Ежедневни Божии слова  Откъс 300

През няколкото хилядолетия на поквара всички хора са станали напълно несъобразителни и бавносхващащи; всички те са се превърнали в зли демони, които се противопоставят на Бог, до такава степен, че тяхното непокорство срещу Бог е документирано в историческите записи и дори самите хора са неспособни да дадат пълен отчет за своето непокорно поведение — защото са дълбоко покварени от Сатана и са подведени от Сатана така, че не знаят накъде да се обърнат. Дори и днес хората все още предават Бог. Когато виждат Бог, те Го предават, и когато не могат да Го видят, също Го предават. Има дори такива, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, все пак Го предават. И затова казвам, че човешкият разум е загубил първоначалната си функция и че човешката съвест също е загубила първоначалната си функция. В Моите очи всички хора са зверове в човешки одежди и отровни змии. Колкото и жалки да се опитват да изглеждат в Моите очи, Аз никога няма да бъда милосърден към тях, защото те нямат абсолютно никаква представа за разликата между черното и бялото и никой от тях не разбира разликата между истината и неистината. Техният разум е толкова вцепенен, но те все пак желаят да получат благословии; човешката им природа е толкова низка, но те все пак желаят да царуват и да държат властта. На кого биха могли да бъдат царе с такъв разум? Как биха могли с такава човешка природа да седят на престоли? Хората са наистина безсрамни! Те са отрепки, които надценяват себе си! Предлагам на вас, които желаете да получите благословии, първо да си намерите огледало и да погледнете собственото си грозно отражение. Имаш ли необходимото, за да бъдеш цар? Имаш ли чертите на лицето на човек, който би могъл да получава благословии? Не е настъпила ни най-малката промяна в твоя нрав и не си успял да приложиш нищо от истината на практика, а все пак желаеш едно прекрасно утре. Това е чиста заблуда! Човекът, който е роден в такава скверна земя, е заразен до сериозна степен от обществото, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, философията за светските отношения, достойна за презрение, напълно безполезното съществуване и низките обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест, и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безмилостен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и невъздържано покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова порочно човечество да има каквато и да била възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 301

Първопричината за появата на покварен нрав в човека е подвеждането, покваряването и отравянето на Сатана. Човекът е окован и контролиран от Сатана и неговото мислене, морал, проникновение и разум — всички те са сериозно увредени от Сатана. Човекът се противопоставя на Бог и не може да приеме истината именно поради това, че нещата, които са фундаментални за човека, са покварени от Сатана и са напълно различни от това, което Бог е създал първоначално. Следователно, за да има промени в нрава на човека, това, което първо трябва да се направи, е да се промени познанието му за Бог и познанието му за истината по отношение на неговото мислене, проникновение и разум. Онези, които са се родили в най-дълбоко покварената от всички земи, са още по-невежи за това какво е Бог и какво означава да вярваш в Бог. Колкото по-покварени са хората, толкова по-малко знаят за съществуването на Бог и толкова по-слаби са техният разум и проникновение. Първопричината за противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е морално покварен, мислите му са изродени и мисловната му нагласа е изостанала. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът първоначално се е покорявал на Бог и се е покорявал на словата Му, след като ги е чул. Първоначално е имал здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като човекът е бил покварен от Сатана, първоначалният му разум, съвест и човешка природа са станали безчувствени и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал ненормален, нравът му е станал същият като на звяр, а непокорството му срещу Бог непрекъснато нараства и става по-сериозно. И все пак човекът все още нито знае, нито разбира това, а само се противопоставя и се бунтува упорито. Разкриванията на човешкия нрав са изрази на неговия разум, проникновение и съвест. Тъй като разумът и проникновението му са нездрави, а съвестта му е крайно безчувствена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проникновението на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божиите намерения. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен да бъде оползотворен от Бог. „Нормален разум“ означава покорство и преданост към Бог, копнеж за Бог, безрезервност по отношение на Бог и притежаване на съвест пред Бог. Това означава единомислие с Бог и да няма умишлено противопоставяне на Бог. Не е така, когато имаш ненормален разум. След покваряването си от Сатана човекът си е изградил представи за Бог и няма никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го съди, а освен това сипе обиди зад гърба Му. Човекът съди Бог зад гърба Му, като много добре знае, че Той е Бог; човекът няма абсолютно никакво намерение да се покорява на Бог, но просто не спира да отправя искания и молби към Него. Такива хора, хора с ненормален разум, не са способни да осъзнаят собственото си поведение, достойно за презрение, или да съжаляват за своите бунтовнически прояви. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали малко от разума си; колкото повече хората се бунтуват срещу Бог и все така не познават себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 302

Разкриването на покварения нрав на човека се корени единствено в несъобразителната му съвест, злобната му природа и нездравия му разум; ако съвестта и разумът на човека успеят отново да станат нормални, тогава той ще се превърне в човек, годен за употреба пред Бог. Именно защото човешката съвест винаги е била несъобразителна и защото човешкият разум никога не е бил здрав и става все по-несъобразителен, човешките действия на непокорство срещу Бог се множат — дотолкова, че дори приковава Исус на кръста и затваря вратата си за въплътената Божия плът в последните дни, заклеймява Божията плът и вижда Божията плът като низша. Ако човек имаше поне малко човечност, той нямаше да бъде толкова жесток в отношението си към въплътения Бог; ако имаше поне малко разум, нямаше да бъде толкова жесток в отношението си към въплътената Божия плът; ако имаше поне малко съвест, нямаше да „благодари“ на въплътения Бог по този начин. Човекът живее в епохата на въплъщението на Бог, но не благодари на Бог, че му е дал такава добра възможност, и вместо това проклина идването на Бог или напълно пренебрегва факта на Божието въплъщение, и изглежда се противи и изпитва неприязън към него. Независимо от това как човекът се отнася към идването на Бог, Бог винаги неуморно е вършил Своето дело, въпреки че човекът не е бил ни най-малко благосклонен към Него и продължава да отправя искания към Него. Човешкият нрав е станал изключително злобен, разумът му е станал крайно несъобразителен, а съвестта му е напълно потъпкана от Лукавия и отдавна е престанала да бъде изначалната съвест на човека. Човекът не само е неблагодарен на въплътения Бог за това, че е дарил толкова много живот и благодат на човечеството, а дори изпитва ненавист към Бог заради истината, с която го дарява Бог; тъй като човекът не се интересува от истината, той изпитва ненавист към Бог. Човекът не само че не е способен да даде живота си за въплътения Бог, а вместо това се опитва да извлече благоволение от Него и изисква отплата, която е десетки пъти по-голяма от това, което той е дал на Бог. Такива са съвестта и разумът на човека, но той все така си мисли, че това не е кой знае какво, продължава да вярва, че е отдал толкова много на Бог и че Бог му е дарил твърде малко. Има хора, които, след като са Ми дали купичка вода, протягат ръце и искат да им платя за две купички мляко, или, след като са Ми дали стая за една нощ, настояват да им платя многократно по-висока цена за настаняване. С такава човешка природа и такава съвест как можете все още да искате да получите живот? Какви презрени отрепки сте вие! Тази човешка природа и тази човешка съвест са причината въплътеният Бог да се скита по земята, без да има къде да намери подслон. Да не говорим за факта, че въплътеният Бог е извършил толкова голямо дело, че дори и да не беше направил нищо, онези, които наистина притежават съвест и човешка природа, трябва да се поклонят на въплътения Бог и да Му служат с цялото си сърце. Ето това трябва да правят онези, които имат здрав разум, и това е дълг на човека. Повечето хора дори говорят за условия, когато служат на Бог. Те не се интересуват дали Той е Бог или човек, а говорят само за собствените си условия и се стремят да задоволят само собствените си желания. Когато готвите за Мен, изисквате плащане за услугата, когато бягате заради Мен, изисквате плащане за бягането, когато работите за Мен, изисквате плащане за работата, когато перете дрехите Ми, изисквате плащане за прането, когато се грижите за църквата, изисквате плащане за възстановяването ви, когато говорите, изисквате плащане за оратор, когато раздавате книги, изисквате плащане за разпространението им, а когато пишете, изисквате плащане за писането. Онези, които съм кастрил, дори искат отплата от Мен, а онези, които са били изпратени вкъщи, искат обезщетение за накърненото си име; онези, които са неомъжени, искат зестра или компенсация за изгубената си младост; онези, които убиват пиле, искат касапска такса, онези, които пържат храна, искат такса за пържене, а онези, които правят супа, искат заплащане и за това… Това е вашата възвишена и могъща човешка природа и това са действията, които ви диктува вашата добра съвест. Къде е вашият разум? Къде е вашата човечност? Нека ви кажа! Ако продължавате така, ще спра да работя сред вас. Няма да работя сред глутница зверове в човешки облик, няма да страдам за такава група хора, чиито светли лица крият сърца на зверове, не ще търпя заради такава глутница животни, която няма и най-малкия шанс за спасение. Денят, в който ви обърна гръб, ще бъде денят, в който вие ще умрете, денят, в който тъмнината ще ви обхване, и денят, в който ще бъдете изоставени от светлината. Нека ви го кажа! Никога няма да бъда благосклонен към група като вашата — група, която стои по-долу дори от животните! Има граници на Моите слова и действия, а с човешка природа и съвест като вашите повече няма да върша делото Си, защото вие сте твърде лишени от съвест, причинили сте Ми твърде много болка и вашето подло поведение Ме отвращава твърде много. Такива лишени от човешка природа и съвест хора никога няма да имат възможност за спасение; Аз никога не бих спасил такива безсърдечни и неблагодарни хора. Когато дойде Моят ден, ще изсипя за вечни времена изгарящите Си пламъци върху синовете на бунтарството, които някога предизвикаха свирепия Ми гняв, ще наложа вечното Си наказание върху онези животни, които някога хвърляха обиди по Мен и Ме изоставиха, ще изгоря за вечни времена с огъня на Моя гняв синовете на бунтарството, които някога ядоха и живяха заедно с Мен, но не повярваха в Мен, които Ме обидиха и предадоха. Ще подложа на наказание всички онези, които предизвикаха гнева Ми; ще изсипя целия Си гняв върху онези зверове, които някога искаха да застанат до Мен като равни, но така и не Ми се поклониха, нито Ми се покориха; жезълът, с който ще ударя човека, ще падне върху онези животни, които някога се радваха на Моите грижи и на тайните, които изказах открито, и които някога се опитаха да получат материални наслади от Мен. Няма да простя на никой човек, който се опитва да заеме мястото Ми; няма да пощадя никого от онези, които се опитват да отнемат храна и дрехи от Мен. Засега вие оставате невредими и продължавате да прекалявате с исканията, които отправяте към Мен. Когато настъпи денят на гнева, няма да отправяте повече искания към Мен; тогава ще ви оставя да се „наслаждавате“ до насита, ще забия лицата ви в земята и никога повече няма да можете да станете! Рано или късно ще „изплатя“ този дълг към вас и се надявам търпеливо да изчакате настъпването на този ден.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 303

Човекът не успява да спечели Бог не защото Бог има плътски чувства или защото Бог не желае да бъде спечелен от човека, а защото човекът не иска да придобие Бог и защото човекът няма сърце, което нетърпеливо търси Бог. Как може един от тези, които наистина търсят Бог, да бъде прокълнат от Него? Как може човек със здрав разум и чувствителна съвест да бъде прокълнат от Бог? Как може човек, който наистина се прекланя пред Бог и Му служи, да бъде погълнат от огъня на Неговия гняв? Как може човек, който е готов да се покори на Бог, да бъде изгонен от Божия дом? Как може човек, който смята, че никога не може да обича Бог достатъчно, да живее в Божието наказание? Как може човек, който е готов да се отрече от всичко заради Бог, да остане без нищо? Човекът не желае да се стреми към Бог, не желае да даде имуществото си за Бог и не желае да посвети усилията през целия си живот на Бог; вместо това той казва, че Бог прекалява, че твърде много неща, свързани с Него, се разминават с представите на човека. С такава човешка природа, дори и да сте полагали непрестанни усилия, пак няма да можете да получите Божието одобрение, да не говорим за това, че не търсите Бог. Нима не знаете, че вие сте увредената част от човечеството? Не знаете ли, че няма по-долна човешка природа от вашата? Не знаете ли как ви наричат другите, за да ви „почетат“? Тези, които наистина обичат Бог, ви наричат баща на вълка, майка на вълка, син на вълка и внук на вълка; вие сте потомци на вълка, хора на вълка и трябва да знаете своята идентичност и никога да не я забравяте. Не си мислете, че сте по-висши: вие сте най-порочната група нечовеци сред хората. Нима не знаете нищо от това? Знаете ли колко голям е рискът, който поемам, работейки сред вас? Ако разумът ви не може да стане отново нормален и съвестта ви не може да работи нормално, тогава никога няма да се освободите от името „вълк“, никога няма да избегнете деня на проклятието и никога няма да избегнете деня на наказанието си. Вие сте родени непълноценни, без никаква стойност. Вие по природа сте глутница гладни вълци, купчина отломки и боклук и, за разлика от вас, Аз не работя върху вас заради лични придобивки, а поради необходимостта от делото. Ако продължавате да сте така непокорни, Аз ще спра делото Си и никога повече няма да върша делото Си върху вас; напротив, ще прехвърля делото Си към група, която харесвам, и така ще ви напусна завинаги, защото не желая да виждам онези, които са във вражда с Мен. И така, да Ми съответствате ли искате, или да бъдете във вражда с Мен?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 304

Всички хора искат да видят истинското лице на Исус и всички жадуват да бъдат с Него. Не мисля, че има брат или сестра, които биха казали, че не желаят да видят или да бъдат с Исус. Преди да сте видели Исус — преди да сте видели въплътения Бог — разглеждате благосклонно най-различни идеи, например за външния вид на Исус, за Неговия начин на говорене, начин на живот и така нататък. Но след като наистина Го видите, идеите ви бързо ще се променят. Защо става така? Искате ли да разберете? Вярно е, че човешкото мислене не може да бъде пренебрегнато, но по-важното е, че същината на Христос не подлежи на промяна от човека. Вие мислите, че Христос е безсмъртен или мъдрец, но никой не Го смята за обикновен човек, който притежава божествена същност. Поради това много от онези, които ден и нощ копнеят да видят Бог, всъщност са във вражда с Бог и не Му съответстват. Това не е ли грешка от страна на хората? Дори сега все още мислите, че вашата вяра и преданост са достатъчни, за да ви направят достойни да видите лицето на Христос, но Аз ви призовавам да се подготвите с повече неща, които имат практическо значение! Защото в миналото, настоящето и бъдещето много от тези, които са имали досег с Христос, са се провалили или ще се провалят; всички те играят ролята на фарисеите. Каква е причината за вашия провал? Това става именно защото всеки от вас си представя един бог, който е възвишен и заслужава възхищение. Но истината не е такава, каквато хората искат да бъде. Христос не само че не е възвишен, но е и особено дребен; не само че е човек, но е обикновен човек; Той не само че не може да се възнесе на небето, но дори не може да се движи свободно по земята. И понеже това е така, хората се отнасят към Него като към обикновен човек; държат се непринудено с Него в Негово присъствие и говорят с Него небрежно, докато все още очакват идването на „истинския Христос“. Вие приемате Христос, който вече е дошъл, за обикновен човек, а Неговите слова за думи на обикновен човек. Поради тази причина не сте получили нищо от Христос, а вместо това напълно сте изложили на показ собствената си грозота.

Преди да получиш досег с Христос, може да вярваш, че нравът ти е напълно променен, че си верен последовател на Христос и че никой не е по-достоен от теб да получи Неговите благословии, защото си преминал по много пътища, свършил си много работа и си принесъл много плодове, и затова смяташ, че накрая със сигурност ще бъдеш един от тези, които ще получат венеца. Но знаеш си следния факт, който е, че поквареният нрав на човека, с неговото непокорство и съпротива са разобличени, когато той види Христос, и че в този момент неговото непокорството и съпротива са разобличени по-безусловно и цялостно от всякога? Именно защото Христос е Човешкият син — Човешки син, който има нормална човешка природа — хората нито Го почитат, нито Го уважават. Именно защото Бог живее в плът, непокорството на хората извадено наяве толкова цялостно и с такива ярки подробности. Затова казвам, че идването на Христос е разкрило цялото непокорство на човечеството и е извадило на показ човешката природа. Това се нарича „да примамиш тигъра от планината“ и „да примамиш вълка от пещерата му“. Смееш ли да твърдиш, че си верен на Бог? Смееш ли да твърдиш, че проявяваш абсолютно покорство към Бог? Смееш ли да твърдиш, че не се бунтуваш? Някои ще кажат: „Когато и Бог да устрои среда за мен, никога не се оплаквам и винаги мога да се покоря и освен това не тая никакви представи за Бог“. Някои ще кажат: „Каквото и да ми възложи Бог, аз го завършвам възможно най-добре и никога не съм нехаен“. В такъв случай ви питам следното: можете ли да съответствате на Христос, когато живеете заедно с Него? И колко време ще бъдете в съответствие с Него? Един ден? Два дни? Един час? Два часа? Вярата ви може и да е похвална, но нямате много постоянство. Щом наистина заживееш с Христос, самоправедността и самомнението ти ще се разкриват чрез твоите думи и действия, малко по малко, а така също ще бъдат разкрити и прекомерните ти желания, непокорния начин на мислене и недоволство. И накрая, високомерието ти ще става все по-голямо, докато несъответствието ти с Христос стане такова, каквото е между водата и огъня; и тогава природата ти ще бъде напълно разкрита. В този момент твоите представи вече няма да могат да бъдат прикривани, естествено, недоволството ти също ще излезе наяве и твоята достойна за презрение човешка природа ще бъде напълно разобличена. Дори и тогава обаче ти отказваш да признаеш собственото си непокорство, като вместо това вярваш, че такъв Христос не е лесен за приемане от човека, че Той е твърде взискателен към хората и че ти би се подчинил напълно, ако Той беше един по-добър Христос. Вярвате, че вашето непокорство е оправдано, че се бунтувате срещу Него само когато Той изисква твърде много от вас. Никога не сте се замисляли, че не гледате на Христос като на Бог, че ви липсва намерението да Му се покорите. По-скоро упорито настояваш Христос да действа в съответствие с твоите собствени желания и щом направи нещо, което е в противоречие с мисленето ти, смяташ, че Той не е Бог, а човек. Не са ли мнозина тези сред вас, които са се борили с Него по този начин? В кого все пак вярвате? И по какъв начин се стремите?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 305

Вие винаги искате да видите Христос, но Аз ви призовавам да не се отнасяте към себе си с такова високо уважение; всеки може да види Христос, но Аз казвам, че никой не е достоен да Го види. Тъй като човешката природа е изпълнена със зло, високомерие и непокорство, в момента, в който видиш Христос, твоята природа ще те унищожи и ще те осъди на смърт. Общуването ти с някой брат (или сестра) може да не говори много за теб, но когато общуваш с Христос, това не е толкова просто. По всяко време твоите представи могат да пуснат корени, високомерието ти да започне да покълва, а непокорството ти да „роди смокини“. Как можеш с такава човешка природа да си достоен да общуваш с Христос? Наистина ли си способен да се отнасяш към Него като към Бог всеки миг от всеки ден? Наистина ли притежаваш реалността на покорство към Бог? В сърцата си всички вие се покланяте на възвишения бог като Йехова, а считате видимия Христос за човек. Вашият разум е крайно беден и човешката ви природа е твърде низка! Вие не сте способни винаги да гледате на Христос като на Бог, а правите това само от време на време, когато сте в добро настроение, вкопчвате се в Него и Му се покланяте като на Бог. Ето защо казвам, че не сте вярващи в Бог, а група съучастници, които се противопоставят на Христос. Дори хората, които проявяват доброта към другите, получават своята награда, но въпреки това Христос, който извърши такова дело сред вас, не получи нито човешка любов, нито отплата и покорство. Нима това не е нещо сърцераздирателно?

