Делото, което Йехова извърши за израилтяните, утвърди Божието начало на земята сред човеците, което беше и святото място на Неговото присъствие. Той ограничи обхвата на Своето дело до израилския народ. Първоначално Той не работеше извън Израил и за да ограничи обхвата на делото Си, избра народ, който сметна за подходящ за целта. Израил е мястото, където Бог създаде Адам и Ева, и от пръстта на тази земя Йехова създаде човека: това място стана отправната точка за Неговото дело на земята. Израилтяните, потомци на Ной, а също и потомци на Адам, бяха човешкият фундамент за делото на Йехова на земята.

По онова време значението, целта и етапите на делото на Йехова в Израил бяха да се започне Неговото дело по цялата земя. От Израил, който стана център на Божието дело, то постепенно се разпространи сред езическите народи. Това е принципът, по който Той работи по цялата вселена — да установи един модел и след това да го разшири, докато всички хора във вселената не приемат Неговото Евангелие. Първите израилтяни бяха потомци на Ной. Тези хора бяха надарени само с диханието на Йехова и имаха достатъчно разбиране, за да се грижат за основните жизнени потребности, но не знаеха какъв Бог е Йехова, не познаваха намеренията Му относно човека и със сигурност не знаеха как трябва да се боят от Господаря на цялото творение. Що се отнася до наличието на правила и закони, на които трябваше да се подчиняват^[а], или за дълг, който сътворените същества трябваше да изпълняват пред Създателя, то потомците на Адам не знаеха нищо за тези неща. Всичко, което знаеха, беше, че мъжът трябва с пот на челото да осигурява прехраната на семейството си, а жената трябва да се подчинява на мъжа си и да продължава човешкия род, създаден от Йехова. С други думи, такива хора, които имаха само диханието на Йехова и Неговия живот, не знаеха нищо за това, как да следват Божиите закони или как да угодят на Господаря на цялото творение. Те разбираха твърде малко. Ето защо, въпреки че в сърцата им нямаше никакво лукавство или коварство и сред тях рядко възникваха завист или раздори, те все пак нямаха никакво познание и разбиране за Йехова, Господаря на цялото творение. Тези предци на човека знаеха само как да ядат и да се наслаждават на това, което Йехова дава, но не знаеха как да се боят от Йехова. Те не знаеха, че Йехова е Този, на Когото трябва да се покланят коленопреклонно. Тогава как биха могли да бъдат наречени Негови сътворени същества? Дали тогава не бяха изречени напразно думите „Йехова е Господар на цялото творение“ и „Той създаде човека, за да може човекът да Го изявява, да Го прославя и да Го представлява“? Как биха могли онези, в чиито сърца няма никакъв страх от Йехова, да станат свидетели на Неговата слава? Как биха могли да станат проявление на Неговата слава? Дали тогава думите на Йехова „Аз сътворих човека по Свой образ и подобие“ нямаше да станат оръжие в ръцете на Сатана, на лукавия? Нямаше ли тогава тези думи да бъдат срамно петно върху човечеството, което Йехова е създал? За да завърши този етап от Своето дело, след като създаде човечеството, Йехова не го наставляваше и не го ръководеше от Адам до Ной и едва след като потопът унищожи света, Той подобаващо започна да ръководи израилтяните, които бяха потомци на Ной, както и на Адам. Неговото дело и слово в Израил осигуряваха ръководство на всички израилтяни, докато те живееха по цялата израилска земя, и по този начин показваха на човечеството, че Йехова не само може да вдъхне дихание на човека, за да може той да получи живот от Него и да се вдигне от пръстта в сътворен човек, но и че може да изпепели човечеството, да прокълне човешкия род и да го управлява с жезъла Си. Израилтяните разбраха също така, че Йехова може да ръководи живота на човека на земята, като говори и работи сред хората според часовете на деня и нощта. Делото, което извърши, беше само за да даде на Своите сътворени същества да разберат, че човекът е произлязъл от пръст, която Йехова е взел от земята, както и че Той създаде човека. Но това не бе всичко: Той извърши делото Си първо в Израил, така че другите народи и нации (които всъщност не бяха отделени от Израил, а по-скоро бяха издънки на израилтяните и все пак произхождаха от Адам и Ева) да получат от Израил евангелието на Йехова, тъй че всички сътворени същества във вселената да се боят от Йехова и да Го почитат като велик. Ако Йехова не беше започнал делото Си в Израил, а вместо това, след като създаде човечеството, го бе оставил да живее безгрижно на земята, в такъв случай поради физическата природа на човека (природата