Ежедневни Божии слова Откъс 120

Разбиране на Божията власт на макро- и микрониво

Властта на Бог е уникална. Тя е характерен израз и специфична същина на идентичността на Самия Бог, каквато не притежава никое от сътворените или несътворените същества; само Създателят притежава такава власт. Тоест, само Създателят — единственият Бог — е изразен по този начин и притежава тази същина. Защо тогава трябва да говорим за властта на Бог? Как властта на Самия Бог се различава от общата концепция за „власт“ в съзнанието на човека? Какво ѝ е специалното? Защо е особено важно да говорим за нея тук? Всеки от вас трябва внимателно да обмисли този въпрос. За повечето хора „Божията власт“ е смътна идея, която изисква много усилия, за да бъде разбрана, и всяко обсъждане на този въпрос вероятно ще бъде абстрактно. Следователно неизбежно ще има огромно разминаване между знанието за Божията власт, което човек е способен да има, и същината на Божията власт. За да се преодолее това разминаване, всеки трябва постепенно да достигне до познаването на Божията сила чрез хора, събития, предмети и различни явления, които са достъпни за хората и могат да бъдат разбрани в реалния им живот. И въпреки че фразата „Божия власт“ може да изглежда необяснима, Божията власт изобщо не е абстрактна. Той присъства до човек във всяка минута от живота му и го направлява всеки ден. Така в реалния си живот всеки със сигурност ще види и почувства най-осезаемия аспект на Божията власт. Този осезаем аспект е достатъчно доказателство, че Божията власт наистина съществува, и позволява на човека напълно да разпознае и осъзнае факта, че Бог притежава такава власт.

Бог е създал всичко и по силата на това властва над всички неща. Освен че господства над всички неща, Той също така контролира всичко. Какво означава тази идея, че „Бог контролира всичко“? Как може да бъде обяснена? Как се прилага в реалния живот? Как може разбирането на факта, че Бог контролира всичко, да доведе до разбиране на Неговата власт? От самата фраза „Бог контролира всичко“ трябва да ни стане ясно, че под контрола на Бог се намира не някаква част от планетите или част от творението, още по-малко пък някаква част от човечеството, а всичко: от огромното до микроскопичното, от видимото до невидимото, от звездите в космоса до живите същества на земята, а също и микроорганизмите, които не могат да се видят с невъоръжено око, и онези видове живот, които съществуват в други форми. Това е точното определение на „всичко“, което Бог „контролира“; това е мащабът на Божията власт, обхватът на Неговото върховенство и управление.

Преди да се появи човешкият род, космосът — всички планети и всички звезди на небето — вече съществуваше. На макрониво тези небесни тела непрекъснато са се въртели в орбитите си под контрола на Бог през целия период на своето съществуване, колкото и дълго да е траело то. Къде и точно кога минава определена планета, каква задача изпълнява определена планета и кога, коя планета по каква орбита се движи и кога тя изчезва или е заменена — всичко това се случва абсолютно безпогрешно. Позициите на планетите и разстоянията между тях се определят от строги закономерности, всяка от които може да бъде описана с точни данни. Пътищата, по които те се движат, скоростта и видът на техните орбити, времето, в което са в различни позиции — всичко това може да бъде точно измерено и описано с помощта на определени закони. В продължение на цели еони планетите са следвали тези закони, без ни най-малко да се отклоняват от тях. Никоя сила не може да промени или наруши техните орбити или моделите, които следват. Тъй като специалните закони, които управляват движението на планетите, и точните данни, които ги описват, са предопределени от властта на Създателя, те се подчиняват на тези закони по собствена воля, под върховенството и контрола на Бог. На макрониво не е трудно човек да открие някои модели, някои данни, както и някои странни и необясними закони или явления. И въпреки че човечеството не признава съществуването на Бог, нито приема факта, че Създателят е създал всичко и властва над него, както и не признава съществуването на властта на Създателя, човешките учени, астрономи и физици все по-често стигат до извода, че съществуването на всички обекти във вселената, принципите и закономерностите, които определят тяхното движение — всичко това се управлява и контролира от необятна и невидима тъмна енергия. Изправен пред този факт, човек е принуден да признае, че зад всички тези модели на движение стои Някой Могъщ, който ръководи всичко. Силата му е изключителна и въпреки че никой не може да види истинското Му лице, Той контролира и управлява всичко във всеки един момент. Никой човек и никаква сила не е в състояние да надхвърли границите на върховенството Му. Пред този факт човек трябва да признае, че законите, които управляват съществуването на всички неща, са извън контрола на хората и никой не може да ги промени. Трябва също така да признае, че хората не са в състояние напълно да разберат тези закони и че те не са възникнали по естествен начин, а са продиктувани от определен Повелител. Всичко това са изрази на Божията власт, които човечеството може да възприеме на макрониво.

На микрониво всички планини, реки, езера, морета, цялата суша, която човек може да види на земята, всички сезони, които преживява, всичко, което обитава Земята, включително растения, животни, микроорганизми и хора, е подчинено на Божието върховенство и контрол. Под върховенството и контрола на Бог всички неща се появяват или изчезват в съответствие с Неговите мисли. Възникват закони, които управляват съществуването им, и те растат и се размножават в съответствие с тях. Нито един човек или същество не може да бъде над тези закони. Защо е така? Единственият отговор е, че това е заради Божията власт. Или казано по друг начин, това е заради Божиите мисли и Божиите слова; заради личните действия на Самия Бог. Това означава, че властта на Бог и умът на Бог пораждат тези закони, които се разместват и променят в съответствие с Неговите мисли, и всички тези размествания и промени възникват или изчезват в съответствие с Неговия план. Вземете например епидемиите. Те избухват неочаквано. Никой не знае техния произход или точните причини, поради които се случват, и всеки път, когато епидемия стигне до някое място, онези, които са обречени, не могат да избегнат гибелта. Човешката наука разбира епидемиите като нещо, причинено от разпространението на дефектни или вредни микроби, и техните скорост, обхват и начин на предаване не могат да бъдат предсказани или контролирани от човешката наука. Въпреки че хората по всевъзможен начин се опитват да се противопоставят на епидемиите, те не са в състояние да контролират кои хора или животни ще бъдат неизбежно заразени при избухването на епидемия. Единственото нещо, което хората могат да направят, е да се опитат да ги предотвратят, да им се противопоставят и да ги изследват. Но никой не знае първопричините, които обясняват началото или края на всяка една епидемия, и никой не е в състояние да ги контролира. Изправени пред възникването и разпространението на епидемия, първото нещо, което хората предприемат, е да разработят ваксина, но често епидемията затихва сама, преди ваксината да е готова. Защо затихват епидемиите? Някои казват, че разпространението на микробите е било овладяно, докато други твърдят, че епидемиите отшумяват поради смяната на сезоните… Що се отнася до това колко обосновани са тези безумни предположения, науката не предлага никакви обяснения и не може да даде точен отговор. Човечеството трябва да се съобразява не само с тези предположения, но и с недостатъчното си разбиране за епидемиите и страха си от тях. В крайна сметка никой не знае защо започват епидемиите и защо свършват. Тъй като човечеството вярва само в науката, разчита изцяло на нея и нито признава властта на Създателя, нито приема неговото върховенство, то никога няма да получи отговор.

Под Божието върховенство всички неща се раждат, живеят и загиват благодарение на Неговата власт и Неговото управление. Някои неща се появяват и изчезват тихомълком и човек не може да обясни откъде са дошли или да разбере моделите, които следват, камо ли да разбере причините за появата и изчезването им. Въпреки че човек може да види със собствените си очи всичко, което се случва, може да го чуе с със собствените си уши, може да го усети с тялото си; въпреки че всичко оказва влияние върху човека и въпреки че той подсъзнателно отбелязва относителната необичайност, периодичност или дори странност на различни явления, той все още не знае нищо за онова, което стои зад тях, тоест за волята на Създателя и Неговия ум. Зад тези явления има много истории, много скрити истини. Тъй като човек се е отдалечил от Създателя и тъй като не приема факта, че властта на Създателя управлява всички неща, той никога няма да познае и няма да разбере всичко, което се случва под върховенството на властта на Създателя. По принцип Божият контрол и върховенство надхвърлят човешкото въображение, човешкото познание, човешкото разбиране и онова, което може да постигне човешката наука; те са непонятни за създаденото човечество. Някои казват: „Как можеш да вярваш, че всичко се подчинява на Божията власт, след като самият ти не си бил свидетел на Божието върховенство?“. Да виждаш невинаги означава да вярваш и невинаги означава да приемаш и разбираш. И така, откъде идва вярата? Мога да отговоря с увереност, че вярата възниква от нивото и дълбочината на разбирането и усещането на човека за реалността и първопричините за всичко. Ако вярваш, че Бог съществува, но не можеш да разпознаеш, а още по-малко да възприемеш Божия контрол и Божието върховенство над всичко, тогава в сърцето си никога няма да признаеш, че Бог притежава такава власт и че Неговата власт е единствена. Никога няма истински да приемеш Създателя за свой Господ и свой Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 121

Съдбата на човечеството и съдбата на вселената са неотделими от върховенството на Създателя

Всички вие сте зрели хора. Някои от вас са на средна възраст, някои може да са достигнали старостта. Преминали сте от невярване в Бог към вяра в Него и от началото на вярата в Бог към приемането на Неговото слово и към преживяването на Неговото дело. Колко знаете за върховенството на Бог? До какво разбиране за човешката съдба стигнахте? Може ли човек да постигне всичко, което желае в живота? За няколкото десетилетия от живота си какво успяхте да направите така, както сте искали? Колко неща, които никога не сте очаквали, са се случили? Колко неща се оказаха приятна изненада? Колко са нещата, от които хората все още чакат резултат, като несъзнателно очакват подходящия момент, очакват волята на небесата? Колко неща карат хората да чувстват своята безпомощност и поражение? Всеки е изпълнен с надежди за съдбата си, очаква, че всичко в живота му ще върви точно както той желае, че няма да се нуждае нито от храна, нито от дрехи, че благосъстоянието му ще нараства по впечатляващ начин. Никой не иска живот в бедност и потисничество, пълен с лишения и бедствия. Но хората не могат да предвидят или контролират тези неща. Може би за някои миналото е просто натрупване на опит; такива хора никога не узнават каква е волята на небесата и тя просто не ги интересува. Те изживяват живота си лекомислено, като животни, ден за ден, без да се притесняват за съдбата на човечеството или защо хората са живи, или как трябва да живеят. Такива хора остаряват, без да са придобили разбиране за човешката съдба, и до смъртта си нямат представа какво е животът. Такива хора са мъртви, те са същества без дух, те са животни. И макар хората да живеят в рамките на творението и да получават удоволствие от многообразието, с което светът удовлетворява техните материални нужди, и макар да виждат непрекъснатия прогрес на този материален свят, техният собствен опит — онова, което чувстват и преживяват сърцето и духът им — няма нищо общо с материалното и нищо материално не може да го замени. Опитът е осъзнаване в дълбините на сърцето, нещо, което не може да се види с просто око. Това осъзнаване се състои в разбирането и възприемането на човешкия живот и човешката съдба. И то често води човек до усещането, че някакъв невидим Владетел нарежда всички неща, планира всичко за човека. Пред лицето на всичко това човек не може да не приеме плановете и подредбите на съдбата; той не може да не приеме пътя, който Създателят е предвидил за него, върховенството на Създателя над неговата съдба. Това е неоспорим факт. Независимо от разбирането на човека за съдбата и отношението му към нея никой не може да промени този факт.

Къде ще ходиш всеки ден, с какво ще се занимаваш, с кого или с какво ще се сблъскаш, какво ще кажеш и какво ще ти се случи — може ли нещо от това да се предскаже? Хората не са в състояние да предвидят всички тези събития, а още по-малко да контролират развитието на тези ситуации. В живота непредвидени събития се случват всеки ден и навсякъде. Тези ежедневни обрати и начините, по който се развиват, или сценариите, които следват, непрекъснато напомнят на хората, че нищо не се случва случайно, че ходът на всяко събитие, неговата неизбежна природа, не могат да бъдат повлияни от човешката воля. Всяко събитие съдържа предупреждение за човечеството от Създателя, а също така съдържа послание, че хората не могат да контролират съдбата си. Всяко събитие е отхвърляне на безумния, безсмислен стремеж и желанието на човек да поеме съдбата си в свои ръце. Те са като звучни шамари по лицето на човечеството, които принуждават хората да преразгледат въпроса кой в крайна сметка управлява и контролира съдбата им. И тъй като човешките стремежи и желания непрекъснато са осуетявани и попарвани, хората естествено стигат до несъзнателно приемане на онова, което съдбата им е подготвила — до приемането на реалността, волята на небето и върховенството на Създателя. Всичко — от ежедневните превратности до съдбите на всички човешки животи, разкрива плановете на Създателя и неговото върховенство; няма нищо, което да не носи в себе си посланието, че „властта на Създателя е безгранична“, да не изразява онази вечна истина, че „властта на Създателя е над всичко“.

Съдбите на човечеството и вселената са тясно преплетени с върховенството на Създателя, неразривно са свързани с Неговите подредби; в крайна сметка те не могат да бъдат отделени от властта на Създателя. Чрез законите за всички неща човек стига до разбиране на подредбите на Създателя и на Неговото върховенство, чрез правилата за оцеляване на всички неща той започва да възприема управлението на Създателя; от съдбите на всички неща той си прави изводи за това как Създателят прилага Своето върховенство и как контролира всичко. И в жизнения цикъл на хората и всички неща човек наистина опознава плановете и подредбите на Създателя за всичко живо и неживо, става свидетел на това как тези планове и подредби изместват всички земни закони, правила и обичаи, всички други власти и сили. И затова човечеството е принудено да признае, че върховенството на Създателя не може да бъде отхвърлено от нито едно сътворено същество, че никоя сила не може да си присвои или да промени събитията и нещата, предопределени от Създателя. Всички хора и всичко живо живеят и се размножават от поколение на поколение точно в съответствие с тези Божествени закони и правила. Не е ли това истинското въплъщение на властта на Създателя? Въпреки че в обективните закони човек вижда върховенството на Създателя и Неговия ред за всички събития и всички неща, колко са онези, които са способни да разберат принципа за върховенството на Създателя над вселената? Колко могат наистина да познаят, да признаят, да приемат и да се подчинят на върховенството на Създателя над тяхната съдба и плановете Му за нея? Кой от тях, след като е повярвал във върховенството на Създателя над всички неща, наистина ще повярва и ще признае, че Създателят диктува и съдбата на хората? Кой е в състояние наистина да разбере, че съдбата на човека лежи в ръцете на Създателя? Каква позиция трябва да заеме човечеството по отношение на върховенството на Създателя, след като е изправено пред факта, че Той управлява и контролира неговата съдба? Това е решение, което всеки човек, изправен пред този факт, трябва да вземе сам.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 122

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

През живота си всеки човек преминава през поредица от решаващи моменти. Това са най-основните, най-важните етапи, които определят съдбата на човек в живота му. Следва кратко описание на тези ориентири по пътя на живота, през които трябва да премине всеки човек.

Първи решаващ момент: раждане

Къде се ражда човек, в какво семейство, с какъв пол, външен вид и време на раждане — това са елементите от първия решаващ момент в живота на човек.

На никого не е позволено да избира определени елементи от този ключов момент, всички те са отдавна предопределени от Създателя. Външната среда по никакъв начин не им влияе и никакви човешки фактори не могат да променят фактите, предопределени от Създателя. Това, че човек се е родил, означава, че Създателят вече е изпълнил първия етап в съдбата, която е подготвил за този човек. Тъй като Той е определил всички тези подробности много преди това, никой няма силата да промени нещо в тях. Независимо от по-нататъшната съдба на човек условията за неговото раждане са предопределени и остават непроменени; съдбата не им влияе по никакъв начин и самите те по никакъв начин не влияят на върховенството на Създателя над съдбата на човека.

1) От плановете на Създателя се ражда нов живот

Кои елементи от първия решаващ момент — мястото на раждане, семейството, пола, външния вид, времето на раждане — може да избере човек? Очевидно е, че раждането му е пасивно събитие: човек се ражда против волята си, на определено място, в определено време, в определено семейство, с определен външен вид; той неволно става член на определено семейство, клон на определено родословно дърво. Човекът няма избор на този първи решаващ момент в живота си, а се ражда в среда, която е установена според плановете на Създателя — в конкретно семейство, с конкретен пол и външен вид и в определено време, тясно свързано с хода на живота му. Какво може да направи човек в този решаващ момент? Като цяло човек няма абсолютно никаква възможност да избере нито един от елементите, свързани с раждането му. Ако не беше предопределението на Създателя и Неговите напътствия, появилият се на този свят новороден човек нямаше да знае къде да отиде, къде да остане, нямаше да има роднини, нямаше да принадлежи към никое място и нямаше да има истински дом. Но благодарение на точните планове на Създателя този нов живот има подслон, родители, място, към което да принадлежи, и роднини; така този живот започва своето пътуване. През целия този процес материализирането на новия живот се определя от плановете на Създателя и всичко, което той ще притежава, му се дава от Създателя. От носещо се по течението тяло, което няма нищо на свое име, той постепенно се превръща във видимо, осезаемо човешко същество от плът и кръв, едно от Божиите творения, което мисли, диша и усеща топлина и студ, което може да участва в обичайните дела на сътворените същества в материалния свят и което ще премине през всичко, което сътвореният човек трябва да преживее. Предопределянето от Създателя на раждането на човека означава, че Той ще даде на този човек всичко необходимо за оцеляването му. По същия начин фактът, че човек се е родил, означава също, че той ще получи от Създателя всичко необходимо за оцеляването си и че от този момент нататък той ще живее в друга форма, предоставена му от Създателя и подчинена на Неговото върховенство.

2) Защо различните хора се раждат в различни условия

Хората често обичат да си представят, че ако се родят отново, това ще се случи в някакво знатно семейство; че ако се родят като жени, ще изглеждат като Снежанка и ще бъдат обичани от всички, а ако са мъже, ще бъдат Чаровният принц, който няма нужда от нищо и в чиито крака лежи целият свят. Често се срещат хора, които са обременени от много илюзии за раждането си и са много недоволни от него, възмущават се от семейството си, от външния си вид, пола си, дори от времето, когато са се родили. Те така и не разбират защо са родени в определено семейство и защо изглеждат по определен начин. Те не знаят, че където и да са родени и както и да изглеждат, те трябва да играят различни роли и да изпълняват различни мисии в управлението на Създателя и тяхната цел е неизменна. В очите на Създателя мястото на раждане на човек, неговият пол и физически външен вид са преходни неща. Те представляват поредица от малки точки, миниатюрни символи във всеки етап от управлението Му над цялото човечество. И истинското предназначение на човека и резултатът от него се определят не от неговото раждане в някой определен етап, а от мисията, която изпълнява в живота си, и от присъдата на Създателя за този човек, след като планът Му за управление бъде изпълнен.

Казват, че има причина за всяка последица и че няма последица без причина. Така раждането на човек задължително е свързано както с настоящия, така и с миналия му живот. И ако смъртта на човек означава край на сегашния му живот, тогава раждането му е началото на нов цикъл. Ако старият цикъл представлява предишният живот на човека, тогава новият цикъл е естествено неговият настоящ живот. Тъй като раждането на човек е свързано както с миналия му живот, така и с настоящия, следователно мястото на раждане, семейството, полът, външният вид и други подобни фактори, отнасящи се до раждането на човек, непременно са свързани с миналите животи и с настоящия. Това означава, че даденостите при раждането на човека не само са повлияни от неговия минал живот, но и се определят от съдбата му в настоящия, което обяснява различните обстоятелства, при които се раждат хората: някои се раждат в бедни семейства, други в богати. Някои са с неблагородно потекло, докато други имат прочуто родословие. Някои се раждат на юг, други на север. Някои се раждат в пустинята, други на места, пълни с растителност. Раждането на някои хора е придружено от радост, смях и тържества, други носят със себе си сълзи, неприятности и скръб. Някои са родени, за да бъдат пазени като съкровище, докато други ще бъдат изхвърлени като плевел. Някои се раждат с изящни черти, други с неправилни. Някои имат приятен външен вид, докато други са грозни. Някои се раждат в полунощ, други — под лъчите на обедното слънце… Раждането на всички хора се определя от съдбата, която Създателят им е подготвил; раждането им определя съдбата им в настоящия живот, както и ролите, които ще играят, и мисиите, които ще изпълняват. Всичко това е подчинено на върховенството на Създателя и е предопределено от Него. Никой не може да избегне жребия, който му е отреден, никой не е в състояние да промени начина, по който е роден, и никой не може да избере съдбата си.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 123

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

Вторият решаващ момент: порастване

В зависимост от това в какво семейство се раждат хората, те порастват в различна домашна среда и научават различни уроци от родителите си. Тези фактори определят условията, при които човек достига зряла възраст, а порастването е вторият решаващ момент от човешкия живот. Излишно е да казвам, че и в този решаващ момент хората нямат избор. Той също е фиксиран и подготвен предварително.

1) Създателят е планирал определени условия за порастването на всеки човек

Човек не може да избира хора, събития или неща, под чието наставничество и влияние да расте. Човек не може да избира какви знания или умения да придобие, какви навици да се формират у него. От него не зависи кои ще бъдат родителите и роднините му, в каква среда ще порасне. Извън неговия контрол са и взаимоотношенията с хора, събития и неща в неговата среда и начинът, по който те ще повлияят на неговото развитие. Кой тогава решава тези въпроси? Кой ги наглася? Тъй като хората нямат избор по тези въпроси, тъй като не могат сами да решат тези неща и тъй като, естествено, нищо не възниква от само себе си, съвсем очевидно е, че създаването на всички тези хора, събития и предмети е в ръцете на Създателя. Точно както Създателят подрежда конкретните обстоятелства при раждането на всеки човек, така подрежда и конкретните обстоятелства, при които човек ще расте. Ако раждането на човек е свързано с промени за други хора, събития или предмети около него, тогава порастването и развитието на този човек със сигурност също ще им се отрази. Например, някои се раждат в бедни семейства, но растат, заобиколени от богатство; други се раждат в заможни семейства, но заради тях богатството на семейството намалява и в крайна сметка те растат в бедност. Ничие раждане не се управлява по твърди правила и никой не расте при неизбежна, фиксирана съвкупност от обстоятелства. Това не са неща, които човек може да си представи или контролира; те са продукт на неговата съдба и тя ги определя. В основата си, разбира се, всичко се определя от съдбата, която Създателят е предопределил за отделния човек; определя се от върховенството на Създателя над съдбата на този човек и Неговите планове за нея.

2) Различните обстоятелства, при които човек расте, водят до различни роли

Обстоятелствата при раждането на човек създават на базово ниво онази среда и онези обстоятелства, в които човек расте, а обстоятелствата, при които човек расте, са продукт на обстоятелствата при неговото раждане. По това време човек се научава да говори и умът му започва да разбира и усвоява много нови неща — процес, по време на който човек непрекъснато се развива. Това, което човек чува с ушите си, вижда с очите си и разбира с ума си, постепенно изпълва и одухотворява вътрешния му свят. Хората, събитията и предметите, с които той контактува, здравият разум, знанията и уменията, които придобива, както и начинът на мислене, който му влияе, чрез който се възпитава и обучава, всичко това управлява съдбата на човека в живота му и ѝ влияе. Езикът, който човек научава, докато пораства, както и начинът му на мислене, са неотделими от средата, в която той прекарва младостта си. Тази среда се състои от родители, братя и сестри, както и други хора, събития и неща около него. Тоест ходът на човешкото развитие се определя от средата, в която човек расте, а също така зависи от хората, събитията и нещата, с които той влиза в контакт през този период. Тъй като условията, в които човек пораства, са предопределени много преди това, очевидно е, че средата, в която той живее по време на този процес, също е предопределена. Тя не зависи от избора на човека или неговите предпочитания, а от плана на Създателя, определя се от внимателните подредби на Създателя и от върховенството Му над съдбата на човека. Така че хората, които човек среща в процеса на порастването, и нещата, с които той контактува, са естествено свързани с плановете и подредбите на Създателя. Хората не могат да предвидят такива сложни взаимовръзки, нито могат да ги контролират или проумеят. Много различни неща и хора оказват влияние върху средата, в която човек расте, и нито едно човешко същество не е в състояние да планира или организира такава огромна мрежа от връзки. Никой и нищо освен Създателя не може да контролира появата на всички тези хора, събития и неща, нито може да ги поддържа или да контролира тяхното изчезване; а точно тази огромна мрежа от връзки формира развитието на човека, предопределено от Създателя, и изгражда различни среди за порастването на хората. Точно тя създава разнообразните роли, необходими за делото по управлението на Създателя, като полага силна, солидна основа, за да могат хората успешно да изпълнят мисиите си.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 124

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

Третият решаващ момент: независимост

След като човек премине детството и юношеството и постепенно и неизбежно се приближи до зрелостта, следващата стъпка е да се раздели окончателно с младостта си, да се сбогува с родителите си и да тръгне по своя път като независим възрастен. На този етап му предстои да се сблъска с всички хора, събития и неща, които един възрастен човек трябва да срещне по пътя си, да се изправи срещу всички части на съдбата си, които скоро ще се появят. Това е третият решителен момент, през който трябва да премине човек.

1) След като стане независим, човек започва да опознава върховенството на Създателя

Ако раждането и порастването на човека са били един вид „подготвителен период“ за пътуването му през живота, период, който е положил основите на неговата съдба, то независимостта на човека е откриващият монолог към съдбата му в живота. Ако раждането и порастването на човека са богатство, което е натрупал при подготовката за съдбата си, тогава независимостта на човека е времето, когато той започва или да харчи това богатство, или да го умножава. След като напусне родителите си и стане независим, социалните условия, в които човек се озовава, както и работата или кариерата, които може да получи, се определят от съдбата и нямат нищо общо с родителите му. Някои хора избират добра специалност в колежа и в крайна сметка, след като се дипломират, си намират добра работа, като правят първата триумфална стъпка по пътя си в живота. Някои учат и овладяват много различни умения, но така и не намират подходяща работа или длъжност, за кариера да не говорим; в началото на житейския си път те се сблъскват с пречки на всяка крачка, затрупани са от проблеми, перспективите им са мрачни, а животът — несигурен. Някои хора учат усилено, но в същото време пропускат на косъм всички шансове да получат висше образование; те, както изглежда, са обречени никога да не постигнат успех — първият им стремеж по пътя на живота се разтваря във въздуха. Без да знаят дали по-нататъшният им път ще бъде гладък, или трънлив, те за първи път усещат колко променлива е човешката съдба и затова гледат на живота с очакване и страх. Някои хора въпреки липсата на добро образование пишат книги и стават сравнително известни; някои, които са почти напълно неграмотни, печелят пари от бизнеса си и по този начин успяват да се издържат… Каква професия избира човек, как изкарва прехраната си, могат ли хората по някакъв начин да контролират правилния или неправилния си избор в тази сфера? Съответства ли това на желанията и решенията на хората? Желанията на повечето хора са следните: да работят по-малко и да получават повече, да не се блъскат в жега и дъжд, да се обличат добре, навсякъде да блестят и да правят впечатление, да превъзхождат другите и да станат гордост за предците си. Хората се надяват на съвършенство, но когато направят първите стъпки по своя житейски път, постепенно започват да разбират колко несъвършена е съдбата на човека и за първи път осъзнават факта, че дори да имат смели фантазии, никой от тях няма способността или властта да сбъдне мечтите си и никой не е в състояние да контролира бъдещето си. Винаги ще има определена дистанция между мечтите и реалностите, с които трябва да се сблъска човек; нещата никога няма да бъдат такива, каквито би искал човек, и когато се сблъскат с такива реалности, хората по никакъв начин не могат да постигнат задоволство или удовлетворение. Някои ще се опитат да направят всичко възможно, ще положат огромни усилия и ще пожертват много заради препитанието и бъдещето в стремежа си да променят съдбата. Но в крайна сметка, дори ако чрез упорита работа успеят да постигнат мечтите си и да реализират желанията си, те не могат да променят съдбата си и колкото и да се стараят, тези хора никога няма да могат да надминат онова, което им е подготвено. Въпреки разликата в способностите, интелигентността и силата на волята всички хора са равни пред съдбата, която не прави разлика между голямо и малко, високо и ниско, възвишено и посредствено. Каква работа търси човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство е натрупал не се определя от родителите, талантите, усилията или амбициите на човека, а е предопределено от Създателя.

2) Да напуснеш родителите си и да започнеш сериозно да играеш ролята си в театъра на живота

След като достигне зрялост, човек може да напусне родителите си и да опита късмета си сам. В този момент човекът наистина започва да играе своята роля; мъглата се разсейва и мисията му в живота постепенно се изяснява. Привидно той все още е тясно свързан с родителите си, но тъй като неговата роля и мисия в живота нямат нищо общо с баща му или майка му, по същество тази тясна връзка се разрушава, тъй като човек постепенно става независим. От биологична гледна точка на подсъзнателно ниво човек все още не може да не зависи от родителите си, но обективно погледнато, веднага щом достигне пълна зрялост, човек започва да живее напълно отделен живот от родителите си и ще изпълнява самостоятелно ролята, която ще поеме. Освен раждането и възпитанието отговорността на родителите в живота на техните деца не се простира по-далеч от осигуряването на определена среда, в която те да пораснат, защото само предопределеното от Създателя влияе върху съдбата на човека. Никой не може да контролира бъдещето, което очаква даден човек; то е предопределено много преди това и дори родителите му не могат да променят съдбата му. Що се отнася до съдбата, всеки човек е независим и всеки има своя собствена съдба. Така че родителите не могат да поставят бариера пред житейската съдба на детето си или да окажат дори най-малкото влияние върху ролята, която то ще играе в живота. Може да се каже, че семейството, в което е предопределено да се роди човек, и средата, в която той расте, са само предпоставки за изпълнението на неговата мисия. Те по никакъв начин не определят онова, което му е орисано в живота, или неговата съдба, в рамките на която той изпълнява своята мисия. Следователно никой от родителите не е в състояние да помогне на човек да изпълни своята житейска мисия, както и никой от роднините не може да му помогне да поеме някаква роля в живота. Как човек изпълнява мисията си и в каква жизнена среда играе ролята си се определя изцяло от ориста му. С други думи, никакви други обективни условия не могат да повлияят на мисията на човека, която е предопределена от Създателя. Всички хора съзряват в конкретната среда, в която порастват; след това постепенно, стъпка по стъпка, те започват да вървят по своя собствен житейски път и да осъществяват онази съдба, която е планирана за тях от Създателя. Те се вливат напълно естествено и неволно в необятното море на човечеството, заемат своето място в живота, където започват да изпълняват задълженията си като създадени същества в името на предопределеното от Създателя, в името на Неговото върховенство.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 125

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

Четвъртият решаващ момент: бракът

Докато расте и узрява, човек все повече се отдалечава от родителите си и от средата, в която е роден и отгледан, и започва да търси своята посока в живота, да преследва житейските си цели по начин, различен от този на родителите му. През този период човек вече не се нуждае от родителите си, а по-скоро от партньор, с когото да прекара живота си, тоест съпруг или съпруга — човек, с когото съдбата му ще бъде тясно свързана. Така че първото важно житейско събитие след независимостта е бракът, четвъртият решаващ момент, през който човек трябва да премине.

