Делото, което Йехова извърши за израилтяните, установи Божието начало на земята сред човеците, което беше и святото място, където Той присъстваше. Той ограничи обхвата на Своето дело до израилския народ. Първоначално Той не работеше извън Израил и за да ограничи обхвата на делото Си, избра народ, който сметна за подходящ за целта. Израил е мястото, където Бог създаде Адам и Ева, и от пръстта на тази земя Йехова създаде човека: това място стана отправната точка за Неговото дело на земята. Израилтяните, потомци на Ной, а също и потомци на Адам, бяха човешкият фундамент за делото на Йехова на земята.

По онова време значението, целта и стъпките на делото на Йехова в Израил бяха да извърши Своето дело по цялата земя, което вземайки Израил за свой център постепенно се разпространи сред езическите нации. Това е принципът, според който Той работи във вселената — като започва от определена точка, за да обхване цялото, а след това разширява Делото Си, докато всички хора във вселената не приемат евангелието Му. Първите израилтяни бяха потомците на Ной. Тези хора бяха надарени само с диханието на Йехова и знаеха как да се грижат за основните жизнени потребности, но не знаеха какъв Бог е Йехова или какви са намеренията Му за човека, а още по-малко как трябва да се боят от Създателя. Що се отнася до това дали имаше правила и закони, на които трябваше да се подчиняват^[а], или дали имаше дълг, който сътворените същества трябва да изпълняват за Създателя, то потомците на Адам не знаеха нищо за тези неща. Всичко, което знаеха, беше, че мъжът трябва с пот на челото да осигурява прехраната на семейството си, а жената трябва да се подчинява на мъжа си и да продължава човешкия род, създаден от Йехова. С други думи, такива хора, които имаха само диханието на Йехова и Неговия живот, не знаеха нищо за това как да следват Божиите закони или как да удовлетворят Създателя. Те разбираха твърде малко. Затова, въпреки че в сърцата им нямаше нищо криво или измамно и сред тях рядко възникваха завист или раздори, те все пак нямаха познание и разбиране за Йехова, Създателя. Тези предци на човека знаеха само как да ядат и да се наслаждават на това, което Йехова дава, но не знаеха как да се боят от Йехова. Те не знаеха, че Йехова е Този, на Когото трябва да се покланят коленопреклонно. Тогава как биха могли да бъдат наречени Негови сътворени същества? Ако това беше така, нямаше ли думите „Йехова е Създателят“ и „Той създаде човека, за да може човекът да Го проявява, да Го прославя и да Го представлява“ да са били изречени напразно? Как биха могли хората, в чиито сърца нямаше страх от Йехова, да станат свидетелство за Неговата слава? Как биха могли те да станат проявление на Неговата слава? Нямаше ли тогава думите на Йехова „Аз сътворих човека по Свой образ“ да бъдат използвани като повод от Сатана, злия? Нямаше ли тогава тези думи да бъдат срамно петно върху човечеството, което Йехова е създал? За да завърши този етап от Своето дело, след като създаде човечеството, Йехова не го наставляваше и не го ръководеше от Адам до Ной и едва след като потопът унищожи света, Той подобаващо започна да ръководи израилтяните, които бяха потомци на Ной, както и на Адам. Неговото дело и слово в Израил осигуряваха ръководство на всички израилтяни, докато те живееха по цялата израилска земя, и по този начин показваха на човечеството, че Йехова не само може да вдъхне дихание на човека, за да може той да получи живот от Него и да се вдигне от пръстта в сътворен човек, но и че може да изпепели човечеството, да прокълне човешкия род и да го управлява с жезъла Си. Израилтяните разбраха също така, че Йехова може да ръководи живота на човека на земята, като говори и работи сред хората според часовете на деня и нощта. Делото, което извърши, беше само за да даде на Своите сътворени същества да разберат, че човекът е произлязъл от пръст, която Йехова е взел от земята, както и че Той създаде човека. Но това не бе всичко: Той извърши делото Си първо в Израил, така че другите народи и нации (които всъщност не бяха отделени от Израил, а по-скоро бяха издънки на израилтяните и все пак произхождаха от Адам и Ева) да получат от Израил евангелието на Йехова, тъй че всички сътворени същества във вселената да се боят от Йехова и да Го почитат като велик. Ако Йехова не беше започнал делото Си в Израил, а вместо това, след като създаде човечеството, просто го бе оставил да живее безгрижно на земята, тогава, като се има предвид физическата природа на човека (природата предполага, че човек никога не може да опознае нещата, които не може да види; с други думи, той не би знаел, че именно Йехова е създал човечеството, още по-малко защо го е сторил) той никога не би узнал, че именно Йехова е създал човечеството и че Той е Господар на всички неща. Ако Йехова бе създал човека и го бе поставил на земята, а след това просто беше изтупал праха от ръцете Си и си беше тръгнал, вместо да остане сред хората, за да ги напътства за известно време, тогава цялото човечество би било сведено до небитие. Дори небесата, земята и всички неща, които Той бе създал, както и цялото човечество биха били сведени до небитие и освен това биха били потъпкани от Сатана. В такъв случай желанието на Йехова „да има място на земята, тоест сред Своето творение, свято място, където да застане“, би се разбило. И така, след като създаде хората, Той остана сред тях, за да ги напътства в живота им и им говореше, бидейки сред тях — всичко това беше с цел да осъществи желанието Си и да изпълни плана Си. Делото, което Той извърши в Израил, беше само за да изпълни плана, който Той беше замислил, преди да създаде всичко. Следователно делото Му, първо сред израилтяните, и сътворяването на всички неща не бяха в противоречие едно с друго, но и двете бяха извършени както в името на Неговото управление, Неговото дело и Неговата слава, така и с цел задълбочаване на смисъла на Неговото сътворяване на човечеството. Той напътстваше живота на хората на земята в продължение на две хиляди години след Ной, като помагаше на хората да разберат как да се боят от Йехова, Господаря на всички неща, как да водят живота си и как да живеят, и най-вече как да свидетелстват за Йехова, как да Му се покоряват, как да се боят от Него и дори да Го възхваляват с музика, както правеха Давид и неговите свещеници.

Преди двете хиляди години, през които Йехова вършеше Своето дело, човекът не знаеше нищо и почти всички хора бяха изпаднали в поквара, докато още преди унищожението на света чрез потоп те бяха достигнали дълбината на разврата и покварата, Йехова изобщо не беше в сърцата им, а още по-малко Неговият път. Те така и не разбраха делото, което Йехова се готвеше да извърши; нямаха разум, а още повече — знания, и подобно на дишащи машини не знаеха абсолютно нищо за човека, Бог, всички неща, живота и така нататък. На земята те, подобно на змията, изпаднаха в много изкушения и казаха много неща, които бяха оскърбления срещу Йехова, но поради тяхното невежество, Йехова нито ги наказа, нито ги дисциплинира. Едва след потопа, когато Ной беше на 601 години, Йехова изрично се яви на Ной и поведе него, семейството му, птиците и животните, които оцеляха от потопа заедно с Ной и потомците му, и ги води до края на Епохата на закона, общо 2 500 години. Неговото дело беше в Израил, т.е. работи официално в продължение на общо 2 000 години, а в продължение на 500 години работи едновременно в Израил и извън Израил — всичко това прави общо 2 500 години. През този период от време Той съобщи на израилтяните, че за да служат на Йехова, трябва да построят храм, да се облекат в свещенически одежди и рано сутринта да влязат в храма боси, за да не осквернят с обувките си храма на Йехова и върху тях да не падне огън от кубето на храма и да ги изгори живи. Те изпълниха дълга си и се покориха на разпоредбите на Йехова. Те се помолиха на Йехова в храма и след като получиха откровение от Него, т.е. след като Йехова им проговори, те поведоха множествата и ги научиха, че трябва да се боят от Йехова, своя Бог. И Йехова им каза, че трябва да построят храм и жертвеник и във времето на Йехова, тоест на Пасха, да подготвят за принасяне на жертвеника първородни телета и агнета за служба на Йехова, за да обуздават по този начин людете и да внушат в сърцата им страх от Йехова. Подчинението на този закон щеше да е мярата за тяхната вярност към Йехова. Йехова също така установи за тях съботния ден, седмия ден от Своето творение. Следващия ден след събота Той направил ден първи — деня, в който людете да хвалят Йехова, да Му принасят жертви и да създават музика за Него. На този ден Йехова призова всички свещеници да разделят приносите върху жертвеника, за да може народът да ги опита и да се наслади на жертвите върху жертвеника на Йехова. И Йехова каза, че този народ е благословен, че е споделил част с Него, че е Негов избран народ (какъвто беше заветът на Йехова с израилтяните). Ето защо народът на Израел до ден днешен говори, че Йехова е само негов Бог, а не Бог на езичниците.

През Епохата на закона Йехова даде на Моисей много заповеди, за да ги предаде на израилтяните, които го последваха при изхода им от Египет. Тези заповеди бяха дарени от Йехова на израилтяните и нямаха нищо общо с египтяните; те имали за цел да обуздаят израилтяните и чрез тях Йехова предяви Своите изисквания към израилтяните. Дали спазват Съботата, дали почитат родителите си, дали се прекланят пред идоли и т.н. — това бяха принципите, по които беше отсъждано кой е грешен и кой е праведен. Някои от людете бяха поразявани с огън от Йехова, други бяха убивани с камъни, а трети получаваха благословията на Йехова — това се определяше въз основа на спазването или неспазването на дадените заповеди. Онези, които не спазваха съботата, бяха убивани с камъни. Свещениците, които не спазваха съботата, бяха поразявани с огън от Йехова. Онези, които не почитаха родителите си, също бяха убивани с камъни. Всичко това беше одобрено от Йехова. Йехова установи Своите заповеди и закони, за да могат людете да се вслушват в словата Му и да им се покоряват, докато Той направлява живота им, както и да не се бунтуват срещу Него. Той използва тези закони, за да държи под контрол току-що зародилия се човешки род, така че да положи основата на бъдещото Си дело. Затова първият период се нарича Епоха на закона — според делото, което Йехова извърши. Макар че Йехова изрече много слова и извърши много дела, Той напътстваше людете само положително, като учеше тези невежи хора как да постъпват, как да живеят и как да разбират пътя на Йехова. До голяма степен делото, което извърши, се състоеше в това да накара хората да спазват Неговия път и да следват законите Му. Това дело бе извършено сред хората, които не бяха дълбоко покварени, и не включваше преобразяване на нрава им или израстването в живота. Той само въздържаше и контролираше хората, като ги караше да се придържат към законите. За израилтяните от онова време Йехова беше просто Бог в храма, Бог на небето. Той беше облачен стълб и огнен стълб. Всичко, което Йехова изискваше от тях, беше да се подчиняват на това, което хората днес познават като закони и заповеди — би могло дори да се нарекат правила — защото това, което Йехова извърши, не целеше да преобрази човека, а да му дари повече неща, които човек трябва да притежава, и лично да му предаде тези неща, защото след като беше създаден, човекът изобщо не притежаваше това, което трябваше да притежава. И затова Йехова дари на хората нещата, които те трябва да притежават за живота си на земята, като направи така, че хората, водени от Него да надминат своите прародители, Адам и Ева, защото това, което Йехова им дари надминаваше онова, което бе дарил на Адам и Ева в началото. Във всеки случай делото, което Йехова извърши в Израил, целеше единствено да напътства човечеството и да накара човечеството да признае Създателя. Той не ги покори, нито ги преобрази, а просто ги напътстваше. Това е цялостността на делото на Йехова през Епохата на закона. Това е предисторията, реалната история, същността на Неговото дело в цялата Израилска земя и началото на шестхилядолетното Му дело — да държи човечеството под контрола на ръката на Йехова. Оттук произлезе по-нататъшното дело в Неговия шестхилядолетен план за управление.

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „да се подчиняват“.