Ежедневни Божии слова Откъс 188

Като вярващи в Бог всеки един от вас трябва да разбере, че днес наистина е получил най-голямото възвисяване и спасение, като е приел Божието дело в последните дни и въздействието на Неговия план, който Той изпълнява във вас днес. Бог е съсредоточил Своето дело единствено върху тази група хора в цялата вселена. Той е пожертвал цялата кръв от сърцето Си за вас; поел е делото на Духа в цялата вселена и го е предал на вас. Ето защо вие сте щастливците. Нещо повече, Той е прехвърлил славата Си от Израел, от Своя избран народ, върху вас и чрез тази група ще разкрие напълно целта на Своя план. Следователно вие сте тези, които ще получат Божието наследство, и дори нещо повече — вие сте наследниците на Божията слава. Навярно всички вие си спомняте тези думи: „Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас“. Всички вие сте чували тези думи и преди, но никой от вас не е разбирал истинския им смисъл. Днес вие дълбоко осъзнавате истинската им значимост. Тези думи ще бъдат изпълнени от Бог през последните дни и ще се изпълнят в онези, които са били жестоко преследвани от големия червен змей в земята, където той лежи свит. Големият червен змей преследва Бог и е Негов враг и така, в тази земя, вярващите в Бог са подложени на унижение и потисничество, и в резултат на това тези думи се изпълняват във вас, тази група хора. Тъй като е започнато в земя, която се противопоставя на Бог, цялото Божие дело се сблъсква с огромни пречки и изпълнението на много от Неговите думи отнема време; така в резултат на Божиите думи хората се облагородяват, което също е част от страданието. За Бог е изключително трудно да върши делото Си в земята на големия червен змей, но именно чрез тази трудност Бог изпълнява един етап от Своето дело, като проявява Своята мъдрост и Своите удивителни деяния, използвайки тази възможност, за да направи тази група хора пълноценни. Именно чрез страданията на хората, чрез техните качества и чрез всички сатанински нагласи на хората от тази нечиста земя Бог извършва Своето дело на пречистване и завоюване, за да може от това да се сдобие със слава и за да може да спечели онези, които ще свидетелстват за Неговите дела. В това се състои цялата значимост на всички жертви, които Бог е направил за тази група хора. Това означава, че именно чрез тези, които Му се противопоставят, Бог извършва делото на завоюването и само по този начин великата Божия сила може да се разкрие. С други думи, само тези, които се намират в нечистата земя, са достойни да наследят Божията слава и само така може да изпъкне великата Божия сила. Ето защо Божията слава може да се добие именно от нечистата земя и от тези, които живеят там. Такава е Божията воля. Етапът на делото на Исус беше същият: Той можеше да се сдобие със слава само сред онези фарисеи, които Го преследваха; ако не бяха преследванията от фарисеите и предателството на Юда, Исус нямаше да бъде осмиван, нито клеветен, още по-малко разпънат на кръст, а така нямаше да се сдобие със слава. Там, където Бог работи във всяка епоха и където върши Своето дело в плът е мястото, където Той се прославя и където печели онези, които възнамерява да спечели. Това е планът на Божието дело и такова е Неговото управление.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 189

Две части от Божия план, който се осъществява от хилядолетия, се извършват в плът: първата е делото на разпъването, за което Той получава слава; другата е делото на завоюването и усъвършенстването в последните дни, за което Той получава слава. Това е Божието управление. Затова не гледайте на Божието дело или на Божието поръчение към вас като на нещо обикновено. Всички вие сте наследници на много по-голямата и вечна тежина на славата на Бог и това е специално предопределено от Него. От двете части на Неговата слава едната се проявява във вас; цялата една част от Божията слава ви е била дарена, за да бъде ваше наследство. Така Бог ви възвисява, такъв е и планът, който Той е предопределил отдавна. Като се има предвид величието на делото, което Бог е извършил в земята, обитавана от големия червен змей, ако това дело беше изместено другаде, то отдавна щеше да е дало големи плодове и щеше да е прието охотно от хората. Нещо повече — това дело щеше да бъде прието много по-лесно от онези духовници на запад, които вярват в Бог, тъй като етапът на делото на Исус служи като прецедент. Ето защо Бог не е в състояние да изпълни този етап от делото за спечелване на слава другаде; когато делото е подкрепено от хората и признато от народите, Божията слава не може да се наложи. Именно в това се крие изключителното значение този етап от делото да се извърши в тази земя. Измежду вас няма нито един, който да е защитен от закона — напротив, вие сте наказвани от закона. Още по-проблематично е, че хората не ви разбират: независимо дали става дума за вашите роднини, родители, приятели или колеги, никой от тях не ви разбира. Когато сте изоставени от Бог, за вас е невъзможно да продължите да живеете на земята, но дори и да продължат, хората не могат да понесат да бъдат далеч от Бог, в което се състои значимостта на Божието завоюване на хората и в което се изразява Божията слава. Това, което вие сте наследили в този ден, надминава всичко, което са наследили апостолите и пророците през епохите, и е по-велико дори от това на Мойсей и Петър. Благословиите не могат да бъдат получени за ден или два; те трябва да бъдат спечелени чрез голяма жертва. Това означава, че вие трябва да притежавате любов, която е претърпяла облагородяване, трябва да имате голяма вяра и трябва да притежавате многото истини, които Бог изисква да постигнете; нещо повече, трябва да се обърнете към справедливостта, без страх или отстъпление, и да имате боголюбиво сърце, което остава непоклатимо до смъртта. Трябва да имате решителност, трябва да настъпят промени във вашата житейска нагласа, покварата ви трябва да бъде изцелена, трябва да приемете всички Божии намерения, без да се оплаквате, и трябва да бъдете покорни чак до смъртта. Това е, което трябва да постигнете, това е крайната цел на Божието дело и това е, което Бог иска от тази група хора. Тъй като Той ви дава, то със сигурност ще поиска от вас в замяна и със сигурност ще отправи към вас подобаващи изисквания. Следователно има причина за всички Божии дела, което показва защо Бог нееднократно извършва дела, които поставят високи стандарти и строги изисквания. Точно затова трябва да сте изпълнени с вяра в Бог. Казано накратко, всички Божии дела се случват заради вас, за да станете достойни за Неговото наследство. Това не е толкова заради Божията слава, колкото заради вашето спасение и за усъвършенстването на тази група хора, които са страдали толкова много в нечистата земя. Вие трябва да разберете Божията воля. Затова призовавам многото невежи хора, които са лишени от всякакво прозрение или разум: не изпитвайте Бог и не се съпротивлявайте повече. Бог вече е изтърпял страдания, каквито никой човек не е понасял, а преди много време преживя дори по-големи унижения заради човека. От какво още не можете да се откажете? Какво може да е по-важно от Божията воля? Какво може да бъде по-висше от Божията любов? За Бог е достатъчно трудно да върши делото Си в тази нечиста земя; ако на всичкото отгоре човек съзнателно и умишлено прегрешава, Божието дело ще трябва да се удължи. Накратко, това не е в ничий интерес и не носи полза на никого. Бог не е обвързан с времето; Неговото дело и Неговата слава са на първо място. Затова Той ще плати всяка цена за Своето дело, без значение колко време ще отнеме то. Такъв е Божият нрав: Той няма да се примири, докато делото Му не бъде завършено. Делото Му ще приключи едва когато спечели втората част от славата Си. Ако в цялата вселена Бог не завърши втората част от делото Си за спечелване на слава, Неговият ден никога няма да настъпи, ръката Му никога няма да остави избрания от Него народ, славата Му никога няма да се спусне над Израел и планът Му никога няма да бъде завършен. Вие трябва да сте в състояние да прозрете Божията воля и трябва да прозрете, че Божието дело не е толкова просто, колкото сътворението на небето и земята и на всички неща. Това е така, защото делото Му в днешно време е преобразяването на онези, които са били покварени, които са безчувствени до най-висока степен, както и пречистването на онези, които са били създадени, но са се поддали на Сатана. Не е сътворението на Адам или Ева, още по-малко е сътворението на светлината или сътворението на всяко растение и животно. Бог пречиства нещата, които са били покварени от Сатана, и си ги връща обратно; те стават Негови и се превръщат в Негова слава. Това не се случва по начина, по който човек си го представя, не е толкова просто, колкото сътворението на небето и земята и всичко в тях, нито колкото делото по прогонването на Сатана в бездната; всъщност това е делото, свързано с преобразяването на човека, превръщането на нещата, които са негативни и не Му принадлежат, в положителни неща, които Му принадлежат. Това е истината, която се крие зад този етап от Божието дело. Вие трябва да разберете това и да избягвате да омаловажавате нещата. Божието дело не е обикновено дело. Удивителността и мъдростта му се простират отвъд човешкия ум. Бог не сътворява всички неща по време на този етап от делото, но и не ги унищожава. Вместо това Той преобразява всички неща, които е създал, и пречиства всички неща, които са били осквернени от Сатана. И по този начин Бог се впуска във велико начинание, което е целият смисъл на Божието дело. Нещо в тези думи показва ли ти, че Божието дело наистина е толкова просто?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 190

Шестте хиляди години на делото на Божието управление са разделени на три етапа: Епоха на закона, Епоха на благодатта и Епоха на царството. И трите етапа на делото са в името на спасението на човечеството, т.е. за спасението на човечеството, което е било силно покварено от Сатана. В същото време обаче те са и за да може Бог да се бори със Сатана. По този начин, както делото на спасението е разделено на три етапа, така и битката със Сатана е разделена на три етапа и тези два аспекта на Божието дело се извършват едновременно. Всъщност битката със Сатана се води за спасението на човечеството и тъй като делото за спасението на човечеството не е нещо, което може да бъде успешно завършено в един етап, битката със Сатана също е разделена на фази и периоди, а войната със Сатана се води в съответствие с нуждите на човека и степента на покваряването му от Сатана. Може би във въображението си човек смята, че в тази битка Бог ще се опълчи срещу Сатана по същия начин, по който две армии се бият една срещу друга. Човешкият интелект е способен да си представи само това; тази идея е крайно неясна и нереалистична, но човекът вярва в нея. И понеже тук казвам, че начинът за спасение на човека е чрез битка със Сатана, човекът си представя, че именно така се води битката. Делото за спасението на човека преминава през три етапа, което означава, че битката със Сатана е разделена на три етапа, за да бъде победен Сатана веднъж завинаги. И все пак вътрешната истина за цялото дело на битката със Сатана е, че резултатите от него се постигат чрез няколко стъпки: даряване на благодат на човека, превръщане в жертва за греха на човека, опрощаване греховете на човека, завоюване на човека и неговото усъвършенстване. Всъщност битката със Сатана не е подемането на война срещу Сатана, а спасението на човека, работа за живота на човека и промяната на неговия нрав, така че той да може да свидетелства за Бог. Така се побеждава Сатана. Сатана се побеждава чрез промяна на покварения нрав на човека. Когато Сатана бъде победен, т.е. когато човекът бъде напълно спасен, тогава униженият Сатана ще бъде напълно вързан и по този начин човекът ще бъде напълно спасен. Така че същността на спасението на човека е войната срещу Сатана и тази война се отразява преди всичко в спасението на човека. Етапът на последните дни, в който човекът трябва да бъде завоюван, е последният етап в битката със Сатана, а също така е делото на пълното спасение на човека от властта на Сатана. Вътрешният смисъл на завоюването на човека е завръщането на въплъщението на Сатана — човекът, който е бил покварен от Сатана — при Създателя след завоюването му, при което човекът ще се отрече от Сатана и напълно ще се върне при Бог. По този начин човекът ще бъде напълно спасен. Следователно делото на завоюването е последното дело в битката срещу Сатана и последният етап от Божието управление в името на победата над Сатана. Без това дело пълното спасение на човека по същество би било невъзможно, както и пълното поражение на Сатана би било невъзможно и човечеството никога не би могло да влезе в красивото място на своето предназначение или да се освободи от влиянието на Сатана. Следователно делото за спасението на човека не може да приключи, преди да приключи битката със Сатана, тъй като същността на Божието управление е в името на спасението на човечеството. Първите хора бяха в ръцете на Бог, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злото. Така, в делото на Божието управление, Сатана става този, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завоювал човека и тъй като човекът е основното средство, което Бог използва при осъществяването на цялото Си управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. да бъде върнат от сатанинския плен. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека — промяна, която възстановява първоначалния човешки ум. По този начин плененото човешко същество може да бъде изтръгнато от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът ще бъде освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде плячката на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

Ежедневни Божии слова Откъс 191

Бог Се е въплътил в континенталната част на Китай, или по думите на сънародниците от Хонконг и Тайван — във „вътрешността“. Когато Бог дойде от небето на земята, нямаше никой, който да знае за това — нито на небето, нито на земята, защото това е истинското значение на завръщането на скрития Бог. Той отдавна работи и живее в плът, но никой не знае за това. И до ден днешен никой не приема този факт. Вероятно това ще остане загадка завинаги. Този път идването на Бог в плът е нещо, което никой човек не може да усети. Без значение колко широкомащабно и мощно е влиянието на делото на Духа, Бог винаги остава тих и никога не издава нищо. Може да се каже, че този етап от Неговото дело е същият, както ако се извършваше в небесното царство. Въпреки че е очевидно за всички, които имат очи да видят, никой не осъзнава това. Когато Бог завърши този етап от делото Си, цялото човечество ще се раздели със своята обичайна нагласа^[1] и ще се събуди от дългия сън. Спомням си, че веднъж Бог каза: „Да дойдеш в плът сега е все едно да попаднеш в леговището на тигър“. Това означава, че тъй като в този етап от Божието дело Той идва в плът и се ражда в обиталището на големия червен змей и — като идва на земята сега — опасността, пред която е изправен, е по-голяма от преди. Това, с което Той се сблъсква, са ножове, пистолети, бухалки и тояги; сблъсква се с изкушения; сблъсква се с тълпи от хора, на чиито лица е изписано желание да убиват. Във всеки един момент има риск за живота Му. Бог дойде и донесе със Себе Си гняв. Но Той дойде, за да извърши делото на усъвършенстването, което означава, че дойде, за да извърши втората част от Своето дело, тази, която продължава след делото на изкуплението. В този етап от Своето дело Бог е вложил най-много мисъл и грижа и използва всички възможни средства, за да избегне атаките на изкушението, като смирено крие Себе Си и никога не изтъква Своята самоличност. Спасявайки човека от кръста, Исус завърши делото на изкуплението, но не и делото на усъвършенстването. Така беше извършено само половината от Божието дело, а завършването на делото на изкуплението беше само половината от целия Му план. Когато новата епоха предстоеше да започне, а старата да избледнее, Бог Отец започна да обмисля втората част от Своето дело и да Се подготвя за нея. Това въплъщение в последните дни не беше ясно предсказано в миналото и така се положиха основите на по-дълбоката тайнственост около Божието идване в плът този път. С настъпването на зората, незнайно защо за множеството хора, Бог дойде на земята и започна Своя живот в плът. Хората не знаеха, че този момент идва. Може би всички бяха заспали дълбоко; може би мнозина, които бяха будни и внимателни, чакаха, а може би мнозина се молеха мълчаливо на Бог в небесата. И все пак сред всички тези хора нито един не знаеше, че Бог вече е дошъл на земята. Бог работеше по този начин, за да извърши Своето дело по-гладко и да постигне по-добри резултати, а също и за да предотврати още повече изкушения. Когато пролетната дрямка на човека бъде прекъсната, Божието дело отдавна ще е приключило и Той ще си отиде, като завърши Своя живот на скитник и пришълец на земята. Тъй като Божието дело изисква Той да действа и да говори лично и тъй като няма начин човек да се намеси, Бог е понесъл изключителни страдания, за да дойде на земята и Сам да извърши това дело. Човекът не е в състояние да замести Божието дело. Поради тази причина Бог се осмели да Се изправи пред опасности, хиляди пъти по-големи от тези през Епохата на благодатта, за да слезе в земята, където живее големият червен змей, и да извърши Своето собствено дело, отдавайки цялата Си мисъл и грижа, за да изкупи тази група осиромашели хора — групата хора, затънали в купчина тор. Въпреки че никой не знае за съществуването на Бог, Той не е обезпокоен, защото това е от голяма полза за Неговото дело. Като се има предвид, че всички са крайно отвратителни и нечестиви, как биха търпели те съществуването на Бог? Ето защо, дошъл на земята, Той запазва мълчание. Независимо от това, че човекът е достигнал до най-ужасните прояви на жестокост, Бог не приема нищо от това присърце, а само продължава да върши делото, което трябва да извърши, за да изпълни по-великото поръчение, което Му е възложил Небесният Отец. Кой от вас е разпознал Божията обичливост? Кой проявява по-голямо внимание към бремето на Бог Отец от Неговия Син? Кой може да разбере волята на Бог Отец? Духът на Бог Отец на небето често е неспокоен, а Неговият Син на земята се моли непрестанно заради волята на Бог Отец и разкъсва сърцето Му от тревога. Има ли някой, който да познава любовта на Бог Отец към Неговия Син? Има ли някой, който да познава сърцето, с което възлюбеният Син чувства отдалечеността на Бог Отец? Разкъсани между небето и земята, двамата се взират един в друг отдалеч и вървят заедно в Духа. Хора! Кога ще се погрижите за сърцето на Бог? Кога ще проумеете Божиите намерения? Отец и Син винаги са зависели един от друг. Тогава защо да бъдат разделени, единият — горе на небето, а другият — долу на земята? Отецът обича Своя Син, както Синът обича Своя Отец. Защо тогава Отецът трябва да чака, изпълнен с такъв дълбок и болезнен копнеж по Сина? Може би не са били разделени за дълго, но кой знае колко дни и нощи Отецът е чувствал този болезнен копнеж и колко дълго е жадувал бързото завръщане на Своя възлюбен Син? Той наблюдава, седи в тишина и чака; няма нищо, което да не прави в името на бързото завръщане на Своя възлюбен Син. Синът, Който се е скитал до краищата на земята: кога ще се съберат пак Двамата? Въпреки че след като се съберат отново, Те ще бъдат заедно завинаги, как може Бог да издържи хилядите дни и нощи на раздяла, когато единият е горе на небето, а другият е долу на земята? Десетилетията на земята са като хилядолетия на небето. Как е възможно Бог Отец да не се тревожи? Когато Бог идва на земята, Той преживява безбройните превратности на човешкия свят също като хората. Бог е невинен, тогава защо трябва да понася същите страдания като човека? Не е учудващо, че Бог Отец толкова силно копнее за Своя Син; кой може да вникне в сърцето Му? Бог дава на човека толкова много; как човекът може да се отплати подобаващо на Божието сърце? И все пак човекът дава на Бог твърде малко; тогава как може Бог да не бъде разтревожен?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (4)“)

Забележка:

1. „Ще се раздели със своята обичайна нагласа“ се отнася до това как се променят представите и възгледите на хората за Бог, след като са Го опознали.

Ежедневни Божии слова Откъс 192

Едва ли някой сред хората разбира неотложността в душевното състояние на Бог, защото качеството на човешките същества е твърде ниско, а духът им — съвсем притъпен, и затова никой от тях не се вслушва и не обръща внимание на това, което прави Бог. Това е причината Бог да е постоянно неспокоен за хората, сякаш тяхната чудовищна природа може да се прояви във всеки един момент. Оттук още по-ясно се вижда, че идването на Бог на земята е съпроводено с изключително големи изкушения. Но за да направи една група от хора пълноценна, Бог, изпълнен със слава, разказа на човека за всички Свои намерения, без да крие нищо от него. Той е твърдо решен да направи тази група хора пълноценна и затова, независимо от трудностите или изкушенията, Бог отклонява Своя поглед и пренебрегва всичко. Той само тихо върши Своята работа и твърдо вярва, че един ден, когато Бог придобие славата Си, човекът ще Го познае. Той вярва, че след като човекът бъде направен пълноценен от Бог, той ще разбере напълно Божието сърце. Сега може да има хора, които да изкушават Бог, да Го разбират погрешно или да Го обвиняват; Бог не приема нищо от това присърце. Когато Бог слезе в слава, всички хора ще разберат, че всичко, което Бог прави, е за щастието на човечеството, и ще разберат, че всичко, което Бог прави, е за да може човечеството да живее по-добре. Бог идва и носи изкушение, но също така идва и носи величие и гняв. В момента, в който Бог напуска човека, Той вече отдавна е придобил Своята слава и си тръгва изцяло изпълнен със слава и с радост от завръщането. Бог, Който извършва делото Си на земята, не приема нещата присърце, независимо от това колко хора Го отхвърлят. Той само продължава да върши Своето дело. Бог е сътворил света преди хиляди години. Той е дошъл на земята, за да свърши безкрайно количество работа, и е изпитал в пълна степен отхвърлянето и клеветите на човешкия свят. Никой не посреща с радост пристигането на Бог; посрещат Го хладно. През тези няколко хилядолетия на трудности поведението на човека отдавна е наранило Бог дълбоко в сърцето. Той вече не обръща внимание на бунта на хората и вместо това има друг план за преобразяване и пречистване на човека. Подигравките, клеветите, преследванията, скръбта, страданията от разпъването на кръста, отхвърлянето от страна на хората и всичко останало, с което Бог се е сблъскал, след като е дошъл в плът: Бог е опитал достатъчно от тези неща, а що се отнася до трудностите на човешкия свят, Бог, Който е дошъл в плът, е изстрадал всичко това докрай. Духът на Бог Отец на небесата отдавна възприема подобни гледки като непоносими, така че — отметнал глава назад и затворил очи — Той чака Своя възлюбен Син да се върне. Единственото, което Бог желае, е човечеството да Го слуша и да Му се подчинява и да може, след като е изпитало най-големия срам пред Неговата плът, да спре да се бунтува срещу Него. Единственото, което желае, е човечеството да може да повярва в съществуването на Бог. Той отдавна е престанал да поставя по-големи изисквания към човека, защото Бог е платил твърде висока цена, но човекът спи спокойно^[1] и изобщо не взема присърце Божието дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (4)“)

Забележка:

1. „Спи спокойно“ означава, че хората се отнасят безгрижно към Божието дело и не го смятат за важно.

