Ежедневни Божии слова  Откъс 120

Разбиране на Божията власт на макро- и микрониво

Властта на Бог е уникална. Тя е характерен израз и специфична същина на идентичността на Самия Бог, каквато не притежава никое от сътворените или несътворените същества; само Създателят притежава такава власт. Тоест, само Създателят — единственият Бог — е изразен по този начин и притежава тази същина. Защо тогава трябва да говорим за властта на Бог? Как властта на Самия Бог се различава от общата концепция за „власт“ в съзнанието на човека? Какво ѝ е специалното? Защо е особено важно да говорим за нея тук? Всеки от вас трябва внимателно да обмисли този въпрос. За повечето хора „Божията власт“ е смътна идея, която изисква много усилия, за да бъде разбрана, и всяко обсъждане на този въпрос вероятно ще бъде абстрактно. Следователно неизбежно ще има огромно разминаване между знанието за Божията власт, което човек е способен да има, и същината на Божията власт. За да се преодолее това разминаване, всеки трябва постепенно да достигне до познаването на Божията сила чрез хора, събития, предмети и различни явления, които са достъпни за хората и могат да бъдат разбрани в реалния им живот. И въпреки че фразата „Божия власт“ може да изглежда необяснима, Божията власт изобщо не е абстрактна. Той присъства до човек във всяка минута от живота му и го направлява всеки ден. Така в реалния си живот всеки със сигурност ще види и почувства най-осезаемия аспект на Божията власт. Този осезаем аспект е достатъчно доказателство, че Божията власт наистина съществува, и позволява на човека напълно да разпознае и осъзнае факта, че Бог притежава такава власт.

Бог е създал всичко и като го създаде, властва над всички неща. Освен че господства над всички неща, Той също така контролира всичко. Какво означава тази идея, че „Бог контролира всичко“? Как може да бъде обяснена? Как се прилага в реалния живот? Как може разбирането на факта, че Бог контролира всичко, да доведе до разбиране на Неговата власт? От самата фраза „Бог контролира всичко“ трябва да ни стане ясно, че под контрола на Бог се намира не някаква част от планетите или част от творението, още по-малко пък някаква част от човечеството, а всичко: от огромното до микроскопичното, от видимото до невидимото, от звездите в космоса до живите същества на земята, а също и микроорганизмите, които не могат да се видят с невъоръжено око, и онези видове живот, които съществуват в други форми. Това е точното определение на „всичко“, което Бог „контролира“; това е мащабът на Божията власт, обхватът на Неговото върховенство и управление.

Преди да се появи човешкият род, космосът — всички планети и всички звезди на небето — вече съществуваше. На макрониво тези небесни тела непрекъснато са се въртели в орбитите си под контрола на Бог през целия период на своето съществуване, колкото и дълго да е траело то. Къде и точно кога минава определена планета, каква задача изпълнява определена планета и кога, коя планета по каква орбита се движи и кога тя изчезва или е заменена — всичко това се случва абсолютно безпогрешно. Позициите на планетите и разстоянията между тях се определят от строги закономерности, всяка от които може да бъде описана с точни данни. Пътищата, по които те се движат, скоростта и видът на техните орбити, времето, в което са в различни позиции — всичко това може да бъде точно измерено и описано с помощта на определени закони. В продължение на цели еони планетите са следвали тези закони, без ни най-малко да се отклоняват от тях. Никоя сила не може да промени или наруши техните орбити или моделите, които следват. Тъй като специалните закони, които управляват движението на планетите, и точните данни, които ги описват, са предопределени от властта на Създателя, те се подчиняват на тези закони по собствена воля, под върховенството и контрола на Бог. На макрониво не е трудно човек да открие някои модели, някои данни, както и някои странни и необясними закони или явления. И въпреки че човечеството не признава съществуването на Бог, нито приема факта, че Създателят е създал всичко и господства над него, и нещо повече, не признава съществуването на властта на Създателя, човешките учени, астрономи и физици все повече откриват, че принципите и закономерностите, които определят съществуването и движението на всички неща, се управляват и контролират от необятна и скрита тъмна енергия. Този факт кара човека да се изправи пред това, че сред тези модели на движение има Някой Могъщ, Който устройва всичко, и да го признае. Могъществото Му е изключително и въпреки че никой не може да види истинското Му лице, Той контролира всичко във всеки един момент и има върховна власт над всичко. Никой човек и никаква сила не е в състояние да надхвърли границите на върховенството Му. Пред този факт човек трябва да признае, че законите, които управляват съществуването на всички неща, са извън контрола на хората и никой не може да ги промени. Трябва също така да признае, че хората не са в състояние напълно да разберат тези закони и че те не са възникнали по естествен начин, а са продиктувани от Върховен владетел. Всичко това са изрази на Божията власт, които човечеството може да възприеме на макрониво.

На микрониво всички планини, реки, езера, морета, цялата суша, която човек може да види на земята, всички сезони, които преживява, всичко, което обитава Земята, включително растения, животни, микроорганизми и хора, е подчинено на Божието върховенство и контрол. Под върховенството и контрола на Бог всички неща се появяват или изчезват в съответствие с Неговите мисли. Възникват закони, които управляват съществуването им, и те растат и се размножават в съответствие с тях. Нито един човек или същество не може да бъде над тези закони. Защо е така? Единственият отговор е, че това е заради Божията власт. Или казано по друг начин, това е заради Божиите мисли и Божиите слова; заради личните действия на Самия Бог. Това означава, че властта на Бог и умът на Бог пораждат тези закони, които се разместват и променят в съответствие с Неговите мисли, и всички тези размествания и промени възникват или изчезват в съответствие с Неговия план. Вземете например епидемиите. Те избухват неочаквано. Никой не знае техния произход или точните причини, поради които се случват, и всеки път, когато епидемия стигне до някое място, онези, които са обречени, не могат да избегнат гибелта. Човешката наука разбира епидемиите като нещо, причинено от разпространението на дефектни или вредни микроби, и техните скорост, обхват и начин на предаване не могат да бъдат предсказани или контролирани от човешката наука. Въпреки че хората по всевъзможен начин се опитват да се противопоставят на епидемиите, те не са в състояние да контролират кои хора или животни ще бъдат неизбежно заразени при избухването на епидемия. Единственото нещо, което хората могат да направят, е да се опитат да ги предотвратят, да им се противопоставят и да ги изследват. Но никой не знае първопричините, които обясняват началото или края на всяка една епидемия, и никой не е в състояние да ги контролира. Изправени пред възникването и разпространението на епидемия, първото нещо, което хората предприемат, е да разработят ваксина, но често епидемията затихва сама, преди ваксината да е готова. Защо затихват епидемиите? Някои казват, че разпространението на микробите е било овладяно, докато други твърдят, че епидемиите отшумяват поради смяната на сезоните… Що се отнася до това колко обосновани са тези безумни предположения, науката не предлага никакви обяснения и не може да даде точен отговор. Човечеството трябва да се съобразява не само с тези предположения, но и с недостатъчното си разбиране за епидемиите и страха си от тях. В крайна сметка никой не знае защо започват епидемиите и защо свършват. Тъй като човечеството вярва само в науката, разчита изцяло на нея и нито признава властта на Създателя, нито приема неговото върховенство, то никога няма да получи отговор.

Под Божието върховенство всички неща се раждат, живеят и загиват заради Неговата власт и заради Неговото управление. Някои неща идват и си тръгват тихомълком и човек не може да види откъде са дошли или да схване закономерностите, които следват, камо ли да разбере причините да идват и да си отиват. Въпреки че всичко, което се случва сред всички неща, може да бъде видяно от човека със собствените му очи, чуто от човека със собствените му уши или лично преживяно от човека; въпреки че всичко е свързано с човека и въпреки че той подсъзнателно може да преживее необичайността, периодичността или дори странността на различни явления, той все още не знае нищо за намеренията и мислите на Създателя, които стоят зад всичко, което се случва сред всички неща. Там има много истории, много скрити истини. Тъй като човек се е отдалечил от Създателя и тъй като не приема факта, че властта на Създателя господства над всички неща, той никога не може да проумее и няма да възприеме всичко, което се случва под върховенството на властта на Създателя. За да обобщим, контролът и върховенството на Бог надхвърлят човешкото въображение, човешкото познание, човешкото разбиране и онова, което може да постигне човешката наука; те са отвъд способностите на сътвореното човечество. Някои казват: „Не си видял Божието върховенство — как можеш да вярваш, че всичко това е резултат от Божията власт?“. Да виждаш, не означава непременно да вярваш, нито да признаваш и разбираш. И така, откъде идва вярването? Мога да отговоря с увереност, че вярването възниква от нивото и дълбочината на познанието и преживяването на хората на първопричините за нещата и реалността им. Ако вярваш, че Бог съществува, но не можеш да признаеш, а още по-малко да видиш факта на Божието върховенство и контрол над всички неща, то в сърцето си никога няма да признаеш, че Бог притежава такава власт и че Неговата власт е единствена, и никога няма истински да приемеш Създателя като свой Господ и свой Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 121

Съдбата на човечеството и съдбата на вселената са неотделими от върховенството на Създателя

Всички вие сте зрели хора. Някои от вас са на средна възраст, някои може да са достигнали старостта. Преминали сте от невярване в Бог към вяра в Него и от началото на вярата в Бог към приемането на Неговото слово и към преживяването на Неговото дело. Колко знаете за върховенството на Бог? До какво разбиране за човешката съдба стигнахте? Може ли всичко във вашия живот наистина да се получи точно така, както желаете? През няколкото десетилетия на вашето съществуване, колко неща са се развили така, както сте искали? Колко неща не сте могли да предвидите? Колко неща са дошли като приятни изненади? За колко неща все още чакате да видите резултата или все още несъзнателно очаквате подходящия момент, очаквайки волята на Небето? Колко неща ви карат да се чувствате безпомощни и без идея как да продължите? Всеки е изпълнен с очаквания за своята съдба, като се надява, че всичко в живота му ще върви според желанията му, че няма да изпитва недостиг на храна или облекло и ще има все по-впечатляващо благополучие. Никой не иска да бъде беден и нисш в живота, притиснат от трудности и постоянни бедствия. Но хората не могат да предвидят и да контролират нито едно от тези неща. Може би за някои миналото е просто натрупване на опит; такива хора никога не узнават каква е волята на небесата и тя просто не ги интересува. Те изживяват живота си лекомислено, като животни, ден за ден, без да се притесняват за съдбата на човечеството или защо хората са живи, или как трябва да живеят. Такива хора остаряват, без да са придобили разбиране за човешката съдба, и до смъртта си нямат представа какво е животът. Такива хора са мъртви, те са същества без дух, те са животни. И макар хората да живеят в рамките на творението и да получават удоволствие от многообразието, с което светът удовлетворява техните материални нужди, и макар да виждат непрекъснатия прогрес на този материален свят, техният собствен опит — онова, което чувстват и преживяват сърцето и духът им — няма нищо общо с материалното и нищо материално не може да го замени. Опитът е осъзнаване в дълбините на сърцето, нещо, което не може да се види с просто око. Това осъзнаване се състои в разбирането и възприемането на човешкия живот и човешката съдба. И то често води човек до усещането, че някакъв невидим Върховен владетел нарежда всички неща, планира всичко за човека. Пред лицето на всичко това човек не може да не приеме плановете и подредбите на съдбата; той не може да не приеме пътя, който Създателят е предвидил за него, върховенството на Създателя над неговата съдба. Това е неоспорим факт. Независимо от разбирането на човека за съдбата и отношението му към нея никой не може да промени този факт.

Къде ще отиде човек, какво ще прави, на какви хора или ситуации ще се натъкне, какви неща ще каже и какво ще се случи всеки ден — нима това са неща, които той може да предвиди? Може да се каже, че човек не само не може да предвиди всички тези събития, но нещо повече — той не може да контролира как се развиват нещата. В човешкото ежедневие тези непредвидими неща далеч не са новост, те са често срещани явления. Възникването на тези тривиални неща от живота, както и начините и законите на тяхното развитие постоянно напомнят на човечеството: нищо, което се случва, не е съвпадение; ходът на развитие и неизбежността на всичко, което се случва, не могат да бъдат променени от човешката воля. Възникването на всичко, което се случва, предава едно предупреждение от Създателя към човечеството и изпраща посланието, че те не могат да контролират собствените си съдби. В същото време това е ответен удар срещу дръзката амбиция и желание на човечеството да вземе съдбата в свои ръце. Този удар е като силен шамар, който удря човечеството по лицето отново и отново, като ги принуждава да размишляват над това кой точно господства над техните съдби и ги управлява. И тъй като техните амбиции и желания непрекъснато са разбивани и попарвани, те няма как несъзнателно да не се подчинят на подредбите на съдбата и да приемат реалността, волята на Небето и върховенството на Създателя. От повтарящото се възникване на незначителните случки от ежедневието до съдбите на човешките животи — няма нищо, което да не разкрива върховенството и подредбите на Създателя; няма нищо, което да не изпраща посланието, че властта на Създателя е непреодолима, което да не предава вечно неизменната истина, че властта на Създателя е върховна!

Съдбите на човечеството и всички неща са тясно преплетени с върховенството на Създателя, неразривно са свързани с устроеното от Създателя; в крайна сметка те не могат да бъдат отделени от властта на Създателя. Чрез законите за всички неща човек стига до разбиране на устроеното от Създателя и на Неговото върховенство, чрез правилата за оцеляване на всички неща той започва да възприема управлението на Създателя; от съдбите на всички неща той си прави изводи за това как Създателят прилага Своето върховенство и как контролира всичко. И в жизнения цикъл на хората и всички неща човек наистина преживява устроеното и подреденото от Създателя за всички неща и живи същества, става свидетел на това как устроеното и подреденото изместват всички земни закони, правила и разпоредби, всички други власти и сили. И затова човечеството е принудено да признае, че върховенството на Създателя не може да бъде нарушено от нито едно сътворено същество, че никоя сила не може да смути или да промени събитията и нещата, предопределени от Създателя. Всички хора и всичко живо живеят и се размножават от поколение на поколение точно в съответствие с тези Божествени закони и правила. Не е ли това истинското въплъщение на властта на Създателя? Въпреки че в обективните закони човек вижда върховенството на Създателя и Неговото предопределение за всички събития и всички неща, колко са онези, които са способни да разберат напълно принципа за върховенството на Създателя над всички неща? Колко могат наистина да познаят, да признаят, да приемат и да се покорят на върховенството на Създателя над тяхната съдба и подредбите Му за нея? Кой от тях, след като е повярвал във върховенството на Създателя над всички неща, наистина ще повярва и ще признае, че Създателят има върховенство над съдбата на хората? Кой е в състояние наистина да разбере факта, че съдбата на човека лежи в ръцете на Създателя? Каква позиция трябва да заеме човечеството по отношение на върховенството на Създателя, след като е изправено пред факта, че Той управлява и контролира неговата съдба? Това е решение, което всеки човек, изправен пред този факт, трябва да вземе сам.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 122

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

През живота си всеки човек преминава през поредица от решаващи моменти. Това са най-основните, най-важните етапи, които определят съдбата на човек в живота му. Следва кратко описание на тези ориентири по пътя на живота, през които трябва да премине всеки човек.

Първи решаващ момент: раждане

Къде се ражда човек, в какво семейство, с какъв пол, външен вид и време на раждане — това са елементите от първия решаващ момент в живота на човек.

На никого не е позволено да избира определени елементи от този ключов момент, всички те са отдавна предопределени от Създателя. Външната среда по никакъв начин не им влияе и никакви човешки фактори не могат да променят фактите, предопределени от Създателя. Това, че човек се е родил, означава, че Създателят вече е изпълнил първия етап в съдбата, която е подготвил за този човек. Тъй като Той е определил всички тези подробности много преди това, никой няма силата да промени нещо в тях. Независимо от по-нататъшната съдба на човек условията за неговото раждане са предопределени и остават непроменени; съдбата не им влияе по никакъв начин и самите те по никакъв начин не влияят на върховенството на Създателя над съдбата на човека.

1) От плановете на Създателя се ражда нов живот

Кои елементи от първия решаващ момент — мястото на раждане, семейството, пола, външния вид, времето на раждане — може да избере човек? Очевидно е, че раждането му е пасивно събитие: човек се ражда против волята си, на определено място, в определено време, в определено семейство, с определен външен вид; той неволно става член на определено семейство, клон на определено родословно дърво. Човекът няма избор на този първи решаващ момент в живота си, а се ражда в среда, която е установена според плановете на Създателя — в конкретно семейство, с конкретен пол и външен вид и в определено време, тясно свързано с хода на живота му. Какво може да направи човек в този решаващ момент? Като цяло човек няма абсолютно никаква възможност да избере нито един от елементите, свързани с раждането му. Ако не беше предопределението и напътствието на Създателя, появилият се на този свят новороден човек нямаше да знае къде да отиде, къде да остане, нямаше да има роднини, нямаше да принадлежи към никое място и нямаше да има истински дом. Но благодарение на внимателните подредби на Създателя той има подслон, родители, място, на което да принадлежи, и роднини; така започва своето пътуване в живота. През целия този процес материализирането на новия живот се определя от плановете на Създателя и всичко, което той ще притежава, му се дава от Създателя. От носещо се по течението тяло, което няма нищо на свое име, той постепенно се превръща във видимо, осезаемо човешко същество от плът и кръв, едно от Божиите творения, което мисли, диша и усеща топлина и студ, което може да участва в обичайните дела на сътворените същества в материалния свят и което ще премине през всичко, което сътвореният човек трябва да преживее. Предопределението от Създателя за раждането на даден човек означава, че Той ще дари на този човек всичко необходимо за оцеляването му; и по същия начин раждането на даден човек означава, че той ще получи всичко необходимо за оцеляването си от Създателя и че от този момент нататък ще живее в друга форма, с предоставен от Създателя ресурс и подвластен на върховенството на Създателя.

2) Защо различните хора се раждат в различни условия

Хората често обичат да си представят, че ако се родят отново, това ще се случи в някакво знатно семейство; че ако се родят като жени, ще изглеждат като Снежанка и ще бъдат обичани от всички, а ако са мъже, ще бъдат Чаровният принц, който няма нужда от нищо и в чиито крака лежи целият свят. Често се срещат хора, които са обременени от много илюзии за раждането си и са много недоволни от него, възмущават се от семейството си, от външния си вид, пола си, дори от времето, когато са се родили. Те така и не разбират защо са родени в определено семейство и защо изглеждат по определен начин. Те не знаят, че където и да са родени и както и да изглеждат, те трябва да играят различни роли и да изпълняват различни мисии в управлението на Създателя и тяхната цел е неизменна. В очите на Създателя няма значение къде е роден човек, дали е мъж или жена, или как изглежда — всичко това са временни неща. Те не са нищо повече от малки знаци и маркери във всяка фаза от Неговото управление на цялото човечество. А истинската крайна цел и изход за човека не се определят от раждането му в някоя конкретна фаза, а от мисията, която той изпълнява през всеки свой живот, и от това как Създателят го определя, когато приключи Неговият план за управление.

Казват, че има причина за всяка последица и че няма последица без причина. Така раждането на човек задължително е свързано както с настоящия, така и с миналия му живот. И ако смъртта на човек означава край на сегашния му живот, тогава раждането му е началото на нов цикъл. Ако старият цикъл представлява предишният живот на човека, тогава новият цикъл е естествено неговият настоящ живот. Тъй като раждането на човек е свързано както с миналия му живот, така и с настоящия, следователно мястото на раждане, семейството, полът, външният вид и други подобни фактори, отнасящи се до раждането на човек, непременно са свързани с миналите животи и с настоящия. Това означава, че даденостите при раждането на човека не само са повлияни от неговия минал живот, но и се определят от съдбата му в настоящия, което обяснява различните обстоятелства, при които се раждат хората: някои се раждат в бедни семейства, други в богати. Някои са с неблагородно потекло, докато други имат прочуто родословие. Някои се раждат на юг, други на север. Някои се раждат в пустинята, други на места, пълни с растителност. Раждането на някои хора е придружено от радост, смях и тържества, други носят със себе си сълзи, неприятности и скръб. Някои са родени, за да бъдат пазени като съкровище, докато други ще бъдат изхвърлени като плевел. Някои се раждат с изящни черти, други с неправилни. Някои имат приятен външен вид, докато други са грозни. Някои се раждат в полунощ, други — под лъчите на обедното слънце… Раждането на всички хора се определя от съдбата, която Създателят им е подготвил; раждането им определя съдбата им в настоящия живот, както и ролите, които ще играят, и мисиите, които ще изпълняват. Всичко това е подчинено на върховенството на Създателя и е предопределено от Него. Никой не може да избегне жребия, който му е отреден, никой не е в състояние да промени начина, по който е роден, и никой не може да избере съдбата си.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 123

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

Вторият решаващ момент: порастване

В зависимост от това в какво семейство се раждат хората, те порастват в различна домашна среда и научават различни уроци от родителите си. Тези фактори определят условията, при които човек достига зряла възраст, а порастването е вторият решаващ момент от човешкия живот. Излишно е да казвам, че и в този решаващ момент хората нямат избор. Той също е фиксиран и подготвен предварително.

1) Създателят е планирал определени условия за порастването на всеки човек

Човек не може да избира хора, събития или неща, под чието наставничество и влияние да расте. Човек не може да избира какви знания или умения да придобие, какви навици да се формират у него. От него не зависи кои ще бъдат родителите и роднините му, в каква среда ще порасне. Извън неговия контрол са и взаимоотношенията с хора, събития и неща в неговата среда и начинът, по който те ще повлияят на неговото развитие. Кой тогава решава тези въпроси? Кой ги наглася? Тъй като хората нямат избор по тези въпроси, тъй като не могат сами да решат тези неща и тъй като, естествено, нищо не възниква от само себе си, съвсем очевидно е, че създаването на всички тези хора, събития и предмети е в ръцете на Създателя. Точно както Създателят подрежда конкретните обстоятелства около раждането на всеки човек, Той, разбира се, подрежда и специфичните обстоятелства, при които израства всеки човек. Ако раждането на даден човек донесе промени за хората, събитията и нещата около него, то и израстването на този човек неизбежно ще им повлияе. Някои хора например се раждат в бедни семейства, но израстват заобиколени от богатство; раждането на други хора носи упадък за първоначално богатите им семейства, така че те израстват в бедна среда. Ничие раждане не се управлява от строго правило и няма правила или неизбежности за обстоятелствата, при които израства даден човек. Нито едно от тези неща не е нещо, което човек може да си въобрази или да контролира; те са продукти на нечия съдба и се определят от нея. Разбира се, в основата си тези неща се определят от предопределението на Създателя за съдбата на всеки човек; те се определят от върховенството на Създателя над съдбата на този човек и от Неговото устройване на тази съдба.

2) Различните обстоятелства, при които човек расте, водят до различни роли

Обстоятелствата при раждането на човек създават на базово ниво онази среда и онези обстоятелства, в които човек расте, а обстоятелствата, при които човек расте, са продукт на обстоятелствата при неговото раждане. По това време човек се научава да говори и умът му започва да разбира и усвоява много нови неща — процес, по време на който човек непрекъснато се развива. Това, което човек чува с ушите си, вижда с очите си и разбира с ума си, постепенно изпълва и одухотворява вътрешния му свят. Хората, събитията и предметите, с които той контактува, здравият разум, знанията и уменията, които придобива, както и начинът на мислене, който му влияе, чрез който се възпитава и обучава, всичко това управлява съдбата на човека в живота му и ѝ влияе. Докато човек расте, езикът, който научава, и мислите, които придобива, са неразделно свързани с неговата среда, която се състои от родителите и братята и сестрите му, както и от различните хора, събития и неща около него. И така, начинът, по който даден човек израства, се определя от средата, в която живее, и зависи от хората, събитията и нещата, с които влиза в контакт през този период от време. Тъй като обстоятелствата, при които човек израства, отдавна са предопределени, естествено, средата, в която той живее по време на този процес, също е предопределена. Тя не зависи от неговия избор и предпочитания, а от плановете на Създателя, от прецизните подредби на Създателя и от върховенството на Създателя над съдбата на човека в живота. Така че хората, които човек среща в процеса на порастването, и нещата, с които той контактува, са естествено свързани с устроеното и подреденото от Създателя. Хората не могат да предвидят такива сложни взаимовръзки, нито могат да ги контролират или проумеят. Обстоятелствата, при които израства всеки човек, включват неща и хора от всякакъв тип — и то много на брой. Нито едно човешко същество не е способно да подреди или да устрои такава огромна мрежа от връзки. Никой човек или нещо, освен Създателя, не може да контролира появата, продължаването и отминаването на всички хора, събития и неща и именно такива огромни мрежи от връзки оформят начина, по който израства всеки човек под предопределението на Създателя, и изграждат различните среди, в които расте, като същевременно оформят различните роли, необходими за делото на управлението на Създателя, като полагат здрава, солидна основа за безпроблемното изпълнение на мисиите на хората.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 124

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

Третият решаващ момент: независимост

След като човек премине детството и юношеството и постепенно и неизбежно се приближи до зрелостта, следващата стъпка е да се раздели окончателно с младостта си, да се сбогува с родителите си и да тръгне по своя път като независим възрастен. На този етап му предстои да се сблъска с всички хора, събития и неща, които един възрастен човек трябва да срещне по пътя си, да се изправи срещу всички части на съдбата си, които скоро ще се появят. Това е третият решителен момент, през който трябва да премине човек.

1) След като стане независим, човек започва да опознава върховенството на Създателя

Ако раждането и порастването на човека са били един вид „подготвителен период“ за пътуването му през живота, период, който е положил основите на неговата съдба, то независимостта на човека е откриващият монолог към съдбата му в живота. Ако раждането и порастването на човека са богатство, което е натрупал при подготовката за съдбата си, тогава независимостта на човека е времето, когато той започва или да харчи това богатство, или да го умножава. След като човек напусне родителите си и стане независим, социалната среда, пред която се изправя, както и видовете работа и кариерите, пред които се изправя, са предопределени и нямат нищо общо с родителите му. Някои хора избират добра специалност в университета и в крайна сметка си намират завидна работа след дипломирането; може да се каже, че те поемат с летящ старт по пътя на живота. Други научават и овладяват много различни умения и въпреки това никога не си намират работа, която да им подхожда, или не намират своето място, още по-малко изграждат своя собствена кариера; може да се каже, че първата стъпка в живота на тези хора е белязана от неуспехи и препятствия, перспективите им са мрачни, а животът им е несигурен. Някои други пък се посвещават усърдно на учението си, но пропускат на косъм всеки шанс да получат висше образование; изглеждат обречени никога да не постигнат успех — може да се каже, че най-първите им надежди по пътя на живота се изпаряват. Без да знаят дали пътят напред е гладък или каменист, те за пръв път усещат колко непредсказуема е човешката съдба и така посрещат живота със смесица от страх и очакване. Други не са много добре образовани, но въпреки това могат да пишат книги, като постигат известна слава. А трети са почти напълно неграмотни, но въпреки това могат да печелят пари в бизнеса и по този начин са способни да се издържат… Каква професия ще избере човек, как ще си изкарва прехраната, дали изборите, които прави, са добри или лоши — имат ли хората някакъв избор в тези неща? Основават ли се те на желанията и решенията на хората? Повечето хора желаят да работят по-малко и да печелят повече, да не се трудят в пек и в дъжд, да се обличат представително, да се представят блестящо, където отидат, да излязат на върха и да прославят предците си. Хората имат такива „съвършени“ желания, но когато направят първата си стъпка по пътя на живота, постепенно виждат колко несъвършена е човешката съдба и за първи път наистина осъзнават, че макар човек да може смело да планира бъдещето си и своеволно да таи всякакви мечти, никой няма способността или силата да реализира собствените си мечти, нито способността да контролира собственото си бъдеще. Винаги ще има пропаст между мечтите на даден човек и реалностите, пред които е изправен; нещата никога не могат да се развият така, както човек си ги представя, и изправени пред такива реалности, хората никога не могат да намерят удовлетворение или задоволство. Има дори някои хора, които многократно се опитват да измислят всякакви подходи и да проучат всички възможни средства и полагат всякакви усилия и правят саможертви заради препитанието и перспективите си и за да променят съдбите си. Но в крайна сметка, дори ако чрез упорита работа успеят да постигнат мечтите си и да реализират желанията си, те никога няма да могат да променят съдбата си и независимо колко много се борят, тези хора никога няма да могат да излязат извън границите на съдбата си. Независимо от различията в техните способности и интелигентност и от това дали имат или нямат решимост, всички хора са равни пред съдбата, където не се прави разлика между велики и малки, висши и нисши, възвишени и низки. С каква професия се занимава човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство има в живота, не се свежда до неговите родители, неговите таланти или неговите усилия и амбиции — свежда се до предопределението на Създателя.

2) Да напуснеш родителите си и да започнеш сериозно да играеш ролята си в театъра на живота

Когато даден човек достигне зрялост, той е изпълнил условията за напускане на родителите си и поемане по своя собствен път. Именно в този момент той наистина започва да играе своята роля в живота и точно тогава неговата мисия в живота постепенно преминава от неясна и мъглява към ясна и отчетлива. Въпреки че формално поддържа близки отношения с родителите си, понеже ролята, която играе, и мисията му в живота нямат нищо общо с неговите родители, същността на тази близка връзка започва малко по малко да се пропуква, докато той постепенно постига независимост. От плътска гледна точка той подсъзнателно не може да избегне това да продължи да зависи от родителите си, но като обективен факт, щом някой порасне съвсем, той се откъсва напълно от родителите си във всяко отношение и ролята, която поема, ще бъде изпълнявана от самия него независимо. Освен че са го родили и отгледали, отговорността, която родителите носят в живота на даден човек, е просто да му осигурят външно среда, в която да израсне, и това е всичко, защото само предопределението на Създателя има отношение към съдбата на който и да е човек. Никой не може да контролира бъдещето на един човек; то отдавна е предопределено и дори родителите на човека не могат да променят съдбата му. Що се отнася до съдбата, всеки е независим; всеки има своя собствена съдба. Така че родителите не могат да попречат на ничия съдба в живота, нито пък могат да направят нещо, за да му помогнат, когато става въпрос за ролята, която той играе в живота. Може да се каже, че в каквото и семейство да е предопределено да се роди човек и в каквато и среда да израсне, те не са нищо повече от предварителните условия за завършване на неговата мисия в живота. Те по никакъв начин не определят съдбата на даден човек в живота или в каква съдба завършва своята мисия. Затова родителите на никого не могат да му помогнат да завърши мисията си в живота, както и никой роднина не може да му помогне да изпълни ролята си в живота. Как човек завършва своята мисия и в каква жизнена среда поема ролята си зависи изцяло от неговата съдба в живота. С други думи, никакви обективни условия не могат да повлияят на мисията на когото и да било, предопределена от Създателя. Всеки достига зрялост в специфичната среда, в която израства; след това, стъпка по стъпка, той поема по своя собствен път в живота и изпълнява съдбата, устроена за него от Създателя. Той навлиза в необятното море на човечеството несъзнателно и по естествен начин и заема своята позиция в живота, и започва да изпълнява своите отговорности като сътворено същество заради предопределението на Създателя и заради Неговото върховенство.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 125

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

Четвъртият решаващ момент: бракът

Докато расте и узрява, човек все повече се отдалечава от родителите си и от средата, в която е роден и отгледан, и започва да търси своята посока в живота, да преследва житейските си цели по начин, различен от този на родителите му. През този период човек вече не се нуждае от родителите си, а по-скоро от партньор, с когото да прекара живота си, тоест съпруг или съпруга — човек, с когото съдбата му ще бъде тясно свързана. Така че първото важно житейско събитие след независимостта е бракът, четвъртият решаващ момент, през който човек трябва да премине.

