бог, но не желае да Му се подчинява, тогава човек няма да спечели нищо. От сътворението на света до днес Бог е извършил много дела, които са непонятни за човека и които са били трудни за приемане от човека, и Бог е казал много неща, които правят представите за човека трудни за изцеление. Но Той никога не е прекратявал Своето дело поради това, че човекът е имал твърде много трудности — по-скоро Той е продължавал да работи и да говори, и въпреки че голям брой „воини“ са паднали край пътя, Той все още върши Своето дело и продължава без прекъсване да избира една след друга групи от хора, които са готови да се подчинят на Неговото ново дело. Той няма милост към тези паднали „герои“ и вместо това цени онези, които приемат новото Му дело и новите Му слова. Но с каква цел Той работи по този начин, стъпка по стъпка? Защо винаги пропъжда някои хора и избира други? Защо винаги използва такъв метод? Целта на делото Му е да позволи на човека да Го опознае и по този начин да бъде спечелен от Него. Принципът на делото Му е да работи върху хората, които са способни да се подчинят на делото, което върши днес, а не да работи върху хората, които се подчиняват на делото, което е вършил в миналото, като се противопоставят на делото, което върши днес. Това е причината, поради която Той пропъжда толкова много хора.

Резултатите от урока по опознаването на Бог не могат да бъдат постигнати за един или два дни: човек трябва да натрупа опит, да претърпи страдание и да постигне истинско подчинение. На първо място, като започне от делото и словата на Бог. Наложително е да разбереш какво е включено в познаването на Бог, как да постигнеш това познание и как да видиш Бог в твоите преживявания. Това е, което всеки един трябва да направи, когато все още не познава Бог. Никой не може да разбере Божието дело и слова незабавно и никой не може да постигне познание за целостта на Бог за кратко време. Има един необходим процес на опитност, без който никой не би могъл да познае Бог или да Го следва искрено. Колкото повече работа върши Бог, толкова повече човек Го познава. Колкото повече Божието дело се противопоставя на човешките представи, толкова повече човешкото познание за Него се обновява и задълбочава. Ако Божието дело трябваше завинаги да остане фиксирано и неизменно, тогава човекът би имал само слабо познание за Бог. Трябва да познавате кристално ясно виденията за стореното от Бог в Епохата на закона, в Епохата на благодатта и за това, което Той върши в Епохата на царството, във времето от сътворението на света до днес. Трябва да познавате Божието дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“)

Забележка:

а. Оригиналният текст гласи: „Делото на познаването на Бог“.

Ежедневни Божии слова Откъс 519

Човек преживява Божието дело, опознава себе си, очиства покварения си нрав и търси растеж в живота, всичко в името на познаването на Бог. Ако се стремиш единствено да опознаеш себе си и да се справиш със собствения си покварен нрав, но не знаеш каква работа върши Бог върху човека, колко велико е Неговото спасение или как преживяваш Божието дело и свидетелстваш за Неговите дела, тогава този твой опит е безсмислен. Ако смяташ, че животът на човек е достигнал зрялост само защото човекът е способен да приложи истината на практика и да устои, това означава, че ти все още не си схванал истинския смисъл на живота или Божията цел за усъвършенстване на човека. Един ден, когато си в религиозните църкви, сред членовете на Църквата на покаянието или Църквата на живота, ще срещнеш много благочестиви хора, чиито молитви съдържат „видения“ и които в стремежа си за живот се чувстват вдъхновени и ръководени от слова. Освен това, те са в състояние по много въпроси да устояват и да се отказват от себе си, а не да бъдат водени от плътта. По това време ти няма да можеш да направиш разликата: ще вярваш, че всичко, което правят, е правилно, че е естествен израз на живота и че е много жалко, че името, в което вярват, е погрешно. Не са ли глупави тези възгледи? Защо се казва, че много хора нямат живот? Защото не познават Бог. Затова се казва, че нямат Бог в сърцата си и нямат живот. Ако вярата ти в Бог е достигнала точка, в която си способен напълно да познаваш делата на Бог, реалността Му и всеки етап от Божието дело, тогава си обладан от истината. Ако не познаваш делото и нрава на Бог, тогава все още има нещо, което липсва в опита ти. Как е извършил Исус този етап от Своето дело, как се извършва този етап сега, как е извършил Бог Своето дело в Епохата на благодатта и каква работа е била извършена, каква работа се извършва на този етап сега — ако не си наясно с тези неща, никога няма да се почувстваш сигурен и винаги ще бъдеш несигурен. Ако след период на опит си способен да познаваш делото, извършвано от Бог, и всеки етап от Неговото дело, и ако си придобил задълбочено познание за целите на Божиите слова и защо толкова много от изречените от Него думи не са изпълнени, тогава можеш да продължиш пътуването си смело и без задръжки, свободен от притеснения или облагородяване. Вие трябва да видите по какъв начин Бог постига толкова много от Своето дело. Той използва словата, които изрича, като облагородява човека и трансформира неговите представи с много различни видове слова. Всички страдания, които сте преживели, цялото облагородяване, което сте претърпели, работата, която сте приели в себе си, просветлението, което сте преживели — всички те са постигнати чрез словата, които Бог е изрекъл. Защо човекът следва Бог? Той Го следва заради Божиите слова! Божиите слова са дълбоко мистериозни и освен това могат да трогнат човешкото сърце, да разкрият неща, погребани дълбоко в него, да го накарат да узнае неща, които са се случили в миналото, и да му позволят да проникне в бъдещето. И тъй, човек страда поради Божиите слова и пак поради Божиите слова бива усъвършенстван: само в този момент човек следва Бог. Това, което човек трябва да направи на този етап, е да приеме Божиите слова и независимо дали е доведен до съвършенство или е подложен на облагородяване, словата на Бог са най-важното нещо. Това е Божието дело и това е и видението, което човек трябва да познава днес.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“)