Ежедневни Божии слова  Откъс 374

Всемогъщият Бог, Главата на всички неща, упражнява Своята царствена власт от Своя престол. Той властва над вселената и всички неща и ни води по цялата земя. Приближавайте се към Него през цялото време и идвайте притихнали пред Него, без да пропускате нито един момент — винаги има уроци за учене. Заобикалящата среда, хората, събитията и нещата съществуват с позволението на Божия престол. В никакъв случай не допускайте недоволство в сърцето си, иначе Бог няма да ви дари Своята благодат. Когато ви споходи болест, това е Божията любов и в нея със сигурност се съдържат Неговите добри намерения. Въпреки че плътта ви може да понесе известно страдание, не приемайте идеи от Сатана. Хвалете Бог по време на болестта и докато Го възхвалявате, Му се наслаждавайте. Не се обезсърчавайте пред лицето на болестта, продължавайте да търсите отново и отново и не се отказвайте. Тогава Бог ще ви озари и просветли. Каква беше вярата на Йов? Всемогъщият Бог е всемогъщ лечител! Да живееш в болест означава да си болен, но да живееш в духа означава да си здрав. Стига у теб да има дори глътка въздух, Бог няма да те остави да умреш.

Възкресеният живот на Христос пребъдва в нас. Наистина ни липсва вяра в Божието присъствие: нека Бог вдъхне истинска вяра в нас. Божието слово е наистина сладко! Божието слово е мощно лекарство! То засрамва дяволи и Сатана! Разбирането на Божието слово ни дава подкрепа. То действа бързо, за да спаси сърцата ни! То разпръсва всичко и успокоява всичко. Вярата е като мост от един дънер: тези, които се вкопчват в живота и се боят от смъртта, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да отдадат живота си, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения. Ако човекът таи плахи и страхливи мисли, то е защото Сатана го е заблудил; той се бои, че ще преминем моста на вярата, за да навлезем в Бог. Сатана винаги се опитва да ни предаде мислите си по всевъзможни начини. Трябва непрекъснато да се молим Бог да ни озари и просветли, непрекъснато да разчитаме на Бог да пречисти отровата на Сатана, която е в нас, всяка минута да практикуваме приближаване до Бог в духа си и да Му позволим да властва над цялото ни същество и да го заема.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6)

Ежедневни Божии слова  Откъс 375

Когато хората не разбират нещата, които им се случват, и не знаят как да постъпят подобаващо, какво трябва да направят първо? Трябва първо да се молят. Молитвата е преди всичко. Какво показва молитвата? Че си отдаден, че в известна степен имаш богобоязливо сърце и че си човек, който търси Бог, което доказва, че поставяш Бог на първо място. Когато Бог е в сърцето ти и има място там и когато можеш да се покоряваш на Бог, ти си предан християнин. Има много по-възрастни вярващи, които се молят на колене по същото време всеки ден. Коленичат в продължение на час или два всеки път, но колкото и години да са коленичили така, това не е разрешило много от проблемите с греховете им. Нека за начало да не вземаме предвид дали такава религиозна молитва е полезна, или не. Тези по-възрастни братя и сестри са поне малко предани. Те са много по-добре от младите хора в това отношение. Ако искаш да живееш пред Бог и да преживееш Божието дело, то първото нещо, което трябва да направиш, когато нещо ти се случи, е да се молиш. Молитвата не е само въпрос на безмозъчно напяване на наизустени фрази и нищо повече. Никъде няма да стигнеш така. Трябва да се научиш да се молиш от сърце. Може да се молиш така осем или десет пъти, без да видиш резултат, но не се обезсърчавай: трябва да продължаваш да се упражняваш. Моли се първо, когато нещо ти се случи. Първо кажи на Бог и Го остави да поеме контрол. Остави на Бог да ти помогне, остави Го да те насочва и да ти показва пътя. Това ще докаже, че имаш богобоязливо сърце и че поставяш Бог на първо място. Когато нещо ти се случи или се натъкнеш на трудности и си негативен и се ядосаш, това е проявление на липсата на Бог в сърцето ти и липсата ти на боязън от Него. Пред каквито и трудности да си изправен в реалния живот, трябва да дойдеш пред Бог. Първото нещо, което трябва да направиш, е да паднеш на колене и да се молиш. Това е най-важното нещо. Молитвата показва, че Бог има място в сърцето ти. Ако, като си изправен пред проблеми, погледнеш нагоре към Бог и Му се молиш и търсиш от Него, това показва, че в известна степен имаш богобоязливо сърце. Не би правил това, ако Бог не беше в сърцето ти. Някои хора казват: „Молих се, но Бог не ме просветли!“. Не е правилно да се говори така. Трябва първо да се замислиш дали намерението зад молитвата ти е правилно. Ако искрено търсиш истината и често се молиш на Бог, то може да има определен въпрос, по който Бог те просветлява и ти позволява да разбереш. При всички положения Бог ще те накара да разбереш. Ако Бог не те просветли, няма да можеш да разбереш сам. Има някои неща, които човешката мисъл не може да постигне, без значение дали имаш силата да разбереш и независимо от заложбите ти. Когато разбираш, това от мисленето ти ли идва? С намеренията на Бог и с намеренията на делото на Духа, ако Светият Дух не те просветли, няма да намериш някой, който знае. Ще знаеш само когато Самият Бог ти каже какво има предвид. И така, първото нещо, което трябва да направиш, когато нещо се случи, е да се молиш. Когато се молиш, ти трябва да изразиш мислите си, възгледите си и отношението си към Бог и да търсиш истината от Него с нагласа за покорство в сърцето си. Това е, което хората трябва да практикуват. Няма да постигнеш резултати, ако просто правиш нещата механично, и тогава не трябва да се оплакваш, че Светият Дух не те е просветлил. Разбрах, че някои хора само следват религиозните церемонии и извършват религиозни дейности във вярата си в Бог. Изобщо няма място за Него в сърцата им. Те дори отричат делото на Светия Дух. Не се молят или не четат Божието слово. Само продължават да ходят на събрания и нищо повече. Това вяра в Бог ли е? Продължават да вярват както си знаят, но в тяхната вяра няма Бог. Бог не е в сърцата им, вече не искат да се молят на Бог и вече не желаят да четат Божието слово. Не са ли станали така невярващи? По-конкретно има някои водачи и работници, които често работят по общи дела. Никога не се съсредоточават върху навлизането в живота, а приемат работата по общи дела като свое основно задължение. Единствено се занимават с изпълнението на ежедневни задачи и не вършат същинската работа на водачите и работниците. Вследствие на това, след като са вярвали в Бог в продължение на двадесет или тридесет години, нямат думи, които да предложат за техните житейски преживявания, и не познават Бог наистина. Могат единствено да кажат няколко думи и доктрини. Не са ли станали така лъжеводачи? Това е така, тъй като във вярата си в Бог те не изпълняват своите правилни задължения или не преследват истината. Ако някой само разчита на разбирането на няколко думи и доктрини, това няма да реши нищо. Ще се оплаква от Бог веднага щом бъде изпитан, засегнат от бедствие или се разболее. Не познава себе си наистина и въобще няма свидетелство за преживяване. Това показва, че не е преследвал истината през годините, в които е вярвал в Бог, че само се е занимавал с външни неща и се е саморазрушил в резултат на това. От колкото и години някой да вярва в Бог, той трябва поне да разбере някои истини, за да е сигурен, че няма да пропадне, да извърши зло или да бъде отстранен. Трябва да е оборудван поне с това. Някои хора слушат проповедите половинчато и не размишляват върху Божието слово. Не търсят истината, каквото и да им се случва. Стига им само да разбират думите и доктрините, като предполагат, че са придобили истината. Тогава, когато дойде изпитание, нямат никакви познания и сърцата им са пълни с недоволство и оплаквания, които не смеят да кажат на глас, въпреки че би им се искало. Не са ли такива хора просто толкова жалки? Много хора са винаги нехайни в изпълнението на дълга си. Не размишляват върху себе си и не се опитват да се опознаят, когато са кастрени. Винаги си търсят рационални оправдания и така тяхната грозотия се показва по много различни начини и те са разкрити и отстранени, без да се опознаят докрай. Какъв е смисълът на разбирането на доктрините тогава? Въобще няма смисъл. От колкото и години хората да вярват в Бог, само да разбират и да могат да говорят доктрината е безполезно. Не са придобили истината, а са се отклонили от пътя. Така че, когато нещо ти се случи и се молиш на Бог, търсейки Неговите намерения, ключът е да успееш да разбереш истината, за да се разреши проблемът. Това е правилният път и трябва упорито да постоянстваш в тази практика.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Придобиването на истината е най-важното нещо във вярата в Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 376

Най-голямата мъдрост се състои в това за всичко да се уповавате и осланяте на Бог. Обикновените хора не го осъзнават. Всички хора си мислят, че стига да посещават повече събирания, да слушат повече проповеди, да общуват повече за истината, да се отричат повече, да страдат повече и да плащат по-голяма цена, могат да спечелят Божието одобрение и да постигнат спасение. Въпреки това те пренебрегват един ключов въпрос, който е, че могат да изпълняват дълга си добре и да постигнат спасение само като търсят истината, молят се на Бог и разчитат на Бог във всичко. Всички хора смятат малкото хитрина, която притежават, за мъдрост и пренебрегват Божиите изисквания към хората и резултатите, които хората трябва да постигнат при изпълнението на дълга си. Това е грешно. Независимо какъв дълг изпълняват, колко голям или малък е техният духовен ръст или в каква среда се намират, хората никога не могат да минат без търсенето на истината, и също така трябва да се молят на Бог, да се уповават на Бог и да разчитат на Бог във всичко. Това и само това е най-голямата мъдрост. Защо казвам, че е най-голямата мъдрост? Дори и човек да е разбрал някои истини, дали това ще е достатъчно, ако не се осланя на Бог? Някои хора са вярвали в Бог в продължение на много години, преминали са през няколко изпитания, имат известни практически преживявания, разбират някои истини и имат известно практическо познание за истината, но не знаят, че трябва да се осланят на Бог, нито разбират как да се уповават и да се осланят на Него. Дали такива хора са мъдри? Те са най-глупави от всички хора и са от онези, които се мислят за умници, не се боят от Бог и не отбягват злото. Някои хора казват: „Разбирам много истини и притежавам истините реалности. Достатъчно е просто да върша нещата принципно. Предан съм на Бог и знам как да се приближа към Него. Не е ли достатъчно, че практикувам истината, когато нещо ме сполети? Няма нужда да се моля на Бог или да се уповавам на Него“. Редно е да се практикува истината, но в много случаи и ситуации хората не знаят каква истина и какви истини принципи са засегнати. Всички, които имат практическо преживяване, оценяват това. Например, когато се сблъскаш с даден проблем, може да не знаеш коя истина засяга той или как трябва да се практикува или прилага истината, свързана с този проблем. Какво трябва да правиш в такива моменти? Колкото и практически преживявания да имаш, не във всички ситуации можеш да разбереш истините принципи. Дали ще дръзнеш да твърдиш, че ти си истината, дори и да я разбираш, от колкото и време да вярваш в Бог, колкото и неща да си преживял и колкото и кастрене или дисциплиниране да си понесъл? Смееш ли да твърдиш, че ти си източникът на истината? Някои хора казват: „Знам наизуст всички тези добре познати слова и пасажи от книгата „Словото се явява в плът“ и не е нужно да се осланям и уповавам на Бог. Когато настъпи моментът, ако разчитам на тези Божии слова, ще се справя добре“. Словата, които си запомнил, са статични, а средата, с която се сблъскваш, както и твоите състояния, са динамични. Способен си да бълваш думи и доктрини, но когато ти се случи нещо, нищо не можеш да постигнеш с тях, а това доказва, че не разбираш истината. Колкото и да си добър в рецитирането на думи и доктрини, това не означава, че разбираш истината, камо ли че си способен да я практикуваш. Ето защо тук трябва да се извлече много важна поука. И каква е тази поука? Тя е, че хората трябва да се уповават на Бог за всичко и че така могат да постигнат осланяне на Него. Те ще получат делото на Светия Дух и път, който да следват, само ако се уповават на Бог. В противен случай може и да направиш нещо правилно и без да нарушаваш истината, но ако не се осланяш на Бог, действията ти са просто добро човешко поведение и не могат да Го удовлетворят. Тъй като хората имат твърде повърхностно възприемане на истината, те са склонни да прилагат правила и упорито да се вкопчват в думи и доктрини, като прилагат една и съща истина, когато се намират в различни ситуации. Възможно е да постигнат много неща, като се придържат към истините принципи като цяло, но в това не може да се види нито Божието напътствие, нито делото на Светия Дух. Тук има един сериозен проблем, а именно, че хората вършат много неща в зависимост от опита си, от правилата, които са разбрали, и от определени човешки фантазии. Трудно е да постигнат истинска молитва към Бог, да се уповават истински на Него и да се осланят на Бог за всичко, което правят. Дори човек да разбира Божиите намерения, трудно ще постигне резултата от действията, напътствани от Бог, които съответстват на истините принципи. Затова казвам, че най-голямата мъдрост е да се уповавате и осланяте на Бог за всичко.

Как могат хората да практикуват това за всичко да се уповават и осланят на Бог? Някои казват: „Аз съм млад, духовният ми ръст е малък и отскоро вярвам в Бог. Не зная как да практикувам това да се уповавам и осланям на Бог, когато нещо се случи“. Дали това представлява проблем? Вярването в Бог е свързано с много трудности и трябва да преминеш през много мъки, изпитания и болка. Всички тези неща изискват да се уповаваш и осланяш на Бог, за да преодолееш трудните моменти. Ако не можеш да практикуваш това да се уповаваш и осланяш на Бог, няма да успееш да преодолееш трудностите и няма да си способен да Го следваш. Упованието в Бог и осланянето на Него не са празна доктрина, нито са мантра за вяра в Бог, а са ключова истина, истина, която трябва да притежаваш, за да вярваш в Бог и да Го следваш. Някои хора казват: „Упованието в Бог и осланянето на Него са приложими само когато се случи важно събитие. Например трябва да се уповаваш и осланяш на Бог само когато си изправен пред мъки, изпитание, арест и преследване, или когато срещаш трудности при изпълнението на дълга си, или когато те кастрят. Не е необходимо да се уповаваш и осланяш на Бог за незначителните неща от личния си живот, защото Бог не се интересува от тях“. Вярно ли е това твърдение? Определено не е вярно. Тук има отклонение. Необходимо е да се уповаваш на Бог по важни въпроси, но без принципи можеш ли да се справяш с незначителните неща и с маловажните въпроси в живота? Можете ли да постъпвате безпринципно по въпроси като облекло и хранене? Определено не можете. А в отношенията си към хората и нещата? Определено не можете. Дори в ежедневието си и по маловажните въпроси поне трябва да имате принципи, за да можете да изживеете човешко подобие. Въпросите, свързани с принципите, са въпроси, свързани с истината. Хората могат ли да ги решат сами? Разбира се, че не могат. Затова трябва да се уповавате и осланяте на Бог. Тези незначителни проблеми могат да се решат само когато получите Божието просветление и разберете истината. Мислите ли, че проблемите, свързани с принципите, могат да се разрешат, ако не се уповавате и осланяте на Бог? Със сигурност няма да е лесно. Може да се каже, че хората трябва да се уповават и осланят на Бог за всички неща, които не могат да видят ясно, и които изискват от тях да търсят истината. Колкото и голям или малък да е проблемът, който трябва да решите с помощта на истината, трябва да се уповавате и осланяте на Бог. Това е необходимост. Дори хората да разбират истината и да могат да решават проблемите си сами, тези разбирания и решения са ограничени и повърхностни. Ако не се уповават и осланят на Бог, никога няма да навлязат много дълбоко. Например, ако днес си болен и това се отразява на изпълнението на дълга ти, трябва да се помолиш за този проблем и да кажеш: „Боже, днес не се чувствам добре, не мога да ям и това се отразява на изпълнението на дълга ми. Трябва да се изследвам. Каква е истинската причина да съм болен? Дали Бог ме дисциплинира за това, че не бях отдаден на дълга си? Боже, моля Те да ме просветиш и да ме напътстваш“. Така трябва да призоваваш. Това е упование в Бог. Но когато се уповаваш на Бог, не може просто да следваш формалности и да спазваш правила. Ако не търсиш истината, за да разрешиш проблемите, ще забавиш нещата. След като се помолиш на Бог и се уповаваш на Него, пак трябва да живееш живота си както е редно, без да отлагаш изпълнението на дълга си. Ако си болен, трябва да отидеш на лекар и така е редно. В същото време трябва да се молиш, да размишляваш над себе си и да търсиш истината, за да разрешиш проблема. Само този начин на практикуване е напълно подходящ. Ако хората знаят как да вършат определени неща правилно, то тогава да ги вършат. Ето така трябва да съдействат. Дали обаче могат да постигнат напълно желаните резултати и цели по тези въпроси, зависи от това дали се уповават и осланят на Бог. За проблемите, които не могат да видят ясно и с които не могат да се справят добре сами, те още повече трябва да се уповават на Бог и да търсят истината, за да ги разрешат. Хората с нормална човешка природа трябва да притежават тази способност. Има много уроци, които трябва да научиш, когато се уповаваш на Бог. В процеса на упование в Бог може да получиш път и просветление от Светия Дух, или ако Божието слово те споходи, ще знаеш как да съдействаш, а може и Бог да ти подреди определени ситуации, за да научиш урок, и в това се съдържат Божиите добри намерения. В процеса на упование в Бог ще видиш Божието напътствие и водачество, които ще ти помогнат да научиш много уроци и да Го разбереш по-добре. Този ефект се постига с упование в Бог. Ето защо упованието в Бог е урок, който хората, които Го следват, трябва да учат често и никога няма да спрат да го преживяват през целия си живот. Много хора, чието преживяване е твърде повърхностно, не могат да видят Божиите действия и затова си мислят: „Има много дребни неща, които и сам мога да свърша и за които не е нужно да се уповавам на Бог“. Това е погрешно. Някои малки неща водят до големи, а Божиите намерения са скрити в някои дреболии. Много хора пренебрегват дребните неща и в резултат на това се оказват изправени пред големи неуспехи, дължащи се на малки проблеми. Както по-големите, така и по-малките въпроси, хората, които наистина имат богобоязливи сърца, ще се уповават на Бог, ще Му се молят, всичко ще Му поверяват и след това ще видят как Той ги води и напътства. Щом придобиеш такъв опит, за всичко ще можеш да се уповаваш на Бог, и колкото повече го преживяваш, толкова повече ще чувстваш, че е много практично да се уповаваш на Него за всичко. Когато се уповаваш на Бог по даден въпрос, Той може да не ти даде определено чувство или ясен смисъл, камо ли ясни указания, но ще те накара да разбереш дадена идея, която се отнася точно до въпроса, и така Бог те напътства и ти сочи пътя с помощта на различен метод. Ще извлечеш полза, ако можеш да го схванеш и разбереш. В момента може да не разбираш нищо, но трябва да продължиш да се молиш и да се уповаваш на Бог. В това няма нищо лошо и рано или късно ще получиш просветление. Да практикуваш така не означава да спазваш правила, а по-скоро отговаря на потребностите на духа и именно така трябва да практикуват хората. Може и да не получаваш просветление и напътствие всеки път, когато се молиш и се уповаваш на Бог, но така трябва да практикуват хората и това е начинът, ако искат да разберат истината. Това е нормалното състояние на живота и на духа и само така хората могат да поддържат нормална връзка с Бог, така че сърцата им да не се отчуждават от Него. Затова може да се каже, че да се уповават на Бог означава в сърцата си хората да си общуват с Него нормално. Трябва да се молиш и уповаваш на Бог за всичко, независимо от това дали можеш да получиш Божието просветление и напътствие. Това е и необходимият път към това да живееш пред Бог. Когато хората вярват в Бог и Го следват, те трябва да имат нагласата винаги да се уповават на Него. Хората с нормална човешка природа трябва да имат такава нагласа. Понякога да се уповаваш на Бог, не означава да използваш конкретни думи, за да Го молиш да направи нещо или да предостави предводителство, или да молиш за Неговата защита. По-скоро, когато хората се сблъскат с даден проблем, те са способни искрено да Го призоват. И така, какво прави Бог, когато хората Го призовават? Бог не знае ли кога сърцето на човек се вълнува и кога се заражда и го сполетява мисълта: „О, Боже, не мога да се справя сам, не знам как да го направя и се чувствам слаб и негативен…“? Когато тази мисъл се зароди у хората, искрени ли са сърцата им? Бог съгласява ли се да им помогне, когато искрено Го призовават така? Макар и да не са изрекли нито дума, те проявяват искреност и затова Бог се съгласява да им помогне. Когато някой е в особено затруднено положение, когато няма на какво или кого да се опре и когато се чувства съвсем безпомощен, той възлага единствената си надежда на Бог. Какви са молитвите му? Какво е състоянието му на духа? Искрен ли е? Има ли примеси в онзи момент? Сърцето ти е искрено само когато се доверяваш на Бог, сякаш Той е последната сламка, за която се хващаш с надеждата, че ще ти помогне. Макар и да не си казал много, сърцето ти вече се е развълнувало — ти си Му отдал искреното си сърце — и Бог те слуша. Когато те слуша, Бог вижда какви затруднения изпитваш и ще те просветли, ще те напътства и ще ти помогне. Кога човешкото сърце е най-искрено? Най-искрено е, когато човек се уповава на Бог, когато няма изход. За да се уповаваш на Бог, най-важно е сърцето ти да е искрено. Трябва да си в състояние, в което наистина се нуждаеш от Бог. Тоест човешките сърца поне трябва да са искрени, а не нехайни, и хората не бива да движат само устните си, но не и сърцата си. Има проблем, ако говориш с Бог как да е, но сърцето ти не се вълнува и всъщност искаш да Му кажеш: „Аз вече имам свои планове и просто Те уведомявам, Боже. Ще ги изпълня, независимо от това дали Си съгласен, или не. Просто отбивам номера“. Мамиш Бог и си играеш с Него, а това е и израз на неуважение към Бог. След това как ще се отнася Той към теб? Бог ще те пренебрегне и ще те загърби, а ти ще си напълно унизен. Ще бъдеш отстранен, ако не търсиш Бог активно и не се стремиш към истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Вярата в Бог трябва да започне с прозрение за злите светски тенденции)

