Ежедневни Божии слова Откъс 141

Да познаваме Божието дело в тези времена в по-голямата си част означава да знаем какво е основното служение на въплътения Бог в последните дни и какво е дошъл да направи на земята. И преди съм споменавал в словата Си, че Бог дойде на земята (в последните дни), за да даде пример, преди да Си тръгне. Как Бог дава този пример? Той прави това, като изговаря думи, като работи и говори по цялата земя. Това е Божието дело през последните дни. Той говори само за да направи земята свят от думи, така че да се погрижи за всички и да ги просвети чрез думите Си, и така духът на човека да се събуди и той да придобие яснота за виденията. В последните дни въплътеният Бог дойде на земята главно за да говори думи. Когато Исус дойде, Той разпространи евангелието на небесното царство и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. Той сложи край на Епохата на закона и премахна всичко старо. Идването на Исус сложи край на Епохата на закона и възвести Епохата на благодатта. Идването на въплътения Бог от последните дни сложи край на Епохата на благодатта. Той дойде главно за да говори думите Си, да използва думи, за да направи човека съвършен, да просвети и озари човека и да премахне мястото на неясния Бог от сърцето му. Това не е този етап от делото, който Исус извърши, когато дойде. Когато Исус дойде, Той извърши много чудеса, изцеряваше болните, изгонваше демони и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. В резултат на това в представите си хората вярват, че Бог трябва да бъде такъв. Защото когато Исус дойде, Неговата работа не беше да премахне образа на неясния Бог от сърцето на човека. Когато Той дойде, Той беше разпънат, изцеряваше болните, изгонваше демони и разпространяваше евангелието на небесното царство. От една страна въплъщението на Бог през последните дни измества неясния Бог от човешките представи, така че в сърцето на човека да не остане образ на неясен Бог. Чрез реалните Си думи и дела, чрез движението Си по всички земи и изключително реалното и нормално дело, което върши сред хората, Той прави така, че човек да познае реалността на Бог и измества неясния Бог от сърцето на човека. От друга страна Бог използва думите, изречени от Неговата плът, за да направи човека завършен и да доведе до край всяко нещо. Това е делото, което Бог ще извърши в последните дни.

Какво трябва да знаете:

1. Делото на Бог не е свръхестествено и не трябва да имате такива представи за него.

2. Трябва да разберете основното дело, което въплътеният Бог дойде да извърши този път.

Той не дойде, за да изцерява болните, да изгонва демони или да върши чудеса, нито пък дойде, за да разпространява евангелието на покаянието или да дава изкупление на човека. Това е така, защото Исус вече извърши това дело, а Бог не повтаря едно и също дело. Днес Бог дойде, за да сложи край на Епохата на благодатта и да премахне всички практики от Епохата на благодатта. Практическият Бог дойде главно за да покаже, че е реален. Когато Исус дойде, Той каза малко думи. Той предимно показваше и извършваше знамения и чудеса, изцеряваше болни и прогонваше демони или пък изговаряше пророчества, за да убеди хората и да ги накара да видят, че Той наистина е Бог и че е безпристрастен Бог. В крайна сметка Той завърши делото на разпъването на кръста. Днешният Бог не показва знамения и чудеса, нито изцерява болните или изгонва демони. Когато Исус дойде, делото, което Той извърши, представляваше една част от Бог, но този път Бог дойде, за да извърши онзи етап от делото, който е време да свърши, защото Бог не повтаря едно и също дело; Той е Богът, който е винаги нов и никога стар, и така всичко, което виждате днес, са думите и делото на практическия Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаване на Божието дело днес“)

Ежедневни Божии слова Откъс 142

Въплътеният Бог от последните дни дойде главно за да говори думите Си, да обясни всичко необходимо за живота на човека, да посочи онова, в което човекът трябва да навлезе, да покаже на човека Божиите дела и мъдростта, всемогъществото и удивителността на Бог. Чрез многото начини, по които Бог говори, човек вижда върховенството на Бог, величието на Бог и освен това смирението и скритостта на Бог. Човек вижда, че Бог е върховен, но е смирен и скрит и може да стане най-малкият от всички. Някои от Неговите думи са изговорени директно от гледната точка на Духа, някои директно от гледната точка на човека, а някои от гледната точка на трето лице. От това става ясно, че начините, по които Бог работи, са изключително разнообразни и именно чрез думите Той дава възможност на човека да види това. Божието дело в последните дни е както нормално, така и реално и по този начин хората от последните дни са подложени на най-голямото от всички изпитания. Поради това, че Бог е нормален и реален, всички са подложени на такива изпитания. Човекът е стигнал до изпитанията на Бог, защото Бог е нормален и реален. В епохата на Исус не е имало представи или изпитания. Тъй като по-голямата част от делото, извършено от Исус, е съответствало на човешките представи, хората са Го следвали и не са имали представи за Него. Днешните изпитания са най-големите, пред които някога човек се е изправял, и когато се казва, че тези хора са излезли от голямата скръб, това е скръбта, за която става въпрос. Днес Бог говори, за да породи вяра, любов, приемане на страданието и покорство в тези хора. Думите на въплътения Бог от последните дни са изговорени в съответствие с природата същност на човека, поведението на човека и това, в което човек трябва да навлезе днес. Неговите думи са както реални, така и нормални. Той не говори за утрешния ден, нито пък гледа назад към вчерашния. Той говори само за това, в което трябва да се навлезе, да се приложи на практика и да се разбере днес. Ако в днешно време се появи човек, който може да показва знамения и чудеса, да изгонва демони, да изцерява болните и да върши много чудеса, и ако този човек твърди, че е Исус, който е дошъл, то тогава той би бил измамник, изпратен от нечисти духове, които имитират Исус. Запомнете това! Бог не повтаря едно и също дело. Исусовият етап от делото е вече завършен и Бог повече никога няма да повтори този етап от делото. Делото на Бог е несъвместимо с представите на човека. Например Старият Завет предрича идването на Месия и резултатът от това пророчество е идването на Исус. След като това вече се е случило, няма да е редно друг Месия да идва отново. Исус вече веднъж дойде и няма да е редно да дойде отново. За всяка епоха има по едно име и във всяко име се съдържат характеристиките на епохата. В човешките представи Бог винаги трябва да показва знамения и чудеса, винаги трябва да изцерява болните и да изгонва демони, винаги трябва да бъде точно като Исус. Този път обаче Бог изобщо не е такъв. Ако в последните дни Бог все още показва знамения и чудеса, все още изгонва демони и изцерява болни — ако върши точно същото, което е вършел Исус — тогава Бог ще повтаря едно и също дело и делото на Исус нямаше да бъде значимо или стойностно. И така във всяка епоха Бог изпълнява по един етап от делото. Щом един етап от Неговото дело бъде приключен, нечистите духове веднага започват да го имитират, и след като Сатана започне да следва Бог по петите, Бог променя метода. Веднага щом Бог завърши даден етап от делото Си, нечистите духове започват да го имитират. Трябва да сте наясно с това. Защо делото на Бог днес е различно от делото на Исус? Защо днес Бог не показва знамения и чудеса, не изгонва демони и не изцерява болните? Ако делото на Исус беше същото като делото от Епохата на закона, щеше ли Той да представлява Бог от Епохата на благодатта? Щеше ли да може да завърши делото на разпъването на кръста? Ако, както в Епохата на закона, Исус беше влязъл в храма и беше спазил съботата, тогава от никого нямаше да бъде гонен и щеше да бъде приветстван от всички. Ако беше така, щеше ли да може да бъде разпънат на кръста? Щеше ли да може да завърши делото на изкуплението? Какъв щеше да бъде смисълът, ако въплътеният Бог от последните дни показваше знамения и чудеса като Исус? Само ако Бог извършва друга част от делото Си през последните дни, която представлява част от Неговия план за управление, човек може да придобие по-дълбоко познаване на Бог и само тогава Божият план за управление може да бъде изпълнен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаване на Божието дело днес“)

Ежедневни Божии слова Откъс 143

През последните дни Бог дойде главно за да говори думите Си. Той говори от гледната точка на Духа, от гледната точка на човека и от гледната точка на трето лице. Той говори по различни начини, като има по един начин за всеки период от време, и използва говоренето като метод, чрез който да промени представите на човека и да премахне образа на неясния Бог от сърцето му. Това е основното дело, извършено от Бог. Тъй като човекът вярва, че Бог е дошъл да изцерява болните, да изгонва демони, да върши чудеса и да го дарява с материални блага, Бог преминава към друг етап от работата — този на порицанието и съда, за да премахне тези неща от представите на човека, така че той да познае Бог като реален и нормален и образът на Исус да бъде премахнат от сърцето му и заменен с нов образ на Бог. Веднага щом образът на Бог в човека остарее, той се превръща в идол. Когато Исус дойде и извърши онзи етап от работата, Той не представляваше Бог в Неговата пълнота. Той извърши някои знамения и чудеса, изговори някои думи и в крайна сметка беше разпънат. Той представляваше една част от Бог. Той не можеше да представлява всичко онова, което е от Бог, а по-скоро онова, което Бог извърши като една част от делото Си. Това е така, защото Бог е толкова велик, толкова удивителен и необясним, и защото извършва само част от делото Си във всяка една епоха. Работата, която Бог извършва през тази епоха, е главно да даде думите, необходими за живота на човека, да разкрие човешката природа същност, както и покварения му нрав, и да премахне религиозните представи, феодалното и остаряло мислене. Познанието и културата на човека трябва да бъдат пречистени, като бъдат разобличени от Божиите думи. През последните дни Бог използва думи, а не знамения и чудеса, за да направи човека съвършен. Той използва думите Си, за да изобличи човека, да го осъди, да го порицае и да го направи съвършен, така че в думите на Бог човекът да види Неговата мъдрост и прелест, да разбере Божия нрав и чрез думите Му да види Неговите дела. През Епохата на закона Йехова изведе Мойсей от Египет с думите Си и говори думи на израилтяните. По онова време част от Божиите дела станаха явни, но тъй като качеството на човека беше ограничено и нищо не можеше да направи познанието му пълно, Бог продължи да говори и да работи. В Епохата на благодатта човекът отново видя част от Божиите дела. Исус показваше знамения и чудеса, изцеряваше болните и изгонваше демони, беше разпънат, след три дни беше възкресен и се яви в плът пред човека. За Бог човекът не знаеше нищо повече от това. Човекът знае толкова, колкото му показва Бог, и ако Той не му покаже нищо повече, тогава това е степента, до която Бог ще бъде ограничен от него. Затова Бог продължава да работи, за да може човекът да задълбочи познанието си за Него и постепенно да стигне до познаване на Неговата същност. През последните дни Бог използва думите Си, за да направи човека съвършен. Поквареният ти нрав се разкрива от думите на Бог и религиозните ти представи се заменят от реалността на Бог. Въплътеният Бог от последните дни идва главно за да изпълни думите „Словото става плът, Словото идва в плътта и Словото се явява в плътта“, и ако нямаш задълбочени познания за това, няма да можеш да устоиш. През последните дни Бог преди всичко възнамерява да извърши етап от делото, в който Словото се явява в плътта, и това е част от Божия план за управление. Следователно познанието ви трябва да е ясно — независимо от това как действа Бог, Той не позволява на човека да Го ограничава. Ако Бог не беше извършил това дело през последните дни, тогава познанието на човека за Него не би могло да стигне по-далеч. Щеше да знаеш само, че Бог може да бъде разпънат и да унищожи Содом и че Исус може да бъде възкресен от мъртвите и да се яви на Петър… Но никога не би казал, че Божиите думи могат да постигнат всичко и да завоюват човека. Само когато изживееш думите на Бог, можеш да говориш за такова познание и колкото повече от Божието дело изживяваш, толкова по-задълбочено ще става познанието ти за Него. Само тогава ще спреш да ограничаваш Бог в собствените си представи. Човекът опознава Бог, като изживява Неговото дело. Няма друг правилен начин да се познае Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаване на Божието дело днес“)

Ежедневни Божии слова Откъс 144

Днес всички вие трябва да сте наясно, че това, което Бог постигна в последните дни, е главно фактът, че „Словото става плът“. Чрез реалната Си работа на земята Той прави така, че човекът да Го познае, да има досег с Него и да види истинските Му дела. Той прави така, че човек ясно да види, че Той може да показва знамения и чудеса, както и че има време, в което Той не може да го прави. Това зависи от епохата. Оттук се вижда, че Бог не е неспособен да показва знамения и чудеса, а по-скоро променя начина Си на работа в зависимост от това, което трябва да бъде извършено, и от епохата. На настоящия етап от работата Той не показва знамения и чудеса. Причината да покаже някакви знамения и чудеса през епохата на Исус беше, че работата Му през тази епоха беше различна. Бог не върши такава работа днес и някои хора Го смятат за неспособен да показва знамения и чудеса или мислят, че ако не показва знамения и чудеса, тогава не е Бог. Това не е ли заблуда? Бог е способен да показва знамения и чудеса, но Той работи в различна епоха и затова не го прави. Тъй като това е различна епоха и различен етап от работата на Бог, делата, които е направил явни, също са различни. Вярата на човека в Бог не е вяра в знамения и чудеса, а вяра в Неговото реално дело през новата епоха. Човекът опознава Бог чрез начина, по който Той работи, и това познание поражда в него вяра в Бог, с други думи — вяра в работата и делата Му. В този етап от работата Бог главно говори. Не чакай да видиш знамения и чудеса. Няма да ги видиш! Това е така, защото не си роден през Епохата на благодатта. Ако беше роден тогава, можеше да видиш знамения и чудеса, но ти си роден през последните дни и можеш да видиш Бог само като реален и нормален. Не очаквай да видиш свръхестествения Исус през последните дни. Можеш да видиш само практическия въплътен Бог, който не е по-различен от всяко нормално човешко същество. Във всяка епоха Бог прави явни различни дела. Във всяка епоха Той прави явна една част от Божиите дела и работата през всяка една епоха представлява една част от Божия нрав и от Неговите дела. Делата, които Той прави явни, се променят в зависимост от епохата, през която Той работи, но всички те водят човека до едно по-дълбоко познаване на Бог и една по-истинска и земна вяра в Него. Човекът вярва в Бог поради всичките Негови дела, защото Бог е толкова удивителен, толкова велик, защото е всемогъщ и необясним. Ако вярваш в Бог, защото може да прави знамения и чудеса, да изцерява болни и да изгонва демони, тогава възгледите ти са погрешни и някои хора може да ти кажат: „Не могат ли и нечистите духове да вършат такива неща?“. Това не представлява ли смесване на образа на Бог с образа на Сатана? Днес вярата на човек в Бог се дължи на многото Му дела и огромната работа, която върши, и многото начини, по които говори. Бог използва словата Си, за да завоюва човека и да го направи съвършен. Човекът вярва в Бог поради многото Му дела, а не защото може да показва знамения и чудеса. Хората стигат до познание на Бог само когато станат свидетели на делата Му. Само когато познаваш реалните дела на Бог, как работи, какви мъдри методи използва, как говори и как прави човека съвършен — само когато познаваш тези черти, можеш да схванеш реалността на Бог и да разбереш Неговия нрав, това какво обича, какво мрази и как въздейства върху човека. Когато разбереш какво обича и мрази Бог, можеш да разграничиш положителното от отрицателното, а чрез познанието си за Него можеш да постигнеш напредък в живота си. Накратко, трябва да придобиеш познание за делото на Бог и да поправиш възгледите си за вярата в Него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаване на Божието дело днес“)

Ежедневни Божии слова Откъс 145

Независимо от това, по какъв начин се стремиш, трябва преди всичко да разбираш делото, което Бог извършва днес, длъжен си да знаеш колко е значимо то. Трябва да разбираш и да знаеш с какво дело идва Бог в последните дни, какъв нрав носи и какво ще бъде усъвършенствано в човека. Ако не знаеш и не разбираш делото, което е дошъл да извърши в плътта, как тогава можеш да схванеш волята Му и да станеш Негов довереник? Всъщност да бъдеш Божи довереник не е сложно, но не е и просто. Ако хората могат да разберат това напълно и да го приложат на практика, тогава не е сложно. Ако не могат да го разберат напълно, тогава става много по-трудно; нещо повече, те по-скоро се оставят стремежът им да ги доведе до неяснота. Ако в стремежа си към Бог хората нямат своя собствена позиция, която да отстояват, и не знаят към каква истина трябва да се придържат, тогава това означава, че нямат основа и затова им става трудно да устояват. Днес има толкова много хора, които не разбират истината, не могат да разграничат доброто от злото и не знаят какво да обичат, и какво да мразят. Такива хора едва ли могат да устоят. Основното за вярата в Бог е да можеш да приложиш истината на практика, да те е грижа за Божията воля, да познаваш Божието дело в човека, когато Той дойде в плът, както и принципите, въз основа на които говори. Не следвай масите. Трябва да имаш принципи за това, в което трябва да навлезеш, и трябва да се придържаш към тях. Да държиш здраво онези неща, които ти е донесло просветлението от Бог, ще ти бъде от помощ. Ако не го направиш, днес ще се обърнеш в едната посока, утре ще се обърнеш в другата и никога няма да придобиеш нищо истинско. Да бъдеш такъв не е от полза за собствения ти живот. Тези, които не разбират истината, винаги следват другите: ако хората кажат, че това е дело на Светия Дух, тогава и ти казваш, че е дело на Светия Дух; ако хората кажат, че е дело на зъл дух, тогава и ти се разколебаваш или също казваш, че е дело на зъл дух. Винаги повтаряш като папагал думите на другите и не си в състояние сам да разграничаваш нещата, нито можеш да мислиш самостоятелно. Това е човек без позиция, който не е в състояние да разграничава — такъв човек е безполезен нещастник! Ти винаги повтаряш думите на другите. Днес се казва, че това е дело на Светия Дух, но има вероятност един ден някой да каже, че това не е дело на Светия Дух, а всъщност е просто дело на човек, но ти не можеш да разпознаеш това и когато видиш, че се казва от други, и ти казваш същото. Това всъщност е делото на Светия Дух, но ти казваш, че е дело на човек — не си ли станал един от онези, които хулят делото на Светия Дух? Нима така не се противопоставяш на Бог, защото не можеш да направиш разграничение? Може би един ден ще се появи някой глупак, който да каже, че „това е дело на зъл дух“, и когато чуеш тези думи, няма да знаеш какво да кажеш и отново ще бъдеш повлиян от думите на другите. Всеки път, когато някой предизвика смущение, ти си неспособен да отстояваш позицията си и всичко това е, защото не притежаваш истината. Вярата в Бог и стремежът да Го познаваш не са прости неща. Те не могат да бъдат постигнати просто чрез събрания и слушане на проповеди, нито можеш да бъдеш усъвършенстван само чрез страст. Ти трябва да преживееш и познаеш, да бъдеш принципен в действията си и да придобиеш делото на Светия Дух. Когато натрупаш опит, ще можеш да разпознаваш много неща — ще можеш да разграничаваш доброто от злото, праведността от нечестието, това, което е от плът и кръв, и това, което е от истината. Трябва да можеш да правиш разлика между всички тези неща и по този начин, независимо от обстоятелствата, никога няма да се объркаш. Само това е истинският ти духовен ръст.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни“)

Ежедневни Божии слова Откъс 146

Познаването на Божието дело не е просто нещо. Трябва да имаш стандарти и цел в стремежа си, трябва да знаеш как да търсиш истинския път, как да прецениш дали това е истинският път и Божието дело, или не. Кой е най-основният принцип в търсенето на истинския път? Трябва да видиш дали в този път присъства делото на Светия Дух, или не, дали тези думи са израз на истината, или не, за кого се свидетелства и какво може да ти донесе това. За различаването на истинския от лъжливия път са необходими няколко аспекта на основното познание, най-същественият от които е дали в него присъства делото на Светия Дух, или не. Тъй като същността на вярата на хората в Бог е вярата в Божия Дух и тъй като дори тяхната вяра във въплътения Бог е поради въплъщението на Божия Дух в тази плът, това означава, че такава вяра въпреки всичко е вяра в Духа. Има разлики между Духа и плътта, но понеже тази плът идва от Духа и е Словото станало плът, следователно това, в което човек вярва, въпреки всичко е присъщата на Бог същина. Така че, когато търсиш да разпознаеш дали това е истинският път, или не, преди всичко трябва да видиш дали в него присъства делото на Светия Дух, или не, след което трябва да видиш дали в него има истина, или не. Истината е житейският нрав на нормалната човешка природа, т.е. това, което се е изисквало от човека, когато Бог го е създал в началото, а именно нормална човешка природа в нейната цялост (включително човешкия разум, проникновение, мъдрост и основното знание за това, че си човек). Това означава, че трябва да видиш дали този път може да въведе хората в живот на нормална човешка природа, или не, дали истината, за която се говори, се изисква съобразно с реалността на нормалната човешка природа, или не, дали тази истина е практическа и реална, или не и дали е съвсем навременна, или не. Ако има истина, тогава тя може да води хората до обикновени и реални преживявания. Нещо повече, хората стават още по-обикновени, човешкият им разум става още по-завършен, животът им в плът и духовният живот стават още по-подредени и емоциите им стават още по-естествени. Това е вторият принцип. Има още един принцип, който е дали познанието на хората за Бог расте, или не и дали преживяването на такова дело и истина може да вдъхне в тях боголюбиво сърце и да ги приближи още повече до Него, или не. Така може да се прецени дали този път е истинският, или не. Най-същественото е дали този път е реалистичен, а не дали е свръхестествен и дали може да осигури необходимото за живота на човека. Ако отговаря на тези принципи, може да се направи изводът, че това е истинският път. Не казвам тези думи, за да ви накарам да приемете други пътища в бъдещите си преживявания, нито като предсказание, че ще има друго дело от нова епоха в бъдещето. Казвам ги, за да бъдете сигурни, че днешният път е истинският, така че да не сте само отчасти уверени във вярата си в днешното дело и да не можете да вникнете в него. Има мнозина, които, въпреки че са уверени, все пак продължават да се объркват. Такава увереност няма принцип в себе си и такива хора трябва да бъдат пропъдени рано или късно. Дори тези, които са особено ревностни в следването си, са три части уверени и пет части неуверени, което показва, че нямат основа. Понеже имате твърде незначителни качества, а основата ви е твърде повърхностна, нямате разбиране за разграничаване. Бог не повтаря делото Си, не върши дело, което не е реалистично, не поставя прекомерни изисквания към човека и не върши дело, което е отвъд разума на човека. Цялото дело, което Той върши, е в рамките на нормалния човешки разум, не надхвърля разума на нормалната човешка природа и се извършва според обикновените изисквания на човека. Ако това е дело на Светия Дух, хората и тяхната човешка природа стават още по-нормални. Хората натрупват все повече знания за своя покварен сатанински нрав и за същността на човека, а също така придобиват все по-голям копнеж за истината. С други думи, животът на човека се разраства все повече и повече, а поквареният му нрав става все по-способен на промяна — което е смисълът на това Бог да стане животът на човека. Ако един път не е в състояние да разкрие онези неща, които са същността на човека, не е в състояние да промени нрава му и освен това не е в състояние да доведе хората пред Бог или да им даде истинско разбиране за Бог и дори кара тяхната човешка природа да става все по-незначителна и разума им все по-ненормален, тогава този път не може да е истинският, а може да е дело на зъл дух или да е старият път. Накратко, той не може да бъде настоящото дело на Светия Дух. Вие вярвате в Бог през всичките тези години, но въпреки това нямате ни най-малка представа, какви са принципите за разграничаване на истинския път от лъжливия или за търсене на истинския път. Повечето хора дори не се интересуват от тези неща: те просто отиват там, където отива мнозинството, и повтарят това, което мнозинството казва. Как може това да бъде някой, който търси истинския път? И как могат такива хора да намерят истинския път? Ако схванете тези няколко основни принципа, тогава каквото и да се случи, няма да бъдете измамени. Днес е от решаващо значение хората да могат да правят разграничения; това е нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава, и за което хората трябва да имат опит. Ако дори и днес хората все още не различават нищо в процеса на следването и ако техният човешки разум все още не е израснал, тогава те са твърде глупави и стремежът им е неправилен и отправен в погрешна посока. В стремежа ти днес няма ни най-малкото разграничаване и въпреки че е истина, тъй като казваш, че си намерил истинския път, придобил ли си го? Можал ли си нещо да различиш? Каква е същността на истинския път? В истинския път не си придобил истинския път, нито пък нещо от истината. С други думи, не си постигнал онова, което Бог изисква от теб, и затова няма промяна в покварата ти. Ако продължиш да се стремиш по този начин, в крайна сметка ще бъдеш пропъден. След като си следвал до днес, трябва да си сигурен, че пътят, по който си поел, е правилният, и не трябва да имаш повече съмнения. Много хора са винаги неуверени и престават да се стремят към истината заради дребни неща. Такива са хората, които не познават делата на Бог и Го следват с объркване. Хората, които не познават Божието дело, не са способни да бъдат Негови довереници или да свидетелстват за Него. Съветвам онези, които търсят само благословения и се стремят само към онова, което е неясно и абстрактно, да започнат да се стремят към истината възможно най-скоро, за да има животът им смисъл. Не се залъгвайте повече!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни“)

