Ежедневни Божии слова Откъс 336

Казваш, че признаваш въплътения Бог и че признаваш явяването на Словото в плът, но въпреки това правиш някои неща зад гърба Му, неща, които противоречат на това, което Той иска, и в сърцето си не се ужасяваш от Него. Това признаване на Бог ли е? Ти признаваш това, което Той казва, но не практикуваш това, което можеш, нито се придържаш към Неговия път. Това признаване на Бог ли е? И въпреки че Го признаваш, в сърцето ти има предпазливост към Него, а не страх. Ако си видял и признал Неговото дело и знаеш, че Той е Бог, но въпреки това оставаш безразличен и напълно непроменен, значи си от хората, които все още не са завоювани. Тези, които са завоювани, трябва да направят всичко, което е по силите им, и въпреки че нямат способността да навлязат в по-висшите истини — а тези истини може да са отвъд техните възможности — такива хора в сърцата си желаят да постигнат това. Именно защото има ограничения за това, което могат да приемат, има предели и ограничения за това, което могат да практикуват. Но те поне трябва да направят всичко, което е по силите им, и ако ти можеш да го постигнеш, това е на практика, което се получава благодарение на делото на завоюването. Ако кажеш, да речем, следното: „Като се има предвид, че Той може да изрече толкова много думи, колкото човекът не може, ако Той не е Бог, тогава кой е?“, такова мислене не означава, че признаваш Бог. Ако признаваш Бог, трябва да го докажеш със своите действия. Ако ръководиш църква, но не практикуваш праведност, ако жадуваш за пари и богатство и редовно си присвояваш средствата на църквата, това признаване ли е, че има Бог? Бог е всемогъщ и е достоен за страх. Как може да не се страхуваш, ако наистина признаваш, че има Бог? Ако си способен да извършиш такива подли деяния, тогава наистина ли Го признаваш? В Бог ли вярваш наистина? Това, в което вярваш, е един неясен Бог, затова не се страхуваш! Всички, които наистина признават и познават Бог, се боят от Него и не смеят да направят нищо, с което да Му се противопоставят или което накърнява съвестта им; те особено се страхуват да направят нещо, за което знаят, че е против Божията воля. Само това може да се счита за признаване на съществуването на Бог. Какво трябва да направиш, когато твоите родители се опитват да ти попречат да вярваш в Бог? Как трябва да обичаш Бог, когато невярващият ти съпруг е добър с теб? И как да обичаш Бог, когато братята и сестрите те ненавиждат? Ако Го признаваш, то по тези въпроси ще действаш правилно и ще живееш в реалността. Ако не успееш да предприемеш конкретни действия, а само казваш, че признаваш съществуването на Бог, значи си просто един бъбривец! Казваш, че вярваш в Него и Го признаваш, но по какъв начин Го признаваш? По какъв начин вярваш в Него? Боиш ли се от Него в сърцето си? Страхуваш ли се от Него? Имаш ли дълбоко в сърцето си любов към Него? Когато си изпаднал в беда и нямаш на кого да се опреш, ти усещаш Божията прелест, но после забравяш за нея. Това не е любов към Бог и не е вяра в Бог! Какво в крайна сметка желае Бог да постигне човекът? Всички състояния, които споменах, като например чувството, че си много впечатлен от собствената си значимост, усещането, че бързо възприемаш и разбираш нови неща, това че контролираш другите, гледаш на хората отвисоко, съдиш ги по външния им вид, тормозиш простодушните, копнееш за църковни пари и т.н. — само когато целият този покварен сатанински нрав бъде частично отстранен от теб, твоето завоюване ще се прояви.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 337

Работих и говорих по този начин сред вас, изразходвах толкова много енергия и усилия, но кога сте се вслушали в това, което ви казвам направо? Къде сте се поклонили пред Мен, Всемогъщия? Защо се отнасяте така с Мен? Защо всичко, което казвате и правите, предизвиква Моя гняв? Защо сърцата ви са толкова закоравели? Нима някога съм ви повалял? Защо не правите нищо друго освен да Ме натъжавате и тревожите? Чакате ли да дойде за вас денят на Моя гняв — денят на Йехова? Чакате ли да отприщя гнева Си, предизвикан от вашето непослушание? Нима всичко, което правя, не е за вас? Но вие винаги сте се отнасяли с Мен, Йехова, по този начин: крадете жертвите Ми, отнасяте даровете от Моя олтар вкъщи, във вълчата бърлога, за да нахраните малките и малките на малките; хората се борят един срещу друг, изправени един срещу друг с гневни погледи, мечове и копия, хвърляйки Моите думи, думите на Всемогъщия, в отходното място, за да станат мръсни като екскременти. Къде е вашата почтеност? Вашата човешка природа е станала животинска! Сърцата ви отдавна са се превърнали в камъни. Не знаете ли, че времето, когато настъпи Моят ден на гнева, ще бъде времето, когато Аз ще съдя злото, което вие извършвате срещу Мен, Всемогъщия, днес? Мислите ли, че като Ме заблуждавате по този начин, като хвърляте думите Ми в тинята и не се вслушвате в тях — мислите ли, че като се държите така зад гърба Ми, можете да избегнете гневния Ми поглед? Не знаете ли, че Моите очи — очите на Йехова, вече ви забелязаха, когато откраднахте жертвите Ми и пожелахте Моето имане? Не знаете ли, че когато откраднахте жертвите Ми, направихте това пред олтара, на който се принасят жертви? Как може да смятате, че сте достатъчно умни, за да Ме измамите по този начин? Как може Моят гняв да се отдръпне от вашите ужасни грехове? Как може Моят бушуващ гняв да подмине вашите злодеяния? Злото, което вършите днес, не ви дава изход, а трупа наказания за утрешния ви ден; то предизвиква Моето наказание за вас — наказанието на Всемогъщия. Как може злите ви дела и злите ви думи да избегнат Моето наказание? Как може молитвите ви да стигнат до ушите Ми? Как бих могъл да ви дам изход за вашата нечестивост? Как бих могъл да подмина вашите злодеяния, с които Ми се противопоставяте? Как да не отрежа езиците ви, които са отровни като на змиите? Вие не Ме призовавате заради праведността си, а вместо това подклаждате Моя гняв с вашата нечестивост. Как мога да ви простя? В Моите очи — очите на Всемогъщия, вашите думи и действия са нечисти. Моите очи — очите на Всемогъщия, виждат, че за вашата нечестивост ще има безмилостно наказание. Как може Моето справедливо наказание и присъда да се отдалечат от вас? Тъй като Ми причинявате това и Ме правите тъжен и разгневен, как бих могъл да ви оставя да се изплъзнете от ръцете Ми и да избегнете деня, в който Аз, Йехова, ви наказвам и проклинам? Не знаете ли, че всички изречени от вас зли думи вече са стигнали до ушите Ми? Не знаете ли, че вашата нечестивост вече е опетнила Моята свята одежда на праведността? Не знаете ли, че вашето непослушание вече е предизвикало неистовия Ми гняв? Не знаете ли, че отдавна сте Ме разгневили и отдавна сте изчерпали търпението Ми? Не знаете ли, че вече сте увредили плътта Ми и сте я превърнали в парцали? Досега търпях, така че освобождавам гнева Си, вече не ви понасям. Не знаете ли, че вашите злодеяния вече са достигнали до очите Ми и че виковете Ми вече са достигнали до ушите на Моя Отец? Как би могъл Той да ви позволи да се отнасяте с Мен така? Нима работата, която върша с вас, не е заради вас? Но кой от вас е станал по-благосклонен към Моето дело — делото на Йехова? Мога ли да бъда неверен на волята на Моя Отец поради слабостта Си и поради мъката, която съм изпитал? Не разбирате ли сърцето Ми? Аз ви говоря като Йехова; не съм ли бил всеотдаен към вас? Въпреки че съм готов да понеса всички тези страдания в името на делото на Моя Отец, как може да се освободите от наказанието, което ви налагам заради Моите страдания? Нима не сте получили толкова много наслади от Мен? Днес Аз бях дар за вас от Моя Отец; нима не знаете, че се наслаждавате на много повече от Моите щедри думи? Не знаете ли, че Моят живот беше даден в замяна на вашия живот и за нещата, на които се наслаждавате? Не знаете ли, че Моят Отец използва живота Ми, за да се бори със Сатана, и че Той също така дари живота Ми на вас, като направи така, че да получите стократно повече и ви позволи да избегнете толкова много изкушения? Не знаете ли, че само чрез Моето дело вие сте освободени от много изкушения и от много огнени наказания? Не знаете ли, че Моят Отец ви позволява да се радвате досега само заради Мен? Как можахте да останете толкова твърди и непреклонни днес, сякаш сърцата ви са закоравели, като покрити с мазоли? Как може злото, което вършите днес, да избегне деня на гнева, който ще дойде, след като напусна земята? Как бих могъл да позволя на тези, които са толкова твърди и непреклонни, да избегнат гнева на Йехова?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева“)

Ежедневни Божии слова Откъс 338

Спомнете си за миналото: кога погледът Ми е бил гневен и гласът Ми строг към вас? Кога съм бил дребнав с вас? Кога съм ви порицавал без основание? Кога съм ви порицавал в очите? Това, че призовавам Моя Отец да ви пази от всяко изкушение, не е ли заради Моето дело? Защо се отнасяте така с Мен? Нима някога съм използвал властта Си, за да поразя вашата плът? Защо Ми се отплащате по този начин? След като бяхте непостоянни към Мен, вие нито се приближихте, нито се отдалечихте от Мен, а после се опитвахте да Ме примамите и да скриете нещо от Мен, а устите ви са пълни с плюнката на неправедните. Мислите ли, че вашите езици могат да измамят Моя Дух? Мислите ли, че вашите езици могат да избегнат Моя гняв? Смятате ли, че вашите езици могат да съдят Моите дела — делата на Йехова, както пожелаят? Аз ли съм Богът, когото хората осъждат? Мога ли да позволя на един малък червей да Ме хули по този начин? Как бих могъл да поставя такива непокорни синове сред тези, които съм благословил завинаги? Вашите думи и действия отдавна са ви разобличили и осъдили. Когато разпрострях небесата и създадох всички неща, не позволих на нито едно създание да участва с каквото поиска, а още по-малко позволих на нещо да нарушава Моето дело и Моето управление, както пожелае. Не търпях нито човек, нито предмет; как бих могъл да пощадя онези, които са жестоки и безчовечни към Мен? Как мога да простя на онези, които се бунтуват срещу думите Ми? Как мога да пощадя онези, които не Ми се подчиняват? Не е ли съдбата на човека в Моите ръце — ръцете на Всемогъщия? Как бих могъл да смятам вашата нечестивост и непослушание за свещени? Как може вашите грехове да осквернят Моята святост? Не съм осквернен от нечистотата на неправедните, нито се радвам на техните дарове. Ако беше верен на Мен, Йехова, щеше ли да вземеш за себе си жертвите на Моя олтар? Щеше ли да използваш отровния си език, за да хулиш Моето свято име? Щеше ли да се опълчваш срещу думите Ми по този начин? Щеше ли да се отнасяш към Моята слава и свято име като към инструмент, с който да служиш на Сатана, на Лукавия? Животът Ми е предоставен за радост на светиите. Как бих могъл да ти позволя да си играеш с Моя живот, както пожелаеш, и да го използваш като инструмент за конфликт между вас? Как може да сте толкова безсърдечни и да не познавате пътя на доброто в отношението си към Мен? Не знаете ли, че вече съм записал вашите злодеяния в тези думи на живота? Как бихте могли да избегнете деня на гнева, когато наказвам Египет? Как бих могъл да ви позволя да се противопоставяте и да Ме предизвиквате по този начин отново и отново? Казвам ви ясно, че когато настъпи този ден, вашето наказание ще бъде по-непоносимо от това на Египет! Как можете да избегнете деня на Моя гняв? Истина ви казвам: Моето търпение беше подготвено за вашите злодеяния и ще оцелее до вашето наказание в онзи ден. Не сте ли вие тези, които ще понесат гневна присъда, след като дойде краят на Моето търпение? Не е ли всичко в Моите ръце — ръцете на Всемогъщия? Как бих могъл да ви позволя да не Ми се подчинявате по този начин, под небесата? Животът ви ще бъде много тежък, защото срещнахте Месията, за Когото беше казано, че ще дойде, но който никога не дойде. Не сте ли Негови врагове? Исус беше ваш приятел, но вие сте врагове на Месията. Не знаете ли, че макар да сте приятели на Исус, вашите злодеяния са напълнили съдовете на ненавистните? Въпреки че сте много близки с Йехова, не знаете ли, че вашите зли думи достигнаха до ушите на Йехова и предизвикаха Неговия гняв? Как би могъл Той да бъде близо до теб и как да не изгори тези твои съдове, пълни със злодеяния? Как би могъл Той да не бъде твой враг?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева“)

Ежедневни Божии слова Откъс 339

Сега гледам твоята угодническа плът, която би Ме измамила чрез ласкателство, и имам само едно малко предупреждение за теб, въпреки че няма да те „обслужа“ с порицание. Ти трябва да научиш каква роля играеш в Моето дело и тогава Аз ще бъда доволен. По въпроси, които не засягат това, ако Ми се съпротивляваш или харчиш парите Ми, или ядеш жертвоприношенията за Мен, Йехова, или ако вие, червеи, се хапете един друг, или ако вие, подобни на псета същества, имате дрязги или се насилвате един друг — нищо от това не Ме интересува. Трябва само да научите що за стока сте и Аз ще бъда доволен. Настрана от всичко това, ако искате да извадите оръжие един срещу друг или да се сражавате помежду си с думи, това е добре; Аз нямам никакво желание да се меся в такива неща и ни най-малко не се занимавам с човешки дела. Не че не Ме интересуват конфликтите между вас; а защото Аз не съм един от вас и следователно не участвам в неща, които са между вас. Аз Самият не съм създадено същество и не съм от света, така че ненавиждам забързания живот на хората и мръсните, непристойни взаимоотношения между тях. Особено ненавиждам шумните тълпи. Въпреки това Аз имам дълбоки познания за нечистотиите в сърцето на всяко създадено същество и преди да ви създам, вече знаех за неправдата, която съществува дълбоко в човешкото сърце, и познавах цялата измамност и уродливост в човешкото сърце. Следователно, въпреки че изобщо няма следи, когато хората вършат неправедни неща, Аз все пак знам, че неправдата, таена в сърцата ви, надминава богатството на всички неща, които създадох. Всеки един от вас се е издигнал до върха на множеството; вие сте се издигнали, за да бъдете предците на масите. Вие сте изключително своеволни и буйствате сред всички червеи, търсейки лесно място и опитвайки се да погълнете червеите, които са по-малки от вас. Вие сте злонамерени и зловещи в сърцата си, надминавайки дори призраците, които са потънали на дъното на морето. Вие живеете на дъното на торта, безпокоите червеите от горе до долу, не им давате мира и ту се биете помежду си, ту се успокоявате. Вие не си знаете мястото, но въпреки това се борите един с друг в нечистотията. Какво можете да спечелите от такава борба? Ако наистина имахте в сърцата си страх от Мен, как бихте могли да се борите един с друг зад гърба Ми? Без значение колко високо е положението ти, не си ли все още вонящ малък червей в торта? Ще успееш ли да разпериш крила и да станеш гълъб в небето? Вие, вонящи малки червеи, крадете даровете от Моя олтар, от Йехова; като правите това, можете ли да спасите своята съсипана, пропаднала репутация и да станете избраният народ на Израел? Вие сте безсрамни отрепки! Тези жертви на олтара Ми бяха принесени от хора, като израз на доброжелателни чувства от онези, които се боят от Мен. Те са за Моята власт и за Мое ползване, така че как е възможно да Ме ограбиш от малките гургулици, които хората са Ми дали? Не се ли страхуваш да станеш Юда? Не се ли страхуваш, че земята ти може да се превърне в кърваво поле? Ти, безсрамнико! Смяташ ли, че гургулиците, принесени в жертва от хората, са за подхранване на корема ти, червей такъв? Това, което ти дадох, е това, което съм съгласен и съм готов да ти дам; това, което не съм ти дал, е на Мое разположение. Ти не можеш просто да откраднеш Моите жертвоприношения. Този, който работи, съм Аз, Йехова — Господарят на сътворението — и хората принасят жертви заради Мен. Смяташ ли, че това е отплата за цялото ти тичане? Ти наистина си безсрамник! За кого търчиш? Не е ли за себе си? Защо крадеш Моите жертвоприношения? Защо крадеш пари от кесията Ми? Не си ли син на Юда Искариотски? Жертвите за Мен, Йехова, трябва да доставят радост на жреците. Ти жрец ли си? Осмеляваш се самодоволно да ядеш жертвоприношенията Ми и дори да ги слагаш на масата; ти не струваш нищо! Безполезен нещастник! Моят огън, огънят на Йехова, ще те изпепели!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Когато падащите листа се върнат към корените си, ще съжаляваш за всичкото зло, което си сторил“)

Ежедневни Божии слова Откъс 340

Вашата вяра е много красива; казвате, че сте готови да дадете целия си живот в името на Моето дело и че сте готови да пожертвате живота си за него, но нравът ви не са е променил много. Просто говорите високомерно, въпреки че действителното ви поведение е много жалко. Сякаш езиците и устните на хората са на небето, но краката им са далеч надолу на земята, в резултат на което думите и делата им, както и репутацията им, все още са в развалини и руини. Вашата репутация е унищожена, вашият начин на поведение е покварен, вашият начин на говорене е низък, а животът ви е окаян; дори цялата ви човешка природа е потънала в долна низост. Вие сте ограничени в отношението си към другите и спорите за всяка дреболия. Спорите за собствената си репутация и положение, дори до такава степен, че сте готови да слезете в ада и в огненото езеро. Сегашните ви думи и дела са достатъчни, за да определя, че сте грешни. Вашето отношение към Моето дело е достатъчно, за да определя, че вие сте неправедни, и нравът на всички ви е достатъчен, за да посоча, че сте мръсни души, които са пълни с мерзости. Вашите прояви и това, което разкривате, са достатъчни, за да кажа, че сте хора, които са пили до насита от кръвта на нечисти духове. Когато се говори за навлизане в царството, вие не разкривате чувствата си. Вярвате ли, че това, което сте сега, е достатъчно, за да преминете през портата на Моето небесно царство? Вярвате ли, че можете да навлезете в свещената земя на Моите дела и думи, без вашите собствени думи и дела първо да бъдат изпитани от Мен? Кой може да Ме заблуди? Как биха могли вашите окаяни низки постъпки и разговори да убягнат от погледа Ми? Животът ви е определен от Мен като живот, в който пиете кръвта и ядете плътта на тези нечисти духове, защото всеки ден им подражавате пред Мен. Пред Мен поведението ви е било особено лошо, така че как бих могъл да не ви намирам за отвратителни? Думите ви съдържат нечистотиите на нечистите духове: вие хитрувате, прикривате и ласкаете като онези, които се занимават с магьосничество, и като онези, които са коварни и пият кръвта на неправедните. Всички човешки прояви са изключително неправедни, така че как може всички хора да бъдат поставени в святата земя, където са праведните? Мислиш ли, че това твоеокаяно поведение може да те отличи като свят в сравнение с тези неправедници? Твоят змийски език в крайна сметка ще погуби тази твоя плът, която сее разруха и извършва мерзости, а тези твои ръце, които са покрити с кръвта на нечисти духове, в крайна сметка ще повлекат и твоята душа в ада. Защо тогава не се възползваш от тази възможност да изчистиш покритите си с мръсотия ръце? И защо не се възползваш от тази възможност да отрежеш езика си, който говори неправедни думи? Възможно ли е да си готов да страдаш в пламъците на ада заради твоите ръце, език и устни? Аз бдя над сърцето на всеки с двете Си очи, защото много преди да създам човечеството, държах сърцата на хората в ръцете Си. Отдавна бях прозрял сърцата на хората, така че как биха могли мислите им да избягат от погледа Ми? Как би могло да не е твърде късно за тях да избегнат изгарянето от Моя Дух?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Вие всички сте толкова примитивни по характер!“)