Ежедневни Божии слова  Откъс 377

Истината е животът на Самия Бог — тя представлява Неговия нрав, Неговата същност и това, което Той притежава и представлява. Ако кажеш, че като имаш известно познание за преживяване, значи имаш истината, то постигнал ли си святост? Защо все още разкриваш поквара? Защо не можеш да различаваш различни типове хора? Защо не можеш да свидетелстваш за Бог? Дори да разбираш някои истини, можеш ли да представляваш Бог? Можеш ли да изживееш Божия нрав? Ти може да имаш известно познание за преживяване относно някакъв аспект от истината и може да си способен да хвърлиш малко светлина в речта си, но това, което можеш да доставиш на хората, е много ограничено и не може да трае дълго. Това е така, защото твоето разбиране и светлината, която си получил, не представляват същността на истината, нито пък цялата истина. Това представлява само една страна или малък аспект от истината, то е само ниво, което може да бъде постигнато от човешките същества, и е все още далеч от същността на истината. Тези малки откъси светлина, просветление, познание за преживяване никога не могат да заемат мястото на истината. Дори ако всички хора са постигнали някакви резултати чрез преживяване на истина и цялото им познание за преживяване бъде събрано заедно, това не би достигнало целостта и същността на дори един ред от тази истина. В миналото е казвано: „Обобщавам това с един афоризъм за човешкия свят: сред хората няма никой, който да Ме обича“. Това изречение е истината, истинската същност на живота, изключително дълбоко нещо и израз на Самия Бог. Ти преминаваш през преживявания и след три години преживяване може би ще имаш малко повърхностно разбиране, а след седем-осем години може да имаш малко повече разбиране, но това разбиране никога няма да може да заеме мястото на този ред истина. След две години някой друг може да има малко разбиране или малко повече разбиране след десет години, или пък относително много разбиране след един живот, но колективното разбиране и на двама ви не може да заеме мястото на този ред истина. Независимо колко прозрение, светлина, преживяване или знание може да имате вие двамата общо, то никога не може да заеме мястото на този ред истина. Това ще рече, че човешкият живот си е винаги човешки живот и независимо как твоето знание съответства на истината, Божиите намерения или Божиите изисквания, то никога не може да заеме мястото на истината. Да се каже, че хората имат истината означава, че те истински разбират истината, изживяват някои реалности на Божието слово, имат известно истинско знание за Бог и могат да възхваляват Бог и да свидетелстват за Него. Но не може да се каже, че хората вече притежават истината, защото тя е твърде дълбока. На хората може да е необходим цял един живот, за да преживеят само един ред от Божието слово, а дори след няколко живота опит или хиляди години, един-единствен ред от Божието слово не може да бъде преживян напълно. Ясно е, че процесът на разбиране на истината и познаване на Бог е наистина безкраен и че има граница за това колко от истината могат да разберат хората в цял живот преживяване. Някои хора казват, че имат истината веднага щом разберат текстовото значение на Божието слово. Това не е ли глупост? По отношение както на светлината, така и на знанието, има въпрос на дълбочина. Истините реалности, в които може да навлезе човек през един живот на вяра, са ограничени. Следователно, само да притежаваш известно знание и светлина, не означава, че притежаваш истините реалности. Главното, което трябва да гледаш, е дали тази светлина и знание се докосват до същността на истината. Това е най-важното. Някои хора чувстват, че притежават истината, когато могат да хвърлят светлина или да предложат малко повърхностно разбиране. Това ги прави щастливи и те стават самодоволни и самомнителни. Всъщност те са все още далеч от навлизане в истината реалност. Каква истина притежават хората? Могат ли хора, които притежават истината, да паднат по всяко време и навсякъде? Когато хора притежават истината, как могат все още да се противопоставят на Бог и да Го предават? Ако претендираш, че притежаваш истината, това доказва, че в теб е животът на Христос — това е скандално! Ти си станал Господ, станал си Христос? Това е абсурдно твърдение и е изцяло човешко заключение. То се отнася до човешките представи и въображение и не е защитима позиция пред Бог.

Когато се говори за разбиране на истината от хората и приемането ѝ за техен живот, какво означава „живот“ в този контекст? Това означава, че в сърцата им властва истината, че те могат да живеят според Божиите слова и че имат истинско познание за Божиите слова и истинско разбиране на истината. Когато хората притежават този нов живот вътре в себе си, той е постигнат изцяло чрез практикуване и преживяване на Божиите слова, съграден е върху основата на истината на Божиите слова и се постига чрез живеене в сферата на истината — всичко, което се съдържа в живота на хората, е тяхното познание и преживяване на истината. Това е обхватът, в който попада той; придобиването на живот се отнася до придобиването на истината. Да можеш да живееш според истината на Божиите слова не означава, че животът на истината е в хората, нито че ако те притежават истината като свой живот, те стават истината и техният вътрешен живот става животът на истината; камо ли че те са истината и животът. В крайна сметка техният живот все пак е човешки живот. Тоест, ако можеш да живееш според Божиите слова и притежаваш познание за истината, ако това познание се вкоренява в теб и става твой живот, и истината, която си придобил чрез преживяване, става основата на твоето съществуване, ако живееш според тези Божии слова, никой не може да те промени и Сатана не може да те подведе или поквари, тогава ще си придобил истината и живота. Тоест твоят живот съдържа единствено истината и твоето разбиране за истината и нейното преживяване; и каквото и да правиш, ще живееш според тези истини и няма да преминеш техния обхват. Тогава ще притежаваш истината реалност и такива хора иска Бог да придобие чрез делото Си в крайна сметка. Но независимо колко добре хората разбират истината, тяхната същност все пак е човешка и изобщо не може да се сравни със същността на Бог. Това е така, защото им е невъзможно да преживеят цялата истина и за тях е невъзможно да изживеят истината напълно. Те могат да изживеят само изключително ограничената част от истината, постижима от човешките същества. Как тогава биха могли да се превърнат в Бог? […] Ако имаш малко преживяване с Божиите слова и живееш чрез истинско познание за преживяване на истината, то Божиите слова постепенно ще станат твой живот. Обаче все пак не можеш да кажеш, че истината е твоят живот или че това, което изразяваш, е истината. Ако това е мнението ти, значи грешиш. Ако имаш известно преживяване само с един конкретен аспект от истината, това само по себе си може ли да означава, че притежаваш истината? Това може ли да се счита за получаване на истината? Можеш ли да обясниш истината напълно? Можеш ли да откриеш Божия нрав и това, което Бог притежава и представлява, от истината? Ако тези следствия не са постигнати, това доказва, че преживяването само на даден аспект от истината не може да се счита за истинско разбиране на истината или познаване на Бог, а още по-малко да се каже, че е придобита истината. Всеки има преживяване със само един аспект и обхват на истината; всеки я преживява в своя ограничен обхват и не може да се докосне до всички неизброими аспекти на истината. Могат ли хората да изживеят първоначалното значение на истината? На колко се равнява твоето мъничко преживяване? Само на една песъчинка на брега, на едничка капка вода в океана. Затова независимо колко ценни може да са знанието и чувствата, които си придобил от твоите преживявания, те все пак не могат да се считат за истината. Може само да се каже, че те са в съответствие с истината. Истината идва от Бог и вътрешното значение и реалностите на истината обхващат много широка гама и никой не може да вникне в нея или да я опровергае. Докато имаш истинско разбиране за истината и за Бог, ще разбираш някои истини. Никой няма да може да обори тези истински разбирания и свидетелствата, които съдържат истините реалности, са защитими завинаги. Бог одобрява тези, които притежават истините реалности. Докато търсиш истината и можеш да разчиташ на Бог, за да преживяваш Божиите слова, и можеш да приемаш истината като свой живот, независимо в каква среда си, то ще имаш път, ще можеш да оцеляваш и ще печелиш Божието одобрение. Въпреки че малкото, което хората придобиват, е в съответствие с истината, не може да се каже, че това е истината, камо ли че те са придобили истината. Малкото светлина, която хората са получили, е подходяща само за тях самите или за някои други в даден обхват, но не би била подходяща в друг обхват. Независимо колко дълбоко е преживяването на някой човек, то все пак е много ограничено и никога няма да достигне дълбочината на истината. Светлината и разбирането на даден човек никога не могат да се сравнят с истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 378

Ако искаш да практикуваш и да разбираш истината, когато ти се случи нещо в реалния живот, първо трябва да я потърсиш. Тоест трябва да разглеждаш нещата въз основа на Божиите слова и истината, и когато същността на проблема ти се изясни, ще знаеш как да практикуваш в съответствие с истините принципи. А ако винаги разглеждаш нещата според Божиите слова по този начин, ще си способен да видиш Божията ръка — и Божиите дела — във всичко, което се случва около теб. Независимо какво се случва около тях, някои хора смятат, че това няма нищо общо с тяхната вяра в Бог или с истината; те просто се справят с това според собствените си предпочитания, като използват философиите на Сатана. Могат ли по този начин да си вземат някаква поука? Категорично не. Именно поради тази причина много хора са вярвали в Бог в продължение на десет или двадесет години и все още не разбират истината и нямат навлизане в живота. Те не могат да допуснат Бог в реалния си живот и не могат да се изправят пред всичко, което се случва около тях, въз основа на Божиите слова. В резултат на това те не могат да разпознават всички неща, с които се сблъскват, нито да се справят с тях въз основа на истините принципи и такива хора нямат навлизане в живота. Някои хора ангажират ума си само когато четат Божиите слова на събиране и тогава са способни да говорят за малко знание, но нито могат да приложат Божиите слова в което и да е от нещата, които им се случват в реалния живот, нито знаят как да практикуват истината. Затова мислят, че нищо от това, което се случва в ежедневието им, няма никаква връзка с истината или с Божиите слова. При вярата си в Бог те сякаш се отнасят към Божиите слова и към истината като към област на знанието, напълно отделена от всекидневния им живот и от възгледите им за нещата, житейските им цели и стремежите им. Какво да кажем за такава форма на вяра в Бог? Дали тези хора ще са способни да разберат истината и да навлязат в реалността? Дали са последователи на Бог, щом вярата им в Него е такава? Те не са истински вярващи в Бог, да не говорим за Негови последователи. Смятат, че нито един от проблемите в ежедневието им — включително всичко, което касае семейството, брака, работата или перспективите им — не е свързан с истината и затова се опитват да ги решат с човешки методи. С подобни преживявания никога няма да получат истината, никога няма да са способни да разберат какво иска Бог да осъществи в хората и какъв ефект желае да постигне в тях. Бог изразява истината, за да спаси хората, да пречисти и да промени покварения им нрав. Те обаче не осъзнават, че само ако приемат истината и ако се стремят към нея, ще могат да преодолеят собствения си покварен нрав; не осъзнават, че само когато преживяват и практикуват Божиите слова в реалния си живот, могат да придобият истината. Подобни хора не са ли глупави и невежи? Дали не са най-глупавите и нелепи хора? Някои хора никога не са се стремили към истината във вярата си в Бог. Те смятат, че да вярваш в Бог означава просто да посещаваш събирания, да се молиш, да пееш химни и да четеш Божиите слова. Отдават голямо значение на религиозните церемонии, но никога не практикуват, нито преживяват Божиите слова. Ето как вярват в Бог религиозните хора. Тези хора се отнасят към великия въпрос на вярата в Бог като към религиозно вярване — не са ли те неверници? Не са ли невярващи? Стремежът към истината изисква да се преживеят много процеси. Той има както проста, така и сложна страна. Казано по-просто, първо трябва да търсим истината и да практикуваме и преживяваме Божиите слова във всичко, което се случва около нас. Тогава все повече ще виждаш, че има толкова много истина, която трябва да придобиеш и към която трябва да се стремиш при вярата си в Бог, както и че истината е толкова практическа и че истината е живот. Бог спасява човешкия род, за да може да придобие истината като живот. Не само хората, които изпълняват дълга си, които са водачи и работници или служат на Бог, а цялото сътворено човечество трябва да приеме истината като живот. Божиите слова са насочени към цялото човечество и Бог говори на цялото човечество. Затова всички сътворени същества — целият човешки род — трябва да приемат Божиите слова и истината, да търсят истината във всичко и след това да практикуват според истините принципи, за да могат да практикуват истината и да ѝ се покоряват. Ако се изискваше само от водачите и работниците да практикуват истината, това щеше да е в пълно противоречие с Божието намерение, защото изразената от Бог истина е за цялото човечество и се изразява с цел спасяването на човешкия род, а не само на няколко души. Ако случаят беше такъв, словата, изразени от Бог, нямаше да имат голямо значение. Имате ли вече път за стремеж към истината? Кое е първото нещо, което трябва да се практикува при стремежа към истината? Преди всичко останало трябва да ядете и да пиете повече от Божиите слова, да слушате повече проповеди и общения и да се молите и да търсите повече, когато се сблъскате с нещо. Когато сте въоръжени с повече истини, когато израснете бързо и притежавате духовен ръст, ще можете да изпълнявате дълга си, да поемете малко работа и ще можете да устоите на някои изпитания и изкушения. Тогава ще почувствате, че наистина сте разбрали и придобили някои истини, и ще почувствате, че всички слова, изречени от Бог, са истината, че те са най-необходимите на поквареното човечество истини, за да постигне спасение, и че точно те са истината на живота, дарена от единствения Създател.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Значението и пътят на стремежа към истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 379

Ако хората искат да бъдат спасени, когато вярват в Бог, най-същественото е дали имат богобоязливи сърца, дали Бог има място в сърцата им и дали са способни да живеят пред Бог и да поддържат нормална връзка с Него. От решаващо значение е дали хората могат да практикуват истината и да постигнат покорство към Бог. Такъв е пътят и това са условията за спасение. Ако сърцето ти не е способно да живее пред Бог, ако не Му се молиш често и не общуваш с Него, и губиш нормалната си връзка с Бог, никога няма да бъдеш спасен, защото си преградил пътя си към спасението. Ако нямаш никаква връзка с Бог, вървиш по обречен път. Ако Бог не е в сърцето ти, тогава е безполезно само да твърдиш, че имаш вяра, и да вярваш в Бог на думи. Без значение колко си надарен, колко думи и доктрини си способен да проповядваш или колко много си страдал заради вярата си в Бог, това е безполезно. Стига Бог да няма място в сърцето ти и ти да не се боиш от Бог, и да не можеш да приложиш на практика дори най-малката частица от истината, тогава без значение как вярваш в Бог, това е безполезно и Бог казва: „Махни се от Мен, злодей“. Такъв човек се категоризира като злодей, защото не може да практикува истината и няма богобоязливо сърце. Така че дори да си вярвал в Бог много години, ти нямаш нищо общо с Бог; Бог казва, че си невярващ и че си зъл човек, и Той не е твой Господ или твой Бог. Макар да признаваш, че Бог господства над всичко и че Той е Създателят, ти не Му се покланяш и не се подчиняваш на Неговото върховенство. Следваш Сатана и дяволите и само Сатана и дяволите са твои господари. Ако за всичко вярваш в себе си и следваш собствената си воля, ако вярваш, че съдбата ти е в собствените ти ръце, значи вярваш в самия себе си. Макар да твърдиш, че вярваш в Бог и че Го признаваш, Той не те признава. Нямаш никаква връзка с Бог и затова си обречен накрая Той да те отритне, да те накаже и да те отстрани. Бог не спасява хора като теб. Хората, които наистина вярват в Бог, са онези, които Го приемат като Спасителя, които приемат, че Той е истината, пътят и животът, и които са способни искрено да отдават всичко на Него и да изпълняват дълга на сътворено същество. Това, което преживяват, е Божието дело; това, което практикуват, са Неговите слова и истината; а пътят, по който вървят, е този на стремежа към истината. Те са хора, които се покоряват на върховенството и подредбите на Бог и които следват Неговата воля. Само като вярва в Бог по този начин, човек може да бъде спасен; ако ли не, той ще бъде заклеймен. Ако в своята вяра в Бог хората таят илюзии и винаги се придържат към собствените си представи и мъгляви фантазии, могат ли да придобият истината? Могат ли в крайна сметка да постигнат спасение? Категорично не. Когато хората вярват в Бог, те трябва да ядат и пият Божиите слова, трябва да приемат истината, да вярват в Него според Неговите изисквания и да бъдат способни да преживеят Божието дело, постигайки покорство пред устроеното и подреденото от Него; само тогава могат да постигнат спасение. Каквото и да правиш, не бива да таиш илюзии и да вярваш в Бог само за да придобиеш благословии; това означава да мамиш Бог и да сключваш сделки с Него, и то само ще те погуби. Общението по тази тема е много важно за хората, нали? Това е предупреждение към вас.

Сега, след като чухте тези слова, трябва да разбирате истината и да сте наясно какво включва спасението. Независимо какво харесват хората, към какво се стремят или какво ги въодушевява — това не е важно. Най-важното е да приемете истината. В крайна сметка най-важното е да си способен да придобиеш истината и правият път е този, който може да ти позволи да постигнеш богобоязливост и отбягване на злото. Ако си вярвал в Бог в продължение на няколко години и винаги си се съсредоточавал върху стремежа към неща, които нямат нищо общо с истината, значи вярата ти няма нищо общо нито с истината, нито с Бог. Може да твърдиш, че вярваш в Бог и устно да Го признаваш, но Бог не е твоят Господ. Той не е твоят Бог. Ти не приемаш върховенството на Бог над съдбата ти, не се покоряваш на всичко, което Той устройва за теб, и не признаваш факта, че Бог е истината. В такъв случай надеждата ти за спасение е разбита. Ако не тръгнеш по пътя на стремеж към истината, значи вървиш по пътя на унищожението. Ако всичко, към което се стремиш, върху което се съсредоточаваш, за което се молиш и за което призоваваш, се основава на Божиите слова и на това, което Бог изисква, и ако все повече чувстваш, че се покоряваш на Създателя и се покланяш на Създателя, и чувстваш, че Бог е твоят Господ, твоят Бог, ако все по-радостно се покоряваш на всичко, което Той устройва и подрежда за теб, и връзката ти с Бог става все по-близка и все по-нормална, и ако любовта ти към Бог става все по-чиста и истинска, тогава оплакванията ти и погрешното ти разбиране за Бог, както и прекомерните ти желания към Него, все повече ще намаляват и ти напълно ще постигнеш богобоязливост и отбягване на злото, което означава, че вече си стъпил на пътя на спасението. Макар вървенето по пътя на спасението да е съпроводено от Божието дисциплиниране, кастрене, правосъдие и наказание и макар да ти причинява много болка, това е Божията любов, която те спохожда. Ако в своята вяра в Бог преследваш само благословии, статус, слава и придобивки и никога не си дисциплиниран, кастрен или съден и наказван — макар да имаш лесен живот, сърцето ти все повече се отдалечава от Бог, губиш нормалната връзка, която си имал с Бог, и не желаеш да приемеш Божията внимателна проверка, като искаш сам да си господар на себе си — всичко това доказва, че пътят, по който вървиш, не е правият път. Ако известно време преживяваш Божието дело и все по-силно чувстваш колко дълбоко покварено е човечеството и колко е склонно да се съпротивлява на Бог, и ако се страхуваш, че някой ден може да направиш нещо, което се съпротивлява на Бог, и оскърбиш Бог, и Той те изостави, и така чувстваш, че няма нищо по-страшно от съпротивата срещу Бог, значи имаш богобоязливо сърце. Ще почувстваш, че когато хората вярват в Бог, не бива да се отклоняват от Него; ако се отклонят от Него, ако се отклонят от Неговото дисциплиниране и от Неговото правосъдие и наказание, това означава да загубят Божията закрила и грижа, да загубят Неговите благословии и тогава за хората всичко приключва. Могат единствено да стават все по-покварени и ще са способни да се съпротивляват на Бог, докато вярват в Него, както правят хората в религиозния свят — а това ще рече, че са станали антихристи. Ако можеш да осъзнаеш това, тогава ще се помолиш на Бог: „Боже! Моля Те, съди ме и ме наказвай. Умолявам Те да проучваш внимателно всичко, което правя. Ако направя нещо, което нарушава истината и е против Твоите намерения, моля Те, съди ме строго и ме наказвай. Не мога да съществувам без Твоето правосъдие и наказание“. Това е правилният път, по който хората трябва да вървят, вярвайки в Бог. Така че мерете според този критерий. Осмелявате ли се да твърдите, че сте стъпили на пътя към спасението? Не смеете, защото още не сте станали част от хората, които се стремят към истината, и в много отношения не търсите истината и не сте способни да приемете и да се подчините, когато ви кастрят, което доказва, че сте далеч от това да вървите по пътя на спасението. Лесно ли е да поемеш по пътя на спасението, ако не си човек, който се стреми към истината? Всъщност не е лесно. Ако хората не са изживели Божието правосъдие и наказание, ако не са изживели Неговото дисциплиниране, укоряване и кастрене, тогава не е лесно да станат хора, които се стремят към истината, и в резултат на това им е много трудно да поемат по пътя на спасението. Що за възглед имаш, ако след като си чул тези слова, знаеш, че са истината, но още не си стъпил на пътя на стремежа към истината и постигането на спасение и не го възприемаш като нещо сериозно, а смяташ, че рано или късно ще дойде ден да се заемеш с това и че няма за къде да бързаш? Ако поддържаш такъв възглед, имаш проблем и ще ти е трудно да поемеш по пътя на спасението. Така че какъв вид решимост трябва да имаш, за да си способен да поемеш по този път? Трябва да кажеш: „Ах! В момента все още не съм поел по пътя на спасението, а това е доста опасно! Бог казва, че хората трябва да живеят пред Него през цялото време, трябва да се молят повече и сърцата им трябва да са спокойни, а не импулсивни, затова още сега трябва да започна да практикувам всичко това“. Да практикуваш така означава да стъпиш на правилния път на вярата в Бог. Толкова е просто. Що за хора са онези, които чуват Божиите слова и след това ги практикуват? Добри хора ли са? Да, те са хора, които обичат истината. Що за човек е този, който е чул Божиите слова и пак остава безчувствен, безразличен и неподатлив, отнася се към Божиите слова лекомислено и е сляп и глух за тях? Не е ли объркан? Когато вярват в Бог, хората все питат дали има някакви преки пътища към спасението. Казвам ви, че няма такива, и после ви казвам за този прост път, но след като го чуете, вие не го практикувате, а в такъв случай не разпознавате доброто, когато го чуете. Такива хора могат ли да бъдат спасени? Дори и да има някаква надежда за тях, тя не е голяма и спасението ще е много трудно. Може да дойде ден, в който да се събудят от сън и да си помислят: „Вече не съм млад и не изпълнявах истинския си дълг, докато вярвах в Бог през всички тези години. Бог изисква хората да живеят пред Него през цялото време, а аз не живях пред Бог. Трябва да побързам и да се помоля“. Ако в сърцата си се вразумят и започнат да изпълняват истинския си дълг, тогава не е твърде късно! Не чакайте твърде дълго обаче. Няма ли да е твърде късно да се стремите към истината, ако чакате, докато станете на седемдесет или осемдесет години и тялото ви отслабне, и вече нямате никаква енергия? Не е ли изключително глупаво да прекарате най-хубавите години от живота си в безсмислени неща и в крайна сметка да отложите или пропуснете стремежа към истината, който е по-важен от всичко? Има ли нещо по-глупаво? Много хора добре знаят кой е истинският път и въпреки това чакат бъдещето, за да го приемат и да го следват. Всички те са глупаци. Не знаят, че стремежът към истината отнема десетилетни усилия, преди да могат да придобият живот. Ще бъде твърде късно да съжаляват, ако пропилеят най-доброто време да бъдат спасени!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост)

