Ежедневни Божии слова Откъс 83

Бог използва думи, за да твори всички неща (Избрани пасажи)

Битие 1:3-5  И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи.

Битие 1:6-7  И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.

Битие 1:9-11  И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така. Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.

Битие 1:14-15  И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята; и стана така.

Битие 1:20-21  Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това беше добро.

Битие 1:24-25  Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка — според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро.

В първия ден се раждат денят и нощта на човечеството и устояват благодарение на Божията власт

Нека разгледаме първия пасаж: „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи“ (Битие 1:3-5). Този пасаж описва първото Божие дело в началото на сътворението и първия ден на Бог, в който имаше вечер и утро. Но това беше необикновен ден: Бог започна да подготвя светлината за всички неща и освен това раздели светлината от тъмнината. На този ден Бог започна да говори и Неговите думи и властта Му вървяха рамо до рамо. Властта Му започна да се проявява сред всички неща и мощта Му се разпространи сред всички неща в резултат на Неговото слово. От този ден нататък всички неща се образуваха и устояха поради Божието слово, Божията власт и Божията мощ и започнаха да функционират благодарение на Божието слово, Божията власт и Божията мощ. Когато Бог изрече думите „да бъде светлина“, настана светлина. Бог не предприе никаква програма от действия; светлината се появи в резултат на думите Му. Това беше светлината, която Бог нарече ден и от която до ден-днешен зависи човешкото съществуване. По Божия заповед същината и стойността ѝ никога не се промениха и тя никога не изчезна. Съществуването ѝ показва властта и мощта на Бог и провъзгласява съществуването на Създателя. Тя отново и отново потвърждава идентичността и статуса на Създателя. Тя не е неосезаема или илюзорна, а истинска светлина, която човек може да види. От този момент нататък в този празен свят, в който „земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната“, беше изработено първото материално нещо. Това нещо дойде от думите, изречени от Божиите уста, и се появи в първото действие на сътворението на всички неща благодарение на властта и словата на Бог. Скоро след това Бог нареди на светлината и тъмнината да се разделят… Всичко се промени и беше завършено поради Божиите думи… Бог нарече тази светлина „ден“, а тъмнината нарече „нощ“. По това време в света, който Бог възнамеряваше да създаде, бяха създадени първата вечер и първото утро и Бог каза, че това е първият ден. Този ден беше първият ден от създаването на всички неща от Създателя и беше началото на създаването на всички неща и първият път, когато властта и мощта на Създателя се проявиха в света, който Той беше създал.

Чрез тези думи човек може да види властта на Бог и Неговото слово, както и Божията мощ. Тъй като само Бог притежава такава мощ, само Той има такава власт; и тъй като Той притежава такава власт, само Той притежава такава мощ. Може ли някой човек или предмет да притежава подобна власт и мощ? В сърцата ви има ли отговор на този въпрос? Притежава ли което и да е сътворено или несътворено същество такава власт като Бог? Виждали ли сте някога пример за подобно нещо в някоя книга или публикация? Има ли писмено свидетелство, че някой е създал небесата, земята и всички неща? Такова нещо не се среща в никакви други книги или архиви; разбира се, единствените авторитетни и могъщи думи за Божието величествено сътворение на света са записани в Библията; тези думи говорят за единствената власт и идентичност на Бог. Може ли да се каже, че такава власт и мощ символизират единствената идентичност на Бог? Може ли да се каже, че те са притежавани само и единствено от Бог? Несъмнено само Самият Бог притежава такава власт и мощ! Тази власт и мощ не могат да бъдат притежавани или заменени от никое сътворено или несътворено същество! Това една от характеристиките на Самия единствен Бог ли е? Били ли сте свидетели на това? Чрез тези думи хората бързо и ясно вникнат във факта, че Бог притежава единствена власт и единствена мощ, върховен статус и идентичност. Можете ли да заключите от общението по-горе, че Бог, в Когото вярвате, е Самият единствен Бог?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 84

Бог използва думи, за да твори всички неща (Избрани пасажи)

На втория ден Божията власт подреди водите и направи небесната твърд, и се появи простор, необходим за елементарното оцеляване на човека

„И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така“ (Битие 1:6-7). Какви промени настъпиха, след като Бог каза: „Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода“? В Светото писание се казва: „И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода“. Какъв беше резултатът, след като Бог каза и направи това? Отговорът се крие в последната част на пасажа: „и стана така“.

Тези две кратки изречения отбелязват едно величествено събитие и описват прекрасна сцена — огромното начинание, в което Бог овладява водите и създава простор, в който човек би могъл да съществува…

В тази картина водите и небесната твърд се появяват мигновено пред очите на Бог и са разделени по силата на Божието слово, и са отделени на „горе“ и „долу“ по начина, определен от Бог. Следователно небесната твърд, създадена от Бог, не само покрива водите отдолу, но и поддържа водите отгоре… Човек може само смаяно да съзерцава и с благоговение да се възхищава на могъществото на Неговата власт и на великолепието на сцената, в която Създателят премества и направлява водите, за да създаде небесната твърд. Чрез Своите думи, чрез Своята мощ и чрез Своята власт Бог извършва още един велик подвиг. Не е ли това мощта на властта на Създателя? Нека да обясним Божиите дела чрез Светото писание: Бог каза Своите думи и поради тези Божии думи се появи твърд всред водите. В същото време в резултат на тези Божии думи в пространството настъпва огромна промяна и това не е обикновена промяна, а един вид заместване, в което нищото се превръща в нещо. То се ражда от мислите на Създателя и се превръща в нещо от нищото поради думите, изречени от Създателя, а при това от този момент нататък ще съществува и ще устоява заради Създателя и ще се измества, променя и обновява в съответствие с мислите на Създателя. Този пасаж описва второто действие на Създателя при сътворяването на целия свят от Него. Това е още един израз на властта и мощта на Създателя, още едно пионерско начинание на Създателя. Този ден е вторият ден, който Създателят прекарва от основаването на света, и той е още един прекрасен ден за Него: Той ходи сред светлината, донася небесната твърд, създава и насочва водите и Неговите дела, Неговата власт и Неговата мощ се впускат в действие през новия ден…

Имаше ли твърд сред водите, преди Бог да изрече думите Си? Разбира се, че не! А след като Бог каза: „Да бъде свод сред водите“? Появиха се планираните от Бог неща; появи се твърд всред водите и те се разделиха, защото Бог каза: „Който да раздели вода от вода“. Така, след като Бог изрича тези думи, се появяват два нови обекта, две новородени неща сред всички останали в резултат на властта и мощта на Бог. Какво чувство предизвиква у вас появата на тези две нови неща? Усещате ли величествената власт на Създателя? Усещате ли уникалната и необикновена сила на Създателя? Величието на тази сила и мощ се дължи на властта на Бог и тази власт е проява на Самия Бог и уникална Негова характеристика.

Този пасаж даде ли ви още веднъж дълбоко усещане за Божията неповторимост? Всъщност това далеч не е достатъчно; властта и силата на Създателя се простират далеч отвъд това. Неговата неповторимост не се дължи просто на това, че Той притежава същност, различна от тази на всяко създание, но и на това, че Неговата власт и мощ са изключителни, безгранични, превъзхождащи всичко останало и стоящи над всичко, както и на това, че Неговата власт и това, което Той притежава и представлява, може да създава живот, да върши чудеса и да създава всяка грандиозна и необикновена минута и секунда. Същевременно Той е способен да управлява живота, който създава, и да има върховна власт над чудесата и над всяка минута и секунда, които създава.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 85

Бог използва думи, за да твори всички неща (Избрани пасажи)

На третия ден от Божиите думи се раждат земята и моретата, а Божията власт кара света да се изпълни с живот

Нека прочетем първото изречение от Битие 1:9-11: „И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата“. Какви промени настъпиха, след като Бог просто каза: „Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата“? И какво имаше там, на това място, освен светлина и твърд? В Писанието се казва: „Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро“. Тоест на това място вече се появиха земя и морета и земята и моретата бяха разделени. Появата на тези нови неща последва заповедта от Божиите уста: „и стана така“. Казва ли се в Светото писание, че Бог се е разбързал да свърши всичко това? Казва ли се в него, че Бог Се занимава с физически труд? Тогава как го е направил? Как е накарал всички тези нови неща да се появят? От само себе си се разбира, че Бог е използвал слово, за да постигне всичко това, за да го създаде в неговата цялост.

[…]

Нека продължим към последното изречение от този откъс: „И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така“. Докато Бог говореше, всички тези неща възникнаха, следвайки Божиите мисли, и много различни крехки форми на живот мигновено започнаха да подават колебливо главите си от почвата и още преди да са успели да отърсят частиците мръсотия от телата си, те вече приветливо махаха в поздрав една на друга, кимаха и се усмихваха на света. Те благодаряха на Създателя за живота, който им беше дарил, и обявяваха на света, че са част от всички неща и че всяка от тях ще посвети живота си на провъзгласяването на властта на Създателя. Докато Божиите думи бяха изричани, земята се покри с буйна зелена растителност, всякакви билки, които човек можеше да използва, пробиха пръстта и поникнаха, а планините и равнините обраснаха нагъсто с дървета и гори… Този пустинен свят, в който нямаше и следа от живот, бързо се покри с изобилие от треви, билки и дървета и започна да прелива от зеленина… Във въздуха се разпространи ароматът на трева и уханието на почва, а едновременно с движението на въздуха започна да диша цяла армия от растения и се постави начало на процеса на растеж. В същото време, благодарение на Божиите думи и в резултат на Божиите мисли, всички растения започнаха безкрайните жизнени цикли, в процеса на които растяха, цъфтяха, даваха плодове и се размножаваха. Те започнаха стриктно да следват хода на живота си и да изпълняват съответните си роли сред всички неща… Всички те бяха родени и заживяха благодарение на думите на Създателя. Щяха да получават непрекъснато изобилие и храна от Създателя и щяха винаги да оцеляват упорито във всички краища на земята, за да провъзгласяват властта и могъществото на Създателя, и щяха винаги да проявяват жизнената сила, която им бе дарена от Създателя…

Животът на Създателя е необикновен, мислите Му са необикновени, властта Му е необикновена и затова, когато бяха изречени думите Му, крайният резултат беше: „и стана така“. Очевидно Бог няма нужда от ръцете Си, когато работи; Той просто използва мислите Си, за да заповядва, и думите Си, за да въвежда ред, и в резултат на това нещата се осъществяват. В този ден Бог събра водите на едно място и позволи да се появи сушата, след което Бог направи така, че от земята да поникне трева и да пораснат билки, които пръскат семена, и плодородни дървета, и Бог ги разпредели според техния вид и направи така, че всеки да има свое семе. Всичко това беше осъществено според Божиите мисли и според заповедите на Божиите думи всичко това се появи едно след друго в този нов свят.

Когато Бог още не беше пристъпил към Своето дело, в съзнанието Си Той вече имаше ясна картина за онова, което възнамеряваше да постигне, и когато пристъпи към осъществяването на тези неща, тоест в момента, в който отвори устата Си, за да изрече на глас съдържанието на тази картина, благодарение на властта и могъществото на Бог започнаха промени във всички неща. Независимо от това как го направи или как упражни властта Си, всичко бе осъществено стъпка по стъпка според Божия план и вследствие на Божиите думи. И също така постепенно, благодарение на думите и властта на Бог, настъпиха промени между небето и земята. Всички тези промени и събития провъзгласиха властта на Създателя, както и необикновеността и величието на силата на живота на Създателя. Неговите мисли не са обикновени представи или някаква безсъдържателна картина, а власт, която притежава жизнена сила и необикновена енергия, и те са силата, която кара всички неща да се променят, оживяват, обновяват и загиват. Затова всички неща функционират в резултат на Неговите мисли и същевременно е постигнато в резултат на думите, излизащи от устата Му…

Много преди да се появят всички неща, в мислите на Бог отдавна вече бе оформен завършен план и бе осъществен един нов свят. Въпреки че на третия ден на земята се появиха всякакви растения, Бог нямаше никаква причина да прекъсва хода Си в създаването на този свят. Той възнамеряваше да продължи да изрича словото Си, да продължи да постига сътворение на всяко ново нещо. Той щеше да говори, да издава заповедите Си, да упражнява властта Си и да показва могъществото Си и Той подготви всичко, което бе планирал да подготви за всички неща и за човечеството, които възнамеряваше да сътвори…

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 86

Бог използва думи, за да твори всички неща (Избрани пасажи)

На четвъртия ден, когато Бог отново упражнява властта Си, възникват сезоните, дните и годините на човечеството

Създателят използваше думите Си, за да изпълни плана Си, и така прекара първите три дни от Своя план. През тези три дни Бог не изглеждаше претрупан с работа или изтощен. Напротив, Той прекара прекрасни първи три дни от плана Си и осъществи великото дело на коренното преобразуване на света. Пред очите Му се появи изцяло нов свят и късче по късче красивата картина, запечатана в мислите Му, най-накрая се разкри в Божиите думи. Появата на всяко ново нещо беше като раждането на бебе и Създателят се наслади на картината, която някога беше в мислите Му, а сега беше оживяла. Тогава в сърцето Му потрепна частица удовлетворение, но планът Му едва започваше. Мигновено започна нов ден и каква беше следващата страница от плана на Създателя? Какво каза той? Как упражни властта си? Какви нови неща се появиха междувременно в този нов свят? Следвайки напътствията на Създателя, погледът ни се спира на четвъртия ден от Божието сътворение на всички неща — ден, който се превърна в поредното ново начало. Разбира се, за Създателя това несъмнено беше още един прекрасен ден, а за днешното човечество бе още един изключително важен ден. Това, разбира се, беше ден с неизмерима стойност. В какъв смисъл този ден беше прекрасен и толкова важен, и защо беше безценен? Нека първо чуем думите, изречени от Създателя…

„И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята“ (Битие 1:14-15). Това беше още една проява на Божията власт, провъзгласена от творенията след създаването на земята и растенията върху нея. За Бог такова дело беше толкова лесно, колкото всичко, което вече беше извършил, защото Той притежава такава мощ. Бог държи на думата Си и словото Му трябва да се изпълни. Бог заповяда на светилата да се появят на небето и те не само заблестяха в небето и осветиха земята, но и започнаха да служат като знаци за деня и нощта, за сезоните, дните и годините. Така, докато Бог изричаше думите Си, всяко действие, което Той желаеше да осъществи, беше извършено според Божия замисъл и по начин, посочен от Бог.

Светилата в небето са небесни тела, които могат да излъчват светлина. Те могат да осветяват небето, земята и моретата. Те се въртят според ритъма и честотата, зададени от Бог, и осветяват различни времеви интервали на земята. Така циклите на въртене на светилата са причината денят и нощта да се появяват на земните изток и запад и тези светила не само отбелязват настъпването на деня или нощта, но с помощта на тези различни цикли се обозначават празници и всякакви специални дни за човечеството. Те са идеалното допълнение и съпровод на създадените от Бог четири сезона — пролетта, лятото, есента и зимата — които заедно със светилата хармонично служат като постоянни и точни указатели за лунните фази, дни и години на човечеството. И въпреки че едва с появата на селското стопанство човечеството започна да разбира и използва разделението на лунни фази, дни и години, породено от създадените от Бог светила, всъщност лунните фази, дни и години, които човек разбира днес, започнаха да възникват много отдавна, на четвъртия ден от Божието сътворение на всички неща. По същия начин, много отдавна, на четвъртия ден от създаването на света от Бог, започна цикличната смяна на пролетта, лятото, есента и зимата, която човек преживява днес. Светилата, създадени от Бог, дадоха възможност на човека редовно, точно и ясно да различава нощта от деня, да брои дните и ясно да проследява лунните фази и години. (Денят на пълнолунието означаваше края на един месец, въз основа на което човек знаеше, че започва нов цикъл на светене на светилата. Денят на Луната в първа четвърт означаваше края на половината от месеца, което подсказваше на човека, че започва нова лунна фаза, от което можеше да се направи извод за това колко дни и нощи е имало в една лунна фаза, колко лунни фази е имало в един сезон и колко сезона е имало в годината — всичко това беше разкрито с изумителна закономерност.) Следователно човек лесно можеше да проследява лунните фази, дни и години, белязани от въртенето на светилата. От този момент нататък човечеството и всички неща заживяха, без да го осъзнават, според системната смяна на нощта и деня и според редуването на сезоните, причинено от въртенето на светилата. Такова беше значението на сътворяването на светилата от Създателя в четвъртия ден. По същия начин целите и значението на това дело на Създателя бяха все така неотделими от Неговата власт и мощ. Следователно светилата, създадени от Бог, и ползата, която скоро щяха да донесат на човека, бяха поредния майсторски ход в упражняването на властта на Създателя.

В този нов свят, в който човечеството тепърва трябваше да се появи, Създателят бе приготвил вечер и сутрин, небесната твърд, земя и морета, трева, билки и различни видове дървета, както и светила, сезони, дни и години за новия живот, който скоро щеше да сътвори. Властта и могъществото на Създателя се изразяваха във всяко ново нещо, което Той създаваше, а Неговите думи и постижения възникваха синхронно, без ни най-малки несъответствия и промеждутъци. Появата и раждането на всички тези нови неща бяха доказателство за властта и могъществото на Създателя. Той държи на словото Си и словото Му ще се изпълни, и това, което Той направи, ще трае вечно. Този факт никога не се е променял: така е било в миналото, така се случва в настоящето и така ще бъде во веки веков. Ако погледнете отново онези думи от Писанието, имате ли усещане за тяхната свежест? Видяхте ли ново съдържание, направихте ли нови открития? Това е така, защото делата на Създателя са докоснали сърцата ви, дали са насока на вашето познание за Неговата власт и мощ и са отворили врата към вашето разбиране на Създателя, а Неговите дела и власт са дарили живот на тези думи. Следователно в тези думи човек е видял истински, ярък израз на властта на Създателя, наистина е станал свидетел на господството на Създателя и е видял изключителността на властта и могъществото на Създателя.

Властта и могъществото на Създателя вършат чудо след чудо. Той привлича вниманието на човека и човек не може да не гледа в омая поразителните дела, родени от проявлението на Неговата власт. Феноменалната Му мощ носи наслада след наслада и човек остава изумен и преизпълнен с щастие, задъхан от възхищение, изпълнен с благоговение и ликуване. Нещо повече, човек очевидно е развълнуван, това поражда в него уважение, боязън и преданост. Властта и делата на Създателя имат огромно въздействие и пречистващ ефект върху духа на човека и освен това го засищат. Всяка една от мислите на Създателя, всяко едно от словата Му и всяко разкриване на Неговата власт са шедьовър на фона на всички неща и са велико начинание, което е предостойно за задълбочено разбиране и познание от страна на сътвореното човечество.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 87

Бог използва думи, за да твори всички неща (Избрани пасажи)

На петия ден животът на разнообразни и разнородни форми разкрива по различни начини властта на Създателя

В Светото писание пише: „Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това беше добро“ (Битие 1:20-21). Писанието ясно ни казва, че на този ден Бог е създал съществата във водите и птиците във въздуха, тоест Той е създал различни риби и птици и ги е разпределил по видове. По този начин земята, небето и водите бяха обогатени от Божието творение…

Докато Бог изричаше словата Си, сред тях моментално оживя един нов, току-що появил се живот, всеки в различни форми. Тези форми дойдоха на този свят, като се бореха за място, подскачаха и лудуваха от радост… Във водата плуваха риби с всякакви форми и размери, от пясъците се появяваха всякакви видове мекотели, започна бърз растеж на всякакви видове люспести, черупчести и безгръбначни създания, както големи, така и малки, както дълги, така и къси. Започнаха бързо да растат и различни видове морски водорасли, поклащащи се от движението на различните водни организми, като разлюляваха и раздвижваха неподвижните води, сякаш им казваха: „Размърдай се! Доведи приятелите си! Защото никога повече няма да бъдеш сам!“. От момента, в който различните живи същества, създадени от Бог, се появиха във водата, всеки новопоявил се живот внасяше жизненост във водите, пребивавали в покой толкова дълго време, и възвестяваше идването на нова ера… От този момент нататък те се сгушваха едно в друго и се държаха заедно, без да се отдалечават. Водата съществуваше за създанията, които се намираха в нея, поддържайки всеки живот, намиращ се в нейните обятия, и всеки живот съществуваше заради водата, заради нейната храна. Всеки даваше живот на другия, като същевременно по този начин свидетелстваше за чудодейността и величието на творението на Създателя и за ненадминатата мощ на властта на Създателя…

Тъй като морето вече не беше безмълвно, небето също започна да се изпълва с живот. Една след друга големи и малки птици се издигаха от земята в небето. За разлика от съществата в морето, те имаха крила и пера, покриващи стройните им и грациозни фигури. Те размахваха крила, за да демонстрират гордо и надменно великолепното си оперение и специалните си функции и умения, дарени им от Създателя. Те свободно се рееха и умело маневрираха между небето и земята, над ливади и гори… Те бяха галениците на небето, любимци на всички неща. Скоро щяха да станат свързващото звено между небесата и земята и да предават послания на всички неща… Те пееха, радостно кръжаха наоколо, внасяха ликуване, смях и енергия в този някога празен свят… Използваха своето чисто, мелодично пеене, използва думите в сърцата си, за да възхваляват Създателя за живота, който им бе дарил. Танцуваха весело, за да демонстрират съвършенството и чудото на сътвореното от Създателя, и щяха да посветят целия си живот на свидетелстването за властта на Създателя чрез специалния живот, който Той им бе дарил…

Независимо дали бяха във водата, или в небето, по заповед на Създателя това изобилие от живи същества съществуваше в различни форми на живот и по заповед на Създателя те се събираха заедно според вида, към който принадлежаха — и никое същество не можеше да промени този закон, това правило. Те нито веднъж не посмяха да излязат извън границите, установени от техния Създател, а и не бяха в състояние да го направят. Както беше предопределено от Създателя, те живееха и се множаха и стриктно се придържаха към жизнения път и законите, които Създателят бе определил за тях, като и до днес те съзнателно спазват Неговите неизречени заповеди и небесни укази и правила, които Той им даде. Общуваха със Създателя по свой особен начин и започнаха да ценят значението на Създателя и да се подчиняват на Неговите заповеди. Никое от тях никога не пристъпи властта на Създателя, а Неговото върховенство и Неговото господство над тях се упражняваха чрез Неговите мисли. Не беше произнесена нито една дума, но тази власт, която притежаваше единствено Създателят, ръководеше безмълвно всички онези същества, които не владееха речта и по това се различаваха от човечеството. Упражняването на Неговата власт по такъв специален начин накара човека да придобие нови знания и да даде нова интерпретация на единствената власт на Създателя. Тук трябва да ви кажа, че в този нов ден упражняването на властта на Създателя за пореден път демонстрира Неговата неповторимост.

А сега нека разгледаме последното изречение от този откъс от Писанието: „Бог видя, че това беше добро“. Какво мислите, че означава това? В тези думи се съдържат чувствата на Бог. Бог наблюдаваше как в резултат на Неговите думи всичко, което бе сътворил, се ражда, придобива издръжливост и постепенно започва да се променя. Дали Бог по това време е бил доволен от различните неща, които бе създал със словото Си, и от различните дела, които бе извършил? Отговорът на това е: „Бог видя, че това беше добро“. Какво виждате тук? Какво означава фразата „Бог видя, че това беше добро“? Какво символизира? Това означава, че Бог притежаваше мощта и мъдростта да завърши това, което бе планирал и предписал, за да постигне целите, които си беше поставил. Дали Бог изпитваше съжаление след изпълняването на всяка от задачите? Отговорът отново е във фразата „Бог видя, че това беше добро“. С други думи, Той не само не изпитваше никакво съжаление, напротив, беше доволен. Какво означава, че не е изпитвал никакво съжаление? Означава, че Божият план е съвършен, че Неговата сила и мъдрост са съвършени и че само чрез Неговата власт може да се постигне такова съвършенство. Когато човек изпълнява задача, може ли да види, също като Бог, че това е нещо добро? Може ли всичко, което човек прави, да постигне съвършенство? Може ли човек да завърши нещо веднъж и завинаги? Точно както казват хората, че „нищо не е съвършено, само е по-добро“, то нищо, което човек прави, не може да постигне съвършенство. Когато Бог видя, че всичко, което бе направил и постигнал, бе добро, че всичко, което бе направил, бе установено чрез Неговите думи, тоест когато „Бог видя, че това беше добро“, всичко, което Той бе създал, прие постоянна форма, беше разпределено по вид и получи определено място, цел и функция веднъж завинаги. Освен това ролята им сред всички нещаи пътят, който те трябва да следват в процеса на Божието управление на всички неща, вече бяха предопределени от Бог и бяха неотменими. Това беше небесният закон, издаден от Създателя за всички неща.

