Ежедневни Божии слова Откъс 406

Когато хората вярват в Бог, обичат Го и Го удовлетворяват, те докосват Божия Дух със сърцата си и по този начин получават Неговото удовлетворение. Те използват сърцата си, за да поемат Божиите думи, и по този начин се задвижват от Неговия Дух. Ако желаеш да живееш нормален духовен живот и да установиш нормална връзка с Бог, то първо трябва да Му дадеш сърцето си. Едва след като си смирил сърцето си пред Него и си Му го отдал изцяло, ще можеш постепенно да развиеш нормален духовен живот. Ако във вярата си в Бог хората не Му предоставят сърцата си, ако сърцата им не са с Него и не се отнасят към Неговото бреме като към свое собствено, то тогава всичко, което правят, е измяна към Бог, постъпка, характерна за религиозните хора, за която няма да получат Божията похвала. Бог няма изгода от този тип хора, те могат да служат единствено като контраст на Неговото дело. Тези хора са като украса в Божия дом — само заемат място и са боклук — Бог не се възползва от тях. Не само че няма шанс Светият Дух да работи в тях, но и няма полза да ги усъвършенства. Този тип хора са същински ходещи трупове. Нито една част от тях не може да бъде използвана от Светия Дух — те са напълно покорени и дълбоко покварени от Сатана. Бог ще ги прогони. Когато Светият Дух използва хората днес, Той не само ангажира желателните части от тях, за да извършва дела, но също така усъвършенства и променя онези части от тях, които са нежелателни. Ако си способен да излееш сърцето си в Бог и да го смириш пред Него, тогава ще имаш възможността и качествата да бъдеш използван от Светия Дух и да получиш Неговото просвещение и озарение. Нещо повече, ще имаш възможността Светият Дух да поправи недостатъците ти. Когато отдадеш сърцето си на Бог, положителното е, че ще можеш да навлезеш по-дълбоко и да постигнеш по-високо ниво на прозрение. Отрицателното е, че ще постигнеш по-добро познание за слабостите и недостатъците си и ще се стремиш и ще копнееш все повече да задоволиш Божията воля. Освен това няма да бъдеш пасивен, а ще можеш активно да навлезеш. Това показва, че си верен човек. Ако приемем, че сърцето ти е в състояние да остане смирено пред Бог, то това дали ще получиш похвала от Светия Дух, или не, и дали ще угодиш на Бог, или не, зависи в решаваща степен от това дали можеш активно да навлезеш. Когато Светият Дух просвещава хората и ги използва, Той никога не ги прави негативни, а винаги ги кара да напредват активно и въпреки че хората продължават да имат своите слабости, те вече не живеят според тях. Те не отлагат напредъка в живота си, а продължават да се стремят да задоволят Божията воля. Това е нормата. Ако успееш да я постигнеш, това доказва, че си добил присъствието на Светия Дух. Ако човек винаги е негативен и ако дори, след като е получил просветление и е опознал себе си, остане негативен и пасивен и не е в състояние да се изправи и да работи с Бог, това означава, че той е получил само Божията благодат, но Светият Дух не е с него. Неговата негативност означава, че сърцето му не е обърнато към Бог и че духът му не е движен от Божия Дух. Това трябва да се разбере от всички.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Много е важно да се установи нормална връзка с Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 407

От опит може да се види, че смиряването на сърцето пред Бог е от изключителна важност. То е свързано с духовния живот на хората и с житейския им напредък. Стремежът ти към истината и промяна на нрава ти ще донесе плод единствено, ако сърцето ти е смирено пред Бог. Това е така, защото си дошъл при Него, носейки бреме, защото винаги чувстваш, че ти липсват толкова много качества, че има още много истини, които трябва да узнаеш, че съществува голяма част от реалността, която трябва тепърва да изпиташ и че трябва да проявяваш внимание към Божията воля. Тези неща са винаги в съзнанието ти, усещаш ги сякаш те притискат със сила, която спира дъха и те оставя с тежина в сърцето (въпреки че не си в негативно състояние). Само такъв човек е способен да приеме просвещението на Божиите думи и да бъде движен от Божия Дух. Именно поради неговото бреме, поради тежината в сърцето му и, може да се каже, поради цената, която е платил, и страданието, което е понесъл пред Бог, той получава Неговото просвещение и озарение. Защото Бог не проявява специално отношение към никого. Той винаги е справедлив в Своето отношение към хората, но и не им дава нищо произволно или безусловно. Това е един аспект от Неговия праведен нрав. В реалния живот повечето хора все още не са достигнали тази сфера. Най-малкото сърцата им все още не са се обърнали напълно към Бог, така че все още не е настъпила голямата промяна в техния житейски нрав. Това е така, защото те живеят само в Божията благодат и тепърва трябва да придобият делото на Светия Дух. Критериите, на които трябва да отговарят, за да бъдат от полза на Бог, са следните: техните сърца трябва да бъдат обърнати към Бог, те трябва да носят бремето на Неговите думи, трябва да имат копнеж в сърцата си и трябва да са решени да търсят истината. Само такива хора могат да получат делото на Светия Дух и да спечелят Неговото просвещение и озарение. Хората, които Бог използва, изглеждат на повърхността лишени от разум и в нормални отношения с другите, но те говорят внимателно, с приличие и винаги са в състояние да запазят смирено сърцето си пред Бог. Именно подобни хора са достойни да бъдат използвани от Светия Дух. Тези хора „без разум“, за които Бог говори, привидно нямат нормални взаимоотношения с другите и не ги е грижа за външната любов или външните практики, но когато общуват по духовни въпроси, те са в състояние да отворят сърцата си и безкористно да предоставят на другите озарението и просвещението, които са придобили чрез действителните си преживявания пред Бог. По този начин те изразяват любовта си към Бог и удовлетворяват Неговата воля. Когато другите ги клеветят и им се присмиват, те избягват влиянието на външни хора, проблеми или неща и остават смирени пред Бог. Изглеждат така, сякаш имат свои собствени уникални прозрения. Независимо какво вършат другите, техните сърца никога не изоставят Бог. Докато останалите хора говорят и се смеят, техните сърца остават с Бог, те съзерцават Неговото слово или в тишината на сърцата си Му се молят, търсейки Неговите намерения. Те не отдават значение на поддържането на нормални междуличностни отношения и изглеждат така, сякаш нямат философия за живота. Те изглеждат жизнени, обичливи и невинни, но притежават и определено спокойствие. Това е типичният образ на човек, използван от Бог. Неща като философии за живота или „нормален разум“ просто не работят при този тип хора. Те са излели цялото си сърце в Божието слово и явно имат само Бог в сърцата си. Това е типът човек „без разум“, към когото се обръща Бог и именно когото Той използва. Белег на такъв човек е, че без значение кога е и къде е, сърцето му е винаги с Бог; и независимо колко са разпуснати другите или колко се отдават на похотта и на плътта, сърцето на този човек никога не губи Бог и не следва тълпата. Само такъв човек е подходящ да служи на Бог и само той бива усъвършенстван от Светия Дух. Ако не можеш да постигнеш това, то тогава не си готов да бъдеш придобит от Бог, нито да бъдеш усъвършенстван от Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Много е важно да се установи нормална връзка с Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 408

Ако искаш да установиш нормална връзка с Бог, сърцето ти трябва да бъде обърнато към Него; на тази основа ще имаш и нормални взаимоотношения и с другите хора. Ако нямаш нормална връзка с Бог, тогава каквото и да правиш, за да поддържаш отношенията си с другите хора, колкото и упорито да работиш или колкото и енергия да влагаш, всичко ще си остане просто една човешка философия за живота. Ти ще защитаваш положението си сред хората и ще постигаш тяхното одобрение посредством човешки гледни точки и човешки философии, вместо да установиш нормални междуличностни отношения според Божието слово. Ако не се съсредоточаваш във взаимоотношенията си с хората, а вместо това поддържаш нормална връзка с Бог, ако си готов да отдадеш сърцето си на Бог и се научиш да Му се подчиняваш, тогава междуличностните ти отношения ще станат нормални по естествен път. Така тези взаимоотношения няма да бъдат изградени върху плътта, а върху основата на Божията любов. Плътските ти взаимодействия с други хора ще бъдат сведени до минимум, но на духовно ниво между вас ще има общение и взаимна любов, утеха и взаимна увереност. Всичко това се извършва въз основата на желанието да удовлетвориш Бог — тези взаимоотношения не се поддържат чрез човешки философии за живота, те се формират естествено, когато човек понася бремето заради Бог. Те не изискват никакви изкуствени, човешки усилия от теб, трябва само да практикуваш според принципите на Божиите думи. Готов ли си да се съобразиш с волята на Бог? Готов ли си да бъдеш човек, който е „без разум“ пред Него? Готов ли си напълно да отдадеш сърцето си на Бог и да пренебрегнеш положението си сред другите хора? От всички хора, с които общуваш, с кого имаш най-добри отношения? С кого имаш най-лоши отношения? Взаимоотношенията ти с хората нормални ли са? Отнасяш ли се към всички еднакво? Поддържаш ли отношенията си с другите според твоята философия за живот, или те са изградени върху основата на Божията любов? Когато хората не отдадат сърцата си на Бог, техните духове стават мудни, вцепенени и безсъзнателни. Такива хора никога няма да разберат Божиите думи, никога няма да имат нормална връзка с Бог и никога няма да постигнат промяна в своя нрав. Промяната в нрава е процес на пълното отдаване на сърцето на Бог и получаване на просвещение и озарение от Неговите думи. Божието дело позволява на хората активно да навлязат в него и да отхвърлят негативните си страни, след като придобият познание за тях. Когато предадеш сърцето си на Бог, ти ще си способен да усещаш всеки път, когато духът ти е раздвижен дори най-леко, и ще познаваш всяка част от Божието просвещение и озарение. Ако си упорит, постепенно ще поемеш по пътя на усъвършенстване от Светия Дух. Колкото по-смирено е сърцето ти пред Бог, толкова по-чувствителен и деликатен ще бъде духът ти, толкова по-възприемчив ще бъде той към движенията в него на Светия Дух и толкова по-нормална ще стане връзката ти с Бог. Нормални междуличностни отношения се установяват въз основата на обръщането на сърцето към Бог, а не чрез човешки усилия. Ако Бог отсъства от сърцето на човек, тогава отношенията му с другите хора си остават плътски взаимоотношения. Те не са нормални, а са похотливи угаждания и са мразени и ненавиждани от Бог. Ако твърдиш, че твоят дух е бил раздвижен, но предпочиташ да общуваш само с хора, които харесваш и уважаваш, и си предубеден към тези, които не харесваш, и отказваш да говориш с тях, когато идват да искат нещо от теб, това е още по-убедително доказателство, че си управляван от емоции и че изобщо ти липсва нормална връзка с Бог. Това показва, че се опитваш да измамиш Бог и да прикриеш собствената си грозота. Може и да успееш да споделиш част от знанията си, но ако намеренията ти са погрешни, тогава всичко, което правиш, е добро само по човешките стандарти и Бог няма да те похвали. Действията ти ще бъдат водени от плътта, а не от Божието бреме. Ти си годен да бъдеш от полза на Бог само ако си в състояние да смириш сърцето си пред Него и имаш нормални взаимодействия с всички онези, които Го обичат. Ако успееш да постигнеш това, то тогава без значение какви са взаимоотношенията ти с другите, ти няма да изпълняваш някаква философия за живота, а ще си загрижен за Божието бреме и живота си с Него. Колко такива хора има сред вас? Наистина ли са нормални отношенията ти с другите? На каква основа са изградени? Колко философии за живот имаш в себе си? Отхвърли ли ги вече? Ако сърцето ти не може да се обърне напълно към Бог, значи че ти не си от Него — дошъл си от Сатана и в крайна сметка ще се върнеш при него и не заслужаваш да бъдеш един от Божиите хора. Трябва добре да помислиш за тези неща.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Много е важно да се установи нормална връзка с Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 409

Във вярата си в Бог трябва да разрешиш поне въпроса за нормалната ти връзка с Него. Ако нямаш нормална връзка с Бог, смисълът на вярата ти в Бог се губи. Установяването на нормална връзка с Бог е напълно постижимо със сърце, което е смирено в Божието присъствие. Да имаш нормална връзка с Бог означава да си способен да не се съмняваш и да не отричаш нито едно от Неговите дела и да можеш да се подчиниш на Неговите дела. Това означава да имаш правилни намерения в Божието присъствие, да не правиш планове за себе си и във всичко да се съобразяваш на първо място с интересите на Божието семейство; това означава да приемаш Божията проверка и да се подчиняваш на Божиите разпоредби. Трябва да можеш да смиряваш сърцето си в Божието присъствие във всичко, което правиш. Дори и да не разбираш Божията воля, трябва въпреки това да изпълняваш задълженията и отговорностите си по възможно най-добрия начин. Веднъж след като Божията воля е разкрита пред теб, действай според нея и няма да е прекалено късно. Когато връзката ти с Бог стане нормална, тогава ще имаш нормални отношения и с хората. За да изградиш нормална връзка с Бог, всичко трябва да се гради върху основата на Божиите думи, трябва да можеш да изпълняваш задълженията си според Божиите думи и според това, което Бог иска, трябва да коригираш възгледите си и да търсиш истината във всичко. Трябва да практикуваш истината, когато я разбереш, и каквото и да ти се случва, трябва да се молиш на Бог и да търсиш с богопослушно сърце. Като практикуваш по този начин, ще можеш да поддържаш нормална връзка с Бог. Едновременно с правилното изпълнение на задълженията си трябва да се увериш, че не правиш нищо, което не е от полза за навлизането в живота на Божиите избраници, и да не казваш нищо, което е безполезно за братята и сестрите. Най-малкото не трябва да правиш нищо, което противоречи на съвестта ти, и категорично не трябва да правиш нищо срамно. По-специално в никакъв случай не бива да въставаш или да се противопоставяш срещу Бог и не бива да правиш нищо, което пречи на работата или живота на църквата. Бъди справедлив и почтен във всичко, което правиш, и се уверявай, че всяко твое действие е достойно за представяне пред Бог. Въпреки че понякога плътта може да е слаба, трябва да можеш да поставяш интересите на Божието семейство на първо място, без да ламтиш за лична изгода, без да правиш нищо егоистично или укоримо, което често се отразява на теб самия. По този начин ще можеш често да живееш пред Бог и връзката ти с него ще стане напълно нормална.

Във всичко, което правиш, трябва да проверяваш дали намеренията ти са правилни. Ако можеш да действаш според Божиите изисквания, тогава връзката ти с Бог е нормална. Това е минималният стандарт. Вгледай се в намеренията си и ако откриеш, че са се появили неправилни намерения, трябва да можеш да им обърнеш гръб и да действаш според Божиите думи; така ще станеш човек, който е почтен пред Бог, което от своя страна показва, че връзката ти с Бог е нормална и че всичко, което правиш, е заради Бог, а не заради теб самия. Във всичко, което правиш и казваш, трябва да можеш да настроиш сърцето си правилно и да бъдеш праведен в действията си, и не се ръководи от емоциите си и не действай според собствената си воля. Това са принципи, според които вярващите в Бог трябва да се държат. Дребните неща могат да разкрият намеренията и духовния ръст на човека и затова, за да може някой да навлезе в пътя към усъвършенстването от Бог, той трябва първо да коригира намеренията си и връзката си с Бог. Едва когато връзката ти с Бог е нормална можеш да бъдеш направен съвършен от Него; само тогава Божието справяне, кастрене, дисциплиниране и облагородяване могат да постигнат желания резултат в теб. Тоест, ако хората са способни да пазят Бог в сърцата си и не преследват лична изгода или не мислят за собствените си перспективи (в плътски смисъл), а вместо това носят бремето на навлизането в живота, правят всичко възможно да преследват истината и се подчиняват на Божието дело — ако можеш да направиш това, значи целите, които преследваш, ще бъдат правилни и връзката ти с Бог ще стане нормална. Изправянето на връзката с Бог може да се нарече първа стъпка към навлизането в духовното пътуване. Въпреки че съдбата на човека е в Божиите ръце, предопределена е от Бог и не може да бъде променена от човека, дали ще можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог или да бъдеш спечелен от Него зависи от това дали връзката ти с Бог е нормална. Може част от теб да е слаба или непокорна, но стига възгледите и намеренията ти да са правилни и връзката ти с Бог да е правилна и нормална, можеш да бъдеш направен съвършен от Бог. Ако нямаш правилна връзка с Бог и действаш в името на плътта или семейството си, колкото и усилено да работиш, ще е напразно. Ако връзката ти с Бог е нормална, всичко останало ще си дойде на мястото. Бог не гледа нищо друго, а само дали твоите възгледи във вярата ти в Бог са правилни: в кого вярваш, заради кого вярваш и защо вярваш. Ако можеш ясно да видиш тези неща и да практикуваш с добре подредени възгледи, ще постигнеш напредък в живота си и ще си гарантираш навлизане в правия път. Ако връзката ти с Бог не е нормална, а възгледите ти за вярата ти в Бог са погрешни, всичко останало е напразно и колкото и силно да вярваш, няма да получиш нищо. Едва след като връзката ти с Бог стане нормална ще получиш похвала от Него, когато се отречеш от плътта, когато се молиш, страдаш, търпиш, подчиняваш се, помагаш на братята и сестрите си, отдаваш повече от себе си на Бог и т.н. Дали това, което правиш, е ценно и значимо, зависи от това дали намеренията ти са правилни и дали възгледите ти са верни. В днешно време много хора вярват в Бог така, както накланят глава, за да погледнат часовника — гледните им точки са изкривени и трябва да бъдат сериозно коригирани. Ако този проблем бъде решен, всичко ще бъде наред; ако ли не, всичко ще се провали. Някои хора се държат добре в Мое присъствие, но зад гърба Ми само Ми се противопоставят. Това е проява на нечестност и измама, а този тип хора са служители на Сатана; те са типично олицетворение на Сатана, дошъл да изпитва Бог. Ти си подходящ човек само ако можеш да се подчиниш на Моето дело и Моите думи. Докато можеш да ядеш и пиеш Божиите думи; докато всичко, което правиш, е достойно за представяне пред Бог и се държиш справедливо и почтено във всичко, което правиш; докато не вършиш срамни неща или неща, които биха навредили на живота на другите, и докато живееш в светлина и не допускаш да бъдеш използван от Сатана, връзката ти с Бог е наред.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Каква е връзката ти с Бог?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 410

Вярата в Бог изисква от теб да подредиш правилно своите намерения и възгледи, да имаш правилно разбиране и правилно отношение към Божиите думи и Божието дело, към цялата среда, която Бог устройва, към човека, за когото Бог свидетелства, и към практическия Бог. Не бива да практикуваш според собствените си идеи или да кроиш свои дребни планове. Каквото и да правиш, трябва можеш да търсиш истината и в позицията си на сътворено същество да се подчиняваш на цялото Божие дело. Ако искаш да се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог и да навлезеш в правия път на живота, сърцето ти винаги трябва да живее в Божието присъствие. Не бъди безпътен, не следвай Сатана, не му давай никаква възможност да извършва своите действия и не позволявай на Сатана да се възползва от теб. Трябва напълно да се отдадеш на Бог и да му позволиш да те управлява.

