Ежедневни Божии слова Откъс 265

В продължение на много години традиционният начин на вярване на хората (този на християнството — една от трите основни религии в света) е четенето на Библията; отклонението от Библията не е вяра в Господ, отклонението от Библията е хетеродоксалност и ерес и дори когато хората четат други книги, в основата на тези книги трябва да лежи обяснението на Библията. Това означава, че ако вярваш в Господ, тогава трябва да четеш Библията и освен на нея не трябва да се покланяш на никоя книга, която не е свързана с Библията. Ако направиш това, значи предаваш Бог. Откакто съществува Библията, вярата на хората в Господ е била вярата в Библията. Вместо да се казва, че хората вярват в Господ, по-добре е да се казва, че вярват в Библията; вместо да се казва, че са започнали да четат Библията, по-добре е да се казва, че са започнали да вярват в Библията; и вместо да се казва, че са се върнали пред Господ, по-добре е да се казва, че са се върнали пред Библията. Така хората се покланят на Библията, сякаш тя е Бог или жизнената им сила, и да я загубят би било все едно да загубят живота си. Хората смятат, че Библията е толкова висша, колкото и Бог, а има и такива, които я смятат за по-висша от Бог. Ако хората са лишени от делото на Светия Дух, ако не могат да почувстват Бог, те могат да продължат да живеят, но веднага щом изгубят Библията или известните глави и цитати от Библията, те сякаш губят живота си. И така, веднага щом хората повярват в Господ, те започват да четат Библията, да я учат наизуст, и колкото повече от Библията успяват да запомнят, толкова повече това доказва, че обичат Господ и имат голяма вяра. Всички онези, които са чели Библията и могат да говорят за нея на другите, са добри братя и сестри. През всичките тези години вярата и предаността на хората към Господ са се измервали според степента на разбиране на Библията. Повечето хора просто не разбират защо трябва да вярват в Бог, нито как да вярват в Него, и не правят нищо друго, освен сляпо да търсят ключове, за да декодират главите от Библията. Хората никога не са следвали посоката на делото на Светия Дух; открай време те не са правели нищо друго, освен неистово да изучават и изследват Библията и никой никога не е открил по-ново дело на Светия Дух извън рамките на Библията. Никой никога не се е отклонявал от Библията, нито пък се е осмелявал да го направи. През всичките тези години хората са изучавали Библията, измислили са толкова много обяснения и са положили толкова много труд в това; освен това те имат много различия в мненията си за Библията, които обсъждат безконечно, така че днес са се формирали над две хиляди различни вероизповедания. Всички те искат да намерят някакви специални обяснения или по-дълбоки тайни в Библията, искат да я изследват и да открият в нея предисторията на делото на Йехова в Израел, предисторията на делото на Исус в Юдея или други тайни, които не са известни на никого другиго. Подходът на хората към Библията е смесица от вманиачаване и вяра и никой не може да бъде напълно наясно с вътрешната история или същността на Библията. И така, днес хората все още изпитват неописуемо чувство на удивление, когато става дума за Библията, а вманиачаването в нея е още по-голямо и вярата в нея е още по-голяма. Днес всички искат да намерят в Библията пророчествата за делото на последните дни, искат да открият какво дело върши Бог през последните дни и какви знамения има за последните дни. По този начин поклонението на хората пред Библията става все по-ревностно и колкото повече наближават последните дни, толкова по-сляпо става тяхното доверие към библейските пророчества, особено към тези за последните дни. С такава сляпа вяра в Библията, с такова доверие в Библията те нямат желание да търсят делото на Светия Дух. В представите си хората смятат, че само Библията може да донесе делото на Светия Дух, че само в Библията могат да се открият стъпките на Бог, че само в Библията са скрити тайните на Божието дело, че само Библията — а не други книги или хора — може да изясни всичко за Бог и цялото Му дело, че Библията може да донесе делото на небето на земята и че Библията може да започва и да завършва епохите. С тези представи хората не са склонни да търсят делото на Светия Дух. И така, независимо от това колко много е помагала Библията на хората в миналото, тя се е превърнала в пречка за най-новото Божие дело. Без Библията хората могат да търсят стъпките на Бог на други места, но днес Неговите стъпки са ограничени до рамките на Библията и разширяването на границите на Неговото последно дело е станало двойно по-трудно, превърнало се е в тежка задача. Всичко това се дължи на известните глави и цитати от Библията, както и на различните пророчества в нея. Библията се е превърнала в идол в съзнанието на хората, превърнала се е в главоблъсканица в техните умове и те просто не са способни да повярват, че Бог може да работи извън Библията, не са способни да повярват, че хората могат да намерят Бог извън Библията, а още по-малко са способни да повярват, че Бог може да се отклони от Библията по време на последното дело и да започне наново. За хората това е немислимо; те не могат да го повярват, нито да си го представят. Библията се е превърнала в голяма пречка за приемането на новото Божие дело от хората, а също и в трудност за разширяването от Бог на това ново дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 266

След като Бог извърши делото на Епохата на закона, беше създаден Старият завет и тогава хората започнаха да четат Библията. След като Исус дойде, Той извърши делото на Епохата на благодатта, а Неговите апостоли написаха Новия завет. Така бяха създадени Старият и Новият завет на Библията и дори до днес всички, които вярват в Бог, четат Библията. Библията е историческа книга. Разбира се, тя съдържа и някои от предсказанията на пророците, а тези предсказания в никакъв случай не са история. Библията се състои от няколко части — тя не е само пророчества, не е само делото на Йехова, нито пък само посланията на Павел. Ти трябва да знаеш от колко части се състои Библията; Старият завет съдържа Битие, Изход…, а освен това има и книги с пророчества, които са написани от пророците. Накрая Старият завет завършва с Книгата на Малахия. В Стария завет е записано делото на Епохата на закона, която беше ръководена от Йехова; от Битие до Книгата на Малахия той е изчерпателен запис на цялото дело на Епохата на закона. Това означава, че в Стария завет е записано всичко, което е преживяно от хората, напътствани от Йехова в Епохата на закона. По време на старозаветната Епоха на закона големият брой пророци, издигнати от Йехова, изричаха пророчества от Негово име, даваха наставления на различни племена и народи и предсказваха делата, които Йехова щеше да извърши. Всички издигнати хора бяха получили Духа на пророчеството от Йехова: те можеха да виждат виденията от Йехова и да чуват гласа Му; така те бяха вдъхновени от Него и написаха пророчества. Делото, което вършеха, беше израз на гласа на Йехова, израз на пророчеството на Йехова, а делото на Йехова по онова време беше просто да напътства хората, като използва Духа; Той не стана плът и хората не видяха лицето Му. Така Той издигна много пророци, които да вършат делото Му, и им даде послания, които те предаваха на всяко племе и род на Израел. Тяхното дело беше да изричат пророчества, а някои от тях записваха наставленията, които Йехова им даваше, за да ги покажат на другите. Йехова издигна тези хора, за да изричат пророчества, да предсказват бъдещите дела или делата, които предстояха да бъдат извършени по онова време, така че хората да могат да видят удивителността и мъдростта на Йехова. Тези книги с пророчества бяха доста различни от другите книги на Библията; те бяха думи, изречени или написани от онези, на които беше даден Духът на пророчеството — от онези, които бяха получили видения или глас от Йехова. Освен книгите с пророчества всичко останало в Стария завет се състои от записи, направени от хората, след като Йехова беше завършил Своето дело. Тези книги не могат да заместят предсказанията, изречени от пророците, които бяха издигнати от Йехова, точно както Битие и Изход не могат да се сравняват с Книгата на Исая и Книгата на Даниил. Пророчествата бяха изречени, преди делото да бъде извършено, а междувременно другите книги бяха написани, след като делото беше завършено — на това бяха способни хората. Пророците от онова време бяха вдъхновени от Йехова и изрекоха някои пророчества, изговориха много думи и предрекоха нещата от Епохата на благодатта, както и унищожението на света в последните дни — делото, което Йехова планираше да извърши. Всички останали книги са запис на делото, което Йехова извърши в Израел. Така че когато четете Библията, вие четете най-вече за това, което Йехова направи в Израел; Старият завет на Библията записва основно делото на Йехова — как Йехова напътства Израел, как използва Мойсей, който изведе израилтяните от Египет, отърва ги от оковите на фараона и ги отведе в пустинята, след което те влязоха в Ханаан и всичко след това беше техният живот в Ханаан. Ако оставим тези неща настрани, всичко друго е съставено от записи за делото на Йехова в Израел. Всичко записано в Стария завет е делото на Йехова в Израел, това е делото, което Йехова извърши в земята, в която създаде Адам и Ева. От момента, в който Бог официално започна да ръководи хората на земята след Ной, всичко, което е записано в Стария завет, е делото на Израел. А защо не е записано никакво дело освен делото на Израел? Защото земята на Израел е люлката на човечеството. В началото нямаше други страни освен Израел и Йехова не вършеше Своите дела на друго място. Ето защо това, което е записано в Стария завет на Библията, е единствено Божието дело в Израел по онова време. Думите, изречени от пророците, от Исая, Даниил, Йеремия и Йезекиил … техните думи предсказват друго Негово дело на земята, те предсказват делото на самия Бог Йехова. Всичко това дойде от Бог, то беше дело на Светия Дух и освен тези книги на пророците, всичко останало е запис на преживяванията на хората, свързани с делото на Йехова по онова време.

