Ежедневни Божии слова  Откъс 406

Когато хората вярват в Бог, обичат Го и Го удовлетворяват, те се свързват с Божия Дух със сърцата си и по този начин придобиват Неговото удовлетворение; те използват сърцата си, за да усетят Божиите думи, и по този начин се задвижват от Неговия Дух. Ако желаеш да живееш нормален духовен живот и да установиш нормална връзка с Бог, то първо трябва да Му дадеш сърцето си. Едва след като си притихнал сърцето си пред Него и цялото ти сърце се е наклонило към Него, ще можеш постепенно да развиеш нормален духовен живот. Ако във вярата си в Бог хората не Му предоставят сърцата си, ако сърцата им не са с Него и не се отнасят към Неговото бреме като към свое собствено, то тогава всичко, което правят, е акт на измама спрямо Бог и е онова, което правят религиозните хора, и то няма да получи Божието одобрение. Бог няма да придобие нищо от този тип хора, те могат да служат единствено като контрастиращ предмет на Неговото дело. Тези хора са като украса в Божия дом — само заемат място и са боклук — Бог не ги използва. Не само че няма шанс Светият Дух да работи в тях, но и няма полза да ги усъвършенства. Този тип хора са същински ходещи трупове. Нито една част от тях не може да бъде използвана от Светия Дух — те са напълно окупирани и дълбоко покварени от Сатана. Бог ще ги отстрани. Когато Светият Дух използва хората днес, Той не само ангажира желателните части от тях, за да извършва дела, но също така усъвършенства и променя онези части от тях, които са нежелателни. Ако си способен да излееш сърцето си в Бог и да го смириш пред Него, тогава ще имаш възможността и качествата да бъдеш използван от Светия Дух и да получиш Неговото просвещение и озарение. Нещо повече, ще имаш възможността Светият Дух да поправи недостатъците ти. Когато отдадеш сърцето си на Бог, положителното е, че ще можеш да навлезеш по-дълбоко и да постигнеш по-високо ниво на прозрение. Негативната страна е, че ще имаш по-добро познание за недостатъците и слабостите си и ще се стремиш и ще копнееш все повече да удовлетвориш Божиите намерения. Освен това няма да бъдеш негативен, а ще можеш активно да навлезеш. Това показва, че си човек на място. При условие, че сърцето ти е притихнало пред Бог, това дали ще получиш одобрение от Светия Дух, или не, и дали ще угодиш на Бог, или не, зависи в решаваща степен от това дали можеш активно да навлезеш. Когато Светият Дух просвещава хората и ги използва, Той никога не ги прави негативни, а винаги ги прави проактивни и ги кара да се стремят към подобрение. И когато прави това, хората все така продължават да имат своите слабости, те вече не живеят според тях. Те не отлагат напредъка в живота си, а продължават да се стремят да удовлетворят Божиите намерения. Това е нормата. Ако успееш да я постигнеш, това доказва, че си добил присъствието на Светия Дух. Ако човек винаги е негативен и ако, дори след като е получил озарение и е опознал себе си, остане негативен и пасивен и не е в състояние да се изправи и да си сътрудничи с Бог, това означава, че той е получил само Божията благодат, но не е добил присъствието на Светия Дух. Неговата негативност означава, че сърцето му не е обърнато към Бог и че духът му не е движен от Божия Дух. Това трябва да се разбере от всички.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се установи нормална връзка с Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 407

От опит може да се види, че смиряването на сърцето пред Бог е от изключителна важност. То е свързано с духовния живот на хората и с житейския им напредък. Стремежът ти към истината и промяна на нрава ти ще донесе плод единствено, ако сърцето ти е смирено пред Бог. Това е така, защото си дошъл при Него, носейки бреме, защото винаги чувстваш, че ти липсва толкова много, че има още много истини, които трябва да узнаеш, че съществува голяма част от реалността, която трябва тепърва да изпиташ и че трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения. Тези неща са винаги в съзнанието ти, усещаш ги сякаш те притискат със сила, която спира дъха и те оставя с тежина в сърцето (въпреки че не си в негативно състояние). Само такъв човек е способен да приеме просвещението на Божиите думи и да бъде движен от Божия Дух. Именно поради неговото бреме, поради тежината в сърцето му и, може да се каже, поради цената, която е платил, и страданието, което е понесъл пред Бог, той получава Неговото просвещение и озарение. Защото Бог не проявява специално отношение към никого. Той винаги е справедлив в Своето отношение към хората, но и не им дава нищо произволно или безусловно. Това е един аспект от Неговия праведен нрав. В реалния живот повечето хора все още не са достигнали тази сфера. Най-малкото сърцата им все още не са се обърнали напълно към Бог, така че все още няма голямата промяна в техния живот нрав. Това е така, защото те живеят само в Божията благодат и тепърва трябва да придобият делото на Светия Дух. Критериите, на които трябва да отговарят, за да бъдат от полза на Бог, са следните: техните сърца трябва да бъдат обърнати към Бог, те трябва да носят бремето на Неговите думи, трябва да имат копнеж в сърцата си и трябва да имат решимостта да търсят истината. Само такива хора могат да получат делото на Светия Дух и да спечелят Неговото просвещение и озарение. Хората, които Бог оползотворява, външно изглежда да нямат разум и да нямат нормални отношения с другите, но те говорят внимателно, с приличие и винаги са в състояние да запазят притихнало сърцето си пред Бог. Именно подобни хора могат да бъдат използвани от Светия Дух. Тези хора, които са „без разум“, за които Бог говори, привидно нямат нормални взаимоотношения с другите и не ги е грижа за външната любов или външните практики, но когато общуват по духовни въпроси, те са в състояние да отворят сърцата си и безкористно да предоставят на другите озарението и просвещението, които са придобили чрез действителните си преживявания пред Бог. По този начин те изразяват любовта си към Бог и удовлетворяват Неговите намерения. Когато другите ги клеветят и им се присмиват, те могат да останат незасегнати от външни хора, събития или неща и остават смирени пред Бог. Изглеждат така, сякаш имат свои собствени уникални прозрения. Независимо какво вършат другите, техните сърца никога не изоставят Бог. Докато останалите хора говорят и се смеят, техните сърца остават с Бог, те съзерцават Неговото слово или в тишината на сърцата си Му се молят, търсейки Неговите желания. Те не отдават значение на поддържането на нормални междуличностни отношения и изглеждат така, сякаш нямат философия за светските отношения. Те изглеждат жизнени, обичливи и невинни, но притежават и определено спокойствие. Това е типичният образ на човек, използван от Бог. Неща като философии за светските отношения или „нормален разум“ просто не работят при този тип хора. Те са излели цялото си сърце в Божието слово и явно имат само Бог в сърцата си. Това е типът човек „без разум“, към когото се обръща Бог и именно когото Той използва. Белег на такъв човек е, че без значение кога е и къде е, сърцето му е винаги с Бог; и независимо колко са разпуснати другите или колко много другите хора се отдават на похотливи желания и се отдават на плътта, сърцето на този човек никога не губи Бог и не следва тълпата. Само такъв тип човек е годен за оползотворяване от Бог и само той бива усъвършенстван от Светия Дух. Ако не можеш да постигнеш това, то тогава не си готов да бъдеш придобит от Бог, нито да бъдеш усъвършенстван от Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се установи нормална връзка с Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 408

Ако искаш да установиш нормална връзка с Бог, сърцето ти трябва да бъде обърнато към Него; тогава на тази основа ще имаш нормални взаимоотношения и с други хора. Ако нямаш нормална връзка с Бог, тогава каквото и да правиш, за да поддържаш отношенията си с другите хора, колкото и упорито да работиш или колкото и усилия да влагаш, всичко това ще е една човешка философия за светските отношения. Ти ще поддържаш положението си сред хората и ще постигаш тяхната похвала посредством човешки гледни точки и човешки философии, вместо да установиш нормални междуличностни отношения според Божието слово. Ако не се съсредоточаваш върху взаимоотношенията си с други хора, а вместо това поддържаш нормална връзка с Бог и си готов да отдадеш сърцето си на Бог и да се научиш да Му се покоряваш, тогава взаимоотношенията ти с всички хора също ще станат нормални по естествен път. Така тези взаимоотношения няма да бъдат изградени върху плътта, а върху основата на Божията любов. Почти няма да имаш плътски взаимодействия с други хора, а между вас ще има общение на духовно ниво, както и взаимна любов, утеха и взаимен ресурс. Всичко това се извършва на основата на желанието да удовлетвориш Бог — тези взаимоотношения не се поддържат чрез човешки философии за светските отношения, а се формират естествено, когато имаш усет за бреме заради Бог. Те не изискват никакви човешки усилия от теб и трябва само да практикуваш според принципите на Божиите слова. Готов ли си да проявиш внимание към Божиите намерения? Готов ли си да бъдеш човек, който е „без разум“ пред Него? Готов ли си напълно да отдадеш сърцето си на Бог и да пренебрегнеш положението си сред другите хора? От всички хора, с които общуваш, с кого имаш най-добри отношения? С кого имаш най-лоши отношения? Взаимоотношенията ти с хората нормални ли са? Отнасяш ли се към всички еднакво? Поддържаш ли отношенията си с другите според твоята философия за светские отношения или те са изградени върху основата на Божията любов? Когато хората не отдадат сърцата си на Бог, техните духове стават мудни, вцепенени и безсъзнателни. Такива хора никога няма да разберат Божиите думи, никога няма да имат нормална връзка с Бог и никога няма да постигнат промяна в своя нрав. Промяната в нрава е процес на пълното отдаване на сърцето на Бог и получаване на просвещение и озарение от Неговите думи. Божието дело позволява на хората активно да навлязат в него и да отхвърлят негативните си страни, след като придобият познание за тях. Когато предадеш сърцето си на Бог, ти ще си способен да усещаш всеки път, когато духът ти е раздвижен дори най-леко, и когато Бог те снабди дори с частичка просвещение и озарение, ще можеш да я доловиш. Ако си упорит, постепенно ще поемеш по пътя на усъвършенстване от Светия Дух. Колкото по-смирено е сърцето ти пред Бог, толкова по-чувствителен и деликатен ще бъде духът ти, толкова по-възприемчив ще бъде той към движенията в него на Светия Дух и толкова по-нормална ще стане връзката ти с Бог. Нормални междуличностни отношения се установяват на основата на обръщането на сърцето към Бог, а не чрез човешки усилия. Ако Бог отсъства от сърцето на човек, тогава отношенията му с другите хора са просто плътски взаимоотношения. Те не са нормални, а са похотливи угаждания и са мразени и ненавиждани от Бог. Ако твърдиш, че твоят дух е бил раздвижен, но желаеш да общуваш само с хора, които ти допадат и за които имаш високо мнение, и си предубеден към тези, които не ти допадат, и отказваш да говориш с тях, когато идват да искат нещо от теб, това е още по-убедително доказателство, че си управляван от чувства и че изобщо ти липсва нормална връзка с Бог. Това показва, че се опитваш да заблудиш Бог и да прикриеш собствената си грозота. Може и да успееш да споделиш част от знанията си, но ако намеренията ти са погрешни, тогава всичко, което правиш, е добро само по човешките стандарти и Бог не те одобрява. Действията ти са водени от плътта ти, а не от Божието бреме. Ти си годен да бъдеш от полза на Бог само ако си в състояние да смириш сърцето си пред Него и имаш нормални взаимодействия с всички онези, които Го обичат. Ако успееш да постигнеш това, то тогава без значение какви са взаимоотношенията ти с другите, ти няма да изпълняваш някаква философия за светските отношения, а ще си загрижен за Божието бреме и живота си с Него. Колко такива хора има сред вас? Наистина ли са нормални отношенията ти с другите? На каква основа са изградени? Колко философии за светските отношения имаш в себе си? Отхвърли ли ги вече? Ако сърцето ти не може да се обърне напълно към Бог, значи че ти не си избран от Него — дошъл си от Сатана и в крайна сметка ще се върнеш при него и не заслужаваш да бъдеш един от Божиите хора. Трябва добре да помислиш за тези неща.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се установи нормална връзка с Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 409

Във вярата си в Бог най-малкото трябва да разрешиш поне въпроса за нормалната ти връзка с Него. Ако нямаш нормална връзка с Бог, тогава смисълът на вярата ти в Бог се губи. Установяването на нормална връзка с Бог се постига изцяло като смириш сърцето си в Божието присъствие. Да имаш нормална връзка с Бог означава да си способен да не се съмняваш и да не отричаш нито едно от Неговите дела и да можеш да се покориш на Неговите дела. Това означава да имаш правилни намерения в Божието присъствие и да не правиш планове за себе си, и то означава още, че каквото и да правиш, трябва да даваш предимство на интересите на Божия дом, да приемаш Божията внимателна проверка и да се покоряваш на Божиите подредби. Трябва да можеш да смиряваш сърцето си в Божието присъствие във всичко, което правиш. Дори и да не разбираш Божиите намерения, трябва въпреки това да изпълняваш задълженията и отговорностите си по възможно най-добрия начин. Веднъж след като Божиите намерения са се проявили пред теб, практикувай според тях и няма да е прекалено късно. Когато връзката ти с Бог стане нормална, тогава ще имаш нормални отношения и с хората. За да изградиш нормална връзка с Бог, всичко трябва да се гради върху основата на Божиите слова, трябва да можеш да изпълняваш дълга си според Божиите слова и според това, което Бог иска, трябва да коригираш възгледите си, трябва да търсиш истината във всичко и трябва да практикуваш истината, когато я разбереш. Каквото и да ти се случва, трябва да се молиш на Бог и да търсиш с богопокорно сърце. Като практикуваш по този начин, ще можеш да поддържаш нормална връзка с Бог. Едновременно с правилното изпълнение на дълга си трябва да се увериш, че не правиш нищо, което не е от полза за навлизането в живота на Божиите избраници, и да не казваш нищо, което не назидава братята и сестрите. Най-малкото не трябва да правиш нищо, което противоречи на съвестта ти, и категорично не бива да правиш нищо срамно. По-специално в никакъв случай не трябва да правиш нещо, което се бунтува или съпротивлява срещу Бог, нито нещо, което смущава работата или живота на църквата. Бъди открит и прям във всичко, което правиш, и се уверявай, че всяко твое действие е достойно за представяне пред Бог. Макар че понякога плътта може да е слаба, трябва да можеш да поставяш интересите на Божия дом на първо място, без да ламтиш за лична изгода, без да правиш нищо егоистично или достойно за презрение, което често се отразява на теб самия. По този начин ще можеш често да живееш пред Бог и връзката ти с Него ще стане напълно нормална.

Във всичко, което правиш, трябва да изследваш дали намеренията ти са правилни. Ако можеш да действаш според Божиите изисквания, тогава връзката ти с Бог е нормална. Това е минималното изисквано ниво. Ако, чрез изследване на намеренията си, откриеш, че си развил неправилни намерения, и можеш да им се опълчиш и да действаш според Божиите слова, тогава ще станеш човек на място пред Бог. Това показва, че връзката ти с Бог е нормална и че всичко, което правиш, е заради Бог, а не заради теб самия. Във всичко, което правиш и казваш, трябва да можеш да настроиш сърцето си правилно и да бъдеш справедлив в действията си, и в действията си недей да се ръководиш от чувствата си или от собствената си воля. Това са принципи, според които вярващите в Бог трябва да действат. Дори нещо дребно може да разкрие намеренията и духовния ръст на човека и затова, за да може някой да навлезе в пътя към усъвършенстването от Бог, той трябва първо да преразгледа намеренията си и връзката си с Бог. Едва когато връзката ти с Бог е нормална, можеш да бъдеш доведен до съвършенство от Него; само тогава Божието кастрене, дисциплиниране и облагородяване могат да постигнат желания резултат в теб. С други думи, ако хората са способни да пазят Бог в сърцата си и не преследват лична изгода или не мислят за собствените си перспективи (тоест за собствената си плът), а вместо това носят бреме за навлизане в живота, правят всичко възможно да се стремят към истината и да се покоряват на Божието дело — ако можеш да направиш това, значи целите, към които се стремиш, ще бъдат правилни и връзката ти с Бог ще стане нормална. Може да се каже, че изправянето на връзката ти с Бог е първата стъпка към навлизането в духовното пътуване. Въпреки че съдбата на човека е в Божиите ръце, предопределена е от Бог и не може да бъде променена от човека, дали ще можеш да бъдеш доведен до съвършенство от Бог, или да бъдеш придобит от Него, зависи от това дали връзката ти с Бог е нормална. Може части от теб да са слаби или бунтовни, но стига възгледите и намеренията ти да са правилни и връзката ти с Бог да е правилна и нормална, тогава ти си пригоден да бъдеш доведен до съвършенство от Бог. Ако нямаш правилна връзка с Бог и действаш в името на плътта или семейството си, колкото и усилено да работиш, ще е напразно. Ако връзката ти с Бог е нормална, тогава всичко останало ще си дойде на мястото. Бог не гледа нищо друго, а само дали твоите възгледи във вярата ти в Бог са правилни: в крайна сметка в кого вярваш, заради кого вярваш и защо вярваш. Ако можеш ясно да видиш тези неща и да практикуваш с добре насочени възгледи, ще постигнеш напредък в живота си и ще си гарантираш навлизане в правия път. Ако връзката ти с Бог не е нормална, а възгледите ти за вярата ти в Бог се отклоняват, тогава независимо как практикуваш вярата си, няма да придобиеш нищо. Едва след като връзката ти с Бог стане нормална ще придобиеш Неговото одобрение, когато се опълчиш на плътта, когато се молиш, страдаш, търпиш, покоряваш се, помагаш на братята и сестрите си, отдаваш повече от себе си на Бог и т.н. Дали това, което правиш, е стойностно и значимо, зависи от това дали намеренията ти са правилни и дали възгледите ти са верни. В днешно време много хора вярват в Бог така, както накланят глава, за да погледнат часовника — гледните им точки са изкривени и всичко, което трябва да направят, е да преодолеят това. Ако този проблем бъде решен, всичко ще бъде наред; ако ли не, всичко ще отиде на вятъра. Някои хора се държат добре в Мое присъствие, но зад гърба Ми само Ми се противопоставят. Това е проявление на изкривяване и измамност, а този тип хора са слуги на Сатана; те са типично олицетворение на Сатана, дошъл да изпитва Бог. Ти си човек на място само ако можеш да се покориш на Моето дело и на Моите слова. Щом можеш да ядеш и пиеш Божиите слова; щом всичко, което правиш, е достойно за представяне пред Бог и щом ти се държиш открито и прямо във всичко, което правиш; щом не вършиш срамни неща или неща, които биха навредили на живота на другите, и щом живееш в светлината и не допускаш да бъдеш използван от Сатана, тогава връзката ти с Бог е станала правилна.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква е връзката ти с Бог?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 410

Вярата в Бог изисква от теб да определиш правилно своите намерения и възгледи, да имаш правилно разбиране и правилно отношение към Божиите слова и Божието дело, към всички среди, които Бог нагласява, към човека, за когото Бог свидетелства, и към практическия Бог. Не трябва да практикуваш според собствените си идеи или да кроиш свои дребни планове. Каквото и да правиш, трябва да можеш да търсиш истината и в позицията си на сътворено същество да се покоряваш на цялото Божие дело. Ако искаш да се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог и да навлезеш в правия път на живота, сърцето ти винаги трябва да живее в Божието присъствие. Не бъди безпътен, не следвай Сатана, не му давай никаква възможност да върши своята работа и не му позволявай да се възползва от теб. Трябва напълно да се отдадеш на Бог и да Му позволиш да господства над теб.