Възможно е през всичките си години на вяра в Бог да не си проклел никого и да не си извършил лошо дело, и въпреки това в твоето общуване с Христос да не можеш да говориш истината, да действаш честно или да се покориш на словото на Христос; в такъв случай казвам, че ти си най-коварният и злобен човек на света. Може да си изключително дружелюбен и отдаден на своите роднини, приятели, съпруга (или съпруг), синове и дъщери, родители и никога да не се възползваш от другите, но ако не си способен да бъдеш съответствие на Христос, ако не можеш да взаимодействаш в съгласие с Него, тогава дори да изразходваш всичките си сили, за да помогнеш на ближните си или да се грижиш най-добросъвестно за баща си, майка си и членовете на твоето домакинство, бих казал, че все още си зъл човек и при това изпълнен с коварство. Не мисли за себе си, че съответстваш на Христос само защото се разбираш с другите или си свършил няколко добри неща. Нима мислиш, че с доброжелателните си намерения можеш да изтръгнеш благословиите на Небето? Мислиш ли, че с извършването на няколко добри неща можеш да заместиш покорството? Нито един от вас не е в състояние да приеме, че го кастрят, на всички ви е трудно да приемете нормалната човешка природа на Христос, а на всичко отгоре постоянно разгласявате покорството си пред Бог. Вяра като вашата ще доведе до възмездието, което се полага. Престанете да се отдавате на фантастични илюзии и да желаете да видите Христос, защото духовният ви ръст е твърде нисък — толкова нисък, че дори не сте достойни да Го видите. Когато напълно сте се отървали от своето непокорство и сте способни да взаимодействате хармонично с Христос, тогава естествено Бог ще ви се яви. Ако отидете да видите Бог без да сте преминали през кастрене или съд, тогава със сигурност ще се превърнете в противник на Бог и със сигурност ще бъдете обект на унищожение. Природата на човека е изначално враждебна към Бог, защото всички хора са били подложени на най-дълбока поквара от Сатана. Ако човек се опитва да взаимодейства с Бог, докато все още е сред собствената си поквара, сигурно е, че от това не може да излезе нищо добро; действията и думите на човека със сигурност ще разкриват покварата му на всяка крачка и при общуването с Бог неговото непокорство ще се разкрива на всяка крачка. Несъзнателно човекът започва да се противопоставя на Христос, да мами Христос и да отхвърля Христос; когато това се случи, човекът ще се окаже в още по-несигурна ситуация и ако това продължи, ще стане обект на наказание.

Някои може да смятат, че ако общуването с Бог е толкова опасно, тогава би било по-разумно да се държим настрана от Него. Какво могат да спечелят такива хора? Могат ли те да бъдат верни на Бог? Със сигурност общуването с Бог е много трудно, но това е така, защото човекът е покварен, а не защото Бог не може да общува с хората. За вас би било най-добре да посветите известни усилия на истината за опознаването на себе си. Защо Бог не ви цени? Защо вашият нрав Му е ненавистен? Защо речта ви предизвиква Неговата омраза? Когато сте демонстрирали малко преданост, започвате сами да се възхвалявате; когато правите малък принос, изисквате награда; гледате отвисоко на другите, когато сте проявили малко покорство, и започвате да презирате Бог, когато завършите някоя дребна задача. За това, че сте домакини на Бог, вие искате пари, материални неща и комплименти. Заболява ви сърцето, когато дарите две монети; когато дарите десет, искате да получите благословии и да се откроите от останалите. За вашия тип човешка природа направо е обидно да се говори или да се слуша. Има ли нещо похвално във вашите думи и действия? Тези хора, които изпълняват своя дълг, и тези, които не го правят; тези, които водят и тези, които следват; тези, които са домакини на Бог, и тези, които не са; тези, които дават приношения и тези, които не дават; тези, които проповядват и тези, които приемат Словото, и така нататък: всички такива хора хвалят себе си. Не намирате ли това за смешно? Знаейки много добре, че вярвате в Бог, вие въпреки това не можете да сте съвместими с Него. Знаейки много добре, че сте напълно лишени от заслуги, вие все пак продължавате да се хвалите. Не смятате ли, че разумът ви е стигнал до етап, в който вече не подлежи на контрол? С такъв разум как може да сте годни да установите контакт с Бог? Не се ли тревожите за себе си в този момент? Вашият нрав вече се е влошил до такава степен, че не сте способни да съответствате на Бог. При това положение вярата ви не е ли смешна? Не е ли абсурдна вашата вяра? Как ще подходиш към бъдещето си? Как ще избереш пътя, по който да поемеш?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 306

Изразих толкова много слова, изразих намеренията и нрава Си, но въпреки това човекът все още не е способен да Ме познава и да повярва в Мен. Или пък може да се каже, че човекът все още не е способен да Ми се покорява. Онези, които живеят в границите на Библията, онези, които живеят по закона, онези, които живеят на кръста, онези, които живеят в рамките на правилата, онези, които живеят сред делото, което върша днес — кой от тях Ми съответства? Вие мислите само за това какви благословии и награди ще получите, но никога не сте се замисляли как наистина да Ми съответствате или как да се предпазите от това да бъдете против Мен. Толкова съм разочарован от вас, защото ви дарих толкова много, а придобих толкова малко от вас. Вашите измами, вашата надменност, вашата алчност, вашите прекомерни желания, вашето предателство, вашето неподчинение — кое от тези неща би могло да убегне от погледа Ми? Вие се отнасяте към Мен нехайно, опитвате се да Ме заблуждавате, позорите Ме, подмамвате Ме, изнудвате Ме и изисквате Моите приношения — как биха могли такива злодеяния да избегнат наказанието Ми? Всички тези злодеяния са доказателство за вашата враждебност към Мен и са доказателство, че не Ми съответствате. Всеки от вас смята, че изключително много Ми съответства, но ако това беше така, тогава за кого щяха да важат такива неопровержими доказателства? Вие вярвате, че притежавате изключителна искреност и преданост към Мен. Вие си мислите, че сте толкова добросърдечни, толкова състрадателни и че сте Ми отдали толкова много. Вие си мислите, че сте направили повече от необходимото за Мен. Но дали някога сте сравнявали това с вашите действия? Казвам, че вие сте доста надменни, доста алчни, доста нехайни. Триковете, с които се опитвате да Ме заблуждавате, са доста хитри и имате изобилие от намерения и методи, които са достойни за презрение. За разлика от това вашата преданост е твърде оскъдна, вашата искреност — твърде нищожна, а още повече сте лишени от съвест. Вие сте твърде злобни по сърце и никой не е пощаден от вас, дори и Аз. Вие Ме оставяте отвън заради децата си, съпрузите си или заради собственото си самосъхранение. Онова, за което сте загрижени, не съм Аз — това е семейството ви, децата ви, статусът ви, бъдещето ви и собственото ви удоволствие. Кога сте мислили за Мен, докато говорите или действате? В студени дни мислите ви се насочват към децата, съпруга, съпругата или родителите ви. В горещи дни Аз пак нямам място в мислите ви. Когато изпълняваш дълга си, ти мислиш за собствените си интереси, за личната си безопасност, за членовете на семейството си. Какво си направил някога за Мен? Кога си мислил за Мен? Кога изобщо си правил всичко възможно заради Мен и Моето дело? Къде са доказателствата за това, че Ми съответстваш? Къде е реалността на твоята преданост към Мен? Къде е реалността на твоето покорство към Мен? Кога твоите намерения не са били с цел да получиш Моите благословии? Всички вие се опитвате да Ме заблуждавате. Всички вие Ме мамите. Играете си с истината, прикривате нейното съществуване и предавате нейната същност. Като се има предвид, че вървите против Мен по този начин, какво ви очаква в бъдеще? Вие просто преследвате съответствие на мъгляв бог и просто преследвате мъглява вяра, но не съответствате на Христос. С такива злодеяния няма ли да понесете заслужено възмездие заедно със злите хора? Тогава ще разберете, че никой, който не съответства на Христос, не може да избегне деня на гнева, и ще разберете какво възмездие ще се стовари върху онези, които са против Христос. Когато този ден настъпи, мечтите ви да бъдете благословени заради вярата си в Бог и да влезете в рая ще бъдат разбити. Това обаче няма да е така за тези, които съответстват на Христос. Въпреки че са загубили толкова много, въпреки че са изтърпели много трудности, те ще получат цялото наследство, което дарявам на човечеството. Накрая ще разберете, че само Аз съм праведният Бог и че само Аз съм способен да отведа човечеството до неговата прекрасна крайна цел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да търсиш пътя да съответстваш на Христос)

Ежедневни Божии слова  Откъс 307

Бог е поверил много неща на хората и също така е обърнал внимание на тяхното навлизане по безброй начини. Но тъй като заложбите на хората са доста лоши, много от Божиите слова не са успели да пуснат корени. Причините за тези лоши заложби са различни, като например покварата на човешките мисли и морал и липсата на правилно възпитание; феодалните суеверия, които сериозно са завладели човешкото сърце; развратният и упадъчен начин на живот, който е поставил много злини в най-дълбоките кътчета на човешкото сърце; повърхностното разбиране на културната грамотност, като почти деветдесет и осем процента от хората нямат образование в областта на културната грамотност и нещо повече, много малко от тях получават по-високо ниво на културно образование. Следователно хората по същество нямат представа какво се има предвид под Бог или Духът, а имат само мъглява и неясна представа за бог, придобита от феодалните суеверия. Пагубните влияния и феодалното мислене, останали дълбоко в сърцето на човека чрез хилядите години на „национален дух“, са обвързали и оковали хората, оставяйки ги без капка свобода, без никаква амбиция и постоянство и без желание за постигане на напредък, като вместо това са ги оставили негативни и назадничави, вкоренени в робския манталитет и така нататък. Тези обективни фактори са придали неизличим мръсен и грозен облик на идеологическите възгледи, въжделенията, морала и нрава на човечеството. Хората, изглежда, живеят в мрачен свят на тероризъм и никой от тях не мисли да се издигне над него или да премине към един идеален свят; по-скоро те прекарват дните си с едно чувство на задоволство по отношение на своята житейска участ: да раждат и да отглеждат деца, да полагат усилия, да се потят, да полагат труд и да мечтаят за уютно и щастливо семейство, за съпружеска обич, за синовно привързани деца, за радост в залеза на своите години и за спокойно изживяване на живота си… В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал най-великолепния от всички човешки животи, всички са се стремили само към това да се избиват взаимно, да се надпреварват за слава и придобивки и да плетат интриги един срещу друг в този мрачен свят. Кой някога е търсил Божиите намерения? Някой обръщал ли е внимание на Божието дело? Всички части от хората, които са завладени от влиянието на тъмнината, отдавна са се превърнали в човешка природа и затова е доста трудно да се извършва Божието дело, а хората имат дори още по-малко желание да обърнат внимание на това, което Бог им е поверил днес. Във всеки случай вярвам, че хората няма да имат нищо против да изрека тези слова, тъй като това, за което говоря, е история от хиляди години. Да се говори за история означава факти, а освен това и скандали, които са очевидни за всички, така че какъв е смисълът да се казва това, което е в противоречие с фактите? Но също така вярвам, че хората, които имат разум, като видят тези думи, ще се събудят и ще положат усилия да постигнат напредък. Бог се надява също така, че хората ще могат да живеят и работят в мир и доволство. Божието намерение обаче е те да са способни да обичат Бог и цялото човечество да намери покой. Нещо повече — съкровеното желание на Бог е да изпълни цялата земя с Божията слава. Жалко е само, че човешките същества остават потънали в забрава и непробудени, толкова силно покварени от Сатана, че днес вече не приличат на хора. Така че човешката мисъл, моралът и образованието образуват важна връзка, а обучението по културна грамотност е втора връзка, която позволява да се повишат културните заложби на хората и да се промени тяхната мисловна нагласа.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (3))

Ежедневни Божии слова  Откъс 308

В своето преживяване на живота хората често си мислят: „Отказах се от семейството и кариерата си заради Бог и какво ми даде Той? Трябва да го изчисля и да потвърдя — получавал ли съм благословии напоследък? Отдадох много през това време, тичах и тичах, много страдах — даде ли ми Бог някакви обещания в замяна на представянето ми през това време? Запомнил ли е добрите ми дела? Какъв ще бъде моят изход? Мога ли да получа благословии?…“. Всеки човек често и непрестанно прави такива изчисления в сърцето си, като таи подбуди, амбиции и манталитет на пазарене, докато изисква неща от Бог. Това означава, че в сърцето си човекът постоянно изпитва Бог, постоянно крои планове срещу Бог, постоянно „спори“ с Бог относно собствения си изход и се опитва да изтръгне гаранция от Бог и да разбере дали Той ще му даде това, което иска. В същото време, докато се стреми към Бог, човекът не се отнася към Бог като към Бог. Човекът винаги се е опитвал да сключва сделки с Бог, като непрекъснато изисква неща от Него и дори Го притиска на всяка крачка, като се опитва да отхапе ръката, след като му е било подадено кутрето. В същото време, докато се опитва да сключва сделки с Бог, човекът също спори с Него и дори има хора, които, когато им се случат изпитания или попаднат в определени ситуации, често стават слаби, негативни и отпуснати в работата си и са пълни с оплаквания срещу Бог. От времето, когато човекът за пръв път е започнал да вярва в Бог, той смята Бог за рог на изобилието, за швейцарско армейско ножче, а себе си — за най-големия Божи кредитор, сякаш изискването на благословии и обещания от Бог е негово изконно право и задължение, докато защитата на човека, грижата за него и предоставянето му на ресурс са отговорности, които Бог трябва да изпълни. Такова е основното разбиране на трите думи „вяра в Бог“ на всички, които вярват в Бог, и такова е най-дълбокото им разбиране на концепцията за вярата в Бог. От природата същност на човека до неговите субективни стремежи няма нищо, което да е свързано с боязънта от Бог. Целта на вярата му в Бог не би могла да има нищо общо с преклонението пред Бог. Това означава, че във вярата си в Бог човекът никога не е възнамерявал да се бои от Бог и да Му се покланя и никога не е разбирал, че такива неща се изискват във вярата в Бог. Ако се вземе предвид това състояние, същността на човека е очевидна. Каква е тази същност? Тя е такава, че сърцето на човека е злобно, коварно и измамно, не обича справедливостта, праведността и положителните неща, а е низко и алчно. Сърцето на човека е напълно затворено за Бог; той изобщо не го дава на Бог. Бог никога не е виждал истинското човешко сърце, нито пък човекът някога се е прекланял пред Него. Независимо колко голяма е цената, която Бог плаща, колко много работа върши и колко много ресурс осигурява на хората, те остават слепи и напълно безразлични към всичко това. Човекът никога не е отдавал своето сърце на Бог, той желае единствено да се грижи за него сам, да взема собствени решения — подтекстът на това е, че човекът не иска да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, не иска да се покорява на върховенството на Бог и Неговите подредби, нито пък иска да Му се прекланя като на Бог. Такова е състоянието на човека днес.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Ежедневни Божии слова  Откъс 309

Нима много хора не се съпротивляват на Бог и не възпрепятстват делото на Светия Дух, защото не познават разнообразното и многолико дело на Бог и, освен това, защото използват малкото познание и доктрина, които притежават, за да измерват делото на Светия Дух? Въпреки че тези хора са имали само повърхностни преживявания, те са надменни, своенравни и невъздържани по природа, гледат на делото на Светия Дух с презрение, пренебрегват дисциплинирането, наложено от Светия Дух, и нещо повече, — използват дребните си стари доктрини, за да „потвърждават“ делото на Светия Дух. Те също така са позьори и са напълно убедени в собствената си ерудиция, вярвайки, че се разпореждат свободно из целия свят. Не са ли такива хора онези, които са отритнати от Светия Дух, и онези, които са отстранени от новата епоха? Онези, които идват пред Бог и открито Му се съпротивляват, не са ли достойни за презрение индивиди с повърхностно и ограничено познание, които парадират със собствената си „гениалност“? Те имат съвсем малко познание за Библията, а въпреки това искат да имат пълна власт в световните „академични кръгове“; имат съвсем малко повърхностна доктрина, на която да учат хората, а въпреки това искат да обърнат хода на делото на Светия Дух и се опитват да го накарат да се върти около собствените им мисловни процеси. Колкото и да са късогледи, те искат да съзрат великолепието на 6000-годишното Божие дело. Тези хора нямат никакъв разум, за който си струва да се говори! Всъщност колкото повече познание за Бог имат хората, толкова по-малко те съдят лековато Неговото дело — те говорят само малко за своето познание относно настоящото Божието дело, но не произнасят небрежно присъда над него. Колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-нахални са те, толкова повече надценяват себе си и толкова по-безразсъдно провъзгласяват какво е Бог, но това, което провъзгласяват, е само доктрина и няма фактическа основа. Това са най-безполезните хора. Онези, които гледат на делото на Светия Дух като на игра, са лекомислени! Хората, които се отнасят към делото на Светия Дух като към игра, са лекомислени хора! Щом се сблъскат с новото дело на Светия Дух, те не подхождат предпазливо към него, а вместо това говорят, каквото им дойде на езика, и бързат да съдят, отпускат юздите на собствената си воля да отричат правилността на делото на Светия Дух и дори го обиждат или хулят — нима тези неуважителни личности не са невежи за делото на Светия Дух, а освен това и хора с голяма надменност, които по природа са високомерни и невъздържани? Дори и да дойде ден, когато такива хора приемат новото дело на Светия Дух, те пак няма да получат Божието опрощение. Те не само гледат отвисоко на онези, които вършат работа за Бог, но и хулят Самия Бог. Такива безразсъдници няма да бъдат помилвани нито в този живот, нито в идния свят и ще погинат завинаги в ада! Такива неуважителни, самоугаждащи си хора само си поставят етикет, че са вярващи, и колкото повече са такива хората, толкова по-склонни са да нарушават Божиите управленски закони. Нима всички онези надменни личности, които са вродено необуздани и които никога не са се подчинявали на никого, не вървят по този път? Нима ден след ден не се съпротивляват по този начин на Бог, Който винаги е нов и никога не е стар?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 310