Ежедневни Божии слова  Откъс 380

Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да развиеш няколко стремящи се към истината, които да си сътрудничат с теб и да вършат добре всяка част от работата, а накрая всички те да имат свидетелства за преживяване, това значи, че си водач или работник, който отговаря на критериите. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи си отдаден. Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и изключват останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е жесток нрав. Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и Бог не ги харесва. Ако наистина си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Няма ли твоята работа да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Няма ли тогава да си отдаден в дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи. Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще се поправи. Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божията внимателна проверка, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора нямат богобоязливи сърца. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не мисли за собствената си гордост, репутация и статус и не се съобразявай с личните си интереси. Трябва преди всичко да се съобразяваш с интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и най-вече да размишляваш върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил отговорностите си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Единственото изключение е, ако заложбите ти са лоши или преживяването ти е повърхностно, или не си достатъчно вещ в професионалната си дейност, и това води до някои грешки или недостатъци в работата ти и пречи на постигането на добри резултати, но ти вече даваш най-доброто от себе си. Действията ти не са с цел задоволяване на собствените ти егоистични желания или предпочитания. Вместо това във всяко отношение се съобразяваш с делото на църквата и с интересите на Божия дом. Макар да не постигаш добри резултати в дълга си, сърцето ти е с правилна настройка; ако освен това можеш да търсиш истината, за да решаваш проблемите в дълга си, изпълнението на дълга ти ще отговаря на критериите и същевременно ще навлезеш в истината реалност. Тогава ще притежаваш свидетелство.

Някои хора вярват в Бог, но не се стремят към истината. Винаги живеят според плътта, ламтят за плътски удоволствия, винаги задоволяват собствените си егоистични желания. Колкото и години да вярват в Бог, те никога няма да навлязат в истината реалност. Това е дамгата за посрамването на Бог. Казваш: „Не съм направил нищо, с което да се съпротивлявам на Бог. Как така съм Го посрамил?“. Всички твои идеи и мисли са нечестиви. Всички намерения, цели и мотиви зад това, което правиш, както и последствията от действията ти, удовлетворяват Сатана, превръщат те в негово посмешище и му позволяват да намери нещо против теб. Не си дал нито едно свидетелство като християнин. Ти принадлежиш на Сатана. Ти позориш Божието име във всичко и не притежаваш истинско свидетелство. Ще си спомни ли Бог за нещата, които си вършил? В крайна сметка какво заключение ще направи Бог за всички твои действия, за поведението ти и дълга, който си изпълнявал? Нима не трябва да излезе нещо от това, някакво твърдение? В Библията Господ Исус казва: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не изгонвахме ли бесове в Твое име и не правехме ли много чудеса в Твое име? А тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Господ Исус казва това? Защо толкова много от онези, които проповядваха, пропъждаха демони и вършеха много чудеса в името на Господ, станаха злодеи? Защото не приеха истините, изразени от Господ Исус, не спазиха заповедите Му и не таяха любов към истината в сърцата си. Те искаха само да изтъргуват работата, която бяха свършили, трудностите, които бяха изтърпели, и жертвите, които бяха направили за Господ, в замяна на благословиите на небесното царство. Така те се опитваха да сключат сделка с Бог, опитаха се да използват Бог и да Го измамят, затова Господ Исус изпитваше неприязън към тях, намрази ги и ги осъди като злодеи. Днес хората приемат съда и наказанието на Божиите слова, но някои все още преследват репутация и статус, все искат да се отличават; все искат да бъдат водачи и работници, за да придобият репутация и статус и така да могат да се наслаждават на предимствата на статуса. Въпреки че всички те твърдят, че вярват в Бог и Го следват, че се отричат от нещата и че отдават всичко на Бог, те изпълняват дълга си, за да спечелят слава, придобивки и статус, и винаги имат свои собствени кроежи. Те не са покорни или предани на Бог, могат да вилнеят, като вършат лоши неща, без изобщо да се самоанализират, и така стават злодеи. Бог ненавижда тези зли хора и Бог не спасява зли хора. По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или зли? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което разкриват, и в това, което вършат, те притежават свидетелства за прилагане на истината на практика и за изживяване на истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и побеждават Сатана; напротив, те посрамват Бог и са покрити с петна от опозоряването Му. Ти не свидетелстваш за Бог, не отдаваш всичко на Бог, нито изпълняваш отговорностите и задълженията заради Бог; вместо това действаш заради себе си. Какво означава „заради себе си“? По-точно, това означава заради Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да се смятат за добри дела, а за злодеяния. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже напразна?

Най-простото практикуване за навлизане в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е на всяка крачка да мислят за интересите на Божия дом, като се избавят от егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус и като поставят интересите на Божия дом на първо място — това е най-малкото, което трябва да направят. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид делото на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Разделете го на две стъпки, като направите малък компромис — не усещате ли, че това прави нещата малко по-лесни? Ако практикуваш така известно време, ще усетиш, че да удовлетворяваш Бог не е трудно. Освен това, ако можеш да изпълняваш отговорностите си, да изпълняваш задълженията и дълга си, да оставяш настрана егоистичните си желания, намерения и мотиви, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който трябва да изпълняваш, тогава, след като си преживявал така известно време, ще почувстваш, че е добре да постъпваш по този начин, че човекът трябва да живее честно и открито и че не бива да води безгръбначно, мръсно и низко съществуване, а по-скоро трябва да бъде почтен и справедлив. Ще почувстваш, че това е образът, който човек трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне. В този момент, независимо от колко време вярвате в Бог, навлизането ви в уроците, отнасящи се до стремежа към истината, практикуването на истината и навлизането в истината реалност, както и преживяването ви на тези уроци, нямат дълбочина и вие нямате истинско преживяване на тях, затова не можете да представите истинско свидетелство. Току-що ви посочих един прост подход: започнете да практикувате по този начин и след известно време вътрешното ви състояние неусетно ще започне да се променя. От това неопределено състояние, в което нито сте твърде заинтересовани да вярвате в Бог, нито изпитвате твърде голяма неприязън към него, ще преминете в състояние, в което усещате, че вярването в Бог и това да сте честни хора са добри неща, и в което сте заинтересовани да бъдете честни хора и чувствате, че в живота по този начин има смисъл и подхранване. Ще се почувствате заземени, омиротворени и радостни в сърцата си. Такова ще стане състоянието ви. Това е резултатът, който произтича от избавянето от собствените ви намерения, интереси и егоистични желания. Това е резултатът. То е отчасти резултат от човешко сътрудничество и отчасти дело на Светия Дух. Светият Дух не действа без сътрудничеството на хората.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 381

Какво знаете за промените в нрава? Промените в нрава по същество са различни от промените в поведението и също така са различни от промените в практиката — всички те са различни по същество. Повечето хора поставят специален акцент върху поведението при своята вяра в Бог и в резултат на това настъпват определени промени в тяхното поведение. След като повярват в Бог, те спират да пушат и да пият и вече не се борят срещу другите, като предпочитат да търпят, дори ако това означава да понесат загуба. Те претърпяват някои поведенчески промени. След като повярват в Бог, някои хора се фокусират върху яденето и пиенето на Божиите слова, започват да разбират някои истини, преживяват делото на Светия Дух и изпитват голяма наслада в сърцата си и така са готови да отдадат всичко на Бог и дори са способни да се отрекат от всичко и да понесат всякакви страдания. Но ако, след като са вярвали в Бог в продължение на няколко години, хората постоянно не се стремят към истината, тогава, тъй като не е имало промяна в техния живот нрав, те неизбежно продължават да правят същите стари грешки. Не само че не успяват да се отърват от своя сатанински нрав, но той става дори по-лош. Те разчитат на старшинството си, за да се борят за власт и придобивки, ламтят за парите на църквата и винаги се изпълват със завист, когато видят някой друг да се възползва от Божия дом, с единствената надежда да осигурят по-големи ползи за себе си — те стават паразити и вредители в Божия дом. В резултат на това някои стават лъжеводачи и антихристи и биват разкрити и отстранени. И какво доказват тези факти? Самите поведенчески промени са неустойчиви; ако няма промяна в живот нрава на хората, те рано или късно ще покажат истинското си лице. Причината за това е, че поведенческите промени водят началото си от пламенността, а на всичкото отгоре по това време Светият Дух върши някакво дело, така че за хората става изключително лесно да бъдат пламенни или да проявяват известна доброта за кратко време. Както казват невярващите: „Да направиш едно добро нещо е лесно; трудното е да вършиш добри неща цял живот“. Защо хората са неспособни да вършат добри неща през целия си живот? Защото по природа те са нечестиви, егоистични и покварени. Поведението на човека се ръководи от неговата природа; каквато е природата на този човек, такива са и естествените му разкривания, и само това, което той разкрива естествено, представлява неговата природа. Преструвките не могат да продължат дълго. Когато Бог върши делото Си, за да спаси човека, това не е за да украси човека с добро поведение — целта на Божието дело е да промени нрава на хората, да ги измени до мозъка на костите им и да ги превърне в нови хора. Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване на човека служат за промяна на неговия нрав, за да може да постигне покорство и преданост към Бог и да достигне до истинско поклонение към Него. Това е резултатът, който Бог иска да постигне в Своето дело, това е и целта на Божието дело. Да се държиш добре не е същото като да се покоряваш на Бог, още по-малко е равнозначно на това да съответстваш на Христос. Промените в поведението се основават на доктрина и са породени от пламенност — те не се основават на истинското познаване на Бог или на истината, и в много по-малка степен почиват на напътствие от Светия Дух. Въпреки че има моменти, когато хората са донякъде просветлени или напътствани от Светия Дух, това не е разкриване на техния живот. Те все още не са навлезли в истините реалности и техният живот нрав изобщо не се е променил. Без значение колко добро е поведението на човека, това не доказва, че той се покорява на Бог или че прилага истината на практика. Промените в поведението не представляват промени в живот нрава и не могат да се считат за разкриване на живота.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 382

Независимо колко много добри дела извършва даден човек, това не означава, че притежава истините реалности. Да практикуваш истината и да действаш според принципите — това означава да притежаваш истините реалности. Да се боиш от Бог и да отбягваш злото — това означава да притежаваш истините реалности. Има хора, които са ентусиазирани, могат да говорят доктрини, следват правила и вършат много добри неща, но за тях може да се каже единствено, че притежават малко човешка природа. Онези, които могат да говорят доктрини и винаги следват правила, не могат непременно да практикуват истината. Въпреки че това, което казват, е правилно и звучи безпроблемно, те нямат какво да кажат по въпроси, свързани със същността на истината. Следователно, без значение колко доктрини може да изрича някой, това не означава, че той разбира истината, и колкото и доктрини да разбира, той не може да разреши никакви проблеми. Религиозните теоретици могат да обяснят Библията, но в крайна сметка всички те се провалят, защото не приемат никаква част от истината, която Бог е изразил. Хората, които са преживели промяна в нрава си, са различни. Те са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божиите намерения, как да действат в съответствие с истината принцип и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която разкриват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да се опълчат на плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не разкриват поквара толкова често. Като цяло онези, чийто нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не разкриват толкова голяма самоправедност или надменност. Те могат да виждат и да разпознават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на надменността. Те са способни да имат премерено разбиране за това какво място трябва да заемат, за това какво трябва да направят, за да бъдат смятани за хора с разум, за това как да се придържат към своя дълг, за това какво да казват и какво да не казват и за това на кои хора какво да казват и какво да правят с тях. Следователно хората, чийто нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина изживяват човешко подобие. Тъй като разбират истината, те са способни да говорят и да гледат на нещата според истината и са принципни във всичко, което правят, не се поддават на влиянието на никой човек, събитие или нещо, имат свои собствени възгледи и могат да отстояват истините принципи. Нравът им е относително стабилен, те не са непостоянни и променливи. и, независимо от обстоятелствата, знаят как да изпълняват дълга си добре и как да действат по начин, който удовлетворява Бог. Онези, чийто нрав се е променил, не се съсредоточават върху това какво да правят външно, за да накарат другите да имат добро мнение за тях; в сърцата си са наясно какво да направят, за да удовлетворят Бог. Следователно отвън може да изглежда, че те не са толкова ентусиазирани или не са направили много велики неща, но всичко, което правят, е смислено и ценно и дава реални резултати. Онези, чийто нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, категорично не са постигнали никаква промяна в живот нрава. Как точно се постига промяна в нрава? Човешките същества са дълбоко покварени от Сатана, всички те се съпротивляват на Бог и всички те имат природа на съпротива срещу Бог. Божието спасение на човека означава превръщане на онези, които имат природа на съпротива срещу Бог и които могат да Му се съпротивляват, в хора, които могат да се покоряват на Бог и да се боят от Него. Такива са хората, чийто нрав се е променил. Без значение колко покварен е човек или колко покварен нрав има, стига да могат да приемат истината, да приемат Божието правосъдие и наказание и да приемат различни изпитания и облагородявания, те ще имат истинско разбиране за Бог и в същото време ще могат ясно да видят собствената си природа същност. Когато истински познават себе си, те ще могат да намразят себе си и Сатана и ще бъдат готови да се опълчат на Сатана и напълно да се покорят на Бог. Щом човек има тази решимост, той ще се стреми към истината. Когато човек има истинско познание за Бог, когато неговият сатанински нрав е бил пречистен и Божиите слова са пуснали корени в него и са станали негов живот и основа на неговото съществуване, когато може да живее според Божиите слова и се е променил напълно и е станал нов човек, тогава и само тогава той е претърпял промяна в своя живот нрав. Промяната в нрава не означава, че човек има зряла и опитна човешка природа или че изглежда с по-кротък нрав от преди — че е преминал от надменност в миналото към способност да говори разумно сега или че е преминал от това да не слуша никого в миналото към това да може да изслушва другите поне малко сега. Такива външни промени не могат да се нарекат промени в нрава. Разбира се, промените в нрава включват такива проявления, но най-решаващата съставка е, че вътрешният живот на човека се е променил. Това се дължи изцяло на факта, че Божиите слова и истината са пуснали корени в него, започнали са да царуват в него и са станали негов живот. Неговите възгледи за нещата също са се променили. Може ясно да вижда света и човечеството. Може напълно да прозре как Сатана покварява човечеството, как големият червен змей се съпротивлява на Бог и същността на големия червен змей. Може да намрази големия червен змей и Сатана в сърцето си и може напълно да се обърне към Бог и да Го следва. Това означава, че неговият живот нрав се е променил и че е придобит от Бог. Промените в живот нрава са фундаментални промени, докато промените в поведението са повърхностни. Само онези, които са постигнали промяна в живот нрава, са придобили истината и само те са придобити от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 383

Промяната на нечий нрав не е промяна в поведението, нито е престорена външна промяна или временна промяна, предизвикана от усърдие. Колкото и добри да са тези промени, те не могат да заместят промените в живот нрава. Причината за това е, че тези външни промени могат да се постигнат чрез човешки усилия, но промените в живот нрава не могат да бъдат постигнати само със собствени усилия. За да се постигне това, е необходимо да се преживеят Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване, както и усъвършенстването на Светия Дух. Въпреки че хората, които вярват в Бог, демонстрират някакво добро поведение, нито един от тях не се покорява истински на Бог, нито наистина обича Бог, нито е способен да следва Божията воля. Защо е така? Така е, защото това изисква промяна в живот нрава, а просто промяна в поведението далеч не е достатъчна. Промяната в нрава означава, че имаш познание за истината и преживяване на истината и че тя е станала твой живот, че тя води и управлява твоя живот и всичко, свързано с теб. Това е промяна в живот нрава ти. Само хората, които притежават истината като живот, са тези, чийто нрав се е променил. В миналото може да е имало някои истини, които не си могъл да приложиш на практика, когато си ги разбрал, но сега можеш да практикуваш всеки аспект от истината, който разбираш, без пречки или затруднения. Когато практикуваш истината, чувстваш, че си изпълнен с мир и щастие, но ако не си способен да практикуваш истината, изпитваш болка и съвестта ти е неспокойна. Способен си да практикуваш истината във всичко, да живееш според Божиите слова и да имаш основа за живот. Това означава, че нравът ти се е променил. Вече можеш лесно да се избавиш от своите представи и фантазии, от своите плътски предпочитания и стремежи и от онези неща, от които не си могъл да се избавиш преди. Чувстваш, че Божиите слова са наистина добри и че практикуването на истината е най-доброто, което можеш да направиш. Това означава, че нравът ти се е променил. Да се промени нечий нрав звучи много просто, но всъщност е процес, който включва много преживявания. През този период хората трябва да изтърпят много страдания — те трябва да подчинят собствените си тела и да се опълчат на плътта си, те също трябва да изтърпят страданието на съда, наказанието, кастренето, изпитанията и облагородяването, а също трябва да преживеят много провали и падения и да изтърпят страданието на вътрешни борби и измъчване. Само след тези преживявания хората могат да имат известно разбиране за собствената си природа, но известно разбиране не води до пълна промяна веднага; хората трябва да преминат през дълъг процес на изпитания, облагородяване и кастрене и трябва непрекъснато да търсят истината и да я практикуват, едва тогава ще могат лека-полека да се отърват от покварения си нрав. Ето защо за промяната на нрава е необходим цял един живот. Например, ако разкриеш поквара по даден въпрос, можеш ли веднага да практикуваш истината, след като осъзнаеш това? Не можеш. На този етап на разбиране другите те кастрят, а после твоята среда те заставя да действаш в съответствие с истините принципи. Понякога все още не се примиряваш с това и си казваш: „Трябва ли да го правя така? Защо не мога да го направя както искам? Защо винаги се иска от мен да практикувам истината? Не искам да го правя, нямам енергия за това!“. Преживяването на Божието дело изисква преминаване през следния процес: от неохота за практикуване на истината до доброволно практикуване на истината; от негативност и слабост към сила и способност за опълчване на плътта. Когато хората достигнат определен етап в преживяванията си и след това преминат през някои изпитания, облагородяване и в крайна сметка разберат Божиите намерения и някои истини, тогава те ще бъдат донякъде щастливи и изпълнени с охота да действат в съответствие с истините принципи. Отначало хората донякъде неохотно практикуват истината. Вземи за пример отдаденото изпълнение на дълга на човека: имаш известно покорство при изпълнението на дълга си, имаш известно познание какво означава да бъдеш отдаден на Бог, както и някакво разбиране на истината, но кога ще можеш да станеш напълно отдаден и ще можеш да изпълняваш дълга си както по име, така и на дело? За това е нужен определен процес. По време на този процес може да изтърпиш много трудности. Някои хора може да те кастрят, а други може да те критикуват. Всички погледи ще са насочени към теб, ще те проучват внимателно и едва тогава ще започнеш да осъзнаваш, че грешиш и че вината е именно твоя, че липсата на отдаденост при изпълнението на твоя дълг е неприемлива и че не бива да бъдеш нехаен. Светият Дух ще те просветли отвътре и ще те укори, когато направиш грешка. По време на този процес ще разбереш някои неща за себе си и ще разбереш, че имаш твърде много примеси, таиш твърде много лични мотиви и имаш твърде много прекомерни желания, когато изпълняваш своя дълг. След като разбереш същността на тези неща, ако можеш да застанеш пред Бог с молитва и да се покаеш истински, може да се пречистиш от тези покварени неща. Ако често търсиш истината по този начин, за да разрешиш реалните си проблеми, постепенно ще стъпиш на правилния път на вярата; ще започнеш да имаш истинско преживяване на живота и поквареният ти нрав ще започне постепенно да се пречиства. Колкото повече се пречиства поквареният ти нрав, толкова повече ще се променя твоят живот нрав.