Готов ли си да бъдеш слуга на Сатана? Готов ли си да бъдеш употребен от Сатана? Вярваш ли в Бог и стремиш ли се към Него, за да бъдеш усъвършенстван от Него, или искаш да се превърнеш в контрастиращ предмет за Божието дело? В този живот готов ли си да бъдеш придобит от Бог и да живееш смислен живот, или по-скоро предпочиташ да живееш безполезен и празен живот? Кое предпочиташ: да бъдеш оползотворен от Бог или да бъдеш употребен от Сатана? Кое предпочиташ: да позволиш на Божиите слова и истината да те изпълнят или да допуснеш да те изпълнят грях и Сатана? Обмисли тези неща внимателно. Трябва да разбереш кои от думите, които изричаш, и кои от нещата, които правиш в ежедневието си, могат да нарушат връзката ти с Бог, и след това да се поправиш, за да влезеш в правия път. Винаги проверявай думите си, действията си, всяко свое движение, както и всички свои мисли и идеи. Постигни правилно разбиране за истинското си състояние и вникни в начина на действие на Светия Дух. Това е единственият начин да имаш нормална връзка с Бог. Като преценяваш дали връзката ти с Бог е нормална, ще можеш да коригираш намеренията си, да разбереш природата същност на човека, истински да разбереш себе си и по този начин ще можеш да навлезеш в истински преживявания, реално да се опълчиш на себе си и целенасочено да се покориш. Докато преживяваш нещата, свързани с това дали връзката ти с Бог е нормална, ще намериш възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог и да станеш способен да схващаш много състояния от делото на Светия Дух. Освен това ще можеш да прозреш много от кроежите на Сатана и да разгадаваш неговите заговори. Само този път води до усъвършенстване от Бог. Поправяш връзката си с Бог, за да можеш да се покориш на Неговите подредби в тяхната цялост, да навлезеш още по-дълбоко в реалното преживяване и да получиш още повече от делото на Светия Дух. Когато практикуваш да имаш нормална връзка с Бог, в повечето случаи ще пожънеш успех, като се опълчиш на плътта и истински сътрудничиш на Бог. Трябва да разбереш, че „без сърце, което е готово да сътрудничи, е трудно да получиш Божието дело; ако плътта не страда, няма да има благословии от Бог; ако духът не се бори, Сатана няма да бъде посрамен“. Ако практикуваш тези принципи и ги разбираш напълно, възгледите ти за вярата в Бог ще бъдат поправени. В сегашната си практика трябва да се откажете от нагласата „да търсите да ядете хляб до насита“; трябва да се откажете от мнението, че „всичко се върши от Светия Дух и хората не могат да се намесят“. Всеки, който говори така, си мисли: „Хората могат да правят каквото си искат, а когато му дойде времето, Светият Дух ще Си свърши делото. Не е необходимо хората да въздържат плътта си или да съдействат; важното е те да бъдат движени от Светия Дух“. Всички тези мнения са абсурдни. При такива обстоятелства Светият Дух не може да върши делото Си. Именно такива възгледи силно затрудняват делото на Светия Дух. Често делото на Светия Дух се постига чрез човешкото сътрудничество. Хората не сътрудничат и нямат решителност, но искат да постигнат промяна в нрава си и да получат делото на Светия Дух и просвещение и озарение от Бог; това са екстравагантни мисли. Това се нарича „да угодиш на себе си и да извиниш Сатана“. Такива хора нямат нормална връзка с Бог. Трябва да откриеш много разкривания и проявления на сатанинския нрав в себе си и да откриеш всички свои практики, които са в противоречие с това, което Бог изисква сега. Ще можеш ли сега да се опълчиш на Сатана? Трябва да постигнеш нормална връзка с Бог, да действаш в съответствие с Божиите желания и да станеш нов човек с нов живот. Не се занимавай с минали прегрешения; не се разкайвай излишно; бъди способен да се изправиш и да сътрудничиш на Бог, както и да изпълняваш видовете дълг, които ти трябва да изпълняваш. Така връзката ти с Бог ще стане нормална.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква е връзката ти с Бог?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 411

Ако след като си прочел това, просто твърдиш, че приемаш тези думи, но сърцето ти остава равнодушно и не се стремиш да направиш връзката си с Бог нормална, това е доказателство, че не отдаваш значение на връзката си с Бог. Това доказва, че възгледите ти все още не са изправени, че намеренията ти все още не са насочени към това да бъдеш придобит от Бог и да Му донесеш слава, а вместо това са насочени към това да позволиш на заговорите на Сатана да надделеят и да постигнеш собствените си цели. Такива хора таят погрешни намерения и неправилни възгледи. Каквото и да казва Бог и както и да го казва, тези хора остават напълно безразлични и в тях не се забелязва ни най-малка промяна. Те нито се страхуват, нито се срамуват. Такъв човек е бездушен и объркан. Прилагай на практика всяко Божие слово, веднага щом го прочетеш и разбереш. Независимо как си се държал в миналото, вероятно е имало случаи, когато плътта ти е била слаба или си се бунтувал, или съпротивлявал; това няма да има голямо значение и не може да попречи на живота ти да съзрее днес. Стига да можеш да имаш нормална връзка с Бог днес, има надежда. Ако всеки път, когато четеш Божиите думи, в теб настъпва промяна и другите могат да познаят, че животът ти се е променил към по-добро, това показва, че връзката ти с Бог вече е нормална, че е станала правилна. Бог не се отнася към хората според техните прегрешения. След като веднъж си разбрал и осъзнал, стига да престанеш да се бунтуваш или съпротивляваш, Бог пак ще има милост към теб. Когато придобиеш това разбиране и решимостта да се стремиш към усъвършенстване от Бог, тогава положението ти в Божието присъствие ще стане нормално. Каквото и да правиш, когато го правиш, мисли за следното: Какво ще си помисли Бог, ако направя това? Ще бъде ли от полза за моите братя и сестри? Ще бъде ли то от полза за работата в Божия дом? Независимо дали става дума за молитва, общение, реч, справяне с въпроси или контакт с други хора, изследвай намеренията си и проверявай дали връзката ти с Бог е нормална. Ако не можеш да разпознаеш собствените си намерения и мисли, значи ти липсва точна преценка, което доказва, че разбираш твърде нищожна част от истината. Ако можеш ясно да разбереш всичко, което Бог прави, и да възприемеш нещата през призмата на Неговите слова, като застанеш на Негова страна, възгледите ти ще станат правилни. Ето защо установяването на добра връзка с Бог е от изключителна важност за всеки, който вярва в Бог; всеки трябва да гледа на това като на задача от първостепенна важност и като на най-голямото събитие в живота си. Всичко, което правиш, се измерва с това дали имаш нормална връзка с Бог. Ако връзката ти с Бог е нормална и намеренията ти са правилни, тогава действай. За да поддържаш нормална връзка с Бог, не трябва да се опасяваш, че личните ти интереси може да пострадат; не можеш да позволиш на Сатана да надделее, не можеш да позволиш на Сатана да получи влияние над теб и не можеш да позволиш на Сатана да те направи за посмешище. Да имаш такива намерения е знак, че връзката ти с Бог е нормална — не заради плътта, а по-скоро заради смирението на духа, заради придобиването на делото на Светия Дух и заради удовлетворяването на Божиите намерения. За да навлезеш в правилното състояние, трябва да установиш добра връзка с Бог и да изправиш възгледите си за вярата си в Бог. Това се налага, за да може Бог да те придобие, да може да прояви в теб плодовете на Своите слова и да те просветли и озари дори още повече. Така ще си навлязъл в правия път. Продължавай да ядеш и пиеш днешните Божии слова, влез в сегашния начин на действие на Светия Дух, действай според днешните Божии изисквания, не спазвай старомодните методи на практикуване, не се вкопчвай в старите начини на действие и навлез в днешния начин на работа възможно най-скоро. Така връзката ти с Бог ще стане напълно нормална и ще си поел по правилния път на вярата в Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква е връзката ти с Бог?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 412

Колкото повече хората приемат Божиите слова, толкова по-просветени са те и толкова повече гладуват и жадуват в стремежа си да опознаят Бог. Само онези, които приемат Божиите слова, са способни да имат по-богати и по-дълбоки преживявания и те са единствените, чийто живот може да расте устойчиво като цветовете на сусама. Всички, които се стремят към живота, трябва да приемат това като своя работа на пълен работен ден; те трябва да чувстват: „Без Бог не мога да живея; без Бог не мога да постигна нищо; без Бог всичко е пусто“. Също така, те трябва да са категорични: „Без присъствието на Светия Дух няма да направя нищо и ако четенето на Божиите слова няма ефект, аз съм равнодушен към вършенето на каквото и да било“. Не се отдавайте на удоволствия. Жизненият опит идва от просветлението и напътствията на Бог и е кристализация на субективните ви усилия. Това, което трябва да изисквате от себе си, е следното: „Когато става въпрос за житейски опит, не мога да си позволя своеволия“.

Понякога, когато се намираш в необичайни условия, губиш присъствието на Бог и ставаш неспособен да почувстваш Бог, когато се молиш. Нормално е в такива моменти да изпитваш страх. Незабавно трябва да започнеш да търсиш. Ако не го направиш, Бог ще се отдалечи от теб и ще останеш без присъствието на Светия Дух — и освен това без делото на Светия Дух — за ден, два, дори за месец или два. В тези ситуации ставаш толкова невероятно безчувствен и отново попадаш в плен на Сатана, до степен, в която си способен да извършиш всякакви действия. Жадуваш за богатство, мамиш братята и сестрите си, гледаш филми и видеоклипове, играеш Махджонг и дори пушиш и пиеш без дисциплина. Сърцето ти се е отдалечило от Бог, тайно си тръгнал по свой път и произволно си осъдил Божието дело. В някои случаи хората падат толкова ниско, че не изпитват никакъв срам или смущение да извършат грехове от сексуално естество. Такъв човек е изоставен от Светия Дух; всъщност действието на Светия Дух отдавна отсъства от такъв човек. Можем само да видим как те затъват все по-дълбоко в поквара, докато греховните ръце се протягат все по-надалеч. В крайна сметка те отричат съществуването на този път и са пленени от Сатана, докато съгрешават. Ако откриеш, че усещаш единствено присъствието на Светия Дух, но не усещаш делото на Светия Дух, това вече означава, че си в опасна ситуация. Когато не можеш да усетиш дори присъствието на Светия Дух, значи си на прага на гибелта. Ако не се покаеш, ще се завърнеш напълно при Сатана и ще бъдеш сред отстранените. Така че, когато откриеш, че се намираш в състояние, в което усещаш единствено присъствието на Светия Дух (не грешиш, контролираш се и не правиш нищо, което да е явна съпротива срещу Бог), но не усещаш делото на Светия Дух (не се чувстваш развълнуван, когато се молиш, не получаваш осезаемо просветление или озарение, когато ядеш и пиеш Божиите слова, безразличен си към яденето и пиенето на Божиите слова, никога няма растеж в живота ти и отдавна си лишен от голямо озарение) — в такива моменти трябва да бъдеш по-предпазлив. Не бива да си угаждаш, не бива да даваш още свобода на собствения си характер. Присъствието на Светия Дух може да изчезне по всяко време. Ето защо подобна ситуация е толкова опасна. Ако се окажеш в такова състояние, опитай се да промениш ситуацията възможно най-скоро. Първо, трябва да кажеш молитва на покаяние и да помолиш Бог отново да разпростре милостта Си над теб. Моли се по-усърдно и смири сърцето си, за да ядеш и пиеш повече от Божиите слова. На тази основа трябва да прекарваш повече време в молитва; да удвоиш усилията си в пеенето, молитвата, яденето и пиенето на Божиите слова, и изпълнението на задълженията си. Когато си най-слаб, за Сатана е най-лесно да обладае сърцето ти. Когато това се случи, сърцето ти се отнема от Бог и се връща на Сатана, след което се лишаваш от присъствието на Светия Дух. В такива моменти е двойно по-трудно да си възвърнеш делото на Светия Дух. По-добре е да се стремиш към делото на Светия Дух, докато Той е все още с теб, което ще позволи на Бог да те дари с повече от Своето просветление и няма да Го накара да те изостави. Молитвата, пеенето на химни, изпълняването на задълженията ти, яденето и пиенето на Божиите слова — всичко това се прави, за да няма Сатана възможност да върши делото си и за да може Светият Дух да действа в теб. Ако не си възвърнеш делото на Светия Дух по този начин, ако просто чакаш, тогава възвръщането на делото на Светия Дух няма да бъде лесно, когато си загубил присъствието на Светия Дух, освен ако Светият Дух не те е развълнувал особено или ако не те озарил и просветлил специално. Дори и при това положение не отнема само ден или два, за да се възстанови състоянието ти, а понякога може да минат дори шест месеца, без да настъпи възстановяване. Това е така, защото хората са твърде снизходителни към себе си, не са способни да преживяват нещата по нормален начин и затова са изоставяни от Светия Дух. Дори и да си възвърнеш делото на Светия Дух, сегашното Божие дело все още може да не ти е съвсем ясно, защото си останал много назад в житейския си опит, сякаш си изостанал с десет хиляди мили. Това не е ли нещо ужасно? На такива хора обаче казвам, че не е твърде късно да се покаят сега, но има едно условие: трябва да работиш по-усърдно и да не се отдаваш на мързел. Ако други хора се молят пет пъти на ден, ти трябва да се молиш десет пъти; ако другите ядат и пият Божиите слова по два часа на ден, ти трябва да го правиш в продължение на четири или шест часа; и ако другите слушат химни по два часа, ти трябва да ги слушаш поне половин ден. Често заставай смирен пред Бог и мисли за Божията любов, докато не се развълнуваш, а сърцето ти се върне към Бог и вече не смееш да се отдалечиш от Бог — само тогава практиката ти ще даде резултат; само тогава ще можеш да възстановиш предишното си нормално състояние.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да навлезем в нормално състояние)

Ежедневни Божии слова  Откъс 413

Досега сте извървели само малка част от пътя си на вярващи в Бог и все още не сте поели по правилния път, затова още не можете да отговорите на Божия стандарт. В момента духовният ви ръст не е достатъчен, за да отговори на Божиите изисквания. Поради заложбите ви и покварената ви природа вие винаги се отнасяте лекомислено към Божието дело и не проявявате сериозно отношение към него. Това е най-големият ви недостатък. Със сигурност никой човек не може да си обясни какъв е пътят, по който Светият Дух върви — повечето от вас не го разбират и не могат ясно да го видят. Нещо повече, повечето от вас не обръщат внимание на този въпрос, а още по-малко го приемат присърце. Ако продължавате по този начин, живеейки в неведение за делото на Светия Дух, тогава пътя, по който поемате като вярващи в Бог, ще бъде безполезен. Това е така, защото вие не правите всичко по силите си, за да се стремите да спазите Божиите намерения и защото не съдействате достатъчно на Бог. Работата не е в това, че Бог не е работил върху теб или че Светият Дух не те е разчувствал, а в това, че си толкова небрежен, че не приемаш сериозно делото на Светия Дух. Трябва незабавно да промениш това положение и да вървиш по пътя, по който Светият Дух води хората. Това е главната тема за днес. „Пътят, по който Светият Дух води“ се отнася за постигане на просветление в духа; познаване на Божието слово; добиване на яснота за пътя напред; способност за навлизане стъпка по стъпка в истината и постигане на по-дълбоко познание за Бог. Пътят, по който Светият Дух води хората, е преди всичко път към по-ясно разбиране на Божието слово, без отклонения и погрешни схващания, и тези, които го вървят, вървят право по него. За да постигнете това, вие ще трябва да работите в хармония с Бог, да откриете правилната посока за практиката и да вървите по пътя, водени от Светия Дух. Това включва съдействие от страна на човека, т.е. какво трябва да направите, за да отговорите на Божиите изисквания към вас и как трябва да се държите, за да поемете по правилния път на вярата в Бог.

Да поемеш по пътя, воден от Светия Дух, може да ти изглежда сложно, но ще откриеш, че е много по-просто, когато пътят на практиката е ясен за теб. Истината е в това, че хората могат да направят всичко онова, което Бог изисква от тях — Той не изисква от тях нещо неизпълнимо. Във всички ситуации Бог се стреми да разреши проблемите на хората и да намери разрешение за грижите им. Всички вие трябва да разберете това: не разбирайте погрешно Бог. Хората биват водени според Божието слово по пътя, по който върви Светият Дух. Както вече споменахме, трябва да отдадете сърцето си на Бог. Това е необходимото условие за извървяване на пътя, по който Светият Дух води хората. Трябва да направите това, за да поемете по правилния път. Как човек съзнателно полага усилия, за да отдаде сърцето си на Бог? В ежедневието си, когато преживявате Божието дело и се молите на Бог, вие го правите небрежно — молите Му се, докато работите. Може ли това да се нарече отдаване на сърцето ви на Бог? Вие мислите за домашните дела или делата на плътта и така умът ви винаги е раздвоен. Може ли това да се счита за смиряване на сърцето ви в присъствието на Бог? Това е така, защото сърцето ти винаги се съсредоточава върху външни дела и не е в състояние да се върне обратно към Бог. Ако искаш сърцето ти наистина да е смирено пред Бог, тогава трябва да работиш за съзнателно съдействие. Това означава, че всеки един от вас трябва да намери време за духовна практика, време, когато избягвате всички хора, събития и неща; умиротворявате сърцето си и притихнете пред Бог. Всеки един от вас трябва да си води свой собствен дневник за духовна практика, като записвате своето познание за Божието слово и как е докоснат духът ви, било то задълбочено или повърхностно; всеки един от вас трябва съзнателно да успокои сърцето си пред Бог. Ако ти можеш да посветиш един или два часа всеки ден на истински духовен живот, тогава животът ти този ден ще бъде пълноценен и сърцето ти ще бъде светло и ясно. Ако живееш такъв духовен живот всеки ден, тогава сърцето ти ще може да се връща повече към Божието владение, духът ти ще укрепва все повече и повече, състоянието ти непрекъснато ще се подобрява, ще станеш по-способен да вървиш по пътя, по който Светият Дух те води, и Бог ще те награди с двойни благословения. Целта на вашия духовен живот е съзнателно да придобиете присъствието на Светия Дух. Тя не е да спазвате правила или да провеждате религиозни ритуали, а истински да действате в съгласие с Бог и истински да дисциплинирате тялото си — това е, което човек трябва да прави, така че приложете всички усилия за това. Колкото по-успешно е твоето съдействие и колкото повече усилия полагаш, толкова по-успешно сърцето ти ще може да се върне при Бог и толкова по-добре ще можеш да смириш сърцето си пред Него. В даден момент Бог ще спечели сърцето ти напълно. Никой няма да може да поколебае или да плени твоето сърце и ти ще принадлежиш изцяло на Бог. Ако вървиш по този път, тогава Божието слово ще ти се разкрива по всяко време и ще те просвещава за всичко, което не разбираш — всичко това може да бъде постигнато чрез твоето съдействие. Ето защо Бог винаги казва: „На всички, които постъпват в съгласие с Мен, ще въздам двойно“. Трябва ясно да видите този път. Ако искате да вървите по правилния път, тогава трябва да направите всичко, което е по силите ви, за да угодите на Бог. Трябва да направите всичко, което можете, за да придобиете духовен живот. В началото може да не постигнеш големи резултати в това, но не ставай негативен и не се отдръпвай — продължавай да работиш усилено! Колкото повече живееш духовен живот, толкова повече сърцето ти ще бъде изпълнено с Божиите слова: то винаги ще остане загрижено за тези въпроси и винаги ще ги носи като твое бреме. След това, чрез духовния си живот, кажи на Бог всички свои най-съкровени мисли; кажи Му какво си готов да направиш, за какво мислиш, какви са разбиранията и възгледите ти относно Неговото слово. Не укривай нищо, дори и нещо дребно! Практикувай да изговаряш думите в сърцето си и да разкриваш на Бог истинските си чувства; изразявай всичко, което е в сърцето ти. Колкото повече говориш по този начин, толкова повече ще чувстваш Божията обичливост и толкова повече сърцето ти ще бъде привлечено към Бог. Когато това се случи, ще почувстваш, че Бог ти е по-скъп от всеки друг и че никога няма да Го изоставиш, каквото и да става. Само ако изпълняваш ежедневно този вид духовна практика, като никога не я забравяш, сякаш тя е нещо, което е изключително важно в живота ти, сърцето ти може да бъде заето от Божието слово. Ето това означава да бъдеш докоснат от Светия Дух. Ще бъде сякаш сърцето ти винаги е било обладано от Бог, сякаш това, което обичаш, е винаги в сърцето ти и никой не може да ти отнеме това. Когато то се случи, Бог наистина ще заживее в теб и ще има място в твоето сърце.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Нормалният духовен живот води човека по правилния път)

Ежедневни Божии слова  Откъс 414

Вярата в Бог изисква нормален духовен живот, който е основата за преживяването на Божиите слова и навлизането в реалността. Дали цялата ви сегашна практика на молитви, приближаване към Бог, пеене на химни, възхваляване, вглъбяване и размишление върху Божиите слова представлява „нормален духовен живот“? Като че ли никой от вас не знае. Нормалният духовен живот не се ограничава до практики като молитви, пеене на химни, участие в църковния живот и ядене и пиене на Божиите слова, а се състои в това да водите свеж и изпълнен с жизненост духовен живот. Важното е не как практикувате, а какви плодове дава вашата практика. Повечето хора вярват, че нормалният духовен живот задължително включва молитви, пеене на химни, ядене и пиене на Божиите слова или размишляване върху тях, независимо дали тези практики действително имат някакъв ефект и дали водят до истинско разбиране. Тези хора се фокусират върху повърхностни процедури, без да се замислят за резултатите от тях; те са хора, които живеят в религиозни ритуали, а не хора, които живеят в църквата, а още по-малко са хора от царството. Техните молитви, пеене на химни и ядене и пиене на Божиите слова са просто форма на придържане към правила, извършвано по принуда и за да бъдат в крак с тенденциите, а не от желание или от сърце. Колкото и да се молят или пеят тези хора, техните усилия няма да донесат никакви плодове, защото практиката им се свежда до правилата и ритуалите на религията; всъщност те не практикуват Божиите слова. Те се съсредоточават само върху това да обръщат прекалено внимание на подходите и се отнасят към Божиите слова като към правила, които трябва да се следват. Такива хора не прилагат Божиите слова на практика; те просто задоволяват плътта и вършат неща, които другите хора да видят. Всички тези религиозни правила и ритуали са човешки по произход; те не идват от Бог. Бог не следва правила, нито пък следва някакъв закон. Той по-скоро прави нови неща всеки ден, като върши практическо дело. Подобно на хората в Тройно самостойната църква, които се ограничават до практики като ежедневно сутрешно бдение, отправяне на вечерни молитви и молитви на благодарност преди хранене и изказване на благодарност за всичко — колкото и пъти да го правят и колкото и дълго да го практикуват, те няма да имат делото на Светия Дух. Когато хората живеят в рамките на правила и сърцата им са съсредоточени върху методите на практикуване, Светият Дух не може да работи, защото сърцата им са заети от правила и човешки представи. Затова Бог не е в състояние да се намеси и да върши делото Си върху тях и те могат единствено да продължат да живеят под възпиранията на закона. Такива хора завинаги остават неспособни да получат Божието одобрение.