Делото на сътворението беше извършено преди появата на човечеството, но книгата Битие дойде едва след появата на човечеството; това беше книга, написана от Мойсей по време на Епохата на закона. Това е като нещата, които се случват между вас днес: след като се случат, вие ги записвате, за да ги покажете на хората в бъдещето, а за хората от бъдещето нещата, които сте записали, са събития от миналото — те не са нищо повече от история. Това, което е записано в Стария завет, е делото на Йехова в Израел, а това, което е записано в Новия завет, е делото на Исус в Епохата на благодатта; тези записи документират делото, извършено от Бог в две различни епохи. Старият завет документира делото на Бог през Епохата на закона, което означава, че Старият завет е историческа книга, докато Новият завет е резултат от делото на Епохата на благодатта. Когато започна новото дело, Новият завет също остаря — следователно Новият завет също е историческа книга. Разбира се, Новият завет нито е толкова систематичен, колкото Стария завет, нито отразява толкова много неща. Цялото изобилие от думи, изречени от Йехова, е записано в Стария завет на Библията, докато само някои от думите на Исус са записани в четирите евангелия. Разбира се, Исус също извърши много дела, но те не са подробно описани. Записаното в Новия завет е по-малко поради обема работа, която Исус извърши; количеството работа, която Той извърши за три години и половина на земята, както и работата на апостолите, беше много по-малко от работата на Йехова. Поради това в Новия завет има по-малко книги, отколкото в Стария завет.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 267

Каква книга е Библията? Старият завет е Божието дело по време на Епохата на закона. В Стария завет на Библията е записано цялото дело на Йехова по време на Епохата на закона, както и Неговото дело на сътворението. Целият Стар завет е запис на делото, извършено от Йехова, и накрая разказите за делото на Йехова завършват с Книгата на Малахия. В Стария завет има записи на две дела, извършени от Бог: едното е делото на сътворението, а другото е постановяването на закона. И двете бяха дела, извършени от Йехова. Епохата на закона представлява делото, извършено под името на Бог Йехова; това е цялото дело, извършено главно под името на Йехова. Така в Стария завет е записано делото на Йехова, а в Новия завет е записано делото на Исус — дело, което беше извършено главно под името на Исус. Значението на името на Исус и делото, което Той извърши, са записани предимно в Новия завет. По време на старозаветната Епоха на закона Йехова построи храма и олтара в Израел, ръководи живота на израилтяните на земята, доказвайки, че те са Неговия избран народ, първата група хора, които Той избра на земята и които бяха по Неговото сърце, първата група, която Той лично води. Дванадесетте племена на Израел бяха първите избраници на Йехова и затова Той винаги работеше в тях, чак до края на делото на Йехова от Епохата на закона. Вторият етап от делото беше делото на Епохата на благодатта от Новия завет и то беше извършено сред еврейския народ, сред едно от дванадесетте племена на Израел. Обхватът на това дело беше по-малък, защото Исус беше Бог, който стана плът. Исус работи само в земите на Юдея и само три години и половина; ето защо става невъзможно това, което е записано в Новия завет, да надмине количеството работа, записано в Стария завет.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 268

Ако искаш да познаеш делото на Епохата на закона и да узнаеш как израилтяните следваха пътя на Йехова, трябва да прочетеш Стария завет; ако искаш да разбереш делото на Епохата на благодатта, трябва да прочетеш Новия завет. Но как да познаеш делото на последните дни? Трябва да приемеш ръководството на днешния Бог и да навлезеш в днешното дело, защото това е новото дело и никой досега не го е записал в Библията. Днес Бог е станал плът и е определил други избраници в Китай. Бог работи в тези хора, Той продължава делото Си на земята и продължава с това, което идва след делото на Епохата на благодатта. Днешното дело е път, по който човекът никога не е вървял, и път, който никой никога не е виждал. Това е дело, което никога не е извършвано преди — то е най-новото Божие дело на земята. Следователно дело, което никога не е било извършвано преди, не е история, защото сега е настояще и това дело тепърва трябва да се превърне в минало. Хората не знаят, че Бог е извършил по-велико, по-ново дело на земята, при това извън Израел, че то вече е излязло извън обхвата на Израел и извън рамките на предсказанията на пророците, че това е ново и великолепно дело извън пророчествата; то е по-ново дело отвъд пределите на Израел и е дело, което хората не могат нито да възприемат, нито да си представят. Как би могла Библията да съдържа изрични записи за такова дело? Кой би могъл да запише предварително и без пропуски всяка частица от днешното дело? Кой би могъл да запише това по-могъщо и по-мъдро дело, което не се подчинява на условностите, в тази мухлясала стара книга? Делото на днешния ден не е история, така че ако искаш да вървиш по новия път на днешния ден, трябва да се отклониш от Библията, трябва да излезеш извън рамките на книгите с пророчества или историята в Библията. Само тогава ще можеш да вървиш както подобава по новия път и само тогава ще можеш да навлезеш в новото царство и в новото дело. Трябва да разбереш защо днес от теб се иска да не четеш Библията, защо има друго дело, което е отделно от Библията, защо Бог не търси по-нова, по-подробна практика в Библията и защо вместо това има по-могъщо дело извън рамките на Библията. Това е всичко, което трябва да разберете. Трябва да разбираш разликата между старото и новото дело и дори да не четеш Библията, трябва да умееш да я анализираш; в противен случай ще продължаваш да боготвориш Библията и ще ти е трудно да навлезеш в новото дело и да преминеш през новите промени. След като има по-висш път, защо да изучаваш този низш, остарял път? След като има по-нови слова и по-ново дело, защо да живееш сред старите исторически записи? Новите слова могат да те поддържат, което доказва, че това е новото дело; старите записи не могат да те заситят или да задоволят настоящите ти нужди, което доказва, че те са история, а не делото на днешния ден. Най-висшият път е най-новото дело, а при новото дело, колкото и висш да е пътят на миналото, той е просто история, към която хората поглеждат, и независимо, че има стойност като справка, той все пак е старият път. Въпреки че е записан в „свещената книга“, старият път е история; въпреки че не е записан в „свещената книга“, новият път е тук и сега. Този път може да те спаси и този път може да те промени, защото това е делото на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 269

