Ежедневни Божии слова  Откъс 336

Казваш, че признаваш Божието въплъщение и че признаваш явяването на Словото в плът, но въпреки това правиш някои неща зад гърба Му, неща, които противоречат на това, което Той иска, и в сърцето си не се ужасяваш от Него. Това признаване на Бог ли е? Ти признаваш това, което Той казва, но не практикуваш това, което можеш, нито се придържаш към Неговото Слово. Това признаване на Бог ли е? И въпреки че Го признаваш, в сърцето ти има предпазливост към Него, а не страх. Ако си видял и признал Неговото дело и знаеш, че този човек е Бог, но въпреки това оставаш равнодушен и напълно непроменен, значи си от хората, които все още не са завоювани. Тези, които са завоювани, трябва да направят всичко, което е по силите им, и въпреки че нямат способността да навлязат в по-висшите истини — а тези истини са отвъд техните възможности — такива хора в сърцата си желаят да постигнат това. Именно защото има ограничения за това, което могат да проумеят, има предели и ограничения за това, което могат да практикуват. Но те поне трябва да направят всичко, което е по силите им. Ако можеш да го постигнеш, това е резултат, който е бил осъществен благодарение на делото на завоюването. Ако кажеш, да речем, следното: „Като се има предвид, че Той може да изрича толкова много слова, които човекът не може, ако не е Бог, тогава кой е?“. Наличието на такова разбиране не означава, че признаваш Бог. Ако признаваш Бог, трябва да го докажеш със своите действия. Ако ръководиш църква, но не практикуваш праведност, ако жадуваш за пари и богатство и редовно си присвояваш средствата на църквата, това признаване ли е, че има Бог? Бог е всемогъщ и е достоен за страх. Как може да не се страхуваш, ако наистина признаваш, че има Бог? Ако си способен да извършиш такива подли деяния, тогава наистина ли Го признаваш? В Бог ли вярваш наистина? Това, в което вярваш, е един нереалистичен бог, затова не се страхуваш! Всички, които наистина признават и познават Бог, се боят от Него и не смеят да направят нищо, с което да Му се противопоставят или което накърнява съвестта им; те особено се страхуват да направят нещо, за което знаят, че е против Божиите намерения. Само това може да се счита за признаване на съществуването на Бог. Какво трябва да направиш, когато твоите родители се опитват да ти попречат да вярваш в Бог? Как трябва да обичаш Бог, когато невярващият ти съпруг е добър с теб? И как да обичаш Бог, когато братята и сестрите те ненавиждат? Ако Го признаваш, то по тези въпроси ще действаш правилно и ще живееш в реалността. Ако не успееш да предприемеш конкретни действия, а само казваш, че признаваш съществуването на Бог, значи си просто един бъбривец! Казваш, че вярваш в Него и Го признаваш, но по какъв начин Го признаваш? По какъв начин вярваш в Него? Боиш ли се от Него в сърцето си? Страхуваш ли се от Него? Имаш ли дълбоко в сърцето си любов към Него? Когато си изпаднал в беда и нямаш на кого да се опреш, ти усещаш Божията прелест, но после забравяш за нея. Това не е любов към Бог и не е вяра в Бог! Какво в крайна сметка желае Бог да постигне човекът? Всички състояния, които споменах, като например чувството, че си много впечатлен от собствената си значимост, усещането, че бързо разбираш неща, това че възпираш другите, гледаш на хората отвисоко, съдиш ги по външния им вид, тормозиш кротките хора, копнееш за църковни пари и т.н. — едва когато целият този сатанински покварен нрав бъде частично отстранен от теб, твоето завоюване ще се прояви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (4))

Ежедневни Божии слова  Откъс 337

Работих и говорих по този начин сред вас, изразходвах толкова много енергия и кръвта на сърцето си, но кога сте се вслушали в това, което ви казвам направо? Къде сте се проснали ничком пред Мен, Всемогъщия? Защо се отнасяте така с Мен? Защо всичко, което казвате и правите, предизвиква Моя гняв? Защо сърцата ви са толкова закоравели? Нима някога съм ви повалял? Защо не правите нищо друго освен да Ме натъжавате и тревожите? Чакате ли да дойде за вас денят на Моя гняв — денят на Йехова? Чакате ли да отприщя гнева Си, предизвикан от вашето непокорство? Нима всичко, което правя за вас, не е за вашето благо? Но вие винаги сте се отнасяли с Мен, Йехова, по този начин: крадете жертвите Ми, отнасяте даровете от Моя олтар вкъщи, във вълчата бърлога, за да нахраните малките и малките на малките; хората се борят един срещу друг, изправени един срещу друг с гневни погледи, мечове и копия, хвърляйки Моите слова, словата на Всемогъщия, в отходното място, за да станат мръсни като екскременти. Къде е вашата почтеност? Вашата човешка природа е станала животинска! Сърцата ви отдавна са се превърнали в камъни. Не знаете ли, че времето, когато настъпи Моят ден на гнева, ще бъде времето, когато Аз ще съдя злото, което вие извършвате срещу Мен, Всемогъщия, днес? Мислите ли, че като Ме заблуждавате по този начин, като хвърляте словата Ми в тинята и не се вслушвате в тях — мислите ли, че като се държите така зад гърба Ми, можете да избегнете гневния Ми поглед? Не знаете ли, че Моите очи — очите на Йехова, вече ви забелязаха, когато откраднахте жертвите Ми и ламтяхте за Моето имане? Не знаете ли, че когато откраднахте жертвите Ми, направихте това пред олтара, на който се принасят жертви? Как може да се смятате за толкова умни и да Ме мамите по този начин? Как може Моят гняв да се отдръпне от вашите ужасни грехове? Как може Моята бушуваща ярост да подмине вашите злодеяния? Злото, което вършите днес, не ви дава изход, а натрупва наказание за утрешния ви ден; то предизвиква Моето наказание върху вас — наказанието на Всемогъщия. Как може злодеянията ви и злите ви думи да избегнат Моето наказание? Как може молитвите ви да стигнат до ушите Ми? Как бих могъл да ви дам изход за вашата неправедност? Как бих могъл да подмина вашите злодеяния, с които се бунтувате срещу Мен? Как да не отрежа езиците ви, които са отровни като на змиите? Вие не Ме призовавате заради праведността си, а вместо това натрупвате Моя гняв поради неправедността си. Как мога да ви простя? В Моите очи — очите на Всемогъщия, вашите думи и действия се считат за скверни. В Моите очи — очите на Всемогъщия, вашата неправедност се счита за безкрайно наказание. Как може Моето праведно наказание и присъда да се отдалечат от вас? Тъй като се отнасяте така с Мен, като Ме натъжавате и разгневявате, как бих могъл да ви оставя да се изплъзнете от ръцете Ми и да избегнете деня, в който Аз, Йехова, ви наказвам и проклинам? Не знаете ли, че всички ваши зли думи и изказвания отдавна са стигнали до ушите Ми? Не знаете ли, че вашата неправедност отдавна е опетнила Моята свята одежда на праведност? Не знаете ли, че вашето непокорство отдавна е предизвикало буйния Ми гняв? Не знаете ли, че отдавна сте Ме оставили да кипя от гняв и че отдавна ви търпя? Не знаете ли, че вече сте увредили плътта, в която съм, като сте я превърнали в парцали? Досега търпях, така че освобождавам гнева Си, вече не ви понасям. Не знаете ли, че вашите злодеяния вече са достигнали до очите Ми и че виковете Ми вече са достигнали до ушите на Моя Отец? Как би могъл Той да ви позволи да се отнасяте с Мен така? Нима някое от делата, които върша върху вас, не е за ваше добро? Но кой от вас е израснал в добротата си за благото на делото, което Аз, Йехова, върша? Мога ли да бъда неотдаден на волята на Моя Отец поради слабостта Си и поради мъката, която съм изпитал? Не разбирате ли сърцето Ми? Аз ви говоря като Йехова; не съм ли пожертвал толкова много за вас? Въпреки че съм готов да понеса всички тези страдания в името на делото на Моя Отец, как може заради Моите страдания да се освободите от наказанието, което ви налагам? Нима не сте получили толкова много наслади от Мен? Днес Аз бях дар за вас от Моя Отец; нима не знаете, че се наслаждавате на много повече от Моите щедри слова? Не знаете ли, че Моят живот беше даден в замяна на вашия живот и за нещата, на които се наслаждавате? Не знаете ли, че Моят Отец използва живота Ми, за да се бори със Сатана, и че Той също така дари живота Ми на вас, като направи така, че да получите стократно повече и ви позволи да избегнете толкова много изкушения? Не знаете ли, че само чрез Моето дело вие сте освободени от много изкушения и от много огнени наказания? Не знаете ли, че Моят Отец ви позволява да се радвате досега само заради Мен? Как можете днес да оставате толкова непреклонни, сякаш са прораснали мазоли по сърцата ви? Как може злото, което вършите днес, да избегне деня на гнева, който ще дойде, след като напусна земята? Как бих могъл да позволя на тези, които са толкова непреклонни, да избегнат гнева на Йехова?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева)

Ежедневни Божии слова  Откъс 338

Спомнете си за миналото: кога погледът Ми е бил гневен и гласът Ми строг към вас? Кога съм бил дребнав с вас? Кога съм ви порицавал без основание? Кога съм ви порицавал в очите? Това, че призовавам Моя Отец да ви освободи от всяко изкушение, не е ли заради Моето дело? Защо се отнасяте така с Мен? Нима някога съм използвал властта Си, за да поразя вашата плът? Защо Ми се отплащате по този начин? След като бяхте непостоянни към Мен, вие нито се приближихте, нито се отдалечихте от Мен, а после се опитвахте да Ме примамите и да скриете нещо от Мен, а устите ви са пълни с плюнката на неправедните. Мислите ли, че вашите езици могат да измамят Моя Дух? Мислите ли, че вашите езици могат да избегнат Моя гняв? Смятате ли, че вашите езици могат да съдят Моите дела — делата на Йехова, както пожелаят? Аз ли съм Богът, когото хората осъждат? Мога ли да позволя на един малък червей да Ме хули по този начин? Как бих могъл да поставя такива непокорни синове сред тези, които съм благословил завинаги? Вашите думи и действия отдавна са ви разобличили и осъдили. Когато разпрострях небесата и създадох всички неща, не позволих на нито едно същество освен Самия Мен да участва с каквото поиска, а още по-малко позволявам на нещо да прекъсва Моето дело и Моето управление, както пожелае. Не търпя нито човек, нито предмет; как бих могъл да пощадя онези, които са жестоки и безчовечни към Мен? Как мога да простя на онези, които предават словата Ми? Как мога да пощадя онези, които се бунтуват срещу Мен? Не е ли съдбата на човека в Моите ръце — ръцете на Всемогъщия? Как бих могъл да смятам вашата нечестивост и непокорство за свещени? Как може вашите грехове да осквернят Моята святост? Не съм опетнен от скверността на неправедните, нито се радвам на техните дарове. Ако беше верен на Мен, Йехова, щеше ли да вземеш за себе си жертвите на Моя олтар? Щеше ли да използваш отровния си език, за да хулиш Моето свято име? Щеше ли да предадеш словата Ми по този начин? Щеше ли да се отнасяш към Моята слава и свято име като към инструмент, с който да служиш на Сатана, на Лукавия? Животът Ми е предоставен за наслада на онези, които са святи. Как бих могъл да ти позволя да се отнасяш към Моя живот като към играчка по свое усмотрение и да я използваш като инструмент за конфликт между вас? Как може да сте толкова безсърдечни и толкова лишени от пътя на доброто в отношението ви към Мен? Не знаете ли, че вече съм записал вашите злодеяния в тези думи на живота? Как бихте могли да избегнете деня на гнева, когато наказвам Египет? Как бих могъл да ви позволя да се противопоставяте и да се бунтувате срещу Мен по този начин отново и отново? Казвам ви ясно, че когато настъпи този ден, вашето наказание ще бъде по-непоносимо от това на Египет! Как можете да избегнете деня на Моя гняв? Истина ви казвам: Моето търпение беше подготвено за вашите злодеяния и ще оцелее до вашето наказание в онзи ден. Не сте ли вие тези, които ще понесат гневна присъда, след като дойде краят на Моето търпение? Не е ли всичко в Моите ръце — ръцете на Всемогъщия? Как бих могъл да ви позволя да се бунтувате срещу Мен по този начин, под небесата? Животът ви ще бъде много тежък, защото срещнахте Месията, за Когото беше казано, че ще дойде, но който никога не дойде. Не сте ли Негови врагове? Исус беше ваш приятел, но вие сте врагове на Месията. Не знаете ли, че макар да сте приятели на Исус, вашите злодеяния са напълнили съдовете на ненавистните? Въпреки че сте много близки с Йехова, не знаете ли, че вашите зли думи са стигнали до ушите на Йехова и предизвикаха Неговия гняв? Как би могъл Той да бъде близо до теб и как да не изгори тези твои съдове, пълни със злодеяния? Как би могъл Той да не бъде твой враг?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева)

Ежедневни Божии слова  Откъс 339

Сега гледам твоята угодническа плът, която се опитва да Ме измами чрез ласкателство, и имам само едно малко предупреждение за теб, въпреки че няма да те „обслужа“ с наказание. Ти трябва да научиш каква роля играеш в Моето дело и тогава Аз ще бъда доволен. По въпроси, които не засягат това, ако Ми се съпротивляваш или харчиш парите Ми, или ядеш жертвоприношенията за Мен, Йехова, или ако вие, червеи, се хапете един друг, или ако вие, подобни на псета същества, имате дрязги или се насилвате един друг — нищо от това не Ме интересува. Трябва само да научите що за стока сте и Аз ще бъда доволен. Настрана от всичко това, ако искате да извадите оръжие един срещу друг или да се сражавате помежду си с думи, това е добре; Аз нямам никакво желание да се меся в такива неща и човешките дела нямат абсолютно нищо общо с Мен. Това не е, защото не Ме интересуват конфликтите между вас, а не участвам в неща, които са между вас, защото не съм един от вас. Аз Самият не съм създадено същество и не съм от света, така че ненавиждам забързания живот на хората и обърканите, непристойни взаимоотношения между тях. Особено ненавиждам шумните тълпи. Въпреки това Аз имам дълбоки познания за нечистотиите в сърцето на всяко създадено същество и преди да ви създам, вече знаех за неправдата, която съществува дълбоко в човешкото сърце, и познавах цялата измамност и цялото изкривяване в човешкото сърце. Следователно, въпреки че изобщо няма следи, когато хората вършат неправедни неща, Аз все пак знам, че неправдата, таена в сърцата ви, надминава богатството на всички неща, които създадох. Всеки един от вас се е издигнал високо над тълпите; издигнали сте се, за да бъдете прародители на масите. Вие сте изключително своеволни и вилнеете сред всички червеи в търсене на място за покой и си въобразявате, че ще погълнете червеите, които са по-малки от вас. Вие сте злобни и коварни в сърцата си, като надминавате призраците, които са потънали на дъното на морето. Обитавате дъното на купчината оборска тор, смущавате червеите от горе до долу, не им давате мира, като се биете помежду си за известно време и после се успокоявате. Не си знаете мястото, но въпреки това се борите един с друг в оборската тор. Какво можете да спечелите от такава борба? Ако наистина имахте в сърцата си боязън от Мен, как бихте могли да си съперничите с другите зад гърба Ми? Независимо колко висок е статусът ти, не си ли все така вонящ малък червей в купчина оборска тор? Ще успееш ли да разпериш крила и да се превърнеш в гълъб в небето? Вие, вонящи малки червеи, крадете даровете от Моя олтар, от Йехова; като правите това, можете ли да спасите своята съсипана, унищожена репутация и да станете избраният народ на Израел? Вие сте безсрамни отрепки! Тези жертви на олтара Ми бяха принесени от хора, като символ на обич от онези, които се боят от Мен. Те са за Моята власт и за Мое ползване, така че как е възможно да Ме ограбиш от малките гургулици, които хората са Ми дали? Не се ли страхуваш да станеш Юда? Не се ли страхуваш, че земята ти може да се превърне в кърваво поле? Ти, безсрамнико! Смяташ ли, че гургулиците, принесени в жертва от хората, са за подхранване на корема ти, червей такъв? Това, което ти дадох, е това, което съм съгласен и съм готов да ти дам; това, което не съм ти дал, трябва да е на Мое разположение. Не можеш просто да откраднеш Моите приношения. Този, който работи, съм Аз, Йехова — Създателя — и хората принасят жертви заради Мен. Смяташ ли, че това е отплата за цялото ти тичане? Ти наистина си безсрамник! За кого търчиш? Не е ли за себе си? Защо крадеш Моите жертвоприношения? Защо крадеш пари от кесията Ми? Не си ли син на Юда Искариотски? Жертвите за Мен, Йехова, трябва да се ползват от жреците. Ти жрец ли си? Осмеляваш се самодоволно да ядеш жертвоприношенията Ми и дори да ги слагаш на масата; ти не струваш нищо! Безполезен нещастник! Моят огън, огънят на Йехова, ще те изпепели!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Когато падащите листа се върнат към корените си, ще съжаляваш за всичкото зло, което си сторил)

Ежедневни Божии слова  Откъс 340

Вашата вяра е много красива; казвате, че сте готови да дадете целия си живот в името на Моето дело и че сте готови да пожертвате живота си за него, но нравът ви не са е променил много. Просто говорите високомерно, въпреки че действителното ви поведение е много жалко. Сякаш езиците и устните на хората са на небето, но краката им са далеч надолу на земята, в резултат на което думите и делата им, както и репутацията им, все още са в развалини и руини. Вашата репутация е съсипана, вашето поведение е низко, вашият начин на говорене е долнопробен, а животът ви е достоен за презрение; дори цялата ви човешка природа е долна низост. Вие сте ограничени в отношението си към другите и спорите за всяка дреболия. Спорите за собствената си репутация и положение, дори до такава степен, че сте готови да слезете в ада и в огненото езеро. Сегашните ви думи и дела са достатъчни, за да определя, че сте грешни. Вашето отношение към Моето дело е достатъчно, за да определя, че вие сте неправедни, и нравът на всички ви е достатъчен, за да посоча, че сте мръсни души, които са пълни с мерзости. Вашите проявления и това, което разкривате, са достатъчни, за да се каже, че сте хора, които са пили до насита от кръвта на нечисти духове. Когато се говори за навлизането в небесното царство, вие не разкривате чувствата си. Вярвате ли, че това, което сте сега, е достатъчно, за да преминете през портата на Моето небесно царство? Смятате ли, че можете да получите разрешение да навлезете в святата земя на Моето дело и Моите слова, без собствените ви думи и дела първо да бъдат подложнени на изпитание от Мен? Кой може да Ме заблуди? Как биха могли вашите окаяни низки постъпки и разговори да убягнат от погледа Ми? Животът ви е определен от Мен като живот, в който пиете кръвта и ядете плътта на тези нечисти духове, защото всеки ден им подражавате пред Мен. Пред Мен поведението ви е било особено лошо и низко, така че как бих могъл да не ви намирам за ненавистни? Думите ви съдържат нечистотиите на нечистите духове: вие хитрувате, прикривате и ласкаете като онези, които се занимават с магьосничество, и като онези, които практикуват измама и пият кръвта на неправедните. Всички човешки проявления са изключително неправедни, така че как може всички хора да бъдат поставени в святата земя, където са праведните? Мислиш ли, че това твое презряно поведение може да те отдели като свят от онези неправедници? Твоят змийски език в крайна сметка ще погуби тази твоя плът, която сее разруха и извършва мерзости, а тези твои ръце, които са покрити с кръвта на нечисти духове, в крайна сметка ще повлекат и твоята душа в ада. Защо тогава не се възползваш от тази възможност да изчистиш покритите си с мръсотия ръце? И защо не се възползваш от тази възможност да отрежеш езика си, който говори неправедни думи? Възможно ли е да си готов да страдаш в пламъците на ада заради твоите ръце, език и устни? Аз проучвам внимателно сърцата на безбройните народи с двете Си очи, защото много преди да създам човечеството, държах сърцата им в ръцете Си. Отдавна бях прозрял сърцата на хората, така че как биха могли мислите им да избягат от погледа Ми? Как би могло да не е твърде късно за тях да избегнат изгарянето от Моя Дух?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!)

