Ежедневни Божии слова  Откъс 444

Как човек започва да разбира духа в детайли? Как действа Светият Дух в човека? Как действа Сатана в човека? Как действат злите духове в човека? Какви са техните проявления? Когато ти се случи нещо, от Светия Дух ли идва то и трябва ли да му се покориш или да го отхвърлиш? В действителната практика на хората много неща произлизат от човешката воля, за която хората неизменно вярват, че идва от Светия Дух. Някои неща идват от зли духове, но въпреки това хората си мислят, че са дошли от Светия Дух, а понякога Светият Дух напътства хората вътре в тях, но те се страхуват, че това напътствие идва от Сатана и затова не смеят да се покорят, докато в действителност това напътствие е просвещението на Светия Дух. Следователно, ако човек не прави разграничение между двете, няма как да изпита това в практическите си преживявания; без разграничение човек няма как да спечели живот. Как действа Светият Дух? Как действат злите духове? Какво произлиза от човешката воля? И какво се ражда от напътствието и просвещението на Светия Дух? Ако разбереш характера на действието на Светия Дух в човека, тогава в ежедневието си и по време на практическите си преживявания ще можеш да развиваш знанията си и да намираш различията; ще опознаеш Бог, ще можеш да разбираш и разпознаваш Сатана; няма да се объркваш в покорството или стремежа си и ще бъдеш човек с ясни мисли, който се покорява на действието на Светия Дух.

Действието на Светия Дух е форма на проактивно напътствие и положително просвещение. То не позволява на хората да бъдат негативни. Носи им утеха, дава им вяра и решителност и им позволява да се стремят към това да бъдат доведени до съвършенство от Бог. Когато Светият Дух действа, хората са способни да навлизат активно; те не са пасивни, нито са под принуда, а действат по своя инициатива. С радост и готовност, с удоволствие се покоряват и смиряват. Въпреки че вътрешно са измъчени и слаби, те имат решимостта да сътрудничат; приемат страданията с готовност, могат да се покоряват и са неопетнени от човешката воля, неопетнени от човешкото мислене и без съмнение са неопетнени от човешките желания и мотиви. Когато хората изпитват действието на Светия Дух, дълбоко в себе си те са свети по особен начин. Тези, които са обладани от действието на Светия Дух, изживяват своята любов към Бог и към своите братя и сестри, обичат нещата, които Бог обича, и ненавиждат нещата, които Бог ненавижда. Докоснати от действието на Светия Дух са онези, които имат нормална човешка природа, постоянно се стремят към истината и са обладани от своята човешка природа. Когато Светият Дух действа в хората, тяхното състояние постепенно се подобрява, човешката им природа става все по-нормална и макар че тяхното сътрудничество може да е донякъде глупаво, мотивацията им е правилна, тяхното навлизане е положително, не се опитват да предизвикват смущения и в тях няма злонамереност. Действието на Светия Дух е нормално и практическо, Светият Дух действа в човека според правилата на нормалния човешки живот и извършва просвещение и напътствие в хората според действителния стремеж на нормалните човешки същества. Когато Светият Дух действа в хората, Той ги напътства и просвещава според нуждите на нормалните човешки същества. Той се грижи за тях според нуждите им, дава им позитивни напътствия и просвещение в зависимост от това, което им липсва, и според техните недостатъци. Делото на Светия Дух е да просвещава и напътства хората в реалния живот; само ако преживяват Божиите слова в реалния си живот, те могат да видят делото на Светия Дух. Ако в ежедневието си хората са в положително състояние и имат нормален духовен живот, значи са обладани от действието на Светия Дух. В такова състояние, когато ядат и пият Божиите слова, те имат вяра; когато се молят, те са вдъхновени; когато се сблъскат с нещо, те не са негативни; и когато се случват различни неща, те умеят да разберат поуката от тези неща — това, което Бог изисква от тях да научат. Те не са негативни или слаби и въпреки че срещат истински трудности, са готови да се покоряват на всички Божии наредби.

Какви ефекти се постигат от действието на Светия Дух? Може да си глупав и да си лишен от проницателност, но е достатъчно Светият Дух да действа и ти ще имаш вяра, винаги ще чувстваш, че обичта ти към Бог не може да има предел. Ще бъдеш готов да сътрудничиш, независимо колко големи са предстоящите трудности. Ще ти се случват неща, за които няма да е ясно дали идват от Бог или от Сатана, но ти ще умееш да изчакваш и няма да бъдеш нито негативен, нито небрежен. Това е нормалното действие на Светия Дух. Когато Светият Дух действа в теб, ти пак ще срещаш истински трудности: понякога ще се разплакваш и понякога ще има неща, които не можеш да преодолееш, но всичко това е само етап от обичайното действие на Светия Дух. Въпреки че не си успял да преодолееш тези трудности и въпреки че в дадения момент си бил слаб и пълен с оплаквания, след това все пак си бил способен да обичаш Бог с абсолютна вяра. Твоята негативност не може да ти попречи да имаш нормални преживявания и независимо от това какво казват другите хора и как те нападат, ти все пак си способен да обичаш Бог. Докато се молиш, винаги усещаш, че в миналото си Му бил много задължен, и затова решаваш да удовлетвориш Бог и да се опълчиш на плътта, когато отново се сблъскаш с такива неща. Тази сила показва, че Светият Дух действа в теб. Това е нормалното състояние на действието на Светия Дух.

Какви действия идват от Сатана? В действията, които идват от Сатана, виденията вътре в хората са неясни; хората са лишени от нормална човешка природа, мотивите за техните действия са неправилни и въпреки че искат да обичат Бог, в тях винаги има обвинения и тези обвинения и мисли предизвикват постоянно смущение вътре в тях, ограничават развитието на живота им и им пречат да дойдат пред Бог в нормално състояние. Това означава, че щом действието на Сатана навлезе в хората, сърцата им не могат да бъдат спокойни пред Бог. Те не знаят какво да правят със себе си — когато видят хора, които се събират, искат да избягат и не могат да затворят очи, когато другите се молят. Действието на злите духове разрушава нормалната връзка между човек и Бог и разстройва предишните видения на хората или предишния им път на навлизане в живота; в сърцата си те никога не могат да се доближат до Бог и винаги се случват неща, които ги смущават и възпират. Сърцата им не могат да намерят покой и те остават без силата да обичат Бог и падат духом. Такива са проявленията на действието на Сатана. Проявленията на действието на Сатана са: неспособност да отстояваш позициите си и да свидетелстваш, в резултат от което се превръщаш в човек, който е виновен пред Бог и който не е верен на Бог. Когато Сатана предизвиква смущения, ти губиш любовта и предаността към Бог в себе си, лишаваш се от нормална връзка с Него, не се стремиш към истината или към лично усъвършенстване; отстъпваш и ставаш негативен, угаждаш на себе си, даваш свобода на разпространението на греха и не изпитваш омраза към него; освен това намесата на Сатана те прави разпуснат; тя прави така, че Божието докосване да изчезне от теб и те кара да се оплакваш от Бог и да Му се противопоставяш, вследствие от което започваш да изпитваш съмнения в Бог; съществува дори риск да изоставиш Бог. Всичко това идва от Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Действието на Светия Дух и действието на Сатана)

Ежедневни Божии слова  Откъс 445

Когато нещо се случи с теб в ежедневието ти, как ще направиш разграничение дали то идва от действието на Светия Дух или от действието на Сатана? Когато състоянията на хората са нормални, тогава техният духовен живот и животът им в плътта също са нормални, а разумът им е нормален и подреден. Когато са в такова състояние, може да се каже, че това, което преживяват и опознават вътре в себе си, идва от докосването на Светия Дух (имат прозрения или притежават някакво просто знание, когато ядат и пият Божиите слова, или са верни в някои неща, или имат силата да обичат Бог в някои неща — всичко това идва от Светия Дух). Действието на Светия Дух в хората е съвсем нормално; хората не могат да го усетят и изглежда, че то идва от самия човек, въпреки че всъщност е дело на Светия Дух. Във всекидневието Светият Дух върши както големи, така и малки дела във всеки човек, и само степента на тези дела е различна. Някои хора са с добри заложби и бързо разбират нещата, а просвещението на Светия Дух е особено силно в тях. В същото време някои хора са с по-скромни заложби и на тях е необходимо повече време, за да разберат нещата, но Светият Дух ги докосва отвътре и те също са способни да постигнат вярност към Бог — Светият Дух действа във всички, които се стремят към Бог. Когато в ежедневието си хората не се противопоставят и не се бунтуват срещу Бог, не правят неща, които прекъсват Божието управление, и не прекъсват Божието дело, тогава Божият Дух действа в по-голяма или по-малка степен във всеки един от тях; Той ги докосва, дава им просвещение, вяра, сила и ги подтиква да навлизат активно, да не бъдат мързеливи и да не желаят плътските удоволствия, да искат да живеят според истината и да копнеят за Божиите слова. Всичко това е действие, което идва от Светия Дух.

Когато състоянието на хората не е нормално, те са изоставени от Светия Дух; в своите мисли те са склонни да се оплакват, мотивацията им е погрешна, мързеливи са, отдават се на плътта и сърцата им предават истината. Всичко това идва от Сатана. Когато състоянието на хората не е нормално, когато те са тъмни отвътре и са загубили нормалния си разум, изоставени са от Светия Дух и не могат да почувстват Бог вътре в себе си, тогава в тях действа Сатана. Ако хората винаги имат сила в себе си и винаги обичат Бог, тогава обикновено, когато им се случват някакви неща, те идват от Светия Дух и когото и да срещнат, срещата е резултат от Божиите наредби. Това означава, че когато си в нормално състояние, когато си включен във великото дело на Светия Дух, тогава не е възможно Сатана да те накара да се разколебаеш. Тогава може да се каже, че всичко идва от Светия Дух и въпреки че може да имаш погрешни мисли, ти си способен да им се опълчиш и не ги следваш. Всичко това се дължи на действието на Светия Дух. В какви ситуации има намеса на Сатана? За Сатана е лесно да действа в теб, когато състоянието ти не е нормално, когато не си докоснат от Бог и си без Божието дело, когато си сух и безплоден отвътре, когато се молиш на Бог, но не разбираш нищо, и когато ядеш и пиеш Божиите слова, но не си просветен или озарен. Иначе казано, когато си изоставен от Светия Дух и не можеш да почувстваш Бог, ти се случват много неща, които идват от изкушението на Сатана. Докато Светият Дух действа, Сатана също не спира своите действия нито за миг. Светият Дух се докосва до дълбините на човешката душа, докато в същото време Сатана смущава човека. Въпреки това делото на Светия Дух заема водеща позиция и хората, чиито състояния са нормални, могат да победят; това е триумфът на делото на Светия Дух над делото на Сатана. Макар че Светият Дух действа, в хората поквареният нрав още е налице; въпреки това, по време на действието на Светия Дух, за хората е лесно да открият и разпознаят своето непокорство, мотиви и фалшификации. Само тогава хората изпитват угризения на съвестта и желанието им да се покаят нараства. Така техният непокорен и покварен нрав постепенно бива отхвърлен в рамките на Божието дело. Действието на Светия Дух е съвсем нормално; когато Той действа в хората, те пак имат проблеми, пак плачат и страдат, пак са слаби и много неща още не са им ясни, но в това състояние те са способни да спрат своя упадък и могат да обичат Бог, и въпреки че плачат и са огорчени, все още могат да хвалят Бог; действието на Светия Дух е съвсем нормално и в него няма нищо свръхестествено. Повечето хора вярват, че щом Светият Дух започне да действа, в състоянието им настъпват промени и нещата, които са съществени за тях, се премахват. Такива убеждения са изопачени. Когато Светият Дух действа в човека, негативните страни на човека все още присъстват и неговият духовен ръст остава същият, но той получава озарението и просвещението на Светия Дух и така състоянието му става по-положително, състоянията в него стават нормални и той се променя бързо. В реалните си преживявания хората изпитват предимно действието на Светия Дух или на Сатана и ако не са способни да разберат тези състояния и не ги разграничават, тогава навлизането в реални преживявания е изключено, да не говорим за промени в нрава. Затова ключът към преживяването на Божието дело е да могат да прозрат тези неща; така ще им бъде по-лесно да ги преживеят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Действието на Светия Дух и действието на Сатана)

Ежедневни Божии слова  Откъс 446

Действието на Светия Дух позволява на хората да постигат положителен напредък, докато действието на Сатана ги кара да стават негативни и да се оттеглят, да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, да губят вяра в Него и да стават слаби в изпълнението на дълга си. Всичко, което произтича от просвещението на Светия Дух, е съвсем естествено; то не ти е наложено насила. Ако му се подчиниш, ще имаш мир, а ако не се подчиниш, после ще бъдеш порицан. С просвещението на Светия Дух нищо от това, което правиш, няма да бъде смутено или ограничавано; ти ще бъдеш освободен, ще има път, по който да практикуваш действията си, и няма да си подвластен на никакви ограничения, а ще можеш да действаш според намеренията на Бог. Действията на Сатана те смущават в много неща; те правят така, че да не желаеш да се молиш, правят те твърде мързелив да ядеш и пиеш Божиите слова, неразположен да живееш живота на църквата и те отдалечават от духовния живот. Действието на Светия Дух не се намесва в ежедневието ти и не пречи на нормалния ти духовен живот. Не можеш да разпознаеш много неща в момента, в който се случват, но след няколко дни сърцето ти става по-светло, а умът — по-ясен. Започваш да разбираш духовните неща и постепенно можеш да разпознаеш дали дадена мисъл е дошла от Бог или от Сатана. Някои неща явно те карат да се противопоставяш на Бог и да се бунтуваш срещу Него или ти пречат да прилагаш на практика Божиите слова; всички тези неща идват от Сатана. Някои неща не са очевидни и ти не можеш да разбереш какви са в момента; след това можеш да видиш проявленията им и да използваш своята проницателност. Ако можеш ясно да разпознаваш кои неща идват от Сатана и кои са насочвани от Светия Дух, тогава няма да е лесно да бъдеш подведен в своите преживявания. Понякога, когато състоянието ти не е добро, у теб възникват определени мисли, които те изваждат от негативното състояние. Това показва, че дори когато състоянието ти е неблагоприятно, някои от мислите ти все пак могат да идват от Светия Дух. Не е вярно, че когато си негативен, всичките ти мисли са изпращани от Сатана; ако това беше вярно, тогава кога би могъл да преминеш в положително състояние? След като си бил негативен за определен период от време, Светият Дух ти дава възможност да се усъвършенстваш; Той те докосва, извежда те от негативното състояние и ти влизаш в нормално състояние.

Като знаеш какво е действието на Светия Дух и какво е действието на Сатана, ти можеш да ги сравняваш със собственото си състояние по време на преживяванията си и със собствените си преживявания — по този начин в преживяванията ти ще има много повече истини, които са свързани с принципа. След като си разбрал тези истини за принципа, ще можеш да овладееш действителното си състояние, ще можеш да правиш разлика между хората и събитията и няма да ти се налага да полагаш толкова много усилия, за да спечелиш действието на Светия Дух. Разбира се, това зависи от правилната ти мотивация и от желанието ти да търсиш и да практикуваш. Подобен език — език, който се отнася до принципите — трябва да присъства в твоите преживявания. Без него в преживяванията ти ще се чувства постоянно смущението на Сатана и знанията ти ще бъдат безполезни. Ако не разбираш как действа Светият Дух, значи не разбираш как да се молиш на Бог или как трябва да навлизаш, и ако не разбираш как действа Сатана, когато подвежда хората и ги смущава, тогава ти не знаеш как да отхвърлиш Сатана и да останеш твърд в свидетелството си. Как действа Светият Дух и как действа Сатана — това са неща, които хората трябва да разберат и които трябва да преживеят в своята вяра в Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Действието на Светия Дух и действието на Сатана)

Ежедневни Божии слова  Откъс 447

Какви аспекти включва нормалната човешка природа? Проницателност, разум, съвест и характер. Ако успееш да постигнеш нормалност във всеки един от тези аспекти, твоята човешка същност ще бъде на ниво. Трябва да приличаш на нормално човешко същество, трябва да приличаш на човек, който вярва в Бог. Не е нужно да постигаш твърде много или да се занимаваш с дипломация; просто трябва да си нормално човешко същество, с разум на нормален човек, за да можеш да прозираш нещата и поне да изглеждаш като нормално човешко същество. Това ще е достатъчно. Всичко, което се изисква от теб днес, е в рамките на твоите възможности — не е като да се опитваш да правиш нещо невъзможно. Нито ще чуеш излишни думи, нито върху теб ще се извършва безполезна работа. Трябва да се отървеш от цялата грозота, която е изразена или разкрита в живота ти. Вие сте покварени от Сатана и сте препълнени с неговата отрова. Всичко, което се иска от теб, е да се отървеш от този покварен сатанински нрав. От теб не се иска да станеш високопоставена фигура или известна или велика личност. Няма смисъл от това. Работата, която се извършва във вас, взема предвид това, което ви е присъщо. Това, което изисквам от хората, е в определени граници. Ако практикувахте по начина и с тона, с който говорят интелектуалците, нямаше да се получи; нямаше да можете да го направите. Като се имат предвид вашите заложби, би трябвало поне да можете да говорите мъдро и тактично и да обяснявате нещата по ясен и разбираем начин. Това е всичко, което е необходимо, за да отговорите на изискванията. Ако като минимум получите прозрение и разум, това ще е достатъчно. Най-важното сега е да се отървете от покварения си сатанински нрав. Трябва да отхвърлиш грозотата, която се проявява в теб. Как може да говориш за върховен разум и върховно прозрение, ако не отхвърлиш тези неща? Много хора, виждайки, че епохата се е променила, нямат никакво смирение или търпение, а вероятно нямат и никаква любов или благоприличие на светци. Колко абсурдни са такива хора! Имат ли поне грам нормална човешка природа? Имат ли каквото и да е свидетелство, за което да говорят? Те са напълно лишени от проницателност и разум. Разбира се, някои аспекти от практиката на хората, които са изопачени, трябва да бъдат поправени; например предишният им закостенял духовен живот и унилият им и слабоумен външен вид — всичко това трябва се промени. Промяната не означава да позволиш да се разпуснеш или да се отдадеш на плътта, като говориш, каквото си искаш. Не трябва да говориш неясно. Речта и поведението на нормалното човешко същество се изразяват в това да говориш разбираемо, да казваш „да“, когато имаш предвид „да“, и „не“, когато имаш предвид „не“. Придържай се към фактите и говори подобаващо. Не мами, не лъжи. Трябва да се разберат границите, до които може да достигне един нормален човек по отношение на промяната на нрава си. В противен случай няма да можеш да навлезеш в реалността.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подобряването на заложбите е за да се получи Божието спасение)

Ежедневни Божии слова  Откъс 448

Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното преживяване и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. Ако хората не са в състояние да изразят това, което трябва да изразят по време на служението, или не успяват да постигнат това, което могат да постигнат, а вместо това са нехайни, тогава са загубили функцията, която се предполага, че имат сътворените същества. Такива хора са така наречените „посредствени“, безполезен отпадък. Как може да наричаме такива хора „сътворени същества“ в истинския им смисъл? Не са ли те покварени същества — хубави отвън, но гнили отвътре? Ако един човек нарича себе си Бог, но не е способен да прояви божествеността Си, да извърши делото на Самия Бог или да представлява Бог, тогава той със сигурност не е Бог, защото няма Божията същина и в него не съществува онова, което на Бог е вродено да постигне. Ако човекът изгуби онова, което по своята същност е постижимо за него, той вече не се смята за човек и не е достоен да се яви пред Бог като сътворено същество и да Му служи. Нещо повече, той е недостоен да получи Божията благодат, недостоен да бъде наблюдаван, защитаван и усъвършенстван от Бог. Мнозина, които са загубили доверието на Бог, губят и Божията благодат. Те не само че не мразят своите злодеяния, но и нагло прокарват идеята, че Божият път е погрешен. Тези бунтовници дори отричат съществуването на Бог. Как може такъв бунтовник да има правото да се радва на Божията благодат? Хората, които не изпълняват дълга си, силно се бунтуват срещу Бог и са в голям дълг към Него, но въпреки това се обръщат и ругаят Бог, твърдейки, че Той греши. Как може такъв тип човек да е достоен да бъде доведен до съвършенство? Не предвещава ли това тяхното отстраняване и наказание? Човекът, който не изпълнява дълга си към Бог, вече е виновен за най-ужасни престъпления, за които дори смъртта е недостатъчно наказание. И все пак такъв човек има дързостта да спори с Бог и да се съревновава с Него. Какъв е смисълът да се усъвършенства такъв човек? Човекът, който не изпълнява дълга си, трябва да се чувства виновен, да усеща в какъв дълг е, да мрази своята слабост и нищожност, бунтарство и поквара. Нещо повече, той трябва да отдаде живота си на Бог. Само тогава той ще бъде сътворено същество, което истински обича Бог, и само такъв човек е достоен да се радва на Божиите благословии и обещания, и да бъде усъвършенстван от Него. Какво да кажем за повечето от вас? Как се отнасяте с Бог, който живее сред вас? Как сте изпълнили дълга си към Него? Направили ли сте всичко, за което сте били призовани, дори това да ви е струвало живота? Какво сте пожертвали? Не сте ли получили много от Мен? Можете ли да различите? Доколко сте Ми верни? Как сте Ми служили? А какво да кажа за всичко, което съм ви дал и направил за вас? Оценили ли сте всичко това? Оценили ли сте всичко това и сравнили ли сте го с малкото съзнание, което е във вас? Кой би бил достоен за вашите думи и дела? Възможно ли е вашата жертва, толкова малка, да е достойна за всичко, което съм ви дал? Аз нямам друг избор и съм ви изцяло предан, докато вие таите зли намерения към Мен и сте безразлични към Мен. Това е дългът, който сте изпълнили, скромната функция, която сте изпълнявали, нали? Знаете ли, че сте се провалили напълно в задължението си на сътворено същество? Как можете да бъдете смятани за Божие творение? Нима не осъзнавате ясно какво изразявате и преживявате? Не сте изпълнили дълга си, но търсите Божието снизхождение и щедра благодат. Такава благодат не е приготвена за недостойни и низки хора като вас. Тя е за онези, които не искат нищо и се жертват доброволно. Такива като вас, такива посредствени, изобщо не са достойни да се насладят на небесната благодат. Само трудности и безкрайно наказание ще съпътстват дните ви! Ако не можете да Ми бъдете отдадени, страданието ще бъде вашата съдба. Ако не можете да бъдете отговорни пред думите и делата Ми, вашата съдба ще бъде наказание. Всяка благодат, благословение и прекрасен живот в Царството няма да имат нищо общо с вас. Това е краят, който заслужавате, и последствие от собствените ви дела!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

