Ежедневни Божии слова Откъс 300

След няколко хиляди години поквара човекът е станал безчувствен и слабоумен; превърнал се е в демон, който се противопоставя на Бог — дотолкова, че непокорството на човека спрямо Бог е документирано в историческите книги и дори самият човек е неспособен напълно да си даде сметка за своето непокорно поведение, защото човекът е бил дълбоко покварен от Сатана и е бил подведен от Сатана така, че не знае накъде да тръгне. И днес човекът продължава да предава Бог: Когато човек вижда Бог, той Го предава, а когато не може да види Бог, той пак Го предава. Има дори такива хора, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, продължават да Го предават. Ето защо казвам, че разумът на човека е изгубил първоначалното си предназначение и че съвестта на човека също е изгубила първоначалното си предназначение. Човекът, какъвто го виждам Аз, е звяр в човешки облик, той е отровна змия и независимо колко достоен за съжаление се опитва да изглежда пред очите Ми, никога няма да бъда милостив към него, защото човекът не осъзнава разликата между черно и бяло, разликата между истина и неистина. Въпреки че разумът му е толкова притъпен, човекът иска да получи благословии; човешката му природа е толкова низка, но въпреки това той иска да има върховната власт на цар. Над кого може да царува той с такъв разум? Как би могъл с такава човешка природа да седне на престола? Човекът наистина няма срам! Той е един самонадеян негодник! На тези от вас, които искат да получат благословии, предлагам първо да намерят огледало и да погледнат собственото си грозно отражение — имаш ли необходимите качества, за да бъдеш цар? Имаш ли лицето на човек, който може да получи благословии? В твоя нрав не е настъпила ни най-малка промяна и не си приложил нищо от истината на практика, но въпреки това желаеш прекрасно бъдеще. Заблуждаваш се! Роден в земя, пълна с нечистотии, човекът е силно засегнат от обществото, повлиян е от феодалната етика и е обучаван в „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, ограничените възгледи за живота, отвратителната житейска философия, напълно безполезното съществуване, извратеният начин на живот и обичаи — всички тези неща са навлезли сериозно в сърцето на човека и сериозно са подкопали и атакували неговата съвест. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-порочен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се подчини на Бог, нито пък някой, който доброволно да търси появата на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът не прави нищо друго, освен да се стреми към удоволствия, като се отдава на покварата на плътта в калната земя. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в тъмнина, не се замислят как да я приложат на практика, нито са склонни да търсят Бог, дори и да са видели Неговата поява. Как може едно толкова извратено човечество да има възможност за спасение? Как може човечество с толкова упадъчен морал да живее в светлината?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 301

Основната причина за появата на порочни нагласи в човека е измамата, покварата и отровата на Сатана. Човекът е бил ограничен и контролиран от Сатана и страда от огромните вреди, които Сатана е нанесъл на неговото мислене, морал, проницателност и разум. Човекът се противопоставя на Бог и не може да приеме истината именно поради това, че нещата, които са фундаментални за човека, са покварени от Сатана и са напълно различни от това, което Бог е създал първоначално. Следователно промените в нрава на човека трябва да започнат с промени в неговото мислене, проницателност и разум, които ще променят познанието му за Бог и познанието му за истината. Онези, които са се родили в най-дълбоко покварената от всички земи, са още по-невежи за това какво е Бог и какво означава да вярваш в Бог. Колкото по-покварени са хората, толкова по-малко знаят за съществуването на Бог и толкова по-слаби са техният разум и проницателност. Източникът на противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е неморален, мислите му са изродени и мисловната му нагласа е изостанала. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът по природа се е подчинявал на Бог и се е подчинявал на думите Му, след като ги е чул. За него е било естествено да има здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като са били покварени от Сатана, изначалният разум, съвестта и природата на човека са се притъпили и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал неестествен, нравът му е същият като на животно, а непокорството му спрямо Бог става все по-често и по-силно. И все пак човекът все още нито знае, нито признава това, а само се противопоставя и се бунтува сляпо. Нравът на човека се разкрива в проявите на неговия разум, проницателност и съвест; тъй като разумът и проницателността му са нездрави, а съвестта му е силно притъпена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проницателността на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божията воля. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен за употреба от Бог. „Нормален разум“ означава да се подчиняваме и да бъдем верни на Бог, да копнеем за Бог, да бъдем абсолютно предани на Бог и да имаме чиста съвест пред Бог. Това означава сърцето и умът ни да са единни по отношение на Бог и да не се противопоставяме умишлено на Бог. Не е така, когато имаш неестествен разум. Откакто човекът е покварен от Сатана, той си е създал представи за Бог и не е имал никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го осъжда, а освен това отправя хули зад гърба Му. Човекът осъжда Бог зад гърба Му с ясното съзнание, че Той е Бог; човекът няма никакво намерение да се подчинява на Бог и просто отправя слепи искания и молби към Него. Такива хора, хора с неестествен разум, не са способни да осъзнаят собственото си отвратително поведение или да съжаляват за непокорството си. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали част от разума си; колкото са по-непокорни спрямо Бог хората, които все още не могат да опознаят себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 302

Разкриването на покварения нрав на човека произтича само от притъпената му съвест, злонамерената му природа и нездравия му разум; ако съвестта и разумът на човека успеят отново да станат нормални, тогава той ще се превърне в човек, годен за употреба пред Бог. Именно защото човешката съвест винаги е била притъпена и защото човешкият разум, който никога не е бил здрав, отслабва все повече, човекът става все по-непокорен спрямо Бог — дотолкова, че дори приковава Исус на кръста и отказва на Божието въплъщение в последните дни да влезе в дома му, осъжда Божията плът и вижда Божията плът като низша. Ако човек имаше поне малко човечност, той нямаше да бъде толкова жесток в отношението си към въплътения Бог; ако имаше поне малко разум, нямаше да бъде толкова порочен в отношението си към плътта на въплътения Бог; ако имаше поне малко съвест, нямаше да „благодари“ на въплътения Бог по този начин. Човекът живее в епохата на въплъщението на Бог, но не е способен да благодари на Бог, че му е дал такава добра възможност, и вместо това проклина идването на Бог или напълно пренебрегва факта на Божието въплъщение, и явно се противи и е уморен от него. Независимо от това как човекът се отнася към идването на Бог, накратко казано, Бог винаги е продължавал търпеливо Своето дело, въпреки че човекът не е бил ни най-малко благосклонен към Него и сляпо е отправял молби към Него. Човешкият нрав е станал изключително порочен, разумът му се е притъпил до крайност, а съвестта му е напълно потъпкана от Лукавия и отдавна е престанала да бъде изначалната съвест на човека. Човекът не само е неблагодарен на въплътения Бог за това, че е дарил толкова много живот и благодат на човечеството, но дори е възмутен от Бог за това, че му е дал истината; точно защото човекът няма ни най-малък интерес към истината, той е възмутен от Бог. Човекът не само че не е способен да даде живота си за въплътения Бог, но и се опитва да извлече облаги от Него и претендира за лихва, която е десетки пъти по-голяма от това, което той е дал на Бог. Хората с такава съвест и разум смятат, че това не е нещо съществено, и продължават да вярват, че са жертвали толкова много от себе си заради Бог и че Бог им е дал твърде малко. Има хора, които, след като са Ми дали купичка вода, протягат ръце и искат да им платя за две купички мляко, или, след като са Ми дали стая за една нощ, настояват да им платя наем за няколко. С такава човешка природа и такава съвест как можете все още да искате да получите живот? Какви жалки нещастници сте вие! Тази човешка природа и тази човешка съвест са причината въплътеният Бог да се скита по земята, без да има къде да намери подслон. Онези, които наистина притежават съвест и човешка природа, трябва да почитат въплътения Бог и да Му служат с цялото си сърце не заради това колко работа е свършил, а дори и да не свърши никаква работа. Ето това трябва да правят онези, които имат здрав разум, и това е дълг на човека. Повечето хора дори говорят за условия, когато служат на Бог: Те не се интересуват дали Той е Бог или човек, а говорят само за собствените си условия и се стремят да задоволят само собствените си желания. Когато готвите за Мен, изисквате плащане за услугата, когато бягате заради Мен, изисквате плащане за бягането, когато работите за Мен, изисквате плащане за работата, когато перете дрехите Ми, изисквате плащане за прането, когато се грижите за църквата, изисквате възстановяване на разходите, когато говорите, изисквате плащане за оратор, когато раздавате книги, изисквате плащане за разпространението им, а когато пишете, изисквате плащане за писането. Онези, с които съм имал работа, дори искат отплата от Мен, а онези, които са били изпратени вкъщи, искат обезщетение за накърненото си име; онези, които са неомъжени, искат зестра или компенсация за изгубената си младост; онези, които убиват пиле, искат касапска такса, онези, които пържат храна, искат такса за пържене, а онези, които правят супа, искат заплащане и за това… Това е вашата възвишена и могъща човешка природа и това са действията, които ви диктува вашата жива съвест. Къде е вашият разум? Къде е вашата човечност? Нека ви кажа! Ако продължавате така, ще спра да работя сред вас. Няма да работя сред глутница зверове в човешки облик, няма да страдам за такава група хора, чиито светли лица крият сърца на зверове, не ще търпя заради такава глутница животни, която няма и най-малкия шанс за спасение. Денят, в който ви обърна гръб, ще бъде денят, в който вие ще умрете, денят, в който тъмнината ще ви обхване, и денят, в който ще бъдете изоставени от светлината. Нека ви го кажа! Никога няма да бъда благосклонен към група като вашата — група, която стои по-долу дори от животните! Има граници на Моите думи и действия, а с човешка природа и съвест като вашите няма да работя повече, защото вие сте твърде лишени от съвест, причинили сте Ми твърде много болка и вашето подло поведение Ме отвращава твърде много. Хората, на които толкова им липсва човечност и съвест, никога няма да имат възможност за спасение; Аз никога не бих спасил такива безсърдечни и неблагодарни хора. Когато дойде Моят ден, ще изсипя за вечни времена изгарящите Си пламъци върху децата на непокорството, които някога предизвикаха свирепия Ми гняв, ще наложа вечното Си наказание върху онези животни, които някога хвърляха обиди по Мен и Ме изоставиха, ще изгоря за вечни времена с огъня на Моя гняв синовете на непокорството, които някога ядоха и живяха заедно с Мен, но не повярваха в Мен, които Ме обидиха и предадоха. Ще подложа на наказание всички онези, които предизвикаха гнева Ми; ще изсипя целия Си гняв върху онези зверове, които някога искаха да застанат до Мен като равни, но не Ме почетоха и не Ми се подчиниха; жезълът, с който ще ударя човека, ще падне върху онези животни, които някога се радваха на Моите грижи и на тайните, които изказах открито, и които някога се опитаха да получат материални наслади от Мен. Няма да простя на никой човек, който се опитва да заеме мястото Ми; няма да пощадя никого от онези, които се опитват да отнемат храна и дрехи от Мен. Засега вие оставате невредими и продължавате да прекалявате с исканията, които отправяте към Мен. Когато настъпи денят на гнева, няма да отправяте повече искания към Мен; тогава ще ви оставя да се „наслаждавате“ до насита, ще забия лицата ви в земята и никога повече няма да можете да станете! Рано или късно ще „изплатя“ този дълг към вас и се надявам търпеливо да изчакате настъпването на този ден.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 303

Човекът не успява да спечели Бог не защото Бог има емоции или защото Бог не желае да бъде спечелен от човека, а защото човекът не иска да спечели Бог и защото не търси Бог настоятелно. Как може един от тези, които наистина търсят Бог, да бъде прокълнат от Него? Как може човек със здрав разум и чувствителна съвест да бъде прокълнат от Бог? Как може човек, който наистина почита и служи на Бог, да бъде погълнат от огъня на Неговия гняв? Как може човек, който с радост се подчинява на Бог, да бъде изгонен от Божия дом? Как може човек, който не е успял да обикне Бог достатъчно, да преживее Божието наказание? Как може човек, който с радост изоставя всичко заради Бог, да остане без нищо? Човекът не желае да се стреми към Бог, не желае да даде имуществото си за Бог и не желае да посвети усилията през целия си живот на Бог; вместо това той казва, че Бог прекалява, че твърде много неща, свързани с Него, се разминават с представите на човека. С такава човешка природа, дори и да сте полагали непрестанни усилия, пак няма да можете да получите Божието одобрение, да не говорим за това, че не търсите Бог. Нима не знаете, че вие сте увредената част от човечеството? Не знаете ли, че няма по-долна човешка природа от вашата? Не знаете ли как ви наричат другите, за да ви отдадат заслуженото? Тези, които наистина обичат Бог, ви наричат баща на вълка, майка на вълка, син на вълка и внук на вълка; вие сте потомци на вълка, хора на вълка и трябва да знаете своята идентичност и никога да не я забравяте. Не си мислете, че сте по-висши: вие сте най-порочната група нечовеци сред хората. Нима не знаете нищо от това? Знаете ли колко голям е рискът, който поемам, работейки сред вас? Ако разумът ви не може да стане отново нормален и съвестта ви не може да работи нормално, тогава никога няма да се освободите от името „вълк“, никога няма да избегнете деня на проклятието и никога няма да избегнете деня на наказанието си. Вие сте родени непълноценни, без никаква стойност. Вие по природа сте глутница гладни вълци, купчина отломки и боклук и, за разлика от вас, Аз не работя с вас, за да спечеля облаги, а поради нуждата от работа. Ако продължавате да сте така непокорни, Аз ще спра делото Си и никога повече няма да работя с вас; напротив, ще прехвърля делото Си към друга група, която Ми е угодна, и така ще ви напусна завинаги, защото не желая да гледам онези, които са във вражда с Мен. И така, искате ли да бъдете в съгласие с Мен, или във вражда с Мен?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 304

Всички хора искат да видят истинското лице на Исус и всички жадуват да бъдат с Него. Не мисля, че има брат или сестра, които биха казали, че не желаят да видят или да бъдат с Исус. Преди да сте видели Исус — преди да сте видели въплътения Бог — вероятно ще имате най-различни идеи, например за външния вид на Исус, за Неговия начин на говорене, начин на живот и така нататък. Но след като наистина Го видите, идеите ви бързо ще се променят. Защо става така? Искате ли да разберете? Вярно е, че човешкото мислене не може да бъде пренебрегнато, но по-важното е, че същината на Христос не подлежи на промяна от човека. Вие мислите, че Христос е безсмъртен или мъдрец, но никой не Го смята за обикновен човек, който притежава божествена същина. Поради това много от онези, които ден и нощ копнеят да видят Бог, всъщност са врагове на Бог и не Му съответстват. Не е ли това грешка, която хората правят? Дори сега все още мислите, че вашата вяра и преданост са достатъчни, за да ви направят достойни да видите лицето на Христос, но Аз ви призовавам да се подготвите с повече неща, които имат практическо значение! Защото в миналото, настоящето и бъдещето много от тези, които са имали досег с Христос, са се провалили или ще се провалят; всички те играят ролята на фарисеите. Каква е причината за вашия провал? Това става именно защото вие си представяте един Бог, който е възвишен и заслужава възхищение. Но истината не е такава, каквато хората искат да бъде. Христос не само че не е възвишен, но е и особено малък; не само че е човек, но е обикновен човек; Той не само че не може да се възнесе на небето, но дори не може да се движи свободно по земята. И понеже това е така, хората се отнасят към Него като към обикновен човек; държат се с Него непочтително в Негово присъствие и говорят с Него небрежно, докато все още очакват идването на „истинския Христос“. Вие приемате Христос, който вече е дошъл, за обикновен човек, а Неговите думи за думи на обикновен човек. Поради тази причина не сте получили нищо от Христос, а вместо това напълно сте изложили на показ собствената си грозота.

Преди да получиш досег с Христос, може да вярваш, че нравът ти е напълно променен, че си верен последовател на Христос, че няма по-достоен от теб, който да получи Неговите благословии и че след като си преминал по много пътища, свършил си много работа и си принесъл много плодове, ти със сигурност ще бъдеш един от тези, които накрая ще получат венеца. И все пак има една истина, която може би не знаеш: поквареният нрав на човека, с неговото непокорство и противопоставяне се проявяват, когато той види Христос, а непокорството и противопоставянето, които се излагат на показ в този момент, се разкриват по най-безспорен и пълен начин от всякога. Именно защото Христос е Човешкият син — Човешки син, който има нормална човешка природа — хората нито Го почитат, нито Го уважават. Именно защото Бог живее в плът, непокорството на хората се вижда толкова явно и с такива ярки подробности. Затова казвам, че идването на Христос е разкрило цялото непокорство на човечеството и е извадило на показ човешката природа. Това се нарича „да примамиш тигъра от планината“ и „да извадиш вълка от пещерата му“. Смееш ли да твърдиш, че си верен на Бог? Смееш ли да твърдиш, че проявяваш абсолютно послушание към Бог? Смееш ли да твърдиш, че не си непокорен? Някои ще кажат: „Винаги, когато Бог ме постави в нова среда, аз се подчинявам безропотно и освен това нямам никакви неправилни представи за Бог“. Някои ще кажат: „Каквото и да изисква от мен Бог, аз го правя по най-добрия начин и никога не допускам небрежност“. В такъв случай ви питам следното: можете ли да съответствате на Христос, когато живеете заедно с Него? И колко време ще бъдете в съответствие с Него? Един ден? Два дни? Един час? Два часа? Вярата ви може и да е похвална, но нямате много постоянство. Щом наистина заживееш с Христос, самодоволството и самомнението ти ще се проявят чрез твоите думи и действия, малко по малко, а така също ще бъдат разкрити и прекомерните ти желания, непокорния начин на мислене и недоволство. И накрая, високомерието ти ще става все по-голямо, докато несъответствието ти с Христос стане такова, каквото е между водата и огъня; и тогава природата ти ще бъде напълно разкрита. В този момент твоите представи вече няма да могат да бъдат прикривани, недоволството ти също ще излезе наяве по естествен начин и унизената ти човешка природа ще бъде напълно изложена на показ. Дори и тогава обаче ти отказваш да признаеш собственото си непокорство, като вместо това вярваш, че такъв Христос не е лесен за приемане от човека, че Той е твърде взискателен към хората и че ти би се подчинил напълно, ако Той беше един по-мил Христос. Вярвате, че вашето непокорство е оправдано, че се бунтувате срещу Него само когато Той изисква твърде много от вас. Никога не сте се замисляли, че не гледате на Христос като на Бог, че ви липсва намерението да Му се подчинявате. По-скоро упорито настояваш Христос да върши делото Си в съответствие с твоите собствени желания и щом направи нещо, което е в противоречие с мисленето ти, смяташ, че Той не е Бог, а човек. Не са ли мнозина тези сред вас, които са се борили с Него по този начин? В кого все пак вярвате? И по какъв начин търсите?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 305

Вие винаги искате да видите Христос, но Аз ви призовавам да не се отнасяте към себе си с такова високо уважение; всеки може да види Христос, но Аз казвам, че никой не е достоен да Го види. Тъй като човешката природа е изпълнена със зло, високомерие и непокорство, в момента, в който видиш Христос, твоята природа ще те унищожи и ще те осъди на смърт. Общуването ти с някой брат (или сестра) може да не говори много за теб, но когато общуваш с Христос, това не е толкова просто. По всяко време твоите представи могат да пуснат корени, високомерието ти да започне да покълва, а непокорството ти да „роди смокини“. Как можеш с такава човешка природа да си достоен да общуваш с Христос? Наистина ли си способен да се отнасяш към Него като към Бог всеки миг от всеки ден? Покорството ти пред Бог ще стане ли наистина реалност? В сърцата си се покланяте на възвишения Бог като Йехова, а считате видимия Христос за човек. Вашият разум е твърде непълноценен и човешката ви природа е твърде принизена! Вие не сте способни винаги да гледате на Христос като на Бог, а правите това само от време на време, когато ви хрумне, вкопчвате се в Него и Му се покланяте като на Бог. Ето защо казвам, че не сте вярващи в Бог, а група съучастници, които се борят срещу Христос. Дори хората, които проявяват доброта към другите, получават своята награда, но въпреки това Христос, който извърши такова дело сред вас, не получи нито човешка любов, нито отплата и покорство. Нима това не е нещо сърцераздирателно?