Древната културна история и древните знания, обхващащи няколко хиляди години, са ограничили мислите и представите на хората, както и техните духовни възгледи, толкова плътно, че ги е направило непроницаеми и неразградими^[1]. Хората живеят в осемнадесетия кръг на ада, където, сякаш са пропъдени от Бог в подземията, никога не виждат светлината. Феодалното мислене така е потиснало хората, че те едва дишат и се задушават. Те нямат и капчица сила да се съпротивляват; всичко, което правят, е да търпят и то да търпят мълчаливо… Никога никой не се е осмелявал да се бори или да отстоява правосъдието и справедливостта. Под ударите и злоупотребите на феодалната етика хората просто водят начин на живот, по-лош от животинския, ден след ден, година след година. Те никога не са се замисляли да търсят Бог, за да се радват на щастие в човешкия свят. Сякаш хората са били пребити до степен, в която са като падналите есенни листа — повехнали, избледнели и изтънели. Хората отдавна са изгубили паметта си, живеят безпомощно в ада, наречен човешки свят, и очакват настъпването на последния ден, за да загинат заедно с този ад, сякаш последният ден, за който копнеят, е денят, в който човекът ще се „радва на мирно спокойствие“. Феодалната етика е отвела живота на човека в „Хадес“, което още повече отслабва силата му да се съпротивлява. Всички видове потисничество стъпка по стъпка тласкат хората, докато не паднат в Хадес, и ги отдалечават все повече и повече от Бог, така че днес те чувстват, че Бог им е напълно чужд и бързат да Го избегнат, когато Го срещнат. Хората Го пренебрегват и Го оставят да стои сам настрани, сякаш никога преди не са Го познавали или виждали. И все пак Бог е чакал човека през целия дълъг път на човешкия живот, като никога не е стоварвал неудържимия Си гняв върху него, а само мълчаливо, без да продума, е чакал човекът да се покае и да започне отначало. Бог отдавна дойде в човешкия свят, за да сподели страданията на човешкия свят с хората. През всичките години, в които Той е живял с хората, никой не е разкрил Неговото съществуване. Бог само мълчаливо понася страданията от занемареността в човешкия свят, докато изпълнява делото, което е донесъл лично. Той търпи заради волята на Бог Отец и заради нуждите на човечеството, понасяйки страдания, каквито човекът никога не е изпитвал. В присъствието на хората Той спокойно ги е чакал и в тяхно присъствие се е смирил заради волята на Бог Отец, а също и заради нуждите на човечеството. Знанието за древната култура тайно е откраднало човека от Божието присъствие и го е предало на царя на дяволите и потомството му. Четирите книги и Петте класики^[а] са пренесли мислите и представите на хората в друга бунтовна епоха, като са ги накарали да се прекланят още повече от преди пред онези, които са съставили тези Четири книги и Пет класики, и в резултат на това да задълбочат още повече представите си за Бог. Без знанието на хората царят на дяволите безмилостно пропъди Бог от сърцата им и след това ги завзе с тържествуващо задоволство. Оттогава хората притежават грозна душа и лика на царя на дяволите. Омраза към Бог е изпълнила гърдите им, а злобата на царя на дяволите се е разпространявала в хората ден след ден, докато не ги е погълнала напълно. Хората вече нямат и капчица свобода и няма как да се избавят от обвързаностите на царя на дяволите. Нямаха друг избор, освен да бъдат пленени на място, да му се предадат и да му се покорят в негово присъствие. Много отдавна, когато сърцето и душата на човека бяха още в младенческа възраст, царят на дяволите посади в тях семето на тумора на атеизма, научи човека на заблуди като „изучавай науката и технологиите, осъзнай четирите модернизации и на света няма такова нещо като Бог“. Не само това, а и при всеки удобен случай се провиква: „Да разчитаме на нашия усърден труд, за да изградим красива родина“, като призовава всеки човек да бъде подготвен от детството си да служи вярно на своята страна. Несъзнателно хората са доведени при него, където той без колебание си присвоява всички заслуги (тоест заслугите, които принадлежат на Бог, за това, че държи цялото човечество в ръцете Си). Никога не е изпитвал чувство на срам. Нещо повече, той безсрамно грабва Божия народ и го завлича обратно в дома си, където скача на масата като мишка и кара хората да му се поклонят като на „Бог“. Колко отчайващо! Той крещи силно скандални, шокиращи неща, като например: „На света няма такова нещо като Бог. Вятърът се поражда от промени, които се подчиняват на природните закони; дъждът се появява, когато водните пари, срещайки се с ниски температури, се кондензират в капки, които падат на земята; земетресението е разтърсване на земната повърхност поради геоложки промени; сушата се дължи на сухота във въздуха, причинена от разпадането на ядрени частици на повърхността на слънцето. Това са естествени явления. Къде във всичко това има Божие дело?“. Има дори такива, които гръмогласно изразяват неописуеми твърдения като следните: „Човекът е еволюирал от маймуните в древното минало, а днешният свят произлиза от примитивно общество, което започва преди около един еон. Дали една държава ще процъфтява, или ще запада, зависи изцяло от нейния народ“. На заден план той кара хората да го окачват по стените или да го поставят на масата, за да му се покланят и да му правят приношения. В същото време, докато крещи: „Няма Бог“, той самият се представя за бог, като безцеремонно изтласква Бог от пределите на земята, заемайки мястото Му и влизайки в ролята на цар на дяволите. Каква пълна загуба на разум! Това кара хората да го презират до мозъка на костите си. Сякаш Бог и той са заклети врагове и не могат да съществуват заедно. Той се опитва да пропъди Бог, а самият той вилнее на воля, извън обсега на закона^[2]. Какъв цар на дяволите само! Как може да му се позволи да съществува? Той няма да се успокои, докато не обърка Божието дело и не остави всичко в пълен хаос^[3], сякаш иска да се противопостави на Бог докрай, докато рибата не умре или мрежата не се скъса, като умишлено се противопоставя на Бог и оказва натиск все по-близо. Маската, покриваща отвратителното му лице, отдавна е свалена напълно и сега то е напълно съкрушено и тормозено от тревоги^[4], но въпреки това омразата му към Бог не отслабва, сякаш само ако погълне Бог на една хапка, ще успее да смекчи омразата, натрупана в сърцето му. Как можем да го търпим, този враг на Бог! Само неговото изкореняване и пълното му унищожение ще доведат до осъществяване на желанието на живота ни. Как може да се остави да продължава да вилнее? Той е покварил хората до такава степен, че не познават небесното слънце и са станали несъобразителни и оглупели. Хората са загубили нормалния си човешки разум. Защо не посветим цялото си същество на това да го унищожим и да го изгорим, за да премахнем всички тревоги за бъдещето и да позволим на Божието дело по-скоро да достигне невиждано великолепие? Тази банда мошеници е влязла в света на хората и го е свела до смут. Те са довели цялото човечество до ръба на пропастта и тайно планират да го избутат в нея, за да го разбият на парчета и след това да погълнат труповете на хората. Те напразно се надяват да унищожат Божия план и да влязат в двубой с Него, залагайки всичко на едно хвърляне на заровете^[5]. Това не е никак лесно! В края на краищата кръстът е подготвен за царя на дяволите, който е виновен за най-отвратителните престъпления. Мястото на Бог не е на кръста. Той вече го е захвърлил настрана за дявола. Бог отдавна е излязъл победител и вече не скърби за греховете на човечеството, а ще донесе спасение на цялото човечество.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (7))

Забележка:

1. „Неразградими“ тук се използва саркастично и означава, че хората са закостенели в своите знания, култура и психическа нагласа.

2. „Вилнее на воля, извън обсега на закона“ означава, че дяволът е необуздан в своята жестокост и вилнее из цялата земя.

3. „Пълен хаос“ се отнася до това, че насилственото поведение на дявола е непоносимо за гледане.

4. „Напълно съкрушено и тормозено от тревоги“ се отнася до грозното лице на царя на дяволите.

5. „Залагайки всичко на едно хвърляне на заровете“ означава да заложиш всички пари на един залог с надеждата да спечелиш накрая. Това е метафора за зловещите и злобни кроежи на дявола. Изразът се използва подигравателно.

а. Четирите книги и Петте класики са авторитетните книги на конфуцианството в Китай.

Ежедневни Божии слова  Откъс 311

От горе до долу и от началото до края Сатана смущава Божието дело и се противопоставя на Бог. Всички тези приказки за „древно културно наследство“, ценни „знания за древната култура“, „учения на даоизма и конфуцианството“, „конфуцианска класика и феодални обреди“ са отвели човека в ада. Никъде не могат да се видят напреднали технологии и съвременна наука, нито високоразвита индустрия, селско стопанство или търговия. По-скоро всичко, което Сатана прави, е да подчертае феодалните обреди, донесени от „маймуните“ в древността, за да нарушава, опонира и разрушава Божието дело умишлено. Той не само продължава да измъчва хората и до днес, но дори иска да ги погълне^[1] цели. Разпространяването на ученията на феодалната етика и предаването на знанията на древната култура отдавна са заразили хората, превръщайки ги в малки и големи дяволи. Малцина са онези, които с радост биха приели Бог, малцина са онези, които с радост биха приветствали Неговото идване. Ликът на цялото човечество е изпълнен със смъртоносни намерения и навсякъде във въздуха се носи погубващ дъх. Хората се стремят да пропъдят Бог от тази земя; с ножове и мечове в ръка те се подреждат в боен строй, за да „унищожат“ Бог. Навсякъде из тази земя на дяволи, където на човека постоянно се повтаря, че няма Бог, е пълно с идоли, а въздухът над нея е пропит от отвратителна миризма на горяща хартия и тамян — толкова гъста, че чак задушава. То е като воня на утайка, която се носи с извиването на отровната змия, толкова силна, че човек не може да се сдържи да не повърне. Освен това слабо се долавя звукът от зли демони, които монотонно напяват писания — звук, който сякаш идва от далечния ад, толкова много, че тръпки те побиват. Навсякъде из тази земя са издигнати идоли от всички цветове на дъгата, които превръщат земята в кичозен, крещящ свят, докато царят на дяволите продължава да се смее злобно, сякаш подлият му заговор е успял. В същото време човекът остава в пълно неведение, а и не подозира, че дяволът вече го е покварил до степен, че той е изгубил съзнание и е свел глава. Дяволът иска с един замах да изтрие всичко, свързано с Бог, и отново да Го омърси и да Го убие. Той е решен да разруши и смути Неговото дело. Как може да позволи на Бог да му бъде равнопоставен? Как може да търпи Бог да се „намесва“ в работата му в човешкия свят? Как може да позволи на Бог да разобличи отвратителното му лице? Как да позволи на Бог да обърка делата му? Как може този дявол, почервенял от ярост, да позволи на Бог да управлява в неговия имперски двор на земята? Как да се преклони пред Неговата изключителна мощ доброволно? Отвратителният му лик се разкрива такъв, какъвто е, така че човек не знае дали да се смее, или да плаче, и наистина е трудно да се говори за него. Нима това не е същината му? С уродливите си души те все още вярват, че са невероятно красиви — тази банда от съучастници в престъплението^[2]! Те слизат в света на смъртните, за да се отдадат на удоволствия и да предизвикат смут, като разбъркват нещата до такава степен, че светът се превръща в променливо и непостоянно място, а сърцето на човека се изпълва с тревога и безпокойство, и до такава степен са си играли с човека, че на външен вид той е заприличал на звяр в полето, у когото не е останало нищо човешко — изключително грозен и изгубил и последната следа от първоначалния свят човек. Нещо повече, те дори искат да поемат върховна власт на земята. Те спъват Божието дело толкова много, че то едва се придвижва напред, и затварят човека така плътно, като зад стени от мед и стомана. След като са извършили толкова много тежки грехове и са причинили толкова много бедствия, все още ли очакват нещо различно от наказание? От известно време дяволите и демоните вилнеят на земята и толкова плътно са запечатали намеренията и кръвта на Божието сърце, че нищо не може да излезе навън. Това наистина е смъртен грях! Как да не се тревожи Бог? Как да не се ядосва Бог? Те сериозно възпрепятстваха Божието дело и му се противопоставиха: колко непокорно! Дори тези демони, големи и малки, се държат като чакали по петите на лъва и следват злия поток в замислянето на смущения. Знаейки истината, те съзнателно ѝ се противопоставят, тези синове на непокорството! Сякаш сега, когато техният цар на ада се е възкачил на царския престол, те се чувстват удобно и са станали самодоволни, като се отнасят с презрение към всички останали. Колко от тях търсят истината и следват справедливостта? Всички те са зверове, не по-добри от свине и псета, начело на банда вонящи мухи, като самодоволно и самохвално клатят глави и предизвикват всякакви неприятности^[3] насред купчина тор. Те вярват, че техният цар на ада е най-великият от всички, без да знаят, че самите те не са нищо повече от вонящи мухи. И все пак те се възползват от силата на свинете и псетата — техните родители, за да клеветят съществуването на Бог. Като дребни мушици те вярват, че родителите им са големи колкото сини китове^[4]. Знаят ли, че макар самите те да са дребни, родителите им са скверни свине и псета, стотици милиони пъти по-големи от тях? Без да осъзнават собствената си низост, те разчитат на смрадта на гнилоч, излъчвана от онези свине и псета, за да вилнеят, и най-безсрамно напразно си мислят за създаване на бъдещи поколения! Със зелени крила на гърба си (това се отнася до твърдението им, че вярват в Бог), те са надути и навсякъде се хвалят със собствената си красота и привлекателност, докато тайно хвърлят скверността от собствените си тела върху човека. Освен това те са изключително самодоволни, сякаш могат да използват чифт крила в цветовете на дъгата, за да прикрият собствената си скверност, и по този начин подлагат на преследване съществуването на истинския Бог (това се отнася до случващото се зад кулисите в религиозния свят). Откъде човек би могъл да знае, че колкото и омайно красиви да са крилата на мухата, в крайна сметка самата тя не е нищо повече от дребно създание с корем, пълен с мръсотия, и тяло, покрито с микроби? Като разчитат на силата на свинете и псетата, които имат за родители, с необуздана свирепост те вилнеят из цялата земя (това се отнася до начина, по който религиозните служители, които преследват Бог, разчитат на силната подкрепа на правителството на страната, за да предадат истинския Бог и истината). Сякаш духовете на еврейските фарисеи са се завърнали заедно с Бог в страната на големия червен змей, обратно в старото си гнездо. Те са започнали поредната серия преследвания, продължавайки деянията си отпреди няколко хиляди години. Накрая тази група изроди със сигурност ще загине на земята! Изглежда, че след няколко хилядолетия нечистите духове са станали още по-хитри и лукави. Те постоянно искат тайно да подкопаят Божието дело. Те разполагат с многобройни хитрости и лукавства и искат да пресъздадат в родината си трагедията отпреди няколко хиляди години, като карат Бог почти да извика. Той едва успява да се въздържи да не се върне на третото небе, за да ги унищожи. За да може човек да обича Бог, той трябва да разбира Неговите намерения, да познава радостите и скърбите Му и да разбира от какво се отвращава Той. Това ще стимулира още повече навлизането на човека. Колкото по-бързо навлиза човекът, толкова повече се удовлетворяват Божиите намерения, толкова по-ясно човекът прозира царя на дяволите и толкова повече се приближава към Бог, за да може да се осъществи Неговото желание.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (7))

Забележка:

1. „Погълне“ се отнася до поквареното поведение на царя на дяволите, който поглъща хората цели.

2. „Съучастници в престъплението“ е подобно на „банда мошеници“.

3. „Предизвикват всякакви неприятности“ се отнася до това как хората, които принадлежат на дяволите, се бунтуват, възпрепятстват Божието дело и му се противопоставят.

4. „Сини китове“ се използва подигравателно. Това е метафора за това как мухите са толкова малки, че свинете и псетата им изглеждат големи като китове.

Ежедневни Божии слова  Откъс 312

Тази скверна от хилядолетия земя е непоносимо мръсна, мизерията е навсякъде, навсякъде вилнеят призраци, които мамят и заблуждават, отправят безпочвени обвинения^[1], безмилостно прилагат жестоки средства, тъпчат този призрачен град и го оставят осеян с трупове. Вонята на разложение се носи над земята и прониква във въздуха, а земята е строго охранявана^[2]. Кой може да види света отвъд небето? Дяволът завързва плътно цялото тяло на човека, превързва очите му и запечатва здраво устните му. Царят на дяволите е вилнял в продължение на няколко хиляди години, та чак до днес, когато все така строго охранява призрачния град, сякаш е непробиваем дворец на демони. Същевременно тази глутница кучета-пазачи гледа с гневни очи, като изпитва дълбок страх, че Бог ще ги свари неподготвени и ще ги изтреби всички, че ще ги остави без спокойно и щастливо място. Как е възможно хората на призрачен град като този някога да са видели Бог? Възможно ли е да са се наслаждавали на нежността и обичливостта на Бог? Някога биха ли могли да разберат въпросите на човешкия свят? Кой от тях може да разбере Божиите нетърпеливи намерения? Затова не е чудно, че въплътеният Бог остава напълно скрит: как в такова мрачно общество, където демоните са безмилостни и безчовечни, царят на дяволите, който убива хора, без да му мигне окото, би могъл да търпи съществуването на Бог, Който е обичлив, мил и свят? Как би могъл да аплодира и да се радва на Божието идване? Тези лакеи! Те отвръщат на добротата с омраза, отдавна са започнали да се отнасят към Бог като към враг, малтретират Бог, крайно жестоки са, не изпитват ни най-малко уважение към Бог, нападат и плячкосват, загубили са всякаква съвест, вървят срещу всякаква съвест и подлъгват невинното човечество до изпадането му в ступор. Какви наследници на древни мъдреци? Какви любими водачи? Всички те са отрепки, които се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Каква религиозна свобода? Какви законни права и интереси на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на злото! Кой е подкрепил Божието дело? Кой е дал живота си или е пролял кръвта си за Божието дело? Хората, които са поробени за поколения наред, в непрекъсната верига от родители до деца, безцеремонно са поробили Бог — как това да не предизвика безконечна ярост? В сърцето са натрупани хилядолетия на омраза, върху него са отпечатани десет хиляди години зло — как това да не предизвика омраза? Отмъстете за Бог, унищожете напълно Божия враг — да видим тогава как ще вилнее и ще управлява като тиранин! Сега е моментът: човекът отдавна е събрал всичките си сили и ще отдаде цялата кръв на сърцето си и ще плати всяка цена за това да разкъса отвратителното лице на този дявол и да позволи на хората, които са били заслепени и са понесли всякакви страдания и трудности, да се надигнат от болката си и да се опълчат на този зъл стар дявол. Защо прегражда Божието дело толкова плътно, че и капка да не може да проникне? Защо използва различни трикове, за да измами Божиите люде? Къде са истинската свобода и законните права и интереси? Къде е справедливостта? Къде е утехата? Къде е топлината? Защо използва кроежи, за да измами Божиите люде? Защо използва сила, за да потиска идването на Бог? Защо Бог не е оставен да броди свободно по земята, която е създал? Защо преследва Бог, докато не остане място, на което да положи глава? Къде е топлината сред хората? Къде е приветстването Му от хората? Защо се предизвиква такъв отчаян копнеж у Бог? Защо Бог е принуден да призовава отново и отново? Защо Бог е докаран дотам, че да трябва да се тревожи за Своя възлюбен Син? Това общество е толкова мрачно, защо неговите презрени кучета пазачи не позволяват на Бог да идва и да си отива свободно в света, който е създал? Защо човекът, който живее сред болка и страдание, не разбира? Заради вас Бог е понесъл голяма мъка, с голяма болка ви е дарил Своя възлюбен Син, Своята плът и кръв — така че защо продължавате да си затваряте очите? Пред очите на всички вие отхвърляте идването на Бог и отказвате Божието приятелство. Защо сте толкова безсъвестни? Готови ли сте да понасяте несправедливостите в едно мрачно общество като това? Защо, вместо да пълните стомасите си с продължаваща хилядолетия омраза, се тъпчете с „лайната“ на царя на дяволите?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8))

Забележка:

1. „Отправят безпочвени обвинения“ се отнася до методите, чрез които дяволът вреди на хората.

2. „Строго охраняван“ означава, че методите, с които дяволът измъчва хората, са особено жестоки и контролират хората до такава степен, че те не могат да мръднат.

