Ежедневни Божии слова Откъс 281

Не може да се говори за Бог и за човека на равни начала. За хората Божията същност и Божието дело са напълно неразгадаеми и неразбираеми. Ако Бог лично не осъществява делото Си и не изрича словото Си в света на хората, те никога не биха могли да разберат Божията воля. Тогава дори и изцяло посветилите живота си на Бог не биха могли да получат Неговото одобрение. Ако Бог спре да изпълнява делото Си, тогава колкото и добре да се справят човеците, усилията им ще са напразни, защото Божиите мисли са неизменно по-висши от човешките, а Божията мъдрост е извън човешките възприятия. Затова казвам, че всички, претендиращи „напълно да разбират“ Бог и Неговото дело, са глупци; всички те са самонадеяни и невежи. Човекът не бива да формулира Божието дело; нещо повече, хората не са в състояние да формулират делото Му. В очите на Бог човекът е незначителен като мравка; тогава как би могъл той да проумее Божието дело? Онези, които надуто заявяват: „Бог не работи по този или онзи начин“ или „Бог е такъв или инакъв“ — нима те не са арогантни? На всички ни трябва да е ясно, че хората, бидейки създания от плът, са покварени от Сатана. В природата на човека е да се опълчва на Бог. Човеците не са на равна нога с Бог и е нелепо да се надяват, че могат да се месят в Божиите дела. Що се отнася до начина, по който Бог направлява човека, това е Негово собствено дело. На хората подобава да се подчиняват на волята Му, без да заявяват различни свои възгледи, защото човекът е просто прах. Тъй като на нас е предопределено да търсим Бог, не бива да наслагваме върху Божието дело човешките си представи с очакването, че Той ще се съобрази с тях, а още по-нередно е да впрягаме покварения си нрав до краен предел, за да се противопоставяме умишлено на делото Му. Нима това не ни превръща в антихристи? Как е възможно подобни хора да вярват в Бог? Тъй като вярваме, че Той съществува и желаем да сме богоугодни и да Го прозрем, трябва да търсим истинския път и да се стремим да сме в съгласие с Бог. Не бива твърдоглаво да Му се противим. Нима от такива действия може да излезе нещо добро?

Днес Бог извършва ново дело. Може би трудно възприемаш тези думи и си озадачен от тях, но съветът Ми към теб е да не разкриваш непринудеността си, защото само онези, които искрено гладуват и жадуват за праведност пред Бог, ще се сдобият с истината и само искрено посветените Нему ще получат Божието просветление и водачество. Ще добиеш плодове, ако търсиш истината с трезво спокойствие, а не с препирни и раздори. Казвайки, че „днес Бог извършва ново дело“, имам предвид Божието завръщане в плът. Може би тези думи не те трогват; може би ги презираш, а може пък да проявяваш голям интерес от тях. Каквато и да е реакцията ти, Аз се надявам, че всички искрено копнеещи за Божията поява ще приемат и внимателно ще анализират този факт, вместо да си правят необмислени заключения. Така постъпват мъдрите хора.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Ежедневни Божии слова Откъс 282

Как трябва да познаваме Бог, като вярваме в Него? Човек трябва да опознае Бог въз основа на думите и делата Му днес, без отклонение или заблуда, и преди всичко трябва да познава Божието дело. Това е основата на познаването на Бог. Всички онези различни заблуди, при които липсва чисто разбиране на Божиите слова, са религиозни представи; те са отклоняващи се и погрешни разбирания. Най-голямото умение на религиозните дейци е да вземат Божиите слова по начина, по който са разбирани в миналото, и да ги сравнят с Божиите слова днес. Ако, когато служиш на Бог днес, ти се придържаш към нещата, разкрити от просвещението на Светия Дух в миналото, тогава твоята служба ще причини нарушение и твоята практика ще бъде остаряла, нищо повече от религиозна церемония. Ако вярваш, че хората, които служат на Бог, трябва външно да бъдат смирени и търпеливи, наред с други качества, и ако приложиш този вид знание на практика днес, тогава това знание е религиозна представа; такава практика се е превърнала в лицемерно изпълнение. Фразата „религиозни представи“ се отнася до неща, които са остарели и ненужни (включително разбирането на слова, изречени преди от Бог, и светлина, директно разкрита от Светия Дух), и ако се прилагат на практика днес, те нарушават Божието дело и не носят полза на човека. Ако хората не могат да изчистят от себе си нещата, които спадат към религиозните представи, тогава тези неща ще станат голяма пречка за тяхното служене на Бог. За хората с религиозни представи е невъзможно да следват стъпките на делото на Светия Дух — те изостават първо с една крачка, а след това и с две. Това е така, защото тези религиозни представи карат човека да стане изключително самодоволен и арогантен. Бог не изпитва носталгия по това, което е казал и направил в миналото; ако нещо е остаряло, Той го премахва. Наистина ли не си способен да изоставиш своите представи? Ако се придържаш към думите, които Бог е говорил в миналото, това доказва ли, че познаваш Божието дело? Ако днес не можеш да приемеш светлината на Светия Дух и вместо това се придържаш към светлината на миналото, може ли това да докаже, че следваш стъпките на Бог? Все още ли не можеш да изоставиш религиозните представи? Ако това е така, ще станеш човек, който се противопоставя на Бог.

Ако хората могат да изоставят религиозните си представи, те няма да използват умовете си, за да измерват думите и делото на Бог днес, и вместо това ще се подчиняват пряко. Въпреки че Божието дело днес очевидно е различно от онова в миналото, ти все още можеш да изоставиш вижданията на миналото и да се подчиниш пряко на Божието дело днес. Ако си способен да разбереш, че трябва да отредиш почетното място на Божието дело днес, независимо от начина, по който Бог е работил в миналото, тогава ти си човек, който е изоставил своите представи, който се подчинява на Бог и който е способен да се покорява на Божието дело и слова и да следва Неговите стъпки. По този начин ти ще бъдеш човек, който наистина се покорява на Бог. Ти не анализираш и не проучваш Божието дело, а сякаш Бог е забравил предишното Си дело и ти също си го забравил. Настоящето си е настояще, а миналото си е минало, и тъй като днес Бог е изоставил това, което е направил в миналото, ти не трябва да се занимаваш с него. Само такъв човек напълно се подчинява на Бог и напълно се е освободил от религиозните си представи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само тези, които познават Божието дело днес, могат да служат на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 283

Тъй като в Божието дело винаги има ново развитие, има работа, която става ненужна и остаряла, когато се появи нова работа. Тези различни видове работа, стара и нова, не си противоречат, а се допълват; всяка стъпка произтича от предишната. Тъй като има нова работа, старите неща, разбира се, трябва да бъдат премахнати. Например, някои отдавна установени практики и обичайни човешки изказвания, съчетани с многогодишния човешки опит и учения, са формирали в ума на човека представи от всякакъв вид и с всякаква форма. Това, че Бог все още не е разкрил напълно Своето истинско лице и изначалния Си нрав на човека, както и дългогодишното разпространение на традиционните теории от древни времена, са още по-благоприятна почва за формирането на такива представи у човека. Може да се каже, че в хода на вярата на човека в Бог влиянието на различни представи е довело до непрекъснатото формиране и еволюция на всякакви теоретични разбирания за Бог у човека, което е накарало много религиозни хора, които служат на Бог, да станат Негови врагове. И така, колкото по-силни са религиозните представи на хората, толкова повече те се противопоставят на Бог и толкова повече те са врагове на Бог. Божието дело винаги е ново и никога не е старо. То никога не установява догма, а вместо това се променя непрекъснато и се обновява в по-голяма или по-малка степен. Този начин на работа е израз на изконния нрав на Самия Бог. Това е и присъщият принцип на Божието дело и едно от средствата, чрез които Бог осъществява Своето управление. Ако Бог не работеше по този начин, човек не би се променил и не би могъл да познае Бог, а Сатана не би бил победен. По този начин в делото Му непрекъснато се случват промени, които изглеждат хаотични, но всъщност са периодични. Начинът, по който човек вярва в Бог, обаче е съвсем различен. Той се придържа към стари, познати учения и системи, и колкото по-стари са те, толкова по-приятни са за него. Как би могъл глупавият ум на човека, ум, който е закостенял като камък, да приеме толкова много необясними нови Божии дела и слова? Човек ненавижда Бог, който е винаги нов и никога стар; той обича само стария остарял, побелял Бог, който е застинал във времето. И така, понеже Бог и човек имат свои собствени предпочитания, човек се е превърнал във враг на Бог. Много от тези противоречия все още съществуват и днес, във време, когато Бог върши ново дело в продължение на почти шест хиляди години. Поради това те са непоправими. Може би това се дължи на упорството на човека или на ненарушимостта на Божиите управленски закони за всеки, но независимо от това тези духовници и жени все още се придържат към мухлясали стари книги и документи, докато Бог продължава Своето недовършено дело на управление, сякаш няма никого до Себе си. Въпреки че тези противоречия превръщат Бог и човека във врагове и дори са неразрешими, Бог не им обръща внимание, сякаш едновременно съществуват и не съществуват. Човекът обаче все още се придържа към своите вярвания и представи и изобщо не ги изоставя. Но едно нещо е очевидно: въпреки че човек не се отклонява от позицията си, Божиите нозе винаги се движат и Той винаги променя позицията Си в зависимост от средата. В крайна сметка именно човекът ще бъде победен без бой. Бог е най-големият враг на всички Свои победени врагове, но също така е защитникът на човечеството, на победени и непобедени в еднаква степен. Кой може да се състезава с Бог и да победи? Човешките представи сякаш идват от Бог, защото много от тях са родени вследствие на Неговото дело. Бог не прощава на човека заради това, още по-малко пък хвали човека за това, че той отново и отново произвежда продукти „за Бог“, произтичащи от Неговото дело, но на практика извън него. Вместо това, Той е изключително погнусен от човешките представи и от старите, благочестиви вярвания, и няма никакво намерение дори да признае датата, на която тези представи са се появили за първи път. Той изобщо не приема, че тези представи са причинени от Неговото дело, защото представите на човека се разпространяват от самия него; техният източник са мислите и умът на човека — не Бог, а Сатана. Божието намерение винаги е било Неговото дело да бъде ново и живо, а не старо и мъртво, и това, към което Той иска човек да се придържа, варира в зависимост от епохата и периода и не е нито вечно, нито неизменно. Това е защото Той е Бог, който кара човека да живее и да бъде нов, а не е дявол, който кара човека да умре и да бъде стар. Нима не проумявате това? Ти имаш представи за Бог и не си в състояние да ги изоставиш, защото мислиш ограничено. Не защото има твърде малко смисъл в Божието дело, нито защото Неговото дело не се отнася деликатно към човешките чувства, а още по-малко защото Бог винаги е небрежен в своите задължения. Не можеш да се откажеш от представите си, защото си твърде непокорен и не приличаш ни най-малко на сътворено същество, а не защото Бог те затруднява. Ти си причинил всичко това и то няма абсолютно никаква връзка с Бог; цялото страдание и нещастие е създадено от човека. Божиите мисли винаги са добри: Той не желае да те кара да произвеждаш представи, а желае да се променяш и да се обновяваш с течение на годините. И все пак ти не знаеш какво е добро за теб и винаги или проверяваш, или анализираш. Не Бог прави нещата трудни за теб, а сърцето ти не е богобоязливо и твоето непокорство е твърде голямо. Едно малко сътворено същество, дръзващо да вземе някаква незначителна част от това, което преди това е било дадено от Бог, след което да се обърне и да го използва, за да атакува Бог — не е ли това непослушанието на човека? Справедливо е да се каже, че хората изобщо нямат нужните качества да изразяват възгледите си пред Бог, камо ли да парадират с безполезния си, вонящ, гнил, цветист език, както те желаят — да не говорим за онези мухлясали представи. Не са ли те дори още по-безполезни?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само тези, които познават Божието дело днес, могат да служат на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 284

Делото на Бог винаги напредва и макар че целта на делото Му не се променя, методът, по който Той работи, постоянно се изменя, което означава, че онези, които следват Бог, също постоянно се променят. Колкото повече дела върши Бог, толкова по-задълбочено е познанието на човека за Бог. Вследствие на Божието дело настъпват съответни промени и в нрава на човека. Но именно поради това, че Божието дело непрекъснато се променя, онези, които не познават делото на Светия Дух, и онези нелепи хора, които не познават истината, се превръщат в хора, които се противопоставят на Бог. Божието дело никога не отговаря на представите на човека, защото Неговото дело е винаги ново, никога не е старо, и Той никога не повтаря старо дело, а напротив, движи се напред с дело, което никога преди това не е било извършвано. Тъй като Бог не повтаря Своето дело, а човекът неизменно съди за сегашното Божие дело по делото, което Той е извършил в миналото, за Бог става изключително трудно да осъществява всеки етап от делото на новата епоха. Човекът има твърде много затруднения! Той е твърде консервативен в мисленето си! Никой не познава Божието дело, но всеки го очертава. Когато напусне Бог, човекът губи живота, истината и Божиите благословения, но не приема нито живота, нито истината, а още по-малко по-големите благословения, които Бог дарява на човечеството. Всички хора искат да спечелят Бог, но не са в състояние да понесат никакви промени в Божието дело. Тези, които не приемат новото Божие дело, вярват, че Божието дело е неизменно, че то завинаги остава в застой. Според тях всичко, което е необходимо, за да получат вечно спасение от Бог, е да спазват закона и, стига да се покайват и изповядват греховете си, Божията воля винаги ще бъде удовлетворена. Те са на мнение, че Бог може да бъде само Бог според закона и Бог, който беше прикован на кръста заради човека; тяхното мнение е също, че Бог не бива и не може да надхвърля Библията. Точно тези мнения са ги приковали здраво към старите закони и са ги подчинили на мъртви правила. Още повече са онези, които смятат, че каквото и да е новото Божие дело, то трябва да бъде подкрепено с пророчества, и че на всеки етап от това дело на всички онези, които Го следват с „истинско“ сърце, трябва да бъдат показани и откровения; в противен случай това дело не би могло да бъде Божие. Вече не е лесна задача за човека да опознае Бог. Ако към това се прибавят абсурдното сърце на човека и неговата бунтовна природа, изпълнена със самомнение и самонадеяност, за него става още по-трудно да приеме новото Божие дело. Човекът нито внимателно изследва новото Божие дело, нито го приема със смирение; вместо това възприема отношение на презрение, докато очаква откровения и напътствия от Бог. Не е ли това поведението на онези, които се бунтуват срещу Бог и му се противопоставят? Как такива хора може да получат Божието одобрение?

