Ежедневни Божии слова  Откъс 232

Аз съм праведен, Аз съм верен и Аз съм Бог, който проучва внимателно дълбините на човешкото сърце! Веднага ще разкрия кой е истински и кой е лъжлив. Не се тревожете; всички неща работят съгласно Моето време. Кой Ме иска искрено и кой не Ме иска — Аз ще ви кажа, един след друг. Вие само се съсредоточете върху яденето и пиенето до насита, както и приближаването до Мен в Мое присъствие, и Аз ще върша делото Си Сам. Не се стремете нетърпеливо към бързи резултати — делото Ми не е нещо, което може да бъде постигнато наведнъж. В него са стъпките Ми и мъдростта Ми, и затова мъдростта Ми може да се разкрие. Ще ви покажа какво вършат ръцете Ми — наказанието за злото и наградата за доброто. Аз съм напълно безпристрастен към всички хора. Теб, който Ме обичаш искрено, и Аз ще обичам искрено, а за тези, които не Ме обичат искрено, Моят гняв ще бъде завинаги с тях, за да могат завинаги да запомнят, че Аз съм истинският Бог, Бог, който проучва внимателно най-съкровеното в сърцето на човека. Не действай по един начин пред лицата на другите, а по друг начин зад гърба им; Аз виждам ясно всичко, което правиш, и дори и да заблуждаваш другите, Мен не можеш да заблудиш. Аз виждам всичко ясно. Не е възможно за теб да скриеш нищо; всичко е в Моите ръце. Недей да си мислиш, че си много умен и толкова умел в дребнавите си сметки. Казвам ти: независимо колко планове замисля човек, хиляди или десетки хиляди, в края на краищата той не може да избяга от дланта на ръката Ми. Всички неща и всички събития се контролират от ръцете Ми, какво остава за един човек! Не се опитвай да Ме избягваш или да се криеш, не се опитвай да Ме заблуждаваш или да се прикриваш. Нима още не можеш да видиш, че Моят славен лик, Моят гняв и Моето правосъдие са разкрити публично? Ще съдя незабавно и безжалостно всекиго, който не Ме иска искрено. Моето милосърдие се свърши, повече не остана. Не бъдете вече лицемерни и сложете край на своите диви и безразсъдни маниери.

Сине Мой, обърни внимание; прекарвай повече време в Моето присъствие и Аз ще те подкрепя. Не се бой, извади Моя двуостър меч и, според намеренията Ми, воювай със Сатана до горчивия край. Аз ще те защитавам, не се безпокой. Всички скрити неща ще бъдат открити и разкрити. Аз съм Слънцето, което излъчва светлина, безмилостно осветявайки цялата тъмнина. Моето правосъдие слезе в своята цялост. Църквата е бойно поле. Всички вие трябва да се подготвите и ти трябва да посветиш цялото си същество на последната, решителната битка. Със сигурност ще те защитя, за да можеш да водиш добрата победоносна битка за Мен.

Бъдете внимателни — в днешно време сърцата на хората са измамни и непроницаеми; невъзможно е да им се вярва. Само Аз съм напълно за вас. В Мен няма никаква измамност; просто се облегни на Мен. Синовете Ми със сигурност ще победят в последното решително сражение и Сатана със сигурност ще излезе за смъртната битка. Не се страхувай! Аз съм твоята сила и Аз съм целият твой. Не се тревожи твърде много — това е прекалено голяма тежест за теб. Казах и преди, че няма да ви тегля повече по пътя, защото времето Ме притиска твърде много. Нямам повече време да ви дърпам за ухото и да ви предупреждавам — не е възможно! Просто завършете подготовката си за битката. Аз нося пълна отговорност за теб; всички неща са в Моите ръце. Това е смъртна битка и едната или другата страна със сигурност ще загине. Но трябва да сте наясно със следното: Аз съм вечно побеждаващ и непобеден и Сатана със сигурност ще загине. Това е Моята процедура, Моето дело, Моята воля и Моят план!

Това е направено! Всичко е направено! Не бъдете малодушни и не се плашете. Аз с теб и ти с Мен ще бъдем царе завинаги! Думите Ми, веднъж изречени, никога няма да се променят и събитията скоро ще ви сполетят. Бъдете бдителни! Трябва да размишлявате добре върху всеки отделен ред. Повече не трябва да имате неясноти за Моите слова. Трябва да сте наясно с тях! Трябва да помните — прекарвайте повече време в Мое присъствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 44)

Ежедневни Божии слова  Откъс 233

Започнах да предприемам действия, с които да накажа хората, които вършат злодеяния и които упражняват власт и преследват Божиите синове. Оттук нататък ръката на Моите управленски закони ще тегне върху онези, които Ми противоречат в сърцата си. Знайте това! Това е началото на Моя съд и на никого няма да бъде оказана милост, нито някой ще бъде пощаден, защото Аз съм Бог, който няма плътски чувства и върши правда, и би било добре за всички вас да разберете това.

Не искам да наказвам хората, които вършат зло, а по-скоро това е възмездието, което самите те са си навлекли чрез своите злодеяния. Не бързам да наказвам никого, нито се отнасям несправедливо с никого — Аз Съм праведен за всички. Сигурно е, че обичам синовете си, и със сигурност мразя онези зли хора, които Ми се противопоставят — това е принципът на Моите действия. Всеки от вас трябва е запознат с Моите управленски закони. Ако не сте, тогава няма да имате и капка ужас и ще действате нехайно пред Мен. Също няма да знаете какво искам да постигна, какво искам да извърша, какво искам да спечеля или от какъв човек се нуждае Моето царство.

Моите управленски закони са:

1. Независимо кой си, ако Ми противоречиш в сърцето си, ще бъдеш съден.

2. Тези, които съм избрал, ще бъдат дисциплинирани незабавно за всеки погрешен начин на мислене.

3. Ще отделя тези, които не вярват в Мен, на една страна. Ще им позволя да говорят и да действат безгрижно до самия край, когато ще ги накажа напълно и ще ги премахна.

4. Винаги ще се грижа за онези, които вярват в Мен, и ще ги защитавам. Винаги ще им давам живот чрез спасение. Тези хора ще имат Моята любов и със сигурност няма да паднат или да загубят пътя си. Всяка тяхна слабост ще бъде само временна и със сигурност няма да помня техните слабости.

5. Тези, които изглежда, че вярват, но всъщност не го правят — които вярват, че има Бог, но не търсят Христос и също не се съпротивляват — това са хората, които най-много будят съжаление, и чрез Моите дела ще ги накарам да видят ясно. Чрез Моите действия ще ги спася и ще ги върна обратно.

6. Първородните синове, първите, които приемат името Ми, ще бъдат благословени! Със сигурност ще ви дам най-добрите благословения, като ще ви позволя да им се насладите до насита в сърцата си. Никой няма да посмее да попречи на това. Всичко това е подготвено за вас изцяло, тъй като това е Моят управленски закон.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 56)

Ежедневни Божии слова  Откъс 234

Блажени са онези, които са прочели думите Ми и вярват, че ще бъдат изпълнени. Изобщо няма да се отнасям несправедливо към теб. Ще направя така, че онова, в което вярваш, да се изпълни в теб. Това е Моето благословение, което идва върху теб. Думите Ми улучват тайните, скрити във всеки човек. Всеки има смъртоносни рани, а Аз съм добрият лекар, който ги изцелява: просто влез в Моето присъствие. Защо казах, че в бъдеще няма да има повече тъга и сълзи? Това е поради тази причина. В Мен всичко е постигнато, но в хората всички неща са покварени, празни и измамни за хората. В Моето присъствие със сигурност ще спечелиш всичко и определено ще можеш да видиш всички благословии, които никога не си си представял, и да им се насладиш. Онези, които не идват пред Мен, са със сигурност бунтовни и несъмнено са хората, които Ми се съпротивляват. Аз няма да ги пусна леко и строго ще накажа такива хора. Помнете това! Колкото повече хората идват пред Мен, толкова повече ще спечелят — макар че това ще бъде само благодат. По-късно те ще получат още по-големи благословии.

От създаването на света Аз започнах да предопределям и избирам тази група хора, а именно — вас от днешния ден. Вашият темперамент, заложби, външен вид и ръст, вашето семейство, в което сте родени, твоята работа и твоят брак — ти в своята цялост, включително дори цвета на косата и кожата ти и твоето време на раждане — всички те бяха подредени от Моите ръце. Аз подредих с ръката Си дори нещата, които правиш, и хората, които срещаш всеки ден, да не говорим за факта, че това, че те довеждам в Моето присъствие днес, всъщност беше направено по Моя разпоредба. Не се хвърляй в смут. Трябва да действаш спокойно. Това, на което ти позволявам да се наслаждаваш днес, е дял, който заслужаваш, и той е предопределен от Мен от сътворението на света. Хората са толкова крайни: те са или прекалено упорити, или напълно безсрамни. Те не са в състояние да извършват нещата в съответствие с Моя план и разпоредби. Не прави това повече. В Мен всичко е еманципирано. Не се обвързвай, тъй като ще има загуба по отношение на живота ти. Помни това!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 74)

Ежедневни Божии слова  Откъс 235

Аз съм Самият неповторим Бог и нещо повече — Аз съм единствената личност на Бог. Още повече, Аз, целостта на плътта, съм пълното проявление на Бог. Този, който се осмели да не се бои от Мен, който се осмели да Ми се противопостави с очите си и който се осмели да Ми се противопостави с устните си, непременно ще умре от проклятията и гнева Ми. (Ще има проклятие поради гнева Ми.) Освен това, този, който се осмели да не бъде предан или почтителен спрямо Мен и който се осмели да Ме измами, със сигурност ще умре от омразата Ми. Праведността Ми, величието Ми и съдът Ми ще траят вечно и завинаги. В началото бях любвеобилен и милосърден, но това не е нравът на Моята пълна божественост; само праведността, величието и правосъдието са Моят нрав — нравът на Самия Бог в цялата Му пълнота. В Епохата на благодатта Аз бях любвеобилен и милосърден. Поради делото, което трябваше да свърша, притежавах любяща доброта и милост. След това обаче нямаше повече нужда от такива неща (и оттогава не е имало такава). Всичко това е праведност, величие и правосъдие, и това е цялостният нрав на Моята нормална човешка природа, съчетан с Моята пълна божественост.

Онези, които не Ме познават, ще погинат в бездънната пропаст, докато онези, които са сигурни в Мен, ще живеят вечно, ще бъдат обгрижвани и закриляни в Моята любов. В момента, в който изрека една-единствена дума, цялата вселена и краищата на земята се тресат. Кой може да чуе думите Ми и да не трепери от ужас? Кой може да не развие сърце, изпълнено със страх от Мен? И кой не може да познае Моята праведност и величие от действията Ми! И кой не може да види в Моите действия всемогъществото и мъдростта Ми! Този, който не внимава, непременно ще умре. Това е така, защото онези, които не обръщат внимание, са онези, които Ми се противопоставят и които не Ме познават; те са архангелите и са най-покварените. Проучете сами себе си: всеки, който е необуздан, самоправеден, горделив и самонадеян, със сигурност е обект на Моята омраза и е обречен да загине!

Сега произнасям управленските укази на Моето царство: всички неща са в Моето правосъдие, всички неща са в Моята праведност, всички неща са в Моето величие и Аз упражнявам праведността Си към всички. Онези, които казват, че вярват в Мен, но които дълбоко в себе си Ми се съпротивляват, или чиито сърца са Ме отхвърлили, ще бъдат пропъдени — но всичко това в подходящото за самия Мен време. Хората, които говорят саркастично за Мен, но по начин, който другите не забелязват, ще умрат веднага (тоест духът, телата и душите им). Онези, които угнетяват или презират възлюбените Ми, ще бъдат съдени незабавно от гнева Ми. Това означава, че хората, които завиждат на онези, които обичам, и които Ме смятат за неправеден, ще бъдат предадени, за да бъдат съдени от Моите възлюбени. Всички онези, които са откровени, непринудени и искрени (включително онези, на които им липсва мъдрост) и които се отнасят към Мен с непоколебима искреност, ще останат в Моето царство. Онези, които не са преминали през обучение, т.е. онези честни хора, на които липсва мъдрост и прозрение, ще са на власт в Моето царство. Те обаче са кастрени и пречупени. Това, че не са преминали обучение, не е абсолютно. По-скоро чрез тези неща ще покажа на всички Моето всемогъщество и Моята мъдрост. Ще прогоня всички онези, които все още се съмняват в Мен. Не искам нито един от тях. (Ненавиждам хората, които все още се съмняват в Мен във време като това). Чрез действията, които върша в цялата вселена, ще покажа на честните хора изумителността на делата Си, като по този начин ще накарам тяхната мъдрост, прозрение и проницателност да растат. Също така ще направя измамните хора да бъдат унищожени за миг в резултат на Моите чудодейни дела. Всички първородни синове, които първи приеха името Ми (тоест онези святи и непорочни, честни хора), ще бъдат първите, които ще влязат в царството и редом с Мен ще властват над безбройните нации и народи, като властват като царе в царството и съдят безбройните нации и народи (това се отнася за всички първородни синове в царството, а не за други). Онези измежду безбройните нации и народи, които са се покаяли, след като са били съдени, ще влязат в Моето царство и ще станат Мой народ, докато упоритите и неразкаялите се ще бъдат хвърлени в бездънната пропаст (за да погинат навеки). Съдът в царството ще бъде последен и това ще бъде Моето цялостно очистване на света. Тогава вече няма да има никаква несправедливост, скръб, сълзи или въздишки, и още повече, няма да има повече свят. Всичко ще бъде проявление на Христос и всичко ще бъде царството на Христос. Такава слава! Такава слава!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 79)

Ежедневни Божии слова  Откъс 236

Сега оповестявам пред вас Моите управленски закони (които влизат в сила от деня на тяхното обявяване и определят различните начини, по които наказвам различни хора):

Аз изпълнявам обещанията Си и всичко е в Моите ръце. Всеки, който се съмнява, непременно ще бъде убит. Тук няма място за никакви съображения; те ще бъдат унищожени незабавно и по този начин сърцето Ми ще се отърве от омразата. (Оттук нататък се потвърждава, че всеки, който бъде убит, не трябва да е някой от членовете на царството Ми и трябва да бъде потомък на Сатана.)

Като първородни синове вие трябва да запазите положението си и да изпълнявате добре собствените си задължения, без да сте прекалено любопитни. Трябва да се доверите на Моя план за управление и където и да отидете, трябва да свидетелствате добре за Мен и да прославяте името Ми. Не извършвайте никакви срамни дела, бъдете за пример на всичките Ми синове и на Моя народ. Дори за миг не се поддавайте на покварата. Трябва винаги да се държите пред всички така, че във вас да се разпознават първородните синове, не бива да се държите раболепно, а да крачите напред с високо вдигната глава. Моля ви да прославяте името Ми, а не да го опозорявате. Всеки от първородните синове има своя собствена функция и не може да върши всичко. Това е задължението, което ви възложих, и не бива да се отклонявате от него. Трябва да се посветите с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила на изпълнението на онова, което ви поверих.

