Ежедневни Божии слова  Откъс 580

Всред светкавиците всички видове животни се разкриват в истинската си форма. По същия начин и хората, озарени от Моята светлина, си възстановиха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в скверната вода и като потъна под повърхността ѝ, се превърна в кал! О, човечество, Моето собствено творение! Най-сетне се пробудиха за живот в светлината, получиха основа за съществуване и престанаха да се борят в калта! О, всички неща, които държа в ръцете Си! Как да не бъдат обновени в резултат на словото Ми? Как да не развият своите функции в светлината? Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е пусто и мрачно. Пустота вече не разделя земята от небето, те са обединени в едно и никога повече няма да бъдат разлъчени. В това време на тържество, в този момент на ликуване, праведността Ми и Моята святост се разпростират над цялата вселена и из цялата вселена и се възхваляват неспирно сред всички хора. Небесните селения се смеят от радост, а земното царство танцува от радост. Кой не ликува в този момент? Кой ли не плаче? В първичното си състояние земята принадлежи на небето, а небето е обединено със земята. Човекът е нишката, свързваща небето и земята. Поради човешката святост, поради обновяването на човека небесата вече не са скрити от земята, а земята вече не е безмълвна към небето. Лицата на всички хора са увенчани с доволни усмивки, а в сърцата си всички те таят безпределна сладост. Хората не влизат в пререкания и не разменят удари. Нима в Моята светлина има някой, който да не живее в мир с другите? Нима е останал някой, който да опозорява името Ми в Моя ден? Всички се взират в Мен с изпълнени с боязън очи, а в сърцата си тайно Ме зоват. Проучих внимателно всяко тяхно действие: сред пречистените хора няма нито един, който се бунтува срещу Мен, никой ме осъжда. Нравът Ми прониква във всички хора. Всички Ме опознават, доближават се до Мен и благоговеят пред Мен. Аз устоявам в човешкия дух, въздигнат съм на най-високия пиедестал в очите на хората и протичам през кръвта във вените им. Радостта в човешките сърца изпълва всяко кътче по лицето на земята, по повърхността ѝ вече не се стелят гъсти мъгли, въздухът е искрящо свеж и слънцето я облива със сиянието си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 18)

Ежедневни Божии слова  Откъс 581

Царството се разширява сред човечеството, формира се сред човечеството и се издига сред човечеството. Няма сила, която да може да унищожи Моето царство. Кой от вас, от Моя народ в днешното царство, не е член на човешкия род? Кой от вас се намира извън човешкото състояние? Когато Моята нова отправна точка бъде публично обявена, как ще реагират хората? Вие видяхте със собствените си очи състоянието на човешкия свят. Нима все още не сте разсеяли мисълта да живеете вечно в този свят? Сега Аз ходя сред Моя народ и живея сред него. Днес тези, които имат истинска любов към Мен — тези хора са благословени. Блажени са онези, които Ми се покоряват — те със сигурност ще останат в Моето царство. Блажени са онези, които Ме познават — те ще властват в Моето царство. Блажени са онези, които се стремят към Мен — те със сигурност ще се измъкнат от оковите на Сатана и ще се наслаждават на Моите благословии. Блажени са онези, които са способни да се опълчат на себе си — те със сигурност ще бъдат притежавани от Мен и ще наследят изобилието на Моето царство. Онези, които тичат насам-натам за Мен, ще ги запомня, онези, които отдават всичко за Мен, ще приема, и на онези, които Ми принасят, ще предоставя неща за тяхна наслада. Онези, които се наслаждават на словата Ми, ще благословя. Те със сигурност ще бъдат стълбовете на царството Ми, ще бъдат обогатени безмерно в Моя дом и никой не може да се сравни с тях. Приемали ли сте някога благословиите, които са били подготвени за вас? Стремели ли сте се някога към обещанията, които са били дадени за вас? Под напътствието на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете мъртвата хватка на силите на мрака. Сред мрака със сигурност няма да изгубите напътствието на светлината. Със сигурност ще бъдете господари на всички неща. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. При падането на страната на големия червен змей със сигурност ще стоите сред безброй хора като доказателство за Моята победа. Ще останете непоколебими и непоклатими в земята на Синим. В резултат на страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и ще излъчвате Моята славна светлина в цялата вселена.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 19)

Ежедневни Божии слова  Откъс 582

Докато словата Ми стават пълноценни, царството постепенно се оформя на земята и човекът постепенно си възвръща нормалността — така на земята се установява царството в Моето сърце. В царството целият Божи народ си възвръща нормалния човешки живот. Мразовитата зима изчезва, заменена от свят със запролетили градове, където пролетта продължава през цялата година. Човекът вече не е изложен на неприветливостта на човешкия свят и вече не понася студения хлад на човешкия свят. Те не се бият един с друг, държавите не воюват една с друга, няма сеч и пролята от нея кръв; всички земи са изпълнени с радост и навсякъде изобилства топлота сред хората. Аз ходя по целия свят, наслаждавам се от престола Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По лицата им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и вече никой не Ми поверява своите скърби. Днес всички вие живеете пред Мен; утре всички вие ще съществувате в царството Ми. Не е ли това най-великата благословия, дарена от Мен на човека? Заради цената, която плащате днес, вие ще наследите благословиите на бъдещето и ще живеете в Моята славна светлина. Все още ли не желаете да се свържете със същината на Моя дух? Все още ли искате да съсечете себе си? Хората охотно преследват обещанията, които са пред очите им, дори и да са мимолетни, но никой не желае да приеме обещанията за утрешния ден, дори и те да пребъдат във вечността. Нещата, които са видими за хората, са тъкмо онези, които ще унищожа, докато неосезаемото е това, което ще осъществя. Това е разликата между Бог и човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 20)

Ежедневни Божии слова  Откъс 583

В Моята светлина хората отново виждат светлината. В Моето слово хората придобиват неща, на които да се наслаждават. Дошъл съм от Изток, от Изтока съм тръгнал. Когато светлината на славата Ми възсияе, безбройните народи са осветени, всичко е озарено, нищо не остава в мрак. В царството животът на Божия народ с Бог е извънредно щастлив. Водите танцуват радостно заради благословения живот на хората, а планините се наслаждават на Моето изобилие заедно с човеците. Всички хора са усърдни, усилено работят и показват своята отдаденост в царството Ми. Там няма вече непокорство, няма съпротива; небесата и земята са взаимнозависими, човекът и Аз се сближаваме в дълбоко чувство, живеем заедно сладък живот, като се облягаме един на друг… В този момент официално започва небесният Ми живот. Смущенията на Сатана вече ги няма и хората встъпват в покой. Моите избраници живеят в светлината на Моята слава във вселената, извънмерно благословени, не като хора, битуващи сред хора, а като човеци, живеещи с Бог. Всички хора са преминали през покварата на Сатана и до дъно са изпили и горчилката, и сладостта на живота. Как да не ликуват сега, когато живеят в светлината Ми? Как да подминат този прекрасен момент, как да го оставят да се изплъзне? Вий, хора! Бързо запейте песента в сърцата си, впуснете се в радостен танц за Мен! Бързо издигнете искрените си сърца и Ми ги принесете! Бързо забийте барабаните си и свирете весело за Мен! Излъчвам радостта Си над цялата вселена! Пред хората разкривам великолепния Си лик! Ще екне гръмкият Ми глас! Ще издигна над мирозданието! Аз вече властвам сред хората! Човечеството Ме възвеличава! Рея се из небесната синева, а хората се движат редом с Мен. Разхождам се сред народа Си и той Ме заобикаля! От сърцата на хората се лее ликуване, гръмките им песни разтърсват вселената, като пропукват небесната твърд! Вселената вече не е затулена в мъгла; не е затлачена от кал и мътни води. Свети вселенски народ! Под зоркия Ми поглед те разкриват същинския си лик. Не са хора, покрити с мръсотия, а свети хора, чисти като нефрит, и всички те са Мои възлюбени, всички са Моята радост! Всички неща се събуждат за нов живот. Светите хора до един се завръщат, за да Ми служат в небето, пристъпват в топлата Ми прегръдка и вече не ридаят, не се тревожат, предлагат себе си на Мен, завръщат се в Моя дом и в отечеството си безспир ще Ме обичат! Това не ще се промени във вечността! Къде остана скръбта! Къде останаха сълзите! Къде остана плътта! Земята вече я няма, но небесата са вечни. Явявам се пред безбройните хора и безбройните хора Ме възхваляват. Този живот и тази красота не ще се променят от памтивека до края на времето. Това е животът в царството.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Ликувайте, хора!)

Ежедневни Божии слова  Откъс 584

Аз извърших много работа сред вас и, разбира се, изрекох също немалко слова. При все това усещам, че словата Ми и делото Ми не са изпълнили изцяло целта на Моето дело в последните дни. Защото в тези последни дни делото Ми не е предназначено за определен човек или група хора, а цели да разкрие присъщия Ми нрав. Но по безброй причини — може би притиснати от времето или погълнати от задълженията си — хората така и не успяха да Ме опознаят чрез нрава Ми. Затова се залавям с новия Си план, с последното Свое дело и отгръщам нова страница в делото Си, та всички, които Ме видят, да започнат да се удрят в гърдите и непрекъснато да плачат и стенат заради Моето съществуване. Това е защото Аз донасям на света края на човешкия род и оттук насетне напълно разкривам цялостния Си нрав пред човеците, така че всички, които Ме познават, и непознаващите Ме да напълнят очите си и да видят, че наистина съм слязъл в света на хората, на земята, където всичко се множи. Това е Моят план и единствената Моя „изповед“, откакто създадох човека. Дано да обърнете цялото си внимание на всеки Мой ход, защото жезълът Ми отново се приближава към човеците — до всички, които Ми се противят.

Ведно с небесата начевам делото, което желая да извърша. И така Си проправям път сред потоците от хора и се движа между небето и земята. Хората никога не са долавяли движенията Ми или не са обръщали внимание на словата Ми. Затова Моят план продължава да се развива без спънки. Просто всичките ви вродени способности толкова са се притъпили, че не осъзнавате стъпките на делото Ми. Все пак, със сигурност ще настъпи денят, в който ще осъзнаете какви са целите Ми. Днес живея заедно с вас, страдам заедно с вас и отдавна съм разбрал какво е отношението на хората към Мен. Не желая да говоря повече за това, нито пък искам да ви засрамя, изтъквайки още примери по тази болезнена тема. Надявам се само, че в сърцата си помните всичко, което сте направили, за да разчистим сметките си, когато отново се срещнем. Не желая несправедливо да обвинявам никого от вас, защото винаги съм постъпвал справедливо, разумно и почтено. Естествено, надявам се също, че можете да сте открити и честни и с никоя от постъпките си да не противоречите на съвестта си пред небето и земята. Това е единствената Ми молба към вас. Много хора се чувстват неспокойни и притеснени, защото са извършили ужасни злодеяния, а мнозина се срамуват от себе си, защото никога не са извършили нито едно добро нещо. Но са много и онези, които ни най-малко не се чувстват опозорени от греховете си и затъват все повече, като напълно свалят маската от отвратителните си лица, които не са били изцяло разобличени досега — за да подложат на изпитание Моя нрав. Не Ме е грижа и не обръщам никакво внимание на действията на никой човек. Вместо това извършвам делото, което трябва да извърша, било то да събирам информация, да пътувам по земята или да правя друго според интересите Си. В ключови моменти продължавам делото Си сред човеците, както е планирано първоначално, нито секунда по-късно или по-рано, едновременно с лекота и краткост. На всяка стъпка от делото Си обаче отхвърлям някои, защото ненавиждам тяхното ласкателството и престореното им раболепие. Онези, които са Ми противни, със сигурност ще бъдат изоставени; независимо от това какво мислят хората, така или иначе ще накарам всички, които ненавиждам, да стоят далеч от Мен. Излишно е да казвам, че няма да пощадя злите, които остават в Моя дом. Тъй като денят на наказанието на човека наближава, не бързам да прогоня от Своя дом всички тези омразни души, защото имам Свой собствен план.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 585

Сега е времето, в което определям изхода за всеки човек, не в етапа, в който започнах да обработвам човека. Записвам в Моя регистър, едно по едно, думите и действията на всеки човек, пътя, по който Ме е следвал, вродената му класификация и крайните му проявления. По този начин, независимо от това какъв тип човек е той, никой няма да избегне ръката Ми и всеки ще бъде сортиран според вида си въз основа на Моето разпределение. Аз определям крайната цел на всеки човек не според възрастта му, старшинството му или според количеството изтърпени от него страдания, а още по-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този. Трябва да разберете, че всички онези, които не следват Божията воля, ще бъдат наказани, без изключение. Това е нещо, което никой човек не може да промени. Затова всички, които са наказани, са наказани заради Божията праведност и като възмездие за многобройните им зли дела. От самото начало не съм внесъл нито една промяна в Своя план. Обаче, що се отнася до човеците, изглежда, че броят на онези, към които отправям словото Си, намалява, както и броят на тези, които истински одобрявам. При все това повтарям, че Моят план никога не се е променял; по-скоро непрестанно се променят вярата и любовта на хората; все по-слаби са, до такава степен, че вече е възможно човек да охладнее, вместо да Ме ласкае, и дори да Ме пропъди. Моето отношение към вас няма да бъде нито топло, нито студено, докато не изпитам отвращение и ненавист и накрая не въздам наказание. В деня на вашето наказание обаче Аз ще продължавам да ви виждам, но вие вече няма да Ме виждате. Тъй като животът сред вас вече Ми е скучен и отегчителен, се подразбира, че избрах друго обкръжение, в което да пребивавам, за да избегна обидата от злостните ви думи и да се отдалеча от непоносимо окаяното ви поведение. Така няма да можете да Ме мамите или да се отнасяте с пренебрежение към Мен. Преди да ви оставя, все пак ви призовавам да се въздържате от действия, противоречащи на истината. Вместо това правете това, което е угодно на всички, което носи добро на всички и което е полезно за собствената ви крайна цел. Не го ли сторите, не някой друг, а вие ще страдате по време на бедствията.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 586

Изразявам милостта Си на онези, които са Ме възлюбили и се отричат от себе си, докато Моето наказание, въздадено на злите, е точно доказателство за праведния Ми нрав и при това е свидетелство за Моя гняв. Когато бедствието настъпи, всички, които Ми се противопоставят, ще ридаят, покосени от глад и чума. Онези, които са Ме следвали години наред, но които са извършили всякакви злодеяния, също ще платят за греховете си — те също ще претърпят бедствия, каквито рядко са настъпвали за милиони години, и ще живеят в постоянен ужас и страх. А онези от Моите следовници, които са показали пълна преданост към Мен, ще се възрадват и ще ликуват във възхвала на Моето могъщество. Те ще преживеят неизразимо настроение на безгрижно щастие и ще живеят сред радост, с каквато никога преди не съм дарявал човечеството. Защото Аз ценя добрите дела на човека и ненавиждам злодеянията му. Откакто поведох човечеството, копнея да спечеля група от хора, които са в единомислие с Мен. Междувременно и за миг не забравям онези, които не са в единомислие с Мен; винаги ги мразя в сърцето Си и чакам случай да ги накарам да отговарят за злодеянията си, което с удоволствие ще наблюдавам. Сега Моят ден най-сетне настъпи и чакането Ми приключи!