Ежедневни Божии слова  Откъс 449

Тези невежи и арогантни хора не само че не се стараят и не изпълняват задълженията си, но и протягат ръце за благодат, сякаш заслужават това, което искат. А ако не получат това, което искат, те стават още по-невярващи. Как може да се смята, че такива хора притежават разум? Вие сте лишени от заложби и от разум, напълно неспособни да изпълнявате дълга, който трябва да изпълнявате по време на делото на управлението. Стойността ви вече се е понижила рязко. Фактът, че не Ми се отблагодарявате за такава проявена към вас благодат, е краен бунт; вече можете да бъдете осъдени за това, това говори за вашата страхливост, неспособност, низост и подлост. Как все още се осмелявате да протягате ръце? Неспособността ви да допринесете дори с малко за Моето дело, неспособността ви да бъдете отдадени и да останете непоколебими в свидетелството си за Мен са ваши грешки и провали, но въпреки това Ме нападате, говорите лъжи за Мен и се оплаквате, че съм несправедлив. Това ли е вашата вярност? Това ли е вашата любов? Какво друго дело можете да извършите освен това? Какъв е вашият принос в цялото дело, което сте извършили? Колко сте вложили? Аз вече проявих голяма снизходителност, като не ви обвиних, но вие все още безсрамно Ми предлагате оправдания и тихо роптаете срещу Мен. Нямате ли капка човечност? Въпреки че дългът на човека е подправен с много човешки мисли и представи, ти трябва да изпълняваш дълга си и да бъдеш отдаден. Нечистотиите в делото на човека са свързани с неговите заложби, докато ако човек не изпълнява задълженията си, това показва неговото бунтарство. Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или извинения. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Понасянето на несгоди се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълняване на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече си способен да изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще бъдеш способен да придобиеш и толкова по-практичен ще става изказът ти. Онези, които само отбиват номера при изпълнението на дълга си и не търсят истината, ще бъдат отстранени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуването на истината и не практикуват истината в изпълнението на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще понесат несгоди. Проявите им не само че са нечисти, но и всичко, което излъчват, е зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

Ежедневни Божии слова  Откъс 450

Ако нямаш познания за Божието дело, няма да знаеш как да си сътрудничиш с Бог. Ако не познаваш принципите на Божието дело и не си наясно как Сатана действа в човека, няма да имаш път към практиката. Ревностният стремеж сам по себе си няма да ти позволи да постигнеш резултатите, изисквани от Бог. Такъв начин на трупане на опит прилича на този на Лаврентий: не прави разлика между едно и друго и се съсредоточава само върху опита, напълно не съзнавайки какво е делото на Сатана, какво е делото на Светия Дух, в какво състояние се намира човек без Божието присъствие и какви хора Бог иска да усъвършенства. Какви принципи трябва да се възприемат, когато се работи с различни типове хора, как да се разбират Божиите намерения в настоящето, как да се познае Божия нрав и към кои хора, обстоятелства и епохи са насочени Божията милост, величие и правда — той няма проницателност за нито едно от тези неща. Ако хората нямат многобройни визии като основа за своя опит, тогава за живот не може да става и дума, а още по-малко за опит. Те могат глупаво да продължат да се подчиняват на всичко и да го понасят. Много е трудно да бъдат усъвършенствани такива хора. Може да се каже, че ако нямаш нищо с визиите, за които се говори по-горе, това е достатъчно доказателство, че си кретен, ти си като солен стълб, който винаги стои в Израил. Такива хора са безполезни, не стават за нищо! Някои хора винаги се подчиняват сляпо, те винаги знаят само своето и винаги използват собствените си начини на поведение, когато се занимават с нови въпроси, или използват „мъдростта“, за да се занимават с тривиални въпроси, недостойни за споменаване. Такива хора са лишени от проницателност и сякаш природата им е да се примиряват с това, че ги критикуват, и те винаги са същите, никога не се променят. Такива хора са глупаци, на които им липсва и най-малката проницателност. Те никога не се опитват да вземат мерки, съобразени с обстоятелствата или с различните хора. Такива хора нямат опит. Виждал съм някои хора, които са толкова обвързани със знанието за самите тях, че когато се сблъскат с хора, обладани от действието на зли духове, навеждат глава и изповядват греховете си, без да смеят да се изправят и да ги осъдят. А когато се сблъскат с очевидното действие на Светия Дух, не смеят да се покорят. Те вярват, че злите духове също са в ръцете на Бог и нямат ни най-малка смелост да се изправят и да им се противопоставят. Такива хора позорят Бог и са напълно неспособни да носят тежко бреме за Него. Такива объркани хора не правят никакви разграничения. Затова такова средство за придобиване на опит трябва да бъде изкоренен, защото е недопустим в Божиите очи.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За опита)

Ежедневни Божии слова  Откъс 451

В това течение всички онези, които наистина обичат Бог, имат възможността да бъдат усъвършенствани от Него. Няма значение дали са млади, или възрастни — докато имат сърце, което се покорява на Бог и се бои от Него, те могат да бъдат усъвършенствани от Него. Бог усъвършенства хората според различните им функции. Докато влагаш всичките си сили и се подчиняваш на Божието дело, можеш да бъдеш усъвършенстван от Него. В момента никой от вас не е съвършен. Понякога сте способни да изпълнявате една функция, а друг път можете да изпълнявате две. Само ако правите всичко възможно, за да отдадете всичко на Бог, накрая ще бъдете усъвършенствани от Него.

Младите хора нямат почти никаква философия за светските отношения и не притежават необходимите мъдрост и прозрение. Бог идва, за да усъвършенства човешката мъдрост и прозрение. Неговото слово изглажда техните недостатъци. Въпреки това нравът на младите хора е нестабилен и трябва да бъде преобразен от Бог. Младите хора имат по-малко религиозни представи и по-малко философии за светските отношения; те мислят за всичко в прости понятия и техните разсъждения не са сложни. Това е частта от човешката им природа, която все още не се е оформила, и е достойна за похвала; младите обаче са невежи и им липсва мъдрост. Това е нещо, което трябва да бъде усъвършенствано от Бог. Усъвършенстването от Бог ще ви даде възможност да станете проницателни. Ще си изясните много духовни неща и постепенно ще станете годни да служите на Бог. По-възрастните братя и сестри също имат своите функции и не са изоставени от Бог. По-възрастните братя и сестри също имат желателни и нежелателни черти. Те притежават повече философии за светските отношения и повече религиозни представи. В действията си те се придържат към строго установени конвенции, тъй като обичат правила, които прилагат механично и без гъвкавост. Това е нежелателна черта. Тези по-възрастни братя и сестри обаче остават спокойни и непоклатими, независимо какво се случва; нравът им е стабилен и нямат променливи настроения. Те може и да разбират нещата по-бавно, но това не е голям недостатък. Ако можете да се покорявате, ако можете да приемете настоящите Божии слова и да не гледате Божиите слова под лупа, ако се стремите единствено към покорство и следване и никога не осъждате Божиите слова и не таите други лоши мисли за тях, ако приемате Неговите слова и ги прилагате на практика — след като сте изпълнили тези условия, можете да бъдете усъвършенствани.

Независимо дали сте по-млад или по-възрастен брат или сестра, вие знаете функцията, която трябва да изпълнявате. Хората в младостта си не са арогантни; по-възрастните не са негативни, нито се отдръпват. Нещо повече, те могат да използват взаимно силните си страни, за да компенсират своите слабости, и могат да си служат взаимно без никакви предубеждения. Между по-младите и по-възрастните братя и сестри се изгражда мост на приятелство и благодарение на Божията любов можете да се разбирате по-добре. По-младите братя и сестри не гледат с пренебрежение на по-възрастните братя и сестри, а по-възрастните братя и сестри не са самоправедни: това не е ли хармонично сътрудничество? Ако всички вие имате решимост за това, тогава Божията воля със сигурност ще бъде изпълнена във вашето поколение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За това, че всеки изпълнява своята функция)

Ежедневни Божии слова  Откъс 452

Въз основа на твоите действия и поведение днес ще се определи дали ще бъдеш благословен или ще понасяш несгоди. Ако трябва да бъдеш усъвършенстван от Бог, това трябва да е в тази настояща епоха; няма да има друга възможност в бъдеще. Бог наистина иска да ви усъвършенства сега и това не е само на думи. Бог желае да ви усъвършенства в бъдеще, независимо от това какви изпитания ви сполетяват, какви събития се случват или с какви бедствия се сблъсквате. Това е категоричен и неоспорим факт. Как можем да се убедим в него? Това се вижда от факта, че Божието слово през вековете и поколенията никога не е достигало такава голяма висота и не е навлизало в най-висшата сфера така, както днес. Работата на Светия Дух върху всички хора днес е безпрецедентна. Едва ли някое от миналите поколения е имало подобно преживяване; дори в епохата на Исус днешните откровения не са съществували. Изречените на вас слова, разбраното от вас и натрупаният от вас опит достигнаха кулминацията си. Дори в разгара на изпитания и наказания вие, хора, не се отказвате и това е достатъчно доказателство, че Божието дело е достигнало безпрецедентен блясък. Това не е нещо, което човек може да постигне. Не е нещо, което човек поддържа; по-скоро това е дело на Самия Бог. Така от много от фактите за Божието дело може да се види, че Бог желае да усъвършенства човека и Той със сигурност може да ви направи пълноценни. Ако стигнете до това прозрение и направите това ново откритие, тогава няма да чакате второто идване на Исус; вместо това ще позволите на Бог да ви направи пълноценни в настоящата епоха. Затова всички вие трябва да направите всичко възможно и да не пестите усилия, за да бъдете усъвършенствани от Бог.

Сега не обръщай внимание на негативните неща. На първо място, забрави и игнорирай всичко, което те кара да се чувстваш зле. Когато вършиш дела, прави го със сърце, което търси и което чувства пътя си напред — богопокорно сърце. Вие правите положителна крачка напред всеки път, когато усетите слабост в себе си, но не ѝ позволите да ви възпира, и продължавате да изпълнявате функциите, които имате. Например вие, по-възрастните братя и сестри, имате религиозни идеи, но можеш да се молиш, да се подчиняваш, да ядеш и пиеш от Божието слово и да пееш църковни песни… Казано накратко, трябва да се посветите с цялата сила, която можеш да събереш, на всичко, което можеш да правиш, каквито и функции да изпълняваш. Не чакай пасивно. Първата стъпка е да можеш да удовлетвориш Бог в изпълнението на своя дълг. Ще бъдеш усъвършенстван от Него, след като успееш да разбереш истината и постигнеш навлизане в реалността на Божиите слова.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За това, че всеки изпълнява своята функция)

Ежедневни Божии слова  Откъс 453

Всеки, който е взел решение за това, може да служи на Бог; но само тези, които проявяват внимание към Божиите намерения и ги разбират, са годни и имат право да Му служат. Открих, че мнозина между вас вярват, че щом пламенно разпространяват евангелието заради Бог, тръгват на път заради Бог, дават всичко от себе си и се отказват от различни неща заради Бог и така нататък, то това е служене на Бог. Дори по-религиозни хора смятат, че да служиш на Бог означава да търчиш насам-натам с Библия в ръце, да разпространяваш евангелието на небесното царство и да спасяваш хора, като ги накараш да се покаят и изповядат. Мнозина свещенослужители също мислят, че служенето на Бог се състои в проповядване в параклиса, след като са учили дълги години в семинарията, и поучаване на хората с четене на пасажи от Библията. Освен това, някои хора от бедни региони вярват, че служенето на Бог означава да изцеляват болните и да изгонват демони сред братята и сестрите си или да се молят за тях, или да им служат. Мнозина сред вас смятат, че служенето на Бог означава да ядеш и пиеш Божиите слова, да се молиш на Бог всеки ден, а също и да ходиш на църква и да работиш в църквите навсякъде. Други братя и сестри вярват, че служене на Бог значи никога да не встъпят в брак и да не създадат семейство, а да се посветят изцяло на Бог. Но малцина знаят какво наистина значи служене на Бог. Въпреки че хората, които служат на Бог, са многобройни като звездите в небето, броят на тези, които могат да служат пряко и в съответствие с Божиите намерения, е незначителен. Защо казвам това? Понеже не разбирате същността на израза „служене на Бог“; разбирате съвсем малко как да служите според Божиите намерения. Хората спешно трябва да разберат какво точно служене на Бог е в съответствие с намеренията Му.

Ако желаете да служите в съгласие с Божиите намерения, първо трябва да разберете какви хора са угодни на Бог, какви хора Бог мрази, какви хора Бог усъвършенства и какви хора са пригодни да Му служат. Трябва поне да знаете това. Освен това, трябва да знаете целите на Божието дело, както и какво дело върши Бог тук и сега. Когато разберете това, както и чрез водителството на Божиите думи, първо трябва да имате навлизане и да получите Божието поръчение. След като действително сте преживели Божиите думи и наистина познавате Божието дело, ще бъдете достойни да служите на Бог. Когато Му служите, Бог отваря духовните ви очи и ви позволява да разбирате по-добре делото Му и да го виждате по-ясно. Когато навлезеш в тази реалност, преживяванията ти ще бъдат по-дълбоки и практически; всички вие, които сте имали такива преживявания, ще можете да ходите между църквите и ще давате принос на братята и сестрите си, така че всички ще черпите взаимно от силните качества на другите, за да компенсирате собствените си недостатъци, и духът ви ще се обогатява със знание. Едва след като постигнете това, ще можете да служите в съответствие с Божиите намерения и Бог ще може да ви направи съвършени в процеса на служенето ви.

Тези, които служат на Бог, трябва да са Негови довереници; те трябва да са Му угодни и да са способни на върховна вярност към Него. Независимо дали действаш насаме или пред хората, можеш да спечелиш Божията радост пред Бог, можеш да бъдеш непоколебим пред Него; независимо от начина, по който се отнасят към теб другите, ти винаги вървиш по пътя, по който трябва, и зачиташ изцяло Божието бреме. Само такива хора са доверени на Бог. Божиите довереници могат да Му служат директно, защото са получили великото Божие поръчение и Божието бреме, могат да направят Божието сърце свое собствено и да поемат бремето Му като свое собствено и дори не обръщат внимание на придобиването или загубата на бъдещите си перспективи; когато перспективите им са да нямат нищо и няма да придобият нищо, те винаги ще вярват в Бог с боголюбиво сърце. Ето такъв човек е Божи довереник. Тези Божии довереници са и Негови довереници; само Божиите довереници биха могли да споделят Неговото безпокойство и Неговите мисли; дори когато плътта им е слаба и в болки, те могат да издържат болката и да се откажат от това, което обичат, за да удовлетворят Бог. На такива хора Бог дава повече товари и това, което Той желае да върши, се потвърждава от свидетелството на тези хора. Така те са угодни на Бог и са Негови служители, които са в съответствие с намеренията Му; само такива хора могат да управляват заедно с Бог. Именно когато станеш истински Божи довереник, ще управляваш заедно с Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

Ежедневни Божии слова  Откъс 454

Исус успя да извърши Божието поръчение — делото на изкуплението на цялото човечество — защото можеше да прояви внимание към Божиите намерения, без да прави планове или подредби за Себе си. Затова Той също беше близък довереник на Бог — Самият Бог — и всички вие добре разбирате това. (Всъщност Той беше Самият Бог, засвидетелстван от Бог. Споменавам го тук, за да използвам обстоятелството с Исус като илюстрация по темата.) Той можеше да постави управленския план на Бог в самия център и винаги се молеше на небесния Отец и търсеше волята Му. Той се помоли и каза: „Отче Боже! Ако е Твоята воля, тогава го осъществи, и постъпвай не според Моите желания, а според Твоя план. Човекът може да е слаб, но защо да Те е грижа за него? Как може човекът да е достоен за Твоята загриженост, човекът, който е като мравка в ръката Ти? В сърцето Си желая само да изпълня волята Ти и желая да можеш да извършиш това, което искаш да извършиш в Мен според Своите Собствени желания“. По пътя към Ерусалим Исус агонизираше, сякаш нож се въртеше в сърцето Му, но въпреки това нямаше ни най-малко намерение да измени на думата Си; мощна сила постоянно Го подтикваше към мястото, където щеше да бъде разпънат. Накрая Той беше прикован на кръста и стана подобие на греховна плът, като така изпълни делото на изкуплението на човечеството. Той се освободи от оковите на смъртта и Хадес. Пред Него смъртта, адът и Хадес загубиха силата си и бяха победени от Него. Той живя тридесет и три години и през цялото време винаги правеше всичко възможно, за да удовлетвори Божиите намерения според Божието дело тогава; никога не се съобразяваше със Собствената Си печалба или загуба, а винаги правеше планове заради намеренията на Бог Отец. Когато Исус беше кръстен, Бог рече: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“. Понеже служенето Му пред Бог беше в съответствие с Божиите намерения, Бог положи на плещите Му тежкото бреме на изкуплението на цялото човечество и Го накара да го извърши, а Той бе пригоден и в правото Си да изпълни тази важна задача. През целия си живот Той понасяше неизмеримо страдание за Бог и беше изкушаван от Сатана безброй пъти, но никога не се обезсърчи. Бог Му възложи такава важна задача, защото Му имаше доверие и Го обичаше, затова лично Бог рече: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“. Само Исус можеше да изпълни това поръчение тогава и това беше една практическа страна на изпълнението на Божието дело за изкуплението на цялото човечество в Епохата на благодатта.

Ако сте способни да проявите пълно внимание към Божието бреме, както стори Исус, и да се опълчите на плътта, Бог ще ви повери Своите важни задачи, за да отговаряте на условията да служите на Бог. Само при такива обстоятелства ще дръзнете да кажете, че следвате Божията воля и изпълните поръчението Му; само тогава ще дръзнете да кажете, че наистина служите на Бог. В сравнение с примера на Исус, осмеляваш ли се да кажеш, че си Божи довереник? Смееш ли да кажеш, че следваш Божията воля? А че наистина служиш на Бог? Днес не разбираш как да служиш на Бог; осмеляваш ли се да се наречеш Божи довереник? Ако кажеш, че служиш на Бог, не богохулстваш ли? Помисли: на Бог ли служиш или на себе си? Служиш на Сатана, но упорито твърдиш, че служиш на Бог — по този начин не богохулстваш ли? Мнозина зад гърба Ми ламтят за облагите на общественото положение, тъпчат се с храна, обичат да се успиват и се грижат всячески за плътта си, като постоянно се боят, че няма изход за плътта. Не изпълняват истинската си функция в църквата, а използват църквата за свои облаги, или пък порицават братята и сестрите си с Моите слова, като възпират други от горе. Тези хора постоянно твърдят, че следват Божията воля и че са Божии довереници — не е ли абсурдно? Ако мотивацията ти е правилна, но не можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения, значи се държиш глупаво; но ако мотивацията ти не е правилна, а все пак твърдиш, че служиш на Бог, значи се опълчваш срещу Бог и Той трябва да те накаже! Не съчувствам на такива хора! Те са търтеи в Божия дом, постоянно желаят удобството на плътта и нехаят за интересите на Бог. Те винаги търсят собствената си полза и не обръщат внимание на Божиите намерения. Не могат да приемат вглеждането на Божия Дух в делата им. Постоянно са криви и измамни и лъжат братята и сестрите си, двулични са като лисица в лозе, която краде грозде и тъпче лозето. Могат ли такива хора да са Божии довереници? Заслужаваш ли да получиш благословенията на Бог? Не поемаш товар за своя живот и за църквата; годен ли си да получиш Божието поръчение? Кой ще посмее да се довери на човек като теб? Когато служиш по този начин, Бог може ли да ти довери по-важна задача? Няма ли това да забави делото Му?