1) Бракът не зависи от личния избор

Бракът е важно събитие в живота на всеки човек; това е времето, когато той наистина започва да поема различни отговорности и постепенно изпълнява различни мисии. Преди лично да преживеят брака, хората таят много фантазии за него и всички те рисуват една много красива картина. Жените си представят, че тяхната половинка ще бъде принцът на бял кон, а мъжете си представят, че ще се оженят за принцеса от приказките. Тези фантазии показват, че всеки човек има свой собствен набор от изисквани критерии, когато става въпрос за брака. Въпреки че в тази зла епоха всякаква информация постоянно насажда у хората различни изопачени възгледи за брака, което ги кара да имат още повече изисквания към него и да развиват всевъзможно бреме и всякакви странни нагласи по отношение на брака, всеки, който се е задомил, знае, че независимо как човек разбира брака и какво е отношението му към него, бракът не е въпрос на личен избор.

Човек ще срещне много хора в живота си, но никой не знае кой в крайна сметка ще бъде неговият партньор в брака. Въпреки че всеки има свои собствени възгледи и идеи по темата за брака, никой не може да предвиди кой в крайна сметка наистина ще стане неговата половинка и самите хора нямат думата по този въпрос. След като срещнеш някого, когото харесваш, ти можеш да се стремиш към този човек; но не зависи от теб дали той се интересува от теб и дали ще стане твой партньор. Човекът, когото харесваш, не е непременно този, с когото ще споделиш живота си. Напротив, може да се случи така, че без дори да забележиш, някой, когото никога не си очаквал, да влезе в твоя живот и да стане твой партньор, най-важната част от твоята съдба, твоята половинка, чиято съдба е неразривно свързана с твоята. И така, въпреки че на света има безброй бракове, всеки един е различен: някои са разочароващи, други са възхитителни; някои свързват Изтока и Запада, други — Севера и Юга; някои са идеални двойки, други са с равностойно социално положение; някои са изпълнени с блаженство, други — с трагедия; някои будят възхищението и завистта на останалите, други оставят хората объркани и предизвикват презрение; някои са изпълнени с радост, други носят безкрайни сълзи и отчаяние... В тези безбройни видове бракове хората проявяват преданост и вечна, непоколебима отдаденост към брака; те проявяват голяма грижа, непоколебима привързаност и ангажираност да останат с партньора си; проявяват безпомощност и неразбиране; проявяват предателство и дори враждебност. Независимо дали самият брак носи щастие или болка, предопределената от Създателя мисия на всеки в брака не се променя — тази мисия е нещо, което всеки трябва да изпълни. И съдбата на всеки човек, която стои зад всеки брак, също не се променя; тя отдавна е предопределена от Създателя.

2) Бракът се ражда от съдбите на двамата партньори

Бракът е важен момент в живота на човека. Той се появява като резултат от неговата съдба в живота и е важна част от тази съдба. Той не се основава на индивидуалната воля или предпочитания на никого и не се влияе от никакви външни фактори, а се определя напълно от съдбите на двамата души, от предопределенията и подредбите на Създателя за съдбите на двамата съпрузи. На пръв поглед бракът съществува, за да могат хората да създават потомство, но всъщност бракът не е нищо повече от церемония за изпълнение на мисията на човек. Ролята, която хората играят в брака, не е просто да отгледат следващото поколение; те поемат всички роли, които служат за поддържане на брака, както и съответните мисии, които трябва да изпълнят. Тъй като раждането на човек оказва влияние върху промените, през които преминават хората, събитията и нещата около него, то и бракът на човек също неизбежно влияе на тези неща и в още по-голяма степен ще доведе до най-различни промени в тях.

Когато човек стане независим, той започва да върви по своя собствен път в живота, който стъпка по стъпка го води към хората, събитията и нещата, които имат връзка с неговия брак. В същото време бъдещият му брачен партньор стъпка по стъпка се приближава към същите тези хора, събития и неща. Под върховенството на Създателя двама несвързани помежду си души постепенно — поради свързаните си съдби — встъпват в един брак, като по чудо се превръщат в семейство: „двама пътници в една и съща лодка“. И така, когато човек встъпи в брак, неговият път в живота ще окаже влияние върху неговата половинка и ще я засегне, докато пътят в живота на половинката му ще окаже влияние върху собствената му съдба в живота и ще я засегне. С други думи, съдбите на хората са взаимосвързани и никой не може да изпълни мисията си в живота или да изпълни ролята си напълно независимо от другите. Раждането на човека засяга огромна мрежа от взаимоотношения; етапът на израстване също включва сложна мрежа от взаимоотношения; и по подобен начин бракът неизбежно съществува и се поддържа в огромна, сложна мрежа от взаимоотношения, която засяга всеки член на тази мрежа и оказва влияние върху съдбата на всеки, който е част от нея. Даден брак не е продукт на семейството на човека, на средата, в която е израснал, на външния му вид, възрастта му, неговите заложби, неговите таланти или каквито и да било други фактори; по-скоро той е продукт на споделена мисия и свързана съдба. Това е произходът на брака, възникнал в рамките на човешката съдба, устроена и подредена от Създателя.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 126

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

Петият решаващ момент: потомството

След като сключи брак, човек започва да отглежда новото поколение. Той не може да предвиди колко и какви деца ще има; това също се определя от съдбата, предопределена от Създателя. Това е петият решаващ момент, през който човек трябва да премине.

Ако някой се е родил, за да изпълни ролята да бъде нечие дете, след това той отглежда следващото поколение, за да изпълни ролята на родител. Тази смяна на ролите позволява на човека да преживее различни етапи от живота от различни гледни точки. Тя също така му дава различни видове преживяване на живота, чрез които той от първа ръка опознава върховенството на Създателя, което винаги се упражнява по един и същи начин, и чрез които преживява факта, че никой не може да прекрачи или да промени предопределенията на Създателя.

1) Човек не може да контролира съдбата на своето потомство

Раждането, израстването и бракът са източник на разочарования от различен вид и в различна степен. Някои хора са недоволни от семейството или от външния си вид; други не харесват родителите си; трети се възмущават или имат оплаквания от средата, в която са израснали. За повечето хора най-голямото разочарование е бракът. Независимо колко е недоволен човек от раждането си, съзряването си или брака си, всеки, който е преминал през това, знае, че човек не може да избира къде и кога да се роди, как да изглежда, кои да са родителите му и кой да е брачният му партньор, а може само да приеме волята на Небето. Но въпреки това, когато дойде време да отгледат бъдещото поколение, родителите проектират върху децата си всичките желания, които не са успели да изпълнят през първата половина от живота си, с надеждата, че потомството им ще компенсира всички разочарования през първата половина от живота им. И така, хората се отдават на различни фантазии за децата си: че като пораснат, дъщерите им ще станат зашеметяващи красавици, а синовете им — елегантни господа, че дъщерите им ще бъдат образовани и талантливи, а синовете им ще бъдат отлични студенти и известни спортисти, че дъщерите ще бъдат деликатни, добродетелни и благоразумни, а синовете ще бъдат умни, способни и чувствителни. Те се надяват, че техните потомци, били те дъщери или синове, ще уважават по-възрастните, ще бъдат внимателни към родителите си, че ще бъдат обичани и хвалени от всички… На този етап надеждите за живот цъфтят с нова сила и в сърцата на хората пламват нови страсти. Хората знаят, че в този живот им липсват способности и че не са постигнали нищо, че няма да имат друг шанс или друга надежда да се откроят сред тълпата и че нямат друг избор, освен да приемат съдбата си. Затова те проектират върху следващото поколение всичките си надежди, всички нереализирани желания и въжделения с надеждата, че тяхното потомство ще им помогне да сбъднат мечтите си и да реализират желанията си, че дъщерите и синовете им ще прославят фамилното си име, ще придобият висок статус или ще станат богати или известни хора. С една дума, те желаят децата им да се издигнат до огромни висоти. Плановете и фантазиите на хората са съвършени — нима те не знаят, че броят на децата им, техният външен вид, способности и така нататък не зависят от тях, а още по-малко, че съдбата на децата им изобщо не е в техните ръце? Хората нямат власт над своите съдби, но въпреки това се надяват да променят съдбата на младото поколение; те не могат да избягат от своята собствена съдба, но въпреки това се опитват да манипулират съдбата на своите синове и дъщери. Нима не се надценяват? Това не е ли човешка глупост и невежество? Хората полагат големи усилия за децата си, но в крайна сметка колко много потомци ще има човек и какви ще бъдат те не се определя от хорските планове или желания. Някои хора са бедни, но създават много деца; други са богати, но нямат ни едно. Някои искат дъщеря, но желанието им не е предопределено да се изпълни; някои искат син, но мъжкото потомство не им се ражда. За някои децата са благословия, за други — проклятие. Някои двойки са интелигентни, но им се раждат глуповати деца; някои родители са трудолюбиви и честни, а им се раждат мързеливи деца. На някои добри и морални родители се раждат деца, които порастват хитри и порочни. На родители със здрав ум и здраво тяло им се раждат деца с увреждания. Някои родители са обикновени и неуспели в живота, а децата им, напротив, постигат велики неща. Децата на родители с ниско обществено положение понякога заемат високи постове…

2) След като отгледат следващото поколение, хората придобиват ново разбиране за съдбата

Повечето хора се женят на възраст около тридесет години — етап от живота, в който човек все още няма разбиране за човешката съдба. Но когато хората започнат да отглеждат деца и докато потомството им расте, родителите наблюдават как по-младото поколение повтаря живота на предишното и всичко преживяно от него. Когато виждат как собственото им минало се повтаря при децата им, те осъзнават, че пътят, по който върви младото поколение, не може да се планира и избере, точно както е било с техния. Изправени пред този факт, те нямат друг избор, освен да признаят, че съдбата на всеки човек е предопределена и без да го осъзнават напълно, те постепенно се отказват от желанията си и страстите в сърцата им угасват и замират… През този период, след като вече са преминали през важните ориентири в живота си, хората постигат ново разбиране за живота, развиват ново отношение към него. Колко може да очаква от бъдещето човек на тази възраст, на какви перспективи може да се надява? Коя петдесетгодишна жена все още мечтае за Чаровния принц? Кой петдесетгодишен мъж все още е в търсене на своята Снежанка? Коя жена на средна възраст все още се надява да се превърне от грозно патенце в красив лебед? Имат ли повечето възрастни мъже същото желание за кариера като по-младите? Като цяло, независимо от пола, всеки човек, който е доживял до тази възраст, най-вероятно притежава сравнително благоразумно, практично отношение към брака, семейството и децата. Всъщност той вече няма възможности за избор, няма и желание да предизвиква съдбата. Що се отнася до човешкия опит, след като човек достигне тази възраст, у него напълно естествено се развива определено отношение: „Човек трябва да приеме съдбата си. Децата имат своя орис. Съдбата на човека е предопределена от Небето“. След като са претърпели всички злополуки, разочарования и изпитания на този свят, повечето хора, които не разбират истината, обобщават разбирането си за човешкия живот с три думи: „Това е съдба!“. Макар тази фраза да показва, че светските хора са осъзнали съществуването на човешката съдба, и да отразява заключението, до което са стигнали, и въпреки че изразява безпомощността на човешката раса и би могла да бъде определена като проницателна и точна, тя е безкрайно далеч от разбирането на върховенството на Създателя и по никакъв начин не замества познанието за Неговата власт.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 127

Вярата в съдбата не е заместител на познанието за върховенството на Създателя

След като сте следвали Бог толкова години, има ли съществена разлика между вашето познание за съдбата и това на светските хора? Наистина ли сте разбрали предопределението на Създателя, наистина ли сте опознали Неговото върховенство? Някои хора са придобили пълно и задълбочено разбиране на фразата „това е съдба“, но въпреки това ни най-малко не вярват във върховенството на Бог, не вярват, че съдбата на човека се подрежда и се ръководи от Бог, и не желаят да се подчинят на Божието върховенство. Такива хора сякаш се носят в океана, подхвърляни от вълните, носят се по течението и нямат друг избор, освен да чакат безучастно и да се подчинят на съдбата. В същото време те не признават, че човешката съдба е подчинена на Божието върховенство. Не могат по собствена инициатива да опознаят Божието върховенство и съответно да придобият познание за Божията власт, не могат да се подчинят на Божията организация и подредба, да престанат да се противопоставят на съдбата и да заживеят под грижите, защитата и водачеството на Бог. С други думи, да приемеш съдбата не е същото като да се подчиниш на върховенството на Създателя. Вярата в съдбата не означава, че човек приема, признава и познава върховенството на Създателя; вярата в съдбата е просто признание за нейното съществуване и нейните външни прояви. Това не е същото като да знаеш как Създателят управлява съдбата на човечеството, като да признаваш Създателя като източник на власт над съдбите на всички неща и определено не е същото като да се подчиняваш на Неговата организация и подредба на човешките съдби. Да предположим, че даден човек вярва само в съдбата и дори има дълбоко усещане за нея, но по този начин той не е способен да познае и признае върховенството на Създателя над съдбата на човечеството, да му се покори и да го приеме. В този случай животът му ще бъде трагедия; той все така ще живее този живот напразно — всичко ще бъде празнота. Той ще остане неспособен да се предаде на господството на Създателя, да стане сътворено човешко същество в истинския смисъл на думата и да спечели признанието на Създателя. Човек, който наистина познава и преживява върховенството на Създателя, трябва да бъде в положително, а не в негативно или примирено състояние. По-скоро, като признава, че всички неща са предопределени, той също така има в сърцето си точна дефиниция за живота и съдбата: целият човешки живот е подчинен на върховенството на Създателя. Когато погледне назад към пътя, който е извървял, когато си спомни всеки етап от живота си, той вижда, че на всяка крачка — независимо дали пътуването му е било трудно или гладко — Бог го е напътствал и е подреждал нещата за него; че именно Божието щателно планиране, както и внимателните Му подредби са го довели, без той да го осъзнава, до днешния ден, когато е способен да приеме върховенството на Създателя и Неговото спасение. Това е най-великата благословия в човешкия живот! Ако човек се отнася негативно към съдбата, това доказва, че той се съпротивлява на всичко, което Бог е подредил за него, че не притежава покорно отношение. Ако човек има положително отношение към Божието върховенство над човешката съдба, тогава, когато погледне назад към пътя, който е извървял, когато истински преживее Божието върховенство, още по-искрено ще пожелае да се покори на всичко, което Бог е подредил, и ще има повече решителност и вяра в това да позволи на Бог да устрои неговата съдба, като повече не се бунтува срещу Бог. Това е така, защото той вижда, че когато хората не знаят какво изобщо е съдбата или не разбират Божието върховенство, те просто своеволно се борят и се препъват в мъглата и това пътуване е твърде изнурително и причинява твърде много сърдечна мъка. Затова, когато хората осъзнаят, че Бог господства над човешката съдба, умните избират да опознаят и да приемат Божието върховенство и да се сбогуват с онези болезнени дни на „опитите да изградят добър живот със собствените си две ръце“, вместо да продължават да се борят срещу съдбата и да преследват така наречените житейски цели по своя си начин. Когато човек няма Бог, когато не може да Го види, когато не може истински и ясно да познава Божието върховенство, всеки ден е безсмислен, без никаква стойност и неописуемо болезнен. Където и да се намира човек, каквато и да е работата му, средствата му за оцеляване и целите, които преследва, му носят само безкрайна сърдечна мъка и труднопреодолима болка, преживявания, спомена за които не може да понесе. Само като приеме върховенството на Създателя, като се покори на устроеното и подреденото от Него и се стреми да постигне истински човешки живот, човек може постепенно да се освободи от цялата сърдечна мъка и болка и постепенно да се отърве от цялата празнота на човешкия живот.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 128

Само онези, които се подчиняват на върховенството на Създателя, могат да постигнат истинска свобода

Тъй като хората не познават Божието устройване и Божието върховенство, те винаги се изправят пред съдбата в състояние на съпротива и с бунтовна нагласа и винаги искат да се освободят от Божията власт и върховенство, както и от онова, което им е подготвила съдбата, като напразно се надяват да променят сегашното си положение и да променят съдбата си. Те обаче никога не могат да успеят и са възпрепятствани на всяка крачка. Тази борба, която се води дълбоко в душите им, им причинява болка и тази болка се врязва в костите им и едновременно с това ги кара да пропиляват живота си. Каква е причината за тази болка? Дали тя е поради Божието върховенство, или се дължи на това, че човек има лоша съдба? Очевидно не е нито едното, нито другото. В крайна сметка тя е причинена от пътищата, по които поемат хората, и от начините на живот, които избират. Някои може би не са преживявали това, но когато наистина знаеш и признаваш, че Бог има върховенство над човешката съдба, когато наистина разбереш, че всичко, над което Бог господства, и всичко, което Бог урежда за теб, ти е от голяма полза и ти осигурява голяма закрила, тогава ще почувстваш как болката ти постепенно отшумява и постепенно цялото ти същество ще се отпусне, ще стане волно и освободено. Съдейки по състоянието на повечето хора, те, обективно погледнато, не могат да се примирят с практическите стойност и смисъл на върховенството на Създателя над съдбата на човека, макар че на субективно ниво те не искат да продължат да живеят както преди и искат да получат облекчение на болката си. Обективно погледнато, те не могат истински да приемат върховенството на Създателя и да му се подчинят, а още по-малко знаят как да търсят и приемат подредбите и организацията на Създателя. Следователно, ако човек не може истински да осъзнае факта, че Създателят има върховенство над неговата съдба и над всичко, което е негово, и не може истински да се покори на господството на Създателя, тогава ще му бъде много трудно да не бъде подтикван и оковаван от идеята, че човешката съдба е в собствените му ръце, и ще му бъде много трудно да се освободи от болката, причинена от ожесточената му борба със съдбата и с властта на Създателя — разбира се, ще му бъде и много трудно да стане наистина свободен и волен, да стане човек, който се покланя на Бог. Най-простият начин човек да се освободи от това състояние е той да се прости с досегашния си начин на живот, да се сбогува с досегашните си житейски цели, да обобщи и да разнищи предишния си начин на живот, житейски възглед, предишните си стремежи, желания и домогвания, а след това да ги сравни с Божиите намерения и изисквания към човека и да разбере дали някое от тях съответства на Божиите намерения, дали някое от тях е в съответствие с Божиите изисквания, дали някое от тях носи правилните житейски ценности и дали някое от тях му позволява да живее с все повече разбиране на истината, с човешка природа и човешко подобие. Когато постоянно изследваш и внимателно разнищваш различните цели, към които човечеството се стреми в живота си, и различните му начини на живот, ще откриеш, че нито една от тях не съответства на първоначалното намерение на Създателя за създаването на човечеството. Всички те отдалечават хората от върховенството и грижата на Създателя. Всички те представляват капани, които развращават хората и ги водят към ада. След като осъзнаеш това, това, което трябва да направиш, е да се избавиш от стария си житейски възглед, да стоиш далеч от различните капани, да оставиш Бог да поеме контрол над живота ти и да Го оставиш да подреди всичко за него, да се стремиш единствено да се покоряваш на Божието устройване и Неговите напътствия, без да правиш какъвто и да било личен избор, и да станеш човек, който се покланя на Бог. Звучи лесно, но не е лесно да се направи. Някои могат да понесат тази болка, други не могат. Някои са готови да се подчинят на това, други — не. Тези, които не са готови, нямат желание и решителност за това. Те ясно осъзнават Божието върховенство, знаят отлично, че именно Бог планира и организира човешката съдба, но въпреки това се съпротивляват и се борят и не се примиряват с това да предадат съдбата си в Божиите ръце и да се подчинят на Божието върховенство. Нещо повече, те негодуват срещу Божиите подредби и организация. Така че винаги ще има хора, които искат да разберат на какво са способни. Те искат да променят съдбата си със собствените си ръце или да постигнат щастие със собствените си сили, да видят дали могат да прекрачат границите на Божията власт и да се издигнат над Божието върховенство. Трагедията на човека не се състои в това, че преследва щастлив живот, нито че се стреми към слава и придобивки или че в мъгла се бори срещу собствената си съдба, а че след като е видял съществуването на Създателя и е узнал факта, че Създателят има върховенство над човешката съдба, той все така не може да се върне назад от погрешния път, не може да извади краката си от тресавището, а втвърдява сърцето си и продължава упорито да греши. Той предпочита да продължи да се бъхти в калта, упорито да се бори срещу върховенството на Създателя, като му се съпротивлява докрай без ни най-малко отношение на разкаяние. Едва когато лежи потрошен и окървавен, той най-накрая решава да се откаже и да се върне назад. Това е истинската човешка трагедия. Затова казвам, че тези, които избират да се покорят, са мъдри, докато онези, които избират да се откъснат, са глупави и инатливи.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 129

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

Шестият решаващ момент: смъртта

След цялата суматоха, след толкова много тревоги и разочарования, след толкова много радости и скърби, възходи и падения, след толкова незабравими години, след като е гледал как сезоните се сменят отново и отново, човек неусетно преминава през важни етапи от живота си и в един миг се озовава в залеза му. Времето е оставило следи по цялото му тяло. Той вече не може да стои изправен, тъмната коса е побеляла, някога ярките, блестящи очи са избледнели и помътнели, а гладката, еластична кожа е покрита с бръчки и старчески петна. Слухът отслабва, зъбите се разхлабват и изпадат, реакциите стават мудни, а движенията — бавни… На този етап човек най-накрая се сбогува с пламенната си младост и навлиза в залеза на живота си — старостта. След това той трябва да се изправи пред смъртта, последният решаващ момент от човешкия живот.

1) Само Създателят има власт над живота и смъртта на човека

Ако раждането на човек е предопределено от предишния му живот, то смъртта му е краят на този предопределен път. Ако раждането е началото на мисията на човека в този живот, то смъртта му бележи края на тази мисия. Тъй като Създателят е нагласил определен набор от обстоятелства за раждането на всеки човек, със сигурност Той е уредил и определен набор от обстоятелства за неговата смърт. С други думи, никой не се ражда случайно и ничия смърт не е внезапна и както раждането, така и смъртта на човека са неизбежно свързани с неговия предишен и настоящ живот. Какви са обстоятелствата на раждането и какви са обстоятелствата на смъртта на човека — това е свързано с предопределението на Създателя. Това е ориста на човека, неговата съдба. Тъй като за раждането на човека има много обяснения, неизбежно трябва да има и различни специални обстоятелства за смъртта на даден човек. Така сред човечеството са се появили различната продължителност на живота на хората и различните начини и моменти на човешката смърт. Някои хора са силни и здрави, а умират млади; други са слаби и болнави, но доживяват до старост и напускат този свят спокойно. Някои умират от неестествени причини, други си отиват от естествена смърт. Някои умират далеч от дома, докато други затварят очите си за последен път, заобиколени от близките си. Някои умират във въздуха, други — под земята. Някои се давят във вода, други умират при бедствия. Някои умират сутрин, други през нощта… Всеки иска да се роди в знатно семейство, да има бляскав живот и славна смърт, но никой не може да надмогне собствената си орис, никой не може да избяга от върховенството на Създателя. Такава е човешката съдба. Хората могат да правят всякакви планове за бъдещето си, но никой не може да планира как се ражда или времето и начина на напускането си на този свят. Въпреки че всички хора правят всичко възможно, за да избегнат смъртта, и се съпротивляват на нейното идване, тя все пак мълчаливо и незабелязано се прокрадва наблизо. Никой не знае кога или как ще си отиде, а още по-малко къде ще се случи това. Очевидно е, че не самият човек държи върховната власт над живота и смъртта си, нито някое живо същество в естествения свят, а е Създателят, Който притежава уникална власт. Животът и смъртта на човечеството не са резултат от някакъв природен закон, а са резултат от върховенството на властта на Създателя.

2) Страхът от смъртта преследва само онзи, който не познава върховенството на Създателя

Достигайки напреднала възраст, човек се сблъсква не с това как да осигури семейството си или да осъществи големи житейски амбиции, а с това как да се сбогува с живота, как да посрещне своя край, как да сложи точка на изречението на живота си. Макар на пръв поглед да изглежда, че хората не обръщат почти никакво внимание на смъртта, никой не успява да избегне изучаването на този въпрос, тъй като никой не знае дали от другата страна на смъртта съществува друг свят — свят, който хората не са в състояние да видят или усетят, за който не знаят нищо. Затова хората се страхуват да се изправят лице в лице със смъртта, страхуват се да се явят пред нея по правилния начин, а вместо това се стараят да избягват тази тема. Това кара всеки човек да изпитва ужас от смъртта и обгръща с допълнителна загадъчност този неизбежен факт от живота, който непрекъснато помрачнява сърцето на всеки човек.

Когато човек усети, че тялото му отслабва, и почувства, че се приближава към смъртта, той изпитва неопределен ужас, неизразим страх. Страхът от смъртта кара човек да се чувства още по-самотен и по-безпомощен и в този момент той се пита: откъде е дошъл човекът? Къде отива? Така ли умира човек — с живот, който просто профучава покрай него? Това ли е периодът, който бележи края на човешкия живот? В крайна сметка какъв е смисълът на живота? Какви са ценностите му? Слава и богатство? Създаване на семейство?… Независимо дали човек се е замислял над тези конкретни въпроси, независимо колко силен е страхът му от смъртта, в дълбините на сърцето си всеки желае да изследва тайните, таи чувство за неразбиране на живота и едновременно с това една сантименталност към света, едно нежелание да си тръгне. Може би никой не може да обясни точно от какво се страхува човек, какво търси, какво го прави сантиментален и какво не му се иска да напусне…

Страхът от смъртта е причината хората да са изпълнени с безпокойство. Те не могат да се откажат от ужасно много неща точно поради страха си от смъртта. Има такива, които с наближаването на смъртта започват да се тревожат за различни неща: тревожат се за децата си, за близките си, за богатството си — сякаш като се тревожат, ще премахнат страданието и ужаса, които носи със себе си смъртта, сякаш, поддържайки някаква близост с живите, те ще могат да избегнат безпомощността и самотата, които съпътстват смъртта. В дълбините на човешкото сърце се крие неясен страх, страх от раздялата с любимите хора, страх, че човек никога повече няма да види синьото небе, никога повече няма да види този материален свят. Самотната душа, която е свикнала с компанията на любимите хора, не иска да се пусне и да отпътува, съвсем сама, към непознат, неизвестен за нея свят.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 130

Човек, който е живял живот в търсене на слава и придобивки, е объркан пред лицето на смъртта

Заради върховенството и повелята на Създателя една самотна душа, която в началото на своя път няма абсолютно нищо, придобива родители и семейство, възможността да стане член на човешкия род и възможността да преживее човешкия живот и да пътува из човешкия свят. Освен това тя получава възможността да преживее върховенството на Създателя, да опознае чудесата на творението на Създателя и нещо повече — възможността да опознае властта на Създателя и да ѝ се предаде. Но повечето хора не сграбчват истински тази рядка и мимолетна възможност. Хората изразходват енергията на целия си живот да се борят със съдбата и прекарват целия си живот в това да се суетят в опит да подсигурят семейството си и да сноват напред-назад заради престижа и изгодата. Нещата, които хората ценят, са семейната любов, парите и славата и придобивките, и те ги възприемат като най-ценните неща в живота. Всички хора се оплакват, че съдбата им е изпълнена с трудности и неуспехи, но в същото време изтласкват назад в съзнанието си онези въпроси, които хората най-вече трябва да разберат и да проучат: защо човек е жив, как би трябвало да живее човек и какви са стойността и смисълът на човешкия живот. Те прекарват целия си живот, колкото и да продължава той, само в трескаво преследване на слава и придобивки, докато младостта не си отиде и те не се прошарят и набръчкат, докато не осъзнаят, че славата и придобивките не могат да спрат остаряването им, че парите не могат да запълнят празнотата в сърцата им, и докато не разберат, че никой не може да избяга от законите на раждането, стареенето, болестта и смъртта и никой не може да избегне подредбите на съдбата. Едва когато трябва да се изправят пред последния решаващ момент в живота, те наистина осъзнават, че дори да притежава огромно богатство, дори да притежава благороден статус и висок пост, човек все пак не може да избегне смъртта и трябва да се върне към първоначалното си положение на самотна душа, която не притежава нищо. Когато хората имат родители, те вярват, че родителите са всичко; когато притежават имущество, те вярват, че парите са тяхна опора и капитал, с който съществуват; когато имат статус, хората се вкопчват в него и биха дали живота си за него. Едва когато са напът да напуснат този свят, хората осъзнават, че нещата, които са преследвали през целия си живот, са просто преходни облаци, не могат да задържат нито едно от тях, не могат да вземат със себе си нито едно от тях, нито едно от тях не може да ги избави от смъртта, нито едно от тях не може да прави компания на самотната душа или да я утеши по обратния ѝ път и дори нещо повече — никое от тях не може да спаси човека и да му позволи да се издигне над смъртта. Славата и придобивките, които човек постига в материалния свят, носят временно удовлетворение, преходно удоволствие и фалшиво чувство на вътрешна сигурност, като го карат да губи пътя си. Затова хората, които се бъхтят в необятното море на човечеството, в копнежа си да намерят мир, утеха и спокойствие в сърцето си, са поглъщани от вълна след вълна. Когато хората все още не са намерили отговор на въпросите, които трябва най-много да разбират — откъде са дошли, защо живеят, къде отиват и т.н. — те са примамени от славата и придобивките и са подведени и контролирани от тях, и са безвъзвратно изгубени. Времето лети, годините отминават за миг и без дори да се усети, човек се е сбогувал с най-добрите години от живота си. Когато хората са напът скоро да се сбогуват със света, те постепенно осъзнават, че всичко на света се отдалечава, че вече нямат сили да задържат нищо от това, което първоначално им е принадлежало. В този момент те наистина чувстват, че в края на краищата са като новородено, плачещо бебе, което все така не притежава абсолютно нищо. В този момент те са принудени да започнат да се замислят какво са направили в живота си, каква е стойността на това да си жив, какъв е смисълът да си жив и защо хората са дошли на този свят. И именно на този етап те все по-силно искат да узнаят дали наистина има следващ живот, дали Небето наистина съществува, дали наистина има възмездие… Колкото по-близо е човек до смъртта, толкова повече иска да разбере какъв всъщност е смисълът на живота. Колкото по-близо е човек до смъртта, толкова по-празно изглежда сърцето му, колкото по-близо е до смъртта, толкова повече чувства, че му липсва подкрепа, и от ден на ден страхът му от смъртта расте. Има две причини, поради които се проявяват подобни реакции при хората, когато смъртта наближава. Първата е, че им предстои да загубят славата или придобивките, от които е зависил целият им живот, и да се сбогуват с всичко в света, което вижда окото. Втората е, че им предстои да се изправят съвсем сами пред един непознат свят, пред една тайнствена, непозната сфера, в която се страхуват да стъпят, където нямат близки и нямат подкрепа. Поради тези две причини всеки, изправен пред лицето на смъртта, се тревожи и изпитва паника и пълно объркване, каквито никога не е преживявал досега. Едва когато действително стигне до този момент, човек осъзнава, че когато човекът влезе в този свят, той първо трябва да разбере откъде идват човешките същества, защо хората са живи, кой господства над човешката съдба и кой предоставя ресурс за човешкото съществуване и господства над него — това разбиране е капиталът, с който човекът живее, и е съществената основа за неговото оцеляване. Той не би трябвало първо да се учи как да подсигури семейството си или как да преследва слава и придобивки, или как да превъзхожда всички останали в дадена група, или как да живее по-охолен живот, камо ли как да изпревари другите или как да се съревновава с лекота в различни видове надпревари. Макар че различните умения за оцеляване, в усвояването на които хората прекарват живота си, им позволяват да притежават изобилие от материални удобства, тези умения никога не носят истинска утеха и стабилност в сърцата им. Вместо това те стават причина хората постоянно да губят посоката си, да им е трудно да се контролират и да пропускат възможност след възможност да узнаят смисъла на живота, освен това пораждат скрити тревоги у хората по отношение на това как да посрещнат правилно смъртта — по този начин се погубва животът на човека. Създателят се отнася справедливо към всеки, дава му цял един живот, пълен с възможности да преживее и познае Неговото върховенство, но въпреки това, едва с наближаването на смъртта, когато нейният призрак надвисне над човека, той започва да вижда светлината — но тогава вече е твърде късно!

