Ежедневни Божии слова  Откъс 141

Да се познава Божието дело в тези времена предимно означава да се знае какво е основното служение на въплътения Бог от последните дни и какво е дошъл да направи на земята. И преди съм споменавал в словата Си, че Бог дойде на земята (в последните дни), за да даде пример, преди да Си тръгне. Как Бог дава този пример? Той прави това, като изрича слова, като върши делото Си и говори по цялата земя. Това е Божието дело през последните дни. Той говори само за да се превърне земята в свят от слова и за да предостави ресурс за всеки човек и да го просветли чрез словата Си, и така човекът ясно да разбере в духа си и да придобие яснота за виденията. В последните дни Бог се въплъти и дойде на земята главно за да изрича слова. Когато Исус дойде, Той разпространи евангелието на небесното царство и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. Той сложи край на Епохата на закона и премахна всичко старо. Идването на Исус сложи край на Епохата на закона и възвести Епохата на благодатта. Идването на въплътения Бог от последните дни сложи край на Епохата на благодатта. Той дойде главно за да говори словата Си — като използва слова, за да направи човека съвършен, да просветли и озари човека — и така да премахне мястото на мъглявия Бог от сърцето му. Когато Исус дойде, Той изпълни този етап от делото. Когато Той дойде, Той извърши много чудеса, изцеряваше болните, изгонваше демони и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. В резултат на това в представите си човекът вярва, че Бог трябва да бъде такъв. Защото когато Исус дойде, Неговото дело не беше да премахне образа на мъглявия Бог от сърцето на човека. Когато Той дойде, Той беше разпънат, изцеряваше болните, изгонваше демони и проповядваше евангелието на небесното царство. От една страна въплъщението на Бог през последните дни измества мъглявия Бог от човешките представи, така че в сърцето на човека повече да не остава образът на мъглявия Бог. Чрез практичните Си слова и дело, чрез посещенията Си на различни места и изключително практичното и нормално дело, което върши сред хората, Той прави така, че човек да познае практичността на Бог и измества мъглявия Бог от сърцето на човека. От друга страна Бог използва словата, изречени от Неговата плът, за да направи човека завършен и да доведе до край всяко нещо. Това е делото, което Бог ще завърши през последните дни.

Какво трябва да знаете:

1. Делото на Бог не е свръхестествено и не бива да имате такива представи за него.

2. Трябва да разберете основното дело, което въплътеният Бог дойде да извърши този път.

Той не дойде, за да изцерява болните, да изгонва демони или да върши чудеса, нито пък дойде, за да проповядва евангелието на покаянието или да дава изкупление на човека. Това е така, защото Исус вече извърши това дело, а Бог не повтаря едно и също дело. Днес Бог дойде, за да сложи край на Епохата на благодатта и да отмени всички практики от Епохата на благодатта. Практическият Бог дойде главно за да разкрие Своята практичност. Когато Исус дойде, Той не говори твърде много; предимно показваше и извършваше знамения и чудеса, изцеряваше болни и прогонваше демони или казваше пророчества — всичко това беше, за да накара човека напълно убеден да повярва в Него и да види, че Той наистина е Бог и няма плътски чувства. В крайна сметка Той завърши делото на разпъването на кръста. Днешният Бог не показва знамения и чудеса, нито изцерява болните или изгонва демони. Когато Исус дойде, делото, което Той извърши, представляваше една част от Бог, но този път Бог дойде, за да извърши онзи етап от делото, който е време да свърши. Бог не повтаря едно и също дело, Той е Богът, който е винаги нов и никога стар, и така всичко, което виждате днес, са словата и делото на практическия Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело)

Ежедневни Божии слова  Откъс 142

В последните дни Бог се въплъти главно за да изрича словата Си, да обясни всичко необходимо за живота на човека, да посочи онова, в което човекът трябва да навлезе, да покаже на човека Божиите дела и мъдростта, всемогъществото и удивителността на Бог. Чрез многото начини, по които Бог говори, човек вижда върховенството на Бог, величието на Бог и нещо повече — смирението и скритостта на Бог. Човек вижда, че Бог е върховен, но е смирен и скрит и може да стане най-малкият от всички. Някои от Неговите слова са изговорени директно от гледната точка на Духа, някои директно от гледната точка на човека, а някои от гледната точка на трета страна. От това става ясно, че начините, по които Бог работи, са изключително разнообразни и именно чрез словата Той дава възможност на човека да види това. Божието дело в последните дни е както нормално, така и практическо и по този начин хората от последните дни са подложени на най-голямото от всички изпитания. Поради това, че Бог е нормален и практичен, всички хора са навлезли в изпитанията. Човекът е попаднал в изпитанията на Бог, защото Бог е нормален и практичен. В епохата на Исус не е имало представи или изпитания. Тъй като по-голямата част от делото, извършено от Исус, е съответствало на човешките представи, хората са Го следвали и не са имали представи за Него. Изпитанията, пред които са изправени днешните хора, са най-големите, пред които някога човек се е изправял, и когато се казва, че тези хора излизат от големите мъки, това са мъките, за които става въпрос. Днес Бог говори, за да изгради вярата, любовта, приемането на страданието и покорството в тези хора. Словата на въплътения Бог от последните дни са изречени в съответствие с природата същност на човека, поведението и проявленията на човека, както и това, в което човек трябва да навлезе в настоящето. Неговите слова са както практически, така и нормални. Той не говори за утрешния ден, нито пък гледа назад към вчерашния. Той говори само за това, в което трябва да се навлезе, да се приложи на практика и да се разбере днес. Ако в днешно време се появи човек, който може да показва знамения и чудеса, да изгонва демони, да изцерява болните и да върши много чудеса, и ако този човек твърди, че е Исус, който е дошъл, то това би било присвояване на личността от зъл дух, би било действие на зъл дух, който имитира Исус. Запомнете това! Бог не повтаря едно и също дело. Исусовият етап от делото е вече завършен и Бог повече никога няма да повтори този етап от делото. Делото на Бог не съответства на представите на човека. Например Старият Завет предрече идването на Месия и се оказа, че дойде именно Исус. Затова няма да е редно да идва друг Месия. Исус вече веднъж дойде и няма да е редно и този път отново да идва „Исус“. За всяка епоха има по едно име и във всяко име се съдържат характеристиките на епохата. В човешките представи Бог винаги трябва да върши знамения и чудеса, винаги трябва да изцерява болните и да изгонва демони, винаги трябва да бъде точно като Исус. Този път обаче Бог изобщо не е такъв. Ако в последните дни Бог все така вършеше знамения и чудеса, все още изгонваше демони и изцеряваше болни — ако вършеше точно същото, което е вършел Исус — тогава Бог би повтарял едно и също дело и делото на Исус нямаше да бъде значимо или стойностно. И така във всяка епоха Бог изпълнява по един етап от делото. Щом всеки етап от Неговото дело бъде приключен, злите духове веднага започват да го имитират и след като Сатана започне да следва Бог по петите, Бог променя метода. Веднага щом Бог завърши даден етап от делото Си, злите духове започват да го имитират. Трябва да сте наясно с това. Защо делото на Бог днес е различно от делото на Исус? Защо днес Бог не извършва знамения и чудеса, не изгонва демони и не изцерява болните? Ако делото на Исус беше същото като делото от Епохата на закона, щеше ли Той да представлява Бог от Епохата на благодатта? Щеше ли да може да завърши делото на разпъването на кръста? Ако Исус се беше присъединил към храма и беше спазвал Съботата, както в Епохата на закона, и не бе преследван от никого, а бе приеман от всички, щеше ли да може да бъде разпънат на кръста? Щеше ли да може да завърши делото на изкуплението? Какъв щеше да бъде смисълът, ако въплътеният Бог от последните дни извършваше знамения и чудеса като Исус? Само ако Бог извършва друга част от делото Си през последните дни, която представлява част от Неговия план за управление, човек може да придобие по-дълбоко познаване на Бог и Божият план за управление може да бъде изпълнен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело)

Ежедневни Божии слова  Откъс 143

През последните дни Бог е дошъл главно за да изрича словата Си. Той говори от гледната точка на Духа, от гледната точка на човека и от гледната точка на трето лице. Той говори по различни начини, като има по един начин за всеки период от време, и използва тези начини на говорене, за да промени представите на човека и да премахне образа на мъглявия Бог от сърцето му. Това е основното дело, извършено от Бог. Тъй като човекът вярва, че когато Бог дойде, Той ще изцерява болните, ще гони демони, ще върши чудеса и ще дарява човека с материални блага, Бог преминава към друг етап от работата — този на наказанието и съда, за да премахне тези неща от човешките представи, да позволи на човека да опознае практичността и нормалността на Бог и да премахне съществуващия образ на Исус от сърцето на човека, като вместо това позволи на новия образ на Бог да се настани в човешкото сърце. Щом образът на Бог в човека остарее, той се превръща в идол. Когато Исус дойде и извърши онзи етап от работата, Той не представляваше Бог в Неговата пълнота. Той извърши някои знамения и чудеса, изрече някои слова и в крайна сметка беше разпънат. Той представляваше една част от Бог. Той не можеше да представлява всичко онова, което е от Бог, а по-скоро онова, което Бог извърши като една част от делото Си. Това е така, защото Бог е толкова велик, толкова удивителен и необясним, и защото извършва само част от делото Си във всяка една епоха. Делото, което Бог извършва през тази епоха, е главно да предостави на човека словата на живота, да разобличи човешката природа същност и покварения му нрав, и да отстрани неговите религиозни представи, феодално, остаряло мислене и познание и култура. Всички тези неща трябва да бъдат пречистени, като бъдат разобличени от Божиите слова. През последните дни Бог използва слова, а не знамения и чудеса, за да доведе човека до съвършенство. Той използва словата Си, за да разкрие човека, да го съди, да го накаже и да го доведе до съвършенство, така че в словата на Бог човекът да види Неговата мъдрост и обичливост, да разбере Божия нрав и чрез словата Му да види Неговите дела. През Епохата на закона Йехова изведе Мойсей от Египет със словата Си и изрече слова на израилтяните. По онова време част от Божиите дела бяха разкрити, но тъй като заложбите на човека бяха ограничени и нищо не можеше да направи познанието му пълно, Бог продължи да говори и да работи. В Епохата на благодатта човекът отново видя част от Божиите дела. Исус показваше знамения и чудеса, изцеряваше болните и изгонваше демони, беше разпънат, след три дни възкръсна от мъртвите и се яви в плът пред човека. За Бог човекът не знаеше нищо повече от това. Човекът знае толкова, колкото му е проявено от Бог, и ако Бог не му проявява нищо повече, тогава това е степента, до която Бог ще бъде ограничен от него. Затова Бог продължава да работи, за да може човекът да задълбочи познанието си за Него и постепенно да стигне до познаване на Неговата същност. През последните дни Бог използва словата Си, за да направи човека съвършен. Поквареният ти нрав се разобличава от словата на Бог и религиозните ти представи се заменят от практичността на Бог. В последните дни Бог се въплъти главно за да изпълни словата „Словото става плът, Словото идва в плътта и Словото се явява в плътта“, и ако нямаш задълбочени познания за това, няма да можеш да устоиш. През последните дни Бог преди всичко възнамерява да извърши етап от делото, в който Словото се явява в плътта, и това е част от делото на Божия план за управление. Следователно познанието ви трябва да е задълбочено — независимо от това как действа Бог, Той не позволява на човека да Го ограничава. Ако Бог не беше извършил това дело през последните дни, тогава познанието на човека за Него не би могло да стигне по-далеч. Щеше да знаеш само, че Бог може да бъде разпънат и да унищожи Содом и че Исус може да възкръсне от мъртвите и да се яви на Петър… Но никога не би казал, че Божиите слова могат да постигнат всичко и да завоюват човека. Само когато преживееш Божиите слова, можеш да говориш за такова познание. Колкото повече от Божието дело преживяваш, толкова по-задълбочено ще става познанието ти за Него и едва тогава в собствените си представи няма да ограничаваш Бог. Човекът опознава Бог, като изживява Неговото дело. Няма друг правилен начин да се познае Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело)

Ежедневни Божии слова  Откъс 144

Днес всички вие трябва да сте наясно, че това, което Бог постига в последните дни, е главно фактът, че „Словото става плът“. Чрез практическото Си дело на земята Той позволява на човека да Го опознае, да има досег с Него и да види практическите Му дела. Той позволява на човека ясно да види, че Бог може да извършва знамения и чудеса, както и че има случаи, в които Той не може да го прави. Това зависи от епохата. Оттук можеш да видиш, че Бог не е неспособен да извършва знамения и чудеса, а по-скоро променя Своя начин на вършене на делото в зависимост от това, което трябва да бъде извършено, и от епохата. На настоящия етап от делото Бог не извършва знамения и чудеса; Той извърши някои знамения и чудеса през епохата на Исус, защото делото Му през тази епоха беше различно. Бог не върши такова дело днес и някои хора Го смятат за неспособен да извърши знамения и чудеса или мислят, че след като не извършва знамения и чудеса, то Той не е Бог. Това не е ли заблуда? Бог е способен да извършва знамения и чудеса, но Той върши делото Си в различна епоха, затова не го прави. В различните епохи и според различните етапи на Своето дело Бог проявява различни дела. Вярата на човека в Бог не е вяра в знамения и чудеса, а вяра в Неговото практическо дело през новата епоха. Човекът опознава Бог чрез начина, по който Той върши делото Си, и това познание поражда в него вяра в Бог, с други думи — вяра в делото и делата Му. В този етап от делото Бог главно говори. Не чакай да видиш знамения и чудеса. Няма да ги видиш! Това е така, защото не си роден през Епохата на благодатта. Ако беше роден тогава, можеше да видиш знамения и чудеса, но ти си роден през последните дни и можеш да видиш само практичността и нормалността на Бог. Не очаквай да видиш свръхестествения Исус през последните дни. Можеш да видиш само практическия въплътен Бог, Който не е по-различен от който и да е нормален човек. Във всяка епоха Бог проявява различни дела. Във всяка епоха Той проявява една част от делата Си и делото през всяка една епоха представлява една част от Божия нрав и от Неговите дела. Делата, които Той проявява, се променят в зависимост от епохата, през която Той върши делото Си, но всички те позволяват на човешкото познание за Бог да се задълбочава и позволяват на човека да има по-истинска и по-солидна вяра в Бог. Човекът вярва в Бог поради всичките Негови дела, защото Бог е толкова удивителен, толкова велик и всемогъщ и защото е неразгадаем — затова човекът вярва в Бог. Ако вярваш в Бог, защото може да прави знамения и чудеса, да изцерява болни и да изгонва демони, тогава възгледите ти са погрешни и някои хора може да ти кажат: „Не могат ли и нечистите духове да вършат такива неща?“. Това не представлява ли смесване на образа на Бог с образа на Сатана? Днес вярата на човек в Бог се дължи на многото Му дела и огромната работа, която върши, и многото начини, по които говори. Бог завоюва човека и го усъвършенства чрез словата Си. Човекът вярва в Бог поради многото Му дела, а не защото може да показва знамения и чудеса. Човекът опознава Бог само когато стане свидетел на делата Му. Само когато познаваш практическите дела на Бог, как работи, какви мъдри методи използва, как говори и как прави човека съвършен — само когато познаваш тези черти, можеш да схванеш практичността на Бог и да разбереш Неговия нрав, това какво обича, какво мрази и как въздейства върху човека. Като разбереш какво обича и какво ненавижда Бог, можеш да разграничиш положителното от отрицателното, а чрез познанието си за Него можеш да постигнеш напредък в живота си. Накратко, трябва да придобиеш познание за делото на Бог и да поправиш възгледите си за вярата в Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело)

Ежедневни Божии слова  Откъс 145

Независимо от това, по какъв начин се стремиш, трябва преди всичко да разбираш делото, което Бог извършва днес, длъжен си да знаеш колко е значимо то. Трябва да разбираш и да знаеш с какво дело идва Бог в последните дни, какъв нрав носи и какво точно ще постигне в човека. Ако не знаеш и не разбираш делото, което е дошъл да извърши в плътта, как тогава можеш да схванеш намеренията Му и да станеш Негов довереник? Всъщност да бъдеш Божи довереник не е сложно, но не е и просто. Ако хората могат да разберат това напълно и да го приложат на практика, тогава не е сложно. Ако не могат да го разберат напълно, тогава става много по-трудно; нещо повече, те стават податливи на стремежа към неясни и абстрактни неща. Ако в стремежа си към Бог хората нямат своя собствена позиция, която да отстояват, и не знаят към каква истина трябва да се придържат, тогава това означава, че нямат основа, и затова им става трудно да устояват. Днес има толкова много хора, които не разбират истината, не могат да разграничат доброто от злото и не знаят какво да обичат, и какво да мразят. Такива хора едва ли могат да устоят. Основното за вярата в Бог е да можеш да приложиш истината на практика, да проявиш внимание към Божиите намерения, да познаваш Божието дело в човека, когато Той дойде в плът, както и принципите, въз основа на които говори. Не следвай масите. Трябва да имаш принципи за това, в което трябва да навлезеш, и трябва да се придържаш към тях. Дръж се здраво за онези неща в теб, които идват от Божието просветление — това ще ти бъде от помощ. Ако не го направиш, днес ще се обърнеш в едната посока, утре ще се обърнеш в другата и никога няма да придобиеш нищо практическо. Да бъдеш такъв не е от полза за собствения ти живот. Тези, които не разбират истината, винаги следват другите: ако хората кажат, че това е дело на Светия Дух, тогава и ти казваш, че е дело на Светия Дух; ако хората кажат, че е дело на зъл дух, тогава и ти се разколебаваш или също казваш, че е дело на зъл дух. Винаги повтаряш като папагал думите на другите и не си в състояние сам да разпознаеш нищо, нито можеш да мислиш самостоятелно. Това е човек без позиция, който няма проницателност — такъв човек е некадърник! Ти винаги повтаряш думите на другите. Днес се казва, че това е делото на Светия Дух, но може би един ден някой казва, че това не е дело на Светия Дух, а всъщност са просто дела на човек, но ти не можеш да разпознаеш това и когато видиш другите да го казват, ти го повтаряш. Това всъщност е делото на Светия Дух, но ти казваш, че е дело на човек — не си ли станал един от онези, които хулят делото на Светия Дух? Нима така не се противопоставяш на Бог, защото нямаш проницателност? Може би един ден ще се появи някой глупак, който да каже, че „това е дело на зъл дух“, и когато чуеш тези думи, няма да знаеш какво да кажеш и отново ще бъдеш възпрян от думите на другите. Всеки път, когато някой те смути, ти си неспособен да отстояваш позицията си и всичко това е, защото не притежаваш истината. Вярата в Бог и стремежът да Го познаваш не са прости неща. Те не могат да бъдат постигнати просто чрез събирания и слушане на проповеди, нито можеш да бъдеш усъвършенстван само чрез страст. Ти трябва да си преминал през преживявания, да притежаваш познание и да бъдеш принципен в действията си, и да придобиеш делото на Светия Дух. Когато натрупаш опит, ще можеш да разпознаваш много неща — ще можеш да разграничаваш доброто от злото, справедливостта от нечестието, това, което е от плът и кръв, и това, което е от истината. Трябва да можеш да правиш разлика между всички тези неща и по този начин, независимо от обстоятелствата, никога няма да се объркаш. Само това е истинският ти духовен ръст.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог и Неговото дело, са тези, които удовлетворяват Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 146

Познаването на Божието дело не е просто нещо. Трябва да имаш стандарти и цел в стремежа си, трябва да знаеш как да търсиш истинския път, как да прецениш дали това е истинският път и Божието дело, или не. Кой е най-основният принцип в търсенето на истинския път? Трябва да видиш дали в този път присъства делото на Светия Дух, или не, дали тези слова са израз на истината, или не, за кого се свидетелства и какво може да ти донесе това. За различаването на истинския от лъжливите пътища са необходими няколко аспекта на основното познание, най-основният от които е дали в него присъства делото на Светия Дух, или не. Тъй като същността на вярата на хората в Бог е вярата в Божия Дух и дори тяхната вяра във въплътения Бог е поради въплъщението на Божия Дух в тази плът, това означава, че такава вяра въпреки всичко е вяра в Духа. Има разлики между Духа и плътта, но понеже тази плът идва от Духа и е Словото станало плът, това, в което човек вярва, въпреки всичко е присъщата на Бог същина. Така че, когато търсиш да разпознаеш дали това е истинският път, или не, преди всичко трябва да видиш дали в него присъства делото на Светия Дух, или не, след което трябва да видиш дали в него има истина, или не. Истината, както я наричат, е животът нрав на нормалната човешка природа. С други думи, тя е това, което се изискваше от човека, когато Бог го създаде в началото, а именно нормална човешка природа в нейната цялост (включително разумът на човешката природа, както и проникновение, мъдрост и основното знание за това как да постъпва човек). Това означава, че трябва да видиш дали този път може да доведе хората до нормален човешки живот, или не, дали истината, за която се говори, поставя изисквания въз основа на реалността на нормалната човешка природа, или не, дали тази истина е реалистична и практична, или не, и дали е съвсем навременна, или не. Ако има истина, тогава тя може да води хората до нормални практични преживявания. Нещо повече, хората стават още по-нормални, разумът на човешката природа, която притежават, става още по-завършен, животът им в плът и духовният живот стават още по-подредени и емоциите им стават още по-нормални. Това е вторият принцип. Има още един принцип, който е дали познанието на хората за Бог расте, или не, и дали преживяването на такова дело и истина може да вдъхне в тях боголюбиво сърце и да ги приближи още повече до Него, или не. Така може да се прецени дали този път е истинският, или не. Най-основното е дали този път е реалистичен, а не свръхестествен и дали може да предостави ресурс за живота на човека. Ако отговаря на тези принципи, може да се направи изводът, че това е истинският път. Не казвам тези думи, за да ви накарам да приемете други пътища в бъдещите си преживявания, нито като предсказание, че ще има друго дело от нова епоха в бъдещето. Казвам ги, за да бъдете сигурни, че днешният път е истинският, така че да не вярвате само половинчато и никога да не можете да видите ясно днешното дело. Има мнозина, които, въпреки че са уверени, все пак продължават да следват по объркан начин. Такава увереност няма принцип в себе си и рано или късно такива хора ще бъдат отстранени. Дори тези, които са особено ревностни в следването си, са три части уверени и пет части неуверени, което показва, че нямат основа. Понеже имате твърде незначителни заложби, а основата ви е твърде повърхностна, нямате разбиране за въпроси на проницателност. Бог не повтаря делото Си, не върши дело, което не е реалистично, не поставя прекомерни изисквания към човека и не върши дело, което е отвъд разума на човека. Цялото дело, което Той върши, е в рамките на нормалния човешки разум, не надхвърля разума на нормалната човешка природа и се извършва според обикновените нужди на човека. Ако това е дело на Светия Дух, хората и тяхната човешка природа стават още по-нормални. Хората придобиват все повече познание за своя сатанински покварен нрав и за същината на човека, а също така придобиват все по-голям копнеж за истината. С други думи, животът на човека продължава да напредва, а поквареният му нрав претърпява все повече промени — което е смисълът на това Бог да стане животът на човека. Ако един път не е в състояние да разобличи онези неща, които са същността на човека, не е в състояние да промени нрава му и най-вече не е в състояние да доведе хората пред Бог или да им даде истинско разбиране за Бог и дори кара тяхната човешка природа да става все по-незначителна и разума им все по-ненормален, тогава този път не може да е истинският, а може да е дело на зъл дух или да е старият път. Накратко, той не може да бъде сегашното дело на Светия Дух. Вие вярвате в Бог през всичките тези години, но въпреки това нямате ни най-малка представа, какви са принципите за разграничаване на истинския път от лъжливите пътища или за търсене на истинския път. Повечето хора дори не обръщат внимание на тези неща: те просто отиват там, където отива мнозинството, и повтарят това, което мнозинството казва. Как може това да са хора, които търсят истинския път? И как могат такива хора да намерят истинския път? Ако схванеш тези няколко основни принципа, тогава каквото и да ти се случи, няма да бъдеш подведен. Днес е от решаващо значение хората да развият известна проницателност; това е нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава, и за което хората трябва да имат опит. Ако хората са следвали до днес и въпреки това все още нямат никаква проницателност, и разумът на тяхната човешка природа все още не е израснал, тогава те са твърде объркани, а техният стремеж е погрешен и съдържа отклонения. Ти си се стремил до днес, но нямаш и капчица проницателност, и макар да е вярно, както казваш, че си намерил истинския път, придобил ли си го? Развил ли си някаква проницателност? Каква е същността на истинския път? В истинския път не си придобил истинския път, нито пък нещо от истината. С други думи, не си постигнал онова, което Бог изисква от теб, и затова няма промяна в покварата ти. Ако продължиш да се стремиш по този начин, в крайна сметка ще бъдеш отстранен. След като си следвал до днес, трябва да си сигурен, че пътят, по който си поел, е правилният, и не трябва да имаш повече съмнения. Много хора винаги са изпълнени със съмнения и престават да се стремят към истината заради дребни неща. Такива са хората, които не познават делата на Бог и Го следват по объркан начин. Хората, които не познават Божието дело, не са способни да бъдат Негови довереници или да свидетелстват за Него. Съветвам онези, които търсят само благословения и онова, което е неясно и абстрактно, да започнат да се стремят към истината възможно най-скоро, за да има животът им смисъл. Не се залъгвайте повече!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог и Неговото дело, са тези, които удовлетворяват Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 147