Исус каза, че делото на Йехова е изоставало в Епохата на благодатта, точно както Аз казвам днес, че делото на Исус също изостава. Ако съществуваше само Епохата на закона, без Епохата на благодатта, тогава Исус нямаше да бъде разпънат на кръст и нямаше да може да изкупи греховете на цялото човечество. Ако съществуваше само Епохата на закона, дали човечеството щеше да стигне до днешния момент? Историята се движи напред, а не е ли тя естественият закон на Божието дело? Не е ли това изображение на Неговото управление на човека в цялата вселена? Историята се движи напред, както и Божието дело. Божията воля постоянно се променя. Той не би могъл да остане на един етап от делото Си в продължение на шест хиляди години, защото, както всеки знае, Бог е винаги нов и никога стар, и не би могъл да продължи да върши дело като разпъването на кръст, бидейки прикован на кръста веднъж, два пъти, три пъти… Би било нелепо да се мисли по този начин. Бог не продължава да върши едно и също дело; Неговото дело е постоянно променящо се и винаги ново, подобно на това как Аз ви говоря нови думи и върша ново дело всеки ден. Това е делото, което върша, и ключови са думите „ново“ и „чудно“. „Бог е неизменен и Бог винаги ще бъде Бог“: тази мисъл наистина е вярна; същността на Бог не се променя, Бог винаги е Бог и никога не би могъл да стане Сатана, но това не доказва, че Неговото дело е също толкова постоянно и неизменно като същността Му. Ти казваш, че Бог е неизменен, но как тогава можеш да обясниш, че Той е винаги нов и никога — стар? Божието дело непрекъснато се разпространява и неспирно се променя, а Неговата воля непрекъснато се проявява и става достояние на човека. Когато човекът изживява Божието дело, неговият нрав се променя непрестанно, както и неговото познание. Откъде тогава се появява тази промяна? Не е ли от постоянно променящото се Божие дело? Ако нравът на човека може да се променя, защо човекът да не може да допусне Моето дело и Моите думи също да се променят непрекъснато? Трябва ли Аз да Се подчинявам на човешките ограничения? Не използваш ли в това отношение насилствени аргументи и изопачена логика?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как човек, който е ограничил Бог в представите си, може да получи Божиите откровения?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 285

Всички евреи бяха чели Стария завет и знаеха за пророчеството на Исая, че в ясла ще се роди мъжко дете. Защо тогава, въпреки че бяха напълно наясно с това пророчество, продължаваха да преследват Исус? Дали причината не е в тяхната непокорна природа и непознаване на делото на Светия Дух? По онова време фарисеите вярваха, че делото на Исус е различно от това, което знаеха за мъжкото дете, за което беше пророкувано, а днес хората отхвърлят Бог, защото делото на въплътения Бог не съответства на Библията. Не е ли същината на техния бунт срещу Бог една и съща? Можете ли да приемете без съмнение цялото дело на Светия Дух? Ако това е дело на Светия Дух, то е правилният поток и ти трябва да го приемеш без никакви опасения; не трябва да подбираш какво да приемаш. Ако прозреш Бог в по-голяма степен и проявиш повече предпазливост към Него, тогава не е ли това нежелателно? Не е нужно да търсиш допълнителни доказателства от Библията; ако това е дело на Светия Дух, тогава трябва да го приемеш, защото вярваш в Бог, за да следваш Бог, а не бива да Го проверяваш. Не трябва да търсиш допълнителни доказателства за Мен, за да докажеш, че Аз съм твоят Бог, а трябва да можеш да разпознаеш дали съм от полза за теб — това е най-важното. Дори и да намериш много неопровержими доказателства в Библията, те не могат да те доведат напълно пред Мен. Ти просто живееш в рамките на Библията, но не и пред Мен; Библията не може да ти помогне да Ме познаеш, нито да задълбочи любовта ти към Мен. Макар че Библията пророкува, че ще се роди мъжко дете, никой не можеше да прозре върху кого ще се сбъдне това пророчество, защото човекът не познаваше Божието дело и именно това накара фарисеите да се изправят срещу Исус. Някои знаят, че Моето дело е в интерес на човека, но продължават да вярват, че Исус и Аз сме две напълно отделни, взаимно несъвместими същества. По онова време в Епохата на благодатта Исус изнесе пред учениците Си само поредица от проповеди на теми като например как да практикуват, как да се събират, как да се молят, как да се отнасят към другите и т.н. Делото, което Той извърши, беше в Епохата на благодатта и Той разясняваше само как учениците и онези, които Го следваха, трябваше да практикуват. Той извърши само делото на Епохата на благодатта и нито едно от делата на последните дни. Когато Йехова установи старозаветния закон в Епохата на закона, защо тогава не извърши делото на Епохата на благодатта? Защо не изясни предварително делото на Епохата на благодатта? Това нямаше ли да помогне на човека да го приеме? Той само пророкува, че мъжко дете ще се роди и ще дойде на власт, но не извърши предварително делото на Епохата на благодатта. Делото на Бог във всяка епоха има ясни граници; Той върши само делото на настоящата епоха и никога не извършва предварително следващия етап на делото. Само по този начин Неговото представително дело за всяка епоха може да бъде изведено на преден план. Исус говори само за знаците на последните дни, за това как да бъдеш търпелив и как да се спасиш, как да се покаеш и изповядаш, как да носиш кръста и да понасяш страданията; никога не говори за това как човекът в последните дни трябва да постигне навлизане, нито как трябва да се стреми да удовлетвори Божията воля. В този смисъл не е ли нелепо да търсим в Библията Божието дело за последните дни? Какво можеш да видиш, като просто държиш Библията в ръка? Било то тълкувател на Библията, или проповедник, кой би могъл да види предварително делото на днешния ден?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как човек, който е ограничил Бог в представите си, може да получи Божиите откровения?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 286

Искате ли да знаете в какво се корени противопоставянето на фарисеите на Исус? Искате ли да узнаете същността на фарисеите? Те имаха измислени представи за Месията. Нещо повече, те вярваха само, че Месията ще дойде, но не се стремяха към живота истина. И така, дори и днес те все още очакват Месията, тъй като не познават пътя на живота и не знаят какъв е пътят на истината. Как според вас такива глупави, упорити и невежи хора биха могли да получат Божието благословение? Как биха могли да съзрят Месията? Те се противопоставяха на Исус, защото не познаваха целта на делото на Светия Дух, защото не познаваха пътя на истината, изречена от Исус, и освен това защото не разбираха Месията. И тъй като никога не бяха виждали Месията и никога не бяха прекарвали време с Него, те допуснаха грешката да се придържат само към името на Месията, а се противопоставяха на същността Му с всички възможни средства. По същество тези фарисеи бяха упорити, арогантни и не се подчиняваха на истината. Принципът на тяхната вяра в Бог беше: колкото и мъдра да е Твоята проповед, колкото и висша да е Твоята власт, Ти не си Христос, ако не си наречен Месията. Това убеждение не е ли абсурдно и нелепо? Питам ви още: не ви ли е изключително лесно да извършите грешките на ранните фарисеи, при положение че нямате ни най-малка представа за Исус? Способен ли си да разпознаеш пътя на истината? Можеш ли наистина да гарантираш, че няма да се противопоставиш на Христос? В състояние ли си да следваш делото на Светия Дух? Ако не знаеш дали ще се противопоставиш на Христос, тогава казвам, че вече живееш на ръба на смъртта. Всички, които не познаваха Месията, не се затрудниха да се противопоставят на Исус, да Го отхвърлят, да Го оклеветят. Всички хора, които не разбират Исус, са в състояние да Го отхвърлят и да Го оклеветят. Нещо повече, те могат да възприемат завръщането на Исус като измама на Сатана и още повече хора ще осъдят Исус, върнал се в плът. Всичко това не ви ли кара да се страхувате? Ще се сблъскате с богохулство срещу Светия Дух, унищожаване на думите на Светия Дух към църквите и отхвърляне на всичко, изразено от Исус. Какво можете да получите от Исус, ако сте толкова объркани? Как можете да разберете делото Му, когато Той се върне в плът на бял облак, ако упорито отказвате да осъзнаете грешките си? Казвам ви: хората, които не приемат истината, но сляпо очакват пристигането на Исус на бял облак, със сигурност ще хулят Светия Дух и принадлежат към категорията, която ще бъде унищожена. При завръщането на Исус в плът вие ще желаете само благодатта Му и ще искате единствено да се насладите на блаженото небесно царство, но никога не сте се подчинявали на изречените от Исус думи и изобщо не сте приели изказаната от Него истина. Какво ще предложите в замяна на факта, че Исус ще се завърне на бял облак? Искреността ли, с която многократно извършвате грехове, а след това се изповядвате отново и отново? Какво ще принесете в жертва на Исус, Който се ще върне на бял облак? Годините на работа ли, с които се величаете? Какво ще предложите, за да ви се довери завърналият се Исус? Вашата арогантна природа ли, която не се покорява на никаква истина?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“)

Ежедневни Божии слова Откъс 287

Вашата вярност е само на думи, знанията ви са чисто интелектуални и концептуални, трудът ви е единствено за да спечелите небесните благословения, а каква ли ще да е вашата вяра? Дори и днес вие продължавате да сте глухи за всяко слово на истината. Вие не знаете какъв е Бог, не знаете какъв е Христос, не знаете как да се боите от Йехова, не знаете как да навлезете в делото на Светия Дух и не знаете как да различавате делото на Самия Бог от човешките измами. Знаеш само да осъждаш всяко слово на истина, казано от Бог, което не съответства на твоите мисли. Къде е твоето смирение? Къде е твоето послушание? Къде е твоята вярност? Къде е желанието ти да търсиш истината? Къде е богобоязливото ти сърце? Казвам ви, че тези, които вярват в Бог поради знаменията, със сигурност са от категорията, която ще бъде унищожена. Онези, които не са способни да приемат думите на Исус, Който се е завърнал в плът, със сигурност са рожбите на ада, потомците на архангела, множеството, което ще бъде подложено на вечно унищожение. На много хора може да им е все едно какво ще изрека, но все пак искам да кажа на всеки така наречен светец, който следва Исус, че когато видите Исус да слиза от небето на бял облак със собствените си очи, това ще бъде публичното появяване на Слънцето на праведността. Може би това ще бъде момент на голямо вълнение за теб, но трябва да знаеш, че времето, когато станеш свидетел на слизането на Исус от небето, е и времето, когато ще слезеш в ада, за да бъдеш наказан. Това ще бъде времето на края на Божия план за управление и тогава Бог ще възнагради праведните и ще накаже нечестивите. Защото Божият съд вече ще е приключил преди човечеството да види знамения, когато го има само изразяването на истината. Тези, които приемат истината и не търсят знамения, и по този начин са се пречистили, ще се върнат пред Божия престол и ще влязат в прегръдките на Създателя. Само онези, които упорито вярват, че „Исус, Който не язди на бял облак, е лъжехрист“, ще бъдат подложени на вечно наказание, тъй като вярват само в Исус, Който показва знамения, но не признават Исус, Който провъзгласява строг съд и показва истинския път и живот. И затова с тях Исус може да се разправи само когато се завърне открито на бял облак. Те са твърде упорити, прекалено самоуверени, извънредно арогантни. Как биха могли такива дегенерати да бъдат възнаградени от Исус? Завръщането на Исус е велико спасение за приелите истината, но за отхвърлилите я то е знамение за осъждане. Трябва да изберете своя път и не бива да хулите Светия Дух и да отхвърляте истината. Не бъдете невежи и арогантни, а се подчинявайте на напътствията на Светия Дух и копнейте за истината и я търсете — само така ще бъдете облагодетелствани! Съветвам ви да вървите внимателно по пътя на вярата в Бог. Не правете прибързани заключения и не бъдете небрежни и лекомислени във вярата си в Бог! Знайте, че които вярват в Бог, трябва да най-малкото да имат смирени и богобоязливи сърца! Които са чули истината и въпреки това гледат отвисоко на нея, са глупави и невежи. Които са чули истината и въпреки това лекомислено правят прибързани заключения или я осъждат, са обзети от високомерие. Никой, който вярва в Исус, няма право да проклина или осъжда другите. Всички вие трябва да сте разумни и да приемате истината. Може би след като си чул пътя на истината и си прочел словото на живота, смяташ, че само една десетохилядна от тези думи е в съответствие с твоите убеждения и с Библията, и затова трябва да продължиш да търсиш в тази десетохилядна от тях. Все пак те съветвам да се смириш, да не бъдеш прекалено самоуверен и да не се превъзнасяш твърде много. Дори с толкова нищожен страх от Бог в сърцето си ще получиш по-голяма светлина. Ако внимателно изследваш и многократно размишляваш върху тези думи, ще разбереш дали те са истина и дали са живот. Може би след като са прочели само няколко изречения, някои хора сляпо ще отхвърлят тези думи, като кажат: „Това е само някакво си просвещение на Светия Дух“ или „Това е лъжехрист, дошъл да заблуждава хората“. Които казват такива неща, са заслепени от невежество! Твърде малко разбираш ти делото и мъдростта на Бог и те съветвам да започнеш отново от самото начало! Не трябва сляпо да отхвърляте казаните от Бог думи заради появата на лъжехристи през последните дни и не трябва да хулите Светия Дух, защото се страхувате от измама. Не би ли било наистина жалко? Ако след дълги изследвания все още смяташ, че тези думи не са истината, не са пътят и не са изявата на Бог, то накрая ще бъдеш наказан и ще останеш неблагословен. Ако не приемаш тази истина, изречена толкова ясно и категорично, то не си ли негоден за Божието спасение? Не си ли някой, който не е достатъчно благословен, за да се върне пред Божия престол? Помисли за това! Не бъди прибързан и импулсивен и не приемай вярата в Бог като игра! Помисли от гледна точка на целта си, от тази на перспективите си, на живота си и не изигравай сам себе си! Можеш ли да приемеш тези думи?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“)