Човекът прекарва целия си живот в преследване на пари, както и на слава и придобивки. Отнася се към тези неща като към спасително въже, като към своя единствена опора — сякаш притежаването им ще означава, че ще продължи да живее и ще избегне смъртта. Но едва когато е на прага на смъртта, разбира колко далеч от него са парите, славата и придобивките и колко слаб и безсилен е пред лицето на смъртта, колко уязвим е, колко самотен и неподкрепен е, и колко е безпомощен. Осъзнава, че парите или славата и придобивките не могат да се заменят за живот, че колкото и богат да е човек, колкото и висок да е статусът му, пред лицето на смъртта всички са еднакво бедни и незначителни. Осъзнава, че парите не могат да купят живот, че славата и придобивките не могат да дадат на човек възможност да избегне смъртта, че нито парите, нито славата и придобивките могат да удължат човешкия живот нито с минута, нито със секунда. И колкото повече човекът усеща това, толкова повече копнее да живее; колкото повече го усеща, толкова повече се страхува от приближаването на смъртта. Едва в този момент наистина осъзнава, че неговият живот не му принадлежи, че не той го контролира и че никой не може да се разпорежда с живота или смъртта си — това е извън контрола на когото и да било.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 131

Отдайте се на господството на Създателя и посрещнете смъртта спокойно

В момента, в който се ражда човек, една самотната душа започва своето преживяване на живота на земята и своето преживяване на властта на Създателя, което Той е отредил за нея. От само себе си се разбира, че за човека — за душата — това е отлична възможност да придобие познание за върховенството на Създателя, да опознае Неговата власт и да я преживее лично. Хората живеят живота си в рамките на законите на съдбата, установени за хората от Създателя, и за всеки човек със съвест и разум не е трудно да признае върховенството на Създателя и да опознае Неговата власт през десетилетията на своя живот. Затова въз основа на тези десетилетия собствен опит за всеки би трябвало да е много лесно да признае, че всички човешки съдби са предопределени, и всеки би трябвало много лесно да възприеме или да си направи извод какво означава да си жив. Докато приема това преживяване на живота, човек постепенно стига до разбирането за произхода на живота, осъзнава от какво наистина се нуждае сърцето му, какво ще го изведе на истинския път в живота и какви трябва да бъдат мисията и целта на човешкия живот. Постепенно ще осъзнае, че ако не се покланя на Създателя, че ако не се предаде на Неговото господство, когато дойде време да се изправи пред смъртта — когато душата му е на път да се яви отново пред Създателя — сърцето му ще бъде изпълнено с безграничен страх и смут. Ако човек е бил на този свят няколко десетилетия и въпреки това така и не е разбрал откъде идва човешкият живот, нито е осъзнал в чии ръце е съдбата на човека, тогава не е чудно, че той не може спокойно да посрещне смъртта. Човек, който през десетилетията на своя живот е придобил познание за върховенството на Създателя, е човек с чисто възприемане на смисъла и стойността на живота. Подобен човек притежава дълбоко познание за целта на живота, с реално осъзнаване и преживяване на върховенството на Създателя и освен това е способен да се покори на властта на Създателя. Такъв човек разбира какъв е смисълът на сътворяването на човечеството от Създателя, разбира, че човек трябва да се покланя на Създателя, че всичко, което притежава, идва от Създателя и някой ден в недалечното бъдеще ще се върне при Него. Този вид човек разбира, че Създателят устройва раждането на човека и има върховенство над неговата смърт и че както смъртта, така и животът на човека са предопределени от властта на Създателя. Следователно, щом човек наистина разбере това, той естествено ще може да посрещне спокойно смъртта, спокойно да се избави от всички свои външни неща, с готовност да приеме и да се покори на всичко, което следва по-нататък, и да посрещне последния решаващ момент в живота, устроен от Създателя, вместо постоянно да изпитва ужас от него и да му се съпротивлява. Ако човек разглежда живота си като възможност да преживее върховенството на Създателя и да стигне до познанието на Неговата власт, ако възприема живота си като рядък шанс да изпълни добре дълга си на сътворено човешко същество и да изпълни мисията си, тогава той несъмнено ще има правилен поглед върху живота, несъмнено ще живее под благословиите и напътствието на Създателя, несъмнено ще върви в светлината на Създателя, несъмнено ще познае върховенството Му, несъмнено ще се предаде на Неговото господство и несъмнено ще стане свидетел на Неговите чудотворни дела и на Неговата власт. От само себе си се разбира, че такъв човек несъмнено ще бъде възлюбен и приет от Създателя и само такъв човек може да се отнася спокойно към смъртта и да приветства с радост последния решаващ момент от живота. Очевидно Йов имаше такова отношение към смъртта. Той отговори на условията, които му дадоха възможност да приеме с радост последния решаващ момент от живота. Той завърши безпрепятствено своя жизнен път и изпълни мисията си в живота, след което се върна при Създателя, за да е до Него.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 132

Стремежите и житейските придобивки на Йов му позволяват спокойно да посрещне смъртта

В Писанията за Йов е казано: „И така, Йов умря стар и сит на дни“ (Йов 42:17). Това означава, че когато умря, Йов не изпита съжаление и не изпита болка, а напусна този свят по напълно естествен начин. Както всички знаят, докато Йов беше жив, той беше човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Неговите праведни дела бяха одобрени от Бог и запомнени от другите и може да се каже, че животът му е имал най-голяма стойност и значимост в цялото човечество. Йов получи Божиите благословии и беше наречен праведен от Него на земята, и също така беше изпитан от Бог и изкушен от Сатана. Той остана непоколебим в свидетелството си за Бог и беше достоен да бъде наречен „праведен човек“ от Него. В десетилетията, след като беше изпитан от Бог, той живя по още по-ценен, смислен, стабилен и по-спокоен начин отпреди. Поради неговите праведни дела Бог го изпита и поради неговите праведни дела Бог му се яви и му говори лично. И така, през годините след Божиите изпитания Йов почувства и разбра стойността на живота по по-практически начин, придоби по-дълбоко разбиране за върховенството на Създателя и по-точно и категорично знание за това как Създателят дава и отнема Своите благословии. В „Книгата на Йов“ се казва, че Бог Йехова е дарил Йов с още по-големи благословии отпреди, като го е поставил в още по-изгодна позиция да познае върховенството на Създателя и спокойно да посрещне смъртта си. Следователно когато остаря и се изправи пред смъртта, Йов със сигурност не беше загрижен за имуществото си. Той нямаше тревоги, нямаше за какво да съжалява и разбира се, не се страхуваше от смъртта. Тъй като прекара целия си живот в стремеж да върви по пътя на боязън от Бог и отбягване на злото, той не се тревожеше за собствения си изход. Колко хора днес биха могли да постъпят както Йов, когато се изправи пред собствената си смърт? Защо никой не е способен да постигне такава проста външна нагласа? Има само една причина: Йов изживя живота си в субективния стремеж да вярва в Божието върховенство, да го признава и да му се покорява и именно с тази вяра, признаване и покорство той премина през важните решаващи моменти в живота, изживя последните си години и посрещна последния решаващ момент в живота си. Независимо какво преживя Йов в живота си, неговите стремежи и цели в живота не бяха болезнени, а щастливи. Той беше щастлив не само поради благословиите или одобрението на Създателя, но по-важното, поради своите стремежи и житейски цели и поради растящото познание за върховенството на Създателя и истинското му преживяване, които постигна чрез стремежа си да се бои от Бог и да отбягва злото. Още повече, той беше щастлив, защото, докато преживяваше върховенството на Създателя, той лично преживя чудните дела на Създателя, както и всяко нежно, но незабравимо преживяване и спомен от общуването с Бог и от запознаването с Него и опознаването Му. Йов беше щастлив заради утехата и радостта, произтичащи от познаването на намеренията на Създателя, и заради богобоязливото сърце, което формира, след като видя, че Той е велик, удивителен, обичлив и верен. Йов успя да посрещне смъртта без страдание, защото знаеше, че като умре, ще се върне при Създателя. Именно стремежите на Йов и онова, което беше придобил в живота, му позволиха спокойно да посрещне смъртта, позволиха му спокойно да се изправи пред това животът му да бъде взет обратно от Създателя и още повече, позволиха му да се изправи пред Създателя неопетнен и необременен от грижи. Могат ли нашите съвременници да постигнат щастието, което притежаваше Йов? Разполагате ли с условията за това? След като съвременните хора имат такива условия, защо са неспособни да живеят щастливо като Йов? Защо са неспособни да избегнат страданието, което носи страхът от смъртта? Пред лицето на смъртта някои се подмокрят; някои треперят или губят съзнание, или избухват гневно както срещу Небесата, така и срещу другите хора; някои дори плачат и ридаят. Това в никакъв случай не са внезапни реакции, които хората проявяват при приближаването на смъртта. Хората се държат по този смущаващ начин, когато са изправени пред смъртта, главно защото дълбоко в сърцата си се страхуват от смъртта, защото нямат ясно познание и преживяване на върховенството на Бог и на Неговите подредби, камо ли да им се покоряват истински. Хората реагират така, защото искат единствено сами да планират и да управляват всичко, да контролират съдбата, живота и смъртта си. Затова не е изненадващо, че хората никога не могат да се отърват от страха от смъртта.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 133

Само като приеме върховенството на Създателя, човек може да се върне при Него

Без ясно познание за Божието върховенство и Неговите подредби и без човек да ги е преживял, познанията му за съдбата и смъртта неизбежно ще бъдат объркани. Хората не могат ясно да видят, че всичко е в Божиите ръце, не осъзнават, че всичко е подчинено на Божия контрол и Неговото върховенство, и не разбират, че човек не може да се отърве или да се освободи от това върховенство. Поради тази причина, когато дойде време да се изправят пред смъртта, те винаги имат безкрайни последни думи, винаги имат тревоги и винаги имат съжаления. Те са смазани от толкова много емоционален товар, от толкова много неохота, от толкова много объркване. Това ги кара да се страхуват от смъртта. За всеки, който е роден на този свят, раждането е необходимо и смъртта е неизбежна. Никой не е в състояние да избегне този ход на събитията. Ако човек желае да напусне този свят безболезнено, ако иска да може да посрещне последния решаващ момент в живота, без да изпитва нежелание за избавяне или безпокойство, тогава единственият начин да го направи е да не съжалява за нищо. И единственият начин да напусне света без никакви съжаления е да познае върховенството на Създателя, да познае Неговата власт и да им се покори. Само така човек може да стои настрана от човешките раздори, от злото, от робството на Сатана и само така човек може да изживее живота си като Йов — воден от Създателя и благословен от Него — да живее волен и освободен живот, изпълнен със стойност и значимост, живот, който е порядъчен и честен. Само така човек може, подобно на Йов, да се покори на изпитанията и лишенията, на които го подлага Създателят, да се покори на устроеното и подреденото от Създателя. Само така човек ще може да се покланя на Създателя през целия си живот, както направи Йов, и да спечели одобрението Му, да чуе гласа Му и да види явяването Му. Само така човек може да живее и да умре щастливо като Йов — без болка, безпокойство и съжаления. Само така човек ще може да живее в светлината, както направи Йов, и да премине през всеки от решаващите моменти в живота в светлината, безпрепятствено да завърши своя път в светлината, успешно да изпълни мисията си — като сътворено същество да преживее и опознае върховенството на Създателя — и да си отиде от света в светлината, а оттам нататък да остане до Създателя като сътворено човешко същество, одобрено от Него.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 134

Не пропускайте възможността да познаете върховенството на Създателя

Няколкото десетилетия човешки живот не са нито много, нито малко. Двадесет и няколкото години между раждането и навлизането в зряла възраст отминават за миг и въпреки че в този момент от живота човек се счита за възрастен, на тази възраст хората не знаят почти нищо за живота и съдбата на човека. С натрупването на опита те постепенно навлизат в средната възраст. Около тридесетте и четиридесетте си години хората получават първите си познания за живота и съдбата, но представите им за тези неща все още са много неясни. И едва на четиридесетгодишна възраст някои хора започват да разбират човечеството и вселената, създадени от Бог, и да осъзнават какъв е смисълът на човешкия живот и какво представлява съдбата на човека. Въпреки че са Божии последователи от дълго време и вече са на средна възраст, някои хора така и не могат да придобият точно познание и определение за Божието върховенство, още по-малко истинско подчинение. Някои се интересуват единствено от желанието да получат благословии и дори след много години живот те изобщо не знаят и не разбират факта на върховенството на Създателя над човешката съдба и не са направили дори и най-малката стъпка в практическия урок за подчинението на Божиите подредби и организации. Такива хора са абсолютни глупаци и животът им е пропилян.

Ако разделите приблизително периодите в човешкия живот в съответствие с житейския опит и знанията на хората за човешката съдба, ще получите три етапа. Първият етап е младостта, т.е. годините между раждането и средната възраст, или от раждането до трийсетгодишна възраст. Вторият етап е съзряването — от средна възраст до напреднала възраст, или от тридесет до шестдесет години. И третият етап е зрелостта, чието начало е навлизането в напреднала възраст — от шестдесет години докато човек напусне този свят. С други думи, от раждането до средната възраст знанията на повечето хора за съдбата и живота са ограничени до имитация на чужди идеи и почти нямат реално, практическо съдържание. През този период възгледите на човек за живота и начините, по които той взаимодейства с други хора, са доста повърхностни и наивни. Това е периодът на младостта. Едва след като вкуси всички радости и скърби на живота, човек придобива истинско разбиране за съдбата и — подсъзнателно, в дълбините на сърцето си — постепенно стига до разбирането за нейната необратимост и бавно осъзнава, че върховенството на Създателя над съдбата на човека наистина съществува. Това е периодът на зрелостта. Човек навлиза в периода на зрелостта, след като престане да се бори със съдбата, когато вече не иска да бъде въвличан в раздори, знае мястото си в живота, подчинява се на волята на Небето, обобщава своите постижения и грешки в живота и очаква преценката на Създателя за живота си. Като се имат предвид различните преживявания и придобивки на хората през тези три периода, при обикновени обстоятелства човек няма толкова голям прозорец от възможности за познаване на върховенството на Създателя. Ако човек е предопределен да живее до шестдесет години, тогава той има само тридесет години, за да опознае Божието върховенство. Ако човек се нуждае от повече време, това е възможно само ако животът му продължи по-дълго, ако може да живее около век. Затова казвам, че според нормалните закони на човешкото съществуване, макар че процесът от първото съприкосновение с темата за върховенството на Създателя до момента, в който той е в състояние да признае, че това върховенство е факт, а след това до момента, в който може да му се подчини, е доста дълъг, ако всъщност се преброят годините, има не повече от тридесет-четиридесет години, през които може да спечели тези награди. А хората често се увличат по желанията и стремежите си да получат благословии, така че не могат да определят каква е същността на човешкия живот и не схващат важността на разбирането на върховенството на Създателя. Такива хора не милеят за безценната възможност да се появят в човешкия свят, за да опознаят човешкия живот и върховенството на Създателя, и не осъзнават колко ценно е за сътвореното същество да получи личните напътствия на Създателя. Затова казвам, че тези, които желаят Божието дело да приключи бързо, които искат Бог да уреди края на човешкия им живот възможно най-скоро, за да могат незабавно да видят истинската Му личност и да получат благословиите Му по-скоро, са виновни за най-лошия вид неподчинение и са глупави до крайност. А мъдрите хора, притежаващи пределна острота на ума, са тези, които през ограниченото си време желаят да се възползват от тази единствена възможност да познаят върховенството на Създателя. Тези две различни желания разкриват два напълно различни възгледа и стремежа: онези, които търсят благословии, са егоистични и жалки и не се интересуват от Божиите намерения, никога не се стремят да познаят Божието върховенство, не изпитват желание да му се подчинят, а просто искат да живеят, както им харесва. Те са безгрижни дегенерати и точно тази категория хора ще бъде унищожена. Стремящите се да познаят Бог са способни да изоставят своите желания, готови са да се подчинят на Божието върховенство и Божиите подредби и се стараят да бъдат хора, които се подчиняват на Божията власт и удовлетворяват Божиите намерения. Такива хора живеят в светлината, заобиколени от Божиите благословии, и непременно ще получат Божието одобрение. Независимо от обстоятелствата изборът на човека е безполезен и хората нямат право да решават колко дълго ще продължи Божието дело. По-добре е хората да се оставят на Божието ръководство и да се подчинят на Неговото върховенство. Ако не разчиташ на Неговото ръководство, какво можеш да направиш? Ще причиниш ли някаква загуба на Бог? Ако не разчиташ на Неговото ръководство, а вместо това се опитваш да го вземеш в свои ръце, тогава правиш неразумен избор и в крайна сметка ще си единственият, който ще понесе загуба от това. Само ако започнат да взаимодействат с Бог възможно най-скоро, само ако побързат да приемат Неговата организация, ако познават Неговата власт и ако разбират всичко, което е направил за тях, хората ще намерят надежда. Само така животът им няма да бъде изживян напразно и те ще постигнат спасение.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 135

Никой не може да промени факта, че Бог има върховенство над човешката съдба

Под властта на Бог всеки активно или пасивно приема Неговото върховенство и Неговите подредби и колкото и човек да се бори през живота си, колкото и криволичещи пътища да измине, в крайна сметка той ще се върне в орбитата на съдбата, която Създателят му е предначертал. В това се крие непреодолимостта на властта на Създателя и начинът, по който тя контролира и управлява вселената. Именно тази непреодолимост, тази форма на контрол и управление е в основата на законите, които определят живота на всички неща, които позволяват на хората да се прераждат отново и отново безпрепятствено, които карат света да се върти и да се движи напред от ден на ден, от година на година. Били сте свидетели на всички тези факти и ги разбирате, повърхностно или задълбочено, а дълбочината на вашето разбиране зависи от вашия опит и познаване на истината, от вашето познание за Бог. Колко добре познаваш истината реалност, колко от Божиите слова си преживял, колко добре познаваш същността и нрава на Бог — всичко това говори за дълбочината на твоето разбиране за върховенството и подредбите на Бог. Зависи ли съществуването на Божието върховенство и Неговите подредби от това дали хората им се подчиняват? Дали фактът, че Бог притежава тази власт, се определя от това дали човечеството се подчинява на тази власт? Божията власт съществува независимо от обстоятелствата. Бог диктува и подрежда всяка човешка съдба и всички неща в съответствие със Своите мисли и желания във всички ситуации. Това няма да се промени вследствие на промените в човека. То не зависи от волята на човека, не може да бъде променяно от промените във времето, пространството и географското местоположение, защото Божията власт представлява самата Му същина. Способността или неспособността на човек да познава и приема Божието върховенство, способността или неспособността на човек да му се подчини — нито едно от тези обстоятелства не променя факта, че Бог има върховенство над човешката съдба. Тоест, каквото и да е отношението на човека към Божието върховенство, то просто не може да промени факта, че Бог има върховенство над човешката съдба и над всички неща. Дори и да не се подчиняваш на Неговото върховенство, Той все пак управлява съдбата ти, и дори да не познаваш Неговото върховенство, Неговата власт няма да изчезне. Божията власт и фактът на Божието върховенство над човешката съдба не зависят от човешката воля и не се променят според предпочитанията и избора на човека. Властта на Бог е навсякъде, всеки час, всеки миг. Небето и земята ще изчезнат, но не и Неговата власт, защото Той е Самият Бог, Той притежава единствената власт и тя не може да бъде ограничена от хора, събития и неща, от пространството или географското местоположение. Бог упражнява властта Си непрекъснато, показва Своето могъщество, продължава Своето дело по управлението, както винаги е правил. Той непрекъснато управлява всички неща, грижи се за всички неща, ръководи всички неща, както винаги е правил. Никой не може да промени това. Това е факт, това е неизменна истина от незапомнени времена!

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 136

Правилно отношение и практически действия за онзи, който желае да се подчини на Божията власт

С какво отношение човек трябва вече да познава Божията власт и факта на Божието върховенство над човешката съдба и да подхожда към тях? Това е реалният проблем, пред който са изправени всички. Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да разбираш и схващаш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, как да се справиш с тях и как да ги преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш, че имаш намерението и желанието да се покориш на върховенството и подредбите на Бог, както и реалността на това покорство? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се покоряваш. „Да чакаш“ означава да очакваш Божието време, да очакваш хората, събитията и нещата, които Той е подредил за теб, и да чакаш намеренията Му постепенно да ти се разкрият. „Да търсиш“ означава да изследваш и да разбереш Божиите ревностни и грижовни намерения чрез хората, събитията и нещата, които Той е устроил, да разбереш истините в тях, да разбереш какво трябва да направят хората и към какви пътища трябва да се придържат и да разбереш какви резултати възнамерява да постигне Бог в хората и какви постижения възнамерява да осъществи в тях. „Да се покориш“, разбира се, означава да приемеш хората, събитията и нещата, устроени от Бог, да приемеш Неговото върховенство и чрез него да преживееш начина, по който Създателят господства над съдбата на човека, по който предоставя на човека Своя живот и начина, по който вгражда истината в човека. Всичко под Божието върховенство и според Неговите подредби се подчинява на природни закони и ако имаш вярата да приемеш всичко, което Бог подрежда и върху което господства заради теб, трябва да се научиш да чакаш, да търсиш и да се покоряваш. Това е отношението, което трябва да възприеме всеки, който е готов да се покори на Божията власт, и то е също така най-основното качество, което трябва да притежава всеки човек, който е готов да приеме върховенството и подредбите на Бог и да им се покори. За да имате такова отношение, за да имате това качество, трябва да работите по-усилено; само когато разберете истината, можете да постигнете истинско покорство и да навлезете в истинската реалност.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 137

Приемането на Бог за твой единствен Върховен владетел е първата стъпка по пътя към спасението

Истините, отнасящи се до Божията власт, са истини, които всеки човек трябва да приеме сериозно, които трябва да преживее и да разбере със сърцето си, защото тези истини засягат живота на всеки човек, неговото минало, настояще и бъдеще, решаващите моменти, през които всеки трябва да премине в живота, знанието на човека за Божието върховенство и как трябва да се отнася към Божията власт и, естествено, крайната цел на всеки човек. Следователно за тяхното познание и разбиране е необходима енергията на цял един живот. Когато се отнасяш недвусмислено към Божията власт, когато приемаш Неговото върховенство, постепенно ще стигнеш до осъзнаване и разбиране на истинността на съществуването на Божията власт. Но ако никога не признаеш Божията власт и не приемеш Неговото върховенство, то колкото и дълго да живееш, няма да получиш и най-малкото знание за Божието върховенство. Ако наистина не познаваш и не разбираш Божията власт, когато стигнеш до края на пътя, дори да си вярвал в Бог в продължение на много десетилетия, няма да си постигнал нищо в живота си и, естествено, няма да имаш и най-малкото знание за Божието върховенство над човешката съдба. Това не е ли много жалко? Така че независимо колко далеч си стигнал в живота и на колко години си, независимо колко дълъг път ти остава да извървиш, ти трябва преди всичко да признаеш властта на Бог и да се отнесеш сериозно към нея, както и да приемеш факта, че Бог е твоят единствен Върховен владетел. Получаването на точни и ясни знания и разбиране на тези истини за Божието върховенство над човешката съдба е основен урок, който е задължителен урок за всеки, това е ключът към познаването на човешкия живот и постигането на истината. Това е също така житейският и основен урок за познаването на Бог, с който всеки трябва да се сблъсква ежедневно и който никой не може да избегне. Ако някой иска да използва преки пътища, за да постигне тази цел, тогава ви казвам, че това е невъзможно! Ако искаш да избегнеш Божието върховенство, това е още по-невъзможно! Бог е единственият Господ на човека, Бог е единственият Върховен владетел на човешката съдба и затова човек не може да има върховенство над своята съдба, не може да излезе извън нейните граници. Независимо от способностите си човек не може да влияе на съдбите на другите, а още по-малко може да ги подрежда, организира, контролира или променя. Само Самият единствен Бог господства над всички неща по отношение на човека. Тъй като само Самият единствен Бог притежава единствената власт, която господства над човешката съдба, само Създателят е единственият Върховен владетел на човека. Божията власт има върховенство не само над сътвореното човечество, но и над несътворените същества, които никой човек не може да види, над звездите, над космоса. Това е неоспорим факт — факт, който наистина съществува и който не може да бъде променен от никого и от нищо. Ако някой от вас все още е недоволен от съществуващото положение на нещата, вярвайки, че има някакво специално умение или способност и мислейки, че благодарение на щастлива случайност все пак ще може да промени настоящите си обстоятелства или по някакъв начин да ги избегне, ако се опитва да промени съдбата си с човешки усилия и по този начин да се открои сред другарите си и да постигне слава и богатство, тогава ти казвам: само си усложняваш положението, само си създаваш неприятности и копаеш собствения си гроб! Някой ден, рано или късно, ще откриеш, че си направил грешен избор и си пропилял усилията си напразно. Амбицията ти, желанието ти да се бориш със съдбата и собственото ти срамно поведение ще те отведат там, откъдето няма връщане, и ти ще платиш скъпо за това. И въпреки че сега не виждаш тежестта на последствията, тъй като си в процес на опознаване и по-дълбоко разбиране на истината, че Бог е Върховен владетел на човешката съдба, постепенно ще започнеш да осъзнаваш за какво говоря днес и какви са истинските последствия от него. Дали наистина имаш сърце и дух и дали си човек, който обича истината, зависи от отношението ти към Божието върховенство и към истината. Естествено, това определя дали наистина можеш да познаеш и да разбереш Божията власт. Ако никога в живота си не си усещал Божието върховенство и Неговите подредби, не си признавал и не си приемал властта на Бог, тогава ще се окажеш напълно безполезен и несъмнено ще бъдеш отритнат от Бог заради избрания от теб път и направения от теб избор. Но тези, които в Божието дело могат да приемат Неговото изпитание, да приемат Неговото върховенство, да се подчинят на Неговата власт и постепенно наистина да опознаят думите Му, ще придобият истинско познание за Божията власт и истински ще оценят Неговото върховенство. Те истински ще се отдадат на Създателя. Само такива хора ще бъдат наистина спасени. Тъй като са познали Божието върховенство и са го приели, те точно, истински оценяват факта, че Бог господства над човешката съдба, и се подчиняват на този факт. И когато се срещнат със смъртта, те, също като Йов, ще запазят разум, който не се страхува от смъртта, и ще се подчинят на подредбите и организацията на Бог във всичко, без личен избор, без лично желание. Само такъв човек може да се върне при Създателя като истинско сътворено човешко същество.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

Ежедневни Божии слова  Откъс 138

Заповедта на Бог Йехова към човека

Битие 2:15-17  И Йехова Бог взе човека, като го отведе в Едемската градина, за да работи там и да я пази. Йехова Бог даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, в който ядеш от него, задължително ще умреш“.

Прелъстяването на жената от змията

Битие 3:1-5  Змията беше по-коварна от всички животни в полето, които Бог Йехова бе създал. И тя рече на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от всички дървета в градината?“. Жената отговори на змията: „От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: „Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете“. А змията каза на жената: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“.

Тези два пасажа са откъси от книгата „Битие“ в Библията. Всички ли сте запознати с тях? Те разказват за събитията, случили се в началото, когато човекът е бил създаден първоначално; тези събития са реални. Нека най-напред разгледаме каква заповед дава Бог Йехова на Адам и Ева. Съдържанието на тази заповед е много важно за днешната ни тема. „Бог Йехова даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“. Какъв е смисълът на Божията заповед към човека в този откъс? Първо, Бог казва на човека какво може да яде, а именно — плодовете на много видове дървета. Няма опасност и отрова; всичко може да се яде и да се яде на воля, както човек пожелае, без притеснения и съмнения. Това е една част от Божията заповед. Другата част е предупреждение. В него Бог казва на човека, че не бива да яде плодовете от дървото за познаване на доброто и злото. Какво ще се случи, ако той яде от това дърво? Бог казва на човека, че ако яде от него, непременно ще умре. Не са ли ясни тези думи? Ако Бог ти е казал това, но не си разбрал защо, би ли приел словата Му като правило или заповед, на която трябва да се подчиниш? С тези думи трябва да се съобразим. Но независимо дали човек е способен да се подчини, Божиите слова са недвусмислени. Бог е казал на човека много ясно какво може и какво не бива да яде, както и какво ще се случи, ако яде това, което не бива да яде. В тези кратки слова, които Бог изрече, можеш ли да видиш нещо от Божия нрав? Дали са истински тези Божии слова? Нима в тях има измама? Нима има лъжа? Нима има заплаха? (Не.) Бог честно, правдиво и искрено е казал на човека какво може да яде и какво не бива да яде. Бог говори ясно и отчетливо. Нима има някакъв скрит смисъл в тези думи? Нима тези думи не са ясни? Нима има нужда от догадки? Няма нужда от предположения. Значението им е очевидно от пръв поглед. При прочитането им човек е напълно наясно с техния смисъл. Тоест това, което Бог иска да каже, и това, което иска да изрази, идва от Неговото сърце. Нещата, които Бог изразява, са чисти, ясни и категорични. Няма прикрити мотиви, нито скрити значения. Той говори на човека прямо, като му казва какво може да яде и какво не. Тоест чрез тези Божии слова човекът може да види, че Божието сърце е прозрачно и истинско. Тук няма и следа от лъжа; не е като да ти кажа, че не можеш да ядеш това, което е годно за ядене, или да ти кажа „Направи го и виж какво ще стане“ за нещата, които не бива да ядеш. Не това има предвид Бог. Каквото Бог мисли в сърцето си, това и казва. Ако кажа, че Бог е свят, защото се показва и разкрива в тези слова по този начин, може да ти се стори, че съм направил от мухата слон или че съм отишъл твърде далеч. Ако е така, не се притеснявайте — все още не сме приключили.

