Целият Ми план за управление, шестхилядолетният план за управление се състои от три етапа или три епохи: Епохата на закона на началото, Епохата на благодатта (която е и Епохата на изкуплението) и Епохата на царството в последните дни. Моето дело в тези три епохи се различава по съдържание в зависимост от всяка от тях, но на всеки етап това дело се изпълнява според нуждите на човека или, по-точно казано, се извършва въз основа на похватите, използвани от Сатана във войната, която водя срещу него. Целта е да победя Сатана, да разкрия Моята мъдрост и всемогъщество, да разоблича всички хитрости на Сатана и така да спася целия човешки род, който живее под властта на Сатана. Целта Ми е да разкрия Моята мъдрост и всемогъщество и да извадя наяве непоносимата отвратителност на Сатана; дори нещо повече, Моята цел е да дам възможност на сътворените същества да различават доброто от злото, да знаят, че Аз съм Върховният владетел на всички неща, да виждат ясно, че Сатана е врагът на човечеството, дегенерат, злият, и да им дам способността да различават с пълна яснота доброто от злото, истината от заблудата, светостта от скверността, великото от безчестното. Целта е да дам на невежото човечество способността да свидетелства за Мен, че не Аз съм този, който го покварява, и че Аз — Създателят — съм единственият, който спасява човечеството и дарява хората с нещата, на които могат да се наслаждават; целта е да им дам способността да разберат, че Аз съм Върховният владетел на всички неща, а Сатана е просто сътворено същество, което създадох и което по-късно Ме предаде. Моят шестхилядолетен план за управление е разделен на три етапа, така че с Моето дело да постигна следния резултат: да дам способност на сътворените същества да свидетелстват за Мен, да разбират Моите намерения и да знаят, че Аз съм истината. Така, по време на първоначалното дело по Моя шестхилядолетен план за управление, Аз изпълних делото на закона, което беше дело на водещия хората Йехова. По време на втория етап Аз започнах първоначалното дело на Епохата на благодатта в селата на Юдея. Исус представлява цялото дело на Епохата на благодатта; въплъти се в плът и бе прикован на кръста, и също така постави началото на Епохата на благодатта. Той дойде, за да бъде разпънат и да завърши делото на изкуплението, и дойде, за да сложи край на Епохата на закона и да започне Епохата на благодатта. Ето защо Той беше наречен „Върховен командир“, „Принос за грях“ и „Изкупител“. В резултат на това делото на Исус се различаваше по съдържание от това на Йехова, макар по принцип да бяха еднакви. Йехова започна Епохата на закона, като създаде основата — отправната точка — за Божието дело на земята и даде законите и заповедите. Това са двете дела, които Той извърши, и те представляват Епохата на закона. Делото, което Исус извърши в Епохата на благодатта, не беше да даде закони, а да ги изпълни, като по този начин постави началото на Епохата на благодатта и завърши Епохата на закона, продължила две хиляди години. Исус беше първопроходецът, който дойде, за да постави началото на Епохата на благодатта, но основната част от Неговото дело беше изкуплението. И така, Неговото дело също съчетаваше два аспекта: откриването на нова епоха и завършването на делото на изкуплението чрез разпъването Му на кръста, след което Той си отиде. Оттогава свърши Епохата на закона и започна Епохата на благодатта.