Ежедневни Божии слова Откъс 193

Когато Бог се завърна на третото небе в Епохата на благодатта, Божието дело на изкупление на цялото човечество всъщност вече беше преминало в заключителната си фаза. На земята останаха само кръстът, който Исус носеше на гърба Си, платнището, в което беше увит, венецът от тръни и алената роба, които Исус носеше (това бяха вещите, с които евреите Му се подиграваха). Тоест след като разпятието на Исус предизвика голяма сензация, нещата отново се успокоиха. Оттогава учениците на Исус започнаха да продължават делото Му, като напояват в църквите навсякъде и се грижат за тях. Делото им се състоеше в следното: те призоваваха всички хора да се покаят, да изповядат греховете си и да се кръстят; всички апостоли тръгнаха да разпространяват от първа ръка историята — неподправения разказ за разпятието на Исус — така че нямаше как всички да не паднат по очи пред Исус, за да изповядат греховете си. Освен това апостолите ходеха навсякъде, за да предадат думите, които Исус изрече. Оттогава започна изграждането на църкви в Епохата на благодатта. През онази епоха Исус говореше и за начина на живот на човека, и за волята на Небесния Отец, само че, тъй като епохата беше различна, много от тези слова и практики се различаваха значително от днешните. В същината си обаче те са еднакви: и двете са дело на Божия Дух в плът, точно и ясно. Този вид дело и слова продължиха през целия път до ден днешен, така че подобни неща все още се споделят сред днешните религиозни институции, без никаква промяна. Когато делото на Исус беше завършено и църквите вече бяха навлезли в правилния път на Исус Христос, Бог все пак започна Своя план за друг етап от делото Си, който се отнасяше до Неговото идване в плът в последните дни. От човешка гледна точка Божието разпятие вече е завършило делото на Божието въплъщение, изкупило е цялото човечество и Му е позволило да вземе ключа за Хадес. Всички смятат, че Божието дело е напълно завършено. Всъщност, от гледна точка на Бог, само една малка част от Неговото дело е завършена. Всичко, което Той направи, беше да изкупи човечеството; Той не беше завоювал човечеството, камо ли да промени сатанинския облик на човека. Ето защо Бог казва: „Въпреки че въплътеното Ми тяло премина през болката на смъртта, това не беше цялата цел на Моето въплъщение. Исус е Моят възлюбен Син и беше прикован на кръста заради Мен, но Той не завърши Моето дело цялостно. Той извърши само част от него“. Така Бог започна последващи планове за продължаване на делото на въплъщението. Крайното намерение на Бог беше да доведе всички хора, спасени от лапите на Сатана, до съвършенство и да ги спечели, поради което Бог се приготви отново смело да се изправи пред опасността да дойде в плът. Под „въплъщение“ се разбира Този, Който не носи слава (защото Божието дело все още не е завършено), но Който се явява в образа на възлюбения Син и е Христос, от Когото Бог е много доволен. Ето защо се казва, че е „смело да се изправи пред опасността“. Въплътеното тяло има слаба сила и трябва да бъде много предпазливо^[1], а силата Му е далеч от властта на небесния Отец; То изпълнява само служението на плътта, като завършва делото на Бог Отец и Неговото поръчение, без да се включва в друго дело, и завършва само една част от делото. Ето защо Бог беше наречен „Христос“ веднага щом дойде на земята — това е вложеният в името смисъл. Причината, поради която се казва, че идването е придружено от изкушения, е, че се завършва само една част от делото. Нещо повече, причината, поради която Бог Отец Го нарича само „Христос“ и „възлюбен Син“, но не Му е дал цялата слава, е именно това, че въплътеното тяло идва, за да извърши една част от делото, не за да представлява небесния Отец, а по-скоро, за да изпълни служението на възлюбения Син. Когато възлюбеният Син изпълни цялото поръчение, което е поел на плещите Си, Отецът ще Му даде пълната слава и идентичността на Отец. Може да се каже, че това е „небесният кодекс“. Тъй като Онзи, Който е дошъл в плът, и небесният Отец се намират в два различни свята, двамата гледат един към друг само в Духа, като Отецът държи под око възлюбения Си Син, но Синът не може да види Отца отдалеч. Тъй като функциите, на които е способна плътта, са твърде незначителни и има опасност Той да бъде убит във всеки един момент, може да се каже, че това идване е изпълнено с най-голяма опасност. Това е равносилно на това Бог отново да предаде Своя възлюбен Син в пастта на тигъра, където животът Му е в опасност, поставяйки Го на място, където Сатана е най-силен. Дори при тези тежки обстоятелства Бог все пак предаде Своя възлюбен Син на хората от едно мръсно място, изпълнено с разврат, за да Го „възпитат в зрялост“. Защото това е единственият начин Божието дело да изглежда подходящо и естествено и е единственият начин да се изпълнят всички желания на Бог Отец, и да се завърши последната част от Неговото дело сред човечеството. Исус не направи нищо повече от това да изпълни един етап от делото на Бог Отец. Поради ограничението, наложено от въплътеното тяло, и различията в делото, което трябва да бъде извършено, Самият Исус не знаеше, че ще има второ връщане в плът. Затова нито един библейски тълкувател или пророк не се осмели да пророкува ясно, че Бог ще се въплъти отново в последните дни, т.е., че Той ще дойде отново в плът, за да извърши втората част от Своето дело в плът. Затова никой не осъзна, че Бог отдавна се е скрил в плътта. И в това няма нищо чудно, тъй като едва след като Исус възкръсна и се възнесе на небето, Той прие това поръчение, поради което няма ясно пророчество за второто въплъщение на Бог и то е непонятно за човешкия ум. Във всички многобройни книги с пророчества в Библията няма думи, които ясно да говорят за това. Но когато Исус дойде да върши делото, вече имаше ясно пророчество, което казваше, че девица ще забременее и ще роди син, което означава, че Той е заченат от Светия Дух. Въпреки това Бог все пак каза, че това се е случило при опасността от смърт, а колко повече би важало това днес? Нищо чудно, че Бог казва, че това въплъщение е изложено на опасности, хиляди пъти по-големи от онези, възникнали през Епохата на благодатта. На много места Бог е пророкувал, че ще спечели група победители в Синимската земя. Тъй като именно в Източната част на света трябва да се спечелят победителите, мястото, където Бог стъпва при Своето второ въплъщение, без съмнение е Синимската земя, точното място, където лежи свит големият червен змей. Там Бог ще спечели потомците на големия червен змей, така че змеят да бъде напълно победен и посрамен. Бог ще събуди тези хора, силно обременени от страдания, ще ги буди, докато се събудят напълно, и ще ги накара да излязат от мъглата и да отхвърлят големия червен змей. Те ще се събудят от съня си, ще разберат същността на големия червен змей, ще станат способни да отдадат цялото си сърце на Бог, ще се издигнат от потисничеството на силите на мрака, ще се изправят в Източната част на света и ще станат доказателство за Божията победа. Само по този начин Бог ще спечели слава. Само поради тази причина Бог пренесе делото, приключило в Израел, на земята, където лежи свит големият червен змей и почти две хиляди години след като се оттегли, отново дойде в плът, за да продължи делото на Епохата на благодатта. От опростената гледна точка на човека Бог започва ново дело в плът. Но според Бог Той продължава делото на Епохата на благодатта, само че след прекъсване от няколко хиляди години и с промяна на мястото и плана на Своето дело. Въпреки че образът, който въплътеното тяло е приело в днешното дело, изглежда напълно различен от този на Исус, Те произлизат от една и съща същина и корен и произхождат от един и същ източник. Може би външно Те имат много различия, но вътрешната действителност на делото Им е напълно идентична. В крайна сметка епохите са напълно различни. И така, как може Божието дело да следва неизменен модел? Или как биха могли различните етапи на Неговото дело да си пречат взаимно?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (6)“)

Забележка:

1. „Има слаба сила и трябва да бъде много предпазливо“ показва, че трудностите на плътта са твърде много, а извършеното дело — твърде ограничено.

Ежедневни Божии слова Откъс 194

Човекът едва в наши дни осъзна, че това, което му липсва, са не само притокът на духовен живот и изживяването от познаването на Бог, но и — което е още по-важно — промяна в нрава му. Тъй като хората са напълно невежи по отношение на историята и древната култура на собствения си вид, те не знаят абсолютно нищо за Божието дело. Всички хора се надяват, че човек може да се привърже към Бог дълбоко в сърцето си, но понеже плътта на човека е прекалено покварена, както безчувствена, така и глупава, това е причината той да не знае нищо за Бог. С идването Си сред хората днес Бог цели единствено да промени техните мисли и дух, както и образа на Бог, който пазят в сърцата си от милиони години. Той ще използва тази възможност, за да доведе човека до съвършенство. Тоест с помощта на човешкото познание Той ще промени начина, по който хората Го опознават, и отношението им към Него, като им даде възможност да поставят победоносно ново начало на опознаването на Бог и така да се постигнат обновяване и промяна на човешкия дух. Справянето и дисциплинирането са средствата, а завоюването и обновяването са целите. Разсейването на суеверните мисли за неясния Бог, които хората поддържат, винаги е било Божие намерение, а напоследък това се е превърнало и в неотложен въпрос за Него. Дано всички хора да гледат на ситуацията в дългосрочен план, докато я обмислят. Променете начина, по който всеки човек изживява, за да може това неотложно Божие намерение скоро да се осъществи и последният етап от Божието дело на земята да бъде доведен до съвършен край. Отдайте на Бог подобаваща преданост и за последен път дайте утеха на Божието сърце. Никой сред братята и сестрите не бива да бяга от тази отговорност или просто да симулира дейност. Този път Бог идва в плът по покана и в отговор, явно насочен към състоянието на човека. Тоест Той идва, за да осигури на хората това, от което се нуждаят. Каквото и да е качеството или възпитанието на хората, в обобщение Той ще им даде възможност да видят Божието слово и от Неговото слово да видят съществуването и проявлението на Бог и да приемат Той да ги доведе до съвършенство чрез промяна на мислите и представите им, така че първоначалният Божи лик да се вкорени здраво в дълбините на човешкото сърце. Това е единственото желание на Бог на земята. Няма значение колко е велика вродената природа на човека, колко е бедна неговата същност или какво е било поведението му в миналото, Бог не обръща внимание на тези неща. Той се надява само, че хората могат да обновят напълно образа на Бог, когото пазят дълбоко в сърцата си, и да опознаят същността на човечеството, и така да постигнат промяна на идеологическите си възгледи, да са способни да копнеят за Бог от дълбините си и да пробудят вечна привързаност към Него: това е единственото изискване, което Бог поставя пред хората.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (7)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 195

Толкова много пъти съм казвал, че Божието дело от последните дни се извършва, за да се промени духът на всеки човек, да се промени душата на всеки човек, така че неговото сърце, което е претърпяло голяма травма, да се промени и така да се спаси душата му, която е толкова дълбоко увредена от злото. Тоест да се събуди духът на хората, да се размразят студените им сърца и да се обновят. Това е най-великата Божия воля. Оставете на страна приказките за това колко възвишени или задълбочени са животът и изживяванията на хората. Когато сърцата им се пробудят, когато те се събудят от сънищата си и разберат добре вредата, причинена от големия червен змей, делото на Божието служение ще бъде завършено. Денят, в който Божието дело е завършено, е и денят, в който човекът официално тръгва по правилния път на вярата в Бог. По това време Божието служение ще приключи: делото на Божието въплъщение ще бъде напълно завършено и човекът официално ще започне да изпълнява дълга, който трябва да изпълнява — ще изпълнява своето служение. Това са етапите на Божието дело. Така че трябва да търсите пътя си към навлизането въз основа на познаването на тези неща. Всичко това са неща, които трябва да разберете. Навлизането на човека ще се подобри само когато промените са настъпили дълбоко в сърцето му, защото Божието дело е пълното спасение на човека — човекът, който е бил изкупен, който все още живее под влиянието на силите на мрака и който никога не се е пробуждал — от това свърталище на демони. То е, за да може човекът да се освободи от хилядолетен грях и да бъде възлюбен от Бог, като напълно порази големия червен змей, установи Божието царство и донесе покой в Божието сърце по-скоро. То е, за да можете безрезервно да дадете воля на омразата, която изпълва гърдите ви, да унищожите тези микроби в плесента, да ви позволи да напуснете този живот, който не се различава от живота на вол или кон, повече да не бъдете роби, да не бъдете потъпквани или командвани от големия червен змей, както му е угодно. Вие вече няма да сте от тази провалена нация, повече няма да принадлежите на отвратителния голям червен змей и повече няма да бъдете поробени от него. Гнездото на демоните със сигурност ще бъде разбито на парчета от Бог, а вие ще застанете до Бог — вие принадлежите на Бог, а не принадлежите към тази империя от роби. Бог отдавна е намразил това мрачно общество до мозъка на костите Си. Той скърца със зъби, нетърпелив да стъпче тази зла, отвратителна стара змия, така че тя никога повече да не може да се изправи и никога повече да не злоупотребява с човека. Той няма да прости действията ѝ в миналото, няма да търпи измамата ѝ към човека и ще се разплати за всеки един от греховете ѝ през епохите. Бог изобщо няма да остави този тартор на цялото зло^[1] да се измъкне, Той ще го унищожи напълно.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (8)“)

Забележка:

1. „Тартор на цялото зло“ се отнася до стария дявол. Тази фраза изразява крайна неприязън.

Ежедневни Божии слова Откъс 196

Много са безсънните нощи, които Бог е изтърпял в името на делото за човечеството. От високото до най-ниските дълбини Той е слязъл в ада, в който живеят хората, за да прекара дните Си с тях, никога не се е оплаквал от занемареността сред хората и не ги е упреквал за непокорството им, а понася най-голямото унижение, докато изпълнява делото Си лично. Как би могъл Бог да принадлежи на ада? Как би могъл да прекара живота Си в ада? Но заради цялото човечество, за да може то по-скоро да намери покой, Той понесе унижението и несправедливостта да дойде на земята и лично влезе в „ада“ и „Хадес“, в леговището на тигъра, за да спаси човека. С какво право се противопоставя на Бог човекът? Каква причина има той да се оплаква от Бог? Как може да има наглостта да поглежда към Бог? Небесният Бог дойде в тази най-мръсна земя на порока и никога не изказа недоволството Си, нито се оплака от човека, а вместо това мълчаливо приема опустошенията^[1] и потисничеството му. Никога не е отвръщал за неразумните изисквания на човека, нито е поставял прекомерни и неразумни изисквания към него. Той просто извършва цялото дело, от което се нуждае човекът, без да се оплаква: поучава, просвещава, укорява, облагородява със слова, напомня, увещава, утешава, съди и разкрива. Коя от Неговите мерки не е била за живота на човека? Въпреки че е премахнал перспективите и съдбата на човека, коя от мерките, предприети от Бог, не е била за съдбата на човека? Коя от тях не е била в името на оцеляването на човека? Коя от тях не е имала за цел да освободи човека от това страдание и от потисничеството на черните като нощта сили на мрака? Коя от тях не е заради човека? Кой може да разбере Божието сърце, което е като сърцето на любяща майка? Кой може да разбере нетърпеливото сърце на Бог? На страстното сърце и пламенните очаквания на Бог хората отвръщат с хладни сърца, с безчувствени и безразлични очи, с многократни упреци и обиди; отвръщат с остри забележки, сарказъм и омаловажаване; отвръщат с подигравки, потъпкване и отхвърляне, с погрешно разбиране, оплакване, отчуждаване и избягване, и с нищо повече от измама, нападки и горчивина. Топлите Му слова се посрещат със свирепо свъсени вежди и хладнокръвната съпротива на хиляди размахани пръсти. Бог може само да търпи с наведена глава и да служи на хората с готовността на вол^[2]. Толкова много слънца и луни, толкова много пъти Той е гледал към звездите, толкова много пъти е тръгвал на разсъмване и се е връщал по здрач, мятал се е и се е въртял, понасяйки мъки, хиляди пъти по-големи от болката при раздялата Му с Неговия Отец, понасяйки нападенията и пречупването на човека, както и справянето и кастренето на човека. На смирението и скритостта на Бог човекът отвръща с предразсъдъците^[3] си, с несправедливите си възгледи и несправедливото си отношение, а мълчаливият начин, по който Бог работи в забвение, Неговото търпение и великодушието Му са възнаградени с алчния поглед на човека. Без угризения човекът се опитва да стъпче Бог до смърт, да Го натъпче в земята. Отношението на човека към Бог е „рядко срещана хитрост“ и Бог, Който е тормозен и презиран от човека, е смазан под краката на десетки хиляди хора, докато самият човек стои високо, сякаш е цар на хълма, сякаш иска да вземе абсолютната власт^[4], да се разпорежда иззад паравана, да превърне Бог в съвестен и спазващ правилата режисьор зад кулисите, на Когото не е позволено да се съпротивлява или да създава проблеми. Бог трябва да изпълнява ролята на последния император, Той трябва да е марионетка^[5], лишена от всякаква свобода. Делата на човека са неописуеми, така че с какво право изисква това или онова от Бог? С какво право отправя предложения към Бог? С какво право изисква от Бог да съчувства на неговите слабости? С какво е заслужил да получи Божията милост? С какво е заслужил да получава Божието великодушие отново и отново? С какво е заслужил да получава Божията прошка отново и отново? Къде е съвестта му? Той отдавна разби Божието сърце, отдавна изостави разбитото Божие сърце. Бог дойде сред хората ведър и изпълнен с ентусиазъм, с надеждата, че човекът ще бъде великодушен към Него, дори и само като Му даде малко топлина. Но хората не бързаха да утешат Божието сърце, всичко, което Той получи, беше замерване със снежни топки^[6] и мъчения. Човешкото сърце е твърде алчно, желанието на човека е твърде голямо, той никога не може да се насити, винаги е пакостлив и безразсъден, никога не дава на Бог никаква свобода или право на изразяване и не оставя на Бог друга възможност, освен да се подчини на унижението и да позволи на човека да Го манипулира, както пожелае.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (9)“)

Забележка:

1. „Опустошенията“ се използва, за да се разкрие непокорството на човечеството.

2. „Се посрещат със свирепо свъсени вежди и хладнокръвната съпротива на хиляди размахани пръсти, с наведена глава и да служи на хората с готовността на вол“ в оригиналния текст е едно изречение, но тук е разделено на две за по-голяма яснота. Първата част на изречението се отнася до действията на човека, а втората показва страданията, които Бог понася, и че Бог е смирен и скрит.

3. „Предразсъдъците“ се отнася до непокорното поведение на хората.

4. „Да вземе абсолютната власт“ се отнася до непокорното поведение на хората. Те се издигат високо, оковават другите, карат ги да ги следват и да страдат заради тях. Те са силите, които са враждебни на Бог.

5. „Марионетка“ се използва за осмиване на онези, които не познават Бог.

6. „Замерване със снежни топки“ се използва, за да се подчертае долното поведение на хората.

Ежедневни Божии слова Откъс 197

Въплъщението на Бог предизвика ударни вълни във всички религии и сфери, „хвърли в безпорядък“ първоначалния ред в религиозните среди и разтърси сърцата на всички, които копнеят за появата на Бог. Кой не благоговее? Кой не копнее да види Бог? Бог е сред хората лично от много години, но хората никога не са го осъзнавали. Днес Самият Бог се появи и показа Своята идентичност на масите — как да не донесе това наслада на човешкото сърце? Някога Бог споделяше радости и скърби с хората, а днес отново се събра с тях и им разказва истории за отминали времена. След като Той напусна Юдея, хората не можеха да намерят никаква следа от Него. Те копнеят отново да се срещнат с Бог, без да знаят, че днес отново са Го срещнали и отново са се събрали с Него. Как да не предизвика това мисли за вчерашния ден? На днешния ден преди две хиляди години Симон Йонов, потомък на евреи, видя Спасителя Исус, яде на една маса с Него и след като Го следва в продължение на много години, почувства по-дълбока привързаност към Него: обикна Го от цялото си сърце, обикна дълбоко Господ Исус. Еврейският народ не знаеше нищо за това, че това златокосо бебе, родено в хладната ясла, е първият образ на Божието въплъщение. Всички мислеха, че Той е същият като тях, никой не Го смяташе за различен — как хората можеха да разпознаят този обикновен и нормален Исус? Еврейският народ Го смяташе за еврейски син от онова време. Никой не гледаше на Него като на обичлив Бог и хората не правеха нищо друго, освен сляпо да отправят искания към Него, молейки Го да им даде богата и изобилна благодат, мир и радост. Знаеха само, че той е като милионер — Той има всичко, което човек може да си пожелае. И все пак хората никога не са се отнасяли към Него като към възлюбен; хората от онова време не Го обичаха, а само възразяваха срещу Него и отправяха към Него неразумни искания. Той никога не се съпротивляваше, а постоянно даряваше благодат на хората, въпреки че те не Го познаваха. Той не направи нищо друго, освен мълчаливо да дава на хората топлина, любов и милост, и дори нещо повече, Той им даде нови средства за практикуване и ги изведе от оковите на закона. Човекът не Го обичаше, а само Му завиждаше и признаваше изключителните Му способности. Как би могло сляпото човечество да разбере колко голямо унижение претърпя обичливият Спасител Исус, когато дойде сред хората? Никой не се сети за Неговата мъка, никой не знаеше за любовта Му към Бог Отец и никой не можеше да узнае за Неговата самота. Въпреки че Мария беше Неговата родна майка, как би могла да знае мислите в сърцето на милостивия Господ Исус? Кой знаеше за неописуемите страдания, понесени от Човешкия Син? След като отправиха молби към Него, хората от онова време хладнокръвно Го загърбиха и Го отхвърлиха. Затова Той се скиташе по улиците ден след ден, година след година, бродеше в продължение на много години, докато не изживя тридесет и три тежки години — години, които бяха едновременно дълги и кратки. Когато хората имаха нужда от Него, те Го канеха в домовете си с усмихнати лица в опит да Му поставят изисквания — а след като Той им даде Своя принос, те веднага Го избутваха през вратата. Хората ядяха това, което се даваше от устата Му, пиеха кръвта Му, радваха се на благодатта, която Той им даваше, но и Му се противопоставяха, защото никога не разбраха кой им е дал живота. Накрая Го приковаха на кръста, но Той не издаде нито звук. Дори и днес Той все още мълчи. Хората ядат плътта Му, пият кръвта Му, ядат храната, която Той подготвя за тях, и вървят по пътя, който Той е отворил за тях, но все още възнамеряват да Го отхвърлят. Те всъщност се отнасят към Бог, Който им е дал живот, като към враг, а към онези, които са роби точно като тях, се отнасят като към Небесен Отец. Нима така не се противопоставят на Бог умишлено? Как се стигна до това Исус да умре на кръста? Знаете ли? Нима не беше предаден от Юда, който беше най-близо до Него, ядеше Го, пиеше Го и Му се наслаждаваше? Дали Юда не предаде Исус, защото Той не беше нищо повече от един незначителен, обикновен учител? Ако хората наистина бяха разбрали, че Исус е необикновен и че е от небето, как биха могли да Го приковат жив на кръста за двадесет и четири часа, докато дъхът в тялото Му не свърши? Кой може да познае Бог? Хората не правят нищо друго, освен да се наслаждават на Бог с ненаситна алчност, но никога не са Го познавали. Подаде им пръст, а те Му отхапаха ръката и правят „Исус“ напълно покорен на техните заповеди и нареждания. Кой някога е проявявал милост към този Човешки Син, който няма къде да положи главата Си? Кой някога е мислил да обедини усилията си с Него, за да изпълни поръчението на Бог Отец? Кой изобщо се е сещал за Него? Кой изобщо е съчувствал на Неговите трудности? Без капчица любов, човекът Го дърпа напред-назад. Човекът не знае откъде са дошли неговата светлина и живота му и не прави нищо друго, освен тайно да планира как отново да разпъне онзи „Исус“ отпреди две хиляди години, Който е изпитал болка сред хората. Наистина ли „Исус“ поражда такава омраза? Дали всичко, което е направил, отдавна е забравено? Омразата, която се е трупала в продължение на хиляди години, най-накрая ще се изстреля навън. Вие, подобни на евреите! Кога „Исус“ е бил враждебен към вас, че да Го мразите толкова силно? Той е направил толкова много и е говорил толкова много. Нима нищо от това не е във ваша полза? Той ви е дал живота Си, без да иска нищо в замяна, дал ви е всичко Свое — наистина ли все още искате да Го изядете жив? Той ви е дал всичко от Себе Си, без да задържа нищо, без никога да се е радвал на светска слава, на топлина сред хората, на любов сред хората или на всички благословии сред хората. Хората са толкова зли към Него, Той никога не се е радвал на всички богатства на земята, посвещава цялото Си искрено, страстно сърце на човека, посвещава цялото Си сърце на човечеството. А кой изобщо Му е давал топлина? Кой някога Му е давал утеха? Човекът стовари върху Него целия си натиск, прехвърли Му всички нещастия, наложи Му най-нещастните изживявания сред хората, обвинява Го за всяка несправедливост, а Той мълчаливо прие това. Възразявал ли е някога пред някого? Искал ли е някога от някого някаква отплата? Кой изобщо е проявявал съчувствие към Него? Кой от вас, като нормален човек, не е имал романтично детство? Кой не е имал весела младост? Кой не получава топлина от близките си? Кой не получава любов от роднини и приятели? Кой е лишен от уважението на другите? Кой е лишен от топло семейство? Кой е лишен от утехата на своите довереници? А дали Той някога се е наслаждавал на нещо от това? Кой изобщо Му е давал малко топлина? Кой изобщо Му е давал и частица утеха? Кой някога Му е показвал малко човешка етика? Кой някога е бил търпелив към Него? Кой някога е бил до Него в трудни моменти? Кой някога е преминал през трудния живот с Него? Хората никога не са смекчавали изискванията си към Него. Те просто изискват от Него без никакви скрупули, сякаш, след като е дошъл в света на хората, Той трябва да е техен вол или кон, техен затворник, и сякаш трябва да даде всичко от Себе Си на хората. Ако ли не, те никога няма да Му простят, никога няма да Го пощадят, никога няма да Го нарекат Бог и никога няма да Го уважават. Хората са твърде строги в отношението си към Бог, сякаш са решили да Го измъчват до смърт, и едва след това ще смекчат изискванията си към Него. В противен случай те никога няма да понижат нивото на изискванията си към Бог. Как може такива хора да не са презрени от Бог? Не е ли това трагедията на днешния ден? Човешката съвест не се вижда никъде. Хората повтарят, че ще се отплатят за Божията любов, но анализират Бог и Го измъчват до смърт. Дали това не е „тайната рецепта“ на тяхната вяра в Бог, предадена от предците им? „Евреите“ са навсякъде и днес те продължават да вършат същите дела, продължават да се противопоставят на Бог и въпреки това вярват, че превъзнасят Бог. Как могат човешките очи да познаят Бог? Как могат хората, живеещи в плътта, да приемат за Бог въплътения Бог, който е дошъл от Духа? Кой от хората би могъл да Го познае? Къде е истината сред хората? Къде е истинската праведност? Кой е способен да познае Божия нрав? Кой може да се съревновава с Бог в небето? Нищо чудно, че когато Бог дойде сред хората, никой не Го позна и Той беше отхвърлен. Как може човекът да позволи на Бог да съществува? Как може да позволи на светлината да прогони мрака от света? Нима всичко това не е от почтената преданост на човека? Нима това не е добросъвестното навлизане на човека? И нима Божието дело не е съсредоточено върху навлизането на човека? Надявам се да съчетаете Божието дело с навлизането на човека, да установите добри отношения между човека и Бог и да изпълнявате дълга, който трябва да се изпълнява от човека, според способностите си. Така Божието дело впоследствие ще завърши, като в края му Той ще получи слава!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (10)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 198

