Ежедневни Божии слова  Откъс 281

Не може да се говори за Бог и за човека на равни начала. Божията същност и Божието дело са напълно неразгадаеми и неразбираеми за човека. Ако Бог лично не върши делото Си и не изрича словата Си сред човека, то каквото и да става, човекът не може да разбере Божиите намерения. Тогава дори и изцяло посветилите живота си на Бог не биха могли да получат Неговото одобрение. Ако Бог не се заеме с делото Си, тогава колкото и добре да се справя човекът, усилията му ще са напразни, защото Божиите мисли са неизменно по-висши от човешките, а Божията мъдрост не може да бъде проумяна от нито един човек. Затова казвам, че всички, които „напълно разбират“ Бог и Неговото дело, са неумели; всички те са надменни и невежи. Човекът не бива да ограничава Божието дело; нещо повече, човекът не може да ограничи Божието дело. В очите на Бог човекът е просто по-дребен от мравка; тогава как би могъл той да проумее Божието дело? Онези, които винаги бълват: „Бог не работи по този или онзи начин“ или „Бог е такъв или инакъв“ — нима те не говорят надменно? На всички ни трябва да е ясно, че човекът, който принадлежи на плътта, е покварен от Сатана, че самата му природа е да се противопоставя на Бог и че не може да бъде на равна нога с Бог, а още по-малко може да предложи какъвто и да е съвет, когато става въпрос за Божието дело. Що се отнася до начина, по който Бог направлява човека, това е Негово собствено дело. На човека подобава да се покорява, без да таи такъв или онакъв възглед, защото човекът е просто прах. Тъй като ние имаме намерение да търсим Бог, не бива да наслагваме върху Божието дело представите си с очакването, че Той ще се съобрази с тях, а още по-нередно е да впрягаме покварения си нрав, за да се противопоставяме яростно и умишлено на делото Му. Нима това не ни превръща в антихристи? Как е възможно да се казва, че подобни хора изобщо вярват в Бог? Тъй като вярваме, че Той съществува и желаем да сме богоугодни и да Го видим, трябва да търсим пътя на истината и пътя на съответствие с Бог. Не бива твърдоглаво да Му се противопоставяме. Нима от такива действия може да излезе нещо добро?

Днес Бог извършва ново дело. Може трудно да приемеш тези думи и да ти изглеждат необичайни, но съветът Ми към теб е да не разкриваш непринудеността си засега, защото само онези, които искрено гладуват и жадуват за праведност пред Бог, ще придобият истината и само искрено посветените Нему ще получат Божието просветление и водачество. В търсене на истината резултати се добиват с трезво спокойствие, а не с препирни и раздори. Казвайки, че „днес Бог извършва ново дело“, имам предвид Божието завръщане в плът. Може би тези думи не те трогват; може би ги мразиш или може да проявяваш голям интерес към тях. Какъвто и да е случаят, Аз се надявам, че всички искрено копнеещи за Божието явяване ще могат да се изправят пред този факт и внимателно ще изследват този факт, вместо да си правят необмислени заключения. Така постъпват мъдрите хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

Ежедневни Божии слова  Откъс 282

Как трябва да познаваме Бог, като вярваме в Него? Човек трябва да опознае Бог въз основа на настоящите Му слова и дело, без отклонение или заблуда, и преди всичко трябва да познава Божието дело, което е основата на познаването на Самия Бог. Всички онези различни заблуди, при които липсва чисто възприемане на Божиите слова, са религиозни представи; те са изопачени разбирания. Най-голямото умение на религиозните дейци е да вземат Божиите слова по начина, по който са разбирани в миналото, и да ги сравнят с Божиите слова днес. Ако, когато служиш на Бог днес, ти се придържаш към нещата, разкрити от просвещението на Светия Дух в миналото, тогава твоята служба ще причини прекъсване и ще се превърне в един вид остаряла практика, нищо повече от религиозни ритуали. Ако вярваш, че хората, които служат на Бог, трябва външно да бъдат смирени и търпеливи, наред с други качества, и ако приложиш този вид знание на практика днес, тогава това знание е религиозна представа; практикуването по този начин се равнява на проява на лицемерие. Фразата „религиозни представи“ се отнася до неща, които са изтъркани (включително разбирането на слова, изречени преди от Бог, и светлината от прякото просветление на Светия Дух), и ако се прилагат на практика днес, те нарушават Божието дело и не носят полза на човека. Ако хората не могат да изчистят от себе си нещата, които спадат към религиозните представи, тогава тези неща ще станат голяма пречка за тяхното служене на Бог. За хората с религиозни представи е невъзможно да следват стъпките на делото на Светия Дух — те изостават първо с една крачка, а след това и с две. Това е така, защото тези религиозни представи карат човека да стане изключително самодоволен и арогантен. Бог не изпитва носталгия по това, което е казал и направил в миналото; ако нещо е остаряло, Той го премахва. Наистина ли не си способен да изоставиш своите представи? Ако се придържаш към думите, които Бог е говорил в миналото, това доказва ли, че познаваш Божието дело? Ако не можеш да приемеш настоящата светлина на Светия Дух и вместо това се придържаш към светлината на миналото, може ли това да докаже, че следваш стъпките на Бог? Все още ли не можеш да изоставиш религиозните представи? Ако това е така, ще станеш човек, който се противопоставя на Бог.

Ако хората могат да изоставят религиозните си представи, те няма да използват умовете си, за да измерват думите и делото на Бог днес, и вместо това ще се покоряват пряко. Въпреки че Божието дело днес очевидно е различно от онова в миналото, ти все още можеш да изоставиш вижданията на миналото и да се покориш пряко на Божието дело днес. Ако си способен да разбереш, че трябва да отредиш почетното място на Божието дело днес, независимо от начина, по който Бог е работил в миналото, тогава ти си човек, който е изоставил своите представи, който е покорен пред Бог и който е способен да се покорява на Божието дело и слова и да следва Неговите стъпки. По този начин ти ще бъдеш човек, който наистина се покорява на Бог. Ти не анализираш и не проучваш Божието дело, а сякаш Бог е забравил предишното Си дело и ти също си го забравил. Настоящето си е настояще, а миналото си е минало, и тъй като днес Бог е изоставил това, което е направил в миналото, ти не трябва да се занимаваш с него. Само такъв човек напълно се покорява на Бог и напълно се е освободил от религиозните си представи.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само тези, които познават настоящото Божие дело, могат да служат на Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 283

Тъй като в Божието дело винаги има ново развитие, има работа, която става ненужна и остаряла, когато се появи нова работа. Тези различни видове работа, стара и нова, не си противоречат, а се допълват; всеки етап произтича от предишния. Тъй като има нова работа, старите неща, разбира се, трябва да бъдат премахнати. Например, някои отдавна установени практики и обичайни човешки изказвания, съчетани с многогодишните преживявания на човека и взетите поуки, са формирали в ума на човека представи от всякакъв вид и с всякаква форма. Това, че Бог не е разкрил напълно Своето истинско лице и присъщия Си нрав на човека — в комбинация с дългогодишното разпространение на традиционните теории от древни времена до днес — още повече допринася за формирането на такива представи у човека. Може да се каже, че в хода на вярата на човека в Бог влиянието на различни представи е довело до непрекъснатото формиране и еволюция на всякакви теоретични разбирания за Бог у човека, което е накарало много религиозни фигури, които служат на Бог, да станат Негови врагове. И така, колкото по-силни са религиозните представи на хората, толкова повече те се противопоставят на Бог и толкова повече те са врагове на Бог. Божието дело винаги е ново и никога не е старо — то никога не установява правила; вместо това преминава през различни степени на промяна и обновяване. Този начин на работа на Бог е израз на присъщия Му нрав. Освен това е и присъщият принцип на Божието дело и един от начините на извършване на делото, чрез които Бог осъществява Своето управление. Ако Бог не работеше по този начин, човек не би се променил и не би могъл да познае Бог, а Сатана не би бил победен. По този начин в делото Му непрекъснато се случват промени, които изглеждат хаотични, но всъщност са периодични. Начинът, по който човек вярва в Бог, обаче е съвсем различен. Той се придържа към стари, познати правила и системи, и колкото по-стари са те, толкова по-приятни са за него. Как би могъл глупавият ум на човека, ум, който е закостенял като камък, да приеме толкова много необясними нови Божии дела и слова? Човекът не харесва Бог, който е винаги нов и никога стар; той харесва само стария остарял, побелял Бог, който не може да ходи. Затова, понеже Бог и човекът си имат свои собствени „предпочитания“, човекът се е превърнал във враг на Бог. Много от тези противоречия все още съществуват и днес, във време, когато Бог върши ново дело в продължение на почти шест хиляди години. Поради това те са непоправими. Може би заради упорството на човека или може би заради ненарушимостта на Божиите управленски закони за всеки, тези духовници от мъжки и женски пол все още се придържат към мухлясали стари книги и документи, докато Бог продължава Своето недовършено дело на управление, сякаш никой не гледа. Въпреки че има такива неблагоприятни противоречия, които дори са неразрешими, Бог не им обръща внимание, сякаш едновременно съществуват и не съществуват. Човекът обаче все още се придържа към своите вярвания и представи и изобщо не ги изоставя. Но едно нещо е очевидно: въпреки че човек не се отклонява от позицията си, Божиите „нозе“ винаги се движат и Той винаги променя позицията Си в зависимост от средата. В крайна сметка именно човекът ще бъде победен без бой. Междувременно Бог е „най-големият враг“ на всички Свои победени врагове, но също така е „защитникът“ на човечеството, на победени и непобедени в еднаква степен. Кой може да си съперничи с Бог и да победи? Човешките представи сякаш идват от Бог, защото много от тях се появяват лека-полека вследствие на Неговото дело. Бог обаче не прощава на човека заради това, още по-малко пък го затрупва с похвали за това, че той отново и отново произвежда продукти „за Бог“, произтичащи от Неговото дело, но на практика извън него. Вместо това, Той е изключително погнусен от човешките представи и от старото, благочестиво вярване, и няма никакво намерение дори да признае датата, на която тези представи са се появили за първи път. Той изобщо не приема, че тези представи са причинени от Неговото дело, защото представите на човека идват от човешка зараза; техният източник са мислите и умът на човека — не Бог, а Сатана. Божието намерение винаги е било Неговото дело да бъде ново и живо, а не старо и мъртво, и това, към което Той иска човек да се придържа, варира в зависимост от епохата и периода и не е нито вечно, нито неизменно. Това е защото Той е Бог, който кара човека да живее и да бъде нов, а не е дявол, който кара човека да умре и да бъде стар. Нима не проумявате това? Това, че имаш представи за Бог и не си в състояние да се избавиш от тях, се дължи на неспособността ти да разбереш нещата — не е, защото има твърде малко смисъл в Божието дело, нито защото Неговото дело не се отнася деликатно към човешките чувства, а още по-малко защото Бог никога не се занимава със същинското Си дело. Не можеш да се откажеш от представите си, защото си твърде непокорен и не приличаш ни най-малко на сътворено същество, а не защото Бог те затруднява. Ти си причинил всичко това и то няма абсолютно никаква връзка с Бог; цялото страдание и бедствие е създадено от човека. Божиите мисли винаги са добри: Той не желае да те кара да развиваш представи, а желае да се обновиш и да претърпиш промяна с течение на епохите. И все пак ти не знаеш какво е добро за теб и винаги или проверяваш, или анализираш. Не Бог прави нещата трудни за теб, а сърцето ти не е богобоязливо и твоето непокорство е твърде голямо. Едно малко сътворено същество, което дръзва да вземе някаква незначителна частичка от това, което Бог е дал преди това, и се обръща и го използва, за да атакува Бог — не е ли това бунтарството на човека? Справедливо е да се каже, че хората изобщо нямат нужните качества да изразяват възгледите си пред Бог, камо ли да парадират с безполезното си, вонящо, гнило, архаично хлевоустие, както те желаят — да не говорим за онези мухлясали представи. Не са ли те дори още по-безполезни?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само тези, които познават настоящото Божие дело, могат да служат на Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 284

Делото на Бог винаги напредва и макар че целта на делото Му не се променя, методът, по който Той върши делото Си, постоянно се изменя; Така онези, които следват Бог, също постоянно се променят. Колкото повече от делото върши Бог, толкова по-пълно е познанието на човека за Бог. Вследствие на Божието дело настъпват съответни промени и в нрава на човека. Но именно поради това, че Божието дело непрекъснато се променя, онези, които не познават делото на Светия Дух, и онези нелепи хора, които не познават истината, се превръщат в хора, които се противопоставят на Бог. Божието дело никога не отговаря на представите на човека, защото Неговото дело е винаги ново, никога не е старо и Той никога не повтаря старо дело, а вместо това върши дело, което никога не е вършил преди. Тъй като Бог не повтаря Своето дело, а човекът неизменно съди за сегашното Божие дело по делото, което Той е извършил в миналото, за Бог става изключително трудно да осъществява всеки етап от делото на новата епоха. Човекът има твърде много затруднения! Той е твърде консервативен в мисленето си! Никой не познава Божието дело, но всеки го очертава. Когато напусне Бог, човекът губи живота, истината и Божиите благословения, но не приема нито живота, нито истината, а още по-малко по-големите благословения, които Бог дарява на човечеството. Всички хора искат да спечелят Бог, обаче не търпят никакви промени в Божието дело. Тези, които не приемат новото Божие дело, вярват, че Божието дело е неизменно, че то завинаги остава в застой. Според тях всичко, което е необходимо, за да получат вечно спасение от Бог, е да спазват закона и, стига да се покайват и изповядват греховете си, Божиите намерения винаги ще бъдат удовлетворени. Те са на мнение, че Бог може да бъде само Бог според закона и Бог, който беше прикован на кръста заради човека; тяхното мнение е също, че Бог не бива и не може да надхвърля Библията. Точно тези мнения са ги приковали здраво към старите закони и са ги подчинили на мъртви правила. Още повече са онези, които смятат, че каквото и да е новото Божие дело, то трябва да бъде подкрепено с пророчества, и че на всеки етап от това дело на всички онези, които Го следват с „истинско“ сърце, трябва да се показват и откровения; в противен случай това дело не би могло да бъде Божие. По начало не е лесна задача за човека да опознае Бог. Ако към това се прибавят абсурдното сърце на човека и неговата бунтовна природа, изпълнена със самомнение и самонадеяност, за него става още по-трудно да приеме новото Божие дело. Човекът нито проучва внимателно новото Божие дело, нито го приема със смирение; вместо това възприема отношение на презрение към него и очаква откровения и напътствия от Бог. Не са ли това проявленията на бунтуването и съпротивата на човека срещу Бог? Как такива хора могат да получат Божието одобрение?