Възможно е през всичките си години на вяра в Бог да не си проклел никого и да не си извършил лошо дело, и въпреки това в твоето общуване с Христос да не можеш да говориш истината, да действаш честно или да се подчиняваш на словото на Христос; в такъв случай казвам, че ти си най-лошият и злонамерен човек на света. Може да си изключително дружелюбен и отдаден на своите роднини, приятели, съпруга (или съпруг), синове и дъщери, родители и никога да не се възползваш от другите, но ако не си способен да бъдеш съответствие на Христос, ако не можеш да взаимодействаш в съгласие с Него, тогава дори да изразходваш всичките си сили, за да помогнеш на ближните си или да се грижиш най-добросъвестно за баща си, майка си и членовете на твоето домакинство, бих казал, че все още си нечестив и при това изпълнен с коварство. Не мисли за себе си, че съответстваш на Христос само защото се разбираш с другите или си извършил няколко добри дела. Нима мислиш, че твоите доброжелателни намерения могат да ти донесат благословиите на Небето? Мислиш ли, че с извършването на няколко добри дела можеш да заместиш послушанието? Нито един от вас не е в състояние да приеме, че с него ще се разправят и ще го скастрят, и на всички ви е трудно да приемете нормалната човешка природа на Христос, въпреки че постоянно разгласявате послушанието си пред Бог. Вяра като вашата ще доведе до възмездието, което се полага. Престанете да се отдавате на фантастични илюзии и да желаете да видите Христос, защото духовният ви ръст е твърде нисък — толкова нисък, че дори не сте достойни да Го видите. Когато сте напълно изчистени от своето непокорство и сте способни да бъдете в съгласие с Христос, тогава естествено Бог ще ви се яви. Ако отидете да видите Бог без да сте преминали през кастрене или съд, тогава със сигурност ще се превърнете в противник на Бог и ще бъдете обречени на унищожение. Природата на човека е изначално враждебна към Бог, защото всички хора са били подложени на абсолютната поквара на Сатана. Ако човек се опитва да общува с Бог от средата на собствената си поквара, сигурно е, че от това не може да излезе нищо добро; действията и думите на човека със сигурност ще излагат на показ покварата му на всяка крачка, а при общуването с Бог неговото непокорство ще се разкрие във всичките си аспекти. Несъзнателно човекът започва да се противопоставя на Христос, да мами Христос и да изоставя Христос; когато това се случи, човекът ще се окаже в още по-несигурно състояние и ако това продължи, ще стане обект на наказание.

Някои може да смятат, че ако общуването с Бог е толкова опасно, тогава би било по-разумно да се държим настрана от Него. Какво могат да спечелят такива хора? Могат ли те да бъдат верни на Бог? Със сигурност общуването с Бог е много трудно, но това е така, защото човекът е покварен, а не защото Бог не може да общува с хората. За вас би било най-добре да посветите повече усилия на истината за опознаването на собствената ви същност. Защо не сте намерили благоволение пред Бог? Защо вашият нрав Му е противен? Защо речта ви предизвиква Неговата ненавист? Веднага след като сте демонстрирали малко преданост, започвате сами да се възхвалявате и да изисквате награда за своя малък принос; гледате отвисоко на другите, когато сте проявили малко послушание, и започвате да презирате Бог, когато сте изпълнили някоя дребна задача. За да приемете Бог, вие искате пари, подаръци и комплименти. Боли ви сърцето, когато дадете една или две монети; когато дадете десет, искате да получите благословии и да се отнасят към вас с уважение. За човешка природа като вашата е направо обидно да се говори или да се слуша. Има ли нещо похвално във вашите думи и действия? Тези хора, които изпълняват своя дълг, и тези, които не го правят; тези, които водят и тези, които следват; тези, които приемат Бог и тези, които не го приемат; тези, които даряват и тези, които не го правят; тези, които проповядват и тези, които приемат словото, и така нататък: всички те хвалят себе си. Не намирате ли това за смешно? Знаейки много добре, че вярвате в Бог, вие въпреки това не можете да бъдете Негово съответствие. Знаейки много добре, че сте напълно лишени от заслуги, вие все пак продължавате да се хвалите. Не чувствате ли, че разумът ви се е увредил до такава степен, че вече не можете да контролирате себе си? Как можете да общувате с Бог с такъв разум? Не се ли страхувате за себе си при тези обстоятелства? Вашият нрав вече се е влошил до такава степен, че не сте способни да съответствате на Бог. При това положение вярата ви не е ли смешна? Не е ли абсурдна вашата вяра? Как ще подходиш към бъдещето си? Как ще избереш кой път да поемеш?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 306

Изрекох толкова много думи, изразих волята и нрава Си, но въпреки това хората все още не са способни да Ме познаят и да повярват в Мен. Или пък може да се каже, че хората все още не са способни да Ми се подчиняват. Онези, които живеят в границите на Библията, тези, които живеят в рамките на закона, тези, които живеят на кръста, тези, които живеят според учението, тези, които живеят сред делото, което върша днес — кой от тях Ми съответства? Вие мислите само как да получите благословии и награди, но никога не сте се замисляли как наистина да бъдете Мое съответствие или как да се предпазите от това да бъдете против Мен. Разочарован съм много от вас, защото ви дадох толкова много, а получих толкова малко. Вашите лъжи, вашето високомерие, вашата алчност, вашите прекомерни желания, вашето предателство, вашето непокорство — кое от тези неща би могло да убегне от вниманието Ми? Вие се държите с Мен небрежно, заблуждавате Ме, обиждате Ме, примамвате Ме, настоявате и Ме изнудвате за жертви — как може такава злонамереност да избегне наказанието Ми? Всички тези злодеяния са доказателства за вашата враждебност спрямо Мен и за вашето несъответствие на Мен. Всеки от вас смята, че Ми съответства в достатъчна степен, но ако това беше така, тогава за кого щяха да важат такива неопровержими доказателства? Вие вярвате, че притежавате изключителна прямота и вярност към Мен. Вие си мислите, че сте толкова добросърдечни, толкова състрадателни и че сте много всеотдайни към Мен. Вие си мислите, че сте направили повече от необходимото за Мен. Но дали някога сте сравнявали това с вашите действия? Казвам, че вие сте много високомерни, много алчни, много повърхностни; измамите, с които Ме заблуждавате, са много хитри, а намеренията и методите ви са много жалки. Вашата преданост е твърде недостатъчна, вашата искреност — твърде нищожна, а вашата съвест — още по-несъстоятелна. В сърцата ви има твърде много злонамереност и никой не е пощаден от вашата злоба, дори и Аз. Вие Ме отхвърляте заради децата си, съпрузите си или заради собственото си самосъхранение. Вместо да се грижите за Мен, вие се грижите за семейството си, за децата си, за положението си, за бъдещето си и за собственото си удовлетворение. Кога сте мислили за Мен, докато говорите или действате? В спокойни дни мислите ви се насочват към децата, съпруга, съпругата или родителите ви. В бурни дни Аз пак нямам място в мислите ви. Когато изпълнявате задълженията си, вие мислите за собствените си интереси, за личната си безопасност, за членовете на семейството си. Какво си направил някога за Мен? Кога си мислил за Мен? Кога си бил отдаден, независимо от цената, на Мен и Моето дело? Къде са доказателствата за това, че Ми съответстваш? Къде е истината за твоята вярност към Мен? Къде е истината за твоето покорство към Мен? Кога твоите намерения не са били с цел да получиш Моите благословии? Вие Ме заблуждавате и мамите, играете си с истината, прикривате нейното съществуване и предавате нейната същност. Какво ви очаква в бъдеще, ако вървите против Мен по този начин? Вие просто търсите съответствие на неясен Бог и неясна вяра, но не сте съответствие на Христос. Няма ли вашата злоба да доведе до същото възмездие като това, което заслужават нечестивите? Тогава ще разберете, че никой, който не съответства на Христос, не може да избегне деня на гнева, и ще разберете какво възмездие ще се стовари върху онези, които са против Христос. Когато този ден настъпи, мечтите ви да бъдете благословени заради вярата си в Бог и да влезете в рая ще бъдат разбити. Това обаче няма да е така за тези, които съответстват на Христос. Въпреки че са загубили толкова много, въпреки че са изтърпели много трудности, те ще получат цялото наследство, което завещавам на човечеството. Накрая ще разберете, че само Аз съм праведният Бог и че само Аз съм способен да отведа човечеството до неговата прекрасна цел.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да търсиш начин да съответстваш на Христос“)

Ежедневни Божии слова Откъс 307

Бог е поверил много неща на хората и също така е обърнал внимание на тяхното навлизане по безброй начини. Но тъй като качеството на хората е доста лошо, много от Божиите слова не са успели да пуснат корени. Причините за това лошо качество са различни, като например покварата на човешките мисли и морал и липсата на правилно възпитание; феодалните суеверия, които сериозно са завладели човешкото сърце; развратният и упадъчен начин на живот, който е поставил много злини в най-дълбоките кътчета на човешкото сърце; повърхностното разбиране на културната грамотност, като почти деветдесет и осем процента от хората нямат образование в областта на културната грамотност и нещо повече, много малко от тях получават по-високо ниво на културно образование. Следователно хората по същество нямат представа какво се има предвид под Бог или Духът, а имат само мъглява и неясна представа за Бог, придобита от феодалните суеверия. Пагубните влияния, които хилядите години на „възвишения дух на национализма“ са оставили дълбоко в човешкото сърце, както и феодалното мислене, с което хората са обвързани и оковани, без капка свобода, без воля за издигане и упоритост, без желание за постигане на прогрес, останали вместо това пасивни и назадничави, вкоренени в робския манталитет и така нататък — тези обективни фактори са придали неизличимо мръсен и грозен облик на идеологическите възгледи, идеалите, морала и нрава на човечеството. Хората, изглежда, живеят в мрачния свят на тероризма, който никой от тях не се опитва да преодолее, и никой от тях не мисли да премине към един идеален свят; по-скоро те са доволни от своята житейска участ, доволни са да прекарват дните си в раждане и отглеждане на деца, да се борят, да се потят, да изпълняват ежедневните си задължения, да мечтаят за обезпечено и щастливо семейство, да мечтаят за съпружеска обич, за внуци, за радост в залеза на своите години, докато спокойно изживяват живота си… В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал съвършен живот, всички са се стремили само към това да се избиват взаимно в този мрачен свят, да се надпреварват за слава и богатство и да плетат интриги един срещу друг. Кой някога е търсил Божията воля? Някой обръщал ли е внимание на Божието дело? Всички части от човечеството, които са под влиянието на тъмнината, отдавна са се превърнали в човешка природа и затова е доста трудно да се извършва Божието дело, а хората имат дори още по-малко смелост да обърнат внимание на това, което Бог им е поверил днес. Във всеки случай вярвам, че хората няма да имат нищо против да изрека тези слова, тъй като това, за което говоря, е история от хиляди години. Да се говори за история означава факти, а освен това и скандали, които са очевидни за всички, така че какъв е смисълът да се казва това, което е в противоречие с фактите? Но също така вярвам, че разумните хора, като видят тези думи, ще се събудят и ще положат усилия да постигнат напредък. Бог се надява, че хората ще могат да живеят и работят в мир и доволство и в същото време ще могат да обичат Бог. Божията воля е цялото човечество да навлезе в почивка; нещо повече — съкровеното желание на Бог е да изпълни цялата земя с Божията слава. Жалко е само, че човешките същества остават потънали в забрава и непробудени, толкова силно покварени от Сатана, че днес вече не приличат на хора. Така че човешката мисъл, моралът и образованието образуват важна връзка, а обучението по културна грамотност е втора връзка, която позволява да се повиши културното ниво на хората и да се промени техният духовен мироглед.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 308

В своите житейски преживявания хората често си мислят: „Отказах се от семейството и кариерата си заради Бог и какво ми даде Той? Трябва да го изчисля и да потвърдя — получавал ли съм благословии напоследък? Дадох много през това време, тичах и тичах, много страдах — даде ли ми Бог някакви обещания в замяна? Запомнил ли е добрите ми дела? Какъв ще бъде моят край? Мога ли да получа Божиите благословии?…“. Всеки човек постоянно прави такива изчисления в сърцето си и отправя изисквания към Бог, в които личат неговите подбуди, амбиции и меркантилен манталитет. Това означава, че в сърцето си човекът постоянно изпитва Бог, постоянно крои планове за Бог, постоянно спори с Бог за собствения си индивидуален изход и се опитва да изтръгне становище от Бог, за да разбере дали Той може да му даде това, което иска. В същото време, докато се стреми към Бог, човекът не се отнася към Него като към Бог. Човекът винаги се е опитвал да сключва сделки с Бог, непрекъснато отправя изисквания към Него и дори Го притиска на всяка крачка, опитвайки се да отхапе ръката, след като му е било подадено кутрето. В същото време, докато се опитва да сключва сделки с Бог, човекът спори с Него и дори има хора, които, ако ги сполетят изпитания или попаднат в определени ситуации, често стават слаби, пасивни и отпуснати в работата си и са пълни с оплаквания срещу Бог. От времето, когато човекът за пръв път е започнал да вярва в Бог, той смята Бог за рог на изобилието, за швейцарско армейско ножче, а себе си — за най-големия Божи кредитор, сякаш опитите да получи благословии и обещания от Бог са негово изконно право и задължение, докато Божията отговорност е да защитава и да закриля човека, както и да му осигурява ресурс. Такова е основното разбиране за „вяра в Бог“ на всички, които вярват в Бог, и такова е най-дълбокото им разбиране на концепцията за вярата в Бог. От природата същност на човека до неговите субективни стремежи няма нищо, което да е свързано със страха от Бог. Целта на вярата му в Бог не би могла да има нищо общо с преклонението пред Бог. Това означава, че човекът никога не е смятал и не е разбирал, че вярата в Бог изисква страх и преклонение пред Него. Ако се вземат предвид тези условия, същината на човека е очевидна. Каква е тази същина? Тя е такава, че сърцето на човека е злобно, то крие в себе си предателство и измама, не обича справедливостта, праведността и положителните неща, а е презряно и алчно. Сърцето на човека е напълно затворено за Бог; той изобщо не го е отдал на Бог. Бог никога не е виждал истинското човешко сърце, нито пък някога е бил почитан от човека. Независимо колко голяма е цената, която Бог плаща, колко много работа върши и колко много ресурс осигурява на хората, те остават слепи и напълно безразлични към всичко това. Човекът никога не е отдавал своето сърце на Бог, той желае единствено да се грижи за него сам, да взема собствени решения — подтекстът на това е, че човекът не иска да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, не иска да се подчинява на върховенството на Бог и Неговите подредби, нито пък иска да Му се прекланя като на Бог. Такова е състоянието на човека днес.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

Ежедневни Божии слова Откъс 309

Не се ли противопоставят много хора на Бог и не възпрепятстват ли делото на Светия Дух, защото не познават различните и разнообразни Божии дела и, освен това, защото разполагат само с капка знание и учение, с които да измерват делото на Светия Дух? Въпреки че преживяванията на такива хора са повърхностни, те са арогантни и отстъпчиви по природа и гледат на делото на Светия Дух с презрение, пренебрегват ученията Му и освен това използват своите тривиални стари аргументи, за да „потвърдят“ делото на Светия Дух. Те също така се преструват и са напълно убедени в собствените си познания и ерудиция, както и че могат да пропътуват света. Такива хора не са ли презирани и отхвърлени от Светия Дух и няма ли да бъдат пропъдени от новата епоха? Не са ли онези, които застават пред Бог и открито Му се противопоставят, невежи и неосведомени подлеци, които просто се опитват да покажат колко блестящи са? Само с оскъдни познания за Библията те се опитват да предизвикат бунт в световните „академични среди“. С повърхностното си учение се опитват да преобърнат делото на Светия Дух и да го накарат да се върти около собствения им мисловен процес. Със своето ограничено виждане те се опитват да обхванат с един поглед шестхилядолетното Божие дело. В тях няма нищо разумно, което си струва да се спомене! Всъщност колкото повече хората познават Бог, толкова по-малко избързват да съдят делото Му. Освен това те говорят само малко за познанията си за Божето дело днес и не са прибързани в преценките си. Колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-арогантни и самоуверени са те и толкова по-своеволно провъзгласяват Божието същество, но говорят само на теория и не предлагат реални доказателства. Такива хора нямат никаква стойност. Онези, които гледат на делото на Светия Дух като на игра, са лекомислени! Онези, които не са предпазливи, когато се натъкнат на новото дело на Светия Дух, които не спират да говорят, съдят прибързано, дават пълна свобода на темперамента си и отричат правотата на делото на Светия Дух, обиждат го и го хулят — такива неуважителни хора не са ли невежи за делото на Светия Дух? Освен това те не са ли хора с голяма арогантност, хора, които по своята същност са горди и неуправляеми? Дори и един ден такива хора да приемат новото дело на Светия Дух, Бог пак няма да ги толерира. Те не само гледат с презрение на онези, които работят за Бог, но и богохулстват срещу Самия Бог. Такива безнадеждни хора няма да получат опрощение, нито в тази епоха, нито в следващата, и завинаги ще гният в ада! Подобни неуважителни, отстъпчиви хора се преструват, че вярват в Бог, и колкото повече се държат така, толкова по-склонни са да нарушават Божиите управленски закони. Не вървят ли по този път всички онези арогантни хора, които са необуздани по природа и никога не са се подчинявали на никого? Те не се ли противопоставят на Бог ден след ден, на Бог, който винаги е нов и никога стар?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 310