Искаш ли си да бъдеш слуга на Сатана? Искаш ли си да бъдеш използван от Сатана? Вярваш ли в Бог и стремиш ли се към Него, за да бъдеш усъвършенстван от Него, или искаш да се превърнеш в контрастиращ предмет за Божието дело? Кое предпочиташ: смислен живот, в който си придобит от Бог, или безполезен и празен живот? Кое предпочиташ: да бъдеш оползотворен от Бог или да бъдеш употребен от Сатана? Кое предпочиташ: да позволиш на Божиите думи и истината да те изпълнят или да допуснеш да те изпълнят грях и Сатана? Обмисли тези неща внимателно. Трябва да разбереш кои от думите и кои от нещата, които изричаш и правиш в ежедневието си, могат да нарушат връзката ти с Бог, и след това да се поправиш, за да влезеш в правия път. Винаги проверявай думите си, действията си, всяко свое движение, както и всички свои мисли и идеи. Постигни правилно разбиране за истинското си състояние и вникни в начина на действие на Светия Дух. Това е единственият начин да имаш нормална връзка с Бог. Като преценяваш дали връзката ти с Бог е нормална, ще можеш да коригираш намеренията си, да разбереш природата същност на човека, истински да разбереш себе си и по този начин ще можеш да навлезеш в истински преживявания, действително да се отречеш от себе си и целенасочено да се подчиниш. Докато изживяваш нещата, свързани с това дали връзката ти с Бог е нормална, ще откриваш възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог и да станеш способен да разбираш много състояния от действието на Светия Дух. Освен това ще можеш да прозреш много от триковете на Сатана и да прозреш неговите заговори. Само този път води до усъвършенстване от Бог. Поправяш връзката си с Бог, за да можеш да се подчиниш на Неговите разпоредби в тяхната цялост, да навлезеш още по-дълбоко в истинското преживяване и да получиш още повече от действието на Светия Дух. Когато практикуваш нормална връзка с Бог, в повечето случаи ще пожънеш успех, като се отречеш от плътта и истински съдействаш на Бог. Трябва да разбереш, че „без сърце, което е готово да съдейства, е трудно да приемеш Божието дело; ако плътта не страда, няма да има благословия от Бог; ако духът не се бори, Сатана няма да бъде посрамен“. Ако практикуваш тези принципи и ги разбираш напълно, възгледите ти за вярата в Бог ще бъдат поставени в ред. В сегашната си практика трябва да се откажете от нагласата „да търсите хляб, за да утолите глада“; трябва да се откажете от нагласата, че „всичко се прави от Светия Дух и хората не могат да се намесят“. Всеки, който говори така, си мисли: „Хората могат да правят каквото си искат, а когато му дойде времето, Светият Дух ще Си свърши работата. Не е необходимо хората да ограничават плътта си или да съдействат; важното е да бъдат движени от Светия Дух“. Всички тези мнения са абсурдни. При такива обстоятелства Светият Дух не може да действа. Именно такива възгледи силно затрудняват работата на Светия Дух. Често действието на Светия Дух се постига чрез човешкото съдействие. Онези, които не съдействат и не са решителни, но искат да постигнат промяна в нрава си и да получат действието на Светия Дух и просвещение и озарение от Бог, имат доста екстравагантни хрумвания. Това се нарича „да угодиш на себе си и да извиниш Сатана“. Такива хора нямат нормална връзка с Бог. Трябва да откриеш много признаци и прояви на сатанинския нрав в себе си и да откриеш всички свои практики, които са в противоречие с това, което Бог изисква сега. Ще успееш ли да се отречеш от Сатана сега? Трябва да постигнеш нормална връзка с Бог, да действаш в съответствие с Божиите намерения и да станеш нов човек с нов живот. Не се занимавай с минали прегрешения; не се разкайвай излишно; бъди способен да се изправиш и да съдействаш на Бог, както и да изпълняваш задълженията, които трябва да изпълняваш. Така връзката ти с Бог ще стане нормална.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Каква е връзката ти с Бог?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 411

Ако след като си прочел това, просто твърдиш, че приемаш тези думи, но сърцето ти остава равнодушно и не се стремиш да направиш връзката си с Бог нормална, това е доказателство, че не отдаваш значение на връзката си с Бог. Това доказва, че възгледите ти все още не са се оправили, че намеренията ти все още не са насочени към това да бъдеш спечелен от Бог и да Му донесеш слава, а вместо това са насочени към това да позволиш на заговорите на Сатана да надделеят и да постигнеш собствените си цели. Такива хора крият лоши намерения и неправилни възгледи. Каквото и да казва Бог и както и да го казва, тези хора остават напълно безразлични и ни най-малко не се променят. Сърцата им не изпитват страх и те не се срамуват. Такъв човек е бездушен глупак. Чети всяко Божие слово и го прилагай на практика веднага щом го разбереш. Вероятно е имало случаи, когато плътта ти е била слаба или си се бунтувал или съпротивлявал; както и да си се държал в миналото, това няма да има голямо значение и не може да попречи на живота ти да съзрее днес. Стига да можеш да имаш нормална връзка с Бог днес, има надежда. Ако всеки път, когато четеш Божиите думи, в теб настъпва промяна и другите могат да разберат, че животът ти се е променил към по-добро, това показва, че връзката ти с Бог вече е нормална, че е станала правилна. Бог не се отнася към хората според техните прегрешения. След като веднъж си разбрал и осъзнал, стига да престанеш да се бунтуваш или противопоставяш, Бог пак ще има милост към теб. Когато придобиеш разбирането и решимостта да се стремиш към усъвършенстване от Бог, състоянието ти в Божието присъствие ще стане нормално. Каквото и да правиш, когато го правиш, мисли за следното: Какво ще си помисли Бог, ако направя това? Ще бъде ли от полза за моите братя и сестри? Ще бъде ли то от полза за работата в Божия дом? Независимо дали става дума за молитва, общение, реч, работа или контакт с други хора, изследвай намеренията си и проверявай дали връзката ти с Бог е нормална. Ако не можеш да определиш собствените си намерения и мисли, значи ти липсва точна преценка, което доказва, че разбираш твърде нищожна част от истината. Ако можеш ясно да разбереш всичко, което Бог прави, и да възприемеш нещата през призмата на Неговите думи, като застанеш на Негова страна, възгледите ти ще станат правилни. Ето защо установяването на добра връзка с Бог е от изключителна важност за всеки, който вярва в Бог; всеки трябва да гледа на това като на задача от първостепенна важност и като на най-голямото събитие в живота си. Всичко, което правиш, се измерва с това дали имаш нормална връзка с Бог. Ако връзката ти с Бог е нормална и намеренията ти са правилни, действай. За да поддържаш нормална връзка с Бог, не трябва да се опасяваш, че личните ти интереси може да пострадат; не можеш да позволиш на Сатана да надделее, не можеш да позволиш на Сатана да те придобие и не можеш да позволиш на Сатана да те направи за посмешище. Да имаш такива намерения е знак, че връзката ти с Бог е нормална — не заради плътта, а по-скоро заради смирението на духа, заради придобиването на действието на Светия Дух и заради удовлетворяването на Божията воля. За да навлезеш в правилното състояние, трябва да установиш добра връзка с Бог и да оправиш възгледите си за вярата си в Бог. Това се налага, за да може Бог да те спечели, да може да прояви в теб плодовете на Своите думи и да те просвети и озари още повече. Така ще си навлязъл в правия път. Продължавай да ядеш и пиеш днешните Божии думи, влез в сегашния начин на действие на Светия Дух, действай според днешните Божии изисквания, не спазвай старомодните методи на практикуване, не се придържай към старите начини на действие и навлез в днешния начин на работа възможно най-скоро. Така връзката ти с Бог ще стане напълно нормална и ще си поел по правилния път на вярата в Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Каква е връзката ти с Бог?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 412

Колкото повече хората приемат Божиите слова, толкова по-просветени са те и толкова повече гладуват и жадуват в стремежа си да опознаят Бог. Само онези, които приемат Божиите слова, са способни да имат по-богати и по-дълбоки преживявания и те са единствените, чийто живот може да продължи да расте като цветовете на сусама. Всички, които се стремят към живота, трябва да приемат това като своя работа на пълен работен ден; те трябва да чувстват: „Без Бог не мога да живея; без Бог не мога да постигна нищо; без Бог всичко е пусто“. Също така, те трябва да са категорични: „Без присъствието на Светия Дух няма да направя нищо и ако четенето на Божиите слова няма ефект, аз съм равнодушен към вършенето на каквото и да било“. Не се отдавайте на удоволствия. Жизненият опит идва от просветлението и напътствията на Бог и е кристализация на субективните ви усилия. Това, което трябва да изисквате от себе си, е следното: „Когато става въпрос за житейски опит, не мога да си позволя своеволия“.

Понякога, когато се намираш в необичайни условия, губиш присъствието на Бог и ставаш неспособен да почувстваш Бог, когато се молиш. Нормално е в такива моменти да изпитваш страх. Незабавно трябва да започнеш да търсиш. Ако не го направиш, Бог ще се отдалечи от теб и ще останеш без присъствието на Светия Дух — и освен това без делото на Светия Дух — за ден, два, дори за месец или два. В тези ситуации ставаш толкова невероятно безчувствен и отново попадаш в плен на Сатана, до степен, в която си способен да извършиш всякакви действия. Жадуваш за богатство, мамиш братята и сестрите си, гледаш филми и видеоклипове, играеш Махджонг^[а] и дори пушиш и пиеш без дисциплина. Сърцето ти се е отдалечило от Бог, тайно си тръгнал по свой път и произволно си осъдил Божието дело. В някои случаи хората падат толкова ниско, че не изпитват никакъв срам или смущение да извършат грехове от сексуално естество. Такъв човек е изоставен от Светия Дух; всъщност действието на Светия Дух отдавна отсъства от такъв човек. Можем само да видим как те затъват все по-дълбоко в поквара, докато ръцете на злото се протягат все по-надалеч. В крайна сметка те отричат съществуването на този път и са пленени от Сатана, докато съгрешават. Ако откриеш, че усещаш единствено присъствието на Светия Дух, но не усещаш делото на Светия Дух, това вече означава, че си в опасна ситуация. Когато не можеш да усетиш дори присъствието на Светия Дух, значи си на прага на гибелта. Ако не се покаеш, ще се завърнеш напълно при Сатана и ще бъдеш сред пропъдените. Така че, когато откриеш, че се намираш в състояние, в което усещаш единствено присъствието на Светия Дух (не грешиш, контролираш се и не правиш нищо, което да е явна съпротива срещу Бог), но не усещаш делото на Светия Дух (не се чувстваш развълнуван, когато се молиш, не получаваш осезаемо просветление или озарение, когато ядеш и пиеш Божиите слова, безразличен си към яденето и пиенето на Божиите слова, никога няма растеж в живота ти и отдавна си лишен от голямо озарение) — в такива моменти трябва да бъдеш по-предпазлив. Не бива да си угаждаш, не бива да даваш още свобода на собствения си характер. Присъствието на Светия Дух може да изчезне по всяко време. Ето защо подобна ситуация е толкова опасна. Ако се окажеш в такова състояние, опитай се да промениш ситуацията възможно най-скоро. Първо, трябва да кажеш молитва на покаяние и да помолиш Бог отново да разпростре милостта Си над теб. Моли се по-усърдно и смири сърцето си, за да ядеш и пиеш повече от Божиите слова. На тази основа трябва да прекарваш повече време в молитва; да удвоиш усилията си в пеенето, молитвата, яденето и пиенето на Божиите слова, и изпълнението на задълженията си. Когато си най-слаб, за Сатана е най-лесно да обладае сърцето ти. Когато това се случи, сърцето ти се отнема от Бог и се връща на Сатана, след което се лишаваш от присъствието на Светия Дух. В такива моменти е двойно по-трудно да си възвърнеш делото на Светия Дух. По-добре е да се стремиш към делото на Светия Дух, докато Той е все още с теб, което ще позволи на Бог да те дари с повече от Своето просветление и няма да Го накара да те изостави. Молитвата, пеенето на химни, изпълняването на задълженията ти, яденето и пиенето на Божиите слова — всичко това се прави, за да няма Сатана възможност да върши делото си и за да може Светият Дух да действа в теб. Ако не си възвърнеш делото на Светия Дух по този начин, ако просто чакаш, тогава възвръщането на делото на Светия Дух няма да бъде лесно, когато си загубил присъствието на Светия Дух, освен ако Светият Дух не те е развълнувал особено или ако не те озарил и просветлил специално. Дори и при това положение не отнема само ден или два, за да се възстанови състоянието ти, а понякога може да минат дори шест месеца, без да настъпи възстановяване. Това е така, защото хората са твърде снизходителни към себе си, не са способни да преживяват нещата по нормален начин и затова са изоставяни от Светия Дух. Дори и да си възвърнеш делото на Светия Дух, сегашното Божие дело все още може да не ти е съвсем ясно, защото си останал много назад в житейския си опит, сякаш си изостанал с десет хиляди мили. Това не е ли нещо ужасно? На такива хора обаче казвам, че не е твърде късно да се покаят сега, но има едно условие: трябва да работиш по-усърдно и да не се отдаваш на мързел. Ако други хора се молят пет пъти на ден, ти трябва да се молиш десет пъти; ако другите ядат и пият Божиите слова по два часа на ден, ти трябва да го правиш в продължение на четири или шест часа; и ако другите слушат химни по два часа, ти трябва да ги слушаш поне половин ден. Често заставай смирен пред Бог и мисли за Божията любов, докато не се развълнуваш, а сърцето ти се върне към Бог и вече не смееш да се отдалечиш от Бог — само тогава практиката ти ще даде резултат; само тогава ще можеш да възстановиш предишното си нормално състояние.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да навлезем в нормално състояние“)

Забележка:

а. Бел. прев.: Маа Джонг е популярна китайска игра.

Ежедневни Божии слова Откъс 413

Досега сте извървели само малка част от пътя си на вярващи в Бог и все още не сте поели по правилния път, затова още не можете да отговорите на Божия стандарт. В момента духовният ви ръст не е достатъчен, за да отговори на Божиите изисквания. Поради качествата ви и покварената ви природа вие винаги се отнасяте лекомислено към Божието дело и не проявявате сериозно отношение към него. Това е най-големият ви недостатък. Със сигурност никой човек не може да си обясни какъв е пътят, по който Светият Дух върви — повечето от вас не го разбират и не могат ясно да го видят. Нещо повече, повечето от вас не обръщат внимание на този въпрос, а още по-малко го приемат присърце. Ако продължавате по този начин, живеейки в неведение за делото на Светия Дух, тогава пътя, по който поемате като вярващи в Бог, ще бъде безполезен. Това е така, защото вие не правите всичко по силите си, за да се стремите да изпълните Божията воля и защото не съдействате достатъчно на Бог. Работата не е в това, че Бог не е работил върху теб или че Светият Дух не те е разчувствал, а в това, че си толкова небрежен, че не приемаш сериозно делото на Светия Дух. Трябва незабавно да промениш това положение и да вървиш по пътя, по който Светият Дух води хората. Това е главната тема за днес. „Пътят, по който Светият Дух води“ се отнася за постигане на просветление в духа; познаване на Божието слово; добиване на яснота за пътя напред; способност за навлизане стъпка по стъпка в истината и постигане на по-дълбоко познание за Бог. Пътят, по който Светият Дух води хората, е преди всичко път към по-ясно разбиране на Божието слово, без отклонения и погрешни схващания, и тези, които го вървят, вървят право по него. За да постигнете това, вие ще трябва да работите в хармония с Бог, да откриете правилната посока за практиката и да вървите по пътя, водени от Светия Дух. Това включва съдействие от страна на човека, т.е. какво трябва да направите, за да отговорите на Божиите изисквания към вас и как трябва да се държите, за да поемете по правилния път на вярата в Бог.

Да поемеш по пътя, воден от Светия Дух, може да ти изглежда сложно, но ще откриеш, че е много по-просто, когато пътят на практиката е ясен за теб. Истината е в това, че хората могат да направят всичко онова, което Бог изисква от тях — Той не изисква от тях нещо неизпълнимо. Във всички ситуации Бог се стреми да разреши проблемите на хората и да намери разрешение за грижите им. Всички вие трябва да разберете това: не разбирайте погрешно Бог. Хората биват водени според Божието слово по пътя, по който върви Светият Дух. Както вече споменахме, трябва да отдадете сърцето си на Бог. Това е необходимото условие за извървяване на пътя, по който Светият Дух води хората. Трябва да направите това, за да поемете по правилния път. Как човек съзнателно полага усилия, за да отдаде сърцето си на Бог? В ежедневието си, когато преживявате Божието дело и се молите на Бог, вие го правите небрежно — молите Му се, докато работите. Може ли това да се нарече отдаване на сърцето ви на Бог? Вие мислите за домашните дела или делата на плътта и така умът ви винаги е раздвоен. Може ли това да се счита за смиряване на сърцето ви в присъствието на Бог? Това е така, защото сърцето ти винаги се съсредоточава върху външни дела и не е в състояние да се върне обратно към Бог. Ако искаш сърцето ти наистина да е смирено пред Бог, тогава трябва да положиш усилия за съзнателно съдействие. Това означава, че всеки един от вас трябва да намери време за молитви, време, когато изоставя настрана хора, събития и неща; умиротворява сърцето си и се смирява пред Бог. Всеки трябва да си води свой собствен молитвен дневник, записвайки познанието си за Божието слово и начина, по който духът му е докоснат, независимо дали бележките са задълбочени или повърхностни; всеки трябва съзнателно да смири сърцето си пред Бог. Ако ти можеш да посветиш един или два часа всеки ден на истински духовен живот, тогава животът ти този ден ще бъде по-обогатен и сърцето ти ще бъде по-светло и ясно. Ако живееш такъв духовен живот всеки ден, тогава сърцето ти ще може отново да стане Божие притежание, духът ти ще укрепва все повече и повече, състоянието ти непрекъснато ще се подобрява, ще придобиеш още по-голяма способност да вървиш по пътя, по който Светият Дух те води, и Бог ще те награди с още повече благословения. Целта на вашия духовен живот е съзнателно да придобиете присъствието на Светия Дух. Тя не е да спазвате правила или да провеждате религиозни ритуали, а истински да действате в съгласие с Бог и истински да дисциплинирате тялото си — това е, което човек трябва да прави, така че приложете всички усилия за това. Колкото по-успешно е твоето съдействие и колкото повече усилия полагаш, толкова по-успешно сърцето ти ще може да се върне при Бог и толкова по-добре ще можеш да смириш сърцето си пред Него. В даден момент Бог ще спечели сърцето ти напълно. Никой няма да може да поколебае или да плени твоето сърце и ти ще принадлежиш изцяло на Бог. Ако вървиш по този път, тогава Божието слово ще ти се разкрива по всяко време и ще те просвещава за всичко, което не разбираш — всичко това може да бъде постигнато чрез твоето съдействие. Ето защо Бог винаги казва: „На всички, които постъпват в съгласие с Мен, ще въздам двойно“. Трябва ясно да видите този път. Ако искате да вървите по правилния път, тогава трябва да направите всичко, което е по силите ви, за да угодите на Бог. Трябва да направите всичко, което можете, за да придобиете духовен живот. В началото може да не постигнеш големи резултати, когато се стремиш да направиш всичко това, но не трябва да си позволяваш да регресираш или да се потопиш в негативизъм — трябва усилено да продължаваш да се стараеш! Колкото повече живееш духовен живот, толкова повече сърцето ти ще бъде изпълнено с Божиите слова: то винаги ще остане загрижено за тези въпроси и винаги ще носи това бреме. След това, чрез своя духовен живот, разкрий на Бог най-съкровената си истина, кажи Му какво си готов да направиш, за какво мислиш, какви са разбиранията и възгледите ти относно Неговото слово. Не укривай нищо, дори и най-малкия детайл! Учи се как на практика да изговаряш думите в сърцето си и да разкриваш на Бог истинските си чувства: ако всичко това е в сърцето ти, тогава непременно го изречи. Колкото повече говориш по този начин, толкова повече ще чувстваш Божията красота и сърцето ти все повече ще те тегли към Бог. Когато това се случи, ще почувстваш, че Бог ти е по-скъп от всичко друго. Никога няма да Го изоставиш, каквото и да става. Ако ежедневно практикуваш този вид духовна преданост и тя е винаги в ума ти, като се отнасяш към нея като към нещо, което е изключително важно в живота ти, тогава сърцето ти ще бъде изпълнено с Божието слово. Ето това означава да бъдеш докоснат от Светия Дух. Ще се почувстваш, сякаш сърцето ти винаги е било обладано от Бог, сякаш това, което обичаш, е винаги в сърцето ти. Никой не може да ти отнеме това. Когато то се случи, Бог наистина ще заживее в теб и мястото Му ще бъде в твоето сърце.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Нормалният духовен живот води хората по правилния път“)

Ежедневни Божии слова Откъс 414

Вярата в Бог изисква нормален духовен живот, който е основата за преживяването на Божиите слова и навлизането в реалността. Дали цялата ви сегашна практика на молитви, приближаване към Бог, пеене на химни, възхваляване, вглъбяване и размишление върху Божиите слова представлява „нормален духовен живот“? Като че ли никой от вас не знае. Нормалният духовен живот не се ограничава до практики като молитви, пеене на химни, участие в църковния живот и ядене и пиене на Божиите слова, а се състои в това да водите нов и изпълнен с жизненост духовен живот. Важното е не как практикувате, а какви плодове дава вашата практика. Повечето хора вярват, че нормалният духовен живот задължително включва молитви, пеене на химни, ядене и пиене на Божиите слова или размишляване върху тях, независимо дали тези практики действително имат някакъв ефект и дали водят до истинско разбиране. Тези хора се фокусират върху повърхностни процедури, без да се замислят за резултатите от тях; те са хора, които живеят в религиозни ритуали, а не хора, които живеят в църквата, а още по-малко са хора от царството. Техните молитви, пеене на химни и ядене и пиене на Божиите слова са просто следване на правила, извършвано по принуда и за да бъдат в крак с тенденциите, а не от желание или от сърце. Колкото и да се молят или пеят тези хора, техните усилия няма да донесат никакви плодове, защото практиката им се свежда до правилата и ритуалите на религията; всъщност те не практикуват Божиите слова. Те се съсредоточават само върху това да изтъкват как практикуват и се отнасят към Божиите слова като към правила, които трябва да се следват. Такива хора не прилагат Божиите слова на практика; те просто задоволяват плътта и вършат неща, които другите хора да видят. Всички тези религиозни правила и ритуали са човешки по произход; те не идват от Бог. Бог не следва правила, нито се подчинява на закони. Той по-скоро прави нови неща всеки ден и върши действителна работа. Подобно на хората в Тройно самостойната църква^[а], които се ограничават до практики като ежедневно посещаване на сутрешните служби, казване на вечерни молитви и молитви на благодарност преди хранене и изказване на благодарност за всичко — колкото и пъти да го правят и колкото и дълго да го правят, те няма да имат делото на Светия Дух. Когато хората живеят в рамките на правила и сърцата им са съсредоточени върху методите на практикуване, Светият Дух не може да работи, защото сърцата им са заети от правила и човешки представи. Затова Бог не е в състояние да се намеси и да работи върху тях и те могат единствено да продължат да живеят под контрола на законите. Такива хора завинаги остават неспособни да получат Божието одобрение.

Нормалният духовен живот е живот, живян пред Бог. Когато се моли, човек може да смири сърцето си пред Бог и чрез молитва може да потърси просветлението на Светия Дух, да познае Божиите слова и да разбере Божията воля. Като ядат и пият Неговите слова, хората могат да придобият по-ясно и по-задълбочено разбиране на текущото Божие дело. Те могат да получат и нов път за практикуване, вместо да се вкопчват в стария; всичко, което практикуват, ще бъде за постигане на развитие в живота. Що се отнася до молитвата, целта ѝ не е да изречете няколко хубаво звучащи думи или да избухнете в сълзи пред Бог, за да покажете колко сте Му задължени; по-скоро нейната цел е човек да се научи да използва духа, което му дава възможност да смири сърцето си пред Бог, да се научи да търси напътствия по всички въпроси в Божиите слова, така че сърцето му да бъде привличано към нова, ободрителна светлина всеки ден и така че човек да не бъде пасивен или мързелив, а да може да тръгне по правилния път към прилагането на Божиите слова на практика. Повечето хора в днешно време се съсредоточават върху методите на практикуване, но не го правят, за да преследват истината и да постигнат развитие в живота, и в това се състои грешката им. Има и такива, които са способни да получат нова светлина, но методите им на практикуване не се променят. Те носят със себе си старите си религиозни представи, но същевременно се стремят да приемат днешните Божии слова, вследствие на което получават пак доктрина, оцветена от религиозни представи; те просто не получават днешната светлина. В резултат на това техните практики са опетнени; те са същите стари практики в нови опаковки. Колкото и добре да практикуват, те са лицемери. Бог въвежда хората във вършенето на нови неща всеки ден, като изисква всеки ден да придобиват ново прозрение и разбиране и да не бъдат старомодни и стереотипни. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години, но методите ти на практикуване изобщо не са се променили, и ако си все още усърден и деен в повърхностни неща, но нямаш спокойно сърце, което да доведеш пред Бог, за да се насладиш на Неговите слова, тогава няма да получиш нищо. Когато става въпрос за приемане на ново Божие дело, ако не съставиш нов план, ако не практикуваш по нов начин и не преследваш ново разбиране, а вместо това се придържаш към старото и получаваш само ограничена нова светлина, без да променяш начина, по който практикуваш, тогава си като хората, които са само на думи в този поток; в действителност те са религиозни фарисеи извън потока на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За нормалния духовен живот“)

Забележка:

а. Бел. прев.: самоуправлявани и затворени за външни влияния църкви на самоиздръжка в Китайската народна република.

