Ежедневни Божии слова Откъс 1

Всеки от вас трябва да преразгледа начина, по който е вярвал в Бог през целия си живот, за да види дали, следвайки Бог, наистина Го е разбрал, наистина Го е осъзнал и наистина Го е опознал, дали наистина знае как Бог се отнася към различните типове хора и дали наистина разбира каква работа върши Бог върху него и как определя всяко негово дело. В крайна сметка до каква степен разбираш този Бог, който е до теб, който ръководи напредъка ти, предопределя съдбата ти и задоволява нуждите ти? Колко всъщност знаеш за този Бог? Знаеш ли каква работа извършва върху теб всеки ден? Знаеш ли на какви принципи и цели се основава всичко, което Той прави? Знаеш ли по какъв начин те напътства? Знаеш ли по какъв начин ти дава всичко необходимо? Знаеш ли по какъв начин те води? Знаеш ли какво иска от теб и какво иска да постигне у теб? Знаеш ли как се отнася Той към различните начини, по които се държиш? Знаеш ли дали принадлежиш към Неговите възлюбени? Знаеш ли какъв е изворът на Неговата радост, гняв, тъга и наслада, какви мисли и представи се крият зад тях и каква е Неговата същина? Знаеш ли в крайна сметка какъв е Той — този Бог, в Когото вярваш? Не са ли тези и други подобни въпроси нещо, което никога не си разбирал и върху което никога не си се замислял? Дали в търсене на вярата си в Бог си разсеял заблудите си за Него чрез истинско разбиране и опознаване на Божиите думи? Появиха ли се в теб истинско послушание и загриженост, след като бе дисциплиниран и порицан от Бог? Докато Бог те съдеше и порицаваше, опозна ли неподчинението и сатанинската природа на човека, придоби ли дори частица разбиране за Божията святост? Започна ли да гледаш на живота по нов начин под напътствията и просветлението на Божието слово? Докато преживяваше изпитанията, изпратени от Бог, почувства ли нетърпимостта Му към човешките оскърбления, усети ли какво изисква от теб и как те спасява? Ако не знаеш какво е да разбираш Бог погрешно или как да разсееш това погрешно разбиране, тогава може да се каже, че никога не си имал истинска духовна връзка с Бог, че никога не си Го разбирал или поне не си искал да Го разбереш. Ако не знаеш какво са Божието дисциплиниране и Божието порицание, то със сигурност не знаеш какво е покорство и загриженост — или поне никога не си бил истински покорен и не си обръщал искрено внимание на Бог. Ако никога не си изпитвал Божия съд и порицание, значи със сигурност няма да разбереш какво е Божията святост и дори още по-малко ще знаеш какво е човешко неподчинение. Ако никога не си имал правилен поглед върху живота и правилна цел в живота, а все още си объркан и изпълнен с нерешителност относно бъдещия си житейски път до такава степен, че да се колебаеш дали да продължиш напред, тогава ти несъмнено никога не си получавал Божието просветление и Божиите насоки. Може също така да се каже, че никога не си бил истински захранен или изпълнен с Божието слово. Ако все още не си бил подложен на Божиите изпитания, тогава, разбира се, не знаеш за Божията нетърпимост към човешките оскърбления, нито разбираш какво изисква от теб Бог, а още по-малко в какво, в крайна сметка, се състои Неговото дело по управлението и спасението на човека. Независимо колко години човек е вярвал в Бог, ако никога не е преживявал Божието слово и не е възприел нищо от него, то може да се каже с увереност, че такъв човек не следва пътя на спасението, вярата му в Бог несъмнено е изпразнена от съдържание, познанието му за Бог също несъмнено е нула и той, разбира се, няма абсолютно никаква представа какво означава да се боиш от Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Предисловие“)

Ежедневни Божии слова Откъс 2

Божиите притежания и същество, Божията същина, Божият нрав — всичко това е разкрито в Божиите думи към човечеството. Когато човек преживява Божиите думи, в процеса на прилагането им той на практика ще започне да разбира целите зад думите, които Бог изрича, да разбира източника и контекста на Божиите думи, както и да разбира и да осъзнава очакваните резултати от Божиите думи. Всичко това човек трябва да преживее, да осъзнае и да постигне, за да придобие истината и живота, да осъзнае Божиите намерения, да преобрази нрава си и да придобие способността да се подчинява на Божието върховенство и подредби. Докато човек преживява, осъзнава и постига всичко това, той постепенно ще е придобил разбиране за Бог и в същото време ще е придобил и различни степени на познание за Него. Това разбиране и познание не възниква от човешкото въображение и не е съчинено от човека, а е резултат от това, което той е осъзнал, преживял, почувствал и в което лично се е уверил. Едва след като човек е осъзнал, преживял, почувствал всичко това и се е уверил в него, неговото познание за Бог придобива съдържание и единствено познанието му, придобито по това време, е действително, истинско и точно. И този процес — на постигане на истинско разбиране и познаване на Бог чрез осъзнаване, преживяване, чувстване и потвърждаване на Божиите думи — не е нищо друго освен истинско духовно свързване на човека с Бог. В процеса на това духовно свързване човек стига до истинско разбиране и проумяване на Божиите намерения, до истинско разбиране и познаване на Божиите притежания и същество, до истинско разбиране и познаване на Божията същина, постепенно стига до разбиране и познаване на Божия нрав. Човек постига истинска увереност във факта на Божието господство над цялото творение и до правилното му определение, а също така придобива познаване на личността и статуса на Бог, както и съществен ориентир за тях. В процеса на тази духовна връзка човек постепенно променя представите си за Бог, вече не измисля всякакви небивалици за Него и не дава воля нито на подозренията си по отношение на Бог, нито на заблудите за Него, вече не Го съди и не се съмнява в Него. Така човек все по-малко ще спори с Бог, по-малко ще му се противопоставя и все по-рядко ще се бунтува срещу Него. Напротив, човек ще проявява все по-голяма загриженост и покорство към Бог, а боязънта му от Него ще става все по-истинска и по-дълбока. В подобна духовна връзка човекът не само ще придобива получаването на истината и кръщението на живота, но същевременно ще придобива истинско познание за Бог. В подобна духовна връзка човек не само ще преобрази нрава си и ще получи спасение, но същевременно ще преумножи в себе си истинската боязън и преклонение на сътворено същество пред Бог. В подобна духовна връзка вярата на човека в Бог вече няма да е празен лист хартия, няма да е привидно обещание, няма да е сляп стремеж и идолопоклонство. Само в такава духовна връзка животът на човека ще израства ден след ден до зрялост и само сега неговият нрав постепенно ще се преобрази, а вярата му в Бог постепенно ще прерасне от абстрактно и неопределено вярване в истинско покорство и загриженост, в истинска боязън, а докато следва Бог, човекът също така ще премине от пасивна към активна позиция, от отрицателното към положителното. Само в такава духовна връзка човек ще стигне до истинско разбиране и осъзнаване на Бог, до истинското познание за Бог. Тъй като повечето хора никога не са влизали в истинска духовна връзка с Бог, тяхното познание за Него е само теоретично и се ограничава до думи и доктрини. Това означава, че колкото и дълго да са вярвали в Бог, що се отнася до познаването Му, повечето хора се намират на същото място, от което са започнали, заседнали в основата на традиционните форми на почитане с присъщите им феодални суеверия и романтика. Ако човешкото познание за Бог е замръзнало в началната си точка, то все едно не съществува. С изключение на признаването на статуса и идентичността на Бог от човека, вярата му в Него е все още мъглява и несигурна. При това положение колко истинска боязън може да има човек от Бог?

Колкото и твърдо да вярваш в съществуването на Бог, това няма да замени нито познанието ти за Него, нито боязънта ти от Него. Колкото и да си се наслаждавал на Неговите благословии и Неговата благодат, това няма да замени познанието ти за Бог. Независимо колко силна е готовността ти да се посветиш изцяло и да се отдадеш всичките си сили на Бог, това няма да замени познанието ти за Бог. Може би познаваш много добре думите, които Бог е изрекъл, или дори ги знаеш наизуст и можеш да ги изрецитираш на един дъх, но това няма да замени познанието ти за Бог. Дори човек да е твърдо решен да следва Бог, ако никога не е имал истинска духовна връзка с Него и ако никога не е изживявал истински Божиите думи, тогава познанието му за Бог ще бъде само празен лист и безкрайни блянове. Защото дори да си докоснал Бог мимоходом или да си се срещнал лице в лице с Него, познанието ти за Бог ще продължи да бъде нула, а боязънта ти от Него ще бъде просто някаква празна фраза или абстрактна идея.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Предисловие“)

Ежедневни Божии слова Откъс 3

Много хора четат Божиите думи всеки ден и дори усърдно запомнят всички класически откъси като свое най-ценно съкровище. Освен това те проповядват навсякъде Божиите слова, като чрез тях се грижат за други хора и им помагат. Такива хора вярват, че по този начин свидетелстват за Бог, свидетелстват за Неговите думи, че по този начин следват Божия път. Мислят си, че по този начин живеят според Божието слово, че по този начин внасят Божиите думи в реалния си живот, че за това ще получат похвала от Бог и ще бъдат спасени и усъвършенствани. Но дори когато проповядват Божиите думи, те никога не ги следват на практика, нито се опитват да сравнят себе си с откровенията в Божиите думи. Вместо това те използват Божиите думи, за да спечелят чрез хитрост възхищението и доверието на другите хора, да започнат сами да управляват и да откраднат и присвоят Божията слава за себе си. Напразно се надяват да се възползват от възможността, която им дава разпространяването на Божието слово, за да бъдат възнаградени с Божието дело и с Неговата похвала. Изминаха толкова много години, а тези хора не само не бяха способни да спечелят Божията похвала, проповядвайки думите Му, не само не успяха да намерят пътя, който да следват, свидетелствайки за Божието слово, не само не си помогнаха и не се погрижиха за себе си, докато помагаха и се грижеха за другите чрез Божието слово, не само не бяха способни да познаят Бог или да събудят в себе си истинска боязън от Него, докато вършеха всичко това; а напротив — техните погрешни разбирания за Бог се задълбочават още повече, недоверието им към Него нараства, а фантазиите им за Него стават все по-преувеличени. Подхранвани и насочвани от своите теории за Божиите думи, те се чувстват като риба във вода, сякаш владеят уменията си с непринудена лекота, сякаш са намерили целта си в живота, своето призвание, и сякаш са спечелили нов живот и вече са спасени; сякаш чрез сладкодумното рецитиране на Божието слово са придобили истината, разбрали са Божиите намерения и са открили пътя към познаването на Бог; сякаш, проповядвайки Божиите думи, са се срещали често лице в лице с Бог. Освен това те често са „трогнати до сълзи“ и, често водени от „Бог“ в Божието слово, те като че ли постоянно се домогват до искрената Божия грижа и Неговите добри намерения, все едно са постигнали Божието спасение на човека и Божието управление, опознали са Неговата същина и са разбрали Неговия праведен нрав. Въз основа на това те изглежда още по-твърдо вярват в съществуването на Бог, още по-наясно са с Неговия възвишен статус, още по-дълбоко усещат Неговото величие и превъзходство. Потънали в повърхностно познаване на Божиите думи, сякаш вярата им е станала по-голяма, готовността им да търпят страдания се е увеличила и познанието им за Бог се е задълбочило. Те дори не знаят, че докато действително не преживеят Божието слово, цялото им знание за Бог и техните представи за Него ще са само плод на тяхното въображение и догадки. Тяхната вяра не би издържала нито едно Божие изпитание, техните така наречени духовност и духовен ръст просто не биха издържали Божия съд или Божията проверка, тяхната решителност е просто пясъчен замък, а тяхното така наречено познание за Бог не е нищо повече от плод на въображението им. Всъщност тези хора, които са вложили огромни усилия, така да се каже, в Божиите думи, изобщо не са осъзнали какво представлява истинската вяра, какво представлява истинското покорство, какво представлява истинската загриженост или какво представлява истинското познание за Бог. Те вземат теорията, въображението, знанието, дарбата, традицията, суеверията и дори моралните ценности на човечеството и ги превръщат в „капитал“ и „арсенал“ на вярата и следването на Бог, и дори ги превръщат в основа на своята вяра и своето следване на Бог. В същото време те превръщат този капитал и този арсенал в магически талисмани, чрез които да опознаят Бог, да издържат и да се справят с Неговите проверки, изпитания, порицание и съд. Но в крайна сметка това, което натрупват, не се състои от нищо повече от изводи за Бог, пропити с религиозно съдържание, с феодални суеверия и с всичко, което е романтично, гротескно и загадъчно. Техният начин на познаване и определяне на Бог е излят от същия калъп като този на хората, които вярват само в Небесата или в Стареца на небето, докато истинността на Бог, Неговата същина, Неговият нрав, Неговите притежания, Неговото същество и така нататък — всичко, което е свързано със самия реален Бог — са неща, които те не са успели да обхванат в своето разбиране. Познанието им е напълно откъснато от тях и дори е толкова отдалечено, колкото Северният полюс от Южния. По този начин, макар да са обгрижвани и хранени с Божиите думи, те все още не са в състояние да тръгнат истински по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото. Истинската причина за това е, че те никога не са опознали Бог, нито са имали истински допир и духовна връзка с Него, и така за тях е невъзможно да стигнат до взаимно разбирателство с Бог или да събудят в себе си истинска вяра, следване или преклонение пред Бог. Тяхното становище и позицията им, че трябва по този начин да се отнасят към Божиите думи, че трябва по този начин да се отнасят към Бог, са обрекли всичките им усилия на провал и са ги обрекли никога във вечността да не могат да вървят по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото. Целта на техните стремежи и посоката, в която вървят, означават, че те са врагове на Бог завинаги и че няма да могат да получат спасение във вечността.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Предисловие“)

Ежедневни Божии слова Откъс 4

Ако човек дълги години е следвал Бог и много години се е наслаждавал на предоставените от Него слова, но всъщност има същата представа за Бог като онзи, който се хвърля на земята в идолопоклонничество, това означава, че такъв човек не е придобил реалността на Божиите думи. Това се случва, защото той просто не е навлязъл в реалността на Божиите думи и затова реалността, истината, намеренията и изискванията към човечеството — всичко, което е неизменно присъщо на Божиите думи — нямат абсолютно никакво отношение към такъв човек. С други думи, колкото и усърдно да работи такъв човек върху повърхностното значение на Божиите думи, всичко това е напразно: защото той се стреми само към думи и неизбежно ще придобие само думи. Независимо дали на пръв поглед думите, изричани от Бог, изглеждат прости, или дълбокомислени, всички те са истини, които са незаменими за навлизането в живота на човек. Божиите думи са източникът на жива вода, даваща на човека способността да оцелява както духом, така и телом. Те дават на човека това, от което се нуждае, за да остане жив, дават му принципи и верую за ежедневието му, дават му пътя към спасението, който трябва да следва, както и неговата цел и посока, дават му всички истини, които той трябва да знае като сътворено същество пред Бог, и всички истини за това как човек се подчинява и прекланя пред Бог. Божиите думи служат като гаранция за оцеляването на човека, те са неговият ежедневен хляб, както и здрава опора, която му позволява да бъде силен и да устоява. Те са изпълнени с истината реалност, с която сътвореното човечество изживява нормалната човешка природа, те са изпълнени с истината, която позволява на човечеството да се освободи от покварата и да избегне капаните на Сатана; те са изпълнени с неуморно учение, увещание, насърчение и утеха, които Създателят дарява на сътвореното човечество. Божиите думи са пътеводна звезда, която води и просветлява човека, помагайки му да разбере всичко положително. Те служат като гаранция, че човек ще изживее и ще придобие всичко, което е праведно и добро. Божиите думи са мерило за всички хора, събития и предмети, както и фар, водещ човека към спасението и пътя на светлината. Само чрез практическото изживяване на Божиите думи човек може да намери истината и живота; само чрез тях той може да започне да разбира какво е нормална човешка природа, какво е съдържателен живот, какво е истинско сътворено същество, какво е истинско покорство пред Бог. Само чрез тях човек може да стигне до разбирането как трябва да се грижи за Бог, как трябва да изпълнява своя дълг като сътворено същество и как да придобие образа на истински човек. Само чрез тях човек може да стигне до осъзнаването на значението на истинската вяра и истинското поклонение; само чрез тях той ще осъзнае кой е Владетелят на небето, земята и всичко съществуващо. Само чрез тях човек ще започне да разбира как Онзи, който е Господар на цялото творение, управлява това творение, води го и му осигурява всичко необходимо. И само чрез тях човек започва да разбира и да проумява как Онзи, който е Господар на цялото творение, съществува, проявява Себе Си и върши Своето дело. Когато е отделен от реалното изживяване на Божиите думи, човек няма нито истинско познание, нито дълбоко вникване в същността на Божиите думи и на истината. Такъв човек е просто жив труп, една съвършена обвивка, и цялото познание, свързано със Създателя, му е напълно чуждо. В очите на Бог такъв човек никога не е вярвал в Него и никога не Го е следвал, затова Бог не признава такъв човек нито за вярващ в Него, нито за Свой последовател, още по-малко за истинско сътворено същество.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Предисловие“)

Ежедневни Божии слова Откъс 5

Истинското сътворено същество трябва да знае кой е Създателят, защо е бил създаден човекът, как да изпълнява задълженията на сътвореното същество и как да се прекланя пред Господа на цялото творение. Трябва да разбира, да осъзнава, да познава и да се грижи за намеренията на Създателя и за Неговите желания и изисквания и трябва да действа в съответствие с Неговия път: да се бои от Бог и да отбягва злото.

Какво означава да се боим от Бог? И как да отбягваме злото?

„Да се боим от Бог“ не означава някакъв безименен страх и ужас, нито да отбягваме, нито да поставяме на разстояние, нито е идолопоклонство или суеверие. Напротив, това е възхищение, почит, доверие, разбиране, загриженост, покорство, отдаване, любов и безусловно и търпеливо поклонение, отплата и подчинение. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да изпитва истинско възхищение, истинско доверие, истинско разбиране, истинска загриженост или покорство, а само ужас и безпокойство, само съмнения, погрешни разбирания, отбягване и избягване. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да бъде способно истински да се посвети и да се отплати. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да има искрено поклонение и подчинение, а само сляпо идолопоклонство и суеверие. Без истинско познаване на Бог човечеството изобщо няма да може да следва Божия път, няма да може да се бои от Бог и да отбягва злото. Точно обратното, всяка човешка дейност и поведение ще бъде изпълнено с недоволство и неподчинение, с клеветнически обвинения и злостни нападки срещу Бог, както и със зли дела, противоречащи на истината и истинското значение на Божиите думи.

Щом придобие истинско доверие в Бог, човечеството ще Го следва искрено и ще разчита на Него. Само чрез искрено доверие в Бог и чрез зависимост от Него човечеството ще може да придобие истинско разбиране и познание. Заедно с истинското разбиране на Бог идва истинската загриженост за Него; само с искрена загриженост за Бог човечеството ще придобие истинско покорство. Само с истинско покорство пред Бог човечеството може да намери истинско посвещение. Само с истинското посвещение на Бог човечеството ще има безусловна и безропотна отплата. Само при наличието на истинско доверие и зависимост, истинско разбиране и загриженост, искрено покорство, истинско посвещение и отплата човечеството ще може истински да опознае Божия нрав и Божията същина и да познае личността на Създателя. Едва когато истински опознае Създателя, човечеството ще може да пробуди в себе си истинско преклонение и подчинение. Едва след като започне истински да боготвори Създателя и да Му се подчинява, човечеството ще може наистина да се откаже от порочния път — с други думи, да отбегне злото.

Това е целият процес на придобиване на „страх от Бог и отбягване на злото“ и това е всеобхватното съдържание на богобоязливостта и отбягването на злото. Това е пътят, който трябва да се извърви, за да се постигне богобоязливост и отбягване на злото.

„Страхът от Бог и отбягването на злото“ са неразривно свързани посредством безброй нишки с познаването на Бог и тази връзка е очевидна. Ако искате да достигнете до отбягване на злото, първо трябва да придобиете истински страх от Бог; ако искате да достигнете до придобиване на истински страх от Бог, първо трябва да имате истинско познаване на Бог; ако искате да достигнете до познаване на Бог, първо трябва да изживеете Божиите думи, да навлезете в реалността на Божиите думи, да изпитате Божието обуздаване и дисциплиниране, Неговото порицание и правосъдие; ако някой желае да изживее Божиите думи, първо трябва да се изправи лице в лице с тях, да се изправи лице в лице с Бог и да Го помоли да му даде възможности да изживее Божиите думи във всякакви обстановки, включващи хора, събития и предмети; ако някой желае да застане лице в лице с Бог и с Божиите думи, той първо трябва да притежава непринудено и честно сърце, готовност да приеме истината, воля да изтърпи страданието, решителност и смелост да отбегне злото, както и стремеж да стане истинско сътворено същество… По този начин, движейки се стъпка по стъпка напред, ще се приближиш още повече до Бог, сърцето ти ще стане още по-чисто, а в резултат от познаването на Бог животът ти и неговата стойност ще станат още по-значими и ще растат още по-сияйни. Докато един ден не почувстваш, че Създателят вече не е загадка, че Създателят никога не е бил скрит от теб, че Създателят никога не е криел лицето Си от теб, че Създателят съвсем не е далеч от теб, че Създателят вече не е Този, за когото непрекъснато си бленувал в мислите си, но който е бил недостижим за твоите чувства, че Той наистина те пази от всички страни, обезпечава живота ти и ръководи съдбата ти. Той не е някъде отвъд хоризонта, нито се крие високо в облаците. Той е точно до теб и те ръководи във всичко, Той е всичко, което имаш, и Той е единственото, което имаш. Такъв Бог ти позволява да Го обичаш с цялото си сърце, да се държиш за Него, да бъдеш близо до Него, да Му се възхищаваш и да се страхуваш да не Го загубиш. Вече не искаш да се отричаш от Него, да не Му се подчиняваш повече, да се отклоняваш или да се откъсваш от Него. Искаш само да се грижиш за Него, да Му се подчиняваш, да Му се отплащаш за всичко, което ти дава, и да се предадеш на Неговата власт. Вече не отказваш да те напътства, да те подкрепя, да бди над теб и да те държи до Себе Си, вече не отхвърляш онова, което Той ти е предназначил и предопределил. Искаш само да Го следваш, да бъдеш до Него в Негово присъствие. Искаш само да Го приемеш като свой единствен живот, като свой единствен Господ, като свой единствен Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Предисловие“)

Ежедневни Божии слова Откъс 6

Убежденията на хората не могат да заместят истината

Някои хора могат да понасят трудностите, могат да плащат цената и външно се държат много добре. Те са доста уважавани и се радват на възхищението на другите. Бихте ли казали, че подобно външно държание може да се разглежда като прилагане на истината на практика? Може ли да отсъдим, че тези хора изпълняват Божията воля? Защо много пъти хората виждат такива личности и си мислят, че те удовлетворяват Бог, че вървят в посоката на прилагането на истината и че следват Божия път? Защо някои хора разсъждават по този начин? Има само едно обяснение за това. Какво е то? Причината е, че за много хора някои въпроси — като например какво означава да приложиш истината на практика, какво означава да удовлетвориш Бог и какво означава действително да притежаваш истината реалност — не са много ясни. Затова някои хора често биват заблуждавани от онези, които външно изглеждат духовни, благородни, възвишени и велики. Що се отнася до хората, които могат да говорят красноречиво за думи и доктрини и чиято реч и действия изглеждат достойни за възхищение, онези, които са заблудени от тях, никога не са се вглеждали в същността на действията им, в принципите, които стоят зад делата им, и в техните цели. Освен това те никога не са обръщали внимание на това дали тези хора наистина се подчиняват на Бог, нито пък са установявали дали тези хора наистина се боят от Бог и отбягват злото. Те никога не са успели да разпознаят човечеството същност на тези хора. Напротив — още от началото на запознанството си с тях те малко по малко са започнали да им се възхищават и да ги почитат и накрая тези хора са се превърнали в техни идоли. Освен това в съзнанието на някои хора идолите, на които се покланят — и за които вярват, че могат да изоставят семействата и работата си, и които външно изглеждат способни да платят цената — са тези, които наистина удовлетворяват Бог и които наистина могат да постигнат добри резултати и добри крайни цели. В тяхното съзнание тези идоли са хората, които Бог хвали. Какво ги кара да вярват в подобно нещо? Каква е същността на този проблем? Какви са последствията, до които може да доведе той? Нека първо обсъдим въпроса за неговата същност.

