Ежедневни Божии слова Откъс 166

Знаете ли кое познание е ключът към разбирането на праведния Божи нрав? Много неща могат да се кажат по тази тема от опит, но първо трябва да ви кажа няколко основни неща. За да разбере праведния Божи нрав, човек първо трябва да разбере чувствата на Бог: какво мрази Той, какво ненавижда, какво обича, към кого е великодушен и милостив и на какви хора дарява тази милост. Това е един съществен момент. Трябва също да разберете, че колкото и любящ да е Бог, колкото и милост и любов да има към хората, Бог не търпи никой да накърнява Неговата идентичност и положение, нито да накърнява Неговото достойнство. Въпреки че Бог обича хората, Той не ги глези. Той дава на хората Своята любов, Своята милост и Своето великодушие, но никога не ги е глезил; Бог има Свои принципи и Свои граници. Колкото и Божия любов да си почувствал, колкото и дълбока да е тя, никога не бива да се отнасяш към Бог така, както би се отнасял към друг човек. Макар да е вярно, че Бог се отнася към хората с пределна близост, ако човек възприема Бог просто като друг човек, сякаш Той е просто още едно сътворено същество, като приятел или обект на поклонение, Бог ще скрие лицето Си от него и ще го изостави. Такъв е Неговият нрав и хората не трябва да подхождат към този въпрос лекомислено. Затова често виждаме такива слова, изречени от Бог, за праведния Божи нрав: няма значение колко път си изминал, колко работа си свършил или колко страдания си понесъл; щом накърниш Божия нрав, Той ще въздаде на всеки от вас според това, което сте извършили. Тоест Бог се отнася към хората с пределна близост, но хората не трябва да се отнасят към Бог като към приятел или роднина. Не наричай Бог свой „приятел“. Колкото и любов да си получил от Него, колкото и великодушен да е бил към теб, никога не бива да се отнасяш към Бог като към свой приятел. Това е праведният Божи нрав. Разбирате ли? Нужно ли е да говоря още за това? Имате ли някакво предварително разбиране по този въпрос? Като цяло това е най-лесната грешка, която хората допускат, независимо дали разбират доктрините или никога преди не са се замисляли по този въпрос. Когато хората оскърбят Бог, това може да не се дължи на отделно събитие или на нещо, което са казали, а по-скоро на отношението, което имат, и на състоянието, в което се намират. Това е много плашещо нещо. Някои хора вярват, че разбират Бог, че имат някакво познание за Него и дори може да правят някои неща, които удовлетворяват Бог. Те започват да се чувстват равни на Бог и смятат, че умело са се сприятелили с него. Такива чувства са ужасно погрешни. Ако нямаш задълбочено разбиране за това, ако не го разбираш ясно, много лесно ще оскърбиш Бог и ще накърниш праведния Божи нрав. Сега разбирате това, нали? Нима праведният Божи нрав не е единствен по рода си? Възможно ли е някога да бъде равен на нрава или моралните качества на човек? Никога не би могъл. Затова не бива да забравяш, че независимо от това как Бог се отнася към хората и какво мисли за тях, Божието положение, власт и идентичност никога не се променят. За човечеството Бог винаги е Господ на всички неща и Създателят.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 167

История 1: Едно семе, земята, едно дърво, слънчевата светлина, птиците и човекът

Едно малко семенце паднало на земята. Завалял силен дъжд и от семето израснал крехък кълн, а корените му бавно се впивали надолу в почвата. С течение на времето кълнът израснал на височина, като понасял жестоките ветрове и суровите дъждове, ставал свидетел на смяната на сезоните, докато луната растяла и намалявала. През лятото земята дарявала вода, за да може стръкчето да издържи на изгарящата жега на сезона. И благодарение на земята стръкчето не било поразено от жегата и така отминали най-лошите летни горещини. Когато настъпила зимата, земята обгърнала стръкчето в топлата си прегръдка и земята и стръкчето се държали здраво един за друг. Земята топлела стръкчето и така то оцеляло в лютия студ на сезона, невредимо от зимните бури и снежните виелици. Подслонено от земята, стръкчето растяло смело и щастливо; подхранвано безкористно от земята, то растяло здраво и силно. Растяло щастливо, пеело под дъжда, танцувало и се поклащало от вятъра. Стръкчето и земята зависят един от друг…

Минали години и стръкчето се превърнало във високо дърво. То стояло непоклатимо на земята, със здрави клони, окичени с безброй листа. Корените на дървото продължавали да се вкопават в земята, както и преди, но вече се впивали дълбоко в почвата отдолу. Земята, която някога защитавала малкото стръкче, вече била основа за едно могъщо дърво.

Слънчев лъч огрял дървото. Дървото се поклащало с широко разперени ръце и вдишвало дълбоко от огрения от слънцето въздух. Земята отдолу дишала в такт с дървото и се чувствала обновена. Точно тогава сред клоните на дървото задухал свеж ветрец и то затреперило от удоволствие, кипящо от енергия. Дървото и слънчевата светлина зависят един от друг…

Хората седели в прохладната сянка на дървото и се наслаждавали на свежия, ароматен въздух. Въздухът пречистил сърцата и дробовете им, пречистил кръвта им и телата им вече не били лениви и сковани. Хората и дървото зависят един от друг…

По клоните на дървото накацало ято малки чуруликащи птички. Може би са кацнали там, за да избегнат хищник, или за да се размножат и отгледат малките си, а може би само за да си починат за кратко. Птиците и дървото зависят един от друг…

Корените на дървото, усукани и преплетени, се впивали дълбоко в земята. Със ствола си то предпазвало земята от вятъра и дъжда и протягало клони, за да пази земята под краката си. Дървото го правело, защото земята била негова майка. Те се укрепват взаимно, разчитат един на друг и никога няма да се разделят…

[…]

И преди сте виждали всичко, за което говорих току-що. Семената например — те израстват в дървета и макар да не можеш да видиш всеки детайл от този процес, знаеш, че той съществува, нали? Знаете и за земята, и за слънчевата светлина. Всеки е виждал птици, кацнали на дърво, нали? И всички сте виждали хора, които се разхлаждат в сянката на дърво, нали? (Да.) И така, когато всички тези неща са събрани в една картина, какво усещане предизвиква тя? (Усещане за хармония.) От Бог ли идва всяко от нещата в тази картина? (Да.) Тъй като идват от Бог, Бог знае ползата им и колко е важно да съществуват на земята всички тези различни неща. Когато Бог е създавал всички неща, когато е планирал и създавал всяко нещо, Той го е направил с конкретно намерение; и когато е създал тези неща, е вдъхнал живот във всяко от тях. Средата, която Той е създал за съществуването на човешкия род, както току-що описахме в нашата история, е среда, в която семената и земята са взаимозависими, в която земята може да подхранва семената, а семената са свързани със земята. Тази връзка е предопределена от Бог още в самото начало на Неговото творение. Картината на дърво, слънчева светлина, птици и хора е изображение на жизнената среда, която Бог е създал за човешкия род. Първо, дървото не може да напусне земята, нито може да съществува без слънчева светлина. И така, с каква цел Бог е създал дървото? Можем ли да кажем, че е предназначено само за земята? Можем ли да кажем, че е предназначено само за птиците? Можем ли да кажем, че е предназначено само за хората? (Не.) Каква е връзката между тях? Връзката между тях е връзка на взаимно укрепване и взаимозависимост и тя е неразривна. Това означава, че земята, дървото, слънчевата светлина, птиците и хората разчитат едни на други, за да съществуват, и се изхранват взаимно. Дървото защитава земята, а земята подхранва дървото; слънчевата светлина осигурява ресурс на дървото, а дървото получава свеж въздух от слънчевата светлина и намалява изгарящата топлина на слънцето върху земята. Кой има полза от това в крайна сметка? Това е човешкият род, нали? Това е един от принципите, залегнали в основата на средата, създадена от Бог, в която живее човечеството, и която Бог е замислил да бъде такава от самото начало. Въпреки че тази картина е семпла, в нея можем да видим Божията мъдрост и Неговото намерение. Човечеството не може да живее без земята, без дървета, а още по-малко без птиците и слънчевата светлина. Нима не е така? Макар че това е само една история, тя представлява микрокосмос на Божието сътворение на небето, земята и на всички неща и на дарената от Него среда, в която човешкият род може да живее.

Именно заради човечеството Бог е създал небето, земята и всички неща, както и среда, която да обитава. Първо, най-същественото, което разглежда нашата история, е взаимното укрепване, взаимозависимостта и съвместното съществуване на всички неща. По силата на този принцип средата, в която съществува човешкият род, е защитена; тя може да съществува и да се поддържа. Благодарение на това човечеството може да се развива и да се възпроизвежда. Картината, която видяхме, беше на дърво, земя, слънчева светлина, птици и хора заедно. Бог присъстваше ли в тази картина? Не Го видяхме там. Но видяхме правилото за взаимно укрепване и взаимозависимост между нещата в картината; в това правило може да се видят съществуването и върховенството на Бог. Бог използва такъв принцип и такова правило, за да запази живота и съществуването на всички неща. Така Той осигурява ресурс за всички неща и за човечеството. Свързана ли е тази история с основната ни тема? На пръв поглед изглежда, че не е така, но в действителност правилото, с което Бог е създал всички неща, и Неговото господство над всички неща са тясно свързани с това, че Той е източникът на живот за всички неща. Тези факти са неразделни. Вече започвате да научавате нещо!

Бог повелява правилата, които управляват функционирането на всички неща; Той повелява правилата, които регулират оцеляването на всички неща; Той управлява всички неща и ги поставя така, че взаимно да се подсилват и да зависят едно от друго, така че да не загинат или да не изчезнат. Само така човешкият род може да продължи да живее; само така той може да живее под Божието напътствие в тази среда. Бог е повелител на тези правила за управление и никой не може да се меси в тях, нито да ги променя. Единствено Самият Бог знае тези правила и единствено Самият Бог ги управлява. Кога да никнат дърветата; кога да вали; колко вода и колко хранителни вещества да дава земята на растенията; през кой сезон да падат листата; през кой сезон да дават плод дърветата; колко хранителни вещества да даде слънчевата светлина на дърветата; какво да издишат дърветата, след като са се нахранили със слънчева светлина — всички тези неща са предопределени от Бог, когато е създал всичко, като правила, които никой не може да нарушава. Нещата, които Бог е създал, независимо дали са живи, или според човека не са, се намират в ръката Му, където Той ги управлява и властва над тях. Никой не може да променя или нарушава тези правила. Тоест, когато Бог е създал всички неща, Той е предвидил, че без земята дървото не би могло да пусне корени, да поникне и да расте; че ако на земята нямаше дървета, тя щеше да изсъхне; че дървото трябва да стане дом на птиците и място, на което те могат да се подслонят от вятъра. Нима може едно дърво да живее без земята? Категорично не. Може ли да живее без слънце или дъжд? И това е невъзможно. Всички тези неща са за човечеството, за неговото оцеляване. От дървото човек получава свеж въздух и живее на земята, която е защитена от дървото. Човекът не може да живее без слънчева светлина и без различни живи същества. Въпреки че тези взаимоотношения са сложни, трябва да помниш, че Бог е създал правилата, които регулират всички неща, за да могат те да се укрепват взаимно, да зависят едно от друго и да съществуват заедно. С други думи, всяко нещо, което Той е създал, има полза и значимост. Ако Бог беше създал нещо, което не е важно, той би направил така, че то да изчезне. Това е един от методите, които Бог използва, за да осигури ресурс за всички неща. За какво се отнася изразът „осигурява ресурс“ в тази история? Нима Бог полива дървото всеки ден? Нима дървото има нужда от Божията помощ, за да диша? (Не.) Тук „осигурява ресурс“ се отнася до Божието управление на всички неща след тяхното създаване; достатъчно е Бог да ги управлява, след като е установил правилата, които ги регулират. Щом семето е посято в земята, дървото расте само. Всички условия за развитието му са създадени от Бог. Бог е създал слънчевата светлина, водата, почвата, въздуха и околната среда; Бог е създал вятъра, студа, снега и дъжда, както и четирите сезона. Това са условията, от които дървото се нуждае, за да расте, и това са неща, които Бог е подготвил. И така, Бог ли е източникът на тази жизнена среда? (Да.) Нима се налага Бог ежедневно да брои всеки лист на дърветата? Не! Нито е нужно Бог да помага на дървото да диша или да събужда слънчевата светлина всеки ден с думите: „Време е да огрееш дърветата“. Не е нужно да го прави. Слънчевата светлина грее сама, когато е време да грее според правилата; тя се появява и грее върху дървото, а дървото поглъща слънчевата светлина, когато трябва, а когато това не е нужно, дървото продължава да живее според правилата. Може и да не сте в състояние да обясните точно това явление, но въпреки това то е факт, който всеки може да види и потвърди. Всичко, което трябва да направиш, е да приемеш, че правилата, които регулират съществуването на всички неща, идват от Бог, и да знаеш, че Бог има пълната власт над растежа и оцеляването на всички неща.

Съдържа ли тази история това, което хората наричат „метафора“? Олицетворение ли е тя? (Не.) Разказах една истинска история. Бог властва над всяко живо същество, над всичко, което има живот; Бог е вдъхнал живот на всяко живо същество, когато го е създал; животът на всяко живо същество идва от Бог и следва посоката и законите, които го ръководят. Няма нужда човек да го променя, нито да му помага; това е един от начините, по които Бог осигурява ресурс за всички неща. Разбирате, нали? Смятате ли, че е необходимо хората да приемат това? (Да.) Тази история има ли нещо общо с биологията? Свързана ли е по какъвто и да е начин с някоя област на знанието или с някой клон на науката? Не обсъждаме биологията и със сигурност не провеждаме биологично проучване. Каква е основната идея на нашия разговор? (Бог е източникът на живот за всички неща.) Какво сте виждали от творението? Виждали ли сте дървета? Виждали ли сте земята? (Да.) Виждали сте слънчевата светлина, нали? Виждали ли сте птици, накацали по дърветата? (Виждали сме.) Щастливо ли живее човечеството в такава среда? (Да.) Тоест Бог използва всички неща — нещата, които е създал — за да поддържа и защитава дома на човешкия род, неговата жизнена среда. Така Бог осигурява ресурс за човечеството и всички неща.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 168

История 2: Една голяма планина, един малък поток, един свиреп вятър и една гигантска вълна

Имало един малък поток, който криволичел насам-натам и накрая стигнал до подножието на голяма планина. Планината препречвала пътя на малкия поток, затова той казал на планината със слабия си глас: „Моля те, позволи ми да мина. Изправила си се на пътя ми и ми пречиш да продължа напред“. „Къде отиваш?“ — попитала планината. „Търся дома си“ — отвърнал потокът. „Добре, давай напред и мини над мен!“ Но малкият поток бил твърде слаб и твърде млад, затова нямало как да мине над такава голяма планина. Можел да продължи да тече само там, в подножието на планината…

Един свиреп вятър фучал към планината и носел със себе си пясък и отломки. Вятърът изревал към планината: „Пусни ме да мина!“. „Къде отиваш?“ — попитала планината. „Искам да отида от другата страна на планината“ — в отговор изревал вятърът. „Добре, ако успееш да си пробиеш път през талията ми, можеш да минеш!“ Свирепият вятър се носел с вой насам и натам, но колкото и яростно да духал, не успял да си пробие път през планината. Вятърът се уморил и спрял да си почине, а от другата страна на планината подухнал лек ветрец за радост на хората там. Това бил поздравът на планината към хората…

На морския бряг пръски от океана се търкаляли нежно по скалистия бряг. Изведнъж се надигнала гигантска вълна и с рев се насочила към планината. „Помести се!“ — изкрещяла гигантската вълна. „Къде отиваш?“ — попитала планината. Неспособна да спре настъплението си, вълната изревала: „Разширявам територията си! Искам да протегна ръце!“. „Добре, ако можеш да прескочиш върха ми, ще те пусна да минеш“. Голямата вълна се отдръпнала на известно разстояние, след което отново се втурнала към планината. Но колкото и да се опитвала, не успяла да преодолее върха на планината. На вълната ѝ оставало единствено бавно да се оттегли обратно в морето…

В продължение на хиляди години малкият поток се процеждал нежно около подножието на планината. Следвайки указанията на планината, потокът се върнал у дома, където се влял в река, а тя на свой ред се вляла в морето. Под грижите на планината малкият поток никога не изгубил своя път. Потокът и планината се подсилвали взаимно и зависели един от друг; укрепвали се взаимно, противодействали си и съществували заедно.

В продължение на хиляди години свирепият вятър виел, както си му е редът. Той продължавал да „навестява“ често планината с огромни пясъчни вихри, които се извивали в поривите му. Той заплашвал планината, но така и не си пробил път през нея. Вятърът и планината се подсилвали взаимно и зависели един от друг; те укрепвали заедно, противодействали си и съществували заедно.

В продължение на хиляди години гигантската вълна не знаела почивка и вървяла неумолимо напред, като непрекъснато разширявала територията си. Тя ревяла и се устремявала към планината отново и отново, но планината не помръдвала и на сантиметър. Планината бдяла над морето и така морските обитатели се размножавали и се развивали. Вълната и планината се подсилвали взаимно и зависели една от друга; те укрепвали заедно, противодействали си и съществували заедно.

Така приключва нашата история. Първо Ми кажете за какво става дума в тази история? В началото имало голяма планина, малък поток, свиреп вятър и гигантска вълна. Какво се случило в първия откъс с малкия поток и голямата планина? Защо избрах да говоря за един поток и една планина? (Под грижите на планината потокът никога не изгубил своя път. Те разчитали един на друг.) Смятате ли, че планината е защитавала малкия поток, или смятате, че му е пречела? (Тя го е защитавала.) Но не му ли е препречила пътя? Тя и потокът се грижели един за друг; планината защитавала потока, но и го възпрепятствала също така. Планината закриляла потока, докато се влее в реката, но му препречвала пътя, за да не тече където си иска и така да причинява наводнения и бедствия на хората. Нима откъсът не е за това? Като закриляла потока и като препречвала пътя му, планината предпазвала домовете на хората. След това малкият поток се вливал в реката в подножието на планината и после — в морето. Нима това не е правилото, което регулира съществуването на потока? Какво е позволило на потока да се съедини с реката и морето? Нима не е била планината? Потокът разчитал на закрилата на планината и на нейната преграда. Нима това не е най-същественото? Разбираш ли от тази история колко важни са планините за водата? Дали Бог е имал Своя цел в създаването на всяка планина, била тя голяма или малка? (Да.) Този кратък откъс, в който няма нищо друго освен един малък поток и една голяма планина, ни позволява да видим ползата и важността на Божието творение на тези две неща; показва ни и мъдростта и целта на Неговата власт над тях. Нима не е така?

За какво разказва вторият откъс от историята? (За един свиреп вятър и голямата планина.) Вятърът хубаво нещо ли е? (Да.) Не непременно — понякога вятърът е твърде силен и причинява бедствия. Как би се почувствал, ако си принуден да стоиш на свирепия вятър? Зависи от силата му. Ако вятърът е от трета или четвърта степен, ще е поносим. В най-лошия случай на човек може да му е трудно да държи очите си отворени. Но ако вятърът се усили и се превърне в ураган, ще можеш ли да му устоиш? Не би могъл. Затова е погрешно хората да казват, че вятърът задължително е добър или лош, защото това зависи от неговата сила. Каква е ролята на планината тук? Нима ролята ѝ не е да филтрира вятъра? До какво свежда планината свирепия вятър? (До лек ветрец.) Сега, в средата, която обитават хората, повечето хора бури ли преживяват или леки ветрове? (Леки ветрове.) Нима това не е била една от Божиите цели, едно от Неговите намерения при създаването на планините? Какво би било, ако хората живееха в среда, в която пясъкът се носеше бясно от вятъра, безпрепятствено и без филтри? Възможно ли е земята, обградена от летящи пясъци и отломки, да е необитаема? Камъните може да ударят хората, а пясъкът — да ги ослепи. Вятърът може да събори хората или да ги отнесе във въздуха. Може къщите да бъдат разрушени и да се случат всякакви бедствия. И все пак има ли полза от съществуването на свиреп вятър? Казах, че е лош, така че някой може да сметне, че няма никаква полза от него, но дали е така? Нима няма полза, когато се превърне в лек полъх? От какво имат най-голяма нужда хората, когато времето е влажно или задушно? Те се нуждаят от лек ветрец, който да ги обгърне нежно, да ги освежи и да прочисти главите им, да изостри мисълта им, да поправи и подобри душевното им състояние. Сега, например, всички вие седите в стая с много хора и застоял въздух — от какво имате най-голяма нужда? (От лек ветрец.) На място, където въздухът е мътен и мръсен, мисленето може да се забави, кръвообращението може да отслабне, а яснотата на ума може да намалее. Леко движение и циркулация обаче освежават въздуха, а хората се чувстват различно на чист въздух. Макар че малкият поток може да причини бедствие, макар че свирепият вятър може да причини бедствие, докато планината е там, тя ще превръща опасността в сила, която е от полза за хората. Нима не е така?

За какво се разказва в третия откъс от историята? (Голямата планина и гигантската вълна.) Голямата планина и гигантската вълна. Действието на този откъс се развива на морския бряг в подножието на планината. Виждаме планината, пръските от океана и една огромна вълна. Какво е планината за вълната в този случай? (Защитник и преграда.) Тя е едновременно защитник и преграда. Като защитник тя предпазва морето от изчезване, за да могат съществата, които живеят в него, да се размножават и развиват. Като преграда планината предпазва морските води от преливане и не допуска да причинят бедствие или вреда и да разрушат домовете на хората. Затова можем да кажем, че планината е едновременно защитник и преграда.