Ежедневни Божии слова  Откъс 341

Устните ти са по-мили от гълъбите, но сърцето ти е по-зловещо от старата змия. Устните ти са красиви дори като ливанските жени, но сърцето ти не е по-мило от тяхното и със сигурност не може да се сравни с красотата на ханаанците. Твоето сърце е толкова измамно! Нещата, които ненавиждам, са само устните на неправедните и техните сърца, а това, което изисквам от хората, не е да превъзхождат светиите; просто изпитвам отвращение към злодеянията на неправедните и се надявам, че те ще успеят да се отърват от своята скверност и да се измъкнат от сегашното си затруднено положение, така че да могат да се откроят от онези неправедници и да живеят и да бъдат святи с тези, които са праведни. Вие сте в същите обстоятелства като Мен, но сте покрити с мръсотия; нямате дори и най-малка частица от първоначалното подобие на хората, които бяха създадени в началото. Нещо повече, тъй като всеки ден подражавате на подобията на тези нечисти духове, правейки това, което те правят, и говорейки това, което те казват, всички ваши части — дори езиците и устните ви — са напоени с тяхната мръсна вода до такава степен, че сте изцяло покрити с такива петна и нито една част от вас не може да бъде използвана за Моето дело. Това е толкова съкрушително! Вие живеете в такъв свят на коне и добитък, но всъщност не се чувствате измъчени; изпълнени сте с радост и живеете свободно и лесно. Плувате в тази мръсна вода, но всъщност не осъзнавате, че сте изпаднали в такова затруднение. Всеки ден общувате с нечисти духове и взаимодействате с „екскременти“ и животът ви е доста вулгарен; но всъщност не осъзнаваш, че изобщо не живееш в човешкия свят и че не контролираш себе си. Не знаеш ли, че животът ти отдавна е потъпкан от тези нечисти духове или че почтеността ти отдавна е омърсена от мръсната вода? Нима си мислиш, че живееш в земен рай и че се намираш сред щастие? Нима не знаеш, че цял живот си живял заедно с нечисти духове и че си съжителствал с всичко, което те са ти подготвили? Как може начинът, по който живееш, да има някакъв смисъл? Как животът ти може да има някаква стойност? Ти тичаш насам-натам заради родителите си, родители на нечисти духове, но всъщност нямаш представа, че тези, които ти вредят, са именно родителите на нечисти духове, които са те родили и отгледали. Още повече, не осъзнаваш, че цялата ти скверност всъщност ти е дадена от тях; всичко, което знаеш, е, че те могат да ти носят „наслада“, не те наказват, не те съдят и най-вече не те проклинат. Никога не са избухвали в ярост към теб, а се отнасят към теб любезно и благосклонно. Думите им подхранват сърцето ти и те пленяват така, че се дезориентираш и, без да осъзнаваш, си засмукан и желаеш да им служиш, превръщайки се в техен отдушник и слуга. Не се оплакваш от нищо, а си готов да им служиш като куче, като кон; подведен си от тях. По тази причина не реагираш по никакъв начин на делото, което върша. Нищо чудно, че винаги искаш тайно да се изплъзнеш през пръстите Ми и нищо чудно, че винаги искаш да използваш сладки думи, за да измъкнеш измамно благосклонност от Мен. Оказва се, че вече имаш друг план, друга уговорка. Ти можеш да видиш малко от Моите действия като Всемогъщ, но нямаш ни най-малкото познание за Моя съд и наказание. Нямаш представа кога започна Моето наказание; знаеш само да Ме мамиш, но не знаеш, че Аз няма да търпя никакво нарушение от страна на човека. Тъй като вече си взел решение да Ми служиш, Аз няма да те пусна да си тръгнеш. Аз съм Бог, който се отвращава от злото, и съм Бог, който ревнува от човечеството. Тъй като вече си поставил думите си на олтара, Аз няма да позволя да избягаш пред очите Ми, нито пък ще позволя да служиш на двама господари. Нима си мислиш, че можеш да имаш втора любов, след като си поставил думите си на Моя олтар и пред Моите очи? Как бих могъл да позволя на хората да Ме правят на глупак по такъв начин? Нима си мислеше, че можеш небрежно да Ми даваш обети и клетви с езика си? Как можа да дадеш клетва пред Моя трон, трона на Мен, който съм Всевишен? Нима си мислеше, че твоите клетви вече са отминали? Нека ви кажа: макар че плътта ви може да премине, клетвите ви не могат. В крайна сметка Аз ще ви осъдя въз основа на вашите клетви. Вие обаче вярвате, че можете да се отнасяте нехайно към Мен, като поставяте думите си пред Мен, и че сърцата ви могат да служат на нечисти и зли духове. Как би могъл Моят гняв да толерира измамата на онези хора, които са като кучета и свине? Трябва да изпълня управленските Си закони и да изтръгна обратно от ръцете на нечистите духове всички онези задъхани „благочестиви“ хора, които имат вяра в Мен, за да могат да Ме „чакат“ дисциплинирано, да бъдат Моите волове, Моите коне и да разчитат на милостта на Моето клане. Ще те накарам да се върнеш към предишните си решения и да Ми служиш отново. Няма да позволя на нито едно сътворено същество да Ме мами. Нима си мислеше, че можеш просто така безразборно да отправяш искания и да лъжеш пред Мен? Нима си мислеше, че не съм чул или видял твоите думи и дела? Как е възможно думите и делата ти да не са били в полезрението Ми? Как бих могъл някога да позволя на хората да Ме мамят по този начин?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!)

Ежедневни Божии слова  Откъс 342

В продължение на няколко пролети и есени ходя сред вас; живея сред вас от дълго време и живея с вас. Колко от вашето презряно поведение се е изплъзнало точно пред очите Ми? Онези ваши сърдечни думи постоянно отекват в ушите Ми; милиони и милиони ваши решения бяха положени на Моя олтар — твърде много, за да бъдат дори преброени. Въпреки това, що се отнася до вашата отдаденост и това, което давате, вие не давате дори най-малкото. Вие не поставяте дори една малка капка искреност върху Моя олтар. Къде са плодовете на вашата вяра в Мен? Получихте безкрайна благодат от Мен и видяхте безкрайните тайни на небето; Аз дори ви показах небесните пламъци, но не Ми даде сърце да ви изгоря. Въпреки това, колко Ми дадохте в замяна? Колко сте готови да Ми дадете? Обръщаш се и Ми предлагаш храната, която съм ти дарил в ръка, като дори казваш, че това е нещо, което си получил в замяна на потта от собствения си труд, и че Ми предлагаш всичко, което притежаваш. Как можеш да не знаеш, че всичките ти „приноси“ към Мен са просто неща, които бяха откраднати от Моя олтар? Нещо повече, сега, когато Ми ги предлагаш, не Ме ли мамиш? Как може да не знаеш, че това, на което се радвам днес, са всички приноси на Моя олтар, а не това, което си спечелил от своя упорит труд и след това си Ми предложил? Вие всъщност се осмелявате да Ме мамите по този начин, така че как мога да ви простя? Как можете да очаквате от Мен да търпя това повече? Аз ви дарих всичко, разкрих ви всичко, предоставих ресурс за нуждите ви и разширих безкрайно хоризонтите ви, но вие Ме мамите по този начин, като пренебрегвате съвестта си. Аз безкористно ви дарих всичко, така че, дори и да страдате, все пак да сте получили от Мен всичко, което съм донесъл от небето. Но вие нямате никаква всеотдайност и дори да сте направили мъничък принос, след това се опитвате да си „уредите сметките“ с Мен. Дали приносът ти струва и пукната пара? Това, което си Ми принесъл, е само песъчинка, но това, което си поискал от Мен, е тон злато. Не си ли просто неразумен? Аз извършвам дело сред вас. Няма и следа от десятъка, който би трябвало да Ми се дава, да не говорим за някакви допълнителни жертви. Нещо повече, десятъкът, принесен от благочестивите, е заграбен от злите. Не сте ли всички вие отдалечени от Мен? Не сте ли всички враждебно настроени към Мен? Не разрушавате ли всички вие Моя олтар? Как биха могли такива хора да изглеждат като съкровища в Моите очи? Не са ли те свинете и кучетата, които Аз ненавиждам? Как бих могъл да нарека вашето злодеяние „съкровище“? За кого всъщност е извършено Моето дело? Възможно ли е неговата цел да е просто да порази всички вас, за да разкрие Моята власт? Нима животът на всички вас не зависи от една-единствена Моя дума? Защо използвам само думи, за да ви поучавам, а не превърнах думите във факти, за да ви поразя колкото се може по-скоро? Нима целта на Моите слова и дело е само да поразя хората? Нима Аз съм Бог, който безразборно убива невинните? Точно сега колко от вас идват пред Мен с цялото си същество, за да търсят правилния път на човешкия живот? Пред Мен са само телата ви; сърцата ви все още са на свобода и са далеч, далеч от Мен. Тъй като не знаете какво всъщност е Моето дело, сред вас има мнозина, които желаят да си тръгнат от Мен и да се отдалечат от Мен, като вместо това се надяват да живеят в един свят на блаженство, където няма наказание или съд. Не желаят ли това хората в сърцата си? Аз не се опитвам да те принуждавам. Какъвто и път да избереш, това е твоят собствен избор. Днешният път е път, който се съпровождава от съд и проклятия, но всички вие трябва да знаете, че всичко, което съм ви дарил — било то присъди или наказания — са най-добрите дарове, които съм ви дал, и са все неща, от които вие спешно се нуждаете.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!)

Ежедневни Божии слова  Откъс 343

Свършил съм огромна работа на земята и съм ходил сред човечеството толкова дълги години, но хората рядко познават образа и нрава Ми и малко хора могат да обяснят изчерпателно делото, което върша. Има толкова много неща, които липсват на хората, винаги им липсва разбиране за това, което върша, и винаги сърцата им се пазят, сякаш дълбоко се страхуват, че ще ги поставя в друга ситуация и след това няма да им обърна повече внимание. Така отношението на хората към Мен винаги е хладно и със силна доза предпазливост. Това се дължи на факта, че те са дошли в настоящето, без да разбират делото, което върша, и в частност са объркани от думите, които им говоря. Те държат словото Ми в ръцете си, без да знаят дали трябва да се посветят на непоколебима вяра в него, или да изберат нерешителността и да го забравят. Те не знаят дали да ги приложат на практика, или да изчакат и да видят, дали да захвърлят всичко и смело да ги следват, или да продължат да поддържат приятелство със света, както досега. Вътрешният свят на хората е толкова сложен и те са толкова хитри. Тъй като хората не могат да видят ясно или напълно словото Ми, много от тях трудно го практикуват и трудно полагат сърцата си пред Мен. Аз дълбоко разбирам вашите затруднения. Много слабости са неизбежни, когато живеете в плът, и много обективни фактори създават трудности за вас. Вие изхранвате семейството си, прекарвате дните си в усилена работа, а месеците и годините преминават в трудности. В живота в плът има много трудности — не отричам това и, разбира се, Моите изисквания към вас са съобразени с вашите трудности. Всички изисквания в делото, което извършвам, се основават на действителния ви духовен ръст. Може би в миналото изискванията, които хората предявяваха към вас в работата си, са били примесени с елементи на прекомерност, но вие трябва да знаете, че никога не съм имал прекомерни изисквания към вас в това, което казвам и правя. Всички изисквания се основават на природата на хората, на плътта им и на това, от което се нуждаят. Вие трябва да знаете, а Аз мога много ясно да ви кажа, че не Се противопоставям на някои разумни начини на мислене, които хората имат, и не Се противопоставям на присъщата на човечеството природа. Само защото хората не разбират какви всъщност са стандартите, които съм им поставил, нито пък разбират първоначалния смисъл на словото Ми, досега са се съмнявали в него и дори по-малко от половината хора вярват на словото Ми. Останалата част са неверници, а още повече са онези, които обичат да Ме слушат да „разказвам истории“. Освен това има много хора, които се наслаждават на зрелището. Предупреждавам ви: много от Моите слова вече са открити за онези, които вярват в Мен, а онези, които се наслаждават на красивата гледка на царството, но са заключени пред неговата порта, вече са отстранени от Мен. Не сте ли вие просто плевели, отритнати от Мен? Как можете да гледате как Си тръгвам, а след това да приветствате с радост Моето завръщане? Казвам ви, че след като хората от Ниневия чуха гневните думи на Йехова, те веднага се покаяха в дълбока скръб. Именно защото повярваха на думите Му, те бяха изпълнени с паника и ужас и затова се покаяха в дълбока скръб. Що се отнася до днешните хора, макар че вие също вярвате на думите Ми и дори нещо повече — вярвате, че Йехова отново е дошъл сред вас днес, вашето отношение не е нищо друго освен неуважение, сякаш просто наблюдавате Исус, който се роди в Юдея преди хиляди години и сега е слязъл сред вас. Напълно разбирам лукавството на вашите сърца; повечето от вас Ме следват от любопитство и са дошли да Ме търсят от празнота. Когато третата ви надежда се разруши — надеждата ви за мирен и щастлив живот — тогава и вашето любопитство угасва. Лукавството, което съществува в сърцето на всеки един от вас, се разкрива чрез думите и делата ви. Ако трябва да бъда откровен, към Мен изпитвате само любопитство, но не и страх; не внимавате за езика си, а още по-малко проявявате сдържаност в поведението си. Тогава каква вяра имате всъщност? Истинска ли е тя? Вие просто използвате думите Ми, за да разсеете тревогите си и да се избавите от скуката, за да запълните останалите празни пространства в живота си. Кой от вас е приложил думите Ми на практика? Кой има истинска вяра? Вие продължавате да крещите, че Бог е Бог, Който вижда дълбоко в сърцата на хората, но как Богът, за Когото крещите в сърцата си, е съвместим с Мен? След като вие крещите така, защо тогава се държите по този начин? Възможно ли е това да е любовта, с която искате да Ми се отплатите? На вашите устни има немалко отдаденост, но къде са вашите жертви и добрите ви дела? Ако не бяха думите ви, които стигат до ушите Ми, как бих могъл да ви ненавиждам толкова силно? Ако наистина вярвахте в Мен, как можеше да изпаднете в такова състояние на страдание? Лицата ви са окаяни, сякаш се намирате в Хадес и сте изправени пред съд. Нямате дори частица жизненост и слабо говорите за вътрешния си глас; още повече сте пълни с оплаквания и проклятия. Вие отдавна сте загубили вяра в това, което правя, и дори първоначалната ви вяра е изчезнала, така че как бихте могли да следвате докрай? След като това е така, как тогава можете да бъдете спасени?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова за млади и стари)

Ежедневни Божии слова  Откъс 344

Макар че делото Ми е много полезно за вас, думите Ми не стигат до вас и остават без резултат във вас. Трудно е да се намерят онези, които да бъдат усъвършенствани от Мен, и днес почти съм изгубил надежда във вас. От няколко години търся сред вас, но е трудно да се намери някой, който да бъде Мой приближен. Чувствам се така, сякаш нямам увереност, за да продължа да работя във вас, и нямам любов, с която да продължа да ви обичам. Това е така, защото отдавна съм възневидял вашите „постижения“, колкото и нищожни и жалки да са те; изглежда така, сякаш никога не съм говорил сред вас и никога не съм работил във вас. Постиженията ви са толкова отвратителни. Вие винаги си навличате разруха и срам и нямате почти никаква стойност. Едва ли мога да открия във вас подобие на човек, нито да усетя следа от човек. Къде е вашият свеж аромат? Къде е цената, която сте платили в продължение на много години, и къде са резултатите? Нима никога не сте имали такива? Делото Ми сега има ново начало, нов старт. Ще осъществя грандиозни планове и искам да извърша още по-велико дело, но вие все още се валяте в калта както преди, живеете в мръсните води на миналото и на практика не сте успели да се освободите от първоначалното си положение. Следователно вие все още не сте спечелили нищо от словото Ми. Все още не сте се освободили от първоначалното си място на кал и мръсна вода и знаете само Моето слово, но всъщност не сте навлезли в сферата на свободата на Моето слово, затова Моето слово никога не е било открито за вас; то е като книга с пророчества, която е била запечатана в продължение на хиляди години. Аз се явявам в живота ви, но вие не винаги го осъзнавате. Вие дори не Ме разпознавате. Почти половината от словата, които изричам, са за ваше правосъдие и постигат половинчато въздействие, като ви оставят замаяни и в недоумение. Останалата половина се състои от слова, които ви учат на живот и на това как да се държите. Изглежда обаче, че що се отнася до вас, тези слова дори не съществуват или сякаш слушате думи на деца, думи, на които винаги се усмихвате вътрешно, но никога не привеждате в изпълнение. Вие никога не сте се интересували от тези неща; винаги сте наблюдавали действията Ми предимно от любопитство, в резултат на което сега сте изпаднали в мрак и не можете да видите светлината, затова плачете жално в тъмнината. Това, което искам, е вашето покорство, безусловното ви покорство, и дори нещо повече, изисквам да сте напълно сигурни във всичко, което казвам. Не бива да възприемате отношение на пренебрежение и по-специално не бива да се отнасяте избирателно към нещата, които казвам, нито да сте безразлични към думите и делата Ми, както сте свикнали. Моето дело е извършено сред вас и Аз съм дарил много от Моите слова на вас, но ако се отнасяте към Мен по този начин, Аз мога само да предам на езическите семейства това, което вие нито сте спечелили, нито сте приложили на практика. Кое от всички сътворени същества не е държано от Мен в ръцете Ми? Повечето от тези сред вас са на „зряла възраст“ и нямат енергията да приемат този вид дело, което Аз имам. Вие сте като птица Ханхао^[а], която едва преживява, и никога не се отнасяте сериозно към думите Ми. Младите хора са изключително суетни и презадоволени и обръщат още по-малко внимание на Моето дело. Те не се интересуват да пируват с вкусотиите на Моята трапеза; те са като птичка, която е излетяла от клетката си, за да отлети надалеч. Как могат да бъдат полезни за Мен такъв тип млади и стари хора?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова за млади и стари)

Забележка:

а. Историята на птицата Ханхао е много подобна на баснята на Езоп за мравката и щуреца. Птицата Ханхао предпочита да спи, вместо да строи гнездо, докато времето е топло, въпреки многократните предупреждения на съседа ѝ — свраката. Когато настъпва зимата, птицата измръзва до смърт.