Познанието за древната култура и история, обхващащи няколко хиляди години, е затворило мисленето и представите на хората, както и техните духовни възгледи, толкова плътно, че ги е направило непроницаеми и неразградими^[1]. Хората живеят в осемнадесетия кръг на ада, където, сякаш са пропъдени от Бог в подземията и никога не могат да видят светлина. Феодалното мислене така е потиснало хората, че те едва дишат и се задушават. Те нямат и капчица сила да се съпротивляват; всичко, което правят, е да търпят и то да търпят мълчаливо… Никога никой не се е осмелявал да се бори или да отстоява праведността и справедливостта. Под ударите и злоупотребите на феодалната етика хората просто водят начин на живот, по-лош от животинския, ден след ден, година след година. Те никога не са се замисляли да търсят Бог, за да се радват на щастие в човешкия свят. Сякаш хората са били пребити до степен, в която са като падналите есенни листа — повехнали, изсушени и жълто-кафяви. Хората отдавна са изгубили паметта си, живеят безпомощно в ада, наречен човешки свят, и очакват настъпването на последния ден, за да загинат заедно с този ад, сякаш последният ден, за който копнеят, е денят, в който човекът ще се радва на мирно спокойствие. Феодалната етика е отвела живота на човека в „Хадес“, което още повече отслабва силата му да се съпротивлява. Всички видове потисничество стъпка по стъпка тласкат хората към все по-дълбоко пропадане в Хадес, все по-далеч от Бог, докато днес те са станали напълно чужди на Бог и бързат да Го избегнат, когато Го срещнат. Хората Го пренебрегват и Го оставят да стои сам настрани, сякаш никога преди не са Го познавали или виждали. И все пак Бог е чакал човека през целия дълъг път на човешкия живот, като никога не стоварвал неудържимия Си гняв върху него, а само мълчаливо, без да продума, е чакал човекът да се покае и да започне отначало. Бог отдавна дойде в човешкия свят, за да сподели страданията на човешкия свят с хората. През всичките години, в които Той е живял с хората, никой не е разкрил Неговото съществуване. Бог само мълчаливо понася страданията от занемареността в човешкия свят, докато изпълнява делото, което е донесъл лично. Той продължава да търпи заради волята на Бог Отец и заради нуждите на човечеството, понасяйки страдания, каквито човекът никога не е изпитвал. В присъствието на хората Той спокойно ги е чакал и в тяхно присъствие се е смирил заради волята на Бог Отец, а също и заради нуждите на човечеството. Знанието за древната култура тайно е откраднало човека от Божието присъствие и го е предало на царя на дяволите и потомството му. Четирите книги и Петте класики^[а] са пренесли мисленето и представите на хората в друга бунтовна епоха, като са ги накарали да се прекланят още повече от преди пред онези, които са съставили Книгата/Класиката на документите, и в резултат на това да влошат още повече представите си за Бог. Без знанието на хората царят на дяволите безмилостно пропъди Бог от сърцата им и след това ги завзе с тържествуващо задоволство. Оттогава хората придобиха грозна и порочна душа и лика на царя на дяволите. Омраза към Бог изпълваше гърдите им, а злите намерения на царя на дяволите се разпространяваха в хората ден след ден, докато не ги погълнаха напълно. Хората вече нямаха и капчица свобода и нямаше как да се избавят от оковите на царя на дяволите. Нямаха друг избор, освен да бъдат пленени на място, да му се предадат и подчинят в негово присъствие. Много отдавна, когато сърцето и душата на човека бяха още в младенческа възраст, царят на дяволите посади в тях семето на тумора на атеизма, научи човека на заблуди като „изучавай науката и технологиите, осъзнай четирите модернизации и на света няма такова нещо като Бог“. Не само това, а и при всеки удобен случай се провиква: „Да разчитаме на нашия усърден труд, за да изградим красива родина“, като призовава всеки човек да бъде подготвен от детството си да служи вярно на своята страна. Несъзнателно хората бяха доведени при него, където без колебание той неоснователно си присвои всички заслуги (тоест заслугите, които принадлежат на Бог, за това, че държи цялото човечество в ръцете Си). Никога не е изпитвал чувство на срам. Нещо повече, той безсрамно грабна Божия народ и го завлече обратно в дома си, където скочи на масата като мишка и накара хората да му се поклонят като на Бог. Колко отчайващо! Той крещи силно скандални, шокиращи неща, като например: „На света няма такова нещо като Бог. Вятърът се поражда от промени съгласно природните закони; дъждът се появява, когато водните пари, срещайки се с ниски температури, се кондензират в капки, които падат на земята; земетресението е разтърсване на земната повърхност поради геоложки промени; сушата се дължи на сухота във въздуха, причинена от нуклеоново разрушаване на повърхността на слънцето. Това са естествени явления. Къде във всичко това има Божие дело?“. Има дори такива, които гръмогласно изразяват твърдения като следните — твърдения, които не бива да се изричат на глас: „Човекът е еволюирал от маймуните в древното минало, а днешният свят произлиза от поредица примитивни общества, започващи преди около един еон. Дали една държава ще процъфтява, или ще запада, зависи изцяло от нейния народ“. На заден план той кара хората да го окачват по стените или да го поставят на масата, за да му отдават почит, и да му правят жертвоприношения. В същото време, докато крещи: „Няма Бог“, той самият се представя за Бог, като безцеремонно изтласква Бог от пределите на земята, заемайки мястото Му и влизайки в ролята на цар на дяволите. Каква пълна загуба на разум! Това кара хората да го презират до мозъка на костите си. Сякаш Бог и той са заклети врагове и не могат да съществуват заедно. Той се опитва да пропъди Бог, а самият той вилнее на воля, извън обсега на закона^[2]. Какъв цар на дяволите само! Как може да му се позволи да съществува? Той няма да се успокои, докато не обърка Божието дело и не остави всичко в пълен хаос^[3], сякаш иска да се противопостави на Бог докрай, докато рибата не умре или мрежата не се скъса, като умишлено се противопоставя на Бог и оказва натиск все по-близо. Отвратителното му лице отдавна е напълно разобличено, сега е наранено и смазано^[4], в окаяно състояние, но въпреки това омразата му към Бог не отслабва, сякаш само ако погълне Бог на една хапка, ще успее да смекчи омразата, натрупана в сърцето му. Как можем да го търпим, този враг на Бог! Само неговото изкореняване и пълното му унищожение ще доведат до осъществяване на желанието на живота ни. Как може да се остави да продължава да вилнее? Той е покварил хората до такава степен, че не познават небесното слънце и са лишени от жизненост и чувства. Хората са загубили нормалния си човешки разум. Защо не посветим цялото си същество на това да го унищожим и да го изгорим, за да премахнем всички тревоги за бъдещето и да позволим на Божието дело по-скоро да достигне невиждано великолепие? Тази банда мошеници е влязла в света на хората и го е свела до смут. Те са довели цялото човечество до ръба на пропастта и тайно планират да го избутат в нея, за да го разбият на парчета и след това да погълнат труповете на хората. Те напразно се надяват да провалят Божия план и да влязат в двубой с Него, залагайки всичко на едно хвърляне на заровете^[5]. Това не е никак лесно! В края на краищата кръстът е подготвен за царя на дяволите, който е виновен за най-отвратителните престъпления. Мястото на Бог не е на кръста. Той вече го е захвърлил настрана за дявола. Бог отдавна е излязъл победител и вече не скърби за греховете на човечеството, а ще донесе спасение на цялото човечество.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (7)“)

Забележка:

1. „Неразградими“ тук се използва саркастично и означава, че хората са закостенели в своите знания, култура и духовни възгледи.

2. „Вилнее на воля, извън обсега на закона“ означава, че дяволът е обезумял и вилнее.

3. „Пълен хаос“ се отнася до това, че насилственото поведение на дявола е непоносимо за гледане.

4. „Наранено и смазано“ се отнася до грозното лице на царя на дяволите.

5. „Залагайки всичко на едно хвърляне на заровете“ означава да заложиш всички пари на един залог с надеждата да спечелиш накрая. Това е метафора за зловещите и нечестиви кроежи на дявола. Изразът се използва подигравателно.

а. Четирите книги и Петте класики са авторитетните книги на конфуцианството в Китай.

Ежедневни Божии слова Откъс 311

От горе до долу и от началото до края Сатана смущава Божието дело и се противопоставя на Бог. Всички тези приказки за „древно културно наследство“, ценни „знания за древната култура“, „учения на даоизма и конфуцианството“, „конфуцианска класика и феодални обреди“ са отвели човека в ада. Никъде не могат да се видят напреднали технологии и съвременна наука, нито високоразвита индустрия, селско стопанство или търговия. По-скоро всичко, което Сатана прави, е да подчертае феодалните обреди, разпространявани от „маймуните“ в древността, за да нарушава, опонира и разрушава Божието дело умишлено. Той не само продължава да измъчва хората и до днес, но дори иска да ги погълне^[1] цели. Разпространяването на моралните и етичните учения на феодализма и предаването на знанията на древната култура отдавна са заразили хората, превръщайки ги в малки и големи дяволи. Малцина са онези, които с радост биха приели Бог, малцина са онези, които с радост биха приветствали Неговото идване. Ликът на цялото човечество е изпълнен със смъртоносни намерения и навсякъде във въздуха се носи погубващ дъх. Хората се стремят да пропъдят Бог от тази земя; с ножове и мечове в ръка те се подреждат в боен строй, за да „унищожат“ Бог. Навсякъде из тази земя на дявола, където на човека постоянно се повтаря, че няма Бог, е пълно с идоли, а въздухът над нея е пропит от отвратителна миризма на горяща хартия и тамян — толкова гъста, че чак задушава. То е като воня на утайка, която се носи с извиването на отровната змия, толкова силна, че човек не може да се сдържи да не повърне. Освен това слабо се долавя звукът от зли демони, които монотонно напяват писания — звук, който сякаш идва от далечния ад, толкова много, че тръпки те побиват. Навсякъде из тази земя са издигнати идоли от всички цветове на дъгата, които превръщат земята в свят на чувствени наслади, докато царят на дяволите продължава да се смее злобно, сякаш подлият му заговор е успял. В същото време човекът остава в пълно неведение, а и не подозира, че дяволът вече го е покварил до степен, че той е изгубил съзнание и е свел глава в знак на поражение. Дяволът иска с един замах да изтрие всичко, свързано с Бог, и отново да Го омърси и да Го убие. Той е решен да разруши и смути Неговото дело. Как може да позволи на Бог да му бъде равнопоставен? Как може да търпи Бог да се „намесва“ в делата му сред хората на земята? Как да позволи на Бог да разобличи отвратителното му лице? Как да позволи на Бог да обърка делата му? Как може този дявол, почервенял от ярост, да позволи на Бог да управлява в неговия имперски двор на земята? Как да се преклони пред Неговата изключителна мощ доброволно? Отвратителният му лик се разкрива такъв, какъвто е, така че човек не знае дали да се смее, или да плаче, и наистина е трудно да се говори за него. Нима това не е същността му? С уродливата си душа той все още вярва, че е невероятно красив. Тази банда от съучастници в престъплението^[2]! Те слизат в света на смъртните, за да се отдадат на удоволствия и да предизвикат смут, като разбъркват нещата до такава степен, че светът се превръща в променливо и непостоянно място, а сърцето на човека се изпълва с тревога и безпокойство, и до такава степен са се подиграли с човека, че на външен вид той е заприличал на звяр в полето, у когото не е останало нищо човешко — изключително грозен и изгубил и последната следа от първоначалния свят човек. Нещо повече, те дори искат да поемат върховна власт на земята. Те спъват Божието дело толкова много, че то едва се придвижва напред, и затварят човека така плътно, като зад стени от мед и стомана. След като са извършили толкова много тежки грехове и са причинили толкова много бедствия, все още ли очакват нещо различно от наказание? От известно време демоните и злите духове вилнеят на земята и са запечатали волята и ревностните усилия на Бог толкова плътно, че са непроницаеми. Това наистина е смъртен грях! Как да не се тревожи Бог? Как да не изпитва Той гняв? Те сериозно възпрепятстваха Божието дело и му се противопоставиха. Колко непокорно! Дори тези демони, големи и малки, се държат като чакали по петите на лъва и следват злия поток, като създават смущения по пътя си. Знаейки истината, те съзнателно ѝ се противопоставят, тези синове на непокорството! Сякаш сега, когато техният цар на ада се е възкачил на царския престол, те са станали самодоволни и самовлюбени и се отнасят с презрение към всички останали. Колко от тях се стремят към истината и следват праведността? Всички те са зверове, не по-добри от свине и псета, начело на банда вонящи мухи, които самодоволно и самохвално клатят глави и предизвикват всякакви неприятности^[3] насред купчина тор. Те вярват, че техният цар на ада е най-великият от всички, без да знаят, че самите те не са нищо повече от вонящи мухи. И все пак те се възползват от силата на свинете и псетата — техните родители, за да клеветят съществуването на Бог. Като дребни мушици те вярват, че родителите им са големи колкото сини китове^[4]. Те не знаят, че макар самите те да са дребни, родителите им са нечисти свине и псета, стотици милиони пъти по-големи от тях. Без да осъзнават собствената си низост, те разчитат на смрадта на гнилоч, излъчвана от онези свине и псета, за да вилнеят, и най-безсрамно напразно си мислят за създаване на бъдещи поколения! Със зелени крила на гърба си (това се отнася до твърдението им, че вярват в Бог), те са надути и навсякъде се хвалят със собствената си красота и привлекателност, докато тайно хвърлят нечистотиите от собствените си тела върху човека. Освен това те са изключително самодоволни, сякаш могат да използват чифт крила в цветовете на дъгата, за да прикрият собствените си нечистотии, и по този начин потискат съществуването на истинския Бог (това се отнася до случващото се зад кулисите в религиозния свят). Откъде човек би могъл да знае, че колкото и омайно красиви да са крилата на мухата, в крайна сметка самата тя не е нищо повече от дребно създание с корем, пълен с мръсотия, и тяло, покрито с микроби? Благодарение на силата на свинете и псетата, които имат за родители, с необуздана свирепост те вилнеят из цялата страна (това се отнася до начина, по който религиозните служители, които преследват Бог, разчитат на силната подкрепа на правителството на страната, за да се опълчат срещу истинския Бог и истината). Сякаш духовете на еврейските фарисеи са се завърнали заедно с Бог при народа на големия червен змей, обратно в старото си гнездо. Те са започнали поредната серия преследвания, продължавайки деянията си отпреди няколко хиляди години. Накрая тази група изроди със сигурност ще загине на земята! Изглежда, че след няколко хилядолетия нечистите духове са станали още по-хитри и лукави. Те постоянно мислят как тайно да подкопаят Божието дело. С многобройни хитрости и лукавства те искат да пресъздадат в родината си трагедията отпреди няколко хиляди години, като карат Бог почти да извика. Той едва успява да се въздържи да не се върне на третото небе, за да ги унищожи. За да може човек да обича Бог, той трябва да разбира Неговата воля, да познава радостите и скърбите Му и да разбира от какво се отвращава Той. Това ще стимулира още повече навлизането на човека. Колкото по-бързо навлиза човекът, толкова по-скоро се удовлетворява Божията воля, толкова по-ясно човекът прозира царя на дяволите и толкова повече се приближава към Бог, за да може да се осъществи Неговото желание.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (7)“)

Забележка:

1. „Погълне“ се отнася до поквареното поведение на царя на дяволите, който поглъща хората цели.

2. „Съучастници в престъплението“ е подобно на „банда хулигани“.

3. „Предизвикват всякакви неприятности“ се отнася до това как демоничните хора се бунтуват, възпрепятстват Божието дело и му се противопоставят.

4. „Сини китове“ се използва подигравателно. Това е метафора за това как мухите са толкова малки, че свинете и псетата им изглеждат големи като китове.

Ежедневни Божии слова Откъс 312

Това е мръсна земя от хиляди години. Тя е непоносимо мръсна, мизерията е в изобилие, навсякъде вилнеят призраци, които мамят и заблуждават, отправят безпочвени обвинения^[1], безмилостни са и са жестоки, тъпчат този призрачен град и го оставят осеян с трупове. Вонята на разложение се носи над земята и прониква във въздуха, а той е строго охраняван^[2]. Кой може да види света отвъд небето? Дяволът завързва плътно цялото тяло на човека, превързва очите му и запечатва здраво устните му. Царят на дяволите е вилнял в продължение на няколко хиляди години, та чак до днес, когато все още следи отблизо призрачния град, сякаш е непробиваем дворец на демони. През това време тази глутница кучета пазачи с гневни погледи е дълбоко уплашена, че Бог ще ги свари неподготвени и ще ги изтреби всички, че ще ги остави без спокойно и щастливо място. Как изобщо жителите на призрачен град като този биха могли да видят Бог? Наслаждавали ли са се някога на нежността и обичливостта на Бог? Каква представа имат за въпросите на човешкия свят? Кой от тях може да разбере нетърпеливата Божия воля? Затова не е чудно, че въплътеният Бог остава напълно скрит: как в такова мрачно общество, където демоните са безмилостни и безчовечни, царят на дяволите, който убива хора, без да му мигне окото, би могъл да търпи съществуването на Бог, Който е прекрасен, добър и свят? Как би могъл да се възхищава и да се радва на Божието идване? Тези лакеи! Те отвръщат на добротата с омраза, отдавна са започнали да се отнасят към Бог като към враг, злоупотребяват с Бог, крайно диви са, не изпитват ни най-малко уважение към Бог, грабят и плячкосват, загубили са всякаква съвест, вървят срещу всякаква съвест и изкушават невинните до безразсъдство. Предци от древността? Любими водачи? Всички те се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всички това са трикове за прикриване на греха! Кой е прегърнал Божието дело? Кой е дал живота си или е пролял кръвта си за Божието дело? Защото поколение след поколение, от родители до деца, поробеният човек безцеремонно е поробвал Бог — как това да не предизвика ярост? Хиляди години на омраза са концентрирани в сърцето, хилядолетия на греховност са изписани в сърцето — как това да не предизвика отвращение? Отмъстете за Бог, унищожете напълно Божия враг, не му позволявайте да вилнее повече и не му позволявайте да управлява като тиранин! Сега е моментът: човекът отдавна е събрал всичките си сили, посветил е всичките си усилия и е платил всяка цена за това да разкъса отвратителното лице на този демон и да позволи на хората, които са били заслепени и са понесли всякакви страдания и трудности, да се надигнат от болката си и да обърнат гръб на този зъл стар дявол. Защо се поставя такова непреодолимо препятствие пред Божието дело? Защо се използват различни трикове, за да се измами Божият народ? Къде са истинската свобода и законните права и интереси? Къде е справедливостта? Къде е удобството? Къде е топлината? Защо се използват измамни схеми, за да се мами Божият народ? Защо се използва сила, за да се потули идването на Бог? Защо не се остави Бог да броди свободно по земята, която е създал? Защо се преследва Бог, докато Той няма къде да си отдъхне? Къде е топлината сред хората? Къде е приветствието сред хората? Защо се предизвиква такъв отчаян копнеж у Бог? Защо Бог е принуден да призовава отново и отново? Защо Бог е принуден да се тревожи за Своя възлюбен Син? Защо в това мрачно общество неговите жалки кучета пазачи не позволяват на Бог да идва и да си отива свободно в света, който е създал? Защо човекът, който живее сред болка и страдание, не разбира? Заради вас Бог е понесъл голяма мъка, с голяма болка ви е дарил Своя възлюбен Син, Своята плът и кръв — така че защо продължавате да си затваряте очите? Пред очите на всички вие отхвърляте идването на Бог и отказвате Божието приятелство. Защо сте толкова безскрупулни? Готови ли сте да понасяте несправедливостите в едно мрачно общество като това? Защо, вместо да пълните стомасите си с хилядолетна враждебност, се тъпчете с „боклуците“ на царя на дяволите?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (8)“)

Забележка:

1. „Отправят безпочвени обвинения“ се отнася до методите, чрез които дяволът вреди на хората.

2. „Строго охраняван“ означава, че методите, с които дяволът измъчва хората, са особено жестоки и контролират хората до такава степен, че те не могат да мръднат.