Библията е историческа книга и ако ти беше ял и пил Стария завет през Епохата на благодатта — ако беше приложил на практика това, което се изискваше по времето на Стария завет през Епохата на благодатта — Исус щеше да те отхвърли и да те осъди; ако беше приложил Стария завет към делото на Исус, ти щеше да бъдеш фарисей. Ако днес събереш Стария и Новия завет заедно, за да ядеш и пиеш от тях, а и да ги практикуваш, тогава днешният Бог ще те осъди; ти ще си изостанал от днешното дело на Светия Дух! Ако ядеш и пиеш Стария и Новия завет, значи си извън потока на Светия Дух! По времето на Исус, Той водеше евреите и всички онези, които Го следваха според делото на Светия Дух в Него по онова време. Той не приемаше Библията за основа на това, което вършеше, а говореше според делото Си; не обръщаше внимание на това, което казваше Библията, нито пък търсеше в Библията път, по който да води Своите последователи. Още от самото начало на Своето дело Той разпространяваше пътя на покаянието — дума, която изобщо не се споменава в пророчествата на Стария завет. Той не само че не действаше според Библията, но и водеше по нов път и вършеше ново дело. Никога не се позоваваше на Библията, когато проповядваше. През Епохата на закона никой не можеше да извършва Неговите чудеса на изцеление на болни и изгонване на демони. Същото важи и за Неговото дело, Неговите учения и властта и силата на думите Му, които надминаваха всеки човек в Епохата на закона. Исус просто вършеше Своето по-ново дело и въпреки че много хора Го осъждаха с помощта на Библията — и дори използваха Стария завет, за да Го разпнат — Неговото дело надмина Стария завет; ако не беше така, защо хората Го приковаваха на кръста? Не беше ли, защото в Стария завет не се казваше нищо за Неговото учение, за способността Му да изцелява болни и да изгонва демони? Неговото дело беше извършено, за да поведе по нов път, а не за да започне съзнателно битка срещу Библията или съзнателно да отхвърли Стария завет. Той просто дойде, за да извърши Своето служение, да донесе новото дело на онези, които копнееха за Него и Го търсеха. Той не дойде, за да обясни Стария завет или да отстоява неговото дело. Делото на Исус нямаше за цел да позволи на Епохата на закона да продължи да се развива, тъй като Неговото дело не се съобразяваше с това дали е основано на Библията; Исус просто дойде да извърши делото, което трябваше да извърши. Така Той не обясни пророчествата на Стария завет, нито работи според думите на старозаветната Епоха на закона. Той пренебрегваше написаното в Стария завет, не се интересуваше дали то е в съгласие с Неговото дело, или не, не се интересуваше какво знаят другите за делото Му и как го осъждат. Той просто продължи да върши делото, което трябваше да върши, въпреки че много хора използваха предсказанията на старозаветните пророци, за да Го осъдят. На хората им се струваше, че делото Му няма основание и че в него има много неща, които противоречат на записите от Стария завет. Не беше ли това грешка на човека? Необходимо ли е към Божието дело да се прилага доктрина? И трябва ли Бог да работи според предсказанията на пророците? В крайна сметка кое е по-велико: Бог или Библията? Защо Бог трябва да върши делата Си според Библията? Възможно ли е Бог да няма право да излезе извън границите на Библията? Не може ли Бог да се отклони от Библията и да върши други дела? Защо Исус и учениците Му не спазваха съботата? Ако трябваше да практикува, като взема предвид съботата и според заповедите на Стария завет, защо Исус не спазваше съботата, след като дойде, а вместо това изми краката на учениците Си, покри главата Си, разчупи хляба и пи вино? Нима всичко това не липсва в заповедите на Стария завет? Ако Исус почиташе Стария завет, защо наруши тези доктрини? Ти трябва да знаеш кой е бил пръв — Бог или Библията! Като Господар на съботата, не би ли могъл Той да бъде и Господар на Библията?

Работата, извършена от Исус по времето на Новия завет, постави началото на ново дело: Той не работи според делото на Стария завет, нито пък приложи думите, изречени от Йехова в Стария завет. Той извърши Своето собствено дело и то по-ново дело — дело, което беше по-висше от закона. Така Той каза: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“. Така, в съответствие с това, което Той завърши, бяха нарушени много от доктрините. В събота, когато водеше учениците през житните ниви, те късаха и ядяха класове; Той не спази съботата и каза: „Човешкият Син е Господар на съботата“. По онова време, според правилата на израилтяните, всеки, който не спазваше съботата, биваше убит с камъни. Исус обаче не влизаше в храма и не спазваше съботата, и Неговото дело не беше извършено от Йехова по времето на Стария завет. По този начин делото, извършено от Исус, надмина старозаветния закон, то беше по-висше от него и не беше в съответствие с него. По време на Епохата на благодатта Исус не работи според старозаветния закон и вече беше нарушил тези доктрини. Но израилтяните се бяха вкопчили яростно в Библията и осъдиха Исус — не беше ли това отричане на делото на Исус? Днес религиозният свят също се е вкопчил яростно в Библията, а някои хора казват: „Библията е свещена книга и трябва да се чете“. Други казват: „Божието дело трябва да бъде отстоявано завинаги, Старият завет е Божият завет с израилтяните и не може да бъде отменен, а съботата трябва да се спазва винаги!“. Не са ли смешни? Защо Исус не спазваше съботата? Нима Той съгреши? Кой може напълно да разбере тези неща? Независимо как хората четат Библията, за тях ще бъде невъзможно да опознаят Божието дело, като използват своята способност за разбиране. Те не само няма да придобият чисто познание за Бог, но и представите им ще стават все по-закоравели, така че ще започнат да се противопоставят на Бог. Ако не беше въплъщението на Бог днес, хората щяха да бъдат погубени от своите собствени представи и щяха да умрат сред Божието наказание.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 270

Библията се нарича още Стар и Нов завет. Знаете ли какво означава „завет“? „Заветът“ в Стария завет идва от договора на Йехова с народа на Израел, когато Той уби египтяните и спаси израилтяните от фараона. Разбира се, доказателство за този договор беше агнешката кръв, с която бяха намазани горните греди на вратите и чрез която Бог сключи договор с човека, в който се казваше, че всички онези, които имат агнешка кръв на горната греда и двата стълба на вратите на къщите, са израилтяни, че те са Божиите избраници и че всички те ще бъдат пощадени от Йехова (тъй като тогава предстоеше Йехова да убие всички първородни синове на Египет, а също и първородните овце и говеда). Този договор има две нива на значение. Никой от хората или добитъка на Египет нямаше да бъде спасен от Йехова; Той щеше да убие всичките им първородни синове, както и всички първородни овце и говеда. Така в много пророчески книги е предсказано, че египтяните ще бъдат жестоко наказани в резултат на договора на Йехова. Това е първото ниво на значение на завета. Йехова уби първородните синове на Египет и всички първородни от добитъка на египтяните и пощади всички израилтяни, което означаваше, че всички, които бяха от земята на Израел, бяха ценени от Йехова и всички щяха да бъдат пощадени; Той искаше да извърши дългосрочно дело сред израилтяните и сключи договора с тях, като използва агнешка кръв. От този момент нататък Йехова реши да не убива израилтяните и каза, че те завинаги ще бъдат Негови избраници. Сред дванадесетте племена на Израел Той щеше да започне делото Си за цялата Епоха на закона, да разкрие всички Свои закони на израилтяните, да избере сред тях пророци и съдии и те щяха да бъдат в центъра на Неговото дело. Йехова сключи договор с тях: Той щеше да работи само сред Своите избраници до идването на нова епоха. Договорът на Йехова беше неотменим, защото беше сключен с кръв и беше установен с Неговите избраници. По-важното беше, че Той избра подходящ обхват и цел, чрез които да започне делото Си за цялата епоха — затова хората смятаха договора за особено важен. Това е второто ниво на значение на договора. С изключение на книгата Битие, която бе написана преди установяването на договора, всички останали книги в Стария завет са запис на Божието дело сред израилтяните след установяването на договора. Разбира се, понякога има разкази за езичниците, но като цяло Старият завет документира Божието дело в Израел. Заради договора на Йехова с израилтяните книгите, написани през Епохата на закона, се наричат Стар завет. Те носят името на договора на Йехова с израилтяните.