Днес работя сред Божиите избраници в Китай, за да разкрия всички техни непокорни нагласи и да разоблича цялата им грозота, и това е контекстът, в който мога да кажа всичко, което трябва да кажа. После, когато извърша следващия етап от делото на завоюването на цялата вселена, ще използвам Своя съд над вас, за да съдя нечестивостта на всички в цялата вселена, защото вие сте представителите на непокорните сред човечеството. Тези, които не могат да се издигнат, ще служат само за противовес или ще бъдат инструменти, докато тези, които могат да се издигнат, ще бъдат използвани. Защо казвам, че тези, които не могат да се издигнат, ще служат само за противовес? Казвам го, защото всичките Мои сегашни думи и дела са насочени към вашия произход и защото вие станахте представители и олицетворение на непокорните сред цялото човечество. По-късно Аз ще отнеса думите, които ви завоюват, в чужди страни и ще ги използвам, за да завоювам хората там, но ти няма да си ги спечелил. Това няма ли да те направи противовес? Порочните нагласи на цялото човечество, проявите на непокорство на хората, грозните образи и лица на човека — всичко това е записано днес в думите, които Аз използвам, за да ви завоювам. След това ще използвам тези думи, за да завоювам хората от всички страни и всички вероизповедания, защото вие сте архетипът, прецедентът. Въпреки това Аз не съм Си поставил за цел да ви изоставя умишлено; ако претърпиш неуспех в своя стремеж и поради това се окажеш неизлечим, няма ли да бъдеш просто инструмент и противовес? Някога казах, че Моята мъдрост се проявява в зависимост от замислите на Сатана. Защо го казах? Не е ли това неразкритата истина за нещата, които казвам и правя сега? Ако не можеш да се издигнеш, ако не си усъвършенстван, а вместо това си наказан, няма ли да се превърнеш в противовес? Може би си изстрадал много в живота си, но ти все още нищо не разбираш; невеж си по отношение на живота. Въпреки че си бил порицаван и съден, в теб не е настъпила никаква промяна и дълбоко в себе си не си спечелил живот. Когато дойде време за проверка на твоите дела, ти ще преживееш изпитание, което ще бъде жестоко като огън, и още по-голяма скръб. Този огън ще превърне цялото ти същество в пепел. Като човек, който не притежава живот, като човек без грам чисто злато вътре в себе си, като човек, който е останал с предишния си порочен нрав, и като човек, който дори не може да се справи добре с ролята си на противовес, как може да не бъдеш пропъден? Може ли човек, който струва по-малко от стотинка и който не притежава живот, да бъде полезен за делото на завоюването? Когато дойде това време, дните ви ще бъдат по-тежки от тези на Ной и Содом! Тогава твоите молитви няма да ти помогнат. Как ще можеш да се върнеш по-късно и да започнеш да се покайваш отново, след като делото на спасението вече ще бъде приключило? След като бъде завършено цялото дело на спасението, друго няма да има; ще започне само делото на наказанието на онези, които са зли. Съпротивляваш се, бунтуваш се и правиш неща, за които знаеш, че са зли. Не се ли превръщаш в обект на сурово наказание? Нека ти го кажа ясно днес. Ако решиш да не Ме послушаш, когато по-късно те сполети беда, няма ли да е твърде късно, ако едва тогава започнеш да съжаляваш и да вярваш? Аз ти давам възможност да се покаеш днес, но ти не желаеш да направиш това. Още колко ще чакаш? До деня на порицанието? Днес не си спомням за твоите минали прегрешения; прощавам ти за кой ли път, отвръщам се от твоите отрицателни страни, за да виждам само положителните, защото всички Мои думи и дела сега имат за цел да те спасят и Аз нямам лоши намерения към теб. И все пак ти отказваш да влезеш; не можеш да различиш доброто от лошото и не знаеш как да оцениш добротата. Нима такива хора не очакват само идването на наказанието и справедливото възмездие?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 199

Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на лира в прослава на Мен, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство, и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато чу Моя глас, гласа на Йехова, и видя славата Ми, славата на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър последва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че беше прикован на кръста заради Мен и даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езически народи получиха Моето откровение и разбраха, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от суровите Ми думи и въпреки това са утешени от тях и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Хората са получили толкова много заради вярата си и това не винаги е било благословия. Те може да не получат щастието и радостта, които изпитваше Давид, или да не получат вода, дарена от Йехова, както Моисей. Например Йов беше благословен от Йехова заради вярата си, но пак го сполетяха беди. Независимо дали сте получили благословия, или ви е сполетяла беда, и двете събития са благословени. Без вяра не би могъл да получиш това дело на завоюване, а още по-малко да видиш делата на Йехова, които са на показ пред очите ти днес. Не би могъл да ги видиш, а още по-малко да ги получиш. Тези напасти, тези бедствия и всички присъди — ако не бяха те сполетели, щеше ли да можеш да видиш делата на Йехова днес? Днес вярата е тази, която ти позволява да бъдеш завоюван, и именно твоето завоюване ти позволява да имаш вяра във всяко дело на Йехова. Само благодарение на вярата ти получаваш такова порицание и съд. Чрез това порицание и съд ти си завоюван и усъвършенстван. Без порицанието и съда, които получаваш днес, твоята вяра би била напразна, защото ти не би познал Бог; независимо от това, колко вярваш в Него, вярата ти би останала само празни думи, необосновани в реалността. Едва след като получиш това дело на завоюване, дело, което те прави напълно покорен, твоята вяра става истинска и изпитана, а сърцето ти се обръща към Бог. Дори да получиш страшна присъда и проклятие заради тази дума „вяра“, ти все пак имаш истинска вяра и получаваш най-истинското, най-реалното и най-ценното нещо. Това е така, защото само в хода на съда ти виждаш крайната цел на Божиите творения; в този съд ти виждаш, че Създателят трябва да бъде обичан; в това дело на завоюване ти виждаш Божията ръка; в това завоюване ти разбираш напълно човешкия живот; в това завоюване ти спечелваш правилния път на човешкия живот и разбираш истинското значение на думата „човек“; единствено в това завоюване ти виждаш справедливия нрав на Всемогъщия и Неговия красив, славен лик; в това дело на завоюването ти научаваш за произхода на човека и разбираш цялата „безсмъртна история“ на човечеството; в това дело на завоюване ти разбираш предците на човечеството и произхода на човешката поквара; в това завоюване ти получаваш радост и утеха, както и безкрайно порицание, дисциплина и думи на упрек от Създателя към човечеството, което е създал; в това завоюване ти получаваш благословии, но и бедствия, които се полагат на човека… Не е ли всичко това заради зрънцето вяра, която имаш? И не укрепна ли твоята вяра, след като спечели тези неща? Не си ли спечелил извънредно много? Не само си чул Божието слово и си видял Божията мъдрост, но и лично си преживял всеки етап от Неговото дело. Може би ще кажеш, че ако не си имал вяра, нямаше да получиш такова порицание или такъв съд. Но ти трябва да знаеш, че без вяра не само не би могъл да получиш такова порицание или такава грижа от Всемогъщия, но и завинаги би загубил възможността да се срещнеш със Създателя. Никога не би узнал за произхода на човечеството и не би разбрал значимостта на човешкия живот. Дори тялото ти да умре и душата ти да си отиде, ти пак няма да разбереш всички дела на Създателя, нито пък ще знаеш, че Създателят е извършил толкова велики дела на земята, след като е създал човечеството. Като частица от човечеството, което Той е създал, готов ли си, в своето невежество, да пропаднеш в тъмнината по този начин и да търпиш вечно наказание? Ако се отделиш от днешното порицание и съд, с какво ще се сблъскаш? Смяташ ли, че след като се отделиш от сегашния съд, ще можеш да избягаш от този труден живот? Не е ли вярно, че ако напуснеш „това място“, ще се сблъскаш с болезнено мъчение или жестоки издевателства, които дяволът ще ти причини? Възможно ли е да се сблъскаш с непоносими дни и нощи? Мислиш ли, че само защото си избегнал този съд днес, можеш завинаги да избегнеш бъдещите мъчения? Какво ще се случи с теб? Може ли това наистина да бъде твоето Шангри-Ла, на което се надяваш? Смяташ ли, че можеш да избегнеш това бъдещо вечно порицание, просто като избягаш от реалността, както правиш сега? Дали след днешния ден някога ще успееш да намериш отново подобна възможност и подобна благословия? Ще успееш ли да ги намериш, когато те сполети беда? Ще успееш ли да ги намериш, когато цялото човечество влезе в Божия покой? Сегашният ти щастлив живот и хармоничното малко семейство — могат ли те да заменят бъдещата ти вечна крайна цел? Ако имаш истинска вяра и ако спечелиш много благодарение на нея, тогава всичко това са нещата, които ти — сътвореното същество — би трябвало да спечелиш, а също и нещата, които би трябвало да имаш от самото начало. Няма нищо по-полезно за твоята вяра и живот от това завоюване.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 200

Днес ти трябва да знаеш как да бъдеш завоюван и как се държат хората, след като са били завоювани. Сигурно би казал, че си завоюван, но можеш ли да се подчиняваш до смърт? Ти трябва да можеш да следваш докрай, независимо дали има някакви перспективи, и не трябва да губиш вяра в Бог независимо от средата. Накрая трябва да осъществиш два аспекта на свидетелството: свидетелството на Йов — подчинение до смърт, и свидетелството на Петър — върховна любов към Бог. От една страна, ти трябва да бъдеш като Йов: той изгуби всички материални богатства, които притежаваше, и беше сполетян от болката на плътта, но въпреки това не изостави името на Йехова. Това беше свидетелството на Йов. Петър остана верен в любовта си към Бог до смърт. Когато беше поставен на кръста и се изправи пред смъртта, той пак обичаше Бог; не мислеше за собствените си перспективи, не се отдаваше на красиви надежди или странни мисли, а се стремеше само да обича Бог и да се подчинява на всички Божии наредби. Такова е нивото, което трябва да постигнеш, преди да може да се смята, че си дал свидетелство, преди да се превърнеш в някой, който е бил усъвършенстван, след като е бил завоюван. Ако днес хората наистина познаваха собствената си същност и положение, щяха ли все още да търсят перспективи и да хранят надежди? Това, което трябва да знаеш, е следното: независимо дали Бог ме усъвършенства, аз трябва да Го следвам; всичко, което Той прави сега, е добро и е заради мен, за да може да се промени нашият нрав и да се отървем от влиянието на Сатана, за да ни позволи да се освободим от нашата порочност, въпреки че сме се родили в земя пълна с нечистотии, да се отърсим от мръсотията и влиянието на Сатана, да оставим всичко това зад гърба си. Естествено, това се изисква от теб, но за Бог то е само завоюване, направено така, че хората да имат решимостта да бъдат покорни и да могат да се подчиняват на всичко, което Бог организира. Това е начинът всичко да бъде осъществено. Днес повечето хора вече са завоювани, но вътре в тях още има много непокорство и неподчинение. Истинският духовен ръст на хората все още е твърде малък и те могат да се изпълнят с енергия само ако имат надежди и перспективи; без надежди и перспективи те стават негативни и дори мислят да напуснат Бог. Освен това хората нямат голямо желание да се стремят да изживеят своята нормална човешка природа. Това е недопустимо. Ето защо трябва още да говоря за завоюването. Всъщност съвършенството става едновременно със завоюването: първите ефекти на усъвършенстването идват едновременно със завоюването. Ако има някаква разлика между това да бъдеш завоюван и да бъдеш усъвършенстван, то тя е според степента на промяна в хората. Завоюването им е първата стъпка от усъвършенстването и не означава, че те са напълно усъвършенствани, нито пък доказва, че са напълно спечелени от Бог. След като хората бъдат завоювани, в техния нрав настъпват някои промени, но те далеч не са такива, каквито са при хората, които са били напълно спечелени от Бог. Днес това, което се извършва, е първоначалната работа по усъвършенстването на хората — завоюването им — и ако не можеш да постигнеш това, да бъдеш завоюван, тогава няма да имаш възможност да бъдеш усъвършенстван и да бъдеш напълно спечелен от Бог. Ще получиш само няколко думи на порицание и осъждане, но те няма да могат да променят напълно сърцето ти. Така ти ще бъдеш един от тези, които са пропъдени; няма да се различаваш от човек, който гледа пищно отрупана трапеза, но не може да седне на нея. Не е ли това един трагичен сценарий за теб? Затова трябва да търсиш промени: независимо дали става дума за завоюване или за усъвършенстване, и двете неща се отнасят до това дали има промени в теб и дали се подчиняваш, а това определя дали можеш да бъдеш спечелен от Бог. Трябва да знаеш, че „завоюването“ и „усъвършенстването“ зависят от степента на промяна и подчинение, както и на това колко чиста е любовта ти към Бог. Това, което се изисква днес, е да можеш да бъдеш напълно усъвършенстван, но в началото ти трябва да бъдеш завоюван — трябва да имаш достатъчно познание за Божието порицание и съд, трябва да имаш вярата да следваш и да си човек, който се стреми към промяна и търси познание за Бог. Само тогава ще бъдеш човек, който се стреми да бъде усъвършенстван. Трябва да разберете, че в хода на усъвършенстването ще бъдете завоювани, а в хода на завоюването ще бъдете усъвършенствани. Днес ти можеш да се стремиш да бъдеш усъвършенстван или да търсиш промени във външната си човешка природа и подобрения на качествата си, но това, което има най-съществено значение, е да разбереш, че всичко, което Бог прави днес, има смисъл и е от полза: то дава възможност на теб, който си роден в земя, пълна с нечистотии, да избягаш от мръсотията и да се отърсиш от нея, дава ти възможност да преодолееш тъмното влияние на Сатана и да го оставиш зад гърба си. Ако се съсредоточиш върху тези неща, ще бъдеш защитен в тази земя, пълна с нечистотии. Какво свидетелство ще се изисква от теб да дадеш накрая? Роден си в земя, пълна с нечистотии, но можеш да станеш свят, никога повече да не бъдеш опетнен от мръсотия, да не живееш под властта на Сатана, а да се освободиш от неговото влияние, да не бъдеш нито обладан, нито тормозен от Сатана и да живееш в ръцете на Всемогъщия. Това е свидетелството и доказателството за победата в битката със Сатана. Ти вече можеш да изоставиш Сатана, вече не показваш сатанински нрав в това, което изживяваш — сега живееш така, както Бог е изисквал от човека, когато го е създал: нормална човешка природа, нормален разум, нормална проницателност, нормална решимост да обичаш Бог и вярност към Него. Такова е свидетелството на едно Божие създание. Ти казваш: „Родени сме в земя, пълна с нечистотии, но благодарение на Божията закрила, на Неговото ръководство и на това, че Той ни завоюва, ние се отървахме от влиянието на Сатана. Днес ние можем да се подчиняваме и това стана възможно, защото Бог ни завоюва, а не защото сме добри или защото по природа сме обичали Бог. Именно защото Бог ни избра и предопредели нашата съдба, днес сме завоювани, можем да свидетелстваме за Него и да Му служим; точно защото Той ни избра и защити, бяхме спасени и освободени от властта на Сатана, можем да оставим мръсотията и да се пречистим в страната на големия червен змей“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (2)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 201

Делото на последните дни нарушава всички правила и независимо дали си прокълнат или наказан, стига да днес да помагаш на Моето дело на завоюването и да си от полза за него, и независимо дали си потомък на Моав или на големия червен змей, стига да можеш да изпълняваш дълга на Божие създание в този етап от делото и да правиш най-доброто, на което си способен, тогава нужният ефект ще бъде постигнат. Ти си потомък на големия червен змей, а ти си потомък на Моав; накратко, всички от плът и кръв са Божии създания, дело на Създателя. Ти си Божие създание, не би трябвало да имаш никакъв избор и това е твой дълг. Разбира се, днес делото на Създателя е насочено към цялата вселена. Независимо от кого произхождаш, преди всичко ти си едно от Божиите създания, а вие, потомците на Моав, сте част от Божиите създания с единствената разлика, че сте с по-ниска стойност. Тъй като днес Божието дело се извършва сред всички създания и е насочено към цялата вселена, Създателят има възможността да избира всякакви хора, всякакви въпроси и неща, за да извърши Своето дело. Той не се интересува от кого си произлязъл; стига само да бъдеш едно от Неговите създания и да си полезен за делото Му — делото на завоюването и свидетелството, и Той ще извърши Своето дело в теб без никакво колебание. Това разбива традиционните представи на хората, според които Бог никога няма да работи сред езичниците, особено сред тези, които са били прокълнати и низши; що се отнася до тези, които са били прокълнати, всички бъдещи поколения, които произлизат от тях, също ще бъдат прокълнати завинаги и никога няма да имат възможност за спасение; Бог никога няма да слезе и да работи в земя на езичници и никога няма да стъпи в земя, пълна с нечистотии, защото Той е свят. Всички тези представи бяха разбити от Божието дело в последните дни. Трябва да знаете, че Бог е Бог на всички създания, че Той владее небесата, земята и всички неща и че не е Бог само на народа на Израел. Така че това дело в Китай е от изключителна важност — нима няма да се разпространи сред всички народи? Великото свидетелство на бъдещето няма да се ограничи само до Китай; ако Бог завоюва само вас, може ли демоните да бъдат убедени? Те не разбират, че са завоювани, нито разбират великата Божия мощ и всички създания ще бъдат завоювани едва когато Божиите избраници в цялата вселена видят крайния резултат от това дело. Никой не е по-изостанал или по-покварен от потомците на Моав. Само ако тези хора могат да бъдат завоювани — тези, които са най-покварените, които не признаваха Бог или не вярваха, че има Бог, бъдат завоювани и признаят Бог с думи, прославят Го и успеят да Го заобичат — това ще бъде свидетелство за завоеванието. Въпреки че не сте като Петър, вие живеете по образа на Петър, можете да притежавате свидетелството на Петър и на Йов, а това е най-великото свидетелство. Накрая ти ще кажеш: „Ние не сме израилтяни, а изоставени потомци на Моав, не сме Петър, чиито качества не може да имаме, нито Йов и дори не можем да се сравним с решимостта на Павел да страда за Бог и да Му се посвети, а сме толкова изостанали и затова нямаме право да се радваме на Божиите благословии. Все пак Бог ни е издигнал днес, така че трябва да Го удовлетворим и въпреки че нямаме достатъчно качества или подготовка, сме готови да направим това — имаме тази решимост. Ние сме потомци на Моав и сме прокълнати. Така е отсъдил Бог и за нас е невъзможно да променим това, но нашият живот и нашите знания могат да се променят и ние сме решени да удовлетворим Бог“. Когато имаш тази решимост, това ще докаже, че си засвидетелствал, че си завоюван.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (2)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 202

Резултатът, който трябва да бъде постигнат с делото на завоюването, е преди всичко човешката плът да не се бунтува повече, т.е. човешкият ум да придобие ново познание за Бог, човешкото сърце да се подчинява напълно на Бог и човекът да се стреми да работи за Бог. Хората не се считат за завоювани, когато техният темперамент или плът се променят; когато се променят мисленето, съзнанието и разумът на човека, т.е. когато се промени цялата ти умствена нагласа, тогава ще бъдеш завоюван от Бог. Когато си решен да се подчиняваш и си възприел нов начин на мислене, когато вече не внасяш никакви свои собствени представи или намерения в Божиите думи и дела и когато мозъкът ти може да мисли нормално — тоест, когато можеш да положиш усилия за Бог с цялото си сърце — тогава ще бъдеш човек, който е напълно завоюван. В религията има много хора, които понасят неимоверни страдания през целия си живот: те подчиняват телата си, носят своя кръст и дори продължават да страдат и да търпят, когато са на прага на смъртта! Някои постят даже на сутринта в деня на смъртта си. През целия си живот те се лишават от хубава храна и дрехи и се съсредоточават единствено върху страданието. Успяват да подчинят своето тяло и да се отрекат от плътта. Силата на духа, с която понасят страданията, е достойна за похвала. Но те ни най-малко не са се справили със своето мислене, представи, умствена нагласа и дори със старата си природа. Нямат истинско познание за себе си. Техният мисловен образ на Бог е традиционната представа за един неясен Бог. Тяхната решимост да страдат за Бог идва от усърдието им и от добрия характер на тяхната човешка природа. Въпреки че вярват в Бог, те нито Го разбират, нито познават Неговата воля. Те само работят и страдат сляпо за Бог. Не отдават никакво значение на проницателността, не им е важно да са сигурни, че службата им действително изпълнява Божията воля, а още по-малко са наясно как да постигнат познание за Бог. Богът, на когото служат, не е Бог в Неговия изначален образ, а Бог, който е плод на тяхното въображение, Бог, за когото само са чували или са чели написани легенди. След това те използват своето пребогато въображение и благочестивост, за да страдат за Бог и да се заемат с Божието дело, което Бог иска да извърши. Службата на такива хора е твърде неточна и на практика никой от тях не може да служи истински в съответствие с Божията воля. Колкото и охотно да страдат, първоначалната им гледна точка към службата и мисловният им образ на Бог остават непроменени, защото не са преминали през Божия съд, порицание, облагородяване и усъвършенстване, а и никой не ги е напътствал чрез истината. Дори и да вярват в Спасителя Исус, никой от тях не е виждал Спасителя. Те знаят за Него само от легенди и слухове. В резултат на това тяхната служба не е нищо повече от служене на случаен принцип със затворени очи, подобно на слепец, който служи на собствения си баща. Какво в крайна сметка може да се постигне чрез такава служба? И кой ще я одобри? От началото до края службата им остава една и съща; те получават само измислени от хора уроци и службата им е основана само на тяхната естественост и собствените им предпочитания. Каква награда може да донесе това? Дори Петър, който видя Исус, не знаеше как да служи в съответствие с Божията воля; той разбра това едва накрая, на стари години. Какво говори това за онези слепи хора, които никога не са преживявали макар и малко разправяне или окастряне и които не са имали никой, който да ги напътства? Не е ли службата на мнозина от вас днес като службата на тези слепци? Всички онези, които не са получавали съд, не са получавали окастряне и разправяне и не са се променили — не са ли всички те непълноценно завоювани? Каква е ползата от тези хора? Ако твоето мислене, знания за живота и за Бог не се променят и не придобиваш истински нищо, тогава никога няма да постигнеш нищо забележително в службата си! Без визия и ново познание за Божието дело ти не си завоюван. Тогава твоят начин да следваш Бог ще бъде като на онези, които страдат и постят: без особена стойност! Казвам, че службата им е безполезна именно защото в това, което правят, няма почти никакво свидетелство! През целия си живот тези хора страдат и прекарват време в затвора; те са винаги търпеливи, любящи и носят кръста си, те са осмивани и отхвърляни от света, преживяват всякакви трудности и въпреки че са покорни до самия край, те все пак не са завоювани и не могат да свидетелстват за завоюването. Тези хора са страдали извънредно много, но вътрешно изобщо не познават Бог. Нищо от тяхното старо мислене, стари представи, религиозни практики, измислено от човека знание и човешки идеи не е било преодоляно. В тях няма и най-малка следа от ново познание. В тяхното познание за Бог няма и една частица, която да е вярна или точна. Те не са разбрали правилно Божията воля. Това може ли да послужи на Бог? Каквото и да е било твоето познание за Бог в миналото, ако то остава същото и днес и ако продължаваш да основаваш това познание на собствените си представи и идеи независимо от това какво прави Бог, тоест, ако не притежаваш ново, истинско познание за Бог и ако не познаваш истинския образ и нрав на Бог, ако знанието ти за Бог все още се ръководи от феодално, суеверно мислене и все още е породено от човешкото въображение и представи, тогава ти не си завоюван. Всичките думи, които ти казвам сега, са за да знаеш, за да може това познание да те доведе до по-ново, по-правилно познание; те също така имат за цел да изкоренят старите представи и старото познание в теб, за да можеш да придобиеш ново. Ако наистина ядеш и пиеш Моите думи, знанията ти ще се променят значително. Важно е да ядеш и пиеш Божиите думи със сърце, изпълнено с покорство — тогава твоята гледна точка ще се промени. Ако можеш да приемаш постоянните порицания, старият ти начин на мислене постепенно ще се промени. Щом старият ти начин на мислене бъде заменен изцяло с нов, практиката ти също ще се промени по съответния начин. Така твоята служба ще става все по-целенасочена и все по-годна да изпълнява Божията воля. Ако успееш да промениш живота си, познанието си за човешкия живот и многобройните си представи за Бог, тогава твоята непринуденост постепенно ще намалее. В това именно се крие ефектът на завоюването на хората от Бог, това е промяната, която настъпва в тях. Ако във вярата си в Бог единственото, което знаеш, е да подчиняваш тялото си, да търпиш и да страдаш, и не разбираш дали това е правилно или не, а още по-малко заради кого се прави, тогава как подобна практика може да доведе до промяна?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 203