Ежедневни Божии слова Откъс 313

Ако хората наистина могат да видят ясно правилния път на човешкия живот, както и целта на Божието управление на човечеството, в сърцето си те не биха считали своето индивидуално бъдеще и съдба за съкровище. Тогава те вече не биха се интересували от това да служат на родителите си, които са по-лоши от свине и кучета. Дали бъдещето и съдбата на човека не са именно днешните така наречени „родители“ на Петър? Те са точно като плътта и кръвта на човека. Само че какво ще бъде назначението и бъдещето на плътта? Дали ще бъде да види Бог още приживе, или душата ще се срещне с Бог след смъртта? Дали утре плътта ще се окаже в голяма пещ на изпитания, или в огън? Не са ли въпроси като тези, свързани с това дали човешката плът ще понесе нещастие или страдание, най-голямата новина, от която най-много се интересува всеки в този настоящ поток, който има мозък и е разумен? (Тук страданието се отнася до получаването на благословения; то означава, че бъдещите изпитания са полезни за назначението на човека. Нещастието се отнася до това, че човек не може да остане непоколебим или е измамен; или пък означава, че човек ще се сблъска с неблагополучни ситуации и ще изгуби живота си сред бедствие, както и че няма подходящо назначение за душата му.) Въпреки че хората имат здрав разум, може би това, което мислят, не съответства напълно на онова, с което би трябвало да е въоръжен разумът им. Това е така, защото всички те са доста объркани и следват нещата сляпо. Всички те трябва да имат отчетлива представа за това, в което трябва да навлязат, и по-специално трябва да подредят това, в което трябва да навлязат по време на скръбта (т.е. по време на облагородяването в пещта), както и това, с което трябва да бъдат въоръжени по време на огнените изпитания. Не служете винаги на родителите си (което означава на плътта), които са като прасета и кучета и са дори по-лоши от мравки и буболечки. Какъв е смисълът да се мъчите над това, да мислите толкова усилено и да си блъскате главата? Плътта не ти принадлежи, а е в ръцете на Бог, който не само контролира теб, но и заповядва на Сатана. (Това означава, че плътта първоначално принадлежи на Сатана. Тъй като и Сатана е в ръцете на Бог, това може да се формулира само по този начин. Това е така, защото е по-убедително да се каже по този начин; той подсказва, че хората не са изцяло под властта на Сатана, а са в Божиите ръце.) Ти живееш под мъченията на плътта — но дали плътта ти принадлежи? Подвластна ли е тя на твоя контрол? Защо да си блъскаш главата над това? Защо да се молиш неудържимо на Бог заради твоята гниеща плът, която отдавна е осъдена, прокълната и осквернена от нечисти духове? Каква е нуждата винаги да държиш сътрудниците на Сатана толкова близо до сърцето си? Не се ли притесняваш, че плътта може да разруши истинското ти бъдеще, прекрасните ти надежди и истинската цел на живота ти?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Целта на управлението на човечеството“)

Ежедневни Божии слова Откъс 314

Днес това, което сте разбрали, е по-висше от това на всеки човек в историята, който не бе доведен до съвършенство. Независимо дали става дума за познанието ви за изпитанията, или за вярата в Бог, всичко това е по-висше от това на който и да е вярващ в Бог. Нещата, които разбирате, са това, което опознавате, преди да преминете през изпитанията на околната среда, но реалният ви духовен ръст е изцяло несъвместим с тях. Това, което знаете, е по-висше от това, което прилагате на практика. Въпреки че казвате, че хората, които вярват в Бог, трябва да Го обичат и да се стремят не към благословения, а само към изпълнение на Божията воля, това, което се проявява в живота ви, е далеч от това и е силно опорочено. Повечето хора вярват в Бог заради мира и други блага. Ако не е в твоя полза, ти не вярваш в Бог, а ако не можеш да получиш Божиите благословения, изпадаш в униние. Как би могло това, което си казал, да бъде твоят истински духовен ръст? Когато става въпрос за неизбежни семейни инциденти като разболяване на деца, влизане на близки в болница, лоша реколта и преследване от страна на членове на семейството, дори тези често срещани, ежедневни проблеми са твърде много за теб. Когато се случат такива неща, изпадаш в паника, не знаеш какво да правиш — и през повечето време се оплакваш от Бог. Оплакваш се, че Божиите думи са те измамили, че Божието дело е подигравка с теб. Не ви ли хрумват такива мисли? Смяташ ли, че такива неща се случват сред вас само в редки случаи? Вие прекарвате всеки ден сред такива събития. Не мислите ни най-малко за успеха на вярата си в Бог и за това как да изпълнявате Божията воля. Истинският ви духовен ръст е твърде малък, дори по-малък от този на малко пиленце. Когато бизнесът на семейството ви губи пари, вие се оплаквате от Бог, когато се окажете в среда без Божия закрила, пак се оплаквате от Бог, и се оплаквате дори когато някое от пиленцата ви умре или старата крава в обора се разболее. Оплакваш се, когато е време синът ти да се ожени, но семейството ти няма достатъчно пари; искаш да посрещаш гости, но не можеш да си го позволиш и тогава пак се оплакваш. Пълен си с оплаквания и понякога не посещаваш събрания или не ядеш и не пиеш Божиите думи заради това, като понякога ставаш негативен за много дълго време. Нищо от това, което ти се случва днес, няма връзка с твоите перспективи или съдба; тези неща биха се случили и ако ти не вярваше в Бог, но днес прехвърляш отговорността за тях на Бог и настояваш да кажеш, че Бог те е изпъдил. А какво да кажем за твоята вяра в Бог? Наистина ли си предложил живота си? Ако бяхте подложени на същите изпитания като Йов, никой от вас, които днес следвате Бог, нямаше да може да остане непоколебим, всички щяхте да паднете. А между вас и Йов има огромна разлика. Днес, ако половината от имуществото ви бъде конфискувано, вие бихте се осмелили да отречете съществуването на Бог; ако синът или дъщерята ви бъдат отнети, вие бихте бягали по улиците, крещейки глупости; ако единственият ти начин да изкарваш прехраната си стигне до задънена улица, би ли се опитал да отнесеш това до Бог; би попитал защо казах толкова много думи в началото, за да те уплаша. Няма нещо, което да не се осмелите да направите в такива моменти. Това показва, че не сте придобили истински прозрения и нямате истински духовен ръст. Така изпитанията във вас са твърде големи, защото знаете твърде много, но това, което наистина разбирате, не е дори хилядна част от това, което е около вас. Не се спирайте само на разбирането и знанието; най-добре вижте колко от тях можете наистина да приложите на практика, колко от просвещението и озарението на Светия дух е спечелено с потта на собствения ви труд и в колко от практиките си сте реализирали собствената си решимост. Трябва да се отнасяш сериозно към своя духовен ръст и практика. Във вярата си в Бог не бива да се опитваш просто да правиш машинални движения за когото и да било — дали в крайна сметка ще можеш да придобиеш истината и живота, зависи от собствения ти стремеж.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 315

Някои се разкрасяват прекрасно, но повърхностно: сестрите се кичат красиво като цветя, а братята се обличат като принцове или богати млади баровци. Грижат се само за външните неща, като например какво ядат и носят; вътрешно те са окаяни и нямат ни най-малко познание за Бог. Какъв смисъл може да има в това? А има и такива, които са облечени като бедни просяци — те наистина приличат на източноазиатски роби! Наистина ли не разбирате това, което искам от вас? Беседвайте помежду си: какво всъщност спечелихте? Вярвали сте в Бог през всичките тези години, но това е всичко, което сте пожънали — не се ли смущавате? Не се ли срамувате? През всичките тези години сте вървели по истинския път, но днес духовният ви ръст е по-нисък от този на врабче! Погледнете младите дами сред вас, красиви като картини в дрехите и с грима си, които се сравняват една с друга — и какво сравнявате? Удоволствието си? Вашите изисквания? Мислите ли, че съм дошъл да набирам модели? Вие нямате срам! Къде е вашият живот? Това, което преследвате, не е ли само вашето екстравагантно желание? Мислиш си, че си толкова красив, но макар да си натруфен с най-различни одежди, не си ли в действителност един гърчещ се червей, роден на бунището? Днес имаш щастието да се радваш на тези небесни благословения не заради красивото си лице, а защото Бог прави изключение, като те възпитава. Все още ли не ти е ясно откъде си дошъл? При споменаването на живота си затваряш устата и не казваш нищо, ням като статуя, но все още имаш наглостта да се кичиш! Все още си склонен да се пудриш и гласиш! Погледнете контетата сред вас, своеволните мъже, които по цял ден се шляят, нехайни, с безгрижно изражение на лицето. Така ли трябва да се държи човек? На какво обръща внимание всеки от вас, мъж или жена, по цял ден? Знаете ли от кого зависи да се изхранвате? Погледни дрехите си, погледни в ръцете си какво си пожънал, потъркай корема си — какво си спечелил от цената на кръвта и потта, която си платил през всичките тези години на вяра? Ти все още мислиш да ходиш на екскурзии, все още мислиш да разкрасяваш вонящата си плът — безполезни занимания! От теб се иска да бъдеш човек с нормална същност, но сега ти си не просто ненормален, ти си с отклонения. Как може такъв човек да има смелостта да се изправи пред Мен? С човешка природа като тази, с която демонстрираш прелестите си и изтъкваш плътта си, живеейки винаги в страстите на плътта — не си ли ти потомък на мръсни демони и зли духове? Няма да позволя на такъв мръсен демон да съществува дълго! И не си мисли, че не знам какво мислиш в сърцето си. Може да държиш похотта и плътта си под строг контрол, но как бих могъл да не знам какви мисли таиш в сърцето си? Как бих могъл да не знам всичко, което желаят очите ти? Нима вие, млади дами, не се разкрасявате, за да демонстрирате плътта си? Каква е ползата от мъжете за вас? Могат ли те наистина да ви спасят от морето на страданието? Що се отнася до контетата сред вас, всички вие се обличате, за да изглеждате джентълмени и изтъкнати, но не е ли това хитрост, целяща да привлече вниманието към вашия блестящ външен вид? За кого правите това? Каква е ползата от жените за вас? Не са ли те източникът на вашия грях? Вие, мъже и жени, казах ви много слова, но вие изпълнихте само няколко от тях. Ушите ви не чуват, очите ви са помрачени, а сърцата ви са закоравели до такава степен, че в телата ви има само похот, вие сте в неин плен и не можете да избягате. Кой иска да се доближи до вас, червеи, вие, които се гърчите в мръсотия и кал? Не забравяйте, че не сте нищо повече от онези, които съм издигнал от купчината тор, че първоначално не сте притежавали нормална човешка природа. Това, което искам от вас, е нормалната човешка природа, която първоначално не притежавахте, а не да парадирате с похотта си или да давате воля на своята изгнила плът, която бе тренирана от дявола толкова много години. Когато се обличате по този начин, не се ли страхувате, че ще се впримчите още по-дълбоко? Нима не знаете, че сте произлезли от греха? Нима не знаете, че телата ви са изпълнени с толкова много похот, че тя се просмуква дори от дрехите ви, разкривайки състоянията ви като непоносимо грозни и мръсни демони? Не е ли вярно, че знаете това по-ясно от всеки друг? Сърцата ви, очите ви, устните ви — не са ли всички те осквернени от мръсни демони? Не са ли тези части от вас мръсни? Мислиш ли, че щом не действаш, значи си най-свят? Мислиш ли, че обличането на красиви дрехи може да скрие мръсните ви души? Това няма да помогне! Съветвам ви да бъдете по-реалистични: не бъдете измамни и фалшиви и не парадирайте. Вие демонстрирате похотта си един пред друг, но единственото, което ще получите в замяна, е вечно страдание и безмилостен укор! Каква е нуждата да си хвърляте погледи един на друг и да се отдавате на романтика? Това ли е мярката за вашата почтеност, степента на вашия морал? Отвращавам се от онези сред вас, които се занимават със зла медицина и магьосничество; отвращавам се от младите мъже и жени сред вас, които обичат собствената си плът. По-добре е да се въздържате, защото сега от вас се изисква да притежавате нормална човешка природа и не ви е позволено да излагате на показ похотта си — и все пак вие се възползвате от всяка възможност, защото плътта ви е твърде пищна, а похотта ви — твърде голяма!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (7)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 316

Дали стремежът ви е бил ефективен се измерва с това, което притежавате в момента. Именно това се използва за определяне на вашия резултат; това означава, че вашият резултат се разкрива в жертвите, които сте направили, и в нещата, които сте извършили. Вашият резултат ще стане известен чрез стремежа ви, вашата вяра и това, което сте направили. Сред всички вас има много хора, които вече са извън спасението, защото днес е денят на разкриване на резултатите на хората и Аз няма да Се объркам в делото Си; няма да водя в следващата епоха тези, които изцяло не подлежат на спасение. Ще дойде време, когато Моето дело ще бъде завършено. Няма да работя върху онези смърдящи, бездуховни трупове, които изобщо не могат да бъдат спасени; сега са последните дни на човешкото спасение и Аз няма да върша безполезно дело. Не се опълчвайте срещу небето и земята — идва краят на света. Той е неизбежен. Нещата са стигнали дотук и ти като човешко същество не можеш да направиш нищо, за да ги спреш; не можеш да промениш нещата, както ти се иска. Вчера не плати цената, за да преследваш истината, и не беше лоялен; днес времето е дошло, ти не можеш да бъдеш спасен; а утре ще бъдеш изпъден и няма да има никаква възможност за твоето спасение. Въпреки че сърцето Ми е меко и правя всичко възможно, за да те спася, ако ти не се стремиш към себе си и не мислиш за себе си, какво общо има това с Мен? Тези, които мислят само за плътта си и се наслаждават на комфорта; тези, които привидно вярват, но не вярват наистина; тези, които се занимават със зловредна медицина и магьосничество; тези, които са разпуснати, раздърпани и парцаливи; тези, които крадат жертвите към Йехова и Неговите притежания; тези, които обичат подкупите; тези, които бездейно мечтаят да се изкачат на небето; тези, които са надменни и самонадеяни, които се стремят само към лична слава и богатство; тези, които разпространяват дръзки думи; онези, които хулят Самия Бог; онези, които не правят нищо друго, освен да съдят и да клеветят Самия Бог; онези, които създават клики и се стремят към независимост; онези, които се превъзнасят над Бог; онези лекомислени млади, на средна възраст и по-възрастни мъже и жени, които са в плен на разпуснатостта; онези мъже и жени, които се радват на лична слава и богатство и се стремят към личен статус сред другите; онези непокаяли се хора, които са в капана на греха — не са ли те, всички те, извън спасението? Развратът, греховността, злите лекарства, магьосничеството, сквернословието и дръзките думи — всичко това се разбунтува сред вас; истината и словото на живота са потъпкани сред вас, а свещеният език е осквернен сред вас. Вие, езичници, надути от мръсотия и непокорство! Какъв ще бъде вашият краен резултат? Как могат да имат дързостта да продължават да живеят онези, които обичат плътта, които вършат магьосничество на плътта и които са впримчени в разпуснат грях! Нима не знаеш, че хора като вас са червеи, които не могат да бъдат спасени? Какво ви дава право да изисквате това и онова? Досега не е настъпила и най-малката промяна в тези, които не обичат истината, а обичат само плътта — как могат да бъдат спасени такива хора? Онези, които не обичат пътя на живота, които не възвеличават Бог и не свидетелстват за Него, които правят схеми в името на собственото си положение, които възхваляват себе си — не са ли те все още същите, дори и днес? Каква е ползата от спасяването им? Дали можеш да бъдеш спасен не зависи от това колко голям е стажът ти или колко години си работил, а още по-малко зависи от това колко препоръки си натрупал. По-скоро зависи от това дали стремежът ти към нещо е дал плод. Трябва да знаеш, че спасените са „дърветата“, които дават плод, а не дърветата с буйна листна маса и обилни цветове, които обаче не дават плод. Дори ако си прекарал много години в скитане по улиците, какво значение има това? Къде е твоето свидетелство? В сърцето ти има много по-малко страх от Него, отколкото любов към самия тебе и похотливите ти желания — нима такъв човек не е дегенерат? Как би могъл да бъде образец и модел за спасение? Твоята природа е непоправима, ти си твърде непокорен, ти не подлежиш на спасение! Не са ли такива хора тези, които ще бъдат изпъдени? Не е ли времето, когато Моето дело е завършено, времето на настъпването на твоя последен ден? Толкова много работа свърших и толкова много слова изговорих сред вас — колко от тях наистина са влезли в ушите ви? Колко от тях някога сте изпълнили? Когато делото Ми приключи, това ще бъде моментът, в който ти ще престанеш да Ми се противопоставяш, ще престанеш да се изправяш срещу Мен. Докато Аз работя, вие постоянно действате срещу Мен; никога не се съобразявате със словата Ми. Аз върша Моето дело, а ти вършиш своето собствено „дело“, като създаваш свое малко царство. Вие не сте нищо друго освен глутница лисици и кучета, които вършат всичко в противовес на Мен! Непрекъснато се опитвате да привлечете в прегръдката си онези, които ви предлагат своята несподелена любов — къде е вашето богобоязливо сърце? Всичко, което правите, е измамно! Вие нямате послушание и страх и всичко, което правите, е измамно и богохулно! Могат ли такива хора да бъдат спасени? Мъжете, които са сексуално неморални и похотливи, винаги искат да привлекат към себе си кокетни блудници за собствено удоволствие. Категорично няма да спася такива сексуално неморални демони. Мразя ви, мръсни демони, а вашата похотливост и кокетство ще ви потопят в ада. Какво можете да кажете за себе си? Вие, мръсни демони и зли духове, сте отблъскващи! Вие сте отвратителни! Как може да бъде спасен такъв боклук? Могат ли тези, които са в плен на греха, все още да бъдат спасени? Днес тази истина, този път и този живот не ви привличат; по-скоро ви привлича греховността, парите, авторитетът, славата и печалбата, плътските наслади, красотата на мъжете и прелестите на жените. Какво ви дава право да влезете в Моето царство? Вашият образ е дори по-голям от Божия, вашето положение е дори по-високо от Божието, да не говорим за престижа ви сред хората — вие сте се превърнали в идол, на който хората се покланят. Не си ли станал ти архангел? Когато се разкрият резултатите на хората, а това е и моментът, в който делото на спасението ще наближи своя край, много от тези сред вас ще бъдат трупове, които не могат да бъдат спасени и трябва да бъдат изпъдени. По време на делото на спасението Аз съм мил и добър към всички хора. Когато делото завърши, резултатите на различните видове хора ще бъдат разкрити и по това време вече няма да бъда мил и добър, защото резултатите на хората ще бъдат разкрити и всеки ще бъде групиран според вида си, и няма да има смисъл да се върши повече дело на спасение, защото епохата на спасението ще е отминала и след като отмине, няма да се върне.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (7)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 317

Човек винаги е живял под покривалото на влиянието на тъмнината, държан в робството на влиянието на Сатана, неспособен да избяга, и нравът му, обработен от Сатана, става все по-порочен. Може да се каже, че човек винаги е живял сред своя покварен сатанински нрав и е неспособен истински да обича Бог. При това положение, ако човек пожелае да обича Бог, той трябва да се лиши от своята самонадеяност, високомерие, арогантност, превзетост и всички подобни качества, присъщи на нрава на Сатана. В противен случай любовта му е нечиста любов, сатанинска любов, и, като такава, по никакъв начин не може да получи одобрението на Бог. Без да бъде директно усъвършенстван, третиран, пречупен, скастрен, дисциплиниран, укорен и облагороден от Светия Дух, никой не може истински да обича Бог. Ако казваш, че част от нрава ти представлява Бог и следователно можеш истински да Го обичаш, то ти си глупак, а думите ти са високомерни. Такива хора са архангелът! Вродената природа на човека е неспособна пряко да представлява Бог; той трябва да изостави вродената си природа чрез усъвършенстването от Бог и едва тогава — само чрез загриженост за Божията воля, изпълняване на Божиите намерения и също така с обработване от Светия Дух — това, което върши през живота си, може да бъде одобрено от Бог. Никой, който живее в плът, не може пряко да представлява Бог, освен ако не е човек, използван от Светия Дух. Дори и за такъв човек обаче не може да се каже, че нравът му и житието му изцяло представляват Бог; може само да се каже, че житието му е направлявано от Светия Дух. Нравът на такъв човек не може да представлява Бог.

Въпреки че нравът на човек е предопределен от Бог — това не подлежи на съмнение и може да се счита за нещо позитивно — той е обработен от Сатана и така целият нрав на човека е нравът на Сатана. Някои хора казват, че Божият нрав е да си прям в действията си и че това също така се проявява в тях, че техният характер също е такъв, и затова те казват, че нравът им представлява Бог. Какви хора са тези? Може ли поквареният сатанински нрав да представлява Бог? Всеки, който обявява, че нравът му представлява Бог, богохулства и обижда Светия Дух! Начинът, по който действа Светият Дух, показва, че Божието дело на земята е единствено делото на завоеванието. При това положение многото порочни сатанински наклонности на човека тепърва трябва да бъдат очистени, житейските му деяния са все още образът на Сатана, те са това, което човекът вярва, че е добро, и представляват деянията на човешката плът; по-точно те представляват Сатана и по никакъв начин не могат да представляват Бог. Дори и някой да обича Бог дотолкова, че да може да се наслаждава на райски живот на земята и да може да прави изказвания като: „О, Боже! Обичам Те безкрайно!“, и дори да е достигнал най-висшата сфера, пак не може да се каже, че животът му е израз на Бог или че представлява Бог, защото същността на човека е различна от тази на Бог и човек никога не може да изрази Бог с деянията си, още по-малко да стане Бог. Това, което Светият Дух е наредил на човека да върши, е само в съответствие с това, което Бог иска от човека.

