Ежедневни Божии слова  Откъс 580

Всред светкавиците всички видове животни се разкриват в истинската си форма. По същия начин и хората, озарени от Моята светлина, си възстановиха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в мръсната вода и като потъна под повърхността ѝ, се разпадна в кал! О, човеци по земята, до един създадени от самия Мен! Най-сетне се пробудиха отново за живот в светлината, получиха основа за съществуване и престанаха да се борят в калта! О, безбройните неща, които държа в ръцете Си! Как да не бъдат обновени чрез словото Ми? Как да не развият своите функции в светлината? Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е пусто и тъжно. Пустота вече не разделя земята от небето, те са обединени в едно и никога повече няма да бъдат разлъчени. В това време на тържество, в този момент на ликуване, праведността Ми и Моята святост се разпростират из цялата вселена и се възхваляват неспирно сред всички хора. Небесните селения се смеят от радост, а земното царство танцува от радост. Кой не ликува в този момент и кой не ридае? В първичното си състояние земята принадлежи на небето, а небето е обединено със земята. Човекът е нишката, свързваща ги заедно, и поради човешката святост, поради обновяването на човека небесата вече не са скрити от земята, а земята вече не е безмълвна към небето. Лицата на всички хора са увенчани с доволни усмивки, а в сърцата си всички те таят безпределна сладост. Човек не влиза в пререкания с човека, хората не разменят юмручни удари. Нима в Моята светлина има някой, който да не живее в мир с другите? Нима е останал някой, който да позори името Ми в Моя ден? Всички човеци се взират в Мен с изпълнени с боязън очи, а в сърцата си тайно Ме зоват. Проучих внимателно всяко тяхно действие: сред пречистените няма нито един отправящ Ми укори или проявяващ непокорство към Мен. Нравът Ми пропива във всички хора. Всички хора Ме опознават, доближават се до Мен и Ми се възхищават. Аз устоявам в човешкия дух, въздигнат съм на най-високия пиедестал в очите на хората и протичам през кръвта във вените им. Радостта в човешките сърца изпълва всяко кътче по лицето на земята, по повърхността ѝ вече не се стелят гъсти мъгли, въздухът е искрящо свеж и слънцето я облива със сиянието си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 18)

Ежедневни Божии слова  Откъс 581

Царството се разширява сред човечеството, формира се сред човечеството и се издига сред човечеството. Няма сила, която да може да унищожи Моето царство. Кой от вас, от Моя народ в днешното царство, не е член на човешкия род? Кой от вас се намира извън човешкото състояние? Когато Моята нова отправна точка бъде публично обявена, как ще реагират хората? Вие видяхте със собствените си очи състоянието на човешкия свят. Нима все още не сте разсеяли мислите си да живеете вечно в този свят? Сега Аз ходя сред Моя народ и живея сред него. Днес тези, които имат истинска любов към Мен — тези хора са благословени. Блажени са онези, които Ми се покоряват — те със сигурност ще останат в Моето царство. Блажени са онези, които Ме познават — те със сигурност ще упражняват власт в Моето царство. Блажени са онези, които се стремят към Мен — те със сигурност ще се измъкнат от оковите на Сатана и ще се наслаждават на Моите благословии. Блажени са онези, които са способни да се опълчат на себе си — те със сигурност ще бъдат притежавани от Мен и ще наследят изобилието на Моето царство. Онези, които тичат насам-натам за Мен, ще ги запомня, онези, които отдават всичко за Мен, ще приема, и на онези, които Ми принасят, ще им предоставя неща за тяхна наслада. Онези, които се наслаждават на словата Ми, ще благословя. Те със сигурност ще бъдат стълбовете, които поддържат гръбнака на Моето царство, те със сигурност ще се наслаждават на несравнимо изобилие в Моя дом и никой не може да се сравни с тях. Приемали ли сте някога благословиите, които са били подготвени за вас? Стремели ли сте някога към обещанията, които са били дадени за вас? Под напътствието на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете мъртвата хватка на силите на мрака. Сред мрака със сигурност няма да изгубите напътствието на светлината. Със сигурност ще бъдете господари на всички неща. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. При падането на страната на големия червен змей със сигурност ще стоите сред безброй хора като доказателство за Моята победа. Ще останете непоколебими и непоклатими в земята на Синим. В резултат на страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и ще излъчвате светлината на Моята слава в цялата вселена.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 19)

Ежедневни Божии слова  Откъс 582

Докато словото Ми става пълноценно, царството постепенно се оформя на земята и човекът постепенно си възвръща нормалността — така на земята се установява царството на Моето сърце. В царството целият Божи народ си възвръща нормалния човешки живот. Мразовитата зима се стопява, заменена от запролетили градове, където пролетта продължава през цялата година. Хората вече не са изложени на неприветливостта на човешкия свят и вече не понасят студения му хлад. Те не се карат един с друг, държавите не воюват една с друга, няма сеч и пролята от нея кръв; всички земи са изпълнени с радост и въздухът е наситен с топлота между хората. Аз се движа по цялата земя, наслаждавам се от престола Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По страните им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и никой не Ми се оплаква от несгоди. Днес всички вие живеете пред Мен; утре всеки от вас ще съществува в царството Ми. Не е ли това най-великото благо, дарено от Мен на човечеството? Заради цената, която плащате днес, вие ще наследите благословията на бъдещето и ще живеете сред славата Ми. Все още ли не желаете да се свържете със същината на Моя дух? Все още ли искате да съсечете себе си? Хората охотно преследват обещанията, които са пред очите им, дори и да са мимолетни, но никой не желае да приеме обещанията за утрешния ден, дори и те да пребъдат във вечността. Нещата, които са видими за хората, са тъкмо онези, които ще унищожа, докато неосезаемото е това, което ще осъществя. Това е разликата между Бог и човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 20)

Ежедневни Божии слова  Откъс 583

В Моята светлина хората отново виждат светлината. В Моето слово те намират това, което им носи наслада. От Изтока идвам, от Изтока се появявам. Когато славата ми засияе, всички народи се озаряват, всичко излиза в светлината и нищо не остава в мрак. В царството животът на Божия народ с Бог е извънредно щастлив в царството. Водите искрят в радостен танц заради благословения живот на хората, а планините се наслаждават на изобилната Ми щедрост заедно с човеците. Всички хора са усърдни, усилено работят и показват своята преданост в царството Ми. Там няма вече непокорство, няма съпротива; небето и земята са в хармония, дълбока привързаност Ме сближава с хората и ние се осланяме един на друг в сладкото блаженство на живота… Тогава официално започва небесният Ми живот. Сатана вече не внася смут и хората встъпват в покой. Извънмерно благословени са Моите избраници — те живеят озарени от величието Ми из цялата вселена не като хора, битуващи сред хора, а като човеци, живеещи с Бог. Цялото човечество е било подложено на сатанинската поквара и до дъно е изпило и горчилката, и сладостта на живота. Как да не ликува сега, когато живее в светлината Ми? Как да подмине този прекрасен момент, как да остави мигът да се изплъзне? Вий, хора! Запейте песента в сърцата си, впуснете се в радостен танц за Мен! Издигнете искрените си сърца и ги посветете на Мен! Бийте барабана весело и гласовито за Мен! Излъчвам радостта Си из цялата вселена! Пред хората разкривам великолепния Си лик! Ще екне гръмкият Ми глас! Ще издигна над мирозданието! Аз вече властвам сред хората! Човечеството Ме възвеличава! Рея се из небесната синева, а хората се движат редом с Мен. Разхождам се, заобиколен от хората! Сърцата им преливат от щастие, песните им огласят вселената и звънтят о небесната твърд! Вселената вече не е затулена в мъгла; не е затлачена от кал и мътни води. Свети вселенски народ! Под зоркия Ми поглед разкривате същинския си лик. Не сте човеци, покрити в мръсотия, а свети хора, чисти като нефрит, и всички сте Мои възлюбени, всички сте Моята радост! Всички неща се събуждат за нов живот! Светците до един се завръщат, за да Ми служат в рая, пристъпват в топлата Ми прегръдка и вече не ридаят, не се тревожат, предлагат себе си на Мен, завръщат се в Моя дом и в отечеството си безспир ще Ме обичат! Това не ще се промени във вечността! Къде остана скръбта! Къде останаха сълзите! Къде остана плътта! Земята отминава, а небесата са вечни. Явявам се пред всички народи и всички народи Ме възхваляват. Този живот и тази красота не ще се променят от памтивека до края на времето. Това е животът в царството.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Ликувайте, хора!)

Ежедневни Божии слова  Откъс 584

Аз свърших доста работа сред вас и, разбира се, изказах немалко слова. При все това усещам, че думите Ми и работата Ми не са постигнали напълно целта на Моето дело в последните дни. Защото в тези последни дни делото Ми не е предназначено за определен човек или група хора, а цели да разкрие присъщия Ми нрав. Но по безброй причини — може би притиснати от времето или погълнати от задълженията си — хората така и не успяха да Ме опознаят чрез нрава Ми. Затова се залавям с новия Си план, с последното Свое дело и отгръщам нова страница в делото Си, та всеки, който Ме види, да започне да се удря в гърдите и непрекъснато да плаче и стене заради Моето съществуване. Това е защото Аз донасям на света края на човешкия род и оттук насетне напълно разкривам цялостния Си нрав пред човеците, така че всички, които Ме познават, и непознаващите Ме да напълнят очите си и да видят, че наистина съм слязъл в света на хората, на земята, където всичко се множи. Това е Моят план и единствената Моя „изповед“, откакто създадох човека. Дано да Надявам се да обърнете изключително внимание на всяко Мое движение, защото жезълът Ми отново идва близо до човеците — до всички, които Ми се противят.

Ведно с небесата начевам делото, което трябва да извърша. И тъй Си проправям път сред потоците от хора и се движа между небето и земята, без някой да долови движенията Ми или да забележи думите Ми. Затова Моят план продължава да се развива без спънки. Понеже всичките ви сетива са толкова притъпени, вие сте слепи за стъпките от делото Ми. Все пак, със сигурност ще настъпи денят, в който ще осъзнаете какви са целите Ми. Днес живея заедно с вас, страдам заедно с вас и отдавна съм разбрал какво е отношението на хората към Мен. Не желая да говоря повече за това, нито пък искам да ви засрамя, изтъквайки още примери по тази болезнена тема. Надявам се само, че в сърцата си помните всичко, което сте направили, за да разчистим сметките си, когато отново се срещнем. Не желая несправедливо да обвинявам никого от вас, защото винаги действам справедливо, честно и почтено. Естествено, надявам се също, че можете да сте почтени и с никоя от постъпките си да не противоречите на съвестта си пред небето и земята. Това е единствената Ми молба към вас. Множество хора са гузни и неспокойни, защото са извършили ужасяващи неправди, а мнозина се срамуват от себе си, защото никога не са сторили нито една добрина. Но са много и онези, които ни най-малко не се чувстват опозорени от греховете си и затъват все повече, като напълно свалят маската от чудовищните си лица, оставали донякъде прикрити досега, за да поставят на изпитание Моя нрав. Не Ме е грижа и не обръщам никакво внимание на действията на никой човек. Вместо това извършвам делото, което трябва да извърша, било то да събирам информация, да пътувам по земята или да правя друго според интересите Си. В ключови времена продължавам да осъществявам делото Си сред хората съгласно първоначалния Свой замисъл, без да избързвам или отлагам дори със секунда, бързо и с лекота. На всяка стъпка от делото Си обаче отхвърлям някои, защото презирам ласкателството им и престореното им раболепие. Онези, които са Ми противни, със сигурност ще бъдат изоставени, било то преднамерено или без умисъл. Накратко казано, предпочитам всички, които презирам, да стоят далеч от Мен. Естествено, не ще пожаля злите, останали в Моя дом. Тъй като денят, в който хората ще бъдат наказани, наближава, не бързам да отлъча от Своя дом всички тези презрени души, защото имам Свой собствен план.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 585

Сега е времето, когато Аз определям изхода за всеки човек, а не епохата, в която започнах да обработвам човека. Записвам в Моя регистър, едно по едно, думите и действията на всеки човек, пътя, по който Ме е следвал, присъщите му качества и как е постъпвал в крайна сметка. По този начин, независимо от това какъв тип човек е той, никой няма да избегне ръката Ми и всеки ще бъде сортиран според вида си въз основа на Моето разпределение. Аз решавам крайната цел на всеки човек не според възрастта му или старшинството му, нито според количеството изтърпени от него страдания и най-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този. Трябва да осъзнаете, че всички онези, които не следват Божията воля, ще бъдат наказани, без изключение. Това е нещо, което никой човек не може да промени. Затова всички, които са наказани, са наказани заради Божията праведност и като възмездие за многобройните им зли дела. От самото начало не съм внесъл нито една промяна в Своя план. Обаче, що се отнася до човеците, изглежда, че броят на онези, към които отправям словото Си, намалява, както и броят на тези, които истински одобрявам. При все това повтарям, че Моят план никога не се е променял; по-скоро непрестанно се променят вярата и любовта на хората; все по-слаби са, до такава степен, че вече е възможно човек да охладнее, вместо да Ме ласкае, и дори да Ме пропъди. Моето отношение към вас няма да бъде нито топло, нито студено, докато не изпитам погнуса и отвращение и накрая не въздам наказания. В деня на вашето наказание обаче Аз ще продължавам да ви виждам, но вие вече няма да Ме виждате. Тъй като животът сред вас вече Ми е скучен и отегчителен, се подразбира, че избрах друго обкръжение, в което да пребивавам, за да избегна обидата от злостните ви думи и да се отдалеча от непоносимо окаяното ви поведение. Така няма да можете да Ме мамите или да се отнасяте с пренебрежение към Мен. Преди да ви оставя, все пак ви призовавам да се въздържате от действия, противоречащи на истината. Вместо това правете това, което е угодно на всички, което носи добро на всички и което е полезно за собствената ви крайна цел. Не го ли сторите, не някой друг, а вие ще страдате по време на бедствията.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 586

Изразявам милостта Си на онези, които са Ме възлюбили и се жертват за Мен, докато Моето наказание, въздадено на злите, е точно доказателство за праведния Ми нрав и при това е свидетелство за Моя гняв. Когато бедствието настъпи, всички, които Ми се противопоставят, ще ридаят, покосени от глад и чума. Извършилите всякакви злодеяния, макар и следвали Ме години наред, също ще платят за греховете си — те също ще претърпят бедствия, каквито рядко са настъпвали за милиони години, и ще живеят в постоянен ужас и страх. А онези от Моите следовници, които са показали пълна преданост към Мен, ще се възрадват и ще приветстват Моето могъщество. Те ще преживеят неизразимо задоволство и ще живеят сред радост, с каквато никога преди не съм дарявал човечеството. Защото Аз ценя добрите дела на човека и ненавиждам злодеянията му. Откакто поведох човечеството, копнея да спечеля група от хора, които са в единомислие с Мен. Междувременно и за миг не забравям онези, които не са в единомислие с Мен; винаги ги мразя в сърцето Си и чакам случай да ги накарам да отговарят за злодеянията си, което с удоволствие ще наблюдавам. Сега Моят ден най-сетне настъпи и чакането Ми приключи!