Последното Ми дело не се състои само в това да накажа хората, но и да определя крайната цел на човечеството. Дори нещо повече, то има за цел да накара всички хора да признаят делата и действията Ми. Ще накарам всеки един човек да види, че всичко, сторено от Мен, е правилно и че е израз на нрава Ми, че не е продукт на човешки действия, а още по-малко природата е тази, която е създала човечеството, а вместо това Аз съм Този, Който храни всяко живо същество сред всички неща. Без Моето съществуване човечеството единствено ще погине и ще понесе бича на бедствието. Никой никога вече няма да види красотата на слънцето и луната или потъналия в зеленина свят; човечеството ще се сблъска само с мрачната, студена нощ и с неумолимата долина на смъртната сянка. Аз съм единственото изкупление на човечеството. Аз съм единствената надежда на човечеството и нещо повече, Аз съм Този, от Когото зависи съществуването на целия човешки род. Без Мен човечеството мигом ще изпадне в застой, без Мен човечеството ще преживее единствено опустошителен катаклизъм и ще бъде стъпкано от всякакви духове, а никой не се вслушва в Мен. Свърших дела, които никой друг не може да свърши, и единствената Ми надежда е, че човеците могат да Ми се отплатят с някакви добри дела. Макар и само неколцина да успяха да Ми се отплатят, Аз все пак ще довърша Своето пътуване из света на хората и ще предприема следващата стъпка от Моето дело, което предстои да се развие, защото цялата Ми суетня насам-натам сред хората през всички тези години даде плодове и Аз съм много доволен. Държа не на броя на хората, а на сторените от тях добри дела. Надявам се, че ще си подготвите достатъчно много добри дела за собствената ви крайна цел. Само тогава ще изпитам удовлетворение; в противен случай никой от вас няма да избегне настъплението на бедствието. Бедствието произлиза от Мен и, разбира се, е устроено от Мен. Ако не изглеждате достатъчно добри в Моите очи, не ще избегнете да претърпите бедствието. Действията и делата ви сред мъките не бяха сметнати за съвсем подходящи, защото вярата и любовта ви бяха привидни и се показахте единствено като плахи или силни. В това отношение Аз просто ще отсея доброто от лошото. Това, за което все още Ме е грижа, са действията и делата, както и всички проявления на всеки един от вас, въз основа на които ще определя вашия изход. Вече няма да съм милостив към онези, които не показаха никаква преданост към Мен във време на мъки, защото милостта Ми има граници. При това не харесвам никого, който някога Ме е предал. Още по-малко Ми харесва да общувам с онези, които продават интересите на приятелите си. Такъв е Моят нрав, независимо от това кой е този човек. Трябва да ви кажа следното: всеки, който напълно разбие сърцето Ми, няма да получи повторно снизходителност от Мен, а всеки, който Ми е бил предан, завинаги ще остане в сърцето Ми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 587

В необятната шир на света моретата стават полета, а полетата потъват в морета в неспирен цикъл. С изключение на Този, който господства над всичко сред всички неща, няма никой, който да е способен да води и напътства този човешки род. Няма такъв „могъщ човек“, който да се труди или да прави приготовления за този човешки род, още по-малко има някой, който може да поведе човешкия род към това да поеме към крайната цел на светлината и да се освободи от несправедливостите на човешкия свят. Бог оплаква бъдещето на човечеството, скърби за падението на човечеството и страда за това, че стъпка по стъпка човечеството върви към упадък и по пътя, от който няма връщане. Никой досега не се е замислял за следното — накъде ли е тръгнало такова човечество, което напълно е съкрушило сърцето на Бог и се е отрекло от Него, за да търси злия? Именно поради тази причина никой не се опитва да почувства Божия гняв и никой не търси богоугодния път, нито се опитва да се приближи до Бог и нещо повече, никой не се опитва да разбере Божията скръб и болка. Дори след като чуе Божия глас, човекът продължава по своя собствен път, продължава да се отвръща от Бог, да избягва Божията благодат и грижа и да отбягва Неговата истина, като предпочита да се продаде на Сатана, Божия враг. И кой изобщо се замисля как Бог ще се отнесе към човечеството, което напълно Го пренебрегва, ако човекът продължава да упорства в своята неотстъпчивост? Никой не знае, че причината за многократните Божии напомняния и увещания към човека е, че Той е приготвил в Своите ръце невиждани досега катаклизми, такива, които ще бъдат непоносими за плътта и душата на човека, не просто наказание за плътта, а такива, които са насочени към душата на човека. Трябва да знаеш това: що за ярост ще отприщи Бог, когато Неговият план не се изпълни и когато Неговите напомняния и увещания останат без отплата? Тя ще бъде такова нещо, което никое сътворено същество досега не е преживявало и не е познавало. И затова казвам, че тези катаклизми са безпрецедентни и никога повече няма да се повторят, защото Божият план е да създаде човечеството само този един път и да го спаси само този един път. Това е първият и това е последният път. Ето защо никой не може да преживее ревностните и грижовни намерения и пламенното очакване, с които този път Бог спасява човешкия род.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 588

Човекът има известно разбиране за днешното дело, както и бъдещото дело, но не разбира точно каква ще бъде крайната цел, в която ще навлезе човечеството. Бидейки сътворено същество, човекът трябва да изпълнява своя дълг на сътворено същество. Човекът трябва да следва Бог във всичко, което Той върши. Трябва да действате по начина, по който ви кажа. Ти не можеш да управляваш нещата сам и нямаш власт над себе си. Всичко трябва да бъде оставено на Божията милост и всичко се намира в Неговите ръце. Ако в делото Си Бог предоставяше изход на човека, прекрасна крайна цел, преди да му е дошло времето, и ако Бог използваше това, за да примами човека и да го накара да Го следва — ако Той беше сключил сделка с човека — то това нямаше да е завоевание, нито пък дело за живота на човека. Ако Бог използваше изхода на човека, за да го контролира и да придобие сърцето му, то така Той нямаше да усъвършенства човека, нито щеше да може да го спечели, а щеше да използва крайната му цел, за да го контролира. Човекът не се интересува от нищо друго толкова, колкото от бъдещия си изход, от окончателната си крайна цел и от това дали има нещо добро, на което да се надява. Ако по време на делото на завоюването на човека беше дадена красива надежда и ако преди завоюването на човека беше дадена подходяща крайна цел, към която да се стреми, тогава не само че завоюването на човека нямаше да постигне своя ефект, но това щеше да повлияе и на ефекта от самото дело на завоюването. Иначе казано, делото на завоюването постига своя ефект, като лишава човека от неговата съдба и перспективи, и съди и наказва непокорния му нрав. То не се постига чрез сключване на сделка с човека, тоест чрез даване на благословии и благодат на човека, а посредством отнемане на „свободата“ му и изкореняване на изгледите му за бъдещето и по този начин се разбира колко е предан. Това е същността на делото на завоюването. Ако в самото начало на човека беше дадена красива надежда, а делото на наказанието и съдът се извършваше след това, тогава човекът щеше да приеме това наказание и този съд въз основа на това, че има изгледи за бъдещето и в крайна сметка нямаше да се постигне безусловно покорство и поклонение пред Създателя от всички Негови сътворени същества. Щеше да има само сляпо, невежо покорство или пък човекът сляпо щеше да предявява искания към Бог и щеше да бъде невъзможно да се завоюва напълно човешкото сърце. Следователно би било невъзможно едно такова дело на завоюване да придобие човека, камо ли човекът да свидетелства за Бог. Такива сътворени същества не биха били в състояние да изпълняват своя дълг и само биха сключвали сделки с Бог. Това не би било завоюване, а милост и благословение. Най-голямата трудност за човека е, че той винаги мисли за своята участ и изгледи за бъдещето и ги идолизира. Човек се стреми към Бог заради участта и изгледите си за бъдещето. Той не се покланя на Бог заради любовта си към Него. И така, при завоюването на човека трябва да се вземат мерки срещу неговия егоизъм, алчност и нещата, които най-много пречат на поклонението му пред Бог. По този начин се осъществява завоюването на човека. В резултат на това в първите етапи от завоюването на човека е необходимо първо да се изчистят най-необузданите му амбиции и най-пагубните му слабости, така че да се разкрие боголюбивото му сърце, да се променят познанията му за човешкото битие, представата му за Бог и смисълът на неговото съществуване. По този начин боголюбивото сърце на човека става чисто, тоест сърцето на човека се завоюва. Но в Своето отношение към всички сътворени същества Бог не завоюва заради самото завоюване, а по-скоро, за да спечели човека, заради собствената Си слава и за да възстанови най-ранното, изначално подобие на човека. Ако Той завоюваше само заради самото завоюване, то значението на делото на завоюването на човека щеше да се обезсмисли. С други думи, ако Бог само бе завоювал човека, а след това си беше измил ръцете и не обръщаше внимание на живота или смъртта на човека, то това не би било управление на човечеството, нито би било заради неговото спасение. Единствено придобиването на човека след неговото завоюване и отвеждането му до една прекрасна крайна цел накрая са в основата на цялото дело на спасението и само това постига целта на спасението на човека. С други думи, пристигането на човека в прекрасната крайна цел и навлизането му в покой са единствените представи за бъдещето, които трябва да имат всички сътворени същества, и делото, което трябва да бъде извършено от Създателя. Ако човекът трябваше да свърши това дело, то щеше да е твърде ограничено: би могло да отведе човека до определена точка, но не и до вечната му крайна цел. Човекът не е в състояние да решава съдбата си, а още по-малко е в състояние да подсигури своите перспективи и бъдещата си крайна цел. Делото, което Бог върши, обаче е различно. Тъй като Той създаде човека, Той го води; тъй като Той спасява човека, Той ще го спаси напълно и ще го спечели напълно; тъй като Той води човека, Той ще го отведе до правилната му крайна цел; и тъй като Той създаде човека и го управлява, Той трябва да поеме отговорността за неговата съдба и изгледите за бъдещето му. Именно това е делото, което Създателят извършва. Макар че делото на завоюването се постига чрез изкореняване на изгледите за бъдещето на човека, в крайна сметка човекът трябва да бъде доведен до правилната крайна цел, приготвена за него от Бог. Именно понеже Бог оформя човека, човекът има крайна цел и съдбата му е подсигурена. Подобаващата крайна цел, за която се говори тук, не се отнася до вече изкоренените надежди и изгледи за бъдещето на човека; това са две различни неща. Онова, на което човекът се надява и към което се стреми, са нещата, за които копнее по време на преследването на екстравагантните желания на плътта, а не полагащата се на човека крайна цел. Междувременно това, което Бог е приготвил за човека, са благословията и обещанието, които му се полагат, след като е бил пречистен, които Бог е приготвил за човека след сътворяването на света и които не са опетнени от изборите, представите, въображението или плътта на човека. Тази крайна цел не е подготвена за един конкретен човек, а е мястото за покой на цялото човечество. И така, това е най-подходящата крайна цел за човечеството.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 589

Създателят възнамерява да организира всички сътворени същества. Каквото и да прави Той, не бива да се опитваш да избягаш от това — трябва да Му се подчиниш и да не се бунтуваш срещу Него. Когато делото, което Той върши, в крайна сметка постигне Неговите цели, Той ще спечели слава. Защо днес не се говори за това, че си потомък на Моав или потомство на големия червен змей, не се говори за избраници, а само за сътворени същества? Това беше първоначалното обозначаване на човека, неговата първоначална идентичност — тази на сътворено същество. Наименованията се променят само защото периодите и фазите на делото са различни; всъщност човекът е обикновено сътворено същество. Всички сътворени същества, независимо дали са най-светите или най-порочните, трябва да изпълняват дълга си на сътворено същество. Когато Бог извършва делото на завоюването, Той не те контролира, като използва твоите изгледи за бъдещето, участ или крайна цел. Това в общи линии е ненужно. Целта на делото на завоюването е човекът да бъде накаран да изпълнява своя дълг на сътворено същество, да се покланя на Създателя, и едва тогава той ще може да навлезе в прекрасната си крайна цел. Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш. Дори човек винаги да се суети и занимава със себе си, той остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да се наричаш сътворено същество? Накратко, независимо от начина, по който Бог върши делото Си, цялото Му дело е заради човечеството. Точно както небесата, земята и всички неща бяха създадени от Бог, за да служат на човека: Бог направи луната, слънцето и звездите за човека, направи животните и растенията за човека, направи пролетта, лятото, есента и зимата за човека и т.н. — всички те бяха създадени, за да може човекът да съществува. Така че, независимо от това как Бог наказва и съди човека, всичко е заради спасението му. Дори Бог да премахва плътските надежди на човека, това е все така в името на неговото пречистване, а пречистването на човека се извършва заради неговото съществуване. Крайната цел на човека е в ръцете на Създателя, така че как човекът би могъл да има контрол над себе си?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 590

След като делото на завоюването бъде завършено, човекът ще се пренесе в един прекрасен свят. Разбира се, този живот все още ще е на земята, но той ще бъде напълно различен от сегашния живот на човека. Това ще бъде животът на човечеството, след като цялото човечество бъде завоювано, ще бъде едно ново начало за човека на земята. Да има човечеството такъв живот, ще бъде доказателство, че то е навлязло в нов и красив свят; това ще бъде началото на живота на Бог и човека на земята. Предпоставка за такъв красив живот трябва да бъде това, че след пречистването и завоюването на човека, той се покорява на Създателя. По този начин делото на завоюването е последният етап от Божието дело, преди човечеството да навлезе в красивата крайна цел. Такъв е бъдещият живот на човека на земята, най-красивият живот на земята, такъв, за който човекът копнее, такъв, какъвто човекът никога не е достигал в историята на света. Той е крайният резултат от шестхилядолетното дело на управлението, това, за което човечеството най-много копнее, и също така е Божието обещание към човека. Но това обещание не може да бъде изпълнено за един миг: човекът ще навлезе в своята бъдеща крайна цел едва когато делото на последните дни бъде завършено и когато той бъде напълно завоюван, тоест когато Сатана бъде напълно победен. След като човекът бъде облагороден, той няма да има греховна природа, защото Бог ще е победил Сатана, което означава, че няма да има посегателства от враждебни сили и няма да съществуват никакви враждебни сили, които да могат да атакуват плътта на човека. По този начин човекът ще стане свободен и осветен — той ще е навлязъл във вечността. Само ако враждебните сили на мрака са оковани и човекът е свободен, където и да отиде, той няма да се бунтува и противопоставя. Трябва само Сатана да бъде окован и всичко с човека ще бъде наред. Сегашната ситуация се дължи на това, че Сатана продължава да сее смут по цялата земя и че цялостното дело на Божието управление все още не е приключило. След като Сатана бъде победен, човекът ще има пълна свобода. Когато човекът спечели Бог и излезе от властта на Сатана, той ще види Слънцето на праведността. Ще бъде възвърнат животът, предназначен за нормалния човек. Всичко, което нормалният човек трябва да притежава, като например способността да различава доброто от злото, разбирането как да яде и как да се облича, способността да живее нормално — всичко това ще бъде възвърнато. След първоначалното сътворяване на човека, дори и Ева да не беше изкушена от змията, човекът щеше да има такъв нормален живот. Той щеше да се храни, да се облича и да води нормален човешки живот на земята. Но след като човекът беше покварен, този живот се превърна в недостижима илюзия и дори днес човек не смее да си представи такова нещо. Всъщност този красив живот, за който човекът копнее, е необходимост. Ако човекът нямаше такава крайна цел, неговият покварен живот на земята нямаше да има край, а ако нямаше такъв красив живот, съдбата на Сатана също нямаше да приключи, нито неговата епоха на властване над земята. Човекът трябва да достигне до свят, недостъпен за силите на тъмнината, и когато го направи, това ще бъде доказателство за поражението на Сатана. Следователно само когато няма смущение от страна на Сатана, когато човечеството е в ръцете на Самият Бог и целият живот на човека е в Божиите ръце и под Неговия контрол, това може да се нарече поражение на Сатана. Човешкият живот днес е пълен със скверност; той все така е живот на страдания и мъки. Това не може да се нарече поражение на Сатана. Човекът все още не се е измъкнал от морето от страдания, нито от страданието на човешкия живот или от влиянието на Сатана, и познанието му за Бог все още е безкрайно малко. Цялото страдание на човека е причинено от Сатана; именно Сатана донесе трудностите в човешкия живот и само след като Сатана бъде окован, човекът ще може да се отърве напълно от морето от нещастия. И все пак оковаването на Сатана се постига благодарение на завоюването и спечелването на човешкото сърце, а човекът става трофей в битката със Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 591