Ежедневни Божии слова Откъс 147

С настъпването и приключването на различните епохи цялото дело, извършвано в продължение на шест хиляди години, постепенно се е променяло според ситуацията в света и тенденциите на развитие на човечеството като цяло. Делото на управлението се е променило постепенно в съответствие с това. Не всичко е било планирано от началото на сътворението. Преди сътворението на света или много скоро след това Йехова все още не беше планирал първия етап от делото, този на закона, втория етап от делото, този на благодатта, нито третия етап от делото, този на завоеванието, през който Той първо щял да започне с някои от потомците на Моав и така да завоюва цялата вселена. След като сътвори света, Той никога не изрече тези думи, нито пък ги изрече след Моав. Всъщност преди Лот Той никога не ги е изричал. Цялото Божие дело се извършва спонтанно. Точно така се е развило цялото Му шестхилядолетно дело на управление. Преди сътворението на света Той въобще не е съставял такъв план под формата на „обобщена схема за развитието на човечеството“. В Своето дело Бог изразява това, което е Той директно. Не напряга ума Си, за да формулира план. Разбира се, доста пророци са изрекли много пророчества, но въпреки това не може да се каже, че Божието дело винаги е било прецизно планирано. Тези пророчества са възниквали според Божието дело по онова време. Всички дела, които Той извършва, са най-актуалните. Извършва ги в съответствие с развитието на всяка епоха и спрямо това как се променят нещата. За Него извършването на делото е подобно на избирането на лекарството спрямо болестта. Докато изпълнява делото Си, Той наблюдава и го продължава според Своите наблюдения. Във всеки етап от Своето дело Бог може да изрази изобилната Си мъдрост и способност. Той разкрива Своята изобилна мъдрост и власт според делото във всяка конкретна епоха и позволява на всички хора, възвърнати от Него през тази епоха, да видят целия Му нрав. Той задоволява нуждите на хората в съответствие с делото, което трябва да се извърши във всяка епоха, вършейки нужното. Той дава на хората това, от което се нуждаят, в зависимост от степента, до която Сатана ги е покварил. По подобен начин, когато Йехова първоначално създаде Адам и Ева, Той го направи, за да могат да проявят Бог на земята и да свидетелстват за Него сред сътворението. Но Ева съгреши, след като беше изкушена от змията, и Адам направи същото. В градината и двамата ядоха от плода на дървото на познанието за доброто и злото. Затова Йехова трябваше да извърши допълнително дело за тях. Като видя голотата им, Той покри телата им с дрехи от животински кожи. След това Той каза на Адам: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе […] докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“. На жената Той каза: „Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. След това Той ги прогони от Едемската градина и ги накара да живеят извън нея, точно както съвременният човек живее сега на земята. Когато в самото начало Бог създаде човека, Неговият план не беше да остави човека да бъде изкушен от змията след като е създаден, а след това да прокълне човека и змията. Всъщност Той не е имал такъв план. Просто начинът, по който се развиха нещата, наложи извършването на ново дело сред сътворените. След като Йехова извърши това дело за Адам и Ева на земята, човечеството продължи да се развива в продължение на няколко хиляди години, докато „Йехова видя, че нечестието на човека беше голямо на земята и че всяко въображение на мислите в сърцето му беше постоянно само зло. И Йехова се разкая, че създаде човека на земята, и се наскърби в сърцето Си. […] Но Ной намери благодат в очите на Йехова“. По това време Йехова трябваше да извърши още нови дела, тъй като човечеството, което бе сътворил, беше станало твърде грешно, след като змията го беше изкушила. Предвид тези обстоятелства сред цялото човечество Йехова избра да пощади семейството на Ной и след това извърши делото Си на унищожението на света с потоп. Човечеството продължи да се развива по този начин до ден днешен, ставайки все по-покварено, и щом настъпи апогеят на човешкото развитие, ще настъпи и краят на човечеството. От самото начало до края на света истинската същност на Неговото дело винаги е била и винаги ще бъде такава. По същия начин хората ще бъдат разпределени според вида си. Съвсем не е вярно, че всеки човек е предопределен от самото начало да принадлежи към определена категория. По-скоро всеки бива постепенно категоризиран, едва след като е преминал през процес на развитие. Накрая всеки, който не може да получи пълно спасение, ще бъде върнат при своите „предци“. Нито едно от Божиите дела сред хората не е било предварително подготвено при сътворението на света. По-скоро развитието на нещата позволява на Бог да извършва Своето дело сред човечеството стъпка по стъпка и по по-реалистичен и практичен начин. Например, Бог Йехова не създаде змията, за да изкуши жената. Това не беше Неговият конкретен план, нито беше нещо, което Той умишлено бе предопределил. Може да се каже, че това беше неочаквано събитие. И именно поради това Йехова изгони Адам и Ева от Едемската градина и се закле никога повече да не създава хора. Въпреки това хората откриват Божията мъдрост само въз онова на това. Точно както казах по-рано: „Аз проявявам мъдростта Си въз основа на заговорите на Сатана“. Независимо колко покварени стават хората или как змията ги изкушава, Йехова е все така мъдър. Затова, откакто сътвори света, Той се е заел с ново дело, чиито етапи не са повторени нито веднъж. Сатана непрекъснато организира заговори и покварява човечеството, а Бог Йехова непрестанно извършва Своето мъдро дело. Откакто сътвори света, Той никога не се е провалял, нито е спирал да върши делото Си. След като хората бяха покварени от Сатана, Той продължи да работи сред тях, за да победи врага, който беше източник на тяхната поквара. Тази битка бушува от самото начало и ще продължи до края на света. Извършвайки цялото това дело, Бог Йехова не само позволи на хората, които са били покварени от Сатана, да получат Неговото велико спасение, но и разкри пред тях мъдростта, всемогъществото и властта Си. Освен това накрая Той ще им позволи да видят Неговия праведен нрав, който се изразява в наказване на грешните и възнаграждаване на праведните. Той се бори със Сатана до ден днешен и никога не е бил побеждаван. Това е, защото Той е мъдър Бог и проявява мъдростта Си въз основа на заговорите на Сатана. Ето защо Бог е подчинил не само всичко на небето на Своята власт, но и е положил всичко на земята за Свое подножие, а не на последно място, налага на грешните, които посягат на човеците и ги тормозят, Своето наказание. Резултатите от всички тези дела са постигнати благодарение на Неговата мъдрост. Той никога не е разкривал мъдростта Си преди съществуването на човечеството, защото нямаше врагове на небето, на земята или където и да е в цялата вселена и нямаше тъмни сили, нападащи всичко сред природата. След като архангелът Сатана Го предаде, Той сътвори човеците на земята и именно заради тях, както бе редно, започна Своята хилядолетна война с архангела — война, която става все по-разгорещена с всеки следващ етап. Неговото всемогъщество и мъдрост присъстват във всеки от тези етапи. Едва тогава всяко творение на небето и на земята вижда Божията мъдрост, всемогъщество, и по-специално Божията реалност. До ден днешен Той продължава да извършва делото Си по същия съответстващ на реалността начин. И докато извършва делото Си, Той разкрива също така Своята мъдрост и всемогъщество и ви позволява да видите действителността на всеки етап от делото, да разберете Божието всемогъщество и дори да осъзнаете ясното обяснение за Божията реалност.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни“)

Ежедневни Божии слова Откъс 148

Делото на Светия Дух винаги се извършва спонтанно. Той може да планира делото Си по всяко време и да го извърши по всяко време. Защо винаги казвам, че делото на Светия Дух е свързано с реалността и че винаги е ново, никога старо, и винаги изключително актуално? Делото Му не е било предварително планирано, когато светът беше сътворен. Изобщо не беше така! Всяка стъпка от делото постига своя подходящ ефект за съответното време и стъпките не се прекъсват една друга. Много често плановете, които си правиш, просто не съответстват на най-новото дело на Светия Дух. Делото Му не е толкова просто, колкото си мислят хората, нито е толкова сложно, колкото си го представят — то се състои в това да осигурява на хората по всяко време и на всяко място това, от което се нуждаят в конкретния момент. Никой не е по-наясно за същността на хората от Него и точно поради тази причина нищо не може да отговори на реалистичните нужди на хората така добре, както Неговото дело. Затова от човешка гледна точка изглежда, че делото Му е било планирано няколко хилядолетия предварително. Докато извършва делото Си сред вас сега, Той през цялото време действа и говори, наблюдавайки състоянията, в които се намирате, разполага с точните думи, които да изрече, когато вижда всяко едно състояние, и ги казва на хората, които се нуждаят от тях. Да вземем първата стъпка от Неговото дело: времето на порицанието. След това Бог извърши делото Си въз основа на проявите на хората — тяхното непокорство, положителните и отрицателните състояния, в които изпадаха, както и най-низкия предел, до който падаха, когато тези отрицателни състояния достигнеха определен момент. Той следеше тези неща, за да постигне много по-добър резултат от делото Си. Тоест, Той извършва Своето устойчиво дело сред хората въз основа на текущото им състояние във всеки един момент. Предприема всяка стъпка от делото Си според актуалното състояние на хората. Цялото творение е в Неговите ръце. Как би могъл да не ги познава? Бог предприема следващата стъпка от делото Си, което трябва да бъде извършено, навсякъде и по всяко време и в съответствие със състоянията на хората. Това дело няма как да е било планирано преди хиляди години; това е човешка представа! Той извършва делото Си, докато наблюдава въздействията от него, и делото Му непрекъснато се задълбочава и се развива. Всеки път, след като наблюдава резултатите от делото Си, Той изпълнява следващата стъпка от него. Той използва много способи, за да направи прехода плавен и новото Му дело да стане видимо за хората с течение на времето. Този начин на действие може да задоволи нуждите на хората, защото Бог познава човеците твърде добре. Ето как Той извършва Своето дело от небето. Въплътеният Бог също върши Своето дело по този начин, като предприема стъпки и действа сред хората според действителните обстоятелства. Нито едно от делата Му не е било подготвено преди сътворението на света, нито е било щателно планирано предварително. Две хиляди години след сътворението на света Йехова видя, че човечеството е станало толкова покварено, че използва устата на пророк Исая, за да предскаже, че след края на Епохата на закона Йехова ще извърши Своето дело за изкупление на човечеството в Епохата на благодатта. Това беше планът на Йехова, разбира се, но този план също беше съставен според обстоятелствата, които Той наблюдаваше по това време. Със сигурност не го е измислил веднага, след като създаде Адам. Исая просто изрече пророчество, но Йехова не беше подготвил това дело предварително през Епохата на закона. Всъщност Той започна да го изпълнява в началото на Епохата на благодатта, когато пратеникът се яви в съня на Йосиф, за да го просвети с посланието, че Бог ще стане плът, и едва тогава започна делото Му на въплъщение. Бог не беше се подготвил, както хората си представят, за Своето дело на въплъщението веднага след сътворението на света. Това беше решено единствено въз основа на степента, до която човечеството се беше развило, и състоянието на Неговата война срещу Сатана.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни“)

Ежедневни Божии слова Откъс 149

Когато Бог стане плът, Неговият Дух слиза в човека. С други думи, Божият Дух се облича с физическо тяло. Той не идва, за да извърши някакви ограничени и частични действия; Делото Му е абсолютно неограничено. Делото, което Светият Дух извършва в плътта, все пак се определя от съответните резултати и Той използва такива фактори, за да определи продължителността на периода, в който ще извършва делото Си, докато е в плътта. Светият Дух директно разкрива всяка стъпка от Своето дело, като го изследва, докато го изпълнява. Това дело не е толкова свръхестествено, че да надхвърля границите на човешкото въображение. То е като делото на Йехова при създаването на небесата, земята и всички неща. Той планираше и действаше едновременно. Той отдели светлината от тъмнината и утрото и вечерта се появиха — това отне един ден. На втория ден Той създаде небето и това също отне един ден. След това създаде земята, моретата и всички същества, които ги населяваха, което изискваше още един ден. Това продължи до шестия ден, когато Бог създаде човека и го постави да управлява всички неща на земята. След това на седмия ден, когато приключи със сътворението на всички неща, Той Си почина. Бог благослови седмия ден и го определи като свят ден. Той реши да установи този свят ден, едва след като вече беше създал всички неща, а не преди да ги създаде. Това дело също беше извършено спонтанно. Преди да създаде всички неща, Той не беше решил да създаде света за шест дни и след това да си почива на седмия. Това изобщо не отговаря на фактите. Той не беше изричал подобно нещо, нито го беше планирал. Въобще не беше казал, че сътворението на всички неща ще бъде завършено на шестия ден и че Той ще си почива на седмия. Вместо това Той създаваше според това, което Му се струваше добро в момента. След като всичко беше сътворено, вече беше настъпил шестият ден. Ако беше приключил със сътворението на всичко на петия ден, то Той щеше да определи шестия ден за свят ден. Но всъщност Той сътвори всичко за шест дни и така седмият ден стана свят ден, което се спазва и до днес. Следователно сегашното Му дело се извършва по същия начин. Той говори и ви осигурява необходимото в зависимост от ситуациите, в които се намирате. Това означава, че Духът говори и действа според обстоятелствата при хората. Той бди над всичко и извършва делото Си по всяко време и на всяко място. Всичко, което Аз правя и казвам, което ви отреждам и ви давам, е без изключение това, от което се нуждаете. Затова нито едно Мое дело не е отделено от реалността; всичко е реално, защото всички вие знаете, че „Божият Дух бди на всичко“. Ако всичко това е било предварително решено, нямаше ли да е прекалено нагласено? Ти мислиш, че Бог е разработил планове за цели шест хилядолетия и след това е предопределил човечеството да бъде непокорно, противопоставящо се, нечестиво и измамно, с покварена плът, сатанински нрав, похотливи очи и лични прищевки. Нищо от това не е предопределено от Бог, а по-скоро всичко се случи в резултат на покварата на Сатана. Някои може да кажат: „Не беше ли и Сатана в Божиите ръце? Бог е предопределил Сатана да поквари човека по този начин и след това Бог да извърши Своето дело сред хората“. Наистина ли Бог би предопределил Сатана да поквари човечеството? След като Бог така силно желае да даде на хората възможност да живеят нормално, наистина ли би смутил живота им? Ако е така, усилията Му да победи Сатана и да спаси човечеството не биха ли били напразни? Как би могло непокорството на човечеството да бъде предопределено? Ако това е нещо, което се е случило поради смущението на Сатана, как би могло да бъде предопределено от Бог? Сатана в Божиите ръце, когото си представяте, е много по-различен от Сатана в Божиите ръце, за когото говоря Аз. Според вашите твърдения, че „Бог е всемогъщ и Сатана е в Неговите ръце“, Сатана никога не би могъл да Го предаде. Ти не каза ли, че Бог е всемогъщ? Знанието ви е твърде абстрактно и няма връзка с реалността. Човек никога не може да проумее Божиите мисли, нито да разбере мъдростта Му! Бог е всемогъщ, това изобщо не е лъжа. Архангелът предаде Бог, защото Бог първоначално му даде дял от властта. Разбира се, това беше неочаквано събитие, точно както когато Ева се поддаде на изкушението на змията. Въпреки това, без значение как Сатана извършва своето предателство, той не е всемогъщ като Бог. Както вие казахте, Сатана е просто могъщ; каквото и да прави, Божията власт винаги ще го победи. Това е истинското значение на твърдението „Бог е всемогъщ и Сатана е в Неговите ръце“. Затова войната със Сатана трябва да се води стъпка по стъпка. Още повече, че Бог планира Своето дело в отговор на хитростите на Сатана, т.е. Той носи спасение на човечеството и разкрива Своето всемогъщество и мъдрост по начин, подходящ за епохата. По същия начин делото от последните дни не е било предопределено по-рано, преди Епохата на благодатта. Предопределенията не се правят по такъв подреден начин: първо, да промени външните нагласи на човека; второ, да подложи човека на Своето порицание и Своите изпитания; трето, да накара човека да премине през изпитанието на смъртта; четвърто, да позволи на човека да преживее времето на любов към Бог и да изрази решимостта на сътворено същество; пето, да позволи на човека да види Божията воля и да Го опознае напълно, и накрая да направи човека пълноценен. Той не е планирал всички тези неща през Епохата на благодатта. Всъщност Той започна да ги планира в настоящата епоха. Сатана работи, също както и Бог. Сатана изразява своя покварен нрав, докато Бог говори директно и разкрива някои важни неща. Това е делото, което се извършва днес, и се прилага същият принцип на действие, който е бил използван много отдавна, след сътворението на света.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни“)

Ежедневни Божии слова Откъс 150

Първо Бог създаде Адам и Ева; създаде и змия. Тази змия беше най-отровна от всички същества; нейното тяло съдържаше отрова, която Сатана употреби, за да се възползва от нея. Именно змията изкуши Ева да съгреши. Адам съгреши след Ева и тогава двамата придобиха способността да различават доброто от злото. Ако Йехова знаеше, че змията ще изкуши Ева и че Ева ще изкуши Адам, тогава защо постави всички в градината? Ако Той можеше да предвиди тези неща, защо тогава създаде змия и я постави в Едемската градина? Защо в Едемската градина имаше плодове от дървото за познаване на доброто и злото? Дали Той беше вече определил, че те ще ядат от този плод? Когато Йехова дойде, нито Адам, нито Ева се осмелиха да се изправят срещу Него и едва тогава Йехова разбра, че те са яли плода от дървото на познанието за доброто и злото, и са станали жертва на измамата на змията. Накрая Той прокълна змията, както и Адам и Ева. Когато двамата ядоха от плода на дървото, Йехова изобщо не знаеше, че те правят това. Покварата на човечеството толкова се задълбочи, че хората станаха зли и сексуално разпуснати. Нещо повече — те стигнаха дотам, че всичко, което таяха в сърцата си, беше злоба и нечестивост; всичко беше мръсотия. Затова Йехова съжали, че е създал човечеството. След това Той извърши делото Си по унищожение на света с потоп, който Ной и синовете му преживяха. Всъщност някои неща не са толкова сложни и свръхестествени, колкото хората си представят. Някои задават въпроса: „След като Бог е знаел, че архангелът ще Го предаде, защо го е създал?“. Ето какви са фактите: преди земята да бъде създадена, архангелът беше най-великият от небесните ангели. Той имаше власт да раздава правосъдие над всички ангели в небето; това беше властта, която Бог му беше дал. С изключение на Бог, това беше най-великият от небесните ангели. По-късно, след като Бог създаде човечеството, долу на земята архангелът извърши още по-голямо предателство срещу Него. Казвам, че той предаде Бог, защото искаше да управлява човечеството и да има по-голяма власт от Него. Архангелът беше този, който изкуши Ева да съгреши и направи това, защото искаше да установи своето царство на земята и да накара хората да обърнат гръб на Бог, и вместо това да се подчинят на архангела. Архангелът видя, че толкова много неща могат да му се подчинят — както ангелите, така и хората на земята. Птиците и зверовете, дърветата, горите, планините, реките и всички неща по земята бяха под грижата на хората, т.е. на Адам и Ева, докато Адам и Ева се подчиняваха на архангела. Затова архангелът искаше да надмине Бог по власт и да Го предаде. След това той поведе много ангели на бунт срещу Бог, които по-късно се превърнаха в различни видове нечисти духове. Нима развитието на човечеството до днес не е причинено от покварата на архангела? Хората са такива, каквито са днес, защото архангелът предаде Бог и поквари човечеството. Това поетапно дело далеч не е толкова абстрактно и просто, колкото хората могат да си представят. Сатана имаше определена причина да извърши предателството си, но хората не могат да разберат този прост факт. Защо Бог, който създаде небето и земята и всички неща, създаде и Сатана? След като Бог толкова много презира Сатана и Сатана е Негов враг, тогава защо Бог го създаде? Създавайки Сатана, Той не създаде ли враг? Всъщност Бог не създаде враг; по-скоро Той създаде ангел, който по-късно Го предаде. Неговият ранг беше станал толкова висок, че той пожела да предаде Бог. Може да се каже, че това беше съвпадение, но и нещо неизбежно. Подобно е на това, че човек неизбежно умира, след като достигне до определена зрелост; нещата просто са се развили до този етап. Някои абсурдни глупци казват: „Щом Сатана е Твой враг, тогава защо го създаде? Нима не знаеше, че архангелът ще Те предаде? Нали можеш да гледаш отвека и довека? Нима не познаваше природата на архангела? След като много добре разбираше, че той ще те предаде, защо го направи архангел? И не само Те предаде, но и поведе със себе си много други ангели и слезе в света на смъртните, за да поквари човечеството, а Ти и до днес все още не си успял да завършиш шестхилядолетния Си план за управление“. Верни ли са тези думи? Когато мислиш по този начин, не си ли създаваш повече неприятности, отколкото е необходимо? Има и други, които казват: „Ако Сатана не сееше поквара сред човечеството чак до днешни дни, Бог нямаше да донесе такова спасение на човечеството. Така Божията мъдрост и всемогъщество щяха да бъдат невидими; къде щеше да се разкрие Неговата мъдрост? Затова Бог създаде човешка раса за Сатана, за да може по-късно да разкрие Своето всемогъщество — иначе как би могъл човекът да открие Божията мъдрост? Ако човекът не се противопоставяше на Бог и не се бунтуваше срещу Него, тогава нямаше да е необходимо да се разкриват Неговите действия. Ако цялото творение се покланяше на Бог и Му се подчиняваше, Той нямаше да има никакви дела за вършене“. Това е още по-далеч от действителността, защото в Бог няма нищо мръсно, така че Той не може да създава мръсотия. Сега Той разкрива действията Си само за да победи Своя враг, да спаси хората, които е създал, и да победи демоните и Сатана, които мразят, предават и се противопоставят на Бог, и които в самото начало са били под Негова власт и са Му принадлежали. Бог иска да победи тези демони и по този начин да разкрие Своето всемогъщество на всички неща. Човечеството и всички неща на земята сега са под властта на Сатана и над тях властват нечестивите. Бог иска да разкрие Своите действия на всички неща, за да могат хората да Го познават и по този начин да победи Сатана и да надделее напълно над Своите врагове. Цялото това дело се осъществява чрез разкриване на действията на Бог. Цялото Негово творение е под властта на Сатана, затова Бог иска да разкрие пред всички Своето всемогъщество и по този начин да победи Сатана. Ако Сатана не съществуваше, нямаше да има нужда Бог да разкрива делата Си. Ако не беше смущението на Сатана, Бог щеше да създаде човеците и да ги заведе да живеят в Едемската градина. Защо преди предателството на Сатана Бог никога не разкри всички Свои дела на ангелите или на архангела? Ако в началото всички ангели и архангели бяха познали Бог и Му се бяха подчинили, тогава Той нямаше да извърши тези безсмислени действия. Поради съществуването на Сатана и демоните хората също се противопоставят на Бог и са изпълнени с непокорство. Ето защо Бог желае да разкрие Своите действия. Тъй като иска да воюва със Сатана, Той трябва да използва собствената Си власт и всички Свои действия, за да го победи; така делото на спасението, което Той извършва сред хората, ще им позволи да видят Неговата мъдрост и всемогъщество. Делото, което Бог извършва днес, е значимо и по никакъв начин не прилича на онова, за което някои хора говорят, когато казват: „Не е ли противоречиво делото, което вършиш? Не е ли тази последователна работа просто упражнение, с което да си навличаш смущения? Ти създаде Сатана и след това му позволи да Те предаде и да Ти се противопостави. Ти създаде хората и след това ги предаде на Сатана, като позволи на Адам и Ева да бъдат изкушени. След като Си направил всички тези неща нарочно, защо все още ненавиждаш човечеството? Защо мразиш Сатана? Не е ли всичко това Твое дело? Кое точно мразиш?“. Има доста на брой абсурдни хора, които говорят такива неща. Те искат да обичат Бог, но дълбоко в себе си се оплакват от Него. Какво противоречие! Ти не разбираш истината, имаш твърде много свръхестествени мисли и дори твърдиш, че Бог е допуснал грешка — колко си абсурден! Ти си този, който фалшифицира истината; не е вярно, че Бог е допуснал грешка! Някои хора дори се оплакват, без да спират: „Ти беше този, който създаде Сатана, и този, който хвърли Сатана сред хората и ги предаде на него. Когато нравът на хората стана сатанински, Ти не им прости, а напротив — донякъде ги намрази. Отначало ги обичаше до известна степен, но сега ги ненавиждаш. Ти си този, който е намразил човечеството, но Ти си и този, който го е възлюбил. Какво точно става тук? Това не е ли противоречие?“. Независимо от вашата гледна точка точно това се случи на небето; точно по този начин архангелът предаде Бог и човечеството беше покварено, и това е начинът, по който хората продължават и до днес. Независимо от начина, по който ще го формулирате, това е цялата история. Вие обаче трябва да разберете, че единствената цел на делото, което Бог върши днес, е да ви спаси и да победи Сатана.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни“)

Ежедневни Божии слова Откъс 151

Бог използва Своето управление на хората, за да победи Сатана. Като покварява хората, Сатана слага край на тяхната съдба и смущава Божието дело. Бог от своя страна извършва делото на спасението на човечеството. Кой етап от делото, което Бог върши, няма за цел да спаси човечеството? Кой етап няма за цел да пречисти хората, да ги накара да се държат праведно и да живеят в образа на същества, които могат да бъдат обичани? Сатана обаче не прави това. Той покварява човечеството и непрекъснато извършва делото си на поквара на човечеството в цялата вселена. Разбира се, Бог също върши Своите дела, без да обръща внимание на Сатана. Колкото и власт да има Сатана, тази власт все пак му е дадена от Бог; Бог просто не му е дал цялата Си власт, така че каквото и да прави Сатана, той никога не може да надмине Бог и винаги ще бъде в Неговите ръце. Бог не разкри нито едно от действията Си, докато беше на небето. Той само даде на Сатана малка част от властта и му позволи да поеме управлението на другите ангели. Следователно, каквото и да прави Сатана, той не може да надмине Божията власт, защото властта, която Бог първоначално му даде, е ограничена. Докато Бог работи, Сатана смущава. В последните дни смущенията ще приключат; по същия начин ще приключи и Божието дело и видът хора, които Бог иска да направи пълноценни, ще бъдат направени пълноценни. Бог насочва хората в положителна посока; Неговият живот е жива вода — неизмерим и безграничен. Сатана е покварил човека до известна степен; накрая живата вода на живота ще направи човека пълноценен и за Сатана ще бъде невъзможно да се намесва и да върши своите дела. Така Бог ще може да спечели тези хора напълно. Дори и сега Сатана все още отказва да приеме това; той непрекъснато се хвърля срещу Бог, но Бог не му обръща внимание. Бог е казал: „Аз ще бъда победител над всички тъмни сили на Сатана и над всички тъмни влияния“. Това е делото, което трябва да бъде извършено в плътта, и именно това прави превръщането в плът значимо: тоест да се завърши етапът на делото на побеждаването на Сатана в последните дни и да се изтрие всичко, което принадлежи на Сатана. Победата на Бог над Сатана е неизбежна! Всъщност Сатана вече отдавна се е провалил. Когато Евангелието започна да се разпространява по цялата земя на големия червен змей — тоест, когато въплътеният Бог започна Своето дело и на това дело беше даден ход, Сатана беше напълно победен, защото самата цел на въплъщението беше да победи Сатана. Щом Сатана видя, че Бог отново е станал плът и е започнал да върши Своето дело, което никаква сила не може да спре, той остана смаян при вида на това дело и не се осмели да върши повече злини. Първоначално Сатана мислеше, че и той е надарен с много мъдрост и прекъсваше и смущаваше Божието дело; не очакваше обаче, че Бог отново ще стане плът или че в Своето дело Бог ще използва непокорството на Сатана, за да послужи като откровение и съд за човечеството — и така Той ще завоюва хората, и ще победи Сатана. Бог е по-мъдър от Сатана и Неговото дело е далеч по-висше. Ето защо, както вече заявих: „Делото, което върша, е в отговор на хитростите на Сатана; накрая ще разкрия Моето всемогъщество и безсилието на Сатана“. В Своето дело Бог ще бъде водещ, а Сатана ще се влачи отзад, докато накрая не бъде окончателно унищожен — дори няма да разбере какво е станало! Той ще осъзнае истината едва след като бъде разбит и смачкан, а дотогава вече ще бъде изпепелен в огненото езеро. Дали тогава няма да бъде напълно убеден? Защото тогава Сатана няма да има повече интриги, с които да си служи!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни“)

Ежедневни Божии слова Откъс 152

Божието дело сред хората е неразривно свързано с човека, защото човекът е обектът на това дело и единственото създание, сътворено от Бог, което може да свидетелства за Него. Животът на човека и всички негови дейности не могат да бъдат отделени от Бог и се управляват от Божиите ръце, като дори може да се каже, че за човека е невъзможно да съществува независимо от Бог. Това не може да бъде отречено, защото е факт. Всичко, което Бог върши, е от полза на човечеството и е насочено срещу замислите на Сатана. Всичко, от което се нуждае човек, идва от Бог, а Бог е източникът на човешкия живот. Така човек просто не може да се раздели с Бог. Освен това Бог никога не е имал намерение да се разделя с човека. Делата, които Бог върши, са за доброто на цялото човечество и Неговите мисли са винаги добри. Следователно за човека както Божиите дела, така и Божиите мисли (т.е. Божията воля) са „видения“, които трябва да бъдат опознати от човека. Освен това тези видения представляват управлението на Бог и са дело, което не е възможно да бъде извършено от човека. В същото време изискванията, които Бог поставя на човека по време на Своите дела, се наричат „практика“ на човека. Виденията са дело на Самия Бог или са Неговата воля за човечеството, или целите и значението на Неговото дело. Може да се каже, че виденията също са част от управлението, тъй като това управление е Божие дело и е насочено към човека, което означава, че то е дело, което Бог върши сред хората. Това дело е доказателството и пътят, по който човекът опознава Бог, и то е от изключителна важност за него. Ако вместо да обръщат внимание на познанието за Божието дело, хората обръщат внимание само на доктрините за вярата в Бог или на незначителни подробности, тогава те просто няма да познават Бог и освен това няма да бъдат според Божието сърце. Божиите дела, които помагат изключително много на човека да опознае Бог, се наричат видения. Тези видения са Божието дело, Божията воля, целите и значението на Божието дело; всички те са полезни за човека. Практиката се отнася до това, какво трябва да се върши от човека, от създанията, които следват Бог, и тя също така е дълг на човека. Това, което хората трябва да правят, не е нещо, което те са разбрали от самото начало, а са изискванията, които Бог има към тях по време на Божието дело. Докато Бог работи, тези изисквания постепенно стават по-сериозни и по-възвишени. Например по време на Епохата на закона човек е трябвало да следва закона, а по време на Епохата на благодатта — да носи кръста. Епохата на царството е различна: изискванията към човека са по-високи в сравнение с тези в Епохата на закона и Епохата на благодатта. Тъй като виденията стават все по-възвишени, изискванията към човека стават все по-високи, все по-ясни и по-реални. По същия начин и виденията стават все по-реални. Тези многобройни реални видения не само благоприятстват послушанието на човека към Бог, но и неговите знания за Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 153