Нормалният духовен живот е живот, живян пред Бог. Когато се моли, човек може да успокои сърцето си пред Бог и чрез молитва може да потърси просветлението на Светия Дух, да познае Божиите слова и да разбере Божиите намерения. Като ядат и пият Неговите слова, хората могат да придобият по-ясно и по-задълбочено разбиране за настоящото Божие дело. Те могат да получат и нов път за практикуване, вместо да се вкопчват в стария; всичко, което практикуват, ще бъде за постигане на развитие в живота. Например целта на молитвата не е да изречете няколко хубаво звучащи думи или да избухнете в сълзи пред Бог, за да покажете колко сте Му задължени; по-скоро тя е човек да обучи себе си в използването на духа, което му дава възможност да успокои сърцето си пред Бог, да се научи да търси напътствия по всички въпроси в Божиите слова, така че сърцето му да бъде привличано към нова, свежа светлина всеки ден и така че човек да не бъде негативен или мързелив, а да може да тръгне по правилния път към прилагането на Божиите слова на практика. Повечето хора в днешно време се съсредоточават върху методите на практикуване; целта им не е да се стремят към истината и да постигнат развитие в живота. Ето къде се крие тяхното отклонение. Има и такива, които са способни да приемат нова светлина, но методите им на практикуване не се променят. Те носят със себе си предишните си религиозни представи, докато същевременно се стремят да разберат днешните Божии слова, вследствие на което пак разбират доктрина, оцветена от религиозни представи; те не приемат днешната светлина по чист и прост начин. В резултат на това техните практики имат примеси; те лепват ново наименование на същия стар продукт. Колкото и добре да практикуват, те са лицемери. Бог води хората при вършенето на нови неща всеки ден, като изисква всеки ден да придобиват ново прозрение и разбиране и да не бъдат старомодни и стереотипни. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години, но методите ти на практикуване изобщо не са се променили, и ако си все още усърден и деен във външни неща, но не идваш пред Бог, за да се насладиш на Неговите слова със спокойно сърце, тогава няма да получиш нищо. Когато става въпрос за приемане на ново Божие дело, ако не съставиш нов план, ако не практикуваш по нов начин и не се стремиш към по-ново разбиране, а вместо това се придържаш към старото и приемаш само ограничена нова светлина, без да променяш начина, по който практикуваш, тогава хората като теб само номинално са в този поток; в действителност те са религиозни фарисеи извън потока на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За нормалния духовен живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 415

За да живееш нормален духовен живот, трябва да си способен да приемаш нова светлина всеки ден и да се стремиш към истинско разбиране на Божиите слова. Трябва да си способен ясно да разбираш истината и да намериш път на практикуване във всички неща. Посредством четенето на Божиите слова всеки ден, трябва да си способен да откриваш нови проблеми и да осъзнаваш собствените си недостатъци, за да имаш копнеещо и търсещо сърце, което да движи цялото ти същество, за да можеш да бъдеш смирен пред Бог през цялото време от страх да не изостанеш. Човек с такова копнеещо, търсещо сърце, който е готов непрекъснато да постига проникновение, е на правилния път към духовния живот. Онези, които приемат да бъдат подтиквани от Светия Дух, които желаят да се справят по-добре, които са готови да се стремят да бъдат усъвършенствани от Бог, които копнеят за по-дълбоко разбиране на Божиите слова, които не преследват свръхестественото, а по-скоро плащат реална цена, наистина проявяват внимание към Божиите намерения и действително постигат навлизане, като правят преживяванията си по-истински и реални, които не преследват празни думи и доктрини или не преследват свръхестествени усещания, които не се кланят на велики личности — това са тези, които са навлезли в нормалния духовен живот. Всичко, което правят, е с цел да постигнат по-нататъшно развитие в живота и да станат бодри и жизнени по дух; те винаги са в състояние активно да постигат навлизане. Без да го осъзнават, те прозират истината и навлизат в реалността. Онези, които имат нормален духовен живот и преживяват освобождаването и свободата на духа всеки ден могат да практикуват Божиите слова по гъвкав начин, за да Го удовлетворят. Дори в молитва те не правят нищо машинално и са способни всеки ден да вървят в крак с новата светлина. Например, никой не може да обезпокои хората, които се учат да смиряват сърцата си пред Бог и чиито сърца могат да бъдат наистина смирени пред Бог. Никой човек, никое събитие и нищо не може да ограничи нормалния им духовен живот. Такова обучение цели да доведе до резултат, а не да установява правила и да кара хората да се придържат към тях. Този вид практика не предполага придържане към правила, а има за цел да насърчи развитието в човешкия живот. Ако гледаш на тази практика само като на правила, които да следваш, животът ти никога няма да се промени. Може да участваш в същото обучение като другите, но докато те в крайна сметка успяват да вървят в крак с делото на Светия Дух, ти си отстранен от потока на Светия Дух. Не се ли заблуждаваш? Целта на тези слова е да дадат възможност на хората да смирят сърцата си пред Бог, да обърнат сърцата си към Бог, така че Божието дело върху тях да бъде безпрепятствено и да постигне резултат. Едва тогава хората могат да бъдат в съответствие с Божиите намерения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За нормалния духовен живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 416

Вие не отдавате значение на молитвата в ежедневието си. Човек пренебрегва темата за молитвата. Някога молитвите бяха повърхностни, като човек просто извършваше механични движения пред Бог. Никой човек никога не е принасял изцяло сърцето си на Бог и не отправял истинска молитва към Него. Хората се молеха на Бог само когато възникваха беди. Молили ли сте се изобщо някога истински на Бог през всичките тези години? Имало ли е момент, в който сте плакали със сълзи на болка пред Него? Имало ли е момент, в който сте опознавали себе си пред Него? Разкривали ли сте някога сърцето си в молитва пред Бог? Молитвата се случва чрез практиката: ако обикновено не се молите у дома, няма как да се молите и в църквата, а ако обичайно не се молите на малки сбирки, няма да сте в състояние да се молите и на големи. Ако редовно не се приближавате до Бог или не размишлявате върху Божиите думи, тогава няма да имате какво да кажете, когато дойде време за молитва, а дори и да се молите, това ще е само на думи, няма да е истинска молитва.

Какво представлява истинската молитва? Тя е, когато казваш на Бог това, което е в сърцето ти, когато схващаш Неговите намерения и разговаряш с Него, и разговаряш с Бог за Неговите слова, като се чувстваш особено близо до Него, усещаш, че Той е там, пред теб, чувстваш, че имаш да Му кажеш нещо, чувстваш невероятно сияние в сърцето си и усещаш колко обичлив е Бог — това те кара да се чувстваш особено вдъхновен. Когато братята и сестрите те слушат, това им носи наслада. Те усещат, че думите, които изричаш, са същите като тези в техните сърца, които и те желаят да споделят, и че твоите думи заместват техните собствени. Това представлява истинската молитва. След като си започнал да отправяш истинска молитва, в сърцето ти ще има мир и чувство за наслада. Силата да обичаш Бог може да се пробуди и ще почувстваш, че няма нищо по-ценно и значимо в живота от това да обичаш Бог. Всичко това доказва, че молитвите ти са били ефективни. Молил ли си се някога по такъв начин?

А какво да кажем за съдържанието на молитвата? Твоята молитва трябва да протича стъпка по стъпка, в съответствие с истинското състояние на сърцето ти и с делото на Светия Дух; ти идваш да беседваш с Бог в съответствие с Неговите намерения и с това, което Той изисква от човека. Когато започнеш практиката на молитвата, първо отдай сърцето си на Бог. Не се опитвай да разбереш Божиите намерения — само се опитай да насочиш към Бог думите, които са в сърцето ти. Когато застанеш пред Него, говори по този начин: „Боже, едва днес осъзнавам, че не съм се бунтувал срещу Теб. Аз съм напълно покварен и презрян. Само съм пропилявал живота си. От днес нататък ще живея за Теб. Ще водя смислен живот и ще удовлетворявам намеренията Ти. Нека Твоят Дух винаги да работи в мен, като непрекъснато ме озарява и просветлява. Нека нося силно и гръмко свидетелство пред Теб. Нека Сатана да види Твоята слава, Твоето свидетелство и доказателството за Твоя триумф, проявени в нас“. Когато се молиш по този начин, сърцето ти ще бъде напълно освободено. А след това то ще бъде по-близо до Бог и ако можеш да се молиш често по този начин, Светият Дух неизбежно ще работи в теб. Ако винаги призоваваш Бог по този начин и изразяваш решимостта си пред Него, ще дойде ден, когато тя ще бъде приемлива пред Него, а сърцето и цялото ти същество ще бъдат спечелени от Бог и в крайна сметка Той ще те направи съвършен. За вас молитвата е от изключителна важност. Когато се молиш и получаваш делото на Светия Дух, сърцето ти ще бъде развълнувано от Бог и ще се появи сила да Го обичаш. Ако не се молиш със сърцето си, ако не го отвориш за беседване с Бог, тогава Той няма как да работи в теб. Ако след като си се молил и си изрекъл думите на сърцето си Божият Дух не е започнал Своето дело и ти не си получил вдъхновение, това показва, че в сърцето ти липсва искреност, думите ти са неверни и все още нечисти. Ако след като си се молил имаш чувство на удовлетворение, значи молитвите ти са били приемливи за Бог и Светият Дух работи в теб. Като човек, който служи на Бог, ти не можеш да живееш без молитва. Ако наистина приемаш беседването с Бог като нещо значимо и ценно, тогава можеш ли да изоставиш молитвата? Никой не може да бъде без духовна връзка с Бог. Без молитва ти живееш в плътта, в робство на Сатана; без истинска молитва живееш под влиянието на тъмнината. Надявам се, че вие, братя и сестри, успявате да отправяте истински молитви всеки ден. Тук не става въпрос за следване на правилата, а за постигане на определен резултат. Готови ли сте да се откажете от малко сън и удоволствия, за да станете рано за сутрешните молитви и да се наслаждавате на Божиите слова? Ако се молиш с чисто сърце и ядеш и пиеш Божиите слова по този начин, ще бъдеш по-приемлив за Него. Ако всяка сутрин правиш това, ако всеки ден практикуваш отдаването на сърцето си на Бог, като общуваш и се приближаваш до Него, тогава твоето познание за Бог със сигурност ще се увеличи и ще можеш по-добре да разбираш Божиите намерения. Ти казваш: „Боже! Готов съм да изпълня дълга си. В състояние съм само да посветя цялото си същество на Теб, за да можеш да печелиш слава от нас, за да можеш да се насладиш на свидетелството, което тази наша група носи. Умолявам Те да вършиш делото Си в нас, за да мога да стана способен истински да Те обичам, да Те удовлетворявам и да се стремя към Теб“. Като поемеш това бреме, Бог със сигурност ще те направи съвършен. Не трябва да се молиш само за собствена изгода, но трябва да се молиш и за да следваш Божията воля и да Го обичаш. Това е най-истинският вид молитва. Дали си човек, който се моли заради следването на Божията воля?

В миналото не знаехте как да се молите и пренебрегвахте молитвата. Сега трябва да направите всичко възможно, за да се научите. Ако не си в състояние да събереш в себе си силата да обичаш Бог, тогава как ще се молиш? Казваш: „Боже, сърцето ми не е способно да Те обича истински. Искам да Те обичам, но ми липсват сили. Какво трябва да направя? Отвори духовните ми очи и нека Твоят Дух въздейства на сърцето ми. Направи така, че като дойда пред Теб, да отхвърля всичко негативно, да престана да бъда ограничаван от каквито и да било хора, въпроси или неща и да разкрия напълно сърцето си пред Теб, и направи така, че да мога да Ти принеса цялото си същество. Както и да ме изпитваш, аз съм готов. Сега не обръщам внимание на бъдещите си перспективи и не съм под игото на смъртта. Със сърце, което Те обича, искам да търся пътя на живота. Всяко нещо, всичко — то е в Твоите ръце; съдбата ми е в Твоите ръце и Ти държиш самия ми живот в ръката Си. Сега се стремя да Те обичам и независимо от това дали Ти позволяваш да Те обичам, въпреки смущенията на Сатана, аз съм решен да Те обичам“. Моли се така, ако се сблъскаш с този проблем. Ако се молиш по този начин всеки ден, силата да обичаш Бог постепенно ще се усилва.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно практикуването на молитвата)

Ежедневни Божии слова  Откъс 417

Как човек да навлезе в истинска молитва?

Когато се молиш, трябва да имаш сърце, което да е смълчано пред Бог и да е искрено, и трябва истински да разговаряш с Бог и истински да Му се молиш — не бива да се опитваш да Го подмамваш с красиви слова. Молитвата трябва да се съсредоточи върху това, което Бог иска да постигне в момента. Когато се молиш, помоли Бог да те дари с по-голямо просветление и озарение, да представиш пред Него реалното си състояние и проблеми, включително решението, което си взел пред Бог. Молитвата не се състои в следване на процедури, а в търсене на Бог с искрено сърце. Помоли Го да закриля сърцето ти, така че то често да е смирено пред Него; в средата, в която те е поставил, да познаеш себе си, да се презреш и да се опълчиш на себе си, като по този начин си дадеш възможност да имаш нормални взаимоотношения с Бог и наистина да се превърнеш в човек, който обича Бог.

Каква е значимостта на молитвата?

Молитвата е един от начините, по които човек сътрудничи на Бог, тя е средство, чрез което човек призовава Бог, и това е процесът, при който човекът е развълнуван от Божия Дух. Може да се каже, че тези, които не се молят, са мъртви хора, лишени от дух, което доказва, че им липсва вродената способност да бъдат развълнувани от Бог. Без молитва би било невъзможно да се води нормален духовен живот, а още по-малко да бъдат в крак с делото на Светия Дух. Да бъдеш без молитва означава да прекъснеш връзката си с Бог и би било невъзможно да спечелиш Божието одобрение. Като вярващ в Бог, колкото повече се моли човек, тоест колкото повече е развълнуван от Бог, толкова повече ще се изпълва с решителност и толкова по-способен ще бъде да получава най-новото просветление от Бог. В резултат на това само такъв човек може да бъде усъвършенстван от Светия Дух възможно най-бързо.

Какъв ефект трябва да постигне молитвата?

Хората може да са способни да извършват молитвена практика и да разбират значимостта на молитвата, но не е лесно молитвата да бъде ефективна. Молитвата не е машинално действие, следване на процедура или рецитиране на Божиите слова. Тоест молитвата не е папагалско повтаряне на определени думи и не е подражание на другите. В молитвата човек трябва да достигне до състояние, в което сърцето му може да бъде отдадено на Бог, да отвори сърцето си, за да може да бъде трогнато от Бог. За да бъде молитвата ефективна, тя трябва да се основава на четенето на Божиите думи. Само като се моли от дълбините на Божиите думи, човек може да получи повече просветление и светлина. Проявите на истинската молитва са: да имаш сърце, което копнее за всичко, което Бог желае, и освен това да иска да изпълни това, което Той изисква; да мразиш онова, което Бог мрази, и след това, надграждайки върху тази основа, да придобиеш известно разбиране за това и да имаш известно познание и яснота относно истините, които Бог излага. Когато след молитвата има решителност, вяра, знание и път за практикуване, само тогава тя може да се нарече истинска молитва и само този вид молитва може да бъде ефективен. И все пак молитвата трябва да бъде изградена върху насладата от Божиите думи, тя трябва да бъде установена върху основата на разговарянето с Бог в Неговите думи, а сърцето трябва да може да търси Бог и да се смири пред Него. Молитвата от този вид вече е навлязла в етапа на истинското общение с Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно практикуването на молитвата)

Ежедневни Божии слова  Откъс 418

Най-основното знание за молитвата:

1. Не казвай сляпо каквото ти дойде на ум. В сърцето ти трябва да има бреме, тоест трябва да имаш цел, когато се молиш.

2. Молитвата трябва да съдържа Божиите думи; тя трябва да се основава на Божиите думи.

3. Когато се молиш, не трябва да преразказваш остарели теми. Молитвите ти трябва да са свързани с актуалните Божии думи и когато се молиш, да споделяш с Бог най-съкровените си мисли.

4. Груповата молитва трябва да е съсредоточена около един център, който, разбира се, е настоящото дело на Светия Дух.

5. Всички хора трябва да се научат на застъпническа молитва. Това е също и начин да се покаже внимание към Божиите намерения.

Молитвеният живот на отделния човек се основава на разбирането на значимостта на молитвата и на основно познание за нея. В ежедневието отправя прошения към Бог и Му се моли често заради собствените си недостатъци, моли се, за да постигнеш промяна в своя живот нрав, и се моли въз основа на познаването на Божиите думи. Всеки човек трябва да установи свой собствен молитвен живот, да се моли заради познаването на Божиите думи и да се моли, за да търси познание за Божието дело. Разкрий личните си обстоятелства пред Бог и бъди истински, без да отделяш прекалено внимание на начина, по който се молиш. Основният въпрос е да постигнеш истинско разбиране и да придобиеш практическо преживяване от Божиите слова. Човек, който се стреми да навлезе в духовния живот, трябва да може да се моли по много различни начини. Тихата молитва, размишляването върху Божиите думи, опознаването на Божието дело — всичко това са примери за целенасочена работа на духовното общение в името на постигането на навлизане в нормалния духовен живот, което непрекъснато подобрява положението на човека пред Бог и го тласка към все по-голям напредък в живота. Накратко, всичко, което правиш, независимо дали ядеш и пиеш Божието слово, или се молиш тихо, или проповядваш на висок глас, е с цел да ти даде възможност да видиш ясно Божието слово, Неговото дело и онова, което Той иска да постигне в теб. Още по-важно е, че всичко, което правиш, е с цел да постигнеш стандартите, които Бог изисква, и да издигнеш живота си до нови висоти. Минималният критерий, който Бог изисква от човека, е той да бъде способен да отвори сърцето си за Него. Ако човек отдава истинското си сърце на Бог и говори това, което наистина е в сърцето му, тогава Бог желае да върши делото Си в него. Това, което Бог желае, не е кривото сърце на човека, а чисто и честно сърце. Ако човек не говори от сърцето си на Бог, тогава Бог няма да докосне сърцето му или да върши делото Си в него. Следователно най-важното нещо в молитвата е да говориш на Бог от сърцето си, да Му разкажеш за своите недостатъци или непокорен нрав, да се откриеш напълно пред Него; само тогава Бог ще се заинтересува от твоите молитви, иначе ще скрие лицето Си от теб. Минималният критерий за молитва е да можеш да запазиш сърцето си пред Бог притихнало и то да не се отдалечава от Бог. Възможно е по време на тази фаза да не получиш по-ново или по-висше прозрение, но тогава трябва да използваш молитвата, за да запазиш съществуващото положение — не трябва да се връщаш назад. Това е най-малкото, което трябва да постигнеш. Ако не можеш да постигнеш дори това, то това доказва, че духовният ти живот не е в правилния път. В резултат на това няма да можеш да се придържаш към видението, което си имал в началото, ще загубиш вяра в Бог и впоследствие решимостта ти ще се изгуби. Един от признаците за това дали си навлязъл в духовния живот е да видиш дали молитвите ти са в правилния път. Всички хора трябва да навлязат в тази реалност; всички те трябва да свършат работата по съзнателното си самообучение в молитва, не да чакат пасивно, а съзнателно да се стремят да бъдат под въздействието на Светия Дух. Само тогава те ще бъдат хора, които наистина търсят Бог.

Когато започнете да се молите, не се изсилвай с надеждата да постигнеш всичко с един замах. Не можеш да отправяш екстравагантни искания с очакването, че веднага щом отвориш уста, Светият Дух ще започне да ти въздейства, или че ще получиш просветление и озарение, или пък че Бог ще излее благодат върху теб. Това няма да се случи; Бог не прави свръхестествени неща. Бог приема молитвите на хората, когато прецени, че е време, и понякога изпитва вярата ти, за да види дали си Му предан. Когато се молиш, трябва да имаш вяра, постоянство и решителност. Повечето хора, когато тепърва започват да се обучават, се отчайват, защото не биват докоснати от Светия Дух. Така няма да стане! Трябва да си упорит; трябва да се съсредоточиш върху това да усещаш въздействието на Светия Дух и да търсиш и изследваш. Понякога пътят на практиката ти не е правилен, а понякога личните ти мотиви и представи не могат да издържат пред Бог и затова Божият Дух не успява да те докосне. В други случаи Бог наблюдава дали си предан, или не. Накратко, при обучението си трябва да положиш по-значими усилия. Ако откриеш, че се отклоняваш от пътя на своята практика, можеш да промениш начина, по който се молиш. Стига да търсиш с искрено сърце и да копнееш да получиш, тогава Светият Дух със сигурност ще те отведе в тази реалност. Понякога се молиш с искрено сърце, но не чувстваш да си бил докоснат. В такива моменти трябва да разчиташ на вярата, като се уповаваш на това, че Бог бди над твоите молитви; трябва да имаш постоянство в молитвите си.

Бъди честен човек; моли се на Бог, за да се избавиш от измамното си сърце. Винаги се пречиствай чрез молитва и бъди докосван от Божия Дух чрез молитва. Така нравът ти постепенно ще се промени. Истинският духовен живот е живот в молитва — това е живот, в който си докоснат от Светия Дух. Процесът на докосването от Светия Дух е процес на промяна на човешкия нрав. Живот, в който човек не е трогнат от Светия Дух, не е духовен живот; все още е живот на религиозен ритуал. Само онези, които често са докосвани от Светия Дух и са просветени и озарени от Него, са навлезли в духовния живот. Човешкият нрав постоянно се променя, когато човек се моли. Колкото е по-трогнат от Божият Дух, толкова повече елементи на положителност и покорство има в него. Така и сърцето му постепенно ще се пречисти, а нравът му постепенно ще се промени. Такъв е резултатът от истинската молитва.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно практикуването на молитвата)

Ежедневни Божии слова  Откъс 419

Никоя стъпка не е по-важна за навлизането в Божиите думи от това да смириш сърцето си в Негово присъствие. Това е урок, от който всички хора имат спешна нужда в момента. Начините за навлизане в смиряване на сърцето ти пред Бог са следните:

1. Отдалечи сърцето си от външните въпроси. Бъди смирен пред Бог и отдай цялото си внимание на молитвата към Бог.

2. Със смирено пред Бог сърце, яж, пий и се наслаждавай на Божиите думи.

3. Съсредоточи се и размишлявай върху Божията любов и разсъждавай върху Божието дело в сърцето си.