„Бог видя, че това беше добро“, — тези обикновени, недооценени думи, толкова често пренебрегвани, са думите на небесния закон и небесния указ, които Бог даде на всички създадени същества. Тези думи са още едно въплъщение на властта на Създателя, което е най-практичното и най-задълбоченото. Чрез словото Си Създателят успя не само да спечели всичко, което си бе поставил за цел да спечели, успя не само да постигне всичко, което бе предвидил да постигне, но и съсредоточи в ръцете Си контрола над всичко, което бе създал, и управлението над всичко, което бе създал със Своята власт, като в същото време всичко беше систематично и постоянно. Всички неща се и размножаваха, съществуваха и умираха според Неговото слово, като същевременно, подчинявайки се на Неговата власт, всичко съществуваше според закона, който Той беше създал, и нямаше изключения за никого! Този закон влезе в сила в момента, в който „Бог видя, че това беше добро“, и той ще съществува, ще продължава и ще функционира в името на Божия план за управление чак до деня, в който Създателят не го отмени! Неповторимата власт на Създателя се проявява не само в способността Му да създава всички неща и да заповядва на всички неща да се появят на бял свят, но и в способността Му да управлява и да има върховенство над всички неща, да дарява на всички неща живот и енергия и освен това в способността Му да накара веднъж завинаги всички неща, които Той ще създаде в своя план, да се появят и да съществуват в този сътворен от Него свят в съвършена форма, в идеална жизнена структура и в безупречна роля. Това се проявява и в начина, по който мислите на Създателя не попадат под никакви ограничения, не са обвързани нито от времето, нито от пространството, нито от географията. Също като Неговата власт, неповторимата идентичност на Създателя ще остане непроменена во веки. Властта Му винаги ще бъде образ и символ на Неговата неповторима идентичност, и властта Му ще съществува завинаги в единство с Неговата идентичност!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 88

Бог използва думи, за да твори всички неща (Избрани пасажи)

На шестия ден Създателят проговаря и едно след друго се появяват всички видове живи същества, които са били в мислите Му

Работата на Създателя по създаването на всички неща продължи неусетно в течение на пет дни, веднага след което Създателят посрещна шестия ден от Своето сътворение на всички неща. Този ден беше още едно ново начало, още един необикновен ден. Какъв тогава беше планът на Създателя в навечерието на този нов ден? Какви нови същества щеше да създаде, щеше да сътвори? Чуйте, това е гласът на Създателя…

„Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка — според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро“ (Битие 1:24-25). Какви живи същества са включени тук? Писанието казва, че това са: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им. А това означава, че в този ден на земята не само са се появили всякакви живи същества, но и че всички те са били разпределени по вид и отново „Бог видя, че това беше добро“.

Както и в предишните пет дни, Създателят проговори със същия глас и заповяда да се родят онези живи същества, които Той пожела, и да се появят на земята, всяко според вида си. Когато Създателят упражнява властта си, нито една от думите Му не се произнася напразно и затова на шестия ден всяко живо същество, което Той бе възнамерявал да създаде, се появи в определеното време. Щом Създателят изрече думите: „Да произведе земята одушевени животни според видовете им“, земята моментално се изпълни с живот и на нея изведнъж задишаха всякакви живи същества… На необятното зелено тревисто пространство се появиха една след друга едри крави, махащи с опашки, блеещи овце се събраха на стада, а цвилещи коне се втурнаха в галоп… Обширните безмълвни пасища мигновено се изпълниха с живот… Появата на различни видове добитък създаде живописна картина в тези спокойни ливади и донесе огромна жизнена енергия… Те щяха да станат спътници на ливадите, господари на пасищата, взаимозависими един от друг; затова те щяха да станат пазители и бранители на тези земи, които щяха да бъдат тяхното постоянно местообитание и да им осигуряват всичко необходимо, един вечен източник на храна, необходима за тяхното съществуване…

В същия ден, когато започнаха да съществуват различните видове добитък, от думите на Създателя едно след друго се появиха много насекоми. И въпреки че това бяха най-малките от всички живи същества, тяхната жизнена сила също беше чудотворно творение на Създателя и те не закъсняха твърде много с появата си… Някои от тях махаха с крилца, докато други пълзяха бавно; някои отскачаха наблизо и надалеч, докато други се клатушкаха; някои се втурваха напред, докато други бързо се отдръпваха; някои се придвижваха странично, а други скачаха високо и ниско… Всички бяха заети да си търсят дом: някои си проправяха път в тревата, други се заеха да копаят дупки в земята, трети отлитаха към дърветата, скрити в гората… Въпреки малките си размери, те не желаеха да търпят мъките на глада и щом си намереха подслон, се втурваха да си търсят храна. Някои се изкатерваха на тревата, за да ядат крехките стъбълца, други пълнеха устата си с пръст и я поглъщаха в стомасите си, като я изяждаха с голям апетит и удоволствие (за тях дори почвата е вкусна); някои се скриваха в гората, но не спираха там за почивка, тъй като сокът на лъскавите тъмнозелени листа им даваше сочна храна… След като засищаха глада си, насекомите не оставаха бездейни. Макар и малки по размер, те притежаваха огромна енергия и безгранична жизненост и затова от всички същества те са най-активните и най-усърдните. Те никога не проявяваха леност и не се отдаваха на почивка. След като засищаха глада си, те продължаваха усърдно да работят за бъдещето си, занимаваха се с всякакви неща, забързани заради утрешния ден, за оцеляването си… Тихичко жужаха балади с различни мелодии и ритми, за да се насърчат и мотивират. Освен това така внасяха радост в тревата, дърветата и всеки сантиметър почва, като правеха неповторими всеки ден, всяка година… С помощта на свои собствени езици и свои собствени методи те предаваха информация на всички живи същества на земята. И с помощта на собствения си специален ход на живот те бележеха всички неща, върху което оставяха следи… Те бяха в много близки отношения с почвата, тревата и горите и им носеха енергия и жизнена сила. Те предаваха наставленията и приветствията на Създателя на всички живи същества…

Създателят огледа всичко, което бе създал, и в този момент погледът Му се спря върху горите и планините, вниманието му се насочи към тях. Докато произнасяше думите Си, в гъстите гори и в планините се появи един вид същества, различни от останалите преди това. Това бяха дивите животни, изречени от Божията уста. Доста позакъснели, те тръскаха глави и размахваха опашки, всяко със своя неповторим външен вид. Някои бяха покрити с козина, а други имаха броня, някои оголваха кучешки зъби, други показваха всичките си зъби, някои имаха дълги шии, други имаха къси опашки, някои гледаха диво, а други плахо, някои се навеждаха да пасат трева, а други имаха окървавени уста, някои подскачаха на два крака, а други крачеха на четири копита, някои се взираха в далечината от върховете на дърветата, други лежаха в засада в горите, някои търсеха пещери за почивка, други препускаха и лудуваха из равнините, докато други дебнеха в горите… Някои ревяха, други виеха, някои лаеха, а други крещяха… Някои бяха сопрано, други баритон, някои гласове бяха гърлени, а други — звънки и мелодични… Някои изглеждаха зловещо, а други бяха красиви, някои бяха отвратителни, а други бяха възхитителни, някои бяха плашещи, а други бяха очарователно наивни… Едно след друго те се появяваха. Вижте колко високи и могъщи са те, колко са свободолюбиви, безразлични едно към друго, без да хвърлят дори мимолетен поглед към останалите… Носители на специфичния живот, дарен им от Създателя, и на собствената си дивост и животинска същност, те се появиха в горите и планините. Изпълнени с презрение към всички, ужасно високомерни — все пак те бяха истинските господари на планините и горите. От момента, в който появата им бе предопределена от Създателя, те „заявиха правата си“ върху горите и планините, защото Създателят вече бе установил техните граници и бе определил областта на тяхното съществуване. Само те бяха истинските господари на планините и горите и затова бяха толкова диви и толкова високомерни. Те бяха наречени „диви животни“, единствено защото от всички същества те бяха най-дивите, най-жестоките и най-неукротимите. Не можеха да бъдат опитомени, затова беше невъзможно да бъдат развъждани и не можеха да живеят в хармония с човека или да работят за човечеството. И точно защото не можеха да бъдат развъждани и не можеха да работят за човека, те трябваше да живеят на разстояние от него, за да не може да ги доближи. Съответно точно защото живееха на разстояние от човека и той не можеше да се приближи до тях, те бяха в състояние да изпълнят задължението, което им бе възложил Създателят: да пазят планините и горите. Дивата им природа защитаваше планините и пазеше горите и това беше най-добрата защита и гаранция за тяхното съществуване и размножаване. Същевременно дивата им природа поддържаше и осигуряваше равновесието сред всички неща. Появата им донесе подкрепа и опора на планините и горите; появата им внесе огромна енергия и жизнена сила на неподвижните и пусти планини и гори. От този момент нататък планините и горите се превърнаха в тяхно постоянно местообитание и те никога нямаше да загубят дома си, тъй като планините и горите се бяха появили и съществуваха заради тях. Дивите животни щяха да изпълняват своя дълг и да правят всичко по силите си, за да защитават горите и планините. Така и дивите животни щяха стриктно да спазват наставленията на Създателя да се придържат към своята територия и да продължат да използват своята животинска природа, за да поддържат равновесието на всички неща, установено от Създателя, и да провъзгласяват властта и мощта на Създателя!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 89

Под властта на Създателя всички неща са съвършени

Всички неща, създадени от Бог, включително онези, които могат да се движат, и онези, които не могат, създания като птиците и рибите, като дърветата и цветята, включително добитъка, насекомите и дивите животни, създадени на шестия ден — бяха добри в Божиите очи и освен това в Неговите очи всички те, в съответствие с Неговия план, бяха постигнали върха на съвършенството и отговаряха на стандартите, които Бог искаше да постигне. Стъпка по стъпка Създателят извършваше работата, която възнамеряваше да извърши в съответствие със Своя план. Едно след друго се появяваха нещата, които Той възнамеряваше да създаде, и появата на всяко от творенията беше отражение на властта на Създателя, кристализация на Неговата власт. Точно заради тези кристализации всички създания не можеха да не изпитват благодарност за благодатта и изобилието на Създателя. Докато се проявяваха Божиите чудодейни дела, този свят постепенно се изпълваше, парче по парче, с всичко, създадено от Бог, и премина от хаос и тъмнина към яснота и яркост, от мъртва неподвижност към оживление и безгранична жизненост. Сред всички сътворени същества, от големите до малките, от малките до микроскопичните, нямаше нито едно, което да не е създадено от властта и могъществото на Създателя, и съществуването на всяко творение притежаваше уникална и присъща необходимост и стойност. Независимо от различията в тяхната форма и структура те просто трябваше да бъдат сътворени от Създателя, за да съществуват под Неговата власт. Понякога хората виждат някакво много грозно насекомо и казват: „Това насекомо е наистина ужасно, не може такова отвратително същество да е създадено от Бог, Той по никакъв начин не би могъл да сътвори нещо толкова отвратително“. Каква глупава преценка! Това, което хората трябва да кажат, е следното: „Въпреки че това насекомо е много грозно, то е сътворено от Бог, така че трябва да има свое неповторимо предназначение“. Според Своя замисъл Той възнамеряваше да раздаде всякакви облици, всякакви функции и употреби на различните живи същества, които бе сътворил, затова нито едно от съществата, направени от Бог, не беше скроено от един и същ материал. От външния им вид до вътрешното устройство, от житейските навици до местообитанията им — всяко е различно. Кравите имат външния вид на крави, магаретата имат външния вид на магарета, елените имат външния вид на елени, а слоновете имат външния вид на слонове. Можеш ли да определиш кое от тях изглежда най-добре и кое е най-грозно? Можеш ли да посочиш кое от тях е най-полезно и чие съществуване е най-малко необходимо? Някои хора харесват как изглеждат слоновете, но никой не използва слонове, за да засажда растения в полето. Някои хора харесват външния вид на лъвовете и тигрите, тъй като е най-впечатляващ сред всички същества, но можете ли да ги гледате като домашни любимци? Накратко, когато става дума за безбройните сътворени същества, човек трябва да се съобразява с властта на Създателя, тоест да се съобразява с реда, който е утвърден от Създателя за всички неща. Това е най-мъдрото отношение. Само отношението на търсене и подчиняване на изначалните намерения на Създателя показва истинско приемане на властта на Създателя и увереност в нея. Ако нещо е добро в Божиите очи, тогава защо човек трябва да търси недостатъци?

Така всички неща под властта на Създателя трябва да засвирят нова симфония, посветена на върховенството на Създателя, трябва да засвирят една великолепна прелюдия за Неговия труд в новия ден, и в този момент Създателят ще отвори и нова страница в делото на Своето управление! В съответствие със закона, наложен от Създателя, според който през пролетта се появяват нови издънки, лятото е периодът на зреене, есента е времето за прибиране на реколтата, а зимата е сезонът за съхранение, всички неща трябва да действат в съзвучие с плана за управление на Създателя и ще посрещнат своя нов ден, ново начало и нов ход на живота. Те ще продължат да живеят и да се възпроизвеждат в безкрайна последователност, за да приветстват всеки ден под върховенството на властта на Създателя…

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 90

Нито едно от сътворените и несътворени същества не може да замени идентичността на Създателя

От момента, в който Той пристъпи към създаването на всички неща, могъществото на Бог започна да се проявява и разкрива, тъй като Бог използваше думи, за да създаде всички неща. Независимо от начина, по който ги създаде, независимо от това защо ги създаде, всички неща се появиха, устояха и продължиха да съществуват благодарение на Божието слово. Това е неповторимата власт на Бог. Във времето отпреди появата на човечеството на този свят Създателят използва Своята мощ и власт, за да създаде всички неща за човечеството, и приложи Своите неповторими методи, за да подготви подходяща среда за живот на човека. Всичко, което направи, беше подготовка за човечеството, което скоро трябваше да поеме Неговия дъх. Тоест, във времето отпреди създаването на човечеството Божията власт бе проявена във всички създания, различни от човека, в такива огромни неща като небето, светилата, моретата и сушата, и в малки такива като животните и птиците, както и във всякакви насекоми и микроорганизми, включително различните бактерии, невидими с просто око. На всяко от създанията беше даден живот благодарение на думите на Създателя, благодарение на тях те се разпространиха и всички заживяха под върховенството на Създателя заради Неговото слово. Въпреки че не получиха дъха на Създателя, те проявиха жизнената енергия, дарена им от Създателя, чрез своите разнообразни форми и структури. Макар че не придобиха способността да говорят, която Създателят даде на човека, всички те получиха възможност да изразят живота, даден им от Създателя, по начин, различен от човешкия език. Властта на Създателя не само дава жизнена енергия на привидно статични материални обекти, така че те никога да не изчезнат, но Той също така дава инстинкт за възпроизвеждане и размножаване на всички живи същества, за да не изчезнат никога и поколение след поколение да предават законите и принципите за оцеляване, с които ги е надарил Създателят. Начинът, по който Създателят прилага Своята власт, не се придържа строго към някакви макро или микро гледни точки и не се ограничава до някаква форма. Той е в състояние да управлява процесите във вселената и има върховенство над живота и смъртта на всички неща, и освен това е в състояние да се разпорежда с всички неща, така че те да Му служат. Той може да контролира функционирането на всички планини, реки и езера и да управлява всичко, което съществува в тях, и освен това е в състояние да осигури онова, от което се нуждаят всички неща. Това е проява на единствената власт на Създателя сред всички неща около човечеството. Това проявление продължава не само през целия жизнен цикъл, то никога няма да спре, нито да премине в покой. То не може да бъде изменено или нарушено от който и да е човек или нещо, както не може да бъде нито допълнено, нито намалено от никой човек или нещо, защото никой не може да замени идентичността на Създателя и следователно властта на Създателя не може да бъде заместена от нито едно сътворено същество; тя е недостижима и за всяко несътворено същество. Вземете за пример Божиите пратеници и ангели. Те не притежават могъществото на Бог, още по-малко властта на Създателя, и причината да не притежават могъществото и властта на Бог е, че те не притежават същността на Създателя. Макар да са способни да вършат някои неща от името на Бог, несътворените същества като Божиите пратеници и ангели не могат да представляват Бог. Въпреки че притежават някаква сила, която човек няма, те не притежават Божията власт, не притежават онази Божия власт да създава всички неща, да се разпорежда с всички неща и да запази върховенство над всички неща. Следователно неповторимостта на Бог не може да бъде заменена от никое несътворено същество, както и властта и могъществото на Бог не могат да бъдат заменени от никое несътворено същество. Чел ли си в Библията за някой Божи пратеник, който да е създал всичко? Защо Бог не изпрати някой от Своите пратеници или ангели да създаде всички неща? Причината е, че те не притежаваха Божията власт и следователно нямаха способността да я упражняват. Както всички създания, така и те се намират под върховенството на Създателя и под Неговата власт, така че Създателят е и техен Бог и техен господар. Сред всички тях, знатни и със скромно положение, с голяма или с малка сила, няма нито един, който да може да надмине властта на Създателя, следователно сред тях няма никой, който да замени идентичността на Създателя. Те никога няма да бъдат наречени Бог и никога няма да могат да станат Създател. Това са неизменни истини и факти!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 91

Бог използва думите Си, за да сключи завет с човека

Битие 9:11-13  Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

След като Създателят сътворява всички неща, властта Му отново се потвърждава и провъзгласява в завета на дъгата

Властта на Създателя е провъзгласена навеки и се упражнява сред всички създания, и Той не само управлява съдбата на всички неща, но господства и над човека, специалното създание, което Той е сътворил със собствените си ръце и което притежава различна жизнена структура и съществува в различна форма на живот. След създаването на всички неща Създателят не престана да упражнява Своята власт и могъщество. За Него властта, която Му даде върховенство над всичко съществуващо и над съдбата на цялото човечество, формално започна чак след като човечеството наистина се роди от ръката Му. Той възнамеряваше да ръководи човечеството и да властва над него, възнамеряваше да го спаси и истински да го спечели, да спечели човечество, което да ръководи всички неща. Възнамеряваше да постави живота на това човечество под Своята власт и то да я познае и да ѝ се подчини. Така Бог започна да използва словото Си, за да изрази официално Своята власт сред хората, и започна да упражнява властта Си, за да приложи словото Си на практика. Разбира се, в този процес Божията власт беше провъзгласена навсякъде, а Аз просто подбрах някои специфични, добре познати примери, от които можете да разберете и познаете неповторимостта на Бог и Неговата неповторима власт.

Между откъса от Битие 9:11-13 и горните откъси, отнасящи се до писменото споменаване на сътворението на света от Бог, има прилика, но има и разлика. Каква е приликата? Тя се крие в словото, което Бог използва, за да постигне онова, което е възнамерявал да направи, а разликата е, че цитираните тук откъси представляват Божия разговор с човека, по време на който Той е сключил завет с човека и го е информирал за съдържанието на този завет. Това упражняване на Божията власт бе постигнато в процеса на Неговия диалог с човека, което означава, че преди създаването на човечеството Божиите слова представляваха наставления и заповеди, дадени на онези същества, които Той възнамеряваше да създаде. Но сега се появи някой, който можеше да чуе Божието слово, и затова словото Му беше както диалог с човека, така и призив и предупреждение към човека. Освен това Божиите слова бяха заповеди, носещи Неговата власт, които бяха предадени на всички неща.

Кое Божие дело е записано в този откъс? В него е записан заветът, който Бог сключи с човека, след като унищожи света с потоп. Откъсът разказва на човека, че Бог няма повече да изпраща такова унищожение на света и че за тази цел Бог създаде знак. Какъв беше този знак? Писанието казва, че „поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята“. Това са истинските слова, които Създателят каза на човечеството. И щом Той изрече тези слова, пред очите на човека се появи дъга и тя все още е там. Всеки е виждал тази дъга, а когато я видиш, знаеш ли как се появява? Науката не е в състояние да ѝ даде обяснение или да определи нейния източник, нито да установи нейното местонахождение. Причината е, че дъгата е знак за завета, сключен между Създателя и човека. Тя не се нуждае от научна обосновка, не е направена от човека и човекът не е в състояние да я промени. Тя е продължение на властта на Създателя, след като Той произнесе словата Си. Създателят използва Свой собствен специален метод за спазване на завета Си с човека и на обещанието Си, следователно използването на дъгата като знак на завета, който е сключил, е небесен указ и закон, който трябва да остане непроменен завинаги, както за Създателя, така и за сътвореното човечество. Трябва да се каже, че този неизменен закон е още едно истинско проявление на властта на Създателя след сътворението на всички неща. Трябва също да се отбележи, че властта и могъществото на Създателя са безгранични; използването на дъгата като знак е продължение и разширение на властта на Създателя. Това беше още едно дело, извършено от Бог чрез Неговото слово, и знак за завета, който Бог бе сключил с човека чрез словото Си. Той разказа на човека какво е решил да извърши и по какъв начин ще бъде осъществено и постигнато. По този начин то бе извършено в съответствие със словото от Божиите уста. Само Бог притежава такава мощ и днес, няколко хиляди години след като Той изрече тези слова, човек все още може да вижда дъгата, изречена от Божията уста. Благодарение на изречените от Бог слова това явление е останало непроменено и е запазено в първоначалния си вид до днес. Никой не може да премахне тази дъга, никой не може да промени нейните закони и тя съществува единствено поради Божието слово. Точно това е властта на Бог. „Бог застава зад словото Си и словото Му ще се изпълни и онова, което Той върши, трае вечно“. Тези слова са ясно изразени тук и това е ясен белег и характерна особеност на властта и могъществото на Бог. Такъв белег или характерна особеност не е притежаван и не може да се види в нито едно от сътворените същества, нито пък се забелязва в което и да е от несътворените същества. Той принадлежи само на единствения Бог и отличава идентичността и същината, които притежава единствено Създателят, от тези на съществата. Същевременно той е и белег и характерна особеност, който, с изключение на Самия Бог, не може да бъде надминат от никое сътворено или несътворено същество.

Сключването на завета Му с човека беше дело от голямо значение, което Той възнамеряваше да използва, за да съобщава даден факт на човека и да изразява волята Си пред него. За тази цел Той приложи уникален метод, като използва специален знак, за да сключи завет с човека — знак, който стана обещание за завета, сключен от Него с човека. Беше ли велико събитие сключването на този завет? Точно колко велико беше? Точно това прави този завет толкова забележителен: той не е някакво споразумение, сключено между двама души или между две групи, нито е споразумение между държави, а завет, сключен между Създателя и цялото човечество, и ще остане в сила до деня, в който Създателят не сложи край на всички неща. Изпълнителят на този завет е Създателят и Той е неговият защитник. Накратко, заветът на дъгата, сключен с човечеството, е изцяло осъществен и постигнат в съответствие с разговора между Създателя и човечеството и остава в сила до днес. Какво друго могат да направят сътворените същества, освен да отстъпят пред властта на Създателя, да ѝ се подчинят, да вярват в нея, да я ценят, да свидетелстват за нея и да я възхваляват? Защото никой друг освен единствения Бог няма силата да сключи такъв завет. Многократната поява на дъгата е послание към човечеството и привлича вниманието му към завета между Създателя и човечеството. Онова, което се демонстрира в непрекъснато повтарящото се явление на завета, сключен между Създателя и човечеството, не е дъгата или заветът сам по себе си, а непоклатимата власт на Създателя. Многократното появяване на дъгата показва грандиозните и чудотворни дела на Създателя на скрити места и същевременно представлява жизненоважно отражение на властта на Създателя, която никога няма да изчезне и никога няма да се промени. Не е ли това проява на още една страна от неповторимата власт на Създателя?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 92

Божиите благословии

Битие 17:4-6  Ето, моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи. Няма да се наричаш вече Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на множество народи. Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб.

Битие 18:18-19  Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята. Защото знам, че той ще нареди на децата и домочадието си да го следват и че те ще вървят по пътя на Йехова, за да извършват справедливост и правосъдие че Йехова да може да направи с Авраам онова, което каза за него.

Битие 22:16-18  Йехова рече: „Заклевам се в Себе Си, защото си направил това и не си пожалил него, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“.

Йов 42:12  Така Йехова благослови сетните дни на Йов повече от първите му; и така той получи четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда двойки волове и хиляда магарици.

Уникалният метод и характерните особености на словата на Създателя са символ на неповторимата идентичност и власт на Създателя (Избрани пасажи)

Мнозина искат да търсят и да спечелят Божиите благословии, но не всеки може да ги спечели, тъй като Бог има Свои собствени принципи и благославя човека по Свой начин. Обещанията, които Бог дава на човека, и благодатта, с която го надарява, се разпределят въз основа на мислите и действията на човека. И така, какво показват Божиите благословения? Какво могат да видят хората в тях? На този етап нека оставим настрана обсъждането на това какви типове хора получават Божиите благословии и какви са принципите на Божието благословение. Вместо това нека да разгледаме Божието благословение на човека с цел опознаване на Божията власт от гледната точка на познаването на Божията власт.

И четирите споменати откъса от писанието дават сведения за благословиите на Бог за човека. Те дават подробно описание на получателите на Божиите благословии като Авраам и Йов, както и причините, поради които Бог е дарил своите благословии, и какво се съдържа в тези благословии. Интонацията и стилът на Божиите слова, както и гледната точка и положението, от които Той говори, позволяват на хората да разберат, че Онзи, Който дарява благословии, и получателят на тези благословии имат напълно различна идентичност, положение и същност. Интонацията и стилът на тези слова и положението, от което са изречени, са уникални за Бог, който притежава идентичността на Създателя. Той има власт и мощ, както и благородството на Създателя, и величие, което не търпи съмнение от никой човек.

