Ежедневни Божии слова  Откъс 188

Като вярващи в Бог всеки един от вас трябва да разбере, че наистина е получил най-голямото възвисяване и спасение, като днес е приел Божието дело в последните дни и цялото дело на Неговия план, който Той изпълнява върху вас. Бог е поставил целия фокус на Своето дело във вселената върху тази група хора. Той е пожертвал цялата кръв от сърцето Си за вас; Той е оттеглил цялото дело на Духа във вселената и го е дал на вас. Ето защо вие сте щастливците. Нещо повече, Той е прехвърлил славата Си от Израел, от Своя избран народ, върху вас и чрез тази група ще прояви напълно целта на Своя план. Следователно вие сте тези, които ще получат Божието наследство, и дори нещо повече — вие сте тези, които ще наследят Божията слава. Навярно всички вие си спомняте тези слова: „Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас“. Всички вие сте чували тези слова и преди, но никой от вас не е разбирал истинския им смисъл. Днес вие дълбоко осъзнавате реалната им значимост. Тези слова ще бъдат изпълнени от Бог през последните дни и ще се изпълнят в онези, които са били жестоко преследвани от големия червен змей в земята, където той лежи свит. Големият червен змей преследва Бог и е Негов враг и затова хората в тази земя са подложени на унижение и преследване заради вярата си в Бог и в резултат на това тези слова се изпълняват във вас, тази група хора. Тъй като Бог върши делото Си в земя, която се противопоставя на Бог, цялото Му дело се сблъсква с огромни пречки и много от Неговите слова не могат да се изпълнят веднага; така в резултат на Божиите слова хората се облагородяват, което също е част от страданието. За Бог е изключително трудно да върши делото Си в земята на големия червен змей — но именно чрез тази трудност Бог изпълнява един етап от Своето дело, за да може да разкрие Своята мъдрост и Своите удивителни деяния, и Бог използва тази възможност, за да направи тази група хора пълноценни. Именно чрез страданията на хората, чрез техните заложби и чрез всеки сатанински нрав на хората от тази нечиста земя Бог извършва Своето дело на пречистване и завоюване, за да може от това да придобие слава и онези, които свидетелстват за Неговите дела. В това се състои цялата значимост на цялата цена, която Бог е платил за тази група хора. Това означава, че именно чрез тези, които Му се противопоставят, Бог извършва делото на завоюването и само по този начин великото Божие могъщество може да бъде разкрито. С други думи, само тези, които се намират в скверната земя, са достойни да наследят Божията слава и само така може да изпъкне великото Божие могъщество. Ето защо Бог придобива слава от скверната земя и от тези, които живеят в скверната земя — такова е Божието намерение. Това е точно като етапа на делото на Исус: Той можеше да се сдобие със слава само сред онези фарисеи, които Го преследваха; ако не бяха преследванията от фарисеите и предателството на Юда, Исус нямаше да бъде осмиван, нито клеветен, още по-малко разпънат на кръст, и нямаше да може да придобие слава. Там, където Бог работи във всяка епоха и където върши Своето дело в плът е мястото, където Той придобива слава и където придобива онези, които възнамерява да придобие. Това е планът на Божието дело и такова е Неговото управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 189

Две части от Божия план, който се осъществява от хилядолетия, се извършват в плът: първата е делото на разпъването, за което Той получава слава; другата е делото на завоюването и усъвършенстването в последните дни, за което Той получава слава. Това е Божието управление. Затова не гледайте на Божието дело или на Божието поръчение към вас като на нещо обикновено. Всички вие сте тези, които ще наследят много по-голямата и вечна тежина на славата на Бог и това е специално предопределено от Него. От двете части на Неговата слава едната се проявява във вас; цялата една част от Божията слава ви е била дарена, за да бъде ваше наследство. Така Бог ви възвисява, такъв е и планът, който Той е предопределил отдавна. Като се има предвид величието на делото, което Бог е извършил в земята, обитавана от големия червен змей, ако това дело беше изместено другаде, то отдавна щеше да е дало големи плодове и щеше да е прието охотно от хората. Нещо повече — това дело щеше да бъде прието много по-лесно от онези духовници на запад, които вярват в Бог, тъй като етапът на делото на Исус служи като прецедент. Ето защо Бог не е в състояние да изпълни този етап от делото за спечелване на слава другаде; когато делото е подкрепено от хората и признато от държавата, няма място, където да се прояви Божията слава. Именно в това се крие изключителното значение този етап от делото да се извърши в тази земя. Измежду вас няма нито един, който да е защитен от закона — напротив, вие сте наказвани от закона. Още по-голяма трудност е, че хората не ви разбират: независимо дали става дума за вашите роднини, родители, приятели или колеги, никой от тях не ви разбира. Когато сте „изоставени“ от Бог, за вас е невъзможно да продължите да живеете на този свят, но дори и да продължат, хората все така не могат да понесат да бъдат далеч от Бог. Това е значимостта на Божието завоюване на хората и в което се изразява Божията слава. Това, което вие сте наследили в този ден, надминава всичко, което са наследили апостолите и пророците през епохите, и е по-велико дори от това на Мойсей и Петър. Благословиите не могат да бъдат получени за ден или два; те трябва да бъдат спечелени на висока цена. Това означава, че вие трябва да притежавате любов, която е претърпяла облагородяване, трябва да имате голяма вяра и трябва да притежавате многото истини, които Бог изисква да постигнете; нещо повече, трябва да можете да се обърнете към справедливостта, без да сте уплашени или да се отдръпвате, и да имате боголюбиво сърце, което остава непоклатимо до смъртта. Трябва да имате решимост, вашият живот нрав трябва да се промени, покварата ви трябва да бъде изцелена, трябва да приемете всичко, устроено от Бог, без да се оплаквате, и да можете да се покорявате чак до смъртта. Това е, което трябва да постигнете, това е крайната цел на Божието дело и това е, което Бог изисква от тази група хора. Тъй като Той ви дава, Той със сигурност ще поиска от вас в замяна и със сигурност ще предяви към вас подобаващи изисквания. Следователно има причина зад цялото дело, което извършва Бог. От това може да се види защо Бог нееднократно извършва дела, които поставят високи стандарти и строги изисквания. Следователно трябва да сте изпълнени с вяра в Бог. Казано накратко, цялото Божие дело се върши заради вас, върши се, за да станете достойни да получите Неговото наследство. Вместо да казвате, че това е заради собствената слава на Бог, би било по-добре да кажете, че е заради вашето спасение и заради усъвършенстването на тази група хора, на които толкова силно е навредено в скверната земя. Вие трябва да разберете Божието намерение. И така увещавам многото невежи хора, които са лишени от всякакво прозрение или разум: не изпитвайте Бог и не се съпротивлявайте повече. Бог вече е изтърпял цялото страдание, каквото човекът никога не е понасял, а преди много време понесе още повече унижения вместо човека. Какво тогава е това, от което не можете да се избавите? Какво може да е по-важно от Божието намерение? Какво може да бъде по-висше от Божията любов? За Бог вече е достатъчно трудно да върши делото Си в тази скверна земя; ако на всичкото отгоре човек съзнателно и умишлено върши прегрешения, Божието дело ще трябва да се удължи. Накратко, това не е в ничий интерес и не носи полза на никого. Бог не е обвързан с времето; Неговото дело и Неговата слава са на първо място. Затова, стига нещо да е част от делото Му, Той ще плати всяка цена за него, независимо колко време ще отнеме то. Такъв е Божият нрав: Той няма да се примири, докато делото Му не бъде завършено. Делото Му ще приключи едва когато спечели втората част от славата Си. Ако в цялата вселена Бог не завърши втората част от делото Си за спечелване на слава, Неговият ден никога няма да настъпи, ръката Му никога няма да остави избрания от Него народ, славата Му никога няма да се спусне над Израел и планът Му никога няма да бъде завършен. Вие трябва да сте способни да видите Божието намерение и трябва да прозрете, че Божието дело не е толкова просто, колкото сътворението на небесата, земята и всички неща. Това е така, защото делото Му в днешно време е преобразяването на онези, които са били покварени, които са безчувствени до най-висока степен, както и пречистването на онези, които са били създадени, но са обработени от Сатана. Не е сътворението на Адам или Ева, още по-малко е сътворението на светлината или сътворението на всяко растение и животно. Бог пречиства нещата, които са били покварени от Сатана, и след това си ги придобива наново и прави така, че да станат Негови и да се превърнат в Негова слава. Това не е толкова просто, колкото сътворението на небесата, земята и всички неща, както човекът си го представя, нито е като делото, с което Сатана се проклина да бъде хвърлен бездънната пропаст, както човекът си го представя; всъщност това е делото, свързано с преобразяването на човека, превръщането на нещата, които са негативни и не Му принадлежат, в положителни неща, които Му принадлежат. Това е реалната история, която се крие зад този етап от Божието дело. Вие трябва да разберете това и да избягвате да опростявате нещата твърде много. Божието дело не е обикновено дело. Изумителността и мъдростта му се простират отвъд човешкия ум. Бог не сътворява всички неща по време на този етап от делото, но и не ги унищожава. Вместо това Той преобразява всички неща, които е създал, и пречиства всички неща, които са били осквернени от Сатана. И по този начин Бог се впуска във велико начинание. Това е целият смисъл на Божието дело. Виждаш ли в тези слова Божието дело наистина да е толкова просто?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 190

Шестте хиляди години на делото на Божието управление са разделени на три етапа: Епоха на закона, Епоха на благодатта и Епоха на царството. И трите етапа на делото са в името на спасението на човечеството, т.е. за спасението на човечеството, което е било силно покварено от Сатана. В същото време обаче Бог също така води битка със Сатана. По този начин, както делото на спасението е разделено на три етапа, така и битката със Сатана е разделена на три етапа и тези два аспекта на Божието дело се извършват едновременно. Всъщност битката със Сатана се води за спасението на човечеството и тъй като делото за спасението на човечеството не е нещо, което може да бъде успешно завършено в един етап, битката със Сатана също е разделена на фази и периоди, а войната със Сатана се води в съответствие с нуждите на човека и степента на покваряването му от Сатана. Може би във въображението си човек смята, че в тази битка Бог ще се опълчи срещу Сатана по същия начин, по който две армии се бият една срещу друга. Човешкият интелект е способен да си представи само това; тази идея е крайно мъглява и нереалистична, но човекът вярва в нея. И понеже тук казвам, че начинът за спасение на човека е чрез битка със Сатана, човекът си представя и вярва, че именно така се води битката. Делото за спасението на човека преминава през три етапа, което означава, че битката със Сатана е разделена на три етапа и така Сатана ще бъде победен веднъж завинаги. И все пак истинската история за цялото дело на битката със Сатана е, че резултатите от него се постигат чрез няколко стъпки: даряване на благодат на човека, превръщане в жертва за греха на човека, опрощаване греховете на човека, завоюване на човека и неговото усъвършенстване. Простичко казано, битката със Сатана не е подемането на война срещу Сатана, а по-скоро свидетелстването за Бог чрез спасението на човека, работата за живота на човека и промяната на неговия нрав, с които да победи Сатана. Сатана се побеждава чрез промяна на покварения нрав на човека. Когато Сатана бъде победен, т.е. когато човекът бъде напълно спасен, тогава униженият Сатана ще бъде напълно вързан и по този начин човекът ще бъде напълно спасен. Така че същността на спасението на човека е битката срещу Сатана и тази битка се отразява преди всичко в спасението на човека. Етапът на последните дни, в който човекът трябва да бъде завоюван, е последният етап от делото в битката със Сатана, а също така е делото на пълното спасение на човека от властта на Сатана. Дълбокият смисъл на завоюването на човека е да се върне въплъщението на Сатана — човекът, който е бил покварен от Сатана — при Създателя след завоюването му, при което човекът ще се опълчи на Сатана и напълно ще се върне при Бог. По този начин човекът ще бъде напълно спасен. И така, делото на завоюването е последното дело в битката срещу Сатана и то е последният етап от Божието управление, което има за цел да победи Сатана. Без това дело пълното спасение на човека по същество би било невъзможно, както и пълното поражение на Сатана би било невъзможно и човечеството никога не би могло да влезе в красивото място на своята крайна цел или да се освободи от влиянието на Сатана. Следователно делото за спасението на човека не може да приключи, преди да приключи битката със Сатана, тъй като същността на Божието управление е в името на спасението на човечеството. В самото начало човечеството беше в Божиите ръце, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злия. Така, в делото на Божието управление, Сатана стана обектът, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завладял човека и тъй като човекът е капиталът в цялото Божие управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. човекът, който е бил държан в плен от Сатана, трябва да бъде върнат. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека и възстановяване на първоначалния човешки разум. По този начин плененият човек може да бъде изтръгнат от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът е освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде трофеят на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 191

Бог Се е въплътил в континенталната част на Китай, или по думите на сънародниците от Хонконг и Тайван — във „вътрешността“. Когато Бог дойде от небето на земята, нямаше никой, който да знае за това — нито на небето, нито на земята, защото това е истинското значение на завръщането на скрития Бог. Той отдавна работи и живее в плът, но никой не знае за това. И до ден днешен никой не приема този факт. Вероятно това ще остане загадка завинаги. Този път идването на Бог в плът е нещо, което никой човек не може да усети. Без значение колко широкомащабно и мощно е влиянието на делото на Духа, Бог винаги остава тих и никога не издава нищо. Може да се каже, че този етап от Неговото дело е същият, както ако се извършваше в небесното царство. Въпреки че е очевидно за всички, които имат очи да видят, никой не осъзнава това. Когато Бог завърши този етап от делото Си, цялото човечество ще се събуди от дългия си сън и ще се раздели със своята обичайна нагласа^[1]. Спомням си, че веднъж Бог каза: „Да дойдеш в плът сега е все едно да попаднеш в леговището на тигър“. Това означава, че тъй като в този етап от Божието дело Той идва в плът и се ражда в обиталището на големия червен змей и — като идва на земята сега — опасността, пред която е изправен, е по-голяма от преди. Това, с което Той се сблъсква, са ножове, пистолети, бухалки и тояги; сблъсква се с изпитания; сблъсква се с тълпи от хора, на чиито лица е изписано желание да убиват. Във всеки един момент има риск за живота Му. Бог дойде и донесе със Себе Си гняв. Но Той дойде, за да извърши делото на усъвършенстването, което означава, че дойде, за да извърши втората част от Своето дело, тази, която продължава след делото на изкуплението. В този етап от Своето дело Бог е вложил най-много мисъл и грижа и използва всички възможни средства, за да избегне атаките на тези изпитания, като смирено крие Себе Си и никога не изтъква Своята самоличност. Спасявайки човека от кръста, Исус завърши делото на изкуплението, но не и делото на усъвършенстването. Така беше извършено само половината от Божието дело, а завършването на делото на изкуплението беше само половината от целия Му план. Когато новата епоха предстоеше да започне, а старата да избледнее, Бог Отец започна да обмисля втората част от Своето дело и да Се подготвя за нея. Това въплъщение в последните дни не беше ясно предсказано в миналото и така се положиха основите на по-дълбоката тайнственост около Божието идване в плът този път. С настъпването на зората, незнайно защо за множеството хора, Бог дойде на земята и започна Своя живот в плът. Хората не знаеха, че този момент идва. Може би всички бяха заспали дълбоко; може би мнозина, които бяха будни и внимателни, чакаха, а може би мнозина се молеха мълчаливо на Бог в небесата. И все пак сред всички тези хора нито един не знаеше, че Бог вече е дошъл на земята. Бог работеше по този начин, за да извърши Своето дело по-гладко и да постигне по-добри резултати, а също и за да предотврати още повече изпитания. Когато пролетната дрямка на човека бъде прекъсната, Божието дело отдавна ще е приключило и Той ще си отиде, като завърши Своя живот на скитник и пришълец на земята. Тъй като Божието дело изисква Той да действа и да говори лично и тъй като няма начин човек да се намеси, Бог е понесъл изключителни страдания, за да дойде на земята и Сам да извърши това дело. Човекът не е в състояние да замести Божието дело. Поради тази причина Бог се осмели да Се изправи пред опасности, хиляди пъти по-големи от тези през Епохата на благодатта, за да слезе в земята, където живее големият червен змей, и да извърши Своето собствено дело, отдавайки цялата Си мисъл и грижа, за да изкупи тази група осиромашели хора — групата хора, затънали в купчина тор. Въпреки че никой не знае за съществуването на Бог, Той не е обезпокоен, защото това е от голяма полза за Неговото дело. Като се има предвид, че всички са крайно отвратителни и порочни, как биха търпели те съществуването на Бог? Ето защо, дошъл на земята, Той запазва мълчание. Независимо от това, че човекът е достигнал до най-ужасните прояви на жестокост, Бог не приема нищо от това присърце, а само продължава да върши делото, което трябва да извърши, за да изпълни по-великото поръчение, което Му е възложил Небесният Отец. Кой от вас е разпознал Божията обичливост? Кой проявява по-голямо внимание към бремето на Бог Отец от Неговия Син? Кой може да разбере волята на Бог Отец? Духът на Бог Отец на небето често е неспокоен, а Неговият Син на земята се моли непрестанно заради волята на Бог Отец и разкъсва сърцето Му от тревога. Има ли някой, който да познава любовта на Бог Отец към Неговия Син? Има ли някой, който да познава сърцето, с което възлюбеният Син чувства отдалечеността на Бог Отец? Разкъсани между небето и земята, двамата се взират един в друг отдалеч и вървят заедно в Духа. Хора! Кога ще се погрижите за сърцето на Бог? Кога ще проумеете Божиите намерения? Отец и Син винаги са зависели един от друг. Тогава защо да бъдат разделени, единият — горе на небето, а другият — долу на земята? Отецът обича Своя Син, както Синът обича Своя Отец. Защо тогава Отецът трябва да чака, изпълнен с такъв дълбок и болезнен копнеж по Сина? Може би не са били разделени за дълго, но кой знае колко дни и нощи Отецът е чувствал този болезнен копнеж и колко дълго е жадувал бързото завръщане на Своя възлюбен Син? Той наблюдава, седи в тишина и чака; няма нищо, което да не прави в името на бързото завръщане на Своя възлюбен Син. Синът, Който се е скитал до краищата на земята: кога ще се съберат пак Двамата? Въпреки че след като се съберат отново, Те ще бъдат заедно завинаги, как може Бог да издържи хилядите дни и нощи на раздяла, когато единият е горе на небето, а другият е долу на земята? Десетилетията на земята са като хилядолетия на небето. Как е възможно Бог Отец да не се тревожи? Когато Бог идва на земята, Той преживява безбройните превратности на човешкия свят също като хората. Бог е невинен, тогава защо трябва да понася същите страдания като човека? Не е учудващо, че Бог Отец толкова силно копнее за Своя Син; кой може да вникне в сърцето Му? Бог дава на човека толкова много; как човекът може да се отплати подобаващо на Божието сърце? И все пак човекът дава на Бог твърде малко; тогава как може Бог да не бъде разтревожен?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (4))

Забележка:

1. „Ще се раздели със своята обичайна нагласа“ се отнася до това как се променят представите и възгледите на хората за Бог, след като са Го опознали.

Ежедневни Божии слова  Откъс 192

Едва ли някой сред хората разбира неотложността в душевното състояние на Бог, защото заложбите на човешките същества са твърде посредствени, а духът им — съвсем притъпен, и никой от тях не се вслушва и не обръща внимание на това, което прави Бог. Това е причината Бог да е постоянно неспокоен за хората, сякаш тяхната чудовищна природа може да се прояви във всеки един момент. Оттук още по-ясно се вижда, че идването на Бог на земята е съпроводено с огромни изпитания. Но за да направи една група от хора пълноценна, Бог, изпълнен със слава, разказа на човека за всички Свои намерения, без да крие нищо от него. Той е твърдо решен да направи тази група хора пълноценна и затова, независимо от трудностите или изпитанията, Бог отклонява Своя поглед и пренебрегва всичко. Той само тихо върши Своята работа и твърдо вярва, че един ден, когато Бог придобие славата Си, човекът ще Го познае. Той вярва, че след като човекът бъде направен пълноценен от Бог, той ще разбере напълно Божието сърце. Сега може да има хора, които да подлагат Бог на изпитание, да Го разбират погрешно или да се оплакват от Него; Бог не приема нищо от това присърце. Когато Бог слезе в слава, всички хора ще разберат, че всичко, което Бог прави, е за щастието на човечеството, и ще разберат, че всичко, което Бог прави, е за да може човечеството да живее по-добре. Божието пристигане е съпроводено с изпитания и с величие и гняв. В момента, в който Бог напуска човека, Той вече отдавна е придобил Своята слава и си тръгва изцяло изпълнен със слава и с радост от завръщането. Бог, Който извършва делото Си на земята, не приема нещата присърце, независимо от това колко хора Го отхвърлят. Той само продължава да върши Своето дело. Бог е сътворил света преди хиляди години. Той е дошъл на земята, за да свърши безкрайно количество работа, и е изпитал в пълна степен отхвърлянето и клеветите на човешкия свят. Никой не посреща с радост пристигането на Бог; посрещат Го хладно. През тези няколко хилядолетия на трудности поведението на човека отдавна е наранило Бог дълбоко в сърцето. Той вече не обръща внимание на бунта на хората и вместо това има друг план за преобразяване и пречистване на човека. Подигравките, клеветите, преследванията, скръбта, страданията от разпъването на кръста, отхвърлянето от страна на хората и всичко останало, с което Бог се е сблъскал, след като е дошъл в плът: Бог е опитал достатъчно от тези неща, а що се отнася до трудностите на човешкия свят, Бог, Който е дошъл в плът, е изстрадал всичко това докрай. Духът на Бог Отец на небесата отдавна възприема подобни гледки като непоносими, така че — отметнал глава назад и затворил очи — Той чака Своя възлюбен Син да се върне. Единственото, което Бог желае, е човечеството да Го слуша и да Му е покорно и да може, след като е изпитало най-големия срам пред Неговата плът, да спре да се бунтува срещу Него. Единственото, което желае, е човечеството да може да повярва в съществуването на Бог. Той отдавна е престанал да поставя по-големи изисквания към човека, защото Бог е платил твърде висока цена, но човекът спи спокойно^[1] и изобщо не взема присърце Божието дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (4))

Забележка:

1. „Спи спокойно“ означава, че хората се отнасят безгрижно към Божието дело и не го смятат за важно.