Въпреки че сега мнозина изпълняват дълга си, всъщност колко от тях го изпълняват през пръсти? Колко хора могат да приемат истината и да изпълняват дълга си според принципите ѝ? Колко хора изпълняват дълга си според Божиите изисквания, след като нравът им се е променил? Като изследваш по-подробно тези въпроси, ще си способен да разбереш дали наистина отговаряш на стандарта в изпълнението на дълга си, а също така ще можеш ясно да видиш дали нравът ти се е променил. Постигането на промяна в нечий нрав не е лесна задача; то не означава просто да промениш малко поведението си, да усвоиш известно познание за истината, да можеш да разкажеш нещо от преживяването си на всеки аспект на истината или да се промениш малко, или донякъде да станеш покорен, след като те дисциплинират. Всичко това не означава промяна в живот нрава. Защо казвам това? Въпреки че може и донякъде да си се променил, ти все така не се покоряваш искрено. Понякога може да си способен да прилагаш истината на практика, защото средата е подходяща или защото има кой да те надзирава, и едва тогава си способен донякъде да се покориш. Освен това, когато си в добро настроение и състоянието ти е нормално, или когато имаш делото на Светия Дух, можеш да практикуваш истината. Но ако си насред изпитание — когато страдаш като Йов по време на изпитание или когато се изправиш пред изпитанието на смъртта — ще бъдеш ли все така способен да практикуваш истината и да останеш непоколебим в свидетелството си? Ще бъдеш ли способен да изречеш нещо подобно на това, което каза Петър: „Дори и да намеря смъртта си, след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност“? Какво ценеше Петър? Ценеше покорството и смяташе познаването на Бог за най-важно, затова бе способен да се покорява до смъртта си. Промяната в нрава не става за една нощ; отнема цял живот в трупане на преживявания, за да я постигнеш. Разбирането на истината е малко по-лесно, но да успееш да практикуваш истината в различни ситуации е трудно. Защо винаги има някакви трудности при практикуването на истината, а няма такива, когато човек действа по собствената си воля? Това показва, че когато практикуват истината, хората винаги са смущавани от своя покварен нрав; това няма почти нищо общо с външната среда. И така, най-голямото затруднение на хората при практикуването на истината е собственият им покварен нрав. Каквото и да е затруднението, то е пряко свързано с човешкия покварен нрав; затрудненията са изцяло защото поквареният им нрав прави номера и причинява пречки. Следователно, за да се практикува истината, е от съществено значение човек да се опълчи на плътта и да се опълчи на своя покварен нрав; от хората се изисква да страдат и да платят цена, преди да могат да приложат истината на практика. Ако нямаха покварен нрав, нямаше да се налага да страдат и да плащат цена, за да практикуват истината. Не е ли очевидно? Понякога може да изглежда, че прилагаш истината на практика, но всъщност естеството на действията ти не е на практикуване на истината. При следването на Бог много хора са способни да загърбят семействата и кариерата си и да изпълняват дълга си и затова те вярват, че практикуват истината. Въпреки това те никога не могат да предложат истинско свидетелство за преживяване. Какво точно става тук? Оценени според човешките представи, те като че ли практикуват истината, но Бог не признава това, което правят, за практикуване на истината. Това е така, защото всичко, което правят, не е, за да удовлетворят Бог, а за да придобият благословии и награди. Ако нещата, които правиш, са примесени с твоите лични мотиви, тогава си склонен да се отклониш от принципите и не може да се каже, че практикуваш истината; това е просто вид постъпка. Строго погледнато, този вид твоя постъпка вероятно ще бъде заклеймен от Бог; няма да бъде одобрен или запомнен от Него. По-нататъшно разнищване на същността и източника ѝ ще покаже, че тя произтича от природата на Сатана. Тогава това те прави злодей и тази твоя постъпка представлява съпротива срещу Бог. От човешка гледна точка може би някои хора, които нямат проницателност, ще кажат: „Това не представлява вършене на зло, нито представлява причиняване на прекъсвания и смущения и не е причинило никаква вреда. Това, което беше казано и направено, също изглежда логично и разумно“. Но това, което хората не могат да прозрат, е, че примесите и мотивите вътре в тях са зли елементи, затова техните действия наистина представляват злодеяния и наистина представляват съпротива срещу Бог. Следователно трябва да определиш дали е настъпила промяна в твоя нрав и дали прилагаш истината на практика, като използваш Божиите слова и като гледаш мотивите, които стоят зад действията ти. Не зависи от това дали твоите действия съответстват на човешките фантазии и идеи и дали са по вкуса ти; това не се основава на тези неща. По-скоро зависи от това Бог да каже дали си в съответствие с Неговите намерения, дали твоите действия притежават истината реалност, или не, и дали отговарят на изискваното от Него ниво. Точно е само съизмерването ти спрямо Божиите изисквания. Промяната на нрава и прилагането на истината на практика не са толкова прости и лесни, колкото хората си мислят. Разбирате ли го сега? Имате ли преживяване с това? Когато става въпрос за същността на този въпрос, вие може да не я разберете; вашето навлизане е твърде повърхностно. Вие се суетите по цял ден, от зори до здрач, ставате рано и си лягате късно, но все още не сте постигнали промяна в живот нрава и не сте способни да разберете какво е промяна на нрава. Това означава, че вашето навлизане е твърде повърхностно, нали? Независимо колко дълго сте вярвали в Бог, може да не почувствате съществените и дълбоките неща, свързани с промяната на нрава. Може ли да се каже, че нравът ви се е променил? Как да разберете дали Бог ви одобрява, или не? Най-малкото ще се почувстваш изключително спокоен във всичко, което правиш, и ще усетиш, че Светият Дух те напътства и просветлява и върши делото Си в теб, докато изпълняваш дълга си, извършваш каквато и да е работа в Божия дом или в ежедневието си. Ще можеш да видиш как действията ти съответстват на Божиите слова, те ще отговарят на истините принципи, и след като си преживял нещата до известна степен, ще почувстваш, че начинът, по който си действал преди, е бил относително подходящ. Ако обаче, след като си преживявал нещата в продължение на определен период от време, почувстваш, че някои от нещата, които си правил в миналото, не са подходящи и си недоволен от тях, и чувстваш, че не са били в съответствие с истината, тогава това доказва, че всичко, което си направил, е извършено в съпротива срещу Бог. Това е доказателство, че служенето ти е било пълно с непокорство, съпротива и човешки начини на действие и че изобщо не си успял да постигнеш промени в нрава.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да се знае за промяната на нрава)

Ежедневни Божии слова  Откъс 384

Ключов критерий, за да се прецени дали хората могат да се покорят на Бог, е дали имат някакви прекомерни желания или скрити мотиви към Него. Ако хората винаги поставят изисквания пред Бог, това доказва, че не са Му покорни. Каквото и да ти се случи, ако не го приемеш от Бог и не търсиш истината, ако все спориш в своя защита и винаги смяташ, че само ти си прав, и ако дори си способен да се съмняваш, че Бог е истината и праведността, тогава ще имаш проблеми. Такива хора са най-надменни и най-непокорни към Бог. Хората, които все изискват от Бог, не могат да Му се покорят истински. Ако поставяш изисквания пред Бог, това доказва, че се опитваш да сключиш сделка с Него, че избираш собствената си воля и действаш според нея. Това е предателство към Бог и липса на покорство. Да поставяш изисквания пред Бог е само по себе си липса на разум; ако наистина вярваш, че Той е Бог, тогава няма да дръзваш да Му поставяш изисквания — нещо, което така или иначе не си в позиция да правиш — независимо дали са разумни, или не. Ако имаш истинска вяра в Бог и вярваш, че Той е Бог, тогава ще се покланяш и покоряваш само на Него — няма друга възможност. Днес хората не само правят своя избор, но дори искат от Бог да действа според собствената им воля. Те не само не избират да се покорят на Бог, но дори искат от Него да им се покори. Нима това не е лишено от всякакъв разум? Следователно, ако в човека няма истинска вяра и реално упование, той никога не може да получи Божието одобрение. Когато хората са способни да предявяват по-малко изисквания към Бог, те имат повече истинска вяра и покорство, а техният разум е относително нормален. Често се случва така, че колкото по-склонни да спорят са хората, толкова е по-трудно да се справят с тях. Не само че имат много изисквания, но ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. Когато са удовлетворени в едно отношение, те ще предявят изисквания в друго. Трябва да бъдат удовлетворени във всяко отношение, а ако не са, започват да се оплакват и се отказват, и оставят всичко да се разпадне. След като го направят, се чувстват виновни и разкаяни, плачат с горчиви сълзи и искат да умрат. Каква е ползата от това? Нима не са неразумни и упорито създаващи неприятности? Тази поредица от проблеми трябва да се разреши от корена на всичко това — покварения им нрав. Ако имате покварен нрав, но не го преодолеете, ако чакате, докато изпаднете в беда или причините бедствие, за да го направите, как можете да компенсирате тази загуба? Нима това не е след дъжд качулка? За да разрешите напълно проблема с покварения си нрав, трябва да търсите истината, за да го преодолеете още щом се прояви. Трябва да преодолеете покварения си нрав още в зародиш, за да сте сигурни, че няма да направите нищо лошо, и да предотвратите бъдещи неприятности. Ако поквареният нрав се вкорени и се превърне в идеи или възгледи на човека, той ще може да го кара да действа по покварен начин. Следователно самоанализирането и себепознанието са свързани най-вече с откриването на покварения нрав на човека и бързото търсене на истината, за да бъде преодолян. Трябва да знаете какви са нещата във вашата природа, какво харесвате, към какво се стремите и какво искате да получите. Трябва да разнищите тези неща според Божиите слова, за да разберете дали те са в съответствие с Божиите намерения и в какво отношение са погрешни. След като разберете тези неща, трябва да разрешите проблема с вашия анормален разум, т.е. проблема с вашата неразумност и упорито създаване на неприятности. Това не е само проблем на вашия покварен нрав, то засяга и въпроса дали сте хора с разум, или не. Особено когато става дума за слава, придобивки и статус — когато хората се увличат по славата и придобивките, разумът им губи нормалността си; сякаш нещо не е наред с нервите им. Това също е фатален недостатък на хората. Някои хора смятат, че притежават определени заложби и някакви дарби, и все искат да са водачи и да се открояват, затова молят Бог да ги използва. Ако Бог не ги използва, те казват: „Как може Бог да не гледа благосклонно на мен? Боже, ако ме използваш, за да свърша нещо важно, обещавам, че ще Ти отдам всичко!“. Правилно ли е такова намерение? Хубаво е да се отдава всичко на Бог, но зад готовността им да отдадат всичко на Бог се крият подбуди. Това, което обичат, е статусът и именно върху него се съсредоточават. Само когато хората са способни на истинско покорство, да следват Бог с цялото си сърце, независимо дали Той ги използва, или не, и да отдадат всичко на Бог, независимо дали имат статус, или не, само тогава може да се смята, че притежават разум и са покорни на Бог. Хубаво е, когато хората са готови да отдадат всичко на Бог, и Той е готов да използва такива хора, но ако не са въоръжени с истината, Бог няма как да ги използва. Ако хората са готови да се стремят към истината и да съдействат, трябва да има подготвителен етап. Едва след като хората разберат истината и могат истински да се покорят на Бог, Той ще може официално да ги използва. Този етап на обучение е от съществено значение. Всички водачи и работници днес са на този етап на обучение. След като натрупат житейски опит и могат да се справят с нещата според принципите, те ще са годни да бъдат използвани от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човекът изисква твърде много от Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 385

Единственото отношение, което едно сътворено същество трябва да прояви към Създателя, е на покорство, на безусловно покорство. Това е нещо, което някои хора днес може би не могат да приемат. Това е така, защото техният духовен ръст е твърде малък и те не притежават истината реалност. Ако, когато Бог върши неща, които са в разрез с твоите представи, си склонен да разбираш Бог погрешно — дори да се бунтуваш срещу Бог и да Го предаваш — тогава ти си далеч от това да си способен да се покоряваш на Бог. Докато на хората им се предоставя ресурс и биват поени от Божието слово, те всъщност се стремят към една-единствена цел, която в крайна сметка е да могат да постигнат безусловно, абсолютно покорство към Бог — в който момент ти, това сътворено същество, ще отговаряш на критериите. Понякога Бог умишлено върши неща, които са в разрез с твоите представи, или Той умишлено върши неща, които противоречат на твоите желания. Тези неща може дори да изглеждат, че не са в съответствие с истината, че не се съобразяват с теб и не са в унисон със собствените ти вкусове. Тези неща може да са трудни за приемане от теб, може да не си способен да ги осмислиш и както и да ги анализираш, може да ти се струват грешни и да не можеш да ги приемеш, може да чувстваш, че като прави това, Бог следователно е неразумен — но всъщност Бог го прави умишлено. И така, с каква цел Бог прави тези неща? Тя е да те подложи на изпитание и да те разкрие, да види дали си способен да търсиш истината, дали имаш истинско покорство към Бог. Не търси основание за всичко, което Бог прави и изисква, и не питай защо. Опитът да представиш своите доводи пред Бог е безполезен. Просто трябва да потвърдиш, че Бог е истината, и да си способен да се покоряваш абсолютно. Щом потвърждаваш, че Бог е твоят Създател и твоят Бог, само това е по-висше от всякакви разсъждения, по-висше от всякаква светска мъдрост, по-висше от всякакъв човешки морал, етика, знание, философия или традиционна култура — по-висше дори от човешките чувства, човешката преданост и така наречената човешка любов. То е по-висше от всичко. Ако не можеш да видиш това ясно, то рано или късно ще дойде ден, когато нещо ще те сполети и ти ще паднеш. В най-добрия случай ще се бунтуваш срещу Бог и ще поемеш по някои обиколни пътища; ако в крайна сметка си способен да се покаеш и да осъзнаеш Божията обичливост, и да осъзнаеш значението на Божието дело върху теб, тогава все още ще имаш надежда за спасение — но ако паднеш заради това нещо и не си способен да се изправиш отново, няма да имаш надежда. Независимо дали Бог съди, наказва или проклина хората, всичко това е, за да ги спаси, и няма нужда от страх. От какво наистина да се страхуваш? Трябва да се страхуваш Бог да не каже: „Аз те отритвам“. Ако Бог го каже, ти си в беда: това означава, че Бог няма да те спаси, че няма да имаш абсолютно никаква надежда за спасение. И така, в приемането на Божието дело хората трябва да разбират Божиите намерения. Каквото и да правиш, не се хващай за думите, когато става въпрос за Божиите слова, като казваш: „Правосъдието и наказанието са наред, но заклеймяване, проклятие, унищожение — това няма ли да означава, че за мен всичко е свършено? Тогава защо изобщо трябва да бъда сътворено същество? Значи няма да бъда и Ти вече няма да си моят Бог“. Ако ти отхвърлиш Бог и не останеш непоколебим в свидетелството си, тогава Бог може наистина да те изостави. Разбирате ли това? Независимо колко отдавна хората вярват в Бог, независимо колко пътища са пребродили, колко работа са свършили или колко дълг са изпълнили, всичко сторено през това време е било подготовка за едно нещо. Кое е то? Те са се подготвяли, за да имат в крайна сметка абсолютно покорство към Бог, безусловно покорство. Какво означава „безусловно“? Това означава, че не се оправдаваш и не изказваш нищо за своите обективни причини, означава, че не се пазариш за нищо. Като сътворено същество не си достоен да излагаш доводите си пред Бог и да Му поставяш условия. Когато се пазариш с Бог, си объркал мястото си, и когато се опитваш да излагаш доводите си пред Бог — отново си объркал мястото си. Не спори с Бог, не се опитвай винаги да проумееш причината, като настояваш да разбереш, преди да можеш да се покориш — ако не разбереш, няма да се покориш. Когато правиш така, ти си объркал мястото си, и в такъв случай покорството ти към Бог не е абсолютно; то е покорство относително и условно. Дали тези, които поставят условия за покорството си към Бог, са хора, които истински се покоряват на Бог? Отнасяш ли се към Бог като към Бог? Прекланяш ли се пред Бог като Създател? Ако ли не, тогава Бог не те признава. Какво трябва да преживееш, за да постигнеш абсолютно и безусловно покорство към Бог? И как трябва да го преживееш? От една страна, хората трябва да приемат Божия съд и наказание и трябва да приемат да бъдат кастрени. В допълнение те трябва да приемат Божието поръчение и в хода на своя дълг трябва да се стремят към истината, да разберат различните аспекти на истината, които се отнасят до навлизането в живота, и да постигнат разбиране на Божиите намерения. Понякога това надхвърля заложбите на хората и им липсва прозрение, за да постигнат разбиране на истината, и могат да разберат само малко, като разчитат на общение от другите и като си извличат поуки чрез различните ситуации, нагласени от Бог. Но ти трябва да си наясно, че трябва да имаш богопокорно сърце, не бива да се опитваш да представяш доводите си пред Бог или да поставяш условия; всичко, което Бог прави, е това, което трябва да бъде направено. Тъй като Бог е Създателят, а ти си сътворено същество, трябва да имаш нагласа на покорство и не бива винаги да питаш за причината, поради която се случват нещата, или да поставяш условия. Ако нямаш дори най-основната нагласа на покорство и дори си правиш предположения относно Бог и да се пазиш от Него, или да мислиш в сърцето си: „Трябва да видя дали Бог наистина ще ме спаси и дали Бог е наистина праведен. Всички казват, че Бог е любов — добре тогава, трябва да видя дали наистина има любов в Божиите действия към мен, дали те наистина са любов“, ако постоянно проучваш внимателно дали това, което Бог прави, е съгласно твоите представи и вкусове, или дори съгласно това, което ти вярваш, че е истината, тогава ти заемаш погрешна позиция и си в беда — вероятно ще накърниш Божия нрав. Истината за покорството е решаваща и никоя истина не може да бъде напълно и ясно обяснена само с няколко изречения; всички те се отнасят до различните състояния на хората и до покварата им. Навлизането в истината реалност не може да бъде постигнато за една, две или три, или пет години. Това изисква преживяване на много неща, преживяване на голяма част от правосъдието и наказанието на Божиите слова, преживяване на много кастрене. Едва когато постигнеш умението да прилагаш истината на практика, стремежът ти към истината ще бъде ефективен и само тогава ще си в притежание на истината реалност. Само тези, които притежават истината реалност, са онези, които имат истинско преживяване.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 386

В хода на преживяването на Божието дело, колкото и пъти да си се провалял, да си се препъвал или да си бил кастрен или разкриван, това не са лоши неща. Както и да си бил кастрен — било то от водачи, работници или от братята и сестрите си — това винаги е нещо добро. Трябва да запомниш следното: независимо колко страдаш, ти всъщност печелиш. Всеки, който има преживяване, може да потвърди това. Независимо от всичко, кастренето или разкриването винаги е нещо добро. Това не е осъждане. Това е Божие спасение и най-добрата възможност да опознаеш себе си. Това може да доведе до повратен момент в твоето преживяване на живота. Без него няма да имаш нито възможността, нито условията, нито контекста, за да достигнеш до разбиране на истината за покварата си. Ако наистина разбираш истината и си способен да изровиш покварените неща, скрити в дълбините на сърцето ти, ако можеш ясно да ги разпознаеш, това е добре, това е решило голям проблем при навлизането в живота и е от голяма полза за промените в нрава. Да станеш способен наистина да опознаеш себе си е най-добрата възможност да претърпиш дълбока трансформация и да станеш нов човек; това е най-добрата възможност да имаш нов живот. Щом наистина опознаеш себе си, ще можеш да видиш, че когато истината се превърне в живот на човека, тя е нещо наистина ценно, и ще жадуваш за истината, ще я практикуваш и ще навлезеш в реалността. Това е толкова страхотно нещо! Ако можеш да се възползваш от тази възможност, сериозно да се самоанализираш и да придобиеш истинско познание за себе си, когато се провалиш или паднеш, ще можеш да се изправиш отново насред негативността и слабостта. Щом преминеш този праг, ще си способен да направиш голяма крачка напред и да навлезеш в истината реалност.