Започни от аспекта на молитвата. Моли се с цялото си внимание и в определени часове. Независимо от това колко си притиснат от времето, колко е натоварена работата ти или какво ти се случва, моли се всеки ден както обикновено, и яж и пий Божиите слова както обикновено. Докато ядеш и пиеш Божиите слова, независимо от заобикалящата те среда, духът ти ще изпитва голямо удоволствие и хората, събитията или нещата около теб няма да те притесняват. Когато обичайно размишляваш за Бог в сърцето си, това, което се случва навън, не може да те обезпокои. Ето какво означава да притежаваш духовен ръст. Започни с молитва: смирената молитва пред Бог е най-плодотворна. След това яж и пий Божиите слова, търси светлината в Божиите слова, като размишляваш върху тях, намери пътя за практикуване, опознай Божията цел в изговарянето на Неговите слова и ги разбери без отклонения. Обикновено би трябвало да е нормално да можеш да се приближиш към Бог в сърцето си, да размишляваш върху Божията любов и да разсъждаваш върху Божиите слова, без да бъдеш обезпокояван от външни неща. Когато сърцето ти е постигнало определена степен на спокойствие, ще можеш да размишляваш тихо и, вътре в себе си, да разсъждаваш върху Божията любов и да се приближиш истински до Него, независимо от обкръжението си, докато накрая стигнеш до момента, в който в сърцето ти се появи възхвала, която е по-добра дори от молитва. Тогава ще се сдобиеш с определен духовен ръст. Ако успееш да постигнеш описаните по-горе състояния, това ще бъде доказателство, че сърцето ти наистина е смирено пред Бог. Това е първият основен урок. Едва когато хората могат да застанат смирени пред Бог, те могат да бъдат докоснати от Светия Дух, да бъдат просветени и озарени от Светия Дух и едва тогава могат да имат истинско общение с Бог, както и да разберат Божиите намерения и напътствията на Светия Дух. Тогава те ще са навлезли в правия път на своя духовен живот. Когато обучението им за живот пред Бог е достигнало определена дълбочина и те са способни да се опълчат на себе си, да се презрат и да живеят в Божиите слова, тогава сърцата им наистина са смирени пред Бог. Способността да презираш себе си, да проклинаш себе си и да се опълчиш на себе си е резултат, постигнат чрез Божието дело, и не може да бъде постигнат самостоятелно от хората. Затова, да практикуват смиряване на сърцето си пред Бог, е урок, който хората трябва да усвоят незабавно. Някои хора не само че обикновено не могат да бъдат смирени пред Бог, но не могат да смирят сърцата си пред Бог дори и когато се молят. Това никак не отговаря на Божиите стандарти! Нима можеш да бъдеш воден от Светия Дух, ако сърцето ти не може да бъде смирено пред Бог? Ако си човек, който не може да бъде смирен пред Бог, ти си склонен да се разсейваш, ако някой дойде или когато другите говорят, и умът ти може да се отклони, когато другите правят нещо и в такъв случай не живееш в Божието присъствие. Ако сърцето ти наистина е смирено пред Бог, няма да бъдеш обезпокояван от нищо, което се случва във външния свят, нито от човек, събитие или от каквото и да е. Ако си навлязъл в това, тогава тези негативни състояния и всички негативни неща — човешки представи, философии за светските отношения, противоестествени отношения между хората, идеи, мисли и т.н. — естествено ще изчезнат. Тъй като винаги размишляваш върху Божиите слова, а сърцето ти винаги се приближава към Бог и винаги е заето с Божиите слова в този момент, несъзнателно ще се отървеш от тези негативни неща. Когато те занимават нови и положителни неща, за негативните стари неща няма да има място, така че не им обръщай внимание. Не е нужно да полагаш усилия, за да ги контролираш. Трябва да се съсредоточиш върху това да бъдеш смирен пред Бог, възможно най-много да ядеш, да пиеш и да се наслаждаваш на Божиите слова, възможно най-много да пееш химни във възхвала на Бог и да дадеш възможност на Бог да работи върху теб, защото сега Бог иска лично да усъвършенства човека и Той иска да спечели сърцето ти; Неговият Дух води сърцето ти и ако, следвайки напътствията на Светия Дух, достигнеш до живот в Божието присъствие, ще удовлетвориш Бог. Ако се съсредоточиш върху това да живееш в Божието слово и да участваш в повече разговори за истината, за да получиш просветление и озарение от Светия Дух, тогава всички тези религиозни представи, самоправедността и самомнението ти ще изчезнат и ще знаеш как да отдадеш всичко от себе си на Бог, как да обичаш Бог и как да удовлетвориш Бог. И без да го осъзнаваш, нещата, които не са свързани с Бог, ще изчезнат напълно от съзнанието ти.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За смиряването на сърцето ти пред Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 420

Да размишляваш и да се молиш над Божиите думи, докато ядеш и пиеш Неговите думи, е първата стъпка към смирението пред Бог. Ако наистина можеш да застанеш смирен пред Бог, тогава просветлението и озарението на Светия Дух ще бъдат с теб. Целият духовен живот се постига чрез смирение в Божието присъствие. Когато се молиш, трябва да си смирен пред Бог и едва тогава можеш да бъдеш воден от Светия Дух. Когато си смирен пред Бог, когато ядеш и пиеш Божиите думи, можеш да бъдеш просветлен и озарен и да постигнеш истинско разбиране на Божиите думи. Когато, по време на обичайните си дейности на размисъл, общуване и приближаване към Бог, в сърцето си се чувстваш смирен в Божието присъствие, ще можеш да се наслаждаваш на истинска близост с Бог, да разбираш истински Божията любов и Неговото дело и да проявяваш истинско внимание към Божиите намерения. Колкото по-смирен можеш да си пред Бог обикновено, толкова по-озарен ще бъдеш и толкова по-добре ще можеш да разбереш собствения си покварен нрав, какво ти липсва, в какво трябва да навлезеш, каква функция трябва да изпълняваш и в какво се състоят твоите недостатъци. Всичко това се постига чрез смирение в Божието присъствие. Ако наистина достигнеш дълбочина в смирението си пред Бог, ще можеш да разбереш някои тайни на духа, да разбереш какво иска да извърши в теб Бог в този момент, да постигнеш по-дълбоко разбиране на Божиите думи, да разбереш най-същественото от Божиите думи, духа на Божиите думи, същността на Божиите думи и ще можеш да видиш пътя на практикуване по-ясно и по-точно. Ако не успееш да постигнеш достатъчна дълбочина в смирението на духа си, ще бъдеш само леко докоснат от Светия Дух; ще се почувстваш по-силен отвътре и ще усетиш известна наслада и мир, но няма да разбереш нищо по-дълбоко. Казвал съм и преди: ако хората не използват цялата си сила, ще им бъде трудно да чуят гласа Ми или да видят лицето Ми. Това се отнася до постигането на дълбочина в смирението пред Бог, а не до полагане на повърхностни усилия. Човек, който наистина е смирен в Божието присъствие, е способен да се освободи от всички светски връзки и да постигне притежание от Бог. Всички, които не могат да бъдат смирени в Божието присъствие, без съмнение са разпуснати и необуздани. А всички, които могат да са смирени пред Бог, са онези, които са благочестиви пред Бог и които копнеят за Бог. Само онези, които са смирени пред Бог, ценят живота, ценят общението в духа, жадуват за Божиите думи и се стремят към истината. Който не цени смирението пред Бог и не практикува смирение пред Бог, е суетен и повърхностен, той е привързан към света и е без живот; дори и да твърди, че вярва в Бог, това е само на думи. Онези, които Бог усъвършенства и допълва накрая, са хора, които могат да са смирени в Неговото присъствие. Затова онези, които са смирени пред Бог, са удостоени с велика благословия. Хората, които едва отделят време да ядат и пият Божиите слова през целия ден, които са заети с външни дела и не отдават голямо значение на навлизането в живота — всички те са лицемери без перспектива за бъдещо израстване. Божият народ е този, който може да бъде смирен пред Бог и който може истински да общува с Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За смиряването на сърцето ти пред Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 421

За да застанеш пред Бог и да приемеш Неговите слова за свой живот, първо трябва да се смириш пред Бог. Едва когато си смирен пред Бог, Бог ще те просвети и ще ти даде знание. Колкото по-смирени са хората пред Бог, толкова по-способни са да получат Божието просветление и озарение. Всичко това изисква хората да имат благочестие и вяра; само така могат да бъдат усъвършенствани. Основният урок за навлизане в духовния живот е да си смирен в Божието присъствие. Само ако си смирен в Божието присъствие, цялото ти духовно обучение ще даде резултат. Ако сърцето ти не е способно да бъде смирено пред Бог, няма да си в състояние да получиш делото на Светия Дух. Ако сърцето ти е смирено пред Бог, независимо какво правиш, ти живееш в Божието присъствие. Ако сърцето ти е смирено пред Бог и се приближава към Бог, независимо какво правиш, това доказва, че си човек, който е смирен пред Бог. Ако, когато говориш с други или докато се разхождаш, можеш да кажеш: „Сърцето ми се приближава към Бог, а не е съсредоточено върху външни неща и аз мога да съм смирен пред Бог“, това значи, че си човек, който е смирен пред Бог. Не се занимавай с нищо, което привлича сърцето ти към външни неща, или с хора, които отделят сърцето ти от Бог. Остави настрана и стой далеч от всичко, което може да смути сърцето ти от близостта с Бог. Това е от по-голяма полза за живота ти. Именно сега е времето за великото дело на Светия Дух, времето, когато Бог лично усъвършенства хората. Ако в този момент не можеш да бъдеш смирен пред Бог, значи не си човек, който се е завърнал пред Божия престол. Ако се стремиш към неща, различни от Бог, няма как да бъдеш усъвършенстван от Бог. Онези, които могат да чуят такива слова от Бог и въпреки това не успеят да се смирят пред Него днес, са хора, които не обичат истината и не обичат Бог. Ако не отдадеш себе си в този момент, какво чакаш? Да отдадеш себе си означава да смириш сърцето си пред Бог. Това би било истинско отдаване. Който истински отдава сърцето си на Бог сега, е сигурен, че ще бъде направен пълноценен от Бог. Нищо, независимо какво е то, не може да те разтревожи; независимо дали те кастрят, или дали се сблъскваш с неудовлетвореност или неуспех, сърцето ти винаги трябва да е смирено пред Бог. Независимо от това как хората се отнасят с теб, сърцето ти трябва да е смирено пред Бог. Независимо от обстоятелствата, с които се сблъскваш — независимо дали си обзет от несгоди, или си подложен на страдание, преследване или различни изпитания — сърцето ти винаги трябва да е смирено пред Бог; такъв е пътят към съвършенството. Едва когато си истински смирен пред Бог, сегашните Божии слова ще ти станат ясни. Тогава ще можеш да практикуваш по-правилно и без отклонение озарението и просветлението на Светия Дух, да разбереш с по-голяма яснота Божиите намерения, които ще дадат по-ясна посока на твоята служба, да схванеш по-точно ръководството и напътствията на Светия Дух и да бъдеш сигурен, че живееш в съответствие с напътствията на Светия Дух. Това е резултатът, който се постига с истинско смирение пред Бог. Когато хората не са наясно с Божиите слова, нямат път за практикуване, не успяват да разберат Божиите намерения или им липсват принципите на практикуване, това е, защото сърцата им не са смирени пред Бог. Целта на това да бъдеш смирен пред Бог е да бъдеш старателен и прагматичен, да търсиш точност и яснота в Божиите слова и накрая да стигнеш до разбиране на истината и познаване на Бог.

Ако сърцето ти често не е смирено пред Бог, Бог няма как да те усъвършенства. Да нямаш решителност е равносилно на това да нямаш сърце, а човек без сърце не може да бъде смирен пред Бог; такъв човек не знае колко работа върши Бог и колко говори, нито знае как да практикува. Нима това не е човек без сърце? Може ли човек без сърце да бъде смирен пред Бог? Бог няма как да усъвършенства хората без сърце — те не се различават от товарните животни. Бог говори толкова ясно и прозрачно, но сърцето ти все така не се трогва, а ти оставаш неспособен да се смириш пред Бог. Нима не си безмълвен звяр? Някои хора се заблуждават в практикуването на смирение в Божието присъствие. Когато е време за готвене, те не готвят, а когато е време за домакинска работа, не я вършат, а просто продължават да се молят и да се съсредоточават. Да бъдеш смирен пред Бог не означава да не готвиш, да не вършиш домакинска работа или да не живееш живота си; по-скоро означава да можеш да смириш сърцето си пред Бог във всички нормални състояния и да има място за Бог в сърцето ти. Когато се молиш, трябва да коленичиш правилно пред Бог, за да се молиш; когато вършиш домакинска работа или приготвяш храна, смири сърцето си пред Бог, размишлявай върху Божиите думи или пей химни. Независимо от ситуацията, в която се намираш, трябва да имаш свой собствен начин да практикуваш, трябва да направиш всичко възможно да се приближиш към Бог и да се опиташ с всички сили да смириш сърцето си пред Бог. Когато обстоятелствата го позволяват, се моли съсредоточено, а когато обстоятелствата не го позволяват, се приближи към Бог в сърцето си, докато вършиш текущата си задача. Когато можеш да ядеш и пиеш Божиите думи, яж и пий Неговите думи; когато можеш да се молиш, се моли; когато можеш да размишляваш за Бог, размишлявай за Него. С други думи, направи всичко възможно, за да се подготвиш за навлизане в зависимост от твоята среда. Някои хора могат да бъдат смирени пред Бог, когато всичко е наред, но щом нещо се случи, умът им се разсейва. Това не е смирение пред Бог. Правилният начин да се прави е следният: при никакви обстоятелства сърцето на човек да не се отдалечава от Бог и да не се смущава от външни хора, събития или неща, и само тогава той е човек, който наистина е смирен пред Бог. Някои хора казват, че когато се молят на събиране, сърцата им могат да бъдат смирени пред Бог, но когато разговарят с други, те не са в състояние да бъдат смирени пред Бог и мислите им се развихрят. Това не е смирение пред Бог. В днешно време повечето хора се намират в такова състояние — сърцата им не винаги могат да са смирени пред Бог. Затова трябва да положите повече усилия, да се упражнявате в тази област, да навлезете стъпка по стъпка в правилния път на житейския опит и да поемете по пътя на усъвършенстването ви от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За смиряването на сърцето ти пред Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 422

Божието дело и слово имат за цел да предизвикат промяна във вашия нрав; Неговата цел не е просто да ви накара да придобиете разбиране или познание и това да ви е достатъчно. Човек със способност за възприемане не би трябвало да среща никакви трудности, когато става въпрос за Божиите слова, защото повечето от Божиите слова са изразени на езика на човешката природа и Той говори изключително ясно. Например той е способен да научи какво е това, което Бог иска от него да разбере и практикува; това е нещо, което един нормален човек, притежаващ способност за възприемане, би трябвало да може да направи. По-конкретно днес Божиите слова са още по-ясни и прозрачни; Бог е посочил много неща, които хората не са обмисляли, както и всякакви видове състояния, които хората имат. Неговите слова са всеобхватни и ясни като светлината на пълнолуние. Така че сега хората са наясно и разбират много въпроси, остава им само да приложат Неговите слова на практика. Всички аспекти на истината трябва да бъдат преживени от хората в детайли. Хората трябва да изследват и търсят по-конкретно, а не просто да продължават да чакат и нещата да им се поднасят наготово. Ако продължават по този начин, те ще се превърнат в използвачи. Онези, които познават Божието слово, но не го практикуват, са хора, които не обичат истината, и в крайна сметка те ще бъдат отстранени. Да се иска от вас да създадете примера на Петър от 90-те години на миналия век означава, че всеки един от вас трябва да практикува Божието слово, да има истинско навлизане в преживяванията си и да си сътрудничи с Бог, за да получи още повече и още по-голямо просветление, което ще бъде по-полезно за собствения ви живот. Ако ти си чел много от Божиите слова, но разбираш само буквалното им значение и не се опитваш да преживееш Божиите слова чрез реални ситуации, тогава ти няма да познаваш Божиите слова и за теб Божиите слова няма да бъдат живот, а просто мъртви слова. А ако се придържаш само към мъртви слова, тогава не можеш да схванеш същността на Божиите слова, нито ще познаваш Неговите намерения. Само когато преживяваш Неговите слова в своите действителни преживявания, духовното значение на Божиите слова ще ти се разкрие. Само чрез преживяване можеш да схванеш духовното значение на много истини и да отключиш тайните на Божиите слова. Ако не прилагаш Божиите слова на практика, тогава независимо колко ясно говори Бог, всичко, което имаш в ръцете си, са празни думи и доктрини, които се превръщат в твои религиозни правила. Фарисеите не правеха ли точно това? Ако практикувате и преживявате Божието слово, то става практическо за вас; ако не търсите да се стремите да го практикувате, тогава Божието слово за вас е не много повече от легендата за третото небе. Всъщност процесът на вярване в Бог за вас е процесът на преживяване на Неговите слова и на това да бъдете придобити от Него. За да го кажа малко по-ясно, да вярваш в Бог означава да опознаеш и разбереш Неговите слова, и да преживяваш и изживяваш Неговите слова; това е реалността на вашата вяра в Бог. Ако вярвате в Бог само с надеждата за вечен живот, без да се стремите към практикуване на Божиите слова и навлизане в истината реалност, тогава всички сте глупаци. Това би било като да отидеш на пиршество и само да гледаш вкусните ястия и да си ги отбелязваш наум, без всъщност да вкусиш някое от тях или да ядеш или пиеш някое от тях. Няма ли такъв човек да е глупак?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. След като разберете истината, трябва да я приложите на практика)

Ежедневни Божии слова  Откъс 423

В Божиите слова се съдържат истините, които хората трябва да притежават — нещата, които са най-полезни и помагат най-много на хората. Те са тонизиращото средство и препитанието, от които се нуждаят вашите тела, нещата, които помагат на хората да възстановят своята нормална човешка природа, и истините, с които хората трябва да бъдат въоръжени. Колкото повече практикувате Божиите слова, толкова по-бързо ще расте вашият живот; колкото повече практикувате Божиите слова, толкова по-ясна ще става истината за вас. Докато духовният ви ръст расте, вие ще виждате нещата от духовния свят по-ясно и ще имате повече сила да възтържествувате над Сатана. Голяма част от истината, която не разбирате, ще стане ясна, когато практикувате Божиите слова. Повечето хора се задоволяват само с разбирането на буквалния аспект на Божиите слова и се фокусират върху това да се въоръжават с доктрини, вместо да преживяват и да навлизат по-дълбоко в практиката — не е ли това пътят на фарисеите? Може ли човек да придобие реалността на фразата „да имаш Божиите слова за свой живот“, като прави това? Животът на хората може да расте само чрез практикуване на Божиите слова; той не расте просто от четенето им. Ако вярваш, че стига да разбираш Божиите слова, ще имаш живот и духовен ръст, тогава твоето разбиране е изкривено. Истинското разбиране на Божиите слова се постига, когато практикуваш истината; трябва да разбереш, че „само чрез практикуване на истината тя може изобщо да бъде разбрана“. Днес, след като си чел Божиите слова, можеш само да кажеш, че си запознат с Божиите слова, но не можеш да кажеш, че ги разбираш. Някои казват, че човек първо трябва да разбере истината, преди да може да я практикува, но това е само отчасти вярно, не е напълно точно. Преди да имаш познание за дадена истина, това е времето, когато не си преживял тази истина. Да считаш, че разбираш тази истина, когато чуеш за нея в проповед, не е истинско разбиране — това е просто овладяване на буквалния аспект на тази истина, без да се разбира истинското значение в нея. Само познаването на повърхностния слой на истината не означава, че действително разбираш истината или имаш познание за нея; истинското значение на истината идва от преживяването ѝ. Следователно само когато преживяваш истината, можеш да я разбереш, и само чрез преживяване можеш да схванеш скритите ѝ части. Задълбочаването на твоето преживяване е единственият начин да схванеш подтекста на истината и да разбереш нейната същност. Следователно само когато имаш истината, си способен да бродиш свободно по света. Ако нямаш истината, забрави за това да накараш много религиозни хора да се съобразяват с теб — дори членовете на твоето семейство няма да се съобразяват с теб. Без истината си като носеща се снежинка, но с истината можеш да бъдеш щастлив и свободен, и никой не може да те нападне. Колкото и силна да е една теория, тя не може да надделее над истината. С истината можеш да преобърнеш небето и земята и да преместиш планини и морета; без истината дори личинки биха могли да пробият града ти. Това е очевиден факт.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. След като разберете истината, трябва да я приложите на практика)

Ежедневни Божии слова  Откъс 424

Днес е от решаващо значение, след като познаеш истината, да я приложиш на практика и да се въоръжиш с истинското значение на повече истини. Това е нещото, което наистина трябва да постигнете. Вместо просто да се стремиш да накараш другите да се подчиняват на твоите думи, трябва да ги накараш да се подчиняват на твоята практика. Това е истински смислено. Каквото и да ти се случи, на когото и да попаднеш, ще можеш да останеш непоколебим само ако ти имаш истината. Всички Божии слова имат за цел да накарат хората да оживеят, а не да ги накарат да умрат. Ако след като си чел Божиите слова, не оживееш, а останеш мъртъв, тогава нещо не е наред с теб. Ако след известно време си прочел много от Божиите слова и си чул много проповеди, които имат реалност, но твоето безжизнено състояние все още не се е променило, това доказва, че не си човек, който цени истината, нито си човек, който се стреми към истината. Ако вие наистина имахте сърцето да се стремите към придобиването на Бог, нямаше да се фокусирате върху това да се въоръжавате с доктрини и да поучавате другите с високопарни доктрини, а вместо това щяхте да се фокусирате върху преживяването на Божиите слова и прилагането на истината на практика. Не е ли това, към което сега трябва да се стремите да навлезете?