1) Бракът не зависи от личния избор

Бракът е ключов момент в живота на всеки човек. Това е времето, когато той наистина започва да поема различни отговорности и да изпълнява различни мисии. Докато самите те не се оженят, хората таят много илюзии за брака и всички тези илюзии са доста красиви. Жените си представят, че техният избраник ще бъде Чаровният принц, а мъжете си представят, че ще се оженят за Снежанка. Тези фантазии показват, че всеки човек има определени изисквания към брака, че има собствен набор от нужди и стандарти. И макар че в сегашната зла епоха на хората постоянно им се внушават изкривени представи за брака, които създават нови изисквания и ги натоварват с ненужен багаж и странни идеи, всеки човек, встъпил в брак, знае, че независимо от неговите представи за брака, независимо от отношението му към него, бракът не е въпрос на личен избор.

В живота си човек среща много други хора, но никой не знае кой ще стане негов брачен партньор. Въпреки че всеки има свои собствени идеи и лична позиция по отношение на брака, никой не може да предвиди кой в крайна сметка ще стане истинската му половинка, а собствените му представи за това нямат особено значение. След като срещнеш някого, когото харесваш, можеш да се опиташ да го спечелиш; но дали този човек ще се заинтересува от теб, дали ще може да стане твой партньор, не зависи от теб. Обектът на твоите симпатии не е непременно онзи, с когото ще споделиш живота си; и в същото време някой, за когото никога не би се сетил, може тихичко да навлезе в живота ти и да стане твой партньор, най-важният елемент в съдбата ти, твоята половинка, с която съдбата ти е неразривно свързана. И така, въпреки че в света има милиони бракове, всеки от тях е различен от другите: има толкова много успешни бракове, но има и много неуспешни; много от тях са на изток и на запад, много други са на север и на юг; има толкова много перфектни двойки, толкова много бракове се сключват в една и съща социална среда; толкова много бракове са щастливи и хармонични, а толкова много други са мъчителни и тъжни; толкова много бракове предизвикват завистта на другите, толкова много остават неразбрани и пораждат неодобрение; толкова много бракове са изпълнени с радост, а толкова много други са облени със сълзи и носят отчаяние… В това безкрайно разнообразие от бракове хората разкриват своята лоялност и доживотна преданост към брака; показват любов, привързаност и неразделност или пък примирение и неразбиране. Други предават брака си или дори изпитват омраза към него. Независимо какво носи бракът — щастие или болка — мисията на всеки човек в него е предопределена от Създателя и няма да се промени. Тази мисия е нещо, което всеки трябва да изпълни. Съдбата на всеки човек, която стои в основата на всеки брак, е неизменна и е определена от Създателя много преди това.

2) Бракът се ражда от съдбите на двамата партньори

Бракът е важен момент в живота на човека. Той е продукт на съдбата на човека и представлява ключова връзка в нея. Бракът не се основава на личните желания и предпочитания на човек и не се влияе от външни фактори, а се определя изцяло от съдбите на двете страни, от това каква съдба е уредил и предопределил Създателят и за двамата членове на двойката. На пръв поглед целта на брака е да продължи човешката раса, но в действителност той е просто ритуал, през който човек преминава в процеса на изпълнение на своята мисия. В брака хората не играят само ролята на създатели на следващото поколение; те поемат всички онези различни роли, които се отнасят до запазването на брака, и мисиите, чието изпълнение изискват тези роли. Както раждането на човек влияе върху промените, през които преминават заобикалящите го хора, събития и неща, така и бракът му неизбежно ще засегне тези хора, събития и неща и освен това ще ги промени по различни начини.

След като човек стане независим, той започва своя жизнен път, който го води стъпка по стъпка към хората, събитията и нещата, свързани с брака му. В същото време другият човек, с когото ще встъпи в брак, се приближава стъпка по стъпка към същите тези хора, събития и неща. Под върховенството на Създателя двама души без каквато и да е връзка, но със свързани съдби, сключват брак и като по чудо стават семейство — както се казва, „два вола в един ярем“. По този начин, когато човек сключи брак, неговият житейски път ще се пресече с този на половинката му и ще му повлияе, също както неговата житейска съдба ще бъде повлияна от житейския път на партньора му. С други думи, човешките съдби са взаимосвързани и никой не може да изпълни своята житейска мисия или да изпълни своята роля в абсолютна независимост от другите. Раждането на човек засяга огромна верига от взаимоотношения; етапът на израстване също включва сложна верига от взаимоотношения. По подобен начин бракът неизбежно съществува и се поддържа в огромна, сложна мрежа от човешки взаимоотношения, която включва съдбата на всеки член и ѝ влияе. Бракът не е продукт на семействата на двамата партньори, на обстоятелствата, при които са израснали, на външния им вид, възрастта, качествата, талантите или на други фактори — той по-скоро е резултат от обща мисия и свързана съдба. Това е произходът на брака, продукт на човешката съдба, която Създателят организира и подрежда.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 126

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

Петият решаващ момент: потомството

След като сключи брак, човек започва да отглежда новото поколение. Той не може да предвиди колко и какви деца ще има; това също се определя от съдбата, предопределена от Създателя. Това е петият решаващ момент, през който човек трябва да премине.

Ако някой се е родил, за да изпълни ролята на нечие дете, то той отглежда ново поколение, за да изпълни ролята на нечий родител. Тази смяна на ролите кара човек да преживее различни фази от живота от различни гледни точки. Освен това тя му дава различен сбор от житейски преживявания, чрез които човек опознава върховенството на Създателя, което винаги е прилагано по един и същи начин, както и факта, че никой не може да престъпи или да промени предопределеното от Създателя.

1) Човек не може да контролира съдбата на своето потомство

Раждането, израстването и бракът са източник на разочарования от различен вид и в различна степен. Някои хора са недоволни от семейството или от външния си вид; други не харесват родителите си; трети се възмущават или имат оплаквания от средата, в която са израснали. За повечето хора най-голямото разочарование е бракът. Независимо колко е недоволен човек от раждането си, съзряването си или брака си, всеки, който е преминал през това, знае, че човек не може да избира къде и кога да се роди, как да изглежда, кои да са родителите му и кой да е брачният му партньор, а просто трябва да приеме волята на Небето. Но въпреки това, когато дойде време да отгледат бъдещото поколение, родителите започват да проектират върху децата си всичките желания, които не са успели да изпълнят през първата половина от живота си, с надеждата, че потомството им ще компенсира всички разочарования, които е трябвало да изпитат през първата половина от живота си. И така, хората се отдават на различни фантазии за децата си: че като пораснат, дъщерите им ще станат зашеметяващи красавици, а синовете им — елегантни господа, че дъщерите им ще бъдат образовани и талантливи, а синовете им ще бъдат отлични студенти и известни спортисти, че дъщерите ще бъдат деликатни, добродетелни и благоразумни, а синовете ще бъдат умни, надарени и чувствителни. Те се надяват, че техните потомци, били те дъщери или синове, ще уважават по-възрастните, ще бъдат внимателни към родителите си, че ще бъдат обичани и хвалени от всички… На този етап надеждите за живот цъфтят с нова сила и в сърцата на хората пламват нови страсти. Хората знаят, че в този живот са безсилни и безнадеждни, че няма да имат друг шанс или друга надежда да се откроят сред тълпата и че нямат друг избор, освен да приемат съдбата си. Затова те проектират върху следващото поколение всичките си надежди, всички нереализирани желания и идеали с надеждата, че тяхното потомство ще им помогне да сбъднат мечтите си и да реализират желанията си, че дъщерите и синовете им ще прославят фамилното си име, ще станат влиятелни, богати или известни хора. С една дума, те желаят невероятна сполука за децата си. Плановете и фантазиите на хората са съвършени — нима те не знаят, че броят на децата, техният външен вид, способности и други качества не зависят от тях и че съдбата на децата им изобщо не е в техните ръце? Хората нямат власт над своите съдби, но въпреки това се надяват да променят съдбата на младото поколение; те не могат да избягат от своята собствена съдба, но въпреки това искат да контролират съдбата на своите синове и дъщери. Нима не се надценяват? Това не е ли пример за човешка глупост и невежество? Хората правят всичко за децата си, но в крайна сметка колко или какви деца ще имат не се определя от техните планове и желания. Някои хора са бедни, но създават много деца; други са богати, но нямат ни едно. Някои искат дъщеря, но желанието им не е предопределено да се изпълни; някои искат син, но мъжкото потомство не им се ражда. За някои децата са благословия, за други — проклятие. Някои двойки са интелигентни, но им се раждат глуповати деца; някои родители са трудолюбиви и честни, а им се раждат мързеливи деца. На някои добри и морални родители се раждат деца, които порастват хитри и порочни. На родители със здрав ум и здраво тяло им се раждат деца с увреждания. Някои родители са обикновени и неуспели в живота, а децата им, напротив, постигат велики неща. Децата на родители с ниско обществено положение понякога заемат високи постове…

2) След като отгледат следващото поколение, хората придобиват ново разбиране за съдбата

Повечето хора се женят на възраст около тридесет години — етап от живота, в който човек все още няма разбиране за човешката съдба. Но когато хората започнат да отглеждат деца и докато потомството им расте, родителите наблюдават как по-младото поколение повтаря живота на предишното и всичко преживяно от него. Когато виждат как собственото им минало се повтаря при децата им, те осъзнават, че пътят, по който върви младото поколение, не може да се планира и избере, точно както е било с техния. Изправени пред този факт, те нямат друг избор, освен да признаят, че съдбата на всеки човек е предопределена и без да го осъзнават напълно, те постепенно се отказват от желанията си и страстите в сърцата им угасват и замират… През този период, след като вече са преминали през важните ориентири в живота си, хората постигат ново разбиране за живота, развиват ново отношение към него. Колко може да очаква от бъдещето човек на тази възраст, на какви перспективи може да се надява? Коя петдесетгодишна жена все още мечтае за Чаровния принц? Кой петдесетгодишен мъж все още е в търсене на своята Снежанка? Коя жена на средна възраст все още се надява да се превърне от грозно патенце в красив лебед? Имат ли повечето възрастни мъже същото желание за кариера като по-младите? Като цяло, независимо от пола, всеки човек, който е доживял до тази възраст, най-вероятно притежава сравнително благоразумно, практично отношение към брака, семейството и децата. Всъщност той вече няма възможности за избор, няма и желание да предизвиква съдбата. Що се отнася до човешкия опит, след като човек достигне тази възраст, у него напълно естествено се развива определено отношение: „Човек трябва да приеме съдбата си. Децата имат своя орис. Съдбата на човека е предопределена от Небето“. След като са претърпели всички злополуки, разочарования и изпитания на този свят, повечето хора, които не разбират истината, обобщават разбирането си за човешкия живот с три думи: „Това е съдба!“. Макар тази фраза да показва, че светските хора са осъзнали съществуването на човешката съдба, и да отразява заключението, до което са стигнали, и въпреки че изразява безпомощността на човешката раса и би могла да бъде определена като проницателна и точна, тя е безкрайно далеч от разбирането на върховенството на Създателя и по никакъв начин не замества познанието за Неговата власт.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 127

Вярата в съдбата не е заместител на познанието за върховенството на Създателя

След като сте следвали Бог толкова години, има ли съществена разлика между вашето познание за съдбата и това на светските хора? Наистина ли сте разбрали предопределението на Създателя, наистина ли сте опознали Неговото върховенство? Някои хора са придобили пълно и задълбочено разбиране на фразата „това е съдба“, но въпреки това ни най-малко не вярват във върховенството на Бог, не вярват, че съдбата на човека се подрежда и се ръководи от Бог, и не желаят да се подчинят на Божието върховенство. Такива хора сякаш се носят в океана, подхвърляни от вълните, носят се по течението и нямат друг избор, освен да чакат безучастно и да се подчинят на съдбата. В същото време те не признават, че човешката съдба е подчинена на Божието върховенство. Не могат по собствена инициатива да опознаят Божието върховенство и съответно да придобият познание за Божията власт, не могат да се подчинят на Божията организация и подредба, да престанат да се противопоставят на съдбата и да заживеят под грижите, защитата и водачеството на Бог. С други думи, да приемеш съдбата не е същото като да се подчиниш на върховенството на Създателя. Вярата в съдбата не означава, че човек приема, признава и познава върховенството на Създателя; вярата в съдбата е просто признание за нейното съществуване и нейните външни прояви. Това не е същото като да знаеш как Създателят управлява съдбата на човечеството, като да признаваш Създателя като източник на власт над съдбите на всички неща и определено не е същото като да се подчиняваш на Неговата организация и подредба на човешките съдби. Ако човек вярва само в съдбата — дори и да я усеща дълбоко — но в същото време не е в състояние да познае и признае върховенството на Създателя над съдбата на човечеството, да му се подчини и да го приеме, тогава животът му ще остане трагедия, живот, изживян напразно, празнота. Ще бъде неспособен да се подчини на господството на Създателя, да стане сътворено човешко същество в истинския смисъл на думата и да се наслаждава на одобрението на Създателя. Човек, който наистина познава и преживява върховенството на Създателя, трябва да бъде в активно състояние, а не в пасивно или безпомощно. Макар че такъв човек би приел, че всичко е предопределено, той би трябвало да притежава и точно определение за живота и съдбата: всеки живот е подвластен на върховенството на Създателя. Когато поглежда назад към изминатия път и си спомня всеки етап от пътуването си, човек вижда, че на всяка стъпка — независимо дали това пътуване е било трудно, или лесно — Бог го е насочвал по пътя му и го е планирал. Именно педантичната организация на Бог и внимателното Му планиране са отвели нищо неподозиращия човек до днешния ден. Да можеш да приемеш върховенството на Създателя, да получиш Неговото спасение — какво голямо богатство е това! Ако човек се отнася негативно към съдбата, това доказва, че той се противопоставя на всичко, което Бог е организирал за него, че не притежава покорно отношение. Ако някой има положително отношение към Божието върховенство над човешката съдба, когато погледне назад към изминатия път и искрено приеме Божието върховенство, ще пожелае още по-ревностно да се подчини на всичко, което Бог е организирал, ще бъде още по-решителен и уверен в необходимостта да позволи на Бог да ръководи неговата съдба и да спре да се противопоставя на Бог. Защото човек вижда, че когато не разбира съдбата, когато не разбира Божието върховенство, когато съзнателно се скита опипом в живота, залита и се спъва в мъглата, пътят му е твърде труден, твърде болезнен. Така че като признаят върховенството на Бог над човешката съдба, умните предпочитат да го опознаят и приемат, да се сбогуват с онези болезнени дни, когато са се опитвали да изградят добър живот със собствените си ръце, и да престанат да се борят срещу съдбата и да преследват така наречените „житейски цели“ по своя си начин. Когато човек няма Бог, не може да Го види, не може ясно да осъзнае Божието върховенство, всеки ден е безсмислен, безполезен и нещастен. Където и да се намира човек, каквато и работа да върши, неговият поминък и преследването на неговите цели му носят само безкрайна скръб и страдание без облекчение, така че за него е непоносимо да поглежда назад към миналото си. Едва след като приеме върховенството на Създателя, след като се подчини на Неговите организации и подредби и започне да търси истинския човешки живот, човек ще започне постепенно да се освобождава от всички скърби и страдания и да се отървава от цялата празнота в живота си.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 128

Само онези, които се подчиняват на върховенството на Създателя, могат да постигнат истинска свобода

Тъй като хората не признават Божието ръководство и Божието върховенство, те винаги се противопоставят на съдбата, отнасят се към нея с незачитане и непокорство и винаги се стремят да отхвърлят Божията власт и върховенство, както и онова, което им е подготвила съдбата, като напразно се надяват да променят настоящото си положение и да изменят съдбата си. Те обаче никога няма да постигнат успех и плановете им се провалят на всяка крачка. Борбата, която се води в дълбините на човешката душа, е придружена от дълбока болка, проникваща до мозъка на костите, защото през цялото това време човек губи живота си за дреболии. Каква е причината за тази болка? Дали се крие в Божието върховенство, или в това, че човек се е родил нещастен? Очевидно не е нито едното, нито другото. В дълбочина това е свързано с пътя, който поемат хората, с начина на живот, който избират за себе си. Някои може би не са разбрали това, но когато наистина знаеш, когато наистина си стигнал до признанието, че Бог има върховенство над човешката съдба, когато наистина разбереш, че всичко, което Бог е планирал и решил за теб, ти носи голяма полза и те закриля, тогава усещаш как болката ти постепенно отшумява и ти целият се отпускаш, ставаш непринуден и освободен. Съдейки по състоянието на повечето хора, те, обективно погледнато, не могат да се примирят с практическите стойност и смисъл на върховенството на Създателя над съдбата на човека, макар че на субективно ниво те не искат да продължат да живеят както преди и искат да получат облекчение на болката си. Обективно погледнато, те не могат истински да приемат върховенството на Създателя и да Му се подчинят, а още по-малко знаят как да търсят и приемат подредбите и организацията на Създателя. Следователно, ако хората не могат истински да приемат факта, че Създателят има върховенство над съдбата на човека и над всички човешки въпроси, ако не могат истински да се подчинят на господството на Създателя, ще им бъде трудно да не останат под властта и в оковите на идеята, че „съдбата на човека е в собствените му ръце“. Ще им бъде трудно да се избавят от болката на ожесточената борба със съдбата и с властта на Създателя, да не говорим за това, че ще им бъде трудно да станат наистина освободени и непринудени, да станат хора, които се покланят на Бог. Но има един изключително прост начин да се освободим от това състояние и той е да се простим с досегашния си начин на живот, да се сбогуваме с досегашните си житейски цели, да обобщим и анализираме досегашния си начин на живот, житейска философия, стремежи, желания и идеали, а след това да ги сравним с Божията воля и Неговите изисквания към човека и да разберем дали някои от тях са в съответствие с Божията воля и изисквания, дали наистина се основават на правилните житейски ценности, дали водят до по-добро разбиране на истината и дали позволяват на човека да живее, притежавайки човечност и подобие на човешко същество. Когато постоянно изследваш и внимателно анализираш различните цели, към които хората се стремят в живота си, и безбройните им начини на живот, ще откриеш, че нито един от тях не съответства на първоначалния план на Създателя за създаването на човечеството. Всички те отдалечават хората от върховенството и грижата на Създателя. Всички те представляват капани, които предизвикват поквара у хората и ги водят към ада. След като приемеш това, задачата ти е да отхвърлиш старите си житейски възгледи, да стоиш далеч от различните капани, да оставиш Бог да поеме отговорността за живота ти и да подреди всичко. Опитай се да се подчиняваш само на Божиите подредби и организация, да живееш без индивидуален избор и да станеш човек, който се покланя на Бог. Звучи лесно, но не е лесно да се направи. Някои могат да понесат тази болка, други не могат. Някои са готови да се подчинят на това, други — не. Тези, които не са готови, нямат желание и решителност за това. Те ясно осъзнават Божието върховенство, знаят отлично, че именно Бог планира и организира човешката съдба, но въпреки това се съпротивляват и се борят и не се примиряват с това да предадат съдбата си в Божиите ръце и да се подчинят на Божието върховенство. Нещо повече, те негодуват срещу Божиите подредби и организация. Така че винаги ще има хора, които искат да разберат на какво са способни. Те искат да променят съдбата си със собствените си ръце или да постигнат щастие със собствените си сили, да видят дали могат да прекрачат границите на Божията власт и да се издигнат над Божието върховенство. Трагедията на човека не се състои в това, че се стреми към щастлив живот, нито че търси слава и богатство или се бори в мъглата срещу своята съдба, а в това, че, след като е видял съществуването на Създателя, след като е научил, че Създателят има върховенство над човешката съдба, той все още не е в състояние да се поправи, не може да извади краката си от тресавището, а втвърдява сърцето си и упорства в своите заблуди. Той предпочита да продължава да гази в калта, упорито да съперничи на върховенството на Създателя, да му се съпротивлява до последно без никакво угризение на съвестта. Едва след като е победен и лежи окървавен, той най-накрая решава да се предаде и да погледне назад. Това е истинската същност на човешкото нещастие. Затова казвам, че тези, които избират покорството, са мъдри, а онези, които избират борбата и бягството, са наистина глупави.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 129

Шестте решаващи момента в човешкия живот (Избрани пасажи)

Шестият решаващ момент: смъртта

След цялата суматоха, след толкова много тревоги и разочарования, след толкова много радости и скърби, възходи и падения, след толкова незабравими години, след като е гледал как сезоните се сменят отново и отново, човек неусетно преминава през важни етапи от живота си и в един миг се озовава в залеза му. Времето е оставило следи по цялото му тяло. Той вече не може да стои изправен, тъмната коса е побеляла, някога ярките, блестящи очи са избледнели и помътнели, а гладката, еластична кожа е покрита с бръчки и старчески петна. Слухът отслабва, зъбите се разхлабват и изпадат, реакциите стават мудни, а движенията — бавни… На този етап човек най-накрая се сбогува с пламенната си младост и навлиза в залеза на живота си — старостта. След това той трябва да се изправи пред смъртта, последният решаващ момент от човешкия живот.

1) Само Създателят има власт над живота и смъртта на човека

Ако раждането на човек е предопределено от предишния му живот, тогава смъртта му е краят на това предопределение. Ако раждането е началото на мисията на човека в този живот, тогава смъртта му отбелязва края на тази мисия. Тъй като Създателят е определил твърд набор от обстоятелства за раждането на човек, от само себе си се разбира, че Той е уредил и твърд набор от обстоятелства за неговата смърт. С други думи, никой не се ражда случайно и ничия смърт не е внезапна и както раждането, така и смъртта на човека са неизбежно свързани с неговия предишен и настоящ живот. Обстоятелствата както на раждането, така и на смъртта на човек са предопределени от Създателя. Това е предопределението на човека, неговата съдба. Тъй като раждането на човек има много обяснения, вярно е също, че смъртта му естествено ще настъпи при свой специален набор от различни обстоятелства. Това е причината за различната продължителност на живота на хората и различните начини и моменти на тяхната смърт. Някои хора са силни и здрави, а умират млади; други са слаби и болнави, но доживяват до старост и спокойно напускат този свят. Някои умират от неестествени причини, други си отиват от естествена смърт. Някои завършват живота си далеч от дома, докато други затварят очите си за последен път, заобиколени от близките си. Някои умират във въздуха, други — под земята. Някои се давят, други умират при бедствия. Някои умират сутрин, други през нощта… Всеки иска да се роди в знатно семейство, да има бляскав живот и славна смърт, но никой не може да излезе извън границите на собственото си предопределение, никой не може да избяга от върховенството на Създателя. Такава е човешката съдба. Човек може да прави различни планове за бъдещето си, но никой не може да планира времето и обстоятелствата на своето раждане и на напускането на този свят. Въпреки че хората правят всичко възможно, за да избегнат смъртта, и се противопоставят на нейното идване, тя мълчаливо и незабелязано се прокрадва все по-близо до тях. Никой не знае как или кога ще умре, нито пък къде ще се случи това. Очевидно е, че властта над живота и смъртта не е в ръцете на човечеството или на някакво същество в естествения свят, а се определя от Създателя, чиято власт е единствена. Животът и смъртта на човечеството не са резултат от някакъв природен закон, а следствие от върховенството на властта на Създателя.

2) Страхът от смъртта преследва само онзи, който не познава върховенството на Създателя

Достигайки напреднала възраст, човек се сблъсква не с това как да осигури семейството си или да осъществи големи житейски амбиции, а с това как да се сбогува с живота, как да посрещне своя край, как да сложи точка на изречението на живота си. Макар на пръв поглед да изглежда, че хората не обръщат почти никакво внимание на смъртта, никой не успява да избегне изучаването на този въпрос, тъй като никой не знае дали от другата страна на смъртта съществува друг свят — свят, който хората не са в състояние да видят или усетят, за който не знаят нищо. Затова хората се страхуват да се изправят лице в лице със смъртта, страхуват се да се явят пред нея по правилния начин, а вместо това се стараят да избягват тази тема. Това кара всеки човек да изпитва ужас от смъртта и обгръща с допълнителна загадъчност този неизбежен факт от живота, който непрекъснато помрачнява сърцето на всеки човек.

Когато човек усети, че тялото му отслабва, и почувства, че се приближава към смъртта, той изпитва неопределен ужас, неизразим страх. Страхът от смъртта кара човек да се чувства още по-самотен и по-безпомощен и в този момент той се пита: откъде е дошъл човекът? Къде отива? Така ли умира човек — с живот, който просто профучава покрай него? Това ли е периодът, който бележи края на човешкия живот? В крайна сметка какъв е смисълът на живота? Какви са ценностите му? Слава и богатство? Създаване на семейство?… Независимо дали човек се е замислял над тези конкретни въпроси, независимо колко силен е страхът му от смъртта, в дълбините на сърцето си всеки желае да изследва тайните, таи чувство за неразбиране на живота и едновременно с това една сантименталност към света, едно нежелание да си тръгне. Може би никой не може да обясни точно от какво се страхува човек, какво търси, какво го прави сантиментален и какво не му се иска да напусне…

Страхът от смъртта е причината хората да са изпълнени с безпокойство. Те не могат да се откажат от ужасно много неща точно поради страха си от смъртта. Има такива, които с наближаването на смъртта започват да се тревожат за различни неща: тревожат се за децата си, за близките си, за богатството си — сякаш като се тревожат, ще премахнат страданието и ужаса, които носи със себе си смъртта, сякаш, поддържайки някаква близост с живите, те ще могат да избегнат безпомощността и самотата, които съпътстват смъртта. В дълбините на човешкото сърце се крие неясен страх, страх от раздялата с любимите хора, страх, че човек никога повече няма да види синьото небе, никога повече няма да види този материален свят. Самотната душа, която е свикнала с компанията на любимите хора, не иска да се пусне и да отпътува, съвсем сама, към непознат, неизвестен за нея свят.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 130

Човек, който е живял живот в търсене на слава и богатство, е объркан пред лицето на смъртта

Благодарение на върховенството и предопределението на Създателя една самотна душа, която в началото на своя път няма нищо, придобива родители и семейство, възможност да стане член на човешката раса, възможност да опознае живота и да види света. Освен това тази душа получава възможност да изпита върху себе си върховенството на Създателя, да познае изумителността на Неговото творение и освен това да познае властта на Създателя и да ѝ се подчини. Но повечето хора пропускат тази рядка и мимолетна възможност. Човек изразходва цялата енергия на живота си в борба със съдбата, в суетене, в опити да изхрани семейството си и в сноване напред-назад между богатството и положението. Най-важните неща за човека са семейството, парите и славата и той ги смята за най-ценните в живота. Всички хора се оплакват от съдбата си и в същото време изтласкват назад в съзнанието си онези въпроси, които задължително трябва да бъдат проучени и разбрани: защо човек живее, как трябва да живее, какви са стойността и смисълът на живота. През целия си живот, колкото и да трае той, хората просто се щурат в търсене на слава и богатство, докато младостта не отлети и те не се прошарят и набръчкат. Живеят така, докато не видят, че славата и богатството не могат да спрат идването на старостта, че парите няма да запълнят празнотата в сърцето, че никой не е освободен от законите на раждането, стареенето, болестта и смъртта и никой не може да избяга от съдбата си. Едва когато са принудени да се изправят пред последния решаващ момент в живота, те наистина осъзнават, че дори да притежава огромен капитал и огромно имущество, дори да притежава привилегии и висок пост, човек все пак не може да избегне смъртта и трябва да се върне към първоначалното си положение на самотна душа, която не притежава нищо. Когато хората имат родители, те вярват, че родителите са всичко; когато притежават имущество, те вярват, че парите са основната опора, благодарение на която човек живее. Когато са с високо обществено положение, хората се вкопчват в него и са готови да рискуват живота си заради него. Едва когато са на път да напуснат този свят, хората осъзнават, че нещата, към които са се стремили през целия си живот, са просто преходни облаци, за които няма да успеят да се хванат, които няма да успеят да вземат със себе си, които няма да ги избавят от смъртта, нито да правят компания или да предложат утеха на самотната душа по обратния ѝ път. И най-накрая, нито едно от тези неща не може да спаси човека и да му позволи да се издигне над смъртта. Славата и богатството, които човек придобива в материалния свят, носят временно удовлетворение, преходно удоволствие, фалшиво чувство на облекчение; а междувременно карат човек да кривва от пътя си. Затова хората, които се носят в необятното море на човечеството, в стремежа си да намерят мир, утеха и спокойствие в сърцето си, са поглъщани от вълните. Когато хората тепърва трябва да разберат отговорите на най-важните въпроси — откъде са дошли, защо живеят, къде отиват и т.н. — те, съблазнени от славата и парите и контролирани от тях, се отклоняват по грешен път и накрая се губят окончателно. Времето лети, годините отминават за миг и без дори да се усети, човек се е сбогувал с най-добрите години от живота си. Преди да напусне този свят, човек постепенно започва да осъзнава, че всичко на света е преходно, че вече не е в състояние да задържи това, което му принадлежи. Тогава човек наистина чувства, че е като някое плачещо бебе, което току-що се е появило на този свят и което не притежава нищо. И в този момент той е принуден да се замисли какво е направил в живота си, какво струва животът, какво е значението му, защо човек се е появил на този свят. На този етап той все по-силно иска да узнае дали има живот след смъртта, дали Раят наистина съществува, дали наистина има възмездие… Колкото по-близо е човек до смъртта, толкова повече иска да разбере какъв всъщност е смисълът на живота. Колкото по-близо е човек до смъртта, толкова по-празно изглежда сърцето му, колкото по-близо е до смъртта, толкова по-безпомощен се чувства и от ден на ден страхът му от смъртта расте. Има две причини, поради които подобни чувства се проявяват при хората, когато смъртта наближава. Първата е, че им предстои да загубят славата и парите, от които е зависил целият им живот, и да оставят зад себе си всичко в света, което вижда окото. Втората е, че им предстои да се изправят съвсем сами пред един непознат свят, пред една тайнствена, незрима сфера, в която се страхуват да стъпят, където няма техни близки и няма на какво да се опрат. Поради тези две причини всеки, изправен пред лицето на смъртта, се тревожи, изпада в паника и се чувства безпомощен както никога досега. Едва когато се доближи до този момент, човек наистина осъзнава, че първото нещо, което трябва да разбере, когато стъпи на земята, е откъде идват човешките същества, защо живеят, кой диктува човешката съдба и кой осигурява съществуването на човека и има върховната власт над него. Човек живее точно благодарение на това познание, това е необходимата основа за неговото оцеляване, а не да се научи как да изхранва семейство си или как да постигне слава и богатство, как да се открои от тълпата или как да живее по-охолен живот, най-малкото пък как да преуспее и успешно да се конкурира с другите. Въпреки че различните умения за оцеляване, които хората усвояват по време на живота си, могат да им осигурят много материални удобства, те никога няма да донесат истински мир и утеха в човешкото сърце. Вместо това непрекъснато ще тласкат хората в неправилната посока, ще им създават проблеми със самоконтрола и ще ги карат да пропускат всяка възможност да узнаят смисъла на живота. Тези умения за оцеляване създават едно подривно чувство на безпокойство относно това как правилно да се посрещне смъртта. По този начин се разрушава животът на човека. Създателят се отнася справедливо към всеки, дава му цял един живот, пълен с възможности да опознае и почувства Неговото върховенство, но въпреки това, едва с наближаването на смъртта, когато нейният призрак надвисне над човека, той започва да вижда светлината — но тогава вече е твърде късно!