Новият завет получи името си от кръвта, пролята от Исус на кръста, и на Неговия договор с всички, които повярваха в Него. Договорът на Исус беше следният: хората трябваше само да повярват в Него, за да бъдат простени греховете им заради кръвта, която Той проля; така те щяха да бъдат спасени и преродени чрез Него и вече нямаше да бъдат грешници; хората трябваше само да повярват в Исус, за да получат Неговата благодат, и нямаше да страдат в ада след смъртта си. Всички книги, написани по време на Епохата на благодатта, се появиха след този договор и всички те документираха делото и словата, които се съдържаха в него. Те не отиват по-далеч от спасението чрез разпятието на Господ Исус или от договора; всички те са книги, написани от братя в името на Господ, които са имали изживявания. Затова тези книги също са получили името си от договор: те се наричат Нов завет. Тези два завета включват само Епохата на закона и Епохата на благодатта и нямат връзка с последната епоха. Ето защо Библията не е от голяма полза за днешните хора от последните дни. В най-добрия случай тя служи като предварителна справка, но по същество няма голяма практическа стойност. И все пак за религиозните хора тя още е най-ценното нещо. Те не познават Библията, а знаят само как да я обясняват и по начало не са наясно с нейния произход. Тяхното отношение към Библията е следното: всичко в Библията е вярно, тя не съдържа неточности или грешки. Тъй като първо са установили, че Библията е вярна и че в нея няма грешки, те я изучават и изследват с голям интерес. Днешният етап от делото не е предсказан в Библията. Никога не е ставало дума за делото на завоюването в най-тъмното от всички места, защото именно това е най-новото дело. Тъй като Епохата на делото е различна, дори Самият Исус не знаеше, че този етап от делото ще бъде извършен през последните дни — така че как хората от последните дни биха могли да намерят този етап от делото в Библията, като я изследват?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (2)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 271

Не всичко в Библията е запис на словото, изречено лично от Бог. Библията просто документира предишните два етапа от Божието дело, от които една част е запис на предсказанията на пророците, а друга част са изживяванията и знанията, записани от хора, които Бог е използвал през епохите. Човешките изживявания са опетнени от човешки мнения и знания и това е нещо неизбежно. В много от книгите на Библията има човешки представи, човешки пристрастия и абсурдно човешко разбиране. Разбира се, повечето от думите са резултат от просветлението и озарението на Светия Дух и те са правилни разбирания — но все пак не може да се каже, че са напълно точен израз на истината. Техните възгледи за определени неща не са нищо повече от знание, извлечено от лични преживявания или от просветлението на Светия Дух. Предсказанията на пророците бяха нареждания, дадени лично от Бог: пророчествата на хора като Исая, Даниил, Ездра, Йеремия и Йезекиил дойдоха от прякото напътствие на Светия Дух; тези хора бяха ясновидци, те бяха получили Духа на пророчеството и всички бяха старозаветни пророци. По време на Епохата на закона тези хора, които бяха получили вдъхновенията на Йехова, изрекоха много пророчества, които бяха пряко наредени от Йехова. А защо Йехова действаше в тях? Защото израилтяните бяха Божиите избраници и делото на пророците трябваше да се извърши сред тях; затова пророците можаха да получат такива откровения. Всъщност те самите не разбираха Божиите откровения, които им бяха дадени. Светият Дух изричаше тези думи през техните уста, за да могат хората на бъдещето да разберат тези неща и да видят, че те наистина са дело на Божия Дух, на Светия Дух, и не идват от човека, а също и да им даде потвърждение за действието на Светия Дух. По време на Епохата на благодатта Самият Исус извърши цялото това дело вместо тях и затова хората вече не изричаха пророчества. Тогава Исус беше ли пророк? Исус, разбира се, беше пророк, но Той можеше да върши и делата на апостолите — можеше както да изрича пророчества, така и да проповядва и учи хората по цялата земя. И все пак делата, които Той вършеше, и идентичността, която Той представляваше, не бяха едно и също. Той дойде, за да изкупи цялото човечество, да изкупи човека от греха; Той беше пророк и апостол, но не беше само това — Той беше Христос. Един пророк може да изрича пророчества, но не може да се каже, че този пророк е Христос. По онова време Исус изрече много пророчества и затова може да се каже, че Той беше пророк, но не може да се каже, че беше пророк и затова не беше Христос. Това е така, защото Той представляваше Самия Бог, който извършваше определен етап от делото, и Неговата идентичност беше различна от тази на Исая: Той дойде, за да завърши делото на изкуплението, и също осигури ресурс за живота на човека, а Божият Дух дойде при Него пряко. В делата, които Той вършеше, нямаше вдъхновения от Божия Дух или наставления от Йехова. Вместо това Духът действаше пряко — което е достатъчно, за да се докаже, че Исус не беше равнозначен на пророк. Делото, което Той извърши, беше делото на изкуплението, а изричането на пророчества беше на второ място. Той беше пророк, апостол, но най-вече Той беше Изкупителят. В същото време гадателите можеха само да изричат пророчества и не бяха способни да представляват Божия Дух в извършването на никакви други дела. Тъй като Исус вършеше много дела, които никога преди това не бяха извършвани от човека, и извърши делото на изкуплението на човечеството, Той беше различен от хората като Исая.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 272

Днес хората вярват, че Библията е Бог и че Бог е Библията. Също така те вярват, че всички думи в Библията са единствените слова, които Бог е изрекъл, и че всички те са казани от Бог. Тези, които вярват в Бог, дори смятат, че макар шестдесет и шестте книги на Стария и Новия завет да са написани от хора, те всички са боговдъхновени и са запис на словата на Светия Дух. Това е погрешното разбиране на човека и то не отговаря напълно на фактите. Всъщност, с изключение на пророческите книги, по-голямата част от Стария завет е исторически запис. Някои от посланията в Новия завет произлизат от преживяванията на хората, а други — от просветлението на Светия Дух; например посланията на Павел са възникнали от работата на един човек, всички те са резултат от просветлението на Светия Дух, написани са за църквите и са думи на увещание и насърчение за братята и сестрите в тези църкви. Те не бяха думи, изречени от Светия Дух — Павел не можеше да говори от името на Светия Дух, той не беше пророк, нито пък можеше да вижда видения като тези на Йоан. Посланията му бяха написани за църквите в Ефес, Коринт, Галатия и други църкви. И така, посланията на Павел в Новия завет са послания, които Павел написа за църквите. Те не са вдъхновения от Светия Дух, нито пък са пряко изречени слова на Светия Дух. Те са просто думи на увещание, утеха и насърчение, които той написа за църквите по време на своята работа. Те също са запис на голяма част от работата на Павел по онова време. Написани са за всички, които са братя и сестри в Господа, така че братята и сестрите от църквите по онова време да следват съветите му и да се придържат към пътя на покаянието на Господ Исус. Павел по никакъв начин не каза, че всички — независимо дали са църкви от онова време, или от бъдещето — трябва да ядат и да пият написаното от него, нито пък каза, че всички негови думи идват от Бог. Според обстоятелствата на църквата по онова време той просто беседваше с братята и сестрите, увещаваше ги и им вдъхваше вяра, просто проповядваше или напомняше на хората и ги увещаваше. Думите му се основаваха на неговото собствено бреме и той подкрепяше хората чрез тези думи. Той вършеше работата на апостол на църквите по онова време, той беше работник, използван от Господ Исус, и затова трябваше да поеме отговорността за църквите, трябваше да се заеме с работата на църквите, да се запознае със състоянията на братята и сестрите — това беше причината, поради която написа послания за всички братя и сестри в Господа. Всичко, което казваше и което беше назидателно и положително за хората, беше правилно, но то не представляваше словата на Светия Дух и не можеше да представлява Бог. Изключително лошо разбиране и огромно богохулство е хората да считат записите на изживяванията и посланията на един човек за думи, изречени от Светия Дух към църквите! Това е особено вярно, когато става дума за посланията, които Павел написа за църквите, тъй като неговите послания бяха написани за братята и сестрите в зависимост от обстоятелствата и ситуацията на всяка църква по онова време и имаха за цел да увещават братята и сестрите в Господа, за да могат да приемат благодатта на Господ Исус. Посланията му имаха за цел да събудят братята и сестрите по онова време. Може да се каже, че това беше неговото собствено бреме, а също и бреме, дадено му от Светия Дух; в края на краищата той беше апостол, който ръководеше църквите по онова време, пишеше послания за църквите и ги увещаваше — това беше неговата отговорност. Неговата идентичност беше само на работещ апостол и той беше просто апостол, изпратен от Бог; той не беше пророк, нито гадател. За него работата, която вършеше, и животът на братята и сестрите бяха от първостепенно значение. Следователно той не можеше да говори от името на Светия Дух. Думите му не бяха думи на Светия Дух, а още по-малко могат да се нарекат Божие слово, защото Павел не беше нищо повече от Божие създание и със сигурност не беше въплъщение на Бог. Неговата идентичност не беше еднаква с тази на Исус. Думите на Исус бяха думи на Светия Дух, те бяха Божии слова, защото Неговата идентичност беше тази на Христос — Божият Син. Нима е възможно Павел да бъде равен на Него? Ако в послания или думи като тези на Павел хората виждат слова на Светия Дух и им се покланят като на Бог, тогава може да се каже само, че те са твърде безкритични. Ако говорим по-строго, не е ли това просто богохулство? Как може един човек да говори от името на Бог? И как могат хората да се прекланят пред записите на неговите послания и пред думите, които изрече, сякаш те са свещена или небесна книга? Възможно ли е Божиите слова да бъдат изречени случайно от човек? Как може един човек да говори от името на Бог? И така, какво ще кажеш ти — възможно ли е посланията, които той написа за църквите, да не са опетнени от неговите собствени идеи? Как е възможно да не са опетнени от човешки идеи? Той написа послания за църквите въз основа на личните си изживявания и знания. Например Павел написа послание до църквите в Галатия, в което се съдържаше определено мнение, а Петър написа друго, в което имаше друго мнение. Кое от тях дойде от Светия Дух? Никой не може да каже със сигурност. Следователно може да се каже само, че и двамата носеха бреме за църквите, но писмата им представляват техния духовен ръст, представляват техния ресурс и подкрепа за братята и сестрите, както и тяхното бреме към църквите, и те представляват само човешка работа — те не бяха изцяло от Светия Дух. Ако твърдиш, че неговите послания са думи на Светия Дух, то това е абсурдно и ти извършваш богохулство! Посланията на апостол Павел и другите послания от Новия завет са равностойни на мемоарите на духовните личности от по-ново време: Те са равностойни на книгите на Уочмън Ни, на изживяванията на Лорънс и т.н. Просто книгите на духовните личности от по-ново време не са събрани в Новия завет, но същността на тези хора беше същата: те бяха хора, използвани от Светия Дух през определен период, и не можеха да представляват пряко Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 273