В основата си тези въпроси, свързани с възгледите на хората, техните начини на практикуване, принципите на практикуване, които избират да възприемат, и това, върху което всеки от тях обикновено се съсредоточава, няма нищо общо с Божиите изисквания към човечеството. Независимо дали хората се съсредоточават върху повърхностни или дълбоки проблеми, върху думи и доктрини, или върху реалността, те не се придържат към това, към което трябва да се придържат най-много, и не познават това, което трябва да познават най-добре. Причината е, че хората изобщо не обичат истината и затова не желаят да отделят време и усилия, за да търсят и прилагат на практика принципите на практиката, които се съдържат в Божиите слова. Вместо това те предпочитат да използват преки пътища, като обобщават това, което разбират и знаят, че е добра практика и добро поведение; това обобщение после се превръща в тяхна собствена цел; те се стремят към нея и я приемат за истина, която трябва да се практикува. Преките последствия от това са, че хората използват доброто човешко поведение като заместител на прилагането на истината на практика, което също така удовлетворява желанието им да спечелят благоволението на Бог. Това им дава капитал, с който да се борят с истината и който те използват, за да се аргументират пред Бог и да се състезават с Него. В същото време хората безскрупулно оставят Бог настрана, като поставят на Негово място идолите, на които се възхищават. Има само една основна причина, поради която хората са толкова невежи по отношение на своите действия и възгледи или пък едностранчиви в мненията и практиките си — и днес ще ви разкажа за нея: причината е, че макар хората да следват Бог, да Му се молят и да четат Неговите слова всеки ден, те всъщност не разбират Неговата воля. Тук се корени проблемът. Ако един човек разбира Божието сърце и знае какво Той харесва, какво ненавижда, какво иска, какво отхвърля, какви хора обича, какви не харесва, какъв стандарт използва, когато поставя изисквания към хората, и какъв подход възприема, за да ги усъвършенства, тогава възможно ли е този човек все още да има лично мнение? Възможно ли е такива хора просто да отидат и да се поклонят на някого другиго? Възможно ли е един обикновен човек да се превърне в техен идол? Хората, които разбират Божията воля, имат малко по-рационални възгледи от тези. Те не идолизират произволно една покварена личност, нито пък, докато вървят по пътя на прилагането на истината на практика, вярват, че сляпото придържане към няколко прости правила или принципи е равносилно на прилагането на истината на практика.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 7

Съществуват много мнения относно стандарта, по който Бог определя резултатите на хората

Като се има предвид, че това, което интересува всеки човек, е собственият му резултат, знаете ли как Бог определя този резултат? По какъв начин Бог определя нечий резултат? Освен това какъв стандарт използва Той, за да го определи? Когато резултатът на даден човек все още не е определен, какво прави Бог, за да го разкрие? Някой знае ли? Както казах преди малко, има хора, които вече са прекарали много дълго време в изследване на Божието слово, опитвайки се да намерят ключ към разгадаването на резултатите на хората, категориите, на които се разделят тези резултати, и различните резултати, очакващи различните видове хора. Те също така се надяват да разберат как Божието слово диктува резултатите на хората, какъв стандарт използва Бог и как точно определя резултатите на даден човек. В крайна сметка обаче тези хора така и не успяват да намерят отговори. В действителност сред Божиите слова има твърде малко казано по този въпрос. Защо е така? Докато резултатите на хората все още не са разкрити, Бог не желае да казва на никого какво ще се случи накрая, нито пък иска да информира някого за неговото назначение предварително, защото това няма да е от полза за човечеството. Тук и сега искам да ви разкажа само за начина, по който Бог определя резултатите на хората, за принципите, които използва в делото Си, за да определи и прояви тези резултати, и за стандарта, който използва, за да определи дали някой може да оцелее, или не. Не са ли това въпросите, които ви вълнуват най-много? И така, как хората смятат, че Бог определя техните резултати? Вие току-що споменахте нещо в този смисъл: някои от вас казаха, че това е свързано с вярното изпълнение на задълженията и отдаването на всичко за Бог; някои казаха, че става дума за подчинение на Бог и удовлетворяването Му; някои казаха, че фактор е да се оставят на Божията милост; а някои казаха, че ключът е в това да не привличат внимание… Когато прилагате тези истини на практика и когато практикувате в съответствие с принципите, които смятате за правилни, знаете ли какво мисли Бог? Замисляли ли сте се някога дали фактът, че продължавате по този начин, удовлетворява Неговата воля? Отговаря ли това на Неговия стандарт? Изпълнява ли Неговите изисквания? Смятам, че повечето хора не се замислят много за тези въпроси. Те просто механично прилагат част от Божието слово, част от проповедите или стандартите на определени духовни личности, които боготворят, като сами се принуждават да вършат различни неща. Те вярват, че това е правилният начин, затова продължават да се придържат към него и правят така, независимо какво ще се случи накрая. Някои хора си мислят: „Имам вяра от толкова много години, винаги съм практикувал по този начин. Чувствам, че наистина съм удовлетворил Бог и също така чувствам, че съм получил много от това. Това е така, защото през това време разбрах много истини, както и много неща, които не разбирах преди. По-конкретно, много от моите идеи и възгледи се промениха, житейските ми ценности се промениха изключително много и сега имам доста добро разбиране за този свят“. Тези хора смятат, че това е жътва и че тя е крайният резултат от Божието дело за човечеството. Според вас с тези стандарти и всички ваши практики, взети заедно, удовлетворявате ли Божията воля? Някои от вас ще кажат с пълна увереност: „Разбира се! Ние практикуваме в съответствие с Божието слово; практикуваме в съответствие с това, което се проповядва и съобщава от Горното. Ние винаги изпълняваме задълженията си, непрекъснато следваме Бог и никога не сме Го изоставяли. Затова можем да кажем с пълна увереност, че удовлетворяваме Бог. Колкото и да разбираме Неговите намерения и колкото и да разбираме Неговото слово, ние винаги сме били на пътя на стремежа да сме в съответствие с Бог. Ако действаме и практикуваме правилно, ние със сигурност ще постигнем правилния резултат“. Какво мислите за тази гледна точка? Правилна ли е? Може да има и такива, които да кажат: „Никога преди не съм мислил за тези неща. Просто смятам, че ако изпълнявам дълга си и действам в съответствие с изискванията на Божиите слова, мога да оцелея. Никога не съм се замислял за това дали мога да удовлетворя Божието сърце, нито дали отговарям на стандарта, който Той е определил. Тъй като Бог никога не ми е казвал и не ми е давал ясни указания, вярвам, че щом продължавам да работя и не спирам, Бог ще бъде удовлетворен и не бива да поставя допълнителни изисквания към мен“. Правилни ли са тези убеждения? Що се отнася до Мен, този начин на практикуване, този начин на мислене и тези гледни точки влекат след себе си фантазии, а също и известна слепота. Може би това, което казвам, кара някои от вас да се чувстват малко обезсърчени и да си мислят: „Слепота? Ако това е слепота, тогава надеждата ни за спасение и оцеляване е много малка и несигурна, нали? Като говориш така, не ни ли обливаш със студена вода?“. Независимо от това, в какво вярвате, нещата, които казвам и правя, нямат за цел да ви накарат да се почувствате така, сякаш върху вас се излива студена вода. По-скоро те имат за цел да подобрят разбирането ви за Божиите намерения и да задълбочат знанията ви за това какво мисли Бог, какво иска да постигне, какви хора харесва, какво ненавижда, какво презира, какъв тип хора иска да спечели и какъв тип хора отхвърля. С тях се опитвам да внеса яснота в съзнанието ви и да ви дам ясна представа за това доколко действията и мислите на всеки един от вас са се отклонили от стандарта, който Бог изисква. Много ли е необходимо да се обсъждат тези теми? Защото знам, че сте имали вяра толкова дълго време и сте слушали толкова проповеди, но точно това са нещата, които ви липсват най-много. Въпреки че сте записали всяка истина в тетрадките си и сте запомнили и запечатали в сърцата си някои от нещата, които лично смятате за важни, и въпреки че възнамерявате да използвате тези неща, за да удовлетворите Бог по време на вашата практика, да ги използвате, когато се окажете в нужда, да ги използвате, за да преминете през трудните времена, които ви предстоят, или просто да оставите тези неща да ви съпътстват, докато живеете живота си, що се отнася до Мен, независимо как го правите, ако просто го правите, това не е толкова важно. Какво тогава е много важно? Става дума за това, че докато практикуваш, ти трябва да знаеш дълбоко в себе си, с абсолютна сигурност, дали всичко, което правиш — всяко едно дело — е в съответствие с това, което Бог иска, и дали всички твои действия, всички твои мисли и резултатите и целите, които искаш да постигнеш, действително удовлетворяват Божията воля и отговарят на Неговите изисквания, както и дали Той ги одобрява. Това са нещата, които са много важни.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 8

Следвай Божия път: бой се от Бог и отбягвай злото

Има една поговорка, на която трябва да обърнете внимание. Смятам, че тази поговорка е много важна, защото се сещам за нея безброй пъти всеки ден. Защо е така? Защото всеки път, когато се срещам с някого, всеки път, когато чуя нечия история, и всеки път, когато чуя за опита или свидетелството на човек, който вярва в Бог, винаги използвам тази поговорка, за да определя в сърцето Си дали този човек е от типа, който Бог иска, и от типа, който Бог харесва. И така: каква е тази поговорка? Ето сега всички се изправихте на нокти. Когато ви разкрия поговорката, може би ще се почувствате разочаровани, защото има хора, които от много години я използват привидно. Аз обаче нито веднъж не съм я използвал само привидно. Тази поговорка живее в сърцето Ми. И така, коя е тази поговорка? Тя е следната: „Следвай Божия път: бой се от Бог и отбягвай злото“. Една изключително проста фраза, нали? Въпреки това, колкото и проста да е, хората, които наистина дълбоко разбират тези думи, ще почувстват, че те имат голяма тежест, че тази поговорка е много ценна за практиката на човека, че това е реплика от езика на живота, съдържаща истината реалност, че тя представлява житейска цел за тези, които се стремят да удовлетворят Бог, и че тя е път за цял живот. По този път трябва да вървят всички, които се съобразяват с Божиите намерения. И така, какво мислите: не е ли вярна тази поговорка? Наистина ли нейната значимост е толкова голяма? Също така, може би някои от вас разсъждават за мисълта и се опитват да я разберат, а може би има и такива, които дори се съмняват в нея: много ли е важна тази поговорка? Много ли е важна? Необходимо ли е да се набляга толкова много на нея? Възможно е някои от вас да не харесват тази поговорка, защото смятат, че да поемеш по Божия път и да го сведеш до една поговорка е твърде голямо опростяване. Да вземем всичко, което Бог е казал, и да го съберем в една поговорка — това не прави ли Бог твърде незначителен? Така ли е наистина? Възможно е повечето от вас да не разбират напълно дълбокото значение на тези думи. Въпреки че всички сте я отбелязали, вие нямате намерение да съхранявате тази поговорка в сърцата си; просто сте я записали в тетрадките си, за да се връщате към нея и да размишлявате в свободното си време. Някои от вас дори няма да си направят труда да запомнят тази поговорка, да не говорим, че няма да се опитат да я използват. Защо все пак искам да спомена тази поговорка? Независимо от гледната ви точка и от това, което считате, трябваше да спомена тази поговорка, защото тя е от особено важно значение за това как Бог определя резултатите на хората. Без значение какво е сегашното ви разбиране за тази поговорка или как се отнасяте към нея, аз все пак ще ви кажа това: ако хората успеят да приложат на практика думите на тази поговорка и да ги изпитат, както и да постигнат стандарта да се боят от Бог и да отбягват злото, тогава те може да са сигурни, че ще оцелеят и че ще имат добри резултати. Ако обаче не успееш да достигнеш стандарта, заложен в тази поговорка, тогава може да се каже, че твоят резултат е неизвестен. Говоря за тази поговорка, за да се подготвите и да знаете с какъв критерий Бог ви преценява.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 9

Бог използва различни изпитания, за да провери дали хората се боят от Него и отбягват злото

Във всяка епоха на Божието дело Той дава на хората някои слова и им съобщава някои истини. Тези истини са пътят, към който хората трябва да се придържат, пътят, който трябва да следват, пътят, който им позволява да се боят от Бог и да отбягват злото, и пътят, който хората трябва да прилагат на практика и да спазват в живота си и по време на жизненото си развитие. Именно поради тези причини Бог отправя тези слова към човечеството. Словото, което идва от Бог, е това, към което трябва да се придържат хората, а да се придържат към него означава да получат живот. Ако човек не се придържа към него, не го прилага на практика и не изживява Божието слово в живота си, тогава той не прилага истината на практика. Освен това, ако хората не прилагат истината на практика, те не се боят от Бог и не отбягват злото, нито пък могат да удовлетворят Бог. Хората, които не са способни да удовлетворят Бог, не могат да получат Неговата похвала и такива хора нямат резултат. И така, как в хода на Своето дело Бог определя резултата на даден човек? Какви методи използва Бог, за да определи резултата на даден човек? Може би в момента вие все още сте малко объркани, но когато ви разкажа за процеса, той ще стане съвсем ясен, защото много от вас вече сами са го изживели.

В хода на Своето дело, още от самото начало, Бог е подготвил изпитания за всеки човек — или може да се каже, за всеки човек, който Го следва — и тези изпитания са различни по мащаб. Има хора, които са преминали през изпитанието да бъдат отхвърлени от семействата си, през изпитанието да попаднат в неблагоприятна среда, през изпитанието да бъдат арестувани и изтезавани, през изпитанието да бъдат изправени пред избор и през изпитанията на парите и социалното положение. Най-общо казано, всеки от вас се е изправял пред най-различни изпитания. Защо Бог действа по този начин? Защо Той се отнася така към всички? Към какъв резултат се стреми Той? Ето какво искам да споделя с вас: Бог иска да разбере дали този човек е от типа хора, които се боят от Него и отбягват злото. Това означава, че когато Бог те подлага на изпитание и те изправя пред едно или друго обстоятелство, Неговото намерение е да провери дали си човек, който се бои от Него и отбягва злото. Ако някой е изправен пред задължението да пази приноса и това задължение доведе до контакт с Божия принос, ще кажеш ли, че това е нещо, което Бог е уредил? Несъмнено е така! Всичко, с което се сблъскваш, е нещо, което Бог е уредил. Когато си изправен пред този въпрос, Бог ще те наблюдава тайно и ще следи какви избори правиш, как практикуваш и какви мисли имаш. Бог се интересува най-много от крайния резултат, тъй като именно той ще Му помогне да прецени дали си достигнал Неговия стандарт в това конкретно изпитание. Въпреки това, когато хората се сблъскат с някакъв проблем, те често не се замислят защо са изправени пред него, какъв стандарт Бог очаква да достигнат, какво иска да види в тях или какво иска да получи от тях. Когато се изправят пред този проблем, тези хора просто си мислят: „Това е нещо, с което се сблъсквам; трябва да бъда внимателен, а не небрежен! Независимо от всичко, това е Божият принос и аз не мога да го докосна“. С такива опростени мисли хората вярват, че са изпълнили своите задължения. Дали резултатът от това изпитание ще донесе удовлетворение на Бог, или не? Продължавайте да говорите за това. (Ако хората имат богопослушно сърце, тогава, когато са изправени пред задължение, което им позволява да влязат в контакт с Божия принос, те ще се замислят колко лесно би било да оскърбят Божия нрав и това ще ги накара да действат предпазливо.) Твоят отговор е в правилната посока, но все още не е напълно в целта. Следването на Божия път не означава да спазваш повърхностни правила; по-скоро това означава, че когато си изправен пред проблем, ти го разглеждаш преди всичко като ситуация, планирана от Бог, като на отговорност, която Той ти е дал, или като на задача, която Той ти е възложил. Когато си изправен пред този проблем, трябва дори да го възприемеш като изпитание, което Бог е поставил пред теб. Когато се сблъскаш с този проблем, трябва да имаш стандарт в сърцето си и да мислиш, че това е дошло от Бог. Трябва да помислиш как да се справиш с него по такъв начин, че да изпълниш задължението си и същевременно да останеш верен на Бог, а също и как да го направиш, без да Го разгневиш или да обидиш Неговия нрав. Преди малко говорихме за съхранението на приносите. Този въпрос е свързан с приноси, а също и с твоя дълг и отговорност. Ти си длъжен да носиш тази отговорност. Въпреки това, когато се сблъскаш с този проблем, има ли някакво изкушение? Да, има. Откъде идва това изкушение? Това изкушение идва от Сатана, а също и от злия, покварен нрав на хората. Като се има предвид, че има изкушение, този въпрос е свързан със свидетелството, което хората трябва да отстояват, което е и твоя отговорност и дълг. Някои хора казват: „Това е толкова маловажен въпрос; наистина ли е необходимо да му се обръща чак такова внимание?“. Всъщност е изключително необходимо! Това е така, защото, за да се следва Божия път, не можем да подминаваме нищо, което се случва с нас или около нас, дори и малките неща; независимо дали смятаме, че трябва да му обърнем внимание, или не, докато някакъв въпрос стои пред нас, ние не трябва да го подминаваме. На всички неща, които се случват, трябва да се гледа като на изпитания, които Бог ни е дал. Какво мислиш за този начин на разглеждане на нещата? Ако имаш такова отношение, това потвърждава един факт: дълбоко в себе си ти се боиш от Бог и си готов да отбягваш злото. Ако имаш желанието да удовлетвориш Бог, тогава това, което прилагаш на практика, няма да е далеч от стандарта да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Често се случва някои хора да имат убеждението, че нещата, на които не обръщат внимание и които обикновено не споменават, са незначителни дреболии, които нямат нищо общо с прилагането на истината на практика. Когато се сблъскат точно с такъв проблем, тези хора не се замислят и го оставят настрана. В действителност обаче този проблем е бил урок, който ти трябва да изучиш — урок за това как да се боиш от Бог и как да отбягваш злото. Нещо повече — това, за което трябва да си още по-загрижен, е да знаеш какво прави Бог, когато тази ситуация възниква пред теб. Бог е неотлъчно до теб, наблюдава всяка твоя дума и действие, следи всичко, което правиш и какви промени настъпват в мислите ти — това е Божието дело. Някои хора се питат: „Ако това е вярно, защо тогава не съм го почувствал?“. Не си го почувствал, защото не си се придържал към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото като твой основен път; затова не можеш да усетиш изкусната работа, която Бог върши в хората и която се проявява в зависимост от различните им мисли и действия. Ти си разсеян! Какво е важен въпрос? Какво е маловажен въпрос? Въпросите, свързани със следването на Божия път, не се делят на важни и маловажни — всички те имат огромно значение — можете ли да приемете това? (Можем да го приемем.) Що се отнася до ежедневните въпроси, има някои, които хората смятат за много важни и значими, и други, които се възприемат като незначителни дреболии. Хората често възприемат тези важни въпроси като много значими и ги смятат за изпратени от Бог. Въпреки това, докато тези важни въпроси се разрешават, поради своя незрял духовен ръст и поради лошото си качество хората често не могат да изпълнят Божията воля, не могат да получат никакви откровения и не могат да придобият никакво действително знание, което да е ценно. Що се отнася до маловажните въпроси, хората просто ги пренебрегват и ги оставят да се изплъзват малко по малко. Така хората са изгубили много възможности да бъдат проверени пред Бог и да бъдат изпитани от Него. Какво означава винаги да пренебрегваш хората, събитията и предметите, както и ситуациите, които Бог е планирал за теб? Това означава, че всеки ден и дори във всеки момент ти постоянно се отказваш да бъдеш усъвършенстван от Бог, както и да бъдеш ръководен от Него. Всеки път, когато Бог урежда дадена ситуация за теб, Той наблюдава тайно, гледа сърцето ти, следи твоите помисли и разсъждения, наблюдава те как мислиш и чака да види как ще действаш. Ако си небрежен човек — такъв, който никога не се е отнасял сериозно към Божия път, Неговото слово или истината — тогава ти нито ще си загрижен, нито ще обърнеш внимание на това, което Бог иска да завърши, или на изискванията, които е очаквал да изпълниш, когато е подготвил определена среда за теб. Освен това няма да знаеш как хората, събитията и предметите, с които се сблъскваш, са свързани с истината или с Божията воля. След като се сблъскаш с повтарящи се обстоятелства и повтарящи се изпитания като това, а Бог не вижда никакви резултати в теб, как ще постъпи Той? След като многократно си се сблъсквал с изпитания, не си прославил Бог в сърцето си, нито си виждал обстоятелствата, които Бог е подготвил за теб, такива, каквито са: изпитания и проверки от Бог. Вместо това една след друга си отхвърлял възможностите, които Бог ти е давал, като многократно си ги оставял да ти се изплъзнат. Не е ли това проява на крайно неподчинение от хората? (Да, така е.) Ще се почувства ли Бог наранен заради това? (Да, ще се почувства.) Грешите, Бог няма да се почувства наранен! Това, че Ме чухте да казвам такова нещо, отново ви шокира. Може би си мислите: „Не беше ли казано по-рано, че Бог винаги се чувства наранен? Така че няма ли Бог да се почувства наранен? Тогава в какви случаи Бог се чувства наранен?“. Накратко, Бог няма да се почувства наранен в тази ситуация. И така, какво е отношението на Бог към описаните по-горе видове поведение? Когато хората отхвърлят или избягват от изпитанията и проверките, които Бог им изпраща, Той има само едно отношение към такива хора. Какво е това отношение? Бог отхвърля този вид хора и ги презира с цялото Си сърце. Думата „отхвърлям“ има две нива на значение. Как да обясня това от Моя гледна точка? Дълбоко в себе си думата „отхвърлям“ предизвиква асоциации, свързани с отвращение и омраза. Какво ще кажете за другото ниво на нейното значение? Това е тази част, която предполага отказ от нещо. Всички знаете какво означава „да се откажеш“, нали? Накратко, „отхвърлям“ е дума, която изразява крайната реакция и отношение на Бог към тези хора, които се държат по такъв начин; това е изключителна омраза към тях и отвращение, което води до решението да ги изостави. Това е окончателното решение на Бог за човек, който никога не следвал Божия път, не се е боял от Бог и не е отбягвал злото. Сега можете ли всички да осъзнаете значимостта на тази поговорка, която споменах по-рано?