Ежедневни Божии слова Откъс 341

Устните ти са по-мили от гълъбите, но сърцето ти е по-зловещо от старата змия. Устните ти са красиви дори като ливанските жени, но сърцето ти не е по-мило от тяхното и със сигурност не може да се сравни с красотата на ханаанците. Твоето сърце е толкова коварно! Нещата, от които се отвращавам, са само устните на неправедните и техните сърца, а Моите изисквания към хората съвсем не са по-високи от това, което очаквам от светиите; просто изпитвам отвращение към злите дела на неправедните и се надявам, че те ще успеят да отхвърлят мръсотията си и да се измъкнат от сегашното си положение, за да могат да се откроят от неправедните и да живеят и да бъдат свети с тези, които са праведни. Вие сте в същите обстоятелства като Мен, но сте покрити с мръсотия; не съдържате дори и най-малка частица от първоначалното подобие на хората, които бяха създадени в началото. Нещо повече, тъй като всеки ден подражавате на подобията на тези нечисти духове, правейки това, което те правят, и говорейки това, което те казват, всички ваши части — дори езиците и устните ви — са напоени с тяхната мръсна вода до такава степен, че сте изцяло покрити с такива петна и нито една част от вас не може да бъде използвана за Моето дело. Това е толкова съкрушително! Вие живеете в такъв свят на коне и добитък, но всъщност не се чувствате притеснени; изпълнени сте с радост и живеете свободно и лесно. Плувате в тази мръсна вода, но всъщност не осъзнавате, че сте изпаднали в такова затруднение. Всеки ден общувате с нечисти духове и взаимодействате с „екскременти“. Животът ти е доста вулгарен, но всъщност не осъзнаваш, че изобщо не съществуваш в човешкия свят и че не контролираш себе си. Не знаеш ли, че животът ти отдавна е потъпкан от тези нечисти духове или че характерът ти отдавна е омърсен от мръсна вода? Нима си мислиш, че живееш в земен рай и че се намираш сред щастие? Нима не знаеш, че си живял заедно с нечисти духове и че си съжителствал с всичко, което те са ти подготвили? Как може начинът, по който живееш, да има някакъв смисъл? Как животът ти може да има някаква стойност? Ти търчиш напред-назад заради родителите си, родители на нечистите духове, но всъщност нямаш представа, че тези, които те впримчват, са родителите на нечистите духове, които са те родили и отгледали. Нещо повече, не знаеш, че цялата ти мръсотия всъщност ти е дадена от тях; всичко, което знаеш, е, че те могат да ти донесат „удоволствие“, не те порицават, не те съдят и най-вече не те проклинат. Никога не са избухвали в ярост към теб, а се отнасят към теб с обич и доброта. Думите им подхранват сърцето ти и те пленяват така, че се дезориентираш и, без да осъзнаваш, си засмукан и желаеш да им служиш, превръщайки се в техен отдушник и слуга. Не се оплакваш от нищо, а си готов да им служиш като куче, като кон; измамен си от тях. По тази причина не реагираш по никакъв начин на делото, което върша. Нищо чудно, че винаги искаш тайно да се изплъзнеш през пръстите Ми и нищо чудно, че винаги искаш да използваш сладки думи, за да измъкнеш измамно благосклонност от Мен. Оказва се, че вече имаш друг план, друга уговорка. Ти можеш да видиш малко от Моите действия като Всемогъщ, но нямаш ни най-малкото познание за Моя съд и порицание. Нямаш представа кога започна Моето порицание; знаеш само как да Ме мамиш, но не знаеш, че Аз няма да търпя никакво нарушение от страна на човека. Тъй като вече си взел решение да Ми служиш, Аз няма да те пусна да си тръгнеш. Аз съм ревнив Бог и съм Бог, който ревнува от човечеството. Тъй като вече си поставил думите си на олтара, Аз няма да толерирам твоето бягство пред очите Ми, нито пък ще толерирам твоето служене на двама господари. Нима си мислиш, че можеш да имаш втора любов, след като си поставил думите си на Моя олтар и пред Моите очи? Как бих могъл да позволя на хората да Ме правят на глупак по такъв начин? Нима си мислеше, че можеш небрежно да Ми даваш обети и клетви с езика си? Как можа да дадеш клетва пред Моя трон, трона на Мен, който съм Всевишен? Нима си мислеше, че твоите клетви вече са отминали? Нека ви кажа: макар че плътта ви може да премине, клетвите ви не могат. В крайна сметка Аз ще ви осъдя въз основа на вашите клетви. Вие обаче вярвате, че можете да се справите с Мен, като поставяте думите си пред Мен, и че сърцата ви могат да служат на нечисти и зли духове. Как би могъл Моят гняв да търпи тези кучеподобни, свинеподобни хора, които Ме мамят? Трябва да изпълня управленските Си закони и да изтръгна обратно от ръцете на нечистите духове всички онези задъхани „благочестиви“ хора, които имат вяра в Мен, за да могат да Ме „чакат“ дисциплинирано, да бъдат Моите волове, Моите коне и да разчитат на милостта на Моето клане. Ще те накарам да върнеш предишната си решимост и да Ми служиш отново. Няма да толерирам нито едно творение, което Ме мами. Нима си мислеше, че можеш просто така безразборно да отправяш искания и да лъжеш пред Мен? Нима си мислеше, че не съм чул или видял твоите думи и дела? Как е възможно думите и делата ти да не са били в полезрението Ми? Как бих могъл да позволя на хората да Ме мамят по този начин?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Вие всички сте толкова примитивни по характер!“)

Ежедневни Божии слова Откъс 342

Бях сред вас, общувах с вас в продължение на няколко пролети и есени; живях сред вас дълго време и живях с вас. Колко от вашето презряно поведение се е изплъзнало точно пред очите Ми? Тези ваши сърдечни думи постоянно отекват в ушите Ми; милиони и милиони ваши стремежи бяха положени на Моя олтар — твърде много, за да бъдат дори преброени. Въпреки това, що се отнася до вашата отдаденост и това, което давате, вие не давате дори най-малкото. Вие не поставяте дори една малка капка искреност върху Моя олтар. Къде са плодовете на вашата вяра в Мен? Получихте безкрайна благодат от Мен и видяхте безкрайни тайни от небето; Аз дори ви показах небесните пламъци, но не Ми даде сърце да ви изгоря. Въпреки това, колко Ми дадохте в замяна? Колко сте готови да Ми дадете? Ти се обръщаш и Ми предлагаш храната, която ти дадох в ръка, като дори стигаш дотам да кажеш, че това е нещо, което си получил в замяна на потта от собствения си труд, и че Ми предлагаш всичко, което притежаваш. Как можеш да не знаеш, че всичките ти „приноси“ към Мен са просто неща, които бяха откраднати от Моя олтар? Нещо повече, сега, когато Ми ги предлагаш, не Ме ли мамиш? Как може да не знаеш, че това, на което се радвам днес, са всички приноси на Моя олтар, а не това, което си спечелили от своя упорит труд и след това си Ми предложил? Вие всъщност се осмелявате да Ме мамите по този начин, така че как мога да ви простя? Как можете да очаквате от Мен да търпя това повече? Аз съм ви дал всичко. Отворих всичко за вас, задоволих нуждите ви и ви отворих очите, но вие Ме мамите по този начин, пренебрегвайки съвестта си. Аз безкористно ви дарих всичко, така че, дори и да страдате, все пак да сте получили от Мен всичко, което съм донесъл от небето. Въпреки това вие нямате никаква всеотдайност и дори и да сте направили малък принос, се опитвате да си „разчистите сметките“ с Мен след това. Дали приносът ти струва и пукната пара? Това, което си Ми дал, е само песъчинка, но това, което си поискал от Мен, е тон злато. Не си ли просто неразумен? Аз работя сред вас. Няма и следа от десятъка, който би трябвало да Ми се дава, да не говорим за някакви допълнителни жертви. Нещо повече, този десятък, внесен от благочестивите, е заграбен от нечестивите. Не сте ли всички вие отдалечени от Мен? Не сте ли всички враждебно настроени към Мен? Не разрушавате ли всички вие Моя олтар? Как биха могли такива хора да изглеждат като съкровища в Моите очи? Не са ли те свинете и кучетата, които Аз ненавиждам? Как бих могъл да нарека вашето злодеяние „съкровище“? За кого всъщност е извършено Моето дело? Възможно ли е неговата цел да е просто да порази всички вас, за да разкрие Моята власт? Нима животът на всички вас не зависи от една-единствена Моя дума? Защо използвам само думи, за да ви поучавам, а не превърнах думите във факти, за да ви поразя колкото се може по-скоро? Нима целта на Моите думи и дела е само да поразя човечеството? Нима Аз съм Бог, който безразборно убива невинните? Точно сега колко от вас идват пред Мен с цялото си същество, за да търсят правилния път на човешкия живот? Пред Мен са само телата ви; сърцата ви все още са на свобода и са далеч, далеч от Мен. Тъй като не знаете какво всъщност е Моето дело, има мнозина сред вас, които искат да си тръгнат от Мен и да се отдалечат от Мен, надявайки се вместо това да живеят в рая, където няма наказание или съд. Не желаят ли това хората в сърцата си? Със сигурност не се опитвам да те принуждавам. Какъвто и път да избереш, това е твой собствен избор. Днешният път е съпроводен с присъди и проклятия, но всички вие трябва да знаете, че всичко, което съм ви дарил — независимо дали става дума за присъди или порицания — са най-добрите дарове, които мога да ви дам, и са все неща, от които вие спешно се нуждаете.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Вие всички сте толкова примитивни по характер!“)

Ежедневни Божии слова Откъс 343

Свършил съм огромна работа на земята и съм ходил сред човечеството толкова дълги години, но хората рядко познават образа и нрава Ми и малко хора могат да обяснят изчерпателно делото, което върша. Има толкова много неща, които липсват на хората, винаги им липсва разбиране за това, което върша, и винаги сърцата им се пазят, сякаш дълбоко се страхуват, че ще ги поставя в друга ситуация и след това няма да им обърна повече внимание. Така отношението на хората към Мен винаги е хладно и със силна доза предпазливост. Това се дължи на факта, че те са дошли в настоящето, без да разбират делото, което върша, и в частност са объркани от думите, които им говоря. Те държат словото Ми в ръцете си, без да знаят дали трябва да се посветят на непоколебима вяра в него, или да изберат нерешителността и да го забравят. Те не знаят дали да ги приложат на практика, или да изчакат и да видят, дали да захвърлят всичко и смело да ги следват, или да продължат да поддържат приятелство със света, както досега. Вътрешният свят на хората е толкова сложен и те са толкова хитри. Тъй като хората не могат да видят ясно или напълно словото Ми, много от тях трудно го практикуват и трудно полагат сърцата си пред Мен. Аз дълбоко разбирам вашите затруднения. Много слабости са неизбежни, когато живеете в плът, и много обективни фактори създават трудности за вас. Вие изхранвате семейството си, прекарвате дните си в усилена работа, а месеците и годините преминават в трудности. В живота в плът има много трудности — не отричам това и, разбира се, Моите изисквания към вас са съобразени с вашите трудности. Всички изисквания в делото, което извършвам, се основават на действителния ви духовен ръст. Може би в миналото изискванията, които хората предявяваха към вас в работата си, са били примесени с елементи на прекомерност, но вие трябва да знаете, че никога не съм имал прекомерни изисквания към вас в това, което казвам и правя. Всички изисквания се основават на природата на хората, на плътта им и на това, от което се нуждаят. Вие трябва да знаете, а Аз мога много ясно да ви кажа, че не Се противопоставям на някои разумни начини на мислене, които хората имат, и не Се противопоставям на присъщата на човечеството природа. Само защото хората не разбират какви всъщност са стандартите, които съм им поставил, нито пък разбират първоначалния смисъл на словото Ми, досега са се съмнявали в него и дори по-малко от половината хора вярват на словото Ми. Останалата част са невярващи, а още повече са онези, които обичат да Ме слушат да „разказвам истории“. Освен това има много хора, които се наслаждават на зрелището. Предупреждавам ви: много от Моите слова вече са открити за онези, които вярват в Мен, а онези, които се наслаждават на красивата гледка на царството, но са заключени пред неговата порта, вече са пропъдени от Мен. Не сте ли вие просто плевели, омразни и отхвърлени от Мен? Как можете да гледате как Си тръгвам, а след това да приветствате с радост Моето завръщане? Казвам ви, че след като хората от Ниневия чуха гневните думи на Йехова, те веднага се покаяха в дълбока скръб. Именно защото повярваха на думите Му, те бяха изпълнени с паника и ужас и затова се покаяха в дълбока скръб. Що се отнася до днешните хора, макар че вие също вярвате на думите Ми и дори нещо повече — вярвате, че Йехова отново е дошъл сред вас днес, вашето отношение не е нищо друго освен неуважение, сякаш просто наблюдавате Исус, който се роди в Юдея преди хиляди години и сега е слязъл сред вас. Напълно разбирам лукавството на вашите сърца; повечето от вас Ме следват от любопитство и са дошли да Ме търсят от празнота. Когато третата ви надежда се разруши — надеждата ви за мирен и щастлив живот — тогава и вашето любопитство угасва. Лукавството, което съществува в сърцето на всеки един от вас, се разкрива чрез думите и делата ви. Ако трябва да бъда откровен, към Мен изпитвате само любопитство, но не и страх; не внимавате за езика си, а още по-малко проявявате сдържаност в поведението си. Тогава каква вяра имате всъщност? Истинска ли е тя? Вие просто използвате думите Ми, за да разсеете тревогите си и да се избавите от скуката, за да запълните останалите празни пространства в живота си. Кой от вас е приложил думите Ми на практика? Кой има истинска вяра? Вие продължавате да крещите, че Бог е Бог, Който вижда дълбоко в сърцата на хората, но как Богът, за Когото крещите в сърцата си, е съвместим с Мен? След като вие крещите така, защо тогава се държите по този начин? Възможно ли е това да е любовта, с която искате да Ми се отплатите? На вашите устни има немалко отдаденост, но къде са вашите жертви и добрите ви дела? Ако не бяха думите ви, които стигат до ушите Ми, как бих могъл да ви ненавиждам толкова силно? Ако наистина вярвахте в Мен, как можеше да изпаднете в такова състояние на страдание? Лицата ви са окаяни, сякаш се намирате в Хадес и сте изправени пред съд. Нямате дори частица жизненост и слабо говорите за вътрешния си глас; още повече сте пълни с оплаквания и проклятия. Вие отдавна сте загубили вяра в това, което правя, и дори първоначалната ви вяра е изчезнала, така че как бихте могли да следвате докрай? След като това е така, как тогава можете да бъдете спасени?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова за млади и стари“)

Ежедневни Божии слова Откъс 344

Макар че делото Ми е много полезно за вас, думите Ми не стигат до вас и остават без резултат във вас. Трудно е да се намерят онези, които да бъдат усъвършенствани от Мен, и днес почти съм изгубил надежда във вас. От няколко години търся сред вас, но е трудно да се намери някой, който да бъде Мой приближен. Чувствам се така, сякаш нямам увереност, за да продължа да работя във вас, и нямам любов, с която да продължа да ви обичам. Това е така, защото отдавна съм Се отвратил от вашите „постижения“, колкото и нищожни и жалки да са те; изглежда така, сякаш никога не съм говорил сред вас и никога не съм работил във вас. Постиженията ви са толкова отвратителни. Вие винаги си навличате разруха и срам и нямате почти никаква стойност. Едва ли мога да открия във вас подобие на човек, нито да усетя следа от човек. Къде е вашият свеж аромат? Къде е цената, която сте платили в продължение на много години, и къде са резултатите? Нима никога не сте имали такива? Делото Ми сега има ново начало, нов старт. Ще осъществя грандиозни планове и искам да извърша още по-велико дело, но вие все още се валяте в калта както преди, живеете в мръсните води на миналото и на практика не сте успели да се освободите от първоначалното си положение. Следователно вие все още не сте спечелили нищо от словото Ми. Все още не сте се освободили от първоначалното си място на кал и мръсна вода и знаете само Моето слово, но всъщност не сте навлезли в сферата на свободата на Моето слово, затова Моето слово никога не е било открито за вас; то е като книга с пророчества, която е била запечатана в продължение на хиляди години. Аз се явявам в живота ви, но вие не винаги го осъзнавате. Вие дори не Ме разпознавате. Почти половината от словата, които изричам, са за ваше осъждане и постигат само половината от ефекта, който би трябвало да имат, а именно да всеят дълбок страх във вас. Останалата половина се състои от слова, които ви учат на живот и на това как да се държите. Изглежда обаче, че що се отнася до вас, тези слова дори не съществуват или сякаш слушате думи на деца, думи, на които винаги се усмихвате вътрешно, но никога не привеждате в изпълнение. Вие никога не сте се интересували от тези неща; винаги сте наблюдавали действията Ми предимно от любопитство, в резултат на което сега сте изпаднали в мрак и не можете да видите светлината, затова плачете жално в тъмнината. Това, което искам, е вашето покорство, безусловното ви покорство, и дори нещо повече, изисквам да сте напълно сигурни във всичко, което казвам. Не бива да възприемате отношение на пренебрежение и по-специално не бива да се отнасяте избирателно към нещата, които казвам, нито да сте безразлични към думите и делата Ми, както сте свикнали. Моето дело е извършено сред вас и Аз съм дарил много от Моите слова на вас, но ако се отнасяте към Мен по този начин, Аз мога само да предам на езическите семейства това, което вие нито сте спечелили, нито сте приложили на практика. Кое от всички сътворени същества не е държано от Мен в ръцете Ми? Повечето от тези сред вас са на „зряла възраст“ и нямат енергията да приемат този вид дело, което Аз имам. Вие сте като птица Ханхао^[а], която едва преживява, и никога не се отнасяте сериозно към думите Ми. Младите хора са изключително суетни и презадоволени и обръщат още по-малко внимание на Моето дело. Те не се интересуват да пируват с вкусотиите на Моята трапеза; те са като птичка, която е излетяла от клетката си, за да отлети надалеч. Как могат да бъдат полезни за Мен такъв тип млади и стари хора?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова за млади и стари“)

Забележка:

а. Историята на птицата Ханхао е много подобна на баснята на Езоп за мравката и щуреца. Птицата Ханхао предпочита да спи, вместо да строи гнездо, докато времето е топло, въпреки многократните предупреждения на съседа ѝ — свраката. Когато настъпва зимата, птицата измръзва до смърт.