Исус каза, че делото на Йехова е изоставало в Епохата на благодатта, точно както Аз казвам днес, че делото на Исус също изостава. Ако съществуваше само Епохата на закона, без Епохата на благодатта, тогава Исус нямаше да бъде разпънат на кръст и нямаше да може да изкупи греховете на цялото човечество. Ако съществуваше само Епохата на закона, дали човечеството щеше да стигне до днешния момент? Историята се движи напред, а не е ли тя един от нормалните закони на Божието дело? Не е ли тя изображение на Неговото управление на човека в цялата вселена? Историята се движи напред, както и Божието дело. Божиите намерения постоянно се променят. Той не би могъл да остане на един етап от делото Си в продължение на шест хиляди години, защото, както всеки знае, Бог е винаги нов и никога стар, и не би могъл да продължи да върши дело като разпъването на кръст, бидейки прикован на кръста веднъж, два пъти, три пъти… Така би гледал на нещата един нелеп човек. Бог не продължава да върши едно и също дело; Неговото дело е постоянно променящо се и винаги ново, точно както Аз ви говоря нови слова и върша ново дело всеки ден. Това е делото, което върша, и ключови са думите „ново“ и „чудно“. „Бог е неизменен и Бог винаги ще бъде Бог“: тази мисъл наистина е вярна; същината на Бог не се променя, Бог винаги е Бог и никога не би могъл да стане Сатана, но това не доказва, че Неговото дело е също вечно непроменящо се като същината Му. Ти казваш, че Бог е неизменен, но как тогава можеш да обясниш, че Той е винаги нов и никога — стар? Божието дело непрекъснато се разпространява и неспирно се променя, а Неговите намерения непрекъснато се разкриват и стават достояние на човека. Когато човекът изживява Божието дело, неговият нрав се променя непрестанно, както и неговото познание. Откъде тогава се появява тази промяна? Не е ли от постоянно променящото се Божие дело? Ако нравът на човека може да се променя, защо човекът да не може да допусне Моето дело и Моите слова също да се променят непрекъснато? Трябва ли Аз да Се подчинявам на човешките ограничения? Не използваш ли в това отношение пресилени аргументи?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как могат да получат Божиите откровения онези, които са ограничили Бог в представите си?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 285

Всички евреи бяха чели Стария завет и знаеха за пророчеството на Исая, че в ясла ще се роди мъжко дете. Защо тогава, въпреки че бяха напълно наясно с това пророчество, продължаваха да преследват Исус? Дали причината не е в тяхната непокорна природа и непознаване на делото на Светия Дух? По онова време фарисеите вярваха, че делото на Исус е различно от това, което знаеха за мъжкото дете, за което беше пророкувано, а днес хората отхвърлят Бог, защото делото на въплътения Бог не съответства на Библията. Не е ли същината на техния бунт срещу Бог една и съща? Можеш ли да приемеш без изключение цялото дело на Светия Дух? Ако това е дело на Светия Дух, то е правилният поток и ти трябва да го приемеш без никакви опасения; не трябва да подбираш какво да приемаш. Ако се опиташ да приложиш повече от прозренията си върху Бог и проявиш повече предпазливост към Него, тогава не е ли това нежелателно? Онова, което трябва да направиш, е не да търсиш допълнителни доказателства от Библията, а по-скоро неизменно да приемаш делото на Светия Дух, защото вярваш в Бог, за да следваш Бог, а не бива да Го проверяваш. Не трябва да търсиш допълнителни доказателства за Мен, за да докажеш, че Аз съм твоят Бог, а трябва да можеш да разпознаеш дали съм от полза за теб — това е най-важното. Дори и да намериш още неопровержими доказателства в Библията, те не могат да те доведат напълно пред Мен. Ти просто живееш в рамките на Библията, но не и пред Мен; Библията не може да ти помогне да Ме познаеш, нито да задълбочи любовта ти към Мен. Макар че Библията пророкува, че ще се роди мъжко дете, никой не можеше да прозре върху кого ще се сбъдне това пророчество, защото човекът не познаваше Божието дело и именно това накара фарисеите да се съпротивляват на Исус. Някои знаят, че Моето дело е в интерес на човека, но продължават да вярват, че Исус и Аз сме две напълно отделни, взаимно несъвместими същества. По онова време Исус изнесе пред учениците си само поредица от проповеди от Епохата на благодатта на теми като например как да практикуват, как да се събират, как да се молят и как да се отнасят към другите в Епохата на благодатта. Делото, което Той извърши, бе делото на Епохата на благодатта и Той говореше единствено за това как учениците и онези, които Го следваха по онова време, трябва да практикуват. По онова време Той извърши само делото на Епохата на благодатта и нито едно от делата на последните дни. Когато Йехова установи старозаветния закон в Епохата на закона, защо тогава не извърши делото на Епохата на благодатта? Защо не изясни предварително делото на Епохата на благодатта? Това нямаше ли да помогне на човека да го приеме? Той само пророкува, че мъжко дете ще се роди и ще дойде на власт, но не извърши предварително делото на Епохата на благодатта. Делото на Бог във всяка епоха има ясни граници; Той върши само делото на настоящата епоха и никога не извършва предварително следващия етап на делото. Само по този начин Неговото представително дело за всяка епоха може да бъде изведено на преден план. Исус говореше само за знаменията в последните дни; каза само как хората от това време трябва да са търпеливи, как трябва да бъдат спасени, как трябва да се покаят и да се изповядат, и как трябва да носят кръста и да понасят страдания. Никога не каза как човекът в последните дни трябва да постигне навлизане, нито как трябва да се стреми да удовлетвори Божиите намерения. В този смисъл не е ли абсурдно да търсим в Библията Божието дело от последните дни? Какво можеш да видиш, като просто държиш Библията в ръка? Било то тълкувател на Библията или проповедник, кой би могъл ясно да види предварително делото на днешния ден?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как могат да получат Божиите откровения онези, които са ограничили Бог в представите си?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 286

Искате ли да знаете в какво се корени противопоставянето на фарисеите на Исус? Искате ли да узнаете същността на фарисеите? Те бяха изпълнени с фантазии за Месията. Нещо повече, те вярваха само, че Месията ще дойде, но не се стремяха към живот истината. И така, дори и днес те все още очакват Месията, тъй като не познават пътя на живота и не знаят какъв е пътят на истината. Как според вас такива глупави, упорити и невежи хора биха могли да придобият Божието благословение? Биха ли могли да съзрат Месията? Те се противопоставяха на Исус, защото не познаваха насоката на делото на Светия Дух, защото не познаваха пътя на истината, изречен от Исус, и дори повече, защото не разбираха Месията. И тъй като никога не бяха виждали Месията и никога не бяха общували с Него, те допуснаха грешката да се придържат само към името на Месията, докато се противопоставят на същността Му с всички възможни средства. В същността си тези фарисеи бяха упорити, надменни и не се подчиняваха на истината. Принципът на тяхната вяра в Бог беше: колкото и задълбочена да е твоята проповед, колкото и висша да е твоята власт, ти не си Христос, ако не си наречен Месията. Това убеждение не е ли абсурдно и нелепо? Питам ви още: не ви ли е изключително лесно да извършите грешките на фарисеите от онова време, при положение че изобщо не разбирате Исус? Способен ли си да разпознаеш пътя на истината? Можеш ли наистина да гарантираш, че няма да се противопоставиш на Христос? В състояние ли си да следваш делото на Светия Дух? Ако не знаеш дали ще се противопоставиш на Христос, тогава казвам, че вече живееш на ръба на смъртта. Всички, които не познават Месията, са способни да извършат действия на противопоставяне на Исус, да Го отхвърлят, да Го оклеветят. Всички хора, които не разбират Исус, са в състояние да Го отхвърлят и да Го наругаят. Дори още повече, те могат да възприемат завръщането на Исус като подвеждане от страна на Сатана и все повече от тези хора ще заклеймят Исус, върнал се в плът. Всичко това не ви ли кара да се страхувате? Изправени сте пред нещо, което е богохулство срещу Светия Дух, разкъсване на словата на Светия Дух към църквите и отритване на всички слова, изразени от Исус. Какво можете да придобиете от Исус, ако сте толкова затъпели? Как можете да разберете делото, което Исус върши, когато Той се завръща в плът на бял облак, ако упорито отказвате да се осъзнаете? Казвам ви следното: хората, които не приемат истината, но сляпо очакват пристигането на Исус на бели облаци, със сигурност са онези, които богохулстват срещу Светия Дух и със сигурност са категорията, която ще погине. Вие желаете само благодатта на Исус и искате единствено да се насладите на блажената небесна сфера, но никога не сте се подчинявали на изречените от Исус слова и изобщо не сте приели изразената от Исус истина при завръщането Му в плът. Какво ще предложите в замяна на факта на завръщането на Исус на бял облак? Искреността ли, с която многократно извършвате грехове, а след това изричате изповедта си отново и отново? Какво ще предложите като жертва на Исус, Който се връща на бял облак? Дали е капиталът от множеството години на работа, с който се превъзнасяте? Какво ще предложите, за да ви се довери завърналият се Исус? Вашата надменна природа ли, която не се покорява на никаква истина?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята)

Ежедневни Божии слова  Откъс 287

Вашата преданост е само на думи, знанията ви са само мислене и представи, трудът ви е единствено за да придобиете небесните благословения, а каква ли ще да е вашата вяра? Дори и днес вие продължавате да сте глухи за всяко слово на истината. Вие не знаете какъв е Бог, не знаете какъв е Христос, не знаете как да се боите от Йехова, не знаете как да навлезете в делото на Светия Дух и не знаете как да различавате делото на Самия Бог от подвеждането на човек. Знаеш само да заклеймяваш всяко слово на истина, казано от Бог, което не съответства на твоите мисли. Къде е твоето смирение? Къде е твоето покорство? Къде е твоята преданост? Къде е нагласата ти за търсене на истината? Къде е богобоязливото ти сърце? Казвам ви, че тези, които вярват в Бог поради знаменията, със сигурност са категорията, която ще погине. Онези, които не са способни да приемат словата на Исус, Който се е завърнал в плът, със сигурност са рожбите на ада, потомците на архангела, категорията, която ще погине навеки. На много хора може да им е все едно какво изричам, но все пак искам да кажа на всеки така наречен светец, който следва Исус, че когато със собствените си очи видите Исус да слиза от небето на бял облак, това ще бъде времето на публичното явяване на Слънцето на праведността. Може би това ще бъде момент на голямо вълнение за теб. Трябва обаче да знаеш, че времето, когато станеш свидетел на слизането на Исус от небето, ще бъде и времето, когато ще слезеш в ада, за да бъдеш наказан, времето, когато краят на Божия план за управление е провъзгласен и когато Бог възнаграждава добрите и наказва злите. Защото Божият съд вече ще е приключил, преди човечеството да види знамения, когато го има само изразяването на истината. Тези, които приемат истината и не търсят знамения, и по този начин са били пречистени, ще са доведени пред Божия престол и ще са влезли в прегръдките на Създателя. Само онези, които упорито вярват, че „Исус, който не се носи на бял облак, е лъжехрист“, ще бъдат подложени на вечно наказание, тъй като вярват само в Исус, който извършва знамения, но не признават Исус, който изразява строг съд и предоставя живота и истинския път. И така остава само Исус да се справи с тях, когато се завърне открито на бял облак. Те са твърде упорити, твърде самоуверени, твърде надменни. Как биха могли такива отрепки да бъдат възнаградени от Исус? Завръщането на Исус е велико спасение за способните да приемат истината, но за онези, които не са способни да приемат истината, то е знамение за заклеймяване. Трябва да изберете своя път и не бива да хулите Светия Дух и да отхвърляте истината. Не бъдете невежи и надменни, а се покорявайте на напътствията на Светия Дух и жадувайте за истината и я търсете — само така ще бъдете облагодетелствани! Съветвам ви да вървите внимателно по пътя на вярата в Бог. Не правете своеволни заключения, а още повече — не бъдете небрежни и немарливи във вярата си в Бог. Знайте, че които вярват в Бог, трябва най-малкото да имат смирени и богобоязливи сърца! Които са чули истината и въпреки това гледат отвисоко на нея, са глупави и невежи. Които са чули истината и въпреки това лекомислено правят прибързани заключения или я заклеймяват, са надменни хора. Никой, който вярва в Исус, не е пригоден да проклина или заклеймява другите. Всички вие трябва да сте хора, които имат разум и приемат истината. Може би след като си чул пътя на истината и си прочел словото на живота, смяташ, че само една десетохилядна от тези думи е съгласно твоето разбиране и Библията, и затова трябва да продължиш да търсиш в тази десетохилядна от тях. Освен това те съветвам да се смириш, да не бъдеш прекалено самоуверен и да не бъдеш твърде самомнителен. С малкото богобоязливо сърце, което имаш, ще добиеш по-голяма светлина. Ако внимателно изследваш тези думи и многократно размишляваш върху тях, ще разбереш дали те са истина и дали са живот. Може би след като са прочели само няколко изречения, някои хора сляпо ще заклеймят тези думи, като кажат: „Това е само някакво си просветление от Светия Дух“ или „Това е лъжехрист, дошъл да подвежда човека“. Онези, които казват такива неща, са твърде невежи! Твърде малко разбираш ти делото и мъдростта на Бог и те съветвам да започнеш отново от самото начало! Не бива сляпо да заклеймявате изразените от Бог слова, защото през последните дни ще се появят лъжехристи, и не бива да хулите Светия Дух, защото се страхувате да не ви подведат. Не би ли било наистина жалко? Ако след нееднократни изследвания все още смяташ, че тези слова не са истината, не са пътят и не са израз на Бог, то накрая ще бъдеш наказан и ще останеш неблагословен. Ако не можеш да приемеш тази истина, изречена толкова ясно и недвусмислено, то не си ли негоден за Божието спасение? Не си ли някой, на когото му липсва благословията на завръщането пред Божия престол? Помисли за това! Не бъди прибързан и импулсивен и не приемай вярата в Бог като игра! Мисли заради крайната си цел, заради перспективите си, заради живота си и не изигравай сам себе си! Можеш ли да приемеш тези слова?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята)