Сега разбирате ли метода, който Бог използва, за да определя резултатите на хората? (Всеки ден Той подготвя различни обстоятелства.) Той подготвя различни обстоятелства — това е нещо, което хората могат да усетят и докоснат. И така, какъв е Божият мотив да прави това? Неговото намерение е да даде на всеки човек различни видове изпитания по различно време и на различни места. Кои аспекти на даден човек се подлагат на проверка по време на изпитание? Изпитанието определя дали си от типа хора, които се боят от Бог и отбягват злото във всеки проблем, с който се сблъскват, за който чуват, който виждат и изживяват лично. Всеки ще се изправи пред такова изпитание, защото Бог е справедлив към всички хора. Някои от вас казват: „Аз вярвам в Бог от много години, как така не съм се сблъсквал с никакви изпитания?“. Чувстваш, че все още не си се сблъсквал с нито едно от тях, защото винаги, когато Бог е създавал обстоятелства за теб, ти не си ги приемал сериозно и не си искал да следваш Божия път. Така ти просто не усещаш Божиите изпитания. Някои хора казват: „Сблъсквал съм се с няколко изпитания, но не знам как да практикувам правилно. Дори когато съм практикувал, все още не знам дали съм оставал непоколебим по време на Божиите изпитания“. Хората в такова състояние определено не са малцинство. Тогава какъв е стандартът, по който Бог преценява хората? Точно както казах и преди малко: това е дали се боиш от Бог и отбягваш злото във всичко, което правиш, мислиш и изразяваш. Ето как можеш да определиш дали си човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Проста ли е тази концепция, или не? Достатъчно просто е да се каже, но дали е лесно да се приложи на практика? (Това не е толкова лесно.) Защо не е толкова лесно? (Защото хората не познават Бог и не разбират как Бог усъвършенства хората, така че когато се сблъскат с въпроси, не знаят как да търсят истината, за да решат проблемите си. Те трябва да преминат през различни изпитания, облагородявания, порицания и правосъдие, преди да могат да притежават реалността на боязънта от Бог.) Може и да е така, но що се отнася до вас, боязънта от Бог и отбягването на злото изглеждат много лесно изпълними в момента. Защо казвам това? Това е така, защото сте слушали много проповеди и сте получили немалко напояване от истината реалност; това ви е позволило теоретично и интелектуално да разберете как да се боите от Бог и да отбягвате злото. Що се отнася до начина, по който да приложите на практика боязънта от Бог и отбягването на злото, всички тези знания са били много полезни и са ви накарали да се почувствате така, сякаш това е лесно постижимо. Защо тогава хората никога не могат да го постигнат в действителност? Това е така, защото човешката природа същност не се бои от Бог и обича злото. Това е истинската причина.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 10

Да не се боиш от Бог и да не отбягваш злото означава да се противопоставяш на Бог

Нека започна, като ви попитам откъде идва тази поговорка: „Бой се от Бог и отбягвай злото“. (Книгата на Йов.) Тъй като споменахме Йов, нека поговорим за него. По времето на Йов работеше ли Бог за спасението и завоюването на човечеството? Не. Нима това не е вярно? Освен това, що се отнася до Йов, колко познание за Бог имаше той тогава? (Не много.) Повече или по-малко познание за Бог имаше Йов, отколкото вие имате сега? Защо не се решавате да отговорите? Отговорът на този въпрос е много лесен. По-малко! Това е сигурно! В наши дни вие сте лице в лице с Бог и с Божието слово; вие имате много повече познание за Бог, отколкото Йов. Защо повдигам този въпрос? С каква цел казвам тези неща? Бих искал да ви обясня един факт, но преди това ще ви задам един въпрос: Йов знаеше много малко за Бог, но въпреки това можеше да се бои от Него и да отбягва злото; защо хората в наши дни не успяват да правят това? (Те са дълбоко покварени.) Това, че те са дълбоко покварени, е повърхностното явление, което причинява проблема, но аз никога не бих разглеждал нещата по този начин. Вие постоянно вземате често използвани доктрини и думи като „дълбока поквара“, „бунт срещу Бог“, „предателство спрямо Бог“, „неподчинение“, „неприязън към истината“ и т.н., и употребявате тези крилати фрази, за да обясните същността на всеки един въпрос. Това е погрешен начин на практикуване. Използването на един и същи отговор за обяснение на въпроси от различно естество неизбежно поражда богохулни подозрения относно истината и Бог; не обичам да чувам такъв отговор. Помислете за това много внимателно! Никой от вас не се е замислял по този въпрос, но Аз го виждам всеки ден и всеки ден го усещам. И така, докато вие действате, Аз гледам. Когато вие правите нещо, не можете да почувствате същността му, но когато Аз гледам, мога да видя същността му и да я почувствам. И така, какво представлява тази същност? Защо в днешно време хората са неспособни да се боят от Бог и да отбягват злото? Вашите отговори далеч не са в състояние да обяснят същността на този проблем, нито могат да го разрешат. Това е така, защото той има източник, за който вие не знаете. Какъв е този източник? Знам, че искате да чуете за това, така че ще ви разкажа за източника на този проблем.

Откакто Бог е започнал да върши Своите дела, как се е отнасял към човешките същества? Бог ги спаси; Той е гледал на хората като на членове на Своето семейство, като на обекти на Своето дело, като на онези, които е искал да завоюва и спаси, и като на онези, които е искал да усъвършенства. Това беше отношението на Бог към човечеството в началото на Неговото дело. Какво обаче беше отношението на човечеството към Бог по онова време? Бог беше непознат за хората и те Го възприемаха като чужд. Може да се каже, че отношението им към Бог не доведе до правилните резултати и че те нямаха ясно разбиране за това как трябва да се отнасят с Бог. В този смисъл те се отнасяха с Него, както им харесваше, и правеха, каквото им харесваше. Имаха ли някакво мнение за Бог? Отначало нямаха; техните така наречени мнения включваха само определени представи и предположения за Него. Те приемаха това, което отговаряше на техните представи, а когато нещо не отговаряше на представите им, те наглед му се подчиняваха, но дълбоко в себе си усещаха силен конфликт и му се противопоставяха. Връзката между Бог и хората в началото беше такава: Бог гледаше на тях като на членове на семейството, но те се отнасяха с Него като с чужд. Въпреки това, след определен период от Божието дело, хората най-сетне осъзнаха какво се опитва да постигне Той и разбраха, че Той е истинският Бог; те също така достигнаха до разбирането за това какво могат да получат от Бог. Как гледаха на Бог хората по това време? Те виждаха в Него спасително въже и се надяваха да получат Неговата благодат, благословии и обещания. Как гледаше на хората Бог по това време? Той гледаше на тях като на цели за Своето завоевание. Бог искаше да използва словото, за да ги съди, проверява и подлага на изпитания. Въпреки това, що се отнася до хората по онова време, Бог беше просто обект, който те можеха да използват, за да постигат собствените си цели. Хората видяха, че истината, произхождаща от Бог, може да ги завоюва и спаси, че имат възможност да получат от Него нещата, които искат, както и да постигнат крайните цели, които искат. Благодарение на това в сърцата им се зароди частица искреност и в тях се появи желание да следват този Бог. Времето минаваше и благодарение на това, че бяха придобили някакво повърхностно и доктринално познание за Бог, може дори да се каже, че хората започнаха да се „запознават“ с Бог и със словата, които Той казваше, с Неговата проповед, с истините, които произхождаха от Него, и с Неговото дело. Поради това те живееха със заблудата, че Бог вече не им е непознат и че вече са стъпили на пътя да започнат да съответстват на Бог. Досега хората са слушали много проповеди за истината и са преживели голяма част от Божието дело. Въпреки това, поради намесата и пречките, причинени от много различни фактори и обстоятелства, повечето хора не успяват да приложат истината на практика или да удовлетворят Бог. Хората стават все по-отпуснати и все повече им липсва увереност. Те все по-силно усещат, че резултатите им са неизвестни. Не смеят да предлагат екстравагантни идеи и не се стремят да постигат напредък; те са просто неохотни последователи, които вървят напред, стъпка по стъпка. Какво е отношението на Бог към сегашното състояние на хората? Той желае само да им даде тези истини и да им влее Своя път, а след това да подготви различни обстоятелства, за да ги подложи на всякакъв род изпитания. Неговата цел е да вземе тези слова, тези истини и Своето дело и да постигне резултат, при който хората ще могат да се страхуват от Него и да избягват злото. Повечето хора, които съм виждал, просто приемат Божието слово и го смятат за доктрина, за обикновени думи, за правила, които трябва да се спазват. В своите действия и изказвания или когато са изправени пред изпитания те не смятат Божия път за този, който трябва да следват. Това е особено вярно, когато хората са изправени пред големи изпитания; не съм видял нито един такъв човек, чиято практика да е насочена към това да се бои от Бог и да отбягва злото. Ето защо отношението на Бог към хората е изпълнено с изключителна омраза и отвращение! Въпреки че Той многократно им е давал изпитания, дори стотици пъти, те все още нямат ясна нагласа, с която да демонстрират своята решителност: „Искам да се боя от Бог и да отбягвам злото!“. Тъй като хората не притежават тази решимост и не проявяват подобна активност, сегашното отношение на Бог към тях не е същото, както в миналото, когато Той проявяваше към тях милост, поносимост, въздържаност и търпение. Вместо това Той е изключително разочарован от човечеството. Кой причини това разочарование? От кого зависи отношението на Бог към хората? То зависи от всеки човек, който Го следва. По време на многогодишната Си работа Бог е поставял много изисквания към хората и е създавал много обстоятелства за тях. Независимо от това как са се представили и какво е отношението им към Бог, хората не са успели да практикуват в ясно съответствие с целта да се боят от Бог и да отбягват злото. Затова ще предложа една обобщаваща фраза и ще я използвам, за да обясня всичко, което току-що казахме за това защо хората не могат да следват Божия път на боязънта от Бог и отбягването на злото. Каква е тази фраза? Тя е следната: Бог смята хората за обект на Своето спасение и за обект на Своето дело; хората смятат Бог за свой враг и за своя противоположност. Имаш ли вече ясно разбиране по този въпрос? Много ясно е какво е отношението на човечеството, какво е отношението на Бог и каква е връзката между хората и Бог. Независимо колко проповеди сте слушали, нещата, за които сте си направили изводи — например да бъдете верни на Бог, да Му се подчинявате, да търсите начин да станете съответстващи на Бог, да искате да отдадете целия си живот на Бог и да искате да живеете за Него — за Мен не са пример за съзнателно следване на Божия път, който е пътят на боязънта от Бог и отбягването на злото, а са просто канали, чрез които можете да постигнете определени цели. За да ги постигнете, вие неохотно спазвате някои правила и точно тези правила отклоняват хората още повече от пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото и отново противопоставят Бог на човечеството.

Днешната тема е малко тежка, но независимо от всичко все пак се надявам, че когато преминете през предстоящите изживявания и времената, които идват, ще можете да направите това, което току-що ви казах. Не гледайте на Бог като на празно пространство — сякаш Той съществува, когато е полезен за вас, но не съществува, когато нямате полза от Него. Щом в подсъзнанието ти се появи такава мисъл, ти вече си разгневил Бог. Може би има хора, които казват: „Не гледам на Бог като на празно пространство. Аз винаги Му се моля, винаги се опитвам да Го удовлетворя и всичко, което правя, попада в обхвата, стандарта и принципите, които Бог изисква. Определено не практикувам според собствените си представи“. Да, този начин, по който ти практикуваш, е правилен. Въпреки това какво си мислиш, когато се сблъскаш с проблем? Как практикуваш, когато си изправен пред проблем? Някои хора чувстват, че Бог съществува, когато се обръщат към Него с молитва или просба, но след това, когато се сблъскат с проблем, на тях им идват наум идеи, към които искат да се придържат. Това означава, че те смятат Бог за празно пространство, а такава ситуация прави Бог несъществуващ в умовете им. Хората смятат, че Бог трябва да съществува, когато се нуждаят от Него, но не и когато нямат такава нужда. Хората мислят, че е достатъчно да практикуват въз основа на собствените си идеи. Те смятат, че могат да правят каквото си поискат и просто не вярват, че трябва да търсят Божия път. Що се отнася до хората, които в момента се намират в подобна ситуация и не могат да се измъкнат от нея, те не си ли играят с огъня? Някои хора казват: „Може и да си играя с огъня, но аз имам вяра от толкова години и съм убеден, че Бог няма да ме изостави, защото не би могъл да понесе това“. Други казват: „Вярвам в Господ от времето, когато бях в утробата на майка си. Минаха четиридесет или петдесет години, така че от гледна точка на времето аз имам най-много право да бъда спасен от Бог и да оцелея. През тези четири или пет десетилетия изоставих семейството и работата си и се отказах от всичко, което имах — пари, положение, удоволствия и време със семейството. Не съм ял много вкусни храни, не съм се отдавал на много забавления, не съм посещавал много интересни места и дори съм преживявал страдания, които обикновените хора не биха могли да понесат. Ако Бог не може да ме спаси заради всичко това, значи Той се отнася с мен несправедливо и аз не мога да вярвам в такъв Бог“. Има ли много хора с подобно мнение? (Да, има.) Е, тогава днес ще ви помогна да разберете един факт: Хората с такова мнение сами си правят живота труден. Това е така, защото те прикриват очите си със собственото си въображение. Именно това въображение, както и собствените им заключения, заемат мястото на стандарта, който Бог изисква от хората, и ги възпират да приемат действителните Божии намерения. Това ги прави неспособни да усетят истинското Му съществуване и ги кара да изгубят възможността да бъдат усъвършенствани от Бог. Така те се отричат от своята част или дял от Божието обещание.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 11

Как Бог определя резултатите на хората и стандартите, по които прави това

Преди да се спреш на каквито и да било възгледи или заключения, първо трябва да разбереш какво е отношението на Бог към теб и какво мисли Той, а след това да решиш дали твоето собствено мислене е правилно, или не. В определянето на резултата на даден човек Бог никога не използва времето като мерна единица, нито пък приема за норма това колко е страдал този човек. Тогава какво използва Бог като стандарт, за да определи резултата на един човек? Определянето на този резултат според времето би било нещо, което в най-голяма степен отговаря на представите на хората. Освен това има хора, които често виждате и които в един момент са посветили много, отдали са всичко от себе си, платили са огромна цена и са страдали жестоко. Това са тези, които според вашето виждане могат да бъдат спасени от Бог. Всичко, което тези хора демонстрират и изживяват, е точно в съответствие с представите на хората за установените от Бог стандарти за определяне на резултата на даден човек. В каквото и да вярвате, Аз няма да изброявам тези примери един по един. Накратко казано, всичко, което не е стандарт в Божието мислене, идва от човешкото въображение и всички такива неща са човешки представи. Какъв ще бъде резултатът, ако сляпо упорстваш в собствените си представи и фантазии? Съвсем очевидно е, че последицата от това може да бъде само една — Бог да те отхвърли. Това е така, защото ти винаги изтъкваш качествата си пред Бог, състезаваш се и спориш с Него, но не се опитваш истински да разбереш мисленето Му, нито пък се опитваш да разбереш Неговата воля или Неговото отношение към човечеството. Постъпвайки по този начин, ти почиташ преди всичко себе си, но това не възвеличава Бог. Ти вярваш в себе си, а не в Бог. Бог не иска такива хора и няма да им донесе спасение. Ако успееш да се откажеш от тези възгледи и освен това да коригираш неправилните възгледи, които си имал в миналото, ако успееш да постъпваш според Божиите изисквания, ако от този момент нататък успееш да практикуваш пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, ако успееш да почиташ Бог като Този, който е велик във всичко, и да се въздържаш от използването на личните си фантазии, възгледи или убеждения, за да определяш себе си и Бог, и ако вместо това успееш да потърсиш Божиите намерения във всяка посока, да осъзнаеш и разбереш Неговото отношение към човечеството и да Го удовлетвориш, като отговаряш на Неговите стандарти, това ще бъде прекрасно! Това ще означава, че съвсем скоро ще поемеш по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото.

Ако Бог не използва различните мисли, идеи и възгледи на хората като стандарти, по които да определя техните резултати, какъв стандарт използва Той за това? Той използва изпитания, за да определя тези резултати. Съществуват два стандарта за това как Бог използва изпитания при определянето на резултатите на хората: Първият е броят на изпитанията, на които се подлагат хората, а вторият — ефектите, които тези изпитания имат върху тях. Именно тези два показателя определят резултата на даден човек. Нека сега разгледаме по-подробно тези два стандарта.

Нека започнем с това, че когато човек е изправен пред изпитание от Бог (това изпитание може да е незначително за теб и да не си струва да се споменава), Той ще те накара ясно да осъзнаеш, че Неговата ръка е върху теб и че Той е този, който е уредил тези обстоятелства за теб. Докато духовният ти ръст е още незрял, Бог ще подготви изпитания, за да те изпита, и тези изпитания ще съответстват на твоя ръст, на това, което можеш да разбереш, и на това, което можеш да издържиш. Коя част от теб ще бъде изпитана? Твоето отношение към Бог. Много ли е важно това отношение? Разбира се, че е важно! Това е особено важно! Това отношение на хората е резултатът, който Бог иска, така че, що се отнася до Него, това е най-важното нещо от всичко. В противен случай Бог не би изразходвал усилията Си за хората, като се занимава с такава работа. Чрез тези изпитания Бог иска да види отношението ти към Него; Той иска да разбере дали си на прав път, или не. Той също така иска да разбере дали се боишот Бог и дали отбягваш злото. Ето защо, независимо дали разбираш много или малко от истината в даден момент, ти все пак ще бъдеш изправен пред Божиите изпитания и след всяко увеличаване на количеството на истината, която разбираш, Той ще продължава да създава подходящи изпитания за теб. Когато отново се изправиш пред изпитание, Бог ще иска да разбере дали твоите възгледи, идеи и отношение към Него са претърпели някакво развитие през изминалия период от време. Някои хора се чудят: „Защо Бог винаги иска да види отношението на хората? Нима Той вече не е видял как те прилагат истината на практика? Защо Той все още иска да види отношението им?“. Това е безсмислено говорене! Като се има предвид, че Бог върши делата Си по този начин, Неговата воля трябва да бъде изразена в тях. Бог постоянно наблюдава хората отстрани, като следи всяка тяхна дума и действие, всяка тяхна постъпка и движение; Той наблюдава и всички техни мисли и идеи. Бог отбелязва всичко, което се случва с хората — техните добри постъпки, недостатъци, прегрешения, дори техните бунтове и предателства — като доказателство, с което определя резултатите им. Стъпка по стъпка, с издигането на Божието дело, ти ще чуваш повече истини и ще приемаш повече положителни неща и информация и ще придобиваш по-голяма представа за реалността на истината. По време на този процес Божиите изисквания към теб също ще се увеличават и докато това става, Той ще ти дава по-сериозни изпитания. Целта Му е да провери дали междувременно отношението ти към Него се е подобрило. Разбира се, когато това се случи, гледната точка, която Бог изисква от теб, ще е съобразена с твоето разбиране за истината реалност.

С постепенното повишаване на твоя духовен ръст ще се издигне и стандартът, който Бог изисква от теб. Докато си все още незрял, Той ще установи много нисък стандарт, на който трябва да отговаряш; когато духовният ти ръст стане малко по-голям, Той малко ще повиши стандарта за теб. Но какво ще направи Бог, след като си придобил разбиране за цялата истина? Той ще те накара да се изправиш пред още по-големи изпитания. Сред тези изпитания това, което Бог иска да получи от теб, това, което иска да види от теб, е по-дълбоко познание за Него и истинска боязън от Него. По това време Божиите изисквания към теб ще бъдат по-високи и „по-сурови“, отколкото когато духовният ти ръст е бил по-незрял (хората може да ги възприемат като сурови, но Бог всъщност ги възприема като разумни). Когато Бог подлага хората на изпитания, каква реалност иска да създаде? Той постоянно иска от хората да Му отдадат сърцата си. Някои хора ще кажат: „Как мога да дам това? Изпълних дълга си, изоставих дома си и препитанието си, дал съм всичко от себе си. Това не са ли все случаи, в които съм отдавал сърцето си на Бог? Как по друг начин бих могъл да отдам сърцето си на Бог? Възможно ли е това всъщност да не са били начини да Му отдавам сърцето си? Какво е конкретното изискване на Бог?“. Изискването е много просто. Всъщност има някои, които вече са отдали сърцата си на Бог в различна степен по време на различни етапи от изпитанията си, но огромното мнозинство от хората никога не отдават сърцата си на Бог. Когато Бог те изпитва, Той вижда дали сърцето ти е с Него, с плътта или със Сатана. Когато те изпитва, Той вижда дали Му се противопоставяш или си в позиция, която е съответстваща на Бог, и също така вижда дали сърцето ти е на Негова страна. Когато си незрял и си изправен пред изпитания, ти нямаш достатъчно увереност и не можеш да знаеш какво точно трябва да направиш, за да изпълниш Божиите намерения, тъй като разбирането ти за истината е ограничено. Въпреки това, ако все още можеш да се молиш на Бог искрено и открито и ако си готов да Му отдадеш сърцето си, да Го направиш свой суверен и да Му предложиш всички онези неща, които смяташ за най-ценни, тогава вече ще си дал на Бог сърцето си. Когато слушаш повече проповеди и разбираш повече от истината, твоят духовен ръст също постепенно ще се издига. По това време стандартът на Божиите изисквания няма да бъде същият, какъвто е бил, когато си бил незрял; Той ще изисква от теб по-висок стандарт. Когато хората постепенно отдават сърцата си на Бог, сърцата им бавно се доближават до Него; когато хората могат истински да се доближат до Бог, те все повече придобиват богобоязливо сърце. Това, което Бог иска, е точно такова сърце.

Когато Бог иска да придобие нечие сърце, Той подлага този човек на много изпитания. По време на тези изпитания, ако Бог не получи сърцето на този човек или не види, че той има някакво отношение — тоест, ако Бог не види, че този човек практикува или се държи по начин, който показва боязън от Него, и ако също така не види в този човек отношение и решимост, които отбягват злото — тогава, след многобройни изпитания, Божието търпение към него ще се оттегли и Той повече няма да го толерира. Той повече няма да изпитва този човек и няма да работи върху него. И така, какво означава това за резултата на този човек? Това означава, че той няма резултат. Може би този човек не е направил зло, може би не е направил нищо разрушително и не е причинил смущение. Може би не се е противопоставял открито на Бог. Сърцето на този човек обаче остава скрито от Бог; той никога не е имал ясно отношение и гледна точка към Бог и Бог не може ясно да види, че сърцето му е отдадено на Него или че той се стреми да се страхува от Него и да отбягва злото. Бог губи търпение към такива хора и повече няма да плаща никаква цена за тях, няма да проявява никаква милост към тях и няма да работи върху тях. Животът на човек с такава вяра в Бог вече е приключил. Това е така, защото при всички многобройни изпитания, които Бог му е дал, Той не е получил резултата, който иска. Така че има много хора, в които никога не съм виждал просветлението и озарението на Светия Дух. Как може да се види това? Тези хора може да са вярвали в Бог в продължение на много години и на пръв поглед да са се държали енергично, да са прочели много книги, да са се занимавали с много дела, да са изписали десетина тетрадки и да са усвоили много думи и доктрини. Въпреки това в тях никога не се наблюдава видимо израстване, възгледите им за Бог остават невидими, а отношението им все още е неясно. С други думи, сърцата им не могат да се видят; те винаги са обвити и запечатани — те са изолирани от Бог. В резултат на това Той не е видял техните истински сърца, не е видял в тези хора истинска боязън от Него и, нещо повече, не е видял как тези хора следват Неговия път. Ако досега Бог още не е спечелил такива хора, може ли да ги спечели в бъдеще? Той не може да го направи! Ще продължи ли да настоява за неща, които не могат да бъдат придобити? Той няма да го направи! Тогава какво е сегашното отношение на Бог към такива хора? (Той ги отхвърля и ги пренебрегва.) Той ги пренебрегва! Бог не обръща внимание на такива хора; Той ги отхвърля. Запомнили сте тези думи много бързо и много точно. Изглежда, че сте разбрали това, което сте чули!