Делото, което Исус извърши, беше съобразено с нуждите на хората от онази епоха. Неговата задача беше да изкупи човечеството, да прости греховете на хората, затова нравът Му изцяло беше нрав на смирение, търпение, любов, благочестие, дълготърпение, милост и любяща доброта. Той донесе на хората изобилна благодат, благословии и всичко, на което биха могли да се наслаждават. Онова, на което хората се наслаждаваха, беше изцяло мир и щастие, Неговата търпимост и любов и Неговата милост и любяща доброта. Изобилието от неща за наслада, до които хората имаха достъп по онова време — чувството за мир и сигурност в сърцата им, утехата в духа им и упованието им в Спасителя Исус — се дължеше на епохата, в която живееха. В Епохата на благодатта човекът вече беше покварен от Сатана и за да извърши делото на изкуплението на цялото човечество, бяха необходими изобилие от благодат, безкрайно дълготърпение и търпение, и нещо повече от това — принос за грях, достатъчен да изкупи греховете на човека, за да има ефект. В Епохата на благодатта хората видяха само Моя принос за грях за изкуплението на греховете на човека: Исус. Те знаеха само, че Бог може да бъде милостив и дълготърпелив, и единственото, което видяха, беше милостта и любящата доброта на Исус. Всичко това се дължеше изцяло на това, че бяха родени в Епохата на благодатта. И така, преди да бъдат изкупени, те трябваше да се наслаждават на изобилната благодат, която Исус им даряваше. Само по този начин те можеха да извлекат полза, което им позволи да получат прошка за греховете си чрез насладата си от благодатта и им даде възможността греховете им да бъдат изкупени чрез насладата от дълготърпението и търпението на Исус. Само благодарение на Неговото дълготърпение и търпение хората станаха пригодни да получат прошка и да се наслаждават на изобилието от благодат, дарена от Исус. Точно както каза Исус: „Аз дойдох да изкупя не праведните, а грешните, за да може греховете на грешниците да бъдат простени“. Ако след въплъщението Си Исус бе носил нрава си на съд, проклятие и нетърпимост към човешкото накърняване, тогава човекът никога нямаше да има възможност да бъде изкупен и щеше да остане завинаги грешен. Ако се бе случило точно така, шестхилядолетният план за управление щеше да спре в Епохата на закона и Епохата на закона щеше да бъде удължена с шест хиляди години. Греховете на човека просто щяха да стават все по-многобройни и по-тежки, а сътворението на човечеството щеше да бъде напразно. Хората щяха да служат на Йехова само под закона, но греховете на човечеството щяха да надхвърлят тези на първите създадени хора. Колкото повече Исус обичаше човечеството, като прощаваше греховете на човека и му даваше достатъчно милост и любяща доброта, толкова повече човекът беше пригоден да бъде спасен от Исус и така човекът беше наречен заблудената овца, която Исус откупи на висока цена. Сатана не можа да се бърка в това дело, защото Исус се отнасяше към Своите последователи така, както любяща майка се отнася към бебето в прегръдката си. Той не им се гневеше, нито ги ненавиждаше, а винаги ги утешаваше; никога не изразяваше силен гняв сред тях, а проявяваше дълготърпение към греховете им и си затваряше очите за тяхната неразумност и невежество, като стигаше дотам, че казваше: „Прощавайте на другите седемдесет пъти по седем“. Така сърцата на другите бяха трогнати и променени от Неговото сърце и само така хората получиха прошка за греховете си чрез Неговото дълготърпение.

Въпреки че в Своето въплъщение Исус беше напълно лишен от плътски чувства, Той винаги утешаваше учениците Си, снабдяваше ги, помагаше им и ги подкрепяше. Той извърши толкова голямо дело, изтърпя толкова много страдания и никога не постави прекомерни изисквания към другите, а винаги беше търпелив и снизходителен към греховете им, така че хората от Епохата на благодатта с обич Го наричаха „любящия Спасител Исус“. За хората от онова време, за всички хора, милостта и любящата доброта бяха това, което Исус беше и което Той притежаваше. Той никога не запомняше греховете на хората и не се отнасяше към тях според прегрешенията им. Тъй като това беше друг период, Той често изпращаше изобилна храна, за да се наситят хората. Той даряваше благодат на всички хора, които го следваха, като изцеляваше болни, изгонваше демони и възкресяваше мъртви. За да могат хората да повярват в Него и да видят, че всичко, което прави, е искрено и сериозно, Исус дори възкреси разлагащ се труп, показвайки им, че в Неговите ръце дори мъртвите