Ежедневни Божии слова Откъс 31

Веднага след като създаде хората, Бог започна да взаимодейства с тях и да им говори, а Неговият нрав започна да се изразява пред хората. С други думи, от момента, в който Бог за пръв път започна да взаимодейства с човечеството, Той започна непрекъснато да оповестява пред хората Своята същина и това, което притежава и представлява. Независимо от това дали хората в миналото или днес са могли да го видят или разберат, Бог им говори и работи сред тях, разкривайки Своя нрав и изразявайки Своята същина — това е факт и той не може да бъде отречен от никого. Това също означава, че Божият нрав, Божията същина и това, което Той притежава и представлява, постоянно се проявяват и разкриват, докато Той работи и взаимодейства с човека. Той никога не е държал нещо скрито или тайно от човека, а вместо това е оповестявал и излагал пред всички Своя нрав. Така Бог се надява, че човекът ще може да Го познае и да разбере Неговия нрав и същина. Той не желае хората да се отнасят към Неговия нрав и същина като към вечни тайни, нито пък иска те да гледат на Бог като на загадка, която никога не може да бъде разрешена. Само когато хората опознаят Бог, те ще могат да разберат какъв е пътят напред и да приемат Божиите напътствия, и само такива хора ще могат наистина да живеят под властта на Бог и да живеят в светлината, сред Божиите благословии.

Думите и нравът, проявени и разкрити от Бог, представляват Неговата воля и Неговата същност. Когато Бог взаимодейства с човека, без значение какво казва или прави, или какъв нрав разкрива, и без значение какво вижда човекът от Божията същина и какво Той притежава и представлява — всички тези неща представляват Божията воля за човека. Независимо от това какво човекът може да осъзнае, да възприеме или да разбере, всичко това представлява Божията воля — Божията воля за човека. Това е несъмнено! Божията воля за човечеството е това, което Той изисква от хората да бъдат, да правят, как изисква от тях да живеят и да могат да осъществяват и изпълняват тази Негова воля. Нима тези неща не са неразривно свързани със същината на Бог? С други думи, Бог проявява Своя нрав и всичко, което притежава и представлява, като в същото време поставя изисквания към човека. Без лъжа, без преструвки, без укриване и без разкрасяване. И все пак, защо човекът не може да познае и защо никога не е успял ясно да възприеме Божия нрав? Защо човекът не успява да осъзнае Божията воля? Бог разкрива и проявява това, което Самият Бог притежава и представлява — всяка частица и аспект на Неговия истински нрав — така че защо човек не може да го види? Защо човекът не е способен на задълбочено познание? Има важна причина за това. И така, каква е тази причина? Още от времето на сътворението човекът никога не се е отнасял към Бог като към Бог. В най-ранните времена, независимо от това какво Бог правеше по отношение на човека, който току-що беше създаден, човекът се отнасяше към Бог само като към спътник, като към някого, на когото може да разчита, и нямаше познание или разбиране за Бог. Това означава, че човекът не знаеше, че това, което се проявяваше от това Същество — това Същество, на което той разчиташе и което възприемаше като свой спътник — беше същината на Бог, нито пък знаеше, че това Същество беше Този, Който властва над всички неща. Казано по-просто, хората от онова време изобщо не признаваха Бог. Те не знаеха, че небето, земята и всички неща са сътворени от Него и нямаха никаква представа за това откъде е дошъл, нито пък какво е Той. Естествено, тогава Бог не изискваше от хората да Го познават или възприемат, или да разбират всичко, което Той прави, или да познават Неговата воля, тъй като това бяха най-ранните времена след сътворението на човечеството. Когато Бог започна подготовката за делото на Епохата на закона, Той направи някои неща на хората и също така започна да отправя изисквания към тях, като им каза как да дават приноси на Бог и да Го почитат. Едва тогава хората придобиха няколко прости идеи за Бог и едва тогава разбраха разликата между човека и Бог, както и че Бог е Този, Който е създал човечеството. Когато човекът разбра, че Бог е Бог, а човекът е човек, между него и Бог се появи известна дистанция, но въпреки това Бог не поиска от човека да има голямо познание или дълбоко разбиране за Него. Така Бог поставя различни изисквания към човека в зависимост от етапите и обстоятелствата на Своето дело. Какво виждате в това? Какъв аспект на Божия нрав забелязвате? Реален ли е Бог? Подходящи ли са Божиите изисквания към човека? В най-ранните времена след сътворяването на човечеството от Бог, когато Бог все още не беше извършил делото на завоюването и усъвършенстването на човека и не му беше казал много думи, Той не искаше много от човека. Независимо от това какво правеше човекът и как се държеше — дори и да правеше някои неща, които оскърбяваха Бог — Бог прощаваше и пренебрегваше всичко. Той постъпваше така, защото знаеше какво е дал на хората и какво има вътре в тях, и по този начин знаеше стандартите за изискванията, които трябваше да им постави. Въпреки че по онова време стандартът на Неговите изисквания беше много нисък, това не означава, че Неговият нрав не беше велик или че Неговата мъдрост и всемогъщество са били само празни думи. За хората има само един начин да опознаят Божия нрав и Самия Бог: да следват стъпките на Божието управление и спасение на човечеството и да приемат словото, което Бог им говори. Когато човекът узнае това, което Бог притежава и представлява, и опознае Божия нрав, ще продължи ли да иска от Бог да му покаже истинската Си личност? Не, човекът няма да попита и дори няма да се осмели да попита, защото след като е разбрал Божия нрав и това, което Той притежава и представлява, той вече ще е видял Самия истински Бог и Неговата истинска личност. Това е неизбежният резултат.

С непрекъснатия напредък на Божието дело и план и след установяването от Бог на завета на дъгата с човека, като знак, че никога повече няма да унищожи света с наводнения, Бог все по-настойчиво желаеше да спечели тези, които могат да бъдат в единомислие с Него. Също така Той все по-настойчиво желаеше да спечели онези, които могат да изпълняват Неговата воля на земята, и освен това да спечели група хора, които могат да се освободят от силите на мрака и да не бъдат ограничени от Сатана — група, която ще може да свидетелства за Бог на земята. Спечелването на такава група хора беше отдавнашно желание на Бог, това Той чакаше още от времето на сътворението. Така, въпреки факта, че Бог използва наводнения, за да унищожи света, или че сключи завет с човека, Божията воля, нагласа, план и надежди оставаха същите. Това, което Бог искаше да направи, това, за което копнееше много преди времето на сътворението, беше да спечели сред човечеството онези хора, които Той желаеше да спечели — да спечели група хора, способни да възприемат и опознаят Неговия нрав и да разберат Неговата воля, група, която би могла да Го почита. Такава група хора наистина би могла да свидетелства за Него и може да се каже, че те биха били Негови довереници.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 32

Бог обещава да даде на Авраам син

Битие 17:15-17  После Бог каза на Авраам: Не наричай вече жена си Сарая, а Сара да бъде името ѝ. Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея. Да! Ще я благословя и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея. Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

Битие 17:21-22  Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време. А като престана да говори с Авраам, Бог се издигна от него.

Никой не може да попречи на делото, което Бог е решил да извърши

И така, всички вие току-що чухте историята за Авраам, нали? Той беше избран от Бог след потопа, който унищожи света. Името му беше Авраам и когато беше на сто години, а жена му Сара на деветдесет, Бог му даде обещание. Какво обещание му даде Бог? Бог обеща това, за което се говори в Писанията: „Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея“. Каква беше предисторията на Божието обещание да му даде син? Писанията разказват следното: „Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?“. С други думи, тази възрастна двойка беше твърде стара, за да има деца. И какво направи Авраам, след като Бог му даде Своето обещание? Той падна по очи, засмя се и си каза: „На стогодишен човек ли ще се роди дете?“. Авраам смяташе това за невъзможно — което означаваше, че той мислеше, че Божието обещание към него не е нищо повече от шега. От човешка гледна точка това е нещо неосъществимо за хората, а също така непосилно и невъзможно за Бог. Може би за Авраам това беше смехотворно: „Бог е създал човека, но изглежда не знае, че някой толкова стар човек не е способен да ражда деца; Бог смята, че може да ми позволи да имам дете, казва, че ще ми даде син — със сигурност това е невъзможно!“. Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: „Невъзможно — Бог се шегува с мен, това не може да е истина!“. Той не се отнесе сериозно към Божиите думи. И така, в Божиите очи какъв човек беше Авраам? (Праведен.) Къде се казва, че той е праведен човек? Мислите, че всички, които Бог призовава, са праведни и съвършени, че всички те са хора, които ходят с Бог. Вие се придържате към доктрината! Трябва ясно да разберете, че когато Бог определя някого, Той не прави това произволно. Тук Бог не казва, че Авраам е праведен. В сърцето Си Бог има стандарти за преценяване на всеки човек. Въпреки че Бог не казва какъв човек е Авраам от гледна точка на поведението му, каква вяра в Бог е имал Авраам? Малко абстрактна ли е била? Или пък е имал силна вяра? Не, не е била силна! Смехът и мислите му показваха кой е, така че вашето убеждение, че е праведен, е плод на въображението ви, това е сляпо прилагане на доктрината и безотговорна преценка. Дали Бог видя смеха на Авраам и израза на лицето му? Знаеше ли Той за тях? Да, Бог знаеше. Но щеше ли Бог да промени това, което беше решил да направи? Не! Когато Бог планира и реши, че ще избере този човек, това беше извършено. Нито мислите, нито поведението на човека можеха да повлияят или попречат на Бог и в най-малка степен; Бог нямаше да промени произволно или импулсивно Своя план, нито пък да го наруши заради поведение, което беше плод на човешко невежество. Какво тогава е написано в Битие 17:21-22? „Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време. А като престана да говори с Авраам, Бог се издигна от него“. Бог не обърна никакво внимание на това, което Авраам мислеше или казваше. Каква беше причината за Неговото пренебрежение? Причината за това беше, че по онова време Бог не искаше от човека да има силна вяра или задълбочено познание за Него, нито пък да може да разбира какво Той е направил и казал. Затова Бог не искаше от човека да разбира напълно какво е решил да направи, кои хора е решил да избере или какви са принципите на Неговите действия, тъй като духовният ръст на човека беше просто недостатъчен. По онова време Бог смяташе всичко, което Авраам правеше, а също и поведението му, за нормално. Той не го осъди и не го укори, а само каза: „Сара ще ти роди Исаак догодина по това време“. За Бог, след като заяви това, то вече се сбъдваше стъпка по стъпка; в очите на Бог това, което трябваше да бъде изпълнено от Неговия план, вече беше постигнато. След като уреди това, Бог си тръгна. Това, което човекът прави или мисли, нещата, които човекът разбира, плановете му — нищо от това няма връзка с Бог. Всичко се развива според Божия план, в съответствие с определените от Бог времена и етапи. Такъв е принципът на Божието дело. Бог не се намесва в това, което човекът мисли или знае, но и не се отказва от Своя план и не изоставя Своето дело само защото човекът не вярва или не разбира. По този начин фактите се осъществяват според плана и мислите на Бог. Точно това виждаме в Библията: Бог направи така, че Исаак да се роди в определеното от Него време. Доказват ли фактите, че държанието и поведението на човека попречиха на Божието дело? Те не попречиха на Божието дело! Слабата вяра на човека в Бог и неговите представи и фантазии за Бог повлияха ли на Божието дело? Не, не повлияха! В никакъв случай! Божият план за управление не се влияе от никой човек, вещ или среда. Всичко, което Той реши да направи, ще бъде завършено и осъществено навреме и според Неговия план, и никой човек не може да се намеси в делото Му. Бог пренебрегва някои аспекти на човешката глупост и невежество и дори някои аспекти на човешкото противопоставяне и представи за Него и върши работата, която трябва да върши, независимо от това. Това е Божият нрав и той е отражение на Неговото всемогъщество.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 33

Авраам принася в жертва Исаак

Битие 22:2-3  И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

Битие 22:9-10  А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си.

Делото на Божието управление и спасение на човечеството започва с жертвоприношението на Исаак от Авраам

След като даде на Авраам син, думите, които Бог беше казал на Авраам, се изпълниха. Това не означава, че Божият план спря дотук; напротив, величественият Божи план за управление и спасение на човечеството току-що беше започнал, а това, че благослови Авраам със син, беше само прелюдия към цялостния Му план за управление. В този момент някой знаеше ли, че битката на Бог със Сатана е започнала неусетно точно когато Авраам беше готов да принесе в жертва Исаак?

Бог не се интересува от това дали човекът е глупав — Той иска от него само да бъде верен

Нека сега да видим какво направи Бог с Авраам. В Битие 22:2 Бог даде следната заповед на Авраам: „Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа“. Смисълът на това, което Бог каза, беше ясен: Той поиска от Авраам да принесе във всеизгаряне своя единствен и обичан син Исаак. Дали от днешна гледна точка Божията заповед все още противоречи на човешките представи? Да! Всичко, което Бог направи по онова време, е напълно противоположно на човешките представи; то е непонятно за човека. Поради представите си хората вярват в следното: когато един човек не вярвал и смятал, че това е невъзможно, Бог му дал син и след като получил син, Бог поискал от него да принесе сина си в жертва. Не е ли това крайно невероятно! Какво всъщност възнамеряваше да направи Бог? Какво беше действителното Божие намерение? Той даде син на Авраам, без да поставя условия, но също така поиска от Авраам да принесе безусловна жертва. Не поиска ли Той твърде много? Погледнато отстрани това е не само твърде много, но и донякъде представлява „създаване на проблеми без причина“. Но самият Авраам не сметна, че Бог иска твърде много. Въпреки че имаше своето скромно мнение по въпроса и въпреки че беше малко подозрителен към Бог, той все пак беше готов да направи тази жертва. Виждаш ли тук нещо, което доказва, че Авраам беше готов да принесе в жертва сина си? Какво се казва в тези изречения? Оригиналният текст разказва следното: „И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал“ (Битие 22:3). „А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си“ (Битие 22:9-10). Когато Авраам протегна ръка и взе ножа, за да убие сина си, Бог видя ли действията му? Да, видя ги. Целият процес — от началото, когато Бог поиска от Авраам да принесе Исаак в жертва, до момента, в който Авраам наистина вдигна ножа, за да убие сина си — показа на Бог сърцето на Авраам и независимо от предишната му глупост, невежество и неразбиране на Бог, в този момент сърцето на Авраам към Бог беше чисто и открито и той наистина щеше да върне Исаак — сина, даден му от Бог — обратно при Него. В него Бог видя подчинение — точно това, което желаеше.

За човека много от нещата, които Бог прави, са непонятни и дори невероятни. Когато Бог иска да ръководи някого, това ръководство често се разминава с представите на човека и е непонятно за него, но точно това несъответствие и непонятност са Божието изпитание и проверка за човека. Междувременно Авраам успя да прояви подчинение към Бог в себе си, което беше най-същественото условие да успее да удовлетвори Божиите изисквания. Едва тогава, когато Авраам успя да се подчини на Божиите изисквания, когато беше готов да принесе в жертва Исаак, Бог почувства увереност и одобрение към човечеството — към Авраам, когото беше избрал. Едва тогава Бог беше сигурен, че този човек, когото Той беше избрал, беше незаменим водач, който можеше да изпълни Неговото обещание и последващия Му план за управление. Въпреки че това беше само изпитание и проверка, Бог се почувства доволен, Той усети човешката любов към Него и се почувства утешен от човека, както никога преди това. В момента, в който Авраам вдигна ножа си, за да убие Исаак, Бог спря ли го? Бог не позволи на Авраам да принесе Исаак в жертва, защото Той просто нямаше намерение да отнема живота на Исаак. Така Бог спря Авраам точно навреме. За Бог подчинението на Авраам вече беше преминало проверката, това, което той направи, беше достатъчно и Бог вече беше видял резултата от това, което възнамеряваше да направи. Беше ли този резултат задоволителен за Бог? Може да се каже, че този резултат беше задоволителен за Бог, че беше това, което Бог желаеше и което копнееше да види. Вярно ли е това? Въпреки че в различни контексти Бог използва различни начини за изпитване на всеки човек, в Авраам Бог видя това, което искаше, видя, че сърцето на Авраам беше чисто и че подчинението му беше безусловно. Точно това „безусловно“ желаеше Бог. Хората често казват: „Вече жертвах това, вече се простих с онова — защо Бог все още не е доволен от мен? Защо продължава да ме подлага на изпитания? Защо продължава да ме проверява?“. Това доказва един факт: Бог не е видял сърцето ти и не го е спечелил. Това означава, че Той не е видял такава искреност, както когато Авраам успя да вдигне ножа, за да убие сам сина си и да го принесе в жертва на Бог. Той не е видял безусловното ти подчинение и не е бил утешен от теб. Естествено е тогава Бог да продължава да те изпитва. Не е ли вярно това?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 34

Божието обещание към Авраам (Избрани пасажи)

Битие 22:16-18  Йехова рече: „Заклевам се в Себе Си, защото си направил това и не си пожалил него, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“.

Това е несъкратената история на Божията благословия към Авраам. Макар и кратка, нейното съдържание е богато: тя включва причината и предисторията на Божия дар за Авраам, както и какво е това, което Той даде на Авраам. Пропита е от радостта и вълнението, с които Бог изрече тези думи, както и от неотложността на Неговия копнеж да спечели онези, които могат да слушат словото Му. В тази история ние виждаме Божията загриженост и нежност към онези, които се подчиняват на Неговите думи и следват заповедите Му. Виждаме и цената, която Той плаща, за да спечели хората, както и грижата и мисълта, които влага, за да ги спечели. Нещо повече, този пасаж, който съдържа думите „Заклевам се в Себе Си“, ни дава силно усещане за горчивината и болката, понесени от Бог и само от Бог зад кулисите на това дело от Неговия план за управление. Това е пасаж, който подтиква към размисъл и който е имал специално значение за онези, които са дошли след това, както и огромно въздействие върху тях.

Човек получава Божиите благословии заради своята искреност и подчинение

Голяма ли беше благословията, дадена на Авраам от Бог, за която четем тук? Колко голяма беше тя? Тук има едно ключово изречение: „В твоето потомство ще се благословят всички народи на земята“. Това изречение показва, че Авраам получи благословии, каквито не са давани на никого преди или след него. Когато по искане на Бог Авраам върна своя единствен син — любимия си единствен син — на Бог (тук не можем да използваме думата „принесе“; трябва да кажем, че той върна сина си на Бог), Бог не само не позволи на Авраам да принесе Исаак в жертва, но и го благослови. С какво обещание Той благослови Авраам? Той го благослови с обещанието да умножи потомството му. И с колко души трябваше да се умножи то? Писанията ни дават следните сведения: „като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята“. Какъв беше контекстът, в който Бог изрече тези думи? Тоест как Авраам получи Божиите благословии? Той ги получи точно както Бог казва в Писанията: „защото си послушал гласа Ми“. Това означава, че тъй като Авраам е следвал Божията заповед, тъй като е изпълнил всичко, което Бог е казал, поискал и заповядал, без ни най-малко оплакване, Бог му е дал такова обещание. В това обещание има едно изключително важно изречение, което засяга Божиите мисли по това време. Виждали ли сте го? Възможно е да не сте обърнали внимание на Божиите думи: „Заклевам се в Себе Си“. Това означава, че когато Бог изрече тези думи, Той се закле в Себе Си. В какво се кълнат хората, когато дават обет? Те се кълнат в Небето, което ще рече, дават обет пред Бог и се заклеват в Бог. Хората може и да не разбират много извънредността на това Бог да се закълне в Себе Си, но ще разберете, когато ви дам правилното обяснение. Изправен пред човек, който можеше само да чува думите Му, но не и да разбира сърцето Му, Бог отново се почувства самотен и изгубен. В отчаянието си — и може да се каже, подсъзнателно — Бог направи нещо много естествено: Той сложи ръка на сърцето Си и се обърна към Себе Си, когато даде това обещание на Авраам, и този човек чу Бог да казва: „Заклевам се в Себе Си“. Чрез действията на Бог ти можеш да мислиш за себе си. Когато сложиш ръка на сърцето и говориш на себе си, имаш ли ясна представа какво казваш? Искрено ли е отношението ти? Говориш ли откровено, от сърце? Така виждаме, че когато Бог говори на Авраам, Той беше сериозен и искрен. В същото време, докато говореше на Авраам и го благославяше, Бог говореше и на Себе Си. Той Си казваше: ще благословя Авраам и ще направя потомството му многобройно като небесните звезди и изобилно като пясъка на морския бряг, защото той послуша думите Ми и той е този, който избрах. Когато Бог каза: „Заклевам се в Себе Си“, Той реши, че чрез Авраам ще създаде избрания народ на Израел и след това ще води този народ напред в Своето дело. Тоест Бог щеше направи така, че потомците на Авраам да поемат делото на Божието управление, а Божието дело и това, което Бог изразява, ще започне от Авраам и ще продължи в потомците на Авраам, като по този начин ще осъществи Божието желание да спаси човека. Какво ще кажете, не е ли това истинска благословия? За човека няма по-голяма благословия; може да се каже, че това е най-истинската благословия. Благословията, спечелена от Авраам, не беше умножаването на потомството му, а това, че Бог осъществи Своето управление, Своето поръчение и Своето дело в потомците на Авраам. Това означава, че благословиите, спечелени от Авраам, не са били временни, а са продължили с напредването на Божия план за управление. Когато Бог говори, когато Бог се закле в Себе Си, Той вече беше взел решение. Верен ли беше процесът на вземане на това решение? Беше ли реален? Бог реши, че от този момент нататък Неговите усилия, цената, която плаща, това, което притежава и представлява, всичко Негово и дори животът Му, ще бъдат дадени на Авраам и неговите потомци. Бог реши също, че като започне от тази група хора, ще направи явни делата Си и ще позволи на хората да видят Неговата мъдрост, власт и сила.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 35

Божието обещание към Авраам (Избрани пасажи)

Битие 22:16-18  Йехова рече: „Заклевам се в Себе Си, защото си направил това и не си пожалил него, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“.

Неизменното желание на Бог е да спечели хора, които Го познават и могат да свидетелстват за Него

По същото време, когато говореше на Себе Си, Бог говореше и на Авраам, но освен че чу благословиите, които Бог му даде, успя ли Авраам да разбере истинските желания на Бог във всичките Му думи в този момент? Не, не успя. И така, в момента, когато Бог се закле в Себе Си, сърцето Му все още беше самотно и скръбно. Все още нямаше нито един човек, който да може да разбере или схване неговите намерения и планове. В този момент никой — включително Авраам — не можеше да говори с Него доверително, а още по-малко можеше да Му съдейства в извършването на делото, което Той трябваше да извърши. На пръв поглед Бог беше спечелил Авраам — човек, който може да се подчинява на думите Му. Но в действителност познанието на този човек за Бог беше съвсем незначително. Въпреки че Бог беше благословил Авраам, Божието сърце все още не беше удовлетворено. Какво означава, че Бог не беше удовлетворен? Това означава, че Неговото управление току-що беше започнало, че хората, които Той искаше да спечели, хората, които копнееше да види, хората, които обичаше, бяха все още далеч от Него; нужно Му беше време, Той трябваше да изчака, да бъде търпелив. Защото по онова време освен Самия Бог нямаше никой, който да знае какво е необходимо на Бог, какво иска да спечели или за какво копнее. И така, в същото време, когато Бог се чувстваше много развълнуван, му беше и тежко на сърцето. Но Той не спря стъпките Си и продължи да планира следващия етап от това, което трябваше да направи.

Какво виждате в Божието обещание, дадено на Авраам? Бог дари Авраам с големи благословии само защото той се подчини на Божиите думи. Въпреки че на пръв поглед това изглежда нормално и естествено, в него ние виждаме Божието сърце: Бог цени най-вече подчинението на човека към Него и много обича човекът да Го разбира и да бъде искрен към Него. Колко високо цени Бог тази искреност? Може би не разбирате колко високо Той я цени и може би няма никой, който да осъзнава това. Бог даде на Авраам син и когато той порасна, Той помоли Авраам да Му принесе сина си в жертва. Авраам стриктно последва Божията заповед, подчини се на Божието слово, а искреността му трогна Бог и беше оценена от Него. Колко високо оцени Бог тази искреност? И защо я оцени? Във време, когато никой не възприемаше Божиите думи и не разбираше сърцето Му, Авраам направи нещо, което разтърси небесата и накара земята да трепери, и това накара Бог да изпита несравнимо чувство на удовлетворение и Му донесе радостта да спечели някого, който можеше да се подчинява на думите Му. Това удовлетворение и радост дойдоха от създание, сътворено от Неговата ръка, и беше първата „жертва“, която човекът беше принесъл на Бог и която беше най-високо оценена от Бог, откакто човекът беше създаден. Бог беше изстрадал тази жертва и се отнесе към нея като към първия най-важен дар от човека, когото беше създал. Тя показа на Бог първите плодове на Неговите усилия и на цената, която беше платил, и Му позволи да види надеждата в човечеството. След това Бог имаше още по-голям копнеж за група от такива хора, които да вървят заедно с Него, да се отнасят искрено към Него и да се грижат искрено за Него. Бог дори се надяваше, че Авраам ще продължи да живее, защото искаше да има сърце като това на Авраам, което да Го придружава и да бъде с Него, докато управлява. Независимо от това какво искаше Бог, това беше само желание, само идея — защото Авраам беше просто човек, който можеше да Му се подчинява, но нямаше ни най-малкото разбиране или познание за Бог. Авраам беше човек, който далеч не отговаряше на стандартите на Божиите изисквания към хората, а именно: да познава Бог, да може да свидетелства за Него и да бъде в единомислие с Бог. Така че Авраам не можеше да върви с Бог. При принасянето на Исаак от Авраам Бог видя искреността и подчинението на Авраам и видя, че той е издържал на Божието изпитание. Въпреки че Бог прие неговата искреност и подчинение, той все още не беше достоен да стане Божи довереник, да се превърне в човек, който познава и разбира Бог, и в човек, който е запознат с Божия нрав; той беше далеч от това да бъде в единомислие с Бог и да изпълнява Неговата воля. Така че в сърцето Си Бог все още беше самотен и загрижен. Колкото по-самотен и загрижен ставаше Бог, толкова повече изпитваше нуждата да продължи управлението Си възможно най-скоро и да може да избере и спечели група хора, които да изпълнят плана му за управление и да постигнат волята му колкото се може по-скоро. Това беше силното желание на Бог и то остана непроменено от самото начало до днес. Откакто създаде човека в началото, Бог копнее за група победители, група, която да върви с Него и да може да разбира, познава и възприема Неговия нрав. Това желание на Бог никога не се е променяло. Независимо от това колко дълго трябва да чака, независимо от това колко труден може да бъде пътят, който предстои, и без значение колко далечни са целите, за които копнее, Бог никога не е променял или изоставял очакванията Си към човека. Сега, след като казах това, осъзнавате ли донякъде какво е желанието на Бог? Може би това, което сте осъзнали, не е много дълбоко — но разбирането постепенно ще дойде!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 36

Бог трябва да унищожи Содом (Избрани пасажи)

Битие 18:26  Рече Йехова: „Ако в Содом има петдесет праведни човека в рамките на града, ще пощадя всичко заради тях“.

Битие 18:29  А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.

Битие 18:30  А той Му каза: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това.

Битие 18:31  А той каза: Може да се намерят там двадесет. А Той каза: Няма да го погубя.

Битие 18:32  И той каза: Може да се намерят там десет. И Той каза: Няма да го погубя.

Бог се грижи само за онези, които могат да се подчиняват на словото Му и да следват заповедите Му

Горните пасажи съдържат няколко ключови думи: числата. Първо, Йехова казва, че ако намери петдесет праведници в града, ще пощади цялото място, което означава, че няма да унищожи града. И така, имаше ли в действителност петдесет праведници в Содом? Нямаше. Какво каза Авраам на Бог скоро след това? Той каза: може да се намерят там четиридесет? И Бог каза: няма да сторя това. След това Авраам каза: може да се намерят там тридесет? И Бог каза: няма да сторя това. А може би и двадесет? Няма да сторя това. Десет? Няма да сторя това. Имаше ли в действителност десет праведници в града? Нямаше десет, но имаше един. И кой беше той? Той беше Лот. По онова време в Содом имаше само един праведен човек, но беше ли Бог много строг или взискателен, когато ставаше дума за това число? Не, не беше. И така, когато човекът продължаваше да пита: „Ами четиридесет?“, „Ами тридесет?“, докато не стигна до „Ами десет?“. Бог каза: „Дори да бяха само десет, нямаше да унищожа града; щях да го пощадя и да простя на останалите хора, не само на тези десет“. Ако бяха само десет, това щеше да е достатъчно жалко, но се оказа, че в действителност в Содом нямаше дори толкова праведници. Сами виждате, че в очите на Бог грехът и злото на хората в града бяха такива, че Бог нямаше друг избор освен да ги унищожи. Какво имаше предвид Бог, когато каза, че няма да унищожи града, ако в него има петдесет праведници? Тези числа не бяха важни за Бог. Важното беше дали в града бяха праведниците, които Той искаше, или не. Ако в града имаше само един праведен човек, Бог нямаше да допусне той да пострада поради унищожаването на града. Това означава, че независимо дали Бог щеше да унищожи града, или не, и независимо колко праведници имаше в него, за Бог този грешен град беше проклет и отвратителен и трябваше да бъде унищожен, да изчезне от очите на Бог, а праведните да останат. Независимо от епохата, независимо от етапа на развитие на човечеството, отношението на Бог не се променя: Той мрази злото и се грижи за онези, които са праведни в Неговите очи. Това ясно отношение на Бог е и истинското откровение за Божията същина. Тъй като в града имаше само един праведен човек, Бог не се колеба повече. Крайният резултат беше, че Содом неминуемо щеше да бъде унищожен. Какво виждате в това? В онази епоха Бог нямаше да унищожи град, ако в него имаше петдесет праведници, нито пък ако имаше десет, което означава, че Бог щеше да реши да прости и да прояви великодушие към човечеството или щеше да извърши делото по напътствие заради няколко души, които могат да се боят от Него и да Му се прекланят. Бог държи много на праведните дела на човека, държи много на онези, които могат да Му се прекланят, и на онези, които могат да вършат добри дела пред Него.

От най-древни времена до днес, чели ли сте някога в Библията Бог да съобщава истината или да говори за Божия път на някой човек? Не, никога. Думите на Бог към човека, за които четем, само казват на хората какво да правят. Някои отидоха и го направиха, а други — не; някои повярваха, а други — не. Това беше всичко. Така че праведните от онази епоха — тези, които бяха праведни в Божиите очи — бяха само онези, които можеха да чуват Божието слово и да следват Божиите заповеди. Те бяха слуги, които изпълняваха Божието слово сред хората. Може ли такива хора да бъдат наречени „хора, които познават Бог“? Може ли те да бъдат наречени хора, които Бог е довел до съвършенство? Не, не може. И така, независимо от техния брой, в Божиите очи тези праведни хора заслужаваха ли да бъдат наречени довереници на Бог? Можеше ли те да бъдат наречени Божии свидетели? Разбира се, че не! Те със сигурност не бяха достойни да бъдат наречени Божии довереници и свидетели. И така, как Бог наричаше такива хора? В Стария завет на Библията има много случаи, в които Бог ги нарича „Мой слуга“. Това означава, че по онова време в очите на Бог тези праведници бяха Негови слуги, те бяха хората, които Му служеха на земята. А как Бог измисли това наименование? Защо Той ги наричаше така? Има ли Бог стандарти в сърцето Си за наименованията, с които нарича хората? Да, със сигурност има. Бог има стандарти, независимо дали нарича хората праведни, съвършени, честни или слуги. Когато нарича някого Свой слуга, Той е твърдо убеден, че този човек е способен да приема Неговите пратеници, да следва Неговите заповеди и да изпълнява това, което е заповядано от пратениците. Какво изпълнява този човек? Той изпълнява това, което Бог е заповядал на човека да прави и изпълнява на земята. Може ли по онова време това, което Бог поиска от човека да направи и изпълни на земята, да се нарече Божи път? Не, не може. Защото по онова време Бог искаше от човека да прави само няколко прости неща; Той изричаше няколко прости заповеди, с които му казваше да прави само това или онова и нищо повече. Бог работеше според Своя план. Тъй като по онова време много условия все още не бяха налице, моментът все още не беше назрял и за човечеството беше трудно да понесе Божия път, така че Божият път тепърва трябваше да бъде изразен от Неговото сърце. Бог гледаше на праведните хора, за които говори и които виждаме тук — независимо дали са тридесет или двадесет — като на Свои слуги. Когато Божиите пратеници идваха при тези слуги, те трябваше да могат да ги приемат, да следват заповедите им и да действат според думите им. Точно това трябваше да бъде направено и постигнато от онези, които бяха слуги в Божиите очи. Бог е благоразумен, когато дава наименования на хората. Той ги наричаше Свои слуги не защото бяха такива, каквито сте вие сега — защото бяха чули много проповеди, знаеха какво ще направи Бог, имаха много познания за Божията воля и разбираха Неговия план за управление — а защото бяха честни в своята човешка природа и можеха да се съобразят с Божието слово; когато Бог им заповядваше, те можеха да оставят настрана това, което правеха, и да изпълняват това, което Бог им беше заповядал. Така че за Бог другото ниво на значение на името „слуга“ е, че те Му съдействаха в Неговото дело на земята и въпреки че не бяха Божии пратеници, те изпълняваха и осъществяваха Божието слово на земята. Виждате, че тези слуги или праведници имаха голяма тежест в сърцето на Бог. Делото, което Бог щеше да започне на земята, не можеше да бъде без хора, които да Му съдействат, а ролята на Божиите слуги не можеше да бъде заменена с тази на Божиите пратеници. Всяка задача, която Бог заповядваше на тези слуги, беше от голямо значение за Него и затова Той не можеше да ги изгуби. Без сътрудничеството на тези слуги с Бог Неговото дело сред човечеството щеше да спре, в резултат на което Божият план за управление и Божиите надежди щяха да се провалят.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 37

Бог трябва да унищожи Содом (Избрани пасажи)

Битие 18:26  Рече Йехова: „Ако в Содом има петдесет праведни човека в рамките на града, ще пощадя всичко заради тях“.

Битие 18:29  А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.

Битие 18:30  А той Му каза: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това.

Битие 18:31  А той каза: Може да се намерят там двадесет. А Той каза: Няма да го погубя.

Битие 18:32  И той каза: Може да се намерят там десет. И Той каза: Няма да го погубя.

Бог е изобилно милостив към онези, за които се грижи, и силно гневен към онези, които ненавижда и отхвърля

Според библейските разкази имаше ли десет слуги на Бог в Содом? Не, нямаше. Заслужаваше ли градът да бъде пощаден от Бог? Само един човек в града — Лот — прие Божиите пратеници. Изводът от това е, че в града имаше само един слуга на Бог и затова Бог нямаше друг избор, освен да спаси Лот и да унищожи Содом. Цитираните по-горе разговори между Авраам и Бог може да изглеждат прости, но те илюстрират нещо много дълбоко: в действията на Бог има принципи и преди да вземе решение, Той прекарва дълго време в наблюдение и обмисляне; със сигурност Бог няма да вземе решение или да направи прибързани заключения, преди да е настъпил подходящият момент. Размяната на реплики между Авраам и Бог ни показва, че Божието решение да унищожи Содом не беше ни най-малко погрешно, тъй като Бог вече знаеше, че в града няма нито четиридесет, нито тридесет, нито двадесет праведници. Нямаше дори десет. Единственият праведен човек в града беше Лот. Бог наблюдаваше всичко, което се случваше в Содом, и познаваше обстоятелствата около това като пръстите на ръката Си. Така че Неговото решение не можеше да бъде погрешно. За разлика от това, в сравнение с всемогъществото на Бог, човекът е толкова безчувствен, толкова глупав и невеж, толкова късоглед. Именно това виждаме в размяната на реплики между Авраам и Бог. Бог е изразявал Своя нрав от самото начало до днес. Божият нрав се разкрива и тук и ние трябва да го видим. Числата са прости — те не показват нищо, но тук има много важен израз на Божия нрав. Бог не би унищожил града заради петдесет праведници. Дали това се дължи на Божията милост? Дали е заради Неговата любов и великодушие? Виждали ли сте тази страна на Божия нрав? Дори да имаше само десет праведници, Бог щеше да пожали града заради тях. Това ли е, или не е великодушието и любовта на Бог? Поради Божията милост, великодушие и загриженост към тези праведни хора Той не би унищожил града. Това е великодушието на Бог. И в крайна сметка какъв резултат виждаме? Когато Авраам каза: „Може да се намерят там десет“, Бог каза: „Няма да го погубя“. След това Авраам не каза нищо повече — защото в Содом ги нямаше десетте праведници, за които той говореше, и той нямаше какво повече да каже, а в този момент разбра защо Бог беше решил да унищожи Содом. Какъв Божи нрав виждате в това? Какво решение взе Бог? Бог реши, че ако в Содом няма десет праведници, Той няма да позволи града да съществува и че неизбежно ще го унищожи. Не е ли това Божият гняв? Този гняв представлява ли Божият нрав? Дали този нрав е откровението за святата същност на Бог? Дали той е откровението за праведната същност на Бог, която човек не трябва да оскърбява? След като потвърди, че в Содом няма десет праведници, Бог беше сигурен, че ще унищожи града и ще накаже жестоко хората в него, защото Му се противопоставяха и защото бяха толкова порочни и покварени.