Има хора, които, когато започват да следват Бог, са незрели и невежи; те не разбират Неговата воля и не знаят какво означава да вярваш в Него. Те възприемат измислен от човека и погрешен път на вяра в Бог. Когато такива хора са изправени пред изпитания, те не осъзнават това и остават безчувствени към Божието напътствие и просветление. Те не знаят какво означава да отдадат сърцата си на Бог или какво означава да останат непоколебими по време на изпитание. Бог ще даде на тези хора ограничен период от време, през който ще им позволи да разберат естеството на Неговите изпитания и какви са намеренията Му. След това тези хора трябва да демонстрират своите гледни точки. За тези, които са в този етап, Бог все още чака. Що се отнася до онези, които имат някои възгледи, но все още се колебаят, които искат да предадат сърцата си на Бог, но не са се примирили с това, и които, въпреки че са приложили някои основни истини на практика, се опитват да се скрият и да се откажат, когато са изправени пред големи изпитания — какво е отношението на Бог към тях? Той все още очаква малко от тях, а резултатът зависи от тяхното отношение и представяне. Ако хората не са активни в развитието си, какво прави Бог? Той се отказва от тях. Това е така, защото преди Бог да се откаже от теб, ти вече си се отказал от себе си. Така че не можеш да обвиняваш Бог за това. Не е редно да се оплакваш от Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 12

Когато следват Бог, хората рядко обръщат внимание на Неговата воля и рядко се съобразяват с Неговите мисли и отношение към хората. Хората не разбират Божиите мисли, така че, когато им се задават въпроси за Неговите намерения и нрав, вие се обърквате; изпадате в дълбока несигурност и тогава или гадаете, или се обзалагате. Що за начин на мислене е това? Това доказва един факт: повечето хора, които вярват в Бог, Го възприемат като празно пространство и като нещо, което в един момент изглежда, че съществува, а в следващия — не. Защо го казвам така? Защото всеки път, когато се сблъскате с някакъв проблем, вие не познавате Божията воля. Защо не познавате Неговата воля? Не само сега — през цялото време — вие не знаете какво е отношението на Бог към този проблем. Ти не можеш да разбереш и не знаеш какво е Божието отношение, но замислял ли си се над това? Поискал ли си да разбереш? Разговарял ли си в общение за това? Не! Това потвърждава един факт: Богът на твоята вяра няма никаква връзка с истинския Бог. Във вярата си в Бог ти размишляваш само за твоите собствени намерения и за намеренията на водачите си; замисляш се само за повърхностното и доктринално значение на Божието слово, без да се опитваш наистина да опознаеш или да търсиш Божията воля. Не е ли така? Същността на този въпрос е доста страшна! След толкова много години видях много хора, които вярват в Бог. В какво е превърнала Бог тяхната вяра в умовете им? Някои хора вярват в Бог така, сякаш Той е просто празно пространство. Тези хора нямат отговор на въпросите за съществуването на Бог, защото не могат нито да почувстват, нито да усетят Неговото присъствие или отсъствие, да не говорим за това да го видят ясно или да го разберат. Подсъзнателно тези хора мислят, че Бог не съществува. Други вярват в Бог, сякаш Той е човек. Тези хора мислят, че Той не може да направи всички неща, които и те не могат да направят, и че Той трябва да мисли, както те мислят. Тяхното определение за Бог е „невидима и недосегаема личност“. Има и група хора, които вярват, че Бог е подобен на марионетка; тези хора смятат, че Бог няма емоции. Те мислят, че Бог е глинена статуя и че когато е изправен пред даден проблем, Бог няма отношение, гледна точка или идеи; те смятат, че Той е оставен в ръцете на човечеството. Хората просто вярват в това, в което искат да вярват. Ако Го направят велик, значи Той е велик; ако Го направят малък, значи Той е малък. Когато хората съгрешават и се нуждаят от Божията милост, толерантност и любов, те приемат, че Бог трябва да прояви Своята милост. Тези хора измислят „Бог“ в собствените си умове и след това карат този „Бог“ да изпълнява техните изисквания и да удовлетворява всичките им желания. Без значение кога, къде и какво правят тези хора, те ще възприемат тази фантазия в отношението си към Бог и във вярата си. Има дори такива, които, след като са раздразнили Божия нрав, продължават да вярват, че Той може да ги спаси, защото приемат, че Божията любов е безгранична и Неговият нрав е справедлив, и че колкото и да бъде обиждан от човека, Той няма да си спомни нищо от това. Те мислят, че тъй като човешките недостатъци, прегрешения и неподчинение са моментни прояви на човешката природа, Бог ще даде възможности на хората, ще бъде толерантен и търпелив към тях; те вярват, че Бог ще продължи да ги обича, както преди. Така те хранят големи надежди, че ще постигнат спасение. Всъщност независимо от това как хората вярват в Бог, ако не се стремят към истината, Той ще има отрицателно отношение към тях. Това е така, защото с течение на твоята вяра в Бог, въпреки че си взел книгата с Божието слово и си гледал на нея като на съкровище, и я изучаваш и четеш всеки ден, ти си оставил истинския Бог настрана. Смяташ Го за празно пространство или просто за човек — а някои от вас смятат, че Той не е по-различен от марионетка. Защо го казвам по този начин? Правя така, защото според Мен, независимо дали си изправен пред някакъв проблем, или се сблъскваш с някакво обстоятелство, нещата, които съществуват в твоето подсъзнание, нещата, които пораждаш вътрешно, никога не са имали връзка с Божието слово или с преследването на истината. Ти знаеш само това, което ти самият мислиш, каква е твоята собствена гледна точка, а след това налагаш своите идеи и мнения на Бог. В ума ти те се превръщат в Божиите гледни точки и ти ги определяш за стандарти, които неотклонно спазваш. С течение на времето подобно поведение те отдалечава все повече и повече от Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 13

Разберете отношението на Бог и оставете настрана всички погрешни схващания за Него

Какъв точно е този Бог, в когото вярвате в момента? Замисляли ли сте се някога за това? Когато Бог види зъл човек да върши зли дела, презира ли го? (Да, презира го.) Какво е Неговото отношение, когато види невежи хора да правят грешки? (Той скърби.) Какво е отношението Му, когато види хора да крадат Неговите приноси? (Той ги презира.) Всичко това е много ясно. Какво е отношението Му, когато вижда, че някой е объркан във вярата си в Бог и по никакъв начин не преследва истината? Не сте съвсем сигурни, нали? „Объркването“ като отношение не е грях, то не обижда Бог и хората смятат, че не е някаква голяма грешка. И така, кажете Ми — какво е отношението на Бог в този случай? (Той не иска да признае този човек.) „Нежелание да го признае“ — що за отношение е това? Това означава, че Бог гледа отвисоко на тези хора и ги презира! Начинът, по който Той се справя с такива хора, е да им обърне гръб. Подходът на Бог е да ги остави настрана и да не се ангажира с никаква работа върху тях — а тя включва делата по просветление, озаряване, порицание и дисциплиниране. Такива хора просто не са включени в Божието дело. Какво е отношението на Бог към онези, които ожесточават Неговия нрав и нарушават управленските Му закони? Крайна ненавист! Бог е изключително ядосан на хора, които не се разкайват за това, че са ожесточили Неговия нрав! „Ядосан“ не е нищо повече от чувство, настроение; то не съответства на ясно изразено отношение. Обаче това чувство — това настроение — ще доведе до резултат за тези хора: това ще изпълни Бог с крайна ненавист! Каква е последицата от тази крайна ненавист? Тя е, че Бог ще остави тези хора настрана и че няма да им отговоря за известно време. След това ще изчака, за да се разправи с тях „след есента“. Какво означава това? Все пак ще има ли резултат за тези хора? Бог никога не е имал намерение да даде на такива хора резултат! Затова не е ли съвсем нормално Бог да не отговаря на такива хора? (Да, това е нормално.) Какво трябва да се подготвят да правят такива хора? Те трябва да се подготвят да понесат отрицателните последици от своето поведение и от злите действия, които са извършили. Това е отговорът на Бог към такива хора. Затова сега казвам ясно на тези хора: спрете да се придържате към вашите заблуди и престанете да се самозалъгвате. Бог няма да бъде толерантен към хората до безкрай; Той няма да търпи техните прегрешения или неподчинение вечно. Някои хора ще кажат: „И аз съм виждал такива хора. Когато се молят, те сякаш много осезателно усещат докосването на Бог, а след това горчиво плачат. Обикновено те са и много щастливи; изглежда, че Божието присъствие и Божието напътствие е с тях“. Не говорете такива безсмислици! Горчивите сълзи не означават непременно, че човек е докоснат от Бог или че има Божието присъствие, да не говорим за Божието напътствие. Ако хората разгневят Бог, Той ще продължи ли да ги напътства? Накратко, когато Бог е решил да пропъди и изостави някого, резултатът на този човек вече го няма. Независимо колко благоприятни са техните чувства, когато се молят, или колко вяра в Бог имат в сърцата си, това вече няма значение. Важното е, че Бог не се нуждае от такава вяра; Той вече е отхвърлил тези хора. Не е важно и как ще се справи с тях в бъдеще. Важното е, че още в мига, в който тези хора разгневят Бог, техните резултати са определени. Ако Бог е решил, че няма да спасява такива хора, тогава Той ще ги остави, за да бъдат наказани. Такова е отношението на Бог.

Въпреки че в същността на Бог се съдържа елемент на любов и Той е милостив към всички, хората са пренебрегнали и забравили факта, че в Неговата същина се съдържа и достойнство. Това, че Бог обича, не означава, че хората могат да Го оскърбяват свободно, без да предизвикват у Него чувства или реакция, нито пък фактът, че е милостив, означава, че Той няма принципи в отношението си към хората. Бог е жив; Той действително съществува. Той не е нито въображаема кукла на конци, нито някакъв друг предмет. Като се има предвид, че Бог наистина съществува, трябва винаги внимателно да се вслушваме в гласа на Неговото сърце, да обръщаме голямо внимание на отношението Му и да разбираме чувствата Му. Не трябва да използваме човешко въображение, за да даваме определение за Бог, нито да Му натрапваме човешки мисли или желания, като го караме да се отнася към хората по човешки начин, основаващ се на човешкото въображение. Да правиш това означава да разсърдиш Бог, да предизвикаш Неговия гняв и да изкушиш Неговото достойнство! Ето защо, след като разберете сериозността на този въпрос, призовавам всеки от вас да бъде предпазлив и благоразумен в действията си. Бъдете предпазливи и благоразумни и в речта си — колкото по-предпазливи и благоразумни сте по отношение на Бог, толкова по-добре ще бъде! Когато не разбираш какво е отношението на Бог, въздържай се да говориш небрежно, не бъди небрежен в действията си и не поставяй етикети безотговорно. И нещо още по-важно — не прави произволни заключения. Вместо това трябва да чакаш и да търсиш; тези действия също са израз на боязън от Бог и отбягване на злото. И най важното от всичко — ако успееш да постигнеш това и ако имаш тази нагласа, Бог няма да те обвинява за твоята глупост, невежество и неразбиране на причините за нещата. И тогава, заради това, че имаш нагласата да не оскърбяваш Бог, да уважаваш Неговите намерения и да си готов да Му се подчиняваш, Бог ще си спомни за теб, ще те напътства и просвещава или ще търпи твоята незрялост и невежество. Обратно, ако нагласата ти към Него е неуважителна — да Го осъждаш, както пожелаеш, или произволно да гадаеш и да определяш Неговите идеи — Бог ще те осъди, ще те дисциплинира и дори ще те накаже; или може да се изкаже за теб. Може би това изказване ще бъде свързано с твоя резултат. Ето защо искам да подчертая още веднъж: всеки от вас трябва да бъде предпазлив и благоразумен по отношение на всичко, което идва от Бог. Не говорете небрежно и не бъдете небрежни в действията си. Преди да кажете нещо, трябва да спрете и да помислите: дали това мое действие ще разгневи Бог? Боя ли се от Бог, като правя това? Дори когато се касае за нещо просто, трябва да се опитваш да намериш отговори на тези въпроси и да им отделяш повече време, за да ги обмислиш. Ако наистина можеш да практикуваш според тези принципи във всички аспекти, във всички неща и във всеки момент и да възприемеш такова отношение, особено когато не разбираш нещо, тогава Бог винаги ще те напътства и ще ти осигури път, който да следваш. Независимо от това, по какъв начин се представят хората, Бог ги вижда съвсем ясно и отчетливо и ще даде точна и подходяща оценка на тези твои прояви. След като преминеш през последното изпитание, Бог ще разгледа цялото ти поведение и ще го обобщи напълно, за да определи твоя резултат. Този резултат ще убеди всички по неоспорим начин. Това, което искам да ви кажа тук, е следното: всяка ваша постъпка, всяко ваше действие и всяка ваша мисъл решават вашата съдба.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 14

Кой определя резултатите на хората?

Има още един изключително важен въпрос, който трябва да обсъдим, и това е вашето отношение към Бог. Това отношение е изключително важно! То определя дали в крайна сметка ще тръгнете към унищожение, или към красивото назначение, което Бог е подготвил за вас. В Епохата на царството Бог работи вече повече от двадесет години и може би през тези две десетилетия дълбоко в себе си вие сте били малко несигурни за това как сте се представили, но в Божието сърце Той е направил истински и верен запис за всеки от вас. От момента, в който всеки човек е започнал да Го следва и да слуша Неговите проповеди и постепенно да разбира все повече и повече от истината, до момента, в който всички са започнали да изпълняват дълга си, Бог е водил запис на всички видове поведения, които могат да бъдат приписани на всеки човек. Какви са нагласите на хората, докато изпълняват дълга си и се сблъскват с всякакви обстоятелства и изпитания? Как се представят? Какви са техните чувства към Бог в сърцата им?… Бог води точна сметка за всичко това. Той разполага с всичко черно на бяло. Може би от ваша гледна точка тези въпроси са объркващи. От гледната точка на Бог обаче всички те са съвършено ясни и няма дори най-малък намек за небрежност. Това е въпрос, който се отнася до резултата на всеки човек и засяга съдбата и бъдещите перспективи на всеки човек — нещо повече, именно в това Бог изразходва всичките Си ревностни усилия; затова Бог никога не пренебрегва този въпрос дори за миг, нито пък търпи небрежност. Бог записва този отчет за човечеството, като отбелязва целия път на хората в тяхното следване на Бог от началото до края. Твоето отношение към Него през този период определя съдбата ти. Не е ли вярно това? Вярваш ли, че Бог е праведен? Подходящи ли са действията Му? Имате ли все още някакви други фантазии за Бог в главите си? (Не.) Тогава какво бихте казали — резултатите на хората от Бог ли се определят, или от самите хора? (Те се определят от Бог.) Кой ги определя? (Бог.) Не сте сигурни, нали? Братя и сестри от Хонконг, говорете — кой ги определя? (Хората сами ги определят.) Дали хората сами ги определят? Няма ли това да означава, че резултатите на хората нямат нищо общо с Бог? Братя и сестри от Южна Корея, говорете. (Бог определя резултатите на хората въз основа на всички техни действия и постъпки и в зависимост от пътя, по който вървят.) Това е един много обективен отговор. Тук има един факт, за който трябва да ви информирам: в хода на Божието дело на спасението Той е установил стандарт за хората. Този стандарт се състои в това, че те трябва да слушат Божието слово и да следват Божия път. Именно този стандарт се използва за преценка на резултатите на хората. Ако практикуваш в съответствие с Божия стандарт, можеш да получиш добър резултат; ако не го правиш, не можеш да получиш добър резултат. Тогава кой според теб определя този резултат? Не само Бог го определя, а по-скоро Бог и хората заедно. Правилно ли е това? (Да.) Защо е така? Това е така, защото Бог е този, който активно желае да Се включи в делото на спасението на човечеството и да подготви красиво назначение за него; хората са обектите на Божието дело и Бог подготвя за тях именно този резултат, това назначение. Ако нямаше обекти, върху които да работи, тогава Той нямаше да има нужда да върши това дело; ако не вършеше това дело, тогава хората нямаше да имат възможност да получат спасение. Хората са тези, които трябва да бъдат спасени, и въпреки че спасяването е пасивната част от този процес, отношението на тези, които играят тази роля, е това, което определя дали Бог ще успее в Своето дело на спасение на човечеството. Ако не бяха напътствията, които Бог ти дава, ти нямаше да познаваш Неговия стандарт, нито пък щеше да имаш цел. Ако имаш този стандарт, тази цел, но въпреки това не съдействаш, не я прилагаш на практика или не плащаш цената, тогава няма да постигнеш този резултат. Поради тази причина казвам, че резултатът не може да бъде отделен от Бог, но и не може да бъде отделен от човека. Сега вече знаете кой определя резултатите на хората.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 15

Хората са склонни да определят Бог въз основа на своя опит (Избран пасаж)

Когато общувате по темата за познаването на Бог, забелязали ли сте нещо? Забелязали ли сте, че отношението Му в наши дни е претърпяло преобразяване? Неизменно ли е отношението на Бог към хората? Дали винаги ще устоява така, разпростирайки до безкрай цялата Своя любов и милост към хората? Този въпрос засяга и същността на Бог. […] Като знаят, че Бог обича човечеството, хората Го определят като символ на любовта: те вярват, че независимо от това, какво правят, как се държат, как се отнасят към Бог и колко непокорни могат да бъдат, нищо от това няма значение, защото Бог има любов, а Неговата любов е неограничена и неизмерима; Бог има любов, така че може да бъде великодушен към хората; и Бог има любов, така че може да бъде милостив към хората, милостив към тяхната незрялост, милостив към тяхното невежество и милостив към тяхното неподчинение. Наистина ли е така? За някои хора, когато веднъж или дори няколко пъти са изпитали Божието търпение, те приемат тези изживявания като капитал в собственото си разбиране за Бог и вярват, че Той вечно ще бъде търпелив и милостив към тях, и след това, през целия си живот, приемат това Божие търпение и го считат за стандарт, според който Той определя как да се отнася към тях. Има и такива, които, след като веднъж са изпитали Божието великодушие, завинаги ще определят Бог като великодушен — и в техните умове това великодушие е безкрайно, безусловно и дори напълно безпринципно. Правилни ли са тези убеждения? Всеки път, когато се обсъждат въпроси, свързани с Божията същност или Божия нрав, вие изглеждате озадачени. Започвам много да се тревожа, когато ви виждам в това състояние. Чували сте много истини за същността на Бог; слушали сте и много дискусии за Неговия нрав. Въпреки това във вашите умове тези въпроси и истинността на тези аспекти са само спомени, основани на теория и написани думи; в ежедневието си никой от вас никога не успява да усети или да види Божия нрав такъв, какъвто е в действителност. Така всички вие сте объркани в убежденията си; всички вярвате сляпо, до такава степен, че имате непочтително отношение към Бог и дори Го пренебрегвате. До какво води това ваше отношение към Бог? То води до това, че вие неизменно правите заключения за Бог. Щом придобиете малко знание, се чувствате много удовлетворени, като че ли сте получили цялата пълнота на Бог. След това стигате до заключението, че Бог е такъв, и не Му давате право да се променя. Освен това, когато Бог направи нещо ново, вие просто отказвате да признаете, че Той е Бог. Един ден, когато Бог каже: „Вече не обичам човечеството; няма да проявявам повече милост към хората; Моето великодушие и търпение към тях се изчерпаха; изпълнен съм до краен предел с изключителна ненавист и отвращение към тях“, подобни изявления ще предизвикат конфликт дълбоко в сърцата на хората. Някои от тях дори ще кажат: „Ти вече не си моят Бог; Ти вече не си този Бог, Когото искам да следвам. Ако говориш така, значи Ти вече не си достоен да бъдеш мой Бог и не е нужно да продължавам да Те следвам. Ако не искаш повече да ми даваш милост, любов и великодушие, тогава ще спра да Те следвам. Ако Ти си безкрайно великодушен към мен, винаги търпелив с мен и ми позволиш да видя, че Ти си любов, че Ти си търпение и че Ти си великодушие, само тогава мога да Те следвам и само тогава ще имам увереността да Те следвам докрай. Тъй като имам Твоето търпение и милост, моето неподчинение и моите грехове могат да бъдат прощавани и оправдавани до безкрай и аз мога да съгрешавам навсякъде и по всяко време, да се изповядам и да бъда помилван навсякъде и по всяко време и да Те разгневявам навсякъде и по всяко време. Ти не трябва да имаш мнение или да правиш заключения за мен“. Макар и никой от вас да не мисли по този въпрос толкова субективно или съзнателно, всеки път, когато смятате Бог за инструмент, който трябва да използвате, за да ви прости греховете, или за обект, който трябва да използвате, за да получите красиво назначение, вие неусетно заставате срещу живия Бог — като срещу враг. Ето какво виждам Аз. Може да продължиш да казваш неща като: „Вярвам в Бог“, „Преследвам истината“, „Искам да променя нрава си“, „Искам да се освободя от влиянието на тъмнината“, „Искам да удовлетворя Бог“, „Искам да се подчиня на Бог“, „Искам да бъда верен на Бог и да изпълня достойно дълга си“ и т.н. Въпреки това, колкото и сладко да звучат думите ти, колкото и много теория да знаеш и колкото и внушителна или достойна да е тя, същината на въпроса е, че вече има много от вас, които са се научили да използват правилата, доктрините и теориите, които са усвоили, за да правят заключения за Бог, като по този начин естествено Го противопоставят на себе си. Въпреки че си усвоил думите и доктрините, в действителност ти не си навлязъл в реалността на истината, затова ти е много трудно да се доближиш до Бог, да Го познаваш и да Го разбираш. Това е толкова жалко!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 16

Отношението на Бог към тези, които напускат в хода на Неговото дело

Навсякъде има такива хора: след като са били сигурни в Божия път, поради различни причини те си тръгват мълчаливо, без да се сбогуват, и отиват да правят, каквото пожелаят сърцата им. Засега няма да се занимаваме с причините, поради които тези хора напускат; първо ще разгледаме какво е отношението на Бог към този тип хора. То е много ясно. От момента, в който тези хора си тръгнат, в Божиите очи периодът на тяхната вяра е приключил. Не отделният човек го е прекратил, а Бог. Това, че този човек е напуснал Бог, означава, че той вече Го е отхвърлил, че не Го иска повече и че вече не приема Божието спасение. След като такива хора не искат Бог, може ли Той все още да ги иска? Нещо повече, когато такива хора имат подобно отношение, такива възгледи и са твърдо решени да напуснат Бог, те вече са ожесточили Божия нрав. Това става въпреки факта, че не са изпаднали в ярост и не са проклели Бог, въпреки факта, че не са имали някакво гнусно или неконтролируемо поведение, и въпреки факта, че тези хора си мислят: „Ако дойде ден, в който се наситя на забавленията навън или когато все още Бог ми потрябва за нещо, ще се върна. Или ако Бог ме призове, ще се върна“, или казват: „Когато навън ме наранят или когато видя, че външният свят е твърде тъмен и порочен и вече не искам да се нося по течението, ще се върна при Бог“. Въпреки че тези хора са изчислили в умовете си кога точно ще се върнат и въпреки че са се опитали да оставят вратата отворена за тяхното завръщане, те не осъзнават, че независимо от това в какво вярват и как планират, всичко това е просто самозалъгване. Тяхната най-голяма грешка е, че не са наясно как се чувства Бог, когато пожелаят да напуснат. От момента, в който решават да напуснат Бог, Той напълно ги изоставя; дотогава Той вече е определил резултата на такива хора в сърцето Си. Какъв е този резултат? Резултатът е, че такъв човек ще бъде категоризиран като мишка и следователно ще загине заедно с тях. Затова хората често виждат такава ситуация: някой изоставя Бог, но не получава наказание. Бог действа според Своите собствени принципи; някои неща могат да се видят, докато други се завършват само в сърцето Му, така че хората не могат да видят резултатите. Частта, която е видима за хората, не е непременно истинската страна на нещата, но другата страна — тази, която ти не виждаш — действително съдържа истинските дълбоки мисли и заключения на Бог.