Отсега нататък, в целия вселенски свят, задължението да водят всичките Ми синове и целия Ми народ ще бъде поверено на Моите първородни синове и Аз ще накажа всеки, който не може да посвети цялото си сърце и целия си ум на неговото изпълнение. Това е Моята праведност. Няма да проявя снизхождение дори към първородните Си синове и няма да ги пощадя.

Ако някой от Моите синове или от Моя народ се подиграва и обижда някой от Моите първородни синове, Аз ще го накажа сурово, защото Моите първородни синове Ме представляват и всичко, което им се причинява, се причинява и на Мен. Това е най-суровият от управленските Ми закони. Ще позволя на първородните Ми синове да прилагат Моята праведност според желанията си срещу всеки от Моите синове и Моя народ, който нарушава този закон.

Постепенно ще изоставя всеки, който Ме възприема лекомислено, съсредоточава се само върху Моите храна, дрехи и сън и се грижи само за външните Ми дела, без да взема предвид бремето Ми и без да обръща внимание на правилното изпълнение на функциите си. Това е предназначено за всички, които имат уши.

Всеки, който приключи с полагането на труд за Мен, трябва послушно да се оттегли без много шум. Внимавай, иначе ще те сложа на мястото ти. (Това е допълнителен закон.)

Отсега нататък Моите първородни синове ще вземат железния жезъл и ще започнат да упражняват Моята власт, за да управляват всички нации и народи, да шестват сред всички нации и народи и да прилагат Моя съд, праведност и величие сред всички нации и народи. Моите синове и Моят народ ще се страхуват от Мен, ще Ме възхваляват, ще Ми ръкопляскат и ще Ме прославят непрекъснато, защото Моят план за управление е изпълнен и първородните Ми синове могат да управляват заедно с Мен.

Това е част от Моите управленски закони и в бъдеще ще ви ги съобщавам в процеса на работа. От гореспоменатите закони ще видите бързината, с която върша делото Си, както и етапа, до който е достигнала работата Ми. Това ще бъде потвърждението.

Вече осъдих Сатана. Тъй като Моята воля не познава препятствия и Моите първородни синове са придобили слава заедно с Мен, Аз вече наложих Своята праведност и Своето величие върху света и върху всичко, което принадлежи на Сатана. Не Си помръдвам пръста за Сатана и не му обръщам никакво внимание (защото той дори не е достоен да говори с Мен). Просто продължавам да правя това, което искам. Работата Ми върви гладко, стъпка по стъпка, и волята Ми не познава препятствия по цялата земя. Това донякъде е унизило Сатана и той е напълно унищожен, но само по себе си това не е спазило намеренията Ми. Освен това позволявам на Моите първородни синове да прилагат законите Ми над тях. От една страна, това, което позволявам на Сатана да види, е гневът Ми към него; от друга страна му позволявам да види Моята слава (да види, че първородните Ми синове са най-гласовитите свидетели на унижението на Сатана). Не го наказвам лично, а позволявам на Моите първородни синове да налагат Моята праведност и Моето величие. Тъй като Сатана се отнасяше жестоко със синовете Ми, преследваше ги и ги потискаше, днес, след като службата му свърши, ще позволя на Моите зрели първородни синове да го сложат на мястото му. Сатана е безсилен да предотврати падението си. Парализирането на всички нации по света е най-доброто свидетелство; хората, които се бият помежду си, и страните, обхванати от войни, са очевидните прояви на разпадането на царството на Сатана. Причината, поради която в миналото не показвах никакви знамения и чудеса, бе постепенно да унижа Сатана и да прославя името Си. Когато напълно приключа със Сатана, ще започна да показвам силата Си — казаното от Мен ще стане реалност и свръхестествените неща, които не отговарят на човешките представи, ще бъдат изпълнени (това се отнася за онези благословии, които скоро ще се появят). Тъй като Аз съм Самият практически Бог и за Мен няма правила, и защото говоря според промените в Моя план за управление, онова, което съм казал в миналото, не е задължително приложимо в настоящето. Не се вкопчвайте в собствените си представи! Аз не съм такъв Бог, който се придържа към правила; при Мен всичко е независимо, трансцендентно и напълно освободено. Може би казаното вчера днес вече е остаряло или се отхвърля (но Моите управленски закони, след като вече са оповестени, никога няма да се променят). Това са етапите на Моя план за управление. Не се вкопчвай в правилата. Всеки ден идва нова светлина, идват нови откровения и това е Моят план. Всеки ден Моята светлина ще се разкрива в теб и гласът Ми ще се разнесе свободно във вселенския свят. Разбираш ли? Това е твоят дълг, отговорността, която ти поверих. Не трябва да я пренебрегваш нито за миг. Хората, които одобрявам, ще използвам до края и това никога няма да се промени. Тъй като Аз съм Всемогъщият Бог, знам какво трябва да прави всеки тип човек, както и какъв тип човек е способен да прави определено нещо. Това е Моето всемогъщество.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 88)

Ежедневни Божии слова  Откъс 237

Всяко изречение, което изричам, носи власт и правосъдие и никой не може да промени словата Ми. След като словата Ми излязат, със сигурност нещата ще бъдат извършени според тях; това е Моят нрав. Моите слова са власт и който ги промени, обижда Моето наказание и Аз трябва да го поразя. В сериозните случаи тези хора разоряват собствения си живот и слизат в Хадес или в бездънната пропаст. Това е единственият начин, по който Аз се разправям с човечеството, и човекът няма как да го промени — това е Мой управленски закон. Запомнете това! Никой няма позволение да нарушава Моя закон. Нещата трябва да се извършат според намеренията Ми! В миналото Аз бях твърде невзискателен към вас и вие срещахте само Моите слова. Словата, които изричах относно поразяване на хора, все още не са се изпълнили. Но от днес всички бедствия (тези, които са свързани с Моите управленски закони) ще идват едно след друго, за да накажат всички онези, които не са съгласно намеренията Ми. Трябва да има поява на факти — в противен случай хората няма да могат да видят Моя гняв, а ще се покваряват отново и отново. Това е стъпка от Моя план за управление и това е начинът, по който Аз върша следващата стъпка от делото Ми. Казвам ви това предварително, за да можете да избегнете извършване на нарушение и излагане на вечна гибел. Тоест, от днес нататък Аз ще накарам всички хора, с изключение на Моите първородни синове, да заемат полагащото им се място в съответствие с Моите намерения и ще ги наказвам един по един. Няма да позволя на нито един от тях да се отърве. Само да посмеете да се развращавате отново! Само да посмееш да се бунтуваш отново! Казвал съм преди, че Аз съм праведен към всички, че нямам ни най-малко чувство и това идва да покаже, че Моят нрав не трябва да бъде оскърбяван. Това е Моята личност. Никой не може да промени това. Всички хора чуват словата Ми и всички хора виждат Моя славен лик. Всички хора трябва да Ми се покоряват напълно и изцяло — това е Мой управленски закон. Всички хора в цялата вселена и по краищата на земята трябва да Ме възхваляват и прославят, защото Аз съм Самият единствен Бог, защото Аз съм Божията личност. Никой не може да промени Моите думи и слова, Моето говорене и поведение, тъй като това са неща единствено за Мен и са неща, които притежавам от най-древни времена и които ще съществуват завинаги.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 100)

Ежедневни Божии слова  Откъс 238

Делата Ми се развиват според плана, без миг прекъсване. След като съм навлязъл в Епохата на царството и съм ви пренесъл в Моето царство като Мой народ, ще имам други изисквания към вас; тоест, ще започна да оповестявам пред вас върховния закон, посредством който ще управлявам тази епоха:

Тъй като сте наречени Моят народ, трябва да можете да славите Моето име; тоест да свидетелствате за Мен посред изпитания. Ако някой се опита да Ме придума с ласкателства или прикрие истината от Мен, или ако зад гърба Ми се замеси в нечисти дела, всички подобни хора без изключение ще бъдат прогонени от Моя дом и ще стоят извън него в очакване да се разправя с тях. Ще изгоня от дома Си онези, които в миналото са били нелоялни и несиновни към Мен, а също и онези, които днес отново надигат глас в открита критика към Мен. Онези, които са Мой народ, трябва неизменно да зачитат бремето Ми и да се стремят да научат Моето слово. Само такива хора ще просветлявам и те със сигурност ще живеят под Моите напътствия и просвещение, без никога да бъдат наказани. Категорично отказвам да използвам онези, които не зачитат бремето Ми, а вместо това се стараят да планират собственото си бъдеще — иначе казано, чиито действия не са подчинени на стремежа да възрадват сърцето Ми, а като просяци гледат да измъкнат дребни подаяния. Отказвам да работя с тях, защото от раждането си досега те не знаят какво означава да зачитат Моето бреме. Това са хора без нормален разум; те страдат от мозъчно „недохранване“ и трябва да се върнат вкъщи, за да се „подхранят“. Нямам полза от такива хора. От всеки в Моя народ ще бъде изисквано да се отнася към опознаването Ми като към задължителен дълг от край до край, като храненето, обличането и съня — нещо, което човек не забравя нито за миг. Така в крайна сметка опознаването Ми ще стане толкова естествен акт, колкото храненето — нещо, което човек прави без усилие, с опитна ръка. Що се отнася до думите, които изричам, всяка една трябва да бъде приемана със най-силната вяра и да бъде напълно усвоена; нехайството и половинчатостта са недопустими. Ще считам за открито противящ Ми се всеки, който не обръща внимание на словото Ми; ще сметна, че Ме пренебрегва всеки, който не вкусва от него или не се стреми да го опознае, и ще го изхвърля през портата на Моя дом. Ще постъпя така, защото (както съм отбелязвал и преди) се нуждая не от голямо множество хора, а от безупречност. Ако само един от сто души е в състояние да Ме опознае чрез словото Ми, охотно ще отстраня всички останали, за да се съсредоточа върху просветлението и озарението на този единствен човек. Това ви показва, че не е задължително необходимо да намеря проявление и да бъда изживян чрез множество хора. Нуждая се от пшеница (макар и с неузрели зърна), а не от плевели (дори зърната им да са напълно узрели и да предизвикват възхищение). А що се отнася до онези, които не обръщат внимание на търсенето, а вместо това се отнасят небрежно, ще трябва да си тръгнат по собствена воля; Аз не желая да ги виждам повече, за да не позорят Моето име.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 5)

Ежедневни Божии слова  Откъс 239

Тъй като си сред хората от Моето семейство и тъй като имаш вяра в Моето царство, трябва да се придържаш към стандартите на Моите изисквания във всичко, което правиш. Не искам да не бъдеш нищо повече от блуждаещ облак, а да бъдеш блестящ сняг и да притежаваш неговата същина, и дори повече — неговата стойност. Понеже идвам от святата земя, Аз не съм като лотоса, който има само име и няма същина, защото той идва от тинята, а не от святата земя. Времето, в което едно ново небе слиза на земята и една нова земя се разпростира върху небесата, е и точно това време, в което официално работя сред хората. Кой от човечеството Ме познава? Кой съзря момента на пристигането Ми? Кой е видял, че Аз не само имам име, но освен това притежавам и същина? Аз помитам белите облаци с ръката Си и внимателно наблюдавам небесата; няма нещо в пространството, което да не е подредено от Моята ръка, а под нея няма никой, който да не допринася със собственото си мъничко усилие за осъществяването на Моето могъщо начинание. Аз не отправям обременителни искания към хората на земята, защото винаги съм бил практичният Бог и защото съм Всемогъщият, Който е създал хората и ги познава добре. Всички хора са пред очите на Всемогъщия. Как биха могли дори тези в най-отдалечените кътчета на земята да избегнат внимателното наблюдение на Моя Дух? Въпреки че хората „познават“ Духа Ми, те все още оскърбяват Духа Ми. Словата Ми разкриват грозните лица на всички хора, както и най-съкровените им мисли, и карат всички на земята да стават прозрачно ясни от Моята светлина и да рухват насред Моя изпитателен поглед. Но въпреки падането им техните сърца не смеят да се отдалечат от Мен. Кой от сътворените същества не Ме обича в резултат на делата Ми? Кой не копнее за Мен в резултат на словата Ми? В кого не се раждат чувства на привързаност в резултат на Моята любов? Само поради покварата на Сатана хората не са успели да достигнат състоянието, което Аз изисквам. Дори най-ниските стандарти, които изисквам, пораждат опасения у хората, да не говорим за днешния ден — тази ера, в която Сатана беснее и е безумно деспотичен — или за времето, когато хората са били толкова стъпкани от Сатана, че телата им са изцяло покрити с мръсотия. Кога неспособността на хората да се грижат за сърцето Ми в резултат на тяхната поквара не Ми е причинявала скръб? Възможно ли е да съжалявам Сатана? Възможно ли е да греша в любовта Си? Когато хората се бунтуват срещу Мен, сърцето Ми тайно плаче; когато Ми се съпротивляват, Аз ги наказвам; когато биват спасени от Мен и възкресени от мъртвите, Аз ги поддържам с най-голяма грижа; когато Ми се покоряват, сърцето Ми се успокоява и веднага усещам големи промени на небето и земята и във всички неща. Когато хората Ме възхваляват, как да не Се радвам? Когато са Мои свидетели и са спечелени от Мен, как бих могъл да не спечеля слава? Възможно ли е постъпките и поведението на хората да не се управляват и влияят от Мен? Когато не давам насоки, хората бездействат и мълчат; освен това зад гърба Ми те участват в онези „похвални“ мръсни сделки. Смяташ ли, че плътта, с която Се обличам, не знае нищо за твоите действия, твоето поведение и твоите думи? Много години съм търпял вятъра и дъжда и също съм изпитвал горчивината на човешкия свят; но при по-внимателен размисъл никакво страдание не може да накара плътското човечество да изгуби надежда в Мен, а още по-малко пък някаква сладост може да накара хората от плът да станат студени, обезверени или пренебрежителни към Мен. Наистина ли любовта им към Мен е ограничена или до липса на страдание, или до липса на сладост?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 9)

Ежедневни Божии слова  Откъс 240

Днес, тъй като съм ви довел до този момент, съм взел подходящи мерки и имам Свои собствени цели. Ако трябваше да ви разкажа за тях днес, бихте ли могли наистина да ги разберете? Добре познавам мислите на човешкия ум и желанията на човешкото сърце: кой никога не е търсил изход за себе си? Кой никога не е мислил за собствените си перспективи? И все пак, въпреки че човекът притежава излишък и изобилие от мисли, кой е могъл да предвиди, че след хилядите години настоящата ще се окаже такава, каквото е? Това ли е наистина плодът на твоите собствени субективни усилия? Това ли е възнаграждението за цялото ти старание? Това ли е красивата картина, която си представяш в съзнанието си? Ако не водех цялото човечество, кой би могъл да се отдели от Моите разпоредби и да намери друг изход? Дали въображението и желанията на човека са го довели до сегашния момент? Целият живот на много хора преминава, без желанията им да бъдат изпълнени. Това наистина ли се дължи на грешка в тяхното мислене? Животът на много хора е изпълнен с неочаквано щастие и удовлетворение. Това наистина ли е, защото очакват твърде малко? Кой от цялото човечество не е обгрижен в очите на Всемогъщия? Кой не живее сред предопределението на Всемогъщия? Животът и смъртта на човека по негов собствен избор ли се случват? Човек управлява ли съдбата си? Много хора умоляват за смъртта, но тя е далеч от тях; много хора искат да бъдат силните в живота и се страхуват от смъртта, но без да знаят, денят на тяхната кончина наближава, потапяйки ги в бездната на смъртта. Много хора гледат към небето и въздишат дълбоко; много хора плачат със силни, жални ридания; много хора падат сред изпитания и много хора са хванати насред изкушение. Въпреки че не се явявам лично, за да позволя на хората да Ме видят ясно, много хора се страхуват да видят лицето Ми, дълбоко изплашени, че ще ги поразя, че ще ги залича. Познава ли Ме наистина човекът, или не? Никой не може да каже със сигурност. Не е ли така? Вие се страхувате както от Мен, така и от Моето наказание, но въпреки това се изправяте, открито Ми се противопоставяте и Ме осъждате. Не е ли истина? Това, че човекът никога не Ме е познавал, е защото никога не е виждал лицето Ми или чувал гласа Ми. И така, въпреки че съм в сърцето на човека, има ли някой, в чието сърце да не съм мъгляв и неопределен? Има ли такива, в чието сърце съм напълно ясен? Аз не желая Моят народ също да Ме вижда смътно и неясно и затова Се впускам в това велико дело.