Да стане победител и да бъде доведен до съвършенство — това са нещата, към които човекът се стреми днес, преди да има нормален човешки живот на земята, и това са целите, които преследва, преди Сатана да бъде окован. По същество стремежът на човека да стане победител, да бъде направен съвършен или да бъде използван за велика цел е стремеж да се избави от влиянието на Сатана: човек се стреми да стане победител, но крайният резултат ще бъде избавлението му от влиянието на Сатана. Стига да се измъкне от влиянието на Сатана, човекът може да води нормален човешки живот на земята — живот на поклонение пред Бог. Да стане победител и да бъде доведен до съвършенство — това са нещата, към които човекът се стреми днес, преди да води нормален човешки живот на земята. Той се стреми към това най-вече заради пречистването и прилагането на истината на практика, както и заради поклонението пред Създателя. Ако човек има нормален човешки живот на земята, живот без страдание и мъки, той няма да се стреми да стане победител. „Да стане победител“ и „да бъде направен съвършен“ са целите, които Бог поставя на човека, и чрез преследването на тези цели Той го насърчава да прилага истината на практика и да води смислен живот. Целта е човекът да стане пълноценен и да бъде придобит, а стремежът на човека да стане победител или да бъде доведен до съвършенство е само средство за постигане на тази цел. Ако в бъдеще човекът навлезе в прекрасната си крайна цел, няма да се споменава дали е станал победител или е направен съвършен; там всяко сътворено същество само ще изпълнява дълга си. Днес човекът бива принуден да се стреми към тези неща, просто за да се определят целите му, за да може стремежът му да бъде по-целенасочен и практичен. В противен случай човек би живял в мъглявина и би се стремил да навлезе във вечния живот, а ако е така, няма ли човекът да бъде още по-жалък? Не е ли такъв стремеж без цели и принципи самозаблуда? В крайна сметка такова търсене, разбира се, би се оказало безплодно и накрая човекът би останал под властта на Сатана, неспособен да се освободи от него. Защо тогава трябва да се подлага на такова безцелно търсене? След като навлезе във вечната си крайна цел, човекът ще се поклони на Създателя и понеже ще е бил спасен и ще е навлязъл във вечността, той повече няма да се стреми към никакви цели, а още по-малко ще има нужда да се тревожи за обсадата от Сатана. По това време всеки човек ще запази мястото си и ще изпълнява дълга си, и макар че няма да бъде наказван или съден, всеки ще изпълнява дълга си. Тогава човекът ще бъде сътворено същество както по идентичност, така и по статус. Вече няма да има разделение на висши и нисши; просто всеки човек ще изпълнява различна функция. При все това човекът все още ще живее в подредена и пригодена за човечеството крайна цел; той ще изпълнява дълга си заради преклонението пред Създателя и именно това човечество ще бъде човечеството на вечността. Тогава човекът ще е спечелил живот, озарен от Бог, живот под Божията грижа и закрила, и ще живее заедно с Бог. Човечеството ще води нормален живот на земята и всички хора ще поемат по правилния път. Шестхилядолетният план за управление ще доведе до пълното поражение на Сатана, което означава, че Бог ще е възстановил първоначалния образ на човека, след като го е сътворил на земята, и така ще бъдат удовлетворени първоначалните намерения на Бог. В началото, още преди човечеството да бъде покварено от Сатана, то е водило нормален живот на земята. По-късно, когато Сатана покварява човечеството, то губи нормалния си живот и от този момент започва управленското дело на Бог и борбата със Сатана за възстановяване на нормалния живот на човечеството. Едва когато шестхилядолетното управленско дело на Бог приключи, ще започне официално животът на цялото човечество на земята. Едва тогава човекът ще има прекрасен живот и Бог ще възстанови целта Си, с която първоначално е създал човека, както и първоначалното му подобие. Така, след като придобие нормален живот на земята, човекът няма да се стреми да бъде победител или да бъде направен съвършен, защото ще бъде осветен. „Победителите“ и „усъвършенстването“, за които говорят хората, са цели, дадени на човека за периода на борбата между Бог и Сатана, и съществуват единствено защото човекът е бил покварен. Сатана ще бъде победен именно като ти се предостави цел и бъдеш подтикнат да се стремиш към нея. От теб се иска да станеш победител или да бъдеш направен съвършен, или да бъдеш използван, а това изисква да свидетелстваш и по този начин да засрамиш Сатана. В крайна сметка, ако хората водят нормален човешки живот на земята и всички са осветени, ще се стремят ли още да станат победители? Нима всички те не са сътворени същества? Когато се говори за това да си победител и да си усъвършенстван, тези думи са насочени срещу Сатана и срещу човешката нечистота. Думата „победител“ не предполага ли победа над Сатана и вражеските сили? Когато казваш, че си бил направен съвършен, какво в теб е било направено съвършено? Не означава ли това, че си се отървал от своя сатанински покварен нрав и си достигнал върховна любов към Бог? Такива неща се казват във връзка с мръсотията в човека и във връзка със Сатана. Те не се казват във връзка с Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 592

Когато човекът постигне истински човешки живот на земята и цялата мощ на Сатана бъде възпряна, човекът ще живее доста лесно на земята. Нещата няма да бъдат толкова сложни, колкото са сега: междуличностни отношения, социални отношения, сложни семейни отношения — те причиняват толкова много неприятности, толкова много болка! Толкова е изнервящо да се живее сред всичко това! Но щом човекът бъде завоюван, сърцето и умът му ще се променят. Той ще има богобоязливо и боголюбиво сърце. След като всички онези във вселената, които се стремят да обичат Бог, бъдат завоювани, с други думи, след като Сатана бъде победен и след като Сатана — всички сили на мрака — бъде пленен, животът на човека на земята няма да бъде смущаван и той ще може да живее свободно на земята. Ако в живота на човека нямаше плътски взаимоотношения и сложни въпроси на плътта, всичко щеше да бъде много по-лесно. Плътските човешки взаимоотношения са твърде сложни и фактът, че човек ги има, е доказателство, че той все още не е освободен от влиянието на Сатана. Ако имаше еднакви взаимоотношения с всеки от братята и сестрите, с всеки член от семейството си, тогава нищо нямаше да те притеснява и нямаше да е необходимо да се тревожиш за никого. Нямаше да има нищо по-добро и чрез това човек щеше да се освободи от половината си страдания. Живеейки нормален човешки живот на земята, човекът ще бъде като ангелите; и въпреки че все още ще бъде плътски, той ще бъде много подобен на ангел. Това е последното, окончателното обещание, дадено на човека. Днес човекът преминава през наказание и съд; мислиш ли, че човек преживява тези неща напразно? Възможно ли е делото на наказанието и правосъдието да се извършва за нищо? По-рано беше казано, че наказанието и съдът на човека означават захвърлянето му в бездната, с други думи, отнемането на съдбата и плановете му за бъдещето. Всичко това се прави с една единствена цел: да се пречисти човекът. Човекът не е захвърлен в бездната умишлено, за да може след това Бог да се откаже от него. Напротив, това се прави, за да се окастри бунтарството в човека, така че накрая всичко в него да се пречисти, за да може той да придобие истинско познание за Бог и да бъде като светец. Ако това се случи, всичко ще бъде завършено. Всъщност, когато всичко онова, което трябва да се кастри в човека, се кастри, и човекът свидетелства за това убедително, Сатана също ще бъде победен и дори ако нещо, което първоначално е било в човека, не е напълно пречистено, след като Сатана бъде победен, то вече няма да създава смут и в този момент човекът ще бъде напълно пречистен. Човекът никога не е живял такъв живот, но щом Сатана бъде победен, всичко ще бъде уредено и всички маловажни неща в човека ще намерят своето разрешение; всички други проблеми ще приключат веднага щом основният проблем бъде разрешен. В процеса на това въплъщение на Бог на земята, когато Той лично върши Своето дело сред хората, всичко, което върши, е за да победи Сатана, и Той ще победи Сатана, като завоюва човека и ви направи пълноценни. Когато дадете убедително свидетелство, това също ще бъде знак за поражението на Сатана. За да бъде победен Сатана, първо човекът трябва да бъде завоюван и накрая да бъде напълно усъвършенстван. Но същността е да се спаси цялото човечество от празнотата на страданието, като същевременно се победи Сатана. Независимо дали делото се извършва в цялата вселена или в Китай, всичко е с цел победа над Сатана и спасяване на цялото човечество, за да може човекът да навлезе в мястото на покой. Въплътеният Бог, тази обикновена плът, има за цел именно да победи Сатана. Делото на въплътения Бог има за цел да донесе спасение на всички под небето, които обичат Бог, да завоюва цялото човечество и, най-вече, да победи Сатана. В основата си цялото Божие дело на управлението е тясно свързано с победата над Сатана за спасение на цялото човечество. Тогава защо в голяма част от това дело непрекъснато се говори за вашето свидетелстване? И към кого е насочено това свидетелство? Не е ли насочено към Сатана? То е свидетелство за Бог и се извършва с цел да се засвидетелства, че Божието дело е постигнало своя резултат. Свидетелстването е свързано с делото по побеждаването на Сатана. Ако нямаше битка със Сатана, от човека нямаше да се изисква да свидетелства. Точно защото Сатана трябва да бъде победен и същевременно човекът трябва да бъде спасен, Бог изисква от човека да свидетелства за Него пред Сатана и използва това, за да спаси човека и да се бори със Сатана. В резултат на това човекът е едновременно обект на спасение и средство за победа над Сатана. Така човекът е в центъра на цялото Божие дело по управлението, а Сатана е само обект на унищожение, враг. Може да мислиш, че не си направил нищо особено, но поради промяната в нрава ти се получава свидетелство и това свидетелство е насочено към Сатана и не е адресирано към човека. Човекът не е подготвен да се радва на такова свидетелство. Как би могъл да види ясно делото, извършено от Бог? Този, срещу когото Бог води битка, е Сатана; човекът, междувременно, е само обект на спасение. Човекът има сатанински покварен нрав и е неспособен да види това дело ясно. Причината за това е сатанинската поквара. Тя не е присъща на човека, а е дело на Сатана. Основното дело на Бог днес е да победи Сатана, т.е. да завоюва изцяло човека, за да може той да даде окончателно свидетелство за Бог пред Сатана. По този начин всичко ще бъде изпълнено. В много случаи на пръв поглед може да ти се струва, че нищо особено не е направено, но всъщност делото вече е завършено. Човек иска цялото довършително дело да бъде видимо. Въпреки това Аз завърших Своето дело, без това да е видимо за теб, защото Сатана е подчинен, което означава, че той е напълно победен, че цялата Божия мъдрост, могъщество и власт са победили Сатана. Именно това свидетелство трябва да се даде и макар че все още не е ясно изразено в човека, макар че не може да се види с просто око, Сатана вече е победен. Цялото това дело е насочено срещу Сатана и се извършва заради битката със Сатана. И така, има много неща, при които човекът не вижда успех, въпреки че в Божиите очи те отдавна са успешно завършени. Това е един от скритите факти за цялото Божие дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 593

Всички, които искат да бъдат усъвършенствани, имат този шанс, така че всички трябва да се отпуснат: в бъдеще всички ще влязат в крайната цел. Но ако не искаш да бъдеш усъвършенстван и не желаеш да влезеш във великолепното царство, това си е твоя отговорност. Всички, които искат да бъдат усъвършенствани и са предани на Бог, всички, които са покорни и всички, които изпълняват задълженията си честно — всички тези хора могат да бъдат усъвършенствани. Днес всички, които не изпълняват отдадено дълга си, всички, които не са предани на Бог, всички, които не се подчиняват на Бог, и особено онези, които са получили просветлението и озарението на Светия Дух, но не го прилагат на практика — всички тези хора не могат да бъдат усъвършенствани. Всички онези, които желаят да бъдат верни и покорни на Бог, могат да бъдат усъвършенствани, дори и да са донякъде невежи; всички, които желаят да се стремят, могат да бъдат усъвършенствани. Не е необходимо да се тревожите за това. Стига да имаш желание да се развиваш в тази посока, можеш да бъдеш усъвършенстван. Не желая да изоставям или да отстранявам никого от вас, но ако не се стремиш да успееш, тогава само вредиш на себе си; не Аз те отстранявам, а ти сам го правиш. Ако ти самият не се стремиш да вършиш добро, ако си мързелив, не изпълняваш дълга си, не си предан, не се стремиш към истината и винаги вършиш нещата по своя начин, ако се държиш безразсъдно, бориш се за собствената си слава и придобивки и си безскрупулен в отношенията си с противоположния пол, тогава ще понесеш бремето на собствените си грехове; не си достоен за ничие съжаление. Моето намерение е всички вие да бъдете усъвършенствани и поне да бъдете завоювани, за да може този етап от делото да бъде успешно завършен. Желанието на Бог е всеки да бъде усъвършенстван, в крайна сметка да бъде придобит от Него, да бъде напълно пречистен от Него, да стане един от хората, които Той обича. Независимо дали ви наричам изостанали или с ниски заложби, всичко това е факт. Когато обаче казвам така, това не доказва, че възнамерявам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: стига да го желаеш, стига да се стремиш, накрая ще можеш да постигнеш този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите високи заложби; ако си невеж и неграмотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако си грамотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с факта, че си грамотен; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоята възраст; ако си способен да изпълняваш дълга на домакин, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако кажеш, че не можеш да изпълняваш дълга на домакин и можеш да изпълняваш само определена функция, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие с функцията, която изпълняваш. Да бъдеш предан, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш към върховна любов към Бог — това са нещата, които трябва да постигнеш, само тези три неща, и те са най-добрите практики. В крайна сметка от хората се изисква да постигнат тези три неща и онези, които успеят да ги постигнат, ще бъдат усъвършенствани. Но преди всичко трябва искрено да се стремиш, трябва активно да постоянстваш напред и нагоре, а не да бъдеш пасивен по този въпрос. Казвал съм, че всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван и може да бъде усъвършенстван, и това е валидно, но ти не се стремиш нагоре. Онези, които не постигнат тези три критерия, все пак ще бъдат отстранени накрая. Искам всички да вървят в крак, искам всички да имат делото и просветлението на Светия Дух и да бъдат покорни докрай, защото това е дългът, който всеки от вас трябва да изпълнява. Когато всички изпълните дълга си добре, всички ще сте усъвършенствани и също така ще имате гръмко свидетелство. Свидетелство дават всички онези, които са победили Сатана и са придобили Божието обещание, и те са тези, които ще останат и ще живеят в прекрасната крайна цел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 594

В началото Бог бе в покой. По това време на земята нямаше хора, нямаше нищо, тъй като Бог не беше започнал делото си. Той начена делото на управлението Си едва когато положи началото на човечеството и след като човекът се поддаде на поквара; от този миг нататък Бог вече не знаеше покой, а се захвана с човешкия род. Бог изгуби покоя Си поради човешката развала, а също и заради предателството на архангела. Не успее ли да победи Сатана и да спаси човечеството от падението му, Бог никога няма да може да се отдаде на покой. Както на човека му липсва покой, тъй и на Бог; навлезе ли отново в покой, с него ще намерят покой и човеците. Живот в покой означава живот без войни, без скверност и без всякаква неправедност. Тоест това е живот, освободен от смущенията на Сатана (тук „Сатана“ обозначава враждебните сили) и от неговата поквара, който е освободен от посегателствата на всякакви сили, които се противопоставят на Бог; това е живот, в който всичко е сортирано според вида си и може да се покланя на Създателя и в който небето и земята са в пълен покой. Това е животът в покой на човечеството. Когато Бог е в покой, неправедността повече няма да съществува на земята, няма да има повече посегателства от враждебните сили и човечеството ще навлезе в нов свят — вече няма да е човечество, покварено от Сатана, а ще бъде човечество, което е било спасено, след като е било покварено от Сатана. Бог ще намери покой в деня, в който човечеството намери покой. Бог изгуби покоя си заради неспособността на човеците да навлязат в покой; не защото изначално не е имал покой. Встъпването в покой не означава, че дейността на всички неща спира или че развитието на всички неща спира, нито означава, че Бог ще спре делото си или че хората ще престанат да живеят. Знакът за навлизането в покой е унищожението на Сатана, че злите хора, които са се присъединили към злодеянието му, са били наказани и заличени, и че всички враждебни на Бог сили са изчезнали. Покоят на Бог означава, че Той вече няма да изпълнява Своето дело по спасението на човечеството. Покоят на човеците означава, че всички хора ще заживеят в Божията светлина и в Неговата благодат, освободени от покварата на Сатана, вече няма да се проявява неправедност и всички хора ще живеят нормално на земята под Божията грижа. Когато Бог и човеците заедно навлязат в покой, това ще бъде знак, че човечеството е било спасено, а Сатана е бил унищожен — че Божието дело върху хората е напълно завършено. Делото на Бог върху хората вече няма да продължава и те повече няма да живеят под властта на Сатана. Тогава Бог вече няма да е зает, а човеците няма да са в постоянно движение. Бог и човечеството едновременно ще встъпят в покой. Бог ще се завърне в първоначалната си обител и всеки човек ще възстанови изконното си място. Това ще бъдат съответните крайните цели на Бог и хората, щом Божието управление приключи напълно. Бог има своя Божия крайна цел и хората имат място, на което ще отидат. В състоянието Си на покой Бог ще продължи да води всички хора да живеят на земята, битувайки в светлината Му, хората ще почитат единствения истински Бог в небесата. Бог няма да живее сред човечеството, а те няма да могат да живеят в Неговата крайна цел. Бог и хората не могат да обитават една и съща сфера, защото присъщият им начин на съществуване се различава. Бог е Този, Който води цялото човечество, а човечеството е еманация на Божието дело по управлението. Хората са стадото Божие и същността им е различна от Божията. Покоят означава връщане към първоначалното място. Следователно, когато Бог встъпи в покой, Той ще се е завърнал на първоначалното си място. Той вече няма да обитава земята и няма да живее сред човеците, за да споделя радостите и страданията им. Когато хората встъпят в покой, те ще са се превърнали в истински сътворени същества; те ще благоговеят пред Бог от земята и ще живеят отредения им нормален живот. Вече няма да се бунтуват и противят срещу Бог, а ще се върнат към живота, изначално отреден на Адам и Ева. След като встъпят в покой, такива ще са съответните живот и крайна цел на Бог и на хората. Победата над Сатана е неизбежен изход от войната между него и Бог. Също толкова неизбежно е, че Бог ще встъпи в покой, когато завърши Своето дело на управлението, и че човечеството ще бъде напълно спасено и ще навлезе в покой. Мястото за покой на хората е на земята, а Божието място за покой е на небето. Хората ще се покланят на Бог, докато са в покой, като живеят на земята. Бог ще води останалите хора, докато е в покой; ще ги води от небето, а не от земята. Бог все така ще е Дух, а хората все така ще са в тленната си обвивка. Бог и хората имат свои собствени начини на покой. Докато почива, Той ще слезе и ще се появи сред хората; в покоя си хората ще посещават небесата, водени от Бог, и ще се наслаждават на живота там. Встъпят ли в покой Бог и хората, Сатана ще спре да съществува. Ще спрат да съществуват и злите хора. Преди Бог и човеците да навлязат в покой, злите хора, подлагали Бог на гонение на земята, вече ще са унищожени редом с враговете, които са се бунтували срещу Него. Ще ги погубят големите катаклизми от последните дни. Щом тези зли хора бъдат напълно заличени, земята никога вече не ще познае смущението на Сатана. Едва тогава човечеството ще постигне пълно спасение и Божието дело ще е завършено докрай. Това са условията, за да може Бог и човекът да встъпят в покой.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 595