Ежедневни Божии слова  Откъс 288

По онова време част от делото на Исус се основаваше на Стария завет, както и на Мойсеевите закони и словата на Йехова, свързани с Епохата на закона. Всичко това Исус използваше, за да изпълни част от делото Си. Той проповядваше на хората и поучаваше в синагогите. Изобличаваше враждебните фарисеи с предсказанията на старозаветните пророци и разкриваше непокорството им с думи от Писанието, като по този начин ги осъждаше. Защото те презираха това, което Исус вършеше, особено това, че голяма част от делата на Исус не бяха извършени според законите на Писанието, още повече, че Неговото учение беше над техните думи и дори над това, което бе предсказано от пророците в Писанието. Делото на Исус бе само за изкуплението на човека и за разпъването на кръст. Нямаше нужда Той да говори повече, за да спечели някого. Голяма част от това, на което Той учеше хората, се основаваше на думите от Писанието, но дори и без Писанието Той все пак щеше да бъде в състояние да завърши делото на разпъването на кръст. Неговото дело не бе дело на словото и не бе извършено за покоряване на човечеството, а за изкупление на човечеството. Исус действаше само като жертва за греха на човечеството, но не и като източник на слово за човечеството. Той не извърши делото на езичниците, което бе дело за покоряване на човечеството, а делото на разпятието — дело, което бе извършено сред онези, които вярват в Бог. Въпреки че делото Му бе извършено въз основа на Писанията и Той използваше предсказаното от древните пророци, за да осъди фарисеите, това бе достатъчно, за да завърши делото на разпятието. Ако днешното дело все още се извършваше въз основа на предсказанията на древните пророци в Писанията, тогава щеше да е невъзможно Бог да ви покори, защото Старият завет не съдържа данни за непокорството и греховете ви, китайци; не съдържа история на вашите грехове. Следователно, ако това дело все още се пазеше в Библията, вие никога нямаше да се подчините. Библията разказва само ограничена история на израилтяните, по която не може да се установи дали сте зли или добри хора и не можете да бъдете съдени. Представете си, че Аз бих ви съдил според историята на израилтяните — щяхте ли все още да Ме следвате, както правите днес? Знаете ли колко е трудно с вас? Ако през този етап не бяха изречени думи, щеше да е невъзможно да се осъществи делото на завоеванието. Тъй като не дойдох, за да бъда прикован на кръста, трябва да говоря думи, които са отделени от Библията, за да можете да бъдете завоювани. Делото, което Исус извърши, беше просто следващият етап след Стария завет. То бе използвано, за да започне и продължи една нова епоха. Защо Той каза: „Не дойдох да наруша, а да изпълня“? В Неговото дело имаше много неща, които се различаваха от спазваните закони и заповеди на израилтяните от Стария завет, защото Той не дойде да наруши закона, а да го изпълни. Процесът на изпълнение включваше много практически неща: Неговото дело бе по-практично и реалистично, а освен това бе по-скоро живо, отколкото сляпо спазване на правила. Нима израилтяните не спазваха съботата? Когато Исус дойде, Той не спазваше съботата, защото каза, че Човешкият син е Господар на съботата, а когато дойде Господарят на съботата, Той прави каквото си пожелае. Той дойде да изпълни законите на Стария завет и да промени законите. Всичко, което се прави днес, се основава на сегашното време, но все пак лежи върху основата на делото на Йехова в Епохата на закона и не нарушава тези граници. Например да пазиш езика си и да не прелюбодействаш — не са ли това заповеди от Стария завет? Изискванията към вас днес не се ограничават само до Десетте заповеди, а се състоят в заповеди и закони от по-висш порядък от старозаветните. Но това не означава, че предишните са отменени, тъй като всеки следващ етап от Божието дело протича на основата на предишния. Що се отнася до делото, което Йехова тогава извърши в Израил, като например изискването хората да принасят жертви, да почитат родителите си, да не се покланят на идоли, да не нараняват и да не обиждат други хора, да не прелюбодействат, да не пушат и да не пият, да не ядат мърша и да не пият кръв — нима това не е в основата на вашия практически живот и до днес? Защото върху основата, положена в миналото, това дело продължава да се извършва и днес. Въпреки че законите от миналото вече не се споменават и към теб се предявяват нови изисквания, тези закони не са отменени, а са издигнати на по-високо ниво. Ако кажем, че са отменени, това би означавало, че предишната епоха е остаряла, въпреки че има редица заповеди, които трябва да спазваш завинаги. Заповедите от миналото вече са приложени на практика, превърнали са се в същност на човека и не е необходимо да се поставя специален акцент върху такива заповеди като „Не пуши“, „Не пий“ и т.н. На това основание, в съответствие с настоящите ви нужди, с духовния ви ръст и в зависимост от делото, което се извършва сега, се поставят нови заповеди. Установяването на заповеди за новата епоха не означава отмяна на заповедите от старата епоха, а тяхното издигане до ново ниво, така че човешките действия да бъдат по-съвършени и да съответстват в по-голяма степен на действителността. Ако днес от вас, подобно на израилтяните, се изискваше да спазвате само заповедите и законите от Стария завет, ако от вас се изискваше да запомняте законите, установени от Йехова, тогава изобщо нямаше да се промените. Ако от вас се изискваше да спазвате само тези няколко ограничени заповеди или да запомняте безброй закони, предишният ви нрав щеше да остане дълбоко вкоренен и нямаше да може да бъде изкоренен по никакъв начин. Така вие щяхте да бъдете допълнително покварени и никой от вас нямаше да стане покорен. С други думи, няколко прости заповеди или безброй закони не биха ви помогнали да опознаете делата на Йехова. Вие не сте като израилтяните: като спазваха законите и запомняха заповедите, те успяха да видят делата на Йехова и да бъдат верни единствено на Него. Вие обаче не сте способни на това и няколко заповеди от старозаветната епоха не само не са в състояние да ви накарат да предадете сърцето си или да ви защитят, но вместо това ще ви направят небрежни и ще ви накарат да попаднете в Хадес. Защото Моето дело е дело на завоюването и е насочено срещу вашето непокорство и стария ви нрав. Благите слова на Йехова и Исус са много далеч от днешните думи за суров съд. Без такива сурови думи би било невъзможно да завоюваме вас, „специалистите“, които проявявате непокорство в продължение на хиляди години. Старозаветните закони за вас отдавна не важат, а днешният съд е много по-страшен от старите закони. За вас е по-подходящ съдът, а не дребнавите ограничения на законите, защото вие не сте първосъздаденото човечество, а човечество, което в продължение на хиляди години е живяло в поквара. Това, което човек трябва да постигне сега, е в съответствие с реалното състояние на днешния човек, според мярата и реалния ръст на днешния човек, и не се налага да следваш правила. Всичко това има за цел да доведе до промяна в стария ти характер, за да можеш да се отървеш от представите си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (1))

Ежедневни Божии слова  Откъс 289

Историята винаги се движи напред и Божието дело също винаги се движи напред. За да може Неговият шестхилядолетен план за управление да достигне своя край, Божието дело трябва да продължи да се движи напред. Всеки ден Бог трябва да върши ново дело, всяка година Той трябва да върши ново дело; Той трябва да проправя нови пътища, да поставя началото на нови епохии и да започва по-ново и по-голямо дело. Заедно с това Той носи нови имена и ново дело. Всяка минута Божият Дух върши ново дело и никога не се придържа към старите методи или правила. Неговото дело също така никога не спира, а се извършва във всеки един момент. Ако кажеш, че делото на Светия Дух е вечно неизменно, то тогава защо Йехова поиска от свещениците да Му служат в храма, но Исус, за Когото хората казваха, че е първосвещеник и е от рода на Давид, когато дойде, не влезе в храма, въпреки че при идването Му народът Го наричаше първосвещеник и велик Цар? И защо не принесе жертви? Да влезеш в храма или да не влезеш в храма — не е ли всичко това делото на Самия Бог? Ако, както си въобразява човек, Исус дойде отново и в последните дни Той все още ще се нарича Исус и все така ще дойде на бял облак, слизайки при хората в образа на Исус — това няма ли да е повторение на Неговото дело? Може ли Светият Дух да се придържа към старите неща? Всичко, в което човекът вярва, са само представи, и всичко, което човекът разбира буквално и според своите фантазии; те не са съгласно принципите на делото на Светия Дух и не са съобразени с Божиите мисли. Бог не действа по този начин; Бог не е толкова невежн и глупав и Неговото дело не е толкова просто, колкото си го представяш. Според човешките фантазии Исус ще се появи, възседнал облак, и ще слезе сред вас. Вие ще Го видите и Той, седнал на облака, ще ви съобщи, че е Исус. Ще видите и следите от гвоздеи по ръцете Му и ще разберете, че Той е Исус. Той ще ви спаси отново и ще бъде вашият могъщ Бог. Той ще ви спаси, ще ви даде ново име и ще даде на всеки от вас бяло камъче, след което ще ви позволи да влезете в небесното царство и да бъдете приети в небето. Не са ли такива вярвания човешки представи? Бог действа ли в съответствие с човешките вярвания или действа противно на човешките вярвания? Нима всички човешки представи не идват от Сатана? Не е ли цялото човечество покварено от Сатана? Ако Бог вършеше делото Си според човешките представи, нямаше ли да е Сатана? Нямаше ли да бъде като сътворените същества? Тъй като сътворените същества са станали толкова покварени от Сатана и човекът се е превърнал в олицетворение на Сатана, ако Бог действаше според делата на Сатана, нямаше ли да бъде в съюз със Сатана? Как човек може да разбере Божието дело? Следователно Бог никога не действа според човешкото разбиране и винаги действа различно от това, което си представяш. Може да кажеш, че Самият Бог е казал, че ще се появи на облак. Вярно е, че Самият Бог е казал това, но знаеш ли, че тайните на Бог са непонятни за човека? Знаеш ли, че никой човек не може да обясни Божиите думи? Сигурен ли си извън всякакво съмнение, че Светият Дух те е просветил и осветил? Сигурно Светият Дух не ти е дал указания по такъв директен начин? Наистина ли това са инструкции от Светия Дух или само въображението ти те кара да мислиш така? Може да кажеш: „Това е казано от Самия Бог“. Но ние не можем да използваме собствените си възприятия и ума си, за да измерваме Божиите думи. Вземете думите на Исая — можеш ли да обясниш думите му с пълна увереност? Осмеляваш ли се да обясниш думите му? След като не се осмеляваш да обясниш думите на Исая, защо се осмеляваш да обясниш думите на Исус? Кой е по-велик — Исус или Исая? Тъй като отговорът е Исус, защо се осмеляваш да обясниш думите на Исус? Ще ти каже ли Бог предварително за Своето дело? Нито едно сътворено същество — дори небесните пратеници, дори Човешкият Син — не може да знае, така че как можеш да знаеш ти? Човекът е твърде ограничен. Най-важното нещо за вас сега е да познавате трите етапа на делото. От делото на Йехова до делото на Исус и от делото на Исус до делото на сегашния етап — тези три етапа в един непрекъснат процес обхващат цялата ширина на Божието управление и всички те са дело на един Дух. От сътворението на света Бог винаги е вършил дело, като е управлявал човечеството. Той е Началото и Краят, Той е Първият и Последният, Той е Този, Който започва дадена епоха, и Този, Който довежда дадената епоха до край. Тези три етапа на делото в различни епохи и места несъмнено са дело на един Дух. Всички, които разделят тези три етапа, се съпротивляват на Бог. Сега трябва да разбереш, че цялото дело, от първия етап до наши дни, е дело на един Бог, дело на един Дух. И в това не може да има никакво съмнение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