Има времево ограничение за делото, което Бог извършва върху човека — какви резултати може да има, ако не Му сътрудничиш? Защо Бог винаги иска от вас да практикувате Неговите слова, след като ги разберете? Това показва, че след като Бог прояви Своите слова пред вас, следващата стъпка е вие да ги практикувате. Докато практикувате тези слова, Бог извършва по-нататъшна стъпка от делото, като ви просветлява и напътства. Нещата се осъществяват по този начин. Всички Божии слова помагат на хората да растат в живота; в тях няма елемент, който да кара хората да се отклоняват, нито част, която да кара хората да стават негативни. Ти казваш, че си чел Божиите слова и си ги практикувал, но все още не си получил никакво дело от Светия Дух. Твоите думи биха могли да заблудят само дете. Другите хора може да не знаят дали твоите намерения са правилни, но мислиш ли, че е възможно Бог да не знае? Защо другите получават просветлението на Светия Дух от практикуването на Божиите слова? Защо ти не получаваш просветлението на Светия Дух, когато практикуваш Неговите слова? Може ли Бог да има плътски чувства? Ако намеренията ти са наистина правдиви и си отзивчив, тогава Божият Дух ще бъде с теб. Някои хора винаги искат да забият собственото си знаме, но защо Бог не им позволява да се издигнат и да водят църквата? Някои хора просто изпълняват функцията си и дълга си и преди да се усетят, Бог е счел, че те са достойни. Как е възможно това? Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на човешкото сърце и хората, които се стремят към истината, трябва да го правят с правилни намерения. Хората, които нямат правилни намерения, със сигурност не могат да останат непоколебими. Най-основното нещо, към което трябва да се стремите, е да позволите на Божието слово да подейства вътре във вас — с други думи, да имате истинско разбиране за Божието слово при практикуването му. Може би способността ви да разбирате Божието слово е слаба, но чрез вашето практикуване на Неговото слово, Той може да поправи този недостатък, така че не само трябва да знаете много истини, но още повече трябва да ги практикувате. Това е най-решаващото нещо и то не може да бъде пренебрегвано. През тридесет и трите си години и половина Исус понесе много унижения и много страдания. Той изстрада толкова много просто защото практикуваше истината, следваше Божията воля във всичко и проявяваше внимание единствено към Божиите намерения. Ако само знаеше истината, без да я практикува, Той нямаше да изтърпи това страдание. Ако Исус беше следвал ученията на юдеите и беше последвал фарисеите, тогава нямаше да страда. От делата на Исус можеш да научиш, че ефектът на Божието дело върху човека е постигнат със сътрудничеството на човека и това е нещо, което трябва да осъзнаете. Щеше ли Исус да страда така, както страда на кръста, ако не беше практикувал истината? Щеше ли да се моли с такава скръб, ако не беше действал в съответствие с Божиите желания? Затова вие трябва да страдате в името на практикуването на истината — това е видът страдание, през което човек трябва да премине.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. След като разберете истината, трябва да я приложите на практика)

Ежедневни Божии слова  Откъс 425

На практика спазването на заповедите трябва да е свързано с практикуването на истината. Едновременно със спазването на заповедите човек трябва да практикува истината. Когато практикува истината, човек не трябва да нарушава принципите на заповедите или да им противоречи; трябва да вършиш това, което Бог изисква от теб. Спазването на заповедите и упражняването на истината са взаимносвързани, те не си противоречат. Колкото повече практикуваш истината, толкова по-способен си да спазваш същността на заповедите. Колкото повече практикуваш истината, толкова повече ще разбираш Божието слово, изразено в заповедите. Практикуването на истината и спазването на заповедите не са противоречащи си действия — те са взаимносвързани. В началото човек можеше да практикува истината и да получава просвещение от Светия Дух само след като е спазвал заповедите, но не това беше първоначалното намерение на Бог. Бог иска от теб да вложиш сърцето си в поклонение пред Него, а не просто да се държиш добре. Все пак трябва да спазваш заповедите поне повърхностно. Постепенно и чрез опита си, след като започнат да разбират Бог по-добре, хората ще престанат да се бунтуват против Него и да Му се съпротивляват и няма да имат повече съмнения в делото Му. Това е единственият начин, по който хората могат да спазват същността на заповедите. Следователно, само спазването на заповедите без практикуване на истината не е ефективно и не представлява истинско поклонение пред Бог, защото все още не си постигнал истински духовен ръст. Спазването на заповедите без истината се свежда единствено до строго следване на правилата. По този начин заповедите биха станали закон за теб, което няма да ти помогне да израснеш житейски. Напротив, те ще ти станат бреме и ще те вържат здраво като законите от Стария завет, а това ще те накара да изгубиш присъствието на Светия Дух. Затова само като практикуваш истината, ще можеш да спазваш заповедите ефективно, а трябва да спазваш заповедите, за да практикуваш истината. В процеса на спазване на заповедите ще практикуваш още повече истини, а когато практикуваш истината, ще получиш още по-дълбоко разбиране за действителното значение на заповедите. Целта и смисълът на изискването на Бог човек да спазва заповедите не е просто да го накара да следва правилата, както може би той смята, а по-скоро засяга навлизането му в живота. Степента на твоето израстване в живота определя степента, в която ще можеш да спазваш заповедите. Въпреки че заповедите са дадени на човека, за да ги спазва, същността им става явна за човека само чрез неговия житейски опит. Повечето хора смятат, че като спазват заповедите добре, това означава, че са „напълно подготвени и остава само да бъдат грабнати“. Това е една екстравагантна идея, която не е съгласно Божието намерение. Хората, които казват това, не желаят да напредват и пожелават плътта. Това е глупост! То не е в съответствие с реалността! Божието намерение не е само да се практикува истината, без да се спазват заповедите. Хората, които постъпват така, са като сакати — сякаш са без един крак. Само спазването на заповедите, както се спазват правила, но без да притежаваш истината, също не може да удовлетвори Божието намерение; човекът, постъпващ по този начин, е своего рода инвалид, също като човек без едно око. Може да се каже, че ако спазваш заповедите добре и получиш ясно разбиране за практическия Бог, ще притежаваш истината; казано относително, ще получиш истински духовен ръст. Ако практикуваш тази истина, която трябва да практикуваш, ще спазваш и заповедите; тези две неща не си противоречат. Практикуването на истината и спазването на заповедите са две системи, които едновременно са неделими части от житейския опит на човек. Житейският опит трябва да представлява единство на спазването на заповедите и упражняването на истината, а не разделение между тях. Все пак между тези две неща има както разлики, така и взаимовръзки.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Спазване на заповедите и практикуване на истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 426

Оповестяването на заповедите през новата епоха е свидетелство за факта, че всички хора в този поток, всички, които чуват Божия глас днес, са навлезли в нова епоха. Това е ново начало за Божието дело и е началото на последната част от делото на Божия план за управление за шест хиляди години. Заповедите на новата епоха символизират, че Бог и човекът са влезли в сферата на новото небе и новата земя и че, точно както Йехова работеше сред израилтяните, а Исус — сред евреите, Бог ще извършва повече практическа работа, както и още повече и още по-велико дело на земята. Те символизират също, че тази група хора ще получава повече и по-велики поръчения от Бог, както и че Бог ще им осигурява нужното, ще ги храни, подкрепя, ще се грижи за тях и ще ги пази по практически начин, ще ги обучава практически още повече, ще ги кастри, ще ги пречупва и облагородява чрез словото Си. Значението на заповедите на новата епоха е много дълбоко. Те внушават, че Бог наистина ще се появи на земята, откъдето ще завоюва цялата вселена, като разкрие цялата Си слава в плът. Те предполагат също, че практическият Бог ще извърши още практическа работа на земята, за да усъвършенства всички Свои избраници. Освен това Бог ще осъществи всичко на земята чрез думи и ще издаде следния указ: „Въплътеният Бог ще се издигне над всичко, ще бъде почитан като велик и всички народи ще коленичат да се поклонят на Бог, Когото почитат като велик“. Въпреки че заповедите на новата епоха са дадени на човека, за да ги спазва, и че това е негов дълг и ангажимент, тяхното значение е твърде дълбоко, за да бъде изразено с една-две думи. Заповедите на новата епоха заменят старозаветните закони и новозаветните постановления, дадени от Йехова и Исус. Това е задълбочен урок, а не проста работа, както може би хората си мислят. Заповедите на новата епоха имат практическо значение — те служат като свързващо звено между Епохата на благодатта и Епохата на царството. Заповедите на новата епоха слагат край на всички практики и закони от старата епоха, както и на практиките от епохата на Исус и тези преди това. Те довеждат човека до присъствието на по-практичния Бог и му дават възможност да започне да бъде усъвършенстван лично от Него; те са началото на пътя на съвършенството. По такъв начин трябва да имате правилно отношение към заповедите на новата епоха — да не ги следвате произволно, нито пък да ги презирате. Заповедите на новата епоха са съсредоточени основно върху конкретен смисъл: човекът трябва да се покланя на днешния практически Бог, което включва подчинение на същността на Духа по по-практичен начин. Заповедите подчертават и принципа, по който Бог ще съди човека като виновен или праведен, след като Той се яви като Слънцето на правдата. По-лесно е човек да разбере заповедите, отколкото да ги приложи на практика. От това е видно, че ако Бог желае да усъвършенства човека, трябва да го прави чрез собствените Си думи и ръководство; човек не може да постигне съвършенство само чрез своята вродена интелигентност. Способността на човека да спазва или да не спазва заповедите на новата епоха е свързана със собственото му познаване на практическия Бог. Дали можеш да спазваш заповедите, или не, следователно, не е въпрос, който може да бъде решен за броени дни. Това е задълбочен урок, който трябва да бъде научен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Спазване на заповедите и практикуване на истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 427

Практикуването на истината е път към израстването в човешкия живот. Ако не практикувате истината, ще си останете само с теорията и няма да имате истински живот. Истината е символ на духовния ръст на човека; дали практикуваш истината, или не, е свързано с това дали имаш действителен духовен ръст. Ако не практикуваш истината, не постъпваш справедливо или си люшкан от чувства и се грижиш за плътта си, то значи си далеч от спазването на заповедите. Това е най-задълбоченият урок. Във всяка епоха има много истини, в които хората трябва да навлязат и които да разберат; във всяка епоха също така има различни заповеди, които съпътстват тези истини. Истините, практикувани от хората, се отнасят до конкретната епоха, както и заповедите, които спазват. Всяка епоха има свои истини, които трябва да се практикуват, и заповеди, които трябва да се спазват. Все пак, в зависимост от различните дадени от Бог заповеди — тоест, в зависимост от различните епохи — целта на и резултатът от човешкото практикуване на истината са пропорционално различни. Може да се каже, че заповедите служат на истината, а истината съществува в подкрепа на заповедите. Ако съществува само истина, не би имало промени в Божието дело, за които да говорим. Но чрез позоваване на заповедите човек може да определи степента на хода на делото на Светия Дух и да узнае епохата на Божието дело. Има много религиозни хора, които могат да практикуват истините, практикувани през Епохата на закона. Но те не притежават заповедите на новата епоха, нито пък могат да ги спазват. Те все още спазват старите порядки и са като примитивните хора. Не са съпътствани от новите методи на работа и не могат да видят заповедите на новата епоха. По този начин те нямат Божието дело. Сякаш имат само празни яйчени черупки — ако вътре няма пиле, значи няма дух. Казано по-точно — нямат живот. Такива хора все още не са влезли в новата епоха и са изостанали с много крачки. Затова е безполезно да имаш истини от предишни епохи, но да нямаш заповедите от новата епоха. Мнозина от вас практикуват днешната истина, но не спазват нейните заповеди. Няма да спечелите нищо, а истината, която практикувате, няма да има стойност и ще е безсмислена и няма да бъдете похвалени от Бог. Истината трябва да се практикува в границите на методите на настоящото дело на Светия Дух, както и в отговор на гласа на днешния практически Бог. Ако това не се прави, всичко е невалидно и прилича на опит да почерпиш вода с плетена кошница. Това е също практическото значение на заповедите на новата епоха. Ако от хората се очаква да спазват заповедите, те трябва поне да не се объркват и да познават Бог, Който практически се явява в плът. С други думи, хората трябва да разбират принципите на спазването на заповедите. Спазване на заповедите не означава да се следват случайно или своеволно, а да се съблюдават с основа, цел и принципи. Първата цел, която трябва да се постигне, е да имаш ясна визия. Ако имаш пълно разбиране за делото на Светия Дух в днешно време и ако навлезеш в днешните методи на работа, по естествен начин ще получиш ясно разбиране за спазването на заповедите. Ако настъпи денят, в който прозреш същността на заповедите от новата епоха и можеш да ги спазваш, значи си доведен до съвършенство. Това е практическото значение на упражняването на истината и спазването на заповедите. Способността ти да практикуваш истината зависи от начина, по който възприемаш същността на заповедите от новата епоха. Делото на Светия Дух непрестанно ще се явява на хората, а Бог ще изисква от човека все повече и повече. Затова истините, които човек прилага на практика, ще стават по-многобройни и по-велики, а резултатите от спазването на заповедите ще бъдат по-задълбочени. Следователно, трябва едновременно да практикувате истината и да спазвате заповедите. Никой да не пренебрегва този въпрос; нека новата истина и новите заповеди да започнат едновременно през тази нова епоха.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Спазване на заповедите и практикуване на истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 428

Много хора могат да говорят нещичко за практиката и да разказват за личните си впечатления, но по-голямата част от нея е просветлението, получено от думите на другите. То изобщо не включва нищо от личната им практика, нито пък това, което виждат от своя опит. Вече съм анализирал този въпрос; не си мислете, че не знам нищо. Ти си просто хартиен тигър, но въпреки това говориш за подчиняване на Сатана, за свидетелства за победа и за живот по Божия образ? Всичко това са глупости! Нима си мислиш, че всички думи, изречени от Бог днес, са за теб, за да им се възхищаваш? Устата ти говори за това, че трябва да се опълчиш на старото си аз и да приложиш истината на практика, но ръцете ти вършат други дела, а сърцето ти крои други планове — що за човек си ти? Защо сърцето и ръцете ти не са едно и също? Толкова много проповеди са се превърнали в празни думи; не е ли това сърцераздирателно? Ако не си в състояние да приложиш Божието слово на практика, това доказва, че все още не си навлязъл в начина, по който действа Светият Дух, все още не си имал действието на Светия Дух в теб и все още не си имал Неговото ръководство. Ако казваш, че си способен само да разбираш Божието слово, но не си в състояние да го прилагаш на практика, значи си човек, който не обича истината. Бог не идва да спасява такива хора. Исус претърпя огромни мъки, когато бе разпънат на кръста, за да спаси грешниците, да спаси бедните и да спаси всички тези смирени хора. Неговото разпятие послужи като принос за грях. Ако не можеш да практикуваш Божието слово, тогава трябва да напуснеш колкото се може по-скоро; не се задържай в Божия дом като храненик. На много хора дори им е трудно да спрат да правят неща, които са в явен противовес с Бог. Не си ли просят смъртта? Как могат да говорят за навлизане в Божието царство? Нима ще имат дързостта да видят Божието лице? Да ядеш храната, която Бог ти осигурява, да вършиш непочтени неща, които са против Бог, да бъдеш злонамерен, коварен и интригант, дори докато Бог ти позволява да се наслаждаваш на благословиите, които ти е дал — не усещаш ли как те изгарят ръцете ти, когато ги получаваш? Не усещаш ли как лицето ти почервенява? След като си извършил нещо против Бог, след като си осъществил планове за „безчинстване“, не се ли чувстваш уплашен? Ако не чувстваш нищо, как можеш да говориш за някакво бъдеще? За теб отдавна вече няма никакво бъдеще, така че какви по-големи очаквания можеш все още да имаш? Ако кажеш нещо безсрамно, но не чувстваш укор и сърцето ти не осъзнава нищо, това не означава ли, че вече си изоставен от Бог? Да говориш и да действаш снизходително и невъздържано се е превърнало в твоя природа; как можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог по този начин? Ще можеш ли да преминеш през света? Кой ще бъде убеден от теб? Онези, които познават истинската ти природа, ще странят от теб. Не е ли това Божието наказание? В крайна сметка, ако има само говорене, а не практика, няма растеж. Макар че Светият Дух може да работи върху теб, докато говориш, ако не практикуваш, Светият Дух ще спре да работи. Ако продължаваш по този начин, как може да става дума за бъдещето или за отдаването на цялото ти същество на Божието дело? Ти можеш само да говориш за отдаване на цялото ти същество, но не си Му отдал истински боголюбивото си сърце. Всичко, което Той получава от теб, е отдаване на думи; Той не получава твоето намерение да практикуваш истината. Възможно ли е това да е твоят действителен духовен ръст? Ако продължаваш така, кога ще бъдеш усъвършенстван от Бог? Не изпитваш ли тревога за тъмното си и мрачно бъдеще? Не чувстваш ли, че Бог е изгубил надежда за теб? Не знаеш ли, че Бог желае да усъвършенства все повече и повече хора? Могат ли старите неща да устоят? Днес не обръщаш внимание на Божиите слова: нима очакваш утрешния ден?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Постигащият спасение човек е този, който е готов да практикува истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 429

Развяването на Божиите слова и способността нагло да ги обясниш не означават, че притежаваш реалността; нещата не са толкова прости, колкото си ги представяш. Притежаването на реалността не е нещо, за което говориш, а нещо, което изживяваш. Само когато Божиите слова станат твой живот и твое естествено разкриване, може да се каже, че притежаваш реалността, и само тогава може да се смята, че си придобил истинско разбиране и истински духовен ръст. Да бъдеш способен да издържиш на изпитания за дълги периоди от време и да изживяваш подобието, което отговаря на Божиите изисквания — не да позираш, а да разкриваш това по естествен начин — само това се брои за истинско притежаване на реалност и притежаване на живот. Нека използвам примера с процеса срещу полагащите труд, който е познат на всички: всеки може да изложи най-възвишените си теории за тях и всеки има прилично разбиране по темата; всеки говори по нея и всяко изказване надминава предишното, сякаш става дума за състезание. Ако обаче човек не е преминал през голямо изпитание, много трудно е да се каже, че той може да даде добро свидетелство. Накратко, изживяването на човека е все още твърде недостатъчно, което напълно противоречи на разбирането му. Следователно духовният ръст на човека все още не е достигнат и това все още не е човешки живот. Тъй като разбирането на човека не е пренесено в реалността, духовният му ръст все още е като пясъчен замък, който се клати и е на ръба на срутването. Човекът владее твърде малко от реалността; почти невъзможно е да се открие такава у него. Прекалено малко реалност извира естествено от него и цялата реалност, която изживява, е принудена. Това е причината да твърдя, че човекът не владее реалността. Макар хората да твърдят, че боголюбивите им сърца никога не се променят, това са просто думи, които казват, преди да са срещнали каквито и да било изпитания. Когато един ден внезапно се сблъскат с изпитания, думите отново ще се разминат с действителността и това отново ще докаже, че човекът не владее реалността. Може да се каже, че когато се сблъскаш с неща, които не отговарят на представите ти и изискват да оставиш себе си настрана, това са твоите изпитания. Преди да се разкрият Божиите намерения, всеки преминава през строг тест и през огромно изпитание. Можеш ли да разбереш това? Когато Бог иска да изпита хората, Той винаги им позволява да направят своя избор, преди да бъде разкрита действителната истина. Това означава, че когато Бог подлага човека на изпитания, Той никога няма да му разкрие истината; това е начинът, по който хората биват разкривани. Това е един от начините, по които Бог върши Своята работа, за да провери дали познаваш днешния Бог и дали владееш някаква реалност. Наистина ли нямаш съмнения относно Божието дело? Ще успееш ли наистина да останеш непоклатим, когато те сполети голямо изпитание? Кой се осмелява да каже: „Гарантирам, че няма да има проблеми“? Кой се осмелява да твърди: „Другите може да се съмняват, но аз никога няма да се усъмня“? Точно както когато Петър беше подложен на изпитания: той все се хвалеше, преди истината да бъде разкрита. Това не е личен недостатък, характерен само за Петър; това е най-голямата трудност, с която се сблъсква понастоящем всеки човек. Ако бях посетил няколко места или ако бях посетил няколко братя и сестри, за да видя какво е вашето разбиране за днешното Божие дело, със сигурност щяхте да се похвалите със знанията си и щеше да изглежда така, сякаш нямате никакви съмнения. Ако те бях попитал: „Можеш ли наистина да определиш дали днешната работа се извършва лично от Бог? Без никакво съмнение?“, със сигурност щеше да отговориш: „Без никакво съмнение това е дело на Божия Дух“. Веднъж щом отговориш по такъв начин, със сигурност не би изпитал и капка съмнение и дори би се почувствал доста доволен, смятайки, че си овладял частица реалност. Тези, които са склонни да разбират нещата по този начин, са хора, които владеят реалността по-слабо; колкото повече човек си мисли, че я е овладял, толкова по-малко ще успява да остане непоколебим, когато се сблъсква с изпитания. Горко на онези, които са високомерни и надменни, и горко на онези, които не познават себе си; такива хора умеят да говорят, но не умеят да прилагат думите си на дело. При най-малкия знак за беда тези хора започват да се съмняват и в съзнанието им се прокрадва мисълта да се откажат. Те не владеят реалността; те просто имат теории, които са над религията, без никаква част от реалността, която сега се изисква от Бог. Най-много ненавиждам онези, които говорят само за теории, без да притежават никаква реалност. Те викат най-силно, когато вършат работата си, но щом се сблъскат с реалността, се разпадат. Нима това не показва, че тези хора не притежават реалността? Колкото и да са свирепи вятърът и вълните, ако можеш да устоиш, без да допуснеш дори капка съмнение да се прокрадне в ума ти, и ако можеш да останеш непоколебим и да не се отдадеш на отрицание, дори когато вече никой друг не е останал, ще бъдеш считан за човек с истинско разбиране и истински притежаващ реалността. Ако се обръщаш накъдето духа вятърът, ако следваш мнозинството и свикнеш да повтаряш чужди думи като папагал, тогава колкото и сладкодумен да си, това няма да е доказателство, че владееш реалността. Затова те съветвам да не избързваш с изричането на празни думи. Знаеш ли какво ще направи Бог? Не се дръж като втори Петър, за да не се посрамиш и да не можеш да държиш главата си изправена; това няма да донесе нищо добро на никого. Повечето хора не притежават истински духовен ръст. Макар че Бог е свършил много работа, Той не е стоварил реалността върху хората; по-точно казано, Той никога не е наказвал никого лично. Някои хора биват изобличени чрез такива изпитания, а греховните им ръце се протягат все по-надалеч и по-надалеч, мислейки си, че е лесно да надделеят над Бог, че могат да правят каквото си поискат. Тъй като не са в състояние да издържат дори на такова изпитание, за по-трудни изпитания при тях не може да става и дума, нито за владеене на реалността. Нима не се опитват просто да заблудят Бог? Владеенето на реалността не е нещо, което може да се подправи, нито пък реалността е нещо, което можеш да постигнеш, като я познаваш. Това зависи от действителния ти духовен ръст, както и от това дали можеш или не можеш да устоиш на всички изпитания. Разбираш ли?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само прилагането на истината на практика е притежаване на реалността)