Ежедневни Божии слова  Откъс 345

Макар че всички млади хора сте като млади лъвчета, рядко имате истинския път в сърцата си. Вашата младост не ви дава право на повече от Моето дело; напротив, винаги предизвиквате Моята неприязън към вас. Въпреки че сте млади, на вас ви липсва или жизненост, или устрем, и винаги сте незаинтересовани от бъдещето си; сякаш сте безразлични и замислени. Може да се каже, че жизнеността, стремежите и заетата позиция, които би трябвало да се намират у младите хора, абсолютно не могат да бъдат открити у вас; вие, този вид млади хора, сте без позиция и нямате способността да правите разлика между правилно и неправилно, добро и зло, красота и грозота. Невъзможно е да се открият каквито и да било елементи от вас, които да са свежи. Вие сте почти изцяло старомодни, и вие, този вид млади хора, сте се научили и да следвате тълпата, да бъдете ирационални. Никога не можете ясно да разграничите доброто от злото, не можете да различите истинското от лъжливото, никога не се стремите към усъвършенстване, нито пък можете да кажете кое е правилно и кое — не, кое е истина и кое е лицемерие. Около вас се носи по-тежка и остра миризма на религия, отколкото при старите хора. Вие сте дори арогантни и неразумни, съревновавате се и склонността ви към агресия е много силна — как би могъл такъв млад човек да притежава истината? Как може някой, който не може да заеме позиция, да остане непоколебим в свидетелството си? Как може някой, който няма способността да прави разлика между правилно и неправилно, да бъде наречен млад човек? Как може някой, който не притежава жизнеността, енергичността, свежестта, спокойствието и стабилността на млад човек, да се нарича Мой последовател? Как може някой, който няма истина, няма чувство за справедливост, но обича да играе и да се бие, да бъде достоен да е свидетел за Мен? Младите хора не бива да бъдат пълни с измама или да гледат с дискриминация на другите хора. Не бива да извършват разрушителни, отвратителни действия. Не бива да им липсват въжделения, устрем и енергичен дух на стремеж към възход. Не бива да са обезсърчени за перспективите си, нито да губят надежда в живота или вяра в бъдещето. Те трябва да имат постоянството да продължат по пътя на истината, който сега са избрали — да осъществят желанието си да отдадат целия си живот за Мен. Не бива да им липсва истината, нито да прикриват лицемерието и несправедливостта — трябва да остават непоколебими на правилната си позиция. Те не бива да се носят по течението, а да имат духа да се осмелят да правят жертви и да се борят за справедливост и за истината. Младите хора трябва да имат смелостта да не се поддават на потисничеството на силите на мрака и да променят значението на своето съществуване. Младите хора не бива да приемат нещата без борба, а още повече, трябва да имат дух на искреност и прямота и на прошка към своите братя и сестри. Разбира се, това са Моите изисквания и Моите увещания към всички. Но още повече това са Моите успокоителни слова за всички млади хора. Вие трябва да практикувате според словата Ми. По-специално, на младите хора не бива да им липсва решимостта да разпознават ясно как стоят нещата и да търсят справедливост и истината. Трябва да се стремите към всичко красиво и добро и да придобиете реалността на всички положителни неща. Нещо повече, трябва да сте отговорни за собствения си живот и не бива да го приемате лекомислено. За хората, дошли на този свят, е рядкост да Ме срещат, а също така рядко имат възможността да търсят и да придобият истината. Защо не цените това прекрасно време като правилен път, към който да се стремите в този живот? И защо винаги сте толкова пренебрежително настроени към истината и справедливостта? Защо винаги потъпквате и погубвате себе си заради неправедността и мръсотията, които си играят с хората? И защо се държите като онези стари хора, които се занимават с това, което правят неправедните? Защо подражавате на старите начини на старите неща? Животът ви трябва да е изпълнен със справедливост, истина и святост; никога не е трябвало да се развратите толкова рано и по този начин да попаднете в Хадес. Не чувствате ли, че това би било ужасно нещастие? Не чувствате ли, че това би било ужасно несправедливо?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова за млади и стари)

Ежедневни Божии слова  Откъс 346

Ако толкова много работа и толкова много думи не са имали въздействие върху теб, тогава, когато дойде време да разпространяваш Божието дело, ти няма да можеш да изпълниш дълга си и ще бъдеш засрамен и унизен. В този момент ти ще почувстваш, че дължиш на Бог толкова много, че познанието ти за Бог е толкова повърхностно. Ако не се стремиш към познание за Бог днес, докато Той работи, после ще бъде твърде късно. В крайна сметка ти няма да имаш никакво познание, за което да говориш — ще останеш празен, без нищо. Какво ще използваш, за да отговаряш пред Бог? Ще имаш ли дързостта да се изправиш пред Бог? Трябва да работиш усилено в стремежа си точно сега, за да можеш накрая, подобно на Петър, да разбереш колко полезни за човека са Божието наказание и съд и че без Неговото наказание и съд човек не може да бъде спасен и може само да потъва все по-дълбоко в тази мръсна земя, все по-дълбоко в тинята. Хората са покварени от Сатана, интригантстват един срещу друг и се отнасят грубо един с друг, изгубили са богобоязливите си сърца. Тяхното непокорство е твърде голямо, представите им са твърде много и всички те принадлежат на Сатана. Без Божието наказание и съд поквареният нрав на човека не може да бъде пречистен и той не може да бъде спасен. Това, което се изразява в делото на въплътения Бог в плът, е точно това, което се изразява от Духа, а делото, което Той върши, се извършва в съответствие с това, което се извършва от Духа. Ако днес не познаваш това дело, значи си много глупав и си загубил твърде много! Ако не си спечелил Божието спасение, тогава твоята вяра е религиозна и ти си християнин, който принадлежи на религията. Тъй като се придържаш здраво към мъртви правила, ти си загубил новото дело на Светия Дух. Другите, чиито стремеж е любовта към Бог, могат да спечелят истината и живота, докато твоята вяра не може да получи Божието одобрение. Вместо това ти си се превърнал в злодей, в човек, който извършва пагубни и омразни действия. Станал си обект на шегите на Сатана и негов пленник. Човекът не трябва да вярва в Бог, а да Го обича, да се стреми към Него и да Му се покланя. Ако не се стремиш към това днес, ще дойде ден, в който ще си кажеш: „Защо тогава не следвах Бог както трябва, не Го удовлетворявах както трябва, не се стремях към промени в житейския си нрав? Колко съжалявам, че тогава не успях да се подчиня на Бог и не се стремях към познаване на Божието слово. Бог каза толкова много неща тогава — защо не се стремях към тях? Бях толкова глупав!“. Ще се намразиш до крайна степен. Днес ти не вярваш на думите, които казвам, и не им обръщаш внимание. Когато настъпи денят, в който това това дело ще се разпространи и ти го видиш в неговата цялост, ще съжаляваш и тогава ще бъдеш смаян. Има благословии, но ти не умееш да им се насладиш, и има истина, но ти не се стремиш към нея. Не си ли навличаш неприятности? Днес, въпреки че следващият етап от Божието дело все още не е започнал, няма нищо допълнително в изискванията, които се поставят пред теб, и в това, което се иска от теб да изживееш. Има толкова много работа и толкова много истини; нима те не заслужават да бъдат опознати от теб? Нима наказанието и съда не успяват да пробудят духа ти? Нима наказанието и съда не успяват да те накарат да намразиш себе си? Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-презреният от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасителната благодат, но не се стремят към придобиването ѝ; това са хора, които се отдават на плътта и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви трудности или мъки, нито до най-малкото страдание. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си прекомерни мисли пред истината. Нямаш никаква стойност! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко слова са били изречени сред вас? Само малко дело ли е свършено сред вас? Колко ресурс съм предоставил сред вас? Тогава защо не си го придобил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си придобил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде прекомерни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успееш да придобиеш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? Всичко онова, което преследваш, е да придобиеш мир, след като си повярвал в Бог — децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери добър съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има година с хубаво време за реколтата ти. Това е, което преследваш. Преследваш единствено удобен живот — да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, лицето ти да е недокоснато от песъчинки, реколтата на семейството ти да не е наводнена — да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в „Божията прегръдка“, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги преследва плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти дарявам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Все още ли си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти дарявам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. Не си ли от същия вид като прасетата и кучетата? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дарих истинския път, но ти не го придоби, оставаш с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е достоен за презрение и низък, живееш сред скверност и разврат и не се стремиш към никакви цели, а при това положение твоят живот не е ли най-низкият от всички? Имаш ли дързостта да се изправиш пред Бог? Ако продължаваш да преживяваш по този начин, нищо ли няма да придобиеш? Истинският път ти е дарен, но дали накрая ще успееш да го придобиеш, зависи от собствения ти стремеж.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 347

Вашата плът, вашите разточителни желания, вашата алчност и вашата похот са дълбоко вкоренени във вас. Тези неща така постоянно контролират сърцата ви, че сте безсилни да отхвърлите игото на тези феодални и развратени мисли. Вие не копнеете нито да промените сегашното си положение, нито да избягате от влиянието на мрака. Просто сте обвързани с тези неща. Въпреки че всички знаете, че този живот е толкова мъчителен и този човешки свят е толкова мрачен, нито един от вас няма смелостта да промени живота си. Вие само копнеете да избягате от реалностите на този живот, да постигнете трансцендентност на душата и да живеете в мирна, чудесна, подобна на рая среда. Не желаете да понасяте трудности, за да промените настоящия си живот; не желаете и да търсите в рамките на този съд и наказание живота, в който трябва да навлезете. По-скоро бленувате напълно нереалистични мечти за онзи прекрасен свят отвъд плътта. Животът, за който копнеете, е такъв, какъвто можете да постигнете без усилие, без да изпитвате никаква болка. Това е напълно нереалистично! Това е така, защото това, на което се надявате, не е да изживеете един смислен живот в плътта и да придобиете истината с течение на живота, т.е. да живеете за истината и да отстоявате справедливостта. Това не е живот, който бихте сметнали за сияен и ослепителен. Вие смятате, че това не би бил бляскав или смислен живот. Във вашите очи воденето на такъв живот би се усещало като несправедливост! Въпреки че днес приемате това наказание, онова, към което се стремите, не е да придобиете истината или да изживеете истината в настоящето, а по-скоро да можете по-късно да навлезете в щастлив живот отвъд плътта. Вие не търсите истината, не отстоявате истината, а още по-малко живеете заради истината. Днес не се стремите заради навлизането, а по-скоро мислите ви са заети с това, което би могло да се случи някой ден: взирате се в синьото небе и проливате горчиви сълзи, докато очаквате деня, в който ще бъдете отведени в рая. Нима не знаете, че подобно мислене вече няма връзка с реалността? Продължаваш да си мислиш, че Спасителят с безкрайната Си доброта и състрадание несъмнено ще дойде един ден, за да те вземе със Себе Си — теб, който си преживял трудности и страдания на този свят, и че Той ще поправи твоите неправди и ще отмъсти за теб — теб, който си бил измъчван и потискан. Не си ли пълен с грях? Ти ли си единственият, който е страдал на този свят? Ти самият си попаднал под властта на Сатана и си страдал — наистина ли Бог все пак има нужда да облекчава твоите болки? Онези, които не са в състояние да удовлетворят Божиите изисквания — не са ли всички те Божии врагове? Онези, които не вярват във въплътения Бог — не са ли всички те антихристи? Колко струва доброто ти поведение? Може ли то да замести сърце, което почита Бог? Не можеш да получиш Божията благословия само като вършиш някакви добри неща и Бог няма да облекчи болките ти и да отмъсти за злините срещу теб само защото си бил измъчван и потискан. Онези, които вярват в Бог, обаче не Го познават, но които вършат добро — не са ли те също наказани? Ти просто вярваш в Бог, просто искаш Бог да поправи неправдите срещу теб и да отмъсти за тях, и искаш Бог да ти даде твоя ден — ден, в който най-накрая ще можеш да държиш главата си високо изправена. Но ти пренебрегваш истината и не жадуваш да изживяваш истината. Още по-малко си в състояние да избягаш от този тежък, празен живот. Вместо това, докато живееш в плътта и сред грях, очакваш Бог да въздаде за страданията ти и да разсее мъглата на съществуването ти. Но дали това е възможно? Ако притежаваш истината, можеш да следваш Бог. Ако въплъщаваш истината в живота, можеш да бъдеш проявление на Божието слово. Ако имаш живот, можеш да се наслаждаваш на Божието благословение. Тези, които имат истината, могат да се радват на Божието благословение. Бог осигурява удовлетворение за онези, които Го обичат с цялото си сърце и които понасят трудности и страдания, но не и за онези, които обичат само себе си и които са станали жертва на измамите на Сатана. Как може да има доброта в онези, които не обичат истината? Как може да има праведност в онези, които обичат само плътта? Не се ли говори за праведност и доброта само по отношение на истината? Не са ли те запазени за онези, които обичат Бог с цялото си сърце? Онези, които не обичат истината и които са само гниещи трупове — нима всички тези хора не таят зло? Тези, които не са способни да изживеят истината — не са ли всички те врагове на истината? А какво да кажем за вас?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 348

Винаги е било Мой дълг да управлявам човека. Още повече, завоюването на човека е нещо, което повелих отдавна, когато създадох света. Хората не знаят, че Аз ще завоювам напълно човека в последните дни или че завоюването на непокорните сред човечеството е доказателството за Моята победа над Сатана. Но когато врагът Ми влезе в битка с Мен, Аз вече му бях казал, че ще победя онези, които Сатана беше пленил и превърнал в свои деца, във предани слуги, които бдяха над дома му. Първоначалното значение на завоюването е да победиш, да подложиш на унижение; на езика на израилтяните това означава да победиш напълно, да унищожиш и да ги направиш неспособни за по-нататъшна съпротива срещу Мен. Но днес, когато се използва сред вас, значението на думата е завоюване. Трябва да знаете, че намерението Ми винаги е било напълно да унищожа и да разгромя злото сред хората, така че да не могат повече да Ме предават, още по-малко да имат сила да прекъсват или смущават делото Ми. Следователно, що се отнася до човека, тази дума започна да означава „завоюване“. Каквито и да са допълнителните значения на термина, Моето дело е да победя хората. Защото макар да е вярно, че човечеството е допълнение към Моето управление, по-точно казано, хората не са нищо друго освен Мои врагове. Хората са зло, което Ми се противопоставя и се бунтува срещу Мен. Хората не са нищо друго освен потомството на злия, прокълнат от Мен. Хората не са нищо друго освен потомците на архангела, който Ме предаде. Хората не са нищо друго освен наследството на злия дявол, който отдавна е отритнат от Мен и е в пряка вражда с Мен. Защото небето над цялото човечество е мътно и тъмно, без ни най-малко прояснение, а човешкият свят е потънал в мрак, така че някой, който го обитава не може дори да види протегнатата пред лицето си ръка или слънцето, когато вдигне главата си. Пътят под краката му, кален и осеян с дупки, криволичи; цялата земя е осеяна с трупове. Тъмните ъгли са пълни с останки от мъртви, а в прохладните и сенчести ъгли са се настанили тълпи от демони. Навсякъде сред хората идват и си отиват орди демони. Потомството на всякакъв вид зверове, покрити с мръсотия, е въвлечено в ожесточена битка, чийто звук вдъхва ужас в сърцето. В такива моменти, в такъв свят, в такъв „земен рай“, къде да отиде човек, за да търси блаженствата на живота? Къде може да отиде човек, за да намери крайната цел на живота си? Човечеството, отдавна тъпкано под нозете на Сатана, е изпълнител, който приема образа на Сатана — нещо повече, човечеството е олицетворение на Сатана и служи като доказателство, което дава „гръмко свидетелство“ за Сатана. Как може човешкият род, такава шайка от изродена измет, такова потомство на поквареното човешко семейство да свидетелства за Бог? Откъде идва Моята слава? Има ли изобщо свидетелство за Мен, за което да се говори? Защото врагът, който стои срещу Мен и който поквари човечеството, вече е завладял човечеството — човечеството, което Аз създадох отдавна и което беше изпълнено с Моята слава и Моето изживяване — и го е осквернил. Той е откраднал славата Ми и всичко, с което е пропил човека, е отрова, силно примесена с грозотата на Сатана и сок от плода на Дървото за познаване на добро и зло. В началото създадох човечеството; тоест създадох прародителя на човечеството — Адам. Той беше надарен с форма и образ, преливащ от жизненост, преливащ от сила, а най-вече беше съпътстван от Моята слава. Това беше славният ден, когато създадох човека. След това Ева беше създадена от тялото на Адам и също беше прародителят на човека. Така хората, които създадох, бяха изпълнени с дъха Ми и преливащи от славата Ми. Адам беше „роден“ от Моята ръка и беше Мой образ и подобие. Първоначалното значение на „Адам“ беше същество, създадено от Мен, което беше пропито с Моята жизнена енергия, пропито с Моята слава, имащо форма и образ, имащо дух и дъх. Той беше единственото сътворено същество, притежаващо дух, което беше способно да Ме представлява и да носи образа Ми, и което прие дъха Ми. В началото Ева беше вторият човек, надарен с дъх, чието сътворение бях постановил, така че първоначалното значение на „Ева“ беше сътворено същество, което щеше да продължи Моята слава, изпълнено с Моята жизненост и най-вече надарено с Моята слава. Ева произлезе от Адам, така че тя също носеше Моя образ, тъй като тя беше вторият човек, създаден по Моя образ и подобие. Първоначалното значение на „Ева“ беше жив човек с дух, плът и кост. Тя беше Моето второ свидетелство, както и Моят втори образ сред човечеството. Те бяха предци на човечеството, най-ценните и чистите от човечеството, и първоначално бяха живи същества, надарени с дух. Но лукавият стъпка и плени потомството на предците на човечеството, като потопи човешкия свят в пълен мрак и направи така, че потомството вече да не вярва в Моето съществуване. Още по-отвратително е, че докато злият покваряваше хората и ги потъпкваше, той жестоко отне Моята слава, Моето свидетелство, жизнеността, която им дарих, дъха и живота, които вдъхнах в тях, цялата Ми слава в човешкия свят и цялата кръв на сърцето, която съм отдал за човечеството. Човечеството вече не е в светлината, хората са загубили всичко, което им дарих, и са отхвърлили славата, която им дарих. Как могат да признаят, че Аз съм Господарят на цялото творение? Как могат да продължат да вярват в Моето съществуване на небето? Как могат да открият проявите на Моята слава на земята? Как могат тези внуци и внучки да приемат Бог, от Когото собствените им предци се бояха като от Господа, който ги е сътворил? Тези жалки внуци и внучки всъщност са „поднесли“ с голяма щедрост на злия славата, образа и свидетелството, които дарих на Адам и Ева, както и живота, който дарих на човечеството и от който те зависят, за да съществуват; и нямат нищо против присъствието на злия и му отдават цялата Ми слава. Не е ли това самият източник на термина „изродена измет“? Как може такова човечество, такива зли демони, такива ходещи трупове, такива сатани, такива Мои врагове да притежават Моята слава? Ще Си възвърна Моята слава, ще Си възвърна Моето свидетелство сред хората и всичко, което първоначално Ми принадлежеше и което дарих на човечеството отдавна — напълно ще завоювам човечеството. Трябва да знаеш обаче, че хората, които създадох, бяха чисти хора, които носеха Моя образ и Моята слава. Те не принадлежаха на Сатана, нито бяха обект на неговото потъпкване, а бяха чисто Мое проявление, без най-малката следа от отровата на Сатана. И така, Аз известявам на човечеството, че искам само чистите, които бяха създадени от Моята ръка — хора, които са обичани от Мен и принадлежат на никое друго същество, и ще им се наслаждавам и ще ги считам за Моя слава. Това, което искам обаче, не е човечеството, което е покварено от Сатана, което днес принадлежи на Сатана и което вече не е Моето първоначално творение. Тъй като възнамерявам да възвърна славата Си в човешкия свят, ще завоювам напълно оцелелите сред човечеството, като доказателство за Моята слава при победата Ми над Сатана. Приемам само Моето свидетелство като Моята кристализация, като обект на Моето наслаждение. Това е Моето намерение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво означава да си истински човек)