В сравнение с предишните епохи Божието дело по време на Епохата на царството е по-практично, насочено е повече към същността на човека и промените в неговия нрав и е по-способно да свидетелства пред Самия Бог за всички онези, които Го следват. С други думи, по време на Епохата на царството, докато работи, Бог показва на човека повече от Себе Си, отколкото когато и да било в миналото, което означава, че виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са по-висши, отколкото във всяка предишна епоха. Тъй като Божието дело сред хората е навлязло в невиждана досега територия, виденията, опознати от човека през Епохата на царството, са най-висшите в цялото дело на управлението. Божието дело е навлязло в невиждана досега територия и така виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са станали най-висшите от всички, а произтичащата от тях човешка практика също е по-висша от всяка предишна епоха, тъй като тази практика се променя заедно с виденията и съвършенството на виденията също е показател за съвършенството на изискванията към човека. Веднага щом цялото управление на Бог спре, спира и човешката практика и без Божието дело човекът няма да има друг избор, освен да се придържа към доктрината от миналите времена, иначе просто няма да има друга възможност. Без нови видения няма да има нова човешка практика; без пълноценни видения няма да има съвършена човешка практика; без висши видения няма да има висша човешка практика. Практиката на човека се променя заедно със стъпките на Бог и по същия начин знанието и опитът на човека също се променят заедно с Божието дело. Независимо какви са способностите на човека, той все пак е неотделим от Бог и ако Бог спре да работи дори само за миг, човекът веднага ще умре от Неговия гняв. Човекът няма с какво да се похвали, защото колкото и високи да са познанията му днес, колкото и дълбоки да са неговите преживявания, той е неотделим от Божието дело, защото човешката практика и това, което той трябва да търси във вярата си в Бог, са неща, които са неотделими от виденията. Във всеки пример за Божие дело има видения, които човекът трябва да разбере, и след тях към него се предявяват подходящи изисквания. Без да има тези видения като основа човекът просто не би бил способен да практикува, нито пък би могъл да следва Бог непоколебимо. Ако човек не познава Бог или не разбира Божията воля, тогава всичко, което прави, е напразно и не може да бъде одобрено от Бог. Колкото и богато да е надарен човека, той все пак е неотделим от Божието дело и от ръководството на Бог. Независимо от това, колко добри са действията на човека и колко е техния брой, те не могат да заменят Божието дело. И така, практиката на човека при никакви обстоятелства не може да се отдели от виденията. Тези, които не приемат новите видения, нямат нова практика. Тяхната практика няма никаква връзка с истината, защото те се придържат към доктрината и спазват мъртвия закон; те нямат никакви нови видения и в резултат на това не прилагат нищо от новото време на практика. Те са изгубили виденията и по този начин са изгубили и делото на Светия Дух, изгубили са и истината. Тези, които са лишени от истината, са поколението на абсурда, те са въплъщение на Сатана. Без значение какъв е човекът, той не може да бъде без видения за Божието дело и не може да бъде лишен от присъствието на Светия Дух; щом изгуби виденията, човек веднага се спуска в Хадес и живее в тъмнина. Хората без видения са тези, които следват Бог неразумно, те са лишени от делото на Светия Дух и живеят в ада. Такива хора не се стремят към истината, а вместо това издигат Божието име като указателна табела. Тези, които не познават делото на Светия Дух, които не познават въплътения Бог, които не познават трите етапа на делото в цялостното управление на Бог — те не познават виденията и затова са лишени от истината. А тези, които не притежават истината, не са ли всички злодеи? Тези, които са готови да прилагат истината на практика, които са готови да търсят познание за Бог и които наистина съдействат на Бог, са хората, за които виденията служат като основа. Те са одобрени от Бог, защото Му съдействат, и именно това съдействие трябва да се прилага на практика от човека.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 154

Във виденията се съдържат много пътища към практиката. Практическите изисквания към човека също се съдържат във виденията, както и Божието дело, което човекът трябва да познава. В миналото, по време на специалните или големите събрания, които са се провеждали на различни места, се е говорело само за един аспект от пътя на практиката. Това е била практика, която е трябвало да се приложи по време на Епохата на благодатта и тя едва ли е имала някаква връзка с познанието за Бог, тъй като видението на Епохата на благодатта е било само видението за разпятието на Исус и по-големи видения не е имало. На човека му е било нужно да знае единствено за Божието дело на изкупление на човечеството чрез разпъването на кръста, така че по време на Епохата на благодатта не е имало други видения, които човек да трябва да познава. Така човекът е имал само оскъдно познание за Бог и освен знанието за любовта и състраданието на Исус той е имал само няколко прости и жалки неща, които е могъл да приложи на практика — неща, които са били много далеч от тези в днешно време. В миналото, независимо от формата на събиране, човекът не е могъл да говори за практическо познание на Божието дело, нито пък някой е могъл ясно да каже кой е най-подходящият път към практиката, по който хората могат да тръгнат. Хората само са добавили няколко прости детайла към основата от въздържаност и търпение; в същността на тяхната практика просто не е имало промяна, защото в рамките на същата епоха Бог не е извършил никакво по-ново дело и единствените изисквания, които е поставил към хората, са били въздържаност и търпение или носене на кръста. Освен тези практики не е имало по-висши видения от разпятието на Исус. В миналото не се е споменавало за други видения, защото Бог не е вършил много работа и защото е поставял само ограничени изисквания към човека. По този начин, каквото и да са правели хората, те не са могли да престъпят тези граници — граници, които са били само няколко прости и повърхностни неща, които е трябвало да се приложат на практика. Днес говоря за други видения, защото днес е свършена повече работа — работа, която няколко пъти надхвърля направеното по време на Епохата на закона и Епохата на благодатта. Изискванията към човека също са няколко пъти по-високи в сравнение с миналите епохи. Ако човекът не е способен да опознае напълно тази работа, тогава тя не би имала голямо значение; може да се каже, че човекът трудно ще я опознае напълно, ако не ѝ посвети усилията на целия си живот. Ако по време на делото на завоюването се говори само за пътя на практиката, това би направило завоюването на човека невъзможно. Ако се говори само за виденията, без да се поставят никакви изисквания към човека, това също би направило завоюването на човека невъзможно. Ако не се говори за нищо друго, освен за пътя на практиката, тогава би било невъзможно да се нанесе удар по ахилесовата пета на човека или да се разсеят неговите представи, а така също би било невъзможно човекът да бъде напълно завоюван. Виденията са основният инструмент за завоюване на човека, но ако не съществуваше друг път за практикуване, освен виденията, тогава човекът не би имал път, по който да върви, а още по-малко би имал средства за навлизане. Това е принципът на Божието дело от началото до края: във виденията се съдържа това, което може да бъде приложено на практика, така че освен практика, има и видения. Промените в живота на човека и в неговия нрав са съпътствани от промени във виденията. Ако човек разчиташе само на собствените си усилия, за него би било невъзможно да постигне някаква голяма промяна. Виденията говорят за делото на Самия Бог и управлението на Бог. Практиката се отнася до пътя на човешката практика и до начина на съществуване на човека; в цялото Божие управление връзката между виденията и практиката е връзката между Бог и човек. Ако виденията бъдат премахнати или ако се говори за тях, без да се говори за практика, или ако има само видения, а практиката на човека бъде изкоренена, тогава това не би могло да се счита за управление на Бог, нито пък ще може да се каже, че Божието дело се извършва заради човечеството. По този начин не само ще бъде премахнат дългът на човека, но и ще се отрече целта на Божието дело. Ако от началото до края от човека се изисква само да практикува, без участието на Божието дело, и освен това, ако от човека не се изисква да познава Божието дело, тогава ще има още по-малко основания това дело да се нарече управление на Бог. Ако човек не познаваше Бог, не познаваше Божията воля и сляпо изпълняваше практиката си по неясен и абстрактен начин, той никога нямаше да се превърне в пълноценно същество. И така, тези две неща са задължителни. Ако съществуваше само Божието дело, т.е. ако съществуваха само виденията и ако нямаше никакво сътрудничество или практика от страна на човека, тогава тези неща не биха могли да се нарекат управление на Бог. Ако съществуваше само практика и навлизане на човека, тогава независимо от това колко висш е пътят, по който човекът е навлязъл, това също би било неприемливо. Навлизането на човека трябва да се променя постепенно в съответствие с делото и виденията; то не може да се променя с лека ръка. Принципите на човешката практика не са свободни и неограничени, а са поставени в определени граници. Тези принципи се променят в зависимост от виденията на делото. Следователно Божието управление в крайна сметка се свежда до делото на Бог и практиката на човека.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 155

Делото на управлението започна да се осъществява само заради човечеството, което означава, че то възникна само поради съществуването на човечеството. Не е имало управление преди човечеството или в началото, когато бяха създадени небето, земята и всички неща. Ако във всички Божии дела не е имало практика, която да е полезна за човека, т.е. ако Бог не поставял подходящи изисквания към поквареното човечество (ако в делата, извършени от Бог, не е имало подходящ път за практиката на човека), тогава тези дела не са могли да бъдат наречени управление на Бог. Ако всички Божии дела се състояли само в това да се казва на поквареното човечество как да практикува и ако Бог не е извършил нито едно от Своите собствени начинания и не е проявявал нито частица от Своето всемогъщество или мъдрост, тогава колкото и високи да са били изискванията на Бог към хората, колкото и дълго Бог да бе живял сред тях, те нямаше да знаят нищо за Божия нрав; ако беше така, тогава нямаше да бъде достойно такъв вид дела да бъдат наричани управление на Бог. Казано по-просто, делото на Божието управление е делото, извършено от Бог, и то представлява цялото дело, извършено под Божието ръководство от тези, които са били спечелени от Бог. Такова дело може да бъде обобщено като управление. С други думи, Божието дело сред хората, както и сътрудничеството с Него на всички онези, които Го следват, се нарича общо управление. Тук Божието дело се нарича видения, а сътрудничеството на човека се нарича практика. Колкото по-висше е Божието дело (т.е. колкото по-висши са виденията), толкова повече Божият нрав се изяснява на човека, толкова повече той е в противоречие с човешките представи и толкова по-висши стават практиката и сътрудничеството на човека. Колкото по-високи са изискванията към човека, толкова повече Божието дело се разминава с представите на човека, в резултат на което изпитанията за човека и стандартите, на които трябва да отговаря, също стават по-високи. В края на това дело всички видения ще бъдат завършени и това, което човек трябва да приложи на практика, ще е достигнало върха на съвършенството. Това ще бъде и времето, когато всеки ще бъде класифициран според вида си, защото това, което човекът трябва да знае, ще му бъде показано. Така че когато виденията достигнат своя апогей, делото съответно ще наближи своя край, а практиката на човека също ще е достигнала своя зенит. Практиката на човека се основава на делото на Бог, а управлението на Бог се изразява напълно само благодарение на практиката и сътрудничеството на човека. Човекът е образецът на Божието дело и обектът на делото на цялото управление на Бог, а също и продуктът на цялото Божие управление. Ако Бог работеше сам, без сътрудничеството на човека, тогава нямаше да има нищо, което да може да послужи като кристализация на цялото Му дело, и тогава Божието управление нямаше да има никакво значение. Освен Божието дело, само ако Бог избере подходящи обекти, за да изрази Своето дело и да докаже Своето всемогъщество и мъдрост, Той може да постигне целта на управлението Си и да постигне целта да използва цялото това дело, за да победи напълно Сатана. Следователно човекът е задължителна част от делото на Божието управление и е единственият, който може да направи така, че Божието управление да даде плод и да постигне своята крайна цел; освен човека никоя друга форма на живот не може да поеме такава роля. За да се превърне човекът в истинска кристализация на Божието дело на управлението, неподчинението на поквареното човечество трябва да бъде напълно премахнато. Това изисква на човека да бъде дадена практика, която е подходяща за различните времена, а Бог да извърши съответната работа сред хората. Само по този начин накрая ще бъде спечелена група от хора, които са кристализация на Божието дело на управлението. Божието дело сред хората не може да свидетелства за Самия Бог само чрез това дело; за да бъде постигнато такова свидетелство, са необходими и живи човешки същества, които са подходящи за Неговото дело. Бог първо ще работи върху тези хора, чрез които после ще се изрази Неговото дело, така ще се засвидетелства волята Му сред създанията и по този начин Бог ще постигне целта на това дело. Бог не работи сам, за да победи Сатана, защото не може да свидетелства пряко за Себе Си сред всички създания. Ако правеше така, щеше да е невъзможно да убеди напълно човека, следователно Бог трябва да работи върху човека, за да го завоюва, и само тогава ще може да получи свидетелство сред всички създания. Ако работата вършеше само Бог, без съдействието на човека, или ако от човека не се изискваше да Му съдейства, тогава човекът никога нямаше да може да опознае Божия нрав и щеше да остане завинаги неспособен да познава Божията воля; тогава Божието дело не би могло да се нарече дело на управлението на Бог. Ако само човекът полагаше усилия, търсеше и работеше упорито, без да разбира Божието дело, тогава щеше да изглежда сякаш човекът се шегува. Без делото на Светия Дух това, което човек прави, е от Сатана, той е бунтовник и злодей; Сатана се проявява във всичко, което върши поквареното човечество, и няма нищо, което да е съвместимо с Бог, и всичко, което човек върши, е проявление на Сатана. Нищо от това, за което стана дума, не изключва виденията и практиката. Върху основата на виденията човек намира практиката и пътя на подчинението, за да може да остави настрана представите си и да спечели онези неща, които не е притежавал в миналото. Бог изисква от човека да Му сътрудничи, да се подчини напълно на Неговите изисквания, а човекът иска да види делото, извършено от Самия Бог, да изпита всемогъщата сила на Бог и да разбере Божия нрав. Накратко, това представлява управлението на Бог. Управлението е единението на Бог с човека и то е най-великото управление.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 156

Това, което включва видения, се отнася преди всичко до делото на Самия Бог, а това, което включва практика, трябва да се извършва от човека и няма никаква връзка с Бог. Божието дело се завършва от Самия Бог, а човешката практика се постига от самия човек. Това, което трябва да бъде направено от Самия Бог, не е необходимо да бъде направено от човека, а това, което трябва да бъде практикувано от човека, не е свързано с Бог. Делото на Бог е Негово собствено служение и няма връзка с човека. Не е необходимо това дело да се върши от човека, а освен това човекът не би бил способен да извърши работата, която трябва да бъде извършена от Бог. Всичко, което се изисква от човека да практикува, трябва да бъде извършено от него, независимо дали става дума за това да се жертва животът му или да бъде предаден на Сатана, за да свидетелства — всичко това трябва да бъде извършено от човека. Самият Бог завършва цялото дело, което трябва да извърши, а това, което трябва да направи човекът, му е показано; останалата работа се оставя да бъде свършена от човека. Бог не върши допълнителна работа. Той върши само работата, която е в рамките на Неговото служение, и само показва на човека пътя; Той само отваря пътя, а не проправя пътя; това трябва да се разбере от всички. Прилагането на истината на практика означава прилагане на Божиите думи на практика и всичко това е дълг на човека; това е нещо, което трябва да се прави от човека и то няма нищо общо с Бог. Ако хората искат Бог също да претърпи мъчения и облагородяване в истината по същия начин като тях, значи са непокорни. Работата на Бог е да изпълнява Своето служение, а дългът на човека е да се подчинява на всички Божии напътствия без никаква съпротива. Ако е нужно човекът да постигне нещо, той е длъжен да направи това, независимо от начина, по който Бог работи или живее. Единствено Самият Бог може да поставя изисквания към човека, което означава, че само на Него подобава да поставя изисквания към човека. Човекът не трябва да има никакъв избор и не трябва да прави нищо друго, освен да се подчинява напълно и да практикува; това е начинът, по който човекът трябва да разсъждава. След като делото, което трябва да бъде извършено от Самия Бог, приключи, от човека се изисква да го изживее стъпка по стъпка. Ако накрая, когато цялото Божие управление е завършено, човекът все още не е направил това, което Бог изисква от него, тогава той трябва да бъде наказан. Ако хората не изпълняват Божиите изисквания, то това се дължи на човешкото непокорство, а не означава, че Бог не е бил достатъчно задълбочен в работата Си. Всички онези, които не могат да приложат Божиите думи на практика, онези, които не могат да изпълнят Божиите изисквания, както и онези, които не могат да дадат своята вярност и да изпълнят своя дълг, ще бъдат наказани. Днес това, което вие трябва да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако не можете да изпълнявате дълга си или не можете да правите това добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята вярност и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята вярност на Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълни част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълни добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете. Думите, които ви бяха казани, стигнаха право до вашата същност и Божието дело навлезе в невиждана досега територия. Много хора все още не разбират дали това е истинният или погрешният път; те все още чакат и виждат, а не изпълняват дълга си. Вместо това те изследват всяка дума и действие на Бог, съсредоточават се върху това, какво Той яде и какво е облеклото Му, и представите им стават все по-мъчителни. Такива хора не вдигат ли шум за нищо? Как е възможно това да са хора, които търсят Бог? И как могат да бъдат хора, които имат намерение да се подчиняват на Бог? В ума си те оставят на заден план своята вярност и дълг и вместо това се съсредоточават върху местонахождението на Бог. Те предизвикват възмущение! Ако човекът е разбрал всичко, което трябва да разбере, и е приложил на практика всичко, което трябва да приложи, тогава Бог без съмнение ще го дари със Своите благословии, защото това, което Той изисква от човека, е негов дълг и нещо, което трябва да бъде изпълнено от него. Ако човекът не може да разбере това, което трябва да разбере, и не може да приложи на практика това, което трябва да приложи, тогава той ще бъде наказан. Тези, които не съдействат на Бог, са във вражда с Него, а тези хора, които не приемат новото дело, са против това дело, дори и да не правят нищо, което е в явно противоречие с него. Всички онези, които не прилагат на практика истината, изисквана от Бог, са хора, които умишлено се противопоставят и не се подчиняват на Божиите слова, дори и да обръщат специално внимание на делото на Светия Дух. Хората, които не се подчиняват на Божиите слова и не са покорни пред Бог, се бунтуват и застават срещу Бог. Хората, които не изпълняват своя дълг, са тези, които не сътрудничат на Бог, а хората, които не сътрудничат на Бог, са тези, които не приемат делото на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 157

Когато Божието дело и Божието управление достигнат определен момент, всички онези, които са според Неговото сърце, ще могат да изпълняват Неговите изисквания. Бог поставя изисквания към човека според Своите собствени стандарти и според това, което човекът може да постигне. Докато говори за Своето управление, Той също така посочва пътя за човека и му дава възможност да оцелее. Управлението на Бог и практиката на човека са в един и същ етап от делото и се извършват едновременно. Разговорът за управлението на Бог е свързан с промените в човешкия нрав, а разговорът за това, което трябва да бъде направено от човека, и за промените в човешкия нрав е свързан с Божието дело; няма момент, в който тези две неща да бъдат разделени. Практиката на човека се променя стъпка по стъпка. Това е така, защото изискванията на Бог към човека също се променят и защото Божието дело постоянно се променя и напредва. Ако практиката на човека остава в капана на доктрините, това доказва, че човекът е лишен от Божието дело и ръководство; ако практиката на човека никога не се променя и не се задълбочава, това доказва, че тя се извършва според човешката воля, а не е практика на истината; ако пред човека няма път, по който да върви, тогава той вече е попаднал в ръцете на Сатана и е управляван от Сатана, което означава, че е управляван от зли духове. Ако практиката на човека не се задълбочи, тогава Божието дело няма да се развие и ако няма промяна в Божието дело, тогава навлизането на човека ще спре; това е неизбежно. Ако по време на цялото Божие дело човекът винаги спазваше закона на Йехова, Божието дело нямаше да може да се развие, а освен това нямаше да бъде възможно да се сложи край на цялата епоха. Ако човекът винаги се осланяше на кръста и практикуваше търпение и смирение, тогава щеше да бъде невъзможно Божието дело да продължи да се развива. Шестхилядолетното управление просто не може да бъде прекратено сред хора, които само спазват закона или се осланят само на кръста и практикуват търпение и смирение. Вместо това цялото дело на Божието управление приключва сред тези хора от последните дни, които познават Бог, които са били измъкнати от лапите на Сатана и които напълно са се освободили от влиянието на Сатана. Това е неизбежната посока на Божието дело. Защо се казва, че практиката на хората от религиозните църкви е отживелица? Това е така, защото това, което те прилагат на практика, е откъснато от делото на днешния ден. В Епохата на благодатта това, което те са приложили на практика, е било правилно, но тъй като тази епоха отмина и Божието дело се промени, тяхната практика постепенно остаря. Тя е изоставена от новото дело и новата светлина. Ако се вземе предвид нейната първоначална основа, делото на Светия Дух се е задълбочило с няколко стъпки. Но тези хора все още остават заседнали в първоначалния етап от Божието дело и продължават да се придържат към старите практики и старата светлина. Божието дело може да се промени значително за три или пет години, така че няма ли да се случат още по-големи трансформации в продължение на 2 000 години? Ако човек няма нова светлина или практика, това означава, че той не се движи заедно с делото на Светия Дух. Това е провалът на човека; съществуването на новото Божие дело не може да бъде отречено, защото днес онези, в които преди това е действал Светият Дух, все още се придържат към остарелите практики. Делото на Светия Дух винаги се движи напред и всички, които са в потока на Светия Дух, също трябва да напредват все повече и да се променят стъпка по стъпка. Те не трябва да се спират само на един етап. Само онези, които не познават делото на Светия Дух, биха останали сред първоначалното Му дело и не биха приели новото. Само онези, които са непокорни, няма да могат да се възползват от делото на Светия Дух. Ако практиката на човека не е в крак с новото дело на Светия Дух, тогава тази практика със сигурност е откъсната от днешното дело и със сигурност е несъвместима с днешното дело. Тези, които живеят в миналото, просто не могат да изпълняват Божията воля, а още по-малко да станат хора, които накрая да свидетелстват за Бог. Освен това цялото дело на управлението не би могло да бъде завършено сред такава група хора. Ако тези, които някога са се придържали към закона на Йехова, и тези, които някога са страдали за кръста, не могат да приемат този етап от делото на последните дни, тогава всичко, което са направили, е било напразно и безполезно. Най-ясният израз на делото на Светия Дух е хората да приемат това, което е тук и сега, а не да се вкопчват в миналото. Тези, които изостават от днешното дело и са се отделили от днешната практика, са тези, които се противопоставят и не приемат делото на Светия Дух. Такива хора се противопоставят на делото на Бог в наши дни. Въпреки че се придържат към светлината на миналото, не може да се отрече, че те не познават делото на Светия Дух. Защо толкова се говори за промените в практиката на човека, за разликите в практиката между миналото и днес, за това как се е практикувало в предишната епоха и как се практикува днес? Винаги се говори за такива разделения в практиката на човека, защото делото на Светия Дух непрекъснато се движи напред и по този начин практиката на човека трябва постоянно да се променя. Ако човекът заседне на един етап, това доказва, че той не може да се справи с новото Божие дело и новата светлина; това не доказва, че Божият план за управление не се е променил. Тези, които са извън потока на Светия Дух, винаги мислят, че са прави, но всъщност Божието дело в тях отдавна е спряло и Светият Дух не работи в тях. Божието дело отдавна е прехвърлено към друга група хора, група, с която Той възнамерява да завърши Своето ново дело. Тъй като хората в религията не могат да приемат новото Божие дело и се придържат само към старото дело от миналото, Бог е изоставил тези хора и извършва Своето ново дело с хората, които го приемат. Това са хора, които съдействат на Неговото ново дело и управлението Му може да се осъществи само по този начин. Управлението на Бог винаги напредва, а практиката на човека винаги се издига по-високо. Бог винаги работи, а човекът винаги е в нужда, така че те заедно достигат своя зенит — така Бог и човек постигат пълно единение. Това е израз на осъществяването на Божието дело и е крайният резултат от цялото Божие управление.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 158

На всеки етап от Божието дело има и съответни изисквания към човека. Всички, които се намират в потока на Светия Дух, притежават присъствието и дисциплината на Светия Дух, а тези, които не се намират в потока на Светия Дух, са под господството на Сатана и са лишени от делото на Светия Дух. Хората, които се намират в потока на Светия Дух, са тези, които приемат новото дело на Бог и Му съдействат в това ново дело. Ако онези, които се намират в този поток, не могат да сътрудничат и да прилагат на практика истината, изисквана от Бог в днешно време, те ще бъдат дисциплинирани, а в най-лошия случай ще бъдат изоставени от Светия Дух. Тези, които приемат новото дело на Светия Дух, ще живеят в потока на Светия Дух и ще получат Неговата грижа и закрила. Светият Дух просвещава тези, които желаят да прилагат истината на практика, и дисциплинира тези, които не желаят да прилагат истината на практика — те дори могат да бъдат и наказани. Независимо какъв е човекът, при условие че се намира в потока на Светия Дух, Бог ще поеме отговорност за всички, които приемат Неговото ново дело заради Своето име. Тези, които прославят Неговото име и са готови да прилагат словото Му на практика, ще получат Неговите благословии; тези, които не Му се подчиняват и не прилагат Божието слово на практика, ще получат Неговото наказание. Хората, които се намират в потока на Светия Дух, са тези, които приемат новото дело, и тъй като са приели новото дело, те трябва по подходящ начин да съдействат на Бог и да не се държат като бунтовници, които не изпълняват дълга си. Това е единственото изискване на Бог към човека. Не е така обаче за хората, които не приемат новото дело: те са извън потока на Светия Дух и дисциплинирането и укорът на Светия Дух не се отнасят за тях. По цял ден тези хора живеят в плътта, живеят в умовете си и всичко, което правят, е в съответствие с доктрината, създадена от анализа и изследванията на собствените им мозъци. Не това се изисква от новото дело на Светия Дух и това не е никакво сътрудничество с Бог. Тези, които не приемат новото Божие дело, са лишени от Божието присъствие и освен това са лишени от благословиите и закрилата на Бог. Повечето от техните думи и действия съответстват на миналите изисквания за делото на Светия Дух; те са доктрина, а не истина. Подобни доктрини и разпоредби са достатъчни, за да докажат, че събранието на тези хора не е нищо друго освен религия; те не са избраници или обект на Божието дело. Събранието на всички тези хора може да се нарече само голям религиозен конгрес и не може да се нарече църква. Това е самата истина. Те не притежават новото действие на Светия Дух; това, което правят, наподобява религия, това, което изживяват, изглежда изпълнено с религия; те не притежават присъствието и делото на Светия Дух, а още по-малко имат необходимите качества да получат дисциплината или просвещението на Светия Дух. Всички тези хора са безжизнени трупове и личинки, които са лишени от духовност. Те нямат познание за човешкото непокорство и противопоставяне, нямат познание за цялото човешко зло, а още по-малко познават цялото Божие дело и Божията воля в настоящия момент. Всички те са невежи, долни хора и са измет — те не заслужават да се нарекат вярващи! Нищо от това, което правят, няма отношение към управлението на Бог, а още по-малко може да попречи на Божиите планове. Техните думи и действия са твърде отвратителни, твърде жалки и просто не заслужават да бъдат споменавани. Това, което правят онези, които не са в потока на Светия Дух, няма нищо общо с новото дело на Светия Дух. Така че каквото и да правят, те са лишени от дисциплината на Светия Дух, и, освен това, от просвещението на Светия Дух. Защото всички те са хора, които не обичат истината и които са били презрени и отхвърлени от Светия Дух. Те се наричат злодеи, защото постъпват в съгласие с плътта и правят каквото им е угодно под указателната табела на Бог. Докато Бог работи, те са умишлено враждебни към Него и бягат в противоположна на Него посока. Неуспехът на човека да сътрудничи с Бог сам по себе си е проява на изключително непокорство, така че няма ли онези хора, които умишлено се противопоставят на Бог, да получат своето справедливо възмездие?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 159