Ежедневни Божии слова  Откъс 430

Бог не изисква от хората просто да са способни да говорят за реалността; това би било твърде лесно, нали? Защо тогава Бог говори за навлизане в живота? Защо Той говори за промяна? Ако хората могат да говорят единствено празни приказки за реалността, могат ли да постигнат промяна в нрава си? Обучаването на група хора, за да станат добри войници на царството, не означава да ги обучиш да станат хора, които могат само да говорят за реалност или които могат да се хвалят; по-скоро означава да ги обучиш да станат хора, които могат постоянно да изживяват Божиите слова, да не отстъпват пред никакви препятствия, с които се сблъскват, и да живеят постоянно според Божиите слова и да не се връщат към света. Това е реалността, за която говори Бог; това е Божието изискване към човека. Затова недей да смяташ, че реалността, за която говори Бог, е прекалено проста. Само по себе си просветлението от Светия Дух не е равносилно на притежаване на реалността. Това не е човешки духовен ръст — това е Божията благодат, за която човекът не допринася с нищо. Всеки човек трябва да понесе страданията на Петър и още повече — да притежава славата на Петър, която да изживее, след като е придобил Божието дело. Само това може да се нарече реалност. Не мисли, че владееш реалността само защото можеш да говориш за нея — това е заблуда. Такива мисли не са в съгласие с Божиите намерения и нямат истинско значение. Не казвай такива неща в бъдеще — потуши подобни приказки! Всички, които имат нелепо разбиране за Божиите слова, са невярващи. Те не притежават реални познания, още по-малко пък реален духовен ръст; те са невежи хора, на които им липсва реалност. С други думи, всички, които живеят извън същността на Божиите слова, са невярващи. Онези, определени от хората като невярващи, са зверове в очите на Бог, а тези, които Бог смята за невярващи, са хора, които не приемат Божиите слова за свой живот. Затова може да се каже, че онези, които не владеят реалността на Божиите слова и не ги изживяват са невярващи. Божието желание е да накара всеки да изживее реалността на Неговите слова — не просто да накара всеки да говори за реалността, а нещо повече — да даде възможност на всеки да изживее реалността на Неговите слова. Реалността, която човекът възприема, е твърде повърхностна; тя няма стойност и не може да удовлетвори Божиите намерения. Тя е твърде незначителна и дори не заслужава да бъде споменавана. Тя е твърде недостатъчна и е доста под стандартите на Божиите изисквания. Всеки от вас ще бъде подложен на сериозна проверка, за да се види кой от вас просто умее да говори за разбиранията си, без да може да посочи пътя, както и да се разбере кой от вас е безполезен отпадък. Помни това отсега нататък! Не говори за празни знания; говори само за пътя на практиката и за реалността. Преминавай от реално знание към реална практика, а след това — от практика към реално изживяване. Не поучавай другите и не говори за истинско знание. Ако разбирането ти е път, нека думите ти се движат свободно по него; ако не е, моля, затвори си устата и спри да говориш! Това, което казваш, е безполезно. Говориш за разбиране, за да заблудиш Бог и да накараш другите да ти завиждат. Нима това не е твоята амбиция? Нима не си играеш умишлено с другите? Има ли някаква стойност в това? Ако говориш за разбиране, след като си го изпитал, това няма да се приеме за самохвалство. В противен случай си човек, който изрича високомерни думи. В реалния ти опит има много неща, които не можеш да преодолееш, и не можеш да въстанеш срещу собствената си плът; винаги правиш каквото си поискаш, никога не удовлетворяваш Божиите намерения, но все още имаш наглостта да говориш за теоретично разбиране. Ти си безсрамник! Все още си толкова смел, че говориш за своето разбиране на Божиите слова. Колко безсрамно от твоя страна! Ораторството и хвалбите са станали твоя истинска същност и си привикнал към тях. Когато искаш да говориш, го правиш с лекота, но когато става дума за практикуване, се отдаваш на декорация. Нима това не е начин да заблудиш другите? Може и да успееш да измамиш хората, но Бог не може да бъде заблуден. Хората не са наясно и нямат проницателност, но Бог е сериозен по тези въпроси и няма да те пощади. Братята и сестрите ти може и да се застъпят за теб, да хвалят разбирането ти и да ти се възхищават, но ако изобщо не владееш реалността, Светият Дух няма да те пощади. Може би практичният Бог няма да търси грешките ти, но Божият Дух ще те пренебрегне и ще ти е достатъчно трудно да го понесеш. Вярваш ли на това? Говори повече за реалността на практиката; нима вече си забравил? Говори повече за практическите пътища; нима вече си забравил? „Предлагай по-малко възвишени теории и безполезни, надути приказки; най-добре започни да практикуваш още сега“. Нима си забравил тези думи? Изобщо ли не разбираш? Нима не проумяваш Божиите намерения?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само прилагането на истината на практика е притежаване на реалността)

Ежедневни Божии слова  Откъс 431

Би трябвало да научите уроци, които са по-реалистични. Няма нужда от това високопарно, празно говорене, на което хората се възхищават. Когато става дума за знания, тези на всеки човек са по-високи от тези на предишния, но те все още нямат път към практиката. Колко хора са разбрали принципите на практиката? Колко от тях са научили действителни уроци? Кой може да разговаря за реалността? Да можеш да говориш за познаване на Божиите слова не означава, че притежаваш истински духовен ръст; това само показва, че си се родил умен, че си надарен. Ако не можеш да посочиш пътя, тогава резултатът ще бъде нищожен, а ти ще бъдеш безполезен боклук! Не се ли преструваш, щом не можеш да кажеш нищо за действителния път за практикуване? Не се ли преструваш, ако не можеш да предложиш собствения си действителен опит на другите, като по този начин им дадеш уроци, от които могат да се поучат, или път, който могат да следват? Не си ли фалшив? Каква стойност имаш? Такъв човек би могъл да играе единствено ролята на „изобретател на теорията на социализма“, а не на „участник в осъществяването на социализма“. Да нямаш реалност означава да нямаш истина. Да си без реалност означава да си нищожество. Да си без реалност означава да си ходещ труп. Да бъдеш без реалност означава да бъдеш „марксистко-ленински мислител“ без никаква истинска стойност. Призовавам всеки от вас да замълчи за теорията и да говори за нещо реално, нещо истинско и съществено; да изучи някое „модерно изкуство“, да каже нещо реалистично, да допринесе с нещо действително и да има някакъв дух на посвещение. Погледни реалността в очите, когато говориш; не се отдавай на нереалистични и преувеличени приказки, за да накараш хората да се почувстват щастливи или да седнат и да те забележат. Къде е стойността на това? Какъв е смисълът да караш хората да се отнасят към теб топло? Бъди малко „артистичен“ в речта си, бъди малко по-справедлив в поведението си, бъди малко по-разумен в начина, по който се справяш с нещата, бъди малко по-практичен в това, което казваш, мисли за това да донесеш полза на Божия дом с всяко свое действие, слушай съвестта си, когато чувствата ти излязат наяве, не отвръщай на добротата с омраза и не бъди неблагодарен към добротата, и не бъди лицемерен, за да не се превърнеш в лошо влияние. Когато ядеш и пиеш Божиите слова, свързвай ги по-тясно с действителността, а когато разговаряш, говори повече за реалистични неща. Не бъди снизходителен; това няма да удовлетвори Бог. В общуването си с другите бъди малко по-толерантен, малко по-отстъпчив, малко по-великодушен и се учи от „духа на министър-председателя“^[а]. Когато имаш лоши мисли, практикувай повече опълчване на плътта. Когато работиш, говори повече за реалистични пътища и не се възгордявай прекалено, защото, в противен случай, това, което казваш, ще бъде недостижимо за хората. По-малко удоволствия, повече принос — покажи безкористния си дух на отдаденост. Бъдете по-внимателни към Божиите намерения, вслушвайте се повече в съвестта си, бъдете по-внимателни и не забравяйте как Бог ви говори търпеливо и искрено всеки ден. По-често чети „стария алманах“. Моли се повече и общувай по-често. Спри да бъдеш толкова объркан; прояви малко разум и придобий малко проницателност. Когато греховната ти ръка се протегне, дръпни я назад; не ѝ позволявай да стигне толкова далеч. Няма полза и това, което ще получиш от Бог, ще бъде само проклятие, така че бъди внимателен. Нека сърцето ти се смили над другите и недей винаги да нанасяш удари с оръжие в ръка. Общувай повече за познаването на истината и говори повече за живота, като поддържаш дух на помощ към другите. Прави повече и говори по-малко. Влагай повече в практиката и по-малко в изследвания и анализи. Оставете се да бъдете движени повече от Светия Дух и дайте на Бог повече възможности да ви усъвършенства. Премахни повече човешки елементи; все още притежаваш твърде много човешки начини на действие, а повърхностният ти начин на действие и поведение все още е отблъскващ за другите: премахни още от тях. Психологическото ти състояние все още е твърде отвратително; отделяй повече време за промяната му. Все още поставяш хората високо; постави Бог по-високо и не бъди толкова неразумен. „Храмът“ винаги е принадлежал на Бог и не бива да се превзема от хората. Накратко, съсредоточи се повече върху праведността и по-малко върху чувствата. Най-добре е да премахнеш плътта. Говори повече за реалността и по-малко за знанието; най-добре е да замълчиш и да не казваш нищо. Говори повече за пътя на практиката и изричай по-малко безсмислени хвалби. Най-добре е да започнеш да практикуваш още сега.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съсредоточавай се повече върху реалността)

Забележка:

а. Духът на министър-председателя: класическа китайска поговорка, използвана за описание на човек, който е великодушен и щедър.

Ежедневни Божии слова  Откъс 432

Божиите изисквания към хората не са чак толкова високи. Ако хората практикуват усърдно и искрено, те ще получат „положителна оценка“. Истината е, че постигането на разбиране, познание и осмисляне на истината е по-сложно, отколкото практикуването на истината. Първо практикувай толкова, колкото си разбрал, и практикувай това, което си разбрал. По този начин ще можеш постепенно да постигнеш истинското познание и разбиране на истината. Това са стъпките и средствата, чрез които действа Светият Дух. Ако не практикуваш покорство по този начин, няма да постигнеш нищо. Ако винаги действаш по своя собствена воля, а не практикуваш покорство, дали Светият Дух ще работи в теб? Дали Светият Дух действа така, както ти искаш? Или Той работи според това, което на теб ти липсва, и въз основа на Божиите слова? Ако това не ти е ясно, няма да можеш да навлезеш в истината реалност. Защо повечето хора са положили много усилия, за да прочетат Божиите слова, но просто имат знания и не могат да кажат нищо за истинския път след това? Смяташ ли, че притежаването на знания е равносилно на притежаването на истината? Не е ли това объркана гледна точка? Ти си в състояние да изречеш толкова много знания, колкото са песъчинките на плажа, но нито едно от тях не съдържа истински път. Не се ли опитваш да заблудиш хората по този начин? Не си ли изпразнен от съдържание? Всяко подобно поведение е вредно за хората! Колкото по-висша е теорията и колкото повече е лишена от реалност, толкова повече тя е неспособна да пренесе хората в действителността. Колкото по-висша е теорията, толкова повече тя те кара да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш. Не се покланяй на духовната теория — от нея няма никаква полза! Някои хора говорят за духовна теория от десетилетия и са се превърнали във велики духовни личности, но в крайна сметка все още не успяват да навлязат в истината реалност. Тъй като не са практикували или преживявали Божиите слова, те нямат принципи или път за практикуване. Самите такива хора са без истината реалност, така че как могат да въведат другите хора в правия път на вярата в Бог? Те могат само да заблуждават хората. Това не вреди ли на другите и на самите тях? Най-малкото, трябва да можеш да решаваш реалните проблеми, които са точно пред теб. Тоест трябва да можеш да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, и да прилагаш истината на практика. Само това е покорство към Бог. Само когато си навлязъл в живота, ти си достоен да работиш за Бог и само когато искрено се стараеш за Бог, можеш да бъдеш одобрен от Бог. Не прави винаги грандиозни изявления и не говори за бомбастична теория; това не е истинско. Да проповядваш за духовна теория, за да накараш хората да ти се възхищават, не е свидетелство за Бог, а по-скоро себеизтъкване. Това не носи абсолютно никаква полза на хората и не ги наставлява, а може лесно да ги накара да се покланят на духовната теория и да не се съсредоточат върху практикуването на истината — а това не води ли хората до заблуда? Ако се продължи по този начин, ще се появят многобройни празни теории и правила, които ще ограничават и впримчват хората; това е наистина унизително. Така че казвай повече неща, които са истински, говори повече за проблеми, които действително съществуват, прекарвай повече време в търсене на истината, за да разрешиш истинските проблеми; това е най-важното. Не отлагай това да се научиш да практикуваш истината: това е пътят за навлизане в реалността. Не приемай чуждия опит и знания като своя частна собственост и не ги излагай на показ, за да им се възхищават другите. Трябва да имаш свое собствено навлизане в живота. Само като практикуваш истината и си покорен към Бог, ще имаш навлизане в живота. Това трябва да е нещото, което всеки човек практикува и върху което се съсредоточава.

Ако това, за което говориш, може да даде на хората път, по който да поемат, това означава, че притежаваш реалност. Без значение какво казваш, трябва да въведеш хората в практиката и да дадеш на всички тях път, който да следват. Не им позволявай само да имат знания; по-важно е да имат път, по който да поемат. За да могат хората да повярват в Бог, те трябва да вървят по пътя, воден от Бог в Неговото дело. Това означава, че процесът на вяра в Бог е процес на вървене по пътя, воден от Светия Дух. Съответно трябва да имаш път, по който можеш да вървиш, независимо от всичко, и трябва да стъпиш на пътя на усъвършенстването от Бог. Не изоставай твърде много и не се занимавай с твърде много неща. Само ако вървиш по пътя, воден от Бог, без да предизвикваш прекъсвания, можеш да получиш делото на Светия Дух и да притежаваш пътя на навлизането. Само това се смята за съответствие с Божиите намерения и за изпълнение на човешкия дълг. Като индивид в този поток всеки човек трябва да изпълнява дълга си правилно, да прави повече от това, което хората трябва да правят, и да не действа своеволно. Тружениците трябва да казват ясно думите си, хората, които следват, трябва да се съсредоточат повече върху понасянето на трудностите и покорството, а всички трябва да се придържат към мястото си и да не излизат от строя. В сърцето на всеки човек трябва да е ясно как трябва да практикува и каква функция трябва да изпълнява. Върви по пътя, воден от Светия Дух; не се отклонявай от пътя и не греши. Трябва да виждате ясно днешното дело. Навлизането в днешния начин на работа е това, което трябва да практикувате. Това е първото нещо, в което трябва да навлезете. Не губете повече думи за други неща. Да вършите делото на Божия дом днес е ваша отговорност, да навлезете в днешния метод на работа е ваше задължение, а да практикувате днешната истина е ваше бреме.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съсредоточавай се повече върху реалността)

Ежедневни Божии слова  Откъс 433

Бог е практически Бог: всички Негови дела са практически, всички слова, които Той изрича, са практически и всички истини, които Той казва, са практически. Всичко, което не е Негово слово, е празно, несъществуващо и не може да устои. Днес Светият Дух трябва да насочва хората към Божиите слова. Ако хората се стремят да навлязат в реалността, те трябва да я търсят и да я познават, след което трябва да я изпитат и да живеят в нея. Колкото повече хората опознават реалността, толкова по-способни са да разпознават дали другите казват истината; колкото повече хората опознават реалността, толкова по-малко представи имат; колкото повече хората преживяват реалността, толкова повече опознават делата на практическия Бог и толкова по-лесно се освобождават от своя сатанински покварен нрав; колкото повече реалност имат хората, толкова повече опознават Бог и така повече се отвращават от плътта и обичат истината; и колкото повече реалност имат хората, толкова повече се доближават до критериите, изисквани от Бог. Хората, които са спечелени от Бог, са тези, които са обладани от реалността, които познават реалността и които са опознали практическите Божии дела чрез преживяване на реалността. Колкото повече си сътрудничиш с Бог по практичен начин и дисциплинираш тялото си, толкова повече ще придобиеш делото на Светия Дух, толкова повече ще придобиеш реалност и толкова по-просветлен ще бъдеш от Бог, и по този начин познанията ти за практическите Божии дела ще стават все по-големи. Ако можеш да живееш в настоящата светлина на Светия Дух, тогава настоящият път на практикуване ще ти стане по-ясен и ще можеш по-успешно да се отделиш от религиозните представи и отминалите практики. Днес фокусът е действителността: колкото повече хората са потопени в реалността, толкова по-ясно е познанието им за истината и толкова по-голямо е разбирането им за Божиите намерения. Реалността може да победи всички думи и доктрини, тя може да победи всички теоретични знания и колкото повече хората се фокусират върху реалността, толкова по-способни са истински да обичат Бог и да копнеят за Неговите слова. Ако винаги се фокусираш върху реалността, тогава твоята философия за светските отношения, религиозните ти представи и природният ти характер ще изчезнат по естествен път, като следваш Божието дело. Тези, които не се стремят към реалността и не я познават, вероятно ще се стремят към свръхестественото и лесно ще бъдат измамени. Светият Дух няма как да действа в такива хора и затова те чувстват празнота и че животът им няма смисъл.

Светият Дух може да върши делото Си в теб само когато действително се обучаваш, действително търсиш, действително се молиш и си готов да страдаш в името на търсенето на истината. Онези, които не търсят истината, нямат нищо друго освен думи и учения, и празна теория, а онези, които не познават истината, естествено имат много представи за Бог. Такива хора копнеят единствено Бог да превърне плътското им тяло в духовно, за да могат да се възнесат на третото небе. Колко глупави са те! Всички, които говорят така, не познават нито Бог, нито реалността; тези хора не могат да сътрудничат на Бог и могат само пасивно да чакат. Ако хората искат да разберат истината и да я възприемат ясно, и ако освен това искат да навлязат в нея и да я приложат на практика, те трябва действително да се обучават, действително да търсят и действително да копнеят. Когато копнееш и когато действително сътрудничиш на Бог, Божият Дух със сигурност ще те докосне и ще върши делото Си в теб, което ще ти донесе повече просветление, ще ти даде повече познания за реалността и ще ти бъде от по-голяма полза в живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да опознаем реалността)

Ежедневни Божии слова  Откъс 434

Ако хората искат да опознаят Бог, те трябва първо да знаят, че Бог е практичен Бог, и да познават Божиите слова, практическото появяване на Бог в плът и практическото Му дело. Само след като знаеш, че цялото Божие дело е практично, ще можеш действително да си сътрудничиш с Бог и само по този път ще можеш да постигнеш израстване в живота си. Всички онези, които не познават реалността, нямат възможност да преживеят Божиите слова, впримчени са в представите си, живеят във фантазиите си и затова не познават Божиите слова. Колкото по-голямо е познанието ти за реалността, толкова по-близо си до Бог и толкова по-близък си с Него; колкото повече преследваш неща, които са мъгляви, преследваш доктрина, толкова повече ще се отдалечаваш от Бог и затова толкова повече ще чувстваш, че преживяването на Божиите слова е натоварващо и трудно и че не си способен да навлезеш. Ако искаш да навлезеш в реалността на Божиите слова и в правилния път на духовния си живот, първо трябва да опознаеш реалността и да се отделиш от мъглявите и свръхестествени неща, което означава, че първо трябва да разбереш как Светият Дух те просветлява и води практически. По този начин, ако наистина успееш да разбереш практическото дело на Светия Дух в човека, тогава ще си навлязъл в правия път към усъвършенстване от Бог.

Днес всичко започва от реалността. Божието дело е най-практическото и може да бъде докоснато от хората; то е това, което хората могат да преживеят и да постигнат. В хората има много неща, които са мъгляви и свръхестествени, което им пречи да опознаят настоящото Божие дело. Така в преживяванията си те винаги имат отклонения и винаги чувстват, че нещата са трудни, и всичко това се дължи на техните представи. Хората са неспособни да схванат принципите на делото на Светия Дух, не познават реалността и затова винаги са негативни по пътя си на навлизането. Те гледат Божиите изисквания отдалеч, без да могат да ги постигнат; виждат само, че Божиите слова наистина са добри, но не могат да намерят пътя към навлизането. Светият Дух върши делото Си според следния принцип: само чрез сътрудничеството на хората, чрез активната им молитва, търсене и приближаване към Бог, могат да се постигнат резултати и хората да бъдат просветлени и озарени от Светия Дух. Не става дума, че Светият Дух действа самостоятелно или че човекът действа самостоятелно. И двете са незаменими и колкото повече хората сътрудничат и колкото повече се стремят да постигнат изискваното от Бог ниво, толкова по-голямо е делото на Светия Дух. Само действителното сътрудничество на хората, съчетано с делото на Светия Дух може да доведе до практически преживявания, както и до познаване на същността на Божиите слова. Постепенно, чрез това изживяване, в крайна сметка се създава съвършен човек. Бог не прави свръхестествени неща; в представите на хората Бог е всемогъщ и всичко се прави от Него — в резултат на което хората чакат пасивно, не четат Божиите слова и не се молят, а само очакват докосването на Светия Дух. Онези обаче, които имат чисто разбирание, вярват в това: Божиите действия могат да стигнат само дотам, докъдето аз сътруднича, и ефектът, който Божието дело има в мен, зависи от това как аз сътруднича. Когато Бог говори, аз трябва да направя всичко по силите си да търся и да се стремя към Божиите слова; това е, което трябва да постигна.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да опознаем реалността)