С настъпването и приключването на различните епохи цялото дело, извършвано в продължение на шест хиляди години, постепенно се е променяло според ситуацията в света и тенденциите на развитие на човечеството като цяло. Делото на управлението се е променило постепенно в съответствие с това. Не всичко е било планирано от началото на сътворението. Преди сътворението на света или много скоро след това Йехова все още не беше планирал първия етап от делото, този на закона, втория етап от делото, този на благодатта, нито третия етап от делото, този на завоеванието, през който Той първо щял да започне с някои от потомците на Моав и така да завоюва цялата вселена. След като сътвори света, Той никога не изрече тези слова, нито ги изрече след Моав, камо ли да ги изрече преди Лот. Цялото Божие дело се извършва в движение. Точно така се е развило цялото Му шестхилядолетно дело на управление. Преди сътворението на света Той въобще не е съставял такъв план под формата на „обобщена схема за развитието на човечеството“. В Своето дело Бог изразява какво е Той директно. Не напряга ума Си, за да формулира план. Разбира се, доста пророци са изрекли много пророчества, но въпреки това не може да се каже, че Божието дело винаги е било прецизно планирано. Тези пророчества са възниквали според Божието дело по онова време. Цялото дело, което Той извършва, е най-реалистичното дело. Извършва го в съответствие с развитието на епохите и спрямо това как се променят нещата. За Него извършването на делото е подобно на предписването на правилно лечение за дадена болест. Докато изпълнява делото Си, Той наблюдава и го продължава според Своите наблюдения. Във всеки етап от Своето дело Бог може да изрази изобилната Си мъдрост и могъщество. Той разкрива Своята изобилна мъдрост и власт според делото във всяка конкретна епоха и позволява на всички хора, възвърнати от Него през тази епоха, да видят целия Му нрав. Той задоволява нуждите на хората в съответствие с делото, което трябва да се извърши във всяка епоха, и върши каквото дело трябва да свърши. Той осигурява на хората това, от което се нуждаят, в зависимост от степента, до която Сатана ги е покварил. По подобен начин, когато Йехова първоначално създаде Адам и Ева, Той го направи, за да могат да проявят Бог на земята и да свидетелстват за Бог сред Неговите създания. Но Ева съгреши, след като беше изкушена от змията, и Адам направи същото; и двамата ядоха от плода на дървото на познанието за доброто и злото в градината. Затова Йехова трябваше да извърши допълнително дело за тях. Като видя голотата им, Той покри телата им с дрехи от животински кожи. След това Той каза на Адам: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе […] докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“. На жената Той каза: „Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. След това Той ги прогони от Едемската градина и ги накара да живеят живот извън нея, подобно на живота, воден от хората на земята днес. Когато в самото начало Бог създаде човека, Неговият план не беше да остави човека да бъде изкушен от змията след като е създаден, а след това да прокълне човека и змията. Всъщност Той не е имал такъв план. Просто начинът, по който се развиха нещата, наложи извършването на ново дело сред Неговите създания. След като Йехова извърши това дело за Адам и Ева на земята, човечеството продължи да се развива в продължение на няколко хиляди години, докато „Йехова видя, че нечестието на човека беше голямо на земята и че всяко въображение на мислите в сърцето му беше постоянно само зло. И Йехова се разкая, че създаде човека на земята, и се наскърби в сърцето Си. […] Но Ной намери благодат в очите на Йехова“. По това време Йехова трябваше да извърши още нови дела, тъй като човечеството, което бе сътворил, беше станало твърде грешно, след като змията го беше изкушила. Предвид тези обстоятелства сред цялото човечество Йехова избра да пощади семейството на Ной и след това извърши делото Си на унищожението на света с потоп. Човечеството продължи да се развива по този начин до ден днешен, ставайки все по-покварено, и щом настъпи апогеят на човешкото развитие, ще настъпи и краят на човечеството. От самото начало до края на света реалната история на Неговото дело винаги е била и винаги ще бъде такава. По същия начин хората ще бъдат сортирани според вида си; съвсем не е вярно, че всеки тип човек е предопределен от самото начало да принадлежи към определена категория; по-скоро човечеството е категоризирано постепенно, едва след като е преминало през процес на развитие. Накрая всеки, който не може да бъде напълно спасен, ще бъде върнат при своите „предци“. Нито едно от Божиите дела сред хората не е било предварително подготвено при сътворението на света. По-скоро развитието на нещата позволява на Бог да извършва Своето дело сред човечеството стъпка по стъпка и по по-реалистичен и практичен начин. Например, Бог Йехова не създаде змията, за да изкуши жената. Това не беше Неговият конкретен план, нито беше нещо, което Той умишлено бе предопределил. Може да се каже, че това беше неочаквано събитие. И именно поради това Йехова изгони Адам и Ева от Едемската градина и се закле никога повече да не създава хора. Въпреки това хората откриват Божията мъдрост само въз основа на това. Точно както казах по-рано: „Проявявам мъдростта Си въз основа на кроежите на Сатана“. Независимо колко покварени стават хората или как змията ги изкушава, Йехова е все така мъдър. Затова, откакто сътвори света, Той се е заел с ново дело, и нито един от етапите не е повторен. Сатана непрекъснато задейства кроежи, човечеството постоянно е покварявано от Сатана, а Бог Йехова непрестанно извършва Своето мъдро дело. Откакто сътвори света, Той никога не се е провалял, нито е спирал да върши делото Си. След като хората бяха покварени от Сатана, Той продължи да върши делото Си сред тях, за да победи Сатана, врага, който поквари човечеството. Тази битка бушува от самото начало и ще продължи до края на света. Извършвайки толкова много работа, Бог Йехова не само позволи на хората, които са били покварени от Сатана, да получат Неговото велико спасение, но и им позволи да видят мъдростта, всемогъществото и властта Му. Освен това накрая Той ще им позволи да видят Неговия праведен нрав, който се изразява в наказване на злите и възнаграждаване на добрите. Той се бори със Сатана до ден днешен и никога не е бил побеждаван. Това е, защото Той е мъдър Бог и проявява мъдростта Си въз основа на кроежите на Сатана. Ето защо Бог не само е покорил всичко на небето на властта Си, но и всичко на земята обитава под столчето Му за крака, а не на последно място, налага на злите, които посягат на човеците и ги тормозят, да попаднат под Неговото наказание. Всички резултати от това дело са постигнати благодарение на Неговата мъдрост. Той никога не е разкривал мъдростта Си преди съществуването на човечеството, защото нямаше врагове на небето, на земята или където и да е в цялата вселена, а сред всички неща нямаше нахлуване на сили на мрака. След като архангелът Сатана Го предаде, Той сътвори човеците на земята и именно заради тях, както бе редно, започна Своята хилядолетна война със Сатана, архангела — война, която става все по-разгорещена с всеки следващ етап. Неговото всемогъщество и мъдрост присъстват във всеки от тези етапи. Едва тогава всяко творение на небето и на земята вижда Божията мъдрост, всемогъщество, и най-вече Божията практичност. До ден днешен Той продължава да извършва делото Си по все същия практически начин. Освен това, докато извършва делото Си, Той разкрива също така Своята мъдрост и всемогъщество и ви позволява да видите реалната история на всеки етап от делото, да разберете точно как да обясните Божието всемогъщество и още повече да видите едно пълно обяснение за Божията практичност.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)

Ежедневни Божии слова  Откъс 148

Делото на Светия Дух винаги се извършва в движение; Той може да планира делото Си по всяко време и да го извърши по всяко време. Защо винаги казвам, че делото на Светия Дух е свързано с реалността и че винаги е ново, никога старо, и винаги е изключително актуално? Делото Му не е било предварително планирано, когато светът беше сътворен. Изобщо не беше така! Всяка стъпка от делото постига своя подходящ ефект за съответното време и стъпките не се прекъсват една друга. Много често плановете, които си правиш, просто не могат да вървят в крак с най-новото дело на Светия Дух. Делото Му не е толкова просто, колкото си мислят хората, нито е толкова сложно, колкото си го представят — то се състои в това да осигурява на хората по всяко време и на всяко място това, от което се нуждаят в конкретния момент. Никой не е по-наясно за същността на хората от Него и точно поради тази причина нищо не може да отговори на реалистичните нужди на хората така добре, както Неговото дело. Затова от човешка гледна точка изглежда, че делото Му е било планирано няколко хилядолетия предварително. Докато извършва делото Си сред вас сега, Той извършва дело и говори по всяко време и навсякъде, в зависимост от състоянията, в които се намирате. Разполага с точните слова, които да изрече, когато срещне тези състояния, и ги казва на хората, които се нуждаят от тях. Да вземем първата стъпка от Неговото дело: времето на наказанието. След това Бог извърши делото Си въз основа на проявленията на хората, натяхното непокорство, на положителните и негативните състояния, в които изпадаха, както и на това колко негативни биха могли да станат, когато тяхната негативност достигне определен момент; и Той грабваше тези неща и ги оползотворяваше, за да постигне по-добър резултат в делото Си. Тоест Той извършва делото Си да предоставя ресурс на хората въз основа на текущото им състояние във всеки един момент. Предприема всяка стъпка от делото Си според актуалното състояние на хората. Всички сътворени същества са в Неговите ръце. Как би могъл да не ги познава? Бог предприема следващата стъпка от делото Си, което трябва да бъде извършено, навсякъде и по всяко време и в съответствие със състоянията на хората. Това дело в никакъв случай не е било предначертано от незапомнени времена; това е човешка представа! Той извършва делото Си, докато наблюдава въздействията от него, и делото Му непрекъснато се задълбочава и се развива; след като наблюдава резултатите от делото Си, Той изпълнява следващата стъпка от него. Той използва много способи, за да направи прехода плавен и с течение на времето да разкрие делото Си на хората. Този начин на действие може да задоволи нуждите на хората, защото Бог познава човеците твърде добре. Ето как Той извършва Своето дело от небето. Въплътеният Бог също върши Своето дело по този начин, като предприема стъпки и действа сред хората според действителните обстоятелства. Нито едно от делата Му не е било подготвено преди сътворението на света, нито е било щателно планирано предварително. Две хиляди години след сътворението на света Йехова видя до каква степен е покварено човечеството, и използва устата на пророк Исая, за да предскаже, че след края на Епохата на закона Йехова ще извърши Своето дело за изкупление на човечеството в Епохата на благодатта. Това беше планът на Йехова, разбира се, но този план също беше съставен според обстоятелствата, които Той наблюдаваше по това време. Не го измисли веднага, след като създаде Адам. Исая просто изрече пророчество, но Йехова не беше подготвил това дело предварително през Епохата на закона. Всъщност Той започна да го изпълнява в началото на Епохата на благодатта, когато пратеникът се яви в съня на Йосиф с откровението, че Бог ще се въплъти, и едва тогава започна делото Му на въплъщение. Бог не беше се подготвил, както хората си представят, за Своето дело на въплъщението веднага след сътворението на света. Това беше решено единствено въз основа на степента, до която човечеството се беше развило, и състоянието на Неговата война срещу Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)

Ежедневни Божии слова  Откъс 149

Когато Бог се въплъщава, Неговият Дух слиза в човешко същество. С други думи, Божият Дух се облича с физическо тяло. Той не идва, за да извърши някакви ограничени и частични действия; Делото Му е абсолютно неограничено. Делото, което Светият Дух извършва в плътта, все пак се определя от съответните резултати и Той използва такива фактори, за да определи продължителността на периода, в който ще извършва делото Си, докато е в плътта. Светият Дух директно разкрива всяка стъпка от Своето дело, като го изследва, докато го изпълнява. Това дело не е толкова свръхестествено, че да надхвърля границите на човешкото въображение. То е като делото на Йехова при създаването на небесата, земята и всички неща. Той планираше и действаше едновременно. Той отдели светлината от тъмнината и утрото и вечерта се появиха — това отне един ден. На втория ден Той създаде небето и това също отне един ден. След това създаде земята, моретата и всички същества, които ги населяваха, което изискваше още един ден. Това продължи до шестия ден, когато Бог създаде човека и го постави да управлява всички неща на земята. След това на седмия ден, когато приключи със сътворението на всички неща, Той Си почина. Бог благослови седмия ден и го определи като свят ден. Той реши да установи този свят ден, едва след като вече беше създал всички неща, а не преди да ги създаде. Това дело също беше извършено в движение. Преди да създаде всички неща, Той не беше решил да създаде света за шест дни и след това да си почива на седмия. Това изобщо не отговаря на фактите. Той не беше изричал подобно нещо, нито го беше планирал. Въобще не беше казал, че сътворението на всички неща ще бъде завършено на шестия ден и че Той ще си почива на седмия. Вместо това Той създаваше според това, което Му се струваше добро в момента. След като всичко беше сътворено, вече беше настъпил шестият ден. Ако беше приключил със сътворението на всичко на петия ден, то Той щеше да определи шестия ден за свят ден. Но всъщност Той сътвори всичко за шест дни и така седмият ден стана свят ден, което се спазва и до днес. Следователно сегашното Му дело се извършва по същия начин. Той говори в съответствие със състоянията ви, за да ви предостави ресурса, от който се нуждаете. Това означава, че Духът говори и извършва делото Си според състоянията на хората; внимателно проучва всичко и извършва делото Си по всяко време и на всяко място. Всичко, което Аз правя и казвам, което ви отреждам и ви давам, е без изключение това, от което се нуждаете. Затова нито едно Мое дело не е отделено от реалността; всичко е практично, защото всички вие знаете, че „Божият Дух проучва внимателно всичко“. Ако всичко това е било предварително решено, нямаше ли да е прекалено нагласено? Ти мислиш, че Бог е разработил планове за цели шест хилядолетия и след това е предопределил човечеството да бъде непокорно, противопоставящо се, нечестиво и измамно, с покварена плът, сатанински нрав, похотливи очи и лични прищевки. Нищо от това не е предопределено от Бог, а по-скоро всичко се случи в резултат на покварата на Сатана. Някои може да кажат: „Не беше ли и Сатана в Божиите ръце? Бог е предопределил Сатана да поквари човека по този начин и след това Бог да извърши Своето дело върху човека“. Наистина ли Бог би предопределил Сатана да поквари човечеството? Бог толкова силно желае да даде на хората възможност да живеят нормално, така че би ли смутил живота им? Ако е така, усилията Му да победи Сатана и да спаси човечеството не биха ли били напразни? Как би могло непокорството на човечеството да бъде предопределено? Ако това е нещо, което се е случило поради смущението на Сатана, как би могло да бъде предопределено от Бог? Сатана в Божиите ръце, когото си представяте, е много по-различен от Сатана в Божиите ръце, за когото говоря Аз. Според вашите твърдения, че „Бог е всемогъщ и Сатана е в Неговите ръце“, Сатана никога не би могъл да Го предаде. Ти не каза ли, че Бог е всемогъщ? Знанието ви е твърде абстрактно и няма връзка с реалността; човек никога не може да разгадае Божиите мисли, нито Неговата мъдрост! Бог е всемогъщ, това изобщо не е лъжа. Архангелът предаде Бог, защото Бог първоначално му даде дял от властта. Разбира се, това беше неочаквано събитие, точно както когато Ева се поддаде на изкушението на змията. Въпреки това, без значение как Сатана извършва своето предателство, той не е всемогъщ като Бог. Както вие казахте, Сатана е просто могъщ; каквото и да прави, Божията власт винаги ще го победи. Това е истинското значение на твърдението „Бог е всемогъщ и Сатана е в Неговите ръце“. Затова войната със Сатана трябва да се води стъпка по стъпка. Още повече, че Бог планира Своето дело в отговор на кроежите на Сатана, т.е. Той носи спасение на човечеството и разкрива Своето всемогъщество и мъдрост по начин, подходящ за епохата. По същия начин делото от последните дни не е било предопределено по-рано, преди Епохата на благодатта; нещата не се предопределят по такъв подреден начин: първо, да промени външните нагласи на човека; второ, да подложи човека на Своето наказание и Своите изпитания; трето, да накара човека да премине през изпитанието на смъртта; четвърто, да позволи на човека да преживее времето на любов към Бог и да изрази решимостта на сътворено същество; пето, да позволи на човека да види Божиите намерения и да Го опознае напълно, и накрая да направи човека пълноценен. Той не е планирал всички тези неща през Епохата на благодатта. Всъщност Той започна да ги планира в настоящата епоха. Сатана работи, също както и Бог. Сатана изразява своя покварен нрав, докато Бог говори и директно изразява слова, като разобличава някои съществени неща. Това е делото, което се извършва днес, и се прилага същият принцип на действие, който е бил използван много отдавна, след сътворението на света.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)

Ежедневни Божии слова  Откъс 150

Първо Бог създаде Адам и Ева; създаде и змия. Змията беше най-отровната от всички същества; нейното тяло съдържаше отрова, която Сатана употреби, за да се възползва от нея. Именно змията изкуши Ева да съгреши. Адам съгреши след Ева и тогава двамата придобиха способността да различават доброто от злото. Ако Йехова знаеше, че змията ще изкуши Ева и че Ева ще изкуши Адам, тогава защо постави всички в градината? Ако Той можеше да предвиди тези неща, защо тогава създаде змия и я постави в Едемската градина? Защо в Едемската градина имаше плодове от дървото за познаване на доброто и злото? Дали Той беше вече определил, че те ще ядат от този плод? Когато Йехова дойде, нито Адам, нито Ева се осмелиха да се изправят срещу Него и едва тогава Йехова разбра, че те са яли плода от дървото на познанието за доброто и злото, и са станали жертва на измамата на змията. Накрая Той прокълна змията, както и Адам и Ева. Когато двамата ядоха от плода на дървото, Йехова изобщо не знаеше, че те правят това. Покварата на човечеството толкова се задълбочи, че хората станаха нечестиви и сексуално разпуснати. Нещо повече — те стигнаха дотам, че всичко, което таяха в сърцата си, беше злоба и нечестивост; всичко беше мръсотия. Затова Йехова съжали, че е създал човечеството. След това Той извърши делото Си по унищожение на света с потоп, който Ной и синовете му преживяха. Всъщност някои неща не са толкова сложни и свръхестествени, колкото хората си представят. Някои задават въпроса: „След като Бог е знаел, че архангелът ще Го предаде, защо го е създал?“. Ето какви са фактите: преди земята да бъде създадена, архангелът беше най-великият от небесните ангели. Той имаше власт да раздава правосъдие над всички ангели в небето; това беше властта, която Бог му беше дал. С изключение на Бог, това беше най-великият от небесните ангели. По-късно, след като Бог създаде човечеството, долу на земята архангелът извърши още по-голямо предателство срещу Него. Казвам, че той предаде Бог, защото искаше да управлява човечеството и да има по-голяма власт от Него. Архангелът беше този, който изкуши Ева да съгреши и направи това, защото искаше да установи своето царство на земята и да накара хората да предадат Бог, и вместо това да се подчинят на архангела. Архангелът видя, че толкова много неща могат да му се подчинят — както ангелите, така и хората на земята. Птиците и зверовете, дърветата, горите, планините, реките и всички неща по земята бяха под грижата на хората, т.е. на Адам и Ева, докато Адам и Ева се подчиняваха на архангела. Затова архангелът искаше да надмине Бог по власт и да Го предаде. След това той поведе много ангели да предадат Бог, които по-късно се превърнаха в различни видове нечисти духове. Нима развитието на човечеството до днес не е причинено от покварата на архангела? Хората са такива, каквито са днес, защото архангелът предаде Бог и поквари човечеството. Това поетапно дело далеч не е толкова абстрактно и просто, колкото хората могат да си представят. Сатана имаше определена причина да извърши предателството си, но хората не могат да разберат този прост факт. Защо Бог, който създаде небето и земята и всички неща, създаде и Сатана? След като Бог толкова много мрази Сатана и Сатана е Негов враг, тогава защо Бог го създаде? Създавайки Сатана, Той не създаде ли враг? Всъщност Бог не създаде враг; по-скоро Той създаде ангел, който по-късно Го предаде. Неговият статус се беше издигнал толкова високо, че той пожела да предаде Бог. Може да се каже, че това беше съвпадение, но и нещо неизбежно. Подобно е на това, че човек неизбежно умира, след като достигне до определена зрелост; нещата просто са се развили до този етап. Някои абсурдни глупци казват: „Щом Сатана е Твой враг, тогава защо го създаде? Нима не знаеше, че архангелът ще Те предаде? Не гледаш ли отвека и довека? Нима не познаваше природата на архангела? След като много добре разбираше, че той ще те предаде, защо го направи архангел? И не само Те предаде, но и поведе със себе си много други ангели и слезе в света на смъртните, за да поквари човечеството, а Ти и до днес все още не си успял да завършиш шестхилядолетния Си план за управление“. Верни ли са тези думи? Когато мислиш по този начин, не пилееш ли умствена енергия? Има и други, които казват: „Ако Сатана не сееше поквара сред човечеството чак до днешни дни, Бог нямаше да донесе такова спасение на човечеството. Така Божията мъдрост и всемогъщество щяха да бъдат невидими; къде щеше да се разкрие Неговата мъдрост? Именно заради Сатана Бог създаде човешки род, за да може по-късно да разкрие Своето всемогъщество — иначе как би могъл човекът да открие Божията мъдрост? Ако човекът не се противопоставяше на Бог и не се бунтуваше срещу Него, нямаше да е необходимо да се разкриват Неговите дела. Ако всички сътворени същества се покланяха на Бог и Му се подчиняваше, Той нямаше да има никакви дела за вършене“. Това е още по-далеч от действителността, защото в Бог няма нищо скверно и затова Той не може да създава скверност. Сега Той разкрива делата Си само за да победи Своя враг, да спаси хората, които е създал, и да победи демоните и Сатана, които мразят, предават и се противопоставят на Бог, и които в самото начало са били под Негова власт и са Му принадлежали. Бог иска да победи тези демони и по този начин да разкрие Своето всемогъщество на всички неща. Човечеството и всички неща на земята сега са под властта на Сатана и над тях властват злите. Бог иска да разкрие Своите дела на всички неща, за да Го познават хората, и по този начин да победи Сатана и да надделее напълно над Своите врагове. Цялото това дело се осъществява чрез разкриване на Божиите дела. Всичко, сътворено от Него, е под властта на Сатана, затова Бог иска да разкрие пред всички Своето всемогъщество и по този начин да победи Сатана. Ако Сатана не съществуваше, нямаше да има нужда Бог да разкрива делата Си. Ако не беше смущението на Сатана, след като създаде човечеството, Бог щеше да го отведе да живее в Едемската градина. Защо преди предателството на Сатана Бог никога не разкри всички Свои дела на ангелите или на архангела? Ако в началото всички ангели и архангели бяха познали Бог и Му се бяха подчинили, тогава Той нямаше да извърши тези безсмислени действия. Тъй като съществуват Сатана и демоните и тъй като хората са се съпротивлявали на Бог и са изпълнени с непокорен нрав, Бог ще разкрие Своите дела. Тъй като ще воюва със Сатана, Той трябва да използва собствената Си власт и всички Свои дела, за да го победи; така делото на спасението, което Той извършва сред хората, ще им позволи да видят Неговата мъдрост и всемогъщество. Делото, което Бог извършва днес, е значимо и по никакъв начин не прилича на онова, за което някои хора говорят, когато казват: „Не е ли противоречиво делото, което вършиш? Не е ли тази последователна работа просто упражнение, с което да си навличаш смущения? Ти създаде Сатана и след това му позволи да Те предаде и да Ти се противопостави. Ти създаде хората и след това ги предаде на Сатана, като позволи на Адам и Ева да бъдат изкушени. След като Си направил всички тези неща нарочно, защо все още мразиш човечеството? Защо мразиш Сатана? Не е ли всичко това Твое дело? Кое точно мразиш?“. Има доста на брой абсурдни хора, които говорят такива неща. Те искат да обичат Бог, но дълбоко в себе си се оплакват от Него. Какво противоречие! Ти не разбираш фактите, имаш твърде много свръхестествени мисли и дори твърдиш, че Бог е допуснал грешка — колко си абсурден! Ти си този, който фалшифицира истината; не е вярно, че Бог е допуснал грешка! Някои хора дори се оплакват, без да спират: „Ти беше този, който създаде Сатана, и този, който хвърли Сатана сред хората и ги предаде на него. Когато хората притежаваха сатанински нрав, Ти не им прости, а напротив — донякъде ги намрази. Отначало ги обичаше до известна степен, а сега ги мразиш. Ти си този, който е намразил човечеството, но Ти си и Този, Който го е възлюбил. Какво точно става тук? Това не е ли противоречие?“. Независимо от вашата гледна точка точно това се случи на небето; ето как архангелът предаде Бог и човечеството беше покварено, и това е начинът, по който хората продължават и до днес. Независимо от начина, по който ще го формулирате, това е цялата история. Вие обаче трябва да разберете, че единствената цел на делото, което Бог върши днес, е да ви спаси и да победи Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)

Ежедневни Божии слова  Откъс 151

Бог използва Своето управление на хората, за да победи Сатана. Като покварява хората, Сатана слага край на тяхната съдба и смущава Божието дело. Бог от своя страна извършва делото на спасението на човечеството. Кой етап от делото, което Бог върши, няма за цел да спаси човечеството? Кой етап няма за цел да пречисти хората, да ги накара да се държат праведно и да изживеят един обичлив образ? Сатана обаче не прави това. Той покварява човечеството и непрекъснато извършва работата си по покваряване на човечеството във вселената. Разбира се, Бог също върши Своите дела, без да обръща внимание на Сатана. Колкото и власт да има Сатана, тази власт все пак му е дадена от Бог; Бог просто не му е дал цялата Си власт, така че каквото и да прави Сатана, той никога не може да надмине Бог и винаги ще бъде в Неговите ръце. Бог не разкри нито едно от делата Си, докато беше на небето. Той само даде на Сатана малка част от властта и му позволи да поеме управлението на другите ангели. Следователно, каквото и да прави Сатана, той не може да надмине Божията власт, защото властта, която Бог първоначално му даде, е ограничена. Докато Бог работи, Сатана смущава. В последните дни смущенията ще приключат; по същия начин ще приключи и Божието дело и хората, които Бог иска да направи пълноценни, ще бъдат направени пълноценни. Бог насочва хората в положителна посока; Неговият живот е жива вода — неизмерим и безграничен. Сатана е покварил човека до известна степен; накрая живата вода на живота ще направи човека пълноценен и за Сатана ще бъде невъзможно да се намесва и да върши своите дела. Така Бог ще може да спечели тези хора напълно. Дори и сега Сатана остава непокорен; той непрекъснато се опитва да се съревновава с Бог, но Бог не му обръща внимание. Бог е казал: „Аз ще бъда победител над всички тъмни сили на Сатана и над всички тъмни влияния“. Това е делото, което трябва да бъде извършено в плътта, и именно това е значимостта на Божието въплъщение: да се завърши етапът на делото на побеждаването на Сатана в последните дни и да се изтрие всичко, което принадлежи на Сатана. Победата на Бог над Сатана е неизбежна! Всъщност Сатана вече отдавна се е провалил. Когато евангелието започна да се разпространява в цялата страна на големия червен змей — тоест когато въплътеният Бог започна Своето дело и това дело започна да напредва, Сатана беше напълно победен, защото самата цел на въплъщението беше да победи Сатана. Сатана видя, че Бог отново се е въплътил и е започнал да върши Своето дело, което никаква сила не може да спре, и затова при вида на това дело остана смаян и не се осмели да направи нищо повече. Първоначално Сатана мислеше, че и той е надарен с много мъдрост и прекъсваше и смущаваше Божието дело; не очакваше обаче, че Бог отново ще стане плът или че в Своето дело Бог ще използва непокорството на Сатана, за да разобличи и да съди човечеството — и така Той ще завоюва хората, и ще победи Сатана. Бог е по-мъдър от Сатана и Неговото дело е далеч по-висше. Ето защо, както вече заявих: „Делото, което върша, е в отговор на кроежите на Сатана; накрая ще разкрия Моето всемогъщество и безсилието на Сатана“. Бог е водещ в Своето дело, а Сатана се влачи отзад, докато накрая не бъде окончателно унищожен — дори няма да разбере какво е станало! Той ще осъзнае истината едва след като бъде разбит и смачкан, а дотогава вече ще бъде изпепелен в огненото езеро. Дали тогава няма да бъде напълно убеден? Защото тогава Сатана няма да има повече интриги, с които да си служи!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)

Ежедневни Божии слова  Откъс 152

Божието дело сред хората е неразривно свързано с човека, защото човекът е обектът на това дело и единственото създание, сътворено от Бог, което може да свидетелства за Него. Животът на човека и всички негови дейности не могат да бъдат отделени от Бог и се управляват от Божиите ръце, като дори може да се каже, че за човека е невъзможно да съществува независимо от Бог. Това не може да бъде отречено, защото е факт. Всичко, което Бог върши, е от полза на човечеството и е насочено срещу замислите на Сатана. Всичко, от което се нуждае човек, идва от Бог, а Бог е източникът на човешкия живот. Така човек просто не може да се раздели с Бог. Освен това Бог никога не е имал намерение да се разделя с човека. Делата, които Бог върши, са за доброто на цялото човечество и Неговите мисли са винаги добри. Следователно за човека както Божиите дела, така и Божиите мисли (т.е. Божиите намерения) са „видения“, които трябва да бъдат опознати от човека. Освен това тези видения представляват управлението на Бог и са дело, което не е възможно да бъде извършено от човека. В същото време изискванията, които Бог поставя на човека по време на Своите дела, се наричат „практика“ на човека. Виденията са дело на Самия Бог или са Неговите намерения за човечеството, или целите и значението на Неговото дело. Може да се каже, че виденията също са част от управлението, тъй като това управление е Божие дело и е насочено към човека, което означава, че то е дело, което Бог върши сред хората. Това дело е доказателството и пътят, по който човекът опознава Бог, и то е от изключителна важност за него. Ако вместо да обръщат внимание на познанието за Божието дело, хората обръщат внимание само на доктрините за вярата в Бог или на незначителни подробности, тогава те просто няма да познават Бог, а още по-малко ще са в съгласие с Божиите намерения. Божиите дела, които помагат изключително много на човека да опознае Бог, се наричат видения. Тези видения са Божието дело, Божиите намерения, целите и значението на Божието дело, които са все полезни за човека. Практиката се отнася до това, какво трябва да се върши от човека, от сътворените същества, които следват Бог — с други думи, дълга на човека. Това, което хората трябва да правят, не е нещо, което те са разбрали от самото начало, а са изискванията, които Бог има към тях по време на Божието дело. Докато Бог работи, тези изисквания постепенно стават по-сериозни и по-възвишени. Например по време на Епохата на закона човек е трябвало да следва закона, а по време на Епохата на благодатта — да носи кръста. Епохата на царството е различна: изискванията към човека са по-високи в сравнение с тези в Епохата на закона и Епохата на благодатта. Тъй като виденията стават все по-възвишени, изискванията към човека стават все по-високи, все по-ясни и по-практически. По същия начин и виденията стават все по-практични. Тези многобройни практически видения не само помагат на човека по-добре да се покори на Бог, но най-вече благоприятстват неговото познание за Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 153