Нека първо разгледаме следния откъс от Битие, глава 17, стихове 4-6: „Ето, моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи. Няма да се наричаш вече Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на множество народи. Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб“. Тези слова бяха заветът, който Бог сключи с Авраам, както и Божията благословия за Авраам: Бог щеше да направи Авраам баща на народи, щеше да го направи изключително плодовит и щеше да произведе народи от него, и царе щяха да произлязат от него. Виждаш ли Божията власт в тези слова? Как разбираш тази власт? Каква страна от същината на Божията власт виждаш? При внимателно прочитане на тези слова не е трудно да се установи, че властта и идентичността на Бог се разкриват ясно в съдържанието на Божиите слова. Например, когато Бог казва: „Моят завет е с теб; и ти ще… направих те… ще те направя…“, такива фрази като „ти ще“ и „Аз ще“, чието съдържание носи утвърждаване на Божията идентичност и власт, от една страна са показател за правдивостта на Създателя, а от друга са специални слова, използвани от Бог, който притежава идентичността на Създателя, като същевременно са и част от традиционния речник. Ако някой каже, че се надява друг човек да е изключително плодовит, че народи ще произхождат от този човек, че царе ще произлизат от него, тогава това несъмнено е вид пожелание, а не обещание или благословия. Затова хората не смеят да кажат: „Ще те направя такъв и такъв, ти ще бъдеш такъв и такъв“, тъй като знаят, че нямат такава власт. Това не е по силите им и дори да изрекат такива неща, думите им ще бъдат празни и безсмислени, изречени под въздействието на техните желания и стремежи. Нима някой от хората ще се осмели да говори с такъв величествен тон, ако чувства, че не е в състояние да изпълни своите желания? Всички желаят доброто на своите потомци и се надяват, че те ще преуспеят и ще постигнат огромен успех. „Какво голямо щастие би било някой от тях да стане император! Ако някой стане губернатор, това също би било хубаво, стига да е някой важен човек!“ Всичко това са хорски желания, но хората могат само да пожелават благословии за своето потомство, а не могат да изпълнят или сбъднат обещанията си. В сърцата си всички ясно разбират, че нямат силата да постигат такива неща, тъй като всичко около тях е извън властта им, следователно как могат да командват съдбите на другите? Причината, поради която Бог може да произнася такива слова, е че Бог има такава власт и е в състояние да изпълни и осъществи всички обещания, които дава на човека, и да сбъдне всички благословии, които дарява на човека. Човекът е сътворен от Бог и за Бог би било детска игра да направи някого изключително плодовит; само една Негова дума е достатъчна да направи благоденстващо нечие потомство. За да го направи, не е нужно да се поти или да си претоварва ума, нито пък да се тормози заради това. Такава е същинската мощ на Бог, същинската Божия власт.

След като в Битие 18:18 прочетохте, че „Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята“ можете ли да почувствате Божията власт? Можете ли да почувствате необикновеността на Създателя? Можете ли да усетите превъзходството на Създателя? Божието слово е несъмнено. Бог не произнася такива слова като символ или израз на увереността Си в успеха. Те всъщност са доказателство за властта на Божиите слова и са заповед, която осъществява Божието слово. Тук има два израза, на които трябва да обърнете внимание. Когато Бог казва, че „Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята“, в тези думи усеща ли се поне някакъв елемент на несигурност? Има ли някаква частица безпокойство в тях? Има ли следа от страх? Заради фразите „ще стане“ и „ще бъде“ в Божиите слова, тези елементи, които са характерни за човека и често се проявяват у него, никога не са имали абсолютно никакво отношение към Създателя. Никой не би посмял да използва такива думи, когато пожелава добро на други хора, никой не би посмял с такава увереност да благославя друг човек с велик и силен народ или да обещава, че чрез него всички народи на земята ще бъдат благословени. Колкото по-убедено звучи Божието слово, толкова повече то доказва нещо — и какво точно? То доказва, че Бог има такава власт, че тя може да извърши тези неща и че тяхното осъществяване е неизбежно. Без да изпитва ни най-малко съмнение, в сърцето Си Бог бе абсолютно сигурен във всичко, с което благослови Авраам. Всичко това щеше да се осъществи според словото Му и никоя сила нямаше да може да промени, да попречи, да разстрои или наруши неговото изпълнение. Каквото и да се бе случило, нищо нямаше да отмени Божието слово или да повлияе на неговото осъществяване и постигане. Точно в това се съдържа самата мощ на словата, изречени от устата на Създателя, а властта на Създателя не търпи възражения от страна на човека! Все още ли имаш съмнения, след като прочете тези слова? Тези слова бяха изречени от устата на Бог и в Божието слово има мощ, величие и власт. Тази мощ и власт, както и неизбежността на осъществяването на факта, са непостижими за никое сътворено или несътворено същество и никое сътворено или несътворено същество не може да ги надмине. Само Създателят може да разговаря с човека с такъв тон и с такава интонация и фактите доказват, че Неговите обещания не са безсъдържателни думи или празни хвалби, а са израз на неповторима власт, която никой човек, събитие или нещо не може да надмине.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 93

Божиите благословии

Битие 17:4-6  Ето, моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи. Няма да се наричаш вече Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на множество народи. Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб.

Битие 18:18-19  Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята. Защото знам, че той ще нареди на децата и домочадието си да го следват и че те ще вървят по пътя на Йехова, за да извършват справедливост и правосъдие че Йехова да може да направи с Авраам онова, което каза за него.

Битие 22:16-18  Йехова рече: „Заклевам се в Себе Си, защото си направил това и не си пожалил него, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“.

Йов 42:12  Така Йехова благослови сетните дни на Йов повече от първите му; и така той получи четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда двойки волове и хиляда магарици.

Уникалният метод и характерните особености на словата на Създателя са символ на неповторимата идентичност и власт на Създателя (Избран пасаж)

Каква е разликата между словата, които Бог изрича, и думите на човека? Когато четеш словата, изречени от Бог, ти усещаш могъществото на Божието слово и властта на Бог. Как се чувстваш, когато чуеш хора да изричат такива думи? Не ги ли намираш за изключително арогантни и самохвалци, за хора, които обичат да се изтъкват? Защото те нямат такава мощ, нямат такава власт и затова са напълно неспособни да постигнат такива неща. Фактът, че са толкова уверени в обещанията си, само показва необмислеността на техните забележки. Ако някой изрече такива думи, то той несъмнено ще се окаже арогантен и свръхсамоуверен и ще се разкрие като класически пример за нрава на архангела. Тези слова са изречени от устата на Бог — долавяш ли в тях дори частица арогантност? Имаш ли чувството, че Божието слово е просто шега? Божието слово е власт, Божието слово е факт и още преди да бъде изречено от устата Му, тоест докато Той взима решение да направи нещо, то вече е извършено. Може да се каже, че всичко, което Бог каза на Авраам, бе завет, който Бог сключи с него, и обещание, дадено от Бог на Авраам. Това обещание беше установен факт, както и свършен факт, и тези факти постепенно бяха осъществени в Божиите мисли в съответствие с Божия план. Следователно изричането на тези слова от Бог не означава, че Той има надменен нрав, защото Бог е способен да постигне такива неща. Той има тази мощ и власт и е напълно способен да извършва подобни действия, и тяхното изпълнение е напълно в обхвата на Неговите възможности. Когато такива слова са изречени от устата на Бог, те са проява и израз на истинския Божи нрав, идеално проявление и израз на същината и властта на Бог, и няма по-уместно и подходящо доказателство за идентичността на Създателя. Точно стилът, тонът и подборът на тези слова са белег на идентичността на Създателя и напълно съответстват на изразяването на собствената идентичност на Бог. В тях няма никакви преструвки, никаква нечистота. Тези слова са абсолютно безупречна демонстрация на същината и властта на Създателя. Що се отнася до създанията, те не притежават нито такава власт, нито такава същина, а още по-малко пък притежават мощта, дадена от Бог. Ако човек демонстрира такова поведение, това несъмнено ще е избухване на порочния му нрав, в основата на което ще стоят натрапчивото въздействие на човешката арогантност и необуздана амбиция и разкриването на злите намерения на не кой да е, а на дявола, Сатана, който иска да заблуди хората и да ги подмами да предадат Бог. И как се отнася Бог към това, което се разкрива чрез такъв език? Той ще каже, че искаш да узурпираш мястото Му и че искаш да се представиш за Него и да Го замениш. Когато имитираш тона на Божиите слова, намерението ти е да заемеш мястото на Бог в сърцата на хората, да си присвоиш човечеството, което по право принадлежи на Бог. Това е Сатана в най-чист вид. Това са делата на потомците на архангела, които Небето не търпи! Има ли сред вас такива, които някога са имитирали Бог по някакъв определен начин, като са произнасяли няколко думи с намерението да объркат хората и да ги заблудят, да ги накарат да се чувстват така, сякаш думите и действията на този човек носят в себе си властта и могъществото на Бог, сякаш същината и идентичността на този човек са уникални и сякаш дори тонът на думите му е подобен на Божия? Правили ли сте някога нещо подобно? Имитирали ли сте някога Божията интонация в речта си с онова, което вие приемате за могъщество и власт, като сте използвали жестове, които, по общо мнение, представляват Божия нрав? Често ли се случва повечето от вас да действат или да възнамеряват да действат по този начин? Ако сега, след като наистина виждате, осъзнавате и познавате властта на Създателя, погледнете назад към онова, което сте правили и което сте разкривали от себе си, изпитвате ли отвращение? Признавате ли своето безчестие и безсрамие? След като сте анализирали характера и същината на такива хора, може ли да се каже, че те са прокълнати изчадия на ада? Може ли да се каже, че всеки, който прави подобни неща, си навлича унижение? Осъзнавате ли колко сериозно е това? И то наистина сериозно? Намерението на хората, които действат по този начин, е да имитират Бог. Те искат да бъдат Бог, за да накарат хората да им се прекланят като на Бог. Те искат да унищожат мястото, което Бог заема в сърцата на хората, и да се отърват от Бог, Който работи сред хората, и го правят, за да постигнат целта си да управляват хората, да ги погълнат и да ги завладеят. Всеки има подобни подсъзнателни желания и стремежи и всеки живее в такъв вид порочна сатанинска същина, в сатанинска природа, в която хората враждуват с Бог, предават Бог и желаят да станат Бог. След моето общение по темата за Божията власт все още ли имате желание или стремеж да изпълнявате ролята на Бог или да го имитирате? Все още ли искате да бъдете Бог? Все още ли желаете да станете Бог? Властта на Бог не може да бъде имитирана от човека и той не може да подражава на идентичността и положението на Бог. Дори и да си способен да имитираш тона, с който говори Бог, ти не можеш да имитираш същината на Бог. Дори да си способен да заемеш мястото на Бог и да играеш ролята на Бог, никога няма да можеш да направиш онова, което Бог възнамерява да направи, и никога няма да можеш да управляваш и ръководиш всички неща. В очите на Бог ти ще си останеш незначително създание и независимо колко големи са твоите умения и способности, независимо колко си надарен, целият ти се намираш изцяло под властта на Създателя. Дори да си способен да произнасяш дръзки думи, това не може нито да покаже, че притежаваш същината на Създателя, нито че притежаваш Неговата власт. Властта и могъществото на Бог са същността на Самия Бог. Те не са нещо научено или придадено отвън, те са изначалната същина на Самия Бог. Така че отношенията между Създателя и създанията никога няма да се променят. Като едно от творенията човек трябва да стои на мястото си и да се държи добросъвестно. Пази предано онова, което ти е поверено от Създателя. Не се дръж по неуместен начин и не прави неща, които са извън способностите ти или са противни на Бог. Не се опитвай да ставаш велик или да се превръщаш в свръхчовек, или да се издигаш над другите, и недей да се стремиш да станеш Бог. Това са неща, които хората не трябва да жадуват. Стремежът да станеш велик или свръхчовек е абсурден. Стремежът да станеш Бог е още по-позорен — той е отвратителен и жалък. Онова, което е достойно за одобрение и към което творенията трябва най-силно да се стремят, е да станат истински творения. Това е единствената цел, към която трябва да се стремят всички хора.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 94

Властта на Създателя не е ограничена от времето, пространството или географското разположение и е невъзможно да бъде измерена (Избрани пасажи)

Нека разгледаме книгата Битие, глава 22, стихове 17-18. Това е друг откъс, изречен от Бог Йехова, в който Той каза на Авраам следното: „Ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“. Много пъти Бог Йехова благослови Авраам, че потомството му ще се умножи, но доколко ще се умножи? Доколкото е посочено в Светото писание: „като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“. Тоест Бог пожела да надари Авраам с потомство, толкова многобройно, колкото звездите на небето и колкото песъчинките на морския бряг. Бог говореше образно и от тази образност не е трудно да се разбере, че Бог дарява на Авраам не само един или двама, нито дори хиляди потомци, а несметен брой — достатъчно, за да станат множество народи, защото Бог обеща на Авраам, че той щеше да стане баща на много народи. И така, този брой от човека ли бе определен, или Бог го реши? Може ли човек да контролира броя на своите потомци? Това от него ли зависи? От него не зависи дори дали ще има няколко потомци, или няма да има, да не говорим за толкова голям брой като „небесните звезди и като пясъка на морския бряг“. Кой не иска потомството му да бъде толкова многобройно, колкото звездите? За съжаление обаче нещата не винаги се развиват така, както искаш. Независимо колко опитен или надарен е човек, това не зависи от него — никой не може да надхвърли границите на онова, което е предопределено от Бог. Колкото ти е позволил, толкова ще имаш. Ако Бог ти даде малко, никога няма да имаш много, а ако Бог ти даде много, няма смисъл да се възмущаваш колко много имаш. Не е ли така? Всичко това е във властта на Бог, а не на човека! Бог управлява човека и никой не е изключение!

Когато Бог каза „ще умножа и преумножа потомството ти“, това беше заветът, който Бог сключи с Авраам и подобно на „завета на дъгата“ той щеше да се изпълнява завинаги. Той беше и обещанието, което Бог даде на Авраам. Само Бог има право и е в състояние да сбъдне това обещание. Независимо дали човек вярва в това, независимо дали човек го приема и независимо от това как го оценява и го възприема, то ще бъде изпълнено до последната буква според словата, изречени от Бог. Божието слово няма да се измени заради промените във волята или в представите на човека, няма да се измени и заради промените в който и да е човек, събитие или нещо. Всичко, което съществува, може да изчезне, но Божието слово ще остане вечно. Всъщност денят, в който всичко, което съществува, ще изчезне, е точно денят, когато Божиите слова ще бъдат изпълнени докрай, защото Той е Създателят и Той притежава властта на Създателя и могъществото на Създателя, и Той владее всички неща и цялата жизнена сила. Той може да създаде нещо от нищо или да превърне нещо в нищо и управлява превръщането на всички неща от живи в мъртви. За Бог няма нищо по-лесно от умножаването на нечие семе. За човека това звучи фантастично, звучи като приказка, но за Бог това, което той решава и обещава да направи, не е нито фантазия, нито приказка. По-скоро е факт, който Бог вече е видял, и който със сигурност ще бъде осъществен. Разбирате ли това? Събитията доказват ли, че потомците на Авраам бяха многобройни? Колко многобройни бяха те? Бяха ли толкова многобройни, колкото „небесните звезди и като пясъка на морския бряг“, както каза Бог? Разпръснаха ли се сред всички народи и региони по всички места на този свят? Благодарение на какво се осъществи този факт? Дали се дължи на властта на Божието слово? В продължение на стотици или хиляди години, след като бяха изречени, Божиите слова продължиха да се изпълняват и непрекъснато се превръщаха в действителност. Това е могъществото на Божието слово и доказателство за Божията власт. След като създаде всички неща, Бог каза: „Нека бъде светлина“ и светлината се появи. Това се случи много бързо, изпълни се за много кратък период от време, без никакво забавяне в осъществяването и изпълнението; ефектът от Божието слово беше мигновен. И двата примера са демонстрация за Божията власт, но когато Бог благослови Авраам, Той позволи на човека да види друга страна от същността на Божията власт, както и факта, че властта на Създателя не може да бъде измерена. Освен това Той позволи на човека да види една по-истинска, по-изящна страна от властта на Създателя.

След като Божиите слова бъдат изречени, Божията власт поема управлението на даденото дело и събитието, обещано от Божиите уста, постепенно започва да се превръща в реалност. В резултат на това започват да настъпват промени сред всички неща, също както с идването на пролетта тревата става зелена, цветята цъфтят, дърветата напъпват, птиците започват да пеят, гъските се завръщат и полетата гъмжат от хора… С идването на пролетта всички неща се подмладяват и това е чудотворното дело на Създателя. Когато Бог изпълнява обещанията Си, всички неща на небето и на земята без изключения се обновяват и променят според Божиите мисли. Когато Божията уста изрича някакво обещание или предсказание, всички неща служат за неговото изпълнение и всичко е насочено към неговото изпълнение. Под властта на Създателя всички същества се подреждат и организират, започват да играят определената им роля и да изпълняват съответната си функция. Това е проява на властта на Създателя. Какво виждаш ти в това? Как ще познаеш Божията власт? Има ли Божията власт граници? Има ли ограничение във времето? Може ли да се каже, че има определена височина или определена дължина? Може ли да се каже, че Божията власт има определен размер или сила? Може ли да се измери с човешките мерки? Божията власт не се появява и изчезва, не идва и не си отива и няма никой, който да измери точно колко голяма е тя. Независимо колко време ще мине, ако Бог благославя някого, това благословение ще продължи и занапред и неговото продължение ще носи свидетелство за неизмеримата Божия власт и ще даде на човечеството възможност отново и отново да съзерцава възраждането на неукротимата жизнена сила на Създателя. Всяка проява на Неговата власт е съвършено проявление на словата от устата Му пред всички неща и пред човечеството. Освен това всичко, което е извършено от Неговата власт, е несравнимо изящно и напълно безупречно. Може да се каже, че Неговите мисли, Неговото слово, Неговата власт и цялата работа, която Той извършва, представляват една несравнимо красива картина и за създанията нейната значимост и стойност е невъзможна за изразяване с човешкия език. Когато Бог дава обещание на някой човек, Той го познава като петте си пръста, независимо дали става въпрос за това къде живее, или какво прави, какво е било обкръжението му, преди да получи обещанието или след това, или колко големи сътресения са настъпили в жизнената му среда. Независимо колко време е минало от изричането на Божиите слова, за Него те сякаш току-що са изречени. Тоест Бог има такава мощ, такава власт, че може да проследява, контролира и изпълнява всяко обещание, което дава на човечеството, и независимо какво е то, независимо колко време е необходимо, за да бъде изпълнено докрай, и най-вече независимо от обхвата на изпълнението му (например време, географско местоположение, раса и т.н.) това обещание ще бъде осъществено и завършено. При това осъществяването и завършването му няма да Му струват и най-малкото усилие. Какво доказва това? Доказва, че размахът на Божията власт и мощ е достатъчен, за да управлява цялата вселена и цялото човечество. Бог създаде светлината, но това не означава, че управлява само светлината или че управлява само водата, защото я е създал, а всичко останало няма нищо общо с Бог. Не е ли това погрешно мислене? Въпреки че след няколкостотин години Божието благословение за Авраам постепенно изчезна от паметта на човека, за Бог това обещание си остана същото. Все още е в процес на изпълнение, който никога не е спирал. Човекът никога не знаеше и не беше чувал за това как Бог упражняваше своята власт, как бяха подредени и организирани всички неща и колко много удивителни истории се случиха през това време сред всички неща, сътворени от Бог, но всяко удивително проявление на Божията власт и всяко разкриване на Неговите дела беше предавано и възхвалявано сред всички неща, всички неща провъзгласяваха чудотворните дела на Създателя и говореха за тях, и всяка многократно разказвана история за върховенството на Създателя над всички неща ще се провъзгласява от всички неща вовеки. Властта, чрез която Бог управлява всички неща, и могъществото на Бог показват на всички неща, че Бог е навсякъде и по всяко време. Когато си станал свидетел на вездесъщността на Божията власт и могъщество, ще видиш, че Бог е навсякъде и по всяко време. Властта и могъществото на Бог не са ограничени от времето, географското местоположение и пространството, както не са ограничени от нито един човек, събитие или нещо. Размахът на властта и могъществото на Бог надхвърля въображението на човека, необясним е за човека, невъобразим е за него и човек никога няма да може да го познае напълно.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 95

Властта на Създателя не е ограничена от времето, пространството или географското разположение и е невъзможно да бъде измерена (Избран пасаж)

Някои хора обичат да си правят изводи и да фантазират, но докъде се простира въображението на човека? Може ли да се простира отвъд този свят? Способен ли е човек да стигне до заключение и да си представи автентичността и прецизността на Божията власт? Могат ли заключенията и въображението на човека да му дадат възможност да постигне познание за Божията власт? Могат ли те да направят така, че човек наистина да оцени Божията власт и да ѝ се подчини? Фактите доказват, че заключенията и въображението на човека са просто продукт на човешкия ум и не са нито от полза, нито от помощ за човешкото познаване на Божията власт. След като четат научна фантастика, някои са в състояние да си представят как изглеждат Луната или звездите. Но това не означава, че човек може да разбере Божията власт. Въображението на човека е просто въображение. Човекът по никакъв начин не разбира значението на обстоятелствата, свързани с тези неща, тоест връзката им с Божията власт. Какво от това, ако си бил на Луната? Това показва ли, че имаш многостранно разбиране за Божията власт? Това показва ли, че си способен да си представиш размаха на Божията власт и могъщество? Тъй като заключенията и въображението на човека не могат да му дадат възможност да познае Божията власт, какво трябва да направи той? Най-разумно би било да не си правим заключения и да не си представяме, тоест човек не бива да разчита на въображението си и да зависи от заключенията си, когато става въпрос за познаване на Божията власт. Какво искам да ви кажа с това? Познаването на Божията власт, на Божията мощ, на собствената идентичност на Бог и на Божията същина не може да бъде постигнато чрез твоето въображение. Тъй като не можеш да разчиташ на въображението си, за да познаеш Божията власт, как тогава ще успееш да постигнеш истинско познаване на Божията власт? Начинът да го направиш е да ядеш и пиеш Божието слово, чрез общение и чрез опознаване на Божието слово. Така постепенно ще натрупаш опит и потвърждение на Божията власт и постепенно ще придобиеш разбиране и нарастващо познание за нея. Това е единственият начин да се постигне познаване на Божията власт — преки пътища няма. Да искам от вас да не използвате въображението си не е същото като да ви накарам да седите пасивно в очакване на унищожението или да ви попреча да правите каквото и да било. Да не използваш мозъка си, за да разсъждаваш и да си представяш, означава да не използваш логиката, за да си правиш изводи, да не използваш знанието за анализ, да не използваш науката като основа, а вместо това да оцениш, да се убедиш и да потвърдиш, че Бог, в който вярваш, има власт, да потвърдиш, че Той има върховенство над твоята съдба и че Неговата мощ доказва винаги, чрез Божието слово, чрез истината, чрез всичко, с което се сблъскваш в живота, че Той е Самият истински Бог. Това е единственият начин, по който всеки може да постигне разбиране за Бог. Някои хора казват, че искат да намерят лесен начин за постигане на тази цел, но съществува ли според вас такъв начин? Повярвай ми, не е нужно да мислиш — няма други начини! Единственият начин е добросъвестно и упорито да опознаваш и удостоверяваш това, което Бог притежава и представлява, чрез всяко Негово слово и всичко, което прави. Това е единственият начин да познаеш Бог. Защото това, което Бог притежава и представлява, не е кухо и празно, а е истинско.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 96

Действителното влияние и господство на Създателя над всички неща и всички живи същества говори за реалното съществуване на властта на Създателя

Благославянето на Йов от Йехова е записано в книгата на Йов. Какво е дарил Бог на Йов? „Така Йехова благослови сетните дни на Йов повече от първите му; и така той получи четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда двойки волове и хиляда магарици“ (Йов 42:12). От гледна точка на човека какви бяха всички онези неща, които бяха дадени на Йов? Смяташе ли ги човечеството за ценни придобивки? Не беше ли Йов, притежател такива ценни придобивки, много богат в онази епоха? И как получи той такива придобивки? Какво предизвика появата на богатството му? Излишно е да казвам, че Йов се сдоби с всичко това благодарение на Божията благословия. Тук няма да обсъждаме отношението на Йов към тези придобивки и към Божиите благословии. Що се отнася до Божиите благословения, всички хора копнеят денонощно да бъдат благословени от Бог и въпреки това човек не може да контролира какво може да придобие през живота си или дали може да получи Божиите благословии — и това е неоспорим факт! Бог има властта и могъществото да дарява на човека всякакви придобивки, да му дава възможност да получи всякаква благодат, но в същото време съществува принципът на Божиите благословии. Какви хора благославя Бог? Онези, които харесва, разбира се! И Авраам, и Йов бяха благословени от Бог, но в същото време благословиите, които получиха, бяха различни. Бог благослови Авраам с потомство, многобройно като песъчинките и звездите. Когато Бог благослови Авраам, Той направи така, че потомците на един човек, един народ да станат могъщи и благоденстващи. В същото време Божията власт ръководеше човечеството, което единствено от всички неща и от всички живи същества дишаше с Божието дихание. Под върховенството на Божията власт това човечество се разпространяваше и съществуваше с определената от Бог бързина и в определените от Бог граници. По-точно, жизнеността на този народ, темповете на растеж и продължителността на живота — всичко това беше част от Божиите подредби и принципът на всичко това се основаваше изцяло на обещанието, което Бог даде на Авраам. Тоест, независимо от обстоятелствата, Божиите обещания ще продължат да се изпълняват безпрепятствено и да се осъществят под провидението на Божията власт. Обещанието, което Бог даде на Авраам, гласеше, че независимо от промените в света, независимо от епохата, независимо от катастрофите, които човечеството щеше да преживее, потомците на Авраам нямаше да се сблъскат с риск от унищожение и техният род нямаше да изчезне. Междувременно Божието благословение, изпратено на Йов, го направи изключително богат. Това, което Бог му даде, беше внушителен брой живи, дишащи същества, чиито особености — тяхната численост, бързина на възпроизводство, смъртност, количество мазнина в телата им и т.н. — всичко това също се контролираше от Бог. Въпреки че тези живи същества не можеха да говорят, те също бяха част от подредбите на Създателя и принципът на Божиите подредби за тях се основаваше на благословията, която Бог обеща на Йов. И въпреки че обещаното в благословиите, които Бог даде на Авраам и Йов, се различаваше, властта, с която Създателят управляваше всички неща и живи същества, беше същата. Всеки детайл от Божията власт и мощ се изразява в различните Му обещания и благословии, изпратени на Авраам и Йов, и на човечеството отново се демонстрира, че Божията сила се простира далеч отвъд човешкото въображение. Тези подробности отново показват на човека, че ако иска да познае Божията власт, това може да бъде постигнато само чрез Божието слово и чрез изживяването на Божието дело.