Тихо идвам сред хората и след това Се отдалечавам. Някой виждал ли Ме е някога? Може ли слънцето да Ме види заради горящите си пламъци? Може ли луната да Ме види заради сияещата си яснота? Могат ли съзвездията да Ме видят заради мястото си на небето? Когато идвам, човекът не знае и всички неща остават в неведение, а когато Си отивам, човекът все още не знае. Кой може да свидетелства за Мен? Възможно ли е възхвалата на хората на земята да свидетелства за Мен? Възможно ли е цъфтящите в дивата природа лилии да го направят? Или летящите в небето птици? Или лъвовете, чиито рев отеква в планините? Никой не може да свидетелства за Мен напълно! Никой не може да свърши делото, което Аз ще свърша! Дори някой да свърши това дело, какъв ефект ще има то? Всеки ден наблюдавам всяко действие на много хора и всеки ден проучвам внимателно сърцата и умовете на много хора; никой никога не е избягал от правосъдието Ми и никой никога не се е избавил от реалността на Моето правосъдие. Стоя над небесата и гледам в далечината: безброй хора са били поразени от Мен, но също така безброй хора живеят сред Моята милост и любяща доброта. Не живеете ли и вие в такова положение?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 11)

Ежедневни Божии слова  Откъс 241

На земята Аз съм Самият практически Бог, който живее в сърцата на хората; на небето Аз съм Върховният владетел на всички неща. Изкачвал съм планини, прекосявал съм реки, носил съм се като лек ветрец сред човечеството. Кой се осмелява открито да се противопостави на Самия практически Бог? Кой дръзва да се освободи от върховенството на Всемогъщия? Кой се осмелява да твърди, че без никакво съмнение Аз съм на небето? Нещо повече, кой дръзва да твърди, че безспорно Аз съм на земята? Сред цялото човечество няма никой, способен да опише подробно къде се намирам. Възможно ли когато съм на небето, да съм Самият свръхестествен Бог, а когато съм на земята, да съм Самият практически Бог? Със сигурност това дали Аз съм Самият практически Бог, или не, не може да се определи от това, че Аз съм Върховният владетел на всички неща, или от факта, че изпитвам страданията на човешкия свят, нали? Ако това беше така, тогава хората нямаше ли да са безнадеждно невежи? Аз съм на небето, но съм и на земята; Аз съм сред всички неща, а също и сред безбройните народи. Хората могат всеки ден да влизат в контакт с Мен; нещо повече, те могат да Ме виждат всеки ден. На хората им се струва, че Аз понякога съм скрит, а понякога — видим; сякаш наистина съществувам, но също така сякаш не съществувам. В Мен се крият неразгадаеми за човечеството тайни. Сякаш всички хора се взират в Мен през микроскоп, за да открият още повече тайни в Мен с надеждата по този начин да разсеят това неприятно чувство в сърцата си. Въпреки това, дори и да използват рентгенови лъчи, как биха могли хората да разкрият някоя от тайните, които пазя?

В момента, в който Моят народ, в резултат на Моето дело, спечели слава заедно с Мен, леговището на големия червен змей ще бъде разкопано, цялата кал ще бъде пометена и цялата замърсена вода, събирала се в продължение на безброй години, ще пресъхне в Моите горящи огньове, за да престане да съществува. Тогава големият червен змей ще загине в езерото от огън и жупел. Наистина ли сте готови да останете под Моята любяща грижа, за да не бъдете отвлечени от големия червен змей? Наистина ли мразите неговите кроежи? Кой е способен да даде силно свидетелство за Мен? Кой може да предложи всички свои сили заради името Ми, заради Духа Ми и заради целия Ми план за управление? Днес, царството е в човешкия свят и това е времето, в което Аз лично се спуснах в света на човека. Ако това не беше така, можеше ли някой да излезе напред на бойното поле заради Мен, без да трепне? За да се сформира царството, за да бъде доволно сърцето Ми, и освен това, за да настъпи Моят ден, за да дойде времето, когато всички неща ще се съживят и ще станат изобилни, за да се спасят хората от морето на страданието, за да дойде утрешният ден, за да бъде той чудесен, да цъфти и да разцъфтява, и освен това, за да може да се осъществи насладата от бъдещето, всички хора се стремят с всички сили, без да пожалят нищо, да се жертват за Мен. Нима това не е знак, че победата вече е Моя? Нима това не е знак за осъществяването на Моя план?

Колкото повече хората съществуват в последните дни, толкова повече ще чувстват празнотата на света и толкова по-малко смелост да живеят ще имат. Поради тази причина безброй хора умряха разочаровани, безброй други бяха разочаровани от своите търсения и несметен брой други са се оставили да бъдат манипулирани от ръката на Сатана. Спасил съм толкова много хора и съм подкрепял толкова много от тях, и често, когато човешките същества са губели светлината, Аз съм ги връщал обратно на светло място, за да могат да Ме познаят на светлината и да Ми се радват насред щастието. Заради настъпването на Моята светлина, обожанието расте в сърцата на хората, които живеят в Моето царство, защото Аз съм Бог, обичан от хората, Бог, към когото човечеството се придържа с любяща привързаност и хората са изпълнени с траен отпечатък от фигурата Ми. Въпреки това, когато всичко приключи, никой не разбира дали това е дело на Духа или функция на плътта. На хората би им отнело цял живот, само да изживеят това единствено нещо подробно. Хората никога не са Ме презирали в най-съкровените кътчета на сърцата си; по-скоро те са привързани към Мен в дълбините на духа си. Мъдростта Ми предизвиква възхищението им, чудесата, които върша, са наслада за очите им, а словата Ми стряскат умовете им, но те много ги ценят. Моята практичност кара хората да се чувстват объркани, да онемяват и да недоумяват, но въпреки това те са готови да я приемат. Нима това не е действителният ръст на хората?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 15)

Ежедневни Божии слова  Откъс 242

1. Човек не трябва да се възвеличава, нито да се превъзнася. Той трябва да се покланя на Бог и да Го възхвалява.

2. Правете всичко, което е от полза за Божието дело, и нищо, което е в ущърб на интересите на Божието дело. Защитавайте Божието име, Божието свидетелство и Божието дело.

3. Парите, материалните предмети и цялото имущество в Божия дом са приносите, които трябва да се дават от човека. Тези приноси не могат да се ползват от никого, освен от свещеника и от Бог, защото приносите на човека са за ползване от Бог и Бог споделя тези приноси само със свещеника. Никой друг не е пригоден и оправомощен да се наслаждава на каквато и да е част от тях. Всички приноси на човека (включително парите и материалните неща, които могат да се ползват) са дадени на Бог, а не на човека, и затова тези неща не бива да се ползват от човека; ако човек се ползва от тях, тогава той би откраднал приносите. Всеки, който прави това, е Юда, защото, освен че предаде Господ, Юда си взе и от това, което бе сложено в торбата с парите.

4. Човекът има покварен нрав и е е повече завладяван от чувства. Поради това е абсолютно забранено двама представители на противоположния пол да работят заедно, без да са придружени, когато служат на Бог. Всеки, който бъде забелязан да прави това, ще бъде отлъчен, без изключение.

5. Не осъждайте Бог, нито обсъждайте свободно въпроси, свързани с Бог. Постъпвайте така, както трябва да постъпва човек, и говорете така, както трябва да говори човек, и не преминавайте ограниченията, нито пък престъпвайте границите. Пазете собствения си език и внимавайте къде стъпвате, за да не направите нещо, което накърнява Божия нрав.

6. Прави това, което човек трябва да прави, върши задълженията си, изпълнявай отговорностите си и спазвай дълга си. Тъй като вярваш в Бог, трябва да дадеш своя принос към Божието дело; ако не го направиш, тогава си негоден да ядеш и пиеш Божиите слова и си негоден да живееш в Божия дом.

7. В работата и църковните дела, освен покорството на Бог, трябва да се следват във всичко указанията на човека, който е използван от Светия Дух. Дори и най-малкото нарушение е недопустимо. Спазвай безусловно указанията и не анализирай кое е правилно или неправилно; това, което е правилно или неправилно, няма нищо общо с теб. Абсолютното покорство трябва да бъде единствената ти грижа.

8. Хората, които вярват в Бог, трябва да Му се покоряват и да Му се покланят. Не превъзнасяй и не се възхищавай на никой човек; не поставяй на първо място Бог, на второ — хората, на които се възхищаваш, и на трето — себе си. Нито един човек не трябва да заема място в сърцето ти и не трябва да смяташ хората — особено тези, които боготвориш — за равнопоставени на Бог или за равни на Него. Това е недопустимо за Бог.

9. Фокусирай мислите си върху църковните дела. Откажи се от перспективите на собствената си плът, бъди решителен по отношение на семейните въпроси, посвети се с цялото си сърце на Божието дело и постави Божието дело на първо място, а собствения си живот — на второ. Това е благоприличието на светеца.

10. Близките, които не са във вярата (твоите деца, съпруг или съпруга, сестрите или родителите ти и т.н.), не трябва да бъдат принуждавани да се присъединяват към църквата. Божият дом не страда от недостиг на членове и няма нужда да попълва броя си с хора, от които няма никаква полза. Всички онези, които не вярват охотно, не бива да бъдат водени в църквата. Този закон е за всички хора. Вие трябва да се въздържате взаимно, да се надзиравате взаимно и да си напомняте един на друг за този въпрос; никой не може да го нарушава. Дори когато роднини, които не са във вярата, с неохота влизат в църквата, не трябва да им се дават книги, нито да им се дава ново име. Такива хора не са от Божия дом и влизането им в църквата трябва да бъде спряно с всички необходими средства. Ако в църквата настъпят неприятности поради нахлуването на демони, тогава ти самият ще бъдеш отлъчен или ще ти бъдат наложени ограничения. Накратко, всеки носи отговорност по този въпрос, макар че не бива да проявяваш безразсъдство и да го използваш за уреждане на лични сметки.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството)

Ежедневни Божии слова  Откъс 243

Хората трябва да се придържат към многото задължения, които трябва да изпълняват. Това е, което хората трябва да спазват и трябва да изпълняват. Оставете Светия Дух да върши това, което трябва да бъде извършено от Светия Дух; човекът не може да изпълнява никаква роля в това дело. Човекът трябва да се придържа към това, което трябва да бъде извършено от него, и то няма никаква връзка със Светия Дух. Това е единственото нещо, което трябва да се върши от човека и трябва да се спазва като заповед, точно както спазването на закона в Стария завет. Въпреки че сега не е Епохата на закона, все още има много слова, които трябва да се спазват, които са от същия вид като словата, изречени в Епохата на закона. Тези слова не се изпълняват, просто като разчитаме на докосването на Светия Дух, а по-скоро са нещо, което човек трябва да спазва. Например:

Не съди делата на практичния Бог.

Не се противопоставяй на човека, за когото Бог е свидетелствал.

Пред Бог трябва да знаеш мястото си и не трябва да бъдеш безпътен.

Трябва да си умерен в речта си и думите и действията ти трябва да следват разпоредбите на човека, за когото Бог е свидетелствал.

Трябва да се боиш от свидетелството на Бог. Не трябва да пренебрегваш Божието дело и думите, излизащи от устата Му.

Не трябва да имитираш тона и целите на Божиите слова.

Не трябва да демонстрираш поведение, с което открито се противопоставяш на човека, за когото Бог е свидетелствал.

Това са нещата, които всеки човек трябва да спазва. Във всяка епоха Бог определя много правила, които са сходни на законите и които трябва да се спазват от човека. По този начин Той ограничава нрава на човека и долавя неговата искреност. Помислете, например, за думите „Почитай баща си и майка си“ от старозаветната епоха. Тези думи не се прилагат днес. По онова време те просто ограничаваха част от външно проявения нрав на човека, бяха използвани, за да демонстрират искреността на човешката вяра в Бог и показваха онези, които вярваха в Бог. Въпреки че сега е Епохата на царството, все още има много правила, които човек трябва да спазва. Правилата от миналото не са приложими, а днес има много повече подходящи практики, които човек може да изпълнява и които са необходими. Те не включват делото на Светия Дух и трябва да бъдат изпълнявани от човека.

В Епохата на благодатта много от практиките на Епохата на закона бяха отхвърлени, защото тези закони не бяха особено ефективни за делото през онази епоха. След като бяха отхвърлени, бяха въведени много практики, които бяха подходящи за онази епоха и които се превърнаха в много от правилата на днешния ден. Когато дойде днешният Бог, тези правила бяха отменени и вече не се изискваше да се спазват, и бяха въведени много практики, подходящи за делото днес. Днес тези практики не са правила, а целят да постигнат ефект; те са подходящи за днес, утре може би ще станат правила. В крайна сметка трябва да спазваш това, което е полезно за делото днес. Не обръщай внимание на утрешния ден: това, което се прави днес, е заради днешния ден. Когато дойде утрешният ден, може би ще има по-добри практики, които ще трябва да изпълняваш, но не обръщай твърде много внимание на това. По-скоро се придържай към това, което трябва да се спазва днес, за да избегнеш противопоставяне на Бог. Днес нищо не е по-важно за човека от това да спазва следното:

Не трябва да се опитваш да се умилкваш на Бог, който стои пред очите ти, или да криеш каквото и да е от Него.