Ежедневни Божии слова Откъс 415

За да живее нормален духовен живот, човек трябва да може да получава нова светлина всеки ден и да се стреми към истинско разбиране на Божиите слова. Човек трябва да вижда истината ясно, да намира пътя на практикуване във всички неща, да открива нови въпроси, като чете Божиите слова всеки ден, и да осъзнава собствените си недостатъци, за да има копнеещо и търсещо сърце, което да движи цялото му същество, за да може да бъде смирен пред Бог през цялото време от страх да не изостане. Човек с такова копнеещо, търсещо сърце, който е готов непрекъснато да постига проникновение, е на правилния път към духовния живот. Тези, които са вдъхновени от Светия Дух, които желаят да се справят по-добре, които се стремят да бъдат усъвършенствани от Бог, които копнеят за по-дълбоко разбиране на Божиите слова, които не преследват свръхестественото, а плащат реална цена, които наистина са загрижени за Божията воля, които действително постигат проникновение, така че техните преживявания да са по-истински и реални, които не преследват празни думи и доктрини или не се стремят да усетят свръхестественото, които не се кланят на велики личности — това са тези, които са навлезли в нормалния духовен живот. Всичко, което правят, е с цел да постигнат по-нататъшно развитие в живота и да станат бодри и жизнени по дух; те винаги са в състояние активно да постигат навлизане. Без да го осъзнават, те прозират истината и навлизат в реалността. Хората, които имат нормален духовен живот, намират освобождаването и свободата на духа всеки ден и могат да практикуват Божиите слова свободно, така че да Го удовлетворят. Молитвата не е формалност или процедура за тези хора; всеки ден те могат да вървят в крак с новата светлина. Например, никой не може да обезпокои хората, които се учат да смиряват сърцата си пред Бог и чиито сърца могат да бъдат наистина смирени пред Бог. Никой човек, никое събитие и нищо не може да ограничи нормалния им духовен живот. Такова обучение цели да доведе до резултати, а не да кара хората да следват правила. Този вид практика не предполага следване на правила, а има за цел да насърчи развитието в човешкия живот. Ако гледаш на тази практика само като на правила, които да следваш, животът ти никога няма да се промени. Може да участваш в същата практика като другите, но докато те в крайна сметка успяват да вървят в крак с работата на Светия Дух, ти си пропъден от потока на Светия Дух. Не се ли самозалъгваш? Целта на тези думи е да дадат възможност на хората да смирят сърцата си пред Бог, да обърнат сърцата си към Бог, така че Божието дело в тях да бъде безпрепятствено и да постигне резултат. Едва тогава хората могат да постигнат съгласие с Божията воля.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За нормалния духовен живот“)

Ежедневни Божии слова Откъс 416

Вие не отдавате значение на молитвата в ежедневието си. Човек пренебрегва темата за молитвата. Някога молитвите бяха повърхностни, като човек просто извършваше механични движения пред Бог. Никой човек никога не е принасял изцяло сърцето си на Бог и не отправял истинска молитва към Него. Хората се молеха на Бог само когато възникваха беди. Молили ли сте се изобщо някога истински на Бог през всичките тези години? Имало ли е момент, в който сте плакали със сълзи на болка пред Него? Имало ли е момент, в който сте опознавали себе си пред Него? Разкривали ли сте някога сърцето си в молитва пред Бог? Молитвата се случва чрез практиката: ако обикновено не се молите у дома, няма как да се молите и в църквата, а ако обичайно не се молите на малки сбирки, няма да сте в състояние да се молите и на големи. Ако редовно не се приближавате до Бог или не размишлявате върху Божиите думи, тогава няма да имате какво да кажете, когато дойде време за молитва, а дори и да се молите, това ще е само на думи, няма да е истинска молитва.

Какво представлява истинската молитва? Тя е да казваш на Бог това, което е в сърцето ти, да общуваш с Него, докато вникваш в Неговата воля, да общуваш с Бог чрез Неговото слово, да се чувстваш особено близо до Него, да усещаш, че Той е там, пред теб, и да вярваш, че имаш какво да Му кажеш. Сърцето ти се чувства изпълнено със светлина и усещаш колко мил е Бог. Чувстваш се особено вдъхновен и братята и сестрите ти получават удовлетворение, когато те слушат. Те усещат, че думите, които изричаш, са същите като тези в техните сърца, които и те желаят да споделят, сякаш техните собствени думи излизат от теб. Това представлява истинската молитва. След като започнеш да отправяш истинска молитва, в сърцето ти ще има мир и то ще познае удовлетворението. Силата да обичаш Бог може да нарасне и ще почувстваш, че няма нищо по-ценно и значимо в живота от това да обичаш Бог. Всичко това доказва, че молитвите ти са били ефективни. Молил ли си се някога по такъв начин?

А какво да кажем за съдържанието на молитвата? Твоята молитва трябва да протича стъпка по стъпка, в съответствие с истинското състояние на сърцето ти и с делото на Светия Дух; ти идваш да беседваш с Бог съгласно Неговата воля и с това, което Той изисква от човека. Когато започнеш практиката на молитвата, първо отдай сърцето си на Бог. Не се опитвай да прозреш Божията воля — само се опитай да насочиш към Бог думите, които са в сърцето ти. Когато застанеш пред Него, говори по този начин: „Боже, едва днес осъзнавам, че не съм Ти се подчинявал. Аз съм напълно покварен и презрян. Само съм пропилявал живота си. От днес нататък ще живея за Теб. Ще водя смислен живот и ще изпълнявам Твоята воля. Нека Твоят Дух винаги да работи в мен, като непрекъснато ме озарява и просветлява. Нека нося силно и гръмко свидетелство пред Теб. Нека Сатана да види Твоята слава, Твоето свидетелство и доказателството за Твоя триумф, проявени в нас“. Когато се молиш по този начин, сърцето ти ще бъде напълно освободено. А след това то ще бъде по-близо до Бог и ако можеш да се молиш често по този начин, Светият Дух неизбежно ще работи в теб. Ако винаги призоваваш Бог по този начин и изразяваш решимостта си пред Него, ще дойде ден, когато тя ще бъде приемлива пред Него, а сърцето и цялото ти същество ще бъдат спечелени от Бог и в крайна сметка Той ще те направи съвършен. За вас молитвата е от изключителна важност. Когато се молиш и получаваш делото на Светия Дух, сърцето ти ще бъде развълнувано от Бог и ще се появи сила да Го обичаш. Ако не се молиш със сърцето си, ако не го отвориш за беседване с Бог, тогава Той няма как да работи в теб. Ако след като си се молил и си изрекъл думите на сърцето си Божият Дух не е започнал Своето дело и ти не си получил вдъхновение, това показва, че в сърцето ти липсва искреност, думите ти са неверни и все още нечисти. Ако след като си се молил имаш чувство на удовлетворение, значи молитвите ти са били приемливи за Бог и Светият Дух работи в теб. Като човек, който служи на Бог, ти не можеш да живееш без молитва. Ако наистина приемаш беседването с Бог като нещо значимо и ценно, тогава можеш ли да изоставиш молитвата? Никой не може да бъде без духовна връзка с Бог. Без молитва ти живееш в плътта, в робство на Сатана; без истинска молитва живееш под влиянието на тъмнината. Надявам се, че вие, братя и сестри, успявате да отправяте истински молитви всеки ден. Тук не става въпрос за следване на правилата, а за постигане на определен резултат. Готови ли сте да се откажете от малко сън и удоволствия, за да станете рано за сутрешните молитви и да се наслаждавате на Божиите думи? Ако се молиш с чисто сърце и ядеш и пиеш Божиите думи по този начин, ще бъдеш по-приемлив за Него. Ако всяка сутрин правиш това, ако всеки ден практикуваш отдаването на сърцето си на Бог, като общуваш и се приближаваш до Него, тогава твоето познание за Бог със сигурност ще се увеличи и ще можеш по-добре да вникваш в Божията воля. Ти казваш: „Боже! Готов съм да изпълня дълга си. В състояние съм само да посветя цялото си същество на Теб, за да можеш да печелиш слава от нас, за да можеш да се насладиш на свидетелството, което тази наша група носи. Умолявам Те да вършиш делото Си в нас, за да мога да стана способен истински да Те обичам, да Те удовлетворявам и да се стремя към Теб“. Като поемеш това бреме, Бог със сигурност ще те направи съвършен. Не трябва да се молиш само за собствена изгода, но трябва да се молиш и за да следваш Божията воля и да Го обичаш. Това е най-истинският вид молитва. Дали си човек, който се моли заради следването на Божията воля?

В миналото не знаехте как да се молите и пренебрегвахте молитвата. Сега трябва да направите всичко възможно, за да се научите. Ако не си в състояние да събереш в себе си силата да обичаш Бог, тогава как ще се молиш? Казваш: „Боже, сърцето ми не е способно да Те обича истински. Искам да Те обичам, но ми липсват сили. Какво трябва да направя? Отвори духовните ми очи и нека Твоят Дух въздейства на сърцето ми. Направи така, че като дойда пред Теб, да отхвърля всичко негативно, да престана да бъда ограничаван от каквито и да било хора, въпроси или неща и да разкрия напълно сърцето си пред Теб, и направи така, че да мога да Ти принеса цялото си същество. Както и да ме изпитваш, аз съм готов. Сега не обръщам внимание на бъдещите си перспективи и не съм под игото на смъртта. Със сърце, което Те обича, искам да търся пътя на живота. Всяко нещо, всичко — то е в Твоите ръце; съдбата ми е в Твоите ръце и Ти държиш самия ми живот в ръката Си. Сега се стремя да Те обичам и независимо от това дали Ти позволяваш да Те обичам, въпреки смущенията на Сатана, аз съм решен да Те обичам“. Моли се така, ако се сблъскаш с този проблем. Ако се молиш по този начин всеки ден, силата да обичаш Бог постепенно ще се усилва.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно практикуването на молитвата“)

Ежедневни Божии слова Откъс 417

Как човек да навлезе в истинска молитва?

Когато се молиш, трябва да имаш сърце, което е смирено и искрено пред Бог. Ти действително беседваш и се молиш с Бог — ти не трябва да се опитваш да Го подмамваш с красиви слова. Молитвата трябва да се съсредоточи върху това, което Бог иска да постигне в момента. Когато се молиш, помоли Бог да те дари с по-голямо просветление и озарение, да представиш пред Него реалното си състояние и проблеми, включително решението, което си взел пред Бог. Молитвата не се състои в следване на процедури, а в търсене на Бог с искрено сърце. Помоли Го да закриля сърцето ти, така че то често да е смирено пред Него; в средата, в която те е поставил, да познаеш себе си, да се презреш и да се откажеш от себе си, като по този начин си дадеш възможност да имаш нормални взаимоотношения с Бог и наистина да се превърнеш в човек, който обича Бог.

Каква е значимостта на молитвата?

Молитвата е един от начините, по които човек сътрудничи на Бог, тя е средство, чрез което човек призовава Бог, и е процес, при който Божият Дух въздейства на човек. Може да се каже, че тези, които не се молят, са мъртви хора, лишени от дух, което доказва, че им липсва способността да им бъде въздействано от Бог. Без молитва би било невъзможно да се води нормален духовен живот, а още по-малко да се поддържа работата на Светия Дух. Да бъдеш без молитва означава да прекъснеш връзката си с Бог и би било невъзможно да спечелиш Божията похвала. Когато човек е вярващ в Бог, колкото повече се моли, тоест колкото повече му въздейства Бог, толкова повече ще се изпълва с решителност и толкова по-способен ще бъде да получава ново просветление от Бог. В резултат на това такъв човек може много бързо да бъде усъвършенстван от Светия Дух.

Какъв ефект трябва да постигне молитвата?

Хората може да са способни да извършват молитвена практика и да разбират значимостта на молитвата, но не е лесно молитвата да бъде ефективна. Молитвата не се състои в това просто да извършваш механични движения, да следваш процедура или да рецитираш Божиите думи. Молитвата не е папагалско повтаряне на определени думи и не е подражание на другите. В молитвата човек трябва да достигне до състояние, в което сърцето му може да бъде отдадено на Бог, да отвори сърцето си, за да може да му бъде въздействано от Бог. За да бъде молитвата ефективна, тя трябва да се основава на четенето на Божиите думи. Само като се моли от дълбините на Божиите думи, човек може да получи по-голямо просветление и озарение. Проявите на истинската молитва са: да имаш сърце, което копнее за всичко, което Бог желае, и освен това да иска да изпълни това, което Той изисква; да ненавиждаш онова, което Бог ненавижда, и след това, надграждайки върху тази основа, да придобиеш известно разбиране за това и да имаш известно познание и яснота относно истините, които Бог излага. Когато след молитвата има решителност, вяра, знание и път за практикуване, само тогава тя може да се нарече истинска молитва и само този вид молитва може да бъде ефективен. И все пак молитвата трябва да бъде изградена върху насладата от Божиите думи, тя трябва да бъде установена върху основата на беседването с Бог в Неговите думи, а сърцето трябва да може да търси Бог и да се смири пред Него. Молитвата от този вид вече е навлязла в етапа на истинското общение с Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно практикуването на молитвата“)

Ежедневни Божии слова Откъс 418

Най-основното знание за молитвата:

1. Не казвай сляпо каквото ти дойде на ум. В сърцето ти трябва да има бреме, тоест трябва да имаш цел, когато се молиш.

2. Молитвата трябва да съдържа Божиите думи; тя трябва да се основава на Божиите думи.

3. Когато се молиш, не трябва да преразказваш остарели теми. Молитвите ти трябва да са свързани с актуалните Божии думи и когато се молиш, да споделяш с Бог най-съкровените си мисли.

4. Груповата молитва трябва да е съсредоточена около един център, който, разбира се, е настоящото дело на Светия Дух.

5. Всички хора трябва да се научат на застъпническа молитва. Това е също и начин да се покаже внимание към Божията воля.

Молитвеният живот на отделния човек се основава на разбирането на значимостта на молитвата и на основно познание за нея. В ежедневието се моли често за собствените си недостатъци, моли се, за да постигнеш промяна в своя живот нрав, и се моли въз основа на познаването на Божиите думи. Всеки човек трябва да установи свой собствен молитвен живот, да се моли заради познаването на Божиите думи и да се моли, за да търси познание за Божието дело. Разкрий личните си обстоятелства пред Бог и бъди истински, без да отделяш прекалено внимание на начина, по който се молиш. Основният въпрос е да постигнеш истинско разбиране и да придобиеш истинско изживяване от Божиите думи. Човек, който се стреми да навлезе в духовния живот, трябва да може да се моли по много различни начини. Тихата молитва, размишляването върху Божиите думи, опознаването на Божието дело — всичко това са примери за целенасочена работа на духовното общение в името на постигането на навлизане в нормалния духовен живот, което непрекъснато подобрява състоянието на човека пред Бог и го тласка към все по-голям напредък в живота. Накратко, всичко, което правиш, независимо дали ядеш и пиеш Божието слово, или се молиш тихо, или проповядваш на висок глас, е с цел да ти даде възможност да видиш ясно Божието слово, Неговото дело и онова, което Той иска да постигне в теб. Още по-важно е, че всичко, което правиш, е с цел да постигнеш стандартите, които Бог изисква, и да издигнеш живота си до нови висоти. Минимумът, който Бог изисква от човека, е да може да отвори сърцето си за Него. Ако човек отдава истинското си сърце на Бог и говори това, което наистина е в сърцето му, тогава Бог е готов да действа в него. Това, което Бог желае, не е измамното човешко сърце, а чисто и честно сърце. Ако човек не говори от сърцето си на Бог, тогава Бог няма да въздейства на сърцето му или да върши делото Си в него. Следователно същността на молитвата е да говориш на Бог от сърцето си, да Му разкажеш за своите недостатъци или непокорен нрав, да се откриеш напълно пред Него; само тогава Бог ще се заинтересува от твоите молитви, иначе ще скрие лицето Си от теб. Минималният критерий за молитва е да можеш да запазиш сърцето си пред Бог смирено и то да не се отдалечава от Бог. Възможно е по време на тази фаза да не получиш по-ново или по-висше прозрение, но тогава трябва да използваш молитвата, за да запазиш съществуващото положение — не трябва да се връщаш назад. Това е най-малкото, което трябва да постигнеш. Ако не можеш да постигнеш дори това, то това доказва, че духовният ти живот не е в правилния път. В резултат на това няма да можеш да се придържаш към видението, което си имал в началото, ще загубиш вяра в Бог и впоследствие решителността ти ще се изгуби. Един от признаците за това дали си навлязъл в духовния живот е да видиш дали молитвите ти са в правилния път. Всички хора трябва да навлязат в тази реалност; всички те трябва да свършат работата по съзнателното си самообучение в молитва, не да чакат пасивно, а съзнателно да се стремят да бъдат под въздействието на Светия Дух. Само тогава те ще бъдат хора, които наистина търсят Бог.

Когато започнете да се молите, не се изсилвай с надеждата да да постигнеш всичко с един замах. Не можеш да отправяш екстравагантни искания с очакването, че веднага щом отвориш уста, Светият Дух ще започне да ти въздейства, или че ще получиш просветление и озарение, или пък че Бог ще излее благодат върху теб. Това няма да се случи; Бог не прави свръхестествени неща. Бог приема молитвите на хората, когато прецени, че е време, и понякога изпитва вярата ти, за да види дали си Му предан. Когато се молиш, трябва да имаш вяра, постоянство и решителност. Повечето хора, когато тепърва започват да се обучават, се отчайват, защото не биват докоснати от Светия Дух. Така няма да стане! Трябва да си упорит; трябва да се съсредоточиш върху това да усещаш въздействието на Светия Дух и да търсиш и изследваш. Понякога пътят на практиката ти не е правилен, а понякога личните ти мотиви и представи не могат да издържат пред Бог и затова Божият Дух не успява да те докосне. В други случаи Бог наблюдава дали си предан, или не. Накратко, при обучението си трябва да положиш по-значими усилия. Ако откриеш, че се отклоняваш от пътя на своята практика, можеш да промениш начина, по който се молиш. Стига да търсиш с искрено сърце и да копнееш да получиш, тогава Светият Дух със сигурност ще те отведе в тази реалност. Понякога се молиш с искрено сърце, но не чувстваш да си бил докоснат. В такива моменти трябва да разчиташ на вярата, като се уповаваш на това, че Бог бди над твоите молитви; трябва да имаш постоянство в молитвите си.

Бъди честен човек; моли Бог да те избави от измамата в сърцето ти. Винаги се пречиствай чрез молитва, бъди движен от Божия Дух чрез молитва и нравът ти постепенно ще се промени. Истинският духовен живот е живот в молитва — това е живот, докоснат от Светия Дух. Да си докоснат от Светия Дух е процес на промяна на човешкия нрав. Живот, който не е движен от Светия Дух, не е духовен живот, а живот единствено на религиозен ритуал. Само онези, които често са под въздействието на Светия Дух и са просветени и озарени от Него, са навлезли в духовния живот. Човешкият нрав постоянно се променя, когато човек се моли. Колкото повече го докосва Божият Дух, толкова по-активен и покорен става той. Така и сърцето му постепенно ще се пречисти, а нравът му постепенно ще се промени. Такъв е ефектът от истинската молитва.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно практикуването на молитвата“)

Ежедневни Божии слова Откъс 419

Никоя стъпка не е по-важна за навлизането в Божиите думи от това да смириш сърцето си в Негово присъствие. Това е урок, от който всички хора имат спешна нужда в момента. Начините за навлизане в смиряване на сърцето ти пред Бог са следните:

1. Отдалечи сърцето си от външните въпроси. Бъди смирен пред Бог и отдай цялото си внимание на молитвата към Бог.

2. Със смирено пред Бог сърце яж, пий и се наслаждавай на Божиите думи.

3. Съсредоточи се и размишлявай върху Божията любов и разсъждавай върху Божието дело в сърцето си.