Защо анализирахме тези пасажи по този начин? Направихме така, защото тези няколко прости изречения дават пълен израз на Божия нрав, в който се съдържа изобилна милост и силен гняв. От една страна Бог ценеше праведните, проявяваше милост към тях, търпеше ги и се грижеше за тях, но едновременно с това Той изпитваше дълбока ненавист към всички онези в Содом, които бяха покварени. Беше ли, или не беше това изобилна милост и силен гняв? С какви средства Бог унищожи града? С огън. И защо го унищожи с огън? Когато видиш, че нещо се изгаря с огън, или когато си на път да изгориш нещо, какво усещаш? Защо искаш да го изгориш? Чувстваш ли, че вече не се нуждаеш от него, че вече не искаш да го гледаш? Искаш ли да го изоставиш? Използването на огън от страна на Бог означаваше изоставяне и омраза и че Той не искаше повече да вижда Содом. Това беше емоцията, която накара Бог да срине Содом до основи, използвайки огън. Използването на огън показва колко разгневен беше Бог. Милосърдието и великодушието на Бог наистина съществуват, но Божията святост и праведност, когато отприщва Своя гняв, показват на човека и онази страна на Бог, която не търпи обида. Когато човекът напълно успява да се подчини на Божиите заповеди и действа в съответствие с Божиите изисквания, Бог е изобилен в Своята милост към него; когато човекът е изпълнен с поквара, омраза и враждебност към Бог, Той е силно разгневен. До каква степен Бог е силно разгневен? Неговият гняв ще трае дотогава, докато вече не вижда противопоставянето и злите дела на човека, докато те престанат да бъдат пред очите Му. Едва тогава Божият гняв ще изчезне. С други думи, независимо кой е човекът, ако сърцето му се е отдалечило от Бог и се е отвърнало от Него, за да не се върне никога повече, тогава независимо как, привидно или от гледна точка на субективните си желания, той иска да се прекланя, да следва и да се подчинява на Бог в тялото или в мисленето си, Божият гняв ще се отприщи без прекъсване. Ще стане така, че когато Бог силно отприщи Своя гняв, след като е дал на човека достатъчно възможности, веднъж отприщен, Той няма да може да го върне обратно и никога повече няма да бъде милостив и великодушен към такъв човек. Това е едната страна на Божия нрав, която не търпи оскърбление. Тук на хората им се струва нормално Бог да разруши един град, тъй като в Божиите очи град, пълен с грях, не може да съществува и да продължи да стои, и е разумно той да бъде унищожен от Бог. И все пак в това, което се случи преди и след като Той унищожи Содом, ние виждаме пълнотата на Божия нрав. Той е великодушен и милостив към нещата, които са мили, красиви и добри; към нещата, които са зли, грешни и нечестиви, Той изпитва силен гняв и този Негов гняв е постоянен. Това са двете основни и най-изявени страни на Божия нрав и освен това те са разкрити от Бог от начало до край: изобилна милост и силен гняв. Повечето от вас са изпитали нещо от Божията милост, но много малко от вас са оценили Божия гняв. Божията милост и благоволение могат да се видят във всеки човек; това означава, че Бог е бил изобилно милостив към всеки човек. И все пак много рядко — или може да се каже, никога — Бог е бил силно разгневен на отделни хора или част от хората сред вас. Бъдете спокойни! Рано или късно Божият гняв ще бъде видян и изпитан от всеки човек, но сега все още не е дошъл моментът. Защо е така? Това е така, защото когато Бог постоянно се гневи на някого, тоест, когато отприщва силния Си гняв върху него, това означава, че Той отдавна го е намразил и отхвърлил, че го презира и че не може да търпи съществуването му; щом гневът на Бог се стовари върху този човек, той ще изчезне. Днес Божието дело все още не е достигнало тази точка. Когато Бог се разгневи силно, никой от вас няма да може да го понесе. Така че в момента Бог е само изобилно милостив към всички вас и тепърва ви предстои да видите Неговия силен гняв. Ако има хора, които още не са убедени в това, можете да поискате Божият гняв да дойде върху вас, за да изпитате дали Божият гняв и Неговият нрав, който не понася оскърблението на човека, наистина съществуват. Ще се осмелите ли?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 38

Хората от последните дни виждат Божия гняв само в Божието слово и не го изпитват в действителност

От времето на сътворението до днес никоя група не се е радвала толкова много на Божията благодат, милост и благоволение, колкото тази последна група. Въпреки че в последния етап Бог е извършил делото на правосъдието и порицанието и е извършил това Свое дело с величие и гняв, през повечето време Бог използва само слово, за да изпълни Своето дело; Той използва слово, за да учи и пои, да осигурява и храни. Междувременно Божият гняв винаги е бил държан скрит и освен че хората са почувствали Божия гневен нрав в словата Му, малцина са изпитали Неговия гняв лично. Това означава, че по време на Божието дело на правосъдието и порицанието, въпреки че гневът, разкрит в Божието слово, позволява на хората да изпитат Божието величие и Неговата нетърпимост към оскърбление, този гняв не излиза извън рамките на Неговото слово. Иначе казано, Бог използва словото, за да укори човека, да го разобличи, да го съди, да го порицае и дори да го прокълне, но Бог все още не е силно разгневен на човека и едва е започнал да отприщва гнева Си върху него, освен със Своето слово. Така милостта и благоволението на Бог, които човекът изпитва в тази епоха, са откровението за истинския Божи нрав, докато Божият гняв, изпитван от човека, е просто ефект от тона и усещането на Неговите слова. Много хора погрешно възприемат този ефект като истинско преживяване и истинско познаване на Божия гняв. В резултат на това повечето хора вярват, че са видели Божията милост и благоволение в Неговото слово, че са видели и Божията нетърпимост към човешката обида и повечето от тях дори са започнали да оценяват Божията милост и великодушие към човека. Но независимо от това колко лошо е поведението на човека или колко покварен е неговият нрав, Бог винаги е търпял. С това Свое търпение Той цели да изчака словата, които е изрекъл, усилията, които е положил, и цената, която е платил, да постигнат ефект в онези, които иска да спечели. Изчакването на подобен резултат отнема време и изисква създаването на различна среда за човека — точно както хората не стават възрастни веднага след като се родят; това отнема осемнадесет или деветнадесет години, а на някои хора им трябват дори двадесет или тридесет, преди да се превърнат в истински възрастни. Бог очаква завършването на този процес, очаква идването на такова време и очаква постигането на този резултат. През цялото време, докато чака, Бог е изобилно милостив. През периода на Божието дело обаче броят на хората, които са поразени, е изключително малък, а някои биват наказани заради сериозното си противопоставяне на Бог. Тези примери са още по-голямо доказателство за Божия нрав, който не понася оскърблението на човека, и напълно потвърждават реалното съществуване на Божието великодушие и търпеливост към избраните. Разбира се, в тези типични примери откровението за част от Божия нрав в тези хора не засяга цялостния Божи план за управление. Всъщност в настоящия последен етап от Божието дело Бог е търпял през целия период на очакване и е заменил Своята търпеливост и живота Си за спасението на онези, които Го следват. Виждате ли това? Бог не нарушава Своя план без причина. Той може да отприщи Своя гняв, но може и да бъде милостив — това е откровението за двете основни части на Божия нрав. Ясно ли е това, или не? С други думи, що се отнася до Бог, доброто и злото, справедливото и несправедливото, положителното и отрицателното — всичко това е ясно показано на човека. Какво ще направи Той, какво харесва, какво мрази — всичко това намира пряк израз в Неговия нрав. Такива неща също се виждат много явно и недвусмислено в Божието дело и те не са неясни или общи, а позволяват на всички хора да видят нрава на Бог и това, което Той притежава и представлява, по един особено конкретен, истински и практически начин. Това е Самият истински Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 39

Божият нрав никога не е бил скрит от човека — човешкото сърце се е отклонило от Бог

От времето на сътворението Божият нрав е в синхрон с Неговото дело. Той никога не е бил скрит от хората, а напълно оповестен и ясен за тях. И все пак с течение на времето човешкото сърце се е отдалечавало все повече от Бог и тъй като човешката поквара се е задълбочавала, човекът и Бог са се раздалечавали все повече и повече. Бавно, но сигурно човекът е изчезнал от очите на Бог. Човекът е станал неспособен да „вижда“ Бог, което го е оставило без „новини“ за Бог; така той не знае дали Бог съществува и дори стига дотам, че напълно отрича Неговото съществуване. Следователно неразбирането от страна на човека на Божия нрав и на това, което Той притежава и представлява, не се дължи на това, че Бог е скрит от човека, а на това, че сърцето му се е отвърнало от Бог. Въпреки че човекът вярва в Бог, сърцето му е без Бог и той не знае как да обича Бог, а и не иска да Го обича, защото сърцето му никога не се приближава до Бог и винаги Го избягва. В резултат на това човешкото сърце е отдалечено от Бог. И така, къде е сърцето му? Всъщност човешкото сърце не е отишло никъде: вместо да го даде на Бог или да го разкрие, така че Бог да го види, той го пази за себе си. Това е така въпреки факта, че някои хора често се молят на Бог и казват: „О, Боже, погледни сърцето ми — Ти знаеш всичко, което мисля“, а някои дори се заклеват да позволят на Бог да ги наблюдава, за да бъдат наказани, ако нарушат клетвата си. Макар че човек позволява на Бог да надникне в сърцето му, това не означава, че е способен да се подчинява на Божието ръководство и разпоредби, нито че е оставил съдбата си, перспективите си и всичко под управлението на Бог. Така, независимо от клетвите, които полагаш пред Бог, или от това, което заявяваш пред Бог, в Божиите очи сърцето ти все още е затворено за Него, защото ти само позволяваш на Бог да гледа сърцето ти, но не и да го управлява. Иначе казано, ти изобщо не си отдал сърцето си на Бог и говориш само хубави думи, така че Той да ги чуе; в същото време криеш от Бог различните си измамни намерения заедно с интригите, подлостите и плановете си и стискаш в ръце перспективите и съдбата си, страхувайки се дълбоко, че Бог ще ти ги отнеме. Така Бог никога не вижда искреността на човека към Него. Въпреки че Бог наблюдава дълбините на човешкото сърце и може да вижда какво мисли и иска да направи човек в сърцето си, както и какви неща пази в сърцето си, сърцето на човека не принадлежи на Бог и той не го е предал под Божието управление. Това означава, че Бог има право да наблюдава, но няма право да управлява. В субективното си съзнание човекът не иска и не възнамерява да се предаде на Божиите разпоредби. Човекът не само се е затворил за Бог, но дори има хора, които измислят начини да забулят сърцата си, като използват благи думи и ласкателства, за да създадат фалшиво впечатление и да спечелят доверието на Бог, и скриват истинското си лице от погледа на Бог. С това, че не позволят на Бог да ги види, те целят да попречат на Бог да разбере какви са в действителност. Те не искат да отдадат сърцата си на Бог, а да ги запазят за себе си. Подтекстът на това е, че всичко, което човек прави и което иска, се планира, изчислява и решава от самия него; той не се нуждае от участието или намесата на Бог, а още по-малко — от ръководството и разпоредбите Му. Така, независимо дали става дума за Божиите заповеди, за Неговото поръчение или за изискванията, които Бог поставя към човека, решенията на човека се основават на собствените му намерения и интереси, на собственото му състояние и обстоятелства в дадения момент. Човекът винаги използва познанията и прозренията, с които е запознат, както и собствения си интелект, за да прецени и избере пътя, по който трябва да поеме, и не допуска намесата или управлението на Бог. Това е човешкото сърце, което Бог вижда.

От самото начало до днес само човекът е бил способен да разговаря с Бог. Тоест, сред всички живи същества и Божии създания единствено човекът може да разговаря с Бог. Човекът има уши, които му позволяват да чува, и очи, които му дават възможност да вижда; той има език, собствени идеи и свободна воля. Той притежава всичко, което е необходимо, за да чуе Божието слово, да разбере Божията воля и да приеме Божието поръчение, и така Бог възлага всичките Си желания на човека, като иска да направи от човека спътник, който да е в единомислие с Него и който да може да върви с Него. Откакто е започнал управлението Си, Бог чака човекът да Му даде сърцето си. Той иска да може да го пречисти и подготви, да го направи удовлетворителен за Бог и обичан от Бог, да го накара да се бои от Бог и да отбягва злото. Бог винаги е очаквал с нетърпение този резултат.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 40

Оценки за Йов от Бог и в Библията

Йов 1:1  Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бог и се отдалечаваше от злото.

Йов 1:5  И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бог в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.

Йов 1:8  А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“.

Каква е основната идея, която виждате в тези пасажи? И трите кратки откъса от писанието са свързани с Йов. Макар и кратки, те ясно показват какъв човек беше той. Чрез описанието на всекидневното поведение и постъпките на Йов те казват на всички, че оценката на Бог за Йов не е безпочвена, а добре обоснована. Те ни казват, че независимо дали става дума за човешката оценка за Йов (Йов 1:1), или за Божията оценка за него (Йов 1:8), и двете са резултат от делата на Йов пред Бог и хората (Йов 1:5).

Първо, нека да прочетем началния пасаж: „Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бог и се отдалечаваше от злото“. Това е първата оценка за Йов в Библията и това изречение е оценката на автора за Йов. Естествено, това е и човешката оценка за Йов, която гласи: „Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бог и се отдалечаваше от злото“. А сега нека прочетем как Бог оценява Йов: „Няма друг като слугата Ми Йов на земята, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото“. Едната от тях идва от човека, а другата произлиза от Бог; това са две оценки с едно и също съдържание. Виждаме, че поведението и постъпките на Йов бяха известни на хората и също така хвалени от Бог. С други думи, държанието на Йов пред хората и пред Бог беше едно и също; той винаги излагаше поведението и мотивацията си пред Бог, за да може Бог да ги наблюдава, и беше човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото. Така в очите на Бог от всички хора на земята само Йов беше съвършен и праведен, човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото.

Конкретни прояви на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото в ежедневието му

А сега нека разгледаме конкретните прояви на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото. В допълнение към пасажите, които го предхождат и следват, нека прочетем и стих Йов 1:5, в който се съдържа една от конкретните прояви на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото. Тя се отнася до това как той се боеше от Бог и отбягваше злото в ежедневието си; най-важното е, че той не само правеше това, което трябваше да прави, заради собствената си боязън от Бог и отбягването на злото, но и редовно принасяше всеизгаряния пред Бог от името на синовете си. Той се страхуваше, че те често „съгрешават и хулят Бог в сърцата си“, докато пируват. Как се прояви този страх у Йов? В оригиналния текст е описано следното: „И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях“. Постъпките на Йов ни показват, че вместо да се проявява във външното му поведение, боязънта му от Бог идва от сърцето му и че боязънта му от Бог може да се открие във всеки аспект на ежедневието му, по всяко време, тъй като той не само отбягваше злото, но и често принасяше всеизгаряния от името на синовете си. Иначе казано, Йов не само силно се страхуваше да не съгреши срещу Бог и да се отрече от Него в сърцето си, но и се тревожеше, че синовете му може да съгрешат срещу Бог и да се отрекат от Него в сърцата си. Оттук се вижда, че истината за страха на Йов от Бог издържа на проверка и че никой не може да я подложи на съмнение. От време на време ли правеше това, или често? Последното изречение на текста е: „Така правеше Йов постоянно“. Смисълът на тези думи е, че Йов не ходеше да наглежда синовете си от време на време или когато му беше угодно, нито пък се изповядваше пред Бог с молитва. Вместо това той редовно изпращаше синовете си, за да бъдат осветени, и принасяше всеизгаряния за тях. Думата „постоянно“ тук не означава, че той правеше това в продължение на един или два дни или за известно време. Тя означава, че проявата на боязънта на Йов от Бог не беше временна и не се изчерпваше със знания или изречени думи; напротив, начинът да се бои от Бог и да отбягва злото направляваше сърцето му, диктуваше поведението му и в сърцето му това беше коренът на неговото съществуване. Фактът, че той правеше това постоянно, показва, че в сърцето си Йов често се страхуваше, че самият той ще съгреши срещу Бог, а също така се страхуваше, че синовете и дъщерите му ще съгрешат срещу Бог. Тази дума показва колко голяма тежест имаше в сърцето му пътят на боязънта от Бог и отбягването на злото. Той правеше това постоянно, защото в сърцето си се боеше и страхуваше — страхуваше се, че е извършил зло и е съгрешил срещу Бог и че се е отклонил от Божия път и затова не може да удовлетвори Бог. В същото време той се тревожеше за синовете и дъщерите си, като се страхуваше, че са оскърбили Бог. Това беше нормалното поведение на Йов във всекидневния му живот. Именно това нормално поведение доказва, че боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото не са празни думи, че Йов наистина е живял в такава реалност. „Така правеше Йов постоянно“: тези думи ни разказват за ежедневните дела на Йов пред Бог. Когато правеше това постоянно, поведението и сърцето му достигаха ли до Бог? С други думи, беше ли Бог често доволен от неговото сърце и поведение? Тогава в какво състояние и в какъв контекст Йов правеше това постоянно? Някои хора казват: „Той е постъпвал така, защото Бог често Му се е явявал“. Други казват: „Той е правил това постоянно, защото е имал волята да отбягва злото“. А има и такива, които казват: „Може би е смятал, че богатството му не е дошло лесно, и е знаел, че то му е дадено от Бог, и затова силно се е страхувал да не изгуби имуществото си в резултат на грях срещу Бог или оскърбление към Него“. Верни ли са някои от тези твърдения? Очевидно не. Защото в очите на Бог това, което Бог приемаше и ценеше най-много в Йов, не беше само фактът, че той правеше това постоянно; Той приемаше и ценеше и поведението на Йов пред Бог, хората и Сатана, когато беше предаден на Сатана и изкушаван.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 41

Сатана изкушава Йов за първи път (добитъкът му е откраднат и бедствие сполетява децата му) (Избрани пасажи)

а. Думите, изречени от Бог

Йов 1:8  А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“.

Йов 1:12  Йехова рече на Сатана: „Ето, давам в ръката ти всичко, което е негово, само не слагай ръка на него“. И Сатана си тръгна от Йехова.

б. Отговорът на Сатана

Йов 1:9-11  Тогава Сатана отговори на Йехова и каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“.

Бог позволява на Сатана да изкуши Йов, за да може вярата му да бъде доведена до съвършенство

Йов 1:8 е първият запис в Библията на размяна на реплики между Бог Йехова и Сатана. И така, какво каза Бог? Оригиналният текст разказва следното: „А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“. Това беше Божията оценка за Йов пред Сатана; Бог каза, че той е съвършен и честен човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Преди този разговор между Бог и Сатана Бог беше решил, че ще използва Сатана, за да изкуши Йов — че ще предаде Йов на Сатана. От една страна, с това Бог щеше да докаже, че Неговото наблюдение и оценката Му на Йов са точни и безпогрешни и щеше да направи така, че свидетелството на Йов да опозори Сатана; от друга страна, това щеше да доведе до съвършенство вярата на Йов в Бог и страха му от Бог. И така, когато Сатана се изправи пред Бог, Бог не се подвоуми. Той премина направо към въпроса и попита Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“. Въпросът на Бог имаше следния смисъл: Бог знаеше, че Сатана е бродил навсякъде и често е следил Йов, който беше Божи служител. Той често беше изкушавал и атакувал Йов, опитвайки се да намери начин да го погуби, за да докаже, че вярата му в Бог и страхът му от Бог не могат да останат непоколебими. Сатана също с готовност търсеше възможности да опустоши Йов, за да го накара да се отрече от Бог и да го изтръгне от ръцете на Бог. Но Бог погледна в сърцето на Йов и видя, че той беше съвършен и честен, че се боеше от Бог и отбягваше злото. Бог използва въпрос, за да каже на Сатана, че Йов е съвършен и честен човек, който се бои от Бог и отбягва злото, че Йов никога няма да се отрече от Бог и да последва Сатана. След като чу Божията оценка за Йов, в Сатана се появи ярост, породена от унижение. После той стана още по-гневен и нетърпелив да открадне Йов, тъй като Сатана никога не беше вярвал, че някой може да бъде съвършен и честен, или че може да се страхува от Бог и да отбягва злото. В същото време Сатана ненавиждаше съвършенството и честността в човека и мразеше хората, които можеха да се боят от Бог и да отбягват злото. Затова в Йов 1:9-11 пише: „Тогава Сатана отговори на Йехова и каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“. Бог беше запознат отблизо със злонамерената природа на Сатана и знаеше много добре, че Сатана отдавна е планирал да погуби Йов и затова Бог искаше, като каже на Сатана още веднъж, че Йов е съвършен и честен и че се бои от Бог и отбягва злото, да подчини Сатана, да го накара да разкрие истинското си лице и да нападне и изкуши Йов. Иначе казано, Бог умишлено подчерта, че Йов е съвършен и честен и че се бои от Бог и отбягва злото, и по този начин накара Сатана да нападне Йов поради омразата и гнева на Сатана към това, че Йов е съвършен и честен човек, който се бои от Бог и отбягва злото. В резултат на това Бог щеше да опозори Сатана поради факта, че Йов беше съвършен и честен човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото, и Сатана щеше остане напълно унизен и победен. След това Сатана вече нямаше да се съмнява и да отправя обвинения нито срещу съвършенството и честността на Йов, нито срещу страха му от Бог и отбягването на злото. Така Божието изпитание и изкушението на Сатана бяха почти неизбежни. Единственият, който успя да устои на Божието изпитание и изкушението на Сатана, беше Йов. След тази размяна на реплики Сатана получи разрешение да изкушава Йов. Така започва първият кръг от нападки на Сатана. Целта на тези нападки беше имотът на Йов, тъй като Сатана беше отправил следното обвинение срещу Йов: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? […] Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята“. В резултат на това Бог позволи на Сатана да вземе всичко, което Йов имаше — именно това беше причината, поради която Бог разговаря със Сатана. Въпреки това Бог отправи едно искане към Сатана: „Давам в ръката ти всичко, което е негово, само не слагай ръка на него“ (Йов 1:12). Това беше условието, което Бог постави, след като позволи на Сатана да изкушава Йов и предаде Йов в ръцете на Сатана, и това беше границата, която Той постави на Сатана: Той нареди на Сатана да не наранява Йов. Тъй като Бог съзнаваше, че Йов е съвършен и честен, и тъй като вярваше, че съвършенството и честността на Йов пред Него не подлежат на съмнение и могат да издържат на изпитание, Бог даде позволение на Сатана да изкушава Йов, но му наложи ограничение: на Сатана беше позволено да вземе целия имот на Йов, но той нямаше право да се докосва до Йов. Какво означава това? Това означава, че в този момент Бог не предаде Йов изцяло на Сатана. Сатана можеше да изкушава Йов с каквито си иска средства, но не можеше да нарани самия Йов — дори косъм от главата му не можеше да падне — защото всичко в човека се управлява от Бог и защото Бог решава дали човек да живее, или да умре. На Сатана това не е позволено. След като Бог каза тези думи на Сатана, Сатана нямаше търпение да започне. Той използва всякакви средства, за да изкуши Йов, и не след дълго Йов беше загубил овце и волове, които струваха цяло състояние, както и всичкия имот, който Бог му беше дал… Така го сполетяха Божиите изпитания.

Въпреки че Библията ни разказва откъде идват изкушенията на Йов, дали самият Йов, който е бил подложен на тези изкушения, е знаел какво се случва? Йов беше просто смъртен човек; разбира се, той не знаеше нищо за историята, която се развиваше около него. Въпреки това страхът му от Бог, съвършенството и честността му го накараха да осъзнае, че са го сполетели Божиите изпитания. Той не знаеше какво се е случило в духовния свят, нито какви са Божиите намерения зад тези изпитания. Но знаеше, че независимо от това, което му се случи, трябва да остане верен на своето съвършенство и честност и да следва пътя на страха от Бог и отбягването на злото. Отношението и реакцията на Йов към тези въпроси бяха ясно забелязани от Бог. Какво видя Бог? Той видя богобоязливото сърце на Йов, защото от самото начало до момента, в който Йов беше подложен на изпитание, сърцето на Йов остана отворено за Бог, то беше положено пред Бог и Йов не се отрече от своето съвършенство или честност, нито пък отхвърли или се отклони от пътя на страха от Бог и отбягването на злото — за Бог нямаше нищо по-удовлетворяващо от това.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 42

Сатана изкушава Йов за първи път (добитъкът му е откраднат и бедствие сполетява децата му) (Избрани пасажи)

Реакцията на Йов

Йов 1:20-21  Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони. И каза: „Гол ме роди майка ми; гол ще си отида. Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“.

Това, че Йов сам се задължава да върне всичко, което притежава, се дължи на страха му от Бог

След като Бог каза на Сатана: „Давам в ръката ти всичко, което е негово, само не слагай ръка на него“, Сатана си тръгна и скоро след това Йов беше подложен на внезапни и яростни нападения: първо бяха ограбени воловете и магаретата му, а някои от слугите му бяха убити; след това овцете му и още няколко слуги бяха изгорени в огън; после бяха взети камилите му и още повече от слугите му бяха убити; накрая беше отнет животът на синовете и дъщерите му. Тази поредица от нападения беше мъчението, от което Йов страда по време на първото изкушение. Както беше заповядано от Бог, по време на тези нападения Сатана се насочи само към имота на Йов и децата му, но не нарани самия Йов. Въпреки това Йов мигновено се превърна от заможен човек, притежаващ голямо богатство, в човек, който няма нищо. Никой не би могъл да устои на този изненадващ удар или да реагира правилно на него, но Йов демонстрира своя изключителен характер. Писанията разказват следното: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“. Това беше първата реакция на Йов, след като чу, че е загубил децата си и целия си имот. Преди всичко той не изглеждаше изненадан или обезумял от уплаха, нито пък изрази никакъв гняв или омраза. Виждате, че в сърцето си той вече беше осъзнал, че тези бедствия не са случайни или породени от човешка ръка, а още по-малко, че са дошли като възмездие или наказание. Вместо това върху него се стовариха изпитанията на Йехова; Йехова беше този, който искаше да отнеме имота и децата му. Тогава Йов беше много спокоен и с ясен разсъдък. Неговата съвършена и честна човешка природа му позволяваше рационално и естествено да прави точни преценки и да взема правилни решения относно бедствията, които го бяха сполетели, поради което той се държеше необичайно спокойно: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“. „Разкъса наметалото си“ означава, че е бил без дрехи и не е притежавал нищо; „обръсна си главата“ означава, че се е върнал пред Бог като новородено дете; „простря се на земята, като се поклони“ означава, че е дошъл на света гол и днес все още без нищо се е върнал при Бог като новородено дете. Отношението на Йов към всичко, което го сполетя, не би могло да бъде постигнато от никое Божие създание. Неговата вяра в Йехова надхвърли границите на упованието в Бог; това беше неговият страх от Бог, неговото подчинение на Бог; той можеше да благодари на Бог не само за това, че му е дал, но и за това, че му е взел. Освен това той успя сам да се задължи да върне на Бог всичко, което притежаваше, включително живота си.

Боязънта и послушанието на Йов спрямо Бог са пример за човечеството, а неговото съвършенство и честност са върхът на човешката природа, която трябва да притежава човекът. Въпреки че не видя Бог, той осъзна, че Бог наистина съществува, и благодарение на това осъзнаване той се страхуваше от Него, а благодарение на този страх той успя да се подчини на Бог. Той даде на Бог свободата да вземе всичко, което има, но не се оплакваше, падна пред Бог и Му каза, че точно в този момент, дори ако Бог вземе плътта му, той с радост ще Му позволи да го направи, без да се оплаква. Цялото му поведение се дължеше на неговата съвършена и честна човешка природа. Това означава, че в резултат на своята невинност, честност и доброта Йов твърдо осъзнаваше и преживяваше съществуването на Бог. Върху тази основа той постави изисквания към себе си и уеднакви своето мислене, поведение, постъпки и принципи на действие пред Бог в съответствие с Божието напътствие за него и Божиите дела, които беше видял сред всички неща. С течение на времето преживяванията на Йов предизвикваха у него истински и реален страх от Бог и го караха да отбягва злото. Това беше източникът на почтеността, към която Йов непоколебимо се придържаше. Йов притежаваше честна, невинна и добра човешка природа, реално беше изпитал страха от Бог, покорството пред Бог и отбягването на злото, както и знанието, че „Йехова ми даде, Йехова ми отне“. Само благодарение на тези неща той успя да остане непоколебим в своето свидетелство сред такива жестоки нападения от страна на Сатана и само благодарение на тях той успя да не разочарова Бог и да даде задоволителен отговор на Бог, когато Божиите изпитания го сполетяха. Въпреки че поведението на Йов по време на първото изкушение беше много недвусмислено, за следващите поколения не беше сигурно, че ще постигнат такава недвусмисленост дори след цял живот усилия, нито пък че непременно ще имат поведението на Йов, описано по-горе. Днес, когато се сблъскваме с недвусмисленото поведение на Йов и го сравняваме с призивите и решимостта за „абсолютно подчинение и вярност до смърт“, проявявани към Бог от онези, които твърдят, че вярват в Бог и го следват, чувствате ли се дълбоко засрамени, или не?

Когато четеш в Писанията за всичко, което е преживял Йов и семейството му, каква е твоята реакция? Изгубваш ли се в мислите си? Удивен ли си? Възможно ли е изпитанията, които сполетяха Йов, да бъдат описани като „ужасяващи“? С други думи, достатъчно ужасяващо е да се четат изпитанията на Йов, както са описани в писанията, да не говорим за това как биха изглеждали те в реалния живот. Виждате, че това, което сполетя Йов, не беше „практическо упражнение“, а истинска „битка“, включваща истински „оръжия“ и „куршуми“. Но чия ръка го подложи на тези изпитания? Те, разбира се, бяха дело на Сатана и Сатана направи тези неща със собствените си ръце. Въпреки това тези неща бяха разрешени от Бог. Дали Бог каза на Сатана с какви средства да изкуши Йов? Не, не му каза. Бог просто постави едно условие, което Сатана трябваше да спазва, и тогава Йов беше подложен на изкушение. Когато изкушението се стовари върху Йов, то даде на хората представа за злобата и грозотата на Сатана, за неговата злонамереност и омраза към човека, както и за неговата враждебност към Бог. В това виждаме, че думите не могат да опишат колко жестоко беше това изкушение. Може да се каже, че злонамерената природа, с която Сатана изтезаваше човека, и неговото грозно лице бяха напълно разкрити в този момент. Сатана използва тази възможност, предоставена с Божието позволение, за да подложи Йов на трескави и безмилостни изтезания, чиито метод и степен на жестокост са невъобразими и напълно непоносими за хората днес. Вместо да казваме, че Йов беше изкушаван от Сатана и че по време на това изкушение той остана непоколебим в своето свидетелство, по-добре е да кажем, че по време на изпитанията, определени за него от Бог, Йов започна спор със Сатана, за да защити своето съвършенство и честност и да отстоява пътя на страха от Бог и отбягването на злото. В този спор Йов загуби овце и добитък, които струваха цяло състояние, загуби всичкия си имот и синовете и дъщерите си. Въпреки това той не се отказа от своето съвършенство, честност и страх от Бог. С други думи, в този спор със Сатана Йов предпочете да се лиши от имота и децата си, отколкото да изгуби своето съвършенство, честност и страх от Бог. Предпочиташе да се придържа към корена на това, какво означава да си човек. Писанията предоставят кратък разказ за целия процес, в който Йов губи имота си, и също така документират поведението и отношението на Йов. Тези кратки и сбити разкази създават усещането, че Йов е бил почти спокоен, когато е посрещнал това изкушение, но ако това, което се е случило в действителност, бъде пресъздадено — като се има предвид и фактът на злонамерената природа на Сатана — нещата нямаше да бъдат толкова прости и лесни, колкото са описани в тези изречения. Реалността беше далеч по-жестока. Такава е степента на опустошение и омраза, с които Сатана се отнася към човечеството и към всички, които Бог одобрява. Ако Бог не беше помолил Сатана да не наранява Йов, Сатана несъмнено щеше да го убие без никакви угризения. Сатана не иска никой да се прекланя пред Бог, нито пък желае онези, които са праведни в Божиите очи, и онези, които са съвършени и честни, да могат да продължават да се боят от Бог и да отбягват злото. Да се боят от Бог и да отбягват злото означава да отбягват и да изоставят Сатана, така че Сатана се възползва от Божието разрешение, за да стовари цялата си ярост и омраза върху Йов без милост. Сами виждате колко голямо беше мъчението на Йов — от ума до плътта, отвътре и отвън. Днес ние не виждаме как е било по онова време и от библейските разкази можем да добием само бегла представа за чувствата на Йов, когато е бил подложен на мъченията по това време.

Непоколебимата почтеност на Йов опозорява Сатана и го кара да избяга панически

И така, какво направи Бог, когато Йов беше подложен на това мъчение? Бог следеше, наблюдаваше и очакваше резултата. Как се чувстваше Бог, докато следеше и наблюдаваше? Чувстваше се съкрушен от скръб, разбира се. Но възможно ли е Бог да е съжалявал, че е разрешил на Сатана да изкушава Йов само заради скръбта, която е изпитвал? Отговорът е: не, Той не можеше да изпитва такова съжаление. Защото Той твърдо вярваше, че Йов е съвършен и честен, че се бои от Бог и отбягва злото. Бог просто беше дал на Сатана възможност да провери праведността на Йов пред Бог и да разкрие собствената си нечестивост и низост. Това беше и възможност за Йов да засвидетелства своята праведност и това, че се бои от Бог и отбягва злото, пред хората по света, Сатана и дори пред всички, които следват Бог. Доказа ли крайният резултат, че Божията преценка за Йов е правилна и безпогрешна? Дали Йов наистина победи Сатана? Тук четем за архетипните думи, изречени от Йов — думи, които са доказателство, че той е победил Сатана. Той каза: „Гол ме роди майка ми; гол ще си отида“. Това е отношението на Йов към Бог, изпълнено с послушание. След това той каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“. Тези думи, изречени от Йов, доказват, че Бог наблюдава дълбините на човешкото сърце, че Той може да надникне в ума на човека, и също така доказват, че Неговото одобрение към Йов е безпогрешно, че този човек, който беше одобрен от Бог, беше праведен. „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“. Тези думи са свидетелството на Йов за Бог. Именно тези обикновени думи уплашиха Сатаната, опозориха го и го накараха да избяга панически, а освен това го оковаха и го оставиха без възможности. Също така тези думи накараха Сатана да почувства чудото и могъществото на делата на Бог Йехова и му позволиха да разбере необикновеното обаяние на човек, чието сърце беше управлявано от Божия път. Нещо повече, те демонстрираха на Сатана силната жизненост на един малък и незначителен човек, който се придържа към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Така Сатана беше победен в първия спор. Въпреки че се „поучи от това“, Сатана нямаше намерение да пусне Йов, нито пък имаше някаква промяна в неговата злонамерена природа. Сатана се опита да продължи да напада Йов и затова отново застана пред Бог…

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 43

Сатана отново изкушава Йов (по тялото на Йов се появяват болезнени циреи) (Избрани пасажи)

а. Думите, изречени от Бог

Йов 2:3  А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“.

Йов 2:6  Йехова рече на Сатана: „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“.

б. Думите, изречени от Сатана

Йов 2:4-5  А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“.

в. Как Йов се справя с изпитанието

Йов 2:9-10  Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бог и умри. А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

Йов 3:3-4  Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко. Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

Любовта на Йов към Божия път превъзхожда всичко останало

Писанията документират думите, изречени между Бог и Сатана, по следния начин: „А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“ (Йов 2:3). В тази размяна на реплики Бог повтаря същия въпрос към Сатана. Това е въпрос, който ни показва положителната оценка на Бог Йехова за това, което беше демонстрирано и изживяно от Йов по време на първото изпитание, и който не се различава от Божията оценка за Йов, преди той да бъде подложен на изкушението на Сатана. Това означава, че преди да го сполети изкушението, в Божиите очи Йов беше съвършен и затова Бог закриляше него и семейството му и го благославяше; в Божиите очи той беше достоен да бъде благословен. След изкушението Йов не съгреши с устните си, защото беше загубил имота си и децата си, а продължи да възхвалява името на Йехова. Действителното му поведение накара Бог да се възхити от него и заради това Той му даде най-добрата оценка. Защото в очите на Йов потомството или имотът му не бяха достатъчни, за да го накарат да се отрече от Бог. Иначе казано, мястото на Бог в неговото сърце не можеше да бъде заменено от децата му или от някакъв имот. По време на първото изкушение Йов показа на Бог, че любовта му към Него и любовта му към пътя на страха от Бог и отбягване на злото превъзхождат всичко останало. Просто това изпитание даде на Йов опита от това да получи награда от Бог Йехова и да му бъдат отнети имотът и децата.

За Йов това беше истинско изживяване, което изми душата му; това беше житейско кръщение, което изпълни неговото съществуване, и освен това беше пищно празненство, което изпита подчинението му към Бог и страха му от Него. Това изкушение преобрази положението на Йов от това на богаташ в човек, който няма нищо, и също така му позволи да изпита злоупотребата на Сатана с човечеството. Нищетата му не го накара да ненавижда Сатана, а по-скоро в подлите действия на Сатана той видя неговата грозота и низост, както и враждебността и бунта на Сатана срещу Бог, и това го насърчи да се придържа завинаги към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Той се закле, че никога няма да изостави Бог и да обърне гръб на Божия път заради външни фактори като имот, деца или роднини, че никога няма да бъде роб на Сатана, имот или човек и че освен Бог Йехова никой няма да може да бъде негов Господ или негов Бог. Такива бяха стремежите на Йов. От друга страна, Йов също беше придобил нещо от това изкушение: той беше спечелил големи богатства сред изпитанията, дадени му от Бог.

По време на живота на Йов през предходните няколко десетилетия той беше видял делата на Йехова и беше получил благословиите на Бог Йехова към него. Това бяха благословии, които го караха да се чувства изключително неспокоен и задължен, тъй като смяташе, че не е направил нищо за Бог, но въпреки това е получил толкова големи благословии и се е радвал на толкова много благодат. Поради тази причина той често се молеше в сърцето си, като се надяваше, че ще може да се отплати на Бог, че ще има възможност да свидетелства за Божиите дела и величие и че Бог ще подложи неговото покорство на изпитание, и че освен това неговата вяра може да бъде пречистена, докато покорството и вярата му получат Божието одобрение. След това, когато изпитанието застигна Йов, той повярва, че Бог е чул молитвите му. Йов ценеше тази възможност повече от всичко друго и затова не посмя да се отнесе лекомислено към нея, защото най-голямото му желание през целия му живот можеше да се осъществи. Появата на тази възможност означаваше, че неговото покорство и страх от Бог могат да бъдат подложени на изпитание и да бъдат пречистени. Нещо повече, това означаваше, че Йов има възможност да получи Божието одобрение, което щеше да го приближи до Бог. По време на изпитанието тази вяра и стремеж му позволиха да стане по-съвършен и да разбере по-добре Божията воля. Йов също така стана по-благодарен за Божиите благословения и милости и в сърцето си отдаде по-голяма възхвала на Божиите дела; той изпитваше по-голям страх и благоговение пред Бог и копнееше повече за Божията красота, величие и святост. По това време, въпреки че в Божиите очи Йов все още беше човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото, по отношение на неговите преживявания вярата и знанията на Йов бяха напреднали с огромни скокове. Вярата му беше нараснала, покорството му беше укрепнало и страхът му от Бог беше станал по-голям. Въпреки че това изпитание преобрази духа и живота на Йов, това преобразяване не удовлетвори Йов, нито забави напредъка му. Същевременно, докато пресмяташе какво е спечелил от това изпитание и обмисляше собствените си недостатъци, той тихо се молеше и чакаше следващото изпитание да го сполети, защото копнееше неговата вяра, покорство и страх от Бог да се издигнат по време на следващото Божие изпитание.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 44

Сатана отново изкушава Йов (по тялото на Йов се появяват болезнени циреи) (Избрани пасажи)

а. Думите, изречени от Бог

Йов 2:3  А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“.

Йов 2:6  Йехова рече на Сатана: „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“.

б. Думите, изречени от Сатана

Йов 2:4-5  А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“.

В условията на изключително страдание Йов наистина осъзнава Божията грижа за човечеството

След въпросите на Бог Йехова към Сатана, Сатана тайно се зарадва. Стана така, защото Сатана знаеше, че отново ще му бъде позволено да нападне човека, който беше съвършен в Божиите очи — за Сатана това беше рядка възможност. Сатана искаше да се възползва от тази възможност, за да подкопае напълно убежденията на Йов, да го накара да изгуби вярата си в Бог и така да престане да се бои от Бог и да благославя името на Йехова. Това щеше да даде възможност на Сатана: независимо къде и по кое време, това можеше да превърне Йов в играчка, подчинена на неговите заповеди. Сатана скри нечестивите си намерения, без да остави следа, но не можа да удържи злата си природа. Тази истина е загатната в отговора му на думите на Бог Йехова, както е записано в писанията: „А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“ (Йов 2:4-5). Невъзможно е от тази размяна на реплики между Бог и Сатана да не придобием съществено познание и усещане за злонамереността на Сатана. След като чуят тези заблуди на Сатана, всички, които обичат истината и ненавиждат злото, несъмнено ще изпитат още по-голяма омраза към подлостта и безсрамието на Сатана, ще се почувстват ужасени и отвратени от неговите заблуди и в същото време ще отправят дълбоки молитви и искрени пожелания за Йов, молейки се този честен човек да постигне съвършенство, пожелавайки си този човек, който се бои от Бог и отбягва злото, завинаги да преодолее изкушенията на Сатана и да живее в светлината, сред Божието напътствие и благословии; те също ще си пожелаят праведните дела на Йов завинаги да насърчават и окуражават всички онези, които следват пътя на страх от Бог и отбягване на злото. Въпреки че в това изявление се вижда злонамереността на Сатана, Бог с лекота се съгласи с „молбата“ на Сатана — но поставя и едно условие: „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“ (Йов 2:6). Тъй като този път Сатана поиска да протегне ръката си, за да нарани плътта и костите на Йов, Бог каза, „но спаси живота му“. Смисълът на тези думи е, че Той даде плътта на Йов на Сатана, но животът на Йов принадлежеше на Бог. Сатана не можеше да отнеме живота на Йов, но отделно от това Сатана можеше да използва всякакви средства или методи срещу Йов.