Последното Ми дело не се състои само в това да накажа хората, но и да определя крайната цел на човечеството. Дори нещо повече, то има за цел да накара всички хора да признаят постъпките и действията Ми. Ще накарам всеки един човек да види, че всичко сторено от Мен е правилно и че е израз на нрава Ми, че не е продукт на човешки действия, а още по-малко природата е тази, която е създала човечеството, а вместо това Аз съм Този, Който храни всяко живо същество сред всички неща. Без Моето съществуване човечеството ще погине и ще понесе бича на бедствието. Никой никога вече няма да види красотата на слънцето и луната или потъналия в зеленина свят; човечеството ще се сблъска само с мрачната, студена нощ и с безмилостната долина на смъртната сянка. Аз съм единственото изкупление на човечеството. Аз съм единствената надежда на човечеството и нещо повече, Аз съм Този, от когото зависи съществуването на целия човешки род. Без Мен човечеството мигом ще изпадне в застой, без Мен човечеството ще преживее единствено опустошителен катаклизъм и ще бъде стъпкано от всякакви духове, а никой не се вслушва в Мен. Свърших дела, които никой друг не може да свърши, и единствената Ми надежда е, че човеците могат да Ми се отплатят с някакви добри дела. Макар и само неколцина да успяха да Ми се отплатят, Аз все пак ще довърша Своето пътуване из света на хората и ще предприема следващата стъпка от Моето дело, което предстои да се развие, защото цялата Ми суетня насам-натам сред хората през всички тези години даде плодове и Аз съм много доволен. Държа не на броя на хората, а на сторените от тях добри дела. Надявам се, че ще си подготвите достатъчно много добри дела за собствената ви крайна цел. Тогава ще изпитам удовлетворение; в противен случай никой от вас няма да избегне настъплението на бедствието. Бедствието произлиза от Мен и, разбира се, е устроено от Мен. Ако не сте достатъчно добри в Моите очи, не ще избегнете да претърпите бедствието. Сред страданията бе отсъдено, че действията и постъпките ви не са съвсем подходящи, защото вярата и любовта ви бяха привидни и се показахте единствено като плахи или издръжливи. В това отношение Аз просто ще отсея доброто от лошото. Все още съм загрижен как постъпва и се изразява всеки от вас — по това ще определя края ви. Но нека бъде ясно: вече няма да съм милостив към онези от вас, които не показаха никаква преданост към Мен във време на страдание, защото милостта Ми има граници. При това не харесвам никой, който някога Ме е предал. Още по-малко Ми харесва да общувам с онези, които предават интересите на приятелите си. Такъв е Моят нрав, независимо от това кой е този човек. Трябва да ви кажа следното: Да не се надява на повторно опрощение всеки, който огорчава сърцето Ми, докато всички, които Ми бяха предани, ще пазя завинаги в сърцето Си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 587

В необятната шир на света моретата стават полета, а полетата потъват в морета в неспирен цикъл. С изключение на Този, Който господства над всичко сред всички неща, няма никой, който да е способен да води и напътства този човешки род. Няма такъв „могъщ човек“, който да се труди или да прави приготовления за този човешки род, още по-малко има някой, който може да поведе човешкия род към крайната цел на светлината и да го освободи от несправедливостите на човешкия свят. Бог оплаква бъдещето на човечеството, скърби за падението на човечеството и страда за това, че стъпка по стъпка човечеството върви към упадък и по пътя, от който няма връщане. Никой досега не се е замислял за следното — накъде ли е тръгнало такова човечество, което напълно е съкрушило сърцето на Бог и се е отрекло от Него, за да търси злия? Именно поради тази причина никой не се опитва да почувства Божия гняв и никой не търси богоугодния път, нито се опитва да се приближи до Бог и нещо повече, никой не се опитва да оцени Божията скръб и болка. Дори след като чуе Божия глас, човекът продължава по своя собствен път, продължава да се отвръща от Бог, да избягва Божията благодат и грижа и да отбягва Неговата истина, като предпочита да се продаде на Сатана, Божия враг. И кой изобщо се замисля как Бог ще се отнесе към човечеството, което напълно Го пренебрегва, ако човекът продължава да упорства в своята неотстъпчивост? Никой не знае, че причината за многократните Божии напомняния и увещания към човека е, че Той е приготвил в Своите ръце невиждано досега бедствие, такова, което ще бъде непоносимо за плътта и душата на човека, не просто наказание за плътта, а такова, което е насочено към душата на човека. Трябва да знаеш това: що за ярост ще отприщи Бог, когато Неговият план не се изпълни и когато Неговите напомняния и увещания останат без отплата? Тя ще бъде такова нещо, което никое сътворено същество досега не е преживявало и не е познавало. И затова казвам, че това бедствие е без прецедент и никога повече няма да се повтори, защото Божият план е да създаде човечеството само този един път и да го спаси само този един път. Това е първият и това е последният път. Ето защо никой не може да преживее усърдните намерения и пламенното очакване, с които този път Бог спасява човешкия род.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 588

Човекът донякъде разбира днешното дело, както и бъдещото дело, но не знае каква ще бъде крайната цел на човечеството. Бидейки сътворено същество, човекът трябва да изпълнява своя дълг на сътворено същество — да следва Бог във всичко, което Той върши. Трябва да действате по начина, по който ви кажа. Ти не можеш да управляваш нещата сам и нямаш власт над себе си. Всичко трябва да бъде оставено на Божията милост и всичко се намира в Неговите ръце. Ако Божието дело предоставяше на човека прекрасна крайна цел, преди да му е дошло времето, и ако Бог използваше това, за да примами човека и да го накара да Го следва — ако Той беше сключил сделка с човека — то това нямаше да е завоевание, нито пък дело за живота на човека. Ако Бог използваше крайната цел на човека, за да го контролира и да спечели сърцето му, то така Той нямаше да усъвършенства човека, нито щеше да може да го спечели, а щеше да използва крайната му цел, за да го контролира. Човекът не се интересува от нищо друго толкова, колкото от бъдещия си край, от окончателната си крайна цел и от това дали има нещо добро, на което да се надява. Ако по време на делото на завоюването на човека беше дадена красива надежда и ако преди завоюването на човека беше дадена подходяща крайна цел, към която да се стреми, тогава не само че завоюването на човека нямаше да постигне своя ефект, но това щеше да повлияе и на ефекта от самото дело на завоюването. Иначе казано, делото на завоюването постига своя ефект, като лишава човека от неговата съдба и перспективи, и съди и наказва непокорния му нрав. То не се постига чрез сключване на сделка с човека, тоест чрез даване на благословии и благодат на човека, а по-скоро чрез разкриване на предаността на човека посредством отнемане на „свободата“ му и изкореняване на изгледите му за бъдещето. Това е същността на делото на завоюването. Ако в самото начало на човека беше дадена красива надежда, а делото на наказанието и съдът се извършваше след това, тогава човекът щеше да приеме това наказание и този съд въз основа на това, че има изгледи за бъдещето и в крайна сметка нямаше да се постигне безусловно покорство и поклонение пред Създателя от всички Негови сътворени същества. Щеше да има само сляпо, невежо покорство или пък човекът сляпо щеше да предявява искания към Бог и щеше да бъде невъзможно да се завоюва напълно човешкото сърце. Следователно би било невъзможно едно такова дело на завоюване да спечели човека или, нещо повече, да свидетелства за Бог. Такива сътворени същества не биха били в състояние да изпълняват своя дълг и само биха сключвали сделки с Бог. Това не би било завоюване, а милост и благословение. Най-големият проблем на човека е, че той не мисли за нищо друго освен за своята участ и изгледи за бъдещето и ги идолизира. Човек се стреми към Бог заради участта и изгледите си за бъдещето. Той не се покланя на Бог заради любовта си към Него. И така, при завоюването на човека трябва да се окастрят неговият егоизъм, алчност и нещата, които най-много пречат на поклонението му пред Бог, и по този начин да бъдат премахнати. По този начин ще бъде постигната целта на завоюването на човека. В резултат на това в първите етапи от завоюването на човека е необходимо да се изчистят най-яростните му амбиции и най-пагубните му слабости и чрез това да се разкрие боголюбивото му сърце, да се променят познанията му за човешкото битие, представата му за Бог и смисълът на неговото съществуване. По този начин боголюбивото сърце на човека се пречиства, тоест сърцето на човека се завоюва. Но в Своето отношение към всички сътворени същества Бог не завоюва заради самото завоюване, а по-скоро, за да спечели човека, заради собствената Си слава и за да възстанови най-ранното, изначално подобие на човека. Ако Той завоюваше само заради самото завоюване, то значението на делото на завоюването на човека щеше да се обезсмисли. С други думи, ако след като завоюва човека, Бог не поеме отговорност за него и не обръща внимание на живота или смъртта на човека, то това не би било управление на човечеството, нито пък завоюването на човека би било заради неговото спасение. Единствено спечелването на човека след неговото завоюване и окончателното му попадане в една прекрасна крайна цел е в основата на цялото дело на спасението и само така може да се постигне целта на спасението на човека. С други думи, попадането на човека в прекрасната крайна цел и навлизането му в покой са единствените представи за бъдещето, които трябва да имат всички сътворени същества, и делото, което трябва да бъде извършено от Създателя. Ако човекът трябваше да свърши това дело, то щеше да е твърде ограничено: би могло да отведе човека до определена точка, но не и до вечната му крайна цел. Човекът не е в състояние да решава съдбата си, нито пък още повече е в състояние да подсигури своите перспективи и бъдещата си крайна цел. Делото, което Бог върши, обаче е различно. Тъй като Той създаде човека, Той го води; тъй като Той спасява човека, Той ще го спаси напълно и ще го спечели напълно; тъй като Той води човека, Той ще го отведе до правилната му крайна цел; и тъй като Той създаде човека и го управлява, Той трябва да поеме отговорността за неговата съдба и изгледите за бъдещето му. Именно това е делото, което Създателят извършва. Макар че делото на завоюването се постига чрез пречистване на човека от собствените му изгледи за бъдещето, в крайна сметка човекът трябва да бъде доведен до правилната крайна цел, приготвена за него от Бог. Именно понеже Бог оформя човека, човекът има крайна цел и съдбата му е подсигурена. Тук подходящата крайна цел, за която се говори, не са пречистените в минали времена човешки надежди и перспективи; това са две различни неща. Онова, на което човекът се надява и към което се стреми, са копнежите, произтичащи от преследването на екстравагантните желания на плътта, а не полагащата се на човека крайна цел. Това, което междувременно Бог е приготвил за човека, са благословиите и обещанията, които му се полагат след очистването му, които Бог е приготвил за човека след сътворяването на света и които не са опетнени от изборите, представите, въображението или плътта на човека. Тази крайна цел не е подготвена за един конкретен човек, а е мястото за покой на цялото човечество. И така, това е най-подходящата крайна цел за човечеството.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 589

Създателят възнамерява да организира всички сътворени същества. Не бива да пренебрегваш или да не се подчиняваш на нищо от това, което Той върши, нито да се бунтуваш срещу Него. Когато делото, което Той върши, в крайна сметка постигне Неговите цели, Той ще спечели слава. Защо днес не се казва, че ти си потомък на Моав или потомък на големия червен змей? Защо не се говори за избран народ, а само за сътворени същества? Сътворено същество — това е първоначалното название на човека и неговата присъща идентичност. Имената се променят, само защото епохите и етапите на делото са различни; всъщност човекът е обикновено сътворено същество. Всички сътворени същества, независимо дали са най-светите или най-порочните, трябва да изпълняват дълга си на сътворено същество. Когато Бог извършва делото на завоюването, Той не те контролира, като използва твоите изгледи за бъдещето, участ или крайна цел. Това в общи линии е ненужно. Целта на делото на завоюването е човекът да бъде накаран да изпълнява своя дълг на сътворено същество, да се покланя на Създателя, и едва тогава той ще може да навлезе в прекрасната си крайна цел. Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш: дори човек винаги да се суети и занимава със себе си, той остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да се наричаш сътворено същество? Накратко, независимо от начина, по който Бог работи, всичко, което върши, е заради човека. Точно както небето и земята и всички неща бяха създадени от Бог, за да служат на човека: Бог направи луната, слънцето и звездите за човека, направи животните и растенията за човека, направи пролетта, лятото, есента и зимата за човека и т.н. — всички те бяха създадени, за да може човекът да съществува. Така че, независимо от това как Бог наказва и съди човека, всичко е заради спасението му. Въпреки че Бог премахва плътските надежди на човека, това е в името на неговото пречистване, а пречистването на човека се извършва заради неговото съществуване. Крайната цел на човека е в ръцете на Създателя, така че как човекът би могъл да има контрол над себе си?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 590

След като делото на завоюването бъде завършено, човекът ще се пренесе в един прекрасен свят. Разбира се, този живот все още ще е на земята, но той ще бъде напълно различен от сегашния живот на човека. Това ще бъде животът на човечеството, след като цялото човечество бъде завоювано, ще бъде едно ново начало за човека на земята и това, че човечеството ще има такъв живот, ще бъде доказателство, че то е навлязло в нова и красива сфера. Това ще бъде началото на живота на човека и Бог на земята. Предпоставка за такъв красив живот трябва да бъде това, че след пречистването и завоюването на човека, той се покорява на Създателя. По този начин делото на завоюването е последният етап от Божието дело, преди човечеството да навлезе в красивата крайна цел. Такъв е бъдещият живот на човека на земята, най-красивият живот на земята, такъв, за който човекът копнее, такъв, какъвто човекът никога не е достигал в историята на света. Той е крайният резултат от шестхилядолетното дело на управлението, това, за което човечеството най-много копнее, и също така е Божието обещание към човека. Но това обещание не може да бъде изпълнено за един миг: човекът ще навлезе в своята бъдеща крайна цел едва когато делото на последните дни бъде завършено и когато той бъде напълно завоюван, тоест когато Сатана бъде напълно победен. След като човекът бъде облагороден, той няма да има греховна природа, защото Бог ще е победил Сатана, което означава, че няма да има посегателства от враждебни сили и няма да съществуват никакви враждебни сили, които да могат да атакуват плътта на човека. По този начин човекът ще стане свободен и осветен — той ще е навлязъл във вечността. Само ако враждебните сили на злото са вързани, човекът ще бъде свободен, където и да отиде, и така няма да се бунтува или съпротивлява. Трябва само Сатана да бъде окован и всичко с човека ще бъде наред. Сегашната ситуация се дължи на това, че Сатана продължава да сее смут по цялата земя и че цялостното дело на Божието управление все още не е приключило. След като Сатана бъде победен, човекът ще има пълна свобода. Когато човекът спечели Бог и излезе от властта на Сатана, той ще види Слънцето на праведността. Ще бъде възвърнат животът, предназначен за нормалния човек. Всичко, което нормалният човек трябва да притежава, като например способността да различава доброто от злото, разбирането как да яде и как да се облича, способността да живее нормално — всичко това ще бъде възвърнато. Ако Ева не беше изкушена от змията, човекът щеше да има такъв нормален живот още от самото начало след сътворението си. Той щеше да се храни, да се облича и да води нормален човешки живот на земята. Но след като човекът беше покварен, този живот се превърна в недостижима илюзия и дори днес човек не смее да си представи такова нещо. Всъщност този красив живот, за който човекът копнее, е необходимост. Ако човекът нямаше такава крайна цел, неговият покварен живот на земята нямаше да има край, а ако нямаше такъв красив живот, съдбата на Сатана също нямаше да приключи, нито неговата епоха на властване над земята. Човекът трябва да достигне до свят, недостъпен за силите на тъмнината, и когато го направи, това ще бъде доказателство за поражението на Сатана. По този начин, когато вече го няма безредието на Сатана, Самият Бог ще контролира човечеството, ще владее и контролира целия човешки живот. Само тогава Сатана ще бъде наистина победен. Човешкият живот днес е пълен с мръсотия; той все така е живот на страдания и мъки. Това не може да се нарече поражение на Сатана. Човекът все още не се е измъкнал от морето от страдания, нито от трудностите на човешкото битие или от влиянието на Сатана, и познанието му за Бог все още е безкрайно малко. Всички трудности на човека са причинени от Сатана. Сатана донесе страданието в човешкото битие и само след като Сатана бъде окован, човекът ще може да се отърве напълно от морето от нещастия. И все пак оковаването на Сатана се постига благодарение на завоюването и спечелването на човешкото сърце, а човекът става трофей в битката със Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 591