Върховната Божия власт над всички неща позволява на човека да види факта, че Божията власт не е въплътена само в думите „И Бог каза: Нека бъде светлина. И стана светлина“, „Да бъде простор, и стана така“ и „Да се яви сушата, и стана така“, но освен това властта Му е въплътена в начина, по който Той направи светлината трайна, как не позволи изчезването на простора и задържа завинаги сушата отделно от водата, както и в подробностите по управлението и ръководството на онова, което бе създал: светлина, простор и суша. Какво друго виждате в Божието благословение на човечеството? Очевидно е, че след като Бог благослови Авраам и Йов, Той не Се възпря, защото тъкмо бе започнал да упражнява властта Си и възнамеряваше да превърне всяко Свое слово в действителност, да приложи на практика всеки детайл от това, за което говореше, и затова през следващите години Той продължи да прави всичко, което бе планирал. Тъй като Бог има власт, на човек може би му се струва, че Бог трябва само да проговори и всичко ще се случи без Той дори да си мръдне пръста. Такива фантазии са доста нелепи! Ако само се придържаш едностранчиво към възгледа, че Бог е сключил завет с човека с помощта на слово и че Бог е постигнал всичко с помощта на слово, и си неспособен да видиш различните знаци и факти, потвърждаващи, че Божията власт господства над съществуването на всичко живо, в такъв случай твоето разбиране за Божията власт е ужасно празно и нелепо! Ако човек си представя Бог по този начин, тогава трябва да се каже, че човешкото познание за Бог е ударило на камък и е стигнало до задънена улица, защото този Бог, Който човек си представя, е машина, която издава заповеди, а не е Онзи Бог, Който има власт. Какво разбра от примерите на Авраам и Йов? Видя ли истинската страна на Божията власт и мощ? След като благослови Авраам и Йов, Бог не остана на мястото Си, нито накара пратениците Си да работят, докато чака да види какъв ще е резултатът. Напротив, още щом Бог произнесе словата Си, под ръководството на Неговата власт всички същества започнаха да се подчиняват на делото, което Бог възнамеряваше да извърши, и онези хора, вещи и предмети, които Бог поиска, бяха подготвени. Това означава, че щом словата бяха изречени от устата на Бог, Божията власт започна да се упражнява по цялата земя и Той се зае да осъществи и завърши обещанията, които бе дал на Авраам и Йов, като същевременно правеше точни планове и приготовления за всичко, което се изискваше на всяка крачка и на всеки ключов етап, които Той възнамеряваше да осъществи. През това време Бог не само управляваше Своите пратеници, но и всички сътворени неща. Това означава, че Божията власт бе упражнявана в мащаб, включващ не само пратениците, но и всички сътворени неща, които бяха ориентирани в съответствие с делото, което Той възнамеряваше да извърши. Такива бяха специфичните методи, при които се упражняваше Божията власт. Някои от вас могат да имат във въображението си следното разбиране за Божията власт: Бог има власт и Бог има мощ, и затова Той трябва просто да Си стои на третото небе или на някое определено място и няма нужда да върши някаква специфична работа, а Божието дело в целостта си се извършва в Неговите мисли. Някои може би вярват също, че макар Бог да е благословил Авраам, не е било нужно да прави нищо, че е било достатъчно само да изрече словата Си. Така ли се случи наистина? Очевидно не! Въпреки че Бог притежава власт и мощ, Неговата власт е истинска и реална, а не безсъдържателна. Истинността и реалността на Божията власт и мощ постепенно се разкриват и въплъщават в създаването от Него на всички неща, във влиянието Му над всички неща и в процеса, чрез който Той ръководи и управлява човечеството. Всеки метод, всяка гледна точка и всеки детайл от Божието върховенство над човечеството и всички неща, и цялата работа, която Той е свършил, както и разбирането Му за всички неща — всичко това буквално доказва, че властта и могъществото на Бог не са празни думи. Неговата власт и могъщество се провъзгласяват и разкриват постоянно и във всички неща. Такива прояви и разкрития говорят за реалното съществуване на Божията власт, тъй като Той използва властта и могъществото Си, за да продължи делото Си и във всеки един момент да ръководи и да властва над всички неща. Неговата мощ и власт не могат да бъдат заменени нито от ангели, нито от Божии пратеници. Бог реши какви благословии да изпрати на Авраам и Йов и това беше Негово решение. Въпреки че Божиите пратеници лично посетиха Авраам и Йов, техните действия се основаваха на Божиите заповеди и се извършваха под Божията власт, и те самите действаха под Божието върховенство. Въпреки че човек вижда Божиите пратеници да посещават Авраам и не вижда Бог Йехова лично да извършва нито едно от нещата, описани в Библията, всъщност единственият, който упражнява сила и власт, е Самият Бог и това не бива да поражда никакви съмнения у никого! Макар да си видял, че ангелите и пратениците имат огромна власт и са правили чудеса, и са вършили някои неща по поръчение на Бог, техните действия са били просто изпълнение на Божиите заповеди и по никакъв начин не са проява на Божията власт, защото никой човек или предмет няма или не притежава властта на Създателя да сътвори всички неща и да управлява всички неща. Следователно никой човек или предмет не може да упражнява или да провъзгласява властта на Създателя.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 97

Властта на Създателя е неизменна и ненакърнима

1. Бог използва думи, за да твори всички неща

Битие 1:3-5  И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи.

Битие 1:6-7  И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.

Битие 1:9-11  И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така. Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.

Битие 1:14-15  И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята; и стана така.

Битие 1:20-21  Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това беше добро.

Битие 1:24-25  Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка — според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро.

2. Бог използва думите Си, за да сключи завет с човека

Битие 9:11-13  Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

3. Божиите благословии

Битие 17:4-6  Ето, моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи. Няма да се наричаш вече Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на множество народи. Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб.

Битие 18:18-19  Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята. Защото знам, че той ще нареди на децата и домочадието си да го следват и че те ще вървят по пътя на Йехова, за да извършват справедливост и правосъдие че Йехова да може да направи с Авраам онова, което каза за него.

Битие 22:16-18  Йехова рече: „Заклевам се в Себе Си, защото си направил това и не си пожалил него, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“.

Йов 42:12  Така Йехова благослови сетните дни на Йов повече от първите му; и така той получи четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда двойки волове и хиляда магарици.

Какво видяхте в тези три части на писанието? Видяхте ли, че съществува принцип, въз основа на който Бог упражнява своята власт? Например, Бог използва дъгата, за да сключи завет с човека — Той поставя дъга в облаците, за да покаже на човека, че никога повече няма да използва потоп, за да унищожи този свят. Дали дъгата, която виждаме днес, е същата, която беше изречена от Божиите уста? Промени ли се естеството и значението ѝ? Със сигурност не. Бог използва властта Си, за да извърши това действие, и заветът, който сключи с човека, е валиден до днес и естествено времето, в което този завет ще се промени, ще бъде предопределено от Бог. След като Бог каза „поставям дъгата Си в облака“, Той винаги спазваше този завет, чак до ден днешен. Какво ти подсказва това? Въпреки че Бог притежава власт и могъщество, Той е много строг и принципен в действията Си и остава верен на думата Си. Неговата строгост и принципите на Неговите действия демонстрират ненакърнимостта на Създателя и непостижимостта на Неговата власт. Въпреки че притежава върховна власт и всичко, което съществува, е под Негово управление, и въпреки че има силата да властва над всичко, Бог никога не е нарушавал или прекъсвал Своя план и всеки път, когато упражнява властта Си, го прави в строго съответствие със собствените Си принципи, следва точно изреченото от устата Му и следва етапите и целите на Своя план. От само себе си се разбира, че всички неща, управлявани от Бог, се подчиняват на принципите, според които се упражнява Божията власт, и никой човек или вещ не са изключени от разпоредбите на Неговата власт, нито могат да променят принципите, според които се упражнява Неговата власт. В Божиите очи онези, които са благословени, получават добра сполука благодарение на Неговата власт, а онези, които са прокълнати, получават наказанието си заради Божията власт. Под върховенството на Божията власт нито един човек или създание не могат да се освободят от налагането ѝ и нито един от тях не може да промени принципите, според които се упражнява Неговата власт. Властта на Създателя не се изменя под въздействието на промените в който и да е фактор — както и принципите, според които се упражнява Неговата власт, не се променят по каквато и да е причина. Небето и земята могат да изпитат големи сътресения, но властта на Създателя няма да се промени. Всичко може да изчезне, но властта на Създателя никога няма да изчезне. Такава е същността на неизменната и ненакърнима власт на Създателя и точно в това се състои неповторимостта на Създателя!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 98

Божията заповед към Сатана

Йов 2:6  Йехова рече на Сатана: „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“.

Сатана никога не се е осмелявал да престъпи властта на Създателя и затова всички неща живеят според установения ред

Това е откъс от Книгата на Йов и думата „той“ тук се отнася до Йов. И въпреки че това изречение е кратко, то хвърля светлина върху много въпроси. В него е разкрит един точно определен разговор между Бог и Сатана в духовния свят, и то ни казва, че Божието слово е било насочено към Сатана. Освен това описва какво точно е казал Бог. Божието слово беше повеля, заповед към Сатана. Конкретните подробности в тази заповед се отнасят до запазването на живота на Йов и точно тук Бог очерта границата на действията на Сатана: той трябваше да пощади живота на Йов. Първото нещо, което научаваме от това изречение, е че Бог е казал тези думи на Сатана. Според оригиналния текст на Книгата на Йов, то ни разкрива ситуацията, в която са изречени тези думи: Сатана искаше да обвини Йов, затова трябваше да получи Божието съгласие, преди да започне да го изкушава. След като даде позволение на Сатана да подложи Йов на изкушение, Бог му постави следното условие: „Ето, той е в ръката ти; само живота му опази“. Каква е същността на тези думи? Очевидно те са повеля, заповед. След като разбра същността на тези думи, ти, разбира се, трябва също така да разбереш, че Този, Който даде тази заповед, е Бог, а онзи, който я получи и се подчини, е Сатана. От само себе си се разбира, че отношенията между Бог и Сатана в тази заповед са очевидни за всеки, който чете тези думи. Това, разбира се, са и отношенията между Бог и Сатана в духовния свят и разликата в идентичността и положението на Бог и Сатана, предадени в това библейско описание на разговора между Бог и Сатана, както и ясното разграничение между идентичността и положението на Бог и Сатана, което човек може да разбере от този конкретен пример и писмено описание. Тук трябва да кажа, че сведенията за тези думи са важен документ в човешкото познание за идентичността и положението на Бог, който предоставя важна информация за човешкото познание за Бог. Благодарение на този разговор, проведен между Бог и Сатана в духовния свят, човек може да разбере друг специфичен аспект на властта на Създателя. Тези думи са още едно доказателство за неповторимата власт на Създателя.

На пръв поглед Бог Йехова влиза в диалог със Сатана. По същество отношението, с което говори Бог Йехова, и положението, на която се намира, са на много по-високо ниво от това на Сатана. Това означава, че Бог Йехова повелява на Сатана със заповеден тон и му казва какво трябва и какво не трябва да прави, че Йов вече е в ръцете му, че Сатана е свободен да прави с него каквото пожелае, но не може да му отнеме живота. Подтекстът на това е следният: въпреки че Йов е предаден в ръцете на Сатана, животът на Йов не му е даден; никой не може да отнеме живота на Йов от Божиите ръце, докато Бог не го позволи. Отношението на Бог е ясно формулирано в тази заповед за Сатана и тя също така изразява и разкрива положението, от което Бог Йехова говори със Сатана. При това Бог Йехова притежава не само положението на Бог, създал светлината и въздуха, и всички вещи и живи същества, на Бог, Който има върховенство над всички вещи и живи същества, но и на Бог, Който господства над човечеството и над Хадес — Бог, Който владее живота и смъртта на всички живи същества. Кой в духовния свят освен Бог би се осмелил да заповядва на Сатана? И защо Бог лично дава заповедта Си на Сатана? Защото животът на хората, включително този на Йов, се управлява от Бог. Бог не позволи на Сатана да навреди на Йов или да отнеме живота му и дори когато му позволи да подложи Йов на изкушение, Бог не забрави да даде конкретна заповед и отново да нареди на Сатана да не отнема живота на Йов. Сатана не посмя да престъпи Божията власт и освен това той винаги внимателно слушаше и се подчиняваше на Божиите заповеди и конкретните повели, като никога не се осмели произволно да променя каквито и да било Божии заповеди. Това са границите, които Бог е определил за Сатана и затова Сатана никога не се е осмелявал да ги прекрачи. Не показва ли това могъществото на Божията власт? Не е ли това свидетелство за Божията власт? Сатана има много по-ясна представа от човечеството за това как да се държи с Бог и как да гледа на Бог, затова в духовния свят Сатана вижда много ясно както положението, така и властта на Бог, и има дълбоко разбиране за могъществото на Божията власт и за принципите зад упражняването на Неговата власт. Сатана изобщо не смее да ги пренебрегва, както не смее да ги престъпва по какъвто и да е начин или да направи нещо, което да наруши Божията власт, и по никакъв начин не се осмелява да предизвиква Божия гняв. Макар и зъл и високомерен по природа, Сатана никога не се е осмелявал да прекрачи границите и пределите, определени му от Бог. В продължение на милиони години Сатана стриктно спазваше тези граници, подчиняваше се на всяка повеля и заповед, дадени му от Бог, и никога не посмя да прекрачи границата. Макар и злонамерен, Сатана е много по-мъдър от поквареното човечество. Той познава идентичността на Бог и познава своите ограничения. От „смирените“ действия на Сатана може да се види, че властта и могъществото на Бог са небесни декрети, които не могат да бъдат нарушени от Сатана, и че точно заради неповторимостта и властта на Бог всички неща се променят и размножават в определен ред, че човечеството може да живее и да се плоди в рамките на определеното от Бог, и нито един човек или предмет не могат да нарушат дадения ред, както и нито един човек или предмет не са в състояние да изменят този закон, защото всички те са произлезли от ръцете на Създателя и от повелята и властта на Създателя.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 99

Само Бог, Който притежава идентичността на Създателя, има неповторимата власт (Избран пасаж)

Особената идентичност на Сатана е накарала много хора да проявят силен интерес към проявленията на различните ѝ аспекти. Има дори много глупави хора, които вярват, че Сатана, подобно на Бог, също има власт, тъй като Сатана е способен да показва чудеса и е в състояние да прави неща, които са невъзможни за човека. По този начин, заедно с преклонението пред Бог, човечеството запазва в сърцето си място и за Сатана и дори му се прекланя като на Бог. Такива хора са едновременно достойни за съжаление и отвратителни. Те са достойни за съжаление поради своето невежество, а са отвратителни поради своята ерес и съзнателно порочна същност. В този момент чувствам, че има нужда да ви образовам какво означава власт, какво символизира тя и какво представлява. Най-общо казано, Самият Бог е власт, Неговата власт символизира превъзходството и същината на Бог, а властта на Самия Бог олицетворява положението и идентичността на Бог. След като това е така, смее ли Сатана да каже, че самият той е Бог? Смее ли Сатана да каже, че е създал всички неща и има върховенство над всички неща? Разбира се, че не! Защото той не е способен да създаде всички неща. Досега Сатана не е направил нищо от онова, което Бог е сътворил, и не е създал нищо, което притежава живот. Тъй като Сатана не притежава Божията власт, той никога няма да може да притежава положението и идентичността на Бог и това е предопределено от неговата същина. Сатана има ли същата власт като Бог? Разбира се, че не! Как наричаме делата на Сатана и чудесата, показани от Сатана? Могъщество ли е това? Може ли да се нарече власт? Разбира се, че не! Сатана насочва потока на злото и смущава, разваля и прекъсва всеки аспект на Божието дело. През последните няколко хиляди години, освен покварата и поругаването на човечеството, освен изкушаването и съблазняването на човека, което го доведе до греховност и до отричането му от Бог, за да тръгне направо към долината на смъртната сянка, Сатана направил ли е нещо, което да заслужава дори най-малкото поменуване, похвала или любов от страна на човека? Ако Сатана притежаваше власт и мощ, щеше ли човечеството да бъде покварено от него? Ако Сатана имаше власт и мощ, щеше ли да навреди на човечеството? Ако Сатана притежаваше мощ и власт, щеше ли човечеството да изостави Бог и да се обърне към смъртта? Тъй като Сатана няма власт или могъщество, какъв извод трябва да направим за същината на всичко, което прави той? Има хора, които наричат всичко, което Сатана прави, обикновена измама, но все пак предполагам, че такова определение не е твърде подходящо. Нима злото дело на покваряването на човечеството е обикновена измама? Злата сила, с която Сатана тормозеше Йов, и яростното му желание да го измъчва и да го завладее не могат да бъдат постигнати чрез обикновена измама. Поглеждаме назад във времето и ятата и стадата на Йов, разпръснати по хълмовете и планините, изчезват в миг; в миг изчезва и огромното състояние на Йов. Може ли да се постигне това чрез обикновена измама? На природата на всичко, което прави Сатана, съответстват и подхождат такива негативни думи като „развалям“, „прекъсвам“, „унищожавам“, „вредя“, „зложелателност“, „зло“ и „тъмнина“ и затова проявлението на всичко, което е неправедно и зло, е неразривно свързано с действията на Сатана и е неотделимо от злата същина на Сатана. Без значение колко „могъщ“ е Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са методите, чрез които покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да управлява или контролира който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, които да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но трябва и да се подчинява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение, няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да работи за човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да полага труд за Бог и да бъде фон, на който Бог да изпъква. Това са реалната стойност и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина в служба на Бог!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 100

Само Бог, Който притежава идентичността на Създателя, има неповторимата власт (Избрани пасажи)

Самата власт може да бъде обяснена като могъществото на Бог. Първо, може да се каже със сигурност, че и властта, и могъществото са положителни. Те нямат връзка с нищо негативно и нямат нищо общо с никакви сътворени или несътворени същества. Могъществото на Бог е способно да създава всякакви същества, които имат живот и жизнена енергия, и това е обусловено от живота на Бог. Бог е живот, следователно Той е източникът на всички живи същества. Освен това Божията власт може да принуди всички живи същества да се подчиняват на всяко Божие слово, тоест да възникват в съответствие със словата, изричани от Божиите уста, да живеят и да се размножават по Божия заповед, след което Бог владее и управлява всички живи същества и това никога няма да се промени. Нито един човек или предмет не притежава такива неща; само Създателят притежава и носи такава мощ и тя се нарича власт. Това е неповторимостта на Създателя. Затова, независимо дали се отнася до самата дума „власт“, или до същината на тази власт, и едното, и другото може да бъде свързано единствено със Създателя, тъй като е символ на неповторимата идентичност и същина на Създателя и олицетворява идентичността и положението на Създателя. Никой човек или предмет освен Създателя не може да бъде свързан с думата „власт“. Това е тълкуването на неповторимата власт на Създателя.

Въпреки че Сатана гледаше Йов с алчен поглед, той не посмя да докосне дори косъмче по тялото му без Божието разрешение. Въпреки че Сатана е изначално зъл и жесток, след като Бог му даде заповед, той нямаше друг избор, освен да ѝ се подчини. Затова, въпреки че Сатана беше побеснял като вълк сред овце, когато стана дума за Йов, той не посмя да забрави за границите, установени от Бог, не посмя да наруши Божиите заповеди и във всичко, което направи, Сатана не посмя да се отклони от принципите и ограниченията, определени от Божието слово. Това не е ли факт? Това ни показва, че Сатана не смее да възрази на нито една дума на Бог Йехова. За Сатана всяка дума от устата на Бог е заповед, небесен закон, израз на Божията власт, тъй като зад всяко Божие слово се подразбира Божие наказание за онези, които нарушават Божиите заповеди, и за онези, които не се подчиняват и се противопоставят на небесните закони. Сатана очевидно знае, че ако наруши Божиите заповеди, ще трябва да приеме последиците от посегателството върху Божията власт и противопоставянето на небесните закони. Какви точно са тези последици? Излишно е да казвам, че това е Божието наказание. Действията на Сатана по отношение на Йов бяха просто миниатюрна част от неговото покваряване на човечеството и докато Сатана извършваше тези действия, границите, определени от Бог, и заповедите, които Той бе дал на Сатана, бяха просто миниатюрна част от принципите в основата на всичко, което Сатана прави. Освен това ролята и положението на Сатана в този случай бяха просто миниатюрна част от ролята и положението му в делото на Божието управление, а пълното му подчинение на Бог в опитите му да изкуси Йов беше просто миниатюрна част от това как Сатана не посмя да окаже ни най-малка съпротива на Бог в делото на Божието управление. Какво предупреждение ви дават тези миниатюрни части? Сред всички неща, включително Сатана, няма нито един човек или предмет, който да може да престъпи небесните закони и постановления, издадени от Създателя, и няма нито един човек или предмет, който да се осмели да наруши тези небесни закони и декрети, защото никой човек или предмет не може да промени или избегне наказанието, което Създателят налага на онези, които отказват да се подчинят на тези закони. Само Създателят може да издава небесни закони и декрети, само Създателят има силата да ги налага и само мощта на Създателя не може да бъде преодоляна от никой човек или предмет. Такава е неповторимата власт на Създателя и тази власт надделява сред всички неща, и затова е невъзможно да се каже, че „Бог е най-великият, а Сатана е вторият по важност“. Освен Създателя, притежаващ неповторима власт, друг Бог няма!

Сега получихте ли нови знания за Божията власт? Първо, има ли разлика между току-що споменатата Божия власт и човешката власт? Каква е разликата? Някои хора казват, че няма място за сравнение. Точно така! Макар хората да казват, че няма място за сравнение, в своите мисли и представи човек често бърка човешките възможности с властта и двете понятия често биват сравнявани заедно. Какво става тук? Не правят ли хората грешката неволно да заместват едното с другото? Те по никакъв начин не са свързани и между тях не може да има никакво сравнение, но въпреки това хората не могат да се сдържат. Как може да се реши този проблем? Ако искрено желаеш да намериш решение, единственият начин е да разбереш и опознаеш неповторимата власт на Бог. След като разбереш и опознаеш властта на Създателя, вече няма да споменаваш наравно възможностите на човека и властта на Бог.

За какво се отнасят възможностите на човека? Казано накратко, това е способност или умение, което позволява на покварения нрав, желания и стремежи на човека да се развият или да достигнат най-висока степен. Може ли това да се счита за власт? Независимо от това колко бомбастични или печеливши са стремежите и желанията на човека, за него не може да се каже, че притежава власт. Подобно възгордяване и успех са най-много демонстрация на сатанинска палячовщина сред хората. Това е най-много фарс, в който Сатана действа под прикритието на собствения си прародител с цел да задоволи амбициите си да бъде Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 101

Само Бог, Който притежава идентичността на Създателя, има неповторимата власт (Избрани пасажи)

Какво символизира Божията власт? Символизира ли идентичността на Самия Бог? Символизира ли могъществото на Самия Бог? Символизира ли неповторимото положение на Самия Бог? В какво, сред всички неща, видя Божията власт? Как я видя? Що се отнася до четирите сезона, които преживява човек, може ли някой да промени закона за редуването на пролетта, лятото, есента и зимата? През пролетта дърветата напъпват и цъфтят, през лятото са покрити с листа, през есента дават плодове, а през зимата листата опадват. Може ли някой да промени този закон? Отразява ли това един от аспектите на Божията власт? Бог каза: „Да бъде светлина“ и стана светлина. Съществува ли все още тази светлина? Благодарение на какво съществува? Благодарение на Божиите слова и Божията власт, разбира се. Все още ли съществува въздухът, създаден от Бог? От Бог ли идва въздухът, който човек диша? Може ли някой да ни лиши от онези неща, които произлизат от Бог? Може ли някой да промени тяхната същина и функция? Може ли някой да разстрои настъпването на нощта и деня, установени от Бог, и да наруши закона за редуването на нощта и деня, издаден от Бог? Може ли Сатана да направи подобно нещо? Дори да не спиш през нощта и да приемаш нощта за ден, нощното време ще си остане такова. Можеш да промениш дневния си режим, но не можеш да промениш закона за редуване на нощта и деня — никой от хората не е в състояние да промени този факт, нали? Може ли някой да накара лъв да оре земята като вол? Може ли някой да превърне слон в магаре? Нима някой може да накара кокошката да се рее във въздуха като орел? Може ли някой да накара вълк да пасе трева като овца? (Не.) Може ли някой да накара рибите да живеят на сушата? Хората не могат да направят това. Защо не? Понеже Бог е заповядал на рибите да живеят във водата, те живеят там. Не биха могли да оцелеят на сушата и ще загинат — те не са в състояние да нарушат границите на Божията заповед. Всичко съществуващо има закон и граница на своето съществуване и всяко нещо има свои собствени инстинкти. Те са предопределени от Създателя и не могат нито да бъдат променени или нарушени от който и да е човек. Лъвът например винаги ще живее сред дивата природа, на разстояние от човешките селища, и никога няма да стане толкова покорен и лоялен, колкото вола, който живее с човека и работи за него. Въпреки че и магаретата, и слоновете са животни, имат по четири крака и дишат въздух, те са различни видове, защото Бог ги раздели в различни типове. Всеки вид има свои собствени инстинкти, следователно те никога няма да бъдат взаимозаменяеми. Въпреки че кокошката има два крака и крила като орела, тя никога няма да може да лети във въздуха; най-много да успее да кацне на някое дърво — това е определено от нейния инстинкт. Излишно е да казвам, че всичко това се дължи на заповедите на Божията власт.