Ежедневни Божии слова  Откъс 435

Колко религиозни практики спазваш? Колко пъти си тръгвал срещу Божието слово и си следвал своя собствен път? Колко пъти си прилагал Божието слово на практика, защото си искрено загрижен за Неговите тегоби и се стремиш да удовлетвориш намеренията Му? Трябва да разбирате Божието слово, да практикувате според него и да бъдете принципни във всичките си действия и дела. Това не означава да спазвате правила или да правите нещо с неохота, само за показ, а вместо това означава да практикувате истината и да живеете според Божието слово. Само такава практика удовлетворява Бог. Всяко действие, което удовлетворява Бог, не е правило, а практикуване на истината. Някои хора обичат да се самоизтъкват. В присъствието на своите братя и сестри те може да казват, че са задължени на Бог, но зад гърба им да не практикуват истината и да действат по съвсем различен начин. Не са ли това религиозни фарисеи? Човекът, който истински обича Бог и притежава истината, е този, който е предан на Бог, но външно не изтъква това. Такъв човек е готов да практикува истината, когато се налага, и не говори и не действа по начин, който противоречи на съвестта му. Такъв човек проявява мъдрост, когато възникне нещо, и е принципен в делата си независимо от обстоятелствата. Това е и типът човек, който може да служи истински. Има хора, които често само на думи признават своя дълг към Бог. Те прекарват дните си с тревожно сключени вежди, като се правят на засегнати и окаяни. Колко отвратително! Ако ги попитате: „Можете ли да ми разкажете как сте задължени на Бог?“, ще останат без думи. Ако си предан на Бог, тогава няма да говориш публично за това. Вместо това ще демонстрираш любовта си към Бог чрез действително практикуване и ще Му се молиш с истинско сърце. Всички онези, които само на думи служат на Бог, са лицемери! Някои говорят за дълг към Бог всеки път, когато се молят, и започват да плачат всеки път, когато се молят, когато и да е това, дори без да са трогнати от Светия Дух. Такива хора са обладани от религиозни ритуали и представи. Те живеят според тях и вярват, че действията им са угодни на Бог и че Той благославя повърхностното благочестие или скръбните сълзи. Могат ли такива абсурдни хора изобщо да постигнат нещо? За да демонстрират смирение, някои се преструват на любезни, когато говорят в присъствието на другите. Някои нарочно раболепничат в присъствието на останалите и се държат като агънца без грам сила. Такова поведение подхожда ли на хората от Царството? Хората от Царството трябва да са живи и свободни, чисти и открити, честни и любвеобилни и да живеят в състояние на свобода. Те трябва да притежават почтеност и достойнство и да са способни да остават непоколебими в свидетелството си, където и да отидат. Такива хора са обичани и от Бог, и от хората. Онези, които са нови в областта на вярата, съблюдават твърде много външни практики. Те трябва първо да преминат през период на кастрене и пречупване. Да имаш вътрешна вяра в Бог не е нещо, което другите могат да видят, но действията и делата на хората, които я имат, са похвални. Само за такива хора може да се смята, че живеят според Божието слово. Ако проповядваш евангелието всеки ден на различни хора в опит да ги доведеш до спасение, но в крайна сметка все още живееш по правила и доктрини, то не можеш да донесеш слава на Бог. Такива хора са не само религиозни фигури, но и лицемери. Всеки път, когато тези религиозни хора се съберат заедно, те могат да попитат: „Сестро, как си тези дни?“. Тя може да отговори: „Чувствам, че имам дълг към Бог и че не съм в състояние да удовлетворя Неговата воля“. Друг може да каже: „Аз също се чувствам длъжник на Бог и усещам, че не съм в състояние да удовлетворя Неговите намерения“. Само тези няколко изречения и думи изразяват гнусните неща, които се крият дълбоко в тях, такива думи са изключително отвратителни и отблъскващи. Природата на такива хора е в противовес на Бог. Онези, които се съсредоточават върху реалността, разговарят за онова, което е в ума им и го правят с открити сърца. Те не се занимават с фалшиви работи, нито проявяват подобни учтивости или празни любезности. Винаги са откровени и не спазват никакви светски правила. Някои хора имат склонност към демонстрации, дори до степен на пълна липса на разум. Ако някой запее, започват да танцуват, без дори да осъзнават, че млякото в тенджерата им е загоряло. Такива хора не са нито благочестиви, нито благородни и са твърде лекомислени. Всички тези неща показват загуба на връзка с реалността. Когато някои хора общуват по въпросите на духовния живот, макар да не говорят за това, че дължат нещо на Бог, те дълбоко в себе си хранят истинска любов към Него. Чувството ти за дълг към Бог няма нищо общо с другите хора, защото си длъжник на Бог, а не на хората. Каква е ползата да говорите постоянно за това на другите? Вие трябва да отдавате значение на вникването в реалността, а не на външния устрем и външните прояви. Какво представлява външно доброто поведение на хората? То представлява плътта; дори най-добрите външни практики не представляват живота, а могат само да покажат собствения ти индивидуален темперамент. Външните човешки практики не могат да удовлетворят Божиите намерения. Постоянно говорите колко сте задължени на Бог, но не можете да предоставите ресурс за живота на другите или да стимулирате боголюбивите им сърца. Вярвате ли, че тези ваши действия ще удовлетворят Бог? Смятате, че Божието намерение е да действате по този начин, че действията ви са духовни, но всъщност всички те са абсурдни! Смяташ, че това, което ти харесва, и това, което си готов да направиш, са точно онези неща, които радват Бог. Могат ли вашите симпатии да олицетворяват Бог? Може ли индивидуалността на даден човек да представлява Бог? Това, което ти харесва, е точно онова, което Бог презира, а твоите навици са онези, които Бог отритва. Ако се чувствате длъжници, отидете и се помолете пред Бог; няма нужда да говорите за това на другите. Ако не се молиш пред Бог, а вместо това постоянно излагаш себе си на показ в присъствието на другите, може ли това да удовлетвори Божиите намерения? Ако винаги си съсредоточен върху това да правиш нещата външно, това означава, че си изключително суетен. Що за хора са онези, които имат само външно добро поведение и са лишени от реалност? Те са лицемерни фарисеи и религиозни фигури! Ако не се отървете от своите външни практики и не сте в състояние да направите промени, тогава елементите на лицемерие във вас ще нарастват още повече. Колкото по-големи са елементите на лицемерие у вас, толкова по-голяма е съпротивата към Бог. В крайна сметка такива хора със сигурност ще бъдат отстранени!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Във вярата човек трябва да се съсредоточи върху реалността — участието в религиозни ритуали не е вяра)

Ежедневни Божии слова  Откъс 436

За да възстановят образа си на нормален човек, тоест, за да постигнат нормална човешка природа, хората не могат просто да угаждат на Бог с думите си. Като правят това, те само вредят на себе си и това не е от полза за тяхното навлизане или промяна. Следователно, за да постигнат промяна, хората трябва да практикуват постепенно. Те трябва да навлизат бавно, да търсят и изследват малко по малко, да навлизат от положителното и да водят практически живот на истината — живот на светец. След това реални неща, реални събития и реалната среда позволяват на хората да получат практическо обучение. От хората не се изисква да изричат просто думи, а да се обучават в реална среда. Хората първо осъзнават, че нямат добра заложба, а след това ядат и пият от Божиите слова нормално, а също така навлизат и практикуват нормално; само по този начин могат да получат нещо действително и така навлизането може да се случи още по-бързо. За да се променят хората, трябва да има известна практичност; те трябва да практикуват с действителни неща, действителни събития и в реална среда. Може ли човек да постигне истинско обучение, като разчита само на църковния живот? Могат ли хората да навлязат в реалността по този начин? Не! Ако хората не са в състояние да навлязат в реалния живот, те не могат да променят стария си начин на живот и поведение. Това не се дължи изцяло на мързела и високата степен на зависимост на хората, а по-скоро на това, че хората просто нямат способността да живеят, а освен това не разбират Божия критерий за подобие на нормален човек. В миналото хората винаги са говорили, приказвали, общували — и дори са ставали „оратори“ — но никой от тях не е търсил промяна в житейския си нрав, а вместо това сляпо са търсили дълбокомислени теории. Затова хората днес трябва да променят този религиозен стил на вяра в Бог в живота си. Те трябва да започнат да практикуват, като се съсредоточат върху едно събитие, едно нещо, един човек. Трябва да го правят целенасочено — само така могат да постигнат резултати. Промяната на хората започва с промяна на тяхната същност. Работата трябва да е насочена към същността на хората, към техния живот, към техния мързел, зависимост и робска нагласа — само по този начин могат да се променят.

Въпреки че църковният живот може да даде резултати в някои области, основното все пак е, че реалният живот може да промени хората. Старата природа на човека не може да бъде променена без реалния живот. Да вземем например делото на Исус през Епохата на благодатта. Когато Исус отменя предишните закони и установява заповедите на новата епоха, Той говори, като използва действителни примери от реалния живот. Една събота, докато Исус води учениците Си през пшенична нива, учениците Му огладняват и откъсват житни класове, за да ядат. Фарисеите виждат това и казват, че не са спазили Шабата. Те казват също, че не е позволено да се спасяват телетата, които са паднали в яма в събота, и заявяват, че в събота не може да се работи. Исус се позовава на тези случки, за да провъзгласи постепенно заповедите на новата епоха. По онова време Той използва много практически въпроси, за да помогне на хората да разберат и да се променят. Това е принципът, според който Светият Дух изпълнява Своето дело, и това е единственият начин, който може да промени хората. Без практически въпроси хората могат да придобият само теоретично и интелектуално разбиране — това не е ефективен начин за постигане на промяна. И така, как човек придобива мъдрост и прозрение чрез обучението? Могат ли хората да придобият мъдрост и прозрение просто като слушат, четат и повишават знанията си? Как е възможно това да е така? Хората трябва да разбират и преживяват в реалния живот! Следователно човек трябва се обучава и да не се отклонява от реалния живот. Хората трябва да обръщат внимание на различни аспекти и да имат навлизане в различни аспекти: ниво на образование, изразителност, способност да виждат нещата, проницателност, способност да проумяват Божиите слова, здрав разум, човешки правила и други неща, свързани с човешката същност, които хората трябва да притежават. След като се постигне разбиране, хората трябва да се съсредоточат върху навлизането и едва тогава може да се постигне промяна. Ако някой е постигнал разбиране, но пренебрегва практиката, как може да настъпи промяна? Сега хората разбират много, но не преживяват реалността; поради което едва разбират Божиите слова по същество. Бил си само леко просветлен; получил си слабо озарение от Светия Дух, но нямаш навлизане в реалния живот — или може би дори не се интересуваш от това — и така твоята промяна отслабва. След толкова дълго време хората разбират много. Те са в състояние да говорят много за познанията си в областта на теориите, но външният им нрав си остава същият и първоначалната им заложба си остава същата, каквато е била, без да напредва ни най-малко. Ако това е така, кога най-накрая ще навлезеш?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обсъждане на църковния живот и реалния живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 437

Църковният живот е само един вид живот, в който хората се събират, за да се насладят на Божиите слова, и представлява само малка част от живота на човека. Ако реалният живот на хората можеше да е също като църковния им живот — включително да водят нормален духовен живот, като правило да се наслаждават на Божиите слова, да се молят и да бъдат близо до Бог, да живеят реален живот, в който всичко се извършва в съответствие с Божиоте намерения, да живеят реален живот, в който всичко се извършва в съответствие с истината, да живеят реален живот на практикуване на молитви и практикуване на смирение пред Бог, на практикуване на пеене на химни и танцуване — това е единственият начин на живот, който би ги довел до живот според Божиите слова. Повечето хора се съсредоточават само върху няколкото часа от църковния си живот, без да се „грижат“ за живота си извън тези часове, сякаш това не ги засяга. Има и много хора, които навлизат в живота на светците само когато ядат и пият Божиите слова, пеят химни или се молят, а извън тези моменти се връщат към старото си аз. Такъв живот не може да промени хората, а още по-малко да ги накара да опознаят Бог. При вярата в Бог, ако хората желаят да променят своя нрав, те не трябва да се откъсват от реалния живот. В реалния живот трябва да познаваш себе си, да се опълчиш на себе си, да практикуваш истината и да усвоиш принципите, здравия разум и правилата за поведение във всичко, преди да успееш да постигнеш постепенна промяна. Ако се съсредоточиш единствено върху теоретичното знание и живееш единствено сред религиозни церемонии, без да потъваш дълбоко в реалността, без да навлизаш в реалния живот, никога няма да навлезеш в реалността, никога няма да опознаеш себе си, истината или Бог и завинаги ще останеш сляп и невеж. Божието дело за спасяване на хората не е да им позволи да живеят нормален човешки живот след кратък период от време, нито е да промени техните погрешни представи и доктрини. Неговата цел по-скоро е да промени старите нрави на хората, да промени изцяло стария им начин на живот и да промени всичките им остарели начини на мислене и възгледи. Съсредоточаването единствено върху църковния живот няма да промени старите житейски навици на хората или да промени старите начини, по които са живели дълго време. Независимо от всичко, хората не трябва да се откъсват от реалния живот. Бог иска от хората да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, а не само в църковния живот; да преживяват истината в реалния живот, а не само в църковния живот и да изпълняват задълженията си в реалния живот, а не само в църковния живот. За да навлезе в реалността, човек трябва да насочи всичко към реалния живот. Ако, вярвайки в Бог, хората не могат да опознаят себе си чрез навлизане в реалния живот и ако не могат да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, те ще се превърнат в неудачници. Всички, които се бунтуват срещу Бог, са хора, които не могат да навлязат в реалния живот. Всички те са хора, които говорят за човешката същност, но живеят според природата на демоните. Всички те са хора, които говорят за истината, но вместо това живеят според доктрини. Онези, които не могат да изживеят истината в реалния живот, са онези, които вярват в Бог, но са отритнати от Него. Трябва да практикуваш навлизането си в реалния живот, да познаваш собствените си недостатъци, непокорство и невежество, да познаваш това у себе си, което противоречи на нормалната човешка природа, и слабостите си. По този начин знанията ти ще бъдат интегрирани в действителните ти положение и трудности. Само този вид познание е истинско и може да ти позволи наистина да схванеш собственото си положение и да постигнеш промяна на нрава си.

Сега, когато усъвършенстването на хората официално започна, трябва да навлезеш в реалния живот. Следователно, за да постигнеш промяна, трябва да започнеш от навлизането в реалния живот и постепенно да се промениш. Ако избягваш нормалния човешки живот и говориш само за духовни въпроси, нещата стават сухи и блудкави; те стават нереалистични, а как тогава биха могли да се променят хората? Сега ти се казва да навлезеш в реалния живот, за да практикуваш, за да създадеш основа за навлизане в истинския опит. Това е един от аспектите на това, което хората трябва да направят. Работата на Светия Дух е главно да напътства, а останалото зависи от практиката и навлизането на хората. Всеки може да постигне навлизане в реалния живот по различни пътища, така че да може да въведе Бог в реалния живот и да живее според нормалната си човешка природа. Единствено това е живот със смисъл!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обсъждане на църковния живот и реалния живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 438

Преди беше казано, че това да имаш присъствието на Светия Дух и да имаш делото на Светия Дух са различни неща. Нормалното състояние на това да имаш присъствието на Светия Дух се проявява в притежаването на нормални мисли, нормален разум и нормална човешка природа. Индивидуалността на човека ще остане такава, каквато е била и преди, но вътре в него ще има мир, а външно той ще има благоприличието на светец. Такъв ще бъде той, когато Светият Дух е с него. Когато някой има присъствието на Светия Дух, мисленето му е нормално. Когато е гладен, той иска да яде, когато е жаден, иска да пие вода… Такива проявления на нормална човешка природа не са просветлението на Светия Дух; те са нормалното мислене на хората и нормалното състояние, когато имат присъствието на Светия Дух. Някои хора погрешно смятат, че онези, които имат присъствието на Светия Дух, не познават глада, не чувстват сънливост и изглежда дори не знаят, че имат семейство, тъй като почти напълно са се откъснали от плътта. Всъщност колкото повече Светият Дух е с хората, толкова по-нормални са те. Те умеят да страдат и да жертват неща за Бог, да отдават всичко на Бог и да бъдат отдадени на Бог; да не говорим, че мислят за храна и облекло. С други думи, те не са изгубили нищо от нормалната човешка природа, която хората би трябвало да притежават, а напротив, притежават особено много разум. Понякога четат Божиите слова и разсъждават върху Божието дело, придобивайки вяра в сърцата си и ставайки готови да се стремят към истината. Разбира се, делото на Светия Дух се базира на тази основа. Ако хората са без нормално мислене, тогава те нямат разум — това не е нормално състояние. Когато хората имат нормално мислене и Светият Дух е с тях, те със сигурност притежават разума на нормален човек, което е нормално състояние. При преживяването на Божието дело наличието на делото на Светия Дух се случва понякога, докато присъствието на Светия Дух е почти постоянно. Стига разумът и мисленето на хората са нормални и стига състоянията им са нормални, тогава Светият Дух със сигурност е с тях. Когато разумът и мисленето на хората не са нормални, тогава тяхната човешка природа не е нормална. Ако в този момент делото на Светия Дух е в теб, тогава и Светият Дух със сигурност е с теб. Но ако Светият Дух е с теб, от това не следва, че Той непременно върши делото Си в теб, защото Светият Дух върши дело в специални моменти. Наличието на присъствието на Светия Дух може само да поддържа нормалния живот на хората, но Светия Дух върши дело само в определени моменти. Например ако си водач или работник, когато поиш и осигуряваш продоволствието на църквата, Светият Дух ще те просветли за определени думи, които са назидателни за другите и могат да разрешат някои действителни проблеми на твоите братя и сестри — в такива моменти Светият Дух върши делото Си. Понякога, когато ядеш и пиеш Божиите слова, Светият Дух те просветлява с определени думи, които са особено подходящи за собствените ти преживявания, което ти позволява да придобиеш по-голямо познание за собственото си състояние; това също е дело на Светия Дух. Понякога, докато Аз говоря, вие слушате и можете да съпоставите собствените си състояния с Моите слова, а понякога сте докоснати или вдъхновени; всичко това е дело на Светия Дух. Някои хора казват, че Светият Дух върши делото Си в тях през цялото време. Това е невъзможно! Ако кажеха, че Светият Дух е винаги с тях, това би било реалистично. Ако кажеха, че мисленето и разумът им са нормални през цялото време, това също би било реалистично и би показало, че Светият Дух е с тях. Ако кажат, че Светият Дух винаги върши делото Си в тях, че са просветлени от Бог и докоснати от Светия Дух във всеки един момент и постоянно придобиват нови знания, тогава това в никакъв случай не е нормално! То е напълно свръхестествено! Без никакво съмнение такива хора са зли духове! Дори когато Божият Дух идва в плът, има моменти, в които Той трябва да се храни и да си почива — какво остава за хората. Онези, които са обладани от зли духове, изглежда нямат слабостта на плътта. Те са способни да изоставят всичко и да се откажат от всичко, лишени са от чувства, могат да понасят несгоди и не изпитват ни най-малка умора, сякаш са надмогнали плътта. Не е ли това напълно свръхестествено? Делото на злите духове е свръхестествено — никой човек не би могъл да постигне такива неща! Онези, на които им липсва проницателност, завиждат, когато видят такива хора: казват, че те са изключително енергични в своята убеденост в Бог, имат голяма вяра и никога не показват и най-малкия признак на слабост! Всъщност всичко това са проявления на работата на зли духове. Защото нормалните хора неизбежно имат човешки слабости; това е нормалното състояние на онези, които имат присъствието на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (4))

Ежедневни Божии слова  Откъс 439

Какво означава да останеш непреклонен в свидетелството си? Някои хора казват, че просто следват това, както правят сега, и не се интересуват от това дали са способни да придобият живот; те не се стремят към живот, но и не се оттеглят. Те признават само, че този етап от делото се извършва от Бог. Не е ли това неспособност да свидетелстват? Такива хора не свидетелстват дори за това, че са завоювани. Онези, които бяха завоювани, следват независимо от всичко останало и са способни да се стремят към живот. Те не само вярват в практическия Бог, но и знаят да се покоряват на всички Божии подредби. Такива са онези, които свидетелстват. Тези, които не свидетелстват, никога не са се стремили към живот и все още следват, като се лутат. Ти може и да следваш, но това не означава, че си завоюван, защото не разбираш днешното Божие дело. За да бъдеш завоюван, трябва да бъдат изпълнени определени условия. Не всички, които следват, са били завоювани, защото в сърцето си не разбираш защо трябва да следваш днешния Бог, нито пък знаеш как си стигнал до днес, кой те е подкрепял до днес. Някои хора са винаги объркани и смутени във вярата си в Бог; така че следването не означава непременно, че имаш свидетелство. Какво точно представлява истинското свидетелство? Свидетелството, за което се говори тук, има две части: едната е свидетелство за това, че си завоюван, а другата е свидетелство за това, че си доведен до съвършенство (което, естествено, ще бъде свидетелството след по-големите изпитания и мъки в бъдеще). С други думи, ако си способен да останеш непоколебим по време на мъките и изпитанията, тогава ще си издържал второто стъпало на свидетелството. Това, което е от решаващо значение днес, е да дадеш първата част от свидетелството: да бъдеш способен да останеш непоколебим по време на всяко от изпитанията на наказанието и правосъдието. Това е свидетелство, че си завоюван. Това е така, защото сега е времето на завоюването. (Трябва да знаеш, че сега е времето на Божието дело на земята; главното дело на въплътения Бог на земята е да завоюва тази група хора на земята, които Го следват, чрез правосъдие и наказание.) Дали си способен да свидетелстваш за това, че си бил завоюван, зависи не само от това дали си способен да следваш до самия край, но, което е по-важно, от това дали, докато преживяваш всяка стъпка от Божието дело, си способен на истинско разбиране на Божието наказание и правосъдие и дали наистина възприемаш цялото това дело. Няма да можеш да се промъкнеш, ако просто следваш до самия край. Трябва да си способен доброволно да се предаваш по време на всяко едно наказание и правосъдие, трябва да си способен истински да разбираш всяка стъпка от делото, което преживяваш, и трябва да си способен да постигнеш познание за Божия нрав и покорство пред Божия нрав. Това е крайното свидетелство за това, че си завоюван, което се изисква да дадеш. Свидетелството, че си завоюван, се отнася преди всичко до знанието ти за въплътения Бог. Изключително важно е, че тази стъпка на свидетелство е за въплътения Бог. Няма значение какво правиш или казваш пред хората от света или пред тези, които притежават власт; най-важното е преди всичко дали си способен да се покориш на всички слова от Божиите уста и на цялото Негово дело. Ето защо тази стъпка на свидетелство е насочена към Сатана и всички врагове на Бог — демоните и враговете, които не вярват, че Бог ще стане плът за втори път и ще дойде, за да извърши още по-голямо дело, и освен това не вярват във факта на завръщането на Бог в плът. С други думи то е насочено към всички антихристи — всички врагове, които не вярват във въплътения Бог.

Да мислиш и да копнееш за Бог не доказва, че си бил завоюван от Бог; то зависи от това дали вярваш, че Той е Пътят, превърнал се в плът, дали вярваш, че Словото стана плът, и дали вярваш, че Духът стана Слово и Словото се яви в плът. Това е ключовото свидетелство. Не е важно нито как следваш, нито как отдаваш всичко на Бог; решаващото е дали можеш да откриеш в това нормална човешка природа, че Словото стана плът и че Духът на истината се осъществи в плът — че цялата истина, пътят и животът дойдоха в плът, че Божият Дух наистина пристигна на земята и че Духът дойде в плът. Макар че на повърхността това изглежда различно от замисъла на Светия Дух, в това дело можеш да видиш по-ясно, че Духът вече се е осъществил в плътта, и освен това че Пътят е станал плът и че Словото се е явило в плът. Ти си способен да разбереш истинското значение на думите: „В началото беше Пътят (Словото) и Пътят (Словото) беше с Бог, и Пътят (Словото) беше Бог“. Нещо повече — трябва да разбереш, че днешното Слово е Бог, че Пътят е Бог и че това ти позволява да видиш, че Словото е станало плът. Това е най-доброто свидетелство, което можеш да дадеш. Това доказва, че притежаваш истинско познание за Бог, станал плът — ти не само си способен да Го познаеш, но и си наясно, че пътят, по който вървиш днес, е пътят на живота и пътят на истината. Етапът на делото, който Исус извърши, само изпълни същността на „Словото бе у Бог“: истината на Бог беше с Бог, а Духът на Бог беше с плътта и беше неотделим от тази плът. Тоест плътта на въплътения Бог беше с Духа Божи, което е по-голямо доказателство, че въплътеният Исус е първото въплъщение на Бог. Този етап на делото точно изпълнява вътрешния смисъл на „Словото стана плът“, придава по-дълбок смисъл на „Пътят бе с Бог и Пътят бе Бог“ и ти позволява твърдо да вярваш в думите „В началото бе Пътят“. Което означава, че по време на сътворението Бог притежаваше думи, словата Му бяха с Него и неотделими от Него, а в последната епоха Той разкрива могъществото и властта на Своите слова още по-ясно и позволява на човека да види целия Негов Път — да чуе всички Негови слова. Такова е делото на заключителната епоха. Трябва да разбереш тези неща изцяло и докрай. Въпросът не е в това дали познаваш плътта, а в това как разбираш плътта и Словото, както и плътта и Пътя. Това е свидетелството, което трябва да дадеш, което всеки трябва да знае. Защото това е делото на второто въплъщение — и последният път, в който Бог става плът; с други думи, то завършва значението на въплъщението, напълно осъществява и изразява цялото Божие дело в плътта и слага край на епохата на Божието същество в плътта. Следователно трябва да познаваш значението на въплъщението. Не е важно колко тичаш напред-назад и колко добре изпълняваш други външни задачи; важното е дали си способен напълно да се подчиниш на въплътения Бог и да отдадеш цялото си същество на Него, както и да се покориш на всички слова, които излизат от Неговите уста. Това е, което трябва да правиш и което трябва да спазваш.