Ежедневни Божии слова  Откъс 193

Когато Бог се завърна на третото небе в Епохата на благодатта, Божието дело на изкупление на цялото човечество всъщност вече беше преминало в заключителната си фаза. На земята останаха само кръстът, който Исус носеше на гърба Си, платнището, в което беше увит, венецът от тръни и алената роба, които Исус носеше (това бяха вещите, с които евреите Му се подиграваха). Тоест след като разпятието на Исус предизвика голяма сензация, нещата отново се успокоиха. Оттогава учениците на Исус започнаха да продължават делото Му, като напояват в църквите навсякъде и се грижат за тях. Делото им се състоеше в следното: те призоваваха всички хора да се покаят, да изповядат греховете си и да се кръстят; всички апостоли разпространиха неподправения разказ и фактическите обстоятелства за разпятието на Исус, така че нямаше как всички да не паднат по очи пред Исус, за да изповядат греховете си. Освен това апостолите ходеха навсякъде, за да проповядват словата, които Исус изрече. Оттогава започна изграждането на църкви в Епохата на благодатта. През онази епоха Исус говореше и за начина на живот на човека, и за намеренията на Небесния Отец, само че, тъй като епохата беше различна, много от тези слова и практики се различаваха значително от днешните. В същината си обаче те са еднакви: и двете са дело на Божия Дух в плът, точно и ясно. Този вид дело и слова продължиха през целия път до ден днешен, така че подобни неща все още се споделят в днешния религиозен свят, без никаква промяна. Когато делото на Исус беше завършено, църквите вече бяха навлезли в правилния път на Исус Христос, Бог все пак започна Своя план за друг етап от делото Си, който се отнасяше до Неговото въплъщаване в последните дни. От човешка гледна точка Божието разпятие вече е завършило делото на Божието въплъщение, изкупило е цялото човечество и Му е позволило да държи ключа за Хадес. Всички смятат, че Божието дело е напълно завършено. Всъщност, от гледна точка на Бог, само една малка част от Неговото дело е завършена. Всичко, което Той направи, беше да изкупи човечеството; Той не беше завоювал човечеството, камо ли да промени сатанинската грозота на човека. Ето защо Бог казва: „Въпреки че въплътеното Ми тяло премина през болката на смъртта, това не беше цялата цел на Моето въплъщение. Исус е Моят възлюбен Син и беше прикован на кръста заради Мен, но Той не завърши Моето дело цялостно. Той извърши само част от него“. Така Бог започна последващи планове за продължаване на делото на въплъщението. Крайното намерение на Бог беше да усъвършенства всички хора, спасени от лапите на Сатана, и да ги придобие, поради което Бог се приготви отново смело да се изправи пред опасността да дойде в плът. Под „въплъщение“ се разбира идването без слава (защото Божието дело все още не е завършено), а вместо това явяване в образа на възлюбения Син, като Христос, от Когото Бог е много доволен. Ето защо се казва, че е „смело да се изправи пред опасността“. Въплътеното тяло има слаба сила и трябва да бъде много предпазливо^[1], а силата Му е далеч от властта на небесния Отец; То изпълнява само служението на плътта, като завършва делото на Бог Отец и Неговото поръчение, без да се включва в друго дело, и завършва само една част от делото. Ето защо Бог беше наречен „Христос“ веднага щом дойде на земята — това е вложеният в името смисъл. Причината, поради която се казва, че идването е придружено от изпитания, е, че се завършва само една част от делото. Нещо повече, Бог Отец Го нарича само „Христос“ и „възлюбен Син“, но не Му е дал цялата слава, е именно това, че въплътеното тяло идва, за да извърши една част от делото, не за да представлява небесния Отец, а по-скоро, за да изпълни служението на възлюбения Син. Когато възлюбеният Син изпълни цялото поръчение, което е поел на плещите Си, Отецът ще Му даде пълната слава и идентичността на Отец. Може да се каже, че това е „небесният кодекс“. Тъй като Онзи, Който е дошъл в плът, и небесният Отец се намират в два различни свята, двамата гледат един към друг само в Духа, като Отецът държи под око възлюбения Си Син, но Синът не може да види Отца отдалеч. Тъй като функциите, на които е способна плътта, са твърде незначителни и има опасност Той да бъде убит във всеки един момент, може да се каже, че това идване е изпълнено с огромна опасност. Това е равносилно на това Бог отново да предаде Своя възлюбен Син в пастта на тигъра, където животът Му е в опасност, поставяйки Го на място, където Сатана е най-силен. Дори при тези тежки обстоятелства Бог все пак предаде Своя възлюбен Син на хората от едно мръсно място, изпълнено с разврат, за да Го „възпитат в зрялост“. Защото това е единственият начин Божието дело да изглежда подходящо и естествено и е единственият начин да се изпълнят всички желания на Бог Отец, и да се завърши последната част от Неговото дело сред човечеството. Исус не направи нищо повече от това да изпълни един етап от делото на Бог Отец. Поради ограничението, наложено от въплътеното тяло, и различията в делото, което трябва да бъде извършено, Самият Исус не знаеше, че ще има второ връщане в плът. Затова нито един библейски тълкувател или пророк не се осмели да пророкува ясно, че Бог ще се въплъти отново в последните дни, т.е., че Той ще дойде отново в плът, за да извърши втората част от Своето дело в плът. Затова никой не осъзна, че Бог отдавна се е скрил в плътта. И в това няма нищо чудно, тъй като едва след като Исус възкръсна и се възнесе на небето, Той прие това поръчение, поради което няма ясно пророчество за второто въплъщение на Бог и то е непонятно за човешкия ум. Във всички многобройни книги с пророчества в Библията няма думи, които ясно да говорят за това. Но когато Исус дойде да върши делото, вече имаше ясно пророчество, което казваше, че девица ще забременее и ще роди син, което означава, че Той е заченат от Светия Дух. Въпреки това Бог все пак каза, че това се е случило при опасността от смърт, а колко повече би важало това днес? Нищо чудно, че Бог казва, че това въплъщение е изложено на опасности, хиляди пъти по-големи от онези, възникнали през Епохата на благодатта. На много места Бог е пророкувал, че ще придобие група победители в Синимската земя — именно в Източната част на света трябва да се придобият победителите. Така мястото, където Бог стъпва при Своето второ въплъщение, без съмнение е Синимската земя, точното място, където лежи свит големият червен змей. Там Бог ще придобие потомците на големия червен змей, така че да бъде напълно победен и посрамен. Бог ще събуди тези хора, силно обременени от страдания, ще ги буди, докато се събудят напълно, и ще ги накара да излязат от мъглата и да отхвърлят големия червен змей. Те ще се събудят от съня си, ще разберат същината на големия червен змей, ще станат способни да отдадат цялото си сърце на Бог, ще се издигнат от потисничеството на силите на мрака, ще се изправят в Източната част на света и ще станат доказателство за Божията победа. Само по този начин Бог ще спечели слава. Само поради тази причина Бог пренесе делото, приключило в Израел, на земята, където лежи свит големият червен змей и почти две хиляди години след като се оттегли, отново дойде в плът, за да продължи делото на Епохата на благодатта. От опростената гледна точка на човека Бог започва ново дело в плът. Но според Бог Той продължава делото на Епохата на благодатта, само че след прекъсване от няколко хиляди години и с промяна на мястото и плана на Своето дело. Въпреки че образът, който въплътеното тяло е приело в днешното дело, изглежда напълно различен от този на Исус, Те произлизат от една и съща същина и корен и произхождат от един и същ източник. Може би Тяхната външна обвивка се различава в много отношения, но истинската история на делото Им е напълно идентична. В крайна сметка епохите са напълно различни. И така, как може Божието дело да следва неизменен модел? Или как биха могли различните етапи на Неговото дело да си пречат взаимно?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (6))

Забележка:

1. „Има слаба сила и трябва да бъде много предпазливо“ показва, че трудностите на плътта са твърде много, а извършеното дело — твърде ограничено.

Ежедневни Божии слова  Откъс 194

Човекът едва в наши дни осъзна, че това, което му липсва, са не само притокът на духовен живот и преживяването на познаването на Бог, но още по-важно — промяна в нрава му. Тъй като хората са напълно невежи по отношение на историята и древната култура на собствения си вид, те не знаят абсолютно нищо за Божието дело. Всички хора се надяват, че човек може да се привърже към Бог дълбоко в сърцето си, но понеже плътта на човека е прекалено покварена, и той е несъобразителен и оглупял, това е причината той да не знае нищо за Бог. С идването Си сред хората днес Бог цели единствено да промени техните мисли и дух, както и образа на Бог, който те пазят в сърцата си от десетки милиони години. Той ще използва тази възможност, за да доведе човека до съвършенство. Тоест с помощта на човешкото познание Той ще промени разбирането им за Него и отношението им към Него, като им даде възможност да поставят съвсем ново начало в опознаването на Бог и така да постигнат обновяване и промяна на човешкото сърце. Кастренето и дисциплинирането са средствата, а завоюването и обновяването са целите. Разсейването на суеверните мисли за нереалистичния Бог винаги е било Божие намерение, а напоследък това се е превърнало и в неотложно намерение за Него. Дано всички хора да гледат на ситуацията в дългосрочен план, докато я обмислят. Променете начина, по който всеки човек изживява, за да може това неотложно Божие намерение скоро да се осъществи и последният етап от Божието дело на земята да бъде доведен до съвършен край. Дайте на Бог отдадеността, която сте длъжни да Му дадете, и за последен път дайте утеха на Божието сърце. Нека никой от вас, братя и сестри, не бяга от това или просто симулира дейност. Този път Бог идва в плът в отговор на покана, явно насочен към състоянието на човека. Тоест Той идва, за да осигури на хората това, от което се нуждаят. Каквито и да са заложбите или възпитанието на хората, във всеки случай Той ще даде възможност на всички да видят Божието слово и от Неговото слово да видят, че Бог съществува и се е явил, както и да приемат Бог да ги усъвършенства, да промени мислите и представите на човека, така че първоначалният Божи лик да се вкорени здраво в дълбините на човешкото сърце. Това е единственото желание на Бог на земята. Независимо колко е силна вродената природа на човека, колко е бедна неговата същина или какво е било поведението му в миналото, Бог не обръща внимание на тези неща. Той се надява само, че хората могат да обновят напълно образа на Бог, който пазят в сърцата си, и да опознаят същината на човечеството, така се стига до трансформация на идеологическия мироглед на човека, и дълбоко в себе си човекът става способен да копнее за Бог и да развие вечна привързаност към Него: това е единственото изискване, което Бог има за хората.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (7))

Ежедневни Божии слова  Откъс 195

Толкова много пъти съм казвал, че Божието дело от последните дни се извършва, за да се промени духът на всеки човек, да се промени душата на всеки човек, така че неговото сърце, което е претърпяло голяма травма, да се промени и така да се спаси душата му, която е толкова дълбоко увредена от греха. Тоест да се събуди духът на хората, да се размразят студените им сърца и да се обновят. Това е най-великото Божие намерение. Оставете на страна приказките за това колко възвишени или задълбочени са животът и изживяванията на хората. Когато сърцата им се пробудят, когато те се събудят от сънищата си и разберат добре вредата, причинена от големия червен змей, делото на Божието служение ще бъде завършено. Денят, в който Божието дело е завършено, е и денят, в който човекът официално тръгва по правилния път на вярата в Бог. По това време Божието служение ще приключи: делото на Божието въплъщение ще бъде напълно завършено и човекът официално ще започне да изпълнява дълга, който трябва да изпълнява — ще изпълнява своето служение. Това са етапите на Божието дело. Така че трябва да търсите пътя си към навлизането въз основа на познаването на тези неща. Всичко това са неща, които трябва да разберете. Навлизането на човека ще се подобри само когато промените са настъпили дълбоко в сърцето му, защото Божието дело е пълното спасение на човека — човекът, който е бил изкупен, който все още живее под влиянието на силите на мрака и който никога не се е пробуждал — от това свърталище на демони. То е, за да може човекът да се освободи от хилядолетен грях и да бъде възлюбен от Бог, като напълно порази големия червен змей, установи Божието царство и донесе покой в Божието сърце по-скоро. То е, за да можете безрезервно да дадете воля на омразата, която изпълва гърдите ви, да унищожите тези микроби в плесента, да ви позволи да напуснете този живот, който не се различава от живота на вол или кон, повече да не бъдете роби, да не бъдете потъпквани или командвани от големия червен змей, както му е угодно. Вие вече няма да сте от тази провалена нация, повече няма да принадлежите на отвратителния голям червен змей и повече няма да бъдете поробени от него. Гнездото на демоните със сигурност ще бъде разбито на парчета от Бог, а вие ще застанете до Бог — вие принадлежите на Бог, а не принадлежите към тази империя от роби. Бог отдавна е намразил това мрачно общество до мозъка на костите Си. Той скърца със зъби, нетърпелив да стъпче тази зла, отвратителна стара змия, така че тя никога повече да не може да се изправи и никога повече да не злоупотребява с човека. Той няма да прости действията ѝ в миналото, няма да търпи измамата ѝ към човека и ще се разплати за всеки един от греховете ѝ през епохите. Бог изобщо няма да остави този тартор на цялото зло^[1] да се измъкне, Той ще го унищожи напълно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8))

Забележка:

1. „Тартор на цялото зло“ се отнася до стария дявол. Тази фраза изразява крайна неприязън.

Ежедневни Божии слова  Откъс 196

Много са безсънните нощи, които Бог е изтърпял в името на делото за човечеството. От високото до най-ниските дълбини Той е слязъл в живия ад, който обитават хората, за да живее с тях между краищата на земята, никога не се е оплаквал от бедността сред хората и не ги е упреквал за непокорството им, а понася крайно унижение, докато изпълнява делото Си лично. Как би могъл Бог да принадлежи на ада? Как би могъл да прекара живота Си в ада? Но заради цялото човечество, за да може то по-скоро да намери покой, Той понесе унижението и несправедливостта с идването си на земята и лично влезе в „ада“ и „Хадес“, в леговището на тигъра, за да спаси човека. С какво право се противопоставя на Бог човекът? Каква причина има той да се оплаква от Бог? Как може да има наглостта да погледне Бог? Небесният Бог дойде в тази най-мръсна земя на безнравствеността и никога не изказа недоволството Си, нито се оплака от човека, а вместо това мълчаливо приема опустошенията^[1] и потисничеството му. Никога не е отвръщал за неразумните изисквания на човека, нито е поставял прекомерни и неразумни изисквания към него. Той просто извършва цялото дело, от което се нуждае човекът, като понася всички трудности и не се оплаква: поучава, просвещава, укорява, облагородява със слова, напомня, увещава, утешава, съди и разобличава. Коя от Неговите мерки не е била за живота на човека? Въпреки че е премахнал перспективите и съдбата на човека, коя от мерките, предприети от Бог, не е била за съдбата на човека? Коя от тях не е била в името на оцеляването на човека? Коя от тях не е имала за цел да освободи човека от това страдание и от потисничеството на черните като нощта сили на мрака? Коя от тях не е заради човека? Кой може да разбере Божието сърце, което е като сърцето на любяща майка? Кой може да разбере нетърпеливото сърце на Бог? На страстното сърце и пламенните очаквания на Бог хората отвръщат с хладни сърца, с безчувствени и безразлични очи, с многократни упреци и обиди; отвръщат с остри забележки, сарказъм и омаловажаване; отвръщат с подигравки, потъпкване и отхвърляне, с погрешно разбиране, оплакване, отчуждаване и избягване, и с нищо повече от измама, нападки и горчивина. Топлите Му слова се посрещат със свирепо свъсени вежди и хладнокръвната съпротива на хиляди размахани пръсти. Бог може само да търпи с наведена глава и да служи на хората с готовността на вол^[2]. Толкова много слънца и луни, толкова много пъти Той е гледал към звездите, толкова много пъти е тръгвал на разсъмване и се е връщал по здрач, мятал се е и се е въртял, понасяйки мъки, хиляди пъти по-големи от болката при раздялата Му с Неговия Отец, понасяйки нападенията и пречупването на човека, както и кастренето на човека. На смирението и скритостта на Бог човекът отвръща с предразсъдъците^[3] си, с несправедливите си възгледи и несправедливото си отношение, а мълчаливият начин, по който Бог работи в забвение, Неговото търпение и великодушието Му са възнаградени с алчния поглед на човека. Без угризения човекът се опитва да стъпче Бог до смърт, да Го натъпче в земята. Отношението на човека към Бог е „рядко срещана хитрост“ и Бог, Който е тормозен и презиран от човека, е смазан под краката на десетки хиляди хора, докато самият човек стои високо, сякаш е цар на хълма, сякаш иска да вземе абсолютната власт^[4], да се разпорежда иззад паравана, да превърне Бог в съвестен и спазващ правилата режисьор зад кулисите, на Когото не е позволено да се съпротивлява или да създава проблеми. Бог трябва да изпълнява ролята на последния император, Той трябва да е марионетка^[5], лишена от всякаква свобода. Делата на човека са неописуеми, така че с какво право изисква това или онова от Бог? С какво право отправя предложения към Бог? С какво право изисква от Бог да съчувства на неговите слабости? С какво е заслужил да получи Божията милост? С какво е заслужил да получава Божието великодушие отново и отново? С какво е заслужил да получава Божията прошка отново и отново? Къде е съвестта му? Той отдавна разби Божието сърце, отдавна изостави разбитото Божие сърце. Бог дойде сред хората ведър и изпълнен с ентусиазъм, с надеждата, че човекът ще бъде великодушен към Него, дори и само като Му даде малко топлина. Но хората не бързаха да утешат Божието сърце, всичко, което Той получи, беше замерване със снежни топки^[6] и мъчения. Човешкото сърце е твърде алчно, желанието на човека е твърде голямо, той никога не може да се насити, винаги е пакостлив и безразсъден, никога не дава на Бог никаква свобода или право на изразяване и не оставя на Бог друга възможност, освен да се подчини на унижението и да позволи на човека да Го манипулира, както пожелае.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (9))

Забележка:

1. „Опустошенията“ се използва, за да се разкрие непокорството на човечеството.

2. „Се посрещат със свирепо свъсени вежди и хладнокръвната съпротива на хиляди размахани пръсти, с наведена глава и да служи на хората с готовността на вол“ в оригиналния текст е едно изречение, но тук е разделено на две за по-голяма яснота. Първата част на изречението се отнася до действията на човека, а втората показва страданията, които Бог понася, и че Бог е смирен и скрит.

3. „Предразсъдъците“ се отнася до непокорното поведение на хората.

4. „Да вземе абсолютната власт“ се отнася до непокорното поведение на хората. Те се издигат високо, оковават другите, карат ги да ги следват и да страдат заради тях. Те са силите, които са враждебни на Бог.

5. „Марионетка“ се използва за осмиване на онези, които не познават Бог.

6. „Замерване със снежни топки“ се използва, за да се подчертае долното поведение на хората.

Ежедневни Божии слова  Откъс 197

Въплъщението на Бог предизвика ударни вълни във всички религии и сфери, „хвърли в безпорядък“ първоначалния ред в различните религиозни общности и разтърси сърцата на всички, които копнеят за Божието явяване. Кой не е изпълнен с възхищение? Кой не копнее да види Бог? Бог е сред хората лично от много години, но хората никога не са го осъзнавали. Днес Самият Бог се яви и разкри Своята идентичност на масите — как може това да не донесе наслада на човешкото сърце? Някога Бог споделяше с човека радости и скърби, раздели и повторни срещи, а днес Той отново се събра с човечеството и заедно разказват истории от общото си минало. След като Бог напусна Юдея, хората повече не получиха никакви вести от Него. Всички се надяваха отново да се срещнат с Бог и неочаквано днес отново Го срещнаха и се събраха пак с Него. Как това да не предизвика у тях спомени за вчерашния ден? На днешния ден преди две хиляди години Симон Йонов, потомък на евреи, видя Спасителя Исус, яде на една маса с Него и след като Го следва в продължение на много години, разви по-дълбоки приятелски чувства към Него: обикна Го от цялото си сърце, обикна дълбоко Господ Исус. Еврейският народ не знаеше нищо за това, че това златокосо бебе, родено в хладната ясла, е първият образ на Божието въплъщение. Всички мислеха, че Той е същият като тях, никой не Го смяташе за различен — как хората можеха да разпознаят този обикновен и нормален Исус? Еврейският народ Го смяташе за еврейски син от онова време. Никой не гледаше на Него като на обичлив Бог и хората не правеха нищо друго, освен сляпо да отправят искания към Него, молейки Го да им даде богата и изобилна благодат, мир и радост. Знаеха само, че той е като милионер — Той има всичко, което човек може да си пожелае. И все пак хората никога не са се отнасяли към Него като към възлюбен; хората от онова време не Го обичаха, а само възразяваха срещу Него и отправяха към Него неразумни искания. Той никога не се съпротивляваше, а постоянно даряваше благодат на хората, въпреки че те не Го познаваха. Той не направи нищо друго, освен мълчаливо да дава на хората топлина, любов и милост, и дори нещо повече, Той им даде нови средства за практикуване и ги изведе от оковите на закона. Човекът не Го обичаше, а само Му завиждаше и признаваше изключителните Му способности. Как би могло сляпото човечество да разбере колко голямо унижение претърпя обичливият Спасител Исус, когато дойде сред хората? Никой не се сети за Неговата мъка, никой не знаеше за любовта Му към Бог Отец и никой не можеше да узнае за Неговата самота. Въпреки че Мария беше Неговата родна майка, как би могла да знае мислите в сърцето на милостивия Господ Исус? Кой знаеше за неописуемите страдания, понесени от Човешкия Син? След като отправиха молби към Него, хората от онова време хладнокръвно Го загърбиха и Го отхвърлиха. Затова Той се скиташе по улиците ден след ден, година след година, бродеше в продължение на много години, докато не изживя тридесет и три тежки години — години, които бяха едновременно дълги и кратки. Когато хората имаха нужда от Него, те Го канеха в домовете си с усмихнати лица в опит да Му поставят изисквания — а след като Той им даде Своя принос, те веднага Го избутваха през вратата. Хората ядяха това, което се даваше от устата Му, пиеха кръвта Му, радваха се на благодатта, която Той им даваше, но и Му се противопоставяха, защото никога не разбраха кой им е дал живота. Накрая Го приковаха на кръста, но Той не издаде нито звук. Дори и днес Той все още мълчи. Хората ядат плътта Му, пият кръвта Му, ядат храната, която Той подготвя за тях, и вървят по пътя, който Той е отворил за тях, но все още възнамеряват да Го отхвърлят. Те всъщност се отнасят към Бог, Който им е дал живот, като към враг, а към онези, които са роби точно като тях, се отнасят като към Небесен Отец. Нима така не се противопоставят на Бог умишлено? Как се стигна до това Исус да умре на кръста? Знаете ли? Нима не беше предаден от Юда, който беше най-близо до Него, ядеше Го, пиеше Го и Му се наслаждаваше? Дали Юда не предаде Исус, защото Той не беше нищо повече от един незначителен, обикновен учител? Ако хората наистина бяха разбрали, че Исус е необикновен и че е от небето, как биха могли да Го приковат жив на кръста за двадесет и четири часа, докато дъхът в тялото Му не свърши? Кой може да познае Бог? Хората не правят нищо друго, освен да се наслаждават на Бог с ненаситна алчност, но никога не са Го познавали. Подаде им пръст, а те Му отхапаха ръката и правят „Исус“ напълно покорен на техните заповеди и нареждания. Кой някога е проявявал милост към този Човешки Син, който няма къде да положи главата Си? Кой някога е мислил да обедини усилията си с Него, за да изпълни поръчението на Бог Отец? Кой изобщо се е сещал за Него? Кой изобщо е съчувствал на Неговите трудности? Без капчица любов, човекът Го дърпа напред-назад. Човекът не знае откъде са дошли неговата светлина и живота му и не прави нищо друго, освен тайно да планира как отново да разпъне онзи „Исус“ отпреди две хиляди години, Който е изпитал болка сред хората. Наистина ли „Исус“ поражда такава омраза? Дали всичко, което е направил, отдавна е забравено? Омразата, която се е трупала в продължение на хиляди години, най-накрая ще се изстреля навън. Вие, подобни на евреите! Кога „Исус“ е бил враждебен към вас, че да Го мразите толкова силно? Той е направил толкова много и е говорил толкова много. Нима нищо от това не е във ваша полза? Той ви е дал живота Си, без да иска нищо в замяна, дал ви е всичко Свое — наистина ли все още искате да Го изядете жив? Той ви е дал всичко от Себе Си, без да задържа нищо, без никога да се е радвал на светска слава, на топлина сред хората, на любов сред хората или на всички благословии и радост сред хората. Хората са толкова зли към Него, Той никога не се е радвал на всички богатства на земята, посвещава цялото Си искрено, страстно сърце на човека, посвещава цялото Си сърце на човечеството. А кой изобщо Му е давал топлина? Кой някога Му е давал утеха? Човекът стовари върху Него целия си натиск, прехвърли Му всички нещастия, наложи Му най-нещастните преживявания сред хората, прехвърля вината за всяка несправедливост върху Него, а Той мълчаливо прие това. Възразявал ли е някога пред някого? Искал ли е някога от някого някаква отплата? Кой изобщо е проявявал съчувствие към Него? Кой, като нормален човек, не е имал романтично детство? Кой не е имал весела младост? Кой не получава топлина от близките си? Кой не получава нежната обич на роднини и приятели? Кой е лишен от уважението на другите? Кой е лишен от топло семейство? Кой е лишен от утехата на своите довереници? А дали Той някога се е наслаждавал на нещо от това? Кой изобщо Му е давал малко топлина? Кой изобщо Му е давал и частица утеха? Кой някога Му е показвал малко човешка етика? Кой някога е бил търпелив към Него? Кой някога е бил до Него в трудни моменти? Кой някога е преминал през трудния живот с Него? Хората никога не са смекчавали изискванията си към Него. Те просто изискват от Него без никакви скрупули, сякаш, след като е дошъл в света на хората, Той трябва да е техен вол или кон, техен затворник, и сякаш трябва да даде всичко от Себе Си на хората. Ако ли не, те никога няма да Му простят, никога няма да Го пощадят, никога няма да Го нарекат Бог и никога няма да Го уважават. Хората са твърде строги в отношението си към Бог, сякаш са решили да Го измъчват до смърт, и едва след това ще смекчат изискванията си към Него. В противен случай те никога няма да понижат нивото на изискванията си към Бог. Как може такива хора да не са презрени от Бог? Не е ли това трагедията на днешния ден? Човешката съвест не се вижда никъде. Хората повтарят, че ще се отплатят за Божията любов, но анализират Бог и Го измъчват до смърт. Дали това не е „тайната рецепта“ на тяхната вяра в Бог, предадена от предците им? „Евреите“ са навсякъде и днес те продължават да вършат същите дела, продължават да се противопоставят на Бог и въпреки това вярват, че превъзнасят Бог. Как могат човешките очи да познаят Бог? Как могат хората, живеещи в плътта, да приемат за Бог въплътения Бог, който е дошъл от Духа? Кой от хората би могъл да Го познае? Къде е истината сред хората? Къде е истинската праведност? Кой е способен да познае Божия нрав? Кой може да се съревновава с Бог в небето? Нищо чудно, че когато Бог дойде сред хората, никой не Го позна и Той беше отхвърлен. Как може човекът да позволи на Бог да съществува? Как може да позволи на светлината да прогони мрака от света? Нима всичко това не е от порядъчния и почтен дух на отдаденост на човека? Нима това не е добросъвестното навлизане на човека? И нима Божието дело не е съсредоточено върху навлизането на човека? Надявам се да съчетаете Божието дело с навлизането на човека, да установите добри отношения между човека и Бог и да изпълнявате добре дълга, който трябва да се изпълнява от човека, според способностите си. Така Божието дело впоследствие ще завърши, като в края му Той ще получи слава!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (10))