След като получи Божието разрешение, Сатана се втурна към Йов и протегна ръката си, за да порази кожата му, причинявайки мъчителни циреи по цялото му тяло, и Йов почувства болка по кожата си. Йов възхваляваше чудесата и светостта на Бог Йехова, което накара Сатана да проявява още по-голяма дързост. Тъй като изпитваше удоволствие от това да наранява човека, Сатана протегна ръката си и загреба плътта на Йов, което предизвика разраняване на мъчителните му циреи. Йов веднага почувства изключителна болка и страдание по плътта си, не можа да се сдържи и започна да се разтрива с ръце от главата до краката, сякаш това щеше да облекчи удара, нанесен на духа му от тази болка в плътта. Тогава осъзна, че Бог е до него и го наблюдава, и се опита да се овладее. Той отново коленичи на земята и каза: „Ти се вглеждаш в сърцето на човека, наблюдаваш нещастието му; защо те тревожи неговата слабост? Благословено да е името на Бог Йехова“. Сатана видя непоносимата болка на Йов, но не видя Йов да изоставя името на Бог Йехова. Така той набързо протегна ръка, за да порази костите на Йов, и отчаяно се опита да го разкъса парче по парче. В един миг Йов почувства невиждана болка; сякаш плътта му беше разкъсана от костите и сякаш костите му се разбиваха парче по парче. Тази ужасна болка го накара да си помисли, че ще е по-добре да умре… Способността му да понася тази болка беше достигнала своя предел… Искаше му се да извика, да разкъса кожата на тялото си, за да намали болката, но сдържа виковете си и не разкъса кожата на тялото си, защото не искаше да позволи на Сатана да види слабостта му. И Йов отново коленичи, но този път не усети присъствието на Бог Йехова. Той знаеше, че Бог Йехова често беше пред него, зад него и от двете му страни. И все пак по време на болките му Бог никога не беше гледал; Той покри лицето Си и беше скрит, защото смисълът на Неговото създаване на човека не беше да му причини страдание. Йов плачеше и правеше всичко възможно да издържи на физическите мъки, но вече не можеше да се сдържи да не благодари на Бог: „Човекът пада при първия удар, той е слаб и безсилен, той е млад и невеж — защо искаш да бъдеш толкова грижовен и нежен към него? Ти ме удряш, но те боли от това. Какво от човека заслужава Твоята грижа и внимание?“. Молитвите на Йов достигнаха до ушите на Бог, а Той мълчеше и само гледаше, без да издаде никакъв звук… След като опита всички възможни средства без резултат, Сатана тихо си тръгна, но това не сложи край на Божиите изпитания на Йов. Тъй като силата на Бог, която беше разкрита в Йов, не беше разкрита публично, историята на Йов не завършва с отстъплението на Сатана. С навлизането на други герои предстоеше да се появят още по-зрелищни сцени.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 45

Друга проява на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото е възхваляването на Божието име от него във всички неща

Йов беше понесъл опустошителните удари на Сатана, но въпреки това не изостави името на Бог Йехова. Жена му първа се появи и играейки ролята на Сатана във видима за човешките очи форма, нападна Йов. Оригиналният текст го описва по следния начин: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бог и умри“ (Йов 2:9). Това бяха думите, изречени от Сатана в човешки облик. Те бяха нападение и обвинение, както и съблазън, изкушение и клевета. След като не успя да нападне плътта на Йов, Сатана директно нападна почтеността на Йов, като искаше да използва това, за да накара Йов да се откаже от почтеността си, да се отрече от Бог и повече да не живее. Също така Сатана искаше да използва тези думи, за да изкуши Йов: ако Йов беше изоставил името на Йехова, нямаше да има нужда да понася такова мъчение; той можеше да се освободи от мъките на плътта. Изправен пред съвета на жена си, Йов я смъмри, като каза: „Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:10). Йов отдавна знаеше тези думи, но в този момент беше доказана истинността на знанието на Йов за тях.

Когато жена му го посъветва да прокълне Бог и да умре, тя имаше предвид следното: „Твоят Бог се отнася с теб по този начин, тогава защо не Го прокълнеш? Защо още си жив? Твоят Бог е толкова несправедлив към теб, но въпреки това ти казваш „благословено да е името на Йехова“. Като благославяш името Му, защо тогава ти донесе бедствие? Побързай и се отречи от името на Бог, и не Го следвай повече. Тогава твоите беди ще изчезнат“. В този момент беше дадено свидетелството, което Бог искаше да види в Йов. Никой обикновен човек не би могъл да даде такова свидетелство, нито пък четем за него в някоя от библейските истории — но Бог го беше видял много преди Йов да изрече тези думи. Бог просто искаше да използва тази възможност, за да позволи на Йов да докаже на всички, че Бог е прав. Изправен пред съвета на жена си, Йов не само че не се отказа от почтеността си и не се отрече от Бог, но също каза на жена си: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Имат ли голяма тежест тези думи? В случая има само един факт, който може да докаже тежестта на тези думи. Тежестта на тези думи се състои в това, че те са одобрени от Бог в Неговото сърце, че са това, което Бог желаеше, че са това, което Бог искаше да чуе, и че са резултатът, който Бог копнееше да види; тези думи също са същината на свидетелството на Йов. Така бяха доказани съвършенството, честността, страхът от Бог и отбягването на злото от Йов. Ценността на Йов се състоеше в това, че когато беше изкушаван и дори когато цялото му тяло беше покрито с болезнени циреи, когато понасяше най-големите мъки и когато жена му и роднините му го съветваха, той все пак изричаше такива думи. Казано по друг начин, в сърцето си той вярваше, че независимо от изкушенията, колкото и тежки да са изпитанията или мъченията, дори и смъртта да го сполети, той няма да се отрече от Бог или да отхвърли пътя на страха от Бог и отбягването на злото. Виждате, че Бог заемаше най-важното място в сърцето му и че в сърцето му беше само Бог. Именно поради това в писанията четем такива описания за него като: Във всичко това Йов не съгреши с устните си. Той не само не съгреши с устните си, но и в сърцето си не се оплака от Бог. Той не каза обидни думи за Бог, нито съгреши срещу Него. Не само устата му благославяха Божието име, но и в сърцето си той благославяше Божието име; устата и сърцето му бяха едно цяло. Това беше истинският Йов, както го видя Бог, и това беше самата причина, поради която Бог ценеше Йов.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 46

Многото погрешни разбирания на хората за Йов

Трудностите, понесени от Йов, не бяха дело на пратеници от Бог и не бяха причинени от Божията ръка. Те всъщност бяха причинени лично от Сатана, врага на Бог. Поради това трудностите, които понесе Йов, бяха изключителни. И все пак по това време Йов демонстрира безрезервно ежедневното си познание за Бог в сърцето си, принципите на ежедневните си действия и отношението си към Бог — това е самата истина. Ако Йов не беше изкушен, ако Бог не беше го подложил на изпитания, когато Йов каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, ти щеше да кажеш, че Йов е лицемер; Бог му беше дал толкова много блага, така че, разбира се, той благославяше името на Йехова. Ако преди да бъде подложен на изпитания, Йов беше казал: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“, ти щеше да кажеш, че Йов преувеличава и че не би изоставил Божието име, тъй като често е бил благославян от Божията ръка. Щеше да кажеш, че ако Бог му беше донесъл бедствие, той със сигурност щеше да изостави Божието име. И все пак, когато Йов се оказа в обстоятелства, в които никой не би желал да попадне и не би искал да види, обстоятелства, които никой не би желал да го сполетят, от които би се страхувал, обстоятелства, които дори Бог не би понесъл да гледа, Йов все пак успя да запази своята почтеност: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ и „доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Изправени пред поведението на Йов по това време, онези, които обичат да изричат високопарни слова и които обичат да говорят с думи и доктрини, остават без думи. Онези, които възхваляват Божието име само на думи, но никога не приемат Божиите изпитания, са осъдени от почтеността, към която Йов твърдо се придържаше, а онези, които никога не са вярвали, че човек е способен да се придържа твърдо към Божия път, са осъдени от свидетелството на Йов. Изправени пред поведението на Йов по време на тези изпитания и думите, които той изрече, някои хора ще се почувстват объркани, други ще почувстват завист, трети ще се съмняват, а някои дори ще изглеждат незаинтересовани и ще гледат отвисоко на свидетелството на Йов, защото не само виждат мъките, които сполетяха Йов по време на изпитанията, и четат за думите, изречени от Йов, но и виждат човешката „слабост“, проявена от Йов, когато го сполетяха изпитанията. Те смятат, че тази „слабост“ е предполагаемото несъвършенство в съвършенството на Йов, недостатъкът в един човек, който в Божиите очи беше съвършен. Това означава, че се смята, че тези, които са съвършени, са безупречни, без петно или мръсотия, че нямат слабости, не познават болката, че никога не се чувстват нещастни или унили, не мразят и във външното им поведение няма крайности; в резултат на това огромното мнозинство от хората не вярват, че Йов е бил наистина съвършен. В поведението му по време на изпитанията има много неща, които хората не одобряват. Например, когато Йов изгуби имота и децата си, той не избухна в сълзи, както могат да си представят хората. „Липсата на благоприличие“ кара хората да мислят, че е бил студен, защото не плачеше и не чувстваше обич към семейството си. Това е първоначалното лошо впечатление, което хората имат за Йов. Те считат, че поведението му след това буди още по-голямо недоумение: Хората тълкуват израза „разкъса наметалото си“ като неуважение към Бог, а за „обръсна си главата“ погрешно се смята, че означава, че Йов богохулства и се противопоставя на Бог. Освен думите на Йов „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, хората не забелязват в Йов нищо от праведността, хвалена от Бог, и затова преценката за Йов, направена от огромното мнозинство от тях, не е нищо повече от недоумение, неразбиране, съмнение и осъждане, а одобрението е само на теория. Никой от тях не успява наистина да разбере и оцени думите на Бог Йехова, че Йов беше съвършен и праведен човек, който се страхуваше от Бог и отбягваше злото.

Въз основа на впечатленията си от Йов, изложени по-горе, хората допълнително се съмняват в неговата праведност, тъй като действията на Йов и неговото поведение, за които се разказва в писанията, не са толкова разтърсващо покъртителни, колкото хората биха могли да си представят. Той не само че не извършил никакви велики подвизи, но и взел черепка, за да се чеше с нея, докато седял сред пепелта. Тази постъпка също учудва хората и ги кара да се съмняват — и дори да отричат — праведността на Йов, защото докато се чешеше, Йов не се молеше и не даваше обещания на Бог, а освен това не го видяха да плаче от болка. В този момент хората виждат само слабостта на Йов и нищо друго, затова дори когато чуват Йов да казва: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“, те остават напълно равнодушни или без определено мнение и все още не могат да разпознаят праведността на Йов от неговите думи. Основното впечатление, което Йов прави на хората, докато траят мъченията на неговите изпитания, е че той не е нито раболепен, нито високомерен. Хората не виждат какво се случва дълбоко в сърцето му и предизвиква поведението му, не виждат страха от Бог в неговото сърце и не виждат придържането му към принципа на пътя на отбягване на злото. Самообладанието, което Йов показва, кара хората да мислят, че съвършенството и честността му са само празни думи, че страхът му от Бог е само слух; междувременно „слабостта“, която разкрива външно, оставя у тях дълбоко впечатление, дава им „нова гледна точка“ и дори „ново разбиране“ за човека, когото Бог определя като съвършен и честен. Тази „нова гледна точка“, както и това „ново разбиране“ се доказват, когато Йов отваря устата си и проклина деня, в който се е родил.

Въпреки че болката от мъченията, които изтърпява, е невъобразима и непонятна за хората, той не изрича еретични думи, а само намалява болката на тялото си по свой собствен начин. Както е казано в писанията, той изрича: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко“ (Йов 3:3). Може би никой никога не е смятал тези думи за важни, а може би има хора, които са им обърнали внимание. Според вас те означават ли, че Йов се е противопоставил на Бог? Дали те са оплакване срещу Бог? Знам, че много от вас имат определени идеи за тези думи, изречени от Йов, и смятат, че ако Йов е бил съвършен и честен, той не би трябвало да проявява никаква слабост или скръб, а би трябвало да посреща всяка атака на Сатана положително и дори да се усмихва пред изкушенията на Сатана. Той не би трябвало да има и най-малката реакция на нито едно от мъченията, причинени на плътта му от Сатана, нито пък да проявява каквито и да било емоции в сърцето си. Дори е трябвало да помоли Бог да направи тези изпитания още по-тежки. Това трябва да демонстрира и притежава човек, който е непоколебим, който наистина се страхува от Бог и отбягва злото. Сред тези изключителни мъчения Йов само прокълна деня, в който се беше родил. Той не се оплака от Бог, а още по-малко имаше намерение да се противопоставя на Бог. Това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото от древни времена до днес никой не е изпитвал такива изкушения и не е страдал от това, което сполетя Йов. И така, защо никой никога не е бил подложен на същото изкушение като Йов? Това е така, защото според Бог никой не може да понесе такава отговорност или поръчение, никой не би могъл да постъпи като Йов и нещо повече, никой не би могъл, освен проклинането на деня на своето раждане, да не се отрече от Божието име и да продължи да благославя името на Бог Йехова, както Йов, когато го сполетяха такива мъки. Може ли някой да направи това? Когато говорим така за Йов, хвалим ли поведението му? Той беше праведен човек, способен да даде такова свидетелство пред Бог и способен да накара Сатана да избяга с глава в ръце, така че никога повече да не дойде пред Бог и да го обвини — затова какво лошо има в това да го похвалим? Нима е възможно да имате по-високи стандарти от Бог? Възможно ли е да постъпите дори по-добре от Йов, когато ви сполетят изпитания? Йов беше възхваляван от Бог — какви възражения може да имате вие?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 47

Йов проклина деня, в който се е родил, защото не иска Бог да го боли заради него

Често казвам, че Бог гледа в сърцата на хората, а хората виждат външното в другите. Тъй като Бог гледа в сърцата на хората, Той разбира тяхната същност, докато хората определят същността на другите според тяхната външност. Когато Йов отвори устата си и прокле деня, в който се е родил, тази постъпка удиви всички духовни лица, включително тримата приятели на Йов. Човекът е произлязъл от Бог и трябва да бъде благодарен за живота и плътта, както и за деня на раждането си, дадени му от Бог, и да не ги проклина. Това е нещо, което обикновените хора могат да разберат и осмислят. За всеки, който следва Бог, това разбиране е свещено и неприкосновено и е истина, която никога не може да бъде променена. И все пак Йов наруши правилата: той прокле деня на раждането си. Това е действие, което обикновените хора смятат за преминаване в забранена територия. Йов не само няма право на разбирането и съчувствието на хората, но няма право и на прошка от страна на Бог. В същото време още повече хора започват да се съмняват в праведността на Йов, защото изглежда, че Божието благоволение към него е направило Йов самодоволен; то го е направило толкова смел и безразсъден, че той не само не благодари на Бог за това, че го е благословил и се е грижил за него през целия му живот, но е проклел деня, в който се е родил. Какво е това, ако не противопоставяне на Бог? Такива повърхностни изказвания дават на хората доказателство да осъдят тази постъпка на Йов, но кой може да знае какво наистина е мислил Йов по това време? Кой може да знае причината, поради която Йов е постъпил по този начин? Само Бог и самият Йов знаят истинската история и причините за това.

Когато Сатана протегна ръката си, за да порази костите на Йов, Йов попада в лапите му, без да има възможност да избяга или сила да се съпротивлява. Тялото и душата му изпитаха огромна болка, която го кара да осъзнае дълбоко незначителността, крехкостта и безсилието на човека, живеещ в плът. В същото време той придоби цялостна представа и разбиране защо Бог е склонен да закриля хората и да се грижи за тях. В лапите на Сатана Йов осъзна, че човекът, който е от плът и кръв, всъщност е много безсилен и слаб. Когато падна на колене и се помоли на Бог, той се почувства така, сякаш Бог покрива лицето Си и Се крие, защото Бог го беше предал изцяло в ръцете на Сатана. В това време Бог също плачеше за него и нещо повече — беше наскърбен за него; Бог чувстваше неговата болка, а раните на Йов бяха и Негови рани… Йов усети Божията болка и колко непоносима е тя за Него… Йов не искаше да причинява повече скръб на Бог, нито пък искаше Бог да плаче за него, още по-малко пък искаше да види, че Бог страда заради него. В този момент Йов искаше единствено да се освободи от плътта си, да не усеща повече болката, която му причиняваше тази плът, защото така щеше да спре Бог да се измъчва от неговата болка — но не можеше и трябваше да търпи не само болката на плътта, но и мъката от това, че не искаше да тревожи Бог. Тези две болки — едната от плътта, а другата от духа — донесоха на Йов сърцераздирателна, разкъсваща мъка и го накараха да почувства как ограниченията на човека, който е от плът и кръв, могат да го накарат да се чувства разочарован и безпомощен. При тези обстоятелства копнежът му по Бог стана още по-силен, а омразата му към Сатана — още по-голяма. По това време Йов предпочиташе никога да не се е раждал в света на хората и желаеше по-скоро да не съществува, отколкото да види как Бог плаче или изпитва болка заради него. Той започна дълбоко да ненавижда плътта си, да се отвращава от себе си, от деня на своето раждане и дори от всичко, което беше свързано с него. Той не искаше повече да се споменава денят, в който се е родил, нито нещо свързано с него, затова отвори уста и прокле този ден: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко. Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина“ (Йов 3:3-4). Думите на Йов изразяват омразата му към самия него: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко“, както и вината, която изпитваше към себе си, и чувството си за дълг за това, че е причинил болка на Бог: „Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина“. Тези два пасажа са най-добрият израз на чувствата на Йов по онова време и напълно показват неговото съвършенство и честност пред всички. В същото време, точно както Йов желаеше, неговата вяра и подчинение на Бог, както и страхът му от Него, бяха истински извисени. Разбира се, това извисяване е точно ефектът, който Бог беше очаквал.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 48

Йов побеждава Сатана и става истински човек в очите на Бог

Когато Йов за първи път беше подложен на изпитания, той беше лишен от всичкия си имот и от всичките си деца, но не падна духом заради това и не каза нищо, което да е грях срещу Бог. Той беше преодолял изкушенията на Сатана и беше преодолял загубата на материалните си придобивки, потомството си и изпитанието да изгуби цялото си земно богатство, което означава, че успя да се подчини на Бог, когато Той му отне тези неща, и също така успя да благодари на Бог и да Го възхвалява за това, което Той направи. Такова беше поведението на Йов по време на първото изкушение на Сатана и такова беше свидетелството на Йов по време на първото изпитание пред Бог. При второто изпитание Сатана протегна ръка, за да порази Йов, и въпреки че Йов изпита болка, по-голяма от тази, която някога беше изпитвал, свидетелството му беше достатъчно, за да остави хората смаяни. Той използва своята сила на духа, убеденост и подчинение на Бог, както и страха си от Бог, за да победи отново Сатана, а Бог отново одобри и беше благосклонен към поведението и свидетелството му. По време на това изкушение Йов използва действителното си поведение, за да заяви на Сатана, че болката на плътта не може да промени вярата и подчинението му на Бог, нито да отнеме предаността му към Бог и богобоязливото му сърце; той не се отрече от Бог и не се отказа от собственото си съвършенство и честност, макар да беше изправен пред смъртта. Решителността на Йов превърна Сатана в страхливец, вярата му накара Сатана да се страхува и да трепери, интензивността, с която се бори срещу него по време на тяхната битка на живот и смърт, породи у Сатана дълбока омраза и неприязън; съвършенството и честността на Йов не оставиха на Сатана нищо повече, което можеше да му причини, така че Сатана престана със своите атаки и се отказа от обвиненията срещу Йов, които беше отправил към Бог Йехова. Това означава, че Йов беше победил света, плътта, Сатана и смъртта; той стана напълно и окончателно човек, който принадлежи на Бог. По време на тези две изпитания Йов остана непоколебим в своето свидетелство, действително изживя своето съвършенство и честност и разшири обхвата на житейските си принципи — страх от Бог и отбягване на злото. След като премина през тези две изпитания, Йов придоби по-богат опит и този опит го направи по-зрял и закален, направи го по-силен и по-убеден и му вдъхна още повече увереност в правотата и стойността на почтеността, към която така здраво се придържаше. Изпитанията, на които Бог Йехова подложи Йов, му дадоха дълбоко разбиране и усещане за Божията загриженост за човека и му позволиха да почувства скъпоценността на Божията любов, откъдето към страха му от Бог бяха добавени внимание и любов към Него. Изпитанията на Бог Йехова не само не отчуждиха Йов от Него, но и приближиха сърцето му към Бог. Когато телесната болка на Йов достига своя връх, загрижеността, която почувства от Бог Йехова, не му остави друг избор освен да прокълне деня на своето раждане. Поведение като това не беше дълго планирано, а естествено откровение на вниманието и любовта към Бог, идващо от сърцето му, то беше естествено откровение, което дойде от неговото внимание и любов към Бог. Това означава, че тъй като ненавиждаше себе си, не желаеше и не можеше да понася да измъчва Бог, вниманието и любовта на Йов достигнаха до безкористност. По това време Йов извиси своето дългогодишно обожание и копнеж по Бог и предаността си към Него до нивото на внимание и любов. В същото време той извиси и своята вяра, подчинение на Бог и страх от Него до нивото на внимание и любов. Той не си позволи да прави нищо, което би навредило на Бог, не си позволи поведение, което би наранило Бог, и не си позволи да причини на Бог скръб, печал или дори нещастие по свои собствени причини. В Божиите очи, въпреки че Йов все още беше същият Йов като преди, неговата вяра, подчинение и страх от Бог донесоха на Бог пълно удовлетворение и наслада. В този момент Йов беше постигнал съвършенството, което Бог очакваше от него да постигне; в Божиите очи той беше станал човек, който наистина беше достоен да бъде наречен „съвършен и честен“. Неговите праведни дела му позволиха да победи Сатана и да устои твърдо в своето свидетелство пред Бог. Неговите праведни дела също така го доведоха до съвършенство и позволиха стойността на живота му да се издигне и възвиси още повече, и също така го превърнаха в първия човек, който вече не беше атакуван и изкушаван от Сатана. Йов беше праведен и затова беше обвинен и изкушен от Сатана; тъй като Йов беше праведен, той беше предаден на Сатана; и тъй като Йов беше праведен, той надделя над Сатана, нанесе му поражение и остана непоколебим в своето свидетелство. От този момент нататък Йов стана първият човек, който никога повече не можеше да бъде предаден на Сатана, той наистина застана пред Божия престол и живя в светлината, с Божиите благословии, без да бъде следен или тормозен от Сатана… Той беше станал истински човек в очите на Бог и беше освободен…

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 49

В ежедневието на Йов виждаме неговото съвършенство, честност, боязън от Бог и отбягване на злото

Ако искаме да обсъдим Йов, трябва да започнем с оценката за него, изречена от устата на Самия Бог: „Няма друг като слугата Ми Йов на земята, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото“.

Нека първо се запознаем със съвършенството и честността на Йов.

Какво е вашето разбиране за думите „съвършен“ и „честен“? Вярвате ли, че Йов е бил безукорен, че е бил почтен? Това, разбира се, би било буквално тълкуване и разбиране на думите „съвършен“ и „честен“. Но контекстът на реалния живот е неразделна част от истинското разбиране за Йов — думите, книгите и теорията сами по себе си няма да дадат отговор. Ще започнем, като разгледаме домашния живот на Йов, какво беше обичайното му поведение в живота. Това ще ни изясни неговите принципи и цели в живота, както и неговата личност и стремежи. Сега нека прочетем последните думи от Йов 1:3: „Този човек беше най-знатният от всичките жители на изток“. Това, което се казва в тези думи, е че общественото положение и репутацията на Йов са били много високи и въпреки че не ни е казано дали причината, поради която той е най-знатният от всички хора на изтока, е голямото му богатство или защото е съвършен и честен и се е страхувал от Бог и е отбягвал злото, като цяло знаем, че общественото положение и репутацията на Йов са били много ценени. Както е записано в Библията, първите впечатления на хората за Йов са, че той е съвършен, че се страхува от Бог и избягва злото, че притежава голямо богатство и е високо уважаван. За обикновен човек, живеещ в такава среда и при такива условия, диетата на Йов, качеството му на живот и различните аспекти на личния му живот вероятно ще са в центъра на вниманието на повечето хора; затова трябва да продължим да четем писанията: „Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях. И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бог в сърцата си. Така правеше Йов постоянно“ (Йов 1:4-5). Този пасаж ни говори за две неща: първото от тях е, че синовете и дъщерите на Йов редовно пируват с много ядене и пиене; второто е, че Йов често принася всеизгаряния, защото често се тревожи за синовете и дъщерите си, страхувайки се, че те грешат, че в сърцата си са се отрекли от Бог. Тук се описва животът на два различни типа хора. Първите, синовете и дъщерите на Йов, често пируваха заради богатството си, живееха разточително, пиеха и вечеряха до насита и се наслаждаваха на високото качество на живот, което им осигуряваше материалното богатство. Живеейки по този начин, те неизбежно често съгрешаваха и оскърбяваха Бог — но не се освещаваха и не принасяха всеизгаряния. Виждате, че Бог нямаше място в сърцата им, че те не се замисляха за Божията благодат, не се страхуваха да оскърбяват Бог, а още по-малко се страхуваха да се отрекат от Бог в сърцата си. Разбира се, вниманието ни не е насочено към децата на Йов, а към това какво правеше Йов, когато се сблъскваше с такива неща; това е другият въпрос, описан в пасажа, който включва всекидневния живот на Йов и неговата човечество същност. Там, където Библията описва пиршествата на синовете и дъщерите на Йов, не се споменава Йов; казва се само, че синовете и дъщерите му често ядяха и пиеха заедно. С други думи, той не устройваше пиршества, нито пък се присъединяваше към синовете и дъщерите си, за да яде без мярка. Въпреки че беше заможен и притежаваше много имоти и слуги, животът на Йов не беше луксозен. Той не беше прелъстен от превъзходните си условия за живот, не прекаляваше с плътските наслади и не забравяше да принася всеизгаряния, и още повече — тези неща не го караха постепенно да отбягва Бог в сърцето си. Очевидно е, че Йов беше дисциплиниран в начина си на живот, не беше алчен или хедонистичен в резултат на Божиите благословии към него и не държеше на качеството на живота си. Вместо това той беше смирен и скромен, не се изтъкваше и беше предпазлив и внимателен пред Бог. Той често се замисляше за Божията благодат и благословии и винаги имаше богобоязливо сърце. В ежедневието си Йов често ставаше рано, за да принесе всеизгаряния за своите синове и дъщери. С други думи, не само самият Йов се страхуваше от Бог, но и се надяваше, че децата му също ще се страхуват от Бог и няма да съгрешават срещу Него. Материалното богатство на Йов не заемаше място в сърцето му, нито пък заместваше положението, което заемаше Бог; независимо дали заради себе си, или заради децата си, ежедневните дейности на Йов бяха свързани със страх от Бог и избягване на злото. Страхът му от Бог Йехова не се ограничаваше само до устата му, а беше нещо, което той прилагаше в действие и отразяваше във всяка част от своето ежедневие. Това реално поведение на Йов ни показва, че той беше честен и притежаваше същност, на която се нравеха справедливостта и положителните неща. Това, че Йов често изпращаше своите синове и дъщери на освещаване, означава, че той нито одобряваше, нито приемаше поведението на децата си; напротив, в сърцето си той беше разочарован от тяхното поведение и ги осъждаше. Той стигна до заключението, че поведението на синовете и дъщерите му не беше угодно на Бог Йехова и затова често ги призоваваше да отидат пред Него и да изповядат греховете си. Действията на Йов ни показват друга страна на неговата човешка природа — тази, в която той никога не вървеше с онези, които често грешаха и оскърбяваха Бог, а ги избягваше и странеше от тях. Въпреки че тези хора бяха негови синове и дъщери, той не се отказваше от собствените си принципи на поведение, защото бяха негови роднини, нито пък си затваряше очите за греховете им заради собствените си чувства. Вместо това ги призоваваше да се изповядват и да спечелят снизходителността на Бог Йехова, и ги предупреждаваше да не изоставят Бог в името на собственото си алчно удоволствие. Принципите на отношението на Йов към другите бяха неразривно свързани с принципите на неговия страх от Бог и избягването на злото. Той обичаше онова, което беше прието от Бог, и се отвращаваше от онова, което отблъскваше Бог; обичаше онези, които се бояха от Бог в сърцата си, и се отвращаваше от онези, които вършеха зло или съгрешаваха срещу Бог. Тази любов и отвращение се проявяваха в ежедневието му и именно те представляваха добросъвестността на Йов, видяна от Божиите очи. Естествено, това е и изразът и изживяването на истинската човешка природа на Йов в отношенията му с другите в неговото ежедневие, за която трябва да научим.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 50

Проявите на човешката природа на Йов по време на неговите изпитания (разбиране на съвършенството, честността, боязънта от Бог и отбягването на злото от Йов по време на изпитанията му)

Когато Йов чу, че имуществото му е откраднато, че синовете и дъщерите му са загубили живота си и че слугите му са били убити, той реагира по следния начин: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“ (Йов 1:20). Тези думи ни говорят за един факт: след като чу тази новина, Йов не изпада в паника, не се разплака и не обвини слугите, които му съобщиха новината, нито пък огледа мястото на престъплението, за да проучи и провери подробностите и да разбере какво наистина се беше случило. Той не показа болка или съжаление за загубата на имотите си, нито пък се разплака поради загубата на децата и близките си. Напротив, той раздра дрехата си, обръсна главата си, падна на земята и се поклони. Действията на Йов не приличат на действията на обикновен човек. Те объркват много хора и ги карат да укоряват Йов в сърцата си за неговата „коравосърдечност“. При внезапната загуба на имотите си обикновените хора биха изглеждали с разбито сърце или отчаяни, а някои дори биха изпаднали в дълбока депресия. Това е така, защото в сърцата на хората имуществото им е израз на усилия, положени през целия им живот — те разчитат на него за оцеляването си, то е надеждата, която ги държи живи; загубата на имуществото означава, че усилията им са били напразни, че са без надежда и дори че нямат бъдеще. Това е отношението на всеки обикновен човек към неговото имущество и тясната връзка, която има с него, а също и значението на имуществото в очите на хората. Поради това по-голямата част от хората се чувстват объркани от безразличното отношение на Йов към загубата на имуществото му. Днес ще разсеем объркването, което всички тези хора изпитват, като обясним какво се случваше в сърцето на Йов.

Здравият разум подсказва, че след като Бог му беше дал толкова голямо богатство, Йов би трябвало да се срамува пред Него заради загубата на това богатство, защото не се е грижил за него и не го е пазил — даденото му от Бог не е било опазено. Ето защо, когато научи, че имуществото му е откраднато, първата реакция на Йов трябваше да бъде да отиде на мястото на престъплението и да опише всичко, което е изгубено, а след това да се изповяда пред Бог, за да може отново да получи Божиите благословии. Йов обаче не направи това и естествено имаше своите причини да не го направи. В сърцето си Йов дълбоко вярваше, че всичко, което притежава, му е дадено от Бог, а не е плод на собствения му труд. По този начин той не гледаше на тези благословии като на нещо, от което трябва да се възползва, а вместо това утвърждаваше принципите на своето оцеляване, като следваше с всички сили пътя, към който трябваше да се придържа. Той ценеше Божиите благословии и благодареше за тях, но не изпитваше страст към благословиите и не търсеше повече от тях. Такова беше отношението му към имота. Той нито беше правил нещо в името на получаването на благословии, нито се беше притеснявал или огорчавал от липсата или загубата на Божиите благословии; нито беше диво, безумно щастлив поради Божиите благословии, нито пренебрегваше Божия път или забравяше Божията благодат поради благословиите, на които често се радваше. Отношението на Йов към неговия имот разкрива на хората неговата истинска човешка природа: Първо, Йов не беше алчен човек и не изискваше нищо в материалния си живот. Второ, Йов никога не се притесняваше или страхуваше, че Бог ще му отнеме всичко, което има — това беше неговото отношение на подчинение на Бог в сърцето му; тоест той нямаше никакви изисквания или оплаквания относно това кога и дали Бог ще вземе от него и не питаше защо, а само се стремеше да се подчинява на Божиите разпоредби. Трето, той никога не вярваше, че неговите богатства идват от собствения му труд, а напротив — вярваше, че са му дадени от Бог. Това беше вярата на Йов в Бог и тя е показателна за неговите убеждения. Дали човешката природа на Йов и истинските му ежедневни стремежи са ясни в това обобщение за него в три точки? Човешката природа и стремежите на Йов бяха неразделна част от неговото хладнокръвно поведение, когато се сблъска със загубата на имотите си. Именно поради своите ежедневни стремежи Йов имаше авторитета и убеждението да каже: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ по време на изпитанията на Бог. Тези думи не бяха получени за една нощ, нито пък се бяха появили в главата на Йов внезапно. Те бяха това, което беше видял и придобил през многогодишния си опит в живота. В сравнение с всички онези, които търсят само Божиите благословии и които се страхуват, че Бог ще им ги отнеме, и които мразят това и се оплакват, не е ли много реално това подчинение на Йов? В сравнение с всички онези, които вярват, че има Бог, но които никога не са вярвали, че Бог властва над всички неща, Йов не притежава ли голяма почтеност и честност?

Рационалността на Йов

Действителните преживявания на Йов и неговата почтена и честна човешка природа означаваха, че той направи най-рационалната преценка и избори, когато загуби имотите и децата си. Такива рационални избори бяха неотделими от ежедневните му занимания и делата на Бог, които той беше опознал във всекидневния си живот. Честността на Йов го накара да повярва, че ръката на Йехова властва над всички неща; неговата вяра му позволи да узнае факта на върховенството на Бог Йехова над всички неща; неговото знание го направи склонен и способен да се подчинява на върховенството и наредбите на Бог Йехова; неговото подчинение му позволи да бъде все по-истински в своя страх от Бог Йехова; страхът му го правеше все по-истински в отбягването на злото; накрая Йов стана съвършен, защото се страхуваше от Бог и избягваше злото; неговото съвършенство го направи мъдър и му даде изключителна рационалност.

Как трябва да разбираме тази дума — „рационален“? Буквалното тълкуване е, че това означава да си здравомислещ, да си логичен и разумен в мисленето си, да имаш добре обоснована реч, действия и преценка и да притежаваш здрави и правилни морални норми. И все пак рационалността на Йов не се обяснява толкова лесно. Когато тук се казва, че Йов притежаваше изключителна рационалност, това е във връзка с неговата човешка природа и поведението му пред Бог. Тъй като Йов беше честен, той успя да повярва в Бог и да се подчини на Неговото върховенство, което му даде знание, недостъпно за другите, и това знание го направи способен да разпознае, прецени и определи по-точно това, което го сполетя, което му позволи по-точно и проницателно да избира какво да прави и към какво да се придържа. Това означава, че думите, поведението, принципите, които стояха зад действията му, и кодексът, по който действаше, са правилни, ясни и конкретни, а не слепи, импулсивни или емоционални. Той знаеше как да се отнася към всичко, което го сполетяваше, знаеше как да балансира и да се справя с връзките между сложните събития, знаеше как да се придържа здраво към пътя, по който трябваше да върви, и освен това знаеше как да се отнася към даването и вземането на Бог Йехова. Именно такава беше рационалността на Йов. Точно защото Йов притежаваше такава рационалност, той каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, когато загуби имотите си и своите синове и дъщери.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 51

Действителното лице на Йов: истинско, чисто и без лицемерие

Нека прочетем Йов 2:7-8: „Сатана излезе тогава от присъствието на Йехова и нанесе на Йов тежки циреи от глава до пети. И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел“. Това е описание на поведението на Йов, когато по тялото му се появяват възпалени циреи. По това време Йов седеше в пепелта и търпеше болката. Никой не го лекуваше и никой не му помогна да намали болката по тялото си; вместо това той използва черепка, за да изстърже повърхността на възпалените циреи. Погледнато повърхностно, това беше само етап от мъките на Йов и нямаше връзка с неговата човешка природа и страх от Бог, защото Йов не казваше нищо, с което да изрази настроението и възгледите си в този момент. И все пак действията и поведението на Йов са истински израз на неговата човешка природа. В повествованието от предишната глава четем, че Йов бил най-великият от всички хора на Изтока. Наред с това този пасаж от втора глава ни показва, че този велик човек от Изтока всъщност е взел черепка, за да се остърже, докато седи в пепелта. Не е ли очевиден контрастът между тези две описания? Това е контраст, който ни показва истинската същност на Йов: въпреки престижа и общественото си положение той никога не беше обичал тези неща, нито им беше обръщал внимание; той не се интересуваше как другите гледат на положението му, нито се притесняваше дали неговите действия или поведение щяха имат някакъв отрицателен ефект върху положението му; той не се отдаваше на предимствата на статута, нито пък се радваше на славата, която вървеше заедно с общественото положение и репутацията. Той се интересуваше само от своята стойност и значението на живота си в очите на Бог Йехова. Това истинско лице на Йов беше и неговата същност: той не обичаше славата и богатството и не живееше за това; беше истински и чист и в него нямаше лицемерие.

Разделянето на любовта и омразата у Йов

Друга страна на човешката природа на Йов е показана в тази размяна на реплики между него и съпругата му: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бог и умри. А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:9-10). Виждайки мъките, които той изпитваше, съпругата на Йов се опита да даде съвет, за да му помогне да се избави от мъките си, но нейните „добри намерения“ не спечелиха одобрението на Йов; вместо това те предизвикаха гнева му, тъй като тя отрече вярата му и подчинението му на Бог Йехова, а също така отрече и съществуването на Бог Йехова. Това беше непоносимо за Йов, тъй като той никога не си беше позволявал да направи нещо, което да се противопоставя на Бог или да Го наранява, да не говорим за други хора. Как можеше да остане безразличен, когато виждаше другите да говорят думи, които хулеха и обиждаха Бог? Затова той нарече съпругата си „глупава жена“. Отношението на Йов към съпругата му беше изпълнено с гняв и омраза, както и с укор и порицание. Това беше естественият израз на човешката природа на Йов — да разграничава любовта от омразата — и беше истинско представяне на неговата почтена човешка природа. Йов притежаваше чувство за справедливост — чувство, което го караше да мрази ветровете и теченията на нечестието, да ненавижда, осъжда и отхвърля абсурдните ереси, смешните аргументи и нелепите твърдения и му позволяваше да се придържа към собствените си, правилни принципи и позиция, когато беше отхвърлен от масите и изоставен от близките си.

Добродушието и искреността на Йов

След като от поведението на Йов можем да видим израза на различни аспекти на неговата човешка природа, тогава какво от човешката природа на Йов виждаме, когато той отвори устата си, за да прокълне деня, в който се беше родил? Това е темата, която ще разгледаме по-долу.

По-горе говорих за произхода на проклятието, което Йов отправи към деня на раждането си. Какво виждате в това? Ако Йов имаше жестоко сърце, в което няма любов, ако беше студен, безчувствен и лишен от човешка природа, можеше ли да се погрижи за желанието на Божието сърце? Можеше ли да презре деня на собственото си раждане, защото беше загрижен за Божието сърце? С други думи, ако Йов беше коравосърдечен и лишен от човешка природа, можеше ли да се измъчва заради болката на Бог? Можеше ли да прокълне деня на раждането си, защото Бог беше огорчен от него? Отговорът е, категорично не! Точно защото беше добродушен, Йов се грижеше за Божието сърце; Йов усети болката на Бог, защото се грижеше за Божието сърце; той претърпя по-големи мъчения в резултат на това, че усети болката на Бог, защото беше добродушен; именно защото усети болката на Бог, той започна да мрази деня на своето раждане и така прокле този ден. За външни хора цялото поведение на Йов по време на неговите изпитания е достойно за пример. Единствено проклятието на деня на раждането му поставя под въпрос неговото съвършенство и почтеност или дава различна оценка. Всъщност то беше най-вярното изражение на човечество същността на Йов. Същността на неговата човешка природа не беше маскирана, скрита или преработена от някого другиго. Когато прокълна деня на раждането си, той доказа добродушието и искреността дълбоко в сърцето си; беше като извор, чиито води са толкова чисти и прозрачни, че разкриват дъното му.

След като са научили всичко това за Йов, повечето хора несъмнено ще имат доста точна и обективна оценка за човечество същността на Йов. Те трябва също така да имат дълбоко, практическо и по-напреднало разбиране и оценка на съвършенството и почтеността на Йов, за които говори Бог. Да се надяваме, че това разбиране и вникване ще помогне на хората да тръгнат по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 52

Връзката между предаването на Йов в ръцете на Сатана и целите на Божието дело

Въпреки че повечето хора вече признават, че Йов е бил съвършен и почтен, че се е боял от Бог и е отбягвал злото, това признание не им дава по-добро разбиране за Божиите намерения. Завиждайки на Йов за неговата човешка природа и стремеж, те задават следния въпрос на Бог: Йов е бил толкова съвършен и почтен, хората са го обожавали толкова много, тогава защо Бог го е предал на Сатана и го е подложил на толкова много мъчения? Такива въпроси със сигурност съществуват в сърцата на много хора — или по-скоро това съмнение е въпросът в сърцата на много хора. Тъй като този въпрос е объркал толкова много хора, трябва да го отворим и да го обясним правилно.

