Ежедневни Божии слова Откъс 374

Всемогъщият Бог, Водачът на всичко съществуващо, упражнява Своята царствена власт от Своя престол. Той властва над вселената и всичко съществуващо и ни води по цялата земя. Трябва да стоим близо до Него всяка минута и да се явяваме пред Него в смирение, без да пропускаме нито един момент, като винаги има урок, който да научим. Средата, която ни заобикаля, както и хората, делата и нещата — всичко съществува с позволението на Божия престол. В никакъв случай не допускайте недоволство в сърцето си, иначе Бог няма да ви дари Своята благодат. Когато ви сполети болест, това е Божията любов и зад нея със сигурност стоят добрите Му намерения. Въпреки че тялото ви може да изтърпи известно страдание, не приемайте идеи от Сатана. Хвалете Бог по време на болестта и докато Го възхвалявате, Му се наслаждавайте. Не се обезсърчавайте пред лицето на болестта, продължавайте да търсите отново и отново и не се отказвайте. Тогава Бог ще ви озари със Своята светлина. Каква беше вярата на Йов? Всемогъщият Бог е всемогъщ лечител! Да живееш в болест означава да си болен, но да живееш в духа означава да си здрав. Така че докато у теб има дори глътка въздух, Бог няма да те остави да умреш.

Възкресеният живот на Христос пребъдва в нас. Несъмнено ни липсва вяра в Божието присъствие: нека Бог вдъхне истинска вяра в нас. Божието слово е наистина сладко! Божието слово е мощно лекарство! То засрамва дяволите и Сатана! Разбирането на Божието слово ни дава подкрепа. То действа бързо, за да спаси сърцата ни! То разпръсва всичко и успокоява всичко. Вярата е като самотен дървен мост: тези, които се вкопчват окаяно в живота, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да се пожертват, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения. Ако човек е изпълнен с плахи и страхливи мисли, това е така, защото е бил заблуден от Сатана, който се бои, че ще преминем моста на вярата, за да навлезем в Бог. Сатана по всякакъв начин се опитва да ни предаде мислите си. Трябва непрекъснато да се молим Бог да ни озари със Своята светлина, непрекъснато да разчитаме на Бог да прочисти сатанинската отрова от нас, всяка минута да практикуваме в духа си как да се доближим до Бог и да Му позволим напълно да властва над цялото ни същество.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 6“)

Ежедневни Божии слова Откъс 375

Когато хората не разбират нещата, които им се случват, и не знаят как да постъпят правилно, какво трябва да направят първо? Трябва първо да се молят. Молитвата е преди всичко. Какво показва молитвата? Че си предан, че в сърцето ти има страх от Бог и че си човек, който търси Бог, което доказва, че поставяш Бог на първо място. Когато Бог е в сърцето ти и има място там и когато можеш да се подчиняваш на Бог, ти си предан християнин. Има много по-възрастни вярващи, които се молят на колене по същото време и на същото място всеки ден. Коленичат в продължение на час или два всеки път, но колкото и години да са коленичили така, това не е разрешило много от проблемите с греховете им. Нека за начало да не вземаме предвид дали такава религиозна молитва е полезна, или не. Тези по-възрастни братя и сестри са поне малко предани. Те са много по-добре от младите хора в това отношение. Ако искаш да живееш пред Бог и да изживееш Божието дело, то първото нещо, което трябва да направиш, когато нещо ти се случи, е да се молиш. Молитвата не е само въпрос на безсмислено напяване на наизустени фрази и нищо повече. Никъде няма да стигнеш така. Трябва да се научиш да се молиш от сърце. Може да се молиш така осем или десет пъти, без да видиш резултат, но не се обезсърчавай: трябва да продължаваш да се упражняваш: Моли се първо, когато нещо ти се случи. Първо кажи на Бог и Го остави да поеме контрол. Остави на Бог да ти помогне, остави Го да те насочва и да ти показва пътя. Това ще докаже, че в сърцето си таиш страх от Бог и че Го поставяш на първо място. Когато нещо ти се случи или се натъкнеш на трудности и си негативно настроен и се ядосаш, това е проявление на липсата на Бог в сърцето ти и липсата ти на страх от Него. Пред каквито и трудности да си изправен в реалния живот, трябва да застанеш пред Бог. Първото нещо, което трябва да направиш, е да паднеш на колене и да се молиш. Това е най-важното. Молитвата показва, че Бог има място в сърцето ти. Ако, като си изправен пред проблеми, се обърнеш към Бог и Му се молиш и искаш от Него, това показва, че в сърцето си таиш страх от Него. Не би правил това, ако Бог не беше в сърцето ти. Някои хора казват: „Молих се, но Бог не ме просветли!“. Не е правилно да се говори така. Трябва първо да се замислиш дали намерението зад молитвата ти е правилно. Ако искрено търсиш истината и често се молиш на Бог, то може да има определен въпрос, по който Бог те просветлява и ти позволява да разбереш. При всички положения Бог ще те накара да разбереш. Ако Бог не те просветли, няма да можеш да разбереш сам. Има някои неща, които човешката мисъл не може да постигне, без значение дали имаш силата да разбереш и независимо от качеството ти. Когато разбираш, това от мисленето ти ли идва? С намеренията на Бог и делото на Духа, ако Светият Дух не те просветли, няма да намериш някой, който знае. Ще знаеш само когато Самият Бог ти каже какво има предвид. И така, първото нещо, което трябва да направиш, когато нещо се случи, е да се молиш. Когато се молиш, ти трябва да изразиш мислите си, възгледите си и отношението си към Бог и да търсиш истината от Него с подчинение в сърцето си. Това е, което хората трябва да практикуват. Няма да постигнеш резултати, ако просто правиш нещата механично, и тогава не трябва да се оплакваш, че Светият Дух не те е просветлил. Разбрах, че някои хора само следват религиозните церемонии и извършват религиозни дейности във вярата си в Бог. Няма място за Него в сърцата им. Те дори отричат делото на Светия Дух. Не се молят или не четат Божието слово. Само продължават да ходят на събрания и нищо повече. Това вяра в Бог ли е? Продължават да вярват както си знаят, но в тяхната вяра няма Бог. Бог не е в сърцата им, вече не се молят на Бог и вече не желаят да четат Божието слово. Не са ли станали така неверници? По-конкретно има някои водачи и работници, които често работят по общи дела. Никога не се съсредоточават върху навлизането в живота, а приемат работата по общи дела като свое основно задължение. Единствено се занимават с изпълнението на ежедневни задачи и не вършат най-важната работа на водачите и работниците. Вследствие на това, след като са вярвали в Бог в продължение на двадесет или тридесет години, нямат думи, които да предложат за техните житейски изживявания, и не познават Бог наистина. Могат единствено да кажат няколко думи и фрази от доктрината. Не са ли станали така лъжеводачи? Това е така, тъй като във вярата си в Бог те не изпълняват своите правилни задължения или не преследват истината. Ако някой само разчита на разбирането на някои думи от доктрината, това няма да реши нищо. Ще се оплаква от Бог веднага щом бъде изпитан, засегнат от бедствие или се разболее. Не познава себе си наистина и въобще няма свидетелство за преживяване. Това показва, че не е преследвал истината през годините, в които е вярвал в Бог, че само се е занимавал с външни неща и се е саморазрушил в резултат на това. От колкото и години някой да вярва в Бог, той трябва поне да разбере някои истини, за да е сигурен, че няма да пропадне, да извърши зло или да бъде пропъден. Трябва да е оборудван поне с това. Някои хора слушат проповедите половинчато и не размишляват върху Божието слово. Не търсят истината, каквото и да им се случва. Стига им само да разбират буквите и думите на доктрината, като предполагат, че са спечелили истината. Тогава, когато дойде изпитание, нямат никакви познания и сърцата им са пълни с недоволство и оплаквания, които не смеят да кажат на глас, въпреки че би им се искало. Не са ли такива хора просто толкова жалки? Много хора са винаги невнимателни и повърхностни в изпълнението на дълга си. Не размишляват върху себе си и не се опитват да се опознаят, когато са скастрени и са се разправили с тях. Винаги си търсят рационални оправдания и така тяхната грозотия се показва по много различни начини и те са разобличени и пропъдени, без да се опознаят докрай. Какъв е смисълът на разбирането на доктрините тогава? Въобще няма смисъл. От колкото и години хората да вярват в Бог, само да разбират и да могат да цитират доктрината е безполезно. Не са спечелили истината, а са се отклонили от пътя. Така че, когато нещо ти се случи и се молиш на Бог, търсейки Неговите намерения, ключът е да успееш да разбереш истината, за да се разреши проблемът. Това е правилният път и трябва упорито да постоянстваш в тази практика.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Спечелването на истината е най-важното във вярата в Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 376

Най-голямата мъдрост се състои в това за всичко да се обръщате към Бог и да се осланяте на Него. Обикновените хора не го осъзнават. Всички си мислят, че ще постигнат Божието одобрение и спасение, ако посещават повече събирания, слушат повече проповеди, разговарят повече с братята и сестрите, отричат се от повече неща, страдат повече и плащат по-голяма цена. Смятат, че е най-мъдро да практикуват така, но пренебрегват най-важното — да се обръщат към Бог и да се осланят на Него. Приемат за мъдрост незначителната човешка интелигентност и пренебрегват крайния резултат, който се очаква да постигнат с действията си. Това е грешка. Колкото и истини да разбере човек, колкото и задължения да е изпълнил, колкото и неща да е преживял, докато ги е изпълнявал, колкото и голям или малък да е духовният му ръст и в каквато и среда да се намира, това, без което не може, е да се обръща към Бог и да се осланя на Него във всичко, което прави. Това е най-голямата мъдрост. Защо казвам, че е най-голямата мъдрост? Дори и човек да е разбрал някои истини, дали това ще е достатъчно, ако не се осланя на Бог? Някои хора са вярвали в Бог в продължение на много години, преминали са през няколко изпитания, имат известен практически опит, разбират някои истини и имат известно практическо познание за истината, но не знаят как да се осланят на Бог, нито разбират как да се обръщат към Него и как да се уповават на Него. Дали такива хора са мъдри? Те са най-глупави от всички хора и са от онези, които се мислят за умници, не се боят от Бог и не отбягват злото. Някои хора казват: „Разбирам много истини и притежавам истините реалности. Достатъчно е просто да върша нещата принципно. Предан съм на Бог и знам как да се приближа към Него. Не е ли достатъчно, че практикувам истината, когато нещо ме сполети? Няма нужда да се моля на Бог или да се обръщам към Него“. Редно е да се практикува истината, но в много случаи и ситуации хората не знаят каква истина и какви истини принципи са засегнати. Всички, които имат практически опит, са наясно с това. Например, когато се сблъскаш с даден проблем, може да не знаеш коя истина засяга той или как трябва да се практикува или прилага истината, свързана с този проблем. Какво трябва да правиш в такива моменти? Колкото и практически опит да имаш, не във всички ситуации можеш да разбереш истините принципи. Дали ще дръзнеш да твърдиш, че ти си истината, дори и да я разбираш, от колкото и време да вярваш в Бог, колкото и неща да си преживял и колкото и кастрене, разправяне или дисциплиниране да си понесъл? Смееш ли да твърдиш, че ти си източникът на истината? Някои хора казват: „Знам наизуст всички тези добре познати слова и пасажи от книгата „Словото се явява в плът“ и не е нужно да се осланям на Бог или да се обръщам към Него. Когато настъпи моментът, ако разчитам на тези Божии слова, ще се справя добре“. Словата, които си запомнил, са статични, а средата, с която се сблъскваш, както и твоите състояния, са динамични. Способен си да бълваш думи и доктрини, но когато ти се случи нещо, нищо не можеш да постигнеш с тях, а това доказва, че не разбираш истината. Колкото и да си добър в рецитирането на думи и доктрини, това не означава, че разбираш истината, камо ли че си способен да я практикуваш. Ето защо тук трябва да се извлече много важна поука. И каква е тази поука? Тя е, че хората трябва да се обръщат към Бог за всичко и че така могат да постигнат упование в Него. Те ще получат делото на Светия Дух и път, който да следват, само ако се уповават на Бог. В противен случай може и да направиш нещо правилно и без да нарушаваш истината, но ако не се осланяш на Бог, действията ти са просто добри човешки дела и не могат да Го удовлетворят. Тъй като хората имат твърде повърхностно разбиране за истината, те са склонни да следват правила и упорито да се вкопчват в думи и доктрини, като прилагат една и съща истина, когато се намират в различни ситуации. Възможно е да постигнат много неща, като се придържат към истините принципи като цяло, но в това не може да се види нито Божието напътствие, нито делото на Светия Дух. Тук има един сериозен проблем, а именно, че хората вършат много неща в зависимост от опита си, от правилата, които са разбрали, и от определени човешки фантазии. Трудно е да постигнат истинска молитва към Бог, да се обърнат истински към Него и да се осланят на Бог за всичко, което правят. Дори човек да разбира Божията воля, трудно ще постигне резултата от действията, напътствани от Бог, които съответстват на истините принципи. Затова казвам, че най-голямата мъдрост е да се обръщате към Бог и да се осланяте на Него за всичко.

Как могат хората да практикуват това за всичко да се обръщат към Бог и да се осланят на Него? Някои казват: „Аз съм млад, духовният ми ръст е малък и отскоро вярвам в Бог. Не зная как да практикувам това да се обръщам към Бог и да се осланям на Него, когато нещо се случи“. Дали това представлява проблем? Вярването в Бог е свързано с много трудности и трябва да преминеш през много премеждия, изпитания и болка. Всички тези неща изискват да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него, за да преодолееш трудните моменти. Ако не можеш да практикуваш това да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него, няма да успееш да преодолееш трудностите и няма да си способен да Го следваш. Обръщането към Бог и упованието в Него не са празна доктрина, нито са мантра за вяра в Бог, а са ключова истина, истина, която трябва да притежаваш, за да вярваш в Бог и да Го следваш. Някои хора казват: „Обръщането към Бог и упованието в Него са приложими само когато се случи важно събитие. Например трябва да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него само когато си изправен пред премеждие, изпитание, арест и преследване, или когато срещаш трудности при изпълнението на дълга си, или когато те кастрят или се разправят с теб. Не е необходимо да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него за незначителните неща от личния си живот, защото Бог не се интересува от тях“. Вярно ли е това твърдение? Определено не е вярно. Тук има отклонение. Необходимо е да се обръщате към Бог по важни въпроси, но без принципи можете ли да се справяте с незначителните неща и с маловажните въпроси в живота? Можете ли да постъпвате безпринципно по въпроси като облекло и хранене? Определено не можете. А в отношенията си с хората и в делата? Определено не можете. Дори в ежедневието си и по маловажните въпроси поне трябва да имате принципи, за да можете да изживеете човешко подобие. Въпросите, свързани с принципите, са въпроси, свързани с истината. Хората могат ли да ги решат сами? Разбира се, че не могат. Затова трябва да се обръщате към Бог и да се осланяте на Него. Тези незначителни проблеми могат да се решат само когато получите Божието просветление и разберете истината. Мислите ли, че проблемите, свързани с принципите, могат да се разрешат, ако не се обърнете към Бог и не се осланяте на Него? Със сигурност няма да е лесно. Може да се каже, че хората трябва да се обръщат към Бог и да се осланят на Него за всички неща, които не могат да видят ясно, и които изискват от тях да търсят истината. Колкото и голям или малък да е проблемът, който трябва да решите с помощта на истината, трябва да се обърнете към Бог и да се осланяте на Него. Това е необходимост. Дори хората да разбират истината и да могат да решават проблемите си сами, тези разбирания и решения са ограничени и повърхностни. Ако не се обръщат към Бог и не се осланят на Него, никога няма да навлязат много дълбоко. Например, ако днес си болен и това се отразява на изпълнението на дълга ти, трябва да се помолиш за този проблем и да кажеш: „Боже, днес не се чувствам добре, не мога да ям и това се отразява на изпълнението на дълга ми. Трябва да се вгледам в себе си. Каква е истинската причина да съм болен? Дали Бог ме дисциплинира за това, че не бях предан на дълга си? Боже, моля Те да ме просветиш и да ме напътстваш“. Така трябва да призоваваш. Това е обръщане към Бог. Но когато се обръщаш към Бог, не може просто да следваш формалности и да спазваш правила. Ако не търсиш истината, за да разрешиш проблемите, ще забавиш нещата. След като се помолиш на Бог и се обърнеш към Него, пак трябва да живееш живота си както е редно, без да отлагаш изпълнението на дълга си. Ако си болен, трябва да отидеш на лекар и така е редно. В същото време трябва да се молиш, да размишляваш над себе си и да търсиш истината, за да разрешиш проблема. Само този начин на практикуване е напълно подходящ. Ако хората знаят как да вършат определени неща правилно, то тогава да ги вършат. Ето така трябва да съдействат. Дали обаче могат да постигнат напълно желаните резултати и цели по тези въпроси, зависи от това дали се обръщат към Бог и дали се осланят на Него. За проблемите, които не могат да видят ясно и с които не могат да се справят добре сами, те още повече трябва да се обръщат към Бог и да търсят истината, за да ги разрешат. Хората с нормална човешка природа трябва да притежават тази способност. Има много уроци, които трябва да научиш, когато се обръщаш към Бог. В процеса на обръщане към Бог може да получиш път и просветление от Светия Дух, или ако Божието слово те споходи, ще знаеш как да съдействаш, а може и Бог да ти подреди определени ситуации, за да научиш урок, и в това се съдържа доброто Божие намерение. В процеса на обръщане към Бог ще видиш Божието напътствие и водачество, които ще ти помогнат да научиш много уроци и да Го разбереш по-добре. Този резултат се постига с обръщане към Бог. Ето защо обръщането към Бог е урок, който хората, които Го следват, трябва да учат често и никога няма да спрат да го преживяват през целия си живот. Много хора с твърде малко опит не могат да видят Божиите действия и затова си мислят: „Има много дребни неща, които и сам мога да свърша и за които не е нужно да се обръщам към Бог“. Това е погрешно. Някои малки неща водят до големи, а Божията воля е скрита в някои дреболии. Много хора пренебрегват дребните неща и в резултат на това се оказват изправени пред големи неуспехи, дължащи се на малки проблеми. Както по големите, така и по малките въпроси, хората, които наистина имат богобоязливи сърца, ще се обръщат към Бог, ще Му се молят, всичко ще Му поверяват и след това ще видят как Той ги води и напътства. Щом придобиеш такъв опит, за всичко ще можеш да се обръщаш към Бог, и колкото повече го преживяваш, толкова повече ще чувстваш, че е много практично да се обръщаш към Него за всичко. Когато се обръщаш към Бог по даден въпрос, Той може да не ти даде определено чувство или ясен смисъл, камо ли ясни указания, но ще те накара да разбереш дадена идея, която се отнася точно до въпроса, и така Бог те напътства и ти сочи пътя с помощта на различен метод. Ще извлечеш полза, ако можеш да го почувстваш и разбереш. В момента може да не разбираш нищо, но трябва да продължиш да се молиш и да се обръщаш към Бог. В това няма нищо лошо и рано или късно ще получиш просветление. Да практикуваш така не означава да спазваш правила, а по-скоро отговаря на потребностите на духа и именно така трябва да практикуват хората. Може и да не получаваш просветление и напътствие всеки път, когато се молиш на Бог и се обръщаш към Него, но така трябва да практикуват хората и това е начинът, ако искат да разберат истината. Това е нормалното състояние на живота и на духа и само така хората могат да поддържат нормална връзка с Бог, така че сърцата им да са близо до Него. Затова може да се каже, че да се обръщат към Бог означава в сърцата си хората да си взаимодействат с Него нормално. Трябва да се молиш на Бог и да се обръщаш към Него за всичко, независимо от това дали можеш да получиш Божието просветление и напътствие. Това е и неизбежният път, за да живееш пред Бог. Когато хората вярват в Бог и Го следват, те трябва да имат нагласата винаги да се обръщат към Него. Хората с нормална човешка природа трябва да имат такава нагласа. Понякога да се обръщаш към Бог не означава да Го молиш с конкретни думи да направи нещо или да Го молиш за определено напътствие или закрила. По-скоро, когато хората се сблъскат с даден проблем, те са способни искрено да Го призоват. И така, какво прави Бог, когато хората Го призовават? Бог не знае ли кога сърцето на човек се вълнува и кога се заражда и го сполетява мисълта: „О, Боже, не мога да се справя сам, не знам как да го направя и се чувствам слаб и негативен…“? Когато тази мисъл се зароди у хората, искрени ли са сърцата им? Бог съгласява ли се да им помогне, когато искрено Го призовават така? Макар и да не са изрекли нито дума, те проявяват искреност и затова Бог се съгласява да им помогне. Когато някой е в особено затруднено положение, когато няма към кого да се обърне и когато се чувства съвсем безпомощен, той възлага единствената си надежда на Бог. Какви са молитвите му? Какво е състоянието му на духа? Искрен ли е? Има ли нещо фалшиво в този момент? Сърцето ти е искрено само когато се доверяваш на Бог, сякаш Той е последната сламка, за която се хващаш с надеждата, че ще ти помогне. Макар и да не си казал много, сърцето ти вече се е развълнувало. Това означава, че Му отдаваш искреното си сърце и Той те слуша. Когато те слуша, Бог вижда какви затруднения изпитваш и ще те просветли, ще те напътства и ще ти помогне. Кога човешкото сърце е най-искрено? Най-искрено е, когато човек се обръща към Бог, когато няма изход. За да се обърнеш към Бог, най-важно е сърцето ти да е искрено. Трябва да си в състояние, в което наистина се нуждаеш от Бог. Тоест човешките сърца поне трябва да са искрени, а не безразлични, и хората не бива да движат само устните си, но не и сърцата си. Има проблем, ако говориш с Бог как да е, но сърцето ти не се вълнува и всъщност искаш да Му кажеш: „Аз вече имам свои планове и просто Те уведомявам, Боже. Ще ги изпълня, независимо от това дали Си съгласен, или не. Просто отбивам номера“. Мамиш Бог и си играеш с Него, а това е и израз на неуважение към Бог. След това как ще се отнася Той към теб? Бог ще те пренебрегне и ще те загърби, а ти ще си напълно унизен. Ще бъдеш пропъден, ако не търсиш Бог активно и не се стремиш към истината.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Вярата в Бог трябва да започне с прозрение за злите светски тенденции“)