Какво означава да бъдеш усъвършенстван? Какво означава да бъдеш завоюван? Какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да може хората да бъдат завоювани? И какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат те усъвършенствани? И завоюването, и усъвършенстването имат за цел да направят човека пълноценен, така че той да може да се върне към първоначалното си подобие и да бъде освободен от своя покварен сатанински нрав и влиянието на Сатана. Това завоюване настъпва в началото на процеса на обработване на човека; всъщност то е първата стъпка от това дело. Усъвършенстването е втората стъпка и това е завършекът на делото. Всяко човешко същество трябва да премине през този процес на завоюване. В противен случай хората не биха могли да познаят Бог и не биха знаели, че Той съществува, т.е. за тях би било невъзможно да признаят Бог. И ако хората не признават Бог, за тях също е невъзможно да бъдат направени пълноценни от Него, защото ти не отговаряш на критериите за това. Ако дори не признаваш Бог, как можеш да Го познаеш? Как можеш да се стремиш към Него? Ти няма да можеш и да свидетелстваш за Бог, а още по-малко ще имаш вяра, която да Го удовлетвори. Така че всеки, който иска да стане пълноценен, трябва да направи първата стъпка и да изпита върху себе си делото на завоюването. Това е първото условие. Но както завоюването, така и усъвършенстването имат за цел да обработват хората и да ги променят; всяка от тези две стъпки е част от работата по управлението на човека. И двете стъпки са необходими, за да стане човек цялостен, като нито една от тях не може да бъде пренебрегната. Вярно е, че „да бъдеш завоюван“ не звучи много приятно, но в действителност процесът на завоюване на някой човек е процес, който го променя. След като бъдеш завоюван, твоят покварен нрав може да не е напълно изкоренен, но ти ще имаш съзнанието за него. Чрез делото на завоюването ще опознаеш своята низка човешка природа, а също и голяма част от собственото си неподчинение. Въпреки че няма да можеш да се откажеш от тези неща или да ги промениш в рамките на краткия период от делото на завоюването, ти ще ги опознаеш и това ще постави основата на твоето съвършенство. По този начин завоюването и усъвършенстването се извършват с цел да се променят хората, да се избавят от своя покварен сатанински нрав, така че да могат да се отдадат изцяло на Бог. Завоюването е само първата стъпка в промяната на човешкия нрав, както и първата стъпка в пълното отдаване на хората на Бог, и тя стои по-долу от стъпката на усъвършенстването. Житейският нрав на завоювания човек се променя много по-малко от този на усъвършенствания. Да бъдеш завоюван и да бъдеш усъвършенстван са две концептуално различни неща, защото са различни фази на работа и защото поставят пред хората различни стандарти; завоюването поставя пред хората по-ниски стандарти, а усъвършенстването — по-високи. Усъвършенстваните са праведници — хора, които са станали святи; те са кристализация на делото на управлението на човечеството, т.е. крайни продукти. Въпреки че не са съвършени хора, те са хора, които се стремят да водят смислен живот. В същото време завоюваните признават съществуването на Бог само на думи; те признават, че Бог се е въплътил, че Словото се е явило в плът и че Бог е дошъл на земята, за да извърши делото на съда и наказанието. Те също така признават, че Божият съд и наказание, както и Божието поразяване и облагородяване, са полезни за човека. Те едва наскоро започнаха да придобиват човешки вид. Имат някои прозрения за живота, но въпреки това той остава неясен за тях. Иначе казано, те едва сега започват да притежават човешка природа. Такива са последиците от това да бъдеш завоюван. Когато хората тръгнат по пътя към съвършенството, промяната на стария им нрав става възможна. Освен това животът им продължава да се развива и те постепенно навлизат все по-дълбоко в истината. Вече са способни да изпитват отвращение от света и от всички онези, които не се стремят към истината. Особено се отвращават от себе си, но въпреки това много добре се познават. Готови са да живеят според истината и си поставят за цел да я преследват. Те не желаят да живеят в рамките на мислите, породени от собствения им мозък, и изпитват омраза към човешкото самодоволство, надменност и самонадеяност. Те говорят със силно чувство за благоприличие, подхождат към нещата с проницателност и мъдрост и са верни и послушни пред Бог. Ако бъдат подложени на порицание и съд, те не само не стават пасивни или слаби, но са благодарни за това порицание и съд от Бог. Вярват, че не могат да минат без Божието порицание и съд, че това ги защитава. Те не се стремят към вяра, която дава мир и радост, и към търсене на хляб за засищане на глада. Не се стремят и към мимолетни плътски удоволствия. Ето какво се случва с тези, които са усъвършенствани. След като хората бъдат завоювани, те признават, че има Бог, но това признание се проявява в тях по ограничен брой начини. Какво всъщност означава Словото да се яви в плът? Какво означава въплъщение? Какво е направил въплътеният Бог? Каква е целта и значимостта на Неговото дело? След като си преживял толкова много от Неговото дело, след като си преживял Неговите дела в плът, какво си спечелил? Едва след като разбереш всички тези неща, ти ще бъдеш човек, който е завоюван. Ако само казваш, че признаваш, че има Бог, но не изоставяш това, което трябва да изоставиш, и не успяваш да се отречеш от плътските удоволствия, от които трябва да се отречеш, а вместо това продължаваш да жадуваш за плътски удобства, както винаги, и ако не можеш да се освободиш от предразсъдъците към братята и сестрите и не влагаш нищо от себе си в извършването на много прости практики, това доказва, че все още не си завоюван. В такъв случай, дори да има много неща, които си разбрал, всичко ще бъде напразно. Завоюваните са хора, които са постигнали някои първоначални промени и първоначално навлизане. Преживяването на Божия съд и наказание дава на хората първоначални знания за Бог и първоначално разбиране за истината. Може да не си способен да навлезеш напълно в реалността на по-дълбоките, по-подробните истини, но в реалния си живот умееш да прилагаш на практика много елементарни истини, като например тези, свързани с твоите плътски удоволствия или личното ти положение. Всичко това е ефектът, който се постига в хората по време на процеса на завоюване. При завоюваните могат да се наблюдават и промени в нрава; например начинът, по който се обличат и представят, и начинът им на живот — всичко това може да се промени. Променя се гледната им точка за вярата в Бог, те са наясно какви цели преследват и имат по-високи стремежи. По време на делото на завоюването настъпват и съответните промени в техния житейски нрав. Има промени, но те са повърхностни, предварителни и далеч по-незначителни от промените в нрава и преследваните цели на онези, които са били усъвършенствани. Ако в хода на завоюването нравът на човека изобщо не се промени и той не придобие никаква истина, тогава този човек е боклук и е напълно безполезен! Хората, които не са били завоювани, не могат да бъдат усъвършенствани! Ако човек се стреми само да бъде завоюван, той не може да стане изцяло пълноценен, дори ако неговият нрав претърпи определени промени по време на делото на завоюването. Такъв човек ще загуби и първоначалните истини, които е придобил. Съществува огромна разлика между промяната в нрава на тези, които са завоювани, и тези, които са усъвършенствани. Но да бъдеш завоюван е първата стъпка към промяната, това е основата. Липсата на тази първоначална промяна е доказателство, че човек всъщност изобщо не познава Бог, тъй като това познание идва от съда, а този съд е основна част от делото на завоюването. Затова всички, които са усъвършенствани, трябва първо да бъдат завоювани; в противен случай няма как да бъдат усъвършенствани.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 204

Днес ви наставлявам така заради вашето собствено оцеляване, за да може Моята работа да върви гладко и за да може Моето встъпително дело в цялата вселена да бъде извършено по един по-уместен и по-съвършен начин и да разкрие Моите думи, власт, величие и правосъдие на хората от всички страни и народи. Делото, което върша сред вас, е началото на Моето дело в цялата вселена. Въпреки че сега вече е времето на последните дни, трябва да знаете, че „последните дни“ е само име на една епоха; също както Епохата на закона и Епохата на благодатта, то се отнася за една епоха и означава цяла епоха, а не последните няколко години или месеци. И все пак последните дни са съвсем различни от Епохата на благодатта и Епохата на закона. Делото на последните дни не се извършва в Израил, а сред езичниците; то е завоеванието пред Моя престол на хора от всички народи и племена извън Израил, за да може Моята слава във вселената да изпълни космоса и небесната твърд. Това става, за да мога да спечеля по-голяма слава, така че всички създания на земята да могат да предадат славата Ми на всички народи, завинаги през поколенията, и всички създания на небето и на земята да могат да видят цялата слава, която съм спечелил на земята. Делото, което се извършва в последните дни, е делото на завоеванието. Това не е направляване на живота на всички хора на земята, а завършекът на нетленния, хилядолетен живот на човечеството, изпълнен със страдания на земята. Следователно делото на последните дни не може да бъде подобно на няколкохилядолетното дело в Израил, нито пък на няколкогодишното дело в Юдея, което продължи две хилядолетия до второто въплъщение на Бог. Хората от последните дни ще се сблъскат само с повторната поява на Изкупителя в плът и ще получат личните дела и думи на Бог. Няма да изминат две хиляди години, преди последните дни да свършат; те са кратки — като времето, когато Исус извърши делото на Епохата на благодатта в Юдея. Това е така, защото последните дни са завършекът на цялата епоха. Те са завършекът и краят на шестхилядолетния план за управление на Бог и с тях завършва изпълненият със страдания жизнен път на човечеството. Те не пренасят цялото човечество в нова епоха и не позволяват животът на човечеството да продължи; това не би имало никакво значение за Моя план за управление или за съществуването на човека. Ако човечеството продължи така, рано или късно то ще бъде изцяло погълнато от дявола и душите, които Ми принадлежат, накрая ще бъдат погубени от неговите ръце. Моето дело продължава само шест хиляди години и Аз обещах, че властта на Лукавия над цялото човечество също ще продължи не повече от шест хиляди години. И така, времето изтече. Няма нито да продължавам, нито да отлагам повече: в епохата на последните дни Аз ще надделея над Сатана, ще си върна цялата слава и ще си върна всички души, които Ми принадлежат на земята, за да могат тези изстрадали души да избягат от морето на страданието — така ще бъде завършено цялото Мое дело на земята. След този ден Аз никога повече няма да стана плът на земята и никога повече Моят всевластен Дух няма да работи на нея. Ще направя само едно нещо на земята: Аз ще създам отново човечеството — такова човечество, което е свято и е Моят верен град на земята. Но знайте, че няма да унищожа целия свят, нито пък цялото човечество. Ще запазя останалата една трета — тази, която Ме обича и е напълно завоювана от Мен, и ще направя така, че тази една трета да бъде плодоносна и да се размножава на земята точно както правеха израилтяните по време на закона, като ги хранех с многобройни овце и добитък и всички земни богатства. Това човечество ще остане с Мен завинаги, но то няма да бъде днешното позорно мръсно човечество, а човечество, което е сбор от всички онези, които са били спечелени от Мен. Това човечество няма да бъде увредено, обезпокоено или обсадено от Сатана и ще бъде единственото човечество, което ще съществува на земята, след като триумфирам над Сатана. Това ще бъде човечеството, което днес е завоювано от Мен и е спечелило Моето обещание. И така, човечеството, което е било завоювано през последните дни, също така е човечеството, което ще бъде пощадено и ще спечели Моите вечни благословии. То ще бъде единственото доказателство за Моя триумф над Сатана и единственият трофей от битката Ми със Сатана. Тези военни трофеи са спасени от Мен от властта на Сатана и са единствената кристализация и плод на Моя шестхилядолетен план за управление. Те са от всички народи и вероизповедания, от всяко място и страна във вселената. Те са от различни раси, имат различни езици, обичаи и цвят на кожата и са разпръснати сред всички народи и вероизповедания по земното кълбо и дори във всяко кътче на света. Накрая те ще се съберат заедно, за да образуват цялото човечество — сбор от хора, недостижими за силите на Сатана. Онези от хората, които не са били спасени и завоювани от Мен, ще потънат безмълвно в морските дълбини и ще бъдат изгорени от Моите изпепеляващи пламъци за цяла вечност. Ще унищожа това старо, изключително мръсно човечество, точно както унищожих първородните синове и добитъка на Египет, като оставих само израилтяните, които ядоха агнешко месо, пиха агнешка кръв и белязаха преградите на вратите си с нея. Хората, които са били завоювани от Мен и са от Моето семейство, не са ли също хората, които ядат месото на Агнето, което съм Аз, и пият кръвта на Агнето, което съм Аз, и са изкупени от Мен и Ме почитат? Нима тези хора не са винаги съпровождани от Моята слава? Нима онези, които нямат месото на Агнето, което съм Аз, вече не са потънали безмълвно в морските дълбини? Днес вие Ми се противопоставяте и днес Моите думи са точно като онези, изречени от Йехова на синовете и внуците на Израил. И все пак ожесточението в дълбините на сърцата ви кара Моя гняв да се натрупва и да носи повече страдания на плътта ви, повече присъди за греховете ви и повече гняв срещу вашата нечестивост. Кой би могъл да бъде пощаден в деня на Моя гняв, като се отнасяте към Мен така днес? Коя нечестивост би могла да убегне от очите Ми, в които дебне наказанието? Чии грехове могат да се изплъзнат от Моите ръце — ръцете на Всемогъщия? Чие неподчинение може да избегне Моята присъда — присъдата на Всемогъщия? Аз, Йехова, говоря така на вас, потомците на езическия род, и думите, които ви казвам, надминават всичко, което е изречено в Епохата на закона и Епохата на благодатта, но вие сте по-непреклонни от целия народ на Египет. Нима не подклаждате гнева Ми, докато Аз спокойно върша делата Си? Как бихте могли да се изплъзнете невредими от Моя ден — деня на Всемогъщия?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева“)

Ежедневни Божии слова Откъс 205

Трябва да посветите всичко на Моето дело. Трябва да вършите работа, която е от полза за Мен. Готов съм да ви обясня всичко, което не разбирате, за да може да получите от Мен всичко, което ви липсва. Въпреки че недостатъците ви са твърде много, за да бъдат преброени, Аз съм готов да продължа да върша работата, която трябва да върша върху вас, като ви давам милост за последен път, за да можете да се възползвате от Мен и да спечелите славата, която отсъства у вас и която светът никога не е виждал. Работил съм толкова много години, но никой човек никога не Ме е познавал. Искам да ви разкрия тайни, които никога не съм разкривал на никого.

Сред хората Аз бях Духът, който те не успяха да видят, Духът, с когото никога не биха имали досег. Поради трите етапа на делото Ми на земята (сътворение на света, изкупление и унищожение), Аз се появявам сред тях по различно време (никога публично), за да върша Своите дела сред тях. Първият път, когато дойдох сред хората, беше през Епохата на изкуплението. Разбира се, Аз дойдох у еврейско семейство и като такива, първите, които видяха Божието идване на земята, бяха евреите. Причината, поради която извърших това дело лично, беше, че в Моето дело на изкупление исках да използвам въплъщението Си като принос за грях. И така, първите, които Ме видяха, бяха евреите в Епохата на благодатта. Това беше първият път, когато работих в плът. В Епохата на царството Моята работа е да завоювам и усъвършенствам, затова върша Своето пастирско дело отново в плът. Това е вторият път, когато работя в плът. В последните два етапа на делото това, с което хората се свързват, вече не е невидимият, неосезаем Дух, а човек, който е Духът, превърнат в плът. Така, в очите на човека, Аз отново ставам човек, без нищо от вида и усещането за Бог. Нещо повече, Богът, който хората виждат, е не само мъж, но и жена, което е най-поразително и озадачаващо за тях. Отново и отново, Моето изключително дело руши старите вярвания, поддържани в продължение на много, много години. Хората са изумени! Бог не е само Светият Дух, Духът, седмократно усиленият Дух или всеобхватният Дух, но е и човек — обикновен човек, изключително обикновен човек. Той е не само мъж, но и жена. Те са сходни по това, че и двамата са родени като човешки същества, а се различават по това, че единият е заченат от Светия Дух, а другият е роден от човек, макар и произлязъл директно от Духа. Те си приличат по това, че и двете Божии въплъщения изпълняват делото на Бог Отец, а се различават по това, че едното изпълнява делото на изкуплението, докато другото изпълнява делото на завоеванието. И двете представляват Бог Отец, но едното е Изкупителят, изпълнен с любяща доброта и милост, а другото е Богът на праведността, изпълнен с гняв и осъждане. Едното е Върховният Командир, който започна делото на изкуплението, а другото е праведният Бог, който извършва делото на завоеванието. Едното е началото, а другото — краят. Едното е безгрешна плът, а другото е плът, която завършва изкуплението, продължава делото и никога не е греховна. И двете са един и същ Дух, но живеят в различна плът, родени са на различни места и Ги делят няколко хиляди години. Всичките Им дела обаче взаимно се допълват, никога не си противоречат и може да се говори за тях едновременно. И двете са човешки същества, но едното е било бебе момче, а другото е било невръстно момиче. През всичките тези много години това, което хората са виждали, е не само Духът и не само човек, мъж, но и много неща, които не се вписват в човешките представи; като такива, хората никога не са в състояние да Ме проумеят напълно. Те продължават наполовина да вярват и наполовина да се съмняват в Мен — сякаш съществувам, но съм и измамлив сън — поради което и до днес хората все още не знаят какво е Бог. Можеш ли наистина да Ме обобщиш в едно просто изречение? Наистина ли се осмеляваш да кажеш, че: „Исус е само и единствено Бог и Бог е само и единствено Исус“? Наистина ли си толкова дързък, че да кажеш: „Бог е само и единствено Духът, и Духът е само и единствено Бог“? Нима ти е удобно да кажеш, че: „Бог е просто човек, облечен в плът“? Наистина ли имаш смелостта да твърдиш, че: „Образът на Исус е великият образ на Бог“? Можеш ли да използваш красноречието си, за да обясниш напълно Божия нрав и образ? Наистина ли се осмеляваш да кажеш, че: „Бог е създал само мъжете, но не и жените, по Свой образ и подобие“? Ако твърдиш това, тогава никоя жена не би била сред Моите избрани, а още по-малко жените биха били клас от човешкия род. Нима наистина знаеш какво е Бог? Бог човек ли е? Бог Дух ли е? Наистина ли Бог е мъж? Само Исус ли може да завърши делото, което трябва да свърша? Ако избереш само едно от гореизброените, за да обобщиш Моята същност, тогава си лоялен, но изключително невеж вярващ. Ако работех въплътен един единствен път, щяхте ли да Ми определяте граници? Наистина ли можеш да Ме разбереш напълно с един поглед? Наистина ли можеш да Ме обобщиш напълно въз основа на това, на което си бил изложен през живота си? Ако вършех подобна работа и в двете Си въплъщения, как щяхте да Ме възприемате? Щяхте ли да Ме оставите прикован на кръста завинаги? Може ли Бог да е толкова обикновен, колкото твърдиш?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво е твоето разбиране за Бог?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 206

Един етап от делото през двата предишни периода бе осъществен в Израел, а един бе осъществен в Юдея. Общо взето, нито един етап от това дело не бе извън Израел и всеки един от тях засягаше първо избрания народ. В резултат на това израилтяните вярват, че Бог Йехова е Бог само на израилтяните. Тъй като Исус действаше в Юдея, където бе разпнат, евреите гледат на Него като на Избавителя на еврейския народ. Те смятат, че Той е единствено Цар на евреите и на нито един друг народ; че Той не е Господ, който избавя англичаните, нито Господ, който избавя американците, а Господ, който избавя израилтяните; и че Той избавя именно евреите в Израел. В действителност, Бог е Господарят на всички неща. Той е Бог на всички творения. Той не е само Бог на израилтяните, нито на евреите; Той е Бог на всички творения. Предишните два периода от Неговото дело се състояха в Израел, което създаде определени представи у хората. Те вярват, че Йехова извърши Своето дело в Израел, че Самият Исус извърши Своето дело в Юдея, и, освен това, че Той се въплъти, за да работи — и изобщо, че това дело не се е простряло извън Израел. Бог не е действал сред египтяни или индийци; Той е действал само сред израилтяните. Така хората създават различни представи и очертават Божието дело в определен обхват. Те казват, че когато Бог действа, Той трябва да го прави сред избрания народ и в Израел. Освен израилтяните, Бог не е работил върху никои други, нито пък делото Му има по-голям обхват. Те са особено стриктни, когато става въпрос за поддържане на въплътения Бог в определени граници и не Му позволяват да излиза извън пределите на Израел. Не са ли всичко това само човешки представи? Бог сътвори небето и земята и всички неща, Той създаде всички творения, така че как би могъл да ограничи делото Си само до Израел? Ако това бе така, какъв би бил смисълът Той да създава всички творения? Той създаде целия свят и е изпълнявал шестхилядолетния Си план за управление не само в Израел, но и върху всеки човек във Вселената. Независимо дали живее в Китай, Съединените щати, Обединеното кралство или Русия, всеки човек е потомък на Адам; всички те са създадени от Бог. Нито един от тях не може да избегне границите на сътворението и нито един от тях не може да се раздели с етикета „потомък на Адам“. Всички те са Божии създания, всички те са потомци на Адам и всички те са и покварените потомци на Адам и Ева. Не само израилтяните са Божие творение, а всички хора; просто някои са били прокълнати, а други са били благословени. Израилтяните притежават много подходящи качества; Бог ги избра в началото, защото те бяха най-малко покварени. Китайците не могат да се сравняват с тях; те са много по-нисши. И така, Бог първоначално работи сред народа на Израел, а вторият етап от Неговото дело бе само в Юдея — което е довело до много представи и правила сред хората. Всъщност, ако Бог трябваше да действа според човешките представи, Той щеше да е Бог само на израилтяните и по този начин не би бил в състояние да разпростре делото Си върху езичниците, тъй като Той би бил само Бог на израилтяните, а не Бог на всички творения. Пророчествата казват, че името на Йехова ще бъде възвеличено сред езическите народи, че ще достигне до езическите народи. Защо това е било пророкувано? Ако Бог беше само Бог на израилтяните, тогава Той щеше да работи само в Израел. Нещо повече, Той нямаше да разпространи това дело и нямаше да пророкува така. Но понеже Той направи това пророчество, Той със сигурност ще разпростре делото Си сред езичниците, сред всеки народ и по всички земи. И понеже го е казал, Той трябва да го направи. Това е Неговият план, защото Той е Господ, който е създал небесата и земята и всички неща, и е Бог на всички творения. Независимо дали Той работи сред израилтяните или из цяла Юдея, работата, която върши, е за цялата Вселена и за цялото човечество. Делото, което Той върши днес сред народа на големия червен змей — една езическа нация — пак е дело за цялото човечество. И както Израел е в основата за Неговото дело на земята, така и Китай може да бъде в основата за Неговото дело сред езическите народи. Не изпълнява ли Той сега пророчеството, че „името на Йехова ще бъде възвеличено сред езическите народи“? Първата стъпка от Неговото дело сред езичниците е това дело, работата, която Той върши сред народа на големия червен змей. Това, че въплътеният Бог трябва да работи в тази земя и да работи сред тези прокълнати люде, е в противоречие с човешките представи; това са най-нисшите сред всички люде, те нямат никаква стойност и първоначално са били отхвърлени от Йехова. Хората могат да бъдат изоставени от други хора, но ако са изоставени от Бог, тогава никой не е по-нископоставен, никой не е по-нищожен. За едно Божие създание е много болезнено да бъде обладано от Сатана или да бъде изоставено от хората, но за едно създание да бъде изоставено от Създателя означава, че то не може да бъде по-нищожно. Потомците на Моав бяха прокълнати и се родиха в тази изостанала страна; без съмнение, от всички люде, обладани на тъмнината, потомците на Моав са най-нископоставени. Тъй като тези люде досега са били най-нископоставени, работата, извършена сред тях, най-добре може да разбие човешките представи и да е най-полезна за целия шестхилядолетен план за управление на Бог. Извършването на такава работа сред тези люде е най-добрият начин за разбиване на човешките представи и така Бог започва една нова епоха; с това Той разбива всички човешки представи; с това Той завършва работата в цялата Епоха на благодатта. Първото Му дело бе в Юдея, в границите на Израел. Сред езическите народи Той не стори нищо, за да сложи начало на новата епоха. Последният етап от делото не е само сред езичниците, а най-вече сред онези, които са били прокълнати. Това именно е доказателството, което най-силно може да унижи Сатана и по този начин Бог „става“ Бог на всичко сътворено във Вселената, Господ на всички неща, обект на поклонение за всичко живо.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог е Господ на всички творения“)