Нека сега поговорим за „Прелъстяването на жената от змията“. Кой е змията? Сатана. Той играе ролята на контрастиращ предмет в Божия шестхилядолетен план за управление и това е роля, която трябва да споменем, когато говорим за Божията святост. Защо казвам това? Ако не познаваш нечестивостта и покварата на Сатана, ако не познаваш природата на Сатана, тогава няма как да признаеш светостта и не можеш да разбереш какво всъщност представлява светостта. В объркването си хората вярват, че това, което прави Сатана, е правилно, защото живеят с такъв покварен нрав. Без фон за сравнение, без база за сравнение не можеш да разбереш какво е святост. Затова Сатана трябва да бъде споменат тук. Това не са празни приказки. Чрез думите и делата на Сатана ще разберем как действа, как развращава човечеството, каква е природата му и какъв е обликът му. И така, какво каза жената на змията? Жената разказа на змията какво ѝ беше казал Бог Йехова. Когато изричаше тези думи, дали беше сигурна, че това, което Бог ѝ е казал, е истина? Тя не можеше да бъде сигурна. Като наскоро сътворен човек тя нямаше способността да различава доброто от злото и не познаваше нищо около себе си. Ако съдим по думите, които изрече пред змията, тя не е била сигурна в сърцето си, че казаното от Бог е вярно; такова е било нейното отношение. И когато змията видя, че жената не е уверена в Божиите слова, тя каза: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“. Има ли нещо съмнително в тези думи? Когато четете това изречение, разбирате ли намеренията на змията? Какви са тези намерения? Тя искаше да съблазни тази жена, да ѝ попречи да се вслуша в Божиите слова, но не го казва направо. Затова можем да кажем, че тя е много лукава. Тя изразява смисъла по хитър и уклончив начин, за да постигне целта, която държи скрита в ума си, скрита от човека — такава е хитростта на змията. Начинът, по който Сатана говори и действа, винаги е бил такъв. Той казва, че не е сигурно, без да дава потвърждение в едната или другата посока. Но като чу това, сърцето на тази невежа жена се развълнува. Змията беше доволна, защото думите ѝ имаха желания ефект — такова беше лукавото намерение на змията. Нещо повече, змията я съблазни, като ѝ обеща резултат, който изглежда желан за хората, с думите: „В деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите“. Затова тя разсъждава: „Да ми се отворят очите е нещо хубаво!“. А след това змията каза нещо още по-ефективно, думи, непознати дотогава на човека, думи, които притежават огромна съблазнителна сила за онези, които ги чуят: „Ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“. Нима тези думи не са много съблазнителни за човека? Това е все едно някой да ти каже: „Лицето ти е оформено прекрасно, само че носът ти е малко къс. Ако коригираш това, ще имаш красота от световна класа!“. Нима тези думи не биха развълнували сърцето на човек, който никога преди това не е имал желание да си прави пластична операция? Нима тези думи не са съблазнителни? Тази съблазън не те ли изкушава? А това не е ли изкушение? (Да.) Нима Бог говори по този начин? Нима имаше какъвто и да е намек за това в Божиите слова, които току-що прочетохме? Дали Бог говори това, което мисли в сърцето Си? Може ли човек да види Божието сърце чрез Неговите слова? (Да.) Но когато змията изрече тези думи към жената, успя ли да видиш сърцето ѝ? Не. И поради човешкото невежество човекът лесно се съблазни от думите на змията и лесно беше измамен. И така, успя ли да видиш намеренията на Сатана? Успя ли да видиш целта зад думите на Сатана? Успя ли да видиш интригите и хитростите на Сатана? (Не.) Какъв нрав издава начинът на говорене на Сатана? Каква същина видя в Сатана чрез тези думи? Нима тя не е коварна? Може би на пръв поглед ти се усмихва, а може и да не показва никакво изражение. Но в сърцето си той пресмята как да постигне целта си, а именно тази цел ти не можеш да видиш. Всички обещания, които ти дава, всички предимства, които описва, са прикритие за съблазънта. Тези неща ти изглеждат добри, затова смяташ, че това, което казва, е по-полезно, по-съществено от това, което казва Бог. Нима човекът не се превръща в покорен затворник, когато това се случи? Нима не е подла стратегията, която използва Сатана? Допускаш да потънеш в упадък. Без Сатана да си мръдне пръста, само като изрича тези две изречения, ти си готов с радост да следваш Сатана, да се подчиняваш на Сатана. Така целта на Сатана е постигната. Нима това намерение не е зловещо? Не е ли това най-първичното лице на Сатана? От думите на Сатана човек може да разбере зловещите му мотиви, да види отвратителния му лик и да види същината му. Нима не е така? Сравнявайки тези изречения, ако не ги анализираш, може да почувстваш, че словата на Бог Йехова са скучни, обикновени и банални, че те не оправдават лиричното възхваляване на Божията честност. Въпреки това, ако вземем за сравнение думите на Сатана и отвратителния му лик, нима тези Божии слова нямат значителна тежест за днешните хора? (Така е.) Чрез това сравнение човек може да почувства чистата безупречност на Бог. Всяка дума, която Сатана казва, както и мотивите, намеренията и начинът, по който говори — всички те са опорочени. Каква е основната характеристика на начина на говорене на Сатана? Сатана използва двусмислието, за да те съблазни, без да ти позволи да прозреш двуличието му, и не допуска да разбереш целта му; Сатана те оставя да се хванеш на въдицата, но ти трябва и да възхваляваш и възпяваш достойнствата му. Нима тази тактика не е обичайният похват на Сатана? (Така е.)

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV)

Ежедневни Божии слова  Откъс 139

Диалог между Сатана и Бог Йехова (Избрани пасажи)

Йов 1:6-11  Един ден синовете на Бог дойдоха да се представят пред Йехова и Сатана беше сред тях. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“. Тогава Сатана отговори на Йехова и каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“.

Йов 2:1-5  И отново един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Йехова, Сатана дойде с тях, за да се представи пред Него. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“. А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“.

Тези два откъса се състоят изцяло от диалог между Бог и Сатана. В тях е записано какво е казал Бог и какво е казал Сатана. Бог не каза много и говореше много простичко. Можем ли да видим Божията святост в Неговите прости слова? Някои ще кажат, че не е лесно да се направи. И така, можем ли да видим грозотата на Сатана в неговите отговори? Нека първо да разгледаме какъв въпрос задава Бог Йехова на Сатана. „Отде идеш?“. Нима това не е ясен въпрос? Има ли някакъв скрит смисъл? Не, това е само един ясен въпрос. Ако ви попитам: „Откъде идваш?“, как бихте отговорили? Нима е трудно да се отговори на този въпрос? Бихте ли казали: „От шетане тук-таме и скитане нагоре-надолу.“? (Не.) Вие не бихте отговорили по този начин. И така, как се чувствате, когато виждате Сатана да отговаря по този начин? (Чувстваме, че Сатана е нелеп, но и измамен.) Можете ли да разберете какво чувствам Аз? Всеки път, когато виждам тези думи на Сатана, изпитвам отвращение, защото Сатана говори, но думите му нямат съдържание. Отговори ли Сатана на Божия въпрос? Не, думите, които Сатана изрече, не бяха отговор, те не казваха нищо. Те не бяха отговор на Божия въпрос. „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Как разбираш тези думи? Откъде точно идва Сатана? Получихте ли отговор на този въпрос? (Не.) Това е „гениалността“ на хитрите кроежи на Сатана — да не позволи на никого да разбере какво всъщност казва. След като чу тези думи, все още не можеш да разбереш какво е казал, въпреки че е приключил с даването на отговор. И все пак Сатана вярва, че е отговорил перфектно. Как се чувстваш тогава? Отвратен? (Да.) Сега започвате да изпитвате отвращение като реакция на тези думи. Думите на Сатана имат една особеност: това, което Сатана казва, те озадачава и не можеш да разбереш източника на думите му. Понякога Сатана има мотиви и говори целенасочено, а понякога, под действието на самата му природа, тези думи се появяват спонтанно и направо излизат от устата на Сатана. Сатана не обмисля дълго тези думи, а ги изрича, без да се замисля. Когато Бог го попита откъде идва, Сатана отговори с няколко двусмислени думи. Чувстваш се много озадачен, защото никога не знаеш откъде точно идва Сатана. Има ли сред вас такива, които говорят така? Що за начин на говорене е това? (Той е двусмислен и не дава категоричен отговор.) Какви думи трябва да използваме, за да опишем този начин на говорене? Той отклонява вниманието и подлъгва. Да предположим, че някой не иска да допусне другите да разберат какво е правил вчера. Питаш го: „Видях те вчера. Къде отиваше?“. Той не ти казва направо къде е бил. Вместо това казва: „Какъв ден беше само! Беше толкова уморителен!“. Отговори ли на въпроса ти? Направи го, но не даде отговора, който ти търсеше. Това е „гениалността“ в изкуството на речта на хората. Никога не можеш да разбереш какво имат предвид, нито да разбереш източника на думите им или намерението зад тях. Не знаеш какво се опитват да избегнат, защото в сърцето си имат своя собствена история — това е коварно. Има ли сред вас хора, които също често говорят по този начин? (Да.) Тогава каква е вашата цел? Дали понякога тя е да защитите собствените си интереси, а друг път — да запазите гордостта, положението и репутацията си, да опазите тайните на личния си живот? Каквато и да е целта, тя е неотделима от вашите интереси, свързана е с вашите интереси. Нима природата на човека не е такава? Всички, които имат такава природа, са тясно свързани със Сатана, ако не и с неговото семейство. Можем да се изразим така, нали? Като цяло тази проява е отвратителна и противна. Сега и вие се чувствате отвратени, нали? (Да.)

Нека разгледаме следните стихове. Сатана отново отговаря на въпроса на Йехова с думите: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог?“. Сатана започва атака срещу оценката на Йехова за Йов и в тази атака се долавя враждебност. „Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има?“. Това е разбирането и оценката на Сатана за работата на Йехова над Йов. Сатана го оценява по следния начин: „Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“. Сатана винаги говори двусмислено, но тук той си служи с конкретни понятия. Въпреки това тези думи, макар и изречени с конкретни понятия, са нападение, богохулство и акт на предизвикателство към Бог Йехова, към Самия Бог. Как се чувствате, когато чуете тези думи? Чувствате ли отвращение? Можете ли да прозрете намеренията на Сатана? На първо място, Сатана отхвърля оценката на Йехова за Йов — човек, който се бои от Бог и отбягва злото. След това Сатана отхвърля всичко, което Йов казва и прави, т.е. отхвърля страха му от Йехова. Нима това не е обвинение? Сатана обвинява, отхвърля и поставя под съмнение всичко, което Йехова прави и казва. Не вярва и го изразява с думите: „Щом Ти казваш, че нещата стоят по този начин, как така не съм ги видял? Как да не се страхува от Теб, като Ти си му дал толкова много благословии?“. Не е ли това отхвърляне на всичко, което Бог прави? Обвинение, отхвърляне, богохулство — нима думите на Сатана не са нападение? Нима не отразяват вярно съкровените мисли на Сатана? Тези думи със сигурност не са същите като думите, които прочетохме току-що: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Те са напълно различни. Чрез тези думи Сатана напълно разкрива какво се крие в сърцето му — отношението си към Бог и отвращението си от страха на Йов от Бог. Когато това се случва, злобата и нечестивата му природа са напълно демаскирани. Сатана мрази онези, които се боят от Бог, мрази онези, които отбягват злото, а още повече мрази Йехова за това, че дарява благословии на хората. Иска да използва тази възможност, за да унищожи Йов, когото Бог е издигнал със собствената си ръка, да го погуби, като казва: „Ти казваш, че Йов се бои от Теб и избягва злото. Аз го виждам по различен начин“. Той използва различни начини, за да провокира и изкуши Йехова, и използва различни хитрости, за да може Бог Йехова да предаде Йов на Сатана, за да го манипулира на воля, да му навреди и да се отнесе зле с него. Иска да се възползва от тази възможност, за да унищожи този човек, който е праведен и съвършен в Божиите очи. Нима сърцето на Сатана е такова само заради мигновен порив? Не, подготвя се от дълго време. Когато Бог върши делото Си — когато Бог се грижи за даден човек и го проучва внимателно, когато го счита за достоен и го одобрява, Сатана върви плътно след него, като се опитва да подведе този човек и тежко да му навреди. Тъй като Бог желае да придобие този човек, Сатана прави всичко възможно, за да пречи, като използва различни методи, достойни за презрение, за да смущава Божието дело и да му вреди, за да постигне неописуемата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да отмъкне тези, които Бог възнамерява да придобие, иска да ги завладее, да ги контролира и да ги овладее, за да се прекланят пред него и да се присъединят към него в извършването на зло, за да се съпротивляват на Бог. Нима това не е зловещият мотив на Сатана? Често казвате, че Сатана е толкова нечестив, толкова лош, но дали сте го виждали? Виждате колко лоши са хората, но не сте видели колко лош е истинският Сатана. И все пак в случая с Йов ясно долавяте точно колко нечестив е Сатана. Този случай разкрива много ясно отвратителния лик на Сатана и неговата същина. Сатана воюва с Бог и върви след Него, защото цели да разруши цялото дело, което Бог иска да извърши, и да завладее и да контролира онези, които Бог иска да придобие. Иска напълно да унищожи онези, които Бог иска да придобие, или да ги притежава и използва, ако не са унищожени. Това е неговата цел. А какво прави Бог? Бог казва само едно просто изречение в този откъс; не е записано дали Бог прави още нещо, но виждаме, че е написано много повече за това, което Сатана прави и казва. В следващия откъс от Писанието Йехова пита Сатана: „Отде идеш?“. Какъв е отговорът на Сатана? (Той отново е: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“.) Това е все същото изречение. То се е превърнало в девиз на Сатана, в негова визитна картичка. Как става така? Нима Сатана не е омразен? Със сигурност е достатъчно да произнесе това отвратително изречение само веднъж. Защо Сатана продължава да го повтаря? Това доказва едно: природата на Сатана не се променя. Сатана не може да се преструва, за да прикрие грозния си лик. Бог му задава въпрос и ето как Му отговаря той. Щом с Бог се отнася така, представете си как трябва да се отнася към хората! Сатана не се страхува от Бог, не се бои от Бог и не Му се подчинява. Затова той се осмелява да бъде безразсъдно самонадеян пред Бог, да използва същите думи, за да избегне Божия въпрос, да използва многократно същия отговор на Божия въпрос, да се опитва да използва този отговор, за да обърка Бог — това е грозният лик на Сатана. Той не вярва във всемогъществото на Бог, не вярва в Божията власт и със сигурност не желае да се подчини на Божието господство. Той постоянно се противопоставя на Бог, постоянно атакува всичко, което Бог прави, опитва се да разруши всичко, което Бог прави — това е неговата нечестива цел.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV)

Ежедневни Божии слова  Откъс 140

Диалог между Сатана и Бог Йехова (Избрани пасажи)

Йов 1:6-11  Един ден синовете на Бог дойдоха да се представят пред Йехова и Сатана беше сред тях. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“. Тогава Сатана отговори на Йехова и каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“.

Йов 2:1-5  И отново един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Йехова, Сатана дойде с тях, за да се представи пред Него. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“. А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“.

Както е записано в Книга на Йов, тези два откъса, изречени от Сатана, и нещата, които Сатана прави, са показателни за съпротивата му срещу Бог и Неговия шестхилядолетен план за управление — тук се разкрива истинското лице на Сатана. Виждал ли си думите и делата на Сатана в реалния живот? Когато ги видиш, може да не ги сметнеш за изречени от Сатана, а вместо това да помислиш, че са изречени от човек. Кого представлява човек, когато говори така? Представлява Сатана. Дори и да го осъзнаваш, не можеш да почувстваш, че наистина е изречено от Сатана. Но тук и сега недвусмислено видяхте какво е казал самият Сатана. Сега вече имаш недвусмислена, кристално ясна представа за отвратителния облик и нечестивостта на Сатана. И така, тези два откъса, изречени от Сатана, могат ли да помогнат на хората днес да разберат природата на Сатана? Струва ли си тези два откъса да бъдат съхранени старателно, за да може днешното човечество да разпознае отвратителното лице на Сатана, да разпознае първоначалното, истинското лице на Сатана? Въпреки че това твърдение може да изглежда неуместно, тези думи, изразени по този начин, могат да се считат за верни. Всъщност това е единственият начин, по който мога да изразя тази идея, и е достатъчно, ако можете да я разберете. Сатана многократно напада нещата, които върши Йехова, като хвърля обвинения за страха на Йов от Бог Йехова. Сатана се опитва да провокира Йехова, като използва различни похвати и се опитва да накара Йехова да му позволи да изкуши Йов. Затова думите му имат силно провокативен характер. И така, кажете ми, след като Сатана е изрекъл тези думи, може ли Бог да види ясно какво иска да направи Сатана? (Да.) В Божието сърце този човек Йов, когото Бог гледа — този Божи слуга, когото Бог смята за праведен човек, за съвършен човек — дали може да устои на такова изкушение? (Да.) Защо Бог е толкова сигурен в това? Бог винаги ли изследва сърцата на хората? (Да.) И така, може ли Сатана да изследва сърцата на хората? Сатана не може. Дори Сатана да можеше да види сърцето ти, нечестивата му природа никога не би му позволила да повярва, че светостта е святост или че мръсотията е мръсотия. Нечестивият Сатана никога не може да цени нещо, което е свято, справедливо или светло. Сатана не може да не действа неуморно в съответствие със своята природа, със своята нечестивост и със своите обичайни похвати. Дори с цената на това да бъде наказан или унищожен от Бог, той не се колебае упорито да се противопоставя на Бог — това е нечестивостта, това е природата на Сатана. И така, в този откъс Сатана казва: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“. Сатана смята, че страхът на човека от Бог се дължи на това, че той е получил толкова много изгода от Бог. Човек получава изгода от Бог, затова казва, че Бог е добър. Не защото Бог е добър, а само защото човекът получава толкова много изгода — затова той се бои така от Бог. Щом Бог го лиши от тази изгода, той ще се откаже от Бог. Заради нечестивата си природа Сатана не вярва, че човешкото сърце може да се страхува истински от Бог. Заради нечестивата си природа той не знае какво е святост, да не говорим за боязън. Той не знае какво е да се покоряваш на Бог и какво е да се боиш от Бог. Понеже не знае тези неща, той смята, че и човекът не може да се бои от Бог. Кажи Ми, не е ли нечестив Сатана? С изключение на нашата църква, нито една от различните религии и вероизповедания или религиозни и социални групи не вярва в съществуването на Бог, да не говорим за това, че Бог се е въплътил и извършва Делото на правосъдието. Затова смятат, че това, в което ти вярваш, не е Бог. Като се огледа прелюбодеецът, наоколо вижда всички останали като прелюбодейци, точно като себе си. Лъжецът се оглежда и вижда само нечестност и лъжи. Злият човек вижда всички останали като зли и иска да се бори с всеки, когото срещне. Относително честните хора смятат, че всички останали са честни, затова все ги мамят и все ги лъжат, а те нищо не могат да променят. Давам тези няколко примера, за да затвърдя убеждението ви, че нечестивата природа на Сатана не е резултат от мимолетен непреодолим импулс, нито е обусловена от обстоятелствата, нито е временно проявление, произтичащо от някаква причина или ситуация. Категорично не! Сатана просто не може да не бъде такъв! Той не може да върши нищо добро. Дори и да каже нещо, което е приятно да чуеш, то е само за да те съблазни. Колкото по-приятни, по-тактични, по-благи са думите му, толкова по-злонамерени са зловещите намерения зад тези думи. Какъв лик, каква природа показва Сатана в тези два откъса? (Коварни, злонамерени и нечестиви.) Основната характерна черта на Сатана е нечестивостта; преди всичко останало Сатана е нечестив и злонамерен.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV)

Ежедневни Божии слова  Откъс 141

Откакто Бог е създал човека, Той винаги е напътствал живота на човечеството, било то като дарява човечеството с благословии, като създава закони и заповеди за човечеството или като определя различни наредби за живот. С какъв замисъл и каква цел Бог върши тези неща? Знаете ли какви са? Първо, можете ли със сигурност да кажете, че всички тези неща, които Бог върши, са за доброто на човечеството? Това твърдение може да ви се стори като приповдигнати и празни думи, но ако се вгледате конкретно в подробностите, нима всички тези неща, които Бог върши, не водят и не напътстват хората към това да живеят нормален живот? Независимо дали човек спазва правила или съблюдава законите, Божията цел е човекът да не изпада в поклонение пред Сатана и да не бъде подложен на вреда от Сатана — това е Божията основополагаща цел, както и Неговата изначална цел. В самото начало, когато човекът не е разбирал Божиите намерения, Бог е създал няколко прости закона, правила и предписания, които обхващат всички възможни въпроси. Тези предписания са прости, но в тях се съдържат Божиите намерения. Бог се грижи, цени и много обича човешкия род. Затова можем ли да кажем, че сърцето Му е свято? Можем ли да кажем, че сърцето Му е чисто? (Да.) Има ли Бог някакви допълнителни мотиви? (Не.) Правилна и положителна ли е Неговата цел? В хода на Божието дело всички предписания, които Той е дал, имат положително въздействие върху човека, като го водят по пътя. Нима има някакви користни мисли в Божия ум? Нима Бог има някакви допълнителни цели, що се отнася до човека? Нима Бог иска да се възползва от човека по някакъв начин? Ни най-малко. Бог върши това, което казва, а Неговите слова и дела съответстват на съкровените Му мисли. Няма порочни цели, няма користни мисли. Нищо, което Той върши, не е лично за Него. Всичко, което Той върши, го върши за хората, без да преследва каквито и да е лични цели. Въпреки че Той има планове и намерения по отношение на човека, това не е заради самия Него. Всички тези неща, които Той върши, се вършат единствено за човечеството, за да защити човечеството и да го предпази да не се отклони от пътя. Нима Неговото сърце не е скъпоценно? Можеш ли да видиш дори най-малкия признак на такова скъпоценно сърце в Сатана? Не можеш да видиш и най-малкия намек за това в Сатана, изобщо не можеш да го видиш. Всичко, което Бог прави, се разкрива по естествен начин. Нека сега разгледаме начина, по който Бог работи. Как върши Своето дело? Нима Бог взема тези закони и Своите слова и ги омотава здраво около главата на всеки човек като заклинанието за затягане на лентата^[а], за да го подчини? Нима ги налага на всяко човешко същество? Така ли работи Той? (Не.) Как тогава върши делото Си Бог? Заплашва ли? Заобиколно ли се изразява Той, когато говори с вас? (Не.) Когато не разбираш истината, как те напътства Бог? Той те просветлява и озарява, като ти казва ясно, че това, което правиш, не е в съответствие с истината и с това, което би трябвало да правиш. Въз основа на тези начини, по които Бог върши делото Си, каква връзка смяташ, че имаш с Бог? Кара ли те да чувстваш, че Бог е недостижим? (Не.) Тогава как те кара да се чувстваш? Кара те да чувстваш, че Божиите слова са съвсем реални, че връзката Му с човека е съвсем нормална, че Бог е изключително близо до теб и че между теб и Бог не съществува отдалеченост. Когато Бог те напътства, когато ти предоставя ресурс, когато ти помага и те подкрепя, ти чувстваш, че Бог е дружелюбен и достоен за уважение, чувстваш Неговата обичливост и топлина. Но какви похвати използва Бог, когато те упреква за твоята поквара или когато те съди и дисциплинира за непокорството ти? Упреква ли те с думи? Дисциплинира ли те чрез средата и чрез хора, събития и неща? (Да.) До каква степен те дисциплинира Бог? Дали Бог те дисциплинира в същата степен, в която Сатана нанася тежки вреди на хората? (Не, Бог дисциплинира хората само до степен, която могат да понесат.) Бог върши делото Си по нежен, деликатен, любящ и грижовен начин, по начин, който е изключително премерен и уместен и който няма да предизвиква у теб силни чувства като например: „Бог ме кара да правя това“ или „Бог ме кара да правя онова“. Бог никога няма да ти даде такова интензивно осъзнаване или чувство, каквото сърцето ти не може да понесе. Нима не е така? Дори когато приемаш Божиите слова на съд и наказание, как се чувстваш тогава? Когато почувстваш Божията власт и могъщество, как се чувстваш тогава? Чувстваш ли, че Бог е божествен и неприкосновен? Чувстваш ли се отдалечен от Бог в такива моменти? Усещаш ли колко плашещ е Бог? Не — по-скоро изпитваш богобоязливост. Нима причината за всички тези чувства на хората не е в Божието дело? Дали щяха да изпитват тези чувства, ако работеше Сатана? Категорично не. Бог използва Своите слова, истината и Своя живот, за да предоставя ресурс за човека непрекъснато, да го подкрепя. Когато човекът е слаб, когато се чувства негативен, Бог не говори настойчиво с думите: „Не се чувствай негативен. За какво толкова си негативен? Защо си слаб? По каква причина си слаб? Винаги си толкова слаб и си все така негативен! Каква е ползата да живееш? Просто умри тогава!“. Дали Бог би действал по този начин? (Не.) Има ли Бог властта да постъпи така? Да, има. Но Бог не постъпва по този начин. Причината, поради която Бог не постъпва така, е Неговата същност, Неговата същност, която е святост. Неговата любов към човека, това, че го цени и милее за него, не може да се опише ясно от човека само с едно-две изречения. Това не са неща, които се постигат с човешки хвалби, а неща, които Самият Бог осъществява в реално действие; те са разкриване на Божията същност. Могат ли всички тези начини, по които Бог работи, да накарат човека да види Божията святост? Виждал ли си нещо нечестиво или измамно в добрите намерения на Бог във всички тези начини, по които Бог работи, включително Божиите добри намерения, въздействието, което Бог иска да окаже върху хората, различните похвати, които Бог използва, за да работи върху тях, вида на работата, която върши, това, което Той иска хората да разберат? (Не.) И така, можем ли да кажем, че Бог е свят във всичко, което прави, всичко, което казва, всичко, което мисли в сърцето Си, както и в цялата Божия същина, която Той разкрива? (Да.) Виждал ли е някой някога тази святост по света или в себе си? Освен в Бог, виждал ли си я някога в някое човешко същество или в Сатана? (Не.) Въз основа на досегашното ни обсъждане можем ли да наречем Бог Единствения, Самия Свят Бог? (Да.) Всички неща, които Бог дава на хората, включително Божиите слова, това, което Бог върши върху хората чрез различни средства, това, което Бог им казва, това, за което им напомня и това, за което ги увещава, произлизат от една същност: Божията святост. Ако нямаше такъв Свят Бог, никой не би могъл да заеме Неговото място и да върши делото, което Той върши. Ако Бог беше предал тези хора изцяло на Сатана, замисляли ли сте се някога в какво състояние щяхте да бъдете днес всички вие? Нима всички щяхте да седите тук, цели и непокътнати? Вие също ли бихте казали: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“? Щяхте ли да сте толкова нагли, самоуверени и наперени, че да изречете такива думи и да се хвалите без срам пред Бог? Без съмнение щяхте да го направите! Отношението на Сатана към хората им позволява да разберат, че природата същност на Сатана е напълно различна от тази на Бог. Кое от същината на Сатана е противоположно на Божията святост? (Нечестивостта на Сатана.) Нечестивата природа на Сатана е противоположна на Божията святост. Причината, поради която мнозинството от хората не разпознават Божието откровение и същината на Божията святост, е, че живеят под властта на Сатана, с покварата на Сатана и в плен на Сатана. Те не знаят какво е святост и как да я определят. Дори когато почувстваш Божията святост, пак не можеш да я определиш категорично като Божия святост. Това е несъответствие в човешкото познание за Божията святост.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV)

Забележка:

а. „Заклинанието за затягане на лентата“ е заклинание, използвано от монаха Танг Санзан в китайския роман „Пътуване на Запад“. Той използва това заклинание, за да контролира Сун Укун, като затяга метална лента около главата му, като му причинява остро главоболие и по този начин го поставя под контрол. То се е превърнало в метафора, за да се опише нещо, което обвързва човек.

Ежедневни Божии слова  Откъс 142

Кое е типично за делото на Сатана върху човека? Би трябвало да сте способни да възприемете това от собствените си преживявания — това е архетипна черта на Сатана, това, което той прави често, това, което се опитва да направи с всеки един човек. Може и да не успявате да видите тази особеност и по тази причина да не почувствате, че Сатана е толкова страшен и отвратителен. Знае ли някой коя е тази особеност? (Той съблазнява, примамва и изкушава хората.) Правилно; това са няколко начина, по които се проявява тази особеност. Сатана също така подвежда, напада и обвинява хората — това са все проявления. Има ли още? (Той лъже.) Измамата и лъжата са най-естествени за Сатана. Той често прави такива неща. Освен това той се разпорежда с хората, подстрекава ги и ги принуждава да вършат разни неща, дава им нареждания и насилствено ги обсебва. Сега ще ви опиша нещо, от което ще ви настръхнат косите, но не го правя, за да ви плаша. Когато Бог върши делото Си върху хората, Той милее за тях, както в отношението Си, така и в сърцето Си. От друга страна, Сатана изобщо не милее за хората и прекарва цялото си време в мислене как да им навреди. Нима не е така? Когато обмисля как да навреди на хората, той в припряно душевно състояние ли е? (Да.) Затова, що се отнася до работата на Сатана върху хората, ето две понятия, които напълно могат да опишат нечестивостта и злобата на Сатана, които могат да ви помогнат наистина да разберете отвратителността на Сатана: в своя подход към хората Сатана винаги иска насилствено да ги обсеби и обладае, всеки един от тях, до такава степен, че да може да придобие пълен контрол над хората и сериозно да им навреди и така да постигне целта си и да осъществи амбицията си. Какво означава „насилствено да ги обсеби“? С твоето съгласие ли се случва това или без него? С твоето знание ли се случва това или без него? Отговорът е, че се случва без изобщо да знаеш! Случва се в ситуации, в които не си наясно, вероятно без дори да ти казва или прави нещо, без предпоставка, без оглед на контекста — ето го Сатана, обикаля около теб, обгражда те. Търси възможност да се възползва и след това насилствено те обсебва, обладава те и постига целта си да придобие пълен контрол над теб и да ти причини тежка вреда. Това е едно от най-типичните намерения и проявления на Сатана, който се бори да изтръгне човешкия род от Бог. Как се чувствате, когато чуете това? (Ужасени и уплашени в сърцата си.) Чувствате ли се отвратени? (Да.) Когато изпитвате това отвращение, мислите ли, че Сатана е безсрамен? Когато си мислите, че Сатана е безсрамен, чувствате ли се отвратени от онези хора около вас, които все искат да ви контролират, от онези, които имат необуздани амбиции за статута и интересите си? (Да.) И така, какви методи използва Сатана, за да обладае и обсеби човека? Наясно ли сте с тях? Когато чуете тези две понятия — „насилствено обсебване“ и „обладаване“ — изпитвате отвращение и чувствате нечестивостта в тези думи. Без твое съгласие или знание Сатана те обладава, насилствено те обсебва и те покварява. Какво чувстваш в сърцето си? Чувстваш ли отвращение и погнуса? (Да.) Като изпитваш отвращение и погнуса към тези похвати на Сатана, какво чувство изпитваш към Бог? (Благодарност.) Благодарност към Бог, че те спасява. И така, сега, в този момент, имаш ли желанието или волята да позволиш на Бог да поеме контрол над всичко, което имаш, и всичко, което представляваш? (Да.) При какви обстоятелства отговаряте така? Дали отговаряте с „да“, защото се страхувате, че ще бъдете насилствено обсебени и обладани от Сатана? (Да.) Не бива да разсъждавате така — това не е правилно. Не се страхувайте, защото Бог е тук. Няма от какво да се страхувате. Щом разбереш нечестивата същност на Сатана, би трябвало да имаш по-точно разбиране или по-дълбоко уважение към Божията любов, към добрите намерения на Бог, към Божието състрадание, към толерантността на Бог към хората и към Неговия праведен нрав. Сатана е толкова омразен, но ако това все още не вдъхновява любовта ти към Бог, твоето упование и доверие в Бог, що за човек си тогава? Готов ли си да позволиш на Сатана така да ти навреди? Когато видим нечестивостта и грозотата на Сатана, се обръщаме и отправяме взор към Бог. Промени ли се сега познанието ти за Бог? Можем ли да кажем, че Бог е свят? Можем ли да кажем, че Бог е безупречен? Достоен ли е Бог за следното определение: „Бог представлява единствена по рода си святост“? (Да.) В света и сред всички неща, нима Самият Бог не е единственият достоен за разбирането, което човек има за Бог? (Така е.) И така, какво точно дава Бог на хората? Дали Той ти дава само малко любов, загриженост и внимание, без да го осъзнаваш? Какво е дал Бог на хората? Бог им е дал живот, дал им е всичко и ги дарява с всичко това безусловно, без да изисква нищо, без никакви скрити намерения. Той използва истината, Своите слова и Своя живот, за да води и напътства хората, като ги държи настрана от вредното влияние на Сатана, от неговите изкушения и подстрекателства, и им позволява да видят ясно нечестивата природа и отвратителното лице на Сатана. Истинска ли е Божията любов и загриженост за човешкия род? Може ли всеки от вас да ги изпита? (Да.)