Ежедневни Божии слова Откъс 288

По онова време част от делото на Исус се основаваше на Стария завет, както и на Мойсеевите закони и словата на Йехова, свързани с Епохата на закона. Всичко това Исус използваше, за да изпълни част от делото Си. Той проповядваше на хората и поучаваше в синагогите. Изобличаваше враждебните фарисеи с предсказанията на старозаветните пророци и разкриваше непослушанието им с думи от Писанието, като по този начин ги осъждаше. Защото те презираха това, което Исус вършеше, особено това, че голяма част от делата на Исус не бяха извършени според законите на Писанието, още повече, че Неговото учение беше над техните думи и дори над това, което бе предсказано от пророците в Писанието. Делото на Исус бе само за изкуплението на човека и за разпъването на кръст. Нямаше нужда Той да говори повече, за да спечели някого. Голяма част от това, на което Той учеше хората, се основаваше на думите от Писанието, но дори и без Писанието Той все пак щеше да бъде в състояние да завърши делото на разпъването на кръст. Неговото дело не бе дело на словото и не бе извършено за покоряване на човечеството, а за изкупление на човечеството. Исус действаше само като жертва за греха на човечеството, но не и като източник на слово за човечеството. Той не извърши делото на езичниците, което бе дело за покоряване на човечеството, а делото на разпятието — дело, което бе извършено сред онези, които вярват в Бог. Въпреки че делото Му бе извършено въз основа на Писанията и Той използваше предсказаното от древните пророци, за да осъди фарисеите, това бе достатъчно, за да завърши делото на разпятието. Ако днешното дело все още се извършваше въз основа на предсказанията на древните пророци в Писанията, тогава щеше да е невъзможно Бог да ви покори, защото Старият завет не съдържа данни за непослушанието и греховете ви, китайци; не съдържа история на вашите грехове. Следователно, ако това дело все още се пазеше в Библията, вие никога нямаше да се подчините. Библията разказва само ограничена история на израилтяните, по която не може да се установи дали сте зли или добри хора и не можете да бъдете съдени. Представете си, че Аз бих ви съдил според историята на израилтяните — щяхте ли все още да Ме следвате, както правите днес? Знаете ли колко е трудно с вас? Ако през този етап не бяха изречени думи, щеше да е невъзможно да се осъществи делото на завоеванието. Тъй като не дойдох, за да бъда прикован на кръста, трябва да говоря думи, които са отделени от Библията, за да можете да бъдете завоювани. Делото, което Исус извърши, беше просто следващият етап след Стария завет. То бе използвано, за да започне и продължи една нова епоха. Защо Той каза: „Не дойдох да наруша, а да изпълня“? В Неговото дело имаше много неща, които се различаваха от спазваните закони и заповеди на израилтяните от Стария завет, защото Той не дойде да наруши закона, а да го изпълни. Процесът на изпълнение включваше много практически неща: Неговото дело бе по-практично и реално, а освен това бе по-скоро живо, отколкото сляпо спазване на правила. Нима израилтяните не спазваха съботата? Когато Исус дойде, Той не спазваше съботата, защото каза, че Човешкият син е Господар на съботата, а когато дойде Господарят на съботата, Той прави каквото си пожелае. Той дойде да изпълни законите на Стария завет и да промени законите. Всичко, което се прави днес, се основава на сегашното време, но все пак лежи върху основата на делото на Йехова в Епохата на закона и не нарушава тези граници. Например да пазиш езика си и да не прелюбодействаш — не са ли това заповеди от Стария завет? Изискванията към вас днес не се ограничават само до Десетте заповеди, а се състоят в заповеди и закони от по-висш порядък от старозаветните. Но това не означава, че предишните са отменени, тъй като всеки следващ етап от Божието дело протича на основата на предишния. Що се отнася до делото, което Йехова тогава извърши в Израил, като например изискването хората да принасят жертви, да почитат родителите си, да не се покланят на идоли, да не нараняват и да не обиждат други хора, да не прелюбодействат, да не пушат и да не пият, да не ядат мърша и да не пият кръв — нима това не е в основата на вашия практически живот и до днес? Защото върху основата, положена в миналото, това дело продължава да се извършва и днес. Въпреки че законите от миналото вече не се споменават и към теб се предявяват нови изисквания, тези закони не са отменени, а са издигнати на по-високо ниво. Ако кажем, че са отменени, това би означавало, че предишната епоха е остаряла, въпреки че има редица заповеди, които трябва да спазваш завинаги. Заповедите от миналото вече са приложени на практика, превърнали са се в същност на човека и не е необходимо да се поставя специален акцент върху такива заповеди като „Не пуши“, „Не пий“ и т.н. На това основание, в съответствие с настоящите ви нужди, с духовния ви ръст и в зависимост от делото, което се извършва сега, се поставят нови заповеди. Установяването на заповеди за новата епоха не означава отмяна на заповедите от старата епоха, а тяхното издигане до ново ниво, така че човешките действия да бъдат по-съвършени и да съответстват в по-голяма степен на действителността. Ако днес от вас, подобно на израилтяните, се изискваше да спазвате само заповедите и законите от Стария завет, ако от вас се изискваше да запомняте законите, установени от Йехова, тогава изобщо нямаше да се промените. Ако от вас се изискваше да спазвате само тези няколко ограничени заповеди или да запомняте безброй закони, предишният ви нрав щеше да остане дълбоко вкоренен и нямаше да може да бъде изкоренен по никакъв начин. Така вие щяхте да бъдете допълнително покварени и никой от вас нямаше да стане послушен. С други думи, няколко прости заповеди или безброй закони не биха ви помогнали да опознаете делата на Йехова. Вие не сте като израилтяните: като спазваха законите и запомняха заповедите, те успяха да видят делата на Йехова и да бъдат верни единствено на Него. Вие обаче не сте способни на това и няколко заповеди от старозаветната епоха не само не са в състояние да ви накарат да предадете сърцето си или да ви защитят, но вместо това ще ви направят небрежни и ще ви накарат да попаднете в Хадес. Защото Моето дело е дело на завоюването и е насочено срещу вашето непослушание и стария ви нрав. Благите слова на Йехова и Исус са много далеч от днешните думи за сурово осъждане. Без такива сурови думи би било невъзможно да завоюваме вас, „специалистите“, които проявявате непокорство в продължение на хиляди години. Старозаветните закони за вас отдавна не важат, а днешният съд е много по-страшен от старите закони. За вас е по-подходящ съдът, а не дребнавите ограничения на законите, защото вие не сте първосъздаденото човечество, а човечество, което в продължение на хиляди години е живяло в поквара. Това, което човек трябва да постигне сега, е в съответствие с реалното състояние на днешния човек, според мярата и реалния ръст на днешния човек, и не се налага да следваш правила. Всичко това има за цел да доведе до промяна в стария ти характер, за да можеш да се отървеш от представите си.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (1)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 289

Историята винаги се движи напред и Божието дело също винаги се движи напред. За да може Неговият шестхилядолетен план за управление да достигне своя край, Божието дело трябва да продължи да се движи напред. Всеки ден Бог трябва да върши ново дело, всяка година Той трябва да върши ново дело; Той трябва да постави началото на нови пътища, на нови епохи, да започне ново и по-голямо дело и заедно с това носи нови имена и ново дело. Всяка минута Божият Дух върши ново дело и никога не се придържа към старите методи или правила. Неговото дело също така никога не спира, а се извършва във всеки един момент. Ако кажеш, че делото на Светия Дух е неизменно, то тогава защо Йехова поиска от свещениците да Му служат в храма, но Исус не влезе в храма, въпреки че при идването Му народът също казваше, че Той е първосвещеник и че е от Давидовия дом, първосвещеник и велик Цар? И защо не принесе жертви? Да влезеш в храма или да не влезеш в храма — не е ли всичко това делото на Самия Бог? Ако, както си въобразява човек, Исус дойде отново и в последните дни Той все още ще се нарича Исус и все така ще дойде на бял облак, слизайки при хората в образа на Исус — това няма ли да е повторение на Неговото дело? Може ли Светият Дух да се придържа към старите неща? Всичко, в което човекът вярва, са само представи, и всичко, което човекът разбира буквално, и всичко, което отговаря на въображението му, е в противоречие с принципите на работа на Светия Дух и несъвместимо с Божиите намерения. Бог не действа по този начин; Бог не е толкова неразумен и глупав и Неговото дело не е толкова просто, колкото си го представяш. Според всички човешки фантазии Исус ще се появи, възседнал облак, и ще слезе сред вас. Вие ще Го видите и Той, седнал на облака, ще ви съобщи, че е Исус. Ще видите и следите от гвоздеи по ръцете Му и ще разберете, че Той е Исус. Той ще ви спаси отново и ще бъде вашият могъщ Бог. Той ще ви спаси, ще ви даде ново име и ще даде на всеки от вас бяло камъче, след което ще ви позволи да влезете в Небесното царство и да бъдете приети в Небето. Не са ли такива вярвания човешки представи? Бог действа ли в съответствие с човешките вярвания или действа противно на човешките вярвания? Нима всички човешки представи не идват от Сатана? Не е ли цялото човечество покварено от Сатана? Ако Бог вършеше делото Си според човешките представи, нямаше ли да е Сатана? Нямаше ли да бъде като Своите собствени създания? Тъй като Неговите създания са били покварени от Сатана до такава степен, че човек се е превърнал във въплъщение на Сатана, ако Бог действаше според делата на Сатана, нямаше ли да бъде в съюз със Сатана? Как човек може да разбере Божието дело? Следователно Бог никога не действа според човешкото разбиране и винаги действа различно от това, което си представяш. Има хора, които говорят така, сякаш Самият Бог е казал, че ще се появи на облак. Вярно е, че Самият Бог е казал това, но знаеш ли, че тайните на Бог са непонятни за човека? Знаеш ли, че никой човек не може да обясни Божиите думи? Сигурен ли си извън всякакво съмнение, че Светият Дух те е просветил и осветил? Сигурно Светият Дух не ти го е показал по такъв директен начин? Наистина ли това са инструкции от Светия Дух или само въображението ти те кара да мислиш така? Ти каза: „Това е казано от Самия Бог“. Но ние не можем да използваме собствените си възприятия и ума си, за да измерваме Божиите думи. Вземете думите на Исая — можеш ли да обясниш думите му с пълна увереност? Осмеляваш ли се да обясниш думите му? След като не се осмеляваш да обясниш думите на Исая, защо се осмеляваш да обясниш думите на Исус? Кой е по-висш — Исус или Исая? Тъй като отговорът е Исус, защо се осмеляваш да обясниш думите на Исус? Ще ти каже ли Бог предварително за Своето дело? Нито едно създание — дори небесните пратеници, дори Човешкият Син — не може да знае, така че как можеш да знаеш ти? Човекът е твърде ограничен. Най-важното нещо за вас сега е да познавате трите етапа на делото. От делото на Йехова до делото на Исус и от Неговото дело — до делото на сегашния етап — тези три етапа в един непрекъснат процес обхващат цялата ширина на Божието управление и всички те са дело на един Дух. От сътворението на света Бог винаги е действал, управлявайки човечеството. Той е Началото и Краят, Той е Първият и Последният, Той е Този, Който започва дадена епоха, и Този, Който довежда дадена епоха до край. Тези три етапа на работа в различни епохи и места несъмнено са дело на един Дух. Всички, които разделят тези три етапа, се противопоставят на Бог. Сега трябва да разбереш, че цялото дело, от първия етап до наши дни, е дело на един Бог, дело на един Дух. И в това не може да има никакво съмнение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 290

Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно стъпките на Бог, стъпка по стъпка; той трябва да „следва Агнето, където и да отиде“. Само те са хората, които търсят истинския път, само те познават делото на Светия Дух. Хората, които робуват на думи и доктрини, са онези, които са били пропъдени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, валидни само за съответната епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух. Независимо от начина, по който Бог работи, човекът Го следва без ни най-малко съмнение и Го следва отблизо. Тогава как може човек да бъде пропъден от Светия Дух? Независимо какво прави Бог, ако човек е сигурен, че това е дело на Светия Дух, и сътрудничи в делото на Светия Дух без никакви опасения, като се опитва да изпълни Божиите изисквания, тогава как може да бъде наказан? Делото на Бог никога не е било прекъсвано, стъпките Му никога не са спирали, преди да завърши делото на управлението Той винаги е бил зает и никога не спира. Но човекът е различен: след като е придобил само минимална част от дейността на Светия Дух, той се отнася към нея така, сякаш тя никога няма да се промени; след като е придобил малко знания, той не тръгва напред, за да следва стъпките на по-новото Божие дело; след като е видял само малко от Божието дело, той веднага определя Бог като конкретна дървена фигура и вярва, че Бог винаги ще остане в тази форма, която вижда пред себе си, че е бил такъв в миналото и винаги ще бъде такъв в бъдеще; след като е придобил само повърхностно познание, човекът е толкова горд, че се самозабравя и започва безразсъдно да говори за някакви черти на Божия нрав и Божието същество, каквито просто не съществуват; и след като се е уверил в един етап от дейността на Светия Дух, независимо кой провъзгласява новото Божие дело, човекът не го приема. Това са хора, които не могат да приемат новото дело на Светия Дух; те са твърде консервативни и не могат да приемат новите неща. Това са хората, които вярват в Бог, но същевременно Го отхвърлят. Човекът вярва, че израилтяните са сгрешили, като са „вярвали само в Йехова и не са вярвали в Исус“, но въпреки това мнозинството от хората играят роля, в която „вярват само в Йехова и отхвърлят Исус“ и „копнеят за завръщането на Месията, но се противопоставят на Месията, който се нарича Исус“. Затова не е чудно, че хората все още живеят под властта на Сатана, след като са приели един етап от делото на Светия Дух и все още не получават Божиите благословии. Не е ли това резултатът от човешкото непокорство? Християните по цял свят, които не се движат заедно с новото дело на днешния ден, са се вкопчили в надеждата, че ще имат късмет, като приемат, че Бог ще изпълни всяко тяхно желание. И все пак те не могат да кажат със сигурност защо Бог ще ги отведе до третото небе, нито пък са сигурни как Исус ще дойде да ги приеме, възседнал бял облак, а още по-малко могат да кажат с абсолютна сигурност дали Исус наистина ще пристигне на бял облак в деня, който си представят. Всички са неспокойни и объркани; дори не знаят дали Бог ще вземе всички — различните малки шепи хора, които идват от всякакви вероизповедания. Делото, което Бог върши сега, настоящата епоха, Божията воля — те не разбират нито едно от тези неща и не могат да правят нищо друго, освен да броят дните на пръсти. Само тези, които следват стъпките на Агнето до самия край, могат да получат последната благословия, докато „умните хора“, които не могат да следват до самия край, но вярват, че са спечелили всичко, не могат да станат свидетели на явяването на Бог. Всички те вярват, че са най-умните хора на земята, и прекъсват по-нататъшното развитие на Божието дело без никаква причина, а също така изглежда, че вярват с абсолютна сигурност, че Бог ще ги вземе на небето — хората, които „са изключително верни на Бог, следват Бог и се придържат към Божиите думи“. Въпреки че са „изключително верни“ на словата, изречени от Бог, техните думи и действия са все така отвратителни, защото се противопоставят на делото на Светия Дух и извършват измама и зло. Тези, които не следват докрай, които не са в крак с делото на Светия Дух и които се придържат само към старото дело, не само не са успели да постигнат вярност към Бог, но напротив, превърнали са се в хора, които се противопоставят на Бог, превърнали са се в хора, които са отхвърлени от новата епоха и които ще бъдат наказани. Има ли по-жалки от тях? Мнозина дори смятат, че всички, които отхвърлят стария закон и приемат новото дело, са без съвест. Тези хора, които говорят само за „съвест“ и не познават делото на Светия Дух, накрая ще бъдат лишени от перспектива заради собствената си съвест. Божието дело не се подчинява на доктрини и макар да е Негово собствено дело, Бог не се придържа ревностно към него. Това, което трябва да бъде отречено, е отречено, това, което трябва да бъде пропъдено, е пропъдено. И все пак човекът се поставя в положение да враждува с Бог, като се придържа само към една малка част от делото на Божието управление. Не е ли това абсурдът на човека? Не е ли това невежеството на човека? Колкото повече хората са плахи и прекалено предпазливи, защото се страхуват, че няма да получат Божиите благословии, толкова са по-неспособни да получат по-големи благословии и да получат последната благословия. Тези хора, които робски спазват закона, проявяват изключителна вярност към него, и колкото повече проявяват такава вярност към закона, толкова повече са бунтовници, които се противопоставят на Бог. Защото сега е Епохата на царството, а не Епохата на закона, и делото на днешния ден и делото от миналото не могат да се споменават едновременно, нито пък делото от миналото може да се сравнява с делото от днешния ден. Божието дело се е променило и човешката практика също се е променила; тя вече не е да държиш на закона или да носиш кръста, затова верността на хората към закона и кръста няма да получи Божието одобрение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

Ежедневни Божии слова Откъс 291

Целта на твоето завоюване днес е да те накарам да признаеш, че Бог е твоят Бог, а също и Богът на другите, и най-важното — Той е Богът на всички, които Го обичат, и Богът на цялото творение. Той е Богът на израилтяните и Богът на народа на Египет. Той е Богът на британците и на американците. Той е Богът не само на Адам и Ева, но и Богът на всичките им потомци. Той е Богът на всичко на небето и на всичко на земята. Всички семейства, независимо дали са израилтяни или езичници, са в ръцете на един Бог. Той не само работи в Израел в продължение на няколко хиляди години и някога се роди в Юдея, но днес слиза в Китай — мястото, където се е свил големият червен змей. Ако това, че се е родил в Юдея, Го прави Цар на юдеите, тогава нима това, че днес е слязъл сред всички вас, не Го прави Бог на всички вас? Той поведе израилтяните и беше роден в Юдея, но също така е бил роден и в езическа земя. Не е ли цялото Му дело извършено за цялото човечество, което Той създаде? Нима Той обича израилтяните стократно повече и ненавижда езичниците хилядократно повече? Това не е ли само ваша представа? Не става дума за това, че Бог никога не е бил ваш Бог, а по-скоро за това, че вие не Го признавате; не става дума за това, че Бог не желае да бъде ваш Бог, а за това, че вие Го отхвърляте. Кое от сътворените същества не е в ръцете на Всемогъщия? Целта на вашето днешно завоюване не е ли да бъдете накарани да признаете, че Бог не е някой друг, а вашият Бог? Ако все още продължавате да твърдите, че Бог е Бог само на израилтяните, както и да твърдите, че домът Давидов в Израел е началото на родословието на Бог и че никой друг народ освен Израел не е способен да „произведе“ Бог, а още по-малко някое езическо семейство е способно лично да приеме делото на Йехова — ако все още мислите по този начин, това не ви ли прави упорити противници? Не се съсредоточавайте винаги върху Израел. Днес Бог е тук, сред вас. И не гледай постоянно към небето. Престани да копнееш за твоя Бог на небето! Бог е дошъл сред вас, така че как може да бъде на небето? Ти не си вярвал в Бог от много дълго време, но имаш много представи за Него, толкова много, че не смееш и за миг да си помислиш, че Богът на израилтяните може да благоволи да ви удостои със Своето присъствие. Още по-малко се осмелявате да помислите как бихте могли да видите Бог да се появява лично, като се има предвид колко непоносимо мръсни сте. Не сте се и замисляли как Бог би могъл лично да слезе в една езическа земя. Той трябва да слезе на планината Синай или на Елеонския хълм и да се яви на израилтяните. Не са ли всички езичници (т.е. хората извън Израел) обект на Неговата омраза? Как би могъл Той лично да работи сред тях? Всичко това са дълбоко вкоренени представи, които сте развивали в продължение на много години. Целта на това да бъдете завоювани днес е да бъдат разбити тези ваши представи. Така ще видите личното появяване на Бог сред вас — не на планината Синай или на Елеонския хълм, а сред хора, които Той никога преди не е водил. След като Бог извърши двата етапа на Своето дело в Израел, както израилтяните, така и всички езичници заживяха трайно с мисълта, че макар да е вярно, че Бог е създал всички неща, Той желае да бъде Бог само на израилтяните, но не и на езичниците. Израилтяните вярват в следното: Бог може да бъде само наш Бог, а не Бог на вас, езичниците, и тъй като вие не се страхувате от Йехова, Той — нашият Бог — ви мрази. Евреите вярват и в следното: Господ Исус прие нашия образ — образа на евреите — и е Бог, който носи белега на еврейския народ. Бог работи сред нас. Божият образ и нашият образ са подобни; нашият образ е близък до Божия. Господ Исус е Цар на нас, евреите; езичниците нямат право да получат такова велико спасение. Господ Исус е жертвоприношение за нас, евреите. Израилтяните и еврейският народ са формирали всички тези представи само върху основата на два етапа от делото. Те високомерно твърдят, че Бог е само техен, като не допускат, че Бог е и Бог на езичниците. По този начин Бог е просто една празнина в сърцата на езичниците. Това е така, защото всички повярваха, че Бог не иска да бъде Бог на езичниците и че обича само израилтяните — Неговия избран народ — и еврейския народ, особено учениците, които Го последваха. Не знаете ли, че делото, което извършиха Йехова и Исус, е за оцеляването на цялото човечество? Признаваш ли сега, че Бог е Бог на всички вас, родени извън Израел? Бог не е ли точно тук сред вас днес? Това не може да е сън, нали? Не приемате ли тази реалност? Нито смеете да повярвате, нито да помислите за това. Независимо от начина, по който го разбирате, не е ли Бог точно тук сред вас? Още ли се страхувате да повярвате на тези думи? От този ден нататък всички завоювани хора и всички, които искат да бъдат последователи на Бог, не са ли Божии избраници? Не сте ли всички вие, които сте последователи днес, избраният народ извън Израел? Не е ли вашето положение същото като на израилтяните? Не трябва ли да приемете всичко това? Не е ли това целта на делото на вашето завоюване? Тъй като можете да виждате Бог, Той ще бъде вашият Бог завинаги, от самото начало и в бъдещето. Той няма да ви изостави, стига всички да сте готови да Го следвате и да бъдете Негови верни и покорни създания.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (3)“)

Ежедневни Божии слова Откъс 292

Само ако оставите настрана старите си представи можете да придобиете нови знания, но старите знания не са непременно равнозначни на стари представи. „Представите“ се отнасят до нещата, които хората си въобразяват и които са в противоречие с реалността. Ако старото знание е било остаряло още в предишната епоха и не е позволявало на човека да навлезе в новото дело, тогава това знание също е представа. Ако човекът е способен да подходи правилно към това знание и може да опознае Бог от няколко различни аспекта, съчетавайки старото и новото, тогава старото знание помага на човека и се превръща в основата, чрез която той навлиза в новата епоха. Урокът по опознаване на Бог изисква от теб да овладееш много принципи: как да навлезеш в пътя към опознаването на Бог, кои истини трябва да разбереш, за да опознаеш Бог, и как да се отървеш от своите представи и стария си нрав, така че да можеш да се подчиниш на всички норми на новото Божие дело. Ако използваш тези принципи като основа за навлизане в урока по опознаване на Бог, твоите познания ще стават все по-задълбочени. Ако имаш ясни познания за трите етапа на делото — тоест за цялостния Божи план за управление — и ако можеш напълно да съпоставиш предишните два етапа на Божието дело с настоящия и да видиш, че това е дело, извършено от един Бог, тогава ще имаш несравнимо здрава основа. Трите етапа на делото бяха извършени от един Бог; това е най-великото видение и това е единственият път към познаването на Бог. Трите етапа на делото можеха да бъдат извършени единствено от Самия Бог и никой човек не можеше да извърши такова дело от Негово име — това означава, че единствено Самият Бог е могъл да извърши Своето собствено дело от началото до днес. Въпреки че трите етапа на Божието дело се осъществяват в различни епохи и на различни места и въпреки че работата на всеки от тях е различна, всичко това е дело, извършено от един Бог. От всички видения това е най-великото видение, което човек трябва да познава, и ако то бъде напълно разбрано от човека, тогава той ще може да устои. Днес най-големият проблем, пред който са изправени различните религии и вероизповедания е, че те не познават делото на Светия Дух и не могат да разграничат делото на Светия Дух от делото, което не е от Светия Дух — това е причината, поради която те не могат да разберат дали този етап от делото, както и последните два етапа от него, също е извършен от Бог Йехова. Въпреки че хората следват Бог, повечето от тях все още не могат да разберат дали това е правилният път. Хората се тревожат дали това е пътят, по който ги води лично Бог, и дали въплъщението на Бог е факт; повечето хора все още нямат представа как да различават такива неща. Тези, които следват Бог, не могат да определят пътя и така посланията, които се изричат, дават само частични резултати сред тях и не могат да постигнат пълен ефект, а това после се отразява на навлизането на тези хора в живота. Ако човекът може да види от трите етапа на делото, че те са извършени от Самия Бог в различно време, на различни места и в различни хора; ако човекът може да види, че макар и делото да е различно, то е извършено от един Бог и че щом е извършено от един Бог, то трябва да е правилно и безпогрешно и че макар и да е в противоречие с човешките представи, не може да се отрече, че е дело на един Бог — ако човекът може да каже със сигурност, че това е дело на един Бог, то тогава човешките представи ще бъдат сведени до обикновени дреболии, които не си струва да споменаваме. Тъй като човешките видения са неясни и хората познават само Йехова като Бог, а Исус — като Господ, и се двоумят относно въплътения Бог на днешния ден, мнозина остават посветени на делото на Йехова и Исус и са обзети от представи за делото на днешния ден, поради което повечето хора постоянно се съмняват и не приемат сериозно делото на днешния ден. Човекът няма никакви представи за последните два етапа на делото, които бяха невидими. Това е така, защото човекът не разбира реалността на последните два етапа от делото и не е бил техен личен свидетел. Тъй като тези етапи на делото не могат да бъдат видени, човекът си въобразява, каквото пожелае; независимо от това какво измисля, няма факти, които да доказват подобни фантазии, и няма кой да ги коригира. Човекът дава воля на своя темперамент, като захвърля предпазливостта на вятъра и оставя въображението си да се развихри; няма факти, които да потвърдят фантазиите му, и така тези негови фантазии стават „факт“, независимо дали има някакво доказателство за тях. Така човекът вярва в своя собствен въображаем Бог в съзнанието си, а не търси истинския Бог. Ако един човек има един вид вяра, то сред сто души ще се намерят сто вида вяра. Човекът има такива убеждения, защото не е видял реалността на Божието дело, защото само е чувал за него, но не го е виждал с очите си. Човекът е чувал легенди и истории, но рядко е чувал факти за Божието дело. Случва се така, че хора, които са вярващи едва от една година, започват да вярват в Бог заради собствените си представи. Същото важи и за тези, които са вярвали в Бог през целия си живот. Тези, които не могат да видят фактите, никога няма да могат да избягат от вярата, в която имат представи за Бог. Хората вярват, че са се освободили от оковите на старите си представи и че са навлезли в нова територия. Нима човек не знае, че знанието на онези, които не могат да видят истинското лице на Бог, не е нищо друго освен представи и слухове? Човекът смята, че представите му са правилни и безпогрешни, и мисли, че тези представи идват от Бог. Днес, когато човекът става свидетел на Божието дело, той дава воля на представите, които са се натрупвали в продължение на много години. Фантазиите и идеите от миналото са се превърнали в пречка за делото на този етап и за човека е станало трудно да се откаже от тези представи и да отхвърли подобни идеи. Представите за това поетапно дело на много от онези, които са следвали Бог до днес, са станали все по-силно вкоренени и тези хора постепенно са формирали упорита враждебност към въплътения Бог. Източникът на тази омраза се крие в представите и фантазиите на човека. Представите и фантазиите на човека са се превърнали във враг на делото на днешния ден — дело, което е в противоречие с представите на човека. Това се случва именно защото фактите не позволяват на човека да даде воля на въображението си и освен това не могат лесно да бъдат отхвърлени от него, а представите и фантазиите на човека не търпят съществуването на факти, и още повече защото човекът не се замисля за правилността и достоверността на фактите, а само праволинейно дава воля на своите представи и използва собственото си въображение. Може да се каже, че това е грешка само на човешките представи и не може да се определи като грешка на Божието дело. Човекът може да си въобразява каквото пожелае, но не може свободно да оспорва нито един етап от Божието дело или частица от него; фактът на Божието дело не може да бъде отменен от човека. Можеш да дадеш воля на въображението си, можеш дори да съставиш прекрасни истории за делото на Йехова и Исус, но не можеш да опровергаеш фактите за всеки етап от делото на Йехова и Исус; това е принцип, а също и управленски закон, и вие трябва да разберете важността на тези въпроси. Човекът вярва, че настоящият етап на делото е несъвместим с неговите представи и че това не важи за предишните два етапа. В своето въображение човекът вярва, че делото на двата предишни етапа със сигурност не е същото като днешното — но замислял ли си се някога, че принципите на Божието дело са еднакви, че Неговото дело е винаги практично и че независимо от епохата винаги ще има купища хора, които се съпротивляват и се противопоставят на факта на Неговото дело? Всички онези, които днес се съпротивляват и противопоставят на настоящия етап на делото, несъмнено са се противопоставяли на Бог и в миналото, защото такива хора винаги ще бъдат Негови врагове. Хората, които познават факта на Божието дело, ще възприемат трите етапа на делото като дело на един Бог и ще се откажат от своите представи. Това са хора, които познават Бог, и това са хората, които наистина Го следват. Когато цялото Божие управление наближи своя край, Бог ще категоризира всички неща според вида им. Човекът е създаден от ръцете на Създателя и накрая Той трябва напълно да върне човека под Своята власт; това е приключването на трите етапа на делото. Етапът на делото в последните дни, както и предишните два етапа в Израел и Юдея, са Божият план за управление в цялата вселена. Никой не може да го отрече — това е фактът на Божието дело. Въпреки че хората не са преживели и не са били свидетели на много от това дело, фактите си остават факти и това не може да бъде оспорено от никой човек. Хората, които вярват в Бог във всяка точка на вселената, ще приемат трите етапа на делото. Ако познаваш само един конкретен етап от делото и не разбираш другите два етапа, нито пък разбираш Божието дело в миналите времена, тогава ти не можеш да изкажеш пълната истина за цялостния Божи план на управление и твоето познание за Бог е едностранчиво, тъй като в своята вяра в Бог ти не Го познаваш, не Го разбираш и затова не си годен да свидетелстваш за Него. Независимо дали сегашните ти познания за тези неща са задълбочени, или повърхностни, в крайна сметка вие трябва да имате познания и да сте напълно убедени, и всички хора ще видят цялото Божие дело и ще се подчинят на Божията власт. В края на това дело всички религии ще станат едно цяло, всички създания ще се върнат под властта на Създателя, всички създания ще се поклонят на единствения истински Бог, а всички зли религии ще изчезнат и никога няма да се появят отново.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 293