В сравнение с предишните епохи Божието дело по време на Епохата на царството е по-реалистично, насочено е повече към същността на човека и промените в неговия нрав и е по-способно да свидетелства за Самия Бог пред всички онези, които Го следват. С други думи, по време на Епохата на царството, докато работи, Бог показва на човека повече от Себе Си, отколкото когато и да било в миналото, което означава, че виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са по-висши, отколкото във всяка предишна епоха. Тъй като Божието дело сред хората е навлязло в невиждана досега територия, виденията, опознати от човека през Епохата на царството, са най-висшите в цялото дело на управлението. Божието дело е навлязло в невиждана досега територия и така виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са станали най-висшите от всички, а произтичащата от тях човешка практика също е по-висша от всяка предишна епоха, тъй като тази практика се променя заедно с виденията и съвършенството на виденията също е показател за съвършенството на изискванията към човека. Веднага щом цялото управление на Бог спре, спира и човешката практика и без Божието дело човекът няма да има друг избор, освен да се придържа към правилата от отминалите времена, иначе просто няма да има друга възможност. Без нови видения няма да има нова човешка практика; без пълноценни видения няма да има съвършена човешка практика; без висши видения няма да има висша човешка практика. Практиката на човека се променя заедно със стъпките на Бог и по същия начин знанието и опитът на човека също се променят заедно с Божието дело. Независимо какви са способностите на човека, той все пак е неотделим от Бог и ако Бог спре да работи дори само за миг, човекът веднага ще умре от Неговия гняв. Човекът няма с какво да се похвали, защото колкото и високи да са познанията му днес, колкото и дълбоки да са неговите преживявания, той е неотделим от Божието дело, защото човешката практика и това, към което той трябва да се стреми във вярата си в Бог, са неща, които са неотделими от виденията. Във всеки пример за Божие дело има видения, които човекът трябва да разбере, и след тях към него се предявяват подходящи изисквания. Без да има тези видения като основа човекът просто не би бил способен да практикува, нито пък би могъл да следва Бог непоколебимо. Ако човек не познава Бог или не разбира Божиите намерения, тогава всичко, което прави, е напразно и не може да бъде одобрено от Бог. Колкото и богато да е надарен човекът, той все пак не може без Божието дело и напътствието на Бог. Колкото и добри или многобройни да са действията на човека, те пак не могат да заменят Божието дело. И така, практиката на човека при никакви обстоятелства не може да се отдели от виденията. Тези, които изобщо не приемат новите видения, нямат нова практика. Тяхната практика няма никаква връзка с истината, защото те се придържат към правила и спазват мъртвия закон; те нямат никакви нови видения и в резултат на това нямат никаква практика от новата епоха. Те са изгубили виденията и по този начин са изгубили и делото на Светия Дух, изгубили са и истината. Тези, които са лишени от истината, са поколението на абсурда, те са въплъщение на Сатана. Без значение какъв е човекът, той не може да бъде без видения за Божието дело и не може да бъде лишен от присъствието на Светия Дух; щом изгуби виденията, човек веднага се спуска в Хадес и живее в мрак. Именно хората без видения следват Бог по един объркан начин, те са лишени от делото на Светия Дух и живеят в ада. Такива хора не се стремят към истината, а вместо това издигат Божието име като указателна табела. Тези, които не познават делото на Светия Дух, които не познават въплътения Бог, които не познават трите етапа на делото в цялостното управление на Бог — те не познават виденията и са лишени от истината. А тези, които не притежават истината, не са ли всички злодеи? Тези, които са готови да прилагат истината на практика, които са готови да се стремят към познание за Бог и които наистина съдействат на Бог, са хората, за които виденията служат като основа. Те са одобрени от Бог, защото Му сътрудничат, и именно това съдействие трябва да се прилага на практика от човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 154

Във виденията се съдържат много пътища на практикуване. Практическите изисквания към човека също се съдържат във виденията, както и Божието дело, което човекът трябва да познава. В миналото, по време на специалните или големите събрания, които са се провеждали на различни места, се е говорело само за един аспект от пътя на практиката. Това е била практика, която е трябвало да се приложи по време на Епохата на благодатта и тя едва ли е имала някаква връзка с познанието за Бог, тъй като видението на Епохата на благодатта е било само видението за разпятието на Исус и по-големи видения не е имало. На човека му е било нужно да знае единствено за Божието дело на изкупление на човечеството чрез разпъването на кръста, така че по време на Епохата на благодатта не е имало други видения, които човек да трябва да познава. Така човекът е имал само оскъдно познание за Бог и освен познанието за любящата доброта и милостта на Исус той е имал само няколко прости и жалки неща, които е могъл да приложи на практика — неща, които са били много далеч от тези в днешно време. В миналото, независимо от формата на събиране, човекът не е могъл да говори за практическо познание на Божието дело, нито пък някой е могъл ясно да каже кой е най-подходящият път към практиката, по който хората могат да тръгнат. Хората само са добавили няколко прости детайла към основата от въздържаност и търпение; в същността на тяхната практика просто не е имало промяна, защото в рамките на същата епоха Бог не е извършил никакво по-ново дело и единствените изисквания, които е поставил към хората, са били въздържаност и търпение или носене на кръста — освен тези практики не е имало по-висши видения от разпятието на Исус. В миналото не се е споменавало за други видения, защото Бог не е вършил много от делото Си и защото е поставял само ограничени изисквания към човека. По този начин, каквото и да правел човекът, той не могъл да престъпи тези граници; само практикувал повърхностно и просто. Днес говоря за други видения, защото днес се извършва повече дело — дело, което няколко пъти надхвърля направеното по време на Епохата на закона и Епохата на благодатта. Изискванията към човека също са няколко пъти по-високи в сравнение с миналите епохи. Ако човекът не е способен да опознае напълно тази работа, тогава тя не би имала голямо значение; може да се каже, че човекът трудно ще я опознае напълно, ако не ѝ посвети усилията на целия си живот. Ако по време на делото на завоюването се говори само за пътя на практиката, това би направило завоюването на човека невъзможно. Ако се говори само за виденията, без да се поставят никакви изисквания към човека, това също би направило завоюването на човека невъзможно. Ако не се говори за нищо друго, освен за пътя на практиката, тогава би било невъзможно да се нанесе удар по ахилесовата пета на човека или да се разсеят неговите представи, а така също би било невъзможно човекът да бъде напълно завоюван. Виденията са основният инструмент за завоюване на човека, но ако не съществуваше друг път за практикуване, освен виденията, тогава човекът не би имал път, по който да върви, а още по-малко би имал средства за навлизане. Това е принципът на Божието дело от началото до края: във виденията се съдържа това, което може да бъде приложено на практика, така че освен практика, има и видения. Промените в живота на човека и в неговия нрав са съпътствани от промени във виденията. Ако човек разчиташе само на собствените си усилия, за него би било невъзможно да постигне някаква голяма промяна. Виденията говорят за делото на Самия Бог и управлението на Бог. Практиката се отнася до пътя на човешката практика и до начина на съществуване на човека. В цялото Божие управление връзката между виденията и практиката е връзката между Бог и човек. Ако виденията бъдат премахнати или ако се говори за тях, без да се говори за практика, или ако има само видения, а практиката на човека бъде изкоренена, тогава това не би могло да се счита за управление на Бог, нито пък ще може да се каже, че Божието дело се извършва заради човечеството. По този начин не само ще бъде премахнат дългът на човека, но и ще се отрече целта на Божието дело. Ако от началото до края от човека се изисква само да практикува, без участието на Божието дело, и най-вече, ако от човека не се изисква да познава Божието дело, тогава би било още по-несъстоятелно такова дело да се нарече Божие управление. Ако човекът не познаваше Бог, не познаваше Божиите намерения и просто сляпо практикуваше по неясен начин, той никога нямаше да се превърне в сътворено същество, което напълно отговаря на критериите. И така, тези две неща са задължителни. Ако съществуваше само Божието дело, т.е. ако съществуваха само виденията и ако нямаше никакво сътрудничество или практика от страна на човека, то това не би могло да се нарече Божие управление. Ако съществуваше само практика и навлизане на човека, дори и да беше най-висшият път на навлизане, и така нямаше да стане. Навлизането на човека трябва да се променя постепенно в съответствие с делото и виденията; то не може да се променя произволно. Принципите на човешката практика не са невъздържани, а са поставени в определени граници. Тези принципи се променят в зависимост от виденията на делото. Следователно Божието управление в крайна сметка се свежда до делото на Бог и практиката на човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 155

Делото на управлението започна да се осъществява само заради човечеството, което означава, че то възникна само поради съществуването на човечеството. Не е имало управление преди човечеството или в началото, когато бяха създадени небето, земята и всички неща. Ако в цялото Божие дело не е имало практика, която да е полезна за човека — т.е. ако Бог не е поставял подходящи изисквания към поквареното човечество (ако в делото, извършено от Бог, не е имало подходящ път за практиката на човека) — то това дело не би могло да се нарече Божие управление. Ако всички Божии дела се състояли само в това да се казва на поквареното човечество как да практикува и Бог не е извършил нито едно от Своите собствени начинания и не е разкрил и частица от всемогъществото или мъдростта Си, и колкото и високи да са били изискванията на Бог към хората, колкото и дълго Бог да бе живял сред тях, те не знаят нищо за Божия нрав, то такова дело още повече не би могло да се нарече Божие управление. Казано по-просто, делото на Божието управление е делото, извършено от Бог, и то представлява цялото дело, извършено под Божието ръководство от тези, които са били спечелени от Бог. Такова дело може да бъде обобщено като управление. С други думи, Божието дело сред хората, както и сътрудничеството с Него на всички онези, които Го следват, се нарича общо управление. Тук Божието дело се нарича видения, а сътрудничеството на човека се нарича практика. Колкото по-висше е Божието дело (т.е. колкото по-висши са виденията), толкова повече Божият нрав се изяснява на човека, толкова повече той е в противоречие с човешките представи и толкова по-висши стават практиката и сътрудничеството на човека. Колкото по-високи са изискванията към човека, толкова повече Божието дело се разминава с представите на човека, в резултат на което изпитанията за човека и стандартите, на които трябва да отговаря, също стават по-високи. В края на това дело всички видения ще бъдат завършени и това, което човек трябва да приложи на практика, ще е достигнало върха на съвършенството. Това ще бъде и времето, когато всеки ще бъде сортиран според вида си, защото това, което човекът трябва да знае, ще му бъде показано. Така че когато виденията достигнат своя апогей, делото съответно ще наближи своя край, а практиката на човека също ще е достигнала своя зенит. Практиката на човека се основава на делото на Бог, а управлението на Бог се изразява напълно само посредством практиката и сътрудничеството на човека. Човекът е образецът на Божието дело и обектът на цялото Божие дело на управлението, а също и продуктът на цялото Божие управление. Ако Бог работеше сам, без сътрудничеството на човека, тогава нямаше да има нищо, което да може да послужи като кристализация на цялото Му дело, и тогава Божието управление нямаше да има никакво значение. Само като избере подходящи обекти в допълнение към Своето дело, за да изрази това дело и да докаже всемогъществото и мъдростта Си, Бог може да постигне целта на управлението Си и да постигне целта да използва цялото това дело, за да победи напълно Сатана. Следователно човекът е задължителна част от делото на Божието управление и е единственият, който може да направи така, че Божието управление да даде плод и да постигне своята крайна цел; освен човека никоя друга форма на живот не може да поеме такава роля. За да се превърне човекът в истинска кристализация на Божието дело на управлението, поквареното човечество трябва напълно да се отърве от непокорството си. Това изисква на човека да се дава подходяща практика в различни периоди, а Бог да извърши съответната работа сред хората. Само по този начин накрая ще бъде спечелена група от хора, които са кристализация на Божието дело на управлението. Божието дело сред хората не може да свидетелства за Самия Бог само чрез това дело; за да бъде постигнато такова свидетелство, са необходими и живи човешки същества, които са подходящи за Неговото дело. Бог първо ще работи върху тези хора, чрез които после ще се изрази Неговото дело, така ще се засвидетелства волята Му сред сътворените същества и по този начин Бог ще постигне целта на това дело. Бог не работи сам, за да победи Сатана, защото не може да свидетелства пряко за Себе Си сред всички сътворени същества. Ако правеше така, щеше да е невъзможно да убеди напълно човека, следователно Бог трябва да завоюва човека, като върши делото Си върху него, и само тогава ще може да получи свидетелство сред всички сътворени същества. Ако само Бог извършваше делото Си, а човекът не сътрудничеше, нито Бог изискваше това от него, тогава човекът никога нямаше да може да опознае Божия нрав и щеше да остане завинаги неспособен да познава Божиите намерения; то това не би могло да се нарече дело на Божието управление. Ако само човекът полагаше усилия, стремеше се и работеше упорито, без да разбира Божието дело, тогава щеше да изглежда сякаш човекът се шегува. Без делото на Светия Дух това, което човекът прави, принадлежи на Сатана, то е непокорно и е злодеяние; Сатана се проявява във всичко, което върши поквареното човечество, и няма нищо, което да е съвместимо с Бог, и всичко, което човек върши, е проявление на Сатана. Няма нещо, казано от Бог, което да не се отнася до виденията и практиката. Върху основата на виденията човекът намира практиката и пътя на покорството, и загърбва представите си, и придобива онези неща, които не е имал преди. Бог изисква от човека да Му сътрудничи, да се подчини напълно на Неговите изисквания, а човекът иска да види делото, извършено от Самия Бог, да оцени Божието всемогъщество и да опознае Божия нрав. Накратко, това представлява управлението на Бог. Управлението е единението на Бог с човека и то е най-великото управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 156

Това, което включва видения, се отнася преди всичко до делото на Самия Бог, а това, което включва практика, трябва да се извършва от човека и няма никаква връзка с Бог. Божието дело се завършва от Самия Бог, а човешката практика се постига от самия човек. Това, което трябва да бъде направено от Самия Бог, не е необходимо да бъде направено от човека, а това, което трябва да бъде практикувано от човека, не е свързано с Бог. Делото на Бог е Негово собствено служение и няма връзка с човека. Не е необходимо това дело да се върши от човека, а освен това човекът не би бил способен да извърши работата, която трябва да бъде извършена от Бог. Всичко, което се изисква от човека да практикува, трябва да бъде извършено от него, дори и да става дума за това да се жертва животът му или да бъде предаден на Сатана, за да остане непоколебим в свидетелството си — всичко това трябва да се извърши от човека. Самият Бог завършва цялото дело, което трябва да извърши, а това, което трябва да направи човекът, му е показано; останалата работа се оставя да бъде свършена от човека. Бог не върши допълнително дело; Той върши само работата, която е в рамките на Неговото служение, и само показва на човека пътя; Той само отваря пътя, а не върши делото по проправяне на пътя. Това трябва да се разбере от всички. Прилагането на истината на практика означава прилагане на Божиите слова на практика и всичко това е дълг на човека; това е нещо, което трябва да се прави от човека и то няма нищо общо с Бог. Ако хората настояват Бог също да страда и да претърпи облагородяване в истината по същия начин като тях, значи са непокорни. Работата на Бог е да изпълнява Своето служение, а дългът на човека е да се покорява на всички Божии напътствия без никаква съпротива. Ако е нужно човекът да постигне нещо, той е длъжен да направи това, независимо от начина, по който Бог работи или живее. Единствено Самият Бог може да поставя изисквания към човека, което означава, че само на Него подобава да поставя изисквания към човека. Човекът не трябва да има никакъв избор и не трябва да прави нищо друго, освен напълно да се покорява и да практикува; това е разумът, който човекът трябва да притежава. След като делото, което трябва да бъде извършено от Самия Бог, приключи, от човека се изисква да го изживее стъпка по стъпка. Ако накрая, когато цялото Божие управление е завършено, човекът все още не е направил това, което Бог изисква от него, тогава той трябва да бъде наказан. Ако хората не изпълняват Божиите изисквания, то това е човешкото непокорство, а не означава, че Бог не е бил достатъчно задълбочен в работата Си. Всички онези, които не могат да приложат Божиите слова на практика, онези, които не могат да изпълнят Божиите изисквания, както и онези, които не могат да дадат своята отдаденост и да изпълнят добре своя дълг, ще бъдат наказани. Днес това, което се изисква да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако дори не можете да изпълнявате дълга си или не можете да го изпълнявате добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да принесе своята отдаденост и не бива да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, защо тогава човекът да не може да предложи своята отдаденост на Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълнява част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, защо тогава днес човекът не е способен да изпълнява добросъвестно някакъв дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете. Думите, които ви бяха казани, стигнаха право до вашата същност и Божието дело навлезе в невиждана досега територия. Много хора все още не разбират дали това е истинният или погрешният път; те все още чакат и виждат, а не изпълняват дълга си. Вместо това те изследват всяка дума и действие на Бог, съсредоточават се върху това, какво Той яде и какво е облеклото Му, и представите им стават все по-мъчителни. Такива хора не вдигат ли шум за нищо? Как е възможно това да са хора, които търсят Бог? И как могат да бъдат хора, които имат намерение да се подчиняват на Бог? В ума си оставят на заден план отдадеността и дълга си и вместо това се съсредоточават върху местонахождението на Бог. Наистина са омразни! Ако човекът е разбрал всичко, което трябва да разбере, и е приложил на практика всичко, което трябва да приложи, тогава Бог без съмнение ще го дари със Своите благословии, защото това, което Той изисква от човека, е негов дълг и нещо, което трябва да бъде изпълнено от него. Ако човекът не може да разбере това, което трябва да разбере, и не може да приложи на практика това, което трябва да приложи, тогава той ще бъде наказан. Тези, които не съдействат на Бог, са във вражда с Него, а тези, които не приемат новото дело, таят към него нагласа на противопоставяне, дори и да не правят нищо, което е в явно противоречие с него. Всички онези, които не прилагат на практика истината, изисквана от Бог, са хора, които умишлено се противопоставят и не се покоряват на Божиите слова, дори и такива хора да са особено „загрижени“ за делото на Светия Дух. Хората, които не се подчиняват и не са покорни, са бунтовни и застават срещу Бог. Хората, които не изпълняват своя дълг, са тези, които не сътрудничат на Бог, а хората, които не сътрудничат на Бог, са тези, които не приемат делото на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 157

Когато Божието дело и Божието управление достигнат определен момент, всички онези, които са в съгласие с на намеренията Му, ще могат да изпълняват Неговите изисквания. Бог поставя изисквания към човека според Своите собствени стандарти и според това, което човекът може да постигне. Докато говори за Своето управление, Той също така посочва пътя за човека и му предоставя пътя на съществуване. Управлението на Бог и практиката на човека са в един и същ етап от делото и се извършват едновременно. Разговорът за управлението на Бог е свързан с промените в човешкия нрав, а разговорът за това, което трябва да бъде направено от човека, и за промените в човешкия нрав е свързан с Божието дело; няма момент, в който тези две неща да бъдат разделени. Практиката на човека се променя стъпка по стъпка. Това е така, защото изискванията на Бог към човека също се променят и защото Божието дело постоянно се променя и напредва. Ако практиката на човека остава в капана на правилата, това доказва, че човекът е лишен от Божието дело и ръководство; ако практиката на човека никога не се променя и не се задълбочава, това доказва, че тя се извършва според човешката воля, а е практика на неистината; ако пред човека няма път, по който да върви, тогава той вече е попаднал в ръцете на Сатана и е управляван от Сатана, което означава, че е управляван от зли духове. Ако практиката на човека не се задълбочи, тогава Божието дело няма да се развие и ако няма промяна в Божието дело, тогава навлизането на човека ще спре; това е неизбежно. Ако по време на цялото Божие дело човекът винаги спазваше закона на Йехова, Божието дело нямаше да може да се развие, а освен това нямаше да бъде възможно да се сложи край на цялата епоха. Ако човекът винаги се осланяше на кръста и практикуваше търпение и смирение, тогава щеше да бъде невъзможно Божието дело да продължи да се развива. Шестхилядолетното управление просто не може да бъде прекратено сред хора, които само спазват закона или се осланят само на кръста и практикуват търпение и смирение. Вместо това цялото дело на Божието управление ще приключи сред тези хора от последните дни, които познават Бог, които са били измъкнати от лапите на Сатана и които напълно са се освободили от влиянието на Сатана. Това е неизбежната посока на Божието дело. Защо се казва, че практиката на хората от религиозните църкви е отживелица? Това е така, защото това, което те прилагат на практика, е откъснато от делото на днешния ден. В Епохата на благодатта това, което те са приложили на практика, е било правилно, но тъй като тази епоха отмина и Божието дело се промени, тяхната практика постепенно остаря. Тя е изоставена от новото дело и новата светлина. Ако се вземе предвид нейната първоначална основа, делото на Светия Дух се е задълбочило с няколко стъпки. Но тези хора все още остават заседнали в първоначалния етап от Божието дело и продължават да се придържат към старите практики и старата светлина. Божието дело може да се промени значително за три или пет години, така че няма ли да се случат още по-големи трансформации в продължение на 2 000 години? Ако човек няма нова светлина или практика, това означава, че той не е вървял в крак с делото на Светия Дух и това е провалът на човека. Съществуването на новото Божие дело не може да се отрече, защото днес онези, в които преди това е действал Светият Дух, все още се придържат към остарелите практики. Делото на Светия Дух винаги се движи напред и всички, които са в потока на Светия Дух, също трябва да напредват все повече и да се променят стъпка по стъпка. Те не трябва да се спират само на един етап. Само онези, които не познават делото на Светия Дух, биха спрели при първоначалното Му дело и не биха приели новото. Само онези, които са непокорни, няма да могат да се възползват от делото на Светия Дух. Ако практиката на човека не е в крак с новото дело на Светия Дух, то тази практика със сигурност е откъсната от настоящото дело и със сигурност е в разрез с настоящото дело. Тези, които живеят в миналото, просто не могат да изпълняват Божията воля, а още по-малко да станат хора, които накрая да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Освен това цялото дело на управлението не би могло да бъде завършено сред такава група хора. Ако тези, които някога са се придържали към закона на Йехова, и тези, които някога са страдали за кръста, не могат да приемат този етап от делото на последните дни, тогава всичко, което са направили, е било напразно и безполезно. Най-ясното проявление на делото на Светия Дух е хората да приемат това, което е тук и сега, а не да се вкопчват в миналото. Тези, които изостават от днешното дело и са се отделили от днешната практика, са тези, които се противопоставят и не приемат делото на Светия Дух. Такива хора се противопоставят на настоящото дело на Бог. Въпреки че се придържат към светлината на миналото, не може да се отрече, че те не познават делото на Светия Дух. Защо толкова се говори за промените в практиката на човека, за разликите в практиката между миналото и днес, за това как се е практикувало в предишната епоха и как се практикува днес? Винаги се говори за такива разделения в практиката на човека, защото делото на Светия Дух непрекъснато се движи напред и по този начин практиката на човека трябва постоянно да се променя. Ако човекът заседне на един етап, това доказва, че той не може да се справи с новото Божие дело и новата светлина; това не доказва, че Божият план за управление не се е променил. Тези, които са извън потока на Светия Дух, винаги мислят, че са прави, но всъщност Божието дело върху тях отдавна е спряло и те изобщо не притежават делото на Светия Дух. Божието дело отдавна е прехвърлено към друга група хора и Той възнамерява да завърши Своето ново дело върху тези хора. Тъй като хората в религията не могат да приемат новото Божие дело и се придържат само към старото дело от миналото, Бог е изоставил тези хора и извършва Своето ново дело с хората, които го приемат. Това са хора, които сътрудничат на Неговото ново дело и управлението Му може да се осъществи само по този начин. Управлението на Бог винаги напредва, а практиката на човека винаги се издига по-високо. Бог винаги работи, а човекът винаги е в нужда, така че те заедно достигат своя зенит — така Бог и човек постигат пълно единение. Това е изразът на осъществяването на великото Божие дело и е крайният резултат от цялото Божие управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 158

На всеки етап от Божието дело има и съответни изисквания към човека. Всички, които се намират в потока на Светия Дух, притежават присъствието и дисциплината на Светия Дух, а тези, които не се намират в потока на Светия Дух, са под господството на Сатана и са лишени от делото на Светия Дух. Хората, които се намират в потока на Светия Дух, са тези, които приемат новото дело на Бог и Му съдействат в това ново дело. Ако онези, които се намират в този поток, не могат да сътрудничат и да прилагат на практика истината, изисквана от Бог в днешно време, те ще бъдат дисциплинирани, а в най-лошия случай ще бъдат изоставени от Светия Дух. Тези, които приемат новото дело на Светия Дух, ще живеят в потока на Светия Дух и ще получат Неговата грижа и закрила. Светият Дух просвещава тези, които желаят да прилагат истината на практика, и дисциплинира тези, които не желаят да прилагат истината на практика — те дори могат да бъдат и наказани. Независимо какъв е човекът, при условие че се намира в потока на Светия Дух, Бог ще поеме отговорност за всички, които приемат Неговото ново дело заради Своето име. Тези, които прославят Неговото име и са готови да прилагат словото Му на практика, ще получат Неговите благословии; тези, които се бунтуват срещу Него и не прилагат Божието слово на практика, ще получат Неговото наказание. Хората, които се намират в потока на Светия Дух, са тези, които приемат новото дело, и тъй като са приели новото дело, те трябва да сътрудничат на Бог по съответния начин и да не се държат като бунтовници, които не изпълняват дълга си. Това е единственото изискване на Бог към човека. Не е така обаче за хората, които не приемат новото дело: те са извън потока на Светия Дух и дисциплинирането и укорът на Светия Дух изобщо не се отнасят за тях. По цял ден тези хора живеят в плътта, те живеят в умовете си. Всичко, което правят, е в съответствие с доктрините, създадени от собствения им умствен анализ и изследвания; не това се изисква от новото дело на Светия Дух и това не е никакво сътрудничество с Бог. Тези, които не приемат новото Божие дело, са лишени от Божието присъствие и още по-малко, лишени са от благословиите и закрилата на Бог. Повечето от техните думи и действия се придържат към изискванията в миналото дело на Светия Дух; те са доктрини, а не истини. Подобни доктрини и правила са достатъчни, за да докажат, че събирането заедно на тези хора не е нищо друго освен религия; те не са избраници или обект на Божието дело. Събирането им заедно може да се нарече само религиозен миш-маш; то не може да се нарече църква. Това е неизменим факт. Те не притежават новото дело на Светия Дух; това, което правят, е пропито с религия, това, което изживяват, е изпълнено с религия; те не притежават присъствието и делото на Светия Дух, а още по-малко имат необходимите качества да получат дисциплината или просветлението на Светия Дух. Всички тези хора са безжизнени трупове и личинки, които са лишени от духовност. Те нямат познание за човешкото непокорство и противопоставяне, нямат познание за цялото човешко злодействане, а още по-малко познават цялото Божие дело и Божиите намерения в настоящия момент. Всички те са невежи, долни хора и са измет — те не заслужават да се нарекат вярващи! Нищо от това, което правят, няма каквато и да е връзка с управлението на Бог, а още по-малко може да попречи на Божиите планове. Техните думи и действия са крайно отвратителни, както и жалки, и просто не заслужават да бъдат споменавани. Това, което правят онези, които не са в потока на Светия Дух, няма нищо общо с новото дело на Светия Дух. Затова каквото и да правят, те нямат дисциплината — а още по-малко просветлението — на Светия Дух. Защото всички те са хора, които не обичат истината и които са били отритнати от Светия Дух. Наричат ги злодеи, защото правят каквото си поискат, действат в съответствие с плътта, като същевременно развяват знамето на Бог, и понеже са умишлено враждебни към Него и действат против Него, докато Той върши делото Си. Неуспехът на човека да сътрудничи с Бог сам по себе си е проява на изключително непокорство, така че няма ли онези хора, които умишлено се противопоставят на Бог, да получат своето справедливо възмездие?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 159