Казвам това, за да знаете какви условия трябва да са изпълнени, за да служите в съгласие с Божиите намерения. Ако не отдадете сърцето си на Бог, ако не проявите внимание към Божиите намерения, както направи Исус, Бог не може да ви има доверие и накрая ще ви съди. Може би в служенето си на Бог днес таиш намерение да Го измамиш и постоянно се отнасяш към Него повърхностно. Накратко, ако мамиш Бог, ще те сполети безпощадна присъда, независимо от всичко останало. Трябва да използвате факта, че току-що сте стъпили на верния път за служене на Бог, за да отдадете сърцата си на Бог без двуличие. Независимо дали стоиш пред Бог или пред други хора, сърцето ти трябва винаги да е обърнато към Него и да си твърдо решен да обичаш Бог, както Исус Го обичаше. Така Бог ще те направи съвършен, за да бъдеш Негов служител, който е в съответствие с намеренията Му. Ако действително желаеш Бог да те направи съвършен, а служенето ти да бъде в съответствие с намеренията Му, то трябва да промениш досегашните си възгледи за вярата в Бог, както и старите начини, по които си служил на Бог, така че Той да усъвършенства все по-голяма част от теб. Така Бог няма да те остави и ще бъдеш в челните редици на тези, които обичат Бог, както беше Петър. Ако не се покаеш, ще имаш същата участ като Юда. Всички, които вярват в Бог, трябва да разберат това.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

Ежедневни Божии слова  Откъс 455

От началото на Своето дело в цялата вселена Бог е предопределил много хора да Му служат, включително хора от всички сфери на живота. Целта Му е да удовлетвори Своите намерения и да завърши безпроблемно Своето дело на земята; това е Божията цел при избора на хора, които да Му служат. Всеки човек, който служи на Бог, трябва да разбира Неговото намерение. Това Негово дело прави по-очевидни за хората Божията мъдрост и всемогъщество, както и принципите на Неговото дело на земята. Бог действително е дошъл на земята, за да върши Своето дело, да има досег с хората, за да могат те да познаят по-ясно делата Му. Днес вие, тази група хора, имате щастието да служите на Бог на практика. Това е неизмеримо благословение за вас — вие наистина сте въздигнати от Бог. При избора на човек, който да Му служи, Бог винаги има Свои собствени принципи. Служенето на Бог в никакъв случай не е просто въпрос на ентусиазъм, както хората си представят. Днес вие виждате, че всички, които служат на Бог, правят това, защото имат водачеството на Бог и делото на Светия Дух и защото са хора, които се стремят към истината. Това са минималните условия за всички, които служат на Бог.

Служенето на Бог не е проста задача. Хората, чийто покварен нрав остава непроменен, никога не могат да служат на Бог. Ако твоят нрав не е съден и наказан от Божието слово, тогава той все още представлява Сатана, което доказва, че твоето служене на Бог произтича от собствените ти добри намерения, че твоето служене се основава на сатанинската ти природа. Ти служиш на Бог с твоя естествен характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са отвратителни за Бог; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в житейския ти нрав; напротив, твоето служене ще те направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен характер и преживявания, получени от служенето ти според собствения ти нрав. Това са преживяванията и уроците на човека. Това е философията на човека за светските отношения. Такива хора могат да бъдат класифицирани като фарисеи и религиозни служители. Ако не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристи и антихристи, които подвеждат хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат отстранени по всяко време. Хората, които прилагат придобития си дългогодишен опит в служене на Бог, за да спечелят на своя страна сърцата на другите, да ги поучават и да ги възпират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от ползите на статуса, ще паднат пред Бог. Те са от същия вид като Павел, като се осланят на старшинството си и се хвалят със своите качества. Бог няма да усъвършенства такива хора. Такова служене прекъсва Божието дело. Хората винаги се придържат към старото. Те се придържат към представите от миналото, към всичко от отминалите времена. Това е голяма пречка за тяхното служене. Ако не можеш да отхвърлиш тези неща, те ще задушат целия ти живот. Бог няма да те одобри ни най-малко, дори и да счупиш краката си от тичане или гърба си от тежка работа, дори и да си мъченик в служенето си на Бог. Точно обратното: Той ще каже, че си злосторник.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато)

Ежедневни Божии слова  Откъс 456

От днес нататък Бог официално ще усъвършенства онези, които нямат религиозни представи, които са готови да оставят настрана старите си същности и които са покорни към Бог по простосърдечен начин. Той ще усъвършенства онези, които копнеят за Божието слово. Тези хора би трябвало да се изправят и да служат на Бог. В Бог има безкрайно изобилие и безгранична мъдрост. Удивителната Му работа и скъпоценни думи очакват още по-голям брой хора да се възползват от тях. Факт е, че тези нови неща са трудни за приемане от хората с религиозни представи, от хората, които претендират за старшинство, и от хората, които не могат да оставят настрана собствената си личност. Светият Дух няма възможност да усъвършенства тези хора. Ако човек не е решил да се покорява и не жадува за Божието слово, тогава няма начин да приеме тези нови неща; той просто ще става все по-бунтовен, все по-коварен и по този начин ще се озове на погрешния път. В Своето дело сега Бог ще въздигне повече хора, които наистина Го обичат и могат да приемат новата светлина, и Той напълно ще прекрати отношенията си с религиозните лидери, които претендират за своето старшинство; Той не желае нито един от тези хора, които упорито се противопоставят на промяната. Ти искаш ли да бъдеш един от тези хора? Изпълняваш ли своето служене според своите предпочитания, или според това, което Бог изисква? Това е нещо, което трябва да узнаеш сам. Ти религиозен служител ли си, или си новородено бебе, усъвършенствано от Бог? Каква част от твоето служене се възхвалява от Светия Дух? За каква част от него Бог няма дори да Си спомни? Колко голяма е промяната в живота ти в резултат на всичките ти години служене? Наясно ли си с всичко това? Ако си истински вярващ, ти ще отхвърлиш старите си религиозни представи от миналото и ще служиш на Бог по-добре по нов начин. Не е късно да се изправиш сега. Старите религиозни представи могат да накарат човек да загуби целия си живот. Опитът, който човек придобива, може да го накара да се отклони от Бог и да върши нещата по свой собствен начин. Ако не оставиш тези неща настрана, те ще станат спънки за растежа на живота ти. Бог винаги усъвършенства хората, които Му служат, и не ги отстранява с лека ръка. Ако истински приемеш съда и наказанието на Божието слово, ако можеш да отхвърлиш старите си религиозни практики и правила и престанеш да използваш старите религиозни представи като мярка за днешното Божие слово, само тогава ще има бъдеще за теб. Но ако се придържаш към старите неща, ако все още ги цениш, няма начин да бъдеш спасен. Бог не се интересува от такива хора. Ако наистина искаш да бъдеш усъвършенстван, трябва да се решиш да се откажеш напълно от всичко от миналото. Дори и ако това, което е правено преди, е било правилно, дори и ако е било Божие дело, ти пак трябва да си в състояние да го оставиш настрана и да спреш да се вкопчваш в него. Дори и да е било сигурно, че това е дело на Светия Дух, че е извършено директно от Светия Дух, днес трябва да го оставиш настрана. Не трябва да продължаваш да се държиш за него. Това е, което Бог изисква. Всичко трябва да бъде подновено. В Божието дело и в Божието слово Той не споменава старите неща, които са преминали, Той не рови в стария алманах; Бог е Бог, който винаги е нов и никога стар и не се вкопчва дори в собствените Си думи от миналото — това показва, че Бог не следва никакви правила. Така че, ако ти, като човешко същество, винаги се вкопчваш в нещата от миналото, ако отказваш да ги пуснеш и строго ги прилагаш по шаблонен начин, докато Бог вече не работи по начина, по който е работил в миналото, тогава не са ли твоите думи и действия подривни? Не си ли враждебен на Бог? Готов ли си да съсипеш целия си живот заради тези стари неща? Тези стари неща ще те превърнат в човек, който прекъсва Божието дело — такъв човек ли искаш да бъдеш? Ако наистина не искаш това, тогава бързо прекрати нещата, които правиш, и се обърни; започни всичко отначало. Бог няма да помни миналото ти служене.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато)

Ежедневни Божии слова  Откъс 457

Що се отнася до работата, човек вярва, че работата е да си ангажиран за Бог, да проповядваш навсякъде и да отдаваш всичко от себе си за Него. Въпреки че това убеждение е правилно, то е твърде едностранчиво; това, което Бог иска от човека, не е само да е ангажиран за Него; освен това, тази работа е свързана и със служение и приток в духа. Много братя и сестри, дори и след многогодишен опит, никога не са мислили да работят за Бог, защото работата, както я схваща човек, е несъвместима с това, което Бог иска. Ето защо човекът няма никакъв интерес към работата и точно поради тази причина навлизането на човека в нея също е доста едностранчиво. Всички вие трябва да започнете своето навлизане с работа за Бог, така че да можете да преминете по-добре през всички аспекти на опита. Ето в какво трябва да навлезете. Работата не се отнася до това да бъдете ангажирани за Бог, а до това дали животът на човека и това, което той изживява, могат да доставят наслада на Бог. Работата се отнася до хора, които използват своята преданост към Бог и познанието си за Бог, за да свидетелстват за Него, а също и за да се грижат за нуждите на хората. Такава е отговорността на човека и всички хора трябва да разберат това. Може да се каже, че вашето навлизане е вашата работа и че вие се стремите да навлезете по време на работата си за Бог. Да преживяваш Божието дело не означава само да знаеш как да ядеш и пиеш Неговото слово; по-важното е, че трябва да знаете как да свидетелствате за Бог, да можете да служите на Бог и да можете да се грижите за хората и да им осигурявате ресурс. Това е работа, а също така е и вашето навлизане; това е, което всеки човек трябва да постигне. Има много хора, които се съсредоточават само върху това да са ангажирани за Бог и да проповядват навсякъде, но пренебрегват индивидуалния си опит и пренебрегват навлизането си в духовния живот. Именно това е довело дотам, че тези, които служат на Бог, са се превърнали в хора, които се противопоставят на Бог. Тези, които са служили на Бог и са се грижели за нуждите на хората през всичките тези години, просто са смятали работата и проповядването за навлизане и никой от тях не е приемал индивидуалния си духовен опит за важен в навлизането. Вместо това те са възприемали просвещението, което получават от действието на Светия Дух, като свой капитал, който да използват в обучението на другите. Когато проповядват, те са много натоварени и получават действието на Светия Дух, като чрез това освобождават гласа на Светия Дух. В такъв момент тези, които работят, са изпълнени със самодоволство, сякаш действието на Светия Дух се е превърнало в техен индивидуален духовен опит; те чувстват, че всички думи, които изричат, принадлежат на тяхното индивидуално същество, но в същото време техният собствен опит не им изглежда толкова ясен, колкото са го описали. Нещо повече, преди да започнат да говорят, те изобщо нямат представа какво ще кажат, но когато Светият Дух подейства в тях, думите им се изливат в безкраен поток. След като веднъж си проповядвал по такъв начин, ти усещаш, че действителният ти духовен ръст не е толкова малък, колкото си смятал преди, и като в ситуация, в която Светият Дух е действал в теб няколко пъти, решаваш, че вече имаш духовен ръст, и погрешно вярваш, че действието на Светия Дух е твоето собствено навлизане и твоето собствено същество. Когато постоянно преживяваш по този начин, ще станеш небрежен по отношение на собственото си навлизане, ще изпаднеш в леност, без да забележиш, и ще престанеш да отдаваш значение на индивидуалното си навлизане. Поради тази причина, когато се грижиш за нуждите на другите, трябва ясно да разграничаваш своя духовен ръст от действието на Светия Дух. Това може да улесни още повече навлизането ти и да донесе повече ползи за твоя опит. Когато човекът възприеме действието на Светия Дух като свое индивидуално изживяване, това се превръща в източник на поквара. Ето защо казвам, че какъвто и дълг да изпълнявате, трябва да гледате на навлизането си като на жизненоважен урок.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (2))

Ежедневни Божии слова  Откъс 458

Човек работи, за да удовлетвори намеренията на Бог, да доведе всички онези, които са в съгласие с намеренията Му пред Него, да доведе човека при Бог и да представи действието на Светия Дух и Божието ръководство на човека, като по този начин усъвършенства плодовете на Божието дело. Ето защо е наложително да сте напълно наясно със същността на делото. Като използван от Бог, всеки човек е достоен да работи за Бог, тоест всеки има възможност да бъде използван от Светия Дух. Има обаче нещо, което трябва да осъзнаете: когато човек върши работата, която е поръчана от Бог, на него му е дадена възможността да бъде използван от Бог, но това, което се казва и разбира от човека, не е изцяло равнозначно на неговия духовен ръст. Всичко, което можете да направите, е да опознаете по-добре своите слабости по време на работата си и да получите по-голямо просвещение от Светия Дух. Така ще имате възможност да спечелите по-добро навлизане в хода на работата си. Ако човекът разглежда напътствията, които идват от Бог, като свое собствено навлизане и като нещо, което е присъщо на самия него, тогава няма да има потенциал за растеж на човешкия духовен ръст. Просвещението, което Светият Дух извършва в хората, се случва, когато те се намират в нормално състояние; в такива моменти хората често бъркат просветлението, което получават, с действителния си духовен ръст, защото начинът, по който Светият Дух просвещава, е изключително нормален и Той използва това, което е присъщо на човека. Когато хората работят и говорят или когато се молят и правят своите духовни поклонения, има истини, които внезапно им се изясняват. В действителност обаче това, което човекът вижда, е само просветление от Светия Дух (естествено, това просветление е свързано със сътрудничеството на човека) и не представлява неговия истински духовен ръст. След период на изживявания, в който човекът се сблъсква с някои трудности и изпитания, неговият истински духовен ръст става очевиден при тези обстоятелства. Едва тогава човекът ще открие, че неговият духовен ръст не е толкова голям и егоизмът, личните съображения и алчността му излизат наяве. Едва след няколко цикъла на подобни изживявания много от пробудилите се в духа си хора ще осъзнаят, че това, което са преживели в миналото, не е било тяхната собствена индивидуална реалност, а моментно просветление от Светия Дух и че човекът само е получил тази светлина. Когато Светият Дух просвещава човека, за да разбере той истината, това често става по ясен и отчетлив начин, без обяснение за това как са възникнали нещата или накъде отиват. Това означава, че вместо да включва човешките трудности в това откровение, Той директно разкрива истината. Когато човекът се сблъска с трудности в процеса на навлизане и след това получи просветлението на Светия Дух, това се превръща в негово действително изживяване. […] Ето защо в същото време, когато получавате действието на Светия Дух, трябва да отдавате още по-голямо значение на вашето навлизане, като виждате какво точно е действието на Светия Дух и какво е вашето навлизане, както и да включите действието на Светия Дух във вашето навлизане, за да можете да получите повече усъвършенстване от Светия Дух и за да може същността на действието на Светия Дух да се прояви във вас. В хода на вашето изживяване на действието на Светия Дух ще опознаете Светия Дух, както и самите себе си, и освен това, насред незнайно колко пристъпи на силно страдание, ще развиете нормална връзка с Бог и връзката между вас и Бог ще става все по-близка с всеки изминал ден. След безброй случаи на окастряне и облагородяване вие ще развиете истинска любов към Бог. Ето защо трябва да осъзнаете, че страданията, поразяването и изпитанията не са страшни; това, което е страшно, е да имате само действието на Светия Дух, но не и вашето навлизане. Когато настъпи денят, в който Божието дело ще бъде завършено, вие ще сте работили напразно; въпреки че сте преживели Божието дело, няма да сте познали Светия Дух и няма да сте имали свое собствено навлизане. Просвещението, което Светият Дух извършва в човека, не е за да поддържа човешката страст, а за да отвори пътя за навлизането на човека, както и за да позволи на човека да опознае Светия Дух и от този момент да развие сърце, изпълнено със страх и обожание към Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (2))

Ежедневни Божии слова  Откъс 459

В делото на тези, които са преминали през кастрене, правосъдие и наказание, има много по-малко отклонения, а изразът на тяхното дело е много по-точен. Тези, които разчитат на своята естественост в делото си, правят доста големи грешки. Делото на неусъвършенстваните хора изразява твърде много от тяхната естественост, което се превръща в сериозна пречка за действието на Светия Дух. Без значение колко добри са заложбите на даден човек, той също трябва да премине през кастрене и правосъдие, преди да може да върши делото на Божието поръчение. Ако той не премине през такова правосъдие, тогава делото му, колкото и добре да е извършено, не може да бъде в съответствие с принципите на истината, а ще бъде само плод на собствената му естественост и човешка добродетел. Делото на онези, които са преминали през кастрене и правосъдие, е много по-точно от това на онези, които не са преминали през кастрене и правосъдие. Онези, които не са преминали през правосъдие, не изразяват нищо друго освен човешка плът и мисли, примесени с голяма доза човешки интелект и вродени таланти. Това не е точен човешки израз на Божието дело. Онези, които ги следват, са привлечени от вродените им заложби. Тъй като те изразяват твърде много от човешките прозрения и преживявания, които са почти откъснати от първоначалното Божие намерение и се отклоняват твърде много от него, делото на този тип човеци не може да доведе хората до Бог, а по-скоро ги води до човека. Така че онези, които не са преминали през правосъдие и наказание, са негодни да вършат делото на Божието поръчение. Делото на един компетентен работник може да вкара хората в правия път и да им даде по-дълбоко навлизане в истината. Делото му може да доведе хората до Бог. Освен това делото, което той върши, може да се променя според човека и не е обвързано с правила, а позволява на хората да имат свобода и способност за постепенно израстване в живота и по-дълбоко навлизане в истината. Делото на един некомпетентен работник е изпълнено с недостатъци. Делото му е неразумно. Той може да води хората само към правила и това, което изисква от тях, не е съобразено с индивидуалността на човека; в работата си той не взема предвид истинските нужди на хората. В този тип дело има твърде много правила и твърде много доктрини и то не може да води хората към реалността или към нормалните практики на житейско израстване. То може само да научи хората да се придържат към няколко безполезни правила. Този вид напътствия само заблуждават хората. Такъв човек ще ви накара да станете като него; той може да ви води само към това, което притежава и което е. Ключът към това да се даде възможност на последователите да разпознаят дали имат достоен водач, е да се вгледат в начина, по който са водени, и в резултатите от делото, и да видят дали усвояват принципи, които съответстват на истината, и дали тръгват по път на практика, който е подходящ за тяхната трансформация. Трябва да разпознавате различното дело на различните типове хора; не бива да се превръщате в сляп последовател. Това се отнася до въпроса за навлизането на хората. Ако не си в състояние да различиш чие ръководство има път и чие — не, лесно ще бъдеш подведен. Всичко това има пряко въздействие върху собствения ти живот. В делото на неусъвършенстваните хора има твърде много естественост; в него е примесена твърде много човешка воля. Тяхното същество е естествеността, това, с което са се родили. Това не е живот след кастрене или реалност след трансформация. Как може такъв човек да подкрепя онези, които се стремят към живот? Животът, който човек първоначално притежава, се състои от вродената му интелигентност или талант. Такава интелигентност или талант е твърде далеч от точните изисквания на Бог към човека. Ако човек не е бил усъвършенстван и неговият покварен нрав не е бил подложен на кастрене, между това, което изразява, и истината ще има пропаст; неясни неща, като неговото въображение и едностранчив опит, винаги ще се смесват с това, което изразява. Нещо повече, независимо как действа той, хората ще усещат липсата на обща цел и на истина, подходящи за навлизането на всички хора. Повечето от изискванията, които се поставят пред хората, са извън техните възможности, те са принудени да правят това, на което не са способни. Такова е действието на човешката воля. Поквареният човешки нрав, неговите мисли и представи проникват във всички части на тялото му. Човекът няма вроден инстинкт да прилага истината на практика, нито пък инстинкт да я разбира пряко. Ако към това се прибави и поквареният човешки нрав, това не създава ли прекъсвания, когато такъв човек от естествен тип извършва своята работа? Но онзи, който е преминал през процеса на усъвършенстване, има опит с истината, която трябва да бъде разбрана от хората, и познание за покварения им нрав, така че неясното и откъснатото от реалността в делото му постепенно изчезва, човешките примеси стават по-малко и делото и службата му се доближават до стандартите, които Бог изисква. Следователно делото му е навлязло в истината реалност и също е станало реалистично. Делото на Светия Дух е блокирано по-специално от мислите на човешкия ум. Човекът притежава богато въображение и здрава логика и има голям опит в решаването на различни въпроси. Ако всички тези негови аспекти не бъдат окастрени и коригирани, всички те са пречка за извършване на работа. Следователно делото на човека не може да постигне най-висока степен на точност — особено делото на онези, които не са усъвършенствани.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и делото на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 460

Трябва да разбираш многобройните състояния, в които ще се намират хората, когато Светият Дух работи в тях. По-специално онези, които се координират в служение към Бог, трябва да имат още по-силно разбиране за тези състояния. Ако говориш само за много преживявания или начини за постигане на навлизане, това показва, че опитът ти е прекалено едностранчив. Без да познаваш истинското си състояние и да схващаш истините принципи, не е възможно да постигнеш промяна в нрава. Без да познаваш принципите на действието на Светия Дух или да разбираш плодовете, които то дава, ще ти е трудно да разпознаеш действието на злите духове. Трябва да разобличаваш действието на злите духове, както и човешките представи, и да проникваш директно в сърцевината на проблема; трябва също така да посочваш много отклонения в практиката на хората и проблеми, които те може да имат във вярата си в Бог, за да могат да ги разпознаят. Най-малкото, не трябва да ги караш да се чувстват негативно или пасивно. Въпреки това трябва да разбираш трудностите, които обективно съществуват за повечето хора, не трябва да бъдеш неразумен или да заставяш човек да прави нещо непосилно; това е глупаво. За да разрешиш многобройните трудности, които хората изпитват, първо трябва да разбереш динамиката на действието на Светия Дух; трябва да разбереш как Светият Дух извършва работа върху различните хора, трябва да разбираш трудностите, с които хората се сблъскват, и техните недостатъци, и трябва да прозреш ключовите въпроси на проблема и да стигнеш до неговия източник, без да се отклоняваш или да допускаш грешки. Само такъв тип човек е пригоден да координира в служението на Бог.