В това се състои важността на взаимовръзката между голямата планина и малкия поток, между голямата планина и свирепия вятър, между голямата планина и гигантската вълна; това е значимостта на тяхното взаимно укрепване и противодействие, както и на тяхното съвместно съществуване. Тези неща, които Бог е създал, се регулират от правила и закони в своето съществуване. И така, какви Божии дела видяхте в тази история? Дали Бог пренебрегва всички неща, откакто ги е създал? Дали Той е създал правилата и е замислил начина, по който функционират всички неща, за да ги пренебрегне след това? Това ли се е случило? (Не.) Тогава какво се е случило? Бог все още държи нещата под контрол. Той контролира водата, вятъра и вълните. Той не ги оставя да вилнеят, нито им позволява да причиняват вреда или да разрушават домовете, в които живеят хората. Благодарение на това хората могат да живеят на земята, да се размножават и да се развиват. Това означава, че когато е създавал всички неща, Бог вече е бил планирал правилата за тяхното съществуване. Когато Бог е създал всяко нещо, Той се е уверил, че то ще бъде от полза за човечеството, и е поел контрола над него, за да не притеснява то човека и да не му причинява бедствия. Ако не беше Божието управление, нима водите нямаше да текат неудържимо? Нима вятърът нямаше да духа необуздано? Водата и вятърът спазват ли правила? Ако Бог не ги управляваше, нямаше да има правила, които да ги регулират, вятърът щеше да вилнее, а водите — да бъдат неудържими и да предизвикват наводнения. Ако вълната беше по-висока от планината, щеше ли да съществува морето? Нямаше да съществува. Ако планината не беше по-висока от вълната, морето нямаше да съществува, а планината щеше да загуби своята полза и значимост.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 169

Бог е създал всичко, което съществува, и е суверен на всичко, което съществува; Той управлява всичко и осигурява ресурс за всичко, Той вижда и разглежда внимателно всяка дума и действие на всичко, което съществува, и това се отнася до всички неща. По същия начин Бог вижда и разглежда внимателно всяко кътче от човешкия живот. Така Бог познава отблизо всеки детайл от всичко, което съществува в Неговото творение — от ролята на всяко нещо, неговата природа и правилата за оцеляването му до смисъла от неговия живот и значимостта на неговото съществуване — всичко това е известно на Бог в неговата цялост. Бог е създал всички неща — смятате ли, че Той трябва да изучава правилата, които ги регулират? Нужно ли е Бог да изучава човешкото знание или наука, за да ги знае и разбере? (Не.) Нима има сред човешкия род някой, който да е толкова образован и ерудиран, че да разбира всичко така, както го разбира Бог? Няма, нали? Нима има астрономи или биолози, които наистина разбират правилата, по които всички неща живеят и растат? Нима могат наистина да разберат ползата от съществуването на всяко нещо? (Не, не могат.) Това е така, защото всички неща са създадени от Бог и независимо колко много и колко задълбочено човечеството изучава това познание или колко дълго се стреми да го усвои, то никога няма да е способно да проумее тайната или целта на Божието творение на всички неща. Нима не е така? Сега, от дискусията ни дотук, смятате ли, че сте придобили частично разбиране за истинското значение на израза: „Бог е източникът на живот за всички неща“? (Да.) Знаех, че когато обсъждам тази тема — Бог е източникът на живот за всички неща — много хора веднага ще се сетят за друг израз: „Бог е истината и Бог използва словото Си, за да ни осигури ресурс за живот“ и за нищо друго отвъд това ниво на смисъла на темата. Някои дори може да смятат, че Божият ресурс за човешкия живот, ежедневната храна и течности и всяка ежедневна потребност не се считат за Негово обезпечаване на човека. Нима няма хора, които смятат така? И все пак, не е ли очевиден Божият замисъл в Неговото творение — да позволи на човечеството да съществува и да живее нормално? Бог поддържа средата, в която живеят хората, и осигурява всичко необходимо за оцеляването на човешкия род. Освен това Той управлява и притежава суверенитет над всички неща. Всичко това позволява на човешкия род да живее, да се развива и да се размножава нормално; именно по този начин Бог осигурява ресурс за цялото творение и за човечеството. Нима не е вярно, че хората трябва да приемат и разберат тези неща? Вероятно някои ще кажат: „Тази тема е твърде далеч от познанието ни за Самия Истински Бог, а ние не искаме да знаем това, защото не живеем само с хляб, а живеем с Божието слово“. Правилно ли е това разбиране? (Не.) Защо е неправилно? Можете ли да имате пълно разбиране за Бог, ако познавате само нещата, които Бог е изрекъл? Ако приемате само Божието дело и Божието правосъдие и порицание, можете ли да имате пълно разбиране за Бог? Ако познавате само малка част от Божия нрав, малка част от Божията власт, бихте ли сметнали това за достатъчно, за да постигнете разбиране за Бог? (Не.) Божиите дела са започнали със сътворяването на всички неща и продължават и днес — те са очевидни по всяко време, във всеки един миг. Ако някой вярва, че Бог съществува само защото Той е избрал група хора, върху които да извърши Своето дело и да ги спаси, и че нищо друго няма отношение към Бог — нито Неговата власт, нито Неговата идентичност, нито Неговите дела, нима може да се счита, че такъв човек има истинско познание за Бог? Хората, които имат това така наречено „познание за Бог“, имат само едностранчиво разбиране, с което ограничават делата Му до една група хора. Нима това е истинско познаване на Бог? Нима хората с такива познания не отричат Божието творение на всички неща и Неговото върховенство над тях? Някои хора не желаят да се занимават с този въпрос, а си мислят: „Не виждам Божието върховенство над всички неща. Идеята е твърде далечна и нямам интерес да я разбера. Бог върши това, което иска, и то няма нищо общо с мен. Приемам само Божието водачество и Неговото слово, за да мога да бъда спасен и доведен до съвършенство от Бог. Нищо друго няма значение за мен. Правилата, които Бог е определил, когато е създал всички неща, и това, което Той върши, за да осигури ресурс за всички неща и за човечеството, нямат нищо общо с мен“. Що за приказки са това? Нима това не е израз на бунт? Има ли сред вас хора с подобни разбирания? Знам, дори и без да го казвате, че сред вас има много такива. По правило такива хора гледат на всичко от своята „духовна“ гледна точка. Те искат да ограничат Бог само до Библията, да Го ограничат до словата, които е изрекъл, до буквалния смисъл, произтичащ от написаното слово. Те не желаят да опознаят Бог по-добре и не искат Бог да раздвоява вниманието Си, като върши други дела. Подобно мислене е детинско, а освен това е и прекалено религиозно. Могат ли хората с такива възгледи да познават Бог? За тях би било много трудно да Го познават. Днес разказах две истории, всяка от които разглежда различен аспект. Възможно е, след като току-що сте се запознали с тях, да ви се струва, че те са неразбираеми или малко абстрактни, трудни за разбиране и осмисляне. Може да е трудно да ги свържем с Божиите дела и със Самия Бог. Въпреки това всички Божии дела и всичко, което Той е извършил в творението и сред човечеството, трябва да се познава ясно и точно от всеки човек, от всеки, който се стреми да познава Бог. Това знание ще ви даде увереност във вярата ви в истинското съществуване на Бог. Освен това ще ви даде вярно познание за Божията мъдрост, Неговата сила и начина, по който Той осигурява ресурс за всички неща. То ще ти позволи ясно да си представиш истинското съществуване на Бог и да видиш, че Неговото съществуване не е измислица, не е мит, не е неясно, не е теория и със сигурност не е някаква духовна утеха, а реално съществуване. Освен това ще позволи на хората да разберат, че Бог винаги е осигурявал ресурс за цялото творение и за човечеството; Бог прави това по Свой Собствен начин и в съответствие със Своя Собствен ритъм. И така, именно защото Бог е създал всички неща и им е дал правила, всяко от тях е способно, според Неговото предопределение, да изпълнява отредените му задачи, отговорностите и ролята си; според Неговото предопределение всяко нещо има своя собствена роля в служба на човечеството и на пространството и средата, които то обитава. Ако Бог не беше извършил това и човечеството не разполагаше с такава среда, която да обитава, тогава вярата в Бог или следването Му биха били невъзможни за човечеството; всичко това не би било нищо повече от празни приказки. Нима не е така?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 170

Основната среда за живот, която Бог създава за човешкия род (Избрани пасажи)

Обсъждали сме много теми и обширно съдържание, свързани с думите „Бог е източникът на живот за всички неща“, но знаете ли в сърцата си какви неща дарява Бог на човечеството, освен че ви даде словото Си и върши във вас Делото на порицанието и Делото на правосъдието? Някои биха казали: „Бог ме дарява с благодат и благословии; Той ми дава дисциплина и утеха, Той се грижи за мен и ме защитава по всевъзможни начини“. Други ще кажат: „Бог ме дарява с ежедневна храна и питие“, а трети дори биха казали: „Бог ми е дал всичко“. Вие може да реагирате на онези проблеми, с които хората се сблъскват в ежедневието си, по начин, който е свързан с обсега на вашия собствен, плътски житейски опит. Бог дарява всеки човек с много неща, макар че това, което обсъждаме тук, не е ограничено само до ежедневните нужди на хората, а цели да разшири полезрението на всеки човек и да ви позволи да видите нещата от по-обща гледна точка. След като Бог е източникът на живот за всички неща, как поддържа живота на всички неща? С други думи, какво дава Бог на всички неща от Своето творение, за да поддържа тяхното съществуване и законите, които подкрепят това съществуване, така че то да продължи? Това е основната тема на днешната ни дискусия. […] Все пак се надявам, че ще успеете да свържете тази тема и това, което ще кажа, с Божиите дела, а не с някакво знание, човешка култура или изследване. Говоря само за Бог, за Самия Бог. Това е моето предложение към вас. Сигурен съм, че разбирате, нали?

Бог е дарил човечеството с много неща. Ще започна с това, което хората могат да видят, т.е. това, което могат да почувстват. Това са неща, които хората могат да приемат и да разберат в сърцето си. И така, нека първо започнем да говорим за това, което Бог е предоставил на човечеството, като обсъдим материалния свят.

а. Въздух

Първо, Бог създаде въздуха, за да може човекът да диша. Въздухът е субстанция, с която хората влизат в ежедневен контакт и на която те разчитат във всеки един момент, дори когато спят. Въздухът, създаден от Бог, е изключително важен за човешкия род: той е от съществено значение за всяко негово вдишване и за самия живот. Тази субстанция, която може само да се усети, но не и да се види, е първият дар от Бог за всички неща на Неговото творение. Но нима Бог е спрял, след като е създал въздуха, считайки делото Си за завършено? Или е обмислил колко плътен да е въздухът? Помислил ли е какво да съдържа въздухът? Какво е мислел Бог, когато е създавал въздуха? Защо Бог е създал въздуха и какви са били съображенията Му за това? Хората се нуждаят от въздух — те трябва да дишат. Първо, плътността на въздуха трябва да е подходяща за човешките бели дробове. Някой знае ли каква е плътността на въздуха? Всъщност няма особена нужда хората да знаят отговора на този въпрос в цифри или данни и наистина е съвсем излишно да знаят отговора — напълно достатъчно е да имат само обща представа. Бог е създал въздуха с плътност, която е най-подходяща за дишане на човешките дробове. Тоест, Той е създал въздуха така, че да може лесно да навлиза в човешкото тяло чрез дишането и да не му вреди, докато диша. Това са били Божиите съображения, когато е създавал въздуха. Сега ще поговорим за това какво съдържа въздухът. Съдържанието му не е отровно за хората и няма да увреди белите дробове или други части на тялото. Бог е трябвало да обмисли всичко това. Бог е трябвало да помисли за това, че въздухът, който хората дишат, трябва да влиза и излиза безпрепятствено от тялото и че след вдишването му естеството и количеството на веществата във въздуха трябва да са такива, че кръвта, както и отработеният въздух в белите дробове и в тялото като цяло, да бъдат правилно преработени. Освен това той е трябвало да се погрижи въздухът да не съдържа отровни вещества. Когато разказвам за тези два критерия за въздуха, целта не е да ви дам някакво конкретно знание, а да ви покажа, че Бог е създал всяко едно нещо от Своето творение в съответствие със Своите собствени съображения и че всичко, което е създал, е възможно най-доброто. Освен това, що се отнася до количеството прах във въздуха, количеството прах, пясък и пръст на земята, както и количеството прах, което се спуска от небето на земята — Бог има Свои начини да управлява и тези неща, начини да ги изчисти или да предизвика разпадането им. Въпреки че има определено количество прах, Бог го е направил така, че прахът да не вреди на човешкото тяло и да не застрашава дишането на човека, и е направил частиците прах с размер, който не е вреден за тялото. Нима Божието сътворяване на въздуха не е загадка? Дали е било така просто, като да издиша въздух от устата Си? (Не.) Дори в създаването на най-простите неща се виждат Божията тайна, работата на Неговия ум, начинът Му на мислене и Неговата мъдрост. Нима Бог не е практичен? (Да, така е.) Това означава, че дори когато е създавал прости неща, Бог е мислел за човешкия род. Първо, въздухът, който хората дишат, е чист, а съдържанието му е подходящо за дишане от хората, не е отровно и не вреди на хората; по същия начин плътността на въздуха е подходяща за дишане от хората. Този въздух, който хората постоянно вдишват и издишват, е от съществено значение за човешкото тяло, за човешката плът. Ето защо хората могат да дишат свободно, без ограничения и притеснения. Така те могат да дишат нормално. Въздухът е това, което Бог е създал в началото и което е необходимо за дишането на хората.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 171

Основната среда за живот, която Бог създава за човешкия род (Избрани пасажи)

б. Температура

Второто нещо, което ще обсъдим, е температурата. Всеки знае какво е температура. Температурата е нещо, което е от съществено значение за средата, подходяща за оцеляването на човека. Ако температурата е твърде висока, например ако температурата е по-висока от четиридесет градуса по Целзий, нима няма да е много изтощително за хората? Не би ли било изтощително за хората да живеят в такива условия? А ако температурата е твърде ниска? Да предположим, че температурата достигне минус 40 градуса по Целзий — хората не биха могли да издържат и на тези условия. Ето защо Бог е бил много внимателен при определянето на температурния диапазон, т.е. температурния диапазон, към който човешкото тяло може да се адаптира, който се намира в диапазона между минус тридесет и плюс четиридесет градуса по Целзий. Температурите в земите от север на юг попадат основно в този диапазон. В студените региони температурите могат да паднат до минус петдесет или шестдесет градуса по Целзий. Бог не би искал хората да живеят в такива региони. И така, защо съществуват тези замръзнали региони? Бог има Своя собствена мъдрост и Свои собствени намерения за това. Той не би те накарал да се доближаваш до тези места. Местата, които са твърде горещи и твърде студени, са защитени от Бог, което означава, че Той не е планирал човекът да живее там. Тези места не са за човешкия род. Но защо Бог е допуснал съществуването на такива места на земята? Ако това са места, където Бог не би желал човек да живее или дори да оцелее, тогава защо Бог би ги създал? В това се състои Божията мъдрост. Тоест, Бог рационално е определил температурния диапазон на средата, в която хората оцеляват. Тук действа и един природен закон. Бог е създал определени неща, за да поддържа и контролира температурата. Кои са те? Първо, слънцето може да донесе на хората топлина, но дали хората са в състояние да издържат на тази топлина, ако тя е твърде силна? Има ли някой, който се осмелява да се приближи до слънцето? Има ли научен инструмент на Земята, който може да се приближи до Слънцето? (Не.) Защо не? Слънцето е твърде горещо. Всичко, което се приближи твърде близо, ще се разтопи. Затова Бог е действал целенасочено, за да определи височината на слънцето над човека и разстоянието му до него в съответствие със Своите щателни изчисления и критерии. Второ, има два земни полюса — южен и северен. Тези региони са изцяло замръзнали и ледникови. Може ли човечеството да живее в ледникови региони? Могат ли хората да оцелеят на такива места? Не, затова хората не ходят на тези места. Тъй като хората не ходят на Южния и Северния полюс, техните ледници са запазени и могат да изпълняват предназначението си, а именно да контролират температурата. Разбирате, нали? Ако нямаше Южен и Северен полюс, тогава постоянната слънчева топлина щеше да доведе до гибелта на хората на Земята. Но дали Бог поддържа температурата в граници, подходящи за оцеляването на хората, само чрез тези две неща? Не. Съществуват и всевъзможни видове живи същества, като тревата в полето, различните видове дървета и всички видове растения в горите, които поглъщат слънчевата топлина и по този начин неутрализират слънчевата топлинна енергия така, че регулират температурата на околната среда, в която живее човечеството. Има и водоизточници, като реки и езера. Никой не може да определи площта, която обхващат реките и езерата. Никой не може да контролира колко вода има на Земята, нито къде тече тази вода, посоката на нейното течение, нейния обем или скоростта ѝ. Единствено Бог знае. Тези различни източници на вода — от подпочвените води до видимите реки и езера над земята — също могат да регулират температурата на средата, в която живее човекът. Освен водоизточниците съществуват и всякакви географски образувания, като планини, равнини, каньони и влажни зони, които регулират температурите в степен, пропорционална на географския им обхват и площ. Например, ако дадена планина има обиколка от сто километра, тези сто километра ще допринесат с полезност, която съответства на сто километра. Що се отнася до това колко такива планински вериги и каньони е създал Бог на Земята, това е число, което Бог е обмислил. С други думи, зад съществуването на всяко едно нещо, създадено от Бог, стои история и всяко нещо съдържа Божията мъдрост и планове. Помислете например за горите и различните видове растителност — площта и размерът на региона, в който те съществуват и растат, са извън контрола на който и да е човек и никой няма думата за тези неща. По същия начин никой човек не може да контролира колко вода поглъща, нито колко топлинна енергия поглъща от слънцето. Всички тези неща попадат в обхвата на плана, който Бог е направил, когато е създал всички неща.

Само благодарение на внимателното Божие планиране, обмисляне и подреждане във всяко отношение човек може да живее в среда с толкова подходяща температура. Следователно всяко нещо, което човек вижда с очите си, като слънцето, Южния и Северния полюс, за които толкова често се говори, различните живи същества на земята и под нея, във водата, площта, покрита с гори и други видове растителност, както и водните източници, различните водоеми, количествата морска и сладка вода и различните географски условия — всичко това са неща, които Бог използва, за да поддържа нормални температури, за да оцелее човекът. Това е несъмнено. Само защото Бог внимателно е обмислил всичко това, човекът е способен да живее в среда с толкова подходящи температури. Не трябва да е нито прекалено студено, нито прекалено горещо: Бог със сигурност не е отредил за теб местата, които са прекалено горещи, където температурите надвишават това, към което човешкото тяло може да се приспособи. Места, които са твърде студени, където температурите са твърде ниски, където само за няколко минути след пристигането си човек би замръзнал напълно, до такава степен, че да не може да говори, мозъкът му да се смрази, да не може да мисли и скоро да се задуши — и тези места Бог не е отредил за човечеството. Независимо какви изследвания искат да провеждат хората, дали искат да въвеждат иновации или да преодоляват подобни ограничения — каквито и мисли да имат хората, те никога няма да могат да надхвърлят границите на това, към което човешкото тяло може да се приспособи. Те никога няма да могат да се отърват от тези ограничения, които Бог е създал за човека. Това е така, защото Бог е създал човешките същества и Той най-добре знае към какви температури може да се приспособи човешкото тяло. Самите хора обаче не знаят. Защо казвам, че хората не знаят? Какви глупости са вършили хората? Нима много хора не се опитват постоянно да покорят Северния и Южния полюс? Такива хора винаги са искали да отидат на тези места, за да превземат земята и да се установят там. Това би било абсурдно действие. Дори и да си проучил обстойно полюсите, какво следва? Дори и да успееш да се адаптираш към температурите и да си способен да живееш там, дали би било от каквато и да е полза за човечеството, ако „подобриш“ сегашните условия за живот на Южния и Северния полюс? Човешкият род разполага със среда, в която може да оцелее, но хората не остават там мирно и тихо, а настояват да рискуват на места, където не могат да оцелеят. Какъв е смисълът на това? Животът при тази подходяща температура им е омръзнал, хората са станали нетърпеливи и са били дарени с твърде много благословии. Освен това тази обичайна среда за живот е почти напълно унищожена от хората и сега те смятат, че могат да отидат и на Южния и на Северния полюс, за да нанесат още щети или да преследват някаква „кауза“, че могат да намерят начин да „прокарат нова пътека“. Нима това не е глупаво? Тоест, под ръководството на своя предшественик Сатана, това човечество продължава да върши едно абсурдно нещо след друго, като безразсъдно и необмислено унищожава прекрасния дом, който Бог е създал за него. Това е дело на Сатана. Освен това, тъй като осъзнават, че оцеляването на човечеството на Земята е застрашено в известна степен, много хора търсят възможност да посетят Луната, за да намерят начин да оцелеят там. Но в крайна сметка на Луната няма кислород. Могат ли хората да оцелеят без кислород? Тъй като на Луната няма кислород, тя не е място, където човекът може да остане, но въпреки това той упорито иска да отиде там. Как да наречем такова поведение? То е и самоунищожение. Луната е място без въздух и температурата ѝ не е подходяща за оцеляване на човека — следователно тя не е място, което Бог е отредил за човека.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 172

Основната среда за живот, която Бог създава за човешкия род (Избрани пасажи)

в. Звук

Кое е третото нещо? То също е съществена част от нормалната среда за съществуване на човека, нещо, за което Бог е трябвало да се погрижи, когато е създавал всички неща. То е много важно за Бог и за всяко човешко същество. Ако Бог не се беше погрижил за него, това щеше значително да попречи на оцеляването на човешкия род, т.е. щеше да окаже толкова пагубно въздействие върху живота на човека и неговото тяло от плът, че човешкия род нямаше да може да оцелее в такава среда. Може да се каже, че нито едно живо същество не би могло да оцелее в такава среда. И така, какво е това нещо, за което говоря? Говоря за звука. Бог е създал всичко и всичко живее в Божиите ръце. Всички неща на Божието творение живеят и са в постоянно движение пред очите Му. Искам да кажа, че в съществуването на всяко нещо, създадено от Бог, има стойност и смисъл, т.е. има нещо съществено в съществуването на всяко нещо. В Божиите очи всяко нещо е живо и тъй като всички неща са живи, всяко от тях издава звук. Например Земята се върти постоянно, Слънцето се върти постоянно и Луната също се върти постоянно. Тъй като всички неща се размножават, развиват се и се движат, те постоянно издават звуци. Всички неща на Божието творение, които съществуват на земята, са в постоянен процес на размножаване, развитие и движение. Например основите на планините се движат и местят, а всички живи същества в дълбините на моретата плуват и се движат. Това означава, че тези живи същества, всички неща пред очите на Бог, са в постоянно, закономерно движение, в съответствие с установените модели. И така, какво е това, което се поражда от всички тези неща, които се размножават и развиват в тъмнина и се движат скришом? Звуци — силни, мощни звуци. Отвъд планетата Земя всички планети също са в постоянно движение, а живите същества и организми на тези планети също непрекъснато се размножават, развиват и движат. Тоест, всички неща със и без живот постоянно се движат напред пред очите на Бог и докато го правят, всяко от тях издава и звук. Бог е взел мерки и за тези звуци и вярвам, че вече знаете Неговите съображения за това, нали? Когато се доближиш до самолет, как ти въздейства ревът на двигателя му? Ако останеш близо до него твърде дълго, ушите ти ще оглушеят. Ами сърцето ти — ще може ли да издържи на такова изпитание? Някои хора със слаби сърца не биха издържали. Разбира се, дори тези със силни сърца няма да могат да издържат твърде дълго. Тоест въздействието на звука върху човешкото тяло, независимо дали става въпрос за ушите или сърцето, е изключително важно за всяко човешко същество, а твърде силните звуци вредят на хората. Затова, когато Бог е създал всички неща и след като те са започнали да функционират нормално, Бог е взел подходящи мерки за тези звуци — звуците на всички неща в движение. Това също е един от въпросите, които Бог е трябвало да вземе предвид, когато е създавал жизнената среда за човечеството.

Първо, височината на атмосферата над земната повърхност оказва влияние върху звука. Освен това размерът на пролуките в почвата също променя и влияе на звука. Освен това съществуват различни географски условия, чието сливане също оказва влияние върху звука. Тоест, Бог използва определени методи, за да премахне някои звуци, за да могат хората да оцелеят в такава среда, каквато техните уши и сърца да могат да издържат. В противен случай звуците биха представлявали огромна пречка за оцеляването на човечеството; те биха се превърнали в голямо неудобство в живота му и в сериозен проблем за него. Това означава, че Бог е бил много внимателен при създаването на земята, атмосферата и различните видове географски условия и че във всяко от тях се съдържа Божията мъдрост. Не е необходимо човечеството да го разбира твърде подробно — достатъчно е хората да знаят, че в него се съдържат Божиите действия. А сега Ми кажете: беше ли необходимо това дело, което Бог свърши — прецизното калибриране на звука, за да се поддържа жизнената среда на човечеството и нормалния му живот? (Да.) Тъй като това дело е било необходимо, може ли от тази гледна точка да се каже, че Бог е използвал това дело като начин да се погрижи за всички неща? Бог е осигурил толкова тиха среда на човечеството, за да може човешкото тяло да живее съвсем нормално в нея, без да изпитва смущения, и за да може човешкият род да съществува и да живее нормално. Нима тогава това не е един от начините, по които Бог се грижи за човешкия род? Нима то не е много важно нещо, което Бог е свършил? (Да.) Имало е голяма нужда от него. Как го оценявате? Въпреки че не можете да почувствате, че това е Божие дело, нито пък знаете как Бог е извършил това дело навремето, можете ли все пак да почувствате колко необходимо е било Бог да го извърши? Можете ли да почувствате Божията мъдрост, грижата и мисълта, които е вложил в него? (Да, можем.) Достатъчно е, ако сте в състояние да го почувствате. Има много дела, които Бог е извършил сред нещата на Своето творение, които хората нито могат да почувстват, нито да видят. Повдигам този въпрос само за да ви информирам за Божиите дела, за да можете да опознаете Бог. Това са знаци, които могат да ви помогнат по-добре да опознаете и разберете Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 173

Основната среда за живот, която Бог създава за човешкия род (Избрани пасажи)

г. Светлина

Четвъртото нещо касае очите на хората. Това е светлината. Тя също е много важна. Когато видиш ярка светлина и нейната яркост достигне определена сила, тя може да заслепи човешките очи. В крайна сметка човешките очи са очи от плът. Те не могат да понесат раздразнение. Нима някой се осмелява да гледа право към слънцето? Някои хора са се опитвали и ако носят слънчеви очила, това е постижимо, но изисква използването на прибори. Без прибори невъоръженото човешко око не може да се изправи срещу слънцето и да гледа право към него. Бог обаче е създал слънцето, за да донесе светлина на човешкия род, и за тази светлина също се е погрижил Той. Бог не просто е завършил създаването на слънцето, не просто го е поставил някъде, без повече да му обръща внимание; не това е начинът, по който Бог върши нещата. Той е много внимателен в действията си и старателно ги обмисля. Бог е създал очите на хората, за да могат да виждат, и предварително е определил параметрите на светлината, при която човек вижда нещата. Това няма да се получи, ако светлината е твърде слаба. Когато е толкова тъмно, че хората не могат да видят пръстите си пред себе си, тогава очите им са загубили функцията си и не служат за нищо. Но прекалено ярката светлина прави човешкото око също толкова неспособно да вижда, тъй като яркостта е непоносима. Затова в жизнената среда на човека Бог е осигурил подходящо количество светлина за човешкото око — количество, което няма да му навреди или да увреди очите на хората, камо ли да причини загуба на функцията им. Затова Бог е добавил слоеве облаци около слънцето и земята и затова плътността на въздуха е в състояние да филтрира правилно тези видове светлина, които може да увредят очите или кожата на хората — те са съизмерими. Освен това цветовете на земята, създадени от Бог, отразяват слънчевата светлина и всички други видове светлина и са в състояние да елиминират онази светлина, която е твърде ярка, за да се адаптира към нея човешкото око. Затова хората могат да се разхождат навън и да водят живота си, без да се налага постоянно да носят много тъмни слънчеви очила. При нормални обстоятелства човешкото око може да вижда нещата в рамките на зрителното си поле, без светлината да му пречи. Тоест няма да е добре, ако светлината е прекалено пронизваща, нито ако е прекалено слаба. Ако е прекалено слаба, очите на хората ще се увредят и след кратка употреба ще се съсипят; ако е прекалено ярка, очите на хората няма да могат да я изтърпят. Точно тази светлина, която хората имат, трябва да бъде подходяща за човешкото око, за да вижда, и Бог е свел до минимум вредата, която светлината причинява на човешкото око, като е използвал различни методи; и въпреки че тази светлина може да бъде от полза или да засегне човешкото око, тя е достатъчна, за да могат хората да достигнат края на живота си, като запазят способността си да използват очите си. Нима Бог не го е обмислил задълбочено? Но дяволът, Сатана, действа, без изобщо да се замисля за това. При Сатана светлината винаги е или твърде ярка, или твърде слаба. Така действа Сатана.