Ежедневни Божии слова  Откъс 198

Днес върша делото Си върху Божиите избраници в Китай, за да разкрия целия им непокорен нрав и да разоблича цялата им грозота, и използвам този контекст, за да кажа всичко, което трябва да кажа. След това, ще извърша следващия етап от делото Си на завоюването на цялата вселена. Ще използвам Своя съд над вас, за да съдя нечестивостта на всички в цялата вселена, защото вие сте представителите на непокорните сред човечеството. Тези, които не могат да се издигнат, ще служат само като контрастиращи предмети или ще бъдат средства за обслужване, докато тези, които могат да се издигнат, ще бъдат използвани. Защо казвам, че тези, които не могат да се издигнат, ще служат само като контрастиращи предмети? Казвам го, защото всичките Мои сегашни думи и дела са насочени към вашия произход и защото вие станахте представители и олицетворение на непокорните сред цялото човечество. По-късно Аз ще отнеса думите, които ви завоюват, в чужди страни и ще ги използвам, за да завоювам хората там, но ти няма да си ги спечелил. Това няма ли да те направи контрастиращ предмет? Порочните нагласи на цялото човечество, проявите на непокорство на хората, грозните образи и лица на човека — всичко това е записано днес в думите, които Аз използвам, за да ви завоювам. След това ще използвам тези думи, за да завоювам хората от всички страни и всички вероизповедания, защото вие сте архетипът, прецедентът. Въпреки това Аз не съм Си поставил за цел да ви изоставя умишлено; ако претърпиш неуспех в своя стремеж и поради това се окажеш неизлечим, няма ли да бъдеш просто средство за обслужване и контрастиращ предмет? Някога казах, че Моята мъдрост се проявява в зависимост от замислите на Сатана. Защо го казах? Не е ли това реалната история за нещата, които казвам и правя сега? Ако не можеш да се издигнеш, ако не си усъвършенстван, а вместо това си наказан, няма ли да се превърнеш в контрастиращ предмет? Може би си изстрадал много до ден днешен, но ти все още нищо не разбираш; невеж си по отношение на живота. Въпреки че си бил наказван и съден, в теб не е настъпила никаква промяна и дълбоко в себе си не си спечелил живот. Когато дойде време за проверка на твоите дела, ти ще преживееш изпитание като огън и още по-големи мъки. Когато този огън се изсипе върху теб, цялото ти същество ще се превърне в пепел. Ти не притежаваш живот, нямаш грам чисто злато вътре в себе си, останал си с предишния си покварен нрав и дори не можеш да бъдеш добър контрастиращ предмет, как тогава да не бъдеш отстранен? Може ли човек, който струва по-малко от стотинка и който не притежава живот, да бъде използван в делото на завоюването? Когато дойде това време, дните ви ще бъдат по-тежки от тези на Ной и Содом! Както и да се молиш, това няма да ти помогне. Ще можеш да се върнеш и да започнеш да се покайваш наново, след като делото на спасението вече ще бъде приключило? След като бъде завършено цялото дело на спасението, друго няма да има; ще започне само делото на наказанието на злите хора. Съпротивляваш се, бунтуваш се и умишлено вършиш неправди. Не се ли превръщаш в обект на сурово наказание? Нека ти го кажа ясно днес. Ако решиш да не Ме послушаш, когато по-късно те сполети беда, няма ли да е твърде късно, ако едва тогава започнеш да съжаляваш и да вярваш? Аз ти давам възможност да се покаеш днес, но ти не направиш това. Още колко ще чакаш? До деня на наказанието? Днес не си спомням за твоите минали прегрешения; прощавам ти за кой ли път, отвръщам се от твоите отрицателни страни, за да виждам само положителните, защото всички Мои думи и дела сега имат за цел да те спасят и Аз нямам лоши намерения към теб. И все пак ти отказваш да влезеш; не можеш да различиш доброто от лошото и не знаеш да цениш добротата. Нима такива хора не очакват само идването на наказанието и справедливото възмездие?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (1))

Ежедневни Божии слова  Откъс 199

Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на арфа и лира в прослава на Мен, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато успя да чуе Моя глас, на Йехова, и да види Моята слава, на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър можеше да следва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че можа да бъде прикован на кръста заради Мен и да даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езически нации получиха Моето откровение и разбраха, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от острите Ми думи и въпреки това са получили утеха от това и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Заради своята вяра хората са получили толкова много неща и то не непременно благословии. Те може да не получат щастието и радостта, които изпитваше Давид, или да не получат вода, дарена от Йехова, както Моисей. Например Йов беше благословен от Йехова заради вярата си, но получи и премеждие. Независимо дали получавате благословии или премеждие, и двете събития са благословени. Ако не беше твоята вяра, не би могъл да получиш това дело на завоюване, а още по-малко би бил способен да видиш делата на Йехова, които са на показ пред очите ти днес — не би могъл да видиш това, а дори още по-малко да го придобиеш. Тези премеждия, тези бедствия и всички присъди — ако не бяха те споходили, щеше ли да можеш да видиш делата на Йехова днес? Днес вярата е тази, която ти позволява да бъдеш завоюван, и именно твоето завоюване ти позволява да имаш вяра във всяко дело на Йехова. Само благодарение на вярата ти получаваш такова наказание и съд. Чрез това наказание и съд ти си завоюван и усъвършенстван. Ако не бяха днешното наказание и съдът, твоята вяра би била напразна, защото ти не би познал Бог; независимо от това, колко вярваш в Него, вярата ти би била само празни думи и не би имала никаква реалност. Едва след като получиш това дело на завоюване, което те прави напълно покорен, твоята вяра става истинска и изпитана, а сърцето ти се обръща към Бог. Дори да си подложен на много съд или проклятия заради тази дума „вяра“, ти все пак имаш истинска вяра и си придобил най-истинското, най-реалното и най-ценното нещо. Това е така, защото само в хода на съда ти виждаш крайната цел на сътворените същества; именно в този съд ти виждаш обичливостта на Създателя; в това дело на завоюване ти виждаш Божията ръка; в това завоюване ти разбираш напълно човешкия живот; в това завоюване ти придобиваш правилния път в живота и осъзнаваш истинското значение на думата „човек“; единствено в това завоюване ти виждаш праведния нрав на Всемогъщия и Неговия красив, славен лик; в това дело на завоюването ти научаваш за произхода на човека и разбираш цялата „безсмъртна история“ на човечеството; именно в това завоюване ти научаваш за предците на човечеството и произхода на човешката поквара; именно в това завоюване ти получаваш радост и утеха, както и безкраен укор, дисциплина и слова на Създателя, които упрекват човечеството, което е създал; именно в това дело на завоюването ти получаваш благословии, но и несгоди, които се полагат на човека… Не е ли всичко това заради зрънцето вяра, която имаш? И не укрепва ли твоята вяра от придобиването на тези неща? Не си ли придобил извънредно много? Не само си чул Божието слово и си видял Божията мъдрост, но и лично си преживял всеки етап от Неговото дело. Може би ще кажеш, че ако не си имал вяра, нямаше да получиш такова наказание или такъв съд. Но ти трябва да знаеш, че без вяра не само не би могъл да получиш такова наказание или да получиш такава грижа от Всемогъщия, но и завинаги би загубил възможността да се срещнеш със Създателя. Никога не би узнал за произхода на човечеството и никога не би разбрал значимостта на човешкия живот. Дори плътта ти да погине и душата ти да си отиде, ти пак няма да разбереш всички дела на Създателя, нито пък ще знаеш, че Създателят е извършил толкова велики дела на земята, след като е създал човечеството. Като частица от човечеството, което Той е създал, готов ли си, в своето невежество, да пропаднеш в тъмнината по този начин и да търпиш вечно наказание? Ако се отделиш от днешното наказание и съд, с какво ще се сблъскаш? Смяташ ли, че след като се отделиш от сегашния съд, ще можеш да избягаш от този живот на страдание? Не е ли вярно, че ако напуснеш „това място“, ще се сблъскаш с болезнено мъчение или тежка вреда, които дяволите ще ти причинят? Възможно ли е да се сблъскаш с непоносими дни и нощи? Мислиш ли, че само като избегнеш този съд днес, можеш завинаги да избегнеш бъдещите терзания? Какво ще се случи с теб? Ще бъде ли това твоето Шангри-Ла, на което се надяваш? Смяташ ли, че можеш да избегнеш това бъдещо вечно наказание, просто като избягаш от реалността, както правиш сега? Дали след днешния ден някога ще успееш да намериш отново подобна възможност и подобна благословия? Ще успееш ли да ги намериш, когато те сполети беда? Ще успееш ли да ги намериш, когато цялото човечество влезе в Божия покой? Сегашният ти щастлив живот и хармоничното малко семейство — могат ли те да заменят бъдещата ти вечна крайна цел? Ако имаш истинска вяра и ако спечелиш много благодарение на нея, тогава всичко това са нещата, които ти — сътвореното същество — би трябвало да спечелиш, а също и нещата, които би трябвало да имаш от самото начало. Няма нищо по-полезно за твоята вяра и живот от това завоюване.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (1))

Ежедневни Божии слова  Откъс 200

Днес ти трябва да знаеш как да бъдеш завоюван и какви са проявленията на хората, след като са били завоювани. Сигурно би казал, че си завоюван, но можеш ли да се покоряваш до смърт? Ти трябва да можеш да следваш докрай, независимо дали има някакви перспективи, и не трябва да губиш вяра в Бог независимо от средата. Накрая трябва да осъществиш два аспекта на свидетелството: свидетелството на Йов — покорство до смърт, и свидетелството на Петър — върховна любов към Бог. От една страна, ти трябва да бъдеш като Йов: той изгуби всички материални богатства, които притежаваше, и се изправи пред болестта на плътта, но въпреки това не се отрече от името на Йехова. Това беше свидетелството на Йов. Петър беше способен да обича Бог до смърт, когато беше изправен пред смъртта, той пак обичаше Бог, когато беше поставен на кръста, той пак обичаше Бог. Не мислеше за собствените си перспективи, не се стремеше към красиви надежди или екстравагантни мисли, а се стремеше само да обича Бог и да се покорява на всички Божии подредби. Такова е критерият, който трябва да постигнеш, преди да може да се смята, че си дал свидетелство, преди да се превърнеш в някой, който е бил усъвършенстван, след като е бил завоюван. Ако днес хората наистина познаваха собствената си същност и положение, щяха ли все още да се стремят към перспективи и да хранят надежди? Това, което трябва да знаеш, е следното: независимо дали Бог ме усъвършенства, аз трябва да Го следвам; всичко, което Той прави сега, е добро и е заради мен, и за да може да се промени нашият нрав и да се освободим от влиянието на Сатана, за да позволи на нас, които сме родени в земята на скверност да се отървем и отърсим от това, което е скверно, за да се отърсим от влиянието на Сатана и да излезем от него. Естествено, това се изисква от теб, но за Бог то е само завоюване, направено така, че хората да имат решимостта да бъдат покорни и да могат да се оставят на всичко това, което Бог е устроил. Това е начинът всичко да бъде осъществено. Днес повечето хора вече са завоювани, но вътре в тях още има много неподчинение и непокорство. Истинският духовен ръст на хората все още е твърде малък. Щом имат надежди и перспективи, те се чувстват мотивирани, а ако изобщо нямат надежди и нямат никакви перспективи, стават негативни и дори мислят да напуснат Бог. Освен това хората нямат голямо желание да се стремят да изживеят своята нормална човешка природа. Това е недопустимо. Ето защо трябва още да говоря за завоюването. Всъщност съвършенството става едновременно със завоюването: първите ефекти на усъвършенстването идват едновременно със завоюването. Ако има някаква разлика между това да бъдеш завоюван и да бъдеш усъвършенстван, то тя е според степента на промяна в хората. Да бъдеш завоюван е първата стъпка от довеждането до съвършенство и то не замества това да си напълно доведен до съвършенство, нито е доказателство, че хората са били напълно придобити от Бог. След като хората бъдат завоювани, в техния нрав настъпват някои промени, но те далеч не са такива, каквито са при хората, които са били напълно спечелени от Бог. Днес това, което се извършва, е първоначалната работа по усъвършенстването на хората — завоюването им — и ако не можеш да постигнеш това, да бъдеш завоюван, тогава няма да имаш възможност да бъдеш усъвършенстван и да бъдеш напълно спечелен от Бог. Ще получиш само няколко думи на наказание и съд, но те няма да могат да променят напълно сърцето ти. Така ти ще бъдеш един от тези, които са отстранени; няма да се различаваш от човек, който гледа пищно отрупана трапеза, но не може да седне на нея. Не е ли това един крайно жалък сценарий за теб? Затова трябва да се стремиш към промени: независимо дали става дума за завоюване или за усъвършенстване, и двете неща се отнасят до това дали има промени в теб и дали се покоряваш, а това определя дали можеш да бъдеш спечелен от Бог. Трябва да знаеш, че „завоюването“ и „усъвършенстването“ зависят от степента на промяна и покорство, както и на това колко чиста е любовта ти към Бог. Това, което се изисква днес, е да можеш да бъдеш напълно усъвършенстван, но в началото ти трябва да бъдеш завоюван — трябва да имаш достатъчно познание за Божието наказание и съд, трябва да имаш вярата да следваш и да си човек, който се стреми към промени и познание за Бог. Само тогава ще бъдеш човек, който се стреми да бъде усъвършенстван. Трябва да разберете, че в хода на усъвършенстването ще бъдете завоювани, а в хода на завоюването ще бъдете усъвършенствани. Днес ти можеш да се стремиш да бъдеш усъвършенстван или да се стремиш към промени във външната си човешка природа и подобрения на заложбите си, но това, което има най-съществено значение, е да разбереш, че всичко, което Бог прави днес, има смисъл и е от полза: то дава възможност на теб, който си роден в земя на скверност, да се отървеш от скверността и да се отърсиш от нея, дава ти възможност да преодолееш влиянието на Сатана и да се освободиш от мрачното влияние на Сатана, и като те кара да се съсредоточиш върху тези неща, ти осигурява защита в тази земя на скверност. Какво свидетелство ще се изисква от теб да дадеш накрая? То е, че ти, който си роден си в земя на скверност, да можеш да станеш осветен, никога повече да не бъдеш опетнен от скверност, и ти, който живееш под властта на Сатана, да се освободиш от влиянието на Сатана, да не бъдеш нито обладан, нито тормозен от Сатана и така да живееш в ръцете на Всемогъщия. Това е свидетелството и доказателството за победата в битката със Сатана. Ти вече можеш да се опълчиш на Сатана, вече не показваш сатанински нрав в това, което изживяваш — сега живееш така, както Бог е изисквал от човека, когато го е създал: нормална човешка природа, нормален разум, нормална проницателност, нормална решимост да обичаш Бог и вярност към Него. Такова е свидетелството, което едно сътворено същество трябва да даде. Ти казваш: „Родени сме в земя на скверност, но благодарение на Божията закрила, благодарение на Неговото ръководство и благодарение на това, че Той ни завоюва, ние се освободихме от влиянието на Сатана. Днес ние можем да се покоряваме и това стана възможно, защото Бог ни завоюва, а не защото сме добри или защото по природа сме обичали Бог. Именно защото Бог ни избра и предопредели, днес сме завоювани, можем да свидетелстваме за Него и да Му служим; също така, именно защото Той ни избра и защити, постигнахме спасение, бяхме спасени от властта на Сатана, отървахме се от скверността и бяхме пречистени в страната на големия червен змей“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (2))

Ежедневни Божии слова  Откъс 201

Делото на последните дни нарушава всички правила и независимо дали си прокълнат или наказан, стига днес да си ползотворен за Моето дело на завоюването и да си от полза за него, и независимо дали си потомък на Моав или си потомството на големия червен змей, стига да можеш да изпълняваш дълга на сътворено същество в този етап от делото и да вършиш работата си старателно, тогава нужният ефект ще бъде постигнат. Ти си потомството на големия червен змей, а ти си потомък на Моав; накратко, всички от плът и кръв са сътворени същества, дело на Създателя. Ти си сътворено същество, не би трябвало да имаш никакъв избор и това е твой дълг. Разбира се, днес делото на Създателя е насочено към цялата вселена. Независимо от кого произхождаш, в крайна сметка ти си едно от сътворените същества, а вие, потомците на Моав, сте част от сътворените същества с единствената разлика, че сте с по-ниска стойност. Тъй като днес Божието дело се извършва сред всички сътворени същества и е насочено към цялата вселена, Създателят има възможността да избира всякакви хора, събития и неща, за да извърши Своето дело. Той не се интересува от кого си произлязъл; стига само да бъдеш едно от сътворените същества и да си полезен за делото Му — делото на завоюването — и свидетелството Му, и Той ще извърши Своето дело върху теб без никакво опасение. Това разбива традиционните представи на хората, според които Бог никога няма да работи сред езичниците, особено сред тези, които са били прокълнати и низши; що се отнася до тези, които са били прокълнати, всички бъдещи поколения, които произлизат от тях, също ще бъдат прокълнати завинаги и никога няма да имат възможност за спасение; Бог никога няма да слезе и да работи в земя на езичници и никога няма да стъпи в земя, пълна с нечистотии, защото Той е свят. Всички тези представи бяха разбити от Божието дело в последните дни. Трябва да знаете, че Бог е Бог на всички сътворени същества, че Той господства над небесата, земята и всички неща и че не е Бог само на народа на Израел. Така че това дело в Китай е от изключителна важност — нима няма да се разпространи в безбройните народи? Великото свидетелство на бъдещето няма да се ограничи само до Китай; ако Бог завоюва само вас, може ли демоните да бъдат убедени? Те не разбират, че са завоювани, нито разбират великото Божие могъщество и всички сътворени същества ще бъдат завоювани едва когато Божиите избраници в цялата вселена видят крайния резултат от това дело. Никой не е по-изостанал или по-покварен от потомците на Моав. Дори такива хора са били завоювани — тоест тези, които бяха най-покварените, които не признаваха Бог и не вярваха, че има Бог, са били завоювани, и признават Бог с думи, прославят Го и са способни да Го обичат — това и само това е свидетелството за завоюването. Въпреки че не сте като Петър, вие живеете по образа на Петър, можете да притежавате свидетелството на Петър и на Йов, а това е най-великото свидетелство. Накрая ти ще кажеш: „Ние не сме израилтяни, а отхвърлени потомци на Моав, не сме Петър, чиито заложби не може да имаме, нито Йов и дори не можем да се сравним с решимостта на Павел да страда за Бог и да отдаде всичко на Бог, а сме толкова изостанали и затова нямаме право да се радваме на Божиите благословии. Все пак Бог ни е издигнал днес, така че трябва да Го удовлетворим и въпреки че нямаме достатъчно заложби или подготовка, сме готови да направим това — имаме тази решимост. Ние сме потомци на Моав и сме прокълнати. Това е предопределено от Бог, и ние сме неспособни да променим това, но нашето изживяване и нашето познание могат да се променят, и ние имаме решимостта да удовлетворим Бог“. Когато имаш тази решимост, това ще докаже, че вече притежаваш свидетелството за това, че си бил завоюван.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (2))

Ежедневни Божии слова  Откъс 202

Резултатът, който трябва да бъде постигнат с делото на завоюването, е преди всичко човешката плът да не се бунтува повече, т.е. човешкият ум да придобие ново познание за Бог, човешкото сърце да се покорява напълно на Бог и решенията, които взима човекът, да са заради Бог. Хората не се считат за завоювани, когато се промени тяхната индивидуалност или плът; едва когато се променят техният манталитет, съзнание и разум, т.е. когато се промени целият им душевен облик — тогава ще са били завоювани от Бог. Когато имаш решимостта да се покоряваш, възприел си нов манталитет, вече нямаш никакви представи за Божиите слова и дело, нито каквито и да било намерения относно тези неща, и мозъкът ти има способността да мисли нормално — тоест когато можеш да отдадеш всичко на Бог с цялото си сърце — тогава ще бъдеш човек, който е напълно завоюван. В религията има много хора, които понасят неимоверни страдания през целия си живот: те подчиняват телата си, носят своя кръст и дори продължават да страдат и да търпят, когато са на прага на смъртта! Някои постят даже на сутринта в деня на смъртта си. През целия си живот те се лишават от хубава храна и дрехи и се съсредоточават единствено върху страданието. Успяват да подчинят своето тяло и да се опълчат на плътта. Силата на духа, с която понасят страданията, е достойна за похвала. Но те ни най-малко не са кастрили своя манталитет, представи, душевен облик и стара природа. Нямат истинско познание за себе си. Техният мисловен образ на Бог е традиционната представа за един нереалистичен Бог. Тяхната решимост да страдат за Бог идва от усърдието им и от добрата индивидуалност на тяхната човешка природа. Въпреки че вярват в Бог, те нито Го разбират, нито познават Неговите намерения. Те само работят и страдат сляпо за Бог. Не отдават никакво значение на проницателността, не им е важно да са сигурни, че службата им действително изпълнява Божиите намерения, а още по-малко са наясно как да постигнат познание за Бог. Богът, на когото служат, не е Бог в Неговия изначален образ, а Бог, който е плод на тяхното въображение, Бог, за когото само са чували или са чели написани легенди. След това те използват своето пребогато въображение и благочестивост, за да страдат за Бог и да се заемат с Божието дело, което Бог иска да извърши. Службата на такива хора е твърде неточна и на практика никой от тях не може да служи истински в съответствие с Божиите намерения. Колкото и охотно да страдат, първоначалната им гледна точка към службата и мисловният им образ на Бог остават непроменени, защото не са преминали през Божия съд, наказание, облагородяване и усъвършенстване, а и никой не ги е напътствал чрез истината. Макар да вярват в Спасителя Исус, никой от тях не е виждал Спасителя. Те знаят за Него само от легенди и слухове. В резултат на това тяхната служба не е нищо повече от служене на случаен принцип със затворени очи, подобно на слепец, който служи на собствения си баща. Какво в крайна сметка може да се постигне чрез такава служба? И кой ще я одобри? От началото до края службата им остава една и съща; те получават само измислени от хора уроци и службата им е основана само на тяхната естественост и собствените им предпочитания. Каква награда може да донесе това? Дори Петър, който видя Исус, не знаеше как да служи в съответствие с Божиите намерения; той разбра това едва накрая, на стари години. Какво говори това за онези слепи хора, които никога не са преживявали дори и малко кастрене и които не са имали никой, който да ги напътства? Не е ли службата на мнозина от вас днес като службата на тези слепци? Всички онези, които не са получавали съд, не са получавали кастрене и не са се променили — не са ли те всички онези, които не са били напълно завоювани? Каква е ползата от тези хора? Ако твоят манталитет, твоите знания за живота и за Бог не се променят и не придобиваш истински нищо, тогава никога няма да постигнеш каквито и да било резултати в службата си! Без визия и ново познание за Божието дело ти не си завоюван. Тогава следването ти на Бог ще бъде като на онези, които страдат и постят: без особена стойност! Казвам, че службата им е безполезна именно защото в това, което правят, няма почти никакво свидетелство! Тези хора страдат и прекарват време в затвора през целия си живот, винаги са търпеливи, любящи, носят си кръста и са очерняни и отхвърляни от света — те преживяват всякакви трудности. Въпреки че са покорни до самия край, те все пак не са завоювани и не могат да свидетелстват за завоюването. Тези хора са страдали извънредно много, но вътрешно изобщо не познават Бог. Нищо от стария им манталитет, стари представи, религиозни практики, измислено от човека знание и човешко мислене не е било кастрено. В тях няма и най-малка следа от ново познание. В тяхното познание за Бог няма и една частица, която да е вярна или точна. Те не са разбрали правилно Божиите намерения. Това може ли да послужи на Бог? Каквото и да е било твоето познание за Бог в миналото, ако то остава същото и днес и ако продължаваш да основаваш това познание на собствените си представи и мислене, независимо от това какво прави Бог, тоест, ако не притежаваш ново, истинско познание за Бог и ако не успееш да опознаеш присъщия образ и нрав на Бог, ако знанието ти за Бог все още се ръководи от феодално, суеверно мислене и все още е човешки фантазии и представи, тогава ти не си завоюван. Всичките думи, които ти казвам сега, са за да знаеш, за да може това познание да те доведе до по-ново, по-правилно познание; те също така имат за цел да окастрят старите представи и старото познание в теб, за да можеш да придобиеш ново. Ако наистина ядеш и пиеш Моите думи, знанията ти ще се променят значително. Важно е да ядеш и пиеш Божиите слова със сърце, изпълнено с покорство — тогава твоята гледна точка ще се промени. Ако можеш да приемаш постоянните наказания, старият ти начин на мислене постепенно ще се промени. Щом старият ти начин на мислене бъде заменен изцяло с нов, практиката ти също ще се промени по съответния начин. Така твоята служба ще става все по-целенасочена и все по-годна да спазва Божиите намерения. Ако успееш да промениш живота си, познанието си за човешкия живот и многобройните си представи за Бог, тогава твоята непринуденост постепенно ще намалее. В това именно се крие ефектът на завоюването на хората от Бог, това е промяната, която настъпва в тях. Ако във вярата си в Бог единственото, което знаеш, е да подчиняваш тялото си, да търпиш и да страдаш, и не разбираш дали това е правилно или не, а още по-малко заради кого се прави, тогава как подобна практика може да доведе до промяна?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (3))