Започни от аспекта на молитвата. Моли се с цялото си внимание и в определени часове. Независимо от това колко си притиснат от времето, колко е натоварена работата ти или какво ти се случва, моли се всеки ден както обикновено, и яж и пий Божиите думи както обикновено. Докато ядеш и пиеш Божиите думи, независимо от заобикалящата те среда, духът ти ще изпитва голямо удоволствие и хората, събитията или нещата около теб няма да те притесняват. Когато обичайно размишляваш за Бог в сърцето си, това, което се случва навън, не може да те обезпокои. Ето какво означава да притежаваш духовен ръст. Започни с молитва: смирената молитва пред Бог е най-плодотворна. След това яж и пий Божиите думи, търси светлината в Божиите думи, като размишляваш върху тях, намери пътя за практикуване, опознай Божията цел в изговарянето на Неговите думи и ги разбери без отклонения. Обикновено би трябвало да е нормално да можеш да се приближиш към Бог в сърцето си, да размишляваш върху Божията любов и да разсъждаваш върху Божиите думи, без да бъдеш обезпокояван от външни неща. Когато сърцето ти е постигнало определена степен на спокойствие, ще можеш да размишляваш тихо и, вътре в себе си, да разсъждаваш върху Божията любов и да се приближиш истински до Него, независимо от обкръжението си, докато накрая стигнеш до момента, в който в сърцето ти се появи възхвала, която е по-добра дори от молитва. Тогава ще се сдобиеш с определен духовен ръст. Ако успееш да постигнеш описаните по-горе състояния, това ще бъде доказателство, че сърцето ти наистина е смирено пред Бог. Това е първият основен урок. Едва когато хората могат да застанат смирени пред Бог, те могат да бъдат докоснати от Светия Дух, да бъдат просветени и озарени от Светия Дух и едва тогава могат да имат истинско общение с Бог, както и да разберат Божията воля и напътствията на Светия Дух. Тогава те ще са навлезли в правия път на своя духовен живот. Когато обучението им за живот пред Бог е достигнало определена дълбочина и те са способни да се откажат от себе си, да се презрат и да живеят в Божиите думи, тогава сърцата им наистина са смирени пред Бог. Способността да презираш себе си, да проклинаш себе си и да се откажеш от себе си е резултат, постигнат чрез Божието дело, и не може да бъде постигнат самостоятелно от хората. Затова, да практикуват смиряване на сърцето си пред Бог, е урок, който хората трябва да усвоят незабавно. Някои хора не само че обикновено не могат да бъдат смирени пред Бог, но не могат да смирят сърцата си пред Бог дори и когато се молят. Това никак не отговаря на Божиите стандарти! Нима можеш да бъдеш воден от Светия Дух, ако сърцето ти не може да бъде смирено пред Бог? Ако си човек, който не може да бъде смирен пред Бог, ти си склонен да се разсейваш, ако някой дойде или когато другите говорят, и умът ти може да се отклони, когато другите правят нещо и в такъв случай не живееш в Божието присъствие. Ако сърцето ти наистина е смирено пред Бог, няма да бъдеш обезпокояван от нищо, което се случва във външния свят, нито от човек, събитие или от каквото и да е. Ако си навлязъл в това, тогава тези негативни състояния и всички негативни неща — човешки представи, философии за живот, противоестествени отношения между хората, идеи, мисли и т.н. — естествено ще изчезнат. Тъй като винаги размишляваш върху Божиите думи, а сърцето ти винаги се приближава към Бог и винаги е заето с Божиите думи в този момент, несъзнателно ще се отървеш от тези негативни неща. Когато те занимават нови и положителни неща, за негативните стари неща няма да има място, така че не им обръщай внимание. Не е нужно да полагаш усилия, за да ги контролираш. Трябва да се съсредоточиш върху това да бъдеш смирен пред Бог, възможно най-много да ядеш, да пиеш и да се наслаждаваш на Божиите думи, възможно най-много да пееш химни във възхвала на Бог и да дадеш възможност на Бог да работи върху теб, защото сега Бог иска лично да усъвършенства човека и Той иска да спечели сърцето ти; Неговият Дух води сърцето ти и ако, следвайки напътствията на Светия Дух, достигнеш до живот в Божието присъствие, ще удовлетвориш Бог. Ако се съсредоточиш върху това да живееш в Божието слово и да участваш в повече разговори за истината, за да получиш просветление и озарение от Светия Дух, тогава всички тези религиозни представи, самоправедността и самомнението ти ще изчезнат и ще знаеш как да отдадеш всичко от себе си на Бог, как да обичаш Бог и как да удовлетвориш Бог. И без да го осъзнаваш, нещата, които не са свързани с Бог, ще изчезнат напълно от съзнанието ти.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За смиряването на сърцето ти пред Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 420

Да размишляваш и да се молиш над Божиите думи, докато ядеш и пиеш Неговите думи, е първата стъпка към смирението пред Бог. Ако наистина можеш да застанеш смирен пред Бог, тогава просветлението и озарението на Светия Дух ще бъдат с теб. Целият духовен живот се постига чрез смирение в Божието присъствие. Когато се молиш, трябва да си смирен пред Бог и едва тогава можеш да бъдеш воден от Светия Дух. Когато си смирен пред Бог, когато ядеш и пиеш Божиите думи, можеш да бъдеш просветлен и озарен и да постигнеш истинско разбиране на Божиите думи. Когато, по време на обичайните си дейности на размисъл, общуване и приближаване към Бог, в сърцето си се чувстваш смирен в Божието присъствие, ще можеш да се наслаждаваш на истинска близост с Бог, да разбираш истински Божията любов и Неговото дело и да покажеш истинско внимание и грижа към Божиите намерения. Колкото по-смирен можеш да си пред Бог обикновено, толкова по-озарен ще бъдеш и толкова по-добре ще можеш да разбереш собствения си покварен нрав, какво ти липсва, в какво трябва да навлезеш, каква функция трябва да изпълняваш и в какво се състоят твоите недостатъци. Всичко това се постига чрез смирение в Божието присъствие. Ако наистина достигнеш дълбочина в смирението си пред Бог, ще можеш да разбереш някои тайни на духа, да разбереш какво иска да извърши в теб Бог в този момент, да постигнеш по-дълбоко разбиране на Божиите думи, да разбереш най-същественото от Божиите думи, духа на Божиите думи, същността на Божиите думи и ще можеш да видиш пътя на практикуване по-ясно и по-точно. Ако не успееш да постигнеш достатъчна дълбочина в смирението на духа си, ще бъдеш само леко докоснат от Светия Дух; ще се почувстваш по-силен отвътре и ще усетиш известна наслада и мир, но няма да разбереш нищо по-дълбоко. Казвал съм и преди: ако хората не използват цялата си сила, ще им бъде трудно да чуят гласа Ми или да видят лицето Ми. Това се отнася до постигането на дълбочина в смирението пред Бог, а не до полагане на повърхностни усилия. Човек, който наистина е смирен в Божието присъствие, е способен да се освободи от всички светски връзки и да постигне притежание от Бог. Всички, които не могат да бъдат смирени в Божието присъствие, без съмнение са разпуснати и необуздани. А всички, които могат да са смирени пред Бог, са онези, които са благочестиви пред Бог и които копнеят за Бог. Само онези, които са смирени пред Бог, ценят живота, ценят общението в духа, жадуват за Божиите думи и се стремят към истината. Който не цени смирението пред Бог и не практикува смирение пред Бог, е суетен и повърхностен, той е привързан към света и е без живот; дори и да твърди, че вярва в Бог, това е само на думи. Онези, които Бог усъвършенства и допълва накрая, са хора, които могат да са смирени в Неговото присъствие. Затова онези, които са смирени пред Бог, са удостоени с истинска благословия. Хората, които едва отделят време да ядат и пият Божиите думи през деня, които са заети с външни дела и не отдават голямо значение на навлизането в живота — всички те са лицемери без перспектива за бъдещо израстване. Божият народ е този, който може да бъде смирен пред Бог и който може истински да общува с Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За смиряването на сърцето ти пред Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 421

За да застанеш пред Бог и да приемеш Неговите думи за свой живот, първо трябва да се смириш пред Бог. Едва когато си смирен пред Бог, Бог ще те просвети и ще ти даде знание. Колкото по-смирени са хората пред Бог, толкова по-способни са да получат Божието просветление и озарение. Всичко това изисква хората да имат благочестие и вяра; само така могат да бъдат усъвършенствани. Основният урок за навлизане в духовния живот е да си смирен в Божието присъствие. Само ако си смирен в Божието присъствие, цялото ти духовно обучение ще даде резултат. Ако сърцето ти не е способно да бъде смирено пред Бог, няма да си в състояние да получиш делото на Светия Дух. Ако сърцето ти е смирено пред Бог, независимо какво правиш, ти живееш в Божието присъствие. Ако сърцето ти е смирено пред Бог и се приближава към Бог, независимо какво правиш, това доказва, че си човек, който е смирен пред Бог. Ако, когато говориш с други или докато се разхождаш, можеш да кажеш: „Сърцето ми се приближава към Бог, а не е съсредоточено върху външни неща и аз мога да съм смирен пред Бог“, това значи, че си човек, който е смирен пред Бог. Не се занимавай с нищо, което привлича сърцето ти към външни неща, или с хора, които отделят сърцето ти от Бог. Остави настрана и стой далеч от всичко, което може да смути сърцето ти от близостта с Бог. Това е от по-голяма полза за живота ти. Именно сега е времето за великото дело на Светия Дух, времето, когато Бог лично усъвършенства хората. Ако в този момент не можеш да бъдеш смирен пред Бог, значи не си човек, който ще се завърне пред Божия престол. Ако се стремиш към неща, различни от Бог, няма как да бъдеш усъвършенстван от Бог. Онези, които могат да чуят такива слова от Бог и въпреки това не успеят да се смирят пред Него днес, са хора, които не обичат истината и не обичат Бог. Ако не отдадеш себе си в този момент, какво чакаш? Да отдадеш себе си означава да смириш сърцето си пред Бог. Това би било истинско отдаване. Който истински отдава сърцето си на Бог сега, е сигурен, че ще бъде направен пълноценен от Бог. Нищо, независимо какво е то, не може да те разтревожи; независимо дали те кастрят или се разправят с теб, или дали се сблъскваш с неудовлетвореност или неуспех, сърцето ти винаги трябва да е смирено пред Бог. Независимо от това как хората се отнасят с теб, сърцето ти трябва да е смирено пред Бог. Независимо от обстоятелствата, с които се сблъскваш — независимо дали си обзет от несгоди, или си подложен на страдание, преследване или различни изпитания — сърцето ти винаги трябва да е смирено пред Бог; такъв е пътят към съвършенството. Едва когато си истински смирен пред Бог, сегашните Божии думи ще ти станат ясни. Тогава ще можеш да практикуваш по-правилно и без отклонение озарението и просветлението на Светия Дух, да разбереш с по-голяма яснота Божиите намерения, които ще дадат по-ясна посока на твоята служба, да схванеш по-точно ръководството и напътствията на Светия Дух и да бъдеш сигурен, че живееш в съответствие с напътствията на Светия Дух. Това е резултатът, който се постига с истинско смирение пред Бог. Когато хората не са наясно с Божиите думи, нямат път за практикуване, не успяват да разберат Божиите намерения или им липсват принципите на практикуване, това е, защото сърцата им не са смирени пред Бог. Целта на това да бъдеш смирен пред Бог е да бъдеш сериозен и прагматичен, да търсиш точност и прозрачност в Божиите думи и накрая да стигнеш до разбиране на истината и познаване на Бог.

Ако сърцето ти често не е смирено пред Бог, Бог няма как да те усъвършенства. Да нямаш решителност е равносилно на това да нямаш сърце, а човек без сърце не може да бъде смирен пред Бог; такъв човек не знае колко работа върши Бог и колко говори, нито знае как да практикува. Нима това не е човек без сърце? Може ли човек без сърце да бъде смирен пред Бог? Бог няма как да усъвършенства хората без сърце — те не се различават от товарните животни. Бог говори толкова ясно и прозрачно, но сърцето ти все така не се трогва, а ти оставаш неспособен да се смириш пред Бог. Нима не си безмълвен звяр? Някои хора се заблуждават в практикуването на смирение в Божието присъствие. Когато е време за готвене, те не готвят, а когато е време за домакинска работа, не я вършат, а просто продължават да се молят и да се съсредоточават. Да бъдеш смирен пред Бог не означава да не готвиш, да не вършиш домакинска работа или да не живееш живота си; по-скоро означава да можеш да смириш сърцето си пред Бог във всички нормални състояния и да има място за Бог в сърцето ти. Когато се молиш, трябва да коленичиш правилно пред Бог, за да се молиш; когато вършиш домакинска работа или приготвяш храна, смири сърцето си пред Бог, размишлявай върху Божиите думи или пей химни. Независимо от ситуацията, в която се намираш, трябва да имаш свой собствен начин да практикуваш, трябва да направиш всичко възможно да се приближиш към Бог и да се опиташ с всички сили да смириш сърцето си пред Бог. Когато обстоятелствата го позволяват, се моли съсредоточено, а когато обстоятелствата не го позволяват, се приближи към Бог в сърцето си, докато вършиш текущата си задача. Когато можеш да ядеш и пиеш Божиите думи, яж и пий Неговите думи; когато можеш да се молиш, се моли; когато можеш да размишляваш за Бог, размишлявай за Него. С други думи, направи всичко възможно, за да се подготвиш за навлизане в зависимост от твоята среда. Някои хора могат да бъдат смирени пред Бог, когато всичко е наред, но щом нещо се случи, умът им се разсейва. Това не е смирение пред Бог. Правилният начин да се прави е следният: при никакви обстоятелства сърцето на човек да не се отдалечава от Бог и да не се смущава от външни хора, събития или неща, и само тогава той е човек, който наистина е смирен пред Бог. Някои хора казват, че когато се молят на събиране, сърцата им могат да бъдат смирени пред Бог, но когато разговарят с други, те не са в състояние да бъдат смирени пред Бог и мислите им се развихрят. Това не е смирение пред Бог. В днешно време повечето хора се намират в такова състояние — сърцата им не винаги могат да са смирени пред Бог. Затова трябва да положите повече усилия, да се упражнявате в тази област, да навлезете стъпка по стъпка в правилния път на житейския опит и да поемете по пътя на усъвършенстването ви от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За смиряването на сърцето ти пред Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 422

Божието дело и слово имат за цел да предизвикат промяна в нрава ви; целта на Бог не е просто да ви накара да разберете или познаете Неговото дело и слово. Това не е достатъчно. Ти си човек, който има способността да разбира, така че не би трябвало да имаш трудности при осъзнаването на Божието слово, защото по-голямата част от него е написана на човешки език и Той говори много ясно. Например ти си напълно способен да научиш какво е това, което Бог иска да разбереш и практикуваш; това е нещо, което един нормален човек, който притежава способността да разбира, би трябвало да е в състояние да направи. По-специално думите, които Бог казва в днешния етап, са особено ясни и прозрачни и Той посочва много неща, които хората не са взели предвид, както и всякакви човешки състояния. Думите Му са всеобхватни и ясни като светлината на пълната луна. Така че сега хората разбират много неща, но все още нещо липсва — да прилагат думите Му на практика. Хората трябва да изпитат всички аспекти на истината в детайли, да я изследват и търсят в по-големи подробности, а не просто да чакат да погълнат всичко, което им се предоставя; в противен случай те не са нищо повече от паразити. Познават Божието слово, но не го прилагат на практика. Този тип хора не обичат истината и в крайна сметка ще бъдат пропъдени. За да бъдете като Петър от 90-те години на 20-и век, всеки от вас трябва да практикува Божието слово, да има истинско навлизане в изживяванията си и да придобива все повече и повече просветление в сътрудничеството си с Бог, което ще бъде от все по-голяма помощ в собствения ви живот. Ако сте прочели много от Божието слово, но разбирате само смисъла на думите и ви липсва пряко познание чрез практическите ви изживявания, тогава няма да познавате Божието слово. Що се отнася до теб, Божието слово не е живот, а само безжизнени думи. А ако живееш само в съблюдаване на безжизнени думи, тогава не можеш да схванеш същността на Божието слово, нито ще разбереш Неговата воля. Само когато преживееш Неговото слово в реалните си изживявания, духовният смисъл на Божието слово ще се отвори пред теб и само чрез опита ще можеш да вникнеш в духовния смисъл на много истини и да разкриеш тайните на Божието слово. Ако не го прилагаш на практика, тогава колкото и да е ясно Неговото слово, всичко, което си схванал, са празни думи и доктрини, които са се превърнали в религиозни разпоредби за теб. Не правеха ли точно това фарисеите? Ако практикувате и преживявате Божието слово, то се превръща в практическо за вас; ако не се стремиш да го практикуваш, тогава Божието слово за теб е само една легенда за третото небе. Всъщност процесът на вярване в Бог е процесът на преживяване на Неговото слово и на спечелването ви от Бог, или казано по-ясно, да вярваш в Бог означава да имаш познанието и разбирането на Неговото слово и да го преживяваш и живееш; такава е реалността зад вашата вяра в Бог. Ако вярвате в Бог и се надявате на вечен живот, без да се стремите да практикувате Божието слово и да навлезете в истината реалност, тогава сте глупави. Това би било като да отидете на пиршество и само да гледате храната и да научите наизуст имената на вкусните неща, без всъщност да опитате нищо от тях; това би било все едно да не ядете и да не пиете нищо от трапезата. Не бихте ли били глупаци тогава?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „След като разберете истината, трябва да я приложите на практика“)

Ежедневни Божии слова Откъс 423

Истината, която човекът трябва да притежава, се намира в Божието слово и тя е истината, която е най-благотворна и полезна за човечеството. Тя е отварата и храната, от които се нуждаят вашите тела — нещо, което помага на човека да възстанови нормалната си човешка природа. Това е истина, която човек трябва да притежава. Колкото повече практикувате Божието слово, толкова по-бързо ще разцъфва животът ви и толкова по-ясна ще става истината. Колкото повече израствате духовно, толкова по-ясно ще виждате нещата от духовния свят и толкова повече сили ще имате, за да триумфирате над Сатана. Голяма част от истината, която не разбирате, ще стане ясна, когато практикувате Божието слово. Повечето хора се задоволяват с това просто да разбират текста на Божието слово и се съсредоточават върху това да познават доктрини, вместо да задълбочават опита си на практика, но не е ли това пътят на фарисеите? Така че как може фразата „Божието слово е живот“ да е реална за тях? Животът на човек не може да се развива просто чрез четене на Божието слово, а само когато Божието слово се прилага на практика. Ако вярваш, че разбирането на Божието слово е всичко, което е необходимо, за да имаш живот и духовен ръст, тогава твоето разбиране е изкривено. Истинското разбиране на Божието слово се постига, когато практикуваш истината, и трябва да разбереш, че „истината може да бъде разбрана само ако бъде прилагана на практика“. Днес, след като си прочел Божието слово, можеш само да кажеш, че го познаваш, но не можеш да кажеш, че го разбираш. Някои казват, че единственият начин да практикуваш истината е първо да я разбереш, но това е само частично вярно и със сигурност не е напълно точно. Преди да имаш познание за дадена истина, ти не си я изпитал. Чувството, че разбираш нещо, което чуваш в проповедта, не е истинско разбиране — това е просто възприемане на буквалните думи на истината, но не е същото като разбиране на истинското значение на тази истина. Повърхностното познаване на истината не означава, че действително я разбираш или имаш познания за нея; истинското ѝ значение идва от изживяването ѝ. Следователно само когато изживееш истината, можеш да я разбереш, и само тогава можеш да вникнеш в скритите ѝ части. Задълбочаването на изживяването е единственият начин да схванеш оттенъците и да разбереш същността на истината. Следователно можеш да отидеш навсякъде с истината, но ако тя не живее в теб, тогава не си и помисляй да се опитваш да убеждаваш дори членовете на семейството си, а камо ли пък религиозните хора. Без истината вие сте като пърхащи снежинки, но с нея можеш да си щастлив и свободен и никой не може да те нападне. Колкото и силна да е една теория, тя не може да победи истината. С истината може да се разклати самият свят, а планините и моретата да се преместят, докато липсата ѝ може да накара здравите градски стени да бъдат издълбани от червеи и превърнати в руини. Това е очевиден факт.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „След като разберете истината, трябва да я приложите на практика“)

Ежедневни Божии слова Откъс 424

В текущия етап е от жизненоважно значение първо да познаете истината, а след това да я приложите на практика и вследствие на това да се въоръжите с истинското ѝ значение. Точно това трябва да се стремите да постигнете. Вместо просто да се стремиш да накараш другите да следват думите ти, трябва да ги убедиш да следват примера ти. Само по този начин можеш да откриеш нещо смислено. Независимо какво те сполетява, независимо с кого се сблъскваш, стига да притежаваш истината, ще успееш да устоиш. Божието слово е това, което носи живот на човека, а не смърт. Ако след като прочетеш Божието слово, не се съживиш, а все още си мъртъв, значи нещо не е наред с теб. Ако след известно време си прочел много от Божието слово и си чул много практически проповеди, но все още се намираш в състояние на смърт, то това е доказателство, че ти не си човек, който цени истината, нито пък си човек, който се стреми към нея. Ако наистина се стремяхте да спечелите Бог, нямаше да се съсредоточавате върху това да усвоявате доктрини и да използвате възвишени учения, за да проповядвате на другите, а вместо това щяхте да се съсредоточите върху изживяването на Божието слово и прилагането на истината на практика. Не трябва ли именно към това да се стремите да навлезете в момента?