Ежедневни Божии слова Откъс 345

Макар че всички млади хора сте като млади лъвчета, рядко имате истинския път в сърцата си. Вашата младост не ви дава право на повече от Моето дело; напротив, винаги предизвиквате Моето отвращение към вас. Въпреки че сте млади, на вас ви липсва или жизненост, или устрем, и винаги сте незаинтересовани от бъдещето си; сякаш сте безразлични и замислени. Може да се каже, че жизнеността, идеалите и заетата позиция, които би трябвало да се намират у младите хора, абсолютно не могат да бъдат открити у вас; вие, този вид млади хора, сте без позиция и нямате способността да правите разлика между правилно и неправилно, добро и зло, красота и грозота. Невъзможно е да се открият каквито и да било елементи от вас, които да са свежи. Вие сте почти изцяло старомодни, и вие, този вид млади хора, сте се научили и да следвате тълпата, да бъдете ирационални. Никога не можете ясно да разграничите доброто от злото, не можете да различите истинското от лъжливото, никога не се стремите към усъвършенстване, нито пък можете да кажете кое е правилно и кое — не, кое е истина и кое е лицемерие. Около вас се носи по-тежка и остра миризма на религия, отколкото при старите хора. Вие сте дори арогантни и неразумни, съревновавате се и склонността ви към агресия е много силна — как би могъл такъв млад човек да притежава истината? Как може някой, който не може да заеме позиция, да бъде свидетел? Как може някой, който няма способността да прави разлика между добро и зло, да бъде наречен млад човек? Как може някой, който не притежава жизнеността, енергичността, свежестта, спокойствието и устойчивостта на млад човек, да се нарича Мой последовател? Как може някой, който няма истина, няма чувство за справедливост, но обича да играе и да се бие, да бъде достоен да е свидетел за Мен? Очите, които са пълни с измама и предразсъдъци към другите, не са неща, които младите хора трябва да имат, и младите хора не трябва да извършват разрушителни, отвратителни действия. Те не бива да са лишени от идеали, стремежи и ентусиазъм да стават по-добри; не бива да са обезсърчени за перспективите си, нито да губят надежда в живота или увереност в бъдещето; трябва да имат постоянството да продължат по пътя на истината, който сега са избрали — да осъществят желанието си да отдадат целия си живот за Мен. Те не бива да са лишени от истина, нито да таят лицемерие и неправедност — трябва да остават непоколебимо на правилната позиция. Те не трябва просто да се носят по течението, а да имат духа да се осмелят да правят жертви и да се борят за справедливост и истина. Младите хора трябва да имат смелостта да не се поддават на потисничеството на силите на мрака и да променят значението на своето съществуване. Младите хора не трябва да се примиряват с несгодите, а да бъдат открити и откровени, с дух на прошка към своите братя и сестри. Разбира се, това са Моите изисквания и Моите съвети към всички. Но още повече това са Моите успокоителни слова за всички млади хора. Вие трябва да практикувате според Моето слово. По-специално, на младите хора не трябва да им липсва решимостта да проявяват проницателност по въпросите и да търсят справедливост и истина. Трябва да се стремите към всичко красиво и добро и да постигате реалността на всички положителни неща. Трябва да сте отговорни към живота си и не трябва да го приемате лекомислено. Хората идват на земята и рядко се срещат с Мен, а също така рядко имат възможността да търсят и да получат истината. Защо да не оцените това прекрасно време като правилен път, който да следвате в този живот? И защо винаги сте толкова пренебрежително настроени към истината и справедливостта? Защо винаги потъпквате и погубвате себе си заради онази неправедност и мръсотия, която си играе с хората? И защо се държите като онези стари хора, които се занимават с това, което правят неправедните? Защо подражавате на старите начини на старите неща? Животът ви трябва да е изпълнен със справедливост, истина и святост; животът ви не трябва да е толкова покварен на такава млада възраст, което ви води до падане в Хадес. Не чувствате ли, че това би било ужасно нещастие? Не чувствате ли, че това би било ужасно несправедливо?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова за млади и стари“)

Ежедневни Божии слова Откъс 346

Ако толкова много работа и толкова много думи не са имали въздействие върху теб, тогава, когато дойде време да разпространяваш Божието дело, ти няма да можеш да изпълниш дълга си и ще бъдеш засрамен и унизен. В този момент ти ще почувстваш, че дължиш на Бог толкова много, че познанието ти за Бог е толкова повърхностно. Ако не се стремиш към познание за Бог днес, докато Той работи, после ще бъде твърде късно. В крайна сметка ти няма да имаш никакво познание, за което да говориш — ще останеш празен, без нищо. Какво ще използваш, за да отговаряш пред Бог? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Трябва да работиш усилено в стремежа си точно сега, за да можеш накрая, подобно на Петър, да разбереш колко полезни за човека са Божието порицание и съд и че без Неговото порицание и съд човек не може да бъде спасен и може само да потъва все по-дълбоко в тази мръсна земя, все по-дълбоко в тинята. Хората са покварени от Сатана, интригантстват един срещу друг и се отнасят грубо един с друг, изгубили са богобоязливите си сърца. Тяхното неподчинение е твърде голямо, представите им са твърде много и всички те принадлежат на Сатана. Без Божието порицание и съд поквареният нрав на човека не може да бъде пречистен и той не може да бъде спасен. Това, което се изразява в делото на въплътения Бог в плът, е точно това, което се изразява от Духа, а делото, което Той върши, се извършва в съответствие с това, което се извършва от Духа. Ако днес не познаваш това дело, значи си много глупав и си загубил твърде много! Ако не си спечелил Божието спасение, тогава твоята вяра е религиозна и ти си християнин, който принадлежи на религията. Тъй като се придържаш здраво към мъртвото учение, ти си загубил новото дело на Светия Дух. Другите, чиито стремеж е любовта към Бог, могат да спечелят истината и живота, докато твоята вяра не може да получи Божието одобрение. Вместо това ти си се превърнал в злодей, в човек, който извършва пагубни и омразни действия. Станал си обект на шегите на Сатана и негов пленник. Човекът не трябва да вярва в Бог, а да Го обича, да се стреми към Него и да Му се покланя. Ако не се стремиш към това днес, ще дойде ден, в който ще си кажеш: „Защо тогава не следвах Бог както трябва, не Го удовлетворявах както трябва, не се стремях към промени в житейския си нрав? Колко съжалявам, че тогава не успях да се подчиня на Бог и не се стремях към познаване на Божието слово. Бог каза толкова много неща тогава; как можах да не се стремя към тях? Бях толкова глупав!“. Донякъде ще се намразиш. Днес ти не вярваш на думите, които казвам, и не им обръщаш внимание. Когато настъпи денят, в който това дело ще се разпространи и ти видиш цялата му същност, ще съжаляваш и тогава ще бъдеш смаян. Има благословии, но ти не умееш да им се насладиш, и има истина, но ти не се стремиш към нея. Не си ли навличаш презрение? Днес, въпреки че следващият етап от Божието дело все още не е започнал, няма нищо изключително в изискванията, които се поставят пред теб, и в това, което се иска от теб да изживееш. Има толкова много работа и толкова много истини; нима те не заслужават да бъдат опознати от теб? Нима Божието порицание и съд не успяват да пробудят духа ти? Нима Божието порицание и съд не успяват да те накарат да намразиш себе си? Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-низшият от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят да го получат; това са хора, които преяждат с плът и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви предизвикателства или изпитания, нито до най-малките трудности. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си екстравагантни мисли пред истината. Ти си толкова безполезен! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко думи са били изречени между вас? Малко ли работа е свършена сред вас? Колко съм раздавал сред вас? Тогава защо не си го спечелил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си спечелил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е защото твоите мисли са твърде екстравагантни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успяваш да получиш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? Това, към което се стремиш, е да постигнеш мир, след като си повярвал в Бог, децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери достоен съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има добра година за реколтата ти. Това е, което търсиш. Стремежът ти е единствено да живееш удобно, да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, по лицето ти да няма черни точки, реколтата на семейството ти да не е наводнена, да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в Божията прегръдка, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги се стреми към плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти давам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Дали ли си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти давам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. По нищо ли не се различаваш от прасе или куче? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дадох истинския път, но ти не го спечели: ти си с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е презрян и позорен, живееш сред мръсотия и разврат и не се стремиш към никакви цели; не е ли твоят живот най-позорният от всички? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Ако продължаваш да изживяваш по този начин, нима ще придобиеш нещо? Истинският път ти е даден, но дали накрая ще успееш да го спечелиш зависи от твоя личен стремеж.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

Ежедневни Божии слова Откъс 347

Вашата плът, вашите разточителни желания, вашата алчност и вашата похот са дълбоко вкоренени във вас. Тези неща така постоянно контролират сърцата ви, че сте безсилни да отхвърлите игото на тези феодални и развратени мисли. Вие не копнеете нито да промените сегашното си положение, нито да избягате от влиянието на мрака. Просто сте обвързани с тези неща. Въпреки че всички знаете, че този живот е толкова мъчителен и този свят на хората е толкова мрачен, нито един от вас няма смелостта да промени живота си. Вие само копнеете да избягате от реалностите на този живот, да постигнете трансцендентност на душата и да живеете в мирна, щастлива, подобна на рая среда. Не желаете да понасяте трудности, за да промените настоящия си живот; не желаете и да търсите в рамките на това осъждане и порицание живота, в който трябва да навлезете. По-скоро бленувате напълно нереалистични мечти за онзи прекрасен свят отвъд плътта. Животът, за който копнеете, е такъв, какъвто можете да постигнете без усилие, без да изпитвате никаква болка. Това е напълно нереалистично! Защото това, на което се надявате, не е да изживеете един смислен живот в плътта и да придобиете истината с течение на живота, т.е. да живеете за истината и да отстоявате справедливостта. Това не е живот, който бихте сметнали за сияен и ослепителен. Вие смятате, че това не би бил бляскав или смислен живот. Във вашите очи воденето на такъв живот би се усещало като несправедливост! Въпреки че днес приемате това порицание, все пак това, към което се стремите, не е да придобиете истината или да живеете истината в настоящето, а по-скоро да можете по-късно да навлезете в щастлив живот отвъд плътта. Вие не търсите истината, не отстоявате истината и със сигурност не съществувате заради истината. Не се стремите към навлизане в днешния ден, а вместо това мислите ви са заети с бъдещето и с това, което един ден може да се случи: гледате синьото небе, проливате горчиви сълзи и очаквате някой ден да бъдете отведени в рая. Нима не знаете, че вашият начин на мислене вече не отговаря на действителността? Вие продължавате да си мислите, че Спасителят с безкрайна доброта и състрадание несъмнено ще дойде един ден, за да вземе със Себе Си теб, който си преживял трудности и страдания на този свят, и че Той ще облекчи твоите болки и ще отмъсти от твое име за теб, който си бил измъчван и потискан. Не си ли пълен с грях? Ти ли си единственият, който е страдал на този свят? Ти самият си попаднал под властта на Сатана и си страдал — наистина ли Бог все пак има нужда да облекчава твоите болки? Онези, които не са в състояние да удовлетворят Божиите изисквания — не са ли всички те Божии врагове? Онези, които не вярват във въплътения Бог — не са ли те антихристът? Колко струват добрите ти дела? Могат ли те да заместят сърце, което се прекланя пред Бог? Не можеш да получиш Божията благословия само като вършиш някакви добри дела и Бог няма да облекчи болките ти и да отмъсти за злините срещу теб само защото си бил измъчван и потискан. Онези, които вярват в Бог, но не Го познават и въпреки това вършат добри дела — не са ли всички те също порицани? Ти просто вярваш в Бог, искаш само Бог да премахне несправедливостите срещу теб и да отмъсти за тях, и искаш Бог да ти даде твоя ден — ден, в който най-накрая ще можеш да държиш главата си високо изправена. Но отказваш да обърнеш внимание на истината и не жадуваш да живееш според истината. Още по-малко си в състояние да избягаш от този тежък, празен живот. Вместо това, докато живееш живота си в плътта и живота си в грях, очакваш Бог да въздаде за страданията ти и да разсее мъглата на съществуването ти. Но дали това е възможно? Ако притежаваш истината, можеш да следваш Бог. Ако въплъщаваш истината в живота, можеш да бъдеш проявление на Божието слово. Ако имаш живот, можеш да се наслаждаваш на Божието благословение. Тези, които имат истината, могат да се радват на Божието благословение. Бог осигурява удовлетворение за онези, които Го обичат с цялото си сърце и които понасят трудности и страдания, но не и за онези, които обичат само себе си и които са станали жертва на измамите на Сатана. Как може да има доброта в онези, които не обичат истината? Как може да има праведност в онези, които обичат само плътта? Не се ли говори за праведност и доброта само по отношение на истината? Не са ли те запазени за онези, които обичат Бог с цялото си сърце? Онези, които не обичат истината и които са само гниещи трупове — нима всички тези хора не таят зло? Тези, които не са способни да живеят според истината — не са ли всички те врагове на истината? А какво да кажем за вас?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот“)

Ежедневни Божии слова Откъс 348

Винаги е било Мой дълг да управлявам човека. Освен това завоюването на човека е това, което постанових, когато създадох света. Хората може да не знаят, че Аз ще завоювам напълно човека в последните дни или че завоюването на непокорните сред човечеството е доказателство за Моята победа над Сатана. Но когато врагът Ми влезе в битка с Мен, Аз вече му бях казал, че ще победя онези, които Сатана беше пленил и превърнал в свои деца, във верни слуги, които бдяха над дома му. Поначало „да завоюваш“ означава да победиш, да подложиш на унижение; на езика на израилтяните това означава да победиш напълно, да унищожиш и да направиш невъзможна съпротивата срещу Мен. Но днес, когато се използва сред вас, значението на думата е „завоювам“. Трябва да знаете, че намерението Ми винаги е било напълно да унищожа и да разгромя злите хора, така че да не могат повече да се бунтуват срещу Мен, още по-малко да имат нахалството да прекъсват или смущават работата Ми. Така, що се отнася до човека, тази дума означава „завоюване“. Каквито и да са подразбиращите се значения на термина, Моята работа е да победя хората. Защото макар да е вярно, че човечеството е допълнение към Моето управление, по-точно казано, хората не са нищо повече от Мои врагове. Хората са злите, които Ми се противопоставят и не Ми се подчиняват. Хората не са нищо друго освен рожби на лукавия, прокълнат от Мен; нищо друго освен потомците на архангела, който Ме предаде; нищо друго освен наследството на дявола, който, отдавна отхвърлен от Мен, оттогава се превърна в Мой непримирим враг. Защото небето над цялото човечество е мътно и тъмно, без ни най-малко прояснение, а човешкият свят е потънал в мрак, така че обитателите му не могат дори да видят протегнатата пред лицето си ръка или слънцето, ако вдигнат главите си. Пътят под краката им, кален и осеян с дупки, криволичи; цялата земя е осеяна с трупове. Тъмните ъгли са пълни с останки от мъртви, а в прохладните и сенчести ъгли са се настанили тълпи от демони. И навсякъде в света на хората орди демони идват и си отиват. Потомството на всякакъв вид зверове, покрити с мръсотия, е въвлечено в ожесточена битка, чийто звук вдъхва ужас в сърцето. В такива моменти, в такъв свят, в такъв „земен рай“, къде да отиде човек, за да търси блаженствата на живота? Къде може да отиде човек, за да намери назначението на живота си? Човечеството, отдавна тъпкано под нозете на Сатана, от самото начало е актьор, приемащ образа му. Нещо повече, човечеството е въплъщение на Сатана и служи като силно и ясно доказателство за него. Как може човешката раса, тази изродена измет, това потомство на поквареното човешко семейство, да свидетелства за Бог? Откъде идва Моята слава? Откъде може да започне да се говори за Моето свидетелство? Защото врагът, който, след като е покварил човечеството, стои срещу Мен, вече е покорил човечеството — човечеството, което Аз създадох отдавна и което беше изпълнено с Моята слава и Моето преживяване — и го е омърсил. Той е откраднал славата Ми и всичко, с което е пропил човека, е отрова, силно примесена с грозотата на Сатана и сок от плода на Дървото за познаване на добро и зло. В началото създадох човечеството; тоест създадох прародителя на човечеството — Адам. Той беше надарен с форма и образ, преливащ от сила и жизненост, и освен това беше съпътстван от Моята слава. Това беше славният ден, когато създадох човека. След това Ева беше създадена от тялото на Адам и също беше прародителят на човека. Така хората, които създадох, бяха изпълнени с дъха Ми и преливащи от славата Ми. Адам беше роден от Моята ръка и беше Мой образ и подобие. Първоначалното значение на „Адам“ беше същество, създадено от Мен, пропито с Моята жизнена енергия, пропито с Моята слава, имащо форма и образ, имащо дух и дъх. Той беше единственото сътворено същество, притежаващо дух, което беше способно да Ме представлява, да носи образа Ми и да приема дъха Ми. В началото Ева беше вторият човек, надарен с дъх, чието сътворение бях постановил, така че първоначалното значение на „Ева“ беше сътворено същество, което щеше да продължи Моята слава, изпълнено с Моята жизненост и освен това надарено с Моята слава. Ева произлезе от Адам, така че тя също носеше Моя образ, тъй като тя беше вторият човек, създаден по Моя образ и подобие. Първоначалното значение на „Ева“ беше жив човек, с дух, плът и кост, Моето второ свидетелство, както и Моят втори образ сред човечеството. Те бяха предци на човечеството, чисто и скъпоценно негово съкровище и от самото начало живи същества, надарени с дух. Но лукавият стъпка и плени потомството на предците на човечеството, като потопи човешкия свят в пълен мрак и направи така, че потомството вече да не вярва в Моето съществуване. Още по-отвратително е, че дори когато лукавият покварява хората и ги тъпче навсякъде, той грубо отнема Моята слава, Моето свидетелство, жизнеността, която им дадох, дъха и живота, които влях в тях, цялата Ми слава в човешкия свят и цялата кръв на сърцето, която съм отдал за човечеството. Човечеството вече не върви в светлината, хората са загубили всичко, което съм им дарил, и са захвърлили славата, която им предоставих. Как могат да признаят, че Аз съм Господарят на всички сътворени същества? Как могат да продължат да вярват в Моето съществуване на небето? Как могат да открият проявите на Моята слава на земята? Как могат тези внуци и внучки да приемат Бог, от Когото собствените им предци се бояха като от Господа, който ги е сътворил? Тези окаяни внуци и внучки щедро са „представили“ пред лукавия славата, образа и свидетелството, с които дарих Адам и Ева, както и живота, който дарих на човечеството и от който те зависят, за да съществуват; и са напълно безразлични към присъствието на лукавия и му отдават цялата Ми слава. Не е ли това самият източник на названието „измет“? Как може такова човечество, такива зли демони, такива ходещи трупове, такива проявления на Сатана, такива Мои врагове да притежават Моята слава? Ще Си върна Моята слава, ще Си върна Моето свидетелство, което съществува сред хората, и всичко, което някога Ми е принадлежало и което съм дал на човечеството отдавна — ще завоювам напълно човечеството. Въпреки това трябва да знаеш, че хората, които създадох, бяха свети хора, които носеха Моя образ и Моята слава. Те не принадлежаха на Сатана, нито бяха обект на неговото потъпкване, а бяха чисто Мое проявление, без най-малката следа от отровата на Сатана. И така, Аз казвам на човечеството, че искам само това, което е създадено от Моята ръка — светите хора, които обичам и които не принадлежат на никоя друга същност. Освен това ще им се наслаждавам и ще ги смятам за част от Моята слава. Но това, което Аз искам, не е човечеството, което е било покварено от Сатана, което днес му принадлежи и което вече не е Моето първоначално творение. Тъй като възнамерявам да възвърна славата Си сред човешкия свят, ще завоювам напълно оцелелите сред човечеството, като доказателство за Моята слава при победата Ми над Сатана. Приемам само Моето свидетелство като квинтесенция на Моето Аз, като обект на Моето доволство. Това е Моята воля.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво означава да си истински човек“)