В днешно време стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен е това, което той преследва, преди да има нормален човешки живот на земята, и това са целите, към които се стреми, преди Сатана да бъде окован. По същество стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен или да бъде използван за велика цел е стремеж да се избави от влиянието на Сатана: човек се стреми да стане победител, но крайният резултат ще бъде избавлението му от влиянието на Сатана. Само чрез избавление от влиянието на Сатана човек ще може да води нормален човешки живот на земята — живот на поклонение пред Бог. Днес стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен е това, което той преследва, преди да води нормален човешки живот на земята. Той се стреми към това най-вече заради пречистването и прилагането на истината на практика, както и заради поклонението пред Създателя. Ако човек има нормален човешки живот на земята, живот без трудности и изпитания, той няма да се стреми да стане победител. „Да стане победител“ и „да бъде направен съвършен“ са целите, които Бог поставя на човека, и чрез преследването на тези цели Той го насърчава да прилага истината на практика и да води смислен живот. Целта е човекът да стане пълноценен и да бъде спечелен, а стремежът на човека да стане победител и да бъде направен съвършен е само средство за постигане на тази цел. Ако в бъдеще човекът навлезе в прекрасната си крайна цел, няма да се споменава дали е станал победител или е направен съвършен; там всяко сътворено същество само ще изпълнява дълга си. Днес човекът бива принуден да се стреми към тези неща, просто за да се определят целите му, за да може стремежът му да бъде по-целенасочен и практичен. В противен случай човек би живял в неясна абстрактност и би се стремил да навлезе във вечния живот, а ако е така, няма ли човекът да бъде още по-жалък? Не е ли такъв стремеж без цели и принципи самозаблуда? В крайна сметка такова търсене, разбира се, би се оказало безплодно и накрая човекът би останал под властта на Сатана, неспособен да се освободи от него. Защо тогава трябва да се подлага на такова безцелно търсене? След като навлезе във вечната си крайна цел, човекът ще се поклони на Създателя и понеже е намерил спасение и е навлязъл във вечността, той няма да преследва никакви цели и освен това няма да има нужда да се притеснява, че Сатана го е обсадил. По това време всеки човек ще запази мястото си и ще изпълнява дълга си; всеки, дори и да не е бил наказан или осъден, ще изпълнява дълга си. Тогава човекът ще бъде сътворено същество както по идентичност, така и по статус. Вече няма да има разделение на висши и нисши; всеки човек просто ще изпълнява различна функция. При все това човекът все още ще живее в подредена и пригодена за човечеството крайна цел; той ще изпълнява дълга си заради почитането на Създателя и именно това човечество ще стане човечеството на вечността. Тогава човекът ще е спечелил живот, озарен от Бог, живот под Божия покров и закрила, живот заедно с Бог. Човечеството ще води нормален живот на земята и всички хора ще поемат по правилния път. Шестхилядолетният план за управление ще доведе до пълното поражение на Сатана, което означава, че Бог ще е възстановил първоначалния образ на човека, след като го е сътворил на земята, и така ще се удовлетвори първоначалните намерения на Бог. В началото, още преди човечеството да бъде покварено от Сатана, то е водило нормален живот на земята. По-късно, когато Сатана покварява човечеството, то губи нормалния си живот и от този момент започва делото на Божието управление и борбата със Сатана за възстановяване на нормалния живот на човечеството. Едва когато шестхилядолетното дело на Божието управление приключи, ще започне официално животът на цялото човечество на земята. Едва тогава човекът ще има прекрасен живот и Бог ще възстанови целта Си, с която първоначално е създал човека, както и първоначалното му подобие. Така, след като придобие нормален живот на земята, човекът няма да се стреми да бъде победител или да бъде направен съвършен, защото ще бъде свят. „Победителите“ и „усъвършенстването“, за които говорят хората, са цели, дадени на човека за периода на борбата между Бог и Сатана, и съществуват единствено защото човекът е бил покварен. Сатана ще бъде победен именно като ти се предостави цел и бъдеш подтикнат да се стремиш към нея. От теб се иска да станеш победител или да бъдеш направен съвършен, или да бъдеш използван, а това изисква да свидетелстваш и по този начин да засрамиш Сатана. В крайна сметка човекът ще води нормален човешки живот на земята и ще бъде свят. Когато това се случи, хората ще се стремят ли още да станат победители? Нима всички те не са сътворени същества? Когато се говори за това да си победител и да си усъвършенстван, тези думи са насочени срещу Сатана и срещу човешката нечистота. Думата „победител“ не предполага ли победа над Сатана и вражеските сили? Когато казваш, че си бил направен съвършен, какво в теб е било направено съвършено? Не означава ли това, че си се отървал от покварения си сатанински нрав, за да постигнеш върховна любов към Бог? Такива неща се казват във връзка с мръсотията в човека и във връзка със Сатана. Те не се казват във връзка с Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 592

Когато човекът постигне истински човешки живот на земята и цялата мощ на Сатана бъде възпряна, човекът ще живее доста лесно на земята. Нещата няма да бъдат толкова сложни, колкото са сега: междуличностни отношения, социални отношения, сложни семейни отношения — те причиняват толкова много неприятности, толкова много болка! Толкова е изнервящо да се живее сред всичко това! Но щом човекът бъде завоюван, сърцето и умът му ще се променят: той ще има богобоязливо и боголюбиво сърце. След като всички онези във вселената, които се стремят да обичат Бог, бъдат завоювани, с други думи, след като Сатана бъде победен и след като Сатана — всички сили на мрака — бъде пленен, животът на човека на земята няма да бъде смущаван и той ще може да живее свободно на земята. Ако в живота на човека нямаше плътски взаимоотношения и сложни въпроси на плътта, всичко щеше да бъде много по-лесно. Плътските човешки взаимоотношения са твърде сложни и фактът, че човек ги има, е доказателство, че той все още не е освободен от влиянието на Сатана. Ако ти имаше еднакви взаимоотношения с всеки от братята и сестрите си, с всеки член от семейството си, тогава нищо нямаше да те притеснява и нямаше да е необходимо да се тревожиш за никого. Нямаше да има нищо по-добро и чрез това човек щеше да се освободи от половината си страдания. Живеейки нормален човешки живот на земята, човекът ще бъде като ангелите; и въпреки че все още ще бъде плътски, той ще бъде много подобен на ангел. Това е последното, окончателното обещание, дадено на човека. Днес човекът преминава през наказание и съд; мислиш ли, че човек преживява тези неща напразно? Възможно ли е делото на наказанието и правосъдието да се извършва без никаква причина? По-рано беше казано, че наказанието и съдът на човека означават захвърлянето му в бездната, с други думи, отнемането на съдбата и плановете му за бъдещето. Всичко това се прави с една единствена цел: да се пречисти човекът. Човекът не е захвърлен в бездната умишлено, за да може след това Бог да се откаже от него. Напротив, това се прави, за да се окастри бунтарството в човека, така че накрая всичко в него да се пречисти, за да може той да придобие истинско познание за Бог и да бъде като светец. Ако това се случи, всичко ще бъде завършено. Всъщност, когато всичко онова, което трябва да се кастри в човека, се кастри, и човекът свидетелства за това убедително, Сатана също ще бъде победен и дори ако нещо, което първоначално е било в човека, не е напълно пречистено, след като Сатана бъде победен, то вече няма да създава смут и в този момент човекът ще бъде напълно пречистен. Човекът никога не е живял такъв живот, но щом Сатана бъде победен, всичко ще бъде уредено и всички маловажни неща в човека ще намерят своето разрешение; всички други проблеми ще приключат веднага щом основният проблем бъде разрешен. В процеса на това въплъщение на Бог на земята, когато Той лично върши Своето дело сред хората, всичко, което върши, е за да победи Сатана, и Той ще победи Сатана, като завоюва човека и ви направи пълноценни. Когато дадете убедително свидетелство, това също ще бъде знак за поражението на Сатана. За да бъде победен Сатана, първо човекът трябва да бъде завоюван и накрая да бъде напълно усъвършенстван. Но същността е да се спаси цялото човечество от празнотата на страданието, като същевременно се победи Сатана. Независимо дали делото се извършва в цялата вселена или в Китай, всичко е с цел победа над Сатана и спасяване на цялото човечество, за да може човекът да навлезе в мястото на покой. Въплътеният Бог, тази обикновена плът, има за цел именно да победи Сатана. Делото на въплътения Бог има за цел да донесе спасение на всички под небето, които обичат Бог, да завоюва цялото човечество и, най-вече, да победи Сатана. В основата си цялото Божие дело на управлението е тясно свързано с победата над Сатана за спасение на цялото човечество. Тогава защо в голяма част от това дело непрекъснато се говори за вашето свидетелстване? И към кого е насочено това свидетелство? Не е ли насочено към Сатана? То е свидетелство за Бог и се извършва с цел да се засвидетелства, че Божието дело е постигнало своя резултат. Свидетелстването е свързано с делото по побеждаването на Сатана. Ако нямаше битка със Сатана, от човека нямаше да се изисква да свидетелства. Точно защото Сатана трябва да бъде победен и същевременно човекът трябва да бъде спасен, Бог изисква от човека да свидетелства за Него пред Сатана и използва това, за да спаси човека и да се бори със Сатана. В резултат на това човекът е едновременно обект на спасение и средство за победа над Сатана. Така човекът е в центъра на цялото Божие дело по управлението, а Сатана е само обект на унищожение, враг. Може да мислиш, че не си направил нищо особено, но поради промяната в нрава ти се получава свидетелство и това свидетелство е насочено към Сатана и не е адресирано към човека. Човекът не е подготвен да се радва на такова свидетелство. Как би могъл да разбере делото, извършено от Бог? Обектът на Божията битка е Сатана; човекът, междувременно, е само обект на спасение. Човекът има покварен сатанински нрав и е неспособен да разбере това дело. Причината за това е сатанинската поквара. Тя не е присъща на човека, а е дело на Сатана. Основното дело на Бог днес е да победи Сатана, т.е. да завоюва изцяло човека, за да може той да даде окончателно свидетелство за Бог пред Сатана. По този начин всичко ще бъде изпълнено. В много случаи на пръв поглед може да ти се струва, че нищо особено не е направено, но всъщност делото вече е завършено. Човек иска цялото довършително дело да бъде видимо. Въпреки това Аз завърших Своето дело, без това да е видимо за теб, защото Сатана е подчинен, което означава, че той е напълно победен, че цялата Божия мъдрост, сила и власт са победили Сатана. Именно това свидетелство трябва да се даде и макар че все още не е ясно изразено в човека, макар че не може да се види с просто око, Сатана вече е победен. Цялото това дело е насочено срещу Сатана и се извършва заради битката със Сатана. И така, има много неща, при които човекът не вижда успех, въпреки че в Божиите очи те отдавна са успешно завършени. Това е една от съкровените истини на цялото Божие дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 593

Всички, които искат да бъдат усъвършенствани, имат този шанс, така че всички трябва да се отпуснат: в бъдеще всички ще влязат в крайната цел. Но ако не искаш да бъдеш усъвършенстван и не желаеш да влезеш във великолепното царство, това си е твой личен проблем. Всички, които искат да бъдат усъвършенствани и са верни на Бог, всички, които са покорни и всички, които вярно изпълняват задълженията си — всички тези хора могат да бъдат усъвършенствани. Днес всички, които не изпълняват вярно задълженията си, всички, които не са верни на Бог, всички, които не се подчиняват на Бог, и особено онези, които са получили просветлението и озарението на Светия Дух, но не го прилагат на практика — всички тези хора не могат да бъдат усъвършенствани. Всички онези, които желаят да бъдат верни и покорни на Бог, могат да бъдат усъвършенствани, дори и да са донякъде невежи; всички, които желаят да се стремят, могат да бъдат усъвършенствани. Не е необходимо да се тревожите за това. Стига да имаш желание да се развиваш в тази посока, можеш да бъдеш усъвършенстван. Не желая да изоставям или да отстранявам никого от вас, но ако човек не се стреми да върши добро, тогава само погубва себе си; не Аз те отстранявам, а ти сам го правиш. Ако ти самият не се стремиш да вършиш добро, ако си мързелив, не изпълняваш задълженията си, не си лоялен, не се стремиш към истината и винаги правиш това, което ти харесва, ако се държиш безразсъдно, бориш се за собствената си слава и богатство и си безскрупулен в отношенията си с противоположния пол, тогава ще понесеш бремето на собствените си грехове; не си достоен за ничие съжаление. Моето намерение е всички вие да бъдете усъвършенствани или поне да бъдете завоювани, за да може този етап от делото да бъде успешно завършен. Желанието на Бог е всеки да бъде усъвършенстван, в крайна сметка да бъде спечелен от Него, да бъде напълно пречистен от Него, да стане един от хората, които Той обича. Независимо дали ви наричам изостанали или с ниски заложби, всичко това е факт. Когато казвам така, това не означава, че искам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: ако го желаете, ако се стремите към това, накрая ще можете да постигнете този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите високи заложби; ако си невеж и необразован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето невежество; ако си образован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с факта, че си образован; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоята възраст; ако си в състояние да оказваш гостоприемство, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с тази ти способност; ако кажеш, че не можеш да оказваш гостоприемство и можеш да изпълняваш само определена задача, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие със задачата, която изпълняваш. Да бъдеш предан, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш да постигнеш най-висшата любов към Бог — това е, което трябва да постигнеш, и няма по-добри практики от тези три. В крайна сметка от човека се изисква да постигне тези три неща и ако успее да ги постигне, тогава ще бъде усъвършенстван. Но преди всичко трябва истински да се стремиш, трябва активно да упорстваш напред и нагоре, а не да бъдеш пасивен в това отношение. Казвал съм, че всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван и може да бъде усъвършенстван, и това е вярно, но ти не се опитваш да бъдеш по-добър в стремежа си. Ако не постигнеш тези три критерия, в крайна сметка трябва да бъдеш отстранен. Искам всички да наваксат, искам всички да имат делото и просветлението на Светия Дух и да бъдат покорни докрай, защото това е задължението, което всеки от вас трябва да изпълнява. Когато всички изпълните задължението си, всички ще сте усъвършенствани и свидетелството ви ще отекне. Свидетелство дават онези, които са победили Сатана и са спечелили Божието обещание, и те са тези, които ще останат да живеят в прекрасната предназначена крайна цел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 594

В началото Бог бе в покой. По това време на земята нямаше хора, нямаше нищо, тъй като Бог не беше започнал делото си. Той начена делото на управлението Си едва когато положи началото на човечеството и след като човекът се поддаде на поквара; от този миг нататък Бог вече не знаеше покой, а се захвана с човешкия род. Бог изгуби покоя Си поради човешката развала, а също и заради предателството на архангела. Не успее ли да победи Сатана и да спаси човечеството от падението му, Бог никога няма да може да се отдаде на покой. Както на човека му липсва покой, тъй и на Бог; навлезе ли отново в покой, с него ще намерят покой и човеците. Живот в покой означава живот без войни, без нечистотия и без постоянна неправедност. Иначе казано, това е живот, освободен от смущенията на Сатана (тук „Сатана“ обозначава враждебните сили) и от неговата поквара, който който не е податлив на посегателствата на всякакви противни Богу сили; това е живот, в който всичко се развива както Той е определил и почита Създателя и в който небето и земята са в пълен покой — това е смисълът на фразата „спокоен живот на човечеството“. Когато Бог е в покой, неправедността ще изчезне от земята, враждебните сили ще се оттеглят и човечеството ще навлезе в нова сфера — вече няма да е покварено от Сатана, а ще бъде спасено от претърпяната сатанинска развала. Бог ще намери покой в деня, в който човечеството намери покой. Бог изгуби покоя си заради неспособността на човеците да навлязат в покой, а не защото е изначално неспособен да почива. Покоят не означава край на всякакво развитие и движение, нито край на Божието дело или кончина на човешкия живот. Знак за навлизането в покой ще бъде унищожението на Сатана, когато злите хора, станали проводник на злините му, бъдат наказани и заличени, и когато изчезнат всички враждебни на Бог сили. Покоят на Бог означава, че Той вече няма да е зает със Своето дело по спасението на човечеството. Покоят на човеците означава, че всички хора ще заживеят в Божията светлина и в Неговата благодат, освободени от сатанинската развала, без никаква неправедност. Под грижите на Бог хората спокойно ще обитават земята. Когато Бог и човеците заедно навлязат в покой, това ще бъде знак, че човечеството е спасено, а Сатана е унищожен — че Божието дело с хората е напълно завършено. Тогава Бог ще спре да работи с хората, а те ще са освободени от властта на Сатана. Тогава Бог вече няма да е зает, а човеците няма да са в постоянно брожение. Бог и човечеството едновременно ще встъпят в покой. Бог ще се завърне в първоначалната си обител и всеки човек ще възстанови изконното си място. Това са крайните цели, в които ще почиват Бог и хората, щом напълно приключи Божието управление. Бог има своя Божия крайна цел, както и човечеството има своя. В състоянието Си на покой Бог ще продължи да напътства земния живот на всеки човек и, битувайки в светлината Му, хората ще почитат единствения истински Бог в небесата. Бог вече няма да живее сред човеците, а те няма да могат да живеят в Неговата крайна цел. Бог и хората не могат да обитават една и съща сфера, защото присъщият им начин на съществуване се различава. Бог е Този, който напътства цялото човечество, а човечеството е еманация на Божието дело по управлението. Хората са стадото Божие и същността им е различна от Божията. Покоят означава връщане към първоначалното място. Следователно, когато Бог встъпи в покой, Той ще се е завърнал на първоначалното си място. Той вече няма да обитава земята и няма да живее сред човеците, за да споделя радостите и страданията им. Когато хората встъпят в покой, те ще са се превърнали в истински сътворени същества; те ще благоговеят пред Бог от земята и ще живеят отредения им нормален живот. Вече няма да се бунтуват и противят срещу Бог, а ще се върнат към живота, изначално отреден на Адам и Ева. След като встъпят в покой, такива ще са съответните живот и крайна цел на Бог и на хората. Победата над Сатана е неизбежен изход от войната между него и Бог. Също толкова неизбежно е, че Бог ще встъпи в покой, когато завърши Своето дело на управлението, и че човечеството ще бъде напълно спасено и ще навлезе в покой. Мястото за покой на хората е на земята, а Божието място за покой е на небето. В състоянието си на покой хората ще боготворят Бог на земята, а Бог ще наглежда покоя на обитаващите земята човеци от небето, а не от земята. Бог все така ще е Дух, а хората все така ще са в тленната си обвивка. Покоят на Бог се отличава от покоя на човеците. Докато почива, Той ще слезе и ще се появи сред хората; в покоя си хората ще посещават небесата, водени от Бог, и ще се наслаждават на живота там. Встъпят ли в покой Бог и хората, Сатана ще спре да съществува. Ще спрат да съществуват и злите хора. Преди Бог и човеците да навлязат в покой, злите хора, подлагали Бог на гонение на земята, вече ще са унищожени редом с враговете, които са се бунтували срещу Него. Ще ги погубят големите бедствия от сетните дни. Щом тези зли хора бъдат напълно заличени, земята никога вече не ще познае смущението на Сатана. Едва тогава човечеството ще бъде напълно спасено и Божието дело ще е завършено докрай. Това са условията, за да може Бог и човекът да встъпят в покой.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 595