Ежедневни Божии слова  Откъс 203

Какво означава да бъдеш усъвършенстван? Какво означава да бъдеш завоюван? Какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да може хората да бъдат завоювани? И какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат те усъвършенствани? И завоюването, и усъвършенстването имат за цел да направят човека пълноценен, така че той да може да се върне към първоначалното си подобие и да бъде освободен от своя сатанински покварен нрав и влиянието на Сатана. Това завоюване настъпва в началото на процеса на обработване на човека; то е първата стъпка от това дело. Усъвършенстването е втората стъпка и това е завършекът на делото. Всички хора трябва да преминат през този процес на завоюване. В противен случай хората не биха могли да познаят Бог и не биха знаели, че Той съществува, т.е. за тях би било невъзможно да признаят Бог. И ако хората не признават Бог, за тях също е невъзможно да бъдат направени пълноценни от Него, защото те не отговарят на критериите за това. Ако дори не признаваш Бог, как можеш да Го познаеш? Как можеш да се стремиш към Него? Ти няма да можеш и да свидетелстваш за Бог, а още по-малко ще имаш вяра, която да Го удовлетвори. Така че всеки, който иска да стане пълноценен, трябва да направи първата стъпка и да изпита върху себе си делото на завоюването. Това е първото условие. Но както завоюването, така и усъвършенстването имат за цел да обработват хората и да ги променят; всяка от тези две стъпки е част от работата по управлението на човека. Това са двете стъпки да се направи някой съвършен човек, и двете са незаменими. Вярно е, че „да бъдеш завоюван“ не звучи много приятно, но в действителност процесът на завоюване на някой човек е процес, който го променя. След като бъдеш завоюван, може да не се отървеш напълно от своя покварен нрав, но ще си го опознал. Чрез делото на завоюването ще опознаеш своята низка човешка природа, а също и голяма част от собственото си непокорство. Въпреки че няма да можеш да се отървеш от тези неща или да ги промениш в рамките на краткия период от делото на завоюването, ти ще ги опознаеш и това ще постави основата на твоето съвършенство. По този начин завоюването и усъвършенстването се извършват с цел да се променят хората, да бъдат отървани от сатанинския им покварен нрав, така че да могат да се отдадат изцяло на Бог. Просто завоюването е първата стъпка в промяната на човешкия нрав, както и първата стъпка в пълното отдаване на хората на Бог, и тя стои по-долу от стъпката на усъвършенстването. Житейският нрав на завоювания човек се променя много по-малко от този на усъвършенствания. „Да бъдеш завоюван“ и „да бъдеш усъвършенстван“ имат различни наименования, защото са различни фази на делото и защото поставят пред хората различни изисквани нива; завоюването поставя пред хората по-ниски такива, а усъвършенстването — по-високи. Усъвършенстваните са праведници, те са били осветени; те са кристализация на делото на управлението на човечеството, т.е. крайни продукти. Въпреки че не са съвършени хора, те са хора, които се стремят да водят смислен живот. В същото време завоюваните признават съществуването на Бог само на думи и признават, че Бог се е въплътил, че Словото се е явило в плът и че Бог е дошъл на земята, за да извърши делото на съда и наказанието. Освен това признават, че Божият съд и наказание, както и Божието поразяване и облагородяване, са полезни за човека. Те едва сега започват да имат някакво човешко подобие. Имат някои прозрения за живота, но въпреки това той остава неясен за тях. Иначе казано, едва сега започват да притежават частица човешка природа. Такива са последиците от това да бъдеш завоюван. Когато хората тръгнат по пътя към съвършенството, промяната на стария им нрав става възможна. Освен това животът им продължава да се развива и те постепенно навлизат все по-дълбоко в истината. Вече са способни да ненавиждат света и всички онези, които не се стремят към истината. По специално те не само се отвращават от себе си, но и нещо повече, те очевидно се познават. Готови са да живеят според истината, поставят си за цел да се стремят към нея и не желаят да живеят в рамките на мислите в собственото им съзнание. Те изпитват ненавист към човешката самоправедност, надменност и самонадеяност, говорят със силно чувство за благоприличие, имат проницателност и мъдрост, когато се сблъскат с нещо, и са предани и покорни на Бог. Ако бъдат подложени на наказание и съд, те не само не стават негативни или слаби, но са благодарни за това наказание и съд от Бог, като вярват, че не могат да минат без Божието наказание и съд, че това ги защитава. Те не се стремят към вяра, която дава мир и радост, и към търсене на насита с хляб. Не се стремят и към временни плътски удоволствия. Това притежават онези, които са усъвършенствани. След като хората бъдат завоювани, те признават, че има Бог, но това признание се проявява в тях по ограничен брой начини. Какво всъщност означава Словото да се яви в плът? Какво означава въплъщение? Какво е направил въплътеният Бог? Каква е целта и значимостта на Неговото дело? След като си преживял толкова много от Неговото дело, след като си преживял Неговите дела в плът, какво си спечелил? Едва след като разбереш всички тези неща, ти ще бъдеш човек, който е завоюван. Ако само казваш, че признаваш, че има Бог, но не изоставяш това, което трябва да изоставиш, и не успяваш да се откажеш от плътските удоволствия, когато дойде време да се откажеш от тях, като вместо това продължаваш както винаги да жадуваш за плътски удобства, и ако не можеш да се освободиш от предразсъдъците към братята и сестрите и не влагаш нищо от себе си в извършването на много прости практики, това доказва, че все още не си завоюван. В такъв случай, дори да има много неща, които си разбрал, всичко ще бъде напразно. Завоюваните са хора, които са постигнали някои първоначални промени и първоначално навлизане. Преживяването на Божия съд и наказание дава на хората първоначално познание за Бог и първоначално възприемане на истината. Може да не си способен да навлезеш напълно в реалността на много по-дълбоки, по-подробни истини, но можеш да прилагаш на практика много елементарни истини, като например тези, свързани с твоите плътски удоволствия или личния статус в действителния ти живот. Всичко това, разбира се, е ефектът, който се постига в хората по време на процеса на завоюване. При завоюваните могат да се наблюдават и промени в нрава; например начинът им на обличане и стилът им, и начинът им на живот — всичко това може да се промени. Променя се гледната им точка за вярата в Бог, те са наясно за целите пред своя стремеж и са по-решителни. По време на делото на завоюването настъпват и съответните промени в техния житейски нрав. Има промени, но те са повърхностни, предварителни и далеч по-незначителни от промените в нрава и преследваните цели на онези, които са били усъвършенствани. Ако в хода на завоюването нравът на човека изобщо не се промени и той не придобие никаква истина, тогава този човек е боклук и е напълно безполезен! Хората, които не са били завоювани, не могат да бъдат усъвършенствани! Ако човек се стреми само да бъде завоюван, той не може да стане изцяло пълноценен, дори ако неговият нрав претърпи определени промени по време на делото на завоюването. Такъв човек ще загуби и първоначалните истини, които е придобил. Съществува огромна разлика между промяната в нрава на тези, които са завоювани, и тези, които са усъвършенствани. Но да бъдеш завоюван е първата стъпка към промяната, това е основата. Липсата на тази първоначална промяна е доказателство, че човек всъщност изобщо не познава Бог, тъй като това познание идва от съда, а този съд е основна част от делото на завоюването. Затова всички, които са усъвършенствани, трябва първо да бъдат завоювани; в противен случай няма как да бъдат усъвършенствани.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (4))

Ежедневни Божии слова  Откъс 204

Днес ви наставлявам така заради вашето собствено оцеляване, за да може Моето дело да върви гладко и за да може Моето встъпително дело в цялата вселена да бъде извършено по един по-уместен и по-съвършен начин и да разкрие Моите слова, власт, величие и правосъдие на хората от всяка страна и нация. Делото, което върша сред вас, е началото на Моето дело в цялата вселена. Въпреки че сега вече е времето на последните дни, знайте, че „последните дни“ е само име на една епоха, термин, който се отнася до една епоха; също както Епохата на закона и Епохата на благодатта, той обозначава цяла епоха, а не последните няколко години или месеци. И все пак последните дни не са като Епохата на благодатта и Епохата на закона. Делото на последните дни не се извършва в Израил, а сред езичниците; това дело завоюва хора от всички народи и племена извън Израил пред престола Ми, за да може Моята слава във вселената да изпълни космоса и небесната твърд. Това става, за да мога да спечеля по-голяма слава, така че всички сътворени същества на земята да разпространяват славата Ми на безбройните народи, завинаги през по-късните поколения, и всички сътворени същества на небето и на земята да могат да видят цялата слава, която съм спечелил на земята. Делото, което се извършва в последните дни, е делото на завоеванието. Това не е напътстване на всички хора на земята да водят земния си живот, а завършекът на нетленния, хилядолетен живот на човечеството, изпълнен със страдания на земята. Следователно делото на последните дни не може да бъде подобно на делото в Израил, което продължи няколко хиляди години, нито пък може да бъде като делото в Юдея, което отне само няколко години, а след това продължи още две хилядолетия до второто въплъщение на Бог. Хората от последните дни взаимодействат само с повторното явяване на Изкупителя в плът и ще получат личните дела и слова на Бог. Няма да изминат две хиляди години, преди последните дни да свършат; те са кратки — като времето, когато Исус извърши делото на Епохата на благодатта в Юдея. Това е така, защото последните дни са свързани със завършека на цялата епоха. Става дума за завършването и приключването на шестхилядолетния план за управление на Бог и с приключването на изпълнения със страдания жизнен път на човечеството. Не става дума за пренасяне на цялото човечество в следващата епоха или за позволяване животът на човечеството да продължи; това не би имало никакво значение за Моя план за управление или за съществуването на човека. Ако човечеството продължи така, рано или късно то ще бъде изцяло погълнато от злия дявол и душите, които Ми принадлежат, накрая ще бъдат погубени от неговите ръце. Моето дело продължава само шест хиляди години и Аз обещах, че властта на Лукавия над цялото човечество също ще продължи само шест хиляди години. И така, времето изтече. Нямам желание нито да продължавам, нито да отлагам повече: в епохата на последните дни Аз ще надделея над Сатана, ще си върна цялата слава и ще си върна всички души, които Ми принадлежат на земята, за да могат тези изстрадали души да избягат от морето на страданието — така ще бъде завършено цялото Мое дело на земята. След този ден Аз никога повече няма да стана плът на земята и никога повече Моят Дух, който господства над всичко, няма да върши делото си на нея. Само ще създам отново човечеството на земята, човечество, което е осветено и е Моят верен град на земята. Но знайте, че няма да унищожа целия свят, нито пък цялото човечество. Ще запазя останалата една трета — тази, която е напълно завоювана от Мен и Ме обича, и ще направя така, че тази една трета да бъде плодоносна и да се размножава на земята точно както правеха израилтяните по време на закона, те ще получат многобройни овце и добитък, с които ги храня, както и всички земни богатства. Това човечество ще остане с Мен завинаги, но то няма да бъде днешното позорно мръсно човечество, а човечество, което е сбор от всички онези, които са били спечелени от Мен. Това човечество няма да бъде увредено, обезпокоено или обсадено от Сатана и ще бъде единственото човечество, което ще продължава да живее на земята, след като победя Сатана. Това ще бъде човечеството, което днес е завоювано от Мен и е спечелило Моето обещание. И така, човечеството, което е било завоювано през последните дни, също така е човечеството, което ще остане и ще придобие Моите вечни благословии. То ще бъде единственото доказателство за Моя триумф над Сатана и единственият трофей от битката Ми със Сатана. Тези военни трофеи са спасени от Мен от властта на Сатана и са единствената кристализация и плод на Моя шестхилядолетен план за управление. Те са от всички народи и вероизповедания, от всяко място и страна във вселената. Те са от различни етноси, имат различни езици, обичаи и цвят на кожата, и са разпръснати сред всички народи и вероизповедания по земното кълбо и дори във всяко кътче на света. Накрая те ще се съберат заедно, за да образуват цялото човечество — сбор от хора, недостижими за силите на Сатана. Онези от хората, които не са били спасени и завоювани от Мен, ще потънат безмълвно в морските дълбини и ще бъдат изгорени от Моите изпепеляващи пламъци за цяла вечност. Ще унищожа това старо, изключително скверномръсно човечество, точно както унищожих първородните синове, добитъка и овцете на Египет, като оставих само израилтяните, които ядоха агнешко месо, пиха агнешка кръв и белязаха преградите на вратите си с нея. Хората, които са били завоювани от Мен и са от Моето семейство, не са ли също хората, които ядат месото на Агнето, което съм Аз, и пият кръвта на Агнето, което съм Аз, и са изкупени от Мен и Ме почитат? Нима тези хора не са винаги съпровождани от Моята слава? Нима онези, които нямат месото на Агнеца, който съм Аз, отдавна не са потънали безмълвно в морските дълбини? Днес вие Ми се съпротивлявате и днес Моите думи са точно като онези, изречени от Йехова на синовете и внуците на Израил. И все пак има непримиримост в дълбините на сърцата ви и вие натрупвате Моя гняв, като носите повече страдания на плътта ви, повече присъди за греховете ви и повече гняв срещу вашата неправедност. Кой би могъл да бъде пощаден в деня на Моя гняв, като се отнасяте към Мен така днес? Коя неправедност би могла да убегне от Моите наказващи очи? Чии неправди могат да се изплъзнат от Моите ръце — ръцете на Всемогъщия? Чия съпротива може да избегне Моята присъда — присъдата на Всемогъщия? Аз, Йехова, говоря така на вас, потомците на езическия род, и думите, които ви казвам, надминават всичко, което е изречено в Епохата на закона и Епохата на благодатта, но вие сте по-непреклонни от целия народ на Египет. Нима не натрупвате гнева Ми, докато Аз спокойно върша делото Си? Как бихте могли да се изплъзнете невредими от Моя ден — деня на Всемогъщия?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева)

Ежедневни Божии слова  Откъс 205

Трябва да посветите всичко на Моето дело. Трябва да вършите работа, която е от полза за Мен. Готов съм да ви обясня всичко, което не разбирате, за да може да получите от Мен всичко, което ви липсва. Въпреки че недостатъците ви са твърде много, за да бъдат преброени, Аз съм готов да продължа да върша работата, която трябва да върша върху вас, като ви давам милост за последен път, за да можете да се възползвате от Мен и да спечелите славата, която отсъства у вас и която светът никога не е виждал. Работил съм толкова много години, но никой човек никога не Ме е познавал. Готов съм да ви разкрия тайни, които никога не съм разкривал на никого.

Сред хората Аз бях Духът, който те не можеха да видят, Духът, с когото никога не биха имали досег. Поради трите етапа на делото Ми на земята (сътворение на света, изкупление и унищожение), Аз се явявам сред тях по различно време (никога публично), за да върша Своите дела сред тях. Първият път, когато дойдох сред хората, беше през Епохата на изкуплението. Разбира се, Аз дойдох у еврейско семейство и като такива, първите, които видяха Божието идване на земята, бяха евреите. Причината, поради която извърших това дело лично, беше, че исках да използвам въплътената Си плът като принос за грях, за да извърша Своето дело на изкуплението. И така, първите, които Ме видяха, бяха евреите в Епохата на благодатта. Това беше първият път, когато работих в плът. В Епохата на царството Моето дело е да завоювам и усъвършенствам, затова все още именно в плътта върша Своето пастирско дело. Това е вторият път, когато върша делото Си в плът. В последните два етапа на делото това, с което хората общуват, вече не е невидимият, неосезаем Дух, а човек, който е Духът, проявен в плът. Така, в очите на човека, Аз отново ставам човек, без ни най-малък намек за Бог в Мен. Нещо повече, Богът, който хората виждат, е не само мъж, но и жена, което е най-поразително и озадачаващо за тях. Моето многократно изключително дело е разбивало старите вярвания, поддържани в продължение на много, много години. Хората са изумени! Бог не е само Светият Дух, Духът, седемкратно усиленият Дух или всеобхватният Дух, но е и човек — обикновен човек, изключително обикновен човек. Той е не само мъж, но и жена. Те са сходни по това, че и двамата са родени от човешки същества, а се различават по това, че единият е заченат от Светия Дух, а другият е роден от човек, макар и произлязъл директно от Духа. Те си приличат по това, че и двете Божии въплъщения са поели делото на Бог Отец, а се различават по това, че едното изпълнява делото на изкуплението, докато другото изпълнява делото на завоеванието. И двете представляват Бог Отец, но едното е Изкупителят, изпълнен с любяща доброта и милост, а другото е Богът на праведността, изпълнен с гняв и правосъдие. Едното е Върховният Командир, който постави началото на делото на изкуплението, а другото е праведният Бог, който извършва делото на завоеванието. Едното е началото, а другото — краят. Едното е безгрешна плът, а другото е плът, която завършва изкуплението, продължава делото и никога не е греховна. И двете са един и същ Дух, но живеят в различна плът, родени са на различни места и Ги делят няколко хиляди години. Всичките Им дела обаче взаимно се допълват, никога не си противоречат и може да се говори за тях едновременно. И двете са човешки същества, но едното е било бебе момче, а другото е било невръстно момиче. През всичките тези много години това, което хората са виждали, е не само Духът и не само човек, мъж, но и много неща, които не са в съгласие с човешките представи; като такива, хората никога не са в състояние напълно да разгадаят Мен, и те все наполовина вярват и наполовина се съмняват в Мен — сякаш наистина съществувам, но съм и илюзорен сън — поради което и до днес хората все още не знаят какво е Бог. Можеш ли наистина да Ме обобщиш в едно просто изречение? Наистина ли се осмеляваш да кажеш, че: „Исус е само и единствено Бог и Бог е само и единствено Исус“? Наистина ли си толкова дързък, че да кажеш: „Бог е само и единствено Духът, и Духът е само и единствено Бог“? Смееш ли да кажеш: „Бог е просто човек, облечен в плът“? Наистина ли смееш да твърдиш, че: „Образът на Исус е великият образ на Бог“? Можеш ли да използваш литературните си способности, за да обясниш напълно Божия нрав и образ? Наистина ли се осмеляваш да кажеш, че: „Бог е създал само мъжете, но не и жените, по Свой образ и подобие“? Ако твърдиш това, тогава никоя жена не би била сред Моите избрани, а още по-малко жените биха били клас от човешкия род. Нима наистина знаеш какво е Бог? Бог човек ли е? Бог Дух ли е? Наистина ли Бог е мъж? Само Исус ли може да завърши делото, което трябва да свърша? Ако избереш само едно от гореизброените, за да обобщиш Моята същност, тогава ти си отдаден вярващ, който е изключително невеж. Ако Аз работех въплътен само веднъж, щеше ли да Ме ограничаваш? Наистина ли можеш да Ме разбереш напълно с един поглед? Наистина ли можеш да Ме обобщиш напълно въз основа на това, на което си бил изложен през живота си? Ако вършех същата работа и в двете Си въплъщения, как щяхте да Ме възприемате? Щяхте ли да Ме оставите прикован на кръста завинаги? Може ли Бог да е толкова семпъл, колкото твърдиш?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво е твоето разбиране за Бог?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 206

Един етап от делото през двата предишни периода бе осъществен в Израел, а един бе осъществен в Юдея. Общо взето, нито един етап от това дело не бе извън Израел и всеки един от тях засягаше първо Божиите избраници. В резултат на това израилтяните вярват, че Бог Йехова е Бог само на израилтяните. Тъй като Исус вършеше делото Си в Юдея, където завърши делото на разпятието, евреите гледат на Него като на Избавителя на еврейския народ. Те смятат, че Той е единствено Цар на евреите и на нито един друг народ; че Той не е Господ, който изкупва британците, нито Господ, който изкупва американците, а Господ, който изкупва израилтяните; и че Той изкупва именно евреите в Израел. В действителност, Бог е Върховният владетел на всички неща. Той е Бог на всички сътворени същества. Той не е само Бог на израилтяните, нито на евреите; Той е Бог на всички сътворени същества. Предишните два етапа от Неговото дело се състояха в Израел и в резултат на това хората си изградиха определени представи. Те вярват, че Йехова извърши Своето дело в Израел, че Самият Исус извърши Своето дело в Юдея, и, освен това, че Исус извърши това дело в плътта. Във всеки случай те смятат, че това дело не се е простряло извън Израел. Бог не е вършил делото Си върху египтяни или индийци; Той е вършил делото Си единствено върху израилтяните. Така хората създават различни представи и ограничават Божието дело до определен обхват. Те казват, че когато Бог върши делото Си, Той трябва да го прави върху Божиите избраници и в Израел; освен израилтяните, Бог не е вършил делото Си върху никои други, нито делото Му има по-голям обхват. Те са особено стриктни, когато става въпрос за поддържане на въплътения Бог в определени граници и не Му позволяват да излиза извън пределите на Израел. Не са ли всичко това само човешки представи? Бог сътвори небето и земята и всички неща, Той създаде всички сътворени същества, така че как би могъл да ограничи делото Си само до Израел? Ако това бе така, какъв би бил смисълът Той да създава всички сътворени същества? Той създаде целия свят и е изпълнявал шестхилядолетния Си план за управление не само в Израел, но и върху всеки човек във Вселената. Независимо какви сте — китайци, американци, британци, руснаци — всеки човек е потомък на Адам; всички те са създадени от Бог. Нито един от тях не може да избегне границите на сътворените същества и нито един от тях не може да се раздели със званието „потомък на Адам“. Всички те са сътворени същества, всички те са потомци на Адам и всички те са и покварените потомци на Адам и Ева. Не само израилтяните са сътворени същества, а всички хора; просто някои са били прокълнати, а други са били благословени. Израилтяните притежават много подходящи качества; Бог ги избра в началото, защото те бяха най-малко покварени. Китайците не могат да се сравняват с тях; те са много по-нисши. И така, Бог първоначално върши делото Си сред народа на Израел, а вторият етап от Неговото дело бе само в Юдея — което е довело до много представи и правила сред хората. Всъщност, ако Бог трябваше да действа според човешките представи, Той щеше да е Бог само на израилтяните, а така не би бил способен да разпространи делото Си върху езическите народи, тъй като Той би бил само Бог на израилтяните, а не Бог на всички сътворени същества. Пророчествата казват, че името на Йехова ще бъде велико сред езическите народи, че ще достигне до езическите народи. Защо това е било пророкувано? Ако Бог беше само Бог на израилтяните, тогава Той щеше да върши делото Си само в Израел. Нещо повече, Той нямаше да разпространи това дело и нямаше да пророкува така. Но понеже направи това пророчество, Той със сигурност ще разпространи делото Си сред езическите народи, във всяка страна и по всички земи. И понеже го е казал, Той трябва да го направи. Това е Неговият план, защото Той е Господ, който е създал небесата и земята и всички неща, и е Бог на всички сътворени същества. Независимо дали Той върши делото Си върху израилтяните или из цяла Юдея, делото, което върши, е за цялата Вселена и за цялото човечество. Делото, което Той върши днес в страната на големия червен змей — една езическа нация — пак е дело за цялото човечество. И както Израел е в основата за Неговото дело на земята, така и Китай може да бъде в основата за Неговото дело сред езическите народи. Не изпълнява ли Той сега пророчеството, че „името на Йехова ще бъде велико сред езическите народи“? Първата стъпка от Неговото дело сред езическите народи е това дело, делото, което Той върши в страната на големия червен змей. Това, че въплътеният Бог трябва да върши делото Си в тази земя и да върши делото Си върху тези прокълнати хора, е в противоречие с човешките представи; това са най-нисшите сред всички хора, те нямат никаква стойност и първоначално са били отхвърлени от Йехова. Други хора могат да се отричат от хората, но ако Бог се отрече от тях, тогава никой не е по-нископоставен, никой не е по-нищожен. За едно сътворено същество е много болезнено да бъде обладано от Сатана или хората да се отрекат от него, но отричането от него от страна на Създателя за едно сътворено същество означава, че то не може да бъде по-нищожно. Потомците на Моав бяха прокълнати и се родиха в тази изостанала страна; без съмнение, от всички хора, обладани на тъмнината, потомците на Моав са най-нископоставени. Тъй като тези хора досега са били най-нископоставени, делото, извършено върху тях, най-много разбива човешките представи и е най-полезно за целия шестхилядолетен план за управление на Бог. Извършването на такова дело върху тези хора има най-голям потенциал да разбие човешките представи и така Бог поставя началото на една нова епоха; с това Той разбива всички човешки представи; с това Той завършва делото в цялата Епоха на благодатта. Първоначалното Му дело бе извършено в Юдея, в границите на Израел. Сред езическите народи Той не стори нищо, за да сложи начало на нова епоха. Заключителният етап от делото не бе извършен само върху езичниците, а най-вече върху онези, които са били прокълнати. Това именно е доказателството, което най-силно може да унижи Сатана и по този начин Бог „става“ Бог на всички сътворени същества във Вселената, Господ на всички неща, обект на поклонение за всичко живо.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е Господ на всички сътворени същества)