Всички постъпки и деяния на Сатана се проявяват в човека. Днес всичките постъпки и деяния на човека са израз на Сатана и оттук следва, че не могат да представляват Бог. Човек е въплъщението на Сатана и нравът на човека е неспособен да представлява нрава на Бог. Някои хора имат добър характер; Бог може да действа чрез характера на такива хора и работата, която те вършат, е направлявана от Светия Дух. При все това техният нрав не може да представлява Бог. Работата, която Бог върши по тях, не е нищо повече от обработване и усъвършенстване на това, което вече съществува отвътре. Никой не може пряко да представлява Бог, било то пророци в отминали епохи или хора, използвани от Бог. Хората започват да обичат Бог само под принудата на обстоятелствата и никой от тях не се стреми да съдейства по собствена воля. Кои неща са положителни? Всичко, което идва пряко от Бог, е положително. Обаче нравът на човека е обработен от Сатана и не може да представлява Бог. Само любовта, волята да страдаш, праведността, послушанието, смирението и скритостта на въплътения Бог пряко представляват Бог. Това е така, защото, когато Той дойде, дойде без греховна природа и дойде директно от Бог, без да е бил обработен от Сатана. Исус е само в подобието на греховната плът и не представлява греха; ето защо всички Негови постъпки, деяния и думи до момента преди завършването Му на делото на разпятието (включително момента на Неговото разпятие) пряко представляват Бог. Примерът на Исус е достатъчен да докаже, че никой с греховна природа не може да представлява Бог и че грехът на човека представлява Сатана. Или с други думи, грехът не представлява Бог и Бог е без грехове. Дори и работата, извършвана в човека от Светия Дух, може само да бъде считана за направлявана от Светия Дух и не може да се каже, че се извършва от човека от името на Бог. Що се отнася до човека обаче, нито грехът му, нито нравът му представляват Бог. Чрез разглеждане на работата, извършена от Светия Дух върху човека от миналото до наши дни, ние виждаме, че човек има всичко, което преживява, защото Светият Дух е работил върху него. Много малко хора са способни да изживеят истината, след като са били дисциплинирани от Светия Дух и Той се е разправил с тях. Или с други думи, само делото на Светия Дух го има; съдействието от страна на човека отсъства. Сега разбираш ли ясно това? В такъв случай ти как ще дадеш всичко от себе си, за да Му съдействаш и да изпълниш дълга си, когато Светият Дух работи?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареният човек е неспособен да представлява Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 318

Вярата ти в Бог, стремежът към истината и дори начинът, по който се държиш, трябва да се основават на реалността. Всичко, което правиш, трябва да бъде практично и не трябва да се стремиш към неща, които са измамливи и нереални. Няма полза от такова държание и, нещо повече, няма смисъл от такъв живот. Тъй като не се стремиш към нещо повече от една лъжа и измама, животът ти минава в това и не се стремиш към неща, които имат стойност и значение, единствените неща, които печелиш, са абсурдни разсъждения и доктрини, които не са според истината. Такива неща нямат връзка със значението и стойността на съществуването ти и могат само да те доведат до празнота. По този начин целият ти живот ще бъде без никаква стойност и смисъл, а ако не се стремиш към живот със смисъл, тогава дори и сто години да живееш, ще бъде за нищо. Как би могло това да се нарече човешки живот? Не е ли всъщност живот на животно? По същия начин, ако се опитвате да следвате пътя на вярата в Бог, но не се опитвате да се стремите към Бог, който може да се види, а вместо това се покланяте на невидим и неосезаем Бог, тогава не е ли такъв стремеж още по-безполезен? В края на краищата, твоят стремеж ще се превърне в купчина руини. Каква е ползата от такъв стремеж? Най-големият проблем на човека е, че той обича само неща, които не може да види или пипне, неща, които са изключително тайнствени и чудни, които са невъобразими за човека и недостижими за простосмъртните. Колкото по-нереалистични са тези неща, толкова повече хората ги анализират, дори се стремят към тях, без да обръщат внимание на нищо друго и се опитват да ги получат. Колкото по-нереалистични са те, толкова по-внимателно хората ги изследват и анализират, дори стигат до там, че си съставят свои собствени задълбочени представи за тях. Точно обратното — колкото по-реалистични са нещата, толкова по-пренебрежително се отнасят хората към тях. Просто ги гледат отвисоко и дори ги презират. Не е ли точно това вашето отношение към реалистичната работа, която върша днес? Колкото по-реалистични са тези неща, толкова по-предубедени сте срещу тях. Не отделяте никакво време да ги изследвате, а просто ги пренебрегвате. Гледате отвисоко на тези реалистични изисквания с нисък стандарт, дори таите множество представи за този Бог, който е най-практичен, и просто не сте в състояние да приемете, че Той е практичен и обикновен. Не продължавате ли да държите една неопределена вяра по този начин? Вие имате непоколебима вяра в неясния Бог от миналото и не се интересувате от практичния Бог на днешния ден. Не е ли така, защото Бог на вчерашния ден и Бог на днешния ден са от две различни епохи? Не е ли също така, защото Бог на вчерашния ден е възвишеният Бог на небето, докато Бог на днешния ден е малко човешко същество на земята? Нещо повече, не е ли така, защото Бог, почитан от човека, е този, роден от неговите представи, докато Бог на днешния ден е от истинска плът, роден на земята? В крайна сметка, не е ли защото Бог на днешния ден е твърде реален причината човек да не се стреми към Него? Защото това, което Бог иска от хората днес, е точно това, което те най-малко желаят да правят и което ги кара да се чувстват засрамени. Това не усложнява ли нещата за хората? Не оголва ли белезите от раните им? По този начин много хора не преследват истинския, практически Бог и така стават врагове на въплътения Бог, т.е. антихристи. Това не е ли очевиден факт? В миналото, когато Бог все още не беше станал плът, може да си бил религиозна личност или благочестив вярващ. След като Бог стана плът, много такива благочестиви вярващи несъзнателно станаха антихристи. Знаеш ли за какво става въпрос тук? В твоята вяра в Бог не се съсредоточаваш върху реалността и стремежа към истината, а вместо това си обсебен от лъжи — не е ли това най-ясният източник на твоята враждебност към въплътения Бог? Въплътеният Бог се нарича Христос, така че не са ли всички онези, които не вярват в Бог, въплътени антихристи? И така, наистина ли този Бог в плът е онзи, в когото вярваш и когото обичаш? Наистина ли е този жив, дишащ Бог, който е изключително реален и обикновен? Каква е точно целта, към която се стремиш? На небето ли е, или на земята? Представа ли е, или е истина? Бог ли е, или е някакво свръхестествено същество? Всъщност, истината е най-реалният от афоризмите на живота и най-върховният от тези афоризми сред цялото човечество. Тъй като това е изискването на Бог към човека и е дело, извършвано лично от Бог, то се нарича „афоризъм на живота“. Това не е афоризъм — обобщение на нещо, нито е известен цитат от велика личност. Вместо това е слово към човечеството от Господаря на небето, на земята и на всяко нещо. Това не е обобщение, направено от човек, а присъщият на Бог живот. Затова се нарича „най-върховният от всички афоризми на живота“. Стремежът на хората да приложат истината на практика е изпълнението на техния дълг — т.е. стремежът им да удовлетворят изискването на Бог. Същността на това изискване е по-скоро най-реалната от всички истини, отколкото празна доктрина, непостижима от никой човек. Ако се стремиш само към доктрина, а не към нещо реално, не въставаш ли срещу истината? Не си ли някой, който напада истината? Как може такъв човек да се опитва да обича Бог? Хората, които нямат реалност, са онези, които предават истината, и всички те са бунтовници по своята същност!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни“)

Ежедневни Божии слова Откъс 319

Всички вие искате да бъдете възнаградени пред Бог и Той да е благосклонен към вас. Всеки се надява на такива неща, когато започне да вярва в Бог, защото всеки е зает със стремежа към по-висши неща и никой не иска да изостава от другите. Просто такава е човешката природа. Именно поради тази причина много от вас постоянно се опитват да се харесат на Бог на небето, но в действителност вашата вярност и искреност към Бог са далеч по-малки от вашата вярност и искреност към вас самите. Защо казвам това? Защото изобщо не признавам вашата вярност към Бог и нещо повече, защото отричам съществуването на Бог, който е в сърцата ви. Това означава, че Богът, на когото се покланяте, неясният Бог, на когото се възхищавате, изобщо не съществува. Причината, поради която мога да кажа това толкова категорично, е, че вие сте твърде далеч от истинския Бог. Причината за вашата вярност е идолът в сърцата ви. А междувременно Мен, Богът, на когото гледате нито като на голям, нито като на малък, Ме приемате само на думи. Когато казвам, че сте далеч от Бог, имам предвид, че сте далеч от истинския Бог, докато неясният Бог изглежда на една ръка разстояние. Когато казвам „нито голям“, става въпрос за това, че Бог, в когото вярвате днес, изглежда да е просто човек без големи способности, човек, който не е много възвишен. И когато казвам „нито малък“, това означава, че макар този човек да не може да призовава вятъра и да заповядва на дъжда, Той все пак е в състояние да призовава Божия Дух да извърши нещо, което разтърсва небето и земята, като оставя хората напълно смутени. Външно всички вие изглеждате изключително покорни на този Христос на земята, но всъщност нямате вяра в Него, нито Го обичате. Това означава, че този, в когото наистина вярвате, е онзи неясен Бог на вашите собствени чувства, и този, когото наистина обичате, е Бог, за когото копнеете ден и нощ, но никога не сте виждали лично. В този Христос вярвате само отчасти, а любовта ви е нула. Вярата означава убеждение и упование, любовта — преклонение и възхищение в сърцето, без никакво отделяне едно от друго. Но вашата вяра и любов към днешния Христос далеч не са такива. Когато става въпрос за вяра, как имате вяра в Него? Когато става въпрос за любов, по какъв начин Го обичате? Вие просто не разбирате Неговия нрав, а още по-малко познавате същността Му, тогава как имате вяра в Него? Къде е реалността на вашата вяра в Него? Как Го обичате? Къде е реалността на вашата любов към Него?

Мнозина Ме следват без колебание и до днес. А през последните няколко години вие понесохте и много изтощение. Разбрал съм кристално ясно вродения характер и навиците на всеки един от вас. Общуването с всеки един от вас е било изключително трудно. Жалкото е, че макар да съм разбрал много за вас, вие не разбирате нищо за Мен. Нищо чудно, че хората казват, че сте се хванали на нечий трик в момент на объркване. Наистина, вие не разбирате нищо от Моя нрав, още по-малко можете да проумеете какво има в ума Ми. Днес вашите погрешни разбирания за Мен нарастват главоломно, а вашата вяра в Мен остава объркана. Вместо да казвате, че имате вяра в Мен, по-подходящо би било да се каже, че всички вие се опитвате да угодничите и раболепничите пред Мен. Вашите мотиви са много прости: ще следвам всеки, който може да ме възнагради, и ще вярвам в този, който ми даде възможност да избегна големите бедствия, независимо дали това ще бъде Бог или който и да е Бог. Това изобщо не ме засяга. Сред вас има много такива хора и това състояние е много сериозно. Ако някой ден имаше проверка колко от вас са имали вяра в Христос, защото са прозрели същността Му, тогава се страхувам, че нито един от вас не би Ме удовлетворил. Така че няма да ви навреди всички да помислите върху този въпрос: Богът, в когото вярвате, е неизмеримо различен от Мен и след като това е така, тогава каква е същността на вашата вяра в Бог? Колкото повече вярвате във вашия така наречен Бог, толкова повече се отдалечавате от Мен. Каква тогава е същността на този проблем? Със сигурност никой от вас никога не е мислил върху такъв въпрос, но идвало ли ви е на ум колко е сериозен? Замисляли ли сте се за последствията от това да продължите да вярвате по този начин?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да познаем Бог на земята“)

Ежедневни Божии слова Откъс 320

На Мен са Ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си служиш с измама, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да приема такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, с дребнав характер, лишен от честност и разум, без чувство за справедливост, отдаден на порочни тактики, коварен и хитър, привлечен от злото и тъмнината и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които са Ми приятни, са точно онези, които ласкаят и се подмазват, а онези, на които им липсват такива умения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да Ми се противопоставяте още повече. В продължение на много години работа вие сте видели много истини, но знаете ли какво са чули ушите Ми? Колко от вас са готови да приемат истината? Вие всички вярвате, че сте готови да платите цената за истината, но колко от вас наистина са страдали за истината? В сърцата ви няма нищо друго освен неправедност, което ви кара да мислите, че всеки, без значение кой, е също толкова измамлив и нечестив — до такава степен, че дори вярвате, че въплътеният Бог може, подобно на обикновен човек, да бъде без добро сърце или добронамерена любов. Нещо повече, вие вярвате, че благороден характер и милостива, доброжелателна природа съществуват само у Бог на небето. Вие вярвате, че такъв светец не съществува, че на земята царуват само тъмнина и зло, докато Бог е нещо, на което хората поверяват копнежа си за доброто и красивото, една приказна фигура, измислена от тях. Във вашето съзнание Бог на небето е много почтен, праведен и велик, достоен за преклонение и възхищение. Междувременно този Бог на земята е само заместител и средство на Бог на небето. Вие вярвате, че този Бог не може да бъде равен на Бог на небето, още по-малко да се споменава едновременно с Него. Когато става въпрос за величието и благородството на Бог, те принадлежат към славата на Бог на небето, но когато става въпрос за природата и покварата на човека, те са качества, в които Бог на земята има дял. Бог на небето е вечно възвишен, докато Бог на земята е вечно незначителен, слаб и неспособен. Бог на небето не е отдаден на емоции, а само на праведност, докато Бог на земята има само егоистични подбуди и не притежава никаква справедливост или разум. У Бог на небето няма и най-малкото безчестие, Той е винаги правдив, докато Бог на земята винаги има непочтена страна. Бог на небето много обича човека, докато Бог на земята показва незадоволителна грижа към човека, дори изцяло го пренебрегва. Това погрешно познание отдавна стои в сърцата ви, а в бъдеще то може и завинаги да се запази в тях. Вие разглеждате всички дела на Христос от гледната точка на неправедните и оценявате цялото Му дело, както и Неговата идентичност и същност, от гледната точка на нечестивите. Допуснали сте голяма грешка и сте направили онова, което никога не е било правено от онези, които са били преди вас. Тоест служите само на възвишения Бог на небето с корона на главата и никога не обръщате внимание на Бог, Когото считате за толкова незначителен, че е невидим за вас. Не е ли това вашият грях? Не е ли това класически пример за вашето оскърбление спрямо Божия нрав? Вие се покланяте на Бог на небето. Вие обожавате възвишени образи и почитате онези, които се отличават с красноречието си. С радост приемаш заповедите на Бог, Който изпълва ръцете ти с богатства, и жадуваш за Бог, Който може да изпълни всяко твое желание. Единственият, на когото не се покланяш, е този Бог, Който не е нависоко. Единственото нещо, което мразиш, е да имаш връзка с този Бог, към Когото никой не може да има голяма почит. Единственото нещо, което не желаеш да правиш, е да служиш на този Бог, Който никога не ти е дал нито стотинка, и Единственият, който не е в състояние да те накара да копнеш за Него, е този непривлекателен Бог. Този Бог не може да ти даде възможност да разшириш хоризонтите си, да се чувстваш така, сякаш си намерил съкровище, а още по-малко може да изпълни това, което искаш. Защо тогава Го следваш? Мислил ли си по такива въпроси? Това, което правиш, не просто обижда този Христос. По-важното е, че обижда Бог на небето. Мисля, че не това е целта на вашата вяра в Бог!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да познаем Бог на земята“)

Ежедневни Божии слова Откъс 321

Вие копнеете Бог да ви се наслаждава, но сте далеч от Него. Какъв е проблемът тук? Вие приемате само Неговите думи, но не и това, че се разправя с вас или ви скастря, а още по-малко сте в състояние да приемете начина, по който подрежда всичко, и да имате пълна вяра в Него. Какъв тогава е проблемът тук? В крайна сметка вашата вяра е една празна яйчена черупка, от която никога няма да се появи пиленце, защото вашата вяра не ви е донесла истината, нито ви е дала живота, а вместо това ви е създала илюзорното чувство, че сте поддържани и имате надежда. Именно това чувство е целта на вярата ви в Бог, а не истината и животът. Затова казвам, че пътят на вашата вяра в Бог е бил единствено да се опитвате да спечелите благоволението на Бог чрез раболепие и безсрамие и по никакъв начин не може да се счита за истинска вяра. Как може да се роди пиленце от такава вяра? С други думи, какво може да постигне такава вяра? Целта на вашата вяра в Бог е да Го използвате, за да постигнете собствените си цели. Това не е ли още един факт на вашето оскърбление срещу Божия нрав? Вие вярвате в съществуването на Бог на небето и отричате съществуването на Бог на земята, но Аз не приемам възгледите ви. Аз хваля само онези хора, които са стъпили на земята и служат на Бог на земята, и никога онези, които никога не признават Христос, Който е на земята. Независимо колко верни са такива хора към Бог на небето, в крайна сметка те няма да избягат от ръката Ми, която наказва нечестивите. Тези хора са нечестивите. Те са злите, които се противопоставят на Бог и никога не са се покорявали с радост на Христос. Разбира се, в тяхното число са включени всички онези, които не познават и, нещо повече, не признават Христос. Вярваш ли, че можеш да се държиш както си искаш с Христос, стига да си верен на Бог на небето? Грешиш! Твоето невежество спрямо Христос е невежество спрямо Бог на небето. Независимо колко си верен на Бог на небето, това са само празни приказки и преструвки, защото чрез Бог на земята човек не само получава истината и придобива по-дълбоко познание, но нещо повече, чрез Него човек бива осъждан и след това фактите се използват, за да се накажат нечестивите. Разбрал ли си какви са ползите и вредите вследствие на това? Преживявал ли си ги? Иска Ми се някой ден скоро да разберете тази истина: за да познаете Бог, трябва да познаете не само Бог на небето, но което е по-важно — Бог на земята. Не обърквайте приоритетите си и не позволявайте на второстепенните да заемат мястото на главните. Само по този начин можеш наистина да изградиш добри взаимоотношения с Бог, да станеш по-близък с Него и да приближиш сърцето си към Него. Ако си във вярата от много години и си свързан с Мен от дълго време, но въпреки това оставаш далеч от Мен, тогава казвам, че най-вероятно често оскърбяваш Божия нрав и ще е много трудно да се предположи какъв ще бъде краят ти. Ако дългогодишната ти връзка с Мен не само не е успяла да те превърне в човек, завладян от човечност и от истината, а дори е вкоренила злите ти практики в природата ти, и ако си не само два пъти по-надменен, отколкото преди, но и погрешните ти схващания за Мен също са се увеличили дотолкова, че си започнал да Ме считаш за малкия си помощник, тогава казвам, че болестта ти вече не е само повърхностна, но е проникнала до самите ти кости. Всичко, което ти остава, е да чакаш да се уреди погребението ти. Не Ме умолявай тогава да бъда твоят Бог, защото си извършил грях, заслужаващ смърт, непростим грях. Дори и да можех да се смиля над теб, Бог на небето ще настоява да отнеме живота ти, защото твоето оскърбление срещу Божия нрав не е обикновен, а много сериозен проблем. Когато дойде времето, не Ме обвинявай, че не съм ти казал предварително. Всичко се свежда до това: когато общуваш с Христос — Бог на земята — като с обикновен човек, тоест когато вярваш, че този Бог не е нищо повече от човек, тогава ще загинеш. Това е единственото Ми предупреждение към всички вас.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да познаем Бог на земята“)