Дали си способен да схванеш основните проблеми и да видиш ясно много неща, зависи от твоя индивидуален опит. Начинът, по който преживяваш, е и начинът, по който водиш другите. Ако разбираш думите и доктрините, тогава ще водиш другите да разбират думите и доктрините. Начинът, по който преживяваш реалността на Божиите слова, е начинът, по който ще водиш другите да достигнат навлизане в реалността на Божиите слова. Ако можеш да разбереш много истини и ясно да прозреш много неща от Божиите слова, тогава си способен да водиш и други да разберат много истини, а тези, които водиш, ще получат ясно разбиране за виденията. Ако се съсредоточиш върху схващането на свръхестествени чувства, тогава и тези, които водиш, ще правят същото. Ако пренебрегваш практиката, като вместо това наблягаш на обсъждането, тогава тези, които водиш, също ще се съсредоточат върху обсъждането, без да практикуват изобщо и без да постигнат каквато и да било промяна в нрава си; те ще бъдат само повърхностно ентусиазирани, без да са приложили на практика нито една истина. Всички хора дават на другите това, което самите те притежават. Типът на човека определя пътя, по който той води другите, както и типа на хората, които води. За да сте наистина годни за употреба от Бог, трябва не само да имате стремеж, но и много просветление от Бог, напътствие от Неговите слова, опитност в това Той ви кастри и словата Му да ви облагородяват. С това като основа, в обичайни моменти вие трябва да обръщате внимание на своите наблюдения, мисли, размишления и заключения и съответно да се занимавате с усвояване или премахване. Това са всички пътища за навлизането ви в реалността и всеки от тях е незаменим. Така работи Бог. Ако навлезеш в този метод, според който Бог работи, всеки ден можеш да имаш възможности да бъдеш усъвършенстван от Него. И по всяко време, независимо дали средата ти е сурова или благоприятна, дали си подложен на изпитания или изкушения, дали работиш или не и дали живееш живота си като индивид или като част от колектив, винаги ще намериш възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог, без да пропуснеш нито една от тях. Ще можеш да ги откриеш всички — и по този начин ще си открил тайната на преживяването на Божиите слова.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво е нужно да притежава един пастир, който е годен да бъде оползотворен)

Ежедневни Божии слова  Откъс 461

В днешно време много хора не обръщат внимание на това какви уроци трябва да научат, докато взаимодействат с други хора. Открих, че много от вас изобщо не могат да научат уроци, докато взаимодействат с други хора; повечето от вас се придържат към собствените си възгледи. Когато работиш в църквата, ти казваш своето, а някой друг — неговото, и едното няма никаква връзка с другото; всъщност изобщо не си сътрудничите. Всички вие сте толкова погълнати от това просто да съобщавате собствените си прозрения или да се освобождавате от „бремето“, което носите в себе си, без да търсите живота дори в най-малкия му аспект. Изглежда, че вършиш делото само повърхностно, винаги вярвайки, че трябва да вървиш по собствения си път, независимо от това, което някой друг казва или прави; смяташ, че трябва да общуваш така, както те води Светият Дух, независимо от обстоятелствата на другите. Не си в състояние да откриеш силните страни на другите, нито пък си способен да изследваш себе си. Вашето разбиране за нещата е наистина изопачено. Може да се каже, че дори и сега вие все още показвате силно развито чувство за самоправедност, сякаш отново сте се поддали на онази стара болест. Вие не общувате помежду си по начин, който постига пълна откритост, например за това какъв резултат сте постигнали от делото в определени църкви или за актуалното състояние на твоите вътрешни състояния и т.н.; вие просто никога не общувате за такива неща. Изобщо не се занимавате с практики като това да изоставите собствените си представи или да се опълчите на себе си. Ръководителите и работниците мислят само за това как да предпазят братята и сестрите си от негативни настроения и как да ги направят способни да следват активно. Всички вие обаче смятате, че активното следване само по себе си е достатъчно, и в основата си не разбирате какво означава да познавате себе си и да се опълчите на себе си, а още по-малко разбирате какво означава да служите в координация с другите. Мислите само за това да имате волята да се отплатите на Бог за Неговата любов, да имате волята да живеете подобно на Петър. Освен за тези неща, вие не мислите за нищо друго. Дори казваш, че независимо от това какво правят другите хора, ти няма да се подчиняваш сляпо и че независимо от това какви са другите хора, ти сам ще търсиш усъвършенстване от Бог и това ще бъде достатъчно. Факт е обаче, че твоята воля по никакъв начин не е намерила конкретен израз в действителността. Не е ли всичко това типът поведение, който демонстрирате в днешно време? Всеки от вас се придържа към собственото си разбиране и всички вие желаете да се усъвършенствате. Виждам, че сте служили толкова дълго време, без да сте постигнали особен напредък; в частност, в този урок за съвместна работа в хармония не сте постигнали абсолютно нищо! Когато слизаш в църквите, ти общуваш по своя си начин, а другите общуват по техния. Рядко се получава хармонично съгласуване и това важи в още по-голяма степен за последователите, които са под теб. Това означава, че рядко някой от вас разбира какво означава да служиш на Бог или как трябва да се служи на Бог. Объркани сте и се отнасяте към подобни уроци като към дреболии. Дори има много хора, които не само не практикуват този аспект на истината, но и съзнателно постъпват неправилно. Дори онези, които служат в продължение на много години, се борят и замислят планове един срещу друг, ревнуват и се съревновават; всеки е сам за себе си и изобщо не си сътрудничат. Нима всички тези неща не представляват вашия действителен духовен ръст? Вие, хората, които ежедневно служите заедно, приличате на израилтяните, които всеки ден непосредствено служеха на Самия Бог в храма. Как е възможно вие, хората, които служите на Бог, да нямате представа как да си взаимодействате или как да служите?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Служете, както служеха израилтяните)

Ежедневни Божии слова  Откъс 462

Изискването към вас днес — да работите заедно в хармония — е подобно на службата, която Йехова изискваше от израилтяните: в противен случай просто престанете да полагате труд. Тъй като вие сте хора, които служат директно на Бог, като минимум трябва да сте способни на преданост и подчинение в служението си, а също така трябва да можете да научавате уроци по практически начин. Особено за тези от вас, които работят в църквата, би ли се осмелил някой от братята и сестрите на по-ниско ниво да ви кастрят? Би ли се осмелил някой да ви каже в очите за грешките ви? Вие стоите високо над всички останали; вие наистина царувате като царе! Вие дори не изучавате и не влизате в тези практически уроци, но все още говорите за служене на Бог! В момента от теб се иска да ръководиш голям брой църкви, но ти не само не се отказваш, а дори се придържаш към собствените си представи и мнения, като казваш например: „Мисля, че това трябва да се направи по този начин, тъй като Бог е казал, че не трябва да бъдем възпирани от другите и че в днешно време не трябва да се подчиняваме сляпо“. Следователно всеки от вас се придържа към собственото си мнение и никой не се подчинява на другия. Въпреки че ясно знаете, че службата ви е в задънена улица, все пак казвате: „Както виждам, моят начин не е далеч от целта. Във всеки случай всеки от нас има своя позиция: ти говори за твоята, а аз ще говоря за моята; ти сподели за твоите видения, а аз ще говоря за моето навлизане“. Никога не поемате отговорност за многото неща, с които би трябвало да се справяте, или просто се измъквате, като всеки от вас дава воля на собственото си мнение и благоразумно защитава собствения си статут, репутация и лице. Никой от вас не желае да се смири и никоя от страните няма да поеме инициативата да се откаже от себе си и да компенсира недостатъците на другия, за да може животът да се развива по-бързо. Когато действате съгласувано, вие трябва да се научите да търсите истината. Може да кажете: „Нямам ясно разбиране за този аспект на истината. Какъв опит имаш ти с него?“. Или може да кажете: „Ти имаш повече опит от мен по отношение на този аспект; би ли ми дал някакви насоки?“. Няма ли това да е добър начин за действие? Вие слушате много проповеди и имате известен опит в полагането на труд. Ако не се учите един от друг, не си помагате един на друг и не компенсирате взаимно недостатъците си, когато вършите работа в църквите, тогава как можете да извлечете някакви поуки? Винаги, когато се сблъскате с нещо, трябва да споделяте един с друг, за да може животът ви да има полза. Освен това трябва внимателно да споделяте за всякакви неща, преди да вземате каквито и да било решения. Само по този начин вие поемате отговорност за църквата, а не просто действате формално. След като посетите всички църкви, трябва да се съберете и да общувате по всички открити въпроси и проблеми, с които сте се сблъскали в работата си, а след това трябва да говорите за просвещението и озарението, които сте получили — това е незаменима практика на служение. Вие трябва да постигнете хармонично сътрудничество за целите на Божието дело, за благото на църквата и така че да стимулирате вашите братя и сестри да продължат напред. Трябва да си сътрудничите един с друг, като всеки от вас променя другия и постига по-добър резултат от делото, така че да проявявате внимание към Божиите намерения. Ето какво представлява истинското сътрудничество и само тези, които се занимават с него, ще получат истинско навлизане. Докато си сътрудничите, някои от думите, които изричате, може да са неподходящи, но това няма значение. Разговаряйте за това по-късно и придобийте ясно разбиране за него; не го пренебрегвайте. След този вид общуване можете да компенсирате недостатъците на своите братя или сестри. Само като навлизате все по-надълбоко в делото си по този начин, можете да постигнете по-добри резултати. Всеки от вас, като хора, които служат на Бог, трябва да може да защитава интересите на църквата във всичко, което прави, вместо просто да се съобразява със собствените си интереси. Неприемливо е да действате самостоятелно, като подкопавате взаимно работата си. Хората, които се държат по този начин, не са годни да служат на Бог! Такива хора имат ужасен нрав; в тях не е останала и грам човечност. Те са изцяло във властта на Сатана! Те са зверове! Дори и сега такива неща все още се случват сред вас; вие дори стигате дотам, че се нападате един друг по време на общуване, нарочно търсите поводи и целите почервенявате, докато спорите по някакъв незначителен въпрос, като никой от двамата не желае да отстъпи, всеки крие вътрешните си мисли от другия, наблюдава внимателно другия и винаги е нащрек. Подходящо ли е подобно поведение за служба на Бог? Може ли такова дело като вашето да донесе нещо на вашите братя и сестри? Не само не си в състояние да насочиш хората към правилния житейски път, но и всъщност насаждаш в братята и сестрите си собствения си покварен нрав. Не нараняваш ли другите? Съвестта ти е ужасна и е прогнила до дъно! Ти не навлизаш в реалността и не прилагаш истината на практика. Освен това безсрамно разкриваш дяволската си природа пред другите. Ти си просто безсрамен! Тези братя и сестри са поверени на теб, но ти ги водиш към ада. Не си ли човек с прогнила съвест? Ти нямаш абсолютно никакъв срам!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Служете, както служеха израилтяните)

Ежедневни Божии слова  Откъс 463

Способен ли си да предадеш нрава, изразен от Бог във всяка епоха, по конкретен начин, на език, който е подходящ и носи значимостта на тази епоха? Можеш ли ти, който преживяваш Божието дело през последните дни, да опишеш подробно праведния нрав на Бог? Можеш ли да свидетелстваш за Божия нрав ясно и точно? Как ще разкажеш видяното и преживяното на онези клети, окаяни и ревностни религиозни вярващи, които са гладни и жадни за праведност и очакват от теб да ги пастируваш? Що за хора очакват от теб да ги пастируваш? Можеш ли да си представиш? Осъзнаваш ли бремето, което лежи на плещите ти, даденото ти поръчение и своята отговорност? Къде е чувството ти за историческа мисия? Как ще служиш правилно като господар на следващата епоха? Имаш ли силно развито чувство за това да бъдеш господар? Как трябва да бъде обяснен господарят на всички неща? Наистина ли е господар на всички живи същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата фаза на делото? Колко хора очакват да ги пастируваш? Тежка ли е задачата ти? Тези хора са бедни, окаяни, слепи и объркани, те ридаят в тъмнината — Къде е пътят? Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на мрака, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Те трепетно се надяват и копнеят за това ден и нощ. Кой може напълно да познава това? Дори в деня, когато редом прехвърча светлината, тези дълбоко страдащи хора остават затворени в подземията на мрака, без надежда за освобождение. Кога ще спрат риданията им? Страшно е нещастието на тези крехки духове, на които никога не е бил даден покой, и те отдавна са затворени в това състояние от безмилостни връзки и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка хората са жертви, които са били отровени. И макар че са оцелели до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да се опиташ да спасиш всички тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човешкия род като Своя плът и кръв? Как точно би разбрал това да бъдеш използван от Бог, за да живееш своя необикновен живот? Наистина ли притежаваш решителността и вярата да живееш изпълнения със смисъл живот на благочестив човек, който служи на Бог?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да се отнасяш към бъдещата си мисия?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 464

Хората вярват в Мен, но не са в състояние да дадат свидетелство за Мен, нито могат да свидетелстват за Мен, преди да Се разкрия. Хората виждат само, че превъзхождам сътворените същества и всички свети хора, и виждат, че работата, която върша, не може да бъде извършена от хора. Така всички, от евреите до хората в днешно време, които гледат славните Ми дела, не са били изпълнени с нищо повече от любопитство към Мен и устата на нито едно сътворено същество не е успяла да свидетелства за Мен. Само Моят Отец свидетелстваше за Мен и проправи път за Мен сред всички сътворени същества; ако не беше Го направил, независимо как работех, човекът никога нямаше да разбере, че Аз съм Господарят на сътворението, защото човекът знае само да взема от Мен и няма вяра в Мен в резултат от работата Ми. Човек Ме познава само защото съм невинен и в никакъв случай не съм грешник, защото мога да обясня множество мистерии, защото съм над множеството или защото е спечелил много от Мен, но малцина вярват, че съм Господарят на сътворението. Ето защо казвам, че човек не знае защо вярва в Мен; той не знае целта или значението на вярата в Мен. Реалността на човека страда от липса, така че той не е годен да свидетелства за Мен. Вие имате твърде малко истинска вяра и сте придобили твърде малко, така че можете много малко да свидетелствате. Освен това разбирате твърде малко и ви липсва твърде много, така че сте почти негодни да свидетелствате за делата Ми. Наистина сте много решителни, но сигурни ли сте, че ще можете успешно да свидетелствате за същината на Бог? Това, което сте преживели и сте видели, надминава преживяното и видяното от светиите и пророците от всички епохи, но можете ли да Ми предоставите свидетелство, по-голямо от думите на тези светии и пророци от минали времена? Това, което сега ви дарявам, надминава Моисей и засенчва Давид, затова искам вашето свидетелство да надмине Моисеевото и думите ви да бъдат по-велики от тези на Давид. Давам ви стократно — така че искам и вие да Ми се отплатите стократно. Трябва да знаете, че Аз съм Този, който дарява живот на човечеството, и вие получавате живот от Мен и трябва да свидетелствате за Мен. Това е задължение, което ви възлагам и което трябва да изпълните за Мен. Дадох ви цялата Си слава, живота, който избраният народ на Израел никога не получи. Вие трябва да свидетелствате за Мен и да Ми посветите младостта си и да Ми отдадете живота си. Аз отдавна съм предопределил, че всеки, на когото дам славата Си, ще свидетелства за Мен и ще даде живота си за Мен. За вас е щастието да ви дам славата Си, а задължението ви е да свидетелствате за Моята слава. Ако трябваше да вярвате в Мен само с цел благословии, тогава работата Ми би имала малко значение и вие нямаше да изпълнявате своя дълг. Израилтяните видяха само Моята милост, любов и величие, а евреите станаха свидетели само на Моето търпение и изкупление. Те видяха много, много малко от работата на Моя Дух, до такава степен, че разбраха само една десетхилядна от това, което вие сте чули и видели. Това, което сте видели, надхвърля дори видяното от първосвещениците сред тях. Истините, които разбирате днес, надминават техните; това, което сте видели днес, надхвърля това, което е било видяно през Епохата на закона, както и през Епохата на благодатта, а това, което сте преживели, надминава дори Моисей и Илия. Защото това, което израилтяните разбраха, беше само законът на Йехова, а това, което видяха, беше само гледката към гърба на Йехова; това, което евреите разбраха, беше само изкуплението на Исус, това, което получиха, беше само благодатта, дадена от Исус, и това, което видяха, беше само образът на Исус в дома на евреите. Това, което виждате днес, е славата на Йехова, изкуплението на Исус и всичките Ми днешни дела. Също така чухте думите на Духа Ми, оценихте мъдростта Ми, познахте чудото Ми и научихте за нрава Ми. Също така ви разкрих целия Си план за управление. Това, което сте видели, не е просто любящ и милостив Бог, а Бог, изпълнен с праведност. Видели сте чудното Ми дело и сте узнали, че съм изпълнен с величие и гняв. Освен това знаете, че веднъж стоварих яростния Си гняв върху дома на Израел и че днес той дойде върху вас. Вие разбирате повече от Моите мистерии в небето, отколкото Исая и Йоан; вие знаете повече за Моята обичливост и достопочтеност от всички светии от миналите векове. Това, което сте получили, не е просто Моята истина, Моят път и Моят живот, но видение и откровение, по-велики от тези на Йоан. Разбирате много повече мистерии и сте съзрели истинското Ми лице; вие сте приели повече от Моето правосъдие и знаете повече за Моя праведен нрав. И така, въпреки че сте родени в последните дни, вашето разбиране е за предишното и миналото и също така сте преживели нещата от днешния ден, и всичко това беше направено лично от Мен. Това, което искам от вас, не е прекомерно, защото съм ви дал толкова много и сте видели много в Мен. Затова искам от вас да свидетелствате за Мен пред светиите от минали векове и това е единственото желание на сърцето Ми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 465