Ежедневни Божии слова  Откъс 290

Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно всяка една от стъпките на Бог; той трябва да „следва Агнеца, където и да отиде“. Само хората, които правят това, са тези, които наистина търсят истинския път, тези, които познават делото на Светия Дух. Хората, които упорито се придържат към думи и доктрини, са онези, които са били отстранени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, всяка от които е валидна само за една епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух. Независимо от начина, по който Бог върши делото Си, ако човекът Го следва без ни най-малко съмнение и Го следва отблизо, тогава как може човек да бъде отстранен от Светия Дух? Независимо какво прави Бог, ако човек е сигурен, че това е дело на Светия Дух, и сътрудничи на делото на Светия Дух без никакви опасения, като се опитва да изпълни Божиите изисквания, тогава как може да бъде наказан? Делото на Бог никога не е преставало, стъпките Му никога не са спирали, преди да завърши делото на управлението, Той винаги е бил зает и никога не спира. Но човекът е различен: след като е придобил само минимална част от делото на Светия Дух, той се отнася към нея така, сякаш тя никога няма да се промени; след като е придобил малко познания, той не тръгва напред, за да проследи по-новото Божие дело; след като е видял само малко от Божието дело, той веднага ограничава Бог като конкретна дървена фигура и вярва, че Бог винаги ще запази този образ, който той вижда, че е бил такъв в миналото и винаги ще бъде такъв в бъдеще; след като е придобил само малко повърхностно познание, човекът е толкова горд, че се самозабравя и започва необуздано да провъзгласява Божия нрав и Божието същество, каквито просто не съществуват; и след като се е уверил в един етап от делото на Светия Дух, независимо кой провъзгласява новото Божие дело, човекът не го приема. Такива хора не могат да приемат новото дело на Светия Дух; те са твърде консервативни и не могат да приемат новите неща. Това са хората, които вярват в Бог, но същевременно Го отхвърлят. Човекът вярва, че израилтяните са сгрешили, като са „вярвали само в Йехова и не са вярвали в Исус“, но въпреки това мнозинството от хората играят роля, в която „вярват само в Йехова и отхвърлят Исус“ и „копнеят за завръщането на Месията, но се противопоставят на Месията, който се нарича Исус“. Затова не е чудно, че хората все още живеят под властта на Сатана, след като са приели един етап от делото на Светия Дух и все още не получават Божиите благословии. Не е ли това резултатът от човешкото непокорство? По цял свят всички хора в християнството, които не вървят в крак с новото дело на днешния ден, са се вкопчили в надеждата, че ще имат късмет, като предполагат, че Бог ще изпълни съответните им желания. И все пак те не могат да кажат с категорична сигурност защо Бог ще ги отведе на третото небе, нито как Исус ще дойде да ги посрещне, възседнал бял облак, а още по-малко категорично са сигурни дали Исус наистина ще пристигне на бял облак в деня, който си представят. Всички са неспокойни и объркани; дори не знаят дали Бог ще вземе всички — различните малки шепи хора, които идват от всякакви вероизповедания. Делото, което Бог върши сега, настоящата епоха, Божиите намерения — те не разбират нито едно от тези неща и не правят нищо друго, освен да броят дните на пръсти. Само тези, които следват стъпките на Агнеца до самия край, могат да получат последната благословия, докато „умните хора“, които не могат да следват до самия край, но вярват, че са спечелили всичко, не могат да станат свидетели на явяването на Бог. Всички те вярват, че са най-умните хора на земята, и прекъсват по-нататъшното развитие на Божието дело без никаква причина, а също така изглежда, че вярват с абсолютна сигурност, че Бог ще ги вземе на небето — хората, които „са всеотдайно предани на Бог, следват Бог и се придържат към Божиите слова“. Въпреки че са „всеотдайно предани“ на словата, изречени от Бог, техните думи и действия са все така отвратителни, защото се противопоставят на делото на Светия Дух и извършват измама и зло. Тези, които не могат да следват докрай, които не могат да бъдат в крак с делото на Светия Дух и се придържат само към старото дело, не само не са успели да постигнат вярност към Бог, но напротив, превърнали са се в хора, които се противопоставят на Бог, в хора, които са отхвърлени от новата епоха, и в хора, които ще бъдат наказани. Има ли по-жалки от тях? Мнозина дори смятат, че всички, които отхвърлят стария закон и приемат новото дело, са без съвест. Тези хора, които се съсредоточават само върху „съвестта“, но не познават делото на Светия Дух, накрая ще бъдат лишени от перспектива заради собствената си съвест. Дори Бог не се подчинява на правила в делото Си и макар да е Негово собствено дело, Бог не се придържа ревностно към него. Това, което трябва да бъде отречено, е отречено, това, което трябва да бъде отстранено, е отстранено. И все пак човекът се придържа само към една малка част от делото на Божието управление, за да Му противодейства. Не е ли това абсурдът на човека? Не е ли това невежеството на човека? Колкото повече хората са плахи и прекалено предпазливи, защото се страхуват, че няма да получат благословии, толкова са по-неспособни да придобият повече благословии и да получат последната благословия. Всички онези хора, които упорито се придържат към закона, проявяват всеотдайна преданост към закона, и колкото повече проявяват такава вярност към закона, толкова повече са бунтовници, които се противопоставят на Бог. Защото сега е Епохата на царството, а не Епохата на закона, и делото на днешния ден и делото от миналото не могат да се споменават едновременно, нито пък делото от миналото може да се сравнява с делото от днешния ден. Божието дело се е променило и човешката практика също се е променила; тя вече не е да държиш на закона или да носиш кръста. Затова предаността на хората към закона и кръста няма да получи Божието одобрение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Ежедневни Божии слова  Откъс 291

Целта на твоето завоюване днес е да те накарам да признаеш, че Бог е твоят Бог, а също и Богът на другите, и най-важното — Той е Богът на всички, които Го обичат, и Богът на всички сътворени същества. Той е Богът на израилтяните и Богът на народа на Египет. Той е Богът на британците и на американците. Той е Богът не само на Адам и Ева, но и Богът на всичките им потомци. Той е Богът на всичко на небето и на всичко на земята. Всички семейства, независимо дали са израилтяни или езичници, са в ръцете на един Бог. Той не само работи в Израел в продължение на няколко хиляди години и някога се роди в Юдея, но днес слиза в Китай — мястото, където се е свил големият червен змей. Ако това, че се е родил в Юдея, Го прави Цар на юдеите, тогава нима това, че днес е слязъл сред всички вас, не Го прави Бог на всички вас? Той поведе израилтяните и беше роден в Юдея, но също така е бил роден и в езическа земя. Не е ли цялото Му дело извършено за цялото човечество, което Той създаде? Нима Той обича израилтяните стократно повече и ненавижда езичниците хилядократно повече? Това не е ли само ваша представа? Не става дума за това, че Бог никога не е бил ваш Бог, а по-скоро за това, че вие просто изобщо не Го признавате; не става дума за това, че Бог не желае да бъде ваш Бог, а за това, че вие Го отхвърляте. Кое от сътворените същества не е в ръцете на Всемогъщия? Целта на вашето днешно завоюване не е ли да бъдете накарани да признаете, че Бог не е някой друг, а вашият Бог? Ако все още продължавате да твърдите, че Бог е Бог само на израилтяните, както и да твърдите, че домът Давидов в Израел е началото на родословието на Бог и че никой друг народ освен Израел не е способен да „произведе“ Бог, а още по-малко някое езическо семейство е способно лично да приеме делото на Йехова — ако все още мислите по този начин, това не ви ли прави упорити противници? Не се съсредоточавайте винаги върху Израел. Днес Бог е тук, сред вас. И не гледай постоянно към небето. Престани да копнееш за твоя Бог на небето! Бог е дошъл сред вас, така че как може да бъде на небето? Ти не си вярвал в Бог от много дълго време, но имаш много представи за Него, толкова много, че не смееш и за миг да си помислиш, че Богът на израилтяните може да благоволи да ви удостои със Своето присъствие. Още по-малко се осмелявате да помислите как бихте могли да видите Бог да се явява лично, като се има предвид колко крайно мръсни сте. Не сте се и замисляли как Бог би могъл лично да слезе в една езическа земя. Той трябва да слезе на планината Синай или на Елеонския хълм и да се яви на израилтяните. Не са ли всички езичници (т.е. хората извън Израел) обект на Неговата омраза? Как би могъл Той лично да работи сред тях? Всичко това са дълбоко вкоренени представи, които сте развивали в продължение на много години. Целта на това да бъдете завоювани днес е да бъдат разбити тези ваши представи. Така ще видите личното появяване на Бог сред вас — не на планината Синай или на Елеонския хълм, а сред хора, които Той никога преди не е водил. След като Бог извърши двата етапа на Своето дело в Израел, както израилтяните, така и всички езичници заживяха трайно с мисълта, че макар да е вярно, че Бог е създал всички неща, Той желае да бъде Бог само на израилтяните, но не и на езичниците. Израилтяните вярват в следното: Бог може да бъде само наш Бог, а не Бог на вас, езичниците, и тъй като вие не се страхувате от Йехова, Йехова — нашият Бог — ви ненавижда. Евреите вярват още повече в следното: Господ Исус прие нашия образ — образа на евреите — и е Бог, който носи белега на еврейския народ. Бог работи сред нас. Божият образ и нашият образ са подобни; нашият образ е близък до Божия. Господ Исус е Цар на нас, евреите; езичниците нямат право да получат такова велико спасение. Господ Исус е жертвоприношение за нас, евреите. Израилтяните и еврейският народ са формирали всички тези представи само върху основата на два етапа от делото. Те високомерно твърдят, че Бог е само техен, като не допускат, че Бог е и Бог на езичниците. По този начин Бог се превърна в празнина в сърцата на езичниците. Това е така, защото всички повярваха, че Бог не иска да бъде Бог на езичниците и че обича само израилтяните — Неговия избран народ — и еврейския народ, особено учениците, които Го последваха. Не знаете ли, че делото, което извършиха Йехова и Исус, е за оцеляването на цялото човечество? Признаваш ли сега, че Бог е Бог на всички вас, родени извън Израел? Бог не е ли точно тук сред вас днес? Това не може да е сън, нали? Не приемате ли тази реалност? Не смеете да повярвате, нито да помислите за това. Независимо от начина, по който го разбирате, не е ли Бог точно тук сред вас? Все още ли не смеете да повярвате на тези думи? От този ден нататък всички завоювани хора и всички, които искат да бъдат последователи на Бог, не са ли Божии избраници? Не сте ли всички вие, които сте последователи днес, избраният народ извън Израел? Не е ли вашата идентичност същата като на израилтяните? Не трябва ли да приемете всичко това? Не е ли това целта на делото на вашето завоюване? Тъй като можете да виждате Бог, Той ще бъде вашият Бог завинаги, от самото начало и в бъдещето. Той няма да ви изостави, стига всички да сте готови да Го следвате и да бъдете Негови верни и покорни сътворени същества.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (3))

Ежедневни Божии слова  Откъс 292

Само ако оставите настрана старите си представи можете да придобиете нови знания, но старите знания не са непременно равнозначни на стари представи. „Представите“ се отнасят до нещата, които хората си въобразяват и които са в противоречие с реалността. Ако с преминаването на епохите старото познание е остаряло, то трябва да бъде отхвърлено. Старото познание е част от представите на хората и то им пречи да навлязат в новото дело. Ако човек може да се отнася правилно към това старо познание и е способен да комбинира старото и новото, тогава старото познание всъщност се превръща в помощ за него, като става основата, чрез която той навлиза в новата епоха. Урокът по опознаване на Бог изисква от теб да овладееш много принципи: как да навлезеш в пътя към опознаването на Бог, кои истини трябва да разбереш, за да опознаеш Бог, и как да се отървеш от своите представи и стария си нрав, така че да можеш да се подчиниш на всички норми на новото Божие дело. Ако използваш тези принципи като основа за навлизане в урока по опознаване на Бог, твоите познания ще стават все по-задълбочени. Ако имаш ясни познания за трите етапа на делото — тоест за цялостния Божи план за управление — и ако можеш напълно да съпоставиш предишните два етапа на Божието дело с настоящия и да видиш, че това е дело, извършено от един Бог, тогава ще имаш възможно най-дълбоката основа. Трите етапа на делото са извършени от един Бог; това е най-великото видение и това е единственият път към познаването на Бог. Трите етапа на делото могат да бъдат извършени единствено от Самия Бог. Никой човек не може да извърши такова дело от Негово име. Това означава, че единствено Самият Бог е могъл да извърши Своето собствено дело от началото до днес. Въпреки че трите етапа на Божието дело се осъществяват в различни епохи и на различни места и въпреки че работата на всеки от тях е различна, всичко това е дело, извършено от един Бог. Това е най-великото от всички видения, които човекът трябва да познава, и ако то бъде напълно разбрано от човека, тогава той ще може да устои. Днес най-големият проблем, пред който са изправени различните религии и вероизповедания е, че те не познават делото на Светия Дух и не могат да разграничат делото на Светия Дух от делото, което не е от Светия Дух — това е причината, поради която те не могат да разберат дали този етап от делото, както и последните два етапа от него, също е извършен от Бог Йехова. Въпреки че хората следват Бог, повечето от тях все още не могат да разберат дали това е правилният път. Хората се тревожат дали това е пътят, по който ги води лично Бог, и дали въплъщението на Бог е факт; повечето хора все още нямат представа как да различават такива неща. Тези, които следват Бог, не са сигурни по отношение на този път и така проповедите, които се изнасят, дават само частични резултати сред тях и не могат да постигнат пълен ефект, а това после се отразява на навлизането на такива хора в живота. Ако от трите етапа на делото човекът може да види, че те са извършени от Самия Бог по различно време, на различни места и върху различни хора; ако човекът може да види, че макар и делото да е различно, то е извършено от един Бог и че щом е извършено от един Бог, то трябва да е правилно и безпогрешно и че макар и да е в противоречие с човешките представи, не може да се отрече, че е дело на един Бог — ако човекът може да каже със сигурност, че това е дело на един Бог, то тогава човешките представи ще бъдат сведени до обикновени дреболии, които не си струва да споменаваме. Човекът не е наясно с виденията, познава само Йехова като Бог, а Исус — като Господ, и се двоуми относно въплътения Бог на днешния ден. Следователно мнозина остават привързани към делото на Йехова и Исус и са обзети от представи за делото на днешния ден и повечето хора постоянно се чувстват несигурни и не приемат сериозно делото на днешния ден. Човекът няма никакви представи за последните два етапа на делото, които бяха невидими. Това е така, защото човекът не разбира реалността на последните два етапа от делото и не е бил техен личен свидетел. Тъй като тези етапи на делото не могат да бъдат видени, човекът си въобразява, каквото пожелае; независимо от това какво измисля, няма факти, които да доказват подобни фантазии, и няма кой да ги коригира. Човекът дава воля на своя темперамент, като захвърля предпазливостта на вятъра и оставя въображението си да се развихри. Няма факти, които да потвърдят фантазиите му, и така тези негови фантазии стават „факт“, независимо дали има някакво потвърждение за тях. Така човекът вярва в своя собствен въображаем бог в съзнанието си, а не се стреми към реалистичния Бог. Ако един човек има един вид вяра, то сред сто души ще се намерят сто вида вяра. Човекът има такива убеждения, защото не е видял практическото дело на Бог, защото само е чувал за него, но не го е виждал с очите си. Човекът е чувал легенди и истории, но рядко е чувал факти за Божието дело. Случва се така, че хора, които са вярващи едва от една година, започват да вярват в Бог заради собствените си представи и същото важи и за тези, които са вярвали в Бог през целия си живот. Тези, които не могат да видят фактите, никога няма да могат да избягат от вярата, в която имат представи за Бог. Хората вярват, че са се освободили от оковите на старите си представи и че са навлезли в нова територия. Нима човек не знае, че знанието на онези, които не могат да видят истинското лице на Бог, не е нищо друго освен представи и слухове? Човекът смята, че представите му са правилни и безпогрешни, и мисли, че тези представи идват от Бог. Днес, когато човекът става свидетел на Божието дело, той дава воля на представите, които са се натрупвали в продължение на много години. Фантазиите и идеите от миналото са се превърнали в пречка за делото на този етап и за човека е станало трудно да се откаже от тези представи и да отхвърли подобни идеи. Представите на мнозина, които са следвали Бог до днес по всяка стъпка от това дело, са станали все по-тежки и у тези хора постепенно се е породила непреодолима омраза към въплътения Бог. Източникът на тази омраза са представите и фантазиите на човека. Фактите не позволяват на човека да дава воля на въображението си, а още по-малко се поддават на каквото и да било небрежно опровержение, като човешките представи и фантазии не могат да търпят съществуването на факти; нещо повече, човек не се замисля за правилността и истинността на фактите, а просто продължава да дава воля на своите представи и да развива собствените си фантазии. Именно поради това представите и фантазиите на човека са станали враг на днешното дело, дело, което е в разрез с представите на човека. Може само да се каже, че това е по вина на представите на човека, и не може да се каже, че е по вина на Божието дело. Човек може да си въобразява каквото си поиска, но не може свободно да опровергава нито един етап от Божието дело, нито частица от него; фактът на Божието дело не търпи оскърбление от човека. Можеш да дадеш воля на въображението си, можеш дори да съставиш прекрасни истории за делото на Йехова и Исус, но не можеш да опровергаеш фактите за всеки етап от делото на Йехова и Исус; това е принцип, а също и управленски закон, и вие трябва да разберете важността на тези въпроси. Човекът вярва, че настоящият етап на делото не е съгласно неговите представи и че това не важи за предишните два етапа. В своето въображение човекът вярва, че делото на двата предишни етапа със сигурност не е същото като днешното — но замислял ли си се някога, че принципите на Божието дело са еднакви, че Неговото дело е винаги практично и че независимо от епохата винаги ще има купища хора, които се съпротивляват и се противопоставят на факта на Неговото дело? Всички онези, които днес се съпротивляват и противопоставят на настоящия етап на делото, несъмнено са се съпротивлявали на Бог и в миналото, защото такива хора винаги ще бъдат Негови врагове. Хората, които познават факта на Божието дело, ще възприемат трите етапа на делото като дело на един Бог и ще се откажат от своите представи. Това са хора, които познават Бог, и това са хората, които наистина Го следват. Когато цялото Божие управление наближи своя край, Бог ще сортира всички неща според вида им. Човекът е създаден от ръцете на Създателя и накрая Той трябва напълно да върне човека под Своето господство; това е приключването на трите етапа на делото. Етапът на делото в последните дни, както и предишните два етапа в Израел и Юдея, са Божият план за управление в цялата вселена. Никой не може да го отрече — това е фактът на Божието дело. Въпреки че хората не са преживели и не са били свидетели на много от това дело, фактите си остават факти и това не може да бъде оспорено от никой човек. Хората, които вярват в Бог във всяка точка на вселената, ще приемат трите етапа на делото. Ако познаваш само един конкретен етап от делото и не разбираш другите два етапа, нито пък разбираш Божието дело в миналите времена, тогава ти не можеш да изкажеш пълната истина за цялостния Божи план на управление и твоето познание за Бог е едностранчиво, тъй като в своята вяра в Бог ти не Го познаваш, не Го разбираш и затова не си пригоден да свидетелстваш за Него. Независимо дали сегашните ти познания за тези неща са задълбочени, или повърхностни, в крайна сметка всички вие трябва да имате познание и да сте напълно убедени, и всички хора ще видят цялото Божие дело и ще се подчинят на Божията власт. В края на това дело всички религии ще станат едно цяло, всички сътворени същества ще се върнат под властта на Създателя, всички сътворени същества ще се поклонят на единствения истински Бог, а всички зли религии ще изчезнат и никога няма да се появят отново.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 293