Приближаването на изходите на всички неща е знак за завършване на Божието дело и за край на оформянето на човека. Това означава, че хората, покварени от Сатана, са достигнали края на развитието си и че множенето на потомците на Адам и Ева е достигнало своя край. Това е и знак, че ще е невъзможно такова покварено от Сатана човечество да продължи да се развива. Първоначалните Адам и Ева не били покварени, но при прокуждането си от Едем Адам и Ева вече били опорочени от Сатана. Когато Бог и хората навлязат заедно в покой, прогонените от Райската градина Адам и Ева и техните потомци ще приключат съществуването си. Човечеството на бъдещето пак ще се състои от потомци на Адам и Ева, но това няма да бъдат хора, които живеят под властта на Сатана, а ще са спасени и пречистени човеци. Те ще са преминали съд и наказание и ще са осветени. Тези хора ще се отличават от човешкия род в началото; дори можем да кажем, че те ще бъдат съвсем различен вид човечество от първоначалното на Адам и Ева. Тези хора ще са подбрани измежду всички покварени от Сатана; те ще са онези, останали непоколебими накрая по време на Божия съд и наказание; те ще бъдат последната оставаща група хора сред поквареното човечество. Само тези хора ще могат да встъпят в окончателния покой ведно с Бог. Онези, които са способни да останат непоколебими по време на Божието дело на правосъдието и наказанието в сетните дни — т.е. по време на последното дело на пречистване — те ще бъдат онези, които ще навлязат редом с Бог в окончателния покой. По този начин всички, които навлязат в покоя, ще са се освободили от влиянието на Сатана и ще са придобити от Бог едва след като са преминали през последното Му дело на пречистване. Тези хора, които най-после са придобити от Бог, ще са навлезли в окончателния покой. По същество Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да пречисти човечеството и заради окончателния ден на покой; в противен случай никой член на човечеството не би могъл да бъде сортиран според типа си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената пътека за навлизане на човечеството в покоя. Само Божието дело по пречистването ще пречисти човеците от тяхната неправедност и само Неговото дело на наказанието и правосъдието ще разобличи бунтовните елементи сред човечеството, като разграничи подлежащите на спасение от неподлежащите и тези, които могат да останат, от онези, които не могат. Щом това дело приключи, хората, които могат да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висш свят на човечеството, в който ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще навлязат в дните на покой за човечеството и ще заживеят заедно с Бог. След съда и наказанието на онези, които не могат да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва хора от този вид, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да навлязат в деня на покоя, споделян от Бог и човеците, тъй като подлежат на наказание и са зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагали труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и поради непокорството и непоправимостта си; никога няма да живеят в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом осветената част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло в предишната ера, които не са могли да бъдат спасени, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според ерата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Единствената цел на последното Божие дело — да накаже злото и възнагради доброто — е напълно да пречисти всички човеци, за да въведе във вечен покой напълно осветеното човечество. Това е най-важният етап от делото Му, последният етап от цялото Му дело на управлението. Ако Бог не унищожи злите и им позволи да останат, цялото човечество няма да може да встъпи в покой и Бог не би могъл да го въведе в по-прекрасен свят. Такова дело не би било напълно довършено. Когато завърши делото Си, цялото човечество ще бъде напълно осветено; само тогава Бог ще може да заживее в покой мирно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 596

Съвременните хора са все така неспособни да се освободят от плътските желания; те не успяват да се откажат от удоволствията на плътта, от светската суета, от парите и от покварения си нрав. Повечето хора се отдават на заниманията си повърхностно. Всъщност в сърцата на тези хора изобщо няма Бог; нещо повече, те не се ужасяват от Него. И тъй като не пазят Бог в сърцата си, те не могат да видят ясно всичко, което върши Бог, още по-малко са способни да повярват в изречените от Него слова. Тези хора са твърде материални, твърде дълбоко покварени и им липсва всякаква истина, а още по-лошото е, че не вярват, че Бог може да се въплъти. Всеки, който не вярва в Божието въплъщение — тоест не вярва в делото и словата на видимия Бог, нито вярва във видимия Бог, а вместо това се покланя на невидимия бог в небесата — е човек, който не носи Бог в сърцето си, човек, който се бунтува и съпротивлява срещу Бог. Такива хора нямат човешка природа и разум, да не говорим за истината. Що се отнася до тези хора, още повече не може да се вярва във видимия и осезаем Бог, но въпреки това те смятат невидимия и неосезаем бог за най-достоверен и носещ най-много радост. Те не търсят действителната истина, нито истинското значение на живота, а най-малко Божиите намерения. Вместо това търсят силни усещания. Няма никакво съмнение, че именно онези неща, които най-много им помагат да осъществят собствените си желания, съставляват тяхната вяра и техния стремеж. Те вярват в Бог само за да удовлетворят собствените си желания, а не за да търсят истината. Нима такива хора не са злодеи? Изключително самонадеяни, те изобщо не вярват, че Бог на небето би унищожил такива „добри хора“ като тях. Вместо това са убедени, че Бог ще им позволи да останат и при това ще ги възнагради богато. Това е така, защото смятат, че са извършили много неща за Бог и са демонстрирали значителна „отдаденост“ към Него. Ако се стремяха също и към видимия Бог, те незабавно биха Му се опълчили или биха изпаднали в ярост в мига, в който желанията им не бъдат изпълнени. Всички тези хора са подли, дребни души, които се опитват да удовлетворят само собствените си желания; те не са почтени хора, следващи истината. Те са тъй наречените зли хора, следващи Христос. Не търсят ли истината, хората не могат да повярват в нея и са още по-неспособни да видят ясно бъдещия изход на човечеството, защото изобщо не вярват в нищо от делото или словата на видимия Бог, нито вярват в бъдещата крайна цел на човечеството. Тоест, дори и да следват видимия Бог, те все пак вършат злини и изобщо не търсят истината, нито практикуват истината според Моите изисквания. Онези, които не вярват, че ще бъдат погубени, са тъкмо тези, които ще бъдат погубени. Всички те са убедени, че са много умни и че те самите са практикуващите истината. Милеят за злодеянията си като за истината. Тези зли хора са изключително самоуверени; приемат истината за доктрина и смятат злодеянията си за истината, и накрая ще пожънат това, което са посели. Колкото по-самонадеяни и надменни са хората, толкова по-неспособни са да придобият истината; колкото повече вярват в бог на небето, толкова повече се съпротивляват на Бог. Наказанието ще сполети точно тези хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 597

Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки тип човек ще бъде определена награда или наказание според това дали търсят истината, дали познават Бог и дали могат да се покорят на видимия Бог. Не притежават истината онези, които — макар и да са полагали труд, не познават видимия Бог, нито Му се покоряват. Такива хора са злодеи, а злодеите несъмнено ще бъдат наказани; нещо повече, ще бъдат наказани според злодеянията си. Бог е, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното покорство. Онези, които вярват само в неясния и невидим бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се покорят. Ако пак не успеят да повярват във видимия Бог до приключването на Неговото дело на завоюването, продължат ли да се бунтуват срещу видимия, въплътен Бог и да Му се противопоставят, то тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Същото е и сред вас — всички онези, които на думи признават въплътения Бог, но са неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат отстранени и унищожени. И всички онези, които на думи признават видимия Бог и ядат и пият изразената от Него истина, но въпреки това се стремят към мъглявия и невидим бог, дори още повече ще бъдат обекти на унищожение. Никой от тези хора няма да остане до времето за покой, следващо завършването на Божието дело, а докато времето за покой настъпи, няма да е останал нито един такъв човек. Хората, които принадлежат на демоните, не практикуват истината; същността им е на съпротива и непокорство срещу Бог; те нямат ни най-малко намерение да Му се покорят. Всички такива хора ще бъдат унищожени. Това дали притежаваш истината, или се съпротивляваш на Бог зависи от същността ти, а не от вида ти или от случайното ти говорене или действия. Дали един индивид ще бъде унищожен, се определя от неговата същност. Това се определя според същността, разкрита чрез неговото поведение и стремежа му към истината. От всички хора, които работят и вършат еднакво количество работа, на онези с добра същност на човешката природа, които притежават истината, ще им бъде позволено да останат, а онези със зла същност на човешката природа, които се бунтуват срещу видимия Бог, именно те ще бъдат унищожени. Цялото Божие дело и Божие слово, отнасящи се до крайната цел на човеците, ще се отнесе подходящо с всеки един съгласно индивидуалната му същност. Не ще бъде допусната ни най-малка грешка, дори повече, няма да бъде допусната никаква грешка. Човешките чувства или идеи се примесват само когато хората вършат работа. Божието дело е най-подходящо, Той категорично не набеждава което и да е сътворено същество. Сега мнозина не могат да видят ясно бъдещата крайна цел на човечеството и не вярват в словата, които Аз произнасям. Всички тези неверници, както и всички, които не практикуват истината, са демони!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 598

В днешно време онези, които се стремят, и онези, които не го правят, са два различни вида хора, чиято крайна цел е различна. Бог ще донесе спасение на тези, които се стремят към познание за истината и практикуване на истината. Непознаващите истинния път са демони и врагове; те са потомци на архангела и ще бъдат погубени. Нима дори всеотдайно вярващите в мъглявия бог не са също демони? Дори и съвестните и почтени хора, които не приемат истинния път, са демони, защото противенето на Бог е тяхна същина. Който не приема истинния път, се съпротивлява на Бог; дори и да изтърпят много страдания, такива хора ще бъдат унищожени. Срещу Бог се бунтуват всички, които не желаят да се отрекат от светското, да се разделят с родителите си и които нямат воля да се отърсят от плътските удоволствия. Погибел чака всички тях. Демон е всеки, който не вярва във въплътения Бог — и още повече ще бъде унищожен. Всички онези, които изобщо не вярват в съществуването на Бог, ще бъдат погубени, заедно с всички, които вярват, но не практикуват истината или които не вярват във въплъщението на Бог. Могат да останат само хора, които са преминали през страданието на облагородяването и са останали непоколебими — това са хората, които наистина са преминали през изпитания. Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кои са сатаните, кои са демоните и кои са Божиите врагове? Не са ли онези съпротивляващи се, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не са ли те онези, които твърдят, че имат вяра, но не притежават никаква истина? Не са ли те онези, които просто търсят придобиване на благословии, докато не могат да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да се замесваш с тези демони и да се отнасяш към тях със съвест и любов, но това не е ли равнозначно на проява на доброта към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали до този етап и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават насляпо обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божието сърце и без да могат по никакъв начин да вземат Божието сърце за свое собствено, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва в Бог в плът, е враг Божи. Не си ли лишен от чувство за справедливост, щом можеш да се отнасяш към враговете на Бог със съвест и с любов? Ако съответстваш на онези, които мразя и на които се противопоставям, и все така се отнасяш към тях с любов или проявяваш към тях лични чувства, не си ли непокорен? Нима не се съпротивляваш умишлено на Бог? Такъв човек всъщност притежава ли истината? Ако хората се отнасят със съвест към враговете на Бог, с любов към демоните и милостиво към Сатана, тогава не прекъсват ли преднамерено Божието дело? Хората, които вярват само в Исус, но не и във въплътения Бог в последните дни, както и онези, които на думи твърдят, че вярват във въплътения Бог, но вършат зло — всички те са антихристи. Да не говорим за онези, които не вярват в Бог. Всички тези хора ще са онези, които ще погинат. Поведението е критерият, по който хората преценяват себеподобните си — онези с добро поведение са праведни, докато онези с отвратително поведение са зли. Критерият, по който Бог съди човеците, се основава на това дали същността им Му се покорява, или не; онзи, който се покорява на Бог, е праведен, докато онзи, който не се покорява, е враг и зъл човек независимо дали поведението му е добро или лошо и независимо дали се изразява правилно, или не. Някои се опитват да си осигурят добра бъдеща крайна цел чрез добри дела, а някои искат да използват изтънчени думи, за да си осигурят добра крайна цел. Всички погрешно мислят, че Бог определя изхода на хората въз основа на тяхното поведение или на думите им; затова мнозина искат да се възползват от това и да получат чрез измама мимолетна благодат. Хората, които ще оцелеят в бъдещото време на покой, ще са устояли в деня на страдание и ще са свидетелствали за Бог; всички те ще бъдат хора, които са изпълнили дълга си добре и съзнателно са се покорили на Бог. Онези, които само искат да се възползват от възможността, за да служат, за да избегнат практикуване на истината, няма да останат. Бог прилага уместни критерии за устройването на изхода за всеки отделен индивид; Той не взима решения просто според думите и постъпките на хората, нито пък според действията им в определен отрязък от време. Категорично няма да прояви снизходителност към всички злодеяния на някого само защото човекът Му е служил в миналото, нито ще пощади някого от смърт, защото Му е отдавал всичко за известно време. Никой не може да избегне възмездието за своята злина и никой не може да прикрие злодеянията си и така да избегне страданията на унищожението. За да изпълнят истински дълга си, хората трябва да са неизменно предани на Бог, независимо дали получават благословии или понасят злочестина. Ако хората са предани на Бог, докато се радват на благословии, но губят предаността си, когато не ги получават, и ако тези хора — които някога предано са полагали труд за Бог — в крайна сметка все още не могат да свидетелстват за Бог или да изпълнят добре възложения им дълг, то такива хора също подлежат на унищожение. Накратко казано, злите хора не могат да оцеляват вечно, нито да встъпят в покой; само праведните ще бъдат господари в покоя. Щом човечеството тръгне по правия път, хората ще имат нормален човешки живот. Всички те ще могат да изпълняват дълга си и ще бъдат безусловно предани на Бог. Напълно ще се отърват от непокорството си и от покварения си нрав и ще живеят заради Бог и поради Бог, лишени от непокорство и съпротива. Всички те ще могат напълно да се покорят на Бог. Такъв ще бъде животът на Бог и човечеството; това ще бъде животът на царството и това ще бъде животът в покой.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 599