Трябва да разберете виденията на Божието дело и да схванете основната Му посока. Това са положителните аспекти на навлизането. След като си разбрал точно истината, свързана с виденията, навлизането ти ще бъде затвърдено. Каквито и промени да настъпят в Божието дело, ти ще останеш непоколебим в сърцето си, ще имаш яснота за виденията, а навлизането и стремежът ти ще имат цел. По този начин целият ти вътрешен опит и знания ще се задълбочат и ще станат по-подробни. Когато схванеш общата посока, няма да претърпяваш загуби в живота и няма да се заблудиш. Ако не разбираш тези етапи на делото, ще се проваляш на всеки етап — няма да промениш нещата само след няколко дни, няма да си на прав път дори след няколко седмици. Това няма ли да доведе до забавяне? Трябва да овладеете многото положителни аспекти на навлизането и практиката. Що се отнася до виденията за Божието дело, трябва да овладееш следните моменти: значението на Божието дело на завоеванието, пътя към бъдещото усъвършенстване, резултата, до който трябва да се достигне чрез преминаване през изпитания и трудности, значението на съда и наказанието, принципите на делото на Светия Дух и принципите на усъвършенстването и завоеванието. Това са все неща, свързани с истините за виденията. Останалите са трите етапа на делото — Епохата на закона, Епохата на благодатта и Епохата на царството — както и бъдещото свидетелство. Това също са истини, отнасящи се до виденията — най-фундаменталните и най-важните. Сега е необходимо да навлезете в толкова много неща и да практикувате толкова много неща, а те сега са на повече нива и с по-големи подробности. Ако не познаваш тези истини, това означава, че все още не си навлязъл. В повечето случаи човешкото познание за истината е твърде повърхностно. Човекът е неспособен дори да приложи на практика някои основни истини и дори не знае как да се справи с тривиалностите. Заради бунтарския си нрав и твърде повърхностното и едностранчиво познание за настоящото дело човекът е неспособен да практикува истината. Ето защо не е лесно човек да бъде усъвършенстван. Твоето бунтарство е твърде голямо и в теб е останала твърде голяма част от старото „аз“. Не можеш да застанеш на страната на истината и не си способен да приложиш на практика дори най-очевидните истини. Такива хора не могат да бъдат спасени и те са хора, които не са били завоювани. Ако твоето навлизане не е задълбочено, ако в него няма цел, тогава за теб няма да има скорошно израстване. Ако в навлизането ти няма и грам реалност, стремежът ти ще бъде напразен. Ако същността на истината ти е непозната, няма да претърпиш промяна. Израстването в живота на човека и промяната в нрава му се постигат чрез навлизане в реалността и най-вече чрез навлизане в подробни преживявания. Ако по време на навлизането си имаш много задълбочени преживявания и много реално познание и навлизане, нравът ти ще се промени бързо. Дори ако сега не си много наясно по отношение на практиката, трябва поне да имаш ясна представа относно виденията за Божието дело. В противен случай няма да си в състояние да извършиш навлизането. Навлизането ще бъде възможно само когато имаш познание за истината. Само с просветлението на Светия Дух в опита ви ще разберете истината в дълбочина и ще навлезете по-дълбоко. Трябва да познавате Божието дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

Ежедневни Божии слова  Откъс 160

В началото, след сътворението на човечеството, основата на Божието дело бяха израилтяните. Целият Израил бе основа за делото на Йехова на земята. Делото на Йехова бе да води и да бъде пастир на човека чрез установяването на закони, за да може човекът да живее нормално и да се покланя на Йехова по нормален начин на земята. През Епохата на закона Бог бе невидим и неосезаем за хората, тъй като просто ръководеше, наставляваше и пазеше първите хора, покварени от Сатана, и затова Божиите слова съдържаха само закони, наредби и норми за постъпките на хората, но не и истини, които предоставят живот на хората. Израилтяните под Негово ръководство не бяха дълбоко покварени от Сатана. Неговото дело на закона бе само първият етап в делото на спасението, самото начало на делото на спасението нямаше нищо общо с промяната на житейския нрав на хората. Следователно в началото на Неговото дело на спасение не беше необходимо Той да се облече в плът за делото Си в Израил. Ето защо Той се нуждаеше от посредник, от средство за досег с човека. И така, сред сътворените от Него хора имаше такива, издигнати да говорят и да работят от името на Йехова. Така сред хората започнаха да се трудят човешките синове и пророците. „Човешките синове“ се трудеха сред хората от името на Йехова и бяха наричани от Йехова „човешките синове“. Това означава, че такива хора провъзгласяваха законите от името на Йехова. Те бяха и свещеници сред народа на Израил, свещеници, пазени и закриляни от Йехова, в които действаше Духът на Йехова. Сред народа те бяха водачи и служеха пряко на Йехова. Пророците, от своя страна, се посвещаваха на това да говорят от името на Йехова на всички племена и народи и да пророкуват делото на Йехова. Както човешките синове, така и пророците бяха издигнати от Духа на Самия Йехова и Йехова работеше в тях. Те представляваха Йехова директно пред хората. Те изпълняваха делото си само защото бяха издигнати от Йехова, а не защото бяха плътта, в която Самият Свети Дух се бе въплътил. Затова, макар да говореха по подобен начин и да действаха в името на Бог, тези човешки синове и пророци в Епохата на закона не бяха въплъщение на Бог. Божието дело в Епохата на благодатта и Неговият последен етап са точна противоположност, защото както делото на спасението, така и делото на правосъдието на човека са извършени от Самия Бог в плът и затова просто нямаше нужда да се издигат отново пророци и човешки синове, които да работят от Негово име. В очите на човека няма съществена разлика между същността и средствата на тяхното дело и затова той непрекъснато бърка делото на Бог в плът с делото на пророците и синовете човешки. Външният вид на въплътения Бог като цяло бе същият като този на пророците и синовете човешки. Въплътеният Бог бе дори по-обикновен и по-практичен в сравнение с пророците. Затова хората не виждаха разлика между тях. Те просто гледат външността, напълно не осъзнавайки, че въпреки външната прилика в делата и думите им, между тях има съществена разлика. Поради слабата си проницателност хората не са способни да различават прости въпроси, камо ли нещо по-сложно. Когато пророците и онези хора, които Светият Дух използваше, говореха и работеха, те изпълняваха човешки дълг, изпълняваха функция на сътворено същество — нещо, което трябва да се прави от човека. Бог обаче, в плът, чрез словата и делото Си, изпълняваше служението Си. Макар че външният Му вид бе на сътворено същество, чрез делата Си Той изпълняваше не Своята задача, а служението Си. Терминът „дълг“ се използва по отношение на сътворените същества, а терминът „служение“ — по отношение на въплътения Бог. Между тях има съществена разлика и двата термина не са взаимозаменяеми. Делото на човека е само да изпълнява своя дълг, докато делото на Бог е да управлява и изпълнява Своето служение. Ето защо, макар че Светият Дух използваше много апостоли и много пророци бяха изпълнени с Него, техният труд и думи целяха единствено да се изпълни дългът им на сътворени същества. Техните пророчества може да надхвърляха житейския път, за който говори въплътеният Бог, и тяхната човешка природа може дори да надхвърляше тази на въплътения Бог, но те все пак изпълняваха своя дълг, а не изпълняваха служение. Задължението на човека е свързано с функцията му. Тя е постижима от човека. Служението, изпълнявано от Бог в плът, обаче е свързано с Неговото управление. То е извън обсега на човека. Независимо дали говори, върши делото Си или върши чудеса, в Своето управление въплътеният Бог извършва дело от първостепенно значение и човек не може да извърши това дело вместо Бог. Делото на човека е само да изпълнява своя дълг на сътворено същество в определен етап от Божието дело на управление. Без Божието ръководство, т.е. ако служението на въплътения Бог бъде загубено, ще се загуби и дългът на сътвореното същество. Същността на Божието дело в Неговото служение е да управлява човечеството. Задължението на човека, от друга страна, е да изпълни своя дълг да се съобрази с изискванията на Създателя, което по никакъв начин не се смята за изпълнение на служение. За присъщата на Бог същност, т.е. за Неговия Дух, Божието дело е Неговото управление, но за въплътения Бог, който е приел външната обвивка на сътворено същество, Неговото дело е изпълнението на Неговото служение. Всяко дело, което Бог върши, е изпълнение на Неговото служение. Човекът, от друга страна, може да работи усърдно само в рамките на Божието управление и под Неговото ръководство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

Ежедневни Божии слова  Откъс 161

В Епохата на благодатта Исус също изрече много слова и направи много неща. По какво се различаваше от Исая? По какво се различаваше от Даниил? Пророк ли беше Той? Защо беше наречен Христос? Каква е разликата между тях? Всички те бяха хора и всички те говореха думи, които в добавка общо-взето изглеждаха еднакви на хората. Всички те говореха и работеха. Старозаветните пророци изричаха пророчества и Исус правеше същото. Защо беше така? Разликата тук се крие в естеството на тяхното дело. За да разпознаеш това, не бива да се фокусираш върху естеството на плътта, нито върху дълбочината на казаното от тях. Каквото и да става винаги трябва да гледаш първо тяхното дело и какви плодове дава то в човека. Пророчествата, изречени по тяхно време от пророците, не бяха източник на живот за човека, а вдъхновенията от пророци като Исая и Даниил бяха само пророчества, но не и житейски път. Без прякото откровение на Йехова никой не би могъл да извърши това дело. То е невъзможно за смъртните. Исус също изричаше много слова. Същите тези слова бяха пътят на живота, от който човек намира пътя за практикуване. Тоест, първо, Той беше източникът на живот за човека, защото Исус е живот. Второ, Той обърна изопачените аспекти на човека. На трето място, Той можеше да поеме делото на Йехова, за да възвести следващата епоха. Четвърто, Той влезе в контакт с вътрешните нужди на човека и разбра какво му липсва. Пето, Той откри нова епоха и завърши старата. Ето защо Той е Бог и Христос. Той се различава не само от Исая, но и от всички останали пророци. Да вземем Исая като пример за делото на пророците. Първо, той не би могъл да бъде източник на живот за човека. Второ, той не би могъл да постави началото на нова епоха. Той работеше под ръководството на Йехова, а не сложи начало на нова епоха. Трето, това, което казваше, бе неразбираемо за него. Те бяха директни откровения от Божия Дух и другите хора не разбраха тези слова, когато ги чуха. Тези няколко примера вече показват, че думите му бяха само пророчества, само един аспект от делото, извършено за Йехова. И все пак той не можеше да представлява Йехова изцяло. Той беше служител на Йехова, инструмент в делото на Йехова. Той вършеше дело само през Епохата на закона и в рамките на делото на Йехова. Делото му не излизаше извън Епохата на закона. Но делото на Исус беше различно. Той надхвърли делото на Йехова, извърши дело като въплътен Бог и прие разпятието за изкупление на цялото човечество. С други думи, Той извърши ново дело, което надхвърли делото, извършено от Йехова. Това беше подготовка за идването на нова епоха. Нещо повече, Той говореше за онова, което беше непостижимо за човека. Неговото дело беше дело на Божието управление и засягаше цялото човечество. То не засягаше само няколко човека, нито беше предназначено да води ограничен брой хора. Що се отнася до това как Бог се въплъти като човек, как Духът даде откровения по онова време и как Духът слезе върху човека, за да върши Своето дело, всичко това са неща, невидими и неосезаеми за човека. Чрез тези факти е невъзможно да се докаже, че Той е Бог в плът. Бог може да бъде разпознат само чрез Неговите слова и дела, до които хората могат да се докоснат. Само това е реално. Защото делата на Духа са невидими за теб. Те са известни единствено на Самия Бог и дори човешката плът на Бог не знае всичко. Ти можеш да установиш, че Той е Бог само чрез делото, което е извършил. От делата Му се вижда следното: първо, Той може да открие нова епоха; второ, Той може да бъде източник на живот за хората и да покаже на човека по кой път да върви. А това вече потвърждава, че Той е Самият Бог. Най-малкото делото, което Той извършва, напълно представя Божия Дух. И в делото, което върши, можем да видим, че Божият Дух е в Него. Тъй като делото, което Бог извърши в плът, бе преди всичко да започне нова епоха, да предприеме ново дело и да открие нови граници, това е достатъчно е да ни убеди, че Той е Самият Бог. И именно това Го прави различен от Исая, Даниил и другите велики пророци. Исая, Даниил и другите пророци произхождат от високообразована и културна класа. Те бяха необикновени хора, ръководени от Йехова. Плътта на въплътения Бог също бе проницателна и не ѝ липсваше здрав разум, но човешката Му природа бе изключително обикновена. Той беше обикновен човек и невъоръженото око не можеше да разпознае, че Той има специална човешка природа, нито да открие в Неговата човешка природа нещо нехарактерно, което другите хора да нямат. Той изобщо не беше свръхестествен или уникален, Той не беше високообразован и не притежаваше възвишено познание или теории. Животът, за който говореше, и пътят, по който вървеше, не бяха придобити чрез теория, познания или чрез Неговия опит от справяне със света, нито бяха в резултат на семейното Му възпитание, а бяха пряко дело на Духа. Това е дело на въплъщението в плът. Именно защото човекът има възвишени представи за Бог, особено поради наличието на твърде много неясни и свръхестествени елементи в тези представи, в очите на човека този нормален Бог с човешки слабости, неспособен да извършва знамения и чудеса, със сигурност не е Бог. Не са ли това погрешните представи на човека? Ако плътта на въплътения Бог не беше нормален човек, как би могло да се каже, че Той е въплътената плът? Да бъдеш от плът означава да бъдеш обикновен човек. Ако Той беше свръхестествено същество, нямаше да бъде от плът. За да докаже, че е от плът, въплътеният Бог трябваше да има нормална плът. Това беше просто, за да се изпълни смисълът на въплъщението. При пророците и човешките синове обаче ситуацията беше съвсем различна. Те бяха хора, надарени и използвани от Светия Дух. В очите на хората тяхната човешка природа беше особено велика и те извършваха много действия, които надхвърляха границите на нормалната човешка природа. Затова хората ги възприемаха като богове. Сега всички вие трябва ясно да разберете това, защото в миналите епохи това беше въпросът, който най-много объркваше всички хора. Освен това въплъщението е най-голямата тайна и Бог в плът е това, което хората най-трудно приемат. Казвам ви това, за да ви помогне да изпълните функцията си и да разберете тайната на въплъщението. Всичко това е свързано с Божието управление, с видението. Ако разберете това, то ще ви помогне да разберете видението, а именно Божието дело на управлението. По този начин ще придобиете и по-добро разбиране за дълга, който се полага на всички видове хора. Въпреки че тези думи не ви показват пряко пътя, те ще ви бъдат от голяма полза при навлизането, тъй като в настоящия ви живот много ви липсва видение и това ще бъде голяма пречка за навлизането ви. Ако не сте в състояние да разберете тези въпроси, няма да имате стимул да навлезете. И как подобен стремеж може да ви помогне да изпълните добре дълга си?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

Ежедневни Божии слова  Откъс 162

Някои ще попитат: „Каква е разликата между делото, извършвано от Въплътения Бог, и делото на пророците и апостолите от отминалите времена? Давид е наричан господ, а Исус е наричан Господ. Въпреки че делата им са различни, те са били наричани по един и същи начин. Кажете ми: защо самоличността им не е била една и съща? Това, за което Йоан свидетелстваше, бе видение, идващо също от Светия дух, и Йоан е можел да изрече словата, които Светият дух е имал намерение да изрече: защо самоличността на Йоан е различна от тази на Исус?“. Думите, изречени от Исус, са можели изцяло да представляват Бог и те изцяло са представлявали Божието дело. Това, което Йоан е видял, е видение, и той не е бил в състояние изцяло да представлява Божието дело. Защо Йоан, Петър и Павел са изрекли много слова, както и Исус, и при все това не са имали същата самоличност като Исус? Преди всичко защото делото им е било различно. Исус е представлявал Божия дух и е бил пряко проявление на делото на Божия дух. Той е извършил делото на новата епоха — дело, което никой преди Него не е извършвал. Той е открил нов път, Той е представлявал Йехова, а е представлявал и Самия Бог, докато Петър, Павел и Давид, както и да са се наричали, са притежавали самоличността единствено на сътворени същества и са били изпратени от Исус или Йехова. Следователно, колкото и работа да са свършили, колкото и велики чудеса да са извършили, те не са били нищо повече от сътворени същества, неспособни да представляват Божия дух. Те са работили в името на Бог или след като са били изпратени от Него; нещо повече, те са работили в епохите, наченати от Исус или Йехова, и не са извършвали никакви други дела. В крайна сметка те са били просто едни сътворени същества. В Стария завет множество пророци са правили предсказания или са писали пророчески книги. Никой от тях не е твърдял, че е Бог, но щом Исус е започнал Своето дело, Божият дух е свидетелствал за Него като Бог. Защо е така? Вече би трябвало да знаеш! Преди апостолите и пророците са писали различни послания и са правели множество предсказания. След това хората са подбрали някои от тях и са ги включили в Библията, а други са се изгубили. Щом като има хора, които казват, че всичко, изречено от тях, е дошло от Светия дух, защо някои слова се смятат за добри, а други — за лоши? И защо някои са били избрани, а други — не? Ако това наистина бяха словата на Светия дух, щеше ли да се налага хората да ги избират? Защо разказите за изречените от Исус думи и за делата Му са различни във всяко от четирите Евангелия? Това не е ли по вина на тези, които са ги записали? Някои ще попитат: „Щом посланията, написани от Павел и останалите автори на Новия завет, и делата им частично произтичат от волята на човека и са били изкривени от човешките представи, то не са ли налице човешки примеси в словата, които Ти (Бог) изричаш днес? Те наистина ли не съдържат никакви човешки представи?“. Този етап от делото, извършвано от Бог, е напълно различен от делото на Павел и многото апостоли и пророци. Не само има разлика в самоличността, но има и принципна разлика в делото, което се извършва. След като Павел бе повален и падна пред Господ, той бе воден от Светият дух за работа и стана пратеник. Затова е писал писма до църквите и всички тези писма са продължили учението на Исус. Павел бе изпратен от Господ да работи от името на Господ Исус, но когато Самият Бог дойде, Той не работеше от ничие име и не представляваше нищо друго, освен Божия дух в делото Си. Бог дойде, за да извърши делото Си лично: Той не беше усъвършенстван от човека, а делото Му не се извършваше въз основа на учението на който и да е човек. На този етап от делото Бог не ръководи чрез разкази за личните Си преживявания, а върши делото Си лично според това, което Той има. Например изпитанието на обслужващите, времето на наказанието, изпитанието на смъртта, времето да обичаш Бог… Всичко това са дела, които не са извършвани никога преди и представляват дела на настоящата епоха, а не на човешки преживявания. Къде са човешките преживявания в думите, които съм изрекъл? Нима всички те не идват пряко от Духа и нима не произлизат от Духа? Просто заложбите ти са дотолкова неудовлетворителни, че не можеш да прозреш истината! Практическият начин на живот, за който говоря, води по пътя; никой преди не е говорил за него, нито някой е вървял по този път, нито някой е знаел за тази реалност. Преди да изрека тези думи, никой не ги беше изричал. Никой не беше говорил за такива преживявания, нито беше посочвал такива подробности и освен това никой не беше посочвал такива състояния, за да разобличи тези неща. Никой не е водил хората по пътя, по който Аз ги водя днес, а ако ги водеше човек, тогава нямаше да има нов път. Да вземем, например, Павел и Петър. Те нямаха свои лични преживявания, преди Исус да ги поведе по пътя. Едва след като Исус ги поведе по пътя, те преживяха думите, изречени от Исус, и тръгнаха по пътя, водени от Него. Така те придобиха много опит и написаха посланията си. И така, човешките преживявания не са същите като Божието дело, а Божието дело не е същото като човешките представи или знанието, споделено от човека въз основа на преживяванията му. Многократно съм казвал, че днес ви повеждам по нов път и върша ново дело и че делото Ми и словата Ми са различни от тези на Йоан и на всички останали пророци. Никога не правя така, че първо да събирам опит, а после да ви говоря за него — случаят изобщо не е такъв. Ако беше така, нямаше ли отдавна да сте закъснели? В миналото знанието, за което мнозина говореха, също беше доста извисено, но всички техни думи се изричаха само въз основа на така наречените духовни фигури. Тези думи не посочваха пътя, а идваха от техния опит, от това, което бяха виждали, и от техните знания. Някои бяха продукт на техните представи, а други се състояха от преживяване, което са извлекли. Днес естеството на Моето дело е напълно различно от тяхното. Аз нямам опита да бъда воден от други, нито съм приел да бъда усъвършенстван от други. Нещо повече, всичко, което съм изрекъл и за което съм разговарял, не прилича ни най-малко на изреченото от когото и да е другиго и никога не е било изричано от никого другиго. Независимо от това какви сте, днес вашата работа се извършва въз основа на думите, които изричам. Без словата и делото Ми кой би могъл да преживее тези неща (изпитанието на обслужващите, времето на наказанието…) и кой би могъл да говори за това знание? Наистина ли не можеш да разбереш това? Независимо от етапа на делото, щом изговоря словата Си, вие започвате да общувате в съответствие с Моите слова и да действате в съответствие с тях и това е път, за който никой от вас никога не си е помислял. След като си стигнал дотук, все още ли си неспособен да разбереш този ясен и прост въпрос? Това не е път, който някой си е измислил, нито е път, основан на някоя духовна фигура. Това е нов път и дори много от остарелите слова, изречени от Исус, са станали невалидни. Това, за което говоря, е делото за откриване на една нова епоха и това дело само по себе си е нещо отделно; делото, което Аз извършвам, и думите, които Аз изричам, са изцяло нови. Не е ли това новото дело на днешния ден? С делото на Исус е било по същия начин. Неговото дело също е било различно от това на хората в храма, както и от делото на фарисеите, и никак не е приличало на делото, извършено от целия народ на Израел. След като са станали свидетели на това дело, хората са се чудели: „Това наистина ли бе извършено от Бог?“. Исус не е следвал закона на Йехова; когато Той дойде да поучи човека, всичко, което каза, беше ново и различно от това, което говореха древните светци и пророци на Стария завет, и поради това хората изпитваха колебания. Ето затова справянето с човека е толкова трудно. Преди да приемат този нов етап от делото, повечето от вас са вървели по пътя на практикуването и навлизането според основата, поставена от тези минали духовни фигури. Днес обаче делото, което Аз върша, е коренно различно, и вие не можете да прецените дали е вярно, или не. Не Ме е грижа по кой път си вървял преди, нито Ме интересува чия „храна“ си ял, нито кого си приемал за свой „отец“. Тъй като Аз дойдох и започнах ново дело, за да поведа човечеството, всички, които Ме следват, трябва да правят каквото им кажа. Колкото и влиятелно да е „семейството“, от което произхождаш, ти си длъжен да Ме следваш и не бива да постъпваш, както си постъпвал преди; твоят „пастрок“ трябва да се оттегли, а ти трябва да се явиш пред своя Бог и да потърсиш полагащия ти се дял. Цялото ти същество е в Моите ръце и не бива да посвещаваш твърде много сляпа вяра на своя пастрок: той няма пълна власт над теб. Днешното дело само по себе си е отделно дело. Всичко, което казвам днес, очевидно не лежи на основите от миналото: то е ново начало. Ако кажеш, че е създадено от човешка ръка, то ти си сляп до неспасяемост!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно названията и идентичността)

Ежедневни Божии слова  Откъс 163

Исая, Йезекиил, Моисей, Давид, Авраам и Даниил са били водачи или пророци сред избрания народ на Израел. Защо не са били наричани „Бог“? Защо Светият дух не е свидетелствал за тях? Защо Светият дух е свидетелствал за Исус веднага щом Той е наченал делото Си и е заговорил словата Си? И защо Светият дух не е свидетелствал за други? Всички тези хора от плът са били наричани „господ“. Както и да са били наричани, тяхното дело представлява същността и естеството им, а същността и естеството им представляват тяхната самоличност. Същността им не е свързана с названията им; тя е представлявана от това, което са изразили, и от това, което са изживели. В Стария завет нямаше нищо необичайно в това някой да бъде наричан господ и хората можеха да бъдат наричани по всякакви начини, но тяхната същност и изконна самоличност бяха неизменни. Нима сред лъжехристите, лъжепророците и подвеждащите няма такива, които биват наричани „Бог“? А защо те не са Бог? Защото не са способни да извършват Божието дело. Изначално те са хора, които подвеждат другите хора, а не Бог, и следователно не притежават самоличността на Бог. Нима Давид също не е наричан господ сред дванадесетте племена? Исус също е наричан Господ; защо само Исус е наричан Въплътен Бог? Нима Йеремия не е също наричан „човешки син“? А Исус не е ли наричан Човешкият Син? Защо можеше Исус да е разпнат от името на Бог? Не е ли защото същността Му бе различна? Не е ли защото делото, което вършеше, беше различно? Важни ли са титлите? Макар че Исус също беше наричан Човешки Син, Той беше първото въплъщение на Бог, Той дойде, за да властва и за да извърши изкупителното дело. Това доказва, че самоличността и същността на Исус бяха различни от тези на другите, наричани също човешки син. Колцина от вас днес смеят да кажат, че всички думи, изречени от онези, които са били използвани от Светия дух, са дошли от Светия дух? Някой смее ли да говори такива неща? Ако твърдиш това, тогава защо книгата на пророк Ездра е била отхвърлена и защо с книгите на онези древни светци и пророци се е случило същото? Ако всички те са дошли от Светия дух, защо се осмелявате да правите такъв произволен подбор? Квалифициран ли си да подбираш работата на Светия дух? Много истории от Израел също са отхвърлени. И ако вярваш, че всички тези писания от миналото са дошли от Светия дух, тогава защо някои от книгите са били отхвърлени? Ако са дошли от Светия дух, трябвало е всички те да бъдат запазени и изпратени на братята и сестрите от църквите, за да ги четат, не да бъдат произволно избирани или отхвърляни според човешката воля — само това би било правилно. Като казваме, че преживяванията на Павел и Йоан са били примесени с личните им възгледи, това не означава, че познанието им за преживяване е дошло от Сатана, а просто че е имало неща у тях, които са дошли от техните лични преживявания и възгледи. Познанието им е било основано на действителните им преживявания в онзи момент. Кой би могъл уверено да заяви, че цялото им познание е дошло от Светия дух? Ако и четирите евангелия са дошли от Светия дух, тогава защо всеки един от четиримата — Матей, Марк, Лука и Йоан, казаха различни неща за Исусовото дело? Ако не вярвате, че е така, прочетете разказите в Библията за това как Петър се отрекъл от Господ три пъти: всички те са различни и имат свои собствени особености. Мнозина невежи казват: „Въплътеният Бог също е човешко същество, следователно възможно ли е думите, които изрича, да идват изцяло от Светия дух? Ако думите на Павел и Йоан са били примесени с човешката воля, тогава не са ли и Неговите слова примесени с човешката воля?“. Хората, които говорят такива неща, са слепи и невежи! Прочетете внимателно четирите Евангелия: всяко описание относно това какво е казал и направил Исус се различава коренно от човек до човек, като всеки автор има свой собствен възглед. Ако всичко написано от авторите на тези книги идваше от Светия дух, всичко щеше да е еднакво и съгласувано. Защо тогава има несъответствия? Нима човекът е толкова безгранично глупав, че да не може да види това? Ако от теб се иска да свидетелстваш за Бог, какво свидетелство можеш да представиш? Можеш ли да свидетелстваш за Бог с това разбиране? Ако те попитат: „Ако текстовете на Йоан и Лука са примесени с човешката воля, то не са ли и думите, изречени от вашия Бог, също примесени с човешката воля?“, ще можеш ли да дадеш ясен отговор? След като Лука и Матей вече са чули думите на Исус и са видели делата Му, те говорят за собственото си знание по спомен, като изтъкват някои от фактите, свързани с Исусовото дело. Можеш ли да кажеш, че тяхното знание им е разкрито изцяло от Светия дух? Извън Библията има множество духовни фигури с повече знания от тях — тогава защо техните думи не са приети от следващите поколения? Не бяха ли и те също използвани от Светия дух? Знайте, че делото, което върша днес, не е да надграждам делото на Исус със собствените Си прозрения, нито да използвам делото на Исус като фон, след което да споделя собственото си познание. Какво дело извърши Исус по онова време? А какво дело извършвам Аз сега? Това, което казвам, и това, което правя, е безпрецедентно. Никой преди не е вървял по пътя, по който Аз вървя днес — никой човек от предните векове и поколения не е вървял по този път. Днес той е подправен и нима това не е дело на Духа? Водачите от миналото винаги са вършили делата си въз основа на делата на други хора, макар че самото дело е било от Светия дух; делото на Самия Бог обаче е различно. Етапът на Исусовото дело беше същият: Той откри нов път. Когато Исус дойде, Той проповядваше евангелието на небесното царство и казваше, че хората трябва да се покаят и да признаят греховете си. След като Исус завърши делото Си, Петър, Павел и други наченаха да извършват Исусовото дело. След като Исус беше прикован на кръста и се възнесе, те бяха изпратени от Духа, за да проповядват пътя на кръста. Макар че думите на Павел бяха извисени, те почиваха на основата, положена от казаното от Исус: търпение, любов, състрадание, забулване, кръщение или други правила, които да се следват. Всичко това е било изречено въз основа на думите на Исус. Тези хора не са били способни да открият нов път, защото всички те са били човешки същества, използвани от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно названията и идентичността)