При сегашното развитие на човечеството, човешката наука може да се нарече просперираща, а постиженията на човешките научни изследвания могат да бъдат описани като впечатляващи. Трябва да се отбележи, че възможностите на човека се увеличават, но има едно научно откритие, което човек все още не е в състояние да направи. Човечеството е създало самолети, самолетоносачи и атомната бомба, човекът е отишъл в космоса, стъпил е на Луната, изобретил е интернет и начинът му на живот е станал високотехнологичен, но въпреки това не е в състояние да създаде живо, дишащо същество. Инстинктите на всички живи същества и законите, по които живеят те, както и цикълът на живот и смърт на всеки вид — всичко това надхвърля властта на човешката наука и е извън нейния контрол. Тук е необходимо да се каже, че независимо какви огромни висоти е достигнала човешката наука, тя не може да се сравни с нито една от мислите на Създателя и е неспособна да разпознае чудото на творението на Създателя и силата на Неговата власт. На земята има толкова много океани, но те никога не са излизали по собствено желание от границите си, за да залеят сушата, и това се дължи на факта, че Бог е определил границите за всеки от тях. Те остават там, където им е заповядал да останат, и не могат да се движат свободно без Божието разрешение. Не могат да се нахвърлят един върху друг без Божието разрешение и могат да се движат само когато каже Бог. Божията власт определя както накъде да се движат, така и къде да останат.

Казано накратко, „Божията власт“ означава, че всичко зависи от Бог. Той има правото да реши как да направи нещо и то се извършва така, както пожелае Той. Законът на всички неща зависи от Бог, а не от човека, и човек не може да го промени. Не може да бъде преместен с помощта на човешката воля, но Божиите мисли, Божията мъдрост и Божиите заповеди могат да го променят и това е факт, който никой от хората не може да оспори. Небето и земята и всички неща, вселената, звездното небе, четирите годишни сезона, това, което е видимо и невидимо за човека — всичко това съществува, функционира и се променя абсолютно безгрешно под властта на Бог, в съответствие с Божиите повели, в съответствие с Божиите заповеди и в съответствие със законите на началото на сътворението. Нито един човек или предмет не могат да променят законите си или да променят изначалния си начин на функциониране. Те са се появили благодарение на Божията власт и тя ще е причината да умрат. Именно това е Божията власт. Сега, след като беше казано толкова много, можеш ли да почувстваш, че Божията власт е символ на идентичността и положението на Бог? Може ли някое сътворено или несътворено същество да притежава Неговата власт? Може ли тя да бъде имитирана, копирана или заменена от някой човек, предмет или нещо?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 102

Идентичността на Създателя е неповторима и ти не бива да се придържаш към идеята за политеизма

Въпреки че Сатана има повече умения и способности от човека, макар да може да прави неща, които са непостижими за човека, независимо дали завиждаш на онова, което Сатана прави, или се стремиш към него, независимо дали делата му предизвикват омраза или отвращение у теб, независимо дали можеш да ги видиш, или не, независимо колко много може да постигне Сатана или колко много хора може да подмами да му се кланят и да го боготворят, и независимо от начина, по който го определяш, по никакъв начин не можеш да кажеш, че Сатана притежава властта и могъществото на Бог. Трябва да знаеш, че Бог е Бог, има само един Бог и освен това трябва да знаеш, че само Бог има власт, само Бог притежава могъществото да управлява всички неща и да властва над тях. Само защото Сатана има способността да заблуждава хората и може да се представя за Бог, да имитира знаменията и чудесата, които Бог е направил, и върши неща, подобни на направените от Бог, ти погрешно вярваш, че Бог не е неповторим, че има много Богове, че тези различни Богове просто имат по-големи или по-малки умения и че просто има разлика в степента на власт, която упражняват. Класифицираш величието им по реда на появата им и според възрастта им и погрешно вярваш, че освен Бог има и други божества и че могъществото и властта на Бог не са неповторими. Ако имаш подобни представи, ако не признаваш неповторимостта на Бог, ако не вярваш, че само Бог притежава власт, и оставаш верен на политеизма, тогава нека ти кажа, че ти си най-долното от всички създания, ти си истинско въплъщение на Сатана и абсолютно порочен човек! Разбирате ли на какво се опитвам да ви науча, като изричам тези слова? Независимо от времето, мястото или произхода ти, не бива да бъркаш Бог с никой човек, предмет или нещо. Независимо колко непознаваеми и непостижими да ти се струват Божията власт и същината на Самия Бог, независимо от това доколко деянията и думите на Сатана съответстват на твоята представа и въображение, независимо от това колко убедителни ти се струват, не бъди глупак, не бъркай тези понятия, не отричай съществуването на Бог, не отричай идентичността и положението на Бог, не избутвай Бог през вратата, за да каниш Сатана да Го замени сърцето ти, ставайки твой Бог. Не се съмнявам, че сте в състояние да си представите последствията от подобни действия!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 103

Въпреки че човечеството е покварено, то все още живее под върховенството на властта на Създателя

Сатана е покварявал човечеството в продължение на хиляди години. Извършил е безброй злини, измамил е поколения наред и е извършил чудовищни престъпления в този свят. Тормозил е човека, заблуждавал го е, съблазнявал го е да се противопостави на Бог и е извършвал злини, които са смущавали Божия план за управление и са му нанасяли вреди. Въпреки това, под властта на Бог всички неща и всички живи същества продължават да следват правилата и законите, постановени от Бог. В сравнение с Божията власт, злата природа и необуздаността на Сатана са толкова грозни, толкова отвратителни и презрени, толкова дребни и уязвими. Въпреки че Сатана се разхожда сред всички творения на Бог, той не е в състояние да направи и най-малката промяна у хората, нещата или предметите, които Бог управлява. Изминали са няколко хиляди години, а човечеството все така се наслаждава на светлината и въздуха, дарени от Бог, все още диша с дъха, вдъхнат му от Самия Бог, все още се радва на цветята, птиците, рибите и насекомите, сътворени от Бог, и се радва на всички онези неща, дадени му от Бог. Денят и нощта продължават да се редуват, четирите сезона се сменят както обикновено, гъските, летящи в небето, отлитат през зимата, за да се върнат отново на следващата пролет, рибите във водата никога не напускат дома си — реките и езерата, цикадите на земята пеят с цяло гърло през летните дни, през есента щурците в тревата тихо цвърчат в ритъма на вятъра. Гъските се събират на ята, а орлите се реят самотни, лъвските прайдове се изхранват с лов, лосовете не се отдалечават от тревата и цветята… Всички видове живи същества от творението заминават и се връщат, а след това отново заминават, мигновено се случват милиони промени, но онова, което не се променя, са техните инстинкти и закони за оцеляване. Те живеят от Божията храна и благодат и никое не може да промени инстинктите си, както никое не може да наруши своите закони за оцеляване. Въпреки че човечеството, което живее сред всички неща, е покварено и заблудено от Сатана, човек все още не може да се откаже от водата, създадена от Бог, от въздуха, създаден от Бог и от всичко, създадено от Бог, а и все още живее и се размножава в пространството, създадено от Бог. Инстинктите на човека не са се променили. Той все още разчита на очите си, за да вижда, на ушите си, за да чува, на мозъка си, за да мисли, на сърцето си, за да разбира, на краката си, за да ходи, на ръцете си, за да работи и т.н. Всички инстинкти, които Бог е дарил на човека, за да може да приема Божията благодат, са останали непроменени, способностите, благодарение на които човек взаимодейства с Бог, не са се променили, способността на човека да изпълнява своя дълг като сътворено същество не се е променила, духовните нужди на човека не са се променили, желанието на човечеството да намери своите корени не се е променило, желанието на човека да бъде спасен от Създателя не се е променило. Такава е настоящата ситуация на човечеството, което живее под Божията власт и което е издържало на кървавото изтребление, подготвено от Сатана. Въпреки че е било потискано от Сатана и вече не е като Адам и Ева от периода на началото на сътворението, дори напротив, изпълнено е с неща, противни на Бог, като знание, въображение, представи и т.н., а също така притежава покварен сатанински нрав, в очите на Бог човечеството остава същото онова човечество, което Той е създал. Човечеството все така се управлява и организира от Бог, все още живее в рамките на зададената от Бог посока, така че в очите на Бог човечеството, което е покварено от Сатана, е просто покрито с мръсотия, с къркорещ корем, с леко забавени реакции, с памет, която вече не е добра като преди, а е леко поостаряла, но всички функции и инстинкти на човека са абсолютно непокътнати. Това е човечеството, което Бог възнамерява да спаси. Това човечество просто трябва да чуе зова на Създателя и да чуе гласа на Създателя, и човекът ще се надигне и ще се втурне да търси източника на този глас. Това човечество просто трябва да види образа на Създателя и ще престане да обръща внимание на всичко друго и ще изостави всичко, за да се посвети на Бог, и дори ще положи живота си в нозете Му. Когато сърцето на човека разбере искрените слова на Създателя, човечеството ще отхвърли Сатана и ще премине на страната на Създателя. Когато човек напълно измие мръсотията от тялото си и отново получи ресурса и благодатта от Създателя, тогава паметта на човечеството ще се възстанови и в този момент цялото човечество наистина ще се върне под владичеството на Създателя.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

Ежедневни Божии слова Откъс 104

Заради упоритото си противопоставяне на Бог човекът е унищожен от Божия гняв (Избрани пасажи)

Битие 19:1-11  Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме. Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем. А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза: Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата. Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата. Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата — и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.

Битие 19:24-25  Тогава Йехова потопи Содом и Гомор в сяра и огън от небето. Унищожи тези градове и цялата равнина, всичките им жители и растителността по земята.

От тези откъси не е трудно да се види, че безчестието и покварата на Содом вече са били достигнали степен, противна както за човека, така и за Бог, и че в Божиите очи градът е заслужавал да бъде унищожен. Но какво се е случило вътре в града, преди да бъде разрушен? Какво вдъхновение могат да почерпят хората от тези събития? Какво ни показва за Божия нрав отношението Му към тези събития? За да разберем цялата история, нека прочетем внимателно какво е записано в писанието…

Покварата на Содом: вбесяваща за човека, разгневяваща за Бог

През онази нощ Лот прие двама Божии пратеници и им приготви угощение. След вечеря, преди да си легнат, хора от целия град обкръжиха жилището на Лот и му извикаха, както е записано в писанието: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем“. Кой каза тези думи? На кого ги каза? Това бяха думи на жителите на Содом, които викаха пред жилището на Лот и искаха Лот да ги чуе. Какво е чувството да чуеш тези думи? Вбесен ли си? Отвращават ли те тези думи? Кипиш ли от ярост? Не са ли пропити тези думи от Сатана? Можеш ли да почувстваш чрез тях злото и мрака в този град? Можеш ли да почувстваш бруталността и варварството в поведението на тези хора от техните думи? Можеш ли да почувстваш дълбочината на тяхната поквара от поведението им? От съдържанието на речта им не е трудно да се разбере, че порочната им природа и дивашкият им нрав са достигнали ниво, което не могат да контролират. С изключение на Лот, нито един в този град не се различаваше от Сатана; само видът на друг човек пораждаше у тези хора желание да му навредят и да го унищожат… Това не само дава представа за призрачната и ужасяваща природа на града, както и за аурата на смърт около него, но и за неговата порочност и кръвожадност.

Когато се озовава лице в лице с банда жестоки главорези, хора, изпълнени с необузданото желание да унищожават човешки души, как реагира Лот? Според писанието така: „Моля ви се, […] не правете такова нечестие. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми“. С тези думи Лот искаше да каже следното: той беше готов да се откаже от двете си дъщери, за да защити пратениците. Според всяка разумна преценка тези хора би трябвало да приемат условията на Лот и да оставят двамата пратеници на мира; в края на краищата пратениците са им напълно непознати, хора, които нямат абсолютно нищо общо с тях и никога не са накърнявали интересите им. Въпреки това, водени от порочната си природа, те не приключиха въпроса така, а увеличиха усилията си. Тук поредната им размяна на реплики несъмнено може да даде на хората допълнителна представа за истинската, злобна природа на тези хора, като същевременно дава възможност да се разбере причината, поради която Бог е пожелал да унищожи този град.

А какво казаха след това? Както пише в Библията: „Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата“. Защо искаха да разбият вратата на Лот? Причината е, че те нямаха търпение да навредят на тези двама пратеници. Какво доведе тези пратеници в Содом? Целта им беше да спасят Лот и семейството му, но жителите на града погрешно смятаха, че са дошли да заемат официални постове. Без да попитат за целта на пратениците, жителите на града основаха желанието си да наранят жестоко тези двама пратеници единствено на предположения; те искаха да наранят двама души, които нямат нищо общо с тях. Ясно е, че жителите на този град напълно са били загубили човешката си природа и разума си. Степента на тяхната лудост и необузданост вече не се различаваше от порочната природа на Сатана, който вреди и унищожава хората.

Когато те поискаха от Лот да предаде тези хора, какво направи Лот? От текста знаем, че Лот не ги е предал. Дали Лот е познавал тези двама Божии пратеници? Разбира се, че не! Но защо тогава успя да спаси тези двама души? Знаеше ли какво са дошли да свършат? Въпреки че не знаеше причината за идването им, той знаеше, че са Божии слуги, и затова ги прие в дома си. Фактът, че може да се обърне към тези Божии слуги с титлата „господар“, показва, че Лот е бил неизменен последовател на Бог, за разлика от останалите жители на Содом. Затова, когато Божиите пратеници дойдоха при него, той рискува собствения си живот, като прие тези двама слуги в дома си; освен това предложи и двете си дъщери в замяна на това да защити тези двама слуги. Това беше праведната постъпка на Лот; тя е осезаем израз на природата същност на Лот, както и причината Бог да изпрати Своите слуги да спасят Лот. Когато беше изправен пред опасност, Лот защити тези двама слуги, без да се съобразява с нищо друго; той дори се опита да изтъргува двете си дъщери в замяна на безопасността на слугите. Освен Лот имаше ли още някой в града, който би направил подобно нещо? Както доказват фактите — нямаше! Затова е излишно да казваме, че всички в Содом, с изключение на Лот, са били цел за унищожение, и то с право — те са го заслужавали.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 105

Битие 19:1-11  Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме. Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем. А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза: Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата. Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата. Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата — и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.

Битие 19:24-25  Тогава Йехова потопи Содом и Гомор в сяра и огън от небето. Унищожи тези градове и цялата равнина, всичките им жители и растителността по земята.

Содом е напълно унищожен, защото накърни Божия гняв

Когато жителите на Содом видяха тези двама слуги, те не попитаха за причината, поради която са дошли, нито някой ги попита дали са дошли да разпространяват Божията воля. Точно обратното, те се събраха в тълпа и без да чакат обяснение, се втурнаха като диви кучета или озверели вълци да заловят тези двама слуги. Дали Бог е наблюдавал тези неща, докато са се случвали? Какви са били съкровените мисли на Бог за това поведение на хората, за това събитие? Бог реши да унищожи този град; Той нямаше да се колебае или да чака, нито да проявява повече търпение. Неговият ден беше дошъл и Той се зае с делото, което искаше да свърши. Така в Битие 19:24-25 се казва: „Тогава Йехова потопи Содом и Гомор в сяра и огън от небето. Унищожи тези градове и цялата равнина, всичките им жители и растителността по земята“. В тези два стиха се разказва за начина, по който Бог унищожи този град, както и за нещата, които Бог унищожи. Първо, Библията разказва, че Бог изгорил града с огън и че размерът на този огън е бил достатъчен, за да унищожи всички хора и всичко, което растяло на земята. Тоест огънят, който се е спуснал от небето, не само унищожил града, но и всички хора и живи същества в него, докато не останала нито следа. След като градът бил разрушен, земята останала без живи същества; изобщо нямало повече нито жизнеспособност, нито признаци на живот. Градът се превърнал в пустош, в празно място, изпълнено с мъртвешка тишина. На това място нямало да има повече нечестиви дела, извършени срещу Бог, нямало да има повече кланета или пролята кръв.

Защо Бог искаше да изгори този град до основи? Какво можете да видите тук? Можеше ли Бог наистина да понесе гледката на такова унищожение на хората и природата, Неговите собствени творения? Ако можеш да разпознаеш гнева на Бог Йехова по огъня, който се спуснал от небето, не е трудно да видиш колко силен е бил гневът Му, ако се съди по целите на Божието разрушение и степента, в която този град беше унищожен. Когато Бог презира един град, Той ще му наложи Своето наказание. Когато Бог е отвратен от даден град, Той ще предупреди многократно, за да информира хората за гнева Си. Когато обаче Бог реши да сложи край на един град и да го разруши, т.е. когато Неговият гняв и величие са накърнени, Той повече няма да наказва или предупреждава. Вместо това Той направо ще го разруши. Той ще го заличи напълно. Това е праведният Божи нрав.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 106

Битие 19:1-11  Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме. Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем. А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза: Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата. Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата. Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата — и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.

Битие 19:24-25  Тогава Йехова потопи Содом и Гомор в сяра и огън от небето. Унищожи тези градове и цялата равнина, всичките им жители и растителността по земята.

След многократната враждебност и съпротива на Содом срещу Него, Бог го унищожава напълно

От човешка гледна точка Содом беше град, който можеше напълно да задоволи човешките желания и човешката нечестивост. Привлекателен и омагьосващ, с музика и танци всяка вечер, просперитетът му беше довел хората до омайване и лудост. Злото в града беше разяло сърцата на хората и ги беше омагьосало с поквара. Това беше град, в който вилнееха нечестиви и зли духове; той преливаше от грях и убийства, а въздухът беше изпълнен с кърваво, гнилостно зловоние. Това беше град, от който кръвта на хората се смразяваше, град, от който човек се отдръпваше с ужас. Никой в този град — било то мъж или жена, млад или стар — не търсеше истинския път; никой не копнееше за светлината и не желаеше да отбягва греха. Те живееха под контрола на Сатана, под неговата поквара и измама. Те бяха загубили човешката си природа, бяха загубили разума си и бяха загубили първоначалната цел на съществуването на човека. Те извършиха безброй нечестиви дела на съпротива срещу Бог; отказаха се от Неговото напътствие и се противопоставиха на волята Му. Именно техните нечестиви дела водеха тези хора, града и всяко живо същество в него стъпка по стъпка надолу по пътя на разрухата.

Въпреки че в тези два откъса не са описани всички подробности за степента на поквара на хората от Содом, а е описано отношението им към двамата Божии слуги след пристигането им в града, има един прост факт, който разкрива степента, в която хората от Содом са били покварени и нечестиви и в която са се противопоставяли на Бог. Така се разкрива и истинското лице и същина на жителите на града. Тези хора не само отказаха да приемат Божиите предупреждения, но и не се страхуваха от Неговото наказание. Напротив, те презряха Божия гняв. Те сляпо се противопоставиха на Бог. Каквото и да правеше Той, както и да го правеше, тяхната порочна природа само се засилваше и те постоянно се противопоставяха на Бог. Хората в Содом бяха враждебно настроени към съществуването на Бог, към Неговото идване, към Неговото наказание, а още повече към Неговите предупреждения. Те бяха изключително арогантни. Те осакатяваха и унищожаваха всички хора, които можеха да бъдат осакатени и унищожени, и не направиха изключение за Божиите слуги. Що се отнася до всички нечестиви деяния, извършени от жителите на Содом, навреждането на Божиите слуги е само малка част от тях и разкритата по този начин нечестива природа на жителите на Содом всъщност не е нищо повече от капка в огромно море. Затова Бог реши да ги унищожи с огън. Бог не използва потоп, нито ураган, земетресение, цунами или други средства, за да унищожи града. Какво означаваше Бог да използва огън, за да унищожи този град? Това означаваше пълното унищожение на града; това означаваше, че градът изчезна напълно от земята и престана да съществува. Тук „унищожение“ се отнася не само до изчезването на формата и структурата на града или до външния му вид; то означава също, че душите на хората в града са престанали да съществуват, тъй като са били напълно унищожени. Казано по-просто, всички хора, събития и вещи, свързани с града, са били унищожени. Хората от този град нямаше да имат следващ живот или прераждане; Бог ги беше изличил от човешкия род на Своето творение за вечни времена. Използването на огън означаваше, че се слага край на греха на това място, че грехът свършва дотам; този грях щеше да престане да съществува и да се разпространява. Това означаваше, че злото на Сатана е загубило почвата, която го подхранва, както и гробището, което му осигуряваше място за престой и живот. Във войната между Бог и Сатана Бог използва огън, който е дамгата на Неговата победа, с която е белязан Сатана. Разрушаването на Содом е голям провал на амбицията на Сатана да се противопостави на Бог, като развращава и унищожава хората, и е унизително клеймо в един етап от развитието на човечеството, когато човекът отхвърля Божието ръководство и се оставя на порока. Нещо повече, това е документ за истинско разкриване на праведния Божи нрав.

Когато огънят, който Бог изпрати от небето, превърна Содом само в пепел, градът, наречен „Содом“, престана да съществува, както и всичко в него. Той беше унищожен от Божия гняв, изчезвайки в Божията ярост и величие. Благодарение на праведния Божи нрав Содом получи своето справедливо наказание и своя заслужен край. Краят на съществуването на Содом се дължи на неговото зло, но и на Божието желание никога повече да не погледне към този град, нито към хората, които са живели в него, нито към живите същества, които са расли в него. Божието „желание никога повече да не погледне града“ е Неговата ярост, но и Неговото величие. Бог изпепели града, защото заради безчестието и греха в него Бог изпита гняв, отвращение и погнуса към него и желанието никога повече да не вижда нито него, нито хората или живите същества в него. След като градът изгорял и оставил след себе си само пепел, той наистина е престанал да съществува в очите на Бог; дори споменът Му за него е изчезнал, бил е заличен. Тоест огънят, изпратен от небето, не само унищожи целия град Содом, не само унищожи изпълнените с грях жители на града и не само унищожи всички неща в града, които са били омърсени от греха; освен тях огънят унищожи и спомена за злото и съпротивата на човечеството срещу Бог. С тази цел Бог изгори града.

Хората бяха покварени до крайност. Тези хора не знаеха Кой е Бог, нито откъде са дошли те самите. Ако им беше споменал за Бог, щяха да те нападнат, щяха да те оклеветят и да те охулят. Дори когато Божиите слуги дойдоха да разпространят Неговото предупреждение, тези покварени хора не само не показаха никакви признаци на покаяние и не се отказаха от порочното си поведение, а напротив — нагло нападнаха Божиите слуги. Това, което те изразиха и разкриха, беше тяхната природа същност на крайна враждебност към Бог. Виждаме, че съпротивата на тези покварени хора срещу Бог не е просто проява на покварения им нрав, нито е просто клевета или подигравка в резултат на неразбиране на истината. Нито глупостта, нито невежеството са причина за порочното им поведение; те постъпваха така не защото са били измамени и със сигурност не защото са били подведени. Поведението им бе стигнало до етапа на явна и нагла конфронтация, противопоставяне и гръмко протестиране срещу Бог. Без съмнение подобно поведение на хората би оскърбило Бог и би разгневило Неговия нрав — нрав, който не бива да бъде накърняван. Затова Бог веднага и открито отприщи Своята ярост и Своето величие; това е истинско разкриване на Неговия праведен нрав. Изправен пред град, изпълнен с грях, Бог пожела да го разруши по най-бързия възможен начин, напълно да унищожи хората в него и всички техни грехове, да направи така, че хората в този град да престанат да съществуват и да възпре увеличаването на греха на това място. Най-бързият и пълен начин за това беше да го изпепели с огън. Отношението на Бог към хората от Содом не беше изоставяне или пренебрежение. По-скоро Той използва Своя гняв, величие и власт, за да накаже, да порази и напълно да унищожи тези хора. Отношението Му към тях е свързано не само с физическо унищожение, но и с унищожение на душата, с трайно изтребление. Това е истинското значение на това, което Бог има предвид с думите „да престане да съществува“.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 107

Въпреки че Божият гняв е скрит и непознат за човека, той не търпи оскърбление

Отношението на Бог към целия човешки род, колкото и глупав и невеж да е той, се основава преди всичко на милост и великодушие. От друга страна, Неговият гняв остава скрит през по-голямата част от времето и по време на повечето събития, и е непознат за човека. В резултат на това за хората е трудно да видят как Бог изразява Своя гняв и им е трудно да разберат Неговия гняв. Така хората омаловажават Божия гняв. Когато човек се изправи пред последното дело в последния етап на Божието великодушие и прошка към човека, т.е. когато за последно Бог проявява милост и отправя последното Свое предупреждение към човечеството, ако хората продължават да прилагат същите методи, за да се противопоставят на Бог, и не полагат никакви усилия да се покаят, да се поправят и да приемат Неговата милост, Бог повече няма да ги дарява със Своето великодушие и търпение. Напротив, в този момент Бог ще оттегли Своята милост. След това Той ще излее единствено Своя гняв. Той може да изрази гнева Си по различни начини, точно както може да използва различни методи, за да накаже и унищожи хората.