Онези, които насила замъкват в църквата дълбоко невярващите си роднини и деца, са изключителни егоисти и само демонстрират доброта. Те държат единствено на това да са любящи, независимо дали вярват и дали това е Божието намерение. Някои водят жените си или мъкнат родителите си пред Бог и независимо дали Светият Дух е съгласен и дали върши дело върху тях, или не, те сляпо „набират талантливи хора“ за Бог. Каква полза може да се извлече от проявяването на доброта към тези невярващи? Дори ако неверниците, при които го няма присъствието на Светия Дух, следват неохотно Бог, те пак не могат да бъдат спасени, както хората си въобразяват. Всъщност е доста трудно да се придобият човеци, които могат да получат спасение. Хората изобщо не могат да бъдат направени пълноценни, ако не са били подложени на работата и изпитанията на Светия Дух и не са усъвършенствани от въплътения Бог. Ето затова на такива хора им липсва присъствието на Светия Дух още от момента, в който започват формално да следват Бог. Предвид обстоятелствата и действителното им състояние те просто не могат да бъдат направени пълноценни. Ето защо Светият Дух не възнамерява да хаби много енергия за тях и изобщо да не ги просветлява и напътства; Той просто ги оставя да кретат по пътя и накрая ще разкрие техния изход — това е достатъчно. Ентусиазмът и желанията на хората идват от Сатана, а тези неща по никакъв начин не могат да завършат делото на Светия Дух. Каквито и да са хората, Светият Дух трябва да работи в тях. Възможно ли е хората да бъдат направени пълноценни от човек? Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си? Защо родителите душа дават за децата си? Какъв умисъл таят всички хора? Не е ли да изпълняват собствените си планове и егоистични желания? Наистина ли е да действат за целите на Божия план за управление? Наистина ли е да действат заради Божието дело? Дали е да изпълнят своя дълг на сътворени същества? Онези, които не могат да получат присъствието на Светия Дух още в мига, в който започнат да вярват в Бог, никога не могат да получат делото на Светия Дух; подобни хора категорично подлежат на унищожение. Колкото и силна да е любовта към тях, тя не може да замени работата на Светия Дух. Ентусиазмът и любовта на хората са човешки желания, но не могат да представляват Божиите желания и не могат да заместят Божието дело. Дори някой да предостави възможно най-голямото количество любов и милост на хората, които на думи вярват в Бог, и онези, които се преструват, че Го следват, а всъщност не знаят какво е същинската вяра в Бог, те пак няма да добият нито Божието съчувствие, нито ще получат делото на Светия Дух. Дори ако хората, които следват Бог, да са с ниски заложби и неспособни да проумеят множество истини, понякога те все пак получават делото на Светия Дух, докато други, чиито заложби са впечатляващи, но вярата им не е искрена, просто не могат да получат присъствието на Светия Дух. Такива хора нямат никакъв шанс за спасение. Дори и да изчитат Божието слово или понякога да слушат проповеди или да пеят хвалебствия към Бог, те няма да оцелеят до мига на встъпване в покой. Дали хората се стремят с истинско сърце, не се определя от това как ги съдят другите или как ги възприемат хората наоколо, а от това дали Светия Дух върши дело върху тях и дали имат присъствието на Светия Дух. Още повече зависи от това дали техният нрав се е променил и са придобили известно познание за Бог, след като са били подложени на делото на Светия Дух за определен период от време. Ако Светия Дух върши дело върху даден човек, нравът на този човек постепенно ще се промени и неговото разбиране за възгледа му относно вярата в Бог постепенно ще става по-чисто. Независимо колко дълго хората следват Бог, стига да са претърпели някаква промяна, това означава, че Светия Дух върши дело върху тях. Ако не са се променили, това означава, че Светия Дух не върши дело върху тях. Дори ако тези хора служат донякъде, това, което ги тласка да го правят, е намерението да получат благословии. Инцидентното служене не може да замести промяната в нрава. В крайна сметка те все пак ще бъдат унищожени, защото в царството няма да има нужда от обслужващи, нито ще има нужда от някого, чийто нрав не се е променил, да обслужва онези хора, които са били доведени до съвършенство и които са предани на Бог. Онези думи, изречени в миналото: „Когато човек вярва в Господ, щастието огрява цялото му семейство“, бяха приложими за Епохата на благодатта, но не са свързани с крайната цел на човека. Те бяха приложими само за даден етап по време на Епохата на благодатта. Тези думи обозначаваха мира и материалното изобилие, дарени на човеците; те не означаваха, че цялото семейство на вярващия в Господ ще бъде спасено, нито пък че близките на благословения ще бъдат допуснати до покой ведно с него. От същността на човека зависи дали ще получи благословии или ще понесе злочестина, а не от присъщите особености, свойствени за близкото родство. В Царството няма място за подобни правила и поговорки. Човек ще оцелее, ако е изпълнил Божиите изисквания, а ако не успее да остане до времето за покой, това ще значи, че е проявил непокорство пред Бог и не е изпълнил Неговите изисквания. Всеки си има своя предназначена крайна цел, която се определя според индивидуалната същност и няма нищо общо с други хора. Злодеянията на детето не могат да бъдат прехвърлени на родителите му, както и неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Злодеянията на родителя не могат да бъдат прехвърлени на децата му, а неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Всеки сам носи греховете си и сам се наслаждава на заслужената от него благодат. Никой не може да замести другия. Това представлява праведността. От човешката гледна точка, ако родителите са благословени, това би следвало да ползва и децата им, а ако децата вършат зло, се очаква родителите да изкупят греховете им. Но това е човешко вярване, човешки подход към нещата; Божията позиция е друга. Изходът за всеки един човек се определя според същността на делата му и винаги се определя по подходящ начин. Никой не може да поеме греховете на когото и да било, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е безусловно. Родителската грижовна обич към децата не означава, че родителите могат да постъпват праведно вместо децата си, нито синовната почит на детето към родителите означава, че богоугодността на децата може да бъде прехвърлена в полза на родителите. Това е същинското значение на думите „Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“. Човеците не ще могат да вземат злосторните си деца в покоя, защото много ги обичат, нито ще встъпят в покой със съпруга или съпругата си, разчитайки на собствените си праведни постъпки. Това е управленско правило, което не допуска изключения. Вършителите на праведни дела в крайна сметка са вършители на праведни дела, а злодеите в крайна сметка са злодеи. Вършителите на праведни дела в крайна сметка ще могат да оцелеят, а злодеите ще погинат. Святите са святи; у тях няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са всички зли хора, докато всички оцелели са праведници, дори ако децата на злите хора са вършители на праведни дела и дори ако родителите на праведниците са вършители на злодеяния. По същество няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич. Изпълняващите дълга си по същество са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог и онези, които Го мразят, по същество се противопоставят едни на други. Онези, които ще навлязат в покой, и онези, които ще са били унищожени, са два несъвместими типа сътворени същества. Сътворените същества, които изпълняват своя дълг, ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена. Дали обичаш съпруга си, за да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Дали обичаш съпругата си, за да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Дали проявяваш синовна почит към невярващите си родители, за да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Всъщност правилни или погрешни са възгледите на хората за вярата в Бог? Заради какво точно вярваш в Бог? Какво точно желаеш да придобиеш? Как точно обичаш Бог? Неуспелите да изпълнят дълга си на сътворени същества, както и неполагащите всячески усилия да постигнат това, ще бъдат унищожени. Днес между хората съществуват както плътски, така и кръвни връзки, но в бъдеще всички те ще бъдат прекъснати. Вярващите и невярващите не са съвместими по принцип; напротив, те са противници. Всички встъпили в покой ще бъдат хора, които вярват в съществуването на Бог и Му се покоряват, докато всички, които се бунтуват срещу Него, ще бъдат унищожени. На земята вече няма да има семейства — та как биха могли да съществуват родители, деца и брачни връзки? Самата несъвместимост между вяра и липса на вяра ще пресече издъно такива плътски връзки!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 600

В началото сред човечеството нямаше семейства; имаше само мъже и жени — два различни вида човеци. Нямаше държави, да не говорим за родове, но в резултат от покварата на човечеството различни видове хора се организираха в отделни кланове, по-късно прераснали в страни и етноси. Тези страни и етноси се състояха от отделни малки родове и по този начин всякакви хора се разпределиха по раси в зависимост от различията в езиците си и според географските граници. Всъщност, колкото и раси да има по света, човечеството в крайна сметка произхожда от един прародител. В началото съществуваха само два вида човеци — мъже и жени. Но с напредъка на Божието дело и с историческите и географските промени, тези два вида хора се развиха, до различна степен, в още подвидове. В същината си всички хора са Божии творения, от колкото и раси да е съставено човечеството. Към която и раса да принадлежи човек, той е сътворено същество; всички хора произлизат от Адам и Ева. Макар и не пряко сътворени от Божиите ръце, човеците са потомци на Адам и Ева, които Бог лично създаде. Независимо към какъв тип същества принадлежат хората, всички те са Негови сътворени същества; тъй като са сътворени човешки същества, те трябва да имат крайната цел, която подобава на човешките същества, а те се делят според правилата за подреждане на човешките същества. Оттук следва, че в последна сметка, всички злосторници и всички, които вършат праведни дела, за сътворени същества. Сътворените същества, които вършат зло, ще бъдат погубени, а сътворените същества, които вършат праведни дела, ще оцелеят. Това е най-подходящият начин да се въздаде на двата вида сътворени същества. Поради непокорството си злодеите не могат да отрекат, че са Божии сътворени същества, но са били пленени от Сатана и поради това не могат да бъдат спасени. Сътворените същества, които вършат праведни дела, не могат да се позоват на предстоящото си оцеляване, за да отрекат, че са сътворени от Бог и че са били спасени, макар и вече да са били изложени на сатанинската поквара. Злосторниците са сътворени същества, които се бунтуват срещу Бог; те са сътворени същества, които не подлежат на спасение и са напълно завладени от Сатана. Тези, които вършат злини, също са човешки същества; те са изключително покварени човеци и не подлежат на спасение. И като сътворени същества хората, които вършат праведни дела, също са покварени, но те са човешки същества, които желаят да се отърват от покварения си нрав и затова са способни да се покорят на Бог. Хората, които вършат праведни дела, не са преизпълнени с праведност. По-скоро са хора, които са постигнали спасение, отървали са се от своя покварен нрав и са се покорили на Бог, хора, които могат да останат непоколебими накрая. Това не означава, че са хора, които никога не са били покварени от Сатана. Когато Божието дело бъде завършено, сред всички сътворени същества ще има и унищожени, и оцелели. Това е неотменима особеност на Неговото управление и никой не може да я отрече. Грешниците не ще бъдат допуснати до спасение; спасението е обещано на онези, които са отдадени Нему и Го следват докрай. Тъй като това е дело по управлението на човечеството, някои ще останат, а други ще бъдат отстранени. За различните видове хора са предвидени различни изходи и те са най-подходящите за сътворените същества. Крайното Божие разпореждане с човечеството е да раздели хората по категории, като за целта разпадне семействата, унищожи етносите и разчупи границите между държавите, за да въведе нов ред без семейства и национални граници, защото в крайна сметка всички хора водят началото си от един праотец и всички са сътворени същества. Вкратце, всички грешници ще бъдат погубени, а угодните Богу ще оцелеят. Така при предстоящото встъпване в покоя ще бъдат заличени родовите връзки, националната, и най-вече етническата принадлежност; този вид човечество ще бъде най-святото. Първоначалната идея зад създаването на Адам и Ева беше хората да управляват всичко на земята; с други думи, в началото човешките същества бяха господари на всички неща. Желанието на Йехова при сътворяването на човешките същества бе да просъществуват на земята и да управляват всичко на нея, защото в началото човешките същества бяха непокварени и неспособни да вършат зло. Веднъж поддали се на греха обаче човешките същества вече не бяха настойници на всички неща. Целта на Божието спасение е да възстанови тази функция на човечеството, да възвърне на хората първоначалния им разум и покорство; встъпилото в покой човечество ще представлява точно резултатът, който Бог се надява да получи чрез спасителното Си дело. При все че животът вече няма да е същият като в Райската градина, човешката същност ще е досущ като онази, просто човечеството вече няма да е онова непокварено човечество, а ще бъде веднъж покварено, а след това спасено човечество. Накрая, когато Божието дело бъде завършено, дарените със спасение ще встъпят в покой. Също така изходът на подлежащите на наказание ще бъде напълно разкрит и те ще бъдат унищожени едва когато Бог приключи работата си. С други думи, щом Той завърши делото Си, ще бъдат разкрити всички — и злодеите, и спасените — защото разкриването на различните типове хора (били те злодеи, или заслужили спасение) ще бъде въздадено на всички едновременно. Злодеите ще бъдат отстранени, а всички, на които е позволено да останат, ще бъдат разкрити едновременно. Следователно изходът за всеки човек ще бъде оповестен в един и същи миг. Бог не ще позволи група хора, постигнали спасение, да встъпят в покой, преди да е отделил настрана вършилите зло и да ги е осъдил или наказал един по един; това не са фактите. Когато грешниците вече са унищожени и достойните за спасение встъпят в покой, Божието дело във вселената ще бъде завършено. Нито благословените, нито понасящите злочестини ще се ползват с предимство; благословените ще живеят вечно, докато понасящите злочестини ще погинат во век и веков. Тези два етапа от делото Му ще бъдат извършени едновременно. Именно наличието на непокорни човеци ще разкрие праведността на покорните и тъкмо поради наличието на получили благословии ще се разкрият злочестините, претърпени от злодеите за техните злодеяния. Ако Бог не разкрие злодеите, искрено отдадените Нему никога вече не биха видели слънцето; ако Бог не отведе на предназначената им подходяща крайна цел угодните Му, бунтуващите се срещу него човеци не биха могли да получат заслуженото свое наказание. Така работи Бог. Ако не изпълни тази част от Своето дело — да въздаде наказания за злото и награди за доброто, сътворените същества никога не биха могли да достигнат съответните си крайни цели. Встъпи ли човечеството в покой, злодеите ще са били унищожени и цялото човечество ще е поело по правия път; всички типове хора ще бъдат сортирани според вида си въз основа на функциите, които трябва да изпълняват. Само това ще бъде денят за покой на човечеството и само това е неизбежната посока на развитие за човечеството. Само когато то встъпи в покой, най-после ще бъде доведено докрай великото Божие дело; това ще бъде заключителната част от Неговото дело. То ще постави край на упадъчния живот на плътта на цялото човечество и на живота на поквареното човечество. Оттам насетне хората ще навлязат в нов свят. Макар че всички хора ще продължат да живеят в плътта, същността на този живот ще бъде подчертано различен от живота на поквареното човечество. Значимостта на това съществуване също ще се различава от съществуването на поквареното човечество. При все че това няма да бъде животът на нов вид човек, може да се каже, че това ще е животът на човечество, което е било спасено, и също, че ще е живот, в който човешката природа и разумът са били придобити отново. Това ще бъдат хора, които някога са проявили непокорство спрямо Бог, но са били завоювани и след това спасени от Него; това ще бъдат хора, позорили Бог, но след това свидетелствали за Него. Преминали през изпитанията Му и останали, съществуването им ще е най-смисленото съществуване; те ще са хора, които са свидетелствали за Бог пред Сатана, и хора, достойни да живеят. Предназначени за унищожение са онези, които не могат да останат непоколебими в свидетелството си за Бог и са негодни да продължат да живеят. Унищожението им ще дойде в отговор на злодеянията им, а такова унищожение е най-подходящата крайна цел за тях. Един ден, когато хората навлязат в прекрасния свят, няма да съществуват връзките между съпруг и съпруга, баща и дъщеря, майка и син, които хората си представят, че ще намерят там. Тогава всеки човек ще бъде сортиран според вида си, а семействата вече ще са разбити. След съкрушителния си провал Сатана никога вече не ще смущава човечеството, така че хората повече няма да имат сатанински покварен нрав. Непокорните вече ще са унищожени и ще оцелеят само онези, които се покоряват. Затова ще са много малко семействата, оцелели непокътнати, така че как могат да просъществуват плътските връзки? Предишният плътски живот на човека ще бъде напълно отменен; тогава как биха могли да съществуват плътски взаимоотношения между хората? Без сатанинския покварен нрав човешкият живот вече няма да е старият живот от миналото, а съвсем нов живот. Родителите ще изгубят деца, децата ще изгубят родители. Съпрузите ще изгубят своите съпруги, съпругите ще изгубят своите съпрузи. Сега между хората съществуват плътски връзки, но те ще изчезнат, щом човечеството встъпи в покой. Само този вид човечество ще притежава праведност и святост. Само този вид човечество може да се покланя на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 601

Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги води, по-късно ги спаси и послужи като принос за грях за човечеството, а в края Той все още трябва да завоюва човечеството, напълно да спаси хората и да възстанови първоначалното им подобие. Това е делото, с което Бог се занимава от началото до края — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалното подобие на човешките същества, което ще рече, че Той ще възстанови властта Си на земята и сред всички сътворени същества. След като бяха покварени от Сатана, хората изгубиха богобоязливото си сърце, както и функцията, която сътворените същества трябва да имат. Всички те станаха врагове, които се бунтуват срещу Бог, живяха под властта на Сатана и бяха подложени на манипулацията на Сатана; по този начин Бог нямаше как да върши делото Си сред Своите сътворени същества, камо ли да придобие тяхната богобоязливост. Човекът беше сътворен от Бог и трябва да Му се покланя, но вместо това Му обърна гръб и се кланяше на Сатана. В сърцето му Сатана стана негов идол. Така Бог изгуби Своето място в сърцето му, с други думи, изгуби се смисълът зад Неговото сътворение на човека. Следователно, за да върне смисъла зад Своето сътворение на човека, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човека и да го освободи от покварения му нрав. За да Си отвоюва човека от Сатана, Той трябва да го спаси от греха. Само така Бог може постепенно да възстанови първоначалното му подобие и функция, а накрая и царството Си. Пълното унищожение на тези бунтовни синове накрая ще бъде и заради това да се позволи на човека да се покланя по-добре на Бог и да живее по-добре на земята. Тъй като Бог създаде човешките същества, Той ще ги накара да Му се поклонят; тъй като желае да възстанови първоначалната функция на човека, Той ще я възстанови в нейната пълнота и без примеси. Да се възстанови властта Му означава човекът да се накара да се поклонява на Бог и да Му се покорява; означава, че Бог ще накара човека да живее заради Него и ще причини унищожението на враговете Си в резултат на Своята власт. Означава, че Бог ще направи така, че всичко, свързано с Него, да остане сред хората без съпротива от когото и да било. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е това, което Му се покланя, което Му се покорява напълно и което притежава Неговата слава. Ако Бог не спаси поквареното човечество, би бил изгубен смисълът зад Неговото сътворение на човека; Той повече нямаше да има власт сред хората и царството Му не би могло да съществува повече на земята. Не унищожи ли непокорните срещу Него врагове, Той не би могъл да придобие Своята пълна слава, нито би успял да установи царството Си на земята. Да унищожи напълно непокорните сред човечеството и да въведе в покой онези, които е направил пълноценни — това ще бъдат знаците за завършека на Неговото дело и за Неговото велико постижение. След като се възстанови първоначалното подобие на хората и те могат да изпълняват добре съответния си дълг, да се придържат към правилното си място и да се покоряват на всички Божии подредби, Бог ще е придобил група хора на земята, които Му се покланят, и при това ще е установил царство на земята, което Му се покланя. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това ще възстанови първоначалното Му намерение при сътворяването на човечеството; ще възстанови намерението Му при сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт на земята, сред всички неща и сред враговете Му. Това ще бъдат знаците на пълната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее живот, който е на правия път. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечен живот, който ще сподели с хората. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