Ежедневни Божии слова Откъс 377

Истината е животът на Самия Бог — тя представлява Неговия нрав, Неговата същина и това, което Той има и е. Ако кажеш, че като имаш известен опит и знание, значи имаш истината, то постигнал ли си святост? Защо все още показваш поквара? Защо не можеш да различаваш различни типове хора? Защо не можеш да свидетелстваш за Бог? Дори да разбираш някои истини, можеш ли да представляваш Бог? Можеш ли да изживееш Божия нрав? Ти може да имаш известен опит и знание относно някакъв аспект от истината и може да си способен да хвърлиш малко светлина в речта си, но това, което можеш да дадеш на хората, е много ограничено и не може да трае дълго. Това е така, защото твоето разбиране и светлината, която си получил, не представляват същината на истината, нито пък цялата истина. Това може да представлява само една страна или малък аспект от истината, то е само ниво, което може да бъде постигнато от човешките същества, и е все още далеч от същината на истината. Тези малки откъси светлина, просветление, опит и знание никога не могат да заемат мястото на истината. Дори ако всички хора са постигнали някакви резултати чрез преживяване на истина и целият им опит и знание бъдат събрани заедно, това не би достигнало цялостта и същината на дори един ред от тази истина. В миналото е казвано: „Обобщавам това с една максима за човешкия свят: сред хората няма никой, който да Ме обича“. Това изречение е истината, истинската същина на живота, изключително дълбоко нещо и израз на Самия Бог. След три години опит ти може би ще имаш малко повърхностно разбиране, а след седем-осем години може да имаш малко повече разбиране, но това разбиране никога няма да може да заеме мястото на този ред истина. След две години някой друг може да има малко разбиране или малко повече разбиране след десет години, или пък относително много разбиране след един живот, но колективното разбиране и на двама ви не може да заеме мястото на този ред истина. Независимо колко прозрение, светлина, опит или знание може да имате вие двамата общо, то никога не може да заеме мястото на този ред истина. Това ще рече, че човешкият живот си е винаги човешки живот и независимо как твоето знание съответства на истината, Божията воля или Божиите изисквания, то никога не може да заеме мястото на истината. Да се каже, че хората имат истината означава, че те истински разбират истината, преживяват някои реалности на Божието слово, имат известно истинско знание за Бог и могат да въздигат Бог и да свидетелстват за Него. Но не може да се каже, че хората вече притежават истината, защото тя е твърде дълбока. На хората може да е необходим цял един живот, за да преживеят само един ред от Божието слово, а дори след няколко живота опит или хиляди години, един-единствен ред от Божието слово не може да бъде преживян напълно. Ясно е, че процесът на разбиране на истината и познаване на Бог е наистина безкраен и че има граница за това колко от истината могат да разберат хората в опита на един живот. Някои хора казват, че имат истината веднага щом разберат текстовото значение на Божието слово. Това не е ли глупост? По отношение както на светлината, така и на знанието, има въпрос на дълбочина. Реалностите на истината, в които може да навлезе човек през един живот на вяра, са ограничени. Следователно, само да притежаваш известно знание и светлина, не означава, че притежаваш реалностите на истината. Главното, което трябва да гледаш, е дали тази светлина и знание се докосват до същината на истината. Това е най-важното. Някои хора чувстват, че притежават истината, когато могат да хвърлят светлина или да предложат малко повърхностно разбиране. Това ги прави щастливи и те стават самодоволни и самомнителни. Всъщност те са все още далеч от навлизане в реалността на истината. Каква истина притежават хората? Могат ли хора, които притежават истината, да паднат по всяко време и навсякъде? Когато хора притежават истината, как могат все още да се противопоставят на Бог и да Го предават? Ако претендираш, че притежаваш истината, това доказва, че в теб е животът на Христос — това е скандално! Ти си станал Господ, станал си Христос? Това е абсурдно твърдение и е изцяло човешко заключение. То се отнася до човешките представи и въображение и не е защитима позиция пред Бог.

Когато се говори за хора, които разбират истината и живеят с нея като техен живот, за какво се отнася този „живот“? Това означава, че истината царува над всичко в сърцата им, че те могат да живеят според Божиите слова и че имат истинско знание за Божиите слова и истинско разбиране на истината. Когато хората притежават този нов живот вътре в себе си, той е постигнат изцяло чрез практикуване и преживяване на Божиите слова. Той е съграден върху основата на истината на Божиите слова и се постига чрез живеене в света на истината — всичко, което се съдържа в живота на хората, е тяхното познание и преживяване на истината. Това е неговата основа и тя не надвишава този обхват. Това е животът, за който става дума, когато се говори за спечелване на истината и живота. Да можеш да живееш според истината на Божиите слова не означава, че животът на истината е в хората, нито че ако те притежават истината като свой живот, те стават истината и техният вътрешен живот става животът на истината; камо ли че те са истината и животът. В крайна сметка техният живот все пак е човешки живот. Ако можеш да живееш според Божиите слова и притежаваш знание за истината, ако това знание се вкоренява в теб и става твой живот, и истината, която си придобил чрез опит, става основата на твоето съществуване, ако живееш според тези Божии слова, никой не може да промени това и Сатана не може да те измами или поквари, тогава ще си спечелил истината и живота. Тоест твоят живот просто съдържа истината, което означава твоето разбиране, опит и прозрение за истината, и каквото и да правиш, ще живееш според тези неща и няма да преминеш техния обхват. Това значи да притежаваш истината реалност и такива хора иска Бог да спечели с делото Си в крайна сметка. Но независимо колко добре хората разбират истината, тяхната същина все пак е човешка и изобщо не може да се сравни със същината на Бог. Това е така, защото тяхното преживяване на истината продължава вечно и за тях е невъзможно да изживеят истината напълно. Те могат да изживеят само изключително ограничената част от истината, постижима от човешките същества. Как тогава биха могли да се превърнат в Бог? […] Ако имаш малко опит с Божиите слова и живееш чрез истинско преживяване и познаване на истината, то Божиите слова постепенно ще станат твой живот. Обаче все пак не можеш да кажеш, че истината е твоят живот или че това, което изразяваш, е истината. Ако това е мнението ти, значи грешиш. Ако имаш известен опит само с един конкретен аспект от истината, това само по себе си може ли да означава, че притежаваш истината? Това може ли да се счита за получаване на истината? Можеш ли да обясниш истината напълно? Можеш ли да откриеш Божия нрав и това, което Бог има и е, от истината? Ако тези следствия не са постигнати, това доказва, че преживяването само на даден аспект от истината не може да се счита за истинско разбиране на истината или познаване на Бог, а още по-малко да се каже, че е придобита истината. Всеки има опит със само един аспект и обхват на истината; всеки я преживява в своя ограничен обхват и не може да се докосне до всички неизброими аспекти на истината. Могат ли хората да преживеят първоначалното значение на истината? На колко се равнява твоят мъничък опит? Само на една песъчинка на брега, на едничка капка вода в океана. Затова независимо колко ценни може да са знанието и чувствата, които си придобил от твоите преживявания, те все пак не могат да се считат за истината. Може само да се каже, че те са в съответствие с истината. Истината идва от Бог и вътрешното значение и реалностите на истината обхващат много широка гама и никой не може да вникне в нея или да я опровергае. Докато имаш истинско разбиране за истината и за Бог, ще разбираш някои истини. Никой няма да може да обори тези истински разбирания и свидетелствата, които съдържат истините реалности, са защитими завинаги. Бог хвали тези, които притежават истините реалности. Докато търсиш истината и можеш да разчиташ на Бог, за да преживяваш Божиите слова, и можеш да приемаш истината като свой живот, независимо в каква среда си, то ще имаш път, ще можеш да оцеляваш и ще печелиш Божието одобрение. Въпреки че малкото, което хората придобиват, е в съответствие с истината, не може да се каже, че това е истината, камо ли че те са придобили истината. Малкото светлина, която хората са получили, е подходяща само за тях самите или за някои други в даден обхват, но не би била подходяща в друг обхват. Независимо колко дълбоко е преживяването на някой човек, то все пак е много ограничено и никога няма да достигне дълбочината на истината. Светлината и разбирането на даден човек никога не могат да се сравнят с истината.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 378

Ако искаш да практикуваш и да разбираш истината, когато ти се случи нещо в ежедневието, първо трябва да я потърсиш. Тоест трябва да разглеждаш нещата въз основа на Божиите слова и истината, и когато същината на проблема ти се изясни, ще знаеш как да практикуваш в съответствие с истините принципи. А ако винаги разглеждаш нещата според Божиите слова, ще си способен да видиш Божията ръка – Божиите дела – във всичко, което се случва около теб. Каквото и да се случва наоколо, някои хора си мислят, че то няма нищо общо с тяхната вяра в Бог или с истината, и просто следват собствените си влечения, като реагират според философиите на Сатана. Така могат ли да си извлекат някакви поуки? Разбира се, че не. Поради тази причина много хора вярват в Бог от десет или двайсет години и все още изобщо не разбират истината или навлизането в живота. Те не са способни да включат Бог в ежедневния си живот или да подхождат към всичко, което се случва около тях, въз основа на Божиите слова. Затова винаги, когато нещо им се случи, нито могат да разберат какво е то в действителност, нито са способни да се справят с него въз основа на истините принципи. Такива хора нямат навлизане в живота. Някои хора ангажират ума си само когато четат Божиите слова на събиране и тогава са способни да говорят за малко знание, но нито могат да приложат Божиите слова в което и да е от нещата, които им се случват в реалния живот, нито знаят как да практикуват истината. Затова мислят, че нищо от това, което се случва в ежедневието им, няма никаква връзка с истината или с Божиите слова. При вярата си в Бог те сякаш се отнасят към Божиите слова и към истината като към област на знанието, напълно отделена от всекидневния им живот и от възгледите им за нещата, житейските им цели и стремежите им. Какво да кажем за такава форма на вяра в Бог? Дали тези хора ще са способни да разберат истината и да навлязат в реалността? Дали са последователи на Бог, щом вярата им в Него е такава? Те не са истински вярващи в Бог, да не говорим за Негови последователи. Смятат, че нито един от проблемите в ежедневието им – включително всичко, което касае семейството, брака, работата или перспективите им – не е свързан с истината и затова се опитват да ги решат с човешки методи. С подобни преживявания никога няма да получат истината, никога няма да са способни да разберат какво иска Бог да осъществи в хората и какъв ефект желае да постигне в тях. Бог изразява истината, за да спаси хората, да ги пречисти и да промени покварения им нрав. Те обаче не осъзнават, че само ако приемат истината и ако се стремят към нея, ще могат да променят собствения си покварен нрав; не осъзнават, че само когато изживяват и практикуват Божиите слова във всекидневния си живот, могат да придобият истината. Подобни хора не са ли глупави и невежи? Дали не са най-глупавите и нелепи хора? Някои хора никога не са се стремили към истината при вярата си в Бог. Смятат, че вярата в Бог означава да отидат на събиране, да се молят, да пеят химни, да четат Божиите слова и да наблягат на религиозния ритуал, но никога не практикуват и не изживяват Божиите слова. Така вярват в Бог религиозните хора. И дали не спадат към невярващите, щом се отнасят към нещо толкова важно като вярата в Бог като към религиозно убеждение? Не са ли неверници? Стремежът към истината изисква да се изживеят много процеси. Той има както проста, така и сложна страна. Казано по-просто, трябва да търсим истината и да практикуваме и изживяваме Божиите слова във всичко, което се случва около нас. Щом започнеш да го правиш, все повече и повече ще виждаш колко много истина трябва да придобиеш и към колко много истина трябва да се стремиш при вярата си в Бог, както и че истината е толкова реална и че тя е живот. Бог спасява хората, за да могат да придобият истината като живот. Не само хората, които изпълняват дълг, които са водачи и работници или служат на Бог, а цялото сътворено човечество трябва да приеме истината като живот. Божиите слова са насочени към цялото човечество и Бог говори на цялото човечество. Затова всички сътворени същества и целият човешки род трябва да приемат Божиите слова и истината, да търсят истината във всичко и след това да практикуват според истините принципи, за да могат да станат способни да практикуват истината и да ѝ се подчиняват. Ако се изискваше само от водачите и работниците да практикуват истината, това щеше да е в пълно противоречие с Божията воля, защото изразената от Бог истина е за цялото човечество и се изразява с цел спасяването на човешкия род, а не само на няколко души. Ако случаят беше такъв, словата, изразени от Бог, нямаше да имат голямо значение. Имате ли вече път за стремеж към истината? Кое е първото нещо, което трябва да се практикува при стремежа към истината? Преди всичко останало трябва да прекарвате повече време в ядене и пиене на Божиите слова и в слушане на проповеди и общения. Когато се сблъскате с проблем, молете се повече и търсете повече. Когато се въоръжите с повече истини, когато растете бързо и придобиете духовен ръст, ще сте способни да изпълнявате дълг, да се заемете с малко работа и така ще можете да преминете през някои изпитания и изкушения. Тогава ще почувствате, че наистина сте разбрали и придобили някои истини, и ще почувствате, че всички слова, изречени от Бог, са истината, че те са най-необходимите истини за спасяването на поквареното човечество и че те са истината за живота, дадена от единствения Създател.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Значението и пътят на стремежа към истината“)

Ежедневни Божии слова Откъс 379

Ако хората искат да бъдат спасени, когато вярват в Бог, най-същественото е дали имат богобоязливи сърца, дали Бог има място в сърцата им, дали са способни да живеят пред Него и да поддържат нормална връзка с Него. От решаващо значение е дали хората могат да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог. Такъв е пътят и това са условията за спасение. Ако сърцето ти не е способно да живее пред Бог, ако не Му се молиш често и не споделяш с Него, и губиш нормалната си връзка с Бог, никога няма да бъдеш спасен, защото си преградил пътя си към спасението. Ако изобщо нямаш връзка с Бог, значи си стигнал до края на пътя. Ако Бог не е в сърцето ти, тогава е безполезно да твърдиш, че имаш вяра, и само привидно да вярваш в Него. Няма значение колко думи и учения си способен да изречеш, колко си страдал заради вярата си в Бог, или колко си надарен. Ако Бог отсъства в сърцето ти и не се боиш от Него, тогава няма значение как вярваш в Него. Бог ще каже: „Махни се от Мен, злосторнико“. Ще бъдеш категоризиран като злодей. Няма да си свързан с Бог и Той няма да е твоят Господ или твоят Бог. Макар да признаваш, че Бог властва над всичко и че Той е Създателят, ти не Го почиташ и не се подчиняваш на Неговото върховенство. Следваш Сатана и дяволите и само Сатана и дяволите са твои господари. Ако за всичко вярваш в себе си и следваш собствената си воля, ако вярваш, че съдбата ти е в собствените ти ръце, значи вярваш в самия себе си. Макар да твърдиш, че вярваш в Бог и че Го признаваш, Той не те признава. Нямаш никаква връзка с Бог и затова си обречен накрая Той да те презре и отхвърли, да те накаже и да те пропъди. Бог не спасява хора като теб. Хората, които наистина вярват в Бог, са онези, които Го приемат като Спасителя, които приемат, че Той е истината, пътят и животът. Те са способни искрено да отдадат всичко на Бог и да изпълняват дълга си на сътворени същества. Изживяват Божието дело, практикуват Неговите слова и истината и вървят по пътя на стремеж към истината. Те са хора, които се подчиняват на върховенството и подредбите на Бог и следват Неговата воля. Хората могат да бъдат спасени само когато имат такава вяра в Бог, в противен случай ще бъдат осъдени. Приемливо ли е хората да се отдават на пожелателно мислене, когато вярват в Бог? Могат ли да придобият истината при вярата си в Бог, когато постоянно се вкопчват в собствените си представи и в неясни и абстрактни фантазии? Категорично не. Когато хората вярват в Бог, те трябва да приемат истината, да вярват в Него, както Той иска, и да се подчиняват на ръководството и подредбите Му; едва тогава могат да постигнат спасение. Няма друг начин освен този — каквото и да правите, не бива да се отдавате на пожелателно мислене. Общението на тази тема е много важно за хората, нали? Това е предупреждение към вас.

Сега, след като чухте тези послания, трябва да разберете истината и да сте наясно какво включва спасението. Не е важно нито какво харесват хората, нито към какво се стремят, нито какво ги вълнува. Най-важното е да приемете истината. В крайна сметка най-важното е да си способен да придобиеш истината и правилният път е този, който може да ти позволи да постигнеш богобоязливост и отбягване на злото. Ако си вярвал в Бог в продължение на няколко години и винаги си се съсредоточавал върху стремежа към неща, които нямат нищо общо с истината, значи вярата ти няма нищо общо нито с истината, нито с Бог. Може да твърдиш, че вярваш в Бог и Го признаваш, но Бог не е твоят Господ. Той не е твоят Бог, ти не приемаш, че Бог управлява съдбата ти, не се подчиняваш на всичко, което Той подрежда за теб, не признаваш факта, че Бог е истината, а в този случай надеждите ти за спасение са разбити. Ако не можеш да вървиш по пътя на стремеж към истината, значи вървиш по пътя на унищожението. Ако всичко, към което се стремиш, върху което се съсредоточаваш, за което се молиш и за което призоваваш, се основава на Божиите слова и на това, което Бог иска, и ако все повече чувстваш, че се подчиняваш на Създателя и Го почиташ, и чувстваш, че Той е твоят Господ, твоят Бог, ако все по-радостно се подчиняваш на всичко, което Той организира и подрежда за теб, и връзката ти с Бог става все по-близка и все по-нормална, и ако любовта ти към Бог става все по-чиста и истинска, тогава оплакванията ти и погрешното ти разбиране за Бог, както и прекомерните ти искания към Него, все повече ще намаляват и ти напълно ще постигнеш богобоязливост и отбягване на злото, което означава, че вече си стъпил на пътя на спасението. Макар стъпките по пътя на спасението да са съпроводени от Божието дисциплиниране, кастрене, разправяне, правосъдие и наказание и макар те да ти причиняват много болка, това е Божията любов, която те спохожда. Ако в своята вяра в Бог се стремиш само към благословии и статус, престиж и изгода, и никога не си дисциплиниран или кастрен, никога не са се разправяли с теб или никога не си съден и наказван, тогава, макар и да имаш лесен живот, сърцето ти все повече ще се отдалечава от Бог, ще изгубиш нормалната връзка с Него и освен това няма да искаш да приемеш Божията проверка, ще искаш сам да си си господар, а всичко това доказва, че пътят, по който вървиш, не е правилният път. Ако известно време си изживявал Божието дело и все по-силно чувстваш колко дълбоко покварено е човечеството и колко е склонно да се противопоставя на Бог, и ако се тревожиш, че някой ден може да направиш нещо, с което да Му се противопоставиш, и се страхуваш, че има вероятност да Го оскърбиш и Той да те изостави, и така чувстваш, че няма нищо по-страшно от съпротивата срещу Бог, значи имаш богобоязливо сърце. Ще почувстваш, че когато хората вярват в Бог, не бива да се отдалечават от Него. Ако се отдалечат от Бог, ако се отклонят от дисциплинирането, правосъдието и наказанието Му, това означава да загубят Божията закрила и грижа, да загубят Неговите благословии, и тогава за хората всичко приключва. Могат единствено да стават все по-покварени, ще бъдат като религиозните хора и все още ще има опасност да се противопоставят на Бог, докато вярват Него, а това ще рече, че са станали антихристи. Ако можеш да осъзнаеш това, тогава ще се помолиш на Бог: „О, Боже! Моля Те, съди ме и ме наказвай. Умолявам Те да наблюдаваш всичко, което правя. Ако направя нещо, което нарушава истината и престъпва Твоята воля, моля Те, съди ме строго и ме наказвай. Не мога да съществувам без твоето правосъдие и наказание“. Това е правилният път, по който хората трябва да вървят при вярата си в Бог. Така че мерете според този критерий. Осмелявате ли се да твърдите, че сте стъпили на пътя към спасението? Не смеете, защото още не сте станали част от хората, които се стремят към истината, и в много отношения не търсите истината и не сте способни да приемете и да се подчините, когато ви кастрят и се разправят с вас, което доказва, че сте далеч от това да вървите по пътя на спасението. Лесно ли е да поемеш по пътя на спасението, ако не си човек, който се стреми към истината? Всъщност не е лесно. Ако хората не са изживели Божието правосъдие и наказание, ако не са изживели Неговото дисциплиниране, порицание, разправяне и кастрене, тогава не е лесно да станат хора, които се стремят към истината, и в резултат на това им е много трудно да поемат по пътя към спасението. Що за възглед имаш, ако си чул това послание, знаеш, че то е истината, но още не си стъпил на пътя на стремежа към истината и постигането на спасение и не го възприемаш като нещо сериозно, а смяташ, че рано или късно ще дойде денят да се заемеш с това и че няма за къде да бързаш? Ако поддържаш такъв възглед, имаш проблем и ще ти е трудно да поемеш по пътя към спасението. И така, на какво трябва да се решиш, за да поемеш по този път? Трябва да кажеш: „Ах! В момента все още не съм поел по пътя към спасението, а това е доста опасно! Бог казва, че хората трябва да живеят пред Него през цялото време, трябва да се молят повече и сърцата им трябва да са спокойни, а не импулсивни, затова още сега трябва да започна да практикувам всичко това“. Да практикуваш така означава да стъпиш на правилния път на вярата в Бог. Толкова е просто. Що за хора са онези, които чуват Божиите слова и след това ги практикуват? Добри хора ли са? Да, те са хора, които обичат истината. Що за човек е този, който е чул Божиите слова и пак остава безчувствен, безразличен и неподатлив, отнася се към Божиите слова лекомислено и е сляп и глух за тях? Не се ли заблуждава? Когато вярват в Бог, хората все питат дали има някакви преки пътища към спасението. Казвам ви, че няма такива, и после ви казвам за този прост път, но след като го чуете, вие не го практикувате, а в такъв случай не разпознавате доброто, когато го чуете. Такива хора могат ли да бъдат спасени? Дори и да има някаква надежда за тях, тя не е голяма и спасението ще е много трудно. Може да дойде ден, в който да се събудят от сън и да си помислят: „Вече не съм млад и не изпълнявах истинския си дълг, докато вярвах в Бог през всички тези години. Бог изисква хората да живеят пред Него през цялото време, а аз не живях пред Бог. Трябва да побързам и да се помоля“. Ако в сърцата си се вразумят и започнат да изпълняват истинския си дълг, тогава не е твърде късно! Не чакайте твърде дълго обаче. Няма ли да е твърде късно да се стремите към истината, ако чакате, докато станете на седемдесет или осемдесет години и тялото ви отслабне, и вече нямате никаква енергия? Не е ли изключително глупаво да прекарате най-хубавите години от живота си в безсмислени неща и в крайна сметка да отложите или пропуснете стремежа към истината, който е най-важен от всичко? Има ли нещо по-глупаво? Много хора добре знаят кой е истинският път и въпреки това чакат бъдещето, за да го приемат и да го следват. Всички те са глупаци. Не знаят, че стремежът към истината отнема десетилетни усилия, преди да могат да придобият живот. Ще бъде твърде късно да съжаляват, ако пропилеят най-доброто време да бъдат спасени!