Не трябва да изричаш мръсотии или арогантни слова в присъствието на Бог, който стои пред теб.

Не трябва да заблуждаваш Бог, стоящ пред теб, със сладки думи и смирени слова, за да спечелиш доверието Му.

Не трябва да действаш непочтително пред Бог. Трябва да се покоряваш на всичко, което излиза от устата на Бог, и не трябва да се съпротивляваш, противопоставяш или оспорваш словата Му.

Не трябва да тълкуваш по свой вкус словата, изречени от Божиите уста. Трябва да държиш езика си зад зъбите, за да избегнеш това и за да не станеш жертва на измамните планове на злите.

Трябва да внимаваш за действията си, за да избегнеш прекрачването на ограниченията, които Бог е поставил за теб. Ако ги преминеш, ще поставиш себе си на мястото на Бог и ще говориш надменни думи, и по този начин ще станеш омразен на Бог.

Не трябва да разпространяваш безразсъдно словата, изречени от Бог, за да не ти се подиграват другите и за да не станеш за посмешище на дяволи.

Трябва да се покоряваш на цялото дело на Бог днес. Дори и да не го разбираш, не трябва да го съдиш; всичко, което можеш да направиш, е да търсиш и да влезеш в общение.

Никой човек не трябва да престъпва изначалното място на Бог. Не можеш да направиш нищо повече от това да служиш на днешния Бог от позицията на човек. Не можеш да учиш днешния Бог от позицията на човек — да се прави това е погрешно.

Никой не може да застане на мястото на човека, за когото Бог е свидетелствал. В твоите слова, действия и най-съкровени мисли ти си в позицията на човек. Това трябва да се спазва, това е отговорност на човека и никой не може да го променя; опитът за промяна би нарушил административните разпореждания. Това трябва да се помни от всички.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Заповедите на Новата епоха)

Ежедневни Божии слова  Откъс 244

Има много неща, които се надявам да постигнете, но не всички ваши действия, не всичко във вашия живот е в състояние да изпълни това, което искам, така че нямам друг избор, освен да премина направо към същността и да ви обясня намеренията Си. Като се има предвид, че вашата способност да идентифицирате нещата е слаба, както и способността ви да преценявате нещата, вие сте почти напълно невежи за Моя нрав и същност — и затова трябва неотложно да ви информирам за тях. Независимо колко сте разбрали преди това, независимо дали желаете да разберете тези въпроси, Аз все пак трябва да ви ги обясня подробно. Тези въпроси не са ви много чужди, но ви липсва много разбиране, много познаване на смисъла, който се съдържа в тях. Много от вас имат само някакво смътно разбиране, при това частично и непълно. За да ви помогна да практикувате по-добре истината, за да практикувате по-добре словата Ми, мисля, че това са въпросите, които трябва да осъзнаете преди всичко останало. В противен случай вярата ви ще остане неясна, лицемерна и изпълнена с атрибути на религията. Ако не разбираш Божия нрав, за теб ще бъде невъзможно да вършиш делото, което трябва да извършиш за Него. Ако не познаваш същността на Бог, няма да можеш да изпитваш страх и ужас от Него; вместо това ще има само небрежна формалност и увъртане, а най-вече непоправимо богохулство. Макар че разбирането на Божия нрав действително е важно и познаването на Божията същност не може да бъде пренебрегнато, никой никога не е проучвал сериозно тези въпроси и не е вниквал в тях. Ясно се вижда, че всички вие сте отхвърлили управленските закони, които съм издал. Ако не разбирате Божия нрав, тогава е много вероятно да го оскърбите. Оскърбяването на Неговия нрав е равносилно на предизвикване на гнева на Самия Бог, като в този случай крайният плод на твоите действия ще бъде нарушаването на управленските закони. Сега трябва да осъзнаеш, че когато познаваш същността на Бог, можеш да разбереш и Неговия нрав — а когато разбереш Неговия нрав, ще си разбрал и управленските закони. Излишно е да казвам, че голяма част от това, което се съдържа в управленските закони, засяга Божия нрав, но не целият Му нрав е изразен в управленските закони; следователно трябва да направите още една стъпка към развиване на разбирането си за Божия нрав.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божият нрав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 245

Божият нрав е тема, която изглежда много абстрактна за всички и освен това е тема, която не е лесна за приемане от никого, тъй като нравът Му не прилича на човешкия характер. Бог също има Своите емоции на радост, гняв, скръб и щастие, но тези емоции се различават от човешките. Самият Бог има собствени притежания и същество. Всичко, което Той изразява и разкрива, представлява Неговата собствена същност и Неговата собствена идентичност. Тези притежания и същество, както и тази същност и идентичност, са неща, които не могат да бъдат заменени от нито един човек. Неговият нрав обхваща любовта Му към човечеството, утехата към човечеството, омразата към човечеството и дори нещо повече — пълното разбиране на човечеството. Личността на човека обаче може да включва веселие, жизненост или безчувственост. Божият нрав е това, което се притежава от Върховния владетел на всички неща и живи същества, това, което се притежава от Създателя. Неговият нрав представлява достопочтеност, могъщество, благородство, величие и най-вече върховенство. Неговият нрав е символ на властта, символ на всичко, което е справедливо, символ на всичко, което е красиво и добро. Нещо повече, Неговият нрав е символ на неуязвимост по отношение на това да бъде победен или накърнен от мрака или от която и да е враждебна сила, както и символ на забрана по отношение на оскърблението (и нетърпимостта към оскърблението) от което и да било сътворено същество. Неговият нрав е символ на най-висшата власт. Нито един човек и никоя група хора не могат да смущават Неговото дело или нрава Му и би им било невъзможно да го направят. А защото индивидуалността на човека не е нищо повече от малък символ на лекото превъзходство на човека над звяра. Човекът сам по себе си не притежава никаква власт, никаква автономност и никаква способност да надскача себе си, а в същността си безпомощно е зависим от всякакви хора, събития и неща. Божията радост се дължи на съществуването и появата на справедливостта и светлината заради унищожаването на мрака и злото. Радостта Му е поради донасянето на светлината и добрия живот на човечеството; Неговата радост е справедлива радост, символ на съществуването на всичко положително и още повече — символ на благополучие. Божият гняв се дължи на съществуването и смущаването на несправедливи неща, които вредят на Неговото човечество, заради съществуването на злото и тъмнината, заради съществуването на неща, които прогонват истината, и още повече — заради съществуването на неща, които се противопоставят на доброто и красивото. Неговият гняв е символ на това, че всички отрицателни неща вече не съществуват, и дори нещо повече — той е символ на Неговата присъща святост. Неговата скръб се дължи на човечеството, за което Той има надежди, но което е изпаднало в мрак, както и на това, че делото, което Той върши върху човека, не отговаря на намеренията Му, защото човечеството, което Той обича, не може да живее цялото в светлина. Той чувства скръб за невинното човечество, за честния, но невеж човек и за човека, който е добър, но му липсват собствени възгледи. Неговата скръб е символ на Неговата доброта и на Неговата милост, символ на красотата и на милостивостта. Неговото щастие, разбира се, идва от победата над враговете Му и придобиването на искреността на човека. Нещо повече, то възниква от прогонването и унищожаването на всички враждебни сили и защото човечеството получава добър и мирен живот. Божието щастие не прилича на радостта на човека; то е по-скоро чувството за пожъване на добри плодове, чувство, което е дори по-силно от радостта. Неговото щастие е символ на освобождаването на човечеството от страданията от този момент нататък и символ на това, че човечеството ще влезе в света на светлината. От друга страна всички емоции на човечеството възникват заради собствените му интереси, а не заради справедливостта, светлината или красивото, а още по-малко заради благодатта, дарена от Небето. Емоциите на човечеството са егоистични, те виреят в света на мрака и не възникват заради Божията воля, а още по-малко заради Неговия план. Затова за човека и за Бог никога не може да се говори по един и същи начин. Бог е завинаги върховен и завинаги почитан, докато човекът е завинаги низък и завинаги безполезен. Това е така, защото Бог навеки се отдава на човечеството и се раздава за него, докато човекът вечно иска и се старае за себе си. Бог вечно полага усилия за оцеляването на човечеството, но човекът никога не допринася с нищо за справедливостта или за светлината и дори временно да полага усилия, те не могат да издържат на нито един удар, защото усилията на човека винаги са заради самия него, а не заради другите. Човекът винаги е егоист, докато Бог е вечно безкористен. Бог е началото на всичко справедливо, добро и красиво, докато човекът е този, който наследява и изразява цялата грозота и зло. Бог никога няма да промени Своята същност на справедливост и красота, но човекът сам може да предаде справедливостта и да се отдалечи от Бог по всяко време и навсякъде.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божият нрав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 246

Всяко изречение, което изрекох, съдържа в себе си Божия нрав. Добре би било внимателно да изследвате словата Ми и със сигурност ще извлечете голяма полза от тях. Същността на Бог е много трудна за разбиране, но вярвам, че всички вие имате поне някаква представа за Божия нрав. Тогава се надявам, че ще имате какво да Ми покажете за нещата, които сте направили и които не оскърбяват Божия нрав. Тогава ще се успокоя. Например винаги дръж Бог в сърцето си. Когато действаш, прави го според Неговите слова. Търси Неговите желания във всички неща и се въздържай да вършиш това, което не зачита и безчести Бог. Още по-малко трябва да поставяш Бог на заден план в ума си, за да запълниш бъдещата празнота в сърцето си. Ако направиш това, ще си оскърбил Божия нрав. И като още един пример, ако през целия си живот никога не отправяш богохулни забележки или оплаквания срещу Бог или си способен да изпълняваш правилно всичко, което Той ти е поверил, и също така през целия си живот се покоряваш на всички Негови слова, тогава ще избегнеш нарушаването на управленските закони. Например ако някога си си казвал: „Защо не мисля, че той е бог?“, „Мисля, че тези думи не са нищо друго освен просветление на светия дух“, „Според мен не всичко, което бог прави, е непременно правилно“, „Човешката природа на бог не превъзхожда моята“, „Думите на бог просто са неправдоподобни“ или други подобни осъдителни забележки, тогава те призовавам да изповядваш греховете си и да се покайваш по-често. В противен случай никога няма да имаш шанс за прошка, защото не оскърбяваш човек, а Самия Бог. Може да вярваш, че съдиш човек, но Божият Дух не гледа на това по този начин. Твоето неуважение към Неговата плът е равносилно на неуважение към Него. При това положение с действията си не си ли накърнил Божия нрав? Трябва да помниш, че всичко, което се прави от Божия Дух, се прави, за да се опази Неговото дело в плътта и за да бъде това дело извършено добре. Ако пренебрегваш това, тогава казвам, че си човек, който никога няма да успее да повярва в Бог. Защото си предизвикал Божия гняв и затова Той ще използва подобаващо наказание, за да ти даде урок.

Опознаването на същността на Бог не е дреболия. Трябва да разбереш Неговия нрав. По този начин постепенно и несъзнателно ще опознаеш същността на Бог. Когато имаш това познание, ще откриеш, че навлизаш в едно по-висше и по-красиво състояние. В крайна сметка ще се почувстваш засрамен от отвратителната си душа и освен това ще почувстваш, че няма къде да се скриеш от срама си. По това време в действията ти ще има все по-малко неща, които да накърняват Божия нрав, сърцето ти ще се приближава все повече до Божието и любовта към Него постепенно ще расте в сърцето ти. Това е знак, че човечеството навлиза в прекрасно състояние. Но вие все още не сте го постигнали. Тъй като всички вие бързате заради съдбата си, на кого би му хрумнало да се опита да опознае същността на Бог? Ако това продължи, вие несъзнателно ще нарушавате управленските закони, тъй като твърде малко разбирате Божия нрав. Така че не е ли това, което правите сега, основа за вашите престъпления срещу Божия нрав? Това, че искам от вас да разберете Божия нрав, не е отделено от Моето дело. Защото ако често нарушавате управленските закони, кой от вас ще избегне наказанието? Няма ли тогава Моето дело да е било съвсем напразно? Ето защо продължавам да настоявам, освен да пазите собствените си постъпки, да бъдете предпазливи в стъпките, които предприемате. Това е по-висшето изискване, което отправям към вас, и се надявам, че всички вие ще го обмислите внимателно и ще подходите към него сериозно. Ако дойде ден, в който действията ви Ме провокират да изпадна в ярост, тогава последствията ще бъдат само за вас и няма да има никого другиго, който да понесе наказанието вместо вас.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божият нрав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 247

Хората казват: „Бог е праведен Бог. Стига човек да Го следва до самия край, Той със сигурност ще бъде безпристрастен към него, защото е най-праведен. Ако човекът Го следва до самия край, може ли Той да отхвърли човека?“. Аз съм безпристрастен към всички хора и съдя всички хора с праведния Си нрав, но всички изисквания, които поставям на хората, включват подходящи условия и това, което изисквам, трябва да бъде изпълнено от всички хора, независимо кои са те. Не се интересувам от твоето старшинство и от това колко си опитен; интересува Ме само дали следваш Моя път и дали обичаш и жадуваш за истината. Ако в теб я няма истината и вместо това опозориш Моето име и не действаш според Моя път, а само следваш, без да те е грижа и без да се интересуваш, тогава Аз ще те поразя и ще те накажа за твоето зло и какво ще кажеш тогава? Би ли могъл да кажеш, че Бог не е праведен? Ако си се придържал към словата, които изрекох днес, значи си човек, когото одобрявам. Казваш, че винаги си страдал, докато си следвал Бог, че си Го следвал в бури и си споделял с Него добрите и лошите моменти, но не си изживял словата, изречени от Бог. Ти желаеш само да тичаш за Бог и да даваш всичко от себе си за Бог всеки ден, но никога не си мислил за това да изживееш смислено живота си. Ти казваш и това: „Така или иначе вярвам, че Бог е праведен. Страдам за Него, тичам насам-натам за Него и съм Му се посветил, а дори и нищо да не съм постигнал, съм понесъл трудности; Той със сигурност ще си спомни за мен“. Вярно е, че Бог е праведен, но в тази праведност няма никакви примеси: тя не съдържа човешка воля, не е опетнена от плътта или от сделки между хората. Всички, които са непокорни и се противопоставят, всички, които не се придържат към Неговия път, ще бъдат наказани; на никого не е простено и никой не е пощаден! Някои хора казват: „Днес тичам заради Теб; можеш ли накрая да ми дадеш малко благословия?“. Затова те питам: „Ти подчини ли се на Моите слова?“. Праведността, за която говориш, се основава на сделка. Ти мислиш само, че Аз съм праведен, че съм безпристрастен към всички хора и че всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени и ще получат Моите благословии. Моите думи, че „всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени“, имат вътрешен смисъл: онези, които Ме следват докрай, са хората, които ще бъдат напълно придобити от Мен; те са тези, които, след като са били завоювани от Мен, търсят истината и са доведени до съвършенство. Колко изисквания си изпълнил? Изпълнил си само изискването да Ме следваш докрай, но какво друго? Подчини ли се на Моите слова? Ти си изпълнил едно от Моите пет изисквания, но нямаш намерение да изпълниш останалите четири. Ти само си намерил най-простия, най-лесния път и се стремиш към него с нагласата просто да се надяваш да имаш късмет. Спрямо такъв човек като теб Моят праведен нрав означава само наказание и съд, и праведно възмездие; означава праведно наказание за всички злодеи. Всички онези, които не следват Моя път, със сигурност ще бъдат наказани, дори и да го следват докрай. Това е Божията праведност. Когато този праведен нрав се изрази в наказанието на човека, той ще бъде смаян и ще съжалява, че докато е следвал Бог, не е следвал Неговия път. „По онова време само малко страдах, докато следвах Бог, но не следвах Божия път. Какви са оправданията? Няма друг избор, освен наказание!“. И все пак в съзнанието си човек мисли: „Така или иначе аз Те следвах до самия край, така че дори и да ме накажеш, това не може да бъде твърде тежко наказание, а и след като бях наказан, Ти все още ще ме искаш. Знам, че Ти си праведен и няма да се отнасяш така с мен завинаги. Все пак аз не съм като онези, които ще погинат. Онези, които ще погинат, ще получат тежко наказание, докато моето ще бъде по-леко“. Праведният нрав не е такъв, какъвто ти казваш. Не е вярно, че към онези, които изповядват греховете си правилно, отношението е снизходително. Праведността е святост и е нрав, който не търпи оскърбление от страна на човека, а всичко, което е скверно и не се е променило, е обект на Божията ненавист. Божият праведен нрав не е закон, а управленска заповед: това е управленска заповед в рамките на царството и тя е справедливото наказание за всеки, който не притежава истината и не се е променил, и няма място за спасение. Защото, когато всеки човек бъде сортиран според вида си, добрият ще бъде възнаграден, а злият — наказан. Това е моментът, в който ще се разкрие крайната цел на човека; това е времето, в което делото на спасението ще приключи, след което делото на спасението на човека вече няма да се извършва и възмездието ще се стовари върху всеки един от онези, които вършат зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 248