Ежедневни Божии слова  Откъс 349

Вече има десетки хиляди години история в развитието на човечеството до днес. И все пак човечеството, което създадох в началото, отдавна е изпаднало в упадък и човечеството вече не е човечеството, което желая, и поради това в Моите очи хората отдавна престанаха да са наричани човечество. Те са по-скоро изродената измет на човечеството, която Сатана е взел в плен, гнилите ходещи трупове, които са обитавани от Сатана и с които се облича Сатана. Хората абсолютно не вярват в съществуването Ми, нито приветстват пришествието Ми. Човечеството само неохотно и нехайно се отнася към изискванията Ми, временно се съобращява с тях и не споделя искрено радостите и мъките Ми. Тъй като хората Ме възприемат като неразгадаем, те Ми се усмихват неохотно, като разкриват поведение на угодничене пред някого с власт, тъй като хората нямат познание за Моето дело, още по-малко за сегашните Ми намерения. Ще бъда честен с вас: когато дойде Денят, страданието на всеки, който Ми се покланя, ще бъде по-лесно за понасяне от вашето. Степента на вярата ви в Мен в действителност не превъзхожда тази на Йов — дори вярата на еврейските фарисеи превъзхожда вашата — и така, ако настъпи денят на огъня, вашите дни ще бъдат по-лоши от укорите, които фарисеите получиха от Исус, от страданието, претърпяно от 250-те водачи, които се противопоставиха на Моисей, и от пламтенето на пожарите, които обхванаха Содом по време на унищожението му. Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на арфа и лира в Моя възхвала, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато успя да чуе Моя глас, гласа на Йехова, и видя славата Ми, славата на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър последва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че беше прикован на кръста заради Мен и даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езичници са получили Моето откровение и са разбрали, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от суровите Ми слова и въпреки това получават утеха от това и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Тези, които вярват в Мен, но които все още страдат от трудности, не са ли също отхвърлени от света? Онези, които живеят извън словото Ми и бягат от страданието на изпитанието, не се ли лутат всички те из света? Те приличат на есенни листа, които се веят насам-натам, без място за почивка, още по-малко в Моите думи на утеха. Въпреки че Моето наказание и облагородяване не ги следват, не са ли те просяци, носещи се от място на място, скитащи се по улиците извън небесното царство? Светът наистина ли е твое място за почивка? Можеш ли наистина, като избягваш наказанието Ми, да постигнеш и най-бледата усмивка на задоволство от света? Можеш ли наистина да използваш мимолетното си удоволствие, за да прикриеш празнотата в сърцето си, празнотата, която не може да бъде скрита? Ти може да си способен да измамиш всички в семейството си, но никога не можеш да измамиш Мен. Тъй като вярата ти е твърде оскъдна, ти и до ден днешен не можеш да намериш радостта от живота. Това е Моето увещание към теб: вместо да прекараш целия си живот в посредственост заради плътта, като търпиш всичкие страдания, които човек едва може да понесе, по-добре би било да прекараш половината от живота си, като искрено отдаваш всичко на Мен. Какъв е смисълът да се цениш толкова много и да бягаш от Моето наказание? Какъв е смисълът да се криеш от Моето краткотрайно наказание, само за да пожънеш цяла вечност на срам, цяла вечност на наказание? Аз не налагам на човека изискванията Си. Ако някой наистина желае да се покори на всичките Ми подредби, не бих се отнесъл зле към него. Но изисквам всички хора да вярват в Мен, както Йов вярваше в Мен — Йехова. Ако вярата ви превъзхожда тази на Тома, тогава вярата ви ще получи одобрението Ми, вашата преданост ще Ми достави удоволствие и със сигурност ще намерите Моята слава в дните си. Хората, които вярват в света и вярват в злия дявол обаче имат закоравели сърца, точно като масите от град Содом, с песъчинки от разнесения от вятъра пясък в очите си и с приношения от злия дявол в устата си, чиито замъглени умове отдавна са били завладени от злия, който е узурпирал света. Техните мисли почти изцяло са попаднали в плен на злия дявол от древните времена. И така, вярата на човечеството е била отнесена от вятъра и то не е в състояние дори да забележи Моето дело. То може да направи само слаб опит да се отнесе повърхностно към делото Ми или да го анализира грубо, защото отдавна е обладано от отровата на Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво означава да си истински човек)

Ежедневни Божии слова  Откъс 350

Аз завоювам човечеството, защото хората са създадени от Мен и освен това са се наслаждавали на всички изобилни неща на Моето творение, но те също така Ме отхвърлиха, нямат място за Мен в сърцата си, виждат Ме като бреме за своето съществуване и дори след като ясно са Ме видели, все още Ме отхвърлят и си блъскат главите, за да измислят всякакви възможни начини да Ме „победят“. Хората не Ми позволяват да се отнасям към тях сериозно или да поставям строги изисквания към тях, нито Ми позволяват да съдя или наказвам тяхната неправедност. Те са далеч от това да ги смятат за нещо ново, на тях им е писнало. И така, Моето дело е да взема човечеството, което яде, пие и Ми се наслаждава, но не Ме познава, и да го победя, като го накарам да хвърли оръжията си и позорно да избяга. Тогава, като взема Моите ангели и Моята слава, ще се върна в Моето обиталище. Действията на хората отдавна са разбили сърцето Ми и са разбили на парчета делото Ми, затова възнамерявам да си възвърна славата, която злият Ми отне, преди щастливо да си тръгна като оставя хората да продължат да живеят живота си, да продължат да „живеят и работят в мир и доволство“, да продължат да „обработват собствените си ниви“, и повече няма да се намесвам в живота им. Но сега възнамерявам напълно да Си възвърна славата от ръката на злия, да си върна цялата слава, която вложих в човека при създаването на света. Никога повече няма да я даря на човешкия род на земята. Защото хората не само не успяха да запазят славата Ми, но я замениха с образа на Сатана. Хората не ценят Моето пришествие, нито ценят деня на Моята слава. Не се радват да приемат наказанието Ми, още по-малко желаят да Ми върнат славата Ми, нито желаят да отхвърлят отровата на злия. Човечеството продължава да Ме заблуждава по същия стар начин, хората все още изобразяват блестящи усмивки и щастливи лица по същия стар начин. Те не осъзнават дълбините на мрака, които ще се спуснат върху човечеството, след като Моята слава ги напусне. По-специално не осъзнават, че когато Моят ден дойде за цялото човечество, за тях ще бъде още по-трудно, отколкото за хората по времето на Ной, защото те не знаят колко мрачен стана Израел, когато славата Ми се оттегли от него, защото на зазоряване човекът забравя колко трудно е било да се премине през тъмната като катран нощ. Когато слънцето отново се скрие и тъмнината се спусне върху човека, той отново ще ридае и ще скърца със зъби в мрака. Забравихте ли, когато Моята слава се оттегли от Израел, колко трудно беше за израилтяните да издържат тези дни на страдание? Сега е времето, когато виждате Моята слава, а също така е и времето, когато споделяте деня на Моята слава. Човекът ще ридае посред мрака, когато славата Ми напусне скверната земя. Сега е денят на славата, когато върша делото Си, и това е денят, в който освобождавам човечеството от страданието, защото няма да споделям времената на мъчение и страдание с тях. Аз само ще завоювам човечеството напълно и ще победя напълно злото сред човечеството.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво означава да си истински човек)

Ежедневни Божии слова  Откъс 351

Търсих мнозина на земята да бъдат Мои последователи. Сред всички тези последователи има такива, които служат като свещеници, такива, които ръководят, такива, които са Божии синове, такива, които са Божии хора, и такива, които служат. Класифицирам ги въз основа на лоялността, която показват към Мен. Когато всички бъдат сортирани според вида им, тоест, когато естеството на всеки тип човек бъде разкрито, аз ще групирам всеки от тях в правилната категория и ще поставя всеки вид на подходящото му място, за да постигна Моята цел да спася хората. Призовавам на групи онези, които желая да спася, в дома Си и след това всички те приемат делото Ми от последните дни. В същото време ги класифицирам според вида, след което награждавам или наказвам всеки човек въз основа на действията му. Такива са стъпките, които съставляват Моето дело.

Днес Аз живея на земята и живея сред хората. Хората преживяват работата Ми и Ме гледат как говоря и заедно с това Аз дарявам всички истини на всеки от Моите последователи, за да могат да получат живот от Мен и по този начин да придобият път, който да следват. Защото Аз съм Бог, Дарител на живот. През многото Ми години на вършене на дело хората са придобили много и са изоставили много, но въпреки това казвам, че те не вярват истински в Мен. Защото хората признават, че Аз съм Бог, само с устата си, но не са съгласни с истините, които изразявам; нещо повече, те не практикуват истините, които изисквам от тях. Тоест хората признават само съществуването на Бог, но не и съществуването на истината; хората признават само съществуването на Бог, но не и съществуването на живота; хората признават само Божието име, но не и Неговата същност. Отвращавам се от тях заради тяхната ревностност, докато използват само хубаво звучащи думи, за да Ме измамят, и нито един от тях не Ми се покланя с истинско сърце. Вашите думи съдържат примамливостта на змията; и са надменни до крайност, същинско прокламиране на архангела. Вашите дела са най-вече окаяни и разпокъсани до позорна степен и прекомерните ви желания и алчни намерения са отвратителни за слушане. Всички вие станахте молци в Моята къща, предмети, които да отритна. Защото никой от вас не обича истината; вместо това бихте искали да бъдете благословени, да се възнесете на небето, да видите великолепното видение на Христос, упражняващ силата Си на земята. Но мислили ли сте някога как някой като вас, някой толкова дълбоко покварен, който няма представа какво е Бог, може да бъде достоен да Го следва? Как бихте могли да се възнесете на небето? Как бихте могли да бъдете достойни да съзерцавате тази прекрасна гледка на това безпрецедентно великолепно видение? Устите ви са пълни с думи, които Ме мамят, думи на мръсотия, на предателство към Мен и думи на надменност. Никога не сте Ми казвали думи на искреност, никакви осветени думи, никакви думи на преживяване на словото Ми и покорство пред Мен. Каква в крайна сметка е вашата вяра? В сърцата ви няма нищо друго освен желание и пари, а в умовете ви няма нищо друго освен материални неща. Всеки ден пресмятате как да получите нещо от Мен. Всеки ден изчислявате колко богатства и колко материални неща сте получили от Мен. Всеки ден вие очаквате да ви се дадат все повече благословии, така че да можете да се наслаждавате на повече, по-висши неща, които носят наслада. Не Аз съм Този, Който е във вашите мисли във всеки един момент, нито истината, която идва от Мен, а по-скоро вашите съпруг или съпруга, вашите деца и нещата, които ядете и обличате. Мислите как можете да придобиете по-добра и по-висша наслада. Но дори и да сте напълнили стомасите си до пръсване, все пак не сте ли просто едни мъртви тела? Дори и външно да се украсявате с толкова красиво облекло, не сте ли все още просто ходещи трупове, лишени от жизненост? Вие се трудите за стомасите си до такава степен, че косата ви се прошарва, но никой от вас не жертва нито един косъм за Моето дело. Вие постоянно тичате насам-натам, като обременявате телата си и натоварвате мозъците си заради собствената си плът и синовете и дъщерите си, но никой от вас не се тревожи или притеснява за Моите намерения. Какво все още се надявате да получите от Мен?

Никога не бързам, когато работя. Независимо от това как хората Ме следват, Аз върша делото Си според собствените Си стъпки и според собствения Си план. Затова, въпреки че толкова се бунтувате срещу Мен, Аз все още върша делото Си без прекъсване и все още продължавам да произнасям словата, които възнамерявам да кажа. Аз призовавам в дома Си онези, които бяха предопределени от Мен, за да могат да бъдат слушатели на словата Ми. После довеждам пред престола Си всички онези, които се подчиняват на словата Ми, които копнеят за словата Ми; всички онези, които предават словата Ми, които не Ми се подчиняват или покоряват и открито Ми се съпротивляват, Аз захвърлям настрана, за да чакат последното си наказание. Всички хора живеят сред поквара и под ръката на лукавия, така че не много от тези, които Ме следват, копнеят за истината. Което ще рече, че повечето не Ми се покланят истински; те не Ми се покланят с истината, а се опитват да спечелят доверието Ми чрез поквара и бунтарство, чрез измамни средства. Ето защо казвам: Мнозина са призовани, но малцина са избрани. Всички онези, които са призовани, са дълбоко покварени и всички живеят в една и съща епоха, но тези, които са избрани, са само една част от тях, те са тези, които вярват в истината и я признават и които практикуват истината. Тези хора са само малка част от цялото и измежду тях Аз ще получа повече слава. Измерени според тези слова, знаете ли дали вие сте сред избраните? Какъв ще бъде вашият изход?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Мнозина са призовани, но малцина са избрани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 352

Както казах, тези, които Ме следват, са много, но онези, които Ме обичат истински, са малко. Може би някои биха казали: „Щях ли да платя толкова много цени, ако не Те обичах? Щях ли да Те последвам дотук, ако не Те обичах?“. Да приемем, че имаш много причини и любовта ти е много голяма, но къде е същността на любовта ти към Мен? „Любов“, както се нарича, се отнася до обич, която е чиста и неопетнена, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да проявяваш внимание. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма сделки, нито каквито и да било примеси. Ако имаш любов, тогава няма да мамиш, да се оплакваш, да предаваш, да се бунтуваш, да изискваш или да търсиш да придобиеш нещо или да придобиеш определено количество от нещо. Ако имаш любов, тогава ти с радост ще се посветиш и с радост ще понесеш несгодите, ще Ми съответстваш и ще се отречеш от всичко, което имаш, заради Мен, като се отречеш от семейството си, от перспективите си, от младостта и брака си. В противен случай любовта ти изобщо няма да е любов, а измама и предателство! Каква любов е твоята? Истинска любов ли е? Или фалшива? От колко неща си се отказал? Колко си предложил? Колко любов получих от теб? Знаеш ли? Вашите сърца са пълни със зло, предателство и измама — тогава точно колко нечистота има във вашата любов? Вие мислите, че вече сте се отказали от достатъчно неща заради Мен; мислите, че вашата любов към Мен вече е достатъчна. Но защо тогава вашите думи и действия винаги съдържат непокорство и измама? Вие Ме следвате, но не признавате Моето слово. Това любов ли е? Вие Ме следвате, но след това Ме отхвърляте. Това любов ли е? Вие Ме следвате, но не Ми се доверявате. Това любов ли е? Вие Ме следвате, но не можете да приемете съществуването Ми. Това любов ли е? Вие Ме следвате, но не се отнасяте с Мен, както подобава на това, което Съм, и постоянно Ми създавате трудности. Това любов ли е? Вие Ме следвате, но се опитвате да Ме заблудите и да Ме измамите във всичко. Това любов ли е? Вие Ми служите, но не се ужасявате от Мен. Това любов ли е? Вие Ми се противопоставяте във всички отношения и във всички неща. Любов ли е което и да е от тези неща? Вие сте посветили много, вярно е, но никога не сте практикували това, което изисквам от вас. Може ли това да е любов? Внимателното вглеждане показва, че във вас няма и капчица любов към Мен. След толкова много години на дела и всичките тези много думи, които съм ви предоставил, колко всъщност спечелихте? Това не заслужава ли внимателен поглед назад? Увещавам ви: тези, които призовавам при Себе Си, не са тези, които никога не са били покварени; по-скоро тези, които избирам, са тези, които наистина Ме обичат. Следователно трябва да сте бдителни в думите и делата си и да изследвате намеренията и мислите си, за да не прекрачат границата. Във времето на последните дни направете всичко възможно да принесете любовта си пред Мен, иначе гневът Ми никога няма да се оттегли от вас!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Мнозина са призовани, но малцина са избрани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 353