Всичко, което Бог прави, е необходимо и има изключително значение, тъй като всичко, което Бог прави в човека, се отнася до Неговото управление и спасението на човечеството. Естествено, работата, която Бог е извършил в Йов, не е изключение въпреки факта, че Йов е бил съвършен и почтен в очите на Бог. С други думи, независимо какво прави Бог или по какъв начин го прави, независимо от цената, независимо от Неговата задача, целта на Неговите действия не се променя. Целта му е да вложи у човека Божиите думи, както и изискванията и Божията воля за човека. С други думи, да вложи в човека всичко, което Бог смята за положително според Своите стъпки, като му позволи да разбере сърцето и същността на Бог, да се подчини на Божието върховенство и подредби и по този начин да позволи на човека да стане богобоязлив и да отбягва злото. Всичко това е единият аспект на Божията цел във всичко, което Той прави. Вторият аспект е, че, тъй като Сатана е противовес и обслужващо средство в Божието дело, човек често му е отдаден. Това е един от начините, които Бог използва, за да позволи на хората да видят изкушенията и нападките на Сатана, грозотата, порочността и низостта му и по този начин да насърчи хората да мразят Сатана и да се научат да разпознават и разбират негативните неща. Този процес им позволява постепенно да се освободят от властта на Сатана, от неговите обвинения, намеси и нападки, докато, благодарение на Божиите думи, на своето познание и подчинение на Бог, на своята вяра в Бог и на богобоязливостта, те триумфират над нападките на Сатана и неговите обвинения. Едва тогава те ще бъдат напълно избавени от властта на Сатана. Избавлението на човека означава, че Сатана е победен, то означава, че хората вече са твърде голям залък за него и вместо да ги погълне, Сатана се е отказал от тях. Причината е, че подобни хора са почтени, защото притежават вяра, подчинение и богобоязливост и защото напълно са се отказали от Сатана. Те го посрамват, превръщат го в страхливец и го побеждават напълно. Убедеността им в следването на Бог, тяхното подчинение и богобоязливост побеждават Сатана и го принуждават да се откаже напълно от тях. Само такива хора са наистина спечелени от Бог и това е най-висшата Божия цел в спасението на човека. Ако искат да бъдат спасени и искат да бъдат напълно спечелени от Бог, всички, които следват Бог, трябва да се изправят както срещу големите, така и срещу малките изкушения и нападки на Сатана. Онези, които преодолеят тези изкушения и нападки и са в състояние окончателно да победят Сатана, са хора, спасени от Бог. С други думи, хората, спасени от Бог, са онези, които са преминали през Божиите изпитания и които са били изкушавани и нападани от Сатана безброй пъти. Спасените от Бог разбират Божията воля и изисквания, способни са да се подчиняват на Божието върховенство и Неговите подредби и не се отказват от пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото всред изкушенията на Сатана. Спасените от Бог са честни, добросърдечни, разграничават любовта и омразата, имат чувство за справедливост, рационални са и са способни да обичат Бог и да ценят всичко, което е от Бог. Тези хора не са ограничавани и наблюдавани от Сатана, не са обвинявани и обиждани от него, те са напълно свободни, напълно освободени и избавени. Йов беше такъв свободен човек и точно в това се съдържа смисълът на предаването му на Сатана от Бог.

Йов беше тормозен от Сатана, но също така спечели вечна свобода и избавление и правото никога повече да не бъде подложен на покварата, злоупотребите и обвиненията на Сатана, а да живее свободен и необременен в светлината на Божия лик и да живее сред Божиите благословии, които са му дадени. Никой не можеше да отнеме, унищожи или присвои това негово право. То беше дадено на Йов в замяна на неговата вяра, решителност, подчинение и страх от Бог; Йов плати цената на живота си, за да спечели радост и щастие на земята и да спечели правото и привилегията, което е напълно естествено и оправдано, да се покланя на Създателя като истинско Божие създание на земята, без да бъде смущаван. Такъв беше и най-големият резултат от изкушенията, които Йов понесе.

Когато хората още не са спасени, техният живот често бива смущаван и дори контролиран от Сатана. С други думи, хората, които не са спасени, са затворници на Сатана, те нямат свобода, не са се отказали от Сатана, не са подготвени и нямат право да се покланят на Бог и са плътно преследвани и жестоко атакувани от Сатана. Такива хора нямат нито щастие, нито право на нормално съществуване, за което си струва да се говори, и освен това нямат никакво достойнство. Само ако се изправиш и влезеш в битка със Сатана, като използваш вярата си в Бог и подчинението и страха си от Бог като оръжия, с които да водиш битка на живот и смърт със Сатана, така че напълно да го победиш и да го накараш да подвие опашка и да се страхува всеки път, когато те види, и така напълно да се откаже от атаките и обвиненията си срещу теб — само тогава ще бъдеш спасен и ще станеш свободен. Ако си твърдо решен да се разделиш окончателно със Сатана, но не разполагаш с оръжията, които ще ти помогнат да го победиш, тогава ти пак ще бъдеш в опасност. С течение на времето, когато си бил толкова измъчван от Сатана, че в теб не е останала грам сила, но все още не си способен да свидетелстваш, все още не си се освободил напълно от обвиненията и атаките на Сатана срещу теб, тогава няма да имаш почти никаква надежда за спасение. В крайна сметка, когато бъде обявен краят на Божието дело, ти все още ще бъдеш в хватката на Сатана, неспособен да се освободиш, и така никога няма да имаш шанс или надежда. От това следва, че такива хора ще бъдат изцяло в плен на Сатана.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 53

Приемете Божиите изпитания, преодолейте изкушенията на Сатана и позволете на Бог да спечели цялото ви същество

В процеса на Своята работа по непрекъснатото осигуряване на изобилие и подкрепа на човека Бог му казва всичко за Своите воля и изисквания и му разкрива Своите дела, нрав и онова, което Той притежава и което е за човека. Целта е човек да се въоръжи с духовен ръст, да придобие различни истини от Бог, докато Го следва — истини, които ще се превърнат в оръжие, дадено от Бог на човека за борба със Сатана. Така въоръжен, човек трябва да премине през Божиите изпитания. Бог има много начини и възможности да изпита човека, но всеки от тях изисква „сътрудничеството“ на Божия враг — Сатана. С други думи, давайки на човека оръжие за борба със Сатана, Бог го предава в ръцете на Сатана и му позволява да „изпита“ духовния ръст на човека. И ако човек успее да се освободи от военните формирования на Сатана, ако успее да пробие обкръжението на Сатана и да остане жив, тогава е преминал изпитанието. Но ако човек не успее да напусне войските на Сатана и му се подчини, тогава значи се е провалил. Какъвто и аспект на човека да изследва Бог, критериите за Неговото изпитание са дали човекът остава непоколебим в свидетелството си, докато е нападан от Сатана, дали се е отрекъл от Бог и дали се е предал и подчинил на Сатана, докато той го е оплитал в мрежите си. Може да се каже, че това дали човек може да бъде спасен зависи от това дали може да победи Сатана, а това дали може да получи свобода зависи от това дали човек е в състояние сам да вдигне оръжието, дадено му от Бог, за да се освободи от робството на Сатана, като го накара да загуби всякаква надежда и да го остави на мира. Когато Сатана изгуби надежда и се откаже от някой човек, това означава, че никога повече няма да се опита да отнеме този човек от Бог, никога повече няма да го обвинява и смущава, никога повече няма да го измъчва или напада безпричинно. Само такъв човек наистина ще бъде спечелен от Бог. Това е целият процес, чрез който Бог придобива хора.

Предупреждението и просветлението, които свидетелството на Йов дава на по-късните поколения

Едновременно с разбирането на процеса, чрез който Бог напълно спечелва някого, хората ще разберат и целите и значението на предаването на Йов в ръцете на Сатана. Хората вече не се разстройват от мъченията на Йов и оценяват значението им по нов начин. Те вече не се тревожат дали ще бъдат подложени на същото изкушение като Йов и вече не се противопоставят на идването на Божиите изпитания и не ги отхвърлят. Вярата на Йов, неговото подчинение и свидетелството му за победата над Сатана са източник на огромна помощ и насърчение за хората. В Йов те виждат надежда за собственото си спасение и виждат, че чрез вяра, подчинение и боязън от Бог е напълно възможно да победят Сатана, да надделеят над Сатана. Те виждат, че докато се съгласяват с върховенството и наредбите на Бог и докато притежават решимостта и вярата да не изоставят Бог, след като са изгубили всичко, те могат да донесат срам и поражение на Сатана, и виждат, че трябва само да притежават решимостта и постоянството да останат непоколебими в своето свидетелство — дори ако това означава да загубят живота си — за да може Сатана да се уплаши и бързо да отстъпи. Свидетелството на Йов е предупреждение за следващите поколения, което им казва, че ако не победят Сатана, никога няма да могат да се отърват от неговите обвинения и смущения, нито пък ще могат да избегнат неговите злини и атаки. Свидетелството на Йов е просветило следващи поколения. Това просветление учи хората, че само ако са съвършени и почтени, ще могат да се боят от Бог и да избягват злото; учи ги, че само ако се боят от Бог и отбягват злото, могат да дадат силно и категорично свидетелство за Бог; само ако дадат силно и категорично свидетелство за Бог, никога няма да бъдат управлявани от Сатана и ще живеят под ръководството и закрилата на Бог — само тогава ще бъдат наистина спасени. Личността на Йов и неговият житейски стремеж трябва да бъдат пример за подражание за всеки, който се стреми към спасение. Това, което той изживя през всичките си дни и поведението му по време на изпитанията, е ценно съкровище за всички, които вървят по пътя на боязънта от Бог и избягването на злото.

Свидетелството на Йов носи утеха на Бог

Ако сега ви кажа, че Йов е обичлив човек, може би няма да можете да оцените смисъла на тези думи и няма да можете да разберете защо говоря за всички тези неща; но почакайте до деня, в който ще сте преживели изпитания, същите или подобни на тези на Йов, когато сте преминали през несгоди, когато сте преживели изпитания, подготвени лично за вас от Бог, когато дадеш всичко от себе си и изтърпиш унижения и трудности, за да надделееш над Сатана и да свидетелстваш за Бог сред изкушенията — тогава ще можеш да оцениш смисъла на думите, които казвам. В този момент ще почувстваш, че си много по-нисш от Йов, ще усетиш колко обичлив е Йов и че той е достоен за подражание. Когато това време настъпи, ще осъзнаеш колко важни са тези класически думи, изречени от Йов, за човек, който е покварен и живее в днешно време, и ще разбереш колко трудно е за хората днес да постигнат това, което Йов постигна. Когато почувстваш, че е трудно, ще оцениш колко загрижено и разтревожено е Божието сърце, ще оцениш колко висока е цената, платена от Бог за спечелването на такива хора, и колко ценно е това, което Бог прави и отдава за човечеството. Сега, след като чухте тези думи, имате ли точна представа и правилна оценка за Йов? Във вашите очи Йов беше ли наистина съвършен и почтен човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото? Вярвам, че повечето хора със сигурност ще кажат „да“. Защото фактите за това, което Йов извърши и разкри, са неоспорими за всеки човек или за Сатана. Те са най-силното доказателство за триумфа на Йов над Сатана. Това доказателство е дадено от Йов и е първото свидетелство, получено от Бог. Така, когато Йов триумфира при изкушенията на Сатана и даде свидетелство за Бог, Той видя надежда в Йов и сърцето Му беше утешено от Йов. От времето на сътворението до времето на Йов това беше първият път, когато Бог наистина получи утеха и видя какво означава да бъдеш утешен от човека. За пръв път Той видя и получи истинско свидетелство, което беше дадено за Него.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 54

Йов слуша за Бог със слушането на ухото (Избрани пасажи)

Йов 9:11  Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам.

Йов 23:8-9  Обаче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам; наляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам.

Йов 42:2-6  Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал. Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй. Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.

Въпреки че Бог не Се е разкрил на Йов, Йов вярва във върховенството на Бог

Каква е основната идея на тези думи? Някой от вас осъзна ли, че тук има факт? Първо, откъде Йов знаеше, че има Бог? Тогава откъде знаеше, че небето, земята и всички неща се управляват от Бог? Има пасаж, който отговаря на тези два въпроса: „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел“. От тези думи разбираме, че вместо да е видял Бог със собствените си очи, Йов е научил за Него от легендите. Именно при тези обстоятелства той започна да върви по пътя на следването на Бог, след което потвърди съществуването на Бог в живота си и сред всички неща. Тук има един неоспорим факт — какъв е този факт? Въпреки че успя да следва пътя на боязън от Бог и отбягване на злото, Йов никога не беше виждал Бог. В това отношение той не беше ли същият като днешните хора? Йов никога не беше виждал Бог, от което следва, че макар да беше чувал за Бог, той не знаеше къде е Бог, какъв е Той и какво прави. Това са все субективни фактори; обективно погледнато, въпреки че следваше Бог, Той никога не му се беше явявал или говорил с него. Това не е ли факт? Въпреки че Бог не беше говорил на Йов и не му беше давал никакви заповеди, Йов беше видял съществуването на Бог и беше съзрял Неговото върховенство сред всички неща, както и в легендите, чрез които Йов беше чувал за Бог със слуха на ухото, след което започна да се бои от Бог и да избягва злото. Такъв беше произходът и процесът, чрез които Йов последва Бог. Но колкото и да се боеше от Бог и да избягваше злото, колкото и непоколебимо да се придържаше към почтеността си, Бог никога не му се явяваше. Нека прочетем този пасаж. Йов каза: „Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам“ (Йов 9:11). Това, което казват тези думи, е че Йов може да е усещал Бог около себе си, а може и да не Го е усещал, но никога не е успял да го види. Имало е моменти, когато си е представял как Бог минава пред него или действа или напътства човека, но никога не е разбирал за това. Бог идва при човека, когато той не Го очаква; човекът не знае кога Бог идва при него или къде идва при него, защото не може да види Бог и по този начин за него Бог е скрит.

Вярата на Йов в Бог не е разклатена от факта, че Бог е скрит от него

В следващия пасаж от писанието Йов казва: „Обаче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам; наляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам“ (Йов 23:8-9). В този разказ научаваме, че в преживяванията на Йов Бог е бил скрит за него през цялото време; Бог не му се е явявал открито, нито пък му е казвал слова открито, но в сърцето си Йов е бил уверен в съществуването Му. Той винаги е вярвал, че Бог може да върви пред него или да действа до него и че макар да не може да Го види, Той е наблизо и управлява всичко в него. Йов никога не беше виждал Бог, но успя да остане твърд във вярата си, което никой друг не успя да направи. Защо другите хора не биха могли да направят това? Това е така, защото Бог не говори на Йов и не му се яви, а ако не беше повярвал истински, той нямаше да може да продължи напред, нито да се придържа към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Не е ли вярно това? Как се чувстваш, когато четеш, че Йов е казал тези думи? Смяташ ли, че съвършенството и почтеността на Йов, както и неговата праведност пред Бог, са истина, а не преувеличение от страна на Бог? Въпреки че Бог се отнасяше към Йов по същия начин, както към другите хора, не му се явяваше и не му говореше, Йов продължаваше да се придържа непоколебимо към своята почтеност, продължаваше да вярва във върховенството на Бог и освен това често принасяше всеизгаряния и се молеше пред Бог поради страха си да не Го оскърби. В способността на Йов да се бои от Бог, без да Го е виждал, виждаме колко много той обичаше положителните неща и колко твърда и истинска беше вярата му. Той не отрече съществуването на Бог, защото Бог беше скрит от него, нито пък загуби вярата си и изостави Бог заради това, че никога не Го беше виждал. Вместо това, сред скритото Божие дело да управлява всички неща, той осъзна съществуването на Бог и почувства Неговото върховенство и могъщество. Той не се отказа да бъде почтен заради това, че Бог беше скрит, нито пък изостави пътя на страха от Бог и избягването на злото заради това, че Той никога не му се беше явявал. Йов никога не беше молил Бог да му се яви открито, за да докаже съществуването Си, тъй като вече беше видял върховенството на Бог сред всички неща и вярваше, че е спечелил благословиите и благодатта, които другите не бяха спечелили. Въпреки че Бог остана скрит за него, вярата на Йов в Бог никога не беше разклатена. Така той пожъна това, което никой друг нямаше: Божието одобрение и Божията благословия.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 55

Йов благославя Божието име и не мисли за благословии или бедствия

Има един факт, който никога не се споменава в историите за Йов в писанията, и този факт ще бъде в центъра на вниманието ни днес. Въпреки че Йов никога не беше виждал Бог и не беше чувал Божиите слова със собствените си уши, Бог имаше място в сърцето на Йов. Какво беше отношението на Йов към Бог? Както вече споменах по-горе, то беше „благословено да е името на Йехова“. Неговото благославяне на Божието име беше безусловно, независимо от контекста и необвързано от никаква причина. Виждаме, че Йов беше предал сърцето си на Бог и беше позволил то да бъде направлявано от Него; всичко, което Йов мислеше, всичко, което решаваше, и всичко, което планираше в сърцето си, беше отворено за Бог, а не затворено за Него. Сърцето му не се противопоставяше на Бог и той никога не беше молил Бог да направи нещо за него или да му даде нещо, и не таеше никакви прекомерни желания да спечели нещо от своето преклонение пред Бог. Йов не говореше за сделки с Бог и не отправяше молби или искания към Него. Неговата възхвала на Божието име беше заради огромната мощ и власт на Бог, Който управлява всички неща, и не зависеше от това дали получаваше благословения, или беше сполетяван от бедствие. Той вярваше, че независимо от това дали Бог благославя хората, или им носи бедствия, Божията мощ и власт не се променят и затова, независимо от обстоятелствата, в които се намира човек, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това, че човек е благословен от Бог, се дължи на върховенството на Бог и когато го сполети бедствие, то също се дължи на върховенството на Бог. Божията мощ и власт управляват и уреждат всичко, свързано с човека; капризите на човешката съдба са проява на Божията мощ и власт и независимо от гледната точка, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това преживя и опозна Йов през годините на своя живот. Всички мисли и действия на Йов достигаха до ушите на Бог и идваха пред Него, и бяха считани за важни от Бог. Бог ценеше това знание на Йов, а също и него самия, заради сърцето, което той имаше. Това сърце винаги и навсякъде очакваше Божията заповед и независимо от времето и мястото приемаше всичко, което го сполетяваше. Йов нямаше никакви изисквания към Бог. От себе си той изискваше да чака, да приема, да посреща и да се подчинява на всички разпоредби, които идваха от Бог; Йов вярваше, че това е негов дълг, а Бог искаше точно това. Йов никога не беше виждал Бог, нито Го беше чувал да казва някакви слова, да издава заповеди, да дава поучения или да го наставлява за нещо. По думите на днешния ден, да може да притежава такова познание и отношение към Бог, когато Бог не му беше дал никакво просветление, напътствие или ресурс по отношение на истината — това беше ценно и за Бог беше достатъчно, че той показва такива неща, а свидетелството му беше хвалено и ценено от Бог. Йов никога не беше виждал Бог и не беше чувал Бог лично да го поучава, но за Бог сърцето му и самият той бяха много по-ценни от онези хора, които пред Бог можеха да говорят само от гледната точка на някоя сложна теория, които можеха само да се хвалят и да говорят за принасяне на жертви, но които никога не бяха стигнали до истинско познание за Бог и никога не бяха се страхували истински от Него. Защото сърцето на Йов беше чисто и не беше скрито от Бог, а човешката му природа беше честна и добродушна, той обичаше справедливостта и всичко, което беше положително. Само човек като него, който притежаваше такова сърце и човешка природа, можеше да следва Божия път и да бъде способен да се страхува от Бог и да отбягва злото. Такъв човек можеше да види върховенството на Бог, да види Неговата власт и мощ и беше в състояние да постигне подчинение на Неговото върховенство и разпоредби. Само такъв човек можеше истински да възхвалява Божието име. Това е така, защото той не гледаше дали Бог ще го благослови, или ще му донесе бедствие, защото знаеше, че всичко се управлява от Божията ръка и че да се тревожи човек е признак на глупост, невежество и ирационалност, на съмнение във върховенството на Бог над всички неща и на липса на боязън от Бог. Знанието на Йов беше точно такова, каквото Бог искаше. И така, имаше ли Йов по-големи теоретични познания за Бог от вас? Тъй като Божиите дела и слова по онова време бяха малко, не беше лесно да се постигне познание за Бог. Това постижение на Йов не беше никак малко. Той не беше преживял Божието дело, нито някога беше чувал Бог да говори, нито беше виждал лицето на Бог. Това, че той успя да има такова отношение към Бог, беше изцяло резултат от неговата човешка природа и личния му стремеж — човешка природа и стремеж, които хората днес не притежават. Така в онази епоха Бог каза: „Няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен“. В онази епоха Бог вече беше направил такава преценка за него и беше стигнал до такова заключение. Колко по-вярно би било то в днешно време?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 56

Въпреки че Бог е скрит от човека, Неговите дела сред всички неща са достатъчни, за да може човекът да Го опознае

Йов не беше виждал лицето на Бог, не беше чувал словата, изречени от Бог, нито пък беше преживял лично Божието дело, но неговият страх от Бог и свидетелството му по време на изпитанията са видени от всички и Бог ги обича, радва им се и говори с добро за тях, а хората завиждат за тях, възхищават им се и нещо повече — възхваляват ги с песни. В неговия живот нямаше нищо велико или необикновено: подобно на всеки обикновен човек, животът, който водеше, не беше ни най-малко забележителен — излизаше на работа при изгрев слънце и се връщаше у дома да си почива по залез слънце. Разликата е в това, че през няколкото незабележителни десетилетия от живота си той получи прозрение за Божия път и осъзна и разбра великата мощ и върховенство на Бог така, както никой друг никога не е успял. Той не беше по-умен от другите обикновени хора, не проявяваше особено упорство в живота си, а освен това нямаше и невидими специални умения. Това, което обаче притежаваше, беше честна, добросърдечна и почтена личност, личност, която обичаше справедливостта, праведността и положителните неща — повечето обикновени хора не притежават нищо от това. Той разграничаваше любовта от омразата, имаше чувство за справедливост, беше непоколебим и упорит, а в мисленето си обръщаше изключително внимание на детайлите. Така по време на своя незабележителен престой на земята той видя всички необикновени неща, които Бог беше направил, и видя величието, светостта и праведността на Бог, видя Божията загриженост, милосърдие и закрила за човека, видя благородството и властта на върховния Бог. Първата причина, поради която Йов успя да спечели тези неща, които бяха непосилни за обикновените хора, беше, че имаше чисто сърце, което принадлежеше на Бог и беше водено от Създателя. Втората причина беше неговият стремеж: той се стремеше да бъде безупречен и съвършен, да бъде човек, който се съобразява с волята на Небето, който е обичан от Бог и който отбягва злото. Йов притежаваше тези неща и се стремеше към тях, въпреки че не можеше да види Бог или да чуе Божиите слова; макар че никога не беше виждал Бог, той беше опознал средствата, чрез които Бог властва над всички неща, и разбираше мъдростта, с която Бог прави това. Въпреки че никога не беше чувал словата, изречени от Бог, Йов знаеше, че делата, свързани с възнаграждаването на човека и вземането от човека, идват от Бог. Въпреки че годините на живота му не се различаваха от тези на всеки обикновен човек, той не позволи незабележителността на живота му да повлияе на познанието му за върховенството на Бог над всички неща или да повлияе на следването на пътя на боязън от Бог и отбягване на злото. В неговите очи законите на всички неща бяха изпълнени с Божиите дела и върховенството на Бог можеше да се види във всяка част от живота на хората. Той не беше виждал Бог, но успя да осъзнае, че Божиите дела са навсякъде и по време на своя незабележителен престой на земята, във всеки аспект на живота си той успя да види и разбере необикновените и чудни Божии дела и да види удивителните Божии подредби. Скритостта и мълчанието на Бог не попречиха на Йов да осъзнае Божиите дела, нито пък повлияха на познанието му за върховенството на Бог над всички неща. Неговият живот беше осъзнаване в ежедневието на върховенството и подредбите на Бог, който е скрит сред всички неща. Във всекидневния си живот той също така чуваше и разбираше гласа на Божието сърце и словата на Бог, който мълчи сред всички неща, но изразява гласа на сърцето Си и словата Си, като управлява законите на всички неща. Виждате, че ако хората имат същата човешка природа и стремеж като Йов, те могат да получат същото осъзнаване и познание като него и могат да придобият същото разбиране и познание за върховенството на Бог над всички неща като Йов. Бог не се беше явявал на Йов, нито пък му беше говорил, но Йов успя да бъде съвършен и честен, да се бои от Бог и да отбягва злото. С други думи, без Бог да се явява на човека или да му говори, Божиите дела сред всички неща и Неговото върховенство над всички неща са достатъчни, за да може човекът да осъзнае съществуването, могъществото и властта на Бог, а Неговото могъщество и власт са достатъчни, за да накарат човека да следва пътя на боязън от Бог и отбягване на злото. Щом обикновен човек като Йов успя да се бои от Бог и да отбягва злото, значи всеки обикновен човек, който следва Бог, също би трябвало да може да постигне това. Макар тези думи да звучат като логически извод, те не противоречат на законите на нещата. И все пак фактите не отговарят на очакванията: изглежда, че да се боиш от Бог и да отбягваш злото е запазена територия на Йов и само на Йов. При споменаването на „да се боиш от Бог и да отбягваш злото“ хората си мислят, че само Йов трябва да прави това, сякаш пътят на боязън от Бог и отбягване на злото е обозначен с името на Йов и няма нищо общо с други хора. Причината за това е ясна: тъй като само Йов притежаваше личност, която беше честна, добросърдечна и праведна, и която обичаше справедливостта, праведността и положителните неща, само той можеше да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Сигурно всички сте разбрали извода от това — тъй като никой не притежава човешка природа, която да е честна, добросърдечна и праведна, която да обича справедливостта, праведността и положителните неща, никой не може да се бои от Бог и да отбягва злото и затова хората никога не могат да спечелят Божията радост и да останат непоколебими сред изпитанията. Това също означава, че, с изключение на Йов, всички хора все още са вързани и хванати в капан от Сатана; всички те са обвинявани, нападани и тормозени от него. Това са хората, които Сатана се опитва да погълне, и всички те са без свобода, затворници, взети в плен от Сатана.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 57

Ако човешкото сърце е във вражда с Бог, как човек ще може да се бои от Него и да отбягва злото?

Тъй като днешните хора не притежават същата човешка природа като Йов, каква е тяхната природа същност, а също и отношението им към Бог? Боят ли се от Бог? Отбягват ли злото? Онези, които не се боят от Бог и не отбягват злото, могат да бъдат обобщени само с три думи: „врагове на Бог“. Вие често изричате тези три думи, но никога не сте знаели истинското им значение. Думите „врагове на Бог“ имат своята същина: те не казват, че Бог гледа на човека като на враг, а че човекът гледа на Бог като на враг. Първо, когато хората започнат да вярват в Бог, кой от тях няма свои собствени цели, подбуди и амбиции? Въпреки че една част от хората вярват в съществуването на Бог и са виждали съществуването на Бог, тяхната вяра в Него все още съдържа тези подбуди и крайната им цел във вярата в Бог е да получат Неговите благословии и нещата, които искат. В своите житейски преживявания хората често си мислят: „Отказах се от семейството и кариерата си заради Бог и какво ми даде Той? Трябва да го изчисля и да потвърдя — получавал ли съм благословии напоследък? Дадох много през това време, тичах и тичах, много страдах — даде ли ми Бог някакви обещания в замяна? Запомнил ли е добрите ми дела? Какъв ще бъде моят край? Мога ли да получа Божиите благословии?…“. Всеки човек постоянно прави такива изчисления в сърцето си и отправя изисквания към Бог, в които личат неговите подбуди, амбиции и меркантилен манталитет. Това означава, че в сърцето си човекът постоянно изпитва Бог, постоянно крои планове за Бог, постоянно спори с Бог за собствения си индивидуален изход и се опитва да изтръгне становище от Бог, за да разбере дали Той може да му даде това, което иска. В същото време, докато се стреми към Бог, човекът не се отнася към Него като към Бог. Човекът винаги се е опитвал да сключва сделки с Бог, непрекъснато отправя изисквания към Него и дори Го притиска на всяка крачка, опитвайки се да отхапе ръката, след като му е било подадено кутрето. В същото време, докато се опитва да сключва сделки с Бог, човекът спори с Него и дори има хора, които, ако ги сполетят изпитания или попаднат в определени ситуации, често стават слаби, пасивни и отпуснати в работата си и са пълни с оплаквания срещу Бог. От времето, когато човекът за пръв път е започнал да вярва в Бог, той смята Бог за рог на изобилието, за швейцарско армейско ножче, а себе си — за най-големия Божи кредитор, сякаш опитите да получи благословии и обещания от Бог са негово изконно право и задължение, докато Божията отговорност е да защитава и да закриля човека, както и да му осигурява ресурс. Такова е основното разбиране за „вяра в Бог“ на всички, които вярват в Бог, и такова е най-дълбокото им разбиране на концепцията за вярата в Бог. От природата същност на човека до неговите субективни стремежи няма нищо, което да е свързано със страха от Бог. Целта на вярата му в Бог не би могла да има нищо общо с преклонението пред Бог. Това означава, че човекът никога не е смятал и не е разбирал, че вярата в Бог изисква страх и преклонение пред Него. Ако се вземат предвид тези условия, същината на човека е очевидна. Каква е тази същина? Тя е такава, че сърцето на човека е злобно, то крие в себе си предателство и измама, не обича справедливостта, праведността и положителните неща, а е презряно и алчно. Сърцето на човека е напълно затворено за Бог; той изобщо не го е отдал на Бог. Бог никога не е виждал истинското човешко сърце, нито пък някога е бил почитан от човека. Независимо колко голяма е цената, която Бог плаща, колко много работа върши и колко много ресурс осигурява на хората, те остават слепи и напълно безразлични към всичко това. Човекът никога не е отдавал своето сърце на Бог, той желае единствено да се грижи за него сам, да взема собствени решения — подтекстът на това е, че човекът не иска да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, не иска да се подчинява на върховенството на Бог и Неговите подредби, нито пък иска да Му се прекланя като на Бог. Такова е състоянието на човека днес. А сега нека отново да се върнем на Йов. Първо, сключи ли той сделка с Бог? Имаше ли някакви скрити мотиви да се придържа твърдо към пътя на боязън от Бог и отбягване на злото? По онова време Бог беше ли говорил на някого за предстоящия край? По онова време Бог не беше давал на никого обещания за края и именно при тези обстоятелства Йов успя да се бои от Бог и да отбягва злото. Могат ли днешните хора да се сравняват с Йов? Разликата е твърде голяма — те са в съвсем друга категория. Въпреки че Йов нямаше много познания за Бог, той отдаде сърцето си на Бог и то Му принадлежеше. Той не сключи сделка с Бог и нямаше никакви прекомерни желания или изисквания към Бог; вместо това той вярваше, че „Йехова ми даде, Йехова ми отне“. Това беше видял и получил, като се придържаше към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото през много години от живота си. По същия начин той беше получил резултата, представен в думите: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Тези две изречения бяха онова, което беше видял и опознал в резултат на отношението си на послушание към Бог по време на житейските си преживявания, и те бяха също и най-мощните му оръжия, с които триумфира по време на изкушенията на Сатана и които бяха в основата на непоколебимостта в свидетелството му за Бог. На този етап представяте ли си Йов като прекрасен човек? Надявате ли се да станете такъв човек? Страхувате ли се, че ще трябва да преминете през изкушенията на Сатана? Решавате ли да се молите Бог да ви подложи на същите изпитания като Йов? Без съмнение повечето хора не биха се осмелили да се молят за такива неща. Очевидно е тогава, че вашата вяра е жалка и нищожна; в сравнение с тази на Йов вашата вяра просто не заслужава да бъде споменавана. Вие сте врагове на Бог, не се страхувате от Него, не сте способни да останете непоколебими в свидетелството си за Бог и не сте способни да триумфирате над атаките, обвиненията и изкушенията на Сатана. Какво ви дава правото да получите Божиите обещания? След като чухте историята на Йов и разбрахте Божието намерение да спаси човека и значението на неговото спасение, сега имате ли вяра да приемете същите изпитания като Йов? Не трябва ли да проявите малко решителност, за да си позволите да следвате пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 58

Не трябва да имате никакви опасения за Божиите изпитания

Като получи свидетелство от Йов след края на неговите изпитания, Бог реши, че ще спечели група — или повече от група — хора като Йов, но Той реши никога повече да не позволява на Сатана да напада или да тормози друг човек, използвайки средствата с което беше изкушил, нападнал и тормозил Йов, като се беше обзаложил с Бог; Бог не позволи на Сатана никога повече да прави такива неща на човека, който е слаб, глупав и невеж — достатъчно беше, че Сатана беше изкушавал Йов! Да не позволява на Сатана да тормози хората, както пожелае, е милост Божия. За Бог беше достатъчно, че Йов изтърпя изкушенията и тормоза на Сатана. Бог не позволи на Сатана никога повече да прави такива неща, защото животът и всичко, което притежават хората, следващи Бог, се управлява и организира от Бог и Сатана няма право да манипулира Божиите избраници по свое усмотрение — трябва да сте наясно с това! Бог се интересува от слабостта на човека и разбира неговата глупост и невежество. Въпреки че за да бъде човекът напълно спасен, Бог трябва да го предаде на Сатана, Бог не желае той да играе ролята на глупак и Сатана да го тормози, нито пък желае човекът винаги да страда. Човекът е създаден от Бог и това, че Бог управлява и урежда всичко, което е свързано с човека, е напълно естествено и оправдано; това е отговорността на Бог и това е властта, чрез която Той управлява всички неща! Бог не позволява на Сатана да тормози и да се отнася зле с човека по свое усмотрение, Той не позволява на Сатана да използва различни средства, за да отклони човека от правия път, и освен това не позволява на Сатана да се намесва във върховенството на Бог над човека, нито пък да потъпква и унищожава законите, чрез които Бог управлява всички неща, да не говорим за великото Божие дело на управлението и спасяването на човечеството! Тези, които Бог иска да спаси, и тези, които са способни да свидетелстват за Бог, са сърцевината и кристализацията на делото на шестхилядолетния план за управление на Бог, както и цената на Неговите усилия през шестте хиляди години работа. Как може Бог случайно да предаде тези хора на Сатана?

Хората често се тревожат и страхуват от Божиите изпитания, но през цялото време живеят в капана на Сатана и в опасна територия, в която са нападани и тормозени от Сатана, но не познават страха и са спокойни. Какво се случва? Вярата на човека в Бог е ограничена само до нещата, които може да види. Той няма ни най-малка представа за Божията любов и загриженост за хората, за Неговата нежност и внимание към тях. Освен малко безпокойство и страх от Божиите изпитания, правосъдие и порицание, величие и гняв, човекът няма ни най-малка представа за добрите намерения на Бог. При споменаването на изпитанията хората се чувстват така, сякаш Бог има скрити мотиви, а някои дори вярват, че Бог крие зли намерения, без да знаят какво всъщност ще направи с тях; по този начин, едновременно с това, че търсят подчинение на върховенството на Бог и Неговите подредби, те правят всичко възможно да се съпротивляват и да се противопоставят на върховенството на Бог над човека и на подредбите за човека, защото вярват, че ако не внимават, ще бъдат подведени от Бог, че ако не държат в ръце собствената си съдба, всичко, което имат, може да бъде отнето от Бог и животът им дори да бъде прекратен. Човекът е в лагера на Сатана, но никога не се притеснява, че ще бъде тормозен от него, и макар че е тормозен от Сатана, човекът никога не се страхува, че ще бъде пленен от него. Човекът постоянно повтаря, че приема Божието спасение, но никога не се е доверявал на Бог и не е вярвал, че Той наистина ще го спаси от ноктите на Сатана. Ако, подобно на Йов, човекът е способен да се подчини на Божието ръководство и да предаде цялото си същество в Божиите ръце, тогава дали краят на човека няма да бъде същият, като този на Йов — получаването на Божиите благословии? Ако човекът може да приеме и да се подчини на Божието управление, какво ще загуби? Затова ви предлагам да бъдете внимателни в своите действия и предпазливи към всичко, което предстои да ви сполети. Не прибързвайте и не бъдете импулсивни, не се отнасяйте към Бог и към хората, нещата и предметите, които Той е приготвил за вас, в зависимост от вашата гореща кръв или естественост, или според вашето въображение и представи; трябва да бъдете предпазливи в действията си, да се молите и да търсите повече, за да не предизвикате гнева на Бог. Помнете това!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 59

Йов след неговите изпитания (Избрани пасажи)

Йов 42:7-9  След като Йехова каза това на Йов, Йехова каза на Елифаз от Теман: „Разгневих се срещу теб и двамата ти приятели, защото сте говорили за Мен не това, което е право, както слугата Ми Йов говореше. Затова сега вземете седем телета и седем овни и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов“. Така, теманецът Елифаз, шуахецът Валдад и наамецът Софар отидоха и сториха според заръчаното от Йехова и Йехова прие Йов.

Йов 42:10  И Йехова промени плена на Йов, когато той се помоли за другарите си; и Йехова даде на Йов два пъти повече от това, което имаше в началото.

Йов 42:12  Така Йехова благослови сетните дни на Йов повече от първите му; и така той получи четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда двойки волове и хиляда магарици.

Йов 42:17  И така, Йов умря стар и сит на дни.

Бог гледа с обич на онези, които се боят от Него и отбягват злото, а онези, които са глупави, Той смята за низки

В Йов 42:7-9 Бог казва, че Йов е Негов слуга. Това, че Бог използва термина „слуга“ по отношение на Йов, показва важността на Йов в Неговото сърце; въпреки че Бог не използва за Йов по-достойно наименование, то нямаше отношение към важността на Йов в Божието сърце. „Слуга“ тук е прозвището, с което Бог нарече Йов. Многократното споменаване на „Моят слуга Йов“ показва колко е доволен Той от Йов. Въпреки че Бог не говори за значението на думата „слуга“, Божието определение на думата „слуга“ може да се види от словата Му в този пасаж от писанието. Бог първо каза на теманеца Елифаз: „Разгневих се срещу теб и двамата ти приятели, защото сте говорили за Мен не това, което е право, както слугата Ми Йов говореше“. С тези думи Бог за пръв път открито заяви на хората, че приема всичко, което Йов е казал и направил след Божиите изпитанията, които Бог му беше пратил, и за пръв път открито потвърди точността и правотата на всичко, което Йов беше направил и казал. Бог беше ядосан на Елифаз и другите заради техните неправилни, абсурдни разсъждения, защото те, подобно на Йов, не можеха да видят явяването на Бог или да чуят словата, които Той изрече в живота им, но Йов имаше изключително точно познание за Бог, докато те можеха само сляпо да гадаят за Бог, нарушавайки Божията воля и изпитвайки Неговото търпение във всичко, което правеха. В резултат на това, едновременно с приемането на всичко, което беше направено и казано от Йов, Бог се разгневи на другите, защото не само не видя в тях признаци на страх от Бог, но и не чу нищо за страх от Бог в това, което казаха. И така, Бог им постави следните изисквания: „Затова сега вземете седем телета и седем овни и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви“. В този пасаж Бог казва на Елифаз и другите да направят нещо, което да изкупи греховете им, тъй като глупостта им беше грях срещу Бог Йехова. Затова те трябваше да направят всеизгаряния и да поправят грешките си. Често на Бог се принасяха всеизгаряния, но това, което беше необичайно за въпросните всеизгаряния, е, че те бяха принесени на Йов. Йов беше приет от Бог, защото свидетелства за Него по време на своите изпитания. Междувременно тези приятели на Йов бяха разобличени по време на неговите изпитания; заради безумието си те бяха осъдени от Бог, предизвикаха Божия гняв и трябваше да бъдат наказани от Бог — наказани чрез принасяне на всеизгаряния пред Йов — след което Йов се молеше за тях, за да се разсее Божието наказание и гняв към тях. Божието намерение беше да ги посрами, защото те не бяха хора, които се страхуваха от Бог и избягваха злото, и бяха осъдили почтеността на Йов. От една страна, Бог им казваше, че не приема действията им, но че изцяло приема Йов и много му се радва; от друга страна, Бог им казваше, че приемането от Бог издига човека пред Него, че човекът е омразен на Бог заради безумието си, обижда Бог заради него и е низък и подъл в Божиите очи. Това са определенията, дадени от Бог за два типа хора, това е отношението на Бог към тези два типа хора и така Бог изразява стойността и положението на тези два типа хора. Въпреки че Бог нарече Йов Свой слуга, в Божиите очи този слуга беше възлюбен и беше надарен с властта да се моли за другите и да им прощава грешките. Този слуга можеше да говори пряко с Бог и да застане директно пред Него, а рангът му беше по-висок и почетен от този на другите. Това е истинското значение на думата „слуга“, изречена от Бог. За Йов беше отредена тази специална чест поради неговия страх от Бог и избягването на злото, а причината, поради която другите не бяха наречени слуги от Бог, е че те не се страхуваха от Бог и не избягваха злото. Тези две ясно различаващи се отношения на Бог са Неговите отношения към два типа хора: онези, които се страхуват от Бог и избягват злото, са приети от Бог и са скъпоценни в Неговите очи, докато безумните не се страхуват от Бог, не са способни да избягват злото и не могат да получат Божието благоволение; те често са ненавиждани и осъждани от Бог и са низки в Неговите очи.