Ежедневни Божии слова  Откъс 164

Когато по онова време Исус говореше и вършеше делото си, Той не се придържаше към правила; Той не извършваше делото Си в съответствие с делото на закона на Стария завет. То беше извършено според делото, което трябваше да бъде изпълнено в Епохата на благодатта. Извършваше го в съответствие с делото, което Той бе наченал, според собствения Си план и според служението Си; Той извърши делото Си не според закона на Стария завет. Нищо от това, което направи, не е в съответствие със закона на Стария завет и Той не започна това дело, за да изпълни думите на пророците. Всеки етап от Божието дело не се изпълняваше с изричното намерение да се изпълнят предсказанията на древните пророци и Той не дойде, за да се придържа към правила или да реализира преднамерено предсказанията на древните пророци. И все пак действията Му не прекъснаха предсказанията на древните пророци, нито бяха в конфликт с делата, които бе извършил преди това. Характерното за Неговото дело беше това, че Той не спазваше някакви правила, а вместо това вършеше делото, отредено на Самия Него. Той не беше пророк или гадател, а вършител, който всъщност дойде, за да свърши това, което Му беше отредено и да положи началото на Неговата нова епоха и да извърши новото Си дело. Естествено, когато Исус дойде, за да извърши делото Си, Той също така изпълни много от думите, изречени от древните пророци в Стария завет. По същия начин и днешното дело е изпълнило предсказанията на древните пророци от Стария завет. Аз просто не се обръщам към онзи „стар алманах“, нищо повече, защото има още работа, която трябва да свърша, има още слова, които трябва да ви кажа, и тази работа и тези думи са от много по-голямо значение, отколкото да се обясняват откъси от Библията, и защото подобна работа няма кой знае какво значение или стойност за вас и не може да ви помогне или да ви промени. Аз ще извърша ново дело, не за да изпълня някой откъс от Библията. Ако Бог е дошъл на земята само за да изпълни предсказанията на древните пророци, то тогава кой е по-велик — Въплътеният Бог или тези древни пророци? В крайна сметка на пророците ли е подвластен Бог, или те са подвластни на Бог? Как си обясняваш тези думи?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно названията и идентичността)

Ежедневни Божии слова  Откъс 165

Всеки етап от Божието дело следва едно и също направление, и така всяка стъпка от шестхилядолетния план за управление на Бог следва непосредствено след предишната — от основаването на света до днешния ден. Ако никой не проправяше пътя, никой нямаше да се появи на следващия етап; щом има такива, които се появяват на следващия етап, значи има и такива, които проправят пътя. По този начин делото се предава стъпка по стъпка, като всяка стъпка служи за продължение на предишната. Ако не е имало някой, който да проправи пътя, няма да е било възможно да се започне делото и Бог е нямало да има средствата да го придвижва напред. Никоя стъпка не прекъсва друга и всяка следва от предходната, така че да формират поток; всичко това се извършва от един и същи Дух. Това дали някой проправя път, или продължава делото на предходния не определя самоличността на този някой. Нали така? Йоан проправи пътя, а Исус продължи неговото дело — това доказва ли, че самоличността на Исус е по-низша от тази на Йоан? Йехова извърши делото Си преди Исус — можеш ли да кажеш, че Йехова е по-велик от Исус? Не е важно дали са проправили пътя, или са продължили започнатото от друг; най-важна е същността на тяхното дело и идентичността, която те представляват. Не е ли така? Тъй като Бог имаше намерение да работи сред хората, Той трябваше да подготви хора, които можеха да проправят пътя. В самото начало на проповядването си Йоан казва: „Пригответе пътя на Господа! Прави направете пътеките за Него!“. „Покайте се, понеже наближи небесното царство“. Той говореше така от самото начало — защо можеше да казва такива думи? Ако трябва да следваме хронологията на изказванията, то първо Йоан е проповядвал за небесното царство, а после Исус. Според човешките представи Йоан е проправил нов път и, следователно, Йоан, разбира се, е по-велик от Исус. Но Йоан не е казвал, че е Христос, а Бог не свидетелства за него като за възлюбения Божи син, а само го е използвал, за да подготви пътя за Господ. Той проправи пътя на Исус, но не можеше да работи от Негово име. Всички дела на човешките същества също се поддържат от Светия Дух.

В епохата на Стария завет Йехова е бил водач, а делото на Йехова представлява цялата епоха на Стария завет и всички дела, извършени в Израел. Мойсей само е поддържал това дело на земята и неговото дело се смята за сътрудничество от страна на човека. По онова време Йехова е говорил на Мойсей и го е призовавал, и Йехова е издигнал Мойсей сред народа на Израел и го е накарал да го поведе през пустинята към Ханаан. Това не е дело на самия Мойсей, а е дело, направлявано лично от Йехова, и затова Мойсей не може да бъде наречен Бог. Мойсей също така е дал закона на хората, но този закон е лично постановен от Йехова. На Мойсей само е поръчано да го изрази. Исус също е давал завети и е отменил закона на Стария завет, определяйки заветите на новата епоха. Защо Исус е Самият Бог? Защото делото на Мойсей и делото на Исус не са едно и също нещо. По онова време делото, извършено от Мойсей, не е представлявало епохата, нито е проправило нов път; Йехова е показвал пътя и е ръководил делото на Мойсей, а Мойсей е бил просто оръдие в ръцете на Бог. Когато Исус дойде, Йоан вече беше проправил пътя и беше започнал да проповядва евангелието на небесното царство (това е започнато от Светия дух). Когато Исус дойде, Той извърши Своето дело пряко, но има огромна разлика между Неговото дело и това на Мойсей. Исая също е изрекъл много пророчества — защо тогава не е бил Самият Бог? Исус не е изрекъл толкова много пророчества — защо тогава е бил Самият Бог? Никой не се е осмелил да каже, че цялото дело на Исус от онова време е дошло от Светия дух, нито някой се е осмелил да каже, че е дошло от човешката воля или че е дело изцяло на Самия Бог. Човекът не е имал средствата да анализира такива неща. Може да се каже, че цялото дело, извършено от Исая и всички пророчества, изречени от него, са дошли от Светия Дух; те не са дошли пряко от самия Исая, а са били вдъхновения от Йехова. Исус не е извършил огромно количество дела и не е изрекъл много думи, нито е изказал много пророчества. За човека Неговото проповядване не е било особено извисено, но въпреки това Той беше Самият Бог и това е нещо, което човекът не може да си обясни. Никой никога не е вярвал в Йоан или в Исая, или в Давид, нито някой някога ги е наричал Бог или Бог Давид, или Бог Йоан; никой никога не е говорил така и само Исус изобщо някога е бил наричан Христос. Тази класификация е извършена въз основа на свидетелствата на Бог, Неговото дело и Неговото служение. Що се отнася до великите личности от Библията — Авраам, Давид, Исус Навин, Даниил, Исая, Йоан и Исус, от делата, които са извършили, ще ти стане ясно кой е Самият Бог и кои са пророци, а кои — апостоли. Кой е използван от Бог и кой е Самият Бог се разграничава и определя от същността и вида на делото, което са извършили. Ако не можеш да ги различиш, това показва, че не знаеш какво означава да вярваш в Бог. Исус е Бог, защото изговори много думи и извърши много дела, по-конкретно показа много чудеса. Йоан също извърши много дела и изрече много думи, а също и Мойсей; защо не ги наричат Бог? Адам беше създаден лично от Бог; защо, вместо да го наричат Бог, го наричат сътворено същество? Ако някой ти каже: „Днес Бог извърши толкова много дела и изрече толкова много думи; Той е Самият Бог. Тогава, щом Мойсей е изрекъл толкова много думи, той също ще да е бил Самият Бог!“, следва от своя страна да попиташ: „А защо по онова време Бог свидетелства за Исус, а не Йоан? Нима Йоан не дойде преди Исус? Чие дело е по-велико — това на Йоан или това на Исус? В човешките очи делото на Йоан изглежда по-велико от това на Исус, но защо Светият Дух свидетелства за Исус, а не за Йоан?“. Същото се случва и днес! По времето, когато Мойсей поведе народа на Израел, Йехова му проговори от облаците. Мойсей не говореше директно, а беше напътстван пряко от Йехова. Това е делото от Стария завет в Израел. У Мойсей не са присъствали нито Духът, нито Божията същност. Той не е можел да извърши това дело, следователно има огромна разлика между неговото дело и делото на Исус. И това е така, защото самите им дела са различни! Това дали някой е оръдие в ръцете на Бог, или е пророк, апостол или Самият Бог, може да се разбере от естеството на делото му, и това ще сложи край на твоите съмнения. В Библията пише, че само Агнецът може да отвори седемте печата. През вековете е имало много тълкуватели на Писанието сред тези велики личности — можеш ли да кажеш, че всички те са Агнецът? Можеш ли да кажеш, че всички техни тълкувания идват от Бог? Те са просто тълкуватели; те нямат самоличността на Агнеца. Как биха могли да са достойни да отворят седемте печата? Вярно е, че „Само Агнецът може да отвори седемте печата“, но Той не идва само за да отвори седемте печата. Това дело не е съществено; то се извършва случайно. Той е напълно наясно със собственото Си дело; дали Му е необходимо да прекарва много време в тълкуване на Писанието? Трябва ли към шестхилядолетното дело да се добави „Епохата на Агнеца, тълкуващ писанието“? Той идва, за да извърши ново дело и оповестява само малко за делото от изминалите времена, като помага на хората да разберат истината за шестхилядолетното дело. Няма нужда да се тълкуват множество откъси от Библията; днешното дело е това, което е ключово, то е важното. Трябва да знаеш, че Бог не идва специално за да отвори седемте печата, а за да извърши делото на спасението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно названията и идентичността)

Ежедневни Божии слова  Откъс 166

В Епохата на благодатта Йоан подготви пътя за Исус. Йоан не можеше да извърши делото на Самия Бог, а само изпълняваше човешки дълг. Въпреки че Йоан беше Господният предтеча, той не можеше да представлява Бог. Той бе само човек, използван от Светия Дух. След като Исус бе кръстен, Светият Дух слезе върху Него като гълъб. Тогава Той започна Своето дело, т.е. започна да изпълнява служението на Христос. Ето защо Той придоби самоличността на Бог, тъй като идваше от Бог. Без значение каква беше вярата Му преди това — може да е била слаба понякога или силна понякога — всичко това бе част от нормалния човешки живот, който Той бе водил, преди да започне Своето служение. След като бе кръстен (т.е. помазан), Божията сила и слава веднага бяха с Него и така Той започна да изпълнява Своето служение. Той можеше да върши знамения и чудеса, имаше власт и авторитет, защото работеше пряко от името на Самия Бог; вършеше делото на Духа вместо Него и изразяваше гласа на Духа. Следователно Той бе Самият Бог; това е безспорно. Йоан бе човек, който беше използван от Светия Дух. Той не можеше да представлява Бог, нито пък бе възможно да представлява Бог. Ако бе пожелал да го направи, Светият Дух нямаше да му позволи, защото той не можеше да върши делото, което Самият Бог възнамеряваше да свърши. Може би в него имаше много човешка воля или пък някакви отклонения. При никакви обстоятелства той не можеше да представлява пряко Бог. Неговите грешки и нелепости представляваха само него самия, но делото му представляваше Светия Дух. Въпреки това не може да кажеш, че всичко в него представляваше Бог. Може ли неговите изопачавания също да са представлявали Бог? Нормално е в представянето на човека да има изопачавания, но ако в представянето на Бог има отклонения, това няма ли да Го опозори? Не би ли било хула срещу Светия Дух? Светият Дух не позволява с лека ръка на човек да заеме мястото на Бог, дори и да е превъзнасян от други. Ако не е Бог, накрая не би могъл да остане непоколебим. Светият Дух не позволява на човек да представлява Бог, както му е угодно! Например Светият Дух е Този, Който свидетелства за Йоан и също така го разкри като човек, който подготвя пътя за Исус, но делото, което Светият Дух извърши върху него, бе внимателно премерено. От Йоан се изискваше само да бъде предшественик на Исус, за да подготви пътя за Него. С други думи, Светият Дух го подкрепяше само в делото по подготовката на пътя и му позволяваше да върши само това дело — не му бе позволено да върши никакво друго дело. Йоан представляваше Илия, а той представляваше пророк, който проправя пътя. Светият Дух го подкрепяше в това; докато делото му бе да проправя пътя, Светият Дух го подкрепяше. Ако обаче той беше претендирал, че е Самият Бог, и беше казал, че е дошъл да завърши делото на изкуплението, Светият Дух щеше да го дисциплинира. Без значение колко велико беше делото на Йоан и въпреки че бе подкрепяно от Светия Дух, то си остана в рамките на установените граници. Делото на Йоан наистина бе подкрепяно от Светия Дух, но силата, с която той бе надарен по онова време, се ограничаваше само до подготовката на пътя. Той изобщо не можеше да върши друго дело, тъй като бе само Йоан, който проправя пътя, а не бе Исус. Следователно свидетелството на Светия Дух е ключов момент, но още по-важно е делото, което Светият Дух позволява на човека да върши. Нима свидетелството за Йоан по онова време не беше гръмко? Не беше ли велико и неговото дело? Но извършеното от него дело не можеше да надмине делото на Исус, защото Йоан не бе нищо повече от човек, използван от Светия Дух, който не можеше пряко да представлява Бог, и затова делото, което извършваше, бе ограничено. След като завърши делото си, след като проправи пътя, Светият Дух вече не подкрепяше свидетелството му, не последва ново дело и той се оттегли, когато започна делото на Самия Бог.

Има хора, които са обладани от зли духове и крещят силно: „Аз съм бог!“. Но в крайна сметка те биват разобличени, тъй като грешат в това, което представляват. Те представляват Сатана и Светият Дух не им обръща внимание. Колкото и високо да се превъзнасяш или колкото и силно да викаш, ти все пак си сътворено същество и то принадлежащо на Сатана. Аз никога не викам: „Аз съм Бог, Аз съм възлюбеният Син на Бог!“. Но делото, което върша, е Божие дело. Трябва ли да крещя? Не е необходимо да се превъзнасям. Бог Сам върши Своето дело и няма нужда човек да Му дава статут или почетна титла: Неговото дело представлява Неговата личност и статут. Преди Своето кръщение Исус не беше ли Самият Бог? Не беше ли Той въплътената плът на Бог? Нима не може да се каже, че едва след като бе свидетелствано за Него, Той стана единственият Син на Бог? Много преди Той да започне делото Си нямаше ли вече човек на име Исус? Не можеш да създаваш нови пътища или да представляваш Духа. Не можеш да изразиш делото на Духа или думите, които Той изрича. Не можеш да вършиш делото на Самия Бог или на Духа. Мъдростта, чудото и неразгадаемостта на Бог или целият нрав, чрез който Бог наказва човека, са отвъд това, което си в състояние да изразиш. Затова би било безполезно да се опитваш да претендираш, че си Бог; ти би имал само името, но не и същността. Самият Бог е дошъл, но никой не Го разпознава, въпреки това Той продължава делото Си и го прави в представителство на Духа. Дали ще Го наречеш човек или Бог, Господ или Христос, или ще Я наречеш сестра, няма значение. Но делото, което Той върши, е дело на Духа и представлява делото на Самия Бог. Той не се интересува от това с какво име Го нарича човекът. Може ли това име да определи Неговото дело? Без значение как ще Го наречеш, от гледна точка на Бог, Той е въплъщение на Божия Дух. Той представлява Духа и е одобрен от Духа. Ако не си способен да проправиш път за нова епоха или да сложиш край на старата епоха, или да въведеш нова епоха, или да извършиш ново дело, тогава не можеш да се наречеш „Бог“!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (1))

Ежедневни Божии слова  Откъс 167

Дори човек, който е оползотворен от Светия Дух, не може да представлява Самия Бог. Това означава не само, че такъв човек не може да представлява Бог, но и че делото, което върши, не може пряко да представлява Бог. С други думи, човешките преживявания не могат да бъдат поставени пряко в Божието управление и не могат да представляват Божието управление. Делото, което върши Самият Бог, е изцяло дело, което Той възнамерява да извърши в Своя собствен план за управление, и то се отнася до великото управление. Работата, която вършат хората, се състои в предоставянето на индивидуалните им преживявания. Тя се състои в намирането на нов път на преживяване, различен от този, по който са вървели предшествениците, и в наставляването на други братя и сестри под ръководството на Светия Дух. Това, което предоставят тези хора, е или индивидуалните си преживявания, или писанията на духовни автори. Въпреки че Светият Дух ги използва, делото на тези хора няма нищо общо с великото дело на управлението, което се извършва според шестхилядолетния план. Те са просто онези, които са били издигнати от Светия Дух в различни периоди, за да водят хората в потока на Светия Дух, докато функциите, които могат да изпълняват, се изчерпят или докато животът им приключи. Делото, което вършат, е само да подготвят подходящ път за Самия Бог или да продължат определен аспект от управлението на Самия Бог на земята. Сами по себе си тези хора не са в състояние да извършат по-великото дело на Неговото управление, нито пък могат да открият нови пътища, още по-малко някой от тях може да доведе до край цялото Божие дело от предишната епоха. Следователно работата, която те вършат, представлява само сътворено същество, което изпълнява своята функция, и не може да представлява Самия Бог, който изпълнява Своето служение. Това е така, защото делото, което вършат, е различно от това, което извършва Самият Бог. Делото за въвеждане на нова епоха не е нещо, което може да бъде извършено от човек вместо Бог. То не може да бъде извършено от никой друг освен от Самия Бог. Цялото дело, извършвано от човека, се състои в изпълнение на неговия дълг като сътворено същество и се извършва, когато той е движен или просветлен от Светия Дух. Напътствията, които тези хора предоставят, се състоят изцяло в това да покажат на човека пътя на практикуване в ежедневието и как трябва да действа съгласно Божиите намерения. Делото на човека не е свързано с Божието управление и не представлява делото на Духа. Делото на Уитнес Лий и Уочман Ний например беше да показват пътя. Независимо дали пътят беше нов или стар, трудът се основаваше на принципа да не се излиза извън рамките на Библията. Независимо дали ставаше дума за възстановяване или изграждане на местна църква, техният труд беше свързан с основаването на църкви. Тяхното дело бе продължение на делото, което не беше завършено от Исус и Неговите апостоли или не беше доразвито в Епохата на благодатта. Това, което те вършеха в своето дело, бе да възстановят онова, което Исус изискваше от поколенията след Него, като например да покриват главите си, да приемат кръщение, да преломяват хляб или да пият вино. Може да се каже, че тяхното дело беше да се придържат към Библията и да търсят пътища в рамките на Библията. Те не постигнаха никакви нови успехи. Следователно в тяхното дело може да се видят единствено откриването на нови пътища в рамките на Библията, както и по-добри и по-реалистични практики. Но в тяхното дело не може да се открие сегашните Божии намерения, а още по-малко новото дело, което Бог възнамерява да извърши в последните дни. Това е така, защото пътят, по който те вървяха, беше все още стар — нямаше обновяване и напредък. Те продължаваха да се придържат към факта на разпъването на Исус, да спазват практиката да искат от хората да се покаят и да изповядат греховете си, да се придържат към поученията, че който издържи докрай, ще бъде спасен и че мъжът е глава на жената, а жената трябва да се подчинява на мъжа си, и още повече към традиционното схващане, че сестрите не могат да проповядват, а само да се подчиняват. Ако този начин на ръководене беше останал непроменен, Светият Дух никога нямаше да може да извърши новото дело, никога нямаше да освободи хората от правилата и да ги въведе в едно свободно и красиво царство. Затова този етап на делото, който променя епохата, изисква Самият Бог да работи и да говори; в противен случай никой човек не може да го направи вместо Него. Досега цялото дело на Светия Дух извън този поток е било в застой, а онези, които са били използвани от Светия Дух, са загубили ориентация. Ето защо, тъй като делото на хората, използвани от Светия Дух, е различно от делото, извършвано от Самия Бог, тяхната самоличност и субектите, от името на които действат, също са различни. Това е така, защото делото, което Светият Дух възнамерява да извърши, е различно и поради това тези, които вършат делото по същия начин, имат различна идентичност и статус. Хората, използвани от Светия Дух, могат да вършат и някакво дело, което е ново, и могат да елиминират някакво дело, извършено в предишната епоха, но това, което вършат, не може да изразява Божия нрав и Божиите намерения в новата епоха. Те се трудят само за да сложат край на делото от миналата епоха, но не и да извършат ново дело, което изрично да изразява нрава на Самия Бог. По този начин, независимо от това колко остарели практики премахват или колко нови въвеждат, те все още представляват човека и сътворените същества. Когато Самият Бог върши дело, Той не обявява публично премахването на старите практики от старата епоха, нито пък директно обявява началото на новата. Той върши Своето дело директно и прямо. Бог е директен в извършването на делото, което възнамерява да извърши, т.е. Той директно изразява делото, което извършва, Той директно извършва делото Си според първоначалния замисъл, изразявайки Своята същност и Своя нрав. Доколкото човек може да види, Божият нрав, както и Неговото дело, са различни от това, което са били в миналите епохи. Но от гледна точка на самия Бог това е просто продължение и по-нататъшно развитие на Неговото дело. Когато Самият Бог работи, Той изрича Своето слово и директно поражда ново дело. И обратно, когато човекът върши дело, той го върши след внимателно разискване и изследване или чрез задълбочаване на знанията и систематизиране на практиките въз основа на делото на другите. С други думи, същността на делото на човека е да следва установения ред и „да ходи по старите пътища с нови обувки“. Това означава, че дори пътят, по който поемат хората, използвани от Светия дух, е изграден върху това, което е започнал Самият Бог. Това е така, защото в крайна сметка човекът е човек, а Бог е Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (1))

Ежедневни Божии слова  Откъс 168

Йоан е роден от обещание, по същия начин както Исаак е роден от Авраам. Той подготви пътя за Исус и извърши много дела, но не беше Бог, а един от пророците, тъй като само проправи пътя за Исус. Неговото дело също беше велико и едва след като Йоан подготви пътя, Исус официално започна делото Си. По същество той просто служеше на Исус, а делото му беше да служи на делото на Исус. След като подготви пътя, Исус започна делото Си — дело, което беше по-ново, по-конкретно и по-задълбочено. Йоан извърши само началната част от делото; по-голямата част от новото дело бе извършено от Исус. Йоан също извърши новото дело, но не той сложи начало на новата епоха. Йоан е роден по обещание и му е дадено име от един ангел. По онова време някои искаха да го нарекат с името на баща му, Захария, но майка му имаше свое мнение, като каза: „Това дете не може да се нарича с това име. Името му трябва да бъде Йоан“. Всичко това се ръководеше от Светия дух. Името на Исус също беше дадено под ръководството на Светия Дух. Той е роден от Светия Дух и чрез обещанието на Светия Дух. Исус беше Бог, Христос и Човешкият син. Йоан също извърши велики дела, но защо не беше наречен Бог? Каква точно беше разликата между делото, извършено от Исус, и делото, извършено от Йоан? Дали просто Йоан беше този, който подготви пътя за Исус? Или Бог беше предопределил това по този начин? Въпреки че Йоан също каза: „Покайте се, понеже наближи небесното царство“, и проповядваше Евангелието на небесното царство, неговото дело не стигаше по-далеч и беше само началото. Исус, от друга страна, откри нова епоха и сложи край на старата, но Той също така изпълни закона на Стария завет. Неговото дело беше по-велико от това на Йоан и, освен това, Той дойде да изкупи цялото човечество — извърши този етап от делото. Йоан само павира пътя. Макар че делото му беше велико и той изрече много думи, и много ученици го следваха, делото му беше само да поведе човека към едно ново начало. Човекът никога не получи от него живот, път или по-дълбоки истини и никога не придоби разбиране за Божиите намерения чрез него. Йоан беше велик пророк (Илия), който подготви почвата за делото на Исус и подготви кандидатите; той беше предшественикът на Епохата на благодатта. Такива неща в никакъв случай не могат да се разпознаят чрез наблюдаване на техния обикновен човешки облик. Още повече че Йоан също извърши голямо дело, а освен това беше роден чрез обещанието на Светия Дух и Светият Дух подкрепяше делото му. Така че разликата между личностите им може да се види само чрез делото, което извършиха, защото външният вид на човека не издава нищо за неговата същност, а човек не е в състояние да провери свидетелството на Светия Дух. Делото, извършено от Йоан, и делото, извършено от Исус, не си приличат — те се различават по своята същност. Въз основа на това човек би трябвало да определи дали Йоан е бил Бог. Делото на Исус беше да започне, да продължи, да завърши и да доведе до целта. И всяка от тези стъпки Той изпълни, докато делото на Йоан беше само да започне. Първо Исус проповядваше евангелието и проповядваше пътя на покаянието, след което продължи да кръщава хората, да изцелява болните и да пропъжда демоните. Накрая Той изкупи човечеството от греха и завърши делото Си за цялата епоха. Той ходеше навсякъде, като проповядваше на хората и проповядваше евангелието на небесното царство. Йоан правеше същото; разликата е, че Исус откри нова епоха и донесе на човечеството Епохата на благодатта. Устата Му провъзгласяваше какво трябва да практикува човекът и какъв път трябва да следва през Епохата на благодатта, а накрая завърши делото на изкуплението. Йоан не би могъл да извърши такова дело. И така, Исус беше Този, който извърши делото на Самия Бог, който е Самият Бог и който пряко представлява Бог. В човешките представи Бог е всеки, който е роден чрез обещание, роден от Духа, поддържан от Светия Дух и който открива нови пътища. По тази логика Йоан също би бил Бог, а Мойсей, Авраам, Давид — всички те също биха били Бог. Не е ли това гениална шега?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (1))