Бог има ограничено време, за да извърши Своето дело в човека, така че какъв ще е резултатът, ако не Му сътрудничиш? Защо Бог винаги иска от вас да практикувате Неговото слово, след като го разберете? Защото Той ви е разкрил Своите думи, а следващата ви стъпка е действително да ги практикувате. Когато упражнявате словата Му, Бог ще извърши работата по просветлението и напътствието. Ето как трябва да се прави това. Божието слово позволява на човека да разцъфти в живота и да не притежава елементи, които биха могли да го накарат да се отклони или да стане пасивен. Ти казваш, че си чел Божието слово и си го практикувал, но все още не си получил никакво въздействие от Светия Дух. Думите ти могат да заблудят само едно дете. Другите хора може и да не знаят дали намеренията ти са праведни, но мислиш ли, че е възможно Бог да не знае? Как става така, че другите практикуват Божието слово и получават просветлението на Светия Дух, а ти практикуваш Неговото слово и не получаваш просветление? Притежава ли Бог емоции? Ако намеренията ти са наистина правдиви и си отзивчив, тогава Божият Дух ще бъде с теб. Някои хора винаги искат да забият собственото си знаме, но защо Бог не им позволява да се издигнат и да водят църквата? Други просто изпълняват задачите и задълженията си и преди да се усетят, са получили Божието одобрение. Как е възможно това? Бог изпитва най-съкровените кътчета на сърцето и хората, които се стремят към истината, трябва да го правят с правилни намерения. Хората, които нямат правилни намерения, не могат да устоят. В същността си целта ви е да позволите на Божието слово да подейства вътре във вас. С други думи, целта е да имате истинско разбиране за Божието слово при практикуването му. Може би способността ви да разбирате Божието слово е слаба, но когато го практикувате, Той може да поправи този недостатък, така че не само трябва да знаете много истини, но и да ги прилагате. Това е най-важният приоритет, който не може да се пренебрегне. През тридесет и трите си години и половина Исус понесе много унижения и много страдания. Той изстрада толкова много просто защото практикуваше истината, изпълняваше Божията воля във всичко и се грижеше единствено за нея. Това са страдания, които Той не би претърпял, ако знаеше истината, без да я практикува. Ако Исус беше следвал ученията на юдеите и беше последвал фарисеите, тогава нямаше да страда. От делата на Исус можеш да научиш, че ефективността на Божието дело върху човека идва от сътрудничеството на самия човек и това е нещо, което трябва да приемете. Щеше ли Исус да страда така, както страда на кръста, ако не беше практикувал истината? Щеше ли да се моли с такава скръбна молитва, ако не беше действал в съответствие с Божията воля? Затова вие трябва да страдате в името на практикуването на истината — това е видът страдание, през което човек трябва да премине.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „След като разберете истината, трябва да я приложите на практика“)

Ежедневни Божии слова Откъс 425

На практика спазването на заповедите трябва да е свързано с практикуването на истината. Едновременно със спазването на заповедите човек трябва да практикува истината. Когато практикува истината, човек не трябва да нарушава принципите на заповедите или да им противоречи; трябва да вършиш това, което Бог изисква от теб. Спазването на заповедите и упражняването на истината са взаимносвързани, те не си противоречат. Колкото повече практикуваш истината, толкова по-способен си да спазваш същността на заповедите. Колкото повече практикуваш истината, толкова повече ще разбираш Божието слово, изразено в заповедите. Практикуването на истината и спазването на заповедите не са противоречащи си действия — те са взаимносвързани. В началото човек можеше да практикува истината и да получава просвещение от Светия Дух само след като е спазвал заповедите, но не това беше първоначалното намерение на Бог. Бог иска от теб да вложиш сърцето си в поклонение пред Него, а не просто да се държиш добре. Все пак трябва да спазваш заповедите поне повърхностно. Постепенно и чрез опита си, след като започнат да разбират Бог по-добре, хората ще престанат да се бунтуват против Него и да Му се съпротивляват и няма да имат повече съмнения в делото Му. Това е единственият начин, по който хората могат да спазват същността на заповедите. Следователно, само спазването на заповедите без практикуване на истината не е ефективно и не представлява истинско поклонение пред Бог, защото все още не си постигнал истински духовен ръст. Спазването на заповедите без истината се свежда единствено до строго следване на правилата. По този начин заповедите биха станали закон за теб, което няма да ти помогне да израснеш житейски. Напротив, те ще ти станат бреме и ще те вържат здраво като законите от Стария завет, а това ще те накара да изгубиш присъствието на Светия Дух. Затова само като практикуваш истината, ще можеш да спазваш заповедите ефективно, а трябва да спазваш заповедите, за да практикуваш истината. В процеса на спазване на заповедите ще практикуваш още повече истини, а когато практикуваш истината, ще получиш още по-дълбоко разбиране за действителното значение на заповедите. Целта и смисълът на изискването на Бог човек да спазва заповедите не е просто да го накара да следва правилата, както може би той смята, а по-скоро засяга навлизането му в живота. Степента на твоето израстване в живота определя степента, в която ще можеш да спазваш заповедите. Въпреки че заповедите са дадени на човека, за да ги спазва, същността им става явна за човека само чрез неговия житейски опит. Повечето хора смятат, че като спазват заповедите добре, това означава, че са „напълно подготвени и остава само да бъдат грабнати“. Това е една екстравагантна идея, която не е в съгласие с Божията воля. Хората, които казват това, не желаят да напредват и пожелават плътта. Това е глупост! То не е в съответствие с реалността! Божията воля не е само да се практикува истината, без да се спазват заповедите. Хората, които постъпват така, са като сакати — сякаш са без един крак. Само спазването на заповедите, както се спазват правила, но без да притежаваш истината, също не може да изпълни Божията воля; човекът, постъпващ по този начин, е своего рода инвалид, също като човек без едно око. Може да се каже, че ако спазваш заповедите добре и получиш ясно разбиране за практическия Бог, ще притежаваш истината; казано относително, ще получиш истински духовен ръст. Ако практикуваш тази истина, която трябва да практикуваш, ще спазваш и заповедите; тези две неща не си противоречат. Практикуването на истината и спазването на заповедите са две системи, които едновременно са неделими части от житейския опит на човек. Житейският опит трябва да представлява единство на спазването на заповедите и упражняването на истината, а не разделение между тях. Все пак между тези две неща има както разлики, така и взаимовръзки.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спазване на заповедите и практикуване на истината“)

Ежедневни Божии слова Откъс 426

Оповестяването на заповедите през новата епоха е свидетелство за факта, че всички хора в този поток, всички, които чуват Божия глас днес, са навлезли в нова епоха. Това е ново начало за Божието дело и е началото на последната част от делото на Божия план за управление за шест хиляди години. Заповедите на новата епоха символизират, че Бог и човекът са влезли в сферата на новото небе и новата земя и че, точно както Йехова работеше сред израилтяните, а Исус — сред евреите, Бог ще извършва повече практическа работа, както и още повече и още по-велико дело на земята. Те символизират също, че тази група хора ще получава повече и по-велики поръчения от Бог, както и че Бог ще им осигурява нужното, ще ги храни, подкрепя, ще се грижи за тях и ще ги пази по практически начин, ще ги обучава практически още повече, ще се разправя с тях, ще ги пречупва и облагородява чрез словото Си. Значението на заповедите на новата епоха е много дълбоко. Те внушават, че Бог наистина ще се появи на земята, откъдето ще завоюва цялата вселена, като разкрие цялата Си слава в плът. Те предполагат също, че практическият Бог ще извърши още практическа работа на земята, за да усъвършенства всички Свои избраници. Освен това Бог ще осъществи всичко на земята чрез думи и ще издаде следния указ: „Въплътеният Бог ще се издигне над всичко, ще бъде възхвален и всички народи ще коленичат да се поклонят на Бог, Който е велик“. Въпреки че заповедите на новата епоха са дадени на човека, за да ги спазва, и че това е негов дълг и ангажимент, тяхното значение е твърде дълбоко, за да бъде изразено с една-две думи. Заповедите на новата епоха заменят старозаветните закони и новозаветните постановления, дадени от Йехова и Исус. Това е задълбочен урок, а не проста работа, както може би хората си мислят. Заповедите на новата епоха имат практическо значение — те служат като свързващо звено между Епохата на благодатта и Епохата на царството. Заповедите на новата епоха слагат край на всички практики и закони от старата епоха, както и на практиките от епохата на Исус и тези преди това. Те довеждат човека до присъствието на по-практичния Бог и му дават възможност да започне да бъде усъвършенстван лично от Него; те са началото на пътя на съвършенството. По такъв начин трябва да имате правилно отношение към заповедите на новата епоха — да не ги следвате произволно, нито пък да ги презирате. Заповедите на новата епоха са съсредоточени основно върху конкретен смисъл: човекът трябва да се покланя на днешния практически Бог, което включва подчинение на същността на Духа по по-практичен начин. Заповедите подчертават и принципа, по който Бог ще съди човека като виновен или праведен, след като Той се яви като Слънцето на правдата. По-лесно е човек да разбере заповедите, отколкото да ги приложи на практика. От това е видно, че ако Бог желае да усъвършенства човека, трябва да го прави чрез собствените Си думи и ръководство; човек не може да постигне съвършенство само чрез своята вродена интелигентност. Способността на човека да спазва или да не спазва заповедите на новата епоха е свързана със собственото му познаване на практическия Бог. Дали можеш да спазваш заповедите, или не, следователно, не е въпрос, който може да бъде решен за броени дни. Това е задълбочен урок, който трябва да бъде научен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спазване на заповедите и практикуване на истината“)

Ежедневни Божии слова Откъс 427

Практикуването на истината е път към израстването в човешкия живот. Ако не практикувате истината, ще си останете само с теорията и няма да имате истински живот. Истината е символ на духовния ръст на човека; дали практикуваш истината, или не, е свързано с това дали имаш действителен духовен ръст. Ако не практикуваш истината, не постъпваш справедливо или си люшкан от емоции и се грижиш за плътта си, то значи си далеч от спазването на заповедите. Това е най-задълбоченият урок. Във всяка епоха има много истини, в които хората трябва да навлязат и които да разберат; във всяка епоха също така има различни заповеди, които съпътстват тези истини. Истините, практикувани от хората, се отнасят до конкретната епоха, както и заповедите, които спазват. Всяка епоха има свои истини, които трябва да се практикуват, и заповеди, които трябва да се спазват. Все пак, в зависимост от различните дадени от Бог заповеди — тоест, в зависимост от различните епохи — целта на и резултатът от човешкото практикуване на истината са пропорционално различни. Може да се каже, че заповедите служат на истината, а истината съществува в подкрепа на заповедите. Ако съществува само истина, не би имало промени в Божието дело, за които да говорим. Но чрез позоваване на заповедите човек може да определи степента на хода на делото на Светия Дух и да узнае епохата на Божието дело. Има много религиозни хора, които могат да практикуват истините, практикувани през Епохата на закона. Но те не притежават заповедите на новата епоха, нито пък могат да ги спазват. Те все още спазват старите порядки и са като примитивните хора. Не са съпътствани от новите методи на работа и не могат да видят заповедите на новата епоха. По този начин те нямат Божието дело. Сякаш имат само празни яйчени черупки — ако вътре няма пиле, значи няма дух. Казано по-точно — нямат живот. Такива хора все още не са влезли в новата епоха и са изостанали с много крачки. Затова е безполезно да имаш истини от предишни епохи, но да нямаш заповедите от новата епоха. Мнозина от вас практикуват днешната истина, но не спазват нейните заповеди. Няма да спечелите нищо, а истината, която практикувате, няма да има стойност и ще е безсмислена и няма да бъдете похвалени от Бог. Истината трябва да се практикува в границите на методите на настоящото дело на Светия Дух, както и в отговор на гласа на днешния практически Бог. Ако това не се прави, всичко е невалидно и прилича на опит да почерпиш вода с плетена кошница. Това е също практическото значение на заповедите на новата епоха. Ако от хората се очаква да спазват заповедите, те трябва поне да познават без съмнение практическия Бог, Който се явява в плът. С други думи, хората трябва да разбират принципите на спазването на заповедите. Спазване на заповедите не означава да се следват случайно или своеволно, а да се съблюдават с основа, цел и принципи. Първата цел, която трябва да се постигне, е да имаш ясна визия. Ако имаш пълно разбиране за делото на Светия Дух в днешно време и ако навлезеш в днешните методи на работа, по естествен начин ще получиш ясно разбиране за спазването на заповедите. Ако настъпи денят, в който прозреш същността на заповедите от новата епоха и можеш да ги спазваш, значи си доведен до съвършенство. Това е практическото значение на упражняването на истината и спазването на заповедите. Способността ти да практикуваш истината зависи от начина, по който възприемаш същността на заповедите от новата епоха. Делото на Светия Дух непрестанно ще се явява на хората, а Бог ще изисква от човека все повече и повече. Затова истините, които човек прилага на практика, ще стават по-многобройни и по-велики, а резултатите от спазването на заповедите ще бъдат по-задълбочени. Следователно, трябва едновременно да практикувате истината и да спазвате заповедите. Никой да не пренебрегва този въпрос; нека новата истина и новите заповеди да започнат едновременно през тази нова епоха.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спазване на заповедите и практикуване на истината“)

Ежедневни Божии слова Откъс 428

Много хора могат да говорят нещичко за практиката и да разказват за личните си впечатления, но по-голямата част от нея е просветлението, получено от думите на другите. То изобщо не включва нищо от личната им практика, нито пък това, което виждат от своя опит. Вече съм анализирал този въпрос; не си мислете, че не знам нищо. Ти си просто хартиен тигър, но въпреки това говориш за завоюване на Сатана, за свидетелства за победа и за живот по Божия образ? Всичко това са глупости! Нима си мислиш, че всички думи, изречени от Бог днес, са за теб, за да им се възхищаваш? Устата ти говори за това, че трябва да изоставиш старото си аз и да приложиш истината на практика, но ръцете ти вършат други дела, а сърцето ти крои други планове — що за човек си ти? Защо сърцето и ръцете ти не са едно и също? Толкова много проповеди са се превърнали в празни думи; не е ли това сърцераздирателно? Ако не си в състояние да приложиш Божието слово на практика, това доказва, че все още не си навлязъл в начина, по който действа Светият Дух, все още не си имал действието на Светия Дух в теб и все още не си имал Неговото ръководство. Ако казваш, че си способен само да разбираш Божието слово, но не си в състояние да го прилагаш на практика, значи си човек, който не обича истината. Бог не идва да спасява такива хора. Исус претърпя огромни мъки, когато бе разпънат на кръста, за да спаси грешниците, да спаси бедните и да спаси всички тези смирени хора. Неговото разпятие послужи като принос за грях. Ако не можеш да практикуваш Божието слово, тогава трябва да напуснеш колкото се може по-скоро; не се задържай в Божия дом като храненик. На много хора дори им е трудно да спрат да правят неща, които са в явен противовес с Бог. Не си ли просят смъртта? Как могат да говорят за навлизане в Божието царство? Нима ще имат дързостта да видят Божието лице? Да ядеш храната, която Бог ти осигурява, да вършиш непочтени неща, които са против Бог, да бъдеш злонамерен, коварен и интригант, дори докато Бог ти позволява да се наслаждаваш на благословиите, които ти е дал — не усещаш ли как те изгарят ръцете ти, когато ги получаваш? Не усещаш ли как лицето ти почервенява? След като си извършил нещо против Бог, след като си осъществил планове за „безчинстване“, не се ли чувстваш уплашен? Ако не чувстваш нищо, как можеш да говориш за някакво бъдеще? За теб отдавна вече няма никакво бъдеще, така че какви по-големи очаквания можеш все още да имаш? Ако кажеш нещо безсрамно, но не чувстваш укор и сърцето ти не осъзнава нищо, това не означава ли, че вече си изоставен от Бог? Да говориш и да действаш снизходително и невъздържано се е превърнало в твоя природа; как можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог по този начин? Ще можеш ли да преминеш през света? Кой ще бъде убеден от теб? Онези, които познават истинската ти природа, ще странят от теб. Не е ли това Божието наказание? В крайна сметка, ако има само говорене, а не практика, няма растеж. Макар че Светият Дух може да работи върху теб, докато говориш, ако не практикуваш, Светият Дух ще спре да работи. Ако продължаваш по този начин, как може да става дума за бъдещето или за отдаването на цялото ти същество на Божието дело? Ти можеш само да говориш за отдаване на цялото ти същество, но не си Му отдал истински боголюбивото си сърце. Всичко, което Той получава от теб, е отдаване на думи; Той не получава твоето намерение да практикуваш истината. Възможно ли е това да е твоят действителен духовен ръст? Ако продължаваш така, кога ще бъдеш усъвършенстван от Бог? Не изпитваш ли тревога за тъмното си и мрачно бъдеще? Не чувстваш ли, че Бог е изгубил надежда за теб? Не знаеш ли, че Бог желае да усъвършенства все повече и повече хора? Могат ли старите неща да устоят? Днес не обръщаш внимание на Божиите слова: нима очакваш утрешния ден?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Постигащият спасение човек е този, който е готов да практикува истината“)

Ежедневни Божии слова Откъс 429

Поддържането на Божиите думи и способността да ги обясниш, без да се смущаваш, все още не означава, че владееш реалността; нещата не са толкова прости, колкото си ги представяш. Дали владееш реалността не зависи от това какво казваш, а от това какво преживяваш. Само когато Божиите думи станат твой живот и твой естествен израз, може да се каже, че владееш реалността, и само тогава може да се смята, че си придобил истинско разбиране и истински духовен ръст. Трябва да можеш да издържаш на проверка в продължение на дълги периоди от време и да можеш да живееш така, както Бог изисква. Това не трябва да е просто позиране, а естествено да извира от теб. Само тогава ще владееш реалността истински и само тогава ще си придобил живот. Нека използвам примера с процеса срещу полагащите труд, който е познат на всички: всеки може да изложи най-възвишените си теории за тях и всеки има прилично разбиране по темата; всеки говори по нея и всяко изказване надминава предишното, сякаш става дума за състезание. Ако обаче човек не е преминал през голямо изпитание, много трудно е да се каже, че той може да даде добро свидетелство. Накратко, изживяването на човека е все още твърде недостатъчно, което напълно противоречи на разбирането му. Следователно духовният ръст на човека все още не е достигнат и това все още не е човешки живот. Тъй като разбирането на човека не е пренесено в реалността, духовният му ръст все още е като пясъчен замък, който се клати и е на ръба на срутването. Човекът владее твърде малко от реалността; почти невъзможно е да се открие такава у него. Прекалено малко реалност извира естествено от него и цялата реалност, която изживява, е принудена. Това е причината да твърдя, че човекът не владее реалността. Макар хората да твърдят, че боголюбивите им сърца никога не се променят, това са просто думи, които казват, преди да са срещнали каквито и да било изпитания. Когато един ден внезапно се сблъскат с изпитания, думите отново ще се разминат с действителността и това отново ще докаже, че човекът не владее реалността. Може да се каже, че когато се сблъскаш с неща, които не отговарят на представите ти и изискват да оставиш себе си настрана, това са твоите изпитания. Преди да се разкрие Божията воля, всеки преминава през строг тест и през огромно изпитание. Можеш ли да разбереш това? Когато Бог иска да изпита хората, Той винаги им позволява да направят своя избор, преди да бъде разкрита действителната истина. Това означава, че когато Бог подлага човека на изпитания, Той никога няма да му разкрие истината; това е начинът, по който хората биват разобличавани. Това е един от начините, по които Бог върши Своята работа, за да провери дали познаваш днешния Бог и дали владееш някаква реалност. Наистина ли нямаш съмнения относно Божието дело? Ще успееш ли наистина да останеш непоклатим, когато те сполети голямо изпитание? Кой се осмелява да каже: „Гарантирам, че няма да има проблеми“? Кой се осмелява да твърди: „Другите може да се съмняват, но аз никога няма да се усъмня“? Точно както когато Петър беше подложен на изпитания: той все се хвалеше, преди истината да бъде разкрита. Това не е личен недостатък, характерен само за Петър; това е най-голямата трудност, с която се сблъсква понастоящем всеки човек. Ако бях посетил няколко места или ако бях посетил няколко братя и сестри, за да видя какво е вашето разбиране за днешното Божие дело, със сигурност щяхте да се похвалите със знанията си и щеше изглежда така, сякаш нямате никакви съмнения. Ако те бях попитал: „Можеш ли наистина да определиш дали днешната работа се извършва лично от Бог? Без никакво съмнение?“, със сигурност щеше да отговориш: „Без никакво съмнение това е дело на Божия Дух“. Веднъж щом отговориш по такъв начин, със сигурност не би изпитал и капка съмнение и дори би се почувствал доста доволен, смятайки, че си овладял частица реалност. Тези, които са склонни да разбират нещата по този начин, са хора, които владеят реалността по-слабо; колкото повече човек си мисли, че я е овладял, толкова по-малко ще успява да остане непоколебим, когато се сблъсква с изпитания. Горко на онези, които са високомерни и надменни, и горко на онези, които не познават себе си; такива хора умеят да говорят, но не умеят да прилагат думите си на дело. При най-малкия знак за беда тези хора започват да се съмняват и в съзнанието им се прокрадва мисълта да се откажат. Те не владеят реалността; те просто имат теории, които са над религията, без никаква част от реалността, която сега се изисква от Бог. Най-много Ме отвращават онези, които говорят само за теории, без да владеят реалността. Те викат най-силно, когато вършат работата си, но щом се сблъскат с реалността, се разпадат. Нима това не показва, че тези хора не владеят реалността? Колкото и да са свирепи вятърът и вълните, ако можеш да устоиш, без да допуснеш дори капка съмнение да се прокрадне в ума ти, и ако можеш да останеш непоколебим и да не се отдадеш на отрицание, дори когато вече никой друг не е останал, ще бъдеш считан за човек с истинско разбиране и истински владеещ реалността. Ако се обръщаш накъдето духа вятърът, ако следваш мнозинството и свикнеш да повтаряш чужди думи като папагал, тогава колкото и сладкодумен да си, това няма да е доказателство, че владееш реалността. Затова те съветвам да не избързваш с изричането на празни думи. Знаеш ли какво ще направи Бог? Не се дръж като втори Петър, за да не се посрамиш и да не можеш да държиш главата си изправена; това няма да донесе нищо добро на никого. Повечето хора не притежават истински духовен ръст. Макар че Бог е свършил много работа, Той не е стоварил реалността върху хората; по-точно казано, Той никога не е порицавал никого лично. Някои хора биват изобличени чрез такива изпитания, а греховните им ръце се протягат все по-надалеч и по-надалеч, мислейки си, че е лесно да надделеят над Бог, че могат да правят каквото си поискат. Тъй като не са в състояние да издържат дори на такова изпитание, за по-трудни изпитания при тях не може да става и дума, нито за владеене на реалността. Нима не се опитват просто да заблудят Бог? Владеенето на реалността не е нещо, което може да се подправи, нито пък реалността е нещо, което можеш да постигнеш, като я познаваш. Това зависи от действителния ти духовен ръст, както и от това дали можеш или не можеш да устоиш на всички изпитания. Разбираш ли?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако прилагаш истината на практика, владееш реалността“)