Бог дава власт на Йов

Йов се молеше за приятелите си и след това, заради неговите молитви, Бог не постъпи с тях така, както подобаваше на тяхното безумие — Той не ги наказа и не им отмъсти. Защо стана така? Стана така, защото молитвите, отправени за тях от Божия слуга Йов, бяха достигнали до ушите Му; Бог им прости, защото прие молитвите на Йов. И така, какво виждаме в това? Когато Бог благославя някого, Той му дава много награди, и то не само материални: Бог му дава и власт, дава му право да се моли за другите и забравя и пренебрегва прегрешенията на такива хора, защото чува тези молитви. Именно такава беше властта, която Бог даде на Йов. Чрез молитвите на Йов за спиране на тяхното осъждане Бог Йехова посрами тези глупави хора — което, разбира се, беше Неговото специално наказание за Елифаз и другите.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 60

Йов отново е благословен от Бог и никога повече не е обвиняван от Сатана

Сред словата на Бог Йехова са думите: „не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов“. Какво беше казал Йов? Става дума за това, за което говорихме по-рано, както и за многото страници с думи в Книгата на Йов, за които е записано, че Йов ги е изрекъл. На всички тези страници Йов нито веднъж не се оплаква от Бог и не се съмнява в Него. Той просто изчаква резултата. Именно това чакане е неговото отношение на послушание, в резултат на което и в резултат на думите, които каза на Бог, Йов беше приет от Бог. Когато понасяше изпитания и трудности, Бог беше до него и въпреки че Божието присъствие не намали трудностите му, Бог видя това, което искаше да види, и чу това, което искаше да чуе. Всяко едно от действията и думите на Йов достигна до очите и ушите на Бог; Бог чу и видя — това е факт. Познанието на Йов за Бог, а също и неговите мисли за Бог в сърцето му по онова време, през онзи период, всъщност не бяха толкова специфични, колкото тези на днешните хора, но в контекста на времето Бог все пак оцени всичко, което той беше казал, защото неговото поведение и мислите в сърцето му, както и това, което беше изразил и разкрил, бяха достатъчни за Неговите изисквания. През времето, когато Йов беше подложен на изпитания, това, което той мислеше в сърцето си и реши да направи, показа на Бог резултат, който беше удовлетворителен за Бог, и след това Бог премахна изпитанията на Йов, Йов се освободи от проблемите си, а изпитанията му изчезнаха и никога повече не го сполетяха. Тъй като Йов вече беше подложен на изпитания, беше останал непоколебим по време на тези изпитания и триумфът му над Сатана беше пълен, Бог му даде благословиите, които той по право заслужаваше. Както е записано в Йов 42:10, 12, Йов беше благословен още веднъж и благословиите бяха повече, отколкото първия път. По това време Сатана се беше оттеглил, не казваше и не правеше нищо и вече не смущаваше и не нападаше Йов, нито пък отправяше обвинения срещу Божиите благословии за Йов.

Йов прекарва втората половина от живота си сред Божиите благословии

Въпреки че по онова време Неговите благословии се ограничаваха само до овце, говеда, камили, материални блага и т.н., благословиите, които Бог искаше да даде на Йов в сърцето Си, бяха много повече от това. Дали по онова време е било записано какви вечни обещания Бог искаше да даде на Йов? В Своите благословии към Йов Бог не спомена и не засегна неговия край и независимо от значението или мястото, което Йов заемаше в Божието сърце, като цяло Бог беше много премерен в Своите благословии. Бог не обяви края на Йов. Какво означава това? По онова време, когато Божият план все още не беше достигнал момента на обявяването на края на човека, планът все още не беше навлязъл в последния етап на Неговото дело, Бог не спомена за края, а само даде на човека материални благословии. Това означава, че втората половина от живота на Йов премина сред Божиите благословии, което го направи различен от другите хора, но също като тях той остаря и както се случва с всеки нормален човек, дойде денят, в който той се сбогува със света. Така е записано: „И така, Йов умря стар и сит на дни“ (Йов 42:17). Какво е значението на „умря сит на дни“ тук? В епохата преди Бог да обяви края на хората, Той определи продължителността на живота на Йов и когато тази възраст била достигната, позволи на Йов да си отиде от този свят по естествен начин. От второто благословение на Йов до смъртта му Бог не добави повече трудности. За Бог смъртта на Йов беше естествена и необходима; тя беше нещо съвсем нормално и не беше нито присъда, нито осъждане. Докато беше жив, Йов се покланяше на Бог и се боеше от Него; по отношение на това какъв щеше да бъде краят му след смъртта, Бог не каза нищо и не направи никакъв коментар по този въпрос. Бог има силно чувство за уместност в това, което казва и върши, а съдържанието и принципите на Неговите слова и действия са в съответствие с етапа на Неговото дело и на периода, в който Той работи. Какъв беше краят на човек като Йов в Божието сърце? Бог беше ли взел някакво решение в сърцето Си? Разбира се, че беше взел решение! Само че това не беше известно на човека; Бог не искаше да каже на човека, нито пък имаше намерение да му каже. Така на пръв поглед Йов умря сит на дни и такъв беше животът му.

Цената, която Йов изживя по време на живота си

Стойностен ли беше животът, който Йов живя? С какво беше стойностен? Защо се казва, че е живял стойностен живот? Каква беше тази негова стойност за човека? От гледна точка на човека той представляваше човечеството, което Бог иска да спаси, като даде категорично свидетелство за Бог пред Сатана и хората по света. Той изпълни дълга, който трябва да изпълнява едно Божие създание, беше пример и послужи като образец за всички онези, които Бог иска да спаси, позволявайки на хората да видят, че е напълно възможно да триумфират над Сатана, като се осланят на Бог. Каква беше неговата стойност за Бог? За Бог стойността на живота на Йов се състои в способността му да се страхува от Него, да Му се прекланя, да свидетелства за Божиите дела и да ги възхвалява, носейки на Бог утеха и нещо, на което да се радва; за Бог стойността на живота на Йов се състои и в това как преди смъртта си Йов преживя изпитания, триумфира над Сатана и даде категорично свидетелство за Бог пред Сатана и хората по света, така че Бог спечели слава сред човечеството, като утеши сърцето Си и позволи на пламенното Си сърце да види резултат и надежда. Неговото свидетелство беше прецедент за способността на човека да остане непоколебим в своето свидетелство пред Бог и за способността да Сатана да бъде посрамен от името на Бог в Божието дело за управление на човечеството. Не е ли именно това стойността на живота на Йов? Йов донесе утеха на Божието сърце, даде на Бог предусещане за насладата от спечелването на слава и даде чудесно начало на Божия план за управление. От този момент нататък името на Йов се превърна в символ на Божията слава и в знак на триумфа на човечеството над Сатана. Това, което Йов изживя през живота си, както и забележителният му триумф над Сатана, ще бъдат завинаги ценени от Бог, а неговото съвършенство, честност и страх от Бог ще бъдат почитани и подражавани от идните поколения. Той завинаги ще бъде ценен от Бог като чиста, сияйна перла, както заслужава да бъде ценен и от човека!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 61

Наредбите в Епохата на закона

Десетте заповеди

Принципите за изграждане на олтари

Наредби за отношение към слугите

Наредби за кражби и обезщетения

Спазване на Съботната година и Трите празника

Наредби за Съботния ден

Наредби за приносите

Всеизгаряния

Хлебни приноси

Мирни приноси

Приноси за грях

Приноси за престъпление

Наредби за принасяне на жертви от свещениците (Аарон и синовете му са задължени да ги спазват)

Всеизгаряния от свещениците

Хлебни приноси от свещениците

Приноси за грях от свещениците

Приноси за прегрешения от свещениците

Мирни приноси от свещениците

Наредби за ядене на приноси от свещениците

Чисти и нечисти животни (кои могат и кои не могат да се ядат)

Наредби за пречистване на жени след раждане

Стандарти за преглед за проказа

Наредби за онези, които са били изцелени от проказа

Наредби за почистване на заразени къщи

Наредби за страдащите от отделяне на анормални секрети

Денят на умилостивението, който трябва да се спазва веднъж годишно

Правила за клането на добитък и овце

Забраната за следване на отвратителни практики на езичниците (да не се извършва кръвосмешение и т.н.)

Наредби, които трябва да се спазват от хората („Осветете се, защото Аз, Йехова, Вашият Бог, съм свят“ (Левит 19:2))

Екзекутирането на онези, които принасят децата си в жертва на Молох

Наредби за наказване на престъплението прелюбодеяние

Правила, които трябва да се спазват от свещениците (правила за ежедневното им поведение, правила за консумиране на свети неща, правила за принасяне на жертви и т.н.)

Празници, които трябва да се спазват (Съботният ден, Пасха, Петдесетница, Денят на умилостивението и т.н.)

Други наредби (запалване на светилниците, юбилейната година, откупуване на земята, даване на обети, даване на десятък и т.н.)

Наредбите от Епохата на закона са истинското доказателство за Божието ръководство на цялото човечество

И така, прочели сте тези наредби и принципи от Епохата на закона, нали? Широк ли е обхватът на тези наредби? Най-напред се разглеждат Десетте заповеди, а след това — наредбите за изграждане на олтари и т.н. Следват наредбите за спазване на Съботния ден и трите празника, а след тях са наредбите за приносите. Видяхте ли колко много видове приноси има? Има всеизгаряния, хлебни приноси, мирни приноси, приноси за грях и т.н. После следват наредбите за приносите на свещениците, включително за всеизгарянията и хлебните приноси на свещениците, както и за други видове приноси. Осмият набор от наредби е за яденето на приносите от свещениците. След това има наредби за това какво трябва да се спазва през живота на хората. Има разпоредби за много аспекти от живота на хората, като например наредбите за това какво могат или не могат да ядат, за пречистването на жените след раждане и за онези, които са били излекувани от проказа. В тези наредби Бог стига дотам, че говори за болести, и дори има правила за клане на овце и добитък и т.н. Овцете и добитъкът са създадени от Бог и ти трябва да ги заколиш така, както Бог ти каже; несъмнено Божиите слова имат основание; несъмнено е правилно да се действа така, както е постановено от Бог, и със сигурност това е от полза за хората! Има и празници и правила, които трябва да се спазват, като Съботния ден, Пасхата и други — Бог говори за всичко това. Нека разгледаме последните: други наредби — запалване на светилниците, юбилейната година, откупуване на земята, даване на обети, даване на десятък и т.н. Широк ли е техният обхват? Първото нещо, за което трябва да се говори, е въпросът за приносите на хората. След това има наредби за кражби и обезщетения, за спазването на Съботния ден…; всеки детайл от живота е включен. Това означава, че когато Бог започна официалната работа по Своя план за управление, Той определи много правила, които хората трябваше да спазват. Тези правила имаха за цел да позволят на човека да води нормален живот на земята — нормален живот на човека, който е неотделим от Бог и Неговите напътствия. Бог първо каза на човека как да прави олтари и как да ги нарежда. След това Той каза на човека как да прави приноси и постанови как да живее — на какво да обръща внимание в живота си, какво да спазва и какво да прави и какво да не прави. Това, което Бог определи за човека, беше всеобхватно и с тези обичаи, наредби и принципи Той стандартизираше поведението на хората, направляваше живота им, направляваше тяхното посвещаване в Божиите закони, направляваше ги да дойдат пред Божия олтар, направляваше ги да водят живот сред всички неща, които Бог беше създал за човека, които се отличаваха с ред, закономерност и умереност. Бог първо използва тези прости наредби и принципи, за да определи граници за човека, така че на земята той да има нормален живот, в който да се прекланя пред Бог, да има нормален човешки живот; такова е конкретното съдържание на началото на Неговия шестхилядолетен план за управление. Наредбите и правилата обхващат много широко съдържание, те са спецификата на Божието напътствие на човечеството през Епохата на закона, те трябваше да бъдат приети и спазвани от хората, дошли преди Епохата на закона, те са запис на работата, извършена от Бог през Епохата на закона, и са истинско доказателство за Божието ръководство и напътствие на цялото човечество.

Човечеството е завинаги неотделимо от Божиите учения и ресурси

В тези наредби виждаме, че отношението на Бог към Неговото дело, към Неговото управление и към човечеството е сериозно, добросъвестно, строго и отговорно. Той върши работата, която трябва да извърши сред човечеството, според стъпките Си, без ни най-малко отклонение, изрича словата, които трябва да каже на хората, без ни най-малка грешка или пропуск, като позволява на човека да види, че е неотделим от Божието ръководство, и му показва колко важно за човечеството е всичко, което Бог прави и казва. Независимо какъв ще бъде човекът в следващата епоха, в самото начало — по време на Епохата на закона — Бог направи тези прости неща. За Него понятията на хората за Бог, света и човечеството в онази епоха бяха абстрактни и непрозрачни и въпреки че имаха някои осъзнати идеи и намерения, всички те бяха неясни и неправилни и затова човечеството беше неотделимо от Божиите учения и разпоредби за тях. Най-ранното човечество не знаеше нищо и затова Бог трябваше да започне да учи човека от най-повърхностните и основни принципи за оцеляване и наредби, необходими за живота, като малко по малко запълваше сърцето на човека с тези неща. Чрез тези правила, които бяха от слова, и чрез тези наредби Той даде на човека постепенно разбиране за Него, постепенно оценяване и разбиране на Неговото ръководство и основна представа за връзката между Него и човека. Едва след като постигна този ефект, Бог можеше постепенно да извърши работата, която щеше да извърши по-късно. По този начин тези наредби и работата, извършена от Бог през Епохата на закона, са здравата основа на Неговото дело за спасяване на човечеството и първият етап от работата в Божия план за управление. Въпреки че преди началото на Епохата на закона Бог беше говорил на Адам, Ева и техните потомци, тези заповеди и учения не бяха толкова систематични и конкретни, че да бъдат разкривани едно по едно на човека, не бяха записани и не се превърнаха в наредби. Това е така, защото по онова време Божият план не беше стигнал толкова далеч; едва когато Бог беше довел човека до тази стъпка, Той можеше да започне да изрича наредбите на Епохата на закона и да накара човека да ги изпълнява. Това беше необходим процес и резултатът беше неизбежен. Тези прости обичаи и наредби показват на човека етапите на Божието управление и Божията мъдрост, разкрита в Неговия план за управление. Бог знае какво съдържание и какви средства да използва, за да започне, какви средства да използва, за да продължи, и какви средства да използва, за да завърши, за да може да спечели група хора, които да свидетелстват за Него, и да спечели група хора, които са единомислещи с Него. Той знае какво има в човека и знае какво му липсва. Той знае какво трябва да осигури и как да води човека, но също така знае и какво трябва и какво не трябва да прави човекът. Човекът е като кукла на конци: въпреки че нямаше разбиране за Божията воля, той не можеше да не бъде воден от Божието дело на управление, стъпка по стъпка, до днес. В Божието сърце не съществуваше неяснота относно това, което Той трябваше да направи; в Неговото сърце имаше много точен и ясен план и Той извърши работата, която Сам искаше да извърши, според Своите стъпки и Своя план, напредвайки от повърхностното към задълбоченото. Въпреки че не беше посочил каква ще е работата, която трябваше да извърши по-късно, Неговата по-нататъшна работа все още продължаваше да се извършва и да се развива в строго съответствие с Неговия план, който е проявление на това, което Бог притежава и представлява, и също така е Божията власт. Независимо на кой етап от плана за управление Той работи, Неговият нрав и Неговата същина представляват самия Него. Това е напълно вярно. Независимо от епохата или етапа на делото, има неща, които никога няма да се променят: какви хора обича Бог, какви хора ненавижда, какъв е Неговият нрав и всичко, което Той притежава и представлява. Въпреки че тези наредби и принципи, установени от Бог по време на делото на Епохата на закона, изглеждат много прости и повърхностни за днешните хора и въпреки че са лесни за разбиране и постигане, в тях все още има Божия мъдрост и все още има Божи нрав и това, което Той притежава и представлява. Защото в тези на пръв поглед прости наредби се изразяват отговорността и грижата на Бог за човечеството, както и изтънчената същност на Неговите мисли, което позволява на човека наистина да осъзнае факта, че Бог властва над всички неща и всички неща се управляват от Неговата ръка. Без значение колко знания владее човечеството, колко теории или тайни разбира, за Бог нищо от това не е в състояние да замени Неговата подкрепа и ръководство на човечеството; човечеството завинаги ще бъде неотделимо от Божието напътствие и личното дело на Бог. Такава е неразривната връзка между човека и Бог. Независимо дали Бог ти дава заповед или наредба, или ти предоставя истината, за да разбереш Неговата воля, независимо от това какво прави, целта на Бог е да насочва човека към едно прекрасно утре. Словата, изречени от Бог, и делата, които Той върши, са едновременно разкритие на един от аспектите на Неговата същина и разкритие на един от аспектите на Неговия нрав и Неговата мъдрост; те са незаменима стъпка от Неговия план за управление. Това не трябва да се пренебрегва! Божията воля е във всичко, което Той прави; Бог не се страхува от неуместни забележки, нито от човешките представи или мисли за Него. Той просто върши делата Си и продължава да управлява в съответствие със Своя план за управление, без да бъде ограничаван от никой човек, вещ или предмет.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 62

Преглед на Божиите мисли, идеи и действия, откакто Той сътвори света

Днес първо ще обобщим Божиите мисли, идеи и всеки Негов ход, откакто Той създаде човечеството. Ще разгледаме какво дело е извършил Той от сътворението на света до официалното начало на Епохата на благодатта. Тогава можем да открием кои от Божиите мисли и идеи са непознати за човека, а оттам можем да изясним реда на Божия план за управление и напълно да разберем контекста, в който Бог е създал Своето дело на управлението, неговия източник и процеса му на развитие, а също и да разберем напълно какви резултати иска Той от Своето дело на управлението — тоест същината и целта на Неговото дело на управлението. За да разберем тези неща, трябва да се върнем в далечно, спокойно и тихо време, когато нямаше хора…

Бог лично създава първия жив човек

Когато Бог стана от леглото Си, първата Му мисъл беше следната: да създаде жив човек — истински, жив човек — някой, с когото да живее и който да бъде Негов постоянен спътник; този човек да може да Го слуша и Той да може да му се довери и да говори с него. Тогава за първи път Бог загреба шепа пръст и я използва, за да създаде първия жив човек според образа, който си беше представил в ума Си, а след това даде име на това живо същество — Адам. Как се почувства Бог, след като имаше този жив и дишащ човек? За първи път Той почувства радостта да има любим човек, спътник. Той също така почувства за първи път отговорността да бъде баща и загрижеността, която идва заедно с нея. Този жив и дишащ човек донесе на Бог щастие и радост; Той се почувства утешен за първи път. Това беше първото нещо, което Бог някога беше правил и което не беше постигнато с Неговите мисли или дори слова, а което беше направено от собствените Му ръце. Когато този вид същество — жив и дишащ човек — застана пред Бог, направен от плът и кръв, с тяло и форма и способен да говори с Бог, Той изпита такава радост, каквато никога преди не беше изпитвал. Бог наистина почувства Своята отговорност и това живо същество не само привличаше, но и стопляше и трогваше Неговото сърце с всяко малко движение, което правеше. Когато това живо същество застана пред Бог, на Него за първи път Му хрумна да спечели повече такива хора. Това беше поредицата от събития, която започна с тази първа Божия мисъл. За Бог всички тези събития се случваха за първи път, но в тези първи събития, каквото и да изпитваше Той по това време — радост, отговорност, загриженост — Той нямаше с кого да го сподели. От този момент нататък Бог наистина чувстваше самота и тъга, които никога преди това не бе изпитвал. Той чувстваше, че човекът не може да приеме и разбере Неговата любов и загриженост, нито можеше да разбере Неговите намерения за човека, затова Той все още изпитваше скръб и болка в сърцето Си. Въпреки че Той беше направил тези неща за човека, човекът не знаеше за това и не разбираше. Освен щастие, радостта и утехата, които човекът Му носеше, бързо донесоха със себе си първите Му чувства на скръб и самота. Това бяха Божиите мисли и чувства по онова време. Докато Бог вършеше всички тези неща, в сърцето Си Той преминаваше от радост към скръб и от скръб към болка и тези чувства бяха примесени с безпокойство. Всичко, което Той искаше да направи, беше да позволи на този човек, на това човечество, бързо да узнае какво има в сърцето Му и да разбере намеренията Му по-скоро. Тогава те биха могли да станат Негови последователи, да споделят мислите Му и да бъдат в съответствие с Неговата воля. Те вече нямаше просто да слушат Бог да говори и да остават безмълвни; те вече нямаше да са в недоумение как да се присъединят към Бог в Неговото дело; преди всичко, те вече нямаше да бъдат хора, безразлични към Божиите изисквания. Тези първи неща, които Бог направи, са много значими и имат голяма стойност за Неговия план за управление и за човешките същества днес.

След като сътвори всички неща и човечеството, Бог не си почина. Той беше неспокоен и нетърпелив да осъществи Своето управление и да спечели тези хора сред човечеството, които толкова обичаше.

Бог извършва поредица от безпрецедентни дела около времето на Епохата на закона

След това, скоро след като Бог създаде човешките същества, от Библията виждаме, че е имало голям потоп по целия свят. Ной е споменат в сведенията за потопа и може да се каже, че Ной беше първият човек, който получи Божия призив да работи с Него, за да изпълни задача на Бог. Разбира се, това беше и първият път, когато Бог беше призовал човек на земята да направи нещо по Негова заповед. Щом Ной завърши изграждането на ковчега, Бог за първи път наводни земята. Когато Бог унищожи земята с потопа, за първи път от създаването на човешките същества Той се почувства обзет от отвращение към тях; именно това принуди Бог да вземе болезненото решение да унищожи тази човешка раса чрез потоп. След като потопът унищожи земята, Бог направи първия Си завет към хората, завет, който да покаже, че Той никога повече няма да унищожава света с наводнения. Знакът за този завет беше дъгата. Това беше първият завет на Бог към човечеството, така че дъгата беше първият знак за обещание, дадено от Бог; дъгата е реално, физическо нещо, което съществува. Самото съществуване на дъгата кара Бог често да изпитва тъга по предишната човешка раса, която Той загуби, и служи, за да Му напомня постоянно за това, което се случи с тях… Бог не забавяше темпото Си — Той беше неспокоен и нетърпелив да направи следващата крачка в управлението Си. Впоследствие Бог избра Авраам като Свой първи избор за Своето дело в целия Израел. Това беше и първият път, когато Бог избра такъв кандидат. Бог реши да започне да извършва Своето дело за спасяване на човечеството чрез този човек и да продължи Своето дело сред потомците на този човек. В Библията можем да видим, че Бог направи това с Авраам. Тогава Бог направи Израел първата избрана земя и започна Своето дело на Епохата на закона чрез Божиите избраници, израилтяните. Още веднъж за първи път Бог предостави на израилтяните изричните правила и закони, които човечеството трябва да спазва, и ги обясни подробно. Това беше първият път, когато Бог беше предоставил на човешките същества такива конкретни, стандартизирани правила за това как трябва да правят жертви, как трябва да живеят, какво трябва да правят и какво не трябва да правят, кои празници и дни трябва да спазват и кои принципи трябва да следват във всичко, което правят. Това беше първият път, когато Бог беше дал на човечеството толкова подробни, стандартизирани правила и принципи за това как да водят живота си.

Всеки път, когато казвам „за първи път“, това се отнася до вид дело, което Бог никога преди не е предприемал. Отнася се до дело, което не е съществувало преди, и въпреки че Бог е създал човечеството и всички видове създания и живи същества, това е вид дело, което Той никога преди не е вършил. Цялото това дело включваше Божието управление на човечеството; всичко това беше свързано с хората и Неговото спасение и управление на хората. След Авраам Бог направи още нещо за първи път — Той избра Йов да бъде този, който живее според закона и който може да устои на изкушенията на Сатана, като същевременно продължава да се бои от Бог, да отбягва злото и да свидетелства за Бог. Това беше и първият път, когато Бог позволи на Сатана да изкушава човек, и първият път, когато Той се обзаложи със Сатана. Накрая Той за първи път спечели човек, който беше способен да свидетелства и да бъде потвърждение за Него, докато е изправен срещу Сатана, и човек, който можеше напълно да засрами Сатана. Откакто Бог беше създал човечеството, това беше първият човек, който Той беше спечелил и който беше способен да свидетелства за Него. Щом спечели този човек, Бог стана още по-нетърпелив да продължи Своето управление и да изпълни следващия етап от Своето дело, като подготви мястото и хората, които да избере за следващия етап от делото Си.

След като разговаряхме за всичко това, имате ли истинско разбиране за Божията воля? Бог счита, че този пример на Неговото управление на човечеството, на Неговото спасение на човечеството, е по-важен от всичко останало. Той върши тези неща не само с ума Си, не само със словата Си и със сигурност не с прибързано отношение — Той върши всички тези неща с план, с цел, със стандарти и с волята Си. Ясно е, че това дело за спасяване на човечеството има голямо значение както за Бог, така и за човека. Колкото и трудна да е работата, колкото и големи да са препятствията, колкото и слаби да са хората и колкото и дълбоко да е непокорството на човечеството, нищо от това не е трудно за Бог. Бог е зает постоянно, Той изразходва Своите ревностни усилия и управлява делото, което Самият Той иска да извърши. Той също така подрежда всичко и упражнява Своята върховна власт над всички онези хора, върху които ще работи, и над цялото дело, което иска да завърши — нищо от това не е правено преди. Това е първият път, когато Бог използва тези методи и плаща такава огромна цена за този голям проект за управление и спасяване на човечеството. Докато Бог извършва това дело, малко по малко Той изразява и безрезервно отдава на човечеството Своите ревностни усилия, това, което Той притежава и представлява, Своята мъдрост и всемогъщество и всеки аспект от Своя нрав. Той отдава и изразява тези неща, както никога преди не е правил. И така, в цялата вселена освен хората, които Бог има за цел да управлява и спаси, никога не е имало същества, толкова близо до Бог, които да са имали толкова близка връзка с Него. В Неговото сърце човечеството, което Той иска да управлява и спаси, е най-важно; Той цени това човечество повече от всичко друго. Въпреки че е платил голяма цена за хората и въпреки че те постоянно Го нараняват и се бунтуват срещу Него, Той никога не се отказва от тях и продължава Своето дело неуморно, без да се оплаква и без да съжалява. Това е така, защото Той знае, че рано или късно хората ще се събудят от Неговия призив и ще започнат да изпитват въздействието на Неговите слова, ще признаят, че Той е Господ на творението и ще се върнат на Негова страна…

След като днес чуете всичко това, може да почувствате, че всичко, което Бог прави, е съвсем нормално. Изглежда, че хората винаги са чувствали някои от Божиите намерения за тях от Неговите слова и от Неговото дело, но винаги има известна отдалеченост между техните чувства или тяхното знание и това, което Бог мисли. Ето защо мисля, че е необходимо да се съобщи на всички хора защо Бог създаде човечеството и какво е породило Неговото желание да спечели човечеството, за което се е надявал. От съществено значение е да се сподели това с всички, така че всеки да е наясно и да го разбере в сърцето си. Тъй като всяка мисъл и идея на Бог, всяка фаза и всеки период от Неговото дело са обединени и са тясно свързани с цялото Му дело на управлението, когато разбираш Божиите мисли, идеи и Неговата воля във всеки етап от Неговото дело, е все едно да разбираш как е възникнало делото на Неговия план за управление. Именно на тази основа твоето разбиране за Бог се задълбочава. Въпреки че всичко, което Бог направи, когато първоначално създаде света, за което споменах по-рано, засега изглежда да е просто „информация“, която няма значение за търсенето на истината, в хода на твоето изживяване ще дойде ден, когато няма да мислиш, че това е нещо толкова просто, колкото няколко късчета информация, нито че това е просто някаква мистерия. С напредването на твоя живот, щом Бог заеме определено място в сърцето ти или щом по-пълно и по-задълбочено разбереш Неговата воля, ти наистина ще разбереш колко е важно и необходимо това, за което говоря днес. До каквато и степен да приемате това сега, все още е необходимо да разберете и да знаете тези неща. Когато Бог върши нещо, когато извършва Своето дело, без значение дали с идеите Си, или със Собствените Си ръце, независимо дали го прави за първи път, или за последен, в крайна сметка Бог има план и Неговите цели и Неговите мисли са във всичко, което Той прави. Тези цели и мисли представляват Божия нрав и изразяват това, което Той притежава и представлява. Тези две неща — Божият нрав и това, което Той притежава и представлява — трябва да се разберат от всеки един човек. След като хората разберат Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява, те могат постепенно да разберат защо Бог прави това, което прави, и защо казва това, което казва. От тук те вече могат да имат повече вяра да следват Бог, да търсят истината и промяна в своя нрав. Тоест разбирането на човека за Бог и вярата му в Бог са неразделни.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 63

Ако хората придобият знание и разбиране за Божия нрав и за това, което Бог притежава и представлява, те ще печелят живот, който идва от Бог. Щом този живот се формира вътре в теб, твоят страх от Бог ще става все по-голям и по-голям. Това е напредък, който идва много естествено. Ако не искаш да разбереш или да знаеш за Божия нрав или Неговата същина, ако дори не искаш да размишляваш или да се концентрираш върху тези неща, мога да ти кажа със сигурност, че начинът, по който в момента следваш вярата си в Бог, никога не може да ти позволи да удовлетвориш Неговата воля или да спечелиш Неговата похвала. Нещо повече, никога не можеш истински да постигнеш спасение — това са крайните последствия. Когато хората не разбират Бог и не познават Неговия нрав, сърцата им никога не могат истински да се отворят за Него. Щом разберат Бог, те ще започнат да оценяват и да се наслаждават на това, което е в сърцето Му, с интерес и вяра. Когато оценяваш и се наслаждаваш на това, което е в Божието сърце, твоето сърце постепенно, малко по малко, ще се отвори за Него. Когато сърцето ти се отвори за Него, ти ще почувстваш колко срамни и презрителни са били пазарлъците ти с Бог, твоите изисквания към Бог и твоите собствени екстравагантни желания. Когато сърцето ти наистина се отвори за Бог, ще видиш, че Неговото сърце е такава безкрайна вселена и ще навлезеш в свят, който никога преди не си познавал. В този свят няма лъжа, няма измама, няма тъмнина и няма зло. Има само искреност и вярност; само светлина и правота; само праведност и доброта. Той е изпълнен с любов и грижа, изпълнен е със състрадание и великодушие и чрез него чувстваш щастието и радостта от това, че си жив. Това ще ти разкрие Бог, когато отвориш сърцето си за Него. Този безкраен свят е изпълнен с Божията мъдрост и всемогъщество; той е изпълнен и с Неговата любов и Неговата власт. Тук можеш да видиш всеки аспект на това, което Бог притежава и представлява, какво Му носи радост, защо се тревожи и защо става тъжен, защо се ядосва… Всеки един човек, който отвори сърцето си и позволи на Бог да влезе, може да види това. Бог може да влезе в сърцето ти само ако го отвориш за Него. Можеш да видиш това, което Бог притежава и представлява, и можеш да видиш какви са намеренията Му за теб само ако Той влезе в сърцето ти. По това време ти ще откриеш, че всичко, свързано с Бог, е изключително ценно, че това, което Бог притежава и представлява, е изключително достойно да бъде ценено. В сравнение с това хората, които те заобикалят, предметите и събитията в живота ти и дори твоите близки, твоят партньор и нещата, които обичаш, едва ли си струва да се споменават. Те са толкова малки и толкова нисши, че ти ще почувстваш, че никой материален обект никога повече няма да бъде в състояние да те привлече и че никой материален обект никога повече няма да бъде в състояние да те примами да платиш каквато и да е цена за него. В Божието смирение ще видиш Неговото величие и върховенство. Нещо повече, ще видиш в някое Божие дело, за което преди това си смятал, че е доста малко, Неговата безкрайна мъдрост и Неговото великодушие, и ще видиш Неговото търпение, Неговото снизхождение и разбирането, което Той проявява към теб. Това ще породи у теб преклонение пред Него. В този ден ти ще почувстваш, че човечеството живее в такъв мръсен свят, че хората до теб и нещата, които се случват в живота ти, и дори онези, които обичаш, тяхната любов към теб и тяхната така наречена закрила или загриженост за теб дори не си струва да се споменават — обичаш само Бог, най-много цениш единствено Бог. Когато този ден дойде, вярвам, че ще има хора, които ще кажат: Божията любов е толкова голяма и Неговата същина е толкова свята — в Бог няма измама, няма зло, няма завист и няма борба, а само праведност и истинност, и хората трябва да жадуват за всичко, което Бог притежава и представлява. Хората трябва да се стремят към това и да се борят за него. На каква основа е изградена способността на хората да постигнат това? Тя е изградена на основата на тяхното разбиране за Божия нрав и на тяхното разбиране за Божията същина. Така че разбирането на Божия нрав и това, което Бог притежава и представлява, е урок за цял живот за всеки човек; това е цел за цял живот, преследвана от всеки човек, който се стреми да промени своя нрав и който се стреми да познава Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 64

Първото въплъщение на Бог, за да извърши дело

Ако искаме да разберем повече за това, което Бог притежава и представлява, не можем да спрем до Стария завет или Епохата на закона — трябва да продължим нататък, като следваме стъпките, които Бог е предприел в Своето дело. Така, когато Бог сложи край на Епохата на закона и започна Епохата на благодатта, нека нашите собствени стъпки последват в Епохата на благодатта — епоха, пълна с благодат и изкупление. В тази епоха Бог отново направи нещо много важно, което никога преди това не беше правено. Делото в тази нова епоха както за Бог, така и за човечеството представляваше нова отправна точка — отправна точка, която се състоеше от още едно ново дело, извършено от Бог, което никога преди не е било извършвано. Това ново дело беше безпрецедентно, нещо отвъд възможностите на въображението на хората и всички същества. То е нещо, което сега е добре известно на всички хора — за първи път Бог стана човешко същество и за първи път започна ново дело в тялото на човек, със самоличността на човек. Това ново дело показваше, че Бог е завършил Своето дело в Епохата на закона и че Той повече няма да върши или казва нищо по закона. Нито ще казва или върши нещо под формата на закона или според принципите или правилата на закона. Тоест цялото Му дело, основано на закона, е спряно завинаги и няма да бъде продължено, защото Бог искаше да започне ново дело и да върши нови неща. Неговият план отново имаше нова отправна точка и така Бог трябваше да поведе човечеството към следващата епоха.

Дали това беше радостна, или зловеща новина за хората зависеше от същината на всеки отделен човек. Може да се каже, че за някои хора това не беше радостна, а зловеща новина, защото когато Бог започна Своето ново дело, онези хора, които просто следваха законите и правилата, които просто следваха доктрините, но не се бояха от Бог, бяха склонни да използват старото Божие дело, за да осъдят Неговото ново дело. За тези хора това беше зловеща новина. Но за всеки човек, който беше невинен и открит, който беше искрен към Бог и искаше да приеме Неговото изкупление, първото Божие въплъщение беше много радостна новина. Защото, откакто хората бяха създадени първоначално, това беше първият път, когато Бог се появи и живя сред човечеството във форма, която не беше Дух; този път Той беше роден от човек и живя и работи сред хората като Човешкия Син. Това беше първият път, когато представите на хората бяха разбити; това надминаваше всяко въображение. Нещо повече, всички Божии последователи получиха осезаема полза. Бог не само сложи край на старата епоха, но и сложи край на старите Си методи и стил на работа. Той вече не искаше Неговите пратеници да предават волята Му, Той вече не беше скрит в облаците и вече не се появяваше, нито говореше на хората повелително чрез гръмотевици. За разлика от всичко преди, чрез метод, който беше невъобразим за хората и който им беше трудно да разберат или приемат — въплъщение, Той стана Човешкият Син, за да започне делото на онази епоха. Това Божие действие свари човечеството напълно неподготвено; то смути хората, защото Бог отново започна ново дело, което никога преди това не е бил вършил.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 65

Исус откъсва житните класове, за да яде в събота

Матей 12:1  По онова време, в една събота, Исус минаваше през нивите; а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат.

Човешкият Син е господар на съботата

Матей 12:6-8  Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма. Но ако знаехте какво значи писаното: „Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните. Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

Нека първо разгледаме този откъс: „По онова време, в една събота, Исус минаваше през нивите; а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат“.

Защо избрах този откъс? Каква е връзката му с Божия нрав? Първото нещо, което разбираме от този текст, е че беше съботен ден, но Господ Исус излезе и поведе учениците Си през житните ниви. А още „по-вероломното“ е, че те дори „започнаха да късат класове и да ядат“. През Епохата на закона законът на Бог Йехова постановявал, че хората не могат просто ей така да излизат или да участват в дейности в събота — имало много неща, които не можели да се правят в събота. Тази постъпка на Господ Исус беше озадачаваща за онези, които бяха живели според закона дълго време, и дори предизвика критики. Що се отнася до тяхното объркване и до начина, по който говореха за стореното от Исус, засега ще оставим това настрана и първо ще обсъдим защо Господ Исус, от всички дни, избра да направи това точно в събота и какво искаше да съобщи чрез тази Своя постъпка на хората, които живееха според закона. Това е връзката между този откъс и Божия нрав, за който искам да говоря.