Ежедневни Божии слова  Откъс 313

Ако хората наистина могат да видят ясно правилния път на човешкия живот, както и целта на Божието управление на човечеството, в сърцето си те не биха считали своето индивидуално бъдеще и съдба за съкровище. Тогава те вече не биха се интересували от това да служат на родителите си, които са по-лоши от свине и кучета. Дали бъдещето и съдбата на човека не са именно днешните така наречени „родители“ на Петър? Те са точно като плътта и кръвта на човека. Само че каква ще бъде крайната цел и бъдещето на плътта? Дали ще бъде да види Бог още приживе, или душата ще се срещне с Бог след смъртта? Дали утре плътта ще се окаже в голяма пещ на изпитания, или в огън? Не са ли въпроси като тези, свързани с това дали човешката плът ще понесе нещастие или страдание, най-голямата новина, от която най-много се интересува всеки в този настоящ поток, който има мозък и е разумен? (Тук страданието се отнася до получаването на благословения; то означава, че бъдещите изпитания са полезни за крайната цел на човека. Нещастието се отнася до това, че човек не може да остане непоколебим или е подведен; или пък означава, че човек ще се сблъска с неблагополучни ситуации и ще изгуби живота си сред бедствие, както и че няма подходяща крайна цел за душата му.) Въпреки че хората имат здрав разум, може би това, което мислят, не съответства напълно на онова, с което би трябвало да е въоръжен разумът им. Това е така, защото всички те са доста объркани и следват нещата сляпо. Всички те трябва да имат отчетлива представа за това, в което трябва да навлязат, и по-специално трябва да подредят това, в което трябва да навлязат по време на скръбта (т.е. по време на облагородяването в пещта), както и това, с което трябва да бъдат въоръжени по време на огнените изпитания. Не служете винаги на родителите си (което означава на плътта), които са като прасета и кучета и са дори по-лоши от мравки и буболечки. Какъв е смисълът да се мъчите над това, да мислите толкова усилено и да си блъскате главата? Плътта не ти принадлежи, а е в ръцете на Бог, който не само контролира теб, но и заповядва на Сатана. (Това означава, че плътта първоначално принадлежи на Сатана. Тъй като и Сатана е в ръцете на Бог, това може да се формулира само по този начин. Това е така, защото е по-убедително да се каже по този начин; той подсказва, че хората не са изцяло под властта на Сатана, а са в Божиите ръце.) Ти живееш под мъченията на плътта — но дали плътта ти принадлежи? Подвластна ли е тя на твоя контрол? Защо да си блъскаш главата над това? Защо да се молиш неудържимо на Бог заради твоята гниеща плът, която отдавна е осъдена, прокълната и осквернена от нечисти духове? Каква е нуждата винаги да държиш сътрудниците на Сатана толкова близо до сърцето си? Не се ли притесняваш, че плътта може да разруши истинското ти бъдеще, прекрасните ти надежди и истинската крайна цел на живота ти?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Целта на управлението на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 314

Днес това, което сте разбрали, е по-висше от това на всеки човек през вековете, който не бе доведен до съвършенство. Независимо дали става дума за познанието ви за изпитанията, или за вярата в Бог, всичко това е по-висше от това на който и да е вярващ в Бог. Нещата, които разбирате, са това, което опознавате, преди да преминете през изпитанията на средата, но те изобщо не отговарят на реалния ви духовен ръст. Това, което знаете, е по-висше от това, което прилагате на практика. Въпреки че казвате, че хората, които вярват в Бог, трябва да Го обичат и не бива да се стремят към благословии, а само към удовлетворяване на Божиите намерения, това, което се проявява в живота ви, е далеч от това и е силно опорочено. Повечето хора вярват в Бог заради умиротворението и други ползи. Ако не е в твоя полза, ти не вярваш в Бог, а ако не можеш да получиш Божиите благодати, изпадаш в униние. Как би могло това, което си казал, да бъде твоят истински духовен ръст? Когато става въпрос за неизбежни семейни инциденти като разболяване на деца, влизане на близки в болница, лоша реколта и преследване от страна на членове на семейството, дори тези често срещани, ежедневни проблеми са твърде много за теб. Когато се случат такива неща, винаги изпадаш в паника, не знаеш какво да правиш — и през повечето време се оплакваш от Бог. Оплакваш се, че Божиите слова са те измамили, че Божието дело се е подиграло с теб. Не ви ли хрумват такива мисли? Смяташ ли, че такива неща се случват сред вас само в редки случаи? Вие прекарвате живота си всеки ден сред такива събития. Не мислите ни най-малко за това как бихте могли да успеете във вярата си в Бог, нито за това как бихте могли да удовлетворите Божиите намерения. Истинският ви духовен ръст е твърде малък, дори по-малък от този на малко пиленце. Когато бизнесът на семейството ви губи пари, вие се оплаквате от Бог, когато се окажете в среда без Божия закрила, пак се оплаквате от Бог, и се оплаквате дори когато някое от пиленцата ви умре или старата крава в обора се разболее. Оплакваш се, когато е време синът ти да се ожени, но семейството ти няма достатъчно пари; искаш да изпълниш задължението си като домакин, но не можеш да си го позволиш и тогава пак се оплакваш. Пълен си с оплаквания и понякога не посещаваш събирания или не ядеш и не пиеш Божиите слова заради това, и оставаш негативен за много дълго време. Нищо от това, което ти се случва днес, няма връзка с твоите перспективи или съдба; тези неща биха се случили и ако ти не вярваше в Бог, но днес прехвърляш отговорността за тях на Бог и настояваш да кажеш, че Бог те е отстранил. А какво да кажем тогава за твоята вяра в Бог? Наистина ли си принесъл живота си? Ако бяхте подложени на същите изпитания като Йов, никой от вас, които днес следвате Бог, нямаше да може да остане непоколебим, всички щяхте да паднете духом. А между вас и Йов, просто казано, има огромна разлика. Днес, ако половината от вашите активи бяха отнети, вие бихте дръзнали да отречете съществуването на Бог; ако вашият син или дъщеря ви бяха отнети, вие бихте излезли на улицата да проклинате; ако единственият ви начин да изкарвате прехраната си беше възпрепятстван, вие бихте се опитали да се разправяте с Бог и бихте попитали защо изговорих толкова много слова в началото, за да ви изплаша. Няма нищо, което вие не бихте дръзнали да направите в такива моменти. От това е ясно, че вие нямате истинско прозрение, нито пък какъвто и да било истински духовен ръст. Следователно изпитанията, които са върху вас, са твърде големи, защото вие знаете твърде много, но това, което наистина разбирате, не е дори една хилядна от това, което осъзнавате. Вие не бива да се ограничавате само до знание и проумяване. По-скоро е най-добре да видите колко истини действително сте приложили на практика, кои от истините, които знаете, все още не сте приложили на практика, кои части от просветлението и озарението на Светия Дух сте придобили чрез потта на собствения си упорит труд, дали твоята решимост да се стремиш към истината е осъществена, докъде си стигнал в стремежа си към това да бъдеш доведен до съвършенство и дали имаш истинския духовен ръст да преодолееш изкушенията на Сатана. Ти трябва да бъдеш педантичен и да платиш цена, когато става въпрос за твоя истински ръст и свидетелството, което трябва да дадеш. При вярата си в Бог не мисли за това какви благословии можеш да придобиеш или на какво можеш да се наслаждаваш в бъдеще. В крайна сметка това дали можеш да придобиеш истината и да придобиеш живот, зависи изцяло от твоя личен стремеж.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (3))

Ежедневни Божии слова  Откъс 315

Някои се разкрасяват прекрасно, но повърхностно: сестрите се кичат красиво като цветя, а братята се обличат като принцове или богати млади баровци. Грижат се само за външните неща, като например какво ядат и носят; вътрешно те са окаяни и нямат ни най-малко познание за Бог. Какъв смисъл може да има в това? А има и такива, които са облечени като бедни просяци — те наистина приличат на източноазиатски роби! Наистина ли не разбирате това, което искам от вас? Беседвайте помежду си: какво всъщност спечелихте? Вярвали сте в Бог през всичките тези години, но това е всичко, което сте пожънали — не се ли смущавате? Не се ли срамувате? През всичките тези години сте вървели по истинския път, но днес духовният ви ръст е по-нисък от този на врабче! Погледнете младите дами сред вас, красиви като картини в дрехите и с грима си, които се сравняват една с друга — и какво сравнявате? Удоволствието си? Вашите изисквания? Мислите ли, че съм дошъл да набирам модели? Вие нямате срам! Къде е вашият живот? Това, което преследвате, не е ли само вашето екстравагантно желание? Мислиш си, че си толкова красив, но макар да си натруфен с най-различни одежди, не си ли в действителност един гърчещ се червей, роден на бунището? Днес имаш щастието да се радваш на тези небесни благословения не заради красивото си лице, а защото Бог прави изключение, като те възпитава. Все още ли не ти е ясно откъде си дошъл? При споменаването на живота си затваряш устата и не казваш нищо, ням като статуя, но все още имаш наглостта да се кичиш! Все още си склонен да се пудриш и гласиш! Погледнете контетата сред вас, своеволните мъже, които по цял ден се шляят, нехайни, с безгрижно изражение на лицето. Така ли трябва да се държи човек? На какво обръща внимание всеки от вас, мъж или жена, по цял ден? Знаете ли от кого зависи да се изхранвате? Погледни дрехите си, погледни в ръцете си какво си пожънал, потъркай корема си — какво си спечелил от цената на кръвта и потта, която си платил през всичките тези години на вяра? Ти все още мислиш да ходиш на екскурзии, все още мислиш да разкрасяваш вонящата си плът — безполезни занимания! От теб се иска да бъдеш човек с нормална същност, но сега ти си не просто ненормален, ти си с отклонения. Как може такъв човек да има смелостта да се изправи пред Мен? С човешка природа като тази, с която демонстрираш прелестите си и изтъкваш плътта си, живеейки винаги в страстите на плътта — не си ли ти потомък на мръсни демони и зли духове? Няма да позволя на такъв мръсен демон да съществува дълго! И не си мисли, че не знам какво мислиш в сърцето си. Може да държиш похотта и плътта си под строг контрол, но как бих могъл да не знам какви мисли таиш в сърцето си? Как бих могъл да не знам всичко, което желаят очите ти? Нима вие, млади дами, не се разкрасявате, за да демонстрирате плътта си? Каква е ползата от мъжете за вас? Могат ли те наистина да ви спасят от морето на страданието? Що се отнася до контетата сред вас, всички вие се обличате, за да изглеждате джентълмени и изтъкнати, но не е ли това хитрост, целяща да привлече вниманието към вашия блестящ външен вид? За кого правите това? Каква е ползата от жените за вас? Не са ли те източникът на вашия грях? Вие, мъже и жени, казах ви много слова, но вие изпълнихте само няколко от тях. Ушите ви не чуват, очите ви са помрачени, а сърцата ви са закоравели до такава степен, че в телата ви има само похот, вие сте в неин плен и не можете да избягате. Кой иска да се доближи до вас, червеи, вие, които се гърчите в мръсотия и кал? Не забравяйте, че не сте нищо повече от онези, които съм издигнал от купчината тор, че първоначално не сте притежавали нормална човешка природа. Това, което искам от вас, е нормалната човешка природа, която първоначално не притежавахте, а не да парадирате с похотта си или да давате воля на своята изгнила плът, която бе тренирана от дяволите толкова много години. Когато се обличате по този начин, не се ли страхувате, че ще се впримчите още по-дълбоко? Нима не знаете, че сте произлезли от греха? Нима не знаете, че телата ви са изпълнени с толкова много похот, че тя се просмуква дори от дрехите ви, разкривайки състоянията ви като непоносимо грозни и мръсни демони? Не е ли вярно, че знаете това по-ясно от всеки друг? Сърцата ви, очите ви, устните ви — не са ли всички те осквернени от мръсни демони? Не са ли тези части от вас мръсни? Мислиш ли, че щом не действаш, значи си най-свят? Мислиш ли, че обличането на красиви дрехи може да скрие мръсните ви души? Това няма да помогне! Съветвам ви да бъдете по-реалистични: не бъдете измамни и фалшиви и не парадирайте. Вие демонстрирате похотта си един пред друг, но единственото, което ще получите в замяна, е вечно страдание и безмилостен укор! Каква е нуждата да си хвърляте погледи един на друг и да се отдавате на романтика? Това ли е мярката за вашата почтеност, степента на вашия морал? Отвращавам се от онези сред вас, които се занимават със зла медицина и магьосничество; отвращавам се от младите мъже и жени сред вас, които обичат собствената си плът. По-добре е да се въздържате, защото сега от вас се изисква да притежавате нормална човешка природа и не ви е позволено да излагате на показ похотта си — и все пак вие се възползвате от всяка възможност, защото плътта ви е твърде пищна, а похотта ви — твърде голяма!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7))

Ежедневни Божии слова  Откъс 316

Дали стремежът ви е бил ефективен се измерва с това, което притежавате в момента. Именно това се използва за определяне на вашия резултат; това означава, че вашият резултат се разкрива в жертвите, които сте направили, и в нещата, които сте извършили. Вашият резултат ще стане известен чрез стремежа ви, вашата вяра и това, което сте направили. Сред всички вас има много хора, които вече са извън спасението, защото днес е денят на разкриване на резултатите на хората и Аз няма да Се объркам в делото Си; няма да водя в следващата епоха тези, които изцяло не подлежат на спасение. Ще дойде време, когато Моето дело ще бъде завършено. Няма да работя върху онези смърдящи, бездуховни трупове, които изобщо не могат да бъдат спасени; сега са последните дни на човешкото спасение и Аз няма да върша безполезно дело. Не се опълчвайте срещу небето и земята — идва краят на света. Той е неизбежен. Нещата са стигнали дотук и ти като човешко същество не можеш да направиш нищо, за да ги спреш; не можеш да промениш нещата, както ти се иска. Вчера не плати цената, за да преследваш истината, и не беше лоялен; днес времето е дошло, ти не можеш да бъдеш спасен; а утре ще бъдеш отстранен и няма да има никаква възможност за твоето спасение. Въпреки че сърцето Ми е меко и правя всичко възможно, за да те спася, ако ти не се стремиш към себе си и не мислиш за себе си, какво общо има това с Мен? Тези, които мислят само за плътта си и се наслаждават на комфорта; тези, които привидно вярват, но не вярват наистина; тези, които се занимават със зловредна медицина и магьосничество; тези, които са разпуснати и съсипани; тези, които крадат жертвите към Йехова и Неговите притежания; тези, които обичат подкупите; тези, които бездейно мечтаят да се изкачат на небето; тези, които са надменни и самонадеяни, които се стремят само към лична слава и придобивки; тези, които разпространяват дръзки думи; онези, които хулят Самия Бог; онези, които не правят нищо друго, освен да съдят и да клеветят Самия Бог; онези, които създават клики и се стремят към независимост; онези, които се превъзнасят над Бог; онези лекомислени млади, на средна възраст и по-възрастни мъже и жени, които са в плен на разпуснатостта; онези мъже и жени, които се радват на лична слава и придобивки и се стремят към личен статус сред другите; онези непокаяли се хора, които са в капана на греха — не са ли те, всички те, извън спасението? Развратът, греховността, злите лекарства, магьосничеството, сквернословието и дръзките думи — всичко това се разбунтува сред вас; истината и словото на живота са потъпкани сред вас, а свещеният език е осквернен сред вас. Вие, езичници, надути от мръсотия и непокорство! Какъв ще бъде вашият краен резултат? Как могат да имат дързостта да продължават да живеят онези, които обичат плътта, които вършат магьосничество на плътта и които са впримчени в разпуснат грях! Нима не знаеш, че хора като вас са червеи, които не могат да бъдат спасени? Какво ви дава право да изисквате това и онова? Досега не е настъпила и най-малката промяна в тези, които не обичат истината, а обичат само плътта — как могат да бъдат спасени такива хора? Онези, които не обичат пътя на живота, които не възвеличават Бог и не свидетелстват за Него, които правят схеми в името на собственото си положение, които възхваляват себе си — не са ли те все още същите, дори и днес? Каква е ползата от спасяването им? Дали можеш да бъдеш спасен не зависи от това колко голям е стажът ти или колко години си работил, а още по-малко зависи от това колко препоръки си натрупал. По-скоро зависи от това дали стремежът ти към нещо е дал плод. Трябва да знаеш, че спасените са „дърветата“, които дават плод, а не дърветата с буйна листна маса и обилни цветове, които обаче не дават плод. Дори ако си прекарал много години в скитане по улиците, какво значение има това? Къде е твоето свидетелство? Сърцето ти далеч не е толкова богобоязливо, колкото е сърце, което обича теб и е увлечено по похотливите ти желания — нима такъв човек не е дегенерат? Как би могъл да бъде образец и модел за спасение? Твоята природа е непоправима, ти обзет си от твърде много непокорство, ти не подлежиш на спасение! Не са ли такива хора тези, които ще бъдат отстранени? Не е ли времето, когато Моето дело е завършено, времето на настъпването на твоя последен ден? Толкова много работа свърших и толкова много слова изговорих сред вас — колко от тях наистина са влезли в ушите ви? На колко от тях някога сте се покорили? Когато делото Ми приключи, това ще бъде моментът, в който ти ще престанеш да Ми се противопоставяш, ще престанеш да се изправяш срещу Мен. Докато Аз работя, вие постоянно действате срещу Мен; никога не се съобразявате със словата Ми. Аз върша Моето дело, а ти вършиш своето собствено „дело“, като създаваш свое малко царство. Вие не сте нищо друго освен глутница лисици и кучета, които вършат всичко в противовес на Мен! Непрекъснато се опитвате да привлечете в прегръдката си онези, които ви предлагат своята всеотдайна любов — къде са вашите боязливи сърца? Всичко, което правите, е измамно! Вие нямате покорство и страх и всичко, което правите, е измамно и богохулно! Могат ли такива хора да бъдат спасени? Мъжете, които са сексуално неморални и похотливи, винаги искат да привлекат към себе си кокетни блудници за собствено удоволствие. Категорично няма да спася такива сексуално неморални демони. Мразя ви, мръсни демони, а вашата похотливост и кокетство ще ви потопят в ада. Какво можете да кажете за себе си? Вие, мръсни демони и зли духове, сте отблъскващи! Вие сте отвратителни! Как може да бъде спасен такъв боклук? Могат ли тези, които са в плен на греха, все още да бъдат спасени? Днес сърцата ви не са привлечени от тази истина, този път и този живот; по-скоро са привлечени от греховността, парите, авторитета, славата и придобивките, плътските наслади, красотата на мъжете и прелестите на жените. Какво ви дава право да влезете в Моето царство? Вашият образ е дори по-голям от Божия, вашият статус е дори по-висок от Божия, да не говорим за престижа ви сред хората — вие сте се превърнали в идол, на който хората се покланят. Не си ли станал ти архангел? Когато се разкрие изходът на хората, а това е и моментът, в който делото на спасението ще наближи своя край, много от тези сред вас ще бъдат трупове, които не могат да бъдат спасени и трябва да бъдат отстранени. По време на делото на спасението Аз съм мил и добър към всички хора. Когато делото завърши, резултатите на различните видове хора ще бъдат разкрити и по това време вече няма да бъда мил и добър, защото резултатите на хората ще бъдат разкрити и всеки ще бъде групиран според вида си, и няма да има смисъл да се върши повече дело на спасение, защото епохата на спасението ще е отминала и след като отмине, няма да се върне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7))

Ежедневни Божии слова  Откъс 317

Човек винаги е живял под покривалото на влиянието на тъмнината, държан в робството на влиянието на Сатана, неспособен да избяга, и нравът му, обработен от Сатана, става все по-покварен. Може да се каже, че човек винаги е живял сред своя сатанински покварен нрав и е неспособен истински да обича Бог. При това положение, ако човек пожелае да обича Бог, той трябва да се отърве от своята самоправедност, самомнение, надменност, самонадеяност и всички подобни качества, присъщи на нрава на Сатана. В противен случай любовта му е подправена любов, сатанинска любов, и, като такава, по никакъв начин не може да получи одобрението на Бог. Без да бъде директно усъвършенстван, пречупен, скастрен, дисциплиниран, укорен и облагороден от Светия Дух, никой не може наистина да обича Бог. Ако казваш, че част от нрава ти представлява Бог и следователно можеш наистина да Го обичаш, то ти си глупак, а думите ти са високомерни. Такива хора са архангели! Вродената природа на човека е неспособна пряко да представлява Бог; той трябва да се отърве от вродената си природа чрез усъвършенстването от Бог и едва тогава —като проявява внимание към Божиите намерения, удовлетворява Божиите намерения и също така с обработване от Светия Дух — това, което изживява, може да бъде признато от Бог. Никой, който живее в плът, не може пряко да представлява Бог, освен ако не е някой, използван от Светия Дух. Дори и за такъв човек обаче не може да се каже, че нравът му и това, което изживява, изцяло представляват Бог; може само да се каже, че това, което изживява, е направлявано от Светия Дух. Нравът на такъв човек не може да представлява Бог.

Въпреки че нравът на човек е предопределен от Бог — това не подлежи на съмнение и може да се счита за нещо позитивно — той е обработен от Сатана и така целият нрав на човека е нравът на Сатана. Някои хора казват, че Божият нрав е да върши нещата по ясно определен начин, „едно е едно, две е две“, че това също така се проявява в тях и че тяхната индивидуалност също е такава и затова казват, че нравът им представлява Бог. Какъв вид човек са те? Може ли сатанинският покварен нрав да представлява Бог? Всеки, който казва, че нравът му представлява Бог, богохулства и обижда Светия Дух! Начинът, по който действа Светият Дух, показва, че Божието дело на земята е единствено делото на завоеванието. При това положение многото видове сатанински покварен нрав на човека тепърва трябва да бъдат очистени, житейските му деяния са все още образът на Сатана, те са това, което човекът вярва, че е добро, и представляват деянията на човешката плът; по-точно те представляват Сатана и по никакъв начин не могат да представляват Бог. Дори и някой да обича Бог дотолкова, че да може да се наслаждава на райски живот на земята и да може да прави изказвания като: „Боже! Обичам Те безкрайно!“, и дори да е достигнал най-висшата сфера, пак не може да се каже, че животът му е израз на Бог или че представлява Бог, защото същността на човека е различна от тази на Бог и човек никога не може да изрази Бог с деянията си, още по-малко да стане Бог. Това, което човекът изживява под ръководството на Светия Дух, е само в съответствие с това, което Бог иска от човека.