Трябва да разберете виденията на Божието дело и да схванете основната Му посока. Това са положителните аспекти на навлизането. След като си разбрал точно истината, свързана с виденията, навлизането ти ще бъде затвърдено. Каквито и промени да настъпят в Божието дело, ти ще останеш непоколебим в сърцето си, ще имаш яснота за виденията, а навлизането и стремежът ти ще имат цел. По този начин целият ти вътрешен опит и знания ще се задълбочат и ще станат по-подробни. Когато схванеш голямата картина в нейната цялост, няма да претърпяваш загуби в живота и няма да се заблудиш. Ако не разбираш тези етапи на делото, ще се проваляш на всеки етап — няма да промениш нещата само след няколко дни, няма да си на прав път дори след няколко седмици. Това няма ли да доведе до забавяне? Трябва да овладеете многото положителни аспекти на навлизането и практиката. Що се отнася до виденията за Божието дело, трябва да овладееш следните моменти: значението на Божието дело на завоеванието, пътя към бъдещото усъвършенстване, резултата, до който трябва да се достигне чрез преминаване през изпитания и трудности, значението на съда и наказанието, принципите на делото на Светия Дух и принципите на усъвършенстването и завоеванието. Това са все неща, свързани с истините за виденията. Останалите са трите етапа на делото в Епохата на закона, Епохата на благодатта и Епохата на царството, както и бъдещото свидетелство. Това също са истини, отнасящи се до виденията — най-фундаменталните и най-важните. Сега е необходимо да навлезете в толкова много неща и да практикувате толкова много неща, а те сега са на повече нива и с по-големи подробности. Ако не познаваш тези истини, това означава, че все още не си навлязъл. В повечето случаи човешкото познание за истината е твърде повърхностно. Човекът не е в състояние да приложи на практика някои основни истини и не е в състояние да се справи дори с тривиалностите. Заради бунтарската си природа и твърде повърхностното и едностранчиво познаване на настоящото дело човекът не е в състояние да прилага истината на практика. Ето защо не е лесно човек да бъде усъвършенстван. Твоето бунтарство е твърде голямо и в теб е останала твърде голяма част от старото „аз“. Не можеш да застанеш на страната на истината и не си способен да приложиш на практика дори най-очевидните истини. Такива хора не могат да бъдат спасени и те са хора, които не са били завоювани. Ако твоето навлизане не е задълбочено, ако в него няма цел, тогава за теб няма да има скорошно израстване. Ако в навлизането ти няма и грам реалност, стремежът ти ще бъде напразен. Ако същността на истината ти е непозната, няма да претърпиш промяна. Израстването в живота на човека и промяната в нрава му се постигат чрез навлизане в реалността и освен това чрез навлизане в задълбочени преживявания. Ако по време на навлизането си имаш много задълбочени преживявания и много реално познание и навлизане, нравът ти ще се промени бързо. Дори ако сега нямаш пълна яснота за практиката, трябва поне да имаш ясна представа относно виденията за Божието дело. В противен случай няма да си в състояние да извършиш навлизането. Навлизането ще бъде възможно само когато имаш познание за истината. Само с просветлението на Светия Дух в опита ви ще разберете истината в дълбочина и ще навлезете по-дълбоко. Трябва да познавате Божието дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг“)

Ежедневни Божии слова Откъс 160

В началото, след сътворението на човечеството, основата на Божието дело бяха израилтяните. Целият Израил бе основа за делото на Йехова на земята. Делото на Йехова бе да води и да бъде пастир на човека чрез установяването на закони, за да може човекът да живее нормално и да се покланя на Йехова по нормален начин на земята. През Епохата на закона Бог бе невидим и неосезаем за хората, тъй като просто ръководеше, наставляваше и пазеше първите хора, покварени от Сатана, и затова Божиите думи съдържаха само закони, наредби и предписания за поведението на хората, но не и истини за живота. Израилтяните под Негово ръководство не бяха дълбоко покварени от Сатана. Неговото дело на закона бе само първият етап в делото на спасението, самото начало на делото на спасението нямаше нищо общо с промяната на житейския нрав на хората. Следователно в началото на Неговото дело на спасение не беше необходимо Той да се облече в плът за делото Си в Израил. Ето защо Той се нуждаеше от посредник, от средство за досег с човека. И така, сред сътворените от Него хора имаше такива, издигнати да говорят и да работят от името на Йехова. Така сред хората започнаха да се трудят човешките синове и пророците. Човешките синове се трудеха сред хората от името на Йехова. Титлата „синове човешки“, дадена им от Йехова, означава, че такива хора провъзгласяваха законите от името на Йехова. Те бяха и свещеници сред народа на Израил, свещеници, пазени и закриляни от Йехова, в които действаше Духът на Йехова. Сред народа те бяха водачи и служеха пряко на Йехова. Пророците, от своя страна, се посвещаваха на това да говорят от името на Йехова на всички племена и народи и да пророкуват делото на Йехова. Както човешките синове, така и пророците бяха издигнати от Духа на Самия Йехова и Йехова работеше в тях. Те представляваха Йехова директно пред хората. Те изпълняваха делото си само защото бяха издигнати от Йехова, а не защото бяха плътта, в която Самият Свети Дух се бе въплътил. Затова, макар да говореха по подобен начин и да действаха в името на Бог, тези човешки синове и пророци в Епохата на закона не бяха въплъщение на Бог. Божието дело в Епохата на благодатта и Неговият последен етап са точна противоположност, защото както делото на спасението, така и делото на осъждането на човека са извършени от Самия Бог в плът и затова просто нямаше нужда да се издигат отново пророци и човешки синове, които да работят от Негово име. В очите на човека няма съществена разлика между същността и средствата на тяхното дело и затова той непрекъснато бърка делото на Бог в плът с делото на пророците и синовете човешки. Външният вид на въплътения Бог като цяло бе същият като този на пророците и синовете човешки. Въплътеният Бог бе дори по-обикновен и по-истински в сравнение с пророците. Затова хората не виждаха разлика между тях. Те просто гледат външността, напълно не осъзнавайки, че въпреки външната прилика в делата и думите им, между тях има съществена разлика. Поради слабата си проницателност хората не са способни да различават прости въпроси, камо ли нещо по-сложно. Когато пророците и онези хора, които Светият Дух използваше, говореха и работеха, те изпълняваха човешки дълг, изпълняваха функция на сътворено същество — нещо, което трябва да се прави от човека. Бог обаче, в плът, чрез Своите думи и дела, изпълняваше служението Си. Макар че външният Му вид бе на сътворено същество, чрез делата Си Той изпълняваше не Своята задача, а служението Си. Терминът „дълг“ се използва по отношение на сътворените същества, а терминът „служение“ — по отношение на въплътения Бог. Между тях има съществена разлика и двата термина не са взаимозаменяеми. Делото на човека е само да изпълнява своя дълг, докато делото на Бог е да управлява и изпълнява Своето служение. Ето защо, макар че Светият Дух използваше много апостоли и много пророци бяха изпълнени с Него, техният труд и думи целяха единствено да се изпълни дългът им на сътворени същества. Техните пророчества може да надхвърляха житейския път, за който говори въплътеният Бог, и тяхната човешка същност може дори да надхвърляше тази на въплътения Бог, но те все пак изпълняваха своя дълг, а не изпълняваха служение. Задължението на човека е свързано с функцията му. Тя е постижима от човека. Служението, изпълнявано от Бог в плът, обаче е свързано с Неговото управление. То е извън обсега на човека. Независимо дали въплътеният Бог говори, работи или върши чудеса, Той извършва велико дело в рамките на Своето управление и човек не може да извърши това дело вместо Бог. Делото на човека е само да изпълнява своя дълг на сътворено същество в определен етап от Божието дело на управление. Без Божието ръководство, т.е. ако служението на въплътения Бог бъде загубено, ще се загуби и дългът на сътвореното същество. Същността на Божието дело в Неговото служение е да управлява човечеството. Задължението на човека, от друга страна, е да изпълни своя дълг да се съобрази с изискванията на Създателя, което по никакъв начин не се смята за изпълнение на служение. За присъщата на Бог същност, т.е. за Неговия Дух, Божието дело е Неговото управление, но за въплътения Бог, който е приел външната обвивка на сътворено същество, Неговото дело е изпълнението на Неговото служение. Всяко дело, което Бог върши, е изпълнение на Неговото служение. Човекът, от друга страна, може да работи усърдно само в рамките на Божието управление и под Неговото ръководство.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг“)

Ежедневни Божии слова Откъс 161

В Епохата на благодатта Исус също изрече много слова и направи много неща. По какво се различаваше от Исая? По какво се различаваше от Даниил? Пророк ли беше Той? Защо беше наречен Христос? Каква е разликата между тях? Всички те бяха хора, които говореха думи и думите им изглеждаха повече или по-малко еднакви за хората. Всички те говореха и работеха. Старозаветните пророци изричаха пророчества и Исус правеше същото. Защо беше така? Разликата тук се крие в естеството на тяхното дело. За да разбереш това, не трябва да се фокусираш върху естеството на плътта, дълбочината или повърхностността на казаното от тях, а винаги да гледаш първо тяхното дело и какви плодове дава то в човека. Пророчествата, изречени по тяхно време от пророците, не бяха източник на живот за човека, а вдъхновенията от пророци като Исая и Даниил бяха само пророчества, но не и житейски път. Без прякото откровение на Йехова никой не би могъл да извърши това дело. То е невъзможно за смъртните. Исус също изричаше много думи. Същите тези думи бяха житейският път, от който човек намира пътя към практиката. Тоест, първо, Той беше източникът на живот за човека, защото Исус е живот. Второ, Той обърна отклоненията на човека. На трето място, Неговото дело беше наследник на делото на Йехова за продължаване на епохата. Четвърто, Той влезе в контакт с вътрешните нужди на човека и разбра какво му липсва. Пето, Той откри нова епоха и завърши старата. Ето защо Той е наречен Бог и Христос. Той се различава не само от Исая, но и от всички останали пророци. Да вземем Исая като пример за делото на пророците. Първо, той не би могъл да бъде източник на живот за човека. Второ, той не би могъл да постави началото на нова епоха. Той работеше под ръководството на Йехова, а не сложи начало на нова епоха. Трето, това, което казваше, бе неразбираемо за него. Получаваше откровения директно от Божия Дух и другите хора, дори след като ги бяха чули, не можеха да ги разберат. Тези няколко примера вече показват, че думите му бяха само пророчества, само един аспект от делото, извършено за Йехова. И все пак той не можеше да представлява Йехова изцяло. Той беше служител на Йехова, инструмент в делото на Йехова. Той вършеше дело само през Епохата на закона и в рамките на делото на Йехова. Делото му не излизаше извън Епохата на закона. Но делото на Исус беше различно. Той надхвърли делото на Йехова, извърши дело като въплътен Бог и прие разпятието за изкупление на цялото човечество. С други думи, Той извърши ново дело, което надхвърли делото, извършено от Йехова. Това беше подготовка за идването на нова епоха. Нещо повече, Той говореше за онова, което беше непостижимо за човека. Неговото дело беше дело на Божието управление и засягаше цялото човечество. Той не работеше сред малка група хора и делото Му не беше да ръководи ограничен брой хора. Що се отнася до това как Бог се въплъти и стана човек, как Духът даде откровения по онова време и как Духът слезе върху човека, за да върши Своето дело, всичко това са неща, невидими и неосезаеми за човека. Чрез тези факти е невъзможно да се докаже, че Той е Бог в плът. Бог може да бъде разпознат само чрез Неговите думи и дела, до които хората могат да се докоснат. Само това е реално. Защото делата на Духа са невидими за теб. Те са известни единствено на Самия Бог и дори човешката плът на Бог не знае всичко. Ти можеш да се убедиш, че Той е Бог само чрез делата, които е извършил. От делата Му се вижда следното: първо, Той може да открие нова епоха; второ, Той може да бъде източник на живот за хората и да покаже на човека по кой път да върви. А това вече потвърждава, че Той е Самият Бог. Най-малкото делото, което Той извършва, напълно представя Божия Дух. И в делото, което върши, можем да видим, че Божият Дух е в Него. Тъй като делото, което Бог извърши в плът, бе преди всичко да започне нова епоха, да предприеме ново дело и да открие нови граници, това е достатъчно е да ни убеди, че Той е Самият Бог. И именно това Го прави различен от Исая, Даниил и другите велики пророци. Исая, Даниил и другите пророци произхождат от високообразована и културна класа. Те бяха необикновени хора, ръководени от Йехова. Въплътеният Бог също бе интелигентен и не Му липсваше здрав разум, но човешката Му природа бе изключително обикновена. Той беше обикновен човек и невъоръженото око не можеше да забележи в Него някаква особена човешка природа, нито да открие в нея нещо нехарактерно, което другите хора да нямат. Той изобщо не беше свръхестествен или уникален, нито беше високообразован, не притежаваше изключителни знания или теория. Животът, за който говореше, и пътят, по който вървеше, не бяха придобити чрез теория, знания, чрез житейски опит или чрез семейно възпитание, а бяха пряко дело на Духа. Това е дело на въплъщението в плът. Именно защото човекът има възвишени представи за Бог, особено поради наличието на твърде много неясни и свръхестествени елементи в тези представи, в очите на човека един обикновен Бог с човешки слабости, неспособен да извършва знамения и чудеса, със сигурност не е Бог. Не са ли това погрешните представи на човека? Ако плътта на въплътения Бог не беше нормален човек, как би могло да се каже, че Той стана плът? Да бъдеш от плът означава да бъдеш обикновен човек. Ако Той беше свръхестествено същество, нямаше да бъде от плът. За да докаже, че е от плът, въплътеният Бог трябваше да има нормална плът. Това беше просто, за да се изпълни смисълът на въплъщението. При пророците и човешките синове обаче ситуацията беше съвсем различна. Те бяха хора, надарени и използвани от Светия Дух. В очите на хората тяхната човешка същност беше особено велика и те извършваха много действия, които надхвърляха границите на нормалната човешка природа. Затова хората ги възприемаха като Бог. Сега всички вие трябва ясно да разберете това, защото в миналите векове това беше въпросът, който най-много объркваше всички хора. Освен това въплъщението е най-голямата тайна и Бог в плът е това, което хората най-трудно приемат. Казвам ви това, за да ви помогне да изпълните функцията си и да разберете тайната на въплъщението. Всичко това е свързано с Божието управление, с видението. Ако разберете това, то ще ви помогне да разберете видението, а именно Божието дело на управлението. По този начин ще придобиете и по-добро разбиране за дълга, който се полага на всички видове хора. Въпреки че тези думи не ви показват пряко пътя, те ще ви бъдат от голяма полза при навлизането, тъй като в настоящия ви живот много ви липсва видение и това ще бъде голяма пречка за навлизането ви. Ако не сте в състояние да разберете тези въпроси, няма да имате стимул да навлезете. И как подобен стремеж може да ви помогне да изпълните най-добре дълга си?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг“)

Ежедневни Божии слова Откъс 162

Някои ще попитат: „Каква е разликата между делото, извършвано от Въплътения Бог, и делото на пророците и апостолите от отминалите времена? Давид също е наричан Господ, Исус също. Въпреки че делата им са различни, те са били наричани по един и същи начин. Кажете ми: защо самоличността им не е била една и съща? Това, за което Йоан свидетелстваше, бе видение, идващо също от Светия дух, и Йоан е можел да изрече словата, които Светият дух е имал намерение да изрече: защо самоличността на Йоан е различна от тази на Исус?“. Думите, изречени от Исус, са можели изцяло да представляват Бог и те изцяло са представлявали Божието дело. Това, което Йоан е видял, е видение, и той не е бил в състояние изцяло да представлява Божието дело. Защо Йоан, Петър и Павел са изрекли много слова, както и Исус, и при все това не са имали същата самоличност като Исус? Преди всичко защото делото им е било различно. Исус е представлявал Божия дух и е бил пряко проявление на делото на Божия дух. Той е извършил делото на новата епоха — дело, което никой преди Него не е извършвал. Той е открил нов път, Той е представлявал Йехова, а е представлявал и Самия Бог, докато Петър, Павел и Давид, както и да са се наричали, са притежавали самоличността единствено на Божии създания и са били изпратени от Исус или Йехова. Следователно, колкото и работа да са свършили, колкото и велики чудеса да са извършили, те не са били нищо повече от Божии създания, неспособни да представляват Божия дух. Те са работили в името на Бог или след като са били изпратени от Него; нещо повече, те са работили в епохите, наченати от Исус или Йехова, и не са извършвали никакви други дела. В крайна сметка те са били просто едни Божии създания. В Стария завет множество пророци са правили предсказания или са писали пророчески книги. Никой от тях не е твърдял, че е Бог, но щом Исус е започнал Своето дело, Божият дух е свидетелствал за Него като Бог. Защо е така? Вече би трябвало да знаеш! Преди апостолите и пророците са писали различни послания и са правели множество предсказания. След това хората са подбрали някои от тях и са ги включили в Библията, а други са се изгубили. Щом като има хора, които казват, че всичко, изречено от тях, е дошло от Светия дух, защо някои слова се смятат за добри, а други — за лоши? И защо някои са били избрани, а други — не? Ако това наистина бяха словата на Светия дух, щеше ли да се налага хората да ги избират? Защо разказите за изречените от Исус думи и за делата Му са различни във всяко от четирите Евангелия? Това не е ли по вина на тези, които са ги записали? Някои ще попитат: „Щом посланията, написани от Павел и останалите автори на Новия завет, и делата им частично произтичат от волята на човека и са били изкривени от човешките представи, то не е ли налице човешка намеса в думите, които Ти (Бог) изричаш днес? Те наистина ли не съдържат никакви човешки представи?“. Този етап от делото, извършвано от Бог, е напълно различен от делото на Павел и многото апостоли и пророци. Не само има разлика в самоличността, но има и принципна разлика в делото, което се извършва. След като Павел бе повален и падна пред Господ, той бе воден от Светият дух за работа и стана пратеник. Затова е писал писма до църквите и във всички тези писма е следвал учението на Исус. Павел бе изпратен от Господ да работи от името на Господ Исус, но когато Самият Бог дойде, Той не работеше от ничие име и не представляваше нищо друго, освен Божия дух в делото Си. Бог дойде, за да извърши делото Си лично: Той не беше усъвършенстван от човека, а делото Му не се извършваше въз основа на учението на който и да е човек. На този етап от делото Бог не ръководи чрез разкази за личните Си преживявания, а върши делото Си лично според това, което Той има. Например изпитанието на обслужващите, времето на наказанието, изпитанието на смъртта, времето да обичаш Бог… Всичко това са дела, които не са извършвани никога преди и представляват дела на настоящата епоха, а не на човешки преживявания. Къде са човешките преживявания в думите, които съм изрекъл? Нима всички те не идват пряко от Духа и нима не произлизат от Духа? Просто качеството ти е дотолкова неудовлетворително, че не можеш да прозреш истината! Практическият начин на живот, за който говоря, води по пътя; никой преди не е говорил за него, нито някой е вървял по този път, нито някой е знаел за тази реалност. Преди да изрека тези думи, никой не ги беше изричал. Никой не беше говорил за такива преживявания, нито беше посочвал такива подробности и освен това никой не беше описвал такива състояния, за да разкрие тези неща. Никой не е водил хората по пътя, по който Аз ги водя днес, а ако той беше прокаран от човек, нямаше да представлява нов път. Да вземем, например, Павел и Петър. Те нямаха свои лични преживявания, преди Исус да им проправи пътя. Едва след като Исус им проправи пътя, те преживяха думите, изречени от Исус, и тръгнаха по пътя, посочен от Него. Така те придобиха много опит и написаха посланията си. И така, човешките преживявания не са същите като Божието дело, а Божието дело не е същото като знанието, изразено чрез представите и опита на човека. Многократно съм казвал, че днес ви повеждам по нов път и върша ново дело и че делото Ми и словата Ми са различни от тези на Йоан и на всички останали пророци. Никога не правя така, че първо да събирам опит, а после да ви говоря за него — случаят изобщо не е такъв. Ако беше така, нямаше ли отдавна да сте закъснели? В миналото знанието, за което мнозина говореха, също беше възвеличавано, но всички техни думи се основаваха на думите на така наречените духовни фигури. Тези думи не посочваха пътя, а идваха от техния опит, от това, което бяха виждали, и от техните знания. Някои бяха продукт на техните представи, а други се състояха от техния обобщен опит. Днес естеството на Моето дело е напълно различно от тяхното. Аз нямам опита да бъда воден от други, нито съм приел да бъда усъвършенстван от други. Нещо повече, всичко, което съм изрекъл и за което съм разговарял, не прилича ни най-малко на изреченото от когото и да е другиго и никога не е било изричано от никого другиго. Независимо от това какви сте, днес вашата работа се извършва въз основа на думите, които изричам. Без словата и делото Ми кой би могъл да преживее тези неща (изпитанието на обслужващите, времето на наказанието…) и кой би могъл да говори за това знание? Наистина ли не можеш да разбереш това? Независимо от етапа на делото, щом изговоря словата Си, вие започвате да беседвате в съответствие с Моите слова и да действате в съответствие с тях и това е път, за който никой от вас никога не си е помислял. След като си стигнал дотук, още ли си неспособен да разбереш този ясен и прост въпрос? Това не е път, който някой си е измислил, нито е път, основан на този на някоя духовна фигура. Това е нов път и дори много от думите, изречени някога от Исус, вече не са валидни. Това, за което говоря, е делото, което слага началото на една нова епоха, и това дело е уникално: делото, което Аз извършвам, и думите, които Аз изричам, са изцяло нови. Не е ли това новото дело на днешния ден? С делото на Исус е било по същия начин. Неговото дело също е било различно от това на хората в храма, както и от делото на фарисеите, и никак не е приличало на делото, извършено от целия народ на Израел. След като са станали свидетели на това дело, хората са се чудели: „Това наистина ли бе извършено от Бог?“. Исус не се е придържал към закона на Йехова; когато Той дойде да поучи човека, всичко, което каза, беше ново и различно от това, което говореха древните светци и пророци на Стария завет, и поради това хората изпитваха колебания. Ето затова справянето с човека е толкова трудно. Преди да приемат този нов етап от делото, повечето от вас са вървели по пътя на практикуването и навлизането въз основа на пътя на тези духовни фигури. Днес обаче делото, което Аз върша, е коренно различно, и вие не можете да прецените дали е вярно, или не. Не Ме е грижа по кой път си вървял преди, нито Ме интересува чия „храна“ си ял, нито кого си приемал за свой „отец“. Тъй като Аз дойдох и започнах ново дело, за да поведа човечеството, всички, които Ме следват, трябва да постъпват според думите Ми. Колкото и влиятелно да е „семейството“, от което произхождаш, ти си длъжен да Ме следваш и не бива да постъпваш, както си постъпвал преди; твоят „пастрок“ трябва да се оттегли, а ти трябва да се явиш пред своя Бог и да потърсиш полагащия ти се дял. Цялото ти същество е в Моите ръце и не бива да посвещаваш твърде много сляпа вяра на своя пастрок: той няма пълна власт над теб. Днешното дело се извършва самостоятелно. Всичко, което казвам днес, очевидно не лежи на основите от миналото: то е ново начало и ако кажеш, че е създадено от човешка ръка, то ти си сляп до неспасяемост!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)

Ежедневни Божии слова Откъс 163

Исая, Йезекиил, Моисей, Давид, Авраам и Даниил са били водачи или пророци сред избрания народ на Израел. Защо не са били наричани „Бог“? Защо Светият дух не е свидетелствал за тях? Защо Светият дух е свидетелствал за Исус веднага щом Той е наченал делото Си и е заговорил словата Си? И защо Светият дух не е свидетелствал за други? Всички тези хора от плът са били наричани „Господ“. Както и да са били наричани, тяхното дело представлява същността и естеството им, а същността и естеството им представляват тяхната самоличност. Същността им не е свързана с названията им; тя е представлявана от това, което са изразили, и от това, което са изживели. В Стария завет нямаше нищо необичайно в това някой да бъде наричан Господ и хората можеха да бъдат наричани по всякакви начини, но тяхната същност и изконна самоличност бяха неизменни. Нима сред лъжехристите, лъжепророците и измамниците няма такива, които биват наричани „Бог“? А защо те не са Бог? Защото не са способни да извършват Божието дело. Изначално те са хора, които заблуждават другите хора, а не Бог, и следователно не притежават самоличността на Бог. Нима Давид не е наричан Господ сред дванадесетте племена? Исус също е наричан Господ; защо само Исус е наричан Въплътен Бог? Нима Йеремия не е също известен като Човешкия син? А Исус не беше ли известен като Син Човешки? Защо Исус бе разпнат от името на Бог? Не е ли защото същността Му бе различна? Не е ли защото делото, което вършеше, беше различно? Важни ли са титлите? Макар че Исус също беше наричан Човешки Син, Той беше първото въплъщение на Бог, Той дойде, за да властва и за да извърши изкупителното дело. Това доказва, че самоличността и същността на Исус бяха различни от тези на другите, наричани също Човешки синове. Колцина от вас днес смеят да кажат, че всички думи, изречени от онези, които са били използвани от Светия дух, са дошли от Светия дух? Някой смее ли да говори такива неща? Ако твърдиш това, тогава защо книгата на пророк Езра е била отхвърлена и защо с книгите на онези древни светци и пророци се е случило същото? Ако всички те са дошли от Светия дух, защо се осмелявате да правите такъв капризен подбор? Квалифициран ли си да подбираш работата на Светия дух? Много истории от Израел също са отхвърлени. И ако вярваш, че всички тези писания от миналото са дошли от Светия дух, тогава защо някои от книгите са били отхвърлени? Ако са дошли от Светия дух, трябвало е всички те да бъдат запазени и изпратени на братята и сестрите от църквите, за да ги четат. Не е трябвало да бъдат избирани или отхвърляни според човешката воля: не е правилно да се постъпва така. Като казваме, че преживяванията на Павел и Йоан са били примесени с личните им възгледи, това не означава, че преживяванията и знанията им са дошли от Сатана, а просто че е имало неща у тях, които са дошли от техните лични преживявания и възгледи. Знанието им е било основано на действителния им предходен опит от онова време и кой би могъл уверено да заяви, че цялото им знание е дошло от Светия дух? Ако и четирите евангелия са дошли от Светия дух, тогава защо всеки един от четиримата — Матей, Марк, Лука и Йоан, казаха различни неща за Исусовото дело? Ако не вярвате, че е така, прочетете разказите в Библията за това как Петър се отрекъл от Господ три пъти: всички те са различни и имат свои собствени особености. Мнозина невежи казват: „Въплътеният Бог също е човек, следователно възможно ли е думите, които изрича, да идват изцяло от Светия дух? Ако думите на Павел и Йоан са били примесени с човешката воля, тогава не са ли и Неговите думи примесени с човешката воля?“. Хората, които говорят такива неща, са слепи и невежи! Прочетете внимателно четирите Евангелия; прочетете какво пише в тях за делата и думите на Исус. Всеки разказ просто е различен и всеки разказ има своята гледна точка. Ако всичко написано от авторите на тези книги идваше от Светия дух, всичко щеше да е еднакво и съгласувано. Защо тогава има несъответствия? Нима човекът е толкова безгранично глупав, че да не може да види това? Ако от теб се иска да свидетелстваш за Бог, какво свидетелство можеш да представиш? Възможно ли е такъв път към познанието на Бог да бъде свидетелство за Него? Ако те попитат: „Ако текстовете на Йоан и Лука са примесени с човешката воля, то не са ли и думите, изречени от вашия Бог, също примесени с човешката воля?“, ще можеш ли да дадеш ясен отговор? След като Лука и Матей вече са чули думите на Исус и са видели делата Му, те говорят за собственото си знание по спомен, като изтъкват някои от фактите, свързани с Исусовото дело. Можеш ли да кажеш, че тяхното знание им е разкрито изцяло от Светия дух? Извън Библията има множество духовни фигури с повече знания от тях — тогава защо техните думи не са приети от следващите поколения? Не бяха ли и те също използвани от Светия дух? Знайте, че в днешното Си дело Аз не изричам собствените Си прозрения въз основа на делото на Исус, нито говоря за собствените Си знания на фона на делото на Исус. Какво дело извърши Исус по онова време? А какво дело извършвам Аз сега? Това, което казвам, и това, което правя, е безпрецедентно. Никой преди не е вървял по пътя, по който Аз вървя днес — никой човек от предните векове и поколения не е вървял по този път. Днес началото му е поставено — нима това не е дело на Духа? Водачите от миналото винаги са вършили делата си въз основа на делата на други хора, макар че самото дело е било от Светия дух; делото на Самия Бог обаче е различно. Етапът на Исусовото дело беше същият: Той откри нов път. Когато Исус дойде, Той проповядваше евангелието на небесното царство и казваше, че хората трябва да се покаят и да признаят греховете си. След като Исус завърши делото Си, Петър, Павел и други наченаха да извършват Исусовото дело. След като Исус беше прикован на кръста и се възнесе, те бяха изпратени от Духа, за да разпространяват пътя на кръста. Макар че думите на Павел бяха възвишени, те почиваха на основата, положена от казаното от Исус: търпение, любов, състрадание, забулване, кръщение и други доктрини, които трябва да се следват. Всичко това е било изречено въз основа на думите на Исус. Тези хора не са били способни да открият нов път, защото всички те са били човешки същества, използвани от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)