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV)

Ежедневни Божии слова  Откъс 143

Погледнете назад към досегашния си живот, към всички дела, които Бог е извършил върху теб през всичките години на твоята вяра. Нима това не е най-необходимото от всичко за теб, независимо дали чувствата, които предизвиква у теб, са дълбоки или повърхностни? Нима не се нуждаеше най-много от това? (Така е.) Нима това не е истина? Нима това не е животът? (Така е.) Нима Бог някога те е дарявал с просветление, а след това е поискал от теб да Му дадеш нещо в замяна на всичко, което ти е дал? (Не е.) Каква тогава е Божията цел? Защо Бог прави това? Нима Бог цели да те обсеби? (Не.) Иска ли Бог да се възкачи на Своя престол в сърцата на хората? (Да.) И така, каква е разликата между възкачването на Бог на Неговия престол и насилственото обсебване от страна на Сатана? Бог иска да спечели сърцата на хората, Той иска да завладее сърцата им — какво означава това? Дали означава, че Бог иска хората да станат Негови марионетки, Негови машини? (Не.) И така, каква е целта на Бог? Има ли разлика между желанието на Бог да завладее сърцата на хората и насилственото им обсебване и владеене от Сатана? (Има.) Каква е разликата? Можете ли да Ми я обясните ясно? (Сатана използва принуда, докато Бог оставя хората да го направят доброволно.) В това ли е разликата? Каква полза има Бог от сърцето ти? Каква полза има Бог от завладяването ти? Как разбирате дълбоко в сърцата си „Бог завладява сърцата на хората“? Трябва да бъдем справедливи в начина, по който говорим за Бог тук, в противен случай хората винаги ще го разбират погрешно и ще си мислят: „Бог все иска да ме завладее. За какво Му е да ме завладява? Не искам да ме завладява, просто искам да бъда свой собствен господар. Казвате, че Сатана обсебва хората, но Бог също завладява хората. Не е ли все същото и в двата случая? Не искам да позволявам на никого да ме завладява. Аз съм си аз!“. Каква е разликата тук? Помислете малко. Питам ви: дали изразът „Бог завладява хората“ е лишен от смисъл? Божието завладяване на човека означава ли, че Той живее в сърцето ти и контролира всяка твоя дума и всяко твое действие? Нима не се осмеляваш да стоиш, ако Той ти каже да седнеш? Нима не се осмеляваш да отидеш на запад, ако Той ти каже да отидеш на изток? Нима това „завладяване“ се отнася до нещо подобно? (Не, не е така. Бог иска от хората да изживеят това, което Бог притежава и представлява.) Какво е било планираното въздействие върху хората на всички слова, които Той е изрекъл през всички тези години, в които Бог ги е управлявал и е работил над тях до този последен етап? Нима не е хората да изживеят това, което Бог притежава и представлява? Ако погледнем буквалното значение на израза „Бог завладява сърцата на хората“, изглежда, че Бог заема човешкото сърце и го завладява, живее в него и повече не излиза от там; че Той става господар на човека и е способен да контролира и манипулира човешкото сърце както желае, така че човекът да е принуден да прави всичко, което Бог му каже. В този смисъл изглежда, че всеки човек може да стане Бог и да притежава Неговата същина и нрав. Следователно в този случай човекът също може да извършва Божиите дела? Може ли „завладяването“ да се обясни по този начин? (Не.) А какво е тогава? Питам ви следното: дали всички слова и истини, които Бог предоставя на хората, са откровение за същината на Бог и за това, което Бог притежава и представлява? (Така е.) Това със сигурност е вярно. Дали обаче е важно Самият Бог лично да практикува и да притежава всички слова, които предоставя на хората? Помислете върху това. Когато Бог съди хората, защо го прави? Как се появиха тези слова? Какво е съдържанието на словата, които Бог изрича, когато съди хората? На какво се основават те? Дали се основават на покварения нрав на човека? (Да.) И така, дали въздействието, постигнато от Божия съд над човека, се основава на Божията същина? (Да.) Следователно, дали словосъчетанието „Бог завладява сърцата на хората“ е лишено от смисъл? Със сигурност не е. Тогава защо Бог казва тези слова на човека? С каква цел Той изрича тези слова? Дали Той иска да използва тези слова, за да служат като живот за хората? (Да.) Бог иска да използва цялата истина, която е изрекъл в тези слова, за да служи като живот за хората. Когато човек вземе цялата тази истина и Божието слово и ги превърне в свой живот, може ли тогава да се покори на Бог? Може ли тогава човек да се бои от Бог? Може ли тогава човек да отбягва злото? Когато човек достигне до този етап, може ли да се покори на върховенството на Бог и на установения от Него ред? В състояние ли е тогава човек да се подчини на Божията власт? Когато хора като Йов или като Петър стигнат до края на пътя си, когато може да се счита, че животът им е достигнал зрялост, когато имат истинско разбиране за Бог — все още ли може Сатана да ги отклони? Може ли тогава Сатана все още да ги обладае? Може ли Сатана все още да ги обсеби принудително? (Не.) Какъв тогава е този човек? Нима не е човек, който е бил напълно придобит от Бог? (Така е.) В този смисъл, как си представяте човек, който е напълно придобит от Бог? От гледна точка на Бог, при тези обстоятелства, Той вече е завладял сърцето на този човек. Но какво чувства този човек? Дали Божието слово, Божията власт и Божият път се превръщат в живот у човека, дали този живот заема цялото му същество, като прави нещата, които изживява, както и същината му подходящи да удовлетворят Бог? От гледна точка на Бог, в този момент сърцата на хората завладени ли са от Него? (Да.) Как разбирате сега това значение? Божият Дух ли е този, който те завладява? (Не, това, което ни завладява, е Божието слово.) Именно Божият път и Божието слово се превърнаха в твой живот и именно истината се превърна в твой живот. В този момент човек притежава живота, който идва от Бог, но не можем да кажем, че този живот е Божият живот. Тоест не можем да кажем, че животът, който човек трябва да черпи от Божието слово, е Божият живот. Затова колкото и дълго човек да следва Бог, колкото и слова да получава от Бог, човек никога не може да стане Бог. Дори ако един ден Бог каже: „Аз завладях сърцето ти и сега ти притежаваш Моя живот“, ще почувстваш ли тогава, че си Бог? (Не.) В какъв ще се превърнеш тогава? Нима няма да имаш безусловно покорство към Бог? Нима сърцето ти няма да се изпълни с живота, който Бог ти е дарил? Това би било съвсем нормално проявление на това, което се случва, когато Бог завладее сърцето на човек. Това е факт. И така, ако погледнем от тази гледна точка, може ли човек да стане Бог? Когато човек е способен да изживее реалността на Божиите слова, стане богобоязлив и отбягва злото, може ли да притежава същината на Божия живот и Неговата святост? Категорично не. Каквото и да се случва, в крайна сметка човекът си остава човек. Ти си сътворено същество, а когато си приел Божието слово от Бог и си приел Божия път, притежаваш само живота, който идва от Божиите слова, ставаш човек, който получава похвала от Бог, но никога няма да притежаваш същината на Божия живот, камо ли Божията святост.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV)

Ежедневни Божии слова  Откъс 144

Изкушението на Сатана (Избрани пасажи)

Матей 4:1-4  Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове. А Той отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.

Това са думите, с които дяволът за първи път се опитва да изкуши Господ Исус. Какво е съдържанието на казаното от дявола? („Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове“.) Тези думи, които дяволът изрича, са съвсем прости, но има ли проблем в тяхната същина? Дяволът каза: „Ако си Божий Син“, но дали в сърцето си той знаеше или не знаеше, че Исус е Божият Син? Знаеше ли или не знаеше, че Той е Христос? (Знаеше.) Защо тогава каза: „Ако си“? (Опитваше се да изкуши Бог.) Но каква бе целта на това? Той каза: „Ако си Божий Син“. В сърцето си той знаеше, че Исус Христос е Божият Син, в сърцето си беше съвсем наясно с това, но въпреки че го знаеше, нима Му се подчини и поклони? (Не.) Какво искаше да направи? Искаше да използва този метод и тези думи, за да разгневи Господ Исус, а след това с измама да Го накара да действа в съответствие с намеренията на дявола. Нима не беше това смисълът на думите на дявола? В сърцето си Сатана ясно знаеше, че това е Господ Исус Христос, но въпреки това изрече тези думи. Нима това не е природата на Сатана? Каква е природата на Сатана? (Да е лукав, нечестив и да няма боязън от Бог.) Какви са последствията от липсата на боязън от Бог? Не е ли това, че искаше да нападне Бог? Той искаше да използва този метод, за да нападне Бог, и затова каза: „Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове“. Нима това не е злото намерение на Сатана? Какво всъщност се опитваше да направи? Целта му е много очевидна: той се опитваше да използва този метод, за да отрече позицията и идентичността на Господ Исус Христос. С тези думи Сатана искаше да каже: „Ако Ти си Божият Син, превърни тези камъни в хляб. Ако не можеш да го направиш, значи не си Божият Син и не бива повече да извършваш делото Си“. Не е ли така? Той искаше да използва този метод, за да нападне Бог, искаше да разруши и унищожи Божието дело — това е злонамереността на Сатана. Неговата злонамереност е естествен израз на природата му. Въпреки че знаеше, че Господ Исус Христос е Божият Син, въплъщението на Самия Бог, той не можеше да се въздържи от вършенето на подобни неща, като вървеше плътно зад гърба на Бог, нападаше Го постоянно и правеше всичко възможно, за да смущава и саботира Божието дело.

Нека анализираме тази фраза, изречена от Сатана: „Заповядай тези камъни да станат хлябове“. Да превърнеш камъните в хляб — това означава ли нещо? Ако има храна, защо да не я ядем? Защо е необходимо камъните да се превръщат в храна? Може ли да се каже, че тук няма смисъл? Въпреки че по това време е постил, Господ Исус сигурно е имал храна за ядене? (Имал е.) И така, тук можем да видим нелепостта на думите на Сатана. При цялото коварство и злоба на Сатана все пак можем да видим неговата нелепост и абсурдност. Сатана върши редица неща, чрез които можеш да видиш неговата злонамерена природа; можеш да видиш, че той върши неща, които саботират Божието дело, и като виждаш това, чувстваш, че той е омразен и вбесяващ. От друга страна обаче, нима зад думите и действията му не виждаш детинска, нелепа природа? Това е разкриване на природата на Сатана и тъй като природата му е такава, той ще върши такива неща. За хората днес тези думи на Сатана са нелепи и смешни. Но Сатана наистина е способен да изрича такива думи. Можем ли да кажем, че той е невеж и нелеп? Нечестивостта на Сатана е навсякъде и постоянно се разкрива. И как отговори Господ Исус? („Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.) Имат ли тези думи някаква сила? (Имат.) Защо казваме, че те имат сила? Защото тези думи са истината. Е, човек само с хляб ли живее? Господ Исус пости четиридесет дни и нощи. Нима умря от глад? Той не умря от глад, затова Сатана дойде при Него и Го подкани да превърне камъните в храна, казвайки неща като: „Ако превърнеш камъните в храна, няма ли да имаш тогава какво да ядеш? Няма ли тогава да не ти се налага да постиш, да гладуваш?“. Но Господ Исус рече: „Не само с хляб ще живее човек“, което означава, че макар човекът да живее във физическо тяло, не храната позволява на тялото му да живее и диша, а всяко едно от словата, изречени от устата на Бог. От една страна, тези думи са истина; те дават на хората вяра, карат ги да чувстват, че могат да разчитат на Бог и че Той е истина. От друга страна, има ли практически аспект на тези думи? Нима Господ Исус не е бил все още жив, след като е постил четиридесет дни и нощи? Нима това не е реален пример? Той не беше ял никаква храна в продължение на четиридесет дни и нощи, но все още беше жив. Това е силно доказателство, потвърждаващо истинността на Неговите слова. Тези думи са простички, но дали Господ Исус ги изрича едва когато Сатана Го изкушава, или те вече са били естествена част от Него? Казано по друг начин, Бог е истина и Бог е живот, но дали Божията истина и живот са били последващо допълнение? Дали те са породени от по-късен опит? Не — те са присъщи на Бог. Тоест истината и животът са същината на Бог. Каквото и да се случва с Него, всичко, което Той разкрива, е истина. Тази истина, тези слова — независимо дали съдържанието на речта Му е дълго или кратко — могат да дадат възможност на човека да живее и да му дадат живот; те могат да дадат възможност на хората да придобият истина и яснота за пътя на човешкия живот и да им дадат възможност да имат вяра в Бог. Тоест източникът на използването на тези слова от Бог е положителен. Следователно можем ли да кажем, че това положително нещо е свято? (Да.) Онези думи на Сатана са породени от природата на Сатана. Сатана разкрива своята нечестива и злонамерена природа навсякъде и постоянно. Дали Сатана се разкрива естествено? Някой нарежда ли му да го прави? Помага ли му някой? Нима някой го принуждава? Не. Всичко това той разкрива по собствено желание. Това е нечестивата природа на Сатана. Каквото и да прави Бог и както и да го прави, Сатана го следва по петите. Същината и истинската природа на нещата, които Сатана казва и прави, са същината на Сатана — същина, която е нечестива и злонамерена.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Ежедневни Божии слова  Откъс 145

Изкушението на Сатана (Избрани пасажи)

Матей 4:5-7  Тогава дяволът Го заведе в святия град, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о̀ камък крака Си“. Исус му каза: Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“.

Нека първо разгледаме думите, които Сатана изрича тук. Сатана каза: „Ако си Божий Син, хвърли се долу“ и след това цитира Писанията: „Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о̀ камък крака Си“. Как се чувстваш, когато чуеш думите на Сатана? Не са ли те много детински? Те са детински, нелепи и отвратителни. Защо казвам това? Сатана често върши глупости и смята, че е много умен. Той често цитира Писанията — дори самите думи, изречени от Бог — и се опитва да обърне тези думи срещу Бог, за да Го нападне и изкуши, като се стреми да постигне целта си да саботира Божия план за действие. Можеш ли да видиш нещо в тези думи, изречени от Сатана? (Сатана таи нечестиви намерения.) Във всичко, което Сатана прави, той винаги се е стремял да изкушава човечеството. Сатана не говори направо, а по заобиколен начин, като използва изкушение, съблазън и прелъстяване. Сатана подхожда към изкушаването на Бог така, сякаш Той е обикновено човешко същество, с убеждението, че Бог също е невеж, глупав и неспособен да различи ясно истинската форма на нещата, точно както не е способен да го направи човекът. Сатана смята, че както Бог, така и хората не са в състояние да прозрат същината му, неговата лукавост и зловещи намерения. Нима глупостта на Сатана не се състои в това? Нещо повече, Сатана открито цитира Писанията с убеждението, че по този начин придава достоверност на думите си и че ти няма да си способен да откриеш недостатъци в тях и няма да успееш да се предпазиш от измама. Не е ли това нелепата и детинска същност на Сатана? Това е точно както когато хората разпространяват евангелието и свидетелстват за Бог: дали понякога невярващите не казват нещо подобно на казаното от Сатана? Чували ли сте някои хора да казват нещо подобно? Как се чувстваш, когато чуваш такива неща? Чувстваш ли се отвратен? (Да.) Когато изпитваш отвращение, изпитваш ли и антипатия и омраза? Когато изпитваш тези чувства, способен ли си да осъзнаеш, че Сатана и поквареният нрав, който Сатана насажда у човека, са нечестиви? Осъзнаваш ли някога в сърцето си, че: „Когато Сатана говори, той го прави, за да напада и изкушава; думите на Сатана са абсурдни, смешни, детински и отвратителни; Бог обаче никога не би говорил или действал по такъв начин и наистина никога не го е правил“? Разбира се, в тази ситуация хората са способни само слабо да го почувстват и остават неспособни да разберат Божията святост. Със сегашния си духовен ръст вие просто смятате, че: „Всичко, което Бог казва, е истината, полезно е за нас и ние трябва да го приемем“. Независимо дали сте способни да приемете това или не, вие казвате без изключение, че Божието слово е истина и че Бог е истина, но не знаете, че самата истина е свята и че Бог е свят.

И така, какъв беше отговорът на Исус на тези думи на Сатана? Исус му каза: „Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Има ли истина в тези слова, изречени от Исус? Със сигурност има. На пръв поглед тези думи са заповед, която хората трябва да изпълнят, една проста фраза, но въпреки това и човекът, и Сатана често нарушават тези слова. И така, Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“, защото Сатана често постъпваше точно така и го правеше неуморно, и може да се каже, че Сатана го вършеше нагло и без свян. В природата същност на Сатана е да не се страхува от Бог и да няма богобоязливо сърце. Дори когато Сатана стоеше до Бог и Го виждаше, нямаше как да не изкушава Бог. Затова Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Това са думи, които Бог често е казвал на Сатана. И така, уместно ли е тази фраза да се използва в наши дни? (Да, защото и ние често изкушаваме Бог.) Защо хората често изкушават Бог? Не е ли защото хората са изпълнени с покварения нрав на Сатана? (Да.) И така, хората не изричат ли често думите на Сатана, цитирани по-горе? И в какви ситуации хората изричат тези думи? Може да се каже, че хората казват подобни неща независимо от времето и мястото. Това доказва, че нравът на хората не се различава от покварения нрав на Сатана. Господ Исус каза няколко прости слова, слова, които представляват истината, слова, от които хората се нуждаят. Но спореше ли изобщо Господ Исус със Сатана? Имаше ли нещо конфронтационно в това, което Той каза на Сатана? (Не.) Какво изпитваше Господ Исус в сърцето Си, когато Сатана Го изкушаваше? Изпитваше ли отвращение и ненавист? Господ Исус изпитваше отвращение и ненавист, но въпреки това не спореше със Сатана, камо ли да говори за някакви велики принципи. Защо? (Защото Сатана винаги е такъв, той никога не може да се промени.) Може ли да се каже, че Сатана е глух за разума? (Да.) Може ли Сатана да осъзнае, че Бог е истината? Сатана никога няма да осъзнае, че Бог е истината, и никога няма да признае, че Бог е истината — такава е неговата природа. Има още един отвратителен аспект от природата на Сатана. Какъв е той? В усилията си да изкуши Господ Исус, Сатана смяташе, че дори и да не успее, все пак ще се опита да го направи. Дори и да бъде наказан, той пак би опитал. Дори и да не придобие никаква изгода от това, все пак би опитал да го направи, като упорито полага усилия и се противопоставя на Бог до самия край. Що за природа е тази? Не е ли нечестивост? Да предположим, че някой побеснява или се ядосва, когато се спомене Бог: той виждал ли е Бог? Знае ли кой е Бог? Не знае кой е Бог, не вярва в Него, Бог не му е говорил и Бог никога не го е провокирал — тогава защо ще се ядосва? Можем ли да кажем, че този човек е нечестив? Светските тенденции, яденето, пиенето, търсенето на удоволствия и прекланянето пред знаменитости — нищо от това не би разгневило такъв човек. Само при споменаването на думата „Бог“ обаче или при споменаването на истината на Божието слово той се разгневява. Това не означава ли, че има нечестива природа? Това е достатъчно, за да се докаже, че това е нечестивата му природа. Помислете дали някога преживявате моменти като тези: когато се спомене истината или когато се споменат Божиите изпитания на човека или Божиите слова на правосъдие към човека, вие изпитвате неприязън или някаква ненавист и не искате да слушате такива неща, и си мислите: „Не казват ли всички, че Бог е истината? Някои от Неговите слова не са истината! Те очевидно са просто Божии слова, които гълчат човека!“. Някои от вас дори изпитват неприязън в сърцата си и си мислят: „За това се говори всеки ден — Неговите изпитания, Неговото правосъдие, кога ще свърши? Кога ще получим добрата крайна цел?“. Този необясним гняв изниква от нищото. Каква природа е това? (Нечестива природа.) Той е направляван от нечестивата природа на Сатана. От гледна точка на Бог, с оглед на нечестивата природа на Сатана и покварения нрав на човека, Той никога не спори и не таи злоба към хората и никога не вдига врява, когато те постъпват глупаво. Никога няма да видите Бог да има сходни възгледи за нещата с тези на хората, а още по-малко ще видите Той да използва човешки възгледи, знания, наука, философия или въображение, за да се справя с нещата. По-скоро всичко, което Бог върши, и всичко, което Той разкрива, е свързано с истината. Тоест всяка дума, която е изрекъл, и всяко действие, което е предприел, са свързани с истината. Тази истина не е плод на някаква безпочвена фантазия; тази истина и тези слова са изречени от Бог благодарение на Неговата същина и Неговия живот. Тъй като тези слова и същината на всичко, което Бог върши, са истина, можем да кажем, че Божията същина е свята. Тоест всичко, което Бог казва и върши, носи жизненост и светлина на хората, дава им възможност да видят положителни неща и реалността на тези положителни неща, посочва пътя на човечеството, за да може то да върви по правилния път. Всички тези неща се определят от Божията същина и от същината на Неговата святост.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Ежедневни Божии слова  Откъс 146

Изкушението на Сатана (Избрани пасажи)

Матей 4:8-11  Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“. Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

След като се провали в предишните си два хода, дяволът Сатана опита още един: показа на Господ Исус всички царства по света и тяхната слава и поиска от Него да му се поклони. Какво можете да разберете за истинското лице на дявола от тази ситуация? Нима дяволът Сатана не е напълно безсрамен? (Така е.) В какво се изразява безсрамието му? Всички неща бяха създадени от Бог, но въпреки това Сатана се обърна и показа всички неща на Бог, като каза: „Виж богатството и славата на всички тези царства. Ако ми се поклониш, ще ти ги дам всичките“. Не е ли това пълна размяна на ролите? Нима не е безсрамен Сатана? Бог създаде всички неща, но нима им се наслаждава? Бог дари всички неща на човечеството, но Сатана искаше да ги заграби и след като ги заграби, каза на Бог: „Поклони ми се! Поклони ми се и ще ти дам всичко това“. Това е грозното лице на Сатана; той е абсолютно безсрамен! Сатана дори не знае значението на думата „срам“. Това е само още един пример за неговата нечестивост. Той дори не знае какво е срам. Сатана добре знае, че Бог е създал всички неща и че Той управлява всички неща и господства над тях. Знае, че всички неща принадлежат не на човека, а още по-малко на Сатана, а на Бог, и въпреки това дяволът Сатана нагло заяви, че ще даде всички неща на Бог. Нима това не е поредният пример за нелепите и безсрамни действия на Сатана? Това предизвика у Бог още повече ненавист към Сатана, нали? И все пак, каквото и да опита Сатана, беше ли заблуден Господ Исус? Какво каза Господ Исус? („На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“.) Тези думи имат ли практически смисъл? (Да.) Какъв е практическият им смисъл? В речта на Сатана виждаме нечестивостта и безсрамието му. И така, ако човекът се поклони на Сатана, какъв ще бъде изходът? Дали ще получи богатството и славата на всички царства? (Не.) Какво ще получи? Нима няма да стане точно толкова безсрамен и смехотворен, колкото Сатана? (Да.) Тогава няма да се различава от Сатана. Затова тези слова на Господ Исус са много важни за абсолютно всеки човек: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“. Тоест ако служиш на друг, освен на Господ, освен на Самия Бог, ако се кланяш на дявола Сатана, ще се въргаляш в същата мръсотия като Сатана. Тогава ще споделяш безсрамието на Сатана и неговата нечестивост и също като Сатана ще изкушаваш Бог и ще Го нападаш. Тогава какъв ще бъде изходът за теб? Бог ще те ненавижда, ще те порази и ще те унищожи. След като Сатана безуспешно изкушаваше Господ Исус няколко пъти, опита ли отново? Сатана не опита повече и след това си тръгна. Какво доказва това? Доказва, че нечестивата природа на Сатана, неговата злоба, абсурдност и нелепост не заслужават дори да се споменават пред Бог. Господ Исус го победи само с три изречения, след което Сатана се измъкна с подвита опашка, твърде засрамен, за да покаже лицето си, и повече никога не изкушаваше Господ Исус. След като Господ Исус надделя над това изкушение на Сатана, Той вече можеше безпрепятствено да продължи делото, което щеше да извърши, делото, което щеше да поеме на плещите Си. Дали всичко, което Господ Исус направи и каза в тази ситуация, има някакво практическо значение за всеки един човек в наши дни? (Има.) Какво практическо значение има? Лесно ли е да се победи Сатана? Трябва ли хората да имат ясно разбиране за нечестивата природа на Сатана? Трябва ли хората да имат точна представа за изкушенията на Сатана? (Да.) Когато преживяваш изкушенията на Сатана, ако си способен да прозреш нечестивата природа на Сатана, нима няма да си способен да го победиш? Ако знаеш за абсурдността и нелепостта на Сатана, пак ли ще останеш на страната на Сатана и ще нападаш Бог? Ако разбираш, че у теб се разкриват злобата и безсрамието на Сатана — ако ясно разпознаваш и разбираш този факт — ще продължиш ли все пак да нападаш и да изкушаваш Бог по този начин? (Не, няма.) Какво ще направиш? (Ще се опълчим на Сатана и ще го отхвърлим.) Лесно ли е да се направи това? Не е лесно. За целта хората трябва често да се молят, трябва често да идват пред Бог и да изследват себе си. Те трябва да оставят Божието дисциплиниране, Неговото правосъдие и наказание да ги споходят. Само така хората постепенно ще се освободят от подвеждането и контрола на Сатана.

Сега, като разгледаме всички тези думи, изречени от Сатана, ще обобщим нещата, които съставляват същината на Сатана. На първо място, същината на Сатана като цяло може да се нарече нечестива и противоположна на Божията святост. Защо казвам, че същността на Сатана е нечестива? За да отговори на този въпрос, човек трябва да изследва последствията от това, което Сатана прави с хората. Сатана покварява и контролира човека, а човекът действа под влияние на покварения нрав на Сатана и живее в свят с хора, покварени от Сатана. Човечеството несъзнателно е обладано и погълнато от Сатана; следователно човекът има покварения нрав на Сатана, който е природата на Сатана. Виждали ли сте надменността на Сатана във всичко, което е казал и направил? Виждали ли сте неговата измама и злоба? Как основно се проявява надменността на Сатана? Сатана винаги ли таи желанието да заеме мястото на Бог? Сатана винаги иска да разруши Божието дело и мястото на Бог и да го присвои за себе си, така че хората да го следват, да го подкрепят и да му се кланят; това е надменната природа на Сатана. Когато Сатана покварява хората, казва ли им направо какво трябва да правят? Когато Сатана предизвиква Бог, нима излиза и казва: „Изкушавам Те, ще Те нападна“? Категорично не. И така, какъв метод използва Сатана? Той съблазнява, изкушава, напада, поставя капани и дори цитира Писанията. Сатана говори и действа по различни начини, за да постигне зловещите си цели и да осъществи намеренията си. След като Сатана постъпва така, какво може да се види от това, което се проявява у човека? Нима и хората не стават надменни? Човекът е бил подложен на покварата на Сатана в продължение на хиляди години и затова е станал надменен, измамен, злонамерен и неразумен. Всички тези неща се дължат на природата на Сатана. Тъй като природата на Сатана е нечестива, той е дал на човека тази нечестива природа и е донесъл на човека този нечестив, покварен нрав. Следователно човекът живее под покварения сатанински нрав и подобно на Сатана се противопоставя на Бог, напада Го и Го изкушава, така че човекът не може да се поклони на Бог и не притежава богобоязливо сърце.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Ежедневни Божии слова  Откъс 147

Как Сатана използва знанието, за да поквари човека

Дали знанието е нещо, което всеки смята за положително? Най-малкото хората влагат по-скоро положителен смисъл в думата „знание“, отколкото отрицателен. Тогава защо споменаваме тук, че Сатана използва знанието, за да поквари човека? Теорията за еволюцията не е ли аспект на знанието? Законите на Нютон не са ли част от знанието? Гравитационното притегляне на Земята също е част от знанието, нали? (Да.) Тогава защо знанието е изброено сред нещата, които Сатана използва, за да поквари човечеството? Какво е вашето мнение по този въпрос? Дали в знанието има поне частица истина? (Не.) Тогава каква е същността на знанието? Каква е основата на цялото знание, което хората придобиват? Не се ли основава на теорията за еволюцията? Знанието, което човек е придобил чрез изследване и обобщаване, не се основава на атеизма? Дали нещо от това знание е свързано с Бог? Свързано ли е то с покланянето на Бог? Свързано ли е с истината? (Не.) И така, как Сатана използва знанието, за да поквари човека? Току-що казах, че нито едно от тези знания не е свързано с покланянето на Бог или с истината. Някои хора разсъждават по следния начин: „Знанието може да няма нищо общо с истината, но въпреки това то не покварява хората“. Какво е вашето мнение по този въпрос? Знанието научило ли те е, че щастието на човек е създадено със собствените му ръце? Знанието научило ли те е, че съдбата на човека е в собствените му ръце? (Да.) Що за приказки са това? (Това е дяволско говорене.) Съвършено вярно! Това е дяволско говорене! Знанието всъщност е доста сложно. Просто казано, независимо към коя област принадлежи, знанието е нещо, което хората смятат за добро. Как възниква знанието? Цялото знание е било обобщено от невярващи, които не познават Бог и не Му се покланят. Когато хората изучават тази област от знанието, те не могат да видят, че Бог има върховенство над всички неща; те не могат да видят, че Бог ръководи и управлява всички неща. Вместо това единственото, което правят, е безкрайно да проучват и да изследват, и да търсят отговори, които са знание. Не е ли вярно обаче, че ако хората не вярват в Бог, а само провеждат изследвания, те никога няма да намерят истинските отговори? Знанието може да ти даде единствено препитание, работа и доходи, за да не гладуваш, но то никога няма да те накара да се покланяш на Бог и никога няма да те накара да отбягваш злото. Колкото повече знание придобиват хората, толкова повече ще желаят да се бунтуват срещу Бог, да проучват внимателно Бог, да Го изпитват и да Му се съпротивляват. И така, сега на какво виждаме, че учи хората знанието? Всичко това е философията на Сатана. Нима философиите и правилата за оцеляване, разпространявани от Сатана сред поквареното човечество, имат някаква връзка с истината? Те нямат нищо общо с истината и всъщност са в разрез с истината. Хората често казват: „Животът е движение“ и „Човекът е желязо, оризът е стомана, човек се чувства прегладнял, ако пропусне хранене“ — какви са тези приказки? Те са заблуди и когато ги чуете, изпитвате възмущение. В така нареченото знание на човека Сатана е вложил голяма част от философията си за светските отношения и мисленето си. И докато Сатана прави това, той оставя човека да възприема неговото мислене, философия и възгледи, за да може човекът да отрече съществуването на Бог, да отрече Божието господство над всички неща и над човешката съдба. Така с напредването на обучението и придобиването на повече знания човек чувства, че съществуването на Бог става неясно, и дори може вече да не чувства, че Бог съществува. Тъй като Сатана е внушил на човека определени мисли, възгледи и представи, щом веднъж е вкарал тази отрова в човека, нима човекът не е подведен и покварен от Сатана? И така, с какво бихте казали, че живеят днешните хора? Нима те не живеят със знанията и мислите, внушени от Сатана? А нещата, които се крият в тези знания и мисли, не представляват ли философията и отровата на Сатана? Човекът живее с философията и отровата на Сатана. А какво стои в основата на покварата на човека от страна на Сатана? Сатана иска да накара човека да се отрече от Бог, да се съпротивлява срещу Него и да Му се противопоставя, както прави Сатана. Това е целта, както и средството, чрез което Сатана покварява човека.