Ежедневни Божии слова Откъс 322

В човека съществува само неопределената дума „вяра“, но той не знае какво представлява вярата, още по-малко защо вярва той самият. Човек разбира твърде малко и самият той е лишен от твърде много неща; вярата му в Мен е безсмислена и невежествена. Въпреки че не знае какво е вяра, нито защо има вяра в Мен, той продължава вманиачено да вярва в Мен. Това, което искам от човека, не е просто да Ме призовава натрапчиво по този начин или да вярва илюзорно в Мен, защото работата, която върша, е за да може човек да Ме види и да Ме познае, а не за да се впечатлява и да Ме вижда в нова светлина. Някога дадох много знамения и извърших много чудеса, а израилтяните от онова време Ми показаха голямо възхищение и силно почитаха изключителната Ми способност да изцелявам болни и да прогонвам демони. По онова време евреите смятаха, че лечебните Ми сили са майсторски, необикновени — и поради многото Ми дела всички те Ме почитаха и изпитваха голямо възхищение към силите Ми. Така всички, които Ме видяха да правя чудеса, Ме следваха неотлъчно, и хиляди Ме заобиколиха, за да видят как изцелявам болните. Дадох толкова много знамения и сторих толкова много чудеса, но хората просто гледаха на Мен като на умел лекар; също така предадох много уроци на хората по онова време, но те просто Ме смятаха за учител, по-висш от своите ученици. Дори днес, след като хората са видели историческите записи на Моето дело, тяхното тълкуване продължава да бъде, че Аз съм велик лекар, който лекува болните и е учител на невежите, и те са Ме определили като милостивия Господ Иисус Христос. Онези, които тълкуват писанията, може да са надминали Моите умения в изцелението или може дори да са ученици, които сега са надминали своя учител, но тези люде, чиито имена са известни по целия свят, Ме смятат за толкова низш като обикновен лекар. Моите дела са по-многобройни от песъчинките по морския бряг, по мъдрост надминавам всички синове на Соломон, но хората просто Ме приемат като маловажен лекар и неизвестен учител на хората. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам силите Си, за да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави в бъдещия свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато стоварих яростта Си върху човека и отнех всяка радост и мир, които някога бе притежавал, човекът се усъмни. Когато дадох на човека страданието на ада и си взех благословенията на рая, срамът на човека се превърна в гняв. Когато човекът Ме помоли да го излекувам, Аз не му обърнах внимание и се отвратих от него; човекът се отдалечи от Мен, за да търси вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнех всичко, което човекът беше поискал от Мен, всички изчезнаха без следа. Затова казвам, че човек има вяра в Мен, защото давам твърде много благодат и има твърде много да се спечели. Евреите повярваха в Мен заради Моята благодат и Ме следваха, където и да отида. Тези невежи хора с ограничени познания и опит се стремяха само да видят знаменията и чудесата, които показвах. Те Ме смятаха за глава на дома на евреите, който можеше да извърши най-големите чудеса. И така, когато прогонвах демони от хората, това предизвикваше много спорове сред тях: казваха, че съм Илия, че съм Моисей, че съм най-древният от всички пророци, че съм най-великият от всички лекари. Макар да казвам, че Аз съм пътят и истината, и животът, никой не може да знае Моята същност или Моята самоличност. Макар да казах, че небето е мястото, където живее Отецът Ми, никой не знаеше, че съм Божият Син, а също и Самият Бог. Макар да казах, че ще донеса изкупление на цялото човечество и ще откупя човечеството, никой не знаеше, че Аз съм Изкупителят на човечеството и хората Ме познаваха само като добронамерен и състрадателен човек. И макар да бях в състояние да обясня всичко, което представлявам, никой не Ме познаваше и никой не вярваше, че съм Синът на живия Бог. Такава е вярата на хората в Мен и начинът, по който се опитват да Ме заблудят. Как биха могли да свидетелстват за Мен, когато Ме разглеждат така?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво знаеш за вярата?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 323

Хората отдавна вярват в Бог, но повечето от тях не разбират какво означава думата „Бог“ и просто следват в недоумение. Те нямат представа защо точно човек трябва да вярва в Бог или какво е Бог. Ако хората знаят само как да вярват и да следват Бог, но не и какво е Бог, и също, ако те не познават Бог, тогава това не е ли просто една голяма шега? Въпреки че, след като са стигнали толкова далеч, хората са били свидетели на много небесни тайни и са чули много задълбочено познание, което никога досега не е било разбирано от човека, те са невежи за много от най-елементарните истини, върху които човекът никога преди не е размишлявал. Някои биха казали: „Ние от много години вярваме в Бог. Как може да не знаем какво е Бог? Не ни ли подценява този въпрос?“. В действителност обаче, въпреки че хората Ме следват днес, те не знаят нищо за нито едно от днешните дела и не успяват да разберат дори най-ясните и най-лесните въпроси, да не говорим за такива изключително сложни въпроси като тези за Бог. Знай, че въпросите, за които не се притесняваш, които не си определил, са тези, които е най-важно да разбереш, защото знаеш само да следваш тълпата, без да обръщаш внимание и без да те е грижа за това, с което би трябвало да се въоръжиш. Знаеш ли наистина защо трябва да имаш вяра в Бог? Наистина ли знаеш какво е Бог? Наистина ли знаеш какво е човекът? Като човек, който има вяра в Бог, ако не успееш да разбереш тези неща, не губиш ли достойнството си на вярващ в Бог? Моята работа днес е следната: да накарам хората да разберат същността си, да разберат всичко, което върша, и да познават истинското лице на Бог. Това е последното действие на Моя план за управление, последният етап от Моето дело. Затова ви разкривам всички тайни на живота предварително, за да можете да ги приемете от Мен. Тъй като това е делото от последната епоха, трябва да ви разкрия всички живот истини, които никога преди не сте могли да възприемете, въпреки че не сте в състояние да ги разберете или понесете поради това, че просто сте твърде несъвършени и твърде зле въоръжени. Ще завърша делото Си, ще довърша делото, което трябва да свърша, и ще ви известя за всичко, което съм ви възложил, за да не се заблудите отново и да не бъдете подведени от интригите на лукавия, когато се спусне мрак. Има много пътища, които не разбирате, много въпроси, по които нямате никакви познания. Вие сте толкова невежи. Много добре познавам вашия ръст и вашите недостатъци. Ето защо, въпреки че има много думи, които не сте в състояние да разберете, все още съм готов да ви кажа всички тези истини, които никога преди не сте могли да възприемете, защото продължавам да Се притеснявам дали в сегашния си ръст сте в състояние да останете непоколебими в свидетелството си за Мен. Не че нямам високо мнение за вас; всички вие сте зверове, на които предстои да преминат Моето формално обучение и Аз изобщо не мога да видя колко слава има във вас. Въпреки че съм изразходвал много енергия да работя върху вас, положителните елементи у вас изглеждат практически несъществуващи, а отрицателните елементи могат да се преброят на пръсти и служат само като доказателства, които носят срам за Сатана. Почти всичко останало във вас е отровата на Сатана. Изглеждате Ми така, сякаш сте отвъд спасението. Както стоят нещата, Аз гледам различните ви изражения и постъпки, и накрая Аз зная истинския ви ръст. Ето защо винаги се тревожа за вас: оставени да живеят живота си сами, дали хората наистина ще бъдат по-добре или толкова добре, колкото са днес? Инфантилният ви ръст не ви ли кара да се тревожите? Наистина ли можете да бъдете като избрания народ на Израел — верни на Мен и само на Мен по всяко време? Това, което се разкрива у вас, не е пакостливостта на децата, които са се отклонили от родителите си, а изблик на скотското у животните, които са извън обсега на камшиците на господарите си. Трябва да познавате природата си, която е и слабостта, която всички вие споделяте; това е заболяване, общо за всички вас. Затова единственият Ми призив към вас днес е да останете непоколебими в свидетелството си към Мен. При никакви обстоятелства не позволявайте на старото заболяване да пламне отново. Да свидетелствате е най-важното — то е същината на Моето дело. Вие трябва да приемете думите Ми така, както Мария прие откровението на Йехова, което ѝ се яви насън: като повярвате и след това се подчините. Само това се окачествява като целомъдрие. Защото вие сте тези, които се вслушват най-често в думите Ми, тези, които са най-благословени от Мен. Дадох ви всичките си ценни притежания, подарих ви всичко, но вие сте в толкова различно положение от народа на Израел. Вие сте просто съвсем различни. Но в сравнение с тях, вие получихте много повече; докато те отчаяно очакват появата Ми, вие прекарвате с Мен приятни дни, споделяйки Моята благодат. Като се има предвид тази разлика, какво ви дава право да протестирате и да спорите с Мен, и да изисквате своя дял от Моите притежания? Нима не получихте много? Аз ви давам толкова много, но това, което Ми давате в замяна, е просто сърцераздирателна тъга и безпокойство, неудържимо негодувание и недоволство. Толкова сте отблъскващи — но сте и жалки, така че нямам друг избор, освен да преглъщам цялото Си негодувание и да изразявам възраженията Си към вас отново и отново. В продължение на хиляди години работа Аз никога не съм се противопоставял на човечеството, защото открих, че през цялото развитие на човечеството сред вас биват прославени само „измамите“, като скъпоценно наследство, оставено ви от известни предци от древни времена. Как мразя тези примитивни свине и псета. Твърде много ви липсва съвест! Вие сте с твърде низък характер! Сърцата ви са твърде закоравели! Ако бях отнесъл такива думи и дела към израилтяните, отдавна щях да съм придобил слава. Но сред вас това е непостижимо. Сред вас има само жестоко пренебрежение, вашето хладно отношение и вашите извинения. Вие сте твърде безчувствени и напълно безполезни!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво е твоето разбиране за Бог?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 324

Време е всички вие да разберете истинското значение на вярата в Бог. Смисълът на вярата в Бог, за който говорих преди, беше свързан с вашето положително навлизане във вярата. Днес е различно. Днес бих искал да разнищя същността на вярата ви в Бог. Разбира се, това означава да ви я покажа откъм недобрата ѝ страна. Ако не го направя, тогава вие никога не бихте познали истинското си лице и всеки път бихте се хвалили със своята набожност и вярност. Справедливо е да се каже, че ако не разоблича грозотата в дълбините на сърцата ви, тогава всеки от вас би си сложил корона на главата и би запазил цялата слава за себе си. Арогантната ви и самонадеяна природа ви подтиква да се обърнете срещу собствената си съвест, да се бунтувате срещу Христос и да Му се противопоставяте и да разкривате грозотата си, като така изваждате наяве вашите намерения, представи, ексцентрични желания и алчни очи. И все пак продължавате да говорите, че страстта ви към делото на Христос гори през всички дни на живота ви и да повтаряте отново и отново истините, отдавна изречени от Христос. Това е вашата „вяра“ — „чистата ви вяра“. През цялото време Аз съм се придържал към строг стандарт за човека. Ако твоята вярност е обвързана със скрит умисъл и условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена вярност, защото се отвращавам от онези, които Ме мамят със скритите си умисли и Ме изнудват с условия. Искам човекът да Ми бъде абсолютно верен, да върши всичко в името на вярата и да я доказва. Презирам опитите ви да Ме спечелите с красиви думи, защото винаги Съм се отнасял към вас искрено и затова очаквам и вие да се отнасяте към Мен с истинска вяра. Когато става дума за вяра, мнозина вероятно си мислят, че следват Бог, защото имат вяра, иначе не биха понасяли такова страдание. Затова те питам следното: ако вярваш в съществуването на Бог, защо не се боиш от Него? Ако вярваш в съществуването на Бог, защо в сърцето ти няма и капчица ужас от Него? Ти приемаш, че Христос е въплъщение на Бог, защо тогава Го презираш? Защо се държиш неуважително към Него? Защо Го сочиш с пръст? Защо винаги тайно следиш действията Му? Защо не се подчиняваш на Неговите разпоредби? Защо не действаш в съответствие със словото Му? Защо се опитваш да Го изнудваш и да крадеш от пожертвованията Му? Защо говориш от името на Христос? Защо съдиш дали делото Му и словото Му са правилни? Защо се осмеляваш да Го хулиш зад гърба Му? Тези и други неща ли съставляват вярата ви?

Думите и поведението ви разкриват черти от неверието ви в Христос. Неверието прониква в мотивите и целите на всичко, което правите. Дори погледът ви отразява неверие в Христос. Може да се каже, че чертите на неверието се проявяват във всеки от вас ежеминутно. Това означава, че във всеки момент съществува опасност да предадете Христос, защото кръвта, която тече във вените ви, е пропита с неверие към въплътения Бог. Ето защо казвам, че следите, които оставяте по пътя на вярата в Бог, не са истински. Докато вървите по пътя на вярата в Бог, вие не стъпвате здраво на земята — просто се носите по повърхността. Никога не вярвате напълно в словото на Христос и не сте способни веднага да го приложите на практика. Това е причината да нямате вяра в Христос. Друга причина, поради която нямате вяра в Него, е, че винаги имате свои представи за Него. Винаги сте скептични към делото на Христос, пренебрегвате думите Му, имате мнение за всяко дело, извършено от Христос, и не можете да разберете това дело правилно, не можете да се откажете от представите си, независимо какво ви е обяснено, и т.н. — това са все чертите на неверието, примесени във вашите сърца. Въпреки че следвате делото на Христос и никога не отпадате, в сърцата ви има твърде много бунт, който осквернява вярата ви в Бог. Може би не сте съгласни, но ако не можеш да се видиш отвътре, тогава със сигурност ще бъдеш сред онези, които загиват, защото Бог усъвършенства само тези, които наистина вярват в Него, а не съмняващите се в Него, и най-малко онези, които неохотно Го следват, без някога да са вярвали, че Той е Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истински вярващ в Бог ли си?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 325

Някои хора не се радват на истината, а още по-малко на правосъдието. Вместо това те се радват на власт и богатство и се наричат търсачи на власт. В света те търсят само деноминации, които имат влияние, и пастори и учители, обучавали се в духовни семинарии. Макар да са приели пътя на истината, те вярват само наполовина. Не са способни да отдадат цялото си сърце и ум, от устата им излизат думи, че се посвещават на служба на Бог, но очите им са насочени към великите пастори и учители, а към Христос гледат с пренебрежение. Сърцата им са прилепени към тщеславието, богатството и славата. Те смятат за невъзможно такъв скромен човек да може да покори толкова много хора, една толкова обикновена личност да е способна да усъвършенства човека. Мислят, че не е възможно тези нищожества сред прахта и бунищата да са избраните от Бог люде. Те смятат, че ако такива хора са обект на Божието спасение, то небето и земята биха се обърнали с главата надолу и всички хора биха се смели на глупостта си. Смятат, че ако Бог избира такива нищожества, за да бъдат усъвършенствани, то великите хора биха се превърнали в Самия Бог. Възгледите им са опетнени от неверие. Освен че са лишени от вяра, те са просто нелепи скотове, защото ценят единствено високия ранг, престижа и властта и уважават само големите групи и деноминации. Не изпитват ни най-малко уважение към онези, които са водени от Христос, станали са просто предатели, които са обърнали гръб на Христос, на истината и на живота.

Възхищаваш се не на смирението на Христос, а на онези лъжепастири с признат авторитет. Боготвориш не обичливостта или мъдростта на Христос, а онези развратници, които се въргалят в мръсотията на света. Присмиваш се на болката на Христос, който няма къде да подслони главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които ловуват пожертвования и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни антихристи, въпреки че от тях получаваш само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да бъде привлечено от тях, от репутацията им, от положението им, от влиянието им. И все още си на мнение, че е трудно да повярваш в делото на Христос и не желаеш да го приемеш. Ето защо казвам, че ти липсва вяра да признаеш Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е, че нямаш друг избор. Образите на редица възвишени личности отдавна се извисяват в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито пък влиятелните им слова и ръцете им. В сърцата ви те винаги са най-важните и винаги са героите. Но не такова е отношението към днешния Христос. В сърцето ти Той винаги е омаловажен и никога не заслужава страх. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен.

И тъй, Аз казвам, че всички, които не ценят истината, са неверници и предатели на истината. Такива хора никога няма да получат одобрението на Христос. Разбра ли сега с какво неверие си изпълнен и какво предателство таиш към Христос? Затова те призовавам: тъй като си избрал пътя на истината, посвети се с цялото си сърце. Не бъди противоречив или нерешителен. Трябва да разбереш, че Бог не принадлежи нито на света, нито на един човек, а на всички, които истински вярват в Него, на всички, които Му се покланят, и на всички, които са Му предани и верни.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истински вярващ в Бог ли си?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 326

Във вярата си хората се стремят да накарат Бог да ги изпрати на подходящото място и да им даде цялата милост, от която се нуждаят, за да Го направят свой слуга, да Го накарат да поддържа мирни, приятелски отношения с тях, така че никога да няма конфликт между тях. Това означава, че тяхната вяра в Бог изисква Той да обещае да отговори на всичките им нужди и да ги дари с всичко, за което се молят, в съответствие с думите, които са прочели в Библията: „Ще чуя всичките ви молитви“. Те очакват Бог да не съди и да не се разправя с никого, защото Той винаги е бил милостивият Спасител Исус, който поддържа добри отношения с хората по всяко време и на всяко място. Ето как хората вярват в Бог: те просто безсрамно изискват от Него, като вярват, че независимо дали са непокорни или покорни, Той просто сляпо ще им даде всичко. Те просто непрекъснато „събират дългове“ от Бог, като вярват, че Той трябва да им ги „върне“ без никаква съпротива, и нещо повече, да им плати двойно. Те мислят, че независимо дали Бог е получил нещо от тях или не, Той може само да бъде манипулиран от тях, а не може произволно да се разпорежда с хората, когато Той пожелае и без тяхното разрешение, а още по-малко да им разкрива Своята мъдрост и праведен нрав, скрити в продължение на много години. Те само изповядват греховете си пред Бог, като вярват, че Бог просто ще ги опрости, че няма да Му омръзне да го прави и че това ще продължава вечно. Те само заповядват на Бог, като вярват, че Той просто ще им се подчини, защото в Библията е написано, че Бог не дойде, за да Му служат хората, а за да може Той да служи на тях, и че е тук, за да бъде техен слуга. Не сте ли вярвали винаги по този начин? Когато не можете да получите нещо от Бог, вие искате да избягате. Когато не разбирате нещо, толкова негодувате и дори стигате дотам, че Го оскърбявате по всякакъв начин. Вие просто няма да позволите на Самия Бог напълно да изрази Своята мъдрост и удивителност. Вместо това просто искате да се насладите на временно спокойствие и комфорт. Досега вашето отношение към вярата ви в Бог се е състояло само от едни и същи стари възгледи. Ако Бог ви покаже само малка част от величието Си, вие ставате нещастни. Виждате ли сега точно колко голям е духовният ви ръст? Не приемайте, че всички вие сте верни на Бог, когато в действителност старите ви възгледи не са се променили. Когато нищо не те сполетява, ти вярваш, че всичко върви гладко и любовта ти към Бог достига апогей. Когато ти се случи нещо незначително, падаш в пъкъла. Това ли е вярност към Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да оставите настрана благословенията на положението си и да разберете Божията воля за спасението на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 327