Ежедневни Божии слова Откъс 349

На човечеството са били необходими десетки хиляди години история, за да стигне там, където е днес, но човечеството, което създадох в началото, отдавна тъне в упадък. То вече не е човечеството, което желая, и по този начин в Моите очи хората вече не заслужават да се назовават „човечество“. Те са по-скоро изметта на човечеството, която Сатана е пленил, гнилите ходещи трупове, в които се е вселил и с които се облича. Хората нямат вяра в съществуването Ми, нито приветстват идването Ми. Човечеството само неохотно откликва на исканията Ми, временно се издига до тях и не споделя искрено радостите и скърбите на битието с Мен. Тъй като хората Ме възприемат като неразгадаем, те Ми се усмихват неохотно, все едно се подмазват на някого с власт, тъй като хората нямат познаване за Моето дело, още по-малко за сегашната Ми воля. Ще бъда честен с вас: когато дойде Денят, страданието на всеки, който Ми се покланя, ще бъде по-лесно за понасяне от вашето. Степента на вашата вяра в Мен в действителност не превишава тази на Йов — дори вярата на еврейските фарисеи превъзхожда вашата — и така, ако Денят на огъня дойде, вашето страдание ще бъде по-тежко от това на фарисеите, когато Исус ги порицава, от това на 250-те водачи, които се противопоставиха на Моисей, и от това на Содом под парещите пламъци на неговото унищожение. Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на лира в прослава на Мен, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство, и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато чу Моя глас, гласа на Йехова, и видя славата Ми, славата на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър последва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че беше прикован на кръста заради Мен и даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езически народи получиха Моето откровение и разбраха, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от суровите Ми думи и въпреки това са утешени от тях и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Тези, които вярват в Мен, но които все още страдат от трудности, не са ли също отхвърлени от света? Онези, които живеят извън словото Ми, бягайки от страданието на изпитанието, не се ли носят из света? Те приличат на есенни листа, които се веят насам-натам, без място за почивка, още по-малко в Моите думи на утеха. Въпреки че Моето порицание и облагородяване не ги следват, не са ли те просяци, носещи се от място на място, скитащи се по улиците извън небесното царство? Светът наистина ли е твое място за почивка? Можеш ли наистина, като избягваш порицанието Ми, да постигнеш и най-бледата усмивка на задоволство от света? Можеш ли наистина да използваш мимолетното си удоволствие, за да прикриеш празнотата в сърцето си, празнотата, която не може да бъде скрита? Ти може да си в състояние да заблудиш всички в семейството си, но никога не можеш да заблудиш Мен. Защото вярата ти е твърде оскъдна, до ден днешен си безсилен да откриеш някое от удоволствията, които животът може да предложи. Призовавам те: по-добре искрено да прекараш половината си живот заради Мен, отколкото целия си живот в посредственост и занимавка за плътта, изпитвайки цялото страдание, което човек трудно може да понесе. Какъв е смисълът да се цениш толкова много и да бягаш от Моето порицание? Какъв е смисълът да се криеш от Моето краткотрайно порицание, само за да пожънеш цяла вечност на срам, цяла вечност на порицание? Всъщност Аз не подчинявам никого на Моята воля. Ако някой наистина желае да се подчини на всичките Ми планове, не бих се отнесъл зле с него. Но изисквам всички хора да вярват в Мен, както Йов вярваше в Мен — Йехова. Ако вярата ви надхвърли тази на Тома, тогава вярата ви ще получи похвалата Ми, в лоялността си ще намерите Моето блаженство и със сигурност ще намерите Моята слава в дните си. Но хората, които вярват в света и вярват в дявола, са закоравили сърцата си, точно като масите от град Содом, с песъчинки от вятъра в очите и приноси от дявола в устата, чиито помрачени умове отдавна са били обладани от лукавия, който е узурпирал света. Техните мисли почти изцяло са попаднали в плен на дявола от древните времена. И така, вярата на човечеството е била отнесена от вятъра и то не е в състояние дори да забележи Моето дело. То може да направи само слаб опит да се отнесе повърхностно към делото Ми или да го анализира грубо, защото отдавна е обладано от отровата на Сатана.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво означава да си истински човек“)

Ежедневни Божии слова Откъс 350

Ще завоювам човечеството, защото хората са създадени от Мен и освен това са се наслаждавали на всички неща, създадени в изобилие от Мен. Но хората също така Ме отхвърлиха; Аз отсъствам от сърцата им и те Ме виждат като бреме за тяхното съществуване, дори до степен след като наистина са Ме видели, да Ме отхвърлят и да си блъскат главите, за да измислят всякакви възможни начини да Ме победят. Хората не Ми позволяват да се отнасям към тях сериозно или да поставям строги изисквания към тях, нито Ми позволяват да съдя или порицавам тяхната неправедност. Далеч не им е интересно, намират го за досадно. И така, Моето дело е да взема човечеството, което яде, пие и Ми се наслаждава, но не Ме познава, и да го победя. Ще обезоръжа човечеството и тогава, като взема Моите ангели и Моята слава, ще се върна в Моето обиталище. Защото действията на хората отдавна са разбили сърцето Ми и са съсипали делото Ми. Възнамерявам да си върна славата, която лукавият Ми отне, преди щастливо да си тръгне, оставяйки човечеството да продължи да живее живота си, да продължи да „живее и работи в мир и доволство“, да продължи да „обработва собствените си ниви“, и повече няма да се намесвам в живота му. Но сега възнамерявам напълно да Си възвърна славата от ръката на лукавия, да взема обратно цялата слава, която вложих в човека при създаването на света. Никога повече няма да я дам на човешката раса на земята. Защото хората не само не успяха да запазят славата Ми, но я замениха с образа на Сатана. Хората не ценят Моето пришествие, нито ценят деня на Моята слава. Не се радват да получат порицанието Ми, още по-малко желаят да Ми върнат славата, нито желаят да изхвърлят отровата на лукавия. Човечеството продължава да Ме заблуждава по същия стар начин, хората все още изобразяват блестящи усмивки и щастливи лица по същия стар начин. Те не осъзнават дълбините на мрака, които ще се спуснат върху човечеството, след като Моята слава ги напусне. По-специално не осъзнават, че когато Моят ден дойде за цялото човечество, за тях ще бъде още по-трудно, отколкото за хората по времето на Ной, защото те не знаят колко мрачен стана Израел, когато славата Ми се оттегли от него, защото на зазоряване човекът забравя колко трудно е било да се премине през тъмната като катран нощ. Когато слънцето отново се скрие и тъмнината се спусне върху човека, той отново ще се оплаква и ще скърца със зъби в тъмнината. Забравихте ли, когато Моята слава се оттегли от Израел, колко трудно беше за израилтяните да издържат тези дни на страдание? Сега е времето, когато виждате Моята слава, а също така е и времето, когато споделяте деня на Моята слава. Човекът ще ридае сред тъмнината, когато славата Ми напусне мръсната земя. Сега е денят на славата, когато върша делото Си, и това е денят, в който освобождавам човечеството от страданието, защото няма да споделям времената на мъчение и изпитание с тях. Искам само да завоювам човечеството напълно и да победя напълно злите хора на човечеството.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво означава да си истински човек“)

Ежедневни Божии слова Откъс 351

Търсих мнозина на земята да бъдат Мои последователи. Сред всички тези последователи има такива, които служат като свещеници, такива, които ръководят, такива, които са Божии синове, такива, които са Божии хора, и такива, които служат. Класифицирам ги въз основа на лоялността, която показват към Мен. Когато всички бъдат класифицирани според вида, тоест, когато естеството на всеки тип човек бъде изяснено, аз ще причисля всеки от тях към правилната категория и ще поставя всеки вид на подходящото му място, за да постигна целта на Моето спасение на човечеството. На групи призовавам онези, които желая да спася, в дома Си и след това карам всички от тях да приемат делото Ми от последните дни. В същото време ги класифицирам според вида, след което награждавам или наказвам всеки въз основа на действията му. Такива са стъпките, които съставляват Моето дело.

Днес Аз живея на земята и живея сред хората. Хората преживяват работата Ми и гледат изказванията Ми и заедно с това Аз дарявам всички истини на всеки от Моите последователи, за да могат да получат живот от Мен и по този начин да получат път, по който могат да вървят. Защото Аз съм Бог, Дарител на живот. През многото години на Моето дело хората са спечелили много и са изоставили много, но въпреки това казвам, че те не вярват истински в Мен. Защото хората признават, че Аз съм Бог, само с устата си, но не са съгласни с истините, които говоря; нещо повече, те не практикуват истините, които искам от тях. Тоест, хората признават само съществуването на Бог, но не и това на истината; хората признават само съществуването на Бог, но не и това на живота; хората признават само Божието име, но не и Неговата същност. Презирам ги заради тяхната ревностност, защото те използват само хубаво звучащи думи, за да Ме измамят; нито един от тях не Ми се покланя с истина. Вашите думи съдържат изкушението на змията; освен това те са тщеславни до крайност, същинско прокламиране на архангела. Нещо повече, вашите дела са окаяни и разпокъсани до позорна степен; вашите неумерени желания и алчни намерения са отвратителни за слушане. Всички вие станахте молци в Моята къща, предмети, които трябва да се изхвърлят с ненавист. Защото никой от вас не обича истината; вместо това желаете да бъдете благословени, да се възнесете на небето, да видите великолепното видение на Христос, упражняващ силата Си на земята. Но мислили ли сте някога как някой като вас, някой толкова дълбоко покварен, който няма представа какво е Бог, може да бъде достоен да Го следва? Как бихте могли да се възнесете на небето? Как бихте могли да бъдете достойни да гледате такива величествени сцени, сцени с безпрецедентно великолепие? Устите ви са пълни с думи на измама и мръсотия, на предателство и арогантност. Никога не сте Ми казвали думи на искреност, никакви свети думи, никакви думи на подчинение към Мен при преживяване на Моето слово. Каква в крайна сметка е вашата вяра? В сърцата ви няма нищо друго освен желание и пари, а в умовете ви няма нищо друго освен материални неща. Всеки ден пресмятате как да получите нещо от Мен. Всеки ден изчислявате колко богатства и колко материални неща сте получили от Мен. Всеки ден вие очаквате да ви се дадат все повече благословения, така че да можете да се наслаждавате, в по-големи количества и на по-високо ниво, на нещата, които носят наслада. Не Аз съм този, който е във вашите мисли във всеки един момент, нито истината, която идва от Мен, а по-скоро вашите съпруг или съпруга, вашите синове, дъщери и нещата, които ядете и обличате. Мислите си как можете да получите все по-голямо, все по-велико удоволствие. Но дори когато сте напълнили стомасите си до пръсване, не сте ли при все това мъртви тела? Дори когато външно се украсявате с толкова красиво облекло, не сте ли при все това ходещи трупове, лишени от живот? Вие се трудите за стомаха си, докато косата ви посивее, но никой от вас не жертва нито един косъм за Моето дело. Вие сте постоянно в движение, обременявайки тялото си и натоварвайки мозъка си в името на собствената си плът и заради синовете и дъщерите си, но никой от вас не показва тревога или загриженост за Моята воля. Какво все още се надявате да получите от Мен?

Никога не бързам, когато работя. Независимо от това как хората Ме следват, Аз върша делото Си в съответствие с всяка стъпка, в съответствие с Моя план. Така че въпреки целия ви бунт срещу Мен, Аз все още работя без прекъсване и все още продължавам да произнасям думите, които трябва да кажа. Аз призовавам в дома Си онези, които бяха предопределени от Мен, за да могат да слушат думите Ми. Всички онези, които се подчиняват на думите Ми, които копнеят за думите Ми, Аз извеждам пред престола Си; всички онези, които обръщат гръб на думите Ми, които не Ми се подчиняват и открито Ми се противопоставят, Аз захвърлям настрана, за да чакат последното си наказание. Всички хора живеят сред поквара и под ръката на лукавия, така че не много от тези, които Ме следват, копнеят за истината. Което ще рече, че повечето не Ми се покланят истински; те не Ми се покланят с истината, а се опитват да спечелят доверието Ми чрез поквара и бунт, чрез измамни средства. Ето защо казвам: Мнозина са призвани, но малцина са избрани. Тези, които са призвани, са дълбоко покварени и всички живеят в една и съща епоха, но тези, които са избрани, са една част от тях, те са тези, които вярват и признават истината и които практикуват истината. Тези хора са само малка част от цялото и измежду тях Аз ще получа повече слава. Имайки предвид тези думи, знаете ли дали вие сте сред избраните? Какъв ще бъде вашият край?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“)

Ежедневни Божии слова Откъс 352

Както казах, тези, които Ме следват, са много, но онези, които Ме обичат истински, са малко. Може би някои биха казали: „Щях ли да платя толкова висока цена, ако не Те обичах? Щях ли да Те последвам дотук, ако не Те обичах?“. Със сигурност имаш много причини и любовта ти със сигурност е много голяма, но каква е същността на любовта ти към Мен? „Любов“, както се нарича, се отнася до привързаност, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да бъдеш дълбокомислен. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и нищо нечисто. Ако обичаш, тогава няма да мамиш, да се оплакваш, да предаваш, да се бунтуваш, да изискваш или да търсиш да получиш нещо или да спечелиш определена сума. Ако обичаш, тогава ти с радост ще се посветиш, с радост ще понесеш трудностите, ще си в съответствие с Мен, ще изоставиш всичко, което имаш, заради Мен, ще се откажеш от семейството си, от бъдещето си, от младостта и брака си. В противен случай любовта ти изобщо няма да е любов, а измама и предателство! Каква любов е твоята? Истинска любов ли е? Или фалшива? От колко неща си се отказал? Колко си предложил? Колко любов получих от теб? Знаеш ли? Вашите сърца са пълни със зло, предателство и измама — и като е така, колко от вашата любов е нечиста? Вие мислите, че вече сте се отказали от достатъчно неща заради Мен; мислите, че вашата любов към Мен вече е достатъчна. Но защо тогава вашите думи и действия винаги са бунтовни и измамни? Вие Ме следвате, но не признавате Моето слово. Може ли това да се смята за любов? Вие Ме следвате, но след това Ме захвърляте настрана. Може ли това да се смята за любов? Вие Ме следвате, но не Ми се доверявате. Може ли това да се смята за любов? Вие Ме следвате, но не можете да приемете съществуването Ми. Може ли това да се смята за любов? Вие Ме следвате, но не се отнасяте с Мен, както подобава на това, което Съм, и постоянно Ми създавате трудности. Може ли това да се смята за любов? Вие Ме следвате, но се опитвате да Ме заблудите и да Ме измамите във всичко. Може ли това да се смята за любов? Вие Ми служите, но не се ужасявате от Мен. Това любов ли е? Вие Ми се противопоставяте във всички отношения и във всички неща. Всичко това може ли да се смята за любов? Вие сте посветили много, вярно е, но никога не сте практикували това, което изисквам от вас. Може ли това да се смята за любов? Внимателното вглеждане показва, че във вас няма ни най-малък намек за любов към Мен. След толкова много години на дела и всичките тези много думи, които съм ви предоставил, колко всъщност спечелихте? Това не заслужава ли внимателен поглед назад? Увещавам ви: тези, които призовавам при Себе Си, не са тези, които никога не са били покварени; по-скоро тези, които избирам, са тези, които наистина Ме обичат. Следователно трябва да сте бдителни в думите и делата си и да изследвате намеренията и мислите си, за да не прекрачат границата. Във времето на последните дни направете всичко възможно да принесете любовта си пред Мен, за да не стане така, че гневът Ми никога да не се оттегли от вас!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“)