Ежедневни Божии слова Откъс 207

Днес има хора, които все още не разбират какво ново дело е започнал Бог. Сред езическите народи Бог е възвестил ново начало. Той е поставил началото на нова епоха и е започнал ново дело — и Той го върши сред потомците на Моав. Не е ли това най-новото Му дело? Никой в историята не го е преживявал преди. Никой дори не е чувал за него, а още по-малко да го е оценявал. Божията мъдрост, Божието чудо, Божията непостижимост, Божието величие и Божията святост се проявяват чрез този етап на работа, работата от последните дни. Не е ли това ново дело, дело, което разбива човешките представи? Има някои, които мислят така: „Понеже Бог прокле Моав и каза, че ще изостави потомците на Моав, как би могъл да ги спаси сега?“. Това са езичниците, които бяха прокълнати от Бог и бяха прокудени от Израел; израилтяните ги наричаха „езически кучета“. По всеобщо мнение, те са не само езически кучета, но още по-зле — чеда на разрухата; което ще рече, че те не са богоизбран народ. Те може да са били родени в границите на Израел, но не принадлежат към народа на Израел и са били прокудени сред езичниците. Те са най-долните от всички люде. Именно защото са най-низшите сред хората, Бог извършва сред тях Своето дело по започването на нова епоха, тъй като те са представители на поквареното човечество. Божието дело е избирателно и целенасочено; работата, която Той върши с тези люде днес, е и работа, която е извършена при сътворението. Ной беше Божие създание, както и неговите потомци. Всички в света, които са от плът и кръв, са Божии създания. Божието дело е насочено към всички творения, то не зависи от това дали някой е прокълнат, след като е бил създаден. Божието дело на управлението е насочено към всичко сътворено, а не към онези избрани люде, които не са били прокълнати. Тъй като Бог желае да върши Своето дело сред Своето творение, Той със сигурност ще го доведе до успешен завършек и ще работи сред тези люде, които са полезни за Неговото дело. Затова Той разбива всички условности, когато работи сред хората. За Него думите „проклет“, „наказан“ и „благословен“ са безсмислени! Еврейският народ е добър, както и избраният народ на Израел; те са хора с добри качества и добра човешка природа. В началото именно сред тях Йехова започна Своята дейност и извърши най-ранното Си дело, но да извършва сред тях делото на завоюването днес, би било безсмислено. Те, също така, може да са част от сътворението и може да имат много положителни черти, но да се извършва този етап от делото сред тях, би било безсмислено. Бог не би могъл да завоюва хората, нито би могъл да убеди всичките си творения, и точно в това е смисълът на прехвърлянето на работата Му към хората от народа на големия червен змей. От най-голямо значение тук е, че Той започва една епоха, че разбива всички правила и всички човешки представи и завършва делото от цялата Епоха на благодатта. Ако текущата Му работа се извършваше сред израилтяните, до момента, в който Неговият шестхилядолетен план за управление приключи, всеки би вярвал, че Бог е само Бог на израилтяните, че само израилтяните са богоизбраният народ, че само израилтяните заслужават да наследят Божието благословение и обещание. Божието въплъщение през последните дни сред езичниците в страната на големия червен змей завършва делото на Бог като Бог на всички творения. Той завършва цялата работа по управлението и завършва ядрото от Своята работа сред народа на големия червен змей. Сърцевината на тези три работни етапа е спасението на човека, а именно — да накара всичко живо да се прекланя пред Създателя. Така всеки етап от делото носи огромно значение; Бог не прави нищо, което е без смисъл или стойност. От една страна, този етап от делото въвежда нова епоха и завършва предишните две; от друга страна, той разбива всички човешки представи и всички стари методи на човешка вяра и познание. Работата от предишните две епохи е извършвана според различни човешки представи. Този етап обаче напълно елиминира човешките представи, като по този начин напълно завоюва човешкия род. Чрез завоюването на потомците на Моав, чрез работата сред потомците на Моав, Бог ще завоюва всички хора във Вселената. Това е най-дълбокото значение на този етап от Неговата работа и най-ценният аспект на този етап от Неговото дело. Дори ако сега знаеш, че собственото ти положение е ниско и че си маловажен, все пак ще чувстваш, че си срещнал най-голямата радост: наследил си голяма благословия, получил си голямо обещание и можеш да помогнеш за изпълнението на това велико Божие дело. Видял си истинското лице на Бог, познал си присъщата на Бог власт и следваш Божията воля. Предишните два етапа на Божието дело са били в Израел. Ако този етап от Неговото дело през последните дни също се провеждаше сред израилтяните, не само всичко живо щеше да повярва, че единствено израилтяните са богоизбраният народ, но и целият Божи план за управление не би успял да постигне желания ефект. По време на периода, в който двата етапа на Неговото дело се провеждаха в Израел, сред езическите народи не се извършваше никаква нова работа, нито каквато и да е работа по започването на новата епоха. Днешният етап на работа — работата по започването на нова епоха — първо се извършва сред езическите народи и освен това от самото начало се извършва сред потомците на Моав, като поставя началото на цялата епоха. Бог е разрушил всяко познание, съдържащо се в човешките представи, като не е позволил нищо от него да остане. В Своето завоевателно дело Той е разрушил човешките представи, онези стари, по-ранни човешки начини на познание. Той позволява на хората да видят, че при Бог няма правила, че в Бог няма нищо старо, че работата, която Той върши, е напълно освободена, напълно свободна и че Той е прав във всичко, което върши. Ти трябва напълно да се подчиниш на всяко дело, което Той върши сред хората. Цялата работа, която Той върши, има смисъл и се извършва според собствената Му воля и мъдрост, а не според човешки избори и представи. Ако нещо е от полза за Неговото дело, Той го прави; и ако нещо не е от полза за Неговото дело, Той не го прави, колкото и добро да е то! Той работи и избира получателите и местоположението на Своята работа в съответствие с нейния смисъл и цел. Когато работи, Той не се придържа към стари правила, нито следва стари формули. Вместо това, Той планира Своето дело според неговата значимост. В крайна сметка Той ще постигне реален резултат и очакваната цел. Ако ти не разбираш тези неща днес, тази работа няма да има никакъв ефект върху теб.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог е Господ на всички творения“)

Ежедневни Божии слова Откъс 208

Колко големи са препятствията пред Божието дело? Някой знаел ли е някога? Когато хората са обзети от дълбоко вкоренени суеверни окраски, кой е способен да познае истинския Божи лик? Как биха могли да разберат напълно словата, изречени от Бог, с тези изостанали културни познания — тъй повърхностни и нелепи? Дори да им говоря лице в лице и да ги храня в устата, как биха могли да разберат? Понякога сякаш на Божиите слова не се обръща внимание: хората изобщо не реагират, клатят глави и не разбират нищо. Как да не е притеснително това? Тази „далечна^[1] древна културна история и културно познание“ са възпитали такава безполезна група хора. Тази древна култура — ценно наследство — е пълен боклук! Отдавна се е превърнала във вечен срам и не си струва да се споменава! Тя е научила хората на трикове и похвати за противопоставяне на Бог, а „подреденото, нежно напътствие“^[2] на националното образование е направило хората още по-непокорни към Бог. Всяка част от Божието дело е изключително трудна и всеки етап от Неговото дело на земята е мъчителен за Бог. Колко тежко е Неговото дело на земята! Етапите на Божието дело на земята са свързани с големи трудности: заради слабостта на хората, недостатъците им, детинщината им, невежеството им и всичко човешко Бог внимателно планира и обмисля всичко. Човекът е като хартиен тигър, когото не смееш да примамиш или провокираш. При най-лекото докосване той отвръща с хапане или пада и губи пътя си, а при най-малката загуба на концентрация сякаш се отдръпва или пренебрегва Бог, или бяга при подобните на свине и псета свои родители, за да се отдаде на нечистотиите на техните тела. Каква голяма пречка! На практика на всеки етап от делото Си Бог е подложен на изкушения и почти на всеки етап Бог рискува да изпадне в голяма опасност. Словата Му са искрени и честни, не са злонамерени, но кой е готов да ги приеме? Кой е готов да се подчини напълно? Това разбива Божието сърце. Той се бъхти денонощно за човека, обзет е от тревога за човешкия живот и съчувства на човешката слабост. Той е понесъл много обрати във всеки етап на Своето дело, за всяка дума, която изрича; Той постоянно е в безизходица и мисли за слабостта, непокорството, детинщината и уязвимостта на човека денонощно, отново и отново. Кой изобщо е узнал това? На кого може да се довери? Кой би могъл да разбере? Той все се отвращава от греховете на хората, от липсата им на кураж, от липсата им на решителност, все се тревожи за уязвимостта им и обмисля пътя, който им предстои. Винаги, когато наблюдава думите и делата на хората, Той е изпълнен с милост и гняв, и винаги гледката на тези неща предизвиква болка в сърцето Му. В крайна сметка невинните станаха безчувствени. Защо Бог все трябва да им създава трудности? Слабият човек е напълно лишен от постоянство. Защо Бог все трябва да изпитва такъв нестихващ гняв към него? У слабия и безсилен човек вече няма ни най-малко жизненост. Защо Бог все трябва да го укорява за непокорството му? Кой може да устои на заплахите на Бог в небето? Човекът, в крайна сметка, е крехък, а Бог е в отчаяно положение и е изтласкал гнева Си дълбоко в сърцето Си, за да може човекът бавно да размишлява върху себе си. И все пак човекът, който се намира в тежка беда, няма ни най-малка представа за Божията воля; той дори не подозира, че е потъпкан от стария цар на дяволите и винаги се настройва срещу Бог или е безразличен към Него. Бог е изрекъл толкова много слова, но някой някога приемал ли ги сериозно? Човекът не разбира Божиите слова, но остава невъзмутим, не копнее и никога не е познавал истински същината на стария дявол. Хората живеят в Хадес, в ада, но вярват, че живеят в дворец на морското дъно. Те са преследвани от големия червен змей, но смятат, че са „облагодетелствани“^[3] от страната. Дяволът им се подиграва, но те смятат, че се радват на превъзходното изкуство на плътта. Какви мръсни, долни неудачници са те! Човекът се сблъсква с нещастие, но не го осъзнава, и в това мрачно общество претърпява премеждие след премеждие^[4], но никога не се е събуждал за това. Кога ще се отърве от самолюбието и робския си нрав? Защо е толкова безразличен към Божието сърце? Дали мълчаливо одобрява това потисничество и страдание? Нима не мечтае за деня, в който ще може да превърне мрака в светлина? Нима не иска отново да поправи неправдите в праведност и истина? Готов ли е да гледа и да не прави нищо, докато хората изоставят истината и изопачават фактите? Доволен ли е да продължава да търпи това грубо отношение? Нима иска да бъде роб? Нима иска да загине от ръцете на Бог заедно с робите на тази провалена държава? Къде е твоята решителност? Къде е твоята амбиция? Къде е твоето достойнство? Къде е твоята почтеност? Къде е твоята свобода? Готов ли си да пожертваш целия си живот^[5] за големия червен змей, царя на дяволите? Доволен ли ще си, ако го оставиш да те измъчва до смърт? Лицето на бездната е хаотично и тъмно, а обикновените хора, които понасят такова страдание, викат към небето и се оплакват на земята. Кога човекът ще е способен да вдигне глава високо? Човекът е измършавял и изтощен, как би могъл да се бори с този жесток и тираничен дявол? Защо не отдаде живота си на Бог възможно най-скоро? Защо все още се колебае? Кога може да завърши Божието дело? Така безцелно тормозен и потискан, целият му живот в крайна сметка ще е бил напразен; защо толкова бърза да пристигне и така бърза да си тръгне? Защо не запази нещо ценно, което да даде на Бог? Нима е забравил хилядолетната омраза?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (8)“)

Забележка:

1. „Далечна“ се използва подигравателно.

2. „Подреденото, нежно напътствие“ се използва подигравателно.

3. „Облагодетелствани“ се използва за подигравка с хора, които изглеждат като от дърво и нямат самосъзнание.

4. „Претърпява премеждие след премеждие“ показва, че хората са родени в земята на големия червен змей и не могат да държат главите си изправени.

5. „Да пожертваш целия си живот“ се използва в пренебрежителен смисъл.

Ежедневни Божии слова Откъс 209

Днешният път не е лесен за изминаване. Може да се каже, че е доста труден за постигане и през вековете се е случвало изключително рядко. Кой обаче би си помислил, че само плътта на човека ще е достатъчна, за да го погуби? Днешното дело със сигурност е ценно като пролетен дъжд и като Божията доброта към човека. Ако обаче човек не знае целта на днешното си дело или не разбира същността на човечеството, тогава как може да се говори за неговата скъпоценност и стойност? Плътта не принадлежи на самите хора, така че никой не може да види ясно къде всъщност ще бъде нейното назначение. Въпреки това трябва добре да знаеш, че Господа на творението ще върне човечеството, което бе създадено, на първоначалното му място и ще възстанови първоначалния му образ от времето на създаването му. Той напълно ще си върне дъха, който е вдъхнал на човека, ще си възвърне неговата плът и кръв и ще върне всичко на Господа на творението. Той напълно ще преобрази и обнови човечеството и ще отнеме от човека цялото Божие наследство, което не принадлежи на човечеството, а на Бог, и никога повече няма да го предаде на човечеството. Това е така, защото изначално нито едно от тези неща не принадлежи на човечеството. Той ще си ги върне всички — това не е несправедливо заграбване; то по-скоро има за цел да възстанови небето и земята в първоначалното им състояние, както и да преобрази и обнови човека. Това е разумната цел за човека, макар че може би няма да бъде повторно възвръщане на плътта, след като тя е била порицана, както хората може би си представят. Бог не иска скелетите на плътта след нейното унищожаване; Той иска първоначалните елементи в човека, които принадлежаха на Бог в началото. Следователно Той няма да унищожи човечеството или да изкорени напълно човешката плът, тъй като плътта на човека не е негова частна собственост. По-скоро тя е придатък на Бог, Който управлява човечеството. Как би могъл Той да унищожи човешката плът за Свое „удоволствие“? Досега наистина ли сте се освободили от цялата тази ваша плът, която не струва и една стотинка? Ако можехте да разберете тридесет процента от делото на последните дни (тези само тридесет процента означават да разберете делото на Светия Дух днес, както и Божието дело на словото в последните дни), тогава не бихте продължили да „служите“ или да „храните синовна обич“ към вашата плът — плът, която е била покварена в продължение на много години — както е и днес. Трябва ясно да видите, че хората вече са напреднали до безпрецедентно състояние и повече няма да продължат да се търкалят напред като колелата на историята. Твоята развалена плът отдавна е покрита с мухи, така че как би могла да има силата да обърне колелата на историята, на която Бог е дал възможност да продължи до днес? Как може да накара безмълвно тиктакащия часовник на последните дни отново да тиктака и стрелките му да се движат по посока на часовниковата стрелка? Как може да преобрази света, който изглежда забулен в гъста мъгла? Може ли плътта ти да съживи планините и реките? Може ли плътта ти, която има само ограничена функция, наистина да възстанови онзи човешки свят, за който си копнеел? Можеш ли наистина да възпиташ потомците си да станат „човешки същества“? Разбираш ли сега? На какво точно принадлежи плътта ти? Първоначалното намерение на Бог да спаси човека, да усъвършенства човека и да го преобрази не беше да ти даде красива родина или да донесе мирен покой на човешката плът; то бе заради Неговата слава и Неговото свидетелство, за по-голяма радост на човечеството в бъдеще и за да може то скоро да си почине. И все пак това не беше заради твоята плът, защото човекът е средство на Божието управление, а човешката плът е само допълнение. (Човекът е предмет с дух и тяло, докато плътта е просто предмет, който се разлага. Това означава, че плътта е инструмент, който се използва в плана за управление.) Трябва да знаеш, че Божието усъвършенстване, завършване и придобиване на хората не носи нищо друго освен мечове и удари по плътта им, както и безкрайни страдания, пожари, безмилостно правосъдие, порицание, проклятия и безкрайни изпитания. Такава е вътрешната история и истината за делото на управлението на човека. Всички тези неща обаче са насочени към човешката плът и всички стрели на враждебността са безмилостно насочени към човешката плът (защото човекът е невинен). Всичко това е в името на Неговата слава и свидетелство и за Неговото управление. Това е така, защото Неговото дело не е само заради човечеството, но и заради целия план, както и за да изпълни първоначалната Си воля, когато създаде човечеството. Ето защо може би деветдесет процента от това, което човек преживява, включва страдания и огнени изпитания, а сладките и щастливи дни, за които копнее човешката плът, са много малко или дори липсват. Много по-малко човек е в състояние да се наслаждава на щастливи мигове в плътта, прекарвайки красиви моменти с Бог. Плътта е мръсна, така че това, което човешката плът вижда или на което се наслаждава, не е нищо друго освен Божието порицание, което човекът намира за неделикатно, сякаш му липсва нормален смисъл. Това е така, защото Бог ще прояви Своя праведен нрав, който не е деликатен към човека, не търпи човешките престъпления и мрази враговете. Бог открито разкрива целия Си нрав с всички необходими средства, като по този начин приключва делото на шестхилядолетната Си битка със Сатана — делото на спасението на цялото човечество и унищожаването на Сатана от миналото!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Целта на управлението на човечеството“)

Ежедневни Божии слова Откъс 210

Настъпиха последните дни и държавите по света са в смут. Има политически хаос, навсякъде се появяват глад, епидемии, наводнения и суши. В света на човека има катастрофа; небесата също изпращат бедствия. Това са признаци на последните дни. Но за хората това изглежда като свят на веселие и блясък; при това все повече и повече сърцата на всички хора са привлечени от този свят и много хора са впримчени и не могат да се измъкнат от него. Много хора ще бъдат измамени от онези, които се занимават с измама и магьосничество. Ако ти не се стремиш към напредък, живееш без идеали и не си се утвърдил в истинския път, тогава ще бъдеш пометен от нарастващите приливи на греха. Китай е най-изостаналата от всички държави; това е земята, където големият червен дракон лежи свит, там има най-много хора, които се кланят на идоли и се занимават с магьосничество, има най-много храмове и е място, където живеят мръсни демони. Ти си роден от него, обучен си от него и си пропит от неговото влияние; ти си покварен и измъчван от него, но след като се събудиш, го изоставяш и биваш напълно спечелен от Бог. Това е Божията слава и затова този етап от делото е от голямо значение. Бог е извършил дело от толкова голям мащаб, изрекъл е толкова много думи и в крайна сметка ще ви спечели напълно — това е една част от работата на Божието управление и вие сте „победната плячка“ от битката на Бог със Сатана. Колкото повече осъзнавате истината и колкото по-добър е животът ви като част от църквата, толкова повече големият червен дракон ще пада на колене. Всичко това са въпроси на духовния свят — това са битките на духовния свят и когато Бог победи, Сатана ще бъде посрамен и низвергнат. Този етап от Божието дело има огромно значение. Бог наистина работи в такъв огромен мащаб и изцяло спасява тази група хора, така че можеш да се спасиш от влиянието на Сатана, да живееш в светата земя, да живееш в Божията светлина и тази светлина да те ръководи и напътства. Тогава в живота ти има смисъл. Това, което ядете и носите, е различно от това на неверниците; вие се наслаждавате на Божието слово и водите смислен живот — а на какво се радват те? Те се радват единствено на „наследството на предците си“ и на „националния си дух“. В тях няма и следа от човешка природа! Вашите дрехи, думи и действия са различни от техните. В крайна сметка вие напълно ще избягате от мръсотията, няма повече да бъдете впримчени в изкушението на Сатана и ще получавате ежедневното Божие обезпечаване. Винаги трябва да бъдете предпазливи. Въпреки че живеете на мръсно място, вие не сте опетнени с мръсотия и можете да живеете редом с Бог, получавайки Неговата велика защита. Бог ви е избрал измежду всички на тази жълта земя. Не сте ли най-благословените хора? Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да се отдадеш на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. В този свят човекът носи дрехите на дявола, яде храна от дявола и работи и служи под контрола на дявола, като бива напълно стъпкан в неговата мръсотия. Ако не схващаш смисъла на живота или не намериш истинския път, какво значение има тогава такъв живот? Вие сте хора, които следват правилния път — тези, които търсят усъвършенстване. Вие сте хора, които се надигат в нацията на големия червен дракон — тези, които Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (2)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 211

Днес делото, което върша във вас, има за цел да ви доведе до нормална човешка природа; това е дело по въвеждането на нова епоха и воденето на човечеството в живота на новата епоха. Стъпка по стъпка това дело се извършва и развива сред вас, пряко: Аз ви обучавам лице в лице, хващам ви за ръка, казвам ви всичко, което не разбирате, дарявам ви всичко, което ви липсва. Може да се каже, че за вас цялото това дело е вашият ресурс за живот, насочвайки ви и към нормална човешка природа; то е специално предназначено да осигури поддържане на живота на тази група хора през последните дни. За Мен цялото това дело има за цел да сложи край на старата епоха и да постави началото на нова; що се отнася до Сатана, Аз Се въплътих именно за да го победя. Работата, която върша сред вас сега, е вашата прехрана за днешния ден и навременното ви спасение, но през тези няколко кратки години ще ви кажа всички истини, целия начин на живот и дори делото на бъдещето; това ще бъде достатъчно, за да ви даде възможност да преживеете нещата нормално в бъдеще. Всички Мои слова са това, което съм ви поверил. Не увещавам нищо друго; днес всички слова, които ви говоря, са Моят съвет към вас, защото днес вие нямате опит с много от словата, които изговарям, и не разбирате вътрешния им смисъл. Един ден вашите изживявания ще се сбъднат точно така, както говорих за тях днес. Тези слова са вашите видения за днешния ден и от тях ще зависите в бъдеще; те са храна за живота днес и съвет за бъдещето, а по-добър съвет не може да има. Това е така, защото времето, което имам да работя на земята, не е толкова дълго, колкото времето, което вие имате, за да изживеете Моите слова; Аз просто завършвам делото си, докато вие се стремите към живота — процес, който включва дълго пътуване през живота. Едва след като изживеете много неща, ще можете напълно да усвоите начина на живот; едва тогава ще можете да прозрете докрай вътрешния смисъл на словата, които говоря днес. Когато имате словата Ми в ръцете си, когато всеки от вас получи всички Мои поръчения, след като ви възложа всичко, което трябва, и когато делото със словата приключи, независимо колко голям ефект е постигнат, тогава ще бъде постигнато и изпълнението на Божията воля. Не е така, както си представяш — че трябва да бъдеш променен до известна степен; Бог не действа според твоите представи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (7)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 212