В търсенето си имате твърде много индивидуални представи, надежди и перспективи. Настоящото дело е с цел да се справи с вашето желание за статут и с екстравагантните ви желания. Надеждите, статутът и представите — всички те са класически прояви на сатанинския нрав. Причината, поради която тези неща съществуват в сърцата на хората, се дължи изцяло на това, че отровата на Сатана винаги разяжда мислите на хората, а хората никога не са в състояние да се отърват от тези изкушения на Сатана. Те живеят сред грях, но не вярват, че това е грях, и още си мислят: „Ние вярваме в Бог, затова Той трябва да ни даде благословии и да подреди всичко за нас по подходящ начин. Ние вярваме в Бог, затова трябва да бъдем по-висши от останалите и трябва да имаме по-висок статут и повече перспективи от всеки друг. Тъй като вярваме в Бог, Той трябва да ни даде безгранични благословии. Иначе нямаше да се нарича вяра в Бог“. В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и окаяни. Не само че им липсва воля и решителност, но и са станали алчни, арогантни и своенравни. На тях им липсва каквато и да е решителност да надхвърлят собственото си „аз“, а още повече — нямат и капка смелост да се отърсят от ограниченията на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледната им точка за вярата в Бог е все още непоносимо отвратителна и дори когато хората говорят за гледната си точка за вярата в Бог, е просто непоносимо да се слуша. Всички хора са страхливи, неспособни, окаяни и крехки. Те не изпитват отвращение към силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят. Нима сегашните ви мисли и гледни точки не са точно такива? „Тъй като вярвам в Бог, трябва просто да бъда обсипан с благословии и трябва да се гарантира, че статутът ми никога няма да ми се изплъзне и че ще остане по-висок от този на невярващите“. Вие не таите такава гледна точка в себе си само от една или две години, а от много години. Вашият интересчийски начин на мислене е свръхразвит. Въпреки че днес сте стигнали до този етап, вие все още не сте се отказали от статута и постоянно се напрягате да се интересувате от него и да го наблюдавате ежедневно, с дълбок страх, че един ден ще загубите статута си и името ви ще бъде погубено. Хората никога не са оставяли настрана желанието си за лекота. И така, като ви съдя по този начин днес, каква степен на разбиране ще имате накрая? Вие ще кажете, че въпреки че вашият статут не е висок, вие все пак сте се радвали на издигане от Бог. Тъй като сте от низше потекло, вие нямате статут, но придобивате статут, защото Бог ви издига — това е нещо, което Той ви е дал. Днес вие сте в състояние лично да получите Божието обучение, Неговото порицание и Неговото правосъдие. Това, още повече, е Неговото издигане. Вие сте в състояние лично да получите Неговото пречистване и изгаряне. Това е великата Божия любов. През вековете не е имало нито един човек, който да е получил Неговото пречистване и изгаряне, и нито един човек не е бил способен да бъде доведен до съвършенство чрез Неговите слова. Сега Бог говори с вас лице в лице, пречиства ви, разкрива вашето вътрешно непокорство — това наистина е издигане от Него. Какви способности имат хората? Независимо дали са синове на Давид или потомци на Моав, накратко, хората са сътворени същества, които нямат нищо, с което да се похвалят. Тъй като сте Божии създания, вие трябва да изпълнявате дълга на създание. Няма други изисквания към вас. Ето как трябва да се молите: „О, Боже! Независимо дали имам статут, или не, сега разбирам себе си. Ако статутът ми е висок, това е защото е издигнат от Теб, а ако е нисък, е заради това, което Ти си отредил. Всичко е в Твоите ръце. Нямам нито избор, нито оплаквания. Ти си повелил да се родя в тази страна и сред този народ и всичко, което трябва да направя, е да бъда напълно покорен под Твоята власт, защото всичко е както Ти си повелил. Не се замислям за статута; в края на краищата, аз съм само едно създание. Ако Ти ме поставиш в бездната, в езерото от огън и жупел, аз съм само едно създание. Ако Ти служа, аз съм създание. Ако Ти ме доведеш до съвършенство, аз все още съм създание. Ако Ти не ме доведеш до съвършенство, аз все още ще Те обичам, защото не съм нищо повече от създание. Аз не съм нищо повече от едно миниатюрно създание, създадено от Господа на творението, само един от всички сътворени хора. Ти си Този, Който ме е създал, а сега Ти ме постави в Своите ръце, за да постъпиш с мен, както пожелаеш. Аз съм готов да бъда Твой инструмент и да служа като контраст на Теб, защото всичко е такова, каквото Ти си повелил. Никой не може да го промени. Всички неща и всички събития са в Твоите ръце“. Когато настъпи моментът, в който вече няма да мислиш за статута, тогава ще се освободиш от него. Едва тогава ще можеш уверено и смело да търсиш и само тогава твоето сърце ще може да се освободи от всякакви ограничения. Щом хората се отърват от тези неща, те няма да имат повече притеснения. Какви са притесненията за мнозинството от вас в момента? Винаги сте ограничени от статута и постоянно сте загрижени за собствените си перспективи. Вие винаги прехвърляте страниците с Божиите слова, а искате да четете какво се казва за крайната цел на човечеството и искате да знаете какви са вашите перспективи и каква ще бъде вашата крайна цел. Чудите се: „Наистина ли имам някакви перспективи? Дали Бог ги е отнел? Бог само казва, че служа за контраст; какви са тогава моите перспективи?“. Трудно ви е да оставите настрана перспективите и съдбата си. Вие сега сте последователи и сте придобили известно разбиране за този етап на делото. Въпреки това, все още не сте оставили настрана желанието си за статут. Когато статутът ви е висок, търсите добре, но когато статутът ви е нисък, вече не търсите. Благословиите на статута винаги са в ума ви. Защо мнозинството от хората не могат да се освободят от негативизма? Дали отговорът не се дължи неизменно на мрачните перспективи? Веднага щом излязат Божиите слова, вие бързате да видите какви са в действителност вашите статут и идентичност. Давате приоритет на статута и идентичността и поставяте проникновението на второ място. На трето място е нещо, в което трябва да навлезете, а на четвърто място е настоящата Божия воля. Първо гледате дали Божието звание за вас — „служещи за контраст“, се е променило, или не. Продължавате да четете и когато видите, че званието „служещи за контраст“ е премахнато, ставате щастливи, щедро благодарите на Бог и възхвалявате Неговата велика сила. Но ако видите, че все още служите за контраст, вие се разстройвате и устремът в сърцето ви веднага изчезва. Колкото повече търсиш по този начин, толкова по-малко ще пожънеш. Колкото по-голямо е желанието на човек да придобие статут, на толкова по-сериозно справяне ще трябва да бъде подложен и през толкова повече облагородяване ще трябва да премине. Такива хора са безполезни! Те трябва да преминат през подходящо справяне и съд, за да могат напълно да се освободят от тези неща. Ако се стремите по този начин до края, няма да пожънете нищо. Онези, които не се стремят към живота, не могат да бъдат променени, а онези, които не жадуват за истината, не могат да получат истината. Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това се съсредоточаваш върху екстравагантни желания и неща, които ограничават любовта ти към Бог и ти пречат да се доближиш до Него. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството? Ако целта на твоя стремеж не е търсенето на истината, тогава можеш и да се възползваш от тази възможност и да се върнеш в света, за да постигнеш успех. Наистина не си заслужава да си губиш времето по този начин — защо да се измъчваш? Не е ли вярно, че би могъл да се насладиш на всякакви неща в красивия свят? Пари, красиви жени, статут, суета, семейство, деца и т.н. — нима тези продукти не са най-хубавите неща на света, на които би могъл да се насладиш? Каква е ползата да се скиташ тук в търсене на място, на което можеш да бъдеш щастлив? Човешкият Син няма къде да положи глава, та как би могъл ти да имаш удобно място? Как би могъл Той да създаде за теб прекрасно, удобно място? Възможно ли е това? Освен Моето правосъдие, днес ти можеш да получиш само учения за истината. Ти не можеш да получиш удобство от Мен и не можеш да получиш приятното местенце, за което копнееш ден и нощ. Аз няма да ти дам богатствата на света. Ако се стремиш истински, тогава Аз съм готов да ти дам целия начин на живот, за да бъдеш като риба, която се е върнала във водата. Ако не се стремиш истински, ще си взема всичко обратно. Не съм готов да дам словата от устата Си на онези, които са алчни за удобство, които са точно като прасетата и кучетата!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Защо не искаш да служиш за контраст?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 328

Вгледайте се в себе си, за да видите дали сте праведни във всичко, което вършите, и дали Бог наблюдава всичките ви действия. Това е принципът на поведение на всички, които вярват в Бог. Ще бъдете признати за праведни, защото можете да удовлетворите Бог и защото приемате Божията грижа и защита. В очите на Бог всички, които приемат Неговата грижа, защита и усъвършенстване, както и всички, които са спечелени от Него, са праведни и ценени от Него. Колкото повече приемате сегашното Божие слово, толкова по-добре ще приемате и разбирате Божията воля и ще можете по-добре да изживявате Божието слово и да изпълнявате Неговите изисквания. Това е Божието поръчение за вас и това е всичко, което се очаква да постигнете всички вие. Ако използвате собствените си представи, за да оценявате Бог и да определяте границите му, сякаш Той е непроменяща се глинена статуя, ако напълно ограничите Бог в рамките на Библията и ако ограничите мащабите на делото Му, това доказва, че сте осъдили Бог. Тъй като евреите от Стария завет приемаха Бог за идол с неизменна форма, който носеха в сърцата си, сякаш Бог е можел да бъде наричан единствено Месия и само онзи, който е бил наричан Месия, е можел да бъде Бог, и тъй като тогава хората служеха и почитаха Бог като (безжизнена) глинена статуя, те приковаха Исус на кръста, осъждайки Го на смърт. Така невинният Исус беше осъден да умре. Бог не беше извършил никакво престъпление и въпреки това човекът отказа да Го пощади и настояваше да Го осъди на смърт, и така Исус беше разпнат на кръста. Човек винаги приема, че Бог не се променя, и Го определя въз основа на една единствена книга, Библията, сякаш разбира идеално Божието управление и от него зависи всичко, което Бог прави. Хората са крайно нелепи и арогантни и всички те са склонни да преувеличават. Независимо от това колко много знаеш за Бог, ще продължа да твърдя, че не познаваш Бог и си от онези, които най-много му се противопоставят, и че си се отрекъл от Бог, защото си напълно неспособен да се подчиняваш на Божието дело и да вървиш по пътя към усъвършенстването от Бог. Защо Бог никога не е доволен от действията на човека? Защото човекът не познава Бог, защото има прекалено много представи и защото познанията му за Бог нямат нищо общо с действителността, а вместо това монотонно повтаря един и същи неизменен рефрен и подхожда към всяка ситуация по един и същи начин. И така, след като днес Бог е дошъл на Земята, Той отново е разпнат на кръста от човека. Жестоко човечество! Имат ли край заговорниченето и интригантството, кражбите и грабежите един от друг, надпреварата за слава и пари, взаимното избиване? Въпреки стотиците хиляди думи, които Бог е изрекъл, никой не се е вразумил. Хората действат в полза на своите семейства, синове и дъщери, за своите кариери и бъдеще, за постове, суета и пари, за храната, дрехите и плътта. Има ли някой, чиито действия наистина да са в името на Бог? Дори и сред онези, които действат в името на Бог, малцина са тези, които Го познават. Колко са тези, които не действат в името на собствените си интереси? Колко са тези, които не потискат и не прокуждат други хора, за да защитават собствените си позиции? Така Бог е осъждан на смърт безчет пъти от безброй варварски съдии, които отново Го разпват на кръста. Колко са тези, които могат да се нарекат праведни, защото наистина действат в името на Бог?

Толкова ли е лесно да бъдеш усъвършенстван пред Бог като светец или праведен човек? Правилно ли е да се каже, че „няма праведни хора на земята, защото праведните не са на този свят?“. Когато застанете пред Бог, внимавайте какво ще облечете, преценявайте всяка дума и действие, всяка мисъл и идея и дори ежедневните си мечти, защото всичко това е само за вас. Не стоят ли точно така нещата? „Праведност“ не означава да даваш подаяния на другите, не означава да обичаш съседа си колкото обичаш себе си и не означава да се въздържаш от кавги и спорове, крадене и грабене. Праведност означава да приемеш Божието поръчение за свой дълг и да се подчиняваш на Божиите подредби и организиране като на свое изпратено от небесата призвание, независимо от времето и мястото, така както направи Господ Исус. Това е праведността, за която говори Бог. Лот би могъл да бъде наречен праведен, защото спаси изпратените от Бог два ангела, без да се замисли за това какво ще спечели или загуби; единствено онова, което е направил, може да се определи като праведно, но самият той не може да бъде наречен праведен човек. Лот размени двете си дъщери за ангелите само защото беше видял Бог, но не цялото му поведение в миналото може да се приеме за праведно. За това Аз казвам, че „няма праведници на света“. Дори сред тези, които са поели по пътя на възстановяването, никой не може да бъде наречен праведен. Независимо колко добри са делата ти, независимо че прославяш името Божие и нито удряш, нито ругаеш другите, нито грабиш от другите, ти не можеш да бъдеш наречен праведен, защото това са качества, които всеки нормален човек може да има. Най-важното сега е, че не познаваш Бог. Единствено може да се каже, че в момента в теб има малко нормална човешка природа, но не и елементите на праведността, за която говори Бог. Така че нищо от това, което правиш не може да докаже, че познаваш Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Нечестивите със сигурност ще бъдат наказани“)

Ежедневни Божии слова Откъс 329

Някога, когато Бог беше на небето, човекът се държеше така, че да Го измами. Днес, когато Бог вече е сред хората, никой не знае от колко години, в делата си човекът все още действа по навик и се опитва да заблуждава Бог. Не е ли човекът твърде изостанал в мисленето си? Същото беше и с Юда: преди да дойде Исус, Юда заблуждаваше и лъжеше братята и сестрите си, не се промени и след пристигането на Исус; той изобщо не познаваше Исус и накрая Го предаде. Дали това не беше защото той не познаваше Бог? Ако днес вие все още не познавате Бог, тогава е възможно вие да се превърнете в нови Юди и в резултат на това да се повтори трагедията отпреди две хиляди години, когато Исус бе разпнат на кръста в Епохата на благодатта. Не го ли вярвате? Това е факт! В момента повечето хора се намират в същото положение — може би прибързвам, като казвам това — и всички тези хора играят ролята на Юда. Не говоря глупости, а се основавам на фактите и вие не може да не сте убедени в това. Независимо, че много хора се преструват на смирени, в сърцата им няма нищо, освен локва застояла вода, трап с воняща вода. Днес в църквата има прекалено много такива хора и вие си мислите, че на Мен това не Ми е известно. Днес Моят Дух взима решенията и свидетелства за Мен. Мислиш ли, че не знам нищо? Мислиш ли, че не разбирам пъклените мисли в сърцата ви, нещата, които криете в сърцата си? Толкова ли е лесно да заблудите Бог? Мислите ли, че можете да се отнасяте към Него както си поискате? Преди се тревожех да не се чувствате ограничени, затова ви давах свобода, но хората не разбраха, че Аз бях добър с тях, и като им „подадох пръст, Ми отхапаха ръката“. Попитайте се един друг: почти никога ни съм се разправял с някого и почти никога, дори и малко, не съм смъмрял някого, въпреки че съм съвсем наясно с разбиранията и мотивите на човека. Мислиш ли, че Самият Бог, за когото Бог свидетелства, е глупак? Ако е така, ще кажа, че си твърде сляп. Няма да те издам, но нека видим колко може да се поквариш. Нека видим дали твоите дребни стратегии могат да те спасят и дали можеш да получиш спасение, ако направиш всичко възможно, за да заобичаш Бог. Няма да те осъждам днес. Нека изчакаме да видим как Бог ще ти потърси сметка. Сега нямам време за празни приказки с теб и не желая да отлагам по-важната Си задача заради теб. Червеи като теб не заслужават времето, което Бог би отделил да се занимава с тях. Нека видим колко безпътен можеш да станеш. Такива хора изобщо не се стремят към познаване на Бог, нито имат и грам боголюбиво сърце, а въпреки това искат Бог да ги приеме за праведни. Това не е ли смешно? Тъй като честните хора всъщност са малко на брой, ще се съсредоточа върху това да продължа да давам живот на човека. Ще завърша единствено това, което трябва да свърша днес, но в бъдеще ще потърся възмездие от всекиго за това, което е свършил. Казах всичко, което трябваше, защото точно това е делото Ми. Правя единствено това, което трябва да правя, и не това, което не трябва. Надявам се, че ще отделите повече време за размисъл: колко от това, което знаете за Бог, е вярно? Не си ли ти от хората, които отново разпнаха Бог на кръста? Заключителните Ми думи са: горко на онези, които разпват Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Нечестивите със сигурност ще бъдат наказани“)

Ежедневни Божии слова Откъс 330

Когато вървиш по днешния път, какъв е най-подходящият вид стремеж? Като какъв човек трябва да се виждаш в стремежа си? Добре е да разбереш как трябва да подхождаш към всичко, което те сполетява днес, било то изпитания или трудности, или безмилостни порицания и проклятия. Изправен пред всички тези неща, трябва внимателно да се замисляш за тях във всеки един случай. Защо казвам това? Казвам го, защото нещата, които те сполетяват днес, в крайна сметка са краткотрайни изпитания, повтарящи се отново и отново; може би, що се отнася до теб, те не са особено натоварващи за духа и затова ги оставяш да се движат с естествения си ход и не ги разглеждаш като ценно преимущество в стремежа си към напредък. Колко си безразсъден! Дотолкова, че мислиш за този ценен актив като за облак, който се носи пред очите ти, и не цениш тези тежки удари, които валят отново и отново — удари, които са кратки и които ти се струват маловажни, а ги гледаш със студено безразличие, не ги вземаш присърце и ги третираш просто като случаен удар. Толкова си високомерен! Към тези свирепи атаки, подобни на бури, които идват отново и отново, проявяваш само лекомислено пренебрежение; понякога дори стигаш дотам, че се усмихваш хладно, разкривайки изражение на пълно безразличие — защото никога не си се замислял защо продължаваш да търпиш такива „нещастия“. Възможно ли е да съм крайно несправедлив към човека? Нима Си поставям за цел да търся вина в теб? Макар че проблемите с твоята психика може би не са толкова сериозни, колкото ги описах, чрез външното си спокойствие ти отдавна си нарисувал съвършен портрет на вътрешния си свят. Не е необходимо да ти казвам, че единствените неща, което се крие в дълбините на сърцето ти, са безпричинни обидни думи и слаби следи от тъга, които едва се забелязват от другите. Понеже смяташ, че е несправедливо да си подложен на такива изпитания, ти проклинаш; и понеже тези изпитания те карат да усещаш опустошението на света, ти си изпълнен с меланхолия. Вместо да възприемаш тези повтарящи се удари и дисциплиниращи действия като най-добрата защита, ти гледаш на тях като на безсмислено създаване на проблеми от страна на Небето или пък като заслужено наказание. Толкова си невеж! Безмилостно затваряш хубавите моменти в тъмнината; отново и отново гледаш на чудесните изпитания и дисциплиниращи действия като на атаки от страна на твоите врагове. Не знаеш как да се адаптираш към околната среда, а още по-малко желаеш да се опиташ да го направиш, защото не желаеш да спечелиш нищо от това повтарящо се — и жестоко за теб — порицание. Ти не се опитваш нито да търсиш, нито да изследваш, а просто се примиряваш със съдбата си и отиваш там, където тя те води. Това, което може да ти се стори жестоко порицание, не е променило сърцето ти, нито го е завладяло, а те е пронизало право в него. В това „жестоко порицание“ ти виждаш единствено своя враг в този живот и затова не си спечелил нищо. Толкова си самодоволен! Рядко вярваш, че търпиш такива изпитания заради собственото си презрение; вместо това се смяташ за нещастен, като освен това казваш, че Аз винаги намирам вина в теб. И сега, когато нещата са стигнали дотук, колко всъщност знаеш за това, което Аз казвам и правя? Не си мисли, че си вундеркинд по рождение, който е само малко по-долу от небесата, но безкрайно по-висок от земята. Далеч не си по-умен от когото и да е друг — дори може да се каже, че е просто възхитително колко по-глупав си от всички хора на земята, които притежават разум, защото имаш твърде високо мнение за себе си и никога не си имал чувство за малоценност, сякаш можеш да прозреш действията Ми до най-малката подробност. Всъщност си човек, на когото фундаментално му липсва разум, защото нямаш представа какво възнамерявам да направя, а още по-малко си наясно какво върша в момента. И затова казвам, че ти не можеш да се сравняваш дори с един стар фермер, който се грижи за земята си, фермер, който няма и най-малка представа за човешкия живот, и въпреки това разчита изцяло на благословиите на Небето, докато обработва земята си. Ти не отделяш и секунда в мисли за живота си, не знаеш нищо за славата, а още по-малко имаш някакво самопознание. Ти си толкова „над нещата“!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които не се научават и си остават невежи: не са ли те зверове?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 331