Хората, които напускат в хода на Божието дело, са тези, които изоставят истинския път

Защо Бог налага такова сериозно наказание на хората, които напускат в хода на Неговото дело? Защо е толкова ядосан на такива хора? Първо, знаем, че Божият нрав е величие и гняв; Той не е овца, която някой може да заколи, а още по-малко кукла на конци, която хората могат да управляват, както си искат. Той не е и празен въздух, който може да бъде придвижван навсякъде. Ако наистина вярваш, че Бог съществува, тогава трябва да имаш богобоязливо сърце и да знаеш, че не трябва да разгневяваш Неговата същина. Този гняв може да бъде предизвикан от дума или мисъл или от някакво гнусно поведение, или дори от форма на леко поведение или от поведение, което е приемливо в очите и етиката на хората; или може би е провокиран от доктрина или теория. Но щом веднъж си разгневил Бог, ти вече си изгубил своята възможност и е дошъл краят на дните ти. Това е нещо ужасно! Ако не разбираш, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, тогава може би не се боиш от Него и може би редовно Го оскърбяваш. Ако не знаеш как да се боиш от Бог, значи не можеш да се боиш от Него и няма да знаеш как да се насочиш към следването на Божия път — да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Когато имаш ясната представа и съзнанието, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, ще разбереш какво е да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Следването на пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото не е задължително свързано с това колко истини знаеш, колко изпитания си преживял или колко си бил дисциплиниран, а по-скоро зависи от отношението, което имаш към Бог в сърцето си и от това каква същност изразяваш. Същността на хората и техните субективни нагласи — те са много важни, много съдбоносни. Колкото до тези, които са се отрекли от Бог и са Го напуснали, тяхното подло отношение към Него и сърцата им, които презират истината, вече са ожесточили Божия нрав, така че що се отнася до Него, те никога няма да получат прошка. Те са знаели за съществуването на Бог, били са информирани за новината, че Той вече е дошъл, и дори са изпитали новото Божие дело. Тяхното заминаване не е свързано с това, че са били заблудени или объркани, а още по-малко, че са били принудени да напуснат. Напротив, решението им да напуснат Бог е било взето съзнателно и с ясен ум. Тяхното заминаване не е било свързано с изгубване на техния път, нито са били отхвърляни. Затова в Божиите очи те не са агнета, които са се отклонили от стадото, а още по-малко блудни синове, които са изгубили пътя си. Те си тръгват безнаказано — и такова състояние, такава ситуация ожесточава Божия нрав и именно поради това ожесточаване Той им дава безнадеждни резултати. Не е ли страшен такъв резултат? Следователно, ако хората не познават Бог, те могат да Го оскърбят. Това не е маловажно! Ако хората не приемат сериозно отношението на Бог и все още вярват, че Той очаква с нетърпение тяхното завръщане, защото те са някои от Неговите изгубени агнета и Той още ги чака да променят решението си, тогава не са далеч от дните на наказанието. Бог не просто ще откаже да ги приеме — като се има предвид, че те за втори път ожесточават Неговия нрав, случаят е още по-страшен! Непочтителното отношение на тези хора вече е нарушило Божиите управленски закони. Дали Той все пак ще ги приеме? В Неговото сърце Божиите принципи по този въпрос са, че ако някой е постигнал увереност за това кой е истинският път, но все още може съзнателно и с ясен ум да отхвърли Бог и да си тръгне от Него, тогава Той ще прегради пътя към спасението на такъв човек и за него портата към царството от този момент нататък ще бъде затворена. Когато той пак почука на вратата, Бог няма да я отвори; този човек никога няма да бъде пуснат да влезе. Вероятно някои от вас са чели историята за Моисей в Библията. След като Моисей беше помазан от Бог, 250-те водачи изразиха своето неподчинение към Моисей заради неговите действия и по различни други причини. На кого отказаха да се подчинят? Не беше Моисей. Те отказаха да се подчинят на Божиите разпоредби; отказаха да се подчинят на Божието дело по този въпрос. Те казаха следното: „Достатъчно! Целият народ е свят, всички от тях, и Йехова е насред тях“. Много сериозни ли са тези думи и реплики от човешка гледна точка? Не са сериозни. Поне буквалното значение на тези думи не е сериозно. В правен смисъл те не нарушават никакви закони, защото на пръв поглед това не е враждебен език или лексика, а няма и богохулни конотации. Това са просто общи изречения, нищо повече. Защо тогава тези думи могат да предизвикат такъв гняв у Бог? Това е така, защото те не са отправени към хората, а към Бог. Отношението и нравът, изразени от тях, са точно това, което ожесточава Божия нрав, и те оскърбяват Божия нрав, а Той не бива да бъде оскърбяван. Всички знаем какви бяха резултатите на тези водачи накрая. Що се отнася до хората, които са изоставили Бог — каква е тяхната гледна точка? Какво е тяхното отношение? И защо тяхната гледна точка и отношение карат Бог да се справя с тях по такъв начин? Причината е, че макар ясно да осъзнават, че Той е Бог, те все пак избират да Го предадат — затова са напълно лишени от възможности за спасение. Както е написано в Библията: „Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове“ (Евреи 10:26). Имате ли вече ясно разбиране по този въпрос?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 17

Съдбите на хората се определят от отношението им към Бог

Бог е жив Бог и както хората имат различно поведение в различни ситуации, така и Неговото отношение към това поведение е различно, защото Той не е нито кукла на конци, нито празен въздух. Опознаването на отношението на Бог е достоен стремеж за човечеството. Хората трябва да научат как, опознавайки отношението на Бог, могат малко по малко да постигнат познание за Божия нрав и да разберат сърцето Му. Когато постепенно разбереш Божието сърце, няма да смяташ, че да се боиш от Него и да отбягваш злото е нещо толкова трудно за постигане. Освен това, когато наистина разбереш Бог, няма да си толкова склонен да правиш заключения за Него. След като спреш да си правиш заключения за Бог, вероятността да Го оскърбиш ще намалее и без да го осъзнаваш, Бог ще те накара да придобиеш познание за Него; това ще изпълни сърцето ти с боязън от Бог. Тогава ще престанеш да даваш определения за Бог чрез доктрините, думите и теориите, които си усвоил. Вместо това, като постоянно търсиш Божиите намерения във всичко, ти несъзнателно ще се превърнеш в човек, който следва Божието сърце.

Божието дело е невидимо и недосегаемо за хората, но що се отнася до Него, действията на всички хора — заедно с тяхното отношение към Него — не само могат да се възприемат от Бог, но и са видими за Него. Всеки трябва да признае и да си даде ясна сметка за това. Може би винаги се питаш: „Знае ли Бог какво правя тук? Знае ли за какво си мисля в момента? Може би знае, а може би — не“. Ако възприемеш такава гледна точка, докато следваш Бог и вярваш в Него, но в същото време се съмняваш в Неговото дело и Неговото съществуване, то рано или късно ще дойде ден, в който ще предизвикаш Божия гняв, защото вече залиташ по ръба на опасна пропаст. Виждал съм хора, които са вярвали в Бог в продължение на много години, но които все още не са придобили истината реалност, а още по-малко са разбрали Божията воля. Тези хора не постигат никакъв напредък в живота и в духовния си ръст и се придържат само към най-повърхностните учения. Това е така, защото тези хора никога не са възприемали Божието слово като самия живот и никога не са се изправяли пред факта, че Бог съществува, нито пък са приемали това. Смяташ ли, че когато вижда такива хора, Бог Се изпълва с радост? Носят ли Му утеха? Така че съдбата на хората се решава от това как вярват в Бог. Що се отнася до начина, по който хората търсят Бог и по който се приближават към Него, тяхното отношение е от първостепенно значение. Не пренебрегвай Бог, сякаш Той е само празен въздух, който се носи някъде там, зад главата ти; винаги мисли за Бог, в когото вярваш, като за жив Бог, истински Бог. Той не седи горе на третото небе, без да има какво да прави. Напротив, Той постоянно се вглежда в сърцето на всеки човек, наблюдава с какво се занимаваш, следи всяка твоя думичка и всяка дреболия, която правиш, наблюдава как се държиш и какво е отношението ти към Него. Независимо дали желаеш да се отдадеш на Бог, или не, цялото ти поведение, най-съкровените ти мисли и идеи са изложени на показ пред Него и се разглеждат от Него. Заради поведението ти, заради делата ти и заради отношението ти към Него мнението на Бог за теб и отношението Му към теб постоянно се променят. Искам да дам съвет на някои хора: не се оставяйте като бебета в ръцете на Бог, сякаш Той трябва ви обича безумно, сякаш никога не би могъл да ви изостави и сякаш отношението Му към вас е твърдо определено и никога не би могло да се промени, и ви съветвам да спрете да мечтаете! Бог е праведен в Своето отношение към всеки човек и е сериозен в подхода Си към делото на завоюване и спасяване на хората. Това е Неговото управление. Към всеки човек Той се отнася сериозно — не като към домашен любимец, с когото да си играе. Божията любов към хората не е такава, която разглезва или разваля. Неговата милост и великодушие към човечеството не са снизходителни или невнимателни. Напротив, Божията любов към хората включва грижа, състрадание и уважение към живота; Неговата милост и великодушие изразяват очакванията Му към тях и са това, от което човечеството се нуждае, за да оцелее. Бог е жив и действително съществува; Неговото отношение към човечеството е принципно, съвсем не е сбор от догматични правила и може да се променя. Неговите намерения за човечеството постепенно се променят и преобразяват с времето в зависимост от възникващите обстоятелства и от отношението на всеки един човек. Затова трябва да знаеш в сърцето си с абсолютна яснота, че същността на Бог е неизменна и че Неговият нрав ще се проявява в различни времена и в различен контекст. Може да не мислиш, че това е сериозен въпрос, и да използваш личните си представи, за да си въобразяваш как Бог трябва да върши делата си. Въпреки това има моменти, когато пълната противоположност на твоята гледна точка е вярна, и като използваш личните си представи, за да се опитваш да прецениш Бог, ти вече си Го разгневил. Това е така, защото Бог не действа по начина, по който ти мислиш, че действа, нито пък ще Се отнесе към този въпрос така, както ти казваш, че ще го направи. Затова ти напомням да бъдеш внимателен и благоразумен в подхода си към всичко, което те заобикаля, и да се научиш да следваш принципа на следването на Божия път във всичко, а именно да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Трябва да развиеш твърдо разбиране, свързано с въпросите на Божията воля и Божието отношение, трябва да намериш просветени хора, които да споделят тези въпроси с теб, и трябва да търсиш сериозно. Не възприемай Бог, в който вярваш, като кукла на конци, не Го съди по свое усмотрение, не прави произволни заключения; отнасяй се към Него с уважението, което Той заслужава. Докато Бог ти носи спасение и определя твоя резултат, Той може да ти даде милост или великодушие или правосъдие и порицание, но във всеки случай Неговото отношение към теб не е твърдо определено. Това зависи от собственото ти отношение към Бог, както и от твоето разбиране за Него. Не позволявай един мимолетен аспект от твоето познание или разбиране за Бог да Го определя завинаги. Не вярвайте в един мъртъв Бог; вярвайте в живия Бог. Помнете това! Въпреки че тук обсъдих някои истини — истини, които трябваше да чуете — в светлината на сегашното ви състояние и духовен ръст, засега няма да предявявам към вас по-големи изисквания, за да не отслабя ентусиазма ви. Това би могло да изпълни сърцата ви с твърде много студенина и да ви накара да се чувствате твърде разочаровани от Бог. Вместо това се надявам, че можете да използвате богобоязливото си сърце и да се отнасяте с уважение към Него, когато вървите по пътя, който ви предстои. Не позволявайте въпросът за това как да вярвате в Бог да ви обърка, а го разглеждайте като един от най-големите проблеми. Вземете го присърце, приложете го на практика и го свържете с реалния живот; не му обръщайте внимание само на думи — защото това е въпрос на живот и смърт, който ще определи вашата съдба. Не го приемайте като шега или детска игра! След като споделих тези думи с вас днес, се чудя колко разбиране са събрали умовете ви. Има ли някакви въпроси, които бихте искали да зададете във връзка с това, което казах днес?

Въпреки че тези теми са малко нови и малко отдалечени от вашите възгледи, от обичайните ви занимания и от това, на което сте склонни да обръщате внимание, смятам, че след като известно време ги обсъждате в общение, ще постигнете общо разбиране за всичко, което казах тук. Всички тези теми са много нови и такива, които никога преди не сте разглеждали, така че се надявам, че те няма да увеличат вашето бреме по никакъв начин. Не казвам тези думи днес, за да ви плаша, нито ги използвам като начин да се справям с вас; по-скоро целта Ми е да ви помогна да разберете действителните факти за истината. Тъй като между човечеството и Бог съществува пропаст, въпреки че хората вярват в Бог, те никога не са Го разбирали и не са познавали Неговото отношение. Хората също така никога не са били много ентусиазирани в загрижеността си за Божието отношение. По-скоро са вярвали и са действали сляпо и са били небрежни в познанието и разбирането си за Бог. Ето защо Се чувствам длъжен да изясня тези въпроси за вас и да ви помогна да разберете какъв точно е този Бог, в когото вярвате, както и какво мисли Той, какво е Неговото отношение към различните видове хора, колко далеч сте от изпълнението на Неговите изисквания и колко голямо е несъответствието между вашите действия и стандарта, който Той изисква. Като ви информирам за тези неща, Аз имам за цел да ви дам критерий, според който да правите преценка за себе си и така да знаете какъв плод е дал пътят, по който вървите, какво не сте придобили по този път и в кои области просто не сте се включили. Когато общувате помежду си, обикновено говорите по няколко често обсъждани теми, които са много тесни по обхват и повърхностни по съдържание. Има дистанция, пропаст между това, което обсъждате, и Божиите намерения, както и между вашите обсъждания и обхвата и стандарта на Божиите изисквания. Ако продължавате по този начин, с течение на времето вие ще се отклонявате все повече от Божия път. Вие просто приемате сегашните Божии слова и ги превръщате в обект на поклонение; разглеждате ги като ритуали и правила. Това е всичко, което правите! В действителност Бог просто няма място във вашите сърца и не е успял да ги придобие. Някои хора смятат, че да се опознае Бог е много трудно и това е истина. Трудно е. Ако хората бъдат принудени да изпълняват дълга си, да вършат делата си външно и да работят упорито, те ще си мислят, че да вярваш в Бог е много лесно, защото всички тези неща са в рамките на човешките възможности. Но в момента, в който темата се измести към намеренията на Бог и Неговото отношение към човечеството, тогава от гледна точка на всички нещата наистина стават малко по-трудни. Това е така, защото става дума за разбирането на хората за истината и за навлизането им в реалността, така че, разбира се, ще има известна трудност! Въпреки това, след като преминете през първата врата и започнете да постигате навлизане, нещата постепенно стават по-лесни.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 18

Началото на боязънта от Бог е да се отнасяме към Него като към Бог

Преди малко някой повдигна един въпрос: как става така, че макар да знаем за Бог повече, отколкото Йов, все още не можем да се боим от Него? По-рано засегнахме малко този въпрос. Всъщност и преди сме обсъждали същността на този въпрос, а именно факта, че макар Йов да не е познавал Бог по онова време, той все пак се е отнасял към Него като към Бог и Го е смятал за Господар на небесата, земята и всички неща. Йов не е смятал Бог за враг, а Го е почитал като Създател на всички неща. Защо в днешно време хората се противопоставят толкова много на Бог? Защо не могат да се боят от Него? Една от причините за това е, че те са били дълбоко покварени от Сатана и с тази дълбоко вкоренена сатанинска природа са станали врагове на Бог. Така, въпреки че вярват в Бог и Го признават, те все още могат да Му се съпротивляват и да се изправят срещу Него. Това се определя от човешката природа. Другата причина е, че въпреки вярата си в Бог хората просто не се отнасят към Него като към Бог. Вместо това те Го считат за противник на човечеството, гледат на Него като на враг и смятат, че са несъвместими с Бог. Толкова е просто. Не беше ли повдигнат този въпрос на предишната ни сесия? Помислете за това: не е ли това причината? Възможно е да притежаваш известно познание за Бог, но какво точно включва това познание? Не е ли това, за което всички говорят? Не е ли това, което Бог ти е казал? Ти си запознат само с теоретичните и доктриналните му аспекти, но дали някога си оценил истинското лице на Бог? Имаш ли субективни познания? Имаш ли практически познания и опит? Ако Бог не ти беше казал, щеше ли да знаеш? Теоретичните ти знания не представляват реални знания. Накратко, без значение колко знаеш и как си го узнал, докато не постигнеш истинско разбиране за Бог, Той ще бъде твой враг и докато не започнеш да се отнасяш към Бог като към Бог, Той ще ти се противопоставя, защото ти си въплъщение на Сатана.

Когато си заедно с Христос, може например да Му сервираш храна три пъти на ден или да Му поднасяш чай и да се грижиш за Неговите житейски нужди; така ще изглежда, че си се отнасял към Христос като към Бог. Когато нещо се случва, гледните точки на хората винаги противоречат на Божията; хората никога не успяват да разберат и приемат Божията гледна точка. Макар на пръв поглед хората да се разбират с Бог, това не означава, че Му съответстват. Щом нещо се случи, истината за неподчинението на човечеството излиза наяве, като по този начин се потвърждава враждебността, която съществува между хората и Бог. Тази враждебност не се изразява в това, че Бог се противопоставя на хората или че иска да бъде враждебен към тях, нито в това, че ги поставя в положение на Свои противници и след това се отнася към тях като такива. По-скоро става дума за тази противоположна на Бог същина, която се крие в субективната воля на хората и в тяхното подсъзнание. Тъй като хората възприемат всичко, което идва от Бог, като обект на свое изследване, техният отговор към това, което идва от Бог, и към всичко, свързано с Него, е преди всичко да гадаят, да се съмняват и след това бързо да възприемат отношение, което противоречи на Бог и Му се противопоставя. Скоро след това те пренасят негативното си настроение в спорове или състезания с Бог, като стигат дотам, че дори се съмняват дали си струва да следват такъв Бог. Въпреки факта, че техният разум им подсказва, че не бива да постъпват по този начин, те все пак избират това въпреки себе си и продължават без колебание до самия край. Например каква е първата реакция на някои хора, когато чуят слухове или клевети по адрес на Бог? Тяхната първа реакция е да се запитат дали тези слухове са верни и дали те съществуват, а след това да заемат позиция на изчакване. Тогава започват да си мислят: „Няма как да проверим това. Това наистина ли се е случило? Верни ли са тези слухове, или не?“. Въпреки че такива хора не го показват на повърхността, в сърцата си те вече са започнали да се съмняват и да се отричат от Бог. Каква е същността на този вид отношение и на тази гледна точка? Не е ли това предателство? Докато не се изправят пред този въпрос, ти не можеш да разбереш какви са гледните точки на тези хора; изглежда, че те не са в конфликт с Бог и сякаш не Го смятат за враг. Но щом се сблъскат с някакъв проблем, те веднага застават на страната на Сатана и се противопоставят на Бог. Какво подсказва това? Това подсказва, че хората и Бог се противопоставят един на друг! Не става дума за това, че Бог смята човечеството за враг, а за това, че самата същност на човечеството е враждебна към Бог. Независимо от това колко дълго някой човек е следвал Бог или колко голяма цена е платил, и независимо от това, че Го възхвалява, че може да избегне противопоставяне с Него и че упорито се стреми да Го обича, той никога не успява да се отнася към Бог като към Бог. Нима това не се определя от същността на хората? Ако се отнасяш към Него като към Бог и искрено вярваш, че Той е Бог, можеш ли все още да имаш някакви съмнения към Него? Може ли в сърцето ти все още да се крият някакви въпросителни за Него? Вече не може, нали? Насоките на развитие в този свят са толкова зли, а и човешката раса е такава, така че как е възможно да нямаш представи за тях? Самият ти си толкова порочен, така че как е възможно да нямаш представи за това? И все пак само няколко слуха и клевети могат да породят такива огромни представи за Бог и да те накарат да си въобразяваш толкова много неща. Това показва колко незрял е твоят духовен ръст! Само „бръмченето“ на няколко комара и няколко противни мухи — това ли е всичко, което е необходимо, за да те заблуди? Що за хора са това? Знаеш ли какво мисли Бог за такива хора? Всъщност отношението на Бог е много ясно, що се отнася до това, как Той се държи с тях. Бог просто им обръща гръб — Неговото отношение е да не им отделя никакво внимание и да не приема тези невежи хора на сериозно. Защо е така? Това е така, защото в Божието сърце Той никога не е имал планове да придобие тези хора, които са се врекли да бъдат враждебни към Него до самия край и които никога не са планирали да търсят начин да бъдат съответстващи на Бог. Възможно е думите, които изрекох, да наранят някои хора. Е, готови ли сте винаги да Ми позволявате да ви наранявам така? Независимо дали сте готови, или не, всичко, което казвам, е истина! Ако винаги ви наранявам и разкривам белезите ви по този начин, това ще повлияе ли на възвишения образ на Бог, който пазите в сърцата си? (Няма да повлияе.) Съгласен съм, че няма да повлияе, защото във вашите сърца просто няма Бог. Възвишеният Бог, който живее в сърцата ви — този, когото силно защитавате — просто не е Бог. Той е по-скоро плод на човешкото въображение; Той просто не съществува. Затова е още по-добре да разкрия отговора на тази загадка; нима това не изважда наяве цялата истина? Истинският Бог не е такъв, какъвто хората си Го представят. Надявам се, че всички вие можете да се изправите пред тази реалност и това ще ви помогне да опознаете Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 19

Хората, които Бог не признава

Има хора, чиято вяра никога не е била призната в Божието сърце. С други думи, Бог не признава, че те са Негови последователи, защото не хвали техните убеждения. За тези хора, независимо от това колко години следват Бог, идеите и възгледите им никога не са се променяли; те са като невярващите, придържат се към принципите и начините за общуване с хората на невярващите, а също и към законите за оцеляване и вяра на невярващите. Те никога не са приемали Божието слово като свой живот, никога не са вярвали, че Божието слово е истина, никога не са имали намерение да приемат Божието спасение и никога не са признавали Бог за свой Бог. Те възприемат вярата в Бог като някакво аматьорско хоби и се отнасят към Него просто като към духовна храна; поради това не смятат, че си струва да се опитват да разберат Божия нрав или същина. Може да се каже, че всичко, което съответства на истинския Бог, няма нищо общо с тези хора; те нямат интерес, нито пък могат да си направят труда да обърнат внимание. Това е така, защото дълбоко в сърцата им има един силен глас, който винаги им казва: „Бог е невидим, недосегаем и не съществува“. Те вярват, че опитите да разберат такъв Бог не си струват усилията и че по този начин ще заблудят самите себе си. Те вярват, че като признават Бог само на думи, без да заемат никаква реална позиция или да се ангажират с реални действия, постъпват много умно. Как гледа Бог на такива хора? Той ги смята за невярващи. Някои хора питат: „Могат ли невярващите да четат Божиите думи? Могат ли да изпълняват своя дълг? Могат ли да казват думите: „Ще живея за Бог“?“. Това, което хората често виждат, са повърхностните прояви, а не същността на другите. Бог обаче не се вглежда в тези повърхностни прояви; Той вижда само вътрешната същност на хората. Така че това е отношението на Бог към тези хора и определението, което Той има за тях. Тези хора казват: „Защо Бог прави това? Защо Бог прави онова? Не мога да разбера това; не мога да разбера онова; това не съответства на човешките представи; Ти трябва да ми го обясниш…“. В отговор на това питам: наистина ли е необходимо да ти обяснявам тези въпроси? Всъщност тези въпроси имат ли нещо общо с теб? За кого се мислиш? Откъде дойде? Наистина ли си компетентен да даваш насоки на Бог? Вярваш ли в Него? Признава ли Той твоята вяра? След като твоята вяра няма нищо общо с Бог, какво те интересуват Неговите дела? Ти не знаеш къде се намираш в Божието сърце, така че как можеш да бъдеш компетентен да водиш диалог с Него?