Схващането на целта на Божието дело, резултатите, които Неговото дело цели да постигне у хората, и какви точно са Неговите намерения за хората, е това, което всеки, който следва Бог, трябва да постигне. Познаването на Божието дело е точно това, което липсва на всички хора в днешно време. Това, което Бог е направил за хората, цялото Божие дело и какви точно са били Божиите намерения от сътворението на света до наши дни — хората не схващат и не разбират тези неща. Това е недостатък, който се среща не само в целия религиозен свят, но най-вече при всички онези, които вярват в Бог. Когато дойде денят, в който ти истински съзреш Бог, оцениш Неговата мъдрост, съзреш всички дела, които Бог е извършил, и познаеш това, което Бог притежава и представлява — когато си видял Неговото изобилие, мъдрост, изумителност и цялото дело, което Той е извършил върху хората — едва тогава ще си повярвал в Бог с истински успех. Когато се казва, че Бог е всеобхватен и богат на изобилие, по какъв точно начин Той е всеобхватен и по какъв начин е богат на изобилие? Ако не разбираш това, тогава не може да се смята, че вярваш в Бог. Защо казвам, че онези в религиозния свят не са вярващи в Бог, а са злодеи от същата порода като дяволите? Когато казвам, че са злодеи, то е защото те не разбират Божиите намерения и не са способни да видят Неговата мъдрост. Бог никога не им разкрива Своето дело. Всички те са слепи и не могат да видят Божиите дела. Те са били изоставени от Бог и са напълно лишени от Неговата грижа и закрила, да не говорим за делото на Светия Дух. Онези, които нямат Божието дело, са все злодеи и хора, които се съпротивляват на Бог. Тези хора, които се съпротивляват на Бог, за които говоря, се отнасят за онези, които не познават Бог — онези, които на думи признават Бог, но същевременно нямат никакво познание за Него, онези, които следват Бог, но въпреки това не Му се покоряват, онези, които се наслаждават на Неговата благодат, но въпреки това не са способни да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Ако човек не разбира целта на Божието дело и не разбира делото, което Бог извършва върху хората, той не може да бъде в съгласие с Божиите намерения и не може да остане непоколебим в свидетелството си за Бог. Причината, поради която хората се съпротивляват на Бог, произтича, от една страна, от техния покварен нрав; от друга страна, това е, защото те не познават Бог и не разбират принципите, по които Той върши делото Си, и намеренията Му спрямо хората. Тези два аспекта, взети заедно, съставляват историята на човешката съпротива срещу Бог. Онези, които току-що са повярвали в Бог, Му се съпротивляват, защото хората имат природа, която се съпротивлява на Бог; що се отнася до онези, които вярват в Бог от много години, те се съпротивляват на Бог, защото не Го познават, и на всичкото отгоре имат покварен нрав. Във времето преди Бог да се въплъти, мярката за това дали някой се съпротивлява на Бог се основаваше на това дали спазва законите, издадени от Бог на небето. В Епохата на закона например всеки, който не спазваше законите на Йехова, се съпротивляваше на Бог; всеки, който крадеше приношенията за Йехова или се съпротивляваше на онези, на които Йехова гледаше с благосклонност, се съпротивляваше на Бог и биваше убиван с камъни; всеки, който не почиташе родителите си или удряше и обиждаше други хора, не се подчиняваше на законите, и всички, които не спазваха законите на Йехова, бяха хора, които Му се съпротивляваха. Нещата стояха по различен начин в Епохата на благодатта, когато всички, които се съпротивляваха на Исус, бяха хора, които се съпротивляваха на Бог, и всички, които не се покоряваха на словата, изречени от Исус, бяха хора, които се съпротивляваха на Бог. Определението на този период за „съпротивляване на Бог“ беше по-точно и практическо. Преди Бог да се въплъти, мярката за това дали някой се съпротивлява на Бог се основаваше на това дали се покланя и се уповава на невидимия Бог на небето. Определението за „съпротивляване на Бог“ през онзи период не беше толкова практическо, защото хората не можеха да видят Бог и не знаеха как точно изглежда Божият образ или как точно Той върши делото Си и говори. Хората нямаха никакви представи за Бог и вярваха в Бог от състояние на неяснота, защото Бог все още не се беше явил на човека. Следователно, независимо как хората вярваха в Бог въз основа на своите фантазии, Бог не ги заклеймяваше и не предявяваше прекалено високи изисквания към тях, защото те бяха напълно неспособни да видят Бог. Когато Бог се въплъти и дойде да върши делото Си сред хората, всички Го съзират и чуват Неговите слова, и виждат Божиите дела в плътта, при което представите на всички се спукват като сапунени мехури. Що се отнася до онези, които виждат Бог да се явява в плътта, те няма да бъдат заклеймени, ако съзнателно Му се покорят, докато онези, които преднамерено Му се съпротивляват, ще бъдат окачествени като хора, които се съпротивляват на Бог. Такива хора са антихристи, врагове, които умишлено се съпротивляват на Бог. Онези, които таят представи относно Бог, но въпреки това охотно Му се покоряват, няма да бъдат заклеймени. Бог заклеймява хората въз основа на техните намерения и нещата, които правят, а не за техните мисли и идеи. Ако Той трябваше да заклеймява хората въз основа на техните мисли и идеи, тогава нито един човек не би могъл да избяга от гневните ръце на Бог. Онези, които умишлено се съпротивляват на въплътения Бог, ще бъдат наказани за своето неподчинение. Съпротивата на тези хора произтича от представите, които те таят за Бог, което ги води дотам да вършат неща, които смущават Божието дело. Всички такива хора умишлено се съпротивляват на Божието дело и се опитват да го разрушат. Те не само имат представи за Бог, а също така се ангажират с дейности, които смущават Неговото дело, и поради тази причина са заклеймени. Онези, които не смущават преднамерено Божието дело, няма да бъдат заклеймени като грешници, защото те са способни съзнателно да се покоряват и да не вършат неща, които причиняват прекъсвания и смущения. Такива хора няма да бъдат заклеймени. Когато обаче някой е преживявал Божието дело в продължение на много години, като същевременно все още има представи за Него и не е способен да познае делото на въплътения Бог, и все още е изпълнен с представи за Бог и не е способен да Го познае, независимо от това колко години е преживявал Неговото дело, като сърцето му е преизпълнено с представи за Него, въпреки че не е задължително да е направил нещо, което причинява смущения — и макар тези представи да не станат очевидни, този човек не е от никаква полза за Божието дело, неспособен е да проповядва евангелието за Бог или да остане непоколебим в свидетелството си за Него — това означава, че той е един безполезен човек и глупак. Тъй като не познава Бог и освен това е напълно неспособен да се откаже от своите представи за Него, той са заклеймен. Може да се каже така: нормално е онези, които току-що са започнали да вярват в Бог, да имат представи за Него или да не Го познават, но ако някой е вярвал в Бог в продължение на много години и е преживял голяма част от Неговото дело, но въпреки това все още има представи за Него, това не е нормално, и е още по-анормално, ако няма никакво познание за Бог. Тъй като това не е нормално състояние, той е заклеймен. Тези анормални хора са напълно безполезни; именно те най-много се съпротивляват на Бог и напразно са се наслаждавали на Божията благодат. Всички такива хора накрая ще бъдат отстранени!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 294

Онези, които не разбират целта на Божието дело, са хора, които се съпротивляват на Бог. Това се отнася още повече за онези, които наистина разбират целта на Божието дело, но въпреки това не се стремят към това да Го удовлетворят. Има такива, които четат Библията в големи църкви и рецитират пасажи по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело, нито сред тях има някой, който да може да познава Бог — камо ли някой, който да може да бъде в съгласие с Божиите намерения. Всички те са безполезни, противни хора, които поучават „Бог“ отвисоко. Те са хора, които действат под знамето на Бог, но въпреки това преднамерено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярата в Бог, докато ядат плътта на човека и пият кръвта на човека. Всички такива хора са зли дяволи, които поглъщат душата на човека, главни демони, които преднамерено смущават хората, за да не поемат по правилния път, и препъникамъни, които пречат на хората да търсят Бог. Може да изглеждат „физически силни“, но как последователите им да знаят, че те са антихристи, които водят хората към съпротива срещу Бог? Как последователите им да знаят, че те са живи дяволи, посветени на поглъщането на душата на човека? Онези, които смятат себе си за благородни в Божието присъствие, са най-низшите от всички, докато онези, които смятат себе си за низши, са най-благородни. А онези, които си въобразяват, че познават Божието дело, и които могат да провъзгласяват делото Му пред другите невъздържано, докато са вперили очи в Него, са най-невежите от всички. Такива хора нямат свидетелство за Бог и всички те са надменни и самонадеяни. Онези, които вярват, че познават Бог твърде малко, но които всъщност имат практическо преживяване и практическо познание за Бог, са най-обичаните от Него. Само такива хора наистина имат свидетелство и са наистина способни да бъдат усъвършенствани от Бог. Онези, които не разбират Божиите намерения, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които наистина разбират Божиите намерения, но въпреки това не практикуват истината, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които ядат и пият Божиите слова, но въпреки това вървят против същността на Божиите слова, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които имат представи за въплътения Бог и нещо повече, преднамерено се отдават на бунтарство, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които съдят Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог. И всеки, който е неспособен да познава Бог и не може да свидетелства за Него, е човек, който се съпротивлява на Бог. Затова ви увещавам: ако вие наистина имате вярата да вървите по този път, тогава продължете да следвате. Но ако не сте способни да се въздържите от съпротива срещу Бог, тогава най-добре се отдръпнете, преди да е станало твърде късно, иначе нещата наистина няма да предвещават нищо добро за вас, тъй като вашата природа просто е твърде покварена. Вие сте лишени от преданост, лишени от покорство, лишени от сърце, което жадува за праведност и истина, и лишени от любов към Бог. Може да се каже, че вашето състояние пред Бог по същество е пълна бъркотия. Вие не сте способни да спазвате това, което трябва да спазвате, не сте способни да казвате това, което трябва да казвате, не сте способни да практикувате това, което трябва да практикувате, и не сте способни да изпълните функцията, която трябва да изпълните; вие нямате предаността, която трябва да имате, съвестта, която трябва да имате, покорството, което трябва да имате, или решителността, която трябва да имате; не сте понесли страданието, което е трябвало да понесете, и нямате и вярата, която трябва да имате. Вие сте почти напълно лишени от каквито и да било достойнства. Не ви ли е срам да продължавате да живеете? Съветвам ви, че може би е по-добре да затворите очи във вечен покой възможно най-скоро, като по този начин спестите на Бог тревогите по вас и страданието заради вас. Вие вярвате в Бог и все пак не разбирате Неговите намерения; ядете и пиете Божиите слова, но не сте способни да се съобразите с Божиите изисквания към човека. Вярвате в Бог и все пак не Го познавате, и живеете без цел, към която да се стремите, без никакви ценности или какъвто и да било смисъл. Вие сте човешки същества, но въпреки това нямате съвест и почтеност и изобщо не може да ви се вярва — все още ли можете да наричате себе си хора? Вярвате в Бог, но въпреки това Го мамите; вие дори ламтите за Божиите пари и ядете приношенията, които Му се принасят. И все пак накрая все още не успявате да проявите и капка внимание към Божиите чувства, нито капка съвест към Него. Не можете дори да удовлетворите едно малко изискване, поставено от Бог. Все още ли можете да наричате себе си човешки същества? Вие ядете храната, която Бог ви предоставя, дишате кислорода, който Той ви дава, и се наслаждавате на Неговата благодат, но в крайна сметка нямате ни най-малко познание за Бог. Напротив, превърнали сте се в негодници, които се съпротивляват на Бог. Това не ви ли прави зверове, които не могат да се сравнят дори с куче? Сред животните има ли такива, които да са по-злобни от вас?