Ежедневни Божии слова Откъс 164

Словата и делото на Исус не се придържаха към доктрината от онова време и Той не вършеше делото Си според делото на закона на Стария завет. То беше извършено според делото, което трябваше да бъде изпълнено в Епохата на благодатта. Той се трудеше в съотвествие с делото, което самият Той бе наченал, според собствения Си план и според служението Си; Той извърши делото Си не според закона на Стария завет. Нищо от това, което направи, не е в съответствие със закона на Стария завет и Той не започна това дело, за да изпълни думите на пророците. Всеки етап от Божието дело не се изпълняваше с изричното намерение да се изпълнят предсказанията на древните пророци, и Той не дойде, за да се придържа към доктрини или да реализира преднамерено предсказанията на древните пророци. Действията Му обаче не бяха и в противоречие с предсказанията на древните пророци, нито бяха в конфликт с делата, които бе извършил преди това. Характерното за Неговото дело беше именно това, че Той не спазваше никаква доктрина, а вместо това вършеше делото, отредено на Самия Него. Той не беше пророк или гадател, а вършител, който всъщност дойде, за да свърши това, което Му беше отредено, да положи началото на Неговата нова епоха и да извърши новото Си дело. Естествено, когато Исус дойде, за да извърши делото Си, Той също така изпълни много от думите, изречени от древните пророци в Стария завет. Аз просто не съм поддръжник на този „стар алманах“, нищо повече. Тъй като има още работа, която трябва да свърша, има още думи, които трябва да ви кажа, и тази работа и тези думи са от много по-голямо значение, отколкото обясняването на откъси от Библията, защото тълкуването на Библията няма кой знае какво значение или стойност за вас и не може да ви помогне или да ви промени. Аз възнамерявам да извърша ново дело, не за да изпълня някой откъс от Библията. Ако Бог е дошъл на земята само за да изпълни предсказанията на древните пророци, то тогава кой е по-велик — Въплътеният Бог или тези древни пророци? В крайна сметка на пророците ли е подвластен Бог, или те са подвластни на Бог? Как си обясняваш тези думи?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)

Ежедневни Божии слова Откъс 165

Всеки етап от Божието дело следва едно и също направление, и така всяка стъпка от шестхилядолетния план за управление на Бог следва непосредствено след предишната — от основаването на света до днешния ден. Ако никой не проправяше пътя, никой нямаше да се появи на следващия етап; щом има такива, които се появяват на следващия етап, значи има и такива, които проправят пътя. По този начин делото се предава стъпка по стъпка. Всяка стъпка следва от предишната и ако няма никой, който да проправи пътя, не би било възможно да се започне делото и Бог не би имал средствата да го придвижва напред. Никоя стъпка не прекъсва друга и всяка следва от предходната, така че да формират поток; всичко това се извършва от един и същи Дух. Това дали някой проправя път, или продължава делото на предходния не определя самоличността на този някой. Нали така? Йоан проправи пътя, а Исус продължи неговото дело — това доказва ли, че самоличността на Исус е по-низша от тази на Йоан? Йехова извърши делото Си преди Исус — можеш ли да кажеш, че Йехова е по-велик от Исус? Не е важно дали са проправили пътя, или са продължили започнатото от друг; най-важна е същността на тяхното дело и самоличността, която тя представлява. Не е ли така? Тъй като Бог имаше намерение да работи сред хората, Той трябваше да подготви тези, които можеха да проправят пътя. В самото начало на проповядването си Йоан казва: „Пригответе пътя на Господа! Прави направете пътеките за Него!“. „Покайте се, понеже наближи небесното царство“. Той говореше така от самото начало — защо можеше да казва такива думи? Ако трябва да следваме хронологията на изказванията, то първо Йоан е проповядвал за небесното царство, а после Исус. Според човешките представи Йоан е проправил нов път и, следователно, Йоан, разбира се, е по-велик от Исус. Но Йоан не е казвал, че е Христос, а Бог не го е провъзгласил за възлюбения Божи син, а само го е използвал, за да подготви пътя за Господ. Той проправи пътя на Исус, но не можеше да работи от Негово име. Всички дела на човешките същества също се поддържат от Светия дух.

В епохата на Стария завет Йехова е бил водач, а делото на Йехова представлява цялата епоха на Стария завет и всички дела, извършени в Израел. Мойсей само е поддържал това дело на земята и неговите подвизи се смятат за сътрудничество от страна на човека. По онова време Йехова е говорил на Мойсей и го е призовавал, и Йехова е издигнал Мойсей сред народа на Израел и го е накарал да го поведе през пустинята към Ханаан. Това не е дело на самия Мойсей, а е дело, направлявано лично от Йехова, и затова Мойсей не може да бъде наречен Бог. Мойсей също така е дал закона на хората, но този закон е лично постановен от Йехова. На Мойсей само е поръчано да го изрази. Исус също е давал завети и е отменил закона на Стария завет, определяйки заветите на новата епоха. Защо Исус е Самият Бог? Защото има разлика. По онова време делото на Мойсей не е представлявало епохата, нито е проправило нов път; той е бил направляван от Йехова и е бил просто оръдие в ръцете на Бог. Когато Исус дойде, Йоан вече беше проправил пътя и беше започнал да разпространява евангелието за небесното царство (това е започнато от Светия дух). Когато Исус дойде, Той извърши Своето дело пряко, но има огромна разлика между Неговото дело и това на Мойсей. Исая също е изрекъл много пророчества — защо тогава не е бил Самият Бог? Исус не е изрекъл толкова много пророчества — защо тогава е бил Самият Бог? Никой не се е осмелил да каже, че цялото дело на Исус от онова време е дошло от Светия дух, нито някой се е осмелил да каже, че е дошло от човешката воля или че е дело изцяло на Самия Бог. Човекът не е имал средствата да анализира такива неща. Може да се каже, че Исая е вършил такова дело и е изричал такива пророчества и че всички те са дошли от Светия дух; те не са дошли пряко от самия Исая, а са били откровения на Йехова. Исус не е извършил огромно количество дела и не е изрекъл много думи, нито е изказал много пророчества. За човека Неговото проповядване не е било особено възвишено, но въпреки това Той беше Самият Бог и това е нещо, което човекът не може да си обясни. Никой никога не е вярвал в Йоан или в Исая, или в Давид, нито някой някога ги е наричал Бог или Бог Давид, или Бог Йоан; никой никога не е говорил така и само Исус изобщо някога е бил наричан Христос. Тази класификация е извършена въз основа на свидетелствата на Бог, Неговото дело и Неговото служение. Що се отнася до великите личности от Библията — Авраам, Давид, Исус Навин, Даниил, Исая, Йоан и Исус, от делата, които са извършили, ще ти стане ясно кой е Самият Бог и кои са пророци, а кои — апостоли. Кой е бил използван от Бог и кой е бил Самият Бог се разграничава и определя от същността и вида на делото, което са извършили. Ако не можеш да ги различиш, това показва, че не знаеш какво означава да вярваш в Бог. Исус е Бог, защото изговори много думи и извърши много дела, по-конкретно показа много чудеса. Йоан също извърши много дела и изрече много думи, а също и Мойсей; защо не ги наричат Бог? Адам беше създаден лично от Бог; защо, вместо да го наричат Бог, го наричат създание? Ако някой ти каже: „Днес Бог извърши толкова много дела и изрече толкова много думи; Той е Самият Бог. Тогава, щом Мойсей е изрекъл толкова много думи, той също ще да е бил Самият Бог!“, следва от своя страна да попиташ: „А защо по онова време Бог свидетелства за Исус, а не Йоан? Нима Йоан не дойде преди Исус? Чие дело е по-велико — това на Йоан или това на Исус? В човешките очи делото на Йоан изглежда по-велико от това на Исус, но защо Светият дух свидетелства за Исус, а не за Йоан?“. Същото се случва и днес! По времето, когато Мойсей поведе народа на Израел, Йехова му говореше от облаците. Мойсей не говореше директно, а беше напътстван пряко от Йехова. Това е израелското дело от Стария завет. У Мойсей не са присъствали нито Духът, нито Божията същност. Той не е можел да извърши това дело, следователно има огромна разлика между неговото дело и делото на Исус. И това е така, защото самите им дела са различни! Това дали някой е оръдие в ръцете на Бог, или е пророк, апостол или Самият Бог, може да се разбере от естеството на делото му, и това ще сложи край на твоите съмнения. В Библията пише, че само Агнецът може да отвори седемте печата. През вековете е имало много тълкуватели на писанието сред тези велики личности — можеш ли да кажеш, че всички те са Агнецът? Можеш ли да кажеш, че всички техни тълкувания идват от Бог? Те са просто тълкуватели; те нямат самоличността на Агнеца. Как биха могли да са достойни да отворят седемте печата? Вярно е, че „Само Агнецът може да отвори седемте печата“, но Той не идва само за да отвори седемте печата; няма необходимост от това дело, то се извършва случайно. Той е напълно наясно със собственото Си дело; дали Му е необходимо да прекарва толкова време в тълкуване на писанието? Трябва ли към шестхилядолетното дело да се добави „Епохата на Агнеца, тълкуващ писанието“? Той идва, за да извърши ново дело, но също така дава откровения за делата от изминалите времена, за да разберат хората истината за шестхилядолетното дело. Няма нужда да се тълкуват множество откъси от Библията; ключът е в днешното дело, то е важното. Трябва да знаеш, че Бог не идва специално за да отвори седемте печата, а за да извърши делото на спасението.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)

Ежедневни Божии слова Откъс 166

В Епохата на благодатта Йоан подготви пътя за Исус. Йоан не можеше да извърши делото на Самия Бог, а само изпълняваше човешки дълг. Въпреки че Йоан беше Господният предтеча, той не можеше да представлява Бог. Той бе само човек, използван от Светия Дух. След като Исус бе кръстен, Светият Дух слезе върху Него като гълъб. Тогава Той започна Своето дело, т.е. започна да изпълнява служението на Христос. Ето защо Той придоби самоличността на Бог, тъй като идваше от Бог. Без значение каква беше вярата Му преди това — може да е била слаба понякога или силна понякога — всичко това бе част от нормалния човешки живот, който Той бе водил, преди да започне Своето служение. След като бе кръстен (т.е. помазан), Божията сила и слава веднага бяха с Него и така Той започна да изпълнява Своето служение. Той можеше да върши знамения и чудеса, имаше власт и авторитет, защото работеше пряко от името на Самия Бог; вършеше делото на Духа вместо Него и изразяваше гласа на Духа. Следователно Той бе Самият Бог; това е безспорно. Йоан бе човек, който беше използван от Светия Дух. Той не можеше да представлява Бог, нито пък бе възможно да представлява Бог. Ако бе пожелал да го направи, Светият Дух нямаше да му позволи, защото той не можеше да върши делото, което Самият Бог бе замислил. Може би в него имаше много човешка воля или пък някакви отклонения. При никакви обстоятелства той не можеше да представлява пряко Бог. Неговите грешки и нелепости представляваха само него самия, но делото му представляваше Светия Дух. Въпреки това не може да кажеш, че всичко в него представляваше Бог. Може ли неговите заблуди и отклонения също да са представлявали Бог? Нормално е да се греши, когато човек бива представляван, но ако се отклоняваме, когато представляваме Бог, това няма ли да Го опозори? Не би ли било хула срещу Светия Дух? Светият Дух не позволява на човек да заеме мястото на Бог по свое усмотрение, дори и да е издигнат от други. Ако не е Бог, той не би могъл да устои в крайна сметка. Светият Дух не позволява на човека да представлява Бог, както на него му харесва! Например Светият Дух е този, който свидетелства за Йоан и също така го разкри като човек, който подготвя пътя за Исус, но делото, което Светият Дух извърши върху него, бе внимателно премерено. От Йоан се изискваше само да бъде предшественик на Исус, за да подготви пътя за Него. С други думи, Светият Дух го подкрепяше само в делото по подготовката на пътя и му позволяваше да върши само това дело — не му бе позволено да върши никакво друго дело. Йоан представляваше Илия, а той представляваше пророк, който проправя пътя. Светият Дух го подкрепяше в това; докато делото му бе да проправя пътя, Светият Дух го подкрепяше. Ако обаче той беше претендирал, че е Самият Бог, и беше казал, че е дошъл да завърши делото на изкуплението, Светият Дух щеше да го дисциплинира. Без значение колко велико беше делото на Йоан и въпреки че бе подкрепяно от Светия Дух, то си остана в рамките на установените граници. Делото на Йоан наистина бе подкрепяно от Светия Дух, но силата, с която той бе надарен по онова време, се ограничаваше само до подготовката на пътя. Той изобщо не можеше да върши друго дело, тъй като бе само Йоан, който проправя пътя, а не бе Исус. Следователно свидетелството на Светия Дух е ключов момент, но още по-важно е делото, което Светият Дух позволява на човека да върши. Нима свидетелството, което Йоан получи, не беше гръмко? Не беше ли велико и неговото дело? Но извършеното от него дело не можеше да надмине делото на Исус, защото Йоан не бе нищо повече от човек, използван от Светия Дух, който не можеше пряко да представлява Бог, и затова делото, което извършваше, бе ограничено. След като завърши делото си, след като проправи пътя, Светият Дух вече не подкрепяше свидетелството му, не последва ново дело и той се оттегли, когато започна делото на Самия Бог.

Има хора, които са обладани от зли духове и крещят силно: „Аз съм Бог!“. Но в крайна сметка те биват разобличени, тъй като грешат в това, което представляват. Те представляват Сатана и Светият Дух не им обръща внимание. Колкото и високо да се превъзнасяш или колкото и силно да викаш, ти все пак си сътворено същество и то принадлежащо на Сатана. Аз никога не викам: „Аз съм Бог, Аз съм възлюбеният Син на Бог!“. Но делото, което върша, е Божие дело. Трябва ли да крещя? Не е необходимо да се превъзнасям. Бог Сам върши Своето дело и няма нужда човек да Му дава статут или почетна титла: Неговото дело представлява Неговата личност и статут. Преди Своето кръщение Исус не беше ли Самият Бог? Не беше ли Той въплътената плът на Бог? Със сигурност не може да се каже, че едва след като получи свидетелство, Той стана единородният Син на Бог. Много преди Той да започне делото Си нямаше ли вече човек на име Исус? Не можеш да създаваш нови пътища или да представляваш Духа. Не можеш да изразиш делото на Духа или думите, които Той изрича. Не можеш да вършиш делото на Самия Бог или на Духа. Мъдростта, чудото и неразгадаемостта на Бог или целият нрав, чрез който Бог порицава човека, са отвъд това, което си в състояние да изразиш. Затова би било безполезно да се опитваш да претендираш, че си Бог; ти би имал само името, но не и същността. Самият Бог е дошъл, но никой не Го разпознава, въпреки това Той продължава делото Си и го прави в представителство на Духа. Дали ще Го наречеш човек или Бог, Господ или Христос, или ще Я наречеш сестра, няма значение. Но делото, което Той върши, е дело на Духа и представлява делото на Самия Бог. Той не се интересува от това с какво име Го нарича човекът. Може ли това име да определи Неговото дело? Без значение как ще Го наречеш, от гледна точка на Бог, Той е въплъщение на Божия Дух. Той е олицетворение на Духа и е одобрен от Него. Ако не си в състояние да проправиш път на нова епоха или да сложиш край на старата, или да въведеш нова епоха, или да извършиш ново дело, тогава не можеш да се наречеш „Бог“!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 167

Дори човек, който е използван от Светия Дух, не може да представлява Самия Бог. Това означава не само, че такъв човек не може да представлява Бог, но и че делото, което той върши, не може да представлява пряко Бог. С други думи, човешкият опит не може да бъде поставен пряко в Божието управление и не може да представлява Божието управление. Делото, което върши Самият Бог, е изцяло дело, което Той възнамерява да извърши в Своя собствен план за управление, и то се отнася до великото управление. Делото, което човек върши, се състои в предоставянето на неговия индивидуален опит. То се състои в намирането на нов път на опитност отвъд този, по който са вървели предшествениците, и в наставляването на други братя и сестри под ръководството на Светия Дух. Подкрепата, която дават тези хора, е или техният личен опит, или писанията на духовни автори. Въпреки че Светият Дух ги използва, делото на тези хора няма нищо общо с великото дело на управлението, което се извършва според шестхилядолетния план. Те са просто онези, които са били издигнати от Светия Дух в различни периоди, за да водят хората в потока на Светия Дух, докато функциите, които могат да изпълняват, се изчерпят или докато животът им приключи. Делото, което вършат, е само да подготвят подходящ път за Самия Бог или да продължат определен аспект от управлението на Самия Бог на земята. Сами по себе си тези хора не са в състояние да извършат по-великото дело на Неговото управление, нито пък могат да открият нови пътища, още по-малко някой от тях може да доведе до край цялото Божие дело от предишната епоха. Следователно делото, което те вършат, представлява само сътворено същество, което изпълнява своята функция, и не може да представлява Самия Бог, който изпълнява Своето служение. Това е така, защото делото, което вършат, е различно от това, което извършва Самият Бог. Делото за въвеждане на нова епоха не е нещо, което може да бъде извършено от човек вместо Бог. То не може да бъде извършено от никой друг освен от Самия Бог. Цялото дело, извършвано от човека, се състои в изпълнение на неговия дълг като сътворено същество и се извършва, когато той е движен или просветлен от Светия Дух. Напътствията, които тези хора предоставят, се състоят изцяло в това да покажат на човека пътя на практиката в ежедневието и как той трябва да действа в хармония с Божията воля. Делото на човека не е свързано с Божието управление и не представлява делото на Духа. Делото на Уитнес Лий и Уочман Ний например беше да показват пътя. Независимо дали пътят беше нов или стар, трудът се основаваше на принципа да не се излиза извън рамките на Библията. Независимо дали ставаше дума за възстановяване или изграждане на местна църква, техният труд беше свързан с основаването на църкви. Тяхното дело бе продължение на делото, което не беше завършено от Исус и Неговите апостоли или не беше доразвито в Епохата на благодатта. Това, което те вършеха в своето дело, бе да възстановят онова, което Исус изискваше от поколенията след Него, като например да покриват главите си, да приемат кръщение, да преломяват хляб или да пият вино. Може да се каже, че тяхното дело беше да се придържат към Библията и да търсят пътища в рамките на Библията. Те не постигнаха никакви нови успехи. Следователно в тяхното дело може да се видят единствено откриването на нови пътища в рамките на Библията, както и по-добри и по-реалистични практики. Но в тяхното дело не може да се открие сегашната Божия воля, още по-малко пък новото дело, което Бог планира да извърши в последните дни. Това е така, защото пътят, по който те вървяха, беше все още стар — нямаше обновяване и напредък. Те продължаваха да се придържат към факта на разпъването на Исус, да спазват практиката да искат от хората да се покаят и да изповядат греховете си, да се придържат към поученията, че който издържи докрай, ще бъде спасен и че мъжът е глава на жената, а жената трябва да се подчинява на мъжа си, и още повече към традиционното схващане, че сестрите не могат да проповядват, а само да се подчиняват. Ако този начин на ръководене беше останал непроменен, Светият Дух никога нямаше да може да извърши новото дело, никога нямаше да освободи хората от правилата и да ги въведе в едно свободно и красиво царство. Затова този етап на делото, който променя епохата, изисква Самият Бог да работи и да говори; в противен случай никой човек не може да го направи вместо Него. Досега цялото дело на Светия Дух извън този поток е било в застой, а онези, които са били използвани от Светия Дух, са загубили ориентация. Ето защо, тъй като делото на хората, използвани от Светия Дух, е различно от делото, извършвано от Самия Бог, тяхната самоличност и субектите, от името на които действат, също са различни. Това е така, защото делото, което Светият Дух възнамерява да извърши, е различно и поради това на тези, които извършват делото по същия начин, са дадени различна идентичност и статут. Хората, използвани от Светия Дух, могат да вършат и някакво дело, което е ново, и могат да елиминират някакво дело, извършено в предишната епоха, но това, което вършат, не може да изразява Божия нрав и Божията воля в новата епоха. Те се трудят само за да сложат край на делото от миналата епоха, но не и да извършат ново дело, което изрично да изразява нрава на Самия Бог. По този начин, независимо от това колко остарели практики премахват или колко нови въвеждат, те все още представляват човека и сътворените същества. Когато Самият Бог върши дело, Той не обявява публично премахването на старите практики от старата епоха, нито пък директно обявява началото на новата. Той върши Своето дело директно и прямо. Бог е директен в извършването на делото, което възнамерява да извърши, т.е. Той директно изразява делото, което извършва, Той директно извършва делото Си според първоначалния замисъл, изразявайки Своята същност и Своя нрав. Доколкото човек може да види, Божият нрав, както и Неговото дело, са различни от това, което са били в миналите епохи. Но от гледна точка на самия Бог това е просто продължение и по-нататъшно развитие на Неговото дело. Когато Самият Бог работи, Той изрича Своето слово и директно поражда ново дело. И обратно, когато човекът върши дело, той го върши след внимателно разискване и изследване или чрез задълбочаване на знанията и систематизиране на практиките въз основа на делото на другите. С други думи, същността на делото на човека е да следва установения ред и „да ходи по старите пътища с нови обувки“. Това означава, че дори пътят, по който поемат хората, използвани от Светия дух, е изграден върху това, което е започнал Самият Бог. Това е така, защото в крайна сметка човекът е човек, а Бог е Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 168

Йоан е роден от обещание, по същия начин както Исаак е роден от Авраам. Той подготви пътя за Исус и извърши много дела, но не беше Бог, а един от пророците, тъй като само проправи пътя за Исус. Неговото дело също беше велико и едва след като Йоан подготви пътя, Исус официално започна делото Си. По същество той просто се трудеше за Исус, а делото му беше да служи на делото на Исус. След като подготви пътя, Исус започна делото Си — дело, което беше по-ново, по-конкретно и по-задълбочено. Йоан извърши само началната част от делото; по-голямата част от новото дело бе извършено от Исус. Йоан също извърши новото дело, но не той сложи начало на новата епоха. Йоан е роден по обещание и му е дадено име от един ангел. По онова време някои искаха да го нарекат с името на баща му, Захария, но майка му имаше свое мнение, като каза: „Това дете не може да се нарича с това име. Името му трябва да бъде Йоан“. Всичко това се ръководеше от Светия дух. Името на Исус също беше дадено под ръководството на Светия Дух. Той е роден от Светия Дух и чрез обещанието на Светия Дух. Исус беше Бог, Христос и Човешкият син. Йоан също извърши велики дела, но защо не беше наречен Бог? Каква точно беше разликата между делото, извършено от Исус, и делото, извършено от Йоан? Дали просто Йоан беше този, който подготви пътя за Исус? Или Бог беше предопределил това по този начин? Въпреки че Йоан също каза: „Покайте се, понеже наближи небесното царство“, и проповядваше Евангелието на небесното царство, неговото дело не стигаше по-далеч и беше само началото. Исус, от друга страна, откри нова епоха и сложи край на старата, но Той също така изпълни закона на Стария завет. Неговото дело беше по-велико от това на Йоан и, освен това, Той дойде да изкупи цялото човечество. Той постигна този етап от делото. Йоан само подготви пътя. Макар че делото му беше велико и той изрече много думи, и много ученици го следваха, делото му беше само да поведе човека към едно ново начало. Човекът никога не получи от него живот, път или по-дълбоки истини и никога не придоби разбиране за Божията воля чрез него. Йоан беше велик пророк (Илия), който подготви новата почва за делото на Исус и подготви избраните; той беше предшественикът на Епохата на благодатта. Такива неща не могат да бъдат разпознати само чрез наблюдение на техния обикновен човешки облик. Още повече че Йоан също извърши голямо дело, а освен това беше роден чрез обещанието на Светия Дух и Светият Дух подкрепяше делото му. Така че разликата между личностите им може да се види само чрез делото им, защото външният вид на човека не издава нищо за неговата същност, а човек не е в състояние да провери свидетелството на Светия Дух. Делото, извършено от Йоан, и делото, извършено от Исус, не си приличат — те се различават по своята същност. Именно от това можем да определим дали Йоан е бил Бог. Делото на Исус беше да започне, да продължи, да завърши и да доведе до целта. И всяка от тези стъпки Той изпълни, докато делото на Йоан беше само да започне. Първо Исус разпространи Евангелието и проповядваше пътя на покаянието, след което продължи да кръщава хората, да изцелява болните и да пропъжда демоните. Накрая Той изкупи човечеството от греха и завърши делото Си за цялата епоха. Той ходеше навсякъде, проповядвайки на хората и разпространявайки Евангелието на небесното царство. Йоан правеше същото; разликата е, че Исус откри нова епоха и донесе на човечеството Епохата на благодатта. Устата Му провъзгласяваше какво трябва да практикува човекът и какъв път трябва да следва през Епохата на благодатта, а накрая завърши делото на изкуплението. Йоан никога не би могъл да извърши такова дело. И така, Исус беше Този, който извърши делото на Самия Бог, който е Самият Бог и който пряко представлява Бог. В човешките представи Бог е всеки, който е роден чрез обещание, роден от Духа, поддържан от Светия Дух и който открива нови пътища. По тази логика Йоан също би бил Бог, а Мойсей, Авраам, Давид — всички те също биха били Бог. Не е ли това гениална шега?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 169