Делата и мислите на всеки човек се наблюдават от очите на Единствения ежедневно, докато се чертае пътят на неговото утре. Това е пътят, който трябва да бъде извървян от всички, които живеят; пътят, който съм предопределил за всички, и никой не може да го избегне или да бъде освободен от него. Неизброими са думите, които съм изрекъл, а делото, което съм извършил, е още по-неизмеримо. Ежедневно наблюдавам как всеки човек по естествен начин изпълнява всичко, което трябва да направи, съгласно присъщата му човешка природа и развитието на неговата човешка природа. Несъзнателно мнозина вече са стъпили на „правия път“, който съм положил, за да разкрия различните видове хора. Отдавна съм поставил тези различни видове хора в различни среди и на съответните им места, като всеки проявява присъщата си категория. Никой не ги обвързва, никой не ги съблазнява. Те са изцяло свободни и онова, което разкриват, е напълно естествено. Само едно нещо ги държи под контрол — Моите думи. Ето защо някои хора четат думите Ми с неохота, като никога не ги практикуват, а го правят само за да се измъкнат с изход, избягващ смъртта. Други пък трудно издържат дните без Моите думи, които да ги напътстват и изпълват, и затова инстинктивно винаги пазят думите Ми. С течение на времето те откриват тайната на човешкия живот, крайната цел на човешкия род и стойността на това да бъдеш човек. Ето така се влияят човеците от Моите думи, а Аз просто оставям нещата на собствен ход. Не върша нищо, което да принуждава хората да превръщат думите Ми в основа на своето съществуване. Така онези, които никога не са имали съвест и чието съществуване никога не е имало някаква стойност, самонадеяно отхвърлят думите Ми и правят каквото си искат, след което спокойно наблюдават как се развиват нещата. Те започват да изпитват неприязън към истината и всичко, което идва от Мен, и изпитват още по-голяма неприязън към престоя в Моя дом. Заради крайната си цел и за да избегнат наказанието, за известно време тези хора пребивават в Моя дом, дори и като полагат труд. Въпреки това техните намерения и действия никога не се променят. Това ги кара да искат повече благословения и засилва желанието им да влязат в царството веднъж и да останат завинаги след това — дори да влязат във вечния рай. Колкото повече копнеят Моят ден да дойде скоро, толкова повече усещат, че истината се е превърнала в препятствие, в спънка по техния път. Нямат търпение да стъпят в царството, за да се наслаждават вечно на благословенията на небесното царство — всичко това, без да е необходимо да се стремят към истината или да приемат съд и наказание и най-вече без да е необходимо да се покланят в Моя дом и да правят каквото им заповядам. Тези хора влизат в Моя дом не за да задоволят желанието си да търсят истината, нито за да съдействат на Моето управление, а с цел просто да бъдат сред онези, които не са унищожени през идващия век. Затова сърцата им никога не са знаели какво е истината или как да я приемат. Това е причината, поради която тези хора никога не са прилагали истината и не са осъзнавали дълбочината на своята поквара, но въпреки това през цялото време са живели в Моя дом като „слуги“. Те „търпеливо“ очакват идването на Моя ден и неуморно се лашкат насам-натам сред вълните на Моето дело. Но колкото и големи да са усилията им или каквато и цена да плащат, никой никога не ги е виждал да страдат за истината или да дават нещо заради Мен. В сърцата си те горят от желание да видят деня, в който ще сложа край на старата епоха, и освен това нямат търпение да разберат колко голяма е Моята сила и власт. Онова, което никога не са бързали да направят, е да променят себе си и да се стремят към истината. Обичат онова, което не Аз не обичам, и не обичат онова, което Аз обичам. Копнеят за онова, което Аз мразя, но се страхуват да загубят онова, от което Аз се отвращавам. Живеят в този зъл свят, никога не го мразят и все пак дълбоко се страхуват, че ще го унищожа. Сред противоречивите си намерения те обичат този свят, от който се отвращавам, но също така копнеят Аз да го унищожа колкото е възможно по-бързо, за да им бъде спестено бедствието на унищожението и да се превърнат в господари на следващата епоха, преди да са се отклонили от истинския път. Това е така, защото не обичат истината и изпитват неприязън към всичко, което идва от Мен. За да не изгубят благословенията, за кратко те може да станат „послушни“, но нетърпението им да бъдат благословени и мотивацията да не загинат и да влязат в огненото езеро няма как да бъдат прикрити. С наближаването на Моя ден желанието им се засилва все повече. И колкото по-голямо е бедствието, толкова по-безпомощни стават те, не знаейки откъде да започнат, за да Ме зарадват и да не загубят благословенията, за които отдавна копнеят. Такива хора ревностно предприемат действия, за да служат като авангард, веднага щом ръката Ми започне делото Си. Мислят единствено за това да се втурнат към най-предната линия на войската, понеже много се страхуват, че Аз няма да ги видя. Те правят и говорят онова, което смятат за правилно, без да знаят, че делата и действията им никога не са съответствали на истината и че техните постъпки само подкопават и смущават Моя план. Може да са полагали големи усилия и да са искрени в решимостта и намерението си да издържат на трудностите, но нищо от това, което правят, не се отнася до Мен, защото никога не съм виждал делата им да са извършени с добри намерения, още по-малко съм виждал да поставят нещо на Моя олтар. Такива са делата, които те са вършили пред Мен през всички тези години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да обмисляте делата си)

Ежедневни Божии слова  Откъс 354

Първоначално исках да ви дам повече истини, но трябваше да се въздържа, защото отношението ви към истината е твърде студено и безразлично. Не желая кръвта на сърцето Ми да бъде похабена, нито пък да виждам хора, които имат думите Ми, но всячески Ми се противопоставят, клеветят Ме и Ме хулят. Заради вашето отношение и вашата човешка природа Аз ви предоставям само малка, но много важна част от Моите думи, които изпълняват Моето дело на изпитание сред човеците. Едва сега Аз наистина потвърдих, че решенията и планът, които съм предприел, отговарят на вашите нужди и още повече потвърдих, че Моето отношение към човешкия род е правилното. Дългогодишното ви поведение пред Мен Ми отговори, както никога досега, на въпроса: „Какво е отношението на човека към истината и истинския Бог?“. Кръвта на сърцето, която съм пролял за човека, доказва Моята същност на любов към него, а действията и делата на човека пред Мен доказват неговата същност на омраза към истината и враждебност към Мен. Винаги се грижа за всички, които са Ме последвали, но няма момент, в който те да могат да приемат думите Ми, те дори не са в състояние да приемат съветите Ми. Това Ме натъжава най-много. Няма човек, който някога да е успял да Ме разбере, а още по-малко да Ме приеме, въпреки че отношението Ми е искрено и думите Ми са кротки. Всеки върши работата, която съм му поверил, според собствените си намерения, без да търси Моите намерения, а още по-малко да пита какво изисквам от него. Продължават да твърдят, че Ми служат вярно, а в същото време се бунтуват срещу Мен. Мнозина вярват, че истините, които са неприемливи за тях или които не могат да прилагат, не са истини. За такива хора Моите истини се превръщат в нещо, което се отрича и отхвърля. В същото време на думи те Ме признават за Бог, но от друга страна Ме смятат за чужд Бог — който не е истината, пътят или животът. Никой не знае тази истина: Моите слова са вечната неизменна истина; Аз съм притокът на живот за човека и единственият водач за човечеството; ценността и значението на Моите слова не се определят от това дали те са признати и приети от човечеството, а от същността на самите слова; и дори нито един човек на тази земя да не може да приеме Моите слова, ценността и помощта им за човечеството са неизмерими за който и да било човек. Ето защо, когато се сблъсквам с многото хора, които се бунтуват или възразяват срещу словата Ми, или ги презират напълно, единственото Ми отношение е следното: нека времето и фактите да бъдат Моето свидетелство и нека те докажат, че Моите слова са истината, пътят и животът. Нека те докажат, че всичко, което съм изрекъл, е правилно и че то е онова, което човек трябва да притежава и още повече ‒ да приеме. Ще позволя на всички, които Ме следват, да узнаят този факт: хората, които не могат да приемат напълно словата Ми, тези, които не могат да практикуват словата Ми, тези, които не могат да намерят цел в словата Ми, и тези, които не могат да получат благодатта на спасението чрез словата Ми — това са хората, които са заклеймени от словата Ми, и дори още повече, те са онези, които са загубили благодатта на спасението Ми, и Моят жезъл никога няма да ги напусне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да обмисляте делата си)

Ежедневни Божии слова  Откъс 355

Откакто се появиха социалните науки, човешкото сърце е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за властване над човечеството, като оставиха човека без достатъчно пространство за поклонение пред Бог и с по-малко благоприятни условия за поклонение пред Бог. Позицията на Бог в сърцата на цялото човечество се понижава все повече. Без място за Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социолози, историци и политици, които предлагаха теории на социалната наука, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, са станали още по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, са станали още по-многобройни. Все повече хора се отнасят към хрониките за Божието дело и Неговите слова през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог и стават безразлични към съществуването на Бог и към принципа, че Бог господства над всички неща. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как господства над крайната цел на човека и я урежда. Така, без човекът да го осъзнае, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високоцивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото дори и управниците и социолозите да си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието напътствие усилията им ще са напразни. Нито един човек не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото нито един човек не може да бъде животът на човека и никоя социална теория не може да освободи човека от неволите на празнотата. Науката, знанието, свободата, демокрацията, удоволствието и комфортът носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща човекът все още неизбежно съгрешава и се оплаква от несправедливостта на обществото. Наличието на тези неща не може да попречи на копнежа и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и неговите безсмислени жертви и изследвания само могат все повече да му носят терзание и да станат причина да бъде в постоянно състояние на безпокойство, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да се изправи пред пътя, който му предстои, до степен, в която човекът дори е уплашен от науката и знанието, а още повече се страхува от чувството на празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава, в която няма човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да се освободиш от желанието да изследваш съдбата, тайните и крайната цел на човечеството, и си още по-неспособен да се освободиш от необяснимото чувство за празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но нито един велик човек не може да се появи и да реши подобни проблеми. Човекът в крайна сметка е човек и никой от хората не може да замени Божия статус и живот. Това, от което се нуждае човечеството, не е просто справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, са Божието спасение и Божият ресурс за живот за човека. Само когато човекът получи Божия ресурс за живот и Неговото спасение, неговите потребностите и желанието му да изследва могат да бъдат удовлетворени и празнотата в сърцето му може да бъде запълнена. Ако хората от дадена държава или нация не могат да получат Божието спасение и грижа, то тази страна или нация ще се движи към упадъка, към мрака и в резултат на това ще бъде унищожена от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)

Ежедневни Божии слова  Откъс 356

В сърцето ти е скрита огромна тайна, за която никога не си знаел, защото си живял в свят без светлина. Сърцето ти и духът ти са били отвлечени от лукавия. Очите ти са замъглени от тъмнина и не можеш да видиш нито слънцето на небето, нито онази трептяща нощна звезда. Ушите ти са запушени от измамливи думи и не чуваш нито гръмотевичния глас на Йехова, нито шума на многото води, които текат от престола. Изгубил си всичко, което ти принадлежи по право, всичко, което Всемогъщият ти е дарил. Навлязъл си в безкрайно море от страдания, без да има сили, които да те спасят, без надежда за оцеляване, и единственото, което правиш, е да се бориш и да препускаш… От този момент нататък си бил обречен да бъдеш измъчван от лукавия, далеч от благословиите на Всемогъщия, далеч от ресурсите на Всемогъщия, вървейки по път, от който няма връщане назад. И милион призиви едва ли могат да събудят сърцето и духа ти. Спиш дълбоко в ръцете на лукавия, който те е примамил в безкрайно царство без посока и пътепоказатели. В този момент си загубил първоначалната невинност и чистота и си започнал да избягваш грижата на Всемогъщия. В сърцето ти злият те ръководи във всяко отношение и се е превърнал в твой живот. Вече не се страхуваш от него, не го избягваш и не се съмняваш в него; вместо това се отнасяш към него като към бога в сърцето си. Започнал си да го боготвориш и да му се кланяш и двамата сте станали неразделни като тяло и сянка, решени да живеете и да умрете заедно. Нямаш представа откъде си дошъл, защо си се родил и защо ще умреш. Гледаш на Всемогъщия като на непознат; не знаеш произхода Му, още по-малко знаеш за всичко, което е направил за теб. Гледаш враждебно на всичко, което идва от Него; нито го цениш, нито знаеш стойността му. От деня, в който си получил ресурса на Всемогъщия, ти вървиш до лукавия. Изтърпял си хиляди години на бури и урагани заедно с лукавия и стоиш редом с него срещу Бог, Който е източникът на твоя живот. Не знаеш да се покаеш, а още по-малко знаеш, че си стигнал до ръба на гибелта. Забравил си, че лукавият те е съблазнил и измъчвал; забравил си откъде идваш. Така лукавият те е измъчвал на всяка крачка от пътя до днес. Сърцето и духът ти са вкочанени и загнили. Престанал си да се оплакваш от досадата на човешкия свят; вече не вярваш, че светът е несправедлив. Още по-малко те интересува дали Всемогъщият съществува. Това е така, защото много отдавна си приел лукавия за свой истински баща и не можеш да се откъснеш от него. Това е тайната в твоето сърце.

С пукването на зората на изток засиява утринна звезда. Звезда, която никога преди я е нямало; тя озарява спокойното, пробляскващо небе, като разпалва отново угасналата светлина в сърцата на хората. Благодарение на тази светлина човечеството вече не е самотно; тя свети еднакво както за теб, така и за другите. При все това само ти оставаш дълбоко заспал в тъмната нощ. Не чуваш ни звук, ни светлина виждаш; не знаеш за идването на новото небе и новата земя, на новата епоха, защото баща ти ти казва: „Дете мое, не ставай, още е рано. Времето е студено, не излизай навън, за да не бъдат очите ти прободени от меч и копие“. Доверяваш се единствено на наставленията на баща си, защото вярваш, че само той е прав, понеже е по-възрастен от теб и те обича силно. Такива наставления и такава любов те карат да спреш да вярваш в легендата, че в света има светлина; те ти пречат да се интересуваш дали истината все още съществува в този свят. Вече не се осмеляваш да се надяваш на спасение от Всемогъщия. Доволен си от настоящото състояние на нещата, вече не предчувстваш появата на светлината, не очакваш идването на Всемогъщия, както се разказва в легендата. Мислиш си, че красивото не може да бъде съживено, не може да съществува. В твоите очи утрешният ден на човечеството, бъдещето на човечеството просто изчезва, заличава се. Вкопчваш се в дрехата на баща си с всички сили, готов да споделиш трудностите му, треперейки да не изгубиш спътника си и посоката на далечното си пътуване. Огромният и мъгляв свят на хората е направил много от вас непоколебими и безстрашни при изпълняването на различни роли в него. Той е създал много „воини“, които не се страхуват от смъртта. Нещо повече, той е създал поколения от безчувствени и парализирани човешки същества, които не разбират целта на своето сътворение. Очите на Всемогъщия внимателно проучват всеки член на дълбоко поразения човешки род. Той чува стенанията на страдащите, Той вижда безсрамието на страдащите, Той чувства безпомощността и ужаса на човешкия род, който е изгубил благодатта на спасението. Човечеството отхвърля Неговата грижа, избирайки да върви по свой собствен път, и се опитва да избегне изпитващия Му взор, като предпочита да изпие до последната капка горчивината на морската дълбочина в компанията на врага. Човечеството вече не чува въздишките на Всемогъщия; ръцете на Всемогъщия вече не желаят да погалят ласкаво това трагично човечество. От време на време печели, от време на време отново губи и така делото Му все се повтаря. От този момент нататък започва да усеща тегота и умора, затова спира делото на ръцете Си и престава да върви сред хората. Човечеството изобщо не осъзнава нито една от тези промени, не знае за идването и заминаването, за тъгата и унинието на Всемогъщия.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия)

Ежедневни Божии слова  Откъс 357

Въпреки че за човека Божието управление е задълбочено, то не е отвъд човешкото разбиране. Това е така, защото всички Божии дела са свързани с Неговото управление и с делото Му за спасение на човешкия род и се отнасят до живота, битието и крайната цел на човечеството. Може да се каже, че делото, което Бог върши сред хората и в човека, е много практическо и смислено. То може да бъде видяно и преживяно от човека и не е нещо абстрактно. Ако човекът не е способен да приеме цялото дело, което Бог върши, тогава какво е значението на Неговото дело? И как такова управление може да доведе до спасението на човека? Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези скучни въпроси няма да подпомогне растежа на живота им и няма да им донесе никаква изгода. Следователно, въпреки че са чули информация за Божието управление, те подхождат несериозно към него. Не гледат на него като на нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го възприемат като част от живота си. Целта, с която тези хора следват Бог, е много проста; единствената им цел е да бъдат благословени. Тези хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което няма отношение към тази цел. За тях придобиването на благословии е най-оправданата цел във вярата в Бог — това е самата стойност на тяхната вяра. Независимо какво е дадено нещо, ако не служи за постигането на тази цел, то не ги трогва. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така Му отдават всичко, посвещават Му се и изпълняват дълга си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома в изнурителни пътувания. Заради крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката на своите стремежи, но не могат да променят целта си във вярата в Бог. Те тичат насам-натам с цел управление на собствените си домогвания. Независимо колко далечен е пътят и колко трудности, опасности и препятствия има по него, те остават упорити и не се страхуват от смъртта. Каква сила ги принуждава да продължават да се посвещават по този начин? Дали това е тяхната съвест? Дали това е техният велик и благороден характер? Дали това е тяхната решимост да се борят със силите на злото докрай? Дали е вярата, която притежават, да свидетелстват за Бог, без да търсят награда? Дали това е тяхната отдаденост да са готови да се откажат от всичко, за да изпълнят Божията воля? Или е всеотдайният им дух винаги да се отказват от прекомерни лични изисквания? За човек, който никога не е разбирал делото на Божието управление, да е способен да отдава толкова много от кръвта на сърцето си, е просто огромно чудо! Засега няма да обсъждаме колко са дали тези хора. Поведението им обаче силно си заслужава да бъде анализирано. Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, плащат такава голяма цена за Него? Тук откриваме един проблем, който досега не е бил установяван от човека: отношенията на човека с Бог са просто отношения на чиста корист. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател. Работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В този вид връзка, основана на личния интерес, няма родствена обич, а само сделка. Няма отдаване и получаване на любов, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато негодувание и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне този ход? И колко хора са способни наистина да разберат колко бедствена е станала тази връзка? Вярвам, че когато хората се потопят в радостната атмосфера от това, че са благословени, никой не може да си представи колко неловка и позорна е такава връзка с Бог.