Онези пастори и старейшини, които поучават другите отвисоко, са такива, които се съпротивляват на Бог; всички те са съюзници на Сатана. Що се отнася до онези от вас, които поучават другите, без да стоят нависоко, вие не се ли съпротивлявате на Бог още повече? Не сте ли вие още повече в съюз със Сатана? Онези, които не разбират целта на Божието дело, не знаят как да бъдат в съгласие с Божиите намерения. Възможно ли е това да е така за онези, които наистина разбират целта на Неговото дело? Божието дело никога не е погрешно; по-скоро проблемът се крие в стремежа на хората. Не са ли тези дегенерати, които умишлено се съпротивляват на Бог, още по-зловещи и злонамерени от тези пастори и старейшини? Мнозина са тези, които се съпротивляват на Бог, но сред тях различните състояния, в които те се съпротивляват на Бог, също са много. Както има всякакви вярващи, така има и всякакви такива, които се съпротивляват на Бог, като всеки е различен от другия. Нито един от онези, които не успяват ясно да разпознаят целта на Божието дело, не може да бъде спасен. Независимо от това как някой може да се е съпротивлявал на Бог в миналото, когато той разбере целта на Божието дело и е способен да се стреми да удовлетвори Бог, Бог ще заличи всичките му предишни грехове. Стига човек да може да търси и практикува истината, Бог няма да си спомни всичко, което е извършил. Освен това Бог смята хората за съответстващи на праведността в зависимост от това дали могат да практикуват истината. Това е Божията праведност. Преди човек да е видял Бог или да е преживял Неговото дело, независимо от това как се е отнасял към Бог, Бог не го помни. Щом обаче човек е видял Бог и е преживял Неговото дело, всички негови дела и действия ще бъдат вписани от Бог в „летописите“, защото той е видял Бог и е живял сред Неговото дело.

Когато човек наистина е видял това, което Бог притежава и представлява, съзрял е Божието върховенство и истински е опознал Божието дело — и нещо повече, когато неговият стар нрав бъде променен — той напълно ще се е отървал от своя непокорен нрав, който се съпротивлява на Бог. Може да се каже така: всеки се е съпротивлявал на Бог и всеки се е бунтувал срещу Бог. Въпреки това, ако ти можеш съзнателно да се покориш на въплътения Бог и от този момент нататък да удовлетворяваш Божието сърце с твоята преданост, да практикуваш истината, която трябва да практикуваш, да изпълняваш дълга, който трябва да изпълняваш, и да спазваш правилата, които трябва да спазваш, тогава ти си такъв, който е готов да се отърве от своето непокорство, за да удовлетвори Бог, и си такъв, който може да бъде усъвършенстван от Бог. Ако ти упорито продължаваш по своите погрешни пътища, без никакво разкаяние в сърцето си, и продължаваш с бунтовните си постъпки без най-малкото намерение да сътрудничиш на Бог и да Го удовлетвориш, тогава такъв упорит и непоправим човек като теб ще бъде набелязан да бъде наказан и набелязан като такъв, който няма да бъде усъвършенстван от Бог. Ако това се случи, ти ще бъдеш враг на Бог днес, както и враг на Бог утре, и ще останеш враг на Бог и вдругиден — ти завинаги ще бъдеш такъв, който се съпротивлява на Бог, враг на Бог. Как би могъл тогава Бог да те остави безнаказан? Хората имат природа, която се съпротивлява на Бог, но те не бива умишлено да търсят „тайната“ на съпротивата срещу Бог, защото е много трудно да се промени нечия природа. Ако се опиташ, за теб би било по-добре просто да си тръгнеш, преди да е станало твърде късно, за да не стане по-строго наказанието ти в бъдеще и за да не избухне зверската ти природа и да стане неуправляема, и плътското ти тяло в крайна сметка да бъде унищожено от Бог. Ти вярваш в Бог, за да получаваш благословии; но ако в крайна сметка вместо това те сполети беда, твоята вяра наистина не би си струвала. Увещавам ви, по-добре измислете друг план. Не би ли било по-добре за вас да правите каквото и да било друго, отколкото да вярвате в Бог? Наистина ли вярвате, че това е единственият път за вас? Няма ли да продължите да оцелявате дори и без да се стремите към истината? Защо се изправяш срещу Бог по този начин?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)

Ежедневни Божии слова  Откъс 295

Аз съм свършил много работа сред хората, като през това време съм изрекъл и много думи. Всички тези думи са в името на спасението на човека и бяха изречени, за да може човекът да съответства на Мен. Въпреки това на земята съм спечелил само няколко души, които Ми съответстват, и затова казвам, че човек не цени думите Ми — това е така, защото човекът не е Мое съответствие. По този начин работата, която върша, не е само за да могат хората да Ми се покланят; по-важното е, че върша това, за да може човекът да Ми съответства. Хората, които са претърпели покваряване, живеят в капана на Сатана. Всички живеят в плът, живеят според егоистичните си желания и сред тях няма нито един, който да Ми съответства. Онези, които казват, че Ми съответстват, всички те се покланят на нереалистични идоли. Въпреки че твърдят, че името Ми е свято, те вървят по път, който Ми противоречи, и думите им са изпълнени с надменност и самоувереност. Това е така, защото всички те изначално са против Мен и не Ми съответстват. Всеки ден те търсят следи от Мен в Библията и наслуки намират „подходящи“ откъси, които четат безконечно и рецитират като стихове. Те нито знаят как да Ми съответстват, нито какво означава да бъдат против Мен. Те просто сляпо четат стихове от Писанието. Те ограничават един нереалистичен бог, когото просто не са виждали и когото по принцип не могат да видят в рамките на Библията, и когато им е удобно, изваждат Библията и я четат. Те вярват, че съществувам само в границите на Библията, и Ме отъждествяват с Библията; без Библията Аз не съществувам, а без Мен не съществува и Библията. Те не обръщат внимание на Моето съществуване или действия, а вместо това отделят изключително и специално внимание на всяка дума от Писанието. Много повече хора дори вярват, че не трябва да правя нищо от това, което искам да направя, освен ако не е предсказано от Писанието. Те придават твърде голямо значение на Писанието. Може да се каже, че те смятат буквалните думи за твърде важни, дотолкова, че използват стихове от Библията, за да претеглят всяка Моя дума и да Ме заклеймяват. Това, което те търсят, не е път за постигане на съответствие на Мен или път за съответствие на истината, а път за постигане на съответствие с думите на Библията, като вярват, че всичко, което не съответства на Библията, без изключение не е Мое дело. Такива хора не са ли послушните потомци на фарисеите? Еврейските фарисеи използваха закона на Моисей, за да заклеймят Исус. Те не търсеха как да съответстват на Исус от онова време, а се отнасяха към всеки член на закона толкова сериозно, че след като Го обвиниха в неспазване на старозаветния закон и в това, че Той не е Месията, в крайна сметка приковаха невинния Исус на кръста. Каква беше същината им? Не беше ли това, че те не търсеха пътя за съответствие на истината? Те обръщаха внимание единствено на всяка една дума от Писанието, без да обръщат внимание нито на Моите намерения, нито на стъпките и методите на Моето дело. Те не бяха хора, които търсеха истината, а хора, които твърдо се придържаха към думите; те не бяха хора, които вярваха в Бог, а хора, които вярваха в Библията. Казано направо, те бяха кучета-пазачи на Библията. За да защитят интересите на Библията, да запазят нейното достойнство и да защитят репутацията ѝ, те стигнаха дотам, че приковаха милостивия Исус на кръста. Те направиха това единствено с цел да защитят Библията и да запазят статуса на всяка дума от Библията в сърцата на хората. Затова предпочетоха да изоставят собственото си бъдеще и да не придобият приноса за грях, за да осъдят на смърт Исус, който не спазваше правилата в Писанието. Не бяха ли всички те лакеи на всяка дума от Писанието?

А какво да кажем за хората днес? Те по-скоро биха отлъчили от този свят Христос, който е дошъл да изрази истината, за да могат да придобият влизане в рая и да получат благодат. Те по-скоро биха отрекли напълно идването на истината, за да защитят интересите на Библията, те по-скоро биха приковали отново върналия се в плът Христос на кръста, за да осигурят вечното съществуване на Библията. Как може човек да получи Моето спасение, когато сърцето му е толкова злобно и природата му е толкова враждебна към Мен? Аз живея сред хората, но те не познават Моето съществуване. Когато осветявам човека с Моята светлина, той все още остава в неведение за съществуването Ми. Когато отприщвам гнева Си върху човека, той още повече отрича съществуването Ми. Човек се стреми към съответствие с думите и съответствие с Библията, но нито един човек не идва пред Мен, за да потърси начина за съответствие на истината. Човек гледа към Мен на небето и отделя особено внимание на Моето битие на небето, но никой не се интересува от Мен в плътта, защото Аз, който живея сред хората, просто съм твърде незначителен. Онези, които търсят съответствие само с думите на Библията, и онези, които търсят съответствие само с един нереалистичен бог, са долна гледка за Мен. Това е така, защото това, на което се покланят, са мъртви думи и един бог, който е способен да им даде несметни богатства; това, на което се покланят, е един бог, който би се оставил на милостта на човека — един бог, който не съществува. Тогава какво могат да спечелят такива хора от Мен? Човекът просто е твърде долен за думите. Онези, които са против Мен, онези, които предявяват безгранични претенции към Мен, онези, които не обичат истината, онези, които са непокорни към Мен — как могат те да Ми съответстват?

Онези, които са против Мен, са същите хора, които не Ми съответстват. Такива са и онези, които не обичат истината. Онези, които се бунтуват срещу Мен, се противопоставят даже още по-силно и никак не Ми съответстват. Аз предавам в ръцете на Лукавия всички онези, които не Ми съответстват, и ги оставям на покварата на Лукавия, давам им свободата да разкрият своите зли дела и накрая ги предавам на Лукавия, за да бъдат погълнати. Не се интересувам колко хора Ме почитат, което ще рече, че не Ме интересува колко хора вярват в Мен. Единственото, което Ме интересува, е колко от тях Ми съответстват. Това е така, защото всички, които не Ми съответстват, са злодеи, които Ме предават, и Мои врагове. Аз няма да „съхраня“ враговете Си в Моя дом. Тези, които са Мое съответствие, завинаги ще служат в Моя дом, а тези, които вървят против Мен, завинаги ще бъдат подложени на наказанието Ми. Онези, които се интересуват само от думите на Библията и не се интересуват нито от истината, нито от това да търсят Моите стъпки — те са против Мен, защото Ме определят според обхванатото от Библията, ограничават Ме в рамките на Библията, а това е акт на крайно богохулство срещу Мен. Как биха могли такива хора да дойдат пред Мен? Онова, на което обръщат внимание, не са делата Ми или намеренията Ми, или истината, а са думи — думи, които убиват. Как може такива хора да Ми съответстват?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да търсиш пътя да съответстваш на Христос)