Някои ще попитат: „Защо Самият Бог трябва да открива нова епоха? Не може ли някое сътворено същество да го направи вместо Него?“. Както всички знаете, Бог става плът с определената цел да открие нова епоха. И, разбира се, откривайки нова епоха, Бог едновременно с това завършва предишната. Бог е Началото и Краят; Той Самият е Този, който поставя началото на Своето дело, и следователно Той Самият трябва да завърши предишната епоха. Това е доказателство, че Той побеждава Сатана и покорява света. Всеки път, когато Той Самият работи сред хората, това е началото на нова битка. Без началото на ново дело естествено няма да има край на старото. И ако старото все още не е приключило, това доказва, че битката със Сатана все още не е приключила. Единствено ако Сам Бог дойде и извърши ново дело сред човечеството, човекът може да бъде напълно освободен от властта на Сатана и да намери нов живот и ново начало. В противен случай човекът винаги ще живее в същата стара епоха и под предишното влияние на Сатана. С всяка епоха под Божието ръководство човекът се освобождава частично и така той напредва с Божието дело към нова епоха. Божията победа е победа за всички, които Го следват. Ако на сътворения човек бъде възложено да завърши епохата, тогава — независимо дали от гледна точка на човека или на Сатана — това не би било нищо повече от акт на противопоставяне, предателство към Бог, но в никакъв случай акт на послушание към Него, и по този начин трудът на човека би послужил в ръцете на Сатана. Сатана ще бъде напълно убеден, само ако човекът се подчинява на Бог и Го следва в епохата, която Сам Бог е започнал — защото това е дългът на сътворените същества. Ето защо ви казвам: трябва само да сте в послушание и да следвате. Нищо повече не се изисква от вас. Именно това се има предвид под факта, че всеки трябва да изпълни своя дълг и цел. Бог върши Своето дело и не се нуждае от човек, който да го върши вместо Него, а и Той Самият не участва в делото на сътворените същества. Човекът изпълнява собствения си дълг и не се намесва в Божието дело. Ето какво е истинското послушание и доказателството, че Сатана е победен. След като е въвел нова епоха, Самият Бог вече не идва да върши делото Си сред хората. Едва тогава човекът официално навлиза в новата епоха, за да изпълни своя дълг и задачата си като сътворено същество. Това са принципите, според които Бог работи и които никой не може да престъпи. Само изпълнението на делото по този начин е разумно и смислено. Божието дело се извършва от самия Бог. Той е Този, който привежда Своето дело в действие, и Той е този, който го завършва. Той е Този, който планира делото, и Той е Този, който го ръководи, и освен това Той е Този, който го осъществява. Това съответства на казаното в Библията: „Аз съм началото и краят; Аз съм сеячът и Аз съм жътварят“. Всичко, което се отнася до делото на Неговото управление, се извършва от самия Бог. Той е Господарят на шестхилядолетния план на управлението. Никой не може да извърши делото Му вместо Него или да доведе делото Му докрай, защото Той е Този, който държи всичко в ръката Си. Тъй като Бог създаде света, Той ще поведе целия свят към живот в Неговата светлина и ще завърши цялата епоха, като по този начин ще изпълни целия Си план!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 170

Целият Божи нрав беше разкрит през шестхилядолетния план за управление. Той е разкрит не само в Епохата на благодатта, не само в Епохата на закона, нито само в настоящия период от последните дни. Работата, извършена в последните дни, представлява съд, гняв и порицание. Делото от последните дни не може да замени делото от Епохата на закона или от Епохата на благодатта. И трите етапа обаче се обединяват в едно цяло и всички те представляват делото, извършено от един Бог. Естествено, изпълнението на това дело е разделено на отделни епохи. Делото, извършено в последните дни, слага край на всичко; това, извършено в Епохата на закона, представлява делото на началото; а това, извършено в Епохата на благодатта, представлява делото на изкуплението. Никой не може да проумее или разбере виденията за делото в целия шестхилядолетен план за управление и тези видения остават загадка. В последните дни се върши само делото на словото, за да се възвести идването на Епохата на царството, което не е характерно за всички епохи. Последните дни не са нищо повече от последните дни и нищо повече от Епохата на царството, и не представляват Епохата на благодатта или Епохата на закона. Последните дни са просто време, в което ви се разкрива цялото дело на шестхилядолетния план за управление. Това е разкриването на тайната. Никой човек не може да разкрие тази тайна. Колкото и добре да разбира човек Библията, тя си остава само слова, защото човек не разбира същността на Библията. Когато човек чете Библията, той може да разбере някои истини, да обясни някои думи или да разгледа внимателно някои добре известни пасажи и глави, но никога няма да може да види смисъла, който се съдържа в тези думи, защото всичко, което човек вижда, са мъртви думи, а не сцени от делото на Йехова и Исус. Човекът е неспособен да разгадае тайната на това дело. Поради тази причина тайната на шестхилядолетния план за управление е най-голямата тайна, тази, която е най-дълбоко скрита и напълно неразбираема за човека. Никой не може да разбере Божията воля, освен ако Самият Бог не я обясни и разкрие на човека, в противен случай тя завинаги ще остане загадка за човека и завинаги ще остане скрита тайна. Да не говорим за хората от религиозния свят. Ако днес не ви се разказваше за това, и вие нямаше да можете да го разберете. Това дело на шест хиляди години е по-загадъчно от всички пророчества на пророците. То е най-голямата тайна от сътворението до наши дни и нито един пророк от миналото не е успял да я проумее, защото тази тайна се разкрива едва в последната епоха и никога преди това не е била разкривана. Ако разберете тази тайна и сте в състояние да я възприемете напълно, всички религиозни хора ще бъдат надвити от тази тайна. Това е най-великото от виденията, за чието разбиране човекът най-много копнее, но и най-непонятното за него. Когато бяхте в Епохата на благодатта, не знаехте значението на делото, извършено от Исус, както и на делото, извършено от Йехова. Хората изобщо не разбираха защо Йехова създаде законите, защо поиска от хората да спазват законите или защо беше необходимо да се построи храм. И със сигурност не разбираха защо израилтяните бяха изведени от Египет в пустинята и след това в Ханаан. Едва днес тези въпроси се разкриват.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 171

Никой не е в състояние да живее независимо освен хората, които получават специално ръководство и насочване от Светия Дух, тъй като те се нуждаят от служението и напътствието на онези, които са използвани от Бог. Така във всяка епоха Бог издига различни хора, които активно ръководят църквите в името на Неговото дело. С други думи, Божието дело трябва да бъде извършвано от онези, на които Той гледа благосклонно и които одобрява; Светият Дух трябва да използва частта в тях, която е достойна за използване, за да може да работи, а те стават годни за използване от Бог, като биват усъвършенствани от Светия Дух. Тъй като способността на човека да разбира е твърде недостатъчна, той трябва да бъде направляван от онези, които Бог използва. Същото беше и с използването от Бог на Мойсей, в когото Той намери много от това, което беше подходящо за използване по онова време и което Той използва за извършване на Божието дело на онзи етап. Бог използва човека, като се възползва от частта от него, която може да бъде използвана от Светия Дух, за да работи, а Светият Дух го насочва и едновременно с това усъвършенства останалата неизползваема част.

Работата, извършвана от човека, който е използван от Бог, е да сътрудничи в делото на Христос или на Светия Дух. Този човек е издигнат сред хората от Бог, той е там, за да води всички Божии избраници, и също е издигнат от Бог, за да върши работата на човешкото сътрудничество. Чрез такъв човек, който е в състояние да върши работата на човешкото сътрудничество, може да бъде постигната по-голямата част от Божиите изисквания спрямо човека и работата, която Светият Дух трябва да върши между хората. С други думи, Божията цел при използването на този човек е всички, които следват Бог, да могат по-добре да разберат Божията воля и да постигнат повечето Божии изисквания. Тъй като хората не могат да разберат пряко Божието слово или Божията воля, Бог е въздигнал човек, който е свикнал да върши такава работа. Такъв човек, който е използван от Бог, може да се опише и като канал, през който Бог напътства хората, като „преводач“, който свързва Бог и човека. Така че такъв човек е различен от онези, които работят в Божия дом или които са Негови апостоли. Може да се каже, че подобно на тях той е човек, който служи на Бог, но по същността на своята работа и контекста на използването му от Бог той се различава значително от другите работници и апостоли. От гледна точка на същността на неговото дело и в контекста на неговото използване човекът, който е използван от Бог, е издигнат от Него, той е подготвен от Бог за Божието дело и сътрудничи в работата на Самия Бог. Никой човек не би могъл да върши работата му вместо него — това е човешко сътрудничество, което е от съществено значение наред с божествената работа. Междувременно работата, извършвана от други работници или апостоли, е само предаването и прилагането на многото аспекти на разпоредбите към църквите през всеки период или работата по просто осигуряване на живота, за да се поддържа животът на църквата. Тези работници и апостоли не са определени от Бог, а още по-малко могат да се нарекат хората, използвани от Светия Дух. Те се избират измежду църквите и след като бъдат обучавани и усъвършенствани за определен период от време, онези, които са годни, се задържат, докато онези, които не са годни, се изпращат обратно там, откъдето са дошли. Тъй като тези хора са избрани от църквите, някои показват истинското си лице, след като са станали лидери, а някои дори вършат много лоши неща и в крайна сметка биват пропъдени. От друга страна човекът, който е използван от Бог, е някой, който е подготвен от Бог и който има определено качество и притежава човешка природа. Той се подготвя и усъвършенства предварително от Светия Дух и изцяло се ръководи от Него, и особено когато става въпрос за работата му, той се насочва и контролира от Светия Дух. В резултат от това няма начин да се отклони от пътя, по който води Божиите избраници, защото Бог със сигурност поема отговорност за Своето собствено дело и винаги сам върши Своето дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За използването на човека от Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 172

Делото в направлението на Светия Дух — независимо дали става дума за делото на Самия Бог, или за делото на хората, които Той използва — е делото на Светия Дух. Същността на Самия Бог е Духът, който може да бъде наречен Свети Дух или седемкратно усилен Дух. Така или иначе всички Те са Божият Дух, макар че в различните епохи Божият Дух е наричан с различни имена. Тяхната същност си остава една. Следователно делото на Самия Бог е дело на Светия Дух, а делото на въплътения Бог е не нищо по-малко от Светия Дух, когато работи. Делото на хората, които са използвани, също е дело на Светия Дух. Но Божието дело е цялостен израз на Светия Дух и това е абсолютната истина, докато делото на използваните хора е примесено с много човешки фактори и не е пряк израз на Светия Дух, а още по-малко Негов пълен израз. Делото на Светия Дух е разнообразно и не е ограничено от никакви условия. Делото на Светия Дух е различно при различните хора; то проявява различни същности и варира според ерата, както и според страната. Разбира се, въпреки че Светият Дух работи по много различни начини и според много принципи, независимо как и върху кои хора се извършва делото, същността му винаги е различна; цялото дело, което Той върши върху различни хора, винаги има свои принципи, и цялото то може да представя същността на своите обекти. Това е така, защото делото на Светия Дух е много конкретно по своя обхват и много премерено. Делото, което се извършва във въплъщение, не е същото като делото, което се извършва върху хората; също така делото се различава в зависимост от качеството на този, над когото се извършва. Делото, което се извършва във въплътеното тяло, не се извършва върху хората и не е същото дело, което се извършва върху тях. Накратко, независимо как се извършва делото, то винаги ще бъде различно върху различните обекти, а принципите, чрез които Той действа, варират според състоянието и природата на различните хора, върху които действа. Светият Дух работи върху различните хора въз основа на тяхната изначална същина и не изисква от тях нищо, което да надхвърля тази същина, нито пък върши с тях някакво дело, което надхвърля тяхното изначално качество. По този начин делото на Светия Дух върху човека позволява на хората да видят същността на обекта на тази работа. Изначалната същност на човека не се променя; изначалното качество на човека е ограничено. Светият Дух използва или работи върху хора в съответствие с ограниченията на тяхното качество, така че те самите да могат да се възползват от него. Когато Светият Дух работи върху хората, които използва, техните таланти и изначално качество се освобождават, а не се задържат. Тяхното изначално качество е в служба на делото. Може да се каже, че в делото Си Той използва елементите от човека, за да постигне резултати в това дело. За разлика от това делото, което се извършва във въплътено тяло, изразява пряко делото на Духа и в него не се смесват човешкият разум и мисъл; то не е достъпно за човешките способности, нито за човешкия опит или вроденото състояние на човека. При цялото си многообразие делото на Светия Дух е изцяло в полза и за поучение на човека. Въпреки това някои хора могат да бъдат усъвършенствани, а други нямат условията за усъвършенстване, което означава, че те не могат да бъдат усъвършенствани и е малко вероятно да бъдат спасени, и макар че може да са получили действието на Светия Дух, в крайна сметка биват отхвърлени. С други думи, въпреки че действието на Светия Дух има за цел да поучава хората, не може да се каже, че всички, които са получили действието на Светия Дух, ще станат напълно съвършени, тъй като пътят, по който мнозина поемат в стремежа си, не е пътят към съвършенството. Те имат само едностранното действие на Светия Дух и при тях няма субективно човешко сътрудничество и правилен човешки стремеж. Така работата на Светия Дух върху тези хора започва да служи на онези, които са усъвършенствани. Хората не могат сами да видят пряко или да се докоснат пряко до работата на Светия Дух. Тя може да бъде изразена само от онези, които имат дарбата за това дело, което означава, че делото на Светия Дух става достъпно за последователите чрез изразяванията, които хората правят.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 173

Делото на Светия Дух се постига и завършва чрез много типове хора и много различни ситуации. Въпреки че делото на въплътения Бог може да представлява делото на цяла епоха и да представлява навлизането на хората в цяла епоха, работата по конкретните детайли на навлизането на хората все пак трябва да се извършва от хора, които са използвани от Светия Дух, а не от въплътения Бог. И така, Божието дело, или собственото служение на Бог, е дело на въплътеното Божие тяло, което човек не може да върши вместо Него. Делото на Светия Дух се извършва чрез много различни видове хора; нито един човек не може самостоятелно да го осъществи напълно и нито един човек не може самостоятелно да го изрази изцяло. Църковните водачи също не могат да представят напълно делото на Светия Дух; те могат да се занимават само с определена ръководна работа. По този начин делото на Светия Дух може да бъде разделено на три части: делото на Самия Бог, делото на хората, които се използват, и делото на всички онези, които са в направлението на Светия Дух. Собственото дело на Бог е да управлява цялата ера; делото на използваните хора е, като биват изпратени или получавайки поръчения, след като Бог е извършил собственото Си дело, да водят всички Божии последователи, и именно те сътрудничат на Божието дело; делото, което Светият Дух извършва в тези, които са в направлението Му, е да поддържа цялото Му собствено дело, т.е. да поддържа цялото Му управление и Неговото свидетелство, а в същото време и да усъвършенства тези, които могат да бъдат усъвършенствани. Заедно тези три елемента съставляват цялото дело на Светия Дух, но без делото на Самия Бог делото на управлението би било в пълен застой. Делото на Самия Бог включва делото на цялото човечество и също така представлява делото на цялата ера, т.е. делото на Самия Бог представлява всеки стимул и всяка насока на делото на Светия Дух, докато делото на апостолите следва и произтича от делото на Самия Бог и не води ерата, нито пък представлява насоките на делото на Светия Дух в една цяла ера. Те вършат само онова дело, което трябва да се извърши от човека и което няма нищо общо с делото на управлението. Онова дело, което върши Самият Бог, е проект в рамките на делото на управлението. Делото на човека е само задължение, което трябва да се изпълнява от тези, които са използвани, и не е свързано с делото на управлението. Въпреки факта, че и двете са дело на Светия Дух, съществуват ясни и съществени разлики между делото на Самия Бог и делото на човека поради различната идентичност и представяне на делото. Освен това мащабът на делото, извършвано от Светия Дух върху обекти с различна идентичност, също е различен. Такива са принципите и обхватът на делото на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 174

Делото на човека изразява неговия опит и неговата човешка природа. Това, което човекът дава, и делото, което върши, представляват самия него. Прозрението на човека, мисленето на човека, логиката на човека и богатото му въображение са включени в неговото дело. Опитът на човека най-вече може да означи неговото дело, а изживяванията му стават съставните части на делото му. Делото на човека може да изразява неговия опит. Когато някои хора имат отрицателен опит, голяма част от техния език при общение се състои от отрицателни елементи. Ако изживяванията им за определен период от време са положителни и в особено голяма степен имат път в положителен аспект, тогава общението им е много вдъхновяващо и хората са в състояние да придобият положителни неща от него. Ако работникът стане негативен за определен период от време, общението му винаги ще носи негативни елементи. Такова общение е депресиращо и околните несъзнателно ще се поддадат на тази депресия след такова общение. Състоянието на последователите се променя в зависимост от състоянието на водача. Какъвто е работникът отвътре, това изразява той, и действието на Светия Дух често се променя със състоянието на човека. Той работи според опита на хората и не ги принуждава, а поставя изисквания към тях според нормалния ход на техния опит. С други думи човешкото общение е различно от Божието слово. Това, за което хората разговарят, предава техните индивидуални прозрения и опит, като изразява техните прозрения и опит въз основа на Божието дело. Тяхна отговорност е да открият, след Божието дело или думите, изречени от Него, кое от него трябва да практикуват или в кое да навлязат, и след това да го предадат на последователи. Следователно делото на човека представлява неговото навлизане и практикуване. Разбира се, това дело е примесено с човешки уроци и опит или с определени човешки мисли. Както и да действа Светият Дух, независимо дали върху отделния човек, или чрез въплътения Бог, работниците неизменно изразяват това, което са. Въпреки че делото се извършва от Светия Дух, това дело се основава на това, което човек представлява изначално, защото Светият Дух не работи без основа. С други думи делото не се извършва от нищото, а винаги в съответствие с действителни обстоятелства и реални условия. Само по този начин човешкият нрав може да бъде преобразен и да се променят неговите стари представи и стари мисли. Човекът изразява това, което вижда, преживява и може да си представи, а това е постижимо за човешкото мислене, дори ако става дума за доктрини или представи. Какъвто и да е мащабът му, човешкото дело не може да надмине мащаба на човешкия опит, нито на това, което човек вижда, нито на това, което човек може да си представи или е в състояние да разбере. Всичко, което Бог изразява, е онова, което е Самият Той, и за човека то е непостижимо, т.е. е извън обсега на човешкото мислене. Той изразява Своето дело на водачество на цялото човечество и това не е свързано с подробностите на човешкия опит, а се отнася главно до Неговото собствено управление. Това, което човекът изразява, е неговият опит, но това, което Бог изразява, е Неговото същество, т.е. изначалният Му нрав, непонятен за човека. Опитът на човека е неговото прозрение и познание, придобито от начина, по който Бог изразява Своето същество. Такова прозрение и знание се наричат човешко същество, а основата на тяхното проявление е изначалният нрав и качество на човека — затова още се наричат и човешко същество. Човекът е способен да споделя в общуването това, което преживява и вижда. Никой не може да сподели онова, което не е преживял или видял, или онова, което не е достъпно за неговото мислене, т.е. онова, което няма в себе си. Ако това, което човек изразява, не идва от неговия опит, то е нещо, което той си е въобразил или е доктрина. Казано по-просто, в думите му няма реалност. Ако никога не си влизал в досег с нещата от обществото, не би могъл да разговаряш ясно за сложните социални отношения. Ако не си имал семейство и други хора обсъждат семейни въпроси, не би могъл да разбереш голяма част от това, за което говорят. Така че това, което човек споделя, и работата, която върши, представлява неговата вътрешна същност. Ако някой сподели разбирането си за порицанието и правосъдието, а ти нямаш опит в това отношение, не би посмял да отречеш знанието му, още по-малко да си сто процента сигурен в него. Защото онова, което той споделя, е нещо, което никога не си преживявал, нещо, което никога не си познавал, и умът ти не може да си го представи. Единственото, което можеш да извлечеш от неговото знание, е път на преминаване през порицание и правосъдие в бъдеще. Но този път може да бъде само път на доктринално знание; той не може да замени собственото ти разбиране, още по-малко собствения ти опит. Може да си мислиш, че това, което казва този човек, е правилно, но когато го изпиташ, ще установиш, че в много отношения то е неизпълнимо на практика. Може да почувстваш, че някои от нещата, които си чул, са напълно неосъществими; в този момент имаш свои представи за тях и въпреки че ги приемаш, го правиш с неохота. Но в собствения ти опит знанието, от което извличаш представите си, се превръща в твоя практика и колкото повече го прилагаш на практика, толкова повече осъзнаваш истинската стойност и значение на чутото. След като си придобил собствен опит, вече можеш да говориш за знанието, което трябва да си придобил от преживяното. Освен това ще можеш да правиш разлика между онези, чието знание е истинско и практично, и онези, чието знание се основава на доктрина и е безполезно. И така, дали знанието, което изповядваш, съответства на истината, в голяма степен зависи от това дали имаш практически опит в тази област. Ако в опита ти има истина, тогава знанието ти ще е практично и ценно. Чрез опита си можеш също така да придобиеш проницателност и разбиране, да задълбочиш знанията си и да увеличиш мъдростта и здравия си разум за това как трябва да се държиш. Знанието, изразявано от онези, които не притежават истината, е доктрина, независимо колко възвишено е то. Хората от този тип могат да бъдат много умни, когато става дума за въпроси на плътта, но са неспособни да прозрат каквото и да било, когато става дума за духовни въпроси. Това е така, защото такива хора нямат абсолютно никакъв опит в духовните работи. Те са хора, които не са просветени в духовните работи и нямат духовно разбиране. Каквото и знание да изразяваш, ако то се отнася до твоето същество, тогава то е твой личен опит, твое истинско знание. Това, което обсъждат хората, които говорят само за учение — тоест тези, които не притежават нито истина, нито реалност — също може да се нарече тяхно същество, защото те са стигнали до учението си само чрез дълбоко съзерцание и то е резултат от техния дълбок размисъл. Но това е само доктрина, нищо повече от плод на тяхното въображение!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 175

Опитът на всички типове хора представлява онова, което е вътре в тях. Никой, който няма духовен опит, не може да говори за познаване на истината или за правилно познаване на различните видове духовни теми. Това, което човек изразява, е онова, което е вътре в него — това не подлежи на съмнение. Ако човек иска да познава духовните предмети и истината, трябва да има истински опит. Ако не можеш да говориш ясно за здравия смисъл в човешкия живот, колко по-малко ще имаш способността да говориш за духовните неща? Тези, които са способни да ръководят църкви, да изпълват хората с живот и да бъдат апостоли на хората, трябва да имат реален опит; те трябва да имат правилно разбиране на духовните неща и правилно възприемане и преживяване на истината. Само такива хора имат основание да бъдат работници или апостоли, които водят църквите. В противен случай те могат да бъдат само най-малки последователи и не могат да водят, а още по-малко да бъдат апостоли, способни да изпълват хората с живот. Причината за това е, че функцията на апостолите не е да тичат тук и там и да се борят, а да вършат делото на служение на живота и да водят другите в преобразяването на техния нрав. На тези, които изпълняват тази функция, е поверена тежка отговорност, с която не всеки може да се справи. Такова дело е по силите само на онези, които притежават същността на живота, т.е. на онези, които са изпитали истината. То не е по силите на някого, който е способен само на отричане, който умее да се суети или който иска да отдаде всичко от себе си; хората, които нямат опит в истината, които не са били окастрени или съдени, не са способни да вършат такова дело. Хората без опит, които са хора без реалност, не са способни да видят ясно реалността, защото самите те не притежават тази същност. Така че хората от този тип не само са неспособни да вършат работа на водачество, но и самите те, ако останат без истината за дълъг период от време, ще бъдат отхвърлени. Прозрението, което изразяваш, може да е потвърждение за несгодите, които си преживял в живота си, на нещата, за които си порицан, и на проблемите, за които си бил съден. Това важи и за изпитанията: когато човек е облагороден, когато човек е слаб — това са все области, в които има опит, в които има път. Например, ако някой има трудности в брака си, той често ще споделя: „Благодаря на Бог, слава на Бог, трябва да удовлетворя желанието на Божието сърце и да Му отдам целия си живот, и трябва да предам брака си изцяло в Божиите ръце. Готов съм да посветя целия си живот на Бог“. Всичко, което е вътре в човека, може чрез общуването да покаже кой е той. Темпото на речта на даден човек, дали говори силно или тихо — всичко това е без значение за опита и не може да отрази какво притежава той и какво е. Това може да определи само дали характерът му е добър или лош, дали природата му е добра или лоша, но не може да се приравни към това дали има опит. Способността да се изразяваш в речта или умението или бързината, с която говориш, е само въпрос на практика и не може да замени опита. Когато говориш за собствения си опит, ти споделяш това, което смяташ за важно, и всичко, което е в теб. Моята реч изразява същността Ми, но това, за което говоря, е недостъпно за човека. Това, което говоря, не е това, което човек преживява, и не е нещо, което може да види; не е и нещо, което може да докосне, но е това, което съм Аз. Някои хора приемат само, че всичко, което споделям, е същността на Моето преживяване, но не съзнават, че то е пряк израз на Духа. Разбира се, това, което казвам, е това, което съм преживял. Аз съм Този, който извършва делото на управлението в продължение на шест хиляди години. Преживял съм всичко от началото на създаването на човечеството до този момент; как да не съм способен да разсъждавам за това? Що се отнася до човешката природа, Аз съм я видял много ясно; наблюдавам я от дълго време. Как да не съм способен да говоря ясно за нея? Тъй като ясно съм видял човешката природа, имам право да порицавам човека и да го съдя, защото всичко в човека е дошло от Мен, но бе покварено от Сатана. Със сигурност имам и правото да оценя делото, което съм извършил. Въпреки че това дело не е извършено от плътта Ми, то е пряк израз на Духа и е това, което притежавам и което съм. Следователно имам право да го изразя и да извърша делото, което трябва да извърша. Това, за което хората говорят, е онова, което са преживели. То е това, което са видели, което са успели да разберат с ума си и да възприемат със сетивата си. Това е, което могат да споделят. Думите, изречени чрез въплътеното Божие тяло, са пряк израз на Духа и изразяват делото, което Духът е извършил, нещо, което плътта не е преживяла или видяла, но въпреки това Той изразява Своята същност, защото същността на плътта е Духът, а Той изразява делото на Духа. Духът вече е извършил това дело, въпреки че то е непонятно за плътта. Въплъщавайки се, чрез проявите на плътта, Той дава възможност на хората да опознаят Божията същност и позволява на хората да видят Божия нрав и делото, което Той е извършил. Делото на човека дава на хората по-ясна представа за това, в което трябва да навлязат и което трябва да разберат; то включва довеждането на хората до разбиране и преживяване на истината. Делото на човека е да поддържа човешките същества, а делото на Бог е да открива нови пътища и нови ери за човечеството, да разкрива на хората онова, което е непознато за смъртните, като им дава възможност да опознаят Неговия нрав. Делото на Бог е да води цялото човечество.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 176