Бог е направил тези неща за всички аспекти на човешкото тяло — за зрението, слуха, вкуса, дишането, чувствата и т.н., за да увеличи максимално адаптивността на човешкия род за оцеляване, така че да може да живее нормално и да продължи да живее. С други думи, настоящата среда за живот, създадена от Бог, е най-подходящата и най-благоприятната среда за оцеляването на човешкия род. Някои хора може да си мислят, че това няма голямо значение, че всичко това е нещо съвсем обикновено. Звукът, светлината и въздухът са неща, които хората смятат за свое изконно право, на което се наслаждават от момента на раждането си. Но зад тези неща, на които можеш да се радваш, работи Бог; това е нещо, което хората трябва да разберат, нещо, което трябва да знаят. Независимо дали смяташ, че не е необходимо да разбираш тези неща или да ги знаеш, накратко, когато Бог ги е създал, Той ги е обмислял дълго, имал е план, имал е конкретни идеи. Той не е поставил човечеството за цял живот в тази среда лесно или лекомислено, без да се замисли по въпроса. Може да ви се стори, че съм говорил твърде приповдигнато за всяко от тези дребни неща, но според Мен всяко нещо, което Бог е осигурил за човешкия род, е необходимо за оцеляването му. В това се крие Божието действие.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 174

Основната среда за живот, която Бог създава за човешкия род (Избрани пасажи)

д. Въздушен поток

Кое е петото нещо? То е тясно свързано с всеки ден от живота на всеки човек. Толкова тясно е свързано с човешкия живот, че без него човешкото тяло не би могло да живее в този материален свят. Това е въздушния поток. Може би всеки би могъл да разбере словосъчетанието „въздушен поток“ веднага щом го чуе. И така, какво представлява въздушният поток? Може да се каже, че „въздушен поток“ е просто движението на въздуха. Въздушният поток е вятър, който е невидим за човешкото око. Той е и един от начините, по които газовете се движат. И все пак, за какво се отнася „въздушният поток“ на първо място в този разговор? Веднага щом го кажа, ще го разберете. Земята носи планините, моретата и всички неща на творението, докато се върти, а когато се върти, се върти с голяма скорост. Въпреки че не усещаш това въртене, въртенето на Земята все пак съществува. Какво се поражда от нейното въртене? Нима когато тичаш, не се надига вятър и не минава покрай ушите ти? Ако може да се генерира вятър, когато тичаш, как е възможно да няма вятър, когато Земята се върти? Когато Земята се върти, всички неща са в движение. Самата Земя е в движение и се върти с определена скорост, а всички неща на нея също непрекъснато се размножават и развиват. Следователно движението с определена скорост естествено води до въздушен поток. Именно това имам предвид под „въздушен поток“. Нима този въздушен поток не влияе в известна степен на човешкото тяло? Да вземем например тайфуните: обикновените тайфуни не са особено силни, но когато връхлетят, хората дори не могат да стоят стабилно и им е трудно да вървят на вятъра. Дори една крачка е изтощителна, а някои хора дори може да бъдат притиснати към нещо от вятъра и да не са в състояние да помръднат. Това е един от начините, по които въздушният поток може да повлияе на човека. Ако цялата Земя беше покрита с равнини, тогава при въртенето на Земята и всички неща човешкото тяло изобщо нямаше да може да издържи на създадения по този начин въздушен поток. Би било изключително трудно да се реагира в такава ситуация. Ако това наистина беше така, подобен въздушен поток не само би навредил на човечеството, но и би го унищожил напълно. Хората не биха могли да оцелеят в такава среда. Затова Бог е създал различни географски условия, за да разреши проблема с тези въздушни потоци — в различните условия въздушните потоци отслабват, променят посоката, скоростта и силата си. Затова хората могат да видят различни географски обекти като планини, големи планински вериги, равнини, хълмове, котловини, долини, плата и големи реки. Благодарение на тези различни географски особености Бог променя скоростта, посоката и силата на въздушния поток. Това е методът, който Той използва, за да намали или да промени въздушния поток във вятър, чиято скорост, посока и сила са подходящи, така че хората да имат нормална среда, в която да живеят. Това необходимо ли е? (Да.) Да се направи подобно нещо изглежда трудно за хората, но за Бог е лесно, защото Той наблюдава всички неща. За Него не би могло да бъде по-просто или по-лесно да създаде среда с подходящ въздушен поток за човечеството. Следователно в такава среда, създадена от Бог, всяко нещо в цялото Му творение е незаменимо. В съществуването на всяко отделно нещо има стойност и необходимост. Този принцип обаче не се разбира от Сатана или от поквареното човечество. Те продължават да разрушават, застрояват и експлоатират, като напразно мечтаят да превърнат планините в равнини, да запълнят каньоните и да построят небостъргачи върху равнинна земя, за да създадат джунгли от бетон. Бог се надява, че хората може да живеят щастливо, да растат щастливо и да прекарват всеки ден щастливо в тази възможно най-подходяща среда, която Той е подготвил за тях. Затова Бог никога не е бил небрежен в отношението си към околната среда, в която живее човечеството. От температурата до въздуха, от звука до светлината, Бог е направил сложни планове и приготовления, така че телата на хората и тяхната жизнена среда да не бъдат подложени на никаква намеса от природните условия, а вместо това човечеството да може да живее и да се размножава нормално и да живее нормално в хармонично съжителство с всички неща. Всичко това е осигурено от Бог за всички неща и за човечеството.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 175

Осъзнахте ли сега най-голямата разлика между Бог и човека? Кой в крайна сметка е господарят на всички неща? Човекът ли е? (Не.) Тогава каква е разликата между отношението на Бог и на хората към цялото творение? (Бог управлява и подрежда всички неща, докато човекът им се наслаждава.) Съгласни ли сте с това? Най-голямата разлика между Бог и човечеството е, че Бог управлява и се грижи за цялото творение. Той е източникът на всичко и докато Бог се грижи за цялото творение, човечеството му се наслаждава. Тоест човекът се радва на всички неща на творението, когато приеме живота, с който Бог дарява всички неща. Бог е Господарят, а човечеството се радва на плодовете на Божието творение на всички неща. Каква е тогава разликата между Бог и човека от гледна точка на всички неща на Божието творение? Бог може ясно да види законите за растежа на всички неща и Той контролира и управлява тези закони. Тоест всички неща са в полезрението на Бог и в обсега на изпитателния Му поглед. Могат ли хората да видят всички неща? Това, което хората могат да видят, е ограничено до това, което е непосредствено пред тях. Ако изкачиш една планина, това, което виждаш, е само тази планина. Не можеш да видиш какво има от другата страна на планината. Ако отидеш на брега, това, което виждаш, е само едната страна на океана и не можеш да знаеш как изглежда другата страна на океана. Ако влезеш в гора, можеш да видиш растителността пред себе си и около себе си, но не можеш да видиш какво има по-нататък. Хората не могат да видят места, които са по-високо, по-далеко, по-дълбоко. Те могат да видят само това, което се намира непосредствено пред тях, в тяхното полезрение. Дори хората да познават закона, който определя четирите сезона в годината, или законите за растежа на всички неща, те все още не са в състояние да управляват или да се разпореждат с всички неща. И все пак Бог гледа на цялото творение така, както би гледал на машина, която Сам е построил. Той познава в дълбочина всеки компонент и всяка връзка, какви са техните принципи, какви са техните структури и какви са техните предназначения — Бог знае всичко това с най-висока степен на яснота. Следователно Бог е Бог, а човекът е човек! Въпреки че човек може да се задълбочи в изследванията си на науката и законите, които управляват всички неща, тези изследвания са ограничени по обхват, докато Бог контролира всичко, което за човека е неограничен контрол. Човек може да посвети целия си живот на изследване на най-малкото Божие дело, без да постигне истински резултати. Затова, ако използваш единствено знанието и това, което си научил, за да изучаваш Бог, никога няма да си способен да Го опознаеш или да Го разбереш. Но ако избереш пътя на търсене на истината и на Бог и ако гледаш към Бог с намерение да Го опознаеш, тогава един ден ще осъзнаеш, че Божиите действия и Неговата мъдрост са навсякъде, и ще разбереш защо Бог е наречен Господар на всички неща и източник на живот за всички неща. Колкото повече разбиране придобиеш, толкова по-добре ще осъзнаеш защо Бог е наречен Господар на всички неща. Всички неща и всичко, включително и ти, постоянно получават непрекъснат поток от всичко, което Бог осигурява. Ще си в състояние и ясно да почувстваш, че в този свят и сред това човечество никой друг освен Бог не би могъл да притежава способността и същността, с която Той властва, управлява и поддържа съществуването на всички неща. Когато достигнеш това разбиране, наистина ще приемеш, че Бог е твоят Бог. Когато достигнеш този момент, наистина ще си приел Бог и ще Му позволиш да бъде твой Бог и Господар. Когато си придобил такова разбиране и животът ти е достигнал такава точка, Бог вече няма да те изпитва и съди, нито ще поставя някакви изисквания към теб, защото ти ще разбираш Бог, ще познаваш сърцето Му и наистина ще си приел Бог в сърцето си. Това е важна причина да разговаряме по тези теми за Божието господство и управление на всички неща. Целта на това е да се даде на хората повече знание и разбиране — да те накара не просто да признаеш, а да познаваш и разбираш Божиите дела по по-практичен начин.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 176

Ежедневната храна и течности, които Бог подготвя за човечеството (Избрани пасажи)

Зърнените храни, плодовете и зеленчуците, както и всички видове ядки — всички те са вегетариански храни. Те съдържат достатъчно хранителни вещества, за да задоволят нуждите на човешкия организъм, въпреки че са вегетариански храни. Бог обаче не е казал: „Ще дам на човечеството само тези храни. Нека ядат само тези неща!“. Бог не е спрял дотук, а е продължил да подготвя за човечеството още много храни, които са още по-вкусни. Какви са тези храни? Това са различните видове месо и риба, които повечето от вас могат да видят и да ядат. Той е подготвил за човека много, много видове месо и риба. Рибите живеят във водата, а месото на рибите във водата е различно по състав от месото на животните, които живеят на сушата, и може да осигури различни хранителни вещества на човека. Рибата има и свойства, които могат да регулират студа и топлината в човешкото тяло, което е от голяма полза за човека. Но с вкусната храна не бива да се прекалява. Както вече казах, Бог дарява на човечеството необходимото количество в подходящото време, така че хората да могат правилно да се наслаждават на Неговите дарове по нормален начин и в съответствие със сезона и времето. Какви храни се включват в категорията „домашни птици“? Пилета, пъдпъдъци, гълъби и т.н. Много хора ядат и патици, и гъски. Въпреки че Бог е осигурил всички тези видове месо, през Епохата на закона Той е поставил определени изисквания към Своите избраници и е поставил определени ограничения в храненето им. В наши дни тези граници се основават на индивидуалния вкус и личното тълкуване. Тези различни видове месо осигуряват на човешкия организъм разнообразни хранителни вещества, като го снабдяват с протеини и желязо, обогатяват кръвта, укрепват мускулите и костите и дават на тялото сила. Независимо от начина, по който се приготвят и консумират, тези меса могат да помогнат на хората да подобрят вкуса на храната си и да засилят апетита си, като същевременно задоволят стомаха си. Най-важното е, че тези храни могат да осигурят на човешкия организъм ежедневните му хранителни потребности. Това е било съображението на Бог, когато е подготвял храната за човечеството. Има зеленчуци, има месо — нима това не е изобилие? Но хората трябва да разберат какво е било намерението на Бог, когато е подготвил всички храни за човечеството. Нима е било, за да накара човечеството да прекалява с тези храни? Какво се случва, когато човек попадне в капана на опитите си да задоволи тези плътски желания? Не се ли прехранва? Нима твърде обилната храна не вреди на човешкото тяло по много начини? (Да.) Затова Бог разпределя подходящото количество в точното време и кара хората да се наслаждават на различни храни в зависимост от различните периоди и сезони. Например след много горещо лято хората натрупват много топлина в телата си, както и патогенна сухота и влага. С настъпването на есента узряват множество видове плодове и когато хората ядат тези плодове, влагата се изхвърля от телата им. По това време говедата и овцете също са укрепнали, затова тогава хората трябва да консумират повече месо с храната си. Чрез консумирането на различни видове месо телата на хората получават енергия и топлина, които им помагат да издържат на студа през зимата, и в резултат на това те могат да изкарат зимата безопасно и здравословно. С изключителна грижа и прецизност Бог контролира и координира какво и кога да предостави на човечеството и кога да накара различните неща да растат, да дават плод и да узряват. Това се отнася до „Как Бог подготвя храната, от която човек се нуждае в ежедневието си“. В допълнение към многото видове храна Бог осигурява на човечеството и източници на вода. След хранене хората все пак трябва да пият вода. Нима само плод е достатъчен? Хората не биха могли да живеят само на плодове, а освен това през някои сезони няма плодове. И така, как може да бъде решен проблемът на човечеството с водата? Бог е решил този проблем, като е подготвил много източници на вода над и под земята, включително езера, реки и извори. Тези водоизточници са годни за пиене, стига да няма замърсяване и стига хората да не са ги променили или увредили. С други думи, що се отнася до източниците на храна, които поддържат живота на физическото тяло на човека, Бог е направил много точни, много прецизни и много подходящи приготовления, така че животът на хората да е богат и изобилен и да не им липсва нищо. Това е нещо, което хората могат да усетят и видят.

Освен това, сред всички неща, Бог е създал някои растения, животни и различни билки, които са специално предназначени за заздравяване на рани или лечение на болести в човешкото тяло. Какво трябва да направи човек, който например се е изгорил или случайно се е опарил? Можеш ли просто да изплакнеш изгореното място с вода? Можеш ли просто да го увиеш с което и да е старо парче плат? Ако го направиш, раната може да загнои или да се инфектира. Ако някой например вдигне температура или се простуди, получи нараняване по време на работа, развие стомашно заболяване след ядене на нещо негодно или развие някои заболявания в резултат от фактори, свързани с начина на живот, или емоционални проблеми, включително съдови заболявания, психологически състояния или заболявания на вътрешните органи, има съответни растения, които лекуват такива състояния. Съществуват растения, които подобряват кръвообращението и премахват застоя, облекчават болката, спират кръвотечението, упояват, помагат за заздравяване на кожата и възстановяват нормалното ѝ състояние, разсейват застоялата кръв и премахват токсините от тялото — накратко, тези растения имат приложение в ежедневието. Хората могат да ги използват и те са подготвени от Бог за човешкото тяло в случай на нужда. Бог е позволил на човека да открие някои от тях случайно, докато други са били открити от хора, които Бог е избрал да го направят, или в резултат на специални явления, които Той е организирал. След откриването на тези растения човечеството ги предава нататък и много хора научават за тях. Следователно Божието творение на тези растения има стойност и значение. В обобщение, всички тези неща са от Бог, подготвени и засадени от Него при създаването на жизнената среда на човечеството. Те са от съществено значение. Дали Божиите мисловни процеси са по-задълбочени от човешките? Когато виждаш всичко, което Бог е свършил, чувстваш ли практическата страна на Бог? Бог работи тайно. Бог е създал всичко това още преди човекът да се появи на този свят, още преди Той да влезе в контакт с човешкия род. Направил е всичко с мисъл за човешкия род, в името на неговото съществуване и с мисъл за оцеляването му, за да могат хората да живеят щастливо в този богат и изобилен материален свят, който Бог е подготвил за тях, без да се тревожат за храна или дрехи, без да им липсва нищо. В такава среда човешкият род може да продължи да се възпроизвежда и да оцелява.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 177

Започнахме с разговор за околната среда, в която живее човешкият род, за това какво е направил Бог за тази среда и за приготовленията, които е направил. Обсъдихме какво е устроил Той; взаимоотношенията между нещата на творението, които Бог е подготвил за човечеството, и как Бог е уредил тези взаимоотношения, за да предотврати вредата, която нещата на Неговото творение могат да причинят на човечеството. Бог също така е смекчил вредата, която много различни фактори в Неговото творение може да нанесат върху околната среда на човечеството, като е позволил на всички неща да служат на най-висшата си цел и да осигурят на човечеството благоприятна околна среда с полезни елементи, и по този начин е позволил на човечеството да се адаптира към тази среда и постоянно да продължава цикъла на живот и възпроизводство. След това говорихме за храната, от която се нуждае човешкото тяло — ежедневните храна и течности за човечеството. Това е и необходимо условие за оцеляването на човечеството. Тоест човешкото тяло не може да живее само с дишане, само със слънчева светлина, вятър или подходящи температури. Човешките същества имат нужда и да напълнят стомасите си и Бог е подготвил за човечеството, без да пропуска нищо, източниците на нещата, с които биха могли да задоволят тази нужда, а именно източниците на храната за човечеството. Когато видите толкова богати и изобилни продукти — източниците на храна и течности за човечеството — можете ли да кажете, че Бог е източникът на снабдяване на човечеството и на всички неща на Неговото творение? Ако по време на сътворението Бог беше създал само дървета и трева или произволен брой други живи същества и ако всички тези различни живи същества и растения бяха предназначени за храна на кравите и овцете или за зебрите, елените, а различни други видове животни, например лъвовете, трябваше да ядат неща като зебри и елени, а тигрите — неща като овце и прасета, но нямаше нито едно нещо, подходящо за ядене от хората, щеше ли да се получи? Не. Човешкият род нямаше да може да оцелее дълго. Какво би станало, ако хората ядяха само листа? Щеше ли да се получи? Могат ли хората да ядат тревата, предназначена за овцете? Може и да не им навреди, ако опитат малко, но ако ядяха такива неща дълго време, стомасите им нямаше да могат да го понесат и хората нямаше да живеят дълго. Дори има неща, които животните могат да ядат, но са отровни за хората — животните ги ядат без последствия, но за хората не е така. Тоест Бог е създал човешките същества, така че Той най-добре познава принципите и структурата на човешкото тяло и знае от какво се нуждаят хората. Бог познава със съвършена яснота състава и съдържанието на тялото, неговите нужди и функционирането на вътрешните му органи, както и начина, по който те абсорбират, елиминират и метаболизират различните вещества. Хората не го знаят; понякога се хранят неразумно или се занимават с безразсъдна грижа за себе си, която, ако се прекали с нея, води до дисбаланс. Ако се храниш и се наслаждаваш на нещата, които Бог е подготвил за теб, по нормален начин, няма да имаш здравословни проблеми. Дори понякога да имаш лошо настроение или застой на кръвта, това не представлява никакъв проблем. Просто трябва да ядеш определен вид растения и застоят ще се разсее. Бог е направил приготовления за всички тези неща. И така, в Божиите очи човешкият род стои много по-високо от всяко друго живо същество. Бог е подготвил среда за всеки вид растение и е подготвил храна и среда за всеки вид животно, но човешкият род е най-взискателен към своята среда и потребностите му не могат да бъдат пренебрегвани ни най-малко; ако това стане, човечеството няма да може да продължи да се развива, да живее и да се възпроизвежда по нормален начин. Бог е този, който знае това най-добре в Своето сърце. Когато Бог го е правил, Той му е отдал по-голямо значение, отколкото на всичко останало. Може би не си способен да почувстваш важността на някое незабележително нещо, което виждаш и на което се радваш в живота си, или на нещо, което виждаш, на което се радваш и което имаш от раждането си, но Бог вече е направил приготовления за теб отдавна или тайно. Във възможно най-голяма степен Бог е премахнал и смекчил всички отрицателни елементи, които са неблагоприятни за човечеството и могат да навредят на човешкото тяло. Какво показва това? Нима сега не показва отношението, което Бог е имал към човечеството, когато го е създал? Какво е било това отношение? Отношението на Бог е било внимателно и сериозно и не е допускало намеса на никакви вражески сили или външни фактори или условия, които не са от Него. В това сега може да се види отношението на Бог към създаването и управлението на човешкия род. А какво е отношението на Бог? Чрез средата, подходяща за оцеляване и живот, на която се радва човечеството, както и чрез ежедневните му храна и течности и ежедневните му нужди, можем да видим отговорното отношение на Бог към човечеството, което Той е съхранил, откакто е създал човека, заедно с решимостта Му да спаси човечеството в този момент. Видима ли е Божията автентичност в тези неща? А Неговата чудесна природа? А Неговата неизмеримост? Неговото всемогъщество? Бог използва Своите мъдри и всемогъщи пътища, за да се погрижи за цялото човечество, както и да осигури нужното на всички неща на Своето творение. Сега, след като ви казах толкова много, можете ли да кажете, че Бог е източникът на живот за всички неща? (Да.) Несъмнено е така. Имате ли някакви съмнения? (Не.) Божията грижа за всички неща е достатъчна, за да покаже, че Той е източникът на живот за всички неща, защото Той е източникът на грижата, която позволява на всички неща да съществуват, да живеят, да се възпроизвеждат и да продължават, и няма друг източник освен Самия Бог. Бог се грижи за всички потребности на всички неща и за всички потребности на човечеството, независимо дали става дума за най-основните екологични нужди на хората, за нуждите им в ежедневието или за нуждата от истината, която Той осигурява за човешките души. Във всяко отношение Божията идентичност и Неговият статут са от огромно значение за човечеството; единствено Самият Бог е източник на живот за всички неща. Тоест Бог е Владетелят, Господарят и Снабдителят на този свят — този свят, който хората могат да видят и усетят. Нима това не е Божията идентичност за човечеството? В това няма нищо невярно. Затова, когато видиш птици да летят в небето, трябва да знаеш, че Бог е създал всичко, което може да лети. Във водата плуват живи същества, които имат свои начини за оцеляване. Дърветата и растенията, които живеят в почвата, покълват и поникват през пролетта, дават плодове и листата им падат през есента, а до зимата всички листа са окапали, тъй като растенията се подготвят да презимуват. Това е начинът им на оцеляване. Бог е създал всички неща и всяко от тях живее в различна форма и по различен начин и използва различни методи, за да покаже своята жизнена сила и формата, в която живее. Независимо от начина им на живот, всички те са под Божията власт. С каква цел управлява Бог всички различни форми на живот и всички живи същества? Нима не е в името на оцеляването на човешкия род? Той контролира всички закони на живота в името на оцеляването на човешкия род. Това показва колко важно за Бог е оцеляването на човешкия род.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 178

Бог не е Бог само на Своите избраници. В момента следваш Бог и Той е твоят Бог, но дали Той е Бог на онези, които не Го следват? Дали Бог е Бог на всички онези хора, които не Го следват? Дали Бог е Бог на всички неща? (Да.) Дали тогава Божието дело и Неговите действия са ограничени само до онези, които Го следват? (Не.) Какъв е обхватът на Неговото дело и действията Му? На най-ниско ниво Неговото дело и Неговите действия обхващат цялото човечество и всички неща на творението. На най-високо ниво те обхващат цялата вселена, която хората не могат да видят. И така, можем да кажем, че Бог върши Своето дело и извършва Своите действия сред цялото човечество и това е достатъчно, за да могат хората да опознаят Самия Бог в Неговата цялост. Ако искаш да познаваш Бог, да Го познаваш истински, да Го разбереш истински, не се ограничавай само до трите етапа на Божието дело или до разкази за делата, които Той е извършил в миналото. Ако се опитваш да Го опознаеш по този начин, ограничаваш Бог, поставяш Му предел. Виждаш Бог като нещо много малко. Как ще се отрази това на хората? Никога няма да си способен да опознаеш чудесната природа и върховенството на Бог, нито Неговата сила и всемогъщество, нито обхвата на Неговата власт. Такова разбиране ще окаже влияние върху способността ти да приемеш факта, че Бог е Владетел на всички неща, както и върху познанието ти за истинската идентичност и статута на Бог. Тоест, ако разбирането ти за Бог е ограничено по обхват, тогава това, което можеш да получиш, също е ограничено. Затова трябва да разшириш обхвата и хоризонта си. Трябва да се стремиш да разбереш всичко това — обхвата на Божието дело, Неговото управление, Неговата власт и всички неща, които Той управлява и над които Той властва. Именно чрез тези неща трябва да разбереш делата на Бог. С такова разбиране несъзнателно ще почувстваш, че Бог ръководи, управлява и се грижи за всички неща, и ще се почувстваш като част от всички неща, като елемент от тях. Тъй като Бог осигурява всичко, приемаш и Божието управление и осигуряване. Това е факт, който никой не може да отрече. Под Божието управление всички неща се подчиняват на свои закони и имат свои правила за оцеляване. Съдбата и нуждите на човечеството също са свързани с Божието управление и осигуряване. Затова под Божието господство и управление човечеството и всички неща са взаимосвързани, взаимозависими и преплетени. Това е целта и значението на Божието творение на всички неща.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)

Ежедневни Божии слова Откъс 179

Откакто Бог е създал всички неща, те функционират и продължават да се развиват в определен ред и в съответствие с предписаните от Него закони. Пред Неговия поглед, под Неговото управление човешкият род е оцелял и през цялото време всички неща са се развивали в определен ред. Нищо не може да промени или унищожи тези закони. Благодарение на Божието управление всички същества могат да се размножават и благодарение на Неговото управление и ръководство всички същества могат да оцелеят. Това означава, че под Божието управление всички същества се появяват, процъфтяват, изчезват и се прераждат по подреден начин. Когато настъпи пролетта, ръмящият дъжд носи усещането за свеж сезон и напоява земята. Земята започва да се размразява, тревата си пробива път през почвата и започва да никне, докато дърветата постепенно се раззеленяват. Всички тези живи същества носят свежа жизненост на земята. Така изглежда, когато всички същества се появяват и разцъфтяват. Всички видове животни излизат от леговищата си, за да усетят топлината на пролетта и да започнат една нова година. Всички същества се греят на топлината през лятото и се наслаждават на топлината, която носи сезонът. Растат бързо. Дърветата, тревата и всички видове растения растат с голяма скорост, докато накрая разцъфтят и дадат плод. Всички същества са заети през лятото, включително хората. През есента дъждовете носят есенна прохлада и всички видове живи същества започват да усещат настъпването на сезона на прибиране на реколтата. Всички същества дават плодове и хората започват да събират различните видове плодове, за да се снабдят с храна в подготовка за зимата. През зимата, с настъпването на студеното време, всички същества постепенно започват да се прибират на спокойствие и за почивка; хората също си почиват през този сезон. Преминаването от сезон в сезон, от пролет към лято, от есен към зима — всички тези промени се случват според законите, установени от Бог. Той ръководи всички неща и човешкия род според тези закони и е разработил богат и пъстър начин на живот за човешкия род, като е подготвил условия за живот с различни температури и сезони. Следователно в този вид подредени условия за живот хората могат да оцелеят и да се размножават по организиран начин. Хората не могат да променят тези закони и нито един човек или същество не може да ги наруши. Въпреки че са настъпили безброй промени — морета са се превърнали в полета, а полета — в морета — тези закони продължават да съществуват. Те съществуват, защото Бог съществува, и заради Неговата власт и управление. В тази подредена и мащабна среда животът на хората протича в рамките на тези закони и правила. Поколение след поколение са отглеждани според тези закони и поколение след поколение са оцелявали според тях. Поколение след поколение хората са се радвали на тези подредени условия за живот, както и на всички многобройни неща, създадени от Бог. Въпреки че хората смятат, че тези закони са естествени, и надменно ги приемат за даденост, и въпреки че не могат да почувстват, че Бог създава тези закони, че Бог управлява тези закони, независимо от всичко, Бог винаги е ангажиран с това неизменно дело. Неговата цел в това неизменно дело е оцеляването на човешкия род, за да може той да продължи да живее.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

Ежедневни Божии слова Откъс 180

Бог поставя граници за всички неща, за да храни целия човешки род (Избрани пасажи)

Днес ще говоря по темата за това как тези закони, които Бог е въвел за всички неща, хранят целия човешки род. Това е доста обширна тема, затова можем да я разделим на няколко части и да ги обсъдим една по една, за да можете да ги разграничите ясно. Така ще ви е по-лесно да възприемете темата и постепенно ще можете да я разберете.

Първа част: Бог определя граници за всеки вид терен

И така, нека започнем с първата част. Когато Бог сътвори всички неща, Той очерта границите на планините, равнините, пустините, хълмовете, реките и езерата. На земята има планини, равнини, пустини и хълмове, както и различни водни басейни. Те представляват различни видове терени, нали? Между тях Бог очерта граници. Когато говорим за очертаване на граници, това означава, че планините имат свои очертания, равнините — свои собствени очертания, пустините имат определени граници, а хълмовете — определена площ. Има и определено количество водни басейни, като реки и езера. Тоест, когато Бог е създал всички неща, Той е разделил всичко много ясно. Бог вече е определил колко километра трябва да бъде радиусът на всяка планина и докъде да се простира тя. Той е определил и колко километра трябва да бъде радиусът на всяка равнина и докъде да се простира тя. Когато е създавал всички неща, Той е определил и границите на пустините, както и големината на хълмовете, техните пропорции и това, с което граничат — всичко това е било определено от Него. Той е определил големината на реките и езерата по време на създаването им — всички те имат своите граници. И така, какво означава, когато говорим за „граници“? Току-що говорихме за това как Бог управлява всички неща, като установява закони за всички неща. Това означава, че обхватът и границите на планините няма да се разширяват или намаляват заради въртенето на земята или с течение на времето. Те са постоянни, непроменливи и Бог е този, който диктува тяхната неизменност. Що се отнася до площите на равнините, техния обхват и границите им — те са определени от Бог. Те имат своите граници и е невъзможно да се издигне произволно могила върху земята на някоя равнина. Равнината не може изведнъж да се превърне в планина — това би било невъзможно. Това е смисълът на законите и границите, за които току-що говорихме. Що се отнася до пустините, тук няма да споменаваме конкретните функции на пустините или на друг вид терен или географско положение, а само техните граници. Под Божието управление границите на пустинята също няма да се разширят. Това е така, защото Бог ѝ е дал закон и граници. Колко голяма е площта ѝ и каква е функцията ѝ, с какво граничи и къде се намира — това вече е определено от Бог. Тя няма да надхвърли границите си или да измести позицията си, а площта ѝ няма да се разшири произволно. Въпреки че потоците от вода, като например реките и езерата, са редовни и непрекъснати, те никога няма да се движат извън обхвата си или извън границите си. Всички те текат в една посока, посоката, в която трябва да текат, по закономерен начин. Така че според законите на Божието управление никоя река или езеро няма да пресъхне произволно или произволно да промени посоката или количеството на своя поток заради въртенето на земята или с течение на времето. Всичко това е под контрола на Бог. С други думи, всички неща, създадени от Бог в средата на този човешки род, имат своите определени места, площ и граници. Тоест, когато Бог е създал всички неща, техните граници са били установени и те не могат да бъдат произволно променяни, подновявани или изменяни. Какво означава „произволно“? Това означава, че те няма случайно да се изместят, разширят или да променят първоначалната си форма под влияние на атмосферните условия, температурата или скоростта на въртене на земята. Например, една планина е с определена височина, основата й е с определена площ, има определена надморска височина и има определено количество растителност. Всичко това е планирано и изчислено от Бог и няма да бъде променено произволно. Що се отнася до равнините, по-голямата част от хората живеят в тях и никакви промени в климата няма да се отразят на тяхната площ или на значението на тяхното съществуване. Дори нещата, които се намират в тези различни терени и географски условия, създадени от Бог, няма да бъдат произволно променени. Например, съставът на пустинята, видовете подземни минерални залежи, количеството и цветът на пясъка в пустинята, плътността на пустинята — те няма да се променят произволно. Защо няма да се променят произволно? Това се дължи на Божията власт и Неговото управление. Във всички тези различни терени и географски условия, създадени от Бог, Той управлява всичко по планиран и подреден начин. Така че всички тези географски условия все още съществуват и все така изпълняват функциите си хиляди и дори десетки хиляди години, след като са били създадени от Бог. Въпреки че има определени периоди, в които изригват вулкани, и периоди, в които се случват земетресения, и има големи размествания на земята, Бог категорично няма да позволи на нито един вид терен да загуби първоначалната си функция. Само благодарение на това управление от страна на Бог, Неговата власт и контрол над тези закони, всичко това — всичко, което вижда и на което се наслаждава човешкият род — може да оцелее на земята по подреден начин. Тогава защо Бог управлява по този начин всички тези различни терени, които съществуват на земята? Неговата цел е всички живи същества, които оцеляват в различни географски среди, да имат стабилна среда и да са в състояние да продължат да живеят и да се размножават в тази стабилна среда. Всички тези неща — подвижните и неподвижните, тези, които дишат през ноздрите си, и тези, които не дишат — съставляват уникална среда за живот на човешкия род. Само този вид среда е в състояние да отглежда поколение след поколение хора и само този вид среда може да позволи на хората да продължат да оцеляват мирно поколение след поколение.

Това, за което говорих току-що, е донякъде обширна тема, така че може би изглежда малко отдалечена от живота ви, но вярвам, че всички вие можете да я разберете. Тоест, Божиите закони в Неговото господство над всички неща са много важни — наистина много важни! Кое е условието за растежа на всички същества съгласно тези закони? Това се дължи на Божието управление. Благодарение на Неговото управление всички неща изпълняват своите функции в рамките на Неговото управление. Например, планините отглеждат горите, а горите на свой ред изхранват и защитават различните птици и зверове, които живеят в тях. Равнините са платформа, подготвена за хората, за да засаждат култури, както и за различни птици и зверове. Те позволяват на по-голямата част от човечеството да живее на равна земя и осигуряват удобство в живота на хората. Равнините включват и пасищата — огромни тревни площи. Пасищата осигуряват растителна покривка на земната повърхност. Те защитават почвата и изхранват говедата, овцете и конете, които живеят върху пасищата. Пустинята също изпълнява своя собствена функция. Това не е място, където да живеят хора; ролята ѝ е да направи влажния климат по-сух. Потоците на реките и езерата осигуряват на хората питейна вода по удобен начин. Там, където те текат, хората ще имат вода за пиене и нуждите на всички неща от вода ще бъдат задоволени по удобен начин. Това са границите, очертани от Бог за различните терени.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

Ежедневни Божии слова Откъс 181

Бог поставя граници за всички неща, за да храни целия човешки род (Избрани пасажи)

Втора част: Бог определя граници за всяка форма на живот

Благодарение на тези граници, които Бог е очертал, различните терени са създали разнообразни условия за оцеляване, а тези условия за оцеляване са удобни за различните видове птици и зверове и са им предоставили пространство за оцеляване. На тази основа са развити границите на условията за живот на различните живи същества. Това е втората част, за която следва да говорим. Преди всичко, къде живеят птиците, зверовете и насекомите? Живеят ли в гори и горички? Те са техният дом. И така, освен че е определил границите на различните географски условия, Бог е очертал граници и е установил закони и за различните птици и зверове, риби, насекоми и всички растения. Поради разликите между различните географски условия и поради съществуването на разнообразни географски условия, различните видове птици и зверове, риби, насекоми и растения имат различни условия за живот. Птиците, зверовете и насекомите живеят сред различните растения, рибите живеят във водата, а растенията растат на земята. Земята включва различни зони като планини, равнини и хълмове. Щом птиците и зверовете си създадат дом, те няма да се скитат наоколо, в която и да е посока. Техните домове са горите и планините. Ако един ден домовете им бъдат разрушени, този ред ще се превърне в хаос. Какви са последствията, когато редът се превърне в хаос? Кои са първите, които ще пострадат? Това е човешкият род. Виждали ли сте някакви особени явления в тези закони и граници, които Бог е установил? Например слонове, които се разхождат в пустинята. Виждали ли сте нещо подобно? Ако това наистина се е случило, би било много странно явление, защото слоновете живеят в гората и това е средата за живот, която Бог е подготвил за тях. Те имат своя среда за живот и свой дом, така че защо им е да се скитат наоколо? Нима някой е виждал лъвове или тигри, които се разхождат край брега на океана? Не, не сте. Домът на лъвовете и тигрите са горите и планините. Нима някой е виждал китове или акули от океана да плуват през пустинята? Не, не сте. Китовете и акулите създават домовете си в океана. Има ли хора, които живеят заедно с кафяви мечки, в жизнената среда на хората? Има ли хора, които винаги са заобиколени от пауни или други птици, както в дома си, така и извън него? Някой да е виждал орли или диви гъски да си играят с маймуни? (Не.) Всички тези явления биха били странни. Причината, поради която говоря за тези неща, които ви се струват толкова странни, е да ви накарам да разберете, че всички неща, създадени от Бог — независимо дали са неподвижни и дали могат да дишат през ноздрите си — имат свои собствени закони за оцеляване. Много преди Бог да създаде тези живи същества, Той вече е бил подготвил за тях собствени домове и собствени условия за живот. Тези живи същества са имали своя постоянна среда за живот, своя храна и свои постоянни домове, както и свои постоянни места, подходящи за тяхното оцеляване, места с подходящи за оцеляването им температури. Затова те не биха се скитали където и да е, не биха застрашили оцеляването на човешкия род и не биха повлияли на живота на хората. Така Бог управлява всички неща, като осигурява на човешкия род най-добрата среда за живот. Всяко от живите същества има своя храна, която поддържа живота му в собствената му среда за живот. С тази храна те се привързват към естествената си среда за живот. В тази среда те продължават да оцеляват, да се размножават и да се развиват в съответствие със законите, които Бог е установил за тях. Заради тези закони, заради Божието предопределение, всички неща живеят в хармония с човешкия род и човешкият род съжителства във взаимозависимост с всички неща.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

Ежедневни Божии слова Откъс 182

Бог поставя граници за всички неща, за да храни целия човешки род (Избрани пасажи)

Трета част: Бог поддържа околната среда и екологията, за да храни човешкият род

Бог е сътворил всички неща и им е поставил граници, а сред тях Той е осигурил храна за всички видове живи същества. Същевременно Той е подготвил и различни средства за оцеляване на човешкия род, така че можеш да видиш, че човешките същества не разполагат само с един начин за оцеляване, нито имат само един вид среда за живот. Вече говорихме за това, че Бог е подготвил различни видове източници на храна и вода за хората, които са от решаващо значение за продължаването на живота на човешкия род в плът. Но сред този човешки род не всички хора се препитават със зърно. Хората разполагат с различни средства за оцеляване заради различията в географските условия и терените. Всички тези средства за оцеляване са подготвени от Бог. Така че не всички хора се занимават предимно със земеделие. Тоест, не всички хора си набавят храна чрез отглеждане на култури. Това е третата част, за която ще говорим: границите са възникнали заради разнообразието от различни начини на живот на човешкия род. И така, какви други начини на живот имат хората? Какви други видове хора има от гледна точка на различните източници на храна? Има няколко основни вида.

Първият начин на живот е този на ловеца. Всеки знае какво е това. Какво ядат хората, които живеят от лов? (Дивеч.) Те ядат птиците и зверовете от гората. „Дивеч“ е съвременна дума. Ловците не мислят за тях като за дивеч, а ги възприемат като храна, като тяхна ежедневна прехрана. Например, те улавят елен. Когато уловят този елен, това е все едно земеделец да добие храна от почвата. Земеделецът добива храна от почвата и когато види тази храна, той е щастлив и спокоен. Семейството му няма да гладува, ако има реколта за ядене. Сърцето на земеделеца не е тревожно и той се чувства удовлетворен. Ловецът също се чувства спокоен и доволен, когато вижда какво е уловил, защото вече не трябва да се тревожи за храната. Има какво да яде за следващото хранене и няма нужда да гладува. Това е човек, който си изкарва прехраната с лов. По-голямата част от тези, които се препитават с лов, живеят в планинските гори. Те не се занимават със земеделие. Там не е лесно да се открие обработваема земя, затова те оцеляват, като се хранят с различни живи същества, различни видове плячка. Това е първият начин на живот, който се различава от този на обикновените хора.

Вторият начин на живот е този на пастира. Дали хората, които отглеждат животни за препитание, обработват и земята? (Не.) А какво правят те? Как живеят? (В по-голямата си част те пасат говеда и овце, за да се препитават, а през зимата колят и ядат добитъка си. Хранят се основно с говеждо и овнешко месо и пият чай с мляко. Въпреки че пастирите са заети през четирите сезона, те се хранят добре. Имат много мляко, млечни продукти и месо.) Хората, които се занимават с пастирство за прехрана, ядат предимно говеждо и овнешко месо, пият овче и краве мляко и яздят говеда и коне, за да пасат животните си на полето, с вятър в косите и слънце по лицата си. Те не се сблъскват със стреса на съвременния живот. По цял ден гледат към широките простори на синьото небе и тревистите равнини. По-голямата част от хората, които се препитават от пастирство, живеят в пасищата и са успели да продължат номадския си начин на живот от поколения насам. Въпреки че животът по пасищата е малко самотен, той е и много щастлив. Това не е лош начин на живот!

Третият начин на живот е този на рибаря. Малка част от човешкия род живее край океана или на малки острови. Те са заобиколени от вода и гледат към океана. Тези хора изкарват прехраната си с риболов. Какъв е източникът на храна за хората, които се препитават с риболов? Техните хранителни източници включват всички видове риба, морски дарове и други морски продукти. Хората, които се препитават с риболов, не обработват земята, а прекарват всеки ден в риболов. Основната им храна се състои от различни видове риба и морски продукти. От време на време те ги разменят за ориз, брашно и стоки от първа необходимост. Това е различен начин на живот, воден от хората, които живеят близо до водата. Като живеят близо до вода, те разчитат на нея за прехраната си и се препитават с риболов. Риболовът им дава не само източник на храна, но и средство за препитание.

Освен че обработва земята, по-голямата част от човечеството живее според трите начина на живот, споменати по-горе. Въпреки това по-голямата част от хората се препитават със земеделие, а само няколко групи хора се препитават с отглеждане на животни, риболов и лов. А от какво се нуждаят хората, които се прехранват със земеделие? Това, от което се нуждаят, е земя. Поколение след поколение те живеят, като засаждат култури в земята, и независимо дали садят зеленчуци, плодове или зърнени култури, те добиват храната си и това, което им е необходимо в ежедневието, от земята.

Какви са основните условия, които обуславят тези различни начини на живот на хората? Нима не е абсолютно необходимо средата, в която те са в състояние да оцелеят, да бъде съхранена на основно ниво? Тоест, ако тези, които се препитават с лов, изгубят планинските гори или птиците и зверовете, източникът на препитанието им ще изчезне. Посоката, в която този етнос и този вид хора трябва да вървят, ще стане несигурна и те дори може да изчезнат. А какво да кажем за онези, които отглеждат животни, за да си осигурят препитание? На какво разчитат те? Това, от което наистина зависят, не е техният добитък, а средата, в която добитъкът им може да оцелее — пасищата. Ако нямаше пасища, къде щяха да пасат добитъка си пастирите? Какво щяха да ядат говедата и овцете? Без добитък тези номадски народи не биха имали поминък. Къде щяха да отидат тези народи без източник на препитание? За тях би станало много трудно да продължат да оцеляват; не биха имали бъдеще. Ако нямаше източници на вода, а реките и езерата са напълно пресъхнали, биха ли съществували все още всички онези риби, чийто живот зависи от водата? Не биха. Дали тези хора, чието препитание зависи от водата и рибата, ще продължат да оцеляват? Когато вече нямат храна, когато вече нямат източник на препитание, тези народи няма да са в състояние да продължат да оцеляват. Тоест, ако даден етнос някога се сблъска с проблем, свързан с препитанието или оцеляването си, този етнос няма да продължи да съществува, може да изчезне от лицето на земята и да измре. А какво би станало, ако тези, които се препитават със земеделие, загубят земята си, ако не могат да отглеждат всевъзможни растения и да извличат храна от тези растения? Нима хората няма да умрат от глад, ако нямат храна? Нима тази човешка раса няма да бъде унищожена, ако хората умират от глад? Това е целта, с която Бог поддържа различни видове среда. Бог има само една цел да поддържа различни среди, екосистеми и всички различни живи същества в тях — и тя е да изхранва всички видове хора, да изхранва хората, които живеят в различни географски условия.

Ако всички неща на творението изгубят законите си, те вече няма да съществуват; ако законите на всички неща бъдат изгубени, живите същества, заедно с всички неща, нямаше да могат да продължат да съществуват. Човечеството също ще изгуби своята среда, от която зависи оцеляването му. Ако човечеството изгуби всичко това, то няма да е в състояние да продължи да процъфтява и да се размножава поколение след поколение, както досега. Причината, поради която човешките същества са оцелели досега, е, че Бог ги е снабдил с всички неща на творението, за да ги изхранва, да изхранва човешкия род по различни начини. Само благодарение на това, че Бог изхранва човечеството по различни начини, човешкият род е оцелял досега, до наши дни. При определена жизнена среда, която е благоприятна и в която природните закони са в добър ред, всички различни видове хора на Земята, всички различни раси могат да оцелеят в рамките на определените им региони. Никой не може да излезе извън тези региони или отвъд границите между тях, защото Бог е този, който ги е очертал. Защо Бог очертава границите така? Това е въпрос от голямо значение за целия човешки род — наистина от голямо значение!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

Ежедневни Божии слова Откъс 183

Бог поставя граници за всички неща, за да храни целия човешки род (Избрани пасажи)

Четвърта част: Бог очертава граници между различните раси

Четвърто, Бог е очертал граници между различните раси. На земята има бели хора, черни хора, кафяви хора и жълти хора. Това са различните типове хора. Бог е определил и региони за живот на тези различни типове хора и без да го осъзнават, хората живеят в подходящата за тях жизнена среда под Божието управление. Никой не може да излезе извън нея. Например, нека разгледаме белите хора. Какъв е географският регион, в който живеят повечето от тях? Повечето живеят в Европа и Америка. Географският регион, в който живеят предимно чернокожи, е Африка. Кафявите хора живеят предимно в Югоизточна и Южна Азия, в страни като Тайланд, Индия, Мианмар, Виетнам и Лаос. Жълтите хора живеят предимно в Азия, т.е. в страни като Китай, Япония и Южна Корея. Бог е разпределил по подходящ начин всички тези различни видове раси, така че различните раси да бъдат разпределени в различни части на света. В тези различни части на света Бог отдавна е подготвил жизнената среда, подходяща за всяка отделна човешка раса. В тези жизнени среди Бог им е подготвил почви с различен цвят и състав. С други думи, компонентите, които изграждат телата на белите хора, не са същите като тези, които изграждат телата на черните хора, и са различни от компонентите, които изграждат телата на хората от другите раси. Когато Бог е създал всички неща, Той вече е бил подготвил жизнена среда за тази раса. Целта Му е била, когато този тип хора започнат да се размножават и да увеличават броя си, те да бъдат установени в определен регион. Преди Бог да създаде човешките същества, Той вече е бил обмислил всичко — Той щял запази Европа и Америка за белите хора, за да им позволи да се развиват и оцеляват. Така че, когато Бог е създавал земята, Той вече е имал план, Той е имал цел и намерение да постави това, което е поставил на дадено парче земя, и да отгледа това, което е отгледал на това парче земя. Например, Бог е подготвил отдавна какви планини, колко равнини, колко водоизточника, какви птици и зверове, какви риби и какви растения да има на тази земя. Когато е подготвял жизнената среда за даден тип човешки същества, за дадена раса, Бог е трябвало да вземе предвид много въпроси от най-различни гледни точки: географските условия, състава на почвата, различните видове птици и зверове, размера на различните видове риби, компонентите, от които се състоят телата на рибите, разликите в качеството на водата, както и всички различни видове растения… Бог отдавна е подготвил всичко това. Тази среда е жизнената среда, която Бог е създал и подготвил за белите хора и която е присъща за тях. Разбрахте ли, че когато Бог е създал всички неща, Той е вложил много мисъл в това и е действал според план? (Да, разбрахме, че Божиите съображения за различни видове хора внимателно са били обмислени. Той е обмислил с най-голямо внимание и прецизност жизнената среда, която Той е създал за различните видове хора, както и какви видове птици, зверове и риби, колко планини и равнини да подготви.) Вземете например белите хора. Какви храни консумират предимно белите хора? Храните, които белите хора консумират, са много различни от храните, които ядат азиатците. Основните храни, които белите хора консумират, се състоят главно от месо, яйца, мляко и птици. Зърнените храни, като хляб и ориз, обикновено са допълнителни и се поставят отстрани на чинията. Дори когато ядат зеленчукова салата, те често добавят няколко парчета печено говеждо или пилешко месо и дори когато ядат храни на пшенична основа, те често добавят сирене, яйца или месо. Това означава, че техните основни храни не се състоят предимно от храни на пшенична основа или ориз; те ядат голямо количество месо и сирене. Често пият ледена вода, защото храната, която консумират, е много калорична. Така че белите хора са изключително силни. Такъв е източникът на тяхното препитание и жизнената среда, подготвена за тях от Бог, която им позволява да водят този начин на живот, който е различен от начина на живот на хората от други раси. В този начин на живот няма правилно или неправилно — той е вроден, предопределен от Бог и произтича от Божиите повели и Неговите разпоредби. Това, че тази раса има този начин на живот и тези източници за препитание, се дължи на расата и на жизнената среда, подготвена за нея от Бог. Може да се каже, че жизнената среда, която Бог е подготвил за белите хора, и ежедневната храна, която те извличат от тази среда, е богата и изобилна.

Бог е подготвил необходимите условия за живот и на другите раси. Има и чернокожи хора — къде се намират чернокожите? Те са разположени предимно в Централна и Южна Африка. Какво е подготвил Бог за тях в тази жизнена среда? Тропически дъждовни гори, най-различни птици и зверове, а също и пустини и всякакви растения, които съжителстват с хората. Те разполагат с източници на вода, свой поминък и храна. Бог не е бил предубеден към тях. Каквото и да са правили, оцеляването им никога не е било проблем. Те също населяват определено място и определен регион в дадена част на света.

Нека сега поговорим за жълтите хора. Жълтите хора се намират предимно в източната част на земята. Какви са разликите между средата и географското положение на Изтока и Запада? По-голямата част от земята на изток е плодородна и богата на материали и минерални залежи. Тоест, има най-различни надземни и подземни ресурси в изобилие. И за тази група хора, за тази раса, Бог е подготвил съответната почва, климат и различни географски условия, които са подходящи за тях. Въпреки че има големи разлики между тези географски условия и условията на запад, необходимата храна, поминъкът и източниците за оцеляване на хората също са подготвени от Бог. Просто средата за живот е по-различна от тази на белите хора на запад. Но кое е единственото нещо, което трябва да ви кажа? Броят на хората от източната раса е сравнително голям, така че Бог е добавил много елементи в тази част на земята, които са различни от западните. Там Той е добавил много разнообразна природа и всякакви материали в изобилие. Природните ресурси там са много изобилни; теренът също е променлив и разнообразен и е подходящ за изхранването на огромния брой хора от източната раса. Това, което отличава Изтока от Запада е, че на изток — от юг на север, от изток на запад — климатът е по-добър от този на Запада. Четирите сезона са ясно разграничени, температурите са подходящи, природните ресурси са в изобилие, а природните дадености и видовете терени са много по-добри, отколкото на запад. Защо Бог е направил това? Бог е създал много рационален баланс между белите и жълтите хора. Какво означава това? Това означава, че всички аспекти на храната на белите хора, нещата, които те използват, и нещата, които им доставят удоволствие, са далеч по-добри от това, на което могат да се радват жълтите хора. Бог обаче не е предубеден към никоя раса. Бог е дал на жълтите хора по-красива и по-добра жизнена среда. Това е балансът.

Бог е предопределил кои типове хора в коя част на света трябва да живеят; могат ли хората да излязат извън тези граници? (Не, не могат.) Какво чудно нещо! Дори и да има войни или посегателства през различни епохи или в извънредни времена, тези войни и посегателства категорично не могат да унищожат жизнената среда, която Бог е предопределил за всяка раса. Тоест, Бог е поставил определен тип хора в определена част на света и те не могат да излязат извън тези граници. Дори хората да имат някаква амбиция да променят или разширят територията си, без Божието позволение това ще бъде много трудно постижимо. Ще им бъде много трудно да успеят. Например, белите хора искаха да разширят територията си и колонизираха някои други държави. Германците нахлуха в някои страни, а Великобритания веднъж окупира Индия. Какъв беше резултатът? В крайна сметка те се провалиха. Какво разбираме от техния провал? Не е позволено да се разрушава това, което Бог е предопределил. Така че, независимо от това колко голям импулс може да сте видели в експанзията на Великобритания, накрая тя все пак трябваше да се оттегли и да остави земята, която все още принадлежи на Индия. Тези, които живеят на тази земя, все още са индийци, а не британци, защото Бог не би го позволил. Някои от изследователите на историята или политиката са представили дисертации по този въпрос. Те посочват причините за неуспеха на Великобритания, като казват, че това може да се дължи на факта, че определен етнос не може да бъде покорен, или на някаква друга човешка причина… Това не са истински причини. Истинската причина е в Бог — Той не би го позволил! Бог позволява на хората от даден етнос да живеят на определена земя и ги заселва на нея, и ако Бог не им позволи да се преместят от тази земя, те никога няма да могат да се преместят. Ако Бог им отреди определен регион, те ще живеят в този регион. Човечеството не може да се освободи или да се измъкне от тези определени региони. Това е сигурно. Без значение колко големи са силите на нашествениците или колко слаби са тези, които са нападнати, успехът на нашествениците в крайна сметка се решава от Бог. Той вече е предопределен от Него и никой не може да го промени.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

Ежедневни Божии слова Откъс 184

Бог властва над всичко и осигурява всичко, Той е Бог на всички неща (Избрани пасажи)

Ако погледнем от гледна точка на законите за растежа на всички неща, определени от Бог, нима цялото човечество, в цялото му разнообразие, не е подсигурено и изхранвано от Бог? Ако тези закони бяха унищожени или ако Бог не беше установил тези закони за човечеството, какви щяха да бъдат перспективите пред човешкия род? Нима хората ще имат някакъв източник на храна, след като загубят основната си жизнена среда? Възможно е източниците на храна да се превърнат в проблем. Ако хората загубят източниците си на храна, т.е. ако не могат да добият нищо за ядене, колко дни ще могат да продължат? Вероятно няма да издържат и месец и самото им оцеляване ще се превърне в проблем. Затова всяко нещо, което Бог прави за оцеляването на хората, за тяхното по-нататъшно съществуване, възпроизводство и препитание, е много важно. Всяко нещо, което Бог прави сред нещата на Своето творение, е тясно свързано и неразделно от оцеляването на човечеството. Нима Божието управление може да продължи, ако оцеляването на човечеството се превърне в проблем? Дали Божието управление ще продължи да съществува? Божието управление се съвместява с оцеляването на цялото човечество, което Той изхранва, така че независимо от това какви приготовления прави Бог за всички неща от Своето творение и какво прави за хората, всичко това Му е необходимо и е от решаващо значение за оцеляването на човечеството. Ако се отклоним от тези закони, които Бог е определил за всички неща, ако тези закони бъдат нарушени или подкопани, всички неща няма да могат да съществуват повече, няма да продължи да съществува жизнената среда на човечеството, нито ежедневното му препитание, нито самото човечество. Поради тази причина Божието управление на спасението на човечеството също ще престане да съществува.

Всичко, което обсъдихме, всяко отделно нещо, всеки елемент е тясно свързан с оцеляването на всеки отделен човек. Вие може да кажете: „Това, за което говориш, е твърде обширно и не е нещо, което можем да видим“, а може би има хора, които биха казали: „Това, за което говориш, няма нищо общо с мен“. Въпреки това, не забравяй, че живееш само като част от всички неща; че си едно от всички неща на творението под Божието управление. Нещата от Божието творение не могат да бъдат отделени от Неговото управление и нито един човек не може да се отдели от Неговото управление. Изгубването на Неговото управление и на Неговото обезпечаване би означавало, че животът на хората, животът на хората в плът, ще изчезне. Ето значението на това, че Бог е създал жизнена среда за човешкия род. Няма значение към коя раса принадлежиш или на кое парче земя живееш, било то на запад или на изток — не можеш да се отделиш от жизнената среда, която Бог е създал за човечеството, и не можеш да се отделиш от начина на изхранване и от запасите на жизнената среда, която Той е създал за хората. Независимо какъв е поминъкът ти, на какво разчиташ, за да живееш, и на какво разчиташ, за да поддържаш живота си в плът, не можеш да се отделиш от Божието управление и Неговата власт. Някои казват: „Аз не съм земеделец; не засаждам посеви, за да си изкарвам прехраната. Не разчитам на небето за храната си, така че оцеляването ми не се осъществява в жизнената среда, създадена от Бог. Не съм получил нищо от тази среда“. Така ли е? Казваш, че не отглеждаш реколта за прехраната си, но не ядеш ли зърнени храни? Не ядеш ли месо и яйца? Не ядеш ли зеленчуци и плодове? Всичко, което ядеш, всички тези неща, от които се нуждаеш, са неразделни от жизнената среда, установена от Бог за човешкия род. А източникът на всичко, от което се нуждае човечеството, не може да бъде отделен от всички неща, създадени от Бог, които в своята съвкупност представляват твоята жизнена среда. Водата, която пиеш, дрехите, които носиш, и всички неща, които използваш — кое от тях не е получено от нещата на Божието творение? Някои хора казват: „Има неща, които не се получават от нещата на Божието творение. Ето, пластмасата е едно от тези неща. Тя е създадена от човека по химически път“. Така ли е? Пластмасата наистина е създадена от човека и е химически продукт, но откъде идват първоначалните компоненти на пластмасата? Първоначалните компоненти са получени от материали, създадени от Бог. Нещата, които виждаш и на които се наслаждаваш, всяко нещо, което използваш, всичко е получено от нещата, които Бог е създал. Тоест, към която и раса да принадлежи човек, какъвто и поминък да има и в каквато и жизнена среда да живее, той не може да се отдели от това, което Бог му е осигурил.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

Ежедневни Божии слова Откъс 185

Бог властва над всичко и осигурява всичко, Той е Бог на всички неща (Избрани пасажи)

Колкото разбиране за Бог има в сърцата на хората, толкова място заема Той в сърцата им. Колкото голяма е степента на познаване на Бог в сърцата им, толкова голям е Той в сърцата им. Ако Богът, когото познаваш, е празен и неясен, тогава Богът, в когото вярваш, също е празен и неясен. Богът, когото познаваш, е ограничен в рамките на личния ти живот и няма нищо общо със Самия истински Бог. Затова познаването на практическите действия на Бог, познаването на реалността на Бог и Неговото всемогъщество, познаването на истинската идентичност на Самия Бог, знанието за това, което Той има, и това, което Той е, познаването на действията, които Той е проявил сред всички неща на Своето творение — тези неща са много важни за всеки човек, който се стреми към познаване на Бог. Те имат пряко отношение към това дали хората могат да навлязат в истината реалност. Ако ограничиш разбирането си за Бог само до думите, ако го ограничиш до собствените си незначителни преживявания, до това, което смяташ, че е Божията благодат, или до незначителните си свидетелства за Бог, тогава казвам, че Бог, в когото вярваш, съвсем не е Самият истински Бог. Не само това, но може да се каже и че Бог, в когото вярваш, е въображаем Бог, а не истинският Бог. Това е така, защото истинският Бог е Този, Който властва над всичко, Който ходи сред всичко, Който управлява всичко. Той е Този, Който държи в ръцете Си съдбата на цялото човечество и на всичко. Делото и действията на Бог, за които говоря, не са ограничени само до малка част от хората. Тоест те не се ограничават само до хората, които в момента Го следват. Неговите дела се проявяват сред всички неща, в оцеляването на всички неща и в законите за промяна на всички неща. Ако не можеш да видиш или разпознаеш нито едно дело на Бог сред всички неща на Неговото творение, тогава не можеш да свидетелстваш за нито едно от делата Му. Ако не можеш да свидетелстваш за Бог, ако продължаваш да говориш за малкия така наречен „Бог“, когото познаваш, за този Бог, който е ограничен до собствените ти идеи и съществува само в тесните граници на ума ти, ако продължаваш да говориш за такъв вид Бог, Бог никога няма да похвали вярата ти. Когато свидетелстваш за Бог, ако свидетелстваш само за това как се наслаждаваш на Божията благодат, как приемаш Божието дисциплиниране и Неговото порицание и как се радваш на Неговите благословии в свидетелството си за Него, това далеч не е достатъчно и дори не се доближава до удовлетворяването Му. Ако искаш да свидетелстваш за Бог по начин, който съответства на Неговата воля, да свидетелстваш за самия истински Бог, от Неговите действия трябва да прозреш какво има Бог и какво е Той. Трябва да виждаш Божията власт в Неговия контрол над всичко и да прозреш истината за това как Той се грижи за цялото човечество. Ако признаваш единствено, че ежедневната ти прехрана и нещата от първа необходимост в живота ти идват от Бог, но не виждаш истината, че Бог е взел всички неща от Своето творение, за да подсигури цялото човечество, и че като управлява всичко, Той ръководи цялото човечество, никога няма да можеш да свидетелстваш за Бог. С каква цел казвам всичко това? Правя го, за да не приемате това с лека ръка, за да не смятате погрешно, че тези теми, за които говорих, са без значение за личното ви навлизане в живота, и за да не приемате тези теми само като вид знание или доктрина. Ако слушате това, което казвам, с подобна нагласа, нищо няма да спечелите. Ще загубите тази голяма възможност да познавате Бог.

С каква цел говоря за всички тези неща? Моята цел е хората да познават Бог, да накарам хората да разберат практическите действия на Бог. Едва след като разбереш Бог и познаваш Неговите действия, ще имаш възможността или способността да Го познаваш. Как би подходил, ако например искаш да разбереш даден човек? Нима ще бъде, като се вглеждаш във външния му вид? Нима ще бъде, като се вглеждаш в това, което носи и как се облича? Нима ще бъде, като се вглеждаш в начина, по който ходи? Нима ще бъде, като се вглеждаш в обхвата на знанията му? (Не.) Как разбираш даден човек? Преценяваш го въз основа на речта и поведението му, неговите мисли и нещата, които изразява и разкрива за себе си. Така се опознава даден човек, така го разбираш. По същия начин, ако искате да познавате Бог, ако искате да разберете Неговата практическа страна, Неговата истинска страна, трябва да Го опознаете чрез делата Му и чрез всяко едно практическо нещо, което Той прави. Това е най-добрият и единственият начин.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

Ежедневни Божии слова Откъс 186

Бог уравновесява взаимоотношенията между всички неща, за да осигури стабилна жизнена среда на човечеството (Избран пасаж)

Когато Бог е създал всички неща, Той е използвал най-различни методи и начини да ги уравновеси, да уравновеси условията на живот в планините и езерата, на растенията и на всички видове животни, птици и насекоми. Неговата цел е била да позволи на всички видове живи същества да живеят и да се размножават според законите, които Той е установил. Нито едно от нещата на творението не може да излезе извън тези закони, а законите не могат да бъдат нарушавани. Само в тази основна среда хората могат безопасно да оцелеят и да се размножават поколение след поколение. Ако някое живо същество надхвърли количеството или региона, определени от Бог, или ако надхвърли темповете на растеж, честотата на възпроизвеждане или броя, които са определени от Него, жизнената среда на човешкия род ще претърпи разрушения в различна степен. И в същото време оцеляването на човешкия род ще бъде застрашено. Ако даден вид живи същества е твърде многоброен, той ще лиши хората от храната им, ще унищожи водоизточниците им и ще разруши родните им места. Така възпроизвеждането или оцеляването на човешкия род ще бъде пряко засегнато. Например, водата е много важна за всички неща. Ако има твърде много мишки, мравки, скакалци, жаби или каквито и да е други животни, те ще пият повече вода. С увеличаването на количеството вода, която пият, питейната вода и водоизточниците на хората от района на тези източници на питейна вода и водни площи ще намалеят и те ще изпитат недостиг на вода. Ако питейната вода на хората бъде унищожена, замърсена или прекъсната заради увеличен брой животни от различни видове, в такава сурова жизнена среда оцеляването на човешкия род ще бъде сериозно застрашено. Ако само един или няколко вида живи същества надхвърлят подходящия брой, тогава въздухът, температурата, влажността и дори съставът на въздуха в жизненото пространство на човека ще бъдат отровени и унищожени в различна степен. При тези обстоятелства оцеляването и съдбата на хората също ще зависят от заплахите, породени от тези екологични фактори. Затова, ако това равновесие се изгуби, въздухът, който хората дишат, ще бъде влошен, водата, която пият, ще бъде замърсена, а температурите, от които се нуждаят, ще се променят и ще бъдат засегнати в различна степен. Ако това се случи, жизнената среда, която изначално принадлежи на човешкия род, ще бъде подложена на огромни въздействия и предизвикателства. Какви биха били съдбата и перспективите пред човешкия род при такъв сценарий, когато са унищожени основните условия за оцеляване на хората? Това е много сериозен проблем! Тъй като Бог знае по каква причина всяко от нещата на творението съществува заради човешкия род, каква е ролята на всеки вид нещо, което Той е създал, какво въздействие има всяко нещо върху човешкия род и до каква степен то му е от полза, защото в Божието сърце има план за всичко това и Той управлява всеки един аспект на всички неща, които Той е създал, всяко нещо, което Той прави, е толкова важно и необходимо за човешкия род. Затова отсега нататък, когато наблюдаваш някакво екологично явление сред нещата от Божието творение или някакъв природен закон, действащ сред нещата от Божието творение, вече няма да се съмняваш в необходимостта от всяко едно нещо, създадено от Бог. Повече няма да използваш невежи думи, за да правиш произволни оценки за Божието устройство на всички неща и Неговите различни начини, по които Той се грижи за човешкия род. Нито ще стигаш до произволни заключения за Божиите закони за всички неща от Неговото творение.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

Ежедневни Божии слова Откъс 187

Как Бог управлява и властва над духовния свят

Когато хората не разбират определени неща или явления в материалния свят, те могат да търсят подходяща информация или да използват различни канали, за да открият произхода и историята на тези неща. Но когато става въпрос за другия свят, за който говорим днес — духовния свят, който съществува извън материалния свят — хората нямат абсолютно никакви средства или канали, чрез които да научат нещо за него. Защо казвам това? Казвам го, защото в света на човечеството всичко в материалния свят е неотделимо от физическото съществуване на човека и понеже хората чувстват, че всичко в материалния свят е неотделимо от тяхното физическо съществуване и от физическия им живот, повечето хора осъзнават или виждат само материалните неща пред очите си, които са видими за тях. Когато обаче става въпрос за духовния свят — тоест всичко, което е от онзи друг свят — би било справедливо да се каже, че повечето хора не вярват. Тъй като хората не могат да го видят и смятат, че няма нужда да го разбират или да знаят каквото и да е за него, да не говорим за това, че духовният свят е съвсем различен от материалния и от Божия гледна точка е открит — макар че за хората той е таен и скрит — та по тази причина хората много трудно намират път към разбирането на различните аспекти на този свят. Различните аспекти на духовния свят, за които ще говоря, се отнасят само до Божието управление и върховенство; Аз не разкривам никакви тайни, нито ви казвам някоя от тайните, които искате да научите. Тъй като това се отнася до Божието върховенство, Божието управление и Божия ресурс, аз ще говоря само за частта, която е необходимо да знаете.

Първо, нека ви задам един въпрос: Какво представлява според вас духовният свят? Най-общо казано, това е свят извън материалния свят, който е едновременно невидим и неосезаем за хората. Но какъв трябва да бъде духовният свят според вашето въображение? Може би в резултат на това, че не можете да го видите, вие не сте в състояние да мислите за него. Въпреки това, когато чуете някои легенди, все пак мислите за него и не можете да спрете да мислите за него. Защо казвам това? Има нещо, което се случва на много хора, когато са млади: когато някой им разкаже страшна история — за призраци или души — те губят ума и дума от ужас. Защо точно се страхуват? Причината е, че си представят онези неща; въпреки че не могат да ги видят, чувстват, че те са навсякъде из стаите им, в някой скрит или тъмен ъгъл, и са толкова уплашени, че не смеят да заспят. Особено през нощта те се чувстват твърде уплашени, за да останат сами в стаите си или да излязат сами на двора. Това е духовният свят на вашето въображение и хората го смятат за плашещ. Факт е, че всеки си го представя в някаква степен и всеки може да го почувства донякъде.

Да започнем с обсъждане на духовния свят. Какво е това? Нека ви дам кратко и просто обяснение: духовният свят е важно място, което е различно от материалния свят. Защо казвам, че е важно място? Ще обсъдим това подробно. Съществуването на духовния свят е неразривно свързано с материалния свят на човечеството. Той играе основна роля в цикъла на живота и смъртта на човека в Божието господство над всички неща; това е неговата роля и това е една от причините, поради които съществуването му е важно. Тъй като това е място, което е неразличимо за петте сетива, никой не може да прецени точно дали духовният свят съществува, или не. Неговите разнообразни движещи сили са тясно свързани със съществуването на хората, в резултат на което духовният свят оказва огромно влияние и върху реда, според който живее човечеството. Това включва ли Божието върховенство, или не? Включва го. Когато казвам това, разбирате защо обсъждам тази тема: правя го, защото тя се отнася до Божието върховенство, както и до Неговото управление. В свят като този, който е невидим за хората, всеки небесен указ, закон и управленска система е много над законите и системите на която и да е нация от материалния свят и нито едно същество, живеещо на този свят, не би посмяло да ги наруши или престъпи. Това свързано ли е с Божието върховенство и управление? В духовния свят има ясни управленски закони, ясни небесни укази и ясни разпоредби. На различни нива и в различни области придружителите стриктно изпълняват задълженията си и спазват правилата и разпоредбите, тъй като знаят какви са последствията от нарушаването на небесен указ; те ясно съзнават как Бог наказва злото и възнаграждава доброто, и как Той управлява и властва над всички неща. Нещо повече, те ясно виждат как Той прилага Своите небесни укази и разпоредби. Различни ли са те от материалния свят, обитаван от хората? В действителност разликата е огромна. Духовният свят е свят, който е напълно различен от материалния. Тъй като има небесни укази и разпоредби, това касае Божието върховенство, Неговото управление, а освен това — Неговия нрав, както и това, което Той притежава и представлява. След като чухте това, не смятате ли, че е крайно необходимо да говоря по тази тема? Не искате ли да научите изконните ѝ тайни? (Да, искаме.) Такава е концепцията за духовния свят. Въпреки че съществува съвместно с материалния свят и е подчинен едновременно на Божието управление и Неговото върховенство, Божието управление и Неговото върховенство на този свят са далеч по-строги от онези на материалния свят.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

Ежедневни Божии слова Откъс 188

Сред човешкия род Аз разпределям всички хора в три категории. В първата са неверниците, които са онези без религиозни вярвания. Те се наричат неверници. Преобладаващото мнозинство от неверниците имат вяра само в парите; те защитават само собствените си интереси, те са материалисти и вярват само в материалния свят — те не вярват в цикъла на живота и смъртта или в каквото и да се каже за божества и призраци. Аз категоризирам тези хора като неверници и те са първият тип. Втората категория включва различните вярващи хора освен неверниците. Сред човечеството разделям тези вярващи хора на няколко основни групи: в първата са евреите, във втората са католиците, в третата са християните, в четвъртата са мюсюлманите, а в петата са будистите; има пет вида. Това са различните видове вярващи хора. Третата категория включва тези, които вярват в Бог, и това включва и вас. Такива са вярващите, които днес следват Бог. Тези хора са разделени на два вида: Божиите избраници и обслужващите. Тези основни видове са ясно разграничени. И така, сега сте в състояние ясно да разграничите в съзнанието си видовете и класификацията на хората, нали? Първата категория се състои от неверници и Аз казах какви са те. Дали онези, които вярват в Стареца на небето, се считат за неверници? Много неверници вярват само в Стареца на Небето; те вярват, че вятърът, дъждът, гръмотевиците и т.н. се контролират от това същество, на което разчитат за засаждането на посевите и за реколтата, но когато се споменава вярата в Бог, те не искат да вярват в Него. Може ли това да се нарече притежаване на вяра? Такива хора са включени сред неверниците. Разбирате това, нали? Не бъркайте тези категории. Втората категория включва вярващи хора, а в третата са онези, които в момента следват Бог. Защо тогава съм разделил всички хора на тези категории? (Защото различните категории хора имат различен край и различна крайна цел.) Това е един от аспектите. Когато тези различни раси и категории хора се завърнат в духовния свят, всеки от тях ще има различно място, където да отиде, и ще бъде подчинен на различни закони за цикъла на живота и смъртта. Затова разпределих хората в тези основни категории.