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост“)

Ежедневни Божии слова Откъс 380

Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш, и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да обучиш няколко последователи на истината, които ти съдействат и вършат добре работата си, а накрая всички имате свидетелства от опит, това значи, че си компетентен водач или работник. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи, че отдаваш предаността си. Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и изолират останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и низко? Що за нрав е това? Това е злонамереност! Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог. Ако наистина си способен да се съобразяваш с Божията воля, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек като по този начин присъединиш един талантлив човек към Божия дом, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш, че си се посветил на дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи. Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божия контрол върху това, което вършат. Когато приемаш Божия контрол, сърцето ти ще бъде на прав път. Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божия контрол, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора не изпитват почит към Бог. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да се съобразяваш с Божията воля и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Ако нямаш качества, ако опитът ти е повърхностен или ако не си вещ в професионалната си дейност, в работата ти може и да има някои грешки или недостатъци, и може да не постигнеш добри резултати, но ще си направил всичко възможно. Ти не задоволяваш собствените си егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се грижиш за делото на църквата и за интересите на Божия дом. Въпреки че може да не постигнеш добри резултати в задълженията си, сърцето ти ще бъде на прав път; ако освен това успееш да потърсиш истината, за да отстраниш проблемите в задълженията си, ще изпълняваш дълга си добре и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ето какво означава да притежаваш свидетелство.

Някои хора вярват в Бог, но не търсят истината. В живота си все се съобразяват с плътта, жадуват за плътски удоволствия, винаги задоволяват собствените си егоистични желания. Колкото и години да вярват в Бог, те никога няма да навлязат в истината реалност. Това е дамгата за посрамването на Бог. Казваш: „Не съм направил нищо, с което да се противопоставя на Бог. Как така съм Го посрамил?“ Всички твои идеи и мисли са зли. Намеренията, целите и мотивите зад това, което правиш, както и последствията от действията ти, винаги удовлетворяват Сатана, превръщат те в негово посмешище и му позволяват да се възползва от теб. Не си дал нито едно свидетелство като християнин. Ти принадлежиш на Сатана. Ти позориш Божието име във всичко и не притежаваш истинско свидетелство. Ще си спомни ли Бог за нещата, които си вършил? В крайна сметка какво заключение ще направи Бог за всички твои действия, за поведението ти и задълженията, които си изпълнявал? Нима не трябва да излезе нещо от това, някакво свидетелство? В Библията Господ Исус казва: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Господ Исус казва това? Защо толкова много от онези, които проповядваха, пропъждаха демони и вършеха много чудеса в името на Господ, станаха злодеи? Защото не приеха истините, изречени от Господ Исус, не спазиха заповедите Му и не таяха любов към истината в сърцата си. Те искаха само да изтъргуват работата, която бяха свършили, трудностите, които бяха изтърпели, и жертвите, които бяха направили за Господ, в замяна на благословиите на небесното царство. Така те се опитваха да сключат сделка с Бог, опитаха се да използват Бог и да Го измамят, затова на Господ Исус Му омръзна от тях, намрази ги и ги осъди като злодеи. Днес хората приемат съда и порицанието на Божиите слова, но някои все още се стремят към слава и статут, все искат да се отличават, все искат да бъдат водачи и помощници, и да придобият слава и статут. Въпреки че всички те твърдят, че вярват в Бог и Го следват, че се отричат от себе си и че отдават всичко на Бог, те изпълняват задълженията си, за да спечелят авторитет, изгода и статут, и винаги имат свои собствени планове. Те не са послушни или предани на Бог, могат да се впуснат в извършване на зло, без изобщо да се замислят за действията си, и така стават злодеи. Бог ненавижда тези злодеи и не ги спасява. По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или лоши? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което изразяват, и в това, което вършат, те притежават свидетелството, че прилагат истината на практика и изживяват истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и поразяват Сатана; напротив, те позорят Бог и са покрити с петна от оскърблението, което си Му причинил. Ти не свидетелстваш за Бог, не даваш всичко от себе си за Бог, нито изпълняваш отговорностите и дълга си към Бог; вместо това действаш в свой интерес. Какво означава „в свой интерес“? По-точно, това означава в интерес на Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да изглеждат като добри дела, а като злодеяния. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже безполезна?

Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да зачиташ Божията воля и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да зачиташ Божията воля и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добро поведение. То е да живееш честно и почтено и да не бъдеш подъл и зъл човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне. В този момент, независимо от колко време вярвате в Бог, навлизането ви в уроците, отнасящи се до стремежа към истината, практикуването на истината и навлизането в истината реалност, както и съприкосновението ви с тези уроци и опита ви с тях, нямат дълбочина и вие нямате истински опит или съприкосновение с тях, затова не можете да създадете истинско свидетелство. Току-що ви посочих един прост подход: започнете да практикувате по този начин и след известно време вътрешното ви състояние неусетно ще започне да се променя. От това противоречиво състояние, в което нито сте твърде заинтересовани да вярвате в Бог, нито сте твърде отегчени от това, ще преминете в състояние, в което усещате, че вярването в Бог и това да сте честни хора са добри неща, и в което сте заинтересовани да бъдете честни хора и чувствате, че в живота по този начин има смисъл и препитание. Ще се почувствате заземени, омиротворени и радостни в сърцата си. Такова ще стане състоянието ви. Това е резултатът, който произтича от загърбването на собствените ви намерения, интереси и егоистични желания. Това се получава. То е отчасти резултат от човешко съдействие и отчасти дело на Светия дух. Светият дух не действа без сътрудничеството на хората.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“)

Ежедневни Божии слова Откъс 381

Какво знаете за промените в нрава? Промените в нрава по същество са различни от промените в поведението и също така са различни от промените в практиката — всички те са различни по същество. Повечето хора поставят специален акцент върху поведението в своята вяра в Бог, в резултат на което се случват определени промени в поведението им. След като са започнали да вярват в Бог, те спират да пушат и пият и вече не се карат с другите, като предпочитат да упражняват търпение, когато претърпят загуба. Те преминават през определени промени в поведението. Някои хора чувстват, че щом като повярват в Бог, те разбират истината посредством четенето на Божието слово. Те са преживели делото на Светия Дух и изпитват истинска наслада в сърцата си, което ги прави особено ревностни, като няма нещо, което да не могат да изоставят или да изстрадат. Въпреки това, след като са вярвали в продължение на осем, десет или дори двадесет или тридесет години, тъй като не е имало промяна в техния живот нрав, те в крайна сметка се връщат обратно към старите си навици. Тяхната арогантност и високомерие стават все по-изразени, те започват да се конкурират за власт и печалба, копнеят за парите на църквата и завиждат на онези, които имат преимущество в Божия дом. Те стават паразити и вредители в Божия дом, а някои дори биват изобличени и пропъдени като лъжеводачи и антихристи. Какво доказват тези факти? Промените, свързани единствено с поведението, са неустойчиви. Ако няма промяна в живот нрава на хората, рано или късно те ще покажат истинската си същност. Това е така, защото промените в поведението имат своя източник в религиозната страст и заедно с известна работа от Светия Дух по същото време, за тях става изключително лесно да бъдат ревностни или да имат добри намерения за кратко време. Както казват неверниците: „Да извършиш едно добро е лесно. Трудното е да вършиш добри дела цял живот“. Защо са неспособни хората да вършат добри дела през целия си живот? Защото по природа хората са зли, егоистични и покварени. Поведението на човека се ръководи от неговата природа. Каквато е неговата природа, такова е и поведението, което той разкрива, и само това, което се разкрива естествено, представлява неговата природа. Неща, които са фалшиви, не траят дълго. Когато Бог работи, за да спаси хората, целта му не е да ги украси с добро поведение — целта на Божието дело е да трансформира човешкия нрав, да ги накара да се преродят в нови хора. Божието правосъдие, порицание, изпитания и облагородяване на хората служат за промяна на нрава им, за да могат да постигнат абсолютно подчинение и преданост към Бог и да започнат да Му се покланят по нормален начин. Това е целта на Божието дело. Да се държиш добре не е същото като да се подчиняваш на Бог, още по-малко е равнозначно на това да бъдеш съвместим с Христос. Промените в поведението се основават на доктрина и са породени от религиозна страст — те не се основават на истинското познаване на Бог или на истината, и в много по-малка степен почиват на напътствие от Светия Дух. Въпреки че има моменти, когато някои от нещата, които хората правят, са просветлени или ръководени от Светия Дух, това не е израз на техния живот. Те все още не са навлезли в истина реалностите и техният живот нрав изобщо не се е променил. Без значение колко добро е поведението на човека, това не доказва, че той се подчинява на Бог или че прилага истината на практика. Промените в поведението не представляват промени в живот нрава и не могат да се считат за изражения на живота.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 382

Ако човек има много случаи на добро поведение, това не означава, че притежава истина реалността. Само като практикувате истината и действате според принципите, можете да притежавате истина реалностите. Само като се боите от Бог и отбягвате злото, можете да притежавате истина реалностите. Някои хора имат ентусиазъм, могат да цитират доктрини, да се подчиняват на правилата и да вършат много добри дела, но всичко, което може да се каже за тях, е, че притежават малко човешка природа. Онези, които могат да цитират доктрини и винаги следват правила, не винаги практикуват истината. Въпреки че това, което казват, е правилно и звучи безпроблемно, те нямат какво да кажат по въпроси, свързани със същината на истината. Следователно, без значение колко доктрини може да изрича някой, това не означава, че той разбира истината, и колкото и доктрини да разбира, той не може да разреши никакви проблеми. Религиозните теоретици могат да обяснят Библията, но в крайна сметка всички те се провалят, защото не приемат цялата истина, която Бог е изразил. Хората, които са преживели промяна в нрава си, са различни. Те са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божията воля, как да действат в съответствие с истина принципа и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която проявяват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да изоставят плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не проявяват поквара толкова често. Като цяло онези, чиито нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не проявяват толкова голяма самоправедност или арогантност. Те могат да виждат и да различават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на арогантността. Те са способни да имат премерено разбиране за това какво място трябва да заемат и какви разумни неща трябва да правят, как да бъдат отговорни, какво да кажат и какво да не кажат, и какво на кои хора да говорят и да правят. Така хората, чиито нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина проявяват човешко подобие. Понеже разбират истината, те са способни да говорят и виждат нещата в съответствие с истината и са принципни във всичко, което правят. Те не са подвластни на влиянието на никой човек, материя или предмет, и всички те имат свои собствени възгледи и могат да поддържат принципите на истината. Техният нрав е относително стабилен, те не променят често настроенията си и независимо от обстоятелствата разбират как да изпълняват дълга си правилно и как да се държат, за да удовлетворят Бог. Онези, чиито нрав се е променил, не са фокусирани върху това какво да правят външно, за да накарат другите да мислят добре за тях. Те са придобили вътрешна яснота за това какво да правят, за да удовлетворят Бог. Ето защо отвън те може да не изглеждат толкова ентусиазирани или че са направили нещо важно, но всичко, което правят, е смислено, ценно и дава практически резултати. Онези, чиито нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, абсолютно не са постигнали никаква промяна в живот нрава. Как точно се постига промяна в нрава? Човешките същества са дълбоко покварени от Сатана, всички те се противопоставят на Бог и всички те имат богоборческа природа. Бог спасява хората, като превръща онези, които имат богоборческа природа и които могат да се противопоставят на Бог, в хора, които могат да се подчиняват и да се боят от Бог. Това означава да бъдеш човек, чийто нрав се е променил. Без значение колко покварен е човек или колко покварен нрав има, стига да могат да приемат истината, да приемат Божието правосъдие и порицание и да приемат различни изпитания и облагородявания, те ще имат истинско разбиране за Бог и в същото време ще могат ясно да видят собствената си природа същност. Когато наистина опознаят себе си, те ще бъдат в състояние да мразят себе си и Сатана, и ще бъдат готови да изоставят Сатана и напълно да се покорят на Бог. Когато човек вече притежава тази решителност, той може да се стреми към истината. Ако хората имат истинско познание за Бог, ако сатанинският им нрав е пречистен и Божиите слова са се вкоренили в тях и са станали техен живот и основа на тяхното съществуване, ако живеят според Божиите слова, напълно са се променили и са станали нови хора, тогава това се счита за промяна в техния живот нрав. Промяната в нрава не означава да имаш зряла и опитна човешка природа, нито означава, че външният нрав на хората е станал по-мек, че преди са били арогантни, а сега могат да комуникират разумно, или че преди не са слушали никого, а сега могат да се вслушват малко в другите. За такива външни промени не може да се каже, че са трансформации в нрава. Разбира се, трансформациите в нрава включват такива проявления, но най-важната съставка е, че вътрешно животът им се е променил. Това е така, защото Божиите слова и истината са се вкоренили в тях, властват в тях и са станали техен живот. Техните възгледи за нещата също са се променили. Те могат да видят директно през това, което се случва в света и с човечеството, как Сатана покварява човечеството, как големият червен змей се противопоставя на Бог и същината на големия червен змей. Те могат да мразят големия червен змей и Сатана в сърцата си и могат напълно да се обърнат към Бог и да Го следват. Това означава, че техният живот нрав се е променил и че са придобити от Бог. Промените в живот нрава са фундаментални промени, докато промените в поведението са повърхностни. Само онези, които са постигнали промяна в живот нрава, са получили истината и само те са придобити от Бог.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 383

Промяната на нечий нрав не е промяна в поведението, нито е престорена външна промяна или временна промяна, предизвикана от усърдие. Колкото и добри да са тези промени, те не могат да заместят промените в живот нрава, защото външните промени могат да бъдат постигнати чрез човешки усилия, но промените в живот нрава не могат да бъдат постигнати само със собствени усилия. За да се постигне това, е необходимо да се преживеят Божието правосъдие, порицание, изпитания и облагородяване, както и усъвършенстването на Светия Дух. Въпреки че хората, които вярват в Бог, демонстрират някакво добро поведение, нито един от тях не се подчинява истински на Бог, нито наистина обича Бог, нито е способен да изпълнява Божията воля. Защо е така? Така е, защото това изисква промяна в живот нрава, а просто промяна в поведението далеч не е достатъчна. Промяната в нрава означава, че имаш знание и опит за истината и че истината е станала твой живот, че тя води и управлява твоя живот и всичко, свързано с теб. Това е промяна в живот нрава ти. Само хората, които притежават истината като живот, са тези, чийто нрав се е променил. В миналото може да е имало някои истини, които не си могъл да приложиш на практика, когато си ги разбрал, но сега можеш да практикуваш всеки аспект от истината, който разбираш, без пречки или затруднения. Когато практикуваш истината, си изпълнен с мир и щастие, но ако не си способен да практикуваш истината, изпитваш болка и съвестта ти е неспокойна. Способен си да практикуваш истината във всичко, да живееш според Божиите слова и да имаш основа за живот. Това означава, че нравът ти се е променил. Вече можеш лесно да се откажеш от своите възгледи и представи, от своите плътски предпочитания и стремежи и от онези неща, от които не си могъл да се откажеш преди. Чувстваш, че Божиите слова са наистина добри и че практикуването на истината е най-доброто, което може да направиш. Това означава, че нравът ти се е променил. Промяна в нрава звучи много просто, но всъщност е процес, който включва много опит. През този период хората трябва да преминат през много трудности, те трябва да подчинят собствените си тела и да се отрекат от плътта си, те също трябва да изтърпят правосъдие, порицание, скастряне, да приемат другите да се разправят с тях, да преминат през изпитания и облагородяване, а също трябва да преживеят много провали, падения, вътрешни борби и терзания в сърцата си. Само след тези преживявания хората могат да имат известно разбиране за собствената си природа, но частичното разбиране не води до пълна промяна веднага; хората трябва да преминат през дълъг период от опит, преди най-накрая да успеят малко по малко да се отърват от покварения си нрав. Ето защо е необходим цял живот, за да промените нрава си. Например, ако разкриеш поквара по даден въпрос, можеш ли веднага да практикуваш истината, след като я осъзнаеш? Не можеш. На този етап на разбиране другите те скастрят и се разправят с теб, а после твоята среда те заставя и те принуждава да действаш в съответствие с принципите на истината. Понякога все още не се примиряваш с това и си казваш: „Трябва ли да го правя така? Защо не мога да го направя както искам? Защо винаги се иска от мен да практикувам истината? Не искам да правя това, омръзна ми!“. Преживяването на Божието дело изисква да преминете през следния процес: от нежелание да практикувате истината до доброволно практикуване на истината; от негативност и слабост към сила и способност да се отречеш от плътта. Когато хората достигнат определен етап в преживяванията сии след това преминат през някои изпитания, облагородяване и в крайна сметка разберат Божията воля и някои истини, тогава те ще бъдат донякъде щастливи и готови да действат в съответствие с принципите на истината. Отначало хората не са склонни да практикуват истината. Вземи за пример преданото изпълнение на задълженията си: имаш известна представа как да изпълняваш задълженията си и да бъдеш отдаден на Бог, освен това имаш някакво разбиране за истината, но кога ще можеш да се посветиш напълно на Бог? Кога ще можеш да изпълняваш задълженията си и на думи, и на дела? За това е нужен определен процес. По време на този процес може да изтърпиш много трудности. Някои хора може да се разправят с теб, а други може да те критикуват. Всички погледи ще са насочени към теб, ще те проучват внимателно и едва тогава ще започнеш да осъзнаваш, че грешиш и че ти си този, който се е справил зле, а липсата на отдаденост при изпълнението на твоя дълг е неприемлива и че не трябва да бъдеш небрежен, нито повърхностен! Светият Дух ще те просвети отвътре и ще те укори, когато направиш грешка. По време на този процес ще разбереш някои неща за себе си и ще разбереш, че имаш твърде много нечистотии, таиш твърде много лични мотиви и имаш твърде много неумерени желания, когато изпълняваш своите задължения. След като разбереш същината на тези неща, ако можеш да застанеш пред Бог с молитва и да се покаеш истински, може да се пречистиш от покварата. Ако често търсиш истината по този начин, за да разрешиш собствените си практически проблеми, ти постепенно ще стъпиш на правилния път на вярата; ще натрупаш истински житейски опит и поквареният ти нрав ще започне постепенно да се пречиства. Колкото повече се пречиства поквареният ти нрав, толкова повече ще се променя живот нрава ти.