Всички постъпки и деяния на Сатана се проявяват в човека. Днес всичките постъпки и деяния на човека са израз на Сатана и оттук следва, че не могат да представляват Бог. Човек е олицетворението на Сатана и нравът на човека не може да представлява нрава на Бог. Някои хора имат добра индивидуалност; Бог може да върши някои неща чрез индивидуалността на такива хора и нещата, която те вършат, са ръководени от Светия Дух. При все това техният нрав не може да представлява Бог. Като върши делото Си върху тях, Бог просто се възползва от онова, което вече съществува отвътре, и черпи от подръчния „материал“. Никой не може пряко да представлява Бог, било то пророци в отминали епохи или хора, използвани от Бог. Всички хора започват да обичат Бог само под принудата на обстоятелствата и никой от тях не се стреми да съдейства по собствена воля. Кои неща са положителни? Всичко, което идва пряко от Бог, е положително. Обаче нравът на човека е обработен от Сатана и не може да представлява Бог. Само любовта, решимостта да страдаш, праведността, послушанието, смирението и скритостта на въплътения Бог пряко представляват Бог. Това е така, защото, когато Той дойде, дойде без греховна природа и дойде директно от Бог, без да е бил обработен от Сатана. Исус е само в подобието на греховната плът и не представлява греха; ето защо всички Негови постъпки, деяния и думи до момента преди завършването Му на делото чрез разпятието (включително момента на Неговото разпятие) пряко представляват Бог. Примерът на Исус е достатъчен да докаже, че никой с греховна природа не може да представлява Бог и че грехът на човека представлява Сатана. Или с други думи, грехът не представлява Бог и Бог е без грехове. Дори и делото, извършвано върху човека от Светия Дух, може само да бъде считано за направлявано от Светия Дух и не може да се каже, че се извършва от човека от името на Бог. Що се отнася до човека обаче, нито грехът му, нито нравът му представляват Бог. Като се погледне към делото, извършено от Светия Дух върху човека от миналото до наши дни, човек има всичко, което изживява, защото Светият Дух е работил върху него. Много малко хора са способни да изживеят истината, след като са били дисциплинирани от Светия Дух и Той ги е подложил на кастрене. Или с други думи, само делото на Светия Дух го има; съдействието от страна на човека отсъства. Сега разбираш ли ясно това? В такъв случай ти как ще дадеш всичко от себе си, за да Му съдействаш и да изпълниш дълга си, когато Светият Дух работи?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареният човек е неспособен да представлява Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 318

Вярата ти в Бог, стремежът към истината и дори начинът, по който се държиш, трябва да се основават на реалността. Всичко трябва да бъде реално и практично и не трябва да се стремиш към неща, които са измамливи и нереални. Няма полза от такива постъпки и, нещо повече, няма смисъл от такъв живот. Тъй като не се стремиш към нещо повече от една лъжа и измама, животът ти минава в това и не се стремиш към неща, които имат стойност и значение, единствените неща, които печелиш, са абсурдни разсъждения и доктрини, които не са според истината. Такива неща нямат връзка със значението и стойността на съществуването ти и могат само да те доведат до празнота. По този начин целият ти живот ще бъде без никаква стойност и смисъл, а ако не се стремиш към живот със смисъл, тогава дори и сто години да живееш, ще бъде за нищо. Как би могло това да се нарече човешки живот? Не е ли всъщност живот на животно? По същия начин, ако се стремите да вървите по пътя на вярата в Бог, но не се опитвате да се стремите към Бог, който може да се види, а вместо това се покланяте на невидим и неосезаем Бог, тогава не е ли такъв стремеж още по-безполезен? В края на краищата, твоят стремеж ще се превърне в купчина руини. Каква е ползата от такъв стремеж? Най-големият проблем на човека е, че той обича само неща, които не може да види или пипне, неща, които са изключително тайнствени и чудни, които са невъобразими за човека и недостижими за смъртните. Колкото по-нереалистични са нещата, толкова повече хората ги анализират, дори се стремят към тях, без да обръщат внимание на нищо друго, като напразно се надяват да ги получат. Колкото по-нереалистични са те, толкова по-внимателно хората ги изследват и анализират, дори стигат до там, че си съставят свои собствени задълбочени представи за тях. Точно обратното — колкото по-реалистични са нещата, толкова по-пренебрежително се отнасят хората към тях. Просто ги гледат отвисоко и дори ги презират. Не е ли точно това вашето отношение към реалистичната работа, която върша днес? Колкото по-реалистични са тези неща, толкова по-предубедени сте срещу тях. Не си оставяте и най-малко местенце да ги изследвате, а просто ги пренебрегвате. Гледате отвисоко на тези реалистични изисквания с нисък стандарт, дори таите множество представи за този Бог, който е най-практичен, и просто не сте в състояние да приемете, че Той е практичен и обикновен. Не продължавате ли да държите една неопределена вяра по този начин? Вие имате непоколебима вяра в нереалистичния Бог от миналото и не се интересувате от практичния Бог на днешния ден. Не е ли така, защото Бог на вчерашния ден и Бог на днешния ден са от две различни епохи? Не е ли също така, защото Бог на вчерашния ден е великият и възвишен Бог на небето, докато Бог на днешния ден е малко човешко същество на земята? Нещо повече, не е ли така, защото бог, почитан от човека, е този, роден от неговите представи, докато Бог на днешния ден е от физическа плът, роден на земята? В крайна сметка, не е ли защото Бог на днешния ден е твърде реалистичен причината човек да не се стреми към Него? Защото това, което Бог иска от хората днес, е точно това, което те най-малко желаят да правят и което ги кара да се чувстват засрамени. Това не усложнява ли нещата за хората? Не оголва ли белезите от раните им? Следователно много хора не се стремят към реалистичния, практически Бог и стават врагове на въплътения Бог, т.е. антихристи. Това не е ли очевиден факт? В миналото, когато Бог все още не беше се въплътил, може да си бил религиозна личност или благочестив вярващ. След като Бог се въплъти, много такива благочестиви вярващи несъзнателно станаха антихристи. Знаеш ли за какво става въпрос тук? В твоята вяра в Бог не се съсредоточаваш върху реалността, нито се стремиш към истината, а вместо това се съсредоточаваш върху нереални неща — не е ли това най-ясният източник на твоята враждебност към въплътения Бог? Въплътеният Бог се нарича Христос, така че не са ли антихристи всички онези, които не вярват във въплътения Бог? И така, наистина ли този Бог в плът е онзи, в когото вярваш и когото обичаш? Наистина ли е този жив, дишащ Бог, който е изключително реалистичен и обикновен? Каква е точно целта, към която се стремиш? На небето ли е, или на земята? Представа ли е, или е истина? Бог ли е, или е някакво свръхестествено същество? Всъщност, истината е най-практическата житейска максима и най-висшата житейска максима за човечеството. Тъй като това е изискването на Бог към човека и е дело, извършвано лично от Бог, то се нарича „житейска максима“. Това не е максима — обобщение на нещо, нито е известен цитат от велика личност. Вместо това е слово към човечеството от Върховния владетел на небето, на земята и на всяко нещо. Това не е обобщение, направено от човек, а присъщият на Бог живот. Затова се нарича „най-висшата житейска максима“. Стремежът на хората да приложат истината на практика е изпълнението на техния дълг — т.е. стремежът им да удовлетворят изискването на Бог. Същността на това изискване е по-скоро най-реалистичната истина, отколкото празна доктрина, непостижима от никой човек. Ако се стремиш само към доктрина, а не към нещо реално, не си ли човек, който се бунтува срещу истината? Не си ли някой, който напада истината? Как може такъв човек да се стреми да обича Бог? Хората, които нямат реалност, са онези, които предават истината, и всички те са бунтовници по своята същност!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог и Неговото дело, са тези, които удовлетворяват Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 319

Всички вие искате да бъдете възнаградени пред Бог и Той да гледа на вас благосклонно. Всеки се надява на такива неща, когато започне да вярва в Бог, защото всеки е зает със стремежа към по-висши неща и никой не иска да изостава от другите. Просто такава е човешката природа. Именно поради тази причина много от вас постоянно се опитват да се харесат на Бог на небето, но в действителност вашата вярност и искреност към Бог са далеч по-малки от вашата вярност и искреност към вас самите. Защо казвам това? Защото изобщо не признавам вашата вярност към Бог и нещо повече, защото отричам съществуването на бога, който е в сърцата ви. Това означава, че богът, на когото се покланяте, нереалистичният бог, на когото се възхищавате, изобщо не съществува. Причината, поради която мога да кажа това толкова категорично, е, че вие сте твърде далеч от истинския Бог. Причината за вашата вярност е идолът в сърцата ви. А междувременно Мен, Богът, на когото гледате нито като на голям, нито като на малък, Ме приемате само на думи. Когато казвам, че сте далеч от Бог, имам предвид, че сте далеч от истинския Бог, докато нереалистичният бог изглежда на една ръка разстояние. Когато казвам „нито голям“, става въпрос за това, че Бог, в когото вярвате днес, изглежда да е просто човек без големи способности, човек, който не е много възвишен. И когато казвам „нито малък“, това означава, че макар този човек да не може да призовава вятъра и да заповядва на дъжда, Той все пак е в състояние да призовава Божия Дух да извърши нещо, което разтърсва небето и земята, като оставя хората напълно смутени. Външно всички вие изглеждате изключително покорни на този Христос на земята, но всъщност нямате вяра в Него, нито Го обичате. Това означава, че този, в когото наистина вярвате, е онзи нереалистичен бог на вашите собствени чувства, и този, когото наистина обичате, е богът, за когото копнеете ден и нощ, но никога не сте виждали лично. В този Христос вярвате само отчасти, а любовта ви е нула. Вярата означава убеждение и упование, любовта — преклонение и възхищение в сърцето, без никакво отделяне едно от друго. Но вашата вяра и любов към днешния Христос далеч не са такива. Когато става въпрос за вяра, как имате вяра в Него? Когато става въпрос за любов, по какъв начин Го обичате? Вие просто не разбирате Неговия нрав, а още по-малко познавате същността Му, тогава как имате вяра в Него? Къде е реалността на вашата вяра в Него? Как Го обичате? Къде е реалността на вашата любов към Него?

Мнозина Ме следват без колебание и до днес. А през последните няколко години вие понесохте и много изтощение. Разбрал съм кристално ясно вродения характер и навиците на всеки един от вас. Общуването с всеки един от вас е било изключително трудно. Жалкото е, че макар да съм разбрал много за вас, вие не разбирате нищо за Мен. Нищо чудно, че хората казват, че сте се хванали на човешки трик в момент на объркване. Наистина, вие не разбирате нищо от Моя нрав, още по-малко можете да проумеете какво има в ума Ми. Днес вашите погрешни разбирания за Мен нарастват главоломно, а вашата вяра в Мен остава объркана. Вместо да казвате, че имате вяра в Мен, по-подходящо би било да се каже, че всички вие се опитвате да угодничите и раболепничите пред Мен. Вашите мотиви са много прости: ще следвам всеки, който може да ме възнагради, и ще вярвам в този, който ми даде възможност да избегна големите катаклизми, независимо дали това ще бъде Бог или който и да е бог. Това изобщо не ме засяга. Сред вас има много такива хора и това състояние е много сериозно. Ако някой ден имаше проверка колко от вас са имали вяра в Христос, защото са прозрели същността Му, тогава се страхувам, че нито един от вас няма да отговори на желанията Ми. Така че няма да ви навреди всички да помислите върху този въпрос: Богът, в когото вярвате, е неизмеримо различен от Мен и след като това е така, тогава каква е същността на вашата вяра в Бог? Колкото повече вярвате във вашия така наречен Бог, толкова повече се отдалечавате от Мен. Каква тогава е същността на този проблем? Със сигурност никой от вас никога не е мислил върху такъв въпрос, но идвало ли ви е на ум колко е сериозен? Замисляли ли сте се за последствията от това да продължите да вярвате по този начин?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как всъщност да се познае Богът на земята)

Ежедневни Божии слова  Откъс 320

Наистина ценя онези, които не са подозрителни към другите, и наистина харесвам онези, които желаят да приемат истината; към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си много измамлив, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако дори можеш да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, дребнав, лишен от безпристрастност и разумност, без чувство за справедливост, прилагащ порочни тактики, коварен и лукав, доволен от злото и мрака и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които харесвам, са единствено тези, които ласкаят и се подмазват, а онези, които не знаят как да го правят, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да да сте още по-враждебни към Мен. В продължение на много години работа вие сте видели много истини, но знаете ли какво са чули ушите Ми? Колко от вас са готови да приемат истината? Вие всички вярвате, че сте готови да платите цената за истината, но колко от вас наистина са страдали за истината? В сърцата ви няма нищо друго освен неправедност, което ви кара да мислите, че всеки, без значение кой, е също толкова измамлив и нечестив — до такава степен, че дори вярвате, че въплътеният Бог може, подобно на обикновен човек, да бъде без добро сърце или добронамерена любов. Нещо повече, вие вярвате, че благородна добродетел и милостива, доброжелателна природа съществуват само у Бог на небето. Вярвате, че такъв свят човек не съществува, че на земята царуват само тъмнина и зло, докато Бог е нещо, на което хората поверяват копнежа си за доброто и красивото, една приказна фигура, измислена от тях. Във вашето съзнание Бог на небето е много почтен, праведен и велик, достоен за преклонение и възхищение. Междувременно този Бог на земята е само заместител и средство на Бог на небето. Вие вярвате, че този Бог не може да бъде равен на Бог на небето, още по-малко да се споменава едновременно с Него. Когато става въпрос за величието и благородството на Бог, те са славата на Бог на небето, но когато става въпрос за природата и покварата на човека, те са неща, в които Бог на земята има дял. Бог на небето е вечно възвишен, докато Бог на земята е вечно незначителен, слаб и неспособен. Богът на небето няма плътски чувства, а само на праведност, докато Бог на земята има само егоистични подбуди и не притежава никаква справедливост или разумност. У Бог на небето няма и най-малкото безчестие, Той е винаги правдив, докато Бог на земята винаги има непочтена страна. Бог на небето много обича човека, докато Бог на земята показва незадоволителна грижа към човека, дори изцяло го пренебрегва. Това погрешно познание отдавна стои в сърцата ви; то е погрешно и вие може да продължите да настоявате на него оттук нататък. Вие разглеждате всички дела на Христос от гледната точка на неправедните и оценявате цялото Му дело, както и Неговата идентичност и същност, от гледната точка на злите хора. Допуснали сте голяма грешка и сте направили онова, което никога не е било правено от онези, които са били преди вас. Тоест служили сте само на възвишения бог на небето с венец на главата, а никога не сте „прислужвали“ на Бог, Когото считате за толкова незначителен, че просто е невидим за вас. Не е ли това вашият грях? Не е ли това класически пример за вашето оскърбление спрямо Божия нрав? Ревностно почитате бог на небето. Благоговеете пред възвишени образи и силно се възхищавате на хората с изключителна красноречивост. С голяма готовност приемаш заповедите на бога, който изпълва ръцете ти с богатства, и жадуваш за бога, който може да изпълни всяко твое желание. Единственият, Когото не почиташ, е този Бог, Който не е възвишен; единственото нещо, което ненавиждаш, е да имаш връзка с този Бог, към Когото никой не може да има голяма почит. Единственото нещо, което не желаеш да правиш, е да работиш за този Бог, Който никога не ти е дал нито цент, и Единственият, който не е в състояние да те накара да копнеш за Него, е този непривлекателен Бог. Този Бог не може да ти даде възможност да разшириш хоризонтите си, да се чувстваш така, сякаш си намерил съкровище, а още по-малко може да изпълни това, което искаш. Защо тогава Го следваш? Мислил ли си по такива въпроси? Това, което правиш, не просто обижда този Христос. По-важното е, че обижда Бог на небето. Мисля, че не това е целта на вашата вяра в Бог!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как всъщност да се познае Богът на земята)

Ежедневни Божии слова  Откъс 321

Вие копнеете Бог да изпитва наслада от вас, но сте далеч от Него. Какъв е проблемът тук? Вие приемате само Неговите думи, но не и кастренето Му, а още по-малко сте способни да приемете всяка Негова подредба, и да имате пълна вяра в Него. Какъв тогава е проблемът тук? В крайна сметка вашата вяра е една празна яйчена черупка, от която никога няма да се появи пиленце, защото вашата вяра не ви е донесла истината, нито ви е дала живота, а вместо това ви е създала илюзорното чувство, че имате подкрепа и надежда. Именно това чувство на поддържане и надежда е целта на вярата ви в Бог, а не истината и животът. Затова казвам, че ходът на вашата вяра в Бог е бил единствено да се опитвате да спечелите Божието благоволение по начин, който е раболепен и безсрамен, и по никакъв начин не може да се счита за истинска вяра. Как може да се роди пиленце от такава вяра? С други думи, какво може да постигне такава вяра? Целта на вашата вяра в Бог е да Го използвате, за да постигнете собствените си цели. Това не е ли също факт на вашето оскърбление срещу Божия нрав? Вие вярвате в съществуването на Бог на небето и отричате съществуването на Бог на земята, но Аз не приемам възгледите ви. Аз одобрявам само онези, които служат на Бог на земята, като са стъпили здраво на земята, и никога онези, които никога не признават Христос, Който е на земята. Независимо колко предани са такива хора към Бог на небето, в крайна сметка те няма да избягат от ръката Ми, която наказва нечестивите. Тези хора са нечестивите. Те са злите, които се противопоставят на Бог и никога не са се покорявали с радост на Христос. Разбира се, в тяхното число са включени всички онези, които не познават и, нещо повече, не признават Христос. Вярваш ли, че можеш да се държиш както си искаш с Христос, стига да си верен на Бог на небето? Грешиш! Твоето невежество спрямо Христос е невежество спрямо Бог на небето. Независимо колко си верен на Бог на небето, това са само празни приказки и преструвки, защото чрез Бог на земята човек не само придобива истината и има по-дълбоко познание, но нещо повече, чрез Него човек бива осъждан и след това фактите се използват, за да се накажат нечестивите. Разбрал ли си какви са ползите и вредите вследствие на това? Преживявал ли си ги? Иска Ми се някой ден скоро да разберете тази истина: за да познаете Бог, трябва да познаете не само Бог на небето, но което е по-важно — Бог на земята. Не обърквайте приоритетите си и не позволявайте на второстепенните да заемат мястото на главните. Само по този начин можеш наистина да изградиш добри взаимоотношения с Бог, да станеш по-близък с Него и да приближиш сърцето си към Него. Ако си във вярата от много години и си свързан с Мен от дълго време, но въпреки това оставаш далеч от Мен, тогава казвам, че най-вероятно често оскърбяваш Божия нрав и ще е много трудно да се предположи какъв ще бъде изходът ти. Ако дългогодишната ти връзка с Мен не само не е успяла да те превърне в човек, завладян от човечност и от истината, а дори е вкоренила злите ти практики в природата ти, и ако си не само два пъти по-надменен, отколкото преди, но и погрешните ти схващания за Мен също са се увеличили дотолкова, че си започнал да Ме считаш за свой приятел в игрите, тогава казвам, че болестта ти вече не е само повърхностна, но е проникнала до самите ти кости. Всичко, което ти остава, е да чакаш да се уреди погребението ти. Не Ме умолявай тогава да бъда твоят Бог, защото си извършил грях, заслужаващ смърт, непростим грях. Дори и да можех да те пощадя, Бог на небето ще настоява да отнеме живота ти, защото твоето оскърбление срещу Божия нрав не е обикновен, а много сериозен проблем. Когато дойде времето, не Ме обвинявай, че не съм ти казал предварително. Всичко се свежда до това: когато общуваш с Христос — Бог на земята — като с обикновен човек, тоест когато вярваш, че този Бог не е нищо повече от човек, тогава ще загинеш. Това е единственото Ми предупреждение към всички вас.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как всъщност да се познае Богът на земята)