Хората прекарват живота си в стремеж към слава и пари. Те се вкопчват в тези сламки с вярата, че са единствената им опора, сякаш ако ги притежават, те ще продължат да живеят и ще се отърват от смъртта. Но едва в навечерието на смъртта хората разбират колко далеч са всички тези неща от тях, колко са слаби пред лицето на смъртта, колко са крехки, колко самотни и безпомощни са, че няма към кого да се обърнат. Те осъзнават, че животът не може да се купи със слава и пари, че колкото и богат да е човек, колкото и високо положение да заема, пред лицето на смъртта всички са еднакво бедни и незначителни. Те осъзнават, че парите не могат да купят живот, че славата няма да премахне смъртта, че нито парите, нито славата могат да удължат човешкия живот нито с минута, нито със секунда. И колкото повече хората усещат това, толкова повече копнеят да живеят; колкото повече го усещат, толкова повече се страхуват от приближаването на смъртта. Едва в този момент те наистина осъзнават, че техният живот не им принадлежи, че не те го контролират и че никой не може да се разпорежда с живота или смъртта си, че всичко това не може да бъде контролирано от човека.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 131

Подчинете се на господството на Създателя и посрещнете смъртта спокойно

В момента на раждането самотната душа на човека започва своя жизнен път на земята, започва да опознава властта на Създателя, която Той е отредил за нея. От само себе си се разбира, че за човека — за душата — това е отлична възможност да придобие знания от първа ръка за върховенството на Създателя, да познае и почувства Неговата власт. Човешкият живот се подчинява на законите на съдбата, установени за хората от Създателя, и за всеки разумен, съзнателен човек не е трудно да приеме върховенството на Създателя и да познае Неговата власт през десетилетията на своя живот. Затова въз основа на тези десетилетия собствен опит за всеки би трябвало да е много лесно да признае, че всички човешки съдби са предопределени, и всеки би трябвало лесно да разбере и обобщи какво означава да си жив. Едновременно с възприемането на тези житейски уроци човек постепенно стига до разбирането за произхода на живота, осъзнава от какво наистина се нуждае сърцето му, какво ще го изведе на правилния път в живота и каква трябва да бъде мисията и целта на човешкия живот. Постепенно ще осъзнае, че ако не се покланя на Създателя, че ако не се подчини на Неговото господство, когато дойде време да се изправи пред смъртта — когато душата му е на път да се яви отново пред Създателя — сърцето му ще бъде изпълнено с безграничен страх и смут. Ако човек е бил на този свят няколко десетилетия и въпреки това така и не е разбрал откъде идва човешкият живот, нито е осъзнал в чии ръце е съдбата на човека, тогава не е чудно, че той няма да може спокойно да посрещне смъртта. Човек, който през десетилетията на своя живот е придобил знания за върховенството на Създателя, е такъв, който правилно разбира смисъла и стойността на живота. Подобен човек притежава дълбоко познание за целта на живота, реален опит и разбиране на върховенството на Създателя и освен това е способен да се подчини на властта на Създателя. Такъв човек разбира какъв е смисълът на сътворяването на човечеството от Създателя, разбира, че човек трябва да Му се покланя, че всичко, което притежава, идва от Създателя и някой ден в недалечното бъдеще ще се върне при Него. Този вид човек разбира, че Създателят е организирал раждането на човека и има върховенство над неговата смърт и че както смъртта, така и животът на човека са предопределени от властта на Създателя. Следователно, щом човек наистина разбере това, той естествено ще може да посрещне спокойно смъртта, да остави спокойно настрана материалните си придобивки, да приеме и да се подчини на всичко, което следва по-нататък, и да очаква последния решаващ момент в живота, организиран, разбира се, от Създателя, вместо да изпитва сляп ужас от него и да му се съпротивлява. Ако човек разглежда живота като възможност да опознае върховенството на Създателя и да стигне до познанието на Неговата власт, ако възприема живота си като рядък шанс да изпълни дълга си на сътворено човешко същество и да изпълни мисията си, тогава той несъмнено ще има правилен поглед върху живота, несъмнено ще живее благословен живот под ръководството на Създателя, несъмнено ще върви в светлината на Създателя, несъмнено ще познае върховенството Му, несъмнено ще се подчини на Неговото господство и несъмнено ще стане свидетел на Неговите чудотворни дела и на Неговата власт. От само себе си се разбира, че такъв човек несъмнено ще бъде възлюбен и приет от Създателя и само такъв човек може да се отнася спокойно към смъртта и да приветства последния решаващ момент от живота с радост. Един от онези, които очевидно са имали това отношение към смъртта, е Йов. Йов беше в състояние да приеме с радост последния решаващ момент от живота и след като спокойно завърши своя жизнен път и изпълни мисията си в живота, той се върна при Създателя, за да остане до Него.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 132

Стремежите и житейските придобивки на Йов му позволяват спокойно да посрещне смъртта

В писанията за Йов е казано: „И така, Йов умря стар и сит на дни“ (Йов 42:17). Това означава, че когато умря, Йов не изпитваше съжаление и не изпитваше болка, а напусна този свят по напълно естествен начин. Както всички знаят, Йов се боеше от Бог и отбягваше злото, докато беше жив. Бог одобряваше делата му, хората ги помнеха и животът му можеше да се нарече пълен със смисъл и значимост като ничий друг. Йов се радваше на Божиите благословии и беше наречен от Него праведен на земята, той премина и Божиите изпитания и изпитанията на Сатана. Той свидетелства за Бог и заслужи да бъде наречен праведен от Него. В продължение на десетилетия след Божиите изпитания Йов живееше още по-значим, смислен, стабилен и спокоен живот. Заради праведните му дела Бог го подложи на изпитания и пак заради тях Той му се яви и говори директно с него. И така, през годините след Божиите изпитания Йов разбра и оцени стойността на живота по по-конкретен начин, придоби по-дълбоко разбиране за върховенството на Създателя и по-точно и категорично знание за това как Създателят дава и отнема своите благословии. В „Книгата на Йов“ се казва, че Бог Йехова е дарил Йов с още по-големи благословии отпреди, дал му е още по-добри възможности да познае върховенството на Създателя и спокойно да посрещне смъртта си. Остарял и изправен пред смъртта, Йов със сигурност не се е притеснявал за собствеността си. Той не се тревожеше, не съжаляваше за нищо и, разбира се, не се страхуваше от смъртта, тъй като изживя живота си, вървейки по пътя на богобоязливостта и отбягвайки злото. Той нямаше причина да се безпокои за края си. Колко от нашите съвременници биха могли да се държат по същия начин като Йов пред лицето на собствената си смърт? Защо никой не може да запази такова естествено отношение? Има само една причина: Йов живя живота си в субективен стремеж да вярва, да признава и да се подчинява на Божието върховенство и точно с тази вяра, с това признание и подчинение той премина през всички важни решаващи моменти в живота, изживя последните си години и приветства последния решаващ момент от живота си. Независимо какво преживя Йов, неговите житейски стремежи и цели не бяха болезнени, а щастливи. Той беше щастлив не само заради благословиите и одобрението на Създателя, но, което е по-важно, благодарение на своите стремежи и житейски цели, благодарение на нарастващото познание и истинско разбиране за върховенството на Създателя, придобито в резултат на богобоязливостта и отбягването на злото, и най-вече благодарение на личния си опит като човек, който е подчинен на върховенството на Създателя, на удивителните Божии дела и крехките, но незабравими преживявания и спомени за съвместното съществуване на човека и Бог, за тяхното опознаване и взаимно разбиране. Йов беше щастлив заради утехата и радостта, произтичащи от познаването на волята на Създателя, и заради боязънта, което изпита, след като видя, че Той е велик, удивителен, изпълнен с любов и верен. Йов успя да посрещне смъртта без страдание, защото знаеше, че като умре, ще се върне при Създателя. Именно стремежите на Йов и житейските му придобивки му позволиха спокойно да посрещне смъртта, позволиха му спокойно да посрещне факта, че Създателят си връща живота му, и освен това му позволиха да се яви пред Създателя неопетнен и необременен от грижи. Могат ли нашите съвременници да постигнат щастието, което притежаваше Йов? Разполагате ли с необходимите условия за това? След като съвременните хора имат такива условия, защо са неспособни да живеят щастливо като Йов? Защо са неспособни да избегнат страданието, което носи страхът от смъртта? Пред лицето на смъртта някои несдържано се подмокрят, други треперят, губят съзнание, избухват гневно както срещу Небесата, така и срещу другите хора, някои дори плачат и ридаят. Това в никакъв случай не са естествени реакции, които възникват внезапно при приближаването на смъртта. Хората се държат по този срамен начин главно защото дълбоко в сърцата си се страхуват от смъртта, защото нямат ясно познание и разбиране за върховенството на Бог и за Неговите подредби, нито им се подчиняват истински. Хората реагират така, защото искат сами да подредят и да управляват всичко, да контролират съдбата, живота и смъртта си. Затова не е изненадващо, че хората никога няма да успеят да се отърват от страха от смъртта.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 133

Само като приеме върховенството на Създателя, човек може да се върне при Него

Без ясно познание и ясен опит с Божието върховенство и Неговите подредби знанията на човека за съдбата и смъртта неизбежно ще бъдат непоследователни. Хората не могат ясно да видят, че всичко е в Божиите ръце, не осъзнават, че всичко е подчинено на Божия контрол и Неговото върховенство, не признават, че човек не може да отхвърли или да избегне това върховенство. Поради тази причина, когато дойде време да се изправят пред смъртта, последните им думи, притеснения и съжаления нямат край. Те са обременени с толкова много предразсъдъци, с толкова много неохота, с такова объркване. Това ги кара да се страхуват от смъртта. За всеки, който е роден на този свят, раждането е необходимо и смъртта е неизбежна. Никой не е в състояние да въстане срещу този ход на събитията. Ако човек желае да напусне този свят безболезнено, ако иска да получи възможност да посрещне последния решаващ момент в живота без неохота или безпокойство, тогава единственият начин да го направи е да не съжалява за нищо. И единственият начин да напусне света без съжаление е да познае върховенството на Създателя, да познае Неговата власт и да им се подчини. Само така човек може да стои настрана от човешките раздори, от злото, от робството на Сатана и само така човек може да изживее живота си като Йов — воден от Създателя и благословен от него — да живее свободен живот, изпълнен със смисъл и значимост, живот, който е честен и открит. Само така човек може, подобно на Йов, да се подчини на изпитанията и лишенията, на които го подлага Създателят, да се подчини на подредбите и организацията на Създателя. Само така човек ще може да се покланя на Създателя през целия си живот и да спечели одобрението му, както стана с Йов, ще може да чуе гласа Му и да види появата Му. Само така човек може да живее и да умре щастливо като Йов — без болка, безпокойство и съжаления. Само така човек ще може да живее в светлината като Йов и да премине през всеки от решаващите моменти в живота в светлината, спокойно да завърши своя път в светлината, успешно да изпълни мисията си — като сътворено същество да преживее, изучи и опознае върховенството на Създателя — и да си отиде от света в светлината, за да остане завинаги до Създателя като сътворено човешко същество, одобрено от Него.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 134

Не пропускайте възможността да познаете върховенството на Създателя

Няколкото десетилетия човешки живот не са нито много, нито малко. Двадесет и няколкото години между раждането и навлизането в зряла възраст отминават за миг и въпреки че в този момент от живота човек се счита за възрастен, на тази възраст хората не знаят почти нищо за живота и съдбата на човека. С натрупването на опита те постепенно навлизат в средната възраст. Около тридесетте и четиридесетте си години хората получават първите си познания за живота и съдбата, но представите им за тези неща все още са много неясни. И едва на четиридесетгодишна възраст някои хора започват да разбират човечеството и вселената, създадени от Бог, и да осъзнават какъв е смисълът на човешкия живот и какво представлява съдбата на човека. Въпреки че са Божии последователи от дълго време и вече са на средна възраст, някои хора така и не могат да придобият точно познание и определение за Божието върховенство, още по-малко истинско подчинение. Някои се интересуват единствено от желанието да получат благословии и дори след много години живот те изобщо не знаят и не разбират факта на върховенството на Създателя над човешката съдба и не са направили дори и най-малката стъпка в практическия урок за подчинението на Божиите подредби и организации. Такива хора са абсолютни глупаци и животът им е пропилян.

Ако разделите приблизително периодите в човешкия живот в съответствие с житейския опит и знанията на хората за човешката съдба, ще получите три етапа. Първият етап е младостта, т.е. годините между раждането и средната възраст, или от раждането до трийсетгодишна възраст. Вторият етап е съзряването — от средна възраст до напреднала възраст, или от тридесет до шестдесет години. И третият етап е зрелостта, чието начало е навлизането в напреднала възраст — от шестдесет години докато човек напусне този свят. С други думи, от раждането до средната възраст знанията на повечето хора за съдбата и живота са ограничени до имитация на чужди идеи и почти нямат реално, практическо съдържание. През този период възгледите на човек за живота и начините, по които той взаимодейства с други хора, са доста повърхностни и наивни. Това е периодът на младостта. Едва след като вкуси всички радости и скърби на живота, човек придобива истинско разбиране за съдбата и — подсъзнателно, в дълбините на сърцето си — постепенно стига до разбирането за нейната необратимост и бавно осъзнава, че върховенството на Създателя над съдбата на човека наистина съществува. Това е периодът на зрелостта. Човек навлиза в периода на зрелостта, след като престане да се бори със съдбата, когато вече не иска да бъде въвличан в раздори, знае мястото си в живота, подчинява се на волята на Небето, обобщава своите постижения и грешки в живота и очаква преценката на Създателя за живота си. Като се имат предвид различните преживявания и придобивки на хората през тези три периода, при обикновени обстоятелства човек няма толкова голям прозорец от възможности за познаване на върховенството на Създателя. Ако човек е предопределен да живее до шестдесет години, тогава той има само тридесет години, за да опознае Божието върховенство. Ако човек се нуждае от повече време, това е възможно само ако животът му продължи по-дълго, ако може да живее около век. Затова казвам, че според нормалните закони на човешкото съществуване, макар че процесът от първото съприкосновение с темата за върховенството на Създателя до момента, в който той е в състояние да признае, че това върховенство е факт, а след това до момента, в който може да му се подчини, е доста дълъг, ако всъщност се преброят годините, има не повече от тридесет-четиридесет години, през които може да спечели тези награди. А хората често се увличат по желанията и стремежите си да получат благословии, така че не могат да определят каква е същността на човешкия живот и не схващат важността на разбирането на върховенството на Създателя. Такива хора не милеят за безценната възможност да се появят в човешкия свят, за да опознаят човешкия живот и върховенството на Създателя, и не осъзнават колко ценно е за сътвореното същество да получи личните напътствия на Създателя. Затова казвам, че тези, които желаят Божието дело да приключи бързо, които искат Бог да уреди края на човешкия им живот възможно най-скоро, за да могат незабавно да видят истинската Му личност и да получат благословиите Му по-скоро, са виновни за най-лошия вид неподчинение и са глупави до крайност. А мъдрите хора, притежаващи пределна острота на ума, са тези, които през ограниченото си време желаят да се възползват от тази единствена възможност да познаят върховенството на Създателя. Тези две различни желания разкриват два напълно различни възгледа и стремежа: онези, които търсят благословии, са егоистични и жалки и не се интересуват от Божията воля, никога не се стремят да познаят Божието върховенство, не изпитват желание да му се подчинят, а просто искат да живеят, както им харесва. Те са безгрижни дегенерати и точно тази категория хора ще бъде унищожена. Стремящите се да познаят Бог са способни да изоставят своите желания, готови са да се подчинят на Божието върховенство и Божиите подредби и се стараят да бъдат хора, които се подчиняват на Божията власт и изпълняват Божието желание. Такива хора живеят в светлината, заобиколени от Божиите благословии, и непременно ще получат Божието одобрение. Независимо от обстоятелствата изборът на човека е безполезен и хората нямат право да решават колко дълго ще продължи Божието дело. По-добре е хората да се оставят на Божието ръководство и да се подчинят на Неговото върховенство. Ако не разчиташ на Неговото ръководство, какво можеш да направиш? Ще причиниш ли някаква загуба на Бог? Ако не разчиташ на Неговото ръководство, а вместо това се опитваш да го вземеш в свои ръце, тогава правиш неразумен избор и в крайна сметка ще си единственият, който ще понесе загуба от това. Само ако започнат да взаимодействат с Бог възможно най-скоро, само ако побързат да приемат Неговата организация, ако познават Неговата власт и ако разбират всичко, което е направил за тях, хората ще намерят надежда. Само така животът им няма да бъде изживян напразно и те ще постигнат спасение.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 135

Никой не може да промени факта, че Бог има върховенство над човешката съдба

Под властта на Бог всеки активно или пасивно приема Неговото върховенство и Неговите подредби и колкото и човек да се бори през живота си, колкото и криволичещи пътища да измине, в крайна сметка той ще се върне в орбитата на съдбата, която Създателят му е предначертал. В това се крие непреодолимостта на властта на Създателя и начинът, по който тя контролира и управлява вселената. Именно тази непреодолимост, тази форма на контрол и управление е в основата на законите, които определят живота на всички неща, които позволяват на хората да се прераждат отново и отново безпрепятствено, които карат света да се върти и да се движи напред от ден на ден, от година на година. Били сте свидетели на всички тези факти и ги разбирате, повърхностно или задълбочено, а дълбочината на вашето разбиране зависи от вашия опит и познаване на истината, от вашето познание за Бог. Колко добре познаваш истината реалност, колко от Божиите думи си преживял, колко добре познаваш същността и нрава на Бог — всичко това говори за дълбочината на твоето разбиране за върховенството и подредбите на Бог. Зависи ли съществуването на Божието върховенство и Неговите подредби от това дали хората им се подчиняват? Дали фактът, че Бог притежава тази власт, се определя от това дали човечеството се подчинява на тази власт? Божията власт съществува независимо от обстоятелствата. Бог диктува и подрежда всяка човешка съдба и всички неща в съответствие със Своите мисли и желания във всички ситуации. Това няма да се промени вследствие на промените в човека. То не зависи от волята на човека, не може да бъде променяно от промените във времето, пространството и географското местоположение, защото Божията власт представлява самата Му същина. Способността или неспособността на човек да познава и приема Божието върховенство, способността или неспособността на човек да му се подчини — нито едно от тези обстоятелства не променя факта, че Бог има върховенство над човешката съдба. Тоест, каквото и да е отношението на човека към Божието върховенство, то просто не може да промени факта, че Бог има върховенство над човешката съдба и над всички неща. Дори и да не се подчиняваш на Неговото върховенство, Той все пак управлява съдбата ти, и дори да не познаваш Неговото върховенство, Неговата власт няма да изчезне. Божията власт и фактът на Божието върховенство над човешката съдба не зависят от човешката воля и не се променят според предпочитанията и избора на човека. Властта на Бог е навсякъде, всеки час, всяка минута. Небето и земята ще изчезнат, но не и Неговата власт, защото Той е Самият Бог, Той притежава единствената власт и тя не може да бъде ограничена от хора, събития или предмети, от пространството или географското местоположение. Бог упражнява властта Си непрекъснато, показва Своето могъщество, продължава Своето дело по управлението, както винаги е правил. Той непрекъснато управлява всички неща, грижи се за всички неща, ръководи всички неща, както винаги е правил. Никой не може да промени това. Това е факт, това е неизменна истина от незапомнени времена!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 136

Правилно отношение и практически действия за онзи, който желае да се подчини на Божията власт

С какво отношение човек трябва да познава и разглежда Божията власт и факта на Божието върховенство над човешката съдба? Това е истинското предизвикателство, пред което са изправени всички. Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да познаваш и разбираш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, решиш и преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш намерението си да се подчиниш, желанието си да се подчиниш и факта на твоето подчинение пред върховенството и подредбите на Бог? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се подчиняваш. „Да чакаш“ означава да очакваш Божието време, да очакваш хората, събитията и предметите, които Той е подготвил за теб, да чакаш волята Му постепенно да ти се разкрие. „Да търсиш“ означава да наблюдаваш и да разбираш дълбокия замисъл на Бог за теб чрез хората, събитията и предметите, които Той е подредил за теб, да разбереш истината чрез тях, да разбереш какво точно трябва да изпълнят хората и към какъв път да се придържат, да разбереш какви резултати възнамерява да постигне Бог в хората и какви постижения възнамерява да осъществи в тях. „Да се подчиниш“, разбира се, означава да приемеш хората, събитията и предметите, подредени от Бог, да приемеш Неговото върховенство и чрез него да опознаеш начина, по който Създателят диктува съдбата на човека, по който дава на човека Своя живот, по който вгражда истината в човека. Всички неща, подчинени на Божиите подредби и Божието върховенство, следват природните закони и ако си решен да позволиш на Бог да подрежда и диктува всичко вместо теб, трябва да се научиш да чакаш, да търсиш и да се подчиняваш. Това е отношението, което трябва да усвои всеки, който желае да се подчини на Божията власт, това е основополагащото качество, което трябва да притежава всеки човек, който желае да приеме върховенството и подредбите на Бог. За да имаш такова отношение, за да имаш това качество, трябва да работиш по-усилено. Само така можеш да навлезеш в истинската действителност.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 137

Приемането на Бог за твой единствен господар е първата стъпка по пътя към спасението

Истините, отнасящи се до Божията власт, са истини, които всеки човек трябва да приеме сериозно, които трябва да преживее и да разбере със сърцето си, защото тези истини засягат живота на всеки човек, неговото минало, настояще и бъдеще, решаващите моменти, през които всеки трябва да премине в живота, знанието на човека за Божието върховенство и как трябва да се отнася към Божията власт и, естествено, крайната цел на всеки човек. Следователно за тяхното познание и разбиране е необходима енергията на цял един живот. Когато се отнасяш недвусмислено към Божията власт, когато приемаш Неговото върховенство, постепенно ще стигнеш до осъзнаване и разбиране на истинността на съществуването на Божията власт. Но ако никога не признаеш Божията власт и не приемеш Неговото върховенство, то колкото и дълго да живееш, няма да получиш и най-малкото знание за Божието върховенство. Ако наистина не познаваш и не разбираш Божията власт, когато стигнеш до края на пътя, дори да си вярвал в Бог в продължение на много десетилетия, няма да си постигнал нищо в живота си и, естествено, няма да имаш и най-малкото знание за Божието върховенство над човешката съдба. Това не е ли много жалко? Така че независимо колко далеч си стигнал в живота и на колко години си, независимо колко дълъг път ти остава да извървиш, ти трябва преди всичко да признаеш властта на Бог и да се отнесеш сериозно към нея, както и да приемеш факта, че Бог е твоят единствен Господар. Получаването на точни и ясни знания и разбиране на тези истини за Божието върховенство над човешката съдба е основен урок, който е задължителен за всеки, той е ключът към познаването на човешкия живот и намирането на истината. Такъв е животът, прекаран в познаване на Бог, и основният му урок, с който всеки трябва да се сблъсква ежедневно и който никой не може да избегне. Ако някой търси кратки и лесни начини за постигане на тази цел, тогава ще ти кажа, че е невъзможно! Ако искаш да избегнеш Божието върховенство, това е още по-невъзможно! Бог е единственият Господ на човека, Бог е единственият Господар на човешката съдба и затова човек не може да се разпорежда със своята съдба, не може да излезе извън нейните граници. Независимо от способностите си човек не може да влияе на съдбите на другите, а още по-малко може да ги подрежда, организира, контролира или променя. Само Самият единствен Бог диктува всичко за човека, тъй като само Той притежава единствената власт, която има върховенство над човешката съдба и по този начин само Създателят е единственият Господар на човека. Божията власт има върховенство не само над сътвореното човечество, но и над несътворените същества, които никой човек не може да види, над звездите, над космоса. Това е неоспорим факт — факт, който наистина съществува и който не може да бъде променен от никого и от нищо. Ако някой от вас все още е недоволен от съществуващото положение на нещата, вярвайки, че има някакво специално умение или способност и мислейки, че благодарение на щастлива случайност все пак ще може да промени настоящите си обстоятелства или по някакъв начин да ги избегне, ако се опитва да промени съдбата си с човешки усилия и по този начин да се открои сред другарите си и да постигне слава и богатство, тогава ти казвам: само си усложняваш положението, само си създаваш неприятности и копаеш собствения си гроб! Някой ден, рано или късно, ще откриеш, че си направил грешен избор и си пропилял усилията си напразно. Амбицията ти, желанието ти да се бориш със съдбата и собственото ти срамно поведение ще те отведат там, откъдето няма връщане, и ти ще платиш скъпо за това. И въпреки че сега не виждаш тежестта на последствията, тъй като си в процес на опознаване и по-дълбоко разбиране на истината, че Бог е Господар на човешката съдба, постепенно ще започнеш да осъзнаваш за какво говоря днес и какви са истинските последствия от него. Дали наистина имаш сърце и дух и дали си човек, който обича истината, зависи от отношението ти към Божието върховенство и към истината. Естествено, това определя дали наистина можеш да познаеш и да разбереш Божията власт. Ако никога в живота си не си усещал Божието върховенство и Неговите подредби, не си признавал и не си приемал властта на Бог, тогава ще се окажеш напълно безполезен и несъмнено ще станеш обект на Божиите ненавист и отхвърляне заради избрания от теб път и направения от теб избор. Но тези, които в Божието дело могат да приемат Неговото изпитание, да приемат Неговото върховенство, да се подчинят на Неговата власт и постепенно наистина да опознаят думите Му, ще придобият истинско познание за Божията власт и истинско разбиране за Неговото върховенство. Те ще станат истински поданици на Създателя. Само такива хора ще бъдат наистина спасени. Тъй като са познали Божието върховенство и са го приели, тяхното признаване на Божието върховенство над човешката съдба и тяхното подчинение са истински и точни. И когато се срещнат със смъртта, те, също като Йов, ще запазят разум, който не се страхува от смъртта, и ще се подчинят на подредбите и организацията на Бог във всичко, без личен избор, без лично желание. Само такъв човек може да се върне при Създателя като истинско сътворено човешко същество.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

Ежедневни Божии слова Откъс 138

Заповедта на Бог Йехова към човека

Битие 2:15-17  И Йехова Бог взе човека, като го отведе в Едемската градина, за да работи там и да я пази. Йехова Бог даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“.

Прелъстяването на жената от змията

Битие 3:1-5  Змията беше по-коварна от всички животни в полето, които Бог Йехова бе създал. И тя рече на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от всички дървета в градината?“. Жената отговори на змията: „От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: „Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете“. А змията каза на жената: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“.

Тези два пасажа са откъси от книгата „Битие“ в Библията. Всички ли сте запознати с тях? Те разказват за събитията, случили се в началото, когато човекът е бил създаден първоначално; тези събития са реални. Нека най-напред разгледаме каква заповед дава Бог Йехова на Адам и Ева. Съдържанието на тази заповед е много важно за днешната ни тема. „Бог Йехова даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“. Какъв е смисълът на Божията заповед към човека в този откъс? Първо, Бог казва на човека какво може да яде, а именно — плодовете на много видове дървета. Няма опасност и отрова; всичко може да се яде и да се яде на воля, както човек пожелае, без притеснения и съмнения. Това е една част от Божията заповед. Другата част е предупреждение. В него Бог казва на човека, че не бива да яде плодовете от дървото за познаване на доброто и злото. Какво ще се случи, ако той яде от това дърво? Бог казва на човека, че ако яде от него, непременно ще умре. Не са ли ясни тези думи? Ако Бог ти е казал това, но не си разбрал защо, би ли приел словата Му като правило или заповед, на която трябва да се подчиниш? С тези думи трябва да се съобразим. Но независимо дали човек е способен да се подчини, Божиите слова са недвусмислени. Бог е казал на човека много ясно какво може и какво не бива да яде, както и какво ще се случи, ако яде това, което не бива да яде. В тези кратки слова, които Бог изрече, можеш ли да видиш нещо от Божия нрав? Дали са истински са тези Божии слова? Нима в тях има измама? Нима има лъжа? Нима има заплаха? (Не.) Бог честно, правдиво и искрено е казал на човека какво може да яде и какво не бива да яде. Бог говори ясно и отчетливо. Нима има някакъв скрит смисъл в тези думи? Нима тези думи не са ясни? Нима има нужда от догадки? Няма нужда от предположения. Значението им е очевидно от пръв поглед. При прочитането им човек е напълно наясно с техния смисъл. Тоест това, което Бог иска да каже, и това, което иска да изрази, идва от Неговото сърце. Нещата, които Бог изразява, са чисти, ясни и категорични. Няма прикрити мотиви, нито скрити значения. Той говори на човека прямо, като му казва какво може да яде и какво не. Тоест чрез тези Божии слова човекът може да види, че Божието сърце е прозрачно и истинско. Тук няма и следа от лъжа; не е като да ти кажа, че не можеш да ядеш това, което е годно за ядене, или да ти кажа „Направи го и виж какво ще стане“ за нещата, които не бива да ядеш. Не това има предвид Бог. Каквото Бог мисли в сърцето си, това и казва. Ако кажа, че Бог е свят, защото се показва и разкрива в тези слова по този начин, може да ти се стори, че съм направил от мухата слон или че съм отишъл твърде далеч. Ако е така, не се притеснявайте — все още не сме приключили.