Ако вярваш в Божието върховенство, то трябва да вярваш, че нещата, които се случват всеки ден, били те добри или лоши, не се случват произволно. Не че някой умишлено ти създава трудности или те е взел на прицел — всичко това е подредено и устроено от Бог. Защо Бог устройва всички тези неща? Не за да разобличи истинската ти природа или да те разкрие и да те отстрани. Да те разкрие не е крайната цел. Целта е да те усъвършенства и спаси. Как те усъвършенства Бог? И как те спасява? Отначало те кара да осъзнаеш собствения си покварен нрав и да разбереш своята природа същност, недостатъците си и това, което ти липсва. Само като си наясно с тези неща и имаш разбиране за тях, можеш да се стремиш към истината и постепенно да се отървеш от покварения си нрав. Така Бог ти дава шанс. Това е Божията милост. Трябва да знаеш как да се възползваш от тази възможност. Не бива да изпитваш съпротива срещу Бог, да се държиш предизвикателно с Него или да Го разбираш погрешно. В частност, когато се изправиш пред хората, събитията и нещата, които Бог е организирал около теб, недей постоянно да мислиш, че те не са такива, каквито ти искаш да бъдат; не искай непрестанно да избягаш от тях и недей все да се оплакваш от Бог, и не Го разбирай погрешно. Ако непрестанно правиш това, то ти не преживяваш Божието дело и ще ти бъде много трудно да навлезеш в истината реалност. Независимо с какво се сблъскваш — било то нещо, което не можеш да разбереш напълно, или нещо, което ти е трудно, трябва да се научиш да се покоряваш. Първо трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш повече. Така, незабелязано, в твоето вътрешно състояние ще настъпи промяна и ще можеш да търсиш истината, за да решиш проблема. Така ще можеш да преживяваш Божието дело. В този процес истината реалност ще се изгради в теб и именно по този начин ще напредваш и състоянието на живота ти ще се преобразява. След като претърпиш тази промяна и притежаваш тази истина реалност, ще имаш духовен ръст, а когато имаш духовен ръст, ще имаш живот. Ако някой винаги живее въз основа на сатанински покварен нрав, то независимо колко ентусиазъм или устрем има, пак не може да се смята, че има духовен ръст или живот. Когато Бог върши дело във всеки човек, независимо какъв е Неговият метод, какви хора, събития и неща използва, за да Му служат, или какъв тон имат Неговите слова, Той има само една крайна цел: да спаси теб. И как те спасява Той? Като те променя. И така, как би могъл да не понесеш малко страдание? Ще ти се наложи да понесеш малко страдание. Това страдание може да включва много неща. Първо, хората страдат, когато приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова. Когато Божиите слова са твърде остри и директни, хората разбират Бог погрешно, те дори развиват представи и също страдат малко. Понякога Бог създава среда около хората, за да разкрие тяхната поквара и да ги накара да се самоанализират и да опознаят себе си, и тогава те също страдат малко. Понякога, когато са директно кастрени и разобличавани, хората страдат. Преодоляването на покварения нрав е точно като преминаването през хирургическа операция — не можеш да постигнеш никакви резултати без страдание. Ако всеки път, когато си кастрен, и всеки път, когато си разкрит от дадена среда, това развълнува твоето сърце и ти даде тласък, като те подтикне да търсиш истината и да се самоанализираш, да опознаеш своята поквара и непокорство и истински да се покаеш пред Бог — ако преживяваш нещата по този начин, ще навлезеш в истината реалност и ще имаш духовен ръст. Ако всеки път, когато си подложен на кастрене и на разкриване от дадена среда, не изпитваш никаква болка или дискомфорт и не чувстваш абсолютно нищо, и не идваш пред Бог, за да търсиш Неговите намерения, като нито се молиш, нито търсиш истината, тогава ти си толкова несъобразителен! Ако не четеш Божиите слова и не се опитваш да проумееш истината, а още по-малко търсиш истината, когато си изправен пред каквато и да е ситуация, и в духа ти няма ни най-малко осъзнаване или реакция, като при мъртвец, тогава Бог вече няма да върши дело в теб. Той ще каже: „Този човек е твърде несъобразителен и твърде дълбоко покварен. Независимо как е въздържан, кастрен или дисциплиниран, това някак си все още не събужда сърцето или духа му. Едва ли ще бъде спасен“. Да речем, че Бог нагласява определени среди, хора, събития и неща за теб или те кастри, а ти си извличаш поуки от това; научаваш се да заставаш пред Бог, да търсиш истината и, без да осъзнаваш, биваш просветлен и озарен и придобиваш истината; преживяваш промени в тези среди, придобиваш нещо и постигаш напредък, и започваш да имаш малко разбиране за Божието намерение и спираш да се оплакваш. Това означава, че си останал непоколебим в изпитанията на тези среди и си издържал изпитанието. В такъв случай ще си преодолял това препятствие. Как ще се отнесе Бог към тези, които са издържали изпитанието? Бог ще каже, че сърцата им са искрени; ще каже, че могат да изтърпят такова страдание, че в сърцата си обичат истината и искат да я придобият. Ако Бог те оценява по този начин, не си ли човек с духовен ръст? Нямаш ли живот тогава? И как се придобива този живот? Дарен от Бог ли е? Бог те осигурява по различни начини и използва различни хора, събития и неща, за да те обучава. То е все едно Бог лично да те храни и пои, лично да ти поднася различни хранителни продукти, които да ядеш до насита и на които да се насладиш. Само тогава можеш да израснеш и да останеш непоколебим. Ето така трябва да преживяваш и да възприемаш тези неща; ето какво означава да се покориш на всичко, което идва от Бог. Трябва да имаш покорна нагласа и трябва да се научиш да търсиш истината. Не бива да търсиш външни причини или постоянно да обвиняваш другите за неприятностите си и да търсиш кусури на хората; трябва да разбереш Божиите намерения. Отстрани може да изглежда, че някои хора имат определено мнение за теб или са предубедени към теб, но ти не трябва да гледаш на нещата по този начин. Ако гледаш на нещата така, само ще се опитваш да възразяваш и нищо няма да можеш да придобиеш. Трябва да гледаш на нещата обективно и да приемаш всичко от Бог. Когато гледаш на нещата по този начин, ще ти е лесно да се покоряваш на Божието дело и ще можеш да търсиш истината и да разбереш Божиите намерения. Щом гледната ти точка и умствената ти нагласа са настроени правилно, ще можеш да придобиеш истината. Защо тогава да не го направиш с удоволствие? Защо си предизвикателен? Ако спреш да бъдеш предизвикателен, ще придобиеш истината. Ако си предизвикателен, нищо няма да придобиеш, а освен това ще натъжиш Бог и ще Го разочароваш. Защо Бог ще бъде разочарован? Защото не приемаш истината, нямаш надежда за спасение и Бог не е в състояние да те придобие. Как да не е разочарован? Когато не приемаш истината, това е все едно да отказваш храна, която ти е лично предложена от Бог. Казваш, че не си гладен и не се нуждаеш от нея. Отново и отново Бог те съветва да ядеш, но ти пак не искаш. Би предпочел да си стоиш гладен. Мислиш си, че си сит, а всъщност нямаш абсолютно нищо. Такива хора са толкова лишени от разум и толкова самоправедни. Те наистина не оценяват хубавото, като го видят; те са най-бедните духовно и жалки хора.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да си вземе поуки от хората, събитията и нещата около себе си)

Ежедневни Божии слова  Откъс 387

В своята работа църковните водачи и работници трябва да обърнат внимание на два принципа: единият е да вършат работата си точно според принципите, постановени от работните разпоредби, да не нарушават тези принципи и да нямат фантазии или да не работят според собствените си идеи. Във всичко, което правят, те трябва да взимат под внимание работата на църквата и винаги да поставят интересите на Божия дом на първо място. Друго нещо — и то е най-решаващото — е, че във всички неща те трябва да обръщат внимание на следването на напътствието на Светия Дух и да действат в строго спазване на Божиите слова. Ако дори могат да тръгнат срещу напътствието на Светия Дух и дори упорито да вършат нещата според собствените си идеи и фантазии, тогава техните действия ще представляват най-сериозна съпротива срещу Бог. Честото загърбване на просветлението и напътствието на Светия Дух ще доведе до задънена улица. Ако изгубят делото на Светия Дух, тогава няма да могат да работят; и дори ако просто едва успяват да свършат малко работа, това няма да доведе до никакви резултати. Това са двата основни принципа, които водачите и работниците трябва да следват в работата си: първият е да вършат работата си в точно съответствие с работните разпоредби от Горното и да действат според принципите, изложени от Горното; а вторият е да следват напътствието на Светия Дух, който е вътре в тях. След като усвоят тези два принципа, те няма да са склонни да допускат грешки в работата си. Вашето преживяване в църковната работа все още е малко и докато работите, тя е доста примесена с личните ви идеи. Понякога можете да не разбирате просветлението или напътствието, идващи от Светия Дух вътре във вас; понякога ще изглежда, че го разбирате, но вероятно ще го пренебрегнете. Винаги имате в себе си своите фантазии и предположения, действате така, както сметнете за добре, без изобщо да се вслушвате в желанията на Светия Дух. Следвате изцяло личните си идеи и загърбвате каквото и да е просветление, което идва от Светия Дух. Това се случва често. Вътрешното напътствие, идващо от Светия Дух, не е свръхестествено; всъщност е съвсем нормално. Тоест в дълбините на сърцата си вие усещате, че това е подходящият начин за действие и че това е най-добрият начин. Тази мисъл всъщност е доста ясна; не сте я измислили сами и понякога самите вие не разбирате напълно защо трябва да постъпите така. Често това е именно просветлението, идващо от Светия Дух. Това най-често се случва на хора с преживяване. Независимо как Светият Дух просветлява или напътства хората, нормалните хора могат да го почувстват донякъде в сърцата си — ако не напълно, могат поне да почувстват част от него. Всички те знаят, че това не е резултат от човешко мислене, а по-скоро е чувство в сърцата им: изведнъж те разбират, имат път напред и придобиват яснота. Осъзнават, че е най-добре да се действа по определен начин, и без да знаят защо, им харесва да действат по този начин. Това може да идва от Светия Дух. Идеите на човека често идват от неговото мислене и всички те са примесени със своеволие; той винаги мисли за това, че нещо му носи полза, и за предимствата, които му дава. Всяко действие, което хората си наумят, съдържа тези неща в себе си. Напътствието от Светия Дух обаче по никакъв начин не съдържа такива примеси. Необходимо е да се обръща особено внимание на напътствието или просветлението от Светия Дух; трябва да сте внимателни, за да го схванете, особено по ключови въпроси. Хората, които обичат да използват ума си и които обичат да действат според собствените си идеи, са най-склонни да пропуснат такова напътствие или просветление. Водачите и работниците, които отговарят на критериите, са хора, които притежават делото на Светия Дух, които обръщат внимание на делото на Светия Дух във всеки един момент и които се покоряват на Светия Дух, имат богобоязливо сърце, проявяват внимание към Божиите намерения и се стараят да се стремят към истината. За да изпълнявате дълга си и да свидетелствате за Бог правилно, вие трябва често да размишлявате над това колко лично намерение и примеси има в изпълнението на вашия дълг, кои от вашите мисли и възгледи произлизат от вашите собствени идеи, кои са породени от просветлението от Светия Дух и кои са в съответствие с Божиите слова. Трябва постоянно и при всякакви обстоятелства да размишлявате над това дали вашите думи и дела са в съответствие с истината. Постоянното практикуване по този начин ще ви постави на правилния път на служене на Бог. За да успееш да служиш на Бог по начин, който отговаря на Неговите намерения, е необходимо да притежаваш истините реалности. Едва когато разберат истината, хората са способни да различават и осъзнават кое произтича от техните собствени идеи и кое от човешките мотиви. Способни са да разпознаят човешките примеси, а също и какво означава да действаш в съгласие с истината. Само след като могат да правят тази разлика, може да се гарантира, че са способни да прилагат истината на практика и да действат изцяло съгласно Божиите намерения. Не е възможно хората да проявяват проницателност, без да разбират истината. Възможно е цял живот човек с объркано мислене да вярва в Бог, без да узнае какво означава да бъде разкрита собствената му поквареност или какво означава да се противопостави на Бог, защото той не разбира истината. В ума му тази мисъл дори не съществува. Истината е непостижима за хората с прекомерно лоши заложби. Независимо как разговаряш с тях за нея, те продължават да не разбират. Такива хора имат объркано мислене. Хората с объркано мислене не могат да свидетелстват за Бог във вярата си, те могат само да положат малко труд. За да изпълняват добре своите задължения, водачите и работниците не бива да са с твърде лоши заложби. Те трябва поне да имат духовно разбиране и да възприемат нещата по чист начин, така че да могат лесно да разбират истината и да я практикуват. Преживяванията на някои хора са твърде ограничени, така че те понякога разбират истината по изопачен начин и са склонни да правят грешки. Когато разбирането им е изопачено, те не са способни да практикуват истината. Когато разбирането им е изопачено, те са склонни да следват правила, а когато следват правила, е лесно да правят грешки и те не са способни да практикуват истината. Когато разбирането е изопачено, е и лесно да бъдеш подведен и използван от антихристите. Ето защо изопаченото разбиране може да доведе до множество грешки. В резултат на това хората не само няма да успяват да изпълняват добре задълженията си, но и лесно могат да се отклонят, което вреди на навлизането в живота на Божиите избраници. Каква е стойността на това хората да изпълняват така своя дълг? Те просто прекъсват и смущават работата на църквата. Впрочем от тези провали трябва да се извлекат уроци. За да изпълняват работата, която Бог им е поверил, е необходимо водачите и работниците да схванат следните два принципа: при изпълняване на дълга си стриктно да се придържат към работните разпоредби от Горното и да внимават и да се покоряват на всяко напътствие от Светия Дух в съответствие със словото Божие. Само когато тези два принципа бъдат схванати, работата им може да бъде резултатна и Божиите намерения ще бъдат удовлетворени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 388

Петър се опитваше да опознае себе си и да изследва онова, което беше разкрито в него чрез облагородяването на Божиите слова и в различните изпитания, които Бог му беше дал. Когато наистина се опозна, Петър осъзна колко дълбоко покварени са хората, колко безполезни и недостойни са да служат на Бог и че не заслужават да живеят пред Бог. Тогава Петър падна по очи пред Бог. След като многократно преживя неща по този начин, Петър в крайна сметка осъзна, че: „Познаването на Бог е най-ценното нещо! Ако бях умрял, преди да Го опозная, щеше да е много жалко. Познаването на Бог е най-важното, най-значимото нещо, което съществува. Ако човек не познава Бог, тогава той не заслужава да живее, той е същият като животно и няма живот“. Когато преживяването на Петър стигна до тази точка, той вече беше опознал собствената си природа и можеше да я възприема по сравнително ясен начин. Макар да не можеше да я обясни толкова ясно, колкото могат да го направят хората днес, Петър наистина беше достигнал това състояние. Следователно вървенето по пътя на стремежа към истината и постигането на усъвършенстване от Бог изисква човек да познава собствената си природа от вътрешността на Божиите слова, както и да познава различните аспекти на собствената си природа и да я описва точно с думи, като говори ясно и просто. Само това е истинско познаване на самия себе си и само по този начин ще си постигнал резултата, който Бог изисква. Ако твоето познание все още не е достигнало този етап, но твърдиш, че познаваш себе си, и казваш, че си придобил живот, тогава не се ли просто хвалиш? Ти не познаваш себе си, нито знаеш какво си пред Бог, дали наистина си изпълнил стандартите на човешко същество, или колко сатанински елемента все още имаш вътре в себе си. Ти не си наясно на кого принадлежиш и нямаш дори самосъзнание, как тогава би могъл да притежаваш разум пред Бог? Когато Петър се стремеше към живота, той се съсредоточи върху себепознаването и върху преобразяването на нрава си в хода на своите изпитания и полагаше усилия да познае Бог. Накрая си помисли: „Хората трябва да се стремят към познание за Бог в живота. Познаването Му е най-важното нещо. Ако не познавам Бог, няма да мога да почивам в мир, когато умра. След като Го позная, ако Бог поиска да умра, тогава бих се чувствал най-удовлетворен. Не бих се оплаквал ни най-малко и бих чувствал, че целият ми живот е бил пълноценен“. Петър не можеше да има това познание или да стигне до този момент веднага след като започна да вярва в Бог; вместо това той претърпя голям брой изпитания. Той усети стойността на това да познава Бог едва след като преживя неща до известна степен и опозна напълно себе си. Следователно пътят, по който Петър пое, беше пътят на стремежа към истината и на придобиването на живот, и на това да бъде усъвършенстван. Това беше основният аспект, върху който се фокусираше неговата конкретна практика.

Във вашата вяра в Бог по какъв път вървите сега? Ако, за разлика от Петър, ти не търсиш живот, разбиране за себе си и познаване на Бог, то ти не вървиш по пътя на Петър. В днешно време повечето хора са в такова състояние: за да придобия благословии, трябва да отдам всичко на Бог и да платя цена за Него. За да придобия благословии, аз трябва да се отрека от всичко заради Бог; трябва да завърша това, което Той ми е поверил, и трябва да изпълня дълга си добре. Това е продиктувано от намерението да придобият благословии и те отдават всичко на Бог изцяло с цел да получат награди от Него и да придобият венец. Такива хора нямат истината в сърцата си и е сигурно, че просто разбират няколко думи и доктрини и се перчат навсякъде, където отидат. Техният път е точно този на Павел. За такива хора вярата в Бог е просто постоянно да работят. В съзнанието им колкото повече работят, толкова повече доказват, че имат преданост към Бог, и толкова повече Той със сигурност ще бъде удовлетворен; сякаш колкото повече работа вършат, толкова повече ще заслужат да получат венец пред Бог и толкова по-големи благословии ще придобият. Смятат, че ако могат да проповядват, да понасят страдания и да пожертват собствения си живот за Христос и ако могат да изпълнят дълга, който Бог им е поверил, тогава те ще бъдат тези, които придобиват най-големите благословии, и със сигурност ще им бъдат дадени венци. Точно това е, което Павел си представяше и към което се стремеше. Това е точният път, по който той вървеше, и под ръководството на такива мисли работеше, за да служи на Бог. Тези мисли и намерения не произхождат ли от природата на Сатана? Това е съвсем като светските хора, които вярват, че докато са на земята, трябва да се стремят към знанието и че след като го получат, те могат да се откроят от тълпата, да станат длъжностни лица и да имат статус. Те смятат, че след като имат статус, могат да реализират амбициите си и да доведат бизнеса и семейните начинания до определено ниво на просперитет. Нима всички невярващи не вървят по този път? Тези, които са доминирани от тази сатанинска природа, могат да бъдат само като Павел във вярата си. Те мислят: „Трябва да се отрека от всичко, за да отдам всичко на бог. Трябва да съм отдаден на бог и в крайна сметка ще получа големи награди и голям венец“. Това е същото мислене като това на светските хора, които се стремят към светски неща; точно същото е и е тласкано от една и съща природа. Когато хората имат този вид сатанинска природа, в светския живот те ще преследват знания, учене и статус и ще се опитват да се откроят от тълпата. Ако вярват в Бог, те ще се стремят да придобият големи венци и големи благословии. Ако хората не се стремят към истината, когато вярват в Бог, те със сигурност ще поемат по този път. Това е факт, който не може да бъде променен от никой човек; това е природен закон. Пътят, по който поемат хората, които не се стремят към истината, е диаметрално противоположен на този на Петър. На кой път се намирате всички вие в момента? Въпреки че може да не си планирал да поемеш по пътя на Павел, твоята природа е разпоредила да вървиш по този път и ти вървиш в тази посока въпреки себе си. Въпреки че искаш да поемеш по пътя на Петър, ако не си наясно как да направиш това, тогава ще поемеш по пътя на Павел неволно: това е реалността на ситуацията. Как точно трябва човек да върви по пътя на Петър в наши дни? Ако не си в състояние да различиш пътищата на Петър и Павел, или ако изобщо не си запознат с тях, тогава, колкото и да твърдиш, че вървиш по пътя на Петър, тези твои думи са просто празни. Първо, трябва да имаш ясна представа за това какъв е пътят на Петър и какъв е пътят на Павел. Едва когато наистина разбереш, че пътят на Петър е пътят на стремежа към живота и е единственият път към съвършенството, ще можеш да вървиш по пътя на Петър, да се стремиш, както той се стремеше, и да практикуваш принципите, които той практикуваше. Ако не разбираш пътя на Петър, тогава пътят, по който поемаш, със сигурност ще бъде този на Павел, защото за теб няма да има друг път — няма да имаш избор по този въпрос. На хората, които не разбират истината и които не са в състояние да се стремят към нея, ще им бъде трудно да вървят по пътя на Петър, дори и да имат решителност. Може да се каже, че това е Божията благодат и издигане, че сега Той ви е разкрил пътя на спасението и усъвършенстването. Той е, който ви води по пътя на Петър. Без Божието ръководство и просветление никой не би могъл да поеме по пътя на Петър и единственият избор би бил да тръгне по пътя на Павел, следвайки стъпките на Павел към погибел. Тогава Павел не мислеше, че е погрешно да върви по този път — той напълно вярваше, че това е правилно. Той не спечели истината и по-конкретно не претърпя промяна в нрава. Той вярваше твърде много в себе си и мислеше, че няма ни най-малък проблем да вярва по този начин. Той продължаваше напред, изпълнен със самочувствие и с най-голяма самоувереност. В крайна сметка той никога не се осъзна. Той все още мислеше, че за него животът е христос. Така Павел продължи по този път до самия край и, докато в крайна сметка си получи наказанието, всичко беше свършило за него. Пътят на Павел не включваше опознаването на себе си, още по-малко стремеж към промяна в нрава. Той никога не анализира собствената си природа, нито придоби познание за това, което представляваше. Той просто знаеше, че е бил главният виновник за преследването на Исус. Но той нямаше ни най-малко разбиране за собствената си природа и, след като завърши делото си, Павел почувства, че живее като Христос и че трябва да бъде възнаграден. Делото, което Павел извърши, беше просто служене на Бог. Лично Павел, макар че получи някои откровения от Светия Дух, не беше придобил никаква истина или живот. Затова, вместо да бъде спасен от Бог, той беше наказан от Него. Защо се казва, че пътят на Петър е пътят към усъвършенстването? Това е така, защото в практиката на Петър той постави специален акцент върху живота, върху търсенето на Бог и върху опознаването на самия себе си. Чрез преживяването на Божието дело той опозна себе си, придоби разбиране за покварените състояния на човека, научи за собствените си недостатъци и откри най-ценното нещо, към което хората трябва да се стремят. Той беше способен искрено да обича Бог, научи как да се отплаща на Бог, придоби истина и притежаваше реалността, която Бог изисква. От всички неща, които Петър каза по време на своите изпитания, може да се види, че той наистина беше човекът с най-голямото разбиране на Бог. Тъй като стигна до разбирането на толкова много истини от Божиите слова, неговият път ставаше все по-ярък и все повече съответстваше на Божиите намерения. Ако Петър не притежаваше тази истина, тогава пътят, по който пое, нямаше да може да бъде толкова правилен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

Ежедневни Божии слова  Откъс 389

Петър Ми бе отдаден в продължение на много години, но и за миг не възнегодува, нито имаше роптаещо сърце; дори и Йов не му беше равен, а всичките светци през вековете изоставаха много зад Петър. Той не само се стремеше да Ме опознае, а и Ме опозна, когато Сатана осъществяваше кроежите си. И така, многогодишната служба на Петър към Мен беше в съответствие с Моите намерения. Затова той никога не бе използван от Сатана. Петър се поучи от вярата на Йов, но същевременно ясно осъзнаваше неговите недостатъци. Макар че Йов беше силно вярващ, на него му липсваха познания по въпросите от духовния свят и затова изрече доста думи, несъответстващи на действителността; това показва, че познанието на Йов остана повърхностно и неспособно да достигне съвършенство. Затова Петър винаги се съсредоточаваше върху това да схване чувствата в духа си и винаги „наблюдаваше“ внимателно динамиката в духовния свят. В резултат на това, той не само успя да придобие малко осъзнаване на Моите намерения, но и доби известно знание за кроежите на Сатана. Поради това от всички през вековете той имаше най-голямото познание за Мен.