Цялото дело на Светия Дух се извършва за доброто на хората. Цялата му цел е да назидава хората; няма дело, което да не е от полза за хората. Без значение колко дълбока или повърхностна е истината, без значение какво е качеството на тези, които я получават, всичко, което Светият Дух прави, е от полза за хората. Но делото на Светия Дух не може да бъде извършено пряко; то трябва да се изразява чрез хора, които Му сътрудничат. Само по този начин могат да бъдат постигнати резултатите от делото на Светия Дух. Разбира се, когато Светият Дух действа пряко, в делото няма и капка нечистота; но когато Светият Дух действа чрез човек, то става много нечисто и вече не е автентичното дело на Светия Дух. По този начин истината претърпява промяна в една или друга степен. Последователите не получават първоначалния замисъл на Светия Дух, а по-скоро комбинация от делото на Светия Дух и човешкия опит и познание. Частта от това, което последователите получават, която е дело на Светия Дух, е правилна, докато опитът и знанието на човека, които те получават, могат да бъдат различни, защото работниците са различни. Тези работници, които имат просветлението и ръководството на Светия Дух, ще продължат да придобиват опит въз основа на това просветление и ръководство. В рамките на тези изживявания се съчетават умът и опитът на човека, както и съществото на човешката природа, след което човекът придобива правилно знание или прозрение. Това е пътят на човешката практика, след като човекът е придобил опита на истината. Този път на практика не винаги е един и същ, тъй като хората преживяват различни неща и по различни начини. В резултат на това едно и също просветление на Светия Дух дава различно знание и различна практика, защото тези, които Той просветлява, са различни един от друг. Някои хора допускат малки грешки по време на практиката, други — големи, а трети правят единствено грешки. Това е така, защото хората имат различни способности за разбиране, а и защото изначалното им качество е различно. Някои хора разбират по един начин послание, което са чули, докато други, чули истината, я разбират по съвсем друг начин. Някои хора се отклоняват леко, а други изобщо не разбират истинския смисъл на истината. Следователно разбирането на човек диктува начина, по който ще води другите; това е абсолютно вярно, защото делото на човека е просто израз на неговата същност. Когато хората са водени от тези, които имат правилно разбиране за истината, тогава и самите те ще имат правилно разбиране за истината. Дори ако някои от тях имат грешки в разбирането си, те ще са много малко и не всеки ще има грешки. Ако някой има погрешно разбиране за истината, тогава тези, които го следват, несъмнено също ще имат грешки и ще имат грешки във всеки смисъл на думата. Степента, в която последователите разбират истината, зависи до голяма степен от работниците. Със сигурност истината от Бог е правилна, безпогрешна и абсолютно неоспорима. Въпреки това работниците не са напълно прави и на тях не може да се разчита напълно. Ако работниците имат много практичен начин за прилагане на истината на практика, тогава последователите също ще имат начин за практикуване. Ако работниците нямат начин да прилагат истината на практика, а само доктрина, тогава последователите няма да имат реалност. Качеството и природата на последователите се определят при раждането и нямат нищо общо с работниците, но степента, в която последователите са способни да разберат истината и да познаят Бог, зависи от работниците (това е така само за някои хора). Какъвто е работникът, такива ще бъдат и последователите, които той води. Това, което изразява работникът, е неговата собствена идентичност без никакви резерви. Изискванията, които той поставя към последователите си, са това, което самият той желае или е способен да постигне. Повечето работници основават изискванията, които предявяват към последователите си, на това, което те самите правят, въпреки че има много неща, които последователите им изобщо не са в състояние да постигнат — а това, което човек не може да постигне, се превръща в пречка за навлизането му.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 177

В делото на тези, които са преминали през кастрене, справяне, правосъдие и порицаване, има много по-малко отклонения, а изразът на тяхното дело е много по-точен. Тези, които разчитат на своята естественост в делото си, правят доста големи грешки. Делото на неусъвършенстваните хора изразява твърде много от тяхната естественост, което се превръща в сериозна пречка за действието на Светия Дух. Без значение колко добро е качеството на даден човек, той също трябва да премине през кастрене, справяне и правосъдие, преди да може да върши делото на Божието поръчение. Ако той не премине през такова правосъдие, тогава делото му, колкото и добре да е извършено, не може да бъде в съответствие с принципите на истината, а ще бъде само плод на собствената му естественост и човешка добродетел. Делото на онези, които са преминали през кастрене, справяне и правосъдие, е много по-точно от това на онези, които не са преминали през кастрене, справяне и правосъдие. Онези, които не са преминали през правосъдие, не изразяват нищо друго освен човешка плът и мисли, примесени с голяма доза човешки интелект и вродени таланти. Това не е точен човешки израз на Божието дело. Онези, които ги следват, са привлечени от вроденото им качество. Тъй като те изразяват твърде много от човешките прозрения и преживявания, които са почти откъснати от първоначалното Божие намерение и се отклоняват твърде много от него, делото на този тип човеци не може да доведе хората до Бог, а по-скоро ги води до човека. Така че онези, които не са преминали през правосъдие и порицание, са негодни да вършат делото на Божието поръчение. Делото на един компетентен работник може да вкара хората в правия път и да им даде по-дълбоко навлизане в истината. Делото му може да доведе хората до Бог. Освен това делото, което той върши, може да се променя според човека и не е обвързано с правила, а позволява на хората да имат свобода и способност за постепенно израстване в живота и по-дълбоко навлизане в истината. Делото на един некомпетентен работник е изпълнено с недостатъци. Делото му е неразумно. Той може да води хората само към правила и това, което изисква от тях, не е съобразено с индивидуалността на човека; в работата си той не взема предвид истинските нужди на хората. В този тип дело има твърде много правила и твърде много доктрини и то не може да води хората към реалността или към нормалните практики на житейско израстване. То може само да научи хората да се придържат към няколко безполезни правила. Този вид напътствия само заблуждават хората. Такъв човек ще ви накара да станете като него; той може да ви води само към това, което притежава и което е. Ключът към това да се даде възможност на последователите да разпознаят дали имат достоен водач, е да се вгледат в начина, по който са водени, и в резултатите от делото, и да видят дали усвояват принципи, които съответстват на истината, и дали тръгват по път на практика, който е подходящ за тяхната трансформация. Трябва да разпознавате различното дело на различните типове хора; не бива да се превръщате в сляп последовател. Това се отнася до въпроса за навлизането на хората. Ако не си в състояние да различиш чие ръководство има път и чие — не, лесно ще бъдеш измамен. Всичко това има пряко въздействие върху собствения ти живот. В делото на неусъвършенстваните хора има твърде много естественост; в него е примесена твърде много човешка воля. Тяхното същество е естествеността, това, с което са се родили. Това не е живот след справяне или реалност след трансформация. Как може такъв човек да подкрепя онези, които се стремят към живот? Животът, който човек първоначално притежава, се състои от вродената му интелигентност или талант. Такава интелигентност или талант е твърде далеч от точните изисквания на Бог към човека. Ако човек не е бил усъвършенстван и неговият покварен нрав не е бил подложен на кастрене и справяне, между това, което изразява, и истината ще има пропаст; неясни неща, като неговото въображение и едностранчив опит, винаги ще се смесват с това, което изразява. Нещо повече, независимо как действа той, хората ще усещат липсата на обща цел и на истина, подходящи за навлизането на всички хора. Повечето от изискванията, които се поставят пред хората, са извън техните възможности, те са принудени да правят това, на което не са способни. Такова е действието на човешката воля. Поквареният човешки нрав, неговите мисли и представи проникват във всички части на тялото му. Човекът няма вроден инстинкт да прилага истината на практика, нито пък инстинкт да я разбира пряко. Ако към това се прибави и поквареният човешки нрав, това не създава ли прекъсвания, когато такъв човек от естествен тип извършва своята работа? Но онзи, който е преминал през процеса на усъвършенстване, има опит с истината, която трябва да бъде разбрана от хората, и познание за покварения им нрав, така че неясното и откъснатото от реалността в делото му постепенно изчезва, човешките примеси стават по-малко и делото и службата му се доближават до стандартите, които Бог изисква. Следователно делото му е навлязло в истината реалност и също е станало реалистично. Делото на Светия Дух е блокирано по-специално от мислите на човешкия ум. Човекът притежава богато въображение и здрава логика и има голям опит в решаването на различни въпроси. Ако всички тези негови аспекти не бъдат окастрени и коригирани, всички те са пречка за извършване на работа. Следователно делото на човека не може да постигне най-висока степен на точност — особено делото на онези, които не са усъвършенствани.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 178

Делото на човек има определен обхват и е ограничено. Един човек е способен да върши дело само на определен етап и не може да върши делото на цяла ера — в противен случай той ще отведе хората насред правила. Делото на даден човек е приложимо само за определен период от време или етап. Това е така, защото опитът на човека има ограничен обхват. Делото на човека е несравнимо с делото на Бог. Човешките начини на практикуване и познаването му на истината са приложими в определен мащаб. Не може да се каже, че пътят, който човек следва, изразява изцяло волята на Светия Дух, защото човек може само да бъде просветлен от Светия Дух и не може да бъде напълно изпълнен с Него. Всичко, което човек може да преживее, се намира в границите на нормалната човешка природа и не може да надхвърля обхвата от мисли в обикновения човешки ум. Всички онези, които са способни да изживеят истината реалност, получават преживявания в тези граници. Опитът с истината, който получават, винаги е опит на обикновения човешки живот, просветлен от Светия Дух; този опит не се отклонява от обикновения човешки живот. Те изживяват истината в резултат на просветлението на Светия Дух, въз основа на собствения си човешки живот. Освен това тази истина може да се различава при различните хора, а нейната дълбочина е свързана с човешкото състояние. Може само да се каже, че хората следват пътя на обикновения човешки живот на някой, който търси истината, и това е пътят на обикновеното човешко същество, което е просветлено от Светия Дух. Не може да се каже, че пътят, по който вървят, е пътят, по който върви Светият Дух. Тъй като всеки човек е различен, действието на Светия Дух също може да бъде различно в рамките на обикновения човешки опит. Освен това, тъй като обстоятелствата, при които хората придобиват своя опит, и степента на този опит са различни за всеки, и тъй като техните умове и мисли са смесени с него, опитът им е смесен в различни степени. Всеки разбира истината в степента на различните си индивидуални обстоятелства. Хората нямат пълно разбиране за истинското значение на истината, те виждат само един или повече от нейните аспекти. Мащабът на истината, която всеки преживява, е различен при различните хора и зависи от техните индивидуални условия. Следователно познанието за една и съща истина, изразено от различни хора, ще бъде различно. С други думи, човешкият опит винаги има ограничения и не може да представи напълно волята на Светия Дух, точно както човешкото дело не може да се разглежда като дело на Бог, дори ако това, което човек проявява, е много близко до Божията воля и дори ако човешкият опит е много близък до делото на усъвършенстването, което Светият Дух извършва. Човекът може да бъде само Божий слуга и да върши работата, която Бог му поверява. Човек може да изразява само знание, дадено му в резултат на просветлението на Светия Дух, и истини, които придобива чрез собствения си опит. Човекът не е компетентен и не отговаря на необходимите условия, за да бъде инструмент за проявлението на Светия Дух. Той няма право да твърди, че неговото дело е дело на Бог. Човекът има човешки принципи на работа, всички хора имат различен опит и различни състояния. Делото на човека включва целия му опит в резултат на просветлението на Светия Дух. Тези преживявания могат да представят само човешкото същество и не представляват Божието същество или волята на Светия Дух. Следователно не може да се каже, че пътят, по който върви човек, е пътят, по който върви Светият Дух, защото човешкото дело не може да представлява Божието дело, и човешкото дело и човешкият опит не са цялостната воля на Светия Дух. Човешкото дело има склонност да се съобразява с правила, а човешките методи на работа лесно се вписват в ограничени рамки и не са в състояние да изведат хората до свободен път. Повечето последователи живеят в ограничени рамки и начинът им на изживяване също е с ограничен обхват. Човешкият опит винаги е ограничен; неговите начини на работа също са ограничени до няколко типа и не могат да се сравняват с работата на Светия Дух или с работата на Самия Бог. Това е така, защото в крайна сметка човешкият опит е ограничен. Но Бог върши Своето дело и то не е обвързано с никакви правила; както и да се извършва, то не е ограничено до един-единствен метод. За Божието дело няма абсолютно никакви правила, всичко се извършва свободно и без ограничения. Колкото и дълго да го следва човек, той не може да изведе никакви закони, на които да се подчинява Божието дело. Макар че Неговото дело се ръководи от принципи, то винаги се извършва по нови начини и винаги с нови развития, отвъд разбирането на човека. През един и същи период Бог може да извършва няколко различни типа дело и да има различни начини на водене на хората, така че хората винаги да преживяват нови навлизания и промени. Невъзможно е да разпознаеш законите на Неговото дело, защото Той винаги работи по нови начини и само така Божиите последователи не се обвързват с правила. Делото на Самия Бог винаги избягва човешките представи и им се противопоставя. Само онези, които искрено Го следват и търсят, са способни да преживеят преобразяване на нрава и да живеят в свобода, без да се подчиняват на никакви правила и без да бъдат ограничавани от никакви религиозни представи. Делото на човека поставя изисквания към хората, основани на собствения му опит и на това, което той самият може да постигне. Стандартът на тези изисквания е ограничен до известна степен, методите за практикуване също са много ограничени. Така последователите подсъзнателно живеят в тези ограничения; с течение на времето те се превръщат в правила и ритуали. Ако делото за един период се ръководи от човек, който не е преминал през личното усъвършенстване на Бог и не е получил правосъдие, тогава всички негови последователи до един ще се превърнат в религиозни фанатици и специалисти в противопоставянето на Бог. Следователно компетентен лидер може да бъде само този, който е преминал през правосъдие и е приел да бъде усъвършенстван. Тези, които не са преминали през правосъдие, дори и Светият Дух да е работил върху тях, изразяват само абстрактни и нереалистични неща. С времето те ще поведат хората към абстрактни и свръхестествени правила. Делото, което Бог върши, не е съвместимо с човешката плът. То не е в съгласие с човешките мисли, а противодейства на човешките представи; то не е опетнено от абстрактно религиозно влияние. Резултатите от Божието дело не могат да бъдат постигнати от човек, който не е преминал през Неговото усъвършенстване; те са отвъд човешкото мислене.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 179

Постигането на дело в човешкия ум е твърде лесно за човешките същества. Например пасторите и водачите в религиозния свят разчитат на своите способности и позиции, за да вършат работата си. Хората, които ги следват за дълъг период от време, се заразяват от техните дарби и попадат под влиянието на част от тяхното същество. Те се съсредоточават върху човешките дарби, способности и знания и обръщат внимание на свръхестествени явления и множество дълбоки, нереалистични доктрини (разбира се, тези дълбоки доктрини са непостижими). Фокусът им не е върху промените в човешкия нрав, а по-скоро върху това да учат хората как да проповядват и работят, да подобряват знанията на хората и техните изобилни религиозни доктрини. Те не се фокусират върху степента, в която се променя нравът на хората, нито върху степента, в която хората разбират истината. Те не се интересуват от същината на хората, а още по-малко се опитват да разграничат нормалните човешки състояния от ненормалните. Те не се противопоставят на човешките представи и не ги разкриват, камо ли да кастрят хората заради техните недостатъци или пороци. Повечето от тези, които ги следват, служат с дарбите си, но единственото, което предизвикват, са религиозни представи и теологични теории, откъснати от реалността и напълно неспособни да придадат живот на хората. Всъщност същината на тяхната работа е възпитаването на таланти, възпитаването на една празна личност в талантлив възпитаник на семинарията, който по-късно ще работи и ще води хората. Можеш ли да откриеш някакви закони в шестхилядолетното Божие дело? В делото, което извършва човек, има много правила и ограничения, а човешкият мозък е твърде догматичен. Затова проявяваното от човека е знание и разбиране, които са в рамките на неговия опит. Човекът не е способен да прояви нищо друго освен това. Човешкият опит и познание не израстват от вродените дарби или инстинкта на човека; те възникват чрез напътстването и прякото ръководство на Бог. Човекът има само способността да приеме това ръководство, но няма способността да изрази пряко какво е божествеността. Човекът не е способен да бъде извор, той може да бъде само съд, който получава вода от извора. Това е човешкият инстинкт, онази способност, която всяко човешко същество трябва да притежава. Ако човек загуби способността, чрез която приема Божието слово, и загуби човешкия инстинкт, такъв човек губи и най-ценното, губи дълга на сътворен човек. Ако човек няма познание и опит в Божието слово или в Неговото дело, такъв човек губи своя дълг, който трябва да изпълнява като сътворено същество. Той губи достойнството си като сътворено същество. Да проявява божественост е Божий инстинкт, независимо дали се проявява в плътта, или директно от Духа; това е Божие служение. Човекът изразява собствения си опит или познание (т.е. изразява това, което е) по време на Божието дело или след него; това е човешкият инстинкт и човешкият дълг и това е, което човекът трябва да постигне. Макар че проявите на човека съвсем не могат да се сравняват с тези на Бог и макар че това, което човек изразява, е обвързано с много правила, той трябва да изпълни своя дълг и да направи това, което трябва да направи. Човек трябва да направи всичко, което е по силите му, за да изпълни дълга си, и то без никакви уговорки.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 180

Трябва да знаете как да различавате Божието дело от човешкото. Какво можете да видите в човешкото дело? В делото на човека има много елементи от неговия опит; човекът изразява това, което е. Собственото дело на Бог също изразява кой е Той, но Неговото същество е различно от това на човека. Съществото на човека представлява човешкия опит и живот (всичко, което човек преживява или среща в живота си, или неговите житейски философии), а животът в различни условия показва различни същества. Дали имаш опит в социалното общуване и как всъщност живееш в семейството си и как го изживяваш, може да се види чрез това, което изразяваш, докато от делото на въплътения Бог не можеш да видиш дали Той има социални изживявания. Той познава същността на човека съвършено и може да разкрие всякакви практики, свойствени на всякакви хора. Той е още по-добър в разкриването на покварения нрав и бунтовното поведение на човека. Той не живее сред светските хора, но познава природата на смъртните и всички поквари на хората от този свят. Това е Неговото същество. Въпреки че не се занимава със света, Той знае правилата, по които да се справя с него, защото напълно разбира човешката природа. Той знае за действието на Духа това, което човешките очи не могат да видят и човешките уши не могат да чуят, както сега, така и в миналото. Това включва мъдрост, която не принадлежи към философията на живота, и чудеса, които са трудни за разбиране от хората. Това е Божието същество, разкрито на хората и същевременно скрито от тях. Това, което Той изразява, не е съществото на някаква необикновена личност, а изначалните дадености и същество на Духа. Той не пътува из света, но знае всичко за него. Той влиза в досег с „антропоидите“, които нямат нито познание, нито прозрение, но изрича думи, които са по-висши от познанието и недостижими за великите хора. Той живее в група от безмозъчни и безчувствени хора, лишени от човешка природа, които не разбират общоприетите норми на човешкия живот, но може да поиска от човечеството да изживее нормалната човешка природа и същевременно да разкрие лошите и низки страни на човешката природа на човешкия род. Всичко това е Неговото същество, което е над съществото на всеки човек от плът и кръв. Той не се нуждае от участие в объркващ, обременителен и покварен социален живот, за да извърши делото, което трябва да свърши, и да разкрие напълно същността на поквареното човечество. Поквареният социален живот не съгражда Неговата плът. Неговите дела и думи само разкриват човешкото непослушание и не дават на човека опит и уроци, които да му помогнат да се справи със света. Когато Бог дава живот на човека, Той няма нужда да изследва човешкото общество или семейство. Разкриването и съденето на човека не е израз на опита на Неговата плът; във всичко това Той разкрива неправедността на човека, защото отдавна е наясно с човешкото непослушание и ненавижда покварата на човечеството. Делото, което Той върши, е изцяло с цел да разкрие Неговия нрав пред човека и да изрази Неговото същество. Само Бог може да извърши това дело; никой от плът и кръв не може да го направи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 181

Делото, което Бог върши, не представлява опита на Неговата плът; делата, които човекът върши, са представителни за човешкия опит. Всеки говори за собствения си опит. Бог може да изразява истината директно, докато човекът може да изразява само опитът, съответстващ на начина, по който е преживял истината. Божието дело няма правила и не се подчинява на времеви или географски ограничения. Той може винаги и навсякъде да изрази това, което е. Бог работи, както Му е угодно. Делото на човека съществува при определени условия и в определен контекст; без тях той не би могъл да работи или да изрази познанието си за Бог или опита си от истината. За да се каже чие е едно дело — на Самия Бог или на човека, е необходимо само да сравниш разликите между двете. Ако няма дело, извършено от Самия Бог, а само дело на човека, просто ще разбереш, че човешките учения са възвишени и непосилни за когото и да било; тонът, с който говорят, принципите, с които подхождат към различни въпроси, и опитният им и уверен начин на работа са недостъпни за другите. Всички вие се възхищавате на тези хора с добро качество и възвишени познания, но не можеш да видиш от Божиите дела и думи колко висша е Неговата човешка природа. Напротив, Той е обикновен, а когато работи, Той е нормален и реален, но и неизмерим за смъртните, което следователно кара хората да развият в сърцето си известен страх от Него. Може би опитът на даден човек в делото му е особено напреднал или въображението и разсъжденията му са особено развити, а човешката му природа е особено добра; такива качества могат само да спечелят възхищението на хората, но не и да предизвикат ужаса и страха им. Всички хора се възхищават на тези, които умеят да работят добре, които имат особено богат опит и които могат да прилагат истината на практика, но такива хора никога не могат да предизвикат страх, а само възхищение и завист. Но онези, които са изживели Божието дело, не се възхищават на Бог, а чувстват, че Неговото дело е непонятно за човека и е отвъд неговото разбиране, че то е ново и красиво. Когато хората изживеят Божието дело, първото нещо, което научават за Него, е че Той е непонятен, мъдър и прекрасен, и тогава подсъзнателно изпитват страх от Него и усещат тайната на Неговото дело отвъд хоризонта на човешкия разум. Хората искат само да могат да изпълняват Неговите изисквания, да задоволяват Неговите желания; те не искат да Го надминат, защото делото, което Той върши, надхвърля човешкото мислене и въображение и не може да бъде извършено вместо Него от човек. Дори самият човек не осъзнава собствената си недостатъчност, но Бог е проправил нов път за човека и е дошъл да го въведе в един нов и по-красив свят, така че човечеството е направило нова крачка напред и е намерило ново начало. Това, което хората изпитват към Бог, не е възхищение, или по-скоро не е само възхищение. Най-дълбокото им изживяване е страх и любов; те чувстват, че Бог е наистина прекрасен. Той върши дела, които човек не е в състояние да извърши, и казва неща, които човек не е в състояние да каже. Хората, които са изживели Божието дело, винаги изпитват чувства, които не могат да бъдат описани. Хората с достатъчно богат опит могат да разберат Божията любов, да почувстват красотата Му и това, че Неговото дело е толкова мъдро, толкова прекрасно и затова ги дарява с безкрайна сила, създавана около тях. Това не е ужас или любов или случайно уважение, а дълбоко усещане за Божието състрадание и толерантност към човека. Онези обаче, които са изпитали Неговото порицание и правосъдие, усещат Неговото величие и това, че Той не търпи обиди. Дори онези, които са изпитали голяма част от делото Му, не са в състояние да Го разберат; всички, които наистина се боят от Бог, знаят, че Неговото дело не е съизмеримо с човешките представи, а винаги им се противопоставя. Той не се нуждае от абсолютното възхищение или от привидното подчинение на хората — те трябва да постигнат истински страх и истинско покорство. В голяма част от Неговото дело всеки, който има истинско изживяване, развива богобоязливо сърце, което надхвърля възхищението. Чрез Неговото дело на порицание и правосъдие хората са виждали Неговия нрав и вследствие на това имат богобоязливи сърца. Бог предполага необходимостта от страх и послушание, защото Неговото същество и Неговият нрав не са еднакви с тези на сътворено създание и превъзхождат тези на едно сътворено създание. Бог, самодостатъчен и вечен, е несътворен и само Бог е достоен за страх и послушание; човекът не е пригоден за това. Затова всички, които са изпитали Неговото дело и са Го познали истински, развиват богобоязливи сърца. Обаче онези, които не желаят да се разделят с представите си за Него — онези, които просто не Го смятат за Бог — не изпитват почит към Него и макар да Го следват, не са завоювани; те са непокорни по природа. Бог работи по този начин с цел цялото творение да чувства в сърцето си страх от Създателя, да Му се покланя и да проявява безусловно подчинение на Неговото управление. Това е крайният резултат, към който е насочено цялото Му дело. Ако тези, които са изпитали такова дело, нямат богобоязливи сърца и в най-малка степен и ако предишното им непокорство изобщо не се промени, те със сигурност ще бъдат отхвърлени. Ако отношението на човек към Бог се състои само от възхищение или в демонстриране на уважение от разстояние, но не и от любов, дори в най-малка степен, това е резултатът, до който е стигнал човек, чието сърце не е боголюбиво, и такъв човек няма условия за да бъде усъвършенстван. Ако такова велико дело не успее да спечели истинската любов на човек, това означава, че той не е намерил Бог и не търси истината в действителност. Човек, който не обича Бог, не обича истината и следователно не може да намери Бог, а още по-малко да спечели Неговото одобрение. Такива хора, колкото и да изпитват действието на Светия Дух и колкото и да изпитват правосъдие, не са способни да имат богобоязливо сърце. Това са хора, чиято природа не може да бъде променена и които имат изключително грешен нрав. Всички онези, които нямат богобоязливо сърце, трябва да бъдат пропъдени, да бъдат подложени на наказание и да бъдат наказани също като онези, които вършат зло, за да страдат дори повече от тези, които са извършили неправедни неща.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 182

В края на краищата Божието дело е различно от човешкото и освен това как биха могли Неговите изрази да бъдат същите като техните? Бог има Своя собствен особен нрав, докато хората имат задължения, които трябва да изпълняват. Божият нрав се изразява в Неговото дело, докато човешките задължения са въплътени в изживяванията на човека и се изразяват в неговите стремежи. Следователно чрез извършеното дело става ясно дали нещо е изразено от Бог, или от човек. Не е необходимо това да се обяснява от Самия Бог, нито пък човекът да се стреми да свидетелства; нещо повече, не е необходимо Самият Бог да потиска някой човек. Всичко това идва като естествено откровение; то не е нито принудително, нито нещо, в което човек може да се намеси. Дългът на човека може да бъде опознат чрез неговите изживявания и това не изисква от хората да извършват някаква допълнителна работа извън своя опит. Цялата същност на човека може да бъде разкрита, докато той изпълнява своя дълг, докато Бог може да изрази присъщия Си нрав, докато изпълнява делото Си. Ако това е човешко дело, то не може да бъде прикрито. Ако това е Божие дело, тогава Божият нрав е още по-невъзможно да бъде скрит от когото и да било, още по-малко да бъде контролиран от човека. За никой човек не може да се каже, че е Бог, нито пък на неговите дела и думи може да се гледа като на свети или да се смятат за неизменни. За Бог може да се каже, че е човек, защото Се облече в плът, но Неговото дело не може да се смята за човешко дело или човешки дълг. Нещо повече, Божиите слова и писмата на Павел не могат да бъдат приравнени, нито пък може да се говори с еднаква сила за Божието правосъдие и порицание и за човешките поучителни слова. Следователно съществуват принципи, които отличават Божието дело от човешкото. Те се различават според същността си, а не според обхвата на делото или временната му ефективност. По този въпрос повечето хора допускат принципни грешки. Това е така, защото хората гледат външната страна, която могат да постигнат, докато Бог гледа същността, която не може да бъде наблюдавана с физическите очи на хората. Ако вие разглеждате Божието слово и дела като задължения на един обикновен човек и гледате на мащабното дело на човека като на дело на Бог, облечен в плът, а не като на задължение, което човек изпълнява, тогава не грешите ли по принцип? Писмата и биографиите на човека могат да бъдат написани лесно, но само върху основата на делото на Светия Дух. Божиите слова и дела обаче не могат да бъдат лесно осъществени от човек или постигнати с човешка мъдрост и мислене, нито пък хората могат да ги обяснят задълбочено, след като ги изследват. Ако тези принципни въпроси не предизвикват никаква реакция у вас, то вашата вяра очевидно не е много истинска или облагородена. Може да се каже само, че вярата ви е пълна с неяснота и е едновременно объркана и безпринципна. Без да разбирате дори най-основните съществени въпроси за Бог и човека, не е ли този вид вяра тази, която е напълно лишена от проницателност?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как се отнасяш към тринадесетте послания?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 183