Да разбере целта на Божието дело, ефекта, който Неговото дело постига у човека и каква точно е Неговата воля за човека: това е нещото, което всеки човек, който следва Бог, трябва да постигне. В наши дни знанието за Божието дело е точно това, което липсва на всички хора. Делата, които Бог е извършил при хората, целостта на Божието дело и каква точно е Божията воля за човека от сътворението на света до сега — това са неща, които човек нито знае, нито разбира. Този недостатък се вижда не само в целия религиозен свят, но и у всички онези, които вярват в Бог. Когато дойде денят, в който ти наистина съзреш Бог, когато наистина оцениш Неговата мъдрост, когато забележиш всички дела, които Бог е сътворил, когато познаеш какво е Бог и какво има — когато си видял Неговата щедрост, мъдрост, чудо и всичко, което Той е сътворил при хората — тогава ще си постигнал успех във вярата си в Бог. Когато се казва, че Бог е всеобхватен и всещедър, по какъв начин точно Той е всеобхватен и по какъв начин е всещедър? Ако не разбираш това, тогава не може да се смята, че вярваш в Бог. Защо казвам, че тези в религиозния свят не вярват в Бог, а са злодеи, подобни на дявола? Когато казвам, че те са злодеи, това е, защото не разбират Божията воля и не могат да видят Неговата мъдрост. В нито един миг Бог не им разкрива делото Си. Те са слепи; те не могат да видят Божиите дела, те са изоставени от Бог и напълно лишени от грижата и закрилата на Бог, да не говорим за работата на Светия Дух. Тези, на които липсва Божието дело, са злодеи и противници на Бог. Противниците на Бог, за които говоря, са онези, които не познават Бог, онези, които признават Бог с устните си, но въпреки това не Го познават, онези, които следват Бог, но не Му се покоряват, и онези, които се наслаждават на благодатта на Бог и въпреки това не са в състояние да свидетелстват за Него. Без разбиране на целта на Божието дело или разбиране на работата, която Бог върши у човека, той не може да бъде в съгласие с Божията воля, нито може да свидетелства пред Бог. Причината, поради която човек се противопоставя на Бог, произтича, от една страна, от неговия покварен нрав, а от друга страна, от непознаването на Бог и липсата на разбиране на принципите, по които Бог работи, и на Неговата воля за човека. Тези две страни, взети заедно, съставляват историята на човешката съпротива срещу Бог. Новопокръстените във вярата се противопоставят на Бог, защото това противопоставяне е в тяхната природа, докато противопоставянето на Бог от тези, които много години упражняват вярата, е резултат от тяхното невежество по отношение на Него, в допълнение към техния покварен нрав. Във времето преди Бог да стане плът, мярката за това дали човек се противопоставя на Бог се е основавала на това дали е спазвал законите, създадени от Бог на небето. Например, в Епохата на Закона всеки, който не спазваше законите на Йехова, се смяташе за противопоставящ се на Бог; всеки, който крадеше приношенията за Йехова или който се противопоставяше на любимците на Йехова, бе смятан за противопоставящ се на Бог и щеше да бъде убит с камъни; всеки, който не уважаваше баща си и майка си и който удряше или ругаеше другиго, се смяташе за неспазващ законите. И всички, които не спазваха законите на Йехова, бяха смятани за Негови противници. Това вече не бе така в Епохата на благодатта, когато всеки, който се изправеше срещу Исус, бе смятан за човек, който застава срещу Бог, и всеки, който не се подчиняваше на словата, изречени от Исус, бе смятан за човек, който застава срещу Бог. По това време начинът, по който се определяше противопоставянето на Бог, стана едновременно по-точен и по-практичен. Във времето, когато Бог все още не бе станал плът, мярата за това дали човекът се противопоставя на Бог, се основаваше на това, дали човек почиташе и славеше невидимия Бог в небето. Начинът, по който беше дефинирано противопоставянето на Бог по това време, не беше толкова практичен, тъй като човек не можеше да види Бог, нито знаеше какъв е образът на Бог или как Той работи и говори. Човекът нямаше никакви представи за Бог и вярваше в Бог смътно, защото Бог още не се бе явил на човека. Следователно, както и да вярваше човек в Бог във въображението си, Бог не осъждаше човека, нито поставяше твърде много изисквания към него, защото човекът бе напълно неспособен да види Бог. Когато Бог става плът и идва да работи сред хората, всички Го виждат и чуват Неговите слова, и всички виждат делата, които Бог върши чрез тялото Си от плът. В този момент всички човешки представи се изпаряват. Що се отнася до онези, които са видели Бог да се явява в плът, те няма да бъдат осъдени, ако доброволно Му се покоряват, докато онези, които целенасочено Му се противопоставят, ще бъдат заклеймени като противници на Бог. Такива хора са антихристи, врагове, които умишлено се противопоставят на Бог. Онези, които имат представи за Бог, но все пак са готови и желаят да Му се подчиняват, няма да бъдат осъдени. Бог осъжда човека въз основа на неговите намерения и действия, никога заради неговите мисли и идеи. Ако Той трябваше да осъди човека въз основа на неговите мисли и идеи, тогава нито един човек не би могъл да избяга от гневните ръце на Бог. Тези, които умишлено се опълчват срещу въплътения Бог, ще бъдат наказани за своето непокорство. Що се отнася до тези хора, които умишлено се опълчват срещу Бог, тяхното противопоставяне произтича от факта, че те таят представи за Бог, което на свой ред ги тласка към действия, които смущават Божието дело. Тези хора умишлено се съпротивляват и разрушават Божието дело. Те не просто имат представи за Бог, но и участват в дейности, които смущават Неговото дело и поради тази причина подобни хора ще бъдат осъдени. Онези, които не смущават умишлено Божието дело, няма да бъдат осъждани като грешници, защото са способни доброволно да се подчиняват и да не участват в дейности, които причиняват вреда и смут. Такива хора няма да бъдат осъждани. Въпреки това, когато хората са изпитвали от опит Божието дело в продължение на много години, ако продължават да таят представи за Бог и остават неспособни да опознаят работата на въплътения Бог, и ако, без значение колко години са изпитвали Неговото дело, те продължават да бъдат изпълнени с представи за Бог и все още не могат да Го опознаят, тогава дори и да не участват в смущаващи деяния, сърцата им все пак са изпълнени с много представи за Бог и дори тези представи да не станат очевидни, подобни хора не са от никаква полза за Божието дело. Те не са в състояние да разпространяват Евангелието за Бог или да свидетелстват за Него. Такива хора са нищожества и малоумници. Тъй като те не познават Бог и освен това са напълно неспособни да отхвърлят представите си за Него, те са осъдени. Може да се каже така: нормално е за новопокръстените във вярата да имат свои представи за Бог или да не знаят нищо за Него, но за човек, който е вярвал в Бог в продължение на много години и е преживял голяма част от Неговото дело, не би било нормално да продължава да има свои представи, а още по-малко да няма познание за Бог. Именно защото това не е нормално състояние, те са осъдени. Всички тези ненормални хора са боклук; те са тези, които се противопоставят най-много на Бог и които са се радвали на Божията благодат за нищо. Всички подобни хора накрая ще бъдат изпъдени!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 294

Онзи, който не разбира целта на Божието дело, е такъв, който Му се противопоставя, и всеки, който е разбрал целта на Божието дело, но все още не се стреми да удовлетвори Бог, може още повече да се смята за противник на Бог. Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да се придържа към Божията воля. Всички те са безполезни, долни люде, които се издигат високо, за да корят Бог. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят Неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и прегради, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души? Онези, които се величаят в присъствието на Бог, са най-гнусните хора, докато онези, които са смирени, са най-почитани. И онези, които смятат, че познават Божието дело и които освен това са способни да разгласяват Божието дело на другите с много шум, дори когато гледат право към Него — това са най-невежите хора. Такива хора не са свидетели на Бог, те са високомерни и изпълнени със самонадеяност. Онези, които вярват, че имат твърде малко познание за Бог, въпреки че имат действителен опит и практически познания за Него, са тези, които са най-обичани от Него. Само такива хора наистина са одобрени и са наистина способни да бъдат усъвършенствани от Бог. Онези, които не разбират Божията воля, са противници на Бог; онези, които разбират Божията воля и въпреки това не практикуват истината, са противници на Бог; онези, които ядат и пият словата на Бог и въпреки това се противопоставят на същността на Божиите думи, са противници на Бог; онези, които имат представи за въплътения Бог и освен това са склонни да се бунтуват, са противници на Бог; онези, които съдят Бог, са противници на Бог; и който не е в състояние да познае Бог или да свидетелства за Него, е противник на Бог. Затова ви призовавам: ако наистина имате вяра, че можете да извървите този път, тогава продължавайте да го следвате. Но ако не сте в състояние да се въздържате от противопоставяне на Бог, тогава по-добре се отдръпнете, преди да е станало твърде късно. В противен случай шансовете нещата да завършат зле за вас са твърде големи, защото вашата природа е просто твърде покварена. Нямате нито грам вярност или послушание, нито пък сърце, което жадува за правда и истина, нито любов към Бог. Може да се каже, че вашето положение пред Бог е пълна разруха. Не можете да спазвате това, което трябва да спазвате, и не сте в състояние да кажете, каквото трябва да се каже. Не сте успели да приложите на практика това, което трябва да прилагате на практика, и не сте успели да изпълните функцията, която трябва да изпълните. Нямате верността, съвестта, послушанието или решимостта, които са нужни. Не сте издържали на страданието, което се изисква да издържите и нямате вярата, която е необходима. Просто казано, вие сте напълно лишени от всякаква заслуга: не се ли срамувате да продължите да живеете? Позволете Ми да ви убедя, че ще е по-добре да затворите очи във вечен покой, като по този начин спестите на Бог притеснението заради вас и страданието заради вас. Вие вярвате в Бог и въпреки това не знаете Неговата воля; ядете и пиете думите на Бог и въпреки това не сте в състояние да се придържате към това, което Бог изисква от човека. Вярвате в Бог и въпреки това не Го познавате, и живуркате без цел, към която да се стремите, без никакви ценности, без никакъв смисъл. Живеете като човешко същество и все пак нямате съвест, почтеност или сигурност дори в най-малката степен — можете ли все още да се наричате човешки същества? Вие вярвате в Бог и все пак Го заблуждавате; нещо повече, вие вземате парите на Бог и изяждате приношенията, които са му поднесени. При все това пак не успявате да покажете и най-малка съпричастност към Божиите чувства или капка съвест към Него. Не можете да отговорите дори и на най-обикновените Божии изисквания. Можете ли все още да се наричате човешки същества? Ядете храната, която Бог ви осигурява, и дишате кислорода, който Той ви дава, наслаждавате се на Неговата благодат, но в крайна сметка нямате и най-малко познание за Бог. Напротив, вие сте станали негодници, които се противопоставят на Бог. Това не ви ли прави звяр, по-низък дори от куче? Сред животните има ли такива, които са по-злостни от вас?