Най-тъжното нещо във вярата на човечеството в Бог е, че човекът се занимава със свои лични дела насред Божието дело и въпреки това не обръща внимание на Божието управление. Най-големият провал на вярата на човечеството в Бог е, че докато се стреми да се покорява на Бог и да Му се покланя, той същевременно гради своята собствена мечта за бленувана крайна цел и крои планове как да спечели най-голямата благословия и най-добрата крайна цел. Дори хората да разбират колко са жалки, омразни и будещи съжаление, колко от тях могат с готовност да се откажат от своите домогвания и надежди? И кой е способен да спре собствените си стъпки и да престане да крои планове за себе си? Бог се нуждае от онези, които ще си сътрудничат тясно с Него, за да завършат Неговото управление. Той се нуждае от онези, които ще посветят целия си ум и тяло на делото на Неговото управление, за да Му се покорят. Не се нуждае от хора, които всеки ден протягат ръце да просят от Него, още по-малко от такива, които отдават малко за Него и след това чакат да изискват отплата от Него. Бог мрази онези, които дават нищожен принос и след това лежат на стари лаври. Той мрази онези хладнокръвни хора, които изпитват отвращение към делото на Неговото управление и искат да говорят само за отиване на небето и получаване на благословии. Той изпитва още по-голяма омраза към онези, които се възползват от възможността, предоставена от делото Му на спасение, за своя собствена изгода. Това е така, защото тези хора никога не са се интересували от това, което Бог иска да постигне и да придобие чрез делото на Своето управление. Интересува ги единствено как могат да използват възможността, предоставена от Божието дело, за да получат благословии. Изобщо не проявяват внимание към Божието сърце, като са изцяло погълнати от собствените си перспективи и съдба. Всички онези, които се отвращават от делото на Божието управление и които не проявяват и капчица интерес към това как Бог спасява човечеството и към Неговите намерения, правят това, което им харесва, извън обхвата на делото на Божието управление. Техните действия нито се запомнят, нито се одобряват от Бог, още по-малко Бог гледа благосклонно на тях.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само всред Божието управление)

Ежедневни Божии слова  Откъс 358

Съвсем скоро Моето дело ще бъде завършено и нашите много години заедно са се превърнали в непоносим спомен. Аз непрестанно повтарям Своите слова и постоянно напредвам с новото Си дело. Разбира се, Моят съвет служи като необходим компонент всеки път, когато върша дело. Без него всички вие бихте се отклонили и още повече бихте се оказали напълно изгубени. Моето дело сега е на път да приключи и е в своя последен етап. Аз все още желая да свърша дело, като давам съвети, тоест да предложа думи на съвет, които да чуете. Надявам се единствено, че сте способни да не позволите Моите усилия да отидат нахалост и, нещо повече, че можете да разберете Моите ревностни и грижовни намерения и да се отнасяте към Моите слова като към основа за вашите постъпки. Независимо дали това са вид слова, които сте склонни да слушате, дали са слова, които с удоволствие приемате или ги приемате неохотно, трябва да се отнасяте към тях сериозно. В противен случай вашият небрежен и безразличен нрав и вашето държание ще Ме наранят дълбоко, и най-вече ще Ме накарат да изпитам голяма ненавист. Много се надявам всички вие да можете да четете Моите слова отново и отново — хиляди пъти — дори до степен, че да се гравират в сърцата ви. Само по този начин няма да разочаровате Моите очаквания към вас. Никой от вас обаче не живее по този начин сега. Напротив, всички сте потопени в развратен живот, живот на ядене и пиене на корем, и никой от вас не използва Моите слова, за да обогати сърцето и душата си. Поради тази причина стигнах до заключение относно истинското лице на човечеството: човекът може да Ме предаде по всяко време и никой не може да бъде абсолютно предан на Моите слова.

„Човекът е толкова покварен от Сатана, че вече няма човешко подобие“. Мнозинството от хората днес донякъде признават тази фраза. Казвам това, защото „признаването“, за което говоря, е само един вид повърхностно приемане, за разлика от истинското познание. Тъй като никой от вас не може да се оцени точно, нито да се анализира задълбочено, вярвате само половинчато на словата Ми. Но този път Аз използвам факти, за да обясня най-сериозния проблем, който имате. Това е предателството. Всички вие познавате думата „предателство“, тъй като повечето хора са правили неща, с които предават другиго, например съпруг предава жена си, жена предава съпруга си, син предава баща си, дъщеря предава майка си, слуга предава господаря си, приятели се предават един друг, роднини се предават един друг, продавачи предават купувачи и т.н. Във всички тези примери се вижда същността на предателството. Казано накратко, предателството е начин на поведение, с който се нарушава клетва, престъпват се морални норми или се действа в разрез с човешката етика, което показва загуба на човешката природа. Като човешки същества, независимо дали си спомняте някога да сте направили нещо, с което да предадете друг човек, или сте предавали други хора много пъти преди, след като сте родени в този свят, всички вие сте направили нещо, което представлява нарушение на истината. Щом си способен да предадеш родителите или приятелите си, значи си способен да предадеш другите и най-вече си способен да предадеш Мен и да вършиш неща, които ненавиждам. Казано по друг начин, предателството не е просто повърхностно неморално поведение, а най-вече е нещо, което е в противоречие с истината. Именно това е източникът на човешкото противопоставяне и бунтуване срещу Мен. Ето защо съм го обобщил в следното твърдение: предателството е вродената природа на човека и тази природа е присъщият враг на постигането на съответствие на всеки човек с Мен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (1))

Ежедневни Божии слова  Откъс 359

Поведение, с което не се изразява пълно покорство към Мен, е предателство. Поведение, с което не Ми се показва преданост, е предателство. Да Ме мамите и да използвате лъжи, за да Ме заблуждавате, е предателство. Да таите множество представи и да ги разпространявате навсякъде е предателство. Да не можете да поддържате Моите свидетелства и интереси е предателство. Да се усмихвате фалшиво, когато сърцето ви е далеч от Мен, е предателство. Това са все деяния на предателство, на които винаги сте били способни, и те са обичайни за вас. Може би никой от вас не смята това за проблем, но Аз не мисля така. Не мога да се отнасям към предателството на човек към Мен като към нещо незначително и най-вече не мога да го пренебрегвам. Дори сега, докато Аз върша делото Си сред вас, вие се държите по този начин — ако дойде ден, в който няма кой да бди над вас, няма ли да станете като разбойници, които са се обявили за царе на собствените си малки територии? Когато това се случи и предизвикате бедствие, кой ще бъде там, за да се справи с последствията от действията ви? Ако си мислите, че някои прояви на предателство са просто случайни действия, а не вашето упорито поведение, което не бива да се разглежда с такава строгост, за да не се нарани гордостта ви, и ако наистина вярвате именно в това, то вие сте напълно лишени от разум. Колкото повече някой мисли по този начин, толкова повече той е първообраз и модел на бунтарство. Природата на човека е неговият живот; тя е принцип, на който той разчита, за да оцелее, и не може да го промени. Вземете за пример същността на предателството. Ако можеш да направиш неща, с които да предадеш когото и да било от своите роднини или приятели, това доказва, че то е част от твоя живот и от природа, с която си се родил. Никой не може да отрече това. Например ако човек обича да краде от другите, то това удоволствие е част от живота му, въпреки че понякога може да краде, а друг път — не. Независимо дали краде, или не, това не доказва, че кражбата му е просто вид поведение. По-скоро доказва, че кражбата е част от неговия живот, т.е. от неговата природа. Някои ще попитат: щом това е в неговата природа, защо тогава, когато виждат хубави неща, понякога не ги крадат? Отговорът е много прост. Има много причини, поради които не краде. Може да не открадне нещо, защото е твърде голямо, за да бъде измъкнато изпод зорко пазещите го очи, или защото моментът за действие не е подходящ, или защото е твърде скъпо и добре охранявано, или може би няма особен интерес към предмета, или не вижда каква полза може да има от него, и т.н. Всички тези причини са възможни. Но независимо от всичко, без значение дали краде, или не, това не доказва, че тази мисъл е само моментен, мимолетен проблясък. Напротив, това е част от неговата природа — природа, която трудно може да се обнови. Такъв човек не се задоволява да открадне само веднъж; подобни мисли за присвояване на чужди вещи се появяват винаги, когато попадне на нещо хубаво или възникне подходяща ситуация. Ето защо казвам, че тази мисъл не е нещо, което този човек просто подхваща от време на време, а е нещо, което идва от природата му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (1))

Ежедневни Божии слова  Откъс 360

Всеки може да представи истинското си лице чрез думите и действията си. Това истинско лице, разбира се, е неговата природа. Ако говориш неискрено, то имаш неискрена природа. Ако природата ти е лукава, то действаш потайно и много лесно мамиш и пързаляш другите. Ако природата ти е измамна, думите ти може и да галят ухото, но действията ти не могат да прикрият злите ти измами. Ако си мързелив по природа, тогава с всичко, което казваш, ще се опитваш да се оправдаеш за това, че си нехаен и мързелив, а действията ти ще бъдат мудни и нехайни и доста добри в прикриването на истината. Ако по природа притежаваш съпричастност, то думите ти ще бъдат разумни, а и действията ти ще бъдат в съгласие с истината. Ако по природа си предан на всички, тогава думите ти със сигурност са искрени, а начинът ти на действие е обоснован, без нищо, което би могло да накара господаря ти да се притесни. Ако по природа си похотлив или алчен за пари, тогава сърцето ти често ще бъде изпълвано с тези неща и ти неволно ще извършваш лоши, неморални деяния, които хората няма да забравят с лека ръка и които ще ги отвращават. Точно както казах, ако имаш природа на предател, тогава много трудно можеш да се освободиш от нея. Недей да таиш нагласата да изпробваш късмета си, като предполагаш, че само защото не си навредил на другите, предателството не е в природата ти. Ако мислиш така, значи наистина си противен. Всеки път, когато говоря, словата Ми са насочени към всички хора, а не само към един човек или един тип хора. Фактът, че не си Ме предал по един въпрос, не доказва, че няма да Ме предадеш въобще. Когато срещат спънки в брака си, някои хора губят вярата си в търсенето на истината. Други изоставят задължението си да Ми бъдат верни, когато семейството им се разпада. Трети Ме изоставят, за да търсят моменти на радост и вълнение. Някои хора предпочитат да паднат в тъмна пропаст, вместо да живеят в светлината и да получат насладата от делото на Светия Дух. Има хора, които пренебрегват съветите на приятелите си в името на това да задоволят жаждата си за богатство и дори сега не могат да признаят грешката си и да променят пътя си. Има и такива, които живеят само временно под Моето име, за да получат закрилата Ми, а други неохотно Ми се отдават само малко, защото се вкопчват в живота и се страхуват от смъртта. Не са ли тези и други подобни деяния, които са неморални и най-вече лишени от почтеност, точно поведение, с което хората отдавна са Ме предали дълбоко в сърцата си? Разбира се, Аз знам, че хората не планират предварително да Ме предадат, но предателството им е естествено разкриване на тяхната природа. Никой не иска да Ме предаде, а още по-малко някой се радва, че е извършил предателство спрямо Мен. Напротив, такива хора треперят от страх, нали? И така, мислите ли как да се спасите от тези предателства и как да промените сегашната ситуация?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (1))

Ежедневни Божии слова  Откъс 361

Човешката природа е съвсем различна от Моята същност, защото покварената природа на човека произлиза изцяло от Сатана, човешката природа е променена и покварена от Сатана. Това означава, че човек живее под влиянието на неговото зло и уродливост. Човекът не израства в свят на истина или в свята среда, а още по-малко пък живее в светлината. Ето защо не е възможно той да притежава истината в своята природа от момента на раждането си, а още по-малко може да се роди със същност, която се бои от Бог и Му се покорява. Напротив — хората притежават природа, която се противопоставя на Бог, бунтува се срещу Него и не изпитва любов към истината. Тази природа е проблемът, който искам да обсъдя — предателството. Предателството е източникът на противопоставянето на всеки човек срещу Бог. Това е проблем, който съществува само в човека, не в Мен. Някои ще попитат: „След като всички хора живеят в света точно както Христос, защо всички хора имат природа, която предава Бог, а Христос — не?“. Това е проблем, който трябва да ви бъде ясно обяснен.

Основата на човешкото съществуване е многократното превъплъщение на душата. С други думи, всеки човек придобива човешки живот в плът, когато душата му се превъплъти. След като тялото на човека се роди, животът му продължава, докато накрая плътта не достигне своя предел, което е последният момент, в който душата напуска своята обвивка. Този процес се повтаря непрекъснато, като душата на човека идва и си отива отново и отново, и така се поддържа съществуването на човечеството. Животът на плътта е и живот на човешката душа, а човешката душа поддържа съществуването на човешката плът. Това означава, че животът на всеки човек идва от неговата душа, той не е присъщ на плътта. Затова природата на човека идва от душата, а не от плътта. Само душата на всеки човек знае как е преживял изкушенията, страданията и покварата на Сатана. Тези неща са непознаваеми за човешката плът. Ето защо човечеството несъзнателно става все по-мрачно, все по-развратно и все по-зло, докато разстоянието между човека и Мен става все по-голямо, а животът на човечеството — все по-безрадостен. Щом Сатана държи в ръцете си душите на човеците, от само себе си се разбира, че и човешката плът е окупирана от него. Как може такава плът и такова човечество да не се противопоставят на Бог? Как биха могли да бъдат вродено съвместими с Него? Причината, поради която изгоних Сатана от небето, е че той Ме предаде. Как тогава хората биха могли да избегнат своята участ? Ето защо предателството е в човешката природа. Вярвам, че след като разберете тези доводи, би трябвало да имате и известна степен на вяра в същността на Христос. Плътта, носена от Божия Дух, е плътта на самия Бог. Божият Дух е върховен; Той е всемогъщ, свят и праведен. По същия начин Неговата плът също е върховна, всемогъща, свята и праведна. Такава плът може да върши само онова, което е праведно и благотворно за човечеството и което е свято, славно и могъщо. Той не е способен да извършва нищо, което нарушава истината, което нарушава моралната справедливост, а още по-малко е способен на нещо, което би предало Божия Дух. Божият Дух е свят и затова плътта Му не може да бъде покварена от Сатана; Неговата плът е с различна същност от човешката плът. Защото не Бог, а човекът е покварен от Сатана И Сатана не би могъл да поквари плътта на Самия Бог. Затова въпреки факта, че човекът и Христос живеят в едно и също пространство, само човекът може да бъде окупиран и използван от Сатана, както и да пострада от неговите номера. За разлика от човека, Христос е вечно неподатлив на покварата на Сатана, защото Сатана никога няма да може да се изкачи до най-високото място и никога няма да може да се доближи до Бог. Днес всички вие трябва да разберете, че само човечеството, така покварено от Сатана, Ме предава. Предателството никога няма да бъде въпрос, който по какъвто и да било начин да засяга Христос.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (2))

Ежедневни Божии слова  Откъс 362

Всички покварени от Сатана души се намират в неговата власт. Само вярващите в Христос са отделени, спасени от лагера на Сатана и въведени в днешното царство. Те вече не живеят под влиянието на Сатана. Но дори и така, човешката природа все още е вкоренена в човешката плът, което означава, че макар душите ви да са спасени, природата ви все още е както преди, и шансът да Ме предадете остава стопроцентов. Ето защо делото Ми продължава толкова дълго, тъй като природата ви е неподатлива. Сега всички вие понасяте трудности според възможностите си, докато изпълнявате дълга си, но е безспорен факт, че всеки от вас е способен да Ме предаде и да се върне във властта на Сатана, да се върне в неговия лагер и да се върне към стария си живот. Тогава няма да е възможно да покажете и частица човечност или човешко подобие, както правите сега. При сериозните случаи ще бъдете унищожени и дори предадени на вечно проклятие, жестоко наказани, така че да не се превъплътите никога повече. Това е проблемът, изложен пред вас. Напомням ви по този начин, първо, за да не е било напразно Моето дело, и второ, за да може всички вие да живеете в светли дни. Всъщност дали делото Ми е напразно, не е съществено. Същественото е да имате щастлив живот и прекрасно бъдеще. Делото Ми е да спасявам душите на хората. Ако душата ти попадне в ръцете на Сатана, плътта ти няма да живее в мир. Ако Аз защитавам плътта ти, и душата ти със сигурност ще бъде под Моята грижа. Ако наистина се отвратя от теб, плътта и душата ти веднага ще попаднат в ръцете на Сатана. Можеш ли да си представиш състоянието си тогава? Ако един ден словата Ми изгубят смисъл за вас, тогава или ще ви предам отново на Сатана и ще му позволя да ви подложи на още по-големи мъчения, докато гневът Ми напълно се разсее, или лично ще ви накажа като непоправими хора, защото сърцата ви, които Ме предават, никога няма да се променят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (2))

Ежедневни Божии слова  Откъс 363

Сега всички вие възможно най-бързо трябва да изследвате себе си, за да видите колко предателство към Мен все още таите в душите си. С нетърпение очаквам вашия отговор. Не бъдете повърхностни в отношенията си с Мен! Аз никога не си играя с хората. Ако кажа, че ще направя нещо, то със сигурност ще го направя. Надявам се, че всеки от вас ще приеме словата Ми сериозно и няма да ги възприеме като научна фантастика. Това, което искам от вас, са конкретни действия, а не вашите въображаеми представи. След това трябва да отговорите на въпросите Ми, които са следните:

1. Ако наистина си обслужващ, можеш ли да Ми служиш отдадено, без никакво нехайство или негативност?

2. Ако откриеш, че никога не съм те оценявал, ще можеш ли все още да останеш и да Ми служиш цял живот?

3. Ако, въпреки че си положил много усилия, все още се държа към теб студено, ще можеш ли да продължиш да работиш за Мен в неизвестност?

4. Ако, след като си Ми отдавал нещо, Аз не удовлетворя скромните ти изисквания, ще се обезсърчиш ли и ще се разочароваш ли от Мен, или дори ще започнеш да кипиш от негодувание и да Ме засипваш с обиди?

5. Ако винаги си бил много предан, със силна любов към Мен, но страдаш от мъките на болест, финансови затруднения, изоставяне от твоите приятели и роднини или каквито и да е други нещастия в живота, ще продължиш ли все така да Ми бъдеш предан и да Ме обичаш?

6. Ако нищо от въобразеното в сърцето ти не съвпада с това, което Аз съм направил, как трябва да вървиш по бъдещия си път?

7. Ако не получиш нищо от това, на което си се надявал, можеш ли да продължиш да бъдеш Мой последовател?

8. Ако никога не си разбирал целта и значението на Моето дело, можеш ли да бъдеш покорен и да не правиш произволни преценки и заключения?

9. Можеш ли да цениш всички слова, които съм казал, и цялото дело, което съм извършил, докато съм бил заедно с човека?

10. Способен ли си да бъдеш Мой верен последовател, готов цял живот да понася страдания за Мен, дори и да не придобиеш нищо?

11. Можеш ли заради Мен да се откажеш от обмислянето, планирането или подготовката за бъдещия си път за оцеляване?