Ежедневни Божии слова  Откъс 169

Някои ще попитат: „Защо Самият Бог трябва да открива нова епоха? Не може ли някое сътворено същество да го направи вместо Него?“. Както всички знаете, Бог става плът с определената цел да открие нова епоха. И, разбира се, откривайки нова епоха, Бог едновременно с това завършва предишната. Бог е Началото и Краят; Той Самият е Този, който поставя началото на Своето дело, и следователно Той Самият трябва да завърши предишната епоха. Това е доказателството, че Той е победил Сатана и е победил света, Всеки път, когато Той Самият работи сред хората, това е началото на нова битка. Без началото на ново дело естествено няма да има край на старото. И ако старото все още не е приключило, това доказва, че битката със Сатана все още не е приключила. Единствено ако Сам Бог дойде и извърши ново дело сред човечеството, човекът може да бъде напълно освободен от властта на Сатана и да намери нов живот и ново начало. В противен случай човекът винаги ще живее в същата стара епоха и под предишното влияние на Сатана. С всяка епоха под Божието ръководство човекът се освобождава частично и така той напредва с Божието дело към нова епоха. Божията победа е победа за всички, които Го следват. Ако на сътвореното човечество бъде възложено да завърши епохата, тогава — независимо дали от гледна точка на човека или на Сатана — това не би било нищо повече от акт на противопоставяне, предателство към Бог, но в никакъв случай акт на покорство към Него, и по този начин работата на човека би станала опорна точка за Сатана. Сатана ще бъде напълно убеден, само ако човекът се покорява на Бог и Го следва в епохата, която Сам Бог е започнал — защото това е дългът на сътворените същества. Ето защо ви казвам: трябва само да сте покорни и да следвате. Нищо повече не се изисква от вас. Именно това се има предвид под това, че всеки трябва да изпълнява своя дълг и съответната си функция. Бог върши Своето дело и не се нуждае от човек, който да го върши вместо Него, а и Той Самият не участва в делото на сътворените същества. Човекът изпълнява собствения си дълг и не се намесва в Божието дело. Ето какво означава покорството и това е доказателство за победата над Сатана. След като е въвел нова епоха, Самият Бог вече не идва да върши делото Си сред хората. Едва тогава човекът официално навлиза в новата епоха, за да изпълнява своя дълг и мисията си като сътворено същество. Това са принципите, според които Бог работи и които никой не може да престъпи. Само изпълнението на делото по този начин е разумно и смислено. Божието дело се извършва от самия Бог. Той е Този, който привежда Своето дело в действие, и Той е този, който го завършва. Той е Този, който планира делото, и Той е Този, който го ръководи, и освен това Той е Този, който го осъществява. Това съответства на казаното в Библията: „Аз съм началото и краят; Аз съм сеячът и Аз съм жътварят“. Цялото това дело, което се отнася до Божието управление, се извършва от Самия Бог. Той е Върховният владетел на шестхилядолетния план на управлението. Никой не може да извърши делото Му вместо Него или да доведе делото Му докрай, защото Той е Този, който държи всичко в ръката Си. Тъй като Бог създаде света, Той ще поведе целия свят към живот в Неговата светлина и безспорно ще завърши цялата епоха, като по този начин ще изпълни целия Си план!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (1))

Ежедневни Божии слова  Откъс 170

Целият Божи нрав беше разкрит през шестхилядолетния план за управление. Той е разкрит не само в Епохата на благодатта, не само в Епохата на закона, нито само в настоящия период от последните дни. Работата, извършена в последните дни, представлява съд, гняв и наказание. Делото от последните дни не може да замени делото от Епохата на закона или от Епохата на благодатта. И трите етапа обаче се обединяват в едно цяло и всички те представляват делото, извършено от един Бог. Естествено, изпълнението на това дело е разделено на отделни епохи. Делото, извършено в последните дни, слага край на всичко; това, извършено в Епохата на закона, представлява делото на началото; а това, извършено в Епохата на благодатта, представлява делото на изкуплението. Никой не може да проумее или разбере виденията за делото в целия шестхилядолетен план за управление и тези видения остават загадка. В последните дни се върши само делото на словото, за да се възвести идването на Епохата на царството, което не е характерно за всички епохи. Последните дни не са нищо повече от последните дни и нищо повече от Епохата на царството, и не представляват Епохата на благодатта или Епохата на закона. Последните дни са просто време, в което пред вас се проявява цялото дело в шестхилядолетния план за управление. Това е разкриването на тайната. Никой човек не може да разкрие тази тайна. Колкото и добре да разбира човек Библията, тя си остава само слова, защото човек не разбира същността на Библията. Когато човек чете Библията, той може да разбере някои истини, да обясни някои думи или да подложи на интензивна внимателна проверка незначителни подробности в някои добре известни пасажи и глави, но никога няма да може да отключи смисъла, който се съдържа в тези думи, защото всичко, което човек вижда, са мъртви думи, а не сцени от делото на Йехова и Исус. Човекът е неспособен да разгадае тайната на това дело. Поради тази причина тайната на шестхилядолетния план за управление е най-голямата тайна, тази, която е най-дълбоко скрита и напълно неразбираема за човека. Никой не може пряко да разбере Божиите намерения, освен ако Самият Бог не ги обясни и разбули на човека, в противен случай те завинаги ще останат загадка за човека и завинаги ще останат скрити тайни. Да не говорим за хората от религиозния свят. Ако днес не ви се разказваше за това, и вие нямаше да можете да го разберете. Това дело на шест хиляди години е по-загадъчно от всички пророчества на пророците. То е най-голямата тайна от сътворението до наши дни и нито един пророк през вековете не е успял да я проумее, защото тази тайна се разбулва едва в последната епоха и никога преди това не е била разбулвана. Ако разберете тази тайна и сте в състояние да я възприемете напълно, всички религиозни хора ще бъдат завоювани от тази тайна. Това е най-великото от виденията, за чието разбиране човекът най-много копнее, но и най-непонятното за него. Когато бяхте в Епохата на благодатта, не знаехте значението на делото, извършено от Исус, както и на делото, извършено от Йехова. Хората изобщо не разбираха защо Йехова създаде законите, защо поиска от хората да спазват законите или защо беше необходимо да се построи храм. И със сигурност не разбираха защо израилтяните бяха изведени от Египет в пустинята и след това в Ханаан. Едва днес тези въпроси се разкриват.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4))

Ежедневни Божии слова  Откъс 171

Хората са неспособни да живеят независимо с изключение на онези, които получават специално ръководство и напътствие от Светия Дух. Всички те се нуждаят от служението и пастирството на онези, които са използвани от Бог, така че във всяка епоха Бог издига различни хора, които бързат припряно насам-натам заради Неговото дело, за да пасат църквите. С други думи, Божието дело трябва да бъде извършвано чрез онези, на които Той гледа благосклонно и счита за достойни; Светият Дух трябва да върши делото Си чрез онази част в тях, която е достойна за използване, а те стават годни за използване от Бог, като биват усъвършенствани от Светия Дух. Тъй като способността за възприемане на човека е твърде недостатъчна, той трябва да бъде пасан от онези, които Бог използва; точно така Бог използва Мойсей, в когото Той намери много от това, което беше подходящо за използване по онова време и което Той използва за извършване на Божието дело на онзи етап. На този етап Бог използва човека, докато също така се възползва от частта от него, която може да бъде използвана от Светия Дух, за да работи, а Светият Дух го насочва и едновременно с това усъвършенства останалата неизползваема част.

Работата, извършвана от човека, който е използван от Бог, е да сътрудничи в делото на Христос или на Светия Дух. Този човек е издигнат сред хората от Бог, за да води всички Божии избраници, и също е издигнат от Бог, за да върши работата на човешкото сътрудничество. Чрез такъв човек, който е в състояние да върши работата на човешкото сътрудничество, може да бъде постигната по-голямата част от Божиите изисквания спрямо човека и работата, която Светият Дух трябва да върши между хората. С други думи, Божията цел при използването на този човек е всички, които следват Бог, да могат по-добре да разберат Божиите намерения и да могат да отговорят на Божиите изисквания до по-голяма степен. Тъй като хората не могат да разберат пряко Божието слово или Божиите намерения, Бог е въздигнал човек, който е свикнал да върши такава работа. Такъв човек, който е използван от Бог, може да се опише и като канал, през който Бог напътства хората, като „преводач“, който свързва Бог и човека. Така че такъв човек е различен от който и да е работник или апостол в Божия дом. Може да се каже, че всички те са хора, които служат на Бог, но по същността на своята работа и контекста на използването му от Бог този човек се различава значително от другите работници и апостоли. От гледна точка на същността на неговото дело и в контекста на неговото използване човекът, който е използван от Бог, е издигнат от Него, той е подготвен от Бог за Божието дело и си сътрудничи с делото на Самия Бог. Никой човек не би могъл да върши работата му вместо него — именно човешкото сътрудничество е незаменимо в съчетание с божественото дело. Междувременно работата, извършвана от други работници или апостоли, е само предаването и прилагането на многото аспекти на разпоредбите към църквите през всеки период или работата по просто осигуряване на живота, за да се поддържа животът на църквата. Тези работници и апостоли не са определени от Бог, а още по-малко могат да се нарекат хората, използвани от Светия Дух. Те се избират измежду църквите и след като бъдат обучавани и усъвършенствани за определен период от време, онези, които са годни за оползотворяване, се задържат, докато онези, които не са годни, се изпращат обратно там, откъдето са дошли. Тъй като тези хора са избрани от църквите, някои показват истинското си лице, след като са станали лидери, а някои дори вършат много лоши неща и в крайна сметка биват отстранени. От друга страна човекът, който е използван от Бог, е някой, който е подготвен от Бог и който има определена заложба и притежава човешка природа. Той се подготвя и усъвършенства предварително от Светия Дух и изцяло се ръководи от Него, и особено когато става въпрос за работата му, той се ръководи и управлява от Светия Дух — в резултат на това пътя, по който води Божиите избраници, не съдържа отклонения, защото Бог със сигурност поема отговорност за Своето собствено дело и винаги сам върши Своето дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За използването на човека от Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 172

Делото в потока на Светия Дух — независимо дали става дума за делото на Самия Бог, или за работата на хората, които Той оползотворява — е делото на Светия Дух. Същността на Самия Бог е Духът, който може да бъде наречен Светия Дух или седемкратно усиления Дух. Така или иначе всички Те са Божият Дух, макар че в различните епохи Божият Дух е наричан с различни имена. Тяхната същност си остава една. Следователно делото на Самия Бог е дело на Светия Дух, а делото на въплътения Бог не е ни повече, ни по-малко от делото на Светия Дух. Работата на хората, които са оползотворявани, също е дело на Светия Дух. Но Божието дело е пълен израз на Светия Дух и не е нищо по-малко от това, докато работата на оползотворяваните хора е примесена с много човешки фактори и не е пряк израз на Светия Дух, камо ли Негов пълен израз. Делото на Светия Дух е разнообразно и не е ограничено от никакви условия. Светият Дух извършва различно дело върху различните хора; то проявява различни същности и варира според епохата, както и според държавата. Разбира се, въпреки че Светият Дух извършва делото Си по много различни начини и според много видове принципи, независимо как и върху кои хора се извършва делото, същността му винаги е различна; цялото дело, което Той извършва върху различни хора, има свои принципи и цялото то може да представлява същността на своите обекти. Причината за това е, че делото на Светия Дух е много конкретно по своя обхват и много премерено. Делото, което се извършва във въплъщението, не е същото като делото, което се извършва върху хората; също така върху хора с различни заложби се извършва различно дело. Делото, което се извършва във въплъщението, не се извършва върху хората и същото дело, което се извършва върху хората не се извършва във въплъщението. Казано накратко, независимо как се извършва делото, делото, което се извършва върху различните обекти, никога не е едно и също и принципите, чрез които Той извършва делото, варират в съответствие със състоянието и природата на различните хора, върху които извършва делото. Светият Дух извършва делото върху различните хора въз основа на тяхната вродена същност и не изисква от тях нищо, което да надхвърля тази същност, нито извършва върху тях някакво дело, което надхвърля техните вродени заложби. Така делото на Светия Дух върху човека позволява на хората да видят същността на обекта на това дело. Вродената същност на човека не се променя; вродените заложби на човека са ограничени. Светият Дух оползотворява хората или извършва делото Си върху тях в съответствие с ограничените им заложби, така че те самите да могат да придобият нещо от него. Когато Светият Дух извършва делото Си върху хората, които оползотворява, техните таланти и вродени заложби се разгръщат безрезервно. Вродените им заложби се разгръщат, за да служат на делото. Може да се каже, че Той оползотворява онези елементи от хората, които могат да се оползотворят в Неговото дело, за да постигне резултати в това дело. За разлика от това делото, което се извършва във въплъщението, е пряк израз на делото на Духа и в него не се смесват човешкият разум и мисъл; то не е достъпно за човешките дарби, нито за опита или вродените дадености на човека. Всевъзможните видове дело на Светия Дух са предназначени да бъдат от полза за човека и да го назидават. Това се дължи на факта, че някои хора могат да бъдат усъвършенствани, а други не притежават даденостите за усъвършенстване, което означава, че те не могат да бъдат усъвършенствани и едва ли могат да бъдат спасени, и макар че може да са получили делото на Светия Дух, в крайна сметка биват отстранени. С други думи, въпреки че делото на Светия Дух има за цел да назидава хората, не може да се каже, че всички, които са получили делото на Светия Дух, ще станат напълно съвършени, тъй като пътят, който мнозина следват в стремежа си, не е пътят към усъвършенстването. Те имат само едностранното дело на Светия Дух и при тях няма субективно човешко сътрудничество и правилен човешки стремеж. Така делото на Светия Дух върху тези хора започва да служи на онези, които биват усъвършенствани. Хората сами не могат да видят пряко или да се докоснат пряко до делото на Светия Дух. То може да бъде изразено само от онези, които имат дарбата за това дело, което означава, че делото на Светия Дух се изразява чрез хората и така се предоставя на последователите.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 173

Делото на Светия Дух се постига и се завършва чрез много типове хора и много различни условия. Въпреки че делото на въплътения Бог може да представлява делото на цяла епоха и да представлява навлизането на хората в цяла епоха, работата по конкретните детайли на навлизането на хората все пак трябва да се извършва от хора, които се оползотворяват от Светия Дух, а не от въплътения Бог. И така, Божието дело, или личното служение на Бог, е дело на Божието въплъщение, което човек не може да върши вместо Него. Делото на Светия Дух се извършва чрез много различни типове хора; нито един човек не може самостоятелно да го постигне напълно и нито един човек не може самостоятелно да го обясни напълно. Онези, които водят църквите, също не могат да представляват напълно делото на Светия Дух; те могат да се занимават само с определена ръководна работа. Така делото на Светия Дух може да бъде разделено на три части: делото на Самия Бог, работата на хората, които се оползотворяват, и работата на всички онези, които са в потока на Светия Дух. Собственото дело на Бог е да управлява цялата епоха; работата на оползотворяваните хора е да бъдат изпращани или да им се възлага да водят Божиите последователи, след като Бог е извършил собственото Си дело, и именно те сътрудничат на Божието дело; делото, което Светият Дух извършва върху тези, които са в потока Му, е да поддържа цялото Му собствено дело, т.е. да поддържа цялото Му управление и Неговото свидетелство, а в същото време и да усъвършенства тези, които могат да бъдат усъвършенствани. Заедно тези три елемента съставляват цялото дело на Светия Дух, но без делото на Самия Бог делото на управлението би било в пълен застой. Делото на Самия Бог е дело, което засяга цялото човечество, и също така представлява делото на цялата епоха, т.е. делото на Самия Бог представлява всяка динамика и насока на делото на Светия Дух, докато работата на апостолите следва делото на Самия Бог и го продължава, а не води епохата, нито представлява насоките на делото на Светия Дух в една цяла епоха. Те вършат само онази работа, която трябва да се извърши от човека, която няма нищо общо с делото на управлението. Онова дело, което върши Самият Бог, е проект в рамките на делото на управлението. Работата на човека е само дълг, който трябва да се изпълнява от хората, които са оползотворявани, и не е свързано с делото на управлението. Въпреки факта, че и двете са дело на Светия Дух, съществуват ясни и съществени разлики между делото на Самия Бог и работата на човека поради различната идентичност и представителство на делото. Освен това Светият Дух извършва делото в различни мащаби върху обекти с различна идентичност. Такива са принципите и обхватът на делото на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 174

Работата на човека обозначава неговото преживяване и неговата човешка природа. Това, което човекът предоставя и работата, която върши, го представляват. Прозрението на човека, разсъжденията на човека, логиката на човека и богатото му въображение — всичко това е включено в неговата работа. По-специално преживяването на човека може да изрази неговата работа, а каквито и да са преживяванията на човека, те ще намират отражение в работата му. Работата на човека може да изразява неговото преживяване. Когато някои хора имат негативни преживявания, голяма част от езика им при общение ще се състои от негативни елементи. Ако преживяванията им за определен период са положителни и имат особено ясен път в положителен аспект, тогава общението им ще е много насърчаващо и хората могат да получат положително предоставяне от тях. Ако даден работник стане негативен за определен период, общението му винаги ще носи негативни елементи. Този вид общение обезсърчава хората; те несъзнателно ще започнат да се чувстват съкрушени след неговото общение. Състоянието на последователите се променя в зависимост от това на водача. Какъвто е работникът отвътре, това изразява, а делото на Светия Дух често се променя заедно със състоянието на човека. Той действа според преживяванията на хората и не ги принуждава, но поставя изисквания към тях според нормалния ход на тяхното преживяване. Тоест човешкото общение се различава от Божието слово. Когато хората общуват, те споделят в общение своите индивидуални прозрения и преживявания, като изразяват прозренията и преживяванията си въз основа на Божието дело. Тяхна отговорност е да открият, след като Бог работи или говори, кое от Неговото дело или от Неговите слова трябва да практикуват и в кое да навлязат, и след това да го предоставят на последователите. Следователно работата на човека представлява неговото навлизане и практикуване. Разбира се, тази работа е примесена с човешки уроци и преживявания или с определени човешки мисли. Както и да действа Светият Дух, независимо дали върху отделния човек или във въплътения Бог, работниците неизменно изразяват това, което са. Въпреки че делото се извършва от Светия Дух, то се основава на това, което човек изначално представлява, защото Светият Дух не извършва делото Си без никаква основа. С други думи Светият Дух не извършва безпочвено дело — винаги извършва делото Си в съответствие с действителните обстоятелства и реалните условия. Само по този начин нравът на човека може да бъде преобразен и неговите стари представи и стари мисли да се променят. Човекът изразява това, което вижда, преживява и може да си представи; дори ако става дума за дадена доктрина или представа, тя е постижима за човешкия ум. Какъвто и да е мащабът на човешката работа, тя не може да надмине обхвата на човешките преживявания, нито на това, което човек вижда, нито на това, което може да си представи или възприеме. Това, което Бог изразява е това, което представлява Самият Той, и за човека то е непостижимо — тоест, извън обсега е на човешкото мислене. Той изразява Своето дело на водачество на цялото човечество и това не е свързано с подробностите на човешките преживявания, а се отнася до Неговото собствено управление. Това, което човекът изразява, са неговите преживявания, докато това, което Бог изразява, е Неговото същество, т.е. присъщият Му нрав, недосегаем за човека. Преживяното от човека е неговото прозрение и познание, придобито въз основа на Божия израз на Неговото същество. Такова прозрение и познание се наричат същество на човека и се изразяват въз основа на вродения нрав и заложби на човека — затова се наричат същество на човека. Човекът е способен да споделя в общение това, което преживява и вижда. Никой не може да споделя онова, което не е преживял или видял, или онова, което не е достъпно за неговото мислене, т.е. онова, което няма в себе си. Ако това, което човек изразява, е нещо, което не е преживял, то е негова фантазия или е доктрина. Казано накратко, в такива думи няма каквато и да било реалност. Ако никога не си влизал в досег с нещата от обществото, не би могъл да общуваш ясно за сложните социални отношения. Ако не си имал семейство и се случи други хора да обсъждат семейни въпроси, не би могъл да разбереш голяма част от това, за което говорят. Така че това, за което човек общува и работата, която върши, представляват неговата вътрешна същност. Ако някой общува за разбирането си за наказанието и правосъдието, а ти нямаш преживяване за това, не би посмял да отречеш знанието му, а още повече не би посмял да си стопроцентово сигурен в него. Защото общението му е нещо, което никога не си преживявал, което никога не си знаел и умът ти не може да си го представи. Единственото, което можеш да придобиеш от неговото знание, е път за преминаване през наказание и правосъдие в бъдеще. Но този път може да бъде само път на знание за доктрини; той не може да замени собственото ти разбиране, още по-малко собственото ти преживяване. Вероятно си мислиш, че разбирането на този човек е много правилно, но в твоето собствено преживяване по много начини го намираш за неподлежащо на практикуване. Може да ти се струва, че някои от разбиранията му са напълно неподлежащи на практикуване; в този момент таиш представи за тях и въпреки че ги приемаш, го правиш с неохота. Но в собственото си преживяване знанието, от което си извлякъл представите си, става твоя път на практикуване и колкото повече практикуваш, толкова повече разбираш истинската стойност и значение на чутото. След като вече имаш собствено преживяване, можеш да говориш за познанието, което трябва да имаш от преживяното от теб. Освен това можеш да разпознаеш чие познание е истинско и практическо и чие познание се основава на доктрина и е безполезно. Така че дали познанието, което споделяш, е в съгласие с истината зависи най-вече от това дали имаш практическо преживяване за него. Ако в преживяването ти има истина, тогава познанието ти ще е практическо и ценно. Чрез преживяването си можеш също така да придобиеш проницателност и прозрение, да подобриш познанието си и да увеличиш мъдростта и здравия си разум за това как трябва да постъпваш. Познанието, споделяно от онези, които не притежават истината, е доктрина, независимо колко възвишено може да е то. Хората от този тип могат да бъдат много умни, когато става дума за въпроси на плътта, но нямат проницателност, когато става дума за духовни въпроси. Това е така, защото такива хора нямат абсолютно никакво преживяване в духовните въпроси. Те са хора, които не са просветлени по духовните въпроси и нямат духовно разбиране. Независимо за какъв аспект на познанието може да говориш, стига да е твое същество, тогава то е твое лично преживяване, твое истинско познание. Това, което обсъждат хората, които говорят само за доктрина — тоест тези, които не притежават нито истината, нито реалността — също може да се нарече тяхно същество, защото са стигнали до доктрината си само чрез дълбоко обмисляне и тя е резултат от техния дълбок размисъл. И все пак е само доктрина, нищо повече от фантазия!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 175

Преживяванията на всички типове хора представляват нещата вътре в тях. Никой, който няма духовно преживяване, не може да говори за познание за истината, нито за правилно познание за различните духовни неща. Това, което човек изразява, е онова, което е вътре в него — това не подлежи на съмнение. Ако човек желае да има познание за духовните неща и за истината, трябва да има практическо преживяване. Ако не можеш да говориш ясно за здравия смисъл в човешкия живот, как ще си способен да говориш за духовните неща? Тези, които могат да водят църкви, да предоставят живот на хората и да бъдат апостоли за хората, трябва да имат практическо преживяване; трябва да имат правилно разбиране за духовните неща и правилно възприемане и преживяване на истината. Само такива хора са пригодни да бъдат работници или апостоли, които водят църквите. В противен случай могат само да следват и не могат да водят, а още по-малко да са апостоли, които снабдяват хората с живот. Причината за това е, че функцията на апостолите не е да тичат насам-натам или да се борят, а да извършват делото на служение на живота и да водят другите в преобразяването на техния нрав. Това е функцията, изпълнявана от онези, които приемат поръчението и поемат на плещите си тежка отговорност, с която не всеки може да се справи. Такова дело е по силите само на онези, които притежават съществото на живота, т.е. онези, които имат преживяване за истината. То не е по силите на някого, който може просто да се отрече от някои неща, който умее да се суети или който е готов да отдаде всичко; хората, които нямат преживяване за истината, които не са били кастрени или съдени, не са способни да вършат такова дело. Хората без преживяване, които са хора без реалност, не са способни да видят ясно реалността, защото самите те не притежават това същество. Така че хората от този тип не само не са способни да вършат водаческа работа, но и самите те, ако останат без истината дълго време, ще трябва да бъдат отстранени. Прозрението, което споделяш, може да е потвърждение за трудностите, които си преживял в живота, нещата, за които си бил наказан и проблемите, за които си бил съден. Това важи и за изпитанията: там, където човек е облагородяван, където е слаб — това са областите, в които има преживяване, в които има път. Например, ако някой има трудности в брака си, той често ще споделя в общение: „Слава Богу, хвала Богу, трябва да удовлетворя Божиите намерения и да Му принеса целия си живот, и трябва да оставя важния въпрос на живота си изцяло в Божиите ръце. Готов съм да посветя целия си живот на Бог“. Всички неща вътре в човека могат да се представят чрез общение. Темпото на речта на даден човек, дали говори силно или тихо — такива въпроси не са въпроси на преживяване и не могат да представляват това, което този човек притежава и което той е. Тези неща могат само да посочат дали индивидуалността му е добра или лоша, или дали природата му е добра или лоша, но не могат да се приравнят на това дали има преживяване. Способността да се изразяваш в речта или умението или бързината, с която говориш, е само въпрос на практика и не може да замени нечие преживяване. Когато общуваш за собствените си преживявания, ти общуваш за това, което смяташ за важно и за всички неща вътре в теб. Моята реч изразява съществото Ми, но това, което изричам, е недостъпно за човека. Това, което изричам, не е това, което човек преживява и не е нещо, което човек може да види; не е и нещо, с което човек може да влезе в контакт, а е това, което съм Аз. Някои хора признават само, че това, за което общувам, е това, което съм преживял, но не признават, че то е пряк израз на Духа. Разбира се, изреченото от Мен е това, което съм преживял. Аз съм Този, Който извършва шестхилядолетното дело на управлението. Преживял съм всичко от началото на създаването на човечеството до днес; как да не съм способен да обсъждам това? Що се отнася до човешката природа, Аз съм я видял много ясно; наблюдавам я от дълго време. Как няма да съм способен да говоря ясно за нея? Тъй като ясно съм видял същината на човека, съм пригоден да наказвам човека и да го съдя, защото всичко в него е дошло от Мен, но е било покварено от Сатана. Разбира се, пригоден съм също така да оценя делото, което съм извършил. Въпреки че това дело не е извършено от плътта Ми, то е пряк израз на Духа и е това, което имам и което съм. Следователно съм пригоден да го изразя и да извърша делото, което трябва да извърша. Това, което хората казват, е това, което са преживели. То е това, което са видели, което съзнанието им може да възприеме и което сетивата им могат да установят. Това е, за което могат да общуват. Словата, изречени от въплътения Бог, са прекият израз на Духа и изразяват делото, което е било извършено от Духа, което плътта не е преживяла или видяла, но въпреки това Той все пак изразява Своето същество, защото същността на плътта е Духът, а Той изразява делото на Духа. Духът вече е извършил това дело, въпреки че то е непонятно за плътта. След въплъщението, чрез израза на плътта, Той дава възможност на хората да опознаят Божието същество и позволява на хората да видят Божия нрав и делото, което Той е извършил. Работата на човека дава на хората по-ясна представа за това, в което трябва да навлязат и което трябва да разберат; то касае воденето на хората към разбиране и преживяване на истината. Работата на човека е да поддържа човешките същества, а делото на Бог е да открива нови пътища и нови епохи за човечеството, да разбулва пред хората онова, което е непознато на смъртните, като им дава възможност да опознаят Неговия нрав. Божието дело е да води цялото човечество.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 176