Ежедневни Божии слова  Откъс 296

Откакто истината за въплъщението на Исус стана факт, човекът вярва, че на небето има не само Отец, но и Син, и дори Дух. Традиционната представа, която хората са си изградили, е, че на небето има такъв Бог: триединен Бог, който е Отец, Син и Свети Дух. Всички хора имат представи: Бог е един, но се състои от три части, които, всички онези, здраво закотвени в традиционните представи, смятат за Отец, Син и Свети Дух. Само тези три части, съединени в едно, са целият Бог. Без Светия Отец Бог не би бил цял. По същия начин Бог не би бил цял и без Сина или Светия Дух. В своите представи хората вярват, че нито Отец, нито Синът сами по себе си могат да бъдат смятани за Бог. Само Отец, Син и Свети Дух заедно могат да бъдат смятани за Самия Бог. Всички религиозни хора и дори всеки последовател сред вас вярва в това. И все пак, никой от вас не може да обясни дали това убеждение е правилно, тъй като вие винаги сте в мъгла от объркване по отношение на Самия Бог. Дори когато става въпрос за познание, основано на човешки представи, вие не знаете дали е правилно, или погрешно, защото сте твърде силно заразени от религиозни идеи. Приели сте твърде сериозно тези традиционни представи за религията и тази отрова е проникнала твърде дълбоко във вас. Ето защо и по този въпрос сте се поддали на това пагубно влияние, защото триединният Бог просто не съществува. Тоест Троицата от Отец, Син и Свети Дух просто не съществува. Всичко това са традиционните представи на човека и погрешните му убеждения. В продължение на много векове човекът е вярвал в тази Троица, която е скроена от представи в човешкия ум, измислена от човека, която той никога не е виждал. През всички тези години е имало много тълкуватели на Библията, които са обяснявали „истинското значение“ на Троицата, но тези обяснения на триединния Бог като три отделни личности са мъгляви и неясни и всички хора са объркани от „състава“ на „Бог“. Няма велик човек, който да е успял да предложи задълбочено обяснение; повечето обяснения отговарят на изискванията по отношение на аргументация и теория, но нито един човек не разбира напълно ясно нейното значение. Това е така, защото тази „велика Троица“, която хората пазят в сърцата си, просто не съществува. Понеже няма човек, който някога да е виждал истинския лик на Бог, нито е имал щастието да се изкачи до Божието обиталище и да влезе, за да разгледа предметите в дома, където живее Бог, да определи с точност колко десетки хиляди или стотици милиони поколения има в „Божието семейство“ или да проучи от колко точно части се състои изначалната конструкция на Бог. Основното, което трябва да се изследва, е следното: възрастта на Отца и Сина, както и на Светия Дух; съответния външен вид на всяка от личностите; как точно Те се разделят и как стават едно цяло. За съжаление, през всичките тези години, нито един човек не е успял да установи истината по тези въпроси. Всички правят само догадки, защото нито един човек не се е изкачил до небето, за да посети Бог и не се е върнал с „доклад от разследване“ за цялото човечество, с който да съобщи истината по въпроса на всички онези пламенни и благочестиви вярващи, загрижени за Троицата. Разбира се, човекът не може да бъде изцяло обвиняван за това, че си създава такива представи — защо Отец Йехова не е помолил Сина Исус да Го придружава, когато е създавал човечеството? Ако в началото всички се бяха наричали Йехова, щеше да е по-добре. Ако трябва да потърсим вина някъде, нека да се спрем на моментния пропуск на Бог Йехова, който не е призовал Сина и Светия Дух пред Себе Си по време на сътворението, а е извършил Своето дело сам. Ако всички Те бяха работили едновременно, тогава нямаше ли да станат едно цяло? Ако от самото начало до края съществуваше само името Йехова, а не името на Исус от Епохата на благодатта, или ако по онова време Той все още се наричаше Йехова, тогава на Бог нямаше ли да Му бъде спестено страданието от това разделение, на което е подложен от страна на хората? Със сигурност Йехова не може да бъде обвиняван за всичко това; ако трябва някой да бъде обвиняван, нека това бъде Светият Дух, който, в продължение на хиляди години, продължава делото Си под името Йехова, Исус и дори Светият Дух, като заблуждава и обърква хората така, че те да не могат да разберат кой точно е Бог. Ако Самият Свети Дух беше действал без форма и образ, и, което е по-важно, без име като Исус, и ако човекът не можеше нито да Го докосне, нито да Го види, а само да чува звуците на гръмотевиците, тогава нямаше ли такова дело да е от по-голяма полза за човечеството? И така, какво може да се направи сега? Човешките представи са се натрупали като планина и са се разпрострели като море до такава степен, че днешният Бог вече не може да ги търпи и е в пълно недоумение. В миналото, когато имаше само Йехова, Исус и между Тях Светият Дух, човекът вече не знаеше как да се справи, а сега се добавя и Всемогъщият, за Когото дори се казва, че също е „част от Бог“. Знае ли някой кой е Той и в съчетание с коя личност от Троицата е бил или в коя личност се е крил толкова много години? Как може човек да понесе това? Триединният Бог беше достатъчен, за да трябва на човека цял живот да си Го обясни, но сега има „един Бог в четири личности“. Как може да се обясни това? Можеш ли да го обясниш? Братя и сестри! Как сте вярвали в такъв Бог до днес? Свалям ви шапка. Триединният Бог вече беше достатъчно сложен за приемане; как можете да имате такава непоклатима вяра в този единствен Бог с четири личности? Призовани сте да излезете, но вие отказвате. Това е немислимо! Наистина сте невероятни! Човек всъщност може да стигне толкова далеч, че да вярва в „четири Бога“ и да не го смята за кой знае какво; не мислите ли, че това е чудо? Ако ви погледне някой, няма да разбере, че сте способни да направите такова голямо чудо! Нека ви кажа, че в действителност „триединният Бог“ не съществува никъде над вселената или из цялата вселена. Бог няма Отец и Син, а още по-малко е вярна концепцията, че Отецът и Синът заедно използват Светия Дух като инструмент. Цялата тази идея е най-голямата заблуда на света и просто не съществува! И все пак, дори такава заблуда има своя произход и не е напълно безпочвена, защото вашите умове не са толкова просто устроени и тези ваши схващания не са напълно неразумни. Напротив, те са доста подходящи и изобретателни, дотолкова, че са непристъпни дори за никой Сатана. Жалкото е, че всички тези схващания са заблуди и просто не съществуват! Вие изобщо не сте видели истината такава, каквато е в действителност; просто разсъждавате и фантазирате, а след това превръщате всичко това в разказ, за да спечелите измамно доверието на другите и да имате превъзходство над най-глупавите хора, които нямат съобразителност и разум, така че те да повярват във вашите велики и прочути „експертни учения“. Това истина ли е? Това ли е начинът на живот, който човек трябва да проумее? Всичко това са безсмислици! Нито една дума не е уместна! През всичките тези години Бог е бил разделян от вас по този начин, бил е разделян все по-фино с всяко следващо поколение, до степента, в която един Бог е открито разделен на трима Богове. И сега за човека е просто невъзможно да съедини отново Бог в едно, защото сте Го разделили твърде фино! Трудно е да се каже колко дълго щяхте безочливо да продължавате по този начин, ако не бях извършил навреме Своето дело, преди да е станало твърде късно! Ако все така продължавате да разделяте Бог, как може Той все още да е вашият Бог? Ще можете ли все още да Го разпознаете? Ще успеете ли да откриете своя произход и да се върнете към корените си? Ако бях дошъл малко по-късно, вероятно щяхте да изпратите „Отца и Сина“, Йехова и Исус обратно в Израил и да твърдите, че самите вие сте част от Бог. За щастие, това са последните дни. Денят, който отдавна очаквах, най-накрая настъпи и едва след като дойдох лично да извърша този етап от делото, вашето разделяне на Самия Бог беше спряно. Ако не бях направил това, вие щяхте да се развихрите, дори щяхте да поставите всички Сатани сред вас на вашите маси и да им се кланяте. Това е вашето изкуство! Това е вашият начин да разделяте Бог! Ще продължите ли да го правите и сега? Нека ви попитам: Колко Бог има? Кой Бог ще ви донесе спасение? На кого се молите винаги — на първия, на втория или на третия Бог? В кой Бог вярвате винаги? В Отца ли? Или в Сина? Или пък в Духа? Кажи Ми в кого вярваш. Въпреки че с всяка дума казвате, че вярвате в Бог, това, на което всъщност вярвате, са вашите собствени мозъци! Бог просто не е в сърцата ви! А в умовете ви има редица такива „Троици“! Не сте ли съгласни?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съществува ли Троицата?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 297

Ако трите етапа на делото се оценяват в съответствие с тази концепция за Троицата, тогава трябва да има три Бог, тъй като делата, които всеки от тях извършва, не са еднакви. Ако някой от вас твърди, че Троицата наистина съществува, тогава нека да обясни какво точно представлява този единствен Бог в три личности. Какво представлява Светият Отец? Какво представлява Синът? Какво представлява Светият Дух? Йехова ли е Светият Отец? Исус ли е Синът? Тогава какво ще кажете за Светия Дух? Отецът не е ли Дух? Нима същността на Сина не е също Дух? Нима делото на Исус не беше дело на Светия Дух? Нима делото на Йехова по онова време не беше извършено от Дух, същият като този на Исус? Колко Духа може да има Бог? Според твоето обяснение трите личности на Отца, Сина и Светия Дух са едно цяло; ако това е така, тогава излиза, че има три Духа, но ако има три Духа, това означава, че има трима Богове, а това не би бил единственият истински Бог. Как може такъв Бог да е запазил присъщата същност на Бог? Ако приемаш, че има само един Бог, как тогава Той може да има син или баща? Това не са ли само твоите представи? Има само един Бог, само една личност в този Бог и само един Божи Дух, точно както е записано в Библията, че „има само един Свят Дух и само един Бог“. Независимо дали Отец и Син, за които говориш, съществуват, все пак има само един Бог, а същността на Отца, Сина и Светия Дух, в която вярваш, е същността на Светия Дух. Иначе казано, Бог е Дух, но е способен да се въплъти и да живее сред хората, както и да бъде над всичко. Неговият Дух е всеобхватен и вездесъщ. Той може да бъде едновременно в плътта, както и над и из цялата вселена. Щом всички хора казват, че Бог е единственият истински Бог, значи има един-единствен Бог, който не може да бъде разделен по желание от никого! Бог е само един Дух и само една личност; и това е Божият Дух. Ако е така, както ти твърдиш, тогава не са ли Отецът, Синът и Светият Дух три Бог? Светият Дух е едно, Синът — второ, а Отецът — нещо трето. Техните личности и Техните същности са различни, така че как тогава всеки от Тях може да бъде част от един-единствен Бог? Светият Дух е Дух; това е лесно за разбиране от човека. Ако това е така, то Отецът е още повече Дух. Той никога не е слизал на земята и никога не е ставал плът; в сърцата на хората Той е Бог Йехова и със сигурност също е Дух. Тогава каква е връзката между този Дух и Светия Дух? Дали това е връзката между Отец и Син? Или е връзката между Светия Дух и Духа на Отца? Еднаква ли е същността на всеки Дух? Или Светият Дух е инструмент на Отца? Как може да се обясни това? А каква е връзката между Сина и Светия Дух? Дали това е връзка между два Духа или връзка между човешко същество и Дух? Това са все неща, които не могат да бъдат обяснени! Ако всички Те са един Дух, тогава не може да се говори за три личности, защото Те са обладани от един Дух. Ако бяха отделни личности, тогава Техните Духове щяха да се различават по сила и Те просто не биха могли да бъдат един-единствен Дух. Тази концепция за Отец, Син и Свети Дух е изключително абсурдна! Тя разделя Бог и Го превръща в три отделни личности, всяка от които има статус и Дух; как тогава Той може да бъде един Дух и един Бог? Кажете Ми, небето и земята, и всички неща от Отца, Сина или Светия Дух са създадени? Някои казват, че Те са създали всичко това заедно. Тогава кой изкупи човечеството? Дали това беше Светият Дух, Синът или Отецът? Някои казват, че Синът е този, който изкупи човечеството. Тогава кой е Синът по Своята същност? Не е ли въплътената плът на Божия Дух? През призмата на сътворено човешко същество плътта нарича Бог на небето „Отец“. Нима не знаеш, че Исус беше роден чрез зачатието на Светия Дух? Светият Дух е в Него; каквото и да казваш, Той все пак е едно с Бог на небето, защото Той е въплътената плът на Божия Дух. Тази идея за Сина просто не е вярна. Един е Духът, който извършва цялото дело, именно Самият Бог го извършва — т.е. именно Божият Дух извършва делото. Кой е Божият Дух? Не е ли това Светият Дух? Не е ли Светият Дух този, който действа в Исус? Ако делото не беше извършено от Светия Дух (т.е. Божия Дух), тогава можеше ли Неговото дело да представлява Самия Бог? Когато Исус нарече Бог на небето „Отец“, докато се молеше, Той направи това единствено през призмата на сътворено човешко същество, само защото Божият Дух беше облечен в обикновена и нормална плът и имаше външната обвивка на сътворено същество. Макар че в Него беше Божият Дух, външният Му вид все пак беше на нормално човешко същество; с други думи, Той беше се превърнал в „Човешкият Син“, за когото всички хора, както и Самият Исус, говореха. Като се има предвид, че е наречен „Човешки Син“, Той е човек (независимо дали е мъж или жена, във всеки случай с външната обвивка на човешко същество), роден в нормално семейство от обикновени хора. Следователно, когато Исус нарече Бог на небето „Отец“, Той направи същото като вас, когато вие първоначално Го нарекохте Отец; Той направи това през призмата на сътворено човешко същество. Помните ли още Господнята молитва, която Исус ви научи да запаметите? „Отче наш, Който си на небесата […]“. Той поиска всички хора да наричат Бог на небето с името „Отец“. И тъй като Той също Го наричаше „Отец“, Исус правеше това от гледната точка на човек, който е равнопоставен на всички вас. Тъй като вие нарекохте Бог на небето „Отец“, Исус се смяташе за равнопоставен на вас и за човешко същество на земята, избрано от Бог (т.е. за Божият Син). Ако вие наричате Бог „Отец“, не е ли това, защото сте сътворени същества? Колкото и голяма да беше властта на Исус на земята, преди разпятието Той беше само Човешки син, управляван от Светия Дух (т.е. от Бог), и едно от сътворените същества на земята, тъй като все още не беше завършил делото Си. Ето защо това, че Той наричаше небесния Бог „Отец“, беше само израз на Неговото смирение и покорство. Това, че се обръщаше към Бог (т.е. към Духа на небето) по такъв начин обаче не доказва, че Той беше Синът на Божия Дух на небето. По-скоро Неговата гледна точка просто беше различна, а не че Той беше различна личност. Съществуването на отделни личности е заблуда! Преди да бъде разпънат на кръста, Исус беше Човешки син, обвързан от ограниченията на плътта, и не притежаваше напълно властта на Духа. Ето защо Той можеше да търси намеренията на Бог Отец само от гледната точка на сътворено същество. Така, както Той три пъти се моли в Гетсиманската градина: „Не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“. Преди да бъде положен на кръста, Той беше само юдейският Цар; Човешкият Син, Христос, а не тяло на славата. Ето защо, от позицията на сътворено същество, Той наричаше Бог „Отец“. Не може да се каже, че всеки, който нарича Бог „Отец“, е Негов Син. Ако беше така, тогава нямаше ли вие всички да станете „Синът“, след като Исус ви научи на Господнята молитва? Ако все още не сте убедени, тогава Ми кажете кой е този, когото наричате „Отец“? Ако имате предвид Исус, тогава кой е Отецът на Исус според вас? След като Исус си отиде, тази идея за Отец и Син вече не съществуваше. Тази идея беше уместна само в годините, когато Исус се въплъти; във всички останали случаи, когато наричате Бог „Отец“, връзката е между Създателя и сътворено същество. Няма време, в което тази идея за Троицата на Отца, Сина и Светия Дух да може да устои; тя е заблуда, която рядко се среща през вековете и не съществува!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съществува ли Троицата?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 298