Тези пастори и старейшини, които стоят на високия амвон, учейки другите, са противници на Бог и съюзници на Сатана; не са ли тези от вас, които не стоят на високия амвон да учат другите, дори по-големи противници на Бог? Не сте ли дори повече от тях съучастници на Сатана? Онези, които не разбират целта на Божието дело, не знаят как да се съобразят с Божията воля. Със сигурност няма как онези, които разбират целта на делото Му, да не знаят как да се съобразят с Божията воля. Божието дело никога не греши; по-скоро човешките стремежи са погрешни. Не са ли тези пропаднали хора, които умишлено се противопоставят на Бог, дори по-зловещи и злонамерени от онези пастори и старейшини? Мнозина са тези, които се противопоставят на Бог, но има и много различни начини, по които те се противопоставят на Бог. Тъй както има всякакъв вид вярващи, така има и всякакъв вид хора, които се противопоставят на Бог, всеки различно от другия. Нито един от онези, които не разпознават ясно целта на Божието дело, не може да бъде спасен. Както и човекът да се е противопоставял на Бог в миналото, когато разбере целта на Божието дело и посвети усилията си да удовлетвори Бог, Бог ще заличи всичките му предишни грехове. Щом човекът търси истината и практикува истината, Бог няма да взима предвид какво е направил. Освен това на базата на това как човек практикува истината Бог го оправдава. Това е Божията праведност. Преди човек да е видял Бог или да е изпитал Неговото дело, както и човекът да действа спрямо Бог, Той не го взима предвид. Но след като човекът е видял Бог и е изпитал Неговото дело, всички дела и действия на човека ще бъдат въведени от Бог в „тефтерите“, защото човекът е видял Бог и е живял сред делото Му.

Когато човекът наистина е видял какво Бог притежава и е, когато е видял Неговото върховенство и когато наистина е опознал Божието дело и освен това, когато старият нрав на човека е променен, тогава човекът ще е отхвърлил своя непокорен нрав, който противостои на Бог. Може да се каже, че всеки в някакъв момент е възставал срещу Бог. Ако обаче с охота се подчиняваш на въплътения Бог и от тази позиция удовлетворяваш Божието сърце със своята вярност, практикуваш истината, която трябва, изпълняваш дълга си както трябва и спазваш правилата, които трябва, тогава ти си този човек, който е готов да отхвърли непокорството си, за да удовлетвори Бог, и този човек, който може да бъде усъвършенстван от Бог. Ако упорито отказваш да видиш грешките си и нямаш намерение да се покаеш, ако упорстваш в своето непокорство и нямаш никакво намерение да съдействаш на Бог и да Го удовлетворяваш, тогава такъв упорит и непоправим човек като теб със сигурност ще бъде наказан и със сигурност никога няма да стане такъв, който да бъде усъвършенстван от Бог. След като това е така, ти си враг на Бог днес и утре ти пак ще бъдеш враг на Бог и ще останеш враг на Бог и на следващия ден; ти завинаги ще бъдеш противник на Бог и враг на Бог. В такъв случай как Бог може да те остави на мира? Присъщо е на човека е да се противопоставя на Бог, но той не трябва да търси целенасочено „тайната“ на противопоставянето на Бог само защото промяната на природата му е непосилна задача. Ако случаят е такъв, тогава е по-добре да се оттеглиш, преди да е станало твърде късно, за да не стане наказанието ти в бъдеще по-сурово и скотската ти природа да не избухне и да стане неуправляема, докато плътското ти тяло в крайна сметка не бъде унищожено от Бог. Ти вярваш в Бог, за да получаваш благословии; но ако в крайна сметка ти се случва само нещастие, това не би ли било жалко? Призовавам ви, по-добре си направете друг план. Каквото и да сторите, би било по-добро, отколкото да вярвате в Бог: със сигурност не може пътят да е само този. Нямаше ли да продължите да оцелявате, ако не търсехте истината? Защо трябва да си разваляте отношенията с Бог по този начин?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“)

Ежедневни Божии слова Откъс 295

Аз съм свършил много работа сред хората, като през това време съм изрекъл и много думи. Всички тези думи са в името на спасението на човека и бяха изречени, за да може човекът да съответства на Мен. Въпреки това на земята съм спечелил само няколко души, които Ми съответстват, и затова казвам, че човек не цени думите Ми — това е така, защото човекът не е Мое съответствие. По този начин работата, която върша, не е само за да могат хората да Ме почитат; по-важното е, че върша това, за да може човекът да Ми съответства. Човекът е покварен и живее в капана на Сатана. Всички хора живеят в плът, живеят според егоистичните си желания и сред тях няма нито един, който да Ми съответства. Има хора, които казват, че Ми съответстват, но всички те се покланят на неясни идоли. Въпреки че признават името Ми за свято, те вървят по път, който е противоположен на Моя, и думите им са изпълнени с високомерие и самоувереност. Това е така, защото по същество всички те са против Мен и не Ми съответстват. Всеки ден те търсят следи от Мен в Библията и наслуки намират „подходящи“ откъси, които четат безконечно и рецитират като стихове. Те нито знаят как да Ми съответстват, нито какво означава да бъдат против Мен. Те просто сляпо четат стихове от Писанието. В рамките на Библията те поставят ограничения на един неясен Бог, когото никога не са виждали и не са способни да видят, и го изваждат, за да го разглеждат, когато пожелаят. Те вярват, че съществувам само в границите на Библията и Ме отъждествяват с Библията; без Библията Аз не съществувам, а без Мен не съществува и Библията. Те не обръщат внимание на Моето битие или действия, а вместо това отделят изключително и специално внимание на всяка дума от Писанието. Много повече хора дори вярват, че не трябва да правя нищо от това, което искам да направя, освен ако не е предсказано от Писанието. Те придават твърде голямо значение на Писанието. Може да се каже, че те смятат буквалното значение на думите за твърде важно, дотолкова, че използват стихове от Библията, за да претеглят всяка моя дума и да Ме осъждат. Това, което те търсят, не е начин за постигане на съответствие на Мен или начин за съответствие на истината, а начин за постигане на съответствие с думите на Библията, като вярват, че всичко, което не съответства на Библията, без изключение не е Мое дело. Такива хора не са ли послушните потомци на фарисеите? Еврейските фарисеи използваха закона на Моисей, за да осъдят Исус. Те не търсеха как да съответстват на Исус от онова време, а усърдно следваха буквата на закона, до такава степен, че след като Го обвиниха в неспазване на старозаветния закон и че Той не е Месията, в крайна сметка приковаха невинния Исус на кръста. Що за хора бяха те? Не беше ли това, че те не търсеха как да съответстват на истината? Те отделяха прекомерно внимание на всяка дума от Писанието, без да обръщат внимание нито на Моята воля, нито на стъпките и методите на Моето дело. Те не бяха хора, които търсеха истината, а хора, които твърдо се придържаха към думите; те не бяха хора, които вярваха в Бог, а хора, които вярваха в Библията. По същество те бяха пазители на Библията. За да защитят интересите на Библията, да запазят нейното достойнство и да защитят репутацията ѝ, те стигнаха дотам, че приковаха милостивия Исус на кръста. Те направиха това единствено с цел да защитят Библията и да запазят престижа на всяка дума от Библията в сърцата на хората. Затова предпочетоха да изоставят бъдещето си и жертвата за грях и осъдиха на смърт Исус, който не отговаряше на учението на Писанието. Не бяха ли всички те лакеи на всяка дума от Писанието?

А какво да кажем за хората днес? Христос е дошъл да извади наяве истината, но те биха предпочели да Го изгонят от този свят, за да могат да влязат в рая и да получат благодат. Те по-скоро биха отрекли напълно идването на истината, за да защитят интересите на Библията, те по-скоро биха приковали отново върналия се в плът Христос на кръста, за да осигурят вечното съществуване на Библията. Как може човек да получи Моето спасение, когато сърцето му е толкова злобно и природата му е толкова враждебна към Мен? Аз живея сред хората, но те не знаят за Моето съществуване. Когато осветявам човека с Моята светлина, той все още остава в неведение за съществуването Ми. Когато отприщвам гнева Си върху човека, той отрича съществуването Ми още по-настойчиво. Човек търси съответствие на думите и съответствие на Библията, но нито един човек не идва пред Мен, за да потърси начина за съответствие на истината. Човек гледа към Мен на небето и отделя особено внимание на Моето битие на небето, но никой не се интересува от Мен в плътта, защото Аз, който живея сред хората, просто съм твърде незначителен. Онези, които търсят съответствие само на думите на Библията и които търсят съответствие само на един неясен Бог, са жалка гледка за Мен. Това е така, защото това, на което се покланят, са мъртви думи и един Бог, който е способен да им даде несметни съкровища; това, на което се покланят, е един Бог, който би се оставил на милостта на човека — един Бог, който не съществува. Тогава какво могат да спечелят такива хора от Мен? Човекът просто е твърде незначителен за думите. Онези, които са против Мен, които предявяват безгранични претенции към Мен, които не обичат истината, които са непокорни към Мен — как могат те да Ми съответстват?

Онези, които са против Мен, са същите хора, които не Ми съответстват. Такива са и онези, които не обичат истината. Онези, които се бунтуват срещу Мен, се противопоставят даже още по-силно и никак не Ми съответстват. Аз предавам в ръцете на Лукавия всички онези, които не Ми съответстват, и ги оставям на покварата на Лукавия, давам им свободата да разкрият своята злоба и накрая ги предавам на Лукавия, за да бъдат погълнати. Не се интересувам колко хора Ме почитат, което ще рече, че не Ме интересува колко хора вярват в Мен. Единственото, което Ме интересува, е колко от тях Ми съответстват. Това е така, защото всички, които не Ми съответстват, са злодеи, които Ме предават; те са Мои врагове, а Аз няма да „съхраня“ враговете Си в Моя дом. Тези, които са Мое съответствие, завинаги ще служат в Моя дом, а тези, които вървят против Мен, завинаги ще бъдат подложени на наказанието Ми. Онези, за които са важни само думите на Библията и не се интересуват нито от истината, нито от това да търсят Моите стъпки — те са против Мен, защото Ми поставят граници според Библията, ограничават Ме до пределите на Библията и така са богохулни до крайност към Мен. Как биха могли такива хора да дойдат пред Мен? Те не обръщат внимание на делата Ми, нито на волята Ми, нито на истината, а вместо това са обсебени от думите — думите, които убиват. Как може такива хора да са Мое съответствие?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да търсиш начин да съответстваш на Христос“)