Ще започнем, като разгледаме най-повърхностния аспект на знанието. Могат ли граматиката и думите в езиците да покварят хората? Могат ли думите да покварят хората? Думите не покваряват хората; те са инструмент, който хората използват, за да говорят, а също така те са и инструментът, с който хората общуват с Бог, да не говорим, че в момента езикът и думите са начинът, по който Бог общува с хората. Те са инструменти и са необходимост. Едно плюс едно е равно на две, а две, умножено по две, е равно на четири — нима това не е знание? Но може ли това да те поквари? Това е общоизвестно — то е установен модел — и затова не може да поквари хората. И така, кои знания покваряват хората? Покваряващото знание е знание, което е примесено с възгледите и мислите на Сатана. Сатана се стреми да внуши тези възгледи и мисли на хората посредством знанието. Например в дадена статия няма нищо лошо в написаните думи сами по себе си. Проблемът се крие в гледната точка и намерението на автора, когато е писал статията, както и в съдържанието на неговите мисли. Това са неща на духа, които могат да покварят хората. Например, ако гледаш телевизионно предаване, кои неща в него биха могли да променят възгледите на хората? Дали това, което изпълнителите казват, самите думи, могат да покварят хората? (Не.) Какви неща биха покварили хората? Това биха били основните мисли и съдържание на предаването, които представят възгледите на режисьора. Информацията, която се съдържа в тези възгледи, може да повлияе на сърцата и умовете на хората. Не е ли така? Сега вече знаете какво имам предвид, когато говоря за това, че Сатана използва знанието, за да покварява хората. Няма да разберете погрешно, нали? И така, следващия път, когато четеш роман или статия, ще можеш ли да прецениш дали мислите, изразени в написаното, покваряват хората или помагат на човечеството? (Да, донякъде.) Това е нещо, което трябва да се изучава и изживява с бавни темпове, а не е нещо, което лесно и веднага се разбира. Например, когато проучваш или изучаваш дадена област на знанието, някои положителни аспекти на това знание могат да ти помогнат да разбереш някои общи познания в тази област, като същевременно ти дадат възможност да разбереш какво трябва да избягват хората. Да вземем например „електричеството“ — това е област на знанието, нали? Нима нямаше да си невеж, ако не знаеше, че електричеството може да порази и да нарани хората? След като разбереш тази област на знанието обаче, няма да си невнимателен, когато докосваш предмети с електрически ток, и ще знаеш как да използваш електричеството. И двете неща са положителни. Сега разбирате ли какво обсъждахме по отношение на това как знанието покварява хората? В света се изучават много видове знания и вие трябва да отделите време и сами да ги разграничите едно от друго.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Ежедневни Божии слова  Откъс 148

Как Сатана използва науката, за да поквари човека

Какво е науката? Почти всеки човек цени високо науката и я смята за задълбочена, нали? Нима, когато се спомене науката, човек не си мисли, че „това е нещо, което обикновените хора не могат да разберат, това е тема, с която могат да се занимават само учени или научни експерти и няма нищо общо с нас, обикновените хора“? Има ли науката общо с обикновените хора? (Да.) Как Сатана покварява хората чрез науката? Тук ще обсъдим единствено онова, с което хората често се сблъскват в живота си, и ще оставим всичко останало настрана. Има една такава дума — „гени“. Чували ли сте я? Всички познавате този термин. Не са ли гените открити от науката? Какво точно означават гените за хората? Не карат ли те човек да смята тялото за нещо загадъчно? Когато хората се запознаят с тази тема, няма ли да има някои — особено сред любопитните — които биха искали да научат повече и по-подробно за тях? Такива любопитни хора ще концентрират енергията си върху тази тема и ще започнат в свободното си време да търсят информация в книги и в интернет, за да научат повече подробности. Какво е науката? С прости думи, науката е мисли и теории за онова, което човек е любопитен да научи, за онова, което е неизвестно и което Бог не му е разкрил. Науката е мисли и теории за загадките, които човек иска да изследва. Какъв е обхватът на науката? Можем да кажем, че е много широк. Човек изследва и изучава всичко, което го интересува. Науката включва изследване на детайлите и законите на тези неща, след което се излагат правдоподобни теории, които карат всички да си мислят: „Тези учени са страхотни! Те знаят толкова много, че разбират всичко това!“. Хората изпитват огромно възхищение от учените, нали? И какви възгледи имат изследователите, които се занимават с наука? Не се ли стремят да изследват вселената, да изследват всичко загадъчно, което отговаря на техните интереси? Какъв е крайният резултат от всичко това? В някои науки учените правят изводи въз основа на хипотези, докато в други изследователите се основават на човешкия опит. Има и такива научни области, където заключенията се правят въз основа на исторически наблюдения или наблюдения на средата. Не е ли така? Какво прави науката за хората? Науката позволява на хората да виждат само обектите от физическия свят, като просто задоволява човешкото любопитство, но не може да даде възможност на човека да види законите, чрез които Бог господства над всички неща. Изглежда, че човекът е намерил отговори в науката и тези отговори са подвеждащи и носят временно удовлетворение, удовлетворение, което служи да ограничи сърцето на човека до материалния свят. Човекът чувства, че е получил отговори от науката, така че какъвто и въпрос да възникне, той използва научни възгледи като основа, за да провери и да приеме този въпрос. Сърцето на човека бива съблазнено от науката и обсебено от нея, а в резултат на това човекът вече няма желание да познава Бог, да Му се покланя и да вярва, че всички неща идват от Бог и че човек трябва да получава всички отговори от Бог. Не е ли така? Колкото повече човек вярва в науката, толкова по-нелеп става той, като вярва, че всичко има научно решение, че всичко може да бъде решено чрез изследване. Такива хора не търсят Бог и не вярват, че Той съществува. Когато са изправени пред какъвто и да било проблем, много хора, които отдавна вярват в Бог, ще се обърнат към компютъра, за да търсят информация и отговори. Те вярват единствено в научното познание. Не вярват, че Божието слово е истина, не вярват, че Божиите слова могат да решат всички проблеми на човечеството, и не разглеждат всеки един от човешките проблеми от гледна точка на истината. С какъвто и проблем да се сблъскат, те никога не се молят на Бог, нито се опитват да го разрешат чрез търсене на истината в Божиите слова. По много въпроси те все още вярват, че знанието може да реши проблема и че науката има последната дума. В сърцата на такива хора Бог отсъства напълно. Те са неверници и техните възгледи за вярата в Бог не се различават от тези на много високообразовани интелектуалци и учени, които непрекъснато се опитват да изучават Бог чрез научни методи. Има много религиозни експерти например, които са отишли да изследват ковчега в планината, където се е спрял, и така са доказали съществуването му. Но от вида на ковчега те не виждат съществуването на Бог. Те вярват само на разказите и на историята. Това е резултатът от тяхното научно изследване и изучаване на материалния свят. Ако изследваш материалната сфера — било то микробиология, астрономия или география, никога няма да получиш резултат, който категорично да покаже, че Бог съществува или че Той господства над всички неща. Какво дава науката на човека? Нима тя не го отдалечава от Бог? Не подтиква ли хората да подложат Бог на изследване? Не кара ли хората да се съмняват още повече в съществуването на Бог и Неговото върховенство и по този начин да се отрекат от Него и да Го предадат? Това е последствието. Какво иска да постигне Сатана, когато покварява човека с помощта на науката? Той иска да подведе хората с помощта на научни заключения и да ги направи несъобразителни, и използва двусмислени отговори, за да обсеби сърцата на хората, така че да не търсят Бог, нито да вярват в Неговото съществуване. Ето защо казвам, че науката също е един от начините, по които Сатана покварява хората.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Ежедневни Божии слова  Откъс 149

Как Сатана използва традиционната култура, за да поквари човека

Дали има или няма много неща, които се смятат за част от традиционната култура? (Има.) Какво означава тази „традиционна култура“? Някои хора казват, че се предава от предците — това е един от аспектите. От самото начало начинът на живот, обичаите, поговорките и правилата се предават в семействата, сред етническите групи и дори сред целия човешки род и се запечатват в съзнанието на хората. Хората ги смятат за неизменна част от живота си и ги възприемат като правила — спазват ги, сякаш са самият живот. Всъщност те никога не искат да променят или да се откажат от тези неща, защото те са им предадени от техните предци. Съществуват и други аспекти на традиционната култура, които са дълбоко вкоренени в хората, като например нещата, предадени от Конфуций и Менций, и нещата, преподавани на хората от китайския даоизъм и конфуцианството. Не е ли така? Какво включва традиционната култура? Включва ли празниците, които хората честват — например Пролетния фестивал, Фестивала на фенерите, Деня на почистването на гробниците, Фестивала на драконовите лодки, както и Фестивала на духовете и Фестивала на средата на есента? Някои семейства дори празнуват дните, в които възрастните хора навършват определена възраст, или когато децата навършват един месец или сто дни. И така нататък. Всички тези празници са традиционни. Нима в основата на тези празници не стои традиционната култура? Какво стои в основата на традиционната култура? Има ли нещо общо с почитането на Бог? Има ли нещо общо с това да се казва на хората да практикуват истината? Има ли някакви празници, на които хората принасят в дар на Бог, на които ходят пред Божия олтар, за да получат Неговото учение? Има ли такива празници? (Не.) Какво правят хората на всички тези празници? В днешно време те се възприемат като поводи за ядене, пиене и забавление. Какъв е източникът на традиционната култура? От кого идва традиционната култура? Тя идва от Сатана. Зад кулисите на тези традиционни празници Сатана втълпява на хората определени неща. Какви са тези неща? Да се погрижи хората да помнят предците си — дали това е едно от тях? Например в Деня на почистването на гробниците хората почистват гробовете и принасят в дар на предците си, за да не забравят своите предци. Освен това Сатана се грижи хората да не забравят да бъдат патриоти, пример за което е Фестивалът на драконовите лодки. Какво ще кажете за Фестивала на средата на есента? (Семейни събирания.) Какъв е произходът на семейните събирания? Каква е причината за тях? Тя е да общуваш и да се свързваш емоционално. Разбира се, независимо дали става дума за празнуване на лунната Нова година или на Фестивала на фенерите, има много начини да се опишат причините за тези празненства. Както и да се описват тези причини, всяка от тях е начин, по който Сатана внушава на хората своята философия и своето мислене, така че те да се отклонят от Бог и да не знаят, че Бог съществува, да принасят в дар на предците си или на Сатана, или да ядат, да пият и да се забавляват заради желанията на плътта. Когато се празнува всеки от тези празници, мислите и възгледите на Сатана се насаждат дълбоко в съзнанието на хората, без те да го знаят. Когато хората достигнат четиридесетте, петдесетте или дори по-напреднала възраст, тези мисли и възгледи на Сатана вече са дълбоко вкоренени в сърцата им. Освен това хората правят всичко възможно да предадат тези идеи, независимо дали са правилни или грешни, на следващото поколение, без да подбират и безрезервно. Не е ли така? (Така е.) Как традиционната култура и тези празници покваряват хората? Знаете ли? (Хората стават ограничени и обвързани с правилата на тези традиции, така че не им остава време и енергия да търсят Бог.) Това е един от аспектите. Например всички празнуват Лунната нова година — няма ли да си тъжен, ако не я празнуваш? Таиш ли суеверия в сърцето си? Може ли да си помислиш: „Не отпразнувах Новата година и тъй като новогодишният ден беше лош, дали и цялата останала година няма да е лоша“? Няма ли да се чувстваш неспокоен и малко уплашен? Има дори хора, които от години не са принасяли в дар на предците си и изведнъж сънуват сън, в който починал човек им иска пари. Какво ще почувстват? „Колко е тъжно, че този човек, когото вече го няма, се нуждае от пари, които да харчи! Ще изгоря няколко банкноти за него. Просто няма да е редно, ако не го направя. Това може да причини неприятности на нас, живите хора — кой може да каже кога ще ни сполети нещастие?“ В сърцата им винаги ще има малък облак от страх и тревога. Кой им внушава тази тревога? Сатана е нейният източник. Нима това не е един от начините, по които Сатана покварява човека? Той използва различни средства и поводи, за да те контролира, да те заплашва и да те обвързва, така че да се почувстваш замаян и да му се подчиниш; ето как Сатана покварява човека. Често, когато хората са слаби или не са напълно наясно със ситуацията, те могат неволно да направят нещо глупаво, тоест неволно да попаднат в хватката на Сатана и да действат несъзнателно, да вършат неща, без да осъзнават какво правят. Това е начинът, по който Сатана покварява човека. Дори вече има доста хора, които не желаят да се разделят с дълбоко вкоренената традиционна култура, които просто не могат да се откажат от нея. Особено когато са слаби и негативни, те искат да празнуват такива празници и искат да се срещнат със Сатана и да го удовлетворят отново, за да се утешат сърцата им. Какво стои зад традиционната култура? Дали черната ръка на Сатана не дърпа конците зад кулисите? Дали нечестивата природа на Сатана манипулира и контролира? Дали Сатана владее всичко това? (Така е.) Когато хората живеят в традиционна култура и празнуват такива традиционни празници, можем ли да кажем, че това е среда, в която те са заблудени и покварени от Сатана, и нещо повече — че са щастливи, че са заблудени и покварени от Сатана? (Да.) Това е нещо, което всички признавате, нещо, за което знаете.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Ежедневни Божии слова  Откъс 150

Как Сатана използва суеверието, за да поквари човека

Как Сатана използва суеверието, за да поквари човека? Всички хора искат да узнаят съдбата си, затова Сатана се възползва от любопитството им, за да ги подмами. Хората се занимават с гадаене, предсказване и гледане, за да научат какво ще им се случи в бъдеще и какъв път им предстои. В края на краищата обаче в чии ръце са съдбата и перспективите, за които хората са толкова загрижени? (В Божиите ръце.) Всички тези неща са в Божиите ръце. Като използва тези методи, какво иска Сатана да знаят хората? Сатана иска да използва предсказването и гадаенето, за да внуши на хората, че познава бъдещите им съдби и че не само ги знае, но и ги контролира. Сатана иска да се възползва от тази възможност и да използва тези методи, за да контролира хората, така че те да му вярват сляпо и да се подчиняват на всяка негова дума. Например когато ти гледат, ако гадателят затвори очи и ти каже всичко, което ти се е случило през последните няколко десетилетия, с пълна яснота, как ще се почувстваш вътрешно? Веднага ще си помислиш: „Той е толкова точен! Никога досега не съм разказвал миналото си на никого, откъде знае за него? Наистина се възхищавам на този гадател!“. Нима не е твърде лесно за Сатана да знае за миналото ти? Бог те е довел до мястото, на което си днес, и през цялото време Сатана е покварявал хората и те е следил. Изминалите десетилетия от твоя живот не са нищо за Сатана и за него не е трудно да разбере тези неща. Когато научиш, че всичко, което Сатана казва, е точно, не му ли отдаваш сърцето си? Не зависиш ли от него, за да поемеш контрола върху бъдещето и съдбата си? За миг сърцето ти ще почувства някакво уважение или почит към него, а душите на някои хора вече може да са отвлечени от него в този момент. И веднага ще попиташ гадателя: „Какво да правя по-нататък? Какво трябва да избягвам през следващата година? Какви неща не трябва да правя?“. И тогава той ще каже: „Не трябва да ходиш там, не трябва да правиш това, не носи дрехи с определен цвят, трябва да ходиш по-рядко на определени места, да правиш определени неща повече…“. Няма ли веднага да вземеш присърце всичко, което ти казва? Ще запомниш Неговите слова по-бързо от Божиите слова. Защо ще ги запомниш така бързо? Защото би искал да разчиташ на Сатана за късмета си. Не е ли това моментът, в който той завладява сърцето ти? Когато предсказанията му се сбъдват едно след друго, нима не би искал да се върнеш при него, за да разбереш какъв късмет ще ти донесе следващата година? (Да.) Би правил всичко, което Сатана ти каже да правиш, и би избягвал нещата, които той ти казва да избягваш. Така не се ли подчиняваш на всичко, което той казва? Много бързо ще попаднеш в неговата прегръдка, ще бъдеш подведен и ще се окажеш под негов контрол. Това се случва, защото вярваш, че това, което казва, е истина, и защото вярваш, че той знае миналия ти живот, сегашния ти живот и какво ще ти донесе бъдещето. Това е методът, който Сатана използва, за да контролира хората. Но кой в действителност има истински контрол? Самият Бог има контрол, а не Сатана. В този случай Сатана просто използва хитрите си похвати, за да заблуди невежите хора, да подведе хората, които виждат само материалния свят, да му повярват и да му се доверят. Тогава те попадат в ръцете на Сатана и се подчиняват на всяка негова дума. Но дали Сатана някога разхлабва хватката си, когато хората поискат да вярват в Бог и да го следват? Сатана не го прави. В тази ситуация наистина ли хората попадат в хватката на Сатана? (Да.) Можем ли да кажем, че поведението на Сатана в това отношение е безсрамно? (Да.) Защо бихме казали това? Защото това е измамна и лъжлива тактика. Сатана е безсрамен и подвежда хората, че контролира всичко, свързано с тях, и че управлява самата им съдба. Това кара невежите хора да му се подчиняват напълно. Те се заблуждават само с няколко думи. В умопомрачението си хората се прекланят пред него. И така, какви методи използва Сатана, какво казва, за да те накара да повярваш в него? Например може да не си казал на Сатана колко души има в семейството ти, но въпреки това той ще може да ти каже колко души има и на каква възраст са родителите и децата ти. Въпреки че преди това може да си имал подозрения и съмнения относно Сатана, след като го чуеш да казва тези неща, няма ли да почувстваш, че вдъхва малко повече доверие? След това Сатана може да каже колко трудна е била работата ти напоследък, че не получаваш от началниците си признанието, което заслужаваш, че те винаги работят срещу теб и т.н. След като чуеш това, ще си помислиш: „Точно така! Нещата в работата не вървят гладко“. Така че доверието ти към Сатана ще нарасне малко. След това ще каже нещо друго, за да те подведе и да те накара да му повярваш още повече. Малко по малко ще откриеш, че повече не си в състояние да се съпротивляваш или да продължаваш да се съмняваш в него. Сатана използва само няколко обикновени трика, дори дребни и незначителни трикове, и така те подвежда. Когато си подведен, няма да си способен да се ориентираш, няма да знаеш какво да правиш и ще започнеш да изпълняваш това, което казва Сатана. Това е „гениалният“ метод, който Сатана използва, за да поквари човека, и който те кара неволно да попаднеш в капана му и да бъдеш съблазнен от него. Сатана ти казва няколко неща, които хората си въобразяват, че са добри, а след това ти казва какво да правиш и какво да избягваш. Така неволно се хващаш на измамата. Веднъж щом се поддадеш на това, нещата ще станат мъчителни за теб; постоянно ще мислиш за това, което Сатана е казал, и какво ти е казал да направиш, и ще бъдеш обладан от него, без да го осъзнаваш. Защо е така? Причината е, че човечеството не познава истината и не е способно да устои и да се съпротивлява на съблазните и изкушенията на Сатана. Изправено пред нечестивостта на Сатана и пред измамата, коварството и злобата му, човечеството е толкова невежо, незряло и слабо, нали? Нима това не е един от начините, по които Сатана покварява човека? (Така е.) Човекът несъзнателно се поддава на измамата и заблудата малко по малко чрез различните методи на Сатана, защото не е способен да различава положителното от негативното. Хората нямат този духовен ръст и способността да победят Сатана.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Ежедневни Божии слова  Откъс 151

Как Сатана покварява човек чрез социалните тенденции

Кога се появиха социалните тенденции? Дали те са ново явление? Можем да кажем, че социалните тенденции се появиха, след като Сатана започна да покварява хората. Какво включват социалните тенденции? (Стилове в облеклото и козметиката.) Това са неща, с които хората често се срещат. Начинът на обличане, модата и модните тенденции представляват само една малка част. Има ли нещо друго? Това включва ли и афоризмите, които хората често използват? А начинът на живот, към който се стремят, не се ли брои? Ще включим ли тук и музикалните звезди, известните личности, списанията, популярните романи? (Да.) От ваша гледна точка кой аспект от социалните тенденции е способен да поквари човек? Коя от тези тенденции е най-съблазнителна за вас? Някои казват: „Всички сме достигнали определена възраст, вече сме на петдесет, шестдесет, седемдесет или осемдесет години и не се вписваме в тези тенденции, така че те не ни интересуват“. Така ли е? Други ще кажат: „Ние не следим знаменитостите, това е работа за млади хора около двадесетте. Освен това не носим модни дрехи, това е за хората, които се грижат за имиджа си“. И така, кое от тези неща е способно да ви поквари? (Афоризмите.) Могат ли тези афоризми да покварят хората? Ще дам един пример и сами ще видите дали те покваряват хората, или не: „Светът се върти около парите“. Не е ли това тенденция? Не е ли това по-могъщо от тенденциите в модата и в гастрономията, които споменахте? „Светът се върти около парите“ е философия на Сатана. Тя е много широко разпространена сред човечеството, във всяко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот, мълчаливо се съгласява с нея и започва да чувства, че тези думи всъщност са верни. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? Може би хората имат различни нива на познание от първа ръка за тази поговорка, но всеки човек я тълкува и приема в различна степен въз основа на това, което се е случило около него, и всичко, което лично е преживял. Не е ли така? Независимо колко дълбоко е преживяването, което човек има с тази поговорка, какъв негативен ефект е имала тя върху сърцето му? Той е, че човечеството в този свят — и може да се каже, че това включва всеки един от вас — разкрива нещо от своя нрав. Какво е то? Това е преклонението пред парите. Лесно ли е да се премахне това от сърцето на човека? Не, не е лесно! Това показва, че покварата на човека от Сатана е наистина дълбока! Сатана използва парите, за да примамва хората, и покварява всички тях, и те се превъщат в същества, които се прекланят пред парите и материалните желания. И как се проявява това поклонение пред парите у хората? Не мислите ли, че в този свят не бихте могли да оцелеете без пари и че не бихте могли да изкарате и един ден без тях? Това, колко пари имат хората, определя колко висок е техният статус и колко са изтъкнати. Бедните не чувстват, че могат да вървят с гордо вдигната глава, докато богатите имат висок статус, вървят с гордо вдигната глава и могат да говорят гръмко и да живеят по надменен и разюздан начин. Какво носят тази поговорка и тази тенденция на човека? Не е ли вярно, че много хора са готови на всякаква жертва, за да печелят пари? Не губят ли много хора достойнството и почтеността си в преследване на повече пари? Не губят ли много хора възможността да изпълняват дълга си и да следват Бог заради пари? Не е ли загубата на шанса да придобият истината и да бъдат спасени най-голямата от всички загуби за хората? Само като използва този метод и тази поговорка, Сатана покварява човека до такава степен. Не е ли намерението на Сатана зловещо? Не е ли това злобен трик? Докато тази поговорка става популярна, ти преминаваш от несъгласие с нея до окончателното вярване, че тя е истината, и в този момент твоето сърце е попаднало напълно в хватката на Сатана и следователно неволно започваш да живееш според нея. До каква степен ти е повлияла тази поговорка? Може да знаеш истинския път и може да знаеш истината, но си безсилен да се стремиш към нея. Може ясно да осъзнаваш, че Божиите слова са истината, но не желаеш да платиш цената или да страдаш, за да придобиеш истината. Вместо това би предпочел да пожертваш собственото си бъдеще, за да се съпротивляваш на Бог до самия край. Независимо какво казва Бог, независимо какво прави Бог, независимо колко дълбока и колко голяма е любовта, която Бог изпитва към теб, доколкото си способен да я разбереш, ти упорито би настоявал да се напрягаш заради тази поговорка. С други думи, тази поговорка вече е подвела и контролирала твоите мисли, тя вече е управлявала твоето поведение и ти би предпочел да ѝ позволиш да властва над твоята съдба, отколкото да се избавиш от преследването си на богатство. Това, че можеш да постъпваш така, че можеш да бъдеш контролиран и манипулиран от думите на Сатана, не означава ли, че си бил подведен и покварен от Сатана? Това не означава ли, че философията и мислите на Сатана, както и нравът на Сатана, са се вкоренили в твоето сърце? Когато целеустремено преследваш богатство и изоставиш стремежа към истината, не е ли постигнал Сатана своята цел да те подведе? Точно така е. Можеш ли да се усетиш, когато Сатана те подвежда и покварява? Не. Щом не виждаш стоящия точно пред теб Сатана и не усещаш подмолните му действия, ще можеш ли да видиш нечестивостта на Сатана? Би ли могъл да знаеш как Сатана покварява човечеството? Той покварява хората по всяко време и навсякъде. Сатана ги лишава от възможността да се защитят от тази поквара и ги прави безпомощни пред нея. Сатана кара хората да приемат неговите мисли, неговите възгледи и нечестивите неща, които произтичат от него, в ситуации, когато са неосъзнати и нямат представа какво се случва с тях, а след като приемат тези неща, хората не намират нищо нередно в тях. Милеят за тях и ги пазят като съкровище, позволяват им да ги манипулират и да си играят с тях. Ето така живеят хората под властта на Сатана, подчиняват му се несъзнателно и покварата им се задълбочава все повече и повече.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Ежедневни Божии слова  Откъс 152

Сатана използва тези няколко метода, за да поквари хората. Човекът има познания и разбира някои научни принципи, живее под влиянието на традиционната култура и всеки човек е наследник и разпространител на традиционната култура. Човекът е длъжен да продължи традиционната култура, дадена му от Сатана, и също така се съобразява със социалните тенденции, които Сатана предоставя на хората. Човекът е неотделим от Сатана, като се съобразява с всичко, което Сатана прави по всяко време, като приема неговата нечестивост, измамност, злоба и арогантност. След като човекът е придобил този нрав на Сатана, дали животът му е бил щастлив или тъжен сред това покварено човечество? (Тъжен.) Защо казвате това? (Тъй като човекът е обвързан и контролиран от тези порочни неща, той живее в грях и е погълнат от тежка борба.) Някои хора носят очила и изглеждат много интелигентни; те могат да говорят много почтено, красноречиво и разумно, и тъй като са преминали през много неща, може да са много опитни и изтънчени. Те могат да говорят подробно по големи и малки въпроси; може също така да са способни да преценяват автентичността и разумността на нещата. Някой може да се вгледа в поведението и външния вид на тези хора, както и в техния характер, човешка природа, държане и т.н., и да не намери никакъв недостатък в тях. Такива хора са особено способни да се адаптират към актуалните социални тенденции. Макар че понякога са по-възрастни, тези хора никога не изостават от тенденциите на времето и никога не са твърде стари, за да се учат. На пръв поглед никой не може да намери недостатъци в такива хора, но дълбоко в самата си същина те са напълно покварени от Сатана до крайност. Макар и да не може да се открие никакъв външен недостатък в тези хора, макар и на пръв поглед да са любезни, изтънчени, да притежават знания и определен морал, да са почтени и да не отстъпват по знания на младежите, все пак по отношение на своята природа същност тези хора са пълно и живо копие на Сатана; те са точно като Сатана. Това е „плодът“ на покваряването на човека от Сатана. Това, което казах, може да е болезнено за вас, но всичко е вярно. Знанията, които човек изучава, науките, които разбира, и средствата, които подбира, за да се впише в социалните тенденции, без изключение са инструменти на Сатана за покваряване на човека. Това е напълно вярно. Следователно човекът живее с нрав, който е напълно покварен от Сатана, и няма как да знае какво е Божия святост или каква е Божията същина. Това е така, защото на пръв поглед не може да се открие недостатък в начините, по които Сатана покварява човека; по поведението на някого не може да се разбере, че нещо не е наред. Всички работят нормално и водят нормален живот; четат книги и вестници нормално, учат и говорят нормално. Някои хора са усвоили няколко етични норми и умеят да разговарят, проявяват разбиране и дружелюбност, помагат и проявяват милосърдие, не се карат за дребни неща и не се възползват от хората. Въпреки това поквареният им сатанински нрав е вкоренен дълбоко в тях и тази същина не може да бъде променена, ако се разчита на външни усилия. Поради тази същина човек не е способен да опознае Божията святост и въпреки че същината на Божията святост е разкрита пред човека, той не я приема сериозно. Това е така, защото чрез различни средства Сатана вече е завладял изцяло човешките чувства, идеи, възгледи и мисли. Това завладяване и поквара не са нито временни, нито случайни, а присъстват навсякъде и по всяко време. Така много хора, които са вярвали в Бог в продължение на три или четири години, или дори пет или шест години, все още приемат като ценни тези нечестиви мисли, възгледи, логика и философия, които Сатана им е внушил, и не могат да се откажат от тях. Тъй като човекът е приел нечестивите, арогантни и злонамерени неща, които идват от природата на Сатана, неизбежно в междуличностните отношения на хората често възникват конфликти, спорове и несъвместимост, които са резултат от арогантната природа на Сатана. Ако Сатана беше дал на човечеството положителни неща — например ако конфуцианството и даоизмът на традиционната култура, които човекът е приел, бяха добри неща — подобен тип хора би трябвало да могат да се разбират помежду си, след като са ги приели. Тогава защо има такова голямо разделение между хората, които са приели едни и същи неща? Защо е така? Това е така, защото тези неща идват от Сатана, а той създава разделение между хората. Нещата от Сатана, независимо колко достойни или велики изглеждат на пръв поглед, носят на човека и изваждат наяве в живота му само надменност и нищо повече от измамна нечестива природа. Не е ли така? Някой, който умее да се прикрива, притежава богати познания или добро възпитание, все пак трудно би прикрил покварения си сатанински нрав. Тоест независимо по колко начина се прикрива този човек, независимо дали го смяташ за светец, дали го смяташ за съвършен, дали го смяташ за ангел, независимо колко чист е според теб, какъв е истинският му живот зад кулисите? Каква същина би видял при разкриването на неговия нрав? Без съмнение ще видиш нечестивата природа на Сатана. Допустимо ли е да се каже това? (Да.) Да предположим например, че познаваш близък човек, когото си смятал за добър, може би човек, когото си обожавал. Какво мислиш за него от гледна точка на настоящия си духовен ръст? Първо преценяваш дали този тип хора имат човешка природа, дали са честни, дали изпитват истинска любов към хората, дали думите и действията им са от полза и помагат на другите. (Не го правят.) Каква е така наречената доброта, любов или благост, която тези хора проявяват? Всичко е фалшиво, всичко е фасада. Зад тази фасада се таи скрита нечестива цел: да се направи така, че този човек да бъде обожаван и издиган в култ. Виждате ли това ясно? (Да.)