предполага, че човек никога не знае това, което не може да види; с други думи, той не би знаел, че именно Йехова е създал човечеството, още по-малко защо го е сторил) той никога не би узнал, че именно Йехова е създал човечеството и че е Господар на цялото творение. Ако Йехова бе създал човека и го бе поставил на земята, а след това просто беше избърсал праха от ръцете Си и си беше тръгнал, вместо да остане сред хората, за да ги напътства за известно време, тогава цялото човечество щеше да се върне в небитието. Дори небето и земята и безбройните други неща, които Той бе създал, и всички хора щяха да се върнат в небитието; нещо повече — те щяха отново да бъдат подчинени от Сатана. Тогава желанието на Йехова „да утвърди стъпките Си на земята, т.е. да намери свято място сред Своето творение“, щеше да се провали. И това, че след създаването на човечеството Той можеше да остане сред хората, за да ги напътства в живота им и да им говори, бидейки сред тях — всичко това беше, за да осъществи желанието Си и да изпълни плана Си. Делото, което Той извърши в Израил, беше само за да изпълни плана, който Той беше замислил, преди да създаде всичко. Следователно делото Му, първо сред израилтяните, и сътворяването на всички неща не бяха в противоречие едно с друго, но и двете бяха извършени както в името на Неговото управление, Неговото дело и Неговата слава, така и с цел задълбочаване на смисъла на Неговото сътворяване на човечеството. Той ръководеше живота на човечеството на земята в продължение на две хиляди години след Ной, през които учеше хората да разбират как да се боят от Йехова, Господаря на цялото творение, какъв живот да водят и как да продължат да живеят, и най-вече как да бъдат свидетели на Йехова, как да Му се покоряват, как да се боят от Него и дори да Го възхваляват с музика, както правеха Давид и неговите свещеници.

Преди Йехова да завърши това Свое двухилядолетно дело, човекът не знаеше нищо и почти всички хора бяха изпаднали в поквара до такава степен, че преди светът да бъде унищожен от потопа, тяхната разпуснатост и поквара вече бяха достигнали такива дълбини, че в сърцата им изобщо не бе останало място за Йехова и желание да следват Неговия път. Те така и не разбраха делото, което Йехова се готвеше да извърши; липсваше им разум, а още повече — знания, и подобно на дишащи машини не знаеха абсолютно нищо за човека, Бог, света, живота и така нататък. На земята те, подобно на змията, изпаднаха в много изкушения и казаха много неща, които бяха обидни за Йехова, но поради тяхното невежество, Йехова нито ги наказа, нито ги дисциплинира. Едва след потопа, когато Ной беше на 601 години, Йехова изрично се яви на Ной и поведе него, семейството му, птиците и животните, които оцеляха от потопа заедно с Ной и потомците му, и ги води до края на Епохата на закона, общо 2 500 години. Неговото дело беше в Израил, т.е. работи официално в продължение на общо 2 000 години, а в продължение на 500 години работи едновременно в Израил и извън Израил — всичко това прави общо 2 500 години. През този период от време Той съобщи на израилтяните, че за да служат на Йехова, трябва да построят храм, да се облекат в свещенически одежди и рано сутринта да влязат в храма боси, за да не го осквернят с обувките си, и върху тях да падне огън от кубето на храма и да ги изгори живи. Людете изпълниха дълга си и се подчиниха на плановете на Йехова. Те се помолиха на Йехова в храма и след като получиха откровение от Него, т.е. след като Йехова им проговори, те поведоха множествата и ги научиха, че трябва да се боят от Йехова, своя Бог. И Йехова им каза, че трябва да построят храм и жертвеник и в определеното от Него време, т.е. на Пасха, да подготвят за принасяне на жертвеника само новородени телета и агнета за служба на Йехова, за да обуздават по този начин людете и да внушат в сърцата им страх от Йехова. Подчинението на този закон щеше да е мярата за тяхната вярност към Йехова. Йехова също така установи за тях съботния ден, седмия ден от Своето творение. Следващия ден след събота Той направил ден първи — деня, в който людете да хвалят Йехова, да Му принасят жертви и да създават музика за Него. На този ден Йехова призова всички свещеници да разделят приносите върху жертвеника, за да може народът да ги опита и да се наслади на жертвите върху жертвеника на Йехова. И Йехова каза, че този народ е благословен, че е споделил част с Него, че е Негов избран народ (какъвто беше заветът на Йехова с израилтяните). Ето защо народът на Израел до ден днешен говори, че Йехова е само негов Бог, а не Бог на езичниците.