Ежедневни Божии слова  Откъс 602

Човекът ще бъде направен пълноценен напълно в Епохата на царството. След делото на завоюването човекът ще бъде подложен на облагородяване и мъки. Тези, които могат да победят и да останат непоколебими в свидетелството по време на тези мъки, са хората, които накрая ще бъдат направени пълноценни; те са победителите. По време на тези мъки от човека се изисква да приеме това облагородяване и то е последният етап от Божието дело. Това е последният път, когато човекът ще бъде облагороден преди приключването на цялото дело на Божието управление, и всички онези, които следват Бог, трябва да приемат това последно изпитание и да приемат това последно облагородяване. Тези, които са в разгара на мъките, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина се стремят към Бог, в крайна сметка ще останат непоколебими; именно те притежават човешка природа и искрено обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да изгубят своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от големите мъки. Дори ако онези, които само се носят по течението заради облага, все пак могат да паразитират днес, никой не може да избегне последните мъки и никой не може да избегне последното изпитание. За тези, които побеждават, подобни мъки са огромно облагородяване, но за онези, които просто се носят по течението заради облага, това е дело, което напълно ще ги отстрани. Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцата си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцата си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът, променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат никакво желание да отдадат всичко на Бог и да Му се посветят. Такива низки хора ще бъдат „изгонени“, когато Божието дело приключи, и към тях няма да бъде проявена никаква милост. Тези, които нямат човешка природа, безусловно не притежават истинска любов към Бог. Когато средата е удобна или имат нещо, което да придобият, те са напълно покорни пред Бог, но щом желанията им бъдат осуетени или в крайна сметка разбити, те веднага се вдигат на бунт. Дори само за една нощ те се превръщат от усмихнати, „добросърдечни“ хора в свирепи на вид палачи, които неочаквано се отнасят към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да имат причина за това. Ако не се пропъдят тези зли демони, които убиват без да им мигне окото, няма ли да се превърнат в сериозна скрита заплаха? Не става дума, че щом завърши делото на завоюването, делото на спасението на човека е напълно завършено. Въпреки че делото на завоюването е приключило, делото на пречистването на човека не е; едва след като човекът бъде напълно пречистен, след като онези, които искрено се покоряват на Бог, бъдат направени пълноценни, и след като онези преструващи се, които са без Бог в сърцата си, бъдат премахнати, ще бъде завършено това дело. Онези, които не могат да удовлетворят Бог в последния етап от Неговото дело, ще бъдат напълно отстранени, а онези, които са отстранени, са от рода на дяволите. Онези, които не могат да удовлетворят Бог, се бунтуват срещу Него. Макар да следват Бог днес, това не доказва, че именно тези хора ще останат накрая. В думите, че „онези, които следват Бог докрай, ще получат спасение“, значението на „следват“ е да се остане непоколебим сред мъките. Днес мнозина вярват, че да следваш Бог е доста лесно, но когато Божието дело е напът да приключи, ти ще разбереш истинското значение на думата „следват“. Това, че днес все още можеш да следваш Бог, след като си бил завоюван, не доказва, че си един от онези, които ще бъдат доведени до съвършенство. Онези, които не могат да издържат на изпитанията, които не могат да побеждават сред мъките, накрая няма да могат да останат непоколебими и няма да могат да следват Бог до самия край. Искрено следващите Бог могат да издържат проверката на работата си, а онези, които не следват Бог искрено, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат пропъдени, а победителите ще останат в царството. Дали човек искрено търси Бог може да се определи единствено чрез изпитване на работата му, тоест чрез Божиите изпитания, и няма нищо общо с определеното от самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или каквото и да е дело, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска, или не, се доказва от фактите и това не може да бъде определено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелът не може да стане жито“, е несъмнено. Всички, които искрено обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който Го обича искрено. Според техните различни функции и свидетелства, победителите в царството ще служат като свещеници или последователи, а всички онези, които са победители сред скръбта, ще станат тялото на свещениците в царството. Общността на свещениците ще се формира, когато делото на евангелието във вселената приключи. Когато времето настъпи, това, което човекът ще трябва да върши, е да изпълнява своя дълг в Божието царство и да живее съвместно с Бог в това царство. В тялото на свещениците ще има първосвещеници и свещеници, а останалите ще бъдат Божиите синове и Божият народ. Всички те ще бъдат разделени въз основа на свидетелствата им за Бог по време на мъки; това не са титли, които се дават с лека ръка. След като статусът на човека бъде установен, Божието дело ще бъде прекратено, тъй като всеки човек ще бъде сортиран според вида си и ще бъде върнат в първоначалното си положение, а това е знакът за завършването на великото Божие дело, това е крайният резултат от делото Му и практиката на човека, това е кристализацията на виденията за Божието дело и сътрудничеството на човека. Накрая човекът ще влезе в Божието царство и там ще намери покой, и Бог също ще се върне в Своето обиталище, за да си почине. Това ще бъде крайният резултат от шестте хиляди години сътрудничество между човека и Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 603

Онези, които постоянно дават воля на негативността си сред братята и сестрите, са слуги на Сатана и смущават църквата. Един ден тези хора трябва да бъдат отлъчени и отстранени. Ако сърцата на хората, които вярват в Бог, не са богобоязливи и богопокорни, тогава те не само няма да могат да вършат никаква работа за Него, а тъкмо обратното, именно те ще станат тези, които смущават делото Му и Му се съпротивляват. Да вярваш в Бог, но да не Му се покоряваш и да не се боиш от Него, а вместо това да Му се съпротивляваш — това е най-големият позор за вярващите. Ако вярващите си позволят същото небрежно и невъздържано поведение и реч като невярващите, то те са дори по-нечестиви от невярващите; те са типичните зли демони. Онези, които дават воля на отровни и злобни изказвания в църквата, и онези, които разпространяват безпочвени слухове, сеят неразбирателство и оформят групички сред братята и сестрите — всички те е трябвало да бъдат отлъчени от църквата. Но тъй като сега е различна епоха от Божието дело, тези хора биват ограничавани, защото със сигурност ще бъдат отстранени. Всички покварени от Сатана са с покварен нрав. Някои обаче просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто имат сатанински покварен нрав, но са и изключително злобни по природа. Думите и действията на тези хора стигат отвъд обикновеното разкриване на сатанински покварен нрав; те са същински дяволи и сатани. Единствено прекъсват и смущават Божието дело, смущават навлизането в живота на братята и сестрите и вредят на нормалния църковен живот. Рано или късно тези вълци в овчи кожи ще бъдат изчистени; към тези слуги на Сатана трябва да проявяваме безпощадно отношение и отхвърляне. Само тогава ще сме застанали на Божията страна, а неуспелите да направят това се въргалят в тинята със Сатана. Искрено вярващите в Бог непрестанно Го носят в сърцата си, винаги имат богобоязливи и боголюбиви сърца. Вярващите в Бог трябва да пристъпват към всичко с предпазливост и благоразумие и всичко, което вършат, трябва да е съобразено с Божиите изисквания, за да удовлетворят Неговото сърце. Не бива да са вироглави и да постъпват, както им се нрави; това не подобава на светото благоприличие. Хората не бива да вилнеят, като се перчат и мамят навред, докато развяват Божието знаме; това е най-непокорният вид поведение. Семействата си имат правила, държавите си имат закони — нима това не е още по-валидно за Божия дом? Не са ли изискванията в него още по-стриктни? Няма ли още повече управленски закони? Хората могат да правят каквото пожелаят, но не и да изменят Божиите управленски закони според прищевките си. Бог е Бог, Който не търпи обиди от хората; Той е Бог, Който поразява човеците. Нима хората още не са проумели това?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 604

Във всяка църква се намират хора, които създават смущения или прекъсват Божиите дела. Всички те са сатани, промъкнали се под прикритие в Божия дом. Такива хора са особено добри актьори: явяват се пред Мен, демонстрирайки дълбока почит, привеждат се в поклони и тътрят крака — самото олицетворение на крастави псета, и посвещават „всичко от себе си“, за да постигнат собствените си цели — но озоват ли се сред братята и сестрите, те оголват грозната си страна. Видят ли практикуващи истината хора, те се нахвърлят срещу тях и ги изблъскват настрана; озоват ли се пред по-силни от тях, разливат се в угодничество и ласкателства. В църквата се развихрят. Може да се каже, че в повечето църкви има такива „квартални хулигани“ и кресливи нагаждачи. В комбина действат най-подмолно, намигат си и си разменят тайни знаци и никой от тях не практикува истината. Най-отровният сред тях е „главен демон“. Спечелилият най-голям престиж предвожда бандата, вдигнал високо знамето ѝ. Тези хора вилнеят из църквата, разпръскват негативизъм и сеят смърт, правят каквото им скимне, в устата им е каквото им хрумне и никой не смее да ги спре. В тях прелива сатанинският нрав. Когато предизвикат подобен смут, в църквата нахлува усещане за смърт. Онези в църквата, които практикуват истината, са отхвърлени и не могат да правят всичко, на което са способни, докато тези, които смущават църквата и сеят смърт, вилнеят вътре — и, което е по-лошо, повечето хора ги следват. Такива църкви фактически са под властта на Сатана, дяволът е техният цар. Ако хората в тези църкви не въстанат, за да отхвърлят главните демони, те рано или късно също ще загинат. Оттук насетне трябва да се вземат мерки срещу подобни църкви. Ако онези, които могат да практикуват малко истина, не се стремят да го правят, църквата ще бъде закрита. Ако пък в църквата няма нито един желаещ да практикува истината и никой не е в състояние да остане непоколебим в свидетелството си за Бог, тя следва да бъде напълно изолирана и връзките ѝ с други църкви да бъдат пресечени. Това се нарича „да заровиш смъртта“; това означава да отхвърлиш Сатана. Ако в църквата се навъртат няколко „квартални хулигани“, следвани от ято напълно лишени от правилна преценка „малки мушици“ и ако хората в тази църква са прогледнали за истината, но и тогава не успяват да отхвърлят оковите и манипулациите на тези насилници, тези объркани хора вкупом ще бъдат отстранени накрая. Въпросните малки мушици може да не са сторили голямо зло, но те са още по-измамни, още по-изкусни и всеки такъв ще бъде отстранен. Нито един няма да остане! Онези, които принадлежат на Сатана, ще бъдат върнати на Сатана, а онези, които са избрани от Бог, със сигурност ще търсят истината; това е предопределено от природата им. И нека всички следовници на Сатана срещнат гибелта си! Към такива хора няма да бъде проявено снизхождение. Нека търсещите истината да получат приток и да се наслаждават до насита на Божието слово. Бог е справедлив; Той никога няма да покаже пристрастие към някого. Ако ти си дявол, не си в състояние да практикуваш истината; ако си от търсещите истината, със сигурност не ще станеш пленник на Сатана. В това няма никакво съмнение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 605

Хората, които не се стремят към напредък, неизменно желаят и останалите да са негативни и лениви като тях. Онези, които не практикуват истината, завиждат на тези, които правят това, и вечно се опитват да подведат всеки, комуто липсва здрав разум и проницателност. Тези хора разпространяват неща, от които може да пропаднеш, да се хлъзнеш надолу, да изпаднеш в ненормално състояние и да се изпълниш с мрак. Те могат да те накарат да се отдалечиш от Бог, да цениш плътта и да проявяваш снизходителност към себе си. Онези, които не обичат истината и гледат на Бог с постоянно нехайство, не притежават самосъзнание. Нравът на тези хора подмамва другите да вършат грехове и да се съпротивляват на Бог. Те не само не практикуват истината, но не позволяват и на останалите да я практикуват. Обичат греха и не се мразят за това. Не познават себе си и възпрепятстват другите да опознаят себе си; освен това те им пречат и да жадуват за истината. Онези, които са подведени от тях, не могат да видят светлината — те потъват в тъмнина, не се опознават, не са наясно с истината, и така се отдалечават все повече от Бог. Те не практикуват истината и пречат на другите да я практикуват, събирайки около себе си всички тези объркани хора. По-скоро може да се каже, че вярват в предците си или в идолите в техните сърца, отколкото че вярват в Бог. Най-добре би било тези хора, които претендират, че следват Бог, да отворят очи и да се вгледат внимателно, и да видят в кого точно вярват: в Бог ли вярваш в действителност, или в Сатана? Ако знаеш, че вярваш не в Бог, а в своите идоли, по-добре да не твърдиш, че си вярващ. Ако действително не знаеш в кого вярваш, то отново би било най-добре да не заявяваш, че си вярващ. Светотатство е да го твърдиш! Никой не те принуждава да вярваш в Бог. Не казвайте, че вярвате в Мен; наслушал съм се на такива приказки и не желая да ги чувам повече, защото вярата ви е насочена към идолите в сърцата ви и към местните насилници сред вас. Тези, които клатят глава в неверие, когато чуят истината, и се подсмихват, когато чуят смъртни думи, са изчадия на Сатана и те ще са отстранените. Мнозина в църквата нямат проницателност. Когато някой се опита да подведе другите, те напротив, застават на страната на Сатана; дори се чувстват изключително онеправдани, че са наречени слуги на Сатана. Макар и да се казва, че нямат проницателност, те неизменно застават на страната на неистината, никога не застават на страната на истината в критични моменти, никога не се застъпват за истината и не я бранят. Действително ли нямат проницателност? Защо, напротив, застават на страната на Сатана? Защо не изричат нито една справедлива и разумна дума заради истината? Дали това действително се дължи на моментно объркване? Колкото по-малко проницателни са хората, толкова по-неспособни са да заемат страната на истината. Какво показва това? Не показва ли, че хората без проницателност обичат греха? Нима не показва, че са предано потомство на Сатана? На какво се дължи способността им все да застават откъм Сатана и да говорят неговия език? Всяка тяхна дума, всяка постъпка, израженията на лицата им са достатъчни, за да докажат, че те съвсем не са хора, които обичат истината, а по-скоро са хора, които я ненавиждат. Фактът, че могат да застанат на страната на Сатана, доказва достатъчно красноречиво, че Сатана наистина обича тези малки дяволи, които прекарват живота си, борейки се за неговата кауза. Не са ли пределно ясни тези факти? Ако действително си човек, обичащ истината, защо не зачиташ тези, които я практикуват, и защо бързаш да последваш онези, които не практикуват истината, при първия им подканващ поглед? Какъв проблем е това? Не Ме интересува дали си проницателен или не. Не Ме е грижа каква цена си платил, нито колко големи са силите ти и дали си квартален хулиган, или водач, който развява знаме. Ако притежаваш голяма мощ, то това е само с помощта на силата на Сатана. Ако репутацията ти е блестяща, тя се дължи просто на това, че си заобиколен от твърде много хора, които не практикуват истината. Ако още не си отлъчен, това се дължи на обстоятелството, че сега не е време за отлъчване; по-скоро е време за отстраняване. Няма защо да бързам да те отлъча тозчас. Просто чакам деня, в който ще ти въздам наказание, след като съм те отстранил. Всеки, който не практикува истината, ще бъде отстранен!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 606