Когато Господ Исус дойде, Той използваше практическите Си действия, за да каже на хората, че Бог е напуснал Епохата на закона и е започнал ново дело, и че това ново дело не изисква да се спазва съботата. Излизането на Бог от ограниченията на съботния ден беше само предвкусване на новото Му дело; истинското и велико дело тепърва предстоеше. Когато Господ Исус започна Своето дело, Той вече беше оставил зад гърба Си „оковите“ на Епохата на закона и беше нарушил правилата и принципите на онази епоха. В Него нямаше и следа от каквото и да е, свързано със закона; Той го беше отхвърлил напълно и вече не го спазваше, от човечеството също вече не изискваше да го спазва. И тъй, тук виждаш, че Господ Исус мина през житните ниви в събота и че Господ не почиваше; Той работеше навън, а не си почиваше. Тази Негова постъпка беше шок за представите на хората и им съобщи, че Той вече не живее според закона и че е оставил ограниченията на съботата, и се яви пред хората и сред тях в нов образ, с нов начин на работа. Тази Негова постъпка подсказа на хората, че Той е донесъл със Себе Си ново дело, дело, което започна с излизането от подчиняването на закона и откъсването от съботата. Когато Бог извършваше Своето ново дело, Той вече не се придържаше към миналото и вече не се занимаваше с правилата на Епохата на закона. Нито Го касаеше делото Му от предишната епоха, а вместо това работеше в събота, точно както и всеки друг ден, а когато учениците Му бяха гладни в събота, те можеха да откъснат житни класове, за да ядат. Всичко това беше съвсем нормално в Божиите очи. За Бог е допустимо да има ново начало за голяма част от новото дело, което Той иска да извърши, и за новите слова, които иска да каже. Когато започва нещо ново, Той нито споменава предишното Си дело, нито продължава да го изпълнява. Тъй като Бог има Свои принципи в делото Си, когато Той иска да започне ново дело, то е, когато иска да доведе човечеството в нов етап от Своето дело и време, когато Неговото дело ще навлезе в по-висша фаза. Ако хората продължават да действат според старите догми или правила или продължават да се придържат твърдо към тях, Той няма да си спомни за това, нито ще го одобри. Това е така, защото Той вече е започнал ново дело и е навлязъл в нова фаза на Своето дело. Когато започва ново дело, Той се явява на човечеството в съвсем нов образ, от съвсем нов ъгъл и по съвсем нов начин, за да могат хората да видят различни страни на Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява. Това е една от целите Му в Неговото ново дело. Бог не се вкопчва в старите неща и не върви по добре утъпкания път; когато Той работи и говори, Той не забранява в такава степен, в каквато хората си представят. При Бог всичко е волно и освободено и няма забрана, няма ограничения — това, което Той носи на човечеството, е волност и освобождаване. Той е жив Бог, Бог, Който съществува истински, наистина съществува. Той не е марионетка или глинена фигура и е съвсем различен от идолите, които хората пазят и почитат. Той е жив и енергичен, а словата и делата Му носят на човечеството само живот и светлина, волност и освобождаване, защото Той държи истината, живота и пътя — Той не е ограничен от нищо в никое от делата Си. Каквото и да казват хората, както и да виждат или оценяват Неговото ново дело, Той ще извърши Своето дело без угризения. Той няма да се тревожи за ничии представи или за това, че някой сочи с пръст Неговото дело и Неговите слова, нито дори за силното противопоставяне и съпротивата на хората срещу новото Му дело. Никой от цялото творение не може да използва човешкия разум или човешкото въображение, знание или морал, за да измерва или определя това, което Бог върши, да злепоставя, смущава или саботира Неговото дело. В Неговото дело и в това, което Той върши, няма забрани; то няма да бъде ограничавано от човек, събитие или предмет, нито ще бъде смущавано от враждебни сили. Що се отнася до новото Му дело, Той е вечно победоносен Цар и всички враждебни сили и всички ереси и заблуди на човечеството са стъпкани под краката Му. Който и нов етап от делото Си да извършва Той, то със сигурност ще бъде развито и разпространено сред човечеството и със сигурност ще се извършва безпрепятствено в цялата вселена, докато Неговото велико дело не бъде завършено. Това е Божието всемогъщество и мъдрост, Неговата власт и сила. Така Господ Исус можеше открито да излезе и да работи в събота, защото в сърцето Му нямаше правила, нямаше знание или учение, които да произлизат от човечеството. Това, което Той имаше, беше новото Божие дело и Божият път. Неговото дело беше пътят да освободи човечеството, да освободи хората, да им даде да съществуват в светлината и да живеят. В същото време онези, които се кланят на идоли или фалшиви богове, всеки ден живеят обвързани от Сатана, ограничени от всевъзможни правила и забрани — днес едно нещо е забранено, утре — друго; няма свобода в живота им. Те са като затворници в окови, които живеят без никаква радост, за която да говорят. Какво представлява „забраната“? Тя представлява ограничения, окови и зло. Щом човек се поклони на идол, той се покланя на фалшив бог, на зъл дух. Забраната идва, когато се извършват такива дейности. Не можете да ядете това или онова, днес не можете да излизате, утре не можете да готвите, на другия ден не можете да се преместите в нова къща, за сватби и погребения, а дори и за раждане на дете, трябва да се избират определени дни. Как се нарича това? Това се нарича забрана; това е робството на човечеството и това са оковите на Сатана и злите духове, които контролират хората и ограничават сърцата и телата им. Съществуват ли тези забрани при Бог? Когато говориш за Божията святост, първо трябва да помислиш за следното: при Бог няма забрани. Бог има принципи в словата и делата Си, но няма забрани, защото Самият Бог е истината, пътят и животът.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 66

„Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма. Но ако знаехте какво значи писаното: „Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните. Защото Човешкият Син е Господар на съботата“ (Матей 12:6-8). За какво се отнася думата „храм“ тук? Казано по-просто, тя се отнася до великолепна, висока сграда, а през Епохата на закона храмът е бил място, където свещениците са се покланяли на Бог. Когато Господ Исус каза: „тук има нещо повече от храма“, за кого се отнася думата „нещо“? Ясно е, че това е въплътеният Господ Исус, защото само Той беше по-велик от храма. Какво казваха онези слова на хората? Те казваха на хората да излязат от храма — Бог вече беше напуснал храма и вече не работеше в него, затова хората трябваше да потърсят Божиите стъпки извън храма и да следват Неговите стъпки в новото Му дело. Когато Господ Исус каза това, зад словата Му се криеше предпоставката, че под влиянието на закона хората са започнали да възприемат храма като нещо по-голямо от Самия Бог. Това означава, че хората са се кланяли на храма, вместо да почитат Бог, затова Господ Исус ги предупреди да не се кланят на идоли, а вместо това да почитат Бог, защото Той е върховен. Така Той каза: „Милост искам, а не жертва“. Очевидно е, че в очите на Господ Исус повечето хора, живеещи според закона, вече не почитали Йехова, а просто машинално извършвали жертвоприношения и Господ Исус решил, че това представлява идолопоклонничество. Тези идолопоклонници възприемаха храма като нещо по-велико и по-висше от Бог. Само храмът беше в сърцата им, а не Бог, и ако изгубеха храма, щяха да изгубят и обиталището си. Без храма те нямаше къде да се кланят и не можеха да извършват жертвоприношенията си. Тяхното така наречено „обиталище“ е мястото, което те използваха под фалшивия претекст, че се покланят на Бог Йехова, за да останат в храма и да се занимават със собствените си дела. Тяхното така наречено „жертвоприношение“ беше просто да вършат личните си срамни дела под прикритието на провеждане на служба в храма. Това беше причината хората по онова време да смятат храма за по-велик от Бог. Господ Исус изрече тези слова като предупреждение към хората, защото те използваха храма като лице, а жертвоприношенията — като прикритие, за да мамят хората и да мамят Бог. Ако приложите тези слова към настоящето, те са все така валидни и уместни. Въпреки че хората днес изживяват различно Божие дело от това, което са изживявали хората от Епохата на закона, тяхната природа същност е същата. В контекста на днешното дело хората все още ще вършат същите неща, които са представени с думите: „храмът е по-голям от Бог“. Например хората възприемат изпълнението на дълга си като своя работа; те възприемат свидетелстването за Бог и борбата с големия червен змей като политически движения в защита на правата на човека, за демокрация и свобода; те превръщат в кариера своя дълг да използват уменията си, но смятат, че страхът от Бог и отбягването на злото са само част от религиозна доктрина, която трябва да се спазва, и така нататък. Нима това поведение по същество не е същото като „храмът е по-голям от Бог“? Разликата е в това, че преди две хиляди години хората са извършвали личните си дела във физическия храм, а днес хората извършват личните си дела в нематериални храмове. Онези хора, които ценят правилата, ги смятат за по-велики от Бог, онези хора, които обичат статута, го възприемат като по-велик от Бог, онези, които обичат кариерата си, я смятат за по-велика от Бог и т.н. — всички техни прояви Ме карат да кажа: „Хората възхваляват Бог като най-велик само на думи, но в техните очи всичко е по-велико от Бог“. Това е така, защото по пътя си към следването на Бог веднага щом хората открият възможност да проявят собствените си таланти, да се занимават със собствените си дела или да развиват кариерата си, те се отдалечават от Бог и се впускат в любимата си кариера. Що се отнася до това, което Бог им е поверил, и Неговата воля, тези неща отдавна са отхвърлени. Каква е разликата между състоянието на тези хора и онези, които са се занимавали със собствените си дела в храма преди две хиляди години?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 67

Изречението „Човешкият Син е Господар на съботата“ казва на хората, че всичко, свързано с Бог, не е от материално естество и че макар Бог да може да осигури ресурс за всички твои материални потребности, щом всички те са задоволени, може ли удовлетворението от тези неща да замени стремежа ти към истината? Това очевидно не е възможно! Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, за което сме разговаряли, са истината. Неговата стойност не може да се измерва с никакви материални предмети, колкото и ценни да са те, нито пък може да се изрази в пари, защото това не е материален обект и удовлетворява потребностите на сърцето на всеки човек. За всеки човек стойността на тези недосегаеми истини би трябвало да е по-голяма от стойността на всички материални неща, които би могъл да цениш, нали? Това твърдение е нещо, над което трябва да се замислите по-дълго. Основният смисъл на казаното от Мен е, че това, което Бог притежава и представлява, и всичко, свързано с Бог, са най-важните неща за всеки човек и не могат да бъдат заменени от никакъв материален предмет. Ще ти дам един пример: когато си гладен, се нуждаеш от храна. Тази храна може да бъде относително добра или повече или по-малко незадоволителна, но стига да се заситиш, това неприятно чувство на глад вече няма да съществува — то ще изчезне. Можеш да седиш спокойно и тялото ти ще почива. Проблемът с човешкия глад може да се разреши с храна, но когато следваш Бог и чувстваш, че нямаш разбиране за Него, как можеш да разрешиш проблема с празнотата в сърцето си? Може ли да се разреши с храна? Или когато следваш Бог и не разбираш Неговата воля, какво можеш да използваш, за да компенсираш този глад в сърцето си? В процеса на твоето изживяване на спасението от Бог, докато се стремиш към промяна в нрава си, ако не разбираш Неговата воля или не знаеш каква е истината, ако не разбираш Божия нрав, тогава няма ли да се чувстваш много притеснен? Няма ли да почувстваш силен глад и жажда в сърцето си? Тези чувства няма ли да ти попречат да се чувстваш спокоен в сърцето си? И така, как можеш да компенсираш този глад в сърцето си — има ли начин да разрешиш този проблем? Някои хора пазаруват, други търсят приятели, на които да се доверят, трети се отдават на дълъг сън, четвърти четат повече от Божиите слова или работят по-усърдно и полагат повече усилия, за да изпълнят дълга си. Могат ли тези неща да разрешат твоите реални затруднения? Всички вие напълно разбирате тези видове практики. Когато се чувстваш безсилен, когато изпитваш силно желание да получиш просветление от Бог, за да ти позволи да опознаеш реалността на истината и Неговата воля, от какво се нуждаеш най-много? Това, от което се нуждаеш, не е пълноценна храна и не са няколко мили думи, да не говорим за временната утеха и удовлетворение на плътта — това, от което се нуждаеш, е Бог да ти каже прямо и ясно какво трябва да направиш и как трябва да го направиш, да ти каже ясно каква е истината. След като разбереш това, дори и да разбереш само малка част, няма ли да се почувстваш по-удовлетворен в сърцето си, отколкото ако си се нахранил добре? Когато сърцето ти е удовлетворено, нима сърцето ти и цялото ти същество не получава истински покой? Чрез тази аналогия и този анализ сега разбирате ли защо исках да споделя с вас това изречение: „Човешкият Син е Господар на съботата“? Смисълът му е, че това, което идва от Бог, това, което Той притежава и представлява и всичко, свързано с Него, е по-велико от всяко друго нещо, включително предмета или човека, който някога си вярвал, че цениш най-много. Тоест, ако човек не може да получи слова от Божиите уста или не разбира Неговата воля, той не може да получи покой. В бъдещите си изживявания ще разберете защо исках да видите този откъс днес — той е много важен. Всичко, което Бог прави, е истина и живот. Истината е нещо незаменимо в живота на хората, и е нещо, без което те изобщо не могат; може да се каже и че тя е най-великото нещо. Въпреки че не можеш да я погледнеш или докоснеш, значението ѝ за теб не може да се пренебрегне; тя е единственото нещо, което може да донесе покой на твоето сърце.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 68

Разбирането ви за истината съставлява ли едно цяло със собственото ви състояние? В реалния живот първо трябва да помислиш кои истини са свързани с хората, събитията и предметите, с които си се сблъскал; именно сред тези истини можеш да намериш Божията воля и да свържеш това, с което си се сблъскал, с Неговата воля. Ако не знаеш кои аспекти на истината се отнасят до нещата, с които си се сблъскал, а вместо това се насочиш направо към търсене на Божията воля, това е сляп подход, който не може да постигне резултати. Ако искаш да търсиш истината и да разбереш Божията воля, първо трябва да погледнеш какви неща са ти се случили и с кои аспекти на истината са свързани те, и да потърсиш конкретната истина в Божието слово, която е свързана с това, което си изживял. След това потърси в тази истина пътя на практикуване, който е правилен за теб; така можеш да придобиеш косвено разбиране за Божията воля. Търсенето и практикуването на истината не е механично прилагане на доктрина или следване на формула. Истината не е шаблонна, нито е закон. Тя не е мъртва — тя е самият живот, тя е жива и това е правилото, което едно сътворено същество трябва да следва, докато е живо, и правилото, което човек трябва да следва, докато е жив. Това е нещо, което трябва, доколкото е възможно, да разбереш от опит. До какъвто и етап да си стигнал в опита си, ти си неотделим от Божието слово и от истината и това, което разбираш за Божия нрав, както и което знаеш за това, което Бог притежава и представлява, а всичко това е изразено в Божиите слова; те са неразривно свързани с истината. Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, сами по себе си са истината; истината е неподправено проявление на Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тя прави това, което Той притежава и представлява конкретно, и тя ясно изразява това, което Той притежава и представлява; тя ти казва по-ясно какво харесва Бог, какво не харесва, какво иска да правиш и какво не ти позволява да правиш, кои хора презира Той и на кои се радва. Зад истините, които Бог изразява, хората могат да видят Неговото удоволствие, гняв, скръб и щастие, както и Неговата същина — това е разкриването на Неговия нрав. Освен че трябва да знаем какво притежава и представлява Бог и да разбираме Неговия нрав от Неговото слово, най-важното е необходимостта да достигнем до това разбиране чрез практически опит. Ако човек се откъсне от реалния живот, за да опознае Бог, той няма да може да го постигне. Дори и да има хора, които могат да получат някакво разбиране от Божието слово, тяхното разбиране е ограничено до теории и слова и възниква несъответствие с това Какъв в действителност е Самият Бог.

Това, за което говорим сега, е в рамките на историите, записани в Библията. Чрез тези истории и чрез анализиране на тези неща, които са се случили, хората могат да разберат Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява, които Той е изразил, като им е позволил да опознаят всеки аспект на Бог по-обширно, по-задълбочено, по-изчерпателно и по-цялостно. И така, тези истории ли са единственият начин да опознаем всеки аспект на Бог? Не, това не е единственият начин! Защото това, което Бог казва и делото, което върши през Епохата на царството, може по-добре да помогне на хората да разберат Неговия нрав и да го опознаят по-пълно. Мисля обаче, че е малко по-лесно да се опознае Божия нрав и да се разбере какво притежава и представлява Той чрез някои примери или истории, записани в Библията, с които хората са запознати. Ако взема словата на правосъдието и порицанието и истините, които Бог изразява днес, дума по дума, за да ти дам възможност да Го опознаеш по този начин, ще ти се стори твърде скучно и твърде отегчително, а на някои хора дори ще им се стори, че Божиите слова изглеждат шаблонни. Но ако взема тези библейски истории като примери, за да помогна на хората да опознаят Божия нрав, няма да им е скучно. Може да се каже, че в хода на обясняването на тези примери подробностите за това, което е било в сърцето на Бог по онова време — Неговото настроение и Неговите чувства или Неговите мисли и идеи — са били разказани на хората на човешки език и целта на всичко това е да им позволи да оценят, да почувстват, че това, което Бог притежава и представлява, не е шаблонно. Това не е легенда или нещо, което хората не могат да видят или докоснат. Това е нещо, което действително съществува, което хората могат да почувстват и оценят. Това е крайната цел. Може да се каже, че хората, които живеят в тази епоха, са благословени. Те могат да черпят от библейски истории, за да придобият по-обширно разбиране за предишното Божие дело; те могат да видят Неговия нрав чрез делото, което Той е извършил; те могат да разберат Божията воля за човечеството чрез нрава, който Той е изразил, и да разберат конкретните проявления на Неговата святост и Неговата грижа за хората, и по този начин те могат да достигнат до по-подробно и по-задълбочено познание за Божия нрав. Вярвам, че сега всички вие можете да почувствате това!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 69

В рамките на делото, което Господ Исус завърши през Епохата на благодатта, можеш да видиш друг аспект на това, което Бог притежава и представлява. Този аспект беше изразен чрез Неговата плът и хората бяха в състояние да го видят и оценят благодарение на Неговата човешка природа. Чрез Човешкия Син хората видяха как въплътеният Бог изживява Своята човешка природа и видяха Божествената Му природа, изразена чрез плътта. Тези два вида изразяване позволиха на хората да видят един много реален Бог и им позволиха да си изградят различна представа за Бог. Въпреки това, през периода от време между сътворението на света и края на Епохата на закона, тоест преди Епохата на благодатта, единствените аспекти на Бог, които хората виждаха, чуваха и изпитваха, бяха Божествената природа, нещата, които Бог вършеше и казваше в нематериалния свят, и нещата от Неговата истинска личност, които Той изразяваше и които не можеха да се видят или докоснат. Често тези неща караха хората да чувстват, че Бог толкова се извисява в Своето величие, че не могат да се доближат до Него. Впечатлението, което Бог обикновено създаваше у хората, беше, че Той ту се появява, ту изчезва от способността им да Го възприемат и хората дори чувстваха, че всяка Негова мисъл и идея е толкова загадъчна и толкова неуловима, че няма как да я достигнат, какво остава да се опитат да я разберат и оценят. За хората всичко, свързано с Бог, беше много далечно, толкова далечно, че те не можеха да го видят, не можеха да го докоснат. Той сякаш беше високо в небето и сякаш изобщо не съществуваше. Така че за хората разбирането на Божието сърце и ум или която и да е от Неговите мисли беше непостижимо и дори недостъпно. Въпреки че Бог извърши някои конкретни дела през Епохата на закона, изрази някои конкретни слова и разкри конкретен нрав, за да позволи на хората да различат и възприемат някакво истинско знание за Него, все пак в крайна сметка тези изрази на това, което Бог притежава и представлява, идваха от нематериален свят и това, което хората разбираха, това, което те знаеха, все още беше свързано с божествения аспект на това, което Той притежава и представлява. Хората не можеха да придобият конкретна представа от този израз на това, което Той притежава и представлява, и тяхното впечатление за Бог все още беше заседнало в рамките на „духовно тяло, до което е трудно да се доближиш, което ту се появява, ту изчезва от възприятието“. Тъй като Бог не беше използвал конкретен предмет или образ, принадлежащ към материалния свят, за да се яви пред хората, те останаха неспособни да Го определят с помощта на човешкия език. В сърцата и умовете си хората винаги са искали да използват собствения си език, за да установят стандарт за Бог, да Го направят осезаем и да Му придадат човешки черти, като например колко висок е Той, колко е голям, как изглежда, какво точно харесва и каква е Неговата личност. Всъщност, в сърцето Си Бог знаеше, че хората мислят по този начин. Той беше много наясно относно потребностите на хората и, разбира се, Той знаеше и какво трябва да направи, за да извърши делото Си по различен начин през Епохата на благодатта. Този нов път беше едновременно божествен и човешки. В периода, в който Господ Исус работеше, хората можеха да видят, че Бог има много човешки проявления. Например, Той можеше да танцува, можеше да присъства на сватби, можеше да общува с хората, да говори с тях и да обсъжда с тях разни неща. Освен това Господ Исус извърши и много работа, която представяше Неговата божествена природа, и разбира се, цялото това дело беше израз и разкриване на Божия нрав. През това време, когато Божествената Му природа се реализира в обикновена плът по начин, който хората можеха да видят и докоснат, те вече не чувстваха, че Той ту се появява, ту изчезва от възприятието или че не могат да се доближат до Него. Напротив, те можеха да се опитат да разберат Божията воля или Неговата Божествена природа чрез всяко движение, чрез словата и чрез делото на Човешкия Син. Въплътеният Човешки Син изрази Божествената Си същност чрез Своята човешка природа и предаде Божията воля на човечеството. Чрез изразяването на Божията воля и Божия нрав, Той също така разкри на хората Бог, Който не може да бъде видян или докоснат и Който живее в духовния свят. Това, което хората видяха, беше Самият Бог в осезаема форма, от плът и кръв. Така въплътеният Човешки Син направи конкретни и човешки нещата като идентичността на Самия Бог, Божия статус, образ, нрав и това, което Той притежава и представлява. Макар външният облик на Човешкия Син да имаше някои ограничения по отношение на образа на Бог, Неговата същина и това, което Той притежава и представлява, можеха напълно да представят идентичността и статута на Самия Бог — имаше само някои различия във формата на изразяване. Не можем да отречем, че Човешкият Син представляваше идентичността и статута на Самия Бог, както във формата на Неговата човешка природа, така и в Неговата Божествена природа. През това време обаче Бог работеше чрез плътта, говореше от гледна точка на плътта и стоеше пред хората със самоличността и статута на Човешкия Син и това даде възможност на хората да срещнат и да изпитат истинските слова и делото на Бог сред човечеството. То също така позволи на хората да вникнат в Неговата Божествена природа и в Неговото величие сред смирението, както и да получат предварително разбиране и определение на истинността и реалността на Бог. Въпреки че делото, извършено от Господ Исус, начинът Му на действие и гледната точка, от която Той говореше, се различаваха от истинската личност на Бог в духовния свят, всичко в Него наистина представляваше Самия Бог, Когото човечеството никога преди не беше виждало — това не може да се отрече! Тоест в каквато и форма да се появи Бог, от която и гледна точка да говори и в какъвто и образ да се изправи пред човечеството, Бог не представлява нищо друго освен Самия Себе Си. Той не може да представлява нито човек, нито някой от поквареното човечество. Бог е Самият Бог и това не може да се отрече.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 70

Притчата за заблудената овца

Матей 18:12-14  Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се. Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките.

Този откъс е притча — какво чувство предизвиква у хората? Начинът на изразяване — притчата — използван тук, е фигура на речта в човешкия език и като такава принадлежи към обхвата на човешкото познание. Ако Бог беше казал нещо подобно през Епохата на закона, на хората щеше да им се стори, че такива слова не съответстват истински на идентичността на Бог, но когато Човешкият Син предаде тези слова през Епохата на благодатта, те се видяха на хората утешителни, топли и близки. Когато Бог се въплъти, когато се появи в образа на човек, Той използва много подходяща притча, която произхождаше от собствената Му човешка природа, за да изрази гласа на сърцето Си. Този глас представляваше гласа на Самия Бог и делото, което Той искаше да извърши през тази епоха. Той също така представляваше отношението, което Бог имаше към хората през Епохата на благодатта. От гледна точка на Божието отношение към хората, Той сравни всеки човек с овца. Ако една овца се беше заблудила, Той щеше да направи всичко необходимо, за да я намери. Това представляваше принцип на Божието дело сред човечеството по онова време, когато Той беше въплътен. Бог използва тази притча, за да опише Своята решителност и отношението Си към това дело. Това беше предимството на Божието въплъщение: Той можеше да се възползва от знанията на хората и да използва човешки език, за да говори на хората и да изрази волята Си. Той обясни или „преведе“ на човека Своя труден за разбиране, божествен език, който хората се мъчеха да разберат, на човешки език, по човешки начин. Това помогна на хората да разберат Неговата воля и да знаят какво иска да направи Той. Той също така можеше да разговаря с хората от човешка гледна точка, като използва човешки език, и да общува с тях по разбираем за тях начин. Той дори можеше да говори и да работи, като използва човешки език и познания, за да могат хората да почувстват Божията доброта и близост и да могат да видят сърцето Му. Какво виждате в това? Има ли някаква забрана в Божиите слова и действия? От човешка гледна точка е невъзможно Бог да използва човешкото знание, език или начини на говорене, за да говори за това, което Самият Бог иска да каже, за делото, което иска да извърши, или за да изрази Собствената Си воля. Но това е погрешно мислене. Бог използва този тип притчи, за да могат хората да почувстват реалността и искреността на Бог и да видят Неговото отношение към хората през този период от време. Тази притча пробуди от сън хората, които дълго време бяха живели според закона, а също така вдъхновяваше поколение след поколение хора, които живееха през Епохата на благодатта. Като четат откъса от тази притча, хората узнават Божията искреност в спасяването на човечеството и разбират тежестта и значението, които Бог отдава на човечеството в сърцето Си.

Нека да разгледаме последното изречение от този откъс: „Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките“. Дали това са думи на Господ Исус, или на Небесния Отец? На пръв поглед изглежда, че говори Господ Исус, но Неговата воля представлява волята на Самия Бог, затова Той каза: „Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките“. Хората по онова време признаваха за Бог само Небесния Отец и вярваха, че този човек, когото виждат пред очите си, беше просто изпратен от Него и не може да представлява Небесния Отец. Ето защо Господ Исус трябваше да добави това изречение към края на тази притча, за да могат хората наистина да почувстват Божията воля за човечеството и да почувстват истинността и точността на това, което Той каза. Въпреки че това изречение беше просто, то беше казано с грижа и любов и разкри смирението и скритостта на Господ Исус. Независимо дали Бог беше въплътен, или работеше в духовния свят, Той най-добре познаваше човешкото сърце и най-добре разбираше от какво се нуждаят хората, знаеше за какво се тревожат и какво ги обърква и затова добави това изречение. Това изречение подчерта един проблем, скрит в хората: те бяха скептични към това, което каза Човешкият Син, тоест, когато Господ Исус говореше, Той трябваше да добави: „Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките“ и само при тази предпоставка словата Му можеха да постигнат резултат, да накарат хората да повярват в тяхната точност и да увеличат тяхната правдоподобност. Това показва, че когато Бог стана обикновен Човешки Син, Бог и човечеството имаха много несигурни взаимоотношения и че положението на Човешкия Син беше много смущаващо. То показва и колко незначителен е бил статутът на Господ Исус сред хората по онова време. Когато Той каза това, всъщност искаше да каже на хората: можете да бъдете спокойни — тези слова не представляват това, което е в Собственото Ми сърце, а са волята на Бог, Който е във вашите сърца. За човечеството това не беше ли нещо иронично? Въпреки че Бог, работещ в плът, имаше много предимства, които не притежаваше в Своята личност, Той трябваше да устои на техните съмнения и на това, че Го отхвърляха, както и на вцепенението и безчувствеността им. Може да се каже, че процесът на делото на Човешкия Син беше процес на изживяване на отхвърляне от страна на хората и изживяване на съревноваването им с Него. Нещо повече, това беше процесът на непрекъсната работа, за да спечели доверието на хората и да завоюва човечеството чрез това, което Той притежава и представлява, чрез Собствената Си същина. Не става дума за това, че въплътеният Бог водеше война на земята срещу Сатана; по-скоро става дума за това, че Бог стана обикновен човек и започна борба с онези, които Го следват, и в тази борба Човешкият Син завърши Своето дело със Своето смирение, с това, което притежава и представлява, и със Своята любов и мъдрост. Той спечели хората, които искаше, придоби идентичността и статута, които заслужаваше, и се „завърна“ на трона Си.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 71

Прости седемдесет пъти по седем

Матей 18:21-22  Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.

Божията любов

Матей 22:37-39  А Той му каза: „Да възлюбиш Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. Това е първа и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“.

В единия от тези два откъса се говори за прошка, а в другия — за любов. Тези две теми наистина подчертават делото, което Господ Исус искаше да извърши през Епохата на благодатта.

Когато Бог се въплъти, Той донесе със Себе Си етап от Своето дело, който представляваше специфичните работни задачи и нрава, който Той искаше да изрази през тази епоха. Всичко, което Човешкият Син правеше през този период, се отнасяше до делото, което Бог искаше да извърши през тази епоха. Той нямаше да свърши нито повече, нито по-малко. Всяко нещо, което Той каза, и всяко нещо, което извърши, беше свързано с тази епоха. Независимо дали го изрази по човешки начин с човешки, или с божествен език и без значение по какъв начин или от каква гледна точка го направи, Неговата цел беше да помогне на хората да разберат какво иска да свърши, каква беше Неговата воля и какви бяха изискванията Му към хората. Той можеше да използва различни средства и различни гледни точки, за да помогне на хората да разберат и да узнаят Неговата воля и да разберат Неговото дело за спасяване на човечеството. Така че през Епохата на благодатта през повечето време виждаме Господ Исус да използва човешки език, за да изрази това, което Той искаше да съобщи на човечеството. Нещо повече, виждаме Го от гледната точка на обикновен водач, Който говори с хората, осигурява ресурс за техните потребности и им помага с това, което са поискали. Този начин на работа не беше наблюдаван през Епохата на закона, която предшестваше Епохата на благодатта. Той стана по-близък с хората и по-състрадателен към тях, както и по-способен да постигне практически резултати както по отношение на формата, така и по отношение на начина. Метафората за прошката към хората седемдесет пъти по седем наистина изяснява този въпрос. Целта, която се постига чрез числото в тази метафора, е да позволи на хората да разберат намерението на Господ Исус по времето, когато каза това. Намерението Му беше хората да прощават на другите — не веднъж или два пъти, и дори не седем пъти, а седемдесет пъти по седем. Какъв замисъл се съдържа в идеята за „седемдесет пъти по седем“? Той е да накара хората да превърнат прошката в своя собствена отговорност, нещо, което трябва да научат, и „път“, към който трябва да се придържат. Въпреки че това беше само метафора, тя послужи за подчертаване на най-важното. Тя помогна на хората да преценят в дълбочина какво имаше предвид Той и да намерят правилния начин, по който трябва да практикуват, както и принципите и стандартите на практикуване. Тази метафора помогна на хората да разберат ясно и им даде правилно възприятие — че трябва да се научат да прощават и то да прощават безброй пъти и безусловно, но с нагласата да проявяват великодушие и разбиране към другите. Какво беше в сърцето на Господ Исус, когато Той каза това? Наистина ли мислеше за числото „седемдесет пъти по седем“? Не. Има ли определен брой пъти, в които Бог ще прости на човека? Има много хора, които много се интересуват от конкретния „брой пъти“, споменат тук, които наистина искат да разберат произхода и значението на това число. Те искат да разберат защо това число е излязло от устата на Господ Исус; те вярват, че това число има по-дълбок смисъл. Но всъщност това беше просто фигура на човешката реч, която Бог използва. Всеки извод или значение трябва да се приема заедно с изискванията на Господ Исус към човечеството. Когато Бог още не се беше въплътил, хората не разбираха много от това, което Той казваше, защото Неговите слова произлизаха от съвършена божествена природа. Гледната точка и контекстът на казаното от Него бяха невидими и недостижими за хората; то беше изразено, идвайки от един духовен свят, който хората не можеха да видят. Хората, които живееха в плът, не можеха да преминат в духовния свят. Но след като Бог се въплъти, Той говореше на човечеството от човешка гледна точка и излезе и надхвърли рамките на духовния свят. Той можеше да изрази Своя божествен нрав, воля и отношение чрез неща, които хората можеха да си представят, чрез неща, които виждаха и които срещаха в живота си, и като използваше методи, които хората можеха да приемат, на език, който те можеха да разберат, и със знание, което можеха да схванат, за да позволи на човечеството да разбере и да опознае Бог, да разбере Неговото намерение и изискваните от Него стандарти в рамките на техните възможности и до степента, в която бяха способни. Това беше методът и принципът на Божието дело в човешки образ. Въпреки че Неговите начини и принципи на работа в плът бяха постигнати най-вече от или чрез човешката природа, те наистина постигнаха резултати, които не биха могли да бъдат постигнати, ако Той работеше пряко чрез божествената природа. Божието дело в човешки образ беше по-конкретно, по-реално и по-целенасочено, методите бяха много по-гъвкави и по форма то надминаваше делото, извършено през Епохата на закона.

Сега нека поговорим за това да обичаш Господ и да обичаш ближния си като себе си. Дали това е нещо, което се изразява пряко в божествената природа? Не, очевидно не е! За всички тези неща Човешкият Син говореше чрез човешката природа; само човешките същества биха казали нещо като „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ и „Обичай другите, както цениш собствения си живот“. Само хората говорят по този начин. Бог никога не е говорил така. Най-малкото, Бог няма подобен език в Своята божествена природа, защото Той не се нуждае от подобно убеждаване: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“, за да направлява любовта Си към човечеството, защото Божията любов към човечеството е естествен израз на това, което Той притежава и представлява. Кога сте чували Бог да казва нещо като: „Обичам човечеството, както обичам Себе Си“? Не сте, защото любовта се съдържа в Божията същина и в това, което Той притежава и представлява. Божията любов към човечеството, Неговото отношение и начинът, по който се държи към хората, са естествен израз и разкриване на Неговия нрав. Не е необходимо Той да прави това преднамерено по определен начин или преднамерено да следва определен метод или морален кодекс, за да постигне любов към ближния като към Себе Си — Той вече притежава такава същина. Какво виждаш в това? Когато Бог работеше в човешки образ, много от Неговите методи, слова и истини бяха изразени по човешки начин. Но в същото време Божият нрав, това, което Той притежава и представлява и Неговата воля бяха изразени, за да могат хората да ги опознаят и разберат. Това, което те опознаха и разбраха, беше именно Неговата същина и това, което Той притежава и представлява, което съответства на изконната идентичност и статут на Самия Бог. Тоест въплътеният Човешки Син изрази изконния нрав и същина на Самия Бог във възможно най-висока степен и възможно най-точно. Човешката природа на Човешкия Син не само не беше пречка или бариера за общуването и взаимодействието на човека с Бог, намиращ се в небето, но в действителност това беше единственият канал и единственият мост, по който човечеството можеше да се свърже със Създателя. Сега, в този момент, не смятате ли, че има много прилики между естеството и методите на делото, извършено от Господ Исус през Епохата на благодатта, и сегашния етап на делото? Този настоящ етап на делото също използва много човешки език, за да изрази Божия нрав, и голяма част от езика и методите от ежедневието на хората, както и човешкото познание, за да изрази волята на Самия Бог. След като Бог се въплъти, независимо дали говори от човешка гледна точка, или от божествена гледна точка, голяма част от Неговия език и методи на изразяване са посредством езика и методите на хората. Тоест, когато Бог се въплъти, това е най-добрата възможност за теб да видиш Божието всемогъщество и Неговата мъдрост и да опознаеш всеки реален аспект на Бог. Когато Бог се въплъти и докато растеше, Той разбра, научи и усвои някои от човешките знания, здрав разум, език и методи на изразяване в човешката природа. Въплътеният Бог притежаваше тези неща, които произлизаха от създадените от Него хора. Те станаха инструменти на Въплътения Бог за изразяване на Неговия нрав и Неговата божествена природа и Му позволиха да направи делото Си по-подходящо, по-достоверно и по-точно, когато работеше сред хората от човешка гледна точка и посредством човешки език. Това направи Неговото дело по-достъпно и по-лесно разбираемо за хората и така постигна резултатите, които Бог искаше. Нима не е по-практично Бог да работи в плът по този начин? Нима това не е Божията мъдрост? Когато Бог се въплъти, когато Божията плът беше способна да поеме делото, което Той искаше да извърши, тогава Той на практика щеше да изрази Своя нрав и Своето дело и това беше и времето, когато Той можеше официално да започне Своето служение като Човешки Син. Това означаваше, че вече не съществуваше „пропаст между поколенията“ между Бог и човека, че Бог скоро щеше да прекрати делото Си на общуване чрез пратеници и че Самият Бог можеше лично и в плът да изразява всички слова, които искаше, и да извърши делото, което искаше. Това означаваше също, че хората, които Бог спасява, са по-близо до Него, че Неговото дело на управлението е навлязло в нова територия и че цялото човечество е на път да се изправи пред нова ера.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 72

Всеки, който е чел Библията, знае, че когато се е родил Господ Исус, са се случили много събития. Най-голямото от тези събития беше преследването Му от царя на дяволите, което стигна до такава крайност, че всички деца в града, които бяха на възраст до две години, бяха избити. Очевидно е, че Бог пое голям риск, като се въплъти сред хората; очевидна е и голямата цена, която Той плати за завършването на Своето управление на спасяването на човечеството. Големите надежди, които Бог възлагаше на Своето дело, извършено в плът сред човечеството, също са очевидни. Как се чувстваше Той, когато Божията плът беше способна да поеме дело сред хората? Хората би трябвало да могат да разберат това до известна степен, нали? Най-малкото, Бог беше щастлив, защото можеше да започне да извършва новото Си дело сред хората. Когато Господ Исус беше кръстен и официално започна Своето дело да изпълнява служението Си, Божието сърце беше преизпълнено с радост, защото след толкова много години на чакане и подготовка Той най-сетне можеше да облече плътта на нормален човек и да започне новото Си дело под формата на човек от плът и кръв, Когото хората можеха да видят и докоснат. Най-накрая можеше да говори лице в лице и от сърце с хората чрез идентичността на човек. Бог най-накрая можеше да се изправи лице в лице с хората чрез средствата на човешките способи и човешкия език; Той можеше да осигури ресурс на хората, да ги просвети и да им помогне, като използва човешки език; Той можеше да се храни на една маса и да живее на едно и също място с тях. Той също можеше да вижда човешките същества, да вижда нещата и да вижда всичко по начина, по който хората ги виждаха, и то през техните собствени очи. За Бог това вече беше първата Му победа в Неговото дело в плът. Би могло да се каже също, че това беше завършване на едно велико дело — заради това, разбира се, Бог беше най-щастлив. От този момент нататък Бог за първи път почувства известна удовлетвореност от Своето дело сред хората. Всички събития, които се случиха, бяха толкова практични и толкова естествени, а удовлетвореността, която Бог почувства, беше толкова истинска. Всеки път, когато се осъществи нов етап от Божието дело, и всеки път, когато Бог се чувства удовлетворен, човечеството може да се приближи до Бог и до спасението. За Бог това е и началото на Неговото ново дело, с което напредва в Своя план за управление, и нещо повече, това са моментите, когато Неговите намерения се доближават до пълно осъществяване. За човечеството появата на такава възможност е щастливо и много добро събитие; за всички онези, които очакват Божието спасение, това е важна и радостна новина. Когато Бог извършва нов етап на делото Си, тогава за Него има ново начало, а когато това ново дело и това ново начало започнат и се прилагат сред хората, в този момент резултатът от този етап на делото вече е определен и завършен, а Бог вече е видял крайния му ефект и резултат. Това е и моментът, в който тези резултати карат Бог да се чувства удовлетворен и, разбира се, в който сърцето Му е щастливо. Бог се чувства спокоен, защото в Неговите очи Той вече е видял и определил хората, които търси, и вече е спечелил тази група хора, група, която е способна да направи Неговото дело успешно и да Му донесе удовлетворение. Така Той оставя настрана тревогите Си и се чувства щастлив. Тоест, когато Божията плът е способна да започне ново дело сред хората и Той започне безпрепятствено да извършва делото, което трябва да свърши, и когато почувства, че всичко е изпълнено, тогава краят вече е видим за Него. Затова Той е доволен и сърцето Му е щастливо. Как се изразява Божието щастие? Можете ли да си представите какъв би могъл да бъде отговорът? Може ли Бог да плаче? Способен ли е Бог да плаче? Може ли Бог да пляска с ръце? Може ли Бог да танцува? Може ли Бог да пее? Ако е така, какво би изпял Той? Разбира се, Бог би могъл да изпее красива, трогателна песен, песен, която да изрази радостта и щастието в сърцето Му. Той би могъл да я пее за човечеството, за Себе Си и за всички неща. Божието щастие може да се изрази по всякакъв начин — всичко това е нормално, защото Бог има радости и скърби и различните Му чувства могат да се изразят по различни начини. Това е Негово право и няма нищо по-нормално и по-правилно. Хората не бива да мислят нищо друго за това. Вие не бива да се опитвате да използвате „заклинанието за затягане на лентата“^[а] и да ограничавате Бог, като Му казвате, че не трябва да прави това или онова, че не трябва да постъпва по този или онзи начин и така да ограничавате Неговото щастие или друго чувство, което би могъл да изпитва. В сърцата на хората Бог не може да бъде щастлив, не може да пролива сълзи, не може да плаче — Той не може да изразява никаква емоция. Вярвам, че благодарение на това, което обсъдихме по време на тези две общения, вие вече няма да гледате на Бог по този начин, а ще Му позволите да получи известна свобода и да се отпусне. Това е много хубаво нещо. Ако в бъдеще сте способни да почувствате истински тъгата на Бог, когато чуете, че Той е тъжен, и ако сте способни да почувствате истински Неговото щастие, когато чуете, че Той е щастлив, тогава поне ще можете ясно да знаете и да разбирате кое прави Бог щастлив и кое Го натъжава. Когато си способен да се чувстваш тъжен, защото Бог е тъжен, и да се чувстваш щастлив, защото Бог е щастлив, Той ще е спечелил сърцето ти напълно и между теб и Него вече няма да има никаква преграда. Повече няма да се опитваш да ограничаваш Бог с човешки идеи, представи и знания. По това време Бог ще бъде жив в сърцето ти и присъствието Му ще е ярко. Той ще бъде Богът на твоя живот и Господарят на всичко, свързано с теб. Имате ли такъв стремеж? Уверени ли сте, че можете да постигнете това?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Забележка:

а. „Заклинанието за затягане на лентата“ е заклинание, използвано от монаха Танг Санзан в китайския роман „Пътуване на Запад“. Той използва това заклинание, за да контролира Сун Укун, като затяга метална лента около главата му, като му причинява остро главоболие и по този начин го поставя под контрол. То се е превърнало в метафора, за да се опише нещо, което обвързва човек.