В последните дни Бог стана плът, за да върши делото, което трябва да извърши, и да изпълнява Своето служение на слова. Той дойде лично, за да работи сред човешките същества с цел да усъвършенства онези хора, които са по Неговото сърце. От момента на сътворението до днес само през последните дни Той извършва този вид дело. Само през последните дни Бог се въплъти, за да извърши такова мащабно дело. Въпреки че понася трудности, които хората трудно биха понесли, и въпреки че е велик Бог, Който все пак има смирението да стане обикновен човек, нито един аспект от делото Му не е закъснял и планът Му ни най-малко не е станал жертва на хаос. Той върши делото според първоначалния Си план. Една от целите на това въплъщение е да завоюва хората, друга е да усъвършенства хората, които обича. Той желае да види със собствените Си очи хората, които усъвършенства, и иска да види за Себе Си как хората, които усъвършенства, свидетелстват за Него. Не един или двама души са усъвършенствани. По-скоро това е група, състояща се само от няколко души. Хората в тази група идват от различни страни по света и от различни националности. Целта на извършването на толкова много работа е да се спечели тази група хора, да се спечели свидетелството, което тази група хора носи за Него, и чрез тях Той да получи славата. Той не върши дело, което няма никакво значение, нито пък върши дело, което няма никаква стойност. Може да се каже, че като върши толкова много работа, Бог цели да усъвършенства всички онези, които желае да усъвършенства. Когато Му остане свободно време извън тази дейност, Той ще изпъди онези, които са зли. Знайте, че Той не върши това велико дело заради онези, които са зли; напротив, Той дава всичко от Себе Си заради този малък брой хора, които трябва да бъдат усъвършенствани от Него. Делото, което върши, думите, които изрича, тайните, които разкрива, както и Неговият съд и наказание, са заради този малък брой хора. Той не стана плът заради онези, които са зли, и още по-малко тези зли хора предизвикват в Него голям гняв. Той говори истината и говори за навлизане заради онези, които трябва да бъдат усъвършенствани: Той стана плът заради тях и именно заради тях дава Своите обещания и благословии. Делото Му за истината, навлизането и живота в човешка природа, за които Той говори, не се върши заради онези, които са зли. Той не иска да говори на онези, които са зли, като вместо това желае да дари всички истини на онези, които трябва да бъдат усъвършенствани. И все пак днес Неговото дело изисква на онези, които са зли, да им бъде позволено да се насладят на някои от Неговите блага. Тези, които не изпълняват истината, които не удовлетворяват Бог и които пречат на делото Му, са зли. Те не могат да бъдат усъвършенствани и са омразни и отхвърлени от Бог. Обратно, хората, които прилагат истината на практика и могат да удовлетворят Бог, и които отдават цялата си същност в Божието дело, са хората, които трябва да бъдат усъвършенствани от Бог. Тези, които Бог иска да усъвършенства, не са някой друг, а тази група хора, и делото, което Бог върши, е заради тези хора. Истината, за която Той говори, е насочена към хората, които желаят да я приложат на практика. Той не говори на хората, които не прилагат истината на практика. Придобиването на по-дълбоко прозрение и по-задълбочена проницателност, за което Той говори, е насочено към хората, които могат да осъществяват истината. Когато говори за онези, които трябва да бъдат усъвършенствани, Той говори именно за тези хора. Действието на Светия Дух е насочено към хората, които са готови да практикуват истината. Притежаването на мъдрост и на човешка природа се дават на хората, които са готови да приложат истината на практика. Онези, които не изпълняват истината, могат да чуят много думи на истината, но тъй като са толкова зли по природа и не се интересуват от истината, това, което разбират, са само доктрини, думи и празни теории, без ни най-малка стойност за навлизането им в живота. Никой от тях не е верен на Бог; всички те са хора, които виждат Бог, но не могат да Го придобият; всички те са осъдени от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани“)

Ежедневни Божии слова Откъс 213

Основната цел на делото на завоюването е да се очисти човечеството, за да може човекът да притежава истината, защото човекът разбира твърде малко от истината! Извършването на делото на завоюването върху такива хора е от най-дълбоко значение. Всички вие сте попаднали под влиянието на тъмнината и сте дълбоко увредени. Следователно целта на това дело е да ви даде възможност да опознаете човешката природа и по този начин да живеете в истината. Да бъдат усъвършенствани е нещо, което всички сътворени същества трябва да приемат. Ако делото на този етап включваше само усъвършенстване на хората, тогава то можеше да се извърши във Великобритания, Америка или Израел; можеше да се извърши върху хората от всяка нация. Делото по завоюването обаче е избирателно. Първият етап от делото на завоюването е краткосрочен; освен това той ще бъде използван за унижаване на Сатана и завоюване на цялата вселена. Това е първоначалното дело на завоюването. Може да се каже, че всяко създание, което вярва в Бог, може да бъде усъвършенствано, защото да бъдеш усъвършенстван е нещо, което може да бъде постигнато само след дългосрочна промяна. Да бъдеш завоюван обаче е нещо различно. Образецът и моделът за завоюване трябва да бъде този, който изостава най-много, който живее в най-дълбокия мрак; той трябва да бъде най-изпадналият, най-нежелаещият да признае Бог и най-непокорният на Бог. Точно такъв човек може да свидетелства, че е бил завоюван. Основната цел на делото на завоюването е да се победи Сатана, докато основната цел на усъвършенстването на хората е да се спечелят хората. Целта е да се даде възможност на хората да свидетелстват, след като са завоювани, че това дело на завоюването е извършено тук, върху хора като вас. Целта е хората да свидетелстват, след като бъдат завоювани. Тези завоювани хора ще бъдат използвани за постигане на целта да бъде унизен Сатана. И така, какъв е основният метод на завоюването? Порицание, правосъдие, отправяне на проклятия и изобличение — използване на праведен нрав за завоюване на хората, така че те да бъдат напълно убедени заради Божия праведен нрав. Използването на реалността и авторитета на словото за завоюване на хората и за пълно убеждаване — ето какво означава да бъдеш завоюван. Онези, които биват усъвършенствани, не само са способни да постигнат покорство, след като са били завоювани, но също така могат да имат познание за делото на правосъдието, да променят своя нрав и да опознаят Бог. Те изживяват пътя на любовта към Бог и се изпълват с истината. Научават се как да изживяват Божието дело, стават способни да страдат за Бог и да имат собствена воля. Усъвършенстваните са тези, които имат действително разбиране за истината благодарение на това, че са изживели Божието слово. Завоюваните са тези, които знаят за истината, но не са приели нейното истинско значение. След като са завоювани, те се покоряват, но цялото им покорство е резултат от осъждането, на което са били подложени. Те нямат абсолютно никакво разбиране за истинското значение на много истини. На думи те признават истината, но не са навлезли в нея; разбират истината, но не са я изпитали. Делото, което се извършва върху усъвършенстваните, включва порицание и осъждане, заедно с осигуряването на живот. Човек, който цени навлизането в истината, е човек, който трябва да бъде усъвършенстван. Разликата между тези, които са усъвършенствани, и тези, които са завоювани, се състои в това дали те навлизат в истината. Усъвършенстваните са тези, които разбират истината, навлезли са в истината и живеят според истината; хората, които не могат да бъдат усъвършенствани, са тези, които не разбират истината и не навлизат в истината, т.е. тези, които не живеят според истината. Ако такива хора са в състояние сега да се покорят напълно, тогава те са завоювани. Ако завоюваните не търсят истината — ако следват, но не изживяват истината, ако забелязват и чуват за истината, но не ценят изживяването на истината — тогава те не могат да бъдат усъвършенствани. Хората, които трябва да бъдат усъвършенствани, по пътя към усъвършенстването практикуват истината според Божиите изисквания. По този начин те удовлетворяват Божията воля и се усъвършенстват. Всеки, който следва докрай, преди да завърши делото на завоюването, е завоюван, но не може да се каже, че е усъвършенстван. „Усъвършенстваните“ се отнася до онези, които след края на делото на завоюването са способни да следват истината и да бъдат спечелени от Бог. То се отнася за онези, които след края на делото на завоюването остават непоколебими в изпитанията и живеят според истината. Това, което отличава завоюването от усъвършенстването, са разликите в етапите на делото и разликите в степента, в която хората разбират и навлизат в истината. Всички онези, които не са поели по пътя на усъвършенстването, тоест онези, които не притежават истината, накрая все пак ще бъдат пропъдени. Само онези, които притежават истината и които живеят според нея, могат да бъдат напълно спечелени от Бог. Тоест тези, които живеят по образа на Петър, са усъвършенстваните, а всички останали са завоюваните. Делото, което се извършва върху всички завоювани, се състои в налагане на проклятия, порицание и показване на гняв, а това, което идва при тях, е праведност и проклятия. Да се работи върху такъв човек означава да се разкрие без церемониалност или учтивост — да се разкрие поквареният нрав в него, така че той сам да го разпознае и да се убеди напълно. След като човекът стане напълно покорен, делото по завоюването приключва. Дори и повечето хора все още да не се стремят да разберат истината, делото по завоюването ще е приключило.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот“)

Ежедневни Божии слова Откъс 214

Как Бог довежда човека до съвършенство? Какъв е Божият нрав? Какво се съдържа в Неговия нрав? Нека поясним: един го нарича разпространяване на Божието име, друг го нарича свидетелстване за Бог, а трети го нарича възхваляване на Бог. Човекът, въз основа на познаването на Бог, в крайна сметка ще се трансформира в своя житейски нрав. Колкото повече човек е подложен на обработване и облагородяване, толкова повече се ободрява; колкото повече стъпки има Божието дело, толкова повече човек бива усъвършенстван. Днес, според опита на човека, всеки отделен етап от Божието дело удря по неговите представи и всичко е отвъд интелекта на човека и отвъд неговите очаквания. Бог осигурява всичко, от което човек се нуждае, и във всяко едно отношение това противоречи на неговите представи. Бог изрича словата Си в твоето време на слабост — само по този начин Той може да ти даде твоя живот. Като атакува твоите представи, Той те кара да приемеш Божиите мерки; само по този начин можеш да се отървеш от твоята поквара. Днес въплътеният Бог работи в състояние на божественост в едно отношение, но в друго Той работи в състояние на нормална човешка природа. Когато престанеш да отричаш всяко Божие дело, когато си способен да се подчиняваш, без значение какво казва или прави Бог в състоянието на нормална човешка природа, когато си способен да се подчиняваш и да разбираш, без значение каква нормалност проявява Той, и когато си придобил действителен опит, само тогава можеш да си сигурен, че Той е Бог, само тогава ще спреш да произвеждаш представи и само тогава ще можеш да Го следваш докрай. Има мъдрост в Божието дело и Той знае колко непоклатим може да бъде човек в свидетелството си за Него. Той знае жизнената слабост на човека и думите, които изрича, могат да удрят право в твоята жизнена слабост, но Той също така използва Своите величествени и мъдри думи, за да те накара да свидетелстваш непоколебимо за Него. Такива са чудесата на Бог. Работата, която Бог върши, е невъобразима за човешкия интелект. Каквито и видове поквара да притежава човекът, бидейки от плът, и каквото и да представлява човешката същност — всички тези неща се разкриват чрез Божия съд, който оставя човека без място, където да се скрие от своя срам.

Бог върши делото на осъждането и порицанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието осъждане на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да бъде според Божието сърце. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е според Божието сърце. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се подчинява, да свидетелства за Него, да познава Неговото практическо и нормално дело, да се подчинява на всички Негови думи и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и реално и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и порицание, през Неговото обработване и скастряне, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“)

Ежедневни Божии слова Откъс 215

Спомнете си сцената от Библията, в която Бог унищожи Содом, спомнете си и как жената на Лот се превърна в стълб от сол. Спомнете си как хората от Ниневия се покаяха за греховете си, облечени във вретище и посипани с пепел, и какво последва, след като евреите приковаха Исус на кръста преди 2 000 години. Евреите бяха изгонени от Израел и избягаха в държави по целия свят. Мнозина бяха убити и целият еврейски народ изпита безпрецедентната болка от унищожението на страната си. Те приковаха Бог на кръста — извършиха ужасен грях — и предизвикаха Божия гняв. Те се принудиха да платят за това, което бяха сторили, и трябваше да понесат всички последствия от действията си. Осъдиха Бог, отхвърлиха Го и затова ги очакваше само една съдба: да бъдат наказани от Бог. Това бяха горчивите последици и бедствието, които техните владетели докараха върху страната и народа си.

Днес Бог се е върнал в света, за да извърши делото Си. Първата Му спирка е примерът за диктаторско управление: Китай — здравият бастион на атеизма. Бог придоби група хора чрез Своята мъдрост и власт. През този период Той е преследван от управляващата партия на Китай по всевъзможни начини и е подлаган на големи страдания, без място, където да положи глава, неспособен да намери подслон. Въпреки това Бог продължава делото, което възнамерява да изпълни — Той изрича словата Си и разпространява евангелието. Никой не може да проумее всемогъществото на Бог. В Китай — държава, считаща Бог за свой враг, Той никога не е прекратявал делото Си. Напротив, повече хора са приели Неговото дело и слово, защото Бог спасява всеки един представител на човечеството във възможно най-голяма степен. Вярваме, че никоя държава или власт не може да застане на пътя на това, което Бог желае да постигне. Тези, които възпрепятстват Божието дело, противопоставят се на Божието слово и нарушават и пречат на Божия план, в крайна сметка ще бъдат наказани от Бог. Противопоставящият се на Божието дело ще бъде изпратен в ада; всяка държава, която се противопоставя на Божието дело, ще бъде унищожена; всяка нация, която се надигне срещу Божието дело, ще бъде заличена от тази земя и ще престане да съществува. Призовавам хората от всички нации, от всички държави и дори от всички индустрии да се вслушат в Божия глас, да видят делото на Бог и да обърнат внимание на съдбата на човечеството, за да направят Бог най-светият, най-почитаният, най-висшият и единственият обект на поклонение сред човечеството и да позволят на цялото човечество да живее под Божието благословение, точно както потомците на Авраам живяха под обещанието на Йехова и точно както Адам и Ева, които Бог първо създаде, живяха в Едемската градина.

Божието дело се издига като мощна вълна. Никой не може да Го задържи и никой не може да спре похода Му. Само онези, които слушат внимателно думите Му и които Го търсят и жадуват за Него, могат да последват следите Му и да получат обещанието Му. Тези, които не го направят, ще бъдат застигнати от съкрушително бедствие и заслужено наказание.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“)

Ежедневни Божии слова Откъс 216

Делото на Божието управление започна със сътворението на света и човекът е в основата на това дело. Може да се каже, че Бог създава всички Свои творения заради човека. Тъй като делото на Неговото управление продължава хиляди години и не се изчерпва само с минути или секунди, нито с един миг или с една или две години, Той трябваше да създаде още неща, необходими за оцеляването на човечеството, такива като слънцето, луната, всякакви живи същества, храна и гостоприемна среда. Така започна Божието управление.

След това Бог предаде човечеството на Сатана и човекът заживя под властта на Сатана, което постепенно доведе до Божието дело от първата епоха: събитията от Епохата на закона… В продължение на няколко хиляди години по време на Епохата на закона човечеството свикна с ръководството на Епохата на закона и го прие за даденост. Постепенно човекът напусна Божието ръководство. И така, следвайки закона, хората едновременно с това се кланяха на идоли и вършеха зли дела. Те бяха без закрилата на Йехова и просто живееха живота си пред олтара в храма. Всъщност Божието дело отдавна ги беше напуснало и въпреки че израилтяните все още се придържаха към закона и произнасяха името на Йехова и дори гордо вярваха, че само те са народът на Йехова и са избраните на Йехова, Божията слава тихомълком ги изостави…

Когато Бог върши Своето дело, Той винаги тихо напуска едно място и безшумно извършва новото дело, което започва на друго място. Това изглежда невероятно за хората, които са сковани. Хората винаги са ценили старото и са се отнасяли с враждебност към новите, непознати неща или са ги смятали за досадни. И така, каквото и ново дело да върши Бог, от начало до край, човекът е последният от всички неща, който узнава за него.

Както винаги, след делото на Йехова в Епохата на закона Бог започна новото Си дело от втория етап: прие плът — въплъти се като човек за десет, двадесет години — и говореше и вършеше делото Си сред вярващите. И все пак никой, без изключение, не знаеше това и само малък брой хора разбираха, че Той е Бог, станал плът, след като Господ Исус беше прикован на кръста и възкръсна. […] Веднага щом приключи вторият етап от Божието дело — след разпятието — Божието дело по изцелението на човека от греха (което ще рече, изтръгването на човека от ръцете на Сатана) беше завършено. И така, от този момент нататък човечеството трябваше само да приеме Господа Исуса за Спасител и греховете му щяха да бъдат простени. Формално погледнато, греховете на човека вече не бяха пречка за постигането на спасението и за идването му пред Бог, те вече не бяха лостът, чрез който Сатана обвиняваше човека. Това е така, защото Самият Бог беше извършил истинска работа, беше станал подобие и пример на греховната плът и Самият Бог беше жертвата за грях. По този начин човекът слезе от кръста и беше изкупен и спасен чрез Божията плът — подобието на тази греховна плът. И така, след като беше пленен от Сатана, човекът се приближи с една стъпка до приемането на Своето спасение пред Бог. Несъмнено е, че този етап на делото беше по-дълбок и по-разгърнат, отколкото Божието управление през Епохата на закона.

Такова е Божието управление: да предаде човечеството на Сатана — човечество, което не знае какво е Бог, какво е Творецът, как да се покланя на Бог и защо е необходимо да се подчинява на Бог — и да позволи на Сатана да го поквари. След това, стъпка по стъпка, Бог изтръгва човека от ръцете на Сатана, докато напълно се поклони на Бог и отхвърли Сатана. Това е Божието управление. Може да звучи като митична история и да изглежда объркващо. Хората смятат, че е мит, защото нямат представа колко много неща са се случили с човека през последните няколко хиляди години, а още по-малко знаят колко много истории са се случили в космоса и небесната твърд. И освен това е така, защото не могат да оценят по-удивителния, по-страховития свят, който съществува отвъд материалния свят, но който очите им на смъртни не им позволяват да видят. За човека е непонятно, защото не разбира значението на Божието спасение на човечеството или значението на делото на Неговото управление и не разбира как Бог в крайна сметка иска да види човечеството. Дали да бъде напълно непокварено от Сатана, както са били Адам и Ева? Не! Целта на Божието управление е да открие група хора, които да се покланят на Бог и да Му се подчиняват. Въпреки че тези хора са били покварени от Сатана, те вече не виждат Сатана като свой баща; те разпознават отблъскващото лице на Сатана и го отхвърлят, и идват пред Бог, за да приемат Божия съд и наказание. Те идват, за да разберат кое е грозно и как то контрастира със святото, както и да разпознаят величието на Бог и злото на Сатана. Такова човечество вече няма да работи за Сатана, няма да се покланя на Сатана, нито ще го почита. Това е така, защото те са група хора, които наистина са били спечелени от Бог. Това е значението на Божието дело за управление на човечеството. По време на делото на Божието управление в този период човечеството е обект както на покварата на Сатана, така и на Божието спасение, а човекът е обект, за който Бог и Сатана се борят. Докато Бог извършва Своето дело, Той постепенно изтръгва човека от ръцете на Сатана и така човекът се приближава все повече до Бог…

След това настъпи Епохата на царството, която е по-практичен етап на делото и освен това е най-трудна за приемане от човека. Това е така, защото колкото повече човек се приближава до Бог, толкова повече Божият жезъл се доближава до човека и толкова по-ясно Божието лице се разкрива пред него. След изкуплението на човечеството човекът официално се завръща в Божието семейство. Човекът си мислеше, че сега е времето за наслади, но бе подложен на фронтална атака от страна на Бог, каквато никой не е могъл да предвиди: оказва се, че това е кръщение, на което Божият народ трябва да се „наслаждава“. При такова отношение хората нямат друг избор, освен да спрат и да си помислят: „Аз съм отдавна изгубената овца, за която Бог даде толкова много, за да я изкупи обратно, защо тогава Бог се отнася с мен по този начин? Дали това е Божият начин да ми се присмее и да ме изобличи?…“. С течение на времето човекът преживява трудностите на срива и разобличаването. Въпреки че е загубил „славата“ и „романтиката“ на отминалите времена, той, без да знае, е разбрал принципите на човешкото поведение и е оценил годините, през които Бог се е посветил на спасението на човечеството. Човекът постепенно започва да се отвращава от собственото си варварство. Започва да мрази колко е див, цялото неразбиране в отношенията с Бог и неразумните изисквания, които е предявил към Него. Часовникът не може да бъде върнат назад. Миналите събития се превръщат в жалки спомени за човека, а думите и любовта на Бог стават движеща сила в новия живот на човека. Раните на човека заздравяват ден след ден, силите му се връщат и той се изправя и поглежда лицето на Всемогъщия … само за да открие, че Той винаги е бил до него и че Неговата усмивка и красивият Му лик са все така вълнуващи. Сърцето Му все още е загрижено за човечеството, което е създал, а ръцете Му са все така топли и силни, както в началото. Сякаш човекът се е върнал в Едемската градина, но този път вече не слуша съблазните на змията и не се отвръща от лицето на Йехова. Човекът коленичи пред Бог, вдига поглед към усмихнатото Му лице и принася най-ценната си жертва — О, Господи мой, Боже мой!