Хората, чиято вяра в Бог е искрена, се стараят да практикуват в живота си Божието слово и да практикуват истината. Тези, които са склонни да практикуват Неговото слово и искрено заемат страната на истината, са в състояние неотстъпно да свидетелстват за Бог. Всички хора, които се занимават с криви и неправедни практики, са лишени от истината и посрамват Бог. Предизвикващите раздор в църквата са слуги на Сатана и са негово олицетворение. Тези хора са толкова зловредни. Тези, които все още нямат проницателност и не са способни да заемат страната на истината, до един са хора, които питаят зли намерения и я оскверняват. Те са по-архетипни представители на Сатана. Те не подлежат на спасение и естествено ще бъдат отстранени. Божият дом не позволява да останат онези, които не практикуват истината, нито пък оставя хората, които умишлено разтурят църквата. Сега обаче не е моментът за отлъчване; тези хора просто ще бъдат разкрити и отстранени накрая. За тях няма да бъдат изразходвани повече безсмислени усилия; онези, които са сатани, не могат да застанат на страната на истината, докато търсещите я принадлежат точно там. Недостойни са да чуят пътя на истината и да свидетелстват за нея хората, които не я практикуват. Истината просто не е предназначена за техните уши; тя е насочена към тези, които я практикуват. Засега, преди да бъде разкрит изходът на всеки човек, онези, които смущават дейността на църквата и прекъсват работата, ще бъдат оставени настрана сами. Щом делото бъде завършено, всеки един от тях ще бъде разкрит и след това отстранен. На този етап, докато истината още е в процес на предоставяне, няма да им се обръща внимание. Когато цялата истина се разкрие пред човечеството, ще започне отстраняването на тези хора; това ще бъде времето за сортиране на всички според вида им. Дребните хитрини на тези, които нямат проницателност, ще доведат до унищожението им от злото — те ще бъдат подмамени от тях и няма да се върнат повече. Това и заслужават, защото не обичат истината, неспособни са да застанат на нейна страна, следват злите хора и вземат тяхната страна и заговорничат с тях, за да се съпротивляват срещу Бог. Те отлично разбират, че това, което разкриват тези зли хора, е, зло, но въпреки това събират дързост и обръщат гръб на истината, за да последват нечестивците. Нима тези хора, които не практикуват истината, а се впускат в разрушителни и отвратителни дела, не извършват зло? При все че някои от тях се държат като „крале“, а други са само техни последователи, не е ли еднаква тяхната съпротивляваща се на Бог природа? Какво оправдание биха могли да намерят за своето твърдение, че Бог не ги спасява? Как биха могли да извинят другото си възражение, че Бог не е праведен? Та нима не ги погубва собствената им злина? Не ги ли завлича в ада собственото им непокорство? Хората, които практикуват истината, накрая ще бъдат спасени и направени съвършени заради истината. Онези, които не практикуват истината, накрая ще причинят собственото си унищожение пак поради истината. Това са изходите за практикуващите истината и за другите, които не я практикуват. Съветвам тези, които не възнамеряват да практикуват истината, да напуснат църквата час по-скоро, за да не трупат още грехове. Когато дойде времето, ще бъде прекалено късно за разкаяние. В частност онези, които се събират в клики и създават разкол, а също и махленските хулигани, трябва да си отидат първи. Хора с нрава на настървени вълци са неспособни да се променят. За тях е най-добре да напуснат църквата при първа възможност и никога повече да не внасят смут в нормалния живот на братята и сестрите, за да не бъдат наказани от Бог. Онези от вас, които са се съгласявали с тях, трябва да се възползват от тази възможност и да се замислят над себе си. Ще напуснете ли църквата заедно със злодеите или ще останете и ще бъдете послушни последователи? Трябва внимателно да обмислите този въпрос. Давам ви още една възможност да направите своя избор и чакам отговора ви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 607

Като вярващ в Бог, не трябва да си верен на никой друг, освен на Него, във всички неща и трябва да си способен да съответстваш на Неговите намерения във всички неща. Въпреки това, макар че всеки разбира това послание, поради разни трудности на човека — поради неговото невежество, глупост и поквара, например — тези истини, които са най-незадълбочените и основните от всички, не са напълно очевидни в него, и затова, преди вашият изход да бъде определен, трябва най-напред да ви кажа няколко неща, които са от изключително голямо значение за вас. Преди да продължа, вие трябва първо да разберете това: думите, които изричам, са истини, насочени към цялото човечество; те не са изразени само към конкретен човек или тип хора. Затова трябва да се занимавате единствено с възприемането на Моите слова от гледището на истината, и трябва непременно да се отнасяте към тях с цялото си внимание и искреност; не пренебрегвайте и една-единствена дума или истина, която изричам, и не се отнасяйте лекомислено към всички думи, които изговарям. Аз виждам, че в живота си сте извършили огромен брой неща, които нямат отношение към истината, и затова особено изисквам да бъдете слуги на истината, да не бъдете роби на нечестивостта и грозотата, и да не потъпквате истината или да осквернявате което и да е кътче от Божия дом. Това е Моето увещание към вас. Сега ще говоря по настоящата тема.

Първо, заради съдбите си, трябва да постигнете признание от Бог. Това означава, че тъй като признавате, че сте членове на Божия дом, трябва да успокоите Бог във всяко отношение и да Го удовлетворите във всичко — което означава, че трябва да действате принципно и в съответствие с истината. Ако не можеш да постигнеш това, тогава ще бъдеш отритнат от Бог и отхвърлен с презрение от всички. Щом изпаднеш в такова тежко положение, тогава не можеш да се причислиш към членовете на Божия дом, което е точно това, което се има предвид под това да не бъдеш признат от Бог.

Второ, трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни. Бог притежава същност на вярност, следователно на Неговите слова може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими. Ето защо Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него. Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да не бъдеш неискрен към Бог по отношение на което и да било, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш висшестоящите и да укриваш неща от нисшестоящите, и да не правиш неща, които са просто опит да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. Това, което казвам, е много просто, но за вас това е двойна трудност. Много хора биха предпочели да бъдат запокитени в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго за справяне с онези, които са нечестни. Разбира се, много добре знам колко трудно е за вас да бъдете честни хора. Тъй като всички вие сте толкова „умни“, умеете толкова добре да измервате сърцата на благородните хора въз основа на своята собствена подла нагласа, това опростява много Моята работа. И тъй като всеки от вас крие тайните си в своята пазва, добре тогава — ще ви вкарам един по един в беда, за да бъдете „обучени“ чрез огън, така че след това да можете да повярвате твърдо в Моите думи. Най-сетне Аз ще изтръгна от устите ви думите „Бог е Бог верен“, при което вие ще се удряте в гърдите и ще ридаете: „Сърцето на човека е толкова измамно!“. Какво ще бъде душевното ви състояние в този момент? Сигурно няма да сте толкова увлечени по гордостта, колкото сте сега! И още по-малко ще сте „дълбоки и неясни“, каквито сте сега. В присъствието на Бог някои хора са самото благочестие и особено „примерни“, но оголват зъбите си и показват ноктите си в присъствието на Духа. Бихте ли поставили подобни хора в редиците на честните? Ако си лицемер, човек, изкусен в „междуличностните отношения“, тогава казвам, че определено си човек, който се опитва да си играе с Бог. Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който изпитва неохота към прилагането на истината на практика. Ако имаш много лични въпроси, за които ти е трудно да говориш, ако изпитваш силна неприязън към разкриването на своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, на когото ще му бъде много трудно да постигне спасение и на когото ще му бъде много трудно да излезе от мрака. Ако наистина се наслаждаваш на това да търсиш пътя на истината, тогава си човек, който живее винаги в светлината. Ако много се радваш да бъдеш обслужващ в дома на Бог, като се трудиш старателно и съвестно в сянка, като даваш винаги и не вземаш никога, тогава казвам, че си верен свят човек, защото не търсиш възнаграждение, а просто си честен човек. Ако желаеш да си искрен, ако си готов да дадеш всичко от себе си, ако си способен да пожертваш живота си за Бог и си твърд в своето свидетелство, ако си честен до такава степен, че знаеш само да удовлетворяваш Бог, без да мислиш за себе си или да вземаш за себе си, тогава казвам, че такива хора като теб се хранят в светлината и ще живеят вечно в царството. Трябва да знаеш дали у теб има истинска вяра и истинска преданост, дали си страдал за Бог и дали си се покорил безусловно на Бог. Ако не притежаваш тези неща, тогава у теб остава непокорство, измама, алчност и мърморене. Щом сърцето ти не е честно, ти никога не си бил ценен от Бог и никога не си живял в светлината. Каква ще бъде съдбата на човек накрая, зависи от това дали има честно и кървавочервено сърце и дали има чиста душа. Ако си много нечестен човек, човек с много злобно сърце, с нечиста душа, тогава със сигурност накрая ще отидеш на място, където човек търпи наказание, както е записано в летописа на твоята съдба. Ако твърдиш, че си много честен, и въпреки това никога не успяваш да постъпиш в съответствие с истината или да кажеш истинна дума, още ли очакваш Бог да те възнагради? Още ли се надяваш Бог да те цени като зеницата на окото Си? Не е ли абсурдно подобно мислене? Ако мамиш Бог във всички неща, как би могъл Божият дом да приеме такъв като теб, чиито ръце са нечисти?

Третото, което искам да ви кажа, е това: всеки човек в течение на своя живот на вяра в Бог е вършил неща, които противостоят на Бог и мамят Бог. Някои от тях може да не се отчитат като прегрешения, но някои са непростими, защото има много, които нарушават управленските закони — неща, които накърняват нрава на Бог. Мнозина, които са загрижени за собствената си съдба, може да попитат какви са тези неща. Трябва да знаете, че по природа сте надменни и самонадеяни и не сте готови да се покорите на фактите. По тази причина ще ви казвам малко по малко, след като сте размислили върху себе си. Увещавам ви да положите истински усилия да разберете съдържанието на управленските закони и да се постараете да опознаете нрава на Бог. В противен случай ще ви бъде трудно да държите устните си запечатани, езиците ви ще се въртят твърде волно и вие ще бълвате високопарни приказки, с което неволно ще накърните Божия нрав и ще паднете в мрака, като изгубите присъствието на Светия Дух и светлината. Понеже сте безпринципни в действията си, като вършите и казвате каквото не трябва, ти ще получиш възмездието, което заслужаваш. Трябва да знаеш, че макар и да си безпринципен в думите и делата си, Бог е високо принципен и в двете. Причината да получиш възмездие е, че си оскърбил Бог, а не човек. Ако в живота си многократно накърняваш нрава на Бог, тогава неизбежно ще станеш дете на ада. За хората може да изглежда, че само си извършил няколко постъпки, които не са в съответствие с истината, и нищо повече. Осъзнаваш ли обаче, че в очите на Бог вече си някой, за когото няма повече принос за грях? Тъй като си нарушил управленските закони на Бог повече от веднъж и при това не си дал признак на разкаяние или обръщане назад, за теб няма друго средство, освен да бъдеш запокитен в ада, където Бог наказва хората. Малък брой хора, докато са следвали Бог, са извършили някои постъпки в нарушение на принципи, но след като са били кастрени и са им били дадени напътствия, постепенно са открили собствената си поквара, впоследствие са влезли в правия път на истинността и до днес са стъпили здраво на него. Такива хора са онези, които ще оцелеят накрая. Независимо от това, именно честните са тези, които искам; ако си честен и принципен в постъпките си човек, тогава можеш да бъдеш довереник на Бог. Ако в действията си не накърняваш Божия нрав и търсиш Божиите желания, и имаш богобоязливо сърце, тогава вярата ти отговаря на критериите. Който не се бои от Бог и няма сърце, което трепери от страх, е много вероятно да наруши управленските закони на Бог. Мнозина служат на Бог по силата на увлечението си, но нямат разбиране за управленските закони на Бог и още по-малко — представа за дълбоките значения на Неговите слова. И така, с добрите си намерения в крайна сметка те често вършат неща, които смущават управлението на Бог. В сериозните случаи те биват отлъчени от Божия дом, лишени от всякакъв друг шанс да Го следват и захвърлени в ада, което слага край на всяка връзка с Божия дом. Тези хора вършат работа в Божия дом по силата на своите невежи добри намерения и в крайна сметка разгневяват нрава на Бог. Хората донасят в Божия дом своите начини да служат на държавните чиновници и владетелите и се опитват да ги използват, като суетно си мислят, че те могат да бъдат прилагани тук с лекота и без усилие. Те никога не си представят, че Бог няма нрава на агне, а на лъв. Затова онези, които се свързват с Бог за първи път, са неспособни да общуват с Него, защото сърцето на Бог е различно от това на човека. Едва след като разбереш много истини, можеш да опознаваш Бог постоянно. Това познание не се състои от думи и учения, но може да се използва като съкровище, чрез което влизаш в близки отношения на доверие с Бог, и като доказателство, че Бог ти се радва. Ако ти липсва истинността на познанието и не си въоръжен с истината, тогава твоето пламенно служене може да ти навлече единствено погнусата и отвращението на Бог. Досега би трябвало да си разбрал, че вярата в Бог не е изучаване на теология!

Въпреки че думите, с които ви съветвам, са кратки, всичко, което изложих, е това, което най-много липсва във вас. Трябва да знаете, че сега говоря заради Моето последно дело сред хората, заради определянето на изхода на човека. Не желая да върша много повече работа, която не служи на никаква цел, нито желая да продължавам да напътствам онези хора, които са като изсъхнали дървета, още по-малко — да продължавам да водя онези, които скрито хранят зли намерения. Може би един ден ще разберете ревностните и грижовни намерения зад Моите думи и приноса, който съм дал за човечеството. Може би един ден ще откриете концепция, която ще ви позволи да стигнете до заключение за собствения си изход.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

Ежедневни Божии слова  Откъс 608

Отправих ви много предупреждения и ви дарих много истини, предназначени да ви завоюват. Сега всички вие се чувствате много по-обогатени, отколкото сте се чувствали в миналото, разбрали сте много принципи за постъпките си и сте разбрали толкова много от основните познания, които верните хора трябва да имат. Всичко това е жътвата, която сте пожънали в продължение на много години. Аз не отричам вашите постижения, но трябва да кажа съвсем честно, че не отричам и многобройните бунтарства и предателства, които сте извършили срещу Мен през всичките тези години, защото сред вас няма нито един свят човек — вие, без изключение, сте хора, които са покварени от Сатана, вие сте врагове на Христос. Към днешна дата вашите прегрешения и бунтарства остават твърде много, за да бъдат изброени, така че едва ли може да се счита за странно това, че винаги ви натяквам. Аз не желая да общувам с вас по този начин, но заради вашите перспективи и крайната ви цел, тук и сега, отново ще ви повторя. Надявам се, че ще можете да покажете разбиране и че ще вярвате на всяко слово, което изрека, и ще оцените дълбоките намерения зад словата Ми. Не се съмнявайте в това, което казвам, камо ли небрежно да подбирате словата Ми и после да ги захвърляте настрана, когато си поискате. Намирам това за непоносимо. Не съдете думите Ми, а още по-малко ги приемайте леко или казвайте, че винаги ви подлагам на изпитания, или, още по-лошо, че това, което съм ви казал, е неточно. Тези неща също намирам за непоносими. Тъй като винаги сте изпълнени с опасения относно Мен и към това, което казвам, винаги Ме пренебрегвате и не зачитате словата Ми, казвам на всеки от вас съвсем сериозно: не свързвайте това, което казвам, с философията. Не свързвайте думите Ми с лъжите на мошениците. Още по-малко би трябвало да проявявате нехайство към словата Ми с презрение. Може би никой в бъдеще няма да може да ви каже това, което Аз ви казвам, или да ви говори с такава доброта, или, още по-малко, да ви напътства стъпка по стъпка с такова търпение. Ще прекарате онези дни, които предстоят, като си спомняте добрите времена или ще плачете силно, или ще стенете от болка, или ще преживявате тъмни нощи без никакъв ресурс на истина или живот, или като просто чакате, но без капчица надежда, или живеете в такова горчиво разкаяние, че да загубите целия си разум…. Никой от вас не може да избегне тези възможности. Това е така, защото никой от вас не заема място, откъдето истински да се покланя на Бог, а се смесвате в света на разюзданост и зло, като примесвате във вярата си, в духовете, душите и телата си толкова много неща, които нямат нищо общо с живота и истината и които всъщност им се противопоставят. Ето защо надеждата Ми за вас е да можете да получите път на светлина. Единствената Ми надежда е да можете да милеете за себе си и да се цените и да не наблягате толкова много на крайната си цел, докато гледате на поведението и прегрешенията си с безразличие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада)

Ежедневни Божии слова  Откъс 609

Дълго време всички хора, които вярват в Бог, искрено са се надявали на красива крайна цел и на това, че внезапно ще ги споходи щастие. Всички те се надяват, че преди да разберат, ще се окажат мирно седнали на едно или друго място на небето. Но Аз казвам, че тези хора, с техните прекрасни мисли, никога не са знаели дали са достойни да получат такова щастие, което пада от небето, нито дори дали са достойни да седнат там. В момента вие добре познавате себе си, но въпреки това все още се надявате да избегнете бедствията на последните дни и ръката на Всемогъщия, когато Той наказва злите. Изглежда, че да имат сладки мечти и да искат нещата да са точно както им харесва, е обща черта на всички хора, които Сатана е покварил, а не някакво гениално хрумване на отделен човек. Дори и така да е, Аз все пак искам да сложа край на тези ваши екстравагантни желания, както и на вашето нетърпение да получите благословения. Като се има предвид, че прегрешенията ви са многобройни и че непокорството ви непрекъснато расте, как могат тези неща да прилягат на вашите прекрасни планове за бъдещето? Ако искаш да правиш грешки, както ти е угодно, без нищо да те спира, но в същото време все пак искаш мечтите ти да се сбъднат, тогава настойчиво те моля да си останеш в твоя унес и никога да не се събуждаш — защото твоят сън е празен и когато се изправиш пред праведния Бог, Той няма да направи изключение за теб. Ако просто искаш мечтите ти да се сбъднат, тогава никога не мечтай, а по-скоро винаги се изправяй пред истината и фактите. Това е единственият начин, по който можеш да бъдеш спасен. Какви, по-конкретно, са стъпките на този метод?