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Ежедневни Божии слова  Откъс 153

Какво носят на човечеството методите, които Сатана използва, за да покварява хората? Внасят ли нещо положително? Първо, могат ли хората да правят разлика между добро и зло? Би ли казал, че на този свят, независимо дали става дума за някоя известна или велика личност, или за някое списание или друго издание, стандартите, които те използват, за да преценят дали нещо е добро или зло, правилно или погрешно, са точни? Справедливи ли са оценките им за събитията и хората? Съдържат ли те истина? Дали този свят, това човечество, оценява положителните и негативните неща въз основа на стандарта на истината? (Не.) Защо хората нямат тази способност? Хората са изучили толкова много знания и знаят толкова много за науката, така че притежават големи способности, нали? Тогава защо са неспособни да правят разлика между положителни и негативни неща? Защо е така? (Защото хората нямат истина; науката и знанието не са истина.) Всичко, което Сатана носи на човечеството, е нечестиво, покварено и лишено от истина, живот и път. Можеш ли да кажеш, предвид нечестивостта и покварата, които Сатана носи на човека, че Сатана има любов? Можете ли да кажете, че човекът има любов? Някои хора биха казали: „Грешиш; по света има много хора, които помагат на бедните или бездомните. Те не са ли добри хора? Има и благотворителни организации, които вършат добра работа; нима работата, която вършат, не е добра?“. Какво бихте отговорили на това? Сатана използва много различни методи и теории, за да поквари човека. Това покваряване на човека неясно понятие ли е? Не, не е неясно. Сатана върши и някои практични неща, а също така прокарва гледни точки или теории в този свят и в обществото. Във всяка династия и във всяка епоха той популяризира дадена теория и втълпява мисли в съзнанието на хората. Тези мисли и теории постепенно се вкореняват в сърцата на хората, а след това те започват да живеят според тях. Щом започнат да живеят според тези неща, не се ли превръщат несъзнателно в Сатана? Не се ли сливат тогава хората със Сатана? Когато хората са се слели със Сатана, какво е тяхното отношение към Бог в крайна сметка? Не е ли същото отношение като това, което Сатана има към Бог? Никой не се осмелява да признае това, нали? Колко ужасяващо! Защо казвам, че природата на Сатана е нечестива? Не го казвам безпричинно; по-скоро природата на Сатана се определя и анализира въз основа на това, което е направил, и на нещата, които е разкрил. Ако просто кажа, че Сатана е нечестив, какво ще си помислите? Вие бихте си помислили: „Очевидно е, че Сатана е нечестив“. Затова те питам: „Кои аспекти на Сатана са нечестиви?“. Ако кажеш: „Съпротивата на Сатана срещу Бог е нечестива“, пак няма да се изразиш ясно. Сега, след като говорих за подробностите по този начин, имате ли разбиране за конкретното съдържание на същината на нечестивостта на Сатана? (Да.) Ако сте способни да видите ясно нечестивата природа на Сатана, тогава ще видите и собственото си положение. Има ли връзка между тези две неща? Полезно ли е това за вас или не? (Полезно е.) Когато говоря за същината на Божията святост, необходимо ли е да говоря за нечестивата същност на Сатана? Какво е мнението ви за това? (Да, необходимо е.) Защо? (Нечестивостта на Сатана подчертава Божията святост.) Дали е така? Това е отчасти вярно, в смисъл, че без нечестивостта на Сатана хората не биха знаели, че Бог е свят; това е правилно да се каже. Ако обаче кажеш, че Божията святост съществува само заради противоположността ѝ с нечестивостта на Сатана, това правилно ли е? Този диалектически начин на мислене е погрешен. Божията святост е изконната същина на Бог; дори когато Бог я разкрива чрез Своите дела, това пак е естествен израз на Божията същина и тя все още е изконна за Бог; тя винаги е съществувала и е присъща и вродена на Самия Бог, макар че човек не може да я види. Това е така, защото човек живее с покварения нрав на Сатана и под неговото влияние и не знае нищо за светостта, а още по-малко за конкретното съдържание на Божията святост. И така, от съществено значение ли е първо да разговаряме за нечестивата същност на Сатана? (Да, така е.) Някои хора могат да изкажат съмнение: „Ти говориш за Самия Бог, защо тогава винаги говориш за това как Сатана покварява хората и как природата на Сатана е нечестива?“. Сега вече сте разпръснали тези съмнения, нали? Едва когато хората имат разбиране за нечестивостта на Сатана и когато имат точно определение за него, когато хората могат ясно да видят конкретното съдържание и проявление на нечестивостта, източника и същината на нечестивостта, едва тогава, чрез обсъждане на Божията святост, хората могат ясно да осъзнаят или да разпознаят какво е Божията святост, какво е святост. Ако не обсъждам нечестивостта на Сатана, някои хора погрешно ще повярват, че някои неща, които хората правят в обществото и сред останалите, или някои неща, които съществуват на този свят, могат да имат някаква връзка със светостта. Нима това не е погрешна гледна точка? (Да, така е.)

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Ежедневни Божии слова  Откъс 154

Сатана използва знанието, за да поквари човека, а го контролира чрез слава и придобивки (Избран пасаж)

Изброявайки петте начина, по които Сатана покварява човека, на първо място споменахме знанието. Затова нека изберем знанието за първа тема на общението ни. Сатана използва знанието за примамка. Чуйте ме добре: знанието е просто вид примамка. Хората биват подмамвани усърдно да усвояват знания и да напредват ден след ден, да използват знанието като оръжие и да се въоръжават със знание и да го ползват като ключ за портата към науката; с други думи, колкото повече знание придобиваш, толкова по-добре разбираш. Сатана казва на хората всичко това; казва им да питаят възвишени идеали, докато усвояват знание, подтиква ги да бъдат търсещи и амбициозни. Без те да осъзнават, Сатана внушава на хората много подобни послания, карайки ги подсъзнателно да вярват, че това са правилни и полезни неща. Без да усетят, хората тръгват по този път, несъзнателно тласкани от собствените си идеали и амбиции. Стъпка по стъпка те неволно усвояват чрез знанието, дадено им от Сатана, начините на мислене на великите и прочутите хора. Те научават и по нещо от делата на личности, смятани за герои. Какво от тези героични дела пропагандира сред човеците Сатана? Какво желае да внуши на хората? Че човек трябва да е патриот, националист и с борбен дух. Какво научава човекът от историческите анали или от биографиите на великите герои? Да бъде всеотдаен, готов на всичко за приятелите и събратята си. С това знание от Сатана човек неусетно научава множество неща, които изобщо не са позитивни. Подготвените от Сатана семена намират благодатна почва в незрелите умове на неподозиращите хора. Тези семена ги карат да вярват, че трябва да станат велики хора, че трябва да бъдат известни, че трябва да бъдат патриоти и герои, да обичат семействата си, да се жертват за приятелите си и да бъдат предани. Изкусени от Сатана, хората несъзнателно поемат по пътя, който той е подготвил за тях. Крачейки по него, те биват принудени да приемат неговите правила за живот. В абсолютната си неосъзнатост те създават свои правила за живота, но това са просто правилата, които Сатана насилствено им е внушил. Докато усвояват знания, Сатана ги кара да си поставят лични цели и сами да определят житейските си цели, да определят правилата и посоката на развитието си, а междувременно неспирно им внушава сатанинското чрез разкази, биографии и с всевъзможни други средства, за да увлече човека малко по малко, докато той захапе примамката. Ето така, докато усвояват знания, едни предпочитат литературата, други икономиката, трети астрономията или географията. Някои се увличат по политиката, по физиката или химията, а други дори избират теологията. Това са все елементи от голямата сфера на знанието. В сърцето си всеки от вас знае какви са тези неща; всеки се е сблъсквал с тях. Всеки един от вас е в състояние да говори с часове за някой от тези клонове на знанието. Тоест, ясно е, че това знание е проникнало дълбоко в умовете на хората; лесно е да се види какво място е заело то в човешките умове и колко дълбоко е неговото влияние. Веднъж увлечен от определен аспект на знанието, щом разтвори сърцето си за него, човек неусетно развива амбиции: един иска да стане писател, друг — автор на литература, трети пък решава да се впусне в политическа кариера, а четвърти се насочва към икономиката и се захваща с бизнес. А някои мечтаят да се превърнат в герои, да постигнат слава и величие. Каквито и да искат да станат хората, целта им е една — да използват този начин за добиване на знание, за да постигнат собствените си цели, да осъществят собствените си желания и амбиции. На пръв поглед всичко това звучи добре — да осъществят мечтите си, да не пропилеят живота си, да са с добро професионално поприще — такива идеали и амбиции лелеят, но всъщност на какво служи всичко това? Задавали ли сте си някога този въпрос? Защо Сатана действа така? Каква цел преследва той, внушавайки на хората тези стремления? В сърцата си трябва да сте наясно по този въпрос.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Ежедневни Божии слова  Откъс 155

Сатана използва знанието, за да поквари човека, а го контролира чрез слава и придобивки (Избрани пасажи)

По време на процеса, в който хората придобиват знания, по какъв точно път иска да поведе хората Сатана, като използва всякакви методи, било то като им разказва истории, като просто им предоставя някакво познание или като им позволява да удовлетворят своите желания или домогвания? Хората си мислят, че в научаването на знания няма нищо лошо, че то е напълно естествено и обосновано. Казано по по-привлекателен начин, да се подхранват възвишени въжделения или да се притежават амбиции означава да се притежава устрем и това трябва да е правилният път в живота. Ако човек може да осъществи собствените си въжделения или да изгради успешна кариера през живота си, това не е ли по-славен начин да се живее? По този начин човек не само може да донесе чест на предците си, но и да има възможност да остави своя отпечатък за идните поколения — нима това не е нещо добро? Добро е в очите на светските хора, те го приемат за правилно и положително. Дали обаче Сатана, със зловещите си мотиви, води хората по такъв път и толкова? Разбира се, че не. Всъщност, колкото и големи да са човешките домогвания, колкото и реалистични и оправдани да са желанията на хората, всичко, което човекът иска да постигне, всичко, което човекът търси, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са жизненоважни за всеки човек през целия му живот и тъкмо тях Сатана възнамерява да втълпи на човеците. Кои са тези две думи? Те са „слава“ и „придобивки“. Сатана използва много мек метод, метод, който е съвсем съгласно човешките представи и не е много агресивен, за да накара хората неусетно да приемат неговите средства и закони за оцеляване, да развият житейски цели и посоки и да придобият домогвания в живота. Колкото и високопарни да са описанията на техните домогвания в живота, тези домогвания винаги се въртят около славата и придобивките. Всичко, което всяка велика и прочута личност — или всъщност всеки човек — преследва през целия си живот, се свежда до тези две думи: „слава“ и „придобивки“. Хората си мислят, че веднъж добили слава и придобивки, имат капитала да се наслаждават на висок статус и голямо богатство и да се наслаждават на живота. Те смятат, че щом се сдобият със слава и придобивки, имат капитала да търсят удоволствия и да се впускат в разюздани плътски наслади. Заради така желаните слава и придобивки хората с удоволствие и несъзнателно полагат в ръцете на Сатана телата си, сърцата си и дори всичко свое, включително перспективите и съдбите си. Правят го безрезервно, без да се съмняват нито за миг и без изобщо да им хрумне да си възвърнат всичко, което някога са имали. Могат ли хората да запазят контрол над себе си, след като са се предали на Сатана и са му станали предани по този начин? Категорично не. Те напълно са контролирани от Сатана. Затънали са до гуша в това тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и придобивки, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо, и това, което е добро и красиво. Това е, защото съблазънта на славата и придобивките е твърде голяма за хората и това са неща, които те могат да преследват безкрайно през целия си живот и дори за цяла вечност. Не е ли това действителното положение? Някои хора ще кажат, че придобиването на знания се свежда само до четене на книги и усвояване на някои неща, които все още не знаеш, за да не изоставаш от времето и да не изоставаш от света. Усвояваш знания просто за да си осигуриш прехрана и бъдеще и да задоволиш основните си потребности. Но нима някой би се подложил на десетилетие усърдно учене само за да задоволи основните си потребности, само за да не остане гладен? Не, няма такива хора. Тогава защо изтърпява тези многогодишни трудности? Прави го за слава и придобивки. Защото славата и придобивките го очакват в далечината, зоват го и той вярва, че само чрез собственото си усърдие, трудности и борби ще може да стъпи на пътя, който води до слава и придобивки, като така придобива тези неща. Такъв човек трябва да изтърпи тези трудности заради собствения си бъдещ път, заради бъдещите си наслади и за да придобие по-добър живот. Какво по-точно представлява това знание — можете ли да Ми отговорите? Не представлява ли законите и философията за оцеляване, внушени на човека от Сатана, като „обичай партията, родината и религията си“ и „мъдрият човек се подчинява на обстоятелствата“? Не са ли житейските „възвишени въжделения“, внушени на човека от Сатана, като например идеите на великите личности, почтеността на прочутите, смелостта на героите, или благородството и добротата на рицарите и майсторите на меча в романите за бойни изкуства? Тези идеи и твърдения влияят на поколение след поколение; много хора приемат тези идеи и преследват, непрестанно се борят и дори са готови да жертват живота си, за да изпълнят тези „възвишени въжделения“. Това са средствата и методът, с които Сатана използва знанието, за да поквари човека. А щом Сатана го поведе по този път, дали човекът е способен да се покорява на Бог и да Му се покланя? Способен ли е да приеме Божието слово и да се стреми към истината? Категорично не, защото е отклонен от правилния път от Сатана. Нека обмислим следното: в знанията, идеите и възгледите, втълпени на човека от Сатана, съдържат ли се истините за покорство към Бог и покланяне на Бог? Има ли ги истините за боязън от Бог и отбягване на злото? Включват ли поне част от Божието слово? Съдържат ли изобщо нещо, което принадлежи на истината? Абсолютно нищо — тези неща изцяло липсват. Убедени ли сте, че внушеното на хората от Сатана не съдържа никаква истина? Дори и да не смеете да го твърдите със сигурност, не е проблем. И така е добре, стига да осъзнаеш, че „слава“ и „придобивки“ са двете основни думи, които Сатана използва, за да подмами хората по пътя на нечестивостта.

Нека да направим преглед: какво използва Сатана, за да улови човека здраво в хватката си? (Слава и придобивки.) Сатана използва славата и придобивките, за да контролира мислите на човека, като го кара да си мисли само за тези две неща и да се бори за слава и придобивки, да търпи трудности за слава и придобивки, да понася унижения и да носи тежко бреме за слава и придобивки, да жертва всичко свое за слава и придобивки и да прави всяка преценка или да взема всяко решение в името на славата и придобивките. Така Сатана слага невидими окови на човека и, окован по този начин, той няма нито способността, нито куража да се освободи. Без да се усети, той носи тези окови, докато крета напред стъпка по стъпка с голямо усилие. Заради тази слава и придобивки човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожава поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно омразни коварните му подбуди? Може би днес все още не успявате да прозрете коварните подбуди на Сатана, защото си мислите, че без слава и придобивки животът не би имал смисъл и хората вече не биха могли да виждат пътя пред себе си и целите си, и бъдещето им би било тъмно, мъгляво и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана слага на човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, донесени ти от Сатана. Когато пожелаеш да се освободиш от всички тези неща, които Сатана ти е внушил, напълно ще скъсаш със Сатана и наистина ще намразиш всичко, което Сатана ти е донесъл. Чак тогава ще имаш истинска любов и копнеж към Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Ежедневни Божии слова  Откъс 156

Сатана използва науката, за да поквари човека

Сатана ползва термина наука, за да задоволи човешката любознателност и желанието на хората да изследват науката и да разгадават неизвестното. В името на науката Сатана задоволява материалните потребности на хората и удовлетворява изискванията им за все по-добро качество на живот. До този предлог прибягва Сатана, използвайки науката, за да поквари човека. Но само човешкия начин на мислене и човешкия ум ли развращава той, ползвайки науката за тази своя цел? Още какво в заобикалящия ни свят от хора, събития и неща, които виждаме и с които сме в досег, покварява Сатана чрез наука? (Природната среда.) Правилно. Струва ми се, че вие сте истински жертви на това и сте дълбоко засегнати. Освен че той използва различните научни открития и заключения, за да подведе хората, Сатана също използва науката като средство за необуздано унищожение и експлоатация на жизнената среда, която Бог е дал на човека. Той върши това под предлог, че ако хората правят научни изследвания, тяхната жизнена среда и качеството им на живот постоянно ще се подобряват, и нещо повече, че целта на научния прогрес е да задоволи нарастващите материални потребности на човечеството и нуждата на хората постоянно да повишават качеството си на живот. Това е теоретичната основа на развитието на науката на Сатана. Но какво донесе науката на човечеството? Не е ли замърсена нашата жизнена среда, а и жизнената среда на цялото човечество? Не е ли замърсен въздухът, който хората вдишват? Не е ли замърсена водата, която пием? А храната, която ядем, тя все така ли е органична и естествена? Повечето зърнени храни и зеленчуци са генномодифицирани, стимулирани с изкуствени торове, а някои сортове са създадени посредством науката. Зеленчуците и плодовете, които ядем, вече не са естествени. Вече са рядкост дори и яйцата от кокошки, отглеждани в естествена среда, а яйцата вече нямат предишния вкус, след като са обработени с помощта на тъй наречената наука на Сатана. Глобално погледнато, цялата земна атмосфера е унищожена и замърсена; планини, езера, гори, реки, океани и всичко на земната повърхност и под нея е съсипано от така наречените научни постижения. Накратко, цялата екологична и жизнена среда, която Бог дари на човечеството, е съсипана и унищожена от така наречената наука. При все че много хора се сдобиха с мечтаното качество на живот, задоволяващо желанията им и плътта им, по същество околната среда, в която живее човекът, е унищожена и съсипана от различните научни „достижения“. Сега ни е отнето правото на едничка глътка чист въздух. Нима това не е човешката печал? За какво щастие можем да говорим, щом човекът е принуден да живее на такова място? Човекът обитава такова пространство, но в самото начало жизнената среда на човека беше създадена от Бог за човека. Водата, която пият, въздухът, който вдишват, различните храни, които ядат, както и различните растения и живи същества, дори и планините, езерата, океаните — всяка частица от жизнената среда бе дарена на хората от Бог; тя е естествена и функционира съгласно постановените от Него природни закони. Ако не беше науката, хората все така щяха да живеят по начина, даден им от Бог, щяха да се наслаждават на всичко първично и естествено и щяха да бъдат много щастливи. Всичко това обаче вече е унищожено и съсипано от Сатана; основното жизнено пространство на човека вече не е първично. Но никой не може да разбере какво е причинило това или как се е случило, а много повече хора тълкуват науката и подхождат към нея, като използват идеите, втълпени им от Сатана. Нима това не е напълно ненавистно и жалко? След като Сатана е покварил до сегашното състояние пространството, в което съществуват хората, както и жизнената им среда, и човечеството продължава да се развива така, дали изобщо се налага Бог лично да унищожава хората на земята? Ако продължат да се развиват така, накъде ще поемат хората? (Ще бъдат унищожени.) Как ще бъдат унищожени? Освен че алчно преследват слава и придобивки, хората непрестанно се впускат в научни търсения и задълбочени изследвания, а после непрестанно действат така, че да задоволят собствените си материални потребности и желания; в такъв случай какви са последиците за човека? На първо място, екологичният баланс е нарушен, а щом това се случи, вътрешните органи на хората се замърсяват и увреждат от накърнената околна среда и по света плъзват различни инфекциозни болести и зарази. Нима не е вярно, че хората са изгубили всякакъв контрол над сегашната ситуация? Сега, когато вече проумявате това, ако хората не последват Бог, а винаги следват Сатана по този начин, като използват знанието, за да се обогатяват непрестанно, и ползват науката за неспирни изследвания на бъдещето на човешкия живот — ако крачат все по този път, за да продължат да съществуват — досещате ли се какъв ще е изходът на човечеството? То ще изчезне по естествен път: стъпка по стъпка се доближава то до гибелта си, върви към собственото си унищожение! Не представлява ли това самопогубване? И не е ли резултат от научния прогрес? Сега изглежда сякаш науката е своеобразна магическа отвара, забъркана от Сатана за човека, така че когато се опиташ да разпознаеш нещата, правиш това като в неясна мъгла; колкото и да се взираш, не успяваш да различиш ясни очертания и колкото и да се мъчиш да ги разбереш, не успяваш. Обаче Сатана развява флага на науката, за да възбуди апетита ти и да те тегли за носа стъпка по стъпка към пропастта и смъртта. След като нещата стоят така, хората ще прозрат, че унищожението на човечеството е изковано от ръката на Сатана — той е тарторът.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Ежедневни Божии слова  Откъс 157

Сатана използва традиционната култура, за да поквари човека

Сатана използва традиционната култура, за да поквари хората. Има ред сходства между традиционната култура и суеверията, но традиционната култура съдържа разкази и алегории и се позовава на определени източници. Сатана е съчинил множество народни приказки и разкази, поместени в историческите книги, които оставят у хората трайни впечатления за образи от традиционната култура и суеверията. В Китай например имаме „Осмината безсмъртни, прекосяващи морето“, „Пътешествието на Запад“, Нефритения император, „Неджа надвива царя на драконите“ и „Възцаряването на боговете“. Не са ли те дълбоко отпечатани в умовете на хората? Дори и някои от вас да не ги познават в подробности, все пак знаеш за какво се разказва в тези приказки и това общо съдържание е съхранено в ума ти и в сърцето ти така, че да не ги забравиш. Това са различните идеи и легенди, които Сатана съчини за хората още отдавна, а после и разпространява сред тях в различни моменти. Те нанасят непосредствена вреда върху душите на хората и ги съсипват, тегнейки над тях като низ от магии. Това ще рече, че приемеш ли веднъж този тип традиционна култура, разкази и суеверия, щом те се загнездят в ума ти и щом ги допуснеш в сърцето си, ти си като омагьосан — оплиташ се в мрежите на тези културни капани, тези идеи и традиционни истории, и попадаш под влиянието им. Те влияят на живота ти, житейските ти възгледи и преценката ти за нещата. Още по-силно е влиянието им върху търсенето ти на верния път в живота: това е наистина черна магия. Колкото и да се мъчиш, не успяваш да се отърсиш от тях; кълцаш ги с нож, за да ги отстраниш, но те се впиват; замахваш срещу тях, но не ги отпъждаш от себе си. При това неусетно поразените от тази магия несъзнателно започват да почитат Сатана и образът му намира място в сърцата им. С други думи, Сатана се превръща в техен идол, обект на възхищение и обожание, а някои стигат дотам да го възприемат като Бог. Хората не осъзнават, че таят такива чувства в сърцата си, а те властват над думите и над делата им. Нещо повече, отначало отхвърляш тези приказки и легенди като измислици, но после неусетно приемаш съществуването им, превръщаш ги в реални образи, а оттам в обекти от действителността. В невежеството си ти подсъзнателно поемаш тези идеи и приемаш съществуването на тези неща. И все така несъзнателно разтваряш за дяволи, за Сатана и за идоли портите на дома си и на сърцето си — какво е това, ако не магия? Усещате ли правдивостта на тези думи? (Да.) Някои от вас кадили ли са с тамян и почитали ли са Буда? (Да.) И с каква цел горихте тамян и се прекланяхте пред Буда? (Молихме се за мир.) Като се замислите сега, не е ли абсурдно да измолвате мир от Сатана? Сатана носи ли мир? (Не.) Нима не виждате колко невежи сте били тогава? Подобно поведение е нелепо, невежо и наивно, не сте ли съгласни? Единствената мисъл, която занимава Сатана, е как да те поквари. Той не би могъл да ти даде мир, а само временна отсрочка. Но за да получиш отсрочката, трябва да дадеш обет, а нарушиш ли обещанието си или дадения на Сатана обет, те чакат изтезания. Карайки те да дадеш обет, той всъщност иска да установи контрол над теб. Като се молихте за мир, получихте ли мир? (Не.) Не само не измолихте мир, а точно обратното — усилията ви донесоха нещастия и нескончаеми беди, бездънен океан от горчилка. Мирът не е под властта на Сатана, това е истината. Това причиниха на човечеството архаичните суеверия и традиционната култура.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Ежедневни Божии слова  Откъс 158

Сатана използва социалните тенденции, за да поквари човека

Сатана покварява човечеството и властва над него посредством социалните тенденции. Те обхващат множество аспекти, включително области като боготворенето на прочутите и великите, на филмовите и музикалните идоли и знаменитостите, както и онлайн игрите. Всички те са част от социалните тенденции и не е необходимо да ги анализираме в подробности. Ще говорим само за идеите, които въпросните социални тенденции втълпяват у хората, за начина, по който те карат хората да се държат в света, и за житейските цели и възгледи, които натрапват в умовете им. Те са от особено значение, могат да контролират мисленето и мненията на хората и да им влияят. Всяка една от тези тенденции носи със себе си зло влияние. Това зло влияние непрекъснато деградира човечеството и кара хората да продължават да губят съвест, човешка природа и разум, непрекъснато отслабва техния морал и все повече намалява тяхната почтеност до такава степен, че дори можем да кажем, че днес мнозинството от хората нямат почтеност, човешка природа и съвест, а още по-малко какъвто и да било разум. И така, какви са тези социални тенденции? Те са тенденции, които не можеш да видиш с просто око. Когато се появи нова тенденция, може би само малцина я възприемат рано — те поемат водеща роля във вършенето на този вид неща и в приемането на този вид идеи и приемането на този вид гледище. Въпреки това повечето хора постоянно са заразявани, привличани и приобщавани от въпросната тенденция, без да го осъзнават, докато всички несъзнателно и неволно я приемат и бъдат потопени в нея, и ѝ станат подвластни. Една след друга тези тенденции карат хората, които са нездрави духом и телом и които не знаят каква е истината, и изобщо не могат да разграничават положителните от негативните неща, да възприемат охотно въпросните тенденции заедно с житейските възгледи и ценности, идващи от Сатана. С радост приемат това, което им казва Сатана за това как да подхождат към живота, както и начина да оцеляват, който той им „дарява“. Нито имат силата, нито способността, камо ли съзнанието да се съпротивляват. Тогава как да разпознаем тези тенденции? Подбрах прост пример, в който ще вникнете постепенно. Да вземем това, че в миналото хората са упражнявали търговията си така, че да няма измамени; продавали са стоката си на една и съща цена независимо от купувача ѝ. Не е ли това изразна добросъвестност и човечност? По тази тяхна добросъвестност, с която са упражнявали търговските си дела, можем да отсъдим, че едно време хората все още са притежавали известна съвест и човечност. Но с непрестанно засилващата се човешка жажда за пари човеците неусетно заобичаха парите, печалбите и удоволствията все повече и повече. Нима не е вярно, че хората придават на парите по-голяма стойност, отколкото преди? И колкото по-водещо става значението на парите за хората, несъзнателно те толкова по-малко ценят репутацията си, доброто си име и почтеността си. Не е ли така? Захванеш ли се с бизнес, виждаш как другите забогатяват чрез измами. При все че парите им са нечестно спечелени, те стават все по-богати и по-богати. Гледаш как семействата им живеят в охолство и това те разстройва: „И двамата се занимаваме с търговия, но той забогатя. Защо съм неспособен да изкарам много пари? Не мога да понеса това — трябва да намеря начин да печеля повече“. От този момент нататък в главата ти се върти само една мисъл — как да станеш богат. Откажеш ли се веднъж от идеята, че „парите трябва да се печелят добросъвестно, без да мамиш никого“, личните ти интереси стават двигател на мисленето ти и то постепенно се променя заедно с принципите, на които подчиняваш действията си. Когато за първи път измамиш някого, изпитваш угризения на съвестта и сърцето ти казва: „Веднъж да свърши това, никога повече няма да мамя. На измамниците винаги им се връща!“. Това е функцията на човешката съвест — да те порицае и да ти подари скрупули, за да се чувстваш неестествено, когато мамиш някого. Но след първата успешна измама установяваш, че имаш повече пари отпреди и че този подход може да е много печеливш за теб. Въпреки тъпата болка в сърцето ти ти иде да се потупаш по гърба за успеха и си донякъде доволен от себе си. За първи път одобряваш поведението си, собствената си непочтеност. Допусне ли веднъж тази зараза на измамата, човек е като стъпващ за първи път в казино — веднъж залага и после се превръща в комарджия. В неосъзнатостта си одобряваш нечестното си поведение и го приемаш. В неосъзнатостта си започваш да смяташ измамата за легитимно търговско поведение и за най-полезно средство да оцелееш и да си осигуриш добър живот; мислиш си, че непочтеността е залог да бързо забогатяване. Това се случва постепенно: отначало хората намират този тип поведение за неприемливо и гледат с презрение на подобни практики. След това сами започват да експериментират с него, намират свои начини да го прилагат и сърцата им полека-лека се променят. Какво представлява тази промяна? Тя се изразява в одобрение и приемане на тази склонност, на тази идея, втълпена ти от обществената тенденция. Без дори да го осъзнаваш, усещаш, че ще се окажеш ощетен, ако не мамиш търговските си партньори; чувстваш, че не излъжеш ли хората, ще претърпиш загуба. Измамата неусетно се превръща в твое второ аз, в твоя изконна същност, в незаменим вид поведение, което е принцип в живота ти. След като човекът е приел това поведение и това мислене, това не е ли предизвикало промяна в сърцето му? Сърцето ти се е променило — не се ли е променила и почтеността ти? Не се ли измени и човешката ти природа? А съвестта ти? Цялото ти същество, от сърцето до мислите и от съкровеното до видимото е променено и тази промяна е качествена. Тя те тегли все по-далеч от Бог и те привлича все по-силно към Сатана; ти заприличваш все повече на него, докато накрая покварата му те превърне в демон.