Приближаването на края на всички неща е знак за завършване на Божието дело и за край на оформянето на човека. Това означава, че хората, покварени от Сатана, ще са достигнали крайния етап от развитието си и че потомците на Адам и Ева ще са завършили поръчението да се множат. Това е и знак, че ще е невъзможно такова покварено от Сатана човечество да продължи да се развива. Първоначалните Адам и Ева не били покварени, но при прокуждането си от Едем Адам и Ева вече били опорочени от Сатана. Когато Бог и хората навлязат заедно в покой, прогонените от Райската градина Адам и Ева и техните потомци най-сетне ще приключат съществуването си. Човечеството на бъдещето пак ще се състои от потомци на Адам и Ева, но тези хора няма да живеят под властта на Сатана, а ще са спасени и пречистени човеци. Те ще са преминали съд и наказание и постигнали святост хора. Те ще се отличават от първоначалния човешки род; дори можем да кажем, че те ще бъдат съвсем различен вид човечество от първоначалното на Адам и Ева. Тези хора ще са подбрани измежду всички покварени от Сатана; те ще са онези, останали непоколебими накрая по време на Божия съд и наказание; те ще бъдат последната оставаща група хора сред поквареното човечество. Само тези хора ще могат да встъпят в окончателния покой ведно с Бог. Онези, които са способни да останат непоколебими по време на Божието дело на правосъдието и наказанието в сетните дни — т.е. по време на последното дело на пречистване — те ще бъдат онези, които ще навлязат редом с Бог в окончателен покой. По този начин всички, които навлязат в покоя, ще са се освободили от влиянието на Сатана и ще бъдат придобити от Бог едва след като преминат през последното Му дело на пречистване. Онези хора, които най-после са придобити от Бог, ще навлязат в окончателен покой. По същество целта на Божието дело на правосъдието и наказанието служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, заради окончателния ден на покой; в противен случай никой член на човечеството не би могъл да бъде подреден според типа си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената пътека на човечеството към покоя. Само Божието дело по пречистването ще пречисти човеците от тяхната неправедност и само Неговото дело на наказанието и правосъдието ще разобличи бунтовните елементи сред човечеството, като разграничи подлежащите на спасение от неподлежащите и тези, които ще останат, от онези, които няма да останат. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висш свят на човечеството, в който ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще навлязат в човешките дни на покой и ще заживеят редом с Бог. След съда и наказанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагали труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Единствената цел на последното Божие дело — да накаже злото и възнагради доброто — е напълно да пречисти всички човеци, за да въведе във вечен покой напълно осветеното човечество. Това е най-важният етап от делото Му, последният етап от цялото Му дело на управлението. Ако Бог не унищожи злите и им позволи да останат, цялото човечество няма да може да встъпи в покой и Бог не би могъл да го въведе в по-добър свят. Такова дело не би било напълно довършено. Когато завърши делото Си, цялото човечество ще бъде напълно осветено; само тогава Бог ще може да заживее в покой мирно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 596

Съвременните хора са все така неспособни да се освободят от плътските желания; те не успяват да се откажат от удоволствията на плътта, от светската суета, от парите и от покварения си нрав. Повечето хора се отдават на заниманията си повърхностно. Всъщност в сърцата на тези хора няма обич към Бог; нещо повече, те не се ужасяват от Него. И тъй като не пазят Бог в сърцата си, те не са в състояние да възприемат делата Му, а още по-малко са способни да повярват в изречените от Него слова. Тези хора са твърде материални, твърде дълбоко покварени и им липсва всякаква истина. При това те не вярват, че Бог може да се въплъти. Всеки, който не вярва във въплътения Бог — тоест, не вярва във видимия Бог и в Неговото дело и слово, а вместо това почита невидимия Бог в небесата — не носи Бог в сърцето си. Тези човеци се бунтуват и противят на Бог. Липсват им изконните човешки качества, липсва им и разум, да не говорим за истината. При това те изобщо не вярват във видимия и осезаем Бог, но смятат невидимия и неосезаем Бог за най-истинен и носещ най-много радост. Те не се стремят към неподправената истина, нито към същината на земното битие, а най-малко към Божиите намерения. Вместо това търсят силни усещания. Няма никакво съмнение, че те вярват единствено в нещата, които им помагат да утолят индивидуалните си щения, и само към тях се стремят. Те вярват в Бог, за да удовлетворят собствените си желания, а не за да търсят истината. Нима такива хора не са злосторници? Изключително самонадеяни, те изобщо не вярват, че Бог на небето би унищожил такива „добри хора“ като тях. Вместо това са убедени, че Бог ще им позволи да останат и при това ще ги възнагради богато за многото неща, които са извършили за Бог и за горещо демонстрираната от тях „вярност“ към Него. Ако се стремяха също и към видимия Бог, те незабавно биха Му се опълчили или биха изпаднали в ярост в мига, в който желанията им не бъдат изпълнени. Те се проявяват като подли, дребни души, вечно преследващи само собствените си желания; те не са почтени хора, следващи истината. Те са тъй наречените зли хора, следващи Христос. Не търси ли истината, човек не може да повярва в нея и ще е още по-неспособен да възприеме бъдещето на човечеството, защото тези хора изобщо не вярват нито в делата, нито в думите на видимия Бог, а това води до неспособността им да повярват в бъдещата крайна цел на човечеството. Тоест, дори и да следват видимия Бог, те все пак вършат злини и изобщо не търсят истината, нито практикуват истината според Моите изисквания. Онези, които не вярват, че ще бъдат погубени, са тъкмо тези, които ще бъдат погубени. Всички те са убедени, че са много умни и че те самите са практикуващите истината. Смятат порочното си поведение за истината и държат на него. Тези зли хора са изключително самоуверени; приемат истината за догма и смятат злосторничеството си за истина, но накрая ще пожънат това, което са посели. Колкото по-самонадеян е човек и колкото по-несдържано арогантен е, толкова по-неспособен е да добие истината; колкото по-всеотдайно вярва в Бог на небето, толкова по-силно се съпротивлява на Бог. Наказанието ще сполети точно тези хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 597

Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки от човеците ще бъде отсъдена награда или наказание според това дали са търсили истината, дали познават Бог и дали могат да се подчинят на видимия Бог. Лишени от истина са онези, които — макар и да са полагали труд за видимия Бог — не Го познават и не се подчиняват Нему. Такива хора са злосторници, а злосторниците несъмнено ще бъдат наказани. Наказанието ще бъде въздадено според тяхното порочно поведение. Бог съществува, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното покорство. Онези, които вярват само в неопределения и невидим бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се подчинят. Не успеят ли да повярват във видимия Бог до приключването на завоевателното Му дело, продължат ли да сее бунтуват и противопоставят срещу видимия, въплътен Бог, тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Това важи и за някои сред вас — всички онези, които приемат на думи въплътения Бог, но са неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат отстранени и унищожени. Освен това всички онези, които на думи приемат видимия Бог и ядат и пият от изречената от Него истина, но въпреки това се стремят към неопределения и невидим бог, ще бъдат дори още повече обекти на унищожение. Никой от тези хора няма да оцелее до времето за покой, следващо завършека на Божието дело. Докато времето за покой настъпи, няма да е останал нито един, който наподобява такива хора. Хората, които принадлежат на демоните, не практикуват истината; съпротивата и бунтарството срещу Бог са част от същността им; те нямат ни най-малко намерение всецяло да Му се покорят. Всички те ще бъдат унищожени до един. Същността ти, а не видът ти, моментното славословене или действия, е определяща за това дали притежаваш истината, или се съпротивляваш на Бог. Дали един индивид ще бъде унищожен, се определя от неговата същност. Това решение се взима според същността, разкрита чрез неговото поведение и стремежа му към истината. От всички хора, които работят и вършат еднакво количество работа, позволение да останат ще получат само онези с добра същност на човешката природа, които притежават истината, а онези със зла същност на човешката природа, които се бунтуват срещу видимия Бог, ще бъдат обект на унищожение. Цялото Божие дело и Божие слово, отнасящи се до крайната цел на човеците, справедливо ще се разпореди с всеки един съгласно индивидуалната му същност. Не ще бъде допусната ни най-малка грешка, дори повече, няма да бъде допусната никаква грешка. Това се случва единствено на човешките дела, в които се намесват човешки чувства и понятия. Божието дело е безупречно, защото Той не вини напразно никое сътворено същество. Мнозина от живеещите днес са неспособни да възприемат бъдещата крайна цел на човечеството и не вярват в словата, които Аз произнасям. Всички тези неверници, както и всички, които не практикуват истината, са демони!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 598

В днешно време следовниците на истината ясно се отличават от онези, които не я търсят. Крайната цел на двата вида хора също е съвсем различна. Бог ще донесе спасение на тези, които търсят познание за истината и я практикуват. Непознаващите истинния път са демони и врагове; те са потомци на архангела и ще бъдат погубени. Дори и всеотдайно вярващите в нереалистичния бог — нима те също не са демони? Дори и съвестните и почтени хора, които не приемат истинния път, са демони, защото противенето на Бог е тяхна същина. Който не приема истинния път, се съпротивлява на Бог; дори и да изтърпят множество страдания, такива хора ще бъдат унищожени. Срещу Бог се бунтуват всички, които не желаят да се откажат от светското, да се разделят с родителите си и които нямат воля да се отърсят от плътските удоволствия. Погибел чака всички тях. Демоничен е всеки, който не вярва във въплътения Бог — и нещо повече, той ще бъде унищожен. Редом с онези, които изобщо не вярват в съществуването на Бог, ще бъдат погубени и всички вярващи, които не практикуват истината или които не вярват във въплътения Бог. Ще бъде позволено да останат само хора, които са пречистени и подобрени чрез страдание и са му устояли — това са хората, които са изтърпели истински изпитания. Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противници, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не твърдят ли те, че са вярващи, но всъщност са лишени от истината? Нима единственият им стремеж не е да добият благословение, но са неспособни да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да общуваш с тези демони и да се отнасяш с тях със съвест и любов, но нима това не е проява на добри намерения към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали дотам и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават напосоки обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божиите намерения и без да могат да вземат Неговите намерения за свои собствени, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва във въплътения Бог, е враг Божи. Нима не ти липсва усещане за справедливост, щом успяваш със съвест и с обич да общуваш с врага? Ако съответстваш на онези, които ненавиждам и с които не съм съгласен, и още изпитваш любов и лични чувства към тях, не се ли бунтуваш и ти? Нима не се противиш умишлено на Бог? Такъв човек всъщност притежава ли истината? Нима хората, които се отнасят съвестно към враговете, хората, които обичат демоните и които са милостиви към Сатана, преднамерено не прекъсват Божието дело? Хората, които вярват само в Исус, но не и във въплътения Бог в последните дни, както и онези, които на думи твърдят, че вярват в Него, но вършат зло — всички те са антихристи. Да не говорим за онези, които изобщо не вярват в Бог. Всички тези хора са обречени на погибел. Поведението е критерият, по който хората преценяват себеподобните си — онези с добро поведение са праведни, докато онези с отвратително поведение са зли. Критерият, по който Бог съди човеците, се основава на това дали същността им Му се покорява, или не; онзи, който се покорява на Бог, е праведен, докато онзи, който не се покорява, е враг и зъл човек независимо дали поведението му е добро или лошо и без значение дали се изразява правилно, или не. Някои се опитват да си осигурят добра бъдеща крайна цел чрез добри постъпки, а други искат да използват изтънчени думи, за да получат добра крайна цел. Всички погрешно мислят, че Бог определя изхода на хората, като наблюдава поведението им или се вслушва в думите им; затова мнозина решават да се възползват и да измамят Бог, за да изкопчат мимолетна благодат. В бъдещето ще оцелеят и ще достигнат покой само устоялите през деня на изпитания и свидетелствали за Божията слава; всички те ще бъдат хора, изпълнили дълга си и съзнателно отдали се на Бог. Онези, които само се възползват от възможността, за да служат с намерението да избегнат практикуване на истината, ще бъдат лишени от достъп до покой. Бог прилага уместни стандарти, определящи изхода за всеки отделен човек; Той не взима решения според думите и поведението на хората, нито пък според действията им в определен отрязък от живота им. Той няма да прояви никаква снизходителност към нечие порочно поведение, защото човекът предано Му е служил в миналото, нито ще избави някого от смърт, защото известно време е отдавал всичко на Него. Никой не ще избегне разплата за своята злина и никой не ще успее да прикрие порочното си поведение в опит да се спаси от терзанията на унищожението. За да изпълнят истински дълга си, хората трябва да са неизменно предани на Бог, независимо дали получават благодат или беди. Ако хората са преданина Бог, докато се радват на благословии, но губят предаността си, когато не ги получават, и ако тези хора — които някога предано са се трудили за Бог — в крайна сметка не могат да свидетелстват за Божията слава или да изпълнят вменения им дълг, то такива хора също подлежат на унищожение. Накратко казано, на злите хора не е дадено да оцелеят във вечността, нито да встъпят в покой, защото покоят принадлежи само на праведните. Щом човечеството тръгне по правия път, хората ще се радват на нормален земен живот. Всички те ще изпълняват задълженията си и ще бъдат безупречно предани на Бог. Напълно ще се отърсят от бунтарството си и от порочния си нрав, ще живеят за Бог и поради Бог и няма да се бунтуват и противят. Всички човеци всецяло ще се подчинят на Бог. Такъв ще бъде животът на Бог и човечеството; живот всред царството, живот в покой.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 599