Въпреки че сега мнозина изпълняват дълга си, всъщност колко от тях успяват да се справят със задълженията си? Колко хора могат да приемат истината и да изпълняват дълга си според принципите ѝ? Колко хора изпълняват дълга си според Божиите изисквания, след като нравът им се е променил? Като проучиш по-подробно тези въпроси, ще си способен да разбереш дали наистина отговаряш на стандарта в изпълнението на дълга си, а също така ще можеш ясно да видиш дали нравът ти се е променил. Постигането на промяна в нечий нрав не е лесна задача; то не означава просто да промениш малко поведението си, да усвоиш известно знание за истината, да можеш да разкажеш нещо от собствения си опит с всеки аспект на истината или да се промениш малко, или да станеш по-послушен, след като те дисциплинират. Всичко това не означава промяна в живот нрава. Защо казвам това? Въпреки че може да си се променил донякъде, ти все още не прилагаш истински истината на практика. Държиш се по този начин може би защото временно си в подходяща среда и ситуацията го позволява или настоящите ти обстоятелства са те принудили. Освен това, когато си в добро настроение, когато състоянието ти е нормално и когато имаш действието на Светия Дух, можеш да практикуваш истината. Но да предположим, че си сред изпитание, когато страдаш като Йов по време на изпитанията си или си изправен пред изпитанието на смъртта. Когато това се случи, ще можеш ли все още да практикуваш истината и да останеш непоколебим в свидетелството си? Можеш ли да изречеш нещо подобно на това, което Петър каза: „Дори и да намеря смъртта си след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност“? Какво ценеше Петър? Ценеше покорството и смяташе познаването на Бог за най-важно, затова бе способен да се подчинява до смъртта си. Промяната в нрава не става за една нощ; отнема цял живот в трупане на опит, за да я постигнеш. Разбирането на истината е малко по-лесно, но да успееш да практикуваш истината в различни ситуации е трудно. Защо хората винаги имат проблеми с прилагането на истината на практика? Всъщност всички тези трудности са пряко свързани с човешкия покварен нрав и всички те са пречки, които идват от покварения нрав. Следователно трябва да страдаш много и да платиш определена цена, за да успееш да практикуваш истината. Ако нямаше покварен нрав, нямаше да се налага да страдаш и да плащаш цена, за да практикуваш истината. Не е ли очевидно? Понякога може да изглежда, че практикуваш истината, но всъщност природата на постъпките ти не показва, че го правиш. Следвайки Бог, много хора са способни да загърбят семействата и кариерата си и да изпълняват задълженията си и затова те вярват, че практикуват истината. Въпреки това те никога не успяват да предоставят истинско, основано на опит, свидетелство. Какво точно става тук? От човешка гледна точка изглежда, че те практикуват истината, но Бог не признава това, което правят, за практикуване на истината. Ако зад постъпките ти има лични мотиви и действията ти са престорени, значи си предразположен да се отклоняваш от принципите и не може да се каже, че практикуваш истината; това е просто вид поведение. Строго погледнато, това твое поведение вероятно ще бъде наказано от Бог; няма да бъде похвалено или почетено от Него. Като анализираме проблема, за да стигнем до неговата същина и корен, ще разберем, че ти си този, който върши зло, и твоето показно поведение представлява противопоставяне на Бог. Погледнато отстрани ти не прекъсваш, нито нарушаваш нещо и не си нанесъл реална вреда. Изглежда логично и разумно, но отвътре има човешки замърсители и стремежи и същината му е да върши зло и да се съпротивлява на Бог. Следователно ти трябва да определиш дали има промяна в нрава ти и дали практикуваш истината, като използваш Божиите слова и като разгледаш мотивите зад собствените си постъпки. То не зависи от това дали твоите действия отговарят на човешките фантазии и човешките мисли, нито дали съответстват на вкуса ти; тези неща не са важни. По-скоро зависи от това дали Бог казва, че се съобразяваш с Неговата воля, дали постъпките ти притежават реалността на истината, или не, и дали отговарят, или не на Неговите изисквания и стандарти. Точно е само съпоставянето с Божиите изисквания. Промяната на нрава и практикуването на истината не са толкова прости и лесни, колкото хората си мислят. Разбираш ли го сега? Имаш ли опит в това? Когато става въпрос за същината на проблема, вие може да не го разберете; вашето навлизане е твърде повърхностно. Вие се суетите по цял ден, от зори до здрач, ставате рано и си лягате късно, но все още не сте постигнали промяна в живот нрава и не сте способни да разберете какво е промяна на нрава. Това означава, че вашето навлизане не е много задълбочено, нали? Независимо колко дълго сте вярвали в Бог, може да не усетите същината и дълбоките неща, свързани с промяната на нрава. Може ли да се каже, че нравът ви се е променил? Как да разберете дали Бог ви хвали, или не? Най-малкото ще се почувстваш изключително непоколебим във всичко, което правиш, и ще усетиш, че Светият Дух те води и просвещава и работи в теб, докато изпълняваш задълженията си, извършваш каквато и да е работа в Божия дом или изобщо. Поведението ти ще върви ръка за ръка с Божиите слова и когато натрупаш определен опит, ще усетиш, че начинът, по който си действал преди, е бил относително подходящ. Ако обаче, след като си натрупал опит за определен период от време, почувстваш, че някои от нещата, които си правил в миналото, не са подходящи и си недоволен от тях и чувстваш, че не са били в съответствие с истината, тогава това доказва, че всичко, което си направил, е извършено в съпротива срещу Бог. Това е доказателство, че трудът ти е бил пълен с непокорство, съпротива и човешки начини на действие и че изобщо не си успял да постигнеш промени в нрава.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав“)

Ежедневни Божии слова Откъс 384

Ключов критерий, за да се прецени дали хората могат да се подчиняват на Бог, е дали имат някакви екстравагантни желания или скрити мотиви към Него. Ако хората винаги поставят изисквания на Бог, това доказва, че не са Му покорни. Каквото и да ти се случи, ако не го приемеш от Бог и не търсиш истината, ако все спориш в своя защита и винаги смяташ, че само ти си прав, и ако дори си способен да се съмняваш, че Бог е истината и праведността, тогава ще имаш проблеми. Такива хора са най-надменни и непокорни на Бог. Хората, които все изискват от Бог, не могат да Му се подчиняват истински. Ако поставяш изисквания на Бог, това доказва, че се опитваш да сключиш сделка с Бог, че избираш собствената си воля и действаш според нея. Така предаваш Бог и ти липсва покорство. Да поставяш изисквания на Бог е само по себе си лишено от смисъл; ако наистина вярваш, че Той е Бог, тогава няма да дръзваш да Му поставяш изисквания, нито ще се чувстваш в правото си да Му отправяш такива, независимо дали ги смяташ за разумни или не. Ако имаш истинска вяра в Бог и вярваш, че Той е Бог, тогава ще се покланяш и подчиняваш само на Него, няма друга възможност. Днес хората не само правят своя избор, но дори молят Бог да действа според собствената им воля. Те не само не избират да се подчиняват на Бог, но дори искат от него да им се подчинява. Нима това не е лишено от всякакъв разум? Следователно, ако в човека няма истинска и солидна вяра, той никога не може да получи Божието одобрение. Когато хората са способни да предявяват по-малко изисквания към Бог, те имат повече истинска вяра и покорство, а чувството им за разум е сравнително нормално. Често се случва така, че колкото по-склонни са да спорят хората и колкото повече оправдания имат, толкова е по-трудно да се управляват. Не само че имат много изисквания, но ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. Когато са удовлетворени в едно отношение, те ще предявят изисквания за друго. Трябва да бъдат удовлетворени във всяко отношение, а ако не са, започват да се оплакват, отписват нещата като безнадеждни и действат безразсъдно. След това се чувстват задължени и разкаяни, плачат с горчиви сълзи и искат да умрат. Каква е ползата от това? Нима не са неразумни и безмилостно злонамерени? Тази поредица от проблеми трябва да се разреши из основи. Ако имате покварен нрав, но не го поправите, ако чакате, докато изпаднете в беда или си навлечете бедствие, за да намерите решение, как можете да компенсирате тази загуба? Нима това не е след дъжд качулка? Ето защо, за да разрешите напълно проблема с покварения си нрав, трябва да търсите истината, за да го оправите, щом възникне. Трябва да решите проблема с покварения си нрав още в зародиш, за да сте сигурни, че няма да направите нищо лошо, и да предотвратите бъдещи проблеми. Ако поквареният нрав се вкорени и се превърне в мисли или възгледи на човека, той ще може да го кара да върши злодеяния. Следователно самоанализирането и себепознанието са свързани най-вече с откриването на покварения нрав на човека и търсенето на истината, за да се разреши бързо. Трябва да знаете какви неща са ви присъщи, какво харесвате, към какво се стремите и какво искате да получите. Трябва да анализирате тези неща според Божиите слова, за да разберете дали те са в съответствие с Божията воля и в какво отношение са погрешни. След като разберете тези неща, трябва да разрешите проблема с вашия анормален разум, т. е. проблема с вашата неразумна и безмилостна склонност към създаване на неприятности. Проблемът не е само в покварения ви нрав, а засяга и липсата ви на разум. Хората, които се увличат от личния си интерес, не притежават нормален разум, особено когато са засегнати техните интереси. Това е психологически проблем, който е и ахилесовата пета на хората. Някои хора смятат, че притежават определени качества и дарби, и все искат да са водачи и да се открояват, затова молят Бог да ги оползотвори. Ако Бог не ги оползотвори, те казват: „Как може Бог да не е благосклонен към мен? Боже, ако ме оползотвориш, за да направя нещо важно, обещавам, че ще отдам всичко на Теб!“. Правилно ли е такова намерение? Хубаво е да се отдава всичко на Бог, но зад желанието им да отдадат всичко на Бог има подбуди. Това, което обичат, е статусът и именно върху него се съсредоточават. Само когато хората са способни на истинско покорство, да следват Бог с цялото си сърце, независимо дали Той ги оползотворява, или не, и да отдадат всичко на Бог, независимо дали имат статус, или не, само тогава може да се смята, че притежават разум и са покорни на Бог. Хубаво е, когато хората са готови да отдадат всичко на Бог, и Той иска да оползотворява такива хора, но ако не са въоръжени с истината, Бог няма как да ги оползотвори. Ако хората искат да се стремят към истината и да съдействат, трябва да има подготвителен етап. Едва след като хората разберат истината и могат истински да се подчинят на Бог, Бог ще може да ги оползотвори официално. Този етап на обучение е от съществено значение. Всички водачи и помощници днес са на този етап на обучение. След като натрупат житейски опит и могат да се справят с нещата според принципите, те ще са годни да бъдат оползотворени от Бог.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Хората изискват твърде много от Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 385

Единственото отношение, което едно сътворено същество трябва да прояви към Създателя, е на подчинение, на безусловно подчинение. Това е нещо, което някои хора днес може би не могат да приемат. Това е така, защото човешкият ръст е твърде дребен и е лишен от истината реалност. Ако, когато Бог извършва неща, които са в разрез с твоите представи, си склонен да изтълкуваш погрешно Бог — дори да не Му се подчиниш и да Му обърнеш гръб — тогава си далеч от способността да се подчиниш на Бог. Докато човек е подхранван и напояван с Божието слово, той всъщност се стреми към една единствена цел, която е изначално да може да постигне безусловно, абсолютно покорство пред Бог — и в този момент, ти, това творение, ще си достигнал нужното мерило. Понякога Бог умишлено върши неща, които са в разрез с твоите представи, и върши умишлено неща, които са против твоите желания, и може дори да ти се струват в противоречие с истината, безразлични към теб и в несъгласие със собствените ти предпочитания. Може би ти е трудно да приемеш тези неща, може би не ги проумяваш и без значение как ги изследваш, усещаш, че са погрешни, и не си способен да ги приемеш; може би усещаш, че Бог е бил неблагоразумен да стори това — но всъщност, Бог е извършил това умишлено. Тогава, каква е целта на Бог, когато извършва тези неща? Да те изпита и изобличи, да види дали си способен да търсиш истината или не, дали проявяваш истинско подчинение към Бог или не. Не търси основание за всичко, което Бог извършва или изисква, и не питай защо. Да се опитваш да вразумяваш Бог не е от полза. Трябва просто да осъзнаеш, че Бог е истината и да си способен на пълно подчинение. Трябва само да осъзнаеш, че Бог е твоят Създател и твой Бог. Това е по-висше от всяка разумност, по-висше от всяка светска мъдрост, по-висше от всеки човешки морал, етика, познание, философия или традиционна култура — по-висше дори от човешките чувства, човешката праведност и така наречената човешка любов. То е по-висше от всичко. Ако това не ти е ясно, рано или късно ще дойде ден, когато нещо ти се случва и ти падаш. Най-малкото, ще се разбунтуваш срещу Бог и ще се отклониш по друга пътека; ако в крайна сметка си способен да се разкаеш и да познаеш обичливостта на Бог, и да осъзнаеш значимостта на Божието дело в теб, то все още имаш надежда за спасение — но ако пропаднеш заради това и не си способен да се изкачиш нагоре, няма надежда за теб. Дали Бог съди, порицава или проклина хората, всичко е, за да ги спаси, и те не бива да се страхуват. От какво трябва да се боиш? Трябва да се боиш, ако Бог изрече: „Презирам те и те отхвърлям“. Ако Бог изрече това, в беда си. Това означава, че Бог няма да те избави, че нямаш надежда за спасение. Затова, като приемат Божието дело, хората трябва да разбират Божията воля. Каквото и да правиш, не се заяждай по повод Божиите слова, като казваш: „Осъждане и порицание може, но заклеймяване, проклинане, унищожение — това не означава ли край за мен? Какъв е смисълът да бъдеш създание на Бог? Тогава аз няма вече да бъда такова и ти няма вече да бъдеш мой Бог“. Ако отхвърлиш Бог и не останеш непоколебим в свидетелството си, тогава Бог може истински да те отхвърли. Знаете ли това? Независимо колко отдавна хората вярват в Бог, независимо колко пътища са пребродили, колко работа са свършили или колко дългове са изпълнили, всичко сторено през това време е било подготовка за едно едничко нещо. Кое е то? Те са се подготвяли, за да имат в крайна сметка пълно подчинение към Бог, безусловно подчинение. Какво означава „безусловно“? Това означава, че не се оправдаваш и не изказваш нищо за своите обективни причини, означава, че не издребняваш; ти не си достоен за това, тъй като си Божие създание. Когато спориш на дребно с Бог, си объркал мястото си, и когато се опитваш да вразумяваш Бог — отново си объркал мястото си. Не спори с Бог, не се опитвай винаги да проумееш причината, не настоявай да разбереш, преди да си се подчинил, и да не се подчиниш, когато не си разбрал. Когато правиш така, ти си объркал мястото си, и в такъв случай подчинението ти към Бог не е пълно; то е подчинение относително и условно. Дали тези, които поставят условия за подчинението си към Бог, са хора, които истински се подчиняват на Бог? Отнасяш ли се с Бог като към Бог? Прекланяш ли се пред Бог като Създател? Ако ли не, тогава Бог не те приема. Какво трябва да преживееш, за да постигнеш абсолютно и безусловно подчинение към Бог? И как трябва да го преживееш? На първо място, хората трябва да приемат Божия съд и порицание, те трябва да приемат да бъдат кастрени и да се разправят с тях. Освен това, те трябва да приемат Божието поръчение, трябва да се стремят към истината, докато изпълняват дълга си, трябва да проумеят различните аспекти на истината, които се отнасят до навлизане в живота, и да достигнат до разбиране на Божията воля. Понякога това е отвъд качеството на хората и те нямат силите за възприемане, за да достигнат до разбиране на истината, и могат да разберат съвсем малко, когато другите са в общение с тях или като извлекат поука от различните обстоятелства, създадени от Бог. Но ти трябва да осъзнаеш, че трябва да имаш сърце, което се подчинява на Бог, не бива да се опитваш да вразумяваш Бог или да създаваш условия; всичко което Бог върши, е това, което е трябвало да бъде сторено, защото Той е Създателят, а ти си Божие създание. Трябва да имаш отношение на подчинение и не трябва винаги да търсиш причина или да говориш за условия. Ако ти липсва и най-елементарното отношение на подчинение и си склонен дори да се съмняваш и да бъдеш предпазлив към Бог, или да мислиш в сърцето си: „Трябва да видя дали Бог наистина ще ме спаси и дали Бог е наистина праведен. Всеки казва, че Бог е любов — ами тогава, нека видя дали наистина е намесена любов в това, което Бог извършва у мен, дали това наистина е любов“, ако постоянно проучваш дали това, което Бог върши, е в тон с твоите представи и вкусове, или дори с това в което вярваш, че е истина, тогава си объркал мястото си и си в беда: Вероятно ще обидиш Божия нрав. Истините, свързани с подчинението, са решаващи, и няма истина, която може да бъде изцяло и ясно обяснена в няколко изречения; всички те се отнасят до различни човешки състояния и поквара. Навлизането в истината реалност не може да бъде постигнато за една, две или три, или пет години. Това изисква преживяване на много неща, преживяване на голяма част от правосъдието и порицанието на Божиите слова, преживяване на много скастряне и разправяне. Едва когато постигнеш умението да прилагаш истината на практика, стремежът ти към истината ще бъде ефективен, и само тогава ще си в притежание на истината реалност. Само тези, които притежават истината реалност, са онези, които имат истинско преживяване.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 386

В хода на изживяването на Божието дело, независимо колко пъти си се провалял, падал, бил си кастрен, подлаган на справяне или разкриван, това не са лоши неща. Независимо от това как си бил кастрен или подлаган на справяне и дали е от водачи, работници или твоите братя и сестри, всичко това са добри неща. Трябва да запомниш следното: независимо колко страдаш, ти всъщност печелиш. Всеки, който има опит, може да потвърди това. Независимо от всичко, кастренето, подлагането на справяне или разкриването винаги е нещо добро. Това не е осъждане. Това е Божие спасение и най-добрата възможност да опознаеш себе си. Това може да обърне посоката на житейския ти опит. Без това няма да имаш нито възможността, нито условията, нито контекста, за да си способен да достигнеш до разбиране на истината за покварата си. Ако наистина разбираш истината и си способен да разкриеш покварените неща, скрити в дълбините на сърцето ти, ако можеш ясно да ги различиш, това е добре, това е решило основен проблем при навлизането в живота и е от голяма полза за промените в нрава. Да станеш способен наистина да опознаеш себе си е най-добрата възможност да си поправиш поведението и да станеш нов човек; това е най-добрата възможност да получиш нов живот. Щом наистина опознаеш себе си, ще можеш да видиш, че когато истината се превърне в нечий живот, тя е нещо наистина ценно и ще жадуваш за истината, ще я практикуваш и ще навлезеш в нейната реалност. Това е толкова велико нещо! Ако можеш да се възползваш от тази възможност, сериозно размишляваш върху себе си и придобиеш истинско познание за себе си, винаги, когато се провалиш или паднеш, ще можеш да се изправиш отново насред негативността и слабостта. Щом преминеш този праг, ще си способен да направиш голяма крачка напред и да навлезеш в реалността на истината.