Предупредителни слова

Не се ли чувствате неудобно, след като чухте тези забележки? Въпреки че може да не искате да ги слушате или да не искате да ги приемете, всички те са факти. Тъй като този етап от делото трябва да бъде извършен от Бог, ако ти не се интересуваш от Неговите намерения, не те е грижа за Неговото отношение и не разбираш Неговата същина и Неговия нрав, тогава в крайна сметка ти ще бъдеш този, който ще загуби. Не обвинявайте думите Ми, че са трудни за слушане, и не ги обвинявайте, че задушават вашия ентусиазъм. Говоря истината; нямам намерение да ви обезсърчавам. Независимо какво искам от вас и как се изисква да го направите, надявам се, че ще вървите по правилния път и ще следвате Божия път, и че никога няма да се отклоните от него. Ако не постъпваш в съответствие с Божието слово или не следваш Неговия път, тогава няма съмнение, че се бунтуваш срещу Бог и си се отклонил от правилния път. И така, чувствам, че има някои въпроси, които трябва да изясня за вас, да ви накарам да повярвате безусловно, категорично и без капка несигурност и да ви помогна да разберете ясно отношението на Бог, Неговите намерения, как Той усъвършенства хората и по какъв начин определя техните резултати. Ако дойде ден, в който няма да можеш да поемеш по този път, тогава не нося никаква отговорност, защото тези думи вече са ти били казани много ясно. Що се отнася до начина, по който ще се справиш със собствения си резултат, това е въпрос, който зависи изцяло от теб, а за резултатите на различните типове хора Бог има различно отношение. Той има Свои собствени начини да ги преценява, както и Свой собствен стандарт за изискванията към тях. Неговият стандарт за преценяване на резултатите на хората е справедлив за всички — в това няма съмнение! Затова страховете на някои хора са излишни. Сега успокоихте ли се?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

Ежедневни Божии слова Откъс 20

Всъщност Божият нрав е явен за всички и не е скрит, защото Бог никога не е странил съзнателно от никого и никога не се е крил умишлено, за да не позволи на хората да Го опознаят или да Го разберат. Откритостта и прямото отношение към всекиго е неизменна черта на Божия нрав. Докато управлява мирозданието, Бог осъществява делото Си с лице към всички и върши работата Си върху всеки отделен човек. Докато прави това, Той неспирно разкрива Своя нрав и непрестанно ползва Своята същина, това, което притежава и представлява, за да напътства всеки отделен човек и да му набавя необходимото. Във всяка епоха и на всеки етап, независимо дали обстоятелствата са благоприятни, или не, Божият нрав остава непрекъснато отворен за всекиго, а Божиите притежания и същество са на разположение на всички хора, точно както и животът Му е посветен на това постоянно и без отдих да се грижи за човешкия род и да го подкрепя. Въпреки всичко това Божият нрав остава скрит за някои. Защо? Защото макар и тези хора да живеят в Божието дело и да следват Бог, те никога не са се стремили да Го проумеят, нито да Го опознаят, а да не говорим да се доближат до Него. За тези хора разбирането на Божия нрав предвещава близката им кончина; за тях това означава, че предстои да бъдат съдени и заклеймени от Божия нрав. Затова те никога не са желали да разберат Бог или нрава Му, нито някога са копнели да вникнат по-дълбоко в Божията воля или да я узнаят. Те не се стремят да разберат Божията воля чрез съзнателно съдействие — вместо това цял живот се наслаждават на нещата, които им се нравят, и не им омръзва от тях; вярват в Бог, в който искат да вярват; вярват в Бог, съществуващ единствено във фантазиите им, в Бог, съществуващ само в представите им; вярват в един Бог, който е неделим от тях в ежедневието им. Що се отнася до Самия истински Бог, те отхвърлят дори и мисълта за Него и нямат никакво желание да Го разберат или да Го почетат, камо ли да се доближат до Него. Те само се кичат с Божиите думи за благовидност. В тяхното съзнание това е предостатъчно, за да бъдат успешни вярващи и хора, чиито сърца са изпълнени с вяра в Бог. А сърцата им всъщност са подчинени на фантазиите им, на представите им и дори на индивидуалните им определения за Бог. От друга страна, Самият истински Бог няма нищо общо с тях. Защото, ако добият разбиране за Самия истински Бог, ако вникнат в истинския Му нрав и разберат какво притежава Бог и какво представлява, техните действия, вяра и стремления биха се оказали заклеймени. Затова отказват да проумеят Божията същина и гледат с нежелание и неохота на активния стремеж и на молитвите за по-добро разбиране на Бог, за проумяване на Божията воля и за по-пълно опознаване на Божия нрав. Те предпочитат Бог да е някаква фикция, нещо празно и неопределено. Биха предпочели Той да отговаря досущ на представите им, тутакси да се отзовава на всяка от прищявките им, неизчерпаемо щедър и постоянно на разположение. Когато им се доще да се насладят на Божията милост, те молят Бог Той да бъде тази милост. Потрябва ли им Божията благодат, те молят Бог да бъде тази благодат. Когато се изправят пред несгоди, молят Бог да ги дари с кураж и да им пази гърба. У тези хора познанието за Бог е ограничено в тесните рамки на милостта и благодатта. Разбирането им за Божието дело, Божия нрав и Самия Бог също се свежда само до фантазии, думи и доктрини. Но има и други хора, които усърдно се стремят да вникнат в Божия нрав, искрено желаят да видят Самия Бог и истински разбират Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тези хора търсят реалността на истината и Божието спасение, стремят се да бъдат покорени от Него и да добият спасение и усъвършенстване. Те четат Божието слово със сърцата си, със сърцата си оценяват всяка ситуация и всеки човек, събитие или нещо, което Бог е отредил за тях, а молитвите и търсенията им са искрени. Най-силно искат да узнаят Божията воля и най-голямото им желание е да вникнат в истинския Божи нрав и същина, за да не оскърбяват никога вече Бог и за да могат чрез преживяванията си да видят повече от Божията обичливост и от Неговата истинска страна. Другото тяхно стремление е в сърцата им да се засели и да съществува неподправеният истински Бог, за да престанат да живеят сред фикции, представи и неопределеност. При тези хора причината за настойчивото им желание да разберат Божия нрав и Неговата същина е осъзнаването, че нравът и същността Му са потребни на човеците във всеки миг от преживяването им тук, защото Неговият нрав и Неговата същина са източникът на живот за всекиго през всичките му земни дни. Вникнат ли веднъж в Божия нрав, те ще могат да се боят от Бог по-добре, по-успешно ще съдействат за осъществяването на Божието дело и ще се съобразяват повече с Божията воля, като правят всичко по силите си да изпълнят своя дълг. Такова е отношението на двата вида хора към Божия нрав. Към първия вид принадлежат онези, които не желаят да разберат Божия нрав. Дори и да заявяват, че искат да вникнат в него и да опознаят Самия Бог и това, което Той притежава и представлява, и да твърдят, че искрено зачитат Божията воля, дълбоко в себе си те биха предпочели Бог да не съществува. Това се дължи на факта, че този вид хора неотстъпно се противят на Бог и се опълчват против Него; не позволяват на Бог да намери място в сърцата им и често се съмняват в Неговото съществуване и дори го отричат. Не желаят Божият нрав или Самият истински Бог да завладее сърцата им. Едничката им цел е да задоволяват личните си желания, фантазии и амбиции. И така, тези хора може да вярват в Бог, да Го следват и дори да се отрекат от семействата си и да се откажат от кариерата си за Него, но това не ги възпира да вършат злини. Някои дори крадат или пропиляват волните пожертвования, проклинат Бог, когато са сами, а други се възползват от положението си, за да се изтъкват наляво и надясно, да се самовеличаят и да се съревновават с Бог за хора и статус. Прибягват до различни похвати и прийоми, за да накарат хората да им се прекланят, и непрестанно се стремят да спечелят хората и да властват над тях. Някои стигат дотам съзнателно да заблуждават хората, че те са Бог и че им се полага отношение като към Бог. Никога не биха признали пред никого, че са покварени — или че те са също толкова покварени и арогантни, че не заслужават преклонение и че колкото и добре да се справят, това изцяло се дължи на Божието величие, а и в крайна сметка те просто правят това, което трябва. Защо премълчават тези неща? Защото много се страхуват да не изгубят мястото си в човешките сърца. Тези хора никога не възхваляват Бог и никога не свидетелстват за Него, защото никога не са се опитали да Го разберат. Възможно ли е да познават Бог, без да Го разбират? Невъзможно! Ето защо, макар и заглавието на темата „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог“ да звучи просто, то съдържа различно значение за всекиго. За някой, който често проявява непокорство или се опълчва на Бог, тези думи вещаят заклеймяване, докато търсещите истината реалност, които често застават пред Бог, за да узнаят волята Му, ще се почувстват като риба във вода. Затова някои от вас получават главоболие, сърцата им се изпълват със съпротива и се чувстват изключително неудобно, щом се заговори за Божия нрав и Божието дело. Но други сред вас усещат, че точно това е темата, от която се нуждаят, защото е толкова ползотворна за тях. Тя не бива да липсва от житейското им преживяване, тя е самата сърцевина на опита им, основа за вярата им в Бог и е нещо, което човечеството не може да изостави. Тази тема може да ви се стори едновременно близка и далечна, позната и неизвестна. Но независимо от всичко това е тема, която всички трябва да изслушат, да опознаят и да разберат. Както и да се отнесеш към нея, както и да погледнеш на нея и както и да я изтълкуваш, нейната значимост не може да бъде пренебрегната.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 21

Бог върши делото Си, откакто създаде човешкия род. Отначало работата Му бе съвсем елементарна, но въпреки простотата си тя все пак съдържаше изражения на Божията същина и нрав. И макар че сега делото Му е на по-високо ниво и работата Му с всеки от последователите Му е станала огромна и конкретна и дава изобилен израз на Неговото слово, Божията личност остава все така скрита от човеците. При все че се е въплъщавал вече два пъти, кой от библейски времена до днес е съзрял истинската Божия личност? Като изхождате от разбирането си, смятате ли, че някой я е виждал някога? Не. Никой никога не е виждал истинската Божия личност, което означава, че никой никога не е виждал Божието истинско аз. С това всеки е съгласен. Това ще рече, че истинската Божия личност, тоест Божият Дух, е скрит от целия човешки род, включително от Адам и Ева, които Той създаде, и от праведния Йов, когото Той прие. Нито един от тях не е виждал истинската Божия личност. Но защо Бог съзнателно прикрива Своята истинска личност? Някои казват: „Бог се бои да не изплаши хората“. Други твърдят: „Бог крие истинската Си личност, защото човекът е твърде незначителен, а Бог е твърде велик; затова видят ли Го, хората ще умрат“. Трети пък го обясняват със следното: „Бог ежедневно е зает с управлението на делата Си и може би няма време да се появи, за да Го зърнат хората“. В каквото и да вярвате, ще ви предложа едно заключение. Какво е то? То е, че Бог просто не желае човеците да видят истинската Му личност. Бог съвсем умишлено се крие от човечеството. С други думи, Неговото намерение е хората да не видят истинската Божия личност. Това вече трябва да ви е станало ясно. Щом Бог никога и пред никого не е разкрил личността Си, мислите ли, че тя изобщо съществува? (Да, Той съществува.) Разбира се, че съществува. Съществуването на Божията личност е извън всякакво съмнение. Но що се отнася до въпросите колко е велика Божията личност и как изглежда Бог, дали е необходимо човечеството да ги изследва? Не. Отговорът е отрицателен. А коя тема си заслужава да изследваме, щом темата за Божията личност не бива да се изучава? (Божият нрав.) (Божието дело.) Но преди да започнем общението си по обявената тема, нека се върнем на това, което обсъждахме преди минута: защо Бог никога не е разкривал личността Си пред човеците? Защо нарочно я крие от тях? По една-единствена причина, а именно: при все че човекът, създаден от Бог, е преживявал Божието дело хиляди години, нито един човек не познава Божието дело, Божия нрав и Божията същина. В очите на Бог такива хора се опълчват срещу Него, а Той не би се показал на хора, изпитващи враждебност към Него. Това е единствената причина, поради която Той никога не се е разкривал пред човечеството и умишлено крие личността Си от хората. Сега ясно ли ви е защо е важно да разберете Божия нрав?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 22

Откакто съществува Божието управление, Бог винаги е бил изцяло посветен на осъществяването на Своето дело. Макар и потулва личността Си от човека, Той неизменно е до него, работи върху него, изразява нрава Си, напътства целия човешки род със същината Си и извършва работата Си върху всеки отделен човек чрез Своето могъщество, чрез мъдростта Си и властта Си — така Бог създаде Епохата на закона, Епохата на благодатта и днешната Епоха на царството. Макар да крие личността Си от хората, Бог щедро разкрива пред тях Своя нрав, Своето същество, Своите притежания и волята Си за човеците, за да може те да ги видят и изпитат. С други думи, въпреки че хората не могат да видят и да докоснат Бог, Божията същина и нрав, пред които се изправят, са съвършен израз на Самия Бог. Не е ли това истината? Независимо какъв похват прилага Бог или от какъв ъгъл избира да подходи в делото Си, Той неизменно изявява истинската Своя същност в заниманията Си с човеците, върши работата, която Си е възложил, и изрича думите, които трябва да произнесе. От каквато и позиция да говори — застанал в третото небе или въплътен, и дори като обикновен човек — Той винаги говори на хората от цялото Си сърце и ум, без да мами и без да прикрива нищо. Докато осъществява делото Си, Бог изразява Своето слово и Своя нрав, всичко, което притежава и представлява, без нищо да задържа в себе Си. Бог напътства човешкия род със Своя живот, със Своето същество и със Своите притежания. Така живя човекът през Епохата на закона — епохата на люлката на човечеството — под грижите на „невидимия и недосегаем“ Бог.

Бог се въплъти за първи път след Епохата на закона — въплъщение, което трая тридесет и три и половина години. Дали тридесет и три и половина години са много време за хората? (Не са много.) Тъй като човешкият живот обичайно продължава доста повече от тридесетина години, за човека това не е много дълго време. Но за въплътения Бог тези тридесет и три и половина години бяха много дълги. Той се превърна в човек — в обикновен човек, нагърбил се с Божието дело и поръчение. Това означаваше, че се наложи да поеме работа, която не е по силите на обикновен човек, и същевременно да устоява на страдания, които обикновените хора не биха могли да понесат. Днешните хора не са преки свидетели на страданията, изтърпени от Господ Исус през Епохата на благодатта от началото на делото Му до деня, в който бе прикован на кръста, но не добивате ли известна представа за тях от библейските разкази? Независимо колко подробности включват тези записи на случилото се, както и да го погледнем, през този период Божието дело бе изпълнено с трудности и страдания. За покварения човек тридесет и три и половина години не са много време; малко страдание е дребна работа. Но за светия, неопетнен Бог, Комуто се наложи да понесе всички грехове на човешкия род, да яде, да спи и да живее с грешници, тази болка беше невероятно силна. Той е Създателят, Върховният властелин на всички неща и Владетелят всичко, но когато дойде на света, Му се наложи да изтърпи потисничеството и жестокостта на покварените човеци. За да изпълни делото Си и да спаси човечеството от океана от злочестини, Той трябваше да бъде заклеймен от човека и да понесе греховете на човешкия род. Обикновеният човек не може да обозре и оцени мъките, които Той понесе. Какво символизира Неговото страдание? То изразява Божията посветеност на човечеството. Знак е за унижението, изтърпяно от Него, и за цената, която Той плати, за да спаси човеците, да изкупи техните грехове и да довърши тази част от делото Си. Също означава, че Бог спаси човека от разпятието. Цената бе платена в кръв и в живот — цена, която никое сътворено същество не би могло да си позволи. Но тъй като Той имаше Божия същина и притежаваше всичко, което Бог представлява и притежава, Той устоя на цялото страдание и осъществи този вид работа — нещо, в което никое сътворено същество не би могло да Го замести. Това бе Божието дело през Епохата на благодатта и проява на нрава на Бог. Дали това разкрива нещо от това, което Бог притежава и представлява? Дали си струва човечеството да узнае тези неща? Човеците от онези времена не видяха Божията личност, но получиха Божия принос за грях и Бог ги избави от разпятието. Макар и хората да не са незапознати с Божието дело през Епохата на благодатта, дали някой познава нрава и волята, изразени от Бог в този период? Човекът просто знае подробности за Божието дело в различните епохи от различни източници или познава разкази за Бог от времето, когато Той осъществяваше делото Си. Но тези разкази и подробности са в най-добрия случай просто информация или легенди за Бог и нямат нищо общо с Божията същина и нрав. Следователно, колкото и разкази за Бог да са слушали и чели, това не значи, че хората са вникнали дълбоко в Божия нрав и че познават Неговата същина. Както и в Епохата на закона, макар че човеците от Епохата на благодатта имаха непосредствена, близка среща с въплътения Бог, познанието им за Божия нрав и за Божията същина беше практически несъществуващо.

В Епохата на царството Бог отново се въплъти по същия начин, както и първия път. През този етап от делото Си Бог все така щедро изрича словото Си, върши делото, което трябва да извърши, и изразява това, което представлява и притежава. Същевременно Той все така понася и търпи човешкото непослушание и невежество. Нима Бог непрестанно не разкрива нрава Си и не изразява волята Си също и през този период от Своето дело? Следователно от сътворението на човека досега Божият нрав, Божието същество и притежания и волята Му винаги са били открити за целия човешки род. Бог никога не е прикривал умишлено Своята същина, нрава Си и волята Си. Проблемът е, че човеците не ги е грижа какво върши Бог и каква е волята Му — затова разбирането им за Бог е толкова жалко. С други думи, макар и Бог да прикрива личността Си, Той неотстъпно стои до човеците във всеки миг и открито и непрестанно проявява волята, нрава и същината Си. В известен смисъл Божията личност също е на показ за хората, но поради слепотата и непослушанието си те така и не успяват да видят Божията поява. В такъв случай не би ли следвало разбирането на Божия нрав и Самия Бог да е лесно достъпно за всекиго? Това е много труден въпрос, нали? Може да кажете, че е лесно, но хората, които се стремят да опознаят Бог, не успяват да добият истинско познание и разбиране за Него — то си остава смътно и неопределено. Но ако кажете, че не е лесно, и това не е вярно. Тъй като са били подложени на Божията работа толкова дълго време, всички хора би следвало да са добили посредством преживяванията си истинско съприкосновение с Бог — най-малкото би трябвало да са Го усетили в сърцата си или да са влезли в мимолетно духовно общение с Него, или поне да са се докоснали чрез възприятията си до Божия нрав и да са достигнали до някакво разбиране за Него. Откакто започна да следва Бог, човечеството е получило твърде много дарове, но поради ред причини — ниския му духовен ръст, невежеството му, размирния му дух и разните му стремежи — то е и изгубило твърде много от тези дарове. Нима Бог вече не е дал достатъчно на хората? При все че крие личността Си от човечеството, Той продължава да дава на хората всичко, което Той притежава и представлява, и му отдава живота Си; човешкото познание за Него не бива да остане на сегашното ниво. Затова мисля, че е необходимо да побеседвам още с вас по темата за Божието дело, Божия нрав и Самия Бог. Целта е хилядолетията грижи и внимание, които Бог вложи у човека, да не се окажат пропилени и хората истински да разберат и оценят Божията воля спрямо тях и да достигнат по-високо ниво в познанието си за Бог. Това също би върнало Бог на заслуженото място в човешките сърца, т.е. би възстановило справедливостта спрямо Него.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 23

Божията заповед към Адам

Битие 2:15-17  И Йехова Бог взе човека, като го отведе в Едемската градина, за да работи там и да я пази. Йехова Бог даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“.

Какво разбрахте от тези стихове? Какви чувства предизвиква у вас тази част от Писанието? Защо реших да говоря за Божията заповед към Адам? Дали сега в съзнанието на всеки от вас изниква картина на Бог и Адам? Можете да се опитате да си представите: ако вие бяхте героят в тази сцена, дълбоко в себе си как си представяте Бог? Как се чувствате, като си помислите за това? Това е трогателна картина, която стопля сърцето. Макар че в нея има само Бог и човек, близостта между тях ви изпълва с чувство на възхищение: Божията преливаща любов е дарена на човека и го обгръща; човекът е невинен и чист, необременен и безгрижен, живее блажено пред Божия поглед; Бог проявява загриженост за човека, а човекът живее под Божията закрила и благословия; всяко нещо, което човекът прави и казва, е неразривно свързано и неразделно с Бог.

Това може да се нарече първата Божия заповед към човека, след като го създава. Какво изразява тази заповед? В нея е изразена Божията воля, но и Неговите тревоги за човечеството. Това е първата Божия заповед, а също и първият път, когато Бог изразява загриженост за човека. Тоест Бог изпитва отговорност към човека от момента, в който го е създал. Каква е Неговата отговорност? Той трябва да закриля човека, да се грижи за него. Той се надява, че човекът може да се довери на словата Му и да им се подчини. Това е и първото очакване на Бог към човека. Именно с това очакване Бог казва следното: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“. Тези прости думи представляват Божията воля. Те също така разкриват, че в сърцето Си Бог е започнал да проявява загриженост към човека. Сред всички неща само Адам беше създаден по Божи образ и подобие; Адам беше единственото живо същество с Божието жизнено дихание; той можеше да върви с Бог, да разговаря с Него. Ето защо Бог му даде тази заповед. В Своята заповед Бог много ясно посочи какво може и какво не може да прави човек.

В тези няколко прости думи виждаме Божието сърце. Но какво сърце се разкрива? Има ли любов в Божието сърце? Има ли загриженост? В тези стихове Божията любов и загриженост могат не само да се оценят, но и да се почувстват отблизо. Не сте ли съгласни? След като Ме чухте да казвам това, все още ли мислите, че това са само няколко прости думи? В крайна сметка те не са толкова прости, нали? Преди знаехте ли за това? Ако Бог лично ти каже тези няколко думи, как би се почувствал отвътре? Ако не си човечен, ако сърцето ти е ледено студено, тогава няма да почувстваш нищо, няма да оцениш Божията любов и няма да се опиташ да разбереш Божието сърце. Но като човек със съвест и чувство за човешка същност би се чувствал различно. Ще почувстваш топлина, ще се почувстваш обгрижван, обичан и щастлив. Не е ли така? Когато почувстваш тези неща, как ще постъпиш спрямо Бог? Би ли се почувствал привързан към Бог? Би ли обичал и уважавал Бог с цялото си сърце? Ще се доближи ли сърцето ти до Бог? Оттук можете да видите колко важна е Божията любов за човека. Но още по-важно е човекът да оцени и да разбере Божията любов. Всъщност нима Бог не казва много подобни неща през този етап от Своето дело? Днес има ли хора, които ценят Божието сърце? Можете ли да оцените Божията воля, за която говорих току-що? Не можете да оцените Божията воля истински, когато тя е толкова конкретна, осезаема и реална. Затова твърдя, че нямате истинско познание и разбиране за Бог. Нима това не е вярно?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 24

Бог създава Ева

Битие 2:18-20  И Йехова Бог каза: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“. И от земята Йехова Бог създаде всички зверове от полето и всички птици в небето; заведе ги при Адам, за да може той да им даде имена: и както Адам ги назова, тези имена им останаха. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека.

Битие 2:22-23  И от реброто, което Йехова Бог взе от мъжа, Той сътвори жена и я заведе при него. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа.