Ежедневни Божии слова Откъс 353

Делата и мислите на всеки човек се наблюдават от очите на Единствения ежедневно, докато се чертае пътят на неговото утре. Това е пътят, който трябва да бъде извървян от всички, които живеят; пътят, който съм предопределил за всички, и никой не може да го избегне или да бъде освободен от него. Неизброими са думите, които съм изрекъл, а делото, което съм извършил, е безгранично. Ежедневно наблюдавам как всеки човек по естествен начин изпълнява всичко, което трябва да направи, съгласно присъщото му естество и развитието на неговия характер. Несъзнателно мнозина вече са стъпили на „правия път“, който съм положил, за да изясня различните същности на хората. Всеки от хората с различни същности, които отдавна съм поставил в различни среди и на съответните им места, е изразил присъщите си качества. Никой не ги обвързва, никой не ги съблазнява. Те са свободни в своята цялост и изразяват онова, което е естествено за тях. Само едно нещо ги държи под контрол — Моите думи. Ето защо някои хора четат думите Ми с неохота, никога не ги прилагат, правят го само за да избегнат смъртта. Други пък трудно издържат дните без Моите думи, които да ги напътстват и изпълват, и затова инстинктивно винаги пазят думите Ми. С течение на времето те откриват тайната на човешкия живот, предназначението на човешкия род и стойността на това да бъдеш човек. Ето така се влияят човеците от Моите думи, а Аз просто оставям нещата на собствен ход. Не върша нищо, което да принуждава хората да превръщат думите Ми в основа на своето съществуване. Така онези, които никога не са имали съвест и чието съществуване никога не е имало някаква стойност, самонадеяно отхвърлят думите Ми и правят каквото си искат, след което спокойно наблюдават как се развиват нещата. Те започват да ненавиждат истината и всичко, което идва от Мен. Нещо повече, те се отвращават от престоя в Моя дом. Заради предназначението си и за да избегнат наказанието, за известно време тези хора пребивават в Моя дом, дори и като извършват служба. Въпреки това техните намерения и действия никога не се променят. Това ги кара да искат повече благословения и засилва желанието им да влязат в царството веднъж и да останат завинаги след това — дори да влязат във вечния рай. Колкото повече копнеят Моят ден да дойде скоро, толкова повече усещат, че истината се е превърнала в препятствие, в спънка по техния път. Нямат търпение да стъпят в царството, за да се наслаждават вечно на благословенията на небесното царство — всичко това, без да е необходимо да се стремят към истината или да приемат съд и порицание и най-вече без да е необходимо да се покланят в Моя дом и да правят каквото им заповядам. Тези хора влизат в Моя дом не за да задоволят желанието си да търсят истината, нито за да съдействат на Моето управление, а с цел просто да бъдат сред онези, които не са унищожени през идващия век. Затова сърцата им никога не са знаели какво е истината или как да я приемат. Това е причината, поради която тези хора никога не са прилагали истината и не са осъзнавали дълбочината на своята поквара, но въпреки това през цялото време са живели в Моя дом като „слуги“. Те „търпеливо“ очакват идването на Моя ден и неуморно се лашкат насам-натам сред вълните на Моето дело. Но колкото и големи да са усилията им или каквато и цена да плащат, никой никога не ги е виждал да страдат за истината или да дават нещо заради Мен. В сърцата си те горят от желание да видят деня, в който ще сложа край на старата епоха, и освен това нямат търпение да разберат колко голяма е Моята сила и власт. Онова, което никога не са бързали да направят, е да променят себе си и да се стремят към истината. Обичат онова, което не Ми е угодно, и са отвратени от онова, което Аз обичам. Копнеят за онова, което Аз мразя, но се страхуват да загубят онова, от което Аз се отвращавам. Живеят в този порочен свят, никога не се отвращават от него и все пак дълбоко се страхуват, че ще го унищожа. Сред противоречивите си намерения те обичат този свят, от който се отвращавам, но също така копнеят Аз да го унищожа колкото е възможно по-бързо, за да им бъдат спестени страданията от унищожението и да се превърнат в господари на следващата епоха, преди да са се отклонили от истинския път. Това е така, защото не обичат истината и мразят всичко, което идва от Мен. За да не изгубят благословенията, за кратко те може да станат „послушни“, но нетърпението им да бъдат благословени и страхът да не загинат и да влязат в огненото езеро няма как да бъдат прикрити. С наближаването на Моя ден желанието им постоянно се засилва. И колкото по-голямо е бедствието, толкова по-безпомощни стават те, не знаейки откъде да започнат, за да Ме зарадват и да не загубят благословенията, за които отдавна копнеят. Такива хора ревностно предприемат действия, за да служат като авангард, веднага щом ръката Ми започне делото Си. Мислят единствено за това да се втурнат към най-предната линия на войската, понеже много се страхуват, че Аз няма да ги видя. Те правят и говорят онова, което смятат за правилно, без да знаят, че делата и действията им никога не са съответствали на истината и че техните постъпки само подкопават и смущават Моя план. Може да са полагали големи усилия и да са искрени във волята и намерението си да издържат на трудностите, но нищо от това, което правят, не се отнася до Мен, защото никога не съм виждал делата им да са плод на добри намерения, още по-малко съм виждал да поставят нещо на Моя олтар. Такива са делата, които те са вършили пред Мен през всички тези години.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да обмисляте делата си“)

Ежедневни Божии слова Откъс 354

Първоначално исках да ви дам повече истини, но трябваше да се въздържа, защото отношението ви към истината е твърде студено и безразлично. Не желая усилията Ми да бъдат напразни, нито пък да виждам хора, които имат думите Ми, но всячески Ми се противопоставят, злословят срещу Мен и Ме хулят. Заради вашето отношение и вашата човешка природа Аз ви предоставям само малка, но много важна част от Моите думи, които изпълняват Моето дело на изпитание сред човеците. Едва сега Аз наистина потвърждавам, че решенията и планът, които съм предприел, отговарят на вашите нужди и още, че Моето отношение към човешкия род е правилното. Дългогодишното ви поведение пред Мен Ми отговори, както никога досега, на въпроса: „Какво е отношението на човека към истината и истинския Бог?“. Усилията, които съм посветил на човека, доказват същността на Моята любов към него, а всяко действие на човека пред Мен доказва същността на неговата ненавист към истината и противопоставянето му към Мен. Винаги се грижа за всички, които Ме следват, но няма момент, в който те да могат да приемат думите Ми, те дори не са в състояние да приемат съветите Ми. Това Ме натъжава най-много. Няма човек, който да е успял да Ме разбере, а още по-малко да Ме приеме, въпреки че отношението Ми е искрено и думите Ми са кротки. Всеки се опитва да върши работата, която съм му поверил, според собствените си представи, не се опитва да разбере намеренията Ми, а още по-малко пита какво изисквам от него. Продължават да твърдят, че Ми служат вярно, а в същото време се бунтуват срещу Мен. Мнозина вярват, че истините, които са неприемливи за тях или които не могат да прилагат, не са истини. За такива хора Моите истини се превръщат в нещо, което се отрича и отхвърля. В същото време на думи те Ме признават за Бог, но от друга страна Ме смятат за чужд Бог — който не е истината, пътят или животът. Никой не знае тази истина: Моите думи са вечната неизменна истина. Аз съм източникът на живот за човека и единственият му водач. Стойността и значението на Моите думи не се определят от това дали те са признати или приети от хората, а от същността на самите думи. Дори и нито един човек на тази земя да не приеме Моите думи, стойността и помощта им за човешкия род са неоценими. Ето защо, когато се сблъсквам с многото хора, които се бунтуват, отхвърлят или напълно презират думите Ми, единственото Ми отношение е следното: нека времето и фактите Ми бъдат свидетели и нека те покажат, че Моите думи са истината, пътят и животът. Нека те покажат, че всички Мои думи са истинни и че те са именно това, което човек трябва да получи и най-вече да приеме. Нека всички, които Ме следват, да знаят този факт: хората, които не приемат напълно думите Ми, не ги изпълняват и не намират цел в тях, и които не получават спасение чрез тях, са били осъдени от думите Ми и освен това са загубили спасението Ми, и Моят жезъл никога няма да се отклони от тях.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да обмисляте делата си“)

Ежедневни Божии слова Откъс 355

Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото сърце е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и вече няма благоприятни условия за преклонение пред Бог. В човешкото сърце остава все по-малко място за Бог. Без Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социолози, историци и политици, които предлагаха социологически теории, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите думи през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към принципа, че Бог съществува и владее над всичко. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как ръководи и урежда съдбата на човека. Така, без да осъзнава това, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високо цивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото независимо колко управниците и социолозите си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието водителство усилията им ще са напразни. Никой не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото никой не може да бъде животът на човека и никоя социологическа теория не може да освободи човека от празнотата, от която е засегнат. Наука, знание, свобода, демокрация, свободно време, комфорт — те носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща, човек все още неизбежно греши и се оплаква от несправедливостите на обществото. Те не могат да обуздаят жаждата и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и безсмислените жертви и изследвания на човека само могат да доведат до повече страдания и да го накарат да съществува в постоянно състояние на страх, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да тръгне по пътя, който му предстои. Човек дори започва да се страхува от науката и знанието и се страхува дори още повече от чувството за празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава без човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да избягаш от желанието да изследваш съдбата, мистериите и предназначението на човечеството, и си още по-неспособен да избегнеш объркващото усещане за празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но никой велик човек не може да излезе и да реши подобни проблеми. Човекът, в крайна сметка, е човек и никой от хората не може да заеме мястото на Бог и да замени живота Му. Човечеството не просто се нуждае от справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, е Божието спасение и Божият извор на живот. Само когато Бог осигури живот и спасение на човека, проблемите с нуждите, копнежът за изследване и духовната празнота на човека могат да бъдат разрешени. Ако хората от дадена държава или нация не могат да получат Божието спасение и грижа, то тази страна или нация ще тръгне по пътя на упадъка, към тъмнината и ще бъде унищожена от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“)

Ежедневни Божии слова Откъс 356

В сърцето ти е скрита огромна тайна, за която никога не си знаел, защото си живял в свят без светлина. Сърцето ти и духът ти са били отвлечени от лукавия. Очите ти са замъглени от тъмнина и не можеш да видиш нито слънцето на небето, нито онази трептяща нощна звезда. Ушите ти са запушени от измамни думи и не чуваш нито гръмотевичния глас на Йехова, нито шума на водите, които текат от престола. Изгубил си всичко, което ти принадлежи по право, всичко, което Всемогъщият ти е дарил. Навлязъл си в безкрайно море от страдания, без сили да се спасиш, без надежда за оцеляване, и единственото, което правиш, е да се бориш и да препускаш… От този момент нататък си бил обречен да бъдеш измъчван от лукавия, далеч от благословиите на Всемогъщия, отвъд грижите на Всемогъщия, вървейки по път, от който няма връщане назад. И милион призиви не могат да събудят сърцето и духа ти. Спиш дълбоко в ръцете на лукавия, който те е примамил в безкрайно царство без посока и пътеводители. Оттук нататък си загубил първоначалната невинност и чистота и си започнал да избягваш грижата на Всемогъщия. В сърцето ти лукавият те ръководи във всичко и се е превърнал в твой живот. Вече не се страхуваш от него, не го избягваш и не се съмняваш в него; вместо това се отнасяш към него като към Бог в сърцето си. Започнал си да го почиташ и да му се кланяш и двамата сте станали неразделни като тяло и сянка, решени да живеете и да умрете заедно. Нямаш представа откъде си дошъл, защо си се родил и защо ще умреш. Гледаш на Всемогъщия като на непознат; не знаеш произхода Му, още по-малко знаеш за всичко, което е направил за теб. Всичко, което идва от Него, ти е станало омразно; нито го цениш, нито знаеш стойността му. От деня, в който Всемогъщият е започнал да се грижи за теб, ти вървиш до лукавия. Изтърпял си хиляди години на бури и урагани заедно с лукавия и стоиш редом с него срещу Бог, Който е източникът на твоя живот. Не знаеш нищо за покаянието, а още по-малко знаеш, че си стигнал до ръба на гибелта. Забравил си, че лукавият те е съблазнил и измъчвал; забравил си откъде идваш. Така лукавият те е измъчвал на всяка крачка от пътя до днес. Сърцето и духът ти са вкочанени и разрушени. Престанал си да се оплакваш от досадата на човешкия свят; вече не вярваш, че светът е несправедлив. Още по-малко те интересува дали Всемогъщият съществува. И това е така, защото много отдавна си приел лукавия за свой истински баща и не можеш да се откъснеш от него. Това е тайната в твоето сърце.

С пукването на зората на изток засиява утринна звезда. Звезда, която преди я е нямало; тя озарява спокойното, пробляскващо небе, като разпалва отново угасналата светлина в сърцата на хората. Благодарение на тази светлина човечеството вече не е самотно; тя свети еднакво както за теб, така и за другите. При все това само ти оставаш дълбоко заспал в тъмната нощ. Не чуваш ни звук, ни светлина виждаш; не знаеш за идването на новото небе и новата земя, на новата епоха, защото баща ти ти казва: „Дете мое, не ставай, още е рано. Времето е студено, не излизай навън, за да не бъдат очите ти прободени от меч и копие“. Доверяваш се единствено на наставленията на баща си, защото вярваш, че само той е прав, понеже е по-възрастен от теб и те обича силно. Такива наставления и такава любов те карат да спреш да вярваш в легендата, че в света има светлина; те ти пречат да разбереш дали истината все още съществува в този свят. Вече не се осмеляваш да се надяваш на спасение от Всемогъщия. Доволен си от настоящото състояние на нещата, вече не предчувстваш появата на светлината, не очакваш идването на Всемогъщия, както се разказва в легендата. Мислиш си, че красивото не може да бъде съживено, не може да съществува. В твоите очи утрешният ден на човечеството, бъдещето на човечеството просто изчезва, заличава се. Вкопчваш се в дрехата на баща си с всички сили, готов да споделиш трудностите му, треперейки да не изгубиш спътника си и посоката на далечното си пътуване. Огромният и мъгляв свят на хората е направил много от вас непоколебими и безстрашни при изпълняването на различни роли в него. Той е създал много „воини“, които не се страхуват от смъртта. Нещо повече, той е създал поколения от безчувствени и парализирани човешки същества, които не разбират целта на своето сътворение. Очите на Всемогъщия внимателно проучват всеки член на дълбоко поразения човешки род. Той чува стенанията на страдащите, Той вижда безсрамието на покварените, Той чувства безпомощността и ужаса на човешкия род, който е изгубил благодатта на спасението. Човечеството отхвърля Неговата грижа, избирайки да върви по свой собствен път, и се опитва да избегне изпитващия Му взор, като предпочита да изпие до последната капка горчивината на морската дълбочина в компанията на врага. Човечеството вече не чува въздишките на Всемогъщия; ръцете на Всемогъщия вече не желаят да погалят ласкаво това нещастно човечество. От време на време печели, от време на време отново губи и така делото Му все се повтаря. От този момент нататък започва да усеща тегота и умора, затова спира делото на ръцете Си и престава да върви сред хората. Човечеството изобщо не осъзнава нито една от тези промени, не знае за идването и заминаването, за тъгата и унинието на Всемогъщия.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Въздиханието на Всемогъщия“)

Ежедневни Божии слова Откъс 357

Въпреки че Божието управление е задълбочено, то не е отвъд човешкото разбиране. Това е така, защото всички Божии дела са свързани с Неговото управление и с делото Му за спасение на човешкия род и се отнасят до живота, битието и предназначението на човечеството. Може да се каже, че делото, което Бог върши сред хората и всеки човек, е много практично и смислено. То може да бъде видяно и преживяно от човека и далеч не е нещо абстрактно. Ако човекът не е способен да приеме цялото дело, което Бог върши, тогава какво е значението на Неговото дело? И как такова управление може да доведе до спасението на човека? Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези досадни въпроси няма да направи живота им по-добър и няма да им донесе никаква изгода. Следователно, въпреки че са чували за Божието управление, те не му обръщат особено внимание. Не го възприемат като нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го приемат като част от живота си. Такива хора имат само една проста цел в следването на Бог и тази цел е да получат благословения. Такива хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което не е пряко свързано с тази цел. За тях няма по-легитимна цел от това да вярват в Бог, за да получат благословения — това е цялата стойност на тяхната вяра. Ако нещо не допринася за постигането на тази цел, те остават напълно безразлични към него. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така отделят средства за Него, посвещават Му се и изпълняват задълженията си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома, занимавайки се със себе си. В името на крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката, която търсят, но не могат да променят целта на вярата си в Бог. Те тичат насам-натам с цел постигане на собствените си идеали. Без значение колко далечен е пътят и колко трудности и препятствия има по него, те остават упорити и не се страхуват от смъртта. Каква сила ги принуждава да продължават така упорито по този начин? Дали това е тяхната съвест? Дали това е техният велик и благороден характер? Дали това е тяхната решимост да се борят със силите на злото докрай? Дали това е вярата им като свидетелство за Бог, без да търсят награда? Дали това е лоялността им, че са готови да се откажат от всичко, за да постигнат Божията воля? Или пък духът им на преданост, който винаги се отказва от екстравагантни лични потребности? За човек, който никога не е разбирал работата на Божието управление, да дава толкова много, е просто чудо! Засега няма да обсъждаме колко са дали тези хора. Поведението им обаче заслужава да бъде анализирано. Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, дават толкова много за Него? В това ние откриваме един неразкрит досега проблем: отношенията на човека с Бог са просто отношения на един чисто личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това прилича на отношенията между работник и работодател: работникът работи само за да получи наградата, която му дава работодателят. В тази връзка няма привързаност, а само сделка. Няма взаимна обич, а единствено милосърдие и благотворителност. Няма разбиране, а само потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне тази посока? И колко хора са способни наистина да разберат колко катастрофално е станало отношението им? Вярвам, че когато хората се потопят в радостта от това, че са благословени, никой не може да си представи колко срамна и грозна е такава връзка с Бог.