Сега знаеш ли наистина защо вярваш в Мен? Знаеш ли наистина целта и значението на Моята работа? Знаеш ли наистина задълженията си? Знаеш ли наистина Моето свидетелство? Ако просто вярваш в Мен, но няма признак на Моята слава или свидетелство в теб, тогава Аз отдавна съм те отстранил. Що се отнася до онези, които знаят всичко това, те още повече са тръни в окото Ми, а в дома Ми те не са нищо повече от препятствия по пътя Ми, те са плевели, които трябва да бъдат напълно премахнати в работата Ми, те са безполезни, нямат стойност и отдавна съм ги възненавидял. Често гневът Ми връхлита всички, които са лишени от свидетелство, и жезълът Ми никога не се отклонява от тях. Отдавна съм ги предал в ръцете на лукавия; те са лишени от Моите благословения. Когато дойде денят, тяхното наказание ще бъде по-тежко дори от това на глупавите жени. Днес върша само работата, която е Мое задължение да върша; Ще вържа цялото жито на снопове заедно с плевелите. Това е Моята работа днес. Всички тези плевели ще бъдат отвеяни по време на Моето веене, след това житните зърна ще бъдат събрани в склада и тези плевели, които са били отвеяни, ще бъдат поставени в огъня, за да бъдат изгорени на прах. Моята работа сега е просто да вържа всички хора на снопи; тоест да ги завоювам напълно. Тогава ще започна да отвявам, за да разкрия края на всички хора. И така, трябва да знаеш как трябва да Ме удовлетвориш сега и как трябва да поемеш по правилния път във вярата си в Мен. Това, което желая, е твоята преданост и покорство сега, твоята любов и свидетелство сега. Дори и да не знаеш в този момент какво е свидетелство или какво е любов, трябва да Ми донесеш всичко от себе си и да Ми предадеш единственото съкровище, което имаш: твоята преданост и покорство. Трябва да знаеш, че свидетелството за Моята победа над Сатана лежи в рамките на предаността и покорство на човека, както и свидетелството за Моето пълно завоюване на човека. Задължението на твоята вяра в Мен е да свидетелстваш за Мен, да бъдеш предан на Мен и на никой друг, и да бъдеш покорен докрай. Преди да започна следващата стъпка от делото Си, как ще свидетелстваш за Мен? Как ще Ми бъдеш предан и покорен? Посвещаваш ли цялата си преданост на функцията си или просто ще се откажеш? Би ли се покорил на всяка Моя подредба (дори да е смърт или унищожение), или ще избягаш посред пътя, за да избегнеш наказанието Ми? Аз те наказвам, за да свидетелстваш за Мен и да Ми бъдеш предан и покорен. Нещо повече, настоящото Ми наказание е за да разгърна следващата стъпка от Моята работа и да позволя на работата да напредва безпрепятствено. Затова те увещавам да бъдеш благоразумен и да не се отнасяш нито към живота си, нито към значението на съществуването си като към безполезен пясък. Можеш ли да знаеш точно какво ще бъде делото Ми в бъдеще? Знаеш ли как ще работя в идните дни и как ще се развие делото Ми? Трябва да знаеш значението на твоето преживяване на делото Ми и още повече — значението на вярата си в Мен. Направих толкова много; как бих могъл да се откажа по средата, както си представяш? Свърших толкова много работа; как мога да я унищожа? Наистина, дойдох, за да сложа край на тази епоха. Това е вярно, но освен това трябва да знаеш, че трябва да започна нова епоха, да започна нова работа и най-вече да разпространявам евангелието на царството. Така че трябва да знаеш, че настоящата работа е само да започне една епоха и да постави основата за разпространение на евангелието в бъдещето и за да доведе и бъдещата епоха до край. Работата Ми не е толкова проста, колкото си мислиш, нито е толкова безполезна или безсмислена, както може би смяташ. Затова все още трябва да ти кажа: трябва да отдадеш живота си на Моето дело и нещо повече, трябва да посветиш себе си на Моята слава. Отдавна копнея да свидетелстваш за Мен и още повече копнея да разпространяваш Евангелието Ми. Ти трябва да разбереш какво е в сърцето Ми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 466

Въпреки че вашата вяра е много искрена, никой от вас не е в състояние да Ме опише напълно, никой не може да даде пълно свидетелство за всички факти, които виждате. Помислете за това: днес повечето от вас са изоставили задълженията си и вместо това преследват плътта, засищат плътта и лакомо се наслаждават на плътта. Владеете малко от истината. Как тогава можете да свидетелствате за всичко, което сте видели? Наистина ли сте уверени, че можете да бъдете Мои свидетели? Ако дойде ден, когато не си в състояние да свидетелстваш за всичко, което си видял днес, тогава ще си загубил функцията си на сътворено същество и няма да има никакъв смисъл от твоето съществуване. Ще бъдеш недостоен да бъдеш човешко същество. Дори може да се каже, че няма да бъдеш човешко същество! Свърших неизмерима работа върху вас, но тъй като в момента не научаваш нищо, не осъзнаваш нищо и си неефективен в труда си, когато дойде време да разширя делата Си, ти просто ще се взираш с празен поглед, със завързан език и напълно безполезен. Нима тогава няма да останеш в историята като грешник? Когато настъпи онова време, няма ли да изпиташ най-дълбоко съжаление? Не ще ли потънеш в униние? Днес върша цялото Си дело не от безделие или скука, а за да положа основите на бъдещото Си дело. Не че съм в задънена улица и трябва да измисля нещо ново. Трябва да разбираш делото, което върша; това не е нещо, което върши дете, докато си играе на улицата, а е дело, извършено в представителство на Моя Отец. Трябва да знаете, че не Аз Сам върша всичко това; по-скоро Аз представлявам Своя Отец. Вашата роля, междувременно, е стриктно да следвате, да се покорявате, променяте и да свидетелствате. Това, което трябва да разберете, е защо трябва да вярвате в Мен; това е най-важният въпрос, който всеки от вас трябва да разбере. Моят Отец, заради Своята слава, предопредели всички вас за Мен от момента, в който сътвори света. Той ви предопредели заради Моето дело и заради Своята слава. Заради Моя Отец вярвате в Мен; заради предопределението на Моя Отец Ме следвате. Нищо от това не е по ваш избор. Още по-важно е да разберете, че вие сте тези, които Моят Отец Ми е дал, за да свидетелствате за Мен. Тъй като Той ви дари на Мен, трябва да следвате пътя, който Аз задавам, както и пътя и думите, на които ви уча, защото е ваш дълг да следвате Моя път. Това е първоначалната цел на вашата вяра в Мен. Затова ви казвам следното: вие сте просто хора, които Моят Отец Ми е дал, за да следвате пътя Ми. Но вие само вярвате в Мен; не сте от Мен, защото не сте от израилтянското семейство, а сте от вида на древната змия. Всичко, което искам да направите, е да свидетелствате за Мен, но днес вие трябва да следвате Моя път. Всичко това е в името на бъдещото ви свидетелство. Ако изпълнявате само функцията на хора, които слушат Моя път, ще останете без стойност и смисълът на това, че Моят Отец ви е дал на Мен, ще бъде изгубен. Това, което настоявам да ви кажа, е следното: трябва да следвате Моя път.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво е твоето разбиране за Бог?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 467

Как Светият Дух действа в църквата в наши дни? Имаш ли твърда представа по този въпрос? Кои са най-големите трудности на твоите братя и сестри? Какво най-много им липсва? Понастоящем има хора, които са негативно настроени, докато преминават през изпитания, а някои дори се оплакват. Други хора вече не се движат напред, защото Бог е спрял да говори. Хората не са навлезли в правилния път на вярата в Бог. Те не могат да живеят самостоятелно и не могат да поддържат собствения си духовен живот. Някои хора следват и се стремят енергично, и са готови да практикуват, когато Бог говори, но когато Бог не говори, те вече не се движат напред. Хората все още не са разбрали Божиите намерения в сърцата си и нямат спонтанна любов към Бог; в миналото следваха Бог, защото бяха принудени. Сега има хора, които са уморени от Божието дело. Такива хора не са ли в опасност? Много хора съществуват в състояние на просто справяне с нещата. Въпреки че ядат и пият Божието слово и се молят на Него, те правят това с колебание и вече нямат онзи устрем, който са имали някога. Повечето хора не се интересуват от Божието дело на облагородяване и усъвършенстване и наистина сякаш постоянно са без никакъв вътрешен подтик. Когато са завладени от прегрешения, те не се чувстват задължени на Бог, нито имат съзнанието да изпитват разкаяние. Не се стремят към истината или напускат църквата и вместо това се стремят само към временни удоволствия. Тези хора са глупаци, напълно глупави! Когато дойде времето, всички те ще бъдат изпъдени и нито един от тях няма да бъде спасен! Смяташ ли, че ако някой е бил спасен веднъж, той винаги ще бъде спасяван? Това убеждение е чиста измама! Всички, които не се стремят да навлязат в живота, ще бъдат наказани. Повечето хора не се интересуват изобщо от навлизане в живота, от видения или от прилагане на истината на практика. Те не се стремят към навлизане и със сигурност не се стремят към по-дълбоко навлизане. Не се ли погубват? Точно сега има една част от хората, чиито условия непрекъснато се подобряват. Колкото повече действа Светият Дух, толкова повече увереност придобиват те; колкото повече преживяват, толкова повече усещат дълбоката тайна на Божието дело. Колкото по-дълбоко навлизат, толкова повече разбират. Те чувстват, че Божията любов е толкова велика и чувстват вътрешна стабилност и яснота. Те имат разбиране за Божието дело. Това са хората, в които действа Светият Дух. Някои хора казват: „Въпреки че няма нови думи от Бог, аз все пак трябва да се стремя да навляза по-дълбоко в истината, трябва да бъда сериозен по отношение на всичко в моя действителен опит и да навляза в реалността на Божиите слова“. Този тип хора притежават делото на Светия Дух. Въпреки че Бог не показва лика Си и е скрит от всеки отделен човек, и въпреки че не произнася нито дума, и има моменти, в които хората преживяват някакво вътрешно облагородяване, все пак Бог не е напуснал напълно хората. Ако човек не може да задържи истината, която трябва да изпълни, той няма да има делото на Светия Дух. През периода на облагородяване, когато Бог не се показва, ако нямаш увереност, а вместо това се криеш, ако не се съсредоточаваш върху преживяването на Неговите слова, тогава бягаш от Божието дело. По-късно ще бъдеш един от онези, които ще бъдат изпъдени. Онези, които не се стремят да навлязат в Божието слово, не могат да бъдат свидетели за Него. Хората, които са способни да свидетелстват за Бог и да удовлетворяват Неговите намерения, зависят изцяло от стремежа си да следват Божиите слова. Делото, което Бог извършва в хората, е преди всичко, за да им позволи да придобият истината. Това, че ти трябва да стремиш към живота, е с цел да усъвършенства и всичко това е, за да те направи подходящ да бъдеш използван от Бог. Всичко, към което се стремиш сега, е да чуваш тайни, да слушаш Божиите слова, да правиш празник на очите си и да се оглеждаш, за да видиш дали има някаква новост или тенденция, и по този начин да задоволиш любопитството си. Ако това е намерението в сърцето ти, тогава няма как да отговориш на Божиите изисквания. Тези, които не се стремят към истината, не могат да следват до самия край. В момента не става въпрос за това, че Бог не прави нещо, а по-скоро за това, че хората не Му сътрудничат, защото изпитват неприязън към Неговото дело. Те искат да чуят само думите, които Той изрича, за да дарява благословии, и не желаят да чуят думите на Неговия съд и наказание. Каква е причината за това? Причината е, че желанията на хората да получат благословии не са изпълнени и затова те са станали негативни и слаби. Не че Бог нарочно не позволява на хората да Го следват, нито пък нарочно нанася удари на човечеството. Хората са негативни и слаби само защото намеренията им са неправилни. Бог е Богът, който дава на човека живот, и Той не може да доведе човека до смърт. Негативността, слабостите и отстъплението на хората са причинени от самите тях.

Настоящото Божие дело носи на хората известно облагородяване и само онези, които могат да устоят твърдо, докато са подложени на това облагородяване, ще получат Божието одобрение. Независимо как Той се прикрива, дали като не говори, или като не работи, ти все още можеш енергично да се стремиш. Дори Бог да каже, че ще те отхвърли, ти пак ще Го следваш. Това е свидетелство за Бог. Ако Бог се скрие от теб и престанеш да Го следваш, това свидетелство за Бог ли е? Ако хората всъщност не навлизат, тогава те нямат действителен духовен ръст и когато наистина се сблъскат с голямо изпитание, ще се препънат. Когато Бог не говори или прави това, което не съответства на собствените ти представи, ти се пречупваш. Ако в момента Бог действаше според твоите представи, ако Той удовлетворяваше волята ти и ти можеше да се изправиш и енергично да се стремиш, тогава каква щеше да е основата, върху която живееш? Казвам, че има много хора, които живеят по начин, изцяло зависим от човешкото любопитство. В дълбочината на сърцето си те нямат никакъв стремеж. Всички онези, които не се стремят към навлизане в истината, а разчитат на любопитството си в живота, са окаяни хора и са в опасност! Различните Божии дела се извършват, за да усъвършенстват човечеството. Хората обаче винаги са любопитни, обичат да разпитват за слухове, интересуват се от актуалните събития в чужди страни — например любопитстват какво се случва в Израел или дали е имало земетресение в Египет — те винаги търсят някакви нови, непознати неща, за да задоволят егоистичните си желания. Те не се стремят към живота, нито към това да бъдат усъвършенствани. Те се стремят единствено Божият ден да настъпи по-скоро, за да може да се осъществи красивата им мечта и да се изпълнят екстравагантните им желания. Този тип хора не са практични — те са хора, които имат неправилна перспектива. Единствено стремежът към истината е в основата на вярата на човечеството в Бог и ако хората не се стремят да навлязат в живота, ако не се стремят да удовлетворят Бог, тогава те ще бъдат подложени на наказание. Тези, които ще бъдат наказани, са онези, които не са имали делото на Светия Дух по време на Божието дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 468

Как хората трябва да си сътрудничат с Бог на този етап от Неговото дело? В момента Бог изпитва хората. Той не произнася нито дума, а се крие и не осъществява пряк контакт с хората. Отвън изглежда, че Той не извършва никакво дело, но истината е, че Той все още работи в човека. Всеки, който се стреми към навлизане в живота, има визия за своя стремеж към живота и не се съмнява, дори и да не разбира напълно Божието дело. Докато преминаваш през изпитания, дори когато не знаеш какво иска да направи Бог и какво дело иска да извърши, трябва да знаеш, че Божиите мисли за човечеството винаги са добри. Ако Го следваш с истинско сърце, тогава Той никога няма да те изостави и накрая със сигурност ще те усъвършенства и ще доведе хората до подходяща крайна цел. Независимо от това как Бог изпитва хората в момента, ще дойде ден, в който Той ще осигури на хората подходящ изход и ще им даде подходящото възмездие въз основа на това, което са извършили. Бог няма да доведе хората до определен момент, а след това просто да ги отхвърли и да ги пренебрегне. Това е така, защото Бог заслужава доверие. На този етап Светият Дух извършва делото на облагородяването. Той облагородява всеки един човек. В етапите на делото, които се състояха от изпитанието на смъртта и изпитанието на наказанието, облагородяването се извършваше чрез думи. За да могат хората да изпитат Божието дело, те първо трябва да разберат сегашното Му дело и как човечеството трябва да сътрудничи. Всъщност това е нещо, което всеки трябва да разбере. Без значение какво прави Бог, независимо дали е облагородяване, или дори ако не говори, нито една стъпка от Божието дело не съвпада с представите на човечеството. Всяка стъпка от Неговото дело разбива и пречупва представите на хората. Това е Неговото дело. Но ти трябва да вярваш, че тъй като Божието дело е достигнало определен етап, Той няма да умъртви цялото човечество, независимо от всичко. Той дава и обещания, и благословии на човечеството, и всички, които Го следват, ще могат да получат Неговите благословии, но тези, които не го правят, ще бъдат отстранени от Бог. Това зависи от твоя стремеж. Независимо от всичко останало, ти трябва да вярваш, че когато Божието дело приключи, всеки един човек ще има подходяща крайна цел. Бог е предоставил на човечеството красиви желания, но без стремеж те са непостижими. Трябва да можеш да видиш това сега — Божието облагородяване и Неговото наказание към хората е Негово дело, но хората, от своя страна, трябва да се стремят към промяна в нрава си през цялото време. В практическия си опит първо трябва да знаеш как да ядеш и пиеш Божиите слова. Трябва да откриеш в Неговите слова това, в което трябва да навлезеш, и собствените си недостатъци, трябва да се стремиш към навлизане в твоя практически опит и да вземеш частта от Божиите слова, която трябва да се приложи на практика, и да се опиташ да я приложиш. Яденето и пиенето на Божиите слова е един от аспектите. Освен това трябва да се поддържа църковният живот, да имаш нормален духовен живот и да можеш да предадеш всичките си настоящи състояния на Бог. Независимо от това как се променя Неговото дело, духовният ти живот трябва да остане нормален. Духовният живот може да поддържа нормалното ти навлизане. Без значение какво прави Бог, ти трябва да продължиш духовния си живот без прекъсване и да изпълняваш дълга си. Това е, което хората трябва да правят. Всичко това е дело на Светия Дух, но докато за хората с нормално състояние това е усъвършенстване, за тези в ненормално състояние то е изпитание. На сегашния етап от делото на Светия Дух по облагородяване някои хора казват, че Божието дело е толкова голямо и че хората непременно се нуждаят от облагородяване, защото в противен случай духовният им ръст ще бъде твърде нисък и те няма да могат да постигнат Божиите намерения. За онези обаче, чието състояние не е добро, това се превръща в причина да не се стремят към Бог и в причина да не посещават събрания или да не ядат и пият Божието слово. В Божието дело, без значение какво прави Той или какви промени предизвиква, хората трябва поне да поддържат нормален духовен живот. Може би не си бил небрежен в този настоящ етап от духовния си живот, но все още не си спечелил много и не си пожънал голяма реколта. При такива обстоятелства, дори да се придържаш към духовния живот, сякаш следваш някакво правило, ти все пак трябва да спазваш правилата. Трябва да се придържаш към тези правила, за да не претърпиш загуби в живота си и за да удовлетвориш Божиите намерения. Ако духовният ти живот не е нормален, ти не можеш да разбереш настоящото Божие дело, а вместо това винаги чувстваш, че то е напълно несъвместимо с твоите собствени представи, и въпреки че желаеш да Го следваш, ти липсва вътрешен подтик. Така че, независимо от това какво прави Бог в момента, хората трябва да сътрудничат. Ако хората не сътрудничат, тогава Светият Дух не може да извърши Своето дело, а ако хората нямат сърце да сътрудничат, тогава едва ли ще могат да спечелят делото на Светия Дух. Ако искаш да имаш в себе си делото на Светия Дух и ако искаш да получиш Божието одобрение, тогава трябва да поддържаш първоначалната си преданост пред Бог. Сега не е необходимо да имаш по-дълбоко разбиране, по-висша теория или други подобни неща — всичко, което се изисква, е да поддържаш Божието слово върху първоначалната основа. Ако хората не си сътрудничат с Бог и не се стремят към по-дълбоко навлизане, тогава Бог ще им отнеме всички неща, които първоначално са били техни. Отвътре хората винаги търсят лесното и предпочитат да се наслаждават на това, което вече е налично. Те искат да получат Божиите обещания, без да плащат каквато и да било цена. Това са екстравагантните мисли, които човечеството си позволява. Да спечелиш самия живот, без да плащаш никаква цена — но дали някога нещо е било толкова лесно? Когато някой повярва в Бог и се стреми да навлезе в живота, и търси промяна в своя нрав, той трябва да плати цена и да постигне състояние, в което винаги ще следва Бог, независимо какво прави Той. Това е нещо, което хората трябва да направят. Дори ако следваш всичко това като правило, трябва винаги да го спазваш и независимо от това колко големи са изпитанията, не можеш да изоставиш нормалните си отношения с Бог. Трябва да можеш да се молиш, да поддържаш църковния си живот и никога да не изоставяш братята и сестрите си. Когато Бог те изпитва, трябва да продължаваш да търсиш истината. Това е минималното изискване за духовен живот. Винаги да имаш желание да търсиш и да се стремиш да сътрудничиш, като прилагаш цялата си енергия — може ли това да бъде направено? Ако хората приемат това за основа, те ще могат да постигнат осезание и навлизане в реалността. Лесно е да приемеш Божието слово, когато собственото ти състояние е нормално; при тези обстоятелства не ти се струва трудно да практикуваш истината и чувстваш, че Божието дело е велико. Но ако състоянието ти е лошо, колкото и велико да е Божието дело и колкото и красиво да говори някой, ти няма да обърнеш внимание. Когато състоянието на човек не е нормално, Бог не може да работи в него и той не може да постигне промяна в нрава си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 469