Ежедневни Божии слова Откъс 430

Бог не изисква от хората просто да са способни да говорят за реалността; това би било твърде лесно, нали? Защо тогава Бог говори за навлизане в живота? Защо Той говори за промяна? Ако хората могат да говорят единствено празни приказки за реалността, могат ли да постигнат промяна в нрава си? Добрите войни на Царството не са обучени да бъдат група хора, които могат само да говорят за реалността или да се хвалят; те по-скоро са обучени да изживяват Божиите думи по всяко време, да останат непоклатими, независимо от това с какви спънки се сблъскват, и да живеят постоянно в съответствие с Божиите думи, без да се връщат към света. Това е реалността, за която говори Бог; това е Божието изискване към човека. Затова недей да смяташ, че реалността, за която говори Бог, е прекалено проста. Само по себе си, просветлението от Светия Дух не е равносилно на владеене на реалността. Това не е човешки духовен ръст — това е Божията благодат, за която човекът не допринася с нищо. Всеки човек трябва да понесе страданията на Петър и още повече — да притежава славата на Петър, която да изживее, след като е придобил Божието дело. Само това може да се нарече реалност. Не мисли, че владееш реалността само защото можеш да говориш за нея — това е заблуда. Такива мисли не съответстват на Божията воля и нямат истинско значение. Не казвай такива неща в бъдеще — потуши подобни приказки! Всички, които имат погрешно разбиране за Божиите думи, са неверници. Те не притежават реални познания, още по-малко пък реален духовен ръст; те са невежи хора, на които им липсва реалност. С други думи, всички, които живеят извън същността на Божиите думи, са неверници. Онези, определени от хората като неверници, са зверове в очите на Бог, а тези, които Бог смята за неверници, са хора, които не приемат Божиите думи за свой живот. Затова може да се каже, че онези, които не владеят реалността на Божиите думи и не ги изживяват са неверници. Божието намерение е да накара всеки да изживее реалността на Неговите думи — не просто да накара всеки да говори за реалността, а нещо повече — да даде възможност на всеки да изживее реалността на Неговите думи. Реалността, която човекът възприема, е твърде повърхностна; тя няма стойност и не може да изпълни Божията воля. Тя е твърде незначителна и дори не заслужава да бъде споменавана. Тя е твърде недостатъчна и е доста под стандартите на Божиите изисквания. Всеки от вас ще бъде подложен на сериозна проверка, за да се види кой от вас просто умее да говори за разбиранията си, без да може да посочи пътя, както и да се разбере кой от вас е безполезен отпадък. Помни това отсега нататък! Не говори за празни знания; говори само за пътя на практиката и за реалността. Преминавай от реално знание към реална практика, а след това — от практика към реално изживяване. Не поучавай другите и не говори за истинско знание. Ако разбирането ти е път, нека думите ти се движат свободно по него; ако не е, моля, затвори си устата и спри да говориш! Това, което казваш, е безполезно. Говориш за разбиране, за да заблудиш Бог и да накараш другите да ти завиждат. Нима това не е твоята амбиция? Нима не си играеш умишлено с другите? Има ли някаква стойност в това? Ако говориш за разбиране, след като си го изпитал, това няма да се приеме за самохвалство. В противен случай си човек, който изрича високомерни думи. В реалния ти опит има много неща, които не можеш да преодолееш, и не можеш да въстанеш срещу собствената си плът; винаги правиш каквото си поискаш, никога не удовлетворяваш Божията воля, но все още имаш наглостта да говориш за теоретично разбиране. Ти си безсрамник! Все още си толкова смел, че говориш за своето разбиране на Божиите думи. Колко безсрамно от твоя страна! Ораторството и хвалбите са станали твоя истинска същност и си привикнал към тях. Когато искаш да говориш, го правиш с лекота, но когато става дума за практикуване, се отдаваш на декорация. Нима това не е начин да заблудиш другите? Може и да успееш да измамиш хората, но Бог не може да бъде измамен. Хората не са наясно и нямат проницателност, но Бог е сериозен по тези въпроси и няма да те пощади. Братята и сестрите ти може и да се застъпят за теб, да хвалят разбирането ти и да ти се възхищават, но ако изобщо не владееш реалността, Светият Дух няма да те пощади. Може би практичният Бог няма да търси грешките ти, но Божият Дух ще те пренебрегне и ще ти е достатъчно трудно да го понесеш. Вярваш ли на това? Говори повече за реалността на практиката; нима вече си забравил? Говори повече за практическите пътища; нима вече си забравил? „Предлагай по-малко възвишени теории и безполезни, надути приказки; най-добре започни да практикуваш още сега“. Нима си забравил тези думи? Изобщо ли не разбираш? Нима не проумяваш Божията воля?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако прилагаш истината на практика, владееш реалността“)

Ежедневни Божии слова Откъс 431

Би трябвало да научите уроци, които са по-реалистични. Няма нужда от това високопарно, празно говорене, на което хората се възхищават. Когато става дума за знания, тези на всеки човек са по-високи от тези на предишния, но те все още нямат път към практиката. Колко хора са разбрали принципите на практиката? Колко от тях са научили действителни уроци? Кой може да разговаря за реалността? Да можеш да говориш за познаване на Божиите думи не означава, че притежаваш истински духовен ръст; това само показва, че си се родил умен, че си надарен. Ако не можеш да посочиш пътя, тогава резултатът ще бъде нищожен, а ти ще бъдеш безполезен боклук! Не се ли преструваш, щом не можеш да кажеш нищо за действителния път за практикуване? Не се ли преструваш, ако не можеш да предложиш собствения си действителен опит на другите, като по този начин им дадеш уроци, от които могат да се поучат, или път, който могат да следват? Не си ли фалшив? Каква стойност имаш? Такъв човек би могъл да играе единствено ролята на „изобретател на теорията на социализма“, а не на „участник в осъществяването на социализма“. Да нямаш реалност означава да нямаш истина. Да си без реалност означава да си нищожество. Да си без реалност означава да си ходещ труп. Да бъдеш без реалност означава да бъдеш „марксистко-ленински мислител“ без никаква истинска стойност. Призовавам всеки от вас да замълчи за теорията и да говори за нещо реално, нещо истинско и съществено; да изучи някое „модерно изкуство“, да каже нещо реалистично, да допринесе с нещо действително и да има някакъв дух на посвещение. Погледни реалността в очите, когато говориш; не се отдавай на нереалистични и преувеличени приказки, за да накараш хората да се почувстват щастливи или да седнат и да те забележат. Къде е стойността на това? Какъв е смисълът да караш хората да се отнасят към теб топло? Бъди малко „артистичен“ в речта си, бъди малко по-справедлив в поведението си, бъди малко по-разумен в начина, по който се справяш с нещата, бъди малко по-практичен в това, което казваш, мисли за това да донесеш полза на Божия дом с всяко свое действие, слушай съвестта си, когато станеш емоционален, не отвръщай на добротата с омраза и не бъди неблагодарен към добротата, и не бъди лицемерен, за да не се превърнеш в лошо влияние. Когато ядеш и пиеш Божиите думи, свързвай ги по-тясно с действителността, а когато разговаряш, говори повече за реалистични неща. Не бъди снизходителен; това няма да удовлетвори Бог. В общуването си с другите бъди малко по-толерантен, малко по-отстъпчив, малко по-великодушен и се учи от „духа на министър-председателя“^[а]. Когато имаш лоши мисли, практикувай повече отричане от плътта. Когато работиш, говори повече за реалистични пътища и не се възгордявай прекалено, защото, в противен случай, това, което казваш, ще бъде недостижимо за хората. По-малко удоволствия, повече принос — покажи безкористния си дух на отдаденост. Бъдете по-внимателни към Божиите намерения, вслушвайте се повече в съвестта си, бъдете по-внимателни и не забравяйте как Бог ви говори търпеливо и искрено всеки ден. По-често чети „стария алманах“. Моли се повече и общувай по-често. Спри да бъдеш толкова объркан; прояви малко разум и придобий малко проницателност. Когато греховната ти ръка се протегне, дръпни я назад; не ѝ позволявай да стигне толкова далеч. Няма полза и това, което ще получиш от Бог, ще бъде само проклятие, така че бъди внимателен. Нека сърцето ти се смили над другите и недей винаги да нанасяш удари с оръжие в ръка. Общувай повече за познаването на истината и говори повече за живота, като поддържаш дух на помощ към другите. Прави повече и говори по-малко. Влагай повече в практиката и по-малко в изследвания и анализи. Оставете се да бъдете движени повече от Светия Дух и дайте на Бог повече възможности да ви усъвършенства. Премахни повече човешки елементи; все още притежаваш твърде много човешки начини на действие, а повърхностният ти начин на действие и поведение все още е отблъскващ за другите: премахни още от тях. Психологическото ти състояние все още е твърде отвратително; отделяй повече време за промяната му. Все още поставяш хората високо; постави Бог по-високо и не бъди толкова неразумен. „Храмът“ винаги е принадлежал на Бог и не бива да се превзема от хората. Накратко, съсредоточи се повече върху праведността и по-малко върху емоциите. Най-добре е да премахнеш плътта. Говори повече за реалността и по-малко за знанието; най-добре е да замълчиш и да не казваш нищо. Говори повече за пътя на практиката и изричай по-малко безсмислени хвалби. Най-добре е да започнеш да практикуваш още сега.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съсредоточавай се повече върху реалността“)

Забележка:

а. Духът на министър-председателя: класическа китайска поговорка, използвана за описание на човек, който е великодушен и щедър.

Ежедневни Божии слова Откъс 432

Божиите изисквания към хората не са чак толкова високи. Ако хората практикуват усърдно и искрено, те ще получат „положителна оценка“. Истината е, че постигането на разбиране, познание и осмисляне на истината е по-сложно, отколкото практикуването на истината. Първо практикувай толкова, колкото си разбрал, и практикувай това, което си разбрал. По този начин ще можеш постепенно да постигнеш истинското познание и разбиране на истината. Това са стъпките и средствата, чрез които действа Светият Дух. Ако не практикуваш послушание по този начин, няма да постигнеш нищо. Ако винаги действаш по своя собствена воля, а не практикуваш послушание, дали Светият Дух ще работи в теб? Дали Светият Дух действа така, както ти искаш? Или Той работи според това, което на теб ти липсва, и въз основа на Божиите думи? Ако това не ти е ясно, няма да можеш да навлезеш в истината реалност. Защо повечето хора са положили много усилия, за да прочетат Божиите думи, но просто имат знания и не могат да кажат нищо за истинския път след това? Смяташ ли, че притежаването на знания е равносилно на притежаването на истината? Не е ли това объркана гледна точка? Ти си в състояние да изречеш толкова много знания, колкото са песъчинките на плажа, но нито едно от тях не съдържа истински път. Не се ли опитваш да заблудиш хората по този начин? Не си ли изпразнен от съдържание? Всяко подобно поведение е вредно за хората! Колкото по-висша е теорията и колкото повече е лишена от реалност, толкова повече тя е неспособна да пренесе хората в действителността. Колкото по-висша е теорията, толкова повече тя те кара да въставаш и да се противопоставяш на Бог. Не се покланяй на духовната теория — от нея няма никаква полза! Някои хора говорят за духовна теория от десетилетия и са се превърнали във великани на спиритизма, но в крайна сметка все още не успяват да навлязат в истината реалност. Тъй като не са практикували или преживявали Божиите думи, те нямат принципи или път за практикуване. Самите такива хора са без истината реалност, така че как могат да въведат другите хора в правия път на вярата в Бог? Те могат само да заблуждават хората. Това не вреди ли на другите и на самите тях? Най-малкото, трябва да можеш да решаваш реалните проблеми, които са точно пред теб. Тоест трябва да можеш да практикуваш и да преживяваш Божиите думи, и да прилагаш истината на практика. Само това е послушание към Бог. Само когато си навлязъл в живота, ти си достоен да работиш за Бог и само когато искрено се стараеш за Бог, можеш да бъдеш одобрен от Бог. Не прави винаги грандиозни изявления и не говори за бомбастична теория; това не е истинско. Да проповядваш за духовна теория, за да накараш хората да ти се възхищават, не е свидетелство за Бог, а по-скоро себеизтъкване. Това не носи абсолютно никаква полза на хората и не ги наставлява, а може лесно да ги накара да се покланят на духовната теория и да не се съсредоточат върху практикуването на истината — а това не води ли хората до заблуда? Ако се продължи по този начин, ще се появят многобройни празни теории и правила, които ще ограничават и впримчват хората; това е наистина унизително. Така че казвай повече неща, които са истински, говори повече за проблеми, които действително съществуват, прекарвай повече време в търсене на истината, за да разрешиш истинските проблеми; това е най-важното. Не отлагай това да се научиш да практикуваш истината: това е пътят за навлизане в реалността. Не приемай чуждия опит и знания като своя частна собственост и не ги излагай на показ, за да им се възхищават другите. Трябва да имаш свое собствено навлизане в живота. Само като практикуваш истината и се подчиняваш на Бог, ще имаш навлизане в живота. Това трябва да е нещото, което всеки човек практикува и върху което се съсредоточава.

Ако това, за което говориш, може да даде на хората път, по който да поемат, това означава, че притежаваш реалност. Без значение какво казваш, трябва да въведеш хората в практиката и да дадеш на всички тях път, който да следват. Не им позволявай само да имат знания; по-важно е да имат път, по който да поемат. За да могат хората да повярват в Бог, те трябва да вървят по пътя, воден от Бог в Неговото дело. Това означава, че процесът на вяра в Бог е процес на вървене по пътя, воден от Светия Дух. Съответно трябва да имаш път, по който можеш да вървиш, независимо от всичко, и трябва да стъпиш на пътя на усъвършенстването от Бог. Не изоставай твърде много и не се занимавай с твърде много неща. Само ако вървиш по пътя, воден от Бог, без да предизвикваш прекъсвания, можеш да получиш делото на Светия Дух и да притежаваш пътя на навлизането. Само това се смята за съответствие с Божиите намерения и за изпълнение на човешкия дълг. Като индивид в този поток всеки човек трябва да изпълнява дълга си правилно, да прави повече от това, което хората трябва да правят, и да не действа своеволно. Тружениците трябва да казват ясно думите си, хората, които следват, трябва да се съсредоточат повече върху понасянето на трудностите и подчинението, а всички трябва да се придържат към мястото си и да не излизат от строя. В сърцето на всеки човек трябва да е ясно как трябва да практикува и каква функция трябва да изпълнява. Върви по пътя, воден от Светия Дух; не се отклонявай от пътя и не греши. Трябва да виждате ясно днешното дело. Навлизането в днешния начин на работа е това, което трябва да практикувате. Това е първото нещо, в което трябва да навлезете. Не губете повече думи за други неща. Да вършите делото на Божия дом днес е ваша отговорност, да навлезете в днешния метод на работа е ваше задължение, а да практикувате днешната истина е ваше бреме.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съсредоточавай се повече върху реалността“)

Ежедневни Божии слова Откъс 433

Бог е практичен Бог: всички Негови дела са практични, всички слова, които Той изрича, са практични и всички истини, които Той казва, са практични. Всичко, което не е Негово слово, е празно, несъществуващо и нездраво. Днес Светият Дух трябва да насочва хората към Божиите слова. Ако хората се стремят да навлязат в реалността, те трябва да я търсят и да я познават, след което трябва да я изпитат и да живеят в нея. Колкото повече хората опознават реалността, толкова по-способни са да разпознават дали другите казват истината; колкото повече хората опознават реалността, толкова по-малко представи имат; колкото повече хората преживяват реалността, толкова повече опознават делата на практичния Бог и толкова по-лесно се освобождават от своя покварен, сатанински нрав; колкото повече реалност имат хората, толкова повече познават Бог и толкова повече се отвращават от плътта и обичат истината; и колкото по-потопени са хората в реалността, толкова повече се доближават до стандартите на Божиите изисквания. Хората, които са спечелени от Бог, са тези, които са обладани от реалността, които познават реалността и които са опознали истинските Божии дела чрез преживяване на реалността. Колкото повече си сътрудничиш с Бог по практичен начин и дисциплинираш тялото си, толкова повече ще придобиеш делото на Светия Дух, толкова повече ще придобиеш реалност и толкова по-просветлен ще бъдеш от Бог, и по този начин познанията ти за истинските Божии дела ще стават все по-големи. Ако можеш да живееш в настоящата светлина на Светия Дух, тогава настоящият път на практикуване ще ти стане по-ясен и ще можеш по-успешно да се отделиш от религиозните представи и отминалите практики. Днес фокусът е реалността: колкото повече хората са потопени в реалността, толкова по-ясно е познанието им за истината и толкова по-голямо е разбирането им за Божията воля. Реалността може да преодолее всички думи и доктрини, тя може да преодолее всяка теория и експертни познания и колкото повече хората се фокусират върху реалността, толкова по-истински те обичат Бог, толкова повече гладуват и жадуват за Неговите думи. Ако винаги се фокусираш върху реалността, тогава твоята философия за живот, религиозни представи и природа ще бъдат естествено изтрити, следвайки Божието дело. Тези, които не се стремят към реалността и не я познават, вероятно ще се стремят към свръхестественото и лесно ще бъдат измамени. Светият Дух няма как да действа в такива хора и затова те чувстват празнота и че животът им няма смисъл.

Светият Дух може да действа в теб само когато наистина се обучаваш, наистина търсиш, наистина се молиш и си готов да страдаш в името на търсенето на истината. Онези, които не търсят истината, нямат нищо друго освен думи и учения, и празна теория, а онези, които не познават истината, естествено имат много представи за Бог. Такива хора копнеят единствено Бог да превърне плътското им тяло в духовно, за да могат да се възнесат на третото небе. Колко глупави са те! Всички, които говорят така, не познават нито Бог, нито реалността; тези хора не могат да сътрудничат на Бог и могат само пасивно да чакат. Ако хората искат да разберат истината и да я видят ясно, и ако освен това искат да навлязат в нея и да я приложат на практика, те трябва действително да се обучават, действително да търсят и действително да гладуват и жадуват. Когато гладуваш и жадуваш и когато действително сътрудничиш на Бог, Божият Дух със сигурност ще те докосне и ще работи в теб, което ще ти донесе повече просветление, ще ти даде повече познания за реалността и ще ти бъде от по-голяма полза в живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да опознаем реалността“)

Ежедневни Божии слова Откъс 434

Ако хората искат да опознаят Бог, те трябва първо да знаят, че Бог е практичен Бог, и да познават Божиите слова, практическото появяване на Бог в плът и практическото Му дело. Само след като знаеш, че цялото Божие дело е практично, ще можеш действително да си сътрудничиш с Бог и само по този път ще можеш да постигнеш израстване в живота си. Всички онези, които не познават реалността, нямат възможност да преживеят Божиите слова, впримчени са в представите си, живеят във въображението си и затова не познават Божиите слова. Колкото по-голямо е познанието ти за реалността, толкова по-близо си до Бог и толкова по-близък си с Него; колкото повече се стремиш към неяснота, абстрактност и доктрина, толкова повече ще се отдалечаваш от Бог и затова толкова повече ще чувстваш, че преживяването на Божиите слова е натоварващо и трудно и че не си способен да навлезеш. Ако искаш да навлезеш в реалността на Божиите слова и в правилния път на духовния си живот, първо трябва да опознаеш реалността и да се разграничиш от неясните и свръхестествени неща, което означава, че първо трябва да разбереш как всъщност Светият Дух те просветлява и води отвътре. По този начин, ако наистина успееш да разбереш реалното действие на Светия Дух в човека, тогава ще си навлязъл в правия път към усъвършенстване от Бог.

Днес всичко започва от реалността. Божието дело е най-реалното и може да бъде докоснато от хората; то е това, което хората могат да преживеят и да постигнат. В хората има много неща, които са неясни и свръхестествени, което им пречи да опознаят настоящото Божие дело. Така в преживяванията си те винаги се отклоняват и винаги чувстват, че нещата са трудни, и всичко това се дължи на техните представи. Хората не са в състояние да схванат принципите на работата на Светия Дух, не познават реалността и затова винаги са негативни по пътя си към навлизането. Те гледат Божиите изисквания отдалеч, без да могат да ги постигнат; виждат само, че Божиите слова наистина са добри, но не могат да намерят пътя към навлизането. Светият Дух работи според следния принцип: чрез сътрудничеството на хората, чрез активната им молитва, чрез търсене и приближаване към Бог, могат да се постигнат резултати и хората да бъдат просветлени и озарени от Светия Дух. Не става въпрос за едностранно действие на Светия Дух или за едностранно действие на човека. И двамата са незаменими и колкото повече хората сътрудничат и колкото повече се стремят да отговорят на стандартите на Божиите изисквания, толкова по-голямо е действието на Светия Дух. Само реалното сътрудничество на хората в допълнение към делото на Светия Дух може да доведе до реални изживявания и до така важното познаване на Божиите слова. Постепенно, чрез това изживяване, в крайна сметка се създава съвършен човек. Бог не прави свръхестествени неща; в представите на хората Бог е всемогъщ и всичко се прави от Него — в резултат на което хората чакат пасивно, не четат Божиите слова и не се молят, а само очакват докосването на Светия Дух. Тези обаче, които имат правилни разбирания, вярват в това: Божиите действия могат да стигнат само дотам, докъдето аз сътруднича, и ефектът, който Божието дело има в мен, зависи от това как аз сътруднича. Когато Бог говори, аз трябва да направя всичко по силите си да търся и да се стремя към Божиите слова; това е, което трябва да постигна.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да опознаем реалността“)