Най-тъжното нещо в човешката вяра в Бог е това, че човекът управлява сам себе си сред Божието дело и не обръща внимание на Божието управление. Най-големият провал на човека се състои в това, че едновременно със стремежа си да се подчини на Бог и да Му се поклони, човекът изгражда своя собствена идеална дестинация и крои планове как да получи най-голямото благословение и най-добрата крайна точка. Дори ако хората разбират колко жалки, отвратителни и нищожни са те, то колко от тях могат с готовност да се откажат от идеалите и надеждите си? И кои са способни да се отвърнат от пътищата си и да престанат да мислят само за себе си? Бог се нуждае от онези, които ще Му съдействат най-добре, за да завърши управлението Си. Той се нуждае от онези, които ще Му се подчинят, като посветят целия си ум и тяло на делото по Неговото управление. Той не се нуждае от хора, които всеки ден протягат ръце, за да просят от Него, а още по-малко от такива, които дават малко и после чакат да бъдат възнаградени. Бог презира онези, които дават малко и после почиват на лаврите си. Той ненавижда онези хладнокръвни хора, които негодуват срещу делото на Неговото управление и искат да говорят само за това, как ще отидат на небето и ще получат благословения. Той изпитва още по-голяма омраза към онези, които се възползват от възможността, предоставена от делото, което Той върши за спасението на човечеството. Защото такива хора никога не са се интересували от това, което Бог иска да постигне и осъществи чрез делото на Своето управление. Те се интересуват единствено от това как могат да използват възможността, предоставена от Божието дело, за да получат благословения. Те не се интересуват от Божието сърце, а са заети изцяло със собствените си надежди и съдба. Тези, които негодуват срещу делото на Божието управление и нямат никакъв интерес към начина, по който Бог спасява човечеството, и към Неговата воля, правят само това, което им доставя удоволствие, по начин, който има малко общо с делото на Божието управление. Тяхното поведение нито се помни, нито е одобрено от Бог — още по-малко пък Бог гледа на него благосклонно.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“)

Ежедневни Божии слова Откъс 358

Съвсем скоро делото Ми ще приключи, а многото години, прекарани заедно, са се превърнали в непоносим спомен. Непрекъснато повтарях думите Си и постоянно разгръщах новото Си дело. Разбира се, съветите Ми са необходима част от всичко, което творя. Без тях всички вие бихте се заблудили и даже напълно бихте се изгубили. Делото Ми вече е пред завършване и в последния си етап. Все още желая да ви напътствам, да ви давам съвети, които да чуете. Надявам се само, че няма да позволите усилията, които съм положил, да отидат напразно, и още повече — че разбирате внимателните грижи, които съм проявявал, и че приемате словата Ми като основа на поведението си като човешки същества. Независимо дали това са думи, в които сте готови да се вслушате или които се радвате да приемете, или ги приемате само с неудобство, вие трябва да се отнасяте към тях сериозно. В противен случай вашият нехаен и равнодушен нрав и държание ще Ме разстроят дълбоко и наистина ще Ме отвратят. Силно се надявам всички вие да четете думите Ми отново и отново — хиляди пъти — и дори да ги научите наизуст. Само така няма да провалите очакванията Ми към вас. Никой от вас обаче не живее по този начин сега. Напротив, всички вие сте потънали в покварен живот — живот на ядене и пиене до насита, и никой от вас не използва думите Ми, за да обогати сърцето и душата си. Поради тази причина достигнах до извод за истинския облик на човечеството: човекът може да Ме предаде по всяко време и никой не може да бъде абсолютно верен на думите Ми.

„Човекът е толкова покварен от Сатана, че вече не прилича на човек“. Мнозинството от хората вече признават донякъде истинността на това твърдение. Казвам това, защото „признаването“, за което говоря, е само един вид повърхностно приемане, за разлика от истинското познание. Тъй като никой от вас не може да се оцени точно, нито да се анализира задълбочено, вие нямате ясно разбиране за Моите думи. Но този път Аз използвам факти, за да обясня един от най-сериозните проблеми, които имате. Това е предателството. Всички вие познавате думата „предателство“, тъй като повечето хора са правили неща, с които предават другиго, например съпруг предава жена си, жена предава съпруга си, син предава баща си, дъщеря предава майка си, роб предава господаря си, приятели се предават един друг, роднини се предават един друг, продавачи предават купувачи и т.н. Във всички тези примери се вижда същността на предателството. Накратко, предателството е начин на поведение, с което се нарушава обещание, престъпват се морални принципи или се действа в разрез с човешката етика, което показва загуба на човешката природа. Най-общо казано, като родено на този свят човешко същество, ти все ще си направил нещо, което представлява предателство към истината, без значение дали си спомняш някога да си направил нещо, с което да предадеш друг човек, или си предавал други хора много пъти преди. Щом си способен да предадеш родителите или приятелите си, значи си способен да предадеш другите, а още повече си способен да предадеш Мен и да вършиш неща, които презирам. Казано по друг начин, предателството не е просто повърхностно неморално поведение, а нещо, което е в противоречие с истината. Именно това е източникът на човешкото противопоставяне и неподчинение към Мен. Ето защо съм го обобщил в следното твърдение: предателството е присъщо на човешката природа и тази природа е големият враг на хармонията между всеки човек и Мен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Един много сериозен проблем: предателството (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 359

Поведение, с което не се изразява пълно подчинение към Мен, е предателство. Поведение, с което не Ми се показва вярност, е предателство. Да Ме мамите и да използвате лъжи, за да Ме заблуждавате, е предателство. Да таите многообразни представи и да ги разпространявате навсякъде е предателство. Да не можете да поддържате Моите свидетелства и интереси е предателство. Да се усмихвате фалшиво, когато сърцето ви е далеч от Мен, е предателство. Това са все деяния на предателство, на които винаги сте били способни, и те са обичайни за вас. Може би никой от вас не смята това за проблем, но Аз не мисля така. Не мога да се отнасям към предателството на човек към Мен като към нещо незначително и със сигурност не мога да го пренебрегвам. Сега, докато Аз действам сред вас, вие се държите по този начин. Ако дойде ден, в който няма кой да бди над вас, няма ли да бъдете като разбойници, които са се обявили за царе на собствените си малки планини? Когато това се случи и предизвикате бедствие, кой ще бъде там, за да се справи с последствията от действията ви? Смятате, че някои прояви на предателство са просто случайни инциденти, а не вашето постоянно поведение, и не заслужават да бъдат обсъждани с такава строгост, по начин, който наранява вашата гордост. Ако наистина мислите така, значи сте лишени от разум. Да мислите така означава да сте образец и първообраз на бунтарството. Природата на човека е неговият живот; тя е принцип, на който той разчита, за да оцелее, и не може да го промени. Вземете за пример същността на предателството. Ако можеш да направиш нещо, с което да предадеш роднина или приятел, това доказва, че то е част от твоя живот и от природа, с която си се родил. Никой не може да отрече това. Например ако човек обича да краде от другите, то това удоволствие е част от живота му, въпреки че понякога може да краде, а друг път — не. Независимо дали краде, или не, това не доказва, че кражбата му е просто вид поведение. По-скоро доказва, че кражбата е част от неговия живот, т.е. от неговата природа. Някои ще попитат: щом това е в неговата природа, защо тогава, когато виждат хубави неща, понякога не ги крадат? Отговорът е много прост. Има много причини, поради които не краде. Може да не открадне нещо, защото е твърде голямо, за да бъде измъкнато изпод зорко пазещите го очи, или защото моментът за действие не е подходящ, или защото е твърде скъпо и добре охранявано, или може би няма особен интерес към предмета, или не вижда каква полза може да има от него, и т.н. Всички тези причини са възможни. Но независимо от всичко, без значение дали краде, или не, това не доказва, че тази мисъл е само моментен, мимолетен проблясък. Напротив, това е част от неговата природа, което трудно може да се промени към по-добро. Такъв човек не се задоволява да открадне само веднъж; подобни мисли за присвояване на чужди вещи се появяват винаги, когато попадне на нещо хубаво или възникне подходяща ситуация. Ето защо казвам, че тази мисъл не е нещо, което просто се заражда от време на време, а е заложена в природата на този човек.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Един много сериозен проблем: предателството (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 360

Всеки може да представи истинското си лице чрез думите и действията си. Това истинско лице, разбира се, е неговата природа. Ако говориш неискрено, то имаш неискрена природа. Ако природата ти е лукава, то действаш потайно и много лесно мамиш другите. Ако природата ти е злобна, думите ти може и да галят ухото, но действията ти не могат да прикрият злите ти измами. Ако си мързелив по природа, тогава всичко, казано от теб, е с цел да избегнеш отговорността за своята нехайност и мързел, а действията ти ще бъдат мудни и повърхностни и доста умели в прикриването на истината. Ако по природа притежаваш съпричастност, то думите ти ще бъдат разумни, а и действията ти ще бъдат в съгласие с истината. Ако си верен по природа, тогава думите ти със сигурност са искрени, а начинът ти на действие е обоснован, без нищо, което би могло да накара господаря ти да се притесни. Ако по природа си похотлив или алчен за пари, тогава сърцето ти често ще бъде изпълвано с тези неща и ти неволно ще извършваш лоши, неморални деяния, които хората няма да забравят с лека ръка и които ще ги отвращават. Точно както казах, ако имаш природа на предател, тогава много трудно можеш да се освободиш от нея. Не се доверявай на късмета, че ако не си навредил на другите, значи предателството не е в природата ти. Ако мислиш така, значи наистина си противен. Всеки път, когато говоря, думите Ми са насочени към всички хора, а не само към един човек или един тип хора. Това, че не си Ме предал по един въпрос, не доказва, че няма да Ме предадеш въобще. Когато срещат спънки в брака си, някои хора губят увереността си да търсят истината. Други изоставят задължението си да Ми бъдат верни, когато семейството им се разпада. Трети Ме изоставят, за да търсят моменти на радост и вълнение. Някои хора предпочитат да паднат в тъмна пропаст, вместо да живеят в светлината и да получат насладата от делото на Светия Дух. Има хора, които пренебрегват съветите на приятелите си в името на това да задоволят жаждата си за богатство и дори сега не могат да признаят грешката си и да променят пътя си. Има и такива, които живеят само временно под Моето име, за да получат закрилата Ми, а други Ми се отдават само малко по принуда, защото се вкопчват в живота и се страхуват от смъртта. Не са ли тези и други неморални деяния, които освен това са и непочтени, точно поведения, с които хората отдавна са Ме предали дълбоко в сърцата си? Разбира се, Аз знам, че хората не планират предварително да Ме предадат; предателството им е естествено разкриване на тяхната природа. Никой не иска да Ме предаде и никой не е щастлив от факта, че е направил нещо, за да Ме предаде. Напротив, такива хора треперят от страх, нали? И така, мислите ли как да се спасите от тези предателства и как да промените сегашната ситуация?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Един много сериозен проблем: предателството (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 361

Човешката природа е съвсем различна от Моята същност, защото покварената природа на човека произлиза изцяло от Сатана, човешката природа е променена и покварена от Сатана. Това означава, че човек живее под влиянието на неговото зло и уродливост. Човекът не израства в свят на истина или в свята среда, а още по-малко пък живее в светлината. Ето защо не е възможно той да притежава истината в своята природа от момента на раждането си, а още по-малко може да се роди със същност, която се бои от Бог и Му се подчинява. Напротив — хората притежават природа, която се съпротивлява на Бог, не Му се подчинява и не изпитва любов към истината. Тази природа е проблемът, който искам да обсъдя — предателството. Предателството е източникът на противопоставянето на всеки човек срещу Бог. Това е проблем, който съществува само в човека, не в Мен. Някои ще попитат: след като всички хора живеят в света точно както Христос, защо те имат природа, която предава Бог, а Христос — не? Това е проблем, който трябва да ви бъде ясно обяснен.

Основата на човешкото съществуване е многократното превъплъщение на душата. С други думи, всеки човек придобива човешки живот в плът, когато душата му се превъплъти. След като тялото на човека се роди, животът му продължава, докато накрая плътта не достигне своя предел, което е последният момент, в който душата напуска своята обвивка. Този процес се повтаря непрекъснато, като душата на човека идва и си отива отново и отново, и така се поддържа съществуването на човечеството. Животът на плътта е и живот на човешката душа, а човешката душа поддържа съществуването на човешката плът. Това означава, че животът на всеки човек идва от неговата душа и не е присъщ на плътта. Затова природата на човека идва от душата, а не от плътта. Само душата на всеки човек знае как е преживял изкушенията, страданията и покварата на Сатана. Тези неща са непознаваеми за човешката плът. Ето защо човечеството несъзнателно става все по-мрачно, все по-развратно и все по-зло, докато разстоянието между човека и Мен става все по-голямо, а животът на човечеството — все по-безрадостен. Щом Сатана държи в ръцете си душите на човеците, разбира се, че и плътта им е завладяна от него. Как може такава плът и такова човечество да не се противопоставят на Бог? Как биха могли да бъдат вродено съвместими с Него? Причината, поради която изгоних Сатана от небето, е че той Ме предаде. Как тогава хората биха могли да избегнат своята участ? Ето защо предателството е в човешката природа. Вярвам, че след като разберете тези доводи, би трябвало да имате и известна степен на вяра в същността на Христос. Плътта, носена от Божия Дух, е плътта на самия Бог. Божият Дух е върховен; Той е всемогъщ, свят и праведен. По същия начин Неговата плът също е върховна, всемогъща, свята и праведна. Такава плът може да върши само онова, което е праведно и благотворно за човечеството и което е свято, славно и могъщо. Той не е способен да извършва нищо, което нарушава истината, морала и справедливостта, а още по-малко е способен на нещо, което би предало Божия Дух. Божият Дух е свят и затова плътта Му не може да бъде покварена от Сатана; Неговата плът е с различна същност от човешката плът. Защото именно човекът е покварен от Сатана, а не Бог. Сатана никога не би могъл да поквари Божията плът. Затова въпреки факта, че човекът и Христос живеят в едно и също пространство, само човекът е обладан, използван и впримчен от Сатана. За разлика от човека, Христос е вечно неподатлив на покварата на Сатана, защото Сатана никога няма да може да се изкачи до най-високото място и никога няма да може да се доближи до Бог. Днес всички вие трябва да разберете, че само човечеството, така покварено от Сатана, Ме предава. Предателството никога няма да бъде въпрос, който по какъвто и да било начин да засяга Христос.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Един много сериозен проблем: предателството (2)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 362

Всички покварени от Сатана души се намират в неговата власт. Само вярващите в Христос са отделени, спасени от лагера на Сатана и въведени в днешното царство. Те вече не живеят под влиянието на Сатана. Но дори и така, човешката природа все още е вкоренена в човешката плът, което означава, че макар душите ви да са спасени, природата ви все още е както преди, и шансът да Ме предадете остава стопроцентов. Ето защо делото Ми продължава толкова дълго, тъй като природата ви е неподатлива. И така, всички вие понасяте трудности според възможностите си, докато изпълнявате задълженията си, но всеки от вас е способен да Ме предаде и да се върне във властта на Сатана, в неговия лагер, и към стария си живот — това е неоспорим факт. Тогава няма да е възможно да покажете и частица човечност или човешко подобие, както правите сега. При сериозните случаи ще бъдете унищожени и дори обречени на вечно страдание, жестоко наказани, така че да не се превъплътите никога повече. Това е проблемът, изложен пред вас. Напомням ви по този начин, първо, за да не е било напразно Моето дело, и второ, за да може всички вие да живеете в светли дни. Всъщност дали делото Ми е напразно, не е съществено. Същественото е да имате щастлив живот и прекрасно бъдеще. Делото Ми е да спасявам душите на хората. Ако душата ти попадне в ръцете на Сатана, тялото ти няма да живее в мир. Ако Аз защитавам тялото ти, и душата ти със сигурност ще бъде под Моята грижа. Ако наистина се отвратя от теб, тялото и душата ти веднага ще попаднат в ръцете на Сатана. Можеш ли да си представиш положението си тогава? Ако един ден словата Ми изгубят смисъл за вас, тогава или ще ви предам отново на Сатана, който ще ви подложи на мъчителни изтезания, докато гневът Ми напълно се разсее, или лично ще ви накажа като непоправими хора, защото сърцата ви, които Ме предават, никога няма да се променят.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Един много сериозен проблем: предателството (2)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 363

Сега всички вие трябва да се вгледате в себе си колкото се може по-скоро, за да видите колко предателство към Мен все още таите в душите си. С нетърпение очаквам вашия отговор. Не бъдете повърхностни в отношенията си с Мен! Аз никога не си играя с хората. Ако кажа, че ще направя нещо, то със сигурност ще го направя. Надявам се, че всеки от вас ще приеме думите Ми сериозно и няма да ги възприеме като научна фантастика. Това, което искам от вас, са конкретни действия, а не вашите въображаеми представи. След това трябва да отговорите на въпросите Ми, които са следните:

1. Ако наистина си обслужващ, можеш ли да Ми служиш вярно, без никаква небрежност или негативност?

2. Ако откриеш, че никога не съм те оценявал, ще можеш ли все още да останеш и да Ми служиш цял живот?

3. Ако, въпреки че си положил много усилия, все още се държа към теб студено, ще можеш ли да продължиш да работиш за Мен в неизвестност?

4. Ако, след като си вложил много енергия за Мен, Аз не удовлетворя дребните ти желания, ще се обезсърчиш ли и разочароваш ли от Мен, или дори ще се ядосаш и ще крещиш обиди?

5. Ако винаги си бил много верен, със силна любов към Мен, но страдаш от мъките на болест, бедност и изоставяне от твоите приятели и роднини или ако преживяваш други нещастия в живота, ще продължиш ли да Ми бъдеш верен и да Ме обичаш?

6. Ако никоя от представите в сърцето ти не съвпада с това, което Аз съм направил, как ще извървиш бъдещия си път?

7. Ако не получиш нищо от това, което си се надявал, можеш ли да продължиш да бъдеш Мой последовател?

8. Ако никога не си разбирал целта и значението на Моето дело, можеш ли да бъдеш покорен и да не правиш произволни преценки и заключения?

9. Можеш ли да цениш всички думи, които съм казал, и всички дела, които съм извършил, докато съм бил заедно с човечеството?

10. Способен ли си да бъдеш Мой верен последовател, готов да понася страдания за Мен цял живот, въпреки че не получаваш нищо?

11. Можеш ли заради Мен да се откажеш от обмислянето, планирането или подготовката за бъдещия си път за оцеляване?