Аз съм всепоглъщащ огън и не търпя оскърбление. Тъй като всички хора са създадени от Мен, каквото и да кажа и направя, те трябва да се покоряват и не бива да се противопоставят. Хората нямат право да се месят в Моето дело и още по-малко са в тази позиция да анализират какво е правилно или грешно в делото и словата Ми. Аз съм Създателят и сътворените същества трябва да постигнат всичко, което изисквам, със сърце изпълнено със страх от Мен; те не бива да се опитват да спорят с Мен и най-вече не бива да се съпротивляват. С властта Си управлявам народа Си и всички сътворени от Мен същества трябва да се покорят на властта Ми. Въпреки че днес сте дръзки и самонадеяни пред Мен, въпреки че се бунтувате срещу словата, с които ви уча, и не знаете да се страхувате, Аз посрещам вашето непокорство с търпимост; няма да избухна в ярост само защото дребни, незначителни червеи са разровили мръсотията, като допусна да се засегне делото Ми. Аз понасям продължаващото съществуване на всичко, което ненавиждам, и всички неща, които Ме отвращават, заради волята на Моя Отец, и ще правя това, докато словата Ми не приключат, до последния Ми миг. Не се тревожи! Няма да падна до нивото на безименен червей и няма да сравнявам уменията Си с твоите. Ненавиждам те, но мога да издържа. Ти се бунтуваш срещу Мен, но не можеш да избегнеш деня, в който ще те накажа, което Ми бе обещано от Моя Отец. Може ли един създаден червей да надделее над Създателя? През есента падащите листа се връщат към корените си; ти ще се върнеш в дома на своя „баща“, а Аз ще застана отново до Моя Отец. Аз ще бъда съпътстван от Неговата нежна обич, а ти ще бъдеш последван от погазването на твоя баща. Аз ще имам славата на Моя Отец, а ти ще имаш срама на своя. Ще използвам наказанието, което дълго съм задържал, за да те придружа, и ти ще срещнеш Моето наказание с твоята гранясала плът, която е била покварявана от десетки хиляди години. Ще съм приключил върху теб Своето дело на словата, което е съпътствано с търпимост, и ти ще започнеш да изпълняваш ролята на понасящия печал, за която се говори в словата Ми. Ще се възрадвам много и ще работя в Израел; ти ще плачеш и ще скърцаш със зъби, съществувайки и умирайки в калта. Аз ще възвърна първоначалната Си форма и няма повече да оставам в калта с теб, докато ти ще възвърнеш първоначалната си грозота и ще продължиш да се ровиш в купчината тор. Когато делото и словата Ми свършат, това ще бъде ден на радост за Мен. Когато твоята съпротива и непокорство свършат, това ще бъде ден на плач за теб. Няма да ти съчувствам и никога няма да Ме видиш отново. Повече няма да водя диалог с теб и ти никога повече няма да Ме срещнеш. Ще мразя твоето непокорство, а на теб ще ти липсва Моята прелест. Ще те ударя и ти ще тъгуваш за Мен. С радост ще се отдалеча от теб и ще се чувстваш задължен към Мен. Никога няма да те видя отново, но ти винаги ще се надяваш за Мен. Ще те мразя, защото в момента Ми се съпротивляваш, и ще ти липсвам, защото в момента те наказвам. Аз не ще искам да живея редом с теб, но ти горчиво ще копнееш за това и ще плачеш във вечността, защото ще съжаляваш за всичко, което си Ми причинил. Ще почувстваш угризение на съвестта за твоето непокорство и съпротива, дори с разкаяние ще легнеш на земята по очи и ще паднеш пред Мен и ще се закълнеш никога повече да не се бунтуваш срещу Мен. В сърцето си обаче ще обичаш само Мен, но никога няма да можеш да чуеш гласа Ми. Ще те накарам да се засрамиш от себе си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Когато падащите листа се върнат към корените си, ще съжаляваш за всичкото зло, което си сторил)

Ежедневни Божии слова  Откъс 249

Изразявам милостта Си на онези, които са Ме възлюбили и се отричат от себе си, докато Моето наказание, въздадено на злите, е точно доказателство за праведния Ми нрав и при това е свидетелство за Моя гняв. Когато бедствието настъпи, всички, които Ми се противопоставят, ще ридаят, покосени от глад и чума. Онези, които са Ме следвали години наред, но които са извършили всякакви злодеяния, също ще платят за греховете си — те също ще претърпят бедствия, каквито рядко са настъпвали за милиони години, и ще живеят в постоянен ужас и страх. А онези от Моите следовници, които са показали пълна преданост към Мен, ще се възрадват и ще ликуват във възхвала на Моето могъщество. Те ще преживеят неизразимо настроение на безгрижно щастие и ще живеят сред радост, с каквато никога преди не съм дарявал човечеството. Защото Аз ценя добрите дела на човека и ненавиждам злодеянията му. Откакто поведох човечеството, копнея да спечеля група от хора, които са в единомислие с Мен. Междувременно и за миг не забравям онези, които не са в единомислие с Мен; винаги ги мразя в сърцето Си и чакам случай да ги накарам да отговарят за злодеянията си, което с удоволствие ще наблюдавам. Сега Моят ден най-сетне настъпи и чакането Ми приключи!

Последното Ми дело не се състои само в това да накажа хората, но и да определя крайната цел на човечеството. Дори нещо повече, то има за цел да накара всички хора да признаят делата и действията Ми. Ще накарам всеки един човек да види, че всичко, сторено от Мен, е правилно и че е израз на нрава Ми, че не е продукт на човешки действия, а още по-малко природата е тази, която е създала човечеството, а вместо това Аз съм Този, Който храни всяко живо същество сред всички неща. Без Моето съществуване човечеството единствено ще погине и ще понесе бича на бедствието. Никой никога вече няма да види красотата на слънцето и луната или потъналия в зеленина свят; човечеството ще се сблъска само с мрачната, студена нощ и с неумолимата долина на смъртната сянка. Аз съм единственото изкупление на човечеството. Аз съм единствената надежда на човечеството и нещо повече, Аз съм Този, от Когото зависи съществуването на целия човешки род. Без Мен човечеството мигом ще изпадне в застой, без Мен човечеството ще преживее единствено опустошителен катаклизъм и ще бъде стъпкано от всякакви духове, а никой не се вслушва в Мен. Свърших дела, които никой друг не може да свърши, и единствената Ми надежда е, че човеците могат да Ми се отплатят с някакви добри дела. Макар и само неколцина да успяха да Ми се отплатят, Аз все пак ще довърша Своето пътуване из света на хората и ще предприема следващата стъпка от Моето дело, което предстои да се развие, защото цялата Ми суетня насам-натам сред хората през всички тези години даде плодове и Аз съм много доволен. Държа не на броя на хората, а на сторените от тях добри дела. Надявам се, че ще си подготвите достатъчно много добри дела за собствената ви крайна цел. Само тогава ще изпитам удовлетворение; в противен случай никой от вас няма да избегне настъплението на бедствието. Бедствието произлиза от Мен и, разбира се, е устроено от Мен. Ако не изглеждате достатъчно добри в Моите очи, не ще избегнете да претърпите бедствието. Действията и делата ви сред мъките не бяха сметнати за съвсем подходящи, защото вярата и любовта ви бяха привидни и се показахте единствено като плахи или силни. В това отношение Аз просто ще отсея доброто от лошото. Това, за което все още Ме е грижа, са действията и делата, както и всички проявления на всеки един от вас, въз основа на които ще определя вашия изход. Вече няма да съм милостив към онези, които не показаха никаква преданост към Мен във време на мъки, защото милостта Ми има граници. При това не харесвам никого, който някога Ме е предал. Още по-малко Ми харесва да общувам с онези, които продават интересите на приятелите си. Такъв е Моят нрав, независимо от това кой е този човек. Трябва да ви кажа следното: всеки, който напълно разбие сърцето Ми, няма да получи повторно снизходителност от Мен, а всеки, който Ми е бил предан, завинаги ще остане в сърцето Ми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 250

Когато Бог дойде на земята, Той не принадлежи на света и не се въплъщава, за да се наслаждава на света. Той е роден там, където Неговото дело разкрива нрава Му и е най-значимо, независимо дали земята е свята, или скверна. Където и да извършва делото Си, Той е свят. Всички неща в света са били сътворени от Него, просто са покварени от Сатана. Въпреки това всички неща все още принадлежат на Бог; всички те са в Неговите ръце. Той идва в скверна земя и извършва делото Си там, за да разкрие Своята святост; Той прави това само заради Своето дело, което означава, че Той понася голямо унижение само за да извърши това дело, за да спаси човешките същества на тази скверна земя. Това се прави заради свидетелството, заради цялото човечество. Това, което такова дело показва на човека, е Божията праведност, и още по-добре може да демонстрира, че Бог е върховен. Неговото величие и Неговата порядъчност се проявяват именно в спасяването на група нисши хора, които другите презират. Това, че се е родил в скверна земя, не доказва, че е нисш; то просто позволява на всички сътворени същества да видят Неговото величие и Неговата истинска любов към човечеството. Колкото повече го прави, толкова повече се разкрива Неговата чиста любов, Неговата безупречна любов към човека. Бог е свят и праведен, въпреки че Той е роден в скверна земя и въпреки че живее с онези хора, които са изпълнени със скверност, точно както Исус живя с грешници в Епохата на благодатта. Нима всяка частица от Неговото дело не е извършвана в името на оцеляването на цялото човечество? Нима всичко това не е, за да може човечеството да постигне велико спасение? Преди две хиляди години Той живя с грешници в продължение на няколко години. Това беше в името на изкуплението. Днес Той живее с група скверни, нисши хора. Това е в името на спасението. Нима цялото Негово дело не е заради вас, хората? Ако не за да спаси човека, защо Той би живял и страдал с грешници толкова много години, след като се е родил в ясла? И ако не за да спаси човека, защо Той би се върнал в плът втори път, роден на тази земя, където се събират демоните, и защо би живял с тези хора, които са дълбоко покварени от Сатана? Нима Бог не е верен? Коя част от Неговото дело не е заради човечеството? Коя част не е заради вашата съдба? Бог е свят — това е неизменно! Той е неосквернен от мръсотията, въпреки че е дошъл на скверна земя; всичко това може да означава единствено, че Божията любов към човека е изключително безкористна, а страданието и унижението, които Той понася, са изключително големи! Нима не знаете колко голямо е унижението, което Той понася заради всички вас и заради вашата съдба? Вместо да спасява велики хора или синовете на богати и влиятелни семейства, Той умишлено спасява онези, които са нисши и презрени. Нима всичко това не е Неговата святост? Нима всичко това не е Неговата праведност? В името на оцеляването на цялото човечество Той предпочита да се роди на мръсна земя и да понесе всяко унижение. Бог е съвсем истински — Той не върши фалшиви дела. Нима всеки етап от делото не се извършва по такъв практичен начин? Въпреки че всички хора Го клеветят и казват, че Той седи на масата с грешници, въпреки че всички хора Му се присмиват и казват, че живее със синовете на мръсотията, че живее с най-нисшите хора, Той все още дава безкористно от Себе Си и все така е отхвърлян сред човечеството. Нима страданието, което Той понася, не е по-голямо от вашето? Нима делото, което Той върши, не е по-голямо от цената, която сте платили?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Значението на спасяването на потомците на Моав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 251

Бог Се е смирил до такава степен, че Той извършва Своето дело върху тези мръсни и покварени хора и усъвършенства тази група хора. Бог не само Се въплъти, за да живее и да се храни сред хората, да ги пасе и да им предоставя това, от което се нуждаят. По-важното е, че Той извършва Своето огромно дело на спасението и завоюването върху тези изключително покварени хора. Той дойде в сърцето на големия червен змей, за да спаси тези най-покварени хора, така че всички хора да могат да бъдат променени и обновени. Огромното страдание, което Бог понася, не е само страданието, което Той понася при въплъщаването Си, но най-вече е това, че Божият Дух търпи изключително унижение — Той Се смирява и Се крие толкова много, че става обикновен човек. Бог се въплъти и прие формата на плът, така че хората да видят, че Той има нормален човешки живот и нормални човешки нужди. Това е достатъчно, за да докаже, че Бог се е смирил до голяма степен. Духът на Бог се осъществява в плътта. Неговият Дух е толкова възвишен и велик, но Той приема формата на обикновен човек, на незначителен човек, за да извърши делото на Своя Дух. По отношение на заложбите, проницателността, разума, човешката природа и животът на всеки от вас, вие наистина сте недостойни да получите подобно Божие дело. Вие сте наистина недостойни Бог да понесе такива страдания заради вас. Бог е толкова възвишен. Той е върховен до такава степен, а хората са нископоставени до такава степен, но Той все пак работи върху тях. Той не само се въплъти, за да предостави ресурс на хората, да говори на хората, но Той също така живее заедно с хората. Бог е толкова смирен, толкова обичлив.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 252