Онези, които насила замъкват в църквата дълбоко невярващите си роднини и деца, са изключителни егоисти и само демонстрират доброта. Те държат единствено на това да са любящи, независимо дали вярват и дали това е Божието намерение. Някои водят жените си или мъкнат родителите си пред Бог и независимо дали Светият Дух е съгласен и дали работи в тях, те с кухо усърдие продължават да „набират хора с потенциал“ за Бог. Каква полза може да се извлече от проявяването на доброта към тези невярващи? Дори ако неверниците, при които го няма присъствието на Светия Дух, следват неохотно Бог, те пак не могат да бъдат спасени, както би смятал някой. Всъщност е доста трудно да се придобият човеци, които могат да получат спасение. Хората изобщо не могат да бъдат направени пълноценни, ако не са били подложени на работата и изпитанията на Светия Дух и не са усъвършенствани от въплътения Бог. Ето затова на такива хора им липсва присъствието на Светия Дух още от момента, в който започват формално да следват Бог. Предвид обстоятелствата и действителното им състояние те просто не могат да бъдат направени пълноценни. Ето защо Светият Дух предпочита да не хаби много енергия за тях и изобщо да не ги просветлява и напътства; Той просто ги оставя да кретат по пътя и накрая ще разкрие техния изход — това е достатъчно. Ентусиазмът и намеренията на човеците са от Сатана, а тези неща по никакъв начин не могат да завършат делото на Светия Дух. Каквито и да са хората, Светият Дух трябва да работи в тях. Възможно ли е хората да бъдат направени пълноценни от човек? Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви намерения всъщност таят хората? Нима не се стремят да удовлетворят плановете си и егоистичните си щения? Искрено ли възнамеряват да действат за целите на Божия план за управление? Наистина ли действат в името на Божието дело? Възнамеряват ли да изпълнят своя дълг на сътворени същества? Онези, които не могат да спечелят присъствието на Светия Дух още в мига, в който започнат да вярват в Бог, никога не ще добият работата на Светия Дух; подобни хора категорично подлежат на унищожение. Колкото и силна да е любовта към тях, тя не може да замени работата на Светия Дух. Ентусиазмът и любовта на хората са човешки намерения, но не са представителни за Божиите намерения и не могат да заместят Божието дело. Дори някой да предостави възможно най-голямото количество любов и милост на хората, вярващи формално в Бог, привидните Му следовници, които всъщност не знаят що е същинската вяра в Бог, те пак няма да добият нито Божието съчувствие, нито ще придобият делото на Светия Дух. Дори ако хората, които следват Бог, да са с ниски заложби и неспособни да проумеят множество истини, понякога те все пак добиват делото на Светия Дух, докато други, чиито заложби са впечатляващи, но вярата им не е искрена, просто не могат да придобият присъствието на Светия Дух. Такива хора нямат никакъв шанс за спасение. Дори и да изчитат Божието слово или навремени да слушат проповеди, дори и пеят хвалебствия към Бог, те няма да оцелеят до мига на встъпване в покой. Не хорските мнения, а работата на Светия Дух във вас и Неговото осенение определят дали стремежът ви е истински. Искреният стремеж се познава и по променения нрав на човека и по добиването на познание за Бог след известен период на въздействие от Светия Дух. Нравът на човек, у когото Светият Дух работи, полека-лека се изменя и вярата му в Бог постепенно става все по-чиста. Независимо от колко отдавна следват Бог хората, промените у тях са знак, че са осенени от Светия Дух. Не се ли променят, Светият Дух не работи в тях. Дори и тези хора да служат в някаква степен, те са мотивирани от желанието да добият благодат. Да служиш само от време на време не може да замени промяна на нрава. Накрая те ще бъдат погубени, защото в Царството няма да са нужни обслужващи, нито хора, чийто нрав не се е променил така, че да служат на усъвършенстваните от Бог и предани Нему човеци. Изречените в миналото думи „Когато човек вярва в Господ, щастието огрява цялото му семейство“ подхождат на Епохата на благодатта, но са неотносими към предназначената крайна цел на човечеството. Те бяха уместни само за определен етап от Епохата на благодатта. Тези думи обозначаваха мира и материалното изобилие, дарени на човеците; те не означаваха, че цялото семейство на вярващия в Господ ще бъде спасено, нито пък че близките на благословения ще бъдат допуснати до покой ведно с него. От същината на човека зависи дали ще получи благословия или ще търпи страдания, а не от присъщите особености, свойствени за близкото родство. В Царството няма място за подобни правила и поговорки. Човек ще оцелее, ако е изпълнил Божиите изисквания, а ако не успее да остане до времето за покой, това ще значи, че е проявил непокорство пред Бог и не е изпълнил Неговите изисквания. Всеки си има своя предназначена крайна цел, която се определя според индивидуалната същност и няма нищо общо с други хора. Лошото поведение на детето не може да бъде прехвърлено на родителите му, както и неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Лошото поведение на родителя не може да тегне над децата му, а неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Всеки сам носи греховете си и сам се наслаждава на заслужената от него благодат. Никой не може да замести другия; това представлява праведността. От човешката гледна точка, ако родителите са благословени, това би следвало да ползва и децата им, а ако децата вършат зло, се очаква родителите да изкупят греховете им. Но това е човешко вярване, човешки подход към нещата; Божията позиция е друга. Изходът за всеки един човек се решава според същината, проявяваща се в постъпките му, и винаги се определя по съответен начин. Никой не може да поеме греховете на ближния си, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е безусловно. Родителската грижовна обич не означава, че родителите могат да постъпват праведно вместо децата си, нито пък синовната почит към родителите означава, че богоугодността на децата може да бъде прехвърлена в полза на родителите. Това е същинското значение на думите „Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“. Човеците не ще могат да вземат злосторните си деца в покоя, защото много ги обичат, нито ще встъпят в покой със съпруга или съпругата си, разчитайки на собственото си праведно поведение. Това е управленско правило, което не допуска изключения. Накрая праведните са си праведни, а злосторниците са си злосторници. На вършителите на праведност ще бъде позволено да оцелеят, а злосторниците ще бъдат погубени. Светият човек е свят; у него няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са всички зли хора, докато всички оцелели са праведници, дори и децата на злите хора да вършат праведни дела и дори ако родителите на праведниците вършат зло. Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич. Изпълняващите дълга си са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог са противници на ненавиждащите Го. Сътворените същества, допуснати до покой, са несъвместими с тези, които са обречени на унищожение. Сътворените същества, които изпълняват своя дълг ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена. Обичаш ли съпруга си, за да изпълниш дълга си на сътворено същество? Обичаш ли съпругата си, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Отдаваш ли синовна почит на невярващите си родители, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Дали човешкото схващане за вярата в Бог е правилно, или погрешно? Защо вярваш в Бог? Какво желаеш да получиш? Как Го обичаш? Неуспелите да изпълнят дълга си на Негови творения, както и неполагащите всячески усилия да постигнат това, ще бъдат унищожени. В бъдеще съществуващите физически и кръвни връзки между днешните хора ще бъдат разкъсани. Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници. Встъпилите в покой ще вярват в съществуването на Бог и ще се покорят на Бог, докато всички, които се бунтуват срещу Него, ще бъдат унищожени. На земята вече няма да има семейства — та как биха могли да съществуват родители, деца и брачни връзки? Самата несъвместимост между вяра и липса на вяра ще пресече издъно такива физически връзки!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 600

В началото сред човечеството нямаше семейства; съществуваха само мъж и жена — два различни вида човеци. Нямаше държави, да не говорим за родове, но в резултат от покварата на човечеството различни видове хора се организираха в отделни кланове, по-късно прераснали в страни и етноси. Тези страни и етноси се състояха от отделни малки родове и по този начин всякакви хора се разпределиха по раси в зависимост от различията в езиците си и според географските граници. Всъщност, колкото и раси да има по света, човечеството произхожда от един-единствен прародител. В началото съществуваха само два вида човеци — мъже и жени. Но с напредъка на Божието дело и с историческите и географските промени, тези два вида хора се развиха, до различна степен, в още подвидове. В същината си всички хора са Божии творения, от колкото и раси да е съставено човечеството. Към която и раса да принадлежи човек, той е сътворено същество; всички хора произлизат от Адам и Ева. Макар и не пряко сътворени от Божиите ръце, човеците са потомци на Адам и Ева, които Бог лично създаде. Независимо къде и как живеят хората, всички те са Негови създания; тъй като принадлежат към човешкия род, а той бе създаден от Бог, тяхната крайна цел е такава, каквото е отредена на човечеството, а човеците се делят според правилата, постановени от самите хора, за да сложат живота в ред. Оттук следва, че в последна сметка, всички злосторници и всички, които вършат праведни дела, за сътворени същества. Сътворените същества, които вършат зло, ще бъдат погубени, а сътворените същества, които вършат праведни дела, ще оцелеят. Това е най-подходящият начин да се въздаде на двата вида сътворени същества. Поради непокорството си злосторниците не могат да отрекат, че макар да са Божии сътворени същества, са се предали на Сатана и не са годни за спасение. Сътворените същества, които имат праведно поведение, не могат да се позоват на предстоящото си оцеляване, за да отрекат, че са сътворени от Бог и че са били спасени, макар и вече да са били изложени на сатанинската поквара. Злосторниците са сътворени същества, които се бунтуват срещу Бог; те са сътворени същества, които не подлежат на спасение и са напълно завладени от Сатана. Тези, които вършат злини, също са хора; те са изключително покварени човеци и не подлежат на спасение. Тъй като праведниците също са сътворени същества, и те са се поддавали на покварата, но желаят да се освободят от покварения си нрав и затова са в състояние да се подчинят на Бог. Хората с праведно поведение не са по-свети от папата; те просто са добили спасение и са се отърсили от покварата си; те могат да се отдадат на Бог. Те ще устоят в последните дни, което не означава, че никога не са били засегнати от сатанинската поквара. Когато Божието дело бъде завършено, сред всички сътворени същества ще има и унищожени, и оцелели. Това е неотменима особеност на Неговото управление и никой не може да я отрече. Грешниците не ще бъдат допуснати до спасение; спасението е обещано на онези, които са отдадени Нему и Го следват докрай. Тъй като това е дело по управлението на човечеството, някои ще останат, а други ще бъдат отстранени. За различните видове хора са предвидени различни изходи и те са най-подходящите за сътворените същества. Крайното Божие разпореждане с човечеството е да раздели хората по категории, като за целта разпадне семействата, унищожи етносите и разчупи границите между държавите, за да въведе нов ред без семейства и национални граници, защото в крайна сметка всички хора водят началото си от един-единствен праотец и са сътворени същества. Вкратце, всички грешници ще бъдат погубени, а угодните Богу ще оцелеят. Така при предстоящото встъпване в покоя ще бъдат заличени родовите връзки, националната, и най-вече етническата принадлежност; този вид човечество ще бъде най-святото. Първоначалната идея зад създаването на Адам и Ева беше хората да милеят за всичко на земята; в началото човеците бяха господари на цялото мироздание. Намерението на Йехова при сътворяването на хората бе да им позволи да просъществуват на земята, грижейки се за всичко на нея, защото в началото човеците бяха непокварени и неспособни да вършат зло. Веднъж поддали се на греха обаче им бе отнета грижата за мирозданието. Целта на Божието спасение е да възстанови тази функция на човечеството, да възвърне на хората първоначалния им разум и покорство; встъпилото в покой човечество ще представлява точно резултатът, който Бог се надява да получи чрез спасителното Си дело. При все че животът вече няма да е същият като в Райската градина, човешката същина ще е досущ като онази, но човеците няма да са копие на непокварените си предци, а ще бъдат веднъж покварени, но след това спасени хора. Накрая, когато Божието дело бъде завършено, дарените със спасение ще встъпят в покой. Също така изходът на подлежащите на наказание ще бъде напълно разкрит и те ще бъдат унищожени едва когато Бог приключи работата си. С други думи, щом Той завърши делото Си, ще бъдат разкрити всички — и грешниците, и спасените — защото работата по разкриването на различните видове хора (били те злосторници, или заслужили спасение) ще бъде въздадена върху всички едновременно. Злодеите ще бъдат отстранени, а всички, на които е позволено да останат, ще бъдат разкрити едновременно. Следователно изходът за всеки човек ще бъде оповестен в един и същи миг. Бог не ще позволи група хора, постигнали спасение, да встъпят в покой, преди да е отделил настрана вършилите зло и да ги е осъдил или наказал един по един; това не би отговаряло на фактите. Когато грешниците вече са унищожени и достойните за спасение встъпят в покой, Божието дело в цялата вселена ще бъде завършено. Нито благословените, нито обречените на страдания ще се ползват с предимство; благословените ще живеят вечно, докато обречените ще са погубени во век и веков. Тези два етапа от делото Му ще бъдат извършени едновременно. Именно наличието на непокорни човеци ще изложи на показ праведността на Божиите следовници и тъкмо присъствието на благословени хора ще подчертае нещастията, въздадени на грешниците за тяхното непослушание. Ако Бог не изобличи злосторниците, искрено отдадените Нему никога вече не биха видели слънцето; ако Бог не отведе на предназначената им подходяща крайна цел угодните Му, бунтуващите се срещу него човеци не биха могли да получат заслуженото свое наказание. Така работи Бог. Ако не изпълни тази част от Своето дело — да въздаде наказания за злото и награди за доброто, сътворените същества никога не биха могли да достигнат съответните си крайни цели. Щом човечеството встъпи в покой, злосторниците вече ще са унищожени и цялото човечество ще е поело по правилния път; всички хора ще са присъединени към подобните си в зависимост от възложената им работа. Едва тогава хората ще навлязат в покой, който е неизбежната посока на развитие за човечеството, и едва когато то встъпи в покой, ще бъде отбелязан свършекът на най-великото, върховно Божие постижение; това ще бъде заключителният етап на Неговото дело. То ще постави край на упадъчния плътски живот на хората и на съществуването на покварено човечество. Оттам насетне хората ще навлязат в нова сфера. Макар че всички хора ще продължат да обитават плътта си, голяма ще е разликата между същината на този живот спрямо живота на поквареното човечество. Тези два вида съществуване се различават и по значимост. При все че хората няма да са от коренно различен вид, може да се каже, че този нов живот ще бъде даден на добилите спасение и също, че ще е живот, в който са възстановени човечността и разумът. В него ще битуват хора, някога проявили непокорство спрямо Бог, но впоследствие покорени и спасени от Него; хора, позорили Бог, но след това свидетелствали за Него. Щом преминат през изпитанията Му и оцелеят, съществуването им ще е изпълнено със смисъл; те са избрали Бог наместо Сатана и са хора, достойни да живеят. Предназначените за унищожение не са съумели да свидетелстват за Бог и са негодни да продължат да живеят. Гибелта им ще дойде в отговор на порочното им поведение. Унищожението е най-подходящата крайна цел за тях. Един ден, когато човечеството навлезе в хубавата сфера, няма да съществуват връзките между съпруг и съпруга, баща и дъщеря, майка и син, които хората си представят, че ще намерят там. Тогава всеки човек ще следва сходните с него, а семействата вече ще са в миналото. След съкрушителния си провал Сатана никога вече не ще обезпокои човечеството и хората ще се освободят от покварения си нрав завинаги. Непокорните вече ще са унищожени и ще останат само отдадените на Бог. Затова ще са единици семействата, оцелели непокътнати; как биха могли да просъществуват физическите връзки? Предишният плътски живот на човечеството ще бъде строго забранен; тогава как биха могли да съществуват физически взаимоотношения между хората? Освободени от покварения от Сатана предишен свой нрав, хората ще имат съвсем нов живот, различен от миналото им съществуване. Родителите ще изгубят деца, децата ще изгубят родители. Съпрузите ще изгубят своите съпруги, съпругите ще изгубят своите съпрузи. Съществуващите днес физически връзки между хората ще изчезнат, щом човечеството встъпи в покой. Само този вид човеци ще притежават праведност и святост. Само този вид хора са достойни да почитат Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 601

Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги води, по-късно ги спаси и послужи като принос за грях за човечеството, а в края Той все още трябва да завоюва човечеството, напълно да спаси хората и да възстанови първоначалното им подобие. Това е делото, с което Бог се занимава от началото до края — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалното подобие на човешките същества, което ще рече, че Той отново ще възстанови властта Си на земята и сред всички сътворени същества. Хората изгубиха богобоязливото си сърце, както и функцията, която сътворените същества трябва да имат, след като бяха покварени от Сатана, — така се превърнаха във враг, който се бунтува срещу Бог. Тогава човечеството заживя под властта на Сатана, като беше подложено на манипулацията на Сатана; по този начин Бог нямаше как да работи сред Своите сътворени същества, и стана още по-неспособен да придобие тяхната боязън. Човеците бяха сътворени от Бог и трябва да Го почитат, но вместо това те Му обърнаха гръб и почитаха Сатана. В сърцата им Сатана стана техен идол. Така Бог изгуби Своята позиция в сърцата на хората, с други думи, изгуби се смисълът зад Неговото сътворение на човечеството. Следователно, за да върне смисъла зад Неговото сътворение на човечеството, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човеците и да ги освободи от покварения им нрав. За да Си отвоюва хората от Сатана, Той трябва да ги спаси от греха. Само така Бог може постепенно да възстанови първоначалното им подобие и функция, а накрая и царството Си. Пълното унищожение на тези бунтовни синове накрая ще бъде заради това да се позволи на хората да почитат по-добре Бог и да живеят по-добре на земята. Бог ще накара хората да Го почитат, защото Той е техният създател; тъй като желае да възвърне първоначалното предназначение на човечеството, Той ще го възстанови в неговата пълнота и неподправеност. Да се възцари отново означава човеците да Го почитат и да се подчиняват Нему; означава, че Бог ще накара хората да Му посветят живота си и че Неговата власт ще предизвика гибелта на враговете Му. Означава, че Бог ще направи така, щото всичко, свързано с Него, да бъде прието от всеки човек без съпротива и с неотслабваща убеденост. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е това, което Го почита, което Му се покорява напълно и което притежава Неговата слава. Ако Бог не спаси покварените хора, ще се изгуби смисълът на сътвореното от Него човечество; авторитетът Му сред хората ще се заличи и царството Му няма да може да съществува повече на земята. Не унищожи ли бунтуващите се срещу Него врагове, Той няма да достигне Своето пълно величие, нито ще успее да установи царството Си на земята. Това ще бъдат знаците за завършека на Божието дело и за Неговите велики постижения — напълно да унищожи проявилите непокорство човеци и да преведе в покоя онези, които е направил цялостни. След като възстанови първоначалното подобие на хората и те са в състояние да изпълняват съответния си дълг, придържат се към мястото си и се покоряват на всички Божии разпореждания, Бог ще е спечелил група хора на земята, които се прекланят пред Него, и при това ще е установил Своето царство на земята, която Го почита. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това ще възстанови първоначалното Му намерение при сътворяването на човечеството; ще възстанови намерението Му за сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт над земята, насред всички неща и сред враговете Му. Това ще бъдат символите на категоричната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее живот, който е на правия път. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечен живот, който ще сподели с хората. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 602