Ежедневни Божии слова  Откъс 322

В човека съществува само една дума „вяра“, която като че ли я има и като че ли я няма, но той не знае какво всъщност представлява вярата, още по-малко защо трябва да я притежава. Човек разбира твърде малко и му липсват твърде много неща; вярата му в Мен е безпросветна и невежествена. Въпреки че не знае какво е вяра, нито защо има вяра в Мен, той продължава вманиачено да вярва в Мен. Това, което искам от човека, не е просто да Ме призовава натрапчиво по този начин или да вярва илюзорно в Мен, защото делото, което върша, има за цел да може човек да Ме види и да Ме познае, а не да гледа на Мен в нова светлина. Някога проявих много знамения и удивителни дела и извърших много чудеса, а израилтяните от онова време Ми показаха голямо възхищение и дълбоко почитаха изключителната Ми сила да изцелявам болни и да прогонвам демони. По онова време евреите смятаха, че лечебните Ми сили са майсторски, необикновени — и понеже бях извършил толкова много дело, всички те благоговееха пред Мен и много завиждаха на всичките Ми сили. Така всички, които Ме видяха да правя чудеса, Ме следваха неотлъчно, и хиляди Ме заобиколиха, за да видят как изцелявам болните. Проявих толкова много знамения и чудеса, но хората просто гледаха на Мен като на умел лекар; също така изрекох много поучителни думи на хората по онова време, но те просто Ме считаха за учител, превъзхождащ своите ученици. Дори днес, след като хората са видели историческите записи за Моето дело, те продължават да тълкуват, че Аз съм велик лекар, който лекува болните и е учител на невежите, и са Ме ограничили като милостивия Господ Исус Христос. Онези, които тълкуват Писанията, може да са надминали Моите „умения“ в изцелението или може дори да са ученици, които сега са надминали своя учител, но тези толкова прочути люде, чиито имена са известни по целия свят, Ме считат за толкова низш като обикновен лекар. Моите дела са толкова многобройни, че са повече от песъчинките по морския бряг, и мъдростта Ми е толкова велика, че надминава тази на всичките синове на Соломон, но хората просто вярват в Мен така, сякаш съм малозначителен лекар и неизвестен учител на хората. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам могъществото Си да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да изискват от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави и невредими в следващия живот. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословиите на небето. Толкова много вярват в Мен само за временно спокойствие, но не се стремят да придобият нищо в следващия живот. Когато дарявам гнева Си на човека и отнемам всяка радост и мир, които някога е притежавал, той започва да се съмнява. Когато дарявам на човека страданието на ада и си връщам благословиите на небето, той изпада в ярост. Когато човекът Ме моли да го излекувам, а Аз не му обръщам внимание и изпитвам ненавист към него, той се отдалечава от Мен, за да търси вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнемам всичко, което човекът е изисквал от Мен, той изчезва безследно. Затова казвам, че човекът има вяра в Мен, защото Моята благодат е твърде изобилна и защото има твърде много облаги за придобиване. Хората от дома на евреите повярваха в Мен заради Моята благодат и Ме следваха, където и да отида. Тези невежи хора с ограничени познания и преживяване се стремяха само да видят знаменията и чудесата, които проявявах. Те Ме смятаха за глава на дома на евреите, който можеше да извърши най- великите чудеса. И така, когато прогонвах демони заради хората, това предизвикваше много обсъждания сред тях: казваха, че съм Илия, че съм Моисей, че съм най-древният от всички пророци, че съм най-великият от всички лекари. Освен че Аз казах, че Аз съм животът, пътят и истината, никой не може да знае Моето същество или Моята идентичност. Освен че Аз казах, че небето е мястото, където живее Отецът Ми, никой не знаеше, че съм Божият Син, а също и Самият Бог. Освен че Аз казах, че ще донеса изкупление на цялото човечество и ще откупя човечеството, никой не знаеше, че Аз съм Изкупителят на човечеството и хората Ме познаваха само като добронамерен и милосърден човек. Освен че бях в състояние да обясня всичко, което представлявам, никой не Ме познаваше и никой не вярваше, че съм Синът на живия Бог. Такава е вярата на хората в Мен и начинът, по който се опитват да Ме заблудят. Как биха могли да свидетелстват за Мен, когато Ме разглеждат така?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво разбираш за вярата?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 323

Хората отдавна вярват в Бог, но повечето от тях не разбират какво означава думата „Бог“ и просто следват в недоумение. Те нямат представа защо точно човек трябва да вярва в Бог или какво е Бог. Ако хората знаят само как да вярват и да следват Бог, но не и какво е Бог, и също, ако те не познават Бог, тогава това не е ли просто една голяма шега? Въпреки че, след като са стигнали толкова далеч, хората са били свидетели на много небесни тайни и са чули много задълбочено познание, което никога досега не е било разбирано от човека, те са невежи относно много от най-повърхностните истини, върху които човекът никога преди не е размишлявал. Някои биха казали: „Ние от много години вярваме в Бог. Как бихме могли да не знаем какво е Бог? Не ни ли принизявате, като казвате това?“. В действителност обаче, въпреки че хората Ме следват днес, те не знаят нищо за нито едно от днешните дела и не успяват да разберат дори най-повърхностните и най-лесните въпроси, да не говорим за най-сложните, като тези за Бог. Знай, че въпросите, за които не се притесняваш, които не си определил, са тези, които е най-важно да разбереш, защото знаеш само да следваш тълпата, без да обръщаш внимание и без да те е грижа за това, с което би трябвало да се въоръжиш. Знаеш ли наистина защо трябва да имаш вяра в Бог? Наистина ли знаеш какво е Бог? Наистина ли знаеш какво е човекът? Като човек, който има вяра в Бог, ако не успееш да разбереш тези неща, не губиш ли достойнството си на вярващ в Бог? Моята работа днес е следната: да накарам хората да разберат същността си, да разберат всичко, което върша, и да познават истинското лице на Бог. Това е последното действие на Моя план за управление, последният етап от Моето дело. Затова ви разкривам всички тайни на живота предварително, за да можете да ги приемете от Мен. Тъй като това е делото от последната епоха, трябва да ви всички живот истини, които никога преди не сте приемали, въпреки че сте неспособни да ги разберете или понесете, просто защото ви липсва твърде много и твърде зле подготвени. Ще завърша делото Си, ще довърша делото, което трябва да свърша, и ще ви известя за всичко, което съм ви възложил, за да не се заблудите отново и да не бъдете подведени от интригите на лукавия, когато се спусне мрак. Има много пътища, които не разбирате, много въпроси, по които нямате никакви познания. Вие сте толкова невежи. Много добре познавам вашия духовен ръст и вашите недостатъци. Ето защо, въпреки че има много слова, които не сте в състояние да проумеете, все още съм готов да ви кажа всички тези истини, които никога преди не сте могли да приемете, защото продължавам да Се притеснявам дали в сегашния си ръст сте в състояние да останете непоколебими в свидетелството си за Мен. Не че нямам високо мнение за вас; всички вие сте зверове, на които предстои да преминат Моето формално обучение и Аз изобщо не мога да видя колко слава има във вас. Въпреки че съм изразходвал много енергия да работя върху вас, изглежда, че имате малко положителни аспекти, а негативните аспекти никъде не се забелязват; това просто е свидетелство, което посрамва Сатана. Почти всичко останало във вас е отровата на Сатана. Изглеждате Ми така, сякаш сте отвъд спасението. Както стоят нещата, Аз гледам различните ви изражения и постъпки, и накрая Аз зная истинския ви ръст. Ето защо винаги се тревожа за вас: ако бяхте оставени да живеете самостоятелно, наистина ли бихте били по-добре или толкова добре, колкото сте днес? Инфантилният ви духовен ръст не ви ли кара да се тревожите? Наистина ли можете да бъдете като избрания народ на Израил — предани на Мен и само на Мен по всяко време? Разкритото във вас не е палавостта на децата, когато са далече от родителите си, а зверството, което избухва у животните, когато да далеч от камшиците на господарите си. Трябва да познавате природата си, която е и слабостта, която всички вие споделяте; това е заболяване, общо за всички вас. Затова единственият Ми призив към вас днес е да останете непоколебими в свидетелството си към Мен. При никакви обстоятелства не позволявайте на старото заболяване да пламне отново. Да свидетелствате е най-важното — то е същината на Моето дело. Вие трябва да приемете словата Ми така, както Мария прие откровението на Йехова, което ѝ се яви насън, с вяра и после с покорство. Само това се окачествява като целомъдрие. Защото вие сте тези, които се вслушват най-често в словата Ми, тези, които са най-благословени от Мен. Дадох ви всичките си ценни притежания, дарих ви всичко, но вашата стойност е твърде различна от тази на народа на Израил — просто има огромна разлика. Но в сравнение с тях, вие получихте много повече; докато те отчаяно очакват появата Ми, вие прекарвате с Мен приятни дни, споделяйки Моята благодат. Като се има предвид тази разлика, какво ви дава право да протестирате и да спорите с Мен, и да изисквате своя дял от Моите притежания? Нима не получихте много? Аз ви давам толкова много, но това, което Ми давате в замяна, е просто сърцераздирателна тъга и безпокойство, неудържимо негодувание и недоволство. Толкова сте отблъскващи — но сте и жалки, така че нямам друг избор, освен да преглъщам цялото Си негодувание и да изразявам възраженията Си към вас отново и отново. В продължение на хиляди години работа Аз никога не съм се противопоставял на човечеството, защото открих, че през цялото развитие на човечеството сред вас са станали най-прочути именно само измамите, като скъпоценни наследства, оставени ви от известни предци от древни времена. Как мразя тези примитивни свине и псета. Твърде много ви липсва съвест! Твърде непочтени сте! Сърцата ви са твърде закоравели! Ако бях отнесъл такива слова и дела към израилтяните, отдавна щях да съм придобил слава. Но сред вас това е непостижимо. Сред вас има само жестоко пренебрежение, вашето хладно отношение и вашите извинения. Чувствата ви са твърде притъпени и сте напълно безполезни!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво е твоето разбиране за Бог?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 324

Време е всички вие да разберете истинското значение на вярата в Бог. Смисълът на вярата в Бог, за който говорих преди, беше свързан с вашето положително навлизане. Днес е различно. Днес ще разнищя същността на вярата ви в Бог. Ще ви напътствам откъм негативната страна, естествено. Ако не го направя, тогава вие никога не бихте познали истинското си лице и всеки път бихте се хвалили със своята набожност и преданост. Справедливо е да се каже, че ако не изровя грозотата от дълбините на сърцата ви, тогава всеки от вас би си сложил венец на главата и би приписал цялата слава на себе си. Надменната ви и самонадеяна природа ви подтиква да се обърнете срещу собствената си съвест, да се бунтувате срещу Христос и да Му се противопоставяте и да разкривате грозните си лица, като така изваждате наяве вашите намерения, представи, ексцентрични желания и алчни очи. И все пак продължавате да обявявате дългогодишната си страст към делото на Христос и да изричате и да повтаряте истините, отдавна изречени от Христос. Това е вашата „вяра“ — „чистата ви вяра“. През цялото време Аз съм се придържал към строг стандарт за човека. Ако твоята преданост е обвързана с намерения и с условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена преданост, защото се отвращавам от хората, които Ме мамят с намеренията си и Ме изнудват с условия. Желая само човекът да има пълна преданост към Мен, да върши всички неща заради една дума — вярата — и за да я докаже. Ненавиждам опитите ви да Ме възрадвате с ласкателства, защото винаги съм се отнасял към вас искрено и затова желая и вие да се отнасяте към Мен с истинска вяра. Когато става дума за вяра, мнозина вероятно си мислят, че следват Бог, защото имат вяра, иначе не биха понасяли такова страдание. Затова те питам следното: ако вярваш в съществуването на Бог, защо никога не се боиш от Него? Ако вярваш в съществуването на Бог, защо в сърцето ти няма и капчица ужас от Него? Ако признаваш, че Христос е Божията въплътена плът, защо тогава Го презираш? Защо се държиш неуважително към Него? Защо Го сочиш с пръст? Защо винаги тайно следиш действията Му? Защо не се покоряваш на Неговите подредби? Защо не приемаш словото Му за свой критерий в действията си? Защо Го изнудваш и крадеш приношенията Му? Защо се опитваш да говориш от позицията на Христос? Защо оценяваш правотата на делото и словото Му? Защо се осмеляваш да Го хулиш зад гърба Му? Тези и други неща ли съставляват вярата ви?

Думите и поведението ви разкриват черти от неверието ви в Христос. Неверието прониква в мотивите и целите на всичко, което правите. Дори погледът ви отразява неверие в Христос. Може да се каже, че чертите на неверието се проявяват във всеки от вас ежеминутно. Това означава, че във всеки момент съществува опасност да предадете Христос, защото кръвта, която тече във вените ви, е пропита с неверие към въплътения Бог. Ето защо казвам, че следите, които оставяте по пътя на вярата в Бог, не са истински. Докато вървите по пътя на вярата в Бог, вие не стъпвате здраво на земята — просто се носите по повърхността. Никога не вярвате напълно в словото на Христос и не сте способни веднага да го приложите на практика. Това е причината да нямате вяра в Христос. Друга причина, поради която нямате вяра в Него, е, че винаги имате свои представи за Него. Винаги сте скептични към делото на Христос, като пренебрегвате думите Му, имате мнение за всичко, което върши Христос, не можете да го разберете правилно, не можете да се избавите от представите си, независимо какво ви е обяснено, и т.н. — това са все чертите на неверието, примесени във вашите сърца. Въпреки че следвате делото на Христос и никога не отпадате, в сърцата ви има твърде много непокорство, което осквернява вярата ви в Бог. Може би не сте съгласни, но ако не можеш да се видиш отвътре, тогава със сигурност ще бъдеш сред онези, които загиват, защото Бог усъвършенства само тези, които наистина вярват в Него, а не онези, чиято вяра в Него е половинчата, и най-малко онези, които неохотно Го следват, без някога да са вярвали, че Той е Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Наистина ли си вярващ в Бог?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 325

Някои хора не обичат истината, а още по-малко правосъдието. Вместо това те обичат власт и богатство и се наричат търсачи на власт. Те търсят само вероизповедания, които имат власт в света, и пастори и учители, обучавали се в духовни семинарии. Макар да са приели пътя на истината, те вярват само наполовина и не са способни да отдадат цялото си тяло и ум; от устата им излизат думи, че отдават всичко на Бог, но очите им са насочени към великите пастори и учители, а на Христос гледат с презрение. Умовете им са изпълнени с мисли за известност, придобивки и слава. Те смятат за невъзможно такъв незначителен човек да може да завоюва толкова много хора, една толкова незабележима личност да е способна да усъвършенства човека. Мислят, че не е възможно тези нищожества сред прахта и бунищата да са Божиите избраници. Те смятат, че ако такива хора са обект на Божието спасение, тогава небето и земята биха се обърнали с главата надолу и всички хора биха се пръснали от смях. Смятат, че ако Бог избира такива хора, за да бъдат усъвършенствани, то великите хора биха се превърнали в Самия Бог. Възгледите им са опетнени от неверие. Те не само не вярват, а са просто неразумни скотове, защото ценят единствено високия статус, престижа и властта и уважават големите групи и вероизповедания и не изпитват ни най-малко уважение към онези, които са водени от Христос, станали са просто предатели, които са обърнали гръб на Христос, на истината и на живота.

Не се възхищаваш на смирението на Христос, а благоговееш пред онези лъжепастири с виден статус. Не обожаваш обичливостта или мъдростта на Христос, а харесваш онези развратници, които следват светската мръсотия. Само се надсмиваш на Христовата болка от това, че няма къде да положи главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които отмъкват приношения и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни и своенравни антихристи, макар че ти предоставят само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да се обръща към тях, към репутацията им, към статуса им, към силите им. И все още продължаваш да възприемаш нагласата, че делото на Христос е трудно за приемане, и не желаеш да го приемеш. Единствено заради това казвам, че си лишен от вярата за признаването на Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е само защото не си имал друг избор. Редица възвишени образи са извисени завинаги в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито влиятелните им думи и ръце. В сърцата ви те винаги са върховни и винаги са герои. Но това не важи за днешния Христос. В сърцето ти Той завинаги е незначителен, Той е личност, която никога не заслужава боязън. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен.

И тъй, Аз казвам, че всички, които не ценят истината, са неверници и предатели на истината. Такива хора никога няма да получат одобрението на Христос. Разбра ли сега с колко неверие си изпълнен и колко предателство таиш към Христос? Затова те увещавам: след като си избрал пътя на истината, посвети се с цялото си сърце. Не бъди несигурен и нерешителен. Трябва да разбереш, че Бог не е Бог на света, нито на който и да е човек, а Бог на всички, които истински вярват в Него, на всички, които Му се покланят, и на всички, които са Му отдадени и верни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Наистина ли си вярващ в Бог?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 326

Във вярата си хората се стремят да накарат Бог да им даде подходящата крайна цел и цялата благодат, която биха могли да пожелаят, за да Го направят свой слуга, да Го накарат да поддържа мирни, приятелски отношения с тях, така че никога да няма конфликт. Тоества означава, че тяхната вяра в Бог изисква Той да обещае да отговори на всичките им нужди и да им дари всичко, което искат, в съответствие със словата, които са прочели в Библията: „Ще чуя всичко, което поискате“. Те очакват Бог да не съди и да не кастри никого, защото Той винаги е бил милостивият Спасител Исус, който поддържа добри отношения с хората по всяко време и на всяко място. Начинът, по който хората вярват в Бог, е следният: те просто безсрамно изискват от Него, като вярват, че независимо дали са непокорни или покорни, Той трябва просто да продължава да им дарява всичко. Те просто непрекъснато „събират дългове“ от Бог, като смятат, че Той трябва да им ги „изплати“ без никаква съпротива, и нещо повече, да им плати двойно. Те мислят, че независимо дали Бог е получил нещо от тях или не, Той може само да бъде манипулиран от тях, а не може да устройва хората, както Той пожелае и без тяхното разрешение, а още по-малко да им разкрива Своята мъдрост и праведен нрав, скрити в продължение на много години. Те само изповядват греховете си пред Бог, като вярват, че Той просто трябва да ги опрости, без да изпитва никаква неприязън към това и че това ще продължава вечно. Те само заповядват на Бог, като смятат, че Той просто трябва да им се подчинява, защото в Библията е написано, че Бог не дойде, за да Му служат хората, а за да им служи Той и че Той дойде, за да бъде техен слуга. Не мислите ли по този начин дори сега? Когато не можете да получите нещо от Бог, вие искате да избягате. Когато не разбирате нещо, толкова негодувате и дори стигате дотам, че Го оскърбявате по всякакъв начин. Вие просто няма да позволите на Самия Бог напълно да изрази Своята мъдрост и удивителност. Вместо това просто искате да се отдавате на преходно спокойствие и комфорт. Досега вашето отношение към вярата ви в Бог се е състояло само от едни и същи стари възгледи. Ако Бог ви покаже само малка част от величието Си, вие ставате нещастни. Виждате ли сега точно колко голям е духовният ви ръст? Не приемайте, че всички вие сте верни на Бог, когато в действителност старите ви възгледи не са се променили. Когато нищо не ти се случва, ти вярваш, че всичко върви гладко и любовта ти към Бог достига апогей. Когато ти се случи нещо незначително, падаш в пъкъла. Това ли е вярност към Бог?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да се откажеш от благословиите на статуса и да разбереш Божието намерение за спасението на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 327