В тази част на Писанието има един ключов стих: „както Адам ги назова, тези имена им останаха“. И така, кой даде имената на всички живи същества? Това беше Адам, а не Бог. Този стих казва на човечеството един факт: Бог е дал на човека интелигентност, когато го е създал. Тоест интелигентността на човека е дошла от Бог. Това е сигурно. Но защо? След като Бог създаде Адам, ходи ли Адам на училище? Умееше ли да чете? След като Бог създаде различни живи същества, Адам разпозна ли всички тези същества? Бог каза ли му как се казват? Разбира се, че Бог не го е научил и как да измисля имената на тези създания. Това е истината! Откъде тогава Адам е знаел как да назове тези живи същества и какви имена да им даде? Това е свързано с въпроса какво е добавил Бог към Адам, когато го е създал. Фактите доказват, че когато Бог е създал човека, Той е добавил към него и интелигентността Си. Това е важно, затова слушайте внимателно. Има и още един ключов момент, който трябва да разберете: след като Адам даде имената на тези живи същества, тези имена се установяват в Божия речник. Защо споменавам това? Защото това засяга и Божия нрав, а това е въпрос, който трябва да разясня по-нататък.

Бог създаде човека, вдъхна му жизнено дихание и му даде част от Своята интелигентност, от Своите способности и от това, което притежава и представлява. След като Бог даде на човека всички тези неща, човекът беше способен да върши някои неща самостоятелно и да мисли независимо. Ако това, което човекът измисля и върши, е добро в Божиите очи, тогава Бог го приема и не се намесва. Ако това, което човек върши, е правилно, Бог ще го остави. И така, какво показва изразът: „както Адам ги назова, тези имена им останаха“? Той показва, че Бог не е сметнал за уместно да променя нито едно от имената, дадени на различните живи създания. Каквото и име да дадеше Адам на дадено създание, Бог казваше „Така да е“, потвърждавайки името на създанието. Изрази ли Бог някакво мнение по въпроса? Не, категорично не. И така, какво разбирате от това? Бог е дал на човека интелигентност и човекът е използвал дадената му от Бог интелигентност, за да върши разни неща. Ако това, което човекът върши, е положително в Божиите очи, тогава Бог го потвърждава, признава го и го приема, без изобщо да съди или критикува. Това е нещо, което никой човек, зъл дух или Сатана не може да направи. Виждате ли тук разкриване на Божия нрав? Дали някое човешко същество, покварен човек или Сатана ще допусне някой друг да направи нещо от негово име, точно под носа му? Разбира се, че не! Дали ще се борят за тази позиция с онзи друг човек или с другата сила, която е различна от тях? Разбира се, че ще се борят! Ако по онова време с Адам беше някой покварен човек или Сатана, те със сигурност щяха да отхвърлят това, което Адам правеше. За да докажат, че са способни да мислят самостоятелно и да имат свои собствени уникални прозрения, те биха отрекли абсолютно всичко, което е направил Адам: „Искаш да го наречеш така? Аз пък няма да го наричам така, а ще го нарека онака; ти го нарече Иван, но аз ще го нарека Георги. Трябва да покажа колко съм умен“. Що за природа е това? Нима не е изключително арогантна? Ами Бог? Той такъв нрав ли има? Имаше ли Бог някакви необичайни възражения срещу това, което правеше Адам? Отговорът е категорично не. В нрава, който Бог разкрива, няма ни най-малък намек за заядливост, арогантност или самоправедност. Това личи ясно тук. Може да изглежда незначително, но ако не разбираш Божията същина, ако сърцето ти не се опитва да разбере как действа Бог и какво е Божието отношение, тогава няма да познаваш Божия нрав и няма да видиш изразяването и разкриването на Божия нрав. Не е ли така? Съгласни ли сте с това, което току-що ви обясних? В отговор на действията на Адам Бог не провъзгласи високопарно: „Ти постъпи добре, постъпи правилно и Аз съм съгласен с това!“. В сърцето Си обаче Бог одобри, оцени и се възхити на това, което Адам направи. Това беше първото нещо от сътворението насам, което човекът прави за Бог по Негово нареждане. Това беше нещо, което човекът направи вместо Бог и от Негово име. Бог го виждаше като резултат от интелигентността, с която Той е дарил човека. Бог видя в това нещо добро, нещо положително. Това, което Адам направи по онова време, беше първото проявление на Божията интелигентност у човека. От гледна точка на Бог това беше прекрасно проявление. Това, което искам да ви кажа тук, е, че целта на Бог, който предава на човека нещо от това, което Той притежава и представлява, и от Неговата интелигентност, беше човекът да може да бъде живото създание, което Го проявява. Това, едно живо създание да действа от Негово име, беше точно това, което Бог копнееше да види.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 25

Бог прави кожени дрехи за Адам и Ева

Битие 3:20-21  И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях.

„За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях“. В тази сцена каква роля виждаме да поема Бог, когато е с Адам и Ева? По какъв начин Бог проявява Себе Си в този свят, в който има само две човешки същества? Дали се проявява в ролята Си на Бог? Братя и сестри от Хонконг, моля, отговорете. (В ролята на родител.) Братя и сестри от Южна Корея, в каква роля според вас се появява Бог? (Глава на семейството.) Братя и сестри от Тайван, вие какво мислите? (В ролята на някой от семейството на Адам и Ева, в ролята на член на семейството.) Някои от вас смятат, че Бог се появява като член на семейството на Адам и Ева, други казват, че Бог се появява като глава на семейството, а трети — като родител. Всички те са много подходящи. Но разбирате ли какво се опитвам да кажа? Бог създаде тези двама души и се отнасяше към тях като към Свои спътници. Бог се грижеше за живота им като единственото им семейство и се грижеше за храната, дрехите и подслона им. Тук Бог се явява като родител на Адам и Ева. Докато Бог прави това, човекът не вижда колко възвишен е Бог; не вижда Божието върховенство, Неговото тайнство и най-вече Неговия гняв или величие. Всичко, което вижда, е Божието смирение, Неговата обич, Неговата загриженост за човека, Неговата отговорност и грижа за него. Отношението и начинът, по който Бог се отнасяше към Адам и Ева, прилича на начина, по който родителите проявяват загриженост към децата си. Точно както родителите обичат собствените си синове и дъщери, наглеждат ги и се грижат за тях — реално, видимо и осезаемо. Вместо да се възвиси до високо и могъщо положение, Бог използва кожи, за да направи лично дрехи за човека. Няма значение дали това кожено палто е било използвано, за да пази благоприличието им, или за да ги предпази от студа. Важното е, че тази дреха за покриване на човешкото тяло е била направена лично от Бог със собствените Му ръце. Вместо просто да създаде дрехите с мисълта Си или да използва някакви други чудотворни средства, както хората биха могли да си представят, че Бог би постъпил, с пълно основание Бог направи нещо, което човек би помислил, че Бог не би направил и не бива да прави. Това може да изглежда незначително — някои хора може дори да не смятат, че си струва да се споменава — но то позволява на всеки последовател на Бог, който е бил обзет от неясни представи за Него, да придобие представа за Неговата истинност и обичливост и да види Неговата вярност и смирение. То кара непоносимо надменните хора, които си мислят, че са велики и могъщи, да преклонят самонадеяните си глави от срам пред истинността и смирението на Бог. Тук истинността и смирението на Бог дават възможност на хората да разберат колко обичлив е Той. За разлика от Него „необхватният“, „обичният“ и „всемогъщият“ Бог, Когото хората таят в сърцата си, е станал незначителен и грозен и рухва при най-лекото докосване. Когато видиш този стих и чуеш тази история, дали гледаш на Бог с презрение, защото е направил нещо такова? Някои хора може и така да направят, но други ще реагират по точно противоположния начин. Те ще помислят, че Бог е истински и обичлив, и именно истинността и обичливостта Му ще ги развълнуват. Колкото повече виждат истинската страна на Бог, толкова повече могат да оценят истинското съществуване на Божията любов, колко важен е Бог в сърцата им и как Той стои до тях във всеки един момент.

Нека сега свържем нашата дискусия с настоящето. Ако Бог е могъл да направи тези различни дребни неща за хората, които е създал в самото начало, дори неща, за които хората никога не биха се осмелили да си помислят или да очакват, тогава може ли Бог да направи такива неща за хората днес? Някои казват: „Да!“. Защо е така? Защото Божията същина не е притворна и Неговата обичливост не е притворна. Божията същина наистина съществува, не е нещо прибавено от хората и със сигурност не е нещо, което се променя в зависимост от времето, мястото и епохата. Божията истинност и обичливост могат да се разкрият истински единствено като извърши нещо, което хората смятат за незабележително и незначително — нещо толкова дребно, че хората дори не биха си помислили, че Той някога ще го направи. Бог не е превзет. В Неговия нрав и в същината Му няма преувеличение, прикритост, гордост или високомерие. Той никога не се хвали, а обича, проявява загриженост, грижи се и води с вярност и искреност човешките същества, които е създал. Без значение колко малко хората могат да оценят, почувстват или видят това, което Бог прави, Той наистина го прави. Дали знанието, че Бог има такава същина, ще повлияе на любовта на хората към Него? Ще повлияе ли на богобоязливостта им? Надявам се, че когато разбереш истинската страна на Бог, ще се доближиш до Него още повече и ще можеш да оцениш по-истински Неговата любов и грижа за човечеството, както и ще можеш да отдадеш сърцето си на Бог и да се освободиш от подозренията и съмненията си към Него. Бог тихо прави всичко за човека, прави го мълчаливо чрез Своята искреност, вярност и любов. Каквото и да прави обаче, Той никога не е изпитвал опасения или съжаление, нито някога е имал нужда някой да Му се отплаща по какъвто и да е начин, нито някога е имал намерение да получи нещо от човечеството. Единствената цел на всичко, което Той някога е вършил, е да получи истинската вяра и любов на човечеството.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 26

Бог възнамерява да унищожи света с потоп и нарежда на Ной да построи ковчег

Битие 6:9-14  Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бог. И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет. А земята се разврати пред Бог; земята се напълни с насилие. Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята. И Бог каза на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята. Направѝ си ковчег от гоферово дърво; да направиш стаи в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.

Битие 6:18-22  Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с теб. И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да запазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. От птиците според вида им, от добитъка според вида му и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота. А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях. И Ной извърши всичко, според както му заповяда Бог; така направи.

Имате ли вече обща представа за това кой е бил Ной, след като прочетохте тези два откъса? Какъв човек е бил Ной? Оригиналният текст е: „Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си“. Според разбирането на съвременните хора какъв вид човек е бил „праведен човек“ в онези времена? Праведният човек трябва да е съвършен човек. Знаете ли дали този съвършен човек е бил съвършен в очите на хората, или в Божиите очи? Без съмнение този съвършен човек е бил съвършен в Божиите очи, но не и в очите на хората. Това е сигурно! Това е така, защото човекът е сляп и не може да види, а само Бог гледа цялата земя и всеки един човек и само Бог знаеше, че Ной беше съвършен човек. Следователно Божият план да унищожи света с потоп започна в момента, в който Той призова Ной.

[…]

Това, че Ной е бил призован, е прост факт, но основният смисъл на това, за което говорим в този запис — Божия нрав, Неговата воля и Неговата същина — не е толкова прост. За да разберем тези няколко аспекта на Бог, първо трябва да разберем какъв вид човек иска да призове Бог и чрез това да разберем нрава, волята и същината Му. Това е изключително важно. И така, в Божиите очи какъв точно човек е този, когото Бог призовава? Това трябва да е човек, който може да слуша словата Му и да следва наставленията Му. В същото време той трябва да е човек с чувство за отговорност, който ще изпълнява Божието слово, като го приема като отговорност и дълг, които е длъжен да изпълни. Трябва ли тогава този човек да познава Бог? Не. По онова време Ной не е чувал много за Божиите учения и не е изживявал нищо от Божието дело. Следователно Ной не е имал почти никакви познания за Бог. Въпреки че тук е записано, че Ной е вървял с Бог, дали той беше виждал някога Божията личност? Отговорът е категорично не! Защото в онези дни сред хората идваха само Божиите пратеници. Макар че можеха да представляват Бог, като казваха и вършеха разни неща, те просто предаваха Божията воля и Неговите намерения. Божията личност не е била разкрита на човека лице в лице. В тази част от Писанията виждаме основно само какво е трябвало да направи Ной и какви са били Божиите указания към него. И така, каква е същината, изразена от Бог тук? Всичко, което Бог върши, е планирано прецизно. Когато Той вижда дадено нещо или ситуация, която възниква, в Неговите очи има стандарт, според който да ги мери, и този стандарт определя дали Той да даде ход на план за справяне с тях и какъв подход да предприеме, за да се справи с това нещо или с тази ситуация. Той нито е безразличен, нито е безчувствен към всичко. Всъщност е точно обратното. Тук има един стих, който показва какво е казал Бог на Ной: „Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята“. Когато Бог каза това, дали е имал предвид, че ще унищожи само хората? Не! Бог каза, че ще унищожи всички живи твари от плът. Защо Бог искаше унищожение? Тук се разкрива още нещо за Божието отношение: в Божиите очи има граница на търпението Му към човешката поквара, към мръсотията, насилието и непокорството на всяка плът. Какви са Неговите граници? Както е казал Бог: „Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята“. Какво означава изразът „защото всяка твар имаше развратно поведение на земята“? Той означава, че всички живи същества, включително онези, които са следвали Бог, онези, които са призовавали Божието име, онези, които някога са принасяли всеизгаряния на Бог, онези, които на думи са признавали Бог и дори са Го възхвалявали — щом поведението им е било изпълнено с поквара и е стигнало до Божиите очи, Той е трябвало да ги унищожи. Това беше Божията граница. И така, до каква степен Бог остана търпелив към човека и покварата на всяка плът? До такава степен, че всички хора, било то Божии последователи или неверници, не са вървели по правилния път. До такава степен, че хората не само бяха морално покварени и изпълнени със зло, но и не беше останал никой, който да вярва, че Бог съществува, да не говорим за някой, който да вярва, че светът се управлява от Бог и че Бог може да донесе светлина и правилния път на хората. До такава степен, че хората презираха съществуването на Бог и не допускаха Бог да съществува. Когато покварата на човека достигна това ниво, Бог не можеше повече да търпи това. Какво ще го замени? Идването на Божия гняв и Божието наказание. Нима това не беше частично разкриване на Божия нрав? В настоящата епоха няма ли хора, които да са праведни в Божиите очи? Няма ли хора, които да са съвършени в Божиите очи? Дали в тази епоха поведението на всяка плът на земята е покварено в Божиите очи? В наши дни, в тази епоха, нима всички хора от плът — освен онези, които Бог иска да доведе до съвършенство, и онези, които могат да Го следват и да приемат Неговото спасение — не предизвикват границата на Божието търпение? Нима всичко, което се случва край вас — това, което виждате с очите си, чувате с ушите си и изживявате лично всеки ден в този свят — не е изпълнено с насилие? От Божия гледна точка не трябва ли да се сложи край на такъв свят, на такава епоха? Въпреки че контекстът на сегашната епоха е напълно различен от този по времето на Ной, чувствата и гневът на Бог към покварата на човека остават съвсем същите. Бог е способен да прояви търпение заради Своето дело, но с оглед на обстоятелствата и условията в Божиите очи този свят отдавна трябваше да бъде унищожен. Обстоятелствата са много по-лоши от тези, които са били, когато светът е бил унищожен от потопа. Но каква е разликата? Това е и нещото, което най-много натъжава Божието сърце, и може би е нещо, което никой от вас не може да оцени.

Когато унищожи света с потоп, Бог можеше да призове Ной да построи ковчег и да извърши част от подготвителната работа. Бог можеше да призове един човек — Ной — да свърши тази поредица от неща за Него. Но в настоящата епоха Бог няма кого да призове. Защо е така? Вероятно всеки човек, който седи тук, много добре разбира и знае причината. Налага ли се да ви я обяснявам? Ако го изречете на глас, може да се изложите и всички да се разстроят. Някои хора биха казали: „Въпреки че в Божиите очи не сме праведни хора и не сме съвършени хора, ако Бог ни нареди да направим нещо, ние все пак ще бъдем способни да го направим. Преди, когато Той каза, че предстои катастрофално бедствие, започнахме да подготвяме храна и вещи, които биха били необходими при бедствие. Нима всичко това не беше направено в съответствие с Божиите изисквания? Нима не съдействахме наистина на Божието дело? Не могат ли тези неща, които направихме, да се сравнят с това, което направи Ной? Нима това, което направихме, не е истинско покорство? Не следвахме ли Божиите наставления? Не направихме ли това, което Бог каза, защото вярваме в Божиите слова? Тогава защо Бог все още е тъжен? Защо Бог казва, че няма кого да призове?“. Има ли разлика между вашите действия и тези на Ной? Каква е разликата? (Подготвянето на храна за бедствието днес беше наше собствено намерение.) (Нашите действия не могат да се равняват на „праведни“, докато Ной е бил праведен човек в Божиите очи.) Това, което казахте, не е много далеч от истината. Това, което Ной направи, съществено се различава от това, което хората сега правят. Когато Ной направи това, което Бог му нареди, той не знаеше какви бяха Божиите намерения. Той не знаеше какво иска да постигне Бог. Бог само му беше дал заповед и му беше наредил да направи нещо и без много обяснения Ной се захвана и го направи. Той не се опита да разбере Божиите намерения тайно, не се противопостави на Бог и не прояви неискреност. Той просто отиде и го направи с чисто и скромно сърце. Той вършеше всичко, което Бог му заръча, а послушанието и вслушването в Божието слово заздравиха основата на вярата му в това, което правеше. Ето с такава прямота и простота се справяше с повереното му от Бог. Неговата същина — същината на действията му — беше подчинение, без да се съмнява, без да се съпротивлява и освен това без да мисли за личните си интереси или за това какво ще спечели и какво ще загуби. Освен това, когато Бог каза, че ще унищожи света с потоп, Ной не попита кога, нито попита какво ще се случи и със сигурност не попита Бог как ще унищожи света. Той просто направи това, което Бог му нареди. Както Бог поиска да се направи и с каквото поиска да се направи, Ной го изпълни точно така, както Бог поиска, и също така започна да действа незабавно. Той действаше според Божиите напътствия с нагласата да удовлетвори Бог. Дали го е направил, за да си помогне да избегне катастрофата? Не. Дали попита Бог колко време ще мине, преди светът да бъде унищожен? Не попита. Дали попита Бог и дали знаеше колко време ще отнеме да построи ковчега? Той не знаеше и това. Той просто се подчиняваше, слушаше и действаше както подобава. Хората сега не са същите: щом чрез Божието слово се разкрие малко информация, щом хората усетят леко шумолене на листа от вятъра, те веднага се впускат в действие, независимо от всичко и независимо от цената, за да подготвят това, което ще ядат, пият и използват след това, дори планират маршрутите си за бягство, когато бедствието връхлети. Още по-интересно е, че в този критичен момент човешките мозъци са много добри в „изпълняването на задачата“. При положение, че Бог не е дал никакви наставления, човекът може да планира всичко много подходящо. Можете да използвате думата „съвършени“, за да опишете тези планове. Що се отнася до това какво казва Бог, какви са Божиите намерения или какво иска Бог, никой не се интересува от това и не се опитва да го оцени. Нима това не е най-голямата разлика между днешните хора и Ной?

Виждате ли част от Божия нрав в този запис на историята на Ной? Божието търпение към човешката поквара, мръсотия и насилие има граници. Когато достигне този предел, Той вече няма да бъде търпелив, а ще започне Своето ново управление и новия Си план, ще започне да върши това, което трябва да свърши, ще разкрие делата Си и другата страна на Своя нрав. Това Негово действие няма за цел да покаже, че Той никога не бива да бъде оскърбяван от човека или че е изпълнен с власт и гняв, нито цели да покаже, че може да унищожи човечеството. Това е така, защото Неговият нрав и святата Му същина не могат повече да позволят или да търпят този вид човечество да живее пред Него, да живее под Неговата власт. Тоест, когато цялото човечество е против Него, когато по цялата земя няма никой, когото Той може да спаси, Той вече няма да проявява търпение към такова човечество и без никакво притеснение ще изпълни Своя план — да унищожи този вид човечество. Такова действие на Бог се определя от Неговия нрав. Това е необходима последица, и последица, която всяко сътворено същество под Божията власт трябва да понесе. Не показва ли това, че в настоящата епоха Бог е нетърпелив да завърши Своя план и да спаси хората, които иска да спаси? При тези обстоятелства за какво е най-загрижен Бог? Не е за това как онези, които изобщо не Го следват, или как онези, които Му се противопоставят, се отнасят към Него или как се съпротивляват срещу Него, или как човечеството Го клевети. Той се интересува единствено от това дали е направил пълноценни онези, които Го следват, обектите на Неговото спасение в Неговия план за управление, дали са станали достойни да Го удовлетворят. Що се отнася до хората, различни от онези, които Го следват, Той просто от време на време ги наказва малко, за да изрази гнева Си. Например: цунами, земетресения и вулканични изригвания. В същото време Той силно закриля и се грижи за онези, които Го следват и които са напът да бъдат спасени от Него. Божият нрав е такъв: от една страна, Той може да прояви изключително търпение и великодушие към хората, които възнамерява да направи пълноценни, и да ги чака толкова дълго, колкото е възможно; от друга страна, Бог страстно мрази и ненавижда хората от типа на Сатана, които не Го следват и Му се противопоставят. Въпреки че не се интересува дали хората от типа на Сатана Го следват или Го почитат, Той все пак ги мрази, но в сърцето Си проявява търпение към тях, и докато определя края на тези хора от типа на Сатана, Той също така очаква настъпването на етапите от Неговия план за управление.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 27

Божията благословия към Ной след потопа

Битие 9:1-6  В това време Бог благослови Ной и синовете му, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. От вас ще се страхуват и ще треперят всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, което пълзи по земята, и всички морски риби са предадени в ръцете ви. Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както дадох зелената трева. Да не ядете обаче месо с живота му, т.е. с кръвта му. А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! От брата на всеки човек ще изискам живота на човека. Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото Бог направи човека по Своя образ.

След като Ной прие Божиите напътствия, построи ковчега и преживя дните, в които Бог използва потопа, за да унищожи света, цялото му осемчленно семейство оцеля. С изключение на осемчленното семейство на Ной цялото човечество и всички живи същества на земята бяха унищожени. Бог даде благословии на Ной и каза някои неща на него и на синовете му. Бог го дари с нещата, които му каза, а също и с Божията благословия за него. Това е благословията и обещанието, които Бог дава на някой, който може да Го слуша и да приема Неговите напътствия, а също и начинът, по който Бог възнаграждава хората. Тоест независимо дали Ной беше съвършен или праведен човек в Божиите очи и независимо от това колко е знаел за Бог, накратко, Ной и тримата му синове слушаха Божиите слова, съдействаха на Божието дело и направиха това, което трябваше да направят в съответствие с Божиите напътствия. В резултат на това те съхраниха за Бог човешкия род и различните видове живи същества след унищожаването на света с потоп, като допринесоха значително за следващия етап от Божия план за управление. Заради всичко, което беше направил Ной, Бог го благослови. Може би за днешните хора това, което направи Ной, дори не си струва да се споменава. Някой дори може да си помисли: „Ной не е направил нищо; Бог е решил да го пощади, следователно той непременно щеше да бъде пощаден. Оцеляването му не се дължи на собствените му постижения. Това е, което Бог е искал да стане, защото човекът е пасивен“. Но не това Си мислеше Бог. За Бог няма значение дали човек е велик, или незначителен — стига да може да Го слуша, да се подчинява на Неговите наставления и на това, което Той му поверява, и да може да съдейства на делото, волята и плана Му, така че волята и планът Му да се изпълнят безпроблемно, това поведение е достойно да бъде възпоменато и да получи Божията благословия. Бог цени такива хора и цени техните действия, тяхната любов и привързаност към Него. Това е Божието отношение. И така, защо Бог благослови Ной? Защото така се отнася Бог към подобни действия и към послушанието на човека.