Ежедневни Божии слова  Откъс 207

Днес има хора, които все още не разбират какво ново дело е започнал Бог. Сред езическите народи Бог е възвестил ново начало. Той е поставил началото на нова епоха и е започнал ново дело — и Той го върши сред потомците на Моав. Не е ли това най-новото Му дело? Никой преди не е преживявал това дело през вековете. Никой дори не е чувал за него, а още по-малко го е оценявал. Божията мъдрост, Божието чудо, Божията непостижимост, Божието величие и Божията святост — всичко това се разкрива чрез този етап на делото, делото от последните дни. Не е ли това ново дело, дело, което разбива човешките представи? Има някои, които мислят така: „Понеже Бог прокле Моав и каза, че ще се отрече от потомците на Моав, как би могъл да ги спаси сега?“. Това са езичниците, които бяха прокълнати от Бог и бяха прокудени от Израел; израилтяните ги наричаха „езически кучета“. По всеобщо мнение, те са не само езически кучета, но още по-зле — чеда на разрухата; което ще рече, че те не са Божии избраници. Макар първоначално да са били родени в границите на Израел, те не са част от народа на Израел и са били прокудени сред езическите народи. Те са най-низшите от всички хора. Именно защото са най-низшите сред хората, Бог извършва върху тях Своето дело по започването на нова епоха, тъй като те са представители на поквареното човечество. Божието дело не е безразборно и безцелно; делото, което Той върши върху тези хора днес, е и дело, което е извършено върху сътворените същества. Ной беше сътворено същество, както и неговите потомци. Всеки в света, който е от плът и кръв, е сътворено същество. Божието дело е насочено към всички сътворени същества, то не зависи от това дали някой е прокълнат, след като е бил сътворен. Божието дело на управлението е насочено към всички сътворени същества, а не към онези Божии избраници, които не са били прокълнати. Тъй като Бог възнамерява да извърши Своето дело върху Своите сътворени същества, Той със сигурност ще го доведе до успешен завършек и ще върши делото Си върху тези хора, които са полезни за Неговото дело. Затова Той разбива всички правила, когато върши делото Си върху хората; думите „проклет“, „наказан“ и „благословен“ не съществуват за Него! Еврейският народ е добър, както и Божиите избраници от Израел; те са хора с високи заложби и добра човешка природа. В началото именно върху тях Йехова започна делото Си и извърши най-ранното Си дело, но би било безсмислено да ги направи приемници на делото на завоюването днес. Те, също така, може да са част от сътворените същества и може да имат много положителни черти, но да се извършва този етап от делото върху тях, би било безсмислено; то не би могло да завоюва хората, нито би могло да убеди всички сътворени същества. Точно в това е смисълът на прехвърлянето на делото Му към хората от страната на големия червен змей. От най-голямо значение тук е, че Той започва една епоха, че разбива всички правила и всички човешки представи и завършва делото от цялата Епоха на благодатта. Ако сегашното Му дело се извършваше върху израилтяните, до момента, в който Неговият шестхилядолетен план за управление приключи, всеки би вярвал, че Бог е само Бог на израилтяните, че само израилтяните са Божии избраници и че само израилтяните заслужават да наследят Божието благословение и обещание. Божието въплъщение през последните дни в езическата страна на големия червен змей завършва делото Му да бъде Бог на всички сътворени същества, завършва цялото дело на управлението и довежда докрай основната част на Неговото дело на управлението в страната на големия червен змей. Сърцевината на тези три етапа на делото е спасението на човека, а именно — да накара всички сътворени същества да се прекланят пред Създателя. Така всеки етап от делото носи огромно значение; Бог не прави нищо, което е без смисъл или стойност. От една страна, този етап от делото въвежда нова епоха и завършва предишните две; от друга страна, той разбива всички представи на хората и всички техни стари методи на вяра и стари методи на разбиране на нещата. Делото от предишните две епохи е извършвано според различни човешки представи. Този етап обаче напълно елиминира човешките представи, като по този начин напълно завоюва човешкия род. Чрез завоюването на потомците на Моав, чрез делото, извършено върху потомците на Моав, Бог ще завоюва хората в цялата Вселена. Това е най-дълбокото значение на този етап от Неговото дело и най-ценният аспект на този етап от делото Му. Дори ако сега знаеш, че собственото ти положение е ниско и че не струваш много, все пак ще чувстваш, че си наследил толкова голяма благословия и си получил толкова голямо обещание и че можеш да помогнеш за изпълнението на това велико Божие дело, да видиш истинското лице на Бог, да познаеш присъщия Божи нрав и да следваш Божията воля, което намираш за най-радостното нещо. Предишните два етапа на Божието дело са били в Израел. Ако този етап от Неговото дело през последните дни се извършваше и върху израилтяните, не само всички сътворени същества щяха да повярват, че единствено израилтяните са Божии избраници, но и целият Божи план за управление не би успял да постигне желания ефект. По време на периода, в който двата етапа на Неговото дело се провеждаха в Израел, сред езическите народи не се извършваше никакво ново дело, нито каквото и да е дело по започването на нова епоха. Днешният етап на делото — делото по започването на нова епоха — първо се извършва сред езическите народи и освен това от самото начало се извършва върху потомците на Моав, като така поставя началото на цялата епоха. Бог е разрушил всяко познание, съдържащо се в човешките представи, като не е позволил нищо от него да остане. В Своето завоевателно дело Той е разрушил представите на хората, старите им, по-ранни начини на разбиране на нещата. Той позволява на хората да видят, че при Бог няма правила, че в Бог няма нищо старо, че делото, което Той върши, е напълно освободено, напълно свободно и че Той е прав във всичко, което върши. Ти трябва напълно да се покориш на всяко дело, което Той върши върху сътворените същества. Цялото дело, което Той върши, има смисъл и се извършва според собствените Му намерения и мъдрост, а не според човешки избори и представи. Ако нещо е от полза за Неговото дело, Той го прави; и ако нещо не е от полза за Неговото дело, Той не го прави, колкото и добро да е то! Той върши делото Си и избира получателите и местоположението на Своето дело в съответствие с неговия смисъл и цел. Когато върши делото Си, Той не се придържа към стари правила, нито следва стари формули. Вместо това, Той планира Своето дело според неговата значимост. В крайна сметка Той ще постигне реален резултат и очакваната цел. Ако ти не разбираш тези неща днес, тази работа няма да има никакъв ефект върху теб.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е Господ на всички сътворени същества)

Ежедневни Божии слова  Откъс 208

Колко големи са препятствията пред Божието дело? Някой знаел ли е някога? Когато хората са обзети от дълбоко вкоренени суеверни окраски, кой е способен да познае истинския Божи лик? Как биха могли да възприемат напълно словата, изречени от Бог, с тези изостанали културни познания — тъй повърхностни и нелепи? Дори да им говоря лице в лице и да ги храня в устата, как биха могли да разберат? Понякога сякаш на Божиите слова не се обръща внимание: хората изобщо не реагират, клатят глави и не разбират нищо. Как да не е притеснително това? Тази „далечна^[1] древна културна история и културно познание“ са възпитали такава безполезна група хора. Тази древна култура — ценно наследство — е пълен боклук! Отдавна се е превърнала във вечен срам и не си струва да се споменава! Тя е научила хората на трикове и похвати за противопоставяне на Бог, а „подреденото, нежно напътствие“^[2] на националното образование е направило хората още по-непокорни към Бог. Всяка част от Божието дело е изключително трудна и всеки етап от Неговото дело на земята е мъчителен за Бог. Колко тежко е Неговото дело на земята! Етапите на Божието дело на земята са свързани с големи трудности: заради слабостта на хората, недостатъците им, детинщината им, невежеството им и всичко човешко Бог внимателно планира и обмисля всичко. Човекът е като хартиен тигър, когото не смееш да примамиш или провокираш. При най-лекото докосване той отвръща с хапане или пада и губи пътя си, а при най-малката загуба на концентрация сякаш се отдръпва или пренебрегва Бог, или бяга при подобните на свине и псета свои родители, за да се отдаде на нечистотиите на техните тела. Каква голяма пречка! На практика на всеки етап от делото Си Бог е подложен на изпитание и почти на всеки етап Бог рискува да изпадне в голяма опасност. Словата Му са искрени и честни, не са злонамерени, но кой е готов да ги приеме? Кой е готов да се предаде напълно? Това разбива Божието сърце. Той се бъхти денонощно за човека, обзет е от тревога за човешкия живот и съчувства на човешката слабост. Той е понесъл много обрати във всеки етап на Своето дело, за всяка дума, която изрича; Той постоянно е в безизходица и мисли за слабостта, непокорството, детинщината и уязвимостта на човека денонощно, отново и отново. Кой изобщо е узнал това? На кого може да се довери? Кой би могъл да разбере? Той все се отвращава от греховете на хората, от липсата им на кураж, от липсата им на решителност, все се тревожи за уязвимостта им и обмисля пътя, който им предстои. Винаги, когато наблюдава думите и делата на хората, Той е изпълнен с милост и гняв, и винаги гледката на тези неща предизвиква болка в сърцето Му. В крайна сметка невинните станаха безчувствени. Защо Бог все трябва да им създава трудности? Слабият човек е напълно лишен от постоянство. Защо Бог все трябва да изпитва такъв нестихващ гняв към него? У слабия и безсилен човек вече няма ни най-малко жизненост. Защо Бог все трябва да го укорява за непокорството му? Кой може да устои на заплахите на Бог в небето? Човекът, в крайна сметка, е крехък, а Бог е в отчаяно положение и е изтласкал гнева Си дълбоко в сърцето Си, за да може човекът бавно да размишлява върху себе си. И все пак човекът, който се намира в тежка беда, няма ни най-малка представа за Божиите намерения; той дори не подозира, че е потъпкан от стария цар на дяволите и винаги се настройва срещу Бог или е безразличен към Него. Бог е изрекъл толкова много слова, но някой някога приемал ли ги е сериозно? Човекът не разбира Божиите слова, но въпреки това е невъзмутим и без копнеж; никога не е познавал истински същността на стария дявол. Хората живеят в Хадес, в ада, но вярват, че живеят в дворец на морското дъно. Те са преследвани от големия червен змей, но смятат, че са „облагодетелствани“^[3] от държавата. Направени са на глупаци от дявола, но смятат, че се радват на превъзходното изкуство на плътта. Какви низки, долни неудачници са те! Човекът се сблъсква с нещастие, но не го осъзнава, и в това мрачно общество претърпява премеждие след премеждие^[4], но никога не се е събуждал за това. Кога ще се отърве от своя нрав да бъде добър към себе си и от робския си нрав? Защо не проявява внимание към Божието сърце? Дали мълчаливо търпи това потисничество и страдание? Нима не мечтае за деня, в който ще може да превърне мрака в светлина? Нима не желае да си върне отново справедливостта и истината, които са били онеправдани? Готов ли е да гледа и да не прави нищо, докато хората отхвърлят истината и изопачават фактите? Готов ли е да продължава да търпи тази неправда? Нима иска да бъде роб? Нима иска да загине от ръцете на Бог заедно с робите на тази провалена държава? Къде е твоята решителност? Къде е твоята амбиция? Къде е твоето достойнство? Къде е твоята почтеност? Къде е твоята свобода? Готов ли си да пожертваш целия си живот^[5] за големия червен змей, царя на дяволите? Доволен ли ще си, ако го оставиш да те измъчва до смърт? Лицето на бездната е хаотично и тъмно, а обикновените хора, които понасят такова страдание, викат към небето и се оплакват на земята. Кога човекът ще е способен да вдигне глава високо? Човекът е измършавял и изтощен, как би могъл да се бори с този жесток и тираничен дявол? Защо не отдаде живота си на Бог възможно най-скоро? Защо все още се колебае? Кога може да завърши Божието дело? Той е безцелно тормозен и потискан по този начин и целият му живот в крайна сметка е прекаран напразно; защо толкова бърза да пристигне и така бърза да си тръгне? Защо не запазва нещо ценно, което да даде на Бог? Нима е забравил хилядолетната омраза?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8))

Забележка:

1. „Далечна“ се използва подигравателно.

2. „Подреденото, нежно напътствие“ се използва подигравателно.

3. „Облагодетелствани“ се използва за подигравка с хора, които изглеждат като от дърво и нямат самосъзнание.

4. „Претърпява премеждие след премеждие“ показва, че хората са родени в земята на големия червен змей и не могат да държат главите си изправени.

5. „Да пожертваш целия си живот“ се използва в пренебрежителен смисъл.

Ежедневни Божии слова  Откъс 209

Днешният път не е лесен за изминаване. Може да се каже, че е доста труден за постигане и през вековете се е случвало изключително рядко. Кой обаче би си помислил, че само плътта на човека ще е достатъчна, за да го погуби? Днешното дело със сигурност е ценно като пролетен дъжд и като Божията доброта към човека. Ако обаче човек не знае целта на днешното си дело или не разбира същността на човечеството, тогава как може да се говори за неговата скъпоценност и стойност? Плътта не принадлежи на самите хора, така че никой не може да види ясно къде всъщност ще бъде тяхната крайна цел. Въпреки това трябва добре да знаеш, че Създателят ще върне човечеството, което бе създадено, на първоначалното му място и ще възстанови първоначалния му образ от времето на създаването му. Той напълно ще си върне дъха, който е вдъхнал на човека, ще си възвърне неговата плът и кръв и ще върне всичко на Създателя. Той напълно ще преобрази и обнови човечеството и ще отнеме от човека цялото Божие наследство, което не принадлежи на човечеството, а на Бог, и никога повече няма да го предаде на човечеството. Това е така, защото изначално нито едно от тези неща не принадлежи на човечеството. Той ще си ги върне всички — това не е несправедливо заграбване; то по-скоро има за цел да възстанови небето и земята в първоначалното им състояние, както и да преобрази и обнови човека. Това е разумната крайна цел за човека, макар че може би няма да бъде повторно възвръщане на плътта, след като тя е била наказана, както хората може би си представят. Бог не иска скелетите на плътта след нейното унищожаване; Той иска първоначалните елементи в човека, които принадлежаха на Бог в началото. Следователно Той няма да унищожи човечеството или да изкорени напълно човешката плът, тъй като плътта на човека не е негова частна собственост. По-скоро тя е придатък на Бог, Който управлява човечеството. Как би могъл Той да унищожи човешката плът за Свое „удоволствие“? Досега наистина ли сте се освободили от цялата тази ваша плът, която не струва и една стотинка? Ако можехте да разберете тридесет процента от делото на последните дни (тези само тридесет процента означават да разберете делото на Светия Дух днес, както и Божието дело на словото в последните дни), тогава не бихте продължили да „служите“ или да „храните синовна обич“ към вашата плът — плът, която е била покварена в продължение на много години — както е и днес. Трябва ясно да видите, че хората вече са напреднали до безпрецедентно състояние и повече няма да продължат да се търкалят напред като колелата на историята. Твоята развалена плът отдавна е покрита с мухи, така че как би могла да има силата да обърне колелата на историята, на която Бог е дал възможност да продължи до днес? Как може да накара безмълвно тиктакащия часовник на последните дни отново да тиктака и стрелките му да се движат по посока на часовниковата стрелка? Как може да преобрази света, който изглежда забулен в гъста мъгла? Може ли плътта ти да съживи планините и реките? Може ли плътта ти, която има само ограничена функция, наистина да възстанови онзи човешки свят, за който си копнеел? Можеш ли наистина да възпиташ потомците си да станат „човешки същества“? Разбираш ли сега? На какво точно принадлежи плътта ти? Първоначалното намерение на Бог да спаси човека, да усъвършенства човека и да го преобрази не беше да ти даде красива родина или да донесе мирен покой на човешката плът; то бе заради Неговата слава и Неговото свидетелство, за по-голяма радост на човечеството в бъдеще и за да може то скоро да си почине. И все пак това не беше заради твоята плът, защото човекът е средство на Божието управление, а човешката плът е само допълнение. (Човекът е предмет с дух и тяло, докато плътта е просто предмет, който се разлага. Това означава, че плътта е инструмент, който се използва в плана за управление.) Трябва да знаеш, че Божието довеждане на хората до съвършенство и пълноценност и придобиването на хората от Бог не носи нищо друго освен мечове и удари по плътта им, както и безкрайни страдания, изгаряне на огън, безмилостно правосъдие, наказание, проклятия и безпределни изпитания. Такава е истинската история и истината за делото на управлението на човека. Всички тези неща обаче са насочени към човешката плът и всички стрели на враждебността са безмилостно насочени към човешката плът (защото човекът е невинен). Всичко това е в името на Неговата слава и свидетелство и за Неговото управление. Това е така, защото Неговото дело не е само заради човечеството, но и заради целия план, както и за да изпълни първоначалното Божие намерение, когато Той създаде човечеството. Ето защо може би деветдесет процента от това, което човекът преживява, са страдания и изпитанията на огъня, а сладките и щастливи дни, за които копнее човешката плът, са много малко или дори липсват. Много по-малко човекът е способен да се наслаждава на щастливи мигове в плътта, като прекарва красиви моменти с Бог. Плътта е мръсна, така че това, което човешката плът вижда или на което се наслаждава, не е нищо друго освен Божието наказание, което човекът намира за несъобразително, сякаш му липсва нормален разум. Това е така, защото Бог ще разкрие Своя праведен нрав, който „не е съобразителен към човека“, не търпи накърняване от човека и мрази враговете. Бог открито разкрива целия Си нрав с всички необходими средства, като по този начин приключва делото на шестхилядолетната Си битка със Сатана — делото на спасението на цялото човечество и унищожаването на стария Сатана!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Целта на управлението на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 210

Настъпиха последните дни и държавите по света са в смут. Има политически хаос, навсякъде се появяват глад, епидемии, наводнения и суши. В света на човека има бедствия; Небесата също изпращат напаст. Това са признаци на последните дни. Но за хората това изглежда като свят на веселие и блясък. Светът става все по-лъскав и съблазнителен и сърцата на всички хора са привлечени от този свят и много хора са впримчени и не могат да се измъкнат от него. Много хора ще бъдат подведени от онези, които се занимават с измама и магьосничество. Ако ти не се стремиш към напредък, нямаш въжделения и не си се утвърдил в истинския път, тогава ще бъдеш пометен от прилива на злото. Китай е най-изостаналата от всички държави; това е земята, където големият червен змей лежи свит, там има най-много хора, които се кланят на идоли и се занимават с магьосничество, има най-много храмове и е място, където живеят нечисти духове. Ти си роден от него, обучен си от него и си пропит от неговото влияние; ти си покварен и измъчван от него, но след като се събудиш, му се опълчваш и биваш напълно спечелен от Бог. Това е Божията слава и затова този етап от делото е от голямо значение. Бог е извършил дело от толкова голям мащаб, изрекъл е толкова много думи и в крайна сметка ще ви спечели напълно — това е една част от работата на Божието управление и вие сте „победната плячка“ от битката на Бог със Сатана. Колкото повече осъзнавате истината и колкото по-добър е животът ви като част от църквата, толкова повече големият червен змей ще пада на колене. Всичко това са въпроси на духовния свят — това са битките на духовния свят и когато Бог победи, Сатана ще бъде посрамен и низвергнат. Този етап от Божието дело има огромно значение. Бог наистина работи в такъв огромен мащаб и изцяло спасява тази група хора, така че можеш да се спасиш от влиянието на Сатана, да живееш в светата земя, да живееш в Божията светлина и тази светлина да те ръководи и напътства. Тогава в живота ти има смисъл. Това, което ядете и носите, е различно от това на невярващите; вие се наслаждавате на Божието слово и водите смислен живот — а на какво се радват те? Те се радват единствено на „наследството на предците си“ и на „националния си дух“. В тях няма и следа от човешка природа! Вашите дрехи и външен вид, думи и действия са различни от техните. В крайна сметка вие напълно ще избягате от мръсотията, няма повече да бъдете впримчени в изкушението на Сатана и ще получавате ежедневното Божие обезпечаване. Винаги трябва да бъдете предпазливи. Въпреки че живеете на мръсно място, вие не сте опетнени с мръсотия и можете да живеете редом с Бог, получавайки Неговата велика защита. Бог ви е избрал измежду всички на тази жълта земя. Не сте ли най-благословените хора? Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да отдадеш всичко на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. В този свят човекът носи дрехите на дявола, яде храна от дявола и работи и служи под дяволското робство, и е тъпкан от него до такава степен, че е покрит с мръсотия. Той не е схванал смисъла на живота или не е придобил истинския път — какво значение има такъв живот? Вие сте хора, които се стремят към правилния път и търсят напредък. Вие се надигате в страната на големия червен змей и именно вас Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2))

Ежедневни Божии слова  Откъс 211

Днес делото, което върша във вас, има за цел да ви доведе до нормална човешка природа; това е дело по въвеждането на нова епоха и воденето на човечеството в живота на новата епоха. Стъпка по стъпка това дело се извършва и развива сред вас, пряко: Аз ви обучавам лице в лице, хващам ви за ръка, казвам ви всичко, което не разбирате, дарявам ви всичко, което ви липсва. Може да се каже, че за вас цялото това дело е вашият ресурс за живот, насочвайки ви и към нормална човешка природа; то е специално предназначено да осигури поддържане на живота на тази група хора през последните дни. За Мен цялото това дело има за цел да сложи край на старата епоха и да постави началото на нова; що се отнася до Сатана, Аз Се въплътих именно за да го победя. Работата, която върша сред вас сега, е вашата прехрана за днешния ден и навременното ви спасение, но през тези няколко кратки години ще ви кажа всички истини, целия начин на живот и дори делото на бъдещето; това ще бъде достатъчно, за да ви даде възможност да преживеете нещата нормално в бъдеще. Всички Мои слова са това, което съм ви поверил. Не увещавам нищо друго; днес всички слова, които ви говоря, са Моят съвет към вас, защото днес вие нямате опит с много от словата, които изговарям, и не разбирате вътрешния им смисъл. Един ден вашите изживявания ще се сбъднат точно така, както говорих за тях днес. Тези слова са вашите видения за днешния ден и от тях ще зависите в бъдеще; те са храна за живота днес и съвет за бъдещето, а по-добър съвет не може да има. Това е така, защото времето, което имам да работя на земята, не е толкова дълго, колкото времето, което вие имате, за да изживеете Моите слова; Аз просто завършвам делото си, докато вие се стремите към живота — процес, който включва дълго пътуване през живота. Едва след като изживеете много неща, ще можете напълно да усвоите начина на живот; едва тогава ще можете да прозрете докрай вътрешния смисъл на словата, които говоря днес. Когато имате словата Ми в ръцете си, когато всеки от вас получи всички Мои поръчения, след като ви възложа всичко, което трябва, и когато делото със словата приключи, независимо колко голям ефект е постигнат, тогава ще бъде постигнато и изпълнението на Божията воля. Не е така, както си представяш — че трябва да бъдеш променен до известна степен; Бог не действа според твоите представи.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7))