Ежедневни Божии слова Откъс 73

Притчите на Господ Исус

Притча за сеяча (Матей 13:1-9)

Притча за житото и плевелите (Матей 13:24-30)

Притча за синаповото зърно (Матей 13:31-32)

Притча за кваса (Матей 13:33)

Обяснение на притчата за плевелите (Матей 13:36-43)

Притча за скритото съкровище (Матей 13:44)

Притча за скъпоценния бисер (Матей 13:45-46)

Притча за мрежата (Матей 13:47-50)

Първа е притчата за сеяча. Това е много интересна притча; засяването на семена е често срещано събитие в живота на хората. Втора е притчата за плевелите. Всеки, който е засявал посеви, и със сигурност всеки възрастен, знае какво са „плевелите“. Трета е притчата за синаповото зърно. Всички вие знаете какво е горчица, нали? Ако не знаете, можете да погледнете в Библията. Четвъртата притча е притчата за кваса. Сега повечето хора знаят, че квасът се използва за ферментация и че той е нещо, което хората използват в ежедневието си. По-нататъшните притчи, включително шестата, притчата за скритото съкровище; седмата, притчата за скъпоценния бисер; и осмата, притчата за мрежата, всички те са взети и произхождат от реалния живот на хората. Каква картина рисуват тези притчи? Това е картина на Бог, Който става нормален човек, живее заедно с хората и използва езика на живота, човешкия език, за да общува с хората и да им осигури това, от което се нуждаят. Когато Бог се въплъти и живя сред хората дълго време, след като преживя и стана свидетел на различните начини на живот на хората, този опит стана Негов учебен материал, чрез който Той превърна Своя божествен език в човешки език. Разбира се, нещата, които Човешкият Син видя и чу в живота, също обогатиха човешкия Му опит. Когато Той искаше хората да разберат някои истини, да разберат част от Божията воля, тогава Той можеше да използва притчи, подобни на тези по-горе, за да каже на хората за Божията воля и Неговите изисквания към човечеството. Всички тези притчи бяха свързани с живота на хората; нямаше нито една, която да не е свързана с човешкия живот. Когато Господ Исус живееше с хората, Той видя фермерите да се грижат за нивите си и знаеше какво са плевелите и какво е квас; Той разбра, че хората обичат съкровищата, затова използва метафорите както за съкровището, така и за бисера. В живота Той често виждаше рибари да хвърлят мрежите си; Господ Исус видя тази и други дейности, свързани с човешкия живот, и Той също изживя този вид живот. Точно както всяко друго нормално човешко същество, Той изживяваше ежедневието на хората и храненето им по три пъти на ден. Той лично изживяваше живота на обикновения човек и наблюдаваше живота на другите. Когато наблюдаваше и лично изживяваше всичко това, Той не мислеше за това как да води добър живот или как да живее по-свободно и удобно. Вместо това, докато изживяваше истински човешки живот, Господ Исус видя трудностите в живота на хората. Той видя трудностите, окаяността и тъгата на хората, които живеят под влиянието на Сатана и водят живот в грях под властта на Сатана. Докато Той лично изживяваше човешкия живот, Той също изпита колко безпомощни бяха хората, които живееха сред поквара, и видя и изпита нещастните условия на хората, които живееха в грях, които бяха загубили всякаква посока сред мъченията, на които бяха подложени от Сатана и от злото. Когато Господ Исус видя тези неща, със Своята божествена природа ли ги видя, или със Своята човешка природа? Неговата човешка природа наистина съществуваше и беше много жива; Той можеше да изживява и да вижда всичко това. Но разбира се, Той видя тези неща и със Своята същина, която е Неговата божествена природа. Тоест, Самият Христос, Господ Исус, Който беше човек, видя това и всичко, което видя, Го накара да почувства важността и необходимостта от делото, което беше предприел по времето, когато живееше в плът. Въпреки че Самият Той знаеше, че отговорността, която трябваше да поеме в плът, беше толкова огромна и знаеше колко жестока ще бъде болката, пред която щеше да се изправи, когато видя безпомощните хора в греха, когато видя окаяността на живота им и немощните им борби под закона, Той се чувстваше все по-наскърбен и ставаше все по-нетърпелив да спаси човечеството от греха. С каквито и трудности да се сблъскваше или каквато и болка да понасяше, Той ставаше все по-решен да изкупи човечеството, което живееше в грях. Може да се каже, че по време на този процес Господ Исус започна да разбира все по-ясно делото, което трябваше да извърши, и това, което Му беше поверено. Той също ставаше все по-нетърпелив да завърши делото, което трябваше да извърши — да поеме всички грехове на човечеството, да изкупи греховете на хората, така че те повече да не живеят в грях, и в същото време Бог щеше да е способен да прости греховете на хората заради приноса за грях, което щеше да Му позволи да продължи Своето дело за спасяване на човечеството. Може да се каже, че в сърцето Си Господ Исус беше готов да предложи Себе Си за човечеството, да пожертва Себе Си. Той беше готов и да се принесе в жертва за грях, да бъде прикован на кръста и Той наистина беше нетърпелив да завърши това дело. Когато видя окаяните условия на човешкия живот, Той още повече искаше да изпълни мисията Си възможно най-бързо, без да се бави нито с минута или дори секунда. Той чувстваше такава неотложност, че не се замисли колко голяма ще бъде Собствената Му болка, нито таеше някакви опасения за това колко унижения ще трябва да понесе. Той таеше само едно убеждение в сърцето Си: щом принася Себе Си, щом е прикован на кръста като принос за грях, тогава Божията воля щеше да бъде изпълнена и Бог щеше да може да започне ново дело. Животът на човечеството и неговото състояние на съществуване в грях щяха да се променят напълно. Неговото убеждение и това, което Той беше решен да направи, бяха свързани със спасяването на човека и Той имаше само една цел — да изпълни Божията воля, за да може Бог успешно да започне следващия етап от Своето дело. Това беше в ума на Господ Исус по онова време.

Живеейки в човешко тяло, въплътеният Бог притежаваше нормална човешка природа; Той притежаваше емоциите и рационалността на нормален човек. Той знаеше какво е щастие, какво е болка и когато видя човечеството да води такъв живот, Той почувства дълбоко, че просто да даде на хората някои учения, да им осигури нещо или да ги научи на нещо, нямаше да е достатъчно, за да ги изведе от греха. Нито просто да ги накара да спазват заповедите можеше да изкупи греха им — едва когато Той пое греха на човечеството и стана подобие на греховна плът, в замяна Той можеше да спечели свободата на човечеството и Божията прошка за човечеството. И така, след като Господ Исус изживя и стана свидетел на живота на хората в грях, в сърцето Му се прояви силно желание — да позволи на хората да се освободят от живота си на борещи се сред греха. Това желание Го караше да чувства все по-силно, че трябва да отиде на кръста и да поеме греховете на човечеството възможно най-скоро и възможно най-бързо. Това си мислеше Господ Исус по онова време, след като беше живял с хората и беше видял, чул и почувствал нещастието на живота им в грях. Това, че въплътеният Бог може да има такава воля за човечеството, че Той може да изрази и разкрие такъв нрав — дали това е нещо, което един обикновен човек би могъл да има? Какво би видял обикновеният човек, който живее в такава среда? Какво би си помислил? Ако обикновеният човек се беше сблъскал с всичко това, щеше ли да погледне на проблемите от възвишена гледна точка? Определено не! Въпреки че външният вид на въплътения Бог е съвсем същият като на човека и въпреки че Той усвоява човешкото знание и говори на човешки език, а понякога дори изразява идеите Си чрез методите или начините на говорене, характерни за хората, все пак начинът, по който Той вижда хората и вижда същината на нещата, съвсем не е същият като начина, по който покварените хора виждат човечеството и същината на нещата. Неговата гледна точка и висотата, на която Той стои, е нещо недостижимо за който и да е покварен човек. Това е така, защото Бог е истина, защото плътта, която Той носи, също притежава същината на Бог, а Неговите мисли и това, което се изразява чрез Неговата човешка природа, също са истината. За покварените хора това, което Той изразява в плът, е приток на истината и на живота. Този приток не е само за един човек, а за цялото човечество. В сърцето на всеки покварен човек са само онези няколко души, които са свързани с него. Той се грижи и се интересува само за тази шепа хора. Когато на хоризонта се задава бедствие, той първо мисли за собствените си деца, за съпруга или съпругата си или за родителите си. Най-много някой по-състрадателен човек да помисли за някой роднина или добър приятел, но дали мислите дори на такъв състрадателен човек се простират по-далеч от това? Не, никога! Защото хората все пак са хора и могат да гледат на всяко нещо само от висотата и гледната точка на човешкото същество. Въплътеният Бог обаче е напълно различен от покварения човек. Колкото и да е обикновено, нормално и смирено въплътеното Божие тяло или дори с каквото и презрение да гледат хората на Него, Неговите мисли и отношението Му към човечеството са неща, които никой човек не би могъл да притежава и на които никой човек не би могъл да подражава. Той винаги ще гледа на човечеството от гледната точка на божествената природа, от висотата на Своята позиция на Създател. Той винаги ще вижда човечеството през същината и нагласата на Бог. Той категорично не може да види човечеството от ниското ниво на обикновен човек или от гледната точка на покварен човек. Човекът гледа на човешките същества с човешки очи и използва като мерило неща като човешкото познание и човешките правила и теории. Това е в рамките на онова, което хората могат да видят с очите си, и на онова, което е постижимо за покварените хора. Когато Бог гледа човечеството, Той гледа с божествено зрение и използва като мярка Своята същина и това, което притежава и представлява. В този обхват влизат неща, които хората не могат да видят, и в това отношение въплътеният Бог и покварените хора са напълно различни. Тази разлика се определя от различната същина на хората и на Бог — именно тази различна същина определя тяхната идентичност и положение, както и гледната точка и висината, от която виждат нещата. Виждате ли изразяването и разкриването на Самия Бог в Господ Исус? Може да се каже, че всичко, което Господ Исус е извършил и казал, е свързано с Неговото служение и с Божието дело на управлението, че всичко това е израз и разкриване на Божията същина. Макар че Той е имал човешко проявление, Неговата божествена същина и разкриването на Неговата божествена природа не могат да се отрекат. Дали това човешко проявление наистина е било проявление на човешка природа? Неговото човешко проявление по самата си същина беше съвсем различно от човешкото проявление на покварените хора. Господ Исус беше въплътен Бог. Ако Той наистина беше един от обикновените, покварени хора, можеше ли да види живота на човечеството в грях от божествена гледна точка? Категорично не! Това е разликата между Човешкия Син и обикновените хора. Всички покварени хора живеят в грях и когато някой види грях, не изпитва никакво особено чувство към него; всички те са еднакви, точно като прасе, което живее в калта и изобщо не се чувства неудобно или мръсно — напротив, храни се добре и спи спокойно. Ако някой почисти кочината, прасето всъщност тогава ще е неспокойно и няма да остане чисто. Не след дълго то отново ще се търкаля в калта, съвсем удобно, защото е мръсно същество. Хората смятат, че прасетата са мръсни, но ако почистиш мястото, където прасето живее, то няма да се почувства по-добре — затова никой не държи прасе в къщата си. Начинът, по който хората гледат на прасетата, винаги ще бъде различен от начина, по който се чувстват самите прасета, защото хората и прасетата не са от един и същи вид. И тъй като въплътеният Човешки Син не е от същия вид като покварените хора, само въплътеният Бог може да вижда човечеството и всичко останало от божествена гледна точка, от висотата на Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 74

Какво да кажем за страданието, което Бог изпитва, когато се въплъти и живее сред човечеството? Какво е това страдание? Разбира ли някой наистина? Някои хора казват, че Бог страда много, че макар да е Самият Бог, хората не разбират Неговата същина, но все са склонни да се отнасят към Него като към човек, което Го огорчава и оскърбява — те казват, че поради тези причини Божието страдание наистина е голямо. Други хора казват, че Бог е невинен и безгрешен, но че Той страда по същия начин като хората, че Той търпи преследване, клевети и унижения заедно с хората; те казват, че Той понася и неразбирането и непокорството на Своите последователи — така те казват, че Божието страдание наистина не може да бъде измерено. И така, изглежда че вие не разбирате Бог истински. Всъщност това страдание, за което говорите, за Бог не представлява истинско страдание, защото има по-голямо страдание от това. Тогава какво е истинското страдание за Самия Бог? Какво е истинското страдание за въплътеното Божие тяло? Бог не счита за страдание това, че човечеството не Го разбира, нито счита за страдание това, че хората разбират погрешно Бог и не Го възприемат като Бог. Въпреки това, хората често чувстват, че Бог трябва да е претърпял голяма несправедливост, че през времето, което Бог прекарва в плът, Той не може да разкрие Своята личност на човечеството и да позволи на хората да видят Неговото величие, че Бог смирено се крие в незначителна плът и че това трябва да е голямо мъчение за Него. Хората вземат присърце това, което могат да разберат и това, което могат да видят от Божието страдание, и по всякакъв начин насочват съчувствието си към Бог, а често дори отправят малко възхвала за Неговото страдание. В действителност има разлика; има разминаване между това, което хората разбират за Божието страдание, и това, което Той наистина чувства. Казвам ви истината — за Бог, независимо дали е Божият Дух, или въплътеното Божие тяло, страданието, описано по-горе, не е истинско страдание. Тогава от какво всъщност страда Бог? Нека поговорим за Божието страдание само от гледна точка на въплътения Бог.

Когато Бог се въплъти и се превърна в обикновен, нормален човек, Който живее редом с хората, сред човечеството, не може ли Той да види и почувства човешките средства, закони и философия на живот? Как се чувства Той от тези средства и закони за живот? Изпитва ли отвращение в сърцето Си? Защо ще изпитва отвращение? Какви са средствата и законите за живот на човечеството? В какви принципи се коренят те? На какво се основават? Средствата, законите и останалите неща на човечеството, които се отнасят до начина на живот — всичко това е създадено въз основа на логиката, знанието и философията на Сатана. Хората, които живеят под такива закони, нямат човешка природа, нямат истина — всички те се противопоставят на истината и са враждебни към Бог. Ако погледнем Божията същина, ще видим, че тя е точно противоположна на логиката, знанието и философията на Сатана. Божията същина е изпълнена с праведност, истина, святост и с реалността на всички положителни неща. Какво чувства Бог, Който притежава тази същина и живее сред такова човечество? Какво чувства в сърцето Си? Нима то не е изпълнено с болка? Сърцето Му страда от болка, която никой човек не може да разбере или изпита. Това е така, защото всичко, с което Той се сблъсква, среща, чува, вижда и преживява, е цялата поквара и зло на хората, както и бунтът и съпротивата им срещу истината. Всичко, което идва от хората, е източник на Неговите страдания. Тоест тъй като Неговата същина не е същата като на покварените хора, покварата на хората става източник на Неговото най-голямо страдание. Когато Бог се въплъти, Той може ли да намери някого, който да говори на общ език с Него? Такъв човек не може да се намери сред хората. Не може да се намери човек, който може да общува или разговаря с Бог — как мислите, че се чувства Бог от това? Всички неща, които хората обсъждат и обичат, към които се стремят и за които копнеят, са свързани с греха и злите тенденции. Когато Бог се сблъсква с всичко това, нима не е като да се забие нож в сърцето Му? Изправен пред тези неща, може ли Той да изпитва радост в сърцето Си? Може ли да намери утеха? Онези, които живеят с Него, са хора, изпълнени с бунт и зло — как да не страда сърцето Му? Колко голямо всъщност е това страдание и кой го е грижа за него? Кой обръща внимание? И кой е способен да го оцени? Хората няма как да разберат Божието сърце. Неговото страдание е особено непонятно за хората, а студенината и безчувствеността на хората още повече задълбочават Божието страдание.

Има хора, които често съчувстват на тежкото положение на Христос, защото в Библията има стих, който гласи: „Лисиците си имат леговища и птиците — гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“. Когато хората чуят това, те го приемат присърце и вярват, че това е най-голямото страдание, което Бог понася, и най-голямото страдание, което Христос понася. Сега, ако погледнем на това от гледна точка на фактите, дали е така? Не. Бог не смята, че тези трудности са страдание. Той никога не се е оплаквал от несправедливост поради трудностите на плътта и никога не е карал хората да Му се отплащат или да Го възнаграждават с каквото и да е. Но когато Той става свидетел на всичко, което се случва с човечеството и покварения живот и злото на покварените хора, когато е свидетел на това, че човечеството е в хватката на Сатана, пленено е от Сатана и не може да избяга, че хората, живеещи в грях, не знаят каква е истината, Той не може да търпи всички тези грехове. Отвращението Му от хората се засилва с всеки изминал ден, но Той трябва да изтърпи всичко това. Това е голямото Божие страдание. Бог не може да изрази напълно дори гласа на сърцето Си или емоциите Си пред Своите последователи и никой от Неговите последователи не може истински да разбере Неговото страдание. Никой дори не се опитва да разбере или да утеши Неговото сърце, което понася това страдание ден след ден, година след година, отново и отново. Какво виждате във всичко това? Бог не изисква нищо от хората в замяна на това, което е дал, но поради Божията същина Той категорично не може да търпи злото, покварата и греха на човечеството, а вместо това изпитва крайно отвращение и ненавист, което води до безкрайно страдание за Божието сърце и Неговата плът. Виждали ли сте това? Най-вероятно никой от вас не би могъл да го види, защото никой от вас не може истински да разбере Бог. С течение на времето трябва постепенно сами да го изживеете.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 75

Исус нахранва петте хиляди

Йоан 6:8-13  Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой. И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те — на седналите; така и от рибите, колкото искаха. И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

Каква е идеята на „пет хляба и две риби“? Обикновено колко хора могат да бъдат нахранени с пет хляба и две риби? Ако основете преценката си на апетита на средностатистическия човек, това би било достатъчно само за двама души. Това е основната идея на „пет хляба и две риби“. В този откъс обаче колко души са били нахранени с пет хляба и две риби? Ето какво се съдържа в писанието: „А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой“. В сравнение с пет хляба и две риби, пет хиляди души голям брой ли са? Това, че този брой е толкова голям, какво показва? От човешка гледна точка разпределянето на пет хляба и две риби между пет хиляди души би било невъзможно, защото разликата между количеството хора и количеството храна е твърде голяма. Дори всеки човек да беше взел само по една малка хапка, пак нямаше да стигне за пет хиляди души. Но тук Господ Исус извърши чудо — Той не само се погрижи петте хиляди души да могат да ядат до насита, но дори остана храна. Писанието казва: „И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли“. Това чудо даде възможност на хората да видят идентичността и статута на Господ Исус и да видят, че за Бог нищо не е невъзможно — така те видяха истината за Божието всемогъщество. Пет хляба и две риби бяха достатъчни, за да нахранят пет хиляди, но ако нямаше храна, щеше ли Бог да успее да нахрани пет хиляди души? Разбира се, че щеше да успее! Това беше чудо, така че неизбежно хората почувстваха, че е неразбираемо, невероятно и загадъчно, но за Бог извършването на нещо такова не представляваше нищо особено. След като това е било нещо обикновено за Бог, защо сега трябва да се набелязва за тълкуване? Защото зад това чудо се крие волята на Господ Исус, която никога преди не е била разбирана от човечеството.

Първо, нека се опитаме да разберем какви хора са били тези пет хиляди. Последователи на Господ Исус ли са били? От писанието знаем, че те не са били Негови последователи. Знаеха ли кой е Господ Исус? Със сигурност не! Най-малкото, те не знаеха, че човекът, Който стои пред тях, е Христос, а може би някои от тях знаеха само как се казваше Той и знаеха или бяха чували нещо за нещата, които Той беше извършил. Любопитството им към Господ Исус само се беше събудило, когато слушаха разкази за Него, но със сигурност не можеше да се каже, че Го следваха, а още по-малко, че Го разбираха. Когато Господ Исус видя тези пет хиляди души, те бяха гладни и можеха да мислят само за това как да напълнят стомасите си, така че именно в това отношение Господ Исус удовлетвори желанието им. Когато Той удовлетвори желанието им, какво имаше в сърцето Му? Какво беше отношението Му към тези хора, които искаха само да се нахранят? По това време мислите на Господ Исус и Неговото отношение бяха свързани с Божия нрав и същина. Изправен пред тези гладни пет хиляди души, които искаха само да се нахранят, изправен пред тези хора, изпълнени с любопитство и надежда към Него, Господ Исус мислеше само да използва това чудо, за да им дари благодат. Той обаче не се надяваше, че те ще станат Негови последователи, защото знаеше, че те просто искат да се присъединят към забавлението и да ядат до насита, затова Той използва наличното по най-добрия начин и с пет хляба и две риби нахрани пет хиляди души. Той отвори очите на тези хора, които се радваха да видят вълнуващи неща, които искаха да станат свидетели на чудеса, и те видяха със собствените си очи какво можеше да постигне въплътеният Бог. Въпреки че Господ Исус използва нещо материално, за да задоволи любопитството им, Той вече знаеше в сърцето Си, че тези пет хиляди души просто искаха да се нахранят добре, затова не им проповядваше и изобщо не каза нищо — Той просто им позволи да видят това чудо, както се случи. Той категорично не можеше да се отнася към тези хора по същия начин, както се отнасяше към учениците Си, които наистина Го следваха, но в Божието сърце всички създания са под Негова власт и Той би позволил на всички създания пред погледа Му да се наслаждават на Божията благодат, когато това е необходимо. Въпреки че тези хора не знаеха Кой е Той, не Го разбираха, нямаха никакво особено впечатление за Него и не изпитваха благодарност към Него, дори след като бяха яли хлябовете и рибата, Бог не се възпротиви на това — Той даде на тези хора чудесна възможност да се насладят на Божията благодат. Някои хора казват, че Бог е принципен в това, което прави, че Той не бди над невярващите и не ги защитава, и по-специално, че не им позволява да се наслаждават на Неговата благодат. Така ли е в действителност? В Божиите очи, щом те са живи същества, които Сам Той е създал, Той ще ги управлява и ще се грижи за тях, и ще се отнася към тях, ще прави планове за тях и ще властва над тях по различни начини. Това са мислите и отношението на Бог към всички неща.

Макар че петте хиляди души, които ядоха хляба и рибите, не възнамеряваха да следват Господ Исус, Той не постави строги искания към тях. Знаете ли какво направи Господ Исус, след като се заситиха? Проповядва ли им изобщо? Къде отиде, след като извърши това? В писанията не се съдържа Господ Исус да им е казал нещо, само че си е тръгнал тихо, след като е извършил чудото Си. И така, постави ли Той някакви изисквания към тези хора? Изпитваше ли ненавист? Не, тук нямаше нищо такова. Той просто не искаше повече да обръща внимание на тези хора, които не можеха да Го следват, и в този момент сърцето Му страдаше. Тъй като Той беше видял покварата на човечеството и беше почувствал Своето отхвърляне от човечеството, когато видя тези хора и след като беше с тях, Той беше натъжен от човешката глупост и невежество, а сърцето Му страдаше и единствено искаше да остави тези хора възможно най-бързо. Господ нямаше никакви изисквания към тях в сърцето Си, Той не искаше да им обръща внимание и нещо повече, Той не искаше да изразходва енергията Си за тях. Той знаеше, че те не могат да Го следват, но въпреки всичко отношението Му към тях все още беше много ясно. Той просто искаше да се отнесе към тях добре, да ги дари с благодат и наистина това беше отношението на Бог към всяко създание под Неговата власт — да се отнася към всяко създание добре, да се грижи за него и да го храни. Поради самата причина, че Господ Исус беше въплътен Бог, Той много естествено разкри Божията Си същина и се отнесе добре към тези хора. Отнесе се към тях с доброжелателно и великодушно сърце и с такова сърце прояви доброта към тях. Каквото и да смятаха тези хора за Господ Исус, какъвто и да беше резултатът, Той се отнасяше към всяко създание въз основа на Своята идентичност на Господ на цялото творение. Всичко, което Той разкриваше, без изключение беше Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Господ Исус направи това тихо и след това тихо си тръгна — какъв аспект на Божия нрав е това? Можете ли да кажете, че това е Божията любяща доброта? Можете ли да кажете, че това е Божията безкористност? Дали един обикновен човек е способен на нещо такова? Определено не! По същество кои бяха тези пет хиляди души, които Господ Исус нахрани с пет хляба и две риби? Можете ли да кажете, че тези хора съответстваха на Бог? Можете ли да кажете, че всички те бяха враждебни към Бог? Със сигурност можем да кажем, че те категорично не съответстваха на Господ и тяхната същина беше напълно враждебна към Бог. Но как се е отнесе Бог към тях? Той използва метод, за да обезвреди враждебността на хората към Бог — този метод се нарича „доброта“. Тоест, макар Господ Исус да смяташе, че тези хора са грешници, в Божиите очи те все пак бяха Негово творение, така че Той пак се отнесе към тези грешници с доброта. Това е Божието великодушие и това великодушие се определя от Собствената идентичност и същина на Бог. Следователно никой човек, създаден от Бог, не е способен на това — само Бог може да го направи.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 76

Когато си способен наистина да оцениш Божиите мисли и Неговото отношение към човечеството, когато наистина можеш да разбереш Божиите емоции и загрижеността Му за всяко същество от творението, ще можеш да разбереш предаността и любовта на Създателя към всеки един от хората, създадени от Него. Когато това се случи, ще използваш две думи, за да опишеш Божията любов. Кои са тези две думи? Някои хора казват „безкористна“, а други — „филантропична“. От тези две думи „филантропична“ е най-малко подходяща да опише Божията любов. Това е дума, която хората използват, за да опишат някого, който е великодушен или широкоскроен. Ненавиждам тази дума, защото тя се отнася до раздаването на благотворителност напосоки, безразборно и безпринципно. Това е прекалено сантиментална склонност, която е обичайна за глупави и объркани хора. Когато се използва тази дума, за да се опише Божията любов, това неизбежно придава богохулен оттенък. Тук имам две думи, които по-точно описват Божията любов. Кои са те? Първата е „безмерна“. Тази дума не е ли много емоционална? Втората е „необятна“. Зад тези думи, които използвам, за да опиша Божията любов, се крие истински смисъл. В буквален смисъл „безмерна“ описва обема или капацитета на дадено нещо, но независимо от това колко голямо е то, хората могат да го докоснат и видят. Това е така, защото то съществува — не е абстрактен обект, а нещо, което може да даде на хората представа по относително точен и практичен начин. Независимо дали го гледате от двуизмерна, или от триизмерна перспектива, не е нужно да си представяте съществуването му, защото това е нещо, което всъщност съществува реално. Въпреки че използването на думата „безмерна“, за да се опише Божията любов, може да създава усещането за опит за количествено определяне на Неговата любов, тя създава и усещането, че любовта Му е неизмерима. Казвам, че Божията любов може да се определи количествено, защото любовта Му не е безсъдържателна, нито е легенда. По-скоро тя е нещо, което е общо за всички неща под Божието господство, нещо, на което се наслаждават всички създания в различна степен и от различни гледни точки. Въпреки че хората не могат да я видят или докоснат, тази любов дава храна и живот на всички неща, тъй като се разкрива малко по малко, докато са живи, а те я отчитат и свидетелстват за Божията любов, на която се наслаждават във всеки един момент. Казвам, че Божията любов е неизмерима, защото за хората е трудно да проумеят тайнството за Бог, Който осигурява ресурс и храни всички неща, както им е трудно да разберат и Божиите мисли за всички неща и особено онези за човечеството. Тоест никой не знае колко кръв и сълзи е пролял Създателят за човечеството. Никой не може да проумее, никой не може да разбере дълбочината или тежестта на любовта, която Създателят изпитва към човечеството, което Той е създал със Собствените Си ръце. Описвам Божията любов като „безмерна“, за да помогна на хората да оценят и разберат нейния обхват и реалността на нейното съществуване. Това е и за да могат хората по-задълбочено да разберат действителното значение на думата „Създател“ и да придобият по-дълбоко разбиране за истинското значение на названието „творение“. Обикновено какво описва думата „необятен“? В повечето случаи се използва, за да се опише океана или вселената, например: „необятната вселена“ или „необятния океан“. Обширността и тихата дълбочина на вселената са отвъд човешкото разбиране; това завладява човешкото въображение и е нещо, към което хората изпитват огромно възхищение. Нейната тайнственост и дълбочина са пред очите им, но са недостижими. Когато мислиш за океана, мислиш за неговата обширност — той изглежда безграничен и можеш да почувстваш неговата тайнственост и огромната му способност да побира неща. Затова използвах думата „необятна“, за да опиша Божията любов, за да помогна на хората да почувстват колко ценна е тя, да почувстват дълбоката красота на Неговата любов и че силата на Божията любов е безкрайна и необятна. Използвах тази дума, за да помогна на хората да почувстват светостта на Неговата любов и достойнството и ненакърнимостта на Бог, които се разкриват чрез Неговата любов. Сега смятате ли, че „необятна“ е подходяща дума за описване на Божията любов? Може ли Божията любов да се мери с тези две думи — „безмерна“ и „необятна“? Напълно! В човешкия език само тези две думи са донякъде подходящи и са относително близки до описанието на Божията любов. Не смятате ли, че е така? Ако бях поискал от вас да опишете Божията любов, щяхте ли да използвате тези две думи? Най-вероятно нямаше да ги използвате, защото вашето разбиране и оценяване на Божията любов е ограничено в рамките на двуизмерната перспектива и не се е издигнало до висотата на триизмерното пространство. Затова, ако бях поискал от вас да опишете Божията любов, щяхте да почувствате, че не намирате думите, а може би дори щяхте да останете безмълвни. Може да ви е трудно да разберете двете думи, за които говорих днес, а може просто да не сте съгласни. Това само показва, че вашето вникване и разбиране за Божията любов са повърхностни и ограничени до тесен обхват. Казвал съм и преди, че Бог е безкористен; спомняте си тази дума — „безкористен“. Възможно ли е Божията любов да се опише само като безкористна? Това не е ли твърде стеснено разбиране? Трябва да размишлявате повече върху този въпрос, за да можете да извлечете полза от него.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 77

Възкресяването на Лазар прославя Бог

Йоан 11:43-44  Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.

С какви впечатления оставате, след като прочетете този откъс? Значението на това чудо, което Господ Исус извърши, беше много по-голямо от предишното, защото няма по-удивително чудо от това да върнеш мъртвец от гроба. В онази епоха беше изключително важно Господ Исус да извърши нещо подобно. Тъй като Бог се въплъти, хората можеха да видят само Неговата физическа външност, практическата Му страна и незначителния Му аспект. Дори и някои хора да виждаха и разбираха част от Неговия характер или някои специални способности, които Той изглежда притежаваше, никой не знаеше откъде идва Господ Исус, кой е Той в действителност в същината Си и какви други неща всъщност е способен да направи. Всичко това беше непознато за човечеството. Толкова много хора искаха да намерят доказателство, за да отговорят на тези въпроси за Господ Исус и да узнаят истината. Можеше ли Бог да направи нещо, за да докаже Собствената Си идентичност? За Бог това беше безпроблемно и лесно. За да докаже Своята идентичност и същина, Той можеше да направи нещо навсякъде, по всяко време, но Бог вършеше нещата по Свой начин — по план и на етапи. Той не вършеше нищо безразборно, а търсеше подходящия момент и подходящата възможност да направи нещо, което би позволил на човека да види, нещо, което наистина беше пропито със смисъл. По този начин Той доказа Своята власт и идентичност. Тогава можеше ли възкресяването на Лазар да докаже идентичността на Господ Исус? Нека да разгледаме следния откъс от писанието: „Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! Умрелият излезе…“. Когато Господ Исус направи това, Той каза само едно нещо: „Лазаре, излез навън!“. Тогава Лазар излезе от гроба си — това беше постигнато само с няколко думи, изречени от Господ. През това време Господ Исус не издигна олтар и не извърши никакви други действия. Той само каза това единствено нещо. Дали това трябва да се нарече чудо, или заповед? Или беше някаква магия? На пръв поглед изглежда, че може да се нарече чудо, и ако го погледнете от съвременна гледна точка, разбира се, все още можете да го наречете чудо. Със сигурност обаче не можеше да се счита за магия от рода на тази, която може да призове душа от отвъдното, и в никакъв случай не беше каквото и да е магьосничество. Правилно е да се каже, че това чудо беше най-нормалното, малко проявление на властта на Създателя. Това е властта и силата на Бог. Бог има властта да накара човек да умре, духът му да напусне тялото му и да се върне в Хадес или където другаде трябва да отиде. Бог определя кога да умре човек и мястото, на което да отиде след смъртта. Той може да взема тези решения по всяко време и навсякъде, неограничаван от хора, събития, предмети, пространство или география. Ако иска да го направи, Той може да го направи, защото всички неща и живи същества са под Негово управление и всички неща се раждат, живеят и загиват от Неговото слово и Неговата власт. Той може да възкреси мъртвец и това също е нещо, което Той може да направи по всяко време и навсякъде. Това е властта, която единствено Създателят притежава.

Когато Господ Исус извършваше неща като връщането на Лазар от мъртвите, Неговата цел беше да даде доказателство на хората, да покаже на Сатана и да помогне на хората и на Сатана да разберат, че всичко, свързано с човечеството, с живота и смъртта на хората, се определя от Бог и че въпреки че се е въплътил, Той продължава да управлява физическия свят, който може да се види, както и духовния свят, който хората не могат да видят. Това беше, за да знаят хората и Сатана, че нищо, свързано с човечеството, не се контролира от Сатана. Това беше разкриване и проявление на Божията власт, а също и начин Бог да изпрати послание до всички неща, че животът и смъртта на човечеството са в Божиите ръце. Възкресяването на Лазар от Господ Исус е един от начините, по които Създателят поучава и наставлява човечеството. Това беше конкретно действие, в което Той използва Своята сила и власт, за да наставлява човечеството и да му осигури ресурс. Това беше начин, по който Създателят, без да използва слово, позволява на човечеството да види истината, че Той управлява всички неща. Това беше начин Той да каже на човечеството чрез практически действия, че няма друго спасение освен чрез Него. Това мълчаливо средство, което Той използва, за да наставлява човечеството, е вечно, незаличимо и носи на човешките сърца разтърсване и просветление, които никога не могат да избледнеят. Възкресяването на Лазар прослави Бог — то оказа дълбоко въздействие върху всеки един от Божиите последователи. То укрепва здраво разбирането и проникновението у всеки човек, който разбира задълбочено това събитие, че само Бог може да управлява живота и смъртта на хората. Въпреки че Бог има такава власт и въпреки че Той изпрати послание за Своята върховна власт над живота и смъртта на хората чрез възкресяването на Лазар, това не беше основното Му дело. Бог никога не върши безсмислени неща. Всяко нещо, което Той върши, има голяма стойност и е превъзходно бижу в съкровищница. Той категорично не би направил „излизането на човек от гроба“ основна или единствена цел или елемент на Своето дело. Бог не върши нищо, което е лишено смисъл. Възкресяването на Лазар като еднократно събитие е достатъчно, за да покаже Божията власт и да докаже идентичността на Господ Исус. Ето защо Господ Исус не повтори този вид чудо. Бог върши нещата според Собствените Си принципи. На човешки език може да се каже, че Бог занимава ума Си само със сериозни въпроси. Тоест, когато Бог върши нещо, Той не се отклонява от целта на Своето дело. Той знае какво иска да извърши на този етап от делото, какво иска да постигне и ще работи стриктно според Своя план. Ако един покварен човек притежаваше такава способност, той щеше да мисли само как да разкрие способностите си, така че другите да разберат колко страхотен е той, за да му се поклонят, за да може да ги контролира и да ги завладее. Това е злото, което идва от Сатана — това се нарича поквара. Бог не притежава такъв нрав и такава същина. Целта на това, което Той прави, не е да се изтъкне, а да даде на човечеството повече откровение и напътствие и затова хората виждат много малко примери в Библията за подобни събития. Това не означава, че силите на Господ Исус са били ограничени или че Той не е бил способен на такива неща. Просто Бог не е искал да го направи, защото възкресяването на Лазар от Господ Исус имаше много практическо значение, а също и защото основното дело на въплъщаването на Бог не беше да върши чудеса, не беше да връща хора от света на мъртвите, а беше дело на изкупление за човечеството. И така, голяма част от делото, което Господ Исус извърши, беше да учи хората, да им осигурява ресурс и да им помага, а събития като възкресяването на Лазар бяха само малка част от служението на Господ Исус. Нещо повече, може да се каже, че „самоизтъкването“ не е част от Божията същина, така че Господ Исус не е полагал усилия да проявява сдържаност, като не е показал повече чудеса, нито това се е дължало на ограничения на средата, и със сигурност не се е дължало на липса на сила.

Когато Господ Исус върна Лазар от мъртвите, Той използва само тези три думи: „Лазаре, излез навън!“. Той не каза нищо друго освен това. И така, какво показват тези думи? Те показват, че Бог може да постигне всичко чрез словата Си, включително да възкреси мъртвец. Когато Бог създаде всички неща, когато създаде света, Той го направи със слова — изречени заповеди, слова с власт, и по този начин всички неща бяха създадени, и така беше постигнато това. Тези три думи, изречени от Господ Исус, бяха точно като словата, изречени от Бог, когато Той създаде небето, земята и всички неща; по същия начин те притежаваха Божията власт и силата на Създателя. Всички неща се оформиха и се запазиха благодарение на словата от Божиите уста; и по същия начин Лазар излезе от гроба си благодарение на словата от устата на Господ Исус. Това беше властта на Бог, проявена и осъществена в Неговото въплъщение. Този тип власт и способност принадлежаха на Създателя и на Човешкия Син, в Когото се въплъти Създателят. Това е разбирането, на което Бог учи човечеството, като връща Лазар от мъртвите.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 78

Осъждането на Исус от фарисеите

Марк 3:21-22  А близките Му, като чуха това, отидоха, за да Го приберат; защото казваха, че не бил на Себе Си. И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

Упрекът на Исус към фарисеите

Матей 12:31-32  Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия.

Матей 23:13-15  Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, дори и когато за показ дълго се молите; затова ще приемете по-голямо осъждане. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.

Двата откъса по-горе са различни по съдържание. Нека първо да разгледаме първия откъс — осъждането на Исус от фарисеите.

Според Библията оценката на фарисеите за Самия Исус и нещата, които Той върши, е: „[…] казваха, че не бил на Себе Си. […] Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете“ (Марк 3:21-22). Преценката на книжниците и фарисеите за Господ Исус не беше просто подражание на словата на други хора, нито беше необосновано предположение — това беше заключението, което те направиха за Господ Исус от това, което видяха и чуха за Неговите действия. Въпреки че заключението им привидно беше направено в името на справедливостта и на хората им изглеждаше, като че ли е основателно, арогантността, с която те съдеха Господ Исус, беше трудна за овладяване дори за тях. Безумната енергия на омразата им към Господ Исус разкриваше собствените им необуздани амбиции и злите им сатанински физиономии, както и злата им природа, с която се противопоставяха на Бог. Нещата, които казаха, за да осъдят Господ Исус, бяха продиктувани от техните необуздани амбиции, ревността и грозната и злонамерена природа на тяхната враждебност към Бог и истината. Те не изследваха източника на действията на Господ Исус, нито изследваха същността на това, което Той каза или направи. По-скоро сляпо, в състояние на безумна възбуда и с умишлена злоба, те атакуваха и поставяха под съмнение това, което Той беше направил. Те стигнаха дотам, че съзнателно клеветяха Неговия Дух, тоест Светия Дух, Който е Божият Дух. Това имаха предвид, когато казаха, „че не бил на Себе Си“, „Веелзевул“ и „началника на бесовете“. Тоест те казаха, че Божият Дух е Веелзевул и началник на бесовете. Те характеризираха като лудост делото на въплътения Божи Дух, Който се беше облякъл в плът. Те не само хулеха Божия Дух като Веелзевул и началник на бесовете, но и осъдиха Божието дело и осъдиха и похулиха Господ Исус Христос. Същността на тяхната съпротива и богохулство беше съвсем същата като същността на съпротивата и богохулството срещу Бог от страна на Сатана и демоните. Те не просто представляваха покварени хора, а по-скоро бяха въплъщение на Сатана. Те бяха проводник за Сатана сред човечеството и бяха съучастници и лакеи на Сатана. Същността на тяхното богохулство и тяхното очерняне на Господ Исус Христос беше борбата им с Бог за статут, съревноваването им с Бог и безкрайното им изпитване на Бог. Същността на тяхната съпротива срещу Бог и враждебното им отношение към Него, както и техните думи и мисли, директно хулеха и разгневяваха Божия Дух. Така Бог определи разумна присъда въз основа на това, което те казаха и направиха, и Бог определи делата им да бъдат грях на богохулство срещу Светия Дух. Този грях е непростим както в този, така и в бъдещия свят, както се вижда от следния откъс от писанието: „хулата против Духа няма да се прости“ и „ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия“. Днес нека поговорим за истинското значение на тези слова от Бог: „няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия“. Тоест нека демистифицираме как Бог изпълнява словата: „няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия“.