Ако хората нямат никаква вяра, не е лесно да продължат по този път. Сега всеки може да види, че Божието дело ни най-малко не съответства на представите и въображението на хората. Бог е извършил толкова много дела и е изрекъл толкова много слова, и макар хората да признават, че те са истина, в тях все още могат да се появят представи за Бог. Ако хората искат да разберат истината и да я придобият, те трябва да имат вяра и сила на волята и да могат да отстояват това, което вече са видели, и това, което са придобили от опита си. Без значение какво извършва Бог в хората, те трябва да отстояват това, което самите те притежават, да бъдат искрени пред Бог и да Му останат предани до самия край. Това е дългът на човечеството. Хората трябва да поддържат това, което трябва да правят. Вярата в Бог изисква покорство към Него и преживяване на Неговото дело. Бог е извършил толкова много дела — може да се каже, че за хората всичко това е усъвършенстване, облагородяване и дори повече — наказание. Не е имало нито една стъпка от Божието дело, която да е била в съответствие с човешките представи. Това, на което хората се наслаждаваха, са строгите Божии слова. Когато Бог дойде, хората трябва да се наслаждават на Неговото величие и на Неговия гняв. Въпреки това, независимо колко строги могат да бъдат словата Му, Той идва, за да спаси и усъвършенства човечеството. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга, който трябва да изпълняват, и да останат непоколебими в свидетелството си за Бог сред облагородяването. Във всяко изпитание те трябва да поддържат свидетелството, което трябва да дават, и да го правят гръмко заради Бог. Човек, който прави това, е победител. Независимо от това как Бог те облагородява, ти оставаш изпълнен с вяра и никога не губиш вяра в Него. Ти правиш това, което човек трябва да прави. Това е, което Бог изисква от човека, и човешкото сърце трябва да може напълно да се върне към Него и да се обърне към Него във всеки следващ момент. Това е победител. Тези, които Бог нарича „победители“, са онези, които все още са способни да останат непоколебими в свидетелството си и да запазят своята първоначална вяра и своята преданост към Бог, когато са под влиянието на Сатана и когато са обсадени от Сатана, т.е. когато се намират сред силите на мрака. Ако ти все още си в състояние да запазиш чисто сърце пред Бог и да поддържаш искрената си любов към Бог независимо от всичко, тогава стоиш непоколебим в свидетелството си пред Бог и това е, което Бог нарича „победител“. Ако стремежът ти е отличен, когато Бог те благославя, но ти отстъпваш без Неговите благословии, това чистота ли е? Тъй като си сигурен, че този път е истински, трябва да го следваш докрай. Трябва да поддържаш предаността си към Бог. Тъй като си видял, че Самият Бог е дошъл на земята, за да те усъвършенства, трябва да отдадеш сърцето си изцяло на Него. Ако все още можеш да Го следваш, независимо от това какво прави Той, дори в самия край Той да определи неблагоприятен за теб изход, това е запазване на чистотата ти пред Бог. Да принесеш свято духовно тяло и чиста девица на Бог означава да запазиш искреното си сърце пред Бог. За човечеството искреността е чистота, а способността да бъдеш искрен пред Бог е поддържане на чистота. Това е, което трябва да приложиш на практика. Когато трябва да се молиш, моли се; когато трябва да се събираш в общение, прави го; когато трябва да пееш химни, пей химни; и когато трябва да се опълчиш на плътта, опълчи се на плътта. Когато изпълняваш дълга си, не бъди нехаен; когато си изправен пред изпитания, стой твърдо. Това е преданост към Бог. Ако не отстояваш това, което хората трябва да правят, тогава всички твои предишни страдания и решения са били напразни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 470

За всяка стъпка от Божието дело има начин, по който хората трябва да съдействат. Бог облагородява хората, така че те да имат увереност, докато преминават през облагородяване. Бог усъвършенства хората, така че те да имат увереност да бъдат усъвършенствани от Бог и да са готови да приемат Неговото облагородяване и кастрене. Божият Дух работи в хората, за да им донесе просветление и озарение и да ги накара да Му сътрудничат и да практикуват. Бог не говори по време на облагородяването. Той не издава гласа Си, но въпреки това има дело, което хората трябва да вършат. Ти трябва да поддържаш това, което вече имаш, все още трябва да можеш да се молиш на Бог, да си близо до Бог и да свидетелстваш пред Бог; по този начин ще изпълниш дълга си. Всички вие трябва ясно да видите от Божието дело, че Неговите изпитания на доверието и любовта на хората изискват те да се молят повече на Бог и по-често да вкусват Божиите слова пред Него. Ако Бог те просвети и те накара да разбереш Неговите намерения, но въпреки това ти не практикуваш изобщо, няма да спечелиш нищо. Когато приложиш Божиите слова на практика, трябва и да можеш да Му се молиш, а когато вкусваш Неговите слова, трябва да заставаш пред Него, да Го търсиш и да си изпълнен с доверие в Него, без следа от чувство на обезсърчение или студенина. Онези, които не прилагат на практика Божиите слова, са пълни с енергия по време на събранията, но изпадат в мрак, когато се върнат у дома. Има и такива, които дори не искат да се събират. Така че трябва ясно да видиш какъв е дългът, който хората трябва да изпълняват. Може да не знаеш какви всъщност са Божиите намерения, но можеш да изпълняваш задълженията си, можеш да се молиш, когато трябва, можеш да прилагаш истината на практика, когато трябва, и можеш да правиш това, което хората трябва да правят. Можеш да поддържаш първоначалното си видение. По този начин ще бъдеш по-способен да приемеш следващата стъпка на Божието дело. Когато Бог работи по скрит начин, е проблем, ако не търсиш. Когато Той говори и проповядва по време на събранията, ти слушаш с ентусиазъм, но когато Той не говори, на теб ти липсва енергия и се отдръпваш. Кой човек действа по този начин? Този, който просто следва стадото. Те нямат позиция, нямат свидетелство и нямат видение! Повечето хора са такива. Ако продължаваш да вървиш по този път, един ден, когато се сблъскаш с голямо изпитание, ще бъдеш наказан. Да имаш позиция е най-важното в Божия процес на усъвършенстване на хората. Ако не се съмняваш в нито една стъпка от Божието дело, ако изпълняваш човешкия дълг, ако искрено поддържаш това, което Бог ти е наредил да практикуваш, т.е. помниш Божиите увещания и независимо от това какво прави Той в настоящия ден, не забравяш Неговите увещания, ако не се съмняваш в Неговото дело, поддържаш позицията си, отстояваш свидетелството си и побеждаваш на всяка крачка, тогава накрая ще бъдеш усъвършенстван от Бог и ще се превърнеш в победител. Ако си в състояние да устоиш твърдо на всяка стъпка от Божиите изпитания и ако все още можеш да устоиш твърдо до самия край, тогава си победител, ти си човек, който е усъвършенстван от Бог. Ако не можеш да устоиш твърдо в сегашните си изпитания, тогава в бъдеще ще стане още по-трудно. Ако се подложиш само на незначително количество страдания и не се стремиш към истината, тогава в крайна сметка няма да спечелиш нищо. Ще останеш с празни ръце. Има хора, които се отказват от стремежа си, когато видят, че Бог не говори, и сърцето им се разпилява. Такъв човек не е ли глупак? Такъв тип хора нямат реалност. Когато Бог говори, те винаги тичат наоколо, външно изглеждат заети и ентусиазирани, но сега, когато Той не говори, спират да търсят. Този тип хора нямат бъдеще. По време на облагородяването трябва да навлезеш от положителна гледна точка и да научиш уроците, които трябва да научиш; когато се молиш на Бог и четеш Неговото слово, трябва да съпоставиш собственото си състояние с него, да откриеш недостатъците си и да установиш, че все още имаш да учиш много уроци. Колкото по-искрено се стремиш, докато преминаваш през облагородяване, толкова повече ще откриваш, че си недостатъчен. Когато преживяваш облагородяване, има много проблеми, с които се сблъскваш; не можеш да ги видиш ясно, оплакваш се, разкриваш собствената си плът — само по този начин можеш да откриеш, че имаш твърде много покварен нрав в себе си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 471

Божието дело в последните дни изисква огромна увереност, увереност, по-голяма дори от тази на Йов. Без увереност хората няма да могат да продължат да трупат опит, нито пък ще могат да бъдат усъвършенствани от Бог. Когато настъпи денят на големите изпитания, ще има хора, които ще напускат църквите — някои тук, други там. Ще има и такива, които в предишните дни са се справяли доста добре в стремежа си и няма да е ясно защо вече не вярват. Ще се случат много неща, които няма да разбираш, и Бог няма да разкрие никакви знамения или чудеса, нито ще направи нещо свръхестествено. Това е, за да се види дали ще можеш да устоиш твърдо — Бог използва фактите, за да облагороди хората. Ти все още не си страдал много. В бъдеще, когато дойдат големи изпитания, на някои места всеки един човек в църквата ще напусне, а тези, с които си имал добри отношения, ще напуснат и ще изоставят вярата си. Ще успееш ли да устоиш тогава? Досега изпитанията, с които си се сблъсквал, са били незначителни и вероятно едва си успявал да ги издържиш. Тази стъпка включва облагородяване и усъвършенстване само чрез думи. В следващата стъпка фактите ще се стоварят върху теб, за да те усъвършенстват, и тогава ще се окажеш насред опасност. Щом тя стане наистина сериозна, Бог ще те посъветва да побързаш и да си тръгнеш, а религиозните хора ще се опитат да те примамят да тръгнеш с тях. Това се прави, за да се види дали можеш да продължиш по пътя, и всички тези неща са изпитания. Сегашните изпитания са незначителни, но ще дойде ден, когато ще има домове, в които родителите вече няма да вярват, и такива, в които децата няма да вярват. Ще можеш ли да продължиш? Колкото по-напред отиваш, толкова по-големи ще стават изпитанията ти. Бог извършва Своето дело на облагородяване на хората според техните нужди и техния духовен ръст. По време на етапа на Божието усъвършенстване на човечеството е невъзможно броят на хората да продължи да расте — той само ще намалява. Само чрез това облагородяване хората могат да бъдат усъвършенствани. Да бъдеш кастрен, дисциплиниран, изпитван, наказван, прокълнаван — можеш ли да издържиш на всичко това? Когато видиш църква с особено добра атмосфера, където всички сестри и братя енергично се стремят, ти самият се чувстваш насърчен. Когато дойде денят, в който всички те напуснат, някои от тях вече не вярват, други заминат да работят или се оженят, а трети са се присъединили към религията, ще можеш ли да устоиш тогава? Ще успееш ли да останеш вътрешно несмутен? Божието усъвършенстване на човечеството не е толкова просто нещо! Той използва много неща, за да облагородява хората. Хората ги възприемат като методи, но в първоначалния замисъл на Бог това изобщо не са методи, а факти. В крайна сметка, когато Той облагороди хората до определена степен и те вече нямат никакви оплаквания, този етап от Неговото дело ще бъде завършен. Голямото дело на Светия Дух е да те усъвършенства, а когато Той не работи и Се крие, това е още повече с цел да те усъвършенства, и по-специално, по този начин може да се види дали хората имат любов към Бог, дали имат истинско доверие в Него. Когато Бог говори ясно, не е необходимо да търсиш; само когато Той е скрит, е необходимо да търсиш и да усещаш пътя си. Трябва да можеш да изпълняваш дълга си на сътворено същество и независимо от това какви ще са бъдещите ти изход и крайна цел, трябва да можеш да се стремиш към познанието за Бог и любовта към Него през годините, в които си жив и независимо от това как Бог се отнася с теб, трябва да можеш да избягваш да се оплакваш. Има едно условие, за да може Светият Дух да действа в хората. Те трябва да жадуват и да търсят, да не са колебливи и да не се съмняват в Божиите действия, и да могат да спазват задълженията си по всяко време; само така могат да получат действието на Светия Дух. Във всяка стъпка от Божието дело това, което се изисква от хората, е да имат огромна увереност и да застанат пред Бог, за да търсят — само чрез опит хората могат да открият колко мил е Бог и как Светият Дух действа в хората. Ако не преживяваш, ако не почувстваш пътя си през това, ако не търсиш, тогава няма да спечелиш нищо. Трябва да почувстваш твоя път през преживяванията си и само чрез преживяванията си можеш да видиш Божиите действия и да разпознаеш Неговата чудност и недостижимост.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 472

Бог ти позволява да преживееш всякакви несгоди, премеждия и мъки, както и много провали и неуспехи. Накрая, докато преживяваш тези неща, Бог те кара да осъзнаеш че всичко, което Той е казал, е правилно и че то е истината. Едновременно с това, Той те кара да осъзнаеш, че всичко това, което си мислиш и си въобразяваш, както и представите, знанията, философските теории, философиите и нещата, които си научил на този свят и на които са те учили твоите родители, са погрешни и че тези неща не могат да те насочат към правилния път в живота и не могат да те водят към разбиране на истината и идване пред Бог. Ако продължаваш да живееш с тях, то вървиш по пътя на провала, както и по пътя на съпротивляването срещу Бог и предателството към Него. Накрая Бог ще те накара да видиш това ясно. Този процес е нещо, което трябва да преживееш, и само така може да се постигнат резултати, но за Бог това е и болезнена гледка. Хората са непокорни и имат покварен нрав, затова трябва да понесат малко страдание и да преживеят тези неуспехи. Без това страдание не биха могли да се пречистят. Ако човек действително има сърце, което обича истината, ако действително е готов да приеме различните Божии методи на спасение и да плати цената, тогава няма нужда да страда толкова много. Всъщност Бог не иска да прави така, че хората да страдат толкова много и да изпитват толкова много неуспехи и провали. Хората обаче са твърде непокорни и не искат да правят това, което им се казва, не искат да се покорят и не са способни да вървят по правилния път или да използват преки пътища. Вървят само по собствения си път, бунтуват се срещу Бог и Му се съпротивляват. Хората са покварени неща. Единственото, което Бог може да направи, е да ги предаде на Сатана и да ги поставя в различни ситуации, за да ги калява непрестанно, и така им дава възможност да придобият различен опит, да научат различни уроци и да постигнат разбиране за същината на всички видове нечестиви неща. След това, когато хората погледнат назад, те ще осъзнаят, че Божиите слова са истината, ще признаят, че Божиите слова са истината, и ще признаят, че Бог е реалността на всички положителни неща и че е Този, Който наистина обича хората, тревожи се за тях и може да ги спаси. Бог не иска хората да страдат толкова много, но хората са твърде непокорни, искат да поемат по грешния път и да преминат през това страдание. Бог няма друг избор, освен да ги поставя в различни ситуации, за да ги калява постоянно. До каква степен се каляват хората в крайна сметка? До степен, в която казваш: „Преживях всякакви ситуации и сега най-сетне разбирам, че освен Бог, няма човек, събитие или нещо, които могат да ми помогнат да разбера истината, да ме накарат да ѝ се наслаждавам или да навляза в истините реалности. Ще бъда човек, който наистина е покорен пред Бог само ако практикувам покорно според Божиите слова, заемам покорно мястото си на човек и спазвам статуса и дълга си като сътворено същество; само ако приемам покорно Божието върховенство и Неговите подредби, ако не се оплаквам повече, не поставям прекомерни изисквания към Бог и мога искрено да се покоря на Създателя“. Когато хората достигнат това ниво, те искрено се прекланят пред Бог и вече не е необходимо Той да им нагласява повече ситуации, които да изживяват. И така, по кой път искате да поемете? В своите субективни желания никой не иска да страда и никой не иска да преживява неуспехи, провали, трудности, разочарования или несгоди, но няма друг начин. Хората имат сатанинска природа и са твърде непокорни, а мислите и възгледите им са твърде сложни. Всеки ден сърцето ти е в постоянно противоречие, борба и смут. Разбираш малко истини, навлизането ти в живота е повърхностно и нямаш сила да преодолееш представите, фантазиите и покварения нрав на плътта. Единственото, което можеш да направиш, е да избереш обичайния подход на човека: постоянно да преживяваш провали и разочарования, постоянно да падаш, да се сблъскваш с трудности и да се въргаляш в калта, докато дойде ден, в който да кажеш: „Уморих се. Омръзна ми. Не искам да живея така. Не искам да преживявам тези провали. Готов съм покорно да дойда пред Създателя, ще слушам какво казва Бог и ще правя това, което казва. Това е единственият правилен път в живота“. Едва в деня, в който бъдеш напълно убеден и признаеш поражението си, ще си способен да дойдеш пред Бог. Разбрахте ли нещо за Божия нрав от това? Какво е Божието отношение към хората? Каквото и да прави Бог, Той иска най-доброто за тях. Независимо какви ситуации нагласява или какво иска да правиш, Той винаги желае да види най-добрия резултат. Да кажем, че преживяваш нещо и се сблъскваш с неуспехи и провали. Бог не иска да те вижда обезкуражен, когато се провалиш, не иска да мислиш, че с теб е свършено и че те е сграбчил Сатана, след което да се предадеш, никога повече да не стъпиш на крака и да изпаднеш в униние — Бог не иска да види този резултат. Какво иска да види Той? Че макар да си се провалил в този случай, ти си способен да търсиш истината и да се самоанализираш, да откриеш причината за провала си, да приемеш урока, на който те е научил този провал, и да го помниш в бъдеще, да знаеш, че е грешно да постъпваш така, че единственото правилно нещо е да практикуваш според Божиите слова, и да осъзнаеш: „Аз съм лош човек. Имам покварен сатанински нрав. В мен има непокорство. Далеч съм от праведните хора, за които говори Бог, и нямам богобоязливо сърце“. Ясно си видял този факт, осъзнал си истината по въпроса и чрез този неуспех и този провал си придобил известен разум и си съзрял. Това иска да види Бог. Какво означава съзряване? Означава, че Бог може да те придобие, че можеш да бъдеш спасен, че можеш да навлезеш в истините реалности и че си поел по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото. Бог се надява да види как хората поемат по правилния път. Той върши всичко с ревностни и грижовни намерения и всичко това представлява Неговата скрита любов, но хората често не могат да го почувстват. Хората са тесногръди и изключително дребнави. Щом не могат да се радват на Божията благодат и благословия, те се оплакват от Бог, стават негативни и действат раздразнително, но Бог не ги упреква. Той просто се отнася с тях като с невежи деца и не е придирчив към тях. Той им нагласява обстоятелства, които им позволяват да разберат как се получават благодатта и благословиите, да разберат какво означава благодатта за човека и какво може да извлече от нея. Да кажем, че обичаш да ядеш нещо, за което Бог казва, че е вредно за здравето ти, когато прекалиш с яденето му. Ти не слушаш и настояваш да го ядеш, и Бог ти позволява да направиш този свободен избор. В резултат на това се разболяваш. След като го преживееш няколко пъти, осъзнаваш, че словата, които Бог изрича, всъщност са правилни, че това, което Той казва, е вярно, че трябва да практикуваш според Неговите слова и че това е правилният път. И така, какво произтича от неуспехите, провалите и страданието, които изживяваш? От една страна, можеш да оцениш ревностните и грижовни намерения на Бог. От друга страна, изпълваш се с убеждение и увереност, че Божиите слова са правилни и че всички те са практични, и вярата ти в Бог расте. Освен това, като преживяваш този период на провал, стигаш до осъзнаване на истинността и точността на Божиите слова, виждаш, че те са истината и разбираш принципа на практикуване на истината. И така, преживяването на провал е нещо добро за хората, но в същото време ги кара да страдат — това е един вид закаляване. Ако обаче такова каляване накрая ти помогне да се върнеш пред Бог, да разбереш Неговите слова и да ги приемеш в сърцето си като истината, и да опознаеш Бог, тогава каляването, неуспехите и провалите, които си понесъл, няма да са били напразни. Това е резултатът, който Бог иска да види.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да се разпознае природата същност на Павел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 473