Човекът ще бъде направен пълноценен в Епохата на царството. След завоюването човекът ще бъде подложен на облагородяване и скръб. Тези, които могат да победят и да останат непоколебими в свидетелството по време на тази скръб, са хората, които накрая ще бъдат направени пълноценни; те са победителите. По време на тази скръб от човека се изисква да приеме това облагородяване и то е последният пример на Божието дело. Това е последният път, когато човекът ще бъде облагороден преди приключването на цялото дело на Божието управление, и всички онези, които следват Бог, трябва да приемат това последно изпитание и да приемат това последно облагородяване. Тези, които са в разгара на мъките, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина се стремят към Бог, в крайна сметка ще устоят; те са тези, които притежават човешка природа и които наистина обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да се провалят в своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от голямата скръб. Въпреки че тези, които ловят риба в мътни води, могат да се измъкнат и днес, никой не може да избегне последната скръб и никой не може да избегне последното изпитание. За тези, които побеждават, подобна скръб е огромно облагородяване, но за онези, които ловят риба в мътни води, това е дело, което напълно ще ги отстрани. Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцето си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцето си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът, променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат желание да отдадат всичко на Бог и да Му се посветят. Всички тези низки хора ще бъдат отлъчени, когато Божието дело приключи, и те не заслужават никакво съчувствие. Лишените от човешка природа са неспособни истински да обичат Бог. Когато средата е безопасна и сигурна или има изгода, те са напълно покорни пред Бог, но щом това, което желаят, бъде компрометирано или окончателно отхвърлено, те веднага се разбунтуват. Дори само за една нощ те могат да се превърнат от усмихнат, „добросърдечен“ човек в отвратителен на вид, свиреп убиец, който изведнъж се отнася към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да има определена причина за това. Ако не бъдат изгонени тези демони — демоните, които биха убили без колебание — няма ли да се превърнат в скрита опасност? Делото по спасяването на човека не се извършва след завършването на делото на завоюването. Въпреки че делото на завоюването е приключило, делото на пречистването на човека не е; това дело ще бъде завършено едва след като човекът бъде напълно пречистен, след като онези, които наистина се покоряват на Бог, бъдат направени пълноценни, и след като онези с маските, които са без Бог в сърцата си, бъдат премахнати. Онези, които не удовлетворяват Бог в последния етап от Неговото дело, ще бъдат напълно отстранени, а онези, които са отстранени, са от дяволите. Тъй като не могат да удовлетворят Бог, те се бунтуват срещу Него и дори тези хора да следват Бог днес, това не доказва, че те са тези, които накрая ще останат. В думите, „онези, които следват Бог докрай, ще получат спасение“, значението на „следват“ е да стоят твърдо всред скръбта. Днес мнозина вярват, че да следваш Бог е лесно, но когато Божието дело е към своя край, ти ще разбереш истинското значение на думата „да следваш“. Това, че днес все още можеш да следваш Бог, след като си бил завоюван, не доказва, че си един от онези, които ще бъдат доведени до съвършенство. Онези, които не успяват да издържат на изпитанията, които не успяват да побеждават сред скръбта, накрая няма да могат да устоят и така няма да успеят да следват Бог до самия край. Онези, които наистина следват Бог, могат да издържат на това работата им да бъде подложена на изпитание, докато онези, които не следват Бог, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат отлъчени, а победителите ще останат в царството. Дали човек наистина търси Бог, или не, може да бъде определено единствено чрез изпитване на работата му, т.е. чрез Божиите изпитания, и няма нищо общо със заключенията на самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска или не, се доказва от фактите и това не може да бъде заключение, направено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които наистина обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който наистина Го обича. Според техните различни функции и свидетелства, победителите в царството ще служат като свещеници или последователи, а всички онези, които са победители сред скръбта, ще станат тялото на свещениците в царството. Тялото на свещениците ще се формира, когато делото на евангелието във вселената приключи. Когато времето настъпи, това, което човекът ще трябва да върши, е да изпълнява своя дълг в Божието царство и да живее съвместно с Бог в това царство. В тялото на свещениците ще има първосвещеници и свещеници, а останалите ще бъдат Божиите синове и Божият народ. Всичко това се определя от свидетелствата им към Бог по време на скръбта; това не са титли, които се дават с лека ръка. След като рангът на човека бъде установен, Божието дело ще бъде прекратено, тъй като всеки ще бъде класифициран според вида си и ще бъде върнат в първоначалното си положение, а това е знакът за изпълнението на Божието дело, това е крайният резултат от делото Му и практиката на човека, това е кристализацията на виденията за Божието дело и сътрудничеството на човека. Накрая човекът ще намери покой в Божието царство и Бог също ще се върне в Своето обиталище, за да си почине. Това ще бъде крайният резултат от шестте хиляди години сътрудничество между човека и Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 603

Онези от братята и сестрите, които постоянно дават израз на негативността си, са слуги на Сатана и смущават църквата. Един ден тези хора трябва да бъдат отлъчени и отстранени. Ако сърцата на хората, които вярват в Бог, не са богобоязливи и покорни на Бог, тогава те не само няма да могат да вършат никаква работа за Него, а тъкмо обратното, ще смущават работата Му и ще Му се противопоставят. Да вярваш в Бог, но да не Му се покоряваш и да не се боиш от Него, а вместо това да Му се противиш — това е най-големият позор за вярващите. Ако вярващите си позволят същото нехайно и несдържано поведение и реч като невярващите, то те са дори по-нечестиви от невярващите; те са първообразът на демоните. Онези, които развързват езици в отровни и зловредни изказвания в църквата, разпространяват слухове, сеят неразбирателство и оформят групички сред братята и сестрите — всички те е трябвало да бъдат отлъчени от църквата. Но тъй като сега е различна епоха от Божието дело, тези хора биват ограничавани, защото безспорно трябва да бъдат отстранени. Всички покварени от Сатана са с покварен нрав. Някои просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто са с нрав, покварен от Сатана, но са и изключително злобни по природа. Те не само разкриват покварения си сатанински нрав чрез думите и действията си, а са същински дяволи и сатани. Поведението им прекъсва и смущава Божието дело, смущава навлизането в живота на братята и сестрите и вреди на нормалния живот на църквата. Рано или късно тези вълци в овчи кожи трябва да бъдат изчистени; към тези слуги на Сатана трябва да проявяваме безпощадно отношение и отхвърляне. Само тогава ще сме застанали на Божията страна, а неуспелите да направят това се въргалят в тинята със Сатана. Искрено вярващите в Бог непрестанно Го носят в сърцата си, винаги имат богобоязливи и боголюбиви сърца. Вярващите в Бог трябва да пристъпват към всичко с предпазливост и благоразумие и всичко, което вършат, трябва да е съобразено с Божиите изисквания, за да удовлетворят Неговото сърце. Не бива да са вироглави и да постъпват, както им се нрави; това не подобава на светото благоприличие. Хората не бива да вилнеят и да развяват Божието знаме навсякъде, докато се перчат и мамят навред; това е най-непокорният вид поведение. Семействата си имат правила, държавите си имат закони — нима това не е още по-валидно за Божия дом? Не са ли изискванията в него още по-стриктни? Няма ли още повече управленски закони? Хората могат да правят каквото пожелаят, но не и да изменят Божиите управленски закони според прищевките си. Бог е Бог, който не търпи обиди от хората; Той е Бог, който поразява човеците. Нима хората още не са проумели това?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 604

Във всяка църква се намират хора, които създават смущения или прекъсват Божиите дела. Всички те са сатани, промъкнали се под прикритие в Божия дом. Такива хора са добри актьори: явяват се пред Мен, демонстрирайки дълбока почит, привеждат се в поклони и тътрят крака, живеят като крастави псета и посвещават „всичко от себе си“, за да постигнат собствените си цели — но озоват ли се сред братята и сестрите, те оголват грозната си страна. Видят ли практикуващи истината хора, те се нахвърлят срещу тях и ги изблъскват настрана; озоват ли се пред по-силни от тях, разливат се в угодничество и ласкателства. В църквата се развихрят. Може да се каже, че в повечето църкви има такива „квартални хулигани“ и кресливи нагаждачи. В комбина действат най-подмолно, намигат си и си разменят тайни знаци и никой от тях не практикува истината. Най-отровният сред тях е „главен демон“. Спечелилият най-голям престиж предвожда бандата, вдигнал високо знамето й. Тези хора вилнеят из църквата, разпръскват негативизма си и сеят смърт, правят каквото им скимне, в устата им е каквото им хрумне и никой не смее да ги спре. В тях прелива сатанинският нрав. Веднага щом предизвикат смут, в църквата нахлува усещане за смърт. Онези в църквата, които практикуват истината, са отхвърлени и не успяват да допринесат според възможностите си, докато тези, които смущават църквата и сеят смърт, вилнеят необезпокоявани — и, което е по-лошо, повечето хора ги следват. Такива църкви просто са под властта на Сатана; техният цар е дяволът. Ако хората в тези църкви не въстанат, за да изхвърлят главните демони, те рано или късно също ще се сринат. Оттук насетне трябва да се вземат мерки срещу подобни църкви. Ако способните да практикуват част от истината не се стремят да го направят, църквата ще бъде заличена. Ако пък в църквата няма нито един желаещ да практикува истината и никой не е в състояние да остане непоколебим в свидетелството си за Бог, тя следва да бъде напълно изолирана и връзките ѝ с други църкви да бъдат пресечени. Това се нарича „да заровиш смъртта“; това означава да отхвърлиш Сатана. Ако в църквата се навъртат няколко „квартални хулигани“, следвани от ято напълно лишени от правилна преценка „малки мушици“ и ако хората в една такава църква са прогледнали за истината, но и тогава не успяват да отхвърлят оковите и манипулациите на тези насилници, тези глупци вкупом ще бъдат отстранени накрая. Въпросните малки мушици може да не са сторили нищо ужасно, но те са още по-измамни, още по-изкусни и всеки такъв ще бъде отстранен. Нито един няма да остане! Онези, които принадлежат на Сатана, ще бъдат върнати на Сатана, а онези, които са избрани от Бог, със сигурност ще се отправят в търсене на истината; това е предопределено от природата им. И нека всички следовници на Сатана срещнат гибелта си! Към такива хора няма да бъде проявено снизхождение. Нека търсещите истината да получат приток и да се наслаждават до насита на Божието слово. Бог е справедлив; Той никога не предпочита едни пред други. Ако ти си дявол, не си в състояние да практикуваш истината; ако си от търсещите истината, със сигурност не ще станеш пленник на Сатана. В това няма никакво съмнение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 605

Хората, които не се стремят към напредък, неизменно желаят и останалите да са негативни и лениви като тях. Онези, които не практикуват истината, завиждат на тези, които правят това, и вечно се опитват да подведат всеки, комуто липсва здрав разум и проницателност. Тези хора бълват неща, от които може да пропаднеш, да се хлъзнеш надолу, да влезеш в ненормално състояние и да се изпълниш с мрак. Карат те да се отдалечиш от Бог и да цениш плътта и да си угаждаш. Онези, които не обичат истината и гледат на Бог с постоянно нехайство, не притежават самосъзнание. Нравът на тези хора подмамва другите да вършат грехове и да се съпротивляват на Бог. Те не само не практикуват истината, но не позволяват и на останалите да я практикуват. Обичат греха и не се ненавиждат за това. Не познават себе си и възпрепятстват другите да опознаят себе си; освен това те им пречат и да пожелаят истината. Подведените от тях не могат да видят светлината. Потъват в тъмнина, не се опознават, не са наясно с истината, и така се отдалечават все повече от Бог. Те не практикуват истината и пречат на другите да я практикуват, събирайки около себе си всички тези глупци. По-скоро може да се каже, че вярват в предците си или в идолит в техните сърца, отколкото че вярват в Бог. Най-добре би било за тези хора, които претендират, че следват Бог, да отворят очи и да се вгледат внимателно, и да видят в какво точно вярват: в Бог ли вярваш в действителност, или в Сатана? Ако знаеш, че вярваш не в Бог, а в своите идоли, по-добре да не твърдиш, че си вярващ. Ако действително не си сигурен в кого вярваш, тогава би било най-добре да не заявяваш, че си вярващ. Светотатство е да го твърдиш! Никой не те принуждава да вярваш в Бог. Не казвайте, че вярвате в Мен; наслушал съм се на такива приказки и не желая да ги чувам повече, защото вярата ви е насочена към идолите в сърцата ви и към кварталните хулигани сред вас. Тези, които клатят глава в неверие, когато чуят истината, и се подсмихват, когато им се говори за смъртта, са изчадия на Сатана и те ще са отстранените. Мнозина в църквата нямат проницателност. Когато се случват инциденти с хора, които са били подведени, те напротив, застават на страната на Сатана; дори се чувстват изключително онеправдани, че са наречени слуги на Сатана. Макар и да се казва, че нямат проницателност, те неизменно застават на страната на неистината, никога не застават на страната на истината в критични моменти, никога не се застъпват за истината и не я бранят. Действително ли нямат проницателност? Защо, напротив, застават на страната на Сатана? Защо не изричат нито една справедлива и разумна дума в подкрепа на истината? Дали това действително се дължи на моментно объркване? Колкото по-малко проницателни са хората, толкова по-неспособни са да заемат страната на истината. Какво показва това? Не показва ли, че хората без проницателност обичат греха? Нима не доказва, че са предани изчадия на Сатана? На какво се дължи способността им все да застават откъм Сатана и да говорят неговия език? Всяка тяхна дума, всяка постъпка, израженията на лицата им красноречиво доказват, че те съвсем не обичат истината, а по-скоро я ненавиждат. Фактът, че могат да застанат на страната на Сатана, доказва достатъчно красноречиво, че Сатана обича тези дребни дяволи, които прекарват живота си, борейки се за неговата кауза. Не са ли пределно ясни тези факти? Ако действително си човек, обичащ истината, защо не зачиташ тези, които я практикуват, и защо бързаш да последваш онези, които не практикуват истината, при първия им подканващ поглед? Какъв проблем е това? Не Ме интересува дали си проницателен или не. Не Ме е грижа каква цена си платил, нито колко големи са силите ти и дали си квартален хулиган, или водач, който развява знаме. Ако притежаваш голяма мощ, то това е само с помощта на силата на Сатана. Ако репутацията ти е блестяща, тя се дължи просто на това, че си заобиколен от твърде много хора, които не практикуват истината. Ако още не си отлъчен, това се дължи на обстоятелството, че сега не е време за отлъчване; по-скоро е време за отстраняване. Няма защо да бързам да те отлъча тозчас. Просто чакам деня, в който ще ти въздам наказание, след като съм те отстранил. Всеки, който не практикува истината, ще бъде отстранен!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 606