Ако вярваш в Божието върховенство, то трябва да вярваш, че ежедневните събития, били те добри или лоши, не се случват произволно. Не че някой умишлено е строг с теб или те е взел на прицел — всичко е организирано и устроено от Бог. Защо Бог организира всички тези неща? Не за да разкрие същността ти или да те разобличи и да те пропъди. Да те разобличи не е крайната цел. Целта е да те усъвършенства и спаси. Как те усъвършенства Бог? И как те спасява? Отначало те кара да осъзнаеш собствения си покварен нрав и да разбереш своята природа същност, недостатъците си и това, което ти липсва. Само като си наясно с тези неща и имаш ясно разбиране за тях, можеш да се стремиш към истината и постепенно да отхвърляш покварения си нрав. Така Бог ти дава шанс. Това е Божието състрадание. Трябва да знаеш как да се възползваш от този шанс. Не трябва да се противопоставяш на Бог, да да се препираш с Него или да Го разбираш погрешно. В частност, когато се изправиш пред хората, въпросите и нещата, които Бог е организирал около теб, недей постоянно да мислиш, че те не са такива, каквито ти искаш да бъдат, не се опитвай непрестанно да избягаш от тях и не обвинявай Бог и не Го разбирай погрешно. Ако непрестанно правиш това, то ти не изживяваш Божието дело и така много трудно ще успееш да навлезеш в истината реалност. На каквото и да се натъкнеш, което не можеш да разбереш напълно, когато възникне трудност, трябва да се научиш да се подчиняваш. За начало трябва да заставаш пред Бог и се молиш повече. Така много скоро в твоето вътрешно състояние ще настъпи промяна и ще можеш да търсиш истината, за да решиш проблема. Така ще можеш да изживяваш Божието дело. В този процес истината реалност ще се изгради в теб и именно по този начин ще напредваш и животът ти ще се преобразява. Щом претърпиш тази промяна и придобиеш истината реалност, ще притежаваш и духовен ръст, а с него се постига и живот. Ако животът на някого се ръководи от покварен сатанински нрав, колкото и да е ентусиазиран или енергичен, не може да се счита, че притежава духовен ръст или живот. Бог работи във всеки един човек и без значение какъв е методът Му, с какви хора, въпроси и неща си служи или какъв е тонът на думите Му, Неговата крайна цел е само една: спасението ти. И как те спасява? Променя те. При това положение как може да не страдаш поне малко? Ще ти се наложи да страдаш. Това страдание може да се отнася до много неща. Първо, хората може да страдат, когато приемат съда и порицанието на Божиите слова. Когато Божиите слова са твърде сурови и директни и хората тълкуват Бог погрешно и дори имат представи, това също може да е болезнено. Понякога Бог изгражда среда около хората, за да разкрие тяхната поквара, за да ги накара да се замислят върху себе си и да се опознаят, и тогава те също ще страдат малко. Понякога, когато бъдат директно скастрени, разправят се с тях или са разобличени, на хората им се налага да страдат. Все едно се подлагат на операция — ако няма страдание, няма и резултат. Ако всеки път, когато те скастрят или се разправят с теб, и всеки път, когато бъдеш разобличен от дадена ситуация, чувствата ти се обострят и се извисяваш, чрез този процес ти ще навлезеш в истината реалност и ще имаш духовен ръст. Ако всеки път, когато бъдеш скастрен и се разправят с теб и бъдеш разобличен от дадена ситуация, не изпитваш болка или неудобство и не чувстваш нищо и ако не се изправиш пред Бог да търсиш Неговата воля, нито се молиш или търсиш истината, тогава наистина си безчувствен! Бог не работи в теб, когато духът ти не чувства нищо, когато не реагира. Тогава Той ще каже: „Този човек е прекалено безчувствен и е твърде дълбоко покварен. Както и да го дисциплинирам, колкото и да се разправям с него и както и да се опитвам да го държа под контрол, все не успявам да развълнувам сърцето му или да събудя духа му. Този човек ще има проблеми, той не е лесен за спасяване“. Ако Бог поставя определени среди, хора, въпроси и неща около теб, ако те скастря и се разправя с теб, а ти си извличаш поуки от това и си се научил да заставаш пред Бог, да търсиш истината и, без да осъзнаваш, биваш просветлен и озарен и постигаш истината, ако си преживял промяна в тези среди, бил си възнаграден и си постигнал напредък, ако започнеш да имаш малко разбиране за Божията воля и спреш да се оплакваш, тогава всичко това ще означава, че си устоял на изпитанията на тези среди и си преминал успешно през тях. Такаще си се справил с това изпитание. Как ще се отнесе Бог към тези, които са издържали изпитанието? Бог ще каже, че сърцето им е вярно, че могат да изтърпят такова страдание и че дълбоко в себе си те обичат истината и искат да я спечелят. Ако Бог те оценява по този начин, не си ли човек с духовен ръст? Нямаш ли живот? И как се постига този живот? Дарен от Бог ли е? Бог те осигурява по различни начини и използва различни хора, неща и предмети, за да те обучава. То е все едно Бог лично те храни и пои, лично те снабдява с различни хранителни продукти, които да ядеш до насита и на които да се насладиш. Само тогава можеш да израснеш и да си силен. Ето така трябва да преживяваш и разбираш тези неща; това е начинът да се подчиниш на всичко, което идва от Бог. Това е начинът на мислене и отношението, които трябва да притежаваш, и трябва да се научиш да търсиш истината. Не трябва постоянно да търсиш външни причини или да обвиняваш другите за проблемите си, или да търсиш вина у тях. Трябва ясно да разбираш Божията воля. Отстрани може да изглежда, че някои хора имат определено мнение за теб или са предубедени към теб, но ти не трябва да гледаш на нещата по този начин. Ако гледаш на нещата така, само ще си намираш оправдания и няма да можеш да постигнеш нищо. Трябва да гледаш на нещата обективно и да приемаш всичко от Бог. Когато гледаш на нещата по този начин, ще ти е лесно да се подчиняваш на Божието дело и ще можеш да търсиш истината и да разбереш Божията воля. Щом гледната ти точка и начинът ти на мислене се поправят, ще можеш да постигнеш истината. Така че защо просто не го направиш? Защо се съпротивляваш? Ако спреш да се съпротивляваш, ще спечелиш истината. Ако се съпротивляваш, няма да спечелиш нищо, а освен това ще нараниш чувствата на Бог и ще Го разочароваш. Защо Бог ще бъде разочарован? Защото не приемаш истината, нямаш надежда за спасение и Бог не е в състояние да те спечели — как е възможно да не е разочарован? Когато не приемаш истината, това е все едно да отказваш храна, която ти е лично предложена от Бог. Казваш, че не си гладен и не се нуждаеш от нея. Бог опитва отново и отново да те насърчи да ядеш, но ти пак не искаш. Би предпочел да си стоиш гладен. Мислиш си, че си сит, а всъщност нямаш абсолютно нищо. Такива хора са толкова лишени от разум и толкова самоправедни. Те наистина не разпознават хубавото, като го видят; те са най-низшите и жалки хора.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и вещите около себе си“)

Ежедневни Божии слова Откъс 387

Църковните водачи и работници са длъжни да се придържат към два принципа. Първият е да изпълняват задълженията си точно според принципите, определени в работните подредби, никога да не нарушават тези принципи и никога да не основават работата си на каквито и да било лични представи или идеи. Трябва да изразяват загриженост за работата на църквата във всичко, което правят, и винаги да поставят интересите на Божия дом на първо място. Другото и най-важно нещо е във всичко да се съсредоточават върху следването на напътствията на Светия Дух и напълно да се съобразяват с Божиите слова във всички свои действия. Ако все още са способни да се противопоставят на напътствията на Светия Дух или ако упорито следват свои собствени идеи и правят неща според собственото си въображение, то техните действия ще представляват изключително сериозно опълчване срещу Бог. Честото обръщане на гръб на просветлението и напътствието на Светия Дух ще ги отведе до задънена улица. Ако изгубят делото на Светия Дух, то те няма да могат да работят; и дори ако някак успеят да работят, те нищо няма да постигнат. Това са двата основни принципа, които водачите и работниците трябва да следват в работата си: първият е да изпълняват задълженията си като точно се придържат към работните подредби от Горното и действат според принципите, изложени от Горното; а вторият е да следват напътствията на Светия Дух, който е вътре в тях. След като усвоят тези два принципа, те ще допускат по-малко грешки в работата си. Вашият опит в църковна работа все още е малък и докато работите, той силно ще се влияе от личните ви идеи. Понякога можете да не разбирате просветлението или напътствията, идващи от Светия Дух вътре във вас; понякога ще изглежда, че ги разбирате, но вероятно ще ги пренебрегнете. Вие винаги мислите и си представяте нещата по човешки начин, действате така, както сметнете за добре, без изобщо да се съобразявате с намеренията на Светия Дух. Извършвате работата си единствено и само според личните си идеи и напълно загърбвате просветлението, идващо от Светия Дух. Това се случва често. Вътрешните напътствия, идващи от Светия Дух, не са трансцедентални; те всъщност са нормално явление. Тоест в дълбините на сърцата си вие знаете, че едно действие е правилно и че то е най-добрият подход. Тази мисъл всъщност е доста ясна; тя не се е появила след размишления и понякога самите вие не разбирате защо трябва да постъпите така. Често това е именно просветлението, идващо от Светия Дух. Това най-често се случва на хора с опит. Светият Дух те напътства към най-доброто действие. То не е нещо, за което мислиш, а по-скоро усещане в сърцето, което те кара да осъзнаеш, че това е най-добрият начин да го направиш, и без да знаеш защо, на теб ти е приятно да го направиш така. Може би идва от Светия Дух. Идеите на човека често идват от мисленето и премислянето и всички са повлияни от упоритото следване на неговите желания. Хората винаги мислят каква полза и какви предимства ще получат. Всяко действие, което решат да предприемат, съдържа в себе си тези неща. В напътствието от Светия Дух обаче никога няма такова влияние. Необходимо е да се обръща повишено внимание на напътствията или просветленията от Светия Дух. Човек трябва много да внимава, за да ги схване — особено по важни теми. Хората, които обичат да използват мозъка си и да действат, водени от собствените си идеи, са най-склонни да пропуснат такова напътствие или просветление. Адекватните водачи и работници познават делото на Светия Дух, непрекъснато са загрижени за него, покоряват се на Светия Дух, имат сърца, изпълнени с боязън от Бог, съзнават Божията воля и неуморно търсят истината. За да удовлетворяваш Бог и да свидетелстваш подобаващо за Него, трябва често да размишляваш над своите мотиви и неподобаващото изпълнение на своите задължения и после да се опиташ да видиш каква част от работата ти е продиктувана от човешки идеи, каква част е породена от просветление от Светия Дух и каква част е в съответствие с Божието слово. Трябва непрекъснато и при всички обстоятелства да размишляваш дали думите и делата ти отговарят на истината. Ако прилагаш често този подход, ще намериш верния начин, по който да служиш на Бог. За да успееш да служиш на Бог по начин, който отговаря на Неговите намерения, е необходимо да познаеш същността на истината. Едва когато разберат истината, хората са способни да различават и осъзнават кое произтича от техните собствени идеи и кое от човешките мотиви. Способни са да разпознаят човешката поквара, а също и какво означава да действаш в съгласие с истината. Само след като могат да правят тази разлика, може да се гарантира, че са способни да прилагат истината на практика и да действат изцяло в съответствие с Божията воля. Не е възможно хората да проявяват проницателност, без да разбират истината. Възможно е цял живот човек с объркано мислене да вярва в Бог, без да узнае какво означава да бъде разкрита собствената му поквареност или какво означава да се противопостави на Бог, защото той не разбира истината. В ума му тази мисъл дори не съществува. Истината е непостижима за твърде нискокачествените хора. Независимо как разговаряш с тях за нея, те продължават да не разбират. Такива хора имат объркано мислене. Хората с объркано мислене не могат да свидетелстват за Бог с вярата си, те могат само да положат малко труд. За да изпълняват добре своите задължения, водачите и работниците не бива да са с твърде лошо качество. Те трябва поне да разбират духовните неща и да ги схващат правилно, така че да могат лесно да разбират истината и да я практикуват. Житейският опит на някои хора е твърде ограничен, така че те понякога разбират истината по изопачен начин и са склонни да правят грешки. Когато разбирането им е изопачено, те не са готови за задачата да практикуват истината. Когато разбирането им е изопачено, те са склонни да следват правила, а когато следват правила, е лесно да правят грешки и те не са годни да практикуват истината. Когато разбирането е изопачено, е и лесно да бъдеш измамен и използван от антихристите. Ето защо изопаченото разбиране може да доведе до множество грешки. В резултат хората не само не ще успяват да изпълняват добре задълженията си, но и лесно могат да се отклонят, което вреди на навлизането в живота на Божиите избраници. Каква стойност имат хората, които изпълняват така своите задължения? Те просто нарушават и смущават работата на църквата. Впрочем от тези провали трябва да се извлекат някои уроци. За да изпълняват работата, която Бог им е поверил, е необходимо водачите и работниците да схванат следните два принципа: при изпълняване на дълга си стриктно да се придържат към работните подредби от Горното и да внимават и да се подчиняват на всяко напътствие от Светия Дух в съответствие със словото Божие. Само когато тези два принципа бъдат схванати, работата им може да бъде резултатна и Божията воля ще бъде удовлетворена.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Ежедневни Божии слова Откъс 388

Петър се опитваше да опознае себе си и да види онова, което беше разкрито в него чрез облагородяването на Божиите слова и в различните изпитания, които Бог му беше дал. Когато наистина започна да разбира себе си, Петър осъзна колко дълбоко покварени са хората, колко безполезни и недостойни са да служат на Бог и че не заслужават да живеят пред Бог. Тогава Петър падна по очи пред Бог. След като беше преживял толкова много, Петър в крайна сметка осъзна, че: „Познаването на Бог е най-ценното нещо. Ако бях умрял, преди да го опозная, щеше да е много жалко. Познаването на Бог е най-важното, най-значимото нещо, което съществува. Ако човек не познава Бог, тогава той не заслужава да живее, той е същият като животните и не притежава живот“. Когато опитът на Петър стигна до този етап, той вече беше опознал собствената си природа и беше придобил сравнително добро разбиране за нея. Макар че може би нямаше да може да го обясни толкова ясно, колкото биха могли да го направят хората днес, Петър наистина беше достигнал това състояние. Следователно вървенето по пътя на търсенето на истината и постигането на усъвършенстване от Бог изисква познаване на собствената природа от вътрешността на Божиите слова, както и разбиране на различните аспекти на собствената природа и точното описание с ясни и прости думи. Само това е истинско познаване на самия себе си и само по този начин ще сте постигнали резултата, който Бог изисква. Ако твоето знание все още не е достигнало този етап, но твърдиш, че познаваш себе си, и казваш, че си придобил живот, тогава не се ли просто хвалиш? Ти не познаваш себе си, нито знаеш какво си пред Бог, дали наистина си изпълнил стандартите на човешко същество, или колко сатанински елементи все още имаш вътре в себе си. Ти не си наясно на кого принадлежиш и нямаш дори себепознание, така че как можеш да притежаваш разум пред Бог? Когато Петър се стремеше към живота, той се съсредоточи върху разбирането на самия себе си и върху преобразяването на нрава си в хода на своите изпитания и полагаше усилия да познае Бог. В края на краищата, той си мислеше: „Хората трябва да търсят разбиране за Бог в живота. Познаването Му е най-важното нещо. Ако не познавам Бог, няма да мога да почивам в мир, когато умра. Едва когато го опозная, ако Бог направи така, че да умра, тогава бих се почувствал най-доволен. Няма да се оплаквам ни най-малко и целият ми живот ще бъде осъществен“. Петър не можа да постигне това ниво на разбиране или да достигне този етап веднага след като започна да вярва в Бог. Вместо това той премина през много изпитания. Неговият опит трябваше да достигне определен етап и той трябваше напълно да разбере себе си, преди да усети стойността на познаването на Бог. Следователно пътят, по който Петър пое, беше пътят на стремежа към истината и на придобиването на живот и усъвършенстване. Това беше основният аспект, върху който се фокусираше неговата конкретна практика.

Във вашата вяра в Бог по какъв път вървите сега? Ако, за разлика от Петър, ти не търсиш живот, разбиране за себе си и познаване на Бог, то ти не вървиш по пътя на Петър. В днешно време повечето хора са в такова състояние: за да придобия благословии, трябва да отдам всичко на Бог и да платя цена за Него. За да придобия благословии, трябва да изоставя всичко заради Бог, трябва да извърша това, което Той ми е възложил, и трябва да изпълня добре дълга си. Това състояние е доминирано от намерението за получаване на благословии, което е пример за отдаване на всичко за Бог изцяло с цел получаване на награди от Него и получаване на корона. Такива хора нямат истината в сърцата си и е сигурно, че тяхното разбиране се състои от няколко думи от учение, които те демонстрират навсякъде, където отидат. Това е пътят на Павел. Вярата на такива хора е акт на постоянно усилие и дълбоко в себе си те чувстват, че колкото повече правят, толкова повече то ще доказва верността им към Бог, че колкото повече правят, толкова повече Той със сигурност ще бъде удовлетворен, и че колкото повече правят, толкова повече ще заслужават да им бъде дадена корона пред Бог и толкова по-големи ще бъдат благословиите, които ще получат. Те мислят, че ако могат да понесат страдание, да проповядват и да умрат за Христос, ако могат да жертват собствения си живот и ако могат да изпълнят всички задължения, които Бог им е възложил, тогава те ще бъдат онези, които ще получат най-големите благословии и със сигурност ще им бъдат дадени корони. Точно това е, което Павел си представяше и търсеше. Това е точният път, по който той вървеше, и под ръководството на такива мисли работеше, за да служи на Бог. Тези мисли и намерения не произхождат ли от сатанинска природа? Това е съвсем като светските хора, които вярват, че, докато са на земята, трябва да се стремят към знанието и че след като го получат, те могат да се откроят от тълпата, да станат длъжностни лица и да имат статус. Те смятат, че след като имат статус, могат да реализират амбициите си и да доведат бизнеса и семейните си практики до определено ниво на просперитет. Нима всички неверници не вървят по този път? Тези, които са доминирани от тази сатанинска природа, могат да бъдат само като Павел във вярата си. Те мислят: „Трябва да отхвърля всичко, за да отдам всичко на Бог. Трябва да бъда верен пред Бог и в крайна сметка ще получа големи награди и големи корони“. Това е същото отношение като това на светските хора, които се стремят към светски неща. Те изобщо не са различни и са подчинени на една и съща природа. Когато хората имат този вид сатанинска природа, в светския живот те ще се стремят да получат познание, знания, статус и да се откроят от тълпата. Ако вярват в Бог, те ще се стремят да получат големи корони и големи благословии. Ако хората не следват истината, когато вярват в Бог, те със сигурност ще поемат по този път. Това е непроменим факт, това е естествен закон. Пътят, по който поемат хората, които не следват истината, е диаметрално противоположен на този на Петър. На кой път се намирате всички вие в момента? Въпреки че може да не си планирал да поемеш по пътя на Павел, твоята природа е разпоредила да вървиш по този път и ти вървиш в тази посока въпреки себе си. Въпреки че искаш да поемеш по пътя на Петър, ако не си наясно как да направиш това, тогава ще поемеш по пътя на Павел неволно: това е реалността на ситуацията. Как точно трябва човек да върви по пътя на Петър в наши дни? Ако не си в състояние да различиш пътищата на Петър и Павел, или ако изобщо не си запознат с тях, тогава, колкото и да твърдиш, че вървиш по пътя на Петър, тези твои думи са просто празни. Първо, трябва да имаш ясна представа за това какъв е пътят на Петър и какъв е пътят на Павел. Едва когато наистина разбереш, че пътят на Петър е пътят на стремежа към живота и е единственият път към съвършенството, ще можеш да вървиш по пътя на Петър, да се стремиш, както той се стремеше, и да практикуваш принципите, които той практикуваше. Ако не разбираш пътя на Петър, тогава пътят, по който поемаш, със сигурност ще бъде този на Павел, защото за теб няма да има друг път — няма да имаш избор по този въпрос. На хората, които не разбират истината и които не са в състояние да се стремят към нея, ще им бъде трудно да вървят по пътя на Петър, дори и да имат решителност. Може да се каже, че това е Божията благодат и издигане, че сега Той ви е разкрил пътя към спасението и усъвършенстването. Той е, който ви води по пътя на Петър. Без Божието ръководство и просветление никой не би могъл да поеме по пътя на Петър и единственият избор би бил да тръгне по пътя на Павел, следвайки стъпките на Павел към унищожение. Тогава Павел не мислеше, че е погрешно да върви по този път — той напълно вярваше, че това е правилно. Той не спечели истината и по-конкретно не претърпя промяна в нрава. Той вярваше твърде много в себе си и мислеше, че няма ни най-малък проблем да вярва по този начин. Той продължаваше напред, изпълнен със самочувствие и с най-голяма самоувереност. В крайна сметка той никога не се осъзна. Той все още мислеше, че за него животът е Христос. Така Павел продължи по този път до самия край и, докато в крайна сметка си получи наказанието, всичко беше свършило за него. Пътят на Павел не включваше опознаването на себе си, още по-малко стремеж към промяна в нрава. Той никога не анализира собствената си природа, нито придоби познание за това, което представляваше. Той просто знаеше, че е бил главният виновник за преследването на Исус. Но той нямаше ни най-малко разбиране за собствената си природа и, след като завърши делото си, Павел почувства, че живее като Христос и че трябва да бъде възнаграден. Делото, което Павел извърши, беше просто труд, положен за Бог. Лично Павел, макар че получи някои откровения от Светия Дух, не беше придобил никаква истина или живот. Затова, вместо да бъде спасен от Бог, той беше наказан от Него. Защо се казва, че пътят на Петър е пътят към усъвършенстването? Това е така, защото в практиката на Петър той постави специален акцент върху живота, върху търсенето на Бог и върху опознаването на самия себе си. Чрез преживяването на Божието дело той опозна себе си, придоби разбиране за покварените състояния на човека, научи за собствените си недостатъци и откри най-ценното нещо, към което хората трябва да се стремят. Той беше способен искрено да обича Бог, научи как да се отплаща на Бог, придоби истина и притежаваше реалността, която Бог изисква. От всички неща, които Петър каза по време на своите изпитания, може да се види, че той наистина беше човекът с най-голямото разбиране на Бог. Тъй като стигна до разбирането на толкова много истини от Божиите слова, неговият път ставаше все по-ярък и все повече съответстваше на Божията воля. Ако Петър не притежаваше тази истина, тогава пътят, по който пое, нямаше да може да бъде толкова правилен.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да вървим по пътя на Петър“)

Ежедневни Божии слова Откъс 389

Петър Ми бе верен в продължение на много години, но и за миг не възнегодува и не се оплака; дори и Йов не му беше равен, а всичките светци през вековете бяха далеч по-недостойни от Петър. Той не само се стремеше да Ме опознае, а Ме опозна във време, когато Сатана осъществяваше измамните си кроежи. Това мотивира Петър да Ми служи дълги години, винаги съгласно Моята воля. Затова остана извън властта на Сатана. Петър си взе поуки от съдбата на Йов, но същевременно ясно виждаше неговите недостатъци. При все че вярата на Йов бе изключително силна, на него му липсваха познания по въпросите от духовната сфера и затова изрече доста думи, несъответстващи на действителността; това показва, че знанията на Йов бяха повърхностни и неспособни да достигнат съвършенство. Затова Петър неизменно се съсредоточаваше върху това да добие усет за духовното и винаги наблюдаваше внимателно динамиката в духовния свят. В резултат, той не само успя да потвърди някои от желанията Ми, но и доби известно знание за сатанинските измамни козни. Поради това Петровото познание за Мен надхвърля знанията на всеки друг през вековете.