Много са безсънните нощи, които Бог е изтърпял в името на делото за човечеството. От високото до най-ниските дълбини Той е слязъл в живия ад, който обитават хората, за да живее с тях между краищата на земята, никога не се е оплаквал от бедността сред хората и не ги е упреквал за непокорството им, а понася крайно унижение, докато изпълнява делото Си лично. Как би могъл Бог да принадлежи на ада? Как би могъл да прекара живота Си в ада? Но заради цялото човечество, за да може то по-скоро да намери покой, Той понесе унижението и несправедливостта с идването си на земята и лично влезе в „ада“ и „Хадес“, в леговището на тигъра, за да спаси човека. С какво право се противопоставя на Бог човекът? Каква причина има той да се оплаква от Бог? Как може да има наглостта да погледне Бог? Небесният Бог дойде в тази най-мръсна земя на безнравствеността и никога не изказа недоволството Си, нито се оплака от човека, а вместо това мълчаливо приема опустошенията^[1] и потисничеството му. Никога не е отвръщал за неразумните изисквания на човека, нито е поставял прекомерни и неразумни изисквания към него. Той просто извършва цялото дело, от което се нуждае човекът, като понася всички трудности и не се оплаква: поучава, просвещава, укорява, облагородява със слова, напомня, увещава, утешава, съди и разобличава. Коя от Неговите мерки не е била за живота на човека? Въпреки че е премахнал перспективите и съдбата на човека, коя от мерките, предприети от Бог, не е била за съдбата на човека? Коя от тях не е била в името на оцеляването на човека? Коя от тях не е имала за цел да освободи човека от това страдание и от потисничеството на черните като нощта сили на мрака? Коя от тях не е заради човека? Кой може да разбере Божието сърце, което е като сърцето на любяща майка? Кой може да разбере нетърпеливото сърце на Бог? На страстното сърце и пламенните очаквания на Бог хората отвръщат с хладни сърца, с безчувствени и безразлични очи, с многократни упреци и обиди; отвръщат с остри забележки, сарказъм и омаловажаване; отвръщат с подигравки, потъпкване и отхвърляне, с погрешно разбиране, оплакване, отчуждаване и избягване, и с нищо повече от измама, нападки и горчивина. Топлите Му слова се посрещат със свирепо свъсени вежди и хладнокръвната съпротива на хиляди размахани пръсти. Бог може само да търпи с наведена глава и да служи на хората с готовността на вол^[2]. Толкова много слънца и луни, толкова много пъти Той е гледал към звездите, толкова много пъти е тръгвал на разсъмване и се е връщал по здрач, мятал се е и се е въртял, понасяйки мъки, хиляди пъти по-големи от болката при раздялата Му с Неговия Отец, понасяйки нападенията и пречупването на човека, както и кастренето на човека. На смирението и скритостта на Бог човекът отвръща с предразсъдъците^[3] си, с несправедливите си възгледи и несправедливото си отношение, а мълчаливият начин, по който Бог работи в забвение, Неговото търпение и великодушието Му са възнаградени с алчния поглед на човека. Без угризения човекът се опитва да стъпче Бог до смърт, да Го натъпче в земята. Отношението на човека към Бог е „рядко срещана хитрост“ и Бог, Който е тормозен и презиран от човека, е смазан под краката на десетки хиляди хора, докато самият човек стои високо, сякаш е цар на хълма, сякаш иска да вземе абсолютната власт^[4], да се разпорежда иззад паравана, да превърне Бог в съвестен и спазващ правилата режисьор зад кулисите, на Когото не е позволено да се съпротивлява или да създава проблеми. Бог трябва да изпълнява ролята на последния император, Той трябва да е марионетка^[5], лишена от всякаква свобода. Делата на човека са неописуеми, така че с какво право изисква това или онова от Бог? С какво право отправя предложения към Бог? С какво право изисква от Бог да съчувства на неговите слабости? С какво е заслужил да получи Божията милост? С какво е заслужил да получава Божието великодушие отново и отново? С какво е заслужил да получава Божията прошка отново и отново? Къде е съвестта му? Той отдавна разби Божието сърце, отдавна изостави разбитото Божие сърце. Бог дойде сред хората ведър и изпълнен с ентусиазъм, с надеждата, че човекът ще бъде великодушен към Него, дори и само като Му даде малко топлина. Но хората не бързаха да утешат Божието сърце, всичко, което Той получи, беше замерване със снежни топки^[6] и мъчения. Човешкото сърце е твърде алчно, желанието на човека е твърде голямо, той никога не може да се насити, винаги е пакостлив и безразсъден, никога не дава на Бог никаква свобода или право на изразяване и не оставя на Бог друга възможност, освен да се подчини на унижението и да позволи на човека да Го манипулира, както пожелае.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (9))

Забележка:

1. „Опустошенията“ се използва, за да се разкрие непокорството на човечеството.

2. „Се посрещат със свирепо свъсени вежди и хладнокръвната съпротива на хиляди размахани пръсти, с наведена глава и да служи на хората с готовността на вол“ в оригиналния текст е едно изречение, но тук е разделено на две за по-голяма яснота. Първата част на изречението се отнася до действията на човека, а втората показва страданията, които Бог понася, и че Бог е смирен и скрит.

3. „Предразсъдъците“ се отнася до непокорното поведение на хората.

4. „Да вземе абсолютната власт“ се отнася до непокорното поведение на хората. Те се издигат високо, оковават другите, карат ги да ги следват и да страдат заради тях. Те са силите, които са враждебни на Бог.

5. „Марионетка“ се използва за осмиване на онези, които не познават Бог.

6. „Замерване със снежни топки“ се използва, за да се подчертае долното поведение на хората.

Ежедневни Божии слова  Откъс 253

Значимостта на всичко, което Бог прави, е със значителна дълбочина. Да вземем например разпъването на Исус на кръста. Защо Исус трябваше да бъде разпънат? Не ли за да изкупи цялото човечество? Така че има голяма значимост и текущото въплъщение на Бог, и преживяването на световното страдание от Него — то е заради красивата крайна цел на човечеството. В Своето дело Бог винаги върши това, което е най-практично. Защо Бог вижда човека като безгрешен, а човек може да има щастието да дойде пред Бог? Защото Исус беше прикован на кръста, понесе човешките грехове и изкупи човечеството. Защо тогава човечеството няма повече да страда, да скърби, да пролива сълзи и да въздиша? Защото текущото въплъщение на Бог взе цялото това страдание върху Себе Си и сега това страдание е понесено от името на човека. Това е подобно на майка, която гледа как детето ѝ се разболява и се моли на Небето да се скъси нейният собствен живот, ако така детето може да се излекува. Бог също работи по този начин, като предлага Своята болка в замяна на красивата крайна цел, която ще дойде за човечеството след това. Няма да има повече скръб, сълзи, въздишки и страдание. Бог плаща цената — стойността — на личното преживяване на световното страдание в замяна на красивата крайна цел, която ще последва за човечеството. Като се казва, че това се върши „в замяна на“ красивото назначение, това не значи, че Бог няма сила или власт да даде на човечеството красива крайна цел, а по-скоро че Бог иска да намери по-практично и силно доказателство, за да убеди хората напълно. Бог вече е преживял това страдание, така че Той е пригоден, Той има могъществото и още повече властта да доведе човечеството до красивата крайна цел, да даде на човечеството тази красива крайна цел и обещание. Сатана ще бъде напълно убеден; всички създания във вселената ще бъдат напълно убедени. Накрая Бог ще позволи на човечеството да получи Неговото обещание и любов. Всичко, което Бог прави, е практично, нищо от това, което Той прави, не е празно и Той Самият преживява всичко това. Бог плаща цената на Своето собствено преживяване на страданието в замяна на крайната цел за човечеството. Това не е ли практическо дело? Родителите може да платят искрена цена заради децата си и това представлява любовта им към тях. Като върши това, въплътеният Бог, разбира се, е най-искрен и верен към човечеството. Същността на Бог е вярност — Той прави това, което казва, и всичко, което върши, бива постигнато. Всичко, което Той върши за хората, е искрено — Той не просто произнася слова. По-скоро, когато Той каже, че ще плати цена, Той плаща истинска цена. Когато Той каже, че ще поеме страданието на човечеството и ще страда вместо него, Той действително идва да живее сред хората, като чувства и лично преживява това страдание. След това всички неща във вселената ще признаят, че всичко, което Бог прави, е правилно и праведно; че всичко, което Бог прави, е реалистично. Това е силно доказателство. Освен това човечеството ще има красива крайна цел в бъдещето и всички ония, които останат, ще хвалят Бог. Те ще възхваляват това, че Божиите дела наистина са извършени от любов към човечеството. Бог идва сред хората смирено, като обикновен човек. Той не просто извършва някаква работа, говори някои слова и след това си тръгва; вместо това Той говори и работи практически, докато преживява мъката на света. Той ще си тръгне едва след като завърши преживяването на тази болка. Ето колко реално и практично е Божието дело. Заради това всички, които останат, ще Го хвалят и ще видят Божията вярност към човека и Неговата доброта. Божията същност на красота и благост може да бъде видяна в значимостта на Неговото въплъщение. Всичко, което Той прави, е искрено; всичко, което Той казва, е сериозно и вярно. Всичко, което възнамерява да извърши, Той го върши практически; когато има цена за плащане, Той я плаща практически — Той не изговаря просто думи. Бог е праведен Бог, Бог е верен Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Вторият аспект на значимостта на въплъщението)

Ежедневни Божии слова  Откъс 254

Пътят на живота не е нещо, което който и да е човек може да притежава, нито е нещо, което всеки човек може лесно да постигне. Това е така, понеже животът може да дойде само от Бог, тоест единствено Самият Бог притежава същността на живота и единствено Самият Бог притежава пътя на живота. И така, единствено Бог е източникът на живота и непресъхващият извор на живата вода на живота. От създаването на света Бог е извършил огромно дело, пропито с жизнеността на живота, извършил е голямо дело, което носи живот на човека, и е платил огромна цена, за да може човек да придобие живот. Това е така, защото Самият Бог е вечен живот и Самият Бог е пътят, по който човекът може да бъде възкресен. Бог никога не отсъства от сърцето на човека и по всяко време живее сред хората. Той е движещата сила в живота на човека, коренът на оцеляването му и богат ресурс за оцеляването на човека след раждането. Бог кара хората да се преродят и да живеят упорито в своята индивидуална роля. Като се осланя на Неговото могъщество и нестихваща жизнена сила, човекът живее поколение след поколение, докато могъществото на Божия живот неизменно оказва подкрепа сред хората, а Бог е платил цена, каквато нито един обикновен човек никога не е плащал. Божията жизнена сила може да преодолее всяка сила, дори нещо повече — тя превъзхожда всяка сила. Неговият живот е вечен, Неговото могъщество е необикновено, а жизнената Му сила не може да бъде сломена от никое сътворено същество или враждебна сила. Божията жизнена сила съществува и свети с ярко сияние независимо от времето или мястото. Небето и земята могат да претърпят огромни промени, но Божият живот остава непроменен завинаги. Всички неща могат да преминат, но Божият живот пак ще съществува. Това е така, защото Бог е източникът на оцеляването на всички неща и коренът, от който зависят всички неща за оцеляването си. Животът на човека произлиза от Бог, небето съществува благодарение на Бог, оцеляването на земята също произтича от могъществото на Божия живот. Нищо живо не може да превъзмогне Божието върховенство и нищо, което има жизненост, не може да избяга от обсега на Божията власт. Така всички хора, независимо кои са, трябва да се предадат на Божието господство, всички хора трябва да живеят под Божието управление и никой от тях не може да избяга от Неговата ръка.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 255

Ако наистина искаш да придобиеш пътя на вечния живот и ако си ненаситен в търсенето си, тогава първо си отговори на следния въпрос: къде е Бог днес? Може би ще отговориш: „Разбира се, Бог живее на небето; Той не би могъл да живее в дома ти, нали?“. Може би ще кажеш, че очевидно Бог живее сред всичко съществуващо. Или може да кажеш, че Бог живее в сърцето на всяко човешко същество, или че Бог е в духовния свят. Не отричам нито едно от тези неща, но трябва да изясня този въпрос. Не е съвсем правилно да се каже, че Бог живее в сърцето на човека, но не може да се каже и че това твърдение е напълно погрешно. Това е така, защото сред вярващите в Бог има такива, чиято вяра е истинска, и такива, чиято вяра е лъжлива. Има такива, които Бог одобрява, и такива, които не одобрява, има такива, които са Му угодни, и такива, от които Той се отвращава, и има такива, които усъвършенства, и такива, които отстранява. Затова казвам, че Бог живее в сърцата само на малцина и със сигурност това са хората, които наистина вярват в Бог, тези, които Той одобрява, тези, които са Му угодни, и тези, които Той усъвършенства. Те са тези, които Бог води. Тъй като са водени от Бог, те са тези, които вече са чули и видели Божия път за вечен живот. Тези, чиято вяра в Бог е фалшива, които не се одобряват от Бог, от които Той се отвращава и които са отстранени от Него, са обречени да бъдат отхвърлени от Бог, обречени да останат без пътя на живота, обречени да останат в неведение за това къде пребъдва Бог. За разлика от тях онези, в чиито сърца живее Бог, знаят къде е Той. Те са хората, на които Бог дава пътя на вечния живот, и те са тези, които следват Бог. И така, знаеш ли къде е Бог? Бог е едновременно в сърцето на човека и близо до него. Той е не само в духовния свят и над всичко, а е още повече на земята, на която живее човекът. Така идването на последните дни премести етапите на Божието дело на нова територия. Бог е сред всички неща, господства над всичко, а също така е и в човешкото сърце и служи за опора на човека, а най-вече Той съществува сред хората. Само по този начин Той може да донесе на хората пътя на живота и да ги въведе в пътя на живота. Бог е дошъл на земята и живее сред хората, за да може човекът да придобие пътя на живота и заради съществуването на човека. В същото време Той е сред всички неща, ръководи всичко, така че да улесни управлението, което извършва сред хората. Ето защо, ако признаваш само доктрината, че Бог е на небето и в сърцето на човека, но не признаваш истината за Божието съществуване сред хората, тогава никога няма да придобиеш живота и никога няма да придобиеш пътя на истината.