От преживяното от Петър не е трудно да се види, че човеците трябва да се съсредоточат върху внимателния опит да разберат какво се крие в духа, ако желаят да Ме опознаят, вместо външно да „посвещават“ определено количество на Мен; това е от второстепенно значение. Ако не Ме познаваш, цялата вяра, любов и преданост, за които говориш, са просто илюзии и сапунени мехури и ти със сигурност ще се превърнеш в някой, който се бие в гърдите пред Мен, но не познава себе си. В такъв случай отново ще попаднеш в мрежите на Сатана и не ще можеш да се освободиш от тях; ще станеш син на погибелта и обект на погибел. Ако обаче се отнасяш с безразличие към словата Ми, ти без съмнение Ми се съпротивляваш. Това е факт. Съветвам те да погледнеш през вратата на духовния свят към множеството разнообразни духове, които съм подложил на наказание — за кои от тях това не беше резултат от това, че се отнасяха към словата Ми с негативност и безразличие и не ги приемаха? Кой от тях, като слушаше словото Ми, не остана негативен, равнодушен и не приемащ? Кой от тях не се отнасяше цинично към Моите думи? Колцина от тях не се опитаха да намерят слабости в изреченото от Мен? Колко от тях не използваха словото Ми като „ръкопашно оръжие“, с което да се „предпазят“? Те не се стремяха да Ме опознаят чрез Моите слова, а просто ги използваха и си играеха с тях като залъгалки. Нима така не се опълчиха директно против Мен? Кое е словото Ми? Кой е Духът Ми? Задавал съм ви тези въпроси неведнъж, но дали сте достигнали по-висше и по-ясно прозрение за тях? Дали сте ги преживели истински? Отново ви напомням: не опознаете ли словото Ми, не го ли приемете и не го ли практикувате, неизбежно ще се превърнете в обект на наказанието Ми! Със сигурност ще се превърнете в жертви на Сатана!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 8)

Ежедневни Божии слова  Откъс 390

При все че много хора вярват в Бог, малцина разбират какво означава вярата в Бог и как точно трябва да действат, за да бъдат в съответствие с Божиите намерения. В крайна сметка първопричината е, че макар човекът да знае думата „Бог“ и фрази като „Божието дело“, той не познава Бог, а още по-малко делото Му. Тогава няма нищо чудно, че всички, които не познават Бог, са объркани във вярата си в Него. Човекът не приема сериозно вярата в Бог и това се дължи изцяло на факта, че тя му е твърде чужда, твърде непозната. Така той далеч не отговаря на Божиите изисквания. Иначе казано, щом не познава Бог и не познава Неговото дело, той не може да бъде годен за оползотворяване от Бог, а още по-малко е способен да удовлетвори намеренията Му. „Вярата в Бог“ е убеждение, че има Бог — това е най-опростеното понятие за вяра в Бог. За да доразвием това, вярата, че има Бог, не е равносилна на истинска вяра в Бог, а е по-скоро проста вяра със силен религиозен оттенък. Истинската вяра в Бог означава следното: въз основа на вярата, че Бог е Върховният владетел на всички неща, човек преживява словата Му и делото Му и по този начин се отървава от покварения си нрав, удовлетворява Божиите намерения и опознава Бог. Само такова пътуване може да се нарече „вяра в Бог“. Човекът обаче често счита вярата в Бог за много елементарен и лекомислен въпрос. Когато човек вярва в Бог по този начин, той губи смисъла на вярата си в Бог и макар да продължава да вярва до самия край, той никога не ще придобие Божието одобрение, защото е поел по грешния път. Онези, които и до днес вярват в Бог сред думи и кухи доктрини, все още не знаят, че нямат същността на вярата в Бог и че не могат да получат Божието одобрение, но въпреки това се молят Бог да ги благослови с мир и достатъчна благодат. Нека успокоим сърцата си и да помислим усилено: възможно ли е вярата в Бог да е най-лесното нещо на света? Възможно ли е вярата в Бог да не е нищо повече от получаване на обилната Божия благодат? Дали тези, които вярват в Бог, без да Го познават, или тези, които вярват в Него, но Му се противопоставят, наистина са в състояние да удовлетворят намеренията Му?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

Ежедневни Божии слова  Откъс 391

Какво е спечелил човекът, след като е повярвал в Бог? Какво си научил за Бог? Колко те е променила вярата ти в Бог? Днес всички вие знаете, че вярата на човек в Бог не служи единствено за спасението на душата и плътското благополучие, нито пък за обогатяване на живота на хората чрез любов към Бог и т.н. В този смисъл, ако обичаш Бог заради плътското благополучие или моментното удоволствие, тогава, дори и накрая любовта ти към Него да достигне своя връх и да не желаеш нищо повече, тази любов, към която де стремиш, все пак е подправена и не е угодна на Бог. Тези, които използват любовта към Бог, за да обогатят скучното си съществуване и да запълнят празнотата в сърцата си, са хора, които са ламтят за удобства, а не такива, които наистина се стремят да обичат Бог. Подобна любов е принудителна, тя е стремеж към интелектуално удовлетворение и Бог няма нужда от нея. Тогава каква точно е твоята любов? Каква е причината да обичаш Бог? Колко истинска любов към Бог има в теб днес? Любовта на повечето от вас е като тази, спомената по-горе. Такава любов може само да поддържа статуквото; тя не може да е непреходна, нито да пусне корени в човека. Тя е като цвете, което цъфти и увяхва, без да дава плод. С други думи, след като веднъж си обикнал Бог по такъв начин, ако няма кой да те поведе по пътя напред, ти ще рухнеш. Ако обичаш Бог само през времето на любов към Бог, но след това нравът ти спрямо живота не се променя, тогава ще останеш под покрова на влиянието на мрака, неспособен да избягаш, и ще останеш неспособен да се освободиш от робството на Сатана и от това да си негов шут. Такива хора не могат да бъдат напълно спечелени от Бог; в крайна сметка техният дух, душа и тяло пак ще принадлежат на Сатана. В това няма никакво съмнение. Всички онези, които не могат да бъдат напълно спечелени от Бог, ще се върнат там, където са били първоначално, т.е. ще се върнат при Сатана, и ще слязат в езерото от огън и жупел, за да приемат следващата стъпка от Божието наказание. Спечелените от Бог са тези, които са се опълчили на Сатана и са избягали от неговата власт. Те със сигурност са причислени към народа на царството. Ето откъде произхожда народът на царството. Желаеш ли да станеш такъв човек? Желаеш ли да бъдеш спечелен от Бог? Желаеш ли да избягаш от властта на Сатана и да се върнеш при Бог? Сатана ли си сега или си един от народа на царството? Тези въпроси би трябвало вече да са изяснени и да не се нуждаят от допълнителни разяснения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква гледна точка трябва да имат вярващите)

Ежедневни Божии слова  Откъс 392

В миналото мнозина се стремяха с необуздани амбиции и идеи, стремяха се в резултат от собствените си надежди. Нека засега оставим настрана тези въпроси; това, което е от ключово значение в този момент, е да се намери такава практика, която ще позволи на всеки от вас да поддържа нормално състояние пред Бог и постепенно да се освободи от оковите на сатанинското влияние, така че да бъде спечелен от Бог и да живее на земята според Неговите изисквания. Само така вие можете да удовлетворите Божиите намерения. Много хора вярват в Бог, но не знаят нито какво иска Бог, нито какво иска Сатана. Те са объркани в своята вяра, като се носят по течението и никога не са водили нормален християнски живот; нещо повече, никога не са имали нормални междуличностни отношения, още по-малко нормални отношения с Бог. От това се вижда, че трудностите на човека, недостатъците на човека и нещата у човека, които могат да попречат на Божията воля, са много. Това е достатъчно, за да се докаже, че човекът все още не е поел по правилния път на вярата в Бог, нито пък е навлязъл в реалния опит на човешкия живот. И така, какво означава да поемеш по правилния път на вярата в Бог? Да поемеш по правилния път означава винаги да можеш да успокоиш сърцето си пред Бог и да започнеш нормално общение с Него, като постепенно осъзнаваш човешките недостатъци и бавно придобиваш по-дълбоко познание за Бог. По този начин духът ти всеки ден получава нови прозрения и ново просвещение; твоят копнеж расте, стремиш се да навлезеш в истината и всеки нов ден идва с нова светлина и ново разбиране. Като вървиш по този път, ти постепенно се освобождаваш от влиянието на Сатана и израстваш в своя живот. Такива хора са поели по правилния път. Оцени собствения си реален опит и се вгледай в пътя, който си следвал във вярата си: като съпоставиш това с описаното по-горе, смяташ ли, че вървиш по правилния път? В кои отношения си се освободил от робството на Сатана и от неговото влияние? Ако все още не си поел по правилния път, значи връзките ти със Сатана не са прекъснати. Ако това е така, дали стремежът ти да обичаш Бог ще те доведе до любов, която е истинска, всеотдайна и чиста? Казваш, че любовта ти към Бог е непоколебима и искрена, но все още не си се освободил от робството на Сатана. Не се ли опитваш да измамиш Бог? Ако желаеш да постигнеш състояние, в което любовта ти към Бог е неподправена, и искаш да бъдеш напълно спечелен от Бог и причислен към народа на Царството, тогава първо трябва да тръгнеш по правилния път на вярата в Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква гледна точка трябва да имат вярващите)

Ежедневни Божии слова  Откъс 393

Общият проблем, който съществува сред всички хора, е, че разбират истината, но не успяват да я приложат на практика. Това е така, защото, от една страна, те не желаят да платят цената, а от друга, защото тяхната проницателност е твърде незадоволителна. Те не са в състояние да видят много от трудностите на ежедневния живот такива, каквито са, и не знаят как да практикуват правилно. Тъй като опитът на хората е твърде повърхностен, заложбите им са твърде недостатъчни и степента, до която разбират истината, е ограничена, те са неспособни да разрешат трудностите, които срещат в ежедневието си. Те вярват в Бог само на думи и не са в състояние да Го приемат в ежедневието си. Тоест, Бог си е Бог, животът си е живот и сякаш хората нямат връзка с Бог в живота си. Така си мислят всички. Вярвайки в Бог по този начин, хората в действителност няма да бъдат спечелени и усъвършенствани от Него. Всъщност, не че Божието слово не е намерило пълно проявление, а по-скоро просто способността на хората да разбират е твърде недостатъчна. Може да се каже, че почти никой не действа според първоначалните Божии желания. По-скоро вярата на хората в Бог е според собствените им желания, религиозните представи, които са имали в миналото, и техния собствен начин на действие. Малцина са тези, които претърпяват трансформация след приемането на Божието слово и започват да действат в съответствие с Неговите намерения. Вместо това те упорстват в погрешните си вярвания. Когато хората започнат да вярват в Бог, те го правят въз основа на конвенционалните правила на религията и живеят и взаимодействат с другите изцяло въз основа на собствената си философия за светските отношения. Може да се каже, че това е така за девет от всеки десет души. Много малко са тези, които формулират друг план и обръщат нова страница, след като са започнали да вярват в Бог. Човечеството не е успяло да се отнесе към Божието слово като към истина или да го практикува като истина.

Да вземем например вярата в Исус. Независимо дали някой току-що беше започнал да вярва или вярваше от много дълго време, всички просто използваха талантите, които имат, и демонстрираха уменията, които притежават. Хората просто добавиха „вяра в Бог“, тези три думи, към обичайния си живот, но не направиха никакви промени в нрава си и вярата им в Бог не нарасна ни най-малко. Стремежът им не беше нито горещ, нито студен. Те не казаха, че ще се откажат от вярата си, но и не посветиха всичко на Бог. Те никога не заобичаха Бог истински, нито Му се покориха. Тяхната вяра в Бог беше смесица от истинско и фалшиво, те подхождаха към нея с едно отворено и едно затворено око и не бяха сериозни в практикуването на вярата си. Те продължиха в такова състояние на заблуда и в крайна сметка умряха объркани. Какъв е смисълът от всичко това? Днес, като вярващ в практическия Бог, трябва да поемеш по правия път. Във вярата си в Бог трябва не просто да търсиш благословии; по-скоро трябва да се стремиш към любов към Бог и познание за Бог. Чрез Неговото просветление, чрез твоите лични стремежи би трябвало да можеш да ядеш и пиеш Неговото слово, да постигнеш истинско разбиране за Бог и да имаш истинска любов към Него, извираща от дълбините на сърцето ти. С други думи, когато любовта ти към Бог е най-истинската и никой не може да я унищожи или да ѝ попречи, тогава ти си на правия път във вярата си в Бог. Това доказва, че принадлежиш на Бог, защото сърцето ти вече е Божие притежание и нищо друго не може да те завладее. Чрез своето преживяване, чрез цената, която си платил, и чрез Божието дело ти си в състояние да развиеш спонтанна любов към Бог — и когато го направиш, ще се освободиш от влиянието на Сатана и ще заживееш в светлината на Божието слово. Само когато си се освободил от влиянието на тъмнината, може да се каже, че си придобил Бог. Във вярата си в Бог трябва да се стремиш към тази цел. Това е отговорност на всеки от вас. Никой от вас не бива да се задоволява със сегашното състояние на нещата. Не може да бъдеш половинчат по отношение на Божието дело, нито да се отнасяш към него лекомислено. Трябва да мислиш за Бог във всяко отношение и по всяко време, и да правиш всичко заради Него. И в думите и действията си трябва да поставяш интересите на Божия дом на първо място. Само така можеш да бъдеш в съответствие с Божиите намерения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 394

Най-голямата грешка на хората по отношение на вярата им в Бог е, че вярват само на думи, а Бог напълно отсъства от ежедневието им. Всички хора наистина вярват в съществуването на Бог, но Бог не е част от ежедневието им. Устите им изричат много молитви към Бог, но Той заема малко място в сърцата им и затова ги изпитва отново и отново. Тъй като хората са нечисти, Бог няма друга алтернатива, освен да ги подложи на изпитания, за да се засрамят и да опознаят себе си в тези изпитания. В противен случай хората ще се превърнат в потомци на архангела и ще стават все по-покварени. В процеса на своята вяра в Бог всеки човек отхвърля много от личните си намерения и цели под Божието непрестанно пречистване. В противен случай Бог нямаше да може да използва никого и да върши в хората необходимото Си дело. Бог първо пречиства хората и посредством този процес те могат да опознаят себе си и Бог може да ги промени. Само тогава Бог влага живота Си в тях и само така сърцата им могат да бъдат напълно обърнати към Него. Затова казвам, че да вярваш в Бог не е толкова просто, колкото твърдят хората. Според Бог, ако имаш само знание, но Неговото слово не е твой източник на живот, и ако се ограничиш единствено до собственото си знание, но не практикуваш истината или не живееш според Божието слово, то това е доказателство, че все още нямаш боголюбиво сърце, и показва, че то не Му принадлежи. Човек може да познае Бог, като повярва в Него: това е крайната цел и е целта на човешкия стремеж. Трябва да положиш усилия да живееш според Божиите думи, така че те да могат да се осъществят на практика. Ако имаш само доктринално познание, то вярата ти в Бог няма да доведе до нищо. Единствено, ако едновременно практикуваш и живееш според Неговото слово, твоята вяра може да се счита за пълна и в съответствие с Божиите намерения. По този път мнозина могат да говорят за много разбиране, но в момента на смъртта им очите им се пълнят със сълзи и те се мразят за това, че са пропилели цял един живот и са доживели до дълбока старост напразно. Те просто разбират доктрините, но не могат да приложат истината на практика или да свидетелстват за Бог. Просто тичат по този и по онзи път, затънали до шия в работа, и едва на ръба на смъртта най-накрая осъзнават, че нямат истинско свидетелство и че изобщо не познават Бог. А не е ли твърде късно? Защо не се възползваш от днешния ден и не се стремиш към истината, която обичаш? Защо да чакаш до утре? Ако в живота си не страдаш за истината и не се стремиш да я придобиеш, възможно ли е да искаш да съжаляваш в предсмъртния си час? Ако е така, тогава защо вярваш в Бог? В действителност има много неща, в които хората могат да приложат истината на практика и да удовлетворят Бог, ако положат дори минимално усилие. Само защото умовете на хората винаги са помрачени, те не могат да действат за Бог и постоянно бързат заради плътта си, а накрая нищо не са придобили. Поради тази причина хората постоянно са измъчвани от неприятности и трудности. Не са ли това мъченията на Сатана? Не е ли това покварата на плътта? Не бива да се опитваш да заблуждаваш Бог с празни думи. Вместо това трябва да предприемеш осезаеми действия. Не се заблуждавай — какъв би бил смисълът от това? Какво би спечелил, ако живееш заради плътта си и се бориш за печалба и слава?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 395

Сега вие трябва да се стремите да станете Божият народ и да започнете навлизане в правилния път във всички неща. Да сте Божият народ означава да влезете в Епохата на царството. Днес вие официално започвате да навлизате в обучението на царството и в бъдеще животът ви ще престане да бъде толкова ленив и нехаен колкото преди; ако живеете по този начин, е невъзможно да постигнете стандартите, които Бог изисква от вас. Ако не чувстваш никаква неотложност, това показва, че нямаш желание да напредваш, че твоят стремеж е неясен и объркан и че е неспособен да удовлетвори Божиите намерения. Навлизането в обучението на царството е началото на живота на Божия народ — готов ли си да приемеш такова обучение? Готов ли си да изпиташ чувство за неотложност? Готов ли си да живееш под Божията дисциплина? Готов ли си да живееш с Божието наказание? Когато Божиите слова те споходят и те изпитат, как ще постъпиш? И какво ще направиш, когато се сблъскаш с всички факти? В миналото не бяхте съсредоточени върху живота, а днес трябва да се съсредоточите върху това да навлезете в живота реалност и да се стремите към промени в житейския си нрав. Това е, което трябва да бъде постигнато от хората на царството. Всички, които са Божият народ, трябва да притежават живот, да приемат обучението на царството и да се стремят да променят своя житейски нрав. Това изисква Бог от хората на царството.

Божиите изисквания към хората на царството са следните:

1. Те трябва да приемат Божиите поръчения. Това означава, че трябва да приемат всички слова, изречени в Божието дело от последните дни.

2. Те трябва да навлязат в обучението на царството.

3. Те трябва да се стремят сърцата им да бъдат докоснати от Бог. Когато сърцето ти се е обърнало напълно към Бог и имаш нормален духовен живот, ще живееш в царството на свободата, което означава, че ще живееш под грижите и закрилата на Божията любов. Само ако живееш под грижите и закрилата на Бог си човек, който е избран от Бог.

4. Те трябва да бъдат спечелени от Бог.

5. Те трябва да се превърнат в проявление на Божията слава на земята.

Тези пет точки са Моите поръчения за вас. Словата Ми са изречени на Божия народ и ако не желаеш да приемеш тези поръчения, Аз няма да те принуждавам — но ако наистина ги приемеш, ще можеш да следваш Божията воля. Днес вие започвате да приемате Божиите поръчения и се стремите да станете хора на царството и да постигнете стандартите, които се изискват, за да бъдете хора на царството. Това е първата стъпка от навлизането. Ако желаеш да следваш изцяло Божията воля, трябва да приемеш тези пет поръчения и ако успееш да ги изпълниш, ще бъдеш в съответствие с Божиите намерения и със сигурност отлично ще послужиш на Бог. Това, което има решаващо значение днес, е да навлезеш в обучението на царството. Навлизането в обучението на царството включва духовния живот. Преди не се говореше за духовен живот, но днес, когато започваш да навлизаш в обучението на царството, ти официално навлизаш в духовния живот.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки)

Ежедневни Божии слова  Откъс 396

Какъв живот е духовният живот? Духовният живот е този, в който сърцето ти е изцяло обърнато към Бог и е способно да мисли за Божията любов. Това е живот, в който живееш в Божиите слова и нищо друго не занимава сърцето ти, способен си да разбираш настоящите Божии намерения и си напътстван от настоящата светлина на Светия Дух, за да изпълниш дълга си. Духовният живот е именно този между човека и Бог. Ако си неспособен да следваш настоящата светлина, тогава твоята връзка с Бог ще отслабне — може дори да приключи — и ти ще бъдеш без нормален духовен живот. Нормалната връзка с Бог е изградена върху основата на приемането на сегашните Божии слова. Имаш ли нормален духовен живот? Имаш ли нормална връзка с Бог? Следваш ли действието на Светия Дух? Ако си способен да следваш настоящата светлина на Светия Дух и можеш да разбираш Божиите намерения в Неговите слова и да имаш навлизане в словата Му, значи си човек, който следва потока на Светия Дух. Ако не следваш потока на Светия Дух, тогава несъмнено си някой, който няма стремеж към истината. Светият Дух няма никаква възможност да върши делото Си в онези, които нямат желание да напредват, и в резултат на това такива хора никога не успяват да мобилизират силите си и винаги са негативни. Следваш ли потока на Светия Дух днес? В потока на Светия Дух ли си? Излезе ли от негативнотосъстояние? Всички хора, които вярват в Божиите слова, които приемат Божието дело като основа и следват настоящата светлина на Светия Дух — всички те са в потока на Светия Дух. Ако вярваш, че Божиите слова са недвусмислено верни и правилни, и ако вярваш в тях, независимо какво казва Той, тогава си човек, който се стреми да навлезе в Божието дело, и така ти удовлетворяваш Божиите намерения.