Съдейки по опита на Петър виждаме, че човеците трябва внимателно да се вгледат в душите си, ако желаят да Ме опознаят. Не искам външно да Ми „посвещаваш“ нищо: това е от второстепенно значение. Ако не Ме познаваш, цялата вяра, любов и преданост, за които говориш, са просто илюзии, сапунени мехури и ти със сигурност ще се превърнеш в самохвалко, който се врича в Мен, но не познава себе си. В такъв случай отново ще попаднеш в мрежите на Сатана и не ще можеш да се освободиш от тях; ще станеш син на погибелта и обект на унищожение. Ако обаче си хладен и безчувствен към словото Ми, ти без съмнение се опълчваш срещу Мен. Това е безспорно и те съветвам да погледнеш през вратата на духовния свят към множеството разнообразни духове, които съм подложил на наказание. Кой от тях, като слушаше словото Ми, не остана бездеен, равнодушен и не приемащ? Кой не посрещна с откровено неверие Моите думи? Колцина от тях не се опитаха да намерят слабости в изреченото от Мен? Колко от тях не злоупотребиха със словото Ми, ползвайки го като „ръкопашно оръжие“, с което да се „предпазят“? За тях Моите думи не бяха път към опознаването Ми, а просто залъгалки, с които да се забавляват. Нима така не се опълчиха директно против Мен? Кое е словото Ми? Кой е Духът Ми? Задавал съм ви тези въпроси неведнъж, но дали сте достигнали по-висше и по-ясно прозрение за тях? Дали сте ги преживели истински? Отново ви напомням: не опознаете ли словото Ми, не го ли приемете и не го ли практикувате, неизбежно ще се превърнете в обект на наказанието Ми! Със сигурност ще се превърнете в жертви на Сатана!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 8“)

Ежедневни Божии слова Откъс 390

При все че много хора вярват в Бог, малцина разбират какво означава вярата в Него и какво трябва да правят, за да спазват Божията воля. Причината е, че макар и думата „Бог“ и фрази като „Божието дело“ да са им познати, те не познават Бог, а още по-малко делото Му. Тогава няма нищо чудно, че непознаващите Бог са объркани във вярата си в Него. Хората не приемат сериозно вярата в Бог и това се дължи изцяло на факта, че тя им е твърде чужда, твърде непозната. Затова и не успяват да изпълнят Божиите изисквания. Иначе казано, щом не познават Бог и не познават Неговото дело, те не са годни за целите Му, а още по-малко са способни да удовлетворят волята Му. „Вярата в Бог“ е убеждение, че има Бог — това е най-опростената идея по отношение на вярата в Него. При това убеждението, че има Бог, не е равносилно на искрена вяра в Бог, а е по-скоро просто вярване с подчертан религиозен оттенък. Истинската вяра в Бог означава следното: вярвайки, че цялото мироздание е в Божията власт, човек изживява словото Му и делото Му, пречиства се от порочния си нрав, изпълнява Божията воля и опознава Бог. Само тази духовна пътека може да се нарече „вяра в Бог“. Хората обаче често приемат вярата в Бог като елементарно и разтегливо понятие. Онези, които вярват в Бог по този начин, са далеч от смисъла на вярата и дори и да са вярващи докрай, те никога не ще се сдобият с Божието одобрение, защото са поели по грешен път. До ден днешен някои изповядват вярата си в Него съгласно думи и кухи доктрини. Те не знаят, че са лишени от същността на вярата в Бог и че не са достойни за Неговото одобрение, но въпреки това отправят към Него молитви за избавление и благодат. Нека поспрем за миг, да укротим сърцата си и да се запитаме: възможно ли е вярата в Бог да е най-лесното нещо на света? Възможно ли е вярата в Него да не е нищо повече от приемане на обилната Божия благодат? Дали тези, които вярват в Бог, без да Го познават, или тези, които вярват в Него, но Му се противопоставят, наистина са в състояние да изпълняват волята Му?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Ежедневни Божии слова Откъс 391

Какво е спечелил човекът, след като е повярвал в Бог? Какво си научил за Бог? Колко те е променила вярата ти в Бог? Днес всички вие знаете, че вярата на човек в Бог не служи единствено за спасение на душата и благополучие на плътта, нито пък за обогатяване на живота на хората чрез любов към Бог и т.н. В този смисъл, ако обичаш Бог заради благополучието на плътта или моментното удоволствие, тогава, дори и накрая любовта ти към Него да достигне своя връх и да не желаеш нищо повече, тази любов, която търсиш, все пак е лъжовна и не е угодна на Бог. Тези, които използват любовта към Бог, за да обогатят скучното си съществуване и да запълнят празнотата в сърцата си, са хора, които са алчни за лесен живот, а не такива, които наистина се стремят да обичат Бог. Подобна любов е принудителна, тя е стремеж към душевна наслада и Бог няма нужда от нея. Тогава каква точно е твоята любов? Каква е причината да обичаш Бог? Колко истинска любов към Бог има в теб днес? Любовта на повечето от вас е като тази, спомената по-горе. Такава любов може само да поддържа статуквото; тя не може да е непреходна, нито да пусне корени в човека. Тя е като цвете, което цъфти и увяхва, без да дава плод. С други думи, след като веднъж си обикнал Бог по такъв начин, ако няма кой да те поведе по пътя напред, ти ще рухнеш. Ако обичаш Бог само през времето на любов към Бог, но след това нравът ти спрямо живота не се променя, тогава няма да можеш да се измъкнеш изпод булото на влиянието на тъмнината и пак няма да можеш да се освободиш от оковите на Сатана и неговото лукавство. Такива хора не могат да бъдат напълно спечелени от Бог; в крайна сметка техният дух, душа и тяло пак ще принадлежат на Сатана. В това няма никакво съмнение. Всички онези, които не могат да бъдат напълно спечелени от Бог, ще се върнат там, където са били първоначално, т.е. обратно при Сатана, и ще слязат в езерото от огън и жупел, за да приемат следващата стъпка от Божието наказание. Спечелените от Бог са тези, които са се отрекли от Сатана и са избягали от неговата власт. Те със сигурност са причислени към народа на Царството. Така се създава народът на Царството. Желаеш ли да станеш такъв човек? Желаеш ли да бъдеш спечелен от Бог? Желаеш ли да избягаш от властта на Сатана и да се върнеш при Бог? Сега на Сатана ли принадлежиш или се причисляваш към народа на Царството? Тези въпроси би трябвало вече да са изяснени и да не се нуждаят от допълнителни разяснения.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Каква гледна точка трябва да имат вярващите“)

Ежедневни Божии слова Откъс 392

В миналото мнозина са търсели с необуздани амбиции и идеи, а тези търсения са били породени от собствените им надежди. Нека засега оставим настрана тези въпроси; това, което е от ключово значение в този момент, е да се намери такава практика, която ще позволи на всеки от вас да поддържа нормално състояние пред Бог и постепенно да се освободи от оковите на сатанинското влияние, така че да бъде спечелен от Бог и да живее на земята според Неговите изисквания. Само така вие можете да осъществите Божиите намерения. Много хора вярват в Бог, но не знаят нито какво иска Бог, нито какво иска Сатана. Те са объркани в своята вяра, просто се носят по течението и никога не са водили нормален християнски живот; нещо повече, никога не са имали нормални междуличностни отношения, още по-малко нормални отношения с Бог. От това се вижда, че трудностите и недостатъците на хората, както и другите фактори, които могат да попречат на Божията воля, са много. Това е достатъчно, за да се докаже, че човекът все още не е поел по правилния път на вярата в Бог, нито пък е навлязъл в реалния опит на човешкия живот. И така, какво означава да поемеш по правилния път на вярата в Бог? Да поемеш по правилния път означава винаги да можеш да успокоиш сърцето си пред Бог и да имаш нормално общение с Него, като постепенно осъзнаваш човешките недостатъци и бавно придобиваш по-дълбоко познание за Бог. По този начин духът ти всеки ден получава нови прозрения и новопросвещение; твоят копнеж расте, стремиш се да навлезеш в истината и всеки нов ден идва с нова светлина и ново разбиране. Като вървиш по този път, ти постепенно се освобождаваш от влиянието на Сатана и израстваш в своя живот. Такива хора са поели по правилния път. Оцени собствения си реален опит и се вгледай в пътя, който си следвал във вярата си: като съпоставиш това с описаното по-горе, смяташ ли, че вървиш по правилния път? В кои отношения си се освободил от оковите на Сатана и от неговото влияние? Ако все още не си поел по правилния път, значи връзките ти със Сатана не са прекъснати. Ако това е така, дали стремежът ти да обичаш Бог ще те доведе до любов, която е истинска, всеотдайна и чиста? Казваш, че любовта ти към Бог е непоколебима и искрена, но все още не си се освободил от оковите на Сатана. Това не е ли подигравка с Бог? Ако желаеш да постигнеш състояние, в което любовта ти към Бог е неподправена, и искаш да бъдеш напълно спечелен от Бог и причислен към народа на Царството, тогава първо трябва да тръгнеш по правилния път на вярата в Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Каква гледна точка трябва да имат вярващите“)

Ежедневни Божии слова Откъс 393

Общият проблем, който съществува сред всички хора, е, че разбират истината, но не успяват да я приложат на практика. Това е така, защото, от една страна, те не желаят да платят цената, а от друга, защото тяхната проницателност е твърде незадоволителна. Те не са в състояние да видят много от трудностите на ежедневния живот такива, каквито са, и не знаят как да практикуват правилно. Тъй като опитът на хората е твърде повърхностен, способностите им са твърде недостатъчни и степента, до която разбират истината, е ограничена, те са неспособни да разрешат трудностите, които срещат в ежедневието си. Те вярват в Бог само на думи и не са в състояние да Го приемат в ежедневието си. Тоест, Бог си е Бог, животът си е живот и сякаш хората нямат връзка с Бог в живота си. Така си мислят всички. Вярвайки в Бог по този начин, хората в действителност няма да бъдат спечелени и усъвършенствани от Него. Всъщност, не че Божието слово не е намерило пълно проявление, а по-скоро просто способността на хората да разбират е твърде недостатъчна. Може да се каже, че почти никой не действа според първоначалните Божии намерения. По-скоро вярата на хората в Бог е според собствените им намерения, религиозните представи, които са имали в миналото, и техния собствен начин на действие. Малцина са тези, които претърпяват трансформация след приемането на Божието слово и започват да действат в съответствие с Неговата воля. Вместо това те упорстват в погрешните си вярвания. Когато хората започнат да вярват в Бог, те го правят въз основа на конвенционалните правила на религията и живеят и взаимодействат с другите изцяло въз основа на собствената си философия за живот. Може да се каже, че това е така за девет от всеки десет души. Много малко са тези, които формулират друг план и обръщат нова страница, след като са започнали да вярват в Бог. Човечеството не е успяло да приеме Божието слово за истина или, приемайки го за истина, да го приложи на практика.

Да вземем например вярата в Исус. Независимо дали някой току-що беше започнал да вярва или вярваше от много дълго време, всички просто използваха талантите, които имат, и демонстрираха уменията, които притежават. Хората просто добавиха „вяра в Бог“, тези три думи, към обичайния си живот, но не направиха никакви промени в нрава си и вярата им в Бог не нарасна ни най-малко. Стремежът им не беше нито горещ, нито студен. Те не казаха, че ще се откажат от вярата си, но и не посветиха всичко на Бог. Те никога не заобичаха Бог истински, нито Му се подчиниха. Тяхната вяра в Бог беше смесица от истинско и фалшиво, те подхождаха към нея с едно отворено и едно затворено око и не бяха сериозни в практикуването на вярата си. Те продължиха в такова състояние на заблуда и в крайна сметка умряха объркани. Какъв е смисълът от всичко това? Днес, за да вярваш в практическия Бог, трябва да поемеш по правия път. Ако вярваш в Бог, трябва не само да търсиш благословии, но и да Го обичаш, и да Го познаваш. Чрез Неговото просветление, чрез твоите собствени индивидуални стремежи можеш да се храниш и поиш от Неговото слово, да постигнеш истинско разбиране за Бог и да имаш истинска любов към Него, извираща от дълбините на сърцето ти. С други думи, когато любовта ти към Бог е най-истинска и никой не може да я унищожи или да ѝ попречи, в този момент си на прав път относно вярата ти в Бог. Това доказва, че принадлежиш на Бог, защото сърцето ти вече е Божие притежание и нищо друго не може да те завладее. Чрез твоя опит, чрез цената, която си платил, и чрез Божието дело ти си в състояние да развиеш доброволна любов към Бог — и когато го направиш, ще се освободиш от влиянието на Сатана и ще заживееш в светлината на Божието слово. Само когато си се освободил от влиянието на тъмнината, може да се каже, че си придобил Бог. Във вярата си в Бог трябва да се стремиш към тази цел. Това е задължение на всеки от вас. Никой от вас не бива да се задоволява със сегашното състояние на нещата. Не може да имаш две мнения по отношение на Божието дело, нито да се отнасяш към него лекомислено. Трябва да мислиш за Бог във всяко отношение и по всяко време, и да правиш всичко заради Него. И винаги, когато говориш или действаш, трябва да поставяш интересите на Божия дом на първо място. Само така можеш да бъдеш човек според Божието сърце.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 394

Най-голямата грешка на хората по отношение на вярата им в Бог е, че вярват само на думи, а Бог напълно отсъства от ежедневието им. Всички хора наистина вярват в съществуването на Бог, но Бог не е част от ежедневието им. Устите им изричат много молитви към Бог, но Той заема малко място в сърцата им и затова ги изпитва отново и отново. Тъй като хората са нечисти, Бог няма друга алтернатива, освен да ги подложи на изпитания, за да се засрамят и да опознаят себе си в тези изпитания. В противен случай хората ще се превърнат в потомци на архангела и ще стават все по-покварени. В процеса на своята вяра в Бог всеки човек отхвърля много от личните си намерения и цели под Божието непрестанно пречистване. В противен случай Бог нямаше да може да използва никого и да върши в хората необходимото Си дело. Бог първо пречиства хората и посредством този процес те могат да опознаят себе си и Бог може да ги промени. Само тогава Бог влага живота Си в тях и само така сърцата им могат да бъдат напълно обърнати към Него. Затова казвам, че да вярваш в Бог не е толкова просто, колкото твърдят хората. Според Бог, ако имаш само знание, но не живееш според Неговото слово и ако се ограничиш единствено до собственото си знание, но не практикуваш истината или не живееш според Божието слово, то това е доказателство, че все още нямаш боголюбиво сърце, и показва, че то не Му принадлежи. Човек може да познае Бог, като повярва в Него: това е крайната цел и е целта на човешкия стремеж. Трябва да положиш усилия да живееш според Божиите думи, така че те да могат да се осъществят на практика. Ако имаш само доктринално познание, то вярата ти в Бог няма да доведе до нищо. Единствено, ако едновременно практикуваш и живееш според Неговото слово, твоята вяра може да се счита за пълна и в съответствие с Божията воля. По този начин много хора могат да говорят за дълбоки знания, но в момента на смъртта им очите им се пълнят със сълзи и те се мразят за това, че са пропилели цял един живот и са доживели до дълбока старост напразно. Те просто разбират доктрините, но не могат да приложат истината на практика или да свидетелстват за Бог. Вместо това те просто тичат насам-натам, заети като пчели, и едва на ръба на смъртта най-накрая осъзнават, че им липсва истинско свидетелство и че изобщо не познават Бог. А не е ли твърде късно? Защо не изживееш мига и не се стремиш към истината, която обичаш? Защо да чакаш до утре? Ако, докато си жив, не страдаш за истината или не се стремиш да я постигнеш, не смяташ ли, че може да съжаляваш в предсмъртния си час? Ако е така, тогава защо вярваш в Бог? В действителност има много неща, в които хората, ако положат дори най-малкото усилие, могат да приложат истината на практика и по този начин да задоволят Бог. Само защото сърцата на хората са винаги обладани от демони, те не могат да действат в името на Бог и постоянно бързат заради плътта си, без никакъв смисъл в крайна сметка. Поради тази причина хората постоянно са измъчвани от проблеми и трудности. Не са ли това мъченията на Сатана? Не е ли това покварата на плътта? Не бива да се опитваш да заблуждаваш Бог с празни думи. Вместо това трябва да предприемеш осезаеми действия. Не се заблуждавай — какъв би бил смисълът от това? Какво би спечелил, ако живееш заради плътта си и се бориш за печалба и слава?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 395

Сега вие трябва да се стремите да станете Божият народ и да започнете пълното навлизане в правилния път. Да сте Божият народ означава да влезете в Епохата на царството. Днес вие официално започвате да навлизате в обучението на царството и в бъдеще животът ви ще престане да бъде толкова ленив и небрежен, колкото беше преди; ако живеете по този начин, е невъзможно да постигнете стандартите, които Бог изисква от вас. Ако не чувстваш никаква неотложност, това показва, че нямаш желание да се усъвършенстваш, че твоят стремеж е неясен и объркан и че не си способен да изпълняваш Божията воля. Навлизането в обучението на царството е началото на живота на Божия народ — готов ли си да приемеш такова обучение? Готов ли си да изпиташ чувство за неотложност? Готов ли си да живееш под Божията дисциплина? Готов ли си да живееш с Божието порицание? Когато Божиите думи те застигнат и те изпитат, как ще постъпиш? И какво ще направиш, когато се сблъскаш с всички факти? В миналото не бяхте съсредоточени върху живота, а днес трябва да се съсредоточите върху това да навлезете в живота реалност и да се стремите към промени в житейския си нрав. Това е, което трябва да бъде постигнато от хората на царството. Всички, които са Божият народ, трябва да притежават живот, да приемат обучението на царството и да се стремят да променят своя житейски нрав. Това изисква Бог от хората на царството.

Божиите изисквания към хората на царството са следните:

1. Те трябва да приемат Божиите поръчения. Това означава, че трябва да приемат всички слова, изречени в Божието дело от последните дни.

2. Те трябва да навлязат в обучението на царството.

3. Те трябва да се стремят сърцата им да бъдат докоснати от Бог. Когато сърцето ти се е обърнало напълно към Бог и имаш нормален духовен живот, ще живееш в царството на свободата, което означава, че ще живееш под грижите и закрилата на Божията любов. Само когато живееш под грижите и закрилата на Бог, ти ще Му принадлежиш.

4. Те трябва да бъдат спечелени от Бог.

5. Те трябва да се превърнат в проявление на Божията слава на земята.

Тези пет точки са Моите поръчения за вас. Думите Ми са отправени към Божия народ и ако не желаеш да приемеш тези поръчения, Аз няма да те принуждавам — но ако наистина ги приемеш, ще можеш да вършиш Божията воля. Днес вие започвате да приемате Божиите поръчения и се стремите да станете хора на царството и да постигнете стандартите, които се изискват, за да бъдете хора на царството. Това е първата стъпка от навлизането. Ако желаеш да вършиш изцяло Божията воля, трябва да приемеш тези пет поръчения и ако успееш да ги изпълниш, ще бъдеш според Божието сърце и със сигурност отлично ще послужиш на Бог. Това, което има решаващо значение днес, е да навлезеш в обучението на царството. Навлизането в обучението на царството включва духовния живот. Преди не се говореше за духовен живот, но днес, когато започваш да навлизаш в обучението на царството, ти официално навлизаш в духовния живот.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки“)

Ежедневни Божии слова Откъс 396

Какъв живот е духовният живот? Духовният живот е този, в който сърцето ти е изцяло обърнато към Бог и може да се съобразява с Божията любов. Това е живот, в който живееш в Божиите думи и нищо друго не занимава сърцето ти, можеш да разбираш Божията воля днес и си воден от настоящата светлина на Светия Дух, за да изпълниш дълга си. Духовният живот е именно този между човека и Бог. Ако не можеш да следваш светлината на днешния ден, значи твоята връзка с Бог е отслабнала — може дори да е прекъсната — и ти нямаш нормален духовен живот. Нормалната връзка с Бог е изградена върху основата на приемането на Божиите слова днес. Имаш ли нормален духовен живот? Имаш ли нормална връзка с Бог? Следваш ли действието на Светия Дух? Ако днес можеш да следваш светлината на Светия Дух и можеш да разбираш Божията воля в Неговите слова и да навлизаш в тези слова, значи си човек, който следва потока на Светия Дух. Ако не следваш потока на Светия Дух, тогава несъмнено си някой, който няма стремеж към истината. Светият Дух няма никаква възможност да действа в онези, които нямат желание да се усъвършенстват, и в резултат на това такива хора никога не успяват да мобилизират силите си и винаги са пасивни. Следваш ли потока на Светия Дух днес? В потока на Светия Дух ли си? Излезе ли от пасивното състояние? Всички хора, които вярват в Божиите слова, които приемат Божието дело като основа и следват светлината на Светия Дух днес — всички те са в потока на Светия Дух. Ако вярваш, че Божиите слова са недвусмислено верни и правилни, и ако вярваш в тях, независимо какво казва Той, тогава си човек, който се стреми да навлезе в Божието дело, и така ти изпълняваш Божията воля.