Евангелието на Матей от Новия завет описва родословието на Исус. В началото се казва, че Исус е потомък на Авраам и Давид и син на Йосиф; след това се казва, че Исус е заченат от Светия Дух и е роден от девица — което би означавало, че Той не е син на Йосиф или потомък на Авраам и Давид. Родословието обаче настоява да свърже Исус с Йосиф. След това в родословието започва да се описва процеса, чрез който Исус е роден. Казва се, че Исус е заченат от Светия Дух, че е роден от девица, а не че е син на Йосиф. Но в родословието ясно е написано, че Исус е син на Йосиф, и тъй като родословието е написано за Исус, в него са записани четиридесет и две поколения. Когато се стига до поколението на Йосиф, в родословието набързо е казано, че Йосиф е съпругът на Мария — думи, които са дадени, за да се докаже, че Исус е потомък на Авраам. Това не е ли противоречие? Предците на Йосиф са ясно документирани в родословието — а то очевидно е на Йосиф — но Матей настоява, че това е родословието на Исус. Това не отрича ли факта на зачатието на Исус от Светия Дух? И така, дали родословието на Матей не е човешка идея? Това е нелепо! Ето как можеш да разбереш, че тази книга не е дошла изцяло от Светия Дух. Може би има хора, които смятат, че Бог трябва да има родословие на земята, в резултат на което определят Исус като четиридесет и второто поколение на Авраам. Това наистина е нелепо! След като е дошъл на земята, как е възможно Бог да има родословие? Ако казваш, че Бог има родословие, не Го ли нареждаш сред Божиите създания? Защото Бог не е от земята, Той е Бог Творец и макар да е от плът, Неговата същност не е като тази на човека. Как е възможно да причислиш Бог към същия вид като Божието създание? Авраам не може да представлява Бог; той беше обект на делото на Йехова по онова време, беше просто верен служител, одобрен от Йехова, и беше един от народа на Израел. Как може той да е прародител на Исус?

Кой написа родословието на Исус? Самият Исус ли го написа? Дали Исус лично каза на някого: „Напиши Моето родословие“? То беше записано от Матей след приковаването на Исус на кръста. По онова време Исус беше извършил много дела, които бяха неразбираеми за учениците Му, и не беше дал никакво обяснение. След като Той си тръгна, учениците започнаха да проповядват и да работят навсякъде и заради този етап от делото започнаха да пишат посланията и книгите на евангелието. Евангелските книги в Новия завет бяха записани двадесет до тридесет години след разпъването на Исус. Преди народът на Израел четеше само Стария завет. Тоест в началото на Епохата на благодатта хората четяха Стария завет. Новият завет се появи едва през Епохата на благодатта. Новият завет не съществуваше, когато Исус вършеше делата Си; след като Той възкръсна и се възнесе на небето, хората записаха делата Му. Едва тогава се появиха четирите евангелия, към които бяха прибавени и посланията на Павел и Петър, както и книгата Откровение. Повече от триста години след възнесението на Исус на небето следващите поколения събраха избирателно тези документи и чак тогава се появи Новият завет на Библията. Новият завет се появи едва след приключването на това дело; преди това той не съществуваше. Бог беше извършил цялото това дело, а Павел и другите апостоли бяха написали толкова много послания до църквите на различни места. Хората след тях комбинираха посланията им и добавиха най-великото видение, записано от Йоан на остров Патмос, в което беше пророкувано Божието дело в последните дни. Хората измислиха тази последователност, която се различава от днешните слова. Това, което е записано днес, е според стъпките на Божието дело; това, с което хората са заети днес, е делото, което Бог върши лично, и словата, изречени лично от Него. Няма нужда ти — човечеството — да се намесваш; думите, които идват пряко от Духа, са подредени стъпка по стъпка и се различават от подредбата на човешките записи. Може да се каже, че това, което хората записаха, беше според тяхното ниво на просвета и човешко качество. Това, което те записаха, бяха изживяванията на хора и всеки от тях имаше свои собствени средства за записване и познаване, и всеки запис беше различен. Следователно, ако почиташ Библията като Бог, ти си изключително неосведомен и глупав! Защо не търсиш делото на днешния Бог? Само Божието дело може да спаси човека. Библията не може да спаси човека, хората могат да я четат в продължение на няколко хиляди години и пак няма да има и най-малка промяна в тях, и ако ти се покланяш на Библията, никога няма да спечелиш действието на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 274