Самият Бог е живот и истината и Неговият живот и истина съществуват едновременно. Онези, които не са способни да придобият истината, със сигурност няма да придобият живот. Без напътствието, подкрепата и ресурса на истината единственото, което ще придобиеш, е просто думи и доктрини, и дори нещо повече — смърт. Божият живот е вечно присъстващ и истината и животът Му съществуват едновременно. Ако не можеш да намериш източника на истината, тогава няма да придобиеш храната на живота; ако не можеш да придобиеш ресурс на живот, тогава със сигурност няма да имаш истина и освен фантазиите и представите ти, цялото ти същество ще съдържа само твоята плът, твоята воняща плът. Знай, че само книжните думи не могат да се смятат за живот, историческите сведения не могат да се пазят свято като истината, а правилата от миналото не могат да служат като запис на сегашните слова на Бог и че само словата, изразени от Бог, когато идва на земята и живее сред хората, са истината, животът, намеренията на Бог и сегашният начин, по който върши делото Си. Ако вземеш записите на словата, изричани от Бог в минали векове, и се придържаш към тях в настоящето, тогава ти си археолог и в такъв случай най-подходящият начин да бъдеш описан е като „експерт по проучване на исторически реликви“. Ти неизменно вярваш в следите от делото, което Бог извърши в миналото, вярваш само в сянката на Бог, останала от времето, когато Той работеше сред хората в миналото, вярваш само в пътя, който Бог каза на Своите последователи в отминалите времена, а не вярваш в сегашната ориентация на Божието дело, не вярваш в сегашното славно лице на Бог и не вярваш в пътя на истината, изразявана понастоящем от Бог. Затова ти несъмнено си мечтател, напълно откъснат от реалността. Ако и сега продължаваш да се вкопчваш в думи, които не могат да позволят на човека да живее, то ти си отчайващо мъртво дърво, защото си твърде консервативен, твърде упорит, твърде неподатлив на аргументи!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 256

Самият Бог е истината и Той притежава всички истини. Бог е източникът на истината. Всяко положително нещо и всяка истина идват от Бог. Той може да отсъди за правилността и неправилността на всички неща и събития; Той може да отсъди за неща, които са се случили, за неща, които се случват сега, и за бъдещи неща, които все още не са известни на човека. Бог е единственият Съдия, който може да отсъди за правилността и неправилността на всички неща, а това означава, че правилността и неправилността на всички неща може да бъде отсъдена само от Бог. Той знае критериите за всички неща. Той може да изразява истини по всяко време и навсякъде. Бог е олицетворението на истината, което означава, че Той Самият притежава същността на истината. Дори ако човекът разбира много истини и е доведен до съвършенство от Бог, тогава той ще има ли нещо общо с олицетворението на истината? Не. Това е сигурно. Когато човекът е доведен до съвършенство по отношение на текущото Божие дело и различните стандарти, които Бог изисква от него, той ще има точна преценка и начини за практикуване и ще разбира Божиите намерения напълно. Може да прави разлика между това, което идва от Бог, и това, което идва от човека, между това, което е правилно, и това, което е неправилно. И все пак има някои неща, които остават недостижими и неясни за него, неща, които може да узнае едва след като Бог му ги каже. Може ли човекът да знае или да предсказва неща, които все още не са известни, неща, които Бог все още не му е казал? Категорично не. Нещо повече, дори ако човекът придобие истината от Бог, притежава истината реалност, познава същността на много истини и има способността да разпознава правилното и грешното, ще има ли той способността да контролира и управлява всички неща? Няма да има тази способност. Това е разликата между Бог и човека. Сътворените същества могат да придобият истината само от източника на истината. Могат ли те да придобият истината от човека? Нима човекът е истината? Може ли човек да предостави истината? Не може и в това се крие разликата. Можеш само да получиш истината, но не и да я предоставиш — можеш ли тогава да се наречеш човек, който притежава истината? Можеш ли да се наречеш олицетворение на истината? Категорично не! Каква точно е същността на олицетворението на истината? Тя е източникът, който предоставя истината, източникът на управление и върховенството над всички неща, а също така е единственото мерило и критерий, по който се съди за всички неща и събития. Това е олицетворението на истината.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (трета част))

Ежедневни Божии слова  Откъс 257

Когато Бог изразява истината, Той изразява Своя нрав и същността Си; това, че Бог изразява истината, не се основава на различните положителни неща и твърдения, в които хората вярват и които са обобщени от човечеството. Божиите слова са Божии слова; Божиите слова са истината. Те са единствената основа и закон, по който съществува човечеството. Всички така наречени догми, които произлизат от човека, са погрешни, нелепи и заклеймени от Бог. Те не печелят Неговото признание, а още по-малко са източникът или основата на Неговите слова. Бог изразява Своя нрав и същността Си чрез Своите слова. Всички слова, изразени от Бог, са истината, защото Той има същността на Бог и Той е реалността на всички положителни неща. Където и да поставя Божиите слова това покварено човечество, както и да ги определя или както и да ги възприема или разбира, Божиите слова са вечната истина и това е факт, който никога не се променя. Колкото и слова да е изрекъл Бог и колкото и това покварено, нечестиво човечество да ги заклеймява и отхвърля, остава един факт, който е вечно неизменен: Божиите слова винаги ще бъдат истината. Човекът никога не може да промени това. В крайна сметка цялото човечество ще признае, че Божиите слова са истината и че почитаните от човечеството традиционна култура и научно познание никога не могат да се превърнат в положителни неща и че те никога не могат да станат истината. Това е безусловно. Традиционната култура и начините на оцеляване на човечеството няма да се превърнат в истината с течение на времето или след дълги периоди от време, нито Божиите слова ще станат човешки поради заклеймяването или забравянето им от страна на човечеството. Истината винаги ще бъде истината; тази същност никога няма да се промени. Какъв е фактът тук? Че всички тези често срещани поговорки, които човечеството е обобщило, произлизат от Сатана и човешките фантазии и представи, или възникват в резултат на прибързаността и покварения нрав на хората, и нямат нищо общо с положителните неща. От друга страна, Божиите слова са израз на Божията същност и идентичност. По каква причина Той изразява тези слова? Защо казвам, че те са истината? Причината е, че Бог господства над всички закони, правила, корени, същности, реалности и тайни на всички неща и ги държи в ръцете Си. Затова само Бог знае правилата, действителността, фактите и тайните на всички неща. Бог знае произхода на всички неща и знае какъв точно е коренът на всички неща. Само определенията за всички неща, представени в Божиите слова, са най-точни и само Божиите слова са стандартите и принципите за живота на човешките същества, както и истините и критериите, по които човешките същества могат да живеят.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Девета точка (първа част))

Ежедневни Божии слова  Откъс 258

От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път в името на Божия план и Неговата повеля. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело. Откакто в началото се е появило човечеството, Бог винаги е изпълнявал делото Си по този начин, като е управлявал вселената и е ръководил законите на промяната за всички неща и траекторията на тяхното движение. Както всички неща, човекът тихо, без да осъзнава това, е подхранван от Божията сладост, дъжд и роса; както всички неща, така и човекът, без да съзнава това, живее според устроеното от Божията ръка. Сърцето и духът на човек са в ръцете на Бог и всичко в живота му се вижда от Божиите очи. Независимо дали вярваш на всичко това, или не, всяко едно и всички неща, било то живи или мъртви, ще се раздвижат, променят, обновят и ще изчезнат в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща.

Нощта вече тихичко наближава, но човек не може да осъзнае това, защото човешкото сърце не може да разбере нито как нощта настъпва, нито откъде идва. А когато нощта тихо се стопява, човек приветства светлината на деня, но той още по-малко осъзнава и още по-трудно разбира откъде тя е дошла и как е прогонила тъмнината на нощта. Тази постоянна смяна на деня с нощта отвежда човека от един период от време към друг и от един исторически контекст към друг, като същевременно гарантира, че Божието дело се извършва през всеки един период и че Божият план се изпълнява във всяка епоха. Човекът е преминал през тези различни периоди, като е следвал Бог, но не знае, че Бог господства над съдбата на всички неща и живи същества, нито знае как Бог устройва и ръководи всички неща. Това е убегнало на съвременния човек и дори на човека от незапомнени времена. Що се отнася до това защо, не е защото Божиите дела са твърде скрити или защото Божият план тепърва ще се осъществи, а защото сърцето и духът на човека стоят твърде далеч от Бог и то дотолкова, че дори докато „следва Бог“, той все още служи на Сатана и пак не осъзнава това. Никой не търси активно Божиите стъпки и явяването на Бог и никой не желае да живее под Божията грижа и закрила. Вместо това хората искат да приемат разяждането на Сатана, злия дявол, за да се приспособят към този свят и към законите на съществуването, които това зло човечество следва. В този момент сърцето и духът на човека се превръщат в данък, който човекът предлага на Сатана, те стават храна на Сатана. Нещо повече, сърцето и духът на човека се превръщат в място, където Сатана пребивава, както и в полагащото му се място за игра. Така човекът несъзнателно губи разбиране за принципите на постъпките си и за ценността и значимостта на човешкото съществуване. Божиите закони и заветът между Бог и човека постепенно се замъгляват в човешкото сърце и той престава да търси Бог и да проявява внимание към Него. С течение на времето човекът е загубил разбирането си за значимостта на това, че Бог го е създал, както и не разбира думите от Божиите уста и всичко, което идва от Бог. Тогава човекът започва да се съпротивлява на Божиите закони и постановления и сърцето и духът му се вцепеняват… Бог губи човека, когото е създал в началото, и човекът губи корените, които първоначално е имал — това е трагедията на този човешки род. Всъщност Бог от самото начало досега е поставил като на сцена една трагедия за човечеството, в която човекът е едновременно главният герой и жертвата. И никой не може да отговори кой е режисьорът на тази трагедия

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 259

Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което дари живот. На свой ред човекът се сдоби с родители и роднини и вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, той е бил обречен да съществува в Божията повеля. Именно диханието на живота, идващо от Бог, подкрепя всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст. При този процес никой не чувства, че човек съществува и расте под грижите на Бог; хората по-скоро вярват, че човек расте под благодатта на родителското възпитание и че собственият му житейски инстинкт е този, който тласка растежа му. Това е така, защото човек не знае кой му е дарил живот, нито откъде е дошъл този живот, а още по-малко знае как инстинктът за живот прави чудеса. Знае само, че храната е основата за продължаване на живота му, че постоянството е източникът на съществуването на живота му и че убежденията на ума му са капиталът, от който зависи оцеляването му. Човекът е в пълно неведение за Божията благодат и Неговия приток и по този начин той пропилява живота, дарен му от Бог… Нито един човек, над когото Бог бди ден и нощ, не поема инициативата да Му се поклони. Бог просто върши делото Си върху човека, от когото не се очаква нищо, според собствения Си план. Бог прави това с надеждата, че един ден човекът ще се събуди от съня си и изведнъж ще осъзнае стойността и смисъла на живота, ще разбере каква е цената, която Бог е платил за всичко, което му е дарил, и пламенността, с която Бог отчаяно копнее човекът да се върне при Него. Никой никога не е изследвал тайните относно произхода и продължаването на човешкия живот. Само Бог, Който разбира всичко това, безмълвно понася болката и ударите, нанасяни Му от човека, който е получил всичко от Бог, но си е останал неблагодарен. Човек се наслаждава на всичко, което животът носи от само себе си, и по подобен начин, „от само себе си“, Бог бива предаден, забравен и изнудван от човека. Възможно ли е Божият план наистина да има такава значимост? Възможно ли е човекът, това живо същество, сътворено от Божията ръка, наистина да е толкова значим? Божият план несъмнено е важен, но това живо същество, създадено от Божията ръка, съществува заради Неговия план. Ето защо Бог не може да захвърли Своя план от ненавист към човешкия род. Тъкмо заради Своя план и заради дъха, който вдъхна на човека, Бог понася всички мъки — не заради плътта на човека, а заради живота му. Той прави това, за да си върне не плътта на човека, а живота, който му е вдъхнал. Такъв е Неговият план.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 260

Всички, които идват на този свят, трябва да преминат през живота и смъртта, и повечето от тях са преминали през цикъла на смъртта и възраждането. Онези, които сега са живи, скоро ще умрат, а мъртвите скоро ще се върнат към живота. Всичко това е ходът на живота, устроен от Бог за всяко живо същество. Този ход на живота и този цикъл обаче са тъкмо факта, който Бог желае човек да види: Животът, дарен на човека от Бог, е безкраен и не е ограничен физически, времево или пространствено. Това е тайната на живота, даруван на човека от Бог, и доказателството, че животът произхожда от Него. Макар че мнозина може да не вярват, че човешкият живот произлиза от Бог, човекът неизбежно се наслаждава на всичко, идващо от Бог, независимо от това, дали вярва в Неговото съществуване, или го отрича. Ако един ден Божието мнение изведнъж се промени и пожелае да си възвърне всичко съществуващо на земята и да си вземе обратно живота, който Той е дал, тогава всичко това повече няма да го има. Бог използва Своя живот, за да предостави ресурс на всичко съществуващо, както на живото, така и на неживото, като чрез Своето велико могъщество и власт привежда всичко в добър порядък — това е факт, който никой не може да си представи или да разбере. Тези неразбираеми факти са самото проявление и свидетелство за Божията жизнена сила. Нека сега да ти кажа една тайна: величието на Божия живот и силата на живота Му са неразгадаеми за никое сътворено същество. Това е така днес, така е било в миналото и така ще бъде и в идните времена. Втората тайна, която ти казвам, е тази: източникът на живота на всички създания произхожда от Бог; независимо колко различни са те по форма или структура на живот и независимо какъв вид живо същество са те, нито едно същество не може да се обърне срещу траекторията на живота, установена от Бог. Във всеки случай всичко, което искам, е човекът да разбере това: без Божията грижа, закрила и приток той не може да получи всичко онова, което е трябвало да получи, колкото и да се старае и каквито и усилия да полага. Без осигуряване на живот от Бог човекът губи ценността да живее и смисъла на живота. Може ли Бог да позволи на човека, който лекомислено прахосва ценността на Неговия живот, да бъде толкова безгрижен? Както съм казвал и преди: не забравяй, че Бог е източникът на твоя живот. Ако човек не цени всичко онова, което Бог му е дарувал, то Бог не само ще му отнеме това, което първоначално му е дал, но и ще изиска от него като компенсация да Му заплати двойна цена за всичко дадено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 261

Всичко на този свят бързо се променя с мислите на Всемогъщия и под Неговия поглед. Неща, за които човечеството никога не е чувало, се появяват внезапно, а други, които то отдавна притежава, се изплъзват неусетно. Никой не може да прозре къде се намира Всемогъщият, а още по-малко може да усети трансцендентността и величието на жизнената Му сила. Трансцендентността Му се заключава във факта, че може да възприема това, което хората не могат. Величието Му се състои в това, че е изоставен от човешкия род и въпреки това спасява човечеството. Той знае смисъла на живота и смъртта, и нещо повече — знае законите на битието, които сътвореното човечество трябва да следва. Той е основата на човешкото съществуване и е Изкупителят, Който отново възкресява човечеството. Той внася скръб в щастливите сърца и облекчава скръбните сърца с щастие — всичко това в името на Неговото дело и в името на Неговия план.