Ежедневни Божии слова  Откъс 212

В последните дни Бог стана плът, за да върши делото, което трябва да извърши, и да изпълнява Своето служение на слова. Той дойде лично, за да работи сред човешките същества с цел да усъвършенства онези хора, които са в съответствие с Неговите намерения. От момента на сътворението до днес само през последните дни Той извършва този вид дело. Само през последните дни Бог се въплъти, за да извърши такова мащабно дело. Въпреки че Той понася страдания, които хората биха сметнали трудни за понасяне, и въпреки че, макар да е възвишен Бог, Той Се смирява, за да стане обикновен човек, Неговото дело не се е забавило ни най-малко и Неговият план не е прекъснат ни най-малко — Той върши делото, което първоначално е планирал. Една от целите на това въплъщение е да завоюва хората, а друга е да усъвършенства хората, които Той обича. Той желае да види със собствените Си очи хората, които усъвършенства, и иска да види със собствените Си очи хората, които усъвършенства, да свидетелстват за Него. Не един или двама са доведени до съвършенство. По-скоро това е група, състояща се само от малък брой хора. Хората в тази група идват от различни държави по света и от различни националности по света. Той върши толкова много дело, за да придобие тази група от хора, да придобие свидетелството, което тази група от хора дава за Него, и да придобие славата, която може да получи от тях.Той не върши дело, което няма никакво значение, нито пък върши дело, което няма никаква стойност. Може да се каже, че като върши толкова много работа, Бог цели да усъвършенства всички онези, които желае да усъвършенства. Когато Му остане свободно време извън тази дейност, Той ще отстрани онези, които са зли. Знайте, че Той не върши това велико дело заради онези, които са зли; напротив, Той дава всичко от Себе Си заради този малък брой хора, които трябва да бъдат усъвършенствани от Него. Делото, което върши, словата, които изрича, тайните, които разбулва, както и Неговият съд и наказание, са заради този малък брой хора. Той не стана плът заради онези, които са зли, и още по-малко изпада в силен гняв заради тях. Той говори истината и говори за навлизане заради онези, които трябва да бъдат усъвършенствани: Той стана плът заради тях и именно заради тях дава Своите обещания и благословии. Той не говори истината, не говори за навлизането и не говори за живота в човешка природа заради онези, които са зли. Той не иска да говори на онези, които са зли, като вместо това желае да дари всички истини на онези, които трябва да бъдат усъвършенствани. И все пак днес Неговото дело изисква на онези, които са зли, да им бъде позволено да се насладят на някои от Неговите блага. Тези, които не практикуват истината, които не удовлетворяват Бог и които пречат на делото Му, са зли. Те не могат да бъдат усъвършенствани и са омразни и отритнати от Бог. Обратно, хората, които прилагат истината на практика и могат да удовлетворят Бог, и които отдават абсолютно всичко на Божието дело, са хората, които трябва да бъдат усъвършенствани от Бог. Тези, които Бог иска да усъвършенства, не са някой друг, а тази група хора, и делото, което Бог върши, е заради тези хора. Истината, за която Той говори, е насочена към хората, които желаят да я приложат на практика. Той не говори на хората, които не прилагат истината на практика. Придобиването на по-дълбоко прозрение и по-задълбочена проницателност, за което Той говори, е насочено към хората, които могат да практикуват истината. Доведеното до съвършенство същество, за което говори, също е насочено към тези хора. Действието на Светия Дух е насочено към хората, които са готови да практикуват истината. Неща като притежаването на мъдрост и на човешка природа са насочени към хората, които са готови да приложат истината на практика. Онези, които не практикуват истината, могат да чуят много думи на истината, но тъй като са толкова зли по природа и не се интересуват от истината, това, което разбират, са само доктрини, думи и празни теории, без ни най-малка стойност за навлизането им в живота. Никой от тях не е верен на Бог; всички те са хора, които виждат Бог, но не могат да Го придобият; всички те са осъдени от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 213

Основната цел на делото на завоюването е да пречисти хората, за да могат те да притежават истината, тъй като разбират твърде малко от истината! Извършването на делото на завоюването върху такива хора е от най-дълбоко значение. Всички вие сте попаднали под влиянието на тъмнината и сте дълбоко увредени. Следователно целта на това дело е да ви даде възможност да опознаете човешката природа и по този начин да живеете в истината. Да бъдат усъвършенствани е нещо, което всички сътворени същества трябва да приемат. Ако делото на този етап включваше само усъвършенстване на хората, тогава то можеше да се извърши в Обединеното кралство, Америка или Израел; можеше да се извърши върху хората от всяка държава. Делото по завоюването обаче е избирателно. Първият етап от делото на завоюването е краткосрочен; освен това той ще бъде използван за унижаване на Сатана и завоюване на цялата вселена. Това е първоначалното дело на завоюването. Може да се каже, че всяко сътворено същество, което вярва в Бог, може да бъде усъвършенствано, защото да бъдеш усъвършенстван е нещо, което може да бъде постигнато само след дългосрочна промяна. Да бъдеш завоюван обаче е нещо различно. Образецът и моделът за завоюване трябва да бъдат хората, които са най-назадничави, които живеят в най-дълбокия мрак; трябва да бъдат най-изпадналите хора, онези, които най-малко признават Бог и които са най-непокорни към Бог. Точно такъв е типът човек, който може да свидетелства, че е бил завоюван. Основната цел на делото на завоюването е да се победи Сатана, докато целта на усъвършенстването на хората е те да бъдат придобити. Целта е да се даде възможност на хората да свидетелстват, след като са завоювани, че това дело на завоюването е извършено тук, върху хора като вас. Целта е хората да свидетелстват, след като бъдат завоювани. Тези завоювани хора ще бъдат използвани за постигане на целта да бъде унизен Сатана. И така, какъв е основният метод на завоюването? Наказание, правосъдие, отправяне на проклятия и изобличение — използване на праведен нрав за завоюване на хората, така че те да бъдат напълно убедени заради Божия праведен нрав. Да се използва реалността и властта на словото, за да бъдат завоювани хората, така че да са напълно убедени — ето какво означава да бъдеш завоюван. Онези, които биват усъвършенствани, не само са способни да постигнат покорство, след като са били завоювани, но също така могат да имат познание за делото на правосъдието, да променят своя нрав и да опознаят Бог. Те изживяват пътя на любовта към Бог и се изпълват с истината. Могат да преживяват Божието дело, стават способни да страдат за Бог и да имат собствена решимост. Усъвършенстваните са тези, които имат практическо разбиране за истината благодарение на това, че са преживели Божието слово. Завоюваните са тези, които знаят за истината, но не са проумели нейното истинско значение. След като са завоювани, те се покоряват, но цялото им покорство е резултат от съда, на което са били подложени. Те нямат абсолютно никакво разбиране за истинското значение на много истини. На думи признават истината, но нямат навлизане в нея; разбират истината, но не са я преживели. Делото, което се извършва върху тези, които биват усъвършенствани, включва наказание и съд, заедно с приток на живот. Човек, който се концентрира върху навлизането в истината, е човек, който трябва да бъде усъвършенстван. Разликата между усъвършенстваните и завоюваните се състои в това дали те имат навлизане в истината. Усъвършенстваните са тези, които разбират истината, навлизат в истината и изживяват истината; хората, които не могат да бъдат усъвършенствани, са тези, които не разбират истината и не навлизат в истината, т.е. тези, които не изживяват истината. Ако такива хора са в състояние сега да се покорят напълно, тогава те са завоювани. Ако завоюваните не търсят истината — ако следват, но не изживяват истината, ако виждат и чуват истината, но не се концентрират върху изживяването ѝ — тогава те не могат да бъдат усъвършенствани. Хората, които трябва да бъдат усъвършенствани, практикуват истината според Божиите изисквания по пътя на усъвършенстването им. Чрез това те удовлетворяват Божиите намерения и се усъвършенстват. Всеки, който следва докрай, преди да завърши делото на завоюването, е завоюван, но не може да се каже, че е усъвършенстван. „Усъвършенстваните“ се отнася до онези, които, след края на делото на завоюването, могат да се стремят към истината и ще бъдат придобити от Бог. То се отнася за онези, които след края на делото на завоюването остават непоколебими в изпитанията и живеят според истината. Това, което отличава завоюването от усъвършенстването, са разликите в етапите на делото и разликите в степента, в която хората разбират и навлизат в истината. Всички онези, които не са поели по пътя да бъдат усъвършенствани, тоест онези, които не притежават истината, накрая все пак ще бъдат отстранени. Само онези, които притежават истината и които живеят според нея, могат да бъдат напълно спечелени от Бог. Тоест тези, които изживяват образа на Петър, са усъвършенстваните, а всички останали са завоюваните. Делото, което се извършва върху всички завоювани, се състои в проклинане, наказание и гняв, а това, което идва при тях, е праведност и проклятия. Да се действа върху такъв човек означава да се разобличава без ни най-малко снизхождение — да се разобличи поквареният нрав в него, така че той сам да го разпознае и да се убеди напълно. След като човекът стане напълно покорен, делото по завоюването приключва. Дори и повечето хора все още да не се стремят да разберат истината, делото по завоюването ще е приключило.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 214

Как Бог довежда човека до съвършенство, какъв е Божият нрав, какво съдържа Неговият нрав — ако човек може да обясни ясно всички тези неща, то това е провъзгласяване на Божието име, свидетелстване за Бог и възхваляване на Бог. Човекът, въз основа на познаването на Бог, в крайна сметка ще се трансформира в своя житейски нрав. Колкото повече човек е подложен на кастрене и облагородяване, толкова повече се ободрява; колкото повече стъпки има Божието дело, толкова повече човек бива усъвършенстван. Днес в преживяването на човека всяка една стъпка от Божието дело противоречи на неговите представи и всичко е отвъд човешкото мислене и извън неговите очаквания. Бог предоставя всичко, от което човек се нуждае, което във всяко отношение не е съобразено с човешките представи, и когато ти си слаб, Той изрича Своите слова. Само по този начин Той може да предостави ресурс за твоя живот. Като оборва твоите представи, Той те кара да приемеш Божието кастрене; само по този начин можеш да се отървеш от своята поквара. Днес въплътеният Бог работи, от една страна, в рамките на Своята божественост, а от друга — в рамките на Своята нормална човешка природа. Когато не отричаш нито едно Божие дело, когато си способен да се покоряваш, независимо какво казва или прави Бог в рамките на Своята нормална човешка природа, когато си способен да се покоряваш и да разбираш, независимо колко нормален е Той, и когато си придобил практическо преживяване, едва тогава можеш да бъдеш сигурен, че Той е Бог, едва тогава ще спреш да създаваш представи и едва тогава ще можеш да Го следваш докрай. Има мъдрост в Божието дело и Той знае как човек може да остане непоколебим в свидетелството си за Него. Той знае къде се крие фаталният недостатък на човека и словата, които изрича, могат да те поразят в твоя фатален недостатък, но едновременно с това Той използва Своите величествени и мъдри слова, за да те накара да останеш непоколебим в свидетелството си за Него. Такива са чудотворните Божии дела. Делото, което Бог върши, е невъобразимо за човешкото мислене. Какви видове поквара притежава човекът, който е от плътта, и какво съставлява същината на човека — всичко това е разобличено чрез Божието правосъдие, което не оставя на човека място, където да се скрие от срама си.

Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да може човек да придобие познание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието правосъдие над покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не търпи оскърбление, нито би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. Заради Своето свидетелство и заради Своето управление Той прави всичко Свое обществено достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично явяване, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Преобразяването на нрава на човека се постига чрез много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек е бил освободен от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл на земята, за да извърши Своето дело, и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него — човекът трябва да познава Божието практическо и нормално дело, трябва да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за цялото дело, което Той върши, за да спаси човека, както и за всичките Му дела на завоюване на човека. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него. Той използва онези, чийто нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

Ежедневни Божии слова  Откъс 215

Спомнете си сцената от Библията, в която Бог унищожи Содом, спомнете си и как жената на Лот се превърна в стълб от сол. Спомнете си как хората от Ниневия се покаяха и признаха греховете си, облечени във вретище и посипани с пепел. Спомнете си до какъв край стигнаха евреите, след като приковаха Исус на кръста преди 2 000 години — бяха изгонени от Израел и избягаха в държави по целия свят, мнозина бяха убити и целият еврейски народ бе подложен на безпрецедентната болка от унищожението на страната си. Те приковаха Бог на кръста — извършиха ужасен грях — и предизвикаха Божия нрав. Трябваше да платят за това, което бяха сторили, и трябваше да понесат всички последствия от действията си. Осъдиха Бог, отхвърлиха Го и затова ги очакваше само една съдба: да бъдат наказани от Бог. Това бяха горчивите последици и бедствието, които техните владетели докараха върху страната и нацията си.

Днес Бог се е върнал сред хората, за да извърши делото Си, и първата Му спирка в Неговото дело е олицетворение на диктатурите: Китай — здравият бастион на атеизма. Бог е придобил група хора чрез Своята мъдрост и могъщество. През този период Той е преследван с всички средства от управляващата партия на Китай и е подлаган на всевъзможни страдания, без да има къде да положи глава и къде да се подслони. Въпреки това Бог все пак продължава делото, което възнамерява да изпълни — Той говори и изрича слова и разпространява евангелието. Никой не може да проумее всемогъществото на Бог. В Китай — държава, считаща Бог за свой враг, Той никога не е прекратявал делото Си. Напротив, повече хора са приели Неговото дело и слово, защото Бог спасява всеки един представител на човечеството във възможно най-голяма степен. Всички ние вярваме, че никоя държава или сила не може да попречи на това, което Бог възнамерява да постигне, и че тези, които се опитват да възпрепятстват Божието дело, които се съпротивляват на Божието слово и които смущават Божия план и се опитват да му вредят, в крайна сметка ще бъдат наказани от Бог. Всеки човек, който се съпротивлява на Божието дело, ще бъде захвърлен в ада от Бог; всяка държава, която се съпротивлява на Божието дело, ще бъде унищожена от Бог; всяка нация, която се надигне срещу Божието дело, ще бъде заличена от тази земя от Бог и ще престане да съществува. Призовавам хората от всички народи и от всички държави, и дори от всички професии да дойдат да слушат Божия глас, да дойдат да видят Божието дело и да обърнат внимание на съдбата на човешкия род, и така да направят Бог най-святия, най-почитания, най-възвишения и единствения обект на поклонение сред човечеството и да дадат възможност на цялото човечество да живее сред Божиите благословии, точно както потомците на Авраам живяха под обещанието на Йехова и точно както Адам и Ева, които Бог създаде в началото, живяха в Едемската градина.

Божието дело се устремява напред като мощна вълна. Никой не може да Го задържи и никой не може да спре похода Му. Само онези, които слушат внимателно словата Му и които Го търсят и жадуват за Него, могат да последват стъпките Му и да получат обещанието Му. Тези, които не го направят, ще бъдат подложени на съкрушително бедствие и заслужено наказание.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)

Ежедневни Божии слова  Откъс 216

При сътворението на света Бог започна делото на Своето управление и човекът е в основата на това дело. Може да се каже, че Божието сътворение на всичко е за благото на човека. Тъй като делото на Неговото управление продължава хиляди години и не се изчерпва само с минути или секунди, нито с един миг или с една или две години, Той трябваше да създаде още неща, необходими за оцеляването на човечеството, такива като слънцето, луната, всякакви живи същества, храна и жизнена среда. Така започна Божието управление.

След това Бог предаде човечеството на Сатана и човекът заживя под властта на Сатана, което постепенно доведе до Божието дело от първата епоха: събитията от Епохата на закона… В продължение на няколко хиляди години по време на Епохата на закона човечеството свикна с ръководството на Епохата на закона и го прие за даденост. Постепенно човекът напусна Божието ръководство. И така, следвайки закона, хората едновременно с това се кланяха на идоли и вършеха зли дела. Те бяха без закрилата на Йехова и просто живееха живота си пред олтара в храма. Всъщност Божието дело отдавна ги беше напуснало и въпреки че израилтяните все още се придържаха към закона и произнасяха името на Йехова и дори гордо вярваха, че само те са народът на Йехова и са избраните на Йехова, Божията слава тихомълком ги изостави…

Когато Бог върши Своето дело, Той винаги тихо напуска едно място и безшумно извършва новото дело, което започва на друго място. Това изглежда като небивалица за хората, които са сковани. Хората винаги са ценели старото повече от всичко друго и са се отнасяли с враждебност към новите, непознати неща или са ги смятали за досадни. И така, каквото и ново дело да върши Бог, от начало до край, човекът е последният от всички неща, който узнава за него.

Както винаги, след делото на Йехова в Епохата на закона Бог започна новото Си дело от втория етап: прие плът — въплъти се като човек за десет, двадесет години — и говореше и вършеше делото Си сред вярващите. И все пак никой, без изключение, не знаеше това и само малък брой хора разбираха, че Той е Бог, станал плът, след като Господ Исус беше прикован на кръста и възкръсна. […] Веднага щом приключи вторият етап от Божието дело — след разпятието — Божието дело по изцелението на човека от греха (което ще рече, изтръгването на човека от ръцете на Сатана) беше завършено. И така, от този момент нататък човечеството трябваше само да приеме Господа Исуса за Спасител и греховете му щяха да бъдат простени. Формално погледнато, греховете на човека вече не бяха пречка за постигането на спасението и за идването му пред Бог, те вече не бяха лостът, чрез който Сатана обвиняваше човека. Това е така, защото Самият Бог беше извършил практическа работа, беше станал подобие и пример на греховната плът и Самият Бог беше жертвата за грях. По този начин човекът слезе от кръста и беше изкупен и спасен чрез Божията плът — подобието на тази греховна плът. И така, след като беше пленен от Сатана, човекът се приближи с една стъпка до приемането на Своето спасение пред Бог. Разбира се, този етап на делото беше Божието управление, което беше по-задълбочено и по-разгърнато от онова през Епохата на закона.

Такова е управлението на Бог: Той предава човечеството на Сатана — човечество, което просто не знае какво е Бог, какво е Създателят, как да се покланя на Бог или защо трябва да се покорява на Бог — и позволява на Сатана да го покварява, както си иска; след това стъпка по стъпка Той го взима обратно от ръцете на Сатана, докато то не започне напълно да се покланя на Бог и не отхвърли Сатана. Това е Божието управление. Може да звучи като митична история и да изглежда объркващо. Хората смятат, че е мит, защото нямат представа колко много неща са се случили с човека през последните няколко хиляди години, а още по-малко знаят колко много истории са се случили в космоса и небесната твърд. И още повече, това е така, защото те просто не могат да видят с простосмъртните си очи по-чудния, по-вдъхващ страх свят, който съществува отвъд материалния свят. То им се струва неразбираемо, защото те нямат разбиране за значимостта на Божието спасение на човечеството или за значимостта на делото на Неговото управление и не разбират какъв вид човечество всъщност желае Бог. Дали е такова, което е напълно непокварено от Сатана, каквито бяха Адам и Ева? Не! Целта на Божието управление е да придобие група хора, които се покланят на Бог и Му се покоряват. Въпреки че тези хора са били покварени от Сатана, те вече не виждат Сатана като свой баща. Вместо това те разпознават отвратителното лице на Сатана и го отхвърлят, и идват пред Бог, за да приемат Божия съд и наказание. Те опознават контраста между грозното и святото, както и разпознават величието на Бог и злото на Сатана. Такова човечество вече няма да служи на Сатана, няма да се покланя на Сатана, нито ще боготвори Сатана. Това е така, защото те са група хора, които наистина са били придобити от Бог. Това е значението на Божието дело за управление на човечеството. По време на това дело на управлението човечеството е обект на покварата на Сатана и в същото време човечеството е обект на Божието спасение и е продуктът, за който Бог и Сатана се борят. Докато Бог върши делото Си, Той възвръща човека стъпка по стъпка от ръцете на Сатана и така човекът се приближава все повече до Бог…

След това настъпи Епохата на царството, която е по-практичен етап на делото и освен това е най-трудна за приемане от човека. Това е така, защото колкото повече човек се приближава до Бог, толкова повече Божият жезъл се доближава до човека и толкова по-ясно Божието лице се разкрива пред него. След изкуплението на човечеството човекът официално се завръща в Божието семейство. Човекът си мислеше, че сега е времето за наслади, но бе подложен на фронтална атака от страна на Бог, каквато никой не е могъл да предвиди: оказва се, че това е кръщение, на което Божият народ трябва да се „наслаждава“. При такова отношение хората нямат друг избор, освен да спрат и да си помислят: „Аз съм отдавна изгубената овца, за която Бог даде толкова много, за да я изкупи обратно, защо тогава Бог се отнася с мен по този начин? Дали това е Божият начин да ми се присмее и да ме изобличи?…“. След години на преживявания, като претърпя страданието на облагородяването и наказанието, човекът се изтерза. Въпреки че загуби „славата“ и „романтиката“ на отминалите времена, без да осъзнава, човекът разбра принципите на своите постъпки и ревностните и грижовни намерения на Бог да спаси човечеството, които има в продължение на толкова много години. Човекът бавно започва да мрази собственото си варварство, това, че трудно се поддава на опитомяване, всичките му погрешни разбирания за Бог и прекомерните изисквания, които предявяваше към Него. Часовникът не може да бъде върнат назад. Отминалите събития се превръщат в спомени, за които човекът се разкайва, а словата и нежната любов на Бог стават движеща сила в новия живот на човека. Раните на човека заздравяват ден след ден, тялото му укрепва и той се изправя и вижда лика на Всемогъщия… Оказва се, че Той винаги е бил до мен и е бдял над мен. Неговата усмивка и красивият Му лик са все така вълнуващи, сърцето Му е все така загрижено за човечеството, което е създал, а ръцете Му са все така топли и могъщи, както в началото. Сякаш човекът се е върнал във времето на Едемската градина, но сега вече не слуша съблазните на змията и не се крие от лицето на Йехова. Човекът коленичи в преклонение пред Бог, вижда усмихнатия Му лик и принася най-ценната си жертва — О, Господи мой, Боже мой!