Хората, чиято вяра в Бог е искрена, се стараят да практикуват в живота си Божието слово и да практикуват истината. Тези, които са склонни да практикуват Неговото слово и искрено заемат страната на истината, са в състояние неотстъпно да свидетелстват за Бог. Всички хора, които се занимават с криви и несправедливи практики, са лишени от истината и посрамват Бог. Предизвикващите раздор в църквата са слуги на Сатана и са негово олицетворение. Тези хора са толкова зловредни. Тези, които нямат проницателност и не са способни да заемат страната на истината, до един са хора, които питаят зли намерения и я оскверняват. Те са по-архетипни представители на Сатана. Те не подлежат на спасение и естествено ще бъдат отстранени. Божието семейство не позволява да останат онези, които не практикуват истината, нито пък оставя хората, които умишлено разтурят църквата. Сега обаче не е моментът за отлъчване; тези хора просто ще бъдат разкрити и отстранени накрая. За тях няма да бъдат изразходвани повече безсмислени усилия; онези, които са сатани, не могат да застанат на страната на истината, докато търсещите я принадлежат точно там. Недостойни са да чуят пътя на истината и да свидетелстват за нея хората, които не я практикуват. Истината просто не е предназначена за техните уши; тя е насочена към тези, които я практикуват. Засега, преди да бъде разкрит краят на всеки човек, онези, които смущават дейността на църквата и прекъсват Божието дело, ще бъдат оставени настрана, за да получат своето по-късно. Щом делото бъде завършено, всеки един от тях ще бъде разобличен и отстранен. На този етап, докато истината още е в процес на предоставяне, няма да им се обръща внимание. Когато цялата истина се разкрие пред човечеството, тези хора ще бъдат отстранени; това ще бъде времето за сортиране на всички според вида им. Дребните хитрини на тези, които нямат проницателност, ще доведат до унищожението им от злото — те ще бъдат подмамени от тях и няма да се върнат повече. Това и заслужават, защото не обичат истината, неспособни са да застанат на нейна страна, следват злите хора и вземат тяхната страна, заговорничат с тях и се съпротивляват срещу Бог. Те отлично разбират, че нечестивците излъчват зло, но въпреки това втвърдяват сърцата си и обръщат гръб на истината, за да последват нечестивците. Нима тези хора, които не практикуват истината, а се впускат в разрушителни и отвратителни дела, не извършват зло? При все че някои от тях се правят на крале, а други са само техни последователи, не е ли еднаква тяхната съпротивляваща се на Бог природа? Какво оправдание биха могли да намерят за своето твърдение, че Бог не ги спасява? Как биха могли да извинят другото си възражение, че Бог не е праведен? Та нима не ги погубва собствената им злина? Не ги ли завлича в ада собственото им непокорство? Хората, които практикуват истината, накрая ще бъдат спасени и направени съвършени заради истината. Онези, които не практикуват истината, накрая ще причинят собственото си унищожение пак поради истината. Това са изходите за практикуващите истината и за другите, които не я практикуват. Съветвам тези, които не възнамеряват да практикуват истината, да напуснат църквата час по-скоро, за да не трупат още грехове. Когато дойде времето, ще бъде прекалено късно за разкаяние. В частност онези, които се събират в клики и създават разкол, а също и махленските хулигани, трябва да си отидат първи. Хора с нрава на настървени вълци са неспособни да се променят. За тях е най-добре да напуснат църквата при първа възможност и никога повече да не внасят смут в нормалния живот на братята и сестрите, за да избегнат Божието наказание. Онези от вас, които са се съгласявали с тях, трябва да се възползват от тази възможност и да се замислят над себе си. Ще напуснете ли църквата заедно със злодеите или ще останете и ще бъдете послушни последователи? Трябва внимателно да обмислите този въпрос. Давам ви още една възможност да направите своя избор и чакам отговора ви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 607

Като вярващ в Бог, не трябва да си верен на никой друг, освен на Него, във всички неща и трябва да си способен да се съобразяваш с Неговите намерения във всички неща. Въпреки това, макар че всеки разбира това послание, поради разни трудности на човека — поради неговото невежество, глупост и поквара, например — тези истини, които са най-очевидните и основните от всички, не са напълно видими в него, и затова, преди вашият край да бъде твърдо определен, трябва най-напред да ви кажа няколко неща, които са от изключително голямо значение за вас. Преди да продължа, вие трябва първо да разберете това: думите, които изричам, са истини, насочени към цялото човечество; те не са отправени само към конкретен човек или тип хора. Затова трябва да се съсредоточите, за да проумеете Моите слова от гледището на истината, и трябва непременно да се отнасяте към тях с цялото си внимание и искреност; не пренебрегвайте и една-единствена дума или истина, която изричам, и не се отнасяйте лекомислено към всички думи, които изговарям. Аз виждам, че в живота си сте правили много неща, които нямат отношение към истината, и затова изрично ви моля да станете слуги на истината, да не бъдете роби на злобата и грозотата и да не потъпквате истината или да осквернявате което и да е кътче от Божия дом. Това е Моето увещание към вас. Сега ще говоря по настоящата тема.

Най-напред, заради вашата съдба, вие трябва да придобиете признанието на Бог. Това означава, че след като признавате, че сте членове на Божия дом, трябва да носите на Бог душевен мир и да Го удовлетворявате във всички неща. Трябва, с други думи, да бъдете принципни в действията си и да спазвате истината в тях. Ако това не е по силите ти, тогава ще бъдеш отритнат от Бог и отхвърлен от всеки човек. След като си изпаднал в подобно положение, не можеш да бъдеш причисляван към Божия дом, и точно това означава да не бъдеш признат от Бог.

Второ, трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни. Бог притежава същност на истинност, следователно на Неговите слова може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими, поради което Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него. Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да не бъдеш неискрен към Бог по отношение на което и да било, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща, които са просто опит да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. Това, което казвам, е много просто, но за вас това е двойна трудност. Много хора биха предпочели да бъдат осъдени да отидат в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго отношение за онези, които са нечестни. Разбира се, знам много добре колко трудно е за вас да сте честни. Тъй като всички вие сте толкова „умни“, умеете толкова добре да измервате сърцата на благородните хора въз основа на своята собствена посредствена нагласа, това опростява много Моята работа. И тъй като всеки от вас крие тайните си в своята пазва, добре тогава — ще ви вкарам един по един в беда, за да бъдете „научени“ с огън, така че след това да можете да повярвате твърдо в Моите думи. Най-сетне Аз ще изтръгна от устите ви думите „Бог е Бог истинен“, при което вие ще се удряте в гърдите и ще ридаете: „Сърцето на човека е толкова измамно!“. Какво ще бъде душевното ви състояние в този момент? Сигурно няма да сте толкова увлечени по гордостта, колкото сте сега! И още по-малко ще сте „дълбоки и неясни“, каквито сте сега. В присъствието на Бог някои хора са самото благочестие и особено „примерни“, но оголват зъбите си и показват ноктите си в присъствието на Духа. Бихте ли поставили подобни хора в редиците на честните? Ако си лицемер, човек, изкусен в „междуличностните отношения“, тогава казвам, че определено си човек, който се опитва да си играе с Бог. Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който не желае да прилага истината на практика. Ако имаш много лични въпроси, за които ти е трудно да говориш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, на когото ще му бъде много трудно да постигне спасение и на когото ще му бъде много трудно да излезе от мрака. Ако наистина се наслаждаваш на това да търсиш пътя на истината, тогава си човек, който живее винаги в светлината. Ако много се радваш да бъдеш обслужващ в дома на Бог, като се трудиш старателно и съвестно в сянка, като даваш винаги и не вземаш никога, тогава казвам, че си верен свят човек, защото не търсиш награда, а просто постъпваш честно. Ако желаеш да си искрен, ако си готов да дадеш всичко от себе си, ако си способен да пожертваш живота си за Бог и си твърд в своето свидетелство, ако си честен до такава степен, че знаеш само да удовлетворяваш Бог, без да мислиш за себе си или да вземаш за себе си, тогава казвам, че такива хора се хранят в светлината и ще живеят вечно в царството. Трябва да знаеш дали у теб има истинска вяра и истинска преданост, дали си страдал за Бог и дали си се подчинил напълно на Бог. Ако си лишен от тези неща, тогава у теб остава непокорство, измамност, алчност и недоволство. Щом като сърцето ти е далече от честността, ти никога не си получил признание от Бог и никога не си живял в светлината. Каква ще бъде съдбата на човек накрая, зависи от това дали има честно и кървавочервено сърце и дали има чиста душа. Ако си много нечестен човек, със злобно сърце, с нечиста душа, тогава със сигурност накрая ще отидеш на място, където човек търпи наказание, както е записано в летописа на твоята съдба. Ако твърдиш, че си много честен, и въпреки това никога не успяваш да постъпиш в съответствие с истината или да кажеш истинна дума, още ли очакваш Бог да те възнагради? Още ли се надяваш Бог да те цени като зеницата на окото Си? Не е ли абсурдно подобно мислене? Ти мамиш Бог във всички неща; как би могъл Божият дом да приеме такъв като теб, чиито ръце са нечисти?

Третото, което искам да ви кажа, е това: всеки човек в течение на своя живот на вяра в Бог е вършил неща, които противостоят на Бог и мамят Бог. Някои неща може да не се отчитат като оскърбление, но някои са непростими, защото има много дела, които нарушават управленските закони — дела, които оскърбяват нрава на Бог. Мнозина, които са загрижени за собствената си съдба, може да попитат какви са тези постъпки. Трябва да знаете, че вие сте високомерни и надменни по природа и не сте готови да се покорите на фактите. По тази причина ще ви казвам малко по малко, след като сте размислили върху себе си. Съветвам ви да придобиете по-добро разбиране за съдържанието на управленските закони и да направите усилие да узнаете нрава на Бог. Ако не, ще ви бъде трудно да държите устните си запечатани, езиците ви ще се въртят твърде волно с шумни приказки и вие неволно ще оскърбите нрава на Бог и ще паднете в тъмнината, като ще изгубите присъствието на Светия Дух и светлината. Понеже сте безпринципни в действията си, като вършите и казвате каквото не трябва, ти ще получиш възмездието, което заслужаваш. Трябва да знаеш, че макар и да си безпринципен в думите и делата си, Бог е високо принципен и в двете. Причината да получиш възмездие е, че си оскърбил Бог, а не човек. Ако в живота си извършиш множество оскърбления срещу нрава на Бог, тогава неизбежно ще станеш дете на ада. За хората може да изглежда, че само си извършил няколко постъпки, които са в разрез с истината, и нищо повече. Осъзнаваш ли обаче, че в очите на Бог вече си някой, за когото няма повече принос за грях? Тъй като си нарушил управленските закони на Бог повече от веднъж и при това не си дал признак на разкаяние или обръщане назад, за теб няма друго средство, освен да бъдеш запокитен в ада, където Бог наказва хората. Малък брой хора, докато са следвали Бог, са извършили някои постъпки в нарушение на принципи, но след като са били кастрени и са им били дадени напътствия, постепенно са открили собствената си поквара, впоследствие са влезли в правия път на истинността и до днес са стъпили здраво на него. Такива хора са онези, които ще останат накрая. Независимо от това, именно честните са тези, които искам; ако си честен и принципен в постъпките си човек, тогава можеш да бъдеш довереник на Бог. Ако в действията си не оскърбяваш Божия нрав и търсиш Божиите намерения, и имаш богобоязливо сърце, тогава вярата ти е на нужното ниво. Който не се бои от Бог и няма сърце, което трепери от ужас, е много вероятно да наруши управленските закони на Бог. Мнозина служат на Бог по силата на увлечението си, но нямат разбиране за управленските закони на Бог и още по-малко — представа за дълбоките значения на Неговите слова. И така, с добрите си намерения в крайна сметка те често вършат неща, които смущават управлението на Бог. В сериозните случаи те биват отлъчени от Божия дом, лишени от всякакъв друг шанс да Го следват и захвърлени в ада, което слага край на всяка връзка с Божия дом. Тези хора вършат работа в Божия дом по силата на своите невежи добри намерения и в крайна сметка разгневяват нрава на Бог. Хората донасят в Божия дом своите начини да служат на държавните чиновници и владетелите и се опитват да ги използват, като суетно си мислят, че те могат да бъдат прилагани тук с лекота и без усилие. Те никога не си представят, че Бог няма нрава на агне, а на лъв. Затова онези, които се свързват с Бог за първи път, са неспособни да общуват с Него, защото сърцето на Бог е различно от това на човека. Едва след като разбереш много истини, можеш да опознаваш Бог постоянно. Това познание не се състои от думи и учения, но може да се използва като съкровище, чрез което влизаш в близки отношения на доверие с Бог, и като доказателство, че Бог ти се радва. Ако ти липсва истинността на познанието и не си въоръжен с истината, тогава твоето пламенно служене може да ти навлече единствено омразата и отвращението на Бог. Досега би трябвало да си разбрал, че вярата в Бог не е просто изучаване на теология!

Въпреки че думите, с които ви съветвам, са кратки, всичко, което описах, е това, което най-много липсва във вас. Трябва да знаете, че това, за което говоря сега, е заради Моята последна работа сред хората, заради определянето на края на човека. Не желая да върша много повече работа, която не служи на никаква цел, и не желая да продължавам да водя онези хора, които са безнадеждни като гнило дърво, още по-малко — да продължавам да водя онези, които скрито хранят зли намерения. Може би един ден ще разберете сериозните намерения зад Моите думи и приноса, който съм дал за човечеството. Може би един ден ще схванете посланието, което ви дава възможност да решите собствения си край.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

Ежедневни Божии слова  Откъс 608

Отправих ви много предупреждения и ви дарих много истини, предназначени да ви завоюват. Сега всички вие се чувствате значително по-обогатени, отколкото сте се чувствали в миналото, разбрали сте много принципи за човешки постъпки и сте придобили много от здравия разум, който верните хора трябва да имат. Всичко това е жътвата, която сте пожънали в продължение на много години. Аз не отричам вашите постижения, но също така трябва да кажа съвсем честно, че не отричам и многобройните бунтарства и предателства, които сте извършили срещу Мен през всичките тези години, защото сред вас няма нито един свят човек. Вие, без изключение, сте хора, които са покварени от Сатана. Вие сте врагове на Христос. Към днешна дата вашите прегрешения и бунтарства са прекалено много, за да бъдат изброени, така че едва ли може да се счита за странно това, че винаги ви натяквам. Аз не желая да съжителствам с вас по този начин, но заради вашето бъдеще и крайната ви цел, тук и сега, отново ще ви натяквам. Надявам се, че ще можете да покажете повече разбиране и, нещо повече, ще можете да повярвате на всяко Мое слово и ще оцените дълбокото значение на словата Ми. Не се съмнявайте в това, което казвам, камо ли небрежно да подбирате словата Ми и после да ги захвърляте настрана, когато си поискате. Намирам това за непоносимо. Не съдете думите Ми, а още по-малко ги приемайте леко или казвайте, че винаги ви подлагам на изпитания, или, още по-лошо, че това, което съм ви казал, е неточно. Тези неща също намирам за непоносими. Тъй като винаги сте изпълнени с опасения относно Мен и към това, което казвам, винаги Ме пренебрегвате и не зачитате словата Ми, казвам на всеки от вас съвсем сериозно: не свързвайте това, което казвам, с философията. Не свързвайте думите Ми с лъжите на мошениците. Още по-малко би трябвало да проявявате нехайство към словата Ми с презрение. Може би никой в бъдеще няма да може да ви каже това, което Аз ви казвам, да ви говори толкова благосклонно или, още по-малко, да ви преведе през тези неща толкова търпеливо. Ще прекарвате идните дни, като си спомняте добрите времена, като ридаете силно или стенете от болка, ще преживявате тъмни нощи, без да имате дори късче истина или живот, или просто ще чакате безнадеждно, или ще живеете в такова горчиво съжаление, че ще загубите всякакъв разум… На практика никой от вас не може да избегне тези вероятности. Понеже никой от вас не заема място, от което наистина се покланя на Бог, а се потапяте в света на безнравствеността и злото, като смесвате във вашите вярвания, във вашите духове, души и тела толкова много неща, които нямат нищо общо с живота и истината, и които всъщност им се противопоставят. По тази причина това, на което се надявам за вас, е да имате път за добиване на светлината. Единствената Ми надежда е, че можете да станете способни да обичате себе си, да се грижите за себе си и да не наблягате толкова много на крайната си цел, докато в същото време гледате на поведението и прегрешенията си с безразличие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада)

Ежедневни Божии слова  Откъс 609

Дълго време всички хора, които вярват в Бог, искрено са се надявали на красива крайна цел и на това, че внезапно ще ги споходи щастие. Всички те се надяват, че преди да разберат, ще се окажат мирно седнали на едно или друго място на небето. Но Аз казвам, че тези хора, с техните прекрасни мисли, никога не са знаели дали са достойни да получат такова щастие, което пада от небето, нито дори дали са достойни да седнат там. В момента вие добре познавате себе си, но въпреки това все още се надявате да избегнете бедствията на последните дни и ръката на Всемогъщия, когато Той наказва злите. Изглежда, че да имат сладки мечти и да искат нещата да са точно както им харесва, е обща черта на всички хора, които Сатана е покварил, а не някакво гениално хрумване на отделен човек. Дори и така да е, Аз все пак искам да сложа край на тези ваши екстравагантни желания, както и на вашето нетърпение да получите благословения. Като се има предвид, че прегрешенията ви са многобройни и че непокорството ви непрекъснато расте, как могат тези неща да прилягат на вашите прекрасни планове за бъдещето? Ако искаш да правиш грешки, както ти е угодно, без нищо да те спира, но в същото време все пак искаш мечтите ти да се сбъднат, тогава настойчиво те моля да си останеш в твоя унес и никога да не се събуждаш — защото твоят сън е празен и когато се изправиш пред праведния Бог, Той няма да направи изключение за теб. Ако просто искаш мечтите ти да се сбъднат, тогава никога не мечтай, а по-скоро винаги се изправяй пред истината и фактите. Това е единственият начин, по който можеш да бъдеш спасен. Какви, по-конкретно, са стъпките на този метод?