Трябва да помниш, че тези слова вече са изречени: по-късно ще преживееш още по-големи мъки и страдания! Да бъдеш усъвършенстван не е нещо просто или лесно. Най-малкото трябва да притежаваш вярата на Йов, или дори по-голяма от неговата. Трябва да знаеш, че изпитанията в бъдеще ще бъдат по-големи от изпитанията на Йов и че трябва да преминеш през дългосрочно наказание. Дали това е нещо просто? Ако заложбите ти не могат да бъдат подобрени, ако способността ти за разбиране е недостатъчна и ако знаеш твърде малко, тогава по това време няма да имаш никакво свидетелство, а вместо това ще се превърнеш в шега, в играчка за Сатана. Ако сега не можеш да се придържаш към виденията, тогава нямаш никаква основа и в бъдеще ще бъдеш изхвърлен! Нито една отсечка от пътя не е лесна за изминаване, така че не приемай това с лека ръка. Обмисли грижливо как да извървиш правилно последната отсечка от този път и се подготви. Това е пътят, който трябва да бъде извървян в бъдеще, пътят, който всички хора трябва да извървят. Не бива да оставяш това знание без внимание; не мисли, че всичко, което ти казвам, е напразно. Ще дойде ден, в който ще използваш всичко това за добро — словата Ми не могат да бъдат казани напразно. Сега е моментът да се въоръжиш, моментът да проправиш пътя към бъдещето. Трябва да подготвиш пътя, по който ще вървиш в бъдеще; трябва да се тревожиш и безпокоиш за това как ще можеш да устоиш в бъдеще и да се подготвиш добре за бъдещия си път. Не бъди чревоугодник и мързеливец! Трябва да направиш абсолютно всичко, което можеш, за да оползотвориш времето си по най-добрия начин, така че да можеш да получиш всичко, от което се нуждаеш. Давам ти всичко, за да можеш да разбереш. Вие видяхте със собствените си очи, че за по-малко от три години казах толкова много неща и свърших толкова много работа. Една от причините, поради които работя по този начин, е, че на хората им липсва толкова много, а другата причина е, че времето е твърде кратко; не може да има повече забавяния. Представяш си, че хората първо трябва да постигнат съвършена вътрешна яснота, преди да могат да свидетелстват и да бъдат използвани — но дали това няма да е твърде бавно? И така, колко време ще трябва да те придружавам? Ако искаш да те придружавам, докато остарея и посивея, това би било невъзможно! Чрез преминаването през по-големи мъки ще се постигне истинско разбиране във всички хора. Това са стъпките на делото. След като напълно разбереш виденията, за които разговаряме днес, и постигнеш истински духовен ръст, тогава, каквито и страдания да изтърпиш в бъдеще, те няма да те затрупат и ти ще можеш да останеш непоколебим. След като завърша тази последна стъпка от делото и приключа с изричането на последните слова, в бъдеще хората ще трябва да вървят по собствения си път. Така ще се изпълнят словата, изречени преди това: Светият Дух има поръчение за всеки отделен човек и дело, което трябва да извърши във всеки отделен човек. В бъдеще всеки ще върви по пътя, по който трябва да върви, воден от Светия Дух. Кой ще може да се грижи за другите, когато са подложени на изпитания? Всеки човек има свое собствено страдание и всеки има свой собствен духовен ръст. Ничий духовен ръст не е еднакъв с този на останалите. Съпрузите няма да могат да се грижат за съпругите си или родителите за децата си; никой няма да може да се грижи за никого другиго. Няма да е като сега, когато все още са възможни взаимни грижи и подкрепа. Това ще бъде време, когато всеки тип човек ще бъде разобличен. Тоест, когато Бог порази пастирите, тогава овцете на стадото ще бъдат разпръснати, а по това време вие няма да имате нито един истински водач. Хората ще бъдат разделени — няма да е като сега, когато можете да се съберете като събрание. В бъдеще онези, които нямат делото на Светия Дух, ще покажат истинското си лице. Мъжете ще продават съпругите си, жените ще продават мъжете си, децата ще продават родителите си, а родителите ще преследват децата си — човешкото сърце е неизследимо! Единственото, което може да се направи, е човек да се придържа към това, което има, и да извърви правилно последната отсечка от пътя. Точно сега вие не виждате това ясно; всички сте късогледи. Не е лесно да се изживее успешно този етап от делото.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да извървиш последната отсечка от пътя)

Ежедневни Божии слова  Откъс 474

Повечето хора вярват в Бог заради бъдещата им крайна цел или за временно удоволствие. Онези, които не са били кастрени, вярват в Бог, за да влязат в рая и да добият награди. Те не вярват в Бог, за да бъдат усъвършенствани, нито за да изпълняват дълга на сътворени същества. С други думи, повечето хора не вярват в Бог, за да изпълнят отговорностите си и своя дълг. Хората рядко вярват в Бог, за да водят смислен живот; няма и такива, които вярват, че щом човек е жив, той трябва да обича Бог, защото това е напълно естествено и оправдано и това е естественото призвание на човека. Ето защо, при все че различните хора преследват свои индивидуални цели, крайната цел на стремленията им и мотивацията им са доста сходни; при това, за повечето от тях обектите на почитта им са почти еднакви. През последните няколко хилядолетия са починали множество вярващи, а и мнозина са се родили отново след смъртта си. Към Бог се стремят не един и двама, дори не и хиляда или две хиляди души, но въпреки това повечето от тях се стремят към Бог заради личните си перспективи или заради великите си надежди за бъдещето. Единици са посветените на Христос. Дори и много от благочестивите вярващи са умрели оплетени в собствените си мрежи, а броят на удържалите победа е нищожно малък. До ден днешен остават неизвестни за хората причините, поради които едни се провалят, а други побеждават. Онези, които са обсебени от търсенето на Христос, все още не са осенени от внезапно прозрение и не са разгадали тези тайнства, просто защото не знаят. Макар и да полагат старателни усилия в стремежа си, те вървят по пътя на неуспеха, по който вече са вървели предшествениците им, а не по пътя на успеха. Следователно, независимо как търсят, не са ли тръгнали по пътя, водещ ги към тъмнина? Дали не са горчиви плодовете, с които ще се сдобият? И без друго е трудно да се предвиди дали щастие или беди ще сполетят хората, подражаващи на успелите в отминали времена. Тогава колко по-лоши са изгледите за онези, които вървят по стъпките на вече провалилите се? Нима опасността от неуспех за тях не е дори по-голяма? Каква е стойността на пътя, по който вървят? Нима не пропиляват времето си? Накратко, независимо дали стремежите им се увенчават с успех или се провалят, за това има причина и успехът или неуспехът им не се определя от търсенето на каквото си поискат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Ежедневни Божии слова  Откъс 475

Най-основното изискване за вярата на човека в Бог е да има честно сърце и да може напълно да се посвети и да се покори истински. Най-трудно за човека е да замени целия си живот за истинска вяра, чрез която може да добие пълната истина и да изпълни добре своя дълг на сътворено същество. Ето това е непостижимо за провалилите се и е още по-непостижимо за онези, които не могат да намерят Христос. Именно защото човекът не е добър в това да се посвети напълно на Бог, защото човекът не желае да изпълнява дълга си за Създателя, защото човекът е видял истината, но я избягва и върви по свой собствен път, защото човекът винаги се стреми, като следва пътя на провалилите се, защото човекът все се бунтува срещу Небето, той неизменно се проваля, вечно е впримчен в козните на Сатана и в собствените си мрежи. Защото човекът не познава Христос, защото човекът не е добър в това да разбира и да преживява истината, защото твърде много се прекланя пред Павел и има твърде силно желание да отиде в рая; защото човекът вечно изисква Христос да му се подчинява и заповядва на Бог — поради това всички тези възвишени велики личности и тези, които са преживели всички превратности в света, не са способни да избегнат смъртта и умират сред Божието наказание. За тези хора мога да кажа само, че смъртта им е трагична и че последствието за тях, а именно смъртта им, не е без основание. Нима техният провал не е още по-непоносим по законите на небесата? Истината идва от света на хората, но Христос предава тази истина сред тях. Нейният първоизточник е Христос, тоест Самият Бог, докато човекът е лишен от такава способност. Но Христос просто предоставя истината; Той не е дошъл тук, за да отсъди дали човек ще успее в стремежа си към истината. Следователно дали човек е успешен, или неуспешен спрямо истината зависи изцяло от собствения му стремеж. Този въпрос никога не е имал нищо общо с Христос, а вместо това е предопределен от човешкия стремеж. Човекът не може изцяло да вини Бог нито за крайна си цел, нито за своя успех или провал, така че Самият Бог да носи този товар, защото това не е въпрос, с който Самият Бог да се занимава, а е пряко свързан с дълга на сътворените същества. Повечето хора имат известни познания за стремежа и крайната цел на Петър и Павел, но въпреки това са запознати само с изхода на Петър и Павел и остават невежи за тайната зад успеха на Петър или за недостатъците, довели до неуспеха на Павел. И тъй, ако сте напълно неспособни да прозрете същността на техния стремеж, то стремежът на повечето от вас все пак ще е обречен на неуспех, а дори и малцина от вас да успеят, те пак няма да са равни на Петър. Ако в стремежа си си поел по правилния път, може да се надяваш на успех; ако пък, в стремежа към истината, си поел по грешен път, ти никога няма да можеш да постигнеш успех и краят ти ще бъде същият като на Павел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Ежедневни Божии слова  Откъс 476

Петър беше човек, който бе усъвършенстван. Той бе напълно усъвършенстван едва след като преживя наказание и съд и така доби чисто боголюбиво сърце; пътят, който извървя, беше път на усъвършенстването. Това ще рече, че от самото начало Петър пое по правилния път и вярата му в Бог бе правилно мотивирана — така Петър бе направен съвършен и запристъпва по нов път, неизвървян от никого преди него. Докато Павел още от началото беше поел по пътя на опълчване срещу Христос и работи за Христос няколко десетилетия, само поради желанието на Светия Дух да ползва него, дарбите му и всичките му достойнства за Своето дело. Той бе просто човек, използван от Светия Дух — и то не защото Исус одобряваше човешката му природа, а поради дарбите му. Той работи за Исус, защото бе сразен, а не защото го искаше. Той можеше да извърши това дело благодарение на просветлението и напътствията на Светия Дух и делото му ни най-малко не представляваше неговия стремеж, нито пък човешката му природа. Делото на Павел представляваше работата на слуга, което ще рече, че той вършеше работата на апостол. Петър, от друга страна, бе различен: и той извърши някои дела, не толкова велики, колкото тези на Павел, но Петър работеше, докато се стремеше към своето собствено навлизане и неговото дело бе различно от делото на Павел. Делото на Петър бе изпълнение на дълга на сътворено същество. Той не работеше в ролята на апостол, а работеше, стремейки се да постигне любов към Бог. Ходът на делото на Павел също съдържаше личния му стремеж: неговият стремеж се ограничаваше единствено с надеждите му за бъдещето и с желанието му да постигне добра крайна цел. По време на работата си той не прие да бъде облагороден, нито да бъде кастрен. Той бе убеден, че щом делото му удовлетворява Божиите намерения и всички негови дела са богоугодни, накрая го очаква награда. В делото му нямаше лични преживявания — всичко бе самоцелно, а не извършено в стремежа към промяна. Всичко в делото му беше сделка; то не съдържаше дълга и покорството на сътворено същество. Вършейки делото си, Павел не промени своя предишен нрав. Делото му бе просто в услуга на останалите и не бе в състояние да предизвика промени в нрава му. Павел вършеше делото си директно, без да е усъвършенстван и кастрен, и беше мотивиран от наградата. Петър бе различен: той беше подложен на кастрене и облагородяване. Целта и мотивацията на Петровото дело бяха коренно различни от тези на Павел. При все че Петър не свърши много дела, нравът му претърпя множество промени, а стремежът му бе към истината и към действителна промяна. Той не се трудеше само заради самия труд. Макар че Павел извърши много дела, всички те бяха дела на Светия Дух и въпреки че Павел спомагаше за тези дела, той не успя да ги преживее. Това, че Петър извърши далеч по-малко дела, се дължеше единствено на факта, че Светият Дух не осъществи толкова много дела чрез него. Не количеството свършена от тях работа определи дали ще бъдат направени съвършени; единият търсеше с очакването, че ще бъде възнаграден, докато стремежът на другия бе да постигне съвършена любов към Бог и да изпълни дълга си на сътворено същество, до степен, в която да изживее прекрасен образ, удовлетворяващ Божиите намерения. Те двамата се различаваха както по външност, така и в самата си същност. Не можеш да определиш кой от двамата бе усъвършенстван според това кой е свършил повече работа. Петър се стремеше да изживее образа на възлюбил Бог, да Му се покорява, да приеме кастрене, и да изпълни дълга си на сътворено същество. Той съумя да се посвети на Бог, да положи цялото си същество в Неговите ръце и да Му се покорява до смъртта си. Това бе решен да направи и успя да го постигне. Това е основната причина, поради която неговият край бе различен от края на Павел. Светият Дух работи с Петър, за да го усъвършенства, докато с Павел Той работи, за да го използва. Това е, защото природата и възгледите на двамата относно стремежа се различаваха. Светият Дух въздейства и на двамата. Петър приложи това дело върху себе си, а също го предаде и на други, докато Павел само предаде на другите делото на Светия Дух в неговата цялост, а самият той не придоби нищо от него. В резултат на това, след като толкова години Павел бе преживявал делото на Светия Дух, у него не настъпиха почти никакви промени. Той остана в почти естественото си състояние и още беше предишният Павел. Просто след като изтърпя трудностите на дългогодишното дело, разбра как да се „труди“ и се научи на издръжливост, но си запази старата природа, силно конкурентната си и користна натура. След толкова години работа той така и не опозна покварения си нрав, нито се избави от предишния си нрав, и това ясно се проявяваше в делото му. Той просто натрупа повече опит от делото си, но само ограниченият му опит не бе в състояние да промени него и възгледите му за съществуването и за значимостта на стремежа му. При все че се труди години наред за Христос и никога повече не преследва Господа Исус, в сърцето му не настъпи промяна в познанието му за Бог. Това означава, че той не работеше, за да се посвети Нему, а по-скоро бе принуден да се труди за бъдещата си крайна цел. Защото отначало той преследваше Христос и не Му се подчиняваше; със свойственото си бунтарство умишлено се опълчваше на Христос и не познаваше делото на Светия Дух. Когато работата му бе към края си, той все още не познаваше делото на Светия Дух, а действаше по свое усмотрение, според собствения си характер, без да обръща никакво внимание на намеренията на Светия Дух. Ето защо природата му бе враждебна към Христос и не се покоряваше на истината. Как да бъде спасен човек, който е изоставен от делото на Светия Дух, който не е опознал делото на Светия Дух и който при това се е опълчил на Христос? Дали човек подлежи на спасение не зависи от това колко работа върши и доколко посвещава себе си. Спасението се определя от това дали познава делото на Светия Дух, дали успява да практикува истината и дали възгледите му за стремежа са в унисон с истината.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Ежедневни Божии слова  Откъс 477

Макар че след като последва Исус, Петър имаше естествени откровения, по природа той от самото начало бе готов да се покори на Светия Дух и да се стреми към Христос. Покорството му пред Светия Дух бе чисто: той не преследваше слава и богатства, а бе мотивиран от покорство пред истината. Макар на три пъти Петър да отрече, че познава Христа и при все че изкуси Господ Исус, тази дребна човешка слабост нямаше отношение към природата му, не се отрази на бъдещия му стремеж и не служи като достатъчно доказателство, че изкушението е било постъпка на антихрист. Нормалните човешки слабости са присъщи на всички хора по света — нима очакваш Петър да е изключение? Дали определени мнения на хората за Петър не се дължат на няколкото глупави грешки, които е допуснал? И дали те не обожават Павел заради целия му труд и заради многото му послания? Способен ли е човек да прозре същината на другия? Истински разумните хора могат да прозрат нещо толкова незначително, нали? Това, че дългогодишните болезнени преживявания на Петър не са отразени в Библията не означава, че Петър не е имал истински преживявания, нито че Петър не е бил усъвършенстван. Как може човекът напълно да прозре Божието дело? Написаното в Библията не е лично подбрано от Исус, а е събрано от следващи поколения. Предвид това, нима цялото съдържание на Библията не е избрано според възгледите на човека? При това, кончините на Петър и Павел не са ясно указани в посланията, поради което човекът съди за Петър и Павел според собствените си възприятия и лични предпочитания. И тъй като Павел свърши толкова много работа, тъй като „приносът“ му беше толкова забележителен, той спечели доверието на масите. А нима човек не се фокусира само върху повърхностното? Как би могъл човек да прозре същината на друг човек? Да не говорим кой би посмял необмислено да отрече делото на Павел, който е обект на обожание от хиляди години? Петър беше обикновен рибар — как е възможно неговият принос да бъде толкова голям колкото Павловия? Ако се съдеше по приноса им, Павел трябваше да бъде възнаграден преди Петър и би следвало той да е по-достойният за Божието одобрение. Кой би допуснал, че с отношението Си спрямо Павел, Бог просто го накара да се труди според дарбите му, докато Петър Той направи съвършен. Господ Исус в никакъв случай не е предначертал планове за Петър и Павел още от самото начало. По-скоро те бяха или усъвършенствани, или заставени да работят съгласно свойствената си природа. И тъй, хората забелязват само видимия принос на човека, докато Бог вижда човешката същност и пътя, по който човек тръгва от самото начало, както и мотивацията зад човешкия стремеж. Хората мерят човека според собствените си представи и възприятия, но краят на човека не се определя от видимото за очите. И затова Аз казвам, че ако от самото начало избереш пътя на успеха и ако отношението ти към стремежа е правилното още отначало, то ти си като Петър; поемеш ли по пътеката на провала, каквато и цена да платиш, краят ти ще бъде същият като на Павел. При всички случаи, крайната ти цел и успехът или неуспехът ти са предопределени от това дали се стремиш към правилния път или не, а не толкова от посветеността ти или от заплатената от теб цена. Петър и Павел се различаваха по своята същност и по преследваните от тях цели; човек не е в състояние да открие тези неща и само Бог ги познава в тяхната цялостност. Защото Бог вижда човешката същина, докато сам човекът изобщо не познава същността си. Човекът е неспособен да прозре същността на хората, нито пък същинския им духовен ръст, и поради това не е в състояние да открие причините за провала и успеха на Павел и Петър. Повечето хора обожават Павел, а не Петър, защото Павел бе използван за обществени дела, които са видими за тях, и затова хората признават „заслугите“ на Павел. В същото време, преживяванията на Петър са невидими за хората и търсеното от него е недостижимо за тях, поради което те не се интересуват от Петър.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Ежедневни Божии слова  Откъс 478

Петър бе усъвършенстван чрез кастрене и облагородяване. Той рече: „Трябва винаги да удовлетворявам Божиите намерения. Едничката цел на всички мои действия е да удовлетворя Божиите намерения и дори и да бъда наказан или съден, с радост ще продължа да го правя“. Петър се отдаде изцяло на Бог и делото му, думите му, целият му живот бяха в името на любовта към Бог. Той се стремеше към святост и колкото повече преживяваше, толкова повече нарастваше любовта му към Бог дълбоко в сърцето му. Докато делото на Павел имаше само външно проявление и макар той също да се трудеше усърдно, се стремеше да свърши работата си добре, за да бъде възнаграден. Ако знаеше, че няма да получи награда, той щеше да се откаже от делото си. За Петър бяха от значение искрената любов в сърцето му и практичните, постижими неща. За него не беше важно дали ще получи награда, а дали нравът му може да бъде променен. Павел държеше да работи още по-усърдно, делото му да има външно проявление и да е предан; вълнуваха го също доктрините, неизпитани от обикновените хора. Той не се интересуваше от дълбоки промени в себе си, нито от искрената любов към Бог. С преживяванията си Петър целеше да постигне истинска любов към Бог и истинско познание за Него. Опитът му бе подчинен на стремежа да добие по-близка връзка с Бог и да изживява практически. Павел вършеше делото си заради възложеното му от Исус и за да се сдобие с нещата, за които копнееше, но те не бяха свързани с познание за самия него и за Бог. Вършеше делото си, само за да избегне наказание и съд. Петър се стремеше към чиста любов, докато Павел искаше да се увенчае с венеца на праведността. В течение на много години Петър изпита делото на Светия Дух и придоби практическо знание за Христос, както и дълбоко познание за себе си. Затова любовта му към Бог беше чиста. Дългите години облагородяване бяха извисили знанието му за Исус и за живота, и любовта му беше безусловна любов, спонтанна любов; той не искаше нищо в замяна и не се надяваше на никакви блага. Павел работи много години, но не успя да придобие задълбочено знание за Христос, а и познанието за самия него беше нищожно малко. Той просто не изпитваше любов към Христос — цел на делото му и на пътя, който извървя, бе да се увенчае с лавровия венец. Той търсеше най-хубавата корона, а не най-чистата любов. Неговото търсене беше пасивно, а не активно; той не изпълняваше дълга си, а беше принуден в стремежа си, след като бе обхванат от делото на Светия Дух. И тъй, неговият стремеж не доказва, че е бил сътворено същество, което отговаря на критериите; Петър бе отговарящо на критериите сътворено същество, което изпълни дълга си. Човекът си мисли, че трябва да бъде възнаграден всеки, дал своя принос към Бог, и че колкото по-съществен е този принос, толкова по-гарантирано е Божието благоволение. В същността си хората са склонни да се пазарят и не се стремят активно да изпълнят дълга си на сътворени същества. За Бог, колкото повече хората се стремят към искрена любов към Него и пълно покорство пред Него, което означава и да се стремят към изпълнение на дълга си като сътворени същества, толкова по-достойни са за Неговото одобрение. Позицията на Бог е да изисква човекът да възвърне изначалния си дълг и положение. Човекът е сътворено същество, следователно не бива да престъпва границата, отправяйки каквито и да е изисквания към Бог и не трябва да прави нищо повече от това да изпълнява дълга си на сътворено същество. Крайните цели на Павел и Петър бяха преценени според способността им да изпълнят дълга си на сътворени същества, а не според размера на приноса им; крайните им цели бяха определени в съответствие с изначалните им стремежи, а не според това колко работа са свършили или според дадените им от другите хора оценки. Така че активният стремеж на човек да изпълни дълга си на сътворено същество е пътят към успеха; най-верният път е този на стремеж към искрена любов към Бог; стремежът към промяна на досегашния нрав на човека и стремежът към чиста любов към Бог са пътят към успеха. Този път към успеха е път към възстановяване на изначалния дълг на човека и на изначалния вид на сътворено същество. Това е пътят на възстановяване и е цел на цялото Божие дело от началото до края. Ако стремежът на човека е осквернен с прекомерни лични изисквания и неразумни копнежи, тогава постигнатият резултат няма да бъде промяна на нрава на човека. Това противоречи на делото за възстановяване. Това несъмнено не е дело на Светия Дух и е доказателство, че Бог не одобрява такъв стремеж. А какъв е смисълът на стремеж, неодобрен от Бог?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Ежедневни Божии слова  Откъс 479