Цялото дело на Светия Дух се извършва за доброто на хората. Извършва се изцяло, за да издигне духовно хората; няма дело, което да не е от полза за хората. Независимо дали истината е дълбока или повърхностна и независимо какви са заложбите на тези, които я приемат, каквото и да прави Светият Дух, то е от полза за хората. Но делото на Светия Дух не може да бъде извършено пряко; то трябва да се изразява чрез хората, които Му сътрудничат. Само така делото на Светия Дух може да е плодотворно. Разбира се, когато Светият Дух извършва делото Си пряко, в него няма и капка примеси; но когато Светият Дух прави това чрез човека, то става много опетнено и вече не е първоначалното дело на Светия Дух. По този начин истината се променя в различни степени. Последователите не получават първоначалния замисъл на Светия Дух, а комбинация от делото на Светия Дух и човешкото преживяване и познание. Частта от това, което последователите получават под формата на делото на Светия Дух, е правилна, докато човешкото преживяване и познание, които получават, могат да бъдат различни, защото работниците са различни. Тези работници, които имат просветлението и напътствието на Светия Дух, ще продължат да имат преживявания въз основа на това просветление и напътствие. В рамките на тези преживявания се съчетават умът и преживяването на човека, както и съществото на човешката природа, след което човекът придобива познанието или прозрението, което трябва да има. Това е пътят на човешкото практикуване след преживяване на истината. Този път на практикуване никога не е един и същ, тъй като преживяванията на хората се различават; нещата, които хората преживяват, също се различават. Следователно едно и също просветление на Светия Дух води до различно познание и практикуване, защото получилите просветление са различни един от друг. Някои хора имат леки отклонения в практикуването си, други — големи, а трети практикуват напълно погрешно. Това е така, защото хората имат различни способности за възприемане, а и защото присъщите им заложби са различни. Някои хора разбират по един начин проповед, която са чули, докато други, след като чуят истината, я разбират по друг начин. Някои хора имат леки отклонения в разбирането си, докато други изобщо не разбират истинския смисъл на истината. Следователно разбирането на човек диктува начина, по който ще води другите; това е абсолютно вярно, защото работата на човека е просто израз на неговото същество. Когато хората са водени от тези, които имат правилно разбиране за истината, тогава и самите те ще имат правилно разбиране за истината. Дори да има такива с нелепо разбиране, те ще са много малко и не всеки ще е като тях. Ако човек има нелепо разбиране за истината, тогава тези, които го следват, несъмнено също ще са податливи на изопачавания и ще са нелепи във всеки смисъл на тази дума. Степента, в която последователите разбират истината, зависи преди всичко от работниците. Разбира се, истината от Бог е правилна, безпогрешна и напълно благонадеждна. Но все пак работниците не са напълно прави и на тях не може да се разчита напълно. Ако работниците имат път за прилагане на истината на практика и той е много практически, то последователите също ще имат път за практикуване. Ако работниците нямат път за практикуване на истината, а само доктрина, тогава последователите няма да притежават реалност. Заложбите и природата на последователите се определят по рождение и не са свързани с работниците, но това до каква степен последователите възприемат истината и познанието им за Бог зависи от работниците (това е така само за някои хора). Какъвто е работникът, такива ще бъдат и последователите, които той води. Това, което изразява работникът, е неговото собствено същество без резерви. Изискванията, които той поставя към последователите си, са това, което самият той е готов или е способен да постигне. Повечето работници поставят изисквания към последователите си въз основа на това, което те самите правят, въпреки че има много неща, които последователите им изобщо не могат да постигнат — а това, което човек не може да постигне, се превръща в пречка за навлизането му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 177

Отклоненията в работата на тези, които са преминали през кастрене, правосъдие и наказание, са много по-малки, а изразът на тяхната работа е много по-точен. Онези, които разчитат на своята естественост в работата си, имат доста големи отклонения. Работата на неусъвършенстваните хора изразява твърде много от тяхната естественост, което се превръща в огромна пречка за делото на Светия Дух. Без значение колко добри са заложбите на даден човек, той също трябва да премине през кастрене и правосъдие, преди да може да върши делото на Божието поръчение. Ако не е преминал през такова правосъдие, тогава работата му, колкото и добре да е свършена, не може да е съобразена с принципите на истината и винаги е резултат от собствената му естественост и човешка доброта. Работата на онези, които са преминали през кастрене и правосъдие, е много по-точна от тази на онези, които не са били кастрени и съдени. Онези, които не са преминали през правосъдие, не изразяват нищо друго освен човешка плът и мисли, примесени с голяма доза човешки интелект и вроден талант. Това не е точен човешки израз на Божието дело. Онези, които следват такива хора, са доведени пред тях поради вродените им заложби. Тъй като те изразяват твърде много от човешките прозрения и преживявания, които са почти откъснати от първоначалното Божие намерение и се отклоняват твърде много от него, делото на този тип хора не може да доведе хората пред Бог, а по-скоро ги води пред човека. Така че онези, които не са преминали през правосъдие и наказание, са непригодни да извършват делото на Божието поръчение. Работата на работник, който отговаря на критериите, може да доведе хората до правилния път и да им помогне да навлязат по-дълбоко в истината. Тяхната работа може да доведе хората пред Бог. Освен това работата, която те вършат, може да варира при отделните хора и не е ограничена от правила, като дава на хората освобождение и волност, постепенно израстване в живота и възможност постепенно да навлизат по-дълбоко в истината. Работата на работник, който не отговаря на критериите, е далеч по-незадоволителна. Неговата работа е лекомислена. Той може само да въведе хората в правила и това, което изисква от хората, не е съобразено с конкретния човек; не работи според действителните потребности на хората. В този тип работа има твърде много правила и твърде много доктрини и тя не може да въведе хората в реалността, нито в нормална практика на израстване в живота. Тя може само да накара хората да се придържат към няколко безполезни правила. Такова напътствие въвежда хората в заблуда. Той те води към това да станеш като него, като те въвежда в това, което притежава и представлява. За да могат последователите да разпознаят дали водачите отговарят на критериите, от решаващо значение е да гледат пътя, по който водят другите, и резултатите от тяхната работа, както и да видят дали последователите получават принципи в съответствие с истината и дали получават пътища на практикуване, подходящи за тяхната промяна. Трябва да имаш проницателност към различната работа на различните типове хора; не бива да си объркан последовател. Това засяга въпроса с навлизането на хората. Ако не си способен да разпознаеш чие водачество има път и чие няма, лесно ще бъдеш подведен. Всичко това има пряко отношение към собствения ти живот. В работата на неусъвършенстваните хора има твърде много естественост; тя е примесена с твърде много човешка воля. Тяхното същество е естествеността — това, с което са се родили. Това не е живот след кастрене или реалност след трансформация. Как може такъв човек да подкрепя онези, които се стремят към живот? Животът, който човекът първоначално има, е неговата вродена интелигентност или талант. Този вид интелигентност или талант е доста далеч от точните изисквания на Бог към човека. Ако даден човек не е бил усъвършенстван и поквареният му нрав не е бил кастрен, ще има голяма пропаст между това, което изразява, и истината; това, което изразява, ще бъде примесено с мъгляви неща, като например неговите фантазии и едностранчиво преживяване. Нещо повече, каквото и да прави, хората чувстват, че няма обща цел и няма истина, подходяща за навлизане от всички хора. Повечето от това, което се изисква от хората, е отвъд техните възможности, сякаш са риби, принудени да живеят на сушата. Това е работата на човешката воля. Поквареният нрав на човека, неговите мисли и неговите представи пропиват всички части на тялото му. Човекът не се ражда с инстинкта да практикува истината, нито има инстинкта направо да разбира истината. Като добавим към това покварения нрав на човека — когато този вид естествен човек работи, това не причинява ли прекъсвания? Но човек, който е бил усъвършенстван, има преживяване на истината, която хората трябва да разберат, и познание за своя покварен нрав. Мъглявите и непрактични неща в неговата работа постепенно намаляват, човешките примеси стават по-малко, а неговата работа и служене се доближават все повече до нивото, изисквано от Бог. Така неговата работа е навлязла в истината реалност и също така е станала реалистична. Делото на Светия Дух е блокирано по-специално от мислите на човешкия ум. Човекът притежава богато въображение и здрава логика и има голям опит в справянето с различни въпроси. Ако всички тези негови аспекти не бъдат подложени на кастрене и корекция, те са пречка в работата му. Следователно работата на човека не може да постигне най-висока степен на точност, особено работата на неусъвършенстваните хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 178

Работата на човека остава в определен обхват и е ограничена. Един човек е способен да върши работа само на определен етап и не може да върши делото на цяла епоха — в противен случай ще въведе хората в правила. Делото на даден човек е приложимо само за определен период от време или етап. Това е така, защото човешкото преживяване си има предел. Работата на човека е несравнима с делото на Бог. Човешките пътища на практикуване и познание за истината са приложими в определен мащаб. Не може да се каже, че пътят, който човек следва, изразява напълно намерението на Светия Дух, защото човек може само да бъде просветлен от Светия Дух, а не да бъде изпълнен докрай с Него. Всичко, което човек може да преживее, се намира в границите на нормалната човешка природа и не може да надхвърля обхвата на мислите на нормалния човешки ум. Всички онези, които могат да изживеят истината реалност, получават преживявания в тези граници. Когато преживяват истината, това винаги е преживяване на нормален човешки живот под просветлението на Светия Дух; това не е начин на преживяване, който излиза извън рамките на нормалния човешки живот. Те преживяват истината, просветлени от Светия Дух въз основа на собствения си човешки живот. Освен това тази истина може да се различава при различните хора, а нейната дълбочина е свързана със състоянието на конкретния човек. Може само да се каже, че хората следват пътя на нормалния човешки живот на някого, който се стреми към истината, и той може да се нарече път, по който върви нормална личност, просветлена от Светия Дух. Не може да се каже, че пътят, по който върви е пътят, по който върви Светият Дух. Тъй като хората, които имат стремеж, са различни, делото на Светия Дух също е различно при нормалното човешко преживяване. Освен това, тъй като обстоятелствата, в които хората имат преживяване, както и обхватът на преживяванията им са различни, и поради смесицата от техните умове и мисли, преживяванията им са смесени в различни степени. Всеки разбира истината в съответствие със своите различни индивидуални условия. Хората нямат пълно разбиране за истинското значение на истината, те виждат само един или повече от нейните аспекти. Обхватът на истината, която всеки преживява, е различен при различните хора и зависи от техните индивидуални условия. По този начин познанието за една и съща истина, както е изразена от различни хора, не е едно и също. Това ще рече, че преживяването на човека винаги е ограничено — то не може напълно да представлява намеренията на Светия Дух. Работата на човека не може да се разглежда като Божието дело, дори ако изразеното от човека е в много тясно съответствие с Божиите намерения и дори ако преживяването на човека е много близко до делото на усъвършенстване, което Светият Дух възнамерява да извърши. Човекът може да бъде само Божий слуга, който върши работата, която Бог му поверява. Човекът може само да изрази познание, просветлено от Светия Дух, и истини, придобити от личните му преживявания. Човекът няма квалификацията, нито отговаря на условията, за да бъде проводник на Светия Дух. Той няма право да казва, че неговата работа е Божието дело. Хората имат свои собствени принципи за работа и всеки има различни преживявания и притежава различни условия. Работата на човека включва всички негови преживявания в резултат на просветлението на Светия Дух. Тези преживявания могат да представляват само съществото на човека и не представляват Божието същество или намеренията на Светия Дух. Следователно не може да се каже, че пътят, по който върви човек е пътят, по който върви Светият Дух, защото работата на човека не може да представлява Божието дело, а работата и преживяванията на човека не са изцяло намеренията на Светия Дух. Работата на човека е податлива на подчиняването на правила, а човешкият метод на работа лесно се вписва в ограничени рамки и не е способен да изведе хората до свободен път. Повечето последователи живеят в ограничени рамки и начинът им на изпитване на преживявания също е с ограничен обхват. Човешкото преживяване винаги е ограничено; методът на работа на човека също е ограничен до няколко вида и не може да се сравни с делото на Светия Дух или с делото на Самия Бог. Това е така, защото в крайна сметка човешкото преживяване е ограничено. Както и да извършва делото Си Бог, то не е обвързано от правила; както и да се извършва, то не е ограничено до един-единствен метод. За Божието дело няма абсолютно никакви правила — цялото Му дело е освободено и свободно. Колкото и дълго да Го следва човек, той не може да извлече никакви закони, на които да се подчинява Божието дело. Макар че Неговото дело е изключително принципно, то винаги се извършва по нови начини и при него винаги има ново развитие, отвъд разбирането на човека. През един и същи период Бог може да извършва няколко различни типа дело и да има различни начини на водене на хората, така че хората винаги да имат нови навлизания и промени. Не можеш да схванеш законите на Неговото дело, защото Той винаги върши делото Си по нови начини и само така Божиите последователи не се обвързват с правила. Делото на Самия Бог винаги избягва човешките представи и им се противопоставя. Само при онези, които Го следват и се стремят към Него с искрено сърце, нравът може да се преобрази и те да могат да живеят свободно, без да бъдат възпирани от каквито и да било правила и без да бъдат ограничавани от никакви религиозни представи. Работата на човека поставя изисквания към хората, основани на собствените им преживявания и на това, което те самите могат да постигнат. Тези изисквани нива са ограничени до определен обхват, а методите на практикуване също са много ограничени. Така последователите подсъзнателно живеят в този ограничен обхват; с течение на времето тези неща се превръщат в правила и ритуали. Ако делото за един период се ръководи от човек, който не е преминал през личното усъвършенстване на Бог и не е получил правосъдие, тогава всички негови последователи ще се превърнат в религиозни фанатици и специалисти в противопоставянето на Бог. Следователно, ако някой е водач, който отговаря на критериите, то този човек трябва да е преминал през правосъдие и е приел да бъде усъвършенстван. Тези, които не са преминали през правосъдие, дори евентуално да имат делото на Светия Дух, изразяват само мъгляви и непрактически неща. Ако водят хората дълго време, те ще ги насочат към мъгляви и свръхестествени правила. Делото, което Бог извършва, не е в съгласие с човешката плът. То не е в съгласие с човешките мисли, а противодейства на човешките представи; не е опетнено от мъгляви религиозни оттенъци. Резултатите от Божието дело не са притежание на онези, които не са били усъвършенствани от Него; те са отвъд обхвата на човешкото мислене.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 179

В съзнанието на човека работата е твърде лесна за постигане от него. Например пасторите и водачите в религиозния свят се осланят на своите дарби и позиции, за да вършат работата си. Хората, които ги следват дълго време, се заразяват от техните дарби и попадат под влиянието на част от тяхното същество. Те се съсредоточават върху човешките дарби, способности и знания и обръщат внимание на свръхестествени неща и множество проникновени, нереалистични доктрини (разбира се, тези проникновени доктрини са непостижими). Те не се съсредоточават върху промените в нрава на хората, а по-скоро върху развиването на способностите на хората да проповядват и да работят, както и върху подобряването на тяхното библейско познание и духовни теории. Не се съсредоточават върху това колко хората разбират истината или доколко се променя техният живот нрав и изобщо не се интересуват от покварената същност на хората, а още по-малко се опитват да се запознаят с нормалните и анормалните състояния на хората. Не противодействат на представите на хората, нито разобличават техните представи, а още по-малко кастрят хората заради техните недостатъци или поквара. Повечето, които ги следват, служат със своите дарби и всичко, което изразяват, са религиозни представи и теологични теории, които са откъснати от реалността и които просто не могат да им помогнат да придобият живот. В действителност същността на тяхната работа е развиването на талантливи хора, развиването на даден човек, който не притежава нищо, до изключителен възпитаник на семинария, който впоследствие започва да работи и да води. Можеш ли да схванеш закономерностите в Божието шестхилядолетно дело? Има много правила и ограничения в работата, която човекът върши, а човешкият мозък е твърде догматичен. Следователно човекът изразява познание и реализации, които са в обхвата на неговите преживявания. Той е неспособен да изрази нищо друго освен това. Човешките преживявания или познание не възникват от вродените му дарби или от инстинкта му; те възникват благодарение на Божието напътствие и пряко пасене. Човекът има само вродената способност да приеме това пасене, но няма вродена способност, която да може да изрази пряко какво е божественост. Човекът не е способен да бъде извор, той може да е само съд, който приема вода от извора. Това е човешкият инстинкт, онази вродена способност, която човек трябва да има като човешко същество. Ако човек загуби вродената способност, чрез която приема Божието слово, и загуби човешкия инстинкт, то той губи и най-ценното, и губи дълга на сътворен човек. Ако човек няма познание или преживяване на Божието слово или Неговото дело, такъв човек губи своя дълг — дългът, който трябва да изпълнява като сътворено същество, като също губи достойнството си на сътворено същество. Божи инстинкт е да се изразява какво е божественост, независимо дали се изразява в плътта или директно от Духа; това е Божие служение. Човекът изразява собствениите си преживявания или познание (т.е. изразява това, което е) по време на Божието дело или след него; това е човешкият инстинкт и човешкият дълг, това, което човекът трябва да постигне. Макар че това, което изразява човекът, съвсем не може да се сравнява с изразеното от Бог и е изпълнено с много правила, той трябва да изпълнява добре дълга, който трябва да изпълни и да направи това, което трябва да направи. Трябва да направи всичко, което е по силите му като човек, за да изпълни добре дълга си, и не бива да има дори най-бегли резерви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 180

Трябва да знаете как да различавате Божието дело от работата на човека. Какво можете да видите в работата на човека? В работата на човека има много елементи от човешките преживявания; човекът изразява това, което е. При извършването на Своето дело Бог също изразява това, което е Той, но Неговото същество е различно от това на човека. Съществото на човека представлява човешките преживявания и човешкия живот (това, което човек преживява или среща в живота си, или неговите философии за светските отношения), а хората, които живеят в различни условия, изразяват различни същества. Дали имаш социални преживявания и как всъщност живееш в семейството си и какви преживявания имаш в него може да се види в това, което изразяваш, докато в делото на въплътения Бог не можеш да видиш дали Той има социални преживявания. Много подробно познава същината на човека и може да разобличи различните практики на всякакви хора. Още повече, Той може да разобличи покварения нрав и бунтовното поведение на човека. Той не живее сред хората по света, но е наясно с природата на простосмъртните и с цялата поквара на хората по света. Това е Неговото същество. Въпреки че няма вземане-даване със света, Той познава всички правила за справяне със света, защото напълно разбира човешката природа. Знае за делото на Духа, което човешките очи не могат да видят и човешките уши не могат да чуят, както от днес, така и от миналото. Това включва мъдрост, която не е философия за светските отношения, и чудеса, които са трудни за разгадаване от човека. Това е Неговото същество, открито за човека, а също и скрито от човека. Това, което Той изразява, не е съществото на един необикновен човек, а присъщите атрибути и съществото на Духа. Той не пътува по света, но знае всичко за него. Той влиза в контакт с „антропоидите“, които нямат познания или прозрения, но изразява слова, които са по-висши от познанието и превъзхождат тези на великите личности. Той живее сред група тъпи и нечувствителни хора, които са без човешка природа и които не разбират човешкия живот или нормите на човешката природа, но Той може да поиска от човечеството да изживява нормалната човешка природа, като същевременно разобличава долната и низка човешка природа на човечеството. Всичко това е Неговото същество, по-висше от съществото на който и да е човек от плът и кръв. Няма нужда да преминава през допълнителната стъпка да преживее сложен, тромав и гаден социален живот, за да извърши делото, което трябва да извърши, и да разобличи напълно същината на поквареното човечество. Един гаден социален живот не би могъл да „развие“ Неговата плът. Неговото дело и слова само разобличават непокорството на човека и не предоставят на човека опит и уроци за справяне със света. Той не се нуждае от това да проучва обществото или семейството на човека, когато предоставя живот на човека. Разобличаването и съденето на човека не е израз на преживяванията на Неговата плът; то е Неговото разобличаване на човешката неправедност, след като от дълго време познава човешкото непокорство и мрази покварата на човечеството. Цялото дело, което Той извършва, прави Неговия нрав известен на човека и изразява Неговото същество. Само Той може да извърши това дело; никой от плът и кръв не може да постигне това.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 181

Делото, което Бог извършва, не е представително за преживяването на Неговата плът; работата, която човекът върши, е представителна за неговото преживяване. Всеки говори за личните си преживявания. Бог може да изразява истината пряко, докато човекът може да изразява само съответните преживявания, след като е преживял определени истини. Божието дело няма правила и не се подчинява на времево или географско възпиране. Той може да изрази това, което е, по всяко време и на всяко място. Бог действа, както Му е угодно. Работата на човека съществува при определени условия и в определен контекст; без тях той не би могъл да работи или да изрази познанието си за Бог или преживяването си на истината. Дали нещо е дело на Самия Бог или работа на човека, стига да сравниш двете, ще знаеш разликата. Ако няма дело, извършено от Самия Бог, а само работа на човека, просто ще разбереш, че ученията на тези хора са възвишени и непосилни за когото и да било друг и че тонът, с който говорят, принципите, с които се справят с нещата, и опитният им и методичен начин на работа са недостъпни за другите. Всички вие се възхищавате на тези хора с добри заложби и възвишени познания, но не можеш да видиш от Божието дело и Божиите слова колко висша е Неговата човешка природа. Вместо това Той е обикновен, а когато извършва делото Си е нормален и практически, но и неизмерим за смъртните, което следователно кара хората да развият един вид боязливо сърце. В работата си човек може да има особено напреднали преживявания или въображението и разсъжденията му може да са особено напреднали, а човешката му природа може да е особено добра; тези неща могат само да спечелят възхищението на хората, но не и да предизвикат тяхната боязън и уплаха. Всички хора се възхищават на тези, които притежават работоспособност, които имат особено дълбоки преживявания и които могат да практикуват истината, но такива хора никога не могат да предизвикат боязън, а само възхищение и завист. Но онези, които са преживели Божието дело, не се възхищават на Бог; вместо това чувстват, че Неговото дело е отвъд човешкото разбиране и е неразгадаемо за човека, че то е ново и прекрасно. Когато хората преживеят Божието дело, първото нещо, което узнават за Него е, че Той е неразгадаем, мъдър и прекрасен, и по естествен начин започват да се боят от Него; чувстват, че делото, което Той извършва, е тайнствено и е отвъд хоризонта на човешкия разум. Хората искат само да могат да изпълняват Неговите изисквания, да удовлетворят Неговите намерения; те не искат да Го надминат, защото делото, което Той извършва, надхвърля човешкото мислене и въображение и не може да бъде извършено вместо Него от човек. Дори самият човек не осъзнава собствената си недостатъчност, но Бог е проправил нов път и е дошъл сред хората, за да ги въведе в един по-нов и по-красив свят, така че човечеството е направило нова крачка напред и е намерило ново начало. Това, което хората изпитват към Бог, не е възхищение или по-скоро не е само възхищение. Най-дълбокото им преживяване е боязън и любов; те чувстват, че Бог е наистина прекрасен. Той върши дела, които човек не е способен да извърши, и изрича неща, които човек не е способен да изрече. Хората, които са преживели Божието дело, винаги изпитват чувство, което не може да се опише. Хората с достатъчно дълбоко преживяване могат да разберат Божията любов; могат да почувстват обичливостта Му и това, че Неговото дело е толкова мъдро, толкова прекрасно и затова сред тях се поражда безкрайно могъщество. Това не е уплаха или случайна любов и уважение, а дълбоко усещане за Божието милосърдие и толерантност към човека. Онези обаче, които са преживели Неговото наказание и правосъдие, усещат Неговото величие и това, че Той не търпи оскърбление. Дори онези, които са преживели голяма част от делото Му, не са в състояние да Го разгадаят; всички, които наистина се боят от Бог, знаят, че Неговото дело не е съгласно човешките представи, а винаги е в разрез с тях. Той не изпитва нужда хората да Му се възхищават изцяло или да дават вид на покорство пред Него; те по-скоро трябва да постигнат истинска боязън и истинско покорство. В голяма част от Неговото дело всеки, който има истинско преживяване, развива богобоязливо сърце, което надхвърля възхищението. Чрез Неговото дело на наказание и правосъдие хората са виждали нрава Му и вследствие на това имат богобоязливи сърца. Бог предполага необходимостта от боязън и покорство, защото Неговото същество и Неговият нрав не са същите като тези на сътвореното същество и са над тези на сътвореното същество. Бог съществува самостоятелно и вечно, Той е несътворено същество и само Той е достоен за боязън и покорство; човекът не е пригоден за това. Така че всички, които са преживели Неговото дело и са Го опознали истински, развиват богобоязливи сърца. Обаче онези, които не се избавят от представите си за Него — онези, които просто не Го смятат за Бог — са изцяло лишени от богобоязливи сърца и макар да Го следват, не са завоювани; по природа те са непокорни хора. Това, което се опитва да постигне Той, като извършва делото Си по този начин, е всички сътворени същества да имат боязън от Създателя в сърцата си, да Го почитат и да се предадат безусловно на Неговото господство. Това е крайният резултат, към който е насочено цялото Му дело. Ако хората, които са преживели такова дело, изобщо нямат богобоязливи сърца и ако предишното им непокорство изобщо не се промени, те със сигурност ще бъдат отстранени. Ако отношението на даден човек към Бог е само да Му се възхищава или да Му показва уважение от разстояние, а не да Го обича и в най-малка степен, тогава това е резултатът, до който е стигнал човек, чието сърце не е боголюбиво, и такъв човек няма условията да бъде усъвършенстван. Ако толкова голямо дело не успее да спечели истинската любов на даден човек, тогава този човек не е придобил Бог и не се стреми истински към истината. Човек, който не обича Бог, не обича истината и следователно не може да придобие Бог, а още по-малко да получи Неговото одобрение. Такива хора, както и да преживяват делото на Светия Дух и както и да преживяват правосъдие, не са способни да имат богобоязливо сърце. Това са хора, чиято природа не може да бъде променена и които имат изключително противен нрав. Всички онези, които нямат богобоязливо сърце, трябва да бъдат отстранени, да бъдат подложени на наказание и да бъдат наказани точно като онези, които вършат зло, и да страдат дори повече от тези, които са извършили неправедни неща.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 182

В края на краищата Божието дело е различно от човешката работа, така че как изобщо биха могли Неговите изрази да бъдат същите като изразите на човека? Бог има Своя собствен особен нрав, докато човекът има дълг, който трябва да изпълнява. Божият нрав се изразява в Неговото дело, докато дългът на човека е олицетворен в преживяванията на човека и се проявява в неговите стремежи. Следователно чрез извършеното дело става ясно дали нещо е изразено от Бог, или от човек. Не е необходимо това да се обяснява от Самия Бог, нито се изисква човекът да се стреми да свидетелства, а още по-малко е необходимо Самият Бог да потиска който и да е човек. Всичко това идва като естествено откровение; то не е нито принудително, нито нещо, в което човек може да се намеси. Дългът на човека може да бъде опознат чрез неговите преживявания и това не изисква от него да извършва някаква допълнителна работа в тази насока. Цялата същност на човека може да бъде разкрита, докато той изпълнява своя дълг, докато Бог може да изрази присъщия Си нрав, докато изпълнява делото Си. Ако това е човешко дело, то не може да бъде прикрито. Ако това е Божие дело, тогава Божият нрав е още по-невъзможно да бъде скрит от когото и да било, още по-малко да бъде контролиран от човека. За никой човек не може да се каже, че е Бог, камо ли неговите дела и думи да се считат за святи или да се смятат за неизменни. За Бог може да се каже, че е човек, защото Се облече в плът, но Неговото дело не може да се смята за човешко дело или човешки дълг. Дори повече, Божиите слова и писмата на Павел не могат да бъдат приравнени, нито пък може да се говори с еднаква сила за Божието правосъдие и наказание и за човешките поучителни слова. Следователно съществуват принципи, които отличават Божието дело от човешкото. Те се различават според същността си, а не според обхвата на делото или временната му ефективност. По този въпрос повечето хора допускат принципни грешки. Това е така, защото човекът гледа външната страна, която може да постигне, докато Бог гледа същността, която не може да бъде наблюдавана с физическите очи на хората. Ако вие разглеждате Божието слово и дела като дълг на един обикновен човек и гледате на мащабното дело на човека като на дело на Бог, облечен в плът, а не като на дълг, който човек изпълнява, тогава не грешите ли по принцип? Писмата и биографиите на човека могат да бъдат написани лесно, но само върху основата на делото на Светия Дух. Божиите слова и дела обаче не могат да бъдат лесно осъществени от човек или постигнати с човешка мъдрост и мислене, а още по-малко хората могат да ги обяснят задълбочено, след като ги изследват. Ако тези принципни въпроси не предизвикват никаква реакция у вас, това доказва, че вашата вяра не е много истинска или добросъвестна. Може да се каже само, че вярата ви е пълна с мъглявост и е едновременно объркана и безпринципна. Без да разбирате дори най-основните съществени въпроси за Бог и човека, не е ли точно този вид вяра най-лишен от възприемчивост?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как се отнасяш към тринадесетте послания?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 183