Първо, изследвай всичките си прегрешения и разгледай всяко свое поведение и всички мисли, които не съответстват на истината.

Това е нещо, което лесно можеш да направиш и вярвам, че всички интелигентни хора са в състояние да го направят. Но тези, които никога не знаят какво се има предвид под „прегрешение“ и „истина“, са изключение, защото на фундаментално ниво те не са интелигентни хора. Говоря на хора, които са били одобрени от Бог, които са честни, не са нарушили сериозно никакви управленски закони и лесно могат да различат собствените си прегрешения. Въпреки че това, което изисквам от вас, е лесно постижимо, то не е единственото нещо, което изисквам от вас. Въпреки всичко се надявам, че няма да се смеете тайно на това изискване и особено, че няма да го презрете или да го приемете лекомислено. Трябва да се отнасяте към него сериозно, а не да го отхвърляте.

Второ, за всяко твое прегрешение и бунтарство трябва да търсиш съответната истина и след това да използваш тези истини, за да разрешиш тези проблеми. След това замени твоите прегрешения и бунтовни мисли и действия с практикуване на истината.

Трето, трябва да бъдеш простодушен човек, не се опитвай да хитруваш и не бъди измамен човек. (Тук отново ви моля да бъдете честни хора.)

Ако можеш да постигнеш и трите неща, тогава си един от щастливците — човек, чиито мечти се сбъдват и който получава щастлива съдба. Може би ще се отнесете към тези три непривлекателни изисквания сериозно, а може би ще се отнесете към тях безотговорно. Във всички случаи Моята цел е да изпълня вашите мечти и да осъществя въжделенията ви, а не да ви се надсмивам или да си играя с вас.

Моите изисквания може да са прости, но това, което ви казвам, не е така просто, както едно плюс едно е равно на две. Ако всичко, което правите, е да говорите небрежно за това или да дрънкате празни, високопарни приказки, тогава вашите планове и желания завинаги ще останат само празна страница. Няма да имам никакво състрадание към онези от вас, които страдат в продължение на толкова много години и работят толкова усилено, но въпреки това не са постигнали нищо. Напротив, на онези, които не са изпълнили изискванията Ми, ще въздам наказание, не награди, а още по-малко съчувствие. Може да си мислите, че след като сте били последователи в продължение на толкова много години, сте вложили усилена работа независимо от всичко, и във всеки случай можете да бъдете полагащи труд и да получавате прехраната си в Божия дом. Бих казал, че повечето от вас мислят по този начин, защото винаги сте следвали принципа на това вие да се възползвате от нещата, без някой да се възползва от вас. Затова ви казвам сега напълно сериозно: не Ме интересува колко усърдно си работил и колко голям е приносът ти, колко впечатляваща е квалификацията ти, колко плътно Ме следваш, колко си известен или колко си подобрил отношението си. Ако не си изпълнил изискванията Ми, никога няма да можеш да спечелиш одобрението Ми. Откажете се от всички тези ваши идеи и пресмятания колкото е възможно по-скоро и започнете да се отнасяте сериозно към Моите изисквания. В противен случай ще превърна всички в пепел, за да сложа край на делото Си, и в най-лошия случай — годините Си на работа и страдание в нищо, защото не мога да въведа враговете Си и онези хора, които са пропити със зло и все още имат същото старо подобие на Сатана, нито в Моето царство, нито в следващата епоха.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада)

Ежедневни Божии слова  Откъс 610

Имам надежда за много неща. Надявам се, че можете да се държите подобаващо и възпитано, предано да изпълнявате дълга си, да притежавате истина и човечност, да бъдете хора, които могат да се откажат от всичко, включително от живота си, заради Бог, и така нататък. Всички тези надежди произтичат от вашите недостатъци, вашата поквара и непокорство. Ако нито един от разговорите, които съм водил с вас, не е достатъчен, за да привлече вниманието ви, тогава вероятно всичко, което мога да направя сега, е да не казвам нищо повече. Вие обаче разбирате какви ще бъдат резултатите от това. Не се случва често да си почивам, така че ако не говоря, ще направя нещо, което хората да видят. Мога да накарам нечий език да изгние или да направя така, че човек да умре разчленен, или да причиня нервни разстройства на хората и да направя така, че да изглеждат отвратителни по толкова много начини. А бих могъл и да подложа хората на мъчения, които съм приготвил специално за тях. По този начин бих се чувствал радостен, много щастлив и изключително доволен. Винаги се казва, че „доброто се възнаграждава с добро, а злото със зло“, така че защо да не стане така сега? Ако искаш да Ми се противопоставиш и да отсъдиш нещо за Мен, тогава ще накарам устата ти да изгние и това ще Ми достави безкрайно удоволствие. Така е, защото в крайна сметка това, което си направил, не е истината, а още по-малко има нещо общо с живота, докато всичко, което Аз правя, е истината. Всички Мои действия съответстват на принципите на Моето дело и управленските закони, които съм постановил. Затова настоявам всеки от вас да натрупа някаква добродетел, да спре да върши толкова много зло и да се вслуша в Моите изисквания в свободното си време. Тогава ще се чувствам радостен. Ако допринесете за истината (или й дарите) дори една хилядна от усилията, които влагате в плътта, тогава ти казвам, че няма често да извършваш прегрешения и да имаш гнила уста. Не е ли очевидно това?

Колкото повече прегрешения извършваш, толкова по-малко възможности ще имаш да получиш добра крайна цел. И обратното — колкото по-малко прегрешения извършваш, толкова по-добри са шансовете ти да бъдеш похвален от Бог. Ако прегрешенията ти се увеличат до такава степен, че е невъзможно да ти простя, тогава напълно ще си пропилял шансовете си да получиш прошка. Така твоята крайна цел няма да бъде горе, а долу. Ако не Ми вярваш, тогава бъди дързък и върши зло, и виж какво ще ти донесе това. Ако си човек, който практикува истината много сериозно, тогава със сигурност ще имаш възможност да получиш прошка за прегрешенията си и все по-малко ще се бунтуваш. Ако си човек, който не желае да практикува истината, тогава твоите прегрешения пред Бог със сигурност ще се увеличат и ще се бунтуваш все по-често и по-често, докато не достигнеш предела. Това ще бъде времето на пълното ти унищожение. Това ще стане, когато приятната ти мечта за получаване на благословения бъде разрушена. Не считай прегрешенията си просто за грешки на незрял или глупав човек. Не използвай извинението, че не си могъл да практикуваш истината поради недостатъчните си заложби. Нещо повече — не считай прегрешенията, които си извършил, просто за действията на човек, който не е можел да постъпи по-добре. Ако си добър в това да си прощаваш и да се отнасяш към себе си с щедрост, тогава ти казвам, че си страхливец, който никога няма да придобие истината, нито пък прегрешенията ти ще престанат някога да те преследват. Те винаги ще ти пречат да изпълниш изискванията на истината и ще направят така, че завинаги да останеш верен другар на Сатана. Моят съвет към теб все още е този: не обръщай внимание само на твоята крайна цел, като същевременно не забелязваш скритите си прегрешения. Приеми ги сериозно и не пренебрегвай нито едно от тях от загриженост за своята крайна цел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада)

Ежедневни Божии слова  Откъс 611

Днес ви наставлявам така заради вашето собствено оцеляване, за да може Моята работа да върви гладко и за да може Моето встъпително дело в цялата вселена да бъде извършено по един по-уместен и по-съвършен начин и да разкрие Моите думи, власт, величие и правосъдие на хората от всички страни и народи. Делото, което върша сред вас, е началото на Моето дело в цялата вселена. Въпреки че сега вече е времето на последните дни, трябва да знаете, че „последните дни“ е само име на една епоха; също както Епохата на закона и Епохата на благодатта, то се отнася за една епоха и означава цяла епоха, а не последните няколко години или месеци. И все пак последните дни са съвсем различни от Епохата на благодатта и Епохата на закона. Делото на последните дни не се извършва в Израил, а сред езичниците; то е завоеванието пред Моя престол на хора от всички народи и племена извън Израил, за да може Моята слава във вселената да изпълни космоса и небесната твърд. Това става, за да мога да спечеля по-голяма слава, така че всички създания на земята да могат да предадат славата Ми на всички народи, завинаги през поколенията, и всички създания на небето и на земята да могат да видят цялата слава, която съм спечелил на земята. Делото, което се извършва в последните дни, е делото на завоеванието. Това не е направляване на живота на всички хора на земята, а завършекът на нетленния, хилядолетен живот на човечеството, изпълнен със страдания на земята. Следователно делото на последните дни не може да бъде подобно на няколкохилядолетното дело в Израил, нито пък на няколкогодишното дело в Юдея, което продължи две хилядолетия до второто въплъщение на Бог. Хората от последните дни ще се сблъскат само с повторната поява на Изкупителя в плът и ще получат личните дела и думи на Бог. Няма да изминат две хиляди години, преди последните дни да свършат; те са кратки — като времето, когато Исус извърши делото на Епохата на благодатта в Юдея. Това е така, защото последните дни са завършекът на цялата епоха. Те са завършекът и краят на шестхилядолетния план за управление на Бог и с тях завършва изпълненият със страдания жизнен път на човечеството. Те не пренасят цялото човечество в нова епоха и не позволяват животът на човечеството да продължи; това не би имало никакво значение за Моя план за управление или за съществуването на човека. Ако човечеството продължи така, рано или късно то ще бъде изцяло погълнато от дявола и душите, които Ми принадлежат, накрая ще бъдат погубени от неговите ръце. Моето дело продължава само шест хиляди години и Аз обещах, че властта на Лукавия над цялото човечество също ще продължи само шест хиляди години. И така, времето изтече. Няма нито да продължавам, нито да отлагам повече: в епохата на последните дни Аз ще надделея над Сатана, ще си върна цялата слава и ще си върна всички души, които Ми принадлежат на земята, за да могат тези изстрадали души да избягат от морето на страданието — така ще бъде завършено цялото Мое дело на земята. След този ден Аз никога повече няма да стана плът на земята и никога повече Моят Дух, който е върховен владетел на всичко, няма да работи на нея. Просто ще създам отново човечеството на земята, човечество, което е осветено и е Моят верен град на земята. Но знайте, че няма да унищожа целия свят, нито пък цялото човечество. Ще запазя останалата една трета — тази, която Ме обича и е напълно завоювана от Мен, и ще направя така, че тази една трета да бъде плодоносна и да се размножава на земята точно както правеха израилтяните по време на закона, те ще получат многобройни овце и добитък, с които ги храня, както и всички земни богатства. Това човечество ще остане с Мен завинаги, но то няма да бъде днешното позорно мръсно човечество, а човечество, което е сбор от всички онези, които са били спечелени от Мен. Това човечество няма да бъде увредено, обезпокоено или обсадено от Сатана и ще бъде единственото човечество, което ще съществува на земята, след като триумфирам над Сатана. Това ще бъде човечеството, което днес е завоювано от Мен и е спечелило Моето обещание. И така, човечеството, което е било завоювано през последните дни, също така е човечеството, което ще бъде пощадено и ще спечели Моите вечни благословии. То ще бъде единственото доказателство за Моя триумф над Сатана и единственият трофей от битката Ми със Сатана. Тези военни трофеи са спасени от Мен от властта на Сатана и са единствената кристализация и плод на Моя шестхилядолетен план за управление. Те са от всички народи и вероизповедания, от всяко място и страна във вселената. Те са от различни раси, имат различни езици, обичаи и цвят на кожата и са разпръснати сред всички народи и вероизповедания по земното кълбо и дори във всяко кътче на света. Накрая те ще се съберат заедно, за да образуват цялото човечество — сбор от хора, недостижими за силите на Сатана. Онези от хората, които не са били спасени и завоювани от Мен, ще потънат безмълвно в морските дълбини и ще бъдат изгорени от Моите изпепеляващи пламъци за цяла вечност. Ще унищожа това старо, изключително мръсно човечество, точно както унищожих първородните синове и добитъка на Египет, като оставих само израилтяните, които ядоха агнешко месо, пиха агнешка кръв и белязаха преградите на вратите си с нея. Хората, които са били завоювани от Мен и са от Моето семейство, не са ли също хората, които ядат месото на Агнето, което съм Аз, и пият кръвта на Агнето, което съм Аз, и са изкупени от Мен и Ме почитат? Нима тези хора не са винаги съпровождани от Моята слава? Нима онези, които нямат месото на Агнето, което съм Аз, вече не са потънали безмълвно в морските дълбини? Днес вие Ми се съпротивлявате и днес Моите думи са точно като онези, изречени от Йехова на синовете и внуците на Израил. И все пак има непримиримост в дълбините на сърцата ви и вие трупате Моя гняв, като носите повече страдания на плътта ви, повече присъди за греховете ви и повече гняв срещу вашата неправедност. Кой би могъл да бъде пощаден в деня на Моя гняв, като се отнасяте към Мен така днес? Коя неправедност би могла да убегне от Моите наказващи очи? Чии неправди могат да се изплъзнат от Моите ръце — ръцете на Всемогъщия? Чия съпротива може да избегне Моята присъда — присъдата на Всемогъщия? Аз, Йехова, говоря така на вас, потомците на езическия род, и думите, които ви казвам, надминават всичко, което е изречено в Епохата на закона и Епохата на благодатта, но вие сте по-непреклонни от целия народ на Египет. Нима не трупате гнева Ми, докато Аз спокойно върша делата Си? Как бихте могли да се изплъзнете невредими от Моя ден — деня на Всемогъщия?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева)

Ежедневни Божии слова  Откъс 612

Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако разбираш, те съветвам да се оставиш покорно да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш одобрен от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които само приемат съда, но никога не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред делото на правосъдието, ще бъдат отритнати от Бог завинаги. Техните грехове са по-тежки и по-многобройни от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са бунтовници срещу Него. Тези хора, които дори не са достойни да полагат труд, ще получат по-сурово наказание — наказание, което при това е вечно. Бог няма да пощади нито един предател, който някога на думи е демонстрирал преданост към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание на духа, душата и тялото. Не е ли именно това разкриване на праведния Божи нрав? Не е ли именно това целта, с която Бог съди и разкрива човека? Бог предава всички, които извършват всевъзможни злодеяния през времето на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да унищожават плътта им, както си искат, а телата на тези хора излъчват воня на трупове. Такова е заслуженото им възмездие. Бог записва всеки един от греховете на тези неверни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници в досиетата им, а в подходящия момент ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове на воля да оскверняват целите им тела, и прави така, че те никога повече да не могат да се превъплътят и никога да не видят светлината отново. Бог причислява към злите тези лицемери, които служат известно време, но не остават предани до края, като ги оставя да тънат в блатото със злите хора и да сформират шайка от разнородни мерзавци, а накрая Бог ще ги погуби. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били предани на Христос или с нищо не са допринесли, и при смяната на епохата Той ще ги погуби всичките. Те вече няма да съществуват на земята, камо ли да бъдат допуснати в Божието царство. Бог причислява към онези, които служат на Неговия народ, всеки, който никога не е бил искрен към Бог, но няма друг избор, освен да се отнася към Него нехайно. Само малцина от тези хора ще оцелеят, а мнозинството ще бъде унищожено заедно с онези, чийто труд дори не е съгласно критериите. Накрая Бог ще въведе в царството Си всички, които са в единомислие с Бог, Божия народ и Божиите синове, както и тези, които Бог е предопределил да бъдат свещеници. Те са кристализацията на Божието дело. Що се отнася до онези, които не могат да бъдат причислени към нито една от категориите, очертани от Бог, те ще бъдат включени в редиците на невярващите — и вие със сигурност можете да си представите какъв ще бъде техният изход. Вече ви казах всичко, което трябва да кажа; пътят, който ще изберете, е ваш личен избор. Трябва да разберете следното: Божието дело не чака нито един човек, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никого.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)