Тези въпроси представляват Моите последни изисквания към вас и се надявам, че всички вие можете да Ми отговорите. Ако си изпълнил едно или две от нещата, изисквани от теб във въпросите, тогава все пак трябва да продължиш да се стараеш. Ако не можеш да изпълниш нито едно от тези изисквания, със сигурност си от типа, който ще бъде хвърлен в ада. На такива хора не е нужно да казвам нищо повече, защото те със сигурност не могат да Ми съответстват. Как бих могъл да държа в дома Си човек, който може да Ме предаде при всякакви обстоятелства? Що се отнася до онези, които все пак биха могли да Ме предадат при повечето обстоятелства, Аз ще наблюдавам тяхното поведение, преди да взема други мерки. Все пак никога няма да забравя онези, които са способни да Ме предадат независимо от условията; ще запомня всеки от тях в сърцето Си и ще чакам възможността да отмъстя за злите им дела. Изискванията, които поставих, са все въпроси, които трябва да проучите в себе си. Надявам се, че всички вие можете да ги обмислите сериозно и да не се отнасяте към Мен нехайно. В близко бъдеще ще проверя отговорите, които сте Ми дали, спрямо Моите изисквания. Дотогава няма да изисквам нищо повече от вас и няма да ви предлагам по-ревностни наставления. Вместо това ще упражня властта Си: тези, които трябва да бъдат запазени — ще бъдат запазени, които трябва да бъдат възнаградени — ще бъдат възнаградени, които трябва да бъдат предадени на Сатана — ще му бъдат предадени, които трябва да бъдат сурово наказани — ще бъдат сурово наказани, а които трябва да загинат — ще бъдат унищожени. Така вече няма да има никой, който да Ме безпокои в Моите дни. Вярваш ли на словата Ми? Вярваш ли във възмездието? Вярваш ли, че ще накажа всички зли люде, които Ме мамят и предават? Дали се надяваш този ден да дойде по-скоро, или искаш да дойде по-късно? Дали си човек, който се ужасява от наказание, или някой, който по-скоро би се съпротивлявал срещу Мен, макар това да означава да понесеш наказание? Когато този ден настъпи, можеш ли да предположиш дали ще живееш сред радост и смях, или ще плачеш и ще скърцаш със зъби? Какъв изход се надяваш да те застигне? Замислял ли си се някога сериозно дали вярваш стопроцентово в Мен, или се съмняваш стопроцентово в Мен? Обмислял ли си някога внимателно какви последствия и какъв изход ще ти донесат твоите действия и поведение? Силно ли се надяваш, че всичките Ми слова ще се изпълнят по реда си, или се страхуваш, че ще се изпълнят? Ако се надяваш, че Аз ще Си тръгна скоро, за да изпълня думите Си, как трябва да се отнасяш към собствените си думи и действия? Ако не се надяваш на Моето заминаване и не се надяваш всички Мои думи да бъдат изпълнени незабавно, защо изобщо вярваш в Мен? Наистина ли знаеш защо Ме следваш? Ако причината е просто да разшириш хоризонтите си, няма нужда да се стараеш толкова. Ако е за да бъдеш благословен и да избегнеш предстоящото бедствие, защо не се притесняваш за поведението си? Защо не се запиташ дали можеш да удовлетвориш изискванията Ми? Защо не се запиташ и дали си достоен да получиш благословенията, които предстоят?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (2))

Ежедневни Божии слова  Откъс 364

Целият Мой народ, който служи пред Мен, трябва да помисли върху миналото: беше ли любовта ви към Мен опетнена от нечисти примеси? Беше ли предаността ви към Мен чиста и от все сърце? Истинско ли бе познанието ви за Мен? Колко място заемах в сърцата ви? Бяха ли те изцяло изпълнени с Мен? Колко от словата Ми се осъществиха във вас? Не се опитвайте да Ме заблуждавате! Тези неща са Ми пределно ясни! Усили ли се любовта ви към Мен днес, когато прозвучава гласът на Моето спасение? Стана ли по-чиста част от предаността ви към Мен? Познанието ви за Мен стана ли по-дълбоко? Отправяните в миналото възхвали положиха ли здрава основа за днешното ви познание? Каква част от вас заема Моят Дух? Каква позиция заема образът Ми във вас? Засегнаха ли ви дълбоко словата Ми? Дали истински чувствате, че няма къде да скриете срама си? Наистина ли вярвате, че сте непригодни да бъдете Мой народ? Ако изобщо не сте наясно с горните въпроси, това е достатъчно, за да покаже, че просто отбивате номера заради лична облага, че сте тук само за да запълните бройката и че в предначертания от Мен момент със сигурност ще бъдете отстранени и повторно захвърлени в бездънната пропаст. Това е Моето предупреждение и всеки, който го приема несериозно, ще бъде поразен от Моето правосъдие и в уреченото време ще го постигне бедствие. Не е ли така? Необходими ли са още примери, за да подкрепя казаното? Налага ли се да говоря по-ясно, за да ви осигуря образец? От момента на сътворението до днес, мнозина се бунтуваха срещу словото Ми и затова ги изоставих и отстраних от Моя възстановителен поток; накрая телата им погиват, а духовете им са запокитени в Хадес и до ден днешен са подложени на страховити мъчения. Много хора последваха Моето слово, но се противопоставиха на просветлението и озарението Ми и бяха изринати настрана от Мен, като попаднаха под властта на Сатана и се присъединиха към Моите противници. (Днес всички, които пряко Ми се противопоставят, се покоряват на словата Ми само повърхностно, а се бунтуват срещу тяхната същност.) Наред с тях немалко хора само са чули вчерашните Ми думи и са се придържали към „отпадъците“ от миналото, без да ценят днешната „реколта“. Тези хора не само са били пленени от Сатана, но са се превърнали във вечни грешници и са станали Мои врагове и открити противници. Подобни хора подлежат на Моето правосъдие в разгара на Моя гняв и до днес си остават слепци, до днес са в тъмниците (което ще рече, че тези хора са в гниещи, вкочанени трупове, контролирани от Сатана; а ги наричам слепци, тъй като очите им са забулени от Мен). Би било добре да ви дам пример за справка, за да си вземете поука от него:

Когато се заговори за Павел, вие се сещате за историята му и ви идват на ум някои разкази за него, които са неточни и не отговарят на реалността. Той бе обучаван от родителите си от малък и получи Моя живот, а в резултат от Моето предопределение притежаваше заложбите, които изисквам. На 19-годишна възраст изучаваше различни книги за живота; следователно не е нужно да навлизам в подробности за това как, благодарение на заложбите си и на озарението и просветлението, дарени му от Мен, Павел не само говореше с немалко проникновение по духовни въпроси, но и бе способен да вникне в Моите намерения. Естествено, това не изключва съчетанието от външни и вътрешни фактори. При все това единственото му несъвършенство бе, че поради даровитостта си той често говореше високопарно. В резултат на това поради непокорството си, което отчасти беше пряко отражение на архангела, той положи какви ли не усилия да Ми се противопоставя, когато Се въплътих за първи път. Той бе от типа хора, които не вникваха в словото Ми, а и мястото Ми в сърцето му вече бе изчезнало. Хора като него пряко се противопоставят на Моята божественост, а Аз ги поразявам и те се прекланят пред Мен и признават греховете си чак в самия край. Затова, след като се възползвах от силните му страни — което ще рече, след като работи за Мен известно време — Павел пак се върна в старото си русло и макар и да не се бунтуваше открито срещу словото Ми, бунтуваше се срещу духовните Ми напътствия и просвещение и така обезсмисли всичко, което беше свършил преди това; иначе казано, венецът на славата, за който говореше, се превърна в куха фраза, в плод на собственото му въображение, защото и до днес той е обект на правосъдието Ми, стегнат в Моите окови.

От горния пример е видно, че всеки, който Ми се противопоставя (като се е опълчил не просто на въплътеното Мое Аз, а на словото Ми и на Моя Дух — тоест на Моята божественост), ще получи Моя съд в плътта си. Щом Моят Дух те изостави, ти пропадаш и се озоваваш направо в Хадес. И макар че тленното ти тяло е още на земята, ти си загубил разума си, като човек, страдащ от лудост. Веднага се чувстваш като мъртвец и дори Ме умоляваш незабавно да сложа край на плътта ти. Повечето от вас, които са осенени от Духа, вникват дълбоко в такива обстоятелства и не е необходимо да навлизам в повече подробности. В миналото, когато работех в нормална Си човешка природа, повечето хора се бореха срещу гнева и величието Ми и отчасти познаваха мъдростта и нрава Ми. Днес говоря и действам пряко от божествеността Си и все още има някои хора, които ще видят със собствените си очи Моя гняв и Моето правосъдие; при това основното дело от втората част от времето на правосъдието изисква пряко да запозная всички Мои хора с действията Ми като въплътен Бог и да накарам всички вас непосредствено да видите Моя нрав. Все пак, тъй като съм въплътен, се отнасям внимателно към слабостите ви. Надеждата Ми е, че няма да си играете с духа си, с душите си и с телата си, като безразборно ги отдавате на Сатана. По-добре е да цените всичко, което притежавате, а не да се отнасяте към него като към игра, защото тези неща са свързани със съдбата ви. Наистина ли сте способни да вникнете в истинското значение на словата Ми? Наистина ли сте в състояние да се отнасяте с внимание към истинските Ми чувства?

Желаете ли да се насладите на благословията Ми на земята, благословия, подобна на небесната? Желаете ли да цените разбирането за Мен, радостта си от Моите думи и познанието си за Мен като най-скъпоценните и значими неща в живота си? Истински способни ли сте да Ми се подчините напълно, без да мислите за собственото си бъдеще? Способни ли сте наистина да се оставите да ви обрека на смърт и да ви водя като овце? Има ли сред вас хора, които са способни да постигнат тези неща? Възможно ли е благословията Ми да бъде добита от всички, които са приети от Мен и са получили обещанията Ми? Разбрахте ли нещичко от тези думи? Ако ви изпитам, можете ли истински да Ме оставите да устройвам както пожелая и насред тези изпитания да търсите намеренията Ми и да вникнете в сърцето Ми? Не искам да можеш да говориш прочувствено или да разказваш вълнуващи истории; вместо това те призовавам да дадеш красиво свидетелство за Мен и във всяко отношение да навлезеш дълбоко в реалността. Ако не говорех без заобикалки, щеше ли да можеш да се откажеш от всичко външно за теб и да се оставиш да те използвам? Не е ли това реалността, която изисквам? Кой е в състояние да вникне в смисъла на думите Ми? Все пак искам вече да не се поддавате на опасения, да подходите позитивно при навлизането си и да вникнете в същността на словата Ми, за да не ги разбирате погрешно и да не сте наясно какво имам предвид, което би довело до нарушаване на Моите управленски закони. Надявам се чрез думите Ми да разбирате намеренията Ми спрямо вас. Не мислете повече за собственото си бъдеще и действайте така, както решихте пред Мен, да оставите Бог да ви устройва всички неща. Всички, които се намират в рамките на Моя дом, трябва да правят всичко по силите си; ти трябва да даваш най-доброто от себе си за заключителната част от делото Ми на земята. Истински ли желаеш да приложиш тези неща на практика?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 4)

Ежедневни Божии слова  Откъс 365

Всевъзможни зли духове непрестанно дебнат на земята къде да се установят; вечно търсят труповете на онези, които могат да погълнат. Народе Мой! Трябва да останете под Моите грижи и закрила. Не си позволявайте и миг разпуснатост! Никога не бъдете безразсъдни! Отдай предаността си в Моя дом, защото само с преданост ще преминеш в контранастъпление срещу кроежите на дяволите. При никакви обстоятелства не се дръж както в миналото, като вършиш едно пред Мен и друго зад гърба Ми; постъпиш ли така, вече губиш възможност за избавление. Но не изрекох ли предостатъчно думи като тези? Именно защото старата природа на човека е непоправима, бях принуден да ви напомням многократно. Не се отегчавайте! Това, което казвам, е изцяло заради съдбините ви! Сатана се нуждае именно от нечисто и омърсено място; колкото по-безнадеждно неспасяеми и безпътни сте, колкото повече отказвате да бъдете въздържани, толкова по-охотно ще се възползват всички видове нечисти духове от всяка възможност да навлязат във вас. Стигнете ли до това положение, предаността ви ще бъде неподплатено с истина празно дърдорене, лишено от каквато и да е реалност, и вашата решимост ще бъде погълната от нечистите духове и ще бъде преобразена в бунтарство и кроежи на Сатана, за да прекъснат Моето дело, като ви оставят да бъдете поразени от Мен по всяко време и на всяко място. Никой не проумява сериозността на тази ситуация; всеки просто си прави оглушки за това и не проявява и капка предпазливост. Не помня миналите деяния: наистина ли все пак очакваш да проявя снизходителност към теб, като „забравя“ още веднъж? При все че хората са Ми се противили, няма да ги държа отговорни за това поради твърде дребния им духовен ръст; затова и не съм поставил прекалено големи изисквания към тях. От тях искам само да не са безпътни и да се подчиняват на ограничения. Възможно ли е да е непосилно за вас да отговорите на това единствено условие? Повечето хора Ме чакат да разбуля още тайни, за да се насладят на гледката. Но дори и да разбереш всички небесни тайни, какво от това? Ще те накара ли то да Ме заобичаш още повече? Ще пробуди ли любовта ти към Мен? Не подценявам хората, нито ги съдя с лекота. Ако това не бяха действителните обстоятелства на човеците, Аз никога не бих си позволил да ги окича с тези етикети толкова нехайно. Припомнете си миналото: кога се е случвало да ви очерня? Кога се е случвало да ви подценя? Кога се е случвало да ви проучвам внимателно, без да се съобразя с действителното ви положение? Колко пъти словата Ми не успяха да ви спечелят напълно? Колко пъти говорих, но дълбоко в сърцата си вие не откликнахте? Кои сред вас са чели словото Ми без страх и трепет, без дълбокото опасение, че ще ви запокитя в бездънната пропаст? Кой не е подложен на изпитания от думите Ми? Словата Ми са пропити с власт, но това не е за да съдя човеците с лека ръка; напротив, поради действителното им положение непрестанно им разкривам смисъла, свойствен на Моите слова. Всъщност дали някой е способен да познае в словата Ми Моето всемогъщество? Дали някой е способен да проумее чистото злато в словата Ми? Изрекох безброй слова — дали някой някога ги оцени?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 10)

Ежедневни Божии слова  Откъс 366

Ден след ден наблюдавам вселената и кротко се спотайвам в Своята обител, докато съпреживявам живота на хората и изучавам отблизо всяка тяхна постъпка. Никой от тях никога не посвети себе си на Мен истински; никой никога не се е стремил към истината. Никой никога не прояви добросъвестност към Мен и не спази дадения пред Мен обет. Никой не предложи себе си за Моя обител, нито някой милееше за Мен като за собствения си живот. В практическата реалност никой никога не е виждал всичко, което Моята божественост е, и никой никога не е пожелал съприкосновение със Самия практически Бог. Когато водите поглъщат хората живи, Аз ги измъквам от тресавището и им давам нов шанс за живот. Когато изгубят всякаква увереност в живота си, издърпвам ги от ръба на смъртта и им вдъхвам куража да продължат, за да ползват Мен като основа за съществуването си. Когато се бунтуват срещу Мен, правя така, че да Ме опознаят в бунтарството си. С оглед на тяхната вкоренена природа и с оглед на Моето милосърдие, вместо да ги умъртвя, Аз им позволявам да се разкаят и да започнат на чисто. Когато търпят глад, поемат последните си глътки въздух, Аз ги изтръгвам от смъртта, а също и от това да станат плячка на козните на Сатана. Хората толкова много пъти са виждали десницата Ми, благия Ми образ и усмихнатия Ми лик, но също и Моето величие и Моя гняв. При все че те така и не Ме опознаха, Аз не се възползвам умишлено от слабостите им, за да ги провокирам. Съпреживявайки трудностите, пред които се изправят хората, Ми даде възможност да съчувствам на техните слабости. Въздавам им наказания в различна степен само в отговор на проявеното от тях бунтарство и неблагодарност.

Прикривам се, когато хората са заети, и разкривам Себе Си в свободното им време. Хората си представят, че съм всезнаещ; гледат на Мен като на Самия Бог, който изпълнява всички молби. Затова повечето се обръщат към Мен само за да получат Божията помощ, а не поради желание да Ме опознаят. Застигне ли ги тежка болест, обръщат се към Мен, за да измолят спешно помощта Ми. Изпитат ли несгоди, споделят с Мен бедите си с цялата си сила, за да ги отърва от страданията им. Но нито едно човешко същество не успя да Ме обича, докато благоденстваше; нито един човек не се обърна към Мен във време на спокойствие и щастие и не Ме прикани да споделя радостта му. Отколе, когато малките им семейства са здрави и щастливи, човеците Ме отхвърлят и захлопват вратата пред Мен, за да не им преча да се наслаждават на семейната им радост. Човешкият ум е твърде ограничен; толкова е тесен, че в него няма място дори за Бог като Мен — обичащ, милостив и достъпен. Толкова пъти бях отхвърлян от хората в моментите им на безгрижно веселие; толкова пъти търсеха да се облегнат на Мен като на бастун, когато се спъваха; толкова пъти се налагаше да изпълнявам ролята на лекар за хора, покосени от болести. Колко жестоки са хората! Те са напълно неразумни и неморални. У тях не се долавят дори и чувствата, с които уж са надарени човеците; те са почти напълно лишени от всякакви останки от човечност. Поразмишлявайте за миналото и го сравнете с настоящето: Настъпват ли у вас някакви промени? Отървали ли сте се от някои неща от миналото си? Или тепърва ви предстои да замените това минало с нещо ново?