В стремежа си имате твърде много лични представи, надежди и перспективи. Сега делото се изпълнява по този начин, за да се справи с желанието ви за статус и прекомерните ви желания. Всички тези надежди, това желание за статус и тези представи са типичен пример за сатанински нрав. Причината, поради която тези неща съществуват в сърцата на хората, се дължи изцяло на това, че отровите на Сатана винаги разяждат мислите на хората. Хората никога не са способни да се освободят от тези изкушения на Сатана и живеят сред грях, но не вярват, че това е грях. Нещо повече, те си мислят: „Ние вярваме в Бог, затова Той трябва да ни даде благословии и да подреди всичко за нас по подходящ начин. Ние вярваме в Бог, затова трябва да бъдем по-висши от останалите и трябва да имаме по-висш статус и по-добри перспективи от всеки друг. Тъй като вярваме в Бог, Той трябва да ни даде безгранични благословии. Иначе нямаше да се нарича вяра в Бог“. В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и достойни за презрение. Не само че не притежават воля или решимост, но и са станали алчни, надменни и своенравни. Напълно им липсва решимостта да надхвърлят собственото „аз“, а още повече — и капчица смелост да се отърсят от възпирането на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледните им точки зад вярата в Бог са все още непоносимо отвратителни и дори направо обидни за ухото. Всички хора са страхливи, безсилни, достойни за презрение и крехки. Те не ненавиждат силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят. Не са ли точно такива вашите настоящи мисли и гледища? Тоест, след като вярвате в Бог, следователно трябва да придобиете благословии и трябва да е сигурно, че вашият статус никога няма да се понижи, че ще остане по-висок от този на невярващите — не сте таили такъв вид гледище само година-две, а години наред. Вашият меркантилен начин на мислене е свръхразвит. Въпреки че днес сте стигнали до тази стъпка, все още не можете да се отпуснете, когато става въпрос за статус; продължавате упорито да си пъхате носа в него и го наблюдавате ежедневно с дълбок страх, че един ден вашият статус ще бъде изгубен и името ви ще бъде съсипано. Хората никога не се избавят от желанието си за лекота. Като ви съдя по този начин днес, каква степен на разбиране ще имате накрая? Вие ще кажете, че въпреки че вашият статус не е висок, вие все пак сте се радвали на въздигане от Бог и че нямате статус, защото сте от низше потекло, но придобивате статус, защото Бог ви въздига — това е нещо, което Той ви дарява. Днес вие сте в състояние лично да получите Божието обучение, Неговото наказание и Неговото правосъдие. Това, още повече, е Неговото въздигане. Вие сте в състояние лично да получите Неговото пречистване и изгаряне. Това е великата Божия любов. През вековете и поколенията не е имало нито един човек, който е бил способен да получи Неговото пречистване и изгаряне, и нито един човек, който е бил способен да получи усъвършенстване от Неговите слова. Сега Бог говори с вас лице в лице, пречиства ви, разобличава вашето вътрешно непокорство — това наистина е въздигане от Него. Какво са способни да направят хората? Независимо дали са синове на Давид или потомци на Моав, накратко, хората са сътворени същества, които нямат нищо, с което да се похвалят. Тъй като сте сътворени същества, вие трябва да изпълнявате дълга на сътворени същества. Няма други изисквания към вас. Ето как трябва да се молите: „Боже! Независимо дали имам статус, или не, сега познавам себе си. Ако статусът ми е висок, това е, защото е издигнат от Теб, а ако е нисък, е заради Твоето предопределение. Всичко е в Твоите ръце. Нямам нито избор, нито оплаквания. Ти си предопределил да се родя в тази страна и сред този народ и всичко, което мога да направя, е да бъда напълно покорен под Твоето господство, защото всичко е както Ти си предопределил. Не се замислям за статуса; не съм нищо повече от едно сътворено същество. Ако Ти ме поставиш в бездънната пропаст, в езерото от огън и жупел, аз съм само едно сътворено същество. Ако ме използваш, аз съм сътворено същество. Ако Ти ме доведеш до съвършенство, аз все още съм сътворено същество. Ако Ти не ме доведеш до съвършенство, аз все още ще Те обичам, защото не съм нищо повече от сътворено същество. Аз не съм нищо повече от едно мъничко сътворено същество на Създателя, само един от всички сътворени хора. Ти си Този, Който ме е създал, а сега Ти ме постави в Своите ръце, за да постъпиш с мен, както пожелаеш. Аз съм готов да бъда Твой инструмент и Твой контрастиращ предмет, защото всичко е такова, каквото Ти си предопределил и никой не може да го промени. Всички неща и всички събития са в Твоите ръце“. Тогава вече няма да мислиш за статуса — именно тогава ще се освободиш от него. Едва тогава ще можеш уверено и смело да търсиш и само тогава твоето сърце ще може да се освободи от всякакви ограничения. Щом хората се отърват от тези неща, те няма да имат повече притеснения. Какви са притесненията за мнозинството от вас в момента? Винаги сте ограничени от статуса и постоянно сте загрижени за собствените си перспективи. Вие винаги прехвърляте страниците с Божиите слова, а искате да четете какво се казва за крайната цел на човечеството и искате да знаете какви са вашите перспективи и каква ще бъде вашата крайна цел. Винаги се чудите: „Наистина ли имам някакви перспективи? Дали Бог ги е отнел? Бог само казва, че служа като контрастиращ предмет; какви са тогава моите перспективи?“. Трудно ви е да се избавите от перспективите и съдбата си. Вие сега сте последователи и сте придобили известно разбиране за този етап на делото. Въпреки това, все още не сте се избавили от желанието си за статус. Когато статусът ви е висок, се стремите добре, но когато статусът ви е нисък, вече не се стремите. Ползите на статуса винаги са в ума ви. Защо мнозинството от хората не могат да се освободят от негативизма? Дали отговорът не се дължи неизменно на мрачните перспективи? Веднага щом излязат Божиите слова, вие бързате да видите какви са в действителност вашите статус и идентичност. Давате приоритет на статуса и идентичността и поставяте видението на второ място. На трето място е нещо, в което трябва да навлезете, а на четвърто място са настоящите Божии намерения. Първо гледате дали Божието звание за вас — „служещи като контрастиращи предмети“, се е променило, или не. Продължавате да четете и когато видите, че званието „служещи като контрастиращи предмети“ е премахнато, ставате щастливи, продължавате непрекъснато да благодарите на Бог и възхвалявате Неговата велика сила. Но ако видите, че все още служите като контрастиращи предмети, вие се разстройвате и устремът в сърцето ви веднага изчезва. Колкото повече се стремиш по този начин, толкова по-малко ще пожънеш. Колкото по-голямо е желанието на човек да придобие статус, на толкова по-сериозно кастрене ще трябва да бъде подложен и през толкова повече облагородяване ще трябва да премине. Такива хора са толкова безполезни! Те трябва да преминат през много кастрене и съд, за да могат напълно да се избавят от желанието си за статус. Ако се стремите по този начин, накрая няма да пожънете нищо. Онези, които не се стремят към живота, не могат да бъдат променени, а онези, които не жадуват за истината, не могат да получат истината. Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това винаги се съсредоточаваш върху прекомерни желания и неща, които те ограничават в любовта ти към Бог и доближаването до Бог. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството? Ако целта на твоя стремеж не е търсенето на истината, тогава можеш и да се възползваш от тази възможност и да се върнеш в света, за да постигнеш успех. Наистина не си заслужава да си губиш времето по този начин — защо да се измъчваш? Не е ли вярно, че би могъл да се насладиш на всякакви неща в красивия свят? Пари, красиви жени, статус, суета, семейство, деца и т.н. — нима тези продукти не са най-хубавите неща на света, на които би могъл да се насладиш? Каква е ползата да се скиташ тук в търсене на място на лекота? Човешкият Син няма къде да положи глава, та как би могъл ти да имаш удобно място? Как би могъл Той да създаде за теб прекрасно, удобно място? Възможно ли е това? Освен Моето правосъдие, днес ти можеш да получиш само учения на истината. Ти не можеш да придобиеш удобство от Мен и не можеш да придобиеш от Мен приятното местенце, за което копнееш ден и нощ. Аз няма да ти даря богатствата и славата на света. Ако се стремиш истински, тогава Аз съм готов да ти даря целия път на живота, за да бъдеш като риба, която се е върнала във водата. Ако не се стремиш истински, ще си взема всичко обратно. Не съм готов да даря словата от устата Си на онези, които ламтят за удобство, които са точно като свине и псета!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 328

Вгледайте се в себе си, за да видите дали сте праведни в нещата, които вършите, и дали действията ви издържат на внимателната проверка на Бог. Това е принципът на поведение на всички, които вярват в Бог. Ще бъдете признати за праведни, защото можете да удовлетворите Бог и защото приемате Божията грижа и защита. В очите на Бог всички, които приемат Неговата грижа, защита и усъвършенстване, както и всички, които са придобити от Него, са праведни хора и Той ги смята за безценни. Колкото повече приемате сегашното Божие слово, толкова по-добре ще разбирате и проумявате Божиите намерения и ще можете по-добре да изживявате Божието слово и да изпълнявате Неговите изисквания. Това е Божието поръчение за вас и това е всичко, което се очаква да постигнете всички вие. Ако използвате представите си, за да оценявате Бог и Го ограничавате, сякаш Той е непроменяща се глинена статуя, като напълно ограничавате Бог до Библията и Го застопорявате в дело с ограничен мащаб, това доказва, че сте осъдили Бог. Тъй като евреите от Стария завет приемаха Бог за идол с неизменна форма, който носеха в сърцата си, сякаш Бог е можел да бъде наричан единствено Месия и само онзи, който е бил наричан Месия, е можел да бъде Бог, и тъй като тогава хората служеха на Бог и Го почитаха като (безжизнена) глинена статуя, те приковаха Исус на кръста, осъждайки Го на смърт. Така невинният Исус беше осъден да умре. Бог беше невинен, но въпреки това човекът отказа да Го пощади и упорито Го осъди на смърт, и така Исус беше разпнат на кръста. Човек винаги приема, че Бог не се променя, и Го ограничава въз основа на една единствена книга, Библията, сякаш схваща напълно Божието управление и от него зависи всичко, което Бог прави. Хората са крайно нелепи и арогантни и всички те са склонни към хвалби. Независимо колко възвишено е познанието ти за Бог, ще продължа да твърдя, че не познаваш Бог и си от онези, които най-много му се противопоставят, и че си се отрекъл от Бог, защото си напълно неспособен да се покоряваш на Божието дело и да вървиш по пътя към усъвършенстването от Бог. Защо Бог никога не е доволен от действията на човека? Това е така, защото човекът никога не познава Бог, той има прекалено много представи и познанието му за Бог няма нищо общо с действителността, а е клиширано и монотонно, механично копирано и прилагано без гъвкавост. И така, след като днес Бог е дошъл на Земята, Той отново е разпнат на кръста от човека. Жестоко човечество! Имат ли край интригантството и сплетничеството, кражбите и грабежите един от друг, боричканията за слава и придобивки, взаимното избиване? Въпреки стотиците хиляди думи, които Бог е изрекъл, никой не се е вразумил. Хората действат в полза на своите семейства, синове и дъщери, за своите кариери и бъдеще, за статус, суета и пари, за храната, дрехите и плътта. Има ли някой, чиито действия наистина да са заради Бог? Дори и сред онези, които действат заради Бог, малцина са тези, които Го познават. Колко са тези, които не действат в името на собствените си интереси? Колко са тези, които не потискат и не прокуждат други хора, за да защитават собствения си статус? Така Бог е принудително осъждан на смърт безчет пъти и безброй жестоки съдии са го заклеймявали и са Го разпънали отново на кръста. Колцина могат да се нарекат праведни хора, защото наистина действат в името на Бог?

Толкова ли е лесно да бъдеш усъвършенстван пред Бог в свят или праведен човек? Вярно е твърдението, че „няма праведни хора на земята, защото праведните не са на този свят“. Когато застанете пред Бог, внимавайте какво ще облечете, преценявайте всяка дума, действие и движение, всяка мисъл и идея и дори ежедневните си мечти, защото всичко това е само за вас. Не стоят ли точно така нещата? „Праведност“ не означава да даваш подаяния на другите, не означава да обичаш съседа си колкото обичаш себе си и не означава да се въздържаш от кавги и спорове, крадене и грабене. Праведност означава да приемеш Божието поръчение за свой дълг и да се покоряваш на това, което Бог е устроил и организирал, като на свое изпратено от небесата призвание, независимо от времето и мястото, така както направи Господ Исус. Това е праведността, за която говори Бог. Лот би могъл да бъде наречен праведен, защото спаси изпратените от Бог два ангела, без да се замисли за това какво ще спечели или загуби; единствено онова, което е направил, може да се определи като праведно, но самият той не може да бъде наречен праведен човек. Лот размени двете си дъщери за ангелите само защото беше видял Бог, но не цялото му поведение в миналото може да се приеме за праведно. За това Аз казвам, че „няма праведници на света“. Сред тези, които са поели по пътя на възстановяването, никой не може да бъде наречен праведен човек. Независимо колко добри са делата ти, независимо че прославяш името Божие и нито удряш, нито ругаеш другите, нито грабиш от другите, ти не можеш да бъдеш наречен праведен, защото това са качества, които всеки нормален човек може да има. Най-важното сега е, че не познаваш Бог. Единствено може да се каже, че в момента в теб има малко нормална човешка природа, но не и елементите на праведността, за която говори Бог. Така че нищо от това, което правиш не може да докаже, че познаваш Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Злите със сигурност ще бъдат наказани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 329

Някога, когато Бог беше на небето, с действията си хората се отнасяха нехайно към Него. Днес Бог е сред хората от незнайно колко години — и никой не знае за това. И все пак в действията си хората все още се отнасят нехайно към Него. Не са ли твърде изостанали в мисленето си? Същите са като Юда: преди да дойде Исус, Юда би излъгал, за да заблуди братята и сестрите си, не се промени и след пристигането на Исус; той изобщо не познаваше Исус и накрая Го продаде. Дали това не беше защото той не познаваше Бог? Ако днес вие все още не познавате Бог, тогава е възможно вие да се превърнете в нови Юди и в резултат на това да се повтори трагедията отпреди две хиляди години, когато Исус бе разпнат на кръста в Епохата на благодатта. Не го ли вярвате? Това е факт! В момента повечето хора се намират в същото положение. Може би прибързвам, като казвам това, но всички такива хора играят ролята на Юда. Не говоря глупости, а се основавам на фактите и вие не може да не сте убедени в това. Независимо, че много хора се преструват на смирени, в сърцата им няма нищо, освен локва застояла вода, трап с воняща вода. Днес в църквата има прекалено много такива хора и вие си мислите, че на Мен това не Ми е известно. Днес Моят Дух се застъпва за Мен и свидетелства за Мен. Мислиш ли, че не знам нищо? Мислите ли, че не разбирам пъклените мисли в сърцата ви, нещата, които криете в сърцата си? Толкова ли е лесно да разигравате Бог? Мислите ли, че можете да се отнасяте към Него както си поискате? Преди се тревожех да не се чувствате възпирани, затова не спирах да ви давам свобода, но хората не оцениха стореното им добро и когато им бе подаден пръст, отхапаха цялата ръка. Попитайте се един друг: почти никога ни съм кастрил когото и да е и почти никога, дори и малко, не съм смъмрял някого, въпреки че съм съвсем наясно с разбиранията и мотивите на човека. Мислиш ли, че Самият Бог, за когото Бог свидетелства, е глупак? Ако е така, ще кажа, че си твърде сляп. Няма да те издам, но нека видим колко може да се поквариш. Нека видим дали твоите дребни стратегии могат да те спасят и дали можеш да получиш спасение, ако направиш всичко възможно, за да заобичаш Бог. Няма да те осъждам днес. Нека изчакаме да видим как Бог ще ти потърси сметка. Сега нямам време за празни приказки с теб и не желая да отлагам по-важната Си задача заради теб. Червеи като теб не заслужават времето, което Бог би отделил да ги кастри. Нека видим колко безпътен можеш да станеш. Такива хора изобщо не се стремят към познаване на Бог, нито имат и грам боголюбиво сърце, а въпреки това искат Бог да ги нарича праведни хора. Това не е ли смешно? Тъй като честните хора всъщност са малко на брой, ще се съсредоточа върху непрекъснатото предоставяне на приток на живот на човека. Ще изпълня единствено това, което трябва да направя днес, но в бъдеще ще въздам възмездие на всекиго за това, което е свършил. Казал съм всичко, което трябваше, защото точно това е делото Ми. Правя единствено това, което трябва да правя, и не това, което не трябва. Въпреки това се надявам, че ще се изследвате повече: колко от това, което знаете за Бог, е вярно? Не си ли ти от хората, които отново разпнаха Бог на кръста? Заключителните Ми думи са: горко на онези, които разпъват Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Злите със сигурност ще бъдат наказани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 330

Когато вървиш по днешния път, какъв е най-подходящият вид стремеж? Като какъв човек трябва да се виждаш в стремежа си? Добре е да разбереш как трябва да подхождаш към всичко, с което се сблъскваш днес, било то изпитания или трудности, проклятие или безмилостно наказание. Изправен пред всички тези неща, трябва внимателно да прецениш всеки един от тях. Защо казвам това? Казвам го, защото нещата, с които се сблъскваш днес, в крайна сметка са краткотрайни изпитания, повтарящи се отново и отново; може би, що се отнася до теб, те не са особено напрягащи и затова ги оставяш да се движат с естествения си ход и не ги разглеждаш като ценно преимущество в стремежа си към напредък. Колко си безразсъден! Дотолкова, че мислиш за този ценен актив като за облак, който се носи пред очите ти, и не цениш тези тежки удари, които валят отново и отново — удари, които са кратки и които ти се струват не много тежки, а ги гледаш със студено безразличие, не ги вземаш присърце и ги третираш просто като сблъскване със стена. Толкова си високомерен! Към тези свирепи атаки, подобни на бури, които идват отново и отново, проявяваш само лекомислено пренебрежение; понякога дори стигаш дотам, че се усмихваш хладно, разкривайки изражение на пълно безразличие — защото никога не си се замислял защо продължаваш да търпиш такива „нещастия“. Възможно ли е да съм крайно несправедлив към човека? Нима Си поставям за цел да търся вина в теб? Макар че проблемите, свързани с това, което мислиш, може да не са толкова сериозни, колкото ги описах, ти, чрез външното си спокойствие, отдавна си нарисувал съвършен портрет на вътрешния си свят. Не е необходимо да ти казвам, че единствените неща, които се крият в дълбините на сърцето ти, са безпричинни обидни думи и слаби следи от тъга, които едва се забелязват от другите. Понеже смяташ, че е несправедливо да си подложен на такива изпитания, ти проклинаш; и понеже тези изпитания те карат да усещаш опустошението на света, ти си изпълнен с меланхолия. Ти не смяташ тези повтарящи се удари и дисциплиниращи действия за най-добрата защита; ти гледаш на тях като на безсмислено създаване на проблеми от страна на Небето или пък като заслужено наказание. Толкова си невеж! Безмилостно затваряш хубавите моменти в тъмнината; гледаш на последователните чудесни изпитания и дисциплиниране като на атаки от страна на твоите врагове. Не знаеш как да се адаптираш към околната среда, а още по-малко желаеш да се опиташ да го направиш, защото не желаеш да спечелиш нищо от това повтарящо се — и жестоко за теб — наказание. Ти не се опитваш нито да търсиш, нито да изследваш, а просто се примиряваш със съдбата си и отиваш там, където тя те води. Това, което може да ти се стори жестоко порицание, не е променило сърцето ти, нито го е завладяло, а те е пронизало право в него. В това „жестоко наказание“ ти виждаш единствено своя враг в този живот и затова не си спечелил нищо. Толкова си самоправеден! Рядко вярваш, че търпиш такива изпитания, защото си твърде презрян; вместо това се смяташ за толкова нещастен, като освен това казваш, че Аз винаги намирам вина в теб. И сега, когато нещата са стигнали дотук, колко всъщност знаеш за това, което Аз казвам и правя? Не си мисли, че си вундеркинд по рождение, който е само малко по-долу от небесата, но безкрайно по-висок от земята. Не си по-умен от когото и да е друг — дори може да се каже, че е просто възхитително колко по-глупав си от всички хора на земята, които притежават разум, защото имаш твърде високо мнение за себе си и никога не си имал чувство за малоценност, сякаш можеш да виждаш ясно действията Ми до най-малката подробност. Всъщност просто не си човек, който притежава разум, защото нямаш представа какво възнамерявам да направя, а още по-малко си наясно какво върша в момента. И затова казвам, че не можеш да се сравняваш дори с един стар фермер — фермер, който няма и най-малка представа за човешкия живот, и въпреки това разчита изцяло на благословиите на Небето, докато обработва земята си. Ти и пет пари не даваш за собствения си живот, дори не знаеш нищо за славата, а още по-малко имаш някакво самосъзнание. Ти си наистина толкова „велик“!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които не се научават и си остават невежи — не са ли те зверове?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 331