Това може да напомни на повечето хора думите на Бог от Битие: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“ (Битие 1:26). Като се има предвид, че Бог казва: „Да създадем човека по Нашия образ“, тогава „Да създадем“ предполага двама или повече; тъй като Той е казал „Да създадем“, значи няма само един Бог. Така хората започват да мислят за абстрактни отделни личности и от тези думи възниква идеята за Отца, Сина и Светия Дух. Тогава какъв е Бог Отец? Какъв е Синът? И какъв е Светият Дух? Възможно ли е днешното човечество да е създадено по образа на един Бог, в Когото са свързани заедно трима? Тогава на кого е подобен образът на човека — на образа на Отца, на Сина или на Светия Дух? По образа на коя от личностите на Бог е създаден човекът? Тази идея, която хората имат, е просто погрешна и безсмислена! Тя само разделя един Бог на няколко Бог. По времето, когато Мойсей написа Битие, човечеството вече беше създадено след сътворението на света. В самото начало, когато Бог създаде света, Моисей не съществуваше. И едва много по-късно Мойсей написа Библията, така че как би могъл да знае какво е говорил Бог на небето? Той не е имал никакво понятие как Бог е създал света. В Стария завет на Библията не се споменава нито Отец, нито Син, нито Свети Дух, а само единственият истински Бог, Йехова, който извършва Своето дело в Израил. Бог е наричан с различни имена в зависимост от епохата, но това не може да докаже, че всяко име се отнася за различна личност. Ако това беше така, тогава нямаше ли да има безброй личности в Бог? Това, за което се пише в Стария завет, е делото на Йехова, етап на започване на делото на Самия Бог през Епохата на закона. Това беше Божието дело, при което Той говореше, то се осъществяваше, Той повеляваше и то се създаваше. Никога Йехова не е казвал, че е Отец, дошъл да извърши дело, нито пък е пророкувал, че Синът ще дойде да изкупи човечеството. А що се отнася до времето на Исус, казваше се само, че Бог е станал плът, за да изкупи цялото човечество, а не че Синът е дошъл. Тъй като епохите не си приличат и делото, което възнамерява да извърши Самият Бог, също е различно, Той трябва да извършва Своето дело в различни сфери. Така идентичността, в която Той се представя, също е различна. Човекът вярва, че Йехова е Отец на Исус, но това всъщност не беше признато от Исус, който каза: „Ние никога не сме се различавали като Отец и Син; Аз и Небесният Отец сме едно. Отец е в Мене и Аз съм в Отца; когато човек вижда Сина, той вижда Небесния Отец“. В крайна сметка, независимо дали става дума за Отца или Сина, Те са един Дух, който не е разделен на отделни личности. Когато човекът се опита да обясни, нещата се усложняват с идеята за различни личности, както и с връзката между Отец, Син и Дух. Когато човекът говори за отделни личности, това не материализира ли Бог? Човекът дори класифицира личностите като първа, втора и трета; всичко това са само човешки фантазии, които не заслужават внимание и са напълно нереалистични! Ако попиташ човека: „Колко Богове има?“, той ще каже, че Бог е единственият истински Бог, Който се състои от Троицата на Отца, Сина и Светия Дух. Ако попиташ още: „Кой е Отец?“, той ще отговори: „Отец е Божият Дух на небето; Той ръководи всичко и е Господарят на небето“. „Тогава Йехова ли е Духът?“. Човекът ще отговори: „Да!“. Ако след това го попиташ: „Кой е Синът?“, той, разбира се, ще каже, че Исус е Синът. „Тогава каква е историята на Исус? Откъде е дошъл Той?“. Той ще отговори: „Исус е роден от Мария чрез зачатието на Светия Дух“. Тогава Неговата същност не е ли същата, като тази на Духа? Неговото дело не е ли олицетворение и на Светия Дух? Йехова е Духът, такава е и същността на Исус. Сега, в последните дни, не е толкова необходимо да се казва, че това пак е Духът; как биха могли Те да са различни личности? Не е ли това просто Божият Дух, който извършва делото на Духа от различни гледни точки? В този смисъл, разлика между личностите няма. Исус беше заченат чрез Светия Дух и несъмнено Неговото дело беше дело именно на Светия Дух. В първия етап от делото, извършено от Йехова, Той нито стана плът, нито се яви на хората. Така че хората никога не са виждали как изглежда. Независимо колко голям и висок е бил, Той все пак е Духът, Самият Бог, който е създал човека в началото. Тоест Той беше Божият Дух. Той говореше на хората от облаците, само като Дух, и никой не стана свидетел на появата Му. Едва в Епохата на благодатта, когато Божият Дух дойде в плът и се въплъти в Юдея, човекът за първи път видя образа на въплътената плът на Бог като евреин. В Него нямаше нищо от Йехова. Въпреки това, Той беше заченат от Светия Дух, т.е. заченат от Духа на Самия Йехова, и Исус все пак се роди като въплъщение на Божия Дух. Това, което човекът видя по онова време, беше Светият Дух, който се спусна като гълъб върху Исус; това не беше Духът, присъщ единствено на Исус, а по-скоро Светият Дух. Тогава може ли Духът на Исус да бъде отделен от Светия Дух? Ако Исус е Исус, Синът, и Светият Дух е Светият Дух, тогава как биха могли Те да са едно? Ако беше така, делото нямаше да може да бъде извършено. Духът в Исус, Духът на небето и Духът на Йехова са едно цяло. То се нарича Светият Дух, Божият Дух, седемкратно усиленият Дух и всеобхватният Дух. Божият Дух може да върши много дела. Той може да създаде света и да го унищожи, като залее земята; Той може да изкупи цялото човечество, и дори повече, може да завоюва и унищожи цялото човечество. Всички тези дела се извършват от Самия Бог и не могат да бъдат извършени от никоя от личностите на Бог вместо Него. Неговият Дух може да бъде наричан с имената Йехова и Исус, както и Всемогъщият. Той е Господ и Христос. Той може да стане и Човешкият Син. Той е както на небесата, така и на земята; Той е над вселените и сред безбройните хора. Той е единственият Господар на небесата и земята! От времето на сътворението досега това дело се извършва от Самия Божи Дух. Независимо дали става дума за дела в небесата или в плътта, всичко се извършва от Неговия присъщ Дух. Всички създания, без значение дали са на небето или на земята, са в дланта на Неговата всемогъща ръка; всичко това е дело на Самия Бог и не може да бъде извършено от никой друг вместо Него. В небесата Той е Духът, но и Самият Бог; сред хората Той е плът, но остава Самият Бог. Въпреки че може да бъде наричан със стотици хиляди имена, Той все пак е Самият Той и цялото Му дело е прекият израз на Неговия Дух. Изкуплението на цялото човечество чрез Неговото разпятие беше извършено пряко от Неговия Дух, както и наставлението към всички народи и всички земи през последните дни. Винаги и всякога Бог може да бъде наречен само всемогъщия единствен истински Бог, Самият всеобхватен Бог. Трите личности в Бог изобщо не съществуват, а още по-малко тази идея за Отец, Син и Свети Дух. Има само един Бог на небето и на земята!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съществува ли Троицата?)

Ежедневни Божии слова  Откъс 299

Планът за управление на Бог обхваща шест хиляди години и е разделен на три епохи в зависимост от различията в Неговото дело: Първата е старозаветната Епоха на закона; втората е Епохата на благодатта; а третата е Епохата на последните дни — Епохата на царството. Във всяка епоха е представена различна идентичност. Това се дължи единствено на разликата в делото, т.е. на нуждите на делото. Първият етап от делото през Епохата на закона беше извършен в Израил, а вторият етап от делото на изкуплението приключи в Юдея. За делото на изкуплението Исус беше роден чрез зачатието на Светия Дух и като единствен Син. Всичко това беше според нуждите на делото. В последните дни Бог иска да разпространи Своето дело в езическите народи и да завоюва хората там, така че името Му да бъде велико сред тях. Той иска да напътства човека към разбиране и навлизане в цялата истина. Цялото това дело се извършва от един Дух. Въпреки че Той може да прави това от различни гледни точки, естеството и принципите на делото остават същите. Като наблюдаваш принципите и естеството на делото, което Те са извършили, ще разбереш, че всичко това е направено от един Дух. Все пак някои могат да кажат: „Отец е Отец; Синът е Синът; Светият Дух е Светият Дух и накрая ще станат едно“. Тогава как трябва да Ги направиш едно? Как е възможно Отец и Светият Дух да бъдат свързани в едно? Ако Те изначално са две личности, тогава независимо от начина, по който са съединени, няма ли да останат две части? Когато говорите за свързването на двете части в едно, не е ли това просто съединяване на две отделни части, за да се получи едно цяло? Но те не бяха ли две части, преди да бъдат свързани в едно цяло? Всеки дух има отделна същност и два духа не могат да бъдат превърнати в един. Духът не е материален обект и не прилича на нищо друго в материалния свят. Според човешките представи Отец е един Дух, Синът е друг, а Светият Дух е още един, след което трите Духа се смесват като три чаши вода в едно цяло. Тогава това не би ли означавало, че трите се свързват в едно цяло? Това е напълно погрешно обяснение! Не е ли това разделяне на Бог? Как Отец, Син и Свети Дух могат да станат едно? Не са ли Те три части, всяка от които има различна природа? Има и други, които казват: „Нима Бог не е заявил изрично, че Исус е Неговият възлюбен Син?“. Исус е възлюбеният Син на Бог, в когото е Неговото благоволение — това със сигурност е казано от Самия Бог. Това беше Бог, свидетелстващ за Себе Си, но просто от различна гледна точка — тази на Духа в небето, свидетелстващ за Своята собствена въплътена плът. Исус е Неговата въплътена плът, а не Неговият Син на небето. Разбираш ли? Нима думите на Исус, че „Аз съм в Отца и Отец е в Мене“ не показват, че Те са един Дух? И не е ли въплъщението причината Те да бъдат разделени между небето и земята? В действителност Те пак са едно; независимо от всичко, това е просто Бог, който свидетелства за Себе Си. Поради смяната на епохите, нуждите на делото и различните етапи на Божия план за управление, името, с което хората наричат Бог, също е различно. Когато дойде да извърши първия етап от делото, Той можеше да се нарича само Йехова, който беше пастирът на израилтяните. Във втория етап въплътеният Бог можеше да бъде наричан само Господ и Христос. Но по онова време Духът в небето заяви само, че Той е възлюбеният Син на Бог, без да споменава, че е единственият Син на Бог. Това просто не се случи. Как е възможно Бог да има едно-единствено дете? Тогава Бог не би ли се превърнал в човек? Тъй като беше въплътената плът, Той беше наречен възлюбеният Син на Бог и от това произлезе връзката между Отец и Син. Причината е просто в разделението между небето и земята. Исус се молеше от гледната точка на плътта. Тъй като беше облечен в плът с такава нормална човешка природа и каза следното именно от гледна точка на плътта: „Моята външна обвивка е на сътворено същество; тъй като се облякох в плът, за да дойда на тази земя, сега съм много, много далеч от небето“, Той можеше да се моли на Бог Отец само от гледната точка на плътта. Това беше Неговият дълг и това, което въплътената плът на Божия Дух трябваше да притежава. Не може да се каже, че Той не беше Бог, понеже се молеше на Отца през призмата на плътта. Въпреки че беше наречен възлюбения Син на Бог, Той все пак беше Самият Бог, защото беше само въплътената плът на Духа и Неговата същност пак беше тази на Духа. Хората се чудят защо Той се е молил, ако е бил Самият Бог. Това е така, защото Той беше въплътеният Бог — Бог, който живее в плът, а не Духът в небето. От гледна точка на човека, Отец, Син и Свети Дух са Бог. Само трите личности, съчетани в едно цяло, могат да бъдат смятани за единствения истински Бог и така Неговата сила става изключително голяма. Има хора, които казват, че само по този начин Той може да бъде седемкратно усиленият Дух. Когато Синът се молеше след Своето идване, Той се молеше именно на този Дух. В действителност Той се молеше от гледната точка на сътворено същество. Тъй като плътта не е цяла, Той не беше цял и когато дойде в плът, имаше много слабости, и беше много смутен, докато извършваше Своето дело в плътта. Ето защо Той се моли три пъти на Бог Отец, преди да бъде разпнат на кръста, както и много пъти преди това. Той се молеше сред учениците Си; молеше се сам на планината; молеше се, когато се качи на рибарската лодка; молеше се сред множество хора; молеше се, когато разчупваше хляба и се молеше, когато благославяше другите. Защо правеше това? Духът беше този, на когото Исус се молеше; Той се молеше на Духа, на Бог в небесата, от гледната точка на плътта. Следователно, от гледната точка на човека, в онзи тогавашен етап от делото Исус стана Синът. В сегашния етап обаче въплътеният Бог не се моли. Защо е така? Това е така, защото това, което Той носи, е делото на словото, както и съдът и наказанието на словото. Той няма нужда от молитви, а Неговото служение е да говори. Той не е поставен на кръста и не е предаден от хората на онези, които имат власт. Той трябва само пряко да извърши делото Си. По времето, когато Исус се молеше, Той се молеше на Бог Отец за слизането на небесното царство, за изпълнението на волята на Отца и за делото, което предстоеше. В този етап от делото небесното царство вече е слязло, така че трябва ли Той все още да се моли? Неговото дело е да доведе епохата до край, а други нови епохи няма, така че нужно ли е да се моли за следващия етап? Страхувам се, че не!

В човешките обяснения има много противоречия. Разбира се, всички тези представи са човешки; ако не се задълбочите, всички вие бихте повярвали, че те са верни. Нима не знаете, че такива идеи като триединен Бог са само човешки представи? Няма човешко познание, което да е задълбочено. Винаги има несъвършенства и има твърде много човешки разбирания в него. Това показва, че сътвореното същество просто не може да обясни Божието дело. В ума на човека има твърде много неща, произлизащи от логиката и мисълта, а всичко това противоречи на истината. Може ли твоята логика да направи задълбочен анализ на Божието дело? Можеш ли да вникнеш в същината на всички дела на Йехова? Като човешко същество можеш ли да прозреш всичко или Самият Бог е този, който може да вижда във вечността? Ти ли си този, който може да вижда от вечността на незапомнените времена до вечността, която предстои, или Бог е Този, Който може да го стори? Какво ще кажеш? Нима си достоен да обясниш Бог? На какво се опира твоето обяснение? Ти Бог ли си? Небето, земята и всички неща са създадени от Самия Бог. Не си ти този, който е направил всичко това, защо тогава даваш безсмислени обяснения? И така, продължаваш ли да вярваш в триединния Бог? Не смяташ ли, че ти е твърде тежко така? За теб би било най-добре да вярваш в един Бог, а не в три. Най-добре е да ти бъде леко, защото бремето на Господа е леко.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съществува ли Троицата?)