Божията любов и милост проникват във всеки детайл от делото на Неговото управление и независимо дали хората са в състояние да разберат ревностните и грижовни намерения на Бог, Той върши делото, което възнамерява да извърши, с неотслабващо постоянство. Независимо от това доколко хората разбират Божието управление, помощта и ползите, които Божието дело носи на човека, могат да бъдат преживени от всекиго. Може би в този ден не си почувствал нищо от любовта и ресурса за живот от Бог, но стига да не оставиш Бог и да не се откажеш от решимостта си да се стремиш към истината, ще дойде ден, в който Божието усмихнато лице ще се яви пред теб. Защото целта на делото на Божието управление е да Си отвоюва хората, които са под властта на Сатана, а не да изостави тези, които са покварени от Сатана и се противопоставят на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само всред Божието управление)

Ежедневни Божии слова  Откъс 217

Всички хора трябва да разберат целта на Моето дело на земята, т.е. какво в крайна сметка възнамерявам да придобия и какво ниво трябва да постигна в това дело, преди то да може да бъде завършено. Ако, след като са вървели с Мен до ден днешен, хората не разбират в какво се състои Моето дело, тогава не са ли вървели напразно с Мен? Ако хората Ме следват, те трябва да знаят Моите намерения. Аз работя на земята от хиляди години и до ден днешен продължавам да върша делото Си по този начин. Въпреки че Моето дело съдържа много проекти, неговата цел остава непроменена. Въпреки че съм изпълнен със съд и наказание спрямо човека, например това, което правя, все така е заради неговото спасение и заради по-доброто разпространение на Моето евангелие и по-доброто разширяване на Моето дело сред всички езически народи, след като човекът бъде направен пълноценен. Така че днес, във време, когато много хора отдавна са много разочаровани, Аз все още продължавам делото Си, продължавам делото, което трябва да върша, за да съдя и да наказвам човека. Въпреки факта, че на човека му е омръзнало това, което говоря, и той няма желание да се занимава с делото Ми, Аз все така изпълнявам делото, което ми се полага, защото целта на Моето дело остава непроменена и първоначалният Ми план няма да бъде нарушен. Целта на Моето правосъдие е да се даде възможност на човека да Ми се покорява по-добре, а целта на Моето наказание е да дам възможност на човека по-добре да постигне промяна. Макар че всичко, което правя, е в интерес на Моето управление, Аз никога не съм вършил каквото и да е дело, което да не е носило полза за човека, защото възнамерявам да направя всички народи извън Израил толкова покорни, колкото израилтяните, да ги превърна в истински човешки същества, за да имам опора в земите извън Израил. Това е Моето управление; това е Моето дело сред езическите народи. Дори и сега много хора все още не разбират Моето управление, защото не ги е грижа за такива неща и вместо това се грижат за собственото си бъдеще и крайни цели. Каквото и да кажа, хората остават безразлични към делото, което върша, а вместо това всеотдайно се съсредоточават върху своите бъдещи крайни цели. Ако нещата продължават по този начин, как ще може да се разпространи Моето дело? Как ще може Моето евангелие да се проповядва по целия свят? Трябва да знаете, че когато делото Ми се разпространи, Аз ще ви разпръсна и ще ви поразя точно както Йехова порази всяко едно от племената на Израил. Всичко това ще бъде направено, за да се разпространи Моето евангелие по цялата земя, за да се разпространи делото Ми сред езическите народи и така името Ми да бъде почитано като велико както сред възрастните, така и сред децата, и святото Ми име да бъде възхвалявано в устите на хората от всички етноси и народи. Нека в тази последна епоха името Ми да бъде възхвалявано като велико сред езическите народи, нека делата Ми да бъдат видени от хората на езическите народи, нека те Ме нарекат Всемогъщия поради делата Ми и нека словата Ми се сбъднат скоро. Ще накарам всички хора да познаят, че Аз съм не само Бог на израилтяните, но и Бог на хората от всички езически народи, дори и на онези народи, които съм проклел. Ще накарам всички хора да видят, че Аз съм Бог на всички сътворени същества. Това е най-великото Ми дело, целта на плана на делото Ми за последните дни и единственото дело, което възнамерявам да изпълня в последните дни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 218

Едва през последните дни делото, което управлявам от хиляди години, се разкрива изцяло на човека. Едва сега разбулих пред него цялата тайна на Моето управление и човекът научи целта на Моето дело и освен това разбра всички Мои тайни. Аз вече казах на човека всичко за крайната цел, която го интересува. Вече му разкрих всичките си тайни, които бяха скрити повече от 5 900 години. Кой е Йехова? Кой е Месията? Кой е Исус? Вие трябва да знаете всичко това. Тези имена са повратни точки в Моето дело. Разбрахте ли го? Как трябва да бъде възвестено святото Ми име? Как трябва да се проповядва името Ми сред всеки един от народите, които са Ме призовали с някое от имената Ми? Моето дело се разпространява и цялото ще го разпростра сред всички народи без изключение. Понеже делото Ми се извършва върху вас, Аз ще ви поразя така, както Йехова порази пастирите от дома на Давид в Израил, с което ще ви разпръсна между всичките народи. Защото в последните дни ще разбия всяка страна на парчета и ще преразпределя хората в нея из племената и народите. Когато се върна отново, всички държави вече ще са разделени по границите, определени от горящите Ми пламъци. Тогава ще се явя отново на човечеството като изгарящото слънце и ще му покажа Себе Си открито в образа на Святия, който те никога преди не са виждали, ще ходя сред безброй народи, точно както Аз, Йехова, някога ходех сред различните еврейски племена. От този момент нататък ще водя човечеството в живота му на земята и то несъмнено ще види, че славата Ми е над него и че облачен стълб във въздуха го води в живота му, защото Аз ще се явявам на свети места. Човекът ще види Моя ден на праведност, а също и явяването на Моята слава. Това е времето, в което Аз ще царувам по цялата земя и ще донеса слава на многото Си синове. Навсякъде по земята хората ще се поклонят и скинията Ми ще се издигне непоколебимо сред човешкия род, върху скалата на делото, което върша днес. И всички хора ще Ми служат в храма. Олтарът, покрит с мръсотия и омразни неща, ще бъде разбит на парчета и ще бъде изграден наново от Мен. Новородени агнета и телета ще бъдат струпани върху този свят олтар. Ще съборя сегашния храм и със сигурност ще построя нов. Храмът, който се издига сега, изпълнен с отвратителни хора, ще се срути, а този, който ще построя, ще се изпълни със слуги, които са Ми отдадени. Те отново ще се изправят и ще Ми служат заради славата на Моя храм. Вие със сигурност ще видите деня, в който ще получа голяма слава, както и деня, в който ще съборя храма и ще построя нов. Със сигурност ще видите и деня на пришествието на Моята скиния сред човешкия род. По същия начин, по който разрушавам храма, ще пренеса скинията си сред човешкия род, докато те гледат спускането Ми. След като смажа всяка страна, ще ги събера отново, после ще построя храма Си и ще издигна олтара Си, за да могат всички хора да Ми принасят жертви, да Ми служат в Моя храм и да покажат своята отдаденост на делото, което върша сред езическите народи. Те ще бъдат като днешните израилтяни, облечени в свещенически одежди и разкошни корони, с Моята слава на Йехова всред тях и с Моето величие, което ще присъства с тях в небето отгоре. И Моето дело сред езическите народи ще бъде същото. Каквото беше делото Ми в Израил, такова ще бъде и делото Ми сред езическите народи, защото ще разпространя делото Си в Израил и ще го разгърна сред езическите народи.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 219

Сега е времето, когато Духът Ми върши велико дело, и времето, когато започвам делото Си сред езическите нации. Нещо повече, това е времето, когато категоризирам всички сътворени същества, поставяйки всяко едно от тях в съответната му категория, така че Моето дело да може да продължи по-бързо и да е по-способно да постигне резултати. И така, това, което продължавам да искам от теб, е да принесеш цялото си същество на цялото Ми дело и най-вече да разпознаваш ясно и да виждаш точно цялото дело, което съм извършил върху теб, и да отдадеш цялата си енергия, така че делото Ми да постигне по-велики резултати. Това е, което трябва да разбереш. Престанете да се съревновавате един с друг в търсене на резервен план, и недейте да се стремите към удобства за плътта си, за да не бъде забавено делото Ми и да не бъде осуетено вашето прекрасно бъдеще. Ако постъпиш така, не само няма да се защитиш, но и ще си навлечеш унищожение. Няма ли да е глупаво от твоя страна? Точно това, за което ненаситно ламтиш днес, унищожава бъдещето ти, докато точно болката, която търпиш днес, те защитава. Трябва да си наясно с тези неща, за да не станеш жертва на изкушения, от които ще ти бъде трудно да се измъкнеш, и да избегнеш лутането слепешком в гъстата мъгла, без да можеш някога пак да намериш слънцето. Когато гъстата мъгла се разнесе, ще се окажеш пред съда на великия ден. По това време Моят ден ще се е приближил до човешкия род. Как ще избегнеш Моето правосъдие? Как ще успееш да понесеш изгарящата жега на слънцето? Когато отдавам изобилието Си на човека, той не го пази до сърцето си, а го захвърля настрана на място, където никой няма да го забележи. Когато денят Ми се спусне над човека, той вече няма да може да открие Моето изобилие, нито ще може да намери горчивите думи на истината, които му говорих преди много време. Той ще вие и ще плаче, защото е загубил яркостта на светлината и е потънал в мрак. Това, което виждате днес, е само острият меч на устата Ми; не сте видели жезъла в ръката Ми, нито пламъка, с който изгарям човека. Затова все още сте високомерни и невъздържани в Мое присъствие и затова все още се борите с Мен в дома Ми, като оспорвате с човешкия си език това, което Аз съм изрекъл с устата Си. Човекът не се страхува от Мен и до ден днешен продължава да враждува с Мен, като все така не изпитва никакъв страх. В устата си имате езика и зъбите на неправедните. Вашите думи и дела са като тези на змията, която подмами Ева към греха. Изисквате един от друг око за око и зъб за зъб и се борите в Мое присъствие, за да извоювате положение, слава и придобивки, но не знаете, че Аз тайно наблюдавам вашите думи и дела. Още преди да навлезете пред погледа Ми, Аз вече съм измерил дълбините на сърцата ви. Човекът винаги иска да се измъкне от ръцете Ми и да избегне внимателната проверка на взора Ми, но Аз никога не съм избягвал неговите думи или дела. Вместо това съзнателно позволявам тези думи и дела да влязат в очите Ми, за да мога да накажа неправедността на човека и да извърша съд над неговото непокорство. Така че тайните думи и дела на човека винаги остават пред Моето съдилище и Моят съд никога не е напускал човека, защото непокорството му е твърде голямо. Моето дело е да изгоря и да пречистя всички думи и дела на човека, които бяха изречени и извършени в присъствието на Моя Дух. По този начин^[а], когато напусна земята, хората ще продължават да Ми бъдат предани и все така ще могат да действат спрямо делото Ми така, както правят Моите свети слуги, когато Ми служат, като позволят на делото Ми на земята да продължи до деня, в който бъде завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „по този начин“.

Ежедневни Божии слова  Откъс 220

Видяхте ли какво дело ще завърши Бог сред тази група хора? Веднъж Бог каза, че дори през Хилядолетното царство хората трябва да продължат да следват Неговите слова и че в бъдеще Божиите слова все още ще напътстват пряко човешкия живот в Обетованата земя Ханаан. Когато Моисей беше в пустинята, Бог го наставляваше и му говореше направо. Бог изпрати от небето храна, вода и манна на хората, за да им се наслаждават, и това продължава и до днес: Бог лично изпраща храни и напитки на хората, за да им се наслаждават, и пак Той праща проклятия, за да ги наказва. И така всяка стъпка от делото Му се върши лично от Бог. Днес хората търсят факти, търсят знамения и чудеса, и е възможно всички тези хора да бъдат отхвърлени, защото Божието дело става все по-практично. Никой не знае, че Бог е слязъл от небето, хората не подозират, че Бог е изпратил от небето храна и напитки. И все пак Бог действително съществува и поразителните сцени от Хилядолетното царство, които хората си представят, също са самите Божии слова. Това е факт и само това се нарича царуване с Бог на земята. Царуването с Бог на земята е свързано с плътта. Това, което не е от плът, не съществува на земята и затова всички, които се стремят да отидат на третото небе, напразно се стараят. Един ден, когато цялата вселена се върне при Бог, центърът на Неговото дело в целия космос ще следва Неговите слова; другаде някои хора ще използват телефон, други — самолет, трети ще се качват на кораб, за да преминат през морето, а четвърти ще употребяват лазери, за да получават Божиите слова. Всички ще благоговеят и ще копнеят, всички ще се приближат до Бог, ще се събират около Бог и ще Му се прекланят — и всичко това ще бъде Божие дело. Запомнете това! Бог със сигурност никога няма да започне отново другаде. Бог ще осъществи този факт: Той ще накара всички хора във вселената да дойдат пред Него и да се поклонят на Бог, който е на земята. Делото Му на други места ще спре и хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Ще стане като с Йосиф: всички отишли при него за храна и му се поклонили, защото той имал храна. За да избегнат бича на глада, хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Целият религиозен свят ще бъде подложен на страшен глад и само днешният Бог е изворът на жива вода, притежаващ вечно течащия извор, предназначен за наслада на човека. И хората ще дойдат и ще разчитат на Него. Това ще бъде моментът, в който Божиите дела ще бъдат разкрити и Бог ще се прослави; всички хора във вселената ще се поклонят на това незабележимо „човешко същество“. Няма ли това да е денят на Божията слава? Един ден старите пастори ще изпращат телеграми в търсене на водата от извора на жива вода. Те ще са на преклонна възраст, но въпреки това ще идват да се поклонят на този човек, когото са презирали. Те ще Го признаят с устата си и ще Му се доверят със сърцето си — не е ли това знамение и чудо? Когато цялото царство ликува, това ще бъде денят на Божията слава и всеки, който дойде при вас и приеме Божията блага вест, ще бъде благословен от Бог, а държавите и хората, които го направят, ще бъдат благословени от Бог и Той ще се грижи за тях. Посоката в бъдеще ще бъде следната: онези, които получават Божиите слова, ще имат път напред на земята, а независимо дали се занимават с бизнес, научни изследвания, образование или промишленост, онези, които нямат Божиите слова, ще открият, че им е невъзможно да направят дори една крачка, и ще бъдат принудени да търсят истинския път. Именно такъв е смисълът на думите: „С истината ще обходиш целия свят; без истината доникъде няма да стигнеш“. Фактите са следните: Бог ще използва Пътя (което означава всички Негови слова), за да властва над цялата вселена и да управлява и завоюва човечеството. Хората винаги се надяват на голяма промяна в начина, по който Бог действа. Казано направо, Бог контролира хората чрез думи и ти трябва да правиш това, което Той казва, независимо дали искаш, или не; това е обективен факт и той трябва да се съблюдава от всички, и следователно е неоспорим и всеизвестен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хилядолетното царство настъпи)

Ежедневни Божии слова  Откъс 221

Божиите слова ще стигнат до безброй домове, ще станат достояние на всички и само тогава Неговото дело ще се разпространи в цялата вселена. Това ще рече, че ако Божието дело трябва да се разпространи в цялата вселена, то тогава трябва да се разнесат Неговите слова. В деня на Божията слава Божиите слова ще покажат своята сила и власт. Всяка Негова дума от незапомнени времена до днес ще се изпълни и сбъдне. По този начин славата на земята ще бъде Негова, тоест словото Му ще се възцари на земята. Всички зли хора ще бъдат наказани в резултат на словата, изречени от Божията уста, всички праведни ще бъдат благословени в резултат на словата, изречени от Неговата уста, и всичко ще се установи и ще се осъществи от словата, изречени от устата Му. Той няма да проявява никакви знамения или чудеса; всичко ще бъде постигнато чрез Неговите слова и Неговите слова ще породят факти. Всички на земята ще провъзгласяват и възпяват Божиите слова, независимо дали са възрастни или деца, мъже или жени, стари или млади: всички хора ще се предадат на Божиите слова. Божиите слова се появяват в плътта, което позволява на хората да ги видят на земята, ясни и живи. Това именно означава Словото да стане плът. Бог е дошъл на земята предимно за да осъществи факта на „Словото да стане плът“, тоест Той е дошъл, за да могат Неговите слова да излизат от плътта (а не като по времето на Моисей в Стария завет, когато Божият глас идвал направо от небето). Накрая всичките Му думи ще се сбъднат в епохата на Хилядолетното царство, ще станат факти, видими за хорските очи, и хората ще ги виждат по един и същи начин със собствените си очи без ни най-малка разлика. Такъв е върховният смисъл на Божието въплъщение. С други думи делото на Духа се постига чрез плътта и посредством думите. Това е истинското значение на „Словото да стане плът“ и „появата на Словото в плътта“. Само Бог може да изразява намеренията на Духа и само Бог чрез плътта може да говори от името на Духа. Божиите слова стават ясни във въплътения Бог и всички се ръководят от тях. Всички без изключение съществуват в тези предели. Само от тези слова хората могат да се осъзнаят; онези, които не ги получават по този начин, си фантазират, ако мислят, че могат да получат думите от небето. Такава е властта, която се проявява в плътта на въплътения Бог и кара всички да ѝ вярват с пълно убеждение. Дори най-уважаваните експерти и религиозни пастори не могат да изричат тези думи. Те трябва да им се предадат и никой не ще успее да започне пак отначало. Бог ще използва думите, за да завоюва вселената. Той ще направи това не чрез Своята въплътена плът, а посредством словата от устата на въплътения Бог, за да завоюва всички хора в цялата вселена; само това е Словото, станало плът, и само това е явяването на Словото в плътта. Може би на хората им се струва, че Бог не е свършил много работа, но Бог трябва само да изрече Своите думи и те ще бъдат напълно убедени и изумени. Без факти хората крещят и викат; с Божиите слова те замлъкват. Бог със сигурност ще осъществи този факт, защото това е отдавна установеният Му план: да осъществи пристигането на Словото на земята. Всъщност Аз няма нужда да обяснявам — идването на Хилядолетното царство на земята е пристигането на Божието слово на земята. Слизането на новия Йерусалим от небето е пристигането на Божието слово, за да заживее сред хората, да съпътства всяко действие на човека и всичките му съкровени мисли. Това също е факт, който Бог ще осъществи; това е красотата на Хилядолетното царство. Такъв е Божият план: думите Му ще се явят на земята за хиляда години, ще проявят всичките Му дела и ще завършат цялото Му дело на земята, след което този етап на човечеството ще приключи.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хилядолетното царство настъпи)

Ежедневни Божии слова  Откъс 222

Когато Синим — или царството — бъде осъществен на земята, няма да има повече войни, никога вече няма да има глад, чума и земетресения, хората ще престанат да произвеждат оръжия и всички ще заживеят в мир и безопасност; ще има естествени взаимоотношения между хората и естествени взаимоотношения между държавите. Но днес картината е несравнимо по-различна. Всичко под небесата е затънало в безредие и във всички държави назряват преврати. Когато Бог отправя Своите слова, хората постепенно се променят, а всяка от държавите бавно е разкъсвана отвътре. Солидните основи на Вавилон се разклащат като замък, издигнат върху пясък, и успоредно с промяната в Божиите намерения по света незабелязано настъпват всеобхватни промени, като на моменти се появяват различни знаци, показващи на хората, че последният ден на света вече е дошъл! Това е Божият план и това са стъпките, според които Той извършва делото Си. Всяка страна със сигурност ще бъде разкъсана на парчета и старият Содом ще бъде унищожен за втори път. Затова Бог заявява: „Светът рухва! Вавилон е парализиран!“. Никой, освен Самият Бог, не е в състояние напълно да разбере това: все пак съзнанието на хората е ограничено. Да вземем за пример министрите на вътрешните работи — дори и да знаят, че ситуацията е нестабилна и цари безредие, те не са в състояние да я овладеят. Могат само да се оставят на течението и да се надяват, че все ще дойде ден, който да посрещнат с изправени глави и в който слънцето пак ще изгрее от изток, лъчите му ще осветят земята и ще преобърнат сегашните катастрофални обстоятелства. Те обаче не подозират, че повторният изгрев на слънцето няма да възстанови стария порядък — това е възраждане, коренна промяна. Такъв е Божият замисъл за цялата вселена. Той ще създаде нов свят, но най-вече първо ще обнови човешкия род.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 22, допълнена от глава 23)

Ежедневни Божии слова  Откъс 223

В света земетресенията предвестяват началото на бедствие. Първо променям света, т.е. земята. Следват мор и глад. Това е Моят план и това са Моите стъпки и Аз мобилизирам всичко в услуга на Себе си, за да завърша Моя план за управление. Така целият вселенски свят ще бъде унищожен дори без Моята пряка намеса. Когато за първи път станах плът и бях прикован към кръста, земята се разтресе необичайно силно; същото ще бъде и когато настъпи краят. В момента, в който премина от плът в духовната сфера, ще започнат земетресения. Така първородните синове ще бъдат напълно незасегнати от бедствия, докато онези, които не са първородни синове, ще бъдат оставени да страдат от бедствията. Следователно от човешка гледна точка всеки иска да бъде първороден син. В предчувствията на хората това не е заради насладата от благословиите, а за да избегнат страданието от бедствия. Това са интригите на големия червен змей. Само че Аз няма да позволя да му се размине. Ще го накарам да изтърпи суровото Ми наказание, а след това отново ще му позволя да се надигне и да полага труд за Мен (става дума за това да направя синовете Ми и народа Ми цялостни), за да остане той вечно жертва на собствените си интриги, да приеме завинаги Моя съд и вечно да бъде изгарян от Мен. Такъв е истинският смисъл на това защо обслужващите трябва да Ме възхваляват (тоест да ги използвам за проявяването на Моята велика сила). Няма да позволя на големия червен змей да се промъкне в Моето Царство, нито ще му дам правото да Ме възхвалява! (Тъй като е недостоен за това и никога няма да бъде!) Просто ще го накарам вечно да полага труд за Мен! Ще му позволя само да се просне по очи пред Мен. (Тези, които ще бъдат унищожени, са по-добре от онези, които са в ада. Унищожението е само временна форма на тежко наказание, докато онези, които са в ада, ще страдат навеки от тежки наказания. Затова използвам фразата „да се просна по очи“. Аз прибягвам до тежки наказания, защото тези хора се промъкват в дома Ми, радват се на голяма част от Моята благодат и имат известни познания за Мен. Що се отнася до тези извън дома Ми, може да се каже, че невежите няма да страдат.) В своите представи хората вярват, че тези, които ще бъдат унищожени, са по-зле от онези, които са в ада, но всъщност е точно обратното: последните вечно ще получават тежко наказание, а унищожените завинаги ще потънат в небитието.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 108)

Ежедневни Божии слова  Откъс 224

Когато проехти салютът на царството — едновременно с екота на седемте гръма — звукът разтърсва небето и земята, разклаща небесната твърд и сърдечните струни на всички човеци затрептяват. Химнът на царството официално се въздига в страната на големия червен змей в знак, че съм унищожил тази страна и съм основал царството Си. И което е още по-важно — установява се Моето царство на земята. В този момент ангелите са разпратени да бродят по всяка една от държавите по света, за да бъдат пастири на Моите синове и на Моя народ; това отговаря и на изискванията за следващата стъпка от делото Ми. Аз обаче лично пристигам на мястото, където свит на кълбо лежи големият червен змей, и влизам „в двубой“ с него. Щом всички хора опознаят Моето въплътено Аз и могат да видят делата Ми в плът, леговището на големия червен змей ще се превърне в пепел и ще изчезне без следа. Като народ на Моето царство, тъй като ненавиждате големия червен змей с целите си сърца, вие трябва да Ме удовлетворите с действията си и така да опозорите змея. Истински ли усещате, че големият червен змей е омразен? Искрено ли чувствате, че той е врагът на Царя на царството? Действително ли сте уверени, че можете да дадете прекрасни свидетелства за Мен? Наистина ли имате вярата да победите големия червен змей? Това искам от вас; единственото Ми изискване е да успеете да стигнете до тази стъпка. Ще можете ли да направите това? Уверени ли сте, че ще се справите? Докъде точно стигат човешките способности? Дали пък да не се заема лично Аз? Защо казвам, че самият Аз идвам на мястото на битката? Нуждая се от вярата ви, не от действията ви. Човеците до един са неспособни да проумеят словата Ми прямо и вместо това им хвърлят коси погледи. Това помогна ли ви да постигнете целите си? Опознахте ли Ме по този начин? Честно казано, нито един от цялото човечество не е способен да Ме погледне право в лицето и нито един не е в състояние чисто да проумее значението на Моето слово. Затова задействах изпълнението на невиждан досега проект на земята, за да постигна целите Си и да позволя на истинския Свой образ да заеме мястото си в човешките сърца. По този начин ще сложа край на епохата, в която представите упражняват власт върху хората.

Днес не само се спускам над страната на големия червен змей, но и обръщам лице към цялата вселена, разтърсвайки цялата небесна твърд. Има ли изобщо място, което да е неподвластно на Моя съд? Има ли пощадено кътче сред бедствията, които изсипвам връз света? Навсякъде, където отивам, Аз посявам всевъзможни „семена на бедствия“. Това е един от начините Ми на работа и несъмнено е спасителен акт за човечеството — това, което му въздавам, е все пак някакъв вид любяща доброта. Ще позволя на още повече хора да Ме опознаят и да Ме видят и така да започнат да се боят от Бог, когото не са успявали да съзрат в продължение на толкова години, но Който е практичен точно в този момент. Какъв бе Моят замисъл за сътворението на света? Защо не унищожих човечеството до корен, след като се поддаде на покварата? По каква причина целият човешки род живее сред бедствия? Каква бе целта на личното Ми въплъщение? Когато върша делото Си, човеците усещат не само горчилката, но и сладостта. От всички хора по света има ли някой, който да не живее в благодатта Ми? Ако Аз не дарявах на човеците материални блага, кой би могъл да благоденства в света? Възможно ли е да сте благословени с това, че ви позволявам да постигнете статуса на Мой народ? Ако не бяхте Мой народ, а само обслужващи, нямаше ли все още да съществувате в Моята благодат? Нито един от вас не е способен да схване произхода на словото Ми. Хората не ценят титлите, с които ги удостоявам. Мнозина таят оплаквания в сърцата си срещу определението „обслужващи“, а нарека ли ги „Мой народ“, в сърцата на много от тях се поражда любов към Мен. Не се опитвайте да Ме заблудите; очите Ми проучват внимателно всички неща! Кои от вас приемат доброволно и кои предлагат пълно покорство? Ако салютът на царството не проехти, дали наистина ще можете да Ми останете покорни докрай? Какво са способни да вършат и да мислят хората и докъде са способни да стигнат — много отдавна предопределих всички тези неща.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 10)

Ежедневни Божии слова  Откъс 225

Въпреки че началото на изграждането на царството официално е поставено, оръдейният салют все още не е прогърмял официално; това сега е само предсказание за онова, което предстои. Когато целият Божи народ бъде направен пълноценен и всички държави по земята се превърнат в Христово царство, това ще бъде моментът, в който ще проехтят седемте гръма. Настоящият ден е крачка към онзи етап; щурмът е отприщен към онзи ден. Това е Божият план и той ще се осъществи в близко бъдеще. Но всичко, за което говори Бог, вече е постигнато от Него. Следователно е ясно, че държавите по земята са просто замъци в пясъка, които са на път да рухнат — последният ден е надвиснал и големият червен змей ще рухне под Божието слово. За да гарантират, че Божият план е напълно успешен, ангелите са се спуснали в човешкия свят и са започнали да правят всичко по силите си да удовлетворят Бог, а Самият въплътен Бог присъства на бойното поле, за да води война срещу врага. Където е въплътената плът, там врагът е изтребен. Китай ще бъде унищожен първи; той ще бъде заличен от Божията ръка. Бог ще бъде напълно безпощаден към него. Тъй като Божият народ съзрява все повече, това доказва, че големият червен змей се срива още повече — това е ясно видимо за човека. Съзряването на Божия народ е предзнаменование за вражеската гибел. Това частично разяснява значението на израза „да си премерят силите“. Затова Бог многократно напомня на Неговия народ да дава прекрасно свидетелство за Него, за да сложи край на статуса на представите в човешките сърца — представи, които отразяват грозотата на големия червен змей. Бог ползва тези напомняния, за да съживи вярата на хората и по този начин постига резултати в делото Си. Това е, защото Бог каза: „Докъде точно стигат човешките способности? Дали пък да не се заема лично Аз?“. Всички човеци са такива; не само са неспособни, но и често се обезсърчават и разочароват. Затова не могат да опознаят Бог. Той не само съживява вярата им, но отново и отново без тяхно знание многократно им вдъхва сила.