Всичко, за което говорихме, е свързано с Божия нрав и Неговото отношение към хората, събитията и нещата. Естествено, двата откъса по-горе не са изключение. Забелязахте ли нещо в тези два откъса от писанието? Някои казват, че в тях виждат Божия гняв. Други казват, че виждат онази страна на Божия нрав, която не търпи оскърбление от човечеството, и че ако хората правят нещо, което е богохулно според Бог, тогава те няма да получат Неговата прошка. Въпреки факта, че в тези два откъса хората виждат и възприемат Божия гняв и нетърпимост към оскърблението от човечеството, те все още не разбират истински Неговото отношение. В тези два откъса се подразбират скрити препратки към истинското отношение на Бог и Неговия подход към онези, които Го хулят и разгневяват. Отношението и подходът Му показват истинското значение на следния откъс: „Ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия“. Когато хората богохулстват срещу Него и когато Го разгневяват, Той издава присъда и тази присъда е краят, определен от Него. В Библията присъдата е описана по следния начин: „Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости“ (Матей 12:31), и „Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери!“ (Матей 23:13). Дали обаче в Библията е записано какъв е краят на тези книжници и фарисеи, както и на онези хора, които са казали, че Господ Исус е луд, за да говори такива неща? Записано ли е да са понесли някакво наказание? Не, това може да се каже със сигурност. Да кажеш „Не“ тук не означава, че не е имало такъв запис, а всъщност само, че не е имало край, който да може да се види с човешко око. Да се каже, че „не е записано“, изяснява въпроса за Божието отношение и принципи за справяне с определени неща. Бог не си затваря очите и не е глух за хората, които Го хулят или Му се противопоставят, или дори за онези, които злословят срещу Него — хора, които умишлено Го нападат, злепоставят и проклинат — а по-скоро Той има ясно отношение към тях. Той презира тези хора и ги осъжда в сърцето Си. Той дори открито заявява какъв ще бъде техният край, за да знаят хората, че Той има ясно отношение към онези, които Го хулят, и да знаят как Той ще определи тяхната съдба. След като Бог каза тези неща обаче, хората рядко можеха да видят истината за това как Бог ще се справи с онези хора и не можеха да разберат принципите, които стоят зад този край, който Бог им определи, и зад присъдата, която им издаде. Тоест хората не могат да видят конкретния подход и методите на Бог за справяне с тях. Това е свързано с принципите на Божието дело. Бог използва възникването на фактите, за да се справи със злото поведение на някои хора. Тоест Той не обявява греха им и не определя техния край, а по-скоро директно използва възникването на фактите, за да им наложи наказание и справедливо възмездие. Когато тези факти са налице, плътта на хората е тази, която търпи наказание, което означава, че наказанието е нещо, което може да се види с просто око. Когато се справя със злото поведение на някои хора, Бог просто ги проклина със слова и гневът Му също се излива върху тях, но наказанието, което получават, може да е нещо, което хората не могат да видят. Въпреки това, този вид край може да бъде дори по-сериозен от края, който хората могат да видят, като например да бъдат наказани или убити. Това е така, защото при положение, че Бог е решил да не спасява този тип хора, да не проявява повече милост или великодушие към тях и да не им предоставя повече възможности, тогава отношението, което Той възприема към тях, е да ги остави настрана. Какъв е смисълът тук на израза „да ги остави настрана“? Основното значение на този израз е да се остави нещо на една страна, да се игнорира и повече да не му се обръща внимание. Но тук, когато Бог остави някого настрана, има две различни обяснения за това значение: първото обяснение е, че Той е предал живота на този човек и всичко, свързано с него, на Сатана, за да се разправи с него, и Бог вече няма да бъде отговорен и повече няма да управлява този човек. Независимо дали този човек е луд, или глупав, дали е жив, или мъртъв, и дали е изпаднал в ада за наказанието си, нищо от това няма да има каквото и да било общо с Бог. Това би означавало, че такова създание няма да има нищо общо със Създателя. Второто обяснение е, че Бог е определил, че Самият Той иска да направи нещо с този човек, със собствените Си ръце. Възможно е Той да използва труда на този човек или да го използва като контраст. Възможно е Той да има специален начин да се справя с този тип хора, специален начин да се отнася към тях, точно както с Павел например. Това е принципът и отношението в Божието сърце, чрез които Той е решил да се справи с този вид хора. Така че, когато хората се противопоставят на Бог, клеветят Го и богохулстват, ако накърняват Неговия нрав или когато превишават границата на Неговото търпение, тогава последствията са невъобразими. Най-тежкото последствие е Бог да предаде живота им и всичко, свързано с тях, на Сатана веднъж завинаги. Те няма да получат прошка през цялата вечност. Това означава, че този човек е станал храна в устата на Сатана, играчка в ръцете му и от този момент нататък Бог вече няма нищо общо с него. Можете ли да си представите каква мъка е била, когато Сатана е изкушавал Йов? Дори при условие, че на Сатана не му е било позволено да навреди на живота на Йов, Йов все пак е страдал много. А не е ли още по-трудно да си представим опустошенията, които Сатана би нанесъл на някого, който му е бил напълно предаден, който е изцяло в неговите ръце, който съвсем е изгубил Божията грижа и милост, който вече не е под властта на Създателя, който е бил лишен от правото да Го почита и правото да бъде създание под Божията власт, и чиято връзка с Господаря на творението е напълно прекъсната? Преследването на Йов от Сатана беше нещо, което можеше да се види с човешко око, но ако Бог предаде нечий живот на Сатана, последствията са отвъд човешкото въображение. Например някои хора могат да се преродят като крава или магаре, а други могат да бъдат обсебени и обладани от нечисти, зли духове и т.н. Такъв е краят на някои от хората, които Бог предава на Сатана. На пръв поглед изглежда, че онези хора, които се подиграваха, клеветяха, осъждаха и хулеха Господ Исус, не са понесли никакви последствия. В действителност обаче Бог има подход за справяне с всичко. Той може да не използва ясен език, за да каже на хората какъв е изходът от това как се справя с всеки тип хора. Понякога Той не говори директно, а по-скоро направо действа. Това, че Той не говори за това, не означава, че няма край — всъщност в такъв случай е възможно краят да е дори още по-сериозен. На пръв поглед може да изглежда, че има хора, към които Бог не изразява изрично Своето отношение, но всъщност Бог отдавна не иска да им обръща внимание. Той не иска да ги вижда повече. Заради нещата, които са извършили, и поведението им, заради тяхната природа същност, Бог единствено иска да изчезнат от погледа Му, иска направо да ги предаде на Сатана, да предаде духа, душата и тялото им на Сатана и да му позволи да постъпи с тях, както пожелае. Ясно е до каква степен Бог ги ненавижда, до каква степен е отвратен от тях. Ако човек разгневи Бог до такава степен, че Бог дори да не иска да го вижда повече и да е готов напълно да се откаже от него, до степен, в която Той дори не иска да се справя с него — ако се стигне дотам, че да го предаде на Сатана, за да прави той, каквото пожелае, да позволи на Сатана да го контролира, да го погълне и да се отнася с него, както пожелае — тогава с този човек съвсем е свършено. Правото му да бъде човешко същество е окончателно отменено и правото му да бъде създание на Божието творение е прекратено. Нима това не е най-тежкото наказание?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 79

Словата на Исус към Неговите ученици след възкресението Му (Избрани пасажи)

Йоан 20:26-29  И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой! Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали.

Йоан 21:16-17  Пак му каза втори път: Симон, сине на Йоан, обичаш ли Ме? Отвърна Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му каза: Паси овцете Ми. Каза му трети път: Симон, сине на Йоан, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме? и Му отговори: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми.

В тези откъси се разказва за някои неща, които Господ Исус е направил и казал на учениците Си след възкресението Си. Първо, нека да разгледаме всички разлики, които може да има у Господ Исус преди и след възкресението. Той все още ли беше същият Господ Исус от отминалите дни? Писанията съдържат следния стих, който описва Господ Исус след възкресението: „Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!“. Пределно ясно е, че Господ Исус по онова време вече не е обитавал плътско тяло, а че сега е в духовно тяло. Това беше така, защото Той се беше извисил над ограниченията на плътта; въпреки че вратата беше затворена, Той пак можеше да дойде сред хората и да им позволи да Го видят. Това е най-голямата разлика между Господ Исус след възкресението и Господ Исус, живял в плът преди възкресението. Въпреки че нямаше разлика между появата на духовното тяло в онзи момент и външния вид на Господ Исус, какъвто беше преди, Господ Исус в онзи момент беше започнал да се чувства като чужденец за хората, защото Той се беше превърнал в духовно тяло, след като беше възкръснал от мъртвите, и в сравнение с предишната Му плът, това духовно тяло беше по-озадачаващо и объркващо за хората. Това създаде и по-голяма отдалеченост между Господ Исус и хората, а хората почувстваха в сърцата си, че Господ Исус в онзи момент е станал по-загадъчен. Тези познания и чувства от страна на хората изведнъж ги върнаха към епохата на вяра в един невидим и неосезаем Бог. Затова първото нещо, което Господ Исус направи след възкресението Си, беше да позволи на всички да Го видят, за да потвърдят, че Той съществува, и да потвърдят факта на Неговото възкресение. Освен това, извършеното от Него действие възстанови връзката Му с хората, каквато беше по времето, когато Той работеше в плът, когато Той беше Христос, Когото те можеха да видят и докоснат. Едно от последствията от това е, че хората нямаха никакво съмнение, че Господ Исус е възкръснал от мъртвите, след като е бил прикован на кръста, а и не се съмняваха в делото за изкупление на човечеството на Господ Исус. Друго последствие е, че фактът, че Господ Исус се яви на хората след Своето възкресение и им позволи да Го видят и докоснат, твърдо стабилизира човечеството в Епохата на благодатта, като гарантира, че от този момент нататък хората няма да се върнат към предишната Епоха на закона въз основа на предположението, че Господ Исус е „изчезнал“ или че си е „отишъл, без да каже нито дума“. По този начин Той гарантира, че те ще продължат да вървят напред, да следват ученията на Господ Исус и делото, което Той е извършил. Така официално се откри нов етап от делото в Епохата на благодатта и от този момент нататък хората, които са живели под закона, официално излязоха от закона и навлязоха в нова епоха, с ново начало. Това са многостранните значения на явяването на Господ Исус пред човечеството след възкресението.

Тъй като Господ Исус сега обитаваше духовно тяло, как можеха хората да Го докоснат и да Го видят? Този въпрос засяга значимостта на явяването на Господ Исус пред човечеството. Забелязахте ли нещо в откъсите от писанието, които току-що прочетохме? По принцип духовните тела не могат да бъдат видени или докоснати, а след възкресението делото, което Господ Исус беше поел, вече беше завършено. Затова на теория абсолютно нищо не налагаше Той да се връща сред хората в първоначалния Си образ, за да се срещне с тях, но явяването на духовното тяло на Господ Исус пред хора като Тома направи значимостта на Неговото явяване по-конкретна, така че да проникне по-дълбоко в сърцата на хората. Когато дойде при Тома, Той позволи на съмняващия се Тома да докосне ръката Му и му каза: „Дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“. Тези слова и действия не бяха неща, които Господ Исус искаше да каже и да направи чак след като възкръсне; всъщност това бяха неща, които Той искаше да каже и направи, преди да бъде прикован на кръста, защото съмненията на Тома не са започнали едва тогава, а са го съпътствали през цялото време, докато е следвал Господ Исус. Очевидно е, че още преди да бъде прикован на кръста, Господ Исус е разбирал хората като Тома. И така, какво можем да видим от това? След възкресението Си Той все още беше същият Господ Исус. Същината Му не се беше променила. Тук обаче беше Господ Исус, Който беше възкръснал от мъртвите и се беше завърнал от духовния свят в Своя първоначален образ, с първоначалния Си нрав и с разбирането Си за човечеството от времето, когато Той беше в плът, затова Той отиде първо при Тома и позволи на Тома да докосне реброто Му, за да позволи на Тома не само да види духовното Му тяло след възкресението, но и да позволи на Тома да докосне и почувства, че духовното Му тяло съществува, и да се освободи напълно от съмненията си. Преди Господ Исус да бъде прикован на кръста, Тома винаги се е съмнявал, че Той е Христос, и беше неспособен да повярва. Вярата му в Бог се основаваше само на това, което можеше да види със собствените си очи, това, което можеше да докосне със собствените си ръце. Господ Исус добре разбираше вярата на този тип хора. Те вярваха единствено в Бог на небето и изобщо не вярваха в Този, изпратен от Бог, или в Христос в плът, нито искаха да Го приемат. За да може Тома да признае и да повярва в съществуването на Господ Исус и в това, че Той наистина е въплътен Бог, Той позволи на Тома да протегне ръка и да докосне реброто Му. Дали съмнението на Тома беше различно преди и след възкресението на Господ Исус? Той все се съмняваше и освен ако духовното тяло на Господ Исус не му се яви лично и не му позволи да докосне белезите от гвоздеи по тялото Му, никой и по никакъв начин не можеше да разсее съмненията му и да го накара да се откаже от тях. И така, от момента, в който Господ Исус позволи на Тома да докосне реброто Му и го остави наистина да почувства съществуването на белезите от гвоздеите, съмнението на Тома изчезна и той наистина знаеше, че Господ Исус е възкръснал, и призна и повярва, че Господ Исус е истинският Христос и въплътеният Бог. Въпреки че в този момент Тома вече не се съмняваше, той беше загубил завинаги възможността да се срещне с Христос. Той бе загубил завинаги възможността да бъде заедно с Него, да Го следва, да Го познава. Той беше загубил възможността Христос да го доведе до съвършенство. Явяването на Господ Исус и Неговите слова са заключение и присъда за вярата на онези, които бяха изпълнени със съмнения. Той използва действителните Си слова и действия, за да каже на съмняващите се, да каже на онези, които вярват само в Бог на небето, но не вярват в Христос, че Бог не одобрява вярата им, нито одобрява това, че Го следват, докато се съмняват в Него. Денят, в който те напълно повярват в Бог и Христос, можеше да бъде само денят, в който Бог завърши Своето велико дело. Разбира се, този ден беше и денят, в който беше произнесена присъда над техните съмнения. Отношението им към Христос определяше съдбата им, а упоритото им съмнение означаваше, че вярата им не им дава резултат, а упоритостта им означаваше, че надеждите им са напразни. Тъй като вярата им в Бог на небето се подхранваше от илюзии, а съмнението им към Христос всъщност беше истинското им отношение към Бог, въпреки че докоснаха белезите от гвоздеи по тялото на Господ Исус, вярата им все още беше безполезна и краят им можеше да бъде описан само като наливане на вода в решето — всичко беше напразно. Това, което Господ Исус каза на Тома, беше и Негов много ясен начин да каже на всеки човек: възкръсналият Господ Исус е Господ Исус, Който прекара тридесет и три години и половина в работа сред човечеството. Въпреки че е бил прикован на кръста и е преминал през долината на смъртта и въпреки че е изживял възкресение, Той не е претърпял никаква промяна в нито един аспект. Въпреки че сега Той имаше белези от гвоздеи по тялото Си и въпреки че беше възкръснал и излязъл от гроба, Неговият нрав, Неговото разбиране за човечеството и Неговите намерения към човечеството не се бяха променили ни най-малко. Освен това Той казваше на хората, че е слязъл от кръста, победил е греха, преодолял е страданието и е победил смъртта. Белезите от гвоздеи бяха само доказателство за Неговата победа над Сатана, доказателство, че е принос за грях за успешното изкупление на цялото човечество. Той казваше на хората, че вече е поел греховете на човечеството и че е завършил Своето дело на изкупление. Когато се върна да види учениците Си, Той им каза следното послание чрез Своето явяване: „Аз съм все още жив, все още съществувам; днес Аз наистина стоя пред вас, за да можете да Ме видите и докоснете. Винаги ще бъда с вас“. Господ Исус искаше и да използва случая с Тома като предупреждение за бъдещите поколения: въпреки че не можеш нито да видиш, нито да докоснеш Господ Исус във вярата си в Него, ти си благословен поради истинската си вяра и можеш да видиш Господ Исус заради истинската си вяра, а такъв човек е благословен.

Тези слова, записани в Библията, които Господ Исус изрече, когато се яви на Тома, са от голяма полза за всички хора през Епохата на благодатта. Явяването Му пред Тома и словата, които Той му каза, оказаха дълбоко влияние върху следващите поколения; те имат вечна значимост. Тома представлява такъв тип хора, които вярват в Бог, но се съмняват в Бог. Те са подозрителни по природа, имат зловещи сърца, коварни са и не вярват в нещата, които Бог може да постигне. Те не вярват в Божието всемогъщество и Неговото върховенство, нито вярват във въплътения Бог. Възкресението на Господ Исус обаче напълно се противопостави на тези техни качества и им даде възможност да открият собствените си съмнения, да разпознаят собствените си съмнения и да признаят собственото си предателство, като по този начин наистина повярваха в съществуването и възкресението на Господ Исус. Случилото се с Тома беше предупреждение и предпазна мярка за следващите поколения, за да могат повече хора да са предупредени и да не се съмняват като Тома, и че ако се изпълнят със съмнения, тогава ще потънат в мрака. Ако следваш Бог, но подобно на Тома все искаш да докоснеш Господното ребро и белезите Му от гвоздеи, за да потвърдиш, да провериш, да разсъждаваш дали Бог съществува, или не, тогава Бог ще те изостави. Затова Господ Исус изисква от хората да не бъдат като Тома и да не вярват само на това, което могат да видят със собствените си очи, а да бъдат чисти, честни хора, да не таят съмнения към Бог, а просто да вярват в Него и да Го следват. Такива хора са благословени. Това е много малко изискване, което Господ Исус поставя към хората, и е предупреждение за Неговите последователи.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 80

Словата на Исус към Неговите ученици след възкресението Му (Избрани пасажи)

Йоан 21:16-17  Пак му каза втори път: Симон, сине на Йоан, обичаш ли Ме? Отвърна Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му каза: Паси овцете Ми. Каза му трети път: Симон, сине на Йоан, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме? и Му отговори: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми.

В този разговор Господ Исус многократно пита Петър едно нещо: „Симоне, сине на Йоан, обичаш ли Ме?“. Това е по-висок стандарт, който Господ Исус изисква от хора като Петър след възкресението Си — хора, които наистина вярват в Христос и се стремят да обичат Господ. Този въпрос беше нещо като разследване и разпит, но още повече — това беше изискване и очакване към хората като Петър. Господ Исус използва този метод на разпитване, така че хората да се замислят върху себе си, да се вгледат в себе си и да се запитат: какви са изискванията на Господ Исус към хората? Обичам ли Господ? Дали съм човек, който обича Бог? Как трябва да обичам Бог? Въпреки че Господ Исус зададе само този въпрос на Петър, всъщност в сърцето Си, като питаше Петър, Той искаше да използва тази възможност, за да зададе същия въпрос на повече хора, които се стремят да обичат Бог. Единствено Петър беше благословен да представлява този тип хора и да получи тези въпроси от устата на Самия Господ Исус.

В сравнение със следните слова, които Господ Исус каза на Тома след възкресението Си: „Дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“, Неговият трикратно повторен въпрос към Петър „Симоне, сине на Йоан, обичаш ли Ме?“ позволява на хората да почувстват по-добре строгостта в отношението на Господ Исус и неотложността, която Той чувства, докато задава въпросите Си. Що се отнася до съмняващия се Тома, с неговата измамна природа, Господ Исус му позволи да протегне ръка и да докосне белезите от гвоздеи по тялото Му, което го накара да повярва, че Господ Исус е възкръсналият Човешки Син и да признае факта, че Господ Исус е Христос. И въпреки че Господ Исус не смъмри строго Тома и не изрази словесно ясна присъда за него, Той все пак използва практически действия, за да покаже на Тома, че го разбира, като същевременно проявява Своето отношение и решителност към този тип хора. Изискванията и очакванията на Господ Исус към този тип хора не могат да се видят от казаното от Него, защото хора като Тома просто нямат и частица истинска вяра. Изискванията на Господ Исус към тях стигат само дотук, но отношението, което Той разкри към хора като Петър, е съвсем различно. Той не изискваше Петър да протегне ръка и да докосне белезите Му от гвоздеите, нито каза на Петър: „Не бъди невярващ, а вярващ“. Вместо това, Той многократно зададе на Петър един и същи въпрос. Въпросът провокираше мисълта и беше смислен, беше въпрос, който не може да не накара всеки последовател на Христос да изпитва угризения и страх, но и да почувства тревожното, скръбно настроение на Господ Исус. А когато изпитват силна болка и страдание, хората са по-способни да разберат загрижеността на Господ Исус Христос и Неговата грижа; те осъзнават Неговото сериозно учение и строгите изисквания към чистите, честни хора. Въпросът на Господ Исус позволява на хората да почувстват, че очакванията на Господ към хората, разкрити в тези прости слова, не са само да вярват в Него и да Го следват, а да постигнеш любов, да обичаш своя Господ и своя Бог. Такава любов е грижовна и покорна. Това са хора, които живеят за Бог, умират за Бог, посвещават всичко на Бог, дават всичко от себе си и отдават всичко за Бог. Този вид любов дава на Бог и утеха, като Му позволява да се наслаждава на свидетелството и да бъде спокоен. Това е отплатата на човечеството към Бог, отговорността, задължението и дългът на човека и е пътят, който хората трябва да следват през целия си живот. Тези три въпроса бяха изискване и призив, които Господ Исус отправи към Петър и към всички хора, които искат да бъдат доведени до съвършенство. Именно тези три въпроса накараха и мотивираха Петър да следва своя житейски път докрай и именно тези въпроси на раздяла с Господ Исус накараха Петър да тръгне по пътя към довеждането си до съвършенство, накараха го заради любовта му към Господ да се грижи за сърцето на Господ, да се подчини на Господ, да предлага утеха на Господ и да посвети целия си живот и цялото си същество заради тази любов.

През Епохата на благодатта Божието дело беше предназначено предимно за два типа хора. Първият беше типът човек, който вярваше в Него и Го следваше, който можеше да изпълнява заповедите Му и да носи кръста, и който можеше да се придържа към пътя на Епохата на благодатта. Този тип хора щяха да получат Божиите благословии и щяха да се радват на Божията благодат. Вторият тип хора бяха хората като Петър — хора, които можеха да бъдат доведени до съвършенство. И така, след като Господ Исус възкръсна, Той първо извърши тези две най-значими неща. Едното беше извършено с Тома, другото — с Петър. Какво представляват тези две неща? Дали те представляват истинските намерения на Бог да спаси човечеството? Дали те представляват Божията искреност към човечеството? Работата, която Той извърши с Тома, беше да предупреди хората да не се съмняват, а просто да вярват. Работата, която Той извърши с Петър, беше да укрепи вярата на хората като Петър и да изясни Своите изисквания към този тип хора, да покаже какви цели трябва да преследват.

След като Господ Исус възкръсна, Той се яви пред хората, пред които смяташе, че е необходимо, говори с тях и постави изисквания към тях, оставяйки след Себе Си Своите намерения за хората и очакванията Си към тях. Тоест, като въплътен Бог, Неговата загриженост за човечеството и изискванията Му към хората никога не са се променяли; те останаха еднакви, когато Той беше в плът и когато беше в духовното Си тяло, след като беше прикован на кръста и възкръсна. Преди да се качи на кръста, Той беше загрижен за тези ученици и в сърцето Си ясно знаеше състоянието на всеки един човек, разбираше недостатъците на всеки човек и, естествено, разбирането Му за всеки човек, след като Той умря, възкръсна и се превърна в духовно тяло, беше същото, каквото беше, когато беше в плът. Той знаеше, че хората не са напълно сигурни в Неговата идентичност като Христос, но по време на пребиваването Си в плътта Той не постави строги изисквания към хората. Но след като възкръсна, Той им се яви и ги убеди, че Господ Исус е произлязъл от Бог и че Той е въплътеният Бог, и Той използва явяването и възкресението Си като най-великото видение и най-голямата мотивация за стремежа на човечеството през целия му живот. Неговото възкресение от смъртта не само укрепи всички, които Го следваха, но и напълно осъществи Неговото дело на Епохата на благодатта сред човечеството и така евангелието на спасението на Господ Исус в Епохата на благодатта постепенно се разпространи навсякъде сред човечеството. Смяташ ли, че явяването на Господ Исус след възкресението Му е било значимо? Ако ти беше Тома или Петър по онова време и беше изживял нещо толкова значимо в живота си, какво въздействие би оказало то върху теб? Би ли сметнал това за най-доброто и най-великото видение в живота си на вяра в Бог? Би ли го видял като движеща сила, докато следваш Бог и се стремиш да Го удовлетвориш и да Го обичаш през целия си живот? Щеше ли да отдадеш усилията през целия си живот, за да разпространяваш това най-велико видение? Щеше ли да приемеш да разпространяваш спасението от Господ Исус като Божие поръчение? Въпреки че не сте изживели това, двата примера с Тома и Петър вече са достатъчни, за да могат съвременните хора да придобият ясно разбиране за Бог и Неговата воля. Може да се каже, че след като Бог се въплъти, след като лично живя сред човечеството и лично изживя човешкия живот и след като видя покварата на човечеството и положението на човешкия живот по онова време, въплътеният Бог по-дълбоко почувства колко безпомощно, печално и жалко е човечеството. Бог стана по-съпричастен към човешкото състояние заради човешката природа, която притежаваше, докато живееше в плът, заради плътските Си инстинкти. Това Го накара да почувства по-голяма загриженост към Своите последователи. Това вероятно са неща, които вие не можете да разберете, но мога да опиша тревогата и грижата, които въплътеният Бог изпита за всеки от Своите последователи само с две думи: „силна загриженост“. Въпреки че този термин произлиза от човешкия език и е много човешки, той все пак наистина изразява и описва чувствата на Бог към Неговите последователи. Що се отнася до силната загриженост на Бог за хората, в хода на вашите изживявания вие постепенно ще почувствате това и ще го изпитате. Това обаче може да се постигне само чрез постепенно разбиране на Божия нрав въз основа на стремежа към промяна на собствения ви нрав. Вследствие на явяването на Господ Исус силната Му загриженост в човешката Му природа към последователите Му се материализира и премина в духовното Му тяло, тоест в Неговата божествена природа. Неговото явяване позволи на хората още веднъж да изживеят и почувстват Божията загриженост и внимание, като същевременно убедително доказа, че Бог е Този, Който поставя началото на една епоха, разгръща я и я завършва. Чрез явяването Си Той укрепи вярата на всички хора и доказа на света, че Той е Самият Бог. Това даде на последователите Му вечно потвърждение, а чрез явяването Си Той постави и началото на една фаза от Своето дело в новата епоха.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 81

Исус яде хляб и обяснява писанията след възкресението Си

Лука 24:30-32  И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях. И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?

Учениците дават на Исус да яде печена риба

Лука 24:36-43  И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и нозете Ми — Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. И като каза това, им показа ръцете и нозете Си. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? И Му дадоха парче печена риба и меден сок. И взе и яде пред тях.

Нека разгледаме откъсите от писанието по-горе. Първият откъс разказва за Господ Исус, Който яде хляб и обяснява писанията след възкресението Си, а вторият откъс — за Господ Исус, Който яде печена риба. Как тези два откъса ви помагат да опознаете Божия нрав? Можете ли да си представите картината, която получавате от тези описания на Господ Исус, Който яде хляб и след това печена риба? Можете ли да си представите как бихте се почувствали, ако Господ Исус стоеше пред вас и ядеше хляб? Или ако Той се хранеше на една маса с вас, ядеше риба и хляб с хората, какво чувство щеше да изпиташ в онзи момент? Ако се чувстваш много близо до Господ, ако чувстваш, че Той е много близък с теб, тогава това чувство е правилно. Точно това е резултатът, който Господ Исус искаше да постигне, като яде хляб и риба пред събралите се хора след възкресението Си. Ако Господ Исус само беше говорил с хората след възкресението Си, ако те не можеха да почувстват плътта и костите Му, а вместо това Го чувстваха като недостижим Дух, как щяха да се почувстват? Нямаше ли да бъдат разочаровани? Чувствайки се разочаровани, хората нямаше ли да се почувстват изоставени? Нямаше ли да почувстват отдалеченост между себе си и Господ Исус Христос? Какво негативно въздействие би създала тази отдалеченост върху връзката на хората с Бог? Хората със сигурност щяха да се страхуват, нямаше да смеят да се приближат до Него и затова щяха да имат нагласата да се държат на почтително разстояние от Него. От този момент нататък те щяха да прекъснат близката си връзка с Господ Исус Христос и да се върнат към връзката между човечеството и Бог на небето, както беше преди Епохата на благодатта. Духовното тяло, което хората не биха могли да докоснат или почувстват, би довело до изкореняване на близостта им с Бог и също така би довело до прекратяване на тази близка връзка, установена по време на пребиваването на Господ Исус Христос в плътта, в която нямаше отдалеченост между Него и хората. Единствените неща, които духовното тяло предизвикваше у хората, бяха чувството на страх, отбягване и безмълвен втренчен поглед. Те не биха се осмелили да се приближат до Бог или да водят диалог с Него, камо ли да Го следват, да Му се доверят или да Му се възхищават. Бог не искаше да вижда този тип чувства, които хората изпитваха към Него. Той не искаше да вижда хората да Го отбягват или да се отдалечават от Него; Той единствено искаше хората да Го разберат, да се доближат до Него и да бъдат Неговото семейство. Как би се почувствал, ако собственото ти семейство, твоите деца, те видят, но не те разпознават и не смеят да се доближат до теб, а все те отбягват, ако не можеш да получиш тяхното разбиране за всичко, което си направил за тях? Нямаше ли да е болезнено? Нямаше ли да си съкрушен? Точно това чувства Бог, когато хората Го отбягват. Затова след възкресението Си Господ Исус пак се яви на хората в Своя образ от плът и кръв и пак яде и пи с тях. Бог гледа на хората като на семейство, а също така иска хората да Го възприемат като Най-скъпия за тях; само по този начин Бог може наистина да спечели хората и само по този начин хората могат истински да обичат и да почитат Бог. Сега можете ли да разберете намерението Ми да извадя тези два откъса от писанието, в които Господ Исус яде хляб и обяснява писанията след възкресението Си, и в които Неговите ученици Му дават да яде печена риба?

Може да се каже, че Господ Исус беше обмислил сериозно поредицата от неща, които каза и направи след възкресението Си. Тези неща бяха изпълнени с добротата и обичта, които Бог изпитваше към човечеството, както и с Неговото нежно внимание и педантичната Му грижа за близката връзка, която е установил с човечеството по време на пребиваването Си в плътта. Дори повече, те бяха изпълнени с носталгията и копнежа, които Той изпитваше към живота Си, когато се хранеше и живееше заедно със Своите последователи по време на Своето пребиваване в плътта. Следователно Бог не искаше хората да чувстват отдалеченост между Бог и човека, нито искаше човечеството да се отдалечава от Бог. Нещо повече, Той не искаше човечеството да чувства, че след възкресението Си Господ Исус вече не е Господ, Който беше толкова близък с хората, че Той вече не е заедно с човечеството, защото се е върнал в духовния свят, върнал се е при Отца, Когото хората никога не са можели да видят или достигнат. Той не искаше хората да чувстват, че между Него и човечеството е възникнала някаква разлика в статута. Когато Бог вижда хора, които искат да Го следват, но които Го държат на почтително разстояние, сърцето Му се свива от болка, защото това означава, че сърцата им са много далеч от Него и че ще Му бъде много трудно да спечели сърцата им. Така че, ако Той се беше явил на хората в духовно тяло, което те не можеха да видят или докоснат, това отново щеше да отдалечи човека от Бог и щеше да накара човечеството погрешно да види Христос след възкресението Му като превърнал се във възвишен, в различен от хората и Който вече не може да дели една трапеза и да се храни заедно с човека, защото хората са грешни и мръсни и никога не могат да се доближат до Бог. За да разсее тези погрешни разбирания у хората, Господ Исус направи редица неща, които вършеше в плътта, както е записано в Библията: „Взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде“. Той им обясни и писанията, както правеше в миналото. Всички тези неща, които Господ Исус направи, накараха всеки човек, който Го видя, да почувства, че Господ не се е променил, че Той все още е същият Господ Исус. Въпреки че е бил прикован на кръста и е преживял смъртта, Той е възкръснал и не е оставил човечеството. Той се беше върнал, за да бъде сред хората, и нищо в Него не се беше променило. Човешкият Син, Който стоеше пред хората, беше все същият Господ Исус. Поведението Му и начинът Му на общуване с хората им се струваха толкова познати. Той беше все така изпълнен с любяща доброта, благодат и великодушие — Той беше все същият Господ Исус, Който обичаше другите, както обичаше Себе Си, Който можеше да прости на човечеството седемдесет пъти по седем. Както винаги преди, Той се хранеше заедно с хората, обсъждаше писанията с тях и, което беше още по-важно, както и преди, Той беше от плът и кръв и можеше да бъде докоснат и видян. Човешкият Син, Такъв, Какъвто беше, позволи на хората да почувстват близост, да се чувстват спокойни и да чувстват радостта от възвръщането на нещо, което е било загубено. С огромна лекота те смело и уверено започнаха да разчитат на Този Човешки Син, Който можеше да опрости греховете на човечеството, и да Му се възхищават. Те също така започнаха да се молят в името на Господ Исус без колебание, да се молят да получат Неговата благодат, Неговата благословия, да получат мир и радост от Него, да получат грижа и защита от Него, и започнаха да лекуват болните и да пропъждат демони в името на Господ Исус.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 82

По времето, когато Господ Исус работеше в плътта, повечето от Неговите последователи не бяха напълно сигурни в идентичността Му и в нещата, които Той каза. Когато Той се приближаваше към кръста, отношението на последователите Му беше на наблюдатели на случващото се. След това, от времето, когато Той беше прикован на кръста, до момента, в който беше положен в гроба, отношението на хората към Него беше на разочарование. През това време хората вече бяха започнали да се съмняват в сърцата си за нещата, които Господ Исус беше казал по време на Своето пребиваване в плътта, и да ги отричат напълно. След това, когато Той излезе от гроба и се яви на хората един по един, мнозинството от онези, които Го видяха със собствените си очи или чуха новината за Неговото възкресение, постепенно промениха отношението си от отричане към скептицизъм. Едва когато Господ Исус накара Тома да постави ръката Си на ребрата Му и когато след възкресението Си Той разчупи хляба и яде от него пред тълпата, а след това продължи да яде печена риба пред тях, те наистина приеха факта, че Господ Исус е Христос в плът. Може да се каже, че сякаш това духовно тяло от плът и кръв, което стоеше пред онези хора, събуждаше всеки един от тях от сън: Човешкият Син, Който стоеше пред тях, беше Този, Който съществуваше от незапомнени времена. Той имаше форма, плът и кости и вече беше живял и ял заедно с хората от дълго време… По това време хората чувстваха, че Неговото съществуване беше толкова реално и толкова прекрасно. В същото време те бяха и изключително радостни, щастливи и изпълнени с емоции. Неговото повторно явяване позволи на хората наистина да видят Неговото смирение, да почувстват близостта и привързаността Му към човечеството и да почувстват колко много мисли Той за тях. Това кратко събиране накара хората, които видяха Господ Исус, да се почувстват така, сякаш е минал цял живот. Техните изгубени, объркани, уплашени, тревожни, копнеещи и вцепенени сърца намериха утеха. Те вече не се съмняваха и не бяха разочаровани, защото чувстваха, че сега има надежда и нещо, на което да разчитат. Тогава Човешкият Син, стоящ пред тях, щеше да ги подкрепя за вечни времена; Той щеше да бъде тяхната сигурна опора, тяхното убежище за вечността.

Въпреки че Господ Исус беше възкръснал, Неговото сърце и Неговото дело не напуснаха човечеството. Явявайки се на хората, Той им каза, че независимо в каква форма съществува, Той ще придружава хората, ще върви с тях и ще бъде до тях по всяко време и навсякъде. Той им каза, че по всяко време и на всяко място Той ще се грижи за хората и ще им бъде пастир, ще им позволи да Го видят и докоснат и ще се погрижи те никога повече да не се чувстват безпомощни. Господ Исус също така искаше хората да знаят, че не живеят сами на този свят. Хората са под Божията грижа, Бог е с тях. Те винаги могат да се осланят на Бог и Той е семейство за всеки Свой последовател. С Бог, на Когото може да се опре, човечеството вече няма да бъде самотно или безпомощно и онези, които Го приемат като принос за своите грехове, вече няма да са обвързани с греха. В човешките очи тези части от Неговото дело, които Господ Исус извърши след възкресението Си, бяха много малки неща, но според Мен всяко едно нещо, което Той направи, беше толкова смислено, толкова ценно, толкова важно и притежаващо извънредна значимост.

Макар времето, през което Господ Исус работеше в плътта, да беше изпълнено с трудности и страдания, Той напълно и съвършено завърши Своето дело по онова време в плътта, за да изкупи човечеството, като се яви в Своето духовно тяло от плът и кръв. Той започна служението Си, като се въплъти, и завърши служението Си, като се яви на човечеството в плътския Си образ. Той възвести Епохата на благодатта, поставяйки началото на новата епоха чрез Своята идентичност като Христос. Чрез Своята идентичност като Христос Той извърши делото Си през Епохата на благодатта, укрепи и водеше всички Свои последователи в Епохата на благодатта. За Божието дело може да се каже, че Той наистина довършва това, което започва. Има стъпки и план, а делото е изпълнено с Неговата мъдрост, Неговото всемогъщество, Неговите удивителни дела и Неговата любов и милост. Разбира се, основната нишка, която преминава през цялото Божие дело, е Неговата грижа за човечеството; то е пропито от загрижеността, която Той изпитва и която Той никога не може да остави настрана. В тези стихове от Библията, във всяко едно нещо, което Господ Исус направи след възкресението Си, се разкриват неизменните Божии надежди и загриженост за човечеството, както и Неговата педантична грижа и обич към човечеството. Нищо от това никога не се е променяло и до днес — можете ли да го видите? Когато виждате това, не се ли приближават несъзнателно сърцата ви към Бог? Как щяхте да се чувствате, ако вие живеехте в онази епоха и Господ Исус ви се беше явил след възкресението Си в осезаема форма, за да Го видите, и ако Той беше седнал срещу вас, беше ял хляб и риба, беше ви обяснил писанията и беше говорил с вас? Щяхте ли да се чувствате щастливи? Или щяхте да се чувствате виновни? Предишните погрешни разбирания и отбягването на Бог, противоречията с Бог и съмненията в Него — нима всички те нямаше да изчезнат? Дали отношенията между Бог и човека нямаше да станат по-нормални и правилни?

Като тълкувате тези определени глави от Библията, откривате ли някакви недостатъци в Божия нрав? Намирате ли нещо подправено в Божията любов? Виждате ли измама или зло в Божието всемогъщество или в Неговата мъдрост? Категорично не! Сега можете ли да твърдите с увереност, че Бог е свят? Можете ли да твърдите с увереност че всяка от Божиите емоции е разкриване на Неговата същина и нрав? Надявам се, че след като сте прочели тези слова, разбирането, което ще придобиете от тях, ще ви помогне и ще ви е полезно в стремежа ви към промяна на нрава и към страх от Бог, и че те ще дадат плод във вас — плод, който расте с всеки изминал ден, така че в процеса на този стремеж да се приближавате все повече към Бог, да сте все по-близо до стандарта, който Бог изисква. Вече няма да се отегчавате от търсенето на истината и повече няма да чувствате, че търсенето на истината и промяната в нрава са нещо обезпокоително или излишно. По-скоро, мотивирани от изразяването на истинския Божи нрав и святата същина на Бог, вие ще копнеете за светлината, ще копнеете за правда, ще се стремите да търсите истината, ще се стремите да удовлетворите Божията воля и ще станете човек, спечелен от Бог, ще станете истински хора.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)