Що се отнася до ученията, които съм ви давал отново и отново, вие отдавна сте ги загърбили, дори ги третирате като играчки за развлечение в моментите ви на празнота. Всички те винаги се разглеждат в светлината на вашия личен „талисман“. Когато си обвинен от Сатана, се молиш; когато си негативно настроен, изпадаш в дълбок сън; когато си щастлив, тичаш бясно; когато те смъмря, се кланяш и дращиш; а щом излезеш от Моето присъствие, се смееш със злокобно задоволство. Ти се чувстваш над всички останали, но никога не виждаш себе си като най-надменен, а винаги си само възвишен, самодоволен и надменен отвъд думите. Как могат такива „млади господа“, „млади госпожици“, „милорди“ и „милейди“, които не се научават и си остават невежи, да смятат думите Ми за скъпоценно съкровище? Питам те отново: какво точно научи от Моите думи и от Моето дело за толкова дълго време? Дали това, че си придобил по-големи умения в измамата си? Или по-голямо усъвършенстване на плътта ти? Или по-голямо неуважение в отношението ти към Мен? Казвам ти направо: именно цялото това дело, което извърших, накара теб, който досега си имал сърце на мишка, да придобиеш смелост. С всеки изминал ден страхът, който изпитваш към Мен, намалява, защото Аз съм твърде милостив и никога не съм налагал санкции на плътта ти чрез насилие. Може би, както виждаш, Аз просто изговарям сурови думи, но много по-често ти показвам усмихнато лице и почти никога не те порицавам в очите. Нещо повече, винаги съм снизходителен към твоите слабости и именно поради това ти се отнасяш към Мен така, както змията към добрия фермер. Как се възхищавам на изключителната степен на умение и проницателност в наблюдателността на човешкия род! Нека ти кажа една истина: днес се цени изключително малко това дали имаш богобоязливо сърце, или не; Аз не се тревожа и не се безпокоя за това. Но трябва да ти кажа и това: ти, този „човек с талант“, който не се научава и си остава невеж, накрая ще бъде повален от своята самовлюбена дребнава интелигентност — ти ще бъдеш този, който ще страда и ще бъде наказан. Аз няма да бъда толкова глупав, че да те придружавам, докато продължаваш да страдаш в ада, защото не съм от същия вид като теб. Не забравяй, че си сътворено същество, което е прокълнато от Мен, но също така е поучавано и спасено от Мен, и в теб няма нищо, с което да не желая да се разделя. По което и време да върша делото Си, никога не съм ограничаван от някакъв човек, събитие или предмет. Моето отношение и Моят възглед спрямо човечеството винаги са оставали едни и същи. Не съм особено благоразположен към теб, защото ти си придатък към Моето управление и далеч не си по-специален от което и да е друго същество. Ето какъв е Моят съвет към теб: винаги да помниш, че не си нищо повече от Божие създание! Въпреки че можеш да споделяш съществуването си с Мен, ти трябва да знаеш собствената си идентичност; нямай твърде високо мнение за себе си. Дори и да не те упреквам или да не се разправям с теб, а да те посрещам с усмихнато лице, това не е достатъчно, за да докаже, че ти си от същия вид като Мен. Ти — ти трябва да знаеш, че си човек, който преследва истината, а не си самата истина! Трябва винаги да си готов да се променяш в съответствие с Моето слово. Не можеш да избягаш от това. Призовавам те през това ценно време, когато имаш тази рядка възможност, да се опиташ да научиш нещо. Не Ме заблуждавай; не е нужно да използваш ласкателства, за да се опиташ да Ме измамиш. Когато Ме търсиш, това не е единствено заради Мен, а по-скоро заради теб самия!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които не се научават и си остават невежи: не са ли те зверове?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 332

В момента всеки ден, който преживявате, е решаващ и е от изключителна важност за вашето предназначение и вашата съдба, така че трябва да цените всичко, което имате днес, и да цените високо всяка изминала минута. Трябва да отделите колкото може повече време, за да придобиете най-големите ползи, така че да не сте живели този живот напразно. Може да се чудите защо говоря такива думи. Честно казано, изобщо не съм доволен от поведението на никой от вас, защото надеждите, които имах за вас, не бяха такива, каквито сте вие днес. Затова мога да кажа следното: всеки един от вас е на ръба на опасността и някогашните ви викове за помощ и предишните ви стремежи да следвате истината и да търсите светлината наближават своя край. Това е последната ви възможност за отплата и е нещо, което никога не съм очаквал. Не желая да говоря против фактите, тъй като вие много Ме разочаровахте. Може би не искате да приемете това безропотно, не желаете да се изправите лице в лице с реалността, но трябва да ви задам този сериозен въпрос: през всичките тези години с какво точно са били пълни сърцата ви? На кого са верни те? Не казвайте, че тези въпроси са дошли от нищото и не Ме питайте защо съм задавал такива въпроси. Знайте това: понеже ви познавам твърде добре, грижа се за вас прекалено много и съм вложил твърде много от сърцето Си във вашето поведение и делата ви, ви призовах да отговаряте без прекъсване и понесох горчиви трудности. И все пак вие не Ми се отплащате с нищо повече от безразличие и непоносимо примирение. Толкова сте небрежни към Мен. Възможно ли е да не знам нищо за това? Ако го вярвате, това допълнително доказва факта, че не се отнасяте към Мен с искрена доброта. И затова казвам, че заравяте главите си в пясъка. Всички вие сте толкова умни, че дори не знаете какво правите — така че как ще Ми дадете обяснения?

Въпросът, който Ме интересува най-много, е точно на кого са верни вашите сърца. Надявам се също, че всеки от вас ще се опита да подреди мислите си и да се запита на кого е верен и за кого живее. Може би никога не сте обмисляли внимателно тези въпроси, така че какво ще кажете да ви разкрия отговорите?

Всеки, който има памет, ще признае този факт: човек живее за себе си и е верен на себе си. Не вярвам, че вашите отговори са напълно правилни, защото всеки от вас живее свой собствен живот и се бори с личното си страдание. Като такива, вие сте верни на хората, които обичате, и на нещата, които ви харесват; вие не сте напълно верни на себе си. Тъй като всеки от вас се влияе от хората, събитията и предметите около себе си, вие не сте наистина верни на себе си. Казвам тези думи не за да насърча верността ви към вас самите, а за да разкрия вашата вярност към поне едно нещо, тъй като в продължение на толкова много години никога не съм получавал вярност от никого от вас. Вие Ме следвахте през всичките тези години, но никога не сте Ми дали и капка вярност. Вместо това се въртяхте около хората, които обичате, и нещата, които ви доставят удоволствие — толкова много, че по всяко време и където и да отидете, ги държите близо до сърцата си и никога не сте ги изоставяли. Всеки път, когато сте нетърпеливи или въодушевени за нещо, което обичате, това се случва, докато Ме следвате или дори докато слушате думите Ми. Затова казвам, че вие използвате верността, която искам от вас, за да може вместо това да цените високо и да сте верни на вашите „домашни любимци“. Въпреки че може и да пожертвате едно-две неща за Мен, те не са всичко за вас и не показват, че Аз съм този, на когото сте наистина верни. Участвате в начинания, които ви вълнуват: някои хора са верни на синове и дъщери, други на съпрузи, съпруги, богатство, работа, началници, статус или жени. Вие никога не се чувствате уморени или раздразнени от нещата, на които сте верни. Вместо това ставате все по-нетърпеливи да притежавате тези неща в по-голямо количество и по-високо качество и никога не се отказвате. Аз и Моите думи винаги оставаме на заден план зад нещата, които ви вълнуват. И не ви остава нищо друго освен да ги класирате на последно място. Има дори такива, които оставят това последно място за неща, на които са верни и които тепърва ще откриват. Никога не е имало и най-малка следа от Мен в сърцата им. Вие може да мислите, че искам твърде много от вас или погрешно ви обвинявам, но замисляли ли сте се някога върху факта, че докато щастливо прекарвате време със семейството си, вие нито веднъж не сте Ми били верни? В моменти като този не ви ли боли? Когато сърцата ви са изпълнени с радост и сте възнаградени за труда си, не се ли чувствате обезсърчени, че не сте си набавили достатъчно истина? Кога сте ридали, че не сте получили Моето одобрение? Вие напрягате мозъците си и полагате големи усилия в името на синовете и дъщерите си, но въпреки това не сте доволни. Все още вярвате, че не сте били достатъчно усърдни в тяхна полза, че не сте направили всичко възможно за тях. Към Мен обаче винаги сте били нехайни и небрежни. Аз съм само в спомените ви, но не се задържам в сърцата ви. Моята всеотдайност и усилия завинаги остават незабелязани за вас и никога не сте ги оценявали. Просто разсъждавате за кратко и вярвате, че това ще е достатъчно. Такава „вярност“ не е това, за което отдавна копнея, а това, което отдавна презирам. Въпреки всичко, каквото и да казвам, вие продължавате да признавате само едно или две неща; не можете напълно да приемете това, защото всички сте много „уверени“ и винаги подбирате какво да приемете от думите, които съм изрекъл. Ако все още сте такива днес, аз наистина имам някои методи за справяне с вашата самоувереност — и нещо повече, ще ви накарам да признаете, че всичките Ми думи са верни и че нито една от тях не изопачава фактите.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „На кого си верен?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 333

Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте верни, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При противопоставянето между положителното и отрицателното, черното и бялото, вие със сигурност сте наясно с изборите, които сте направили между семейството и Бог, децата и Бог, мира и разрухата, богатството и бедността, високия статус и обикновеността, подкрепата и отхвърлянето и т.н. Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и задълженията вие отново избрахте богатствата, дори без желание да се върнете на брега^[а]; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; и между представата и истината отново избрахте представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са толкова трудни за смекчаване. Многото години всеотдайност и усилия очевидно не са Ми донесли нищо повече от изоставяне от ваша страна и отчаяние, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми? В този момент какво избирате? Ще се подчините ли на думите Ми, или ще се отегчите от тях? Моят ден е изложен пред очите ви и това, пред което се изправяте, е нов живот и нова отправна точка. Въпреки това трябва да ви кажа, че тази отправна точка не е началото на отминало ново дело, а е краят на старото. Тоест, това е финалното действие. Мисля, че всички можете да разберете какво е необичайно в тази отправна точка. Скоро обаче вие ще разберете истинското значение на тази отправна точка, така че нека я преминем заедно и да приветстваме предстоящия финал! Но това, което продължава да Ме тревожи относно вас, е, че когато се сблъскате с несправедливост и справедливост, вие винаги избирате несправедливостта. Всичко това обаче е във вашето минало. Аз също се надявам да забравя всичко от вашето минало, въпреки че е много трудно. При все това имам много добър начин да го направя: нека бъдещето замени миналото и да позволи на сенките от вашето минало да бъдат прогонени и заменени от вашето истинско днешно аз. Затова трябва ще трябва да ви поставя още веднъж пред труден избор: на кого точно сте верни?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „На кого си верен?“)

Забележка:

а. Връщане на брега: китайски идиом, означаващ „отвръщане от злите пътища“.

Ежедневни Божии слова Откъс 334

Винаги, когато се споменава назначението, вие се отнасяте към него с особена сериозност; нещо повече, то е онова, към което всички вие сте особено чувствителни. Някои хора нямат търпение да ударят чело в земята, раболепно покланяйки се на Бог, за да получат добро назначение. Мога да разбера вашето нетърпение, което не е необходимо да се изрази с думи. То не е нищо повече от нежеланието плътта ви да бъде наранена, а още по-малко да ви постигне вечното наказание в бъдеще. Надеждата ви е просто да можете да живеете малко по-свободно, малко по-лесно. Затова се чувствате особено развълнувани, когато се спомене назначението, дълбоко страхувайки се, че ако не сте достатъчно внимателни, може да обидите Бог и по този начин да станете обект на заслужено възмездие. Не сте се поколебали да направите компромиси в името на вашето назначение и дори много от вас, които някога са били коварни и лекомислени, изведнъж са станали особено благородни и искрени; вашата привидна искреност смразява хората до мозъка на костите. Независимо от това всички вие имате „честни“ сърца и с постоянство разкривате пред Мен тайните в сърцата си, без да укривате нищо, независимо дали е оплакване, измама или преданост. Като цяло, много откровено Ми „изповядахте“ съществените неща, които се намират в най-дълбоките кътчета на вашето същество. Разбира се, никога не съм подминавал подобни неща, защото за Мен те са твърде познати. Вие по-скоро бихте влезли в море от огън в името на крайното си назначение, отколкото да загубите косъм от главата си, за да спечелите Божието одобрение. Не Аз съм прекалено взискателен към вас, а вие нямате предано сърце, за да се изправите лице в лице към всичко, което правя. Може и да не разбирате това, което току-що ви казах, затова нека ви дам просто обяснение: вие изпитвате нужда не от истина и живот, нито от принципите за това как да се държите, а още по-малко от Моето усърдно дело. Вие по-скоро изпитвате нужда от притежанията на плътта — богатство, статус, семейство, брак и т.н. Вие напълно пренебрегвате Моите думи и дело, така че мога да обобщя вашата вяра с една дума: повърхностна. Няма да пожалите нищо, за да постигнете нещата, на които сте абсолютно отдадени, но разбрах, че не бихте направили същото в името на вярата си в Бог. По-скоро сте посредствено отдадени и посредствено сериозни. Ето защо твърдя, че онези, които нямат сърце, изпълнено с искреност, са претърпелите провал във вярата си в Бог. Помислете внимателно — много ли са претърпелите провал сред вас?

Трябва да знаете, че успехът на вярата в Бог се постига в резултат на личните усилия на хората. Когато те претърпяват провал, вместо да успяват, това също се дължи на техните собствени действия и никакви други фактори не играят никаква роля. Вярвам, че бихте сторили всичко, за да постигнете нещо, което е по-трудно и изисква повече страдание, отколкото да вярвате в Бог, и че бихте се отнесли към това толкова сериозно, че не бихте искали да търпите никакви грешки. Ето такива са непрестанните усилия, които полагате всички вие в собствения си живот. Способни сте дори да измамите плътта Ми при обстоятелства, при които не бихте измамили нито един член на собственото си семейство. Това е неизменното ви поведение и принципът, според който живеете. Нима не продължавате да показвате лъжлив външен вид, за да Ме заблудите заради вашето назначение, така че то да бъде съвършено красиво и всичко онова, което желаете? Наясно съм, че вашата преданост е само временна, както и вашата искреност. Не е ли вашата решителност и цената, която плащате, единствено заради настоящия момент, а не заради бъдещето? Готови сте да положите едно последно усилие, за да си осигурите красиво назначение с единствената цел да направите сделка. Вие не полагате това усилие, за да избегнете задлъжняване към истината, а още по-малко, за да Ми се отплатите за цената, която съм платил. Накратко, готови сте да използвате хитри стратегии, само за да получите това, което искате, но не и да водите открита битка за него. Нима не е това съкровеното ви желание? Не трябва да си придавате лъжлива външност, нито да си блъскате главите за вашето назначение така, че да не можете да ядете или да спите. Не е ли вярно, че онова, което ще постигнете, в края на краищата ще бъде предопределено? Всеки от вас трябва да изпълнява собствените си задължения по най-добрия възможен начин, с отворени и честни сърца, като сте готови да платите необходимата цена. Както казахте, когато дойде денят, Бог няма да бъде нехаен към никого, който е страдал или е платил цена за Него. Струва си да се придържате към такова убеждение и е редно никога да не го забравяте. Само по този начин мога да бъда спокоен за вас. В противен случай вие завинаги ще останете хора, за които не мога да бъда спокоен, и завинаги ще останете обект на Моето отвращение. Ако всички вие можехте да следвате съвестта си, да дадете всичко от себе си за Мен, като не пестите усилия за Моето дело и посвещавате енергията на целия си живот на Моята евангелска работа, нима тогава сърцето Ми не би подскачало често от радост заради вас? По този начин ще мога да бъда напълно спокоен за вас, нали? За съжаление това, на което сте способни, е само печално нищожна част от онова, което очаквам. Щом това е така, как може да имате дързостта да искате от Мен това, на което се надявате?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За назначението“)

Ежедневни Божии слова Откъс 335

Назначението и съдбата ви са много важни за вас — те предизвикват сериозна загриженост. Вярвате, че ако не правите нещата с голямо внимание, това означава, че губите назначението си, че сте унищожили собствената си съдба. Хрумвало ли ви е някога обаче, че хората, които полагат усилия единствено в името на назначението си, работят напразно? Такива усилия не са истински — те са фалшиви и измамни. Ако това е така, тогава тези, които работят единствено за назначението си, са на прага на окончателното си поражение, тъй като провалът във вярата в Бог се дължи на измама. Посочвал съм и преди, че не обичам да бъда ласкан и да Ми се подмазват, нито да се отнасят към Мен с ентусиазъм. Обичам честните хора да се изправят пред Моята истина и Моите очаквания. Нещо повече, харесва Ми, когато хората са в състояние да покажат най-голяма грижа и внимание към сърцето Ми и когато дори са способни да се откажат от всичко заради Мен. Само по този начин сърцето Ми може да бъде утешено. А сега колко са нещата, които не харесвам във вас? Колко са нещата, които харесвам? Възможно ли е никой от вас да не е осъзнал различните прояви на грозота, които сте показали в името на вашето назначение?

В сърцето Си не желая да наранявам никое сърце, което е позитивно и се стреми нагоре, и още по-малко желая да потискам енергията на всеки, който вярно изпълнява своя дълг. Въпреки това трябва да напомня на всеки от вас за вашите недостатъци и за омърсената душа, която се крие в най-дълбоките кътчета на вашите сърца. Правя го с надеждата, че ще можете да предложите истинското си сърце, като се изправите лице в лице с Моите думи, защото това, което мразя най-много, е измамата на хората към Мен. Надявам се единствено, че в последния етап от Моето дело вие ще можете да се представите в най-добра светлина и че ще се посветите вече с цяло сърце, а не половинчато. Разбира се, Аз също се надявам, че всички вие можете да имате добро назначение. Независимо от това Моето изискване остава, а именно — да вземете най-доброто решение, като Ми предложите своята единствена и окончателна преданост. Ако някой не притежава тази единствена преданост, тогава той със сигурност е ценно притежание на Сатана и Аз няма повече да го използвам, а ще го изпратя у дома, за да се грижат родителите му за него. Моето дело е голяма помощ за вас. Това, което се надявам да получа в замяна, е сърце, което е честно и което се стреми нагоре, но засега ръцете Ми остават празни. Помислете за това: ако един ден все още съм толкова огорчен, че не мога да го опиша с думи, какво ще бъде отношението Ми към вас тогава? Ще бъда ли толкова любезен с вас, колкото съм сега? Ще бъде ли сърцето Ми толкова спокойно тогава, колкото е сега? Разбирате ли чувствата на онзи, който, след като усърдно е обработвал полето, не е ожънал нито едно зърно? Разбирате ли колко силно е наранено сърцето на човек, когато му е нанесен тежък удар? Можете ли да вкусите горчивината на човек, някога изпълнен с надежда, който е трябвало да се раздели в лоши отношения? Виждали ли сте гнева на човек, който е бил провокиран? Можете ли да си представите желанието за отмъщение на човек, към когото са се отнасяли с враждебност и измама? Ако разбирате душевното състояние на тези хора, тогава смятам, че не би ви затруднило да си представите отношението, което Бог ще има при Своето възмездие! И накрая, надявам се всички вие да положите сериозни усилия в името на собственото си назначение, но най-добре не използвайте измамни средства в усилията си, в противен случай ще продължа да бъда разочарован от вас в сърцето Си. А до какво води такова разочарование? Не се ли заблуждавате? Тези, които разсъждават върху назначението си, но го съсипват, са хората, които най-трудно могат да бъдат спасени. Кой би се смилил над такъв човек, дори и ако той се ядоса и разгневи? Накратко, продължавам да ви желая назначение, което е едновременно подходящо и добро, и още повече се надявам, че никой от вас няма да изпадне в беда.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За назначението“)