Прекосих планински хребети и речни долини и изпитах превратностите в света на хората. Сред тях се скитах и сред тях живях много години, но изглежда, че човешкият нрав почти не се е променил. Сякаш старата природа на човека е пуснала корени в хората и е изкарала филизи. Човеците не са способни да променят тази своя природа; те само внасят леки подобрения върху старата основа. Както казват хората, формата е силно променена, но същината си остава същата. Всички до един се опитват да Ме заблудят, да Ме заслепят с надеждата, че ще Ме заблудят и така ще Ми се понравят. Дребните им хитрини не предизвикват у Мен възхищение и не Ми правят впечатление. Вместо да избухна в ярост, Аз гледам, но се правя, че не виждам. Решил съм да поотпусна юздите на човечеството, а после ще се разправя с всички вкупом. Тъй като хората до един са безполезни клетници, които не обичат сами себе си и им липсва всякакво себеуважение, защо очакват от Мен за кой ли път да проявя милосърдие и обич? Човеците не познават самите себе си и не знаят колко струват, всичките до един. Трябва им кантар да се претеглят. Човеците не ги е грижа за Мен, поради което и Аз не ги вземам на сериозно. Те не Ми обръщат никакво внимание, така че и Аз не изпитвам необходимост да работя по-усърдно върху тях. Нима това не е идеалното равновесие? Това не ви ли описва, Мои хора? Кой от вас не се е отказвал от даден пред Мен обет? Кой е взимал дългосрочно решение пред Мен, вместо постоянно да взема нови решения? Човеците постоянно се заричат пред Мен в благоприятни времена, но забравят обещаното в неблагоприятни; по-късно отново събират решимостта си и пак се обръщат към Мен. Нима съм толкова низък, че просто така да приема отпадъците, които хората изравят от сметището? Малцина са тези, които неотклонно се придържат към взетите решения, малцина остават непоклатими, а единици са онези, които полагат като жертва пред Мен най-ценното си. Не сте ли всички вие същите? Ако сте неспособни да спазите дълга си на Мой народ в царството, ще бъдете отритнати от Мен!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 14)

Ежедневни Божии слова  Откъс 367

Всички хора са същества, на които им липсва себепознание и са неспособни да опознаят себе си. Независимо от това, те познават всички останали като петте пръста на ръката си, сякаш всичко, което другите са направили и казали, първо е било „проверено“ от тях, направено е точно пред тях, и е получило одобрението им, преди да бъде направено. В резултат на това те сякаш са преценили точно всички останали, чак до психологическото им състояние. Всички човешки същества са такива. Въпреки че днес са навлезли в Епохата на царството, природата им не се е променила. Пред Мен те все още правят това, което Аз правя, докато зад гърба Ми започват да се захващат със собствените си уникални „дела“. След това обаче, когато дойдат пред Мен, те са като съвсем други хора, привидно спокойни и непоколебими, със сдържани лица и стабилен пулс. Нима именно това не прави хората толкова презрени? Толкова много хора имат две напълно различни лица — едно, когато са пред Мен, и друго — зад гърба Ми. Толкова много от тях се държат като новородени агънца, когато са пред Мен, но зад гърба Ми се превръщат в свирепи тигри, а после се държат като малки птички, които весело прехвърчат край хълмовете. Толкова много хора показват целеустременост и решителност в лицето Ми. Толкова много хора идват пред Мен, жадни и копнеещи за Моите слова, но когато са зад гърба Ми, те изпитват неприязън към тях и се отричат от тях, сякаш словата Ми са бреме. Толкова много пъти, когато виждах как човешката раса е покварена от Моя враг, Аз се отказвах да възлагам надеждите Си на хората. Толкова много пъти, когато ги виждах да идват пред Мен и със сълзи на очи да искат прошка, Аз все пак, поради липсата им на самоуважение и упоритата им непоправимост, с гняв затварях очите Си за техните действия, дори когато сърцата им бяха истински и намеренията им — искрени. Толкова много пъти съм виждал хора, които имат увереността да Ми сътрудничат, които, когато са пред Мен, сякаш са в Моята прегръдка, вкусвайки нейната топлина. Толкова много пъти съм бил свидетел на невинността, жизнеността и очарователността на Моите избраници, че как бих могъл да не изпитвам голямо удоволствие от тези неща? Човешките същества не знаят как да се наслаждават на предопределените им благословии, които държа в ръцете Си, защото не разбират какво точно се има предвид нито под „благословии“, нито под „страдание“. Следователно хората не са искрени в стремежа им към Мен. Ако утрешният ден не съществуваше, тогава кой от вас, щеше да бъде чист като сняг и неопетнен като нефрит в Моето присъствие? Възможно ли е любовта ви към Мен да се размени за вкусна храна, елегантен костюм или висок пост или щедра заплата? Може ли тя да се размени за любовта, която другите изпитват към теб? Възможно ли е всъщност подлагането на изпитания да накара хората да изоставят любовта си към Мен? Или биха ли могли страданията и изпитанията да ги накарат да се оплакват от Моите подредби? Никой никога не е оценявал истински острия меч в устата Ми: те знаят само повърхностното му значение, без наистина да разбират какво означава той. Ако човешките същества наистина бяха способни да видят остротата на меча Ми, щяха да се разбягат като плъхове по дупките си. Поради своята несъобразителност хората не разбират нищо от истинското значение на словата Ми и затова не знаят колко застрашителни са словата Ми, колко много разобличават човешката природа и колко много от човешката поквара е била съдена от тези слова. И така, в резултат на тяхното непълно разбиране на Моите слова, повечето хора са възприели хладно отношение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 15)

Ежедневни Божии слова  Откъс 368

През вековете много хора са напускали този свят разочаровани и с неохота, а мнозина други са се раждали с вяра и с надежда. Уредих да дойдат много, множество други отпратих. Безчет човеци минаха през ръцете Ми. Много духове бяха запокитени в Хадес, много живяха в плът, а мнозина умряха и се преродиха на земята. Но никой от тях така и нямаше възможността да се наслади на благословиите на царството днес. Дадох на хората толкова много, а те придобиха малко, заради атаката на сатанинските сили останаха неспособни да се насладят на всички Мои богатства. Късметът на хората се ограничи с това да гледат богатствата Ми, но те така и не успяха да им се насладят напълно. Човекът не успя да намери съкровищницата в тялото си, за да получи небесните блага, и така изгуби благословията, която Аз му дарих. Та нима човешкият дух не е тъкмо органът, който го свързва с Моя Дух? Защо хората никога не се свързват с Мен посредством духа си? Защо се доближават до Мен чрез плътта си, но са неспособни да го направят духовно? Нима истинският Ми лик е плътта? Защо човекът не познава същността Ми? Наистина ли в духа на човека никога не е присъствала и следа от Мен? Напълно ли съм заличен от неговата душа? Ако човек не навлезе в духовната сфера, как би могъл да разбере намеренията Ми? Има ли нещо в човешките очи, което може да проникне направо в духовния свят? Много пъти съм призовавал хората чрез Своя дух, но те реагират, сякаш ги убождам — наблюдават Ме от разстояние, сковани в страх, че ще ги отведа в друг свят. Толкова пъти съм питал за човешкия дух, но хората си остават напълно непробудени, обзети от дълбок страх, че ще нахълтам в домовете им и ще им отнема всички техни притежания. Затова залостват вратата пред Мен, оставяйки Ме пред студена, плътно затворена врата. Толкова пъти спасявам хората от падението им, но веднага щом се окопитят, те Ме изоставят и недокоснати от Моята любяща доброта, Ме стрелват с предпазлив поглед; така и не стоплих човешкото сърце. Човекът е лишено от емоции, студенокръвно животно. Макар Моята прегръдка да е топла, той никога не се е трогвал истински от нея. Човекът е като див планинец. Хората никога не са ценили загрижеността Ми за човечеството. Странят от Мен, предпочитайки да обитават планинските хребети, където търпят заплахата от диви зверове — и въпреки това не желаят да се приютят при Мен. Аз не заставям никого, просто си върша работата. Ще настъпи денят, в който човекът ще доплува до Мен от средата на могъщия океан, за да се наслаждава на всички земни богатства и да остави зад гърба си опасността да бъде погълнат от морето.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 20)

Ежедневни Божии слова  Откъс 369

Мнозина копнеят да Ме обичат истински, но тъй като сърцата им не им принадлежат, те нямат власт над себе си. Много хора наистина Ме обичат, докато преминават през изпитанията, пратени от Мен, но те са неспособни да разберат, че Аз наистина съществувам и просто Ме обичат напразно, а не поради действителното Ми съществуване. Много хора полагат сърцата си пред Мен и повече не им обръщат внимание — така Сатана похищава сърцата им, щом има възможност, и тогава те Ме напускат. Много хора наистина Ме обичат, когато словата Ми им предоставят ресурс, но не ценят словата Ми в духа си, а вместо това небрежно ги използват като обществено имущество и когато им се прииска, ги хвърлят обратно там, откъдето са дошли. Всички хора Ме търсят сред болка и се обръщат към Мен сред изпитания. В мирни времена те Ми се наслаждават, когато са в опасност, се отричат от Мен, когато са заети, Ме забравят, а в свободното си време правят някакви нехайни усилия да се занимават с Мен. И все пак никой никога не Ме е обичал през целия си живот. Искам хората да бъдат искрени пред Мен. Не искам да Ми дават нищо, а само всички те да Ме приемат на сериозно и вместо да Ме ласкаят, да Ми позволят да получа в замяна тяхната искреност. Моето просветление, озарение и кръвта на сърцето Ми проникват във всички хора, но и всички човешки постъпки се отразяват върху всички хора, както и тяхната измама към Мен. Изглежда, че човек носи в себе си зрънцата на измамата още от утробата, че притежава особени умения да хитрува от самото си раждане. Нещо повече, той старателно пази тайната си — никой никога не е прозрял източника на умението му да хитрува. В резултат на това човек живее сред измама, без да го осъзнава, и сякаш се оправдава, че такъв е редът Божи, а не негова съзнателна измама към Мен. Не е ли това източникът на човешката измама спрямо Мен? Не е ли това планът на човека? Човешките фалшиви сладки приказки не могат да ме заблудят, защото отдавна съм разкрил същността на човека. Кой знае колко нечистотия има в кръвта му и с колко сатанинска отрова е пропит до мозъка на костите си? Тя се натрупва с всеки изминал ден, човек свиква с нея и изобщо не усеща страданията, причинени от Сатана, и затова няма намерение да открие „изкуството на здравословното съществуване“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 21)

Ежедневни Божии слова  Откъс 370

Човекът живее сред светлината, но не съзнава ценността ѝ. Той е невеж за същността на светлината и не познава източника ѝ, а нещо повече — не знае на кого принадлежи тя. Когато давам светлина в човешкия свят, Аз веднага забелязвам положенията на хората: заради светлината всички човеци се променят и израстват, и напускат тъмнината. Оглеждам всяко кътче на вселената и виждам, че планините тънат в мъгла, че водите са замръзнали в студа и че поради идването на светлината хората отправят взор на изток, за да открият нещо по-драгоценно, и въпреки това човекът си остава неспособен да различи ясната посока сред мъглата. Тъй като целият свят е покрит в мъгла, щом погледна надолу през облаците Аз не виждам нито един човек, който да открие съществуването Ми. Човекът тършува по земята за нещо, сякаш търси храна; изглежда възнамерява да дочака Моето идване, но не знае деня на пришествието Ми и не му остава друго, освен често да поглежда към мъждукащата на изток светлинка. Сред безчисленото множество Мои избраници търся онези, които наистина са в съгласие с намеренията Ми. Вървя сред безчисленото множество Мои избраници и живея сред тях, но в земното си съществуване човек се чувства в безопасност, чувства се добре и затова никой не е в съгласие с Моите намерения. Хората не знаят как да проявяват внимание към намеренията Ми, не могат да видят действията Ми и не могат да вървят в светлината, тъй че тя да ги озари. Макар че човекът някога ценеше словата Ми, той не е способен да прозре замислите на Сатана; тъй като ръстът му е твърде малък, не е способен да постъпва според желанието на сърцето си. Човекът никога не Ме е обичал искрено. Когато го издигна, човекът се чувства недостоен, но това не го кара да се постарае да Ме удовлетвори. Просто държи в ръце „статуса“, отреден му от Мен, и го проучва внимателно; безчувствен към обичливостта Ми, вместо това той продължава да се отдава на предимствата на статуса си. Нима това не е израз на човешките недостатъци? Когато планините се раздвижат, дали ще те заобиколят заради статуса ти? Когато водите се стекат, дали могат да спрат пред статуса на човека? Могат ли да се разменят местата на небето и земята заради статуса на човека? Преди проявявах милост към човека отново и отново, но никой не милееше за нея и не я ценеше. Хората просто изслушваха това като приказка или го изчитаха като роман. Наистина ли словата Ми не трогват човешките сърца? Нима Моите слова са лишени от въздействие? Възможно ли е никой да не вярва в съществуването Ми? Човекът не обича себе си — вместо това обединява сили със Сатана, за да Ме нападне, като използва Сатана като „актив“, с който да Ми служи. Ще прозра всички кроежи на Сатана, така че отсега нататък хората по земята повече да не бъдат подвеждани от Сатана и за да не Ми се противопоставят заради съществуването на Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 22)

Ежедневни Божии слова  Откъс 371

В Моите очи човекът е владетел на всички неща. Дадох му немалко власт, като му позволих да управлява всички неща на земята — тревата по планините, животните в горите и рибите във водата. Но вместо да бъде щастлив от това, човекът е обзет от тревога. Целият му живот е изпълнен с мъка и бързане, забавление, съчетано с празнота; в целия му живот няма нови изобретения и творения. Никой не е способен да се измъкне от този празен живот, никой никога не е открил живот със смисъл и никой никога не е изживял истински живот. Въпреки че всички хора днес живеят под Моята сияйна светлина, те не знаят нищо за живота на небето. Ако не съм милостив към човека и не спася човечеството, тогава всички хора са дошли напразно, животът им на земята е безсмислен и те ще си отидат напразно, без да имат с какво да се гордеят. Хората от всички религии, от всички слоеве на обществото, от всички нации и всички вероизповедания знаят за празнотата на земята, търсят Ме и очакват завръщането Ми, но кой е способен да Ме познае, когато дойда? Аз създадох всичко, Аз създадох човечеството и днес слязох сред хората. Човекът обаче отвръща на удара Ми и Ми отмъщава. Нима делото, което върша върху човека, не му носи полза? Наистина ли съм неспособен да удовлетворя човека? Защо човекът Ме отхвърля? Защо човекът е толкова студен и безразличен към Мен? Защо земята е покрита с трупове? Наистина ли това е състоянието на света, който създадох за човека? Защо съм дал на човека несравнимо богатство, а той в замяна Ми предлага две празни ръце? Защо човекът не Ме обича искрено? Защо никога не е в Мое присъствие? Наистина ли всички Мои слова са били напразни? Да не би словата Ми да са изчезнали като топлина от водата? Защо човекът не иска да Ми съдейства? Наистина ли настъпването на Моя ден е моментът на смъртта на човечеството? Бих ли могъл наистина да унищожа човека в момента, в който се сформира Моето царство? Защо по време на целия Ми план за управление никой никога не разбра намеренията Ми? Защо, вместо да цени словата, които излизат от Моята уста, човекът ги отритва? Не осъждам никого, а просто карам всички хора да се върнат към спокойствието и да си направят самооценка.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 25)

Ежедневни Божии слова  Откъс 372

Човекът е изпитал Моята топлина, човекът наистина Ми е служил и наистина се е покорявал пред Мен, правейки всичко за Мен в Мое присъствие. Но това е непостижимо за хората днес. Те не правят нищо друго, освен да ридаят в духа си, сякаш са грабнати от гладен вълк, и могат само да Ме гледат с изпълнена с копнеж безпомощност, викайки към Мен непрестанно. Но в крайна сметка не са в състояние да избягат от скръбната си съдба. Спомням си как хората в миналото даваха обещания в Мое присъствие, кълняха се в небето и земята в Мое присъствие да се отплатят за добротата Ми с обичта си. Те плачеха горчиво пред Мен и звукът от техните викове беше сърцераздирателен, труден за понасяне. Заради тяхната решителност Аз често предоставях помощ на хората. Безброй пъти хората са идвали пред Мен, за да Ми се подчинят, трудно е да забравя прекрасното им държание. Безброй пъти те са Ме обичали, непоколебими в своята вярност, с възхитителна искреност. Безброй пъти те са Ме обичали до степен да жертват живота си, обичали са Ме повече от себе си, и виждайки тяхната искреност, Аз съм приел любовта им. Безброй пъти те са принасяли себе си в Мое присъствие, заради Мен, безразлични пред лицето на смъртта, а Аз съм изтривал тревогите от челата им и внимателно съм преценявал лицата им. Безброй пъти съм ги обичал като скъпоценно съкровище и безброй пъти съм ги мразил като Свой враг. Въпреки това, онова, което е в ума Ми, остава отвъд човешкото разбиране. Когато хората са тъжни, Аз идвам да ги утеша, а когато са слаби, идвам да им помогна. Когато са изгубени, Аз им давам посока. Когато плачат горчиво, Аз изтривам сълзите им. Но когато Аз съм тъжен, кой може да Ме утеши със сърцето си? Когато съм дълбоко разтревожен, кой проявява внимание към сърцето Ми? Когато съм скръбен, кой може да излекува раните в сърцето Ми? Когато имам нужда от някого, кой доброволно Ми съдейства? Възможно ли е предишното отношение на хората към Мен да е изгубено и никога да не се върне? Защо в спомените им не е останало нищо от него? Как е възможно хората да са забравили всички тези неща? Дали всичко това не се дължи на покварата на човечеството, причинена от неговия враг?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 27)

Ежедневни Божии слова  Откъс 373

Бог създаде човечеството, но като дойде в света на хората, те се опитват да Му се опълчат и да Го пропъдят от територията си, сякаш Той е някакъв залутан из света сирак или безродник. Никой не е привързан към Него, никой не Го обича искрено и никой никога не е приветствал пришествието Му. Вместо това, щом Го видят да идва, радостните лица на хората мигом помръкват, сякаш засенчени от прииждаща буря или сякаш Бог е дошъл да отнеме семейното им щастие, като че ли Той никога не е благославял хората, а им е носил все беди. Затова хората си представят Бог не като източник на благодат, а по скоро като Онзи, който винаги ги проклина. Ето защо хората не Го зачитат и не Го приветстват; отнасят се към Него със студенина, откакто свят светува. Тъй като таят тези чувства в сърцата си, Бог казва, че са неразумни и неморални и че у тях не се долавят дори и чувствата, с които уж са надарени човеците. Човешките същества изобщо не зачитат Божиите чувства, а вместо това се облягат на тъй наречената „праведност“ в отношенията си с Него. Хората отдавна са такива и затова Бог казва, че нравът им не се е променил. Това показва, че са толкова изпълнени със съдържание, колкото е тежината на шепа гъши пух. Тъй като не ценят себе си, може да се каже, че са безполезни клетници. Нима това, че не обичат дори себе си, а сами се потъпкват, не е доказателство за тяхната безполезност? Човешката природа е като пропаднала жена, която си играе сама със себе си и охотно се оставя да бъде насилвана от всеки пожелал я. Въпреки това хората не осъзнават колко са пропаднали. На тях им харесва да работят за другиго, да се намират на празни приказки с другите; оставят се да бъдат контролирани от другите. Не се ли състои точно в това скверността на човечеството? При все че не съм преживял човешката природа и не съм изживял непосредствено човешкия живот, добих много ясно разбиране за всяко движение, всяко действие, всяка дума и всяка постъпка на хората. Дори съм в състояние да анализирам хората, предизвиквайки у тях толкова дълбок срам, че вече да не дръзнат открито да сплетничат и да се поддават на похотта си. Като охлюви, свиващи се в черупките си, те вече не смеят да демонстрират собственото си грозно състояние. Тъй като хората не познават самите себе си, най-големият им недостатък е желанието им да изтъкват пред околните привлекателните си черти, а така всъщност разкриват безобразния си облик; това е нещото, което Бог ненавижда най-силно. Това тяхно поведение се дължи на факта, че връзките между хората не са нормални и липсват нормални междуличностни отношения, а още по-малко нормални отношения между тях и Бог. Бог изрече толкова много думи и основната Му цел беше да намери място в човешките сърца, за да изтласка всички идоли, настанили се в тях. Тогава Бог ще може да упражни Своята власт над цялото човечество и ще постигне целта на земното Си съществуване.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 14)