За да навлезеш в потока на Светия Дух, трябва да имаш нормална връзка с Бог и първо да се отървеш от негативното си състояние. Някои хора винаги следват тълпата и сърцата им се отклоняват твърде далеч от Бог; такива хора нямат желание да напредват, а стандартите, към които се стремят, са твърде ниски. Божието намерение повелява само да се стремим да обичаме Бог и да бъдем спечелени от Бог. Има хора, които използват само съвестта си, за да се отплатят за Божията любов, но това не може да отговаря на Божиите намерения; колкото по-високи са стандартите, към които се стремиш, толкова повече те ще са в съответствие с Божиите намерения. Като нормални хора и като хора, които се стремят да обичат Бог, влизането в царството и превръщането ви в Божи народ е вашето истинско бъдеще и е живот, който има най-голяма стойност и най-голямо значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да следвате Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви е най-смислен. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да изживеят най-смисления живот: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл като вашия. Тъй като сте избрани от Бог и сте въздигнати от Бог, и още повече — заради Божията любов, вие сте схванали какво е истинският живот и знаете как да живеете по начин, който е от изключителна стойност. Това е така не защото се стремите добре, а поради Божията благодат; Бог беше Този, Който отвори духовните ви очи, и Божият Дух е Този, Който докосна сърцата ви, давайки ви щастието да застанете пред Него. Ако Божият Дух не ви беше просветил, вие нямаше да можете да видите кое е обичливото у Бог и нямаше да можете да Го обичате. Сърцата на хората са обърнати към Бог изцяло защото Божият Дух ги е докоснал. Понякога, когато се наслаждавате на Божиите слова, вашият дух се вълнува и вие чувствате, че непременно трябва да обичате Бог, че във вас има голяма сила и че няма нищо, от което да не можете да се откажете. Ако се чувстваш така, значи си докоснат от Божия Дух и сърцето ти изцяло се е обърнало към Бог, и ще се помолиш на Бог, и ще кажеш: „Боже! Ние наистина сме предопределени и избрани от Теб. Твоята слава ми вдъхва гордост и чувствам, че е чест да бъда един от Твоя народ. Ще отдам напълно всичко на Бог и ще принеса всичко свое, за да следвам Твоята воля, и ще посветя на Теб всичките си години и цялата енергия, която имам в този живот“. Когато се молиш по този начин, в сърцето ти ще има безкрайна любов и истинско покорство към Бог. Имал ли си някога подобно преживяване? Ако хората често са докосвани от Божия Дух, тогава те ще отправят молитви на особено посвещение на Бог: „Боже! Искам да видя деня, когато Ти ще придобиеш слава и искам да живея за Теб — нищо не е по-достойно или смислено от това да живея за Теб и нямам никакво желание да живея за Сатана и плътта. Ти ме въздигаш, като ми даваш възможност да живея за Теб днес“. Когато се молиш по този начин, ще почувстваш, че непременно трябва да отдадеш сърцето си на Бог, че трябва да спечелиш Бог и че не би искал да умреш, без да си спечелил Бог, докато си жив. След като кажеш такава молитва, в теб ще се появи неизчерпаема сила и ти няма да знаеш откъде идва; в сърцето си ще имаш безкрайна енергия и ще почувстваш, че Бог е толкова прекрасен и че си заслужава да бъде обичан. Това е моментът, в който ще си докоснат от Бог. Всички, които са имали такова преживяване, са били докоснати от Бог. За тези, които често са докосвани от Бог, настъпват промени в живота; те са способни да решат напълно да придобият Бог; боголюбивите им сърца са относително силни и сърцата им са се обърнали напълно към Бог. Те напълно изхвърлят от ума си своите семейства, света, затрудненията и перспективите си и са готови да отдадат на Бог цялата енергия, с която разполагат в живота. Всички, които са докоснати от Божия Дух, са хора, които се стремят към истината и имат надеждата да бъдат доведени до съвършенство от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки)

Ежедневни Божии слова  Откъс 397

Когато следваш Бог, най-важното е всичко да бъде в съответствие със сегашните Божии слова: независимо дали се стремиш да навлезеш в живота или да удовлетвориш Божиите намерения, всичко трябва да бъде съсредоточено около сегашните Божии слова. Ако това, за което общуваш и в което се стремиш да навлезеш, не е съсредоточено около сегашните Божии слова, то ти си чужд на Божиите слова и си напълно лишен от делото на Светия Дух. Това, което Бог иска, са хора, които следват Неговите стъпки. Независимо колко прекрасно и чисто е това, което си разбрал преди, Бог не го иска и ако не можеш да се избавиш от такива неща, те ще бъдат огромна пречка за твоето навлизане в бъдеще. Благословени са всички, които могат да следват днешната светлина на Светия Дух. Хората в миналите векове и поколения също са следвали стъпките на Бог, но не са могли да ги следват до днес; това е благословението на хората от последните дни. Тези, които могат да следват настоящото дело на Светия Дух и които могат да следват стъпките на Бог, като Го следват навсякъде, където Той ги води — това са хората, които са благословени от Бог. Тези, които не следват настоящото дело на Светия Дух, не са навлезли в делото на Божиите слова и колкото и да работят, колкото и да страдат, колкото и да се суетят, това не означава нищо за Бог и Той няма да ги одобри. Днес всички, които следват сегашните Божии слова, са в потока на Светия Дух; тези, които са извън сегашните Божии слова, са извън потока на Светия Дух и за такива хора Бог няма одобрение. Служба, която е извън сегашните слова на Светия Дух, е служба на плътта и на представите и е невъзможно тя да бъде в съответствие с Божиите намерения. Ако хората живеят сред религиозни представи, тогава те не могат да направят нищо, което е в съответствие с Божиите намерения, и дори ако служат на Бог, те служат сред своите фантазии и представи и са напълно неспособни да служат в съответствие с Божиите намерения. Тези, които не могат да следват действието на Светия Дух, не разбират Божиите намерения, а хора, които не разбират Божиите намерения, не могат да служат на Бог. Бог иска служба, която е в съответствие с намеренията Му; Той не иска служба на представите и плътта. Ако хората не могат да следват стъпките на действието на Светия Дух, тогава те живеят сред представи. Службата на такива хора прекъсва и смущава и такава служба противоречи на Бог. Така че онези, които не могат да следват стъпките на Бог, не са способни да служат на Бог; онези, които не могат да следват стъпките на Бог, със сигурност Му се противопоставят и със сигурност не могат да са съответстващи на Бог. „Да следваш действието на Светия Дух“ означава да разбираш настоящите Божии намерения и да можеш да действаш в съответствие с настоящите Божии изисквания, да можеш да се покоряваш на днешния Бог и да Го следваш, и да навлизаш в съответствие с най-новите Божии слова. Само това е човек, който следва делото на Светия Дух и е в потока на Светия Дух. Такива хора могат не само да получават одобрение от Бог и да Го виждат, но и да познават Божия нрав от най-новото Божие дело, да познават човешките представи и непокорство, както и природата и същността на човека, от най-новото Му дело; освен това те са способни постепенно да постигнат промени в своя нрав по време на службата си. Само такива хора могат да придобият Бог и те действително са намерили истинския път. Тези, които са отстранени чрез делото на Светия Дух, са хора, които не са способни да следват най-новото Божие дело и които се обръщат срещу най-новото Божие дело. Тези хора открито се противопоставят на Бог, защото Бог е извършил нови дела и защото образът на Бог не е същият като този в техните представи — в резултат на това те открито се противопоставят на Бог и Го осъждат, поради което Бог ги отритва. Да се притежава познание за най-новото Божие дело не е лесно, но ако хората могат целенасочено да се покоряват на Божието дело и да го търсят, тогава ще имат възможността да видят Бог и да получат най-новите напътствия на Светия Дух. Тези, които умишлено се противопоставят на Божието дело, не могат да получат просвещението на Светия Дух, нито Божието напътствие. Така че дали хората могат или не могат да получат най-новото Божие дело зависи от Божията благодат, както и от техния стремеж и от техните намерения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки)

Ежедневни Божии слова  Откъс 398

Благословени са всички, които могат да се покоряват на сегашните слова на Светия Дух. Няма значение какви са били преди или как Светият Дух е вършил делото Си в тях — всички, които са придобили най-новото Божие дело, са най-благословени, а всички, които не могат да следват най-новото дело днес, ще бъдат отстранени. Бог иска тези, които могат да приемат новата светлина, и иска тези, които приемат и познават Неговото най-ново дело. Защо се казва, че трябва да си целомъдрена девица? Целомъдрената девица е способна да търси действието на Светия Дух и да разбира новите неща, а освен това е способна да изостави старите представи и да се покорява на Божието дело днес. Тази група хора, които приемат най-новото дело на днешния ден, са били предопределени от Бог преди вековете и са най-благословените хора. Вие чувате непосредствено гласа на Бог и виждате явяването на Бог, така че на небето и на земята и през вековете и поколенията никой не е бил по-благословен от вас — тази група хора. Всичко това се дължи на Божието дело, на Божието предопределение и избор и на Божията благодат; ако Бог не говореше и не изричаше Своите слова, щяха ли вашите условия да бъдат такива, каквито са днес? И така, нека цялата слава и похвала да бъде за Бог, защото всичко това е Божието въздигане. Като имаш предвид тези неща, можеш ли все още да бъдеш негативен? Силата ти все още ли няма да може да се увеличи?

Това, че днес можеш да приемеш съда, наказанието, поразяването и облагородяването на Божиите слова и още повече можеш да приемеш Божиите поръчения, е било предопределено от Бог преди вековете и затова не бива да се разстройваш твърде много, когато бъдеш наказан. Никой не може да отнеме делото, което е извършено върху вас, и благословенията, които са ви дадени, и никой не може да отнеме всичко, което ви е дадено. Религиозните хора не могат да се сравняват с вас. Вие нямате толкова познание за Библията като тях и нямате религиозните доктрини, които те имат, но тъй като Бог е извършил делото Си върху вас, вие сте спечелили повече от всеки друг през вековете — и затова това е вашето най-велико благословение. Поради това вие още повече трябва да принесете себе си на Бог и да бъдете предани на Бог. Заради Божието въздигане, ти трябва да увеличиш усилията си и да подготвиш ръста си, за да приемеш Божиите поръчения. Да останеш непоколебим на мястото, дадено ти от Бог, да се стремиш да станеш част от Божия народ, да приемеш обучението на царството, да бъдеш придобит от Бог и накрая да се превърнеш в славно свидетелство за Бог — притежаваш ли такава решимост? Ако притежаваш такава решимост, накрая със сигурност ще бъдеш спечелен от Бог и ще се превърнеш в славно свидетелство за Бог. Трябва да разбереш, че главното поръчение е да бъдеш спечелен от Бог и да се превърнеш в славно свидетелство за Него. Такова е Божието намерение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки)

Ежедневни Божии слова  Откъс 399

Сегашните слова на Светия Дух са движещите сили на делото на Светия Дух, а непрекъснатото просвещение на човека от Светия Дух през този период е тенденцията в действието на Светия Дух. А каква е тенденцията на делото на Светия Дух днес? Тя е въвеждането на Божия народ в сегашното Божие дело и в нормалния духовен живот. Има няколко стъпки за навлизане в нормалния духовен живот:

1. Първо, трябва да вложиш сърцето си в Божиите слова. Не бива да следваш словата, които Бог е изрекъл в миналото, не бива да ги изучаваш, камо ли да ги сравняваш с днешните слова. Вместо това трябва да вложиш цялото си сърце в сегашните Божии слова. Ако има хора, които все още искат да четат Божиите слова, духовни книги или други проповеди от миналото, а не следват сегашните слова на Светия Дух, то те са най-глупавите хора; Бог мрази такива хора. Ако желаеш да приемеш настоящата светлина на Светия Дух, тогава вложи цялото си сърце в сегашните Божии слова. Това е първото нещо, което трябва да постигнеш.

2. Трябва да се молиш върху основата на сегашните слова, изречени от Бог, да навлезеш в Божиите слова, да общуваш с Бог и да вземеш решенията си пред Бог, като определиш какво ниво искаш да достигнеш в стремежа си.

3. Трябва да се стремиш към по-задълбочено навлизане в истината върху основата на настоящето дело на Светия Дух. Не се придържай към остарели изказвания и доктрини от миналото.

4. Трябва да се стремиш да бъдеш докоснат от Светия Дух и да имаш навлизане в Божиите слова.

5. Трябва да се стремиш да навлезеш в пътя, по който понастоящем върви Светият Дух.

Как да се стремиш да бъдеш докоснат от Светия Дух? Най-важното е да живееш в сегашните Божии слова и да се молиш върху основата на Божиите изисквания. След като се помолиш по този начин, Светият Дух със сигурност ще те докосне. Ако се опитваш да търсиш без основа в сегашните слова, изречени от Бог, тогава няма да постигнеш нищо. Ти трябва да се молиш и да кажеш: „Боже! Противопоставям Ти се, а Ти дължа толкова много; толкова съм непокорен и никога не мога да Те удовлетворя. Боже, искам Ти да ме спасиш, искам да служа за Теб докрай, искам да умра за Теб. Ти ме съдиш и ме наказваш, но аз не се оплаквам; аз Ти се противопоставям и заслужавам да умра, така че всички хора да видят Твоя праведен нрав в моята смърт“. Когато се молиш така от сърце, Бог ще те чуе и ще те напътства; ако не се молиш върху основата на сегашните слова на Светия Дух, тогава няма възможност Светият Дух да те докосне. Да предположим, че се молиш според Божиите намерения и според това, което Бог иска да направи днес. Казваш: „Боже! Искам да приема Твоите поръчения и да бъда отдаден на Твоите поръчения и съм готов да посветя целия си живот на Твоята слава, така че всичко, което правя, да достигне стандартите на Божия народ и така че сърцето ми да може да бъде докоснато от Теб. Искам Твоят Дух винаги да ме просветлява, да стори така, че всичко, което правя, да посрамва Сатана, и накрая да може да бъда придобит от Теб“. Ако се молиш така, съсредоточен върху Божиите намерения, тогава Светият Дух неизбежно ще действа в теб. Няма значение колко са думите на молитвите ти — това, което има най-голямо значение, е дали разбираш Божиите намерения. Вероятно всички вие сте имали следното преживяване: понякога, докато се молите на събиранията, динамиката на делото на Светия Дух достига своя връх и това кара силите на всички да се повишават. Някои хора плачат горчиво и очите им са пълни със сълзи, докато се молят, обзети от разкаяние пред Бог, а други показват своята решителност и дават обети. Такова е въздействието, постигнато от делото на Светия Дух. Днес е от решаващо значение всеки да вложи цялото си сърце в Божиите слова. Не се съсредоточавай върху думите, които са казвани преди; ако все още държиш на това, което е било преди, тогава Светият Дух няма да действа в теб. Разбираш ли колко важно е това?

Познавате ли пътя, по който понастоящем върви Светият Дух? Тези няколко точки, изброени горе, се отнасят за това, което трябва да бъде извършено от Светия Дух днес и в бъдеще; те са пътят, по който върви Светият Дух, и са това, в което хората трябва да се стремят да навлязат. При навлизането си в живота трябва най-малкото да вложиш сърцето си в Божиите слова и да можеш да приемеш съда и наказанието на Божиите слова; сърцето ти трябва да копнее за Бог, трябва да се стремиш към по-задълбочено навлизане в истината и към целите, изисквани от Бог. Когато притежаваш тази сила, това показва, че Бог те е докоснал и сърцето ти е започнало да се обръща към Бог.

Първата стъпка от навлизането в живота е да вложиш цялото си сърце в Божиите слова, а втората стъпка е да приемеш да бъдеш докоснат от Светия Дух. Какъв е ефектът, който трябва да се постигне, ако приемеш да бъдеш докоснат от Светия Дух? Това означава да можеш да копнееш, търсиш и изследваш по-дълбоки истини, и да можеш да сътрудничиш с Бог от положителната страна на нещата. Да сътрудничиш с Бог днес означава, че твоят стремеж, твоите молитви и твоето общение за Божиите слова имат цел и че изпълняваш своя дълг в съответствие с Божиите изисквания — именно това е сътрудничеството с Бог. Ако само говориш, че оставяш Бог да върши делата си, но ти самият не предприемаш никакви действия, нито се молиш, нито търсиш, тогава може ли това да се нарече сътрудничество? Ако няма и следа от някакво сътрудничество в теб и си лишен от обучението за навлизане, което има цел, тогава ти не сътрудничиш. Някои хора казват: „Всичко зависи от Божията повеля, всичко е направено от Самия Бог; ако Бог не го е направил, как човекът ще може?“. Делата на Бог са нормални и не са ни най-малко свръхестествени, а Светият Дух действа само чрез твоето активно търсене, защото Бог не принуждава човека — ти трябва да дадеш възможност на Бог да действа и ако не се стремиш или не навлизаш и ако в сърцето ти няма никакъв копнеж, тогава Бог няма възможност да действа. По какъв път можеш да търсиш Божието докосване? Чрез молитва и приближаване до Бог. Най-важното обаче е да помниш, че това трябва да се основава на словата, изречени от Бог. Когато често си докосван от Бог, ти не си възпиран плътта: съпругът, съпругата, децата и парите — всички те са неспособни да те възпират и ти желаеш само да се стремиш към истината и да живееш пред Бог. Тогава ти ще бъдеш човек, който живее в царството на свободата.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки)

Ежедневни Божии слова  Откъс 400

Бог е решен да направи човека цялостен и от каквато и позиция да говори Той, всичко се върши с цел да усъвършенства хората. Думите Му, изречени през устата на Светия Дух, са трудни за разбиране от хората, защото поради ограничената си способност за разбиране те не могат да намерят пътя към прилагането им в живота си. Божието дело постига различни ефекти и във всяка стъпка от работата Си Той има ясна цел. При това е от най-съществено значение Той да ни говори от различни гледни точки, защото това е единственият начин да усъвършенства човека. Ако чувахме гласа Му само чрез Светия Дух, осъществяването на този етап от Божието дело би било невъзможно. От тона, с който Той говори, можеш да разбереш, че Той е твърдо решен да направи завършена тази категория хора. И тъй, каква да бъде първата стъпка на всички, които желаят да бъдат направени съвършени? Преди всичко трябва да познавате Божието дело. Днес в делото Му е въведен нов похват; със смяната на епохата се е променил и методът, по който Бог действа, както се е променил и начинът, по който Бог говори. В днешно време е променен не само методът на работата Му, но също и епохата. Сега е Епохата на царството. Това е и времето на любовта към Бог. Това е предвкусване на Епохата на хилядолетното царство; Епохата на хилядолетното царство е и Епохата на словото, през която Бог използва множество начини да говори, за да усъвършенства човека, и говори от различни гледни точки, за да предостави ресурс на човека. При навлизане в Епохата на хилядолетното царство Бог започва да използва слова, за да доведе до съвършенство човека, като му позволява да навлезе в живота реалност и го води към правилния път. След като е преживял толкова много стъпки от Божието дело, човекът е видял, че делото на Бог не остава непроменено, а непрестанно се развива и задълбочава. Хората са го преживявали толкова дълго време, през което делото се е променяло многократно, сменяло се е отново и отново. Но колкото и да се променят делата Му, те никога не се отклоняват от Божията цел да донесе спасение на човечеството. Дори и след десет хиляди промени Неговата промисъл остава подчинена на първоначалната си цел. Както и да се изменят похватите на делото Му, то остава подчинено на истината и на живота. Променените похвати на извършване на делото са само промени във формата на делото и в перспективата, от която Бог говори; основното намерение на Божието дело остава неизменно същото. Промените в тона на гласа Му и в начините Му на работа целят постигане на определен ефект. Промененият тон не означава промяна в целта или принципа в основата на делата Му. Вярата в Бог предимно означава да се стремиш към живот; ако вярваш в Бог, но не се стремиш към живота, истината или познанието за Бог, то това не е вяра в Бог! И реалистично ли е все още да се стремиш да навлезеш в царството, за да станеш цар? Постигането на истинска любов към Бог чрез стремеж към живот — само това е реалността; стремежът към истината и практикуването на истината — всичко това е реалността. Чрез четенето на Божието слово и същевременно като преживяваш това слово, ти ще достигнеш познанието за Бог всред действително преживяване, и това е истинският стремеж.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епохата на словото)

Ежедневни Божии слова  Откъс 401

Сега е Епохата на царството. От това дали си навлязъл в реалността на Божието слово и дали то се е превърнало в твоя живот реалност зависи дали си пристъпил в тази нова епоха. Божието слово се явява на всеки човек, така че, в крайна сметка всички хора да живеят в света на Божието слово, и Неговото слово да просветли и озари всеки човек отвътре. Ако през това време четеш нехайно Божието слово и то не те интересува, значи си в погрешно състояние. Ако си неспособен да навлезеш в Епохата на словото, тогава Светият Дух няма да върши делото в теб. Но ако си навлязъл в новата епоха, Той ще извърши Своето дело. Какво можеш да сториш в зората на Епохата на словото, за да добиеш делото на Светия Дух? В сегашната епоха и сред вас Бог ще постигне следното: всеки човек ще изживее Божието слово, ще бъде способен да прилага истината на практика и ще възлюби Бог от сърце. Всички хора ще ползват Божието слово като своя основа и като своя реалност и ще имат богобоязливи сърца. И така, чрез практикуването на Божиите слова, човекът ще царува с Бог. Това е делото, което ще бъде осъществено от Бог. Можеш ли да живееш, без да четеш словата Му? Днес мнозина чувстват, че не могат да пропуснат Неговите думи дори и за ден или два. Те имат нужда да четат словото Му всеки ден, а ако времето не позволява, им стига да го слушат. Това е усещането, с което Светият Дух дарява хората и това е начинът, по който им въздейства. Иначе казано, Той контролира хората чрез словата Си, за да навлязат в реалността на Божието слово. Ако след едничък ден, в който не си погълнал и отпил от словото Му, изпитваш непоносима тъмнина и жажда, това е знак, че си докоснат от Светия Дух и че Той не се е отвърнал от теб. Това означава, че ти си в този поток. Ако обаче след ден-два без поглъщане и отпиване от Божието слово не изпитваш нищо, ако не си жаден, ако въобще не си развълнуван, това означава, че Светият Дух се е отвърнал от теб. Това е знак, че има някакъв проблем със състоянието ти; че не си навлязъл в Епохата на словото и че си от изостаналите. Бог ползва слова, за да контролира хората; чувстваш се добре, когато ядеш и пиеш Божиите слова. Ако ли не, нямаш път, който да следваш. Думите Божии са храна за хората; те са ръководната им сила. В Библията е писано, че „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Днес Бог ще довърши това дело и ще постигне този факт във вас. Как в миналото хората се успявали да прекарват много дни, без да четат Божието слово, и при все това са успявали да се хранят и да работят както обикновено, докато днес това е невъзможно? В тази епоха Бог използва предимно слова, за да контролира всичко. Човекът е съден и усъвършенстван чрез Божиите слова и накрая е отведен в царството от тези слова. Само Божиите слова могат да предоставят живота на човека и само те могат да му дават светлина, и само словата Му могат да дадат на човека път на практикуване, особено в Епохата на царството. Стига да не се отклониш от реалността на Божиите слова и ежедневно да ядеш и пиеш словата Му, Бог ще те доведе до съвършенство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епохата на словото)