Любовта и състраданието на Бог проникват във всеки детайл от работата на Неговото управление и независимо дали хората са в състояние да разберат добрите намерения на Бог, Той продължава неуморно да върши работата, която е решил да извърши. Независимо от това доколко хората разбират Божието управление, помощта и ползите, които Божието дело носи на човека, могат да бъдат оценени от всеки. Може би в този ден не си почувствал нищо от любовта или живота, предоставени от Бог, но ако ти не изоставиш Бог и не се откажеш от решимостта си да преследваш истината, ще дойде ден, в който Божията усмивка ще се разкрие пред теб. Защото целта на делото на Божието управление е да възстанови хората, които са под властта на Сатана, а не да изостави тези, които са покварени от Сатана и се противопоставят на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“)

Ежедневни Божии слова Откъс 217

Всички хора трябва да разберат целите на Моето дело на земята, т.е. какво в крайна сметка искам да спечеля и какво ниво трябва да постигна в това дело, преди то да може да бъде завършено. Ако, след като са вървели с Мен до ден днешен, хората не разбират в какво се състои Моето дело, тогава не са ли вървели напразно с Мен? Ако хората Ме следват, те трябва да знаят Моята воля. Аз работя на земята от хиляди години и до ден днешен продължавам да върша делото Си по този начин. Въпреки че Моето дело съдържа много проекти, неговата цел остава непроменена. Въпреки че съм изпълнен с осъждане и наказание спрямо човека, например, това което правя, е все още в името на неговото спасение и в името на по-доброто разпространение на Моето Евангелие и по-нататъшното разширяване на Моето дело сред всички езически народи, след като човекът бъде направен пълноценен. Така че днес, във време, когато много хора отдавна са потънали дълбоко в страх, Аз все още продължавам делото Си, продължавам работата, която трябва да върша, за да съдя и наказвам човека. Въпреки факта, че на човека му е омръзнало това, което говоря, и той няма желание да се занимава с делото Ми, Аз все още изпълнявам дълга Си, защото целта на Моето дело остава непроменена и първоначалният Ми план няма да бъде нарушен. Функцията на Моето правосъдие е да се даде възможност на човека да Ми се подчинява по-добре, а функцията на Моето наказание е да позволи на човека да бъде променен по-ефективно. Макар че това, което правя, е в името на Моето управление, Аз никога не съм направил нищо, което е било без полза за човека, защото искам да направя всички народи отвъд пределите на Израил толкова послушни, колкото израилтяните, да ги превърна в истински човешки същества, за да мога да се утвърдя в земите извън Израил. Това е Моето управление; това е делото, което извършвам сред езическите народи. Дори и сега много хора все още не разбират Моето управление, защото нямат интерес към такива неща и се грижат само за собственото си бъдеще и цели. Каквото и да кажа, те остават безразлични към делото, което върша, като вместо това се фокусират изключително върху своите бъдещи цели. Ако нещата продължават по този начин, как ще може да се разширява Моето дело? Как ще може Моето Евангелие да се разпространи по целия свят? Знайте, че когато делото Ми се разпространи, Аз ще ви разпръсна и ще ви поразя точно както Йехова порази всяко едно от племената на Израил. Всичко това ще бъде направено, за да се разпространи Моето Евангелие по цялата земя, за да достигне делото Ми до езическите народи, за да може името Ми да бъде прославяно както от възрастни, така и от деца, и святото Ми име да бъде възхвалявано с устата на хората от всички племена и народи. Това е така, защото в тази последна епоха името Ми да може да се прослави сред езическите народи, така че делата Ми да могат да бъдат видени от езическите народи, които ще Ме нарекат Всемогъщия поради делата Ми, и за да могат думите Ми да се сбъднат скоро. Ще накарам всички хора да познаят, че Аз съм не само Бог на израилтяните, но и Бог на всички езически народи, дори и на онези, които съм проклел. Ще позволя на всички хора да видят, че Аз съм Бог на цялото творение. Това е най-великото Ми дело, целта на делото Ми, планирано за последните дни и единствената работа, която трябва да се извърши в последните дни.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 218

Едва през последните дни делото, което управлявам от хиляди години, се разкрива изцяло на човека. Едва сега разбулих пред него цялата тайна на Моето управление и човекът научи целта на Моето дело и освен това разбра всички Мои тайни. Аз вече казах на човека всичко за целта, която го интересува. Вече му разкрих всичките си тайни, които бяха скрити повече от 5 900 години. Кой е Йехова? Кой е Месията? Кой е Исус? Вие трябва да знаете всичко това. Тези имена са повратни точки в Моето дело. Разбрахте ли го? Как трябва да бъде възвестено святото Ми име? Как трябва да бъде разпространено името Ми сред всеки един от народите, които са Ме призовали с някое от имената Ми? Моето дело се разширява и Аз ще го разпростра в цялата му пълнота сред всички народи без изключение. Понеже делото Ми се извършва във вас, Аз ще ви поразя така, както Йехова порази пастирите от дома на Давид в Израил, с което ще ви разпръсна между всичките народи. Защото в последните дни ще разбия всички нации на парчета и ще разпределя народите им наново. Когато се върна отново, народите вече ще са разделени по границите, определени от Моите изгарящи пламъци. Тогава ще се явя отново на човешкия род като изгарящо слънце, ще им се покажа открито в образа на Светия, когото те никога не са виждали, ще ходя сред многобройните народи, точно както Аз, Йехова, някога ходех сред еврейските племена. От този момент нататък ще водя човешкия род в техния живот на земята. Там те наистина ще видят славата Ми и несъмнено ще видят облачен стълб във въздуха, който да ги води в живота им, защото Аз ще се явявам на свети места. Човекът ще види Моя ден на праведност, а също и Моето славно проявление. Това ще стане, когато царувам по цялата земя и донеса слава на многото Си синове. Навсякъде по земята хората ще се поклонят и скинията Ми ще се издигне непоколебимо сред хората, върху скалата на делото, което извършвам днес. И хората ще Ми служат в храма. Ще разбия на парчета олтара, покрит с мръсотия и гнусота, и ще го въздигна наново. Новородени агнета и телета ще бъдат струпани върху светия олтар. Ще съборя сегашния храм и ще построя нов. Храмът, който се издига сега, изпълнен с отвратителни хора, ще се срути, и този, който ще построя, ще се изпълни със слуги, които са Ми верни. Те отново ще се изправят и ще Ми служат заради славата на Моя храм. Вие със сигурност ще видите деня, в който ще получа голяма слава, и със сигурност ще видите деня, когато ще съборя храма и ще построя нов. Също със сигурност ще видите деня на пришествието на Моята скиния в света на хората. Като разруша храма, ще пренеса скинията си в света на човеците, докато те гледат слизането Ми. След като разпръсна всички народи, ще ги събера отново, после ще построя храма Си и ще издигна олтара Си, за да могат всички да Ми принасят жертва, да Ми служат в Моя храм и да се посветят предано на Моето дело сред езическите народи. Те ще бъдат като днешните израилтяни, облечени в свещенически одежди и корона, с Моята слава на Йехова всред тях, и с Моето величие, което ще се носи над тях и ще пребъдва с тях. Моето дело сред езическите народи ще бъде изпълнено по същия начин. Каквото беше делото Ми в Израил, такова ще бъде и делото Ми сред езическите народи, защото ще разширя делото Си в Израил и ще го разпространя сред езическите народи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 219

Сега е времето, когато Духът Ми върши велики дела, и времето, когато започвам делото Си сред езическите народи. Нещо повече, това е времето, когато класифицирам всички създадени същества, поставяйки всяко едно от тях в съответната му категория, така че Моето дело да може да продължи по-бързо и по-ефективно. И така, това, което продължавам да искам от вас, е да принесеш цялото си същество на цялото Ми дело и освен това да разбереш ясно цялата работа, която съм извършил в теб, да се увериш в нея и да вложиш цялата си сила в Моето дело, за да стане то по-ефективно. Това е, което трябва да разбереш. Не се борете помежду си, не търсете път назад и не се стремете към удобствата на плътта. Това само би забавило Моето дело и би отложило твоето прекрасно бъдеще. Ако постъпиш така, не само няма да се защитиш, но и ще си навлечеш унищожение. Няма ли да е глупаво от твоя страна? Точно това, на което ненаситно се наслаждаваш днес, унищожава бъдещето ти, докато точно болката, която изпитваш днес, те защитава. Трябва да си наясно с тези неща, за да не станеш жертва на изкушения, от които трудно ще се измъкнеш, и да избегнеш лутането слепешком в гъстата мъгла, без възможност да намериш слънцето. Когато гъстата мъгла се разнесе, ще се окажеш пред съда на великия ден. По това време Моят ден ще се приближава към човешкия род. Как ще избегнеш Моята присъда? Как ще успееш да понесеш изгарящата жега на слънцето? Когато отдавам изобилието Си на човека, той не го пази до сърцето си, а го захвърля настрана на място, където никой няма да го забележи. Когато денят Ми се спусне над човека, той вече няма да може да открие Моето изобилие, нито ще може да намери горчивите думи на истината, които му говорих преди много време. Той ще вие и ще плаче, защото е загубил яркостта на светлината и е потънал в мрак. Това, което виждате днес, е само острият меч на устата Ми. Не сте видели жезъла в ръката Ми, нито пламъка, с който изгарям човека, и затова все още сте високомерни и невъздържани в Мое присъствие. Затова все още се борите с Мен в дома Ми, като оспорвате с човешкия си език това, което Аз съм изрекъл с устата Си. Човекът не се бои от Мен и въпреки че продължава да враждува с Мен и днес, у него все още няма никакъв страх. В устата си имате езика и зъбите на неправедните. Вашите думи и дела са като тези на змията, която подмами Ева към греха. Искате един от друг око за око и зъб за зъб и се борите в Мое присъствие, за да извоювате положение, слава и изгода, но не знаете, че Аз тайно наблюдавам вашите думи и дела. Още преди да се озовете в Моето присъствие, Аз вече бях изследвал дълбините на сърцата ви. Човекът винаги иска да измъкне от ръцете Ми и да избяга от взора Ми, но Аз никога не съм отбягвал неговите думи или дела. Вместо това съзнателно позволявам тези думи и дела да влязат в очите Ми, за да мога да накажа нечестивостта на човека и да извърша съд над неговия бунт. Така че тайните думи и дела на човека остават винаги пред престола на Моя съд и Моят съд никога не е напускал човека, защото бунтът му е твърде голям. Моето дело е да изгоря и пречистя всички думи и дела на човека, които бяха изречени и извършени в присъствието на Моя Дух. По този начин^[а], когато напусна земята, хората ще продължават да Ми бъдат верни и ще продължават да Ми служат, както правят Моите свети слуги в делото Ми, позволявайки на делото Ми на земята да продължи до деня, в който бъде завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека“)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „по този начин“.

Ежедневни Божии слова Откъс 220

Видяхте ли какво дело ще извърши Бог сред тези хора? Веднъж Бог каза, че дори през Хилядолетното царство хората трябва да продължат да следват Неговите слова и че в бъдеще Божиите слова все още ще напътстват пряко човешкия живот в Обетованата земя Ханаан. Когато Моисей беше в пустинята, Бог го наставляваше и му говореше направо. Бог изпрати от небето храна, вода и манна на хората, за да им се наслаждават, и това продължава и до днес: Бог лично изпраща храни и напитки на хората, за да им се наслаждават, и пак Той праща проклятия, за да ги наказва. И така всяка стъпка от делото Му се върши лично от Бог. Днес хората търсят факти, търсят знамения и чудеса, и е възможно всички тези хора да бъдат отхвърлени, защото Божието дело става все по-практично. Никой не знае, че Бог е слязъл от небето, хората не подозират, че Бог е изпратил от небето храна и напитки. И все пак Бог действително съществува и поразителните сцени от Хилядолетното царство, които хората си представят, също са самите Божии слова. Това е факт и само това се нарича царуване с Бог на земята. Царуването с Бог на земята е свързано с плътта. Това, което не е от плът, не съществува на земята и затова всички, които се стремят да отидат на третото небе, напразно се стараят. Един ден, когато цялата вселена се върне при Бог, центърът на Неговото дело в целия космос ще следва Неговите слова; другаде някои хора ще използват телефон, други — самолет, трети ще се качват на кораб, за да преминат през морето, а четвърти ще употребяват лазери, за да получават Божиите слова. Всички ще благоговеят и ще копнеят, всички ще се приближат до Бог, ще се събират около Бог и ще Му се прекланят — и всичко това ще бъде Божие дело. Запомнете това! Бог със сигурност никога няма да започне отново другаде. Бог ще завърши това Си дело: Той ще накара всички хора във вселената да застанат пред Него и да се поклонят на Бог на земята, а делото Му на други места ще спре и хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Ще стане като с Йосиф: всички отишли при него и му се поклонили, защото той имал храна. За да избегнат глада, хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Цялата религиозна общност ще бъде подложена на страшен глад и само днешният Бог е изворът на жива вода, притежаващ вечно течащия извор, предназначен за благото на човека. И хората ще дойдат и ще разчитат на Него. Това ще бъде моментът, в който Божиите дела ще бъдат разкрити и Бог ще се прослави; всички хора във вселената ще се поклонят на това незабележимо „човешко същество“. Няма ли това да е денят на Божията слава? Един ден старите пастори ще изпращат телеграми в търсене на водата от извора на жива вода. Те ще са на преклонна възраст, но въпреки това ще идват да се поклонят на този човек, когото са презирали. Те ще Го признаят с устата си и ще Му се доверят със сърцето си — не е ли това знамение и чудо? Когато цялото царство ликува, това ще бъде денят на Божията слава и всеки, който дойде при вас и приеме Божията блага вест, ще бъде благословен от Бог, а държавите и хората, които го направят, ще бъдат благословени от Бог и Той ще се грижи за тях. Посоката в бъдеще ще бъде следната: онези, които приемат словата от Божиите уста, ще имат път, по който да вървят на земята, а било то бизнесмени или учени, преподаватели или индустриалци — на тези без Божието слово ще им е трудно да направят дори една крачка и ще бъдат принудени да търсят истинския път. Именно такъв е смисълът на думите: „С истината ще обходиш целия свят; без истината доникъде няма да стигнеш“. Фактите са следните: Бог ще използва Пътя (което означава всички Негови слова), за да управлява цялата вселена и да ръководи и завоюва човечеството. Хората винаги се надяват на голяма промяна в начина, по който Бог действа. Казано направо, Бог контролира хората чрез думи и ти трябва да правиш това, което Той казва, независимо дали искаш, или не; това е обективен факт и той трябва да се съблюдава от всички, и следователно е неоспорим и всеизвестен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хилядолетното царство настъпи“)

Ежедневни Божии слова Откъс 221

Божиите думи ще стигнат до безброй домове, ще станат достояние на всички и само тогава Неговото дело ще се разпространи в цялата вселена. Това ще рече, че ако Божието дело трябва да се разпространи в цялата вселена, то тогава трябва да се разнесат Неговите думи. В деня на Божията слава Божиите думи ще покажат своята сила и власт. Всяка Негова дума от незапомнени времена до днес ще се изпълни и сбъдне. По този начин славата на земята ще бъде Негова, тоест словото Му ще се възцари на земята. Всички нечестивци ще бъдат наказани от думите, изречени от Божията уста, всички праведни ще бъдат благословени от думите, изречени от Неговата уста, и всичко ще се установи и ще приеме окончателен вид от думите, изречени от Него. Той няма да демонстрира знамения или чудеса; всичко ще бъде постигнато чрез Неговите думи и Неговите думи ще породят факти. Всички на земята ще прославят Божиите думи, независимо дали са възрастни или деца, мъже или жени, стари или млади: всички хора ще се подчинят на Божиите думи. Божиите думи се появяват в плътта, което позволява на хората да ги видят на земята, ясни и живи. Това именно означава Словото да стане плът. Бог е дошъл на земята предимно за да осъществи факта на „Словото да стане плът“, тоест Той е дошъл, за да могат Неговите думи да излизат от плътта (а не като по времето на Моисей в Стария завет, когато Божият глас идвал направо от небето). Накрая всичките Му думи ще се сбъднат в епохата на Хилядолетното царство, ще станат факти, видими за хорските очи, и хората ще ги виждат по един и същи начин със собствените си очи без ни най-малка разлика. Такъв е върховният смисъл на Божието въплъщение. С други думи делото на Духа се постига чрез плътта и посредством думите. Това е истинското значение на „Словото да стане плът“ и „появата на Словото в плътта“. Само Бог може да изразява волята на Духа и само Бог чрез плътта може да говори от името на Духа. Божиите думи стават ясни във въплътения Бог и всички се ръководят от тях. Всички без изключение съществуват в тези предели. Само от тези слова хората могат да се осъзнаят; онези, които не ги получават по този начин, си фантазират, ако мислят, че могат да получат думите от небето. Такава е властта, която се проявява в плътта на въплътения Бог и кара всички да ѝ вярват с пълно убеждение. Дори най-уважаваните експерти и религиозни пастори не могат да изричат тези думи. Те трябва да им се подчинят и никой не ще успее да започне пак отначало. Бог ще използва думите, за да завоюва вселената. Той ще направи това не чрез Своето въплъщение, а посредством словата от устата на въплътения Бог, за да завоюва всички хора в цялата вселена; само това е Словото, станало плът, и само това е появата на Словото в плътта. Може би на хората им се струва, че Бог не е свършил много работа, но Бог трябва само да изрече Своите думи и те ще бъдат напълно убедени и изпълнени с благоговение. Без факти хората крещят и викат; Божиите думи ги карат да замълчат. Бог със сигурност ще осъществи този факт, защото това е отдавна установеният Му план: да осъществи пристигането на Словото на земята. Всъщност Аз няма нужда да обяснявам — идването на Хилядолетното царство на земята е пристигането на Божието слово на земята. Слизането на новия Йерусалим от небето е пристигането на Божието слово, за да заживее сред хората, да съпътства всяко действие на човека и всичките му съкровени мисли. Това също е факт, който Бог ще осъществи; това е красотата на Хилядолетното царство. Такъв е Божият план: думите Му ще се явят на земята за хиляда години, ще засвидетелстват всичките Му дела и ще завършат цялото Му дело на земята, след което този етап на човечеството ще приключи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хилядолетното царство настъпи“)

Ежедневни Божии слова Откъс 222

Когато Синим — или царството — бъде осъществен на земята, няма да има повече войни, никога вече няма да има глад, чума и земетресения, хората ще престанат да произвеждат оръжия и всички ще заживеят в мир и безопасност; ще има естествени взаимоотношения между хората и естествени взаимоотношения между държавите. Но днес картината е несравнимо по-различна. Всичко под небесата е затънало в безредие и във всички държави назряват преврати. Когато Бог отправя Своите слова, хората постепенно се променят, а всяка от държавите бавно е разкъсвана от вътрешни противоречия. Солидните основи на Вавилон се разклащат като замък, издигнат върху пясък, и успоредно с промяната в Божията воля по света незабелязано настъпват всеобхватни промени, като на моменти се появяват различни знаци, подсказващи на хората, че последният ден на света вече е дошъл! Това е Божият план, с такива стъпки се развива делото Му и всяка страна със сигурност ще бъде разкъсана на парчета. Старият Содом ще бъде унищожен за втори път и затова Бог заявява: „Светът рухва! Вавилон е вцепенен!“. Никой, освен Самият Бог, не е в състояние напълно да разбере това: все пак съзнанието на хората е ограничено. Да вземем за пример министрите на вътрешните работи — дори и да знаят, че ситуацията е нестабилна и цари безредие, те не са в състояние да я овладеят. Могат само да се оставят на течението и да се надяват, че все ще дойде ден, който да посрещнат с изправени глави и в който слънцето пак ще изгрее от изток, лъчите му ще осветят земята и ще преобърнат сегашните катастрофални обстоятелства. Те обаче не подозират, че повторният изгрев на слънцето няма да възстанови стария порядък, а е знак за възраждане, за коренна промяна. Такъв е Божият замисъл за цялата вселена. Той ще създаде нов свят, но най-вече първо ще обнови човешкия род.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глави 22 и 23“)

Ежедневни Божии слова Откъс 223

В света земетресенията предвестяват началото на бедствие. Първо променям света, т.е. земята. Следват мор и глад. Това е Моят план и това са Моите стъпки и Аз мобилизирам всичко в услуга на Себе си, за да завърша Моя план за управление. Така целият вселенски свят ще бъде унищожен дори без Моята пряка намеса. Когато за първи път станах плът и бях прикован към кръста, земята се разтресе необичайно силно; същото ще бъде и когато настъпи краят. В момента, в който премина от плът в духовната сфера, ще започнат земетресения. Така първородните синове ще бъдат напълно незасегнати от бедствия, докато онези, които не са първородни синове, ще бъдат оставени да страдат от бедствията. Следователно от човешка гледна точка всеки иска да бъде първороден син. В предчувствията на хората това не е заради насладата от благословиите, а за да избегнат страданието от бедствия. Това са интригите на големия червен змей. Само че Аз няма да позволя да му се размине. Ще го накарам да изтърпи суровото Ми наказание, а след това отново ще му позволя да се надигне и да полага труд за Мен (става дума за това да направя синовете Ми и народа Ми цялостни), за да остане той вечно жертва на собствените си интриги, да приеме завинаги Моя съд и вечно да бъде изгарян от Мен. Такъв е истинският смисъл на това защо обслужващите трябва да Ме възхваляват (тоест да ги използвам за проявяването на Моята велика сила). Няма да позволя на големия червен змей да се промъкне в Моето Царство, нито ще му дам правото да Ме възхвалява! (Тъй като е недостоен за това и никога няма да бъде!) Просто ще го накарам вечно да полага труд за Мен! Ще му позволя само да се просне по очи пред Мен. (Тези, които ще бъдат унищожени, са по-добре от онези, които са в ада. Унищожението е само временна форма на тежко наказание, докато онези, които са в ада, ще страдат навеки от тежки наказания. Затова използвам фразата „да се просна по очи“. Аз прибягвам до тежки наказания, защото тези хора се промъкват в дома Ми, радват се на голяма част от Моята благодат и имат известни познания за Мен. Що се отнася до тези извън дома Ми, може да се каже, че невежите няма да страдат.) В своите представи хората вярват, че тези, които ще бъдат унищожени, са по-зле от онези, които са в ада, но всъщност е точно обратното: последните вечно ще получават тежко наказание, а унищожените завинаги ще потънат в небитието.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 108“)

Ежедневни Божии слова Откъс 224

Когато проехти приветствието на царството — едновременно с екота на седемте гръма — звукът разтърсва небето и земята, разклаща небесната твърд и сърдечните струни на всички човеци затрептяват. Химнът на царството тържествено се въздига в земята на големия червен змей в знак, че съм унищожил този народ и съм основал царството Си. И което е още по-важно — установява се Моето царство на земята. В този момент разпращам ангелите Си до всички земни народи, за да направляват Моите синове, Моите избраници; това отговаря и на изискванията за следващата стъпка от делото Ми. Аз обаче лично пристигам на мястото, където свит на кълбо лежи големият червен змей, и влизам в двубой с него. Щом цялото човечество опознае Моето въплътено Аз и види делата Ми в плът, леговището на големия червен змей ще се превърне в пепел и ще изчезне без следа. Като народ на Моето царство, тъй като ненавиждате големия червен змей с целите си сърца, вие трябва да Ме удовлетворите с действията си и така да опозорите змея. Истински ли усещате, че големият червен змей е омразен? Искрено ли чувствате, че той е врагът на Царя на царството? Действително ли вярвате, че можете да дадете прекрасни свидетелства за Мен? Изпълнени ли сте с увереност, че ще успеете да победите големия червен змей? Това искам от вас; единственото Ми изискване е да успеете да стигнете до тази стъпка. Ще можете ли да направите това? Вярвате ли, че ще се справите? Докъде точно стигат човешките способности? Дали пък да не се заема лично Аз? Защо казвам, че самият Аз се спускам на мястото на битката? Нуждая се от вярата ви, не от действията ви. Човеците до един са неспособни да приемат думите Ми прямо и вместо това им хвърлят коси погледи. Това помогна ли ви да постигнете целите си? Опознахте ли Ме по този начин? Честно казано, нито един от цялото човечество не е способен да Ме погледне право в лицето и нито един не е в състояние да приеме чистото и неподправено значение на Моето слово. Затова задействах изпълнението на невиждан досега проект на земята, за да постигна целите Си и да вселя истинския Свой образ в човешките сърца. По този начин ще сложа край на епохата, в която хората се подчиняват на представи.

Днес не само слизам сред народа на големия червен змей, но и обръщам лице към цялата вселена, разтърсвайки небесната твърд. Има ли изобщо място, което да е неподвластно на Моя съд? Има ли кътче, пощадено от бедствията, които изсипвам връз света? Навсякъде, където отивам, Аз посявам всевъзможни „семена на бедствия“. Това е един от начините Ми на работа и несъмнено е спасителен акт за човечеството — това, което му въздавам, е все пак израз на любов. Искам да позволя на още повече хора да Ме опознаят и да успеят да Ме видят и така да започнат да се боят от Бог, когото не са успявали да съзрат в продължение на толкова години, но Който е практичен точно в този момент. Какъв бе Моят замисъл за сътворението на света? Защо не унищожих човечеството до корен, след като се поддаде на покварата? По каква причина целият човешки род живее сред беди? Каква бе целта на въплъщението Ми? Когато върша делото Си, човеците усещат не само горчилката, но и сладостта. От всички хора по света има ли някой, който да не живее в милостта Ми? Ако Аз не дарявах на човеците материална благодат, кой от тях би се радвал на изобилие? Възможно ли е да сте благословени с това, че ви позволявам да заемете мястото си на Мои избраници? Ако не бяхте Мои хора, а само обслужващи, нямаше ли да съществувате в Моята благодат? Нито един от вас не е способен да разгадае първоизточника на словото Ми. Вместо да ценят титлите, които им раздавам, мнозина тайно негодуват срещу определението „обслужващи“, а нарека ли ги „Мои хора“, сърцата на много от тях се изпълват с любов към Мен. Не се опитвайте да Ме заблудите; очите Ми са всевиждащи! Кои от вас се подчиняват доброволно, кои Ми предлагат безпрекословно послушание? Ако приветствието на царството не проехти, дали наистина ще можете да Ми останете предани докрай? Много отдавна предопределих способностите на хората да разсъждават и да действат и очертах докъде е във възможностите им да стигнат.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 10“)

Ежедневни Божии слова Откъс 225

Въпреки че е поставено официалното начало на градежа на царството, все още не е проехтяло приветствието към него; това сега е само предсказание за онова, което предстои. Седемте тръби ще прогърмят, когато всички хора бъдат направени пълноценни и всички нации по земята се превърнат в Христово царство. Днешният ден ни доближава с още една стъпка към този миг; зарядът е освободен и ни тласка натам. Това е Божият план и той ще се осъществи в близко бъдеще. Бог обаче вече е постигнал всичко, което е изрекъл. Следователно е ясно, че земните нации са просто замъци, издигнати на пясъчни основи, и потреперват при наближаването на прилива: последният ден е надвиснал и големият червен змей ще рухне под напора на Божието слово. За да осигурят успешно изпълнение на Божия план, небесните ангели се спускат на земята и правят всичко по силите си да удовлетворят Бог. Самият въплътен Бог се е притекъл на бойното поле, за да поведе война срещу врага. Където и да се появи въплътеният, врагът е обречен на изтребление. Китай ще бъде унищожен първи; Божията ръка ще го превърне в пустош. Бог безмилостно ще го изпепели. Всички ясно виждат продължаващото съзряване на хората, а това е признак за все по-силния разпад на големия червен змей. Това съзряване е знак за вражеската гибел. Това частично разяснява значението на думата „двубой“. Затова Бог многократно напомня на хората да дават хубави свидетелства за Него, за да отслабят властта на представите в човешките сърца — представи, които отразяват грозотата на големия червен змей. Бог ползва тези напомняния, за да съживи вярата на хората и по този начин постига напредък в делото Си. Това е, защото Бог каза: „Докъде точно стигат човешките способности? Дали пък да не се заема лично Аз?“. Всички човеци са такива; не само са неспособни, но и лесно се обезсърчават и разочароват. Затова не могат да опознаят Бог. Той не само възражда вярата им, но и дискретно и постоянно им вдъхва сила.