Тези въпроси представляват Моите последни изисквания към вас и се надявам, че всички вие можете да Ми отговорите. Ако си изпълнил едно или две от нещата, изисквани от теб във въпросите, тогава трябва да продължиш да се стремиш. Ако не можеш да изпълниш нито едно от тези изисквания, със сигурност си от хората, които ще бъдат хвърлени в ада. На такива хора не е нужно да казвам нищо повече, защото те със сигурност не могат да бъдат в хармония с Мен. Как бих могъл да държа в дома си човек, който може да Ме предаде при всякакви обстоятелства? Що се отнася до онези, които все пак биха могли да Ме предадат при повечето обстоятелства, Аз ще наблюдавам тяхното поведение, преди да взема други мерки. Все пак никога няма да забравя онези, които са способни да Ме предадат независимо от условията; ще ги помня в сърцето Си и ще чакам възможността да отмъстя за злите им дела. Изискванията, които поставих, са все проблеми, които трябва да проучите в себе си. Надявам се, че всички вие можете да ги обмислите сериозно и да не се отнасяте към Мен нехайно. В близко бъдеще ще проверя отговорите, които сте Ми дали, спрямо Моите изисквания. Дотогава няма да изисквам нищо повече от вас и няма да ви предлагам по-ревностни наставления. Вместо това ще упражня властта Си. Тези, които трябва да бъдат запазени — ще бъдат запазени, които трябва да бъдат възнаградени — ще бъдат възнаградени, които трябва да бъдат предадени на Сатана — ще му бъдат предадени, които трябва да бъдат сурово наказани — ще бъдат сурово наказани, а които трябва да загинат — ще бъдат унищожени. Така вече няма да има никой, който да Ме безпокои в Моите дни. Вярваш ли на думите Ми? Вярваш ли във възмездието? Вярваш ли, че ще накажа всички зли люде, които Ме мамят и предават? Дали се надяваш този ден да дойде по-скоро, или искаш да дойде по-късно? Дали си човек, който се страхува от наказание, или би Ми се противопоставил, въпреки че трябва да понесеш наказание? Когато този ден настъпи, можеш ли да предположиш дали ще живееш сред радост и смях, или ще плачеш и ще скърцаш със зъби? Какъв край се надяваш да имаш? Замислял ли си се някога сериозно дали вярваш стопроцентово в Мен, или се съмняваш стопроцентово в Мен? Обмислял ли си някога внимателно какви последствия и резултати ще ти донесат твоите действия и поведение? Истински ли се надяваш, че всичките Ми думи ще се изпълнят по реда си, или се страхуваш, че ще се изпълнят? Ако се надяваш, че Аз ще Си тръгна скоро, за да изпълня думите Си, как трябва да се отнасяш към собствените си думи и действия? Ако не се надяваш на Моето заминаване и не се надяваш всички Мои думи да бъдат изпълнени незабавно, защо изобщо вярваш в Мен? Наистина ли знаеш защо Ме следваш? Ако причината е просто да разшириш хоризонтите си, няма нужда да се стараеш толкова. Ако е за да бъдеш благословен и да избегнеш предстоящото бедствие, защо не се притесняваш за поведението си? Защо не се запиташ дали можеш да удовлетвориш изискванията Ми? Защо не се запиташ и дали си достоен да получиш благословенията, които предстоят?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Един много сериозен проблем: предателството (2)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 364

Всички Мои хора, които Ми служат, трябва да помислят върху миналото: беше ли любовта ви към Мен опетнена от нечисти примеси? Бяхте ли Ми предани искрено и от все сърце? Опознахте ли Ме истински? Колко място заемах в сърцата ви? Бяха ли те изпълнени с Мен? Какво успяха да постигнат у вас думите Ми? Не Ме вземайте за глупак! Тези неща са Ми пределно ясни! Усили ли се любовта ви към Мен днес, когато прозвучава гласът на Моето спасение? Стана ли чиста част от предаността ви към Мен? Познанието ви за Мен стана ли по-дълбоко? Отправяните в миналото възхвали положиха ли здрава основа за днешното ви познание? Каква част от вас заема Моят Дух? Какво място във вас обитава Моят образ? Намериха ли словата Ми отклик у вас? Дали истински чувствате, че няма къде да скриете срама си? Наистина ли вярвате, че сте недостойни да бъдете Мой народ? Ако въобще не обръщате внимание на горните въпроси, това показва, че ловите риба в мътна вода, че сте тук само за да запълните бройката и че в предварително постановения от Мен момент ще бъдете пропъдени и повторно захвърлени в бездънната пропаст. Това е Моето предупреждение и всеки, който го приема несериозно, ще бъде поразен от Моето правосъдие и в уреченото време ще го постигне бедствие. Не е ли така? Необходими ли са още примери, за да подкрепя казаното? Налага ли се да говоря по-ясно, за да онагледя тези Свои думи? От момента на сътворението до днес, мнозина не се подчиняваха на словото Ми и затова ги отделих и пропъдих от Моя обновителен поток; накрая телата им погиват, а духовете им се озовават в Хадес и до ден днешен са подложени на страховити мъчения. Много хора последваха Моето слово, но се противопоставиха на просветлението и озарението Ми, поради което ги отхвърлих настрана, те попаднаха под властта на Сатана и се присъединиха към Моите противници. (Днес всички, които пряко Ми се противопоставят, възприемат словото Ми само повърхностно и не се подчиняват на неговата същност.) Наред с тях немалко хора само са чули вчерашните Ми думи и са се придържали към „отпадъците“ от миналото, без да ценят днешната „реколта“. Тези хора не само са били пленени от Сатана, но са се превърнали във вечни грешници и са станали Мои врагове и открити противници. Подобни хора подлежат на Моето правосъдие в разгара на Моя гняв и до днес си остават слепци, до днес са в тъмниците (което ще рече, че тези хора са разпадащи се вкочанени трупове, контролирани от Сатана; а ги наричам слепци, тъй като очите им са забулени от Мен). Би било добре да ви дам пример за справка, за да си вземете поука от него:

Когато се заговори за Павел, вие се сещате за историята му и ви идват на ум някои разкази за него, които са неточни и не отговарят на реалността. Той бе обучаван от родителите си от малък и доби от Мен живот, а в резултат от Моето предопределение — и качествата, които изисквам. На 19-годишна възраст беше изчел различни книги за живота; следователно не е нужно да навлизам в подробности за това как, благодарение на качествата си и на озарението и просветлението, дарени му от Мен, Павел не само обсъждаше с немалко проникновение духовни въпроси, но и бе способен да вникне в Моите намерения. Естествено, това не изключва съчетанието от външни и вътрешни фактори. При все това единственият му недостатък бе, че поради даровитостта си той често се отдаваше на многословие и хвалби. Поради непокорството си, което отчасти беше пряко отражение на архангела, той положи какви ли не усилия да Ме предизвика, когато Се превъплътих за първи път. Той бе от онези, които не вникват в словото Ми, а и мястото Ми в сърцето му вече бе изчезнало. Хора като него пряко се противопоставят на Моята божественост, а Аз ги поразявам и те се прекланят пред Мен и признават греховете си чак в самия край. Затова, след като се възползвах от силните му страни — което ще рече, след като работи за Мен известно време — Павел пак се върна в старото си русло и макар и да не проявяваше открито непокорство към словото Ми, спря да се подчинява на духовните Ми напътствия и просвещение и така обезсмисли всичко, което беше свършил преди това; иначе казано, венецът на славата, за който говореше, се превърна в куха фраза, в плод на собственото му въображение, защото и до днес той е обект на правосъдието Ми, стегнат в Моите окови.

От горния пример е видно, че осъждам в телесната му форма всеки проявил неподчинение към Мен (като се е опълчил не просто на въплътеното Мое Аз, а на словото Ми и на Моя Дух — тоест на Моята божествена същност). Щом Моят Дух те изостави, ти пропадаш и се озоваваш направо в Хадес. И макар че тленното ти тяло е още на земята, приличаш на човек, страдащ от лудост: губиш разума си, веднага се чувстваш като мъртвец и почваш да Ме умоляваш незабавно да сложа край на плътта ти. Повечето от вас, които са осенени от Духа, вникват дълбоко в тези обстоятелства и не е необходимо да навлизам в повече подробности. В миналото, когато работех в нормално човешко състояние, повечето хора вече се бяха сблъсквали с Моя гняв и с величието Ми и отчасти познаваха мъдростта Ми и нрава Ми. Днес говоря и действам пряко от божествената Си същност и някои хора тепърва предстои да видят с очите си Моя гняв и Моето правосъдие; при това основната работа от втората част на Епохата на правосъдието изисква пряко да запозная всички Мои хора с действията Ми като въплътен Бог и да накарам всички вас непосредствено да видите Моя нрав. Все пак, тъй като съм въплътен, се отнасям внимателно към слабостите ви. Надеждата Ми е, че няма да си играете с духа си, с душите си и с телата си, отдавайки ги лекомислено на Сатана. По-добре е да цените всичко, което притежавате, а не да се отнасяте към него като към игра, защото тези неща са свързани със съдбата ви. Успявате ли истински да вникнете в същината на думите Ми? Наистина ли сте в състояние да се отнасяте с внимание към истинските Ми чувства?

Желаете ли да се насладите на благословията Ми на земята, благословия, подобна на небесната? Желаете ли да цените способността си да Ме разбирате, радостта си от Моите думи и познанието си за Мен като най-скъпоценните и значими неща в живота си? Истински способни ли сте да Ми се подчините напълно, без да мислите за собственото си бъдеще? Способни ли сте наистина да се оставите да ви обрека на смърт и да ви водя като овце? Има ли сред вас хора, които са способни да постигнат тези неща? Възможно ли е благословията Ми да бъде добита от всички, които са приети от Мен и са получили обещанията Ми? Разбрахте ли нещичко от тези думи? Ако ви подложа на изпитание, можете ли истински да се оставите на милостта Ми и насред тези изпитания да търсите намеренията Ми и да вникнете в сърцето Ми? Не искам да можеш да говориш прочувствено или да разказваш вълнуващи истории; вместо това те призовавам да свидетелстваш безупречно за Мен и напълно да навлезеш в дълбочината на реалността. Ако не говорех без заобикалки, щеше ли да можеш да се откажеш от всичко около себе си и да се оставиш да те използвам? Не е ли това реалността, която изисквам? Кой е в състояние да вникне в смисъла на думите Ми? Все пак искам вече да не се поддавате на опасения, да бъдете инициативни в навлизането си и да вникнете в същността на думите Ми. Това ще ви помогне да не ги разбирате погрешно и значението им да не остава неясно за вас, което би довело до неспазване на Моите управленски закони. Надявам се чрез думите Ми да разбирате намеренията Ми спрямо вас. Не мислете повече за собственото си бъдеще и действайте в съгласие с обещанието, което Ми дадохте, да се оставите на Божиите разпореждания по всички въпроси. Всички, обитаващи Моя дом, трябва да правят всичко по силите си; ти трябва да даваш най-доброто от себе си за заключителната част от делото Ми на земята. Истински ли желаеш да приложиш тези неща на практика?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 4“)

Ежедневни Божии слова Откъс 365

Всевъзможни зли духове непрестанно дебнат на земята къде да се установят и вечно търсят мъртъвци, които са годни за поглъщане. Избраници Мои! Трябва да останете под Моите грижи и опека. Не си позволявайте и миг разпуснатост! Никога не бъдете безразсъдни! Отдай предаността си в Моя дом, защото само с преданост ще преминеш в контранастъпление срещу вероломството на дявола. При никакви обстоятелства не се дръжте както в миналото, като вършите едно пред Мен и друго зад гърба Ми; постъпите ли така, вече губите възможност за избавление. Но не изрекох ли предостатъчно предупреждения като тези? Именно защото старата природа на човека е непоправима, бях принуден да ви напомням многократно. Не се отегчавайте! Предназначението на всички Мои слова е да осигуря съдбините ви! Сатана се нуждае именно от нечисто и омърсено място; колкото по-безнадеждно неспасяеми и безпътни сте, колкото повече отказвате да бъдете въздържани, толкова по-охотно ще се възползват нечистите духове от всяка възможност да навлязат във вас. Стигнете ли до това положение, предаността ви ще бъде неподплатено с истина празно дърдорене и нечистите духове ще погълнат решимостта ви, преобразявайки я в неподчинение и сатанински кроежи, които ще се използват за осуетяване на Моето дело. Тогава наказанието Ми може да ви сполети във всеки момент. Никой не проумява сериозността на тази ситуация, всички хора просто си правят оглушки за чутото и не проявяват и капка предпазливост. Не помня миналите деяния: наистина ли все пак очакваш да проявя снизходителност към теб, като „забравя“ още веднъж? При все че хората са Ми се противили, няма да ги държа отговорни за това поради твърде дребния им духовен ръст; затова и изискванията Ми към тях не са особено високи. От тях искам само да не са безпътни и да се подчиняват на ограничения. Положително не е непосилно за вас да отговорите на това единствено изискване, нали? Повечето хора Ме чакат да разкрия още тайнства, за да се насладят на гледката. Но дори и да разбереш всички небесни тайнства, за какво точно ще ти послужи това знание? Ще те накара да Ме заобичаш още повече? Ще пробуди любовта ти към Мен? Не подценявам хората, нито ги съдя с лекота. Ако това не бяха действителните обстоятелства на човеците, Аз никога не бих си позволил да ги окича с тези етикети толкова нехайно. Припомнете си миналото: кога се е случвало да ви очерня? Кога се е случвало да ви подценя? Кога се е случвало да обърна взор към вас, без да се съобразя с действителното ви положение? Колко пъти словата Ми не успяха да ви спечелят безусловно? Колко пъти говорих, но дълбоко в сърцата си вие не откликнахте? Кои сред вас са чели словото Ми без страх и трепет, без дълбокото опасение, че ще ви запокитя в бездънната пропаст? Кой не е подложен на изпитания от думите Ми? Словата Ми са пропити с власт, но Аз не я използвам, за да съдя човеците с лека ръка; напротив, и за момент не пренебрегвам действителното им положение и непрестанно им разкривам смисъла, свойствен на Моите думи. Всъщност дали някой е способен да разпознае в словата Ми Моето всемогъщество? Дали някой е способен да приеме най-чистото злато, от което са изковани думите Ми? Колко много слова изрекох? Дали някой някога ги оцени?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 10“)

Ежедневни Божии слова Откъс 366

Ден след ден наблюдавам вселената и кротко се спотайвам в Своята обител, докато съпреживявам живота на хората и изучавам отблизо всяка тяхна постъпка. Никой от тях никога не посвети себе си на Мен искрено и всецяло; никой никога не потърси истината. Никой никога не прояви добросъвестност към Мен и не спази дадения пред Мен обет. Никой не предложи себе си за Моя обител, нито някой милееше за Мен като за собствения си живот. В практическата реалност никой никога не е виждал цялата Ми божествена същност и никой никога не е пожелал съприкосновение със Самия практически Бог. Когато водите поглъщат хората живи, Аз ги измъквам от тресавището и им давам нов шанс за живот. Когато изгубят всякаква увереност в живота си, издърпвам ги от ръба на смъртта и им вдъхвам куража да продължат, за да ползват Мен като мотив за съществуването си. Когато се опълчат срещу Мен, правя така, че да Ме опознаят чрез неподчинението си. Поради предишното естество на човечеството и поради Моето милосърдие, вместо да осъдя човеците на смърт, Аз им позволявам да се разкаят и да започнат на чисто. Когато, изнемощели от глад, поемат последните си глътки въздух, Аз ги изтръгвам от смъртта, а също и от козните на Сатана. Хората толкова много пъти са виждали десницата Ми, благия Ми образ и усмихнатия Ми лик, но също и Моето величие и Моя гняв. При все че те така и не Ме опознаха, Аз не се възползвам умишлено от слабостите им, за да ги провокирам. Съпреживявайки трудностите, пред които се изправят хората, развих способността Си да съчувствам на техните слабости. Въздавам им по-леки или по-тежки порицания само в отговор на проявеното от тях непокорство и неблагодарност.

Прикривам се, когато хората са заети, и разкривам Себе Си, когато си почиват. Хората си представят, че съм всезнаещ; гледат на Мен като на Самия Бог, който изпълнява всички молби. Затова повечето се обръщат към Мен само за да получат Божията помощ, а не поради желание да Ме опознаят. Застигне ли ги тежка болест, обръщат се към Мен, за да измолят спешно помощта Ми. Изпитат ли несгоди, споделят с Мен бедите си и горещо Ме призовават да ги отърва от страданията им. Но нито едно човешко същество не успя да Ми засвидетелства обич, докато благоденстваше; нито един човек не се обърна към Мен във време на спокойствие и щастие и не Ме прикани да споделя радостта му. Отколе, когато малките им семейства са здрави и щастливи, човеците Ме отхвърлят и захлопват вратата пред Мен, за да не им преча да се наслаждават на семейната им радост. Човешкият ум е твърде ограничен; толкова е тесен, че в него няма място дори за Бог като Мен — обичащ, милостив и достъпен. Толкова пъти бях отхвърлян от хората в моментите им на безгрижно веселие; толкова пъти търсеха да се облегнат на Мен, когато губеха почва под краката си; толкова пъти се налагаше да изпълнявам ролята на лекар за хора, покосени от болести. Колко жестоки са хората! Те са напълно неразумни и непочтени. У тях не се долавят дори и чувствата, с които уж са надарени човеците; те са почти напълно лишени от всякакви останки от човечност. Поразмишлявайте за миналото и го сравнете с настоящето: Настъпват ли у вас някакви промени? Отървали ли сте се от някои неща от миналото си? Или тепърва ви предстои да замените това минало с нещо ново?