Цикълът на живот и смърт на неверниците (Избрани пасажи)

Нека започнем с цикъла на живот и смъртта на неверниците. След като умре, човек се отвежда от придружител от духовния свят. Какво точно от човека се отвежда? Не плътта, а душата. Когато душата на човека бъде отведена, той пристига на място, което е агенция на духовния свят и което специално приема душите на току-що починали хора. Това е първото място, където човек отива след смъртта си, което е странно за душата. Когато той бъде отведен на това място, длъжностно лице извършва първите проверки, за да потвърди името, адреса, възрастта и всички негови изживявания. Всичко, което е правил, докато е бил жив, е записано в книга и точността му се проверява. След като всичко е проверено, поведението и действията на човека през целия му живот се използват, за да се определи дали ще бъде наказан или ще продължи превъплътен като човек, което е първият етап. Плашещ ли е този първи етап? Не е твърде плашещо, защото единственото, което се случва, е, че човекът пристига на тъмно и непознато място.

Във втория етап, ако този човек е направил много лоши неща през целия си живот и е извършил много зли дела, тогава ще бъде отведен на място, където ще бъде изпълнено наказанието. Това ще бъде мястото, което се използва специално за наказанието на хората. Конкретният начин, по който се наказват хората, зависи от греховете, които са извършили, както и от това колко злини са извършили преди да умрат — това е първата ситуация, която възниква в този втори етап. Заради лошите неща, които са направили, и злото, което са извършили преди смъртта си, когато се преродят след наказанието си — когато отново се родят в материалния свят — някои хора ще продължат да бъдат хора, а други ще станат животни. Тоест, след като човек се върне в духовния свят, той бива наказан заради злото, което е извършил; освен това, заради злините, които е направил, в следващото си прераждане той вероятно няма да се върне като човек, а като животно. Животните, в които могат да се превърнат, включват крави, коне, прасета и кучета. Някои хора могат да се преродят като птици, патици или гъски… След като се преродят като животни, когато умрат отново, те ще се върнат в духовния свят. Там, както и преди, въз основа на поведението им преди смъртта им, духовният свят ще реши дали ще се преродят като хора или не. Повечето хора извършват твърде много зло и греховете им са твърде тежки, затова те трябва да се въплътят като животни от седем до дванадесет пъти. От седем до дванадесет пъти — не е ли страшно? (Страшно е.) Какво ви плаши? Човек да се превърне в животно — това е ужасяващо. А кое е най-болезненото нещо за човек, когато се превърне в животно? Да няма език, да има само прости мисли, да може да прави само нещата, които животните правят, и да яде храната, която животните ядат, да има простия начин на мислене и езика на тялото на животно, да не може да ходи изправен, да не може да общува с хора и фактът, че нищо от поведението или дейностите на хората няма никаква връзка с животните. Тоест, освен всичко друго, да бъдеш животно те прави най-нисшето от всички живи същества и включва много повече страдание, отколкото да бъдеш човек. Това е един от аспектите на наказанието, което духовният свят налага на онези, които са извършили много зло и големи грехове. Що се отнася до строгостта на наказанието им, тя се определя в зависимост от това в какъв вид животно се превръщат те. Например, по-добре ли е да си прасе, отколкото да си куче? Дали прасето живее по-добре или по-зле от кучето? По-зле, нали? Ако хората се превърнат в крави или коне, дали ще живеят по-добре или по-зле, отколкото като прасета? (По-добре.) Ще се чувства ли по-удобно човек, ако се прероди като котка? Той пак ще е животно, а да бъдеш котка би било много по-лесно, отколкото да бъдеш крава или кон, защото котките могат да мързелуват в дрямка през по-голямата част от времето си. Да станеш крава или кон е по-трудоемко. Затова, ако човек се прероди като крава или кон, той трябва да работи усилено, което е равносилно на сурово наказание. Да станеш куче би било малко по-добре, отколкото да станеш крава или кон, защото кучето има по-близки отношения с господаря си. Някои кучета, след като са били домашни любимци в продължение на няколко години, са способни да разберат много от това, което казват техните господари. Понякога кучето може да се адаптира към настроението и изискванията на господаря си и господарят се отнася към кучето по-добре, а кучето яде и пие по-добре и когато го боли, за него се грижат повече. Дали тогава кучето не се радва на щастлив живот? Така че да си куче е по-добре, отколкото да бъдеш крава или кон. При това тежестта на наказанието на човек определя колко пъти ще се преражда като животно, както и в какъв вид животно ще се преражда.

Тъй като приживе са извършили толкова много грехове, някои хора са наказвани да се прераждат като животни между седем и дванадесет живота. След като са били наказани достатъчно пъти, при завръщането си в духовния свят те биват отведени някъде другаде — на място, където различните души, вече наказани, се подготвят да се преродят в човешки същества. На това място всяка душа се категоризира по тип според това в какво семейство ще се роди, каква роля ще изпълнява, след като се прероди, и т.н. Например някои хора ще станат певци, когато дойдат на този свят, затова са поставени сред певци; някои ще станат предприемачи, когато дойдат на този свят, и затова са поставени сред предприемачи; а ако някой трябва да стане научен изследовател, след като се превърне в човек, тогава ще бъде поставен сред научни изследователи. След като бъдат групирани, всеки от тях се изпраща в различен час и на определена дата, точно както хората днес изпращат имейли. С това ще завърши един цикъл на живот и смърт. От деня, в който човек пристигне в духовния свят, до края на наказанието му, или докато се прероди много пъти като животно и се подготви да се прероди като човек, този процес е завършен.

Що се отнася до онези, които са приключили с наказанието и не са се преродили като животни, ще бъдат ли изпратени бързо в материалния свят, за да се въплътят като хора? Или колко време ще мине, преди те да могат да пристигнат сред хората? Каква е честотата, с която това може да се случва? Има времеви ограничения за това. Всичко, което става в духовния свят, е подчинено на точни времеви ограничения и правила — които, ако обясня с числа, ще разберете. Приготовленията за прераждането на онези, които се прераждат като хора в рамките на кратък период от време, вече са направени, когато умрат. Най-краткият срок, в който това може да се случи, е три дни. За някои хора това отнема три месеца, за други отнема три години, за трети отнема тридесет години, за четвърти отнема триста години и така нататък. И така, какво може да се каже за тези времеви правила и какви са техните особености? Те се основават на това, което материалният свят — светът на човека — изисква от душата, и на ролята, която тази душа е предназначена да изпълнява на този свят. Когато хората се прераждат като обикновени хора, повечето от тях се прераждат много бързо, защото човешкият свят има належаща нужда от такива обикновени хора — и така, три дни по-късно те отново са изпратени в семейство, напълно различно от това, в което са били, преди да умрат. Въпреки това някои изпълняват особена роля на този свят. „Особена“ означава, че няма голямо търсене на тези хора в света на човека; не са необходими много хора, които да изпълняват такава роля, затова може да отнеме триста години. Тоест тази душа ще идва само веднъж на всеки триста години или дори само веднъж на три хиляди години. Защо е така? Това се дължи на факта, че в продължение на триста или три хиляди години такава роля не се изисква в света на човека, затова те се пазят някъде в духовния свят. Да вземем например Конфуций: той е оказал огромно влияние върху традиционната китайска култура и пристигането му е оказало дълбоко въздействие върху културата, знанието, традицията и идеологията на хората от онова време. Такъв човек обаче не е необходим във всяка епоха, затова той е трябвало да остане в духовния свят и да чака там триста или три хиляди години, преди да се прероди. Тъй като светът на хората не се нуждаеше от такъв човек, той трябваше да чака безучастно, защото имаше много малко роли като неговата и много малко работа за него. Поради това той трябваше да бъде държан някъде в духовния свят през по-голямата част от онова време и да бездейства, за да бъде изпратен, щом светът на човека се нуждае от него. Такива са времевите правила на духовната сфера за честотата, с която повечето хора се прераждат. Независимо дали хората са обикновени или специални, духовният свят има подходящи правила и правилни практики за процеса на техните прераждания и тези правила и практики се изпращат от Бог, а не се определят или контролират от който и да е придружител или което и да е същество от духовния свят.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

Ежедневни Божии слова Откъс 189

Цикълът на живот и смърт на неверниците (Избрани пасажи)

Прераждането на всяка душа, ролята ѝ в този живот, семейството, в което се ражда, и начинът ѝ на живот са тясно свързани с предишния ѝ живот. В света на човека идват всякакви хора и техните роли, както и задачите, които изпълняват, са различни. А какви са тези задачи? Някои хора са дошли да изплатят дълговете си: ако са дължали на други хора твърде много пари в предишните си животи, те идват да изплатят онези дългове в този живот. Други хора междувременно са дошли да събират дългове: в предишните си животи са били измамени с твърде много неща и пари; в резултат на това, след като пристигнат в духовния свят, той им дава справедливост и им позволява да съберат дълговете си в този живот. Някои хора са дошли да се отплатят от благодарност: по време на предишния живот — т.е. предишното им прераждане — някой е бил добър към тях и понеже са получили голямата възможност да се преродят в този живот, те се прераждат, за да се отплатят от благодарност. Други междувременно са се преродили в този живот, за да претендират за животи. А за чий живот претендират? Те претендират за живота на хората, които са ги убили в предишните им животи. Накратко, настоящият живот на всеки човек е силно свързан с предишните му животи и тази връзка е неразривна. Тоест настоящият живот на всеки човек е силно повлиян от предишния. Да кажем например, че преди да умре, Джан е измамил Ли с голяма сума пари. Дали тогава Джан има дълг към Ли? Има, така че естествено ли е тогава Ли да събере дълга си от Джан? В резултат на това, след като умрат, между тях има дълг, който трябва да бъде уреден. Когато те се прераждат и Джан става човек, как Ли събира дълга си от него? Единият метод е да се прероди като син на Джан; Джан печели голяма сума пари, която след това Ли пропилява. Колкото и пари да печели Джан, синът му Ли ги пропилява. Колкото и да печели Джан, никога не е достатъчно, а междувременно синът му по някаква причина в крайна сметка все харчи парите на баща си по различни начини. Джан е озадачен и се чуди: „Защо този мой син все носи такъв лош късмет? Защо синовете на другите хора се държат толкова добре? Защо собственият ми син няма никаква амбиция, защо е толкова безполезен и неспособен да спечели никакви пари и защо все трябва да го издържам? Щом трябва да го издържам, ще го правя — но защо колкото и пари да му давам, той все има нужда от още? Защо е неспособен да работи честно, а вместо това се занимава с всякакви неща като безделие, ядене, пиене, разврат и залагания? Какво става?“. След това Джан се замисля: „Възможно е да имам дълг към него от предишен живот. Е, тогава ще го изплатя! Това няма да свърши, докато не го изплатя напълно!“. Може да дойде денят, когато Ли наистина е възстановил дълга си и докато стане на четиридесет или петдесет години, изведнъж да се опомни и да осъзнае: „Не съм направил нищо добро през цялата първа половина от живота си! Пропилях всички пари, които баща ми спечели, затова трябва да започна да съм добър човек! Ще се стегна; ще бъда честен човек, който живее правилно, и никога повече няма да причинявам скръб на баща си!“. Защо мисли така? Защо изведнъж се променя към по-добро? Има ли причина за това? Каква е причината? (Причината е, че Ли е събрал дълга си; Джан е изплатил дълга си.) В това има причина и следствие. Историята е започнала много, много отдавна, преди сегашния им живот; тази история от миналите им животи се е пренесла в настоящето и никой от двамата не може да обвинява другия. На каквото и да е учил Джан сина си, синът му никога не го е слушал и не е полагал честен труд. И все пак в деня, в който дългът е бил изплатен, е нямало нужда да учи сина си — той е разбрал по естествен път. Това е прост пример. Има ли много такива примери? (Да, има.) Какво показва това на хората? (Че трябва да бъдат добри и да не вършат зло.) Че не трябва да вършат зло и че ще има възмездие за злодеянията им! Повечето неверници вършат много злини и техните злодеяния получават възмездие, нали? Дали обаче такова възмездие е произволно? Всяко деяние има предистория и причина за неговото възмездие. Мислиш ли, че нищо няма да ти се случи, след като измамиш някого с пари? Смяташ ли, че след като измъкнеш тези пари, няма да се сблъскаш с никакви последствия? Това би било невъзможно; наистина ще има последствия! Независимо от това кои са или дали вярват, че Бог съществува, всички хора трябва да поемат отговорност за собственото си поведение и да понесат последствията от своите действия. Що се отнася до този прост пример, в който Джан е наказан, а дългът на Ли е платен, нима това не е справедливо? Когато хората правят такива неща, това е резултатът, който се получава. Той е неотделим от управлението на духовния свят. Въпреки че са неверници, съществуването на онези, които не вярват в Бог, е подчинено на такива небесни укази и закони. Никой не може да избяга от тях и никой не може да избегне тази реалност.

Онези, които нямат вяра, често смятат, че всичко, видимо за хората, съществува, докато всичко, което не може да се види или което е много отдалечено от хората, не съществува. Те предпочитат да вярват, че няма „цикъл на живот и смърт“ и че няма „наказание“; затова съгрешават и вършат зло без угризения. След това те биват наказвани или се прераждат като животни. Повечето от различните видове хора сред неверниците попадат в този порочен кръг. Това е така, защото те не знаят, че духовният свят е строг в управлението на всички живи същества. Независимо дали вярваш или не, този факт съществува, защото нито един човек или предмет не може да избяга от обхвата на това, което Бог наблюдава с очите Си, и нито един човек или предмет не може да избегне правилата и ограниченията на Неговите небесни укази и закони. Така този прост пример казва на всички, че независимо от това дали вярваш в Бог или не, е неприемливо да грешиш и да вършиш зло и че всички действия водят до последствия. Когато някой, който е измамил друг с пари, е наказан, такова наказание е справедливо. Често срещано поведение като това се наказва в духовния свят и такова наказание се налага чрез законите и небесните укази на Бог. Следователно тежко престъпното и порочно поведение — изнасилване и грабеж, измама и заблуда, кражба и обир, убийство и палеж и т.н. — подлежи на още повече различни по тежест наказания. Какво включват тези наказания с различна тежест? Някои от тях установяват степента на тежест според времето, други — според различни методики; трети — като определят къде да отидат хората, когато се прераждат. Например някои хора са с мръсна уста. Какво значи да имат „мръсна уста“? Това означава, че често ругаят другите и използват лош език, който обижда другите. Какво показва лошият език? Той показва, че човекът има зло сърце. От устите на такива хора често излизат нецензурни изрази, които са обидни за другите, и този лош език води до тежки последствия. След като тези хора умрат и получат съответното наказание, те може да се преродят като неми. Някои хора са много пресметливи, докато са още живи; те често се възползват от другите, дребните им интриги са особено добре планирани и нанасят много вреди на хората. Когато се преродят, те може да бъдат малоумни или хора, които са с умствени увреждания. Някои хора често надничат в личните дела на другите; очите им виждат много неща, за които не би трябвало да са осведомени, и те научават много неща, които не би трябвало да знаят. В резултат на това, когато се преродят, те може да бъдат слепи. Някои хора са много пъргави приживе; те често се бият и вършат много злини. Заради това те може да се преродят инвалиди, сакати или без ръка; в други случаи те биха могли да се преродят като гърбави или кривоврати, да куцат, единият им крак да е по-къс от другия и т.н. Така те са подложени на различни наказания, в зависимост от степента на злото, което са извършили приживе. Защо мислите, че някои хора имат мързеливо око? Има ли много такива хора? В наши дни те са доста. Някои хора имат мързеливо око, защото в миналите си животи са използвали твърде много очите си и са вършили много лоши неща, затова са родени в този живот с мързеливо око, а в сериозни случаи дори се раждат слепи. Това е възмездие! Някои хора се разбират добре с останалите, преди да умрат; те вършат много добрини за своите роднини, приятели, колеги или за хората, свързани с тях. Те дават за благотворителност и се грижат за другите или им помагат финансово и хората ги ценят много високо. Когато такива хора се върнат в духовния свят, те не се наказват. Ако един неверник не бъде наказан по никакъв начин, това означава, че е бил много добър човек. Вместо да вярват в съществуването на Бог, те вярват само в Стареца на небето. Такива хора вярват само, че над тях има дух, който наблюдава всичко, което правят — това е всичко, в което вярват. В резултат на това този човек се държи много по-добре. Такива хора са добросърдечни и милосърдни и когато накрая се завърнат в духовния свят, той ще се отнася много добре с тях и те скоро ще се преродят. Когато се преродят, в какви семейства ще пристигнат? Макар че тези семейства няма да са богати, в тях няма да има зло, а хармония между членовете им; в тях тези преродени хора ще прекарат безопасни и щастливи дни и всички ще бъдат радостни и ще водят добър живот. Когато тези хора достигнат зряла възраст, те ще имат големи семейство и род, децата им ще бъдат талантливи и ще се радват на успех, а семействата им ще се радват на късмет — и такъв изход е свързан с миналите животи на тези хора в огромна степен. Тоест къде отиват хората, след като умрат и се преродят, независимо дали са мъже или жени, какви са техните мисии, през какво ще преминат в живота, какви трудности ще изпитат, на какви благословии ще се радват, кого ще срещнат и какво ще им се случи — никой не може да предвиди тези неща, да ги избегне или да се скрие от тях. Тоест след като животът ти е определен, каквото и да ти се случи — както и да се опитваш да го избегнеш и с каквито и да е средства — няма начин да нарушиш житейския път, който Бог е определил за теб в духовния свят. Защото, когато се преродиш, съдбата на живота ти вече е определена. Независимо дали е добра или лоша, всеки трябва да се изправи пред това и да продължи напред. Това е въпрос, който никой, който живее на този свят, не може да избегне, и няма по-реален въпрос от този. Всички вие разбрахте всичко, което казах, нали?

След като разбрахте тези неща, видяхте ли, че Бог има много строги и сурови проверки и управление за цикъла на живот и смърт на неверниците? Първо, Той е постановил различни небесни укази, закони и системи в духовната сфера и след като са обявени, те се прилагат много стриктно, както е определено от Бог, от същества на различни длъжности в духовния свят и никой не би посмял да ги наруши. Следователно, в цикъла на живота и смъртта на хората в света на човека, независимо дали някой се преражда като животно или като човек, има закони и за двете. Понеже тези закони идат от Бог, никой не смее и никой не е способен да ги наруши. Само благодарение на това върховенство на Бог и тъй като такива закони съществуват, материалният свят, който хората виждат, е постоянен и подреден; само заради това върховенство на Бог хората са в състояние да съжителстват мирно с другия свят, който е напълно невидим за тях, и могат да живеят в хармония с него — всичко това е неотделимо от Божието върховенство. След като плътският живот на човек приключи, душата все още има живот и какво би станало, ако не беше под Божието управление? Душата ще се скита навсякъде, ще се натрапва навсякъде и дори ще вреди на живите същества в човешкия свят. Такава вреда не само ще бъде нанесена на хората, а може да бъде нанесена и на растенията и животните, но първите, които ще пострадат, ще бъдат хората. Ако това се случи — ако такава душа е без управление, истински наранява хората и действително върши зли неща — тогава с тази душа също ще се отнесат подобаващо в духовния свят: ако нещата са сериозни, душата скоро ще да престане да съществува и ще бъде унищожена. Ако е възможно, тя ще бъде поставена някъде и след това преродена. Тоест управлението на различните души в духовния свят е добре устроено и се извършва в съответствие с етапи и правила. Само заради такова управление материалният свят на човека не е изпаднал в хаос, хората от материалния свят притежават нормален манталитет, нормална рационалност и добре устроен плътски живот. Едва след като човечеството има такъв нормален живот, онези, които живеят в плът, ще могат да продължат да процъфтяват и да се възпроизвеждат поколение след поколение.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

Ежедневни Божии слова Откъс 190

Цикълът на живот и смърт на неверниците (Избрани пасажи)

Когато става въпрос за неверници, дали принципът, който стои зад Божиите действия, е възнаграждаване на добрите и наказване на нечестивите? Има ли изключения? (Не.) Виждате ли, че зад Божиите действия стои принцип? Неверниците всъщност не вярват в Бог, нито се подчиняват на Неговото ръководство. Освен това те не са наясно с Неговото върховенство, камо ли да Го признават. Още по-сериозно е, че те оскверняват Бог, проклинат Го и са враждебни към онези, които вярват в Бог. Въпреки това тяхно отношение към Бог Неговото управление над тях пак не се отклонява от Неговите принципи; Той ги управлява планомерно, в съответствие със Своите принципи и Своя нрав. Как се отнася Той към тяхната враждебност? Като към невежество! В резултат на това Той е правил така, че тези хора — т.е. по-голямата част от неверниците — да се преродят като животни в миналото. И така, какво точно представляват неверниците в Божиите очи? Всички те са зверове. Бог управлява зверовете, както и човечеството, и за такива хора Той има същите принципи. Дори в Неговото управление на тези хора може все още да се види Неговият нрав, както и Неговите закони, които стоят зад Неговото господство над всички неща. И така, виждате ли Божието върховенство в принципите, чрез които Той управлява неверниците, които току-що споменах? Виждате ли праведния Божи нрав? (Да.) С други думи, независимо с кое от всички неща се справя Бог, Той действа според Своите принципи и Своя нрав. Това е същината на Бог; Той никога не би нарушил произволно законите или небесните укази, които е постановил, само защото гледа на такива хора като на зверове. Бог действа принципно, ни най-малко не действа необмислено, а действията Му изобщо не се влияят от никакви фактори. Всичко, което Той прави, се подчинява на Неговите собствени принципи. Това е така, защото Бог притежава същината на Самия Бог; това е аспект от Неговата същина, който никое сътворено същество не притежава. Бог е добросъвестен и отговорен в третирането на всеки предмет, човек и живо същество сред всички неща, които е създал, в подхода Си към тях, в управлението им, в ръководенето им и във властването Си над тях и никога не е бил небрежен в това отношение. Към онези, които са добри, Той е милостив и добър; на онези, които са нечестиви, Той налага безмилостно наказание, а за различните живи същества Той своевременно и редовно предприема подходящи мерки в зависимост от различните изисквания на човешкия свят по различно време, така че тези различни живи същества да се прераждат според ролите, които изпълняват, планомерно, и да се движат между материалния и духовния свят по методичен начин.

Смъртта на живо същество — прекратяването на физическия живот — означава, че живото същество е преминало от материалния в духовния свят, докато раждането на нов физически живот означава, че живото същество е дошло от духовния в материалния свят и е започнало да поема и да изпълнява своята роля. Независимо дали става въпрос за заминаването или пристигането на едно същество, и двете са неразделно свързани с делото на духовния свят. Докато някой дойде в материалния свят, Бог вече е създал подходящ ред и определение в духовния свят за това в кое семейство ще отиде онзи човек, в коя епоха ще пристигне, часа, в който ще пристигне, и ролята, която ще изпълнява. В този смисъл целият живот на този човек — нещата, които прави, и пътищата, по които поема — ще протича в съответствие с реда, установен в духовния свят, без ни най-малко отклонение. Освен това моментът, в който физическият живот приключва, както и начинът и мястото на неговото приключване, са ясни и разпознаваеми за духовния свят. Бог управлява материалния свят, Той също така управлява духовния свят и Той няма да забави нормалния цикъл на живот и смърт на една душа, нито някога ще допусне грешки в реда на този цикъл. Всеки от придружителите на официални постове в духовния свят изпълнява своите индивидуални задачи и върши онова, което трябва да върши, в съответствие с инструкциите и правилата на Бог. Затова в света на човечеството всяко материално явление, наблюдавано от човека, е подредено и не съдържа хаос. Всичко това се дължи на Божието планомерно управление над всички неща, както и на факта, че Неговата власт господства над всичко. Неговата власт включва материалния свят, в който живее човекът, и освен това — невидимия духовен свят, който стои зад човечеството. Следователно, ако хората искат да имат добър живот и се надяват да живеят в приятна среда, освен че им е осигурен целият видим материален свят, трябва да им бъде осигурен и духовният свят, който никой не може да види, който управлява всяко живо същество в името на човечеството и който е подреден.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

Ежедневни Божии слова Откъс 191

Цикълът на живот и смърт на различните хора на вярата

Току-що обсъдихме цикъла на живот и смърт на хората от първата категория — неверниците. Сега нека да обсъдим онзи на втората категория — различните хора на вярата. „Цикълът на живот и смърт на различните хора на вярата“ е още една много важна тема и е крайно необходимо да имате някакво разбиране за нея. Първо, нека поговорим за това кои са религиите, за които се отнася „вярата“ в понятието „хора на вярата“ — петте основни религии: юдаизма, християнството, католицизма, исляма и будизма. В допълнение към неверниците, хората, които вярват в тези пет религии, формират голяма част от населението на света. Сред тези пет религии онези, които са направили кариера от вярата си, са малко, но тези религии имат много последователи. Когато умрат, те ще отидат на различно място. На „различно“ място от кого? От неверниците — хората без вяра — за които току-що говорихме. След като умрат, вярващите от тези пет религии отиват на друго място, различно от това на неверниците. Това обаче е все същият процес; духовният свят пак ще ги съди въз основа на всичко, което са вършили, преди да умрат, след което те ще бъдат третирани по съответния начин. Защо обаче тези хора се изпращат на друго място, където да бъдат третирани? За това има важна причина. Каква е тя? Ще ви го обясня с пример. Преди да го направя обаче, вие може би си мислите: „Може би това е така, защото те имат малко вяра в Бог! Те не са пълни неверници“. Не това обаче е причината. Има много важна причина те да бъдат отделени от останалите.