Нека сега поговорим за „Прелъстяването на жената от змията“. Кой е змията? Сатана. Той играе ролята на фон за сравнение в Божия шестхилядолетен план за управление и това е роля, която трябва да споменем, когато говорим за Божията святост. Защо казвам това? Ако не познаваш злото и покварата на Сатана, ако не познаваш природата на Сатана, тогава няма как да признаеш светостта и не можеш да разбереш какво всъщност представлява светостта. В объркването си хората вярват, че това, което прави Сатана, е правилно, защото живеят с такъв покварен нрав. Без фон за сравнение, без база за сравнение не можеш да разбереш какво е святост. Затова Сатана трябва да бъде споменат тук. Това не са празни приказки. Чрез думите и делата на Сатана ще разберем как действа, как развращава човечеството, каква е природата му и какъв е обликът му. И така, какво каза жената на змията? Жената разказа на змията какво ѝ беше казал Бог Йехова. Когато изричаше тези думи, дали беше сигурна, че това, което Бог ѝ е казал, е истина? Тя не можеше да бъде сигурна. Като наскоро сътворен човек тя нямаше способността да различава доброто от злото и не познаваше нищо около себе си. Ако съдим по думите, които изрече пред змията, тя не е била сигурна в сърцето си, че казаното от Бог е вярно; такова е било нейното отношение. И когато змията видя, че жената не е уверена в Божиите слова, тя каза: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“. Има ли нещо съмнително в тези думи? Когато четете това изречение, разбирате ли намеренията на змията? Какви са тези намерения? Тя искаше да изкуши тази жена, да ѝ попречи да се вслуша в Божиите слова, но не го казва направо. Затова можем да кажем, че тя е много лукава. Тя изразява смисъла по хитър и уклончив начин, за да постигне целта, която държи скрита в ума си, скрита от човека — такава е хитростта на змията. Начинът, по който Сатана говори и действа, винаги е бил такъв. Той казва, че не е сигурно, без да дава потвърждение в едната или другата посока. Но като чу това, сърцето на тази невежа жена се развълнува. Змията беше доволна, защото думите ѝ имаха желания ефект — такова беше лукавото намерение на змията. Нещо повече, змията я съблазни, като ѝ обеща резултат, който изглежда желан за хората, с думите: „В деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите“. Затова тя разсъждава: „Да ми се отворят очите е нещо хубаво!“. А след това змията каза нещо още по-примамливо, думи, непознати дотогава на човека, думи, които притежават огромна изкусителна сила за онези, които ги чуят: „Ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“. Нима тези думи не са много съблазнителни за човека? Това е все едно някой да ти каже: „Лицето ти е оформено прекрасно, само че носът ти е малко къс. Ако коригираш това, ще имаш красота от световна класа!“. Нима тези думи не биха развълнували сърцето на човек, който никога преди това не е имал желание да си прави пластична операция? Нима тези думи не са съблазнителни? Тази съблазън не те ли изкушава? А това не е ли изкушение? (Да.) Нима Бог говори по този начин? Нима имаше какъвто и да е намек за това в Божиите слова, които току-що прочетохме? Дали Бог говори това, което мисли в сърцето Си? Може ли човек да види Божието сърце чрез Неговите слова? (Да.) Но когато змията изрече тези думи към жената, успя ли да видиш сърцето ѝ? Не. И поради човешкото невежество човекът лесно се съблазни от думите на змията и лесно беше измамен. И така, успя ли да видиш намеренията на Сатана? Успя ли да видиш целта зад думите на Сатана? Успя ли да видиш интригите и хитростите на Сатана? (Не.) Какъв нрав издава начинът на говорене на Сатана? Каква същина видя в Сатана чрез тези думи? Нима тя не е коварна? Може би на пръв поглед ти се усмихва, а може и да не показва никакво изражение. Но в сърцето си той пресмята как да постигне целта си, а именно тази цел ти не можеш да видиш. Всички обещания, които ти дава, всички предимства, които описва, са прикритие за съблазънта. Тези неща ти изглеждат добри, затова смяташ, че това, което казва, е по-полезно, по-съществено от това, което казва Бог. Нима човекът не се превръща в покорен затворник, когато това се случи? Нима не е подла стратегията, която използва Сатана? Допускаш да потънеш в упадък. Без Сатана да си мръдне пръста, само като изрича тези две изречения, ти си готов с радост да следваш Сатана, да се подчиняваш на Сатана. Така целта на Сатана е постигната. Нима това намерение не е зловещо? Не е ли това най-първичното лице на Сатана? От думите на Сатана човек може да разбере зловещите му мотиви, да види отвратителния му лик и да види същината му. Нима не е така? Сравнявайки тези изречения, ако не ги анализираш, може да почувстваш, че словата на Бог Йехова са скучни, обикновени и банални, че те не оправдават лиричното възхваляване на Божията честност. Въпреки това, ако вземем за сравнение думите на Сатана и отвратителния му лик, нима тези Божии слова нямат значителна тежест за днешните хора? (Така е.) Чрез това сравнение човек може да почувства чистата безупречност на Бог. Всяка дума, която Сатана казва, както и мотивите, намеренията и начинът, по който говори — всички те са опорочени. Каква е основната характеристика на начина на говорене на Сатана? Сатана използва двусмислието, за да те съблазни, без да ти позволи да прозреш двуличието му, и не допуска да разбереш целта му; Сатана те оставя да се хванеш на въдицата, но ти трябва и да възхваляваш и възпяваш достойнствата му. Нима тази тактика не е обичайният похват на Сатана? (Така е.)

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IV“)

Ежедневни Божии слова Откъс 139

Диалог между Сатана и Бог Йехова (Избрани пасажи)

Йов 1:6-11  Един ден синовете на Бог дойдоха да се представят пред Йехова и Сатана беше сред тях. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“. Тогава Сатана отговори на Йехова и каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“.

Йов 2:1-5  И отново един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Йехова, Сатана дойде с тях, за да се представи пред Него. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“. А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“.

Тези два откъса се състоят изцяло от диалог между Бог и Сатана. В тях е записано какво е казал Бог и какво е казал Сатана. Бог не каза много и говореше много простичко. Можем ли да видим Божията святост в Неговите прости слова? Някои ще кажат, че не е лесно да се направи. И така, можем ли да видим грозотата на Сатана в неговите отговори? Нека първо да разгледаме какъв въпрос задава Бог Йехова на Сатана. „Отде идеш?“. Нима това не е ясен въпрос? Има ли някакъв скрит смисъл? Не, това е само един ясен въпрос. Ако ви попитам: „Откъде идваш?“, как бихте отговорили? Нима е трудно е да се отговори на този въпрос? Бихте ли казали: „От шетане тук и таме и скитане нагоре-надолу“? (Не.) Вие не бихте отговорили по този начин. И така, как се чувствате, когато виждате Сатана да отговаря по този начин? (Чувстваме, че Сатана е нелеп, но и коварен.) Можете ли да разберете какво чувствам Аз? Всеки път, когато виждам тези думи на Сатана, изпитвам отвращение, защото Сатана говори, но думите му нямат съдържание. Отговори ли Сатана на Божия въпрос? Не, думите, които Сатана изрече, не бяха отговор, те не казваха нищо. Те не бяха отговор на Божия въпрос. „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Как разбираш тези думи? Откъде точно идва Сатана? Получихте ли отговор на този въпрос? (Не.) Това е „гениалността“ на хитрите кроежи на Сатана — да не позволи на никого да разбере какво всъщност казва. След като чу тези думи, все още не можеш да разбереш какво е казал, въпреки че е приключил с даването на отговор. И все пак Сатана вярва, че е отговорил напълно. Как се чувстваш тогава? Отвратен? (Да.) Сега започвате да изпитвате отвращение като реакция на тези думи. Думите на Сатана имат една особеност: това, което Сатана казва, те озадачава и не можеш да разбереш източника на думите му. Понякога Сатана има мотиви и говори целенасочено, а понякога, под действието на самата му природа, тези думи се появяват спонтанно и направо излизат от устата на Сатана. Сатана не обмисля дълго тези думи, а ги изрича, без да се замисля. Когато Бог го попита откъде идва, Сатана отговори с няколко двусмислени думи. Чувстваш се много озадачен, защото никога не знаеш откъде точно идва Сатана. Има ли сред вас такива, които говорят така? Що за начин на говорене е това? (Той е двусмислен и не дава категоричен отговор.) Какви думи трябва да използваме, за да опишем този начин на говорене? Той отклонява вниманието и подвежда. Да предположим, че някой не иска да допусне другите да разберат какво е правил вчера. Питаш го: „Видях те вчера. Къде отиваше?“. Той не ти казва направо къде е бил. Вместо това казва: „Какъв ден беше само! Беше толкова уморителен!“. Отговори ли на въпроса ти? Направи го, но не даде отговора, който ти търсеше. Това е „гениалността“ в изкуството на речта на хората. Никога не можеш да разбереш какво имат предвид, нито да разбереш причината или намерението зад думите им. Не знаеш какво се опитват да избегнат, защото в сърцето си имат своя собствена история — това е коварно. Има ли сред вас хора, които също често говорят по този начин? (Да.) Тогава каква е вашата цел? Дали понякога тя е да защитите собствените си интереси, а друг път — да запазите гордостта, положението и репутацията си, да опазите тайните на личния си живот? Каквато и да е целта, тя е неотделима от вашите интереси, свързана е с вашите интереси. Нима природата на човека не е такава? Всички, които имат такава природа, са тясно свързани със Сатана, ако не и с неговото семейство. Можем да се изразим така, нали? Като цяло тази проява е отвратителна и противна. Сега и вие се чувствате отвратени, нали? (Да.)

Нека разгледаме следните стихове. Сатана отново отговаря на въпроса на Йехова с думите: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог?“. Сатана започва атака срещу оценката на Йехова за Йов и в тази атака се долавя враждебност. „Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има?“. Това е разбирането и оценката на Сатана за работата на Йехова над Йов. Сатана го оценява по следния начин: „Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“. Сатана винаги говори двусмислено, но тук той си служи с конкретни понятия. Въпреки това тези думи, макар и изречени с конкретни понятия, са нападение, богохулство и акт на предизвикателство към Бог Йехова, към Самия Бог. Как се чувствате, когато чуете тези думи? Чувствате ли отвращение? Можете ли да прозрете намеренията на Сатана? На първо място, Сатана отхвърля оценката на Йехова за Йов — човек, който се бои от Бог и отбягва злото. След това Сатана отхвърля всичко, което Йов казва и прави, т.е. отхвърля страха му от Йехова. Нима това не е обвинение? Сатана обвинява, отхвърля и поставя под съмнение всичко, което Йехова прави и казва. Не вярва и го изразява с думите: „Щом Ти казваш, че нещата стоят по този начин, как така не съм ги видял? Как да не се страхува от Теб, като Ти си му дал толкова много благословии?“. Не е ли това отхвърляне на всичко, което Бог прави? Обвинение, отхвърляне, богохулство — нима думите на Сатана не са нападение? Нима не отразяват вярно съкровените мисли на Сатана? Тези думи със сигурност не са същите като думите, които прочетохме току-що: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Те са напълно различни. Чрез тези думи Сатана напълно разкрива какво се крие в сърцето му — отношението си към Бог и отвращението си от страха на Йов от Бог. Когато това се случва, злобата и злата му природа са напълно демаскирани. Сатана мрази онези, които се боят от Бог, мрази онези, които отбягват злото, а още повече мрази Йехова за това, че дарява благословии на хората. Иска да използва тази възможност, за да унищожи Йов, когото Бог е издигнал със собствената си ръка, да го погуби, като казва: „Ти казваш, че Йов се бои от Теб и избягва злото. Аз го виждам по различен начин“. Той използва различни начини, за да провокира и изкуши Йехова, и използва различни хитрости, за да може Бог Йехова да предаде Йов на Сатана, за да го манипулира на воля, да му навреди и да се отнесе зле с него. Иска да се възползва от тази възможност, за да унищожи този човек, който е праведен и съвършен в Божиите очи. Нима сърцето на Сатана е такова само заради мигновен порив? Не, подготвя се от дълго време. Когато Бог работи, грижи се за даден човек и го наблюдава, когато е благосклонен към него и го одобрява, Сатана върви плътно след него и се опитва да измами този човек и да му навреди. Ако Бог желае да придобие този човек, Сатана ще направи всичко възможно, за да попречи на Бог, като използва различни нечестиви уловки, за да изкушава, смущава и пречи на Божието дело, за да постигне скритата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да завладее онези, които Бог иска да придобие, иска да ги контролира, да ги овладее, за да му се кланят, да се присъединят към него в извършването на нечестиви дела и да се противопоставят на Бог. Нима това не е зловещият мотив на Сатана? Често казвате, че Сатана е толкова зъл, толкова лош, но дали сте го виждали? Виждате колко лоши са хората, но не сте видели колко лош е истинският Сатана. И все пак в случая с Йов ясно долавяте точно колко зъл е Сатана. Този случай разкрива много ясно отвратителния лик на Сатана и неговата същина. Сатана воюва с Бог и върви след Него, защото цели да разруши цялото дело, което Бог иска да извърши, да овладее и контролира онези, които Бог иска да придобие, напълно да унищожи онези, които Бог иска да придобие. Ако не ги унищожи, те попадат във владение на Сатана, за да бъдат използвани от него — това е неговата цел. А какво прави Бог? Бог казва само едно просто изречение в този откъс; не е записано дали Бог прави още нещо, но виждаме, че е написано много повече за това, което Сатана прави и казва. В следващия откъс от Писанието Йехова пита Сатана: „Отде идеш?“. Какъв е отговорът на Сатана? (Той отново е: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“.) Това е все същото изречение. То се е превърнало в девиз на Сатана, в негова визитна картичка. Как става така? Нима Сатана не е омразен? Със сигурност е достатъчно да произнесе това отвратително изречение само веднъж. Защо Сатана продължава да го повтаря? Това доказва едно: природата на Сатана не се променя. Сатана не може да се преструва, за да прикрие грозния си лик. Бог му задава въпрос и ето как Му отговаря той. Щом с Бог се отнася така, представете си как трябва да се отнася към хората! Сатана не се страхува от Бог, не се бои от Бог и не Му се подчинява. Затова той се осмелява да бъде безразсъдно самонадеян пред Бог, да използва същите думи, за да избегне Божия въпрос, да използва многократно същия отговор на Божия въпрос, да се опитва да използва този отговор, за да обърка Бог — това е грозният лик на Сатана. Той не вярва във всемогъществото на Бог, не вярва в Божията власт и със сигурност не желае да се подчини на Божието господство. Той постоянно се противопоставя на Бог, постоянно атакува всичко, което Бог прави, опитва се да разруши всичко, което Бог прави — това е неговата зла цел.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IV“)

Ежедневни Божии слова Откъс 140

Диалог между Сатана и Бог Йехова (Избрани пасажи)

Йов 1:6-11  Един ден синовете на Бог дойдоха да се представят пред Йехова и Сатана беше сред тях. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“. Тогава Сатана отговори на Йехова и каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“.

Йов 2:1-5  И отново един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Йехова, Сатана дойде с тях, за да се представи пред Него. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“. А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“.

Както е записано в Книга на Йов, тези два откъса, изречени от Сатана, и нещата, които Сатана прави, са показателни за съпротивата му срещу Бог и Неговия шестхилядолетен план за управление — тук се разкрива истинското лице на Сатана. Виждал ли си думите и делата на Сатана в реалния живот? Когато ги видиш, може да не ги сметнеш за изречени от Сатана, а вместо това да помислиш, че са изречени от човек. Кого представлява човек, когато говори така? Представлява Сатана. Дори и да го осъзнаваш, не можеш да почувстваш, че наистина е изречено от Сатана. Но тук и сега недвусмислено видяхте какво е казал самият Сатана. Сега вече имаш недвусмислена, кристално ясна представа за отвратителния облик и злото на Сатана. И така, тези два откъса, изречени от Сатана, могат ли да помогнат на хората днес да разберат природата на Сатана? Струва ли си тези два откъса да бъдат съхранени старателно, за да може днешното човечество да разпознае отвратителното лице на Сатана, да разпознае първоначалното, истинското лице на Сатана? Въпреки че това твърдение може да изглежда неуместно, тези думи, изразени по този начин, могат да се считат за верни. Всъщност това е единственият начин, по който мога да изразя тази идея, и е достатъчно, ако можете да я разберете. Сатана многократно напада нещата, които върши Йехова, като хвърля обвинения за страха на Йов от Бог Йехова. Сатана се опитва да провокира Йехова, като използва различни похвати и се опитва да накара Йехова да му позволи да изкуши Йов. Затова думите му имат силно провокативен характер. И така, кажете ми, след като Сатана е изрекъл тези думи, може ли Бог да види ясно какво иска да направи Сатана? (Да.) В Божието сърце този човек Йов, когото Бог гледа — този Божи слуга, когото Бог смята за праведен човек, за съвършен човек — дали може да устои на такова изкушение? (Да.) Защо Бог е толкова сигурен в това? Бог винаги ли изследва сърцата на хората? (Да.) И така, може ли Сатана да изследва сърцата на хората? Сатана не може. Дори Сатана да можеше да види сърцето ти, злата му природа никога не би му позволила да повярва, че светостта е святост или че мръсотията е мръсотия. Нечестивият Сатана никога не може да цени нещо, което е свято, праведно или светло. Сатана не може да не действа неуморно в съответствие със своята природа, със своето зло и със своите обичайни похвати. Дори с цената на това да бъде наказан или унищожен от Бог, той не се колебае упорито да се противопоставя на Бог — това е злото, това е природата на Сатана. И така, в този откъс Сатана казва: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“. Сатана смята, че страхът на човека от Бог се дължи на това, че той е получил толкова много изгода от Бог. Човек получава изгода от Бог, затова казва, че Бог е добър. Не защото Бог е добър, а само защото човекът получава толкова много изгода — затова той се бои така от Бог. Щом Бог го лиши от тази изгода, той ще се откаже от Бог. Заради злата си природа Сатана не вярва, че човешкото сърце може да се страхува истински от Бог. Заради злата си природа той не знае какво е святост, да не говорим за боязън. Той не знае какво е да се подчиняваш на Бог и какво е да се боиш от Бог. Понеже не знае тези неща, той смята, че и човекът не може да се бои от Бог. Кажи Ми, не е ли зъл Сатана? С изключение на нашата църква, нито една от различните религии и вероизповедания или религиозни и социални групи не вярва в съществуването на Бог, да не говорим за това, че Бог се е въплътил и извършва Делото на правосъдието. Затова смятат, че това, в което ти вярваш, не е Бог. Като се огледа прелюбодеецът, наоколо вижда всички останали като прелюбодейци, точно като себе си. Лъжецът се оглежда и вижда само нечестност и лъжи. Злият човек вижда всички останали като зли и иска да се бори с всеки, когото срещне. Относително честните хора смятат, че всички останали са честни, затова все ги мамят и все ги лъжат, а те нищо не могат да променят. Давам тези няколко примера, за да затвърдя убеждението ви, че злата природа на Сатана не е резултат от мимолетен непреодолим импулс, нито е обусловена от обстоятелствата, нито е временно проявление, произтичащо от някаква причина или ситуация. Категорично не! Сатана просто не може да не бъде такъв! Той не може да върши нищо добро. Дори и да каже нещо, което е приятно да чуеш, то е само за да те съблазни. Колкото по-приятни, по-тактични, по-благи са думите му, толкова по-злонамерени са зловещите намерения зад тези думи. Какъв лик, каква природа показва Сатана в тези два откъса? (Коварни, злонамерени и зли.) Основната характерна черта на Сатана е злото; преди всичко останало Сатана е зъл и злонамерен.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IV“)

Ежедневни Божии слова Откъс 141

Бог е създал човека и оттогава винаги е направлявал живота на човешкия род. Независимо дали благославя човечеството, създава закони и заповеди за хората или определя различни правила за живот, знаете ли каква е Божията цел, когато върши тези неща? Първо, можете ли да сте сигурни, че всичко, което Бог прави, е за доброто на човешкия род? Тези думи може да ви се сторят празни и приповдигнати, но ако разгледаме подробностите зад тях, нима не е вярно, че всичко, което Бог върши, е предназначено да води и насочва хората към нормален живот? Независимо дали става дума за това да накара хората да се съобразяват с Неговите правила или да спазват Неговите закони, Божията цел е хората да не изпадат в поклонение на Сатана и той да не им вреди — това е най-основното и е направено в самото начало. В самото начало, когато човекът не е разбирал Божията воля, Бог е създал няколко прости закона, правила и предписания, които обхващат всички възможни въпроси. Тези предписания са прости, но в тях се съдържа Божията воля. Бог се грижи, цени и много обича човешкия род. Затова можем ли да кажем, че сърцето Му е свято? Можем ли да кажем, че сърцето Му е чисто? (Да.) Има ли Бог някакви допълнителни мотиви? (Не.) Правилна и положителна ли е Неговата цел? В хода на Божието дело всички предписания, които Той е дал, имат положително въздействие върху човека, като го водят по пътя. Нима има някакви користни мисли в Божия ум? Нима Бог има някакви допълнителни цели, що се отнася до човека? Нима Бог иска да се възползва от човека по някакъв начин? Ни най-малко. Бог върши това, което казва, а Неговите думи и дела съответстват на съкровените Му мисли. Няма порочни цели, няма користни мисли. Нищо, което Той върши, не е лично за Него. Всичко, което Той върши, го върши за хората, без да преследва каквито и да е лични цели. Въпреки че Той има планове и намерения, които възлага на човека, никаква част от тях не е за Него самия. Всичко, което Той върши, е единствено за човешкия род, за да го защити и да го предпази от заблуда. Нима Неговото сърце не е скъпоценно? Можеш ли да видиш дори най-малкия признак на такова скъпоценно сърце в Сатана? Не можеш да видиш и най-малкия намек за това в Сатана, изобщо не можеш да го видиш. Всичко, което Бог прави, се разкрива по естествен начин. Нека сега разгледаме начина, по който Бог работи. Как върши Своето дело? Нима Бог взема тези закони и Своите слова и ги омотава здраво около главата на всеки човек като заклинанието за затягане на лентата^[а], за да го подчини? Нима ги налага на всяко човешко същество? Така ли работи Той? (Не.) Как тогава върши делото Си Бог? Заплашва ли? Заобиколно ли се изразява Той, когато говори с вас? (Не.) Когато не разбираш истината, как те води Бог? Той те просветлява и ти казва ясно, че това, което правиш, не е в съответствие с истината, а след това ти казва какво трябва да направиш. От начина, по който Бог действа, каква връзка смяташ, че имаш с Бог? Чувстваш ли, че Бог е недостижим? (Не.) И така, как се чувствате, когато виждате начина, по които Бог действа? Божиите слова са много реални, а връзката Му с човека е съвсем нормална. Бог е изключително близо до теб; между теб и Бог не съществува отдалеченост. Когато Бог те напътства, когато ти осигурява ресурс, когато ти помага и те подкрепя, ти чувстваш колко благ е Бог, чувстваш благоговението, което Той вдъхновява у теб; чувстваш колко обичлив е Той, чувстваш топлината Му. Но какъв похват използва Бог, когато те упреква за твоята поквара или когато те съди и дисциплинира за това, че се бунтуваш срещу Него? Упреква ли ви с думи? Дисциплинира ли ви чрез вашата среда и чрез хора, дела и неща? (Да.) До каква степен ви дисциплинира Бог? Дали Бог дисциплинира хората в същата степен, в която Сатана им вреди? (Не, Бог дисциплинира хората само толкова, колкото могат да понесат.) Бог работи по нежен, деликатен, любящ и грижовен начин, който е изключително премерен и подходящ. Неговият похват не предизвиква у теб силни емоционални реакции като: „Бог трябва да ми позволи да направя това“ или „Бог трябва да ми позволи да направя онова“. Бог никога не предизвиква у теб толкова интензивни мисли или емоции, че да стане непоносимо. Нима не е така? Как се чувстваш, когато приемаш Божиите слова на съд и порицание? Какво изпитваш, когато почувстваш Божията власт и сила? Чувстваш ли, че Бог е свещен и неприкосновен? Чувстваш ли се отдалечен от Бог в такива моменти? Усещаш ли колко плашещ е Бог? Не — по-скоро изпитваш боязън от Него. Нима причината за всички тези чувства на хората не е в Божието дело? Дали щяха да изпитват тези чувства, ако работеше Сатана? Категорично не. Бог използва Своите слова, Своята истина и Своя живот, за да осигурява ресурс за човека непрекъснато и да го подкрепя. Когато човек е слаб, когато се чувства отчаян, Бог със сигурност не казва грубо: „Не се отчайвай. За какво ти трябва да се обезсърчаваш? Защо си слаб? По каква причина си слаб? Винаги си толкова слаб и си все така негативен! Каква е ползата да живееш? Просто умри и приключи с това!“. Така ли работи Бог? (Не.) Има ли Бог властта да постъпи така? Да, има. Но Бог не постъпва по този начин. Причината, поради която Бог не постъпва така, е Неговата същина, същината на Божията святост. Неговата любов към човека, как го цени и милее за него, не може да се опише ясно само с едно-две изречения. Това не е нещо, което се постига с човешки хвалби, а нещо, което Бог осъществява на практика; то разкрива Божията същина. Могат ли всички тези начини, по които Бог работи, да накарат човека да види Божията святост? Виждал ли си някакво зло или измама в добрите намерения на Бог във всички тези начини, по които Бог работи, включително Божиите добри намерения, въздействието, което Бог иска да окаже върху хората, различните похвати, които Бог използва, за да работи върху тях, вида на работата, която върши, това, което Той иска хората да разберат? (Не.) И така, можем ли да кажем, че Бог е свят във всичко, което прави, всичко, което казва, всичко, което мисли в сърцето Си, както и в цялата Божия същина, която Той разкрива? (Да.) Виждал ли е някой някога тази святост по света или в себе си? Освен в Бог, виждал ли си я някога в някое човешко същество или в Сатана? (Не.) Въз основа на досегашното ни обсъждане можем ли да наречем Бог Единствения, Самия Свят Бог? (Да.) Всичко, което Бог дава на хората, включително Божиите слова, различните начини, по които Бог работи върху хората, това, което Бог им казва, това, за което им напомня, това, за което ги съветва и насърчава — всичко това произлиза от една същина: Божията святост. Ако нямаше такъв Свят Бог, никой не би могъл да заеме Неговото място и да върши делото, което Той върши. Ако Бог беше предал тези хора изцяло на Сатана, замисляли ли сте се някога в какво състояние щяхте да бъдете днес всички вие? Нима всички щяхте да седите тук, цели и непокътнати? Вие също ли бихте казали: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“? Щяхте ли да сте толкова нагли, самоуверени и наперени, че да изречете такива думи и да се хвалите без срам пред Бог? Без съмнение щяхте да го направите! Отношението на Сатана към хората им позволява да разберат, че природата същност на Сатана е напълно различна от тази на Бог. Кое от същината на Сатана е противоположно на Божията святост? (Злото на Сатана.) Злата природа на Сатана е противоположна на Божията святост. Причината, поради която мнозинството от хората не разпознават Божието откровение и същината на Божията святост, е, че живеят под властта на Сатана, с покварата на Сатана и в плен на Сатана. Те не знаят какво е святост и как да я определят. Дори когато почувстваш Божията святост, пак не можеш да я определиш категорично като Божия святост. Това е несъответствие в човешкото познание за Божията святост.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IV“)

Забележка:

а. „Заклинанието за затягане на лентата“ е заклинание, използвано от монаха Танг Санзан в китайския роман „Пътуване на Запад“. Той използва това заклинание, за да контролира Сун Укун, като затяга метална лента около главата му, като му причинява остро главоболие и по този начин го поставя под контрол. То се е превърнало в метафора, за да се опише нещо, което обвързва човек.

Ежедневни Божии слова Откъс 142

Кое е типично за делото на Сатана върху човека? Би трябвало да сте способни да научите това от собствените си преживявания — това е характерната черта на Сатана, това, което той непрекъснато прави, това, което се опитва да направи с всеки един човек. Може и да не успявате да видите тази особеност и по тази причина да не считате, че Сатана е толкова страшен и омразен. Знае ли някой коя е тази особеност? (Той съблазнява, примамва и изкушава хората.) Правилно; това са няколко начина, по които се проявява тази особеност. Сатана също така заблуждава, напада и обвинява хората — това са все проявления. Има ли още? (Той лъже.) Измамата и лъжата са съвсем естествени за Сатана. Той често прави такива неща. Освен това той командва хората, подстрекава ги и ги принуждава да вършат разни неща, заповядва им и насилствено ги обсебва. Сега ще ви опиша нещо, от което ще ви настръхнат косите, но не го правя, за да ви плаша. Бог работи върху хората и показва любов към тях, както в отношението си, така и в сърцето си. От друга страна, Сатана изобщо не цени хората и прекарва цялото си време в мислене как да им навреди. Нима не е така? Когато мисли да навреди на хората, той припрян ли е? (Да.) Затова, що се отнася до работата на Сатана върху хората, ето две понятия, които напълно могат да опишат злото и злонамереността на Сатана, които наистина могат да ви помогнат да разберете омразата на Сатана: в своя подход към хората Сатана винаги иска насилствено да ги обсеби и обладае, всеки един от тях, до такава степен, че да може да придобие пълен контрол над хората и сериозно да им навреди и така да постигне целта си и да осъществи необузданата си амбиция. Какво означава „насилствено да ги обсеби“? С твоето съгласие ли се случва това или без него? С твоето знание ли се случва това или без него? Отговорът е, че се случва без изобщо да знаеш! Случва се в ситуации, в които не си наясно, вероятно без дори да ти казва или прави нещо, без причина, без оглед на ситуацията — ето го Сатана, обикаля около теб, обгражда те. Търси възможност да се възползва и след това те обладава, обсебва те и постига целта си да придобие пълен контрол над теб и да ти причини вреда. Това е съвсем типично намерение и поведение на Сатана, който се бори да откъсне човешкия род от Бог. Как се чувствате, когато чуете това? (Ужасени и уплашени в сърцата си.) Чувствате ли се отвратени? (Да.) Когато изпитвате това отвращение, мислите ли, че Сатана е безсрамен? Когато си мислите, че Сатана е безсрамен, чувствате ли се отвратени от онези хора около вас, които все искат да ви контролират, от онези, които имат необуздани амбиции за статута и интересите си? (Да.) И така, какви методи използва Сатана, за да обладае и обсеби човека? Наясно ли сте с тях? Когато чуете тези две понятия — „насилствено обсебване“ и „обладаване“ — изпитвате отвращение и чувствате злото в тези думи. Без твое съгласие или знание Сатана те обладава, насилствено те обсебва и те покварява. Какво чувстваш в сърцето си? Чувстваш ли отвращение и погнуса? (Да.) Като изпитваш отвращение и погнуса към тези похвати на Сатана, какво чувство изпитваш към Бог? (Благодарност.) Благодарност към Бог, че те спасява. И така, сега, в този момент, имаш ли желанието или волята да позволиш на Бог да поеме контрол над всичко, което имаш, и всичко, което представляваш? (Да.) При какви обстоятелства отговаряте така? Дали отговаряте с „да“, защото се страхувате, че ще бъдете насилствено обсебени и обладани от Сатана? (Да.) Не бива да разсъждавате така — това не е правилно. Не се страхувайте, защото Бог е тук. Няма от какво да се страхувате. Щом разбереш злата същина на Сатана, би трябвало да имаш по-точно разбиране или по-дълбоко уважение към Божията любов, към добрите намерения на Бог, към Божието състрадание, към великодушието на Бог към хората и към Неговия праведен нрав. Сатана е толкова омразен, но ако това все още не вдъхновява любовта ти към Бог, твоето упование и доверие в Бог, що за човек си тогава? Готов ли си да позволиш на Сатана така да ти навреди? Когато видим злото и грозотата на Сатана, се обръщаме и отправяме взор към Бог. Промени ли се сега познанието ти за Бог? Можем ли да кажем, че Бог е свят? Можем ли да кажем, че Бог е безупречен? Достоен ли е Бог за следното определение: „Бог представлява единствена по рода си святост“? (Да.) В света и сред всички неща, нима Самият Бог не е единственият достоен за разбирането, което човек има за Бог? (Така е.) И така, какво точно дава Бог на хората? Дали Той ти дава само малко любов, загриженост и внимание, без да го осъзнаваш? Какво е дал Бог на хората? Бог им е дал живот, дал им е всичко и ги дарява с всичко това безусловно, без да изисква нищо, без никакви скрити намерения. Той използва истината, Своите слова и Своя живот, за да води и напътства хората, като ги държи настрана от вредното влияние на Сатана, от неговите изкушения и подстрекателства, и им позволява да видят ясно злата природа и отвратителното лице на Сатана. Истинска ли е Божията любов и загриженост за човешкия род? Може ли всеки от вас да ги изпита? (Да.)