Човекът, отклонил се от притока на живот на Всемогъщия, е в незнание за целта на съществуването, но въпреки това се страхува от смъртта. Той е без помощ и упование, но въпреки това не желае да затвори очи и стиска зъби, за да подкрепи своята плът, чийто дух е лишен от чувства, и протака позорното си съществуване на този свят. Така живееш и ти, без надежда, като другите, които нямат цел. Само Светият от преданието ще спаси хората, които, стенейки сред страданията си, отчаяно копнеят за Неговото идване. Такава вяра отдавна остава неосъществена в онези, които нямат съзнание. Въпреки това те все още копнеят така за нея. Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време изпитва неприязън към тези хора, които изобщо нямат съзнание, тъй като трябва да чака твърде дълго, преди да получи отговор от хората. Той иска да търси, да търси твоето сърце и твоя дух и да ти донесе вода и храна, за да се пробудиш и да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и когато почувстваш част от неприветливостта на този свят, не се чувствай изгубен, не плачи. Всемогъщият Бог, Стражът, ще прегърне пристигането ти по всяко време. Той бди край теб. Той чака да направиш обрат, чака деня, в който внезапно ще възстановиш паметта си: когато осъзнаеш, че си дошъл от Бог и че в неизвестен момент си загубил посоката, в неизвестен момент си загубил съзнание по пътя и в неизвестен момент си имал „баща“; когато още повече осъзнаеш, че Всемогъщият винаги е бдял, като е чакал там много, много дълго време твоето завръщане. Той е копнял отчаяно в очакване на ответ без отговор. Неговото бдение е безценно и е заради човешкото сърце и човешкия дух. Може би Неговото бдение е за неопределено време или може би е достигнало края си. Но би трябвало да знаеш къде точно се намират сърцето и духът ти в този момент.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия)

Ежедневни Божии слова  Откъс 262

Като членове на човечеството и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни битие идва от Бог и съществува благодарение на Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са посветени на Божието поръчение и на справедливата кауза на човечеството, тогава душите ни ще се чувстват засрамени пред онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-засрамени пред Бог, който ни предоставя всичко.

Бог сътвори този свят, създаде това човечество и нещо повече, Той беше архитектът на древногръцката култура и човешката цивилизация. Единствено Бог утешава това човечество и само Бог бди над това човечество денонощно. Развитието и прогресът на човечеството са неразделни от Божието върховенство, а историята и бъдещето на човечеството не могат да избягат от подредбите, направени от Божиите ръце. Ако си истински християнин, със сигурност ще вярваш, че възходът и падението на всяка държава или нация попадат в Божиите подредби. Единствен Бог знае съдбата на всяка държава или нация и единствено Той контролира хода на това човечество. Ако човечеството желае добра съдба, ако една държава желае добра съдба, тогава всички трябва да се преклонят пред Бог и да Му се покланят, и да дойдат пред Бог, за да се покаят и да се изповядат пред Него, в противен случай съдбата и крайната цел на човечеството ще бъдат неизбежен катаклизъм.

Погледнете назад към времето, когато Ной построи ковчега: хората бяха дълбоко покварени и се бяха отклонили от Божиите благословии, Бог вече не бдеше над тях и те бяха изгубили Божиите обещания. Живееха в тъмнина, без Божията светлина. Така станаха разюздани по природа и се развратиха до безобразна степен. Такива хора вече не можеха да получат Божието обещание. Те бяха недостойни да виждат Божието лице или да чуват Божия глас, защото бяха изоставили Бог, бяха отхвърлили всичко, което Той им беше дарил, и бяха забравили Божиите поучителни слова. Сърцата им все повече се отдалечаваха от Бог и впоследствие се развратиха до такава степен, че изгубиха разума и човешката си природа и ставаха все по-зли. Тогава се запътиха към смъртта и попаднаха под Божия гняв и наказание. Единствено Ной почиташе Бог и избягваше злото, затова можеше да чува Божия глас и Неговите указания. Той построи ковчега според указанията на Божието слово и събра там всякакви живи същества. По този начин, след като всичко беше подготвено, Бог започна делото Си на унищожението на света. Само Ной и седем членове на семейството му оцеляха след унищожението, тъй като Ной почиташе Йехова и отбягваше злото.

Сега погледнете днешната епоха: такива праведни хора като Ной, които се покланят на Бог и отбягват злото, вече не съществуват. И все пак Бог все още е милостив към това човечество и все още е снизходителен към човечеството от тази последна епоха. Бог търси онези, които копнеят за явяването Му, Той търси онези, които се вслушват в словата Му, търси онези, които не забравят Неговото поръчение и Му принасят сърцата и телата си, и търси онези, които са покорни и несъпротивляващи се като бебета пред Него. Ако се посветиш на Бог, без да си възпиран от никаква сила, Бог ще гледа на теб с благосклонност и ще ти дари Своите благословения. Ако имаш висок статус, отлична репутация, изобилие от знания, множество активи и подкрепата на много хора, но си необезпокоен от тези неща и все пак идваш пред Бог, за да приемеш призива и поръчението Му и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливото начинание на човечеството. Ако отхвърляш призива на Бог заради своя статус или собствените си цели, всичко, което правиш, ще бъде прокълнато и дори нещо повече, ненавиждано от Бог. Дори да си президент, учен, пастор или старейшина, независимо колко висок е постът ти, ако използваш способностите и знанията си, за да изпълняваш личните си начинания, винаги ще преживяваш провал и завинаги ще се лишиш от Божиите благословения, защото Бог не приема нищо от това, което правиш, и не признава твоето начинание за справедливо, нито признава, че работиш в полза на човечеството. Той ще каже, че всичко, което правиш, е да използваш човешки знания и сила в опит да отблъснеш Божията закрила над човечеството, и че това е отказ от Божиите благословения. Той ще каже, че водиш човечеството към тъмнина, към смърт и към началото на безгранично съществуване, в което човечеството е без Бог и е изгубило благословиите Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)

Ежедневни Божии слова  Откъс 263

Откакто се появиха социалните науки, човешкото сърце е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за властване над човечеството, като оставиха човека без достатъчно пространство за поклонение пред Бог и с по-малко благоприятни условия за поклонение пред Бог. Позицията на Бог в сърцата на цялото човечество се понижава все повече. Без място за Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социолози, историци и политици, които предлагаха теории на социалната наука, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, са станали още по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, са станали още по-многобройни. Все повече хора се отнасят към хрониките за Божието дело и Неговите слова през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог и стават безразлични към съществуването на Бог и към принципа, че Бог господства над всички неща. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как господства над крайната цел на човека и я урежда. Така, без човекът да го осъзнае, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високоцивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото дори и управниците и социолозите да си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието напътствие усилията им ще са напразни. Нито един човек не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото нито един човек не може да бъде животът на човека и никоя социална теория не може да освободи човека от неволите на празнотата. Науката, знанието, свободата, демокрацията, удоволствието и комфортът носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща човекът все още неизбежно съгрешава и се оплаква от несправедливостта на обществото. Наличието на тези неща не може да попречи на копнежа и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и неговите безсмислени жертви и изследвания само могат все повече да му носят терзание и да станат причина да бъде в постоянно състояние на безпокойство, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да се изправи пред пътя, който му предстои, до степен, в която човекът дори е уплашен от науката и знанието, а още повече се страхува от чувството на празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава, в която няма човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да се освободиш от желанието да изследваш съдбата, тайните и крайната цел на човечеството, и си още по-неспособен да се освободиш от необяснимото чувство за празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но нито един велик човек не може да се появи и да реши подобни проблеми. Човекът в крайна сметка е човек и никой от хората не може да замени Божия статус и живот. Това, от което се нуждае човечеството, не е просто справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, са Божието спасение и Божият ресурс за живот за човека. Само когато човекът получи Божия ресурс за живот и Неговото спасение, неговите потребностите и желанието му да изследва могат да бъдат удовлетворени и празнотата в сърцето му може да бъде запълнена. Ако хората от дадена държава или нация не могат да получат Божието спасение и грижа, то тази страна или нация ще се движи към упадъка, към мрака и в резултат на това ще бъде унищожена от Бог.

Може би държавата ти в момента процъфтява, но ако позволиш на народа си да се отклони от Бог, тогава твоята държава все повече ще се оказва лишена от Божиите благословии, цивилизацията ѝ все повече ще бъде потъпквана от човека и не след дълго народът ѝ ще се надигне срещу Бог и ще прокълне Небето. Така, без да го осъзнават, съдбата на държавата ще бъде погубена. Бог ще въздигне могъщи държави, които да се противопоставят на държавите, прокълнати от Него, и дори може да ги изтрие от лицето на земята. Разковничето за благополучието или упадъка на една държава или нация е в това дали управниците ѝ почитат Бог и дали водят народа си към близост с Бог и към почитането Му. Но тъй като в тази последна епоха броят на онези, които искрено търсят Бог и Го почитат, е все по-оскъден, Бог дарява специалното си благоволение на държавите, в които християнството е държавна религия. Той обединява тези държави, за да образуват сравнително справедлив лагер на света, докато атеистките държави и онези държави, които не почитат истинския Бог, стават противници на справедливия лагер. По този начин Бог не само има място сред човечеството, където може да извършва делото Си, но в същото време придобива и държави, които упражняват справедлива власт, като позволява налагането на санкции и ограничения на онези държави, които Му се противопоставят. Въпреки това Бог все още не може да придобие повече хора, които да Го почитат, защото човекът се е отдалечил твърде много от Него и от много време е забравил Бог, и на тази земя просто има държави, които упражняват справедливост и се съпротивляват на неправдата. Но това е далеч от постигането на желанията на Бог, тъй като управниците на никоя държава няма да Му позволят да властва над техния народ и никоя политическа партия в държавата няма да събере хората си да отдадат почит на Бог. Бог е изгубил полагащото Му се място в сърцето на всяка държава, на всяка нация, на всяка управляваща партия и дори в сърцето на всеки човек. Макар че в този свят съществуват някои справедливи сили, всяко управление, при което Бог няма място в сърцето на човека, е много крехко, а политическата арена, на която липсва Божия благословия, е в безпорядък и е неспособна да издържи и един-единствен удар. За човечеството лишаването от Божията благословия е равносилно на лишаване от слънцето. Независимо от това колко усърдно управляващите полагат усилия да допринесат за своя народ, независимо колко справедливи конференции провежда човечеството, нищо няма да обърне прилива и нищо няма да промени съдбата на човечеството. Човекът счита, че държава, в която хората са нахранени и облечени, в която живеят заедно в мир, е добра държава с добри водачи. Бог обаче не мисли така. Той смята, че държава, в която никой не Го почита, трябва да бъде унищожена от Него. Човешките мисли винаги са твърде различни от Божиите. Затова, ако ръководителят на дадена държава не почита Бог, съдбата на тази държава ще бъде много трагична и тази държава няма да има крайна цел.

Бог не участва в човешката политика, но все пак Той контролира съдбата на всяка държава и нация, Той контролира този свят и цялата вселена. Съдбата на човечеството и Божият план са тясно свързани и нито един човек, държава или нация не могат да избягат от Божието върховенство. Ако човек иска да знае каква ще е съдбата му, тогава той трябва да дойде пред Бог. Бог ще даде благоденствие на онези, които Го следват и Го почитат, и ще докара упадък и гибел на онези, които Му се съпротивляват и Го отхвърлят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)

Ежедневни Божии слова  Откъс 264

В необятния космос и небесната твърд живеят и се възпроизвеждат безброй същества, които следват закона на живота в безкраен цикъл и се придържат към едно постоянно правило. Умрелите отнасят със себе си историите на живите, а останалите живи повтарят същата трагична история на починалите. И така човечеството не може да не зададе въпроса: защо живеем? И защо трябва да умрем? Кой властва над този свят? И кой е създал това човечество? Наистина ли човечеството е създадено от природата? Може ли човечеството наистина да контролира собствената си съдба?… Това са въпросите, които човечеството си задава непрестанно в продължение на хиляди години. За съжаление, колкото по-обсебен от тези въпроси е ставал човекът, толкова по-голяма жажда той е развил за наука. Науката предлага краткотрайно удовлетворение и временно удоволствие за плътта, но не може да освободи човека от самотността, самотата и едва прикрития ужас и безпомощността дълбоко в душата му. Човечеството просто използва научното познание, което може да види с невъоръжено око и да разбере с ума си, за да упои сърцето си. И все пак това научно познание не е достатъчно, за да спре човечеството да изследва загадките. Човечеството просто не знае кой е Върховният владетел на вселената и на всички неща, още по-малко пък знае началото и бъдещето на човечеството. Човечеството просто няма друг избор, освен да живее сред този закон. Никой не може да избяга от него и никой не може да го промени, защото сред всички неща и над вселената има само Един от вечността до вечността, Който господства над всичко. Той е Онзи, Който никога не е бил виждан от човека, Онзи, Когото човечеството никога не е познавало, в Чието съществуване никога не е вярвало. И все пак Той е Онзи, Който е вдъхнал дихание в предците на човечеството и е дал живот на човечеството. Той е Този, Който предоставя ресурс на човечеството и го подхранва, като му позволява да съществува; и Той е Този, Който напътства човечеството до наши дни. Най-вече Той и само Той е Този, от Когото човечеството зависи за оцеляването си. Той господства над всички неща и над всички живи същества във вселената. Той управлява четирите годишни времена и направлява промените на вятъра, скрежа, снега и дъжда. Той дава на човечеството слънчева светлина и довежда нощта. Той разпростря небесата и земята, предоставяйки на човека планините, езерата и реките, както и всички живи същества в тях. Неговите дела са всеприсъстващи, Неговото могъщество е всеприсъстващо, Неговата мъдрост е всеприсъстваща и Неговата власт е всеприсъстваща. Всеки от тези закони и правила е проявление на Неговите дела, разкриване на Неговата мъдрост и власт. Кой може да избяга от Неговото върховенство? И кой може да избяга от Неговите планове? Всички неща съществуват под Неговия поглед и освен това всички неща живеят под Неговото върховенство. Неговите дела и Неговото могъщество не оставят на човечеството друг избор, освен да признае, че Той наистина съществува, както и факта, че Той господства над всички неща. Нищо друго, освен Него, не може да властва над вселената, а още по-малко да осигурява безкрайно съществуването на това човечество. Независимо дали си в състояние да разпознаеш Божиите дела и дали вярваш в съществуването на Бог, няма съмнение, че съдбата ти е повелена от Бог, и няма съмнение, че Бог винаги ще бъде Този, Който господства над всички неща. Неговото съществуване и власт не зависят от това дали са признати и разбрани от човека. Само Той знае миналото, настоящето и бъдещето на човека и само Той може да определи съдбата на човечеството. Независимо дали си способен да приемеш този факт, не след дълго човечеството ще стане свидетел на всичко това със собствените си очи и това е факт, който Бог скоро ще осъществи. Човечеството живее и умира пред очите на Бог. Човекът живее поради Божието управление и затваря очите си за последен път заради това управление. Човекът идва и си отива отново и отново, напред и назад. Всичко това без изключение е част от Божието владичество и Неговия замисъл. Божието управление непрекъснато напредва; то никога не е спирало. Той ще направи така, че човечеството да осъзнае Неговото съществуване, да вярва в Неговото върховенство, да съзре делата Му и да се завърне в Неговото царство. Това е Неговият план и делото, което Той управлява в продължение на хиляди години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само всред Божието управление)