Що се отнася до ученията, които съм ви давал отново и отново, вие отдавна сте ги загърбили, дори ги третирате като играчки за развлечение в моментите ви на празнота. Всички те винаги се разглеждат в светлината на вашия личен „талисман“. Когато си обвинен от Сатана, се молиш; когато си негативно настроен, изпадаш в дълбок сън; когато си щастлив, тичаш бясно; когато те смъмря, се кланяш и дращиш; а щом излезеш от Моето присъствие, се смееш със злокобно задоволство. Ти се чувстваш над всички останали, но никога не виждаш себе си като най-горделив, а винаги си само неописуемо възвишен, самодоволен и надменен. Как могат такива „млади господа“, „млади госпожици“, „милорди“ и „милейди“, които не се научават и си остават невежи, да смятат словата Ми за скъпоценно съкровище? Питам те тогава: какво точно научи от Моите слова и от Моето дело за толкова дълго време? Дали това, че си придобил по-големи умения в измамата си? Или по-голямо усъвършенстване на плътта ти? Или по-голямо неуважение в отношението ти към Мен? Казвам ти направо: именно цялото това дело, което извърших, накара теб, който досега си имал сърце на мишка, да придобиеш смелост. С всеки изминал ден страхът, който изпитваш към Мен, намалява, защото Аз съм твърде милостив и никога не съм налагал санкции на плътта ти чрез насилие. Може би, както виждаш, Аз просто изговарям сурови думи, но много по-често ти показвам усмихнато лице и почти никога не те упреквам в очите. Освен това, винаги съм толерантен към твоите слабости и именно поради това днес ти се отнасяш към Мен така, както змията към добрия фермер. Как се възхищавам на изключителната степен на умение и проницателност в наблюдателността на човешкия род! Нека ти кажа една истина: днес се цени изключително малко това дали имаш богобоязливо сърце, или не; Аз не се тревожа и не се безпокоя за това. Но трябва да ти кажа и това: ти, този „човек с талант“, който не се научава и си остава невеж, накрая ще бъде повален от своята самовлюбена дребнава интелигентност — ти ще бъдеш този, който ще страда и ще бъде наказан. Аз няма да бъда толкова глупав, че да те придружавам, докато продължаваш да страдаш в ада, защото не съм от същия вид като теб. Не забравяй, че си сътворено същество, което е прокълнато от Мен, но също така е поучавано и спасено от Мен, и в теб няма нищо, с което да не желая да се разделя. По което и време да върша делото Си, никога не се влияя от някакъв човек, събитие или нещо. Моето отношение и Моят възглед спрямо човечеството винаги са оставали едни и същи. Не съм благоразположен към теб, защото ти си придатък към Моето управление и не си по-специален от което и да е друго същество. Ето какъв е Моят съвет към теб: винаги да помниш, че не си нищо повече от сътворено същество! Въпреки че можеш да споделяш съществуването си с Мен, ти трябва да знаеш собствената си идентичност; нямай твърде високо мнение за себе си. Дори и да не те упреквам или да не те кастря, а да те посрещам с усмихнато лице, това не е достатъчно, за да докаже, че ти си от същия вид като Мен. Ти — ти трябва да знаеш, че си човек, който преследва истината, а не си самата истина! Трябва винаги да си готов да се променяш в съответствие с Моето слово. Не можеш да избягаш от това. Призовавам те през това ценно време, когато имаш тази рядка възможност, да се опиташ да научиш нещо. Не Ме заблуждавай; не е нужно да използваш ласкателства, за да се опиташ да Ме измамиш. Когато Ме търсиш, това не е единствено заради Мен, а по-скоро заради теб самия!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които не се научават и си остават невежи — не са ли те зверове?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 332

В момента всеки ден, който преживявате, е решаващ и има огромно значение за вашата крайна цел и вашата съдба, така че трябва да цените всичко, което имате днес, и да цените високо всяка изминала минута. Трябва да улавяте всеки миг, за да пожънете най-големите придобивки и така да избегнете живот, който да сте живели напразно. Може да се чувствате объркани защо говоря такива слова. Честно казано, не съм доволен от поведението на никого от вас, защото надеждите, които имах за вас, не бяха такива, каквито сте вие днес. Затова мога да кажа следното: всеки един от вас е на ръба на опасността и някогашните ви викове за помощ и предишните ви въжделения да се стремите към истината и да търсите светлината наближават своя край. Това е последната ви проява на отплата към Мен и е нещо, което никога не съм очаквал. Не желая да говоря против фактите, тъй като вие много Ме разочаровахте. Може би не искате да приемете това безропотно, не желаете да се изправите лице в лице с реалността, но трябва да ви задам сериозно този въпрос: през всичките тези години с какво точно са били пълни сърцата ви? На кого точно са предани те? Не казвайте, че тези въпроси са дошли от нищото и не Ме питайте защо съм задавал такива въпроси. Знайте това: понеже ви познавам твърде добре, грижа Ме е за вас прекалено много и съм вложил твърде много от сърцето Си във вашето поведение и делата ви, ви приканвах да давате сметка непрестанно и понасях горчиви трудности. И все пак вие не Ми се отплащате с нищо повече от безразличие и безпомощно примирение. Толкова сте небрежни към Мен; възможно ли е да не знам нищо за това? Ако го вярвате, това допълнително доказва факта, че не се отнасяте към Мен с искрена доброта. И затова казвам, че мамите себе си. Всички вие сте твърде умни дори за да осъзнаете какво правите — така че с какво ще Ми дадете сметка?

Въпросът, който Ме интересува най-много, е точно на кого са верни вашите сърца. Надявам се също, че всеки от вас ще се опита да подреди мислите си и да се запита на кого точно е предан и за кого точно живее. Може би никога не сте обмисляли внимателно тези въпроси, така че какво ще кажете да ви разкрия отговорите?

Всеки, който има памет, ще признае този факт: човек живее за себе си и е верен на себе си. Не вярвам, че вашите отговори са напълно правилни, защото всеки от вас живее свой собствен живот и се бори в личното си страдание. Като такива, вие сте предани на хората, които обичате, и на нещата, които харесвате; вие не сте напълно предани на себе си. Тъй като всеки от вас се влияе от хората, събитията и нещата около себе си, вие не сте наистина предани на себе си. Казвам тези слова не за да насърча предаността ви към вас самите, а за да разкрия вашата преданост към поне едно нещо, тъй като в продължение на толкова много години никога не съм получавал преданост от никого от вас. Вие Ме следвахте през всичките тези години, но никога не сте Ми дали и капка преданост. Вместо това се въртяхте около хората и нещата, които харесвате — толкова много, че по всяко време и където и да отидете, ги държите близо до сърцата си и никога не сте ги изоставяли. Всеки път, когато проявявате силно желание или въодушевление за всяко едно нещо, което обичате, вие го правите, докато Ме следвате или дори докато слушате словата Ми. Затова казвам, че вие използвате предаността, която искам от вас, за да сте предани на вашите „домашни любимци“ и да ги цените. Въпреки че може и да пожертвате едно-две неща за Мен, те не са всичко за вас и не показват, че Аз съм този, на когото сте наистина предани. Участвате в начинания, които ви вълнуват: някои от вас са предани на синовете и дъщерите си, други на съпрузите, съпругите, богатството, работата, началниците и статуса си или на жени. Вие никога не се чувствате уморени или раздразнени от нещата, на които сте верни. Вместо това ставате все по-нетърпеливи да притежавате тези неща в по-голямо количество и да ги притежавате по по-добър начин и никога не се отказвате. Аз и Моите слова винаги оставаме на заден план зад нещата, които ви вълнуват, и не ви остава нищо друго освен да ги класирате на последно място. Има дори такива, които оставят това последно място за нещата, на които са предани, но още не са открили. Никога не е имало и най-малка следа от Мен в сърцата им. Вие може да мислите, че искам твърде много от вас или погрешно ви обвинявам, но замисляли ли сте се някога върху факта, че докато щастливо прекарвате време със семейството си, вие нито веднъж не сте Ми били верни? В този момент не ви ли боли? Когато сърцата ви са изпълнени с радост от това, че ви е платено за труда ви, не се ли чувствате обезсърчени, че не сте се въоръжили с достатъчно истини? Кога сте ридали, че не сте получили Моето одобрение? Вие напрягате мозъците си и полагате големи усилия в името на синовете и дъщерите си, но въпреки това не сте доволни. Все още вярвате, че не сте били достатъчно усърдни в тяхна полза, че не сте направили всичко възможно за тях. Към Мен обаче винаги сте били нехайни и небрежни. Аз съм само в спомените ви, но не се задържам в сърцата ви. Никога не се опитвате да разберете Моите ревностни и грижовни намерения или да проявите внимание към тях. Просто се замисляте за кратко и смятате, че това е достатъчно. Такава „преданост“ не е това, за което отдавна копнея, а това, което отдавна мразя. Въпреки всичко, каквото и да казвам, вие продължавате да признавате само едно или две неща; не можете напълно да приемете това, защото всички сте много „уверени“ и винаги подбирате какво да приемете от словата, които съм изрекъл. Ако все още сте такива днес, аз наистина имам някои методи за справяне с вашата самоувереност — и нещо повече, ще ви накарам да признаете, че всичките Ми слова са верни и че нито една от тях не изопачава фактите.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого точно си предан?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 333

Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас биха се отказали от парите и биха избрали истината неохотно, докато тези по средата биха грабнали парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и каквото и да било, на което сте предани, всички ще избирате по този начин и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Много от вас са се колебали между правилното и грешното, не е ли така? При всички борби между положителното и негативното, черното и бялото — между семейството и Бог, децата и Бог, хармонията и разрива, богатството и бедността, статуса и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н. — със сигурност не сте невежи относно избора, който сте направили! Между хармонично и разбито семейство вие избрахте първото и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте първото, дори без волята да се върнете на брега^[а]; между лукса и бедността вие избрахте първото. Когато избирахте между децата, съпругите и съпрузите си и Мен, вие избрахте първите; а между представите и истината пак избрахте първите. Изправен пред всевъзможните ви злодеяния, Аз просто загубих вяра във вас, просто бях изумен. Неочаквано вашите сърца никак не са в състояние да бъдат смекчени. Кръвта на сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден е напълно разкрит пред всички. Но сега продължавате да преследвате тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, каква ще бъде вашата позиция? Все още ли ще изберете първите неща? Отново ли ще Ми се отплатите с разочарование и болезнена скръб? Все още ли сърцата ви ще притежават само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми? В този момент какво избирате? Ще се подчините ли на словата Ми, или ще изпитате неприязън към тях? Моят ден е изложен пред очите ви и това, пред което се изправяте, е нов живот и нова отправна точка. Трябва обаче да ви кажа, че тази отправна точка не е началото на ново дело, както в миналото, а е завършването на старото дело. Тоест, това е финалното действие. Мисля, че всички можете да разберете какво е необичайно в тази отправна точка. Скоро обаче вие ще разберете истинското значение на тази отправна точка, така че нека я преминем заедно и да приветстваме предстоящия финал! Но това, което продължава да Ме тревожи относно вас, е, че когато се сблъскате с несправедливост и справедливост, вие винаги избирате несправедливостта. Всичко това обаче е във вашето минало. Аз се надявам да забравя всичко от вашето минало, въпреки че е много трудно. При все това имам много добър начин да го направя: нека бъдещето замени миналото и да позволи на сенките от вашето минало да бъдат прогонени и заменени от вашето истинско днешно аз. Затова се налага да ви обезпокоя още веднъж, като ви помоля да направите избор: на кого точно сте верни?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого точно си предан?)

Забележка:

а. Връщане на брега: китайски идиом, означаващ „отвръщане от злите пътища“.

Ежедневни Божии слова  Откъс 334

Винаги, когато се споменава крайната цел, вие се отнасяте към нея с особена сериозност; нещо повече, то е онова, към което всички вие сте особено чувствителни. Някои хора нямат търпение да ударят чело в земята, като раболепно се покланят на Бог, за да получат добра крайна цел. Виждам вашето нетърпение, което не е необходимо да се изрази с думи. То не е нищо повече от нежеланието плътта ви да бъде наранена, а още по-малко да ви постигне вечното наказание в бъдеще. Надеждата ви е просто да можете да живеете малко по-свободно, малко по-лесно. Затова се чувствате особено развълнувани, когато се спомене крайната цел, дълбоко страхувайки се, че ако не сте достатъчно внимателни, може да обидите Бог и по този начин да станете обект на заслужено възмездие. Не сте се поколебали да направите компромиси в името на вашата крайна цел и дори много от вас, които някога са били коварни и лекомислени, изведнъж са станали особено благородни и искрени. Вашата привидна искреност е напълно смразяваща. Независимо от това всички вие имате „честни“ сърца и с постоянство разкривате пред Мен тайните в сърцата си, без да укривате нищо, било то оплакване, измама или преданост. Като цяло, много откровено Ми „изповядахте“ съществените неща, които се намират в най-дълбоките кътчета на вашето същество. Разбира се, никога не съм подминавал подобни неща, защото за Мен те са твърде познати. Вие по-скоро бихте влезли в море от огън в името на крайната си цел, отколкото да загубите косъм от главата си, за да спечелите Божието одобрение. Не Аз съм прекалено взискателен към вас, а вие нямате достатъчно предано сърце, за да се изправите лице в лице към всичко, което правя. Може и да не разбирате това, което току-що ви казах, затова нека ви дам просто обяснение: Това, от което се нуждаете, не е истината и животът, нито принципите за това как да се държите, а още по-малко от Моето ревностно дело. Вие по-скоро изпитвате нужда от всички притежания на плътта — богатство, статус, семейство, брак и т.н. Вие напълно пренебрегвате Моите думи и дело, така че мога да обобщя вашата вяра с една дума: нехайна. Няма да пожалите нищо, за да постигнете нещата, на които сте абсолютно предани, но разбрах, че не бихте направили същото заради въпросите, свързани с вярата ви в Бог. По-скоро сте относително предани и относително сериозни. Ето защо твърдя, че онези, които нямат сърце, изпълнено с искреност, са претърпелите провал във вярата си в Бог. Помислете внимателно — много ли са претърпелите провал сред вас?

Трябва да знаете, че успехът на вярата в Бог се постига в резултат на личните усилия на хората. Когато те претърпяват провал, вместо да успяват, това също се дължи на техните собствени действия и никакви други фактори не играят никаква роля. Вярвам, че бихте опитали всички възможни средства, за да постигнете нещо, което е по-трудно и изисква повече страдание, отколкото да вярвате в Бог, и че бихте се отнесли към това толкова сериозно, че не бихте искали да търпите никакви грешки. Ето такива са непрестанните усилия, които полагате всички вие в собствения си живот. Способни сте дори да измамите плътта Ми при обстоятелства, при които не бихте измамили нито един член на собственото си семейство. Това е неизменното ви поведение и принципът, според който се отнасяте към света. Нима не продължавате да показвате лъжлив външен вид, за да Ме заблудите заради вашата крайна цел, така че тя да бъде прекрасна и да е всичко онова, което желаете? Наясно съм, че вашата преданост е само временна, както и вашата искреност. Не съществуват ли вашата решимост и цената, която плащате, само сега, а в бъдеще няма да ги има? Искате единствено да положите едно последно усилие в стремежа си да си осигурите красива крайна цел. Единствената ви цел е да сключите сделка, не да не станете длъжници на истината, още по-малко да Ми се отплатите за цената, която съм платил. Накратко, готови сте само да използвате хитри стратегии, за да получите това, което искате, но не и да водите открита битка за него. Нима не са това най-съкровените ви мисли? Не трябва да си придавате лъжлива външност, още по-малко да си блъскате главите за вашата крайна цел до степен, в която нямате апетит за ядене или пиене през деня и не можете да заспите спокойно през нощта. Не е ли вярно, че изходът ви в края на краищата вече ще е бил определен? Всеки от вас трябва да изпълни добре собствения си дълг с открито и честно сърце и да бъде готов да плати каквато и да е цена. Както казахте, когато дойде денят, Бог няма да се отнесе зле към никого, който е страдал или е платил цена за Него. Струва си да се придържате към такова убеждение и е редно никога да не го забравяте. Само по този начин мога да бъда спокоен за вас. В противен случай вие завинаги ще останете хора, за които не мога да бъда спокоен, и завинаги ще останете обект на Моето отвращение. Ако всички вие можете да следвате съвестта си, да дадете всичко от себе си за Мен, като не пестите усилия за Моето дело и посвещавате енергията на целия си живот на Моята евангелска работа, нима тогава сърцето Ми не би подскачало често от радост заради вас? По този начин ще мога да бъда напълно спокоен за вас, нали? За съжаление това, на което сте способни, е само печално нищожна част от онова, което очаквам. Щом това е така, как може да имате дързостта да изисквате от Мен нещата, на които се надявате?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 335

Крайната цел и съдбата ви са много важни за вас — те имат голямо въздействие върху вас. Вярвате, че ако не правите нещата с голяма грижа, това ще означава, че вече няма да имате крайна цел, че сте унищожили собствената си съдба. Хрумвало ли ви е някога обаче, че хората, които полагат усилия единствено заради крайната си цел, се трудят напразно? Такива усилия не са истински — те са привидност и измама. Ако това е така, тогава тези, които полагат усилия единствено заради крайната си цел, са на прага на окончателното си поражение, тъй като провалът във вярата в Бог се дължи на измама. Посочвал съм и преди, че не обичам да бъда ласкан и да Ми се подмазват, нито да се отнасят към Мен с ентусиазъм. Харесва Ми честните хора да се изправят пред Моята истина и Моите очаквания. Нещо повече, харесва Ми, когато хората са способни да проявят най-голямо внимание към сърцето Ми и когато дори са способни да отдадат всичко заради Мен. Само по този начин сърцето Ми може да бъде утешено. А сега колко са нещата, които не харесвам във вас? Колко са нещата, които харесвам във вас? Възможно ли е никой от вас да не е осъзнал всичките различни видове грозота, които сте показали, докато сте отдавали всичко заради крайната си цел?

В сърцето Си не желая да наранявам никое сърце, което е положително и се стреми нагоре, а още по-малко желая да разсейвам устрема на когото и да било да изпълнява дълга си отдадено. Въпреки това трябва да напомня на всеки от вас за вашите недостатъци и за скверните души, които се крият в най-дълбоките кътчета на вашите сърца. Правя го единствено с надеждата, че ще можете да принесете истинското си сърце, като се изправите пред словата Ми, защото това, което най-много ненавиждам, е измамата на хората спрямо Мен. Надявам се единствено, че в последния етап от Моето дело вие ще можете да направите всичко по силите си и че ще се посветите с цяло сърце, а не нерешително. Разбира се, Аз също се надявам, че всички вие можете да имате добра крайна цел. Независимо от това Моето изискване остава, а именно — да вземете най-доброто решение, като Ми принесете своята единствена и окончателна преданост. Ако някой не притежава тази единствена преданост, тогава той със сигурност е ценно притежание на Сатана и Аз няма повече да го оползотворявам, а ще го изпратя у дома, за да се грижат родителите му за него. Моето дело е голяма помощ за вас. Това, което се надявам да получа в замяна, е сърце, което е честно и което се стреми нагоре, но засега ръцете Ми остават празни. Помислете за това: ако един ден все още изпитвам такава неизразима мъка, какво ще бъде отношението Ми към вас тогава? Ще бъда ли толкова любезен с вас, колкото съм сега? Ще бъде ли сърцето Ми толкова спокойно тогава, колкото е сега? Разбирате ли чувствата на онзи, който, след като усърдно е обработвал полето, не е ожънал нито едно зърно? Разбирате ли колко силно е наранено сърцето на човек, когато му е нанесен тежък удар? Можете ли да вкусите горчивината на човек, някога изпълнен с надежда, който е трябвало да се раздели в лоши отношения? Виждали ли сте гнева на човек, който е бил провокиран? Познавате ли желанието за отмъщение на човека, към когото са се отнасяли с враждебност и измама? Ако разбирате душевното състояние на тези хора, тогава смятам, че не би ви затруднило да си представите отношението, което Бог ще има при Своето възмездие! И накрая, надявам се всички вие да положите сериозни усилия в името на собствената си крайна цел, но най-добре не използвайте измамни средства в усилията си, в противен случай ще продължа да бъда разочарован от вас в сърцето Си. А до какво води такова разочарование? Не се ли заблуждавате? Тези, които разсъждават върху крайната си цел, но я съсипват, са хората, които най-трудно могат да бъдат спасени. Кой би се смилил над такъв човек, дори и ако той се ядоса и разгневи? Накратко, продължавам да ви желая крайна цел, която е едновременно подходяща и красива, и още повече се надявам, че никой от вас няма да изпадне в беда.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел)