Целият Ми план за управление за период от шест хилядолетия се състои от три етапа или три епохи: Епохата на закона на началото, Епохата на благодатта (която е и Епохата на изкуплението) и Епохата на царството в последните дни. Моето дело в тези три епохи се различава по съдържание в зависимост от всяка от тях, но на всеки етап това дело се изпълнява според нуждите на човека или, по-точно казано, се извършва въз основа на похватите, използвани от Сатана във войната, която водя срещу него. Целта е да победя Сатана, да разкрия Моята мъдрост и всемогъщество, да разоблича всички хитрости на Сатана и така да спася целия човешки род, който живее под негова власт. Целта Ми е да разкрия Моята мъдрост и всемогъщество и да извадя наяве непоносимата отвратителност на Сатана; дори нещо повече, Моята цел е да дам възможност на сътворените същества да различават доброто от злото, да знаят, че Аз съм Върховният владетел на всички неща, да виждат ясно, че Сатана е врагът на човечеството, дегенерат, злият, и да им дам способността да различават с пълна яснота доброто от злото, истината от заблудата, светостта от скверността, великото от безчестното. Целта е да дам на невежото човечество способността да свидетелства за Мен, че не Аз съм този, който го покварява, и че Аз — Създателят — съм единственият, който спасява човечеството и дарява хората с нещата, на които могат да се наслаждават; целта е да им дам способността да разберат, че Аз съм Върховният владетел на всички неща, а Сатана е просто същество, което създадох и което по-късно Ме предаде. Моят шестхилядолетен план за управление е разделен на три етапа, така че с Моето дело да постигна следния резултат: да дам способност на сътворените същества да свидетелстват за Мен, да разбират Моите намерения и да знаят, че Аз съм истината. Така, по време на първоначалното дело по Моя шестхилядолетен план за управление, Аз изпълних делото на закона, което беше дело на водещия хората Йехова. По време на втория етап Аз започнах първоначалното дело на Епохата на благодатта в селата на Юдея. Исус беше олицетворението на цялото дело на Епохата на благодатта; появи се в плът и бе прикован на кръста, и също така постави началото на Епохата на благодатта. Той дойде, за бъде разпънат и да завърши делото на изкуплението, и дойде, за да сложи край на Епохата на закона и да започне Епохата на благодатта. Ето защо Той беше наречен „върховен командир“, „жертва за греховете“ и „изкупител“. В резултат на това делото на Исус се различаваше по съдържание от това на Йехова, макар по принцип да бяха еднакви. Йехова започна Епохата на закона, като създаде основата — отправната точка — за Божието дело на земята и даде законите и заповедите. Това са двете дела, които Той извърши, и те представляваха Епохата на закона. Делото, което Исус извърши в Епохата на благодатта, не беше да даде закони, а да ги изпълни, като по този начин постави началото на Епохата на благодатта и завърши Епохата на закона, продължил две хиляди години. Исус беше първопроходецът, който дойде, за да постави началото на Епохата на благодатта, но основната част от Неговото дело беше изкуплението. И така, Неговото дело също съчетаваше два аспекта: откриването на нова епоха и завършването на делото на изкуплението чрез разпъването Му на кръста, след което Той си отиде. Тогава свърши Епохата на закона и започна Епохата на благодатта.

Делото, което Исус извърши, беше съобразено с нуждите на хората от онази епоха. Неговата задача беше да изкупи човечеството, да прости греховете на хората, затова нравът Му изцяло се състоеше от смирение, търпение, любов, благочестие, снизходителност, милост и любяща доброта. Той донесе на хората изобилна благодат, благословии и всичко, на което биха могли да се наслаждават. Онова, на което хората се насладиха, беше изцяло мир и щастие, Неговата търпимост и любов и Неговата милост и любяща доброта. Изобилието от неща за наслада, до които хората имаха достъп по онова време — чувството за мир и сигурност в сърцата им, утеха в духа им и упование в Спасителя Исус — се дължеше на епохата, в която живееха. В Епохата на благодатта човекът вече беше покварен от Сатана и затова бе необходимо изобилие от благодат, безкрайна снизходителност и търпение, а освен това и жертва, достатъчна да изкупи греховете на хората, за да може да се извърши делото на изкуплението на цялото човечество. В Епохата на благодатта хората видяха само Моята жертва за изкуплението на греховете на човечеството: Исус. Те знаеха само, че Бог може да бъде милостив и снизходителен, и единственото, което видяха, беше милостта и любящата доброта на Исус. Всичко това се дължеше изцяло на факта, че бяха родени в Епохата на благодатта. И така, преди да бъдат изкупени, хората трябваше да се насладят на изобилната благодат, която Исус им дари. Само по този начин те можаха да извлекат полза, което им позволи да получат прошка за греховете си чрез насладата си от благодатта и им даде възможността греховете им да бъдат изкупени чрез насладата от снизходителността и дълготърпението на Исус. Само благодарение на Неговото снизхождение и дълготърпение хората станаха достойни да получат прошка и да се наслаждават на изобилието от благодат, дарена от Исус. Точно както каза Исус: „Аз дойдох да изкупя не праведните, а грешните, за да може греховете на грешниците да бъдат простени“. Ако след въплъщението Си Исус бе носил в нрава си нагласата за съд, проклятие и нетърпимост към човешките престъпления, тогава човекът никога нямаше да има възможност да бъде изкупен и щеше да остане завинаги грешен. Ако се бе случило точно така, шестхилядолетният план за управление щеше да спре в Епохата на закона, която щеше да бъде удължена с шест хиляди години. Греховете на човека просто щяха да стават все по-многобройни и по-ужасни, а сътворението на човечеството щеше да бъде напразно. Хората щяха да служат на Йехова само по силата на Закона, но греховете им щяха да надхвърлят тези на първите създадени хора. Колкото повече Исус обичаше човечеството, като прощаваше греховете на хората и им даваше достатъчно милост и любяща доброта, толкова повече хората имаха право да бъдат спасени от Исус и така бяха наречени заблудените овце, които Исус откупи на висока цена. Сатана не можа да попречи на това дело, защото Исус се отнасяше към Своите последователи така, както любяща майка се отнася към бебето в скута си. Той не им се сърдеше, нито ги ненавиждаше, а винаги ги утешаваше; никога не изразяваше силен гняв сред тях, а се отнасяше снизходително към греховете им и си затваряше очите за тяхната неразумност и невежество, като стигаше дотам, че казваше: „Прощавайте на другите седемдесет пъти по седем“. Така сърцата на другите бяха трогнати и променени от Неговото сърце и само така хората получиха прошка за греховете си чрез Неговото дълготърпение.

Въпреки че в Своето въплъщение Исус беше напълно лишен от плътски чувства, Той винаги утешаваше учениците Си, снабдяваше ги, помагаше им и ги подкрепяше. Той извърши толкова голямо дело, изтърпя толкова много страдания и никога не постави прекомерни изисквания към другите, а винаги беше търпелив и снизходителен към греховете им, така че хората от Епохата на благодатта с обич Го наричаха „любящия Спасител Исус“. За хората от онова време, за всички хора, милостта и любящата доброта бяха това, което Исус беше и което Той притежаваше. Той никога не запомняше греховете на хората и не се отнасяше към тях според прегрешенията им. Тъй като това беше друг период, Той често изпращаше изобилна храна, за да се наситят хората. Той даряваше благодат на всички хора, които го следваха, като изцеляваше болни, изгонваше демони и възкресяваше мъртви. За да могат хората да повярват в Него и да видят, че всичко, което прави, е искрено и сериозно, Исус дори възкреси разлагащ се труп, показвайки им, че в Неговите ръце дори мъртвите могат да оживеят. Търпеше всичко мълчаливо и по този начин извърши делото си на изкупление сред хората. Тоест преди да бъде прикован на кръста, Исус вече беше взел върху Себе Си греховете на човечеството и беше станал негова изкупителна жертва. Преди да бъде разпнат, Той бе поел по пътя към кръста, за да изкупи човечеството. В крайна сметка Той беше разпнат, жертвайки Себе Си в името на кръста, и дари цялата Си милост, любяща доброта и святост на човечеството. Към хората Той беше неизменно търпелив, никога не беше отмъстителен, прощаваше им греховете, призоваваше ги към покаяние и ги учеше да имат търпение, снизходителност и любов, да следват Неговите стъпки и да се жертват в името на кръста. Той обичаше братята и сестрите Си повече, отколкото обичаше Мария. В основата си делото, което Исус вършеше, беше да изцелява болни и да изгонва демони — всичко това за Неговото изкупление. Където и да отидеше, Исус беше милостив към всички, които Го следваха. Той направи така, че бедните да забогатеят, парализираните да проходят, слепите да прогледнат и глухите да чуят. Той дори покани най-низшите, онеправданите, грешниците да седнат на една маса с Него, като никога не ги презираше, а винаги проявяваше търпение и дори казваше: „Пастирът, ако има сто овце и изгуби една, ще остави деветдесет и деветте и ще тръгне след изгубената, и когато я намери, се радва много“. Той обичаше последователите Си, както овцата обича своите агнета. Въпреки че бяха глупави и невежи и бяха грешници в Неговите очи, а освен това бяха най-незабележимите членове на обществото, Той смяташе тези грешници — хора, които другите презираха — за зеницата на окото Си. И тъй като гледаше на тях с благосклонност, Той отдаде живота Си за тях, както се принася агне на олтара. Той се движеше сред тези хора, сякаш беше техен слуга, и им позволи да Го използват и да Го убият, подчинявайки им се безусловно. За Своите последователи Той беше любящият Спасител Исус, но към фарисеите, които поучаваха от висок пиедестал, Той не прояви милост и любяща доброта, а ненавист и неприязън. Той не вършеше много работа сред фарисеите, само от време на време ги поучаваше и гълчеше; сред тях не извършваше делото на изкуплението, нито пък вършеше знамения и чудеса. Цялата Си милост и любяща доброта Той дари на Своите последователи, като издържа в името на тези грешници до самия край, когато беше прикован на кръста, и понесе всички унижения, докато не изкупи напълно цялото човечество. Такъв е резултатът от Неговото дело.

Без изкуплението на Исус човечеството щеше да живее вечно в грях, хората щяха да станат деца на греха, потомци на демоните. Ако нещата продължаваха по този начин, целият свят щеше да се превърне в земя, където живее Сатана, в негово обиталище. Делото на изкуплението обаче изискваше да се прояви милост и любяща доброта към хората; само по този начин човечеството можеше да получи прошка и в крайна сметка да стане достойно да бъде направено пълноценно и да бъде напълно придобито от Бог. Без този етап от делото, шестхилядолетният план за управление не би могъл да се развие. Ако Исус не беше разпнат на кръста, ако само беше изцелявал болните и изгонвал демони, хората нямаше да получат пълно опрощение на греховете си. През трите години и половина, в които вършеше Своето дело на земята, Той изпълни само половината от Своето изкупително дело; впоследствие, след като беше прикован на кръста и стана подобие на грешна плът, след като беше предаден на лукавия, Той завърши делото на разпятието и овладя съдбата на човечеството. Едва след като беше предаден в ръцете на Сатана, Той изкупи човечеството. В продължение на тридесет и три години и половина Исус страда на земята, беше осмиван, клеветен и изоставен, стигна до там, че нямаше къде да положи главата Си, нямаше място за почивка, а по-късно беше разпнат, като цялото Му същество — Неговото свято и безгрешно тяло — беше приковано на кръста. Той понесе всички възможни страдания. Властниците Му се подиграваха и Го бичуваха, а войниците дори Го заплюваха в лицето; но Той остана безмълвен и понесе всичко това докрай, подчинявайки се безусловно до самата Си смърт, след което изкупи цялото човечество. Едва тогава Той се наслади на покоя. Делото, което Исус извърши, представлява само Епохата на благодатта; то не представлява Епохата на закона, нито пък замества делото в последните дни. Това е същността на делото на Исус в Епохата на благодатта, втората епоха, през която е преминало човечеството — Епохата на изкуплението.