За да навлезеш в потока на Светия Дух, трябва да имаш нормална връзка с Бог и първо да се освободиш от пасивното си състояние. Някои хора винаги следват тълпата и сърцата им се отклоняват твърде далеч от Бог; такива хора нямат желание да се усъвършенстват, а стандартите, към които се стремят, са твърде ниски. Божията воля повелява само да се стремим да обичаме Бог и да бъдем спечелени от Бог. Има хора, които използват само съвестта си, за да се отплатят за Божията любов, но това не може да отговаря на Божията воля; колкото по-високи са стандартите, към които се стремиш, толкова повече те ще са в хармония с Божията воля. Човек, който е нормален и който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане част от Божия народ, — това е вашето истинско бъдеще и живот, който има изключително голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да вършите Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има изключително значение. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да водят живот, който има изключително значение: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл. Тъй като сте избрани от Бог и сте издигнати от Него, а също и поради Божията любов към вас, вие сте разбрали какво е истинският живот — този, който има изключителна стойност — и знаете как да го изживеете. Това е така не защото вашият стремеж е добър, а поради Божията благодат; Бог беше този, който отвори очите на вашия дух, и Божият Дух е този, който докосна сърцето ви, давайки ви щастието да застанете пред Него. Ако Божият Дух не ви беше просветил, вие нямаше да можете да видите какво е прекрасното в Бог и нямаше да можете да Го обичате. Сърцата на хората са обърнати към Бог само защото Божият Дух ги е докоснал. Понякога, когато се наслаждавате на Божиите слова, вашият дух се вълнува и вие чувствате, че не можете да не обичате Бог, че във вас има голяма сила и че няма нищо, което да не можете да оставите настрана. Ако се чувстваш така, значи си докоснат от Божия Дух и сърцето ти изцяло се е обърнало към Бог; тогава ще се помолиш на Бог и ще кажеш: „О, Боже! Ние наистина сме предопределени и избрани от Теб. Твоята слава ми вдъхва гордост и чувството да бъда един от Твоя народ е прекрасно. Ще дам всичко от себе си и съм готов да пожертвам всичко, за да върша Твоята воля, и ще посветя усилията през целия си живот на Теб“. Когато се молиш по този начин, в сърцето ти ще има безкрайна любов и истинско покорство към Бог. Имал ли си някога подобно преживяване? Ако хората често са докосвани от Божия Дух, те са особено склонни да се посветят на Бог в своите молитви: „О, Боже! Искам да видя Твоя ден на слава и искам да живея за Теб — нищо не е по-достойно или смислено от това да живея за Теб и нямам никакво желание да живея за Сатана и плътта. Ти ме издигаш, като ми даваш възможност да живея за Теб днес“. Когато се молиш по този начин, ще почувстваш, че неизбежно отдаваш сърцето си на Бог, че трябва да спечелиш Бог и че не би искал да умреш, без да си спечелил Бог, докато си жив. След като кажеш такава молитва, в теб ще се появи неизчерпаема сила и ти няма да знаеш откъде идва; в сърцето си ще имаш безкрайна енергия и ще почувстваш, че Бог е толкова прекрасен и че си заслужава да бъде обичан. Това е моментът, в който ще си докоснат от Бог. Всички, които са имали такова преживяване, са били докоснати от Бог. За тези, които често са докосвани от Бог, настъпват промени в живота; те могат да вземат решения и са готови напълно да спечелят Бог; боголюбивите им сърца са относително силни и сърцата им са се обърнали напълно към Бог; тези хора не се съобразяват със семейството, света, затрудненията или бъдещето си и са готови да посветят целия си живот на Бог. Всички, които са докоснати от Божия Дух, са хора, които се стремят към истината и имат надеждата да бъдат доведени до съвършенство от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки“)

Ежедневни Божии слова Откъс 397

Когато следвате Бог, най-важното е всичко да бъде в съответствие с Божиите слова днес: Независимо дали се стремиш да навлезеш в живота или да изпълняваш Божията воля, днес всичко трябва да бъде съсредоточено около Божиите слова. Ако твоето общуване и стремежите, които имаш, не са съсредоточени около Божиите слова днес, тогава ти си чужд на Божиите слова и си напълно лишен от действието на Светия Дух. Това, което Бог иска, са хора, които следват Неговите стъпки. Независимо колко прекрасно и чисто е това, което си разбрал преди, Бог не го иска и ако не можеш да оставиш тези неща настрана, те ще бъдат огромна пречка за твоето навлизане в бъдеще. Всички, които могат да следват сегашната светлина на Светия Дух, са благословени. Хората от миналите векове също са вървели по стъпките на Бог, но не са могли да ги следват до днес; това е благословението на хората от последните дни. Тези, които могат да следват сегашното действие на Светия Дух и които могат да вървят по стъпките на Бог, така че да Го следват навсякъде, където Той ги води — това са хората, които са благословени от Бог. Тези, които не следват сегашното действие на Светия Дух, не са навлезли в делото на Божиите слова и колкото и да работят, колкото и да страдат, колкото и да се суетят, това не означава нищо за Бог и Той няма да ги похвали. Днес всички, които следват сегашните Божии слова, са в потока на Светия Дух; тези, които днес са чужди на Божиите слова, са извън потока на Светия Дух и за такива хора Бог няма похвали. Служба, която е откъсната от сегашните слова на Светия Дух, е служба на плътта и на представите и е невъзможно тя да бъде в съответствие с Божията воля. Ако хората живеят сред религиозни представи, те не могат да направят нищо, което да отговаря на Божията воля, и въпреки че служат на Бог, те служат сред своите фантазии и представи и са напълно неспособни да служат в съответствие с Божията воля. Тези, които не могат да следват действието на Светия Дух, не разбират Божията воля, а хора, които не разбират Божията воля, не могат да служат на Бог. Бог иска служба, която е по Неговото сърце; Той не иска служба на представите и плътта. Ако хората не могат да следват стъпките на действието на Светия Дух, тогава те живеят сред представи. Службата на такива хора прекъсва и смущава и такава служба противоречи на Бог. Така че онези, които не могат да следват стъпките на Бог, не са способни да служат на Бог; онези, които не могат да следват стъпките на Бог, със сигурност Му се противопоставят и не могат да съответстват на Бог. „Да следваш действието на Светия Дух“ означава да разбираш Божията воля днес, да можеш да действаш в съответствие със сегашните Божии изисквания, да можеш да се подчиняваш и да следваш днешния Бог и да навлизаш в съответствие с най-новите Божии слова. Само това може да бъде човек, който следва действието на Светия Дух и е в потока на Светия Дух. Такива хора могат не само да получават похвали от Бог и да Го виждат, но и да познават Божия нрав от най-новото Божие дело, да познават човешките представи и непокорство, както и природата и същността на човека, от най-новото Му дело; освен това те са способни постепенно да постигнат промени в своя нрав по време на службата си. Само такива хора могат да спечелят Бог и те действително са намерили истинския път. Тези, които са пропъдени чрез действието на Светия Дух, са хора, които не са способни да следват най-новото Божие дело и които се бунтуват срещу най-новото Божие дело. Тези хора открито се противопоставят на Бог, защото Бог е извършил нови дела и защото образът на Бог не е същият като този в техните представи — в резултат на това те открито се противопоставят на Бог и Го осъждат, поради което Бог ги намразва и отхвърля. Да се притежава знание за най-новото Божие дело не е лесно, но ако хората имат съзнанието да се подчиняват на Божието дело и да го търсят, тогава ще имат възможността да видят Бог и да получат най-новите напътствия на Светия Дух. Тези, които умишлено се противопоставят на Божието дело, не могат да получат просвещението на Светия Дух, нито Божието напътствие. Така че дали хората могат или не могат да получат най-новото Божие дело, зависи от Божията благодат, от техния стремеж и от техните намерения.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки“)

Ежедневни Божии слова Откъс 398

Всички, които могат да се подчиняват на сегашните слова на Светия Дух, са благословени. Не е важно какви са били преди или как е действал Светият Дух в тях — тези, които са спечелили най-новото Божие дело, са най-благословени, а тези, които не могат да следват най-новото дело днес, са пропъдени. Бог иска тези, които могат да приемат новата светлина, и иска тези, които приемат и познават Неговото най-ново дело. Защо се казва, че трябва да си целомъдрена девица? Целомъдрената девица е способна да търси действието на Светия Дух и да разбира новите неща, а освен това е способна да загърби старите представи и да се подчинява на Божието дело днес. Тази група хора, които приемат най-новото дело на днешния ден, са били предопределени от Бог преди вековете и са най-благословените хора. Вие чувате непосредствено гласа на Бог и виждате явяването на Бог, така че на небето и на земята и през вековете никой не е бил по-благословен от вас — тази група хора. Всичко това се дължи на Божието дело, на Божието предопределение и избор и на Божията благодат; ако Бог не говореше и не изричаше Своите слова, щяха ли вашите условия да бъдат такива, каквито са днес? И така, нека цялата слава и похвала да бъде за Бог, защото всичко това се случва, защото Бог ви издига. Като имаш предвид тези неща, можеш ли все още да бъдеш пасивен? Силата ти все още ли няма да може да се увеличи?

Това, че можеш да приемеш съда, порицанието, поразяването и облагородяването на Божиите слова и освен това можеш да приемеш Божиите поръчения, е било предопределено от Бог преди вековете и затова не трябва да се огорчаваш твърде много, когато бъдеш порицан. Никой не може да отнеме делото, което е извършено във вас, и благословенията, които са ви дадени, и никой не може да отнеме всичко, което ви е дадено. Религиозните хора не могат да се сравняват с вас. Вие не притежавате задълбочени познания за Библията и не сте подготвени в религиозната теория, но тъй като Бог е работил във вас, вие сте спечелили повече от всеки друг през вековете — и затова това е вашето най-велико благословение. Поради това вие трябва да бъдете още по-отдадени на Бог и да сте Му още по-верни. Тъй като Бог те издига, ти трябва да увеличиш усилията си и да подготвиш ръста си, за да приемеш Божиите поръчения. Трябва да останеш непоколебим на мястото, което Бог ти е дал, да се стремиш да станеш част от Божия народ, да приемеш обучението на царството, да бъдеш спечелен от Бог и накрая да се превърнеш в славно свидетелство за Бог. Притежаваш ли такава решимост? Ако притежаваш такава решимост, накрая със сигурност ще бъдеш спечелен от Бог и ще се превърнеш в славно свидетелство за Бог. Трябва да разбереш, че главното поръчение е да бъдеш спечелен от Бог и да се превърнеш в славно свидетелство за Него. Такава е Божията воля.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки“)

Ежедневни Божии слова Откъс 399

Думите на Светия Дух днес са динамиката на действието на Светия Дух, а непрекъснатото просвещение на човека от Светия Дух през този период е тенденцията в действието на Светия Дух. А каква е тенденцията в действието на Светия Дух днес? Това е въвеждането на хората в днешното Божие дело и в нормалния духовен живот. Има няколко стъпки за навлизане в нормалния духовен живот:

1. Първо, трябва да вложиш сърцето си в Божиите слова. Не трябва да следваш Божиите слова от миналото, не трябва да ги изучаваш, нито да ги сравняваш с днешните слова. Вместо това трябва да вложиш цялото си сърце в сегашните Божии слова. Ако има хора, които все още искат да четат Божиите слова, духовни книги или други разкази за проповядването от миналото, а днес не следват думите на Светия Дух, то те са най-глупавите хора; Бог мрази такива хора. Ако желаеш да приемеш светлината на Светия Дух днес, тогава вложи цялото си сърце в Божиите слова днес. Това е първото нещо, което трябва да постигнеш.

2. Трябва да се молиш върху основата на словата, изречени от Бог днес, да вникнеш в Божиите думи, да общуваш с Бог и да вземеш решенията си пред Бог, като определиш до какви стандарти искаш да достигнеш.

3. Трябва да се стремиш към задълбочено навлизане в истината върху основата на действието на Светия Дух днес. Не се придържай към остарели изказвания и теории от миналото.

4. Трябва да се стремиш да бъдеш докоснат от Светия Дух и да навлезеш в Божиите слова.

5. Трябва да се стремиш да навлезеш в пътя, по който върви Светият Дух днес.

Как да се стремиш да бъдеш докоснат от Светия Дух? Най-важното е да живееш в сегашните Божии слова и да се молиш върху основата на Божиите изисквания. След като се помолиш по този начин, Светият Дух със сигурност ще те докосне. Ако не се стремиш към това, опирайки се на основата на словата, изречени от Бог днес, тогава няма да постигнеш нищо. Ти трябва да се молиш и да кажеш: „О, Боже! Противопоставям Ти се, а Ти дължа толкова много; толкова съм непокорен и никога не мога да Те удовлетворя. О, Боже, искам Ти да ме спасиш, искам да Ти служа докрай, искам да умра за Теб. Ти ме съдиш и ме порицаваш, но аз не се оплаквам; аз Ти се противопоставям и заслужавам да умра, така че всички хора да видят Твоя праведен нрав в моята смърт“. Когато се молиш така от сърце, Бог ще те чуе и ще те напътства; ако не се молиш върху основата на словата на Светия Дух днес, тогава няма възможност Светият Дух да те докосне. Ако се молиш според Божията воля и според това, което Бог иска да направи днес, ще кажеш: „О, Боже! Искам да приема Твоите поръчения и да бъда верен на Твоите поръчения и съм готов да посветя целия си живот на Твоята слава, така че всичко, което правя, да достигне стандартите на Божия народ. Нека сърцето ми бъде докоснато от Теб. Искам Твоят Дух винаги да ме просвещава, да стори така, че всичко, което правя, да посрамва Сатана, за да бъда накрая спечелен от Теб“. Ако се молиш така, със съсредоточаване върху Божията воля, тогава Светият Дух неизбежно ще действа в теб. Няма значение колко са думите на молитвите ти — това, което има най-голямо значение, е дали разбираш Божията воля. Вероятно всички вие сте имали следното преживяване: понякога, докато се молите в събрание, динамиката на действието на Светия Дух достига своя връх и това кара силите на всички да се повишават. Някои хора плачат горчиво и очите им са пълни със сълзи, докато се молят, обзети от разкаяние пред Бог, а други показват своята решителност и дават обети. Такъв е ефектът, който трябва да се постигне чрез действието на Светия Дух. Днес е от решаващо значение всеки да вложи цялото си сърце в Божиите слова. Не се съсредоточавай върху думите, които са казвани преди; ако все още държиш на това, което е било преди, тогава Светият Дух няма да действа в теб. Разбираш ли колко важно е това?

Познавате ли пътя, по който върви Светият Дух днес? Тези няколко точки, изброени горе, се отнасят за това, което трябва да бъде извършено от Светия Дух днес и в бъдеще; те са пътят, по който върви Светия Дух, и входът, към който човекът трябва да се стреми. При навлизането си в живота трябва най-малкото да вложиш сърцето си в Божиите слова и да можеш да приемеш съда и порицанието на Божиите слова; сърцето ти трябва да копнее за Бог, трябва да се стремиш към задълбочено навлизане в истината и към целите, изисквани от Бог. Когато притежаваш тази сила, това показва, че Бог те е докоснал и сърцето ти е започнало да се обръща към Бог.

Първата стъпка от навлизането в живота е да вложиш цялото си сърце в Божиите слова, а втората стъпка е да приемеш да бъдеш докоснат от Светия Дух. Какъв е ефектът, който трябва да се постигне, ако приемеш да бъдеш докоснат от Светия Дух? Това означава да можеш да копнееш, търсиш и изследваш по-дълбока истина и да можеш да сътрудничиш с Бог по един положителен начин. Днес ти сътрудничиш с Бог, което означава, че твоят стремеж, твоите молитви и твоето общуване с Божиите слова имат цел и че изпълняваш своя дълг в съответствие с Божиите изисквания — именно това е сътрудничеството с Бог. Ако само говориш, че оставяш Бог да върши делата си, но ти самият не предприемаш никакви действия, нито се молиш, нито търсиш, тогава може ли това да се нарече сътрудничество? Ако няма и следа от някакво сътрудничество в теб и си лишен от обучението за навлизане, което има цел, тогава ти не сътрудничиш. Някои хора казват: „Всичко зависи от Божието предопределение, всичко е направено от Самия Бог; ако Бог не го е направил, как човекът ще може?“. Делата на Бог са нормални и не са ни най-малко свръхестествени, а Светият Дух действа само чрез твоето активно търсене, защото Бог не принуждава човека — ти трябва да дадеш възможност на Бог да действа и ако не се стремиш или не навлизаш и ако в сърцето ти няма никакъв копнеж, тогава Бог няма възможност да действа. По какъв път можеш да търсиш Божието докосване? Чрез молитва и приближаване към Бог. Най-важното обаче е да помниш, че това трябва да се основава на словата, изречени от Бог. Когато често си докосван от Бог, ти не си поробен от плътта: Съпругът, съпругата, децата и парите — всички те не могат да те оковат и ти желаеш само да се стремиш към истината и да живееш пред Бог. Тогава ти ще бъдеш човек, който живее в царството на свободата.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки“)

Ежедневни Божии слова Откъс 400

Бог е решен да направи човека цялостен и от каквато и позиция да говори Той, всичко се върши с цел да усъвършенства хората. Думите Му, изречени през устата на Светия Дух, са трудни за разбиране от хората, защото поради ограничената си способност за разбиране те не могат да намерят пътя към прилагането им в живота си. Божието дело постига различни ефекти и във всяка стъпка от работата Си Той има ясна цел. При това е от най-съществено значение Той да ни говори от различни гледни точки, защото това е единственият начин да усъвършенства човека. Ако чувахме гласа Му само чрез Светия Дух, осъществяването на този етап от Божието дело би било невъзможно. От тона, с който Той говори, можеш да разбереш, че Той е твърдо решен да направи завършена тази категория хора. И тъй, каква да бъде първата стъпка на всички, които желаят да бъдат направени съвършени? Преди всичко трябва да познавате Божието дело. Днес в делото Му е въведен нов похват; със смяната на епохата се е променил и методът, по който Бог действа, както се е променил и начинът, по който Бог говори. В днешно време е променен не само методът на работата Му, но също и епохата. Сега е Епохата на царството, която е и епоха на любовта към Бог. Тя е предвкусване на Епохата на хилядолетното царство — която също е и Епохата на словото, и през която Бог използва множество словесни средства, за да направи човека съвършен, и говори от различни гледни точки, за да го подкрепя. При навлизане в Епохата на хилядолетното царство Бог ще започне да ползва думи, за да направи човека съвършен, позволявайки му да навлезе в живота реалност и напътствайки го към правилния път. Бидейки свидетел на толкова много стъпки от Божието дело, човек е видял, че делата Божии не остават непроменени, а непрестанно се развиват и задълбочават. След като хората толкова дълго са изживявали това, делото непрестанно се е изменяло, добивайки нов израз отново и отново. Но колкото и да се променят делата Му, те никога не се отклоняват от Божията цел да донесе спасение на човечеството. Дори и след десет хиляди промени Неговата промисъл остава подчинена на първоначалната си цел. Както и да се изменят похватите на делото Му, то остава подчинено на истината и на живота. Променените похвати на извършване на делото са само промени във формата на делото и в перспективата, от която Бог говори; основното намерение на Божието дело остава неизменно същото. Промените в тона на гласа Му и в начините Му на работа целят постигане на определен ефект. Промененият тон не означава промяна в целта или принципа в основата на делата Му. Хората вярват в Бог най-вече в стремежа си към живот; ако ти вярваш в Бог, но не се стремиш към живота, нито търсиш истината или познанието за Бог, това не е вяра в Него! Тогава реалистичен ли е стремежът ти да влезеш в царството, за да станеш цар? Постигането на истинска любов към Бог чрез стремеж към живот — това е единствената реалност; търсенето и практикуването на истината са реални. Четейки Божието слово и изживявайки го, ти ще достигнеш познание за Бог посредством действителен опит, а това е същността на истинския стремеж.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

Ежедневни Божии слова Откъс 401

Сега е Епохата на царството. От това дали си навлязъл в реалността на Божието слово и дали то се е превърнало в твоя живот реалност зависи дали си пристъпил в тази нова епоха. Божието слово достига до всеки човек, за да може накрая всички хора да обитават света на словото Му и то да просветли и дари вътрешно озарение на всеки човек. Ако през това време четеш нехайно Божието слово и то не те интересува, значи си в погрешно състояние. Ако не успяваш да навлезеш в Епохата на словото, тогава Светият Дух не те е обзел. Но ако си навлязъл в новата епоха, Той ще извърши Своето дело. Какво можеш да сториш в зората на Епохата на словото, за да добиеш делото на Светия Дух? В сегашната епоха и сред вас Бог ще постигне следното: всеки човек ще изживее Божието слово, ще успее да превърне истината в практика и ревностно ще възлюби Бог. Всички хора ще ползват Божието слово като основа и като тяхна реалност и сърцата им ще бъдат богобоязливи. Прилагайки Божието слово, човекът ще владее царствена сила ведно с Бог. Това е делото, което ще бъде постигнато от Бог. Можеш ли да живееш, без да четеш словата Му? Днес мнозина чувстват, че не могат да пропуснат Неговите думи дори и за ден или два. Те имат нужда да четат словото Му всеки ден, а ако времето не позволява, им стига да го слушат. Това е усещането, с което Светият Дух дарява хората и това е начинът, по който им въздейства. Иначе казано, Той направлява хората чрез думите Си, за да навлязат в реалността на Божието слово. Ако след едничък ден, в който не си погълнал и отпил от словото Му, изпитваш непоносима тъмнина и жажда, това е знак, че си докоснат от Светия Дух и че Той не се е отвърнал от теб. Това означава, че ти си в този поток. Ако обаче след ден-два без поглъщане и отпиване от Божието слово не изпитваш нищо, ако не си жаден, ако въобще не си развълнуван, това означава, че Светият Дух се е отвърнал от теб. Това е знак, че има някакъв проблем със състоянието ти; че не си навлязъл в Епохата на словото и че си от изостаналите. Бог ползва думи, за да напътства човеците; чувстваш се добре, когато поглъщаш и отпиваш от Божиите слова. Ако ли не, останал си безпътен. Думите Божии са храна за хората; те са ръководната им сила. В Библията е писано, че „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Днес Бог ще довърши делото Си и ще постигне това посредством вас. Как в миналото хората се успявали да прекарват много дни, без да четат Божието слово, и при все това са успявали да се хранят и да работят както обикновено, докато днес това е невъзможно? В тази епоха Бог използва предимно думи, за да ръководи мирозданието. Чрез словото Божие човекът бива съден и усъвършенстван и накрая бива приет в Царството. Само Божието слово може да подхранва и изпълва живота на човека и само то може да му дава светлина и пътека, която да следва, особено в Епохата на царството. Не се ли отклониш от реалността на Божието слово и ако ежедневно поглъщаш и отпиваш от него, Бог ще те направи съвършен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