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IV“)

Ежедневни Божии слова Откъс 143

Погледнете назад към досегашния си живот, към всички дела, които Бог е извършил върху теб през всичките години на твоята вяра. Нима това не е най-необходимото от всичко за теб, независимо дали чувствата, които предизвиква у теб, са дълбоки или повърхностни? Нима не се нуждаеше най-много от това? (Така е.) Нима това не е истина? Нима това не е животът? (Така е.) Нима Бог някога те е дарявал с просветление, а след това е поискал от теб да Му дадеш нещо в замяна на всичко, което ти е дал? (Не е.) Каква тогава е Божията цел? Защо Бог прави това? Нима Бог цели да те обсеби? (Не.) Иска ли Бог да се възкачи на Своя престол в сърцата на хората? (Да.) И така, каква е разликата между възкачването на Бог на Неговия престол и насилственото обсебване от страна на Сатана? Бог иска да спечели сърцата на хората, Той иска да завладее сърцата им — какво означава това? Дали означава, че Бог иска хората да станат Негови марионетки, Негови машини? (Не.) И така, каква е целта на Бог? Има ли разлика между желанието на Бог да завладее сърцата на хората и насилственото им обсебване и владеене от Сатана? (Има.) Каква е разликата? Можете ли да Ми я обясните ясно? (Сатана използва принуда, докато Бог оставя хората да го направят доброволно.) В това ли е разликата? Каква полза има Бог от сърцето ти? Каква полза има Бог от завладяването ти? Как разбирате дълбоко в сърцата си „Бог завладява сърцата на хората“? Трябва да бъдем справедливи в начина, по който говорим за Бог тук, в противен случай хората винаги ще го разбират погрешно и ще си мислят: „Бог все иска да ме завладее. За какво Му е да ме завладява? Не искам да ме завладява, просто искам да бъда свой собствен господар. Казвате, че Сатана обсебва хората, но Бог също завладява хората. Не е ли все същото и в двата случая? Не искам да позволявам на никого да ме завладява. Аз съм си аз!“. Каква е разликата тук? Помислете малко. Питам ви: дали изразът „Бог завладява хората“ е лишен от смисъл? Божието завладяване на човека означава ли, че Той живее в сърцето ти и контролира всяка твоя дума и всяко твое действие? Нима не се осмеляваш да стоиш, ако Той ти каже да седнеш? Нима не се осмеляваш да отидеш на запад, ако Той ти каже да отидеш на изток? Нима това „завладяване“ се отнася до нещо подобно? (Не, не е така. Бог иска от хората да изживеят това, което Бог притежава и представлява.) Какво е било планираното въздействие върху хората на всички слова, които Той е изрекъл през всички тези години, в които Бог ги е управлявал и е работил над тях до този последен етап? Нима не е хората да изживеят това, което Бог притежава и представлява? Ако погледнем буквалното значение на израза „Бог завладява сърцата на хората“, изглежда, че Бог заема човешкото сърце и го завладява, живее в него и повече не излиза от там; че Той става господар на човека и е способен да контролира и манипулира човешкото сърце както желае, така че човекът да е принуден да прави всичко, което Бог му каже. В този смисъл изглежда, че всеки човек може да стане Бог и да притежава Неговата същина и нрав. Следователно в този случай човекът също може да извършва Божиите дела? Може ли „завладяването“ да се обясни по този начин? (Не.) А какво е тогава? Питам ви следното: дали всички слова и истини, които Бог предоставя на хората, са откровение за същината на Бог и за това, което Бог притежава и представлява? (Така е.) Това със сигурност е вярно. Дали обаче е важно Самият Бог лично да практикува и да притежава всички слова, които предоставя на хората? Помислете върху това. Когато Бог съди хората, защо го прави? Как се появиха тези слова? Какво е съдържанието на словата, които Бог изрича, когато съди хората? На какво се основават те? Дали се основават на покварения нрав на човека? (Да.) И така, дали въздействието, постигнато от Божия съд над човека, се основава на Божията същина? (Да.) Следователно, дали словосъчетанието „Бог завладява сърцата на хората“ е лишено от смисъл? Със сигурност не е. Тогава защо Бог казва тези слова на човека? С каква цел Той изрича тези слова? Дали Той иска да използва тези слова, за да служат като живот за хората? (Да.) Бог иска да използва цялата истина, която е изрекъл в тези слова, за да служи като живот за хората. Когато човек вземе цялата тази истина и Божието слово и ги превърне в свой живот, може ли тогава да се подчини на Бог? Може ли тогава човек да се бои от Бог? Може ли тогава човек да отбягва злото? Когато човек достигне до този етап, може ли да се подчини на върховенството на Бог и на установения от Него ред? В състояние ли е тогава човек да се подчини на Божията власт? Когато хора като Йов или като Петър стигнат до края на пътя си, когато може да се счита, че животът им е достигнал зрялост, когато имат истинско разбиране за Бог — все още ли може Сатана да ги отклони? Може ли тогава Сатана все още да ги обладае? Може ли Сатана все още да ги обсеби принудително? (Не.) Какъв тогава е този човек? Нима не е човек, който е бил напълно придобит от Бог? (Така е.) В този смисъл, как си представяте човек, който е напълно придобит от Бог? От гледна точка на Бог, при тези обстоятелства, Той вече е завладял сърцето на този човек. Но какво чувства този човек? Дали Божието слово, Божията власт и Божият път се превръщат в живот у човека, дали този живот заема цялото му същество, като прави нещата, които изживява, както и същината му подходящи да удовлетворят Бог? От гледна точка на Бог, в този момент сърцата на хората завладени ли са от Него? (Да.) Как разбирате сега това значение? Божият Дух ли е този, който те завладява? (Не, това, което ни завладява, е Божието слово.) Именно Божият път и Божието слово се превърнаха в твой живот и именно истината се превърна в твой живот. В този момент човек притежава живота, който идва от Бог, но не можем да кажем, че този живот е Божият живот. Тоест не можем да кажем, че животът, който човек трябва да черпи от Божието слово, е Божият живот. Затова колкото и дълго човек да следва Бог, колкото и слова да получава от Бог, човек никога не може да стане Бог. Дори ако един ден Бог каже: „Аз завладях сърцето ти и сега ти притежаваш Моя живот“, ще почувстваш ли тогава, че си Бог? (Не.) В какъв ще се превърнеш тогава? Нима няма да имаш безусловно послушание към Бог? Нима сърцето ти няма да се изпълни с живота, който Бог ти е дарил? Това би било съвсем нормално проявление на това, което се случва, когато Бог завладее сърцето на човек. Това е факт. И така, ако погледнем от тази гледна точка, може ли човек да стане Бог? Когато човек е способен да изживее реалността на Божиите слова, стане богобоязлив и отбягва злото, може ли да притежава същината на Божия живот и Неговата святост? Категорично не. Каквото и да се случва, в крайна сметка човекът си остава човек. Ти си същество на творението, а когато си приел Божието слово от Бог и си приел Божия път, притежаваш само живота, който идва от Божиите слова, ставаш човек, който получава похвала от Бог, но никога няма да притежаваш същината на Божия живот, камо ли Божията святост.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IV“)

Ежедневни Божии слова Откъс 144

Изкушението на Сатана (Избрани пасажи)

Матей 4:1-4  Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове. А Той отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.

Това са думите, с които дяволът за първи път се опитва да изкуши Господ Исус. Какво е съдържанието на казаното от дявола? („Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове“.) Тези думи, които дяволът изрича, са съвсем прости, но има ли проблем в тяхната същина? Дяволът каза: „Ако си Божий Син“, но дали в сърцето си той знаеше или не знаеше, че Исус е Божият Син? Знаеше ли или не знаеше, че Той е Христос? (Знаеше.) Защо тогава каза: „Ако си“? (Опитваше се да изкуши Бог.) Но каква бе целта на това? Той каза: „Ако си Божий Син“. В сърцето си той знаеше, че Исус Христос е Божият Син, в сърцето си беше съвсем наясно с това, но въпреки че го знаеше, нима Му се подчини и поклони? (Не.) Какво искаше да направи? Искаше да използва този метод и тези думи, за да разгневи Господ Исус, а след това с измама да Го накара да действа в съответствие с намеренията на дявола. Нима не беше това смисълът на думите на дявола? В сърцето си Сатана ясно знаеше, че това е Господ Исус Христос, но въпреки това изрече тези думи. Нима това не е природата на Сатана? Каква е природата на Сатана? (Да е лукав, зъл и да няма боязън от Бог.) Какви са последствията от липсата на боязън от Бог? Не е ли това, че искаше да нападне Бог? Той искаше да използва този метод, за да нападне Бог, и затова каза: „Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове“. Нима това не е злото намерение на Сатана? Какво всъщност се опитваше да направи? Целта му е много очевидна: той се опитваше да използва този метод, за да отрече позицията и идентичността на Господ Исус Христос. С тези думи Сатана искаше да каже: „Ако Ти си Божият Син, превърни тези камъни в хляб. Ако не можеш да го направиш, значи не си Божият Син и не бива повече да извършваш делото Си“. Не е ли така? Той искаше да използва този метод, за да нападне Бог, искаше да разруши и унищожи Божието дело — това е злонамереността на Сатана. Неговата злонамереност е естествен израз на природата му. Въпреки че знаеше, че Господ Исус Христос е Божият Син, въплъщението на Самия Бог, той не можеше да се въздържи от вършенето на подобни неща, като вървеше плътно зад гърба на Бог, нападаше Го постоянно и правеше всичко възможно, за да смущава и саботира Божието дело.

Нека анализираме тази фраза, изречена от Сатана: „Заповядай тези камъни да станат хлябове“. Да превърнеш камъните в хляб — това означава ли нещо? Ако има храна, защо да не я ядем? Защо е необходимо камъните да се превръщат в храна? Може ли да се каже, че тук няма смисъл? Въпреки че по това време е постил, Господ Исус сигурно е имал храна за ядене? (Имал е.) И така, тук можем да видим нелепостта на думите на Сатана. При цялото коварство и злоба на Сатана все пак можем да видим неговата нелепост и абсурдност. Сатана върши редица неща, чрез които можеш да видиш неговата злонамерена природа; можеш да видиш, че той върши неща, които саботират Божието дело, и като виждаш това, чувстваш, че той е омразен и вбесяващ. От друга страна обаче, нима зад думите и действията му не виждаш детинска, нелепа природа? Това е разкриване на природата на Сатана и тъй като природата му е такава, той ще върши такива неща. За хората днес тези думи на Сатана са нелепи и смешни. Но Сатана наистина е способен да изрича такива думи. Можем ли да кажем, че той е невеж и нелеп? Злото на Сатана е навсякъде и постоянно се разкрива. И как отговори Господ Исус? („Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.) Имат ли тези думи някаква сила? (Имат.) Защо казваме, че те имат сила? Защото тези думи са истината. Е, човек само с хляб ли живее? Господ Исус пости четиридесет дни и нощи. Нима умря от глад? Той не умря от глад, затова Сатана дойде при Него и Го подкани да превърне камъните в храна, казвайки неща като: „Ако превърнеш камъните в храна, няма ли да имаш тогава какво да ядеш? Няма ли тогава да не ти се налага да постиш, да гладуваш?“. Но Господ Исус рече: „Не само с хляб ще живее човек“, което означава, че макар човекът да живее във физическо тяло, не храната позволява на тялото му да живее и диша, а всяко едно от словата, изречени от устата на Бог. От една страна, тези думи са истина; те дават на хората вяра, карат ги да чувстват, че могат да разчитат на Бог и че Той е истина. От друга страна, има ли практически аспект на тези думи? Нима Господ Исус не е бил все още жив, след като е постил четиридесет дни и нощи? Нима това не е реален пример? Той не беше ял никаква храна в продължение на четиридесет дни и нощи, но все още беше жив. Това е силно доказателство, потвърждаващо истинността на Неговите думи. Тези думи са простички, но дали Господ Исус ги изрича едва когато Сатана Го изкушава, или те вече са били естествена част от Него? Казано по друг начин, Бог е истина и Бог е живот, но дали Божията истина и живот са били последващо допълнение? Дали те са породени от по-късен опит? Не — те са присъщи на Бог. Тоест истината и животът са същината на Бог. Каквото и да се случва с Него, всичко, което Той разкрива, е истина. Тази истина, тези слова — независимо дали съдържанието на речта Му е дълго или кратко — могат да дадат възможност на човека да живее и да му дадат живот; те могат да дадат възможност на хората да придобият истина и яснота за пътя на човешкия живот и да им дадат възможност да имат вяра в Бог. Тоест източникът на използването на тези слова от Бог е положителен. Следователно можем ли да кажем, че това положително нещо е свято? (Да.) Онези думи на Сатана са породени от природата на Сатана. Сатана разкрива своята зла и злонамерена природа навсякъде и постоянно. Дали Сатана се разкрива естествено? Някой нарежда ли му да го прави? Помага ли му някой? Нима някой го принуждава? Не. Всичко това той разкрива по собствено желание. Това е злата природа на Сатана. Каквото и да прави Бог и както и да го прави, Сатана го следва по петите. Същината и истинската природа на нещата, които Сатана казва и прави, са същината на Сатана — същина, която е зла и злонамерена.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият V“)

Ежедневни Божии слова Откъс 145

Изкушението на Сатана (Избрани пасажи)

Матей 4:5-7  Тогава дяволът Го заведе в святия град, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о̀ камък крака Си“. Исус му каза: Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“.

Нека първо разгледаме думите, които Сатана изрича тук. Сатана каза: „Ако си Божий Син, хвърли се долу“ и след това цитира Писанията: „Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о̀ камък крака Си“. Как се чувстваш, когато чуеш думите на Сатана? Не са ли те много детински? Те са детински, нелепи и отвратителни. Защо казвам това? Сатана често върши глупости и смята, че е много умен. Той често цитира Писанията — дори самите думи, изречени от Бог — и се опитва да обърне тези думи срещу Бог, за да Го нападне и изкуши, като се стреми да постигне целта си да саботира Божия план за действие. Можеш ли да видиш нещо в тези думи, изречени от Сатана? (Сатана таи зли намерения.) Във всичко, което Сатана прави, той винаги се е стремял да изкушава човечеството. Сатана не говори направо, а по заобиколен начин, като използва изкушение, съблазън и прелъстяване. Сатана подхожда към изкушаването на Бог така, сякаш Той е обикновено човешко същество, с убеждението, че Бог също е невеж, глупав и неспособен да различи ясно истинската форма на нещата, точно както не е способен да го направи човекът. Сатана смята, че както Бог, така и хората не са в състояние да прозрат същината му, неговата лукавост и зловещи намерения. Нима глупостта на Сатана не се състои в това? Нещо повече, Сатана открито цитира Писанията с убеждението, че по този начин придава достоверност на думите си и че ти няма да си способен да откриеш недостатъци в тях и няма да успееш да се предпазиш от измама. Не е ли това нелепата и детинска същност на Сатана? Това е точно както когато хората разпространяват евангелието и свидетелстват за Бог: дали понякога невярващите не казват нещо подобно на казаното от Сатана? Чували ли сте някои хора да казват нещо подобно? Как се чувстваш, когато чуваш такива неща? Чувстваш ли се отвратен? (Да.) Когато изпитваш отвращение, изпитваш ли и антипатия и омраза? Когато изпитваш тези чувства, способен ли си да осъзнаеш, че Сатана и поквареният нрав, който Сатана насажда у човека, са нечестиви? Осъзнаваш ли някога в сърцето си, че: „Когато Сатана говори, той го прави, за да напада и изкушава; думите на Сатана са абсурдни, смешни, детински и отвратителни; Бог обаче никога не би говорил или действал по такъв начин и наистина никога не го е правил“? Разбира се, в тази ситуация хората са способни само слабо да го почувстват и остават неспособни да разберат Божията святост. Със сегашния си духовен ръст вие просто смятате, че: „Всичко, което Бог казва, е истината, полезно е за нас и ние трябва да го приемем“. Независимо дали сте способни да приемете това или не, вие казвате без изключение, че Божието слово е истина и че Бог е истина, но не знаете, че самата истина е свята и че Бог е свят.

И така, какъв беше отговорът на Исус на тези думи на Сатана? Исус му каза: „Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Има ли истина в тези думи, изречени от Исус? В тях определено има истина. На пръв поглед тези думи са заповед, която хората трябва да изпълнят, една проста фраза, но въпреки това и човекът, и Сатана често нарушават тези думи. И така, Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“, защото Сатана често постъпваше точно така и полагаше старание в това. Може да се каже, че Сатана го върши нагло и без свян. В природата същност на Сатана е да не бъде плашен от Бог и да няма богобоязливо сърце. Дори когато Сатана стоеше до Бог и Го виждаше, той не можеше да се сдържи да изкушава Бог. Затова Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Това са думи, които Бог често е казвал на Сатана. И така, уместно ли е тази фраза да се използва в наши дни? (Да, защото и ние често изкушаваме Бог.) Защо хората често изкушават Бог? Дали защото хората са изпълнени с покварен сатанински нрав? (Да.) И така, хората често ли изричат думите на Сатана, цитирани по-горе? И в какви ситуации хората изричат тези думи? Може да се каже, че хората казват подобни неща независимо от времето и мястото. Това доказва, че нравът на хората не се различава от покварения нрав на Сатана. Господ Исус каза няколко прости думи, думи, които представляват истина, думи, от които хората се нуждаят. В тази ситуация обаче нима Господ Исус говореше така, за да спори със Сатана? Имаше ли нещо предизвикателно в това, което Той каза на Сатана? (Не.) Как се чувстваше Господ Исус в сърцето Си, когато Сатана го изкушаваше? Чувстваше ли се отвратен и отблъснат? Господ Исус се почувства отблъснат и отвратен, но въпреки това не спореше със Сатана, камо ли да говори за някакви велики принципи. Защо? (Защото Сатана винаги е такъв, той никога не може да се промени.) Може ли да се каже, че Сатана е глух за разума? (Да.) Може ли Сатана да осъзнае, че Бог е истина? Сатана никога няма да осъзнае, че Бог е истина, и никога няма да признае, че Бог е истина — такава е неговата природа. Има още един отблъскващ аспект от природата на Сатана. Какъв е той? В усилията си да изкуши Господ Исус Сатана смяташе, че дори и да не успее, все пак трябва да опита да го направи. Въпреки че щеше да бъде наказан, той все пак реши да опита. Въпреки че нямаше да получи никаква изгода от това, той щеше да опита да го направи, като упорито се противопоставя на Бог с положението си и усилията си до самия край. Що за природа е тази? Не е ли зла? Ако човек се гневи и изпада в ярост, когато се спомене Бог, дали той е виждал Бог? Знае ли той кой е Бог? Той не знае кой е Бог, не вярва в Него и Бог не му е говорил. Бог никога не го е притеснявал, така че защо човекът ще се ядосва? Можем ли да кажем, че този човек е зъл? Светските тенденции, яденето, пиенето, търсенето на удоволствия и преследването на знаменитости — нищо от това не би притеснило такъв човек. Само при споменаването на думата „Бог“ обаче или при споменаването на истината за Божиите слова той се разярява. Това не означава ли, че има зла природа? Това е достатъчно, за да се докаже, че това е злата природа на човека. Сега, съдейки по себе си, когато се споменава истината или когато се споменават Божиите изпитания за човечеството или Божиите слова на правосъдие над човека, случва ли се и вие да изпитвате отвращение, да се чувствате отблъснати и да не искате да слушате такива неща? В сърцето си може да си помислите: „Нима не казват всички, че Бог е истина? Някои от тези думи не са истина! Ясно е, че това са само Божии слова на назидание към човека!“. Някои хора може дори да изпитат силна неприязън в сърцата си и да си помислят: „За това се говори всеки ден — за Неговите изпитания, за Неговия съд. Кога ще свърши това? Кога ще получим добрата крайна цел?“. Не е известно откъде идва този безпричинен гняв. Що за природа е това? (Зла природа.) Тя се насочва и ръководи от злата природа на Сатана. От гледна точка на Бог, с оглед на злата природа на Сатана и покварения нрав на човека, Той никога не спори и не таи злоба към хората и никога не вдига врява, когато те постъпват глупаво. Никога няма да видите Бог да има сходни възгледи за нещата с тези на хората, а още по-малко ще видите Той да използва човешки възгледи, знания, наука, философия или въображение, за да се справя с нещата. По-скоро всичко, което Бог върши, и всичко, което Той разкрива, е свързано с истината. Тоест всяка дума, която е изрекъл, и всяко действие, което е предприел, са свързани с истината. Тази истина не е плод на някаква безпочвена фантазия; тази истина и тези слова са изречени от Бог благодарение на Неговата същина и Неговия живот. Тъй като тези слова и същината на всичко, което Бог върши, са истина, можем да кажем, че Божията същина е свята. Тоест всичко, което Бог казва и върши, носи жизненост и светлина на хората, дава им възможност да видят положителни неща и реалността на тези положителни неща, посочва пътя на човечеството, за да може то да върви по правилния път. Всички тези неща се определят от Божията същина и от същината на Неговата святост.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият V“)

Ежедневни Божии слова Откъс 146

Изкушението на Сатана (Избрани пасажи)

Матей 4:8-11  Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“. Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

След като се провали в предишните си два хода, дяволът Сатана опита още един: показа на Господ Исус всички царства по света и тяхната слава и Го помоли да му се поклони. Какво можете да разберете за истинските характерни черти на дявола от тази ситуация? Нима дяволът Сатана не е напълно безсрамен? (Така е.) В какво се изразява безсрамието му? Всички неща бяха създадени от Бог, но въпреки това Сатана се обърна и показа всички неща на Бог, като каза: „Виж богатството и славата на всички тези царства. Ако ми се поклониш, ще Ти ги дам всичките“. Не е ли това пълна размяна на ролите? Нима не е безсрамен Сатана? Бог е създал всички неща, но нима ги е създал за собствено удоволствие? Бог е дал всичко на човечеството, но Сатана искаше да заграби всичко и след като го заграби, каза на Бог: „Поклони ми се! Поклони ми се и ще Ти дам всичко това“. Това е грозното лице на Сатана; той е абсолютно безсрамен! Сатана дори не знае значението на думата „срам“. Това е само още един пример за неговото зло. Той дори не знае какво е срам. Сатана добре знае, че Бог е създал всички неща и че Той управлява и властва над всички неща. Всички неща не принадлежат на човека, а още по-малко на Сатана, а на Бог, и въпреки това дяволът Сатана нагло заяви, че ще даде всички неща на Бог. Нима това не е поредният пример за нелепото и безсрамно поведение на Сатана? Това предизвиква у Бог още повече ненавист към Сатана, нали? И все пак, каквото и да опита Сатана, беше ли заблуден Господ Исус? Какво каза Господ Исус? („На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“.) Тези думи имат ли практически смисъл? (Да.) Какъв е практическият им смисъл? В речта на Сатана виждаме злобата и безсрамието му. И така, ако човекът се поклони на Сатана, какъв ще бъде резултатът? Дали ще получи богатството и славата на всички царства? (Не.) Какво ще получи? Нима човечеството няма да стане точно толкова безсрамно и смехотворно, колкото Сатана? (Да.) Тогава хората няма да се различават от Сатана. Затова Господ Исус каза тези думи, които са важни за всяко човешко същество: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“. Тоест ако служиш на друг, освен на Господ, освен на Самия Бог, ако се кланяш на дявола Сатана, ще се въргаляш в същата мръсотия като Сатана. Тогава ще споделяш безсрамието на Сатана и неговото зло и също като Сатана ще изкушаваш Бог и ще Го нападаш. Тогава какъв ще бъде изходът за теб? Бог ще те ненавижда, ще те порази, ще те унищожи. След като Сатана безуспешно изкушаваше Господ Исус няколко пъти, опита ли отново? Сатана не опита повече и след това си тръгна. Какво доказва това? Доказва, че злата природа на Сатана, неговата злоба, абсурдност и нелепост не заслужават дори да се споменават пред Бог. Господ Исус го победи само с три изречения, след което Сатана се измъкна с подвита опашка, твърде засрамен, за да покаже лицето си, и повече никога не изкушаваше Господ Исус. След като Господ Исус надделя над това изкушение на Сатана, Той вече можеше лесно да продължи делото, което трябваше да свърши, и задачите, които Му предстояха. Дали всичко, което Господ Исус направи и каза в тази ситуация, има някакъв практически смисъл за всяко човешко същество, ако се приложи в наши дни? (Има.) Какъв практически смисъл има? Лесно ли е да се победи Сатана? Трябва ли хората да имат ясно разбиране за злата природа на Сатана? Трябва ли хората да имат точна представа за изкушенията на Сатана? (Да.) Когато преживяваш изкушенията на Сатана в собствения си живот, ако беше способен да прозреш злата природа на Сатана, нима нямаше да си способен да го победиш? Ако знаеше за абсурдността и нелепостта на Сатана, още ли щеше да останеш на страната на Сатана и да нападаш Бог? Ако разбираше как злобата и безсрамието на Сатана се разкриват чрез теб — ако ясно разпознаваше и разбираше тези неща — би ли продължил все още да нападаш и изкушаваш Бог по този начин? (Не, не бихме.) Какво бихте направили? (Ще въстанем срещу Сатана и ще го изоставим.) Лесно ли е да се направи това? Не е лесно. За целта хората трябва често да се молят, често да се изправят пред Бог и да се вглеждат в себе си. Те трябва да се оставят на Божието дисциплиниране, на Неговото правосъдие и порицание. Само така хората постепенно ще се освободят от измамата и контрола на Сатана.

Сега, като разгледаме всички тези думи, изречени от Сатана, ще обобщим нещата, които съставляват същината на Сатана. На първо място, същината на Сатана като цяло може да се нарече зла и противоположна на Божията святост. Защо казвам, че същината на Сатана е зла? За да отговори на този въпрос, човек трябва да изследва последствията от това, което Сатана прави с хората. Сатана покварява и контролира човека, а човекът действа под влияние на покварения нрав на Сатана и живее в свят с хора, покварени от Сатана. Човечеството несъзнателно е обладано и погълнато от Сатана; следователно човекът има покварения нрав на Сатана, който е природата на Сатана. Виждали ли сте надменността на Сатана във всичко, което е казал и направил? Виждали ли сте неговата измама и злоба? Как основно се проявява надменността на Сатана? Сатана винаги ли таи желанието да заеме мястото на Бог? Сатана винаги иска да разруши Божието дело и мястото на Бог и да го присвои за себе си, така че хората да го следват, да го подкрепят и да му се кланят; това е надменната природа на Сатана. Когато Сатана покварява хората, казва ли им направо какво трябва да правят? Когато Сатана предизвиква Бог, нима излиза и казва: „Изкушавам Те, ще Те нападна“? Категорично не. И така, какъв метод използва Сатана? Той съблазнява, изкушава, напада, поставя капани и дори цитира Писанията. Сатана говори и действа по различни начини, за да постигне зловещите си цели и да осъществи намеренията си. След като Сатана постъпва така, какво може да се види от това, което се проявява у човека? Нима и хората не стават надменни? Човекът е бил подложен на покварата на Сатана в продължение на хиляди години и затова е станал надменен, измамен, злонамерен и неразумен. Всички тези неща се дължат на природата на Сатана. Тъй като природата на Сатана е зла, той е дал на човека тази зла природа и е донесъл на човека този зъл, покварен нрав. Следователно човекът живее под покварения сатанински нрав и подобно на Сатана се противопоставя на Бог, напада Го и Го изкушава, така че човекът не може да се поклони на Бог и не притежава богобоязливо сърце.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият V“)

Ежедневни Божии слова Откъс 147

Как Сатана използва знанието, за да поквари човека

Дали знанието е нещо, което всеки смята за положително? Най-малкото хората влагат по-скоро положителен смисъл в думата „знание“, отколкото отрицателен. Тогава защо споменаваме тук, че Сатана използва знанието, за да поквари човека? Теорията за еволюцията не е ли аспект на знанието? Научните закони на Нютон не са ли част от знанието? Гравитационното притегляне на Земята също е част от знанието, нали? (Да.) Тогава защо знанието е изброено сред нещата, които Сатана използва, за да поквари човечеството? Какво е вашето мнение по този въпрос? Дали в знанието има поне частица истина? (Не.) Тогава каква е същината на знанието? На каква основа се усвоява цялото знание, което човек придобива? Основава ли се на теорията за еволюцията? Нима знанието, което човек е придобил чрез изследване и обобщаване, не се основава на атеизма? Дали нещо от това знание е свързано с Бог? Свързано ли е то с почитането на Бог? Свързано ли е с истината? (Не.) И така, как Сатана използва знанието, за да поквари човека? Току-що казах, че нито едно от тези знания не е свързано с почитането на Бог или с истината. Някои хора разсъждават по следния начин: „Знанието може да няма нищо общо с истината, но въпреки това то не покварява хората“. Какво е вашето мнение по този въпрос? Знанието научило ли те е, че щастието на човек трябва да се създаде със собствените му ръце? Знанието научило ли те е, че съдбата на човека е в собствените му ръце? (Да.) Що за приказки са това? (Това е дяволско говорене.) Съвършено вярно! Това е дяволско говорене! Знанието е сложна тема за обсъждане. Можете просто да заявите, че дадена област на знанието не е нищо повече от знание. Това е област на знанието, която се изучава въз основа на липсата на почит към Бог и на липсата на разбиране, че Бог е създал всички неща. Когато хората изучават този вид познание, те не виждат, че Бог има върховенство над всички неща; те не виждат, че Бог ръководи и управлява всички неща. Вместо това единственото, което правят, е безкрайно да проучват и изследват тази област на знанието и да търсят отговори въз основа на знанието. Не е ли вярно обаче, че ако хората не вярват в Бог, а само провеждат изследвания, те никога няма да намерят истинските отговори? Знанието може да ти даде единствено препитание, работа и доходи, за да не гладуваш, но то никога няма да те накара да почиташ Бог и няма да те държи далеч от злото. Колкото повече изучават знанието хората, толкова повече ще желаят да въстанат срещу Бог, да подчинят Бог на своите проучвания, да Го изкушават и да Му се противопоставят. И така, сега на какво виждаме, че учи хората знанието? Всичко това е философията на Сатана. Нима философиите и правилата за оцеляване, разпространявани от Сатана сред покварените хора, имат някаква връзка с истината? Те нямат нищо общо с истината и всъщност са обратното на истината. Хората често казват: „Животът е движение“ и „Човекът е желязо, оризът е стомана, човек се чувства прегладнял, ако пропусне хранене“ — какви са тези приказки? Те са заблуди и когато ги чуете, изпитвате възмущение. В така нареченото знание на човека Сатана е вложил голяма част от философията си за живота и мисленето си. И докато Сатана прави това, той оставя човека да възприема неговото мислене, философия и възгледи, за да може човекът да отрече съществуването на Бог, да отрече Божието господство над всички неща и над човешката съдба. Така с напредването на обучението и придобиването на повече знания човек чувства, че съществуването на Бог става неясно, и дори може вече да не чувства, че Бог съществува. Тъй като Сатана е внушил на човека определени мисли, възгледи и представи, щом веднъж е вкарал тази отрова в човека, нима човекът не е измамен и покварен от Сатана? И така, с какво бихте казали, че живеят днешните хора? Нима те не живеят със знанията и мислите, внушени от Сатана? А нещата, които се крият в тези знания и мисли, не представляват ли философията и отровата на Сатана? Човекът живее с философията и отровата на Сатана. А какво стои в основата на покварата на човека от страна на Сатана? Сатана иска да накара човека да се отрече от Бог, да се съпротивлява срещу Него и да Му се противопоставя, както прави Сатана. Това е целта, както и средството, чрез което Сатана покварява човека.