Исус беше на земята тридесет и три и половина години; Той дойде, за да извърши делото на разпъването на кръста и чрез разпятието Бог придоби една част от славата Си. Когато Бог дойде в плът, Той беше способен да бъде смирен и скрит и можа да издържи огромно страдание. Въпреки че беше Самият Бог, Той все пак издържа всяко унижение и оскърбление и понесе страшна болка при приковаването на кръста, за да изпълни делото на изкуплението. След като този етап от делото приключи, въпреки че хората видяха, че Бог бе придобил голяма слава, това не беше пълнотата на славата Му; това бе само част от нея, която Той бе получил от Исус. Въпреки че Исус понесе всяка трудност, беше смирен и скрит и беше разпнат заради Бог, Бог придоби само една част от славата Си и тя беше придобита в Израел. Бог има и друга част от славата Си: слизане на земята за практическо дело и усъвършенстване на група хора. През етапа на делото на Исус Той извърши някои свръхестествени неща, но в никакъв случай този етап от делото не беше само за извършването на знамения и чудеса. Той беше предимно за да покаже, че Исус можеше да страда и да бъде разпнат заради Бог, че Исус можа да понесе огромна болка, защото обичаше Бог, и въпреки че Бог Го остави, Той все пак беше готов да пожертва живота Си за Божията воля. След като Бог завърши делото Си в Израел и Исус беше прикован на кръста, Бог придоби слава и отправи свидетелство пред Сатана. Вие нито знаете, нито сте видели как Бог стана плът в Китай, така че как бихте могли да видите, че Бог е придобил слава? Когато Бог извършва значително дело на завоюване във вас, а вие сте непоколебими, то този етап от Божието дело е успешен и това е част от Божията слава. Вие виждате само това и все още ви предстои да бъдете усъвършенствани от Бог, все още трябва да отдадете напълно сърцето си на Бог. Все още ви предстои да видите тази слава в пълнота; виждате само това, че Бог вече е завоювал вашето сърце, че никога не бихте Го напуснали и че ще Го следвате до самия край, че сърцето ви няма да се промени и че това е Божията слава. В какво виждате Божията слава? В следствията от делото Му в хората. Хората виждат, че Бог е обичлив, те носят Бог в сърцата си и не желаят да Го напуснат; това е Божията слава. Когато се надигне силата на братята и сестрите от църквите и те могат да обичат Бог от сърце, да видят върховната мощ на извършваното Божие дело, несравнимата мощ на думите Му; когато видят, че думите Му имат власт и че Той може да започне делото Си в призрачния град на континентален Китай; когато въпреки слабостта на хората сърцата им се прекланят пред Бог и хората желаят да приемат Божиите думи; и когато, въпреки че са слаби и недостойни, те могат да видят, че Божиите думи толкова много заслужават да бъдат обичани и ценени от тях, то това е Божията слава. Когато настъпи денят, в който хората са направени съвършени от Бог и могат да Му се предадат, могат да Му се подчинят напълно и оставят бъдещето и съдбата си в Божиите ръце, тогава втората част от Божията слава ще бъде придобита изцяло. Което ще рече, че когато делото на практическия Бог бъде изцяло изпълнено, Неговото дело в континентален Китай ще завърши. С други думи, когато предопределените и избраните от Бог бъдат направени съвършени, Бог ще е спечелил слава. Бог каза, че е донесъл втората част от славата Си в Изтока, но това не се вижда с просто око. Бог е довел делото Си на Изток: Той вече е дошъл в Изтока и това е Божията слава. Днес, въпреки че делото Му все още не е завършено, понеже Бог е решил да работи, то непременно ще бъде доведено докрай. Бог е решил, че ще изпълни това дело в Китай, и е решил твърдо, че ще ви направи пълноценни. Така Той не ви оставя изход — Той вече е завоювал сърцата ви, ти трябва да продължиш напред, независимо дали искаш, или не, и когато вие сте спечелени от Бог, Той придобива слава. Днес на Бог все още Му предстои да придобие пълна слава, защото вашето усъвършенстване все още не е изпълнено. Въпреки че сърцата ви са се върнали към Бог, в плътта си имате още много слабости, не сте способни да угодите на Бог, не можете да сте внимателни към Божията воля и все още притежавате много отрицателни качества, от които трябва да се отървете, и все още предстои да преминете през много изпитания и облагородявания. Само по този начин житейските ви нрави могат да се променят и можете да бъдете спечелени от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Кратка беседа относно „Хилядолетното царство настъпи“)

Ежедневни Божии слова Откъс 184

По онова време делото на Исус беше да изкупи цялото човечество. Всички, които повярваха в Него, получаваха прошка на греховете си; стига да повярваш в Него, Той ще те изкупи; ако повярваш в Него, вече няма да бъдеш в грях, ще бъдеш освободен от греховете си. Това означаваше да си спасен и оправдан чрез вяра. Въпреки това във вярващите оставаше нещо, което беше непокорно и се противопоставяше на Бог и трябваше постепенно да бъде премахнато. Спасението не означаваше, че човек е напълно спечелен от Исус, а че вече не принадлежи на греха, че греховете му са простени — ако повярваш, вече не принадлежиш на греха. По онова време Исус извърши много неща, които останаха непонятни за учениците Му, и каза много слова, които хората не можаха да разберат. Въпросът е, че по онова време Той не даде обяснение за тях. Затова няколко години след Неговото заминаване Матей написа родословието на Исус, а други също свършиха много работа, която беше плод на човешката воля. Исус не дойде да усъвършенства и да спечели човека, а да изпълни един етап от делото — да донесе Евангелието на Небесното царство и да извърши делото на разпятието. Следователно, когато Исус беше разпнат, Неговото дело приключи. Но в настоящата епоха — делото на завоеванието — трябва да се изрекат още слова, да се свърши още работа и да има още много процеси. Освен това трябва да се разкрият и тайните на делото на Исус и Йехова, за да могат всички хора да получат разбиране и яснота във вярата си, защото това е делото на последните дни, а последните дни са краят на Божието дело, времето на завършване на делото. Този етап от делото ще ти разясни закона на Йехова и изкуплението на Исус. И най-вече ще ти даде възможност да разбереш цялото дело на Божия шестхилядолетен план за управление, да разбереш значението и същността на този шестхилядолетен план за управление, а също така ще ти даде възможност да разбереш целта на цялото дело, извършено от Исус, и думите, които Той каза, и дори твоята сляпа вяра и преклонение пред Библията. Всичко това ще ти даде възможност да постигнеш пълно разбиране. Ще разбереш както делото, извършено от Исус, така и делото, което Бог върши днес; ще разбереш и осмислиш цялата истина, живот и път. Защо в етапа на извършване на Своето дело Исус си замина, без да извърши заключителната работа? Защото етапът на делото на Исус не беше заключителен. Когато бе разпънат на кръста, думите Му също свършиха. След като Исус бе разпнат, Неговото дело бе напълно завършено. Сегашният етап е различен: когато думите бъдат изречени докрай и цялото Божие дело бъде завършено, само тогава Неговото дело ще бъде завършено. В етапа на делото на Исус останаха много неизказани или непълно разкрити думи. Исус обаче не се интересуваше какво е казал или какво не е казал, защото Неговото служение не беше служение на думи и затова след разпъването Си на кръста се оттегли. Този етап от делото бе предимно заради разпятието и не прилича на сегашния етап. Настоящият етап от делото е преди всичко за завършване, за поставяне на всичко в ред и за приключване на цялото дело. Без да изречем думите докрай, това дело не може да бъде завършено, защото на този етап цялото дело се завършва и изпълнява с думи. По онова време Исус извърши много работа, която бе напълно неразбираема за хората. Той си отиде тихо и все още мнозина не разбират думите Му, разбирането им е погрешно, но те все още си мислят, че са прави и не знаят, че грешат. Последният етап ще завърши Божието дело и ще гарантира неговото завършване. Всички ще разберат и признаят Божия план за управление. Представите на човека, неговите намерения, неговото погрешно и нелепо разбиране, идеите му за Йехова и делото на Исус, възгледите му за езичниците и всички други отклонения и погрешни схващания ще бъдат поправени. И човек ще разбере всички правилни житейски пътища и цялото дело, което Бог е извършил, и цялата истина. Когато това се случи, този етап от делото ще приключи. Делото на Йехова беше сътворяването на света, това бе началото. Този етап от делото е краят на цялото дело и неговото завършване. Първоначално Божието дело беше извършвано сред избраните от Израил и беше зората на една нова епоха в най-святото от всички места. Последният етап от делото се извършва в най-нечистата от всички страни, за да съди света и да сложи край на тази епоха. Първият етап от Божието дело бе извършен в най-светлото от всички места, а последният етап се извършва в най-тъмното от всички места и тази тъмнина ще бъде прогонена, и ще бъде внесена светлина, и всички хора ще бъдат покорени. Когато хората на това най-нечисто и най-тъмно от всички места бъдат покорени и цялото население признае, че Бог съществува и че Той е истинският Бог, и всеки човек е напълно убеден в това, тогава този факт ще бъде използван, за да се извърши делото на завоюването в цялата вселена. Този етап от делото е символичен: когато работата през този период приключи, шестхилядолетното дело на управлението ще приключи напълно. След като хората в най-тъмното от всички места бъдат покорени, несъмнено същото ще се случи и навсякъде другаде. Така че само делото на завоюването в Китай има символично значение. Китай олицетворява всички сили на мрака, а китайският народ символизира всички, които са от плът, от Сатана и от плът и кръв. Именно китайският народ е най-покварен от големия червен змей, в най-голяма степен противопоставен на Бог и чиято човешка природа е най-гнусна и нечиста, поради което той е типичен представител на цялото покварено човечество. Това не означава, че другите народи нямат никакви проблеми. Представите на човека навсякъде са едни и същи. Въпреки че хората от тези народи може да притежават добри качества, то ако не познават Бог, значи се противопоставят на Него. Защо евреите също се противопоставяха и открито не се подчиняваха на Бог? Защо фарисеите също Му се противопоставяха? Защо Юда предаде Исус? По онова време много от учениците не познаваха Исус. Защо след като Исус бе разпънат и възкръсна от мъртвите, хората все още не вярват в Него? Нима всяко непокорство на човека не е едно и също? Просто китайският народ е взет за пример. И когато бъде победен, той ще се превърне в модел и пример и ще служи като стандарт за другите. Защо продължавам да казвам, че вие сте придатък на Моя план за управление? Именно в китайския народ корупцията, нечистотата, неправдата, противопоставянето и бунтът се проявяват най-пълно и се разкриват във всичките си разнообразни форми. От една страна, това са хора с бедни възможности, а от друга, животът и начинът им на мислене са изостанали, а навиците им, социалната им среда, родното им семейство — всичко това е жалко и много изостанало. И статусът им е нисък. Делото на това място има символичен характер и след като това изпитателно дело бъде напълно завършено, последващото Божие дело ще бъде много по-лесно. Ако този етап от делото може да бъде завършен, тогава последващото дело ще бъде завършено без всякакво съмнение. След като този етап от делото бъде завършен, ще бъде постигнат голям успех и делото на завоюването на цялата вселена ще бъде напълно завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (2)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 185

Да се извършва делото върху потомците на Моав сега означава да се спасят онези, които са изпаднали в най-голямата тъмнина. Макар и да бяха прокълнати, Бог иска да спечели от тях слава, защото отначало всички те бяха хора, в чиито сърца нямаше Бог, а само да накараш онези, които нямат Бог в сърцата си, да Му се подчинят и да Го обичат, е истинско завоевание и плодът на такова дело е най-ценният и най-убедителният. Само това е спечелване на слава — това е славата, която Бог иска да спечели в последните дни. Въпреки че тези хора са с ниско положение, това, че сега са способни да спечелят такова голямо спасение, наистина е издигане от Бог. Това дело е много смислено и именно чрез правосъдието Той спечелва тези хора. Неговото намерение не е да накаже тези хора, а да ги спаси. Ако през последните дни Той все още вършеше делото на завоюването в Израел, това щеше да е безполезно; дори и да даваше плодове, нямаше да има стойност или голямо значение и Той нямаше да може да спечели цялата слава. Той извършва делото Си върху вас, върху онези, които са изпаднали в най-тъмните места, върху онези, които са най-изостанали. Тези хора не признават, че Бог съществува, и никога не са знаели, че Бог съществува. Тези същества са били толкова покварени от Сатана, че са забравили Бог. Те са били заслепени от Сатана и изобщо не знаят, че на небето има Бог. В сърцата си всички вие се кланяте на идоли и на Сатана. Нима не сте най-нисшите, най-изостаналите хора? Вие сте най-нисшите от плът, без никаква лична свобода, а и претърпявате трудности. Вие сте и хората от най-ниското ниво на това общество, които дори нямат свобода във вярата. В това се крие значението на извършването на делото върху вас. Днешното дело върху вас, потомците на Моав, не е с цел да ви унижи, а да разкрие значението на делото. За вас това е голямо издигане. Ако човек има разум и проницателност, той ще каже: „Аз съм потомък на Моав, наистина недостоен днес да получа такова голямо издигане от Бог или такива големи благословии. Във всичко, което правя и казвам, и според моя статут и стойност, аз изобщо не съм достоен за такива големи благословии от Бог. Израилтяните имат голяма любов към Бог и благодатта, на която се радват, им е дадена от Него, но техният статут е много по-висок от нашия. Авраам беше много предан на Йехова, а Петър беше много предан на Исус — тяхната преданост беше сто пъти по-голяма от нашата. Въз основа на нашите действия ние сме съвсем недостойни да се наслаждаваме на Божията благодат“. Трудът на тези хора в Китай просто не може да бъде представен пред Бог. Това е пълна бъркотия, а това, че сега се радвате на толкова много от Божията благодат, е чисто издигане от Бог! Кога сте търсили Божието дело? Кога сте жертвали живота си за Бог? Кога с готовност сте се отказали от семейството си, от родителите си и от децата си? Никой от вас не е платил висока цена! Ако Светият Дух не те беше извел, колко от вас щяха да са способни да пожертват всичко? До днес сте Го следвали само насила и по принуда. Къде е вашата преданост? Къде е вашето покорство? Въз основа на вашите действия отдавна трябваше да сте унищожени — всички вие трябваше да сте пометени. Какво ви дава право да се наслаждавате на такива големи благословии? Ни най-малко не сте достойни! Кой от вас е проправил собствения си път? Кой от вас сам е намерил истинския път? Всички вие сте мързеливи и лакоми нещастници, които търсят удобство! Смятате ли, че сте велики? С какво можете да се похвалите? Дори да пренебрегнем факта, че вие сте потомци на Моав, да не би вашата природа или вашето родно място да са от най-висш вид? Дори да пренебрегнем факта, че вие сте негови потомци, не сте ли всички вие изцяло потомци на Моав? Може ли да се промени истината за фактите? Нима разкриването на вашата природа сега представя погрешно истината за фактите? Погледнете вашето раболепие, вашите животи и вашите характери — нима не знаете, че вие сте най-нисшите от нисшите сред човешкия род? С какво можете да се похвалите? Погледнете вашето положение в обществото. Нима не сте на най-ниското му ниво? Смятате ли, че съм се изразил погрешно? Авраам пожертва Исаак — вие какво пожертвахте? Йов пожертва всичко — какво пожертвахте вие? Толкова много хора са дали живота си, положили са главите си, пролели са кръвта си, за да търсят истинския път. Вие платихте ли тази цена? В сравнение с тях вие изобщо не заслужавате да се наслаждавате на такава голяма благодат. Оскърбява ли ви да се каже днес, че сте потомци на Моав? Не се оценявайте твърде високо. Ти няма с какво да се похвалиш. Такова голямо спасение, такава голяма благодат ви се дава даром. Вие не сте пожертвали нищо, но се наслаждавате на благодатта даром. Не изпитвате ли срам? Нима този истински път е нещо, което вие сами сте търсили и открили? Не беше ли Светият Дух Този, Който ви накара да го приемете? Вие никога не сте имали сърца, които търсят, а още по-малко сърца, които търсят и копнеят за истината. Вие просто бездействахте и се наслаждавахте; придобихте тази истина, без да полагате ни най-малко усилие. Какво право имате да се оплаквате? Смяташ ли, че имаш най-голяма стойност? В сравнение с онези, които пожертваха живота си и проляха кръвта си, от какво има да се оплаквате? Да ви унищожа сега би било правилно и естествено! Вие нямате друг избор, освен да се подчинявате и да следвате. Вие просто не сте достойни! Повечето от онези сред вас бяха призовани, но ако вашата среда не ви беше принудила или ако не бяхте призовани, вие изобщо нямаше да искате да излезете. Кой е готов да приеме такова себеотрицание? Кой е готов да се откаже от удоволствията на плътта? Вие всички сте хора, които лакомо се наслаждават на удобства и търсят луксозен живот! Вие получихте такива големи благословии — какво друго имате да кажете? Какви оплаквания имате? Позволено ви е да се наслаждавате на най-големите благословии и най-голямата благодат на небето, а делото, което никога преди не е било извършвано на земята, днес се разкрива пред вас. Нима това не е благословия? Днес вие сте порицани така, защото се противопоставяхте на Бог и се бунтувахте срещу Него. Заради това порицание вие видяхте Божията милост и любов, а още повече видяхте Неговата праведност и святост. Заради това порицание и заради нечистотата на хората вие видяхте великата сила на Бог и видяхте Неговата святост и величие. Нима това не е най-изключителната истина? Нима това не е живот, който има смисъл? Делото, което Бог върши, е изпълнено със смисъл! Така, колкото по-ниско е вашето положение, толкова повече то доказва, че сте издигнати от Бог, и толкова повече доказва голямата стойност на Неговото дело върху вас днес. То е просто безценно съкровище, което не може да се добие никъде другаде! През различните епохи никой не се е радвал на такова голямо спасение. Фактът, че вашето положение е ниско, показва колко велико е Божието спасение и показва, че Бог е верен на човечеството — Той спасява, Той не унищожава.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Значението на спасяването на потомците на Моав“)

Ежедневни Божии слова Откъс 186

Когато Бог дойде на земята, Той не стана част от света и не се въплъти, за да се наслаждава на света. Мястото, на което извършването на делото би разкрило Неговия нрав и би било най-значимо, е мястото, където Той е роден. Независимо дали земята е свята, или мръсна, където и да извършва делото Си, Той е свят. Всичко в света е сътворено от Него, макар че всичко е покварено от Сатана. Въпреки това всички неща все още принадлежат на Бог; всички те са в Неговите ръце. Той идва в мръсна земя и извършва делото Си там, за да разкрие Своята святост; Той прави това само заради Своето дело, което означава, че Той понася голямо унижение, за да извърши това дело, за да спаси хората на тази мръсна земя. Това се прави, за да се даде свидетелство в името на цялото човечество. Това, което такова дело показва на хората, е Божията праведност, а тя е в състояние да покаже Божието върховенство по-добре. Неговото величие и Неговата почтеност се проявяват в спасяването на група нисши хора, които другите презират. Това, че се е родил в мръсна земя, съвсем не доказва, че е нисш; то просто позволява на цялото творение да види Неговото величие и Неговата истинска любов към човечеството. Колкото повече го прави, толкова повече се разкрива Неговата чиста любов, Неговата безупречна любов към човека. Бог е свят и праведен. Въпреки че Той е роден в мръсна земя и въпреки че живее с онези хора, които са изпълнени с мръсотия, точно както Исус живя с грешници в Епохата на благодатта, нима всяка частица от Неговото дело не е извършвана в името на оцеляването на цялото човечество? Нима всичко това не е, за да може човечеството да получи велико спасение? Преди две хиляди години Той живя с грешници в продължение на няколко години. Това беше в името на изкуплението. Днес Той живее с група мръсни, нисши хора. Това е в името на спасението. Нима цялото Негово дело не е заради вас, хората? Ако не за да спаси човечеството, защо Той би живял и страдал с грешници толкова много години, след като се е родил в ясла? И ако не за да спаси човечеството, защо Той би се върнал в плът втори път, роден на тази земя, където се събират демоните, и защо би живял с тези хора, които са дълбоко покварени от Сатана? Нима Бог не е верен? Коя част от Неговото дело не е заради човечеството? Коя част не е заради вашата съдба? Бог е свят — това е неизменно! Той е неосквернен от мръсотията, въпреки че е дошъл на мръсна земя; всичко това може да означава единствено, че Божията любов към човечеството е изключително безкористна, а страданието и унижението, които Той понася, са изключително големи! Нима не знаете колко голямо е унижението, което Той понася заради всички вас и заради вашата съдба? Вместо да спасява велики хора или синовете на богати и влиятелни семейства, Той умишлено спасява онези, които са нисши и презрени. Нима всичко това не е Неговата святост? Нима всичко това не е Неговата праведност? В името на оцеляването на цялото човечество Той предпочита да се роди на мръсна земя и да понесе всяко унижение. Бог е съвсем истински — Той не върши фалшиви дела. Нима всеки етап от делото не се извършва по такъв практичен начин? Въпреки че всички хора Го клеветят и казват, че Той седи на масата с грешници, въпреки че всички хора Му се присмиват и казват, че живее със синовете на мръсотията, че живее с най-нисшите хора, Той все още дава безкористно от Себе Си и все така е отхвърлян сред човечеството. Нима страданието, което Той понася, не е по-голямо от вашето? Нима делото, което Той върши, не е по-голямо от цената, която сте платили? Вие сте родени на земя на мръсотия, но сте получили Божията святост. Вие сте родени на земя, на която се събират демони, но въпреки това сте получили голяма защита. Какъв избор имате? Какви оплаквания имате? Нима страданието, което Той е понесъл, не е по-голямо от онова, което сте понесли вие? Той е дошъл на земята и никога не се е наслаждавал на удоволствията на човешкия свят. Той ненавижда такива неща. Бог не дойде на земята, за да Го даряват хората с материални неща, нито дойде, за да се наслаждава на храната, дрехите и украшенията на хората. Той не обръща внимание на тези неща. Той дойде на земята, за да страда за хората, а не да се радва на земното богатство. Той дойде, за да страда, да извърши делото Си и да изпълни Своя план за управление. Той не избра хубаво място, да живее в посолство или в луксозен хотел, нито има редица слуги, които да Го обслужват. Въз основа на това, което сте видели, нима не знаете дали Той е дошъл, за да работи, или да се забавлява? Нима очите ви не виждат? Колко ви е дал? Ако се беше родил на удобно място, Той щеше ли да е способен да придобие слава? Щеше ли да е способен да извършва делото Си Той? Дали щеше има някакво значение, ако беше постъпил така? Щеше ли да е способен да завоюва човечеството напълно? Щеше ли да е способен да спаси хората от земята на мръсотията? Хората питат, водени от представите си: „Щом Бог е свят, защо се е родил на нашето мръсно място? Ти ни ненавиждаш и се отвращаваш от нас, мръсните хора, Ти се отвращаваш от нашето противопоставяне и от нашето непокорство, защо тогава живееш с нас? Ти си върховен Бог. Можеше да се родиш навсякъде, защо тогава трябваше да се раждаш в тази мръсна земя? Ти ни порицаваш и ни съдиш всеки ден и ясно знаеш, че сме потомци на Моав, защо тогава още живееш сред нас? Защо се роди в семейство на потомци на Моав? Защо го направи?“. Подобни на вашите мисли са напълно лишени от разум! Само такова дело позволява на хората да видят Неговото величие, Неговата смирение и скритост. Той е готов да пожертва всичко в името на Своето дело и е понесъл всички страдания в името на Своето дело. Той го прави в името на човечеството и нещо повече — за да завоюва Сатана, така че всички създания да могат да се подчинят на Неговата власт. Само това е смислено, ценно дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Значението на спасяването на потомците на Моав“)

Ежедневни Божии слова Откъс 187

По времето, когато Исус работеше в Юдея, Той правеше това открито. Сега Аз работя и говоря сред вас тайно. Неверниците изобщо не знаят за това. Делото Ми сред вас е затворено за тези, които са извън него. Тези думи, тези порицания и присъди са известни само на вас и на никой друг. Цялото това дело се извършва сред вас и е разкрито само на вас; никой от неверниците не знае за него, защото времето още не е дошло. Хората тук, понасяйки порицанията, са се приближили до възможността да бъдат направени пълноценни, но тези, които са отвън, не знаят нищо за това. Това дело е твърде скрито! За тях въплътеният Бог е скрит. За тези обаче, които са в този поток, можем да кажем, че Той е открит. Въпреки че в Бог всичко се открива, всичко се разкрива и всичко се освобождава, това е вярно само за онези, които вярват в Него; що се отнася до останалите, неверниците, нищо не се разкрива. Делото, което сега се извършва сред вас и в Китай, остава строго пазена тайна, за да не знаят те за него. Ако неверниците знаеха за него, те само щяха да го осъдят и да го преследват. Те не биха повярвали в него. Да работиш сред нацията на големия червен змей, в най-изостаналото от всички места, не е лесна задача. Ако това дело се извършваше открито, щеше да бъде невъзможно да продължи. Този етап на делото просто не може да се извърши на това място. Ако това дело се извършваше открито, как щяха да му позволят да продължи? Дали това нямаше да изложи делото на още по-голям риск? Ако това дело не беше скрито, а се извършваше както по времето на Исус, когато Той изцеляваше болни и изгонваше демони пред всички, тогава нямаше ли отдавна да бъде „превзето“ от демоните? Щяха ли те да се примирят със съществуването на Бог? Ако сега трябваше да вляза в синагогите, за да проповядвам и поучавам хората, нямаше ли отдавна да са Ме разкъсали на парчета? И ако това се случи, как тогава щеше да продължи делото Ми? Причината, поради която чудесата и знаменията не се изявяват открито, е, за да се запазят нещата в тайна. Затова неверниците не могат нито да видят, нито да познаят, нито да открият делото Ми. Ако този етап от делото се извършваше по същия начин, както делото на Исус в Епохата на благодатта, то не би могло да бъде толкова стабилно, колкото е сега. Така че да се действа тайно по този начин е от полза за вас и за делото като цяло. Когато Божието дело на земята приключи, т.е. когато това скрито дело приключи, тогава този етап на делото ще се разгърне открито. Всички ще знаят, че в Китай има група победители; всички ще знаят, че въплътеният Бог пребивава в Китай и че Неговото дело е приключило. Едва тогава на хората ще им хрумне: защо Китай все още не е изпаднал в упадък или колапс? Оказва се, че Бог лично върши Своето дело в Китай и е усъвършенствал група хора, превръщайки ги в победители.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (2)“)