Исус беше на земята тридесет и три и половина години; Той дойде, за да извърши делото на разпъването на кръста и чрез разпятието Бог придоби една част от славата Си. Когато Бог дойде в плът, Той беше способен да бъде смирен и скрит и можа да издържи огромно страдание. Въпреки че беше Самият Бог, Той все пак издържа всяко унижение и оскърбление и понесе страшна болка при приковаването на кръста, за да изпълни делото на изкуплението. След като този етап от делото приключи, въпреки че хората видяха, че Бог бе придобил голяма слава, това не беше пълнотата на славата Му; това бе само част от нея, която Той бе придобил от Исус. Въпреки че Исус понесе всяка трудност, беше смирен и скрит и беше разпнат заради Бог, Бог придоби само една част от славата Си и тя беше придобита в Израел. Бог има и друга част от славата Си: слизане на земята за практическо дело и усъвършенстване на група хора. През етапа на делото на Исус Той извърши някои свръхестествени неща, но в никакъв случай този етап от делото не беше само за извършването на знамения и чудеса. Той беше предимно за да покаже, че Исус можеше да страда и да бъде разпнат заради Бог, че Исус можа да понесе огромна болка, защото обичаше Бог, и въпреки че Бог Го остави, Той все пак беше готов да пожертва живота Си за Божията воля. След като Бог завърши делото Си в Израел и Исус беше прикован на кръста, Бог придоби слава и отправи свидетелство пред Сатана. Вие нито знаете, нито сте видели как Бог стана плът в Китай, така че как бихте могли да видите, че Бог е придобил слава? Когато Бог извършва значително дело на завоюване във вас, а вие сте непоколебими, то този етап от Божието дело е успешен и това е част от Божията слава. Вие виждате само това и все още ви предстои да бъдете усъвършенствани от Бог, все още трябва да отдадете напълно сърцето си на Бог. Все още ви предстои да видите тази слава в пълнота; виждате само това, че Бог вече е завоювал вашето сърце, че никога не бихте Го напуснали и че ще Го следвате до самия край, че сърцето ви няма да се промени и че това е Божията слава. В какво виждате Божията слава? В следствията от делото Му в хората. Хората виждат, че Бог е обичлив, те носят Бог в сърцата си и не желаят да Го напуснат; това е Божията слава. Когато се надигне силата на братята и сестрите от църквите и те могат да обичат Бог от сърце, да видят върховната мощ на извършваното Божие дело, несравнимата мощ на словата Му; когато видят, че словата Му имат власт и че Той може да започне делото Си в призрачния град на континентален Китай; когато въпреки слабостта на хората сърцата им се прекланят пред Бог и хората желаят да приемат Божиите слова; и когато, въпреки че са слаби и недостойни, те могат да видят, че Божиите слова толкова много заслужават да бъдат обичани и ценени от тях, то това е Божията слава. Когато настъпи денят, в който хората са направени съвършени от Бог и могат да отстъпят пред Него, могат да Му се покорят напълно и оставят бъдещето и съдбата си в Божиите ръце, тогава втората част от Божията слава ще бъде придобита изцяло. Което ще рече, че когато делото на практическия Бог бъде изцяло изпълнено, Неговото дело в континентален Китай ще завърши. С други думи, когато предопределените и избраните от Бог бъдат направени съвършени, Бог ще е спечелил слава. Бог каза, че е донесъл втората част от славата Си в Изтока, но това не се вижда с просто око. Бог е довел делото Си на Изток: Той вече е дошъл в Изтока и това е Божията слава. Днес, въпреки че делото Му все още не е завършено, понеже Бог е решил да работи, то непременно ще бъде доведено докрай. Бог е решил, че ще изпълни това дело в Китай, и е решил твърдо, че ще ви направи пълноценни. Така Той не ви оставя изход — Той вече е завоювал сърцата ви, ти трябва да продължиш напред, независимо дали искаш, или не, и когато вие сте спечелени от Бог, Той придобива слава. Днес на Бог все още Му предстои да придобие пълна слава, защото вашето усъвършенстване все още не е изпълнено. Въпреки че сърцата ви са се върнали към Бог, в плътта си имате още много слабости, не сте способни да угодите на Бог, не можете да проявявате внимание към Божиите намерения и все още притежавате много отрицателни качества, от които трябва да се отървете, и все още предстои да преминете през много изпитания и облагородявания. Само по този вашите животи нрави могат да се променят и можете да бъдете спечелени от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Кратка беседа относно „Хилядолетното царство настъпи“)

Ежедневни Божии слова  Откъс 184

По онова време делото на Исус беше да изкупи цялото човечество. Всички, които повярваха в Него, получиха прошка на греховете си; стига да повярваш в Него, Той ще те изкупи; ако повярваш в Него, вече няма да принадлежиш на греха, ще бъдеш освободен от греховете си. Това означаваше да получиш изкупление за греховете си и да бъдеш оправдан чрез вяра. Въпреки това във вярващите оставаше нещо, което беше непокорно и се противопоставяше на Бог и трябваше постепенно да бъде премахнато. Изкуплението не означаваше, че човек е напълно придобит от Исус, а че вече не принадлежи на греха, че греховете му са простени — ако повярваш в Него, вече никога няма да принадлежиш на греха. По онова време Исус извърши много неща, които останаха непонятни за учениците Му, и каза много слова, които човекът не можа да разбере. Въпросът е, че по онова време Той не даде обяснение за тях. Затова няколко години след Неговото заминаване Матей написа родословието на Исус, а други също свършиха много работа, която беше плод на човешката воля. Исус не дойде да усъвършенства и да спечели човека, а да изпълни един етап от делото — да донесе Евангелието на Небесното царство и да извърши делото на разпятието. Следователно, когато Исус беше разпнат, Неговото дело приключи. Но в настоящата епоха — делото на завоеванието — трябва да се изрекат още слова, да се свърши още работа и да има още много процеси. Освен това трябва да се разбулят и тайните на делото на Исус и Йехова, за да могат всички хора да получат разбиране и яснота във вярата си, защото това е делото на последните дни, а последните дни са приключването на Божието дело, времето на края на делото. Този етап от делото ще ти разясни кристално ясно закона на Йехова и изкуплението на Исус. И най-вече ще ти даде възможност да разбереш цялото дело на Божия шестхилядолетен план за управление и да възприемеш цялото значение и същност на този шестхилядолетен план за управление, а също така ще ти даде възможност да разбереш целта на цялото дело, извършено от Исус, и на словата, които Той каза, и дори твоята сляпа вяра в Библията и поклонение пред нея. Той ще ти позволи да постигнеш пълно разбиране на всичко това. Ще разбереш както делото, извършено от Исус, така и делото, което Бог върши днес; ще разбереш и ще видиш всичко: истината, живота и пътя. Защо в етапа на извършване на Своето дело Исус си замина, без да извърши заключителната работа? Защото етапът на делото на Исус не беше заключителен. Когато бе разпънат на кръста, словата Му също свършиха. След като Исус бе разпнат, Неговото дело бе напълно завършено. То не беше като сегашния етап, в който Божието дело ще бъде завършено само след като словата бъдат изречени докрай и цялото Негово дело бъде приключено. В етапа на делото на Исус останаха много неизказани или непълно разкрити думи. Исус обаче не се интересуваше дали Неговите слова бяха изразени напълно, защото Неговото служение не беше служение на думи и затова след разпъването Си на кръста си тръгна. Този етап от делото бе предимно заради разпятието и не прилича на сегашния етап. Настоящият етап от делото е преди всичко за приключване, за разчистване и за завършване на цялото дело. Без да са изречени словата докрай, това дело не може да бъде завършено, защото на този етап цялото дело се завършва и се осъществява със слова. По онова време Исус извърши голямо дело, което бе неразбираемо за хората. Той си отиде тихо и днес все още мнозина не разбират словата Му. Разбирането им е погрешно, но те все така си мислят, че са прави и не знаят, че грешат. Последният етап ще доведе Божието дело докрай и ще го приключи. Всички ще разберат Божия план за управление и ще го познават. Представите на човека, неговите намерения, неговото погрешно разбиране, представите му за делото на Йехова и Исус, възгледите му за невярващите и всички други изопачени схващания ще бъдат поправени. И човекът ще разбере всички правилни пътища в живота и цялото дело, което Бог е извършил, и цялата истина. Когато това се случи, този етап от делото ще приключи. Делото на Йехова беше сътворяването на света, това бе началото. Този етап от делото е краят на делото и той е приключването. Първоначално Божието дело беше извършвано сред избрания народ на Израел и беше епохално дело в най-святото от всички места. Последният етап от делото се извършва в най-скверната от всички страни, за да съди света и да сложи край на епохата. Първият етап от Божието дело бе извършен в най-светлото от всички места, а последният етап се извършва в най-мрачното от всички места и този мрак ще бъде прогонен, и ще бъде внесена светлина, и всички хора ще бъдат завоювани. Когато хората на това най-скверно и най-мрачно от всички места бъдат завоювани и цялото население признае, че Бог съществува и че Той е истинският Бог, и всеки човек е напълно убеден в това, тогава този факт ще бъде използван, за да се извърши делото на завоюването на цялата вселена. Този етап от делото е представителен. Когато работата през тази епоха приключи, шестхилядолетното дело на управлението ще приключи напълно. След като хората в най-тъмното от всички места бъдат завоювани, несъмнено същото ще се случи и навсякъде другаде. Така че само делото на завоюването в Китай има значимостта на представително дело. Китай олицетворява всички сили на мрака, а китайският народ символизира всички, които принадлежат на плътта, на Сатана и на плътските желания. Именно китайският народ е най-покварен от големия червен змей и най-силно се противопоставя на Бог, и именно неговата човешка природа е най-низка и най-скверна, поради което той е типичен представител на всички покварени хора. Това не означава, че другите народи нямат никакви проблеми. Представите на човека навсякъде са едни и същи. Въпреки че хората от тези народи може да притежават добри заложби, то ако не познават Бог, значи се противопоставят на Него. Защо евреите също се противопоставяха и бунтуваха срещу Бог? Защо фарисеите също Му се противопоставяха? Защо Юда предаде Исус? По онова време много от учениците не познаваха Исус. Защо след като Исус бе разпънат и възкръсна от мъртвите, човекът все така не вярваше в Него? Нима всяко непокорство на човека не е едно и също? Просто китайският народ е взет за пример. И когато бъде завоюван, той ще се превърне в модел и пример и ще служи като еталон за другите. Защо продължавам да казвам, че вие сте придатък на Моя план за управление? Именно в китайския народ покварата, скверността, неправедността, противопоставянето и непокорството се проявяват най-пълно и се разкриват във всичките си разнообразни форми. От една страна, това са хора с бедни заложби, а от друга, животът и начинът им на мислене са изостанали, а навиците им, социалната им среда, родното им семейство — всичко това е лошо и най-изостанало. И статусът им е нисък. Делото на това място има представителен характер и след като това пилотно дело бъде напълно завършено, последващото Божие дело ще бъде много по-лесно. Когато този етап от делото е завършен, последващото дело изобщо няма да е трудно. След като този етап от делото бъде завършен, напълно ще бъде постигнат голям успех и делото на завоюването в цялата вселена ще бъде напълно завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (2))

Ежедневни Божии слова  Откъс 185

Да се извършва делото върху потомците на Моав сега означава да се спасят онези, които са изпаднали в най-голямата тъмнина. Макар че са прокълнати, Бог иска да придобие слава от тях. Това се дължи на факта, че отначало всички те бяха хора, в чиито сърца нямаше Бог, и само като накараш онези, които нямат Бог в сърцата си, да Му се покорят и да Го обичат, е истинско завоевание. Такива плодове от Неговото дело са най-ценни и най-убедителни. Само това е спечелване на слава — това е славата, която Бог иска да спечели в последните дни. Въпреки че тези хора са с ниско положение, това, че сега са способни да получат такава голяма спасителна благодат, наистина е въздигане от Бог. Това дело е много смислено: намерението е да придобие тези хора чрез правосъдие — не да ги наказва, а да ги спаси. Ако през последните дни Той все още вършеше делото на завоюването в Израел, това щеше да е безполезно; дори и да даваше плодове, нямаше да има стойност или голямо значение и Той нямаше да може да спечели цялата слава. Да извършва делото Си върху вас е същото като да извършва делото Си върху онези, които са изпаднали в най-тъмните места, върху онези, които са най-изостанали. Тези хора не признават, че Бог съществува, и никога не са знаели, че Бог съществува. Тези сътворени същества до такава степен са покварени от Сатана, че са забравили Бог. След като са били заслепени от Сатана, те изобщо не знаят, че на небето има Бог. В сърцата си всички вие се кланяте на идоли и на Сатана. Нима не сте най-нисшите, най-изостаналите хора? Вие сте най-нисшите от плът, без никаква лична свобода, а и претърпявате трудности. Вие сте и хората от най-ниското ниво на това общество, които дори нямат свобода във вярата. В това се крие значението на извършването на делото върху вас. Днешното дело върху вас, потомците на Моав, не е с цел да ви унижи, а да разкрие значението на делото. За вас това е голямо въздигане. Ако човек има разум и проницателност, той ще каже: „Аз съм потомък на Моав, наистина недостоен днес да получа такова голямо въздигане от Бог или такива големи благословии. Във всичко, което правя и казвам, и според моя статут и стойност, аз изобщо не съм достоен за такива големи благословии от Бог. Израилтяните имат голяма любов към Бог и благодатта, на която се радват, им е дадена от Него, но техният статут е много по-висок от нашия. Авраам беше много предан на Йехова, а Петър беше много предан на Исус — тяхната преданост беше сто пъти по-голяма от нашата. Въз основа на нашите действия ние сме съвсем недостойни да се наслаждаваме на Божията благодат“. Трудът на тези хора в Китай просто не може да бъде представен пред Бог. Това е пълна бъркотия, а това, че сега се радвате на толкова много от Божията благодат, е чисто въздигане от Бог! Кога сте търсили Божието дело? Кога сте жертвали живота си за Бог? Кога с готовност сте се отказали от семейството си, от родителите си и от децата си? Никой от вас не е платил висока цена! Ако Светият Дух не те беше извел, колко от вас щяха да са способни да пожертват всичко? До днес сте Го следвали само насила и по принуда. Къде е вашата преданост? Къде е вашата преданост? Въз основа на вашите действия отдавна трябваше да сте унищожени — всички вие трябваше да сте пометени. Какво ви дава право да се наслаждавате на такива големи благословии? Ни най-малко не сте достойни! Кой от вас е проправил собствения си път? Кой от вас сам е намерил истинския път? Всички вие сте мързеливи и лакоми нещастници, които се отдават на удобства! Смятате ли, че сте велики? С какво можете да се похвалите? Дори да пренебрегнем факта, че вие сте потомци на Моав, да не би вашата природа или вашето родно място да са от най-висш вид? Дори да пренебрегнем факта, че вие сте негови потомци, не сте ли всички вие изцяло синове на Моав? Може ли да се промени истината за фактите? Нима разкриването на вашата природа сега представя погрешно истината за фактите? Погледнете вашето раболепие, вашите животи и вашите характери — нима не знаете, че вие сте най-нисшите от нисшите сред човешкия род? С какво можете да се похвалите? Погледнете вашето положение в обществото. Нима не сте на най-ниското му ниво? Смятате ли, че съм се изразил погрешно? Авраам пожертва Исаак — вие какво пожертвахте? Йов пожертва всичко — какво пожертвахте вие? Толкова много хора са се жертвали, като са отдали живота си и са пролели кръвта си, за да търсят истинския път. Вие платихте ли тази цена? В сравнение с тях вие изобщо не заслужавате да се наслаждавате на такава голяма благодат. Оскърбява ли ви да се каже днес, че сте потомци на Моав? Не се оценявайте твърде високо. Ти няма с какво да се похвалиш. Такава голяма спасителна благодат, такава голяма благодат ви се дава даром. Вие не сте принесли нищо, но се наслаждавате на благодатта даром. Не изпитвате ли срам? Нима този истински път е нещо, което вие сами сте търсили и открили? Не беше ли Светият Дух Този, Който ви накара да го приемете? Вие никога не сте имали сърца, които търсят, а още по-малко сърца, които търсят и копнеят за истината. Вие просто бездействахте и се наслаждавахте; придобихте тези истини, без да полагате ни най-малко усилие. Какво право имате да се оплаквате? Смяташ ли, че имаш най-голяма стойност? В сравнение с онези, които принесоха целия си живот и проляха кръвта си, от какво има да се оплаквате? Да ви унищожа сега би било правилно и естествено! Нямате друг избор, освен да се покорявате и да следвате — просто не сте достойни за такъв! Повечето от онези сред вас бяха призовани, но ако вашата среда не ви беше принудила или ако не бяхте призовани, вие изобщо нямаше да искате да излезете. Кой е готов да приеме такова себеотрицание? Кой е готов да се избави от удоволствията на плътта? Всички вие сте хора, които се отдават на удобства и търсят луксозен живот! Вие получихте такива големи благословии — какво друго имате да кажете? Какви оплаквания имате? Позволено ви е да се наслаждавате на най-големите благословии и най-голямата благодат на небето, а делото, което никога преди не е било извършвано на земята, днес се проявява пред вас. Нима това не е благословия? Днес вие сте наказани толкова много, защото се съпротивлявахте на Бог и се бунтувахте срещу Него. Заради това наказание видяхте Божията милост и любяща доброта, а още повече видяхте Неговата праведност и святост. Заради това наказание и заради нечистотата на хората вие видяхте великата сила на Бог и видяхте Неговата святост и величие. Нима това не е най-изключителната истина? Нима това не е живот, който има смисъл? Делото, което Бог върши, е изпълнено със смисъл! И така, колкото по-ниско е вашето положение, толкова повече то доказва, че сте въздигнати от Бог, и толкова повече доказва голямата стойност на Неговото дело върху вас днес. То е просто безценно съкровище, което не може да се добие никъде другаде! През различните епохи никой не се е радвал на такава голяма спасителна благодат. Фактът, че вашето положение е ниско, показва колко голяма е Божията спасителна благодат и показва, че Бог е верен на човечеството — Той спасява, Той не унищожава.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Значението на спасяването на потомците на Моав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 186

Когато Бог дойде на земята, Той не принадлежи на света и не се въплъщава, за да се наслаждава на света. Той е роден там, където Неговото дело разкрива нрава Му и е най-значимо, независимо дали земята е свята, или скверна. Където и да извършва делото Си, Той е свят. Всички неща в света са били сътворени от Него, просто са покварени от Сатана. Въпреки това всички неща все още принадлежат на Бог; всички те са в Неговите ръце. Той идва в скверна земя и извършва делото Си там, за да разкрие Своята святост; Той прави това само заради Своето дело, което означава, че Той понася голямо унижение само за да извърши това дело, за да спаси човешките същества на тази скверна земя. Това се прави заради свидетелството, заради цялото човечество. Това, което такова дело показва на човека, е Божията праведност, и още по-добре може да демонстрира, че Бог е върховен. Неговото величие и Неговата порядъчност се проявяват именно в спасяването на група нисши хора, които другите презират. Това, че се е родил в скверна земя, не доказва, че е нисш; то просто позволява на всички сътворени същества да видят Неговото величие и Неговата истинска любов към човечеството. Колкото повече го прави, толкова повече се разкрива Неговата чиста любов, Неговата безупречна любов към човека. Бог е свят и праведен, въпреки че Той е роден в скверна земя и въпреки че живее с онези хора, които са изпълнени със скверност, точно както Исус живя с грешници в Епохата на благодатта. Нима всяка частица от Неговото дело не е извършвана в името на оцеляването на цялото човечество? Нима всичко това не е, за да може човечеството да постигне велико спасение? Преди две хиляди години Той живя с грешници в продължение на няколко години. Това беше в името на изкуплението. Днес Той живее с група скверни, нисши хора. Това е в името на спасението. Нима цялото Негово дело не е заради вас, хората? Ако не за да спаси човека, защо Той би живял и страдал с грешници толкова много години, след като се е родил в ясла? И ако не за да спаси човека, защо Той би се върнал в плът втори път, роден на тази земя, където се събират демоните, и защо би живял с тези хора, които са дълбоко покварени от Сатана? Нима Бог не е верен? Коя част от Неговото дело не е заради човечеството? Коя част не е заради вашата съдба? Бог е свят — това е неизменно! Той е неосквернен от мръсотията, въпреки че е дошъл на скверна земя; всичко това може да означава единствено, че Божията любов към човека е изключително безкористна, а страданието и унижението, които Той понася, са изключително големи! Нима не знаете колко голямо е унижението, което Той понася заради всички вас и заради вашата съдба? Вместо да спасява велики хора или синовете на богати и влиятелни семейства, Той умишлено спасява онези, които са нисши и презрени. Нима всичко това не е Неговата святост? Нима всичко това не е Неговата праведност? В името на оцеляването на цялото човечество Той предпочита да се роди на мръсна земя и да понесе всяко унижение. Бог е съвсем истински — Той не върши фалшиви дела. Нима всеки етап от делото не се извършва по такъв практичен начин? Въпреки че всички хора Го клеветят и казват, че Той седи на масата с грешници, въпреки че всички хора Му се присмиват и казват, че живее със синовете на мръсотията, че живее с най-нисшите хора, Той все още дава безкористно от Себе Си и все така е отхвърлян сред човечеството. Нима страданието, което Той понася, не е по-голямо от вашето? Нима делото, което Той върши, не е по-голямо от цената, която сте платили? Вие сте родени на земя на мръсотия, но сте получили Божията святост. Вие сте родени на земя, на която се събират демони, но въпреки това сте получили голяма защита. Какъв избор имате? Какви оплаквания имате? Нима страданието, което Той е понесъл, не е по-голямо от онова, което сте понесли вие? Той е дошъл на земята и никога не се е наслаждавал на удоволствията на човешкия свят. Той ненавижда такива неща. Бог не дойде на земята, за да Го даряват хората с материални неща, нито дойде, за да се наслаждава на храната, дрехите и украшенията на хората. Той не обръща внимание на тези неща. Той дойде на земята, за да страда за хората, а не да се радва на земното богатство. Той дойде, за да страда, да извърши делото Си и да изпълни Своя план за управление. Той не избра хубаво място за живеене, като например посолство или луксозен хотел, нито има редица слуги, които да Го обслужват. Въз основа на това, което сте видели, нима не знаете дали Той е дошъл, за да работи, или да се забавлява? Нима очите ви не виждат? Не ви ли е дарил достатъчно? Ако се беше родил на удобно място, Той щеше ли да е способен да придобие слава? Щеше ли да е способен да извършва делото Си Той? Дали щеше има някакво значение, ако беше постъпил така? Щеше ли да е способен да завоюва човечеството напълно? Щеше ли да е способен да спаси хората от земята на скверността? Хората питат, водени от представите си: „Щом Бог е свят, защо се е родил на нашето мръсно място? Ти ни ненавиждаш и се отвращаваш от нас, мръсните хора, Ти се отвращаваш от нашето противопоставяне и от нашето непокорство, защо тогава живееш с нас? Ти си върховен Бог. Можеше да се родиш навсякъде, защо тогава трябваше да се раждаш в тази мръсна земя? Ти ни наказваш и ни съдиш всеки ден и ясно знаеш, че сме потомци на Моав, защо тогава още живееш сред нас? Защо се роди в семейство на потомци на Моав? Защо го направи?“. Подобни на вашите мисли са напълно лишени от разум! Само такова дело позволява на хората да видят Неговото величие, Неговата смирение и скритост. Той е готов да пожертва всичко в името на Своето дело и е понесъл всички страдания в името на Своето дело. Той го прави в името на човечеството и нещо повече — за да завоюва Сатана и да позволи на всички сътворени същества да се покорят на Неговото господство. Само това е смислено, ценно дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Значението на спасяването на потомците на Моав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 187

По времето, когато Исус работеше в Юдея, Той правеше това открито. Сега Аз работя и говоря сред вас тайно. Езичниците изобщо не знаят за това. Делото Ми сред вас е затворено за тези, които са извън него. Тези думи, тези наказания и правосъдието са известни само на вас и на никой друг. Цялото това дело се извършва сред вас и е разкрито само на вас; никой от езичниците не знае за него, защото времето още не е дошло. Хората тук, понасяйки наказанията, са се приближили до възможността да бъдат направени пълноценни, но тези, които са отвън, не знаят нищо за това. Това дело е твърде скрито! За тях въплътеният Бог е скрит. За тези обаче, които са в този поток, можем да кажем, че Той е открит. Въпреки че в Бог всичко се открива, всичко се разкрива и всичко се освобождава, това е вярно само за онези, които вярват в Него; що се отнася до останалите, езичниците, нищо не се разкрива. Делото, което сега се извършва сред вас и в Китай, остава строго пазена тайна, за да не знаят те за него. Ако езичниците знаеха за него, те само щяха да го осъдят и да го преследват. Те не биха повярвали в него. Да работиш сред нацията на големия червен змей, в най-изостаналото от всички места, не е лесна задача. Ако това дело се извършваше открито, щеше да бъде невъзможно да продължи. Този етап на делото просто не може да се извърши на това място. Ако това дело се извършваше открито, как щяха да му позволят да продължи? Дали това нямаше да изложи делото на още по-голям риск? Ако това дело не беше скрито, а се извършваше както по времето на Исус, когато Той изцеляваше болни и изгонваше демони пред всички, тогава нямаше ли отдавна да бъде „превзето“ от демоните? Щяха ли те да се примирят със съществуването на Бог? Ако сега трябваше да вляза в синагогите, за да проповядвам и поучавам хората, нямаше ли отдавна да са Ме разкъсали на парчета? И ако това се случи, как тогава щеше да продължи делото Ми? Причината, поради която чудесата и знаменията не се изявяват открито, е, за да се запазят нещата в тайна. Затова езичниците не могат нито да видят, нито да познаят, нито да открият делото Ми. Ако този етап от делото се извършваше по същия начин, както делото на Исус в Епохата на благодатта, то не би могло да бъде толкова стабилно, колкото е сега. Така че да се действа тайно по този начин е от полза за вас и за делото като цяло. Когато Божието дело на земята приключи, т.е. когато това скрито дело приключи, тогава този етап на делото ще се разгърне открито. Всички ще знаят, че в Китай има група победители; всички ще знаят, че въплътеният Бог пребивава в Китай и че Неговото дело е приключило. Едва тогава на хората ще им хрумне: защо Китай все още не е изпаднал в упадък или колапс? Оказва се, че Бог лично върши Своето дело в Китай и е усъвършенствал група хора, превръщайки ги в победители.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (2))