Използването на огън от Бог, за да унищожи град Содом, е Неговият най-бърз метод да унищожи напълно хората и всичко останало. Изгарянето на жителите на Содом унищожава не само физическите им тела, а унищожава целия им дух, душите и телата им и гарантира, че хората в града ще престанат да съществуват както в материалния, така и в невидимия за човека свят. Това е един от начините, по които Бог разкрива и изразява Своя гняв. Този начин на разкриване и изразяване е един от аспектите на същината на Божия гняв, както естествено е и разкриване на същината на праведния Божи нрав. Когато Бог излее гнева Си, Той престава да проявява милост или любяща доброта, нито проявява повече Своето великодушие или търпение. Никой, нищо и никаква причина не може да убеди Бог да продължи да бъде търпелив, да даде отново милостта Си, да дари още веднъж великодушието Си. Вместо това, без да се колебае нито за миг, Бог излива Своя гняв и величие и прави това, което пожелае. Той ще направи тези неща бързо и чисто в съответствие със Своите собствени желания. Това е начинът, по който Бог излива Своя гняв и величие, които човекът не бива да накърнява, и са израз на един от аспектите на Неговия праведен нрав. Когато хората станат свидетели на това как Бог проявява загриженост и любов към човека, те не са в състояние да открият Неговия гняв, да видят Неговото величие или да почувстват Неговата нетърпимост към оскърблението. Тези неща винаги са карали хората да вярват, че праведният Божи нрав се изразява единствено в милостта, великодушието и любовта. Въпреки това, когато хората видят как Бог разрушава един град или как ненавижда хората му, Неговата ярост при унищожаването на човека и Неговото величие им позволяват да видят другата страна на Неговия праведен нрав. Това е Божията нетърпимост към оскърблението. Божият нрав, който не търпи оскърбление, надхвърля въображението на всяко сътворено същество, а сред несътворените същества никой не е способен да се намеси или да му въздейства; още по-малко може да бъде въплътен или имитиран. Именно това е аспектът на Божия нрав, който човечеството трябва да познава най-добре. Единствено Самият Бог има такъв нрав и единствено Самият Бог притежава такъв нрав. Бог притежава такъв праведен нрав, защото Той ненавижда порочността, мрака, непокорството и злодеянията на Сатана, които покваряват и унищожават човечеството, защото се отвращава от всички греховни действия, чрез които Му се противопоставят, и заради Своята свята и неопетнена същина. Именно затова Той няма да позволи на никое от сътворените или несътворените същества открито да Му се противопоставя или да Му съперничи. Дори човек, към когото някога е проявил милост или когото е избрал, трябва само да провокира Неговия нрав и да накърни принципите Му на търпение и великодушие, и Бог безмилостно и без колебание ще разкрие и отприщи Своя праведен нрав, който не търпи никакво оскърбление.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 108

Божият гняв е защита за всички сили на справедливостта и за всички положителни неща (Избрани пасажи)

Божията нетърпимост към оскърблението е Негова неповторима същина; Божият гняв е Негов неповторим нрав; Божието величие е Негова неповторима същина. Принципът, който стои зад Божия гняв, е потвърждение за Неговата идентичност и статут, които единствено Той притежава. От само себе си се разбира, че този принцип е и символ на същината на Самия Единствен Бог. Божият нрав е Негова изконна същина, която не се променя с течение на времето, нито с промяната на географското положение. Изконният Му нрав е Негова свойствена същина. Върху когото и да извършва Своето дело, Неговата същина не се променя, нито се променя праведният Му нрав. Когато някой разгневи Бог, това, което Бог излива, е Неговият изконен нрав; в такъв момент принципът, който стои зад Неговия гняв, не се променя, нито се променят Неговите неповторими идентичност и статут. Той не се гневи заради промяна в същината Си или защото в Неговия нрав се надигат стихии, а защото противопоставянето на човека срещу Него накърнява Неговия нрав. Явната провокация на човека към Бог е сериозно предизвикателство към собствената идентичност и статут на Бог. Според Бог, когато човек Го предизвиква, той Го оспорва и изпитва гнева Му. Когато човек се противопоставя на Бог, когато оспорва Бог, когато постоянно изпитва Божия гняв — а именно в такива моменти грехът се разраства — Божият гняв по естествен начин се разкрива и проявява. Затова изразяването на Божия гняв е символ на това, че всички зли сили ще престанат да съществуват, и на това, че всички враждебни сили ще бъдат унищожени. В това се състои неповторимостта на праведния Божи нрав и на Божия гняв. Когато Божието достойнство и святост бъдат оспорени, когато силите на справедливостта бъдат възпрепятствани и станат невидими за човека, тогава Бог ще излее гнева Си. Заради Божията същина всички сили на земята, които оспорват Бог, противопоставят Му се и се борят срещу Него, са нечестиви, покварени и несправедливи; те идват от Сатана и му принадлежат. Тъй като Бог е справедлив, светъл и безупречно свят, всички нечестиви, покварени и принадлежащи на Сатана неща ще изчезнат, когато Божият гняв се разрази.

Макар че изливането на Божия гняв е един от аспектите на изразяване на Неговия праведен нрав, Божият гняв в никакъв случай не е безразборен по отношение на целта си, нито е безпринципен. Напротив, Бог не се разгневява бързо, нито разкрива с лека ръка Своя гняв и величие. Нещо повече, Божият гняв е контролиран и премерен; той изобщо не може да се сравнява с начина, по който човек е склонен да избухва в ярост или да излива гнева си. В Библията са записани много разговори между човека и Бог. Думите на някои от хората, участващи в разговорите, са повърхностни, невежи и инфантилни, но Бог не ги поразява и не ги осъжда. По-специално, по време на изпитанието на Йов, как се отнася Бог Йехова към тримата приятели на Йов и към останалите, след като чува думите, които те казват на Йов? Осъди ли ги? Разгневи ли им се? Той не направи нищо подобно! Вместо това Той каза на Йов да отправи молби от тяхно име и да се моли за тях, но Самият Бог не се разсърди заради грешките им. Всички тези примери представят основното отношение на Бог към хората, колкото и покварени и невежи да са те. Следователно отприщването на Божия гняв в никакъв случай не е израз на Неговото настроение, нито е начин да даде израз на чувствата Си. Противно на погрешното разбиране на хората, Божият гняв не е пълен изблик на ярост. Бог не отприщва Своя гняв, защото не може да контролира настроението Си или защото е толкова ядосан, че трябва да излее гнева Си. Напротив, Неговият гняв е проява и истински израз на Неговия праведен нрав и е символично разкриване на Неговата свята същина. Бог е гняв и не търпи да бъде оскърбяван — това не означава, че Божият гняв не прави разлика между причините или че е безпринципен; именно поквареното човечество притежава изключителното „право“ на безпринципни, случайни изблици на гняв; гняв, който не прави разлика между различните причини. Когато човек придобие статут, често му е трудно да контролира настроението си и затова с удоволствие се възползва от възможностите да изрази недоволството си и да излее емоциите си; често избухва в ярост без видима причина, за да покаже на какво е способен и да даде на другите да разберат, че статутът и идентичността му са различни от тези на обикновените хора. Разбира се, покварените хора без никакъв статут също често губят контрол. Гневът им често е предизвикан от накърнени лични интереси. За да защитят собствения си статут и достойнство, те често дават воля на емоциите си и разкриват арогантната си природа. Човекът ще пламне от гняв и ще даде воля на емоциите си, за да защити и поддържа съществуването на греха, а тези действия са начинът, по който човекът изразява недоволството си; те са пълни с нечистотии, със схеми и интриги, с човешка поквара и нечестивост, а най-вече са пълни с необузданите амбиции и желания на човека. Когато справедливостта се сблъска с порочността, гневът на човека не се разгаря в защита на съществуването на справедливостта или за да я подкрепи; напротив, когато силите на справедливостта са застрашени, преследвани и нападнати, човекът не обръща внимание, отбягва темата или се отдръпва. Когато обаче се сблъска със силите на злото, човекът се приспособява, прекланя се и угодничи. Следователно, като дава воля на емоциите си, човек освобождава злите сили и това е проява на необузданото и неудържимо злодеяние от плът и кръв. Когато обаче Бог излее Своя гняв, всички зли сили ще бъдат възпрени, всички грехове, които вредят на човека, ще бъдат обуздани, всички враждебни сили, които пречат на Божието дело, ще бъдат разкрити, отделени и прокълнати, а всички съучастници на Сатана, които се противопоставят на Бог, ще бъдат наказани и изтребени. На тяхно място Божието дело ще продължи безпрепятствено, Божият план за управление ще продължи да се развива стъпка по стъпка според графика, а Божиите избраници няма да бъдат обезпокоявани и мамени от Сатана, докато онези, които следват Бог, ще се радват на Божието ръководство и грижи в спокойна и мирна среда. Божият гняв е предпазна мярка, която пречи на всички зли сили да се множат и да вилнеят, а също така е предпазна мярка, която защитава съществуването и размножаването на всички справедливи и положителни неща и завинаги ги пази от потискане и гибел.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 109

Божият гняв е защита за всички сили на справедливостта и за всички положителни неща (Избрани пасажи)

Можете ли да видите същината на Божия гняв в разрушаването на Содом? Има ли още нещо, примесено в гнева Му? Чист ли е Божият гняв? Да използваме думите на човека — неподправен ли е Божият гняв? Крие ли се някаква измама зад Неговия гняв? Има ли някакъв заговор? Има ли неизразими тайни? Мога да ви кажа строго и тържествено: няма нищо в Божия гняв, което да подлежи на съмнение. Гневът Му е чист, неподправен гняв, който не крие никакви други намерения или цели. Причините за Неговия гняв са чисти, безупречни и неподлежащи на критика. Той е естествено разкриване и проява на Неговата свята същина; той е нещо, което нито едно сътворено същество не притежава. Това е част от неповторимия праведен Божи нрав и съществува поразителна разлика между същината на Създателя и тази на Неговото творение.

Независимо дали човек се гневи пред очите на другите, или зад гърба им, всеки има различно намерение и цел да се гневи. Може да утвърждава авторитета си, а може и да защитава собствените си интереси, да поддържа репутацията си или да пази името си. Някои упражняват сдържаност в гнева си, докато други са по-прибързани и допускат гневът им да избухва по всяко време, без изобщо да се сдържат. Накратко, гневът на човека произлиза от неговия покварен нрав. Каквато и да е целта му, той идва от плътта и от природата; няма нищо общо със справедливостта или несправедливостта, защото нищо в човешката природа същност не отговаря на истината. Затова покварената избухливост на хората и Божият гняв не бива да се сравняват. Без изключение поведението на човека, който е покварен от Сатана, започва с желанието да опази покварата и в действителност се основава на покварата, затова човешкият гняв не може да се сравнява с Божия гняв, независимо колко правилен може да изглежда на теория човешкият гняв. Когато Бог излее гнева Си, злите сили се възпират и злите неща се унищожават, докато справедливите и положителни неща се радват на Божията грижа и закрила и могат да продължат да съществуват. Бог излива Своя гняв, защото несправедливите, отрицателните и злите неща пречат, смущават или унищожават нормалната дейност и развитие на праведните и положителните неща. Целта на Божия гняв не е да опази Собствения Си статут и идентичност, а да опази съществуването на праведни, положителни, красиви и добри неща, да опази законите и реда за нормалното оцеляване на човечеството. Това е основната причина за Божия гняв. Божият гняв е много правилно, естествено и истинско разкриване на Неговия нрав. В Неговия гняв няма скрити мотиви, нито измама или заговор, да не говорим за желания, лукавство, злоба, насилие, зло или някоя от другите общи черти на поквареното човечество. Преди Бог да излее Своя гняв, Той вече е разбрал същината на всеки проблем съвсем ясно и пълно и вече е формулирал точни и ясни определения и заключения. Така целта на Бог във всичко, което прави, е пределно ясна, както и Неговото отношение. Той не е объркан, сляп, импулсивен или небрежен и със сигурност не е безпринципен. Това е практическият аспект на Божия гняв и именно благодарение на този практически аспект човечеството е постигнало нормалното си съществуване. Без Божия гняв човечеството щеше да изпадне в необичайни условия на живот и всичко праведно, красиво и добро щеше да бъде унищожено и да престане да съществува. Без Божия гняв законите и правилата за съществуване на сътворените същества щяха да са нарушени или дори напълно унищожени. Откакто е създаден човекът, Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да запази и поддържа нормалното съществуване на човечеството. Тъй като Неговият праведен нрав съдържа гняв и величие, всички нечестиви хора, неща и предмети, както и всички неща, които смущават и увреждат нормалното съществуване на човечеството, са наказвани, контролирани и унищожавани от Неговия гняв. През последните няколко хилядолетия Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да поразява и унищожава всички видове нечисти и зли духове, които се противопоставят на Бог и действат като съучастници и лакеи на Сатана в Божието дело за управление на човечеството. Така Божието дело за спасението на човека винаги е напредвало според Неговия план. Тоест поради съществуването на Божия гняв най-праведните дела сред човечеството никога не са били унищожени.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 110

Въпреки че Сатана изглежда човечен, справедлив и добродетелен, същината му е жестока и зла

Сатана гради славата си, като мами хората и често се представя за водач и пример за праведност, достоен за подражание. Под фалшивия предлог, че защитава правдата, той вреди на хората, поглъща душите им и използва всякакви средства, за да ги отслаби, измами и подстрекава. Неговата цел е да накара хората да одобрят и да се съгласят с пагубното му поведение, да ги накара да се присъединят към него и да се противопоставят на Божията власт и върховенство. Когато обаче човек прозре неговите кроежи и интриги, когато прозре подлото му лице и когато някой не желае повече да бъде тъпкан и мамен от него, да му робува или да бъде наказан и унищожен заедно с него, Сатана променя доскорошния си лик на светец и сваля фалшивата си маска, за да разкрие истинското си лице, което е зло, порочно, грозно и свирепо. Неговото най-голямо желание би било да изтреби всички, които отказват да го следват и които се противопоставят на злите му сили. В този момент Сатана повече не може да се преструва на надежден и порядъчен, а под безобидния му лик се разкриват истинските му грозни и дяволски черти. Щом плановете на Сатана и истинските му черти излязат наяве, той ще се разяри и ще разкрие жестокостта си. След това желанието му да вреди и да унищожава хората ще се засили, защото той се разгневява, когато хората се пробудят за истината, и става много отмъстителен към тях заради стремежа им да се стремят към свобода и светлина и да се освободят от неговите окови. Гневът му е предназначен да защитава и поддържа злото, но той е и истинско разкриване на свирепата му природа.

Във всеки случай поведението на Сатана разкрива неговата зла природа. Всички зли дела, които Сатана е извършил върху човека — от ранните му усилия да заблуди хората да го последват, през възползването му от хората, при което ги въвлича в злодеянията си, до отмъстителността му към хората, след като истинските му черти са били разкрити и след като хората са го опознали и изоставили — всяко едно от тези дела изобличава злата същина на Сатана и доказва, че Сатана няма връзка с положителните неща и че Сатана е източникът на всяко зло нещо. Всичко, което прави, е за да поддържа своето зло и продължаването на своите зли дела, да противоречи на справедливите и положителните неща и да разрушава законите и реда на нормалното съществуване на човечеството. Тези действия на Сатана са враждебни към Бог и ще бъдат поразени от Божия гняв. Макар че Сатана също има гняв, неговият гняв е само израз на злата му природа. Причината, поради която Сатана е ожесточен и яростен, е следната: неговите неописуеми кроежи са разобличени; интригите му не успяват лесно; необузданата му амбиция и желание да замени Бог и да действа като Бог са поразени и спрени, а целта му да контролира цялото човечество е провалена и той никога няма да успее да я постигне. Това, което спира осъществяването на интригите на Сатана и прекъсва разпространението и необуздаността на неговото зло, е многократното призоваване на Божия гняв, отново и отново. Затова Сатана едновременно мрази и се страхува от Божия гняв. Всеки път, когато Божият гняв се излее, той не само разкрива истинския грозен облик на Сатана, но и разобличава злите му намерения, а така се разкриват причините за гнева на Сатана срещу човечеството. Изригването на гнева на Сатана е истинско разкриване на злата му природа и разобличаване на кроежите му. Разбира се, всеки път, когато Сатана се разгневи, се възвестява унищожаването на злите неща и защитата и продължаването на положителните неща; възвестява се фактът, че Божият гняв не може да се накърнява!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 111

Човек не бива да разчита на опита и въображението си, за да разбере праведния Божи нрав

Когато се изправиш пред Божия съд и порицание, нима ще кажеш, че Божието слово е подправено? Нима ще кажеш, че зад Божия гняв се крие някаква история и че тя е подправена? Нима ще клеветиш Бог, като твърдиш, че Неговият нрав не е непременно съвсем праведен? Когато се занимаваш с всяко от Божиите дела, първо трябва да си сигурен, че праведният Божи нрав е неподправен, свят и безупречен, включително Божието поразяване, наказание и унищожаване на хората. Всичко, което Бог прави, без изключение се извършва в строго съответствие с изконния Му нрав и план и не включва никакви човешки познания, традиции и философии. Всяко Божие действие е израз на Неговия нрав и същина и не е свързано с нищо, което принадлежи на поквареното човечество. В представите на хората само Божията любов, милост и великодушие към човечеството са безупречни, неподправени и свети, но никой не знае, че яростта и гнева Му също са неподправени; освен това никой не се е замислял защо Бог не търпи оскърбление и защо гневът Му е толкова силен. Напротив, някои бъркат Божия гняв с лошия характер, като този на покварените хора, и погрешно приравняват Божия гняв с яростта на покварените хора. Когато са изправени пред някаква нещастна ситуация, те дори погрешно приемат, че Божията ярост е като естественото проявление на покварената природа на хората и че Божият гняв е като гнева на покварените хора, и вярват, че Божият гняв е израз на Неговото настроение. Надявам се, че след това общение никой от вас повече няма да има никакви погрешни схващания, представи или спекулации относно праведния Божи нрав. Надявам се, че след като чуете Моите слова, ще можете да разпознаете в сърцата си гнева на праведния Божи нрав, че ще можете да оставите настрана всички предишни погрешни разбирания за Божия гняв и че ще можете да промените собствените си погрешни убеждения и възгледи за същината на Божия гняв. Освен това се надявам, че в сърцата си ще имате точно разбиране за Божия нрав, че повече няма да имате никакви съмнения относно праведния Божи нрав и че няма да налагате никакви човешки разсъждения или представи върху истинския Божи нрав. Праведният Божи нрав е истинската същина на Бог. Той не е нещо написано или оформено от човека. Неговият праведен нрав е Негов праведен нрав и не е свързан с нищо от творението. Самият Бог е Самият Бог. Той никога няма да стане част от творението, а дори и да се присъедини към сътворените същества, изконният Божи нрав и Неговата същина няма да се променят. Следователно да познаваш Бог не е същото като да изучаваш някой предмет; да познаваш Бог не означава да анализираш нещо, нито е същото като да разбираш човек. Ако използваш своята представа или метод за изучаване на предмет или разбиране на човек, за да опознаеш Бог, никога няма да си способен да постигнеш познание за Бог. Познаването на Бог не зависи от опита или въображението и затова никога не трябва да налагаш своя опит или въображение на Бог; колкото и богати да са опитът и въображението ти, те си остават ограничени. Нещо повече, твоето въображение не отговаря на фактите, а още по-малко на истината, и е несъвместимо с истинския Божии нрав и същина. Ако разчиташ на въображението си, никога няма да успееш да разбереш Божията същина. Единственият начин е да приемеш всичко, което идва от Бог, след което постепенно да го изживееш и разбереш. Ще дойде ден, в който Бог ще те просвети, за да Го разбереш и опознаеш истински заради твоето съдействие и заради глада и жаждата ти за истината.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 112

Човечеството печели Божията милост и великодушие чрез искрено покаяние (Избрани пасажи)

Предупреждението на Бог Йехова достига до ниневийците

Нека продължим към втория откъс, третата глава от Книгата на Йона: „Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. Това са словата, които Бог казва лично на Йона, за да ги предаде на ниневийците, затова, разбира се, това са словата, които Йехова иска да каже на ниневийците. Тези слова казват на хората, че Бог е започнал да се отвращава от жителите на града и да ги ненавижда, тъй като тяхното нечестие е стигнало до Него, и затова пожела да унищожи този град. Преди обаче да разруши града, Бог искаше да уведоми ниневийците и същевременно да им даде възможност да се покаят за своето безчестие и да започнат нов живот. Те щели да имат тази възможност четиридесет дни и нито ден повече. Тоест, ако хората в града не се покаели, не признаели греховете си и не паднели по очи пред Бог Йехова в рамките на четиридесет дни, Бог щял да унищожи града, както унищожил Содом. Това искаше да каже Бог Йехова на жителите на Ниневия. Ясно е, че това не е обикновено изявление. То не само изразява гнева на Бог Йехова, но и отношението Му към ниневийците, като същевременно служи като официално предупреждение към хората, живеещи в града. Това предупреждение им казваше, че нечестивите им постъпки са им навлекли ненавистта на Бог Йехова и скоро ще ги доведат до ръба на собственото им унищожение. Затова животът на всеки жител на Ниневия беше в непосредствена опасност.

Яркият контраст между реакциите на Ниневия и Содом към предупреждението на Бог Йехова

Какво означава да бъдеш поразен? На разговорен език това означава да не съществуваш повече. По какъв начин обаче? Кой би могъл да срине цял град? Разбира се, би било невъзможно човек да извърши подобно нещо. Жителите на Ниневия не бяха глупаци и щом чуха тези думи, те разбраха. Те знаеха, че съобщението е дошло от Бог, знаели, че Бог ще извърши делото Си, и знаеха, че тяхното нечестие е оскърбило Бог Йехова и е предизвикало гнева Му към тях, така че скоро щели да бъдат унищожени заедно с града си. Как постъпиха жителите на града, след като чуха предупреждението на Бог Йехова? Библията описва реакциите на хората в подробности — от царя до обикновените хора. В писанията са записани следните думи: „И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му […]“ (Йона 3:5-9).

След като чуха съобщението на Бог Йехова, жителите на Ниневия показаха отношение, напълно противоположно на това на жителите на Содом — докато жителите на Содом открито се противопоставиха на Бог, като трупаха грях връз грях, ниневийците, след като чуха тези думи, не пренебрегнаха проблема и не се съпротивляваха. Вместо това те повярваха на Бог и обявиха пости. Какво означава думата „повярваха“ тук? Самата дума предполага вяра и подчинение. Ако използваме действителното поведение на ниневийците, за да обясним тази дума, това означава, че те повярваха, че Бог може и ще направи това, което казва, и че бяха готови да се покаят. Изпитваха ли страх хората в Ниневия, изправени пред предстоящото бедствие? Тяхната вяра всяваше страх в сърцата им. И така, какво можем да използваме, за да докажем вярата и страха на ниневийците? Както е казано в Библията: „[…] прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия“. Това означава, че ниневийците наистина повярваха и че от тази вяра е дошъл страхът, който ги накара да постят и да облекат вретище. Така те показаха, че започват да се покайват. В пълен контраст с жителите на Содом ниневийците не само не се противопоставиха на Бог, но и ясно показаха своето покаяние чрез поведението и действията си. Разбира се, това е нещо, което всички жители на Ниневия направиха, а не само обикновените хора, и царят не правеше изключение.

Покаянието на ниневийския цар печели похвалата на Бог Йехова

Когато ниневийският цар чу тази вест, той стана от престола си, съблече мантията си, облече се във вретище и седна в пепелта. След това обяви, че на никого в града не е позволено да вкуси каквото и да било, а на овцете, воловете и останалия добитък не е позволено да пасат или да пият вода. И хората, и добитъкът трябвало да се облекат във вретище, а народът — да отправя горещи молби към Бог. Царят също така обяви, че всеки един от тях ще се отвърне от лошия си път и ще остави неправдата, която е в ръцете му. Съдейки по тази поредица от действия, ниневийският цар изпитваше искрено покаяние в сърцето си. Поредицата от действия, които той предприе — стана от трона, свали царската мантия, облече вретище и седна в пепелта — показва на хората, че царят на Ниневия оставяше настрана царския си статут и обличаше вретище наравно с обикновените хора. Тоест ниневийският цар не зае царския си пост, за да продължи по лошия си път или с неправдата, която е в ръцете му, след като чу съобщението от Бог Йехова; напротив, той остави властта, която имаше, и се покая пред Бог Йехова. В този момент ниневийският цар не се разкайваше като цар; той беше дошъл пред Бог да се покае и да изповяда греховете си като обикновен подвластен на Бог. Освен това той нареди на целия град да се покае и да изповяда греховете си пред Бог Йехова така, както направи той; още повече, както се вижда от писанията, той имаше и конкретен план как да стане това: „Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; […] и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му“. Като владетел на града ниневийският цар имаше върховен статут и власт и можеше да прави всичко, което пожелае. Изправен пред съобщението на Бог Йехова, той можеше да пренебрегне въпроса или просто да се покае и да изповяда греховете си, а що се отнася до това дали хората в града щяха да изберат да се покаят, той можеше напълно да пренебрегне този въпрос. Ниневийският цар обаче изобщо не постъпи така. Той не само стана от престола си, облече вретище и седна в пепел, покая се и изповяда греховете си пред Бог Йехова, но и нареди на всички хора и животни в града да направят същото. Той дори нареди на хората да „викат силно към Бог“. С тази поредица от действия ниневийският цар наистина постигна това, което трябва да прави един владетел. Тази поредица от действия е трудно постижима за който и да е цар в човешката история и всъщност никой друг цар не е постигал тези неща. Тези действия могат да се нарекат безпрецедентни в човешката история и са достойни за възпоменаване и подражание от хората. От зората на човечеството всеки цар е карал своите поданици да се противопоставят на Бог. Никой до тогава не бил карал поданиците си да умоляват Бог, за да търсят изкупление за нечестието си, да получат прошка от Бог Йехова и да избегнат неизбежното наказание. Царят на Ниневия обаче успя да накара поданиците си да се обърнат към Бог, да се отвърнат от лошия си път и да се откажат от неправдата, която е в ръцете им. Освен това той успя да остави трона си, а в замяна на това Бог Йехова размисли и съжали, оттегли гнева Си и позволи на хората от града да оцелеят, като ги опази от унищожение. Постъпката на царя може да се нарече рядко чудо в човешката история и дори образцов пример на покварени хора, които се покайват и изповядват греховете си пред Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 113

Йона 3 Словото на Йехова дойде за втори път при Йона и рече: „Стани, отиди в Ниневия, големия град и проповядвай това, което ти казвам“. И Йона отиде в Ниневия, според както беше казал Йехова. А Ниневия беше огромен град. Трябваха три дни, за да го обходи човек. Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?“ И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.