Като разглеждате тези социални тенденции, бихте ли казали, че те оказват силно влияние върху хората? Дълбоко ли опустошават хората? Изключително дълбоко! Кои аспекти на човека покварява Сатана с всяка от тези тенденции? Сатана покварява главно съвестта, разума, човешката природа и морала на човека и възгледа му за съществуването. И нима тези социални тенденции не водят до постепенното падение на хората и до все по-голямата им поквара? Сатана използва тези социални тенденции, за да примами хората стъпка по стъпка в леговище на дяволи, така че в социалните тенденции хората несъзнателно да се прекланят пред парите, материалните желания, злото и насилието. В какво се превръщат хората, щом тези неща навлязат в сърцата им? Превръщат се в дяволи и сатани! Това е така, защото сърцата на хората биват завладени от онова, пред което се прекланят; когато се прекланят пред негативни неща, те започват да обичат злото и насилието и не харесват красотата и добротата, а още по-малко мира. Вече не са склонни да живеят скромен живот в нормална човешка природа, а вместо това желаят да се радват на висок статус и голямо богатство, да намират наслада в плътта, като не пестят усилия да угодят на собствената си плът без ограничения или окови — с други думи, като правят каквото пожелаят. Така че щом веднъж си попаднал в капана на тези видове тенденции, може ли знанието, което си научил, да ти помогне да се освободиш? Могат ли аспектите на традиционната култура и суеверията, които знаеш, да ти помогнат да се измъкнеш от това тежко положение? Могат ли традиционният морал и етикет, които познаваш, да ти помогнат да проявиш въздържание? Вземете например „Аналекти“ и „Дао Дъ Дзин“. Могат ли те да помогнат на хората да измъкнат краката си от тресавището на тези нечестиви тенденции? Категорично не. По този начин хората стават все по-нечестиви, надменни, изключително високомерни, егоистични и злобни. Вече няма никаква обич и вярност сред хората, вече няма никаква любов между членовете на семейството, вече няма никакво разбирателство сред роднините и приятелите; човешките взаимоотношения са изпълнени с насилие. Всеки един човек се стреми да живее сред другите с насилствени средства и методи, да се докопа до препитание за себе си чрез насилие, да спечели положение и да получи печалбите си чрез насилие и да използва насилствени и нечестиви начини, за да направи което и да е от нещата, които иска. Не е ли ужасяващо това човечество? Определено да, такова е: човеците не само разпънаха Бог, но и биха унищожили всички, които Го следват — защото това човечество е твърде зло. След всичко, което ви казах сега, не мислите ли, че е ужасяващо да се живее в тази среда, в този свят, сред този тип хора, сред които Сатана покварява човечеството? (Да.) Тогава случвало ли ви се е да се почувствате жалки? В момента със сигурност усещате това до известна степен, нали? (Така е.) По тона ви съдя, че си мислите: „Сатана разполага с най-различни начини да поквари хората. Възползва се от всяка възможност и накъдето и да се обърне човек, той е там. Дали човекът все още може да бъде спасен?“. Дали още има шанс за спасение за човека? Дали хората могат сами да спасят себе си? (Не.) Дали Нефритеният император може да спаси човечеството? Или Конфуций? Или пък Буда Бодисатва? (Не.) Тогава кой е в състояние да спаси човечеството? (Бог.) Въпреки това в сърцата на някои хора се пораждат въпроси като този: „Сатана ни нанася вреда толкова неистово, в такава безумна лудост, че губим всякаква надежда и самочувствие да живеем. Всички ние живеем сред поквара и всички до един така или иначе се противят на Бог, а сега сме затънали в отчайващо обезсърчение. Къде е Бог, докато Сатана покварява хората? С какво се занимава Бог? Каквото и да прави Той за нас, ние никога не успяваме да го усетим!“. Някои хора неизбежно се чувстват обезсърчени и някак обезкуражени. При вас това усещане е много дълбоко, защото всичко, което ви казах, даде възможност на хората полека да осъзнаят тези въпроси, след което да усетят все по-силно, че са лишени от надежда и че са изоставени от Бог. Но не се тревожете. Обявената тема на днешното ни общение, „Сатанинската нечестивост“, не е същинската ни тема. За да говорим за същината на Божията святост обаче, първо трябва да поговорим за това как Сатана покварява хората и какво е естеството на неговата нечестивост, за да изясним настоящото състояние на човешкия род. Една от целите на този разговор е да позволи на хората да опознаят нечестивостта на Сатана, докато другата е да им позволи да разберат по-добре що е истинска святост.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Ежедневни Божии слова  Откъс 159

Да разберем Божията святост чрез това, което Той прави с човека (Избран пасаж)

Когато Сатана покварява хората или необуздано им вреди, Бог не стои безучастно отстрани, нито пренебрегва онези, които Той е избрал, и никога не си затваря очите. Всички сатанински действия са ясно видими и разбираеми за Бог. Каквото и да предприеме Сатана, каквато и тенденция да посее, Бог знае всичко, което Сатана се опитва да постигне, и Бог не изоставя онези, които е избрал. Вместо това Той предприема всички необходими действия тихо и тайно, без да привлича внимание. Когато Бог започне да върши делото Си върху някого, когато избере някого, Той не провъзгласява това на никого, не го провъзгласява на Сатана, а още по-малко прави нещо много забележимо. Той просто прави онова, което възнамерява, много тихо, много естествено. Първо избира за теб семейство; Бог предварително определя семейния ти произход, родителите ти, предците ти. Следователно тези Негови решения не са внезапни хрумвания; по-скоро Той е започнал отдавна делото Си. Веднъж избрал за теб семейство, Той избира и датата, на която да се родиш. После наблюдава момента, в който с плач се появяваш на света. Той наблюдава твоето пристигане, наблюдава как се учиш да бърбориш, наблюдава как стъпка по стъпка пристъпваш неуверено по пътя към прохождането. Сега можеш да тичаш, да скачаш, да говориш и да изразяваш чувствата си… Докато хората растат, погледът на Сатана е вперен във всеки един от тях като тигър, дебнещ плячката си. Но докато върши Своето дело, Бог никога не е бил обект на ограничения, произтичащи от който и да е човек, събитие или нещо, от пространство или време; Той прави това, което трябва, и това, което възнамерява. В процеса на израстване може да се сблъскаш с много нежелани неща, включително болести и препятствия по пътя. Но докато вървиш по този път, твоят живот и твоето бъдеще са под внимателната грижа на Бог. Бог предоставя истинска гаранция за целия ти живот, защото Той е точно там, до теб, като те защитава и се грижи за теб. Ти растеш, без да го осъзнаваш. После започваш да срещаш нови неща и да опознаваш света и хората. Всичко е ново и вълнуващо за теб. Намираш си приятни занимания. Заживяваш в собствената си човешка природа, в свое пространство и нямаш ни най-малко понятие за съществуването на Бог. Но Той наблюдава всеки миг от израстването ти и всяка стъпка, която правиш, крачейки напред. Дори и когато усвояваш знания или изучаваш някоя наука, Бог неотклонно стои до теб при всяка твоя стъпка. Ти си точно като останалите хора — опознавайки света и навлизайки в него, изграждаш свои идеали, имаш любими занимания и интереси и храниш големи амбиции. Често обмисляш бъдещето си и чертаеш надеждите си за него. Но Бог ясно вижда всичко случващо се по житейския ти път. Ти може и да си забравил собственото си минало, но за Бог не съществува никой, който да те разбира по-добре от Него. Живееш, израстваш и съзряваш под Божия взор. През този период най-важната Божия задача е неподозирана и незнайна за никого. Бог със сигурност не я съобщава на никого. Какво е това най-важно нещо? То може да бъде определено като Божието уверение, че ще спаси даден човек. Това ще рече, че ако Бог желае да го спаси, Той трябва да го направи. Тази задача е жизненоважна както за човека, така и за Бог. Знаете ли в какво се изразява тя? Струва ми се, че нямате нито усещане, нито понятие какво представлява, така че ще ви кажа. Бог непрестанно е работил с теб от момента на раждането ти до днес, но не ти дава подробен отчет за всичко извършено от Него. Бог не ти съобщи това, нито ти позволи да го узнаеш. Всички Негови действия обаче са важни за човечеството. За Бог те са просто неща, които трябва да свърши. В сърцето Си Бог таи нещо важно, което желае да осъществи и чиято значимост далеч надхвърля тази на останалите Му дела, а именно: Бог трябва да осигури безопасността на човеците от момента на раждането им до днес. Чувайки тези думи, вие вероятно не ги разбирате добре и се питате: „Дали пък тази безопасност е чак толкова важна?“. Какво е буквалното значение на думата „безопасност“? Може би ѝ придавате значението на мир, а може би я тълкувате като живот без никакви премеждия и бедствия, нормален и добър живот. Но сърцата ви сигурно ви подсказват, че нещата не са толкова прости. Та, какво точно е това, за което ви казах, че трябва да осъществи Бог? В какво се изразява безопасността за Него? Дали е гаранция за „безопасност“ в обичайното значение на думата? Не. Тогава какво върши Бог? Тази „безопасност“ означава, че няма да бъдете погълнати от Сатана. Важно ли е това? Това да не ви погълне Сатана дали има отношение към безопасността ви? Да, то засяга личната ви безопасност и няма нищо по-важно от него. Щом бъдеш погълнат от Сатана, душата и плътта ти вече не принадлежат на Бог. Вече не подлежиш на Божието спасение. Бог изоставя душите и човеците, които Сатана е погълнал. Затова казвам, че най-важното нещо, което Бог трябва да направи, е да ти гарантира тази безопасност, да те опази, за да не те погълне Сатана. Това е много важно, нали? Защо тогава не можете да отговорите? Изглежда сте неспособни да усетите великото Божие милосърдие!

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Ежедневни Божии слова  Откъс 160

Да разберем Божията святост чрез това, което Той прави с човека (Избран пасаж)

Божиите дела съвсем не се изчерпват с осигуряване на безопасността на хората и гарантирането, че те няма да бъдат погълнати от Сатана. Бог извършва и много подготвителна работа, преди да избере и спаси някого. Първо, Той изключително грижливо подготвя характера, който ще имаш, семейството, в което ще се родиш, кои ще са родителите ти, колко братя и сестри ще имаш, с какво обществено положение, икономически статус и условия ще бъде семейството, в което ти е отредено да се появиш. Знаете ли в какъв тип семейства се раждат повечето Божии избраници? Дали във видни семейства? Не можем да твърдим с категорична сигурност, че нито един не е роден в такова семейство — има такива, но са по-скоро изключения. Дали избраниците Му са деца на изключително богати семейства, на мултимилионери и милиардери? Не, почти никога не произхождат от такива семейства. Тогава какъв тип семейства урежда Бог за повечето Си избраници? (Обикновени семейства.) А кои семейства отговарят на определението „обикновени“? В него се включват семействата на работещите хора — тоест онези, които разчитат на заплата, за да преживяват, и могат да си позволят неща от първа необходимост, но не са особено заможни. В него се включват и фермерските семейства, чийто поминък зависи от засятата реколта. Препитават се с добитото и имат дрехи на гърба си, не остават гладни или на студено. Има и семейства на дребни предприемачи, както и на хора на умствения труд — те също могат да се причислят към обикновените семейства. Някои от родителите са чиновници или низши държавни служители, които също не принадлежат към видните семейства. Повечето избраници се раждат в обикновени семейства и всичко това е уредено от Бог. С други думи, средата, в която живееш, не е тази на богато семейство, както хората може би си представят, и това е семейството, което Бог е определил за теб. Повечето хора живеят според ограниченията, идващи с този тип семейство. А общественото им положение? Финансовото състояние на повечето родители е средностатистическо и те не се ползват с високо обществено положение — радват се на това, че изобщо имат работа. Дали тази категория включва партийни водачи или президенти? Не, нали? Най-издигнатите сред тях оглавяват дребни фирми или са техни собственици. И по обществено положение, и по благосъстояние се нареждат някъде по средата. Друг фактор е семейната обстановка. Първо, сред тези семейства няма родители, които да насочват децата си към занаята на прорицателите и гадателите; малцина от тях се занимават с подобни неща. Повечето родители са доста нормални. Докато си избира хора, Бог създава за тях този вид среда, която е от голяма полза за Неговото спасение на хората. Привидно изглежда, че Бог не е сторил нищо забележително за хората; Той просто изпълнява всяко дело дискретно, ненатрапчиво и безшумно. Но всъщност всичко, което Бог върши, гради основите за твоето спасение, като подготвя пътя напред и всички необходими условия, за да те спаси. След това Той призовава обратно при Себе Си всеки човек в уреченото за него време: тогава чуваш Божия глас; тогава заставаш пред Него. Докато настъпи това време, някои хора сами са станали родители, докато други все още са нечии деца. С други думи, някои са създали свои семейства и са продължили рода си, докато други все още са сами и нямат потомство. Но независимо как стоят нещата, когато Божието евангелие и словата Му те достигнат, това е нещо, което отдавна е било предопределено от Бог. Бог е нагласил среда и е избрал определен човек да ти проповядва евангелието в определен контекст, така че да може да чуеш Божия глас и да Го приемеш в определена среда. Всичко това е предопределено от Бог. Той вече е подготвил за теб всички необходими условия. По този начин хората несъзнателно идват пред Него и се завръщат в Божия дом. Също така несъзнателно те следват Бог във всяка стъпка от Неговото дело, като навлизат във всяка стъпка от Божиите начини на работа, които Той е приготвил за тях. Какви похвати използва Бог сега, докато осъществява делото Си в хората? Първо, като абсолютен минимум Той осигурява грижата и защитата, на която те се радват. Освен това Бог изпраща различни хора, неща и събития, за да може чрез тях човекът да види Божието съществуване и Божиите дела. Да речем, има хора, чиято вяра в Бог се събужда, когато някой от семейството се разболее. Проповядват им Евангелието и те започват да вярват в Бог; тази вяра в Бог е породена от ситуацията. А кой е уредил тази ситуация? (Бог.) Болестта кара цели семейства да се превърнат във вярващи, докато в други случаи само неколцина от роднините вярват в Бог. На пръв поглед може да ти изглежда, че някой от близките ти е покосен от болест, но всъщност това е условие, което ти е дадено, за да застанеш пред Бог — това е израз на Божието милосърдие. Тъй като някои хора нямат миг покой, защото семейният им живот е труден, изневиделица им се предоставя възможност — някой им предава Евангелието и казва: „Повярвай в Господ Исус и ще намериш успокоение“. По този начин те неусетно добиват вяра в Бог при съвсем естествени обстоятелства. Не е ли това своеобразно условие? Не е ли липсата на мир в семейството дадена им от Бог благодат? Има и други случаи, в които хората добиват вяра в Бог по причини, различни от изброените. Различни са причините и различни са начините, по които вярата намира израз, но каквото и да те е накарало да повярваш в Него, то всъщност е уредено и ръководено от Бог. Отначало Бог прибягва до различни начини, за да те избере и да те въведе в семейството Си. Това е благодатта, с която Бог дарява всеки един от човеците.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Ежедневни Божии слова  Откъс 161

Да разберем Божията святост чрез това, което Той прави с човека (Избран пасаж)

На настоящия етап от Божието дело в сетните дни Бог вече не се ограничава както преди с това да дарява хората с благословии и благодат, нито ги увещава да продължават напред. На този етап от работата Му какво са прозрели хората от всички лично изпитани аспекти на Божието дело? Видели са Божията любов и Божия съд и наказание. В този период Бог предоставя ресурс на човеците, подкрепя ги, просветлява ги и ги напътства, за да успеят постепенно да узнаят намеренията Му, да познаят словата, които изрича, и истината, която Той дава на хората. Когато те са слаби и негативни, когато са безпомощни, Бог използва думите Си, за да утеши, напътства и насърчи хората, за да може дребният им ръст постепенно да се изпълни със сила и те да станат позитивни и да пожелаят да съдействат на Бог. Но когато демонстрират се бунтуват срещу Бог или Му се противопоставят, а и когато разкриват покварата си, Той не проявява никаква милост в укоряването и дисциплинирането на хората. Все пак Бог проявява толерантност и търпение към човешката глупост и невежество, към слабостта и незрелостта на хората. По този начин благодарение на цялата работа, която Бог върши за хората, те постепенно съзряват, израстват и научават Божиите намерения, узнават определени истини, разбират разликата между положителното и отрицателното и познават мрака и нечестивостта. Бог не се ограничава с един подход — постоянно да укорява и дисциплинира хората, но и не е постоянно търпелив и опрощаващ. По-скоро предоставя ресурс на всекиго по различен начин в различните му етапи и според индивидуалния му ръст и заложби. Той прави много неща за човека, и то на висока цена; те изобщо не усещат тези неща, нито цената им, но всичко, което Той прави, наистина се извършва върху всеки човек. Божията любов е практична: хората успяват да избегнат низ от бедствия благодарение на Неговата благодат и през цялото време Бог отново и отново проявява снизходителност към човешките слабости. Божият съд и наказание позволяват на хората постепенно да осъзнаят покварата на човешкия род и неговата сатанинска същност. Това, което Бог предоставя, и просветлението Му и напътствията Му — всичко това дава възможност на човешките същества все повече да опознават същността на истината, и все повече да знаят от какво се нуждаят хората, по кой път трябва да поемат, за какво живеят, каква е стойността и смисълът на живота им, и как да извървят пътя пред себе си. Всички тези неща, предприети от Бог, са неделими от изначалния Му замисъл. Всъщност какъв е Неговият замисъл? Защо Бог използва тези методи, за да осъществи Своето дело в хората? Какъв резултат се стреми да постигне? Иначе казано, какъв резултат иска да види у хората? Какво иска да получи от тях? Бог иска да види, че човешкото сърце може да бъде съживено. Методите, които Бог използва в делото Си върху хората, са непрестанно усилие да пробуди човешкото сърце и човешкия дух, да позволи на хората да осъзнаят откъде са дошли, кой ги напътства, подкрепя и подсигурява и кой е позволил на човека да живее до днес; те са средството, което позволява на хората да разберат кой е Създателят, Когото трябва да почитат, по какъв път трябва да тръгнат и кой е начинът, по който да дойдат пред Бог; те са средството, което постепенно възражда сърцата на човеците, за да познаят Божието сърце, да вникнат в него и да осъзнаят ревностното и грижовно намерение зад делото Му на спасението на човека. Когато сърцата на хората бъдат възродени, те вече няма да желаят да живеят с изродения си, покварен нрав, а ще искат да се стремят към истината, за да удовлетворят Бог. Събудят ли се човешките сърца, хората ще успеят напълно да се откъснат от Сатана. Те вече няма да бъдат наранявани от Сатана и вече няма да бъдат контролирани или заблуждавани от Сатана. Вместо това хората без подкана ще участват в Божието дело и в Божието слово, за да удовлетворят Неговото сърце и така ще се боят от Бог и ще отбягват злото. Ето това е изначалната цел на Божието дело.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Ежедневни Божии слова  Откъс 162

Да разберем Божията святост чрез това, което Той прави с човека (Избран пасаж)

Това наше събеседване за нечестивостта на Сатана накара всекиго да се чувства сякаш животът на хората е изключително нещастен и е изпълнен със злочестини. Но как се чувствате сега, когато ви говоря за Божията святост и за работата Му върху човека? (Много сме щастливи.) Сега виждаме, че всичко, което Бог прави, всичко, което Той старателно урежда за човеците, е безупречно. Никое Божие действие не съдържа грешки, което ще рече, че делата Му са безупречни и не се нуждаят от поправки, от съвети или от промени. Всичко, което Бог прави за всеки отделен човек, е извън съмнение; Той води всекиго за ръка, бди над теб във всеки един момент и нито за миг не те е оставил. И тъй като хората отрастват в тази среда и с тези обстоятелства, можем ли да кажем, че хората всъщност израстват в Божията длан? (Да.) В такъв случай още ли изпитвате чувство за загуба? Дали някой от вас все още е обзет от негативизъм? Дали някой мисли, че Бог е изоставил човечеството? (Не.) Точно какво е направил Бог тогава? (Винаги е бдял над човечеството.) Извън съмнение е ревностната и грижовна мисъл, която Бог влага във всяко свое действие. Нещо повече, Той прави това безусловно — винаги и във всички Свои дела. Никога не е изисквал някой от вас да узнае каква цена плаща за теб, за да предизвика голямата ти благодарност към Него. Някога да е предявявал това изискване? (Не е.) Всички вие сте живели в продължение на толкова много години и почти всеки от вас се е сблъсквал с множество опасни ситуации и е бил изложен на множество изкушения през живота си. Това е така, защото Сатана стои до теб и очите му са постоянно втренчени в теб. Сатана изпитва наслада, когато те сполети бедствие, когато те сполети беда; той би искал нищо да не ти върви, да се оплетеш в мрежата му. А що се отнася до това какво прави Бог, Той непрестанно те закриля, направлява те, за да избегнеш сполитащите те една след друга беди и нещастия. Затова казвам, че всичко, свързано човека — спокойствие и радост, благословии и лична безопасност — всъщност е под Божия контрол; Той насочва и господства над съдбата на всеки отделен човек. Но дали Бог няма преувеличена представа за позицията Си, както твърдят някои хора? Да ви е заявил някога: „Аз съм най-великият. Вие сте под Моята власт. Трябва да Ме молите за милост, а неподчинението ви ще накажа със смърт“? Заплашвал ли е някога Бог човечеството по този начин? (Не.) Някога да е казал: „Човешкият род е покварен, така че няма значение как ще се отнеса с хората, мога да правя с тях каквото си искам; няма нужда да ги устройвам добре“? Така ли разсъждава Бог? Някога постъпвал ли е така? (Не.) Тъкмо обратното, Бог се отнася добросъвестно и отговорно към всеки човек. Неговото отношение към теб е дори по-отговорно, отколкото собственото ти отношение към самия теб. Не е ли така? Бог не говори празни приказки, не важничи с извисеното Си положение и не е нехаен към хората. Напротив, Бог почтено и тихо прави всичко, което се налага Самият Той да свърши. Тези Негови дела носят на хората радост, мир и благословии. Така те живеят мирно и щастливо под Неговия взор и влизат в Неговото семейство, а после живеят пред Бог и приемат Божието спасение с нормално мислене и разум. И така, дали Бог някога е проявявал двуличие спрямо човека в делото Си? Дали някога е демонстрирал мнима милост, използвайки привидни любезности, за да се отнесе нехайно към човека и да му обърне гръб след това? (Не е.) А някога да е казал едно, а после да е направил съвсем друго? Някога да е давал празни обещания и да се е хвалил, че може да стори това или онова или да помогне с нещо определено на хората, а след това да е изчезвал? (Не.) Бог не съдържа измама, нито фалш. Бог е верен и истински във всичко, което прави. Той е Единственият, на Когото хората могат да разчитат; Той е Богът, на Когото могат да поверят живота си и всичко, което притежават. Тъй като Бог не съдържа никаква измамливост, можем ли да кажем, че Той е най-чистосърдечният? (Да.) Разбира се! При все че думата „чистосърдечен“ е твърде бледа, твърде човешка, когато я прилагаме към Бог, с каква друга дума разполагаме? Такива са ограниченията на човешкия език. Макар че е донякъде неподобаващо да наречем Бог „чистосърдечен“, поне за момента ще използваме това определение. Бог е верен и чистосърдечен. Какво имаме предвид, когато говорим за тези аспекти? Дали става въпрос за разликите между Бог и човеците и за разликите между Бог и Сатана? Да, може да се каже. Така е, защото хората не могат да видят у Бог и частица от сатанинския покварен нрав. Прав ли съм? Амин? (Амин!) Бог не съдържа нищичко от нечестивия нрав на Сатана. Всичко, което Бог прави и разкрива, е изцяло благотворно и в помощ на хората; всичките Му постъпки са напълно посветени на това да предостави ресурс на хората. Те са изпълнени с живот и им дават път, по който да вървят, и посока, която да следват. Бог е непокварен и предвид това, като се вгледаме сега във всички Негови действия, можем ли да кажем, че Бог е свят? Тъй като Бог не притежава дори и нотка от покварения човешки нрав, нито пък нещо, наподобяващо сатанинската същност на поквареното човечество, от тази гледна точка можем уверено да кажем, че Бог е свят. Бог не проявява никаква поквара и, докато осъществява делата Си, Той разкрива собствената Си същност, което напълно потвърждава, че Самият Бог е свят. Разбирате ли това? За да опознаем святата Божия същност, нека първо да разгледаме тези два аспекта: първо, Божият нрав не съдържа и следа от поквара и второ, същността на Божията работа върху човека позволява на хората да видят собствената същност на Бог, а тя е изцяло положителна, защото резултатите от всяка част от Божието дело до един са положителни. Преди всичко Бог изисква от хората да бъдат честни — нима това не е положително? Бог дарява на хората мъдрост — нима това не е положително? Бог дава на хората способността да различават добро от зло — нима това не е положително? Бог позволява на хората да осъзнаят смисъла и стойността на човешкия живот — нима това не е положително? Той ги дарява със способността да прозрат същността на личности, събития и неща съгласно истината — нима това не е положително? Да, положително е. И в резултат от всичко това човекът вече не се подвежда от Сатана и Сатана вече не може да му вреди и да го контролира. С други думи, тези неща позволяват на хората напълно да се освободят от сатанинската поквара и така да поемат по пътя, водещ до боязън от Бог и отбягване на злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Ежедневни Божии слова  Откъс 163

Сатана прилага шест основни трика, за да поквари човека

Първият е контрол и принуда. Тоест, Сатана прави всичко възможно, за да завладее сърцето ти. Какво означава „принуда“? Означава, че прибягва до заплашителни и силови тактики, за да те накара да му се подчиниш, принуждавайки те да мислиш до какви последици би довело твоето неподчинение. Обзема те страх, не смееш да му се противопоставиш и затова се предаваш.

Вторият му трик се състои в хитрини и измами. Какво означава „хитрини и измами“? Сатана си измисля разни истории и лъжи и те подвежда да повярваш в тях. Никога не ти казва, че човекът е създаден от Бог, но и не заявява направо, че не си създаден от Бог. Изобщо не споменава думата „Бог“, а я замества с други думи, за да те подведе и да нямаш понятие за съществуването на Бог. Естествено, тази „хитрина“ се изразява в още много аспекти, не само в този.

Третият му трик е насилствената индоктринация. Какво индоктринира насилствено у хората? Дали насилствената индоктринация е доброволен избор на човека? Дали човекът дава своето съгласие? Категорично не. Дори и да си несъгласен, ръцете ти са вързани. Без да се усетиш, Сатана те индоктринира, като ти втълпява своето мислене, своите житейски правила и своята същност.

Четвъртият му трик се състои в заплахи и заблуди. Тоест, Сатана прибягва до най-различни трикове, за да го приемеш, да го следваш и да му служиш. Не би се спрял пред нищо, за да постигне целите си. Понякога ти оказва дребни услуги, като същевременно те подмамва към греха. Откажеш ли да го последваш, ще те накара да страдаш и ще те накаже, ще те напада по различни начини и ще крои планове срещу теб.

Петият трик се изразява в подвеждане и вцепенение. С „подвеждане и вцепенение“ обозначаваме умението на Сатана да втълпява на хората сладки и наглед приемливи думи и идеи, които съответстват на представите им — струва им се, че той проявява разбиране към плътското състояние на хората и е загрижен за живота им и за бъдещето им, докато в действителност едничката му цел е да те измами. После те парализира, за да не различаваш добро от зло, неусетно да се поддадеш на измамата и така той да установи властта си над теб.

Шестият му трик е унищожението на ума и тялото. Коя част от човека унищожава Сатана? Той унищожава ума ти, така че да те лиши от съпротивителни сили, което ще рече, че сърцето ти постепенно и против волята ти се обръща към Сатана. Той ти втълпява тези неща ежедневно и използва тези идеи и култури, за да ти влияе и да те оформя ежедневно, като малко по малко пречупва волята ти, така че накрая вече да нямаш желание да си добър човек и да спреш да отстояваш това, което определяш като „справедливост“. Без да усетиш, вече си лишен от волята да плуваш срещу течението, а вместо това се оставяш да те носи. „Унищожението“ се изразява в упражнения от Сатана толкова силен тормоз, че хората се превръщат в сенки на самите себе си и губят човешкия си облик. Тогава Сатана използва случая да ги погълне.

Всеки от тези трикове, които Сатана прилага, за да поквари хората, отнема съпротивителните им сили и всеки от тях може да се окаже смъртоносен. С други думи всичко, което прави Сатана, и всеки трик, който използва, може да доведе до упадъка ти, може да те постави под негов контрол и може да те завлече в тресавището на злото и греховността. Такива са триковете, с които Сатана покварява хората.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Ежедневни Божии слова  Откъс 164

Засега вашето почиващо на възприятията ви разбиране за Божията същина изисква още дълго да учите, да потвърждавате, да усещате и да изживявате, докато някой ден дълбоко в сърцата си не получите откровението за „Божията святост“ — тя означава, че Божията същина е съвършена, че Божията любов е безкористна, че Бог дарява всичко на човека безкористно, и ще разберете, че Божията святост е безукорна и неопетнена. Тези страни на Божията същина не са празни думи, с които Той подчертава Своята идентичност. Бог ползва същината Си, за да се отнесе с всеки отделен човек с тиха искреност. Иначе казано, същината на Бог не е изпразнена от съдържание, теоретична или догматична; при това тя определено не е вид познание. Тя не е вид образование за човека, а същинското откровение за Божиите действия и разкритата същина на това, което Бог притежава и представлява. Човекът трябва да опознае тази същина и да вникне в нея, защото всички Негови постъпки и всяка дума, която произнася, са с огромна стойност и значение за всеки един човек. Когато вникнеш в Божията святост, ще можеш да повярваш в Него истински; когато вникнеш в Божията святост, действително ще осъзнаеш същинското значение на думите „Самият Бог, единственият“. В ума ти няма да остане място за фантазии, че би могъл да избереш други пътеки, по които да поемеш, и вече няма да си склонен да предадеш всичко, което Бог е отредил за теб. Тъй като Божията същност е свята, това означава, че само Бог може да ти позволи да поемеш по правилния, светъл път в живота; само Бог може да ти позволи да разбереш смисъла на това да си жив; само Бог може да ти позволи да изживееш истинска човешка природа и едновременно да притежаваш и да разбираш истината. Само Бог може да ти позволи да придобиеш живот от истината. Само Самият Бог може да ти помогне да отбягваш злото и да те предпази от вредата и контрола на Сатана. Никой и нищо освен Бог не може да те спаси от морето от страдания, за да не страдаш повече. Това е обусловено от Божията същност. Сам Бог е единственият, Който ти дарява спасение толкова безкористно; само Бог е отговорен за твоето бъдеще, за твоята съдба и за твоя живот до самия край. Той подрежда всички неща за теб. Това е нещо, което никое сътворено или несътворено същество не може да постигне. Тъй като нито едно сътворено или несътворено същество не притежава същност, подобна на Божията, нищо и никой не може да те спаси или да те поведе. Такава е значимостта на Божията същина за човека. Навярно чувствате, че казаното от Мен може да ви е от известна помощ по принцип. Но ако се стремиш към истината, ако обичаш истината, в процеса на твоето преживяване тези думи не само ще променят съдбата ти, но и ще те поведат по правилния път на човешкия живот. Нали разбирате това?

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Ежедневни Божии слова  Откъс 165

Бих искал да поговорим за нещо, което направихте в началото на днешното ни събиране и което Ме изненада. Вероятно някои от вас питаят признателност към Мен, може би сте изпитали чувство на благодарност и сте имали определени мисли, които са предизвикали съответно действие. Стореното от вас не заслужава укор — то не е нито правилно, нито погрешно, но искам да разберете нещо. Какво е то? Първо, искам да ви питам какво всъщност направихте току-що? Дали понечихте да легнете по очи, или да коленичите в знак на почит? Кой ще Ми каже? (Мисля, че понечихме да легнем по очи.) Мислите, че искахте да легнете пред Мен, а за какво е знак това? (За почит.) Тогава какво е колениченето в израз на почит? Досега не съм споделял с вас мисли за това, но чувствам, че днес е необходимо да го направя. Лягате ли по очи на обичайните си събирания? (Не.) А по очи ли лежите, докато се молите? (Да.) Стига ситуацията да ви го позволява, всеки път ли заемате това положение, за да отправите молитва? (Да.) Това е добре. Но днес искам да разберете, че Бог приема коленопреклонност само от два типа хора. Не е нужно да търсите съвети в Библията или в делата и поведението на някои духовни личности. Вместо това сега ще ви кажа истината. Първо, не е едно и също дали ще легнете по очи, или ще коленичите в израз на почит. Защо Бог приема жестовете на коленопреклонност на онези, които лягат по очи пред Него? Защото Той привиква някого при Себе Си и го призовава да приеме определена Божия заръка — тогава Бог му позволява да се просне по очи пред Него. Това са първият тип хора. Вторият тип са онези, които коленичат в знак на почит, защото се боят от Бог и отбягват злото. Само това са, два типа. Към кой от двата принадлежите вие? Можете ли да кажете? Това е истината, дори и леко да ви засегне. Не говорим за жестовете на коленопреклонност по време на молитва — те са уместни, така и трябва да бъде, защото, когато се молят, хората обикновено молят за нещо, разтварят сърцата си за Бог и застават лице в лице с Него. Молитвата е общение и диалог, сърдечен разговор с Бог. Колениченето като израз на почит не бива да е формален жест. Целта Ми не е да ви упреквам за стореното днес. Обяснението има за цел да ви помогне да разберете този принцип — нали знаете, че е така? (Да, знаем.) Казвам ви това, за да не се повтаря повече. И така, дали хората изобщо имат случай да лягат по очи или да коленичат пред Бог? Не е речено, че никога няма да имат такава възможност. И този ден ще настъпи рано или късно, но още не е дошъл моментът. Разбирате ли? Чувствате ли се засегнати? (Не.) Това е добре. Може би тези думи ще ви мотивират и вдъхновят да узнаете в сърцата си настоящите затруднения в общуването между Бог и човека и да разберете от какво естество е сегашното взаимоотношение между Бог и хората. При все че напоследък обсъждахме и разменихме още мисли, в човешкото разбиране за Бог все още има доста пропуски. Човекът трябва да измине още много по пътя към проникновението за Бог. Намерението Ми не е да ви поставям това като спешно задание, нито да ви пришпорвам да изразите тези стремления и чувства. Жестът, с който Ме посрещнахте днес, вероятно изразява истинските ви чувства и Аз усетих това. Докато го правехте, Ми се прииска да стана и да отправя към вас най-добрите Си пожелания, защото желая всички вие да сте добре. Затова със всяка Своя дума или действие правя всичко по силите Си да ви помогна, да ви напътствам, за да добиете правилното разбиране и вярната гледна точка за всички неща. Успявате да вникнете в това, нали? (Да.) Това е добре. Макар че хората имат известно разбиране за всеки аспект от Божия нрав, за всеки аспект на онова, което Бог притежава и представлява, и за делото, което Той осъществява, в голямата си част това разбиране остава на нивото на думите, доктрините и мислите. На хората им липсва най-вече истинското познание и вникване, които идват с непосредствения опит. При все че Бог използва разнообразни начини да пробуди човешките сърца, степента, до която хората могат да се пробудят истински, зависи от техните стремежи — накратко, всички вие имате да извървите още много път. Не искам никой от вас да се чувства сякаш Бог го е оставил навън на студа, че го е изоставил или го е презрял. Едничкото Ми желание е да видя как всеки от вас поема по пътя на стремежа към истината и се стреми да опознае Бог, като решително крачи напред, без да се колебае и да се обръща назад. Каквито и да са прегрешенията ти, в колкото и погрешни посоки да си тръгнал и както и да си прегрешил, не ги носи със себе си като бреме, като допълнителен товар по своя път към познаването на Бог. Продължавай да крачиш напред. Във всеки един момент Божието намерение да спаси човечеството остава непроменено. Това е най-ценният аспект от Божията същност.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)