След това Бог заговори на цялата вселена. Новото Му дело е започнато не само в Китай — Той се зае с проекта Си за днешната епоха из всички кътчета на мирозданието. На този етап от делото Бог желае да разкрие пред целия свят всички Свои действия, за да накара всички предали Го отново да се стекат пред престола Му, и затова Божието отсъждане все още ще съдържа Неговата любяща милост и любяща доброта. Бог използва случващото се по света като възможност да предизвика паника у хората, за да ги накара да Го търсят и да се върнат обратно пред Него. Затова Той казва: „Това е един от начините Ми на работа и несъмнено е спасителен акт за човечеството — това, което му въздавам, е все пак израз на любов“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 10“)

Ежедневни Божии слова Откъс 226

Аз упражнявам властта Си на земята, като разгръщам делото Си в неговата цялост. Всичко, което е в Моето дело, се отразява върху лицето на земята. Човечеството на земята никога не е било в състояние да разбере Моите движения в небето, нито да обмисли изчерпателно орбитите и траекториите на Моя Дух. По-голямата част от човешките същества схващат само дреболиите, които се намират извън духа, неспособни да разберат действителното състояние на духа. Изискванията, които отправям към човечеството, не произтичат от Моята неясна същност, която е на небето, или от необятната същност, която съм на земята. Аз отправям подходящи изисквания според ръста на човека на земята. Никога не съм поставял никого в затруднено положение, нито съм искал от някого да „изстисква кръвта си“ за Моето удоволствие — нима Моите изисквания могат да се ограничат само до такива условия? Кое от безбройните създания на земята не се подчинява на разпорежданията на думите в устата Ми? Кое от тези създания, идвайки пред Мен, не бива напълно изпепелено от думите Ми и от изгарящия Ми огън? Кое от тези създания се осмелява да се „разхожда важно“ в гордо ликуване пред Мен? Кое от тези създания не се прекланя пред Мен? Нима Аз съм Бог, Който просто налага мълчание на сътворението? От безбройните неща в сътворението избирам тези, които удовлетворяват намерението Ми; от безбройните човешки същества в човечеството избирам тези, които се грижат за сърцето Ми. Избирам най-добрите от всички звезди, като по този начин добавям слаб отблясък светлина към Моето царство. Вървя по земята, разпръсквайки навсякъде аромата Си, и на всяко място оставям след Себе Си Своята форма. Всяко място се оглася от звука на гласа Ми. Хората навсякъде се спират на прекрасните сцени от вчера, защото цялото човечество си спомня за миналото…

Цялото човечество копнее да види лицето Ми, но когато слизам лично на земята, всички са против Моето пристигане и прогонват пристигането на светлината, сякаш съм врагът на човека на небето. Човекът Ме посреща със защитна светлина в очите и остава постоянно нащрек, дълбоко уплашен, че може да имам други планове за него. Тъй като човешките същества Ме смятат за непознат приятел, те се чувстват така, сякаш Аз тая намерение да ги убивам безразборно. В очите на човека Аз съм смъртоносен антагонист. След като е вкусил от Моята топлина насред бедствието, човекът въпреки това остава неосъзнат за Моята любов и все още се стреми да Ме отблъсне и да Ми се противопостави. Далеч от това да се възползвам от състоянието му, за да предприема действия срещу него, Аз обгръщам човека с топлината на прегръдката Си, изпълвам устата му със сладост и слагам в стомаха му нужната храна. Но когато Моят яростен гняв разтърси планините и реките, поради малодушието на човека Аз повече няма да му давам тези различни форми на помощ. В този момент ще се разяря, отказвайки на всички живи същества шанса да се покаят, и, изоставяйки всички надежди, които възлагам на човека, ще му наложа възмездието, което той така силно заслужава. В този момент гръмотевиците и светкавиците ще заблестят и ще се разрази рев, като бушуващите в гняв вълни на океана, като десетки хиляди планини, които се срутват. Заради непокорството си човекът е повален от гръмотевиците и мълниите и другите същества са унищожени от взривовете на гръмотевиците и мълниите и цялата вселена рязко изпада в хаос, а сътворението не е в състояние да възстанови първичния дъх на живота. Безбройните войнства на човечеството не могат да избягат от рева на гръмотевиците. Сред светкавиците човешки същества, орда след орда, се преобръщат в бързия поток, за да бъдат пометени от пороите, които се спускат от планините. Изведнъж светът на „хората“ се събира на мястото на „назначението“ на човека. Трупове се носят по повърхността на океана. Цялото човечество се отдалечава от Мен поради Моя гняв, защото човекът е съгрешил срещу същината на Моя Дух и неговият бунт Ме е оскърбил. Но в местата, където няма вода, други хора все още се наслаждават, сред смях и песни, на обещанията, които съм им дал.

Когато всички хора млъкнат, излъчвам пред очите им блясък на светлина. След това хората стават с ясен ум и светли очи, не желаят повече да мълчат. Така в сърцата им веднага се извиква духовно чувство. Докато това се случва, цялото човечество възкръсва. Отхвърлили неизказаните си жалби, всички хора идват пред Мен, спечелили нов шанс за оцеляване чрез думите, които провъзгласявам. Това е така, защото всички човешки същества желаят да живеят на лицето на земята. Но кой от тях някога е имал намерение да живее заради Мен? Кой от тях някога е открил в себе си прекрасни неща, които да предложи за Моята наслада? Кой от тях някога е долавял пленителния Ми аромат? Всички човешки същества са груби и нерафинирани неща: отвън те изглеждат ослепителни за очите, но същината им не е да Ме обичат искрено, защото в дълбините на човешкото сърце никога не е имало елемент от Мен. Човекът има твърде много недостатъци: сравнението му с Мен сякаш разкрива бездна, толкова голяма, колкото тази между небето и земята. Въпреки това Аз не удрям по слабите и уязвими места на човека, нито пък му се присмивам заради неговите недостатъци. Ръцете Ми работят на земята от хиляди години и през цялото време очите Ми са бдели над цялото човечество. И все пак никога не съм взел случайно нито един човешки живот, за да си играя с него като с играчка. Наблюдавам болките, които човекът е понесъл, и разбирам цената, която е платил. Когато той стои пред Мен, Аз не искам да хвана човека неподготвен, за да го накажа, нито пък искам да стоваря върху него нежелани неща. Вместо това през цялото това време само съм се грижил за човека и съм му давал. Така че всичко, на което се радва човек, е Моята благодат, това е цялото богатство, което идва от Моята ръка. Тъй като Аз съм на земята, на човека никога не му се е налагало да страда от мъките на глада. Напротив, Аз позволявам на човека да получава нещата от Моите ръце, на които може да се наслаждава, и позволявам на човечеството да живее в рамките на Моите благословии. Нима цялото човечество не живее под Моето порицание? Точно както в недрата на планините има изобилие, а във водите — изобилие от неща за наслада, нима хората, които днес живеят в рамките на Моите думи, нямат още повече храна, която да оценят и да опитат? Аз съм на земята и човечеството се радва на Моите благословии на земята. Когато изоставя земята зад гърба си, когато и Моето дело достигне своя завършек, човечеството вече няма да получава Моето угаждане поради своята слабост.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 17“)

Ежедневни Божии слова Откъс 227

Наистина ли мразите големия червен змей? Наистина ли го мразите искрено? Защо ви питам толкова пъти? Защо продължавам да ви задавам този въпрос отново и отново? Какъв е образът на големия червен змей в сърцата ви? Наистина ли е премахнат? Наистина ли не го смятате за свой баща? Всички хора трябва да разберат намерението Ми, което влагам в Моите въпроси. Те нямат за цел да предизвикат гнева на народа, нито да подбудят бунт сред хората, нито човек да може сам да си намери изход, а имат за цел всички хора да могат да се освободят от робството на големия червен змей. И все пак никой не бива да се безпокои. Всичко ще бъде осъществено чрез Моите думи. Никой не може да участва и никой не може да извърши делото, което Аз ще извърша. Аз ще изчистя въздуха на всички земи и ще изкореня всички следи от демоните на земята. Вече започнах и ще продължа първата стъпка от делото Си на наказание в обиталището на големия червен змей. Така може да се види, че Моето наказание е сполетяло цялата вселена и че големият червен змей и всички видове нечисти духове ще бъдат безсилни да избегнат Моето наказание, защото Аз гледам всички земи. Когато делото Ми на земята завърши, т.е. когато ерата на съда приключи, Аз официално ще накажа големия червен змей. Моят народ със сигурност ще види Моето справедливо наказание на големия червен змей, със сигурност ще излива хвала заради Моята правда и със сигурност завинаги ще възхвалява Моето свято име заради Моята правда. Така вие официално ще изпълните своя дълг и официално ще Ме възхвалявате по всички земи, во веки веков!

Когато ерата на съда достигне своя връх, Аз няма да бързам да приключа делото Си, а ще включа в него доказателствата от ерата на порицанието и ще позволя тези доказателства да бъдат видени от целия Ми народ. Така ще се роди по-голям плод. Това доказателство е средството, чрез което наказвам големия червен змей и ще накарам Моя народ да го види със собствените си очи, за да узнае повече за Моя нрав. Времето, в което Моят народ Ми се радва, е времето, когато големият червен змей е наказан. Да накарам народа на големия червен змей да се надигне и да се разбунтува срещу него е Моят план и това е методът, чрез който усъвършенствам народа Си, и е чудесна възможност за целия Ми народ да израсне в живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 28“)

Ежедневни Божии слова Откъс 228

Когато ярката луна изгрее, спокойствието на нощта веднага се нарушава. И въпреки че луната е в плачевно състояние, човекът е в добро настроение и седи мирно под лунната светлина, любувайки се на красивата сцена на лунната светлина. Човекът не може да опише емоциите си. Той сякаш иска да върне мислите си назад в миналото, сякаш иска да погледне напред към бъдещето, сякаш се наслаждава на настоящето. На лицето му се появява усмивка, а сред приятния въздух прониква свеж аромат. Когато започва да духа лек ветрец, човекът долавя богатия аромат и изглежда опиянен от него, неспособен да се събуди. Точно в този момент лично идвам сред хората и човекът има засилено усещане за богатия аромат, и така всички хора живеят сред това ухание. Аз съм в мир с човека, човекът живее в хармония с Мен, вече не се отклонява в отношението си към Мен, Аз вече не кастря недостатъците на човека, вече няма страдалчески поглед върху лицето на човека и смъртта не заплашва цялото човечество. Днес Аз навлизам заедно с човека в ерата на порицанието, като вървя с него рамо до рамо. Извършвам делото Си, което означава, че удрям жезъла Си сред хората и той пада върху онова, което се бунтува в тях. В очите на човека Моят жезъл сякаш има особена сила: той се стоварва върху всички, които са Мои врагове, и не ги щади лесно. Сред всички, които Ми се противопоставят, жезълът изпълнява присъщата си функция. Всички, които са в ръцете Ми, изпълняват задълженията си според Моето намерение и никога не се противопоставят на желанията Ми, и не променят същността си. В резултат на това водите ще бучат, планините ще се сриват, големите реки ще се разтварят, човекът ще се предаде на промяната, слънцето ще се помрачава, луната ще потъмнява, човекът няма да има повече дни на живот в мир, няма да има повече времена на спокойствие на земята, небесата никога повече няма да останат спокойни и тихи и няма да издържат повече. Всички неща ще се обновят и ще възвърнат първоначалния си вид. Всички семейства на земята ще бъдат разрушени и всички народи на земята ще бъдат разделени; дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. Всичко, което е било преди на земята, ще бъде смазано от Мен. Не давам на хората възможност да освободят емоциите си, защото Аз съм без емоции и съм се отвратил до крайна степен от емоциите на хората. Именно заради емоциите между хората Аз съм отхвърлен настрани и така станах „друг“ в техните очи; именно заради емоциите между хората Аз съм забравен; именно заради емоциите си човекът се възползва от възможността да успокои „съвестта си“; именно заради емоциите си човекът винаги е уморен от Моето порицание; именно заради емоциите си човекът Ме нарича несправедлив и нечестен и казва, че не се съобразявам с човешките чувства, когато се занимавам с нещата. Имам ли и Аз роднини на земята? Кой някога като Мен е работил ден и нощ, без да мисли за храна или сън, в името на целия Ми план за управление? Как може човек да бъде сравним с Бог? Как човек може да бъде съвместим с Бог? Как би могъл Бог, Който създава, да бъде от същия вид като човека, който е създаден? Как бих могъл винаги да живея и да действам заедно с човека на земята? Кой е способен да изпитва загриженост за Моето сърце? Дали това са молитвите на човека? Някога Се съгласих да Се присъединя към човека и да вървя заедно с него — и да, до днес човекът живее под Моята грижа и закрила, но ще дойде ли някога ден, когато човекът ще може да се отдели от Моята грижа? Въпреки че човекът никога не се обременява с грижа за Моето сърце, кой може да продължи да живее в земя без светлина? Само благодарение на Моите благословения човекът живее до днес.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 28“)

Ежедневни Божии слова Откъс 229

Страните са в голям хаос, защото Божият жезъл започна да играе своята роля на земята. Божието дело може да се види в състоянието на земята. Когато Бог казва: „водите ще бучат, планините ще се сриват, големите реки ще се разтварят“, това е първоначалното действие на жезъла на земята, в резултат на което „всички семейства на земята ще бъдат разрушени и всички народи на земята ще бъдат разделени; дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. Всичко, което е било преди на земята, ще бъде смазано от Мен“. Такова ще бъде общото състояние на семействата на земята. Естествено, това не би могло да бъде състоянието на всички, но то е състоянието на повечето от тях. От друга страна, тук се говори за обстоятелствата, които ще преживеят хората от този поток в бъдеще. Това предсказва, че след като преминат през порицанието на думите и неверниците претърпят катастрофа, между хората на земята вече няма да има семейни отношения; всички те ще бъдат хора на Синим и всички ще бъдат верни в Божието царство. Така дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. И така, семействата на хората на земята ще бъдат разделени, разпокъсани на парчета и това ще бъде последното дело, което Бог извършва в човека. И тъй като Бог ще разпространи това дело из цялата вселена, Той се възползва от възможността да разясни на хората думата „емоция“, като по този начин им позволи да разберат, че Божията воля е да разедини семействата на всички хора и да покаже, че Бог използва порицанието, за да разреши всички „семейни спорове“ сред човечеството. В противен случай нямаше да има как да се приключи последната част от Божието дело на земята. Финалната част на Божиите слова разкрива най-голямата слабост на хората — всички те живеят в емоции — и затова Бог не избягва нито един от тях и разкрива тайните, скрити в сърцата на цялото човечество. Защо на хората им е толкова трудно да се отделят от емоциите? Дали това надхвърля стандартите на съвестта? Може ли съвестта да изпълни Божията воля? Могат ли емоциите да помогнат на хората да преминат през изпитания? В Божиите очи емоцията е Негов враг — нима това не е ясно заявено в Божиите слова?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 28“)

Ежедневни Божии слова Откъс 230

Всяка от Божиите думи съдържа частица от нрава Му. Той не може да бъде изразен в пълнотата си чрез думи, което убедително показва какво богатство съдържа Бог в Себе Си. Все пак осезанията на хората са ограничени, както и способностите им. При все че Божиите слова са ясни, хората не успяват напълно да вникнат в тях. Вземете за пример следното: „Както проблясваща светкавица разкрива истинския силует на всяко животно, така и хората, озарени от Моята светлина, си възвърнаха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в мръсната вода и като потъна под повърхността ѝ, се разпадна в кал!“. Всяко от Божиите слова съдържа съществото Му и макар и всички хора да познават Неговите думи, никой не е успял да вникне в значението им. В очите на Бог всички опълчващи се срещу Него са Му врагове — тоест, отдалите се на зли духове са животни. Оттук можем да заключим за същинското състояние на църквата. Всички хора са озарени от Божието слово и в тази светлина сами изследват себе си, без да се излагат на назиданията, порицанията или на категоричното отхвърляне от останалите и без да се налага да възприемат чужди похвати и чужди тълкувания. От тази „микроскопска гледна точка“ те виждат с пределна яснота всичко нездраво в себе си. В словото си Той сортира духовете според типа им и ги разкрива в изконната им форма; притежаващите дух на ангели добиват по-силно озарение и просветление, оттам и Божиите слова „са си възвърнали светостта, която притежаваха преди“. Тези думи почиват на постигнатия от Бог краен резултат. Разбира се, засега този резултат не може да бъде напълно постигнат — това е само предвкусване, загатващо за Божията воля. Тези думи убедително показват, че множество хора ще изгубят всякаква устойчивост сред Божието слово и ще бъдат сразени в постепенния процес на очищение от греховете на цялото човечество. Тук „разпадането в кал“ не противоречи на опожаряването на света от Бог, а „светкавицата“ е алегория за Божия гняв. Когато Бог освободи могъщия Си гняв, целият свят ще бъде разтърсен от всевъзможни катаклизми, като изригващ вулкан. От висотата на небето се вижда, че всякакви беди надвисват над човечеството и се приближават с всеки изминал ден. Гледана отгоре, земята представя различни гледки, наподобяващи предвестниците на земетресение. Широко се разлива течен огън, лавата се лее свободно, планините се изместват и над всичко това блещука студен светлик. Целият свят е погълнат от пламъци. Това е сцената на освободения Божи гняв и това е времето на Неговия съд. Никое от създанията от плът и кръв не ще го избегне. Следователно не войни между държавите и конфликти между хората са необходими за унищожението на целия свят; вместо това светът „съзнателно ще се наслаждава“, залюлян в люлката на Божието порицание. Никой няма да успее да го избегне; всеки един поотделно ще мине през това изпитание. Отшуми ли то, цялата вселена отново ще заблести със святото сияние и цялото човечество ще се възстанови за нов живот. А Бог ще застане в покой над вселената и всеки ден ще благославя цялото човечество. Небесата вече няма да са непоносимо пусти, а ще възвърнат жизнеността си от времето на сътворението и с настъпването на „шестия ден“ Бог ще начене нов живот. Бог и човеците ще встъпят заедно в покой и вселената ще се обнови, освободена от мътилката и нечистотията. Затова Бог каза: „Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е изоставено и тъжно“. Небесното царство никога не е било омърсено от неправда и човешки емоции, нито от човешкия покварен нрав, защото то е извън обсега на сатанинското смущение. Всички „хора“ разбират Божието слово и небесният живот е изпълнен с радост. Всички обитатели на небесните селения са надарени с Божията мъдрост и достойнство.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 18“)

Ежедневни Божии слова Откъс 231

Може да се каже, че всички днешни слова пророкуват бъдещи въпроси; тези слова са начинът, по който Бог прави приготовления за следващата стъпка от Своето дело. Бог почти е завършил делото Си в хората от църквата и след това ще се яви пред всички хора с ярост. Както казва Бог: „Ще накарам хората на земята да признаят това, което съм направил, и делата Ми ще бъдат доказани пред „съдилището“, така че да бъдат признати сред хората по цялата земя, които всички ще се предадат“. Видяхте ли нещо в тези слова? В тях е обобщението на следващата част от Божието дело. Първо, Бог ще накара всички кучета-пазачи, които притежават политическа власт, да се убедят искрено, и ще ги накара да се оттеглят от сцената на историята по собствено желание, никога повече да не се борят за статут и никога повече да не участват в схеми и интриги. Това дело трябва да се извърши чрез Бог, като се изпратят различни бедствия на земята. Но съвсем не става дума за това, че Бог ще се яви. По това време народът на големия червен змей все още ще бъде земя на мръсотията и затова Бог няма да се яви, а само ще Се прояви чрез порицание. Такъв е справедливият нрав на Бог, от който никой не може да избяга. През това време всички, които населяват народа на големия червен змей, ще претърпят бедствие, което естествено включва и земното царство (църквата). Това е точно времето, когато фактите излизат наяве, и така то се преживява от всички хора и никой не може да избяга. Това е предопределено от Бог. Точно заради тази стъпка на делото Бог казва: „Сега е времето да се осъществят величествени планове“. Защото в бъдеще на земята няма да има църква и поради настъпването на катастрофата хората ще са способни да мислят само за това, което е пред тях, и ще пренебрегват всичко останало, а сред катастрофата ще им е трудно да се наслаждават на Бог. Затова от хората се иска да обичат Бог с цялото си сърце през това прекрасно време, за да не пропуснат шанса. Когато този факт отмине, Бог ще е победил напълно големия червен змей и по този начин делото на свидетелството на Божия народ ще е приключило; след това Бог ще започне следващата стъпка на делото, опустошавайки страната на големия червен змей, и накрая ще прикове с главата надолу хората от цялата вселена на кръста, след което ще унищожи цялото човечество — това са бъдещите стъпки на Божието дело. Така че вие трябва да се стремите да правите всичко възможно, за да обичате Бог в тази мирна среда. В бъдеще няма да имате повече възможности да обичате Бог, защото хората имат възможност да обичат Бог само в плът; когато живеят в друг свят, никой няма да говори за любов към Бог. Не е ли това отговорността на едно сътворено същество? И така, как трябва да обичате Бог през дните на живота си? Замислял ли си се някога за това? Чакаш да умреш, за да обичаш Бог? Не е ли това празно говорене? Защо днес не се стремиш да обичаш Бог? Може ли обичта към Бог сред разни ангажименти да бъде истинска любов към Бог? Причината, поради която се казва, че тази стъпка от Божието дело скоро ще приключи, е че Бог вече има свидетелство пред Сатана. Така че не е необходимо човек да прави каквото и да било; от него се иска само да се стреми да обича Бог през годините, в които е жив — това е ключът. Тъй като изискванията на Бог не са високи и освен това, понеже в сърцето Му има изгаряща тревога, Той е разкрил обобщение на следващата стъпка от делото, преди да е приключила настоящата стъпка от делото, което ясно показва колко време има; ако Бог не беше разтревожен в сърцето Си, щеше ли да изрича тези слова толкова рано? Именно защото времето е кратко, Бог работи по този начин. Има надежда, че можете да обичате Бог с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила, както цените собствения си живот. Не е ли това живот от изключително значение? Къде другаде бихте могли да намерите смисъла на живота? Не сте ли изключително слепи? Желаеш ли да обичаш Бог? Достоен ли е Бог за любовта на човека? Достойни ли са хората за обожанието на човека? И така, какво трябва да направиш? Обичай Бог смело и безрезервно и виж какво ще направи Бог с теб. Виж дали ще те срази. В обобщение, задачата да обичаш Бог е по-важна от това да копираш и записваш нещата за Бог. Трябва да отдадеш първостепенно значение на това, което е най-важно, за да може животът ти да има по-голяма стойност и да е изпълнен с щастие, а след това да чакаш Божията „присъда“ за теб. Чудя се дали твоят план ще включва и любовта към Бог. Пожелавам плановете на всички да се превърнат в това, което е завършено от Бог, и всички те да станат реалност.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 42“)