могат да оживеят. Търпеше всичко мълчаливо и по този начин извърши делото си на изкупление сред хората. Тоест преди да бъде прикован на кръста, Исус вече беше взел върху Себе Си греховете на човечеството и беше станал негова изкупителна жертва. Преди да бъде разпнат, Той бе поел по пътя към кръста, за да изкупи човечеството. В крайна сметка Той беше разпнат, жертвайки Себе Си в името на кръста, и дари цялата Си милост, любяща доброта и святост на човечеството. Към хората Той беше неизменно търпелив, никога не беше отмъстителен, прощаваше им греховете, призоваваше ги към покаяние и ги учеше да имат търпение, снизходителност и любов, да следват Неговите стъпки и да се жертват в името на кръста. Той обичаше братята и сестрите Си повече, отколкото обичаше Мария. В основата си делото, което Исус вършеше, беше да изцелява болни и да изгонва демони — всичко това за Неговото изкупление. Където и да отидеше, Исус беше милостив към всички, които Го следваха. Той направи така, че бедните да забогатеят, парализираните да проходят, слепите да прогледнат и глухите да чуят. Той дори покани най-низшите, онеправданите, грешниците да седнат на една маса с Него, като никога не ги презираше, а винаги проявяваше търпение и дори казваше: „Пастирът, ако има сто овце и изгуби една, ще остави деветдесет и деветте и ще тръгне след изгубената, и когато я намери, се радва много“. Той обичаше последователите Си, както овцата обича своите агнета. Въпреки че бяха глупави и невежи и бяха грешници в Неговите очи, а освен това бяха най-незабележимите членове на обществото, Той смяташе тези грешници — хора, които другите презираха — за зеницата на окото Си. И тъй като гледаше на тях с благосклонност, Той отдаде живота Си за тях, както се принася агне на олтара. Той се движеше сред тези хора, сякаш беше техен слуга, и им позволи да Го използват и да Го убият, подчинявайки им се безусловно. За Своите последователи Той беше любящият Спасител Исус, но към фарисеите, които поучаваха от висок пиедестал, Той не прояви милост и любяща доброта, а ненавист и неприязън. Той не вършеше много работа сред фарисеите, само от време на време ги поучаваше и гълчеше; сред тях не извършваше делото на изкуплението, нито пък вършеше знамения и чудеса. Цялата Си милост и любяща доброта Той дари на Своите последователи, като издържа в името на тези грешници до самия край, когато беше прикован на кръста, и понесе всички унижения, докато не изкупи напълно цялото човечество. Такъв е резултатът от Неговото дело.

Без изкуплението на Исус човекът щеше да живее вечно в грях и щеше да стане потомството на греха, потомството на демоните. Ако нещата продължаваха по този начин, целият свят щеше да се превърне в земя, където живее Сатана, в негово обиталище. Делото на изкуплението обаче изискваше да се прояви милост и любяща доброта към човека; само по този начин човекът можеше да получи прошка и в крайна сметка да стане пригоден да бъде направен завършен и да бъде напълно придобит от Бог. Без този етап от делото, шестхилядолетният план за управление не би могъл да се развие. Ако Исус не беше разпнат на кръста, ако само беше изцелявал болните и изгонвал демони, хората нямаше да получат пълно опрощение на греховете си. През трите години и половина, в които вършеше Своето дело на земята, Той изпълни само половината от Своето дело на изкуплението; впоследствие, след като беше прикован на кръста и стана подобие на греховна плът, след като беше предаден на злия, Той завърши делото на разпятието и пое в ръцете Си съдбата на човечеството. Едва след като беше предаден в ръцете на Сатана, Той изкупи човечеството. В продължение на тридесет и три години и половина Исус страда на земята, беше осмиван, клеветен и изоставен, стигна дотам, че нямаше къде да положи главата Си, нямаше място за почивка, а по-късно беше разпнат, като цялото Му същество — Неговото свято и невинно тяло — беше приковано на кръста. Той понесе всички възможни страдания. Властниците Му се подиграваха и Го бичуваха, а войниците дори Го заплюваха в лицето; но Той остана безмълвен и понесе всичко това докрай, покорявайки се безусловно до смъртта, след което изкупи цялото човечество. Едва тогава Той се наслади на покоя. Делото, което Исус извърши, представлява само Епохата на благодатта; то не представлява Епохата на закона, нито пък замества делото в последните дни. Това е същността на делото на Исус в Епохата на благодатта, втората епоха, през която е преминало човечеството — Епохата на изкуплението.