Ще започнем, като разгледаме най-повърхностния аспект на знанието. Могат ли граматиката и думите в езиците да покварят хората? Могат ли думите да покварят хората? Думите не покваряват хората; те са инструмент, който хората използват, за да говорят, а също така те са и инструментът, с който хората общуват с Бог, да не говорим, че в момента езикът и думите са начинът, по който Бог общува с хората. Те са инструменти и са необходимост. Едно плюс едно е равно на две, а две, умножено по две, е равно на четири — нима това не е знание? Но може ли това да те поквари? Това е общоизвестно — то е установен модел — и затова не може да поквари хората. И така, кои знания покваряват хората? Покваряващото знание е знание, което е примесено с възгледите и мислите на Сатана. Сатана се стреми да внуши тези възгледи и мисли на хората посредством знанието. Например в дадена статия няма нищо лошо в написаните думи сами по себе си. Проблемът се крие в гледната точка и намерението на автора, когато е писал статията, както и в съдържанието на неговите мисли. Това са неща на духа, които могат да покварят хората. Например, ако гледаш телевизионно предаване, кои неща в него биха могли да променят възгледите на хората? Дали това, което изпълнителите казват, самите думи, могат да покварят хората? (Не.) Какви неща биха покварили хората? Това биха били основните мисли и съдържание на предаването, които представят възгледите на режисьора. Информацията, която се съдържа в тези възгледи, може да повлияе на сърцата и умовете на хората. Не е ли така? Сега вече знаете какво имам предвид, когато говоря за това, че Сатана използва знанието, за да покварява хората. Няма да разберете погрешно, нали? И така, следващия път, когато четеш роман или статия, ще можеш ли да прецениш дали мислите, изразени в написаното, покваряват хората или помагат на човечеството? (Да, донякъде.) Това е нещо, което трябва да се изучава и изживява с бавни темпове, а не е нещо, което лесно и веднага се разбира. Например, когато проучваш или изучаваш дадена област на знанието, някои положителни аспекти на това знание могат да ти помогнат да разбереш някои общи познания в тази област, като същевременно ти дадат възможност да разбереш какво трябва да избягват хората. Да вземем например „електричеството“ — това е област на знанието, нали? Нима нямаше да си невеж, ако не знаеше, че електричеството може да порази и да нарани хората? След като разбереш тази област на знанието обаче, няма да си невнимателен, когато докосваш предмети с електрически ток, и ще знаеш как да използваш електричеството. И двете неща са положителни. Сега разбирате ли какво обсъждахме по отношение на това как знанието покварява хората? В света се изучават много видове знания и вие трябва да отделите време и сами да ги разграничите едно от друго.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият V“)

Ежедневни Божии слова Откъс 148

Как Сатана използва науката, за да поквари човека

Какво е науката? Почти всеки човек цени високо науката и я смята за задълбочена, нали? Нима, когато се спомене науката, човек не си мисли, че „това е нещо, което обикновените хора не могат да разберат, това е тема, с която могат да се занимават само учени или научни експерти и няма нищо общо с нас, обикновените хора“? Има ли науката общо с обикновените хора? (Да.) Как Сатана покварява хората чрез науката? Тук ще обсъдим единствено онова, с което хората често се сблъскват в живота си, и ще оставим всичко останало настрана. Има една такава дума — „гени“. Чували ли сте я? Всички познавате този термин. Не са ли гените открити от науката? Какво точно означават гените за хората? Не карат ли те човек да смята тялото за нещо загадъчно? Когато хората се запознаят с тази тема, няма ли да има някои — особено сред любопитните — които биха искали да научат повече и по-подробно за тях? Такива любопитни хора ще концентрират енергията си върху тази тема и ще започнат в свободното си време да търсят информация в книги и в интернет, за да научат повече подробности. Какво е науката? С прости думи, науката е мисли и теории за онова, което човек е любопитен да научи, за онова, което е неизвестно и което Бог не му е разкрил. Науката е мисли и теории за загадките, които човек иска да изследва. Какъв е обхватът на науката? Можем да кажем, че е много широк. Човек изследва и изучава всичко, което го интересува. Науката включва изследване на детайлите и законите на тези неща, след което се излагат правдоподобни теории, които карат всички да си мислят: „Тези учени са страхотни! Те знаят толкова много, че разбират всичко това!“. Хората изпитват огромно възхищение от учените, нали? И какви възгледи имат изследователите, които се занимават с наука? Не се ли стремят да изследват вселената, да изследват всичко загадъчно, което отговаря на техните интереси? Какъв е крайният резултат от всичко това? В някои науки учените правят изводи въз основа на хипотези, докато в други изследователите се основават на човешкия опит. Има и такива научни области, където заключенията се правят въз основа на исторически наблюдения или наблюдения на средата. Не е ли така? Какво прави науката за хората? Науката само позволява на човека да вижда обекти във физическия свят и да задоволява човешкото любопитство, но не е в състояние да му даде възможност да види онези закони, чрез които Бог властва над всичко съществуващо. Човек сякаш получава отговори от науката, но тези отговори го озадачават и носят само временно удовлетворение, което ограничава човешкото сърце само в границите на физическия свят. Човек вярва, че е получил отговори от науката, така че, когато възникне някакъв спорен въпрос, хората използват научните си възгледи, за да го докажат и да го приемат. Науката съблазнява човешкото сърце и го завладява до такава степен, че човек вече няма достатъчно разум, за да познава Бог, да се покланя на Бог и да вярва, че всичко произлиза от Бог и че човек трябва да се обърне към Него в търсене на отговори. Не е ли така? Колкото повече човек вярва в науката, толкова по-нелогичен става той, като вярва, че всичко има научно решение, че всичко може да бъде решено чрез изследване. Такива хора не търсят Бог и не вярват, че Той съществува. Когато са изправени пред някакъв проблем, много хора, които отдавна вярват в Бог, ще се обърнат към компютъра, за да търсят информация и отговори. Те вярват единствено в научното познание. Не вярват, че Божието слово е истина, не вярват, че Божиите думи могат да решат всички проблеми на човечеството, не разглеждат безбройните човешки проблеми от гледна точка на истината. С какъвто и проблем да се сблъскат, те никога не се молят на Бог, нито се опитват да намерят решение чрез търсене на истината в Божиите думи. По много въпроси те предпочитат да вярват, че знанието може да реши проблема; за тях науката има последната дума. Бог изобщо не съществува в сърцата на такива хора. Те са невярващи и техните представи за вярата в Бог не се различават от тези на много видни интелектуалци и учени, които непрекъснато се опитват да изследват Бог чрез научни методи. Има много религиозни експерти, например, които са посетили планината, където се намира кивотът, и така са доказали съществуването му. Но в появата на кивота те не виждат съществуването на Бог. Те вярват само на легендите и на историята. Това е резултатът от тяхното научно изследване и изучаване на материалния свят. Чрез изследване на материалната сфера — било то микробиология, астрономия или география, никога няма да получиш резултат, който да категорично да покаже, че Бог съществува или че Той има върховенство над всичко съществуващо. Какво дава науката на човека? Нима тя не го отдалечава от Бог? Не го ли подтиква да подложи Бог на изследвания? Не го ли кара да се съмнява още повече в съществуването на Бог и Неговото върховенство и по този начин да се отрече от Него и да Го предаде? Тя води до това. Какво иска да постигне Сатана, когато покварява човека с помощта на науката? Той иска да заблуди хората с помощта на научни заключения и да ги направи безчувствени, и използва двусмислени отговори, за да държи сърцата на хората във властта си, така че те да не търсят Бог или да не вярват в Неговото съществуване. Ето защо казвам, че науката е един от начините, по които Сатана покварява хората.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият V“)

Ежедневни Божии слова Откъс 149

Как Сатана използва традиционната култура, за да поквари човека

Дали има или няма много неща, които се смятат за част от традиционната култура? (Има.) Какво означава тази „традиционна култура“? Някои хора казват, че се предава от предците — това е един от аспектите. От самото начало начинът на живот, обичаите, поговорките и правилата се предават в семействата, сред етническите групи и дори сред целия човешки род и се запечатват в съзнанието на хората. Хората ги смятат за неизменна част от живота си и ги възприемат като правила — спазват ги, сякаш са самият живот. Всъщност те никога не искат да променят или да се откажат от тези неща, защото те са им предадени от техните предци. Съществуват и други аспекти на традиционната култура, които са дълбоко вкоренени в хората, като например нещата, предадени от Конфуций и Менций, и нещата, преподавани на хората от китайския даоизъм и конфуцианството. Не е ли така? Какво включва традиционната култура? Включва ли празниците, които хората честват — например Пролетния фестивал, Фестивала на фенерите, Деня на почистването на гробниците, Фестивала на драконовите лодки, както и Фестивала на духовете и Фестивала на средата на есента? Някои семейства дори празнуват дните, в които възрастните хора навършват определена възраст, или когато децата навършват един месец или сто дни. И така нататък. Всички тези празници са традиционни. Нима в основата на тези празници не стои традиционната култура? Какво стои в основата на традиционната култура? Има ли нещо общо с почитането на Бог? Има ли нещо общо с това да се казва на хората да практикуват истината? Има ли някакви празници, на които хората принасят в дар на Бог, на които ходят пред Божия олтар, за да получат Неговото учение? Има ли такива празници? (Не.) Какво правят хората на всички тези празници? В днешно време те се възприемат като поводи за ядене, пиене и забавление. Какъв е източникът на традиционната култура? От кого идва традиционната култура? Тя идва от Сатана. Зад кулисите на тези традиционни празници Сатана втълпява на хората определени неща. Какви са тези неща? Да се погрижи хората да помнят предците си — дали това е едно от тях? Например в Деня на почистването на гробниците хората почистват гробовете и принасят в дар на предците си, за да не забравят своите предци. Освен това Сатана се грижи хората да не забравят да бъдат патриоти, пример за което е Фестивалът на драконовите лодки. Какво ще кажете за Фестивала на средата на есента? (Семейни събирания.) Какъв е произходът на семейните събирания? Каква е причината за тях? Тя е да общуваш и да се свързваш емоционално. Разбира се, независимо дали става дума за празнуване на лунната Нова година или на Фестивала на фенерите, има много начини да се опишат причините за тези празненства. Както и да се описват тези причини, всяка от тях е начин, по който Сатана внушава на хората своята философия и своето мислене, така че те да се отклонят от Бог и да не знаят, че Бог съществува, да принасят в дар на предците си или на Сатана, или да ядат, да пият и да се забавляват заради желанията на плътта. Когато се празнува всеки от тези празници, мислите и възгледите на Сатана се насаждат дълбоко в съзнанието на хората, без те да го знаят. Когато хората достигнат четиридесетте, петдесетте или дори по-напреднала възраст, тези мисли и възгледи на Сатана вече са дълбоко вкоренени в сърцата им. Освен това хората правят всичко възможно да предадат тези идеи, независимо дали са правилни или грешни, на следващото поколение, без да подбират и безрезервно. Не е ли така? (Така е.) Как традиционната култура и тези празници покваряват хората? Знаете ли? (Хората стават ограничени и обвързани с правилата на тези традиции, така че не им остава време и енергия да търсят Бог.) Това е един от аспектите. Например всички празнуват Лунната нова година — няма ли да си тъжен, ако не я празнуваш? Таиш ли суеверия в сърцето си? Може ли да си помислиш: „Не отпразнувах Новата година и тъй като новогодишният ден беше лош, дали и цялата останала година няма да е лоша“? Няма ли да се чувстваш неспокоен и малко уплашен? Има дори хора, които от години не са принасяли в дар на предците си и изведнъж сънуват сън, в който починал човек им иска пари. Какво ще почувстват? „Колко е тъжно, че този човек, когото вече го няма, се нуждае от пари, които да харчи! Ще изгоря няколко банкноти за него. Просто няма да е редно, ако не го направя. Това може да причини неприятности на нас, живите хора — кой може да каже кога ще ни сполети нещастие?“ В сърцата им винаги ще има малък облак от страх и тревога. Кой им внушава тази тревога? Сатана е нейният източник. Нима това не е един от начините, по които Сатана покварява човека? Той използва различни средства и поводи, за да те контролира, да те заплашва и да те обвързва, така че да се почувстваш замаян и да му се подчиниш; ето как Сатана покварява човека. Често, когато хората са слаби или не са напълно наясно със ситуацията, те могат неволно да направят нещо глупаво, тоест неволно да попаднат в хватката на Сатана и да действат несъзнателно, да вършат неща, без да осъзнават какво правят. Това е начинът, по който Сатана покварява човека. Дори вече има доста хора, които не желаят да се разделят с дълбоко вкоренената традиционна култура, които просто не могат да се откажат от нея. Особено когато са слаби и пасивни, те искат да празнуват такива празници и искат да се срещнат със Сатана и да го удовлетворят отново, за да се утешат сърцата им. Какво стои зад традиционната култура? Дали черната ръка на Сатана не дърпа конците зад кулисите? Дали злата природа на Сатана манипулира и контролира? Дали Сатана владее всичко това? (Така е.) Когато хората живеят в традиционна култура и празнуват такива традиционни празници, можем ли да кажем, че това е среда, в която те са заблудени и покварени от Сатана, и нещо повече — че са щастливи, че са заблудени и покварени от Сатана? (Да.) Това е нещо, което всички признавате, нещо, за което знаете.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият V“)

Ежедневни Божии слова Откъс 150

Как Сатана използва суеверието, за да поквари човека

Как Сатана използва суеверието, за да поквари човека? Всички хора искат да узнаят съдбата си, затова Сатана се възползва от любопитството им, за да ги подмами. Хората се занимават с гадаене, предсказване и гледане, за да научат какво ще им се случи в бъдеще и какъв път им предстои. В края на краищата обаче в чии ръце са съдбата и перспективите, за които хората са толкова загрижени? (В Божиите ръце.) Всички тези неща са в Божиите ръце. Като използва тези методи, какво иска Сатана да знаят хората? Сатана иска да използва предсказването и гадаенето, за да внуши на хората, че познава бъдещите им съдби и че не само ги знае, но и ги контролира. Сатана иска да се възползва от тази възможност и да използва тези методи, за да контролира хората, така че те да му вярват сляпо и да се подчиняват на всяка негова дума. Например когато ти гледат, ако гадателят затвори очи и ти каже всичко, което ти се е случило през последните няколко десетилетия, с пълна яснота, как ще се почувстваш вътрешно? Веднага ще си помислиш: „Той е толкова точен! Никога досега не съм разказвал миналото си на никого, откъде знае за него? Наистина се възхищавам на този гадател!“. Нима не е твърде лесно за Сатана да знае за миналото ти? Бог те е довел до мястото, на което си днес, и през цялото време Сатана е покварявал хората и те е следил. Изминалите десетилетия от твоя живот не са нищо за Сатана и за него не е трудно да разбере тези неща. Когато научиш, че всичко, което Сатана казва, е точно, не му ли отдаваш сърцето си? Не зависиш ли от него, за да поемеш контрола върху бъдещето и съдбата си? За миг сърцето ти ще почувства някакво уважение или почит към него, а душите на някои хора вече може да са отвлечени от него в този момент. И веднага ще попиташ гадателя: „Какво да правя по-нататък? Какво трябва да избягвам през следващата година? Какви неща не трябва да правя?“. И тогава той ще каже: „Не трябва да ходиш там, не трябва да правиш това, не носи дрехи с определен цвят, трябва да ходиш по-рядко на определени места, да правиш определени неща повече…“. Няма ли веднага да вземеш присърце всичко, което ти казва? Ще запомниш неговите думи по-бързо от Божиите слова. Защо ще ги запомниш така бързо? Защото би искал да разчиташ на Сатана за късмета си. Не е ли това моментът, в който той завладява сърцето ти? Когато предсказанията му се сбъдват едно след друго, нима не би искал да се върнеш при него, за да разбереш какъв късмет ще ти донесе следващата година? (Да.) Би правил всичко, което Сатана ти каже да правиш, и би избягвал нещата, които той ти казва да избягваш. Така не се ли подчиняваш на всичко, което той казва? Много бързо ще попаднеш в неговата прегръдка, ще бъдеш измамен и ще се окажеш под негов контрол. Това се случва, защото вярваш, че това, което казва, е истина, и защото вярваш, че той знае миналия ти живот, сегашния ти живот и какво ще ти донесе бъдещето. Това е методът, който Сатана използва, за да контролира хората. Но кой в действителност има истински контрол? Самият Бог има контрол, а не Сатана. В този случай Сатана просто използва хитрите си похвати, за да заблуди невежите хора, да подведе хората, които виждат само материалния свят, да му повярват и да му се доверят. Тогава те попадат в ръцете на Сатана и се подчиняват на всяка негова дума. Но дали Сатана някога разхлабва хватката си, когато хората поискат да вярват в Бог и да го следват? Сатана не го прави. В тази ситуация наистина ли хората попадат в хватката на Сатана? (Да.) Можем ли да кажем, че поведението на Сатана в това отношение е безсрамно? (Да.) Защо бихме казали това? Защото това е измамна и лъжлива тактика. Сатана е безсрамен и заблуждава хората, че контролира всичко, свързано с тях, и че управлява самата им съдба. Това кара невежите хора да му се подчиняват напълно. Те се заблуждават само с няколко думи. В умопомрачението си хората се прекланят пред него. И така, какви методи използва Сатана, какво казва, за да те накара да повярваш в него? Например може да не си казал на Сатана колко души има в семейството ти, но въпреки това той ще може да ти каже колко души има и на каква възраст са родителите и децата ти. Въпреки че преди това може да си имал подозрения и съмнения относно Сатана, след като го чуеш да казва тези неща, няма ли да почувстваш, че вдъхва малко повече доверие? След това Сатана може да каже колко трудна е била работата ти напоследък, че не получаваш от началниците си признанието, което заслужаваш, че те винаги работят срещу теб и т.н. След като чуеш това, ще си помислиш: „Точно така! Нещата в работата не вървят гладко“. Така че доверието ти към Сатана ще нарасне малко. След това ще каже нещо друго, за да те заблуди и да те накара да му повярваш още повече. Малко по малко ще откриеш, че повече не си в състояние да се съпротивляваш или да продължаваш да се съмняваш в него. Сатана използва само няколко обикновени трика, дори дребни и незначителни трикове, и така те обърква. Когато си объркан, няма да си способен да се ориентираш, няма да знаеш какво да правиш и ще започнеш да изпълняваш това, което казва Сатана. Това е „гениалният“ метод, който Сатана използва, за да поквари човека, и който те кара неволно да попаднеш в капана му и да бъдеш съблазнен от него. Сатана ти казва няколко неща, които хората си въобразяват, че са добри, а след това ти казва какво да правиш и какво да избягваш. Така неволно се хващаш на измамата. Веднъж щом се поддадеш на това, нещата ще станат мъчителни за теб; постоянно ще мислиш за това, което Сатана е казал, и какво ти е казал да направиш, и ще бъдеш обладан от него, без да го осъзнаваш. Защо е така? Причината е, че човечеството не познава истината и не е способно да устои и да се съпротивлява на съблазните и изкушенията на Сатана. Изправено пред злото на Сатана и пред измамата, коварството и злобата му, човечеството е толкова невежо, незряло и слабо, нали? Нима това не е един от начините, по които Сатана покварява човека? (Така е.) Човекът несъзнателно се поддава на измамата и заблудата малко по малко чрез различните методи на Сатана, защото не е способен да различава положителното от негативното. Хората нямат този духовен ръст и способността да победят Сатана.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият V“)

Ежедневни Божии слова Откъс 151

Как Сатана покварява човек чрез социалните тенденции

Кога се появиха социалните тенденции? Дали те са ново явление? Можем да кажем, че социалните тенденции се появиха, след като Сатана започна да покварява хората. Какво включват социалните тенденции? (Стилове в облеклото и козметиката.) Това са неща, с които хората често се срещат. Начинът на обличане, модата и модните тенденции представляват само една малка част. Има ли нещо друго? Това включва ли и афоризмите, които хората често използват? А начинът на живот, към който се стремят, не се ли брои? Ще включим ли тук и музикалните звезди, известните личности, списанията, популярните романи? (Да.) От ваша гледна точка кой аспект от социалните тенденции е способен да поквари човек? Коя от тези тенденции е най-съблазнителна за вас? Някои казват: „Всички сме достигнали определена възраст, вече сме на петдесет, шестдесет, седемдесет или осемдесет години и не се вписваме в тези тенденции, така че те не ни интересуват“. Така ли е? Други ще кажат: „Ние не следим знаменитостите, това е работа за млади хора около двадесетте. Освен това не носим модни дрехи, това е за хората, които се грижат за имиджа си“. И така, кое от тези неща е способно да ви поквари? (Афоризмите.) Могат ли тези афоризми да покварят хората? Ще дам един пример и сами ще видите дали те покваряват хората, или не: „Парите управляват света“. Не е ли това тенденция? Не е ли това по-лошо от споменатите тенденции в модата и в гастрономията? „Парите управляват света“ е сатанинска философия. И тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това покваряване на човека от Сатана? Може би хората не разбират този афоризъм в еднаква степен, но всеки човек го тълкува и разбира в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личния му опит. Не е ли така? Независимо колко ви е познат този афоризъм, какъв може да бъде негативният му ефект върху сърцето на човек? Нещо се разкрива чрез характерите на хората в нашия свят, включително на всеки един от вас. Какво е то? Култът към парите. Трудно ли е да го премахнете от човешкото сърце? Много е трудно! Очевидно човекът е много дълбоко покварен от Сатана! Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко за пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка? Докато преминаваш от отричането на този популярен афоризъм към окончателното му приемане като истина, сърцето ти напълно попада във владението на Сатана и така, без да се усетиш, започваш да живееш според тези думи. До каква степен ти е повлиял този афоризъм? Възможно е да познаваш истинския път, може и да знаеш истината, но не е по силите ти да се стремиш към нея. Може да си наясно, че Божиите думи са истината, но не искаш да платиш цената или да страдаш, за да постигнеш истината. Вместо това предпочиташ да жертваш собственото си бъдеще и съдба, за да се съпротивляваш на Бог до самия край. Каквото и да каже Бог, каквото и да направи Бог, независимо дали осъзнаваш дълбочината и величието на Божията любов към теб, ти упорито държиш на своето и плащаш цената за този афоризъм. Което означава, че той вече е объркал мислите ти и е придобил власт над тях, вече контролира поведението ти и си по-склонен да му позволиш да определя съдбата ти, отколкото да се откажеш от стремежа си към богатство. Нима това, че хората могат да постъпват така, че могат да бъдат контролирани и манипулирани от думите на Сатана, не означава, че той ги е измамил и покварил? Нима сатанинската философия и нагласа не са се вкоренили в сърцето ти? Не е ли постигнал Сатана целта си да те измами, щом сляпо се стремиш към богатство и отказваш да следваш истината? Точно така е. Можеш ли да се усетиш, когато Сатана те мами и покварява? Не. Щом не виждаш стоящия точно пред теб Сатана и не усещаш подмолните му действия, ще можеш ли да видиш сатанинската порочност? Би ли могъл да знаеш как Сатана покварява човечеството? Той покварява човека по всяко време и навсякъде. Сатана лишава човек от възможността да се защити от тази поквара и го прави безпомощен пред нея. Сатана те принуждава да приемеш неговите мисли, неговите възгледи и всичките злини, които произтичат от това в ситуации, когато си неосъзнат и нямаш представа какво се случва с теб. Хората приемат всичко това без изключение. Ценят го високо и го пазят като съкровище, позволяват му да ги манипулира и да си играе с тях. Ето така живеят хората във властта на Сатана, подчиняват му се несъзнателно и покварата им се задълбочава все повече и повече.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият V“)

Ежедневни Божии слова Откъс 152

Сатана използва тези няколко метода, за да поквари хората. Човекът има познания и разбира някои научни принципи, живее под влиянието на традиционната култура и всеки човек е наследник и разпространител на традиционната култура. Човекът е длъжен да продължи традиционната култура, дадена му от Сатана, и също така се съобразява със социалните тенденции, които Сатана предоставя на хората. Човекът е неотделим от Сатана, като се съобразява с всичко, което Сатана прави по всяко време, като приема неговото зло, измама, злоба и арогантност. След като човекът е придобил този нрав на Сатана, дали животът му е бил щастлив или тъжен сред това покварено човечество? (Тъжен.) Защо казвате това? (Тъй като човекът е обвързан и контролиран от тези порочни неща, той живее в грях и е погълнат от тежка борба.) Някои хора носят очила и изглеждат много интелигентни; те могат да говорят много почтено, красноречиво и разумно, и тъй като са преминали през много неща, може да са много опитни и изтънчени. Те могат да говорят подробно по големи и малки въпроси; може също така да са способни да преценяват автентичността и разумността на нещата. Някой може да се вгледа в поведението и външния вид на тези хора, както и в техния характер, човешка природа, държане и т.н., и да не намери никакъв недостатък в тях. Такива хора са особено способни да се адаптират към актуалните социални тенденции. Макар че понякога са по-възрастни, тези хора никога не изостават от тенденциите на времето и никога не са твърде стари, за да се учат. На пръв поглед никой не може да намери недостатъци в такива хора, но дълбоко в самата си същина те са напълно покварени от Сатана до крайност. Макар и да не може да се открие никакъв външен недостатък в тези хора, макар и на пръв поглед да са любезни, изтънчени, да притежават знания и определен морал, да са почтени и да не отстъпват по знания на младежите, все пак по отношение на своята природа същност тези хора са пълно и живо копие на Сатана; те са точно като Сатана. Това е „плодът“ на покваряването на човека от Сатана. Това, което казах, може да е болезнено за вас, но всичко е вярно. Знанията, които човек изучава, науките, които разбира, и средствата, които подбира, за да се впише в социалните тенденции, без изключение са инструменти на Сатана за покваряване на човека. Това е напълно вярно. Следователно човекът живее с нрав, който е напълно покварен от Сатана, и няма как да знае какво е Божия святост или каква е Божията същина. Това е така, защото на пръв поглед не може да се открие недостатък в начините, по които Сатана покварява човека; по поведението на някого не може да се разбере, че нещо не е наред. Всички работят нормално и водят нормален живот; четат книги и вестници нормално, учат и говорят нормално. Някои хора са усвоили няколко етични норми и умеят да разговарят, проявяват разбиране и дружелюбност, помагат и проявяват милосърдие, не се карат за дребни неща и не се възползват от хората. Въпреки това поквареният им сатанински нрав е вкоренен дълбоко в тях и тази същина не може да бъде променена, ако се разчита на външни усилия. Поради тази същина човек не е способен да опознае Божията святост и въпреки че същината на Божията святост е разкрита пред човека, той не я приема сериозно. Това е така, защото чрез различни средства Сатана вече е завладял изцяло човешките чувства, идеи, възгледи и мисли. Това завладяване и поквара не са нито временни, нито случайни, а присъстват навсякъде и по всяко време. Така много хора, които са вярвали в Бог в продължение на три или четири години, или дори пет или шест години, все още приемат като ценни тези зли мисли, възгледи, логика и философия, които Сатана им е внушил, и не могат да се откажат от тях. Тъй като човекът е приел злите, арогантни и злонамерени неща, които идват от природата на Сатана, неизбежно в междуличностните отношения на хората често възникват конфликти, спорове и несъвместимост, които са резултат от арогантната природа на Сатана. Ако Сатана беше дал на човечеството положителни неща — например ако конфуцианството и даоизмът на традиционната култура, които човекът е приел, бяха добри неща — подобен тип хора би трябвало да могат да се разбират помежду си, след като са ги приели. Тогава защо има такова голямо разделение между хората, които са приели едни и същи неща? Защо е така? Това е така, защото тези неща идват от Сатана, а той създава разделение между хората. Нещата от Сатана, независимо колко достойни или велики изглеждат на пръв поглед, носят на човека и изваждат наяве в живота му само надменност и нищо повече от измамата на злата природа на Сатана. Не е ли така? Някой, който умее да се прикрива, притежава богати познания или добро възпитание, все пак трудно би прикрил покварения си сатанински нрав. Тоест независимо по колко начина се прикрива този човек, независимо дали го смяташ за светец, дали го смяташ за съвършен, дали го смяташ за ангел, независимо колко чист е според теб, какъв е истинският му живот зад кулисите? Каква същина би видял при разкриването на неговия нрав? Без съмнение ще видиш злата природа на Сатана. Допустимо ли е да се каже това? (Да.) Да предположим например, че познаваш близък човек, когото си смятал за добър, може би човек, когото си обожавал. Какво мислиш за него от гледна точка на настоящия си духовен ръст? Първо преценяваш дали този тип хора имат човешка природа, дали са честни, дали изпитват истинска любов към хората, дали думите и действията им са от полза и помагат на другите. (Не го правят.) Каква е така наречената доброта, любов или благост, която тези хора проявяват? Всичко е фалшиво, всичко е фасада. Зад тази фасада се таи скрита зла цел: да се направи така, че този човек да бъде обожаван и издиган в култ. Виждате ли това ясно? (Да.)

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият V“)

Ежедневни Божии слова Откъс 153

Какво носят на човечеството методите, които Сатана използва, за да покварява хората? Внасят ли нещо положително? Първо, могат ли хората да правят разлика между добро и зло? Би ли казал, че на този свят, независимо дали става дума за някоя известна или велика личност, или за някое списание или друго издание, стандартите, които те използват, за да преценят дали нещо е добро или зло, правилно или погрешно, са точни? Справедливи ли са оценките им за събитията и хората? Съдържат ли те истина? Дали този свят, това човечество, оценява положителните и негативните неща въз основа на стандарта на истината? (Не.) Защо хората нямат тази способност? Хората са изучили толкова много знания и знаят толкова много за науката, така че притежават големи способности, нали? Тогава защо са неспособни да правят разлика между положителни и негативни неща? Защо е така? (Защото хората нямат истина; науката и знанието не са истина.) Всичко, което Сатана носи на човечеството, е зло, покварено и лишено от истина, живот и път. Можеш ли да кажеш, предвид злото и покварата, които Сатана носи на човека, че Сатана има любов? Можете ли да кажете, че човекът има любов? Някои хора биха казали: „Грешиш; по света има много хора, които помагат на бедните или бездомните. Те не са ли добри хора? Има и благотворителни организации, които вършат добра работа; нима работата, която вършат, не е добра?“. Какво бихте отговорили на това? Сатана използва много различни методи и теории, за да поквари човека. Това покваряване на човека неясно понятие ли е? Не, не е неясно. Сатана върши и някои практични неща, а също така прокарва гледни точки или теории в този свят и в обществото. Във всяка династия и във всяка епоха той популяризира дадена теория и втълпява мисли в съзнанието на хората. Тези мисли и теории постепенно се вкореняват в сърцата на хората, а след това те започват да живеят според тях. Щом започнат да живеят според тези неща, не се ли превръщат несъзнателно в Сатана? Не се ли сливат тогава хората със Сатана? Когато хората са се слели със Сатана, какво е тяхното отношение към Бог в крайна сметка? Не е ли същото отношение като това, което Сатана има към Бог? Никой не се осмелява да признае това, нали? Колко ужасяващо! Защо казвам, че природата на Сатана е зла? Не го казвам безпричинно; по-скоро природата на Сатана се определя и анализира въз основа на това, което е направил, и на нещата, които е разкрил. Ако просто кажа, че Сатана е зъл, какво ще си помислите? Вие бихте си помислили: „Очевидно е, че Сатана е зъл“. Затова те питам: „Кои аспекти на Сатана са зли?“. Ако кажеш: „Съпротивата на Сатана срещу Бог е зло“, пак няма да се изразиш ясно. Сега, след като говорих за подробностите по този начин, имате ли разбиране за конкретното съдържание на същината на злото на Сатана? (Да.) Ако сте способни да видите ясно злата природа на Сатана, тогава ще видите и собственото си положение. Има ли връзка между тези две неща? Полезно ли е това за вас или не? (Полезно е.) Когато говоря за същината на Божията святост, необходимо ли е да говоря за злата същина на Сатана? Какво е мнението ви за това? (Да, необходимо е.) Защо? (Злото на Сатана подчертава Божията святост.) Дали е така? Това е отчасти вярно, в смисъл, че без злото на Сатана хората не биха знаели, че Бог е свят; това е правилно да се каже. Ако обаче кажеш, че Божията святост съществува само заради противоположността ѝ със злото на Сатана, това правилно ли е? Този диалектически начин на мислене е погрешен. Божията святост е изконната същина на Бог; дори когато Бог я разкрива чрез Своите дела, това пак е естествен израз на Божията същина и тя все още е изконна за Бог; тя винаги е съществувала и е присъща и вродена на Самия Бог, макар че човек не може да я види. Това е така, защото човек живее с покварения нрав на Сатана и под неговото влияние и не знае нищо за светостта, а още по-малко за конкретното съдържание на Божията святост. И така, от съществено значение ли е първо да разговаряме за злата същина на Сатана? (Да, така е.) Някои хора могат да изкажат съмнение: „Ти говориш за Самия Бог, защо тогава винаги говориш за това как Сатана покварява хората и как природата на Сатана е зла?“. Сега вече сте разпръснали тези съмнения, нали? Едва когато хората имат разбиране за злото на Сатана и когато имат точно определение за него, когато хората могат ясно да видят конкретното съдържание и проявление на злото, източника и същината на злото, едва тогава, чрез обсъждане на Божията святост, хората могат ясно да осъзнаят или да разпознаят какво е Божията святост, какво е святост. Ако не обсъждам злото на Сатана, някои хора погрешно ще повярват, че някои неща, които хората правят в обществото и сред останалите, или някои неща, които съществуват на този свят, могат да имат някаква връзка със светостта. Нима това не е погрешна гледна точка? (Да, така е.)