Много хора вярват, че разбирането и способността да се тълкува Библията е същото като намирането на истинския път — но дали всъщност нещата са толкова прости? Никой не знае каква е реалността на Библията: че тя не е нищо повече от исторически запис на Божието дело и свидетелство за предишните два етапа от Божието дело, и че тя не ти предлага никакво разбиране за целите на Божието дело. Всички, които са чели Библията, знаят, че тя документира двата етапа от Божието дело през Епохата на закона и Епохата на благодатта. Старият завет проследява историята на Израел и делото на Йехова от времето на сътворението до края на Епохата на закона. В Новия завет е записано делото на Исус на земята, което се съдържа в четирите Евангелия, както и делото на Павел — нима това не са исторически записи? Припомнянето на неща от миналото днес ги превръща в история и независимо от това колко са верни или реални, те все пак са история, а историята не може да се обърне към настоящето, защото Бог не гледа назад към историята! И така, ако разбираш само Библията, но не разбираш нищо от делото, което Бог възнамерява да извърши днес, и ако вярваш в Бог, но не търсиш делото на Светия Дух, тогава не разбираш какво означава да търсиш Бог. Ако четеш Библията, за да изучаваш историята на Израел, да изследваш историята на Божието сътворение на небето и земята, значи не вярваш в Бог. Но днес, щом вярваш в Бог и се стремиш към живота, щом се стремиш към познанието за Бог, а не към мъртви думи и доктрини или разбиране на историята, ти трябва да се опитваш да откриеш Божията воля днес и да търсиш посоката на делото на Светия Дух. Ако беше археолог, можеше да четеш Библията, но ти не си археолог, а един от тези, които вярват в Бог, и е най-добре да потърсиш Божията воля днес. От четенето на Библията най-много да разбереш малко за историята на Израел, ще научиш за живота на Авраам, Давид и Мойсей, ще разбереш как те се страхуваха от Йехова, как Йехова изгаряше тези, които Му се противопоставяха, и как говореше на хората от онази епоха. Ще разбереш само за Божието дело в миналото. Записите в Библията разказват как първите хора от народа на Израел се страхуваха от Бог и живяха под ръководството на Йехова. Тъй като израилтяните бяха Божиите избраници, в Стария завет ти можеш да видиш верността на целия народ на Израел към Йехова, как всички, които се подчиняваха на Йехова, бяха обгрижени и благословени от Него; можеш да научиш, че когато Бог вършеше делата Си в Израел, Той беше изпълнен с милост и любов — но притежаваше и поглъщащи пламъци, а също и че всички израилтяни, от най-низшите до най-могъщите, се страхуваха от Йехова и така цялата страна беше благословена от Бог. Такава е историята на Израел, записана в Стария завет.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 275

Библията е исторически запис на Божието дело в Израел и документира много от предсказанията на древните пророци, както и някои от словата на Йехова в делото Му по онова време. Затова всички хора гледат на тази книга като на свята (защото Бог е свят и велик). Разбира се, всичко това е резултат от изпълнените им със страх от Йехова сърца и обожаващите им Бог сърца. Хората наричат тази книга така само защото в Божиите творения има толкова страх и преклонение пред техния Създател и дори има хора, които наричат тази книга небесна книга. Всъщност това е просто един човешки запис. Той не беше наречен така лично от Йехова, нито пък Йехова лично ръководеше създаването му. С други думи, авторът на тази книга не е Бог — нейният автор е човекът. Светата Библия е само уважителното название, което човекът ѝ е дал. Решението за това заглавие не беше взето от Йехова и Исус след обсъждане между Тях; то не е нищо повече от човешка идея. Защото тази книга не беше написана от Йехова или от Исус. Напротив, това са разказите на много древни пророци, апостоли и ясновидци, които бяха събрани от по-късните поколения в книга с древни писания, която за хората изглежда особено свята, книга, която според тях съдържа много необясними и дълбоки тайни, които чакат да бъдат разгадани от бъдещите поколения. Поради това хората са още по-склонни да вярват, че това е една небесна книга. С добавянето на четирите Евангелия и книгата Откровение отношението на хората към нея е особено различно от това към всяка друга книга и затова никой не се осмелява да направи задълбочен анализ на тази „небесна книга“, защото тя е твърде „свещена“.

Защо веднага щом прочетат Библията хората успяват да намерят в нея правилен път за практикуване? Защо успяват да спечелят много неща, които са били непонятни за тях? Днес правя задълбочен анализ на Библията по този начин и това не означава, че я ненавиждам или че отричам стойността, която тя има като справка. Обяснявам ти и ти изяснявам изначалната стойност и произхода на Библията, за да не бъдеш държан в неведение. Защото хората имат толкова много възгледи за Библията и повечето от тях са погрешни; четенето на Библията по този начин не само им пречи да спечелят това, което трябва, но което е по-важно — пречи на делото, което възнамерявам да извърша. Тя смущава ужасно делото на бъдещето и предлага само недостатъци, а не предимства. В този смисъл това, на което те уча, е просто същността и истинската история на Библията. Не искам от теб да не четеш Библията или да обявяваш на всеослушание, че тя е без стойност, а само да имаш правилното познание и възглед за Библията. Не бъди прекалено едностранчив! Въпреки че Библията е историческа книга, написана от хора, тя също така документира много от принципите, чрез които древните светци и пророци служиха на Бог, както и преживяванията на неотдавнашните апостоли в служенето на Бог — всичко това наистина е било видяно и познато от тези хора и може да служи като ориентир за хората от тази епоха в търсенето на истинския път. По този начин, четейки Библията, хората могат да спечелят и много пътища на живота, които не могат да бъдат намерени в други книги. Тези пътища са пътищата на живота на делото на Светия Дух, изживени от пророците и апостолите в миналите епохи; много от думите са ценни и могат да осигурят това, от което хората се нуждаят. Ето защо всички хора обичат да четат Библията. Тъй като в Библията е скрито толкова много, възгледите на хората за нея са различни от тези за писанията на велики духовни личности. Библията е запис и сборник с изживяванията и знанията на хората, които служиха на Йехова и Исус в старата и новата епоха, така че по-късните поколения са могли да получат от нея много просветление, озарение и пътища за практикуване. Причината, поради която Библията е по-висша от писанията на всички други велики духовни личности е, че всички техни писания са извлечени от Библията, всички техни изживявания идват от Библията и всички те обясняват Библията. И така, въпреки че хората могат да спечелят ресурс от книгите на всяка велика духовна личност, те продължават да се прекланят пред Библията, защото тя им се струва толкова висша и дълбока! Въпреки че Библията обединява някои от книгите за думите на живота, като посланията на Павел и посланията на Петър, и въпреки че тези книги могат да осигуряват ресурс и да помагат на хората, те все пак са остарели, принадлежат на старата епоха и колкото и да са добри, са подходящи само за един период и не са вечни. Защото Божието дело винаги се развива и не може просто да спре по времето на Павел и Петър или завинаги да остане в Епохата на благодатта, през която Исус беше разпнат. И така, тези книги са подходящи само за Епохата на благодатта, а не за Епохата на царството в последните дни. Те могат да осигуряват ресурс само за вярващите от Епохата на благодатта, но не и за светиите от Епохата на царството, и колкото и да са добри, те все пак са остарели. Същото е и с делото на сътворението на Йехова или Неговото дело в Израел: колкото и велико да беше това дело, то все пак щеше да остарее и щеше да дойде времето, когато да отмине. Така става и с Божието дело: макар и да е велико, ще дойде време, когато то ще достигне до своя край; то не може да остане винаги сред делото на сътворението, нито сред това на разпятието. Колкото и убедително да е било делото на разпятието, колкото и ефективно да е било то в победата над Сатана, делото все пак си остава дело, а епохите все пак си остават епохи; не е възможно делото винаги да стои на една и съща основа и не е възможно времената да остават непроменени, защото е имало сътворение и трябва да има последни дни. Това е неизбежно! Така че днес думите на живота в Новия завет — посланията на апостолите и четирите Евангелия — са се превърнали в исторически книги, станали са стари алманаси, а как е възможно старите алманаси да отведат хората в новата епоха? Независимо от това колко полезни са тези алманаси в осигуряването на приток на живот за хората, независимо от това колко способни са да доведат хората до кръста, не са ли те остарели? Не са ли те лишени от стойност? Затова казвам, че не трябва да вярваш сляпо на тези алманаси. Те са твърде стари, не могат да те въведат в новото дело и могат само да бъдат бреме за теб. Те не само не могат да те въведат в новото дело и в ново навлизане, но и те отвеждат в старите религиозни църкви — и ако това е така, няма ли да вървиш назад във вярата си в Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (4)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 276