Ежедневни Божии слова Откъс 435

Колко религиозни практики спазвате? Колко пъти сте се бунтували срещу Божието слово и сте вървели по свой път? Колко пъти сте прилагали Божието слово на практика, защото сте искрено загрижени за Неговите тегоби и се стремите да удовлетворите волята Му? Трябва да разбирате Божието слово и съответно да го прилагате на практика. Бъдете принципни във всичките си действия и постъпки. Това обаче не означава даспазвате правила или да правите нещо с неохота, само за да се покажете, а по-скоро означава да практикувате истината и да живеете според Божието слово. Само такава практика удовлетворява Бог. Всяко действие, което удовлетворява Бог, не е правило, а практикуване на истината. Някои хора имат склонност да привличат вниманието към себе си. В присъствието на своите братя и сестри те може да казват, че са задължени на Бог, но зад гърба им да не практикуват истината и да действат по съвсем различен начин. Не са ли това религиозни фарисеи? Човекът, който истински обича Бог и носи у себе си истината, е този, който е верен Нему, но не се изтъква като такъв. Такъв човек е готов да практикува истината, когато се налага, и не говори и не действа по начин, който противоречи на съвестта му. Такъв човек проявява мъдрост, когато възникне нещо, и е принципен в действията си независимо от обстоятелствата. Такъв човек може да служи истински. Има хора, които често само на думи признават своя дълг към Бог. Те прекарват дните си с тревожно сключени вежди, като се правят на засегнати и окаяни. Колко отвратително! Ако ги попитате: „Можете ли да ми разкажете как сте задължени на Бог?“, ще останат без думи. Ако сте предани на Бог, тогава не говорете публично за това. Вместо това демонстрирайте любовта си към Бог чрез реални действия и Му се молете с истинско сърце. Всички онези, които се занимават с Бог само на думи и повърхностно, са лицемери! Някои говорят за дълг към Бог всеки път, когато се молят, и започват да плачат всеки път, когато се молят, дори без да са трогнати от Светия Дух. Такива хора са обладани от религиозни ритуали и представи. Те живеят според тях и вярват, че действията им са угодни на Бог и че Той благославя повърхностното благочестие или скръбните сълзи. Какво добро може да произлезе от такива абсурдни хора? За да демонстрират смирение, някои се преструват на любезни, когато говорят в присъствието на другите. Някои нарочно раболепничат в присъствието на останалите и се държат като агънца без грам сила. Такова поведение подхожда ли на хората от Царството? Хората от Царството трябва да са живи и свободни, невинни и открити, честни и любвеобилни и да живеят в състояние на свобода. Те трябва да притежават почтеност и достойнство и да могат да свидетелстват, където и да отидат. Такива хора са обичани и от Бог, и от хората. Онези, които са нови в областта на вярата, съблюдават твърде много външни практики. Те трябва първо да преминат през период на обработване и пречупване. Хората, които дълбоко в себе си имат вяра в Бог, не се отличават външно от другите, но действията и постъпките им са похвални. Само за такива хора може да се смята, че живеят според Божието слово. Ако проповядвате Евангелието всеки ден на различни хора в опит да ги доведете до спасение, но в крайна сметка все още живеете по правила и доктрини, не можете да донесете слава на Бог. Такива хора са не само религиозни фигури, но и лицемери. Когато тези религиозни хора се съберат, те могат да попитат: „Сестро, как си тези дни?“. Тя може да отговори: „Чувствам, че имам дълг към Бог и че не съм в състояние да удовлетворя Неговата воля“. Друг може да каже: „Аз също се чувствам длъжник на Бог и усещам, че не съм в състояние да удовлетворя Неговата воля“. Само тези няколко изречения и думи изразяват гнусните неща, които се крият дълбоко в тях, такива думи са изключително отвратителни и отблъскващи. Природата на такива хора е в противовес на Бог. На тези, които се съсредоточават върху реалността, каквото им е на сърцето, това им е на устата; те отварят сърцата си в общение. Те не се занимават с фалшиви работи, нито проявяват подобни учтивости или празни любезности. Винаги са откровени и не спазват никакви светски правила. Някои хора имат склонност към демонстрации, дори до пълно умопомрачение. Ако някой запее, започват да танцуват, без дори да осъзнават, че млякото в тенджерата им е загоряло. Такива хора не са нито благочестиви, нито почтени и са твърде лекомислени. Всички тези неща показват загуба на връзка с реалността. Когато някои хора общуват по въпросите на духовния живот, макар да не говорят за това, че дължат нещо на Бог, те все пак дълбоко в себе си хранят истинска любов към Него. Чувството ви за дълг към Бог няма нищо общо с другите хора, защото сте длъжници на Бог, а не на човечеството. Каква е ползата да говорите постоянно за това на другите? Вие трябва да отдавате значение на вникването в реалността, а не на външния устрем и външните прояви. Какво представляват повърхностните добри дела на хората? Те въплъщават плътското и дори най-добрите външни практики не представляват живота, а могат само да покажат индивидуалния ви темперамент. Външните човешки практики не могат да изпълнят желанието на Бог. Постоянно говорите колко сте задължени на Бог, но не можете да наситите живота на другите или да насърчите боголюбивите им сърца. Вярвате ли, че тези ваши действия ще удовлетворят Бог? Смятате, че действията ви са в съответствие с Божията воля и че са от Духа, но всъщност всички те са абсурдни! Вярвате, че това, което ви доставя удоволствие, и това, което сте готови да направите, са точно онези неща, които радват Бог. Могат ли вашите симпатии да олицетворяват Бог? Може ли характерът на даден човек да представлява Бог? Онова, което ви доставя удоволствие, е точно онова, от което Бог се отвращава, а вашите навици са онези, които Бог мрази и отхвърля. Ако се чувствате длъжници, отидете и се помолете пред Бог; няма нужда да говорите за това на другите. Ако не се молите пред Бог, а вместо това постоянно привличате вниманието към себе си в присъствието на другите, може ли това да удовлетвори Божията воля? Ако действията ви винаги са повърхностни, това означава, че сте изключително суетни. Какви хора са тези, които извършват само повърхностни добри дела и нямат чувство за реалност? Те са просто лицемерни фарисеи и религиозни фигури! Ако не се отървете от своите външни практики и не сте в състояние да направите промени, тогава елементите на лицемерие във вас ще нарастват още повече. Колкото по-големи са елементите на лицемерие у вас, толкова по-голяма е съпротивата към Бог. В крайна сметка такива хора със сигурност ще бъдат пропъдени!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Във вярата човек трябва да се съсредоточи върху реалността — практикуването на религиозни ритуали не е вяра“)

Ежедневни Божии слова Откъс 436

За да възстановят образа си на нормален човек, тоест, за да постигнат нормална човешка природа, хората не могат просто да угаждат на Бог с думите си. Като правят това, те само вредят на себе си и това не е от полза за тяхното навлизане или промяна. Следователно, за да постигнат промяна, хората трябва да практикуват постепенно. Те трябва да навлизат бавно, да търсят и изследват малко по малко, да навлизат от положителното и да водят практически живот на истината — живот на светец. След това реални неща, реални събития и реалната среда позволяват на хората да получат практическо обучение. От хората не се изисква да изричат просто думи, а да се обучават в реална среда. Хората първо осъзнават, че нямат добро качество, а след това ядат и пият от Божиите слова нормално, а също така навлизат и практикуват нормално; само по този начин могат да получат нещо действително и така навлизането може да се случи още по-бързо. За да се променят хората, трябва да има известна практичност; те трябва да практикуват с действителни неща, действителни събития и в реална среда. Може ли човек да постигне истинско обучение, като разчита само на църковния живот? Могат ли хората да навлязат в реалността по този начин? Не! Ако хората не са в състояние да навлязат в реалния живот, те не могат да променят стария си начин на живот и поведение. Това не се дължи изцяло на мързела и високата степен на зависимост на хората, а по-скоро на това, че хората просто нямат способността да живеят, а освен това не разбират Божия критерий за подобие на нормален човек. В миналото хората винаги са говорили, приказвали, общували — и дори са ставали „оратори“ — но никой от тях не е търсил промяна в житейския си нрав, а вместо това сляпо са търсили дълбокомислени теории. Затова хората днес трябва да променят този религиозен стил на вяра в Бог в живота си. Те трябва да започнат да практикуват, като се съсредоточат върху едно събитие, едно нещо, един човек. Трябва да го правят целенасочено — само така могат да постигнат резултати. Промяната на хората започва с промяна на тяхната същност. Работата трябва да е насочена към същността на хората, към техния живот, към техния мързел, зависимост и робска нагласа — само по този начин могат да се променят.

Въпреки че църковният живот може да даде резултати в някои области, основното все пак е, че реалният живот може да промени хората. Старата природа на човека не може да бъде променена без реалния живот. Да вземем например делото на Исус през Епохата на благодатта. Когато Исус отменя предишните закони и установява заповедите на новата епоха, Той говори, като използва действителни примери от реалния живот. Една събота, докато Исус води учениците Си през пшенична нива, учениците Му огладняват и откъсват житни класове, за да ядат. Фарисеите виждат това и казват, че не са спазили Шабата. Те казват също, че не е позволено да се спасяват телетата, които са паднали в яма в събота, и заявяват, че в събота не може да се работи. Исус се позовава на тези случки, за да провъзгласи постепенно заповедите на новата епоха. По онова време Той използва много практически въпроси, за да помогне на хората да разберат и да се променят. Това е принципът, според който Светият Дух изпълнява Своето дело, и това е единственият начин, който може да промени хората. Без практически въпроси хората могат да придобият само теоретично и интелектуално разбиране — това не е ефективен начин за постигане на промяна. И така, как човек придобива мъдрост и прозрение чрез обучението? Могат ли хората да придобият мъдрост и прозрение просто като слушат, четат и повишават знанията си? Как е възможно това да е така? Хората трябва да разбират и преживяват в реалния живот! Следователно човек трябва се обучава и да не се отклонява от реалния живот. Хората трябва да обръщат внимание на различни аспекти и да имат навлизане в различни аспекти: ниво на образование, изразителност, способност да виждат нещата, проницателност, способност да разбират Божиите слова, здрав разум, човешки правила и други неща, свързани с човешката същност, които хората трябва да притежават. След като се постигне разбиране, хората трябва да се съсредоточат върху навлизането и едва тогава може да се постигне промяна. Ако някой е постигнал разбиране, но пренебрегва практиката, как може да настъпи промяна? Сега хората разбират много, но не преживяват реалността; поради което едва разбират Божиите слова по същество. Бил си само леко просветлен; получил си слабо озарение от Светия Дух, но нямаш навлизане в реалния живот — или може би дори не се интересуваш от това — и така твоята промяна отслабва. След толкова дълго време хората разбират много. Те са в състояние да говорят много за познанията си в областта на теориите, но външният им нрав си остава същият и първоначалното им качество си остава същото, каквото е било, без да напредва ни най-малко. Ако това е така, кога най-накрая ще навлезеш?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Обсъждане на църковния живот и реалния живот“)

Ежедневни Божии слова Откъс 437

Църковният живот е само един вид живот, в който хората се събират, за да се насладят на Божиите слова, и представлява само малка част от живота на човека. Ако реалният живот на хората можеше да е също като църковния им живот — включително да водят нормален духовен живот, като правило да се наслаждават на Божиите слова, да се молят и да бъдат близо до Бог, да живеят реален живот, в който всичко се извършва в съответствие с Божията воля, да живеят реален живот, в който всичко се извършва в съответствие с истината, да живеят реален живот на практикуване на молитви и практикуване на смирение пред Бог, на практикуване на пеене на химни и танцуване — това е единственият начин на живот, който би ги довел до живот според Божиите слова. Повечето хора се съсредоточават само върху няколкото часа от църковния си живот, без да се „грижат“ за живота си извън тези часове, сякаш това не ги засяга. Има и много хора, които навлизат в живота на светците само когато ядат и пият Божиите слова, пеят химни или се молят, а извън тези моменти се връщат към старото си аз. Такъв живот не може да промени хората, а още по-малко да ги накара да опознаят Бог. При вярата в Бог, ако хората желаят да променят своя нрав, те не трябва да се откъсват от реалния живот. В реалния живот трябва да познаваш себе си, да се откажеш от себе си, да практикуваш истината и да усвоиш принципите, здравия разум и правилата за поведение във всичко, преди да успееш да постигнеш постепенна промяна. Ако се съсредоточиш единствено върху теоретичното знание и живееш единствено сред религиозни церемонии, без да потъваш дълбоко в реалността, без да навлизаш в реалния живот, никога няма да навлезеш в реалността, никога няма да опознаеш себе си, истината или Бог и завинаги ще останеш сляп и невеж. Божието дело за спасяване на хората не е да им позволи да живеят нормален човешки живот след кратък период от време, нито е да промени техните погрешни представи и доктрини. Неговата цел по-скоро е да промени старите нрави на хората, да промени изцяло стария им начин на живот и да промени всичките им остарели начини на мислене и възгледи. Съсредоточаването единствено върху църковния живот няма да промени старите житейски навици на хората или да промени старите начини, по които са живели дълго време. Независимо от всичко, хората не трябва да се откъсват от реалния живот. Бог иска от хората да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, а не само в църковния живот; да преживяват истината в реалния живот, а не само в църковния живот и да изпълняват задълженията си в реалния живот, а не само в църковния живот. За да навлезе в реалността, човек трябва да насочи всичко към реалния живот. Ако, вярвайки в Бог, хората не могат да опознаят себе си чрез навлизане в реалния живот и ако не могат да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, те ще се превърнат в неудачници. Всички, които не се подчиняват на Бог, са хора, които не могат да навлязат в реалния живот. Всички те са хора, които говорят за човешката същност, но живеят според природата на демоните. Всички те са хора, които говорят за истината, но вместо това живеят според доктрини. Онези, които не могат да изживеят истината в реалния живот, са онези, които вярват в Бог, но са ненавиждани и отхвърлени от Него. Трябва да практикуваш навлизането си в реалния живот, да познаваш собствените си недостатъци, непокорство и невежество, да познаваш това у себе си, което противоречи на нормалната човешка природа, и слабостите си. По този начин знанията ти ще бъдат интегрирани в действителните ти положение и трудности. Само този вид познание е истинско и може да ти позволи наистина да схванеш собственото си положение и да постигнеш промяна на нрава си.

Сега, когато усъвършенстването на хората официално започна, трябва да навлезеш в реалния живот. Следователно, за да постигнеш промяна, трябва да започнеш от навлизането в реалния живот и постепенно да се промениш. Ако избягваш нормалния човешки живот и говориш само за духовни въпроси, нещата стават сухи и блудкави; те стават нереалистични, а как тогава биха могли да се променят хората? Сега ти се казва да навлезеш в реалния живот, за да практикуваш, за да създадеш основа за навлизане в истинския опит. Това е един от аспектите на това, което хората трябва да направят. Работата на Светия Дух е главно да напътства, а останалото зависи от практиката и навлизането на хората. Всеки може да постигне навлизане в реалния живот по различни пътища, така че да може да въведе Бог в реалния живот и да живее според нормалната си човешка природа. Единствено това е живот със смисъл!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Обсъждане на църковния живот и реалния живот“)

Ежедневни Божии слова Откъс 438

По-рано беше казано, че присъствието на Светия Дух и действието на Светия Дух са различни неща. Нормалното състояние на присъствието на Светия Дух се изразява в притежаването на нормални мисли, нормален разум и нормална човешка природа. Характерът на човека ще остане такъв, какъвто е бил, но вътре в него ще има мир, а външно той ще има благоприличието на светец. Такъв ще бъда той, когато Светият Дух е с него. Когато някой има присъствието на Светия Дух, мисленето му е нормално. Когато е гладен, той иска да яде, когато е жаден, иска да пие вода… Такива прояви на нормална човешка природа не са просветлението на Светия Дух; те са нормалното мислене на хората и нормалното състояние, когато имат присъствието на Светия Дух. Някои хора погрешно смятат, че онези, които имат присъствието на Светия Дух, не познават глада, че не чувстват умора и сякаш не мислят за семейството, тъй като почти напълно са се откъснали от плътта. Всъщност колкото повече Светият Дух е с хората, толкова по-нормални са те. Те умеят да страдат и да жертват неща за Бог, да се отдават за Бог и да бъдат верни на Бог; освен това се замислят за храната и облеклото. С други думи, те не са изгубили нищо от нормалната човешка природа, която хората би трябвало да притежават, а напротив, притежават особено много разум. Понякога четат Божиите думи и размишляват върху Божието дело; в сърцата им има вяра и те са готови да преследват истината. Разбира се, делото на Светия Дух се базира на тази основа. Ако хората са без нормално мислене, тогава те нямат разум — това не е нормално състояние. Когато хората имат нормално мислене и Светият Дух е с тях, те със сигурност притежават разума на нормален човек и следователно имат нормално състояние. При изживяването на Божието дело наличието на делото на Светия Дух се случва периодично, докато присъствието на Светия Дух е почти постоянно. Докато разумът и мисленето на хората са нормални и докато състоянията им са нормални, тогава Светият Дух със сигурност е с тях. Когато разумът и мисленето на хората не са нормални, тогава тяхната човешка природа не е нормална. Ако в този момент действието на Светия Дух е в теб, тогава и Светият Дух със сигурност ще бъде с теб. Но ако Светият Дух е с теб, от това не следва, че Той непременно действа в теб, защото Светият Дух действа в специални моменти. Наличието на присъствието на Светия Дух може само да поддържа нормалното съществуване на хората, но действието на Светия Дух е само в определени моменти. Например ако си водач или работник, когато се грижиш и осигуряваш продоволствието на църквата, Светият Дух ще те просветли за определени думи, които са назидателни за другите и могат да разрешат някои практически проблеми на твоите братя и сестри — в такива моменти Светият Дух действа. Понякога, когато ядеш и пиеш Божиите думи, Светият Дух те просветлява с определени думи, които са особено подходящи за собствените ти изживявания, което ти позволява да придобиеш по-голямо познание за собствените си състояния; това също е дело на Светия Дух. Понякога, докато Аз говоря, вие слушате и можете да съпоставите собствените си състояния с Моите думи, а понякога сте докоснати или вдъхновени; всичко това е дело на Светия Дух. Някои хора казват, че Светият Дух действа в тях през цялото време. Това е невъзможно. Ако кажат, че Светият Дух е винаги с тях, това би било реалистично. Ако кажат, че мисленето и чувствата им са нормални през цялото време, това също би било реалистично и би показало, че Светият Дух е с тях. Ако кажат, че Светият Дух винаги действа в тях, че са просветени от Бог и докоснати от Светия Дух във всеки един момент и постоянно придобиват нови знания, тогава това в никакъв случай не е нормално! То е напълно свръхестествено! Без никакво съмнение такива хора са зли духове! Дори когато Божият Дух идва в плът, има моменти, в които Той трябва да се храни и да си почива — да не говорим за хората. Онези, които са обладани от зли духове, изглежда нямат слабостта на плътта. Те са способни да изоставят и да се откажат от всичко, лишени са от емоции, могат да понасят мъчения и не изпитват ни най-малка умора, сякаш са надмогнали плътта. Не е ли това изключително свръхестествено? Делото на злите духове е свръхестествено — никой човек не би могъл да постигне такива неща! Онези, на които им липсва проницателност, завиждат, когато видят такива хора: казват, че те са изключително енергични в своята убеденост в Бог, имат голяма вяра и никога не показват и най-малкия признак на слабост! Всъщност всичко това е проява на работата на зъл дух. Защото нормалните хора неизбежно имат човешки слабости; това е нормалното състояние на онези, които имат присъствието на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 439

Какво означава да стоиш твърдо в свидетелството си? Някои хора казват, че просто следват това, както правят сега, и не се интересуват от това дали са способни да получат живот; те не се стремят към живот, но и не се оттеглят. Те признават само, че този етап от делото се извършва от Бог. Не е ли това слабост в тяхното свидетелство? Такива хора не свидетелстват дори за това, че са завоювани. Тези, които бяха завоювани, следват независимо от всичко останало и са способни да се стремят към живота. Те не само вярват в практичния Бог, но и знаят да следват всички Божии разпоредби. Такива са тези, които свидетелстват. Тези, които не свидетелстват, никога не са се стремили към живота и все още следват, като се лутат. Ти може и да следваш, но това не означава, че си завоюван, защото не разбираш днешното Божие дело. За да бъдеш завоюван, трябва да бъдат изпълнени определени условия. Не всички, които следват, са били завоювани, защото в сърцето си не разбираш защо трябва да следваш днешния Бог, нито пък знаеш как си стигнал до днес, кой те подкрепя до днес. Практикуването на вярата в Бог от някои хора винаги е неясно и объркано; така че следването не означава непременно, че имаш свидетелство. Какво точно представлява истинското свидетелство? Свидетелството, за което се говори тук, има две части: едната е свидетелство за това, че сме завоювани, а другата е свидетелство за това, че е направен съвършен (което, естествено, ще бъде свидетелството след по-големите изпитания и скърби в бъдеще). С други думи, ако си в състояние да устоиш по време на скърбите и изпитанията, тогава ще си издържал второто стъпало на свидетелството. Това, което е от решаващо значение днес, е първата стъпка на свидетелството: да бъдеш способен да устоиш по време на всяко от изпитанията на наказанието и съда. Това е свидетелство, че си завоюван. Това е така, защото сега е времето на завоюването. (Трябва да знаеш, че сега е времето на Божието дело на земята; главното дело на въплътения Бог на земята е да завоюва тази група хора на земята, които Го следват, чрез правосъдие и порицание.) Дали си способен да свидетелстваш за това, че си бил завоюван, зависи не само от това дали си способен да следваш до самия край, но, което е по-важно, от това дали, докато преживяваш всяка стъпка от Божието дело, си способен на истинско разбиране на Божието порицание и правосъдие и дали наистина възприемаш цялото това дело. Няма да успееш да се промъкнеш, ако просто следваш до самия край. Трябва да си способен доброволно да се предаваш по време на всяко едно порицание и правосъдие, трябва да си способен истински да разбираш всяка стъпка от делото, което преживяваш, и трябва да си способен да постигнеш познание и покорство на Божия нрав. Това е крайното свидетелство за това, че си завоюван, което се изисква от теб. Свидетелството, че си завоюван, се отнася преди всичко до знанието ти за въплъщението на Бог. Изключително важно е, че тази стъпка на свидетелство е за въплъщението на Бог. Няма значение какво правиш или казваш пред хората от света или пред тези, които притежават власт; най-важното е преди всичко дали си в състояние да се подчиниш на всички думи от Божиите уста и на цялото Негово дело. Ето защо тази стъпка на свидетелство е насочена към Сатана и всички врагове на Бог — демоните и враговете, които не вярват, че Бог ще стане плът за втори път и ще дойде, за да извърши още по-голямо дело, и освен това не вярват във факта на завръщането на Бог в плът. С други думи то е насочено към всички антихристи — всички врагове, които не вярват във въплъщението на Бог.

Да мислиш за Бог и да копнееш за Бог не доказват, че си бил завоюван от Бог; то зависи от това дали вярваш, че Той е Словото, станало плът, дали вярваш, че Словото стана плът, и дали вярващ, че Духът стана Слово и Словото се яви в плът. Това е ключовото свидетелство. Не е важно нито как следваш, нито как се отдаваш; решаващото е дали си в състояние да откриеш от това нормална човешка природа, че Словото стана плът и Духът на истината се осъществи в плът — че цялата истина, пътят и животът дойдоха в плът, Божият Дух наистина дойде на земята и Духът се появи в плът. Макар че повърхностно това изглежда различно от замисъла на Светия Дух, в това дело можеш да видиш по-ясно, че Духът вече се е осъществил в плътта, и освен това че Словото е станало плът и Словото се е явило в плът. Ти си в състояние да разбереш истинското значение на думите: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог“. Нещо повече — трябва да разбереш, че Словото днес е Бог и да видиш, че Словото стана плът. Това е най-доброто свидетелство, което можеш да дадеш. Това доказва, че притежаваш истинско познание за Бог, станал плът — ти не само си в състояние да Го познаеш, но и си наясно, че пътят, по който вървиш днес, е пътят на живота и пътят на истината. Етапът на делото, който Исус извърши, само изпълни същността на „Словото бе у Бог“: Истината на Бог беше с Бог, а Духът на Бог беше с плътта и беше неотделим от тази плът. Тоест плътта на въплътения Бог беше с Духа Божи, което е по-голямо доказателство, че въплътеният Исус е първото въплъщение на Бог. Този етап на делото точно изпълнява вътрешния смисъл на „Словото стана плът“, придава по-дълбок смисъл на „Словото бе у Бог и Словото беше Бог“ и ти позволява твърдо да вярваш в думите „В началото бе Словото“. Което означава, че по време на сътворението Бог притежаваше думи, думите Му бяха с Него и неотделими от Него, а в последната епоха Той прави още по-ясна силата и властта на Своите думи и позволява на човека да види всички Негови пътища — да чуе всички Негови думи. Такова е делото на заключителната епоха. Трябва да разбереш тези неща докрай. Въпросът не е в това дали познаваш плътта, а в това как разбираш плътта и Словото. Това е свидетелството, което трябва да носиш, което всеки трябва да знае. Тъй като това е делото на второто въплъщение — и последният път, когато Бог става плът — то напълно завършва значението на въплъщението, напълно осъществява и избликва цялото Божие дело в плът и слага край на епохата на Божието битие в плът. Следователно трябва да знаеш значението на въплъщението. Не е важно колко тичаш и колко добре изпълняваш други външни задачи; важното е дали си в състояние истински да се покориш пред въплътения Бог и да посветиш цялото си същество на Бог, и да се подчиниш на всички думи, които излизат от Неговите уста. Това е, което трябва да правиш и което трябва да спазваш.