Първо, изследвай всичките си прегрешения и изследвай всяко свое поведение и всички мисли, които не съответстват на истината.

Това е нещо, което лесно можеш да направиш и вярвам, че всички интелигентни хора са в състояние да го направят. Но тези, които никога не знаят какво се има предвид под „прегрешение“ и „истина“, са изключение, защото на фундаментално ниво те не са интелигентни хора. Говоря на хора, които са били признати от Бог, които са честни, не са нарушили сериозно никакви управленски закони и лесно могат да различат собствените си прегрешения. Въпреки че това, което изисквам от вас, е лесно постижимо, то не е единственото нещо, което изисквам от вас. Въпреки всичко се надявам, че няма да се смеете вътрешно на това изискване и особено, че няма да го подценявате или да го приемате лекомислено. Трябва да се отнасяте към него сериозно, а не с безразличие.

Второ, за всяко прегрешение и бунтарство, което си имал, трябва да намериш съответната истина, с която да го преодолееш, и след това да замениш твоите деяния на прегрешение и бунтовни мисли и действия с практикуване на истината.

Трето, трябва да бъдеш простодушен човек, не се опитвай да хитруваш и не бъди измамен човек. (Тук отново ви моля да бъдете честни хора.)

Ако можеш да постигнеш и трите неща, тогава си късметлия — ти си човек, чиито мечти се сбъдват и който получава щастлива съдба. Може би ще се отнесете към тези три непретенциозни изисквания сериозно, а може просто да ги прегледате набързо по един много безотговорен начин. Във всички случаи Моята цел е да изпълня вашите мечти и да осъществя въжделенията ви, а не да ви се надсмивам или да си играя с вас.

Моите изисквания може да са прости, но това, което ви казвам, не е така просто, както едно плюс едно е равно на две. Ако всичко, което правите, е да говорите небрежно за това или да дрънкате празни, високопарни приказки, тогава вашите планове и желания завинаги ще останат само празна страница. Няма да имам никакво състрадание към онези от вас, които страдат в продължение на толкова много години и работят толкова усилено, но въпреки това не са постигнали нищо. Напротив, на онези, които не са изпълнили изискванията Ми, ще въздам наказание, не награди, а още по-малко съчувствие. Може да си мислите, че след като сте били последователи в продължение на толкова много години, сте вложили усилена работа независимо от всичко, и във всеки случай можете да бъдете полагащи труд и да получавате прехраната си в Божия дом. Бих казал, че повечето от вас мислят по този начин, защото винаги сте следвали принципа на това вие да се възползвате от нещата, без някой да се възползва от вас. Затова ви казвам сега напълно сериозно: Не Ме интересува дали си работил много усърдно и си имал голям принос, дали си висококвалифициран, дали Ме следваш отблизо, дали си много известен или дали отношението ти се е подобрило; стига да не действаш според изискванията Ми, никога няма да можеш да спечелиш Моето одобрение. По-добре действайте възможно най-скоро, за да се отървете от всички онези ваши идеи и планове, и се отнесете сериозно към изискванията Ми. В противен случай ще превърна всички в пепел и така ще сложа край на делото Си; най-много годините Ми на работа и страдание да отидат напразно — защото не мога да вкарам в царството Си Своите врагове и онези хора, които вонят на зло и имат същото старо сатанинско подобие, или да ги взема в следващата епоха.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада)

Ежедневни Божии слова  Откъс 610

Имам много надежди. Надявам се, че можете да постъпвате подобаващо и порядъчно, отдадено да изпълнявате дълга си, да притежавате истина и човешка природа, да бъдете хора, които могат да се откажат от всичко, включително от живота си, заради Бог, и така нататък. Всички тези надежди се отнасят до вашите недостатъци, вашата поквара и непокорство. Ако нито един от разговорите, които съм водил с вас, не е достатъчен, за да привлече вниманието ви, тогава вероятно всичко, което мога да направя сега, е да не казвам нищо повече. Вие обаче разбирате какви ще бъдат резултатите от това. Не се случва често да си почивам, така че ако не говоря, ще направя нещо, което хората да видят. Мога да накарам нечий език да изгние или да направя така, че човек да умре разчленен, или да причиня нервни разстройства на хората и да направя така, че да изглеждат отвратителни по толкова много начини. А бих могъл и да подложа хората на мъчения, които съм приготвил специално за тях. По този начин бих се чувствал радостен, много щастлив и изключително доволен. Винаги се казва, че „доброто се възнаграждава с добро, а злото със зло“, така че защо да не стане така сега? Ако искаш да Ми се противопоставиш и да отсъдиш нещо за Мен, тогава ще накарам устата ти да изгние и това ще Ми достави безкрайно удоволствие. Така е, защото в крайна сметка това, което си направил, не е истината, а още по-малко има нещо общо с живота, докато всичко, което Аз правя, е истината. Всички Мои действия съответстват на принципите на Моето дело и управленските закони, които съм постановил. Затова настоявам всеки от вас да натрупа някаква добродетел, да спре да върши толкова много зло и да се вслуша в Моите изисквания в свободното си време. Тогава ще се чувствам радостен. Ако допринесете за истината (или по-скоро „да дарите“) дори една хилядна от усилията, които влагате в плътта, тогава ти казвам, че няма често да извършваш прегрешения и да имаш гнила уста. Не е ли очевидно това?

Колкото повече прегрешения извършваш, толкова по-малко възможности ще имаш да получиш добра крайна цел. И обратното — колкото по-малко прегрешения извършваш, толкова по-добри са шансовете ти да бъдеш похвален от Бог. Ако прегрешенията ти се увеличат до такава степен, че е невъзможно да ти простя, тогава напълно ще си пропилял шансовете си да получиш прошка. Така твоята крайна цел няма да бъде горе, а долу. Ако не Ми вярваш, тогава бъди дързък и върши зло, и виж какво ще ти донесе това. Ако си човек, който практикува истината много сериозно, тогава със сигурност ще имаш възможност да получиш прошка за прегрешенията си и все по-малко ще се бунтуваш. Ако си човек, който не желае да практикува истината, тогава твоите прегрешения пред Бог със сигурност ще се увеличат и ще се бунтуваш все по-често и по-често, докато не достигнеш предела. Това ще бъде времето на пълното ти унищожение. Това ще стане, когато приятната ти мечта за получаване на благословения бъде разрушена. Не считай прегрешенията си просто за грешки на незрял или глупав човек. Не използвай извинението, че не си могъл да практикуваш истината поради ниските си заложби. Най-вече не считай прегрешенията, които си извършил, просто за действия на невеж човек. Ако си добър в това да си прощаваш и да се отнасяш към себе си с щедрост, тогава ти казвам, че си страхливец, който никога няма да придобие истината, нито пък прегрешенията ти ще престанат някога да те преследват. Те винаги ще ти пречат да изпълниш изискванията на истината и ще направят така, че завинаги да останеш верен другар на Сатана. Моят съвет към теб все още е този: не обръщай внимание само на твоята крайна цел, като същевременно не забелязваш скритите си прегрешения. Приеми ги сериозно и не пренебрегвай нито едно от тях от загриженост за своята крайна цел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада)

Ежедневни Божии слова  Откъс 611

Днес ви наставлявам така заради вашето собствено оцеляване, за да може Моето дело да върви гладко и за да може Моето встъпително дело в цялата вселена да бъде извършено по един по-уместен и по-съвършен начин и да разкрие Моите слова, власт, величие и правосъдие на хората от всяка страна и нация. Делото, което върша сред вас, е началото на Моето дело в цялата вселена. Въпреки че сега вече е времето на последните дни, знайте, че „последните дни“ е само име на една епоха, термин, който се отнася до една епоха; също както Епохата на закона и Епохата на благодатта, той обозначава цяла епоха, а не последните няколко години или месеци. И все пак последните дни не са като Епохата на благодатта и Епохата на закона. Делото на последните дни не се извършва в Израил, а сред езичниците; това дело завоюва хора от всички народи и племена извън Израил пред престола Ми, за да може Моята слава във вселената да изпълни космоса и небесната твърд. Това става, за да мога да спечеля по-голяма слава, така че всички сътворени същества на земята да разпространяват славата Ми на безбройните народи, завинаги през по-късните поколения, и всички сътворени същества на небето и на земята да могат да видят цялата слава, която съм спечелил на земята. Делото, което се извършва в последните дни, е делото на завоеванието. Това не е напътстване на всички хора на земята да водят земния си живот, а завършекът на нетленния, хилядолетен живот на човечеството, изпълнен със страдания на земята. Следователно делото на последните дни не може да бъде подобно на делото в Израил, което продължи няколко хиляди години, нито пък може да бъде като делото в Юдея, което отне само няколко години, а след това продължи още две хилядолетия до второто въплъщение на Бог. Хората от последните дни взаимодействат само с повторното явяване на Изкупителя в плът и ще получат личните дела и слова на Бог. Няма да изминат две хиляди години, преди последните дни да свършат; те са кратки — като времето, когато Исус извърши делото на Епохата на благодатта в Юдея. Това е така, защото последните дни са свързани със завършека на цялата епоха. Става дума за завършването и приключването на шестхилядолетния план за управление на Бог и с приключването на изпълнения със страдания жизнен път на човечеството. Не става дума за пренасяне на цялото човечество в следващата епоха или за позволяване животът на човечеството да продължи; това не би имало никакво значение за Моя план за управление или за съществуването на човека. Ако човечеството продължи така, рано или късно то ще бъде изцяло погълнато от злия дявол и душите, които Ми принадлежат, накрая ще бъдат погубени от неговите ръце. Моето дело продължава само шест хиляди години и Аз обещах, че властта на Лукавия над цялото човечество също ще продължи само шест хиляди години. И така, времето изтече. Нямам желание нито да продължавам, нито да отлагам повече: в епохата на последните дни Аз ще надделея над Сатана, ще си върна цялата слава и ще си върна всички души, които Ми принадлежат на земята, за да могат тези изстрадали души да избягат от морето на страданието — така ще бъде завършено цялото Мое дело на земята. След този ден Аз никога повече няма да стана плът на земята и никога повече Моят Дух, който господства над всичко, няма да върши делото си на нея. Само ще създам отново човечеството на земята, човечество, което е осветено и е Моят верен град на земята. Но знайте, че няма да унищожа целия свят, нито пък цялото човечество. Ще запазя останалата една трета — тази, която е напълно завоювана от Мен и Ме обича, и ще направя така, че тази една трета да бъде плодоносна и да се размножава на земята точно както правеха израилтяните по време на закона, те ще получат многобройни овце и добитък, с които ги храня, както и всички земни богатства. Това човечество ще остане с Мен завинаги, но то няма да бъде днешното позорно мръсно човечество, а човечество, което е сбор от всички онези, които са били спечелени от Мен. Това човечество няма да бъде увредено, обезпокоено или обсадено от Сатана и ще бъде единственото човечество, което ще продължава да живее на земята, след като победя Сатана. Това ще бъде човечеството, което днес е завоювано от Мен и е спечелило Моето обещание. И така, човечеството, което е било завоювано през последните дни, също така е човечеството, което ще остане и ще придобие Моите вечни благословии. То ще бъде единственото доказателство за Моя триумф над Сатана и единственият трофей от битката Ми със Сатана. Тези военни трофеи са спасени от Мен от властта на Сатана и са единствената кристализация и плод на Моя шестхилядолетен план за управление. Те са от всички народи и вероизповедания, от всяко място и страна във вселената. Те са от различни етноси, имат различни езици, обичаи и цвят на кожата, и са разпръснати сред всички народи и вероизповедания по земното кълбо и дори във всяко кътче на света. Накрая те ще се съберат заедно, за да образуват цялото човечество — сбор от хора, недостижими за силите на Сатана. Онези от хората, които не са били спасени и завоювани от Мен, ще потънат безмълвно в морските дълбини и ще бъдат изгорени от Моите изпепеляващи пламъци за цяла вечност. Ще унищожа това старо, изключително скверномръсно човечество, точно както унищожих първородните синове, добитъка и овцете на Египет, като оставих само израилтяните, които ядоха агнешко месо, пиха агнешка кръв и белязаха преградите на вратите си с нея. Хората, които са били завоювани от Мен и са от Моето семейство, не са ли също хората, които ядат месото на Агнето, което съм Аз, и пият кръвта на Агнето, което съм Аз, и са изкупени от Мен и Ме почитат? Нима тези хора не са винаги съпровождани от Моята слава? Нима онези, които нямат месото на Агнеца, който съм Аз, отдавна не са потънали безмълвно в морските дълбини? Днес вие Ми се съпротивлявате и днес Моите думи са точно като онези, изречени от Йехова на синовете и внуците на Израил. И все пак има непримиримост в дълбините на сърцата ви и вие натрупвате Моя гняв, като носите повече страдания на плътта ви, повече присъди за греховете ви и повече гняв срещу вашата неправедност. Кой би могъл да бъде пощаден в деня на Моя гняв, като се отнасяте към Мен така днес? Коя неправедност би могла да убегне от Моите наказващи очи? Чии неправди могат да се изплъзнат от Моите ръце — ръцете на Всемогъщия? Чия съпротива може да избегне Моята присъда — присъдата на Всемогъщия? Аз, Йехова, говоря така на вас, потомците на езическия род, и думите, които ви казвам, надминават всичко, което е изречено в Епохата на закона и Епохата на благодатта, но вие сте по-непреклонни от целия народ на Египет. Нима не натрупвате гнева Ми, докато Аз спокойно върша делото Си? Как бихте могли да се изплъзнете невредими от Моя ден — деня на Всемогъщия?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева)

Ежедневни Божии слова  Откъс 612

Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако разбираш, те съветвам да се оставиш покорно да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш одобрен от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които само приемат съда, но никога не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред делото на правосъдието, ще бъдат отритнати от Бог завинаги. Техните грехове са по-тежки и по-многобройни от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са бунтовници срещу Него. Тези хора, които дори не са достойни да полагат труд, ще получат по-сурово наказание — наказание, което при това е вечно. Бог няма да пощади нито един предател, който някога на думи е демонстрирал преданост към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание на духа, душата и тялото. Не е ли именно това разкриване на праведния Божи нрав? Не е ли именно това целта, с която Бог съди и разкрива човека? Бог предава всички, които извършват всевъзможни злодеяния през времето на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да унищожават плътта им, както си искат, а телата на тези хора излъчват воня на трупове. Такова е заслуженото им възмездие. Бог записва всеки един от греховете на тези неверни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници в досиетата им, а в подходящия момент ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове на воля да оскверняват целите им тела, и прави така, че те никога повече да не могат да се превъплътят и никога да не видят светлината отново. Бог причислява към злите тези лицемери, които служат известно време, но не остават предани до края, като ги оставя да тънат в блатото със злите хора и да сформират шайка от разнородни мерзавци, а накрая Бог ще ги погуби. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били предани на Христос или с нищо не са допринесли, и при смяната на епохата Той ще ги погуби всичките. Те вече няма да съществуват на земята, камо ли да бъдат допуснати в Божието царство. Бог причислява към онези, които служат на Неговия народ, всеки, който никога не е бил искрен към Бог, но няма друг избор, освен да се отнася към Него нехайно. Само малцина от тези хора ще оцелеят, а мнозинството ще бъде унищожено заедно с онези, чийто труд дори не е съгласно критериите. Накрая Бог ще въведе в царството Си всички, които са в единомислие с Бог, Божия народ и Божиите синове, както и тези, които Бог е предопределил да бъдат свещеници. Те са кристализацията на Божието дело. Що се отнася до онези, които не могат да бъдат причислени към нито една от категориите, очертани от Бог, те ще бъдат включени в редиците на невярващите — и вие със сигурност можете да си представите какъв ще бъде техният изход. Вече ви казах всичко, което трябва да кажа; пътят, който избирате, е ваш личен избор. Трябва да разберете следното: Божието дело никога не чака нито един човек, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никой човек.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)