Бог видя искреното покаяние дълбоко в сърцата на ниневийците

След като чуха Божието съобщение, ниневийският цар и неговите поданици извършиха редица действия. Какво беше естеството на тези действия и на тяхното поведение? Тоест каква беше същината на цялото им поведение? Защо го направиха? В Божиите очи те се бяха покаяли искрено, не само защото бяха отправяли горещи молби към Бог и бяха изповядали греховете си пред Него, но и защото се бяха отказали от порочното си поведение. Те постъпиха така, защото след като чуха Божиите слова, се изплашиха невероятно много и вярваха, че Той ще направи това, което казва. Като постиха, носеха вретище и седяха в пепел, те искаха да изразят готовността си да се поправят и да се въздържат от нечестие и се молеха на Бог Йехова да сдържи гнева Си, молеха Го да оттегли решението Си и връхлитащото ги бедствие. Ако разгледаме цялостното им поведение, ще видим, че те вече бяха разбрали, че Бог Йехова е бил отвратен от предишните им нечестиви действия, и ще видим също, че бяха разбрали причината, поради която Той е щял скоро да ги унищожи. Ето защо всички те пожелаха да се покаят напълно, да се отвърнат от лошия си път и да изоставят неправдата, която е в ръцете им. Тоест, щом разбраха съобщението на Бог Йехова, всеки един от тях почувства страх в сърцето си; те прекратиха нечестивото си поведение и повече не извършваха онези дела, които бяха толкова омразни за Бог Йехова. Освен това те умоляваха Бог Йехова да прости миналите им грехове и да не се отнася към тях според предишните им действия. Те бяха готови никога повече да не извършват нечестие и да действат, както Бог Йехова заповяда, ако само е възможно никога повече да не разгневяват Бог Йехова. Покаянието им беше искрено и пълно. То идваше от дълбините на сърцата им и беше неподправено и непреклонно.

След като всички жители на Ниневия, от царя до обикновените хора, научиха, че Бог Йехова им е гневен, Бог можеше ясно и отчетливо да види всяко тяхно последващо действие и цялото им поведение, както и всяко тяхно решение и избор. Божието отношение се промени заради тяхното поведение. Какво беше разположението на духа на Бог в този момент? Библията може да ти отговори на този въпрос. В писанията са записани следните думи: „И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи“ (Йона 3:10). Въпреки че Бог промени решението Си, в Неговото разположение на духа нямаше нищо сложно. Той просто премина от изразяване на гнева Си към успокояване на гнева Си и след това реши да не причинява бедствие на град Ниневия. Причината защо Божието решение да избави ниневийците от бедствие беше толкова бързо, се дължеше на това, че Бог наблюдаваше сърцето на всеки човек от Ниневия. Той видя това, което те пазеха дълбоко в сърцата си: искреното им покаяние и изповед за греховете им, искрената им вяра в Него, дълбокото им чувство за това, че греховните им действия са разгневили Неговия нрав, и произтичащия от това страх от предстоящото им наказание от Бог Йехова. В същото време Бог Йехова чу и молитвите им, които идваха дълбоко от сърцата им, с които Го умоляваха да не им се гневи повече, за да избегнат това бедствие. Когато Бог видя всичко това, малко по малко гневът Му утихна. Колкото и силен да е бил преди това гневът Му, сърцето Му се трогна, когато видя искреното покаяние дълбоко в сърцата на тези хора, и затова не можеше да понесе да им причини бедствие и престана да им се гневи. Вместо това Той продължи да проявява милост и великодушие към тях и продължи да ги напътства и да се грижи за тях.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 114

Йона 3 Словото на Йехова дойде за втори път при Йона и рече: „Стани, отиди в Ниневия, големия град и проповядвай това, което ти казвам“. И Йона отиде в Ниневия, според както беше казал Йехова. А Ниневия беше огромен град. Трябваха три дни, за да го обходи човек. Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?“ И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.

Ако вярата ти в Бог е истинска, често ще получаваш Неговата грижа

В промяната на намеренията на Бог към жителите на Ниневия нямаше никакво колебание, нищо двусмислено или неясно. По-скоро това беше промяна от същински гняв към същинско великодушие. Това е истинско разкриване на Божията същина. Бог никога не е нерешителен и не се колебае в действията Си; принципите и целите, които стоят зад Неговите действия, са ясни и прозрачни, чисти и безупречни, лишени от каквито и да е уловки или кроежи, които да се преплитат в тях. Тоест в Божията същина няма мрак или злина. Бог се разгневи на ниневийците, защото видя техните нечестиви дела; по онова време гневът Му произтичаше от Неговата същина. Когато обаче Божият гняв изчезна и Той отново дари ниневийците със Своето великодушие, всичко, което Той разкри, отново беше Неговата същина. Цялата тази промяна се дължи на промяната в отношението на човека към Бог. През цялото това време ненакърнимият Божи нрав не се промени, Божията великодушна същина не се промени и Божията любяща и милосърдна същина не се промени. Когато хората извършват нечестиви дела и оскърбяват Бог, Той ще стовари гнева Си върху тях. Когато хората се покаят искрено, Бог ще промени отношението Си и гневът Му ще изчезне. Когато хората упорито продължават да се противопоставят на Бог, Неговата ярост ще бъде непрестанна и гневът Му ще ги притиска малко по малко, докато не бъдат унищожени. Това е същината на Божия нрав. Независимо дали Бог изразява гняв, или милост и доброта, именно поведението на човека, начинът, по който се държи, и чистосърдечното му отношение към Бог са тези, които диктуват това, което се изразява чрез разкриването на Божия нрав. Ако Божият гняв е постоянно насочен към даден човек, сърцето на този човек несъмнено се противопоставя на Бог. Тъй като този човек никога не се е покайвал искрено, не е прекланял глава пред Бог и не е имал искрена вяра в Бог, той никога не е получавал Божията милост и великодушие. Ако някой често получава Божията грижа, милост и великодушие, то без съмнение в сърцето си този човек носи искрена вяра в Бог и сърцето му не се противопоставя на Бог. Този човек често се разкайва искрено пред Бог; затова, дори и Бог да го дисциплинира често, Неговият гняв няма да го сполети.

Този кратък разказ позволява на хората да видят Божието сърце, да разберат истината за Неговата същина, да видят, че Божият гняв и промяната в Неговото отношение не са безпричинни. Въпреки яркия контраст — показан от Бог, когато беше гневен и когато промени отношението Си — заради който хората вярват, че има голямо разминаване или контраст между тези два аспекта на Божията същина — Неговия гняв и Неговото великодушие — отношението на Бог към покаянието на ниневийците отново позволява на хората да видят друга страна на истинския Божи нрав. Промяната в Божието отношение наистина позволява на хората отново да видят истинността на Божията милост и доброта и да видят истинското разкриване на Божията същина. Човечеството няма как да не признае, че Божието милосърдие и доброта не са митове, нито измислици. Това е така, защото Божието чувство в онзи момент беше истинско и промяната в Божието отношение беше истинска — Бог наистина дари Своята милост и великодушие на човечеството още веднъж.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 115

Йона 3 Словото на Йехова дойде за втори път при Йона и рече: „Стани, отиди в Ниневия, големия град и проповядвай това, което ти казвам“. И Йона отиде в Ниневия, според както беше казал Йехова. А Ниневия беше огромен град. Трябваха три дни, за да го обходи човек. Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?“ И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.

Искреното покаяние в сърцата на ниневийците им спечелва Божията милост и променя съдбата им

Има ли някакво противоречие между промяната в Божието отношение и Неговия гняв? Разбира се, че няма! Това е така, защото за Божието великодушие в онзи конкретен момент имаше причина. Каква може да е тази причина? Тя е показана в Библията — „всеки човек се отвърна от лошия си път“ и „изостави неправдата, която е в ръцете му“.

Този „лош път“ не се отнася до няколко греховни постъпки, а до източника на грях, от който произлиза поведението на хората. Да се „отвърнат от лошия си път“ означава, че тези хора никога повече няма да постъпват по този начин. Тоест те никога повече няма да се държат по този лош начин; методът, източникът, целта, намерението и принципът на действията им са се променили; те никога повече няма да използват тези методи и принципи, за да носят наслада и щастие на сърцата си. Думата „изостави“ в израза „да изостави неправдата, която е в ръцете му“ означава да се откаже или да захвърли, да скъса напълно с миналото и никога повече да не се връща назад. Когато жителите на Ниневия изоставиха неправдата, която е в ръцете им, това потвърди и показа искреното им покаяние. Бог наблюдава както външните прояви на хората, така и техните сърца. Когато Бог забеляза несъмненото и искрено покаяние в сърцата на ниневийците и видя, че те се отвърнаха от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им, отношението Му се промени. Тоест поведението и постъпките на тези хора, различните им начини на действие, както и искреното им признание и покаяние за греховете в сърцата им, накараха Бог да промени отношението Си, да промени намеренията Си, да оттегли решението Си и да не ги наказва или унищожава. Така хората от Ниневия постигнали различен изход за себе си. Те спасили собствения си живот и в същото време спечелили Божията милост и великодушие, като в този момент Бог оттеглил и гнева Си.

Божиите милост и великодушие не са рядкост, рядко е искреното покаяние на хората

Колкото и гневен да е бил Бог на ниневийците, щом те обявиха пости, облякоха вретище и седнаха в пепел, отношението Му се промени и Той промени решението Си. Когато им съобщи, че ще унищожи града им — в мига преди тяхната изповед и покаяние за греховете им — Бог все още им е бил гневен. След като те извършиха поредица от действия на покаяние, Божият гняв към жителите на Ниневия постепенно се превърна в милост и великодушие към тях. Няма нищо противоречиво в това, че тези два аспекта на Божия нрав се разкриват едновременно в едно и също събитие. Как трябва да се разбира и познава тази липса на противоречие? Бог изрази и разкри последователно всяка от тези две полярно противоположни същини, докато хората в Ниневия се покайваха, като им позволи да видят истинността и ненакърнимостта на Божията същина. Бог използва отношението Си, за да каже на хората, че не става дума за това, че Бог не понася хората или че не иска да прояви милост към тях, а по-скоро — за това, че те рядко се покайват искрено пред Бог и хората наистина рядко се отвръщат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Тоест, когато Бог се гневи на хората, Той се надява, че хората ще могат да се покаят искрено, и наистина се надява да види истинското покаяние на хората, а в този случай ще продължи да ги дарява с милост и великодушие. Това означава, че лошото поведение на човека предизвиква Божия гняв, докато Божията милост и великодушие се даряват на онези, които слушат Бог и искрено се покайват пред Него, на онези, които могат да се отвърнат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Отношението на Бог се разкрива пределно ясно в отношението Му към ниневийците: Божията милост и великодушие не се получават никак трудно, а това, което Той изисква, е искрено покаяние. Стига хората да се отвърнат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им, Бог ще промени мнението Си и отношението Си към тях.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 116

Праведният нрав на Създателя е действителен и жив

Нима милостта и великодушието на Бог бяха илюзия, когато Бог промени отношението Си към жителите на Ниневия? Разбира се, че не! Тогава какво показва преходът между тези два аспекта на Божия нрав, докато Бог се справя с тази конкретна ситуация? Божият нрав е едно цяло — той е напълно неразделен. Независимо дали Той изразява гняв, или милост и великодушие към хората, всичко това е израз на Неговия праведен нрав. Божият нрав е жизнен и ярко видим и Той променя мислите и отношението Си в зависимост от развитието на нещата. Промяната в отношението Му към ниневийците показва на човечеството, че Той има свои собствени мисли и идеи; Той не е робот или глинена статуя, а Самият Жив Бог. Той може да се разгневи на хората от Ниневия по същия начин, както може и да им опрости миналото заради тяхното отношение. Той може да реши да донесе нещастие на ниневийците, но също така може да промени решението Си заради тяхното покаяние. Хората обичат да прилагат стриктно правила и да ги използват, за да ограничават и определят Бог, както обичат да използват формули, за да се опитат да разберат Божия нрав. Следователно, що се отнася до сферата на човешкото мислене, Бог не мисли, нито има някакви съществени идеи. В действителност обаче Божиите мисли са в състояние на постоянно преобразяване в зависимост от промените, които настъпват в нещата и средата. Докато мислите Му се променят, се разкриват различни аспекти от Божията същина. По време на този процес на преобразяване, точно в момента, в който Бог променя отношението Си, Той показва на хората реалното съществуване на Своя живот и че Неговият праведен нрав е изпълнен с енергична жизненост. В същото време Бог използва Своето истинско разкриване, за да докаже на човечеството действителното съществуване на Своя гняв, Своята милост, Своята доброта и Своето великодушие. Неговата същина се разкрива по всяко време и навсякъде в зависимост от развитието на нещата. Той притежава гнева на лъв и милостта и великодушието на майка. Неговият праведен нрав не допуска никакво поставяне под въпрос, накърняване, променяне или изопачаване. Сред всички въпроси и неща праведният Божи нрав — т.е. Божият гняв и Божията милост — може да се разкрие по всяко време и навсякъде. Той ярко изразява тези аспекти във всяко кътче на цялото творение и ги прилага енергично във всеки един момент. Праведният Божи нрав не е ограничен от времето или пространството; тоест праведният Божи нрав не се изразява механично и не се разкрива според ограничения във времето и пространството, а по-скоро — със съвършена лекота, през цялото време и навсякъде. Когато видиш, че Бог променя отношението Си, престава да изразява гнева Си и се въздържа от унищожаването на град Ниневия, нима можеш да кажеш, че Бог е само милостив и любящ? Нима можеш да кажеш, че Божият гняв е само празни приказки? Когато Бог проявява яростен гняв и оттегля Своята милост, нима можеш да кажеш, че Той не изпитва истинска любов към човечеството? Този яростен гняв се изразява от Бог в отговор на злодеянията на хората; В Неговия гняв няма недостатъци. Сърцето на Бог се трогва в отговор на покаянието на хората и именно това покаяние води до промяна в Неговото отношение. Когато Той се трогва, когато променя отношението Си и когато проявява милост и великодушие към човека, всичко това е напълно безпогрешно; то е чисто, непорочно, неопетнено и неподправено. Божието великодушие е точно това — великодушие, както и Неговата милост не е нищо друго освен милост. Неговият нрав разкрива гняв или милост и великодушие в зависимост от покаянието на човека и промяната в неговото поведение. Каквото и да разкрива и изразява Той, всичко е чисто и прямо; същината Му е различна от тази на всичко в творението. Когато Бог изразява принципите, които стоят в основата на Неговите действия, те са без никакви грешки или недостатъци, както и Неговите мисли, идеи, всяко Негово решение и действие. След като Бог е решил така и е действал така, Той завършва своите начинания. Резултатите от Неговите начинания са правилни и безупречни именно защото техният източник е безупречен и непорочен. Божият гняв е безупречен. По същия начин Божията милост и великодушие, които не са присъщи на никого от цялото творение, са свети и безупречни и могат да устоят на внимателно обмисляне и изживяване.

След като разбрахте историята за Ниневия, виждате ли сега другата страна на същината на праведния Божи нрав? Виждате ли другата страна на неповторимия праведен нрав на Бог? Нима някой сред хората притежава подобен нрав? Нима някой притежава такъв гняв, Божия гняв? Нима някой притежава милост и великодушие като тези, които притежава Бог? Кой от сътворените същества е способен да излее такъв силен гняв и да реши да унищожи или да причини бедствие на човечеството? И кой е способен да дари милост на човека, да прояви великодушие и да му прости, като промени предишното си решение да го унищожи? Създателят изразява Своя праведен нрав чрез собствените Си неповторими методи и принципи и не е подвластен на контрола или ограниченията, налагани от каквито и да било хора, събития или неща. При неповторимия Му нрав никой не е в състояние да промени Неговите мисли и идеи, нито е способен да Го убеди и да промени някое от Неговите решения. Цялото поведение и всички мисли, които съществуват в цялото творение, подлежат на съда на Неговия праведен нрав. Никой не може да контролира дали Той ще прояви гняв, или милост; това може да се реши само от същината на Създателя, тоест от праведния Му нрав. Такава е неповторимата природа на праведния нрав на Създателя!

Като анализирате и разбирате промяната на Божието отношение към жителите на Ниневия, способни ли сте да използвате думата „неповторим“, за да опишете милостта в праведния Божи нрав? По-рано казахме, че Божият гняв е един от аспектите на същината на Неговия неповторим праведен нрав. Сега ще определя два аспекта — Божия гняв и Божията милост — като Неговия праведен нрав. Праведният Божи нрав е свят; той не търпи да бъде накърняван или да бъде поставян под въпрос; той е нещо, което никой от сътворените или несътворените същества не притежава. Той е неповторим и се притежава единствено от Бог. Тоест Божият гняв е свят и не подлежи на накърняване. По същия начин и другият аспект на праведния Божи нрав — Божията милост, е свята и не може да бъде накърнена. Нито едно от сътворените или несътворените същества не може да замени или да представлява Бог в Неговите дела, нито някой би могъл да Го замени или да Го представлява при разрушаването на Содом или спасяването на Ниневия. Това е истинският израз на неповторимия праведен Божи нрав.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 117

Искрените чувства на Създателя към човечеството

Хората често казват, че не е лесно да се познава Бог. Аз обаче твърдя, че познаването на Бог съвсем не е трудна задача, защото Бог често показва делата Си, за да ги види човек. Бог никога не е прекъсвал диалога Си с човечеството и никога не се е прикривал, нито е крил Себе Си от човека. Неговите мисли, идеи, слова и дела са разкрити пред човечеството. Следователно, стига човек да желае да познава Бог, той може да Го разбере и опознае чрез най-различни средства и методи. Причината, поради която човекът сляпо мисли, че Бог умишлено го избягва, че Бог умишлено Се е скрил от хората, че Бог няма намерение да позволи на човека да Го разбере и опознае, е че той не знае Кой е Бог и не желае да Го разбере. Нещо повече, човекът не се интересува от мислите, словата или делата на Създателя… Истината е, че ако човек просто използва свободното си време, за да се съсредоточи върху словата или делата на Създателя и да ги разбере, и ако обърне само малко внимание на мислите на Създателя и на гласа на Неговото сърце, за този човек няма да е трудно да разбере, че мислите, словата и делата на Създателя са явни и прозрачни. По същия начин няма да са необходими много усилия, за да осъзнаем, че Създателят е сред хората по всяко време, че Той винаги разговаря с човека и с цялото творение и че всеки ден извършва нови дела. Неговата същина и нрав се изразяват в диалога Му с човека; Неговите мисли и идеи се разкриват напълно в делата Му; Той придружава и наблюдава човечеството през цялото време. Той говори тихо на човечеството и на цялото творение със Своите безмълвни думи: „Аз съм на небето и съм сред Моето творение. Аз бдя; Аз чакам; Аз съм на твоя страна…“. Ръцете Му са топли и силни; стъпките Му са леки; гласът Му е мек и изящен; силуетът Му минава и се извива, като обгръща цялото човечество; лицето Му е красиво и нежно. Той никога не си е тръгвал, никога не е изчезвал. Ден и нощ Той е постоянен спътник на хората, Който никога не ги оставя. Неговата всеотдайна грижа и необикновена привързаност към човечеството, както и истинската Му загриженост и любов към човека, се проявиха малко по малко, докато Той спасяваше град Ниневия. По-конкретно, разговорът между Бог Йехова и Йона напълно разкрива нежността, която Създателят изпитва към човечеството, което Самият Той е създал. От тези думи можеш да получиш дълбоко разбиране за искрените чувства на Бог към човечеството…

Следният откъс е записан в Книгата на Йона 4:10-11: „Тогава Йехова каза: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“. Това са действителните слова на Бог Йехова, записани от разговора между Бог и Йона. Макар че този диалог е кратък, той е изпълнен с грижата на Създателя за хората и нежеланието Му да се откаже от тях. Тези слова изразяват истинското отношение и чувства, които Бог храни в сърцето Си към Своето творение. Чрез тези ясни и точни думи, каквито рядко се чуват от човек, Бог заявява истинските Си намерения към човечеството. Този диалог представя отношението, което Бог има към жителите на Ниневия — но какво е това отношение? Това е отношението Му към жителите на Ниневия преди и след покаянието им и отношението Му към човешкия род. В тези думи се съдържат Неговите мисли и Неговият нрав.

Какви Божии мисли се разкриват в тези слова? Ако обърнете внимание на подробностите, докато четете, няма да ви е трудно да забележите, че Той използва думата „загриженост“. Фактът, че използва тази дума, показва истинското отношение на Бог към човечеството.

На нивото на буквалното значение хората могат да тълкуват думата „загриженост“ по различни начини: първо, тя означава „да обичам и защитавам, да изпитвам нежност към нещо“; второ, означава „да обичам силно“; и накрая, означава „да не желая да нараня нещо и да не мога да понеса, ако го направя“. Накратко, тази дума означава нежна привързаност и обич, както и нежелание да се откажеш от някого или нещо; тя съдържа Божията милост и великодушие към човека. Бог използва тази дума, която хората често произнасят, но същевременно тази дума може да разкрие гласа на Божието сърце и Неговото отношение към човечеството.

При все че град Ниневия бе пълен с хора, точно толкова покварени, зли и жестоки, колкото жителите на Содом, разкаянието им смекчи сърцето на Бог и Той реши да ги пожали. Тъй като начинът, по който се отнесоха с Божието слово и заръки разкриваше отношение, съвсем различно от това на содомитите, и тъй като чистосърдечно се покориха на Бог и искрено се разкаяха за греховете си, а и цялостното им поведение бе непресторено и честно, Бог отново изрази неподправената Си загриженост и ги помилва. Никой не е в състояние да наподоби Божията загриженост и Божиите дарове за човечеството и никой човек не може да притежава Божията милост, Неговото търпение или искрените Му чувства към човеците. Съществува ли според теб велика личност, била тя мъж или жена, или дори свръхчовек, който от извисената си позиция, от самия връх да отправи подобно послание към човечеството или към мирозданието? Кой сред човеците би могъл да познава състоянието на човешкото съществуване като дланта на ръката си? Кой би могъл да понесе бремето и отговорността за съществуването на човечеството? Кой е в позиция да оповести унищожението на цял град? И кой е в състояние да помилва цял град? Кой може да заяви, че е загрижен за собственото си творение? Единствено Създателят! Едничък Създателят изпитва нежност към това човечество. Само Той проявява към това човечество милосърдие и обич. Само Създателят питае искрена и неугасима обич към това човечество. Също така единствено Създателят може да дари с милостта Си това човечество и да изпитва загриженост към всяко Свое създание. Сърцето Му подскача и страда при всяка човешка постъпка: хорското зло и поквара го изпълват с гняв, покруса и тъга; разкаянието и вярата на човека Му носят удоволствие и радост и Го окрилят с милост и ликуване; всяка една от Неговите мисли и идеи съществува заради човечеството и е насочена към хората; всичко, което Той притежава и представлява, добива израз само заради човечеството; цялата палитра Негови емоции са преплетени със съществуването на човечеството. Заради човеците пътува Той, навестявайки всички кътчета; тихомълком отдава всяка частица от живота Си и посвещава всяка минута и секунда от него… Той никога не е знаел да цени собствения Си живот, но винаги е изпитвал милосърдие към човечеството, което Сам е създал… Той дава всичко Свое на това човечество… Дарява го с безусловната Си милост и търпение, без да очаква отплата. Прави всичко това с едничката цел човечеството да продължи да оцелява под взора Му, получавайки дарения от Него живот. Прави това, за да може човечеството един ден да Му се покори и да признае, че Той поддържа жизнеността на хората и е изворът на живот за цялото мироздание.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 118

Йона 4 А Йона се огорчи много поради това и се разгневи. И се помоли на Йехова, като каза: „Йехова, не беше ли това, което рекох, още когато бях в отечеството си? По тази причина избягах бързо в Тарсис, защото знаех, че си Бог милостив, жалостив, Който дълго търпиш и си многомилостив, Който се разкайваш за злото. Затова Те моля, Йехова, отнеми живота ми, защото за мен е по-добре да умра, а не да живея“. Тогава Йехова каза: „Добре ли е да се гневиш?“. Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града. И Бог Йехова направи да порасне тиква, по-висока от ръста на Йона, за да му пази сянка на главата и той да не тъгува. И Йона се зарадва твърде много за тиквата. А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна. Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: „По-добре ми е да умра, отколкото да живея“. А Бог каза на Йона: „Правилно ли е да негодуваш за тиквата?“. И той отговори: „Правилно е да негодувам, дори до смърт“. Тогава Йехова каза: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“.