През Епохата на закона Йехова даде на Моисей много заповеди, за да ги предаде на израилтяните, които го последваха при изхода им от Египет. Тези заповеди бяха дадени от Йехова на израилтяните и нямаха нищо общо с египтяните; те имали за цел да обуздаят израилтяните и чрез тях Йехова предяви Своите изисквания към израилтяните. Дали спазват съботата, дали почитат родителите си, дали се прекланят пред идоли и т.н. — това бяха принципите, по които беше отсъждано кой е грешен и кой е праведен. Някои от людете бяха поразявани с огън от Йехова, други бяха убивани с камъни, а трети получаваха благословията на Йехова — това се определяше въз основа на спазването или неспазването на дадените заповеди. Онези, които не спазваха съботата, бяха убивани с камъни. Свещениците, които не спазваха съботата, бяха поразявани с огън от Йехова. Онези, които не почитаха родителите си, също бяха убивани с камъни. Всичко това беше одобрено от Йехова. Йехова установи Своите заповеди и закони, за да могат людете да се вслушват в словата Му и да им се покоряват, докато Той направлява живота им, както и да не се бунтуват срещу Него. Той използва тези закони, за да държи в подчинение току-що зародилия се човешки род и да положи основите на по-нататъшното Си дело. Затова първият период се нарича Епоха на закона — според делото, което Йехова извърши. Макар Йехова да изрече много слова и да извърши много дела, Той напътстваше людете само положително, като учеше тези невежи хора как да бъдат хуманни, как да живеят, как да разбират пътя на Йехова. До голяма степен делото, което извърши, се състоеше в това да накара хората да спазват Неговия път и да следват законите Му. Това дело бе извършено сред хората, които не бяха дълбоко покварени, и не включваше преобразяване на нрава им или израстването в живота. Йехова само се стараеше да използва законите, за да обуздава и държи в подчинение хората. За израилтяните от онова време Йехова беше просто Бог в храма, Бог на небето. Той беше облачен стълб и огнен стълб. Единственото, което Йехова изискваше от тях, беше послушание към това, което сега наричаме Негови закони и заповеди — някой дори може да ги нарече правила — защото това, което Йехова свърши, не беше да преобрази човека, а да му даде повече от това, което човек трябваше да притежава, и да го поучи с устата Си, защото човекът след сътворението нямаше нищо от това, което трябваше да притежава. И затова Йехова даде на човека всичко, което беше необходимо за живота на земята, така че човешкият род, под Неговото ръководство, надмина своите прародители, Адам и Ева, защото Йехова даде на този род повече, отколкото първоначално бе дал на Адам и Ева. Във всеки случай делото, което Йехова извърши в Израил, беше само за да ръководи човешкия род и да накара човека да признае своя Създател. Той не покори израилтяните, нито ги преобрази, а просто ги напътстваше. Такъв беше резултатът от делото на Йехова през Епохата на закона. Това е предисторията, истинската история, същината на Неговото дело в цялата Израилска земя и началото на шестхилядолетното Му дело — да държи човечеството под контрола на ръката на Йехова. Оттук произлезе по-нататъшното дело в Неговия шестхилядолетен план за управление.

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „да се подчиняват“.