Последната стъпка на свидетелството е свидетелство за това дали си способен да бъдеш доведен до съвършенство — тоест след като си проумял всички думи, изречени от устата на въплътения Бог, придобиваш познание за Бог и се уверяваш в Него, изживяваш всички слова от Божиите уста и постигаш условията, които Бог изисква от теб — примера на Петър и вярата на Йов — така че да можеш да се покориш до смърт, да Му се отдадеш изцяло и в крайна сметка да постигнеш образ на човек, който отговаря на критериите, което означава образ на човек, който е завоюван и доведен до съвършенство, след като е преживял Божието правосъдие и наказание. Това е върховното свидетелство — това е свидетелството, което трябва да даде този, който в крайна сметка е доведен до съвършенство. Това са двете стъпки на свидетелството, което трябва да дадеш, и те са взаимосвързани, като всяка от тях е незаменима. Но има едно нещо, което трябва да знаеш: свидетелството, което изисквам от теб днес, не е насочено към хората по света, нито към някой отделен човек, а към това, което искам от теб. То се измерва с това дали си способен да Ме удовлетвориш и дали си способен напълно да отговориш на изискваните от Мен критерии към всеки един от вас. Ето това трябва да разберете.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (4))

Ежедневни Божии слова  Откъс 440

Когато страдате от малко въздържане или трудности, това е добре за вас; ако ви беше лесно, щяхте да сте съсипани и как тогава щяхте да бъдете защитени? Днес, именно защото сте наказани, съдени и прокълнати, ви се дава защита. Именно защото сте понесли много страдания, сте защитени. Ако не беше така, отдавна щяхте да сте се развратили. Това не е умишлено създаване не трудности за вас —природата на човека се променя трудно и трябва да стане така, за да се промени човешкият нрав. Днес вие дори не притежавате съвестта или разума, които притежаваше Павел, нито дори имате неговото самосъзнание. Винаги трябва да бъдете държани под око и винаги трябва да бъдете наказвани и съдени, за да бъде събуден духът ви. Именно наказанието и правосъдието са най-доброто за вашия живот. А когато е необходимо, трябва да ви споходи и наказанието на фактите; само тогава ще отстъпите напълно. Вашата природа е такава, че без наказание и проклятие не бихте искали да преклоните глава, не бихте искали да отстъпите. Без фактите пред очите ви не би имало ефект. Вие сте твърде низки и безполезни по характер! Без наказание и правосъдие би било трудно да бъдете завоювани, а вашата неправедност и неподчинение би било трудно да бъдат преодолени. Старата ви природа е много дълбоко вкоренена. Ако бяхте поставени на престола, нямаше да знаете мястото си във вселената, а още по-малко накъде сте се запътили. Дори не знаете откъде сте дошли, как тогава бихте могли да познавате Създателя? Без навременното наказание и проклятия на днешния ден вашият последен ден отдавна щеше да е настъпил. Да не говорим за вашата съдба — нямаше ли тя да е в още по-непосредствена опасност? Без това своевременно наказание и правосъдие кой знае колко надменни или развратени щяхте да станете. Това наказание и правосъдие са ви довели до днешния ден и са запазили съществуването ви. Ако все още се „възпитавахте“ по същите методи като тези на вашия „баща“, кой знае в какъв свят щяхте да навлезете! Вие нямате абсолютно никаква способност да се контролирате и да се самоанализирате. За хора като вас, ако просто следвате, покорявате се, не прекъсвате и не смущавате, Моите цели ще бъдат постигнати. Не трябва ли да се справяте по-добре в приемането на наказанието и правосъдието на днешния ден? Какъв друг избор имате?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (6))

Ежедневни Божии слова  Откъс 441

Когато се въоръжиш за живота, трябва да се съсредоточиш върху яденето и пиенето на Божието слово, трябва да можеш да говориш за познанието за Бог, за възгледите ти за човешкия живот и по-специално за познанието ти за делото, извършено от Бог през последните дни. Тъй като се стремиш към живот, трябва да се въоръжиш с тези неща. Когато ядеш и пиеш Божието слово, трябва да измерваш реалността на собственото си състояние спрямо тях. Тоест, когато в хода на реалния си опит откриеш недостатъците си, трябва да си способен да намериш пътя към практиката, да се опълчиш на неправилните си мотиви и представи. Ако винаги се стремиш към тези неща и изливаш сърцето си, за да ги постигнеш, тогава ще имаш път, който да следваш, няма да се чувстваш празен и така ще можеш да поддържаш нормално състояние. Само тогава ще бъдеш човек, който носи бреме в собствения си живот, който има вяра. Защо някои хора, след като прочетат Божието слово, не са в състояние да го приложат на практика? Дали не е защото не могат да схванат най-съществените неща? Дали не е, защото не приемат живота сериозно? Причината, поради която не могат да схванат най-важните неща и нямат път към практиката, е, че когато четат Божието слово, не са в състояние да свържат собствените си състояния с него, нито да овладеят собствените си състояния. Някои хора казват: „Чета Божието слово и съотнасям моето състояние към него и знам, че съм покварен и с лоши заложби, но не съм способен да удовлетворя Божиите намерения“. Видял си само повърхността; има много истински неща, които не знаеш: как да оставиш настрана плътските наслади, как да оставиш настрана самодоволството, как да промениш себе си, как да навлезеш в тези неща, как да подобриш заложбите си и от кой аспект да започнеш. Ти схващаш само няколко неща на повърхността и всичко, което знаеш, е, че наистина си много покварен. Когато се срещаш с братята и сестрите си, говориш за това колко си покварен и изглежда, че познаваш себе си и носиш голямо бреме за живота си. Всъщност поквареният ти нрав не се е променил, което доказва, че не си намерил пътя към практиката. Ако ръководиш църква, трябва да можеш да схващаш състоянията на братята и сестрите и да ги посочваш. Ще бъде ли достатъчно само да кажеш: „Вие, хората, сте непокорни и изостанали!“? Не, трябва да говориш конкретно за това как се проявяват тяхното непокорство и изостаналост. Трябва да говориш за техните непокорни състояния, тяхното непокорно поведение и техния сатанински нрав и трябва да говориш за тези неща по такъв начин, че те да бъдат напълно убедени в истинността на думите ти. Използвай факти и примери, за да излагаш тезите си, и казвай как точно могат да се откъснат от непокорното поведение и посочвай пътя за практикуване — така се убеждават хората. Само тези, които правят това, са способни да водят другите; само те притежават истината реалност.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7))

Ежедневни Божии слова  Откъс 442

Да свидетелстваш за Бог е преди всичко въпрос на това да говориш за познанията си за Божието дело, за това как Бог завоюва хората, как ги спасява, как ги променя; това е да говориш как Той води хората да навлязат в истината реалност, позволявайки им да бъдат завоювани, доведени до съвършенство и спасени от Него. Да свидетелстваш означава да говориш за Неговото дело и за всичко, което си изживял. Само Неговото дело може да Го представя и само Неговото дело може да Го разкрие публично, в Неговата цялост; Неговото дело свидетелства за Него. Неговото дело и слова представляват пряко Духа; делото, което Той върши, се извършва от Духа, а словата, които Той изрича, са изречени от Духа. Тези неща са само изразени чрез въплътеното Божие тяло, но в действителност са израз на Духа. Цялото дело, което Той върши, и всички слова, които Той изрича, представляват Неговата същина. Ако след като се облече в плът и дойде сред хората Бог не говореше и не работеше, а след това поискаше от вас да познаете Неговата практичност, Неговата нормална същност и Неговото всемогъщество, щяхте ли да можете да го направите? Бихте ли били в състояние да узнаете каква е същината на Духа? Бихте ли могли да знаете какви са качествата на Неговата плът? Само защото сте преживели всяка стъпка от делото Му Той иска от вас да свидетелствате за Него. Ако вие нямахте такъв опит, Той нямаше да настоява да свидетелствате. Така че, когато свидетелстваш за Бог, свидетелстваш не само за Неговата външност на нормална човешка природа, но и за делото, което Той върши, и за пътя, по който Той върви; ти трябва да свидетелстваш за това как си бил завоюван от Него и в какви аспекти си бил доведен до съвършенство. Това е видът свидетелство, което трябва да дадеш. Ако където и да отидеш, казваш: „Нашият Бог е дошъл да работи и Неговото дело е наистина практично! Той ни спечели без свръхестествени действия, без никакви чудеса и знамения!“, другите ще попитат: „Какво имаш предвид, като казваш, че Той не върши чудеса и знамения? Как е възможно Той да те е завоювал, без да върши чудеса и знамения?“, а ти отговаряш: „Той говори и без да показва чудеса и знамения, Той ни завоюва. Неговото дело ни завоюва“. В крайна сметка, ако не си в състояние да кажеш нищо по същество, ако не можеш да говориш за конкретика, това истинско свидетелство ли е? Когато въплътеният Бог завоюва хората, това става чрез Неговите божествени слова. Човешката природа не може да постигне това; това не е нещо, което всеки смъртен може да постигне, и дори тези с най-високи заложби сред нормалните хора са неспособни на това, защото Неговата божествена същност е по-висока от всяко сътворено същество. Това е необичайно за хората; в края на краищата Творецът е по-висш от всяко сътворено същество. Създадените същества не могат да бъдат по-висши от Създателя; ако ти беше по-висш от Него, Той не би могъл да те завоюва, а Той може да те завоюва само защото е по-висш от теб. Този, който може да завоюва цялото човечество, е Създателят и никой друг освен Него не може да извърши това дело. Тези думи са „свидетелство“ — такова, каквото трябва да засвидетелстваш. Стъпка по стъпка си преживял наказание, правосъдие, облагородяване, изпитания, неуспехи и трудности и си бил завоюван; оставил си настрана перспективите на плътта, личните си мотиви и интимните плътски желания. С други думи, Божието слово е завоювало напълно твоето сърце. Въпреки че не си израснал в живота си толкова, колкото Той изисква, ти знаеш всички тези неща и си напълно убеден в това, което Той прави. Така че това може да се нарече свидетелство — свидетелство, което е истинско и реално. Делото, което Бог дойде да извърши, делото на правосъдието и наказанието, има за цел да завоюва човека, но Той също така завършва Своето дело, слага край на епохата и извършва делото на приключването. Той завършва цялата епоха, спасява цялото човечество, избавя го от греха веднъж завинаги; Той напълно спечелва човечеството, което създаде. Ти трябва да свидетелстваш за всичко това. Преживял си толкова много от Божието дело, видял си го със собствените си очи и си го преживял лично; когато стигнеш до самия край, не трябва да си неспособен да изпълняваш функцията, която ти се полага. Колко жалко би било това! В бъдеще, когато се разпространява евангелието, ти трябва да можеш да говориш за собствените си познания, да свидетелстваш за всичко, което си придобил в сърцето си, и да не пестиш усилия. Това е, което едно сътворено същество трябва да постигне. Какво е действителното значение на този етап от Божието дело? Какъв е неговият ефект? И каква част от него е осъществена в човека? Какво трябва да правят хората? Когато можеш да говориш ясно за цялото дело, което въплътеният Бог е извършил, откакто е дошъл на земята, тогава твоето свидетелство ще бъде пълно. Когато можеш да говориш ясно за тези пет неща: значението на Неговото дело; съдържанието му; същността му; нрава, който представя, и принципите му, тогава това ще докаже, че си способен да свидетелстваш за Бог, че наистина притежаваш знание. Моите изисквания към вас не са много високи и са постижими за всички, които се стремят към истинско развитие. Ако си решил да бъдеш един от Божиите свидетели, трябва да разбереш какво мрази Бог и какво обича Бог. Ти си изпитал много от Неговото дело; чрез това трябва да опознаеш Неговия нрав, да разбереш Неговите намерения и Неговите изисквания към човечеството и да използваш това знание, за да свидетелстваш за Него и да изпълняваш своя дълг. Може да кажеш само: „Ние познаваме Бог. Неговото правосъдие и наказание са много сурови. Неговите слова са много строги; те са праведни и величествени и не подлежат на оскърбление от никого“. Но в крайна сметка тези слова осигуряват ли ресурс за човека? Какво е тяхното въздействие върху хората? Наистина ли знаеш, че това дело на правосъдие и наказание е най-полезно за теб? Божието правосъдие и наказание изобличават твоето непокорство и поквара, нали? Те могат да пречистят и изгонят тези мръсни и покварени неща вътре в теб, нали? Ако нямаше правосъдие и наказание, какво щеше да стане с теб? Осъзнаваш ли всъщност факта, че Сатана те е покварил до най-дълбока степен? Днес вие трябва да се въоръжите с тези неща и да ги знаете добре.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7))

Ежедневни Божии слова  Откъс 443

Знаете ли с какво трябва да се въоръжите точно сега? От една страна, това включва видения за делото, а друга страна, това е твоята практика. Трябва да схванеш и двата аспекта. Ако нямаш видения в стремежа си да постигнеш напредък в живота, тогава ти няма да имаш основа. Ако имаш само пътища на практикуване без ни най-малко видение и нямаш никакво разбиране за делото на цялостния план за управление, тогава ти си безполезен човек. Трябва да разбереш истините, които включват видения, а що се отнася до истините, свързани с практиката, трябва да намериш подходящи пътища на практикуване, след като ги разбереш; трябва да практикуваш в съответствие със словата и да навлизаш в съответствие с условията, в които се намираш. Виденията са основата и ако не обърнеш внимание на този факт, няма да можеш да следваш до самия край; преживяване по такъв начин или ще те доведе до отклоения, или ще те накара да паднеш и да се провалиш. Няма да има начин да успееш! Хората, които нямат големи видения за своя основа, могат само да се провалят; те не могат да успеят. Те не могат да останат непоколебими! Знаеш ли какво включва вярата в Бог? Знаеш ли какво означава да следваш Бог? По какъв път би поел без видения? В днешното дело, ако нямаш видения, изобщо няма да можеш да бъдеш направен пълноценен. В кого вярваш? Защо вярваш в Него? Защо Го следваш? Възприемаш ли вярата си като вид игра? Гледаш ли на живота си като на някаква играчка? Богът на днешния ден е най-великото видение. Каква част от Него познаваш? Каква част от Него си видял? След като си видял днешния Бог, здрава ли е основата на твоята вяра в Бог? Мислиш ли, че ще получиш спасителна благодат, стига да следваш този объркан път? Смяташ ли, че можеш да ловиш риба в мътна вода? Проста работа ли е това? Колко представи за словата, изречени от днешния Бог, си отхвърлил? Имаш ли видения за днешния Бог? В какво се състои твоето разбиране за днешния Бог? Винаги вярваш, че можеш да я придобиеш само като просто Го следваш или само като Го видиш и че никой няма да може да се отърве от теб. Не си мисли, че следването на Бог е толкова лесно. Ключът е в това, че ти трябва да Го познаваш, трябва да познаваш Неговото дело и трябва да имаш решимостта да понасяш трудности заради Него, да жертваш живота си за Него и да бъдеш усъвършенстван от Него. Това е видението, което трябва да имаш. Няма да се получи, ако мислите ти винаги са насочени към това да се наслаждаваш на благодатта. Не мисли, че Бог е тук само за удоволствие на хората или само за да ги дарява с благодат. Ще сгрешиш! Ако някой не може да рискува живота си, за да Го следва, и ако не може да се отрече от всички външни неща, за да Го следва, тогава със сигурност няма да може да Го следва докрай! Ти трябва да имаш за основа видения. Ако един ден те сполети бедствие, какво трябва да направиш? Ще можеш ли да продължиш да Го следваш? Не казвай с лека ръка дали ще можеш да Го следваш докрай. По-добре е първо да отвориш широко очи, за да видиш какво време е сега. Макар че в момента може да сте като стълбове на храма, ще дойде време, когато всички такива стълбове ще бъдат проядени от червеи и това ще доведе до срутване на храма, защото в момента има толкова много видения, които ви липсват. Вие обръщате внимание само на собствените си малки светове и не знаете какъв е най-надеждният и най-подходящ начин за стремеж. Вие не се вслушвате във видението за днешното дело, нито пазите тези неща в сърцата си. Замисляли ли сте се, че един ден вашият Бог ще ви постави на съвсем непознато място? Можете ли да си представите какво ще стане с вас един ден, когато мога да ви отнема всичко? Ще бъде ли устремът ви в този ден такъв, какъвто е сега? Ще се появи ли отново вярата ви? В следването на Бог трябва да познавате това най-велико видение, което е „Бог“: това е най-важният въпрос. Също така не приемайте, че като сте отделени от светските хора като святи, непременно ще бъдете в Божието семейство. В наши дни Самият Бог е Този, Който върши делото Си сред сътворените същества; Той е Този, Който е дошъл сред хората, за да върши Своето дело — не за да провежда кампании. Сред вас дори шепа хора не са в състояние да знаят, че днешното дело е делото на небесния Бог, Който е станал плът. Не става въпрос за това да съм ви превърнал в изключително талантливи личности; целта е да ви помогна да познаете значението на човешкия живот, да познаете крайната цел на човешките същества и да познаете Бог в Неговата цялост. Ти трябва да знаеш, че си сътворено същество в ръцете на Създателя. Какво трябва да разбереш, какво трябва да правиш и как трябва да следваш Бог — не са ли това истините, които трябва да разбереш? Не са ли това виденията, които трябва да видиш?

След като хората са имали видения, те притежават основа. Когато практикуваш на базата на тази основа, ще ти бъде много по-лесно да навлезеш. По този начин няма да имаш никакви опасения, след като имаш основа за навлизане, и ще ти бъде много лесно да навлезеш. Разбирането на виденията и познаването на Божието дело е от решаващо значение; трябва да го имаш в арсенала си. Ако не си въоръжен с този аспект на истината и знаеш само как да говориш за пътища на практикуване, тогава ще имаш огромен недостатък. Открих, че много от вас не обръщат внимание на този аспект и когато слушат този аспект на истината, изглежда че слушат само думи и доктрини. Един ден ти ще загубиш всичко. В наши дни има някои слова, които ти не разбираш напълно или не можеш да ги приемаш; в такива случаи трябва да търсиш търпеливо и ще дойде ден, когато ще разбереш. Постепенно се въоръжавай с все повече и повече видения. Дори и да разбираш само няколко духовни учения, това все пак е по-добре, отколкото да не обръщаш внимание на виденията, и все пак е по-добре, отколкото да не разбираш нищо. Всичко това е полезно за твоето навлизане и ще разсее тези твои съмнения. По-добре е, отколкото да си изпълнен с представи. Ти ще бъдеш в много по-добро положение, ако имаш тези видения като основа. Няма да имаш никакви съмнения и ще можеш да навлезеш смело и уверено. Защо да се затрудняваш, като винаги следваш Бог по такъв объркан и съмнителен начин? Не е ли същото, като да си заравяш главата в пясъка? Колко хубаво би било да влезеш в царството с горда и наперена походка! Защо да си толкова изпълнен с опасения? Не се ли подлагаш на истински ад? След като си придобил представа за делото на Йехова, за делото на Исус и за този етап от делото, ти ще имаш основа. В момента може би си представяш, че нещата са съвсем прости. Някои хора казват: „Когато дойде времето и Светият Дух започне великото дело, ще мога да говоря за всички тези неща. Фактът, че наистина в момента не разбирам нищо, е защото Светият Дух не ме е просветлил толкова много“. Не е толкова лесно. Ако ти си готов да приемеш истината^[а] сега, не означава, че ще я използваш умело, когато дойде времето. Не е задължително да е така! Ти вярваш, че в момента си много добре въоръжен и не би имал проблем да отговориш на онези религиозни хора и най-големите теоретици, и дори да ги опровергаеш. Дали наистина ще можеш да го направиш? За какво разбиране можеш да говориш, когато разполагаш само с това твое повърхностно преживяване? Да се въоръжиш с истината, да водиш битката за истината и да свидетелстваш за Божието име не е това, което си мислиш — че стига Бог да върши делото Си, всичко ще бъде постигнато. Дотогава може да се окаже, че някой въпрос те е затруднил, и тогава ще останеш безмълвен. Ключът е в това дали имаш ясно разбиране за този етап от делото и колко всъщност знаеш за него. Ако не можеш да преодолееш враждебните сили или да победиш силите на религията, няма ли тогава да си безполезен? Ти си преживял днешното дело, видял си го със собствените си очи и си го чул със собствените си уши, но ако в крайна сметка не си способен да свидетелстваш, тогава ще имаш ли все още смелостта да продължиш да живееш? Пред кого би бил достоен да се изправиш лице в лице? Не си въобразявай сега, че всичко ще бъде толкова просто. Делото на бъдещето няма да е толкова просто, колкото си го представяш; воденето на войната за истината не е толкова лесно, не е толкова просто. Точно сега трябва да си въоръжен; ако не си въоръжен с истината, когато дойде времето и Светият Дух не върши делото Си по свръхестествен начин, ти ще се окажеш в пълна безизходица.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да разбирате делото — не бъдете объркани, когато го следвате!)

Забележка:

а. В текста на оригинала липсва думата „истината“.