Да вземем например будизма. Ще ви кажа един факт. На първо място, будист е някой, който е приел будизма, и това е човек, който знае каква е неговата вяра. Когато будистите подстригват косите си и стават монаси или монахини, това означава, че те се отделят от светския живот и изоставят шума на човешкия свят. Всеки ден те рецитират сутрите и възпяват имената на будите, хранят се само с вегетарианска храна, водят аскетичен начин на живот и прекарват дните си, придружени само от студената, слаба светлина на маслена лампа. Те прекарват целия си живот по този начин. Когато физическият живот на будиста приключи, той ще направи равносметка на живота си, но в сърцето си няма да знае къде ще отиде след смъртта си, кого ще срещне или какъв ще бъде изходът за него: дълбоко в себе си той няма да има ясна представа за такива неща. Той няма да е свършил нищо повече от това да носи сляпо някаква вяра през целия си живот, след което да напусне човешкия свят заедно със своите слепи желания и идеали. Такъв е краят на физическия живот на будиста, когато той напуска света на живите; след това той се връща на първоначалното си място в духовния свят. Дали този човек ще се прероди отново, за да се върне на земята и да продължи самоусъвършенстването си, зависи от поведението и практиката му преди неговата смърт. Ако не е направил нищо лошо през живота си, той бързо ще се прероди и ще бъде изпратен отново на земята, където този човек отново ще стане монах или монахиня. Тоест те практикуват самоусъвършенстване по време на физическия си живот в съответствие с начина, по който са практикували самоусъвършенстване първия път, и след това, след приключване на физическия си живот, се връщат в духовното царство, където ще бъдат проучени. След това, ако не се открият проблеми, те могат да се върнат още веднъж в света на човека и отново да приемат будизма, като по този начин продължат своята практика. След като се преродят от три до седем пъти, те отново ще се върнат в духовния свят, където отиват след края на всеки физически живот. Ако различните им качества и поведение в човешкия свят са били в съответствие с небесните укази на духовния свят, от този момент нататък те ще останат там; те повече няма да се прераждат като хора, нито ще има риск да бъдат наказани за злодеяния на земята. Никога повече няма да им се налага да преминават през този процес. По-скоро, в зависимост от обстоятелствата, те ще заемат позиция в духовното царство. Това будистите наричат „постигане на състояние на Буда“. Постигане на състоянието на Буда означава най-вече някой да се реализира като служител на духовния свят и след това повече да не се преражда и да не бъде изложен на риск от наказание. Нещо повече, това означава, че повече няма да изпитва човешки страдания след прераждане. И така, има ли все още някаква вероятност те да се преродят като животни? (Не.) Това означава, че те ще останат, за да поемат роля в духовния свят, и повече няма да се прераждат. Това е един от примерите за постигане на състоянието на Буда в будизма. Що се отнася до онези, които не постигнат реализация, при завръщането си в духовния свят те се подлагат на преглед и проверка от съответния служител, който открива, че приживе те не са практикували самоусъвършенстване усърдно или не са били съвестни в рецитирането на сутрите и възпяването на имената на будите, както е предписано от будизма, а вместо това са извършили много злодеяния и са се държали много порочно. Тогава тяхното злодеяние подлежи на съд в духовния свят и след това те със сигурност ще бъдат наказани. В това отношение няма изключения. Кога такива хора могат да постигнат реализация? В живот, в който не вършат никакво зло — когато, след завръщането им в духовния свят, се установи, че не са извършили нищо лошо, преди да умрат. След това те продължават да се прераждат, като продължават да рецитират сутрите и да възпяват имената на будите, прекарват дните си на студената, слаба светлина на маслена лампа, и се въздържат от убиване на каквото и да е живо същество, както и от ядене на месо. Те не участват в света на човека, оставят проблемите му далеч зад гърба си и не водят спорове с другите. В този процес, ако те не са извършили никакво зло, след като се върнат в духовния свят и всички техни действия и поведението им бъдат разгледани, те отново се изпращат в човешкия свят, в цикъл, който продължава от три до седем пъти. Ако през това време не бъде извършено никакво нарушение, тогава тяхното постигане на състояние на Буда ще остане незасегнато и няма да се забави. Това е характеристика на цикъла на живот и смърт на всички хора на вярата: те са способни да „постигнат реализация“ и да заемат позиция в духовния свят; това ги отличава от неверниците. Първо, докато още живеят на земята, как се държат онези, които са способни да заемат позиция в духовния свят? Те не трябва в никакъв случай да извършват никакво зло: не трябва да убиват, подпалват, изнасилват или грабят; ако участват в измама, заблуда, кражба или грабеж, те не могат да постигнат реализация. С други думи, ако имат каквато и да било връзка или съпричастност към злодеяния, те няма да са в състояние да избегнат наказанието, отредено им от духовния свят. Духовният свят предприема подходящи мерки за будистите, които постигат състояние на Буда: те могат да бъдат назначени да управляват онези, които изглежда вярват в будизма и в Стареца на небето — може да им бъде определена сфера на компетентност. Възможно е те да отговарят само за неверниците или да заемат длъжности с много маловажни задължения. Такова разпределение се прави според различната природа на душите им. Това е пример за будизъм.

Сред петте религии, за които говорихме, християнството е сравнително специално. Какво прави християните толкова специални? Това са хора, които вярват в истинския Бог. Как могат онези, които вярват в истинския Бог, да бъдат причислени тук? Твърдението, че християнството е вид вяра, несъмнено означава само, че то има отношение към вярата; то следва да се разбира само като вид церемония, вид религия и нещо съвсем различно от вярата на онези, които истински следват Бог. Причината, поради която причислих християнството към петте основни религии, е, че то е сведено до същото ниво като юдаизма, будизма и исляма. Повечето хора тук не вярват, че има Бог, или че Той управлява всички неща, а още по-малко вярват в Неговото съществуване. Вместо това те просто използват Писанията, за да обсъждат богословието, и използват богословието, за да учат хората да бъдат добри, да понасят страдания и да вършат добри неща. Това е религията, в която се е превърнало християнството: то се съсредоточава само върху богословски теории, които нямат абсолютно никаква връзка с Божието дело за управление и спасяване на човека. То се е превърнало в религия на хора, които следват Бог, но които всъщност не са признати от Него. Бог обаче има принцип в подхода Си и към такива хора. Той не се занимава с тези хора и не се разправя с тях случайно или произволно, както постъпва с неверниците. Той се отнася към тях по същия начин, както към будистите: ако приживе християнинът може да проявява самодисциплина, да спазва стриктно Десетте заповеди и да поставя изисквания към собственото си поведение в съответствие със законите и заповедите, и да се придържа към тях през целия си живот, то и той трябва да прекара същото време в преминаване през циклите на живот и смърт, преди да може наистина да постигне така нареченото възнесение. След като постигне това възнесение, той остава в духовния свят, където заема позиция и става един от неговите служители. По същия начин, ако вършат зло на земята — ако са твърде грешни и извършат твърде много грехове — такива хора неизбежно ще бъдат наказани и дисциплинирани с различна степен на строгост. В будизма постигане реализация означава преминаване в Чистата земя на върховното блаженство, но как го наричат в християнството? Нарича се „влизане в рая“ и „възнасяне“. Онези, които наистина са възнесени, също преминават през цикъла на живот и смърт от три до седем пъти, след което, когато умрат, идват в духовния свят, сякаш са заспали. Ако отговарят на критериите, те могат да останат там, за да заемат позиция, и за разлика от хората на земята те няма да се преродят по обикновен начин или според установената практика.

Сред всички тези религии целта, за която говорят и към която се стремят, е същата като постигането на реализация в будизма; просто тази „реализация“ се постига с различни средства. Всички те са от един дол дренки. За тази част от последователите на тези религии, които са способни да спазват стриктно религиозните предписания в поведението си, Бог осигурява подходяща крайна цел, подходящо място, където да отидат, и се отнася с тях по подходящ начин. Всичко това е разумно, но не се случва така, както хората си го представят. Сега, след като чухте какво се случва с християните, как се чувствате? Смятате ли, че тяхното положение е несправедливо? Съчувствате ли им? (Малко.) Нищо не може да се направи; сами са си виновни. Защо казвам това? Божието дело е истинско; Бог е жив и реален и Неговото дело е насочено към цялото човечество и към всеки човек. Защо тогава не приемат това? Защо толкова трескаво се противопоставят и преследват Бог? Те трябва да се смятат за късметлии, че изобщо имат такъв изход, така че защо ги съжалявате? Това, че са третирани по този начин, показва голямо великодушие. Като се има предвид степента, в която те се противопоставят на Бог, те би трябвало да бъдат унищожени, но Бог не прави това, а просто се отнася към християнството по същия начин, както към всяка обикновена религия. Следователно има ли нужда да разглеждаме по-подробно останалите религии? Духът на всички тези религии е хората да понасят повече трудности, да не вършат зло, да вършат добри дела, да не ругаят другите, да не ги съдят, да стоят настрана от спорове и да бъдат добри хора — повечето религиозни учения са такива. Следователно, ако тези хора на вярата — тези последователи на различни религии и вероизповедания — са способни да спазват стриктно своите религиозни предписания, те няма да допускат големи грешки или грехове по време на земния си живот; и след като се преродят от три до седем пъти, тези хора — онези, които са способни да спазват стриктно религиозните предписания — като цяло ще останат, за да заемат позиция в духовния свят. Има ли много такива хора? (Не, няма.) На какво основавате отговора си? Не е лесно да вършиш добро и да спазваш религиозните правила и закони. Будизмът не позволява на хората да ядат месо — ти би ли се справил с това? Ако трябваше да носиш сиви одежди, да рецитираш сутри и да възпяваш имената на будите в будистки храм по цял ден, ти би ли се справил с това? Няма да е лесно. Християнството има Десетте заповеди, заповедите и законите; те лесно ли се спазват? Не, нали? Вземете например забраната да ругаете другите: хората просто не са способни да спазват това правило. Неспособни да се въздържат, те ругаят, а след това не могат да върнат думите си назад, така че какво правят? През нощта те изповядват греховете си. Понякога, след като са ругали другите, те все още таят омраза в сърцата си и дори стигат дотам, че планират кога допълнително да наранят онези хора. Накратко, за онези, които живеят сред тази мъртва догма, не е лесно да се въздържат от съгрешаване или извършване на зло. Следователно във всяка религия само шепа хора са способни действително да постигнат реализация. Смятате ли, че тъй като толкова много хора следват тези религии, голяма част от тях ще са способни да останат, за да поемат роля в духовното царство? Не са толкова много; едва малцина са способни наистина да постигнат това. Като цяло това е за цикъла на живот и смърт на хората на вярата. Онова, което ги отличава, е, че те могат да постигнат реализация и това ги отличава от неверниците.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

Ежедневни Божии слова Откъс 192

Цикълът на живот и смърт на Божиите последователи (Избрани пасажи)

Следва да поговорим за цикъла на живот и смърт на онези, които следват Бог. Това ви засяга, затова внимавайте. Първо, помислете как могат да бъдат категоризирани Божиите последователи. (Божиите избраници и обслужващите.) Наистина има две категории: Божиите избраници и обслужващите. Първо, нека поговорим за Божиите избраници, които са само малцина. За кого се отнася „Божиите избраници“? След като Бог създаде всички неща и се появи човечеството, Бог избра група хора, които да Го следват; те се наричат просто „Божиите избраници“. Изборът на тези хора от Бог имаше специален обхват и особена значимост. Обхватът е специален, тъй като е ограничен до малцина избрани, които трябва да дойдат, когато Той върши важно дело. А каква е значимостта? Тъй като те бяха група, избрана от Бог, значимостта е голяма. Тоест Бог желае да направи тези хора пълноценни и да ги доведе до съвършенство, и щом Неговото дело на управлението приключи, Той ще спечели тези хора. Нима тази значимост не е голяма? Следователно тези избраници са от голямо значение за Бог, защото те са тези, които Той възнамерява да спечели. Що се отнася до обслужващите, нека се откъснем за момент от темата за Божието предопределение и първо да поговорим за техния произход. „Обслужващ“ е буквално този, който служи. Онези, които служат, са преходни; те не го правят дългосрочно или завинаги, а се наемат или набират временно. Повечето от тях са били избрани сред неверниците. Това е произходът им. Те дойдоха на земята, когато беше постановено, че ще поемат ролята на полагащи труд в Божието дело. Те може да са били животни в предишния живот, но може да са били и неверници. Такъв е произходът на обслужващите.

Нека поговорим по-нататък за Божиите избраници. След смъртта си те отиват на съвсем различно място от онова на неверниците и различните хора на вярата. Това е място, където те са придружени от ангели и Божии пратеници; това е място, което се управлява лично от Бог. Въпреки че Божиите избраници не могат да видят Бог със собствените си очи на това място, то не прилича на никое друго място в духовното царство; това е различно място, където отиват тази част от хората, след като умрат. След смъртта си те също са обект на строго проучване от страна на Божиите пратеници. И какво се проучва? Божиите пратеници проучват пътищата, по които тези хора са поемали през целия си живот във вярата си в Бог, дали някога са се противопоставяли на Бог или са Го проклинали през това време и дали са извършили някакви тежки грехове или зло. Това проучване ще разреши въпроса дали дадена личност има право да остане или трябва да напусне. Какво означава „да напусне“? И какво означава „да остане“? „Да напусне“ означава дали, в зависимост от неговото поведение, остава в редиците на Божиите избраници; да му бъде позволено да „остане“ означава, че може да остане сред онези, които Бог ще направи пълноценни през последните дни. За онези, които остават, Бог има специални разпоредби. По време на всеки период от Своето дело Той ще изпраща такива хора да действат като апостоли или да вършат работата по съживяването на църквите или грижата за тях. Въпреки това хората, които са способни на такава работа, не се прераждат толкова често, колкото неверниците, които се прераждат поколение след поколение; по-скоро те се връщат на земята в съответствие с изискванията и етапите на Божието дело и не се прераждат често. И така, има ли правила за това кога се прераждат? Дали идват веднъж на няколко години? Идват ли с такава честота? Не. Всичко това се основава на Божието дело, на неговите етапи и на това, от което Той има нужда, и няма установени правила за това. Единственото правило е, че когато Бог извършва последния етап от Своето дело през последните дни, всички тези избраници ще дойдат и това идване ще бъде последното им прераждане. И защо е така? Това се основава на резултата, който трябва да бъде постигнат по време на последния етап от Божието дело — защото по време на този последен етап от делото Бог ще направи тези избраници пълноценни. Какво означава това? Ако по време на тази последна фаза тези хора бъдат направени пълноценни и доведени до съвършенство, те няма да се преродят както преди; техният процес на човешко съществуване ще е приключил напълно, както и процесът на прераждането им. Това се отнася за онези, които ще останат. Къде отиват онези, които не могат да останат? Онези, на които не е позволено да останат, имат свое подходящо назначение. На първо място, в резултат на техните злодеяния, грешките, които са направили, и греховете, които са извършили, те също ще бъдат наказани. След като бъдат наказани, Бог или ще вземе мерки да ги изпрати сред неверниците, както подобава на обстоятелствата, или ще ги изпрати да отидат сред различните хора на вярата. С други думи, има два възможни изхода за тях: единият е да бъдат наказани и може би да живеят сред хора от определена религия, след като се преродят, а другият е да станат неверници. Ако станат неверници, тогава те ще загубят всяка възможност; обаче, ако станат хора на вярата — ако например станат християни — тогава те все още ще имат шанс да се завърнат в редиците на Божиите избраници; в това има много сложна взаимозависимост. Накратко, ако някой от Божиите избраници направи нещо, с което оскърби Бог, той ще бъде наказан точно като всички останали. Вземете например Павел, за когото говорихме по-рано. Павел е пример за човек, който е наказан. Имате ли представа за какво говоря? Постоянен ли е обхватът на Божиите избраници? (В повечето случаи е така.) По-голямата част от него е постоянна, но малка част от него не е. Защо е така? Тук посочих най-очевидната причина: извършването на зло. Когато хората вършат зло, Бог не ги иска, а когато Бог не ги иска, Той ги хвърля сред различни раси и типове хора. Това ги оставя без надежда и затруднява завръщането им. Всичко това е свързано с цикъла на живот и смърт на Божиите избраници.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

Ежедневни Божии слова Откъс 193

Цикълът на живот и смърт на Божиите последователи (Избрани пасажи)

Тази следваща тема е свързана с цикъла на живот и смърт на обслужващите. Току-що говорихме за произхода на обслужващите; т.е. за факта, че са се преродили, след като са били неверници и животни в предишните си животи. С настъпването на последния етап от делото Бог е избрал сред неверниците група от такива хора и тази група е специална. Божията цел при избора на тези хора е те да служат на Неговото дело. „Служа“ е дума, която не звучи много елегантно, нито отговаря на желанията на всички, но трябва да погледнем към кого е насочена. Съществуването на полагащите труд за Бог има особена значимост. Никой друг не би могъл да изпълнява тяхната роля, защото те бяха избрани от Бог. И каква е ролята на тези обслужващи? Тя е да служат на Божиите избраници. В по-голямата си част тяхната роля е да служат на Божието дело, да му съдействат и да подпомагат Бог, докато прави Своите избраници пълноценни. Независимо дали полагат труд, извършват някакъв аспект от делото или изпълняват определени задачи, какво е Божието изискване към тези обслужващи? Дали Той е много взискателен в изискванията Си към тях? (Не, Той иска от тях само да са предани.) Обслужващите също трябва да са предани. Независимо от твоя произход или защо Бог те е избрал, ти трябва да си предан към Него, към всички поръчения, които Той ти поверява, към работата, за която си отговорен, и дълга, който изпълняваш. Какъв ще бъде изходът за обслужващите, които са в състояние да са предани и да удовлетворят Бог? Те ще могат да останат. Благословение ли е да бъдеш обслужващ, който остава? Какво означава да останеш? Какво е значението на тази благословия? По своя статут те не приличат на Божиите избраници, изглеждат различни. Но всъщност дали това, на което те се радват в този живот, не е същото като това на Божиите избраници? Най-малкото в този живот е същото. Вие не отричате това, нали? Божиите слова, Божията благодат, Божият ресурс, Божиите благословии — кой не се радва на тези неща? Всеки се радва на такова изобилие. Обслужващият се отъждествява с човек, който служи, но за Бог те са само едно от всички неща, които Той е създал; просто ролята им е на полагащи труд. Има ли някаква разлика между обслужващия и някого от Божиите избраници, предвид факта, че и двамата са Божии създания? Всъщност няма. Привидно съществува разлика; по същество и що се отнася до ролята, която изпълняват, има разлика — но Бог не се отнася несправедливо към тази група хора. Защо тогава тези хора са определени като обслужващи? Вие трябва да имате някакво разбиране за това! Обслужващите идват от средите на неверниците. Щом споменем, че те идват от средите на неверниците, става ясно, че имат общ лош произход: всички те са атеисти и са били такива и в миналото; те не вярваха в Бог и бяха враждебно настроени към Него, към истината и към всичко положително. Те не вярваха нито в Бог, нито в Неговото съществуване. В такъв случай способни ли са те да разбират Божиите слова? Справедливо е да се каже, че в значителна степен не са. Точно както животните са неспособни да разберат човешките думи, така и обслужващите не могат да разберат какво казва Бог, какво изисква или защо отправя такива изисквания. Те не разбират; тези неща са непонятни за тях и те остават непросветени. По тази причина тези хора не притежават живота, за който говорихме. Без живота, могат ли хората да разберат истината? Разполагат ли те с истината? Изживели ли са те и познават ли Божиите слова? (Не.) Такъв е произходът на обслужващите. Въпреки това, тъй като Бог прави тези хора обслужващи, Неговите изисквания към тях все пак имат стандарти; Той не ги презира и не е небрежен към тях. Въпреки че те не разбират Неговите слова и не притежават живота, Бог пак се отнася към тях с доброта и все пак има стандарти, когато става въпрос за Неговите изисквания към тях. Вие току-що говорихте за тези стандарти: да бъдеш предан към Бог и да правиш каквото Той каже. В службата си ти трябва да служиш, където е необходимо, и трябва да служиш до самия край. Ако можеш да бъдеш предан обслужващ, ако си способен да служиш до самия край и ако можеш да изпълниш поръчението, което Бог ти е поверил, тогава ти ще водиш стойностен живот. Ако можеш да направиш това, ти ще можеш да останеш. Ако положиш малко повече усилия, ако се постараеш малко повече, ако можеш да удвоиш усилията си да опознаеш Бог, да говориш малко за познаването на Бог, да свидетелстваш за Него и освен това, ако можеш да разбереш част от Неговата воля, да съдействаш на Божието дело и да бъдеш донякъде внимателен към Божиите намерения, тогава ти, като обслужващ, ще изживееш промяна на съдбата. И каква ще бъде тази промяна на съдбата? Вече няма просто да можеш да останеш. В зависимост от твоето поведение и личните ти стремежи и търсения, Бог ще те направи един от избраниците. Това ще бъде промяната в твоята съдба. Кое тук е най-хубавото нещо за обслужващите? То е, че могат да станат Божии избраници. Ако го постигнат, това означава, че те повече няма да се прераждат като животни, както става с неверниците. Това хубаво ли е? Хубаво е, а това също е добра новина: това означава, че обслужващите могат да се оформят. Когато Бог е предопределил един обслужващ да полага труд, това не означава, че той ще го прави завинаги; не е задължително да е така. Бог ще се отнася към тях и ще им отговори по начин, който съответства на индивидуалното поведение на конкретния човек.

Има обаче обслужващи, които не са в състояние да служат до самия край; има такива, които по време на службата си се отказват по средата и изоставят Бог, както и хора, които извършват множество прегрешения. Има дори такива, които причиняват огромна вреда и носят огромни загуби на Божието дело, и дори има обслужващи, които проклинат Бог и така нататък. Какво показват тези непоправими последици? Всяко такова зло действие ще означава прекратяване на тяхната служба. Тъй като поведението ти по време на твоята служба е било прекалено лошо и понеже си отишъл твърде далеч, щом Бог види, че твоята служба не отговаря на стандарта, Той ще те лиши от правото да служиш. Той повече няма да ти позволи да служиш; Той ще те отстрани от погледа Си и от Божия дом. Не искаш да служиш ли? Нима не искаш постоянно да вършиш зло? Не си ли постоянно неверен? Е, тогава има лесно решение: ще бъдеш лишен от правото си да служиш. За Бог лишаването на обслужващия от правото му да служи означава, че краят на този обслужващ е бил провъзгласен и той повече няма да има право да служи на Бог. Бог повече няма нужда от службата на този човек и каквито и хубави неща да казва този човек, думите му ще бъдат напразни. Когато нещата стигнат дотук, ситуацията ще стане непоправима; такива обслужващи няма да имат път назад. А как се справя Бог с такива обслужващи? Дали Той само прекратява службата им? Не. Дали Той само предотвратява оставането им? Или ги оставя настрана и ги чака да направят обрат? Той не постъпва така. В действителност Бог не е толкова любящ, когато става въпрос за обслужващите. Ако човек има такова отношение в службата си към Бог, в резултат на това отношение Бог ще го лиши от правото му да служи и отново ще го хвърли обратно сред неверниците. А каква е съдбата на един обслужващ, който е бил хвърлен обратно при неверниците? Същата като тази на неверниците: той ще се прероди като животно и ще получи същото наказание в духовния свят като неверника. Нещо повече, Бог няма да се интересува лично от наказанието на този човек, защото такъв човек вече няма никакво отношение към Божието дело. Това е не само краят на неговия живот на вяра в Бог, но и краят на собствената му съдба, както и провъзгласяването на неговата съдба. Така, ако обслужващите служат зле, те ще трябва сами да понесат последствията. Ако един обслужващ е неспособен да служи до самия край или е лишен от правото си да служи по средата, той ще бъде хвърлен сред неверниците, а ако това се случи, такъв човек ще бъде третиран по същия начин като добитъка, по същия начин, както хората без интелект или разум. Когато го кажа по този начин, можете да разберете, нали?