След това Бог започна да говори на цялата вселена. Не само Бог е започнал новото Си дело в Китай, но и в цялата вселена Той е започнал да извършва новото дело на днешния ден. В този етап от делото, тъй като Бог възнамерява да разкрие всички Свои дела по целия свят, преди в крайна сметка да накара цялото човечество, което Го е предало, отново да се предаде пред престола Му, Божието правосъдие все още ще съдържа Неговата милост и любяща доброта. Тъй като по целия свят се случват различни събития, които карат хората да се тревожат, за тях възникват възможности да търсят Бог, така че да могат да се върнат обратно пред Него. Затова Бог казва: „Това е един от начините Ми на работа и несъмнено е спасителен акт за човечеството — това, което му въздавам, е все пак някакъв вид любяща доброта

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 10)

Ежедневни Божии слова  Откъс 226

Аз упражнявам властта Си на земята, като разгръщам делото Си в неговата цялост. Всичко, което е в Моето дело, се отразява върху лицето на земята. Човечеството на земята никога не е било в състояние да разбере Моите движения в небето, нито да обмисли изчерпателно орбитите и траекториите на Моя Дух. По-голямата част от човешките същества схващат само дреболиите, които се намират извън духа, неспособни да разберат действителното състояние на духа. Изискванията, които отправям към човечеството, не произтичат от Моята неясна същност, която е на небето, или от необятната същност, която съм на земята. Аз отправям подходящи изисквания според ръста на човека на земята. Никога не съм поставял никого в затруднено положение, нито съм искал от някого да „изстисква кръвта си“ за Моето удоволствие — нима Моите изисквания могат да се ограничат само до такива условия? Кое от безбройните създания на земята не се подчинява на разпорежданията на думите в устата Ми? Кое от тези създания, идвайки пред Мен, не бива напълно изпепелено от думите Ми и от изгарящия Ми огън? Кое от тези създания се осмелява да се „разхожда важно“ в гордо ликуване пред Мен? Кое от тези създания не се прекланя пред Мен? Нима Аз съм Бог, Който просто налага мълчание на сътворението? От безбройните неща в сътворението избирам тези, които са в съгласие с намеренията Ми; от безбройните човешки същества в човечеството избирам тези, които се грижат за сърцето Ми. Избирам най-добрите от всички звезди, като по този начин добавям слаб отблясък светлина към Моето царство. Вървя по земята, разпръсквайки навсякъде аромата Си, и на всяко място оставям след Себе Си Своята форма. Всяко място се оглася от звука на гласа Ми. Хората навсякъде се спират на прекрасните сцени от вчера, защото цялото човечество си спомня за миналото…

Цялото човечество копнее да види лицето Ми, но когато слизам лично на земята, всички са против Моето пристигане и прогонват пристигането на светлината, сякаш съм врагът на човека на небето. Човекът Ме посреща със защитна светлина в очите и остава постоянно нащрек, дълбоко уплашен, че може да имам други планове за него. Тъй като човешките същества Ме смятат за непознат приятел, те се чувстват така, сякаш Аз тая намерение да ги убивам безразборно. В очите на човека Аз съм смъртоносен антагонист. След като е вкусил от Моята топлина насред бедствието, човекът въпреки това остава неосъзнат за Моята любов и все още се стреми да Ме отблъсне и да Ми се противопостави. Далеч от това да се възползвам от състоянието му, за да предприема действия срещу него, Аз обгръщам човека с топлината на прегръдката Си, изпълвам устата му със сладост и слагам в стомаха му нужната храна. Но когато Моят яростен гняв разтърси планините и реките, поради малодушието на човека Аз повече няма да му давам тези различни форми на помощ. В този момент ще се разяря, отказвайки на всички живи същества шанса да се покаят, и, изоставяйки всички надежди, които възлагам на човека, ще му наложа възмездието, което той така силно заслужава. В този момент гръмотевиците и светкавиците ще заблестят и ще се разрази рев, като бушуващите в гняв вълни на океана, като десетки хиляди планини, които се срутват. Заради непокорството си човекът е повален от гръмотевиците и мълниите и другите същества са унищожени от взривовете на гръмотевиците и мълниите и цялата вселена рязко изпада в хаос, а сътворението не е в състояние да възстанови първичния дъх на живота. Безбройните войнства на човечеството не могат да избягат от рева на гръмотевиците. Сред светкавиците човешки същества, орда след орда, се преобръщат в бързия поток, за да бъдат пометени от пороите, които се спускат от планините. Изведнъж светът на „хората“ се събира на мястото на „крайната цел“ на човека. Трупове се носят по повърхността на океана. Цялото човечество се отдалечава от Мен поради Моя гняв, защото човекът е съгрешил срещу същината на Моя Дух и неговото непокорство Ме е оскърбил. Но в местата, където няма вода, други хора все още се наслаждават, сред смях и песни, на обещанията, които съм им дал.

Когато всички хора млъкнат, излъчвам пред очите им блясък на светлина. След това хората стават с ясен ум и светли очи, не желаят повече да мълчат. Така в сърцата им веднага се извиква духовно чувство. Докато това се случва, цялото човечество възкръсва. Отхвърлили неизказаните си жалби, всички хора идват пред Мен, спечелили нов шанс за оцеляване чрез думите, които провъзгласявам. Това е така, защото всички човешки същества желаят да живеят на лицето на земята. Но кой от тях някога е имал намерение да живее заради Мен? Кой от тях някога е открил в себе си прекрасни неща, които да предложи за Моята наслада? Кой от тях някога е долавял пленителния Ми аромат? Всички човешки същества са груби и нерафинирани неща: отвън те изглеждат ослепителни за очите, но същината им не е да Ме обичат искрено, защото в дълбините на човешкото сърце никога не е имало елемент от Мен. Човекът има твърде много недостатъци: сравнението му с Мен сякаш разкрива бездна, толкова голяма, колкото тази между небето и земята. Въпреки това Аз не удрям по слабите и уязвими места на човека, нито пък му се присмивам заради неговите недостатъци. Ръцете Ми работят на земята от хиляди години и през цялото време очите Ми са бдели над цялото човечество. И все пак никога не съм взел случайно нито един човешки живот, за да си играя с него като с играчка. Наблюдавам болките, които човекът е понесъл, и разбирам цената, която е платил. Когато той стои пред Мен, Аз не искам да хвана човека неподготвен, за да го накажа, нито пък искам да стоваря върху него нежелани неща. Вместо това през цялото това време само съм се грижил за човека и съм му давал. Така че всичко, на което се радва човек, е Моята благодат, това е цялото богатство, което идва от Моята ръка. Тъй като Аз съм на земята, на човека никога не му се е налагало да страда от мъките на глада. Напротив, Аз позволявам на човека да получава нещата от Моите ръце, на които може да се наслаждава, и позволявам на човечеството да живее в рамките на Моите благословии. Нима цялото човечество не живее под Моето наказание? Точно както в недрата на планините има изобилие, а във водите — изобилие от неща за наслада, нима хората, които днес живеят в рамките на Моите думи, нямат още повече храна, която да оценят и да опитат? Аз съм на земята и човечеството се радва на Моите благословии на земята. Когато изоставя земята зад гърба си, когато и Моето дело достигне своя завършек, човечеството вече няма да получава Моето угаждане поради своята слабост.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 17)

Ежедневни Божии слова  Откъс 227

Наистина ли мразите големия червен змей? Наистина ли го мразите искрено? Защо ви питам толкова пъти? Защо продължавам да ви задавам този въпрос отново и отново? Какъв е образът на големия червен змей в сърцата ви? Наистина ли е премахнат? Наистина ли не го смятате за свой баща? Всички хора трябва да разберат намерението Ми в Моите въпроси. Те нямат за цел да предизвикат гнева на народа, нито да подбудят бунт сред хората, нито човек да може сам да си намери изход, а имат за цел всички хора да могат да се освободят от робството на големия червен змей. И все пак никой не бива да се безпокои. Всичко ще бъде осъществено чрез Моите слова. Никой не може да участва и никой не може да извърши делото, което Аз ще извърша. Аз ще изчистя въздуха на всички земи и ще изкореня всички следи от демоните на земята. Вече започнах и ще пристъпя към първоначалното Си дело на наказание в обиталището на големия червен змей. Така може да се види, че Моето наказание е сполетяло цялата вселена. Големият червен змей и всички видове нечисти духове не биха могли да избегнат Моето наказание, защото Аз проучвам внимателно всички земи. Когато делото Ми на земята завърши, т.е. когато ерата на съда приключи, Аз официално ще накажа големия червен змей. Моят народ със сигурност ще види Моето справедливо наказание на големия червен змей, със сигурност ще изразява възхвалата си безспир заради Моята праведност и със сигурност завинаги ще възхвалява Моето свято име заради Моята правда. Така вие официално ще изпълните своя дълг и официално ще Ме възхвалявате по всички земи, во веки веков!

Когато ерата на съда достигне своя връх, Аз няма да бързам да приключа делото Си, а ще го съчетая с доказателствата от ерата на наказанието, за да види целият Ми народ; така ще се роди по-голям плод. Това доказателство е средството, чрез което наказвам големия червен змей и ще накарам Моя народ да го види със собствените си очи, за да узнае повече за Моя нрав. Времето, в което Моят народ Ми се радва, е времето, когато големият червен змей е наказан. Да накарам народа на големия червен змей да се надигне и да се разбунтува срещу него е Моят план и това е методът, чрез който усъвършенствам народа Си, и е чудесна възможност за целия Ми народ да израсне в живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 28)

Ежедневни Божии слова  Откъс 228

Когато ярката луна изгрее, спокойствието на нощта веднага се нарушава. И въпреки че луната е на парчета, човекът е в добро настроение и седи мирно под лунната светлина, любувайки се на красивата сцена на лунната светлина. Човекът не може да опише душевното си състояние; той сякаш иска да върне мислите си назад в миналото, сякаш иска да погледне напред към бъдещето, сякаш се наслаждава на настоящето. На лицето му се появява усмивка, а във веселата атмосфера прониква свеж аромат. Когато започва да духа лек ветрец, човекът долавя богатия аромат и изглежда опиянен от него, неспособен да се събуди. Точно в този момент лично идвам сред хората и човекът има засилено усещане за богатия аромат, и така живее сред това ухание. Аз съм в мир с човека, човекът живее в хармония с Мен, вече не гледа различно на Мен, Аз вече не кастря недостатъците на човека, вече няма страдалчески поглед върху лицето на човека и смъртта не заплашва цялото човечество. Днес Аз навлизам заедно с човека в ерата на наказанието, като вървя с него рамо до рамо. Извършвам делото Си, което означава, че удрям жезъла Си сред хората и той пада върху онова, което се бунтува в тях. В очите на човека Моят жезъл сякаш има особена сила: той се стоварва върху всички, които са Мои врагове, и не ги щади лесно. Сред всички, които Ми се противопоставят, жезълът изпълнява присъщата си функция. Всички, които са в ръцете Ми, изпълняват съответните си роли според Моите намерения и никога не противоречат на намеренията Ми, и не променят същността си. В резултат на това водите ще бучат, планините ще се сриват, големите реки ще се разтварят, човекът винаги ще е податлив на промяна, слънцето ще се помрачава, луната ще потъмнява, човекът няма да има повече дни на живот в мир, няма да има повече времена на спокойствие на земята, небето никога повече няма да остане спокойно и тихо и вече няма да се въздържа. Всички неща ще се обновят и ще възвърнат първоначалния си вид. Всички семейства на земята ще бъдат разрушени и всички държави на земята ще бъдат разпокъсани; дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. Всичко, както е било преди на земята, ще бъде разбито от Мен. Не давам на хората възможност да изразят чувствата си, защото Аз нямам плътски чувства и изключително съм намразил чувствата на хората. Именно заради чувствата между хората Аз съм отхвърлен настрани и така станах „трета страна“ в техните очи; именно заради чувствата между хората Аз съм забравен; именно заради чувствата си човекът се възползва от възможността да намери отново „съвестта“ си; именно заради чувствата си човекът винаги изпитва неприязън към Моето наказание; именно заради чувствата си човекът винаги Ме нарича несправедлив и неправеден и казва, че не се съобразявам с човешките чувства, когато се занимавам с нещата. Имам ли и Аз роднини на земята? Кой някога като Мен е работил ден и нощ, без да мисли за храна или сън, в името на целия Ми план за управление? Как може човек да бъде сравним с Бог? Как човек може да съответства на Бог? Как би могъл Бог, Който създава, да бъде от същия вид като човека, който е създаден? Как бих могъл винаги да живея и да действам заедно с човека на земята? Кой е способен да изпитва загриженост за Моето сърце? Дали това са молитвите на човека? Някога Се съгласих да Се събера с човека и да вървя заедно с него — и да, до днес човекът живее под Моята грижа и закрила, но ще дойде ли някога ден, когато човекът ще може да се отдели от Моята грижа? Въпреки че човекът никога не се обременява с грижа за Моето сърце, кой може да продължи да живее в земя без светлина? Само благодарение на Моите благословения човекът живее до днес.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 28)

Ежедневни Божии слова  Откъс 229

Всички страни са обхванати от голям хаос, защото Божият жезъл започна да изпълнява своята функция на земята. Божието дело може да се види в състоянието на земята. Когато Бог казва: „водите ще бучат, планините ще се сриват, големите реки ще се разтварят“, това е първоначалното действие на жезъла на земята, в резултат на което „всички семейства на земята ще бъдат разрушени и всички държави на земята ще бъдат разпокъсани; дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. Всичко, както е било преди на земята, ще бъде разбито от Мен“. Такова ще бъде общото състояние на семействата на земята. Естествено, това не би могло да бъде състоянието на всички; просто за повечето от тях ще бъде така. От друга страна, това се отнася за обстоятелствата, които ще преживеят в бъдеще всички хора от този поток. Това предсказва, че след като преминат през наказанието на словата и невярващите претърпят бедствия, между хората на земята вече няма да има семейни отношения; всички те ще бъдат хора на Синим и всички ще бъдат отдадени в Божието царство. Така дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. И така, семействата на хората на земята ще бъдат разделени, разпокъсани на парчета и това ще бъде последното дело, което Бог извършва върху човека. И тъй като Бог ще разпространи това дело из цялата вселена, Той се възползва от възможността да разясни на хората думата „чувства“, като по този начин им позволи да разберат, че Божието намерение е да разедини семействата на всички хора и да покаже, че Бог използва наказанието, за да разреши всички „семейни спорове“ сред човечеството. В противен случай нямаше да има как да се приключи последната част от Божието дело на земята. Финалната част на Божиите слова разкрива най-голямата слабост на хората — всички те живеят в състояние на чувства — и затова Бог не избягва нито един от тях и разкрива тайните, скрити в сърцата на цялото човечество. Защо на хората им е толкова трудно да се отърват от чувствата си? Дали това надхвърля стандартите на съвестта? Може ли съвестта да изпълни Божията воля? Могат ли чувствата да помогнат на хората да преминат през нещастия? В Божиите очи чувствата са Негов враг — нима това не е ясно заявено в Божиите слова?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 28)

Ежедневни Божии слова  Откъс 230

Всяко от Божиите слова съдържа частица от нрава Му. Божият нрав не може да бъде изразен в пълнотата си чрез думи, което е достатъчно, за да покаже какво богатство съдържа Бог в Себе Си. Все пак това, което хората могат да видят и докоснат, е ограничено, както и способностите им. При все че Божиите слова са ясни, хората не успяват напълно да вникнат в тях. Вземете за пример следното: „Всред светкавиците всички видове животни се разкриват в истинската си форма. По същия начин и хората, озарени от Моята светлина, си възстановиха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в скверната вода и като потъна под повърхността ѝ, се превърна в кал!“. Всяко от Божиите слова съдържа съществото Му и макар и всички хора да познават тези слова, никой не е успял да вникне в значението им. В очите на Бог всички, които Му се съпротивляват, са Му врагове — тоест онези, които са от зли духове, са животни. Оттук можем да наблюдаваме същинското състояние на църквата. Всички хора изследват себе си под озарението на Божието слово, без да са подлагани на лекции, наказание или на пряко отлъчване от страна на други, без да са подлагани на други човешки действия и без другите да им посочват нещата. Постредством този „микроскоп“ те виждат с пределна яснота всичко нездраво в себе си. В Божието слово, всеки вид дух е категоризиран и разкрит в изконната им форма; притежаващите дух на ангели добиват по-силно озарение и просветление, оттам и Божиите слова „възстановили са светостта, която някога са притежавали“. Тези думи почиват на постигнатия от Бог краен резултат. Разбира се, засега този резултат не може да бъде напълно постигнат — това е само предвкусване, от което може да се види Божието намерение. Тези думи са достатъчни, за да покажат, че множество хора ще рухнат сред Божието слово и ще бъдат сразени в постепенния процес на очищение от греховете на цялото човечество. Тук „превръщането в кал“ не противоречи на унищожаването на света с огън от страна на Бог, а „светкавицата“ се отнася за Божия гняв. Когато Бог освободи могъщия Си гняв, целият свят ще преживее всевъзможни катаклизми, като изригващ вулкан. От висотата на небето се вижда, че всякакви беди надвисват над човечеството и се приближават с всеки изминал ден. Гледана отгоре, земята представя различни гледки, наподобяващи предвестниците на земетресение. Широко се разлива течен огън, лавата се лее свободно, планините се изместват и над всичко това блещука студен светлик. Целият свят е потънал в пламъци. Това е сцената на освободения Божи гняв и това е времето на Неговия съд. Никое от създанията от плът и кръв не ще го избегне. Следователно не войни между държавите и конфликти между хората са необходими за унищожението на целия свят; вместо това светът „съзнателно ще се наслаждава“ в люлката на Божието наказание. Никой няма да успее да го избегне; всеки един поотделно ще мине през това изпитание. Отшуми ли то, цялата вселена отново ще заблести със святото сияние и цялото човечество отново ще започне нов живот. А Бог ще застане в покой над вселената и всеки ден ще благославя цялото човечество. Небето вече няма да е непоносимо пусто, а ще възвърне онази жизненост, каквато не е имало от сътворението на света. „Шестият ден“ е точно времето, когато Бог ще начене нов живот. Както Бог, така и човечеството ще навлязат в покой и вселената ще се обнови, освободена от мътилката и нечистотията. Затова Бог каза: „Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е пусто и мрачно“. В небесното царство никога не е имало неправда и човешки чувства, нито от човешкия покварен нрав, защото то е извън обсега на сатанинското смущение. Всички „хора“ разбират Божието слово и небесният живот е изпълнен с радост. Всички обитатели на небесните селения са надарени с мъдрост и Божието достойнство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 18)

Ежедневни Божии слова  Откъс 231

Може да се каже, че всички днешни слова пророкуват бъдещи въпроси и описват Божиите подредби за следващия етап от Неговото дело. Бог почти е завършил делото Си върху хората от църквата и след това ще се яви пред всички хора с гняв. Както казва Бог: „Ще накарам хората на земята да признаят това, което съм направил, и да направят така, че делата Ми да бъдат доказани пред „съдилището“, да направят така, че делата Ми да бъдат признати сред хората по цялата земя, и да направят така, че всички да отстъпят“. Видяхте ли нещо в тези слова? В тях е обобщението на следващата част от Божието дело. Първо, Бог ще накара всички кучета-пазачи, които притежават политическа власт, да се убедят искрено, и ще ги накара да се оттеглят от сцената на историята по собствено желание, никога повече да не се борят за статут и никога повече да не участват в схеми и интриги. Това дело трябва да се извърши чрез различни бедствия, предизвикани от Бог на земята. Бог обаче няма да се яви. По това време държавата на големия червен змей все още ще бъде земя на мръсотията и затова Бог няма да се яви, а само ще Се прояви чрез наказание. Такъв е справедливият нрав на Бог, от който никой не може да избяга. През това време всички, които населяват държавата на големия червен змей, ще претърпят бедствие, което естествено включва и земното царство (църквата). Това е точно времето, когато фактите спохождат хората. Затова то се преживява от всички хора и никой не може да избяга. Това е предопределено от Бог. Точно заради тази стъпка на делото Бог казва: „Сега е времето да се осъществят величествени планове“. Защото в бъдеще на земята няма да има църква и поради настъпването на бедствия хората ще са способни да мислят само за това, което е пред тях, и ще пренебрегват всичко останало, а сред бедствията ще им е трудно да се наслаждават на Бог. Затова от хората се иска да обичат Бог свободно и напълно през това прекрасно време, за да не пропуснат шанса. Когато този факт отмине, Бог ще е победил напълно големия червен змей и по този начин делото на Божия народ, който свидетелства за Него, ще е приключило; след това Бог ще започне следващата стъпка на делото, опустошавайки страната на големия червен змей, и накрая ще прикове на кръста с главата надолу хората от цялата вселена, след което ще унищожи цялото човечество — това са бъдещите стъпки на Божието дело. Така че вие трябва да се стремите искрено да обичате Бог в тази мирна среда. В бъдеще няма да имате повече възможности да обичате Бог, защото хората имат възможност да обичат Бог само в плът; когато живеят в друг свят, никой няма да говори за любов към Бог. Не е ли това отговорността на едно сътворено същество? И така, как трябва да обичате Бог през дните на живота си? Замислял ли си се някога за това? Чакаш да умреш, за да обичаш Бог? Не е ли това празно говорене? Защо днес не се стремиш да обичаш Бог? Може ли обичта към Бог сред разни ангажименти да бъде истинска любов към Бог? Причината, поради която се казва, че тази стъпка от Божието дело скоро ще приключи, е че Бог вече има свидетелство пред Сатана. Така че не е необходимо човек да прави каквото и да било; от него се иска само да се стреми да обича Бог през годините, в които е жив — това е ключът. Тъй като изискванията на Бог не са високи и освен това, понеже в сърцето Му има изгаряща тревога, Той е разбулил обобщението на следващия етап от делото, преди настоящият етап от делото да е приключил напълно, което ясно показва колко време има; ако Бог не беше разтревожен в сърцето Си, щеше ли да изрича тези слова толкова рано? Именно защото времето е кратко, Бог работи по този начин. Има надежда, че можете да обичате Бог с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила, както цените собствения си живот. Не е ли това живот от изключително значение? Къде другаде бихте отишли да търсите смисъла на живота? Не сте ли изключително слепи? Желаеш ли да обичаш Бог? Достоен ли е Бог за любовта на човека? Достойни ли са хората за обожанието на човека? И така, какво трябва да направиш? Обичай Бог смело и безрезервно и виж какво ще направи Бог с теб. Виж дали ще те убие. В обобщение, задачата да обичаш Бог е по-важна от това да копираш и записваш нещата за Бог. Трябва да отдадеш първостепенно значение на това, което е най-важно, за да може животът ти да има по-голяма стойност и да е изпълнен с щастие, а след това да чакаш Божията „присъда“ за теб. Чудя се дали планът ти включва любовта към Бог. Пожелавам плановете на всички да се превърнат в обекти на Божието изпълнение и всички те да станат реалност.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 42)