Прекосих планински хребети и речни долини и изпитах превратностите в света на хората. Сред тях се скитах и сред тях живях безчет години, но изглежда, че човешкият нрав почти не се е променил. Сякаш старата природа на човека е пуснала корени в хората и е изкарала филизи. Човеците не са способни да променят тази своя природа; те само внасят леки подобрения върху старата основа. Както казват хората, формата е силно променена, но същината си остава същата. Всички до един се опитват да Ме надхитрят, да Ме впечатлят с надеждата, че ще Ме заблудят и така ще Ми се понравят. Дребните им хитрини не предизвикват у Мен възхищение и не Ми правят впечатление. Вместо да избухна в ярост, Аз гледам, но се правя, че не виждам. Решил съм да поотпусна юздите на човечеството, а после ще се разправя с всички вкупом. Тъй като хората до един са безполезни клетници, които не обичат сами себе си и им липсва всякакво себеуважение, защо очакват от Мен за кой ли път да проявя милосърдие и обич? Човеците не познават самите себе си и не знаят колко струват, всичките до един. Трябва им кантар да се претеглят. Човеците не ги е грижа за Мен, поради което и Аз не ги вземам на сериозно. Те не Ми обръщат никакво внимание, така че и Аз не изпитвам необходимост да работя по-усърдно върху тях. Нима това не е идеалното равновесие? Това не ви ли описва добре, Мои хора? Кой от вас не се е отказвал от даден пред Мен обет? Колко от вас са се заричали пред Мен, че взимат дългосрочно решение, вместо да им хрумва ту една, ту друга прищявка? Човеците постоянно се заричат пред Мен при попътен вятър, но забравят обещаното, щом щастието им изневери; по-късно отново сглобяват останките от решимостта си и пак се обръщат към Мен. Нима съм толкова недостоен за уважение, че без възражения да приема отпадъците, които хората изравят от сметището? Малцина са тези, които неотклонно се придържат към взетите решения, малцина са и непорочните, а единици са онези, които полагат като жертва пред Мен най-ценното си. Не сте ли всички вие същите? Ако сте неспособни да спазите задълженията си на Мой народ в царството, ще бъдете презрени и отхвърлени от Мен!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 14“)

Ежедневни Божии слова Откъс 367

Всички хора са същества, на които им липсва себепознание и са неспособни да опознаят себе си. Независимо от това, те познават всички останали като петте пръста на ръката си, сякаш всичко, което другите са направили и казали, първо е било „проверено“ от тях, направено е точно пред тях, и е получило одобрението им, преди да бъде направено. В резултат на това те сякаш са преценили точно всички останали, чак до психологическото им състояние. Всички човешки същества са такива. Въпреки че днес са навлезли в Епохата на царството, природата им не се е променила. Пред Мен те все още правят това, което Аз правя, докато зад гърба Ми започват да се захващат със собствените си уникални „дела“. След това обаче, когато дойдат пред Мен, те са като съвсем други хора, привидно спокойни и непоколебими, със сдържани лица и стабилен пулс. Нима именно това не прави хората толкова презрени? Толкова много хора имат две напълно различни лица — едно, когато са пред Мен, и друго — зад гърба Ми. Толкова много от тях се държат като новородени агънца, когато са пред Мен, но зад гърба Ми се превръщат в свирепи тигри, а после се държат като малки птички, които весело прехвърчат край хълмовете. Толкова много хора показват целеустременост и решителност в лицето Ми. Толкова много хора идват пред Мен, жадни и копнеещи за Моите слова, но когато са зад гърба Ми, те се отвращават и се отричат от тях, сякаш словата Ми са бреме. Толкова много пъти, когато виждах как човешката раса е покварена от Моя враг, Аз се отказвах да възлагам надеждите Си на хората. Толкова много пъти, когато ги виждах да идват пред Мен и със сълзи на очи да искат прошка, Аз все пак, поради липсата им на самоуважение и упоритата им непоправимост, с гняв затварях очите Си за техните действия, дори когато сърцата им бяха истински и намеренията им — искрени. Толкова много пъти съм виждал хора, достатъчно уверени, за да Ми съдействат, които, когато са пред Мен, сякаш са в Моята прегръдка, вкусвайки нейната топлина. Толкова много пъти съм бил свидетел на невинността, жизнеността и очарователността на Моите избраници, че как бих могъл да не изпитвам голямо удоволствие от тези неща? Човешките същества не знаят как да се наслаждават на предопределените им благословии, които държа в ръцете Си, защото не разбират какво точно означават „благословии“ и „страдание“. Поради тази причина хората далеч не са искрени, когато Ме търсят. Ако утрешният ден не съществуваше, тогава кой от вас, които стоите пред Мен, щеше да бъде чист като сняг и неопетнен като нефрит? Възможно ли е любовта ви към Мен да е просто нещо, което може да се замени с вкусна храна, елегантен костюм или висок пост с хубаво възнаграждение? Може ли да се замени с любовта, която другите изпитват към теб? Възможно ли е всъщност подлагането на изпитания да подтикне хората да изоставят любовта си към Мен? Дали страданията и изпитанията ще ги накарат да се оплакват от Моите мерки? Никой никога не е оценявал истински острия меч в устата Ми: те знаят само повърхностното му значение, без наистина да разбират какво означава той. Ако човешките същества наистина бяха способни да видят остротата на меча Ми, щяха да се разбягат като плъхове по дупките си. Поради своята безчувственост хората не разбират нищо от истинското значение на словата Ми и затова нямат представа колко застрашителни са те, колко много разкриват за човешката природа и колко много от човешката поквара е била съдена от тези слова. Поради тази причина, в резултат на техните половинчати идеи за това, което казвам, повечето хора са възприели хладно отношение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 15“)

Ежедневни Божии слова Откъс 368

През вековете много хора са напускали този свят разочаровани и с неохота, а мнозина други са се раждали с вяра и с надежда. Уредих да дойдат много, множество други отпратих. Безчет човеци минаха през ръцете Ми. Много души бяха запокитени в Хадес, много живяха в плът, а мнозина умряха и се преродиха на земята. Но никой от тях така и не получи шанса да се наслади на благословението на царството днес. Дадох на хората толкова много, а те спечелиха нищожно малко, защото атаката на сатанинските сили ги направи неспособни да се насладят на Моите богатства. Късметът на хората се ограничи с това да гледат богатствата Ми, но те така и не успяха да им се насладят напълно. Човекът не успя да намери съкровищницата в тялото си, за да получи небесните блага, и така изгуби благословията, която Аз му дарих. Та нима човешката душа не е тъкмо средството му да се свърже с Моя дух? Защо хората никога не се свързват с Мен посредством духа си? Защо се доближават до Мен чрез плътта си, но са неспособни да го направят духовно? Нима истинският Ми лик е лице от плът? Защо човекът не познава същността Ми? Наистина ли в духа на човека никога не е присъствала и следа от Мен? Напълно ли съм заличен от неговата душа? Ако човек не навлезе в духовната сфера, как би могъл да разбере намеренията Ми? Годно ли е човешкото зрение да проникне направо в духовната област? Много пъти съм призовавал хората чрез Своя дух, но те реагират, сякаш ги убождам — наблюдават Ме от разстояние, сковани в страх, че ще ги отведа в друг свят. Толкова пъти съм се интересувал от човешкия дух, но хората си остават напълно непробудени, обзети от дълбок страх, че ще нахълтам в домовете им и ще им отнема всички техни притежания. Затова залостват вратата пред Мен, оставяйки Ме пред студена, плътно затворена врата. Толкова пъти спасявам хората от падението им, но веднага щом се окопитят, те Ме изоставят и, недокоснати от Моята любов, Ме стрелват с предпазлив поглед; така и не стоплих човешкото сърце. Човекът е лишено от емоции, студенокръвно животно. Макар и сгрят от Моята прегръдка, той никога не се е трогвал истински от нея. Човекът е като див планинец. Хората никога не са ценили загрижеността Ми за човечеството. Странят от Мен, предпочитайки да обитават планинските хребети, където търпят заплахата от диви зверове — и въпреки това не желаят да се приютят при Мен. Аз не заставям никого, просто си върша работата. Ще настъпи денят, в който човекът ще доплува до Моя пристан всред бушуващия океан, за да се наслади на всички земни богатства и да избяга от опасността да го погълнат бурните води.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 20“)

Ежедневни Божии слова Откъс 369

Мнозина копнеят да Ме обичат истински, но тъй като сърцата им не им принадлежат, те нямат власт над себе си. Много хора наистина Ме обичат, докато преминават през изпитанията, пратени от Мен, но те са неспособни да разберат, че Аз наистина съществувам и просто Ме обичат напразно, а не поради действителното Ми съществуване; много хора полагат сърцата си пред Мен и повече не им обръщат внимание — така Сатана похищава сърцата им, щом има възможност, и тогава те Ме напускат; мнозина искрено Ме обичат, когато изричам словата Си, но не ценят думите Ми в душите си; вместо това небрежно ги използват като обществена собственост и когато им се прииска, ги хвърлят обратно там, откъдето са дошли. Човек Ме търси сред болка и се обръща към Мен сред изпитания. В мирни времена той Ми се наслаждава, когато е в опасност, той се отрича от Мен, когато е зает, той Ме забравя, а когато е безгрижен, той не си дава много зор за Мен, но никога никой не Ме е обичал през целия си живот. Искам хората да са честни с Мен: не държа да Ми дават нещо, а само всички хора да Ме приемат сериозно и, вместо да Ме ласкаят, да Ми позволят да върна човешката откровеност. Моето просветление, озарение и цената на Моите усилия проникват във всички хора, но и всички човешки постъпки се отразяват върху всички хора, както и тяхната измама към Мен. Изглежда, че човек носи в себе си зрънцата на измамата още от утробата, че притежава тези особени умения да хитрува от самото си раждане. Нещо повече, той старателно пази тайната си — никой никога не е прозрял източника на умението му да мами. В резултат на това човек живее сред измама, без да го осъзнава, и сякаш се оправдава, че такъв е редът Божи, а не негова съзнателна измама към Мен. Не е ли това източникът на човешката измама спрямо Мен? Дали това не е хитрият му план? Човешките ласкателства и уловки не могат да ме заблудят, защото отдавна съм разкрил същността на човека. Кой знае колко нечистотии има в кръвта му и с колко сатанинска отрова е пропит до мозъка на костите си? Хората свикват все повече с него с всеки изминал ден и не усещат вредата, нанесена от Сатана, и затова нямат интерес да открият „изкуството на здравословното съществуване“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 21“)

Ежедневни Божии слова Откъс 370

Човекът живее сред светлината, но не съзнава ценността ѝ. Той е невеж за същността на светлината и не познава източника ѝ, а най-важното — не знае на кого принадлежи тя. Когато давам светлина на хората, Аз незабавно проучвам състоянието им: светлината помага на човеците да се променят и да израстват и да напуснат тъмнината. Оглеждам всяко кътче на вселената и виждам, че планините тънат в мъгла, че водите са замръзнали в студа и че поради идването на светлината хората отправят взор на изток, за да открият нещо по-драгоценно, и въпреки това човекът си остава неспособен да различи ясната посока сред мъглата. Тъй като целият свят е покрит в мъгла, щом погледна надолу през облаците Аз не виждам нито един човек, който да открие съществуването Ми. Човекът тършува по земята за нещо, сякаш търси храна; изглежда възнамерява да дочака Моето идване, но не знае деня на пришествието Ми и не му остава друго, освен често да поглежда към мъждукащата на изток светлинка. Сред всички хора търся да открия онези, които са в унисон със собственото Ми сърце. Разхождам се сред всички народи, живея сред всички тях, но в земното си съществуване човек се чувства в безопасност, чувства се добре и затова никой не съответства на Моето сърце. Хората не знаят как да се съобразят с волята Ми, не могат да видят действията Ми и не могат да вървят в светлината, тъй че тя да ги озари. Макар че човекът винаги тачи словото Ми, той не е способен да прозре сатанинските козни; тъй като ръстът му е незначителен, не постъпва според повика на сърцето си. Хората никога не са Ме обичали искрено. Когато го възхваля, човекът се чувства недостоен, но това не го кара да се постарае да Ме удовлетвори. Просто държи в ръце „позицията“, отредена му от Мен, и я разглежда; безчувствен за обаянието Ми, той лакомо поглъща облагите, произтичащи от положението му. Нима това не е израз на човешкото несъвършенство? Когато планините се раздвижат, дали ще те заобиколят, за да не те поместят от мястото ти? Когато водите се стекат, дали ще спрат пред твоята позиция? Дали тя притежава силата да размени местата на небето и земята? Немалко пъти в миналото проявявах милост към хората, но никой не я оцени. Те изслушваха разказите за милосърдието Ми като приказка или ги изчитаха като роман. Нима словата Ми наистина не трогват човешките сърца? Нима речта Ми е лишена от въздействие? Възможно ли е никой да не вярва в съществуването Ми? Човекът не обича себе си — вместо това обединява сили със Сатана, за да Ме нападне, като го използва като „придобивка“, с която да Ми служи. Ще проникна във всичките измамни кроежи на Сатана и ще попреча на хората по земята да приемат заблудите му, за да не се опълчват срещу Мен заради неговото съществуване.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 22“)

Ежедневни Божии слова Откъс 371

В Моите очи човекът е владетел на всички неща. Дадох му немалко власт, като му позволих да управлява всички неща на земята — тревата по планините, животните в горите и рибите във водата. Но вместо да бъде щастлив от това, човекът е обзет от тревога. Целият му живот е изпълнен с мъка и бързане, забавление, съчетано с празнота; в целия му живот няма нови изобретения и творения. Никой не е способен да се измъкне от този празен живот, никой никога не е открил живот със смисъл и никой никога не е изживял истински живот. Въпреки че всички хора днес живеят под Моята сияйна светлина, те не знаят нищо за живота на небето. Ако не съм милостив към човека и не спася човечеството, тогава всички хора са дошли напразно, животът им на земята е безсмислен и те ще си отидат напразно, без да имат с какво да се гордеят. Хората от всички религии, от всички слоеве на обществото, от всички нации и всички вероизповедания знаят за празнотата на земята, търсят Ме и очакват завръщането Ми, но кой е способен да Ме познае, когато дойда? Аз създадох всичко, Аз създадох човечеството и днес слязох сред хората. Човекът обаче отвръща на удара Ми и Ми отмъщава. Нима делото, което върша върху човека, не му носи полза? Наистина ли съм неспособен да удовлетворя човека? Защо човекът Ме отхвърля? Защо човекът е толкова студен и безразличен към Мен? Защо земята е покрита с трупове? Наистина ли това е състоянието на света, който създадох за човека? Защо съм дал на човека несравнимо богатство, а той в замяна Ми предлага две празни ръце? Защо човекът не Ме обича истински? Защо никога не идва пред Мен? Наистина ли всички Мои слова са били напразни? Да не би словата Ми да са изчезнали като топлина от водата? Защо човекът не иска да Ми съдейства? Наистина ли настъпването на Моя ден е моментът на смъртта на човечеството? Бих ли могъл наистина да унищожа човека в момента, в който се сформира Моето царство? Защо по време на целия Ми план за управление никой никога не разбра намеренията Ми? Защо, вместо да цени словата, които излизат от Моята уста, човекът ги ненавижда и отхвърля? Не осъждам никого, а просто карам всички хора да се върнат към спокойствието и да си направят самооценка.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 25“)

Ежедневни Божии слова Откъс 372

Човекът е изпитал Моята топлина, човекът Ми е служил усърдно и усърдно се е покорявал пред Мен, правейки всичко за Мен в Мое присъствие. Но това е непостижимо за хората днес. Те не правят нищо друго, освен да ридаят в духа си, сякаш са грабнати от гладен вълк, и могат само да Ме гледат безпомощно, викайки към Мен непрестанно. Но в крайна сметка не са в състояние да избягат от скръбната си съдба. Спомням си как хората в миналото даваха обещания в Мое присъствие, кълняха се в небето и земята в Мое присъствие да се отплатят за добротата Ми с обичта си. Те плачеха скръбно пред Мен и звукът от техните викове беше сърцераздирателен, труден за понасяне. Заради тяхната решителност Аз често предоставях помощ на хората. Безброй пъти хората са идвали пред Мен, за да Ми се подчинят, трудно е да забравя прекрасното им държание. Безброй пъти те са Ме обичали, непоколебими в своята вярност, с възхитителна искреност. Безброй пъти те са Ме обичали до степен да жертват живота си, обичали са Ме повече от себе си, и виждайки тяхната искреност, Аз съм приел любовта им. Безброй пъти те са принасяли себе си в Мое присъствие, заради Мен, безразлични пред лицето на смъртта, а Аз съм изтривал тревогите от челата им и внимателно съм преценявал лицата им. Безброй пъти съм ги обичал като скъпоценно съкровище и безброй пъти съм ги мразил като Свой враг. Въпреки това, онова, което е в ума Ми, остава отвъд човешкото разбиране. Когато хората са тъжни, Аз идвам да ги утеша, а когато са слаби, идвам да им помогна. Когато са изгубени, Аз им давам посока. Когато плачат, Аз изтривам сълзите им. Но когато Аз съм тъжен, кой може да Ме утеши със сърцето си? Когато съм дълбоко разтревожен, кой се вълнува от чувствата Ми? Когато съм скръбен, кой може да излекува раните в сърцето Ми? Когато имам нужда от някого, кой доброволно Ми съдейства? Възможно ли е предишното отношение на хората към Мен да е изгубено и никога да не се върне? Защо в спомените им не е останало нищо от него? Как е възможно хората да са забравили всички тези неща? Дали всичко това не се дължи на покварата на човечеството, причинена от неговия враг?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 27“)

Ежедневни Божии слова Откъс 373

Бог създаде човечеството, но като дойде в света на хората, те се опитват да Му се опълчат и да Го пропъдят от територията си, сякаш Той е някакъв залутан из света сирак или безродник. Никой не е привързан към Него, никой не Го обича искрено и никой никога не е приветствал пришествието Му. Вместо това, щом Го видят да идва, радостните лица на хората мигом помръкват, сякаш засенчени от прииждаща буря или сякаш Бог е дошъл да отнеме семейното им щастие, като че ли Той никога не е благославял хората, а им е носил все беди. Затова хората си представят Бог не като източник на благодат, а по скоро като Онзи, който винаги ги проклина. Ето защо хората не Го зачитат и не Го приветстват; отнасят се към Него със студенина, откакто свят светува. Тъй като таят тези чувства в сърцата си, Бог казва, че са неразумни и непочтени и че у тях не се долавят дори и чувствата, с които уж са надарени човеците. Човешките същества изобщо не зачитат Божиите чувства, а вместо това се облягат на тъй наречената „праведност“ в отношенията си с Него. Хората отдавна са такива и затова Бог казва, че нравът им не се е променил. Това показва, че са толкова изпълнени със съдържание, колкото е тежината на шепа гъши пух. Тъй като не ценят себе си, може да се каже, че са безполезни клетници. Нима това, че не обичат дори себе си, а сами се потъпкват, не е доказателство за тяхната безполезност? Човешката природа е като пропаднала жена, която си играе сама със себе си и охотно се оставя да бъде насилвана от всеки пожелал я. Въпреки това хората не осъзнават колко са пропаднали. На тях им харесва да работят за другиго, да се намират на празни приказки с другите; оставят се да бъдат контролирани от другите. Не се ли състои точно в това скверността на човечеството? При все че не съм преживял човешката природа и не съм изживял непосредствено човешкия живот, добих много ясно разбиране за всяко движение, всяко действие, всяка дума и всяка постъпка на хората. Дори съм в състояние да изоблича хората, предизвиквайки у тях толкова дълбок срам, че вече да не дръзнат открито да сплетничат и да се поддават на похотта си. Като охлюви, свиващи се в черупките си, те вече не смеят да демонстрират собственото си грозно състояние. Тъй като хората не познават самите себе си, най-големият им недостатък е желанието им да изтъкват пред околните привлекателните си черти, а така всъщност разкриват безобразния си облик; това е нещото, което Бог ненавижда най-силно. Това тяхно поведение се дължи на факта, че връзките между хората не са нормални и липсват нормални междуличностни отношения, а още по-малко нормални отношения между тях и Бог. Бог изрече толкова много думи и основната Му цел беше да намери място в човешките сърца, за да изтласка всички идоли, настанили се в тях. Тогава Бог ще може да упражни Своята власт над цялото човечество и ще постигне целта на земното Си съществуване.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 14“)