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият V“)

Ежедневни Божии слова Откъс 154

Сатана използва знанието, за да поквари човека, а го контролира чрез слава и облаги (Избран пасаж)

Изброявайки петте начина, по които Сатана покварява човека, на първо място споменахме знанието. Затова нека изберем знанието за първа тема на общението ни. Сатана използва знанието за примамка. Чуйте ме добре: знанието е просто вид капан. Хората биват подмамвани усърдно да усвояват знания и да напредват ден след ден, да се въоръжават със знание и да го ползват като ключ за портата към науката; с други думи, колкото повече знание придобиваш, толкова по-добре разбираш света. Сатана нашепва на хората всичко това; казва им да питаят възвишени идеали, докато усвояват знание, подтиква ги да бъдат търсещи и амбициозни. Сатана подмолно внушава на хората много подобни послания, карайки ги подсъзнателно да вярват, че това са правилни и полезни неща. Без да усетят, хората тръгват по този път, несъзнателно тласкани от собствените си идеали и амбиции. Стъпка по стъпка те неволно усвояват чрез знанието, дадено им от Сатана, начините на мислене на великите и прочутите хора. Те научават и по нещо от делата на личности, смятани за герои. Какво от тези героични дела пропагандира сред човеците Сатана? Какво желае да внуши на хората? Че човек трябва да е патриот, националист и с борбен дух. Какво научава човекът от историческите анали или от биографиите на великите герои? Да бъде всеотдаен, готов на всичко за приятелите и събратята си. Усвоявайки подаденото от Сатана знание, човек неусетно научава множество неща, които изобщо не са позитивни. Подготвените от Сатана семена намират благодатна почва в незрелите умове на неподозиращите хора. Тези семена ги карат да вярват, че са способни да достигнат величие и слава, че трябва да бъдат патриоти и герои, да обичат семействата си, да се жертват за приятелите си и да бъдат всеотдайни към близките си. Изкусени от Сатана, хората несъзнателно поемат по пътя, който той е подготвил за тях. Крачейки по него, те биват принудени да приемат неговите правила за живот. В абсолютната си наивност те създават свои правила за живота, но това са просто правилата, които Сатана насилствено им е внушил. Докато усвояват знания, Сатана ги кара да си поставят лични цели и сами да чертаят житейския си път, да определят правилата и посоката на развитието си, а междувременно неспирно им внушава сатанинското чрез разкази, биографии и с всевъзможни други средства, за да увлече човека, докато той захапе примамката. Ето така, докато усвояват знания, едни се насочват към литературата, други към икономиката, трети към астрономията или географията. Някои се увличат по политиката, по физиката или химията, а други дори избират теологията. Това са все елементи от голямата сфера на знанието. В сърцето си всеки от вас знае каква е същността на тези неща; всеки се е сблъсквал с тях. Всеки един от вас е в състояние да говори с часове за някой от тези клонове на знанието. Тоест, ясно е, че това знание е проникнало дълбоко в умовете на хората; лесно е да се види какво място е заело то в човешките възприятия и колко дълбоко е неговото влияние. Веднъж увлечен от определен аспект на знанието, щом разтвори сърцето си за него, човек неусетно развива амбиции: един иска да стане писател, друг — литературен критик, трети пък решава да се впусне в политическа кариера, а четвърти се насочва към икономиката и се захваща с търговия. А някои мечтаят да се превърнат в герои, да постигнат слава и величие. Каквито и да са индивидуалните наклонности на хората, целта им е една — да използват този начин за добиване на знание, за да осъществят желанията си и да постигнат личен успех. На пръв поглед всичко това звучи добре — да осъществят мечтите си, да не пропилеят живота си, да са с добро професионално поприще — такива идеали и амбиции лелеят, но всъщност на какво служи всичко това? Задавали ли сте си някога този въпрос? Защо Сатана действа така? Каква цел преследва той, внушавайки на хората тези стремления? В сърцата ви не трябва да има никакво съмнение по този въпрос.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Ежедневни Божии слова Откъс 155

Сатана използва знанието, за да поквари човека, а го контролира чрез слава и облаги (Избрани пасажи)

В процеса на усвояване на знание от човека Сатана прибягва до всякакви средства — било то чрез разкази, като им подхвърля по някоя частица познание, или като задоволява желанията и амбициите им. По какъв път надолу иска да те поведе Сатана? Хората си мислят, че в знанието няма нищо лошо, че стремежът към придобиването му е напълно естествен. То да бъде поднесено по привлекателен начин, да поощрява висши идеали и амбиции — това придава устрем на живота и е правилната житейска посока. Нима не е по-славно да изживееш дните си, достигайки личните си идеали и градейки добра кариера? Като прави това, човек не само почита предците си, но и получава възможност да остави своята следа в историята — нима това не е нещо добро? Добро е в очите на светските хора, те го приемат за правилно и положително. Дали обаче Сатана, с тъмните си козни, води хората по този път просто така? Разбира се, че не. Всъщност, колкото и възвишени да са човешките идеали, колкото и реалистични и подобаващи да са стремежите на хората, всичко, към което човекът се домогва и стреми, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение в живота на всеки човек и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Питате кои са те? Те са „слава“ и „облага“. Сатана прибягва до много коварно средство, което никак не е радикално и което отлично се вписва в човешките представи, за да накара хората неусетно да приемат натрапения им от него начин на живот и неговите правила, желаните от него цели и житейски посоки. Правейки това, те несъзнателно развиват амбиции. Колкото и възвишени да изглеждат тези техни амбиции, те са неразривно свързани със „славата“ и „облагата“. Всички стремежи на великите и прочутите — всъщност всички човешки стремежи — се свеждат до тези две думи: „слава“ и „облага“. Хората си въобразяват, че веднъж добили слава и облаги, могат да извлекат от тях изгода — високо обществено положение и значително богатство — и да се наслаждават на живота. За тях славата и облагите са своеобразен капитал, върху който могат да стъпят, за да достигнат живот на удоволствия и разюздани плътски наслади. Заради така жадуваните от човеците слава и облаги хората охотно, макар и несъзнателно, полагат в ръцете на Сатана телата си, умовете си и всичко свое, бъдещето и съдбите си. Правят го без миг колебание, без изобщо да им мине през ум, че ще трябва да си възвърнат всичко дадено. Щом така се осланят на Сатана и са му предани, в състояние ли са хората да запазят поне малко контрол над самите себе си? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Улови ли се в мрежата на славата и облагите, човек спира да търси светлина и праведност и губи стремеж към доброто и красивото. Това е, защото славата и облагата са твърде изкусителни за хората; те непрестанно ги преследват цял живот, та и отвъд него, във вечността. Не е ли вярно това? Някой ще възрази, че знанието се свежда само до четене на книги и усвояване на нова, досега неизвестна на човека информация, за да не изостава той от живота и да бъде в крак с времето. Че усвоява знания просто за да си осигури прехрана и някакво бъдеще и да задоволи елементарните си потребности. Но нима някой би се подложил на десетилетие усърдно учене с едничката цел да не остане гладен? Не, няма такива хора. Тогава защо изтърпява тези многогодишни лишения? Прави го за слава и облаги. Славата и облагата са далечният мираж, който подмамва хората и те поемат към него по единствения път, за който вярват, че ще ги отведе там — пътят на усърдието, трудностите и лишенията. Подобни хора изтърпяват тези трудности, за да си осигурят добро бъдеще, изпълнено с удоволствия и по-хубав живот. Какво представлява това знание — можете ли да ми отговорите? Не се ли състои от правилата и житейските философии, внушени на хората от Сатана, като „обичай партията, родината и религията си“ или „мъдрият човек се примирява с обстоятелствата“? Не е ли тъкмо Сатана, който втълпява житейските „възвишени идеали“? Да вземем за пример идеите на великите личности, високия морал на прочутите или смелостта на героите, а също и благородството и рицарския дух на запасалите саби герои на исторически романи — нима това не са все начини Сатана да внуши тези идеали? Тези идеи влияят на поколение след поколение и представителите на всяко поколение са принудени да ги приемат. Животът им минава в мъчително преследване на „възвишените идеали“, за които са готови да жертват дори живота си. Това са средствата и това е начинът, по който Сатана използва знанието, за да поквари хората. А щом ги поведе по този път, дали са в състояние да слушат Бог и да Го почитат? Способни ли са да приемат Божието слово и да следват истината? Категорично не, защото са подведени от Сатана. Нека пак погледнем знанието, мислите и мненията, втълпени на хората от Сатана: съдържат ли те истината, че трябва да се покорим на Бог и да го почитаме? А призовават ли към страхопочитание към Бог и отхвърляне на злото? Включват ли поне част от Божието слово? Съдържат ли изобщо нещо, свързано с истината? Абсолютно нищо — тези неща изцяло липсват. Убедени ли сте, че внушеното на хората от Сатана не съдържа никаква истина? Не смеете да го потвърдите, но както и да е. И така е добре, стига да приемеш, че „слава“ и „облага“ са двете основни думи, които Сатана използва, за да подмами хората по пътя на злото.

Да обобщим обсъденото дотук: Какво използва Сатана, за да улови човека здраво в хватката си? (Слава и облаги.) И така, Сатана използва славата и облагите, за да овладее умовете на хората до степен главите им да са пълни само със слава и облаги. Боричкат се за слава и облаги, търпят лишения за слава и облаги, подлагат се на унижения за слава и облаги, жертват всичко свое за слава и облаги и са готови на всякакви преценки и решения, за да се доберат до слава и облаги. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и ги лишава от силата и куража да се освободят от тях. Те ги понасят, без да осъзнават, и с мъка се препъват по стръмнината през цялото си съществуване. Заради славата и облагата човечеството отхвърля Бог, предава Го и все повече затъва в порок. Ето така се унищожават поколение след поколение, а славата и облагите са за Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли отвратителни пъклените му подбуди? Може би все още не успявате да прозрете низостта на Сатана, защото ви е трудно да си представите живот без слава и облаги. Мислите си, че ако загърбят облагите и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целеустремеността си и че бъдещето им ще бъде тъмно, неясно и безрадостно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и облагата са чудовищни окови, които Сатана използва, за да спъне човечеството. Настъпи ли този ден, ожесточено ще се опълчиш на сатанинската власт над теб и ще възроптаеш срещу оковите, с които Сатана те е заробил. Щом пожелаеш да отхвърлиш всичко, което Сатана ти е внушил, ще се отдръпнеш от него и от дъното на душата си ще възненавидиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава човечеството ще изпита искрена любов и стремеж към Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Ежедневни Божии слова Откъс 156

Сатана използва науката, за да поквари човека

Сатана ползва термина наука, за да задоволи човешката любознателност и желанието на хората да изследват явления и да разгадават неизвестното. В името на науката Сатана задоволява материалните потребности на хората и удовлетворява изискванията им за все по-добро качество на живот. До този предлог прибягва Сатана, използвайки науката, за да поквари човека. Но само човешкия начин на мислене и човешкия ум ли развращава той, ползвайки науката за тази своя цел? Още какво в заобикалящия ни свят, изграден от хора, събития и видими обекти, с които сме в досег, заразява тази развала чрез наука? (Природната среда.) Правилно. Струва ми се, че вие сте истински жертви на това и сте дълбоко засегнати. Освен че той използва различните научни открития и заключения, за да заблуди хората, науката служи на Сатана и като оръжие за необуздано унищожение и експлоатация на живата природа, дарена на човеците от Бог. Той върши това под предлог, че научните изследвания все повече ще подобряват качеството на живот на хората и ще окажат благотворно влияние върху околната среда. При това той внушава, че целта на научния прогрес е да задоволи нарастващите материални потребности на човечеството и нуждата на хората постоянно да повишават качеството си на живот. Това е теорията зад сатанинското научно развитие. Но да видим какво донесе науката на човечеството. Не е ли осквернена нашата природа, а и естествената среда на цялото човечество? Не е ли замърсен въздухът, който хората вдишват? Не е ли замърсена водата, която пием? А храната, която ядем, тя все така чиста и естествена ли е? Повечето зърнени храни и зеленчуци са генномодифицирани, стимулирани с изкуствени торове, а някои сортове са лабораторен плод на науката. Зеленчуците и плодовете, които ядем, вече не са естествени. Вече са рядкост дори и яйцата от кокошки, отглеждани в естествена среда, а вкусът на другите, добити с помощта на сатанинската тъй наречена наука, няма общо с предишния. Глобално погледнато, цялата земна атмосфера е замърсена и унищожена; планини, езера, гори, реки, океани и всичко на земната повърхност и под нея е съсипано от научните „постижения“. Накратко, цялата ни природа, живата природа, която Бог дари на човечеството, е сломена и унищожена от нещото, наречено наука. При все че много хора се сдобиха с мечтаното качество на живот, задоволяващо прищявките им и плътта им, по същество околната среда на хората бе опропастена и унищожена от различните научни „достижения“. Отнето ни бе правото на едничка глътка чист въздух. Нима това не е изворът на човешката печал? За какво щастие можем да говорим, щом хората са принудени да живеят на такова място? Още в началото Бог създаде за човеците природата и пространството, което те обитават. Водата, която пият, въздухът, който вдишват, храните, които ядат, растенията и живите творения, дори и планините, езерата, океаните — всяка частица от живата природа бе дарена на хората от Бог; тя е естествена и съществува съгласно постановените от Него природни закони. Ако не беше науката, хората все така щяха да живеят по начина, даден им от Бог, щяха да се наслаждават на неопетнена и естествена среда и щяха да бъдат щастливи. Всичко това вече е унищожено и съсипано от Сатана; природата, заобикаляща човека, вече не е девствена. Но никой не съумява да прозре първопричината за случилото се; повечето хора подхождат към науката и я тълкуват през идеите, втълпени им от Сатана. Нима това не предизвиква съжаление и отвращение? Откакто Сатана се разпростря в пространството, в което хората съществуват, и в живата природа и с покварата си доведе човечеството до сегашното му състояние, без изгледи то да смени посоката си, дали изобщо се налага Бог лично да погубва тези хора? Ако продължат по същия път, накъде ще ги отведе той? (Ще бъдат унищожени.) Как ще бъдат унищожени? Освен че алчно се домогват до слава и облаги, хората непрестанно се впускат в научни търсения и задълбочени изследвания, а после неуморно действат така, че да задоволят собствените си материални потребности и капризи; в такъв случай какви са последиците за човека? На първо място, екологичният баланс е нарушен, а щом това се случи, телата на хората, вътрешните им органи се замърсяват и увреждат от накърнената околна среда и по света плъзват различни болести и зарази. Нима не е вярно, че хората са изгубили всякакъв контрол над сегашната ситуация? Сега, когато вече проумявате това, ако хората не последват Бог, а продължат да се подчиняват на Сатана, злоупотребявайки със знанието, за да трупат все повече лични богатства и ползвайки науката за неспирни изследвания на бъдещето си — ако крачат все по този път, за да продължат да съществуват — досещате ли се какъв ще е изходът за човечеството? То ще изчезне: стъпка по стъпка се доближава то до гибелта си, върви към собственото си унищожение! Не представлява ли това самопогубване? И не е ли резултат от научния прогрес? Сега изглежда сякаш науката е своеобразна магическа отвара, забъркана от Сатана за човека. Под нейното въздействие, щом се помъчите да прозрете истината, над очите ви се спуска воал от мъгла; колкото и да се взирате, не успявате да различите ясни очертания и колкото и да се мъчите да им придадете смисъл, не успявате. Обаче Сатана развява флага на науката, за да възбуди апетита ти и да те тегли за носа по козята пътека към пропастта и смъртта. Тъй като това е истината, хората ще прозрат, че унищожението на човечеството е изковано от ръката на Сатана — той е подстрекателят.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Ежедневни Божии слова Откъс 157

Сатана използва традиционната култура, за да поквари човека

Сатана използва традиционната култура, за да поквари човека. Има ред сходства между традиционната култура и суеверията, но традиционната култура съдържа разкази и алегории и се позовава на определени източници. Сатана е съчинил множество народни приказки и разкази, поместени в историческите книги, които оставят у хората трайни впечатления за образи от традиционната култура и фолклорните вярвания. В Китай например имаме „Осмината безсмъртни, прекосяващи морето“, „Пътешествието на Запад“, Нефритения император, „Неджа надвива царя на драконите“ и „Възцаряването на боговете“. Не са ли те дълбоко отпечатани в умовете на хората? Дори и някои от вас да не ги познават в подробности, все пак знаеш за какво се разказва в тези приказки и това общо съдържание е съхранено в ума ти и в сърцето ти така, че да не ги забравиш. Това са различните идеи и легенди, които Сатана съчини за хората още преди векове, а после постепенно ги разпространява сред тях. Те нанасят непосредствена вреда върху душите на хората и ги съсипват, тегнейки над тях като низ от магии. Това ще рече, че приемеш ли веднъж този тип традиционна култура, разкази и суеверия, щом те се загнездят в ума ти и щом ги допуснеш в сърцето си, ти си като омагьосан — оплиташ се в мрежите на тези символи на фолклорната култура и попадаш под влиянието им. Те влияят на живота ти, житейските ти възгледи и преценката ти за нещата. Още по-силно е влиянието им върху търсенето ти на верния път в живота: това е наистина тежка магия. Колкото и да се мъчиш, не успяваш да се отърсиш от тях; кълцаш ги с нож, за да ги отстраниш, но те се впиват; замахваш срещу тях, но не ги отпъждаш от себе си. При това неусетно поразените от тази магия несъзнателно започват да почитат Сатана и образът му намира място в сърцата им. С други думи, Сатана се превръща в техен идол, обект на възхищение и обожание, а някои стигат дотам да го възприемат като Бог. Хората не осъзнават, че таят такива чувства в сърцата си, а те властват над думите и над делата им. Нещо повече, отначало отхвърляш тези приказки и легенди като измислици, но после неусетно приемаш съществуването им, превръщаш ги в реални образи, а оттам в обекти от действителността. В невежеството си ти подсъзнателно поемаш тези идеи и приемаш съществуването на тези неща. И все така несъзнателно разтваряш за демони, за Сатана и за идоли портите на дома си и на сърцето си — какво е това, ако не магия? Усещате ли правдивостта на тези думи? (Да.) Някои от вас кадили ли са с тамян и почитали ли са Буда? (Да.) И с каква цел горихте тамян и се прекланяхте пред Буда? (Молихме се за мир.) Като се замислите сега, не е ли абсурдно да измолвате мир от Сатана? Сатана носи ли мир? (Не.) Нима не виждате колко невежи сте били тогава? Подобно поведение е нелепо, невежо и наивно, не сте ли съгласни? Единствената мисъл, която занимава Сатана, е как да те поквари. Той не би могъл да ти даде мир, а само временна отсрочка. Но за да получиш отсрочката, трябва да дадеш обет, а нарушиш ли обещанието си или дадения на Сатана обет, те чакат изтезания. Карайки те да дадеш обет, той всъщност иска да установи контрол над теб. Като се молихте за мир, получихте ли мир? (Не.) Не само не измолихте мир, а точно обратното — усилията ви донесоха нещастия и нескончаеми беди, бездънен океан от горчилка. Мирът не е под властта на Сатана, това е истината. Това причиниха на човечеството архаичните суеверия и традиционната култура.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Ежедневни Божии слова Откъс 158

Сатана използва социалните тенденции, за да поквари човека

Сатана покварява човечеството и властва над него посредством социалните тенденции. Те включват множество аспекти, като преклонението пред великите и прочутите, въздигането в култ на филмови и музикални идоли, обожествяването на всякакви знаменитости, пристрастяването към онлайн игрите и какво ли още не. Изброените са част от социалните тенденции и не е необходимо да ги анализираме в подробности. Ще говорим само за идеите, които въпросните социални тенденции втълпяват у хората, за начините, по които определят човешкото поведение и за житейските цели и възгледи, които натрапват в умовете им. Последните са от особено значение, защото контролират мисленето и мненията на хората и им влияят. Тези тенденции никнат една след друга и всички те оказват зловредно влияние, защото непрестанно подронват човешките устои и карат хората да губят съвестта си, човечността си и разума си, като отслабват морала и характера им до такава степен, че може да се каже, че повечето днешни хора са напълно лишени от почтеност, от човечност, та дори и от съвест и елементарен разум. И така, какви са въпросните социални тенденции? Не можеш да ги видиш с просто око. Щом по света се разпространи поредната нова мода, вероятно само шепа хора са на гребена на вълната и са влезли в ролята на предводители. Започват да правят нещо ново, а след това прегръщат някаква новаторска идея или гледна точка. Същевременно повечето хора неусетно се заразяват един след друг, привлечени и погълнати от въпросната тенденция, и така всички до един несъзнателно и неволно я приемат, потапят се в нея и ѝ стават подвластни. Тези моди идват една след друга и карат онези, които са нездрави духом и телом, да не знаят къде е истината и да не могат да разграничават положителното от отрицателното; те охотно възприемат въпросните тенденции заедно с житейските възгледи и ценности, идващи от Сатана. Приемат съветите на Сатана за това как да се отнасят към живота си и как да го живеят, които той им „дарява“, и са лишени от силата, способността, а още повече от съзнанието да се съпротивляват. Тогава как да разпознаем тези тенденции? Подбрах прост пример, в който ще вникнете постепенно. Да вземем това, че в миналото хората са упражнявали търговията си така, че да няма измамени; продавали са стоката си на една и съща цена независимо от купувача ѝ. Не е ли това изразна добросъвестност и човечност? По тази тяхна добросъвестност, с която са упражнявали търговските си дела, можем да отсъдим, че едно време хората все още са притежавали известна почтеност и човечност. Но с непрестанно засилващата се човешка жажда за пари човеците неусетно заобичаха парите, печалбите и удоволствията все повече и повече. Нима не е вярно, че хората придават на парите по-голяма стойност, отколкото преди? И колкото по-водещо става значението на парите за хората, толкова по-малко ценят те репутацията си, доброто си име и почтеността си. Не е ли така? Захванеш ли се с бизнес, виждаш как другите забогатяват чрез измами. При все че парите им са нечестно спечелени, те стават все по-богати и по-богати. Гледаш как семействата им живеят в охолство и това те разстройва: „И двамата се занимаваме с търговия, но той забогатя. Защо съм неспособен да изкарам много пари? Не мога да понеса това — трябва да намеря начин да печеля повече“. От този момент нататък в главата ти се върти само една мисъл — как да станеш богат. Откажеш ли се веднъж от идеята, че „парите трябва да се печелят добросъвестно, без да мамиш никого“, личните ти интереси стават двигател на мисленето ти и то постепенно се променя заедно с принципите, на които подчиняваш действията си. Когато за първи път измамиш някого, изпитваш угризения на съвестта и сърцето ти казва: „Веднъж да свърши това, никога повече няма да мамя. На измамниците винаги им се връща!“. Това е функцията на човешката съвест — да те порицае и да ти подари скрупули, за да се чувстваш неестествено, когато мамиш някого. Но след първата успешна измама установяваш, че имаш повече пари отпреди и че този подход може да е много печеливш за теб. Въпреки тъпата болка в сърцето ти ти иде да се потупаш по гърба за успеха и си донякъде доволен от себе си. За първи път одобряваш поведението си, собствената си непочтеност. Допусне ли веднъж тази зараза, човек е като стъпващ за първи път в казино — веднъж залага и после се превръща в комарджия. В неосъзнатостта си одобряваш нечестното си поведение и го приемаш. В неосъзнатостта си започваш да смяташ измамата за приемливо търговско поведение и за най-полезно средство да оцелееш и да си осигуриш добър живот; мислиш си, че непочтеността е залог да бързо забогатяване. Това се случва постепенно: отначало хората намират този тип поведение за неприемливо и гледат с презрение на подобни практики. След това сами започват да експериментират с него, намират свои начини да го прилагат и сърцата им полека-лека се променят. Какво представлява тази промяна? Тя се изразява в одобрение и приемане на тази склонност, на тази идея, втълпена ти по силата на обществената тенденция. Без дори да го осъзнаваш, усещаш, че ще се окажеш ощетен, ако не мамиш търговските си партньори; чувстваш, че не излъжеш ли хората, ще претърпиш загуба. Измамата неусетно се превръща в твое второ аз, в твоя изконна същност, в незаменим вид поведение и в принцип, направляващ живота ти. Как би могло това поведение, този начин на мислене да не доведе до промяна в сърцата на хората? А дали и почтеността ти не пострада от тази промяна в сърцето ти? Не се ли измени и човешката ти същност? А съвестта ти? Цялата ти личност, от чувствата до мислите и от съкровеното до видимото е променена и тази промяна е качествена. Тя те тегли все по-далеч от Бог и те привлича все по-силно към Сатана; ти заприличваш все повече на него, докато накрая покварата му те превърне в демон.