Колцина от вас днес смеят да кажат, че всички думи, изречени от онези, които са били използвани от Светия дух, са дошли от Светия дух? Някой смее ли да говори такива неща? Ако твърдиш това, тогава защо книгата на пророк Езра е била отхвърлена и защо с книгите на онези древни светци и пророци се е случило същото? Ако всички те са дошли от Светия дух, защо се осмелявате да правите такъв капризен подбор? Квалифициран ли си да подбираш работата на Светия дух? Много истории от Израел също са отхвърлени. И ако вярваш, че всички тези писания от миналото са дошли от Светия дух, тогава защо някои от книгите са били отхвърлени? Ако са дошли от Светия дух, трябвало е всички те да бъдат запазени и изпратени на братята и сестрите от църквите, за да ги четат. Не е трябвало да бъдат избирани или отхвърляни според човешката воля: не е правилно да се постъпва така. Като казваме, че преживяванията на Павел и Йоан са били примесени с личните им възгледи, това не означава, че преживяванията и знанията им са дошли от Сатана, а просто че е имало неща у тях, които са дошли от техните лични преживявания и възгледи. Знанието им е било основано на действителния им предходен опит от онова време и кой би могъл уверено да заяви, че цялото им знание е дошло от Светия дух? Ако и четирите евангелия са дошли от Светия дух, тогава защо всеки един от четиримата — Матей, Марк, Лука и Йоан, казаха различни неща за Исусовото дело? Ако не вярвате, че е така, прочетете разказите в Библията за това как Петър се отрекъл от Господ три пъти: всички те са различни и имат свои собствени особености. Мнозина невежи казват: „Въплътеният Бог също е човек, следователно възможно ли е думите, които изрича, да идват изцяло от Светия дух? Ако думите на Павел и Йоан са били примесени с човешката воля, тогава не са ли и Неговите думи примесени с човешката воля?“. Хората, които говорят такива неща, са слепи и невежи! Прочетете внимателно четирите Евангелия; прочетете какво пише в тях за делата и думите на Исус. Всеки разказ просто е различен и всеки разказ има своята гледна точка. Ако всичко написано от авторите на тези книги идваше от Светия дух, всичко щеше да е еднакво и съгласувано. Защо тогава има несъответствия?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)

Ежедневни Божии слова Откъс 277

Словата и делото на Исус не се придържаха към доктрината от онова време и Той не вършеше делото Си според делото на закона на Стария завет. То беше извършено според делото, което трябваше да бъде изпълнено в Епохата на благодатта. Той се трудеше в съотвествие с делото, което самият Той бе наченал, според собствения Си план и според служението Си; Той извърши делото Си не според закона на Стария завет. Нищо от това, което направи, не е в съответствие със закона на Стария завет и Той не започна това дело, за да изпълни думите на пророците. Всеки етап от Божието дело не се изпълняваше с изричното намерение да се изпълнят предсказанията на древните пророци, и Той не дойде, за да се придържа към доктрини или да реализира преднамерено предсказанията на древните пророци. Действията Му обаче не бяха и в противоречие с предсказанията на древните пророци, нито бяха в конфликт с делата, които бе извършил преди това. Характерното за Неговото дело беше именно това, че Той не спазваше никаква доктрина, а вместо това вършеше делото, отредено на Самия Него. Той не беше пророк или гадател, а вършител, който всъщност дойде, за да свърши това, което Му беше отредено, да положи началото на Неговата нова епоха и да извърши новото Си дело. Естествено, когато Исус дойде, за да извърши делото Си, Той също така изпълни много от думите, изречени от древните пророци в Стария завет. Аз просто не съм поддръжник на този „стар алманах“, нищо повече. Тъй като има още работа, която трябва да свърша, има още думи, които трябва да ви кажа, и тази работа и тези думи са от много по-голямо значение, отколкото обясняването на откъси от Библията, защото тълкуването на Библията няма кой знае какво значение или стойност за вас и не може да ви помогне или да ви промени. Аз възнамерявам да извърша ново дело, не за да изпълня някой откъс от Библията. Ако Бог е дошъл на земята само за да изпълни предсказанията на древните пророци, то тогава кой е по-велик — Въплътеният Бог или тези древни пророци? В крайна сметка на пророците ли е подвластен Бог, или те са подвластни на Бог? Как си обясняваш тези думи?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)

Ежедневни Божии слова Откъс 278

Всички евреи бяха чели Стария завет и знаеха за пророчеството на Исая, че в ясла ще се роди мъжко дете. Защо тогава, въпреки че бяха напълно наясно с това пророчество, продължаваха да преследват Исус? Дали причината не е в тяхната непокорна природа и непознаване на делото на Светия Дух? По онова време фарисеите вярваха, че делото на Исус е различно от това, което знаеха за мъжкото дете, за което беше пророкувано, а днес хората отхвърлят Бог, защото делото на въплътения Бог не съответства на Библията. Не е ли същината на техния бунт срещу Бог една и съща? Можете ли да приемете без съмнение цялото дело на Светия Дух? Ако това е дело на Светия Дух, то е правилният поток и ти трябва да го приемеш без никакви опасения; не трябва да подбираш какво да приемаш. Ако прозреш Бог в по-голяма степен и проявиш повече предпазливост към Него, тогава не е ли това нежелателно? Не е нужно да търсиш допълнителни доказателства от Библията; ако това е дело на Светия Дух, тогава трябва да го приемеш, защото вярваш в Бог, за да следваш Бог, а не бива да Го проверяваш. Не трябва да търсиш допълнителни доказателства за Мен, за да докажеш, че Аз съм твоят Бог, а трябва да можеш да разпознаеш дали съм от полза за теб — това е най-важното. Дори и да намериш много неопровержими доказателства в Библията, те не могат да те доведат напълно пред Мен. Ти просто живееш в рамките на Библията, но не и пред Мен; Библията не може да ти помогне да Ме познаеш, нито да задълбочи любовта ти към Мен. Макар че Библията пророкува, че ще се роди мъжко дете, никой не можеше да прозре върху кого ще се сбъдне това пророчество, защото човекът не познаваше Божието дело и именно това накара фарисеите да се изправят срещу Исус. Някои знаят, че Моето дело е в интерес на човека, но продължават да вярват, че Исус и Аз сме две напълно отделни, взаимно несъвместими същества. По онова време в Епохата на благодатта Исус изнесе пред учениците Си само поредица от проповеди на теми като например как да практикуват, как да се събират, как да се молят, как да се отнасят към другите и т.н. Делото, което Той извърши, беше в Епохата на благодатта и Той разясняваше само как учениците и онези, които Го следваха, трябваше да практикуват. Той извърши само делото на Епохата на благодатта и нито едно от делата на последните дни. Когато Йехова установи старозаветния закон в Епохата на закона, защо тогава не извърши делото на Епохата на благодатта? Защо не изясни предварително делото на Епохата на благодатта? Това нямаше ли да помогне на човека да го приеме? Той само пророкува, че мъжко дете ще се роди и ще дойде на власт, но не извърши предварително делото на Епохата на благодатта. Делото на Бог във всяка епоха има ясни граници; Той върши само делото на настоящата епоха и никога не извършва предварително следващия етап на делото. Само по този начин Неговото представително дело за всяка епоха може да бъде изведено на преден план. Исус говори само за знаците на последните дни, за това как да бъдеш търпелив и как да се спасиш, как да се покаеш и изповядаш, как да носиш кръста и да понасяш страданията; никога не говори за това как човекът в последните дни трябва да постигне навлизане, нито как трябва да се стреми да удовлетвори Божията воля. В този смисъл не е ли нелепо да търсим в Библията Божието дело за последните дни? Какво можеш да видиш, като просто държиш Библията в ръка? Било то тълкувател на Библията, или проповедник, кой би могъл да види предварително делото на днешния ден?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как човек, който е ограничил Бог в представите си, може да получи Божиите откровения?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 279