По отношение на Божията благословия за Ной някои хора ще кажат: „Ако човек слуша и удовлетворява Бог, тогава Той трябва да го благослови. Това не се ли разбира от само себе си?“. Можем ли да кажем това? Някои хора казват: „Не“. Защо не можем да го кажем? Някои казват: „Човекът не е достоен да се радва на Божията благословия“. Това не е съвсем вярно. Защото когато човек приема това, което Бог му поверява, Бог има стандарт, според който преценява дали действията на този човек са добри, или лоши, дали човекът се е подчинил, дали е изпълнил Божията воля и дали това, което прави, отговаря на този стандарт. Бог се интересува от сърцето на човека, а не от действията, които показва. Не е вярно, че Бог трябва да благослови някого, стига човекът да върши нещо, независимо от начина, по който го прави. Това е погрешно разбиране на хората за Бог. Бог не гледа само крайния резултат на нещата, а набляга повече върху това какво е сърцето на човека и какво е отношението му по време на развитието на нещата, гледа и дали в сърцето му има послушание, внимание и желание да удовлетвори Бог. Колко знаеше Ной за Бог по онова време? Дали познаваше толкова доктрини, колкото познавате сега? Що се отнася до аспектите на истината, като например понятията и познанието за Бог, дали той беше получил толкова поене и грижи, колкото вие? Не, не беше! Но има един факт, който е безспорен: в съзнанието, умовете и дори в дълбините на сърцата на днешните хора представите им за Бог и отношението им към Него са неясни и двусмислени. Дори може да се каже, че част от хората имат негативно отношение към съществуването на Бог. Но в сърцето на Ной и в неговото съзнание съществуването на Бог беше безусловно и извън всякакво съмнение и затова неговото послушание към Бог беше неподправено и можеше да издържи на изпитанието. Сърцето му беше чисто и открито към Бог. Той не се нуждаеше от твърде голямо познаване на доктрините, за да се убеди да следва всяка Божия дума, нито се нуждаеше от много факти, които доказват съществуването на Бог, за да може да приеме това, което Бог му е поверил, и да бъде способен да свърши всичко, което Бог поиска от него. Това е съществената разлика между Ной и днешните хора. Това е и истинското определение за това, какво точно представлява съвършеният човек в Божиите очи. Това, което Бог иска, са хора като Ной. Той е такъв тип човек, какъвто Бог хвали, и е точно такъв човек, какъвто Бог благославя. Получихте ли някакво просветление от това? Хората гледат външността на човека, докато Бог гледа сърцата на хората и тяхната същина. Бог не допуска никой да вярва половинчато или да изпитва съмнения към Него, нито позволява на хората да Го подозират или да Го изпитват по какъвто и да е начин. Ето защо, въпреки че хората днес са изправени лице в лице с Божието слово — дори може да се каже, че са изправени лице в лице с Бог — заради нещо дълбоко в сърцата им, заради присъствието на тяхната покварена природа и заради враждебното им отношение към Бог хората са затруднени да имат истинска вяра в Него и да са Му покорни. Затова за тях е много трудно да получат същата благословия, с каквато Бог дари Ной.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 28

Бог използва дъгата като символ на завета Си с човека (Избрани пасажи)

Битие 9:11-13  Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

Повечето хора знаят какво е дъга и са чували истории, свързани с дъгата. Що се отнася до историята за дъгата в Библията, някои хора вярват в нея, други я смятат за легенда, а трети изобщо не вярват в нея. Във всеки случай, всички събития, които се случиха във връзка с дъгата, бяха дело на Бог и се случиха в процеса на Божието управление на човека. Тези събития са описани в Библията точно. Тези писмени свидетелства не ни казват какво е било настроението на Бог по това време или какви намерения са стояли зад тези слова, изречени от Бог. Освен това никой не може да разбере какво е изпитвал Бог, когато ги е казал. Въпреки това Божиите мисли за цялото това събитие се разкриват между редовете на текста. Сякаш мислите Му по това време изскачат от страницата чрез всяка дума и фраза от Божието слово.

Божиите мисли са това, за което хората трябва да се тревожат и това, което трябва да се опитват да опознаят най-добре. Това е така, защото Божиите мисли са неразривно свързани с разбирането на човека за Бог, а разбирането на човека за Бог е незаменима брънка от навлизането в живота на човека. И така, какво мислеше Бог по времето, когато се случиха тези събития?

Първоначално Бог създаде човечество, което в Неговите очи беше много добро и близко до Него, но след като хората се разбунтуваха срещу Него, те бяха унищожени от потоп. Болно ли Му беше на Бог, че такова човечество мигновено изчезна просто така? Разбира се, че Му беше болно! И така, как изрази болката Си Той? Какво пише в Библията за това? В Библията е записано със следните думи: „Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята“. Това просто изречение разкрива Божиите мисли. Това унищожение на света Го нарани много. Казано на човешки език, Той беше много тъжен. Можем да си представим: как е изглеждала земята, която някога е била изпълнена с жизненост, след като беше унищожена от потопа? Как изглеждаше по онова време земята, която някога беше пълна с човешки същества? Нямаше човешки жилища, нямаше живи същества, водата беше навсякъде и пълно опустошение цареше на повърхността на водата. Дали подобна гледка е влизала в първоначалното намерение на Бог, когато е създал света? Разбира се, че не! Първоначалното намерение на Бог беше да види жизненост по цялата земя, да види как човешките същества, които е създал, Го почитат, а не само Ной да е единственият, който Го почита, или единственият, който може да откликне на призива на Бог да свърши това, което му беше поверено. Когато човечеството изчезна, Бог видя не това, което първоначално възнамеряваше, а точно обратното. Как би могло сърцето Му да не страда? И така, докато разкриваше Своя нрав и изразяваше чувствата Си, Бог взе решение. Какво решение взе Той? Да направи дъга в облака (т.е. дъгите, които виждаме) като завет с човека, като обещание, че Бог повече няма да унищожава човечеството с потоп. В същото време трябваше да разкаже на хората, че Бог е унищожил света с потоп, за да може човечеството завинаги да запомни защо Бог е направил такова нещо.

Дали унищожаването на света по онова време беше нещо, което Бог искаше? Определено не беше това, което Бог искаше. Може би сме способни да си представим малка част от жалката гледка на земята след разрушаването на света, но дори не можем да се доближим до това да си представим как е изглеждала обстановката по онова време в Божиите очи. Можем да кажем, че независимо дали става дума за хората в днешно време, или за хората по онова време, никой не е способен да си представи или да разбере какво изпитваше Бог при вида на тази гледка, тази картина на света след унищожението му от потопа. Бог беше принуден да направи това поради непокорството на човека, но болката от това унищожение на света чрез потоп, която Божието сърце изпита, е реалност, която никой не може да разбере и в която никой не може да вникне. Ето защо Бог сключи завет с човечеството, чрез който целеше да каже на хората да помнят, че някога Бог е направил нещо подобно, и да им се закълне, че Бог никога повече няма да унищожи света по такъв начин. В този завет виждаме Божието сърце — виждаме, че то е страдало, когато Той е унищожил това човечество. На човешки език, когато Бог унищожи човечеството и видя как то изчезва, сърцето Му плачеше и кървеше. Нима това не е най-добрият начин да го опишем? Тези думи се използват от хората, за да илюстрират човешки емоции, но тъй като човешкият език е твърде недостатъчен, използването им, за да се опишат Божиите чувства и емоции, не Ми изглежда твърде лошо, нито твърде преувеличено. Поне ви дава много ярко и точно разбиране за това, какво беше настроението на Бог тогава. За какво ще си помислите сега, когато отново видите дъга? Поне ще си спомните как някога Бог е скърбил за това, че е унищожил света чрез потоп. Ще си спомните как, въпреки че Бог ненавиждаше този свят и презираше това човечество, когато унищожи човешките същества, които беше създал със собствените Си ръце, сърцето Му страдаше, мъчеше се да забрави, не Му се искаше да го прави и Му беше трудно да го понесе. Единствената Му утеха беше осемчленното семейство на Ной. Именно съдействието на Ной направи така, че усърдните Му усилия да създаде всички неща да не са напразни. Във време, когато Бог страдаше, това беше единственото нещо, което можеше да компенсира болката Му. От онзи момент нататък Бог възложи на семейството на Ной всички Свои очаквания към човечеството и се надяваше, че ще могат да живеят под Неговите благословии, а не под Неговото проклятие, че никога повече няма да видят как Бог унищожава света с потоп и че те няма да бъдат унищожени.

Каква част от Божия нрав трябва да разберем от това? Бог презря хората, защото те бяха враждебни към Него, но в сърцето Му вниманието, загрижеността и милостта Му към човечеството останаха непроменени. Дори когато унищожи човечеството, сърцето Му не се промени. Когато човечеството беше изпълнено с много поквара и непокорство спрямо Бог, Той трябваше да унищожи това човечество поради нрава и същината Си и в съответствие със Своите принципи. Но поради Божията същина Той все още съжаляваше човечеството и дори искаше да използва различни начини за изкупление на човечеството, за да може то да продължи да живее. Човекът обаче се противопостави на Бог, продължи да не Му се подчинява и отказа да приеме Божието спасение, тоест отказа да приеме добрите Му намерения. Колкото и да ги призоваваше Бог, колкото и да им напомняше, каквото и да им даваше, колкото и да им помагаше и колкото и великодушен да беше, хората не го е разбираха, не го оценяваха и не му обръщаха внимание. В болката Си Бог все пак не забрави да бъде крайно великодушен към тях и ги чакаше да обърнат посоката. След като достигна предела Си, Той направи това, което трябваше да направи, без никакво колебание. С други думи, от момента, в който Бог беше планирал да унищожи човечеството, до началото на делото за унищожението му, имаше известен период от време и определен процес. Този процес съществуваше с цел да даде възможност на човека да обърне посоката си и това беше последната възможност, която Бог даде на човека. И така, какво направи Бог през това време, преди да унищожи човечеството? Бог положи много усилия да напомня и призовава. Колкото и болка и скръб да изпитваше Божието сърце, Той продължаваше да проявява внимание, загриженост и огромна милост към човечеството. Какво виждаме в това? Несъмнено виждаме, че Божията любов към човечеството е истинска, а не е само на думи. Тя е действителна, осезаема и значима, а не престорена, подправена, измамна или претенциозна. Бог никога не използва измама и не създава фалшиви образи, за да накара хората да видят, че Той е обичлив. Той никога не използва лъжливо свидетелство, за да покаже на хората Своята обичливост или за да парадира с обичливостта или светостта Си. Нима тези аспекти на Божия нрав не са достойни за любовта на човека? Нима не заслужават почит? Нима не заслужават да бъдат ценени? Сега искам да ви попитам: след като чухте тези слова, смятате ли, че Божието величие е само празнословие на лист хартия? Нима Божията обичливост е само празни приказки? Не! Категорично не! Върховенството, величието, светостта, великодушието, любовта на Бог и т.н. — всяка подробност от всеки един от различните аспекти на Божия нрав и Неговата същина намират практическо изражение всеки път, когато Той извършва Своето дело, те са въплътени в Неговата воля към човека, а също и се изпълняват и се отразяват във всеки човек. Независимо дали си го чувствал преди, Бог се грижи за всеки човек по всевъзможни начини, като използва искреното Си сърце, мъдростта Си и различни средства, за да стопли сърцето на всеки човек и да събуди духа му. Това е неоспорим факт.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 29

Бог използва дъгата като символ на завета Си с човека (Избрани пасажи)

Битие 9:11-13  Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

Бог създаде човечеството; независимо дали са били покварени и дали Го следват, Бог се отнася към хората като към най-свидни и обични — или както биха казали те, като към най-любими Му същества — а не като към Негови играчки. Макар и Бог да казва, че Той е Творецът, а човекът е Негово творение, което би могло да прозвучи сякаш съществува лека разлика в ранга им, в действителност всичко, което Бог е направил за човешкия род далеч надхвърля взаимоотношения от това естество. Бог обича човечеството, полага грижи за него, тревожи се за него и постоянно и безспирно му осигурява ресурс. В сърцето Си Той никога не чувства, че това е допълнителна работа или че е нещо, което заслужава дълбока признателност, нито пък чувства, че има огромен принос към човечеството, като го спасява и му осигурява и дава всичко. Той просто осигурява ресурс на хората тихо и мълчаливо, по Свой собствен начин, посредством Своята собствена същност и чрез всичко, което представлява и притежава. Колкото и ресурс и помощ да получава човечеството от Него, Бог никога не се замисля за направеното и не се опитва да си припише заслуги. Това е предопределено от Божията същност и също така определено е точен израз на Божия нрав. Ето защо, независимо дали става дума за Библията, или за други книги, никога не откриваме Бог да изразява мислите Си и никога не откриваме Бог да описва или да заявява на хората защо прави тези неща или защо се грижи толкова много за хората с цел да ги накара да Му бъдат благодарни или да Го възхваляват. Дори когато е наранен, когато сърцето Му изпитва изключителна болка, Той никога не забравя отговорността Си към човечеството и загрижеността Си за него; и прави всичко това, докато мълчаливо понася това оскърбление и тази болка сам. Напротив, Бог продължава да се грижи за човечеството, както винаги е правил. Въпреки че човечеството често възхвалява Бог или свидетелства за Него, Бог изобщо не изисква такова поведение. Това е така, защото Бог никога не е възнамерявал да разменя доброто, което прави за човечеството, срещу благодарност или отплата. От друга страна, онези, които могат да се боят от Бог и да отбягват злото, онези, които могат истински да следват Бог, слушат Го и са Му предани, и онези, които могат да Му се подчиняват — това са хората, които често ще получават Божиите благословии и Бог ще ги дарява с тях безрезервно. Нещо повече, благословиите, които хората получават от Бог, често надхвърлят въображението им, а също и всичко, което човешките същества са заслужили с това, което са направили, или с цената, която са платили. Когато човечеството се наслаждава на Божиите благословии, интересува ли се някой от това, което прави Бог? Проявява ли някой загриженост за това как се чувства Бог? Опитва ли се някой да вникне в Божията болка? Отговорът е категорично не! Може ли някой човек, включително Ной, да разбере болката, която Бог изпитва в онзи момент? Може ли някой да разбере защо Бог би сключил такъв завет? Не може! Човечеството не разбира Божията болка не защото не може да я разбере и не защото между Бог и човека има пропаст или разлика в статута им, а защото човечеството изобщо не се интересува от чувствата на Бог. Хората смятат, че Бог е независим, че Бог не се нуждае от хора, които да се грижат за Него, да Го разбират или да проявяват внимание към Него. Бог е Бог, така че Той не изпитва болка, не изпитва вълнение; Той не се чувства тъжен, не изпитва скръб и дори не плаче. Бог е Бог, така че Той не се нуждае от емоционално изразяване и от утешаване на чувствата Си. Ако при определени обстоятелства Той се нуждае от тези неща, тогава може да се справи сам, без да търси от помощ от човечеството. И обратното, слабите, незрели хора са тези, които се нуждаят от Божията утеха, от Неговия ресурс, от Неговото насърчаване и дори от това да утеши вълненията им по всяко време и навсякъде. Такива неща се крият дълбоко в сърцата на хората: хората са слаби; те имат нужда Бог да се грижи за тях във всяко отношение, те заслужават цялото внимание, което получават от Бог, и трябва да изискват от Него всичко, което смятат, че им принадлежи. Бог е силният, Той има всичко и трябва да бъде пазител на човечеството и дарител на благословии. Тъй като Той вече е Бог, Той е всемогъщ и никога не се нуждае от нищо от човечеството.

Тъй като хората пренебрегват всички Божии откровения, те никога не са изпитвали скръбта, болката или радостта Му. И обратното — Бог познава всички човешки прояви като пръстите на ръката Си. Бог удовлетворява нуждите на всички по всяко време и навсякъде, като наблюдава променящите се мисли на всеки човек и така го утешава и призовава, напътства и озарява. По отношение на всичко, което Бог е направил за хората, и на цялата цена, която е платил заради тях, могат ли хората да намерят откъс в Библията или друго, което Бог е казал досега, където ясно да се казва, че Бог ще поиска нещо от човека? Не! Напротив, независимо от това, че хората пренебрегват Божиите мисли, Той все пак многократно води хората, многократно им осигурява ресурс и им помага, за да им даде възможност да следват Божия път и да достигнат красивата крайна цел, която Той е подготвил за тях. Когато става дума за Бог, това, което Той притежава и представлява, Неговата благодат, милост и всички Негови дарове ще бъдат дадени безрезервно на онези, които Го обичат и Го следват. Но Той никога пред никого не разкрива болката, която е изпитал, или душевното Си състояние и никога не се оплаква, че някой не е внимателен към Него или че не разбира волята Му. Той просто понася всичко това мълчаливо, очаквайки деня, в който човечеството ще е способно да проумее.

Защо казвам тези неща тук? Какво виждате в това, което казах? В същината и нрава на Бог има нещо, което е твърде лесно да се пренебрегне, нещо, което притежава единствено Бог, нещо, което не притежава никой човек, включително онези, които другите смятат за велики хора, добри хора, нито го притежава Богът в тяхното въображение. Какво е то? Това е Божията безкористност. Когато говорим за безкористност, може би си мислиш, че и ти си много безкористен, защото когато става въпрос за децата ти, никога не се пазариш и не сключваш сделки с тях, или си мислиш, че си много безкористен, когато става въпрос за родителите ти. Каквото и да мислиш, поне имаш представа за думата „безкористен“ и я възприемаш като положителна, и знаеш, че да си безкористен човек е много благородно. Когато си безкористен, изпитваш високо себеуважение. Но никой не може да види Божията безкористност във всичко, сред хората, събитията и предметите, както и в Неговото дело. Защо е така? Защото човекът е твърде егоистичен! Защо го казвам? Човечеството живее в материален свят. Може да следваш Бог, но никога не виждаш и не оценяваш това, че Бог ти осигурява ресурс, че те обича и се грижи за теб. И така, какво виждаш? Виждаш кръвните си роднини, които те обичат или те обожават. Виждаш нещата, които са полезни за плътта ти, грижиш се за хората и за нещата, които обичаш. Това е така наречената безкористност на човека. Такива „безкористни“ хора обаче никога не се интересуват от Бог, Който им дава живот. В сравнение с Божията безкористност човешката става егоистична и презряна. Безкористността, в която вярва човекът, е празна, нереална и подправена, несъвместима е с Бог и не е свързана с Него. Безкористността на човека е заради него самия, докато безкористността на Бог е истинско разкриване на Неговата същина. Именно поради Божията безкористност хората постоянно имат осигурен ресурс от Него. Възможно е темата, за която говоря днес, да не ви засяга твърде дълбоко и просто да кимате в знак на съгласие, но когато в сърцето си се опиташ да разбереш Божието сърце, неволно ще откриеш следното: сред всички хора, събития и вещи, които можеш да почувстваш на този свят, само Божията безкористност е реална и конкретна, защото само Божията любов към теб е безусловна и непорочна. Освен Божията, така наречената безкористност на всеки друг е притворна и повърхностна, тя не е истинска, тя има цел, определени намерения, включва получаване на нещо насреща и не може да издържи изпитанието. Може дори да се каже, че е мръсна и достойна за презрение. Съгласни ли сте с казаното?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 30

Бог използва дъгата като символ на завета Си с човека (Избрани пасажи)

Битие 9:11-13  Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

В края на историята за Ной виждаме, че Бог използва необичайно средство, за да изрази чувствата Си в онзи момент. Това беше много специално средство: да сключи завет с човека, с който да обяви края на Божието унищожение на света с потопа. На пръв поглед сключването на завет може да изглежда като нещо съвсем обикновено. Това не е нищо повече от използване на думи, които обвързват две страни и им пречат да нарушат споразумението си, за да се защитят интересите и на двете страни. По форма това е нещо съвсем обикновено, но от гледна точка на мотивите, които стоят зад него, и целта, с която Бог го направи, то е истинско разкриване на нрава и душевното състояние на Бог. Ако просто оставиш тези думи настрана и ги пренебрегнеш, ако никога не ви кажа истината за нещата, тогава човечеството наистина никога няма да узнае Божиите мисли. Може във въображението ти Бог да се е усмихвал, когато е сключвал този завет, а може изражението Му да е било сериозно, но каквото и да си представят хората, че е най-обичайното изражение на Бог, никой не би бил способен да види Божието сърце или Неговата болка, да не говорим за Неговата самота. Никой не може да накара Бог да му се довери, нито може да бъде достоен за Божието доверие или да бъде човек, пред когото Той може да изрази мислите Си или на когото може да довери болката Си. Ето защо Бог не е имал друг избор, освен да постъпи така. На пръв поглед Бог направи нещо лесно, като се сбогува с човечеството, такова, каквото беше, и реши проблема на миналото, като доведе унищожението на света чрез потоп до съвършена развръзка. Бог обаче погреба болката от този момент дълбоко в сърцето Си. По време, когато Бог не е имал на кого да се довери, Той сключи завет с човечеството, като му каза, че повече няма да унищожава света с потоп. Когато се появи дъга, тя трябваше да напомни на хората, че се е случило такова нещо, и да ги предупреди да се въздържат от злото. Дори и в такова болезнено състояние Бог не забрави за хората и продължи да проявява толкова голяма загриженост към тях. Нима това не е Божията любов и безкористност? Но за какво мислят хората, когато страдат? Нима това не е моментът, в който те най-много се нуждаят от Бог? В такива моменти хората винаги привличат Бог, за да ги утеши. Независимо кога, Бог никога няма да разочарова хората и винаги ще им дава възможност да се измъкнат от затрудненията си и да живеят в светлината. Макар че Бог се грижи за човечеството така, в сърцето на човека Бог не е нищо повече от хапче или сироп за успокоение. Когато Бог страда, когато сърцето Му е наранено, да има сътворено същество или който и да е човек, който да Му прави компания или да Го утешава, несъмнено за Бог би било просто екстравагантно желание. Човекът никога не обръща внимание на чувствата на Бог, затова Бог никога не иска и не очаква да има някой, който може да Го утеши. Той просто използва свои собствени средства, за да изрази настроението Си. Хората не смятат, че за Бог да премине през някакво страдание представлява особена трудност, но едва когато наистина се опиташ да разбереш Бог, когато можеш истински да оцениш сериозните Му намерения във всичко, което прави, можеш да почувстваш величието на Бог и Неговата безкористност. Макар че Бог сключи завет с човечеството, като използва дъгата, Той никога не каза на никого защо го направи — защо сключи този завет, т.е. Той никога не разкри истинските Си мисли пред никого. Това е така, защото никой не може да разбере дълбочината на любовта, която Бог изпитва към човечеството, създадено от Него със собствените Му ръце, и никой не може да разбере колко болка е изпитало сърцето Му, когато е унищожил човечеството. Затова, дори и да беше казал на хората как се е чувствал, те нямаше да са способни да понесат това доверие. Въпреки че страда, Той продължава със следващия етап от Своето дело. Бог винаги дава най-добрата Своя страна и най-хубавите неща на човечеството, докато сам тихо понася цялото страдание. Бог никога не разкрива тези страдания открито. Търпи ги и мълчаливо чака. Тази Негова издръжливост не е студена, безчувствена или безпомощна, нито е знак на слабост. По-точно, Божията любов и същина винаги са били себеотрицателни. Това е спонтанно откровение на Неговия нрав и същина и истинско олицетворение на Божията идентичност като същинския Творец.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)