Като разглеждате тези социални тенденции, бихте ли казали, че те оказват силно влияние върху хората? Дали то е дълбоко разрушително? Да, то е изключително дълбоко разрушително. Кои страни от човешката природа покварява Сатана с всяка от тези тенденции? Той взима на прицел най-вече съвестта, здравия разум, човечността, морала и житейските възгледи на хората. А дали тези социални тенденции не оказват постепенно упадъчно и покваряващо влияние върху хората? Сатана използва тези обществени насоки, за да подмами човеците стъпка по стъпка в дяволско леговище и уловените в мрежите на социалните тенденции несъзнателно пропагандират стремежа към парите и материализма, порока и насилието. Щом тези неща се настанят в сърцата на хората, в какво се превръщат те? В дявола, в Сатана! Защо? Отговорът е в психологическите склонности в човешкото сърце. Какво почитат хората? Те започват да се наслаждават на порочността и насилието, красотата и добротата не им се нравят, а мирът съвсем не им е по вкуса. Хората не желаят да водят скромния живот на обикновения човек, а ламтят за знатно положение и огромни богатства, а и за плътски наслади, като не щадят усилия да задоволят сластолюбието си безогледно и необуздано; с други думи, правят, каквото си пожелаят. И така, когато човек се е оставил да го повлекат тези тенденции, дали знанието, което си усвоил, ще ти помогне да се освободиш? Дали придобитото разбиране за традиционната култура и суеверията ще ти помогне да се измъкнеш от това сериозно затруднение? Дали възприетите от хората традиционен морал и обреди биха помогнали на хората да проявят въздържание? Да вземем за пример конфуцианските Аналекти и даоисткото учение. Дали те биха дали на хората силата да измъкнат краката си от плаващите пясъци на тези порочни тенденции? Категорично не. Затова хората стават все по-лоши, все по-арогантни, по-високомерни, себелюбиви и коварни. Другарското чувство между хората изчезна, изчезна и обичта в семействата, и разбирателството между роднини и приятели. Човешките отношения могат да бъдат описани с една дума — насилие. Всеки един от хората се стреми да приложи насилие в контактите си с околните; изкарва си прехраната с насилие; докопва се до добра служба и си осигурява печалби чрез насилие, прибягва до насилие и безчестие, за да постигне, каквото си поиска. Нима това човечество не е ужасяващо? Определено да, такова е: човеците не само разпънаха Бог, но и съсякоха всички Негови следовници, защото човекът е изключително жесток. След всичко, което ви казах сега, не мислите ли, че е ужасяващо да се живее в тази среда, в този свят, сред този тип хора, които Сатана ползва за проводници на покварата си? (Да.) Тогава случвало ли ви се е да се почувствате жалки? В момента със сигурност усещате известен срам, нали? (Така е.) По тона ви съдя, че си мислите: „Сатана разполага с най-различни начини да поквари хората. Възползва се от всяка възможност и накъдето и да се обърне човек, той е там. Дали човекът все още може да бъде спасен?“. Дали още има шанс за спасение за човека? Дали хората могат сами да спасят себе си? (Не.) Дали Нефритеният император може да спаси човечеството? Или Конфуций? Или пък Буда Бодисатва? (Не.) Тогава кой е в състояние да спаси човечеството? (Бог.) Въпреки това в сърцата на някои хора се пораждат въпроси като този: „Сатана ни нанася рани толкова безмилостно, покосява ни с такава безумна ярост, че губим всякаква надежда и самочувствие да живеем. Всички ние живеем сред поквара и всички до един се противят на Бог, а сега сме затънали в отчайващо обезсърчение. Къде е Бог, докато Сатана сее своята поквара? С какво се занимава Бог? Каквото и да прави Той за нас, ние никога не успяваме да го усетим!“. Някои хора се поддават на униние, обзема ги известна безнадеждност. При вас това усещане е много дълбоко, защото всичко, което ви казах, имаше за цел да помогне на хората полека да осъзнаят случващото се, да усетят все по-силно, че са лишени от надежда, все повече да чувстват, че са изоставени от Бог. Но не се тревожете. Обявената тема на днешното ни общение, „Сатанинското зло“, не е същинската ни тема. За да говорим за същината на Божията святост обаче, първо трябва да поговорим за това как Сатана покварява хората и какво е естеството на неговото зло, за да изясним настоящото състояние на човешкия род. Една от целите на този разговор е да позволи на хората да разберат по-добре що е истинска святост.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Ежедневни Божии слова Откъс 159

Да вникнем в Божията святост чрез това, което Той прави за човека (Избран пасаж)

Всеки път щом Сатана се захване да сее поквара сред хората или необуздано да им вреди, Бог не стои безучастно отстрани, нито пък изоставя Своите избраници и им обръща гръб. Всички сатанински действия са ясно видими и разбираеми за Бог. Каквото и да предприеме Сатана, каквато и тенденция да посее, Бог знае всичко, което Сатана се опитва да постигне, и не изоставя онези, които е избрал. Вместо това Той предприема всички необходими действия тихо и дискретно, без да привлича внимание. Когато Бог избере някого и започне да работи върху него, Той не обявява това на никого, не известява Сатана, а още по-малко прави нещо много забележимо. Той просто прави необходимото много тихо, много естествено. Първо избира за теб семейство; Бог предварително определя семейния ти произход, родителите ти, предците ти. С други думи, тези Негови решения не са внезапни хрумвания, а са част от отдавна започнатото Му дело. Веднъж избрал за теб семейство, Той избира и датата, на която да се родиш. После наблюдава момента, в който с плач се появяваш на света. Наблюдава раждането ти, наглежда те, докато произнасяш първите си думи и прохождаш с неуверени стъпки. Правиш една крачка, после втора и след това вече умееш да тичаш, да скачаш, да говориш и да изразяваш чувствата си… Сатана втренчено наблюдава израстването на всеки човек като тигър, дебнещ плячката си. Но в осъществяването на делото Си Бог никога не търпи ограниченията, произтичащи от хора и събития, пространство или време; Той действа според волята Си и според необходимостта. В процеса на израстването си е вероятно да се сблъскаш с много неща, които не ти допадат, например с болести и мъчителни разочарования. Но докато вървиш по житейския си път, Бог направлява живота ти и бъдещето ти отблизо. Той ти дава валидна гаранция, траеща цял живот, защото е застанал до теб, пази те и се грижи за теб. В детството си не осъзнаваш това. После започваш да срещаш нови неща и да опознаваш света и хората. Всичко е ново и вълнуващо за теб. Намираш си приятни занимания. Заживяваш в собствената си личност, в свое пространство и нямаш ни най-малко понятие за съществуването на Бог. Но Той наблюдава всеки миг от израстването ти и всяка стъпка, която правиш, крачейки напред. Дори и когато усвояваш знания или изучаваш някоя наука, Бог неотклонно стои до теб. Ти си точно като останалите хора — опознавайки света и навлизайки в него, изграждаш свои идеали, посвещаваш се на любими занимания и интереси и храниш големи амбиции. Често обмисляш бъдещето си и чертаеш надеждите си за него. Но Бог ясно вижда всичко случващо се по житейския ти път. Ти може и да си забравил собственото си минало, но за Бог не съществува никой, който да те разбира по-добре от Него. Живееш, израстваш и съзряваш под Неговия взор. През този период най-важната Божия задача е неподозирана и незнайна за никого. Бог със сигурност не я съобщава на никого. Какво е това най-важно нещо? То може да бъде определено като Божието уверение, че ще спаси даден човек. Това ще рече, че ако Бог желае да го спаси, ще го направи. Тази задача е жизненоважна както за човека, така и за Бог. Знаете ли в какво се изразява тя? Струва ми се, че нямате нито усещане, нито понятие какво представлява, така че ще ви кажа. Бог непрестанно е работил с теб от момента на раждането ти до днес, но не ти дава подробен отчет за всичко постигнато от Него. Бог не ти съобщи това, нито ти позволи да го узнаеш. Всички Негови действия обаче са важни за човечеството. За Бог те са просто неща, които трябва да свърши. В сърцето Си Бог таи нещо важно, което желае да осъществи и чиято значимост далеч надхвърля тази на останалите Му дела, а именно: Бог трябва да осигури безопасността на човеците от момента на раждането им до днес. Чувайки тези думи, вие вероятно не ги разбирате добре и се питате: „Дали пък тази безопасност е чак толкова важна?“. Какво е буквалното значение на думата „безопасност“? Някои от вас може би ѝ придават значението на спокойствие и мир, а други вероятно я тълкуват като живот без никакви премеждия и бедствия, нормален и добър живот. Но сърцата ви сигурно ви подсказват, че нещата не са толкова прости. Та, какво точно е това, за което ви казах, че трябва да осъществи Бог? В какво се изразява безопасността за Него? Дали е гаранция за „безопасност“ в обичайното значение на думата? Не. Тогава какво върши Бог? Тази „без-опасност“ означава, че няма да бъдете погълнати от Сатана. Важно ли е това? Опазването ви от Сатана — дали това има отношение към безопасността ви? Да, то засяга личната ви безопасност и няма нищо по-важно от него. Щом бъдеш погълнат от Сатана, душата и плътта ти вече не принадлежат на Бог. Вече не подлежиш на Божието спасение. Бог изоставя душите и човеците, които Сатана е погълнал. Затова казвам, че най-важното Божие дело е да ти гарантира тази безопасност, да те опази, за да не те погълне Сатана. Това е много важно, нали? Защо тогава се умълчахте? Изглежда сте неспособни да усетите великото Божие милосърдие!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Ежедневни Божии слова Откъс 160

Да вникнем в Божията святост чрез това, което Той прави за човека (Избран пасаж)

Божиите дела съвсем не се изчерпват с осигуряване на безопасността на хората срещу Сатана. Бог извършва и много подготвителна работа, преди да избере и спаси някого. Първо, Той изключително грижливо подготвя характера, който ще имаш, семейството, в което ще се родиш, кои ще са родителите ти, колко братя и сестри ще имаш, с какво обществено положение и колко състоятелно ще бъде семейството, в което ти е отредено да се появиш. Знаете ли в какъв тип семейства се раждат повечето Божии избраници? Дали във видни семейства? Не можем да твърдим с категорична сигурност, че нито един не е роден в такова семейство — има такива, но са по-скоро изключения. Дали избраниците Му са деца на изключително богати семейства, на мултимилионери и милиардери? Не, почти никога не произхождат от такива семейства. Тогава какъв тип семейства урежда Бог за повечето Си избраници? (Обикновени семейства.) А кои семейства отговарят на определението „обикновени“? В него се включват семействата на работещите хора — тоест онези, които разчитат на заплата, за да преживяват, и могат да си позволят неща от първа необходимост, но не са особено заможни. В него се включват и фермерските семейства, чийто поминък зависи от засятата реколта. Препитават се с добитото и имат дрехи на гърба си, не остават гладни или на студено. Има и семейства на дребни предприемачи, както и на хора на умствения труд — те също могат да се причислят към обикновените семейства. Някои от родителите са чиновници или низши държавни служители, които също не принадлежат към класата на влиятелните и богатите. Повечето избраници се раждат в обикновени семейства и всичко това е уредено от Бог. С други думи, Той преди всичко те поставя в среда, която не отговаря на хорските представи — не в богато семейство, а в семейството, което Бог ти е избрал. Повечето хора живеят според ограниченията, идващи с този тип семейство. А общественото им положение? Финансовото състояние на повечето родители е средностатистическо и те не се ползват с високо обществено положение — радват се на това, че изобщо имат работа. Дали тази категория включва депутати или президенти? Не, нали? Най-издигнатите сред тях оглавяват дребни фирми или са техни собственици. И по обществено положение, и по благосъстояние се нареждат някъде по средата. Друг фактор е семейната обстановка. Първо, сред тези семейства няма родители, които да насочват децата си към занаята на прорицателите и гадателите; малцина от тях се занимават с подобни неща. Повечето родители са съвсем нормални. Докато си избира хора, Бог създава за тях този вид среда, която силно подпомага делото Му по спасението. Привидно изглежда, че Бог не е сторил нищо особено забележително за хората; Той просто тихо и дискретно продължава да върши работата Си, скромно и мълчешком. Но всъщност с всяко Свое действие Бог гради основите за твоето спасение, проправя пътя и създава необходимите условия, за да те спаси. След това Той призовава обратно при Себе Си всеки човек в уреченото за него време: тогава чуваш Божия глас; тогава се явяваш пред Него. Докато настъпи това време, някои хора сами са станали родители, докато други все още са нечии деца. С други думи, някои са създали свои семейства и са продължили рода си, докато други все още са сами и нямат потомство. Но независимо от личните ти обстоятелства Бог вече е определил момента, в който ще бъдеш избран и в който Неговото евангелие и слово ще достигнат до теб. Бог е определил обстоятелствата, човека или контекста, посредством които ще ти бъде предадена Божията истина и учение, така че ти да чуеш Неговото слово. Той е подготвил за теб всички необходими условия. Дори и човек да не осъзнава случващото се, по този начин той се явява пред Бог и се завръща при Божието семейство. При това той неусетно започва да следва Бог и навлиза във всяка стъпка от Неговото дело, във всяка стъпка от Божия начин на работа, чието предназначение е да спаси човеците. Какви похвати използва Бог сега, докато осъществява делото Си в хората? Първо, като абсолютен минимум Той осигурява грижата и защитата, на която те се радват. Освен това Бог изпраща различни хора, неща и събития, за да може чрез тях човекът да забележи Божието съществуване и Божиите дела. Да речем, има хора, чиято вяра в Бог се събужда, когато някой от семейството се разболее. Проповядват им Евангелието и те започват да вярват в Бог; тази вяра в Бог е породена от ситуацията. А кой е уредил тази ситуация? (Бог.) Болестта кара цели семейства да се превърнат във вярващи, докато в други случаи само неколцина от роднините вярват в Бог. На пръв поглед може да ти изглежда, че някой от близките ти е покосен от болест, но всъщност случващото се е насочено към теб, за да се явиш пред Бог — това е израз на Божието милосърдие. Тъй като някои хора нямат миг покой, защото семейният им живот е труден, изневиделица им се предоставя възможност — някой им предава Евангелието и казва: „Имай вяра в Господ Исус и ще намериш успокоение“. По този начин те неусетно добиват вяра в Бог при съвсем естествени обстоятелства. Не е ли това своеобразно условие? Не е ли липсата на семейно разбирателство дадена им от Бог благодат? Има и други случаи, в които хората добиват вяра в Бог по причини, различни от изброените. Много са причините и много са начините, по които вярата намира израз, но каквото и да те е накарало да повярваш в Него, то всъщност е уредено и ръководено от Бог. Отначало Бог прибягва до различни начини, за да те избере и да те въведе в семейството Си. Това е наградата, с която Бог дарява всеки един от човеците.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Ежедневни Божии слова Откъс 161

Да вникнем в Божията святост чрез това, което Той прави за човека (Избран пасаж)

На настоящия етап от Божието дело в тези сетни дни Бог вече не се ограничава както преди с това да дарява хората с милост и благодат, нито ги увещава да продължават напред. На този етап от работата Му какво са прозрели хората от всички лично изпитани аспекти на Божието дело? Изпитали са Божията любов и Божия съд и порицание. В днешно време Бог се грижи за човеците, подкрепя ги, просветлява ги и ги напътства, за да успеят постепенно да узнаят намеренията Му, да чуят словото Му и да приемат истината, която Той дава на хората. Когато те са слаби и обезсърчени, когато не знаят къде да търсят помощ и утеха, Бог използва думите Си, за да утеши, напътства и насърчи хората, за да може дребният им ръст постепенно да се изпълни със сила, а сърцата им да се окрилят и те да пожелаят да съдействат на Бог. Но когато демонстрират неподчинение към Бог или Му се опълчват, а и когато изложат на показ покварата си, Той не проявява никаква милост в порицаването и дисциплинирането на хората. Все пак Бог проявява търпение и снизходителност към човешката глупост и невежество, към слабостта и незрелостта на хората. По този начин благодарение на цялата работа, която Бог върши за хората, те постепенно съзряват, израстват и научават Божиите намерения, узнават определени истини, разбират разликата между положителното и отрицателното и схващат естеството на мрака и злото. Бог не се ограничава с един подход — постоянно да порицава и дисциплинира хората, но и не е постоянно търпелив и опрощаващ. По-скоро въздава всекиму по различен начин в различните етапи от живота му и според индивидуалния му ръст и качества. Той прави много неща за хората, и то с цената на големи усилия; те изобщо не усещат случващото се, нито подозират какво Му коства да го осъществи, но на практика цялото Му дело се извършва с всеки отделен човек. Божията любов е практична: хората успяват да избегнат низ от бедствия благодарение на милостта Му и през цялото време Бог отново и отново проявява снизходителност към човешките слабости. Божият съд и порицание позволяват на хората постепенно да осъзнаят покварата на човешкия род и неговата сатанинска същина. Дадените от Бог напътствия и просветление все по-ясно разкриват пред човешките същества същината на истината, позволяват им все по-точно да вникват в човешките потребности, все по-добре да разбират по кой път да поемат, какво е предназначението на живота им, какъв е неговият смисъл, каква е стойността му и как да извървят пътя пред себе си. Всички тези неща, предприети от Бог, са неделими от изначалния Му замисъл. Всъщност какъв е Неговият замисъл? Защо Бог използва тези методи, за да осъществи Своето дело в хората? Какъв резултат се стреми да постигне? Иначе казано, какъв резултат иска да види у хората? Какво иска да получи от тях? Бог иска да види, че човешкото сърце може да бъде съживено. Похватите, които прилага в работата Си с хората, се свеждат до непрестанно усилие да пробуди човешкото сърце и човешкия дух, да позволи на хората да осъзнаят откъде са дошли, кой ги напътства, подкрепя и им осигурява насъщния и благодарение на кого човечеството е оцеляло до днес; те са средството, което позволява на хората да разберат кой е Създателят, Комуто дължат обожание, кой е пътят, по който да тръгнат и кой е начинът, по който да се явят пред Божия престол; те са средството, което постепенно възражда сърцата на човеците, за да познаят Божието сърце, да вникнат в него и да осъзнаят огромната грижовност и внимание, вложени в делото Му по човешкото спасение. Когато сърцата на хората бъдат възродени, те вече няма да се примиряват с изродения си, покварен нрав, а ще се устремят към истината, за да възрадват Бог. Събудят ли се човешките сърца, хората ще успеят напълно да се откъснат от Сатана. Той вече няма да им вреди, да ги държи под властта си и да ги мами. Вместо това хората без подкана ще съдействат за осъществяването на Божието дело и на Божието слово, за да възрадват Неговото сърце и така ще се боят от Бог и ще отбягват злото. Ето това е изначалната цел на Божието дело.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Ежедневни Божии слова Откъс 162

Да вникнем в Божията святост чрез това, което Той прави за човека (Избран пасаж)

Това наше събеседване за сатанинското зло накара всекиго да се чувства сякаш животът на хората е изключително нещастен и е изпълнен със злочестини. Но как се чувствате сега, когато ви говоря за Божията святост и за работата Му върху човека? (Много сме щастливи.) Сега виждаме, че всичко, което Бог прави, всичко, което Той старателно урежда за човеците, е безупречно. Никое Божие действие не съдържа грешки, което ще рече, че делата Му са безупречни и не се нуждаят от поправки, от съвети или от промени. Всичко, което Бог прави за всеки отделен човек, е извън съмнение; Той води всекиго за ръка, непрестанно бди над теб и нито за миг не те е изоставил. И тъй като хората отрастват в тази среда и така протича животът им, можем ли да кажем, че хората всъщност израстват в Божията длан? (Да.) В такъв случай още ли изпитвате чувство за загуба? Дали някой от вас все още е обзет от униние? Дали някой мисли, че Бог е изоставил човечеството? (Не.) Точно какво е направил Бог тогава? (Винаги е бдял над човечеството.) Извън съмнение са изключителното внимание и грижовност, които Бог влага във всяко свое действие. Нещо повече, Той прави това безусловно — винаги и във всички Свои дела. Никога не е изисквал някой от вас да узнае каква цена плаща за теб, за да предизвика голямата ти благодарност към Него. Някога да е предявявал това изискване? (Не е.) През продължителния си живот почти всеки човек се е сблъсквал с множество опасности и е бил изложен на множество изкушения. Това се дължи на факта, че Сатана стои до теб и очите му са постоянно втренчени в теб. Когато те стигне нещастие, Сатана ликува; когато те сполетят бедствия, когато целият ти живот се обърка, когато се оплетеш в мрежите му, той изпитва несдържана радост. А какво прави Бог? Той непрестанно те закриля, направлява те, за да избегнеш сполитащите те една след друга беди и нещастия. Затова казвам, че всичко, с което човек разполага — спокойствие и радост, благословии и лична безопасност — всъщност е под властта на Бог; Той насочва и решава съдбата на всеки отделен човек. Но дали Бог няма преувеличена представа за позицията Си, както твърдят някои хора? Да ви е заявил някога: „Аз съм най-великият. Вие сте под Моята власт. Трябва да Ме молите за милост, а неподчинението ви ще накажа със смърт“? Заплашвал ли е някога Бог човечеството по този начин? (Не.) Някога да е казал: „Човешкият род е покварен, така че няма значение как ще се отнеса с хората, мога да правя с тях каквото си искам; няма нужда да полагам сериозни грижи за съдбата им“? Така ли разсъждава Бог? Някога постъпвал ли е така? (Не.) Тъкмо обратното, Бог се отнася добросъвестно и отговорно към всеки човек. Неговото отношение към теб е дори по-отговорно, отколкото собственото ти отношение към самия теб. Не е ли така? Бог не говори празни приказки, не важничи с извисеното Си положение и не мами хората пренебрежително. Напротив, Бог почтено и тихо прави всичко, което се налага лично Той да свърши. Тези Негови дела носят на хората радост, мир и благословии. Така те живеят мирно и щастливо под Неговия взор и влизат в Неговото семейство, а после живеят пред Бог и приемат Божието спасение с нормално мислене и разум. И така, дали Бог някога е проявявал двуличие спрямо човека в делото Си? Дали някога е демонстрирал мнима милост, първоначално заблуждавайки го с фалшиви любезности, за да му обърне гръб след това? (Не е.) А някога да е казал едно, а после да е направил съвсем друго? Някога да е давал празни обещания и да се е хвалил, че може да стори това или онова или да помогне с нещо определено на хората, а след това да е изчезвал? (Не.) Бог не съдържа измама, нито фалш. Бог е верен и истински във всичко, което прави. Той е Единственият, на Когото хората могат да разчитат; Той е Богът, на Когото могат да поверят живота си и всичко, което притежават. Тъй като Бог не съдържа никаква измамливост, можем ли да кажем, че Той е най-чистосърдечният? (Да.) Разбира се! При все че думата „чистосърдечен“ е твърде бледа, твърде човешка, когато я прилагаме към Бог, с каква друга дума разполагаме? Такива са ограниченията на човешкия език. Макар че е донякъде неподобаващо да наречем Бог „чистосърдечен“, поне за момента ще използваме това определение. Бог е верен и чистосърдечен. Какво имаме предвид, когато говорим за тези аспекти? Дали става въпрос за разликите между Бог и човеците и за разликите между Бог и Сатана? Да, може да се каже. Така е, защото хората не могат да видят у Бог и частица от сатанинския покварен нрав. Прав ли съм? Амин? (Амин!) Бог не съдържа нищичко от злия нрав на Сатана. Всичко, което Бог прави и разкрива, е изцяло благотворно и в помощ на хората; всичките Му постъпки са напълно посветени на това да се погрижи за хората. Те са изпълнени с живот и им дават път, по който да вървят, и посока, която да следват. Бог е непокварен и предвид това, като се вгледаме сега във всички Негови действия, можем ли да кажем, че Бог е свят? Тъй като Бог не притежава дори и нотка от покварения човешки нрав, нито пък нещо, наподобяващо сатанинската същина на поквареното човечество, от тази гледна точка можем уверено да кажем, че Бог е свят. Бог не проявява никаква поквара и, докато осъществява делата Си, Той разкрива собствената Си същина, което напълно потвърждава, че Самият Бог е свят. Разбирате ли това? За да опознаем святата Божия същина, нека първо да разгледаме тези два аспекта: първо, Божият нрав не съдържа и следа от поквара и второ, същината на Божията работа върху човека позволява на хората да видят собствената същина на Бог, а тя е изцяло положителна, защото резултатите от всяка част от Божието дело до един са положителни. Преди всичко Бог изисква от хората да бъдат честни — нима това не е положително? Бог дарява на хората мъдрост — нима това не е положително? Бог дава на хората способността да различават добро от зло — нима това не е положително? Бог позволява на хората да осъзнаят смисъла и стойността на човешкия живот — нима това не е положително? Той ги дарява със способността да прозрат същината на личности, събития и неща съгласно истината — нима това не е положително? Да, положително е. И в резултат от всичко това човекът вече не е уязвим за сатанинските измами и Сатана вече не може да му вреди и да го контролира. С други думи, тези неща позволяват на хората напълно да се освободят от сатанинската поквара и така да поемат по пътя, водещ до боязън от Бог и отбягване на злото.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Ежедневни Божии слова Откъс 163

Сатана прилага шест основни трика, за да поквари човека

Първият е контрол и принуда. Тоест, Сатана прави всичко възможно, за да завладее сърцето ти. Какво означава „принуда“? Означава, че прибягва до заплашителни и силови тактики, за да те накара да му се подчиниш, принуждавайки те да мислиш до какви последици би довело твоето неподчинение. Обзема те страх, не смееш да му се противопоставиш и затова му се подчиняваш.

Вторият му трик се състои в хитрини и измами. Какво означава „хитрини и измами“? Сатана си измисля разни истории и лъжи и те подвежда да повярваш в тях. Никога не ти казва, че човекът е създаден от Бог, но и не заявява направо, че не си създаден от Бог. Изобщо не споменава думата „Бог“, а я замества с други думи, за да те заблуди и да нямаш понятие за съществуването на Бог. Естествено, тази „хитрина“ се изразява в още много аспекти, не само в този.

Третият му трик е насилствената индоктринация. По какъв начин се постига тя у хората? Дали насилствената индоктринация е доброволен избор на човека? Дали човекът дава своето съгласие? Категорично не. Дори и да си несъгласен, ръцете ти са вързани. Без да се усетиш, Сатана ти втълпява своите доктрини, своето мислене, своите житейски правила и своята същина.

Четвъртият му трик се състои в заплахи и заблуди. Тоест, Сатана прибягва до най-различни трикове, за да го приемеш, да го следваш и да му служиш. Не би се спрял пред нищо, за да постигне целите си. Понякога ти оказва дребни услуги, като същевременно те подмамва към греха. Откажеш ли да го последваш, ще те накара да страдаш и ще те накаже, ще те напада по различни начини и ще крои планове срещу теб.

Петият трик се изразява в измама и вцепенение. С „измама и вцепенение“ обозначаваме умението на Сатана да втълпява на хората сладки и наглед приемливи думи и идеи, които съответстват на представите им — струва им се, че той проявява разбиране към тленността на хората и е загрижен за живота им и за бъдещето им, докато в действителност едничката му цел е да те измами. После те парализира, за да не различаваш добро от зло, неусетно да се поддадеш на измамата и така той да установи властта си над теб.

Шестият му трик е унищожението на ума и тялото. Коя част от човека унищожава Сатана? Той унищожава ума ти, така че да те лиши от съпротивителни сили, което ще рече, че сърцето ти постепенно и против волята ти приема Сатана. Той ти втълпява тези неща ежедневно, непрестанно се възползва от тези идеи и общоприети вярвания, за да ти влияе и да те оформи според желанията си, и така малко по малко те подкопава, докато убие стремежа ти да си добър човек и спреш да отстояваш това, което определяш като „праведност“. Без да усетиш, вече си лишен от волята да плуваш срещу течението, а вместо това се оставяш да те носи. „Унищожението“ се изразява в упражнения от Сатана толкова силен тормоз, че хората се превръщат в сенки на самите себе си и губят човешкия си облик. Тогава Сатана ги напада, обладава и поглъща.

Всеки от тези трикове, които Сатана прилага, за да поквари хората, отнема съпротивителните им сили и всяка от тях може да се окаже смъртоносна. С други думи, всички действия и трикове на Сатана водят до упадъка ти, поставят те под неговата власт и те завличат в тресавището на злото и греховността. Такива са триковете, с които Сатана покварява хората.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Ежедневни Божии слова Откъс 164

Засега вашето почиващо на възприятията ви разбиране за Божията същина изисква още дълго да учите, да потвърждавате, да усещате и да изживявате, докато някой ден дълбоко в сърцата си не получите откровението за „Божията святост“ — тя означава, че Божията същина е съвършена, че Божията любов е безкористна, че Бог дарява всичко на човека безкористно, и ще разберете, че Божията святост е безукорна и неопетнена. Тези страни на Божията същина не са празни думи, с които Той подчертава Своята идентичност. Бог ползва същината Си, за да се отнесе с всеки отделен човек със смирена искреност. Иначе казано, същината на Бог не е изпразнена от съдържание, теоретична или догматична; при това тя определено не е вид познание. Тя не е вид образование за човека, а същинското откровение за Божиите действия и разкритата същина на това, което Бог притежава и представлява. Човекът трябва да опознае тази същина и да вникне в нея, защото всички Негови постъпки и всяка дума, която произнася, са с огромна стойност и значение за всеки един човек. Когато вникнеш в Божията святост, ще можеш да повярваш в Него истински; когато вникнеш в Божията святост, действително ще осъзнаеш същинското значение на думите „Самият Бог, единственият“. В ума ти няма да остане място за фантазии, че би могъл да избереш други пътеки, по които да поемеш, и вече няма да си склонен да предадеш всичко, което Бог е отредил за теб. Тъй като Божията същина е свята, само чрез Бог ще можеш да извървиш житейския си път по праведната пътека на светлината; само чрез Бог ще узнаеш смисъла на живота; само чрез Бог ще живееш в качеството си на истински човек, ще познаеш истината и ще я притежаваш. Само чрез Бог истината ще бъде за теб извор на живот. Сам Бог е единственият, Който ще ти помогне да се отърсиш от злото и ще те спаси от злосторничеството и властта на Сатана. Никой и нищо освен Бог не ще те избави от морето от страдания, за да не се измъчваш повече. Това е обусловено от Божията същина. Сам Бог е единственият, Който ти дарява спасение толкова безкористно; само Бог носи върховна отговорност за твоето бъдеще, за твоята съдба и за твоя живот. Той подрежда всичко, което се случва с теб. Това е непостижимо за всичко друго сътворено или съществуващо извечно. Тъй като нищо сътворено или извечно съществуващо не притежава същнина, подобна на Божията, нищо и никой не може да те спаси или да те поведе. Такава е значимостта на Божията същина за човека. Навярно чувствате, че казаното от Мен може да ви е от известна помощ по принцип. Но ако се стремиш към истината, ако обичаш истината, в процеса на твоето преживяване тези думи не само ще променят съдбата ти, но и ще те поведат по правилния път на човешкия живот. Нали разбирате това?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Ежедневни Божии слова Откъс 165

Бих искал да поговорим за нещо, което направихте в началото на днешното ни събиране и което Ме изненада. Вероятно някои от вас питаят признателност към Мен, може би сте изпитали чувство на благодарност и тази ваша емоция намери израз в съответно действие. Стореното от вас не заслужава укор — то не е нито правилно, нито погрешно, но искам да разберете нещо. Какво е то? Първо, искам да ви питам какво всъщност направихте току-що? Дали понечихте да легнете по очи, или да коленичите в знак на почит? Кой ще Ми каже? (Мисля, че понечихме да легнем по очи.) Мислите, че искахте да легнете пред Мен, а за какво е знак това? (За почит.) Тогава какво е колениченето в израз на почит? Досега не съм споделял с вас мисли за това, но чувствам, че днес е необходимо да го направя. Лягате ли по очи на обичайните си събирания? (Не.) А по очи ли лежите, докато се молите? (Да.) Стига ситуацията да ви го позволява, всеки път ли заемате това положение, за да отправите молитва? (Да.) Това е добре. Но днес искам да разберете, че Бог приема коленопреклонност само от два типа хора. Не е нужно да търсите съвети в Библията или в делата и поведението на някои духовни личности. Вместо това сега ще ви кажа истината. Първо, не е едно и също дали ще легнете по очи, или ще коленичите в израз на почит. Защо Бог приема жестовете на коленопреклонност на онези, които лягат по очи пред Него? Защото Той привиква някого при Себе Си и го призовава да приеме определена Божия заръка — тогава Бог му позволява да се просне по очи пред Него. Това са първият тип хора. Вторият тип са онези, които коленичат в знак на почит, защото се боят от Бог и отбягват злото. Само това са, два типа. Към кой от двата принадлежите вие? Можете ли да кажете? Това е истината, дори и леко да ви засегне. Не говорим за жестовете на коленопреклонност по време на молитва — те са уместни, така и трябва да бъде, защото, когато се молят, хората обикновено молят за нещо, разтварят сърцата си за Бог и застават лице в лице с Него. Молитвата е общение и диалог, сърдечен разговор с Бог. Колениченето като израз на почит не бива да е формален жест. Целта Ми не е да ви упреквам за стореното днес. Обяснението има за цел да ви помогне да разберете този принцип — нали знаете, че е така? (Да, знаем.) Казвам ви това, за да не се повтаря повече. И така, дали хората изобщо имат случай да лягат по очи или да коленичат пред Бог? Не е речено, че никога няма да имат такава възможност. И този ден ще настъпи рано или късно, но още не е дошъл моментът. Разбирате ли? Чувствате ли се засегнати? (Не.) Може би тези думи ще ви мотивират и вдъхновят да узнаете в сърцата си настоящите затруднения в общуването между Бог и човека и да разберете от какво естество е сегашното взаимоотношение между Бог и хората. При все че напоследък обсъждахме и разменихме още мисли, в човешкото разбиране за Бог все още има доста пропуски. Човекът трябва да измине още много по пътя към проникновението за Бог. Намерението Ми не е да ви поставям това като спешно задание, нито да ви пришпорвам да изразите тези стремления и чувства. Жестът, с който Ме посрещнахте днес, вероятно изразява истинските ви чувства и Аз усетих това. Докато го правехте, Ми се прииска да стана и да отправя към вас най-добрите Си пожелания, защото желая всички вие да сте добре. Затова със всяка Своя дума или действие правя всички по силите Си да ви помогна, за да добиете правилното разбиране и вярната гледна точка за всички неща. Успявате да вникнете в това, нали? (Да.) Това е добре. Макар че хората имат известно разбиране за различните нагласи на Бог, за аспектите на онова, което Бог притежава и представлява, и за делото, което Той осъществява, в голямата си част това разбиране не стига по-далеч от изчитането на писани думи, или не надхвърля принципното им разбиране и обмисляне. На хората им липсва най-вече истинското разбиране и вникване, които идват с непосредствения опит. При все че Бог използва разнообразни начини да пробуди човешките сърца, хората тепърва трябва да извървят дълъг път, за да постигнат това. Не искам никой от вас да се чувства сякаш Бог го е оставил навън на студа, че го е изоставил или му е обърнал гръб. Едничкото Ми желание е да видя как всеки от вас поема по пътя на стремежа към истината и се стреми да разбере Бог, как крачи напред непоколебимо, без опасения и без товар. Каквито и да са прегрешенията ти, колкото и надалеч да си се отклонил от пътя и колкото и сериозни да са простъпките ти, не ги носи със себе си като бреме, като допълнителен товар по своя пътя към познаването на Бог. Продължавай да крачиш напред. В сърцето Си Бог винаги таи човешкото спасение; това не се променя според обстоятелствата. Това е най-ценната част от Божията същина.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)