Ежедневни Божии слова  Откъс 402

В стремежа към живот не трябва да се търсят бързи резултати; животът не се разгръща за ден-два. Божието дело е нормално и практично и задължително преминава през определен процес. На въплътения Исус му бяха нужни тридесет и три години и половина, за да довърши Своето дело с разпването, а какво да говорим за толкова трудната задача с пречистването на човека и преобразяването на живота му? Не е лесна работа да създадеш нормален човек, който е Божие проявление. Това важи с особена сила за хората, родени в страната на големия червен змей, които са с лоша заложба и изискват продължителна работа на Божието слово и дело. Затова не бързай да видиш резултати. Трябва дейно да поглъщаш и отпиваш Божието слово и да влагаш повече усилия в усвояване на думите Му. Веднъж прочел ги, трябва да успееш да ги претвориш на дело, трупайки знания, прозрения, мъдрост и проникновение в Божието слово. Така неусетно ще се промениш. Ако можеш да приемеш като свой принцип да поглъщаш и отпиваш Божието слово, да го четеш и опознаваш, да го изживяваш и практикуваш, ще постигнеш зрелост, без да съзнаваш това. Някои казват, че не са в състояние да прилагат Божието слово на практика дори и след като са го прочели. Закъде бързаш? Когато постигнеш определен духовен ръст, ще прилагаш словото Му на практика. Нима едно четири-пет годишно дете би казало, че не е в състояние да почита или да подкрепя родителите си? Трябва да си даваш сметка колко голям е настоящият ти духовен ръст. Практикувай онова, което е по силите ти, и избягвай постъпки, които разстройват Божието управление. Просто поглъщай и отпивай словото Му и нека това стане твой принцип оттук насетне. Засега не се тревожи дали Бог ще успее да те направи завършен. Още не е време да се задълбочаваш в това. Просто вземи Божието слово, яж го и го пий, и Бог непременно ще те направи пълноценен. Но има принцип, според който трябва да поглъщаш и отпиваш словото Му: не прави това сляпо. Докато ядеш и пиеш Божието слово, от една страна търси словата, които трябва да разбереш — онези, които са свързани с видения, а от друга страна, търси онова, което следва да приложиш на действителна практика — онова, в което трябва да навлезеш. Единият аспект е свързан с познанието, а другият — с навлизането. Усвоиш ли и двата — разбереш ли какво знание да добиеш и какво да приложиш на практика — вече ще умееш да поглъщаш и отпиваш Божието слово.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епохата на словото)

Ежедневни Божии слова  Откъс 403

Веднъж напреднал, разговорите за Божието слово трябва да бъдат принципът, по който говориш. Обикновено, когато се събирате заедно, трябва да влизате в общение относно Божието слово като вземате Божието слово за съдържание на вашето общение и разговаряте за това какво знаете за тези слова, как ги прилагате на практика и как действа Светият Дух. Докато разговаряш за Божието слово Светият Дух ще те озарява. За да настъпи светът на словото Божие, е необходимо съдействието на човека. Не направиш ли това, Бог не може да върши делото Си; ако мълчиш и не говориш за словото Му, Той няма как да те просветли. Когато не си зает с друго, разговаряй за Божието слово и не се впускай в празни приказки! Нека битието ти бъде изпълнено със словото Божие, защото само тогава ще бъдеш благочестив вярващ. Дори общуването ти да е повърхностно, няма значение, защото без повърхностност не би съществувала дълбочина. Всичко това е един процес. Чрез обучението си ще осъзнаеш просветлението, дарено ти от Светия Дух, и ще се научиш как пълноценно да поглъщаш и отпиваш Божието слово. След период на проучване ще навлезеш в реалността на Неговите думи. Само ако имаш решимостта да сътрудничиш ще си способен да получиш делото на Светия Дух.

Принципът на яденето и пиенето на Божието слово, има два аспекта: единият е свързан с познание, а другият с навлизане. Кои думи трябва да усвоиш? Необходимо е да опознаеш думите, свързани с видения (например в коя епоха е навлязло сега Божието дело, какво цели да постигне Бог сега, какво представлява въплъщението и други подобни; всички те са свързани с видения). А какво означава пътеката, по която следва да тръгне човекът? Тя обозначава практикуването на Божието слово от хората и навлизането в него. Това са двата аспекта на яденето и пиенето на Божието слово. Оттук насетне яж и пий Божието слово по този начин. Ако имаш ясно разбиране за словото Му по отношение на виденията, няма нужда да четеш непрестанно. От първостепенна важност е да ядеш и да пиеш повече от словата, касаещи навлизането, например как да обърнеш сърцето си към Бог, как да го смириш пред Него и как да се опълчиш на плътта. Това са нещата, които трябва да прилагаш на практика. Не знаеш ли как да ядеш и пиеш Божието слово, не ще постигнеш истинско общение. Когато се научиш да ядеш и пиеш словото Му и разбереш кое е най-значимо, общението ще стане непринудено и какъвто и проблем да се обсъжда, ти ще си в състояние да общуваш и да осъзнаваш реалността. Ако, когато разговаряш за Божието слово, нямаш реалност, тогава не си схванал какво е ключовото, което пък показва, че не знаеш как да ядеш и пиеш Божието слово. За някои четенето на словото Му може да е уморително, а това не е нормално състояние. Нормалното е, четейки Неговите слова, да не усещаш никога умора, постоянно да жадуваш за тях и винаги да ги намираш за правдиви. Ето така яде и пие Божието слово човек, който действително е навлязъл. Когато чувстваш, че словата Му са изключително практични и че са точно това, в което хората трябва да навлязат; когато почувстваш, че Неговото слово е изключително полезно и благотворно за хората и че то е живителната им сила, това е знак, че Светият Дух ти дава това усещане и Той определя действията ти. Това доказва, че Светият Дух действа в теб и че Бог не се е отвърнал от теб. Виждайки, че Бог непрестанно говори, някои хора се уморяват от словото Му и решават, че е без значение дали ще го четат, или не. Това не е нормално състояние. Те са лишени от сърце, жадуващо да навлезе в реалността, и такива хора нито копнеят да бъдат усъвършенствани, нито отдават значение на това. Установиш ли, че не жадуваш за Божието слово, това е знак, че не си в нормално състояние. В миналото се е съдело дали Бог се е отвърнал от теб по липсата на вътрешно спокойствие и на способност да изпитваш радост. Днес ключът е дали жадуваш за Божието слово, дали словата Му са твоята реалност, дали си предан и дали си способен да правиш всичко, което можеш за Бог. Иначе казано, за човек се съди според реалността на Божието слово. Бог отправя думите Си към цялото човечество. Ако желаеш да ги прочетеш, Той ще те просветли, но не желаеш ли, не ще получиш Неговото просветление. Бог просветлява гладните и жадните за праведност; Той дарява с просветление онези, които се стремят към Него. Някои казват, че не са добили просветление дори и след като са прочели Божието слово. Но как прочете ти Неговите слова? Ако си прочел словата Му повърхностно, и не си отдал значение на реалността, как би могъл Бог да те просветли? Как да бъде направен съвършен от Бог човек, който не тачи словото Му? Ако не милееш за Неговото слово, ти си лишен и от истината, и от реалността. Цениш ли словата Му, ще съумееш да прилагаш истината на практика и едва тогава ще притежаваш реалността. Ето затова е необходимо непрестанно да ядеш и пиеш Божието слово, дори и когато си зает, дори и при неблагоприятни обстоятелства, дори и във време на изпитания. Както и да го погледнем, Божието слово е основа на човешкото съществуване. Никой не бива да се отвръща от Неговите слова. Всеки трябва да яде словото Му така, както поема трите си дневни хранения. Нима е толкова лесно да бъдеш направен съвършен и да бъдеш спечелен от Бог? Дали в момента разбираш или не, и дали си вникнал в Божието дело или не, трябва повече да ядеш и да пиеш Божието слово. Това е пътят към активно навлизане. Веднъж изчел Божието слово, побързай да приложиш на дело това, в което можеш да навлезеш, а другото засега остави за по-нататък. Възможно е в началото да не разбираш доста от словата Му, но след два-три месеца, а понякога и след година, ще ги проумееш. Но защо се случва така? Защото Бог не може да направи човеците съвършени за ден-два. През повечето време, когато четеш Неговите слова, няма да ги разбереш веднага. В този момент, независимо как ги четеш, ще ти се стори, че не са нищо повече от обикновен текст; трябва да ги преживяваш известно време, преди да можеш да ги разбереш. Бог е изрекъл толкова много и сега е твой ред ревностно да ядеш и пиеш словото Му. Тогава неусетно ще постигнеш разбиране и, пак неусетно за теб, Светият Дух ще те просветли. Когато Светият Дух просветлява хората, те често не усещат това. Той те просветлява и направлява, когато жадуваш и търсиш. Принципът на делото на Светия Дух се състои в това, че то е съсредоточено около Божието слово, което ядеш и пиеш. Всички онези, които не отдават значение на Божието слово и отношението им към словата Му винаги е различно — като с обърканото си мислене смятат, че е без значение дали ще четат словото Му, или не — са хора, които не притежават реалност. Тези хора са лишени от делото на Светия Дух и от Неговото просветление. Такива хора са хрантутници и самозванци без истинска пригодност, като г-н Нан Гуо от притчата.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епохата на словото)

Ежедневни Божии слова  Откъс 404

Щом Божиите слова са изречени, трябва незабавно да ги приемеш, и да ги ядеш и пиеш. Независимо колко добре го разбираш, трябва неотклонно да се придържаш към принципа да ядеш, пиеш, опознаваш и практикуваш словото Му. Би трябвало да успееш да направиш това. Не мисли колко ще израстеш духовно; просто се съсредоточи върху поглъщането и изпиването на Неговите думи. Това е делът на човеците в Божието дело. В духовния си живот трябва предимно да се опиташ да навлезеш в реалността на яденето и пиенето на Божиите слова, и прилагането им на практика. Не е твоя работа да насочваш усилията си към други неща. Онези, които ръководят църквата, трябва да са способни да напътстват всички свои братя и сестри, така че те да знаят как да ядат и пият Божиите слова. Това е отговорността на всеки един човек, който ръководи църквата. Всички членове на паството, били те млади или стари, трябва да гледат на поглъщането и отпиването от Божието слово като нещо от най-висша значимост и да го приемат в сърцата си. Навлизането в тази реалност е навлизане в Епохата на царството. В днешно време повечето хора чувстват, че не могат да живеят, без да ядат и пият Неговото слово и че Божиите думи са пресни въпреки времето. Това е знак, че вече се ориентират към правилния път. Бог използва думи, за да върши делото Си и да подкрепя човеците. Когато всеки копнее и жадува за Божието слово, хората ще навлязат в света на Неговото слово.

Бог е изрекъл много неща. Колко от тях си научил? В колко си навлязъл? Ако онези, които ръководят църквата, не са напътствали братята и сестрите си към реалността на Божието слово, то те ще са пренебрегнали своята отговорност и няма да са успели да изпълнят отговорността си! Независимо дали твоето възприемане е задълбочено, или повърхностно, независимо колко пълно е то, трябва да знаеш как да ядеш и пиеш Божието слово и да се отнасяш към него с голямо внимание, за да осъзнаеш колко съществено и необходимо е да го ядеш и пиеш. Бог е говорил толкова много, че ако не ядеш и не пиеш словата Му, не се стремиш към тях, и не ги прилагаш на практика, това не може да се нарече вяра в Бог. Щом вярата ти в Бог е неподправена, ти трябва да ядеш и пиеш словото Му, да усещаш словото Му и да изживяваш словото Му. Това е същинската вяра в Бог! Ако с устата си казваш, че вярваш в Бог, но си неспособен да прилагаш на практика нито едно от словата и не създаваш реалност, това не се нарича вяра в Бог. По-скоро е като да търсиш да се наситиш с хляб. Ако говориш само за тривиални свидетелства, безполезни неща и повърхностни теми, без да притежаваш и късче от реалността, това не представлява вяра в Бог и ти просто не си схванал правилния път на вярата в Бог. Защо трябва повече да ядеш и да пиеш Божието слово? Ако не ядеш и не пиеш словата Му, а само се стремиш да отидеш на небето, това вяра в Бог ли е? Каква е първата стъпка, която вярващият в Бог да предприеме? По коя пътека Бог прави човека съвършен? Можеш ли да бъдеш усъвършенстван, ако не ядеш и не пиеш Божиите слова? Възможно ли е да бъдеш считан за поданик на Царството, без Божието слово да ти служи за реалност? Какво всъщност представлява вярата в Бог? Като абсолютен минимум вярващите в Бог външно трябва да са с добри обноски. Най-важното е да притежават Божието слово. При никакви обстоятелства не се отвръщай от словото Му. Чрез Божието слово се достига познанието за Него и до удовлетворяване на намеренията Му. Един ден всеки народ, вероизповедание, религия и сектор ще бъдат завоювани от словото Му. Бог ще говори директно и всички хора ще държат Божието слово в ръцете си — така те ще бъдат усъвършенствани. Отвътре и отвън, Божието слово прониква навсякъде: всички ще изричат Божиите слова с устата си, ще практикуват в съответствие с Божието слово и ще пазят Божиите слова в себе си — така ще бъдат потопени в Божието слово вътрешно и външно. По този начин те ще бъдат усъвършенствани. Онези, които удовлетворяват Божиите намерения и са способни да свидетелстват за Него — това са онези, които притежават Божието слово като своя реалност.

Навлизането в Епохата на словото — Епохата на хилядолетното царство, е делото, което се извършва днес. От сега нататък практикувай общуване за Божието слово. Само ако ядеш, пиеш и преживяваш Неговите слова, ще можеш да изживееш словото Му. За да убедиш другите, трябва да проявиш някакво практическо преживяване. Не си ли в състояние да изживееш реалността на Божието слово, няма да успееш да убедиш никого! Всички онези, които Бог използва, могат да изживеят реалността на думите Му. Ако не можеш да изявиш тази реалност, за да свидетелстваш за Бог, това показва, че Светият Дух не е вършил дело върху теб и че ти не си бил усъвършенстван. В това се състои значимостта на Божието слово. Притежаваш ли сърце, което жадува за Божието слово? Онези, които жадуват за Божието слово, жадуват за истината, и само такива хора са благословени от Бог. В бъдеще Бог ще изрече повече слова към всички религии и всички вероизповедания. Отпърво Той говори на вас и гласът Му се разнася сред вас, за да ви направи завършени, преди да се обърне към езичниците и гласът Му да отекне сред тях, за да ги завоюва. Неговото слово ще убеди всички хора да повярват искрено и безрезервно. Благодарение на Божието слово и Неговите разобличения поквареният нрав на човека отслабва, той придобива човешки облик и бунтовният му нрав избледнява. Словото Му действа върху човека с власт и го завоюва в Божията светлина. В Божието слово ще намериш делото, което той извършва в днешната епоха, както и повратните моменти в делото Му. Нищо няма да разбереш, ако не четеш думите Му. Ще добиеш пълно познание за Божието слово, като ядеш и пиеш от думите Му, чрез общение с братята и сестрите си и чрез реални преживявания. Едва тогава ще съумееш истински да изживееш реалността на Неговото слово.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епохата на словото)

Ежедневни Божии слова  Откъс 405

Вече казах, че „всички, които се съсредоточават върху търсенето на знамения и чудеса, ще бъдат изоставени; те няма да бъдат доведени до съвършенство“. Изрекох толкова много думи, но човекът няма ни най-малко познание за това дело и въпреки че този момент вече настъпи, хората все още очакват знамения и чудеса. Вярваш в Бог, само за да получиш знамения и чудеса, или за да получиш живот? Исус също изрече много думи и някои от тях все още не са изпълнени. Можеш ли да заявиш, че Исус не е Бог? Бог засвидетелства, че Той е Христос и е обичният Божи Син. Можеш ли да отречеш това? Днес Бог изрича само думи и ако не си разбрал това напълно, тогава не можеш да си непоколебим. Вярваш в Него, защото Той е Бог или вярваш в Него в зависимост от това, дали словата Му се изпълняват или не? В знамения и чудеса ли вярваш или вярваш в Бог? Днес Той не показва знамения и чудеса — Той наистина ли е Бог? Ако думите, които Той изрича, не се изпълнят, Той наистина ли е Бог? Същността на Бог определя ли се от това, дали думите, които Той изрича, са изпълнени или не? Защо някои хора винаги чакат Божиите слова да бъдат изпълнени, преди да повярват в Него? Това не означава ли, че те не Го познават? Всички, които имат такива представи, отричат Бог. Те измерват Бог посредством представите си. Ако Божиите слова са изпълнени, те вярват в Него, ако не са изпълнени, не вярват в Него. И винаги се стремят да видят знамения и чудеса. Тези хора не са ли фарисеите на модерното време? Твоята непоклатимост зависи от това, дали познаваш практичния Бог или не — това е от решаващо значение! Колкото по-голяма е реалността на Божието слово в теб, толкова по-голямо е познанието ти за Божията практичност и толкова повече можеш да устоиш на изпитания. Колкото повече се съсредоточаваш върху това да търсиш знамения и чудеса, толкова по-малко непоклатим ще бъдеш и ще рухнеш сред изпитанията. Знаменията и чудесата не са основата; само Божията практичност е живот. Някои хора не знаят резултатите, които ще бъдат постигнати чрез Божието дело. Те прекарват дните си в объркване, без да се стремят към познание на Божието дело. Целта на стремежа им е единствено да накарат Бог да изпълни желанията им и само тогава те ще бъдат сериозни във вярата си. Те твърдят, че ще се стремят към живот, ако Божиите слова се изпълнят, но ако словата Му не се изпълнят, тогава не е възможно те да се стремят към живот. Хората смятат, че вярата в Бог е стремеж да видят знамения и чудеса, както и стремеж към възнасяне до небесата и третото небе. Никой не казва, че вярата му в Бог е стремеж към навлизане в реалността, стремеж към живот и стремеж да бъде спечелен от Бог. Какъв е смисълът на такъв стремеж? Онези, които не се стремят към познание на Бог и удовлетворение на Бог, не са онези, които вярват в Бог. Те са тези, които Го хулят!

Сега разбирате ли какво е вярата в Бог? Вярата в Бог означава ли да виждате знамения и чудеса? Това означава ли да отидеш на небето? Вярването в Бог в никакъв случай не е просто нещо. Религиозните начини на вярване трябва да бъдат прочистени; стремежът към изцеление на болните и изгонване на демони, съсредоточаването върху знамения и чудеса, ламтежът за повече Божия благодат, мир и радост, преследването на перспективите и удобствата на плътта — това са религиозни начини на вярване и такива начини на вярване са мъглява вяра. Какво представлява практическата вяра в Бог днес? Това е приемането на Божиите слова като твой живот реалност, познаването на Бог от Неговото слово и по този начин постигането на истинска любов към Него. За да е ясно: вярата в Бог е, за да можеш да се покоряваш на Бог, да обичаш Бог и да изпълняваш дълга, който трябва да бъде изпълняван правилно от едно сътворено същество. Това е целта на вярването в Бог. Трябва да опознаеш обичливостта на Бог, колко достоен за благоговение е Бог и как делото, което Бог върши върху Своите сътворени същества, е тяхното спасение и тяхното усъвършенстване — това са най-основните неща на твоята вяра в Бог. Вярването в Бог е главно преминаването от живот на плътта към живот на обичане на Бог и от живот в поквара към живот в живота на Божиите слова; това е излизане от властта на Сатана и живеене под грижата и защитата на Бог; то е, за да можеш да се покоряваш на Бог вместо на плътта, така че Бог да придобие цялото ти сърце и да те доведе до съвършенство, и за да можеш да се освободиш от сатанинските покварени нрави. Вярването в Бог е главно за това голямото могъщество и слава на Бог да могат да се проявят в теб, за да можеш да следваш Божията воля, за да може да се осъществи Божият план и за да можеш да свидетелстваш за Бог пред Сатана. Вярването в Бог не бива да се върти около желанието да се наблюдават знамения и чудеса, нито трябва да бъде заради твоята собствена плът. То трябва да бъде заради стремежа към познаване на Бог, към това да можеш да се покоряваш на Бог и, като Петър, да Му се покоряваш до смъртта. Главната цел е да се постигне това. Освен това човек яде и пие Божиите слова, за да познава Бог и да Го удовлетворява. Яденето и пиенето на Божиите слова ти дава по-голямо познание за Бог, чак след това можеш да Му се покоряваш. Само с познание за Бог можеш да Го обичаш и само това е целта, която човек трябва да има във вярата си в Бог. Ако във вярата си в Бог ти винаги желаеш да виждаш знамения и чудеса, тогава този възглед за вярата в Бог е погрешен. Вярването в Бог е главно приемане на Божиите слова за свой живот реалност. Когато словата, които излизат от Божията уста, се прилагат на практика от хората и се реализират в тях, Божията цел е постигната. Във вярата си в Бог човек трябва да се стреми към това да бъде усъвършенстван от Бог, да може да се покорява на Бог и да постигне пълно покорство на Бог. Ако можеш да се покоряваш на Бог без оплакване, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да постигнеш ръста на Петър, като притежаваш стила на Петър, за който говори Бог, тогава това ще бъде моментът, в който си постигнал успех във вярата в Бог, и това ще означава, че си бил придобит от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се осъществява чрез Божието слово)