Делото, извършено от Павел, бе пред очите на хората, но колко чиста и колко дълбока бе любовта му към Бог дълбоко в сърцето му — това са неща, които те не могат да видят. Хората могат да съзрат само извършеното от него дело, от което разбират, че той със сигурност е бил използван от Светия Дух и оттам заключават, че Павел е бил по-добър от Петър и че делото му е по-велико, защото е подпомагал църквите. Петър се вглеждаше само в личните си преживявания и спечели за вярата едва неколцина, работейки само от време на време. От него са останали шепа неособено познати послания, но кой може да отсъди колко голяма е била любовта към Бог дълбоко в сърцето му? А Павел ежедневно работеше за Бог: щом имаше нещо за вършене, той го вършеше. Чувстваше, че по този начин ще си осигури венеца и ще удовлетвори Бог, но не търсеше начини да промени себе си чрез работата си. Петър се чувстваше неспокоен от всичко в живота си, което не удовлетворяваше Божиите намерения. Щом нещо не удовлетворяваше Божиите намерения, го обземаха угризения и търсеше подходящ начин да удовлетвори Неговото сърце. Той изискваше от себе си да удовлетвори Божиите намерения дори и в най-дребните, най-незначителни страни от живота си. Беше също толкова взискателен относно предишния си нрав и сам си поставяше строги изисквания да напредва в истината. Павел преследваше само повърхностна слава и статус. Искаше да блесне пред хората и не се стремеше към по-задълбочен напредък и навлизане в живота. Интересуваше се от догмата, а не от реалността. Някои хора казват: „Защо Бог не запомни Павел, щом той работеше толкова много за Него? Защо Петър бе усъвършенстван, щом свърши толкова малко работа за Бог и не допринесе особено за църквите?“. Петър обичаше Бог до определена степен, според Божието искане; само на такива хора е дадено свидетелството. А Павел? До каква степен Павел обичаше Бог? Знаеш ли отговора? Каква беше целта на Павловото дело? А каква беше целта на Петровото дело? Петър не вършеше много работа, но можеш ли да надникнеш дълбоко в сърцето му? Работата на Павел беше свързана с подпомагане и укрепване на църквите. Петър преживя промени в житейския си нрав; той преживя любовта към Бог. Сега вече си запознат със същностните им различия и можеш да видиш кой от двамата истински вярваше в Бог и кой не. Единият от тях искрено обичаше Бог, докато другият не Го обичаше искрено; нравът на единия претърпя промени, а другият остана непроменен; единият служеше скромно и хората трудно го забелязваха, а другият се радваше на всеобщо уважение и чудесен имидж; единият се стремеше към святост, а другият не — макар и да не беше нечист, не беше обзет от чиста любов; единият притежаваше неподправена човешка природа, а другият — не; единият имаше разум на сътворено същество, а другият — не. Такива са различията в същностите на Павел и Петър. Петър тръгна по пътя на успеха, който беше също и път към възвръщане на нормалната човешка природа и възстановяване на дълга на сътворено същество. Петър представлява всички успешни. Пътят, извървян от Павел, бе път на неуспеха. Павел представлява всички, които се подчиняват и отдават всичко на Бог само привидно, но нямат искрено боголюбиво сърце. Павел представлява всички, които не притежават истината. Вярвайки в Бог, Петър се стремеше всякак да Го удовлетвори и да се покорява на всичко, което идва от Него. Той можа да приеме съда и наказанието, както и облагородяването, мъките и лишенията, като през цялото време не промълви и едно оплакване. Нищо от това не можа да промени боголюбивото му сърце. А не беше ли това възможно най-голямата любов към Бог? Не беше ли това изпълнение на дълга на сътворено същество? Било то при наказание, съд или мъки, ти си способен да постигнеш покорство до смъртта си и точно това трябва да бъде постигнато от сътвореното същество, в това се изразява чистотата на любовта към Бог. Успее ли човек да постигне това, то той е сътворено същество, което отговаря на критериите, а нищо не удовлетворява по-добре намеренията на Създателя. Представи си, че можеш да работиш за Бог, но не Му се покоряваш и не си в състояние да Го обикнеш истински. В такъв случай не само няма да си изпълнил дълга си на сътворено същество, но при това ще бъдеш заклеймен от Него, задето не притежаваш истината, не успяваш да Му се покориш и се бунтуваш срещу Бог. Интересува те само да работиш за Бог, а не да прилагаш истината на практика или да опознаеш себе си; не разбираш и не познаваш Създателя, не се покоряваш на Създателя и не Го обичаш и си човек, който по природа се бунтува срещу Бог. Това са причините Създателят да не харесва такива хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Ежедневни Божии слова  Откъс 480

Някои хора казват: „Павел свърши изключително много работа, нагърби се с огромно бреме за църквите и приносът му за тях беше толкова голям. Тринайсетте му послания не изгубиха силата си през продължилата 2 000 години Епоха на благодатта и отстъпват само на четирите Евангелия. Кой може да се сравнява с него? Никой не успява да разгадае Откровението на Йоан, докато посланията на Павел дават живот, а делото му е помогнало на църквите. Кой друг е могъл да постигне това? А и каква работа свърши Петър?“. Хората оценяват другите според техния принос. Бог оценява човеците според тяхната природа. Сред търсещите живот Павел беше човек, непознаващ собствената си същина. Той изобщо не беше смирен и покорен, нито познаваше същността си, противопоставяща се на Бог. И така, той не беше преминал през подробни преживявания и не беше човек, практикуващ истината. Петър беше различен. Той познаваше слабостите и несъвършенствата си, и покварения си нрав на сътворено същество, и така имаше път за практикуване, по който да промени нрава си; той не беше от хората, които боравеха само с доктрината, но не притежаваха реалност. Онези, които се променят, са новите хора, които биват спасени, и те са годните да се стремят към истината. Хората, които не се променят, принадлежат към естествено отживелите; те не са били спасени или, иначе казано, Бог ги е отритнал. Той няма да ги запомни, колкото и много да са работили. Като съпоставиш това със собствения си стремеж, би трябвало да ти стане съвсем ясно дали си като Петър или като Павел. Ако в търсенето ти все още няма истина и ако дори и днес си нагъл и арогантен като Павел, речовит и горделив като него, ти несъмнено си обречен на провал дегенерат. Ако търсиш същото като Петър, ако се стремиш към практики и истински промени, лишен си от своенравие и арогантност и се стараеш да изпълниш дълга си, ти си сътворено същество, което може да постигне победа. Павел не познаваше собствената си същност или поквара, а още по-малко осъзнаваше непокорството си. Той никога не споменаваше презрителната си съпротива на Христос, нито пък изпитваше особено съжаление. Даваше само кратко обяснение и дълбоко в сърцето си така и не се предаде изцяло на Бог. Въпреки че падна по пътя за Дамаск, той не се вгледа дълбоко в себе си. Задоволи се само да продължи да работи и не смяташе, че е от особено значение да опознае себе си и да промени стария си нрав. За да се утеши и да си прости миналите грехове, за него беше достатъчно само да говори истината, да предоставя ресурс на другите като мехлем за съвестта си и повече да не преследва учениците на Исус. Стремеше се единствено към бъдещия венец и към временна работа; целта му бе да добие обилна благодат. Павел не се стремеше към достатъчна истина, нито се стремеше да напредне по-дълбоко в истината, която не бе разбрал преди. Следователно, може да се каже, че себепознанието му е подправено и че не е приел наказание или съд. Способността му да работи не означава, че е познавал собствената си природа или същност; той полагаше усилия само за видимите практики. При това, той се стремеше не към промяна, а към познание. Делото му изцяло се дължеше на появата на Исус по пътя за Дамаск. Първоначално той нямаше намерение да се захване с такова дело, а и това дело не възникна, след като бе приел старият му нрав да бъде скастрен. Както и да работеше, предишният му нрав си остана непроменен, поради което не успя да изкупи миналите си грехове с работата си, а просто изигра определена роля за църквите в онези времена. За такъв човек, чийто предишен нрав не се промени — тоест, който не получи спасение и съвсем не притежаваше истината — Павел беше категорично неспособен да стане един от приетите от Господ Исус. Той не бе изпълнен с любов и страх към Исус Христос, нито умееше да търси истината, а и съвсем не се интересуваше от тайнството на въплъщението. Той бе просто изкусен софист, нежелаещ да сведе глава пред никой по-висшестоящ от него или притежаващ истината. Той завиждаше на личностите и на истините, противоречащи или враждебни на самия него, и предпочиташе талантливи хора, впечатляващи с чудесния си имидж и с ерудицията си. Павел не обичаше да контактува с бедняци, търсещи истинския път и милеещи само за истината, а вместо това се занимаваше с по-висшестоящи личности от религиозни организации, които говореха само за доктрини и притежаваха пребогати знания. Той не обичаше новото дело на Светия Дух и не го беше грижа за динамиката на новото дело на Светия Дух. Вместо това, той отдаваше предпочитание на правила и доктрини, поставени по-високо от универсалните истини. Ако погледнем цялостния му стремеж и изконната му същност, той не заслужава да бъде наречен стремящ се към истината християнин, а още по-малко верен служител в Божия дом, защото лицемерието му беше преголямо, а непокорството му твърде силно. Макар и да е познат като слуга на Господа Исус, той беше съвсем негоден да прекрачи портите на небесното царство, защото действията му от начало до край не бяха праведни. Трябва да гледаме на него просто като на човек, проявил лицемерие и извършвал неправди, но все пак работил за Христос. Макар и да не може да се определи като зъл, би било подходящо да го определим като човек, извършвал неправди. Той свърши много работа, но не трябва да съдим за него по обема работа, а по качеството и същността на делата му. Само по този начин можем да стигнем до същността на въпроса. Той неизменно вярваше: „Способен съм да работя, по-добър съм от повечето други хора; проявявам внимание към бремето на Господ, както никой друг и никой друг не изпитва толкова дълбоко разкаяние като мен, защото великата светлина ме озари, аз видях великата светлина и затова моето покаяние е по-силно от всяко друго“. Такива мисли таеше Павел в сърцето си по онова време. В края на своето дело той каза: „Аз войнствах, пътя свърших, за мен се пази венецът на правдата“. Войнстването му, пътят му, делото му бяха изцяло подчинени на стремежа му да добие венеца на правдата и той не напредваше активно. При все че не вършеше работата си нехайно, може да се каже, че я изпълняваше като изкупление за грешките си, за да успокои съвестта си. Надеждата му бе да завърши делото си, да извърви пътя си и да свърши битката си час по-скоро, за да може по-бързо да се увенчае със заветния венец на праведността. Павел не копнееше да срещне Господ Исус с неговия опит и истинско познание, а по-бързо да приключи делото си, за да може, когато се изправи пред Господа Исус, да се сдобие с наградите, които е спечелил с работа. Той използва работата си, за да се утеши и да сключи сделка в замяна на бъдещия венец. Той не се стремеше към истината, нито към Бог, а само към венеца. Как би могъл такъв стремеж да е според изискванията? Мотивацията му, работата му, платената от него цена и всички негови усилия — всички те бяха обхванати от чудните му фантазии и делото му бе изцяло подчинено на собствените му желания. Вършейки цялото си дело, той плащаше цената без капка желание. Павел просто се беше заел да сключи сделка. Той не полагаше усилия с охота, за да изпълни дълга си, а полагаше усилия с охота, за да постигне целта на тази сделка. Нима усилия като неговите имат стойност? Кой би похвалил нечистите му усилия? Кой би имал интерес към тях? Работата му бе изпъстрена с мечти за бъдещето; тя бе изпълнена с грандиозни планове и не съдържаше път към промяна на човешкия нрав. Така че голяма част от доброжелателството му беше престорено; делото му не предоставяше живот, а бе престорена вежливост; Павел договаряше сделка. Как би могла работа от този вид да поведе човека по пътя на възстановяването на първоначалния му дълг?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Ежедневни Божии слова  Откъс 481

Всичко, към което Петър се стремеше, беше в съответствие с Божиите намерения. Той се стремеше да удовлетвори Божиите намерения и макар че трябваше да изтърпи трудности и нещастия, той беше все така готов да удовлетвори Божиите намерения. За вярващия в Бог няма по-велик стремеж. Онова, към което се стремеше Павел, бе омърсено от собствената му плът, от собствените му идеи, планове и схеми. Той в никакъв случай не беше сътворено същество, което отговаря на критериите; не се стремеше да удовлетвори Божиите намерения. Стремежът на Петър беше да се остави на устроеното от Бог и макар и да не свърши велики дела, мотивацията му беше правилна, а също и пътят, по който пое. При все че не успя да придобие много хора, той успя да се стреми към пътя на истината. Поради това може да се каже, че Петър беше сътворено същество, което отговаря на критериите. Днес, дори и да не си работник, би могъл да изпълняваш дълга си на сътворено същество и да се стремиш да се оставиш на всичко, устроено от Бог. Трябва да се покоряваш на всичко, което Бог казва, и да преживяваш всякакви изпитания и облагородявания, и макар и слаб, в сърцето си да продължаваш да обичаш Бог. Всеки, който поема отговорност за собствения си живот, желае да изпълни дълга си на сътворено същество. Споделяната от тези хора гледна точка за стремежа е правилна. От такива хора се нуждае Бог. Ако си свършил много работа и си разпространил учението сред другите, но ти самият не си се променил, не си свидетелствал и не си имал истинско преживяване, така че в края на живота ти нищо от свършеното от теб не служи за свидетелство, дали изобщо си се променил? Дали се стремиш към истината? Светият Дух те е използвал, но е ползвал само онази част от теб, която е била годна за работа, а изобщо не е използвал частта от теб, която е неизползваема. Ако се стремиш към промяна, постепенно ще бъдеш усъвършенстван в процеса на ползване. Но Той не отговаря за това дали в крайна сметка ще бъдеш спечелен, защото това зависи от твоя начин на стремеж. Липсата на промени в личния ти нрав означава, че възгледите ти за стремежа са погрешни. Ако не получиш награда, проблемът си е твой — не си практикувал истината и не си в състояние да удовлетвориш Божиите намерения. И така, личните ти преживявания са от най-голямо значение и нищо не е по-важно от личното ти навлизане! Накрая някои хора ще кажат: „Толкова работа свърших за Теб и макар и да не съм постигнал славни резултати, бях прилежен в усилията си. Не може ли просто да ме допуснеш в рая, за да ям от плодовете на живота?“. Трябва да знаеш какъв вид хора желая Аз; нечисти не допускам в царството — на нечистите не е позволено да осквернят свещената земя. Дори и да си вършил много работа в продължение на дълги години, ако в края си все така плачевно нечист, законът на небесата няма да търпи желанието ти да влезеш в царството Ми! От сътворението на света до днес, никога не съм предлагал лесен достъп до Моето царство на онези, които Ми се подмазват. Това е небесно правило и никой не може да го наруши! Ти трябва да търсиш живот. Днес ще бъдат усъвършенствани подобните на Петър. Те се стремят към промени в нрава си и са готови да свидетелстват за Бог и да изпълнят дълга си на сътворени същества. Само такива хора ще бъдат усъвършенствани. Ако търсиш само наградите и не се стремиш към промяна на собствения си живот нрав, всичките ти усилия ще са напразни — това е неотменимата истина!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Ежедневни Божии слова  Откъс 482

От същностните разлики между Петър и Павел трябва да разбереш, че всеки, който не се стреми към живот, се труди напразно! Ти вярваш в Бог и Го следваш, така че трябва да имаш боголюбиво сърце. Трябва да се отървеш от покварения си нрав, да се стремиш към удовлетворяване на Божиите намерения и да изпълниш дълга си на сътворено същество. Тъй като вярваш в Бог и Го следваш, трябва да Му принесеш всичко, да нямаш лични изисквания, да не правиш лични избори и да удовлетвориш Божиите намерения. Тъй като си създание, трябва да се покориш на Господ, Който те е създал, защото в същността си ти нямаш власт над себе си и нямаш естествена способност да контролираш съдбата си. Тъй като вярваш в Бог, трябва да се стремиш към освещаване и промяна. Тъй като си сътворено същество, трябва да се придържаш към дълга си, да си знаеш мястото и да не предприемаш нищо извън присъщия си дълг. Целта не е да се почувстваш ограничен или подтиснат от доктрината. Напротив, това е пътят, по който ще можеш да изпълниш дълга си и това е постижимо — и трябва да бъде постигнато — от всички, които се държат праведно. Като сравниш индивидуалната същност на Петър с тази на Павел, ще разбереш как да се стремиш. Едната от пътеките, извървени от Петър и Павел, е пътеката към усъвършенстването, а другата води към отстраняването; Петър и Павел представляват два различни пътя. Макар че Светият Дух работеше и чрез двамата и всеки от тях получи Неговото просветление и озарение, и прие повереното му от Господ Исус, резултатите при всеки бяха различни: при единия наистина се увенчаха с плод, но не и при другия. Можеш да отсъдиш по кой път се очаква да поемеш и да избереш да вървиш според индивидуалната същност на двамата, според делата им и външните им прояви, и по това какъв краен изход застигна единия и какъв — другия. Те поеха по два съвсем различни пътя. Петър и Павел изразяваха сърцевината на съответно избрания от тях път и така, от самото начало, те се превърнаха в символи на тези два пътя. Кои са ключовите моменти в преживяното от Павел и защо той не постигна успех? Кои са най-важните моменти в опита на Петър и как преживя той своето усъвършенстване? Ако сравниш това, на което държеше всеки от тях, ще разбереш точно какъв човек е нужен на Бог, какви са Неговите намерения, какъв е нравът Му, кой тип хора ще бъдат усъвършенствани в крайна сметка и кои няма да бъдат усъвършенствани. Ще узнаеш какъв е нравът на избраните за усъвършенстване и какъв е нравът на другите, неподлежащи на усъвършенстване — тези отговори относно индивидуалната същност могат да бъдат открити в преживяното от Петър и Павел. Бог създаде всички неща и така накара всичко сътворено да дойде под Неговото господство и да се покори на Неговото господство. Той господства над всичко, за да бъде всичко в Неговите ръце. Всички Божии създания, включително животните и растенията, човеците, планините, реките и езерата — всичко трябва да дойде под Неговото господство. Всичко в небесата и на земята трябва да дойде под Неговото господство. Те не могат да имат какъвто и да било избор и всички трябва да се покорят на устроеното от Него. Така е повелил Бог и това е в Божията власт. Бог заповядва на всичко, нарежда и категоризира всички неща, като всяко от тях е подредено според вида си и е на мястото, което му принадлежи, според Божиите желания. Колкото и велико да е дадено нещо, нищо не превъзхожда Бог и всички неща служат на сътвореното от Бог човечество; нищо не смее да се бунтува срещу Бог или да поставя пред Него каквито и да било изисквания. Следователно човекът, който е сътворено същество, също трябва да изпълни човешкия си дълг. Независимо дали е господар или уредник на всички неща, независимо колко високо е положението, което заема сред всички тези неща, той си остава миниатюрно човешко същество, под господството на Бог, не е нищо повече от миниатюрно човешко същество, сътворено същество, което никога не ще застане по-високо от Бог. Като сътворено същество, човекът трябва да се стреми да изпълни дълга си на сътворено същество, и да се стреми да обича Бог, без да прави други избори, защото Бог е достоен за любовта на хората. Онези, които се стремят да обичат Бог, не бива да преследват каквато и да било лична изгода или това, за което те лично копнеят; това е най-правилният стремеж. Ако това, към което се стремиш, е истината, практикуваш истината и постигаш промяна в нрава си, значи си поел по верния път. Но ако се стремиш към блаженство за плътта и ако практикуваш истината такава, каквато ти си я представяш, ако нравът ти остава напълно непроменен и не изпитваш никакво покорство към въплътения Бог, а продължаваш да живееш в неопределеност, тогава това, към което се стремиш, със сигурност ще те отведе в ада, защото крачиш по пътя на неуспеха. Дали ще бъдеш усъвършенстван или отстранен, зависи от твоя личен стремеж. Иначе казано, успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)