Ежедневни Божии слова Откъс 296

След като идването на Исус в плът стана факт, човекът повярва, че на небето има не само Отец, но и Син, и дори Дух. Традиционната представа, която хората са си изградили, е, че на небето има такъв Бог: триединен Бог, който е Отец, Син и Свети Дух. Всички хора имат такива представи: Бог е един, но се състои от три части, които, всички онези, здраво закотвени в традиционните представи, смятат за Отец, Син и Свети Дух. Само тези три части, съединени в едно, са целият Бог. Без Светия Отец Бог не би бил цял. По същия начин Бог не би бил цял и без Сина или Светия Дух. В своите представи хората вярват, че нито Отец, нито Синът сами по себе си могат да бъдат смятани за Бог. Само Отец, Син и Свети Дух заедно могат да бъдат смятани за Самия Бог. Всички религиозни хора и дори всеки последовател сред вас вярва в това. И все пак, никой не може да обясни дали това убеждение е правилно, тъй като вие винаги сте в мъгла от объркване по отношение на Самия Бог. Макар че това са представи, вие не знаете дали са правилни или погрешни, защото сте твърде силно заразени от религиозни идеи. Приели сте твърде сериозно тези традиционни представи за религията и тази отрова е проникнала твърде дълбоко във вас. Ето защо и по този въпрос сте се поддали на това пагубно влияние, защото триединният Бог просто не съществува. Тоест Троицата от Отец, Син и Свети Дух просто не съществува. Всичко това са традиционните представи на човека и погрешните му убеждения. В продължение на много векове човекът е вярвал в тази Троица, която е скроена от представи в човешкия ум, измислена от човека, която той никога не е виждал. През всички тези години е имало много тълкуватели на Библията, които са обяснявали „истинското значение“ на Троицата, но тези обяснения на триединния Бог като три отделни единосъщни личности са размити и неясни и всички хора са объркани от „конструкцията“ на Бог. Няма велик човек, който да е успял да предложи задълбочено обяснение; повечето обяснения отговарят на изискванията по отношение на аргументация и теория, но нито един човек не разбира напълно ясно нейното значение. Това е така, защото тази велика Троица, която хората пазят в сърцата си, просто не съществува. Защото няма човек, който някога да е виждал истинския лик на Бог, нито пък е имал щастието да се изкачи до Божията обител и да влезе, за да разгледа предметите в дома, където живее Бог, да определи с точност колко десетки хиляди или стотици милиони поколения има в „Божия дом“ или да проучи от колко точно части се състои изначалната конструкция на Бог. Основното, което трябва да се изследва, е следното: възрастта на Отца и Сина, както и на Светия Дух; съответния външен вид на всяка от личностите; как точно Те се разделят и как стават едно цяло. За съжаление, през всичките тези години, нито един човек не е успял да установи истината по тези въпроси. Всички правят само догадки, защото нито един човек не се е изкачил до небето, за да посети Бог и не се е върнал с „доклад от разследване“ за цялото човечество, с който да съобщи истината по въпроса на всички онези пламенни и благочестиви вярващи, загрижени за Троицата. Разбира се, вината за формирането на подобни представи не може да бъде хвърлена върху човека — защо Отец Йехова не е помолил Сина Исус да Го придружава, когато е създавал човечеството? Ако в началото всички се бяха наричали Йехова, щеше да е по-добре. Ако трябва да потърсим вина някъде, нека да се спрем на моментния пропуск на Бог Йехова, който не е призовал Сина и Светия Дух пред Себе Си по време на сътворението, а е извършил Своето дело сам. Ако всички Те бяха работили едновременно, тогава нямаше ли да станат едно цяло? Ако от самото начало до края съществуваше само името Йехова, а не името на Исус от Епохата на благодатта, или ако по онова време Той все още се наричаше Йехова, тогава на Бог нямаше ли да Му бъде спестено страданието от това разделение, на което е подложен от страна на хората? Със сигурност Йехова не може да бъде обвиняван за всичко това; ако трябва някой да бъде обвиняван, нека това бъде Светият Дух, който, в продължение на хиляди години, продължава делото Си под името Йехова, Исус и дори Светият Дух, като заблуждава и обърква хората така, че те да не могат да разберат кой точно е Бог. Ако Самият Свети Дух беше действал без форма и образ, и, освен това, без име като Исус, и ако човекът не можеше нито да Го докосне, нито да Го види, а само да чува звуците на гръмотевиците, тогава нямаше ли такова дело да е от по-голяма полза за човечеството? И така, какво може да се направи сега? Човешките представи са се натрупали като планина и са се разпрострели като море до такава степен, че днешният Бог вече не може да ги търпи и е в пълно недоумение. В миналото, когато имаше само Йехова, Исус и между Тях Светият Дух, човекът вече не знаеше как да се справи, а сега се добавя и Всемогъщият, за когото дори се казва, че също е част от Бог. Знае ли някой кой е Той и в съчетание с коя личност от Троицата е бил или в коя личност се е крил толкова много години? Как може човек да понесе това? Триединният Бог беше достатъчен, за да трябва на човека цял живот да си Го обясни, но сега има „един Бог в четири личности“. Как може да се обясни това? Можеш ли да го обясниш? Братя и сестри! Как сте вярвали в такъв Бог до днес? Свалям ви шапка. Триединният Бог вече беше достатъчно сложен за приемане; как можете да продължавате да имате такава непоклатима вяра в този единствен Бог с четири личности? Призовани сте да излезете, но вие отказвате. Това е немислимо! Наистина сте невероятни! Човек всъщност може да стигне толкова далеч, че да вярва в четири Бог и да не го смята за нещо съществено; не мислите ли, че това е чудо? Ако ви погледне някой, няма да разбере, че сте способни да направите такова голямо чудо! Нека ви кажа, че в действителност триединният Бог не съществува никъде в тази вселена. Бог няма Отец и Син, а още по-малко е вярна концепцията, че Отецът и Синът заедно използват Светия Дух като инструмент. Цялата тази идея е най-голямата заблуда на света и просто не съществува! И все пак, дори такава заблуда има своя произход и не е напълно безпочвена, защото вашите умове не са толкова просто устроени и вашите мисли не са напълно лишени от здрав разум. Напротив, те са доста подходящи и изобретателни, дотолкова, че са непристъпни дори за никой Сатана. Жалкото е, че всички тези мисли са заблуди и просто не съществуват! Вие изобщо не сте видели реалната истина; просто правите догадки и фантазирате, а след това превръщате всичко това в разказ, за да спечелите измамно доверието на другите и да имате превъзходство над най-глупавите хора, които нямат съобразителност и разум, така че те да повярват във вашите велики и прочути „експертни учения“. Това истина ли е? Това ли е начинът на живот, който човек трябва да приеме? Всичко това са безсмислици! Нито една дума не е уместна! През всичките тези години Бог е бил разделян от вас по този начин, бил е разделян все по-фино с всяко следващо поколение, до степента, в която един Бог е открито разделен на трима Богове. И сега за човека е просто невъзможно да съедини отново Бог в едно, защото сте Го разделили твърде фино! Трудно е да се каже колко дълго щяхте да продължавате нагло по този начин, ако не бях извършил навреме Своето дело, преди да е станало твърде късно! Ако все така продължавате да разделяте Бог, как може Той все още да е вашият Бог? Ще можете ли все още да Го разпознаете? Ще успеете ли да откриете своя произход? Ако бях дошъл малко по-късно, вероятно щяхте да изпратите „Отца и Сина“, Йехова и Исус обратно в Израил и да твърдите, че самите вие сте част от Бог. За щастие, това са последните дни. Денят, който отдавна очаквах, най-накрая настъпи и едва след като извърших този етап от делото със собствената Си ръка, вашето разделяне на Самия Бог беше спряно. Ако не бях направил това, вие щяхте да се развихрите, дори щяхте да поставите всички Сатани сред вас на вашите маси и да им се кланяте. Това е вашето изкуство! Това е вашият начин да разделяте Бог! Ще продължите ли да го правите и сега? Нека ви попитам: Колко Бог има? Кой Бог ще ви донесе спасение? На кого се молите винаги — на първия, на втория или на третия Бог? В кой Бог вярвате винаги? В Отца ли? Или в Сина? Или пък в Духа? Кажи Ми в кого вярваш. Въпреки че с всяка дума казвате, че вярвате в Бог, това, на което всъщност вярвате, е вашият собствен мозък! Бог просто не е в сърцата ви! А в умовете ви има няколко такива Троици! Не сте ли съгласни?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съществува ли Троицата?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 297

Ако трите етапа на делото се оценяват в съответствие с тази концепция за Троицата, тогава трябва да има три Бог, тъй като делата, които всеки от тях извършва, не са еднакви. Ако някой от вас твърди, че Троицата наистина съществува, тогава нека да обясни какво точно представлява този единствен Бог в три личности. Какво представлява Светият Отец? Какво представлява Синът? Какво представлява Светият Дух? Йехова ли е Светият Отец? Исус ли е Синът? Тогава какво ще кажете за Светия Дух? Отецът не е ли Дух? Нима същността на Сина не е също Дух? Нима делото на Исус не беше дело на Светия Дух? Нима делото на Йехова по онова време не беше извършено от Дух, същият като този на Исус? Колко Духа може да има Бог? Според твоето обяснение трите личности на Отца, Сина и Светия Дух са едно цяло; ако това е така, тогава излиза, че има три Духа, но ако има три Духа, това означава, че има трима Богове. Това означава, че няма един истински Бог; как може такъв Бог да е запазил изначалната същност на Бог? Ако приемаш, че има само един Бог, как тогава Той може да има син и да бъде баща? Това не са ли само твоите представи? Има само един Бог, само една личност в този Бог и само един Божи Дух, точно както е записано в Библията, че „има само един Свят Дух и само един Бог“. Независимо дали Отец и Син, за които говориш, съществуват, все пак има само един Бог, а същността на Отца, Сина и Светия Дух, в която вярваш, е същността на Светия Дух. Иначе казано, Бог е Дух, но е способен да стане плът и да живее сред хората, както и да бъде над всичко. Неговият Дух е всеобхватен и вездесъщ. Той може да бъде едновременно в плътта и във и над вселената. Щом всички хора казват, че Бог е единственият истински Бог, значи има един-единствен Бог, който не може да бъде разделен по желание от никого! Бог е само един Дух и само една личност; и това е Божият Дух. Ако е така, както ти твърдиш, тогава не са ли Отецът, Синът и Светият Дух три Бог? Светият Дух е едно, Синът — второ, а Отецът — нещо трето. Техните личности и Техните същности са различни, така че как тогава всеки от Тях може да бъде част от един-единствен Бог? Светият Дух е Дух; това е лесно за разбиране от човека. Ако това е така, то Отецът е още повече Дух. Той никога не е слизал на земята и никога не е ставал плът; в сърцата на хората Той е Бог Йехова и със сигурност също е Дух. Тогава каква е връзката между Него и Светия Дух? Дали това е връзката между Отец и Син? Или е връзката между Светия Дух и Духа на Отца? Еднаква ли е същността на всеки Дух? Или Светият Дух е инструмент на Отца? Как може да се обясни това? А каква е връзката между Сина и Светия Дух? Дали това е връзка между два Духа или връзка между човек и Дух? Това са все неща, които не могат да бъдат обяснени! Ако всички Те са един Дух, тогава не може да се говори за три личности, защото Те са обладани от един Дух. Ако бяха отделни личности, тогава Техните Духове щяха да се различават по сила и Те просто не биха могли да бъдат един-единствен Дух. Тази концепция за Отец, Син и Свети Дух е изключително абсурдна! Тя разделя Бог и Го превръща в три отделни личности, всяка от които има състояние и Дух; как тогава Той може да бъде един Дух и един Бог? Кажете Ми, небето и земята, и всички неща от Отца, Сина или Светия Дух са създадени? Някои казват, че Те са създали всичко това заедно. Тогава кой изкупи човечеството? Дали това беше Светият Дух, Синът или Отецът? Някои казват, че Синът е този, който изкупи човечеството. Тогава кой е Синът по Своята същност? Не е ли Той въплъщението на Божия Дух? Въплъщението нарича Бог на небето „Отец“ от гледната точка на сътворен човек. Нима не знаеш, че Исус беше роден чрез зачатието на Светия Дух? Светият Дух е в Него; каквото и да казваш, Той все пак е едно с Бог на небето, защото Той е въплъщението на Божия Дух. Тази идея за Сина просто не е вярна. Един е Духът, който извършва цялото дело; единствено Самият Бог, т.е. Божият Дух, извършва Своето дело. Кой е Божият Дух? Не е ли това Светият Дух? Не е ли Светият Дух този, който действа в Исус? Ако делото не беше извършено от Светия Дух (т.е. Божия Дух), тогава можеше ли Неговото дело да представлява Самия Бог? Когато Исус нарече Бог на небето „Отец“, докато се молеше, Той направи това единствено от гледната точка на сътворен човек, само защото Божият Дух беше облечен в обикновена и нормална плът и имаше външната обвивка на сътворено същество. Макар че в Него беше Божият Дух, външният Му вид все пак беше на нормален човек; с други думи, Той беше се превърнал в „Човешкият Син“, за когото всички хора, включително Самият Исус, говореха. Като се има предвид, че е наречен „Човешки Син“, Той е човек (независимо дали е мъж или жена, във всеки случай с външната обвивка на човешко същество), роден в нормално семейство от обикновени хора. Следователно, когато Исус нарече Бог на небето „Отец“, той направи същото като вас, когато вие първоначално Го нарекохте Отец; Той направи това от гледната точка на сътворен човек. Помните ли още Господнята молитва, на която Исус ви научи? „Отче наш, Който си на небесата […]“. Той помоли всички хора да наричат Бог на небето с името „Отец“. И тъй като Той също Го наричаше „Отец“, Исус правеше това от гледната точка на човек, който е равнопоставен на всички вас. Тъй като вие нарекохте Бог на небето „Отец“, Исус се смяташе за равнопоставен на вас и за човек на земята, избран от Бог (т.е. за Божият Син). Ако вие наричате Бог „Отец“, не е ли това, защото сте сътворени същества? Колкото и голяма да беше властта на Исус на земята, преди разпятието Той беше само Човешки син, управляван от Светия Дух (т.е. от Бог), и едно от сътворените същества на земята, тъй като все още не беше завършил делото Си. Ето защо това, че Той наричаше небесния Бог „Отец“, беше само израз на Неговото смирение и покорство. Това, че се обръщаше към Бог (т.е. към Духа на небето) по такъв начин обаче не доказва, че Той беше Синът на Божия Дух на небето. По-скоро Неговата гледна точка беше различна, а не че Той беше различна личност. Съществуването на отделни личности е заблуда! Преди да бъде разпънат на кръста, Исус беше Човешки син, обвързан от ограниченията на плътта, и не притежаваше напълно властта на Духа. Ето защо Той можеше да търси волята на Бог Отец само от гледната точка на сътворено същество. Така, както Той три пъти се моли в Гетсиманската градина: „Не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“. Преди да бъде положен на кръста, Той беше само юдейският Цар; Той беше Христос, Човешкият Син, а не въплътена слава. Ето защо, от позицията на сътворено същество, Той наричаше Бог „Отец“. Не може да се каже, че всеки, който нарича Бог „Отец“, е Негов Син. Ако беше така, тогава нямаше ли вие всички да станете „Синът“, след като Исус ви научи на Господнята молитва? Ако все още не сте убедени, тогава Ми кажете кой е този, когото наричате „Отец“? Ако имате предвид Исус, тогава кой е Отецът на Исус според вас? След като Исус си отиде, тази идея за Отец и Син вече не съществуваше. Тази идея беше уместна само в годините, когато Исус стана плът; във всички останали случаи, когато наричате Бог „Отец“, връзката е между Бог Творец и сътвореното същество. Няма време, в което тази идея за Троицата на Отца, Сина и Светия Дух да може да устои; тя е заблуда, която рядко се среща през вековете и не съществува!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съществува ли Троицата?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 298