Ежедневни Божии слова Откъс 402

В стремежа към живот не трябва да се търсят бързи резултати; животът не се разгръща за ден-два. Божието дело е нормално и практично и задължително преминава през определен процес. На въплътения Исус му бяха нужни тридесет и три години и половина, за да довърши Своето дело с разпването, а какво да говорим за толкова трудната задача с пречистването на човека и преобразяването на живота му? Не е лесна работа да създадеш нормален човек, който е Божие проявление. Това важи с особена сила за хората, родени в страната на големия червен змей, които са с лошо качество и изискват продължителна работа на Божието слово и дело. Затова не бързай да видиш резултати. Трябва дейно да поглъщаш и отпиваш Божието слово и да влагаш повече усилия в усвояване на думите Му. Веднъж прочел ги, трябва да успееш да ги претвориш на дело, трупайки знания, прозрения, мъдрост и проникновение в Божието слово. Така неусетно ще се промениш. Ако можеш да приемеш като свой принцип да поглъщаш и отпиваш Божието слово, да го четеш и опознаваш, да го изживяваш и практикуваш, ще постигнеш зрелост, без да съзнаваш това. Някои казват, че не са в състояние да прилагат Божието слово на практика дори и след като са го прочели. Закъде бързаш? Когато постигнеш определен духовен ръст, ще прилагаш словото Му на практика. Нима едно четири-пет годишно дете би казало, че не е в състояние да почита или да подкрепя родителите си? Трябва да си даваш сметка колко голям е настоящият ти духовен ръст. Практикувай онова, което е по силите ти, и избягвай постъпки, които разстройват Божието управление. Просто поглъщай и отпивай словото Му и нека това стане твой принцип оттук насетне. Засега не се тревожи дали Бог ще успее да те направи завършен. Още не е време да се задълбочаваш в това. Просто поглъщай и отпивай Божието слово, както ти е дадено, и Бог със сигурност ще те направи завършен. Но има принцип, според който трябва да поглъщаш и отпиваш словото Му: не прави това сляпо. Докато поглъщаш и отпиваш Божието слово трябва от една страна да издирваш думите, които ти е дадено да узнаеш — а именно свързаните с видения, а от друга страна да търсиш онова, което следва да приложиш на дело — иначе казано това, в което трябва да навлезеш. Първият аспект е свързан с познанието, а вторият касае навлизането. Усвоиш ли и двата — разбереш ли какво знание да добиеш и какво да приложиш на практика — вече ще умееш да поглъщаш и отпиваш Божието слово.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

Ежедневни Божии слова Откъс 403

Веднъж напреднал, разговорите за Божието слово трябва да бъдат принципът, по който говориш. Обикновено, когато се събирате заедно, трябва в братство да обсъждате Божието слово и то да бъде сърцевина на разговорите ви, като обсъждате какво знаете за тези слова, как ги прилагате на практика и как действа Светият Дух. Стига да поставяш Божието слово в центъра на общението си, ще бъдеш озарен от Светия Дух. За да настъпи светът на словото Божие, е необходимо съдействието на човека. Не направиш ли това, Бог не може да върши делото Си; ако мълчиш и не говориш за словото Му, Той няма как да те просветли. Когато не си зает с друго, говори за Божието слово, вместо да се намираш на празни приказки! Нека битието ти бъде изпълнено със словото Божие, защото само тогава ще бъдеш благочестив вярващ. Дори общуването ти да е повърхностно, няма значение, защото без повърхностност не би съществувала дълбочина. Всичко това е един процес. Чрез обучението си ще осъзнаеш просветлението, дарено ти от Светия Дух, и ще се научиш как пълноценно да поглъщаш и отпиваш Божието слово. След период на проучване ще навлезеш в реалността на Неговите думи. Само чрез решимостта си да съдействаш ще си в състояние да добиеш делото на Светия Дух.

Що се отнася до принципите да ядеш и пиеш Божието слово, единият е свързан с познание, а другият с навлизане. Кои думи трябва да усвоиш? Необходимо е да опознаеш думите, свързани с видения (например в коя епоха е навлязло сега Божието дело, какво цели да постигне Бог сега, какво представлява въплъщението и други подобни; всички те са свързани с видения). А какво означава пътеката, по която следва да тръгне човекът? Тя обозначава практикуването на Божието слово от хората и навлизането в него. Това са двата аспекта на яденето и пиенето на Божието слово. Оттук насетне яж и пий Божието слово по този начин. Ако имаш ясно разбиране за словото Му по отношение на виденията, няма нужда да четеш непрестанно. От ключово значение е да ядеш и пиеш повече от словото Му, касаещо навлизането, например как да обърнеш сърцето си към Бог, как да го смириш пред Него и как да пренебрегнеш плътта. Това са нещата, които трябва да прилагаш на практика. Не знаеш ли как да ядеш и пиеш Божието слово, не ще постигнеш истинско общение. Когато се научиш да ядеш и пиеш словото Му и разбереш кое е най-значимо, общението ще стане непринудено и какъвто и проблем да се обсъжда, ти ще си в състояние да общуваш и да осъзнаваш реалността. Откъсването от реалността в процеса на общение е знак, че най-същественото ти е убягнало и не знаеш как да ядеш и пиеш Божието слово. За някои четенето на словото Му може да е уморително, а това не е нормално състояние. Нормалното е, четейки Неговите думи, да не усещаш никога умора, постоянно да жадуваш за тях и винаги да ги намираш за правдиви. Ето така яде и пие Божието слово човек, който е навлязъл истински. Когато чувстваш, че думите Му са изключително практични и че са точно това, в което хората трябва да навлязат; когато почувстваш, че Неговото слово е изключително полезно и благотворно за хората и че то е живителната им сила, това е знак, че Светият Дух ти дава това усещане и Той определя действията ти. Това доказва, че Светият Дух действа в теб и че Бог не се е отвърнал от теб. Виждайки, че Бог непрестанно говори, някои хора се уморяват от словото Му и решават, че е без значение дали ще го четат, или не. Това не е нормално състояние. Те са лишени от сърце, жадуващо да навлезе в реалността, и такива човеци нито се стремят към усъвършенстване, нито му отдават значение. Установиш ли, че не жадуваш за Божието слово, това е знак, че не си в нормално състояние. В миналото се е съдело дали Бог се е отвърнал от теб по липсата на вътрешно спокойствие и на способност да изпитваш радост. Днес има значение дали жадуваш за Божието слово, приемаш ли думите Му като своя реалност, благоверен ли си и вършиш ли за Бог всичко по силите си. Иначе казано, за човек се съди според реалността на Божието слово. Бог отправя думите Си към цялото човечество. Ако желаеш да ги прочетеш, Той ще те просветли, но не желаеш ли, не ще получиш Неговото просветление. Бог просветлява гладните и жадните за праведност; Той дарява с просветление онези, които се стремят към Него. Някои казват, че не са добили просветление дори и след като са прочели Божието слово. Но как прочете ти Неговите думи? Ако си ги прочел така, както галопиращ конник плъзва поглед по цветята, и не си отдал значение на реалността, как да те просветли Бог? Как да бъде направен съвършен от Бог човек, който не тачи словото Му? Ако не милееш за Неговото слово, ти си лишен и от истината, и от реалността. Цениш ли думите Му, ще съумееш да прилагаш истината на практика и едва тогава ще притежаваш реалността. Ето затова е необходимо непрестанно да ядеш и пиеш Божието слово, дори и когато си зает, дори и при неблагоприятни обстоятелства, дори и във време на изпитания. Както и да го погледнем, Божието слово е основа на човешкото съществуване. Никой не може да пренебрегне Неговите думи. Всеки трябва да яде словото Му така, както поема трите си дневни хранения. Нима е толкова лесно да бъдеш направен съвършен и да бъдеш спечелен от Бог? Независимо дали вече разбираш и независимо дали си постигнал прозрение в Божието дело, трябва възможно най-често да ядеш и пиеш словото Му. Това е пътят към активно навлизане. Веднъж изчел Божието слово, побързай да приложиш на дело това, в което можеш да навлезеш, а другото засега остави за по-нататък. Възможно е в началото да не разбираш доста от думите Му, но след два-три месеца, а понякога и след година, ще ги проумееш. Но защо се случва така? Защото Бог не може да направи човеците съвършени за ден-два. В повечето случаи е вероятно да не схванеш веднага значението на думите Му, когато ги четеш. Отначало те може да ти се сторят като най-обикновен текст; ще трябва да ги изживяваш известно време и едва тогава ще ги разбереш. Бог е изрекъл толкова много и сега е твой ред ревностно да ядеш и пиеш словото Му. Тогава неусетно ще постигнеш разбиране и, пак неусетно за теб, Светият Дух ще те просветли. Когато Светият Дух просветлява хората, те често не усещат това. Той те просветлява и направлява, когато жадуваш и търсиш. Принципът на въздействие на Светия Дух е съсредоточен около Божието слово, което ядеш и пиеш. Всички онези, които не отдават значение на Божието слово и отношението им към думите Му винаги е друго — защото с обърканите си умове смятат, че е без значение дали ще четат словото Му, или не — са хора, които не притежават реалност. Тези хора са лишени от делото на Светия Дух и от Неговото просветление. Такива човеци просто се движат по инерция, симуланти без истински таланти, като г-н Нан Гуо от притчата^[а].

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „от притчата“.

Ежедневни Божии слова Откъс 404

Щом Божието слово достигне до теб, незабавно го приеми, яж го и го пий. Независимо колко добре го разбираш, трябва неотклонно да се придържаш към принципа да ядеш, пиеш, опознаваш и практикуваш словото Му. Би трябвало да успееш да направиш това. Не мисли колко ще израстеш духовно; просто се съсредоточи върху поглъщането и изпиването на Неговите думи. Това е делът на човеците в Божието дело. Духовното ти битие се изразява предимно в стремежа да навлезеш в реалността на Неговото слово, като го ядеш и пиеш и като го практикуваш. Не е твоя работа да насочваш усилията си към други неща. Църковните водачи трябва да могат да напътстват всички свои братя и сестри, така че да знаят как да ядат и пият Божието слово. Това е отговорността на всеки църковен пастир. Всички членове на паството, били те млади или стари, трябва да гледат на поглъщането и отпиването от Божието слово като нещо от най-висша значимост и да го приемат в сърцата си. Навлизането в тази реалност е навлизане в Епохата на царството. В днешно време повечето хора чувстват, че не могат да живеят, без да ядат и пият Неговото слово и че Божиите думи са пресни въпреки времето. Това е знак, че вече се ориентират към правилния път. Бог използва думи, за да върши делото Си и да подкрепя човеците. Когато всеки един от тях закопнее и зажадува за думите Му, човечеството ще навлезе в света на Божието слово.

Бог е изрекъл много неща. Колко от тях си научил? В колко си навлязъл? Ако църковният водач не е напътствал братята и сестрите си към реалността на Божието слово, то той е пренебрегнал своя дълг и не е успял да изпълни отговорностите си! Независимо дали твоето разбиране е задълбочено, или повърхностно, независимо колко пълно е то, трябва да знаеш как да ядеш и пиеш Божието слово и да се отнасяш към него с голямо внимание, за да осъзнаеш колко съществено и необходимо е да го ядеш и пиеш. Бог ни е казал толкова много, че ако не ядеш и пиеш думите Му и не се стремиш да ги издирваш и практикуваш, това не може да се нарече истинска вяра в Бог. Щом вярата ти в Бог е неподправена, ти трябва да ядеш и пиеш словото Му, да усещаш словото Му и да изживяваш словото Му. Това е същинската вяра в Бог! Ако на думи заявяваш вярата си в Него, но при това не успяваш да претвориш на дело нищо от словото Му и не го превръщаш в реалност, това не е истинска вяра в Бог. По-скоро е като да търсиш хляб, за да утолиш глада си. Ако говориш само за тривиални свидетелства, безполезни неща и повърхностни теми, без да притежаваш и късче от реалността, това не представлява вяра в Бог и ти просто не си разбрал как правилно да изповядваш вярата си в Него. Защо е нужно да ядеш и пиеш, колкото е възможно повече от Божието слово? Ако не поглъщаш и не пиеш думите Му, а едничкият ти стремеж е да се възнесеш на небето, това вяра в Бог ли е? Каква е първата стъпка, която вярващият в Бог да предприеме? По коя пътека Бог прави човека съвършен? Можеш ли да бъдеш усъвършенстван, ако не ядеш и не пиеш Божиите слова? Възможно ли е да бъдеш считан за поданик на Царството, без Божието слово да ти служи за реалност? Точно какво означава вярата в Бог? Като абсолютен минимум вярващите в Бог трябва да са с добри обноски; най-важното обаче е да са напълно отдадени на Божието слово. При никакви обстоятелства не се отричай от словото Му. Чрез Божието слово се достига познанието за Него и изпълнението на волята Му. Един ден всеки народ, вероизповедание, религия и сектор ще бъдат завоювани от словото Му. Бог ще говори директно и всички хора ще държат Божиите слова в ръцете си — така ще бъде усъвършенствано човечеството. Отвътре и отвън, Божието слово прониква навсякъде: човеците ще изричат думите Му с устата си, ще практикуват в съгласие със словото Му и ще го пазят в сърцата си — така ще бъдат потопени в Божието слово вътрешно и външно. Тъй ще бъде усъвършенствано човечеството. Онези, които изпълняват Божиите намерения и са достойни да свидетелстват за него — това са хората, които са добили Божието слово като своя реалност.

Навлизането в Епохата на словото — Епохата на хилядолетното царство, е делото, което се извършва днес. Оттук насетне практикувай общуване за Божието слово. Само ако ядеш, пиеш и преживяваш Неговите думи, ще можеш да изживееш словото Му. За да убедиш другите, трябва да разполагаш с известен практически опит. Не си ли в състояние да изживееш реалността на Божието слово, няма да успееш да убедиш никого! Всички онези, които Бог използва, могат да изживеят реалността на думите Му. Ако не можеш да пресъздадеш тази реалност и да свидетелстваш за Бог, това показва, че Светият Дух не те е осенил и ти не си усъвършенстван. В това се състои значимостта на Божието слово. Притежаваш ли сърце, което жадува за Божието слово? Онези, които жадуват за Божието слово, жадуват за истината, и само такива хора са благословени от Бог. В бъдещето Бог ще се обърне с още много думи към всички религии и всички изповедания. Отпърво Той говори на вас и гласът Му се разнася сред вас, за да ви направи завършени, преди да се обърне към езичниците и гласът Му да отекне сред тях, за да ги завоюва. Неговото слово ще убеди всички хора да повярват искрено и безрезервно. Благодарение на Божието слово и на Неговите откровения поквареният човешки нрав отслабва, хората добиват по-човечен облик и непокорният им нрав избледнява. Словото Му действа върху човека с власт и го завоюва в Божията светлина. В Божието слово ще намериш делото, което той извършва в днешната епоха, както и повратните моменти в делото Му. Нищо няма да разбереш, ако не четеш думите Му. Ще добиеш пълно познание за Божието слово, като ядеш и пиеш от думите Му, чрез общение с братята и сестрите си и чрез реални преживявания. Едва тогава ще съумееш истински да изживееш реалността на Неговото слово.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

Ежедневни Божии слова Откъс 405

Вече казах, че „всички, които се съсредоточават върху търсенето на знамения и чудеса, ще бъдат изоставени те няма да бъдат направени съвършени“. Изрекох толкова много думи, но човекът няма ни най-малко познание за това дело и въпреки че този момент вече настъпи, хората все още очакват знамения и чудеса. Вярваш в Бог, само за да получиш знамения и чудеса, или за да получиш живот? Исус също изрече много думи и някои от тях все още не са изпълнени. Можеш ли да заявиш, че Исус не е Бог? Бог засвидетелства, че Той е Христос и е обичният Божи Син. Можеш ли да отречеш това? Днес Бог изрича само думи и ако не си разбрал това напълно, тогава не можеш да си непоколебим. Вярваш в Него, защото Той е Бог или вярваш в Него в зависимост от това, дали думите Му се изпълняват или не? В знамения и чудеса ли вярваш или вярваш в Бог? Днес Той не показва знамения и чудеса — Той наистина ли е Бог? Ако думите, които Той изрича, не се изпълнят, Той наистина ли е Бог? Същността на Бог определя ли се от това, дали думите, които Той изрича, са изпълнени или не? Защо някои хора винаги чакат Божиите думи да бъдат изпълнени, преди да повярват в Него? Това не означава ли, че те не Го познават? Всички, които имат такива представи, отричат Бог. Те измерват Бог посредством представите си. Ако Божиите думи са изпълнени, те вярват в Него, ако не са изпълнени, не вярват в Него. И винаги търсят знамения и чудеса. Тези хора не са ли фарисеите на модерното време? Твоята непоклатимост зависи от това, дали познаваш практичния Бог или не — това е от решаващо значение! Колкото по-голяма е реалността на Божието слово в теб, толкова по-голямо е познанието ти за Божията реалност и толкова повече можеш да устоиш на изпитания. Колкото повече се съсредоточаваш върху това да търсиш знамения и чудеса, толкова по-малко непоклатим ще бъдеш и ще рухнеш сред изпитанията. Знаменията и чудесата не са основата; само Божията реалност е живот. Някои хора не знаят резултатите, които ще бъдат постигнати чрез Божието дело. Те прекарват дните си в недоумение, без да се стремят към познание на Божието дело. Целта на стремежа им е единствено да накарат Бог да изпълни желанията им и само тогава те ще бъдат сериозни във вярата си. Те твърдят, че ще се стремят към живот, ако Божиите думи се изпълнят, но ако думите Му не се изпълнят, тогава не е възможно те да се стремят към живот. Човекът смята, че вярата в Бог е стремеж към търсене на знамения и чудеса, както и стремеж към възнасяне до небесата и третото небе. Никой не казва, че вярата му в Бог е стремеж към навлизане в реалността, стремеж към живот и стремеж да бъде спечелен от Бог. Какъв е смисълът на такъв стремеж? Онези, които не се стремят към познание на Бог и удовлетворение на Бог, не вярват в Бог. Те са тези, които Го хулят!

Сега разбирате ли какво е вярата в Бог? Вярата в Бог означава ли търсене на знамения и чудеса? Означава ли възнасяне на небесата? Да вярваш в Бог не е никак лесно. Тези религиозни практики трябва да бъдат премахнати. Стремеж към изцеление на болните и прогонване на демоните, съсредоточаване върху знамения и чудеса, копнеж за повече Божия благодат, за мир и радост, стремеж към възможностите и удобствата на плътта — това са религиозни практики и такива религиозни практики представляват смътна вяра. Каква е истинската вяра в Бог днес? Тя е да приемеш Божието слово като свой живот реалност и да познаваш Бог от словото Му, за да постигнеш истинска любов към Него. Казано по-ясно, вярата в Бог е, за да можеш да се подчиняваш на Бог, да Го обичаш и да изпълняваш задълженията, които трябва да се изпълняват от Божиите създания. Това е целта на вярата в Бог. Трябва да добиеш знания за прелестта на Бог, за това колко достоен е Бог за почит, за това как Бог извършва делото на спасението в Своите създания и ги прави съвършени — това е най-важното за твоята вяра в Бог. Вярата в Бог е предимно преминаването от живот в плът към живот в любов към Бог; от живот в поквара към живот с живителната сила на Божиите думи. Тя е избавление от властта на Сатана и живот под грижите и защитата на Бог. Тя е способността за постигане на покорство към Бог, а не покорство към плътта. Тя е да позволиш на Бог да спечели цялото ти сърце, да Му позволиш да те направи съвършен и да се освободиш от покварения сатанински нрав. Основната цел на вярата в Бог е могъществото и славата на Бог да се проявят в теб, да изпълниш Божията воля и Божия план и да можеш да свидетелстваш за Бог пред Сатана. Вярата в Бог не бива да се върти около желанието да търсиш знамения и чудеса, нито трябва да бъде заради самата твоя плът. Тя трябва да бъде заради стремежа към познаване на Бог и способността да Му се подчиняваш, и, като Петър, да Му се подчиняваш до смъртта си. Това са основните цели на вярата в Бог. Човек яде и пие Божието слово, за да познае Бог и да Го удовлетвори. Чрез яденето и пиенето на Божието слово получаваш по-голямо познание за Бог и само след това познание можеш да Му се подчиниш. Само ако познаваш Бог, можеш да Го обичаш и това е целта, която човек трябва да постигне в своята вяра в Бог. Ако във вярата ти в Бог винаги се опитваш да търсиш знамения и чудеса, то тогава гледната точка на тази вяра в Бог е погрешна. Вярата в Бог основно е приемането на Божието слово като живот реалност. Целта на Бог се постига само чрез прилагане на практика на Божиите думи от Божията уста и изпълнението им вътре в теб. Вярвайки в Бог, човек трябва да се стреми да бъде усъвършенстван от Бог, да може да се подчини на Бог, както и да бъде напълно покорен на Бог. Ако можеш да се подчиниш на Бог, без да се оплакваш, да зачиташ Божиите желания, да постигнеш величината на Петър, да имаш стила на Петър, за който говори Бог, тогава ще постигнеш успех във вярата в Бог и това ще означава, че си бил спечелен от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)