Създателят изразява истинските Си чувства към човечеството

Този разговор между Бог Йехова и Йона несъмнено е израз на истинските чувства на Създателя към човечеството. От една страна, той информира хората за разбирането на Създателя, че цялото творение е под Неговата върховна власт; както каза Бог Йехова: „А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“. Тоест разбирането, което Бог проявява към Ниневия, далеч не е било повърхностно. Той е знаел не само броя на живите същества в града (включително хора и добитък), но и колко от тях не можели да различат дясната от лявата си ръка, т.е. колко деца и младежи е имало в града. Това е конкретно доказателство за всеобхватното разбиране на Бог към човечеството. От друга страна, този разговор показва на хората отношението на Създателя към човечеството, тоест тежестта на човечеството в сърцето на Създателя. Точно както каза Бог Йехова: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град […]?“. Това са думите на Бог Йехова, които укоряват Йона, но всички те са истина.

Въпреки че на Йона беше поверено да провъзгласи словата на Бог Йехова пред жителите на Ниневия, той не разбираше намеренията на Бог Йехова, нито разбираше тревогите и очакванията Му по отношение на жителите на града. С този укор Бог искаше да му каже, че човечеството е плод на Божиите ръце и че Той е положил ревностни усилия за всеки отделен човек, че всеки човек носи на плещите си Божиите очаквания и че всеки отделен човек се радва на живота, който Бог му е дал; Бог е платил цената за всеки отделен човек с ревностни усилия. Този укор показа на Йона и че Бог пожали човечеството, което е дело на собствените Му ръце, точно толкова, колкото и самият Йона е изпитвал загриженост към тиквата. Бог в никакъв случай не би изоставил човечеството с лека ръка или преди последния възможен момент, не на последно място защото в града имало толкова много деца и невинен добитък. Когато става дума за тези млади и невежи създания на Божието творение, които дори не можеха да различат дясната от лявата си ръка, беше още по-немислимо Бог да сложи край на живота им и да определи съдбата им по такъв прибързан начин. Бог се надяваше да ги види как растат; надяваше се, че те няма да вървят по същия път като възрастните, че няма да им се наложи да чуят отново предупреждението на Бог Йехова и че ще свидетелстват за миналото на Ниневия. Още повече Бог се надяваше да види Ниневия, след като се е покаяла, да види бъдещето на Ниневия след покаянието ѝ и, което е по-важно, да види Ниневия отново да живее под Божията милост. Затова в Божиите очи тези създания на творението, които не можеха да различават дясната от лявата си ръка, бяха бъдещето на Ниневия. Те щяха да поемат на плещите си презряното минало на Ниневия, точно както щяха да поемат важния дълг да свидетелстват както за миналото на Ниневия, така и за нейното бъдеще под напътствието на Бог Йехова. В това изявление на истинските Си чувства Бог Йехова представи милостта на Създателя към цялото човечество. То показа на човечеството, че „милостта на Създателя“ не е израз, лишен от съдържание, нито е празно обещание, а в него се съдържат конкретни принципи, методи и цели. Бог е истински и реален, Той не използва лъжи или преструвки и по същия начин Неговата милост се дарява безкрайно на човечеството във всяко време и епоха. Въпреки това и до днес диалогът на Създателя с Йона е единственото Му словесно изявление, което показва защо Той проявява милост към хората, как проявява милост към тях, колко великодушен е Той към тях и какви са истинските Му чувства към тях. Лаконичните думи на Бог Йехова по време на този разговор изразяват мислите Му за човечеството като неразделно цяло; те са истински израз на отношението на сърцето Му към човечеството и са конкретно доказателство за милостта, която Той щедро дарява на човечеството. Неговата милост не е само към по-възрастните поколения, но и към по-младите членове на човечеството, както винаги е било, поколение след поколение. Въпреки че Божият гняв често се стоварва върху определени групи от човечеството и в определени епохи, Божията милост никога не е свършвала. Със Своята милост Той води и направлява поколение след поколение от Своето творение, подсигурява и подхранва поколение след поколение от творението, защото истинските Му чувства към човечеството никога няма да се променят. Точно както Бог Йехова каза: „А Аз не трябва ли да съм загрижен […]?“. Той винаги е бил загрижен за собственото Си творение. Това е милостта на праведния нрав на Създателя и съвършената неповторимост на Създателя!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 119

Пет типа хора

Ще разделя Божиите последователи в няколко категории според тяхното разбиране за Бог и тяхното разбиране и изживяване на Неговия праведен нрав, за да знаете на какъв етап се намирате в момента и какъв е вашият духовен ръст. В зависимост от познанието на хората за Бог и разбирането на Неговия праведен нрав, различните етапи и духовен ръст на хората могат да бъдат разделени на пет типа. Тази тема се основава на познаването на Единствения Бог и Неговия праведен нрав. Затова, докато четете следващите редове, трябва внимателно да се опитате да осъзнаете колко точно разбирате и знаете за неповторимостта на Бог и Неговия праведен нрав, а след това да използвате резултата, за да прецените в коя фаза се намирате в действителност, колко голям е вашият духовен ръст и към кой тип спадате в действителност.

Първи тип: фазата на бебето, увито в пелени

Какво се разбира под „бебе, увито в пелени“? Бебето, увито в пелени, е току-що появило се на този свят — новородено. Това е фазата, в която хората са най-незрели.

Хората в тази фаза по същество нямат осъзнатост или съзнание по въпросите на вярата в Бог. Те са объркани и невежи по отношение на всичко. Тези хора може да са вярвали в Бог от дълго време, а може изобщо да не са вярвали дълго, но тяхното объркано и невежо състояние и истинският им духовен ръст ги поставят във фазата на бебето, увито в пелени. Точното определение на състоянието на бебето, увито в пелени, е следното: колкото и дълго да са вярвали в Бог, такива хора винаги ще бъдат смутени, объркани и простодушни; те не знаят защо вярват в Бог, нито знаят Кой е Бог, нито познават Бог. Въпреки че следват Бог, в сърцата им не съществува точно определение за Бог и те не могат да определят дали Този, Когото следват, е Бог, да не говорим дали наистина трябва да вярват в Бог и да Го следват. Това е истинското състояние на този тип хора. Мислите на тези хора са замъглени и, казано по-просто, вярата им е объркана. Те постоянно съществуват в състояние на недоумение и празнота, а думите „смутено“, „объркано“ и „простодушно“ обобщават тяхното състояние. Те никога не са виждали и не са чувствали съществуването на Бог и затова да им говорим за познаването на Бог е толкова безполезно, колкото и да ги караме да четат книга, написана с йероглифи — те нито ще я разберат, нито ще я приемат. За тях познаването на Бог е равносилно на слушане на нереална приказка. Макар че мислите им може да са замъглени, те всъщност твърдо вярват, че познаването на Бог е пълна загуба на време и усилия. Това е първият тип хора: бебето, увито в пелени.

Втори тип: фазата на кърмачето

В сравнение с бебето, увито в пелени, този тип хора са постигнали известен напредък. За съжаление, те все още нямат никакво разбиране за Бог. Те все още нямат ясно разбиране и прозрение за Бог и не са много наясно защо трябва да вярват в Бог, но в сърцата си имат своя собствена цел и ясни идеи. Те не се интересуват от това дали е правилно да вярват в Бог. Целта им и резултатът, към който се стремят чрез вярата в Бог, е да се наслаждават на Неговата благодат, да имат радост и мир, да водят удобен живот, да се радват на Божията грижа и закрила и да живеят под Божиите благословии. Те не се интересуват от степента, в която познават Бог; те не копнеят да търсят разбиране за Бог, нито се интересуват от това какво върши Бог или какво иска да свърши. Единственото, към което те сляпо се стремят, е да се наслаждават на Неговата благодат и да получат още от Неговите благословии; те се стремят да получат стократно повече в настоящето и вечен живот в бъдеще. Мислите им, това, колко дават от себе си, тяхната отдаденост, както и страданията им, имат една и съща цел: да получат Божията благодат и благословии. Те не се интересуват от нищо друго. Този тип хора са сигурни единствено в това, че Бог може да пази хората и да им дарява Своята благодат. Може да се каже, че те не се интересуват и не са много наясно защо Бог иска да спаси човека или какъв резултат иска да постигне със Своите слова и дела. Те никога не са полагали усилия да опознаят Божията същина и Неговия праведен нрав, нито проявяват интерес към това. Те нямат склонност да обръщат внимание на тези неща, а и не желаят да ги знаят. Те не желаят да питат за Божието дело, за Божиите изисквания към човека, за Божията воля или за каквото и да било друго, свързано с Бог, а и нямат склонност да питат за тези неща. Това е така, защото те вярват, че тези въпроси не са свързани с ползването на Божията благодат, и се интересуват само от Такъв Бог, Който съществува в пряка връзка с техните собствени интереси и Който може да дарява човека с благодат. Те не се интересуват от нищо друго и затова не могат да навлязат в истината реалност, независимо от това колко години са вярвали в Бог. Ако няма кой да ги пои или храни, за тях е трудно да продължат по пътя на вярата в Бог. Ако не могат да се наслаждават на предишната си радост и мир или на Божията благодат, тогава е напълно възможно да се отдръпнат. Това е вторият тип хора — хората, които живеят в кърмаческата фаза.

Трети тип: фазата на отбиване на бебето или фазата на малкото дете

Тази група хора в известна степен притежават ясно съзнание. Те осъзнават, че да се наслаждават на Божията благодат не означава, че самите те притежават истински опит, и осъзнават, че дори и да не се уморяват да търсят радост и мир, да търсят благодат, или дали са способни да свидетелстват, като споделят своя опит в насладата от Божията благодат или като възхваляват Бог за благословиите, които Той им е дал, не означава, че притежават живот, нито че притежават реалността на истината. Като изхождат от своето съзнание, те престават да се надяват, че само ще бъдат придружавани от Божията благодат; напротив, докато се наслаждават на Божията благодат, те едновременно с това желаят да направят нещо за Бог. Те са готови да изпълняват дълга си, да понесат известни трудности и умора, да се ангажират в някаква степен да съдействат на Бог. Въпреки това, тъй като стремежът им към вяра в Бог е твърде непълноценен, тъй като личните намерения и желания, които таят, са твърде силни, тъй като нравът им е твърде необуздано арогантен, за тях е много трудно да удовлетворят Божието желание и да бъдат предани на Бог. Затова те често не могат да осъществят личните си желания и да изпълнят обещанията си към Бог. Те често изпадат в състояния на противоречие: много искат да задоволят Бог във възможно най-голяма степен, но използват всичките си сили, за да Му се противопоставят, и често дават обети на Бог, но след това бързо нарушават клетвите си. Още по-често те изпадат в други състояния на противоречие: те искрено вярват в Бог, но отричат Него и всичко, което произлиза от Него; нетърпеливо се надяват, че Бог ще ги просвети, ще ги води, ще им осигурява ресурс и ще им помага, но продължават да търсят свой собствен изход. Те искат да разберат и да опознаят Бог, но не са готови да се приближат до Него. Вместо това те все отбягват Бог и сърцата им са затворени за Него. Макар да имат повърхностно разбиране и изживяване на буквалното значение на Божиите слова и на истината, както и повърхностна представа за Бог и за истината, подсъзнателно те все още не могат да потвърдят или да определят дали Бог е истината, нито да потвърдят дали Бог е наистина праведен. Те не могат и да определят реалността на Божия нрав и същина, да не говорим за реалността на Неговото съществуване. Тяхната вяра в Бог винаги съдържа съмнения и погрешни разбирания, както и идеи и представи. Докато се наслаждават на Божията благодат, те също така неохотно изживяват или практикуват някои истини, които смятат за осъществими, за да обогатят вярата си, да увеличат опита си във вярата в Бог, да проверят разбирането си за вярата в Бог и да задоволят суетата си, като вървят по житейския път, който сами са установили, и като извършват праведно дело за човечеството. В същото време те правят тези неща, за да задоволят собственото си желание да получат благословии, което е част от залог, който правят с надеждата да получат по-големи благословии за човечеството и за да осъществят амбициозния си стремеж и дълголетното си желание да не се успокоят, докато не придобият Бог. Тези хора рядко успяват да получат Божието просветление, тъй като желанието и намерението им да получат благословии са твърде важни за тях. Те не желаят да се откажат от това и наистина не биха могли да го понесат. Те се опасяват, че без желанието да придобият благословии, без дългогодишната амбиция да не се успокоят, докато не придобият Бог, ще загубят мотивацията да вярват в Бог. Затова те не искат да се изправят пред реалността. Те не желаят да се изправят пред Божиите слова или Божието дело. Те не желаят да се изправят пред Божия нрав или същина, да не говорим за темата за познаването на Бог. Това е така, защото щом Бог, Неговата същина и праведният Му нрав заместят представите им, мечтите им ще се изпарят във въздуха, а тяхната така наречена чиста вяра и „заслугите“, натрупани в продължение на години усърдна работа, ще изчезнат и ще се превърнат в нищо. По същия начин тяхната „територия“, която са завладели с пот и кръв през годините, ще се срине. Всичко това ще означава, че дългогодишната им упорита работа и усилия са били напразни и че трябва да започнат отново от нулата. Това е най-тежката болка, която могат да понесат в сърцата си, и е резултатът, който най-малко желаят да видят, поради което винаги се намират в безизходица и отказват да се върнат назад. Това е третият тип хора: хората, които са във фазата на отбиване на бебето.

Трите типа хора, описани по-горе, тоест хората, които се намират в тези три фази, не притежават истинска вяра в идентичността и статута на Бог или в Неговия праведен нрав, нито признават или утвърждават ясно и точно тези неща. Ето защо за тези три типа хора е много трудно да навлязат в реалността на истината, а също така им е трудно да получат Божията милост, просветление или озарение, защото начинът, по който вярват в Бог и погрешното им отношение към Бог правят невъзможно Той да работи в сърцата им. Техните съмнения, заблуди и представи за Бог надхвърлят вярата им в Бог и познанието им за Него. Това са три типа хора, които са изложени на голям риск, и това са три много опасни фази. Когато човек поддържа отношение на съмнение към Бог, към Божията същина, към Божията идентичност, към въпроса дали Бог е истината и към това дали Той съществува наистина, и когато не може да бъде сигурен в тези неща, как може да приеме всичко, което идва от Бог? Как може човек да приеме факта, че Бог е истината, пътят и животът? Как може човек да приеме Божието порицание и правосъдие? Как може човек да приеме Божието спасение? Как може такъв човек да получи истинското Божие напътствие и ресурс? Онези, които се намират в тези три фази, могат да се противопоставят на Бог, да Го съдят, да Го хулят или да Го предадат по всяко време. Те могат да изоставят истинския път и да се откажат от Бог по всяко време. Тоест хората в тези три фази се намират в критичен период, тъй като не са навлезли в правия път на вярата в Бог.

Четвърти тип: фазата на съзряващото дете или детството

След като човек е бил отбит, т.е. след като се е насладил на достатъчно благодат, той започва да изследва какво означава да вярва в Бог, започва да иска да разбере отговорите на различни въпроси, като например защо човек живее, как трябва да живее и защо Бог извършва Своето дело в човека. Когато тези неясни мисли и объркани мисловни модели се зародят и започнат да съществуват в главите на хората, те непрекъснато получават напояване и са способни да изпълняват задълженията си. През този период те вече не се съмняват в истинността на Божието съществуване и имат точно разбиране за това какво означава да вярваш в Бог. На тази основа те постепенно придобиват познание за Бог и постепенно получават някои отговори на своите неясни мисли и объркани мисловни модели относно Божия нрав и същина. По отношение на промените в нрава им, както и на познанието им за Бог, хората в тази фаза започват да вървят по правилния път и навлизат в преходен период. На този етап хората започват да придобиват живот. Ясни признаци за това, че притежават живот, са постепенното разрешаване на различните въпроси, свързани с познаването на Бог, които хората таят в сърцата си — като погрешни разбирания, идеи, представи и неясни определения за Бог — и не само че започват наистина да вярват и да приемат реалността на съществуването на Бог, но и започват да притежават точно определение за Бог и имат правилното място за Бог в сърцата си, а истинското следване на Бог заменя неясната им вяра. По време на тази фаза хората постепенно опознават погрешните си схващания за Бог и погрешните си стремежи и начини на вярване. Те започват да копнеят за истината, за изживяване на Божието правосъдие, порицание и дисциплина и за промяна в нрава си. В тази фаза те постепенно изоставят всякакви представи и идеи за Бог, като същевременно променят и коригират неправилното си познание за Бог и придобиват правилно основополагащо познание за Бог. Въпреки че част от знанията, които хората в тази фаза притежават, не са много конкретни или точни, те поне постепенно започват да изоставят своите представи, погрешни знания и неправилни разбирания за Бог; те вече не поддържат собствените си представи и идеи за Бог. Те започват да се учат как да изоставят — да изоставят неща, които се намират сред собствените им представи, неща от знанието и неща от Сатана; те започват да проявяват готовност да се подчиняват на правилните и положителни неща, дори на неща, които идват от Божиите слова и които отговарят на истината. Те също така започват да се опитват да изживяват Божиите слова, да опознават и изпълняват лично Неговите слова, да приемат Неговите слова като принципи за своите действия и като основа за промяна на своя нрав. През този период хората несъзнателно приемат Божието правосъдие и порицание и несъзнателно приемат Божиите слова за свой живот. Докато приемат Божието правосъдие, порицание и слова, те все повече осъзнават и чувстват, че Бог, в Когото вярват в сърцата си, наистина съществува. В Божиите слова, в изживяванията си и в живота си те все повече чувстват, че Бог винаги е управлявал човешката съдба и винаги е водил човека и се е грижил за него. Чрез общуването си с Бог те постепенно потвърждават съществуването на Бог. Следователно, преди да са го осъзнали, те вече подсъзнателно са приели и са започнали да вярват твърдо в Божието дело и са се съгласили с Божиите слова. След като хората приемат Божиите слова и дела, те непрестанно се отричат от себе си, от собствените си представи, от собственото си знание, от собствените си идеи и същевременно непрестанно търсят каква е истината и каква е Божията воля. Познанието на хората за Бог в тази фаза на развитие е доста повърхностно — те дори не са способни ясно да обяснят това познание с думи, нито да го изразят с конкретни детайли — и имат само разбиране, основано на възприятията. Въпреки това, когато се съпостави с предходните три фази, незрелият живот на хората през този период вече е получил напояване и захранване с Божиите слова и така вече е започнал да покълва. Животът им е като семе, заровено в земята; след като получи влага и хранителни вещества, то ще пробие през почвата и покълването му ще представлява зараждането на нов живот. Това зараждане позволява да се видят признаците на живот. Когато хората имат живот, те растат. Следователно върху тези основи — като постепенно си проправят път в правилната посока на вярата в Бог, като изоставят собствените си представи и получават Божието напътствие — животът на хората неизбежно ще се развива малко по малко. По какъв критерий се измерва този растеж? Той се измерва според опита на човека с Божиите слова и истинското му разбиране за праведния Божи нрав. Въпреки че им е много трудно да използват собствените си думи, за да опишат точно познанието си за Бог и Неговата същина през този период на израстване, тази група хора вече не желае субективно да търси удоволствие чрез наслада от Божията благодат или да вярва в Бог, за да преследва собствената си цел да получи Неговата благодат. Вместо това те са готови да се стремят към начин на живот, основан на Божието слово, и да станат обект на Божието спасение. Освен това те са уверени и готови да приемат Божието правосъдие и порицание. Това е признак за човек, който е във фазата на растеж.

Въпреки че хората в тази фаза имат известно познание за праведния Божи нрав, това познание е много мъгляво и неясно. Макар да не могат ясно да обяснят тези неща, те смятат, че вече са придобили нещо вътрешно, тъй като са получили известна степен на познание и разбиране на праведния Божи нрав чрез Божието порицание и правосъдие. Всичко това обаче е доста повърхностно и все още е в начален стадий. Тази група хора имат характерна гледна точка, с която се отнасят към Божията благодат, която се изразява в промяна на целите, които преследват, и на начина, по който ги преследват. Те вече са видели в Божиите слова и дела, в различни Негови изисквания към човека и в Неговите откровения към хората, че ще загубят смисъла на вярата си в Бог, ако все още не се стремят към истината, ако все още не се стремят да навлязат в реалността, ако все още не се стремят да удовлетворят и познаят Бог, като изживяват Неговите слова. Те виждат, че колкото и да се наслаждават на Божията благодат, не могат да променят своя нрав, да удовлетворят Бог или да Го познаят, и че ако хората постоянно живеят с Божията благодат, никога няма да постигнат растеж, да придобият живот или да са способни да получат спасение. В обобщение, ако човек не може истински да изживее Божиите слова и не е способен да познава Бог чрез Неговите слова, той ще остане на нивото на бебето завинаги и никога няма да направи нито крачка напред в развитието на своя живот. Нима има някаква възможност Бог да те направи пълноценен, ако вечно съществуваш в стадия на бебе, ако никога не навлезеш в реалността на Божието слово, ако никога не приемеш Божието слово за свой живот, ако никога не притежаваш истинска вяра и познание за Бог? Затова всеки, който навлезе в реалността на Божието слово, всеки, който приеме Божието слово за свой живот, всеки, който започне да приема Божието порицание и правосъдие, всеки, чийто покварен нрав започне да се променя, и всеки, чието сърце копнее за истината, който има желание да познава Бог и желание да приеме Божието спасение, е човек, който наистина притежава живот. Това в действителност е четвъртият тип хора — съзряващото дете, човекът в стадия на детството.

Пети тип: фазата на жизнено съзряване или фазата на зрялост

След като изживеят фазата на детството и проходят през нея — фаза на растеж, изпълнена с многократни възходи и падения — животът на хората се стабилизира, темпото им на напредване вече е равномерно и никой не е в състояние да ги възпрепятства. Въпреки че пътят пред тях все още е труден и неравен, те вече не са слаби или уплашени, не се лутат и не губят пътя си. Техните основи са вкоренени дълбоко в действителното изживяване на Божието слово, а сърцата им са привлечени от Божието достойнство и величие. Те копнеят да следват Божиите стъпки, да опознаят Неговата същина, да знаят всичко за Бог.

Хората в тази фаза вече знаят ясно в кого вярват, знаят ясно защо трябва да вярват в Бог и какъв е смисълът на това да живеят, и знаят ясно, че всичко, което Бог изрича, е истината. В дългогодишния си опит те осъзнават, че без Божието правосъдие и порицание човек никога няма да може да удовлетвори или да познае Бог и никога няма да може наистина да дойде пред Него. В сърцата на тези хора има силно желание да бъдат подложени на изпитание от Бог, за да могат да видят праведния Божи нрав по време на изпитанието, да придобият по-чиста любов и същевременно да са способни по-истински да разберат и познават Бог. Хората в тази фаза вече са се сбогували напълно с детския етап и с етапа, в който се наслаждават на Божията благодат и се хранят с хляб. Те вече не възлагат чудати надежди, че ще накарат Бог да прояви великодушие и милост към тях, а по-скоро имат увереността да приемат и да се надяват на непрестанно Божие правосъдие и порицание, за да се разделят с покварения си нрав и да удовлетворят Бог. Познанието им за Бог и всички техни стремежи, или крайните цели на техните стремежи, са много ясни в сърцата им. Затова хората, които са във фазата на зрялост, вече напълно са се сбогували с фазата на неясната вяра, с фазата, в която разчитат на благодатта за спасение, с фазата на незрял живот, който не може да издържи на изпитанията, с фазата на мъглявост, с фазата на лутане, с фазата на чести безпътици, с нестабилния период на редуване на внезапна горещина и студ и с фазата, в която човек сляпо следва Бог. Хората от този тип често получават Божието просветление и озарение и често влизат в истинска близост и общуване с Бог. Може да се каже, че хората, които живеят в тази фаза, вече са разбрали част от Божията воля, че са способни да откриват принципите на истината във всичко, което правят, и че знаят как да удовлетворяват Божиите желания. Освен това те са открили пътя към познаването на Бог и са започнали да свидетелстват за своето познание за Бог. В процеса на поетапното израстване те постепенно придобиват разбиране и познание за Божията воля: за Божията воля при сътворяването на човечеството и за Божията воля при управлението на човечеството. Те постепенно придобиват разбиране и познание и за праведния Божи нрав по отношение на неговата същина. Никоя човешка представа или идея не може да замени това знание. Макар да не може да се каже, че в петата фаза животът на даден човек е напълно зрял или че този човек е праведен или пълноценен, такъв човек все пак вече е направил крачка към фазата на зрялост в живота и вече е способен да дойде пред Бог, да застане лице в лице с Божието слово и с Бог. Тъй като такъв човек е изживял толкова много от Божието слово, преживял е безброй изпитания и е преживял безброй случаи на дисциплиниране, правосъдие и порицание от Бог, неговото подчинение на Бог не е относително, а безусловно. Познанието му за Бог се е променило от подсъзнателно към ясно и конкретно, от повърхностно към задълбочено, от смътно и неясно към точно и осезаемо. Той е преминал от напрегнато лутане и пасивно търсене към познание, което не изисква усилие, и към активно свидетелстване. Може да се каже, че хората в тази фаза притежават истината реалност на Божието слово, че са стъпили на път към усъвършенстването, подобен на пътя, по който е вървял Петър. Това е петият тип хора, които живеят в състояние на съзряване — фазата на зрелостта.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)