По-горе е описан начинът, по който Бог управлява цикъла на живот и смърт на Своите избраници и на обслужващите. След като чухте това, как се чувствате? Говорил ли съм някога по тази тема преди? Говорил ли съм някога по въпроса за Божиите избраници и за обслужващите? Всъщност съм го правил, но вие не си спомняте. Бог е праведен към Божиите избраници и към обслужващите. Той е праведен във всяко отношение. Има ли нещо, в което да откриете грешка? Нима няма хора, които биха казали: „Защо Бог е толкова великодушен към избраниците? И защо Той не е много снизходителен към обслужващите?“. Някой иска ли да се застъпи за обслужващите? „Може ли Бог да даде на обслужващите повече време и да бъде по-търпелив и по-великодушен към тях?“ Редно ли е да се зададе такъв въпрос? (Не, не е.) И защо не? (Защото ние всъщност сме получили благосклонност само поради това, че сме станали обслужващи.) На обслужващите действително е показана благосклонност само като им е позволено да служат! Без званието „обслужващи“ и без работата, която вършат, къде биха били тези хора? Те ще бъдат сред неверниците, ще живеят и ще умират наравно с добитъка. На каква голяма благодат се радват днес, когато им е позволено да дойдат пред Бог и да дойдат в Божия дом! Това е такава огромна благодат! Ако Бог не ти беше дал възможност да служиш, никога нямаше да имаш възможността да дойдеш пред Него. Най-малкото, дори и да си будист и да си постигнал реализация, най-много да бъдеш помощник в духовния свят; ти никога няма да срещнеш Бог, да чуеш Неговия глас или Неговите слова, нито да почувстваш Неговата любов и Неговите благословии, нито някога ще се срещнеш с Него лице в лице. Будистите имат пред себе си единствено прости задачи. Те не могат да познават Бог и просто се съгласяват и се подчиняват, докато обслужващите печелят толкова много по време на този етап от делото! Първо, те са в състояние да се изправят лице в лице с Бог, да чуят гласа Му, да чуят словата Му и да изпитат благодатта и благословиите, които Той дарява на хората. Освен това те са в състояние да се насладят на словата и истините, дарени от Бог. Обслужващите наистина печелят толкова много! Следователно, ако не можеш като обслужващ дори да положиш подобаващо усилие, може ли Бог да продължава да те държи? Той не може да те задържи. Той не иска много от теб, но ти не правиш както трябва нищо, което Той иска; ти не се придържаш към дълга си. В този смисъл, без съмнение, Бог не може да те задържи. Такъв е праведният Божи нрав. Бог не те глези, но и не те дискриминира. Това са принципите, според които действа Бог. Бог се отнася по този начин към всички хора и същества.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

Ежедневни Божии слова Откъс 194

Цикълът на живот и смърт на Божиите последователи (Избран пасаж)

Що се отнася до духовния свят, ако различните същества в него вършат нещо погрешно или не си вършат работата правилно, Бог отново има съответни небесни укази и закони, с които да се справи с тях; това категорично е така. Следователно, по време на Божието няколкохилядолетно дело на управлението, някои изпълняващи дълг, които са извършили злодеяния, са били унищожени, а други — до ден днешен — все още са задържани и наказани. С това трябва да се сблъска всяко същество в духовния свят. Ако направят нещо нередно или извършат зло, те биват наказани — това е същият подход, който Бог прилага към Своите избраници и към обслужващите. Така и в духовния, и в материалния свят принципите, според които Бог действа, не се променят. Независимо дали можеш да видиш Божиите действия или не, принципите, които стоят зад тях, не се променят. През цялото време Бог е имал едни и същи принципи в подхода Си към всичко и в начина, по който Той управлява всички неща. Това е неизменно. Бог ще бъде добър към онези от неверниците, които живеят по относително подходящ начин, и ще запази възможности за онези от всяка религия, които се държат добре и не вършат зло, като им позволи да изпълняват своята роля във всички неща, управлявани от Бог, и да вършат онова, което трябва да вършат. По същия начин сред онези, които следват Бог, и сред Своите избраници, Бог не дискриминира никого според тези Свои принципи. Той е добър към всеки, който е способен да Го следва искрено, и обича всеки, който Го следва искрено. Просто за тези няколко типа хора — неверниците, различните хора на вярата и Божиите избраници — онова, което Той им дава, е различно. Да вземем например неверниците: въпреки че не вярват в Бог и Бог ги смята за зверове, сред всички неща всеки от тях има храна за ядене, свое собствено място и нормален цикъл на живот и смърт. Онези, които вършат зло, биват наказвани, а онези, които вършат добро, са благословени и получават Божията доброта. Нима не е така? Ако хората на вярата са способни да спазват стриктно религиозните си предписания в едно прераждане след друго, то след всички онези прераждания, Бог накрая ще направи Своето провъзгласяване за тях. По същия начин, що се отнася до вас днес, независимо дали сте един от Божиите избраници или обслужващи, Бог и вас ще приведе в съответствие и ще определи изхода ви според правилата и управленските закони, които Той е установил. Дал ли е Бог пространство, в което да живеят всички тези видове хора, различните видове хора на вярата — т.е. тези, които принадлежат към различни религии? Къде са евреите? Намесвал ли се е Бог във вярата им? Не е. Ами християните? Не се е намесвал и при тях. Той им позволява да спазват собствените си процедури, Той не им говори и не им дава просветление, а освен това не им разкрива нищо. Вярвай по този начин, ако смяташ, че е правилен. Католиците вярват в Мария и смятат, че именно чрез нея вестта е предадена на Исус; това е тяхната форма на вяра. Бог коригирал ли е някога вярата им? Той им дава свобода на действие; Той не им обръща внимание и им дава определено пространство, в което да живеят. Нима Той не е същият по отношение на мюсюлманите и будистите? Той е поставил граници и за тях и им позволява да имат свое собствено жизнено пространство, без да се намесва в съответните им вярвания. Всичко е добре подредено. И какво виждате във всичко това? Че Бог притежава власт, но не злоупотребява с нея. Бог подрежда всички неща в съвършен ред и го прави планомерно, а в това се крие Неговата мъдрост и Неговото всемогъщество.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

Ежедневни Божии слова Откъс 195

Идентичността и статусът на Самия Бог

Бог е Този, който властва над всичко съществуващо и управлява всичко съществуващо. Той е създал всичко, което съществува, Той управлява всичко, което съществува, той властва над всичко, което съществува и се грижи за всичко, което съществува. Такъв е статусът на Бог и това е Неговата самоличност. За всичко съществуващо истинската самоличност на Бог е, че той е Създателят и Владетелят на цялото творение. Това е самоличността, която Бог притежава, и Той е единствен сред всички неща. Нито едно от Божиите творения — било то сред хората или в духовния свят — не може с каквито и да било средства или под какъвто и да е предлог да се представя за Бог или да заменя самоличността и статуса на Бог, защото сред всички неща има само Един, който притежава тази самоличност, това могъщество, тази власт и тази способност да управлява творението: това е Самият наш единствен Бог. Той живее и Се движи сред всичко съществуващо. Той може да Се издигне до най-големи висини, над всичко съществуващо. Той може да Се смири, като стане човек, като Се превърне в един от онези, които са от плът и кръв, като Се среща лице в лице с хората и споделя с тях радост и скръб, докато в същото време господства над всичко съществуващо, решава съдбата на всичко съществуващо и определя посоката, в която да се движи то. Освен това, Той ръководи съдбата на цялото човечество и управлява посоката му. Всички живи същества трябва да се покланят на такъв Бог, да му се подчиняват и да Го познават. Следователно, независимо към коя група и тип сред човечеството принадлежиш, вярата в Бог, следването на Бог, боязънта от Бог, приемането на Божието управление и приемането на начина, по който Бог ръководи съдбата ти, е единственият — и необходим — избор за всеки човек и за всяко живо същество. В неповторимостта на Бог хората виждат, че Неговата власт, праведният Му нрав, Неговата същина и средствата, чрез които Той се грижи за всичко съществуващо, са единствени по рода си; тази неповторимост определя истинската самоличност на Самия Бог и също така определя неговия статус. Следователно, ако някое живо същество, сред всички същества в духовния свят или сред човечеството, пожелае да застане на мястото на Бог, успехът би бил невъзможен, както би бил невъзможен и всеки опит за персонифициране на Бог. Това е факт. Какви са изискванията към човечеството на такъв Създател и Владетел, който притежава самоличността, могъществото и статуса на Самия Бог? Това трябва да е ясно на всеки и трябва да бъде запомнено от всички; то е много важно както за Бог, така и за човека!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

Ежедневни Божии слова Откъс 196

Различните нагласи на човечеството към Бог

От това как хората се държат с Бог зависи тяхната съдба, както и това как Бог ще се отнася към тях и как ще се справи с тях. Сега ще дам няколко примера за това как хората се държат с Бог. Нека се вслушаме и да видим дали нравите и отношението в поведението им пред Бог са правилни или не. Нека разгледаме поведението на следните седем типа хора.

1) Има един тип хора, чието отношение към Бог е особено абсурдно. Тези хора смятат, че Бог е нещо като Бодхисатва или свято същество от човешките предания и се нуждае хората да се покланят три пъти, когато се срещнат, и да кадят тамян след всяко хранене. В резултат на това, когато се чувстват изключително благодарни за Неговата благодат и изпитват благодарност към Него, те често получават такъв порив. Те толкова много искат Богът, в който вярват днес, да може, подобно на святото същество, за което копнеят в сърцата си, да приеме начина, по който се покланят по три пъти при среща и кадят тамян след всяко хранене.

2) Някои хора възприемат Бог като жив Буда, способен да избави всички живи от страдание и да ги спаси; те Го възприемат като жив Буда, способен да ги изведе от морето на страданието. Вярата на тези хора в Бог предполага почитането Му като Буда. Въпреки че не кадят тамян, не се кланят и не принасят жертви, дълбоко в себе си те чувстват, че Бог е точно такъв Буда, който иска от тях само да бъдат добри и милосърдни, да не убиват живи същества, да се въздържат от ругатни по адрес на другите, да водят привидно честен живот и да не извършват никакви прегрешения. Те вярват, че тези неща са всичко, което Той иска от тях; това е Богът в сърцата им.

3) Някои хора се прекланят пред Бог, сякаш Той е велик или известен човек. Например, с каквито средства обича да говори този велик човек, с каквато интонация говори, каквито думи и речник използва, тона му, жестовете, мненията и действията му, държанието му — те копират всички тях и това са все неща, които те трябва да усвоят напълно в хода на вярата си в Бог.

4) Някои хора възприемат Бог като монарх, те смятат, че Той е над всичко друго и че никой не смее да Го оскърби, а ако някой го направи, този човек ще бъде наказан. Те почитат такъв монарх, защото монарсите заемат определено място в сърцата им. Техните мисли, начин на поведение, авторитет и природа — дори интересите и личният им живот — всички те се превръщат в нещо, което тези хора смятат, че трябва да разберат; те се превръщат във въпроси и проблеми, които ги вълнуват. В резултат на това те почитат Бог като монарх. Такава форма на вяра е нелепа.

5) Някои хора имат особена вяра в съществуването на Бог и тази вяра е дълбока и непоколебима. Тъй като обаче познанията им за Бог са толкова повърхностни и те почти не са изживявали Неговите слова, те Му се кланят като на идол. Този идол е Богът в сърцата им; това е нещо, от което чувстват, че трябва да се страхуват и да му се кланят, и нещо, което трябва да следват и на което трябва да подражават. Те възприемат Бог като идол, който трябва да следват през целия си живот. Те копират тона, с който говори Бог, и външно подражават на онези, които Бог харесва. Те често вършат неща, които изглеждат наивни, чисти и честни, и дори следват този идол, сякаш е партньор или спътник, с когото никога не могат да се разделят. Такава е тяхната форма на вяра.

6) Има един тип хора, които, въпреки че са прочели много от Божиите слова и са чули много проповеди, дълбоко в себе си чувстват, че единственият принцип, който стои зад тяхното поведение към Бог, е, че те винаги трябва да бъдат раболепни и да угодничат, или че трябва да възхваляват Бог, при това — да Го хвалят по нереалистичен начин. Те вярват, че Бог е Бог, който изисква от тях да се държат по такъв начин. Нещо повече, те вярват, че ако не го правят, във всеки един момент могат да предизвикат гнева Му или да извършат грях срещу Него и че в резултат на този грях Бог ще ги накаже. Това е Богът, когото пазят в сърцата си.

7) И след това са мнозинството от хората, които намират духовна подкрепа в Бог. Това е така, защото те живеят на този свят, те нямат покой или щастие и никъде не намират утеха. Щом намерят Бог, след като видят и чуят Неговите слова, те започват да таят скрита радост и въодушевление в сърцата си. Това е така, защото те вярват, че най-накрая са намерили място, което ще ощастливи духа им, и че най-накрая са намерили Бог, който ще им даде духовна храна. След като приемат Бог и започнат да Го следват, те стават щастливи и животът им е пълноценен. Те вече не се държат като неверниците, които се лутат през живота като зверове, и чувстват, че имат какво да очакват в живота. Така те смятат, че този Бог може да задоволи изцяло духовните им потребности и да им донесе голямо щастие както в ума, така и в духа. Без да го осъзнават, те стават неспособни да напуснат този Бог, който им дава такава духовна храна и който носи щастие на душите им и на всички членове на техните семейства. Те са уверени, че вярата в Бог не трябва да носи нищо повече от духовна храна.

Някой сред вас притежава ли нагласа към Бог, присъща на някой от тези различни видове, споменати по-горе? (Да.) Ако във вярата си в Бог сърцето на човек таи някоя от тези нагласи, способен ли е той наистина да застане пред Бог? Ако някой таи някоя от тези нагласи в сърцето си, дали вярва в Бог? Вярва ли такъв човек в Самия Бог, единствения истински Бог? (Не.) Щом не вярваш в Самия Бог, единствения истински Бог, в кого вярваш? Ако това, в което вярваш, не е Самият Бог, единственият истински Бог, тогава е възможно да вярваш в идол или велик човек, или Бодхисатва, или да почиташ Буда, който е в сърцето ти. Освен това е възможно да вярваш в обикновен човек. Накратко, поради различните форми на вяра и отношение на хората към Бог, те поставят в сърцата си Бог от собствените си познания, налагат въображението си върху Бог, поставят своето отношение към Бог и своите представи за Него наравно със Самия Бог, единствения истински Бог, а след това ги поддържат, за да бъдат утвърдени. Какво означава, когато хората имат такива неправилни нагласи към Бог? Това означава, че те са отхвърлили Самия истински Бог и почитат фалшив бог; това показва, че докато вярват в Бог, те Го отхвърлят и Му се противопоставят, и че отричат съществуването на истинския Бог. Ако хората продължават да се придържат към такива форми на вяра, какви последствия ще понесат? С такива форми на вяра ще могат ли да се доближат още повече до изпълнението на Божиите изисквания? (Не, няма да могат.) Напротив, заради своите представи и идеи те ще се отклоняват все повече от Божия път, защото посоката, която търсят, е противоположна на посоката, в която Бог изисква от тях да поемат. Чували ли сте някога историята за пътника, който „се опитвал да отиде на юг, докато колесницата му се движи на север“? Възможно е това да е точно такъв случай на опит да се отиде на юг чрез придвижване на север. Ако хората вярват в Бог по такъв нелеп начин, тогава колкото повече се стараеш, толкова повече ще се отдалечаваш от Бог. Затова ви съветвам следното: преди да тръгнеш, първо трябва да разбереш дали всъщност се движиш в правилната посока. Не полагайте усилия на сляпо и не забравяйте да се запитате: „Дали Богът, в когото вярвам, е Владетелят на всички неща? Дали Богът, в когото вярвам, е просто някой, който ми дава духовна храна? Дали Той е просто моят идол? Какво иска от мен този Бог, в когото вярвам? Одобрява ли Бог всичко, което правя? Дали всичките ми действия и търсения съответстват на стремежа ми да опозная Бог? Съответстват ли те на Неговите изисквания към мен? Дали пътят, по който вървя, е признат и одобрен от Бог? Доволен ли е Той от вярата ми?“. Ти трябва често и многократно да си задаваш тези въпроси. Ако искате да търсите познание за Бог, трябва да имате ясно съзнание и ясни цели, преди да успеете да Го удовлетворите.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

Ежедневни Божии слова Откъс 197

Отношението, което Бог изисква човечеството да има към Него

Всъщност Бог не е много взискателен към човечеството — или поне не е толкова взискателен, колкото хората си представят. Ако Бог не беше изрекъл никакви слова и ако Той не беше изразил Своя нрав или някои от делата Си, тогава познаването на Бог щеше да е изключително трудно за вас, защото на хората щеше да им се наложи да правят умозаключения за Неговото намерение и воля, а това би било много трудно. На последния етап от Своето дело обаче Бог изрече много слова, извърши огромна работа и постави много изисквания към човека. С думите Си и с огромното Си дело Той информира хората за това какво Той харесва, какво ненавижда и за това какви трябва да бъдат хората. След като разберат тези неща, хората трябва да имат точно определение в сърцата си за Божиите изисквания, защото вярата им в Бог не е неясна и те вече не вярват в неясен Бог, нито имат вяра в Бог сред неопределеност или небитие. По-скоро те са в състояние да чуят Неговото слово, да разберат стандартите на Неговите изисквания и да ги постигнат, а Бог използва езика на човечеството, за да им каже всичко, което те трябва да знаят и разбират. Днес, ако хората все още не знаят какво е Бог и какво изисква Той от тях; ако не знаят защо човек трябва да вярва в Бог, нито как да вярва в Него или да се отнася към Него — тогава има проблем. […] Точните Божии изисквания към човечеството и онези, които следват Бог, са следните. Той изисква пет неща от онези, които Го следват: истинска вяра, предано следване, пълно подчинение, истинско знание и искрена боязън.

С тези пет неща Бог изисква хората повече да не Го поставят под въпрос и да не Го следват, като използват въображението си или неясни и абстрактни възгледи; те не трябва да следват Бог въз основа на някакви идеи или представи. Той изисква всеки един от онези, които Го следват, да го прави предано, а не половинчато или без отдаденост. Когато Бог поставя някакви изисквания към теб, когато те изпитва, съди те, справя се с теб и те кастри или те дисциплинира и поразява, ти трябва да Му се подчиняваш напълно. Не бива да питате за повода или да поставяте условия, а още по-малко — да говорите за причини. Вашето подчинение трябва да е пълно. Познаването на Бог е областта, в която хората изпитват най-сериозен недостиг. Те често налагат на Бог думи, изрази и слова, които не са свързани с Него, като вярват, че такива думи са най-точното определение на познанието за Бог. Те не знаят, че тези думи, които идват от човешкото въображение, от собствените им разсъждения и собственото им знание, нямат ни най-малка връзка с Божията същина. Затова искам да ви кажа, че когато става въпрос за знанието, което Бог иска хората да притежават, Той не просто иска от теб да познаваш Него и Неговите слова, а и знанието ти за Него да е правилно. Дори и да можеш да кажеш само едно изречение или да осъзнаваш само малка част, тази малка част от осъзнатото да е правилна и вярна и да съответства на същината на Самия Бог. Това е така, защото Бог ненавижда всяка нереалистична или необмислена похвала или възхвала за Него. Нещо повече, Той мрази, когато хората се отнасят към Него като към въздух. Той ненавижда по време на обсъждане на теми за Бог хората да говорят, без да се съобразяват с фактите, да говорят на воля и без колебание, да говорят както намерят за добре; освен това, Той ненавижда онези, които вярват, че познават Бог, и се хвалят с познанието си за Него, като обсъждат теми, свързани с Него, без задръжки и без резерви. Последното от гореспоменатите пет изисквания е сърдечна боязън: това е основното изискване на Бог към всички онези, които Го следват. Когато някой притежава правилно и истинско познание за Бог, той е способен истински да се бои от Бог и да отбягва злото. Тази боязън идва от дълбините на сърцето; тя е доброволна, а не е резултат от натиск от страна на Бог. Бог не иска от теб да му правиш подаръци с хубаво отношение, държане или показно поведение към Него; по-скоро Той иска от теб да се боиш от Него и дълбоко в сърцето си да изпитваш страхопочитание пред Него. Такава боязън се постига в резултат на промени в твоя житейски нрав, на придобиване на познание за Бог и разбиране на Божиите дела, на разбиране на Божията същина и твоето признаване на факта, че си едно от Божиите създания. Следователно, като използвам думата „сърдечна“, за да определя боязънта тук, Моята цел е хората да разберат, че тяхната боязън от Бог трябва да идва от дълбините на сърцата им.

Сега обмислете тези пет изисквания: способен ли е някой от вас да постигне първите три? Имам предвид истинската вяра, преданото следване и пълното подчинение. Някои от вас способни ли са на тези неща? Зная, че ако бях казал всичките пет, безспорно нямаше да се намери нито един сред вас, който е способен, но сведох броя им до три. Помислете дали сте постигнали тези неща или не сте. Лесно ли се постига „истинска вяра“? (Не.) Не е лесно, защото хората често поставят Бог под въпрос. А какво ще кажете за „предано следване“? За какво се отнася това „предано“? (Да не бъдеш половинчат, а всеотдаен.) Да не бъдеш половинчат, а всеотдаен. Много точно казано! И така, способни ли сте да постигнете това изискване? Трябва да се постараете повече, нали? Към момента все още не сте успели да изпълните това изискване. Какво ще кажете за „пълно подчинение“ — това постигнахте ли? (Не.) Не сте постигнали и това. Често сте непокорни и бунтовни; често не слушате, не искате да се подчинявате или не искате да чуете. Това са трите най-основни изисквания, с които хората се сблъскват, след като добият навлизане в живота, но вие все още не сте ги постигнали. Така че, дали имате голям потенциал в момента? Днес, след като Ме чухте да казвам тези слова, чувствате ли се разтревожени? (Да.) Правилно е да изпитвате тревога. Не се опитвайте да избегнете тревожността. Аз се чувствам разтревожен за вас. Няма да разглеждам другите две изисквания; без съмнение никой тук не е способен да ги постигне. Вие сте разтревожени. И така, определихте ли целите си? Към какви цели и в каква посока трябва да се стремите и да насочвате усилията си? Имате ли цел? Позволете Ми да говоря ясно: щом постигнете тези пет изисквания, ще удовлетворите Бог. Всяко от тях е показател, както и крайна цел за съзряването на навлизането в живота на човек. Дори да избера само едно от тези изисквания, за което да говоря подробно, и да изисквам от вас да го изпълните, няма да е лесно да се постигне; трябва да понесете определени трудности и да положите известни усилия. Каква психична нагласа трябва да имате? Тя трябва да е същата като тази на пациент с рак, който чака да отиде на операционната маса. Защо казвам това? Ако искаш да вярваш в Бог и ако искаш да Го спечелиш и да спечелиш Неговото удовлетворение, тогава, ако не изтърпиш определена степен на болка и не положиш известни усилия, няма да си способен да постигнеш тези неща. Вие сте чували много проповеди, но това, че сте ги чули, не означава, че тази проповед е твоя; трябва да я усвоиш и да я превърнеш в нещо, което ти принадлежи. Трябва да я усвоиш в живота си и да я внесеш в съществуването си, като позволиш на тези слова и проповеди да направляват начина ти на живот и да придадат екзистенциална стойност и смисъл на живота ти. Когато това се случи, ще си е струвало да чуеш тези слова. Ако словата, които изричам, не доведат до никакъв подем в живота ти или не добавят никаква стойност към съществуването ти, тогава няма смисъл да ги слушаш. Разбирате това, нали? След като сте го разбрали, какво ще се случи по-нататък, зависи от вас. Трябва да се захванете за работа! Трябва да бъдете сериозни във всичко! Не бъдете объркани; времето лети! Повечето от вас вече вярват в Бог повече от десетилетие. Погледнете назад към изминалите десет години: колко спечелихте? И колко десетилетия ви остават да живеете в този живот? Нямате много време. Забрави за това дали Божието дело те очаква, дали Той ти е оставил възможност или дали отново ще извърши същото дело — не говори за тези неща. Можеш ли да обърнеш хода на последните десет години от живота си? С всеки изминал ден и с всяка направена крачка разполагаш с един ден по-малко. Времето не чака никого! Ти ще спечелиш от вярата си в Бог само ако подходиш към нея като към най-великото нещо в живота си, по-важно дори от храната, дрехите или каквото и да било друго. Ако вярваш само когато имаш време и не си способен да посветиш цялото си внимание на вярата си, и ако непрекъснато си затънал в объркване, тогава няма да спечелиш нищо.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)