Последната стъпка на свидетелството е свидетелство за това дали си в състояние да бъдеш направен съвършен — тоест след като си разбрал всички думи, изречени от устата на въплътения Бог, придобиваш познание за Бог и се уверяваш в Него, изживяваш всички думи от Божиите уста и постигаш условията, които Бог изисква от теб — стила на Петър и вярата на Йов — така че да можеш да се подчиниш до смърт, да Му се отдадеш изцяло и в крайна сметка да постигнеш образ на човек, който отговаря на стандарта, което означава образ на човек, който е завоюван и направен съвършен, след като е преживял Божието правосъдие и порицание. Това е върховното свидетелство — това е свидетелството, което трябва да носи този, който в крайна сметка става съвършен. Това са двете стъпки на свидетелството, което трябва да носиш, и те са взаимосвързани, като всяка от тях е незаменима. Но има едно нещо, което трябва да знаеш: Свидетелството, което изисквам от теб днес, не е насочено към хората по света, нито към никой отделен човек, а към това, което искам от теб. То се измерва с това дали си в състояние да Ме удовлетвориш и дали си в състояние напълно да отговориш на стандартите на Моите изисквания към всеки един от вас. Това е, което трябва да разберете.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 440

Когато страдате от малко ограничения или трудности, това е добре за вас; ако бяхте освободени от тях, щяхте да бъдете съсипани и как тогава щяхте да бъдете защитени? Днес вие получавате защита, защото сте порицани, съдени и прокълнати. Защитата ви се дължи на това, че сте изстрадали много. Ако не беше така, отдавна щяхте да сте изпаднали в греховност. Това не прави по-трудни нещата за вас умишлено — човешката природа е трудна за промяна и трябва да е така, за да бъде променен човешкия нрав. Днес вие дори не притежавате съвестта или разума, които притежаваше Павел, нито пък имате дори неговото самосъзнание. Винаги трябва да бъдете притискани, винаги трябва да бъдете порицавани и съдени, за да се събуди духът ви. Порицанието и правосъдието са това, което е най-добро за вашия живот. А когато е необходимо, трябва да има и порицание от фактите, които идват върху вас; само тогава ще се подчините напълно. Вашата природа е такава, че без порицание и проклятие не бихте искали да преклоните глава, не бихте искали да се покорите. Без фактите пред очите ви няма да има ефект. Вие сте твърде низки и безполезни по характер! Без порицание и правосъдие би било трудно да бъдете завоювани, а вашата неправедност и непокорство би било трудно да бъдат преодолени. Старата ви природа е много дълбоко вкоренена. Ако бяхте поставени на трона, нямаше да знаете мястото си във вселената, а още по-малко накъде сте се запътили. Дори не знаете откъде сте дошли, така че как бихте могли да познаете Господа на творението? Без навременните порицания и проклятия на днешния ден вашият последен ден отдавна щеше да е настъпил. Да не говорим за вашата съдба — нима тя нямаше да бъде още по-непосредствено застрашена? Без това своевременно порицание и правосъдие кой знае колко високомерни щяхте да станете или колко греховни щяхте да бъдете. Това порицание и правосъдие са ви довели до днешния ден и са запазили съществуването ви. Ако все още се „възпитавахте“ по същите методи като тези на вашия „баща“, кой знае в какъв свят щяхте да навлезете! Вие нямате абсолютно никаква способност да се контролирате и да разсъждавате върху себе си. За хора като вас, ако просто следвате и се подчинявате, без да предизвиквате каквато и да е прекъсвания или смущения, Моите цели ще бъдат постигнати. Не бихте ли да се справяли по-добре, като приемете порицанието и правосъдието на днешния ден? Какъв друг избор имате?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (6)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 441

Когато се въоръжиш за живота, трябва да се съсредоточиш върху яденето и пиенето на Божието слово, трябва да можеш да говориш за познанието за Бог, за възгледите ти за човешкия живот и по-специално за познанието ти за делото, извършено от Бог през последните дни. Тъй като се стремиш към живот, трябва да се въоръжиш с тези неща. Когато ядеш и пиеш Божието слово, трябва да измерваш реалността на собственото си състояние спрямо тях. Тоест, когато в хода на реалния си опит откриеш недостатъците си, трябва да си способен да намериш пътя към практиката, да обърнеш гръб на неправилните си мотиви и представи. Ако винаги се стремиш към тези неща и изливаш сърцето си, за да ги постигнеш, тогава ще имаш път, който да следваш, няма да се чувстваш празен и така ще можеш да поддържаш нормално състояние. Само тогава ще бъдеш човек, който носи бреме в собствения си живот, който има вяра. Защо някои хора, след като прочетат Божието слово, не са в състояние да го приложат на практика? Дали не е защото не могат да схванат най-съществените неща? Дали не е, защото не приемат живота сериозно? Причината, поради която не могат да схванат най-важните неща и нямат път към практиката, е, че когато четат Божието слово, не са в състояние да свържат собствените си състояния с него, нито да овладеят собствените си състояния. Някои хора казват: „Чета Божието слово и съотнасям моето състояние към него и знам, че съм покварен и с лошо качество, но не съм способен да удовлетворя Божията воля“. Видял си само повърхността; има много истински неща, които не знаеш: как да оставиш настрана плътските наслади, как да оставиш настрана самодоволството, как да промениш себе си, как да навлезеш в тези неща, как да подобриш качеството си и от кой аспект да започнеш. Ти схващаш само няколко неща на повърхността и всичко, което знаеш, е, че наистина си много покварен. Когато се срещаш с братята и сестрите си, говориш за това колко си покварен и изглежда, че познаваш себе си и носиш голямо бреме за живота си. Всъщност поквареният ти нрав не се е променил, което доказва, че не си намерил пътя към практиката. Ако ръководиш църква, трябва да можеш да схващаш състоянията на братята и сестрите и да ги посочваш. Ще бъде ли достатъчно само да кажеш: „Вие, хората, сте непокорни и изостанали!“? Не, трябва да говориш конкретно за това как се проявяват тяхното непослушание и изостаналост. Трябва да говориш за техните непокорни състояния, тяхното непокорно поведение и техния сатанински нрав и трябва да говориш за тези неща по такъв начин, че те да бъдат напълно убедени в истинността на думите ти. Използвай факти и примери, за да излагаш тезите си, и казвай как точно могат да се откъснат от непокорното поведение и посочвай пътя за практикуване — така се убеждават хората. Само тези, които правят това, са способни да водят другите; само те притежават истината реалност.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (7)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 442

Да свидетелстваш за Бог е преди всичко въпрос на това да говориш за познанията си за Божието дело, за това как Бог завоюва хората, как ги спасява, как ги променя; това е да говориш как Той води хората да навлязат в истината реалност, позволявайки им да бъдат завоювани, доведени до съвършенство и спасени от Него. Да свидетелстваш означава да говориш за Неговото дело и за всичко, което си изживял. Само Неговото дело може да Го представя и само Неговото дело може да Го разкрие публично, в Неговата цялост; Неговото дело свидетелства за Него. Неговото дело и слова представляват пряко Духа; делото, което Той върши, се извършва от Духа, а словата, които Той изрича, са изречени от Духа. Тези неща са само изразени чрез въплътеното Божие тяло, но в действителност са израз на Духа. Цялото дело, което Той върши, и всички слова, които Той изрича, представляват Неговата същина. Ако след като се облече в плът и дойде сред хората Бог не говореше и не работеше, а след това поискаше от вас да познаете Неговата истинност, Неговата нормална същност и Неговото всемогъщество, щяхте ли да можете да го направите? Бихте ли били в състояние да узнаете каква е същината на Духа? Бихте ли могли да знаете какви са качествата на Неговата плът? Само защото сте преживели всяка стъпка от делото Му Той иска от вас да свидетелствате за Него. Ако вие нямахте такъв опит, Той нямаше да настоява да свидетелствате. Така че, когато свидетелстваш за Бог, свидетелстваш не само за Неговата външност на нормална човешка природа, но и за делото, което Той върши, и за пътя, по който Той върви; ти трябва да свидетелстваш за това как си бил завоюван от Него и в какви аспекти си бил доведен до съвършенство. Това е видът свидетелство, което трябва да дадеш. Ако където и да отидеш, казваш: „Нашият Бог е дошъл да работи и Неговото дело е наистина практично! Той ни спечели без свръхестествени действия, без никакви чудеса и знамения!“, другите ще попитат: „Какво имаш предвид, като казваш, че Той не върши чудеса и знамения? Как е възможно Той да те е завоювал, без да върши чудеса и знамения?“, а ти отговаряш: „Той говори и без да показва чудеса и знамения, Той ни завоюва. Неговото дело ни завоюва“. В крайна сметка, ако не си в състояние да кажеш нищо по същество, ако не можеш да говориш за конкретика, това истинско свидетелство ли е? Когато въплътеният Бог завоюва хората, това става чрез Неговите божествени слова. Човешката природа не може да постигне това; това не е нещо, което всеки смъртен може да постигне, и дори тези с най-високо качество сред нормалните хора са неспособни на това, защото Неговата божествена същност е по-висока от всяко сътворено същество. Това е необичайно за хората; в края на краищата Творецът е по-висш от всяко сътворено същество. Създадените същества не могат да бъдат по-висши от Създателя; ако ти беше по-висш от Него, Той не би могъл да те завоюва, а Той може да те завоюва само защото е по-висш от теб. Този, който може да завоюва цялото човечество, е Създателят и никой друг освен Него не може да извърши това дело. Тези думи са „свидетелство“ — такова, каквото трябва да засвидетелстваш. Стъпка по стъпка си преживял порицание, правосъдие, облагородяване, изпитания, неуспехи и трудности и си бил завоюван; оставил си настрана перспективите на плътта, личните си мотиви и интимните плътски желания. С други думи, Божието слово е завоювало напълно твоето сърце. Въпреки че не си израснал в живота си толкова, колкото Той изисква, ти знаеш всички тези неща и си напълно убеден в това, което Той прави. Така че това може да се нарече свидетелство — свидетелство, което е истинско и реално. Делото, което Бог дойде да извърши, делото на правосъдието и порицанието, има за цел да завоюва човека, но Той също така завършва Своето дело, слага край на епохата и извършва делото на приключването. Той завършва цялата епоха, спасява цялото човечество, избавя го от греха веднъж завинаги; Той напълно спечелва човечеството, което създаде. Ти трябва да свидетелстваш за всичко това. Преживял си толкова много от Божието дело, видял си го със собствените си очи и си го преживял лично; когато стигнеш до самия край, не трябва да си неспособен да изпълняваш функцията, която ти се полага. Колко жалко би било това! В бъдеще, когато се разпространява евангелието, ти трябва да можеш да говориш за собствените си познания, да свидетелстваш за всичко, което си придобил в сърцето си, и да не пестиш усилия. Това е, което едно сътворено същество трябва да постигне. Какво е действителното значение на този етап от Божието дело? Какъв е неговият ефект? И каква част от него е осъществена в човека? Какво трябва да правят хората? Когато можеш да говориш ясно за цялото дело, което въплътеният Бог е извършил, откакто е дошъл на земята, тогава твоето свидетелство ще бъде пълно. Когато можеш да говориш ясно за тези пет неща: значението на Неговото дело; съдържанието му; същността му; нрава, който представя, и принципите му, тогава това ще докаже, че си способен да свидетелстваш за Бог, че наистина притежаваш знание. Моите изисквания към вас не са много високи и са постижими за всички, които се стремят към истинско развитие. Ако си решил да бъдеш един от Божиите свидетели, трябва да разбереш какво мрази Бог и какво обича Бог. Ти си изпитал много от Неговото дело; чрез това трябва да опознаеш Неговия нрав, да разбереш Неговата воля и Неговите изисквания към човечеството и да използваш това знание, за да свидетелстваш за Него и да изпълняваш своя дълг. Може да кажеш само: „Ние познаваме Бог. Неговото правосъдие и порицание са много сурови. Неговите слова са много строги; те са праведни и величествени и не подлежат на оскърбление от никого“. Но в крайна сметка тези слова осигуряват ли ресурс за човека? Какво е тяхното въздействие върху хората? Наистина ли знаеш, че това дело на правосъдие и порицание е най-полезно за теб? Божието правосъдие и порицание изобличават твоето непокорство и поквара, нали? Те могат да пречистят и изгонят тези мръсни и покварени неща вътре в теб, нали? Ако нямаше правосъдие и порицание, какво щеше да стане с теб? Осъзнаваш ли всъщност факта, че Сатана те е покварил до най-дълбока степен? Днес вие трябва да се въоръжите с тези неща и да ги знаете добре.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (7)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 443

Знаете ли с какво трябва да се снабдите точно сега? Едната страна на това включва видения за делото, а другата страна е твоята практика. Трябва да схванеш и двете страни. Ако нямаш видения в стремежа си да постигнеш напредък в живота, тогава ти няма да имаш основа. Ако имаш само практически пътища без ни най-малко видение и нямаш никакво разбиране за делото на цялостния план за управление, тогава ти си безполезен човек. Трябва да разбереш истините, които включват видения, а що се отнася до истините, свързани с практиката, трябва да намериш подходящи практически пътища, след като ги разбереш; ти трябва да практикуваш в съответствие със словото и да навлизаш в съответствие с условията, в които се намираш. Виденията са основата и ако не обърнеш внимание на този факт, няма да можеш да следваш докрай; преживяване по такъв начин или ще те отклони от пътя, или ще те накара да паднеш и да се провалиш. Няма да има начин да успееш! Хората, които нямат велики видения като своя основа, могат само да се провалят; те не могат да успеят. Ти не можеш да останеш непоколебим! Знаеш ли какво включва вярата в Бог? Знаеш ли какво означава да следваш Бог? По какъв път би поел без видения? В днешното дело, ако нямаш видения, изобщо няма да можеш да бъдеш направен пълноценен. В кого вярваш? Защо вярваш в Него? Защо Го следваш? Възприемаш ли вярата си като вид игра? Гледаш ли на живота си като на някаква играчка? Богът на днешния ден е най-великото видение. Каква част от Него познаваш? Каква част от Него си видял? След като си видял днешния Бог, здрава ли е основата на твоята вяра в Бог? Мислиш ли, че ще постигнеш спасение, докато следваш този объркан път? Смяташ ли, че можеш да ловиш риба в мътна вода? Проста работа ли е това? Колко представи за думите, които Бог изрича днес, си оставил настрана? Имаш ли представа за днешния Бог? В какво се състои твоето разбиране за Бог на днешния ден? Винаги вярваш, че можеш да Го^[а] придобиеш само като просто Го следваш или само като Го видиш и че никой няма да може да се отърве от теб. Не си мисли, че следването на Бог е толкова лесно. Ключът е в това, че ти трябва да Го познаваш, ти трябва да познаваш Неговото дело и трябва да имаш волята да понасяш трудности заради Него, да жертваш живота си за Него и да бъдеш усъвършенстван от Него. Това е видението, което трябва да имаш. Няма да се получи, ако мислите ти винаги са насочени към това да се наслаждаваш на благодатта. Не мисли, че Бог е тук само за удоволствие на хората или за да ги дарява с благодат. Това е грешка! Ако някой не може да рискува живота си, за да Го следва, и ако не може да се откаже от всяко материално притежание, за да Го следва, тогава със сигурност няма да може да Го следва докрай! Ти трябва да имаш за основа видения. Ако един ден те сполети нещастие, какво трябва да направиш? Ще можеш ли да продължиш да Го следваш? Не казвай с лека ръка дали ще можеш да Го следваш докрай. По-добре е първо да отвориш широко очи, за да видиш какво време е сега. Макар че в момента може да сте като стълбове на храма, ще дойде време, когато всички такива стълбове ще бъдат проядени от червеи и това ще доведе до срутване на храма, защото в момента има толкова много видения, които ви липсват. Вие обръщате внимание само на собствените си малки светове и не знаете какъв е най-надеждният и подходящ начин за търсене. Вие не се вслушвате във видението за днешното дело, нито пък държите тези неща в сърцата си. Замисляли ли сте се, че един ден вашият Бог ще ви постави на съвсем непознато място? Можете ли да си представите какво ще стане с вас един ден, когато мога да ви отнема всичко? Ще бъде ли енергията ви в този ден такава, каквато е сега? Ще се появи ли отново вярата ви? В следването на Бог трябва да познавате това най-велико видение, което е „Бог“: това е най-важният въпрос. Също така не приемайте, че като се разделите със светските хора, за да бъдете очистени, непременно ще бъдете в Божието семейство. В наши дни Самият Бог е Този, Който работи сред творението; Той е Този, Който е дошъл сред хората, за да върши Своето дело — не за да провежда кампании. Сред вас дори шепа хора не са в състояние да разберат, че днешното дело е дело на небесния Бог, Който е станал плът. Не става въпрос за това да ви превърна в изключителни таланти; целта е да ви помогна да познаете значението на човешкия живот, да познаете предназначението на човешките същества и да познаете Бог в Неговата цялост. Ти трябва да знаеш, че си обект на творение в ръцете на Твореца. Какво трябва да разбереш, какво трябва да правиш и как трябва да следваш Бог — не са ли това истините, които трябва да разбереш? Не са ли това виденията, които трябва да видиш?

След като хората са имали видения, те придобиват основа. Когато практикуваш на базата на тази основа, ще ти бъде много по-лесно да навлезеш. По този начин няма да имаш никакви опасения, след като имаш основа за навлизане, и ще ти бъде много лесно да навлезеш. Този аспект от разбирането на виденията и на познаването на Божието дело е от решаващо значение; ти трябва да го имаш в арсенала си. Ако не си снабден с този аспект на истината и знаеш само как да говориш за практическите пътища, тогава ще имаш огромен недостатък. Открих, че много от вас не наблягат на този аспект на истината и когато я слушат, изглежда че слушат само думи и доктрини. Един ден ти ще загубиш. В наши дни има някои слова, които ти не разбираш напълно и не приемаш; в такива случаи трябва да търсиш търпеливо и ще дойде ден, когато ще разбереш. Постепенно придобивай все повече и повече видения. Дори и да разбираш само няколко духовни учения, това все пак е по-добре, отколкото да не обръщаш внимание на виденията, и все пак е по-добре, отколкото да не разбираш нищо. Всичко това е полезно за твоето навлизане и ще разсее тези твои съмнения. По-добре е, отколкото да си изпълнен с представи. Ти ще бъдеш в много по-добро положение, ако имаш тези видения като основа. Няма да имаш никакви съмнения и ще можеш да навлезеш смело и уверено. Защо да се затрудняваш, като винаги следваш Бог по такъв объркан и съмнителен начин? Не е ли това същото като да си заравяш главата в пясъка? Колко хубаво би било да влезеш в Царството с размах и самоувереност! Защо да бъдеш толкова изпълнен с опасения? Не се ли подлагаш на истински ад? След като придобиеш представа за делото на Йехова, за делото на Исус и за този етап от делото, ще имаш основа. В момента може би си представяш, че това е съвсем просто. Някои хора казват: „Когато дойде времето и Светият Дух започне великото дело, ще мога да говоря за всички тези неща. Фактът, че в момента не разбирам нищо, е защото Светият Дух не ме е просветил толкова много“. Не е толкова лесно. Ако ти си готов да приемеш истината^[б] сега, не означава, че ще я използваш умело, когато дойде времето. Не е задължително да е така! Ти вярваш, че в момента си много добре подготвен и не би имал проблем да отговориш на онези религиозни хора и най-големите теоретици и дори да ги опровергаеш. Дали наистина ще можеш да го направиш? За какво разбиране можеш да говориш, когато разполагаш само с този твой повърхностен опит? Да се въоръжиш с истината, да водиш битката за истината и да свидетелстваш за Божието име не е това, което ти си мислиш — че докато Бог работи, всичко ще бъде постигнато. Дотогава може да се окаже, че някой въпрос те е затруднил, и тогава ще останеш безмълвен. Ключът е в това дали имаш ясно разбиране за този етап от делото и колко всъщност знаеш за него. Ако не можеш да преодолееш силите на врага или да победиш силите на религията, няма ли тогава да си безполезен? Ти си преживял днешното дело, видял си го със собствените си очи и си го чул със собствените си уши, но ако в крайна сметка не си в състояние да свидетелстваш, тогава ще имаш ли все още смелостта да продължиш да живееш? Пред кого ще можеш да се изправиш? Не си въобразявай сега, че всичко ще бъде толкова просто. Делото на бъдещето няма да е толкова просто, колкото си го представяш; воденето на войната за истината не е толкова лесно, не е толкова просто. Точно сега трябва да си притежаваш необходимото; ако не притежаваш истината, тогава, когато дойде времето и Светият Дух не действа по свръхестествен начин, ти ще се окажеш в беда.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да разбирате делото — не бъдете объркани, когато го следвате!“)

Забележка:

а. В текста на оригинала липсва думата „Го“.

б. В текста на оригинала липсва думата „истината“.