Това може да напомни на повечето хора думите на Бог от Битие: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“ (Битие 1:26). Като се има предвид, че Бог казва: „Да създадем човека по Нашия образ“, тогава „Да създадем“ предполага двама или повече; тъй като Той е казал „Да създадем“, значи няма само един Бог. Така хората започват да мислят абстрактно за отделни личности и от тези думи възниква идеята за Отца, Сина и Светия Дух. Тогава какъв е Бог Отец? Какъв е Синът? И какъв е Светият Дух? Възможно ли е днешното човечество да е създадено по образа на един Бог, в Когото са свързани заедно трима? Тогава на кого е подобен образът на човека — на образа на Отца, на Сина или на Светия Дух? По образа на коя от личностите на Бог е създаден човекът? Тази идея, която хората имат, е просто погрешна и безсмислена! Тя само разделя един Бог на няколко Бог. По времето, когато Мойсей написа Битие, човечеството вече беше създадено след сътворението на света. В самото начало, при създаването на света, Моисей не съществуваше. И едва много по-късно Мойсей написа Библията, така че как би могъл да знае какво е говорил Бог на небето? Той не е имал никакво понятие как Бог е създал света. В Стария завет на Библията не се споменава нито Отец, нито Син, нито Свети Дух, а само единственият истински Бог, Йехова, който извършва Своето дело в Израил. Той е наричан с различни имена в зависимост от епохата, но това не може да докаже, че всяко име се отнася за различна личност. Ако това беше така, тогава нямаше ли да има безброй личности в Бог? Това, за което се пише в Стария завет, е делото на Йехова, етап от делото на Самия Бог за започване на Епохата на закона. Това беше Божието дело, където каквото Той казваше, това ставаше, и каквото Той заповядваше, това се случваше. Никога Йехова не е казвал, че е Отец, дошъл да извърши дело, нито пък е пророкувал, че Синът ще дойде да изкупи човечеството. А що се отнася до времето на Исус, казваше се само, че Бог е станал плът, за да изкупи цялото човечество, а не че Синът е дошъл. Тъй като епохите не си приличат и делото, което извършва Самият Бог, също е различно, Той трябва да извършва Своето дело в различни сфери. Така идентичността, в която Той се представя, също е различна. Човекът вярва, че Йехова е Отец на Исус, но това всъщност не беше признато от Исус, който каза: „Ние никога не сме се различавали като Отец и Син; Аз и Небесният Отец сме едно. Отец е в Мене и Аз съм в Отца; когато човек вижда Сина, той вижда Небесния Отец“. В крайна сметка, независимо дали става дума за Отца или Сина, Те са един Дух, който не е разделен на отделни личности. Когато човекът се опита да обясни, нещата се усложняват с идеята за различни личности, както и с връзката между Отец, Син и Дух. Когато човекът говори за отделни личности, това не материализира ли Бог? Човекът дори класифицира личностите като първа, втора и трета; всичко това са само човешки фантазии, които не заслужават внимание и са напълно нереалистични! Ако попиташ човека: „Колко Бог има?“, той ще каже, че Бог е Троицата на Отца, Сина и Светия Дух: единственият истински Бог. Ако попиташ още: „Кой е Отец?“, той ще отговори: „Отец е Божият Дух на небето; Той ръководи всичко и е Господарят на небето“. „Тогава Йехова ли е Духът?“. Човекът ще отговори: „Да!“. Ако след това го попиташ: „Кой е Синът?“, той, разбира се, ще каже, че Исус е Синът. „Тогава каква е историята на Исус? Откъде е дошъл Той?“. Той ще отговори: „Исус е роден от Мария чрез зачатието на Светия Дух“. Тогава Неговата същност не е ли същата, като тази на Духа? Неговото дело не е ли олицетворение и на Светия Дух? Йехова е Духът, такава е и същността на Исус. Сега, в последните дни, не е толкова необходимо да се казва, че това пак е Духът; как биха могли Те да са различни личности? Не е ли това просто Божият Дух, който извършва делото на Духа от различни гледни точки? В този смисъл, разлика между личностите няма. Исус беше заченат чрез Светия Дух и несъмнено Неговото дело беше дело именно на Светия Дух. В първия етап от делото, извършено от Йехова, Той нито стана плът, нито се яви на хората. Така че хората никога не са виждали как изглежда. Без значение колко голям и висок е бил, Той все пак е Духът, Самият Бог, който е създал човека в началото. Тоест Той беше Божият Дух. Той говореше на хората от облаците, само като Дух, и никой не стана свидетел на появата Му. Едва в Епохата на благодатта, когато Божият Дух дойде в плът и се въплъти в Юдея, човекът за първи път видя образа на въплъщението като евреин. В Него нямаше нищо от Йехова. Въпреки това, Той беше заченат от Светия Дух, т.е. заченат от Духа на Самия Йехова, и Исус все пак се роди като въплъщение на Божия Дух. Това, което човекът видя за първи път, беше Светият Дух, който се спусна като гълъб върху Исус; това не беше Духът, присъщ единствено на Исус, а по-скоро Светият Дух. Тогава може ли Духът на Исус да бъде отделен от Светия Дух? Ако Исус е Исус, Синът, и Светият Дух е Светият Дух, тогава как биха могли Те да са едно? Ако беше така, делото нямаше да може да бъде извършено. Духът в Исус, Духът на небето и Духът на Йехова са едно цяло. То се нарича Светият Дух, Божият Дух, седемкратно усиленият Дух и всеобхватният Дух. Божият Дух може да върши много дела. Той може да създаде света и да го унищожи, като залее земята; Той може да изкупи цялото човечество, а освен това може да завоюва и унищожи цялото човечество. Всички тези дела се извършват от Самия Бог и не могат да бъдат извършени от никоя от личностите на Бог вместо Него. Неговият Дух може да бъде наричан с имената Йехова и Исус, както и Всемогъщият. Той е Господ и Христос. Той може да стане и Човешкият Син. Той е както на небесата, така и на земята; Той е високо над вселените и сред множеството. Той е единственият Господар на небесата и земята! От времето на сътворението досега това дело се извършва от Самия Божи Дух. Независимо дали става дума за дела в небесата или в плътта, всичко се извършва от Неговия собствен Дух. Всички създания, без значение дали са на небето или на земята, са в дланта на Неговата всемогъща ръка; всичко това е дело на Самия Бог и не може да бъде извършено от никой друг вместо Него. В небесата Той е Духът, но и Самият Бог; сред хората Той е плът, но остава Самият Бог. Въпреки че може да бъде наричан със стотици хиляди имена, Той все пак е Самият Той, пряк израз на Неговия Дух. Изкуплението на цялото човечество чрез Неговото разпятие беше извършено пряко от Неговия Дух, както и провъзгласяването към всички народи и всички земи през последните дни. Винаги и всякога Бог може да бъде наречен само всемогъщия и единствен истински Бог, Самият всеобхватен Бог. Отделните личности не съществуват, а още по-малко тази идея за Отец, Син и Свети Дух. Има само един Бог на небето и на земята!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съществува ли Троицата?“)

Ежедневни Божии слова Откъс 299

Планът за управление на Бог обхваща шест хиляди години и е разделен на три епохи в зависимост от различията в Неговото дело: Първата е старозаветната Епоха на закона; втората е Епохата на благодатта; а третата е Епохата на последните дни — Епохата на царството. Във всяка епоха е представена различна идентичност. Това се дължи единствено на разликата в делото, т.е. на нуждите на делото. Първият етап от делото през Епохата на закона беше извършен в Израил, а вторият етап от приключването на делото на изкуплението беше извършен в Юдея. За делото на изкуплението Исус беше роден чрез зачатието на Светия Дух и като единствен Син. Всичко това беше според нуждите на делото. В последните дни Бог иска да разшири Своето дело в езическите народи и да завоюва хората там, така че името Му да бъде велико сред тях. Той иска да насочи човека към разбиране и навлизане в цялата истина. Цялото това дело се извършва от един Дух. Въпреки че Той може да прави това от различни гледни точки, естеството и принципите на делото остават същите. Като наблюдаваш принципите и естеството на делото, което Те са извършили, ще разбереш, че всичко това е направено от един Дух. Все пак някои могат да кажат: „Отец е Отец; Синът е Синът; Светият Дух е Светият Дух и накрая ще станат едно“. Тогава как трябва да Ги направиш едно? Как е възможно Отец и Светият Дух да бъдат свързани в едно? Ако Те изначално са две личности, тогава независимо от начина, по който са съединени, няма ли да останат две части? Когато говорите за свързването Им в едно, не е ли това просто съединяване на две отделни части, за да се получи едно цяло? Но не бяха ли Те две части, преди да бъдат свързани в едно цяло? Всеки дух има отделна същност и два духа не могат да бъдат превърнати в един. Духът не е материален обект и не прилича на нищо друго в материалния свят. Според човешките представи Отец е един Дух, Синът е друг, а Светият Дух е още един, след което трите Духа се смесват като три чаши вода в едно цяло. Не е ли това моментът, в който трите личности се свързват в едно цяло? Това е напълно погрешно и абсурдно обяснение! Не е ли това разделяне на Бог? Как Отец, Син и Свети Дух могат да станат едно? Не са ли Те три части, всяка от които има различна природа? Има и други, които казват: „Нима Бог не е заявил изрично, че Исус е Неговият възлюбен Син?“. Исус е възлюбеният Син на Бог, в когото е Неговото благоволение — това със сигурност е казано от Самия Бог. Това беше Бог, свидетелстващ за Себе Си, но просто от различна гледна точка — тази на Духа в небето, свидетелстващ за Своето собствено въплъщение. Исус е Неговото въплъщение, а не Неговият Син на небето. Разбираш ли? Нима думите на Исус, че „Аз съм в Отца и Отец е в Мене“ не показват, че Те са един Дух? И не е ли въплъщението причината Те да бъдат разделени между небето и земята? В действителност Те пак са едно; независимо от всичко, това е просто Бог, който свидетелства за Себе Си. Поради смяната на епохите, нуждите на делото и различните етапи на Божия план за управление, името, с което хората наричат Бог, също е различно. Когато дойде да извърши първия етап от делото, Той можеше да се нарича само Йехова, който е пастирът на израилтяните. Във втория етап въплътеният Бог можеше да бъде наричан само Господ и Христос. Но по онова време Духът в небето заяви само, че Той е възлюбеният Син на Бог, без да споменава, че е единственият Син на Бог. Това просто не се случи. Как е възможно Бог да има едно-единствено дете? Тогава Бог не би ли се превърнал в човек? Тъй като беше въплъщението, Той беше наречен възлюбеният Син на Бог и от това произлезе връзката между Отец и Син. Причината е просто в разделението между небето и земята. Исус се молеше от гледната точка на плътта. Тъй като беше облечен в плът с такава нормална човешка природа, Той каза това именно от гледна точка на плътта: „Моята външна обвивка е на сътворено същество. Тъй като се облякох в плът, за да дойда на тази земя, сега съм много, много далеч от небето“. Поради тази причина Той можеше да се моли на Бог Отец само от гледната точка на плътта. Това беше Неговият дълг и въплътеният Божи Дух трябваше да притежава това качество. Не може да се каже, че Той не беше Бог само защото се молеше на Отца от гледната точка на плътта. Въпреки че беше наречен възлюбения Син на Бог, Той все пак беше Самият Бог, защото беше само въплъщението на Духа и Неговата същност пак беше тази на Духа. Хората се чудят защо Той се е молил, ако е бил Самият Бог. Това е така, защото Той беше въплътеният Бог — Бог, който живее в плът, а не Духът в небето. От гледна точка на човека, Отец, Син и Свети Дух са Бог. Само трите личности, съчетани в едно цяло, могат да бъдат смятани за единствения истински Бог и така Неговата сила става изключително голяма. Има хора, които казват, че само по този начин Той може да бъде седемкратно усиленият Дух. Когато Синът се молеше след Своето идване, Той се молеше именно на този Дух. В действителност Той се молеше от гледната точка на сътворено същество. Тъй като плътта не е цяла, Той не беше цял и когато дойде в плът, имаше много слабости, и беше много смутен, докато извършваше Своето дело в плътта. Ето защо Той се моли три пъти на Бог Отец, преди да бъде разпнат на кръста, както и много пъти преди това. Той се молеше сред учениците Си; молеше се сам на планината; молеше се, когато се качи на рибарската лодка; молеше се сред множество хора; молеше се, когато разчупваше хляба и се молеше, когато благославяше другите. Защо правеше това? Духът беше този, на когото Исус се молеше; Той се молеше на Духа, на Бог в небесата, от гледната точка на плътта. Следователно, от гледната точка на човека, в онзи тогавашен етап от делото Исус стана Синът. В сегашния етап обаче Той не се моли. Защо е така? Това е така, защото това, което Той носи, е делото на словото, както и съдът и порицанието на словото. Той няма нужда от молитви, а Неговото служение е да говори. Той не е поставен на кръста и не е предаден от хората на онези, които имат власт. Той просто изпълнява Своето дело. По времето, когато Исус се молеше, Той се молеше на Бог Отец за слизането на небесното царство, за изпълнението на волята на Отца и за делото, което предстоеше. В този етап от делото небесното царство вече е слязло, така че трябва ли Той все още да се моли? Неговото дело е да доведе епохата до край, а други нови епохи няма, така че нужно ли е да се моли за следващия етап? Страхувам се, че не!

В човешките обяснения има много противоречия. Наистина, всички тези представи са човешки; ако не се задълбочите, всички вие бихте повярвали, че те са верни. Нима не знаете, че такива идеи като триединен Бог са само човешки представи? Няма човешко познание, което да е пълно и задълбочено. Винаги има несъвършенства, а човекът има твърде много идеи; това показва, че сътвореното същество просто не може да обясни Божието дело. В ума на човека има твърде много неща, произлизащи от логиката и мисълта, които противоречат на истината. Може ли твоята логика да направи задълбочен анализ на Божието дело? Можеш ли да вникнеш в същината на всички дела на Йехова? Ти като човек можеш ли да прозреш всичко или Самият Бог е този, който може да вижда във вечността? Ти ли можеш да виждаш от далечното минало до безкрайното бъдеще или Бог е този, който може да го направи? Какво ще кажеш? Нима си достоен да обясниш Бог? На какво се опира твоето обяснение? Ти Бог ли си? Небето, земята и всички неща са създадени от Самия Бог. Не си ти този, който е направил всичко това, така че защо даваш неверни обяснения? И така, продължаваш ли да вярваш в триединния Бог? Не смяташ ли, че ти е твърде тежко така? За теб би било най-добре да вярваш в един Бог, а не в три. Най-добре е да ти бъде леко, защото бремето на Господа е леко.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съществува ли Троицата?“)