Библията е част от човешката история от хилядолетия. Освен това хората се отнасят към нея като към Бог до такава степен, че в последните дни тя заема мястото на Бог, а това Го отвращава. Затова, когато времето позволяваше, Бог се чувстваше задължен да разясни историята и произхода на Библията отвътре; в противен случай тя щеше продължи да заема мястото на Бог в сърцата на хората и те щяха да използват словата в нея, за да мерят и осъждат Божиите дела. Като обясняваше същината, структурата и недостатъците на Библията, Бог в никакъв случай не отричаше съществуването ѝ, нито я осъждаше. Той по-скоро ѝ даваше подходящо, уместно описание, което възстановяваше първоначалния ѝ образ, отстраняваше погрешното разбиране на хората за Библията, и им даваше правилна представа за нея, така че те повече да не се кланят на Библията и да не губят пътя си. Тоест повече да не приемат погрешно сляпата си вяра в Библията за вяра в Бог и за преклонение пред Бог, страхувайки се дори да се изправят пред истинския ѝ произход и недостатъците ѝ. Веднъж разбрали Библията по неподправен начин, хората са способни да я отхвърлят без угризения и смело да приемат новите Божии слова. Това е Божията цел в тези няколко глави. Истината, която Бог иска да разкрие на хората тук, е, че никоя теория или факт не може да замени Божието дело и днешните Му слова и че нищо не може да заеме мястото на Бог. Ако хората не могат да се измъкнат от капана на Библията, те никога няма да са способни да застанат пред Бог. Ако искат да дойдат пред Бог, първо трябва да пречистят сърцата си от всичко, което би могло да Го замени; тогава ще бъдат на задоволително ниво за Бог. Въпреки че тук Бог обяснява само Библията, не забравяйте, че освен нея има и още много други погрешни неща, на които хората се кланят истински. Единствените неща, които не почитат, са тези, които действително идват от Бог. Бог просто използва Библията като пример, за да напомни на хората да не поемат по грешен път, да не изпадат отново в крайности и да не стават жертва на объркване, докато вярват в Бог и приемат Неговите слова.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Христос, докато ходеше в църквите“, „Въведение“)

Ежедневни Божии слова Откъс 280

Аз съм свършил много работа сред хората, като през това време съм изрекъл и много думи. Всички тези думи са в името на спасението на човека и бяха изречени, за да може човекът да съответства на Мен. Въпреки това на земята съм спечелил само няколко души, които Ми съответстват, и затова казвам, че човек не цени думите Ми — това е така, защото човекът не е Мое съответствие. По този начин работата, която върша, не е само за да могат хората да Ме почитат; по-важното е, че върша това, за да може човекът да Ми съответства. Човекът е покварен и живее в капана на Сатана. Всички хора живеят в плът, живеят според егоистичните си желания и сред тях няма нито един, който да Ми съответства. Има хора, които казват, че Ми съответстват, но всички те се покланят на неясни идоли. Въпреки че признават името Ми за свято, те вървят по път, който е противоположен на Моя, и думите им са изпълнени с високомерие и самоувереност. Това е така, защото по същество всички те са против Мен и не Ми съответстват. Всеки ден те търсят следи от Мен в Библията и наслуки намират „подходящи“ откъси, които четат безконечно и рецитират като стихове. Те нито знаят как да Ми съответстват, нито какво означава да бъдат против Мен. Те просто сляпо четат стихове от Писанието. В рамките на Библията те поставят ограничения на един неясен Бог, когото никога не са виждали и не са способни да видят, и го изваждат, за да го разглеждат, когато пожелаят. Те вярват, че съществувам само в границите на Библията и Ме отъждествяват с Библията; без Библията Аз не съществувам, а без Мен не съществува и Библията. Те не обръщат внимание на Моето битие или действия, а вместо това отделят изключително и специално внимание на всяка дума от Писанието. Много повече хора дори вярват, че не трябва да правя нищо от това, което искам да направя, освен ако не е предсказано от Писанието. Те придават твърде голямо значение на Писанието. Може да се каже, че те смятат буквалното значение на думите за твърде важно, дотолкова, че използват стихове от Библията, за да претеглят всяка моя дума и да Ме осъждат. Това, което те търсят, не е начин за постигане на съответствие на Мен или начин за съответствие на истината, а начин за постигане на съответствие с думите на Библията, като вярват, че всичко, което не съответства на Библията, без изключение не е Мое дело. Такива хора не са ли послушните потомци на фарисеите? Еврейските фарисеи използваха закона на Моисей, за да осъдят Исус. Те не търсеха как да съответстват на Исус от онова време, а усърдно следваха буквата на закона, до такава степен, че след като Го обвиниха в неспазване на старозаветния закон и че Той не е Месията, в крайна сметка приковаха невинния Исус на кръста. Що за хора бяха те? Не беше ли това, че те не търсеха как да съответстват на истината? Те отделяха прекомерно внимание на всяка дума от Писанието, без да обръщат внимание нито на Моята воля, нито на стъпките и методите на Моето дело. Те не бяха хора, които търсеха истината, а хора, които твърдо се придържаха към думите; те не бяха хора, които вярваха в Бог, а хора, които вярваха в Библията. По същество те бяха пазители на Библията. За да защитят интересите на Библията, да запазят нейното достойнство и да защитят репутацията ѝ, те стигнаха дотам, че приковаха милостивия Исус на кръста. Те направиха това единствено с цел да защитят Библията и да запазят престижа на всяка дума от Библията в сърцата на хората. Затова предпочетоха да изоставят бъдещето си и жертвата за грях и осъдиха на смърт Исус, който не отговаряше на учението на Писанието. Не бяха ли всички те лакеи на всяка дума от Писанието?

А какво да кажем за хората днес? Христос е дошъл да извади наяве истината, но те биха предпочели да Го изгонят от този свят, за да могат да влязат в рая и да получат благодат. Те по-скоро биха отрекли напълно идването на истината, за да защитят интересите на Библията, те по-скоро биха приковали отново върналия се в плът Христос на кръста, за да осигурят вечното съществуване на Библията. Как може човек да получи Моето спасение, когато сърцето му е толкова злобно и природата му е толкова враждебна към Мен? Аз живея сред хората, но те не знаят за Моето съществуване. Когато осветявам човека с Моята светлина, той все още остава в неведение за съществуването Ми. Когато отприщвам гнева Си върху човека, той отрича съществуването Ми още по-настойчиво. Човек търси съответствие на думите и съответствие на Библията, но нито един човек не идва пред Мен, за да потърси начина за съответствие на истината. Човек гледа към Мен на небето и отделя особено внимание на Моето битие на небето, но никой не се интересува от Мен в плътта, защото Аз, който живея сред хората, просто съм твърде незначителен. Онези, които търсят съответствие само на думите на Библията и които търсят съответствие само на един неясен Бог, са жалка гледка за Мен. Това е така, защото това, на което се покланят, са мъртви думи и един Бог, който е способен да им даде несметни съкровища; това, на което се покланят, е един Бог, който би се оставил на милостта на човека — един Бог, който не съществува. Тогава какво могат да спечелят такива хора от Мен? Човекът просто е твърде незначителен за думите. Онези, които са против Мен, които предявяват безгранични претенции към Мен, които не обичат истината, които са непокорни към Мен — как могат те да Ми съответстват?

Онези, които са против Мен, са същите хора, които не Ми съответстват. Такива са и онези, които не обичат истината. Онези, които се бунтуват срещу Мен, се противопоставят даже още по-силно и никак не Ми съответстват. Аз предавам в ръцете на Лукавия всички онези, които не Ми съответстват, и ги оставям на покварата на Лукавия, давам им свободата да разкрият своята злоба и накрая ги предавам на Лукавия, за да бъдат погълнати. Не се интересувам колко хора Ме почитат, което ще рече, че не Ме интересува колко хора вярват в Мен. Единственото, което Ме интересува, е колко от тях Ми съответстват. Това е така, защото всички, които не Ми съответстват, са злодеи, които Ме предават; те са Мои врагове, а Аз няма да „съхраня“ враговете Си в Моя дом. Тези, които са Мое съответствие, завинаги ще служат в Моя дом, а тези, които вървят против Мен, завинаги ще бъдат подложени на наказанието Ми. Онези, за които са важни само думите на Библията и не се интересуват нито от истината, нито от това да търсят Моите стъпки — те са против Мен, защото Ми поставят граници според Библията, ограничават Ме до пределите на Библията и така са богохулни до крайност към Мен. Как биха могли такива хора да дойдат пред Мен? Те не обръщат внимание на делата Ми, нито на волята Ми, нито на истината, а вместо това са обсебени от думите — думите, които убиват. Как може такива хора да са Мое съответствие?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да търсиш начин да съответстваш на Христос“)